Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.44.0-wmf.3 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа 0 2409 12415872 12371391 2024-11-18T15:20:38Z Станислав Николаев 13436 12415872 wikitext text/x-wiki {{Календар|4}} '''20 април''' е 110-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (111-и през [[високосна година]]). Остават 255 дни до края на годината. == Събития == * [[1653]] г. – [[Оливър Кромуел]] разпуска парламента в [[Англия]]. * [[1792]] г. – [[Франция]] обявява война на [[Австрия]] и започва поредицата [[Революционни войни]]. * [[1841]] г. – Във [[Филаделфия]] [[Едгар Алън По]] публикува ''[[Убийство на улица Морг]]'', смятан за първия криминален разказ. * [[1846]] г. – В [[Лайпциг]] [[Иван Богоров]] издава първия брой на първия български [[вестник]] ''[[Български орел]]''. * [[1876]] г. – Избухва [[Априлското въстание]], насочено срещу [[Османско владичество в България|османското владичество]] в [[България]]. * [[1920]] г. – Официално са открити [[Летни олимпийски игри 1920|VII летни олимпийски игри]] в [[Антверпен]], [[Белгия]]. * [[1935]] г. – Започва да функционира автобусният транспорт в [[София]]. * [[1940]] г. – В [[САЩ]] е демонстриран първият [[електронен микроскоп]]. * [[1941]] г. – [[България във Втората световна война]]: [[Втора българска армия]] окупира [[Беломорска Тракия]]. * [[1943]] г. – Започва избиването на [[евреи]] във [[Варшава|Варшавското]] гето. * [[1968]] г. – Състои се първият концерт на [[Deep Purple]] в градчето [[Таструп]], [[Дания]]. * 1968 г. – [[Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“]] се разбива в земята скоро след излитане от [[Хосеа Кутако (летище)|международно летище Стрийдом]], Югозападна Африка (днешна [[Намибия]]) и убива 123 от общо 128 пътници и екипаж на борда. * [[1972]] г. – [[Аполо 16]] каца на [[Луна]]та. * [[1975]] г. – Село [[Виница (Област Варна)|Виница]] става квартал на [[Варна]]. * [[1978]] г. – [[Полет 902 на „Кориън Еър Лайнс“]] е принудително приземен върху ледено езеро в [[Карелска автономна съветска социалистическа република|Карелска АССР]], [[РСФСР]] от изтребител „[[Су-15]]“, след като нарушава съветското въздушно пространство. * [[1984]] г. – [[Христо Проданов]] става първият български [[алпинист]], който изкачва връх [[Еверест]], при завръщането си от който, два дни по-късно, загива. * [[1998]] г. – Германската терористична групировка [[Фракция Червена армия]] обявява, че се саморазпуска след 28 години съществуване. * [[1999]] г. – Учениците [[Ерик Харис и Дилън Клиболд]] извършват [[Масовото убийство в Колумбайн|масово убийство]] в гимназията на Колумбайн, [[Колорадо]], като убиват 13 и раняват 24 души, преди да се самоубият. * [[2010]] г. – Експлозия на нефтената платформа [[Дийпуотър Хърайзън]] в [[Мексиканския залив]] причинява най-големия [[Нефтен разлив в Мексиканския залив|нефтен разлив]] в историята на нефтената индустрия. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[1492]] г. – [[Пиетро Аретино]], италиански писател († [[1556]] г.) * [[1727]] г. – [[Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто]], белгийски дипломат († [[1794]] г.) * [[1808]] г. – [[Наполеон III]], френски политик и император († [[1873]] г.) * [[1818]] г. – [[Хайнрих Гьобел]], американски изобретател († [[1893]] г.) * [[1839]] г. – [[Карол I (Румъния)|Карол I]], крал на Румъния († [[1914]] г.) * [[1846]] г. – [[Георги Икономов (революционер)|Георги Икономов]], български революционер († [[1876]] г.) * [[1848]] г. – [[Курд Ласвиц]], германски писател († [[1910]] г.) * [[1856]] г. – [[Кирил Ботев]], български генерал, брат на [[Христо Ботев]] († [[1944]] г.) * [[1857]] г. – [[Херман Банг]], датски писател († [[1912]] г.) * [[1858]] г. – [[Георги Мечконев]], български военен деец († [[1930]] г.) * [[1868]] г. – [[Тома Давидов]], български офицер и революционер († [[1903]] г.) * [[1873]] г. – [[Гомбожаб Цибиков]], руски изследовател († 1930 г.) * [[1879]] г. – [[Итало Гариболди]], италиански офицер († [[1970]] г.) * [[1881]] г. – [[Николай Мясковски]], руски композитор († [[1950]] г.) * [[1889]] г. – [[Адолф Хитлер]], германски диктатор († [[1945]] г.) * 1889 г. – [[Георги Овчаров]], български архитект († [[1953]] г.) * [[1891]] г. – [[Паисий Каравелов]], български духовник и общественик († [[1944]] г.) * [[1893]] г. – [[Жоан Миро]], испански художник († [[1983]] г.) * 1893 г. – [[Харолд Лойд]], американски актьор († [[1971]] г.) * [[1907]] г. – [[Августин Кандиотис]], гръцки духовник († [[2010]]) * [[1918]] г. – [[Кай Сигбан]], шведски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] († [[2007]]) * [[1927]] г. – [[Карл Мюлер]], швейцарски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1987]] г. * 1927 г. – [[Павел Луспекаев]], съветски актьор († [[1970]] г.) * [[1928]] г. – [[Добри Палиев]], български перкусионист, композитор († [[1997]] г.) * 1928 г. – [[Робърт Бърн]], американски шахматист († [[2013]] г.) * [[1929]] г. – [[Вадим Юсов]], руски кинооператор († 2013 г.) * [[1932]] г. – [[Тончо Русев]], български композитор, диригент и музикант († [[2018]] г.) * 1932 г. – [[Ибро Лолов]], български акордеонист († [[2015]] г.) * [[1937]] г. – [[Джордж Такеи]], американски актьор * [[1939]] г. – [[Джо Камп]], американски режисьор * [[1941]] г. – [[Райън О'Нийл]], американски актьор * [[1943]] г. – [[Венцеслав Николов]], български виолончелист, диригент и педагог * 1943 г. – [[Джон Елиът Гардинър]], английски диригент * [[1945]] г. – [[Грегъри Олсен]], американски астронавт * [[1946]] г. – [[Рикардо Мадуро]], президент на Хондурас * [[1947]] г. – [[Виктор Суворов]], руски писател * [[1949]] г. – [[Джесика Ланг]], американска актриса * [[1950]] г. – [[Александър Лебед]], руски генерал († [[2002]] г.) * [[1951]] г. – [[Лутер Вандрос]], американски певец († [[2005]] г.) * [[1953]] г. – [[Николай Грънчаров]], български футболист († [[1997]] г.) * [[1954]] г. – [[Росица Борджиева]], българска певица * [[1956]] г. – [[Каха Бендукидзе]], грузински политик († [[2014]] г.) * [[1959]] г. - [[Вим Хоф]], холандски ментор, известен още като „Ледения човек“ * [[1962]] г. – [[Стамен Явахчов]], български пантомимист * [[1964]] г. – [[Анди Съркис]], английски актьор * 1964 г. – [[Деа Лоер]], германска писателка * [[1970]] г. – [[Стефан Цветков]], български тенисист * [[1972]] г. – [[Желко Йоксимович]], сръбски певец * 1972 г. – [[Кармен Електра]], американски модел и актриса * [[1976]] г. – [[Йоанис Папайоану]], гръцки шахматист * 1976 г. – [[Шей Гивън]], ирландски футболист (вратар) * [[1977]] г. – [[Алехандро Сичеро]], венецуелски футболист * [[1985]] г. – [[Кърт Хокинс]], американски кечист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[1089]] г. – [[Димитър Звонимир]], крал на Хърватия (* неизв.) * [[1164]] г. – [[Виктор IV (антипапа 1159–1164)|Виктор IV]], римски антипапа (* [[1095]] г.) * [[1314]] г. – [[Климент V]], римски папа (* [[1264]] г.) * [[1768]] г. – [[Джовани Каналето]], италиански художник (* [[1697]] г.) * [[1872]] г. – [[Людевит Гай]], хърватски писател (* [[1809]] г.) * [[1885]] г. – [[Густав Нахтигал]], германски военен лекар (* [[1834]] г.) * [[1912]] г. – [[Брам Стокър]], ирландски писател (* [[1847]] г.) * [[1918]] г. – [[Карл Фердинанд Браун]], германски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] (* [[1850]] г.) * 1918 г. – [[Христо Никифоров]], български политик (* [[1855]] г.) * [[1923]] г. – [[Прокопий Лазаридис]], гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия, новомъченик, обявен за светец (* [[1859]] г.) * [[1925]] г. – [[Иван Минков]], български опълченец (* [[1883]] г.) * [[1939]] г. – [[Петър Ацев]], български революционер (* [[1877]] г.) * [[1947]] г. – [[Кристиан X]], крал на Дания (* [[1870]] г.) * [[1948]] г. – [[Мицумаса Йонаи]], министър-председател на Япония (* [[1880]] г.) * [[1952]] г. – [[Александрин фон Мекленбург-Шверин]], кралица на Дания (* [[1879]] г.) * [[1953]] г. – [[Ерих Вайнерт]], германски поет († [[1890]] г.) * [[1960]] г. – [[Ксения Александровна]], велика руска княгиня (* [[1875]] г.) * [[1962]] г. – [[Иван Вълков]], български офицер (* 1875 г.) * [[1964]] г. – [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]], български комунист (* [[1898]] г.) * [[1965]] г. – [[Стефан Сърчаджиев]], български кинорежисьор (* [[1912]] г.) * [[1970]] г. – [[Паул Целан]], австрийски поет (* [[1920]] г.) * [[1982]] г. – [[Ацо Шопов]], македонски писател (* [[1923]] г.) * 1982 г. – [[Юлиус Тинцман]], германски писател (* [[1907]] г.) * [[1989]] г. – [[Дору Давидович]], румънски авиатор и уфолог (* [[1945]] г.) * [[1992]] г. – [[Бени Хил]], британски комик (* [[1924]] г.) * [[1995]] г. – [[Милован Джилас]], югославски политик (* [[1911]] г.) * [[1996]] г. – [[Кристофър Робин Милн]], английски писател (* 1920 г.) * [[1999]] г. – [[Рик Руд]], американски кечист (* [[1958]] г.) * [[2001]] г. – [[Николай Ковачев (езиковед)|Николай Ковачев]], български езиковед * [[2008]] г. – [[Ксенте Богоев]], македонски политик (* [[1919]] г.) * [[2018]] г. – [[Avicii|Авичи]], шведски диджей (* 1989 г.) * [[2021]] г. – [[Идрис Деби]], чадски политик (* 1952 г.) == Празници == * '''Международен ден на свободния печат'''. Обявен е през [[1991]] г. от организацията ''„Репортери без граница“''. * [[Астрология]]: последен ден на слънчевия знак [[Овен (съзвездие)|Овен]] * '''Международен празник на канабис културата''' – [[420 (канабис култура)|4/20]] {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|420]] aeu7fswvhhb8pfdvwacjqqljdp7y54i 0 2476 12415878 12402238 2024-11-18T15:27:19Z Станислав Николаев 13436 12415878 wikitext text/x-wiki {{Календар|7}} '''8 юли''' е 189-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (190-и през [[високосна година|високосна]]). Остават 176 дни до края на годината. == Събития == * [[52 пр.н.е.]] г. – Основан е град [[Париж]]. * [[1497]] г. – [[Вашку да Гама]] отплава от [[Лисабон]] в търсене на морски път от [[Европа]] за [[Индия]]. * [[1663]] г. – Кралят на [[Англия]] [[Чарлз II]] основава американската колония [[Род Айлънд]], от [[1790]] г. щат на [[САЩ]]. * [[1709]] г. – [[Великата северна война]]: В [[Битката при Полтава]] [[Русия|руският]] [[цар]] [[Петър I (Русия)|Петър I]] разгромява [[Швеция|шведския]] [[крал]] [[Карл XII]] при [[Полтава]] и слага край на шведската военна мощ в Европа. * [[1777]] г. – [[Съединени американски щати|Американският]] [[щат]] [[Върмонт]] става първият, който отменя [[робство]]то и дава избирателни права на мъжете, независимо от [[раса]]та им. * [[1878]] г. – В [[София]] е открито [[Военно училище]] за обучение на командни кадри. * [[1889]] г. – Излиза първият брой на [[вестник]] „[[Уолстрийт Джърнъл]]“. * [[1916]] г. – [[Президент]]ът на САЩ [[Удроу Уилсън]] основава националният парк [[Акадия (национален парк)|Акадия]]. * [[1925]] г. – Направен е първият в историята ски [[скок във вода]] от [[Ралф Самуелсън]]. * [[1947]] г. – [[Правителство на България (64)|Правителството]] на [[Георги Димитров]] дава категоричен отказ от [[Съединени американски щати|американска]] финансова подкрепа по [[План Маршал|Плана Маршал]] за възстановяване на [[Европа]], от която се възползват 16 западноевропейски страни. * [[1950]] г. – [[Богословски факултет|Богословският факултет]] при [[Софийския университет]] се отделя с указ на [[I народно събрание]] и се превръща във Висше духовно училище ([[Духовна академия]]) при [[Българска православна църква]]. * [[1951]] г. – [[Париж]] празнува 2000-годишнина от основаването си. * [[1963]] г. – [[САЩ]] налагат финансово и икономическо [[ембарго]] на [[Куба]]. * [[1971]] г. – Съставен е [[Държавен съвет на Народна република България]]. * [[1979]] г. – Открит е вторият най-близък [[естествен спътник]] на [[Юпитер (планета)|Юпитер]] – [[Адрастея (спътник)|Адрастея]]. * [[1990]] г. – [[Национален отбор по футбол на Германия|Националният отбор по футбол на Германия]] печели финала срещу [[Национален отбор по футбол на Аржентина|националния отбор по футбол на Аржентина]] на [[Световно първенство по футбол 1990|Световното първенство по футбол]] в [[Италия]]. * [[1997]] г. – В [[Мадрид]] започва среща на [[НАТО]], посветена на разширяването на пакта на Изток. Към алианса са поканени да се присъединят страните [[Полша]], [[Унгария]] и [[Чехия]]. * [[2000]] г. – В [[Пазарджишка област]] е обявено бедствено положение в резултат на пожари, предизвикани от рекордни горещини. * [[2003]] г. – [[Полет 139 на „Судан Еъруейс“]] се разбива близо до летище „Порт Судан“ по време на опит за аварийно кацане и убива 116 от 117-те души на борда. * [[2014]] г. – [[Национален отбор по футбол на Германия|Националният отбор по футбол на Германия]] побеждава [[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|със 7:1]] [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Националния отбор по футбол на Бразилия]] на полуфинала на [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство по футбол]] в [[Бразилия]]. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Jean de La Fontaine.jpg|мини|80px|Жан дьо Лафонтен]] [[Файл:Anjelica Huston1.JPG|мини|80px|Анжелика Хюстън]] * [[1621]] г. – [[Жан дьо Лафонтен]], френски писател († [[1695]] г.) * [[1792]] г. – [[Джоузеф Бейтс]], американски християнски водач († [[1872]] г.) * [[1809]] г. – [[Людевит Гай]], хърватски писател, езиковед и политик († 1872 г.) * [[1830]] г. – [[Александра Йосифовна]], велика руска княгиня († [[1911]] г.) * [[1831]] г. – [[Джон Пембъртън]], американски фармацевт († [[1888]] г.) * [[1836]] г. – [[Джозеф Чембърлейн]], английски политик († [[1914]] г.) * [[1838]] г. – [[Фердинанд фон Цепелин]], германски изобретател († [[1917]] г.) * [[1839]] г. – [[Джон Рокфелер]], американски предприемач († [[1937]] г.) * [[1842]] г. – [[Николай Бенардос]], руски учен († [[1905]] г.) * [[1851]] г. – [[Артър Евънс]], английски археолог († [[1941]] г.) * [[1857]] г. – [[Алфред Бине]], френски психолог († 1911 г.) * [[1890]] г. – [[Валтер Хазенклевер]], немски писател († [[1940]] г.) * [[1892]] г. – [[Николай Поликарпов]], съветски изобретател († [[1944]] г.) * [[1893]] г. – [[Фриц Перлс]], германски психиатър и психоаналитик († [[1970]] г.) * [[1895]] г. – [[Игор Там]], руски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] († [[1971]] г.) * [[1906]] г. – [[Филип Джонсън]], американски архитект († [[2005]] г.) * [[1908]] г. – [[Нелсън Рокфелер]], американски политик († [[1979]] г.) * [[1919]] г. – [[Валтер Шел]], четвърти Бундеспрезидент на [[Германия]] († [[2016]] г.) * [[1936]] г. – [[Габи Новак]], хърватска поп и джаз певица * [[1951]] г. – [[Анжелика Хюстън]], американска актриса * [[1955]] г. – [[Янина Кашева]], българска актриса * 1955 г. – [[Реторе]], италианска певица, текстописка и актриса * [[1956]] г. – [[Ирен Кривошиева]], българска актриса * [[1958]] г. – [[Кевин Бейкън]], американски актьор * 1958 г. – [[Ципи Ливни]], израелски политик * [[1959]] г. – [[Робърт Кнепър]], американски актьор * [[1961]] г. – [[Андрю Флечър]], английски музикант ([[Depeche Mode]]) († [[2022]] г.) * [[1966]] г. – [[Елена Маркова]], българска актриса * [[1970]] г. – [[Тод Мартин]], американски тенисист * [[1976]] г. – [[Мариан Бачев]], български актьор * [[1977]] г. – [[Кристиан Абиати]], италиански футболист * 1977 г. – [[Майлоу Вентимилия]], американски киноактьор * [[1980]] г. – [[Роби Кийн]], ирландски футболист * [[1982]] г. – [[София Буш]], американска актриса * [[1984]] г. – [[Алексис Дазийна]], американска киноактриса * [[1986]] г. – [[Йордан Иванов (политик, р. 1986)|Йордан Иванов]], български юрист и политик * [[1989]] г. – Христо Иванов, български актьор и режисьор * [[1991]] г. – [[Върджил ван Дайк]], нидерландски футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Conrad-c.jpg|мини|80px|Чарлс Конрад]] * [[1153]] г. – [[Евгений III]], римски папа (* [[?]] г.) * [[1538]] г. – [[Диего де Алмагро]], испански конкистадор (* [[1475]] г.) * [[1623]] г. – Папа [[Григорий XV]] (* [[1554]] г.) * [[1695]] г. – [[Кристиан Хюйгенс]], холандски учен (* [[1629]] г.) * [[1822]] г. – [[Пърси Шели]], британски поет (* [[1792]] г.) * [[1870]] г. – [[Георгиос Ласанис]], гръцки учител (* [[1793]] г.) * [[1930]] г. – [[Густав Вайганд]], немски езиковед (* [[1860]] г.) * [[1932]] г. – [[Александър Грин]], руски писател (* [[1880]] г.) * [[1942]] г. – [[Луи Франше д'Еспере]], френски маршал (* [[1856]] г.) * [[1946]] г. – [[Александър Василевич Александров]], руски композитор (* [[1883]] г.) * [[1957]] г. – [[Грейс Кулидж]], първа дама на САЩ (1923 – 1929) (* [[1879]] г.) * [[1960]] г. – [[Анхел Кабрера]], испански зоолог (* 1879 г.) * [[1967]] г. – [[Вивиан Лий]], английска актриса (* [[1913]] г.) * [[1979]] г. – [[Шиничиро Томонага]], японски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1965]] г. (* [[1906]] г.) * [[1984]] г. – [[Франц Фюман]], немски писател (* [[1922]] г.) * [[1994]] г. – [[Ким Ир Сен]], севернокорейски ръководител (* [[1912]] г.) * [[1999]] г. – [[Чарлс Конрад]], американски астронавт (* [[1930]] г.) * [[2011]] г. – [[Бети Форд]], американска първа дама (* [[1918]] г.) * [[2012]] г. – [[Ърнест Боргнайн]], американски актьор (* [[1917]] г.) == Празници == * '''Световен ден за борба с алергиите''' – Чества се от [[2005]] г. по инициатива на Световната организация за борба с алергиите (WAO) с Решение на Световния конгрес за борба с алергиите в [[Мюнхен]], [[Германия]] ([[26 юни]] – [[1 юли]] 2005), с цел популяризиране на информацията за алергичните заболявания и превенцията им. * [[Австралия]] – ''Национална седмица на [[аборигени]]те'' * [[Замбия]] – ''Ден на единството'' {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|708]] 3vh8xqf56i2vgwx1li5t51u6iu7qa88 0 2592 12416631 12412934 2024-11-19T09:26:14Z Станислав Николаев 13436 12416631 wikitext text/x-wiki : ''За терористичната организация вижте [[Седемнадесети ноември]]'' {{Календар|11}} '''17 ноември''' е 321-вият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (322-ри през [[високосна година]]). Остават 44 дни до края на годината. == Събития == * [[284]] г. – [[Диоклециан]] е обявен за [[римски император]] от войниците си. * [[1292]] г. – [[Джон I Бейлиъл]] става [[Крал на Шотландия|крал на Шотландия]]. * [[1040]] г. – Френският крал [[Шарл VIII]] окупира [[Флоренция]], [[Италия]]. * [[1558]] г. – След смъртта на кралица [[Мери I (Англия)|Мария Тюдор]] на английския трон застава [[Елизабет I]]. * [[1775]] г. – Крал [[Густав III]] основава град Куопио във Финландия (по това време принадлежаща на [[Швеция]]) * [[1796]] г. – [[Френски революционни войни]]: Френските сили побеждава австрийските в Италия. * [[1800]] г. – Провежда се първото заседание на [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]] във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. * [[1810]] г. – [[Швеция]] обявява война на своя съюзник [[Обединено Кралство|Обединеното Кралство]], за да започне Англо-шведската война, въпреки че никога не се води битка. * [[1831]] г. – [[Еквадор]] и [[Венецуела]] се отделят като самостоятелни държави от [[Велика Колумбия]]. * [[1855]] г. – Шотландският изследовател на [[Африка]] [[Дейвид Ливингстън]] открива голям [[водопад]] на река [[Замбези]] и го назовава „[[Виктория (водопад)|Виктория]]“. * [[1858]] г. – Открит е град [[Денвър]], [[Колорадо]]. * [[1869]] г. – Открит е [[Суецки канал|Суецкия канал]] в [[Египет]], който свързва [[Средиземно море]] с [[Червено море]]. * [[1912]] г. – [[Балканската война]]: Начало на [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]]. * [[1919]] г. – [[Гражданска война в Русия]]: [[Червена армия|Червената армия]] превзема град [[Курск]]. * [[1939]] г. – Девет студенти от [[Университет]]а на [[Прага]], в т.ч. лидера на протеста [[Ян Оплетал]], са убити от нацистките окупатори; събитието става повод за обявяването на деня за [[Международен ден на студентите]] и първото му честване през [[1941]] г. в [[Лондон]]. * [[1948]] г. – [[Крайцер]]ът ''[[Аврора (крайцер)|Аврора]]'' е изведен от експлоатация. Същата година е обявен за [[паметник]] на революцията и превърнат в [[музей]]. * [[1950]] г. – [[Тензин Гятсо]] – 14-ият [[Далай Лама]], е ръкоположен за [[държавен глава]] на [[Тибет]]. * [[1953]] г. – След смъртта на [[Сталин]] и поставянето на балсамираното му тяло в [[Мавзолей на Ленин|Мавзолея на Ленин]] в [[Москва]], сградата е открита като Мавзолей на Ленин и Сталин. * [[1954]] г. – [[Гамал Абдел Насър]] е избран за [[президент на Египет]]. * [[1958]] г. – В [[Судан]] е извършен [[държавен преврат]] от военните и цялата власт преминава в ръцете на [[генерал]] [[Ибрахим Абуд]]. * [[1962]] г. – Президента [[Джон Кенеди]] отваря [[Летище „Вашингтон-Дълес“|Международно летище „Вашингтон-Дълес“]] във [[Дълес]], на 42 км. от столицата на [[САЩ]] [[Вашингтон]]. * 1962 г. – В списание ''[[Нов свят (списание)|Нов свят]]'' е публикувана първата повест на [[Александър Солженицин]]. * [[1969]] г. – В [[Хелзинки]] започват преговори между [[САЩ]] и [[СССР]] за ограничаване на стратегическите оръжия. * [[1970]] г. – [[Луна (програма)]]: СССР приземява на [[Луна]]та „[[Луноход 1]]“ – първият [[космически апарат|апарат]] с дистанционно управление, достигнал повърхността на друго [[космическо тяло]]. * [[1973]] г. – По повод на [[Международен ден на студентите|Международния ден на студентите]] настъпва кулминация на масовите протестни действия срещу [[диктатура]]та в [[Политехника]]та на [[Атина]] ([[Гърция]]). * [[1989]] г. – Започва [[Нежната революция]] в [[Чехословакия]] – като легален протест на [[студент]]и в [[Прага]], която е потушена от [[милиция]]та; загива един студент, което дава началото на протести за сваляне на комунистическото правителство (те успяват на [[29 декември]]). * [[1991]] г. – [[Събрание на Северна Македония|Събранието]] на [[Северна Македония|Република Македония]] гласува първата [[Конституция на Северна Македония|конституция]] на суверенна и независима Република Македония. * [[1993]] г. – На стадион [[Парк де Пренс]] в [[Париж]] [[Национален отбор по футбол на България|България]] побеждава [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] с 2-1, като по този начин Франция вече няма възможност да се класира на [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство]] в [[САЩ]]. По време на излъчване на мача по [[БНТ1]] коментаторът на двубоя [[Николай Колев - Мичмана]] произнася фразата „Господ е българин!“, с която става известен. * [[2003]] г. – Започва [[мандат]]ът на [[холивуд]]ския [[актьор]] [[Арнолд Шварценегер]] като [[губернатор]] на [[Калифорния]]. * 2003 г. – 50 души загиват при катастрофа, когато [[полет 363 на „Татарстан Еърлайнс“]] на [[Международно летище „Казан“|международното летище „Казан“]], [[Казан]], [[Русия]]. * [[2019]] г. – Първият известен случай на [[Коронавирусна болест 2019|КОВИД-19]] е засечен. Това е 55-годишен мъж, който е посетил пазар в [[Ухан]], провинция [[Хубей]] в [[Китай]]. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:BASA-373K-1-697-5-Petko Slaveykov.jpg|мини|80px|Петко Славейков]] [[Файл:Martin Scorsese by David Shankbone.jpg|мини|80px|Мартин Скорсезе]] [[Файл:Rem Koolhaas.jpg|мини|80px|Рем Колхас]] * [[9]] г. – [[Веспасиан]], [[римски император]] († [[79]] г.) * [[1755]] г. – [[Луи XVIII]], [[крал на Франция]] († [[1824]] г.) * [[1765]] г. – [[Жак Макдоналд]], френски маршал († [[1840]] г.) * [[1788]] г. – [[Михаил Шчепкин]], руски артист († [[1863]] г.) * [[1790]] г. – [[Аугуст Мьобиус]], немски математик, механик и астроном теоретик († [[1868]] г.) * [[1827]] г. – [[Петко Славейков]], български поет, писател и фолклорист († [[1895]] г.) * [[1857]] г. – [[Жозеф Бабински]], френски невролог патолог († [[1932]] г.) * [[1862]] г. – [[Георги Бошнаков]], български военен деец († [[1944]] г.) * [[1865]] г. – [[Луи Айер]], български педагог († [[1916]] г.) * [[1866]] г. – [[Стефан Тасев]], български военен деец († ? г.) * [[1878]] г. – [[Лиза Майтнер]], австрийска физичка († [[1968]] г.) * [[1887]] г. – [[Бърнард Монтгомъри]], британски командир († [[1976]] г.) * 1887 г. – [[Георги Попов (офицер)|Георги Попов]], български военен деец († [[1953]] г.) * [[1895]] г. – [[Кирил Преславски]], български княз и регент († [[1945]] г.) * [[1902]] г. – [[Юджин Уигнър]], унгарски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1963]] г. († [[1995]] г.) * [[1905]] г. – [[Астрид Шведска]], белгийска кралица († [[1935]] г.) * [[1906]] г. – [[Соичиро Хонда]], японски инженер и предприемач († [[1991]] г.) * [[1911]] г. – [[Кристиан Фуше]], френски политик и дипломат († [[1974]] г.) * [[1922]] г. – [[Стенли Коен]], американски биохимик, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1986]] г. († [[2020]] г.) * [[1925]] г. – [[Рок Хъдзън]], американски актьор († [[1985]] г.) * [[1928]] г. – [[Тодор Ташев]], български писател († [[2015]] г.) * [[1933]] г. – [[Панчо Панчев]], български писател, драматург и сценарист († [[2019]] г.) * [[1938]] г. – [[Добри Добрев]], български актьор * [[1940]] г. – [[Йордан Мутафчиев]], български политик и дипломат († 2015 г.) * [[1942]] г. – [[Мартин Скорсезе]], американски режисьор и сценарист * [[1944]] г. – [[Дани де Вито]], американски актьор * 1944 г. – [[Рем Колхас]], нидерландски архитект * [[1947]] г. – [[Александър Димитров (историк)|Александър Димитров]], български политик * [[1945]] г. – [[Ролан Жофе]], британски филмов режисьор * [[1952]] г. – [[Роман Огаза]], полски футболист († [[2006]] г.) * 1957 г. – [[Мирзакарим Норбеков]], узбекистански писател * [[1964]] г. – [[Марина Кар]], ирландска писателка * [[1966]] г. – [[Ричард Фортъс]], американски китарист * 1966 г. – [[Софи Марсо]], френска актриса * [[1970]] г. – [[Пламен Петков]], български журналист и сценарист * [[1971]] г. – [[Майкъл Адамс]], британски шахматист * [[1974]] г. – [[Шарик Леон]], колумбийска актриса и модел * [[1976]] г. – [[Кирил Бояджиев]], български актьор * [[1983]] г. – [[Кристофър Паолини]], американски писател * [[1986]] г. – [[Нани]], португалски футболист * [[1990]] г. – [[Роман Зозуля]], украински футболист * [[1998]] г. – [[Сам Беукема]], нидерландски футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Mary_I_of_England.jpg|мини|80px|Мария Тюдор]] [[Файл:Alexander-von-Battenberg1878.jpg|мини|80px|Александър Батенберг]] * [[375]] г. – [[Валентиниан I]], [[римски император]] (* [[321]] г.) * [[474]] г. – [[Лъв II]], византийски император (* ок. [[467]] г.) * [[1417]] г. – [[Евренос]], османски пълководец (* [[1288]] г.) * [[1494]] г. – [[Джовани Пико дела Мирандола]], италиански философ (* [[1463]] г.) * [[1558]] г. – [[Мария I Тюдор]], кралица на Англия (* [[1516]] г.) * [[1624]] г. – [[Якоб Бьоме]], германски мистик и религиозен философ (* [[1575]] г.) * [[1780]] г. – [[Бернардо Белото]], италиански художник (* [[1721]] г.) * [[1796]] г. – [[Екатерина II]], императрица на Русия (* [[1729]] г.) * [[1818]] г. – [[Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц]], кралица на Обединеното кралство (* [[1744]] г.) * [[1858]] г. – [[Робърт Оуен]], британски социалист утопист (* [[1771]] г.) * [[1900]] г. – [[Александър Имеретински]], руски офицер (* [[1837]] г.) * [[1905]] г. – [[Адолф]], велик херцог на Люксембург (* [[1817]] г.) * [[1908]] г. – [[Поп Грую Бански]], български духовник и революционер (* [[1836]] г.) * [[1917]] г. – [[Огюст Роден]], френски скулптор (* [[1840]] г.) * [[1924]] г. – [[Христо Юрданов]], български офицер (* [[1864]] г.) * [[1931]] г. – [[Георги Атанасов (композитор)|Георги Атанасов]], български композитор (* [[1882]] г.) * [[1934]] г. – [[Йоахим Рингелнац]], немски писател (* [[1883]] г.) * [[1938]] г. – [[Анте Трумбич]], хърватски политик (* 1864 г.) * [[1946]] г. – [[Анастас Бендерев]], български военен деец (* [[1859]] г.) * [[1947]] г. – [[Рикарда Хух]], германска поетеса и романистка (* 1864 г.) * [[1950]] г. – [[Сребрен Поппетров]], български революционер (* [[1869]] г.) * [[1982]] г. – [[Петър Панчевски]], български и съветски генерал (* [[1902]] г.) * [[1984]] г. – [[Георги Петров (агроном)|Георги Петров]], български аграрен учен (* [[1916]] г.) * [[1985]] г. – [[Лон Нол]], камбоджански военачалник, политик и държавник (* [[1913]] г.) * [[1990]] г. – [[Роберт Хофщетер]], американски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] (* [[1915]] г.) * [[1998]] г. – [[Ефим Гелер]], украински шахматист (* [[1925]] г.) * [[2000]] г. – [[Луи Неел]], френски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1970]] г. (* [[1904]] г.) * [[2006]] г. – [[Ференц Пушкаш]], унгарски футболист (* [[1927]] г.) * [[2008]] г. – [[Ангел Ангелов (художник)|Ангел Ангелов]], български художник (* [[1923]] г.) * [[2012]] г. – [[Илия Аргиров]], български народен певец от пиринския край (* [[1932]] г.) * 2012 г. – [[Иван Бенчев]], български изкуствовед (* [[1944]] г.) * [[2013]] г. – [[Дорис Лесинг]], британска писателка, носителка на Нобелова награда (* [[1919]] г.) == Празници == * Световен ден на недоносените деца * '''[[Международен ден на студентите]]''' (за първи път се отбелязва през [[1941]] г. в [[Лондон]]) * [[Азербайджан]] – ''Ден на националното възраждане'' * [[Демократична република Конго]] – ''Празник на армията'' * [[Маршалови острови]] – ''Ден на президента'' * [[Словакия]] и [[Чехия]] – ''Ден на борбата за свобода и демокрация'' (начало на ''[[Нежна революция|Нежната революция]]'', [[1989]] г.) {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|B17]] msj1ufecryay9y5iyt13rbb7oaxaibw 0 2593 12415954 12042203 2024-11-18T16:26:48Z Nk 399 12415954 wikitext text/x-wiki {{Календар|11}} '''18 ноември''' е 322-рият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (323-ти през [[високосна година|високосна]]). Остават 43 дни до края на годината. == Събития == * [[1095]] г. – Под ръководството на [[папа]] [[Урбан II]] във [[Франция|френския]] град [[Клермон]] започва [[Събор]] на [[католическа църква|католическата църква]], на който е огласена ''[[Кръстоносен поход|Свещената война]]'' – кръстоносните походи. * [[1307]] г. – Според легендата, [[Вилхелм Тел]] прострелва със стрела [[ябълка]], поставена върху главата на сина му. * [[1850]] г. – При най-големия пожар в историята на [[Краков]] половината сгради в града са изпепелени. * [[1868]] г. – [[Дмитрий Менделеев]] създава в [[Москва]] ''Руско химическо дружество''. * [[1870]] г. – Между градовете [[Тур (град)|Тур]] и [[Париж]] е установена [[поща|пощенска връзка]] с използване на [[гълъб]]и. * [[1879]] г. – Открита е Първа Софийска девическа гимназия. * [[1893]] г. – Открита е жп линията [[София]] – [[Перник]] (34 км). * [[1901]] г. – САЩ и Обединеното Кралство сключват договор за строежа на [[Панамски канал|Панамския Канал]]. Строежът трае 10 години. По време на строителството му живота си са загубили общо 27 500 работници. * [[1912]] г. – [[Балканска война]]: Поражение на [[България]] от [[Османска империя|Османската империя]] в [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]]. * [[1912]] г. – [[Балканска война|Балканската война]]: Победа на [[Сърбия]] срещу Османската империя [[Битолска битка|Битолската битка]]. * [[1916]] г. – [[Първа световна война]]: Завършва [[Битка при Сома|Битката при Сома]], започнала на [[1 юли]] 1916. * [[1918]] г. – [[Латвия]] обявява национална [[независимост]] от [[Руската съветска федеративна социалистическа република|Съветска Русия]]. * [[1923]] г. – Провеждат се избори за 21 Обикновено [[народно събрание на България]], които са спечелени от управляващата коалиция на [[Демократическия сговор]]. * [[1928]] г. – В [[Ню Йорк]] се състои премиерата на първия озвучен [[анимационен филм]] на [[Уолт Дисни]] с героите [[Мики Маус]] и [[Мини Маус]]. * [[1929]] г. – [[Червената армия]] преминава границата с [[Манджурия]] и окупира част от страната. * [[1936]] г. – [[Германия]] и [[Италия]] декларират, че признават [[Испания|испанското]] правителство на [[генерал Франко]]. * [[1945]] г. – На [[Парламентарни избори в България|парламентарните избори в България]] побеждава [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], доминиран от представители на [[БКП]]. * [[1978]] г. – В [[Гвиана]] 911 членове на сектата ''[[Храм на народа]]'' извършват масово [[самоубийство]]. * [[1987]] г. – При пожар в [[Лондон]]ското [[метро]] загиват 30 души. * 1987 г. – [[Етиопия|Етиопското]] правителство обявява [[хуманитарна криза]] в северната част на страната, където гладуват над 5 милиона души. * [[1989]] г. – Българската опозиция провежда първия си масов [[митинг]] на площада пред [[Храм-паметник Свети Александър Невски|Храм-паметника Свети Александър Невски]]. * [[1991]] г. – След 3-месечна обсада, [[Хърватия|хърватският]] град [[Вуковар]] капитулира пред обсаждащите го сили на [[Югославия|Югославската]] народна [[армия]] и [[Сърбия|сръбски]] паравоенни групи. * [[1996]] г. – В резултат на възникнал пожар в [[Тунел под Ла Манш|Тунела под Ла Манш]] са ранени над 30 души. * [[1996]] г. – [[Президент на България|Президентът на България]] [[Желю Желев]] провежда последователни консултации с [[парламент]]арните сили по въвеждане на [[валутен борд]]. * [[2000]] г. – Излъчена е първата емисия на [[BTV Новините|bTV новините]]. * [[2001]] г. – Провежда се втори тур на [[Президентски избори в България|Президентските избори в България]], спечелени от [[Георги Първанов]] с вицепрезидент [[Ангел Марин]]. * [[2003]] г. – [[Масачузетс]] става първият [[щат]] на [[САЩ]], който дава право на брак на [[хомосексуалност|хомосексуални]] двойки. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Louis Daguerre.jpg|мини|80px|Луи Дагер]] * [[1522]] г. – [[Ламорал Егмонт]], фламандски благородник († [[1568]] г.) * [[1647]] г. – [[Пиер Бейл]], френски философ († [[1706]] г.) * [[1786]] г. – [[Карл Вебер]], немски композитор († [[1826]] г.) * [[1787]] г. – [[Луи Дагер]], френски изобретател и пионер във фотографията († [[1851]] г.) * [[1828]] г. – [[Джон Лангдън Даун]], английски лекар († [[1896]] г.) * [[1832]] г. – [[Адолф Ерик Норденшелд]], шведски геолог († [[1901]] г.) * [[1863]] г. – [[Рихард Демел]], немски поет, драматург и романист († [[1920]] г.) * [[1874]] г. – [[Кръсте Мисирков]], публицист († [[1926]] г.) * [[1880]] г. – [[Наум Торбов]], български архитект († [[1952]] г.) * [[1887]] г. – [[Адемар Гелб]], немски психолог († [[1934]] г.) * [[1891]] г. – [[Джио Понти]], италиански архитект († [[1979]] г.) * [[1897]] г. – [[Патрик Блакет]], британски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1948]] г. († [[1974]] г.) * [[1902]] г. – [[Жорж Алека Дамас]], габонски политик († [[1982]] г.) * [[1906]] г. – [[Корнелиу Баба]], румънски живописец († [[1997]] г.) * 1906 г. – [[Клаус Ман]], немски писател († [[1949]] г.) * [[1917]] г. – [[Педро Инфанте]], мексикански актьор и певец († [[1957]] г.) * [[1923]] г. – [[Алън Шепърд]], американски астронавт († [[1998]] г.) * [[1930]] г. – [[Венцел Райчев]], български социолог († [[2009]] г.) * [[1933]] г. – [[Минка Сюлеймезова]], българска актриса († [[2006]] г.) * [[1934]] г. – [[Василис Василикос]], гръцки писател * [[1936]] г. – [[Дон Чери]], американски джаз музикант († [[1995]] г.) * [[1937]] г. – [[Атанас Свиленов]], български писател и журналист († [[2015]] г.) * [[1939]] г. – [[Маргарет Атууд]], канадска писателка * [[1940]] г. – [[Кабус ибн Саид]], султан на Оман * [[1943]] г. – [[Астор]], български илюзионист 2022 * 1943 г. – [[Кръстьо Петков]], български политик († [[2016]] г.) * [[1944]] г. – [[Борислав Боянов]], български математик († [[2009]] г.) * [[1949]] г. – [[Херман Раребел]], германски музикант ([[Scorpions]]) * [[1950]] г. – [[Майкъл Суонуик]], американски писател * [[1954]] г. – [[Кристоф Вилхелм Айгнер]], австрийски писател * [[1955]] г. – [[Иван Илиев (футболист)|Иван Илиев]], български футболист * [[1960]] г. – [[Александър Донски]], македонски историк * 1960 г. – [[Ким Уайлд]], британска поп певица * [[1962]] г. – [[Кърк Хамет]], американски китарист ([[Metallica]]) * [[1963]] г. – [[Петер Шмайхел]], датски футболист * [[1967]] г. – [[Красимир Димитров]], български юрист * [[1968]] г. – [[Оуен Уилсън]], американски актьор * [[1970]] г. – [[Пета Уилсън]], австралийска актриса * [[1974]] г. – [[Петер Солберг]], норвежки автомобилен състезател * [[1978]] г. – [[Ебру Йозкан]], турска актриса * [[1981]] г. – [[Витория Пучини]], италианска актриса == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Marcel Proust 1895.jpg|мини|80px|[[Марсел Пруст]]]] [[Файл:Niels Bohr.jpg|мини|80px|[[Нилс Бор]]]] * [[1683]] г. – [[Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа]], френски принц (* [[1667]] г.) * [[1827]] г. – [[Вилхелм Хауф]], немски поет и новелист (* [[1802]] г.) * [[1885]] г. – [[Марин Маринов (офицер)|Марин Маринов]], български военен деец (* [[1856]] г.) * [[1886]] г. – [[Честър Артър]], 21-ви [[президент на САЩ]] (* [[1829]] г.) * [[1922]] г. – [[Марсел Пруст]], френски писател (* [[1871]] г.) * [[1931]] г. – [[Васил Кирков]], български актьор (* [[1870]] г.) * 1931 г. – [[Иван Фичев]], български военен деец (* [[1860]] г.) * [[1941]] г. – [[Крис Уотсън]], министър-председател на Австралия (* [[1867]] г.) * [[1944]] г. – [[Райко Алексиев]], български карикатурист (* [[1893]] г.) * [[1952]] г. – [[Пол Елюар]], френски поет (* [[1895]] г.) * [[1962]] г. – [[Нилс Бор]], датски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през 1922 г. (* [[1885]] г.) * [[1976]] г. – [[Ман Рей]], американски художник (* [[1890]] г.) * [[1977]] г. – [[Курт Шушниг]], австрийски политик (* [[1897]] г.) * [[1980]] г. – [[Франтишек Шорм]], чешки химик (* [[1913]] г.) * [[1991]] г. – [[Густав Хусак]], комунистически президент на Чехословакия (* 1913 г.) * [[1993]] г. – [[Тилемахос Кантос]], кипърски художник (* [[1910]] г.) * [[2002]] г. – [[Джеймс Кобърн]], американски актьор (* [[1928]] г.) * [[2009]] г. – [[Любен Станев]], български писател (* [[1924]] г.) == Празници == * ''Ден за борба с трафика на хора'' (от 2007 г., [[Европейски парламент]]) * [[Латвия]] – ''Ден [[независимост]]та'' ([[1918]] г., от [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Болшевишка Русия]], [[национален празник]]) * [[Узбекистан]] – ''Ден на [[национален флаг|националния флаг]]'' * [[Хаити]] – ''Празник на [[армия|въоръжените сили]]'' * [[Мароко]] – ''Ден на [[независимост]]та'' ([[1956]] г., от [[Испания]]) {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|B18]] 5mij1ke3prf1gwf2gvng5dhjzznu3iq 0 2594 12416587 12412143 2024-11-19T09:05:32Z 195.24.93.72 /* Събития */ 12416587 wikitext text/x-wiki {{Календар|11}} '''19 ноември''' е 323-тият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (324-ти през [[високосна година|високосна]]). Остават 42 дни до края на годината. == Събития == * [[461]] г. – [[Либий Север]] е провъзгласен за римски император в [[Равена]]. * [[1493]] г. – По време на втората си експедиция [[Христофор Колумб]] открива остров, който кръщава Сан Хуан Батиста (по-късно преименуван на [[Пуерто Рико]]). * [[1703]] г. – Поставено е началото на мистерията за [[Желязната маска]] със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в тъмницата са пазени в строга тайна. * [[1816]] г. – Открит е [[Варшавски университет|Варшавският университет]]. * [[1824]] г. – В най-голямото [[наводнение]] в историята на [[Санкт Петербург]] загиват около 10 000 души. * [[1826]] г. – Образувани са [[Военноморски сили на Боливия|Военноморските сили на Боливия]]. * [[1831]] г. – [[Велика Колумбия]] окончателно се разпада на [[Нова Гранада]], [[Венецуела]] и [[Еквадор]]. * [[1858]] г. – Основан е град [[Холистър (Калифорния)|Холистър]], [[САЩ]] * [[1863]] г. – Президентът на САЩ [[Ейбръхам Линкълн]] изнася известното си [[Гетисбъргско обръщение]]. * [[1885]] г. – [[Сръбско-българска война]]: Състои се [[Бой при Гургулят|Боят при Гургулят]]. * [[1889]] г. – Създаден е [[Герб на Бразилия|Гербът на Бразилия]]. * [[1893]] г. – [[IV велико народно събрание]] учредява [[Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]]. * [[1919]] г. – [[Зайон (национален парк)|Зайон]] получава статут на национален парк. * [[1922]] г. – В [[Царство България]] се провежда [[Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи|референдум за започване на съдебен процес срещу министрите]] от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]] ([[1911]]-[[1913]]), [[Стоян Данев]] (1913) и [[Александър Малинов]] ([[1918]]). * [[1924]] г. – [[Египет]] става конституционна монархия. * [[1942]] г. – [[Втора световна война]]: [[Битка при Сталинград]]: Силите на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], командвани от генерал [[Георгий Жуков]], преминават в контранастъпление, като обръщат хода на битката в полза на Съветския съюз. * [[1946]] г. – [[Организация на обединените нации|ООН]]: [[Афганистан]], [[Исландия]] и [[Швеция]] се присъединяват към [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]]. * 1946 г. – [[Организация на обединените нации|ООН]]: Генералната асамблея на ООН приема [[резолюция]] против преследванията на расова и религиозна основа. * [[1969]] г. – [[Аполо 12]] каца на [[Луна]]та, а [[Чарлс Конрад]] и [[Алън Бийн]] стават третия и четвъртия човек стъпили на лунната повърхност. * 1969 г. – Бразилският футболист [[Пеле]] вкарва своя гол № 1000 на стадион [[Ещадио до Маракана|Маракана]] от дузпа срещу [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашку да Гама]]. * [[1977]] г. – Египетският [[президент]] [[Ануар Садат]] става първият арабски държавен глава, направил официално посещение в [[Израел]]. * [[1979]] г. – От [[Ленинград]] за [[Москва]] поема първия си курс високоскоростният влак ''[[Р-200]]''. * [[1980]] г. – [[Полет 015 на „Кориън Еър Лайнс“]] се запалва след приземяване по „корем“ в Сеул в края на полет от Лос Анджелис. Въпреки че 209 от 226-те души на борда успяват да се евакуират, 9 пътници и 6 членове на екипажа са убити. * [[1985]] г. – [[Студената война]]: В [[Женева]] е осъществена, за първи път, среща между президента на [[САЩ]] [[Роналд Рейгън]] и генералния секретар на [[ЦК на КПСС]] [[Михаил Горбачов]]. * [[1990]] г. – 22 държави от [[НАТО]] и [[Варшавски договор|Варшавския договор]] подписват в [[Париж]] ''Договор за ограничаване на конвенционалните оръжия в Европа''. * [[1995]] г. – На президентските избори в [[Полша]] [[Александър Квашневски]] побеждава действащия тогава президент [[Лех Валенса]]. * [[1999]] г. – [[Китай]] успешно изстрелва своя първи експериментален [[космически кораб]], [[Шънджоу 1]]. * 1999 г. – Джон Карпентър става първият играч в историята на [[Стани богат]], който печели голямата награда. Това се случва в Съединените щати. * [[2003]] г. – официално е открит португалският футболен стадион [[Ещадио Д-р Магаляеш Песоа]]. * [[2022]] г. – Въоръжен мъж убива петима и ранява други 17 в Клуб Q, [[гей клуб|гей нощен клуб]], в [[Колорадо Спрингс]], [[Колорадо]]. * [[2023]] г. – Финалът на [[Световно първенство по крикет|Световното първенство по крикет]] между [[Национален отбор по крикет на Индия|Индия]] и [[Национален отбор по крикет на Австралия|Австралия]] се провежда на [[Нарендра Моди Стейдиъм]] в [[Ахмедабад]], [[Индия]]. Австралия побеждава с 6 уикета. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Mikhail Lomonosov.jpg|мини|80px|Михаил Ломоносов]] [[Файл:Jodie Foster (1989).jpg|мини|80px|Джоди Фостър]] * [[1235]] г. – [[Хайнрих XIII (Бавария)|Хайнрих XIII]], баварски херцог († [[1290]] г.) * [[1600]] г. – [[Чарлз I]], крал на Англия и Шотландия († [[1649]] г.) * [[1711]] г. – [[Михаил Ломоносов]], руски учен († [[1765]] г.) * [[1770]] г. – [[Бертел Торвалдсен]], датски скулптор († [[1844]] г.) * 1770 г. – [[Иван Крузенщерн]], руски мореплавател († [[1846]] г.) * [[1799]] г. – [[Рене Огюст Кайе]], френски пътешественик († [[1838]] г.) * [[1831]] г. – [[Джеймс Гарфийлд]], 20-и [[президент на САЩ]] († [[1881]] г.) * [[1833]] г. – [[Вилхелм Дилтай]], немски философ († [[1911]] г.) * [[1839]] г. – [[Емил Шкода]], чешки предприемач († [[1900]] г.) * [[1843]] г. – [[Одоардо Бекари]], италиански пътешественик († [[1920]] г.) * 1843 г. – [[Рихард Авенариус]], немски философ († [[1896]] г.) * [[1875]] г. – [[Михаил Калинин]], руски, съветски болшевишки политик и революционер († [[1946]] г.) * [[1886]] г. – [[Фернан Кромелинк]], белгийски драматург († [[1970]] г.) * [[1888]] г. – [[Хосе Раул Капабланка]], кубински шахматист († [[1942]] г.) * [[1889]] г. – [[Димитър Шишманов (политик)|Димитър Шишманов]], български писател († [[1945]] г.) * 1889 г. – [[Клифтън Уеб]], американски актьор († [[1966]] г.) * [[1905]] г. – [[Томи Дорси]], джазов музикант († [[1956]] г.) * [[1909]] г. – [[Питър Дракър]], американски икономист († [[2005]] г.) * [[1912]] г. – [[Джеордже Емил Паладе]], американски биолог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1974]] г. († [[2008]] г.) * [[1917]] г. – [[Атанас Малеев]], български лекар († [[2001]] г.) * 1917 г. – [[Индира Ганди]], министър-председател на Индия († [[1984]] г.) * [[1925]] г. – [[Зигмунд Бауман]], полски социолог († [[1998]] г.) * 1925 г. – [[Костадин Кюлюмов]], български писател († 1998 г.) * [[1926]] г. – [[Люба Алексиева]], българска актриса († [[2015]] г.) * [[1933]] г. – [[Лари Кинг]], американски журналист († [[2021]] г.) * [[1936]] г. – [[Любиша Самарджич]], сръбски актьор († [[2017]] г.) * 1936 г. – [[Надежда Хвойнева]], българска певица († [[2000]] г.) * 1936 г. – [[Волфганг Йешке]], немски писател († 2015 г.) * [[1937]] г. – [[Аиде Тамара Бунке Бидер]], латиноамериканска революционерка († [[1967]] г.) * [[1938]] г. – [[Тед Търнър]], американски медиен магнат * [[1940]] г. – [[Катя Костова]], българска художничка († 2008 г.) * [[1941]] г. – [[Иванка Христова]], българска лекоатлетка († [[2022]] г.) * 1941 г. – [[Наталия Бардская]], българска актриса * [[1942]] г. – [[Келвин Клайн]], американски дизайнер * [[1947]] г. – [[Дитка Хаберл]], словенска певица * [[1953]] г. – [[Олимпи Кътев]], български политик * 1953 г. – [[Робърт Белтран]], американски актьор * [[1954]] г. – [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], български актьор * [[1957]] г. – [[Офра Хаза]], израелска певица († 2000 г.) * [[1958]] г. – [[Антонио Муньос Валкарсел]], испански мореплавател * [[1960]] г. – [[Мат Соръм]], американски барабанист * 1960 г. – [[Ян Конефке]], немски писател * [[1961]] г. – [[Мег Райън]], американска актриса * [[1962]] г. – [[Джоди Фостър]], американска актриса * [[1964]] г. – [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов]], български политик * [[1965]] г. – [[Лоран Блан]], френски футболист * [[1969]] г. – [[Филип Адамс]], белгийски състезател от Формула 1 * [[1972]] г. – [[Васил Кръстев (футболист)|Васил Кръстев]], български футболист * [[1975]] г. – [[Бастиан Райнхарт]], немски футболист * [[1982]] г. – [[Муса Койта]], френски футболист * [[1984]] г. – [[Димитър Живков]], български актьор * [[1987]] г. – [[Силвия Солер Еспиноса]], испанска тенисистка * 1987 г. – [[Тара Уайт]], чешка порнографска актриса и телевизионен водещ * [[1990]] г. – [[Николай Банков]], български футболист * [[1991]] г. – [[Августина-Калина Петкова]], българска актриса == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Nicolas Poussin 079.jpg|мини|80px|Никола Пусен]] [[Файл:Franz Schubert.jpg|мини|80px|Франц Шуберт]] * [[498]] г. – [[Анастасий II (папа)|Анастасий II]], римски папа (* [[?]] г.) * [[1034]] г. – [[Дитрих I (Лужица)|Дитрих I]], граф на Ветин (* [[990]] г.) * [[1492]] г. – [[Джами]], персийски поет и суфийски теоретик (* [[1414]] г.) * [[1557]] г. – [[Бона Сфорца]], полска кралица (* [[1494]] г.) * [[1665]] г. – [[Никола Пусен]], френски художник (* [[1594]] г.) * [[1672]] г. – [[Джон Уилкинс]], английски духовник и учен (* [[1614]] г.) * [[1789]] г. – [[Мария-Анна Австрийска (1738-1789)|Мария-Анна Австрийска]], австрийска ерцхерцогиня (* [[1738]] г.) * [[1825]] г. – [[Александър I (Русия)|Александър I]], руски император (* [[1777]] г.) * [[1828]] г. – [[Франц Шуберт]], австрийски композитор (* [[1797]] г.) * [[1835]] г. – [[Пьотър Пахтусов]], руски мореплавател (* [[1800]] г.) * [[1846]] г. – [[Мария Михайловна]], велика руска княгиня (* [[1825]] г.) * [[1906]] г. – [[Димитър Далипов]], гръцки андартски капитан (* [[?]] г.) * 1906 г. – [[Павел Киров]], гръцки андартски капитан (* ? г.) * [[1912]] г. – [[Христо Ганчев]], български актьор (* [[1877]] г.) * [[1924]] г. – [[Томас Харпър Инс]], американски режисьор (* [[1882]] г.) * [[1938]] г. – [[Лев Шестов]], руски философ (* [[1866]] г.) * [[1949]] г. – [[Джеймс Енсор]], белгийски художник (* [[1860]] г.) * [[1967]] г. – [[Владимир Башев]], български поет (* [[1935]] г.) * 1967 г. – [[Жуау Гимарайс Роза]], бразилски писател (* [[1908]] г.) * [[1970]] г. – [[Андрей Ерьоменко]], съветски маршал (* [[1892]] г.) * [[1990]] г. – [[Йенс Герлах]], немски поет и белетрист (* [[1926]] г.) * [[1993]] г. – [[Кенет Бърк]], американски езиковед (* [[1897]] г.) * 1993 г. – [[Леонид Гайдай]], съветски кинорежисьор (* [[1923]] г.) * [[1996]] г. – [[Пламен Вагенщайн]], български кинооператор (* [[1945]] г.) * [[1998]] г. – [[Луи Дюмон]], френски антрополог (* [[1911]] г.) * [[2002]] г. – [[Ростислав Каишев]], български физикохимик (* 1908 г.) * [[2004]] г. – [[Джон Вейн]], британски фармаколог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1982]] г. (* [[1927]] г.) * [[2005]] г. – [[Артин Артинян]], американски филолог (* [[1907]] г.) * [[2011]] г. – [[Джон Невил]], английски актьор (* [[1925]] г.) * [[2012]] г. – [[Борис Стругацки]], руски писател (* [[1933]] г.) * [[2013]] г. – [[Фредерик Сангър]], британски биохимик, [[Нобелова награда за химия|двукратен Нобелов лауреат]] през [[1958]] и [[1980]] г. (* [[1918]] г.) * [[2014]] г. – [[Майк Никълс]], американски режисьор (* [[1931]] г.) == Празници == * '''[[Световен ден на тоалетната]]''' * '''[[Международен ден на мъжа]]''' * [[Белиз]] – ''Празник на етническата общност [[Гарифуна]]'' * [[България]] – ''Празник на [[Сухопътни войски на България|Сухопътните Войски от Българската Армия]] '' * [[Индия]], [[Тринидад и Тобаго]] – ''Международен ден на [[мъж]]ете'' * [[Мали]] – ''Ден на [[свобода]]та'' * [[Монако]] – ''Празник на принца'' ([[национален празник]]) * [[Пуерто Рико]] – ''Ден на откриването на Пуерто Рико'' ([[1493]] г.) {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|B19]] 0keguph9fq6yalma8rpxf35zjidpccc 12416591 12416587 2024-11-19T09:08:52Z 195.24.93.72 /* Родени */ 12416591 wikitext text/x-wiki {{Календар|11}} '''19 ноември''' е 323-тият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (324-ти през [[високосна година|високосна]]). Остават 42 дни до края на годината. == Събития == * [[461]] г. – [[Либий Север]] е провъзгласен за римски император в [[Равена]]. * [[1493]] г. – По време на втората си експедиция [[Христофор Колумб]] открива остров, който кръщава Сан Хуан Батиста (по-късно преименуван на [[Пуерто Рико]]). * [[1703]] г. – Поставено е началото на мистерията за [[Желязната маска]] със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в тъмницата са пазени в строга тайна. * [[1816]] г. – Открит е [[Варшавски университет|Варшавският университет]]. * [[1824]] г. – В най-голямото [[наводнение]] в историята на [[Санкт Петербург]] загиват около 10 000 души. * [[1826]] г. – Образувани са [[Военноморски сили на Боливия|Военноморските сили на Боливия]]. * [[1831]] г. – [[Велика Колумбия]] окончателно се разпада на [[Нова Гранада]], [[Венецуела]] и [[Еквадор]]. * [[1858]] г. – Основан е град [[Холистър (Калифорния)|Холистър]], [[САЩ]] * [[1863]] г. – Президентът на САЩ [[Ейбръхам Линкълн]] изнася известното си [[Гетисбъргско обръщение]]. * [[1885]] г. – [[Сръбско-българска война]]: Състои се [[Бой при Гургулят|Боят при Гургулят]]. * [[1889]] г. – Създаден е [[Герб на Бразилия|Гербът на Бразилия]]. * [[1893]] г. – [[IV велико народно събрание]] учредява [[Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]]. * [[1919]] г. – [[Зайон (национален парк)|Зайон]] получава статут на национален парк. * [[1922]] г. – В [[Царство България]] се провежда [[Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи|референдум за започване на съдебен процес срещу министрите]] от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]] ([[1911]]-[[1913]]), [[Стоян Данев]] (1913) и [[Александър Малинов]] ([[1918]]). * [[1924]] г. – [[Египет]] става конституционна монархия. * [[1942]] г. – [[Втора световна война]]: [[Битка при Сталинград]]: Силите на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], командвани от генерал [[Георгий Жуков]], преминават в контранастъпление, като обръщат хода на битката в полза на Съветския съюз. * [[1946]] г. – [[Организация на обединените нации|ООН]]: [[Афганистан]], [[Исландия]] и [[Швеция]] се присъединяват към [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]]. * 1946 г. – [[Организация на обединените нации|ООН]]: Генералната асамблея на ООН приема [[резолюция]] против преследванията на расова и религиозна основа. * [[1969]] г. – [[Аполо 12]] каца на [[Луна]]та, а [[Чарлс Конрад]] и [[Алън Бийн]] стават третия и четвъртия човек стъпили на лунната повърхност. * 1969 г. – Бразилският футболист [[Пеле]] вкарва своя гол № 1000 на стадион [[Ещадио до Маракана|Маракана]] от дузпа срещу [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашку да Гама]]. * [[1977]] г. – Египетският [[президент]] [[Ануар Садат]] става първият арабски държавен глава, направил официално посещение в [[Израел]]. * [[1979]] г. – От [[Ленинград]] за [[Москва]] поема първия си курс високоскоростният влак ''[[Р-200]]''. * [[1980]] г. – [[Полет 015 на „Кориън Еър Лайнс“]] се запалва след приземяване по „корем“ в Сеул в края на полет от Лос Анджелис. Въпреки че 209 от 226-те души на борда успяват да се евакуират, 9 пътници и 6 членове на екипажа са убити. * [[1985]] г. – [[Студената война]]: В [[Женева]] е осъществена, за първи път, среща между президента на [[САЩ]] [[Роналд Рейгън]] и генералния секретар на [[ЦК на КПСС]] [[Михаил Горбачов]]. * [[1990]] г. – 22 държави от [[НАТО]] и [[Варшавски договор|Варшавския договор]] подписват в [[Париж]] ''Договор за ограничаване на конвенционалните оръжия в Европа''. * [[1995]] г. – На президентските избори в [[Полша]] [[Александър Квашневски]] побеждава действащия тогава президент [[Лех Валенса]]. * [[1999]] г. – [[Китай]] успешно изстрелва своя първи експериментален [[космически кораб]], [[Шънджоу 1]]. * 1999 г. – Джон Карпентър става първият играч в историята на [[Стани богат]], който печели голямата награда. Това се случва в Съединените щати. * [[2003]] г. – официално е открит португалският футболен стадион [[Ещадио Д-р Магаляеш Песоа]]. * [[2022]] г. – Въоръжен мъж убива петима и ранява други 17 в Клуб Q, [[гей клуб|гей нощен клуб]], в [[Колорадо Спрингс]], [[Колорадо]]. * [[2023]] г. – Финалът на [[Световно първенство по крикет|Световното първенство по крикет]] между [[Национален отбор по крикет на Индия|Индия]] и [[Национален отбор по крикет на Австралия|Австралия]] се провежда на [[Нарендра Моди Стейдиъм]] в [[Ахмедабад]], [[Индия]]. Австралия побеждава с 6 уикета. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Mikhail Lomonosov.jpg|мини|80px|Михаил Ломоносов]] [[Файл:Jodie Foster (1989).jpg|мини|80px|Джоди Фостър]] * [[1235]] г. – [[Хайнрих XIII (Бавария)|Хайнрих XIII]], баварски херцог († [[1290]] г.) * [[1600]] г. – [[Чарлз I]], крал на Англия и Шотландия († [[1649]] г.) * [[1711]] г. – [[Михаил Ломоносов]], руски учен († [[1765]] г.) * [[1770]] г. – [[Бертел Торвалдсен]], датски скулптор († [[1844]] г.) * 1770 г. – [[Иван Крузенщерн]], руски мореплавател († [[1846]] г.) * [[1799]] г. – [[Рене Огюст Кайе]], френски пътешественик († [[1838]] г.) * [[1831]] г. – [[Джеймс Гарфийлд]], 20-и [[президент на САЩ]] († [[1881]] г.) * [[1833]] г. – [[Вилхелм Дилтай]], немски философ († [[1911]] г.) * [[1839]] г. – [[Емил Шкода]], чешки предприемач († [[1900]] г.) * [[1843]] г. – [[Одоардо Бекари]], италиански пътешественик († [[1920]] г.) * 1843 г. – [[Рихард Авенариус]], немски философ († [[1896]] г.) * [[1875]] г. – [[Михаил Калинин]], руски, съветски болшевишки политик и революционер († [[1946]] г.) * [[1886]] г. – [[Фернан Кромелинк]], белгийски драматург († [[1970]] г.) * [[1888]] г. – [[Хосе Раул Капабланка]], кубински шахматист († [[1942]] г.) * [[1889]] г. – [[Димитър Шишманов (политик)|Димитър Шишманов]], български писател († [[1945]] г.) * 1889 г. – [[Клифтън Уеб]], американски актьор († [[1966]] г.) * [[1905]] г. – [[Томи Дорси]], джазов музикант († [[1956]] г.) * [[1909]] г. – [[Питър Дракър]], американски икономист († [[2005]] г.) * [[1912]] г. – [[Джеордже Емил Паладе]], американски биолог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1974]] г. († [[2008]] г.) * [[1917]] г. – [[Атанас Малеев]], български лекар († [[2001]] г.) * 1917 г. – [[Индира Ганди]], министър-председател на Индия († [[1984]] г.) * [[1925]] г. – [[Зигмунд Бауман]], полски социолог († [[1998]] г.) * 1925 г. – [[Костадин Кюлюмов]], български писател († 1998 г.) * [[1926]] г. – [[Люба Алексиева]], българска актриса († [[2015]] г.) * [[1933]] г. – [[Лари Кинг]], американски журналист († [[2021]] г.) * [[1936]] г. – [[Любиша Самарджич]], сръбски актьор († [[2017]] г.) * 1936 г. – [[Надежда Хвойнева]], българска певица († [[2000]] г.) * 1936 г. – [[Волфганг Йешке]], немски писател († 2015 г.) * [[1937]] г. – [[Аиде Тамара Бунке Бидер]], латиноамериканска революционерка († [[1967]] г.) * [[1938]] г. – [[Тед Търнър]], американски медиен магнат * [[1940]] г. – [[Катя Костова]], българска художничка († 2008 г.) * [[1941]] г. – [[Иванка Христова]], българска лекоатлетка († [[2022]] г.) * 1941 г. – [[Наталия Бардская]], българска актриса * [[1942]] г. – [[Келвин Клайн]], американски дизайнер * [[1947]] г. – [[Дитка Хаберл]], словенска певица * [[1953]] г. – [[Олимпи Кътев]], български политик * 1953 г. – [[Робърт Белтран]], американски актьор * [[1954]] г. – [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], български актьор * [[1957]] г. – [[Офра Хаза]], израелска певица († 2000 г.) * [[1958]] г. – [[Антонио Муньос Валкарсел]], испански мореплавател * [[1960]] г. – [[Мат Соръм]], американски барабанист * 1960 г. – [[Ян Конефке]], немски писател * [[1961]] г. – [[Мег Райън]], американска актриса * [[1962]] г. – [[Джоди Фостър]], американска актриса * [[1964]] г. – [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов]], български политик * [[1965]] г. – [[Лоран Блан]], френски футболист * [[1969]] г. – [[Филип Адамс]], белгийски състезател от Формула 1 * [[1972]] г. – [[Васил Кръстев (футболист)|Васил Кръстев]], български футболист * [[1975]] г. – [[Бастиан Райнхарт]], немски футболист * [[1982]] г. – [[Муса Койта]], френски футболист * [[1984]] г. – [[Димитър Живков]], български актьор * [[1987]] г. – [[Силвия Солер Еспиноса]], испанска тенисистка * 1987 г. – [[Тара Уайт]], чешка порнографска актриса и телевизионен водещ * [[1990]] г. – [[Николай Банков]], български футболист * [[1991]] г. – [[Августина-Калина Петкова]], българска актриса * [[1993]] г. – [[Сусо]], испански футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Nicolas Poussin 079.jpg|мини|80px|Никола Пусен]] [[Файл:Franz Schubert.jpg|мини|80px|Франц Шуберт]] * [[498]] г. – [[Анастасий II (папа)|Анастасий II]], римски папа (* [[?]] г.) * [[1034]] г. – [[Дитрих I (Лужица)|Дитрих I]], граф на Ветин (* [[990]] г.) * [[1492]] г. – [[Джами]], персийски поет и суфийски теоретик (* [[1414]] г.) * [[1557]] г. – [[Бона Сфорца]], полска кралица (* [[1494]] г.) * [[1665]] г. – [[Никола Пусен]], френски художник (* [[1594]] г.) * [[1672]] г. – [[Джон Уилкинс]], английски духовник и учен (* [[1614]] г.) * [[1789]] г. – [[Мария-Анна Австрийска (1738-1789)|Мария-Анна Австрийска]], австрийска ерцхерцогиня (* [[1738]] г.) * [[1825]] г. – [[Александър I (Русия)|Александър I]], руски император (* [[1777]] г.) * [[1828]] г. – [[Франц Шуберт]], австрийски композитор (* [[1797]] г.) * [[1835]] г. – [[Пьотър Пахтусов]], руски мореплавател (* [[1800]] г.) * [[1846]] г. – [[Мария Михайловна]], велика руска княгиня (* [[1825]] г.) * [[1906]] г. – [[Димитър Далипов]], гръцки андартски капитан (* [[?]] г.) * 1906 г. – [[Павел Киров]], гръцки андартски капитан (* ? г.) * [[1912]] г. – [[Христо Ганчев]], български актьор (* [[1877]] г.) * [[1924]] г. – [[Томас Харпър Инс]], американски режисьор (* [[1882]] г.) * [[1938]] г. – [[Лев Шестов]], руски философ (* [[1866]] г.) * [[1949]] г. – [[Джеймс Енсор]], белгийски художник (* [[1860]] г.) * [[1967]] г. – [[Владимир Башев]], български поет (* [[1935]] г.) * 1967 г. – [[Жуау Гимарайс Роза]], бразилски писател (* [[1908]] г.) * [[1970]] г. – [[Андрей Ерьоменко]], съветски маршал (* [[1892]] г.) * [[1990]] г. – [[Йенс Герлах]], немски поет и белетрист (* [[1926]] г.) * [[1993]] г. – [[Кенет Бърк]], американски езиковед (* [[1897]] г.) * 1993 г. – [[Леонид Гайдай]], съветски кинорежисьор (* [[1923]] г.) * [[1996]] г. – [[Пламен Вагенщайн]], български кинооператор (* [[1945]] г.) * [[1998]] г. – [[Луи Дюмон]], френски антрополог (* [[1911]] г.) * [[2002]] г. – [[Ростислав Каишев]], български физикохимик (* 1908 г.) * [[2004]] г. – [[Джон Вейн]], британски фармаколог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1982]] г. (* [[1927]] г.) * [[2005]] г. – [[Артин Артинян]], американски филолог (* [[1907]] г.) * [[2011]] г. – [[Джон Невил]], английски актьор (* [[1925]] г.) * [[2012]] г. – [[Борис Стругацки]], руски писател (* [[1933]] г.) * [[2013]] г. – [[Фредерик Сангър]], британски биохимик, [[Нобелова награда за химия|двукратен Нобелов лауреат]] през [[1958]] и [[1980]] г. (* [[1918]] г.) * [[2014]] г. – [[Майк Никълс]], американски режисьор (* [[1931]] г.) == Празници == * '''[[Световен ден на тоалетната]]''' * '''[[Международен ден на мъжа]]''' * [[Белиз]] – ''Празник на етническата общност [[Гарифуна]]'' * [[България]] – ''Празник на [[Сухопътни войски на България|Сухопътните Войски от Българската Армия]] '' * [[Индия]], [[Тринидад и Тобаго]] – ''Международен ден на [[мъж]]ете'' * [[Мали]] – ''Ден на [[свобода]]та'' * [[Монако]] – ''Празник на принца'' ([[национален празник]]) * [[Пуерто Рико]] – ''Ден на откриването на Пуерто Рико'' ([[1493]] г.) {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|B19]] 7qei82ck9z8he7xd0jvnqjtebk8zy2y 12416618 12416591 2024-11-19T09:21:25Z 195.24.93.72 /* Събития */ 12416618 wikitext text/x-wiki {{Календар|11}} '''19 ноември''' е 323-тият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (324-ти през [[високосна година|високосна]]). Остават 42 дни до края на годината. == Събития == * [[461]] г. – [[Либий Север]] е провъзгласен за римски император в [[Равена]]. * [[1493]] г. – По време на втората си експедиция [[Христофор Колумб]] открива остров, който кръщава Сан Хуан Батиста (по-късно преименуван на [[Пуерто Рико]]). * [[1703]] г. – Поставено е началото на мистерията за [[Желязната маска]] със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в тъмницата са пазени в строга тайна. * [[1809]] г. – В [[Битка при Оканя|битката при Оканя]] французите побеждават испанците. * [[1816]] г. – Открит е [[Варшавски университет|Варшавският университет]]. * [[1824]] г. – В най-голямото [[наводнение]] в историята на [[Санкт Петербург]] загиват около 10 000 души. * [[1826]] г. – Образувани са [[Военноморски сили на Боливия|Военноморските сили на Боливия]]. * [[1831]] г. – [[Велика Колумбия]] окончателно се разпада на [[Нова Гранада]], [[Венецуела]] и [[Еквадор]]. * [[1858]] г. – Основан е град [[Холистър (Калифорния)|Холистър]], [[САЩ]] * [[1863]] г. – Президентът на САЩ [[Ейбръхам Линкълн]] изнася известното си [[Гетисбъргско обръщение]]. * [[1885]] г. – [[Сръбско-българска война]]: Състои се [[Бой при Гургулят|Боят при Гургулят]]. * [[1889]] г. – Създаден е [[Герб на Бразилия|Гербът на Бразилия]]. * [[1893]] г. – [[IV велико народно събрание]] учредява [[Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]]. * [[1905]] г. – В [[Берлин]] е открита първата обществена автобусна линия. * [[1919]] г. – [[Зайон (национален парк)|Зайон]] получава статут на национален парк. * [[1922]] г. – В [[Царство България]] се провежда [[Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи|референдум за започване на съдебен процес срещу министрите]] от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]] ([[1911]]-[[1913]]), [[Стоян Данев]] (1913) и [[Александър Малинов]] ([[1918]]). * [[1924]] г. – [[Египет]] става конституционна монархия. * [[1942]] г. – [[Втора световна война]]: [[Битка при Сталинград]]: Силите на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], командвани от генерал [[Георгий Жуков]], преминават в контранастъпление, като обръщат хода на битката в полза на Съветския съюз. * [[1945]] г. – Във [[Франция]] [[Шарл дьо Гол]] е преизбран за [[Президент на Франция|президент]] на републиката. * [[1946]] г. – [[Организация на обединените нации|ООН]]: [[Афганистан]], [[Исландия]] и [[Швеция]] се присъединяват към [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]]. * 1946 г. – [[Организация на обединените нации|ООН]]: Генералната асамблея на ООН приема [[резолюция]] против преследванията на расова и религиозна основа. * [[1969]] г. – [[Аполо 12]] каца на [[Луна]]та, а [[Чарлс Конрад]] и [[Алън Бийн]] стават третия и четвъртия човек стъпили на лунната повърхност. * 1969 г. – Бразилският футболист [[Пеле]] вкарва своя гол № 1000 на стадион [[Ещадио до Маракана|Маракана]] от дузпа срещу [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашку да Гама]]. * [[1977]] г. – Египетският [[президент]] [[Ануар Садат]] става първият арабски държавен глава, направил официално посещение в [[Израел]]. * [[1979]] г. – От [[Ленинград]] за [[Москва]] поема първия си курс високоскоростният влак ''[[Р-200]]''. * [[1980]] г. – [[Полет 015 на „Кориън Еър Лайнс“]] се запалва след приземяване по „корем“ в Сеул в края на полет от Лос Анджелис. Въпреки че 209 от 226-те души на борда успяват да се евакуират, 9 пътници и 6 членове на екипажа са убити. * [[1985]] г. – [[Студената война]]: В [[Женева]] е осъществена, за първи път, среща между президента на [[САЩ]] [[Роналд Рейгън]] и генералния секретар на [[ЦК на КПСС]] [[Михаил Горбачов]]. * [[1990]] г. – 22 държави от [[НАТО]] и [[Варшавски договор|Варшавския договор]] подписват в [[Париж]] ''Договор за ограничаване на конвенционалните оръжия в Европа''. * [[1995]] г. – На президентските избори в [[Полша]] [[Александър Квашневски]] побеждава действащия тогава президент [[Лех Валенса]]. * [[1996]] г. – Испанският певец [[Хулио Иглесиас]] пуска на пазара новият си албум [[Tango]]. * [[1999]] г. – [[Китай]] успешно изстрелва своя първи експериментален [[космически кораб]], [[Шънджоу 1]]. * 1999 г. – Джон Карпентър става първият играч в историята на [[Стани богат]], който печели голямата награда. Това се случва в Съединените щати. * [[2003]] г. – официално е открит португалският футболен стадион [[Ещадио Д-р Магаляеш Песоа]]. * [[2020]] г. – [[PlayStation 5]] е пуснат в продажба. * [[2022]] г. – Въоръжен мъж убива петима и ранява други 17 в Клуб Q, [[гей клуб|гей нощен клуб]], в [[Колорадо Спрингс]], [[Колорадо]]. * [[2023]] г. – На втори тур [[Хавиер Милей]] печели президентските избори в [[Аржентина]] . * 2023 г. – Финалът на [[Световно първенство по крикет|Световното първенство по крикет]] между [[Национален отбор по крикет на Индия|Индия]] и [[Национален отбор по крикет на Австралия|Австралия]] се провежда на [[Нарендра Моди Стейдиъм]] в [[Ахмедабад]], [[Индия]]. Австралия побеждава с 6 уикета. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Mikhail Lomonosov.jpg|мини|80px|Михаил Ломоносов]] [[Файл:Jodie Foster (1989).jpg|мини|80px|Джоди Фостър]] * [[1235]] г. – [[Хайнрих XIII (Бавария)|Хайнрих XIII]], баварски херцог († [[1290]] г.) * [[1600]] г. – [[Чарлз I]], крал на Англия и Шотландия († [[1649]] г.) * [[1711]] г. – [[Михаил Ломоносов]], руски учен († [[1765]] г.) * [[1770]] г. – [[Бертел Торвалдсен]], датски скулптор († [[1844]] г.) * 1770 г. – [[Иван Крузенщерн]], руски мореплавател († [[1846]] г.) * [[1799]] г. – [[Рене Огюст Кайе]], френски пътешественик († [[1838]] г.) * [[1831]] г. – [[Джеймс Гарфийлд]], 20-и [[президент на САЩ]] († [[1881]] г.) * [[1833]] г. – [[Вилхелм Дилтай]], немски философ († [[1911]] г.) * [[1839]] г. – [[Емил Шкода]], чешки предприемач († [[1900]] г.) * [[1843]] г. – [[Одоардо Бекари]], италиански пътешественик († [[1920]] г.) * 1843 г. – [[Рихард Авенариус]], немски философ († [[1896]] г.) * [[1875]] г. – [[Михаил Калинин]], руски, съветски болшевишки политик и революционер († [[1946]] г.) * [[1886]] г. – [[Фернан Кромелинк]], белгийски драматург († [[1970]] г.) * [[1888]] г. – [[Хосе Раул Капабланка]], кубински шахматист († [[1942]] г.) * [[1889]] г. – [[Димитър Шишманов (политик)|Димитър Шишманов]], български писател († [[1945]] г.) * 1889 г. – [[Клифтън Уеб]], американски актьор († [[1966]] г.) * [[1905]] г. – [[Томи Дорси]], джазов музикант († [[1956]] г.) * [[1909]] г. – [[Питър Дракър]], американски икономист († [[2005]] г.) * [[1912]] г. – [[Джеордже Емил Паладе]], американски биолог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1974]] г. († [[2008]] г.) * [[1917]] г. – [[Атанас Малеев]], български лекар († [[2001]] г.) * 1917 г. – [[Индира Ганди]], министър-председател на Индия († [[1984]] г.) * [[1925]] г. – [[Зигмунд Бауман]], полски социолог († [[1998]] г.) * 1925 г. – [[Костадин Кюлюмов]], български писател († 1998 г.) * [[1926]] г. – [[Люба Алексиева]], българска актриса († [[2015]] г.) * [[1933]] г. – [[Лари Кинг]], американски журналист († [[2021]] г.) * [[1936]] г. – [[Любиша Самарджич]], сръбски актьор († [[2017]] г.) * 1936 г. – [[Надежда Хвойнева]], българска певица († [[2000]] г.) * 1936 г. – [[Волфганг Йешке]], немски писател († 2015 г.) * [[1937]] г. – [[Аиде Тамара Бунке Бидер]], латиноамериканска революционерка († [[1967]] г.) * [[1938]] г. – [[Тед Търнър]], американски медиен магнат * [[1940]] г. – [[Катя Костова]], българска художничка († 2008 г.) * [[1941]] г. – [[Иванка Христова]], българска лекоатлетка († [[2022]] г.) * 1941 г. – [[Наталия Бардская]], българска актриса * [[1942]] г. – [[Келвин Клайн]], американски дизайнер * [[1947]] г. – [[Дитка Хаберл]], словенска певица * [[1953]] г. – [[Олимпи Кътев]], български политик * 1953 г. – [[Робърт Белтран]], американски актьор * [[1954]] г. – [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], български актьор * [[1957]] г. – [[Офра Хаза]], израелска певица († 2000 г.) * [[1958]] г. – [[Антонио Муньос Валкарсел]], испански мореплавател * [[1960]] г. – [[Мат Соръм]], американски барабанист * 1960 г. – [[Ян Конефке]], немски писател * [[1961]] г. – [[Мег Райън]], американска актриса * [[1962]] г. – [[Джоди Фостър]], американска актриса * [[1964]] г. – [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов]], български политик * [[1965]] г. – [[Лоран Блан]], френски футболист * [[1969]] г. – [[Филип Адамс]], белгийски състезател от Формула 1 * [[1972]] г. – [[Васил Кръстев (футболист)|Васил Кръстев]], български футболист * [[1975]] г. – [[Бастиан Райнхарт]], немски футболист * [[1982]] г. – [[Муса Койта]], френски футболист * [[1984]] г. – [[Димитър Живков]], български актьор * [[1987]] г. – [[Силвия Солер Еспиноса]], испанска тенисистка * 1987 г. – [[Тара Уайт]], чешка порнографска актриса и телевизионен водещ * [[1990]] г. – [[Николай Банков]], български футболист * [[1991]] г. – [[Августина-Калина Петкова]], българска актриса * [[1993]] г. – [[Сусо]], испански футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Nicolas Poussin 079.jpg|мини|80px|Никола Пусен]] [[Файл:Franz Schubert.jpg|мини|80px|Франц Шуберт]] * [[498]] г. – [[Анастасий II (папа)|Анастасий II]], римски папа (* [[?]] г.) * [[1034]] г. – [[Дитрих I (Лужица)|Дитрих I]], граф на Ветин (* [[990]] г.) * [[1492]] г. – [[Джами]], персийски поет и суфийски теоретик (* [[1414]] г.) * [[1557]] г. – [[Бона Сфорца]], полска кралица (* [[1494]] г.) * [[1665]] г. – [[Никола Пусен]], френски художник (* [[1594]] г.) * [[1672]] г. – [[Джон Уилкинс]], английски духовник и учен (* [[1614]] г.) * [[1789]] г. – [[Мария-Анна Австрийска (1738-1789)|Мария-Анна Австрийска]], австрийска ерцхерцогиня (* [[1738]] г.) * [[1825]] г. – [[Александър I (Русия)|Александър I]], руски император (* [[1777]] г.) * [[1828]] г. – [[Франц Шуберт]], австрийски композитор (* [[1797]] г.) * [[1835]] г. – [[Пьотър Пахтусов]], руски мореплавател (* [[1800]] г.) * [[1846]] г. – [[Мария Михайловна]], велика руска княгиня (* [[1825]] г.) * [[1906]] г. – [[Димитър Далипов]], гръцки андартски капитан (* [[?]] г.) * 1906 г. – [[Павел Киров]], гръцки андартски капитан (* ? г.) * [[1912]] г. – [[Христо Ганчев]], български актьор (* [[1877]] г.) * [[1924]] г. – [[Томас Харпър Инс]], американски режисьор (* [[1882]] г.) * [[1938]] г. – [[Лев Шестов]], руски философ (* [[1866]] г.) * [[1949]] г. – [[Джеймс Енсор]], белгийски художник (* [[1860]] г.) * [[1967]] г. – [[Владимир Башев]], български поет (* [[1935]] г.) * 1967 г. – [[Жуау Гимарайс Роза]], бразилски писател (* [[1908]] г.) * [[1970]] г. – [[Андрей Ерьоменко]], съветски маршал (* [[1892]] г.) * [[1990]] г. – [[Йенс Герлах]], немски поет и белетрист (* [[1926]] г.) * [[1993]] г. – [[Кенет Бърк]], американски езиковед (* [[1897]] г.) * 1993 г. – [[Леонид Гайдай]], съветски кинорежисьор (* [[1923]] г.) * [[1996]] г. – [[Пламен Вагенщайн]], български кинооператор (* [[1945]] г.) * [[1998]] г. – [[Луи Дюмон]], френски антрополог (* [[1911]] г.) * [[2002]] г. – [[Ростислав Каишев]], български физикохимик (* 1908 г.) * [[2004]] г. – [[Джон Вейн]], британски фармаколог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1982]] г. (* [[1927]] г.) * [[2005]] г. – [[Артин Артинян]], американски филолог (* [[1907]] г.) * [[2011]] г. – [[Джон Невил]], английски актьор (* [[1925]] г.) * [[2012]] г. – [[Борис Стругацки]], руски писател (* [[1933]] г.) * [[2013]] г. – [[Фредерик Сангър]], британски биохимик, [[Нобелова награда за химия|двукратен Нобелов лауреат]] през [[1958]] и [[1980]] г. (* [[1918]] г.) * [[2014]] г. – [[Майк Никълс]], американски режисьор (* [[1931]] г.) == Празници == * '''[[Световен ден на тоалетната]]''' * '''[[Международен ден на мъжа]]''' * [[Белиз]] – ''Празник на етническата общност [[Гарифуна]]'' * [[България]] – ''Празник на [[Сухопътни войски на България|Сухопътните Войски от Българската Армия]] '' * [[Индия]], [[Тринидад и Тобаго]] – ''Международен ден на [[мъж]]ете'' * [[Мали]] – ''Ден на [[свобода]]та'' * [[Монако]] – ''Празник на принца'' ([[национален празник]]) * [[Пуерто Рико]] – ''Ден на откриването на Пуерто Рико'' ([[1493]] г.) {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|B19]] 8fag9dtoa1dbortkqh8vc0xuw6utjfm 12416623 12416618 2024-11-19T09:23:09Z 195.24.93.72 /* Родени */ 12416623 wikitext text/x-wiki {{Календар|11}} '''19 ноември''' е 323-тият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (324-ти през [[високосна година|високосна]]). Остават 42 дни до края на годината. == Събития == * [[461]] г. – [[Либий Север]] е провъзгласен за римски император в [[Равена]]. * [[1493]] г. – По време на втората си експедиция [[Христофор Колумб]] открива остров, който кръщава Сан Хуан Батиста (по-късно преименуван на [[Пуерто Рико]]). * [[1703]] г. – Поставено е началото на мистерията за [[Желязната маска]] със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в тъмницата са пазени в строга тайна. * [[1809]] г. – В [[Битка при Оканя|битката при Оканя]] французите побеждават испанците. * [[1816]] г. – Открит е [[Варшавски университет|Варшавският университет]]. * [[1824]] г. – В най-голямото [[наводнение]] в историята на [[Санкт Петербург]] загиват около 10 000 души. * [[1826]] г. – Образувани са [[Военноморски сили на Боливия|Военноморските сили на Боливия]]. * [[1831]] г. – [[Велика Колумбия]] окончателно се разпада на [[Нова Гранада]], [[Венецуела]] и [[Еквадор]]. * [[1858]] г. – Основан е град [[Холистър (Калифорния)|Холистър]], [[САЩ]] * [[1863]] г. – Президентът на САЩ [[Ейбръхам Линкълн]] изнася известното си [[Гетисбъргско обръщение]]. * [[1885]] г. – [[Сръбско-българска война]]: Състои се [[Бой при Гургулят|Боят при Гургулят]]. * [[1889]] г. – Създаден е [[Герб на Бразилия|Гербът на Бразилия]]. * [[1893]] г. – [[IV велико народно събрание]] учредява [[Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]]. * [[1905]] г. – В [[Берлин]] е открита първата обществена автобусна линия. * [[1919]] г. – [[Зайон (национален парк)|Зайон]] получава статут на национален парк. * [[1922]] г. – В [[Царство България]] се провежда [[Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи|референдум за започване на съдебен процес срещу министрите]] от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]] ([[1911]]-[[1913]]), [[Стоян Данев]] (1913) и [[Александър Малинов]] ([[1918]]). * [[1924]] г. – [[Египет]] става конституционна монархия. * [[1942]] г. – [[Втора световна война]]: [[Битка при Сталинград]]: Силите на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], командвани от генерал [[Георгий Жуков]], преминават в контранастъпление, като обръщат хода на битката в полза на Съветския съюз. * [[1945]] г. – Във [[Франция]] [[Шарл дьо Гол]] е преизбран за [[Президент на Франция|президент]] на републиката. * [[1946]] г. – [[Организация на обединените нации|ООН]]: [[Афганистан]], [[Исландия]] и [[Швеция]] се присъединяват към [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]]. * 1946 г. – [[Организация на обединените нации|ООН]]: Генералната асамблея на ООН приема [[резолюция]] против преследванията на расова и религиозна основа. * [[1969]] г. – [[Аполо 12]] каца на [[Луна]]та, а [[Чарлс Конрад]] и [[Алън Бийн]] стават третия и четвъртия човек стъпили на лунната повърхност. * 1969 г. – Бразилският футболист [[Пеле]] вкарва своя гол № 1000 на стадион [[Ещадио до Маракана|Маракана]] от дузпа срещу [[Клуб де Регаташ Вашко да Гама|Вашку да Гама]]. * [[1977]] г. – Египетският [[президент]] [[Ануар Садат]] става първият арабски държавен глава, направил официално посещение в [[Израел]]. * [[1979]] г. – От [[Ленинград]] за [[Москва]] поема първия си курс високоскоростният влак ''[[Р-200]]''. * [[1980]] г. – [[Полет 015 на „Кориън Еър Лайнс“]] се запалва след приземяване по „корем“ в Сеул в края на полет от Лос Анджелис. Въпреки че 209 от 226-те души на борда успяват да се евакуират, 9 пътници и 6 членове на екипажа са убити. * [[1985]] г. – [[Студената война]]: В [[Женева]] е осъществена, за първи път, среща между президента на [[САЩ]] [[Роналд Рейгън]] и генералния секретар на [[ЦК на КПСС]] [[Михаил Горбачов]]. * [[1990]] г. – 22 държави от [[НАТО]] и [[Варшавски договор|Варшавския договор]] подписват в [[Париж]] ''Договор за ограничаване на конвенционалните оръжия в Европа''. * [[1995]] г. – На президентските избори в [[Полша]] [[Александър Квашневски]] побеждава действащия тогава президент [[Лех Валенса]]. * [[1996]] г. – Испанският певец [[Хулио Иглесиас]] пуска на пазара новият си албум [[Tango]]. * [[1999]] г. – [[Китай]] успешно изстрелва своя първи експериментален [[космически кораб]], [[Шънджоу 1]]. * 1999 г. – Джон Карпентър става първият играч в историята на [[Стани богат]], който печели голямата награда. Това се случва в Съединените щати. * [[2003]] г. – официално е открит португалският футболен стадион [[Ещадио Д-р Магаляеш Песоа]]. * [[2020]] г. – [[PlayStation 5]] е пуснат в продажба. * [[2022]] г. – Въоръжен мъж убива петима и ранява други 17 в Клуб Q, [[гей клуб|гей нощен клуб]], в [[Колорадо Спрингс]], [[Колорадо]]. * [[2023]] г. – На втори тур [[Хавиер Милей]] печели президентските избори в [[Аржентина]] . * 2023 г. – Финалът на [[Световно първенство по крикет|Световното първенство по крикет]] между [[Национален отбор по крикет на Индия|Индия]] и [[Национален отбор по крикет на Австралия|Австралия]] се провежда на [[Нарендра Моди Стейдиъм]] в [[Ахмедабад]], [[Индия]]. Австралия побеждава с 6 уикета. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Mikhail Lomonosov.jpg|мини|80px|Михаил Ломоносов]] [[Файл:Jodie Foster (1989).jpg|мини|80px|Джоди Фостър]] * [[1235]] г. – [[Хайнрих XIII (Бавария)|Хайнрих XIII]], баварски херцог († [[1290]] г.) * [[1600]] г. – [[Чарлз I]], крал на Англия и Шотландия († [[1649]] г.) * [[1711]] г. – [[Михаил Ломоносов]], руски учен († [[1765]] г.) * [[1770]] г. – [[Бертел Торвалдсен]], датски скулптор († [[1844]] г.) * 1770 г. – [[Иван Крузенщерн]], руски мореплавател († [[1846]] г.) * [[1799]] г. – [[Рене Огюст Кайе]], френски пътешественик († [[1838]] г.) * [[1831]] г. – [[Джеймс Гарфийлд]], 20-и [[президент на САЩ]] († [[1881]] г.) * [[1833]] г. – [[Вилхелм Дилтай]], немски философ († [[1911]] г.) * [[1839]] г. – [[Емил Шкода]], чешки предприемач († [[1900]] г.) * [[1843]] г. – [[Одоардо Бекари]], италиански пътешественик († [[1920]] г.) * 1843 г. – [[Рихард Авенариус]], немски философ († [[1896]] г.) * [[1875]] г. – [[Михаил Калинин]], руски, съветски болшевишки политик и революционер († [[1946]] г.) * [[1886]] г. – [[Фернан Кромелинк]], белгийски драматург († [[1970]] г.) * [[1888]] г. – [[Хосе Раул Капабланка]], кубински шахматист († [[1942]] г.) * [[1889]] г. – [[Димитър Шишманов (политик)|Димитър Шишманов]], български писател († [[1945]] г.) * 1889 г. – [[Клифтън Уеб]], американски актьор († [[1966]] г.) * [[1905]] г. – [[Томи Дорси]], джазов музикант († [[1956]] г.) * [[1909]] г. – [[Питър Дракър]], американски икономист († [[2005]] г.) * [[1912]] г. – [[Джеордже Емил Паладе]], американски биолог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1974]] г. († [[2008]] г.) * [[1917]] г. – [[Атанас Малеев]], български лекар († [[2001]] г.) * 1917 г. – [[Индира Ганди]], министър-председател на Индия († [[1984]] г.) * [[1925]] г. – [[Зигмунд Бауман]], полски социолог († [[1998]] г.) * 1925 г. – [[Костадин Кюлюмов]], български писател († 1998 г.) * [[1926]] г. – [[Люба Алексиева]], българска актриса († [[2015]] г.) * [[1933]] г. – [[Лари Кинг]], американски журналист († [[2021]] г.) * [[1936]] г. – [[Любиша Самарджич]], сръбски актьор († [[2017]] г.) * 1936 г. – [[Надежда Хвойнева]], българска певица († [[2000]] г.) * 1936 г. – [[Волфганг Йешке]], немски писател († 2015 г.) * [[1937]] г. – [[Аиде Тамара Бунке Бидер]], латиноамериканска революционерка († [[1967]] г.) * [[1938]] г. – [[Тед Търнър]], американски медиен магнат * [[1940]] г. – [[Катя Костова]], българска художничка († 2008 г.) * [[1941]] г. – [[Иванка Христова]], българска лекоатлетка († [[2022]] г.) * 1941 г. – [[Наталия Бардская]], българска актриса * [[1942]] г. – [[Келвин Клайн]], американски дизайнер * [[1947]] г. – [[Дитка Хаберл]], словенска певица * [[1953]] г. – [[Олимпи Кътев]], български политик * 1953 г. – [[Робърт Белтран]], американски актьор * [[1954]] г. – [[Иван Андреев (актьор)|Иван Андреев]], български актьор * [[1957]] г. – [[Офра Хаза]], израелска певица († 2000 г.) * [[1958]] г. – [[Антонио Муньос Валкарсел]], испански мореплавател * [[1960]] г. – [[Мат Соръм]], американски барабанист * 1960 г. – [[Ян Конефке]], немски писател * [[1961]] г. – [[Мег Райън]], американска актриса * [[1962]] г. – [[Джоди Фостър]], американска актриса * [[1964]] г. – [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов]], български политик * [[1965]] г. – [[Лоран Блан]], френски футболист * [[1969]] г. – [[Филип Адамс]], белгийски състезател от Формула 1 * [[1972]] г. – [[Васил Кръстев (футболист)|Васил Кръстев]], български футболист * [[1975]] г. – [[Бастиан Райнхарт]], немски футболист * [[1982]] г. – [[Муса Койта]], френски футболист * [[1984]] г. – [[Димитър Живков]], български актьор * [[1987]] г. – [[Силвия Солер Еспиноса]], испанска тенисистка * 1987 г. – [[Тара Уайт]], чешка порнографска актриса и телевизионен водещ * [[1990]] г. – [[Николай Банков]], български футболист * [[1991]] г. – [[Августина-Калина Петкова]], българска актриса * [[1993]] г. – [[Сусо]], испански футболист * [[1998]] г. – [[Джоуи Верман]], нидерландски футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Nicolas Poussin 079.jpg|мини|80px|Никола Пусен]] [[Файл:Franz Schubert.jpg|мини|80px|Франц Шуберт]] * [[498]] г. – [[Анастасий II (папа)|Анастасий II]], римски папа (* [[?]] г.) * [[1034]] г. – [[Дитрих I (Лужица)|Дитрих I]], граф на Ветин (* [[990]] г.) * [[1492]] г. – [[Джами]], персийски поет и суфийски теоретик (* [[1414]] г.) * [[1557]] г. – [[Бона Сфорца]], полска кралица (* [[1494]] г.) * [[1665]] г. – [[Никола Пусен]], френски художник (* [[1594]] г.) * [[1672]] г. – [[Джон Уилкинс]], английски духовник и учен (* [[1614]] г.) * [[1789]] г. – [[Мария-Анна Австрийска (1738-1789)|Мария-Анна Австрийска]], австрийска ерцхерцогиня (* [[1738]] г.) * [[1825]] г. – [[Александър I (Русия)|Александър I]], руски император (* [[1777]] г.) * [[1828]] г. – [[Франц Шуберт]], австрийски композитор (* [[1797]] г.) * [[1835]] г. – [[Пьотър Пахтусов]], руски мореплавател (* [[1800]] г.) * [[1846]] г. – [[Мария Михайловна]], велика руска княгиня (* [[1825]] г.) * [[1906]] г. – [[Димитър Далипов]], гръцки андартски капитан (* [[?]] г.) * 1906 г. – [[Павел Киров]], гръцки андартски капитан (* ? г.) * [[1912]] г. – [[Христо Ганчев]], български актьор (* [[1877]] г.) * [[1924]] г. – [[Томас Харпър Инс]], американски режисьор (* [[1882]] г.) * [[1938]] г. – [[Лев Шестов]], руски философ (* [[1866]] г.) * [[1949]] г. – [[Джеймс Енсор]], белгийски художник (* [[1860]] г.) * [[1967]] г. – [[Владимир Башев]], български поет (* [[1935]] г.) * 1967 г. – [[Жуау Гимарайс Роза]], бразилски писател (* [[1908]] г.) * [[1970]] г. – [[Андрей Ерьоменко]], съветски маршал (* [[1892]] г.) * [[1990]] г. – [[Йенс Герлах]], немски поет и белетрист (* [[1926]] г.) * [[1993]] г. – [[Кенет Бърк]], американски езиковед (* [[1897]] г.) * 1993 г. – [[Леонид Гайдай]], съветски кинорежисьор (* [[1923]] г.) * [[1996]] г. – [[Пламен Вагенщайн]], български кинооператор (* [[1945]] г.) * [[1998]] г. – [[Луи Дюмон]], френски антрополог (* [[1911]] г.) * [[2002]] г. – [[Ростислав Каишев]], български физикохимик (* 1908 г.) * [[2004]] г. – [[Джон Вейн]], британски фармаколог, [[Нобелова награда за физиология и медицина|Нобелов лауреат]] през [[1982]] г. (* [[1927]] г.) * [[2005]] г. – [[Артин Артинян]], американски филолог (* [[1907]] г.) * [[2011]] г. – [[Джон Невил]], английски актьор (* [[1925]] г.) * [[2012]] г. – [[Борис Стругацки]], руски писател (* [[1933]] г.) * [[2013]] г. – [[Фредерик Сангър]], британски биохимик, [[Нобелова награда за химия|двукратен Нобелов лауреат]] през [[1958]] и [[1980]] г. (* [[1918]] г.) * [[2014]] г. – [[Майк Никълс]], американски режисьор (* [[1931]] г.) == Празници == * '''[[Световен ден на тоалетната]]''' * '''[[Международен ден на мъжа]]''' * [[Белиз]] – ''Празник на етническата общност [[Гарифуна]]'' * [[България]] – ''Празник на [[Сухопътни войски на България|Сухопътните Войски от Българската Армия]] '' * [[Индия]], [[Тринидад и Тобаго]] – ''Международен ден на [[мъж]]ете'' * [[Мали]] – ''Ден на [[свобода]]та'' * [[Монако]] – ''Празник на принца'' ([[национален празник]]) * [[Пуерто Рико]] – ''Ден на откриването на Пуерто Рико'' ([[1493]] г.) {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|B19]] j0kx9p1ob9j316lw72yvrufhqg68s3f 0 2595 12416692 12407245 2024-11-19T11:30:23Z 195.24.93.72 /* Събития */ 12416692 wikitext text/x-wiki {{Календар|11}} '''20 ноември''' е 324-тият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (325-и през [[високосна година|високосна]]). Остават 41 дни до края на годината. == Събития == [[Файл:Defendants in the dock at the Nuremberg Trials.jpg|мини|150px|Обвиняемите на Нюрнбегрския процес]] * [[284]] г. – [[Диоклециан]] става [[римски император]]. * [[1194]] г. – [[Палермо]] ([[Сицилия]]) е завладян от император [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]]. * [[1541]] г. – [[Жан Калвин]] представя [[теория]]та си за реформиране на църквата. * [[1789]] г. – [[Ню Джърси]] става първият щат, който ратифицира Конституцията на [[Съединените щати]]. * [[1791]] г. – Във [[Виена]] австрийският композитор [[Волфганг Амадеус Моцарт]] пада проснат на смъртното си легло като последица от тежко заболяване, което ще сложи край на живота му петнадесет дни след това. * [[1818]] г. – [[Симон Боливар]] обявява [[Венецуела]] за независима държава. * [[1872]] г. – В [[Солун]] [[Неделя Петкова]] основава женското дружество ''Възрождение'', което дава начало на девическото образование в [[България]]. * [[1910]] г. – В [[Мексико]] избухва буржоазна [[революция]]. * [[1914]] г. – България обявява [[неутралитет]] в [[Първата световна война]]. * [[1917]] г. – Първата световна война: [[Великобритания]] за първи път използва [[танк]]ове в бойните действия. * 1917 г. – [[Украйна]] става [[република]]. * [[1926]] г. – Великобритания предоставя на [[Канада]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]] и [[ЮАР]] правото на самоопределение. * [[1940]] г. – [[Втората световна война]]: [[Унгария]] се присъединява към [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]]. * [[1945]] г. – Започват [[Нюрнбергски процеси|Нюрнбергските процеси]], които са съдебни дела срещу 24 видни [[нацист]]ки военнопрестъпници от [[Втората световна война]], 12 от които са осъдени на смърт. * [[1959]] г. – Общата асамблея на [[ООН]] приема Декларация за [[права на детето|правата на детето]]. * [[1962]] г. – [[Карибска криза|Карибската криза]]: След като [[СССР]] приключва с демонтажа на ядрените си установки в [[Куба]], [[САЩ]] вдига блокадата на [[Карибски острови|Карибските острови]]. [[Файл:ISS October 2002.jpg|мини|150px|Международната космическа станция]] * [[1970]] г. – В [[Парагвай]] е основан футболен клуб [[Терсеро де Фебреро]]. * [[1975]] г. – В [[Испания]] умира диктаторът [[Франсиско Франко]]. * [[1979]] г. – Около 200 сунитски мюсюлмани превземат мюсюлманския храм [[Кааба]] в [[Мека]], [[Саудитска Арабия]], по време на поклонението и вземат около 6000 заложника. Правителството на Саудитска Арабия получава помощ от пакистанските специални сили за потушаване на въстанието. * [[1985]] г. – Пуснат е [[Microsoft]] [[Windows 1.0]]. * [[1989]] г. – [[Нежната революция]]: Броят на протестиращите в [[Прага]], [[Чехословакия]], нараства от 200 000 предния ден, до половин милион. * [[1990]] г. – Арестуван е украинския [[сериен убиец]] [[Андрей Чикатило]]. * [[1998]] г. – Изстрелян е първият модул на [[Международна космическа станция|Международната космическа станция]] – [[Заря (модул)|Заря]]. * [[2003]] г. – В [[Истанбул]] избухват няколко бомби като антентат срещу британски институции, при което загиват 27 души. * 2003 г. – В [[Москва]] е учредено [[международно евразийско движение]]. * [[2022]] г. – Започва [[Световно първенство по футбол 2022|Световното първенство по футбол]] в [[Катар]]. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[270]] г. – [[Максимин Дая]], римски император († [[313]] г.) * [[1602]] г. – [[Ото фон Гьорике]], немски физик († [[1686]] г.) * [[1621]] г. – [[Авакум Петрович]], руски писател († [[1682]] г.) * [[1761]] г. – [[Пий VIII]], римски папа († [[1830]] г.) * [[1813]] г. – [[Франц Миклошич]], словенски славист († [[1891]] г.) * [[1858]] г. – [[Селма Лагерльоф]], шведска писателка, [[Нобелова награда за литература|Нобелова лауреатка]] през [[1909]] г. († [[1940]] г.) * [[1859]] г. – [[Рачо Хаджиев]], български полковник († [[1925]] г.) * [[1874]] г. – [[Николае Бацария]], румънски писател († [[1952]] г.) * [[1875]] г. – [[Йосиф Хербст]], български журналист († 1925 г.) * [[1885]] г. – [[Боян Смилов]], български политик († [[1947]] г.) * [[1889]] г. – [[Едуин Хъбъл]], американски астроном († [[1953]] г.) * [[1895]] г. – [[Трифон Трифонов (офицер)|Трифон Трифонов]], български военен деец († [[1945]] г.) * [[1900]] г. – [[Янко Янев (писател)|Янко Янев]], български философ († 1945 г.) * [[1904]] г. – [[Орлин Василев]], български писател († [[1977]] г.) * [[1907]] г. – [[Михай Бенюк]], румънски поет († [[1988]] г.) * [[1912]] г. – [[Ото фон Хабсбург]], германски политик († [[2011]] г.) * [[1920]] г. – [[Михаил Лъкатник]], български поет († [[1974]] г.) * [[1921]] г. – [[Никола Дадов]], български актьор († [[2005]] г.) * [[1923]] г. – [[Надин Гордимър]], южноафриканска писателка, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] († [[2014]] г.) * [[1924]] г. – [[Беноа Манделброт]], френски математик († [[2010]] г.) * 1924 г. – [[Йордан Миланов (офицер)|Йордан Миланов]], български генерал († [[2020]] г.) * [[1925]] г. – [[Мая Плисецкая]], руска балерина († [[2015]] г.) * 1925 г. – [[Робърт Кенеди]], американски политик († [[1968]] г.) * [[1928]] г. – [[Алексей Баталов]], руски актьор († [[2017]] г.) * [[1934]] г. – [[Лев Полугаевски]], руски шахматист († [[1995]] г.) * [[1942]] г. – [[Джо Байдън]], американски политик * [[1944]] г. – [[Кирил Райков]], български футболист * [[1947]] г. – [[Джо Уолш]], американски музикант (''[[Игълс]]'') * [[1948]] г. – [[Барбара Хендрикс]], оперна певица * 1948 г. – [[Джон Болтън]], американски политик * [[1952]] г. – [[Бранимир Балачев]], български политик и адвокат * [[1954]] г. – [[Тодор Марев]], български футболист * 1954 г. – [[Петър Аврамов (застраховател)]], български икономист и застраховател * [[1956]] г. – [[Бо Дерек]], американска актриса * [[1959]] г. – [[Шон Йънг]], американска актриса * [[1963]] г. – [[Петко Ст. Петков]], български историк * [[1964]] г. – [[Джим Брикман]], американски композитор * [[1971]] г. – [[Весела Нейнски]], българска певица * [[1976]] г. – [[Николай Чалъков]], български футболист * [[2000]] г. – [[Кони Талбот]], британска певица == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:StefanZeromski.jpg|мини|80px|Стефан Жеромски]] [[Файл:Robert Altman Cannes.jpg|мини|80px|Робърт Олтмън]] * [[303]] г. – [[Дазий Доростолски]], християнски мъченик (* [[?]]) * [[1316]] г. – [[Жан I (Франция)|Жан I]], крал на Франция (* 1316 г.) * [[1651]] г. – [[Миколай Потоцки]], коронован хетман на Полша (* [[1595]] г.) * [[1678]] г. – [[Карел Дюжарден]], нидерландски художник * [[1907]] г. – [[Иван Димов – Пашата]], български революционер (* [[1878]] г.) * [[1910]] г. – [[Лев Толстой]], руски писател (* [[1828]] г.) * [[1918]] г. – [[Йон Бауер]], шведски художник (* [[1882]] г.) * [[1925]] г. – [[Александра Датска]], кралица на Великобритания * 1925 г. – [[Стефан Жеромски]], полски писател (* [[1864]] г.) * [[1934]] г. – [[Вилем де Ситер]], нидерландски астроном (* [[1872]] г.) * [[1945]] г. – [[Франсиз Астън]], британски физико-химик, [[Нобелова награда за химия|Нобелов лауреат]] през [[1922]] г. (* [[1877]] г.) * [[1947]] г. – [[Волфганг Борхерт]], немски поет и белетрист и драматург * 1947 г. – [[Георг Колбе]], германски скулптор (* 1877 г.) * [[1949]] г. – [[Рейджиро Вакацуки]], Министър-председател на Япония * [[1953]] г. – [[Цено Тодоров]], български художник (* 1877 г.) * [[1975]] г. – [[Франсиско Франко]], испански генерал и диктатор (* [[1892]] г.) * [[1976]] г. – [[Трофим Лисенко]], украински генетик (* [[1898]] г.) * [[2000]] г. – [[Вячеслав Котьоночкин]], руски аниматор и кинорежисьор (* 1922 г.) * [[2002]] г. – [[Михаил Кантарджиев]], български шахматист * [[2006]] г. – [[Робърт Олтмън]], американски режисьор и продуцент (* [[1925]] г.) == Празници == * [[УНИЦЕФ]] – '''[[Световен ден на децата]]''' (от [[1954]] г.) * [[Бразилия]] – ''Ден на [[Зумби]]'' (последен лидер на държавата на робите-бегълци ''[[Киломбо дос Палмарес]]'') * [[Виетнам]] – ''[[Ден на учителя]]'' * [[Мексико]] – ''Годишнина от [[революция]]та'' ([[1910]] г.) {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|B20]] hdqh1wmmamr1w3p5c7dqom2wxk4p37c 0 2790 12415876 12232073 2024-11-18T15:23:51Z Станислав Николаев 13436 12415876 wikitext text/x-wiki {{Век|20}} == Събития == * [[21 януари]] – A U.S. [[Боинг B-52|B-52]] катастрофира край [[Гренландия]], носещ със себе си 4 [[ядрено оръжие|ядрени бомби]]. * [[23 януари]] – [[Северна Корея]] залавя [[САЩ|американския]] [[кораб-търсач]] „USS Pueblo“, с обяснението, че той е навлязъл в [[акватория]]та на Северна Корея с цел [[шпионаж]]. * [[7 март]] – [[Виетнамска война|Виетнамската война]]: започва [[Битка за Сайгон|Битката за Сайгон]]. * [[20 април]] – [[Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“]] се разбива в земята скоро след излитане от [[Хосеа Кутако (летище)|международно летище Стрийдом]], Югозападна Африка (днешна [[Намибия]]) и убива 123 от общо 128 пътници и екипаж на борда. * [[30 май]] – „[[Бийтълс]]“ започват да записват своя „[[The Beatles (албум)|бял албум]]“. * 30 май – [[президент на Франция|Президентът]] [[Де Гол|дьо Гол]] разпуска Френския [[парламент]]. * [[10 юни]] – [[Италия]] побеждава [[Югославия]] с 2:0 в реванш от [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство по футбол]]. Първият мач от финала от 8 юни завършва при резултат 1:1. * [[20 август]] – Страните от [[Варшавски договор|Варшавския договор]] окупират [[Чехословакия]] по време на [[Пражка пролет|Пражката пролет]] * [[2 октомври]] – [[Погром в Тлателолко|Кървава разправа]] на [[Мексико|мексикански]] военни части срещу студенти и граждани в [[Тлателолко (Мексико сити)|Тлателолко]] от следобеда до ранните часове на нощта. Загиват от 200 до 1000 души. * Основана е британската рок група „[[Лед Зепелин]]“. * Основана е британската рок група „[[Дийп Пърпъл]]“. * Основана е британската рок група „[[Джетро Тъл]]“. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[Яна Букова]], българска писателка * [[Димитър Динев (писател)|Димитър Динев]], австрийски писател * [[1 януари]] – [[Давор Шукер]], хърватски футболист * [[2 януари]] – [[Олег Дерипаска]], руски милиардер * [[7 януари]] – [[Георги Господинов]], български поет * [[15 януари]] – [[Иняки Урдангарин]], испански хандбалист, съпруг на [[Испания|испанската]] [[инфанта Кристина]] * [[16 януари]]  ** [[Бойко Пенчев]], български писател, преводач и журналист ** [[Дейвид Чокачи]], американски телевизионен актьор * [[18 януари]] – [[Драгана Миркович]], сръбска фолк певица * [[19 януари]] – [[Светослав Малинов]], български политик * [[24 януари]] – [[Михаел Киске]], германски метъл певец * [[26 януари]] – [[Николай Бойков]], български писател, преводач * [[28 януари]] – [[Диджей Мъгс]], американски музикант * [[4 февруари]] – [[Теодор Ушев]], български илюстратор и аниматор * [[5 февруари]] – [[Маркус Грьонхолм]], автомобилен състезател * [[6 февруари]] – [[Акира Ямаока]], композитор и продуцент * [[8 февруари]] – [[Гари Коулман]], американски актьор († [[2010]] г.) * [[14 февруари]]  ** [[Скот Шарп]], американски автомобилен пилот ** [[Славчо Атанасов]], български политик ** [[Стефан Ботев]], български щангист * [[2 март]] – [[Даниел Крейг]], английски актьор * [[20 март]] – [[Велиян Парушев]], български футболист * [[23 март]] – [[Фернандо Йеро]], испански футболист * [[29 март]] – [[Луси Лоулес]], американска актриса * [[30 март]] – [[Селин Дион]], канадска певица * [[3 април]] – [[Вени Марковски]], интернет пионер * [[4 април]] – [[Щефен Якобс]], немски писател * [[8 април]] – [[Патриша Аркет]], американска актриса * [[11 април]] – [[Сергей Лукяненко]], руски писател * [[15 април]] – [[Ед О'Брайън]], британски китарист * [[16 април]] – [[Любка Биаджони цу Гутенберг]], немска диригентка * [[18 април]] – [[Мурат Кекилли]], турски музикант * [[22 април]] – [[Ивайло Йорданов]], български футболист и треньор * [[1 май]] – [[Оливер Бирхоф]], германски футболист * [[3 май]] – [[Атанас Костадинов]], български политик * [[5 май]] – [[Бобан Бабунски]], футболист от Република Македония * [[11 май]] – [[Роман Ружинов]], български футболист * [[12 май]] – [[Тони Хоук]], американски скейтбордист * [[16 май]] ** [[Албена Ставрева]], българска актриса ** [[Дани Милев]], български музикант и певец * [[28 май]] – [[Кайли Миноуг]], австралийска певица * [[31 май]] – [[Джон Конъли]], ирландски писател * [[11 юни]] ** [[Иван Начев]], български политолог ** [[Севдалин Маринов (щангист)|Севдалин Маринов]], български щангист * [[23 юни]] – [[Ясен Петров]], български футболист * [[26 юни]] – [[Паоло Малдини]], италиански футболист * [[30 юни]] – [[Фил Анселмо]], американски музикант * [[1 юли]] – [[Георги Ангелов (поет)|Георги Ангелов]], български поет * [[2 юли]] – [[Илиан Илиев]], български футболист и треньор * [[3 юли]]  ** [[Елин Рахнев]], български писател ** [[Рамуш Харадинай]], Косовски военен и политик * [[7 юли]]  ** [[Диана Дудева]], българска гимнастичка ** [[Джорджа Фокс]], американска актриса * [[9 юли]] – [[Паоло Ди Канио]], италиански футболист * [[16 юли]] – [[Георги Михалев]], български плувец * [[22 юли]] – [[Арно Гайгер]], австрийски писател * [[5 август]] – [[Марин Льо Пен]], френски политик * [[8 август]] – [[Тодор Праматаров]], български футболист * [[9 август]]  ** [[Ерик Бана]], австралийски актьор и комик ** [[Джилиън Андерсън]], американска актриса * [[18 август]] – [[Любен Бричев]], български футболист * [[23 август]] – [[Людмила Радкова]], българска певица * [[29 август]] - [[Стилиян Иванов]], български режисьор, сценарист и астролог * [[1 септември]] – [[Димитър Авджийски]], български футболист * [[5 септември]] – [[Венцислав Ангелов]] (известен с прякора Чикагото), български политик, бивш служител на МВР, престъпник * [[7 септември]] – [[Радослав Вардаров]], български футболист * [[10 септември]]  ** [[Биг Деди Кейн]], американски рап изпълнител ** [[Андреас Херцог]], австрийски футболист * [[17 септември]] – [[Анастейша]], американска певица * [[19 септември]] – [[Анатоли Тонов]], български футболист * [[23 септември]] – [[Станчо Герджиков]], български футболист * [[25 септември]] – [[Уил Смит]], американски актьор * [[28 септември]] – [[Мика Хакинен]], финландски пилот от Формула 1 * [[30 септември]] – [[Веско Петков]], български футболист * 2 октомври – [[Яна Новотна]], чешка тенисистка * [[7 октомври]] – [[Том Йорк]], британски музикант * [[8 октомври]]  ** [[Звонимир Бобан]], хърватски футболист ** [[Емили Проктър]], американска киноактриса * [[18 октомври]] – [[Михаел Щих]], германски тенисист * [[25 октомври]] – [[Валентин Станчев]], български футболист * [[26 октомври]] – [[Роберт Ярни]], хърватски футболист * [[31 октомври]] – [[Ванила Айс]], американски рап музикант * [[4 ноември]] – [[Румен Балински]], български футболист * [[14 ноември]] – [[Павел Шуманов]], български колоездач * [[16 ноември]] – [[Йоргос Караиваз]], гръцки разследващ журналист († 2021 г.) * [[18 ноември]] – [[Оуен Уилсън]], актьор и сценарист * [[22 ноември]] – [[Размус Лердорф]], автор на програмния език PHP * [[27 ноември]] – [[Майкъл Вартан]], френски актьор * [[28 ноември]] – [[Румен Панайотов]], български футболист * [[2 декември]] – [[Луси Лиу]], американска актриса * [[5 декември]] – [[Димитър Гюджеменов]], български футболист * [[11 декември]] – [[Фабрицио Раванели]], италиански футболист * [[13 декември]] – [[Славчо Илиев]], български футболист * [[27 декември]] – [[Любомир Герасков]], български гимнастик * [[30 декември]] – [[Красимир Събев]], български политик и лекар == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[Борис Левиев]], български диригент и композитор * [[8 януари]] – [[Пиеро Пасторе]], италиански футболист и киноартист * [[11 януари]] – [[Коце Ципушев]], български революционер * 26 януари – [[Никола Фурнаджиев]], български поет * [[10 февруари]] – [[Питирим Сорокин]], социолог * [[11 февруари]] – [[Ибрахим Абача]], чадски политик * [[15 февруари]] – [[Литъл Уолтър]], американски музикант (р. [[1930]] г.) * [[27 март]] – [[Юрий Гагарин]], руски космонавт (р. [[1934]] г.) * 4 април – [[Мартин Лутър Кинг]], афроамерикански борец за граждански права (р. [[1929]] г.) * [[7 април]] – [[Джим Кларк]], британски пилот от Формула 1, двукратен световен шампион (р. [[1936]] г.) * [[1 юни]] – [[Хелън Келер]], американска общественичка * [[2 юни]] – [[Андре Матьо]], канадски пианист и композитор * [[6 юни]] – [[Никола Кенов]], български диригент и композитор (р. [[1902]] г.) * 6 юни – [[Робърт Кенеди]], американски политик * [[7 юни]] – [[Фьодор Токарев]], съветски оръжеен майстор (р. [[1871]] г.) * [[14 юни]] – [[Салваторе Куазимодо]], италиански поет * [[21 юли]] – [[Василий Соколовски]], съветски маршал (р. [[1897]] г.) * [[3 август]] – [[Константин Рокосовски]], съветски маршал от полски произход (р. [[1896]] г.) * [[28 август]] – [[Антон Панов]], македонски писател * [[18 септември]] – [[Константин Матов]], български лекар * 30 септември – [[Александър Божинов]], български художник (р. [[1878]] г.) * [[6 ноември]] – [[Калин Бояджиев]], български архитект (р. [[1905]] г.) * [[25 ноември]] – [[Ъптон Синклер]], американски писател (р. 1878 г.) * [[26 ноември]] – [[Арнолд Цвайг]], немски писател (р. [[1887]] г.) * [[20 декември]] – [[Джон Стайнбек]], американски писател, лауреат на [[Нобелова награда за литература]] през 1962 г. (р. 1902 г.) * [[30 декември]] – [[Кирил Мерецков]], съветски маршал (р. 1897 г.) * 30 декември – [[Тригве Ли]], норвежки политик == Нобелови награди == * [[Нобелова награда за физика|Физика]] – [[Луис Алварес]] * [[Нобелова награда за химия|Химия]] – [[Ларс Онсагер]] * [[Нобелова награда за физиология или медицина|Физиология или медицина]] – [[Робърт Холи]], [[Хар Гобинд Корана]], [[Маршал Ниренбърг]] * [[Нобелова награда за литература|Литература]] – [[Ясунари Кавабата]] * [[Нобелова награда за мир|Мир]] – [[Рене Касен]] == Библиография == * ''1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага. Пражката пролет и българската литература''. Поредица „Годините на литературата“ – книга трета. Съставител [[Пламен Дойнов]]. НБУ, Изд. Ciela. С., 2009. (ISBN 978-954-28-0401-7) == Външни препратки == * [[Антоний Тодоров]], [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/126/lv0126020.htm „1968-а“ (откъс от ''Модерната политическа мисъл'')], в-к „[[Литературен вестник]]“, год. 11, бр. 26, 4 юли 2001 * [[Вихрен Чернокожев]], [https://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/1968.htm „Българската 1968: Книги на кладата“], електронно списание LiterNet, 6 юли 2008, № 7 (104) * [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/27292 „΄68 винаги предстои“], в-к „Култура“, бр. 15 (2939), 20 април 2018 * [https://bnt.bg/bg/a/1968-godina-v-spomenite-na-yurista-alfred-foskolo-09112019 „1968 година в спомените на юриста Алфред Фосколо“], БНТ, До Европа и напред, 9 ноември 2019 г. == Вижте също == * [[Високосна година, започваща в понеделник|Календар за 1968 година]] [[Категория:1968 година|*]] 1gkgytcqknsjj3pvnx6bkzjixafl15j 0 2823 12415880 12391270 2024-11-18T15:28:40Z Станислав Николаев 13436 12415880 wikitext text/x-wiki {{Век|21}} [[Файл:New Year Stamp of Ukraine 2003.jpg|мини|Новогодишна украинска пощенска марка за 2003 година.]] '''2003 ([[римски цифри|MMIII]])''' година е [[обикновена година, започваща в сряда]] според [[Григориански календар|Григорианския календар]]. Тя е третата от [[3-то хилядолетие|третото хилядолетие]] и четвърта от [[2000-те]]. Съответства на: * 1452 година по Арменския календар * 6753 година по Асирийския календар * 2953 година по Берберския календар * 1365 година по Бирманския календар * 2547 година по Будисткия календар * 5763 – 5766 година по [[Еврейския календар]] * 1995 – 1996 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1381 – 1382 година по [[Иранския календар]] * 1424 – 1425 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4699 – 4700 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1719 – 1720 година по Коптския календар * 4336 година по Корейския календар * 2756 години от основаването на Рим * 2546 година по Тайландския слънчев календар * 92 година по [[Чучхе]] календара == Събития == [[Файл:SaddamStatue.jpg|мини|150п|Свалят [[статуя]]та на [[Саддам Хюсеин]] в центъра на [[Багдад]], два дни след превземането на града, 9 април 2003.]] [[Файл:SaddamSpiderHole.jpg|мини|200п|[[Саддам Хюсеин]] е заловен от [[военните сили на САЩ]] в [[Тикрит]], 13 декември 2003 г.]] * [[1 февруари]] – Космическата совалка [[Колумбия (совалка)|Колумбия]] се разпада над [[Тексас]] минути преди заплануваното си кацане. И седемте астронавта на борда загиват. * [[19 февруари]] – [[Самолет]] [[Ил-76]] на иранските авиолинии [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)|катастрофира]] над [[Шахдад]] ([[Иран]]), загиват 275 души. * [[12 март]] – В [[Белград]] е убит сръбският премиер [[Зоран Джинджич]]. * [[19 март]] – [[Войната в Ирак]] започва с масирани бомбардировки над Багдад. * [[9 април]] – [[Багдад]] е завзет от коалиционните сили. Управлението на [[Саддам Хюсеин]] приключва. * [[15 април]] – Пада и последният град в ръцете на иракчаните – [[Тикрит]]. * [[1 май]] – На борда на американския самолетоносач USS Abraham Lincoln [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] обявява края на мащабните военни действия в Ирак. * [[12 май]] – Терорист-камикадзе взривява камион, пълен с експлозиви, в правителствени сгради в северна [[Чечения]], убивайки над 60 души. * [[14 май]] – Нова атака в [[Чечения]] отнема живота на 18 души, извършителят е жена-камикадзе. * [[25 май]] – От летището в [[Луанда]], Ангола [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.|двама души отвличат празен самолет]], с който излизат. Нито самолетът, нито двамата мъже са видени оттогава и не са открити отломки от самолета. * [[5 юни]] – Серията от атентати в [[Чечня]] продължава – 16 души загиват при взрив в град Моздок. * [[5 юли]] – Атентат по време на рок концерт в Москва, загиват 15 младежи. * [[8 юли]] – [[Полет 139 на „Судан Еъруейс“]] се разбива близо до летище „Порт Судан“ по време на опит за аварийно кацане и убива 116 от 117-те души на борда. * [[1 август]] – Терорист-камикадзе взривява болница в Дагестан, убивайки над 50 души, много от които войници, ранени по време на битки в съседна Чечения. * [[11 август]] – [[Диема 2]] започва да се излъчва. * [[25 август]] – 52 загиват при 2 взрив в [[Бомбай]], [[Индия]]. * [[10 септември]] – Шведската външна министърка [[Ана Линд]] е наръгана с нож в магазин в Стокхолм и умира на следващия ден. * [[24 октомври]] – Самолетът [[Конкорд (самолет)|Конкорд]] за последен път вози редовни пътници, прекратявайки ерата на свръхзвуковите пътнически самолети за неопределено време. * [[26 октомври]] – [[Местни избори в България (2003)|местни избори в България]] * [[15 ноември]] – 2 коли бомби се взривяват близо до еврейски синагоги в Истанбул, убивайки 25 и ранявайки над 300 души. Терористичната организация [[Ал Кайда]] поема отговорност за атентатите. * [[20 ноември]] – 2 огромни взрива разтърсват Истанбул, почти унищожавайки британското посолство и нанасяйки сериозни щети на офисите на регионалния клон на британската банка HSBC. Загиват 46 души, между които и 1 българин, а ранените са над 400. Отговорността за атаките е поета от Ал Кайда. * [[23 ноември]] – [[Грузия|Грузинският]] президент [[Едуард Шеварднадзе]] подава оставка след събитията известни като [[Революция на розите]]. * [[26 ноември]] – Последен полет на [[Конкорд (самолет)|Конкорд]]. * [[5 декември]] – Самоубийствен атентат в московското метро убива 44 души и ранява над 300. Президентът на Русия [[Владимир Путин]] обвинява терористите, че целят да променят резултатите от предстоящите на 7 декември избори в страната. * [[6 декември]] – Ражда се българоезичната версия на [[Уикипедия]]. * [[7 декември]] – Парламентарни избори в Русия, убедително спечелени от партия „Единна Русия“. * [[9 декември]] – Жена-камикадзе се взривява на [[Червения площад]], убивайки петима души и ранявайки над 20. * [[13 декември]] – Американските специални части залавят [[Саддам Хюсеин]] близо до родния му град [[Тикрит]]. * [[26 декември]] – Едно от най-разрушителните земетресения за последното десетилетие разтърсва югоизточен [[Иран]]. Над 40 000 души загиват в град [[Бам]], който е почти напълно разрушен от бедствието. * [[27 декември]] – Терористи нападат военните бази и правителствените сгради в [[Кербала]] с камиони и коли бомби. При атаката загиват петима български и двама тайландски войници, както и над 20 иракчани. * Разрушен е оригиналният [[Уембли (стадион)|стадион Уембли]] в Лондон, за да бъде изграден наново като модерно спортно съоръжение. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> * [[3 януари]] – [[Грета Тунберг]], шведска активистка * [[9 януари]] – [[Сузанита]], българска попфолк певица * [[1 април]] – [[Кристиян Върбановски]], български актьор, певец, влогър и инфлуенсър * [[5 май]] – [[Карлос Алкарас]], испански тенисист * [[1 юли]] – [[Тейт Макрей]], канадска певица == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Alan Bates.jpg|мини|90п|Алън Бейтс]] * [[Христо Шейнов]], български политик (р. [[1915]] г.) * [[12 януари]] – [[Морис Гиб]], британски певец на легендарната група Bee Gees (р. [[1949]] г.) * [[1 февруари]] – [[Монго Сантамария]], латино джаз музикант, перкусионист (р. [[1917]] г.) * [[13 февруари]] – [[Димитър Мишев (инженер)|Димитър Мишев]], български инженер (р. [[1933]] г.) * [[17 февруари]] – [[Христо Данов (юрист)|Христо Данов]], български юрист (р. [[1922]] г.) * [[20 февруари]] – [[Пламен (певец)|Пламен]], български поп-фолк певец (р. [[1967]] г.) * [[25 февруари]] – [[Преслав Кършовски]], български художник (р. [[1905]] г.) * [[26 февруари]] – [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]], български диригент и композитор (р. [[1928]] г.) * [[27 февруари]] – [[Петър Петров (изобретател)|Петър Петров]], български инженер и изобретател (р. [[1919]] г.) * [[4 март]] – [[Джаба Йоселиани]], грузински военачалник и политик (р. [[1926]] г.) * [[7 март]] – [[Илия Павлов]], български борец и бизнесмен (р. [[1960]] г.) * [[16 март]] – [[Рейчъл Кори]], американска активиста (р. [[1979]] г.) * [[29 март]] – [[Кейносуке Еноеда]], японски каратист (р. [[1935]] г.) * [[3 април]] – [[Йорданка Илиева]], българска народна певица (р. [[1922]] г.) * [[10 април]] – [[Лъчезар Аврамов]], български политик (р. 1922 г.) * [[21 април]] – [[Нина Симон]], американска певица и пианистка (р. [[1933]] г.) * [[23 април]] – [[Курт Клингер]], австрийски писател (р. [[1928]] г.) * [[24 април]] – [[Кирил Господинов]], български актьор (р. [[1934]] г.) * [[30 април]] – [[Лайънъл Уилсън]], американски дубльор (р. [[1924]] г.) * [[2 май]] – [[Блага Димитрова]], българска писателка (р. 1922 г.) * [[11 май]] – [[Ноуъл Рединг]], британски китарист (р. [[1945]] г.) * [[27 май]] – [[Лучано Берио]], италиански композитор (р. [[1925]] г.) * [[31 май]] – [[Франческо Коласуоно]], италиански духовник (р. 1925 г.) * [[1 юли]] – [[Нхау]], намибийски актьор (р. ок. [[1943]] г.) * [[2 юли]] – [[Райнхард Баумгарт]], немски писател (р. [[1929]] г.) * [[4 юли]] – [[Бери Уайт]], соул и диско певец (р. [[1944]] г.) * [[6 юли]] – [[Тянко Йорданов]], български географ (р. [[1914]] г.) * [[5 юли]] – [[Продан Гарджев]], български борец, олимпийски шампион (р. [[1936]] г.) * [[14 юли]] – [[Иван Ганев]], български учен, общественик (р. [[1942]] г.) * [[16 юли]] – [[Ерих Кьолер]], немски писател (р. [[1928]] г.) * [[20 юли]] – [[Петър Дюлгеров]], български политик (р. 1929 г.) * [[25 юли]] – [[Джон Шлезинджър]], английски режисьор (р. [[1926]] г.) * [[1 август]] – [[Мари Трентинян]], френска актриса (р. [[1962]] г.) * [[7 август]] – [[Ангел Столинчев]], български църковен деятел (р. [[1917]] г.) * [[10 август]] – [[Жак Дере]], френски кино-режисьор (р. 1929 г.) * [[16 август]] – [[Иди Амин]], угандийски диктатор (р. ок. [[1925]] г.) * [[30 август]] – [[Чарлз Бронсън]], американски актьор (р. [[1921]] г.) * [[1 септември]] – [[Райнер Малковски]], немски поет (р. [[1939]] г.) * [[5 септември]] – [[Кир Буличов]], руски учен и фантаст (р. [[1934]] г.) * [[12 септември]] – [[Джони Кеш]], американски кънтри певец (р. [[1932]] г.) * [[24 септември]] – [[Благой Шклифов]], български езиковед (р. [[1935]] г.) * [[28 септември]] – [[Валтер Томан]], австрийски писател (р. [[1920]] г.) * 28 септември – [[Елия Казан]], американски режисьор (р. [[1909]] г.) * [[18 октомври]] – [[Мануел Васкес Монталбан]], испански писател (р. 1939 г.) * [[19 октомври]] – [[Алия Изетбегович]], босненски политик (р. [[1925]] г.) * [[26 октомври]] – [[Хайнц Пионтек]], немски писател (р. 1925 г.) * [[28 октомври]] – [[Димитър Сагаев]], български композитор (р. [[1915]] г.) * [[29 октомври]] – [[Хал Клемънт]], американски писател (р. [[1922]] г.) * 29 октомври – [[Франко Корели]], италиански тенор (р. [[1921]] г.) * [[8 декември]] – [[Николай Бинев]], български кино и театрален актьор (р. [[1934]] г.) * [[22 декември]] – [[Черемухин]], български хуморист (р. [[1930]] г.) * [[27 декември]] – ** [[Алън Бейтс]], британски актьор (р. 1934 г.) ** [[Антон Петров]], български военнослужещ (р. [[1977]] г.) == Нобелови награди == * [[Нобелова награда за физика|Физика]] – [[Алексей Алексеевич Абрикосов]], [[Виталий Лазаревич Гинзбург]], [[Антъни Легет]] * [[Нобелова награда за химия|Химия]] – [[Петер Агре]], [[Родерик Маккинън]] * [[Нобелова награда за физиология или медицина|Физиология или медицина]] – [[Пол Лотърбър]], [[Питър Мансфийлд]] * [[Нобелова награда за литература|Литература]] – [[Джон Максуел Кутси]] * [[Нобелова награда за мир|Мир]] – [[Ширин Ебади]] * [[Нобелова награда за икономика|Икономика]] – [[Робърт Енгъл]], [[Клайв Гренгър]] ---- '''Вижте също''': * [[Обикновена година, започваща в сряда|календара за тази година]] [[Категория:2003 година|*]] o1ybuxa2itoefibejxaqfh5jd4yt9mv 0 3001 12416699 12407829 2024-11-19T11:48:32Z 46.254.128.34 /* Структура */ 6101057509 12416699 wikitext text/x-wiki '''Едѝнният грàждански нòмер''' (съкратено '''ЕГН, е-ге-не''') представлява 10-цифрен низ от няколко числа, който е уникален за всеки [[България|български]] гражданин или постоянно пребиваващ чужденец. Той служи за административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица. ЕГН се получава при раждане в лечебно заведение или впоследствие – при издаването на акт за раждане. Еталонодържател на ЕГН е [[ЕСГРАОН|Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението]] (ЕСГРАОН) към Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване (ГД ГРАО). Единният граждански номер е въведен през 1977 г. Той е вид национален идентификационен номер и в този формат се използва само в [[България]].<ref name="pm">[https://pa1-media.bg/какво-означава-всяка-отделна-цифра-от/ Какво означава всяка отделна цифра от ЕГН-то?], РА1, 05.01.2024.</ref><ref name="ИБ168"> Иван Бутовски – [https://www.168chasa.bg/article/4050239 Преди 46 години номерират българите с ЕГН, а началото на гражданската регистрация е положено по време на турското робство], 168 часа, 02.11.2023.</ref> == История == Основите на идентификацията на хората в България започва през [[XIX век]]. В края на [[Турско робство|османското иго]] управителят на [[Русе]]нския вилает [[Мидхат паша]] въвежда номерация на населението. Числата са раздавани от османската администрация. Номерата отбелязват тома, книгата, главата и страницата в регистъра, в който е записан съответният човек. Подредбата се правела според йерархията в семейството: на една и съща страница от регистъра на първо място е поставян мъжът, а след него се подреждат жената, децата и всички останали членове на фамилията. <ref name="ИБ168"></ref> Регистрацията и идентификацията на българските граждани започва след [[Освобождението]] в края на XIX в. Регистрите по гражданско състояние официално се съставят в кметствата след 24 март 1893 г. след приемането на ''Правилникъ къмъ Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията'', приет на 15 декември 1892 г. С това на закона за първи път се въвежда официална документална форма за доказване на събитията по гражданското състояние. <ref name="pm"></ref><ref name="СВ Пз>Стефка Венчева – [https://pzdnes.com/2018/08/14/ Знаете ли, че: ЕГН в България се въвежда през 1977 г., как да го дешифрираме?], Пазарджик, 14 август 2018.</ref> Преди въвеждането на актовете по гражданско състояние събитията раждане, женитба и умиране са се доказвали чрез свидетели и с писмен документ. Съществували са и църковни регистри. От 1 януари 1921 г. на основание ''Закон за регистър на населението'' от 19.12.1920 / ДВ. бр. 214 от 21.12.1921 г. се въвеждат регистри за населението въз основа на сведения, които дават главите на домакинствата при общото преброяване на населението от 31.12.1920 г. В регистъра се записват всички жители на общината, които имат постоянно местожителство в нея. Воденето на регистрите за населението се възлага на градските и общински кметове. Тези регистри са се водили до въвеждане на Единната система по гражданска регистрация през 1977 г., когато лицата са получили ЕГН. <ref name="pm"></ref><ref name="СВ Пз></ref> След въвеждането на ЕСГРАОН през 1977 г. само за един месец са раздадени номера на всички тогавашни жители на България. От 1 до 30 ноември са анкетирани над 8 млн. души. и са записани в регистъра на ЕГН. До края на април 2014 г. в България има издадени над 11,5 млн. единни граждански номера. Точният им бройка обаче никога не може да се фиксира, тъй като постоянно се променя. Базата данни се актуализира ежедневно. Всеки ден в 15 часа в нея се вписват всички новородени, починали, сключили брак или разведени. Попълват се променените адресни регистрации и всички други данни, с които човек фигурира в системата. След това справката се изпраща на МВР. <ref name="ИБ168"></ref> == Структура == ''Първите шест [[цифра|цифри]]'' съответстват на [[дата]]та на раждане (ГГММДД). Тъй като за [[година]]та на раждане са отделени само две цифри, те могат да означават години от различни векове, например 08 може да се отнася за 1908 и 2008 г. За еднозначно определяне на датата се кодира по различен начин [[месец]]ът. Той се представя с цифрите му само за годините от [[1900]] до [[1999]]. За останалите години месецът се кодира по следния начин: <ref name="pm"></ref> * за родените преди [[1 януари]] 1900 г. към месеца се прибавя числото 20, * за родените след [[31 декември]] 1999 г. до 31 декември 2099 г. към месеца се прибавя числото 40. ''Следващите три цифри'' (''седма'', ''осма'' и ''девета'') са информация за [[Области в България|областта в България]] и поредността на раждането, като ''седмата'' и ''осмата'' са случайно генерирани според [[Области в България|региона]], а ''деветата'' е четна за момче или нечетна за момиче. <ref name="pm"></ref> {{col-begin}} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ !Регион/Област !Отделени номера |- |Благоевград |от 000 до 043 |- |Бургас |от 044 до 093 |- |Варна |от 094 до 139 |- |Велико Търново |от 140 до 169 |- |Видин |от 170 до 183 |- |Враца |от 184 до 217 |- |Габрово |от 218 до 233 |- |Кърджали |от 234 до 281 |- |Кюстендил |от 282 до 301 |- |Ловеч |от 302 до 319 |- |Монтана |от 320 до 341 |- |Пазарджик |от 342 до 377 |- |Перник |от 378 до 395 |- |Плевен |от 396 до 435 |- |Пловдив |от 436 до 501 |} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ !Регион/Област !Отделени номера |- |Разград |от 502 до 527 |- |Русе |от 528 до 555 |- |Силистра |от 556 до 575 |- |Сливен |от 576 до 601 |- |Смолян |от 602 до 623 |- |София – град |от 624 до 721 |- |София – окръг |от 722 до 751 |- |Стара Загора |от 752 до 789 |- |Добрич (Толбухин) |от 790 до 821 |- |Търговище |от 822 до 843 |- |Хасково |от 844 до 871 |- |Шумен |от 872 до 903 |- |Ямбол |от 904 до 925 |- |Друг/Неизвестен |от 926 до 999 |} {{col-end}} ''Десетата цифра'' е контролна и се изчислява по следния [[алгоритъм]]: # Всяка от първите девет цифри се умножава по съответното ѝ тегло от ''таблицата на теглата'' и резултатите се сумират; # Получената сума се дели на 11 с остатък; # Ако остатъкът от крайното пресмятане (т. 3 долу) е по-малък от 10, тогава той се взема като контролна цифра, иначе за контролна се взема цифрата 0. Теглата <math>T</math> са съответните степени <math>P</math> на двойката, редуцирани по [[Модулна аритметика|модул]] 11: <ref>Числата, по-малки от 11 не се изменят. Числата, по-големи от 11 се намаляват с цяло число пъти по 11 и се получава остатъкът от делението им на 11.</ref> :<math>T= 2^P - M*11</math><br> '''Таблица на теглата'''<br> {| class="wikitable" |+ |Позиция <math>P</math>||1||2||3||4||5||6||7||8||9 |- |<math>2^P</math>||2||4||8||16||32||64||128||256||512 |- |Множител <math>M</math>||0||0||0||1||2||5||11||23||46 |- |<math>M*11</math>||0||0||0||11||22||55||121||253||506 |- |Тегло <math>T</math>||x'''2'''||x'''4'''||x'''8'''||x'''5'''||x'''10'''||x'''9'''||x'''7'''||x'''3'''||x'''6''' |} '''Пример:''' <code><span style="color:red;">'''6101057509'''</span></code> – мъж, с дата на раждане 5 януари 1961 г.<br> ''Забележка: ЕГН е коректен, но такова лице не съществува.'' Изчисляване на ''контролната'' цифра в примера: # <code><span style="color:red;">'''6'''</span>*2 + <span style="color:red;">'''1'''</span>*4 + <span style="color:red;">'''0'''</span>*8 + <span style="color:red;">'''1'''</span>*5 + <span style="color:red;">'''0'''</span>*10 + <span style="color:red;">'''5'''</span>*9 + <span style="color:red;">'''7'''</span>*7 + <span style="color:red;">'''5'''</span>*3 + <span style="color:red;">'''0'''</span>*61 = '''130'''</code>; # Делим получената сума на 11 и получаваме дроб: <code>'''130'''/11 = '''11,(81)'''</code>; # За да намерим остатъка, умножаваме цялата част от получената дроб по 11 и изваждаме резултата от първоначалната сума: <code>130 - 11*11 = 9</code>; # Kонтролната цифра е 9. Така цялостната структура на ЕГН се получава във вида:<br> '''ГГММДДООПК''',<br> където '''ГГ''' са последните 2 цифри от годината на раждане 00 ÷ 99;<br> '''ММ''' е месецът на раждане 01 ÷ 12 (съответно ММ+20 преди 1900 г. или ММ+40 от 2000 ÷ 2099 г.);<br> '''ДД''' е денят на раждане от месеца 01 ÷ 31;<br> '''ООП''' – отделèн номер за поредност на раждането по област (регион) и пол (П – четно за жена или нечетно за мъж) 000 ÷ 999;<br> '''К''' – контролна цифра, получена като теглова сума на останалите девет, редуцирана по модул 11. == Примери == Случайно генерирани ЕГН: * '''0011113966''' е ЕГН на мъж, роден на 11 ноември 1900 г. в регион Плевен, като е първото момче, родено в този ден и регион; * '''0404271406''' е ЕГН на мъж, роден на 27 април 1904 г. в регион Велико Търново като е бил първото момче родено в този ден и регион * '''1012191435''' е ЕГН на жена, родена на 19 декември 1910 г. в регион Велико Търново като преди нея в този ден и регион се е родило 1 момиче; * '''1302203993''' е ЕГН на жена, родена на 20 февруари 1913 г. в регион Плевен като преди нея в този ден и регион се е родило 1 момиче; * '''2502191464''' е ЕГН на мъж, роден на 19 февруари 1925 г. в регион Велико Търново, преди него в този ден и регион са се родили 3 момчета; * '''0649034487''' е ЕГН на мъж, роден на 3 септември 2006 г. в регион Пловдив, като преди него в този ден и регион са се родили 6 момчета; * '''0847038794''' е ЕГН на жена, родена на 3 юли 2008 г. в регион Шумен, като е четвъртото момиче, родено в този ден и регион. * '''952324####''' е ЕГН на човек, роден на 24 март 1895 г. == Практики == === Процедури и използване === ГРАО генерира ЕГН за всеки ден. За да бъде даден нов ЕГН, служителят на дирекцията влиза в системата и запазва първия свободен номер за пòла на лицето. Освен че при заявката човек получава уникален номер, към съответните цифри в регистъра се пази и досие, в което са записани актът за раждане, разрешението за постоянно пребиваване, решението за предоставяне на статут на бежанец или актът за натурализация от президентството. Все пак има начин ЕГН да бъде променен. Съществуващата система, която е била използвана много рядко, запазва и стария номер. Административна промяна може да се поиска, когато в гражданския номер са сгрешени датата на раждане или полът. Идентификационните цифри се използват за потвърждаване на самоличността. Номерирането позволява на властите постоянно да проследяват хората. Това в повечето случаи е свързано с функции на държавата като събиране на данъци, социално подпомагане или просто статистика. <ref name="ИБ168"></ref> === Месторождение === Поради съществувалата в продължение на много години практика на общинските подразделения на ЕСГРАОН да се раздават листове от един голям формуляр с предварително номерирани редове, то по последните цифри на ЕГН може с допустима точност да се определи и месторождението на съответния български гражданин. Други отдели на ЕСГРАОН направо сумират поредния номер на раждане с последните 3 цифри от [[ЕКНМ]] и прибавят единица в зависимост от пола на детето. Има и случаи от миналото на неправилно оформени ЕГН по местоживеене, а не по месторождение на лица, родени далеч преди въвеждането на ЕГН, като от службите по местоживеене са използвани свободни числа от 7-а, 8-а и 9-а цифра за съответната дата. Например, '''1505098271''' е ЕГН на жена, родена в [[Шуменска област]], а съдържа числото 827 за [[област Търговище]]; '''3412205373''' е ЕГН на жена, родена в [[Плевенска област]], а съдържа числото 537 за [[Русенска област]]. Споменатите практики се отричат от служителите на ЕСГРАОН, но въпреки това често се използват от правоохранителните органи за бърза проверка на валидността на документи за самоличност. === Злоупотреба === Известно е, че за да преминават лесно през границите, престъпниците сменят EГН. През март 2005 г. са открити 46 такива случая. Използването на системата EГН за идентификация поражда някои опасения за поверителността, въпреки че те официално се считат за лична информация и са защитени от закона. Застрахователна компания включила свои клиенти в избирателни списъци без да са се подписвали за това, като използвала директно данните, които те са предоставили при регистрацията на автомобилите си в компанията. Деянието е кражба на лични данни. <ref name="ИБ168"></ref> == В чужбина == Държавите, чиито системи за номерация са най-близки до нашия ЕГН и в тях са кодирани датата на раждане, полът и друга лична информация, са [[Румъния]] (CNP, 9 цифри), страните от бивша [[Югославия]] (13 цифри), [[Албания]] (NID, 10 знака), [[Австрия]] (CCR-ID, 12 цифри), [[Чехия]] и [[Словакия]] (RČ, 10 цифри), [[Полша]] (PESEL, 11 цифри), [[Литва]] и [[Латвия]] (PC, 11 цифри), [[Естония]] (IK, 11 цифри), цяла [[Скандинавия]], [[Китай]] (IDN, 18 цифри) и голяма част от държавите в [[Южна Америка]]. През 2022 г. [[Казахстан]] също въвежда система, която до голяма степен се доближава до българската. Нейните кодове обаче съдържат повече номера. <ref name="ИБ168"></ref> От 2022 г. в [[Гърция]] е въведен Личен номер (''Προσωπικός Αριθμός''), който се основава на съществуващия данъчен идентификационен номер и заменя всички съществуващи идентификационни номера. Той е уникален и е форматиран като XXX-#########. Има 3 буквено-цифрови знака + 9 цифри. <ref>{{cite web|date=2020-09-26|title=Γεωργαντάς : Τι είναι ο προσωπικός αριθμός και πού θα χρησιμοποιείται|url=https://www.tanea.gr/2020/09/26/greece/georgantas-ti-einai-o-prosopikos-arithmos-kai-pou-tha-xrisimopoieitai/|access-date=23-9-2024|website=ΤΑ ΝΕΑ|language=el|archive-date=16.11.2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201116040706/https://www.tanea.gr/20-11-20/09/26/greece/georgantas-ti-einai-o-prosopikos-arithmos-kai-pou-tha-xrisimopoieitai/|url-status=live}}</ref> Гражданите на [[Испания]] получават Национален документ за самоличност (''Documento Nacional de Identidad – DNI'') с уникален номер от 9 знака във формат ########-A, където # е цифра и A е буква за контролна сума. От 2010 г. на чужденците не се издават лични карти, а документ за присвоен Идентификационен номер на чужденец (''Número de Identificación de Extranjeros – NIE'') от 9 знака във формат X-#######-A (# е цифра, A е буква за контролна сума и X е буква, обикновено X, но напоследък също Y). Чуждестранните жители са длъжни да използват паспортите си заедно с документа, съдържащ техния NIE номер. <ref name=spaindni>{{cite web|title=DNI - Concepto y validez|url=http://www.interior.gob.es/web/servicios-al-ciudadano/dni/concepto-y-validez|website=Ministerio del Interior|access-date=23 септември 2024|archive-date=21 февруари 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170221031557/http://www.interior.gob.es/web/servicios-al-ciudadano/dni/concepto-y-validez|url-status=dead|достъп_дата=2024-09-23|архив_дата=2017-02-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170221031557/http://www.interior.gob.es/web/servicios-al-ciudadano/dni/concepto-y-validez}}</ref> Броят на цифрите, с които хората са обозначавани в различните страни, се движи в широк диапазон. Например в [[Сан Марино]] числата са само 5, докато в [[Китай]], където месторождението също е част от кода, достигат до 18. [[Италия|Италианците]] имат „фискален код“ от 16 знака. Съставя се от първите съгласни на името и фамилията и от знаци за рождената дата, пола, общините на раждане и на местоживеене. Зараждането на номерирането в чужбина обикновено не е било свързано с персоналната идентификация. В САЩ например, личните цифри в началото са били раздавани заради социалните осигуровки. Днес обаче същите числа служат за личен код. Системата се нарича ''Social Security Number''. Тя представлява 9-цифрен личен код, който не съдържа никакви данни за човека. Формално тази номерация не е задължителна. На практика обаче, ако американец няма такъв номер, той не може да си издаде шофьорска книжка, да си открие банкова сметка или да получи [[кредитна карта]]. В [[САЩ]] не може да се направи никаква справка без този личен код. <ref name="ИБ168"></ref> В [[Нидерландия]] всички хора получават Обслужващ номер на гражданите (''Burgerservicenummer – BSN''), наречен с това име от 2007 г. Той се отпечатва се върху всички лични документи под заглавието „Персонален номер“. Номерът не съдържа никаква лична информация за лицето, като пол или дата на раждане. В [[Русия]] през 1993 г. е въведен „Идентификационен номер на данъкоплатеца“ (''Идентификационный номер налогоплательщика – ИНН'') от 11 цифри. Такъв обаче получават не само физически, но и юридически лица. В други държави най-често кодовете представляват номера на документи като данъчна регистрация, социални осигуровки, шофьорски книжки или паспорти. Така жителите и временно пребиваващите в страната отново са маркирани, но не чрез директно номериране на човека. Както у нас, така и в чужбина човек получава номер още с раждането си или в някои държави – при навършване на пълнолетие. Временно пребиваващите пък получават личен код при влизането си в чужда държава. Властите използват кодовете за следене. <ref name="ИБ168"></ref> Кодът в някои страни не е един и същ в зависимост от това за какво се използва. Възможно е да бъдат махани или прибавяни цифри според областта, в която ще бъде приложен. Не само в България обаче е възниквал въпросът могат ли номерата на хората да се използват недобросъвестно. Именно за целите на сигурността в много страни кодовете не се съобщават при повечето операции, за които у нас е нужен. В редица държави той се изисква само за данъци, социално осигуряване, обществен ред и здравеопазване. Някои от най-развитите държави нямат аналог на нашия ЕГН. Британците например са сред народите, които не са възприели номерирането за лично идентифициране. Те имат само ''NI Number'' за социално осигуряване без персонални данни. Така е и в [[Австралия]], където се ползва не един, а различни кодове за медицинско, данъчно, социално обслужване. Във [[Великобритания]] няма граждански номера и [[Лична карта|лични карти]], а паспорт се изважда само за пътуване в чужбина. Там като се издаде [[шофьорска книжка]], тя не подлежи на периодична подмяна, както е в България. Поставя се въпросът каква е целта, защо трябва институциите да придобиват актуални лични данни без причина. <ref name="ИБ168"></ref> В [[Германия]] и [[Унгария]] поставянето на номера на хората е сметнато за противодържавно. Конституционните съдилища на тези страни са го сметнали за нарушение на съответния регистър. Още през 1991 г. унгарците протестират срещу идентификаторите и Конституционният им съд е решил, че личният номер, „задължителен за всеки, който може да бъде употребяван без ограничения, е неконституционен“. Въпреки това категорично решение, все пак личният номер и в Унгария се използва в много сфери.<ref name="ИБ168"></ref> В Германия няма национален идентификационен номер в пълния смисъл на понятието. Всеки гражданин (и всеки постоянен жител) получава Личен номер (''Steuer-IdNr''), обикновено при раждането. Въведен е 2008 г., за да замени предишния данъчен номер. <ref>Verdict of the Federal Constitutional Court (Bundesverfassungsgericht),15 December 1983, BVerfGE 65, 1.</ref><ref>[https://visumantrag.de/usa/nachrichten/nationale-identitaetsnummer-esta Nationale Identitätsnummer fehlt auf ESTA-Bestätigung], 28 август 2020. {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201028165344/https://visumantrag.de/usa/nachrichten/nationale-identitaetsnummer-esta|date=28.10.2020}}</ref> == Вижте също == * [[Лична карта]] * [[Шофьорска книжка]] * [[Български паспорт]] * [[Паспорт]] * [[Закон за българското гражданство]] * [[Гражданство на Европейския съюз]] * [[Гражданство]] * [[Зелена карта]] * [[Карта за постоянно пребиваващ в Канада]] == Източници и бележки== <references /> == Външни препратки == * [http://grao.bg/esgraon.html ЕСГРАОН] * [http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2134673409 Закон за гражданската регистрация] * [http://georgi.unixsol.org/programs/egn.php Информация, проверка и генератор за единни граждански номера (ЕГН), Проверка за валидност и информация налична в ЕГН] [[Категория:Българско право]] [[Категория:Идентификация на личността]] [[Категория:Идентификатори]] bsrals30hnwl734f9vyux54ya7zpgcj 12416700 12416699 2024-11-19T11:48:34Z 46.254.128.34 /* Структура */ 12416700 wikitext text/x-wiki '''Едѝнният грàждански нòмер''' (съкратено '''ЕГН, е-ге-не''') представлява 10-цифрен низ от няколко числа, който е уникален за всеки [[България|български]] гражданин или постоянно пребиваващ чужденец. Той служи за административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица. ЕГН се получава при раждане в лечебно заведение или впоследствие – при издаването на акт за раждане. Еталонодържател на ЕГН е [[ЕСГРАОН|Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението]] (ЕСГРАОН) към Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване (ГД ГРАО). Единният граждански номер е въведен през 1977 г. Той е вид национален идентификационен номер и в този формат се използва само в [[България]].<ref name="pm">[https://pa1-media.bg/какво-означава-всяка-отделна-цифра-от/ Какво означава всяка отделна цифра от ЕГН-то?], РА1, 05.01.2024.</ref><ref name="ИБ168"> Иван Бутовски – [https://www.168chasa.bg/article/4050239 Преди 46 години номерират българите с ЕГН, а началото на гражданската регистрация е положено по време на турското робство], 168 часа, 02.11.2023.</ref> == История == Основите на идентификацията на хората в България започва през [[XIX век]]. В края на [[Турско робство|османското иго]] управителят на [[Русе]]нския вилает [[Мидхат паша]] въвежда номерация на населението. Числата са раздавани от османската администрация. Номерата отбелязват тома, книгата, главата и страницата в регистъра, в който е записан съответният човек. Подредбата се правела според йерархията в семейството: на една и съща страница от регистъра на първо място е поставян мъжът, а след него се подреждат жената, децата и всички останали членове на фамилията. <ref name="ИБ168"></ref> Регистрацията и идентификацията на българските граждани започва след [[Освобождението]] в края на XIX в. Регистрите по гражданско състояние официално се съставят в кметствата след 24 март 1893 г. след приемането на ''Правилникъ къмъ Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията'', приет на 15 декември 1892 г. С това на закона за първи път се въвежда официална документална форма за доказване на събитията по гражданското състояние. <ref name="pm"></ref><ref name="СВ Пз>Стефка Венчева – [https://pzdnes.com/2018/08/14/ Знаете ли, че: ЕГН в България се въвежда през 1977 г., как да го дешифрираме?], Пазарджик, 14 август 2018.</ref> Преди въвеждането на актовете по гражданско състояние събитията раждане, женитба и умиране са се доказвали чрез свидетели и с писмен документ. Съществували са и църковни регистри. От 1 януари 1921 г. на основание ''Закон за регистър на населението'' от 19.12.1920 / ДВ. бр. 214 от 21.12.1921 г. се въвеждат регистри за населението въз основа на сведения, които дават главите на домакинствата при общото преброяване на населението от 31.12.1920 г. В регистъра се записват всички жители на общината, които имат постоянно местожителство в нея. Воденето на регистрите за населението се възлага на градските и общински кметове. Тези регистри са се водили до въвеждане на Единната система по гражданска регистрация през 1977 г., когато лицата са получили ЕГН. <ref name="pm"></ref><ref name="СВ Пз></ref> След въвеждането на ЕСГРАОН през 1977 г. само за един месец са раздадени номера на всички тогавашни жители на България. От 1 до 30 ноември са анкетирани над 8 млн. души. и са записани в регистъра на ЕГН. До края на април 2014 г. в България има издадени над 11,5 млн. единни граждански номера. Точният им бройка обаче никога не може да се фиксира, тъй като постоянно се променя. Базата данни се актуализира ежедневно. Всеки ден в 15 часа в нея се вписват всички новородени, починали, сключили брак или разведени. Попълват се променените адресни регистрации и всички други данни, с които човек фигурира в системата. След това справката се изпраща на МВР. <ref name="ИБ168"></ref> == Структура == ''Първите шест [[цифра|цифри]]'' съответстват на [[дата]]та на раждане (ГГММДД). Тъй като за [[година]]та на раждане са отделени само две цифри, те могат да означават години от различни векове, например 08 може да се отнася за 1908 и 2008 г. За еднозначно определяне на датата се кодира по различен начин [[месец]]ът. Той се представя с цифрите му само за годините от [[1900]] до [[1999]]. За останалите години месецът се кодира по следния начин: <ref name="pm"></ref> * за родените преди [[1 януари]] 1900 г. към месеца се прибавя числото 20, * за родените след [[31 декември]] 1999 г. до 31 декември 2099 г. към месеца се прибавя числото 40. ''Следващите три цифри'' (''седма'', ''осма'' и ''девета'') са информация за [[Области в България|областта в България]] и поредността на раждането, като ''седмата'' и ''осмата'' са случайно генерирани според [[Области в България|региона]], а ''деветата'' е четна за момче или нечетна за момиче. <ref name="pm"></ref> {{col-begin}} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ !Регион/Област !Отделени номера |- |Благоевград |от 000 до 043 |- |Бургас |от 044 до 093 |- |Варна |от 094 до 139 |- |Велико Търново |от 140 до 169 |- |Видин |от 170 до 183 |- |Враца |от 184 до 217 |- |Габрово |от 218 до 233 |- |Кърджали |от 234 до 281 |- |Кюстендил |от 282 до 301 |- |Ловеч |от 302 до 319 |- |Монтана |от 320 до 341 |- |Пазарджик |от 342 до 377 |- |Перник |от 378 до 395 |- |Плевен |от 396 до 435 |- |Пловдив |от 436 до 501 |} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ !Регион/Област !Отделени номера |- |Разград |от 502 до 527 |- |Русе |от 528 до 555 |- |Силистра |от 556 до 575 |- |Сливен |от 576 до 601 |- |Смолян |от 602 до 623 |- |София – град |от 624 до 721 |- |София – окръг |от 722 до 751 |- |Стара Загора |от 752 до 789 |- |Добрич (Толбухин) |от 790 до 821 |- |Търговище |от 822 до 843 |- |Хасково |от 844 до 871 |- |Шумен |от 872 до 903 |- |Ямбол |от 904 до 925 |- |Друг/Неизвестен |от 926 до 999 |} {{col-end}} ''Десетата цифра'' е контролна и се изчислява по следния [[алгоритъм]]: # Всяка от първите девет цифри се умножава по съответното ѝ тегло от ''таблицата на теглата'' и резултатите се сумират; # Получената сума се дели на 11 с остатък; # Ако остатъкът от крайното пресмятане (т. 3 долу) е по-малък от 10, тогава той се взема като контролна цифра, иначе за контролна се взема цифрата 0. Теглата <math>T</math> са съответните степени <math>P</math> на двойката, редуцирани по [[Модулна аритметика|модул]] 11: <ref>Числата, по-малки от 11 не се изменят. Числата, по-големи от 11 се намаляват с цяло число пъти по 11 и се получава остатъкът от делението им на 11.</ref> :<math>T= 2^P - M*11</math><br> '''Таблица на теглата'''<br> {| class="wikitable" |+ |Позиция <math>P</math>||1||2||3||4||5||6||7||8||9 |- |<math>2^P</math>||2||4||8||16||32||64||128||256||512 |- |Множител <math>M</math>||0||0||0||1||2||5||11||23||46 |- |<math>M*11</math>||0||0||0||11||22||55||121||253||506 |- |Тегло <math>T</math>||x'''2'''||x'''4'''||x'''8'''||x'''5'''||x'''10'''||x'''9'''||x'''7'''||x'''3'''||x'''6''' |} '''Пример:''' <code><span style="color:red;">'''6101057509'''</span></code> – мъж, с дата на раждане 5 януари 1961 г.<br> ''Забележка: ЕГН е коректен, но такова лице не съществува.'' Изчисляване на ''контролната'' цифра в примера: # <code><span style="color:red;">'''6'''</span>*2 + <span style="color:red;">'''1'''</span>*4 + <span style="color:red;">'''0'''</span>*8 + <span style="color:red;">'''1'''</span>*5 + <span style="color:red;">'''0'''</span>*10 + <span style="color:red;">'''5'''</span>*9 + <span style="color:red;">'''7'''</span>*7 + <span style="color:red;">'''5'''</span>*3 + <span style="color:red;">'''0'''</span>*61 = '''130'''</code>; # Делим получената сума на 11 и получаваме дроб: <code>'''130'''/11 = '''11,(81)'''</code>; # За да намерим остатъка, умножаваме цялата част от получената дроб по 11 и изваждаме резултата от първоначалната сума: <code>130 - 11*11 = 9</code>; # Kонтролната цифра е 9. Така цялостната структура на ЕГН се получава във вида:<br> '''ГГММДДООПК''',<br> където '''ГГ''' са последните 2 цифри от годината на раждане 00 ÷ 99;<br> '''ММ''' е месецът на раждане 01 ÷ 12 (съответно ММ+20 преди 1900 г. или ММ+40 от 2000 ÷ 2099 г.);<br> '''ДД''' е денят на раждане от месеца 01 ÷ 31;<br> '''ООП''' – отделèн номер за поредност на раждането по област (регион) и пол (П – четно за жена или нечетно за мъж) 000 ÷ 999;<br> '''К''' – контролна цифра, получена като теглова сума на останалите девет, редуцирана по модул 11. == Примери == Случайно генерирани ЕГН: * '''0011113966''' е ЕГН на мъж, роден на 11 ноември 1900 г. в регион Плевен, като е първото момче, родено в този ден и регион; * '''0404271406''' е ЕГН на мъж, роден на 27 април 1904 г. в регион Велико Търново като е бил първото момче родено в този ден и регион * '''1012191435''' е ЕГН на жена, родена на 19 декември 1910 г. в регион Велико Търново като преди нея в този ден и регион се е родило 1 момиче; * '''1302203993''' е ЕГН на жена, родена на 20 февруари 1913 г. в регион Плевен като преди нея в този ден и регион се е родило 1 момиче; * '''2502191464''' е ЕГН на мъж, роден на 19 февруари 1925 г. в регион Велико Търново, преди него в този ден и регион са се родили 3 момчета; * '''0649034487''' е ЕГН на мъж, роден на 3 септември 2006 г. в регион Пловдив, като преди него в този ден и регион са се родили 6 момчета; * '''0847038794''' е ЕГН на жена, родена на 3 юли 2008 г. в регион Шумен, като е четвъртото момиче, родено в този ден и регион. * '''952324####''' е ЕГН на човек, роден на 24 март 1895 г. == Практики == === Процедури и използване === ГРАО генерира ЕГН за всеки ден. За да бъде даден нов ЕГН, служителят на дирекцията влиза в системата и запазва първия свободен номер за пòла на лицето. Освен че при заявката човек получава уникален номер, към съответните цифри в регистъра се пази и досие, в което са записани актът за раждане, разрешението за постоянно пребиваване, решението за предоставяне на статут на бежанец или актът за натурализация от президентството. Все пак има начин ЕГН да бъде променен. Съществуващата система, която е била използвана много рядко, запазва и стария номер. Административна промяна може да се поиска, когато в гражданския номер са сгрешени датата на раждане или полът. Идентификационните цифри се използват за потвърждаване на самоличността. Номерирането позволява на властите постоянно да проследяват хората. Това в повечето случаи е свързано с функции на държавата като събиране на данъци, социално подпомагане или просто статистика. <ref name="ИБ168"></ref> === Месторождение === Поради съществувалата в продължение на много години практика на общинските подразделения на ЕСГРАОН да се раздават листове от един голям формуляр с предварително номерирани редове, то по последните цифри на ЕГН може с допустима точност да се определи и месторождението на съответния български гражданин. Други отдели на ЕСГРАОН направо сумират поредния номер на раждане с последните 3 цифри от [[ЕКНМ]] и прибавят единица в зависимост от пола на детето. Има и случаи от миналото на неправилно оформени ЕГН по местоживеене, а не по месторождение на лица, родени далеч преди въвеждането на ЕГН, като от службите по местоживеене са използвани свободни числа от 7-а, 8-а и 9-а цифра за съответната дата. Например, '''1505098271''' е ЕГН на жена, родена в [[Шуменска област]], а съдържа числото 827 за [[област Търговище]]; '''3412205373''' е ЕГН на жена, родена в [[Плевенска област]], а съдържа числото 537 за [[Русенска област]]. Споменатите практики се отричат от служителите на ЕСГРАОН, но въпреки това често се използват от правоохранителните органи за бърза проверка на валидността на документи за самоличност. === Злоупотреба === Известно е, че за да преминават лесно през границите, престъпниците сменят EГН. През март 2005 г. са открити 46 такива случая. Използването на системата EГН за идентификация поражда някои опасения за поверителността, въпреки че те официално се считат за лична информация и са защитени от закона. Застрахователна компания включила свои клиенти в избирателни списъци без да са се подписвали за това, като използвала директно данните, които те са предоставили при регистрацията на автомобилите си в компанията. Деянието е кражба на лични данни. <ref name="ИБ168"></ref> == В чужбина == Държавите, чиито системи за номерация са най-близки до нашия ЕГН и в тях са кодирани датата на раждане, полът и друга лична информация, са [[Румъния]] (CNP, 9 цифри), страните от бивша [[Югославия]] (13 цифри), [[Албания]] (NID, 10 знака), [[Австрия]] (CCR-ID, 12 цифри), [[Чехия]] и [[Словакия]] (RČ, 10 цифри), [[Полша]] (PESEL, 11 цифри), [[Литва]] и [[Латвия]] (PC, 11 цифри), [[Естония]] (IK, 11 цифри), цяла [[Скандинавия]], [[Китай]] (IDN, 18 цифри) и голяма част от държавите в [[Южна Америка]]. През 2022 г. [[Казахстан]] също въвежда система, която до голяма степен се доближава до българската. Нейните кодове обаче съдържат повече номера. <ref name="ИБ168"></ref> От 2022 г. в [[Гърция]] е въведен Личен номер (''Προσωπικός Αριθμός''), който се основава на съществуващия данъчен идентификационен номер и заменя всички съществуващи идентификационни номера. Той е уникален и е форматиран като XXX-#########. Има 3 буквено-цифрови знака + 9 цифри. <ref>{{cite web|date=2020-09-26|title=Γεωργαντάς : Τι είναι ο προσωπικός αριθμός και πού θα χρησιμοποιείται|url=https://www.tanea.gr/2020/09/26/greece/georgantas-ti-einai-o-prosopikos-arithmos-kai-pou-tha-xrisimopoieitai/|access-date=23-9-2024|website=ΤΑ ΝΕΑ|language=el|archive-date=16.11.2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20201116040706/https://www.tanea.gr/20-11-20/09/26/greece/georgantas-ti-einai-o-prosopikos-arithmos-kai-pou-tha-xrisimopoieitai/|url-status=live}}</ref> Гражданите на [[Испания]] получават Национален документ за самоличност (''Documento Nacional de Identidad – DNI'') с уникален номер от 9 знака във формат ########-A, където # е цифра и A е буква за контролна сума. От 2010 г. на чужденците не се издават лични карти, а документ за присвоен Идентификационен номер на чужденец (''Número de Identificación de Extranjeros – NIE'') от 9 знака във формат X-#######-A (# е цифра, A е буква за контролна сума и X е буква, обикновено X, но напоследък също Y). Чуждестранните жители са длъжни да използват паспортите си заедно с документа, съдържащ техния NIE номер. <ref name=spaindni>{{cite web|title=DNI - Concepto y validez|url=http://www.interior.gob.es/web/servicios-al-ciudadano/dni/concepto-y-validez|website=Ministerio del Interior|access-date=23 септември 2024|archive-date=21 февруари 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170221031557/http://www.interior.gob.es/web/servicios-al-ciudadano/dni/concepto-y-validez|url-status=dead|достъп_дата=2024-09-23|архив_дата=2017-02-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170221031557/http://www.interior.gob.es/web/servicios-al-ciudadano/dni/concepto-y-validez}}</ref> Броят на цифрите, с които хората са обозначавани в различните страни, се движи в широк диапазон. Например в [[Сан Марино]] числата са само 5, докато в [[Китай]], където месторождението също е част от кода, достигат до 18. [[Италия|Италианците]] имат „фискален код“ от 16 знака. Съставя се от първите съгласни на името и фамилията и от знаци за рождената дата, пола, общините на раждане и на местоживеене. Зараждането на номерирането в чужбина обикновено не е било свързано с персоналната идентификация. В САЩ например, личните цифри в началото са били раздавани заради социалните осигуровки. Днес обаче същите числа служат за личен код. Системата се нарича ''Social Security Number''. Тя представлява 9-цифрен личен код, който не съдържа никакви данни за човека. Формално тази номерация не е задължителна. На практика обаче, ако американец няма такъв номер, той не може да си издаде шофьорска книжка, да си открие банкова сметка или да получи [[кредитна карта]]. В [[САЩ]] не може да се направи никаква справка без този личен код. <ref name="ИБ168"></ref> В [[Нидерландия]] всички хора получават Обслужващ номер на гражданите (''Burgerservicenummer – BSN''), наречен с това име от 2007 г. Той се отпечатва се върху всички лични документи под заглавието „Персонален номер“. Номерът не съдържа никаква лична информация за лицето, като пол или дата на раждане. В [[Русия]] през 1993 г. е въведен „Идентификационен номер на данъкоплатеца“ (''Идентификационный номер налогоплательщика – ИНН'') от 11 цифри. Такъв обаче получават не само физически, но и юридически лица. В други държави най-често кодовете представляват номера на документи като данъчна регистрация, социални осигуровки, шофьорски книжки или паспорти. Така жителите и временно пребиваващите в страната отново са маркирани, но не чрез директно номериране на човека. Както у нас, така и в чужбина човек получава номер още с раждането си или в някои държави – при навършване на пълнолетие. Временно пребиваващите пък получават личен код при влизането си в чужда държава. Властите използват кодовете за следене. <ref name="ИБ168"></ref> Кодът в някои страни не е един и същ в зависимост от това за какво се използва. Възможно е да бъдат махани или прибавяни цифри според областта, в която ще бъде приложен. Не само в България обаче е възниквал въпросът могат ли номерата на хората да се използват недобросъвестно. Именно за целите на сигурността в много страни кодовете не се съобщават при повечето операции, за които у нас е нужен. В редица държави той се изисква само за данъци, социално осигуряване, обществен ред и здравеопазване. Някои от най-развитите държави нямат аналог на нашия ЕГН. Британците например са сред народите, които не са възприели номерирането за лично идентифициране. Те имат само ''NI Number'' за социално осигуряване без персонални данни. Така е и в [[Австралия]], където се ползва не един, а различни кодове за медицинско, данъчно, социално обслужване. Във [[Великобритания]] няма граждански номера и [[Лична карта|лични карти]], а паспорт се изважда само за пътуване в чужбина. Там като се издаде [[шофьорска книжка]], тя не подлежи на периодична подмяна, както е в България. Поставя се въпросът каква е целта, защо трябва институциите да придобиват актуални лични данни без причина. <ref name="ИБ168"></ref> В [[Германия]] и [[Унгария]] поставянето на номера на хората е сметнато за противодържавно. Конституционните съдилища на тези страни са го сметнали за нарушение на съответния регистър. Още през 1991 г. унгарците протестират срещу идентификаторите и Конституционният им съд е решил, че личният номер, „задължителен за всеки, който може да бъде употребяван без ограничения, е неконституционен“. Въпреки това категорично решение, все пак личният номер и в Унгария се използва в много сфери.<ref name="ИБ168"></ref> В Германия няма национален идентификационен номер в пълния смисъл на понятието. Всеки гражданин (и всеки постоянен жител) получава Личен номер (''Steuer-IdNr''), обикновено при раждането. Въведен е 2008 г., за да замени предишния данъчен номер. <ref>Verdict of the Federal Constitutional Court (Bundesverfassungsgericht),15 December 1983, BVerfGE 65, 1.</ref><ref>[https://visumantrag.de/usa/nachrichten/nationale-identitaetsnummer-esta Nationale Identitätsnummer fehlt auf ESTA-Bestätigung], 28 август 2020. {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201028165344/https://visumantrag.de/usa/nachrichten/nationale-identitaetsnummer-esta|date=28.10.2020}}</ref> == Вижте също == * [[Лична карта]] * [[Шофьорска книжка]] * [[Български паспорт]] * [[Паспорт]] * [[Закон за българското гражданство]] * [[Гражданство на Европейския съюз]] * [[Гражданство]] * [[Зелена карта]] * [[Карта за постоянно пребиваващ в Канада]] == Източници и бележки== <references /> == Външни препратки == * [http://grao.bg/esgraon.html ЕСГРАОН] * [http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2134673409 Закон за гражданската регистрация] * [http://georgi.unixsol.org/programs/egn.php Информация, проверка и генератор за единни граждански номера (ЕГН), Проверка за валидност и информация налична в ЕГН] [[Категория:Българско право]] [[Категория:Идентификация на личността]] [[Категория:Идентификатори]] 2juk02pauu55kystuqhmgq1xvh88bum 0 3093 12415819 12415435 2024-11-18T14:09:57Z Pl71 53748 /* Електронна и електротехническа индустрия */ 12415819 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Варна|Варна (пояснение)}} {{Селище в България | население-нси =369 278 (2022) <ref>[https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-09-2022_2.txt Население - ГРАО]</ref> |демоним=варненци}} [[Файл:See_Garden_in_Varna,_Bulgaria_map.jpg|дясно|мини|260px|Приморски парк]] [[Файл:Sea Garden (Varna).jpg|дясно|мини|260px|Брегът на Морската градина]] '''Ва̀рна''' е най-големият [[град]] в Североизточна [[България]], разположен по бреговете на [[Черно море]] и [[Варненско езеро|Варненското езеро]] и е административен център на едноименните [[Варна (община)|община]] и [[Варна (област)|област]]. Той е най-големият град в [[Северна България]] и по [[Българско Черноморие|българското Черноморие]], както и трети по големина в страната. Населението на града по данни от [[преброяване на населението в България (2021)|преброяването]] през [[септември]] [[2021]] г. е 310 664 жители<ref name="nsi-2021">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1962 |заглавие=НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ Към 7.09.2021 година |труд=[[НСИ]]}}</ref>. {{Население с година|грао=1}} На територията му е разположено [[Военноморски сили|Адмиралтейството]] на [[Българска армия|Българската армия]]. Варна често е наричана „морска столица“<ref>[http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=51034 Как Варна стана морската столица]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> или „лятна столица на България“<ref>{{Citation |title=Информация за град Варна |url=http://www.veda-bg.eu/?lang=bg&page=varna |accessdate=2012-02-18 |archivedate=2013-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131031094405/http://www.veda-bg.eu/?lang=bg&page=varna }}</ref><ref>[http://www.igal.biz/bg/regions.php Строителна компания Игал, информация за град Варна]</ref> и е важен туристически и просветен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие. В града се съхранява златно съкровище от [[Каменно-медна епоха|халколита]], за което до разкопките на Града на птиците край Пазарджик се смята, че е най-старото златно съкровище в света, дало име на т. нар. [[Култура Варна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://mgu.bg/geoarchmin/naterials/12Kostov%26Pelevina.pdf |заглавие=COMPLEX FACETED AND OTHER CARNELIAN BEADS FROM THE VARNA CHALCOLITHIC NECROPOLIS: ARCHAEOGEMMOLOGICAL ANALYSIS |достъп_дата=9 април 2013 |автор=Kostov, R., Pelevina, O. |дата=2008 |формат=pdf |издател=Proceedings of the International Conference of Geoarchaeology and Archaeomineralogy |език=en |архив_дата=2012-05-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120516051807/http://mgu.bg/geoarchmin/naterials/12Kostov%26Pelevina.pdf }}</ref> След като са направени разкопки в „града на птиците“ край [[Пазарджик]], е установено, че откритото там обработено злато е с 200 – 300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол.<ref>[http://bnr.bg/plovdiv/post/100722668/gradat-na-pticite-krai-unacite-krie-nai-staroto-zlato-u-nas „Градът на птиците“ край Юнаците крие най-старото злато в Европа]</ref> Във Варна се провежда Международният балетен конкурс, състоящ се на всеки две години в Летния театър на Варна през летния сезон.<ref>[http://www.varna-ibc.org/site/?lang=en Varna International Ballet Competition]</ref><ref>{{Citation |title=Genée International Ballet Competition 1931 |url=https://www.rad.org.uk/achieve/the-genee/genee-home-page |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2018-02-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180220033119/https://www.rad.org.uk/achieve/the-genee/genee-home-page }}</ref> Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и [[Европейска столица на културата]] 2019 г. Побеждава в надпреварата за Европейска младежка столица през 2017 г.<ref>{{Citation |title=visit.varna.bg |url=http://visit.varna.bg/bg/european_youth_capital/preview/179.html |accessdate=2015-02-01 |archivedate=2015-06-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150628171605/http://visit.varna.bg/bg/european_youth_capital/preview/179.html }}</ref> Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите [[Международен театрален фестивал „Варненско лято“|Варненско лято]], [[Международен филмов фестивал „Любовта е лудост“|Любовта е лудост]], [[Международен куклен фестивал „Златният делфин“|Златният делфин]], [[Август в изкуството|Август в изкуствата]], [[Видеохолика]] и други. == Име == В древността градът носи името [[Одесос]]. Така е наричан от Теофан Одесополис, а при други автори се среща и като Улисополис. След VI век в историческите документи името Одесос изчезва. По времето на [[Тиберий|император Тиберий]] (14 – 27 г.) за кратко градът се е казвал Тибериополис. В изследванията си археологът Павел Георгиев<ref>Павел Георгиев, археолог от АИМ-БАН – Шумен, специалист по разкопките на Плиска, дългогодишен сътрудник на покойния директор на АИМ проф. Рашо Рашев в Плиска и проф. Казимир Попконстантинов в Равна</ref> посочва, че съществува надпис от 557 г., в който след смъртта на своята съпруга Теодора [[Юстиниан I|император Юстиниан]] ѝ посветил град, който нарекъл Теодориада, намиращ се на северния бряг на [[Варненско езеро|Варненското езеро]]. При царуването на [[Ирина Атинянката|императрица Ирина]] в края на VIII век също за кратко е носил и нейното име — Иринополис. Предполага се, че сегашното му име идва от [[Старобългарски език|старобългарското]] ''* варнъ'' – „черен, вран“.<ref>{{cite book | last = Георгиев | first = Вл. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I (А – З) | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | pages = 121}}</ref> Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща води и минерален извор.<ref>Географические названия мира: Топонимический словарь Поспелов Е.М. М: АСТ 2001</ref> Първото споменаване на името Варна е в летописите за настъплението на владетеля [[Аспарух]] и войските му, които ''„...дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос...“'' и заселването на прабългарите по тези места, но не е ясно дали името се отнася за област, селище или за река. Теофан пише, че през 774 г. император [[Константин V Копроним|Константин V]] се отправил по море на поход срещу прабългарите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. [[Константин Иречек]] смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, към Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е река, същото е и мнението на А. Вретос. От друга страна през 765 г. Никифор съобщава, че [[Кавхан|кавханът]] на [[Умор|хан Умар]] бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като се счита че все още е византийско владение. Може би Варна е някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под „Джанавара“, където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на [[Каменно-медна епоха|халколита]]. Братя Шкорпил търсят тракийския корен на името Варнас.<ref>[http://varna.info.bg/name_of_varna.htm Имената на Варна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080928182700/http://varna.info.bg/name_of_varna.htm |date=2008-09-28 }}. varna.info.</ref> В началото на XX век архимандрит Инокентий в своите изследвания споменава, че името Варна идва от хуно-аварската дума варош, означаваща град. Кръстю Мирски предполага, че името идва от вар, варовик, имайки предвид, че „във Варна и околността ѝ земята и камъните са варовити...“ Между 20 декември 1949 г. и 20 октомври 1956 г. Варна носи името ''Сталин'', на името на [[Йосиф Сталин]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://varna.info.bg/name_of_varna.htm |заглавие=varna.info.bg |достъп_дата=2008-06-25 |архив_дата=2008-09-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080928182700/http://varna.info.bg/name_of_varna.htm }}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.10brutes.com/9-liubopitni-fakta-za-varna/|заглавие=9 любопитни факта за Варна, които не знаеш|автор=|фамилно_име=Иванова|първо_име=Яна|дата=2019-08-15|труд=10Brutes|архив_дата=|достъп_дата=2019-08-15}}</ref> == География == === Местоположение === [[Файл:Bulgaria Varna Municipality geographic map bg.svg|мини|250п|Карта на община Варна]] Град Варна е разположен във [[Варненска низина|Варненската низина]], на бреговете на [[Варненски залив|Варненския залив]] и между [[Варненско езеро|Варненското езеро]] и [[Франгенско плато|Франгенското плато]]. Част от града е разположена южно от Варненското езеро и се свързва с централните му части през [[Аспарухов мост|Аспаруховия мост]]. Варна заема площ от 238 km². Градът се намира на 441 km от столицата [[София]], на 369 km от [[Пловдив]] и на 130 km от [[Бургас]]. Най-близкия областен град е [[Добрич]], който се намира на 52 km. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите [[Аспарухово (квартал на Варна)|Аспарухово]] и [[Галата (квартал)|Галата]]. На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове. Около града постепенно се образува [[агломерация]] с вилните зони край „[[Евксиноград]]“, квартал [[Виница (Област Варна)|„Виница“]], чак до „[[Златни пясъци]]“. Територията в посока град [[Аксаково]] също е в процес на застрояване. В чертите на града са курортните комплекси [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Св. св. Константин и Елена]] и [[Златни пясъци]]. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с температура 35° – 50°C.<ref>[http://go.varna.bg/adm/docs/plan_bedstviq.htm План за защита на населението при бедствия, община Варна]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Aдминистративно деление === [[Файл:Odessos Area,Varna.jpg|мини|Сградата на район Одесос]] Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна)<ref>[http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2133624321 lex.bg]</ref> територията на град Варна е разделена на 5 [[район]]а: {| class="wikitable" |- ! Район ! Квартали |- | [[Аспарухово (район)|„Аспарухово“]] (28 352 жители) | квартали [[Аспарухово (квартал на Варна)|„Аспарухово“]], [[Галата (Варна)|„Галата“]], [[Боровец (местност)|„Боровец”]], „Прибой“, [[Фичоза|„Фичоза”]], [[Ракитника (област Варна)|„Ракитника”]], „Зеленика“, „Дружба-Аспарухово“, „Розова долина“ |- | [[Владислав Варненчик (район)|„Владислав Варненчик“]] (47 171 жители) | квартали [[Владислав Варненчик (квартал)|„Владислав Варненчик“]], [[Кайсиева градина (квартал на Варна)|„Кайсиева градина“]] |- | [[Младост (район на Варна)|„Младост“]] (89 918 жители) | квартали [[Младост (квартал на Варна)|„Младост“]], [[Възраждане (квартал на Варна)|„Възраждане“]], [[Свети Иван Рилски (квартал на Варна)|„Свети Иван Рилски“]], [[Победа (квартал на Варна)|„Победа“]], [[Трошево|„Трошево“]] |- | [[Одесос (район)|„Одесос“]] (88 437 жители) | квартали [[Център (Варна)|Център]], [[Христо Ботев (квартал на Варна)|„Христо Ботев“]], „[[Тракия (квартал)|Тракия]]”, [[Колхозен пазар (Варна)|„Колхозен пазар”]], [[Гръцки квартал (Варна)|Гръцки квартал]], [[Максуда|„Максуда”]], „[[Пристанище (квартал)|Пристанище]]“, „[[Батак (квартал)|Батак]]“, „[[Ж.П. Гара (квартал)|Ж.П. Гара]]“ |- | [[Приморски (район)|„Приморски“]] (113 831 жители) | квартали [[Виница (квартал на Варна)|„Виница“]], [[Изгрев (квартал на Варна)|„Изгрев“]], [[Левски (квартал на Варна)|„Васил Левски“]], [[Цветен квартал (Варна)|Цветен квартал]], [[Чайка (квартал на Варна)|„Чайка“]], [[Бриз (квартал на Варна)|„Бриз“]], [[Траката (квартал на Варна)|„Траката“]], [[Евксиноград|„Евксиноград“]]; курорти [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|„Св. Св. Константин и Елена“]], [[Слънчев ден|„Слънчев ден“]], [[Ален мак (курорт)|„Ален мак“]], [[Чайка (курорт)|„Чайка“]], [[Ривиера (курорт)|„Ривиера“]], [[Златни пясъци|„Златни пясъци“]] |} '''Бивши квартали''' * ж.к. Георги Петлешев - сега [[Младост (квартал на Варна)|ж.к. Младост]] * ж.к. Михаил Иванов - сега [[Свети Иван Рилски (квартал на Варна)|ж.к. Свети Иван Рилски]] * кв. [[Погреби]] - сега част от [[Христо Ботев (квартал на Варна)|кв. Христо Ботев]] / [[Център (Варна)|Център]] * кв. [[Конфуто]] - сега част от [[Победа (квартал на Варна)|ж.к. Победа]] === Климат === {{Климатична таблица |Заглавие=Климатични данни за град Варна |Източник=[http://climatebase.ru/station/15552/?lang=en] | Ян_ср= 1.9 | Ян_ср_валежи=31.8 | Фев_ср= 2.8 | Фев_ср_валежи=29.9 | Мар_ср= 5.7 | Мар_ср_валежи=43.7 | Апр_ср= 10.3 | Апр_ср_валежи=57 | Май_ср= 15.4 | Май_ср_валежи=43.9 | Юни_ср= 19.9 | Юни_ср_валежи=57.6 | Юли_ср= 22.4 | Юли_ср_валежи=50.7 | Авг_ср= 22.3 | Авг_ср_валежи=41.4 | Сеп_ср= 18.3 | Сеп_ср_валежи=44.1 | Окт_ср= 13.5 | Окт_ср_валежи=42.6 | Ное_ср= 8.4 | Ное_ср_валежи=55.6 | Дек_ср= 4.1 | Дек_ср_валежи=42 | Годишно_ср= 12.2 | Годишно_ср_валежи= 540.3 | Ян_ср_мин= -1.7 | Ян_ср_макс= 6.2 | Фев_ср_мин= -1.1 | Фев_ср_макс= 7.4 | Мар_ср_мин= 1.7 | Мар_ср_макс= 10.3 | Апр_ср_мин= 6.1 | Апр_ср_макс= 14.8 | Май_ср_мин= 10.8 | Май_ср_макс= 20.4 | Юни_ср_мин= 15 | Юни_ср_макс= 25.1 | Юли_ср_мин= 17.2 | Юли_ср_макс= 27.8 | Авг_ср_мин= 17.1 | Авг_ср_макс= 27.9 | Сеп_ср_мин= 13.5 | Сеп_ср_макс= 23.9 | Окт_ср_мин= 9.1 | Окт_ср_макс= 18.6 | Ное_ср_мин= 4.6 | Ное_ср_макс= 12.8 | Дек_ср_мин= 0.5 | Дек_ср_макс= 8.1 | Годишно_ср_мин= 7.8 | Годишно_ср_макс= 17 | Ян_а_макс= 21.2 | Ян_а_мин= -19 | Фев_а_макс= 22.5 | Фев_а_мин= -24.3 | Мар_а_макс= 29.5 | Мар_а_мин= -13.5 | Апр_а_макс= 29 | Апр_а_мин= -5 | Май_а_макс= 34 | Май_а_мин= 0 | Юни_а_макс= 38 | Юни_а_мин= 7 | Юли_а_макс= 41 | Юли_а_мин= 7 | Авг_а_макс= 40.5 | Авг_а_мин= 7 | Сеп_а_макс= 37.2 | Сеп_а_мин= 1.1 | Окт_а_макс= 33 | Окт_а_мин= -7.7 | Ное_а_макс= 27 | Ное_а_мин= -10 | Дек_а_макс= 21.2 | Дек_а_мин= -17 | Годишно_а_макс= 41 | Годишно_а_мин= -24.3 |}} [[Файл:TempVarna.png|мини|Средногодишни температури във Варна за периода 1973 – 2012 г. Повишаване на средногодишната температура за измервания период с 0,65 °С]] [[Климат]]ът на Варна е с морско и континентално влияние. Средната януарска температура е 1,9 °С, средната юлска – 22,4 °С, средногодишната е 12,2 °С, абсолютната минимална температура е –19 °С, абсолютната максимална е 41 °С. Средните годишни валежи са 540,3 mm. Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август, съответно 300,7 и 299,2 часа. == История == {{Основна|История на Варна}} [[Файл:Odesos-thermae-in-Varna.jpg|мини|Римските терми от стария град Одесос]] През [[1972]] г., по време на строителни работи, е открит [[Варненски халколитен некропол|Варненският халколитен некропол]], който датира от около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито смятаното за най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина. Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е намирала крепостта [[Одесос]]. Тя е основана от гръцки колонисти от йонийския град [[Милет]] по времето на мидийския цар [[Астиаг]] (около [[570 пр.н.е.|570 г. пр.н.е.]]) близо до старо [[траки]]йско [[селище]] в областта [[Варна (област)|Варна]]. През следващите векове градът е независима общност (полис), която се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море. През [[341 пр.н.е.|341 г. пр.н.е.]] [[Филип II Македонски]] обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син [[Александър Македонски]] успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на [[Лизимах]] през [[281 пр.н.е.]], след което възстановява независимостта си. Независимо от своите владетели — елини, траки, македонци, а по-късно и римляни — Одесос остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети. [[Файл:VarnaMemorial.jpg|мини|Мавзолей на Владислав Варненчик]] През [[15|15 г. сл.н.е.]] градът влиза в състава на новосъздадената [[римска провинция]] [[Мизия]], а през [[2 век]] е обграден с нова крепостна стена от римляните. Един от паметниците на древния Одесос са Римските [[терми]]. Те са най-голямата антична обществена сграда, открита в България, и най-голямата като площ [[баня]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Останките се намират в югоизточната част на днешна Варна. [[Файл:Siege of Varna 1828.jpg|мини|Обсадата на османската крепост във Варна от руски войски. Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] След разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] през [[395]] г. градът остава в границите на Източната Римска империя, станала известна още като [[Византия]]. Нападенията на [[готи]]те от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. По времето на император [[Юстиниан I]] градът изживява икономически и културен подем. В началото на [[7 век]] Одесос е разрушен от нашествията на [[авари]] и [[славяни]] и е изоставен от жителите си, като по времето на император [[Ираклий]] градът вече не съществува. Името ''Варна'' е упоменато за първи път във византийските хроники от [[Теофан Изповедник]] и [[Патриарх Никифор]] през [[680]] г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд [[Дунав]] от [[Аспарух|аспаруховите българи]] и тяхната победа при [[Онгъл]]а над [[Византия|ромеите]]. Хронистите пишат: {{цитат|и българите стигнаха до така наречената Варна близо до Одесос|}} [[Файл:Die Gartenlaube (1854) b 427.jpg|мини|Варна през 1854 г.]] В края на [[8 век]] Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан [[Кардам]]. Към [[970]] г. Варна е превзета от Византия, но през [[1190]] г. цар [[Иван Асен I]] я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на [[1201]] г., когато цар [[Калоян]] наново си възвръща града. През [[13 век]] – [[14 век]] във Варна има не само български, но и [[Венеция|венециански]], ромейски, [[Генуа|генуезки]], [[Дубровник|дубровнишки]] и [[Флоренция|флорентински]] търговци. През [[1369]] г. цар [[Иван Александър]] отстъпва Варна на [[добруджа]]нския деспот [[Добротица]] в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на [[Видин]] в пределите на българската държава. От [[1372]] до [[1391]] г. Варна е включена в [[Добруджанско деспотство|Карвунското княжество]] на [[Балик]]. [[Файл:BASA-711K-1-6-16-Varna.jpg|мини|Изглед от Варна след Освобождението 1880 – 1910 г.]] През [[1389]] г. Варна е завладяна от [[Османска империя|османските турци]]. На [[10 ноември]] [[1444]] г. [[Битка при Варна|край Варна]] обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Трансилвания|трансилванския]] [[войвода]] [[Янош Хунияди]] са разбити от османците, което слага край на антиосманската кръстоносна коалиция. Варна се превръща в типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През [[18 век]] – [[19 век]] Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през [[1773]] г. и [[1828]] г. През 1738 г. населението на Варна, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> [[Файл:BASA-1735K-1-344-9-Military Club, Varna.jpg|мини|Снимка на центъра на Варна с Военния клуб, преди 1931 г.]] През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, [[Великобритания]] и [[Франция]], които заедно воюват срещу [[Русия]] по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 г. – 1856 г.). По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията [[Русе]] – Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават българска община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. На 12 март 1860 г., десет години преди създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], е отслужена църковна служба за пръв път на [[български език]]. На 24 май 1862 г. за първи път във Варна са почетени св. св. Кирил и Методий. След [[Кримска война|Кримската война]] във Варна пристигат [[кримски татари]], които бързо поемат местната търговия. През 1866 г. пристигат и хиляди черкези. Жителите на Варна трябва да ги хранят, да им построят къщи и накрая да снабдят всяко семейство с чифт волове, една [[араба]] и житни семена.<ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=150 – 155|oclc=894636829}}</ref> След [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание]] от 1863/64 г. във Варна пристигат бежанци от Полша.<ref name=":0">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=90|oclc=894636829}}</ref> На [[27 юли]] [[1878]] г. [[Руска империя|руските войски]] влизат в града по силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския предварителен мирен договор]] от 3 март 1878 г. и на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 13 юли 1878 г. След [[Освобождението]] Варна става важен административен, икономически и културен център. В града е дислоциран [[Осми пехотен приморски полк]], щабът на Военноморските сили и други военни поделения. През [[1892]] г. във Варна е основано първото параходно дружество, а през [[1894]] г. е поставено началото на [[български морски флот|българския морски флот]]. През [[1906]] г. е тържествено открито новото [[Пристанище Варна|Варненско пристанище]] с вълнолом. От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името Сталин, по името на [[Йосиф Сталин]].<ref name=":1" /> Варна е домакин на Световната олимпиада по [[шахмат|шах]] през [[1962]] г., а през [[1969]] г. – на Световното първенство по [[художествена гимнастика]]. През 2007 и 2008 година Варна печели класацията „[[Най-добрият град за живеене в България]]“.<ref>[http://dariknews.bg/city.php Най-добър град за живеене през 2007]</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=299285 Най-добър град за живеене през 2008]</ref> == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.nsi.bg/bg/content/2981/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB | заглавие = НСИ. Население по градове и пол| достъп_дата = 18 юни 2022 | издател = nsi.bg | език = }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1880 = 24555 | 1887 = 24800 | 1910 = 41400 | 1934 = 73305 | 1946 = 80349 | 1956 = 123798 | 1965 = 184659 | 1975 = 252525 | 1985 = 302841 | 1992 = 308432 | 2001 = 312889 | 2011 = 334870 | 2021 = 310664 }} Първите сведения за населението на Варна са от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след Освобождението населението на Варна е 24 555 души (1881 г.). Тогава градът е бил вторият по големина в Княжество България, след Русе.<ref>{{Citation |title=История на София |url=http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all |accessdate=2013-11-19 |archivedate=2011-07-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110706144244/http://www.sofia.bg/history.asp?lines=316&nxt=1&update=all }}</ref><ref>{{Citation |title=Populstat |url=http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm |accessdate=2013-11-19 |archivedate=2014-10-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141025100043/http://www.populstat.info/Europe/bulgarit.htm }}</ref><ref name="BAN">[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2009/1-09/13-17.pdf Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“]</ref> След [[Съединение на България|Съединението]] Варна губи второто си място и оттогава е третият по население град в България. Днес във Варна живеят около 5% от населението на страната.<ref>[http://grao.bg/tna/tab01.html Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване]</ref> Според националното официално преброяване през 2011 г. населението е 334 870 жители, което поставя града на трето място по големина в [[България]], а населението на общината е 343 704 жители – втора община по население в България. Населението на варненската [[агломерация]] е 475 074 души.<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=43 Национален статистически институт – население към 1 февруари 2011 г.]</ref> Варна е един от малкото български градове с положителен естествен прираст (4192 родени / 3600 починали за 2009 г.).<ref>[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=258&a2=262&a3=264#cont www.nsi.bg]</ref> През 2017 г. е един от 5-те областни центъра, които са увеличили населението си за годината – с 677 души. Район „Приморски“ със своите над 105 000 жители е третият по население район в България, след „Младост“ и „Люлин“ в Столичната община.<ref>{{Citation |title=Най-големият по територия и население район в България |url=http://primorski-varna.com/primorski/ |accessdate=2011-08-11 |archivedate=2011-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110814113219/http://primorski-varna.com/primorski/ }}</ref> {{Таблица с население на град | град = Варна | 1852 = 16000 | 1878 = 24600 | 1887 = 24800 | 1896 = 33700 | 1910 = 41400 | 1920 = 50800 | 1926 = 60500 | 1934 = 69600 | 1946 = 77000 | 1956 = 120300 | 1965 = 180100 | 1975 = 251700 | 1982 = 295000 | 1985 = 302800 | 1990 = 300900 | 1992 = 308432 | 2001 = 312889 | 2005 = 311796 | 2007 = 313983 | 2009 = 320837 | 2011 = 334870 | 2012 = 334744 | 2013 = 335819 | 2014 = 335949 | 2015 = 334466 | 2016 = 335177 | 2017 = 335854 | 2018 = 336505 | 2019 = 336216 | най-голям брой = 336505 | най-голяма година = 2018 | бележка 1 = | бележка 2 = | бележка 3 = | бележка 4 = }} <timeline> ImageSize = width:750 height:280 PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late Colors = id:linegrey2 value:gray(0.9) id:linegrey value:gray(0.7) id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) DateFormat = yyyy Period = from:0 till:400 ScaleMajor = unit:year increment:100 start:0 gridcolor:linegrey ScaleMinor = unit:year increment:50 start:0 gridcolor:linegrey2 PlotData = color:cobar width:19 align:left bar:1852 from:0 till:16 bar:1878 from:0 till:24 bar:1887 from:0 till:25 bar:1896 from:0 till:34 bar:1910 from:0 till:41 bar:1920 from:0 till:51 bar:1926 from:0 till:61 bar:1934 from:0 till:70 bar:1946 from:0 till:78 bar:1956 from:0 till:120 bar:1965 from:0 till:180 bar:1975 from:0 till:252 bar:1985 from:0 till:303 bar:1992 from:0 till:309 bar:2001 from:0 till:313 bar:2011 color:cobar2 from:0 till:335 bar:2012 from:0 till:335 PlotData= textcolor:black fontsize:S bar:1852 at: 16 text: 16 shift:(-8,5) bar:1878 at: 24 text: 24,6 shift:(-8,5) bar:1887 at: 25 text: 24,8 shift:(-11,5) bar:1896 at: 34 text: 33,7 shift:(-11,5) bar:1910 at: 41 text: 41,4 shift:(-11,5) bar:1920 at: 51 text: 50,8 shift:(-11,5) bar:1926 at: 61 text: 60,6 shift:(-14,5) bar:1934 at: 70 text: 69,6 shift:(-14,5) bar:1946 at: 78 text: 77 shift:(-11,5) bar:1956 at: 120 text: 120,3 shift:(-14,5) bar:1965 at: 180 text: 180,1 shift:(-14,5) bar:1975 at: 252 text: 251,7 shift:(-14,5) bar:1985 at: 303 text: 302,8 shift:(-14,5) bar:1992 at: 309 text: 308,6 shift:(-14,5) bar:2001 at: 313 text: 312,9 shift:(-14,5) bar:2011 at: 335 text: 334,9 shift:(-14,5) bar:2012 at: 335 text: 334,7 shift:(-14,5) </timeline> '''''Забележка:''''' В таблицата и на графиката по-горе броят на населението е посочен в ''хиляди''. === Етнически състав === Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 6 март 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto; margin-right:auto; text-align:right;" |- style="background:#ececec; vertical-align:top;" | || Численост || Дял (в %) |- style="vertical-align:top; background:#dcdcdc;" | style="text-align:center;"| Общо || 334 870 || 100 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 284 738 || 85,02 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 10 028 || 2,99 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 3162 || 0,94 |- |align="left"|Други || 3378 || 1 |- |align="left"|Не се самоопределят || 2288 || 0,68 |- |align="left"|Неотговорили || 31 276 || 9,33 |} === Религии === Във Варна са представени всички [[България#вероизповедания|религиозни общности в България]]. В града и околността се намират множество храмове както [[православие|православни]], така и на други от разпространените религии в България – арменски православен, [[Църква на Исус Христос на светиите от последните дни|мормонски]], [[Църква на адвентистите от седмия ден|адвентистки]] и [[Католическа църква в България|католически]] християнски храмове, [[джамия]], [[будизъм|будистки]] център.<ref>[http://www.diamondway.bg/bg/varna/ Варненски будистки център]</ref> В града има три общности – българска, арменска и турска – на [[Евангелска методистка епископална църква в България|Евангелската методистка епископална църква]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ |заглавие=methodist.bg |достъп_дата=2019-04-07 |архив_дата=2019-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190407115958/http://methodist.bg/mestni-tsa-rkvi/ }}</ref> [[Паметник на благодарността (Варна)|Паметник на благодарността]], изграден през 2013 г., изразява признателността на варненската [[Евреи в България|еврейска]] общност към българския народ.<ref name="visit.varna.bg">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://visit.varna.bg/bg/pametnik_na_blagodarnostta.html|заглавие=Паметник на благодарността|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=visit.varna.bg|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=13 октомври 2021 г|цитат=}}</ref> ==== Храмове и манастири ==== Православните храмове са 14, а сред най-известните храмове в града са: * Катедралата „[[Успение Богородично (Варна)|Свето Успение Богородично]]“, един от неговите символи и четвърта по големина в страната (след храм-паметника „[[Храм-паметник Свети Александър Невски|Св. Александър Невски]]“ в [[София]], Видинската катедрала „[[Свети Димитър (Видин)|Св. Димитър]]“ и новопостроения храм в [[Смолян]]); * Църквата „[[Свети Николай (Варна)|Св. Николай]]“ – на централната пешеходна улица; * Църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „[[Св. Петка]]“); * Църквата „[[Свети Атанасий (Варна)|Св. Атанасий]]“ в непосредствена близост до [[Римски терми (Варна)|Римските терми]]. Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „[[Св. св. Константин и Елена (Варна)|Св. св. Константин и Елена]]“ в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски“ в местността „Евксиноград“. На около 30 km северозападно от Варна се намира действащият манастир „Св. Марина“. На 15 km североизточно от града се намира националният паметник на културата [[Аладжа манастир]], създаден през [[13 век]]. {| style="width:100%; text-align:center" class="wikitable" |- ! style="width:8%;"| Църква ! style="width:24%;"| Описание ! style="width:8%;"| Снимка |- | [[Успение Богородично (Варна)|'''Катедрален храм „Успение на Пресвета Богородица“''']]|| На 9 ноември 1879 г. Варненско-преславският митрополит Симеон свиква събор да избере осемчленна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и за построяването на църква и училище. По-късно – през 1880 г. (на 22 август) – след тържествен молебен българският княз Александър I полага основния камък на съборната църква във Варна „Успение на Пресвета Богородица“. Катедралният храм е завършен през 1886 г. || [[Файл:Bulgaria-Varna-02.JPG|Bulgaria-Varna-02|150px]] |- | '''„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“'''||Построен с дарението на одеския жител, руския поданик Параскева Николау, родом от гр. Варна. Строежът на храма, заедно с болницата, е започнат през 1859 г. и продължава единадесет години.|| [[Файл:%D0%A1%D0%B2._%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%B2_%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5_%D0%B8_%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B3.jpg|150px]] |- | '''„Света Параскева“''' ||Построен през 1785 г., той е вторият по старина варненски храм. || [[Файл:St. Paraskeva (Varna).png|150px]] |- | „[[Света Богородица Малка (Варна)|Успение Богородично]]“|| Най-старият запазен и действащ православен храм във Варна. Съществува от 1602 г. || [[Файл:Uspenie bogorodichno (Varna).png|150px]] |- | '''„Света Петка Българска“''' || Най-голям след Катедралата || [[Файл:Die kirche sveta petka.jpg|150px]] |- | '''„Свети Атанасий“''' || Старата митрополитска църква на града. Съществувала в Средновековието, но в днешния си вид е построена през 1838 г. на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм. || [[Файл:St-Athanasius-Church-in-Varna.jpg|150px]] |- | '''„Свети Димитър“''' || Градежът на сегашния храм „Св. великомъченик Димитър Солунски чудотворец“ започва през 1902 г., и през следващите години е завършен основният му корпус. Камбанарията на черквата и придворната постройка са завършени едва през 1939 г. || [[Файл:St. Dimiter.png|150px]] |- | '''„Свети Саркис“''' || Арменски православен храм || [[Файл:Armenian Orthodox Church "St. Sarkis" Varna,Bulgaria.jpg|150px]] |- | '''„Свети мчк Андрей Първозвани“''' ||Построен през 2006 г. || [[Файл:Orthodox church Saint Andrei Parvozvani,Varna.jpg|150px]] |- | '''„Благовещение Господне''' <br /> (бивша „Непорочно зачатие на Дева Мария“) || Католическа църква „[[Благовещение Господне (Варна)|Благовещение Господне]]“ || [[Файл:Greek Neighborhood, 9000 Varna, Bulgaria - panoramio (35).jpg|150px]] |- | '''„Св. Архангел Михаил“''' ||Католическа параклис „[[Свети Архангел Михаил (католическа църква във Варна)|Св. Архангел Михаил]]“ ||[[Файл:Колеж Св. Архангел Михаил.jpg|150px]] |} * Параклис „Свето Благовещение“ * Параклис „Свети Мина“ – Владиславово * Параклис „Св. Пророк Илия“ – Боровец * Параклис „Св. св. Константин и Елена“ – Владиславово * Параклис „Св. вмчца Марина“ – Галата, местност „Пчелина“ * Параклис „Св. св. Козма и Дамян“ – Галата * Параклис „Св. Архангел Михаил“ – Аерогара Варна * Параклис „Св. Архангел Михаил“ – Гробищен парк „Тополи“ * Параклис „Св. Рождение на св. Йоан Кръстител“ – Златни пясъци * Параклис „Св. Рождество Богородично“ – АГ болница * Параклис „Св. вмчк Димитър“ – Градски затвор * Арменската апостолическа православна църква „Свети Саркис“ * Християнска евангелска баптистка църква * „Азизие“ джамия * [[Св. св. Константин и Елена (Варна)|Манастир „Св. св. Константин и Елена“]] в курорт „Св. св. Константин и Елена“ до Варна == Политика == === Кметове на Варна === {{Основна|Кметове на Варна}} [[Файл:Maritime Administration in Varna, Bulgaria.jpg|мини|Сградата на Дирекция морска администрация – Варна]] [[Файл:Admiralty Varna.jpg|мини|Сградата на Военноморския щаб]] От политическите и обществените промени през 1990 г. до 2024 г. Варна е имала петима кметове. Първият от тях, [[Войно Войнов]] ([[СДС]]), е временно назначен през 1990 г. и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 г., след падането на комунизма. На тези избори за кмет на Варна е избран [[Христо Кирчев]] (СДС), който през 1995 г. е преизбран. На [[Местни избори в България (1999)|местните избори]] през 1999 г. за кмет на Варна е избран кандидатът на [[БСП]] [[Кирил Йорданов]]. На следващите избори през [[Местни избори в България (2003)|2003]] и [[Местни избори в България (2007)|2007]] той е преизбран на този пост като независим кандидат, подкрепен от други партии, а на [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през 2011 г. – като кандидат на [[ГЕРБ]]. Със своите четири мандата той е сред най-дълго управлявалите кметове в България в съвременната история на страната. На 6 март 2013 г., под натиска на протестиращите варненци, Кирил Йорданов подава оставка. На предсрочните избори за кмет (7 юли 2013 г.) кандидатът за кмет от ГЕРБ Иван Портних печели 51,41% от гласовете на варненци. Кандидатът за кмет Христо Бозов печели 48,59% от гласовете. На 15 юли 2013 г. Иван Портних се заклева и стъпва в длъжност като кмет на Варна. След скандали, съпътстващи управлението на Портних, на балотажа на местните избори през 2023 г. печели Благомир Коцев от ПП-ДБ. === Общински съвет === [[Файл:Varna Center, Varna, Bulgaria - panoramio (38).jpg|мини|Сградата на [[Община Варна]]]] [[Файл:Preslavska.jpg|мини|Областната администрация (ляво) и старата Софийска банка (дясно)]] {| class="wikitable wikitable-with-numbers sortable" ! colspan=2 | Листа ! 2007<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mi2007.org/results1/03/0306.html | заглавие=ЦИК, резултати от местни избори 2007 г. | достъп_дата=19 февруари 2012 | архив_дата=2011-12-28 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111228003139/http://www.mi2007.org/results1/03/0306.html }}</ref> ! 2011<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html | заглавие=ЦИК, резултати от местни избори 2011 г. | достъп_дата=19 февруари 2012 | архив_дата=2014-03-31 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html }}</ref> ! 2015 ! 2019<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://results.cik.bg/mi2019/tur1/rezultati/0306.html#/t/1 |заглавие=Резултати :: Местни избори 27 октомври 2019 |труд=results.cik.bg |достъп_дата=2022-06-19}}</ref> |- | style="background:#cde;"| || style="text-align:left;" | [[ГЕРБ]] || 9 || 16 || 22 || 18 |- | style="background:blue;"| || style="text-align:left;" | [[Съюз на демократичните сили|СДС]] || rowspan=2 | 3 || rowspan=2 | 3 || rowspan=3 | 6 || 2 |- | style="background:blue;"| || style="text-align:left;" | [[Синята коалиция|СК]] (2007-11) / [[Реформаторски блок|РБ]] (2015) / [[Демократична България|ДБ]] (2019) || 4 |- | style="background:black;"| || style="text-align:left;" | [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО - БНД]] || || 4 || 2 |- | style="background:red;" | || style="text-align:left;" | [[БСП]] || 9 || 8 || 5 || 8 |- | style="background:white;" | || style="text-align:left;" | [[Движение „Нашият град“]] || 6 || 3 || || |- | style="background:#00718F;" | || style="text-align:left;" | [[Ред, законност, справедливост|РЗС]] (2007) / [[Воля (партия)|ЛА]] (2011) / [[Воля (партия)|Воля]] (2019) || 5 || 3 || || 2 |- | style="background:Orange;" | || style="text-align:left;" | [[Земеделски съюз „Александър Стамболийски“|ЗСАС]] || || || 3 || 4 |- | style="background:skyBlue;" | || style="text-align:left;" | [[ДПС]] || 4 || 3 || 2 || 3 |- | style="background:#00563F;"| || style="text-align:left;" | [[Атака (партия)|Атака]] || 4 || 2 || rowspan=2 | 4 || |- | style="background:#00563F;"| || style="text-align:left;" | [[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] || || || 4 |- | style="background:white;" | || style="text-align:left;" | ''други'' || 11 || 9 || 9 || 4 |- ! !! style="text-align:left;" | Общо !! style="text-align:right;" | 51 !! style="text-align:right;" | 51 !! style="text-align:right;" | 51 !! style="text-align:right;" | 51 |} ОбС, съставен след местните избори през 2003 г. по следния начин: 20,4% – БСП, 12,5% – СДС, 7,4% – НДСВ, 4,7% – Обединен блок на труда, 3,4% – коалиция „Справедливост за Варна“, 3,3% – коалиция „Движение Гергьовден – [[Демократическа партия]]“.<ref>{{Citation |title=Резултат за избор на общински съветници – ЦИК |url=http://www.izbori2003.is-bg.net/tour1/rez/2-306-1.html |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2013-12-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131216183057/http://www.izbori2003.is-bg.net/tour1/rez/2-306-1.html }}</ref> След местните избори през 2015 г. за председател на Общински съвет – Варна е избран Тодор Балабанов. [[Файл:MVR Varna.jpg|мини|Сградата на областната дирекция на МВР]] === Финанси === През 2019 година бюджетът на Варна възлиза на почти половин милиард лева. === Международно сътрудничество === Във Варна се намират почетни консулства на [[Великобритания]], [[Германия]], [[Малта]], [[Норвегия]], [[Унгария]], [[Финландия]], [[Франция]], [[Чехия]] и [[Швеция]]. Побратимени на Варна градове са:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.varna.bg/bg/455|заглавие=Градове-партньори}}</ref> {{дребно3|* [[Файл:Flag of the Netherlands.svg|20п|Флаг на Нидерландия]] [[Дордрехт]], Нидерландия<ref>{{cite journal| author=Георги Венин| title=Варна се побратимява с Дордрехт| journal=Черно море | volume=269| issue=15 ноември 2000 | pages=4}}</ref><ref>{{cite journal| title=Варна продължава приятелството си с Дордрехт| journal=Черно море | volume=58| issue=12 март 2000 | pages=3}}</ref> * Департамент Нор, Франция * Район Аймсбютел, Хамбург, Германия * Марсилия, Франция * Рощок, Германия * Район Аймсбютел, Хамбург, Германия * [[Файл:Flag of Finland.svg|20п|Флаг на Финландия]] [[Турку]], [[Финландия]] от 1963 г.<ref>{{cite journal | author=Вилиана Иванова | title=Варна възстановява връзките с финландския град побратим Турку| journal=Народно дело| volume=126 | issue=4 юни 1998 | pages=1}}</ref> * [[Файл:Flag of Denmark.svg|20п|Флаг на Дания]] [[Алборг]], [[Дания]]<ref>{{cite journal| author=Вилиана Иванова| title=Делегация от побратимения датски град Алборг гостува във Варна| journal=Народно дело| volume=237| issue=14 октомври 1998| pages=1}}</ref> * Генуа, Италия * {{флагче|Швеция}} [[Малмьо]], [[Швеция]]<ref>{{cite journal| author=Румяна Цанева | title = Малмьо – шведския побратим на Варна| journal=Варна експрес| volume=111| issue=18 май 1993 | pages=5}}</ref> * Нинбо, Китай * Сурабая, Индонезия (от 2010 г.) * Кейптаун, ЮАР (от 2012 г.) * Да Нанг, Виетнам (от 2014 г,) * [[Файл:Flag of Russia.svg|20п|Флаг на Руската федерация]] [[Новосибирск]], Русия * [[Файл:Flag of Russia.svg|20п|Флаг на Руската федерация]] [[Новоросийск]], Русия<ref name="NKOH"/><ref>{{cite journal| author=Веселина Маринова | title = Новосийск ще е 15-ият град-побратим на Варна| journal = Черно море | volume=139| issue=20 юни 1997 | pages=1}}</ref> * [[Файл:Flag of Russia.svg|20п|Флаг на Руската федерация]] Южен административен окръг на [[Москва]] * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20п|Флаг на Украйна]] [[Харков]], Украйна<ref name="NKOH">{{cite journal| title=Варна посреща делегации от побратимени градове| journal = Черно море | volume=51| issue=4 март 2008 | pages = 3}}</ref> * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20п|Флаг на Украйна]] [[Одеса]], Украйна<ref name="NKOH"/> * [[Файл:Flag of Ukraine.svg|20п|Флаг на Украйна]] [[Киев]], Украйна<ref name="kiev i hamburg">{{cite journal| author=Dimityr Kostow | title = Подписаха се меморандуми за побратимяване с Хамбург и Киев| journal = Народно дело | volume=190| issue=15 август 2003 | pages=4}}</ref><ref name="NKOH"/> * Кобулети, Грузия * Сюлеймания, Ирак * Гянджа, Азербайджан |}}{{Дребно|'''Прекратени инициативи или несъответствия''' - Градове, които не присъстват на сайта на град Варна към днешна дата (ноември 2024) * [[Файл:Flag of USA.svg|20п|Флаг на Съединените американски Щати]] [[Маями]], САЩ<ref name="NKOH"/><ref>{{cite journal| author=Александър Недев | title = Маями е побратимен град с Варна през март 1996| journal = Капитал | volume=139| issue=4 март 1996 | pages=1}}</ref> През 1996 г. делегация начело с кмета Христо Кирчев установява приятелски отношения с Маями, Флорида, САЩ; * [[Файл:Flag of UK.svg|20п|Знаме на Обединеното Кралство]] [[Брадфорд]], Великобритания Протоколът за побратимяване между гр. Варна и гр. Брадфорд, Великобритания е подписан през 1992 година; Брадфорд присъства в сайта на гр. Варна до 2023 г.<ref>{{cite web|title=Побратимени градове| url=http://live.varna.bg/bg/Varna-worldwide/pobratimeni-gradove.html| archive-url=https://web.archive.org/web/20230313174516/http://live.varna.bg/bg/Varna-worldwide/pobratimeni-gradove/preview/106.html|archive-date=2023-03-13}}</ref> * [[Файл:Flag of the Czech Republic.svg|20п|Флаг на Чехия]] [[Високе Мито]], [[Чехия]] (Този град не присъства в списъка с партньорски градове в сайта на Община Варна, но Варна е в списъка с побратимени градове на сайта на Високе Мито).}} Във Варна са съществували генерални консулства на [[Русия]] (до 2.10.2023 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/politics/ruskoto-konsulstvo-vav-varna-se-iznese.html|заглавие=Руското консулство във Варна се изнесе}}</ref> и [[Полша]] (до 30.09.2008 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.moreto.net/events.php?n=26104|заглавие=Закриват полското консулство във Варна}}</ref> Варна развива активно партньорство в рамките на международните мрежи, в които общината членува: * [http://www.eurocities.eu EUROCITIES]; * [http://www.en.strasbourg.eu/en/europe-international/european-capital/strasbourg-club Strasbourg Club - Клуб Страсбург]; * [http://www.luciassociation.org Lighting Urban Community International] (LUCI) - международна асоциация за градско осветление; * [http://www.ecad.net European cities against drugs] (ECAD) - мрежа от европейски градове срещу дрогата; * [https://www.efa-aef.eu European Festival Association] (EFA) - Европейска фестивална асоциация; * [http://www.euro.who.int/en/about-us/networks/regions-for-health-network-rhn Regions for Health Network] (RHN) - Мрежата „Региони за здраве“ към Световната здравна организация Варна е също част от така нареченото движение [[Споразумение на кметовете|Конвент на кметовете]], с което доброволно се ангажира с повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на територията на града.<ref>[http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2011/11/07/1198488_burgas_shte_pesti_energiia_udarno/ Бургас ще пести енергия ударно], вестник Капитал, 27 ноември 2011</ref> През 1998 г. е сключен меморандум за разбирателство и сътрудничество между провинция Ийстърн Кейп, ЮАР и Варненска област от тогавашния областен управител Добрин Митв. == Икономика == [[Файл:Port Varna,Bulgaria.jpg|мини|Пристанище Варна]] === Икономическа характеристика === Безработицата във Варна е на средното за страната равнище.<ref>{{cite web | year=2013|http://www.nsi.bg/bg/content/4011/безработни-лица-и-коефициенти-на-безработица-национално-ниво-статистически-райони| title=НСИ – Безработни лица и коефициенти на безработица – национално ниво}}</ref> Делът на частния сектор е над 50%. Икономиката на региона е добре представена на национално равнище чрез произведен брутен вътрешен продукт, представляващ 5,4% от националния. Малките и средни предприятия са предимно в областта на услугите. По-големите производствени предприятия са: * ''БулЯрд Корабостроителна индустрия'' ЕАД<ref>[http://www.bulyard.com/ Официален сайт на „БулЯрд“ Корабостроителна индустрия ЕАД]</ref> – производство на плавателни съдове; * [[Елдоминвест]] – производство на домакински електроуреди; * [[Корабостроителен завод]] и [[Кораборемонтен завод]] „Одесос“ – производство и ремонт на плавателни съдове; * [[Дружба Стил]] АД – производство на мъжка и дамска конфекция. [[ТИМ]] са важна икономическа групировка от Варна, която владее Химимпорт и множество други предприятия,<ref>Димитър Пеев, [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2000/12/01/206008_varnenskite_tim-adjii_prevzeha_i_himimport/ Варненските ТИМ-аджии превзеха и Химимпорт], в-к „Капитал“, 1 декември 2000 г.</ref> и е свързана с дейности от [[Организирана престъпност|организираната престъпност]].<ref name="PardewWikileaks">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wikileaks.org/plusd/cables/05SOFIA1207_a.html|заглавие=(U) BULGARIAN ORGANIZED CRIME (C-CN5-00054)|дата=07.08.2005|издател=[[УикиЛийкс]]|достъп_дата=4 януари 2016}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/576325/|заглавие=ТИМ - тайнствената групировка|автор=Юрген Рот|дата=06.02.2009|издател=[[Дневник (2001)|Дневник]]|достъп_дата=4 януари 2016}}</ref>[[Файл:Galata.jpg|мини|Пивоварна Галата – Варна 1909 г.]] На територията на града са разположени няколко мебелни фабрики. Варна се нарежда на второ място след [[Бургас]] като туристическа дестинация в България.<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/03/21/1792706_varna_tursi_model_za_rastej/ Варна търси модел за растеж], www.capital.bg от 21 март 2012, посетен на 24 април 2012; Цитат: ''Според обобщените данни на Националния статистически институт Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация.''</ref> Във Варна е централата на „[[Електроразпределение Север]]“, едно от трите големи предприятия за [[разпределение на електрическа енергия]] в страната, обслужващо Североизточна и Централна Северна България. === Морска индустрия === [[Файл:BASA-21-11-63-2-Khan Asparuh.jpg|мини|Танкерът „Хан Аспарух“ – най-тежкият кораб (100 000 т.), произвеждан в България. Построен е във варненската корабостроителница в периода 1974 – 1977 г. (по това време КК „Г. Димитров“).]] [[Файл:Customs Varna,Bulgaria.jpg|мини|Митница Варна]] * [[Варненска корабостроителница]] Морската индустрия е отрасъл, характерен за града. Обединява фирми, свързани с морски дейности. В сектора са заети над 12 000 души, които заработват около 14 – 15% от приходите от продажби на общинската икономика. Това са предприятия от [[корабостроене]]то, [[кораборемонт]]а, морския транспорт, драгирането и поддържането на морски пътища и съоръжения, и свързаните с тях услуги и дейности – „БулЯрд Корабостроителна индустрия“ ЕАД (бивша Варненска корабостроителница), Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, „ТЕРЕМ – Флотски арсенал“ АД, „Корабно машиностроене“ АД, „МТГ Делфин“ АД, „Строителен и технически Флот“ АД – Варна. За близо 100-годишното ѝ съществуване в [[корабостроителница]]та са построени над 850 [[кораб]]а, а до края на 2008 г. са завършени поръчки за 12 нови кораба, от които два нови, за насипни товари, тип „Супрамакс“, по лиценз на японската компания IHI-Marine United, за турската компания „Diller shiping and Trading“. Кораборемонтен завод „Одесос“ АД е най-големият и най-добре оборудваният в България, разположен на около 320 дка, със сух док за кораби до 35 000 бруто регистър тона и възможности за ремонт на кораби до 150 000 бруто регистър тона. „Корабно машиностроене“ АД произвежда разнообразно корабно оборудване (люкови закрития, товарни и палубни механизми, компоненти за кормилни устройства), плавателни съоръжения от [[бетон]] и метални конструкции с обем над 75 000 тона. „МТГ Делфин“ АД е голямо кораборемонтно и корабостроително предприятие на северния бряг на Варненското езеро, с над 700 души персонал и с възможности за поставяне на док на кораби до 18 000 бруто регистър тона, кейове и производствени халета с модерно краново и друго оборудване. „Строителен и технически флот“ АД – Варна разполага с плаващи кранове, дълбачки, смукачки, шалани и друго оборудване за извършване на драгажна (строителна и поддържаща) дейност, добив на инертни материали. [[Файл:Hotel Cherno More.jpg|мини|Хотел „Черно море“]] Общо 73% от фирмите в сектора на информационните и комуникационните технологии от Североизточния район на планиране (над 600 на брой) работят във Варна, основно на българския пазар. Секторът използва технологии от всички поколения, като модернизацията на съобщителната мрежа изостава. Навлизат четвърто поколение (4G) мрежи и системи, въвежда се TCP/IP протокол в мрежите с общ достъп и VoIP-услуги. Търсенето на образовани кадри нараства непрекъснато. Данните за състоянието на бизнес единиците на територията на Варна следват посока към непрекъснат растеж, както по отношение на приходите от продажби, така и по инвестирани средства за придобиване и придобити дългосрочни материални активи. В структурата на икономиката за 2006 г. с най-голям дял са големите фирми, с 90% от общия брой предприятия, общо 17 614. Малките фирми притежават 1651 предприятия. На територията на Варна са 42% от всички големи предприятия, работещи в целия планов район. Големите фирми продават през 2006 г. продукция за 3 767 547 лева. Това са и най-крупните инвеститори в региона. В дългосрочни активи са били вложени 1 394 251 лв. Микрофирмите са на второ място по приходи от продажби, но средните фирми имат по-голям дял в дълготрайни активи.<ref>{{Citation |title=Концепция за икономическо развитие на общините |url=http://iem.enviro-link.org/files/Concept.pdf |accessdate=2012-02-20 |archivedate=2012-06-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120604024133/http://iem.enviro-link.org/files/Concept.pdf }}</ref> [[Файл:Елдоминвест ООД.jpg|мини]] === Машиностроене === Димитър Илчев, известен автомобилен доставчик, през [[1936]] г. започва производство на автобуси върху основата на автомобили [[Chevrolet]]. Производствената дейност се извършва в цех в квартал Аспарухово. Първоначално превозните средства са именувани като омнибуси, трамбуси. Произведените автобуси са обслужвали различни линии във Варненския регион и са се движели по междуградската линия Варна – [[Бургас]] ([[Херкулес (компания)|Автобуси Херкулес]]). В началото на 90-те години на 20 век британският автомобилен производител [[Rover]] построява предприятие за сглобяване на автомобили в морската столица. Заводът е открит през [[1995]] г. и е в близост до ВАМО – завода за дизелови двигатели. Сложното икономическо състояние, в което изпада производителят, и нестабилността на автомобилния пазар, внасянето на автомобили на по-ниски цени, води до затварянето на предприятието през септември 1995 г. Общо от модела „Rover Maestro“ са произведени 2200 автомобила. === Електронна и електротехническа индустрия === Във Варна през 1966 г. e основан Радиозавод Варна за производство на навигационни системи и радари с гражданско и военно предназначение. След демократичните промени заводът се преименува на Радиозавод "Черно Море" АД. След 2019 г. изпада в несъстоятелност. Към 2024 г. територията на завода (около 45 декара) се разчиства за строителството на жилищни и търговски сгради. Инвеститор е „[[Исторически парк]]“ АД. През 1987 г. е основан [[Елдоминвест]]. Предприятието произвежда домакински електроуреди. === Търговия === [[Файл:Varna Towers,Bulgaria.jpg|мини|Мол „Варна Тауърс“]] [[Файл:Pfohe Mall Varna.jpg|мини|Pfohe Mall – първият мол в града]] ; Големи търговски центрове * [[Мол Варна|Varna Mall]] * Grand Mall * Delta Planet Mall * [[Мол Варна Тауърс|Varna Towers]] ; ;Други търговски центрове * Market Varna * [[Фулмакс център|Fullmax Center]] * City Center Asparuhovo * Parkmart Center (бивш Пикадили Парк) * Palah Centre<ref>{{Citation |title=Официален сайт на Палах Център |url=http://palahcentre.com/bg/ |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2017-10-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171014190723/http://palahcentre.com/bg/ }}</ref> * Mom's & Me Center VIVA<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=870456 Молът за майки и деца отваря врати на 1 юни]</ref> * Търговски център Явор * Varna 115 * Center Primorski * Chayka Center '''Бивши търговски центрове''' * [[Пфое Мол|Pfohe Mall]] ;Пазари Във Варна има общо над 15 пазара, вкл. няколко централни пазара, специализирани за: * плодове и зеленчуци – Кооперативен/Колхозен пазар, пазар „Часовника“ (Син пазар), пазар „Чаталджа“, базар „Левски“; * цветя – пазар за цветя „Чаталджа“ и пазар за цветя „Катедралата“; * риба – рибен пазар „Варна“; както и други по-малки квартални пазари.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.varna-market.com/ |заглавие=Официален сайт на „Пазари“ ЕАД |достъп_дата=2012-06-15 |архив_дата=2018-06-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180601111750/http://varna-market.com/ }}</ref> == Инфраструктура == === Водопроводна и канализационна инфраструктура === „ВиК-Варна“ ООД е дружество с 51% участие на държавата, чрез МРРБ и 49% собственост на общините Аврен, Аксаково, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Дългопол, Провадия и Суворово. Дружеството поддържа, експлоатира и стопанисва водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, съоръжения и пречиствателни станции на територията на Варненска област. Обслужваният район е с население над 468 220 жители, което живее на територията на 12 общини с общо 158 населени места. Обслужват се над 4300 км водоснабдителна мрежа, 1100 км от която е на територията на града. 830 км е изградената канализационна система. Общият брой на сондажите е 104. Водоснабдителните помпени станции са 130, канализационните помпени станции – 26, а общата инсталираната мощност на дружеството възлиза на 31 654 киловата. В действие са 10 пречиствателни станции за отпадъчни води. === Медии === Присъстват почти всички национални радиостанции в УКВ-обхват, някои от които имат местни емисии новини. От Варна излъчват [[Радио Варна]], основано през 1933 г.,<ref>[http://radiovarna.bnr.bg/Pages/default.aspx Официален сайт на Радио Варна]</ref> и Радио Браво (до 2015 г., когато преминава към бургаската радиоверига „Мая“). Трите национални телевизии имат дългогодишно присъствие в ефира, както и по останалите начини на разпространение. От Варна излъчва с [[БНТ 2]] вторият регионален канал на [[БНТ 1]].<ref>{{Citation |title=„БНТ Море“ |url=http://more.bnt.bg/ |accessdate=2011-08-11 |archivedate=2011-08-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110811062934/http://www.more.bnt.bg/ }}</ref> Местни телевизии са [[ТВ Варна]] и [[Черно море (телевизия)|Телевизия Черно море]], чиято аудитория обхваща Варна и цяла Източна България, както и Телевизия „Ариел ТВ“, която се разпространява по кабел. Наред с националните печатни медии, които имат приложения за региона, във Варна се печатат регионални вестници и списания, като ''Позвънете'', ''Народно дело'', ''Черно море'' и ''Морски вестник'', както и списание ''Морски свят''. === Здравеопазване === [[Файл:St. Marina Hospital.JPG|мини|Университетската болница „Св. Марина“]] {{основна|Здравеопазване във Варна}} Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното [[Черноморие]], както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. „Център по изгаряния и отравяния“ се намира във Военноморската болница, която е специализирана и като болница на [[НАТО]]. Сред най-големите здравни заведения на Варна са „Св. Марина“ – терапевтичен блок за многопрофилно лечение; „Св. Анна“, популярна като ''Окръжна болница'' – с диагностичен блок и спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В града се строи кардиологична болница. === Транспорт === ==== Автомобилен ==== През Варна преминава [[паневропейски транспортен коридор 8]].<ref>{{икона|en}} [http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html www.unece.org]</ref> През града преминават [[Хемус (магистрала)|Автомагистрала А2 – „Хемус“]] и [[Черно море (магистрала)|Автомагистрала А5 – „Черно море“]], част от [[Паневропейски транспортен коридор 8]] и [[Европейски път E87]]. Едно от най-големите транспортни съоръжения е [[Аспарухов мост]]. {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto; margin-right:auto; text-align:right;" |- style="background:#ececec; vertical-align:top;" | Година || Брой автомобили || Автомобили на 1000 души |- style="vertical-align:top;" |- |align="left"|2001<ref name="Eurostat City Statistics">Eurostat City Statistics</ref> || 106 019 || 339 |- |align="left"|2005<ref>„Статистика на Европейските градове 2009 – 2010 – Град Варна“, 04.05.2012, Национален статистически институт</ref> || 136 385 || 437 |- |align="left"|2006 || 146 448 || 470 |- |align="left"|2009 || 197 328 || 615 |- |align="left"|2011<ref name="Eurostat City Statistics"/> || 185 600 || 554 () |- |align="left"|2019<ref>Регистрирани леки автомобили в Община Варна към 31.07.2019 по данни на Областна дирекция на МВР – Варна</ref> || 188 683 || 546 |- |align="left"|2020<ref>Регистрирани леки автомобили в Община Варна към 31.07.2020 по данни на Областна дирекция на МВР – Варна</ref><ref>Население на Община Варна към 31.12.2020 по данни на Националния статистически институт</ref> || 194 332 || 569 |- |align="left"|2021<ref>Регистрирани леки автомобили в Община Варна към 31.07.2021 по данни на Областна дирекция на МВР – Варна</ref> || 190 974 || 559<ref>Население на Община Варна към 31.12.2021 по данни на Националния статистически институт</ref> (597<ref>Население на Община Варна към 07.09.2021 по данни от Преброяването на населението и жилищния фонд в Република България 2021</ref>) |- |align="left"|2022<ref>Регистрирани леки автомобили в Община Варна към 31.07.2022 по данни на Областна дирекция на МВР – Варна</ref> || 193 931 || 606<ref>Население на Община Варна към 31.12.2022 по данни на Националния статистически институт - 319 900</ref> |- |align="left"|2023<ref>Регистрирани леки автомобили в Община Варна към 31.07.2023 по данни на Областна дирекция на МВР – Варна</ref> || 199 496 || 617<ref>Население на Община Варна към 31.12.2023 по данни на Националния статистически институт - 323 386</ref> |- |align="left"|2024<ref>Регистрирани леки автомобили в Община Варна към 31.07.2024 по данни на Областна дирекция на МВР – Варна</ref> || 209 349 || |- |} ==== Железопътен ==== [[Железопътна гара Варна]] обслужва първата жп линия в страната. От гарата тръгват различни влакове: * пътнически: до градовете Шумен, Карнобат, Бургас, Добрич; * бързи: до София, Пловдив, Русе и Плевен; * ускорен бърз до София. [[Файл:VarnaRailway.JPG|мини|220px|Сградата на гарата]] ==== Въздушен ==== [[Файл:VarT2-12.JPG|мини|Снимка на летище Варна през нощта]] Западно от Варна е разположено [[Летище Варна]] – третата по важност българска аерогара. То обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от четирите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват по работа.<ref>[http://www.varnacity.info/varna.php?page=news_show&nid=6389 Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006]</ref> През 2014 г. през аерогарата са преминали близо 1,4 милиона пътници. Летището е свързано с няколко възможности за транспорт до града – автобусна линия, таксиметрови услуги и [[коли под наем]]. Автомобили под наем предлагат няколко международни компании и една българска фирма. През пролетта на 2012 г. е открита изцяло обновената писта на летището, а през 2013 г. е открит терминал 2 на летището. Първата частна авиокомпания в България – [[Ер Виа]] – е със седалище във Варна. ==== Морски ==== [[Морска гара Варна]] през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.<ref>{{Citation |title=„Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ – новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006 |url=http://www.port-varna.bg/news-article.php?id=103 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2007-01-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070105130623/http://www.port-varna.bg/news-article.php?id=103 }}</ref> [[Пристанище Варна]] e разположено на Черноморското крайбрежие при Варна (терминал Варна Изток) и във вътрешността на Белославското езеро при Девня (Терминал Варна Запад). То е най-голямото българско пристанище и разполага с общо 34 корабни места, с максимално допустимо газене от 11,30 м. През 2011 г. са обработени 9,15 милиона тона товари, като по този показател изпреварва [[Пристанище Бургас]].<ref>[http://www.maritime.bg/2011/12/28/pristanishte-burgas-obraboteni-tovari-2011/ 3,5 млн. тона са обработените товари на Бургаското пристанище от началото на годината] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120126140301/http://www.maritime.bg/2011/12/28/pristanishte-burgas-obraboteni-tovari-2011/ |date=2012-01-26 }}, посетен на 27 януари 2012</ref> ==== Обществен ==== [[Автогара Варна]] обслужва национални и международни редовни линии, както и направления до близките населени места и курорти. ; Автобусни, тролейбусни и маршрутни линии [[Файл:Public Transport Varna.jpg|мини|Линия 148]] Две фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и [[тролей]]бусните линии)<ref>[http://www.gtvarna.com/ Официален сайт на „Градски транспорт“ ЕАД]</ref> и „ДелтаКар“, а „Автотрейд“ ООД<ref>[http://www.vw-varna.com/ Официален сайт на „Автотрейд“ ООД]</ref> и „Мако“ ООД – маршрутните линии. До 9 май 2017 „Транстриумф“ обслужва част от автобусните линии, но поради проекта за интегриран градски транспорт всички линии преминават към „Градски транспорт“ ЕАД, освен 409, който е наполовина към община Аксаково. От 23 декември 2017 г. линия 409 се обслужва от „Градски транспорт“ ЕАД, поемайки функциите на „Транстриумф“, а „ДелтаКар“ остава да води линията от община Аксаково. До 2017 във Варна има близо 60 автобусни, 4 тролейбусни линии и 3 маршрутни таксиметрови линии. В града се изпълнява интегриран проект за градския транспорт, по който са доставени 70 нови автобуса (20 автобуса „[[Solaris Urbino 12]]“ и още 20 соло „Solaris Urbino 12 CNG“ на метан и 30 съчленени „[[Solaris Urbino 18]]“) и 30 нови тролея с марка „[[Škoda 26Tr Solaris]]“ по друг проект. [[Файл:Trolleybus Solaris Varna.jpg|мини|Тролейбус по линия 82]] По проекта също така са изградени велоалеи, BRT коридор (от англ. – ''Bus rapid transit'', бърз транзит на автобусите) и нова електронна система за таксуване и информационни табла по спирките. Работи и сайт, чрез който всеки в реално време може да се информира за движението и разписанието на градския транспорт. {{Дребно4|'''Градски автобусни линии''' *Линия 1 (само в работни дни) *Линия 7 *Линия 9 *Линия 10 *Линия 12 *Линия 13 *Линия 13/32 *Линия 14 *Линия 14А (само в работни дни, между 15 септември и 30 юни) *Линия 17 *Линия 17/46 *Линия 17/60 *Линия 17А *Линия 17А/46 *Линия 17А/60 *Линия 18 *Линия 18/40 *Линия 18А *Линия 18А/40 *Линия 20 *Линия 22 *Линия 23 *Линия 29 *Линия 30 *Линия 31 *Линия 31А *Линия 36 *Линия 37 *Линия 39 *Линия 41 *Линия 46 *Линия 55 *Линия 109 *Линия 118 *Линия 118А *Линия 122 (само в работни дни) *Линия 148 *Линия 209 *Линия 209Б (само през летния сезон между 15 май и 15 октомври) *Линия 409 '''Градски тролейбусни линии''' *Линия 82 *Линия 83 (само в работни дни) *Линия 88}} * === Наука и образование === {{основна|Образование във Варна}} [[Файл:МУ-Варна, Ректорат, централен вход.jpg|мини|250п|дясно|Медицински университет Варна]] [[Файл:Università Economia Varna.jpg|мини|250п|дясно|Икономически университет Варна]] [[Файл:Naval Academy Varna.jpg|мини|250п|дясно|ВВМУ „Никола Вапцаров“]] Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с осем висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти: * [[Висше военноморско училище|Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“]] * [[Икономически университет - Варна|Икономически университет]] * [[Медицински университет - Варна|Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“]] * [[Технически университет - Варна|Технически университет]] * [[Варненски свободен университет|Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“]] * [[Колеж по туризъм (Варна)|Колеж по туризъм]] * [[Медицински колеж (Варна)|Медицински колеж]] * [[Технически колеж (Варна)|Технически колеж]] * [[Професионален старшински колеж]] към ВВМУ „Никола Вапцаров“ Варна През 1920 г. във Варна е основано първото висше търговско училище в [[България]].<ref>[http://www.ue-varna.bg/bg/article.aspx?id=110 История | Икономически Университет – Варна]</ref> Във Варна се намират и [[Институт по океанология]], [[Център по хидро- и аеродинамика]] и филиалът на [[Институт по метеорология и хидрология]] към [[БАН|Българската академия на науките]], Институт по рибни ресурси, Институт по воден транспорт, Институт по корабостроене и по металознание. == Култура == === Забавления и сценични изкуства === Варна разполага с Държавна опера Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров", Куклен театър Варна, както и с един частен театър – Театър „Българан“. Най-голямата концертна зала във Варна се намира във [[Фестивален и конгресен център|Фестивален и конгресен център Варна]]. Основното културно годишно събитие и забележителност във Варна е Международният балетен конкурс Варна, който е един от най-старите за Източна Европа, провеждащ се от 1964 г.<ref>[http://www.varna-ibc.org/site/?lang=bg www.varna-ibc.org]</ref> ==== Държавна опера Варна ==== Варненската опера е открита на 1 август 1947 г. Намира се на централния площад в града, помещавайки се в сградата на Драматичния театър. Операта организира от 2000 г. всяка година Коледен и Великденски музикален фестивал, а от 2010 г. и „Опера в Летния театър“. Всяка година бива организиран Международният музикален фестивал „Варненско лято“. Варненската опера е гастролирала в Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария, Австрия. През 1999 г. Варненската опера се обединява с Варненската филхармония и продължава дейността си под названието Оперно-филхармонично дружество „Варна“. От 28 юли 2010 г. [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]] и Оперно-филхармонично дружество „Варна“ са обединени в Театрално-музикален продуцентски център „Варна“. След обединението Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ запазва името си, но Оперно-филхармонично дружество „Варна“ се преобразува в Държавна опера – Варна.<ref>[http://www.operavarna.com/index.php/en/ State Opera Varna]</ref> ==== Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ==== {{Основна|Драматичен театър „Стоян Бъчваров“}} На 26 март 1912 г. кметът на Варна [[Иван Церов]] полага основния камък за театрална сграда на пл. „Независимост“. На 12 март 1921 г. се открива първият театрален сезон с пиесата „Инстинктът“ от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала „Съединение“, сега сцена „Филиал“, тогава дървена пристройка към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа с дарителска кампания. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. Управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. В проекта на арх. [[Никола Лазаров]] на определен етап от строителството участва и арх. [[Дабко Дабков]]. Цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1932 г. През 1947 г. новата сграда приютява новосъздадената опера.<ref>[http://www.dramavarna.com]</ref> ==== Държавен куклен театър Варна ==== [[Файл:Държавен куклен театър Варна.jpg|мини|дясно|Държавен куклен театър Варна]] През 1951 г. варненската общественост кани известния кукловод, сценограф и режисьор Георги Сараванов, поставил основите на марионетния театър в Пловдив (1948 г.), да основе куклен театър в града. Той се отзовава, пристига във Варна и създава актьорска трупа от начинаещи артисти, част от които завършили музикално училище. През август 1952 г. в стария салон на театър „Варненска комуна“ се играе кукленият спектакъл „Патенцето“ от Нина Гернет и Тамара Гуревич — с марионетки, които Сараванов изработва сам. Неговите уникални кукли от първите спектакли са запазени в Музея на куклите към театъра. Интересът и радостта, с които малките зрители посрещат спектакъла, показват необходимостта от куклено изкуство в културния живот на Варна. Веднага след успеха на „Патенцето“ театърът става културен институт към Градския народен съвет. Първата сграда, определена за театър, се намира на бул. „Владислав Варненчик“, зад Пощата в бившите безплатни ученически трапезарии, в склада за зърнени храни. На 12 юли 1985 г., благодарение на усилията на директора Йордан Тодоров, театърът влиза в нова сграда в центъра на града – ценен архитектурен паметник, оригинално приспособен за нуждите на съвременен културен институт. ==== Театър „Българан“ ==== {{Основна|Театър „Българан“}} Театър „Българан“ е първият и единствен професионален частен театър на културната карта във Варна и Североизточна България. Първата презентация на проекта Българан се състои през 2005 г. в сградата на Военноморския клуб във Варна, където днес изцяло със собствена звукова, светлинна и сценична техника е изградена залата на театъра. На сцената на театъра се представят както собствени, така и гостуващи постановки. Освен като отворена сцена, театър „Българан“ е копродуцент на седем сценични продукции. Към днешна дата има продуцирани четири собствени представления, един театрален сериал и четири представления за деца с професионални режисьорски и актьорски екипи.<ref>{{Citation |title=bulgaran.bg |url=http://bulgaran.bg/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2019-10-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191031213205/http://bulgaran.bg/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE }}</ref> Театър „Българан“ не само интерпретира съвременни драматургични текстове, но и формира пространство, в което начинаещи театрали да имат възможност да творят и доказват себе си. В представленията на театъра играят над 60 актьори, сред които Стоянка Мутафова, Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Камен Донев, Асен Блатечки, Яна Маринова, Пламен Сираков, Герасим Георгиев, Мария Сапунджиева, Йонна Буковска, Красимир Ранков, Стефка Янорова, Мариус Куркински, Мариус Донкин, Елена Петрова и др. Също така театър „Българан“ работи съвместно с Драматичните театри от Сливен, Габрово, Хасково, Пловдив, Добрич и Пазарджик. [[Файл:The Naval Club - Varna.jpg|мини|204x204px|Военноморският клуб във Варна, в който се помещава театър „Българан“]] Притежава и собствено звукозаписно студио, което технически обезпечава спектаклите. ==== Военноморски клуб Варна ==== Военният клуб във Варна носи името Военноморски клуб (ВМК). Намира се на възлово място в центъра на града до Централна поща и Катедрален храм–паметник „Свето Успение Богородично“, в началото на бул. „Владислав Варненчик“. Отначало се е наричал Дом на офицера, а след 9 септември 1944 г. е наречен Дом на Народната войска. През 1951 г. е преименуван на Дом на Народния флот, затова днес е известен и под старото си име ДНФ. От пролетта на 1992 г. е наречен Военноморски клуб. Построен е в ренесансов стил от 1897 г. до 1899 г. Първият етаж се е състоял от канцелария на Военното комендантството, офицерска столова, сладкарница, магазин и аптека. На втория етаж е имало библиотека, голям и малък танцувални салони, а на третия етаж и тавана – хотелски стаи. Официално клубът е открит на 31 декември 1899 г. с първия офицерски новогодишен бал. Бързо става един от културно-просветните центрове във Варна и средище на офицерите от гарнизона. От 1980 г. до 1983 година сградата е преустроена и разширена с нова част, построена в стила на старата. Днес Военноморският клуб разполага със заседателна зала, лекционна зала, библиотека. През 2016 г. сградата е реставрирана чрез строително-монтажни работи по фасадата, дограмата и покрива. Сега Военноморският клуб има киносалон с 350 места, концертна зала със 120 места, заседателна зала, конферентна зала, лекционни зали, изложбена и игрална зали, библиотека, ресторант, дневен бар и хотел с 9 апартамента и 22 стаи. Във военния клуб работи социална кухня, която осигурява топъл обяд на военнопострадали, пенсионирани военнослужещи и ветерани. Клубът развива активна културно-артистична работа и художествено-творческа самодейност чрез 8 формации – ансамбъл „Фолклорни ритми“, вокално-инструментален състав „Морски полъх“, детско шлагерно студио „Да“, музикално-артистична формация „Палас“, вокална група „Прибой“, танцова формация „Марина“, клуб по спортни танци „Одесос денс 1975“ и театрална формация „Весел миг“. Военноморският клуб е един от най-големите културно-информационни центрове и една от най-забележителните сгради във Варна.<ref>[http://www.militaryclubs.bg/node/362 ВМК Варна], ИА „ВК и ВПД“.</ref><ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=25 Военноморски клуб-Варна], Moreto.net.</ref><ref>[http://www.militaryclubs.bg/node/64 ВМК Варна – история], ИА „ВК и ВПД“</ref> ==== Фестивален и конгресен център ==== [[Файл:Festival and Congres Centre Varna.png|мини|[[Фестивален и конгресен център]], изглед от Морската градина]] {{Основна|Фестивален и конгресен център}} Фестивален и конгресен център – Варна (ФКЦ) е открит през 1986 г. От създаването си той се налага като център на най-престижните местни събития в областта на изкуството и културата. Там, освен артистични прояви и фестивали, се организират и научни срещи, семинари, различни фирми отбелязват своите годишни празници. ФКЦ е съорганизатор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, фестивала на българския игрален филм „Златната роза“, фестивала на европейските филмови копродукции, международния музикален фестивал „Варненско лято“, Варненския театрален фестивал, Международния майски хоров конкурс, [[Международен балетен конкурс - Варна|Международния балетен конкурс – Варна]], Европейския музикален фестивал, Коледния и Майския салон на изкуствата, международния детски фестивал на изкуствата „Съзвездие море – слънце, младост, красота“. Сградата на Фестивален и конгресен център се намира в непосредствена близост с входа на [[Морска градина (Варна)|Морската градина]]. ==== Дворец на културата и спорта, и Летен театър Варна ==== [[Файл:Sport Palace Varna.JPG|мини|200п|[[Дворец на културата и спорта]], изглед през нощта]] {{Основна|Дворец на културата и спорта}} Дворецът на културата и спорта (ДКС, наричан още Спортна зала) е комплекс за конгресни, културни и спортни прояви. Разполага с 6 зали, възстановителен център, фитнес зала, пресцентър, модерен търговски център. Спортно-възстановителният център разполага със сауни, тангентори. Дворецът има търговски център с възможности за почивка и приятно прекарване на свободното време. Административно към Двореца на културата и спорта е причислен и Летният театър в Морската градина. В Летния театър се организират национални и международни прояви. ==== Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ ==== [[Файл:Dobri Hristov`s school of art.jpg|дясно|мини|Училището по изкуствата „Добри Христов“]] Създадено е като музикално училище през 1944 г. и е първият държавен музикален институт във Варна. През 1956 г. училището получава името на бележития музикален педагог, критик, композитор, академик [[Добри Христов]]. Възпитаници на училището са изявени диригенти, композитори, певци, концертиращи артисти, музиковеди, оркестранти, преподаватели във висши училища, музикални и балетни педагози, балетни артисти. Сградата на училището „Д. Христов“ е паметник на културата, [[публична държавна собственост]] към [[Министерството на културата]]. От януари 2004 г. получава статут на Национално училище по изкуствата, което е първото извънстолично национално училище. === Издателства === * [[Стено (издателство)|Издателство Стено]] * Издателство Зограф * [http://www.slavena.net/ Издателство Славена] * Издателство Морски свят === Творчество, посветено на Варна === Българските изпълнители [[Йорданка Христова]], [[Веселин Маринов]], [[Георги Германов (певец)|Георги Германов]] и други са посветили свои песни на града. === Галерии === ==== Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ ==== {{основна|Варненска градска художествена галерия „Борис Георгиев“}} Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ е разположена в сградата на бившата Мъжка гимназия. Тя е построена в края на 19 в. и е издържана в традицията на неоготическата архитектура. Градската художествена галерия е създадена с протокол от 12 януари 1944 г. на Общото събрание на Дружеството на варненските художници. Сред учредителите са [[Кирил Шиваров]], [[Константин Щъркелов]], [[Александър Дякович]]. Намира се на сегашното си място от 1988 г., след основно преобразуване на сградата на Мъжката гимназия. От 1999 г., след решение на Общинския съвет, носи името на [[Борис Георгиев (художник)|Борис Георгиев]]. Градската художествена галерия е съорганизатор и партньор в международни проекти в областта на съвременното изкуство, които осъществяват размяна на изложби, пленери и симпозиуми, творчески специализации и гостувания на групи и отделни художници. Галерията е домакин на Международното биенале на графиката, съорганизатор е и на фестивала на визуалните изкуства „Август в изкуството“. В залата на последния, трети етаж, се организират концерти от програмата на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, театрални спектакли, модни ревюта. ==== Други галерии ==== {{колони|2| * [[Фестивален и конгресен център]] – Варна * [[Дворец на културата и спорта]] – Варна * Галерия „Графит“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=120133 Страница на галерия „Графит“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Кавалет“<ref>[https://cavalet.bg/ Официален сайт на галерия „Кавалет“]</ref> * [[Галерия Ларго|Арт галерия Ларго]]“<ref>[https://www.largogallery.com/ Официален сайт на галерия „Ларго“]</ref> * Галерия „Le Papillon“<ref>[https://artpapillon.com/ Официален сайт на галерия „Le Papillon“]</ref> * „Галерията на Ева“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=134399 Страница на „Галерията на Ева“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * „Галерия 8“<ref>[http://www.gallery8.net/ Официален сайт на „Галерия 8“]</ref> * Галерия „Актив арт“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=31 Страница на галерия „Актив арт“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „От-то“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=14160 Страница на галерия „От-то“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Буларт“<ref>[http://bulartgallery.blogspot.com/?m=1 Официален сайт на галерия „Буларт“]</ref> * Галерия „Българи“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=40 Страница на галерия „Българи“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Арт галерия за милосърдие „Свети Лука“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=23073 Страница на галерия „Свети Лука“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * „Галерия 10“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=45581 Страница на „Галерия 10“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Нощна галерия „Contemporary space“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=198363 Страница на галерия „Contemporary space“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Арт галерия „НавилАрт“<ref>{{Citation |title=Официален сайт на галерия „НавилАрт“ |url=http://www.navibul.com/art/info.html |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2019-07-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190731115345/http://www.navibul.com/art/info.html }}</ref> * Галерия „ФоФ“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?c=05&n=24649 Страница на галерия „ФоФ“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „АРТплощад“<ref>[https://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=168594 Страница на галерия „АРТплощад“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Art Sensation“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=29372 Страница на галерия „Art Sensation“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Арт център“ към ВСУ<ref>[https://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=15005 Страница на галерия „Арт център“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Ас-Арт“<ref>[https://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=75690 Страница на галерия „Ас-Арт“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Теди“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=49 Страница на галерия „Теди“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Езотерична галерия „Универсум“<ref>[https://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=44 Страница на галерия „Универсум“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Зограф“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=45 Страница на галерия „Зограф“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Тео“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=33 Страница на галерия „Тео“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Тереза“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=157385 Страница на галерия „Тереза“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Юка“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=48 Страница на галерия „Юка“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Арт галерия „Арета“<ref>[https://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=41 Страница на галерия „Арета“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Тагея“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=47 Страница на галерия „Тагея“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Арт Маркони“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.markoni.hulite.net/about/ |заглавие=Официален сайт на галерия „Арт Маркони“ |достъп_дата=2019-07-31 |архив_дата=2019-07-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190707092907/http://www.markoni.hulite.net/about/ }}</ref> * Галерия „Архангел Михаил“<ref>[https://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=102855 Страница на галерия „Архангел Михаил“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерии „Алфа Арт“<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=38 Страница на галерии „Алфа Арт“ в Moreto.net – сайтът на Варна]</ref> * Галерия „Евелин“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://evelyngallery.com/ |заглавие=Официален сайт на галерия „Евелин“ |достъп_дата=2019-07-31 |архив_дата=2019-07-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190731115343/https://evelyngallery.com/ }}</ref> * Галерия „Вива“<ref>[https://m.facebook.com/artgallery.viva/?locale2=bg_BG Официален сайт на галерия „Вива“]</ref> }} === Кина === * Кино Арена мол Варна * Кино Арена Гранд мол Варна * Кино „Българан“ * [[Фестивален и конгресен център]] – Варна * Кино ''Cinema City'' – Delta Planet Mall === Филми, снимани във Варна === * Голямата змия (1967) * Голямата победа (1972) * [[Като песен]] (1973) * Фаталната запетая (1979) * [[Комбина]] (1982) * [[Баш майсторът на море]] (1982) * [[Мъгливи брегове]] (България-СССР, сниман 1985 г., премиера 6 март 1986 г.) * [[Васко да Гама от село Рупча]] (1986) * Някой пред вратата (1987) * [[Непобедимите 3]] (2013) * [[Бензин (филм)|Бензин]] (2017) * [[Господин X и морето|Господин Х и морето]] (сериал, заснет 2018 год, излъчван през 2019 г. по [[Нова телевизия]]) === Библиотеки и читалища === * Регионална библиотека „Пенчо Славейков“<ref>[http://www.libvar.bg/ Регионална библиотека „Пенчо Славейков“]</ref> * Народно читалище „Просвета 1927“ кв. Аспарухово<ref>[http://www.asparuhovo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=29:community-center-prosveta&catid=24&Itemid=50&lang=bg История на НЧ „Просвета 1927“]</ref><ref>[https://web.facebook.com/НЧ-Просвета-1927-330685397030642/?_rdr Фейсбук страница на НЧ „Просвета 1927“]</ref> * Народно читалище „Христо Ботев 1928“<ref>[http://hbotev1928varna.com/about_us.php НЧ „Христо Ботев 1928“ – гр. Варна]</ref> * Народно читалище „Възрождение 1870“<ref>{{Citation |title=Кратка история на НЧ Възрождение 1870 |url=http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=54&nsID=5 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160804190752/http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=54&nsID=5 }}</ref> * Народно читалище „Варненски будители 1926“<ref>{{Citation |title=Кратка история на НЧ „Варненски будители“ – 1926 |url=http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=53&nsID=5 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160804193425/http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=53&nsID=5 }}</ref> * Народно читалище „Отец Паисий 1934“<ref>{{Citation |title=Кратка история за НЧ „Отец Паисий“ – 1934 |url=http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=14&nsID=5 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160804200138/http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=14&nsID=5 }}</ref> * Народно читалище „Васил Левски 1945“<ref>{{Citation |title=Кратка история за НЧ „Васил Левски – 1945“ |url=http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=55&nsID=5 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160804200229/http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=55&nsID=5 }}</ref><ref>[https://web.facebook.com/Народно-читалище-Васил-Левски-1945-276973369024342/?_rdr Народно читалище "Васил Левски 1945 във Фейсбук]</ref> * Народно читалище „Васил Левски 1927“ кв. Галата<ref>[http://www.asparuhovo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=41:community-center-levski&catid=24&Itemid=50&lang=bg Кратка информация за НЧ Васил Левски Галата]</ref><ref>[https://web.facebook.com/profile.php?id=100004219751757 Фейсбук страница на НЧ Васил Левски – кв. Галата]</ref> * Народно читалище „Асен Златаров 1946“, кв. Чайка<ref>{{Citation |title=Кратка история „НЧ Асен Златаров“ |url=http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=52&nsID=5 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160804190132/http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=52&nsID=5 }}</ref><ref>[http://www.asenzlatarov.com/m/ Народно читалище „Асен Златаров 1946“]</ref> * Народно читалище „Елин Пелин 1977“<ref>[https://elinpelin.alle.bg/ НЧ „Елин Пелин-1977“ – Варна]</ref><ref>[https://web.facebook.com/chitalishteelinpelin1977/?_rdr Феусбук на НЧ „Елин Пелин-1977“]</ref> * Народно читалище „Цар Борис III“, кв. Победа<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://varnautre.bg/2016/04/28/13231/%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5 |заглавие=В „Победа“ искат ново читалище |достъп_дата=2017-01-02 |архив_дата=2016-12-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161231170628/http://varnautre.bg/2016/04/28/13231/%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5 }}</ref> * Народно читалище „П. Р. Славейков 1928“<ref>[http://slaveikov-varna.ucoz.com/ Сайт на НЧ „П.Р.Славейков 1928“ – Варна]</ref><ref>[https://web.facebook.com/CitalisePetkoRacevSlavejkov1928/?_rdr Фейсбук страничка на Читалище Петко Рачев Славейков 1928]</ref> * Народно читалище „Прогрес 1927“ кв. Виница<ref>{{Citation |title=Кратка история на Народно читалище „Прогрес 1927“ кв. Виница |url=http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=67&nsID=5 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160804190641/http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=67&nsID=5 }}</ref> * Народно читалище „Искра 1924“<ref>{{Citation |title=Кратка история на Народно читалище „Искра 1924 |url=http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=59&nsID=5 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160804001421/http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=59&nsID=5 }}</ref><ref>[https://web.facebook.com/iskra1924/?_rdr Фейсбук страница на Народното читалище „Искра 1924]</ref> * Народно читалище „Христо Смирненски 1946“<ref>[http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=72&nsID=5Кратка история на НЧ „Христо Смирненски – 1946“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * Народно читалище „Михаил Шолохов 1958“ с. Казашко<ref>{{Citation |title=Кратка история на Народно читалище „Михаил Шолохов 1958“ с. Казашко |url=http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=62&nsID=5 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160803223503/http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=62&nsID=5 }}</ref> * Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий 1927“ с. Тополи<ref>{{Citation |title=Кратка история за НЧ „Св. св. Кирил и Методий 1927“ с. Тополи |url=http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=65&nsID=5 |accessdate=2021-02-13 |archivedate=2016-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160804200131/http://varnaculture.bg/chitalishta_bg_2.php?page=news_show&newsID=65&nsID=5 }}</ref><ref>[https://web.facebook.com/Народно-читалище-Св-Св-Кирил-и-Методий-1927-сТополи-119240718120492/?_rdr НЧ Св. Кирил и Методий, с. Тополи във фейсбук]</ref> * Народно читалище „Димо Цонков 1927“ с. Звездица<ref>[http://www.zvezdica-varna.com/Library.htm Кратка история на НЧ „Димо Цонков 1927“ с. Звездица][https://web.facebook.com/Читалище-Димо-Цонков-1927-Звездица-305046872884044/?_rdr с Фейсбук страница]</ref> * Народно читалище „Искра 1909“ с. Константиново<ref>[http://iskra1909.weebly.com/ НЧ „Искра 1909“ с. Константиново]</ref> * Народно читалище „Ясна поляна-2014“ === Сцени на открито === * Сцена „Раковина“ * Сцена „Амфитеатър“ * Летен театър * Лятно кино (в ОСРК „Младост“) === Редовни събития === {{основна|Редовни събития във Варна}} Варна е известна и с традиционния [[хипи|хипарски]] [[празник]] в България [[Джулая|„Джулай морнинг“]], възникнал още по времето на [[Комунизъм|социалистическия режим]]. Всяко лято на [[30 юни]] срещу [[1 юли]] големи групи хора се събират на варненския [[вълнолом]] (през последните години и в други местности по цялото [[Черноморие]]), за да посрещнат заедно [[Слънце]]то, което изгрява над [[море]]то. === Спорт === [[Файл:Cherno More 2010.JPG|мини|ПФК Черно море]] Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на [[ПФК Черно море (Варна)]] и [[ПФК Спартак (Варна)]]. В процес на пълно преустройство е градският стадион „Юрий Гагарин“, чието име ще бъде променено на „Варна“. След края на новоизграждането му стадионът се очаква да отговаря на всички изисквания на УЕФА и да бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги са се състояли в [[Дворец на спорта и културата|Двореца на културата и спорта]]. В последните години градът се обособява и като център за плажен волейбол и кандидатства за град домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г. и през 1987 г., Републиканското първенство по карате „Киокушин“. В града има клубове по бадминтон, тенис, баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно катерене, спортно ориентиране, а от [[Аспарухов мост|Аспаруховия мост]] се правят скокове с въже (бънжди). ==== Спортни клубове ==== {{колони|3| * [[ПФК Черно море (Варна)]] * [[ПФК Спартак (Варна)]] * Баскетболен клуб „Черно море“ * Волейболен клуб „Черно море БАСК“ * Спортен клуб „Перун“ (волейбол) * Хандбален клуб „Спартак“ * Спортен клуб по водна топка „Комодор“ * Спортен клуб по водна топка „Дръзки“ * Ръгби клуб „Варна“ * Тенис клуб „Черно море-Елит“ * Спортен клуб по ледени спортве * Спортен клуб „Ракетлон“ (бадминтон) * Спортен клуб по бадминтон „Елит“ * Клуб по ХГ „ЧАР“ * Спортен клуб по триатлон * КБСК „Титаните“ (бейзбол) * Плувен клуб „Албатрос 2001“ * Йога клуб „Мареа“ * Йога клуб „Свародая“ * Доджо КайСейКан – Варна (кендо/японска фехтовка) * Спортен йога клуб „Колобар“ * Велоклуб „Устрем“ * Bодолазен клуб „Русалка“ * Спортен клуб „Аргус“ (кик бокс) * Клуб по плувни спортове „Варна“ * Спортен клуб по водна топка „Черно море 1948" (Варна) * Клуб по водна топка „Аква спорт" * Централен полицейски карате и джу джицу клуб}} ==== Спортни съоръжения ==== [[Файл:Olympian Swimming pool, Varna.jpg|мини|Обновеният олимпийски басейн в Плувен комплекс „Приморски“]] * [[Дворец на културата и спорта]] * ОСРК „Младост“ (2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище; лекоатлетическа писта; зала за тенис на маса и бадминтон (в строеж);<ref name="varnautre1">{{Citation |title=www.varnautre.bg |url=http://www.varnautre.bg/zhivotut/detsata/27976-zakrit_baseyn_shte_ima_v_pluven_kompleks_primorski |accessdate=2012-02-25 |archivedate=2012-01-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120110105856/http://www.varnautre.bg/zhivotut/detsata/27976-zakrit_baseyn_shte_ima_v_pluven_kompleks_primorski }}</ref> ледена пързалка; зала за скуош; голф игрище; скейтборд парк; площадка за ролери; стена за скално катерене; детски кът; лятно кино)<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:1 www.sport4all.bg]</ref> * ОСК „Морска градина“ (1 футболно, 1 волейболно игрище; 1 тенис корт)<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:3 www.sport4all.bg]</ref> * ОСК „Аспарухов парк“ (2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище)<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:6 www.sport4all.bg]</ref> * ОСК „Чайка“ (1 футболно, 1 баскетболно игрище)<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:8 www.sport4all.bg]</ref> * СК „Технически университет“ (1 футболно – стандартни размери, 3 футболни, 1 баскетболно игрище)<ref>[http://www.sport4all.bg/objects/view/object:4 www.sport4all.bg]</ref> * Спортни игрища „Гранд спорт арена“ * СК „Тринити парк“ (1 футболно, 1 волейболно, 1 баскетболно, 1 хандбално игрище; игрища за бадмингтон и футзал; 1 тенис корт; зала за фехтовка)<ref>{{Citation |title=trinitypark.bg |url=http://trinitypark.bg/sport |accessdate=2012-03-02 |archivedate=2012-02-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120221021608/http://trinitypark.bg/sport }}</ref> * СК „Простор“ (тенис кортове; футболни, волейболни, баскетболни и хандбални игрища) * СК „Локомотив“ (футболен стадион + 3 футболни игрища; лекоатлетическа писта; щурмова стълба)<ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=147816 www.moreto.net]</ref> * СК „Спартак“ (футболен стадион + 2 футболни игрища)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.spartak1918.com/bg/?news=774 |заглавие=www.spartak1918.com |достъп_дата=2012-03-02 |архив_дата=2014-02-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140202115937/http://www.spartak1918.com/bg/?news=774 }}</ref> * СК „Студентска“ (открити игрища за футбол, баскетбол, многофункционална спортна площадка (за волейбол и тенис на корт), фитнес, тенис на маса и детска площадка, пътека за бягане и каране на ролери)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.moreto.net/novini.php?n=416019|заглавие=Новият спортен комплекс на ул. „Студентска“ във Варна придоби завършен вид (снимки)|автор=Moreto.net|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> * СК „Чудните Скали“ (стена за катерене) * Стадион „Варна“ (в строеж) * Стадион „Тича“ * Стадион „Владиславово“ (в преизграждане) * Плувен комплекс „Приморски“ (2 открити и един закрит басейн;<ref name="varnautre1"/> фитнес и спа център) * Плувен комплекс „Младост“ (дом „Младост“) * Басейн „Делфини“ * Гребна база „Аспарухово“ * Конна база „Виница“ == Забележителности == Градът е част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС]] с [[Варненски археологически музей|Археологически музей (Варна)]] и [[Военноморски музей|Военноморския музей]]. <gallery class="center"> NAOP.jpg|[[Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“|Варненската астрономическа обсерватория и планетариум]] BG FONTAN VARNA 06.jpg|„Фонтанът на сирените“ в Морската градина. Скулптор: Кирил Шиваров Dolphinarium Varna.jpg|[[Варненски делфинариум|Делфинариум Варна]] Varno katedralo.jpg|[[Успение Богородично (Варна)|Катедрален храм „Свето Успение Богородично“]] </gallery> === Праисторически и антични === * [[Варненски некропол|Варненският халколитен некропол]] – с обработеното около 4400 – 4100 г. пр. Хр. златно съкровище. Находките са експонирани във [[Варненски археологически музей|Варненския археологически музей]], самият некропол е занемарен и на практика недостъпен за разглеждане. * [[Римски терми (Варна)|Римските терми]] на Одесос са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в страната и се намират в югоизточната част на днешния град, в близост до пристанището. Термите са изградени към края на 2 век. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 m, а общата площ на съоръжението около 7000 m². Баните са работили до края на 3 век. През 19 век подземията на термите са ползвани като затвор. През 1892 г. стамболовистите затварят и изтезават в термите [[Петко войвода]]. В днешни дни през лятото в термите работи летен театър, изнасят се концерти. === Музеи === [[Файл:Lighthouse Varna,Bulgaria.jpg|мини|Морски фар]] * [[Варненски археологически музей|Варненският Археологически музей]] заема площ от 2000 m<sup>2</sup> и има 32 зали с постоянни изложби: Праистория, Античност, Средновековие, Възрожденска иконопис. Там се намира и едно от най-старите златни съкровища в света, датирано отпреди 4000 години преди Христа, по-старо от което е само откритото в Града на птиците при Пазарджик. Първите археологически материали са били събрани от [[Карел Шкорпил]] и [[Анание Явашов]] през 1887 г. На 3 юни 1887 г. с наличните находки уреждат музей в Градската библиотека. Четири години по-късно, по нареждане на тогавашното Министерство на народното просвещение (1892 г.), варненските дейци неохотно са принудени да изпратят сбирката в София, за създаване на централен музей (1893 г.). Година по-късно (1894 г.) Карел Шкорпил урежда нова музейна сбирка, която пренася в Девическата гимназия (1895 г.). Дълги години заради нежеланието на министерството да се създават музеи извън София, археологическата сбирка се помещава в приземието на Девическата гимназия. През 1906 г. тържествено в помещение на тавана на гимназията е открит Окръжен музей. През 1993 г. сградата на гимназията е изцяло заета от възстановения Археологически музей. [[Файл:Museum of the history Varna.jpg|мини|Музей История на Варна]] * [[Военноморски музей]] * [[Парк музей „Владислав Варненчик“]] * [[Къща музей на Георги Велчев]] * [[Музей за историята на Варна]] * [[Варненски музей на Възраждането|Музей на Възраждането]] * [[Етнографски музей (Варна)|Етнографски музей]] * [[Варненски природонаучен музей]] * Музей на куклите<ref>{{Citation |title=www.vnpuppet.com |url=http://www.vnpuppet.com/muzej |accessdate=2012-03-02 |archivedate=2010-09-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100901123944/http://www.vnpuppet.com/muzej }}</ref> * Историко-етнографски комплекс „Прабългарско селище Фанагория“ === Морска градина и други паркове === {{основна|Морска градина (Варна)}} [[Файл:Sea Garden entrance.JPG|300px|мини|Морската градина]] [[Файл:SeaGardenVarna.jpg|300px|мини|Съвременен изглед]] Със своите 850 [[декар]]а Морската градина на Варна е национален паметник на [[градинарство|градинското]] и [[парк]]овото [[изкуство]]. Нейното строителство е по проект на [[Антон Новак]], [[чехия|чешки]] градинар-декоратор, поканен в града от [[Карел Шкорпил|Карел]] и [[Херман Шкорпил]]. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от [[Възраждането]] и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметникът на Антон Новак. Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на Варненския залив и подхранването на брега от едрия пясъчник от срутищата на високия скат обуславят по-нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат 5 m<sup>2</sup>, отвоювани в морето. Тази особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове, го правят привлекателно и перспективно място за почивка. В Морската градина са разположени [[Варненски аквариум|Варненският аквариум]] и [[Варненски делфинариум|Делфинариумът]]. [[Файл:See Garden in Varna, Bulgaria3.jpg|300px|мини]] [[Файл:See Garden in Varna, Bulgaria2.jpg|300px|мини|Брегът пред Морската градина]] Крайбрежната алея или така наречената и силно оспорвана от гражданите „Алея първа“ (проект) е зона между Морската градина и плажа. От 2001 г. тя се стопанисва от консорциума „Алея първа“, обединяващ всички концесионери на варненските плажове – „Фамилия“ ООД, „БГГ“ ЕООД, „Камбана“ ЕООД, „ЕТ Дист – Димитър Атанасов“ и „Лазурен бряг 91“ ЕООД.<ref>{{Citation |title=Кои сме ние – Алея Първа |url=http://www.firstalley.com/about.php?lang=1 |accessdate=2012-03-04 |archivedate=2011-11-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111125153409/http://www.firstalley.com/about.php?lang=1 }}</ref> През март 2009 г. терените на Алея първа са преактувани като частна държавна собственост от заместник-областния управител на Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост и са продадени на „Холдинг Варна“ (групировката ТИМ). От 2012 г. холдингът започва 5 големи строежа върху площ от 118 декара на варненския бряг.<ref>{{Citation |title=Седем бала вълнение на „Алея първа“ |url=http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=912760 |accessdate=2012-03-04 |archivedate=2014-10-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141019092022/http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=912760 }}</ref> Проектът се поддържа от държавната власт – всички правителства, в разрез с позицията на гражданското общество, което иска да запази автентичната морска природа на парка.<ref>[http://www.sopa.bg/print.php?news.150 Граждански проект „Трасиране на бреговата линия до 1979 г.“]</ref><ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=169093 „Изчезнаха“ 108 дка от Морската градина]</ref> В близост до Варна на площ от 13 207 декара се намира природният парк [[Златни пясъци (природен парк)|Златни пясъци]] със [[скален манастир|скалния]] [[Аладжа манастир]]. Той е вторият обявен парк в България след Национален парк [[Витоша]]. * Аспарухов парк * Парк „Владислав Варненчик“ * Парк „Младост“ * Парк-паметник на българо-съветската дружба * [[Университетска ботаническа градина – Варна]] === Зоологическа градина === Варненската Зоологическа градина е открита на 30 април 1961 година. Дело е на арх. Б. Маркова и арх. К. Каракашев. Огромна заслуга за построяването на парка има тогавашният кмет Николай Бояджиев. Зоологическата градина е разположена в Морската градина, близо до Делфинариума и Природо-научния музей. Тя е дом на общо 300 представители от 60 вида птици, хищници, тревопасни, примати и водоплаващи. През 1998 г. е създадено общинско предприятие „Зоокът“, което стопанисва и менажира Зоопарк Варна. От 2007 г. е открит и „Спасителен център“, който помага на пострадали животни и след лечението им ги връща обратно в природата. ==== Програми ==== „Осинови животно“ – стартира през януари 2013 г. Благодарение на нея много животни намират свой благодетел, който да финансира изхранването, грижата и облагородяване на жизнената им среда, като плаща месечна издръжка за своя избраник. „Стани дарител“ – чрез тази програма се набавят необходими материали, инструменти и консумативи за парка, дарени от доброволци. ==== Сектор Птици ==== Паркът разполага с три езера и една [[волиера]]. Тук посетителите могат да видят розов пеликан (изключително рядък вид, включен в Червената книга на България), поен лебед, няколко вида патици и гъски, мандаринка, каролинка, червен ангъч, златен, сребърен и кралски фазан, чернокрил и бял паун, жълтокачулат какаду, качулат кресливец, корела, пъстра розела, малък александър, бъбрив вълнист папагал, бял и черен щъркел (някои от тях са били пациенти на Спасителния център в градината, но въпреки лечението са с трайни увреждания и не могат да бъдат пуснати на свобода), скален орел, белоопашат мишелов, бухал. ==== Подсектор Гризачи ==== Тук посетителите могат да видят представители на видовете нутрия и морско свинче. ==== Сектор Тревопасни ==== Срещат се представители на следните животински видове: елен, сърна, муфлон, обикновено и шотландско пони, магаре, лама, двугърба камила, дива коза, камерунска коза, прасе-джудже. ==== Сектор Хищници ==== Зоологическата градина е дом на следните представители от раздел Хищници: сибирски тигър, лъв, лисица, вълк, кафява мечка, дългоносо мече, шоколадов скункс. ==== Сектор Примати ==== Тук са най-атрактивните обитатели на Зоологическата градина – мауймуна гвенон (коткоподобна маймуна).<ref>[http://varna-zoo.com/ сайт Зоопарк Варна]</ref>  === Други === [[Файл:Euxinograd_-_Neptune.jpg|мини|Статуя в парка на резиденция [[Евксиноград]]]] * Със своите 800 [[декар]]а паркът резиденция [[Евксиноград]] е национален паметник на [[градинарство|градинското]] и [[парк]]овото [[изкуство]]. Той е естествено продължение на Морската градина на север и връзка с парка на курорта [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Константин и Елена]]. Паркът се използва от правителството на България и обикновено не е открит за посещения. * [[Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“|Астрономическата обсерватория и планетариум „Николай Коперник“]] – първият в България астрономически комплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с [[махало на Фуко]]. Намира се в централната част на Морската градина. * [[Планетариум на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“]]. * [[Железопътна гара Варна|Железопътната гара]] във Варна е изградена по проекта на [[Централна гара Бургас|железопътната гара в Бургас]]. Поради тази причина двете сгради са еднакви в архитектурното отношение. * [[Фестивален и конгресен център]] == Личности == {{основна|Варненци}} Сред известните политици с варненски произход са [[Илко Ескенази]] (СДС), [[Александър Йорданов]] (СДС), [[Миглена Тачева]] (НДСВ), [[Даниел Вълчев]] (НДСВ, ДБГ), [[Николай Василев (икономист)|Николай Василев]] (НДСВ), [[Борислав Ралчев]] (НДСВ), [[Петър Димитров (политик)|Петър Димитров]] (БСП), [[Меглена Плугчиева]] (БСП) и [[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] (Възраждане). Варна е роден град на учени и изследователи в различни области. Видни учени, родени в града: [[Димитър Чернев (учен)|Димитър Чернев]], [[Милко Бичев]], [[Илия Вълков]], [[Фриц Цвики]]. Градът е родно място на много хора, реализирали се в различни области на културата. Актьорите [[Катя Динева]], [[Кръстю Лафазанов]], [[Христо Гърбов]], [[Иван Кондов]], [[Стефан Мавродиев]], са от морската столица. Композиторите [[Анастас Наумов (композитор)|Анастас Наумов]] и [[Хайгашот Агасян|Хайгашод Агасян]], музикалните изпълнители [[Николай Докторов]], [[Ваня Щерева]], [[Тодор Костов]], [[Филип Киркоров]], [[Десислава Добрева|Деси Добрева]], [[Гери-Никол]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Нина (певица)|Нина]] са родени във Варна. Художниците [[Георги Велчев]], [[Борис Георгиев (художник)|Борис Георгиев]], [[Ванко Урумов]], скулпторът [[Кирил Шиваров]], писателят [[Марко Стойчев]] също е родом от Варна. == Други == На Варна е наречена улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947486}}). == Литература == {{commonscat|Varna|Варна}} * Константин Тотев, Валентин Плетньов: ''Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско XI-XIV век. Byzantine art: Christian relics from Varna region 11th-14th centuries''. Варна, Славена, 2011 * Симеон Кулиш: ''Варненската комуна (29 декември 1919 – 23 май 1921). Социално-икономически и политически аспекти. Битката между „Давид и Голиат“''. – Минало, 2011, № 3 * Ангел Дюлгеров: ''Паралелни светове''. Варна, Славена, 2011 * Борислав Дряновски: ''Кметовете на Варна. Част 2: 1903 – 1923.'' Варна, Славена, 2011 * Ангел Дюлгеров: ''Паралелни светове: Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели.'' Варна, Славена, 2011 * Петър Стоянов: ''Варна между двете световни войни 1919 – 1939.'' Варна, Стено, 2003 * Томова, Красимира и Бозова, Тинка: ''Кметовете на Варна'', Варна: МС, 2010. ISBN 978-954-8493-12-3 * Пасков, Емил Величков: Варна – архитектура, архитекти, Варна: МС, 2009. ISBN 978-954-92262-2-5 == Бележки == {{reflist}} ; Цитирани източници * {{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 32 – 33 | isbn = 954-751-008-8}} == Външни препратки == * {{Официален сайт}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-32|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-032.jpg|scale=1:100000}} Топографска карта на гр. Варна и региона {{Градове в България}} {{Българско Черноморие}} {{Община Варна}} {{Райони на Община Варна}} {{Квартали на Варна}} {{Образование във Варна}} {{Забавление във Варна}} {{Транспорт във Варна}} {{Епархии на Българската православна църква}} {{Римски градове в България}} {{Портал|География|България}} {{Избрана статия|1254225|28 октомври 2007}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Варна| ]] nfuywhczlz48dcsqmgvvqtgvl9epsjo 0 3613 12416578 12168061 2024-11-19T08:52:04Z Xunonotyk 209517 12416578 wikitext text/x-wiki {{Литературен герой | картинка = | пояснение = | описание = [[цар]] на [[едони]]те в [[древногръцката митология]] }} '''Рез''' или '''Резос''' ({{lang|grc|Ρήσος}}, Резос) е [[легенда]]рен [[траки]]йски [[владетел]] на [[едони]]те, обитавали района на златоносната планина Пангей (по-късно [[Кушница]]) при устието на река [[Струма]]. Образът на тракийския цар Рез, съюзник на троянците, е описан от [[Омир]] в „Песен десета“ на „[[Илиада]]“, „Долония“:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://chitanka.info/text/2033/10#verse_430 |заглавие=Илиада, X песен „Долония“ стихове 430-440|първо_име=Омир |authorlink=Омир}}</ref> {{цитат| Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,<br> новодошлите тракийци стануват последни от всички.<br> Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.<br> Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;<br> те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.<br> В злато и светло сребро му блести колесницата нова.<br> Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!<br> Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,<br> а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни. }} Според друга легенда той отглежда коне и се занимава с лов в [[Родопи]]те. Рез е представен или като син на речния бог [[Стримон (митология)|Стримон]] (реката Струма), или като син на Хеброс – персонификация на река [[Марица]], или като син на бога на войната [[Арес]]. Според легендата той е човек, получил божествена същност – превърнал се е в [[антроподемон]]. Споменава се, че в [[Амфиполис]] е имало негов храм – [[хероон]]. == Източници == <references /> {{Герои в „Илиада“}} {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Тракийска митология]] [[Категория:Древногръцка митология]] [[Категория:Траки]] [[Категория:Митологични царе на Тракия]] evti5jv6n6c6b38x888py8rigbup2k7 0 3799 12416109 11657413 2024-11-18T17:53:40Z 85.187.6.254 /* Вижте също */ 12416109 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|стопанската дейност|държавната институция в България|Държавен фонд „Земеделие“}} [[Файл:ИКОНОМОВ, НТ, 1853. Земледелие (1) 04.jpg|дясно|мини|Изображение на плуг в първата книга за земеделие на български език от [[Никола Икономов – Жеравненеца]], 1853 г.]] '''Земеделието''' е системата от процеси за отглеждане на [[Културно растение|културни растения]].<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/земеделие/ ibl.bas.bg]</ref> С понятието '''земеделие''' се означава също и голяма група [[аграрни науки]], които изследват различните страни на системата [[културно растение]] – [[абиотични екологични условия]] – [[биотични екологични условия]]. Изследвания по [[аграрни науки]] в България се провеждат в системата на [[Национален център за аграрни науки|Националния център за аграрни науки]] (НЦАН) – София, някои институти към [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН) и в няколко университета: [http://www.au-plovdiv.bg/ Аграрен университет – Пловдив], [http://www.ltu.bg/ Лесотехнически университет – София], [http://www.uni-sz.bg/ Тракийски университет – Стара Загора]. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Списък на земеделски теми]] * [[Екология]] * [[Науки за Земята]] [[Категория:Земеделие| ]]🤑 sgs31rvim5a3cirxu02psfd8ugjr43f 12416110 12416109 2024-11-18T17:53:52Z Tres Libras 352493 Премахната редакция на [[Special:Contributions/85.187.6.254|85.187.6.254]] ([[User talk:85.187.6.254|б.]]), към версия на Nk: [[Уикипедия:Вандализъм|Вандализъм]] 12416110 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|стопанската дейност|държавната институция в България|Държавен фонд „Земеделие“}} [[Файл:ИКОНОМОВ, НТ, 1853. Земледелие (1) 04.jpg|дясно|мини|Изображение на плуг в първата книга за земеделие на български език от [[Никола Икономов – Жеравненеца]], 1853 г.]] '''Земеделието''' е системата от процеси за отглеждане на [[Културно растение|културни растения]].<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/земеделие/ ibl.bas.bg]</ref> С понятието '''земеделие''' се означава също и голяма група [[аграрни науки]], които изследват различните страни на системата [[културно растение]] – [[абиотични екологични условия]] – [[биотични екологични условия]]. Изследвания по [[аграрни науки]] в България се провеждат в системата на [[Национален център за аграрни науки|Националния център за аграрни науки]] (НЦАН) – София, някои институти към [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН) и в няколко университета: [http://www.au-plovdiv.bg/ Аграрен университет – Пловдив], [http://www.ltu.bg/ Лесотехнически университет – София], [http://www.uni-sz.bg/ Тракийски университет – Стара Загора]. == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Списък на земеделски теми]] * [[Екология]] * [[Науки за Земята]] [[Категория:Земеделие| ]] ndzbfnpw4r01nzlsxhr5q74b2ak74dz 0 4054 12416073 12382645 2024-11-18T17:41:47Z 2A01:5A8:325:83CA:D430:6EE3:4D10:39C3 12416073 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = {{Photomontage|position=center | photo1a = SilistraPanorama2.jpg | photo2a = Silistra Danube Garden Ein.jpg | photo2b = Silistra Centrum-Danube Garden.jpg | photo3a = Facade of Church of St. Peter and Paul - Silistra - Bulgaria (29257381988).jpg | photo3b = Silistra-art-gallery-Minkov.jpg | photo4a = Durostorum-walls.jpg | photo4b = 9646 с 55-116 се готви за отпътуване - panoramio.jpg | size = 250 | spacing = 2 | color = | border = 0 | foot_montage = }} | картинка-описание = {{Small|Отгоре надолу, отляво надясно: панорамен изглед над града, входа към [[Дунавска градина|Дунавската градина]], центърът на града откъм Дунавската градина, православната църква [[Св. св. Петър и Павел (Силистра)|Св. св. Петър и Павел]], художествената галерия, крепостни стена на [[Дръстър]], [[Силистра (железопътна гара)|железопътна гара Силистра]].}} | герб = Silistra Coat of Arms.gif | екатте = 66425 | население = 44 615 (2022) | пощ-код = 7500 | тел-код=086 | сев-ширина=44.117 | изт-дължина=27.267 | карта3 = България Силистра | текст3 = Силистра | адрес-община=бул. „Цар Симеон Велики“ 33 <br/>тел.: 086/823 141 <br/>факс: 086/822 112 <br/-->сайт: [http://www.silistra.bg/ silistra.bg] | bgmaps=x=968626E313AB&y=908526E014AB|sat=44.117,27.267}} '''Силѝстра''' е [[пристанище]]н град на река [[Дунав]] в Североизточна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименните [[община Силистра]] и [[област Силистра]]. Според последното преброяване през 2021 – 2022 година Силистра е 25-и по големина с население между 30 и 40 хил. жители. {{Население с година|грао=1}} Силистра е град с богата история, като забележителности тук се открояват [[Античност|късноантична]] [[Римска империя|римска]] гробница и турската крепост [[Меджиди Табия]]. == География == === Местоположение === Градът е разположен в Североизточна България, т.е. в Южна Добруджа. Намира се на 427 km от българската столица [[София]], на 404 km от [[Пловдив]], на 141 km от [[Варна]], на 228 km от [[Бургас]], на 124 km от [[Русе]], на 116 km от [[Разград]], на 112 km от [[Шумен]], на 90 km от [[Добрич]], на 15 km от [[Кълъраш]], на 148 km от [[Кюстенджа]] и на 127 km от румънската столица [[Букурещ]]. През него минава [[Паневропейски транспортен коридор 7]]. === Административно деление === '''Квартали на Силистра''' {{Колони|2| *31-ви полк *Албена *Дунав *Изток *Кючук Мустафа *Луи Айер *Плиска *Римска гробница *Самолета *Триъгълниците *Център *Юг }} '''Бивши квартали''' * кв. Цар Фердинанд (Карол II) – сега част от Център, до 1968 г. е село * кв. Юрий Гагарин – сега част от ж.к. Изток * ж.к. Никола Вапцаров – сега част от кв. Кючук Мустафа * ж.к. Димитър Дончев – сега част от кв. 31-ви полк '''Градска агломерация''' Близките до Силистра села '''Айдемир''', '''Калипетрово''' и '''Полковник Ламбриново''', заедно с прилежащите територии и техните квартали '''Деленки''' и '''Татарица''' (''Айдемир'') и '''Ново Петрово''', '''Карото''', '''Дръстър''' и '''Младост''' (''Калипетрово''), функционирайки като едно цяло, образуват градската агломерация. Тя достига площ от над 65 km² и население между 45 и 50 хил. жители. === Климат === Климатът на община Силистра се характеризира с умереноконтинентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. Абсолютната минимална температура достига −32 °C, а максималната до 40,4 °C (през 1927 година). Средногодишната температура на въздуха е 11,6 °C. Устойчивото задържане на температурата на въздуха над 10 °C започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври – около 200 дни. Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най-малко – през зимата. Средногодишното количество е 547 mm/m², което е под средното за страната. Снежната покривка се задържа 50 – 60 дни с дебелина 16 – 30 cm. Преобладаващите ветрове имат югозападна посока. Дните с мъгли са средно 26 в годината.<ref name="o_ss">{{Citation|title=www.silistra.bg|url=http://www.silistra.bg/page.php?view=geografska-spravka|accessdate=2013-11-08|archivedate=2015-09-24|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924101825/http://www.silistra.bg/page.php?view=geografska-spravka}}</ref> {{раздел-мъниче}} === Води === Част от селищата на община Силистра са разположени по поречието на река Дунав. Анализът на водите на реката показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм и се числят към ІІІ категория. Водоснабдяването на населението от общината се изпълнява от фирма „Водоснабдяване и канализация“ ООД, като водоизточниците са помпажни води от кладенци тип „Раней“.<ref name=o_ss /> {{раздел-мъниче}} === Флора и фауна === На 16 km западно от Силистра и на 2 km южно от Дунав се намира [[биосферен резерват Сребърна]]. == История == === Древност и Античност === Счита се, че градът е основан от [[траки]]те. След това [[Римската империя]] превзема града и основава античния Дуросторум през 106 г., когато по нареждане на император [[Траян]] на територията на днешния град е настанена една от елитните римски военни единици – [[XI Клавдиев легион|ХІ Клавдиев легион]]. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ [[Марк Аврелий]] обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – [[муниципиум]]. Между II и VI век Дуросторум е главен фортпост на империята срещу [[варвари]]те. Тук е роден „спасителят на Рим“, наричан още „последният римлянин“ [[Флавий Аеций]]. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи. През 1987 година в центъра на античния град е разкрита [[църква (сграда)|църква]], която веднага след това е почти изцяло унищожена, без да бъде изследвана. Представлява трикорабна сграда, строена в края на IV век. Предполага се, че в нея първоначално се съхраняват мощите на местния мъченик [[Дазий Доростолски]].<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 99 – 100}}</ref> През VI в. [[император]] [[Юстиниан I]] обновява стените на града и той продължава да бъде един от големите градове – крепости в [[Източната Римска империя]] – [[Византия]]. През VII век, при император [[Ираклий]] и император [[Фока]] градът допълнително е укрепен. Дуросторум преживява славянските нашествия, макар че част от населението емигрира на юг от Стара планина, друга част от населението на града обаче оцелява и след втората половина на VII в. е включен в пределите на Българската държава, създадена от [[Аспарух]]. Местното население на Дуросторум, състоящо се от романизирани траки, с елинизирано название Доростолон, се смесва с прабългарите и славяните, като градът започва да се нарича със славянизирания вариант на старото име – Дръстър. В следващите години и векове Доростол/Дръстър не един път е превземан от Византия и възвръщан на България отново. === Българско средновековие === През епохата на Първото българско царство при хан [[Омуртаг]] в [[Дръстър]] е изграден Дунавският дворец на българските ханове, в който през 896 – 897 година се установява самият [[цар Симеон Велики]]. През 870 г. епископ Николай издига в града катедрална базилика, построена на лобното място на [[Емилиян Доростолски]].<ref>Георги Атанасов, 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I – IV в. / Изд.: Unicart ISBN 9789542953012 / стр. 11</ref> През 927 година градът става резиденция на първия български [[патриарх Дамян]] и остава такава до 971 г. В края на Х век Източните Балкани са опустошени от войните между България, Византия и [[Киевска Рус]], като Доростол е завладян, разрушен и повторно съграден от [[Йоан Цимисхий]]. Названието му е променено на ''Теодорополис'' в чест на [[Теодор Стратилат]] и между ХІ и ХІІ век градът е административен център на [[Паристрион|Византийското Подунавие]]. Пръв стратег на района с център Дръстър е [[Лъв Саракинопул|Леон Саракинопул]]. През 1032 или 1036 [[печенеги]]те опустошават и разрушават Дръстър и селищата в района на днешните [[Цар Асен (област Силистра)|Цар Асен]], [[Скала (област Силистра)|Скала]] и [[Одърци]]. Проучванията показват, че до края на XI в. присъствието на византийски гарнизон, администрация и майстори занаятчии не е променило съществено етническата картина, а още по-малко културното равнище на това смесено население.<ref>{{Citation |title=Людмила Дончева-Петкова, ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В. ACTA MUSEI VARNAENSIS „III – 1“ 2006 |url=https://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf |accessdate=2018-12-06 |archivedate=2019-07-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf }}</ref> През [[Второто българско царство]] градът си връща старото име и е митрополитска резиденция и столица на [[Теодор Светослав]] и [[Иванко Тертер]]. === Под османска власт === След [[Османска империя|турското]] завоюване ([[1388]] г.) градът е силно укрепен и се превръща в столица на [[Силистренски еялет|Силистренски вилает]]. Вилает Силистра включвал североизточната част на днешна България, както и територии от други 4 съвременни държави: Северна Добруджа от Румъния, а също региони от Украйна и Молдова – [[Буджак]] (Южна Бесарабия до Бендери) и [[Едисан]] (Южно Приднестровие от Одеса до Балта), или почти целия владян от османците черноморски бряг между Истанбул и Кримското ханство, включително всички брегови градове между Варна и Очаков. Център на управлението била Силистра – най-важната османска крепост на Дунав и процъфтяващ град под османско управление. Българските градове Силистра, Русчук ([[Русе]]), [[Шумен]] и [[Варна]] образували силен крепостен четириъгълник. През [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война]] от 1828 – 1829 година градът е превзет от [[Русия]] и остава под нейна окупация до 1833 година. Руснаците започват строежа на църква, която остава недовършена, както и на нови укрепления, които разрушават при оттеглянето си.<ref name="шашко"/> Според свидетелства на посетили града през 1858 година американски мисионери, той има 20 хиляди жители и е ограден с висока 4,5 до 6 m и оборудвана с артилерия крепостна стена и ров.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 83 | isbn = 9549926583}}</ref> През [[1877]] г. той е обсаден от [[руснаци]]те и отстъпен на България. === След Освобождението и под румънска власт === След края на Руско-турската война населението на Силистренски окръг запазва смесения си характер, като се наблюдава изселническа вълна на местни турци през периода 1889 – 1891 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 17, 26 септември 1891 г., стр. 2]</ref> След неуспешната за България [[Междусъюзническа война]] Силистра е отстъпена на [[Румъния]] съгласно [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] през [[1913]] г. Според запазените писмени свидетелства, под името ''окръг Дуростор'', областта представлява един от най-занемарените в [[Кралство Румъния]] райони, а населението живее в постоянен страх.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4503&SRV=false&LANG=bg ''Поле'' – вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 26 юни 1929, стр.1]</ref> Регистрирани са многобройни [[Добруджански въпрос|нападения, опити за самоуправство и побои]] от страна на [[Румънска и арумънска колонизация на Южна Добруджа|румънски колонисти]] над жители на окръга.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4503&SRV=false&LANG=bg ''Поле'' – вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 12, 3 юли 1929, стр.2]</ref> През 1924 г. в Силистра са арестувани няколко български гимназисти по обвинение за разпространяване на комунистическа литература, в което е намерен мотив за затварянвто на българската гимназия в града.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4719&SRV=false&LANG=bg ''Дневни новини'' – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.6 / 23 юли 1924. / стр. 2.]</ref> === Втора световна война и комунизъм === През [[1940]] г. Силистра е върната отново на България. През [[1944]] – [[1945]] г. водената срещу [[нацистка Германия]] [[Отечествена война на България]] в боевете срещу хитлеристите при Драва, Мур и в Австрия се сражава в състава на [[Първа българска армия]] героичния [[Тридесет и първи пехотен варненски полк|Тридесет и първи пехотен силистренски полк]] съвместно с [[Трети украински фронт]] на Съветската армия, на който български армейски полк гарнизон е Силистра. През социализма Силистра израства като развит индустриално-селскостопански град, както повечето в [[Добруджа]]. === Силистра днес === <gallery class="center"> Beautiful buildings in Silistra, Bulgaria 1.jpg|Сгради в Силистра 1 Beautiful buildings in Silistra, Bulgaria 2.jpg|Сгради в Силистра 2 Beautiful buildings in Silistra, Bulgaria 3.jpg|Сгради в Силистра 3 Beautiful buildings in Silistra, Bulgaria 4.jpg|Сгради в Силистра 4 Beautiful buildings in Silistra, Bulgaria 5.jpg|Сгради в Силистра 5 Silistra Hristo Krastev.jpg|Паметна плоча на Христо Кръстев </gallery> === Хронология === <!-- [[Image:Silistra Centrum-Danube Garden.jpg|мини|Център на Силистра (Площадът пред Кметството)]] [[Картинка:Silistra Danube 02.jpg|мини|река Дунав при Силистра]] [[Картинка:Silistra Danube Garden Ein.jpg|мини|Дунавска градина в Силистра]] [[Картинка:Silistra Danube Garden - Burg Walls.jpg|мини|Крепостните стени на Дуросторум]] --> [[Файл:Durostorum-walls.jpg|мини|Крепостните стени на Дуросторум]] [[Файл:HungariansPursueBulgarians.jpg|мини|Отстъпление на българите при маджарско нападение]] * 105 – 106 г. – В [[траки]]йското селище Дуросторум е настанен XI [[Клавдий|Клавдиев]] [[легион]] със задача да охранява голяма част от [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и границата на [[Римска империя|Римската империя]] * 106 – 169 г. – Дуросторум е укрепен военен лагер на около който възниква цивилно селище (канабе) * 169 – 176 г. При император [[Марк Аврелий]] укрепеният с крепост лагер и прилежащото му селище прераства в град. На гражданите му са дадени граждански права. * II в. – Възниква гр. [[Тутракан]] с [[рим]]ското име Трансмариска. * 238 г. – Дуросторум е нападнат от племето 'карпи'. Жителите му са ограбени, а част от тях са отведени в робство. * 294 г. – На път за [[Сирмиум]] (на изток) император [[Диоклециан]] посещава Дуросторум. * 303 г. – На път за [[Никомедия]] (връщайки се от изтока към [[Рим]]) император Диоклециан наново се отбива в Дуросторум. * 302 – 304 г. – Крепостта на Дуросторум е възстановена и допълнена с нови елементи. * 304 г. – Император Диоклециан отново идва в Дуросторум. Оттук командва възстановителните работи по римските крепостни укрепления в басейна на Долен Дунав. * 366 – 369 г. – Във връзка с т.нар. Първа Готска война император [[Валент (Римска империя)|Валент]] пребивава в Дуросторум. * 376 г. – Голяма група [[готи]] със съгласието на император Валент преминават река [[Дунав]] при Дуросторум на път към [[Тракия]], където имат намерение да се заселят. * 388 г. – Дуросторум става седалище на епископия * 396 г. – В Дуросторум се ражда един от големите римски пълководци [[Аеций]] * IV – VI в. – Тутракан е селище от градски тип. * 527 – 565 г. – По време на управлението на император [[Юстиниан I]] е възстановена крепостната стена на Доростол. * 586 г. – [[Авари]]те превземат Доростол. Градът не е разрушен и продължава да бъде важен военен център на маневрите на византийската войска в района на Долен Дунав. * 593 г. – Византийския стратег [[Проскос]] приема Доростол за резиденция на своите войски в действията срещу славяните * края на VI в. – Властта на [[Византия]] над областта на Долни Дунав се превръща във фикция. Много знатни жители на Доростол се преселват в областта [[Анкона]] (Южна [[Италия]]). * края на VII в.– Доростол (след това Дръстър) е вече владение на [[Първа българска държава|Първата Българска държава]]. * [[895]] г. – В силната българска крепост Дръстър, цар [[Симеон I]] намира убежище от пълчищата на [[маджари]]те. * [[927]] г. – Митрополитът на гр. Дръстър е провъзгласен за пръв [[Глава на Българската православна църква|патриарх на България]]. * [[969]] г. – Дръстър е превзет от войските на киевския княз [[Светослав I]]. * [[972]] г. – Княз Светослав е обсаден в Дръстър от войските на византийския император [[Йоан Цимисхий]]. * [[976]] – [[1000]] г. – Доростол е владение и често е седалище на Цар [[Самуил]]. * [[1001]] г. – Градът отново е завзет от византийците. * XI в. – Във времето на византийското владичество Дръстър е административен и военен център на византийската област Подунавие, простираща се от морето до река [[Тимок]]. Тук е и седалището на областния управител. * 80-те г. на XI в. – Дръстър е център на размирици и брожения на печенези, узи и други племена. * [[1088]] г. – Градът е превзет от войските на византийския император [[Алексий I Комнин|Алексий Комнин]]. Византийската власт е възстановена в края на 90-те г. на XI век. * [[1153]] г. – В географските съчинения на арабския пътешественик Идриси, Дръстър е описан като 'град, чиито улици са широки, пазарите богати и многолюдни, а хората заможни и живеещи в изобилие'. * [[1186]] г. – Дръстър заедно с цяла Североизточна България, преминава във владение на Втората българска държава. * [[1278]] г. – В крепостта Пристрия (Дръстър) е обсаден почти за година от войските на византийския пълководец Михаил Глава българският цар [[Ивайло]]. * [[1388]] г. – Крепостта Таракан (Тутракан) пада под [[османска власт]]. Цар Шишман е принуден да предаде на турците града и крепостта Дръстър, което общо надминавало всички негови градове и крепости, както по големина, така и по великолепието на постройките, богатството на жителите и по своята силна крепост. * [[1391]] – [[1393]] г. – Дръстър отново е владение на Цар [[Иван Шишман]]. * XV – XVII в. – Силистра е административен и търговски център на едноименен [[Санджак (административна единица)|санджак]] простиращ се до [[Айтос]] и [[Търново]] – трети по големина в българските земи * [[1418]] – [[1420]] г. – Въстание на шейх [[Бедреддин Симави]]. Обхваща [[Добруджа]] и Силистра. * [[1636]] г. – През Силистра минава полският дворянин Освиенцим в свитата на кралския пратеник Георги Красинки, която пътува за [[Цариград]]. Оставя богато описание на града. * [[1652]] г. – Силистра е посетена от турския пътешественик [[Евлия Челеби]], който описва града. * [[1678]] г. – Умира големият дубровнишки дипломат [[Николо Бона]], затворен в силистренската крепост след неуспешни преговори с турците. * края на XVII в. – В Силистра се ражда [[Партений Павлович]]. * [[1773]] г. – Силистренската крепост е обградена от руски войски под командването на [[фелдмаршал]] [[Пьотър Румянцев]]. * 1773 г. – Руският пълководец [[Александър Суворов]] на два пъти превзема Тутракан * началото на XIX в. – В Силистра се ражда кап. Никола Филиповски, ръководител на въстание в 1855 г. * [[1809]] г. – Силистренската крепост е обсадена от руски войски под командването на княз Багратион. * [[1810]] г. – Силистра е превзета от руските войски. * [[1811]] г. – В Силистра отново влизат руски войски – на ген. М. И. Кутузов. В боевете участват и много български доброволци. * [[1829]] г. – След 44-дневна обсада силистренската крепост е превзета от войските на ген. [[Иван Дибич-Забалкански|Дибич-Забалкански]]. До 1836 г. Силистра остава руско владение. Комендант и кмет на града е капитан [[Георги Мамарчев]]. * [[1830]] г. – В Силистра престоява три месеца украинският учен [[Юрий Венелин]]. Извън стените на крепостта се създава български квартал 'Волна', населен с бежанци от селата и завърнали се от [[Влашко]] и Бесарабия българи. * [[1834]] г. – В Силистра се ражда [[Гено Чолаков|Гено А. Чолаков]], съратник на В. Левски, водач на национално-революционните борби на българите в Силистренския край. * [[1836]] г. – Руските войски напускат Силистра. Скоро след това е възстановена властта на турците. * [[1837]] г. – Силистра е посетена от турския султан [[Махмуд II]]. В свитата на султана пътува немският офицер Ф. Мелтке, оставил сведения за града. * [[1848]] г. – Българите от квартал 'Волна' откриват свое българско училище. * [[1839]] – 1853 г. – Изградена е последната турска крепост на Силистра и укрепителен пояс от фортове и редути, от които днес е запазена крепостта 'Меджиди табия'. * [[1853]] г. – Турците изгарят българския квартал 'Волна'. * [[1854]] г. – По време на [[Кримска война|Кримската война]] руски войски под командването на фелдмаршал [[Иван Паскевич|Паскевич]] [[Обсада на Силистра (1854)|обсаждат]] силистренската крепост. В обсадата участва и великият руски писател [[Лев Толстой]]. * 1854 г. – при Тутракан се водят руско-турски сражения и градът е превзет от руските войски * [[1858]] г. – В Силистра се отделя от гръцкото училище и обособява като самостоятелно българско училище. * средата на XIX в. – Тутракан е вече град. * [[1862]] г. – Построена е българската църква „[[Св. св. Петър и Павел (Силистра)|Св. св. Петър и Павел]]“. Поставя се началото на организираната борба на българите против гръцкия владика Дионисий. В Тутракан се открива българско светско училище. * [[1864]] – [[1866]] г. – В града учителства учителят-реформатор и революционер Тодор Пеев. * [[1867]] г. – Край Тутракан минава четата на [[Панайот Хитов]] със знаменосец В. [[Васил Левски|Левски]]. * [[1870]] г. – Основано е девическото училище в Силистра от учителката революционер [[Евлампия Векилова]], съратничка на В. Левски. В Силистра учителства големият възрожденски обществен деец и просветител [[Сава Доброплодни]], който основава първото читалище и театрално дружество в града. Съратник на В. Левски. * [[1871]] г. – Българите в Силистра се готвят за въстание. Филип Тотю става военен ръководител на въстанието. * [[1872]] г. – Силистра е посетена от големия унгарски пътешественик [[Феликс Каниц]]. * [[1873]] г. – В Тутракан е основано читалище „Възраждане“ * [[1876]] г. – Четата на войводата Таньо Стоянов минава Дунава. * [[1878]] г. – Турските войски организирано напускат [[Силистренската крепост]]. * [[1885]] г. – Основано е дружество на Червения кръст. * [[1886]] г. – В града се основава сценично дружество „Деятел“ със задача да съдейства за развитието на сценичното изкуство в България. * [[1887]] г. – Бунт на капитан Кръстев в Силистра против Стамболово-Радославовския режим. * [[1893]] г. – Работници-шивачи при фабриканта З. Якобсон и Сие, банкер и търговец, обявяват стачка, която завършва успешно. * [[1894]] г. – Основано работническо дружество от Васил Нейчев, Донко Анчев и Александър Митанов. * [[1896]] г. – Роден [[Дочо Михайлов]]. * [[1897]] г. – Стачка на 40 души от различни занаятчийски работилници. * [[1902]] г. – Основано е Общо работническо дружество. * [[1903]] г. – Организиран сарашко-табашки синдикат с 33 члена * [[1910]] г. – Година на стачки – на кожарските работници, на металоработниците и на печатарите. * [[1911]] г. – Стачка на обущарските работници. * 1902 – [[1912]] г. – Откриват се: котларска фабика, мелница в Силистра, мелница на Харалампи Джамджиев в Кулфарата. * 1912 г. – Започва Балканската война. Масова мобилизация. * [[1913]] г. – Начало на Междусъюзническата война. [[Национални катастрофи#Първа национална катастрофа|Първа национална катастрофа]] за България при [[Фердинанд I]]. [[Румъния]] се намесва във войната и окупира [[Южна Добруджа]]. Съгласно [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] Цяла Южна Добруджа до (в т.ч.) Тутракан минават под румънско владичество. Започва масова емиграция. Силистренската гимназия се премества в [[Свищов]], а от есента на 1916 г. в [[Ловеч]]. * [[1914]] г. – Румънският парламент гласува закон с който се отнема земята и собствеността от онези, които нямат пълни документи за собственост и по една-трета от тези които имат всички документи. Започва Първата световна война. * [[1916]] г. – Масово и принудително разселване на жители от селата в района и прогресивни фамилии от града във вътрешността на Румъния. Начало на войната между България и Румъния. След голямо военно сражение край Тутракан градът минава в български ръце. * [[1917]] г. – Образуват се повсеместно комитети 'Народно движение за присъединяване на цяла Добруджа към България'. По характер националистическо. Първи събор на движението в Бабадаг. Протест на жените против войната. Гимназията се завръща от Ловеч в Силистра. * [[1918]] г. – Подписан е [[Букурещки договор (1918)|Букурещкият мир]] според който Южна Добруджа се дава на България в Северна се установява кондоминиум на съюзниците (съвместно управление). Окупация на Южна Добруджа от войските на Антантата (Съглашението) съгласно [[Ньойски договор|Ньойския 'мирен' договор]]. * 1918 – 1919 г. – Връщане на румънската администрация, полиция и войска. * [[1919]] г. – В Южна Добруджа върлува бандитизъм. * [[1920]] г. – Парламентарни избори в Румъния. Коста Стоев е избран за депутат. Васил Патронов изгражда Българско културно общество. * [[1922]] г. – Изграждат се работнически синдикати с общ синдикален съвет. * [[1926]] – 1932 г. – Прилагането на закона „За организиране на нова Добруджа“ – отнемане на земята на собствениците и колонизация на района с румънци и куцовласи. Жесток терор. * [[1924]] г. – Румънската власт поставя синдикатите вън от закона. * [[1932]] г. – Ученическа стачка в Българската гимназия в Силистра. * [[1935]] г. – Стачка на работниците от оризищата край Дунава начело с Тодор Бонев. * [[1937]] г. – Създаден е Синдикат на зидарите. * [[1939]] г. – Стачка на строителните работници от строежа на казармите. * [[1940]] г. – Подписана е [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]]. Южна Добруджа окончателно се връща в България. Българските войски навлизат в Силистра и Тутракан. == Население == === Численост на населението === Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1880 = 10642 | 1887 = 11415 | 1910 = 11046 | 1934 = 15159 | 1946 = 16142 | 1956 = 20350 | 1965 = 32996 | 1975 = 58197 | 1985 = 53522 | 1992 = 48360 | 2001 = 41952 | 2011 = 35607 | 2021 = 28466 }} Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година.<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Populstat]</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/Bulgaria-Cities.html Население – градове в България – WorldCityPopulation]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – pop-stat.mashke.org]</ref><ref name="BAN">[https://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“].</ref> {|width="75%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%" !colspan=14|Силистра |- !style="text-align:center"|Година |style="background:#FFFFC0"|1887 |style="background:#FFFFC0"|1910 |style="background:#FFFFC0"|1934 |style="background:#FFFFC0"|1945 |style="background:#FFFFC0"|1956 |style="background:#FFFFC0"|1965 |style="background:#FFFFC0"|1975 |style="background:#FFFFC0"|1985 |style="background:#FFFFC0"|1992 |style="background:#FFFFC0"|2001 |style="background:#FFFFC0"|2005 |style="background:#FFFFC0"|2007 |style="background:#FFFFC0"|2009 |- !style="text-align:center"|Население |style="background:#FADA5E"|11 415 |style="background:#FADA5E"|11 046 |style="background:#FADA5E"|15 159 |style="background:#FADA5E"|15 951 |style="background:#FADA5E"|20 350 |style="background:#FADA5E"|33 019 |style="background:#FADA5E"|58 197 |style="background:#FADA5E"|53 619 |style="background:#FADA5E"|48 360 |style="background:#FADA5E"|42 153 |style="background:#FADA5E"|39 358 |style="background:#FADA5E"|38 733 |style="background:#FADA5E"|37 837 |- |colspan=14|<small>Източници: Национален статистически институт,<ref name="statistika"/> Citypopulation.de,<ref name="population"/> Pop-stat.mashke.org<ref name="pop-stat"/> и Географски институт при БАН<ref name="BAN"/></small> |} === Религия и етнически състав === {{раздел-мъниче}} По-голямата част от населението на гр. Силистра се състои от православни християни. В Силистра също така се изповядва ислямската религия в двете ѝ течения – сунитското и шиитското. Сунитите от гр. Силистра са били собственици на 17 джамии в миналото. Към 2014 г. са останали две – Куршумлу джамия и Новата джамия. == Политика == === Кмет === През периода от 1995 г. до 1996 г. кмет на града е д-р Петър Илиев. През периода от януари 1997 г. до 1999 г. кмет на града е д-р Георги Панов. Кмет на град Силистра за периода от 1999 г. до 10 ноември 2011 г. е инж. Иво Андонов. Кмет на град Силистра за периода от ноември 2011 г. до октомври 2023 г. е д-р Юлиян Найденов. Кмет на град Силистра от ноември 2023 г. е Александър Сабанов. === Чуждестранни представителства === Градът е седалище на консулства от следните държави: * [[Румъния]], почетно консулство === Побратимени градове === {| class="wikitable" ! Град ! Държава |- | valign="top" | [[Файл:Flag of Macedonia.svg|ръб|20px]] [[Велес]]<br />[[Файл:Flag of Hungary.svg|ръб|20px]] [[Дунауйварош]]<br />[[Файл:Flag_of_the_United_States.svg|ръб|20px]] Кетъринг<br />[[Файл:Flag of Serbia.svg|ръб|20px]] [[Кикинда]]<br />[[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20px]] [[Кълъраш]]<br />[[Файл:Flag of Serbia.svg|ръб|20px]] [[Лесковац]]<br />[[Файл:Flag of Turkey.svg|ръб|20px]] [[Люлебургаз]]<br />[[Файл:Flag of Brazil.svg|ръб|20px]] Промисао<br />[[Файл:Flag of Russia.svg|ръб|20px]] [[Ржев]]<br />[[Файл:Flag_of_Japan.svg|ръб|20px]] Сакурагава<br />[[Файл:Flag of Romania.svg|ръб|20px]] [[Слобозия]]<br />[[Файл:Flag of Ukraine.svg|ръб|20px]] [[Хмелницки]] | valign="top" | [[Северна Македония]]<br />[[Унгария]]<br />[[САЩ]]<br />[[Сърбия]]<br />[[Румъния]]<br />[[Сърбия]]<br />[[Турция]]<br />[[Бразилия]]<br />[[Русия]]<br />[[Япония]]<br />[[Румъния]]<br />[[Украйна]]<br /> |} == Икономика и инфрастуктура == === Характеристика === В град Силистра в днешно време няма много големи заводи. Градът е бил силно индустриализиран, но след 2000 г. много от големите предприятия са разпродадени или затворени. Световната икономическа криза през 2009 г. също оказва влияние върху икономиката и най-вече на големите предприятия в града – съкратени са много работници. През 2011 г. е затворен най-големият месопреработвателен комбинат в областта „Меком“ АД поради огромни дългове към банките. Работещите предприятия през 2011 г. са: * „Актуал“ – производство на колбаси * „Оливия“ – месокомбинат * „Мебели Димов“ – производство на мебели * „Силома“ – производство на металорежещи машини * „Хром“ – бойлери, неръждаеми предмети * „ЗММ Стомана“ – металообработване * „Първи май“ – растениевъдство * „Брамак“ – производство на бетонови керемиди и капаци и внос на материали за покривни системи. * „Соларпро“ – производство на соларни панели * „Лесилмаш – 98“ – фазери * „Фазерлес“ – производство на фазери * „Каумет“ – производство на каучукови изделия * „Тукай“ – производство на водопроводни връзки и т.н. * „Пролайн“ – производство на ПВЦ профили за прозорци и врати * „ТПК Добруджанка“ – шивашко предприятие * „Дунав“ – производство на маркови костюми * „Оргтехника“ АД – дълги години е единствен в България и един от малкото в Източна Европа производители на електронни калкулатори и средства за копиране и размножаване. Днес „Оргтехника“ АД е един от водещите производители на електронно – изчислителна и регистрираща техника и фискални устройства – касови и таксиметрови апарати, фискални и линейни принтери, механични конструкции, пластмасови детайли и др. * „Еликом“ – най-големият български производител на пълна гама електронни везни. Фирмата произвежда везни с капацитет от 3 kg до 80 тона, етикетни принтери, касови апарати, фискални принтери и таксиметрови апарати. * „Каладан-Аракис“ – производство на пресни плодове, както и на сушени плодове и зеленчуци във фабриката си в с. Паисиево. В основата на местната икономика са земеделието, машиностроенето, [[текстил]]ът, [[обзавеждане]]то, [[ХВП|хранителни продукти]] и [[тухла]]рството. През [[2009 г.]] в Силистра е открит първия мол наречен [[S&S Mall]] впоследствие преименуван на Central Park Shopping Center. В този мол има магазини на: [[Triumph]], [[Tendenz]], dm-drogerie markt. В Силистра има и няколко големи хипермаркета на веригите: [[Kaufland]], „[[Лидл България|Лидл]]“, Технополис, TeMAX, JYSK. Първият търговски център тип мол в Силистра S&S Mall отваря врати на 20 май 2009 г. Той се намира в центъра на Силистра непосредствено до Дунавския парк. Понастоящем се казва Central Park Shopping Center. В града има открит и ритейл парк с големи търговски площи. Намира се в развиваща се търговска зона, в непосредствена близост до хипермаркети на LIDL и Технополис. === Машиностроене и електротехника === И днес в Силистра са развити отраслите машиностроене и електротехника, но далеч от някогашния си капацитет.<ref name="www.capital.bg">[http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2002/11/09/218375_ekstenzivnoto_zemedelie_otrejda_na_silistra_nezavidno/ www.capital.bg]</ref> Така в областния център работи познатото от миналото предприятие за касови апарати и електронни везни „Оргтехника“. Във фирмата сега са заети 200 души, докато в миналото тя е осигурявала хляб на около 3200. Промишлената визитка на Силистра се допълва от машиностроителните предприятия „Силома“ (която произвежда лентоотрезни машини), ЗММ „Стомана“ (за производство на дървообработващи машини), „ТРАНСКОМ-1“ ООД (производство на метални конструкции; възли, агрегати и резервни части за селскостопански машини). Освен тях сред водещите фирми както в община Силистра, така и на областно равнище се класира „Фазерлес“ – предприятие за производство на дървесно-влакнести плочи както за мебелната промишленост, така и за опаковки. Фирмата е и един от големите работодатели в областта със своите 389 работници. „Хром“ АД е единственият производител в България на умивалници и съдове от неръждаема стомана. === Хранителна и текстилна промишленост === Други развити отрасли са хранително-вкусовата и текстилната промишленост,<ref name="www.capital.bg"/> Едно от предприятията е „Сушилнята за плодове и зеленчуци“ на „Каладан-Аракис“ в с. Паисиево, общ. Дулово, в която се преработват плодове и зеленчуци от цяла Североизточна България. Със силни позиции в хранително-вкусовата промишленост на региона е и мелницата „Първи май“, както и „Зърнени храни“ АД. По данни на областния управител двете фирми кредитират земеделието на региона с много повече средства от тези, отпуснати от [[Държавен фонд „Земеделие“]]. Друг представител на текстилния бранш в общината е „Дунав“ АД, която произвежда дамски костюми главно за Германия, Ирландия и Холандия. Както и на други места в страната, така и тук шивашките предприятия съществуват преди всичко чрез поръчки на ишлеме. Такъв е примерът с „Латин клуб“ ООД – създадена с гръцки капитали, която произвежда основно за Гърция и Италия. С износ за Германия и Италия се издържа и ТПК за инвалиди „Добруджанка“. Популярното в миналото предприятие „Камъшит“ в областния център днес е разделено на три – „Камъшит 98“ произвежда кожена галантерия, „Камъшит керамика“ – керамични изделия, а „Камъшит ракита“ – популярните плетени мебели от ракита. === Транспорт === ==== Автобусен транспорт ==== Градски линии и връзки със селата: * № 1 – ж.к. Триъгълниците, ж.к. Изток, Център, Автогара * № 2 – кв. Татарица, Айдемир, Деленки, Меком, Албена, Стара автогара, Янко Тодоров, ДАП, Римска гробница * № 2А – кв. Татарица, Айдемир, Деленки, Меком, Албена, Стара автогара, Капитан Кръстев, ДАП, Римска гробница * № 5 – Римска гробница, ДАП, Янко Тодоров, Стара автогара, Албена, Кауфланд, Учителски институт, Актуал, Волга, ТКЗС, Калипетрово Център, Железарска, ЖП гара Калипетрово * № 5А – пл. Съединение, Стара автогара, Албена, Кауфланд, Учителски институт, Актуал, Волга, ТКЗС, Калипетрово Център * № 6 – Център, Албена, Стара автогара, Янко Тодоров, ДАП, ж.к. Изток, ж.к. Триъгълниците, Римска гробница, Оргтехника, Гробищен парк * № 20 – Римска гробница, ДАП, Янко Тодоров, Стара автогара, Албена, с. Професор Иширково * № 22 – Римска гробница, ж.к. Триъгълниците, ж.к. Изток, ДАП, Янко Тодоров, Стара автогара, Албена, Деленки, Айдемир, с. Сребърна, с. Ветрен * № 23 – Автогара, Стара автогара, Янко Тодоров, ДАП, Хмелницки, Чевермето, с. Срацимир, с. Българка * № 25 – Римска гробница, ДАП, Янко Тодоров, Стара автогара, Албена, Кауфланд, с. Бабук, с. Ценович, с. Казимир * № 33 – Автогара, Албена, Стара автогара, Янко Тодоров, ДАП, ж.к. Триъгълниците, с. Богорово, с. Главан, с. Поп Кралево Междуградски линии: От Автогара Силистра има ежедневни автобусни връзки със столицата София и градовете в източната част на страната, а също и до Турция. ==== Железопътен транспорт ==== Железопътната линия до Силистра е открита на 2 септември 1974 г., когато е завършен последният участък от линията Алфатар-Силистра (част от Самуил-Силистра). По същото време е открита и силистренската жп гара. Линията Самуил-Силистра е с обща дължина 112,9 km (неелектрифицирана) и се експлоатира от руски дизелови локомотиви серия 07 и немски дизелови мотриси „Сименс Дезиро“. По линията са разположени 19 гари и спирки: Силистра – Калипертово – Бръчма – Алфатар – Климатично училище – Межден – Дулово – Черник – Руйно – Безименна – Тодорово – Китанчево – Исперих – Голям Поровец – Бърдоква – Богданци – Голяма вода – Хърсово – Самуил. Градът е свързан с Русе и столицата посредством директен нощен влак. ==== Речен транспорт ==== * Фериботен терминал Силистра – осигурява връзката на България и Румъния, в района между Силистра и Кълъраш, за превоз на тежкотоварните камиони през река Дунав. * [[Пристанище Силистра|Пристанище „Силистра“]] – от 28 ноември 2009 г. между Силистра и Кълъраш започва да работи водно такси, като публично-частно партньорство между общините в двата града и местния бизнес. Моторната лодка превозва до 7 пътници за 20 мин. и се движи по график или по поръчка. Еднопосочният билет е 5 евро, този тип връзка с Кълъраш не функционира. В момента в напреднал етап на строителство са два електрически катамарана, които ще осъществяват превоза на туристи междуу двата града. Предстои и обновяване на пътническото пристанище и откриване на нова речна гара. * [[Пристанище Поларис-8|Пристанище „Поларис-8“]] – за обработка на генерални и насипни товари,<ref name=m_admin>{{Citation |title=www.marad.bg |url=http://www.marad.bg/upload/docs/Ports_Ruse_23012013.pdf |accessdate=2013-11-09 |archivedate=2013-11-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131109083257/http://www.marad.bg/upload/docs/Ports_Ruse_23012013.pdf }}</ref> собственост на едноименното търговско дружество с предмет на дейност добив, преработка и реализация на инертни материали и корабен транспорт по река Дунав до пристанища в България, Румъния, Украйна и Сърбия. * [[Пристанище Силистра - Лесил|Пристанище „Силистра - Лесил“]] – товарно пристанище в град Силистра<ref>[http://www.ris-silistra.org/ports www.ris-silistra.org]</ref> за обработка на генерални и насипни товари, швартоване, снабдяване на корабите с вода и електрическа енергия, приемане, събиране и временно съхранение на отпадъци. Има връзка с републиканската железопътна мрежа.<ref name=m_admin /> * [[Пристанище Ийст Пойнт - Силистра|Пристанище „Ийст Пойнт - Силистра“]] – за обслужване на пътници, обработка на поща, снабдяване на корабите с вода и електрическа енергия.<ref name="m_admin" /> * Пристанище „АДМ Силистра“ – най-голямото зърнено товарно речно пристанище в Силистра и България, за товаро-разтоварване и съхранение на товари, с капацитет 20 000 тона. * Пристанище „Порт Марлин“ – новоизграждащо се мултифункционално пристанище, между „Силистра – Лесил“ и „АДМ Силистра“, за обработка и съхранение на широк спектър от товари за транспортиране по Дунав. Порт Марлин ще се превърне в най-голямото пристанище в град Силистра и от българската страна на Дунав, с капацитет на товаро-разтоварване 7000 тона на ден и съхранине на 200 000 тона товари. ==== Въздушен транспорт ==== * Летище Силистра се намира в землището на [[Полковник Ламбриново]] спада към т.нар. малки летища на България. Предназначено е за вътрешни и международни полети за превоз на пътници и товари, както и за полети на селскостопанската авиация. Има и военна част, предназначена за съхраняване на бойни самолети. Намира се на около 13 км югозападно от Силистра. Пистата е дълга 2,5 km. Собствеността на летището е държавна. Със заповед РД 08.1181 от 6 декември 1999 г. на министъра на транспорта летище Силистра се закрива. Възможност за възстановяване на летището по предназначение е предоставянето му за ползване в съответствие със Закона за концесиите. През 2021 г. е представен проект за изграждане на фотоволтаичен парк на част от землището на летището. През 2023 г. той е закупен от друга фирма и подобрен, като се предвижда да се използва цялата територия на летищния комплекс, за изграждането на най-голямата фотоволтаична централа (ФЕЦ) в България. * Хелипорт на хотел „Дръстър“ *[http://rebusfly.net/ Летище „Ребус“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210520220533/http://rebusfly.net/ |date=2021-05-20 }} == Образование == === Висши училища === * [[Русенски университет - Филиал Силистра|Русенски университет „Ангел Кънчев“ – Филиал Силистра]] === Гимназии === * Езикова гимназия „Пейо Яворов“ * Природоматематическа гимназия „Св. Климент Охридски“ * Професионална земеделска гимназия „Добруджа“ * Професионална гимназия по лека промишленост „Пенчо Славейков“ * Професионална гимназия по механотехника „Владимир Комаров“ * Професионална гимназия по стопанско управление, администрация и услуги „Атанас Буров“ * Професионална гимназия по производствени технологии „Евлогий Георгиев“ * Професионална гимназия по строителство „Пеньо Пенев“ === Основни и средни училища === * ОУ „Отец Паисий“ * ОУ „Иван Вазов“ * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ * ОУ „Христо Ботев“ – Айдемир * ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Калипетрово * СУ „Никола Йонков Вапцаров“ * СУ „Юрий Гагарин“ * Общинско спортно училище (ОСУ) „Дръстър“ * Градско помощно училище „Софроний Врачански“ == Медии == ; Регионални медии * „Дръстър Медия Груп“ * „Портал Силистра“ * „Кворум Силистра“ ; Регионални вестници * „Силистра ПРЕС“ ; Регионални радиостанции * Радио „Менес“ – от 4 януари 1993 г. до април 2013 г. * Радио „Мелодия“ * Радио „Веселина“ * Радио „Фокус“ * Радио „Дарик“ * Радио Energy * Радион Kiss FM * Радио „Хоризонт“ * БНР През годините без разрешително в Силистра са предавали и други радиостанции – най-дълго от които „ДАГА“ 98.9 MHz, HitMix 103.6 MHz и Fantastic 102.4 MHz. В определени периоди на тяхното съществуване те са имали по-голяма популярност сред населението от „Менес“ и „Мелодия“, поради факта, че са пускали по-добре подбрана музика и са предавали с по-добро качество на звука. Неколкократно КРС е правило опити за спирането им. == Култура == === Театър и кино === * [[Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни“]] * Кино Latona Cinema 3D, открито през зимата на 2014, радва своите гости и зрители с най-новите филми, премиери и предпремиери * Кино „Москва“ – използва се за отделни концертни събития, театрални постановки и други подобни мероприятия === Библиотека === * [[Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра|Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра]] * [http://libsilistra.bg/index.php Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Филиал] === Музеи и галерии === * [[Регионален исторически музей, Силистра|Регионален исторически музей Силистра]]. Намира се в централната част на града, като разполага с небогата, но добре подредена изложба на древни антични експонати от региона. В рамките на 30 – 40 минути може да се потопите в историята на региона, да се запознаете с културата на римските, славянските и българските обитатели на Силистра. Музеят е сред 100-те национални туристически обекта. * Художествена галерия. Помещава се в една от най-красивите сгради в Силистра – бившето Педагогическо училище, строено в началото на XX век. Галерията има интересна експозиция от най-вече местни художници. * Крепост [[Меджиди табия]]. До 1989 година в крепостта е съществувала музейна експозиция към Регионалния исторически музей. След дълги години на разруха крепостта е дадена за стопанисване на ЕТ „Валентин Петков“, който с лични средства възстановява музейната част на крепостта и разполага в нея неговата лична сбирка от снимки, карти, униформи, хладни и огнестрелни оръжия. В сбирката има материали от 7 поредни войни в рамките на почти цял век – от [[Кримската война]] (1850-те години) до [[Втората световна война]] (1940-те години). * [[Природонаучен музей Сребърна]] при [[Биосферен резерват Сребърна|биосферен резерват „Сребърна“]]. Притежава експозиция от препарирани обитатели на резервата. От музея могат да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците. Сребърна е сред Националното природно и културно наследство на ЮНЕСКО и [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Българския туристически съюз]], има печат. Работното време на музея е от 8:00 до 18:00 ч. от 1 април до 30 септември без почивен ден. Безплатен ден за посещения е четвъртък. Работното време от 1 октомври до 30 март е от 8:00 до 16:00 ч. Телефон: 086 77 24 69. *[https://www.museumsilistra.com/bg/etnografski-muzey-b Етнографски музей Силистра]. Открит е 1967 г. и е част от структурата на Регионален исторически музей Силистра. Разположен е в двуетажна сграда, строена в средата на XIX век. Експозицията е разположена на площ от 300 кв.м., представяща бита, поминъка, материалната и духовна култура на населението от Силистренски регион от средата на XIX век до 40-те години на XX век. === Други културни домове === * [[Народно читалище „Доростол – 1870“|Народно читалище „Доростол“]] – Създадено на 1 септември 1870 година от видния просветен деец [[Сава Доброплодни]]. През 1894 година е основан смесен хор „[[Седянка]]“, чиито първи диригент е чешкият музикален педагог [[Карел Махан]]. На 22 юни 1908 година е създадено музикалното дружество „Седянка“, а две години по-късно е и първото издание Събора на хоровете от крайдунавските градове. През 1948 година се изнася първия оперетен спектакъл, под диригентството на Пенчо Пеев, а в 1959 година е положено началото на музикалното обучение в гр. Силистра – създава се Детската музикална школа при Читалище „Доростол“. През 1960 година НЧ „Доростол“ е обявено за образцово читалище и получава висока държавна награда – [[Св. св. Кирил и Методий (орден)]] – I степен. Пет години по-късно е основан детският хор „Дунавски славеи“ с диригент [[Стоян Чешмеджиев]], който за кратък период от време става един от водещите състави на Читалището. През 1966 година е създаден Ансамбъл за народни песни и танци „Силистра“, чиито първи ръководители са [[Станю Бенев]] и [[Стоил Енчев]], а за да има приемственост малко по-късно е основан и Детски танцов ансамбъл „Добруджанче“. * Регионална библиотека „Партений Павлович“. Създадена е през 1959 г. с библиотечен фонд от 26 095 библиотечни единици, които днес вече са 298 347. На 26 май 1981 г. – в чест на 1300-годишнината на основаването на българската държава, на библиотеката тържествено е дадено името на първия възрожденски светски писател, родом от Силистра, [[Партений Павлович]]. На 31 май 1984 г. по случай 25-ата ѝ годишнина библиотеката е наградена със Св. св. Кирил и Методий (орден) – I степен. === Редовни събития === Денят на Силистра се отбелязва от [[1992]] г. на църковния празник [[Кръстовден]] (14 септември). В седмицата на празника се провежда и фестивала на града. На 1 юни в Дунавския парк се провежда детски празник „В света на приключението“. == Спорт == Всяка година на празника на града на Кръстовден (14 септември) смели доброволци се заемат със задачата да преплуват Дунава – от силистренския до румънския бряг на реката. На 3 – 4 май се организира ветроходна регата в памет на капитан [[Коста Павлов (капитан)|Коста Павлов]], в която вземат участие смелчаци, които се борят с 2 природни стихии – вятър и вода. На 29 юни се организира Гребна регата. Футболният клуб на Силистра е „[[Доростол (Силистра)]]“. Баскетболният клуб на Силистра е „Доростол (Силистра)“, чийто отбор за момичета до 12 г. става републикански шампион през 2008 г. Волейболният клуб „Доростол 2014“ през 2016 се класират за НВЛ – Висша лига по волейбол. В Силистра функционират следните спортни клубове: # СК по лека атлетика „Доросторум“ # СК по баскетбол „Доростол“ # СК по плуване „Спирала“ # СК по спортна стрелба „Снайпер 92“ # СК по стрелба с лък „Динамикс“ # ССКЕ „Багаин“ # СК по борба „Добруджански юнак 96“ # СК по лека атлетика „Олимп-97“ # Карате клуб „Шото-Витяз“ # Карате клуб „Славия-Истър“ # СК по шахмат „Силистра“ # СК по джудо „Доростол“ # Карате клуб „Киокушин“ # СНЦ „Дунавски клуб“ # ПФК „Доростол 2003“ # АФК „Дуросторум“ # ВК „Елит“ # СК по американски футбол „Силистра Стелиънс“ # Ученическа спортна школа # ВК „Доростол 2014“ # Клуб по приложно колоездене и пътна безопасност към Младежки дом гр. Силистра == Забележителности == [[Файл:TV Tower Silistra.jpg|мини|Телевизионната кула]] Силистра е един от най-старите български градове, с много богата и древна история. Създаден е преди около 2400 години като римската крепост Дуросторум. В областта има много римски останки. Тук се намира една от най-ценните в Европа късноантична гробница с древни стенописи от [[IV век]]. Днес следите от древното минало са експонирани в самия център на града в архитектурно–археологическия резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра“ с разкритата „Патриаршеска базилика“ на патриарх Дамян – първият български патриарх. Базиликата е първата патриаршеска църква в българската държава и втора по големина в страната. На един от най-красивите хълмове край Силистра е издигната „[[Меджиди Табия]]“ – добре запазена турска отбранителна [[крепост]], датираща от [[1847]] г. Уникалното при нея са подземните тунели, които стигат от хълма до ключови места в другия край на града. В околностите на Силистра (с. [[Сребърна]]) се намира [[Сребърна (резерват)|резерватът Сребърна]] – сред най-ценните [[резерват]]и в страната, където могат да се видят колонии от [[Къдроглав пеликан|пеликани]], които летуват там всяка година, както и голяма колекция от препарирани животни. Могат да се слушат и уникални звуци от фауната на местността по време на обиколка из сградата на резервата. === Архитектурни === {| style="width:100%;" class="wikitable" border="1" |- ! width=15% | Обект ! width=85% | Описание ! Снимка |- | align="center"| Крепостта „Дуросторум“ | align="left"| Силистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър – е град с близо 2000-годишна история. За пръв път името Дуросторум (в превод „яка, силна крепост“) се споменава от римския историк Дион Касий във връзка с преместването на седалището на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум през 105 г. сл. Хр. от император Траян. Това става след края на войните, които Траян води срещу даките в периода 101 – 102 г. сл. Хр. | |- | align="center"| Крепостта „Меджиди Табия“ | align="left"| Меджиди табия е крепост, намираща се южно от Силистра, част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853 – 1856) и Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Част е от Стоте национални туристически обекта. Тя е най-добре запазеното от шестте съоръжения в системата. | [[Файл:Област Силистра - Гр. Силистра - Силистренска крепост Меджиди табия - (9).jpg|200px]] |- | align="center"| Римска вила от II – IV век | align="left"| Недалече от центъра на античния Дуросторум, през II век е построена голяма градска вила – villa urbana, обитавана от заможна римска аристократична фамилия. През III – IV в. е разширявана и достроявана. При готските нашествия в края на III в. или в средата на IV в. вилата, както и Дуросторум, са разрушени и опожарени. С възстановяването на града към края на IV в. върху руините ѝ е издигната внушителна масивна обществена сграда (17 × 20 m) с официална зала, допълнена с апсида и странични помещения. Планът на тази обществена постройка следва архитектурните и строителни принципи на резиденциите на градските управители и епископи. | [[Файл:Римска вила.jpg|200px]] |- | align="center"| Художествена галерия | align="left"| Художествена галерия, Силистра. Строена за сграда на Педагогическото наследство в града в периода 1890 – 1891 г. Архитектурният стил е „Късен Сецесион“. През 1920 – 1940 г. по времена румънското управление е Административна палата на Силистра. Понастоящем в сградата се помещава Художествената галерия. |[[Файл:Silistra-art-gallery-Svik.jpg|200px]] |- |} === Природни === {| style="width:100%;" class="wikitable" border="1" |- ! width=15% | Обект ! width=85% | Описание ! Снимка |- | align="center"| Резерватът „Сребърна“ | align="left"| „Сребърна“ е поддържан биосферен резерват, разположен край село Сребърна, на 16 km западно от Силистра и на 2 km южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено Via Pontica. Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара. | [[Файл:Srebarna-Lake.jpg|200px]] |- | align="center"| „Дунавска градина“ | align="left"| Дунавската градина е първият обществен и дунавски парк в страната. Той е прекрасно място за отдих с чудесна гледка към река Дунав и множество места за игра на малките деца. В него можете да намерите някои дървесни видове, които са уникални по рода си и са защитени. Те са отбелязани с табелки, за да се различават от останалите растения в градината. В парка също можете да намерите прекрасният хотел „Дръстър“, който разполага с басейн, в който хората се разхлаждат през летните жеги. Дунавската градина определено си заслужава да бъде видяна. | |- |} * В Силистра се намират следните забележителности от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС|Българския туристически съюз]]: :* [[Регионален исторически музей, Силистра]], 09:00 – 12:00 часа и 12:30 – 17:30 часа, почивен ден неделя и понеделник, има печат на БТС; :* Крепост „[[Меджиди табия]]“ без почивен ден; лятно време – 8:30 – 20:00 зимно време – 8:30 – 17:00, 086/820269. === Паметници === <gallery widths="120" heights="120" perrow="8" style="border: 6px solid #j87; text-align:center; box-shadow: 0.9em 0.1em 0.5em rgba(0,0,0,0.75); -moz-box-shadow: 0.1em 0.1em 0.5em rgba(0,0,0,0.75); -webkit-box-shadow: 0.1em 0.1em 0.5em rgba(0,0,0,0.75); border-radius: 0.5em; -moz-border-radius: 0.5em; -webkit-border-radius: 0.5em;"> Васил Левски.jpg|Васил Левски Паисий Хиляндарски.jpg|Паисий Хилендарски Docho Mihaylov monument in Silistra, Bulgaria.jpg|Дочо Михайлов Климент Охридски.png|Климент Охридски Цар Борис III.png|Цар Борис III Георги Мамарчев.png|Георги Мамарчев Стефан Караджа.jpg|Стефан Караджа Гено Чолаков.png|Гено Чолаков Сава Доброплодни.jpg|Сава Доброплодни Борис Калчев.png|Георги Калчев Пеньо Пенев.jpg|Пеньо Пенев Лев Толстой.png|Лев Толстой 31 полк.jpg|31 полк Първи събор на хоровете от крайдунавските градове.png|Първи събор на хоровете от крайдунавските градове 25 годишнина от 9.IX.1944.png|25 години от 9.IX.1944 1800 години Силистра.jpg|1800 години Силистра </gallery> == Известни личности == [[Файл:Dyado Simo Silistra IMARO.JPG|мини|Дядо Симо]] ; Родени в Силистра * [[Флавий Аеций]] (396 – 454), военачалник, три пъти консул на Западната Римска империя, победил Атила в битката при Каталунските полета; * [[Димитра Киевска]] (1810 – 1878), украинска светица * [[Димитър Бучков]] (р. 1931), инженер * Стоян Кирилов Мутафов (1931 – 2013) архитект * Христо Иванов Димитров (1963 – 2001), политик, Народен представител в XXXVIII НС * проф. д-р Георги Едрев, лекар УНГ и университетски преподавател * проф. д-р Евелин Обретенов, гръден хирург и университетски преподавател * [[Йълдъз Ибрахимова]] (р. 1952), певица * [[Денислав Калчев]] (р. 1973), плувец * Веселин Суров, световен шампион по водно спасяване, треньор на Националния отбор по плуване * [[Павел Метеоров]] (1900 – 1977), скулптор * [[Хетко Николов]] (1941 – 1988), композитор на поп музика * [[Веселин Методиев]] (р. 1957), политик * [[Кръстьо Кръстев (физик)|Кръстьо Кръстев]] (1900 – 1969), български физик * [[Капитан дядо Никола]] (? – 1856), революционер * [[Георги Овчаров]] (1889 – 1953), архитект * [[Орфи]] (1943 – 1999), илюзионист * [[Партений Павлович]] (1695 – 1760), книжовник * [[Венцислав Спасов]] (р. 1963), футболист * [[Филиз Хюсменова]] (р. 1966), политик * [[Владислав Карамфилов|Владислав Карамфилов (Влади Въргала)]] (р. 1967), актьор * [[Аврам Шарон]] (р. 1943), израелски дипломат * Петя Илиева (р. 1974), балерина * [[Първан Бянов|Първан Боянов]] (1880 – ?), бивш кмет на Варна * [[Мона|Монислава Недева (Мона)]] (р. 1992), певица и актриса * Ели Раданова, певица * [[Йордан Марков]] (р. 1993), поп певец ; ; Починали в Силистра * [[Елиезер Папо]] (? – 1829), равин ; ; Други * [[Тита (певица)|Христина Христова (Тита)]] – певица * [[Луи Айер]] (1865 – 1916), педагог, преподава в града през 1903 – 1909 г. * [[Стефан Аврамов (революционер)|Стефан Аврамов]] (1862 – 1906), революционер, педагог, журналист, директор на Педагогическото училище през 1898 – 1905 * [[Цанко Церковски]] (1869 – 1926), писател, завършва Педагогическото училище през 1891 г. * [[Иван Дочев]] (1906 – 2005), кмет през 1941 – 1943 г. * [[Симеон Нинев|Симеон Нинев (Дядо Симо)]], войвода на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]], живял в града * [[Иван Стоянов (революционер)|Иван Стоянов]], български революционер от ВМОРО, четник на [[Тане Николов]] <ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50]</ref> == Любопитно == '''Силистра''' (и предишните ѝ имена) може да се свърже също и с: * улиците „Доростол“ ({{maplink|type=line|id=Q123949410|title=Доростол}}) и „Дръстър“ ({{maplink|type=line|id=Q123948729|title=Дръстър}}) в квартал „[[Факултета]]“ в [[София]] * улица „Силистра“ в гр. [[София]] * улица „Силистра“ в гр. [[Варна]] * квартал „Дристор“ в гр. [[Букурещ]], [[Румъния]] – (от Дръстър) * връх [[Силистра (връх)|Силистра]] в [[Антарктида]] * име на [[планета]] от книгата на Джанет Морис ''High Couch of Silistra'' * „[[Корабите на Дуросторум]]“ – [[книга]] на [[Кенет Бълмър]] == Източници == <references /> == Вижте също == * [[ФК Доростол (Силистра)]] == Външни препратки == {{commonscat|Silistra|Силистра}} * [http://www.silistra.bg/ Община Силистра] * [http://kvorum-silistra.info Новини от Силистра] * [http://www.predavatel.com/bg/7/sil.htm Радио и телевизия в Силистра] * [http://www.pravoslavie.bg/История/Дръстърската-патриаршия-и-патриарх-Дамян Дръстърската патриаршия и патриарх Дамян]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130903033917/http://www.pravoslavie.bg/История/Дръстърската-патриаршия-и-патриарх-Дамян |date=2013-09-03 }}, проф. Георги Атанасов * [http://www.eyrie.org/~eagle/reviews/books/0-553-10522-1.html www.eyrie.org] {{navbox | name = Силистра | navbar = plain | state = collapsed | title = [[Файл:Silistra Coat of Arms.gif|25п|Гербът на Силистра]] {{PAGENAME}} | list1 = {{Образование в Силистра}} {{Община Силистра}} {{Река Дунав}} {{Национални историко-археологически резервати в България}} {{Римски градове в България}} {{Градове в България}} }} {{Портал|География|България}} [[Категория:Силистра| ]] 8fklgq53q0ep8tezcul39fo0nw2bxrm 0 10522 12416176 12382253 2024-11-18T18:40:09Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416176 wikitext text/x-wiki {{Твърде дълга}} {{Държава | кратко-име = Русия | официално-име-бг = Руска федерация | официално-име = Российская Федерация | девиз = | химн = [[Химн на Русия|Държавен химн на Руската федерация (на руски: Государственный гимн Российской Федерации)]] | химн-файл = National Anthem of Russia (2000), instrumental, one verse.ogg | демоним = [[руснаци|руснак]] | карта = Russian Federation (orthographic projection) - Annexed Territories disputed.svg | карта-описание = Русия на картата на света (зелено)<br>Териториални претенции (светлозелено){{refn|Кримският полуостров за който Русия има претенции и е де факто [[Анексиране на Крим от Русия|администриран]] от Русия, е [[Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН|признат]] като територия на [[Украйна]] от мнозинството страни членки на ООН.<ref>{{cite news|last=Taylor|first=Adam|title=Crimea has joined the ranks of the world's 'gray areas.' Here are the others on that list.|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2014/03/22/crimea-has-joined-the-ranks-of-the-worlds-gray-areas-here-are-the-others-on-that-list/|publisher=The Washington Post|accessdate=March 27, 2014|date=March 22, 2014}}</ref>}} | столица = [[Москва]] | най-голям-град = Москва | официален-език = [[руски език|руски]]<ref group="б">Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия.</ref> | религия = 47,3% [[християнство]]<br>6,5% [[ислям]]<br>1,2% [[неопаганизъм]] и [[тенгризъм]]<br>0,5% [[будизъм]]<br>0,2% други<br>25% [[нерелигиозност]]<br>13% [[атеизъм]]<br>5,5% без отговор | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Русия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Владимир Путин]] | лидер2 = [[Министър-председател на Русия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Михаил Мишустин]] | законодателна-власт = [[Федерално събрание на Русия|Федерално събрание]] | горна-камара = [[Съвет на федерацията]] | долна-камара = [[Държавна дума]] | събитие-вид = [[История на Русия|Формиране]] | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = [[Киевска Рус]] | събитие-дата1 = 879 г.<ref group="б">Прието е традиционно 862 г. да се счита за начало на руската държавност; в съвременен вид Руската федерация (като РСФСР) е образувана на 7 ноември 1917 г., а от 25 декември 1991 г. носи съвременното си название.</ref> | събитие2 = [[Североизточна Рус|Владимир-Суздал]] | събитие-дата2 = 1157 г. | събитие3 = [[Московско княжество]] | събитие-дата3 = 1263 г. | събитие4 = [[Руско царство]] | събитие-дата4 = 16 януари 1547 г. | събитие5 = [[Руска империя]] | събитие-дата5 = 22 октомври 1721 г. | събитие6 = [[Руска република]] | събитие-дата6 = 14 септември 1917 г. | събитие7 = [[Съветски съюз]] | събитие-дата7 = 30 декември 1922 г. | събитие8 = Руска федерация | събитие-дата8 = 12 декември 1991 г. | събитие9 = Конституция | събитие-дата9 = 12 декември 1993 г. | площ = 17 125 191 | площ-място = 1-во | води% = 13 (вкл. блатата) | население-година = 2024 | население = 146 150 789 | население-източник = <ref>[http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_main/rosstat/ru/statistics/population/demography/ www.gks.ru]</ref> | население-място = 9-о | население-градско = 73 | население-градско-място = 49-о | население-гъстота-място = 181-во | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 146 745 098 | БВП-година = 2022 | БВП = 4,365 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEORU">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=62&pr.y=11&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=922&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a=|title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 6-о | БВП-на-човек = 30 013 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-на-човек-място = 58-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 1,829 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-място = 11-то | БВП-ном-на-човек = 12 575 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-на-човек-място = 68-о | Джини-година = 2018 | Джини = 37,5<ref name="WBRUGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=RU |title=GINI index (World Bank estimate)|publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = 98-о | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,824<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 52-ро | продълж-живот = 65,5 години | продълж-живот-място = 137-о | дет-смъртност = 7,2 | дет-смъртност-място = 140-о | грамотност = 99,4 | грамотност-място = 12-о | валута = [[Руска рубла]] | валута-код = RUB | часова-зона = от [[UTC+2]] до [[UTC+12|+12]] | формат-дата = | климат = разнообразен | организации = [[ООН]], [[Г-20]], [[ОССЕ]], [[APEC]], [[БРИКС]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = RU | TLD = [[.ru]], [[.su]], [[.рф]] | телефонен-код = +7 | ITU префикс = R; UA – UI | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Русѝя''' ({{lang|ru|Росси́я}}) или '''Ру̀ска федера̀ция''' ({{lang|ru|Росси́йская Федера́ция}}), съкратено '''РФ'''<ref>Съгласно чл. 1, т. 2 от [[Конституция на Русия|Конституцията]] на страната наименованията ''Руска федерация'' и ''Русия'' са равнозначни.</ref> е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на [[Европа]] и северната част (30,7 %) на [[Азия]].<ref name="БРЭ-том-0">{{cite book |last= |first= |editor=председател на Осипов Ю. С. и др., отговорният редактор Кравец С.Л. |title=Голяма руска енциклопедия ''(в 36 тома)'' |accessdate=23 септември 2018 |volume=[https://bigenc.ru/rf 1. Ру̀ска федера̀ция] |year=2004 |publisher=Издателство „Руска енциклопедия“ |location=Москва |език=ru |pages=1005 |chapter=Руска федерация |chapterurl=https://bigenc.ru/rf |isbn=5-85270-326-5 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210531064528/https://bigenc.ru/rf |date=2021-05-31 }} ''{{икона|ru}}''</ref> Тя е [[Списък на страните по площ|най-голямата по територия държава в света]]. Обхваща обширни земи в [[Източна Европа]] и [[Северна Азия]]. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със [[САЩ]] при [[Берингов проток|Беринговия пролив]] и с [[Япония]] при [[Южнокурилски пролив|Южнокурилския пролив]]). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km.<ref>[http://www.wolframalpha.com/input/?i=russia+border+length Информация за дължината на границите от] [[Wolfram Alpha]], посетен на 17 октомври 2010 г.</ref> Северната и източната ѝ граница представляват [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] (19 240 km) и [[Тихия океан]] (12 280 km). Има излаз на [[Каспийско море]] (920 km), [[Азовско море]] (672 km), [[Черно море|Черно]] (430 km), [[Балтийско море|Балтийско]] (135 km), вкл. [[Фински залив|Финския залив]] (540 km). Със 17 098 242 km<sup>2</sup> Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от обитаемата площ на [[Земя]]та. Използва 11 часови зони. Със 146 млн. души население тя е [[Списък на страните по население|9-а страна по население]]. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ.<ref>{{cite encyclopedia|encyclopedia=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007|title="Russia"|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761569000_4/Russia.html|year=26 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091028092554/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761569000_4/Russia.html |date=2009-10-28 }}</ref> Русия е често определяна от Запада като енергийна суперсила.<ref>{{cite web |url=http://www.thefirstpost.co.uk/4883,opinion,beware-russia-energy-superpower |title=First Post; Beware Russia Energy Superpower, 12 октомври 2006 |publisher=Thefirstpost.co.uk |date=16 октомври 2006 |accessdate=27 април 2010 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20080612191021/http://www.thefirstpost.co.uk/4883,opinion,beware-russia-energy-superpower |archivedate=12 юни 2008 |архив_дата=2009-01-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090124223425/http://www.thefirstpost.co.uk/4883,opinion,beware-russia-energy-superpower }}</ref><ref>CNN, [http://www.cnn.com/2006/WORLD/europe/12/12/russia.oil/index.html „Russia; A superpower rises again“] by Simon Hooper, December 2006</ref><ref>CNN; [http://edition.cnn.com/2007/WORLD/europe/06/18/chance.intro/ „Eye on Russia: Russia's resurgence“]{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} by Matthew Chance, June 2007</ref> Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света,<ref name=loc>{{cite web|last=Library of Congress|title=Topography and drainage|url=http://countrystudies.us/russia/23.htm|accessdate=26 декември 2007}}</ref> а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.<ref name=loc/> Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита [[862]] г., когато варяжкият принц [[Рюрик]] започва да властва над [[Новгородска земя|Новгородската земя]] (а наследниците му овладяват [[Киевска Рус]]) и дава началото на династията на [[Рюриковичи]]те, управлявали Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли [[Волжка България]] и [[Златната орда]], а образуваното в началото на [[15 век]] [[Велико московско княжество]] обединява всички руски княжества. Към края на 18 век благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване, се появява [[Руската империя]], разпростряла се на 3 континента – [[Европа]], [[Азия]] и [[Северна Америка]], и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания. През [[1917]] г. в резултат от избухналата [[Февруарска революция (1917)|Февруарска революция]] в Руската империя е свалена монархията, а след [[Октомврийска революция]] е създаден [[СССР|Съюзът на съветските социалистически републики]] (СССР) – първата в света [[социализъм|социалистическа държава]], изиграла решаваща роля в победата на [[Декларация на Обединените нации|Съюзниците]] през [[Втората световна война]]. След края на войната между 2-те оформили се суперсили [[САЩ]] и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена [[Студена война]]. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част – [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]] се отделя от съюза и става официално Руска федерация. Руската федерация има смесен [[полупрезидентска република|президентско-парламентарен]] вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. Настоящ президент е [[Владимир Путин]]. Русия е на 6-о място в света по брутен вътрешен продукт (по паритета на покупателната способност) за 2017 г. (4,016 трлн. щ.д.),<ref name="IMFWEORU"/> разполага с [[Въоръжени сили на Руската федерация|5-те по численост]] въоръжени сили в света и 3-тия по стойност военен бюджет след [[САЩ]] и [[Китай]]. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал.<ref name=fas>{{cite web|title=Status of Nuclear Powers and Their Nuclear Capabilities|publisher=Federation of American Scientists|url=http://www.fas.org/nuke/guide/summary.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Русия е [[велика сила]] – постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], член на [[Г-8]] (изключена през март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим<ref>[https://vesti.bg/izkliuchiha-rusiia-ot-g-8-6008320 Статия във vesti.bg]</ref><ref>[https://profit.bg/svetat/rusiya-e-vremenno-izklyuchena-ot-g8/ Статия в profit.bg]</ref>), [[Г-20]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|Шанхайската организация за сътрудичество]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество]], [[Евразийска икономическа общност|Евразийската икономическа общност]] и водещ член на [[ОНД|Общността на независимите държави]]. През 2022 г. напуска [[Съвета на Европа]]. През 21 век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.{{hrf|Mayr|2006}}{{hrf|Coughlin|2007}} През 2022 г. е обявена за държава агресор и терорист от няколко държави. == Етимология на името == {{основна|Рус}} Името ''Русия'' произлиза от [[Киевска Рус|Рус]] – средновековна държава, населена предимно с [[източни славяни]]. С това име страната става известна по-късно в историята, обикновено жителите ѝ я наричат „Русская земля“, което може да се преведе като „руска земя“ или „земя на Рус“. За да се разграничи от други държави, произлезли от нея, тя е обозначена с името ''Киевска Рус'' от съвременната историография. Самото име Рус идва от народа [[Рус]] – група от [[варяги]]те (евентуално [[свеи|шведските]] [[викинги]]),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.etymonline.com/index.php?term=Russia | заглавие = Online Etymology Dictionary | достъп_дата = [[2 ноември]] [[2011]] | издател = Etymonline.com | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thefreedictionary.com/rus | заглавие = Rus – definition of Rus by the Free Online Dictionary, Thesaurus and Encyclopedia | достъп_дата = 2 ноември 2011 | издател = Thefreedictionary.com | език = en }}</ref> които основават държавата [[Киевска Рус|Рус]] (Русь). Старата латинска версия на името Рус е Ruthenia, най-вече употребявано в западните и южните райони на Рус, които са били в непосредствена близост до католическа Европа. Сегашното име на страната, Русия (Россия), идва от [[Византия|византийското]] обозначение на Киевска Рус, Ρωσσία ''Rossia'' (произнасяно Росѝа) в съвременния гръцки език.{{hrf|Milner-Gulland|1997|1 – 4}} Обичайният начин за назоваване на гражданите на Русия е „руснаци“. == География == {{основна|География на Русия}} === Разположение и граници === [[Файл:Russian Federation Relief Map.png|мини|ляво|Физическа карта на Русия]] [[Файл:Talkessel von Werchojansk.JPG|мини|200п|Тайга край град [[Верхоянск]], Източен Сибир]] Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Китай]] и 1,7 пъти по-голяма от [[Канада]].{{hrf|United Nations Statistics Division|2007}} Заема източните области на [[Европа]] и северната част на [[Азия]] – от ексклава [[Калининградска област]] в [[Централна Европа]] до [[Диомидови острови|Диомидовите острови]] в [[Берингов проток|Беринговия проток]] и от [[Земя на Франц Йосиф|Земята на Франц Йосиф]] в [[Арктика]] до връх [[Базардюзю]] в [[Кавказ]].{{hrf|National Geographic Society|2009a}}{{hrf|National Geographic Society|2009b}} Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.{{hrf|CIA|2010}} На запад страната има сухоземна граница с [[Норвегия]] (196 km), [[Финландия]] (1313 km), [[Естония]] (290 km), [[Латвия]] (292 km), [[Беларус]] (959 km) и [[Украйна]] (1576 km), както и излаз на [[Балтийско море]].{{hrf|CIA|2010}} На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с [[Литва]] (227 km) и [[Полша]] (432 km).{{hrf|CIA|2010}} На югозапад Русия има излаз на [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], както и на голямото вътрешно езеро [[Каспийско море]]. По суша граничи с [[Грузия]] (723 km, включително с частично признатите държави [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]]) и [[Азербайджан]] (284 km).{{hrf|CIA|2010}} Южната граница на страната в Азия е с [[Казахстан]] (6846 km), [[Китай]] (40 km в [[Южен Сибир]] и отделен участък от 3605 km в [[Далечен изток|Далечния изток]]), [[Монголия]] (3441 km) и [[Северна Корея]] (18 km).{{hrf|CIA|2010}} На изток Русия има излаз на [[Тихи океан|Тихия океан]] и свързаните с него [[Японско море|Японско]], [[Охотско море|Охотско]] и [[Берингово море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} На североизток страната има дълга морска граница със [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]], която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров [[Чукотка]] от американския щат [[Аляска]].{{hrf|DOALOS/OLA|2002}} На север Русия граничи със [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и неговите [[Източносибирско море]], [[Море Лаптеви]], [[Карско море|Карско]] и [[Баренцево море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} === Релеф и води === [[Файл:Volga Ulyanovsk-oliv.jpg|мини|200п|Източноевропейската равнина с река Волга край град [[Уляновск]]]] Основната част от територията на [[Европейска Русия]] е заета от обширната [[Източноевропейска равнина]], в централната част на която са сравнително високите [[Валдайски възвишения]] с надморска височина до 350 m.{{hrf|sci-lib.com|2010}} По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река [[Волга]], която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са [[Кама (река)|Кама]] и [[Ока (река)|Ока]].{{hrf|UNEP/DEWA~Europe|2010}} [[Дон]], другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море.{{hrf|АД ГБУВПиС|2010}} В северната част на Източноевропейската равнина се намират [[Онежко езеро|Онежкото]] и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]], които се оттичат чрез река [[Нева]] в [[Балтийско море]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010a}} Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-големите реки в този район са [[Северна Двина]] и [[Печора (река)|Печора]].{{hrf|Котляков|2010}}{{hrf|знам.bg|2008}} [[Файл:Эльбрус.jpg|200п|мини|ляво|Връх Елбрус, най-високата точка на Русия]] В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет [[Голям Кавказ]], където се намира и най-високият връх в страната – [[Елбрус]] (5642 m).{{hrf|ProTown.ru|2009}} За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига [[Урал (планина)|Урал]] (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион [[Сибир]], който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010b}} Източно от Урал се намира обширната [[Западносибирска равнина]], която се оттича главно чрез реките [[Об]] с главния си приток [[Иртиш]] и [[Енисей]].{{hrf|Гвоздецкий|2010a}} На изток от нея е разположено [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]], отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото [[Путорана]]), но на изток се спуска и преминава в [[Централноякутска равнина|Централноякутската равнина]], отводнявана от река [[Лена]].{{hrf|Гвоздецкий|2010b}} [[Файл:Vasyugan.jpg|мини|[[Западносибирска равнина]]]] В най-североизточната част на Сибир се намират [[Верхоянски хребет|Верхоянският хребет]] (2389 m) и хребетът [[Черски]] (3147 m), както и [[Яно-индигирска низина|Яно-индигирската]] и [[Колимска низина|Колимската низина]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Най-големите реки в тази област са [[Индигирка]] и [[Колима]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположени планините [[Алтай]] (4506 m), [[Саяни]] (3491 m), [[Яблонов хребет]] (1678 m), [[Становой хребет]] (2482 m). Между тях се намира езерото [[Байкал]] – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света,{{hrf|United States Geological Survey}} съдържащо над 1/5 от всички повърхностни несолени води в света.{{hrf|UNESCO World Heritage Centre}} То се отводнява от река [[Ангара]], приток на Енисей.{{hrf|Магия Байкала|2013}} На изток Сибир граничи с руския [[Далечен изток]], като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по [[Колимски планини|Колимските планини]], хребета [[Джугджур]] и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров [[Камчатка]]. Най-голямата река в тази област е [[Анадир]].{{hrf|Академик|2013}} В южната част на руския Далечен изток се намира басейнът на река [[Амур]] и планините [[Сихоте Алин]] (2090 m).{{hrf|Академик|2013}}{{hrf|Федеральная служба геодезии и картографии России|2000|}} === Климат === Големите размери на Русия и отдалечеността на обширни части от нея от океаните определят континенталния характер на климата в по-голямата част от страната. Планинските масиви на юг пречат на притока на влажни въздушни маси от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], докато равнините на запад и север я откриват за [[Арктика|арктическо]] и [[Атлантически океан|атлантическо]] влияние.{{hrf|Library of Congress|2007}} [[Валеж]]ите са относително ниски, по-значителни са по тихоокеанското крайбрежие и в [[Северен Кавказ]].{{hrf|Library of Congress|2007}} В почти цялата страна зимните валежи са във вид на [[сняг]], като дните със снежна покривка варират от 40 в някои части на [[Европейска Русия]] до 250 в най-студените части на [[Сибир]].{{hrf|Library of Congress|2007}} Най-гъсто населените части на Русия – основната част от Европейска Русия и южните части на [[Западен Сибир]] и [[Далечен изток|Далечния изток]] – имат [[влажен континентален климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Той се характеризира с големи сезонни температурни разлики – студена зима и топло, в южните части на Европейска Русия и горещо лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Валежите са относително равномерно разпределени през годината, с изключение на Далечния изток, където под влияние на [[мусон]]ите зимата е значително по-суха от лятото.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} В северните части на Европейска Русия и по-голямата част от Сибир и Далечния изток климатът е [[Субполярен климат|субполярен]], характеризира се с дълга и много студена зима и кратко и прохладно лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Зимата е особено сурова в североизточната част на Сибир,{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} където са регистрирани най-ниските температури в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] – до −67,8&nbsp;°C, измерени при [[Верхоянск]].{{hrf|Arizona State University|2013}} Под влияние на [[Азиатски максимум|Азиатския максимум]] валежите в източната част на [[Южен Сибир]] и средната част от тихоокеанското крайбрежие са силно ограничени – до 60 mm годишно.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Крайбрежието на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и руските острови в него имат [[полярен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} На юг крайбрежието на [[Черно море]] има [[влажен субтропичен климат]] с мека и влажна зима, а областите на север и северозапад от [[Каспийско море]], както и някои райони в Южен Сибир, имат [[студен степен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} === Флора и фауна === [[Файл:Russia vegetation.png|мини|450п|{{колони|2|{{legend|#c0c0c0|Арктическа пустиня}} {{legend|#9fd6c9|Тундра}} {{legend|#a7bddb|Алпийска тундра}} {{legend|#006d64|Тайга}} {{legend|#3c9798|Планинска гора}} {{legend|#a4e05d|Широколистна гора}} {{legend|#f7ec6f|Степ}} {{legend|#9b8447|Полупустиня}}}}]] Територията на Русия формира североизточната част на биогеографското царство [[Палеарктика]], като попада в няколко биогеографски региона.{{hrf|BBC|2014}} Северната част от руските острови в Северния ледовит океан е заета от [[Арктическа пустиня|арктически пустини]], почти напълно лишени от растителност и с бедна фауна – главно [[китоподобни]], [[перконоги]], [[Бяла мечка|бели мечки]] и птици от семейство [[Кайрови]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} По-южните острови и континенталното арктическо крайбрежие се намират в зоната на [[тундра]]та – на север растат предимно [[мъхове]] и [[лишеи]], на юг се появява също тревиста и храстова растителност, а в най-южната ѝ част – дори групи дървета.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Освен [[северен елен|северните елени]], типични за тундровата фауна са [[Полярна лисица|полярната лисица]], [[овцебик]]ът, [[леминги]]те, [[полярна сова|полярната сова]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Някои високопланински области във вътрешността на континента също са заети от тундри. Южно от тундрата е разположен най-обширният биогеографски регион в Русия – [[тайга]]та, зона на [[Иглолистна гора|иглолистни гори]], заемаща основната част от Сибир и Далечния изток и северните и североизточни части на Европейска Русия. Доминиращи дървесни видове в тайгата са [[смърч]]ът и [[ела]]та, на по-сухи почви и [[бор]]ът, като източно от [[Енисей]], където климатът е по-суров, смърчът е изместен от [[лиственица]]та. В речните долини на тайгата има и широколистна растителност, а обширни области са заети от [[Блато|блата]]. Характерни животни са [[лос]]ът, [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[росомаха]]та, [[вълк]]ът, [[ондатра]]та, както и традиционно ловуваните за кожи [[самур]], [[хермелин]] и [[катерици]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В Европейска Русия и Западен Сибир тайгата преминава на юг и югозапад в пояс от [[Смесена гора|смесени]] и [[широколистна гора|широколистни гори]], в които типични широколистни дървета са [[дъб]]ът, [[липа]]та, [[бреза]]та и [[трепетлика]]та, а характерни животни – [[сърни]]те, вълците, [[Лисица|лисиците]], катериците и [[златки]]те. Особен характер имат смесените гори в южната част на Далечния изток, където преобладават източноазиатски видове смърч, ела, дъб и [[бряст]] и характерна за региона фауна – [[сибирски тигър]], [[петнист елен]], [[хималайска мечка]], [[енотовидно куче]], [[амурска котка]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В южната част на Европейска Русия и отделни области в Южен Сибир широколистните гори преминават на юг в [[степ]]и с предимно тревиста растителност, значителна част от които е превърната в обработваеми земи. Характерни за този регион животни са различни видове [[гризачи]], [[Степен вълк|степни вълци]], лисици, а в Сибир – и [[манул]]и. Низините край Каспийско море имат [[Полупустиня|полупустинен]] характер, а флората и фауната на Черноморието има сходства със средиземноморската.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Русия има най-големите резерви на гори в света,{{hrf|FAO|2010}} наричани „белите дробове на Европа“.{{hrf|Walsh|2003}} В страната живеят 266 вида бозайници и 780 вида птици. Към 1997 година общо 415 животински вида са включени в [[Червена книга|Червената книга]] на Руската федерация.{{hrf|Merzliakova|1997}} В Русия има 41 [[Национален парк|национални парка]] и 101 [[резерват]]а с обща площ около 335 хиляди km²,{{hrf|Center for Russian Nature Conservation|2013}} включително 41 [[биосферен резерват|биосферни резервата]].{{hrf|UNESCO|2011}} == История == {{основна|История на Русия}} === Ранна история === Най-ранните сведения за заселване на хора на територията на днешна Русия са от [[ранен палеолит|ранния палеолит]], като по Черноморието има находки на възраст 1,5 милиона години,{{hrf|Любин|2008|141 – 143}} а ''[[Homo sapiens]]'' се появяват преди около 50 хиляди години.{{hrf|Anikovich|2007|223 – 226}} Според преобладаващото мнение, предшествениците на [[индианци]]те се заселват в [[Америка]] преди около 16 хиляди години, преминавайки през източните части на Русия.{{hrf|Goebel|2008|1497 – 1502}} [[Неолит]]ът в южните части на страната настъпва в края на IV и началото на III хилядолетие пр.н.е. и постепенно се разпространява на север, но в обширни рядко населени части от Сибир ловът и риболовът остават основа на стопанството до Новото време.{{hrf|Лурье|1956|}} През неолитната и [[халколит]]ната епоха на днешната територия на Русия се формират няколко от големите езикови групи в Евразия – [[Индоевропейски езици|индоевропейската]] в европейските степи,{{hrf|Gimbutas|1985|190}} [[Уралски езици|уралската]] по средното течение на Волга и района на Урал{{hrf|Kallio|2006|2 – 25}} и [[Тюркски езици|тюркската]] в Южен Сибир.{{hrf|Róna-Tas|1998|67 – 80}} През I хилядолетие пр.н.е. най-южните области влизат в контакт с цивилизациите в [[Средиземноморие]]то, [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Китай]] и се появяват първите писмени сведения за конкретни народи – [[скити]]те и по-късно [[сармати]]те в южната част на Европейска Русия,{{hrf|Sinor|1990|97}}{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014a}} [[Енисейски киргизи|енисейските киргизи]] и [[динлин]] в Южен Сибир,{{hrf|Худяков|2001|}}{{hrf|Lu|1996|111, 135 – 137}} [[сушън]] в Далечния изток.{{hrf|Нестеров|1996|205}} През VI век пр.н.е. по черноморското и азовското крайбрежие са основани няколко [[Велика гръцка колонизация|гръцки колонии]], които стават основа на просъществувалото до края на IV век [[Боспорско царство]].{{hrf|Canadian Institute of Ukrainian Studies|2001}} От края на III век пр.н.е. до края на I век част от Южен Сибир е част от държавата на [[хунну]].{{hrf|Di Cosmo|2002|}} В края на I век от изток в Европейска Русия навлизат [[хуни]]те, които през следващите десетилетия установяват контрол над степите северно от Кавказ, където подчиняват ираноезичните [[алани]].{{hrf|Гмыря|1995|9}} През V – VI век голяма част от Южен Сибир е под властта на хаганата [[Жоужан]], който изтласква към степите на Европейска Русия [[савири]]те и някои [[Огузи|огузки]] племена.{{hrf|Kim|131 – 132}} [[Файл:Kievan Rus en.jpg|мини|[[Киевска Рус]] през 10 век]] В средата на VI век степните области в Европейска Русия влизат в границите на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], а тези в Сибир – на [[Тюркски каганат|Тюркския каганат]], който към края на века се разширява до Азовско море.{{hrf|Pohl|1998|18}}{{hrf|Christian|1998|247 – 264}} През VII век Тюркският каганат постепенно се разпада, като в Европа на негово място възниква просъществувалата за кратко [[Велика България]],{{hrf|Златарски|1994|140 – 141}} последвана от [[Хазарски хаганат|Хазарският каганат]].{{hrf|Noonan|1999|498}} По същото време по средното течение на Волга възниква [[Волжка България]],{{hrf|Bowersock|1999|354}} а малко по-късно в Сибир тюркските владения за завзети от [[Уйгурски хаганат|Уйгурския]] и [[Кимакския каганат]].{{hrf|Golden|1990|349}}{{hrf|Плетнёва|1982|190}} През VII век в Хазарския каганат навлизат [[унгарци]]те, които през следващото столетие се изселват на запад.{{hrf|Library of Congress|1989}} В началото на IX век [[варяги]]те и свързваната с тях етническа група [[рус]] образуват [[Руски каганат|Руския каганат]] – мрежа от укрепени пунктове в северната половина на днешна Европейска Русия, от които контролират местното [[Угро-фински езици|угро-финско]], а в най-западните области и [[Славяни|славянско]] население.{{hrf|Franklin|1996|33 – 36}}{{hrf|Dolukhanov|1996|187}} През 862 година властта в северозападната част на тази територия е поета от [[Рюрик]] – [[Рюриковичи|неговите потомци]] управляват в Русия до края на XVI век, а тази година традиционно се смята за начало на руската държавност.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014b}} През 884 година наследникът на Рюрик [[Олег]] превзема [[Киев]], поставяйки началото на [[Киевска Рус]], държава с център в днешна северна [[Украйна]], която обхваща и значителна част от северните области на днешна Европейска Русия.{{hrf|Vernadsky|1973|29}} Около 988 година Киевска Рус приема [[християнство]]то с посредничеството на [[България]], от която възприема също [[старобългарски език|старобългарския език]] и кирилската писменост,{{hrf|Бодянский|1843}} а първият духовен глава на Киевската църква и първите нейни епископи са българи по народност.{{hrf|Благоев|2004}} В края на X век Хазарският каганат е унищожен от киевски и [[Огузи|огузки]] нападения{{hrf|Encyclopaedia Britannica|2020}} и доминиращо място в степите на Европейска Русия заемат [[печенеги]]те, последвани от [[кумани]]те. През XI – XII век Киевска Рус постепенно се децентрализира, като нейният велик княз остава номинален глава на система от [[Уделно княжество|уделни княжества]], владения на членове на [[Рюриковичи|Рюриковата династия]], намиращи се в сложна йерархия помежду си.{{hrf|Pipes|1974|42}} Главните уделни княжества на територията на днешна Русия са [[Новгородска земя|Новгородската земя]], [[Владимирско-Суздалско княжество|Владимирско-Суздалското]], [[Смоленско княжество|Смоленското]] и [[Рязанско княжество|Рязанското княжество]]. В първите години на XIII век в Южен Сибир и съседните части на днешна [[Монголия]] възниква [[Монголска империя|Монголската империя]], която за няколко десетилетия, водена от [[Чингис хан]] и неговите наследници, подчинява огромни територии от [[Китай]] до [[Средиземно море]] и [[Централна Европа]].{{hrf|Guzman|1988|568 – 570}} През 1223 година [[Бату хан]] навлиза в Източна Европа и разгромява куманите, [[Монголско нашествие в Киевска Рус|разграбва Киевска Рус]] и [[Монголско нашествие във Волжка България|напада Волжка България]]. В последвалите войни, в които по някои оценки населението на Рус намалява наполовина,{{hrf|Parallelsixty.com|2010}} куманите и Волжка България са изцяло подчинени от монголците, а повечето уделни княжества изпадат в зависимост от тях. Създадената от монголците [[Златна орда]], приела през XIV век [[ислям]]а за своя официална религия, е доминираща сила в Източна Европа през следващите няколко века, а зависимите от нея уделни княжества стават основата на бъдещата Русия.{{hrf|Curtis|1998a}} === Възходът на Москва === {{основна|Велико московско княжество|Руско царство}} [[Файл:Muscovy 1300-1462.png|мини|ляво|Териториално разширение на Московското княжество през 1300 – 1462 година]] [[Москва]] води началото си от крепост, изградена около 1156 година от великия княз на Киевска Рус [[Юрий Долгоруки]].{{hrf|moscow.org|2016}} През 1263 година градът става център на уделно княжество ({{lang|ru|удельное княжество}}), владяно от семейството на владимирско-суздалските князе.{{hrf|Кучкин|2019}} През следващите десетилетия княжеството постепенно увеличава територията си, през 1325 година в Москва се премества митрополитът на Киев и Цяла Рус,{{hrf|Школьник|2019|31}} а през 1362 година московският княз [[Дмитрий Донски]] получава от Златната орда титлата на велик княз на Владимир и Суздал,{{hrf|Мороз|2019|1}} която е запазена от наследниците му, утвърждавайки ги като най-влиятелните владетели в руския североизток. През първата половина на XV век Великото московско княжество изпада в тежка криза, съпътствана с династични конфликти и активни интервенции на монголците. В същото време на запад се консолидира [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], което завзема западните части на днешна Русия и влиза в съюз с традиционния съперник на Москва – [[Велико тверско княжество|Великото тверско княжество]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2016}} Москва постига обрат в средата на управлението на [[Иван III]], когато отхвърля зависимостта си от монголците (1480) и завладява [[Новгородска република|Новгородската република]] (1477) и Твер (1485).{{hrf|Curtis|1996a}} В началото на XVI век московските велики князе подчиняват и останалите уделни княжества и се превръщат в единствената сила на изток от Литва и на север от монголците.{{hrf|Curtis|1996a}} Засилването на Московското княжество е съпътсвано от засилваща се криза в Златната орда, която през 1395 година претърпява тежко поражение от войските на [[Тимур]], което я лишава от контрола върху северния клон на [[Път на коприната|Пътя на коприната]].{{hrf|Бартольд|1963|803}} През следващите десетилетия, до средата на XV век, Златната орда се разпада на няколко по-малки мюсюлмански държави, контролиращи части от територията на днешна Русия – [[Казанско ханство]], [[Сибирско ханство]], [[Ногайска орда]], [[Кримско ханство]], [[Узбекско ханство]].{{hrf|Почекаев|2004}} [[Файл:Ivan IV parsuna 3 N.Tagil.jpg|мини|200п|Иван IV Грозни, първият руски цар, управлявал от 1533 до 1584 година]] [[Иван IV]], наречен по-късно ''Грозни'' („Страшни“), става първият московски владетел, провъзгласил се официално за [[цар]], като символ на своите имперски претенции след завладяването на всички източни руски княжества.{{hrf|Curtis|1996a|}} Той централизира управлението, подчинява аристокрацията с жестоки репресии,{{hrf|Curtis|1996a|}} кодифицира законодателството, създава [[земски събор]]и, намалява влиянието на духовенството.{{hrf|Zenkovsky|1957|37}} Иван Грозни продължава руската експанзия, завземайки [[Казанско ханство|Казанското]], [[Астраханско ханство|Астраханското]] и [[Сибирско ханство|Сибирското ханство]],{{hrf|Martin|1995|395}} но претърпява поражение в [[Ливонска война|Ливонската война]],{{hrf|Urban|1983|}} а в края на управлението му страната е съсипана от вътрешна нестабилност, външни нападения, болести и глад. В годините след смъртта на Иван Грозни е прекъснато управлението на династията на [[Рюриковичи]]те и Русия навлиза в продължителен период на вътрешна и външна нестабилност, наричан [[Смутно време|Смутното време]], чиято кулминация са [[Велик глад в Русия (1601 – 1603)|Великият глад]], унищожил през 1601 – 1603 година около една трета от населението, и завземането на Москва от войски на [[Жечпосполита]] през 1610 година.{{hrf|Curtis|1996a|}} Въпреки тази криза, през следващите години страната постепенно се стабилизира, като за цар е избран боляринът [[Михаил (Русия)|Михаил Романов]], който успява да наложи [[Романови|своя династия]]. Възползвайки се от [[Въстание на Богдан Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]], неговият наследник [[Алексей (Русия)|Алексей]] завладява през 1667 година [[Левобрежна Украйна]].{{hrf|Curtis|1996a|}} През този период започва колонизацията на [[Сибир]], като московски предни постове достигат до река [[Амур]] и полуостров [[Чукотка]],{{hrf|Wood|2011|320}} а руски кораби откриват [[Берингов проток|Беринговия проток]].{{hrf|Fisher|1981|}} Управлението на първите Романови е съпътствано и от масово [[крепостничество|закрепостяване]] на селяните, както и от чести бунтове, най-мащабно сред които е [[Въстание на Степан Разин|Въстанието на Степан Разин]] през 1667 – 1671 година.{{hrf|Skocpol|1988|}}{{hrf|Kotilaine|2004|264}}{{hrf|Curtis|1996a|}} === Руска империя === {{основна|Руска империя}} [[Файл:Peter de Grote.jpg|200px|ляво|мини|[[Петър I (Русия)|Петър Велики]]]] Наследникът на Алексей Романов [[Петър I (Русия)|Петър Велики]], управлявал от 1682 до 1725 година, извършва [[Реформи на Петър I|поредица от реформи]], насочени към модернизацията на страната по западноевропейски образец,{{hrf|Hughes|2000|}} и я превръща във фактор на европейската сцена. Той побеждава [[Швеция]] във [[Велика северна война|Великата северна война]], осигурявайки на Русия достъп до [[Балтийско море]],{{hrf|Solovyov|2001a}}{{hrf|Solovyov|2001b}} където основава новата столица [[Санкт Петербург]]. През 1721 година Петър Велики се обявява за [[император]]. Реформите на Петър започват да налагат Руската империя като един от най-важните политически и военни фактори в Европа.{{hrf|Тимошина|2015|}} С участието си в тежки конфликти, като [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] и най-вече [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]], руската армия натрупва опит и възможности, сравними с тези на водещите европейски въоръжени сили.{{hrf|Prothero|1909|314 – 320}}{{hrf|Stone|2006|70 – 72}} Кулминацията на този възход идва под управлението на [[Екатерина II|Екатерина Велика]] (1762 – 1796), която разширява границите на Руската империя до централна Европа, [[Поделби на Жечпосполита|унищожавайки Жечпосполита]], а на юг отблъсква [[Османска империя|Османската империя]] и утвърждава руските граници до [[Черно море]] и [[Кавказ]].{{hrf|Maranzani|2020}} Военните успехи са постигнати за сметка на засилване на привилегиите на аристокрацията, разширяване на [[крепостничество]]то и отнемане на привилегиите на [[Казаци|казачеството]], което предизвиква съпротива, най-явна в бунта на [[Емелян Пугачов]].{{hrf|Forster|1970|165 – 172}} [[Файл:Vasily Surikov - Suvorov Crossing the Alps in 1799 - Google Art Project.jpg|мини|Водените от [[Александър Суворов]] руски войски прекосяват [[Алпи|италианските Алпи]] по време на [[Италиански поход|Италианския поход]], 1799]] Събитията след [[Френска революция|Френската революция]] от 1789 година въвличат Руската империя в европейските военни конфликти. През 1799 и 1804 – 1807 година Русия воюва срещу [[Франция]], след това е неин съюзник, а през 1812 година френският император [[Наполеон I]] предприема завършил катастрофално поход до Москва.{{hrf|Curtis|1996b|}} През този период руски военни контингенти достигат до [[Италия]], [[Франция]] и [[Нидерландия (област)|Нидерландия]], а в края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] Руската империя е основен участник в победилата коалиция, която очертава следвоенния ред в Европа на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815). Следващите години отбелязват кулминацията на външнополитическото влияние на Руската империя, която става гарант за стабилността на консервативните режими в Европа и на практика превръща [[Османска империя|Османската империя]] в свой [[протекторат]].{{hrf|Ozavci|2021|158 – 176}} Офицерите, воювали срещу Наполеон в Западна Европа, донасят в Русия идеите на [[Либерализъм|либерализма]] и част от тях правят опит за ограничаване на властта на императора с неуспешното [[Декабристко въстание]] от 1825 година.{{hrf|Grey|1973|}} Към края на консервативното управление на [[Николай I (Русия)|Николай I]] (1825 – 1855) социалното и технологично изоставане на страната стават все по-видими и довеждат до унизителното ѝ поражение в [[Кримска война|Кримската война]].{{hrf|Vincent|1981|37 – 49}} Новият император [[Александър II (Русия)|Александър II]] (1855 – 1881) започва мащабни реформи, сред които е [[Премахване на крепостничеството|премахването на крепостничеството]] през 1861 година.{{hrf|Zenkovsky|1961|280 – 293}} Тези реформи дават тласък на индустриализацията и модернизират армията, която провежда успешната [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война]] от 1877 – 1878 година, довела до изтласкването на Османската империя от голяма част от [[Балкани]]те.{{hrf|Gunter|2013|231 – 233}} През голяма част от XIX век и първите години на XX век Русия и [[Британска империя|Британската империя]] се борят за влияние в [[Афганистан]] и съседните територии на [[Централна Азия|Централна]] и [[Южна Азия]], като съперничеството им става известно като [[Голямата игра]].{{hrf|Fromkin|1980|936 – 951}} [[Файл:The Russian Empire-en.svg|300px|мини|ляво|Руската империя в края на [[19 век]]]] В края на 19 век се вижда възхода на различни социалистически движения в Русия. Александър II е убит през 1881 от революционни терористи.{{hrf|Frank|1995|641 – 643}} Управлението на неговия син [[Александър III (Русия)|Александър III]] (1881 – 1894) е мирно, но съпътствано от възход на социалния консерватизъм и [[антисемитизъм|антисемитизма]].{{hrf|Taranovski|1984|207 – 219}}{{hrf|Löwe|2009}} При управлението на последния император [[Николай II (Русия)|Николай II]] (1894 – 1917) в страната избухват масови размирици, повод за които става унизителното поражение в [[Руско-японска война|Руско-японската война]].{{hrf|Esthus|1981|396 – 411}} Вълненията са потушени, но императорът е принуден да проведе значителни реформи с приемането на [[конституция]], гарантираща [[свобода на словото|свободата на словото]] и [[Свобода на събранията|събранията]], легализирането на политическите партии и създаването на изборен парламент – [[Държавна дума на Руската империя|Държавна дума]].{{hrf|Doctorow|1976|33 – 52}} [[Файл:19170704 Riot on Nevsky prosp Petrograd.jpg|мини|Петроград, 1917: сблъсъци между силите на Петроградския съвет и временното правителство няколко месеца след свалянето на царския режим]] През 1914 година Русия влиза в [[Първа световна война|Първата световна война]] в подкрепа на своя съюзник [[Сърбия]],{{hrf|Williamson|1988|795 – 818}} и през следващите години воюва на няколко фронта, изолирана от главните си съюзници в [[Антанта]]та.{{hrf|Schmitt|1924|449 – 473}} С [[Настъпление на Брусилов|настъплението на Брусилов]] през 1916 година руската армия почти напълно унищожава войските на [[Австро-Унгария]],{{hrf|Schindler|2003|27 – 59}} но предвоенното социално напрежение се засилва от нарастващите разходи и тежките жертив във войната и корупцията на управляващия режим, предизвиквайки [[Руска революция (1917)|нова революция]].{{hrf|Curtis|1998b}} В началото на 1917 година император [[Николай II (Русия)|Николай II]] е [[Февруарска революция (1917)|принуден да абдикира]] и властта е поета от [[Временно руско правителство|Временно правителство]] – неустойчива коалиция на разнородни политически партии.{{hrf|Mosse|1964|408 – 419}} На 14 септември (1 септември стар стил) Временното правителство обявява Русия за република, слагайки край на Руската империя.{{hrf|Зацарин|2016}} === Съветска Русия === {{основна|СССР|РСФСР}} Възползвайки се от нестабилността на Временното правителство, на 7 ноември (25 октомври) 1917 година крайната партия на [[болшевики]]те извършва [[Октомврийска революция|въоръжен преврат]] и установява контрол над столицата Санкт Петербург.{{hrf|Llewellyn|2018}} Макар да претърпяват тежко поражение в последвалите общи избори, през януари 1918 година болшевиките разпускат новоизбраното [[Учредително събрание (Русия)|Учредително събрание]],{{hrf|Curtis|1998b}} поставяйки началото на продължила повече от пет години тежка [[Гражданска война в Русия|Гражданска война]].{{hrf|Mawdsley|2007|3, 230}} Още през март 1918 година болшевишкото правителство сключва сепаративния [[Брест-Литовски мирен договор]], отказвайки се от обширни територии в Източна Европа и повече от половината от руския промишлен капацитет.{{hrf|Figes|2017}} От първоначалната си база в историческото ядро на Русия болшевиките постепенно надделяват военно над своите противници, които имат тежки разногласия и помежду си - сред тях има от консервативни [[Монархизъм|монархисти]] до крайнолеви [[Социализъм|социалисти]] и [[Анархизъм|анархисти]], множество [[националноосвободително движение|националноосвободителни движения]], опитващи се да се освободят от руския контрол, както и военни контингенти на други държави, подкрепящи различни фракции.{{hrf|Egorov|2023}} С успеха си в Гражданската война те си връщат контрола и над някои от загубените в началото територии - голяма част от [[Украйна]], [[Задкавказие]]то, [[Средна Азия]] - които получават административна обособеност в рамките на създадената през 1922 година федерация [[Съюз на съветските социалистически републики]].{{hrf|Sakwa|1999|140-143}} [[Файл:Smoke of chimneys is the breath of Soviet Russia.jpg|мини|Пропаганден плакат от епохата на индустриализацията. Лозунгът гласи: „Димът на комините – диханието на съветска Русия“.]] Още в хода на Гражданската война в страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. След смъртта на [[Ленин]] през 1924 г. [[Йосиф Сталин]] е избран за генерален секретар на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|комунистическата партия]] и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя [[Нова икономическа политика|НЕП]] на Ленин и инсталира изцяло [[планова икономика]]. [[Лев Троцки]], основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в [[Голямата чистка]], период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като [[радио]]то и [[телевизия]]та. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии ([[ГУЛАГ]]) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6 – 7 милиона са разселени,<ref name="ConquestGRZ">Robert Conquest in [http://sovietinfo.tripod.com/CNQ-Victims_Stalinism.pdf „Victims of Stalinism: A Comment.“] ''Europe-Asia Studies'', Vol. 49, No. 7 (Nov., 1997), pp. 1317 – 1319 states: „We are all inclined to accept the Zemskov totals (even if not as complete) with their 14 million intake to Gulag 'camps' alone, to which must be added 4 – 5 million going to Gulag 'colonies', to say nothing of the 3.5 million already in, or sent to, 'labor settlements'. However taken, these are surely 'high' figures.“</ref> от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).<ref name="Rosefielde7677">Steven Rosefielde. ''Red Holocaust'' [[Routledge]], 2009. ISBN 0-415-77757-7 pg. 67 ''„...more complete archival data increases camp deaths by 19.4 percent to 1,258,537“''; pg 77: ''„The best archivally based estimate of Gulag excess deaths at present is 1.6 million from 1929 to 1953.“ ''</ref> Под ръководството на Сталин страната за кратко време отбелязва изключително бърза реорганизация на икономическите дейности и се индустриализира с много високи темпове. Селското стопанство е [[колективизация|колективизирано]] и се трансформира от отрасъл с примитивен характер до централизиран и механизиран основен сектор от икономиката. Този процес е подсилен и чрез репресии срещу собствениците на частни стопанства, а сушата в Украйна става причина за катастрофални резултати в реорганизацията на земеделието там, довели до гладната смърт на няколко милиона души. Въпреки това СССР се трансформира от предимно аграрна икономика до голяма индустриална сила за кратък период от време. [[Файл:RIAN archive 93172 Defenders of Leningrad.jpg|ляво|мини|Червеноармейци по време на отбраната на Ленинград]] След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с [[Великобритания (остров)|Великобритания]] и [[Франция]], руското правителство решава вместо това да си осигури [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение с Германия]]. Докато [[Хитлер]] завладява [[Полша]], [[Франция]] и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез [[Полска кампания (1939)|кампанията в Полша]] и [[Зимната война]]. На [[22 юни 1941]] г. [[Германска империя (1933-1945)|нацистка Германия]] изненадващо нахлува на територията на [[СССР]] с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на [[Втората световна война]] – [[Източен фронт (Втора световна война)|Източният]]. [[Вермахта]] постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството.<ref name="case">{{cite web|url=http://www.gendercide.org/case_soviet.html|title=Case Study: Soviet Prisoners-of-War (POWs), 1941 – 42|work=Gendercide Watch|accessdate=22 юли 2007}}</ref> Немската офанзива обаче е спряна в [[битка за Москва|битката за Москва]]. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в [[Битка при Сталинград|битката за Сталинград]] през зимата на 1942 – 43, след това в [[битката при Курск]] през лятото на 1943 година и не успяват да превземат [[Ленинград]] въпреки наложената му [[Обсада на Ленинград|900-дневна обсада]]. Под ръководство на [[Сталин]] и командири като [[Георгий Жуков|Георги Жуков]] и [[Константин Рокосовски]], както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944 – 45) и превземат [[Берлин]] през май [[1945]], което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от [[Манджурия]] и Северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни,<ref>[http://lib.ru/MEMUARY/1939-1945/KRIWOSHEEW/poteri.txt#w02.htm-186 G. I. Krivosheev Rossiia i SSSR v voinakh XX veka: Poteri vooruzhennykh sil; statisticheskoe issledovanie OLMA-Press, 2001 ISBN 5-224-01515-4 Table 115]</ref> което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила. [[Файл:Gagarin blommor384 123398a.jpg|мини|ляво|[[Юрий Гагарин]], първият човек в Космоса]] След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа [[Германска демократична република|Източна Германия]], а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите дотогава авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз – [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си [[атомна бомба]] и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок [[НАТО]], с което се поставя началото на [[Студената война]]. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на [[Варшавския договор]] през 1955 г. Т. нар. „блоково противопоставяне“ започва – от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга – водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на [[Арабско-израелски конфликт|Израелско-арабския конфликт]]. [[Файл:RIAN archive 417888 Leonid Brezhnev speaks at 18th Komsomol Congress opening.jpg|мини|225px|Леонид Брежнев изнася реч при откриването на 18-ия конгрес на [[комсомол]]а, 1979]] От 1953 до 1964 г. СССР е управляван от [[Никита Хрушчов]], който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-ия конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин в реч, озаглавена „[[За култа към личността и неговите последици]]“ ({{lang|ru|„О культе личности и его последствиях“}}). Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 г. СССР смазва [[Унгарска революция (1956)|опит за антиправителствено въстание]] в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „[[Овладяване на целината]]“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] и [[Юрий Гагарин|първия човек в Космоса]]. През 1961 г. в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква [[Карибска криза|карибската ракетна криза]]. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от трета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където [[Мао Дзедун]] продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 г. СССР бива оглавен от [[Леонид Брежнев]], чието управление става известно като ерата на застоя – период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. [[Война в Афганистан (1979-1989)|съветски войски навлизат в Афганистан]]. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в [[Афганистан]], ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента [[Хафизула Амин]] за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили. [[Файл:RIAN archive 848095 Signing the Agreement to eliminate the USSR and establish the Commonwealth of Independent States.jpg|мини|Държавните глави на Русия, Беларус и Украйна подписват [[Беловежко споразумение|Беловежкото споразумение]] за разтуряне на СССР и създаване на ОНД]] През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 г. [[Юрий Андропов]] опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите.<ref>[[Голяма руска енциклопедия]], 2005 т. 1, стр. 742.</ref> [[Михаил Горбачов]] прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „[[перестройка]]“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социално-икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 г. на [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики]] е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 г. обаче е [[Августовски пуч в СССР (1991)|извършен държавен преврат]] срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991 г., когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация. === Руска федерация === Според конституцията в състава на Руската федерация влизат 83 субекта, 46 от които се наричат области, 21 – републики, девет носят името край, три са градове от федерално значение, четири са автономни окръзи и един е автономна област. [[Файл:Evstafiev-chechnya-palace-gunman.jpg|мини|ляво|Чеченската столица [[Грозни]] по време на Първата чеченска война, януари 1995]] За първи президент на Русия е избран [[Борис Елцин]]. През септември [[1993]] г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т. нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и [[Международния валутен фонд]].<ref>{{Cite news|url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEED91F39F932A15751C1A965958260|title=U.S. is abandoning 'shock therapy' for the Russians|author=Sciolino, E.|work=The New York Times|accessdate=20 януари 2008|date=21 декември 1993|archive-url=https://web.archive.org/web/20080919021034/http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEED91F39F932A15751C1A965958260|archive-date=2008-09-19}}</ref> Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995.<ref name=OECD/><ref>{{cite web|title=Russia: Economic Conditions in Mid-1996|publisher=Library of Congress|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ru0119)|accessdate=4 март 2011|archiveurl=https://archive.is/rP1U|archivedate=22 септември 2012}}</ref> Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.<ref>{{cite web|title=Russia: Clawing Its Way Back to Life (int'l edition)|work=BusinessWeek |url=http://www.businessweek.com/1999/99_48/b3657252.htm|accessdate=27 декември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20071122013031/http://www.businessweek.com:80/1999/99_48/b3657252.htm |archive-date = 2007-11-22}}</ref> Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39 – 49% в средата на 1993.<ref name=worldbank>{{Cite book|author=Branko Milanovic|title=Income, Inequality, and Poverty During the Transformation from Planned to Market Economy|publisher=The World Bank|year=1998|pages=186 – 189}}</ref> През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.<ref>{{Cite journal|author=Jason Bush|title=What's Behind Russia's Crime Wave?|journal=BusinessWeek Journal|date=19 октомври 2006|url=http://www.businessweek.com/globalbiz/content/oct2006/gb20061019_110749_page_2.htm|archive-url=https://web.archive.org/web/20081220105050/http://www.businessweek.com/globalbiz/content/oct2006/gb20061019_110749_page_2.htm|archive-date=2008-12-20|access-date=2012-05-30}}</ref> Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в [[Чечня]] и [[Дагестан]]. [[Файл:Президент и Демидов-Плаза 2010 (2).JPG|мини|Строящи се небостъргачи в [[Екатеринбург]]]] Русия поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР въпреки че населението на Русия е 60% от това на СССР по време на неговото разтрогване.<ref>{{cite web|title=Russia pays off USSR's entire debt, sets to become crediting country|publisher=Pravda.ru|url=http://english.pravda.ru/russia/economics/22-08-2006/84038-paris-club-0|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Високият бюджетен дефицит причинява тежка финансова криза с хиперинфлация през 1998.<ref name=OECD>{{cite web|title=Russian Federation|publisher=Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD)|url=http://www.oecd.org/dataoecd/7/50/2452793.pdf|accessdate=24 февруари 2008|format=PDF}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf|title=Russia's Capitalist Revolution|author=Aslund A|accessdate=28 март 2008|format=PDF|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304030126/http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf}}</ref> В условията на тежката икономическа криза и конфликтът в Чечня, на 31 декември 1999 президентът Елцин подава оставка. Тогавашният министър-председател [[Владимир Путин]] се кандидатира за президент и спечелва изборите през 2000 година. Путин дава началото на [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], която се увенчава с успех за руската армия и чеченските терористични групи са смазани, а на Чеченска република Ичкерия е сложен край и тя се връща в състава на федерацията. В рамките на два последователни мандата Путин поддържа много висок икономически растеж и връща Русия на световната икономическа и дипломатическа сцена. Западът критикува управлението му заради ограничаването на гражданските свободи,<ref>{{cite web|author=Treisman, D|title=Is Russia's Experiment with Democracy Over?|url=http://www.international.ucla.edu/article.asp?parentid=16294|publisher=UCLA International Institute|accessdate=31 декември 2007|архив_дата=2004-11-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041111074502/http://www.international.ucla.edu/article.asp?parentid=16294}}</ref> но вътре в страната той се радва на голяма популярност заради икономическото възстановяване, увеличаване на доходите и намаляването на престъпността.<ref>{{Cite news|author=Stone, N|title=No wonder they like Putin|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article2994651.ece|work=The Times|location=UK|accessdate=31 декември 2007|date=4 декември 2007|archive-date=2010-05-25|archive-url=https://web.archive.org/web/20100525073652/http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article2994651.ece}}</ref> След края на президентския мандат на [[Дмитрий Медведев]], Путин отново става президент през 2012 година. На 22 август 2012 Русия става член на [[Световната търговска организация]]. ==== Трети президентски мандат за Путин и радикализация на руската политика ==== Съпътстващите президентските избори [[Руски протести (2011 – 2012)|в Русия протести от 2012 – 2013]] не успяват да възпрепятстват избирането на Путин за президент, който дори успява да получи в някои избирателни райони над 146%<ref>[http://gawker.com/5864945/putin-clings-to-victory-as-russias-voter-turnout-exceeds-146 Putin Clings to Victory as Russia's Voter Turnout Exceeds 146%]</ref> при общи резултати подкрепа от 63,6%, като заради водената националистическа и агресивна политика и кампания до 82% са готови да подкрепят Путин.<ref>[http://rbth.com/news/2014/08/13/some_82_percent_of_russians_ready_to_support_putin_in_next_election_-_po_38954.html Some 82 percent of Russians ready to support Putin in next election – poll]</ref> [[Файл:2016-05-09. День Победы в Донецке 093.jpg|мини|[[Донецка народна република]], [[Ден на победата (9 май)|9 май]] 2016]] През март 2014, Русия, след навлизане на нейни въоръжени войски в АР Крим (Украйна), провежда незаконен според Конституцията на Украйна референдум, който с голямо мнозинство гласува присъединяване към Руската федерация на Крим и следователно отделяне от Украйна. Към началото на април 2014 Русия има разположени около 40 000 войски, включително моторизирани и въздушни, по източната граница на Украйна, като според анализатори това предхожда атакуване на Източните региони на Украйна. Страните от НАТО са въвели основно икономически и ограничени санкции към Русия заради нейните действия, като на 3 април 2014 РФ оттегля военното си аташе от НАТО. ==== Украинска криза ==== Макар термините украинска криза, анексиране/присъединяване на [[Крим]] и [[Севастопол]], нова [[студена война]] и т.н. да изглеждат вече наложени, според някои анализатори става дума за [[неконвенционална война]] (подготвяна поне от 2008 година насам) на Русия срещу Украйна, както и започването на действия по Четвърта световна война (Третата според тях е Студената война от втората половина до 1990-те години) на Русия и „Руския свят“ срещу англосаксонските държави.<ref>Андрей Иларионов, [http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/06/22/2326259_chetvurtata_svetovna_voina/ Четвъртата световна война], в. Дневник, 22 юни 2014</ref> Според [[Франсис Фукуяма]] обаче „Русия се бори за възстановяването на своето национално достойнство, а кризата около Украйна няма никакво отражение над територии извън бившия СССР“,<ref>[http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/analiz/fukuiama-niama-nova-studena-vojna-6014963 ''Фукуяма: Няма нова Студена война''. Източник: Дойче веле], vesti.bg, 17 юни 2014</ref> този вид трактовка отговаря на търсенията на новия евразийски и панславистки национализъм в Русия, ползващ и термина Нова Русия и който непрекъснато търси исторически и други основания, които да разширяват границите на днешната Руска федерация и Русия сама по себе си.<ref>[http://cont.ws/post/54071 Славяно-евразийство]</ref> В района на Крим и Севастопол се намира най-голямата военноморска база на Русия с излаз на Черно море. Това е и една от основните причини Русия да се опитва да запази този район. През 2022 Руската федерация [[Руско нападение над Украйна|поднови агресията си срещу Украйна]], размразявайки [[Руско-украинска война|руско-украинския конфликт]]. Подновената война бързо се превръща в най-кървавият военнен конфликт в Европа след края на [[Втора световна война|Втората световна война.]] [[Владимир Путин|Президентът на Руската федерация]] оправдава нападението срещу Украйна с безпочвени твърдения за присъствие на неонацисти в Украйна. В резултат на руската агресия, близо 1/6 от Украйна (украинските области [[Херсонска област|Херсон]], [[Запорожка област|Запорожие]], [[Донецка област|Донецк]] и [[Луганска област|Луганск]], в допълнение на [[Анексиране на Крим от Русия|анексираният]] през [[2014]] [[Автономна република Крим|Крим]]) е под руска окупация, с последващото им анексиране. Световната общност осъжда окупацията и последващото анексиране. == Демография == {{основна|Население на Русия|Народи в Русия|Руснаци}} [[Файл:Зрители лектория Cosmos на Geek Picnic 2018 SPb.jpg|мини|250п|Младите руснаци]] Населението на Руската федерация възлиза на около 146 700 000 жители. [[Гъстота на населението|Гъстотата на населението]] е 9 души/km², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. [[източни славяни]]. Възрастова структура (2008 г.): * 0 – 14 г. – 14,6% (мъже 10 557 858/жени 10 033 254); * 15 – 64 г. – 71,2% (мъже 48 187 807/жени 52 045 102); * 65 г. и повече: – 14,1% (мъже 6 162 400/жени 13 695 673). === Етнически състав === [[Файл:Siberian-eskimo-Nabogatova-.PNG|мини|250п|Юпикска жена, държаща бивни от морж. Юпиките са един от ескимоските народи, населяващи далечните североизточни части на Русия]] Според преброяването от 2010 година, 81 % от населението на Русия се състои от етнически [[руснаци]]. Над 160 етнически групи живеят в границите на Русия.<ref name = ethnicgroups>[http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus_nac_02.php Ethnic groups in Russia], 2002 census, Demoscope Weekly. Посетен на 5 февруари 2009.</ref> По население Русия се нарежда на осмо място в света и на първо в Европа, макар и гъстотата на населението да е много ниска. Около 75% от населението живее в градските райони. Населението на Русия е 148 689 000 души през 1991, малко преди разпадането на СССР. В средата на 1990-те спадът е много рязък.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/russia/29.htm|publisher=Library of Congress|title=Demographics|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Смъртността се повишава неколкократно, а раждаемостта спада. През 2009 Русия отбелязва годишен ръст на населението за първи път от петнадесет години, с общ ръст от 10 500.<ref name="gks">[http://www.gks.ru/free_doc/2010/demo/dem-sit-09.doc Демографска статистика за Русия] от [[Росстат]]</ref> Същата година 279 906 имигранти от страните от ОНД пристигат да работят в Русия. Броят на руските емигранти постоянно намалява – от 359 000 през 2000 година те са намалели до 32 000 годишно заради подобряването в стандарта на живот. Около 116 милиона етнически руснаци живеят в Русия и около 20 милиона живеят в други бивши републики на СССР,<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article728982.ece Putin tries to lure millions of Russian expats home] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100525073623/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article728982.ece |date=2010-05-25 }} Times Online. 9 февруари 2006.</ref> най-вече в [[Украйна]], [[Казахстан]] и [[Беларус]].<ref>[http://books.google.com/books?id=YLeAxHLmgR8C&pg=PA15 Migrant resettlement in the Russian federation: reconstructing 'homes' and 'homelands'] by Moya Flynn (1994). p.15. ISBN 1-84331-117-8</ref> Процентът на раждаемост е по-висок от този в повечето европейски страни (12,6 раждания на всеки 1000 души към 2010, сравнено с 9,90 на 1000 за ЕС),<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Birth rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html|accessdate=25 април 2009|archive-url=http://web.archive.org/web/20090114055414/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html|archive-date=2009-01-14|архив_дата=2013-03-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130309174328/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html}}</ref> но процентът на смъртност също е значително по-висок (14,3 на 1000 за Русия срещу 10,28 на 1000 за ЕС).<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Death rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html|accessdate=25 април 2009|archive-url=http://web.archive.org/web/20090114055520/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html|archive-date=2009-01-14|архив_дата=2018-07-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180705071857/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html}}</ref> През 2011 година населението нараства със 191 000 души.<ref>{{Citation |title=www.gks.ru |url=http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ |accessdate=2010-12-13 |archivedate=2010-12-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101213134234/http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ }}</ref> Правителството прилага редица програми, предназначени за повишаване на раждаемостта и привличане на повече мигранти. Месечните плащания на правителството за подпомагане на деца се удвояват до 55 щ.д., а от 2007 година насам всяка жена получава еднократна помощ от 9200 щ.д. за второ дете.<ref>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=[[Library of Congress]]—Federal Research Division|month=Октомври|year=2006|url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|accessdate=27 декември 2007|format=PDF|archiveurl=http://web.archive.org/web/20050226190624/http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|archivedate=26 февруари 2005}}</ref> === Градове === {{Градове-основни-Русия}} {{clear}} === Вероизповедания === {{основна|Религия в Русия}} [[Файл:A Church in Pereslavl-Zalessky.jpg|мини|ляво|upright|Църква в Переславъл-Залески]] [[Православие|Православното християнство]], ислямът, будизмът и юдаизмът са традиционни религии в Русия, част от историческото наследство на Русия.<ref>{{Cite book|author=Bell, I|title=Eastern Europe, Russia and Central Asia|url=http://books.google.com/?id=EPP3ti4hysUC&pg=PA47|accessdate=27 декември 2007|isbn=978-1-85743-137-7|year=2002}}</ref> [[Руската православна църква]] е най-голямата [[Автокефалия|автокефална]] църква в Русия, а и в света. [[Великден]] е най-популярният религиозен празник в Руската федерация. Празнуват го над 90% от всички руски граждани (източноправославни), включително голям брой нерелигиозни. Повече от три четвърти от руснаците празнуват Великден с традиционните козунаци, боядисани яйца и традиционното руско ястие (на [[руски език|руски]]: ''Па́сха'')<ref>{{cite web|url=http://www.interfax-religion.com/?act=news&div=8400 |title=Interfax-Religion |publisher=Interfax-Religion |accessdate=2 ноември 2011}}</ref> или преведено на [[Български език|български]] „Великден“. От покръстването на Киевска Рус през 10 век руското православие е доминиращата религия в страната. Над 100 милиона граждани се смятат за руски православни християни.<ref>{{cite web|url=http://www.state.gov/g/drl/rls/irf/2007/90196.htm|accessdate=8 април 2008|title=Russia}}</ref> 95% от регистрираните православни енории принадлежат на Руската православна църква, има редица по-малки православни църкви.<ref>{{cite web|title={{икона|ru}} Сведения о религиозных организациях, зарегистрированных в Российской федерации По данным Федеральной регистрационной службы|date=December 2006|url=http://www.religare.ru/2_36302.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Въпреки това по-голямата част на православните вярващи не ходят на църква редовно. Също съществуват малки християнски деноминации, като католици, както и различни протестантски църкви. Русия е известна с красивите си и скъпи църкви, със златни и разноцветни куполи. Един от символите на Русия и руската архитектура е катедралата „Св. Василий Блажени“, построена през 1561 г. до Червения площад. Мюсюлманите в Русия са между 7 и 9 милиона. Там има около 2 – 3 милиона временни мюсюлмани – мигранти от територията на бившия СССР.<ref>{{cite web|title=Russia's Islamic rebirth adds tension|work=Financial Times|url=http://www.ft.com/cms/s/0/3f3fba2c-474f-11da-b8e5-00000e2511c8.html|accessdate=27 декември 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20071121232919/http://www.ft.com:80/cms/s/0/3f3fba2c-474f-11da-b8e5-00000e2511c8.html |archive-date = 2007-11-21}}</ref> Повечето мюсюлмани живеят в Татарстан и в Кавказ. Будизмът е традиционен за три региона на Руската федерация: [[Бурятия]], [[Тува]] и [[Калмикия]], както и за някои жители на сибирски и далекоизточни региони, като [[Чукотка]] и [[Якутия]]. Славяните са предимно православни християни, тюркскоговорещите са предимно мюсюлмани, а монголските народи са будисти.<ref>{{cite web|title=Russia::Religion|publisher=Encyclopædia Britannica Online|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> === Езици === {{основна|Езици в Русия|Руски език|Славяни}} [[Файл:Russian language status and proficiency in the World.svg|мини|Държави, в които се говори [[руски език]]]] Живущите в Русия 160 етнически групи говорят около 100 езика. Според преброяването от 2002 г., 142,6 млн. души говорят на руски, следвани от татарски с 5,3 милиона и украински с 1,8 милиона говорещи.<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=[[Rosstat]]|accessdate=16 януари 2008|архив_дата=2011-07-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110719233704/http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87}}</ref> Руският е единственият официален език на държавата, но Конституцията дава право на федералните републики да направят родния си език втори официален, непосредствено след руския.<ref name="Article 68, §2">{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 68, §2)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-04.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Руският език е бил официален език на СССР.<ref>{{cite web|title=ЗАКОН СССР ОТ 24.04.1990 О ЯЗЫКАХ НАРОДОВ СССР|publisher=[[Government of the Soviet Union]]|date=24 април 1990|url=http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm|trans_title=Law of the USSR from 24.04.1990 On languages of the USSR|accessdate=24 октомври 2010|език=ru|архив_дата=2016-05-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160508201331/http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm}}</ref> Руският език е географски най-широко разпространения език на [[Евразия]] и най-широко разпространеният [[славянски език]].<ref>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007|архив_дата=2011-11-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111102222825/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx}}</ref> Той принадлежи към индоевропейското езиково семейство и е един от живите членове на източните славянски езици, а другите два са [[беларуски]] и [[украински език|украински]]. Писмените извори на Стария Източен славянски (Стария руски) се датират от 10 век насам.<ref>[http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language Russian Language History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130727003320/http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language |date=2013-07-27 }} foreigntranslations.com</ref> Руският езиков център твърди, че една четвърт от световната научна литература е публикувана на руски език.<ref>{{cite web|url=https://mgu-russian.com/en/learn/courses/online-russian-course/|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University}}</ref> Също така се прилага като средство за кодиране и съхраняване на универсално познание, 60 – 70% от цялата световна информация се публикува на английски и руски език. Руският е един от шестте официални езика на [[ООН]].<ref>{{cite web|last=Poser|first=Bill|url=http://itre.cis.upenn.edu/~myl/languagelog/archives/000854.html|title=The languages of the UN|publisher=Itre.cis.upenn.edu|date=5 май 2004|accessdate=29 октомври 2010}}</ref> За поддържането в чужбина, разпространението и поощряването на ученето му се грижат някои руски организации, най-голямата от които е Россотрудничество. == Здравеопазване == {{основна|Здравеопазване в Русия}} [[Файл:Одна из операционных Городской больницы №1. Норильск.jpg|200п|мини|Операционна зала в градската болница на [[Норилск]]]] Руската конституция гарантира безплатно и универсално здравеопазване за всички граждани.<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=Article 41|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-03.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> На практика обаче безплатно здравеопазване е частично ограничено поради задължителна регистрация.<ref>{{cite web|title=Russian ombudsman about propiska restrictions in modern Russia|url=http://www.newsru.com/russia/06jun2007/lukin.html|accessdate=23 юли 2008}}</ref> Въпреки че Русия има повече лекари, болници и здравни работници от почти всяка друга страна в света на глава от населението,<ref>{{cite web|title=Healthcare in Russia – Don’t Play Russian Roulette|publisher=justlanded.com|url=http://www.justlande/refd.com/english/Russia/Articles/Health/Healthcare-in-Russia|accessdate=3 октомври 2010}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> след разпадането на СССР здравето на руското население е намаляло значително като резултат от социални и икономически промени в начина на живот;<ref>{{Cite news|author=Leonard, W R|title=Declining growth status of indigenous Siberian children in post-Soviet Russia|month=Април|year=2002|url=http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3659/is_200204/ai_n9037764/|accessdate=27 декември 2007|work=Human Biology|archive-date=2011-10-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20111028215742/http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3659/is_200204/ai_n9037764/}}</ref> тенденцията е обърната, само през последните години, средната продължителност на живота се е увеличила с 2,4 години за мъжете и 1,4 години за жените между 2006 и 2009 г. Считано от 2009 г. средната продължителност на живота в Русия е 62,77 години за мъжете и 74,67 години за жените.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/population/demo/demo26.xls Russian life expectancy figures] [[Rosstat]]. Посетен на 21 август 2010</ref> Най-големият фактор, който допринася за относително ниската продължителност на живота при мъжете е висока смъртност сред мъжете в трудоспособна възраст от предотвратими причини (например отравяне с [[алкохол]], [[пушене]], [[пътнотранспортно произшествие|пътнотранспортни произшествия]]). Голямата разлика между двата пола в продължителността на живота е в резултат на високите жертви по време на [[Втората световна война]]. Неравновесието между половете остава и до днес и има 0,859 мъже на всяка жена. През [[2014]] г. Русия изнася лекарства за 15 млрд. рубли.<ref>[http://bg.rbth.com/economics/2015/08/11/koy-i-kde-iznasya-ruski-lekarstva_382925 Кой и къде изнася руските лекарства]?</ref> Попада и сред челната петица на производителките на медицински изотопи.<ref>[http://bg.rbth.com/society/2014/08/03/iadreni_ucheni_tlaskat_meditzinata_17973 Ядрени учени тласкат медицината]</ref> == Образование == {{основна|Образование в Русия}} [[Файл:Moscow State University crop.jpg|мини|273x273px|Главната сграда на [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]].|ляво]] Русия има безплатна образователна система. Конституцията гарантира това право на всички граждани.<ref>David Johnson, ed., ''Politics, Modernisation and Educational Reform in Russia: From Past to Present'' (2010)</ref> Субсидирането на висшите училища е силно конкурентно.<ref>{{cite web|author=Smolentseva, A|title=Bridging the Gap Between Higher and Secondary Education in Russia|url=http://www.bc.edu/research/cihe.html|accessdate=27 декември 2007|архив_дата=2010-08-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100827051359/http://www.bc.edu/research/cihe.html}}</ref> От [[1990]] г. е въведено 11-годишно средно образование. Средното и висшето образование в държавните училища е безплатно. През [[2010]] г. руското образование е обявено за едно от най-добрите в развитите страни.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://psypress.ru/articles/26005.shtml |заглавие=psypress.ru |достъп_дата=2015-09-13 |архив_дата=2015-10-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151016215744/http://psypress.ru/articles/26005.shtml }}</ref> През 2004 г. държавните разходи за образование възлизат на 3,6% от БВП, което представлява 13% от консолидирания държавен бюджет.<ref>{{cite web|url=http://unesdoc.unesco.org/images/0015/001547/154743e.pdf|title=Education for All by 2015: will we make it? EFA global monitoring report, 2008|format=PDF|accessdate=27 април 2010}}</ref> Правителството отпуска финансиране, за да се плащат таксите за обучение в рамките на установената квота или броя на студентите за всяка държавна институция. В институциите за висше образование, на студентите им се плаща стипендия и осигуряват безплатни жилища.<ref>{{cite web|title=Higher education structure|publisher=State University Higher School of Economics|url=http://www.hse.ru/en/rus-ed.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> [[Файл:Imperial Academy of Arts in SPB.jpg|300п|мини|Националната художествена академия на Русия в Санкт Петербург]]Най-старите и най-големите руски университети са [[Московския държавен университет]] и [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския държавен университет]]. През [[2000]] г., с цел създаване на по-добро висше образование и изследователски институции с подобен мащаб в руските региони, правителството стартира програма за създаване на федерални университети, най-вече чрез сливане на съществуващите големи регионални университети и изследователски институти, като им предоставя специално финансиране. Тези нови институции включват Южния федерален университет, Сибирския федерален университет, Казано-Волжки федерален университет, Североизточен федерален университет и Далекоизточен федерален университет. === Рейтингови класации === [[Файл:Far Eastern Federal University, Vladivostok, Russia.jpeg|ляво|мини|Кампусът на [[Далекоизточен федерален университет|Далекоизточния федерален университет]] във [[Владивосток]]]] Руските университети се намират на челните места в редица световни проучвания. На изследване, показващо най-добрите университети в страните от БРИКС, Русия в челната стотица е представена от седем университета. Първи между тях е [[Московски държавен университет|Московският държавен университет]], класиран на пето място.<ref name="bulgarian.ruvr.ru">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ |accessdate=2015-08-23 |archivedate=2015-08-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150802185208/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ }}</ref> През [[2015]] г. Московският университет заема 25-о място според американския изследователски център ''Times Higher Education''.<ref name="rusofili.bg">[http://rusofili.bg/рейтингът-на-мгу-се-покачи-рязко-в-клас/ rusofili.bg]</ref><ref name="www.timeshighereducation.co.uk">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking#/sort/0/direction/asc |заглавие=www.timeshighereducation.co.uk |достъп_дата=2015-08-23 |архив_дата=2015-09-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150906091203/https://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking#/sort/0/direction/asc }}</ref> Две години по-рано през [[2013]] г. МГУ се намира в групата на университетите на 250-266-о място,<ref name="rusofili.bg"/> след което през [[2014]] заема 196-а позиция,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://offnews.bg/news/Свят-_12/Топ-400-на-университетите-в-света-класация_397206.html |заглавие=offnews.bg |достъп_дата=2016-01-24 |архив_дата=2016-07-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160723175527/http://offnews.bg/news/Свят-_12/Топ-400-на-университетите-в-света-класация_397206.html }}</ref> през същата година се нарежда и на 8-о място сред най-добрите университети в Европа.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-dobrite-universiteti-v-Evropa/nid-125934.html profit.bg]</ref> [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургският университет]] влиза в челната стотица през 2015, заемайки 81-80-о място.<ref name="www.timeshighereducation.co.uk"/> В Русия се реализира т.нар. „Проект 5 – 100“, насочен към повишаване на международния авторитет на руските университети. Същността му се състои в това, че до [[2020]] г. пет руски университета трябва да са в стоте най-добрите висши учебни заведения в света.<ref name="bulgarian.ruvr.ru"/> === Русия като център за интернационално обучение === [[Файл:RUDN.jpg|мини|260x260px|[[Руски университет за дружба на народите|РУДН]] в [[Москва]] – едно от най-престижните висши учебни заведения в страната, известен с интернационалната си среда – в него учат студенти от 146 страни в света.]] Към руското образование сериозен интерес от страна на чуждестранните студенти има още през времената на Съветския съюз, като се набляга на високата подготовка и възможностите за професионално развитие.<ref>{{cite web|url=https://travele.co.id/pendidikan-rusia-menawarkan-peluang-pengembangan-profesional/|website=Travele.co.id|title=Pendidikan di rusia}}</ref>{{неблагонадежден}} През 50-те и 60-те години Съветският съюз решава да окаже културна помощ на страните, получили свобода от [[Колония|колониална зависимост]], поради което е създаден и [[Руски университет за дружба на народите|Руският университет на дружбата на народите (РУДН)]] за подготовка на високо квалифицирани национални кадри за страните от [[Азия]], [[Африка]] и [[Латинска Америка]] и възпитание в дух на дружба между нациите.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.embrusscambodia.mid.ru/rudn.html |заглавие=www.embrusscambodia.mid.ru |достъп_дата=2015-08-23 |архив_дата=2012-02-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120223150702/http://www.embrusscambodia.mid.ru/rudn.html }}</ref> Освен това университетът дава възможност на младежи от по-бедните семейства да получат образование. [[Московски държавен институт по международни отношения|Московският държавен институт по международни отношения]] е един от най-престижните и е подготвял дипломатите на повечето страни от Източна Европа и руската сфера на влияние, стоейки на челните позиции. През [[2008]] в Русия е приет закон за създаване на държавни квоти за университетите, според които за сметка на държавния бюджет могат да учат не повече от 10 000 чуждестранни студенти. През [[2015]] г. броят на чужденците, учещи в Русия, се покачва с 14,4% спрямо предходната година и числото им достига 186 000,<ref name="www.vedomosti.ru">[http://www.vedomosti.ru/management/articles/2015/02/19/student-stupenka-k-rejtingu#/galleries/140737492100710/normal/1 www.vedomosti.ru]</ref> като най-големият им брой е от бившите съветски републики, [[Китай]], [[Индия]], [[Малайзия]], [[Виетнам]], някои африкански страни и др.<ref name="www.vedomosti.ru"/> == Държавно управление == === Държавно устройство === {{основна|Държавно устройство на Русия}} [[Файл:Vladimir Putin 12023.jpg|мини|250px|Владимир Путин]] [[Файл:Dmitry Medvedev official large photo -1.jpg|мини|250px|Дмитрий Медведев]] Държавното устройство на Руската федерация се определя от Конституцията, която е приета през [[1993]] г. Според Конституцията на Русия страната е [[федерация]] и е [[полупрезидентска република]], при която държавен глава е [[Президент на Русия|президентът на Руската федерация]],<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 80, §1)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-05.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> избиран на 6 г. с всеобщо тайно гласуване, който е върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на Русия|Въоръжените сили]]. Министър-председателят е главата на правителството. Правителството включва министър-председателя, неговите заместници, министри и избрани други лица; всички се назначават от президента по препоръка на министър-председателя (като за назначаването им се изисква съгласието на Държавната дума). Руската федерация, съгласно с политически изказвания на нейните президенти Путин и Медведев и други политици с високи постове, е от [[президентска република|президентски вид]].<ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2007/09/143437.shtml Изявление на В. В. Путин на официална закуска, дадена от премиера на Австралия Джон Ховард]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209396.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на регионалните средства за масова информация]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/09/206080.shtml Интервю на Д. А. Медведев за италианския ТВ-канал РАИ]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209249.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на Съвета за международни отношения]</ref><ref>[http://www.gazeta.ru/politics/2008/03/25_a_2676697.shtml „Русия е президентска република“]</ref><ref>[http://regnum.ru/news/1084105.html „Русия остава президентска република – държавната Дума одобри поправки в Конституцията“]</ref><ref>{{Citation |title=С. Миронов е уверен, че Русия трябва да остане президентска република |url=http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news |accessdate=2007-08-08 |archivedate=2007-08-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070808171056/http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news }}</ref><ref>{{Citation |title=Конституционна модернизация |url=http://budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm |accessdate=2012-03-24 |archivedate=2008-06-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080616031911/http://www.budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm }}</ref><ref>[http://yabloko.ru/Publ/2005/2005_02/050207_ehom_melnikov.html Ще стане ли Русия парламентарна република?]</ref> Макар и с много широки пълномощия на президента, тя е [[полупрезидентска република|президентско-парламентарна]] република по мнението на председателя на Конституционния съд на РФ и съавтор на действащата конституция Валерий Зоркин,<ref>{{Citation |title=Доклад на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на юбилейна конференция в РАН на 10 декември 2003 г. „Конституция на Русия“ |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070414/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 }}</ref><ref>{{Citation |title=Тезиси от доклада на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на конференция на 29 октомври 2003 г. |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070429/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 }}</ref> както и на много други учени. Водещи и парламентарно представени политически партии са: управляващата „[[Единна Русия]]“, [[Комунистическа партия на Руската федерация|Комунистическата партия]], [[Либерално-демократическа партия на Русия|Либерално-демократическата партия]] и „[[Справедлива Русия]]“. Представителен и законодателен орган на Руската Федерация е двукамарното Федерално събрание на Руската федерация, което се състои от Съвет на федерацията и Държавна дума. В Съвета на федерацията влизат по двама представители от всеки регион на Русия. Половината от депутатите в Държавната дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, другата половина – по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати. Членовете на Федералното събрание се избират веднъж на 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството на Руската федерация. Председателят на правителството се назначава от президента със съгласието на Държавната дума. Законодателните събрания (парламенти) в регионите се избират по смесена система. От [[12 декември]] [[2004]] година [[Владимир Путин]] подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на президента на Руската федерация. Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата „даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ“. Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от президента. Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти. Западните наблюдатели повдигат въпроса колко голяма част от политическата система на Русия, отговаря на западните либерални и демократични идеали. Политолозите често се оплакват от трудности при класифицирането на политическата система в Русия. Според [[Стив Уайт]] по време на председателството на Путин, Русия ясно показа, че нямат никакво намерение за създаване на „второто издание“ на американска или британска политическа система, а по-скоро система, която е близо до собствени традиции на Русия и обстоятелства.<ref>{{cite book|last=White|first=Stephen|editor1-first=Stephen|editor1-last=White|title=Developments in Russian Politics 7|year=2010|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-0-230-22449-0|chapter=Classifying Russia's Politics}}</ref> === Международни отношения === {{основна|Международни отношения на Русия}} [[Файл:World leaders at the 32nd G8 Summit, Strelna, Russia - 20060716.jpg|мини|Лидерите на [[Г8]] по време на 32-рата среща в Санкт Петербург, 2006]] Руската федерация е призната от международното право като [[Континуитет|наследник]] на бившия [[СССР|Съветски съюз]].<ref name=uk>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=Foreign & Commonwealth Office of the United Kingdom|url=http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|archivedate=16 октомври 2009|архив_дата=2009-10-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/}}</ref> Русия продължава да изпълнява международните ангажименти на СССР, и е заела постоянното място на СССР в [[Съвета за сигурност на ООН]], членството в други [[международни организации]], правата и задълженията по международни договори, както и имуществото и дълговете. Русия има многостранна външна политика. Считано от 2009 г., поддържа дипломатически отношения със 191 страни и разполага със 144 посолства. Външната политика се определя от председателя и се изпълнява от Министерството на външните работи на Русия.<ref>{{cite web|author=Kosachev. K|title=Russian Foreign Policy Vertical|publisher=Russia In Global Affairs|url=http://eng.globalaffairs.ru/number/n_3372|accessdate=27 декември 2007|архив_дата=2020-02-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200217133702/https://eng.globalaffairs.ru/number/n_3372}}</ref> Като наследник на бивша суперсила, геополитическият статут на Русия е често обсъждан, особено по отношение на еднополюсни и многополюсни виждания за глобалната политическа система. За Русия е общоприето да бъде велика сила, през последните години се характеризира с редица световни лидери,<ref>[http://articles.latimes.com/2009/sep/11/world/fg-russia-chavez11 Venezuela's President Hugo Chavez recognizes independence of breakaway Georgia republics] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171011194451/http://articles.latimes.com/2009/sep/11/world/fg-russia-chavez11 |date=2017-10-11 }} by Megan K. Stack. 9 септември 2009</ref><ref>[http://freevideo.rt.com/video/1759 Netanyahu declares Russia as superpower] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110430182020/http://freevideo.rt.com/video/1759 |date=2011-04-30 }} Russia Today News 15 февруари 2010</ref> учени,<ref>[http://georgiandaily.com/index.php?option=com_content&task=view&id=6527 Superpower Reborn] by Ronald Steel. New York Times, 24 август 2008</ref> коментатори и политици,<ref>[http://video.google.com/videoplay?docid=-9079543725663390621 Russia is a Superpower CNN, US Senators telling the truth] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120204145419/http://video.google.com/videoplay?docid=-9079543725663390621 |date=2012-02-04 }} CNN News 30 август 2008</ref> се възстановява като потенциална суперсила.<ref>[http://books.google.com/books?id=eC6HdSYZhRgC Russia in the 21st Century The Prodigal Superpower] by Steven Rosefielde, Cambridge University Press, 2004</ref><ref>[http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html Is Russia a Superpower? Cold War II?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170730094430/http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html |date=2017-07-30 }} Atlantic Review, 25 август 2008.</ref><ref>[http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,584631,00.html What's Looming in Ukraine Is more Threatening than Georgia] [[Der Spiegel]], 16 октомври 2008. Quote: „Nikonov: Russia is not a superpower and won't be one for the foreseeable future. But Russia is a great power. It was one, it is one and it will continue to be one.“</ref> [[Файл:Countries-SCO.png|мини|ляво|Държавите членки, наблюдатели и партньори на Шанхайската организация за сътрудничество]] Важен аспект на отношенията на Русия със Запада са критиките от западните правителства към политическата система на Русия, незачитането на човешките права и липсата на свобода за средствата за масово осведомяване. Организациите ''[[Амнести Интернешънъл]]'' и ''[[Хюман Райтс Уоч]]'' наблюдават процесите в Русия и се борят за политическите права и гражданските свободи.<ref>{{cite web|url=http://www.amnesty.org/en/region/russia/report-2009|title=Amnesty International report on Russia|publisher=Amnesty International|accessdate=11 юли 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20091227084033/http://www.amnesty.org:80/en/region/russia/report-2009 |archive-date = 2009-12-27}}</ref><ref>Human Rights Watch on Russia and Chechnya [http://www.hrw.org/en/video/2008/04/06/russia-trial HTW.org]</ref> ''[[Freedom House]]'', международна организация, финансирана от [[САЩ]], определя Русия като „несвободна“ поради „фалшифициране на изборите“ и „липса на дебат“.<ref>{{cite web|url=http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=22&year=2009&country=7689|title=Annual report Russia|publisher=Freedom House|date=10 май 2004|accessdate=27 април 2010|архив_дата=2011-12-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111223050816/http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=22&year=2009&country=7689}}</ref> Руските власти отхвърлят тези твърдения и особено критикуват ''Freedom House''. Руското министерство на външните работи нарече „нагласен“ доклада на „Свобода в света“ за 2006 г., като посочи, че въпросите за човешките права са били превърнати в политическо оръжие, по-специално от Съединените щати. Министерството също така твърди, че организации като ''Freedom House'' и ''Хюман Райтс Уоч'' основават изводите си на „изолирани факти“, които могат да бъдат намерени във всяка страна.<ref>{{cite web|url=http://www.newsru.com/russia/21jun2006/fh.html|title=In Russian: МИД России назвал доклад Freedom House „дубиной“ в руках Вашингтона|publisher=Newsru.com|accessdate=27 април 2010}}</ref> Русия е един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН и играе важна роля в поддържането на международния мир и сигурност. Общото събрание на ООН временно отстрани Русия от Съвета по правата на човека на ООН във връзка със съобщенията за „груби и системни нарушения и злоупотреби с правата на човека" от страна на нахлулите в Украйна руски войски. Русия участва в Четворката за Близкия изток и на шестстранните преговори със [[Северна Корея]]. Русия е била член на Г8 (големите осем) от 1997 до 2014 г., но след изключването на Русия през 2014 г. форматът се променя на Групата на седемте, съкратено Г7. Русия обикновено заема водеща роля в регионалните организации, например страните от [[ОНД]], [[Евразийска икономическа общност|ЕАИО]], [[Организация на Договора за колективна сигурност|ОДКБ]] и [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]].<ref>[http://www.globalsecurity.org/military/world/int/sco.htm The Shanghai Cooperation Organisation] at Globalsecurity.org 27 април 2005</ref> Владимир Путин е пледирал за стратегическо партньорство с тясна интеграция в различни размери, включително установяване на общи пространства между [[ЕС]] и Русия.<ref>{{cite web|url=http://rian.ru/politics/20041125/743119.html|title=Interview of official Ambassador of Russian Foreign Ministry on relations with the EU|publisher=RIA Novosti|accessdate=30 юли 2008}} {{икона|ru}}</ref> След разпадането на СССР, Руската федерация е разработила по-приветливи, макар и променливи отношения с [[НАТО]]. [[Отношения между Русия и НАТО|Съветът НАТО-Русия]] е създаден през 2002 г., за да позволи на 26-те съюзници и Руската федерация да работят заедно като равноправни партньори и да търсят възможности за съвместно сътрудничество.<ref>{{cite web|title=NATO-Russia relations|publisher=NATO|url=http://www.nato.int/issues/nato-russia/topic.html|accessdate=27 декември 2007|archivedate=11 април 2007|архив_дата=2007-04-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070411124719/http://www.nato.int/issues/nato-russia/topic.html}}</ref> Русия поддържа силни и позитивни отношения със страните от [[БРИКС]]. През последните години страната се стреми да укрепи [[Отношения между Русия и Китай|връзките си с Китай]] чрез подписване на договор за приятелство, износ на оръжия и военни технологии, както и изграждането на Транс-сибирски нефтопровод, който да покрива китайските енергийни нужди.<ref>{{cite news|url=http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704082104575515543164948682.html|title=Russian Oil Route Will Open to China|first=Jeremy|last=Page|newspaper=[[The Wall Street Journal]]|date=26 септември 2010|accessdate=28 септември 2010|archive-url=https://web.archive.org/web/20100927223945/http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704082104575515543164948682.html|archive-date=2010-09-27}}</ref> === Въоръжени сили === [[Файл:Sukhoi T-50 Maksimov.jpg|мини|260px|Руският [[изтребител]] от пето поколение [[ПАК ФА/Т-50|Т-50]]]] {{основна|Въоръжени сили на Руската федерация}} Въоръжените сили на Руската федерация отговарят за отбраната на страната и провеждане на операции зад граница. Те са разпределени в три клона – [[Сухопътни войски на Руската федерация|сухопътни войски]], [[Военноморски флот на Русия|военноморски флот]], [[Военновъздушни сили на Русия|военновъздушни сили]], допълнени от самостоятелните [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация|стратегически ракетни войски]], [[Въздушно-космически отбранителни сили на Руската федерация|въздушно-космически отбранителни сили]] и [[Въздушно-десантни войски на Руската федерация|въздушно-десантни войски]]. Руската армия е наследник на [[Въоръжени сили на СССР|въоръжените сили на СССР]], които до разпада му са най-многочислените<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0462)|title= Armed Forces and Defense Organization|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> и едни от най-високотехнологичните в света.<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0495)|title=Military Economics|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014|quote=As a result, the Soviet Union has produced '''some of the world's most advanced armaments...'''}}</ref> Върховен главнокомандващ е президентът на Русия, а Министерството на отбраната управлява дейностите на [[генерален щаб|генералния щаб]] и неговите отдели.<ref>{{cite web|url=http://structure.mil.ru/structure/structuremorf.htm|title=Структура Минобороны России|publisher=Министерство на отбраната на Руската федерация|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> Редовният числен състав възлиза на 766 000 души, което прави руските въоръжени сили петите по големина в света. Към тях се добавят и между два и 20 милиона резервисти и 474 000 служещи в полувоенни формирования.<ref name="IISS">IISS 2012, стр. 192 – 203</ref> === Административно деление === {{основна|Административно деление на Русия}} Русия е държава с [[федерация|федеративно]] устройство. В състава ѝ влизат 1066 [[град]]а и 2070 населени места от градски тип ([[1994]]). [[Столица]]та е [[Москва]]. В състава на Руската федерация влизат 83 равноправни юридически субекта: * 22 [[Републики в Руската федерация|републики]]; * 9 края; * 46 [[Области в Руската федерация|области]]; * една автономна област; * 4 автономни окръга; * 3 града с федерално значение (Москва, Санкт Петербург, Севастопол). {{Административно деление на Русия}} Следните републики, области и краеве са отбелязани с буквени и цифрови съкращения: {| | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Adygea.svg|20п]] Адигея – АД * [[Файл:Flag of Kabardino-Balkaria.svg|20п]] Кабардино-Балкария – КБ * [[Файл:Flag of Mordovia.svg|20п]] Мордовия – МО * [[Файл:Flag of Kalmykia.svg|20п]] Калмикия – КМ * [[Файл:Flag of North Ossetia.svg|20px]] Северна Осетия – СО * [[Файл:Flag of Udmurtia.svg|20п]] Удмуртия – УД * [[Файл:Flag of Chuvashia.svg|20п]] Чувашия – ЧВ | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Bashkortostan.svg|20п]] Башкортостан – БШ * [[Файл:Flag of Ingushetia.svg|20п]] Ингушетия – ИН * [[Файл:Flag of Karachay-Cherkessia.svg|20п]] Карачаево-Черкезия – КЧ * [[Файл:Flag of Mari El.svg|20п]] Марий Ел – МЕ * [[Файл:Flag of Tatarstan.svg|20п]] Татарстан – ТТ * [[Файл:Flag of Khakassia.svg|20п|ръб]] Хакасия – ХА * 1. Астраханска обл. | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 2. Владимирска * 3. Волгоградска * 4. Воронежка * 5. Ивановска * 6. Калужка * 7. Кемеровска * 8. Костромска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 9. Ленинградска * 10. Липецка * 11. Московска * 12. Нижегородска * 13. Новгородска * 14. Орловска * 15. Пензенска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 16. Ростовска * 17. Рязанска * 18. Самарска * 19. Свердловска * 20. Тамбовска * 21. Тулска * 22. Уляновска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 23. Челябинска * 24. Ярославска * 25. Саратовска * 26. Тверска * 27. Кировска * 28. Оренбургска * 29. Курганска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 30. Тюменска * 31. Омска * 32. Новосибирска * 33. Калининградска * 34. Пермски * 35. Краснодарски * 36. Ставрополски |} На [[13 май]] [[2000]] г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 [[федерални окръзи в Русия|федерални окръга]], които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията. == Икономика == {{основна|Икономика на Русия}} [[Файл:Russia Export Treemap.png|мини|Мозайка на руския износ за 2012 г.]] Русия има [[етатизъм|етатистка]] [[смесена икономика]] с висока концентрация на блага в правителството. След разпада на Съветския съюз започва преход от сравнително затворен планов модел към глобално ориентирана пазарна икономика.<ref name="CIA overview">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2116.html#rs|title=Economy overview field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125134233/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2116.html|archive-date=2014-01-25|архив_дата=2018-06-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180608012937/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2116.html#rs}}</ref> В първите години на този преход очакването е, че страната ще наследи силните социални програми на СССР и ще се превърне във високоразвита икономика. Нито едно от тези очаквания не се сбъдва. Управлението на ключови държавни компании е поето от малък, добре свързан елит,<ref name="CSwealth">{{cite web|url=https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83|title=Credit Suisse Global Wealth Report 2013, стр. 53|publisher=Credit Suisse|date=2013|accessdate=9 септември 2014|архив_дата=2015-02-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150214155424/https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83}}</ref> а най-големите предприятия в областта на енергетиката, тежката промишленост, телекомуникациите и транспорта остават в държавни ръце. Този преходен период се отличава с [[хиперинфлация]], възлизаща на 2500% през 1992 година, [[корупция]], слаби институции, обширна [[сива икономика]] и [[организирана престъпност]].<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8 – 9</ref> В периода 1998 – 2008 година се наблюдава значителен икономически растеж, основан на приходите от петрол и газ. Брутният вътрешен продукт нараства средно със 7% годишно,<ref name="CIA overview"/> благодарение на реформаторска данъчна и фискална политика, насочена срещу олигарсите. В този период отслабва влиянието на местната власт, увеличават се приходите на федералното правителство, поддържа се висока фискална дисциплина, а данъчната реформа значително стимулира развитието на малкия и среден бизнес.<ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974|title=An Assessment of Putin's Economic Policy|author=Anders Aslund|publisher=Peterson Institute for International Economics|date=2008|accessdate=9 септември 2014|архив_дата=2016-03-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160322111033/http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974}}</ref> Въпреки това икономиката продължава да страда от ширещата се корупция, липсата на защита за правата върху собствеността и вмешателство на държавата в частния сектор.<ref name="CIA overview"/> С настъпването на [[Световна финансова криза (2008-2011)|световната финансова криза]] досегашният модел на увеличение на доходите и големи инвестиционни проекти спира да бъде ефективен. Въпреки лекото възстановяване на растежа благодарение на повишения износ през 2013 година, липсата на широки структурни реформи подкопава доверието както на инвеститорите, така и на потребителите, и значително забавя ръста на икономиката.<ref>{{cite web|url=http://www.worldbank.org/en/country/russia/overview|title=Russia Overview|publisher=Световна банка|date=8 април 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref> [[Файл:Regional GDP per capita map of Russia.png|мини|275п|ляво|Федералните субекти на Руската федерация според БВП на глава от населението (2009)]] [[Световната банка]] определя Русия като държава с висок доход на населението,<ref name=WB2013>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/about/country-classifications/country-and-lending-groups#High_income|title=Country and Lending Groups|publisher=World Bank|accessdate=1 юли 2013}}</ref> чийто [[брутен вътрешен продукт]] ([[паритет на покупателната способност|ППС]]) се равнява на 2,55 трилиона щатски долара – седмият най-голям в света и вторият в Европа.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=7#rs|title=COUNTRY COMPARISON:: GDP (PURCHASING POWER PARITY)|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140116221416/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=7|archive-date=2014-01-16|архив_дата=2014-08-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140803212633/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html?countryName=Russia&countryCode=rs&regionCode=cas&rank=7#rs}}</ref> Общото богатство на страната се равнява на 1,2 трилиона щатски долара.<ref name="CSwealth"/> Номиналният БВП на глава от населението за 2012 година е 14 178 щ.д.,<ref>{{cite web|url=https://data.un.org/Data.aspx?d=SNAAMA&f=grID:101;currID:USD;pcFlag:true;crID:643;yr:2012&c=2,3,5,6&s=_crEngNameOrderBy:asc,yr:desc&v=1|title=Per capita GDP at current prices – US dollars|publisher=UNData|accessdate=9 септември 2014}}</ref> а за 2013 неговата ППС стойност е 24 140 щ.д.<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.PP.CD?order=wbapi_data_value_2013+wbapi_data_value+wbapi_data_value-last&sort=desc|title=GDP per capita, PPP (current international $)|publisher=[[Световна банка]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> Разпределението му вътре в страната обаче е изключително неравномерно: по данни на ООН от 2009 година този показател варира от 3494 щ.д. в Ингушетия до 57 175 щ.д. в [[Тюменска област]].<ref>{{cite web|url=http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf|title=National Human Development Report for the Russian Federation 2011, стр. 138 – 139|publisher=Програма за развитие на ООН|date=2011|accessdate=9 септември 2014|архив_дата=2016-03-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160318114713/http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf}}</ref> Последователната фискална политика през годините довежда до много нисък [[публичен дълг]] (7,9% от БВП)<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=151#rs|title=Country Comparison: Public Debt|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140803233024/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=151|archive-date=2014-08-03|архив_дата=2014-08-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140803233024/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=151#rs}}</ref> и [[платежен баланс|излишък по текущата сметка]] в размер на 74,8 млрд. щ.д., четвъртият най-голям в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2187rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=4#rs|title=Country Comparison: Current Account Balance|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140803213103/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2187rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=4|archive-date=2014-08-03|архив_дата=2014-08-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140803213103/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2187rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=4#rs}}</ref> [[Работна сила|Работната сила]] възлиза на 75 290 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2095rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=8#rs|title=Country Comparison: Labor Force|publisher=CIA World Factbook|accessdate=9 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140117011054/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2095rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=8|archive-date=2014-01-17|архив_дата=2014-08-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140804000337/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2095rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=8#rs}}</ref> По-голямата част от нея е заета в сектора на услугите (62,5%), следван от индустрията (27,8%) и селското стопанство (9,7%).<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2048.html#rs|title=Labor Force – by Occupation Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|date=2012|accessdate=9 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20120118073752/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2048.html|archive-date=2012-01-18|архив_дата=2015-09-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150905114307/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2048.html#rs}}</ref> Русия е част от [[Евразийски съюз|Евразийския икономически съюз]] и се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] през 2011 година.<ref name="ECTP"/> [[Файл:Moscow-city-MIBC.jpg|мини|347x347px|Модерният квартал „[[Москва Сити|Москва-Сити]]“ – зона на делова активност, обединяваща апартаменти, офиси, търговски центрове и т.н. Един от символите на просперитета на руската икономика]] От края на 2014 г. Русия навлиза в период на рецесия, обусловен от ниските цени на петрола и икономическото ембарго, последвани от падане на националната валута. Руското правителство обявява 2-годишен план за излизане от кризата,<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821101958/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ }}</ref> както и цялостен план за намаляване на зависимостта на руската икономика от износа на горива до 2035 г.<ref name="ReferenceA">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821005058/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ }}</ref> В същото време Русия започва и стратегическо сближаване с бързо развиващите се азиатски икономики на [[Индия]]<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150806210717/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ }}</ref> и [[Китай]] в сферата на икономиката, отбраната<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820182758/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ }}</ref> и инфраструктурата чрез съвместни проекти и сделки. През 2015 г. на форум в [[Санкт Петербург]] биват подписани 29 договора на обща стойност 1 трлн. щатски долара за инвестиции на КНР в Русия.<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/344043 www.blitz.bg]</ref> РФ планира до [[2018]] г. да създаде мегапроекра „''Сила Сибири''“ на стойност 55 млрд. щатски долара за пренос на природен газ към Китай, заедно с общ фонд на стойност 2 млрд. щатски долара за селскостопански проекти в двете страни, а огромният икономически проект „Пътят на коприната“, движен от КНР и Русия, е насочен към създаването на транспортен, енергиен и търговски коридор между страните от Централна и Южна Азия и Европа. Националната валута на Руската федерация е [[руска рубла|руската рубла]]. През последните години Русия многократно е била описвана в медиите като енергийна суперсила.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704129204575505373365685564.html | заглавие = Russia, China in Deal On Refinery, Not Gas | достъп_дата = [[25 юли]] 2014 | фамилно_име = Gronholt-Pedersen | първо_име = Jacob | дата = [[22 септември]] [[2010]] | труд = Wall Street | издател = Wall Street Journal | език = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20100924041848/http://online.wsj.com:80/article/SB10001424052748704129204575505373365685564.html |archive-date = 2010-09-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.businessinsider.com/why-russia-is-about-to-change-the-world-2010-1 | заглавие = Did A New Pipeline Just Make Russia The Most Important Energy Superpower By Far? | достъп_дата = 25 юли 2014 | фамилно_име = Winfrey | първо_име = Graham | дата = [[6 януари]] 2010 | издател = Business Insider | език = en }}</ref> Страната има най-много запаси на природен газ в света,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – proved reserves | достъп_дата = 25 юли 2014 | дата = [[1 януари]] [[2013]] | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20130615230151/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html | archive-date = 2013-06-15 | архив_дата = 2017-03-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170307234405/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html }}</ref> и има осмият по големина доказан запас от петрол.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html | заглавие = Country Comparison:: Oil – proved reserves | достъп_дата = [[3 февруари]] 2014 | дата = 1 януари 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20130615184739/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html | archive-date = 2013-06-15 | архив_дата = 2013-06-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130615184739/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html }}</ref> Русия е най-големият в света износител<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – exports | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20130503181434/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html | archive-date = 2013-05-03 | архив_дата = 2018-11-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181124005928/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html }}</ref> и вторият най-голям производител на природен газ,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – production | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20130616021045/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html | archive-date = 2013-06-16 | архив_дата = 2016-03-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160315051210/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html }}</ref> като в същото време и най-големия износител и [[списък на държавите произвеждащи петрол|производител на петрол]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://omrpublic.iea.org/omrarchive/18jan12sup.pdf | заглавие = International Energy Agency – Oil Market Report 18 January 2012 | достъп_дата = [[20 февруари]] [[2012]] | език = en }}</ref> През 2012 тези два ресурса осигуряват 52% от приходите във федералния бюджет и съставят 70% от общия износ, като се планира до 2035 г. процентите да паднат като част от плана за диверсификация на иконокиката.<ref name="ReferenceA"/> Държавните компании „''[[Роснефт]]''“ и „''[[Газпром]]''“ контролират по-голямата част от находищата и са главните износители, а руските „''[[Лукойл]]''“, „''[[Сургутнефтегаз]]''“ и чуждите „''[[Shell]]''“, „''[[ExxonMobil]]''“ и „''[[British Petroleum]]''“ притежават малки дялове в добива и износа.<ref>{{cite web|url=http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=RS|title=Russia – Overview|publisher=US Energy Information Administration|date=12 март 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref> [[Файл:Lada Vesta Concept.JPG|ляво|мини|246x246px|Автомобилът от малък клас на [[АвтоВАЗ]] Lada Vesta]] Освен нефт и газ, Русия изнася метали, [[дървесина]], химикали и разнообразна гражданска и военна продукция.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html#rs|title=Exports – Commodities Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125105600/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html|archive-date=2014-01-25|архив_дата=2015-06-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150626172345/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html#rs}}</ref> В това число влизат злато, торове, зърнени култури, турбини, ядрени реактори, техника, оптически и медицински инструменти, автомобили, пътнически самолети, железопътни вагони, кораби, електроника, пластмаси и други. Започва активно да се развива и в производство на високо качествено LTE оборудване и високи технологии, водеща роля където има именно държавната корпорация „''[[Ростех]]''“,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/|title=Products exported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014|архив_дата=2014-10-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141012093556/http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/}}</ref> а при автомобилостроенето – концерните „''[[АвтоВАЗ]]''“ и „''[[КАМАЗ|Камаз]]''“. През 2011 г. делът на промишлеността в БВП е 36,9%, в последните години Русия е и един от най-големите производители на пшеница<ref>[http://agro.bg/topical/article20403.html agro.bg]</ref> и въобще на земеделска продукция.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-golemite-proizvoditeli-na-zemedelska-produktsiya-v-sveta/nid-93205.html profit.bg]</ref> Най-големите индивидуални външнотърговски партньори в износа са [[Нидерландия]], [[Китай]] и [[Германия]] и някои страни от [[Общност на независимите държави|ОНД]],<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html#rs|title=Exports – Partners Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140116205155/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html|archive-date=2014-01-16|архив_дата=2018-12-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181206230311/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html#rs}}</ref> а 41% от цялата външна търговия се осъществява с [[Европейския съюз]]. По-голямата част от членките на ЕС са нетни вносители на руски стоки (най-вече горива и минерали), докато няколко страни, сред които [[Германия]], [[Франция]] и [[Италия]], са нетни износители на стоки към руския пазар, а в международен план сред най-големите вносители влизат и [[Китай]], [[Украйна]] и [[Япония]].<ref name="BBC Trade">{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-europe-26436291|title=Russia's trade ties with Europe|publisher=BBC News|date=4 март 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> От своя страна Русия внася машини, компютри, дрехи, автомобили и лекарства,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/|title=Products imported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014|архив_дата=2014-10-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141012013931/http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/}}</ref> и е вторият най-голям автомобилен пазар в Европа след Германия.<ref>{{cite web|url=http://www.bloomberg.com/news/2014-08-22/gm-cuts-russia-car-production-amid-shrinking-auto-market.html|title=GM Cuts Russia Car Production Amid Shrinking Auto Market|publisher=Bloomberg|date=22 август 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Заедно с това страната има задълбочени инвестиционни взаимоотношения с ЕС – около 75% от директните чуждестранни инвестиции в икономиката идват от страни-членки на ЕС,<ref name="ECTP">{{cite web|url=http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/countries/russia/|title=Russia – Trade picture|publisher=[[Европейска комисия]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url = http://web.archive.org/web/20131206012153/http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/countries/russia/ |archive-date = 2013-12-06}}</ref> а Кипър и Великобритания са сред най-големите получатели на руски инвестиции. През 2012 година Русия е осмият най-голям инвеститор в световен мащаб.<ref name="BBC Trade" /> == Транспорт == === Автомобилен транспорт === [[Файл:MKAD-Yaroslavka interchange.JPG|мини|257x257px|[[Москва]] – мястото на пресичане на магистралите МКАД<ref>Московская кольцевая автомобильная дорога</ref> и М8]] Русия има [[Транспорт в Русия|обширна и добре развита транспортна мрежа]]. Пътната мрежа се състои от 1 283 387 km пътища, от които почти 928 000 (вкл. над 39 000 km магистрали) са асфалтирани.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2085.html#rs|title=Roadways Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125131855/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2085.html|archive-date=2014-01-25|архив_дата=2018-11-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181105214809/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2085.html#rs}}</ref> Дължината на пътищата от федерално значение е 50 000 km. По дължина на автомобилните пътища Русия превъзхожда всички европейски страни освен Франция и заема 7-о място в света. По съотношение с броя на населението плътността на автомобилните пътища е около 5,3 km на хиляда жители. [[Файл:КАД (Санкт-Петербург).JPG|ляво|мини|КАД<ref>Кольцевая автомобильная дорога</ref> близо до [[Санкт Петербург]]]] В Русия се наблюдава активен ръст на автомобилизацията на населението. Ако през [[2000]] г. броят на леките автомобили е 20 млн., то през [[2010]] г. броят им пораства до 34 млн. Общото количество на официално регистрираните автомобили за 2010 г. достига 40 млн., от които камиони са 5,4 млн. Нивото на автомобилизация в РФ за [[2009]] г. е 270 автомобила на 1000 жители. Броят на пътнотранспортните произшествия (ПТП) е около 200 хиляди годишно, в които умират около 27 хиляди души, загубите от ПТП съставляват около 2,5% от БВП. Броят на загиналите на 100 хиляди автомобила се явява едно от най-ниските в страните от [[Общност на независимите държави|ОНД]] и в последните години пада: от [[2004]] до [[2011]] г. числото на загинали в ПТП пада с 19% процента при ръст на автопарка за същия период с 35%. === Железопътен транспорт и метро === [[Файл:ЭВС2-02.JPG|ляво|мини|Високоскоростният влак Сапсан]] Железопътните линии са с обща дължина от 87 157 km, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 km от тях са електрифицирани.<ref>{{cite web|url=http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/|title=Invest in Russia–Infrastructure|publisher=Invest.gov.ru|accessdate=27 април 2010|архив_дата=2011-04-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110426092402/http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/}}</ref> Държавната железопътна компания („''Российские железные дороги''“) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Тя генерира над 3,6% от брутния вътрешен продукт и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.<ref name="rzd">{{cite web|url=http://www.eng.rzd.ru/isvp/public/rzdeng?STRUCTURE_ID=4|title=Russian Railways|publisher=Eng.rzd.ru|accessdate=2 януари 2010|архив_дата=2009-12-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091204130526/http://eng.rzd.ru/isvp/public/rzdeng?STRUCTURE_ID=4}}</ref> През 2013 е обявена програма на стойност 13 млрд. щ.д. за модернизация и ремонт на инфраструктурата.<ref>{{cite web|url=http://uk.reuters.com/article/2013/09/27/russia-investment-infrastructure-reuters-idUKL5N0HG0JF20130927|title=REUTERS SUMMIT-Russia's roads, trains, planes frustrate business|publisher=Reuters|date=27 февруари 2013|accessdate=21 септември 2014|архив_дата=2015-03-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150319034031/http://uk.reuters.com/article/2013/09/27/russia-investment-infrastructure-reuters-idUKL5N0HG0JF20130927}}</ref> През 2014 г. Китай и Русия започват строежа на железница, която да свързва мегаполисите Пекин и Москва, а стойността на проекта е 242 млн. щатски долара.<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820231848/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ }}</ref> Седем руски града – [[Москва]], [[Санкт Петербург]], [[Нижни Новгород]], [[Новосибирск]], [[Самара]], [[Екатеринбург]] и [[Казан (Русия)|Казан]], имат подземно метро, а [[Волгоград]] разполага с метротрам. [[Московско метро|Московското метро]] е едно от най-натоварените в света с над 6,7 млн. пътници дневно (2012). === Морски и речен транспорт === [[Файл:Krasnoameyskiy district of Volgograd 002.jpg|мини|Волго-Донският канал близо до [[Волгоград]]]] Руската федерация има големи морски пристанища на [[Азовско море|Азовско]], [[Черно море|Черно]], [[Каспийско море|Каспийско]], [[Балтийско море|Балтийско]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Баренцово море]], както и на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] и [[Тихи океан|Тихия океан]]. Много от тези пристанища обслужват търговски флот от 1143 кораба, в това число 642 товарни и 244 петролни танкера.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2108.html#rs|title=Merchant Marine Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125101025/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2108.html|archive-date=2014-01-25|архив_дата=2014-06-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140625145330/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2108.html#rs}}</ref> На морския транспорт принадлежи главна роля в междудържавния стокооборот, неговата важност се определя и от положението на Русия, която има излаз на 12 морета и три океана и дължина на морската граница 42 000 km. Общият стокооборот на 63-те руски морски порта в 2007 г. съставлява 451 млн. [[тон|t]], основна роля в който имат нефтът и нефтените продукти. През Северния ледовит океан е най-краткият морски път между Европейска Русия и Далечния изток. Речният транспорт играе голяма роля в стопанството на Русия. Дължината на вътрешните водни плавателни пътища е 200 000 km. Речният транспорт има 3,9% от общия стокооборот, като през 2006 г. той съставлява 58 млрд. t.km. Основен за Русия се явява Волго-Камският речен басейн, на който принадлежи 40% от стокооборота на речния флот. Други важни плавателни реки в европейските части на Русия са Северна Двина, Сухона, Онега, Свир, Нева, а в азиатската част – Об, Енисей, Лена, Амур. === Въздушен транспорт === [[Файл:Air-to-air photo of a Sukhoi Superjet 100 (RA-97004) over Italy.jpg|мини|[[Sukhoi Superjet 100]], руски пътнически самолет, използван от Аерофлот и чужди авиокомпании|275x275px]] Въздушният транспорт се възползва от 1218 летища,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2053.html#rs|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014|archive-url=http://web.archive.org/web/20140125120352/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2053.html|archive-date=2014-01-25|заглавие=архивно копие|архив_дата=2014-06-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140625161845/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2053.html#rs}}</ref> най-натоварените от които са [[Шереметиево]], [[Домодедово (летище)|Домодедово]], [[Внуково]] в [[Москва]] и [[Пулково]] в [[Санкт Петербург]]. Общата дължина на пистите надхвърля 600 000 km.<ref>{{cite web|url=http://global-economics.ru/transportnaya-sistema-rossiyiskoyi-federatscii.html|title=Transport system of Russia|publisher=Global-economics.ru|accessdate=3 октомври 2010}}</ref> Националният авиопревозвач, [[Аерофлот]], има редовни полети до 120 дестинации в над 50 страни и е член на ''[[SkyTeam]]''.<ref>{{cite web|url=https://www.skyteam.com/About-us/Our-members/Aeroflot/|title=Aeroflot|publisher=SkyTeam|accessdate=21 септември 2014|archive-url = http://web.archive.org/web/20140327220946/http://www.skyteam.com:80/About-us/Our-members/Aeroflot/ |archive-date = 2014-03-27}}</ref> Освен нея има и още 46 авиокомпании, частна или държавна собственост. С летища разполагат още 18 града – [[Екатеринбург]], [[Новосибирск]], [[Уфа]], [[Красноярск]], [[Сочи]], [[Самара]], [[Ростов на Дон]], [[Хабаровск]], [[Владивосток]], [[Иркутск]], [[Калининград]], [[Казан]], [[Сургут]], [[Тюмен]] и курортът [[Минералние води]]. == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Русия}} [[Файл:ISS-29 Soyuz TMA-02M and Progress M-10M against Aurora Australis.jpg|мини|Руски космически кораби [[Прогрес (космически кораб)|„Прогрес“]] и „[[Союз]]“, използвани за снабдяване и транспорт до МКС|ляво|266x266px]] Русия е една от държавите с най-голям научно-технически потенциал в света. Страната има 451 000 изследователи и най-големият брой учени в света, а 25% от завършилите висше образование са с дипломи по инженерни или научни специалности.<ref>{{cite web|url=http://www.oecd.org/sti/inno/46665671.pdf|title=OECD SCIENCE, TECHNOLOGY AND INDUSTRY OUTLOOK 2010|publisher=[[ОИСР]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Водещата научна институция е основаната през 1728 година [[Руска академия на науките]],<ref name="Nature">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/2010/100427/full/4641257a.html|title=Russia to boost university science|publisher=[[Nature]]|date=27 април 2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> в която работят над 45 000 изследователи в 436 института из цялата страна.<ref name="Nature2">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/vote-seals-fate-of-russian-academy-of-sciences-1.13785|title=Vote seals fate of Russian Academy of Sciences|publisher=[[Nature]]|date=19 септември 2013|accessdate=1 ноември 2013}}</ref> В съветската епоха тя получава силно държавно финансиране, но през 1990-те запада заради намалените финансови средства и емигрирането на специалисти и учени в други страни. Намаляването на ролята на Русия в световната наука продължава и в следващите години – между 2005 и 2010, публикуваните от руски учени статии и изследвания възлизат на 127 000. Това са 2,6% от всички публикувани изследвания в световен мащаб, сравнено с 2,9% от Индия и 8,4% от Китай.<ref>{{cite web|url=http://physicsworld.com/cws/article/news/2010/jan/26/russian-science-in-a-state-of-decline|title=Russian science in a state of 'decline'|publisher=Physics World|date=26 януари 2010|accessdate=3 ноември 2013|archive-url = http://web.archive.org/web/20130612170749/http://physicsworld.com/cws/article/news/2010/jan/26/russian-science-in-a-state-of-decline |archive-date = 2013-06-12}}</ref> Между 1996 и 2008, делът на руските научни публикации е намалял с 24%, сравнено с намаление от 22% за Япония и 20% за САЩ.<ref>{{cite web|url=http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|title=Knowledge, networks and nations: Global scientific collaboration in the 21st century|publisher=[[Royal Society]]|page=16|date=2011|accessdate=3 ноември 2013|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110409075050/http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|archivedate=9 април 2011}}</ref> Основен проблем е нежеланието на РАН да предприеме структурни реформи, което принуждава правителството да увеличи средствата за научни изследвания в университетите и да организира конкурси за финансиране на модернизация, стипендии за екипи от учени, и други.<ref name="Nature"/> През септември 2013 е предприета и реформа на РАН, според която бюджетът ѝ от 1,9 млрд. щ.д., имотите ѝ из страната и назначаването на директори ще бъдат управлявани от специализирана държавна агенция.<ref name="Nature2"/> Набелязани са и пет основни направления на развитие: енергийна ефективност, [[информационни и комуникационни технологии]], космически технологии, [[ядрена енергетика]] и [[фармацевтика]].<ref>{{cite web|url=http://en.ria.ru/russia/20091011/156428675.html|title=Medvedev outlines priorities for Russian economy's modernization|publisher=[[РИА Новости]]|date=11 октомври 2009|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Днес Руската федерация заема място на водеща космическа сила в света. Космически изстрелвания се осъществяват от четири основни [[космодрум]]а – [[Плесецк]], [[Байконур]], [[Домбаровски]] и [[Капустин Яр]], а в процес на изграждане е т.нар. [[Източен космодрум]]. Страната е първа по брой космически изстрелвания на година – през 2011 в орбита са изстреляни 31 руски ракети,<ref>{{cite web|url=http://www.wired.com/dangerroom/2012/04/china-rocket-launches/|title=China Now Tops U.S. in Space Launches|publisher=[[Wired (списание)]]|date=16 април 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> а през 2012 Русия изпраща в орбита 15 частни товара – повече от [[Европейския съюз]] (12), Китай (5) и САЩ (3).<ref>{{cite web|url=http://www.popularmechanics.com/science/space/rockets/8-countries-angling-to-dominate-the-launch-business-15222860|title=8 Countries Angling to Dominate the Launch Business|date=18 март 2013|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> ''[[Роскосмос]]'' е държавната космическа агенция на страната, и единствената в света, която предлага [[космически туризъм|туристически полети в Космоса]].<ref>{{cite web|url=http://abcnews.go.com/Technology/space-tourist-sarah-brightman-buys-seat-russian-soyuz/story?id=17384120|title=Singer Sarah Brightman Outbids NASA for Space Tourist's Seat|publisher=[[Ей Би Си]]|date=3 октомври 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Тя управлява и дейностите в руския модул на [[Международната космическа станция]] (МКС), нейна е и разработката [[ГЛОНАСС]]. Страната има и богато наследство от космически постижения. [[Константин Циолковски]] създава ракетното уравнение, на което се основава голяма част от аерокосмическото инженерство.<ref>{{cite web|url=http://www.nasa.gov/audience/foreducators/rocketry/home/konstantin-tsiolkovsky.html|title=Konstantin E. Tsiolkovsky|publisher=[[NASA]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013|архив_дата=2013-10-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131020222832/http://www.nasa.gov/audience/foreducators/rocketry/home/konstantin-tsiolkovsky.html}}</ref> Русия първа изпраща в Космоса [[изкуствен спътник]] (1957), първите живи същества след околосветски полет (кучетата [[Белка и Стрелка]]), човек ([[Юрий Гагарин]], 1961) и [[космическа станция]] (1971), и първа достига повърхността на [[Луната]] (1959), [[Венера (планета)|Венера]] (1966) и [[Марс (планета)|Марс]] (1971). [[Ростех]] е държавната компания, която отговаря за производството и износа на високо технологична военна и цивилна техника, като сред дейностите ѝ се числят [[Автомобилна промишленост|автомобилостроене]], авиостроене, строителство, оптика, фармация, медицинска техника и т.н. == Култура == {{основна|Култура на Русия}} Руската култура се свързва с държавата Русия, и най-често (но невинаги) с етническите [[руснаци]]. Русия има огромен принос към световното културно наследство чрез своите постижения в [[руска литература|литературата]],<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007">{{cite web|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html|title=Russian Literature|last=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007|accessdate=7 януари 2008|архив_дата=2009-08-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090820090445/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html}}</ref> философията, класическата музика,<ref name="Russia::Music">{{cite web|title=Russia::Music|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=5 октомври 2009|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38636/Music}}</ref> [[Руска архитектура|архитектурата]], изобразителните изкуства, балета и [[руско филмово изкуство|киното]].<ref name=film>{{cite web|title=Russia:Motion pictures|publisher=Encyclopædia Britannica|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Ранната руска култура се свързва с [[източни славяни|източните славяни]] и [[викинги]] (варяги), техният специфичен начин на живот в гъстите гори на североизточна Европа и езическите им обичаи и бит. В края на 10 век Киевска Рус възприема православното християнство, което довежда до сливане на славянското и византийско наследство и предопределя развитието на руската култура през следващото хилядолетие.<ref name=Curtis>{{cite web|last=excerpted from Glenn E. Curtis (ed.)|title=Russia: A Country Study: Kievan Rus' and Mongol Periods|publisher=Washington, DC: Federal Research Division of the Library of Congress|year=1998|url=http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html|accessdate=20 юли 2007|архив_дата=2007-09-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html}}</ref> След [[Падане на Константинопол|падането на Константинопол]] през 1453 година Русия остава най-голямата (и единствена) православна държава в света, развивайки се по свой собствен модел, различен от този в Европа, за което спомага и популярната идея за Москва като [[Трети Рим]]. С управлението на Петър Велики навлиза и западноевропейско влияние. Изграждането на социалистически строй през 20 век се свързва с развитието на [[Култура на Съветския съюз|съветска култура]], в която водеща роля има Руската съветска федеративна социалистическа република. Днес руската култура е известна по целия свят. <gallery class="center" heights="200" widths="200"> Kaliningrad 05-2017 img07 Fishery Village.jpg|Изглед от Калининград Башня Сююмбике, вид с Преображенской башни.JPG|Джамията „Кол Шариф“ в Казан Dmitry Medvedev in Buryatia August 2009-1.jpg|Монаси в [[Иволгински дацан]], будистки манастир в Бурятия Khanty in front of Chum near Lake Numto.jpg|[[Ханти]], полуномадски народ от руския север </gallery> В Русия живеят над 120 различни етнически групи, които говорят на много различни езици.<ref name=britannica>{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia |title=Russia |publisher=Encyclopædia Britannica |accessdate=4 ноември 2015}}</ref> От тях водещи са [[руски език|руският]] (официален), [[татарски език|татарският]] и [[украински език|украинският]].<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=Federal State Statistics Service|accessdate=16 януари 2008|архив_дата=2011-07-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110719233704/http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87}}</ref> Етническите руски републики имат правото да считат езика на местната етническа група като „съофициален“.<ref name="Article 68, §2"/> Руският език е най-разпространеният по географски признак език в Евразия, и най-говореният славянски език.<ref name=toronto>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007|архив_дата=2007-01-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx}}</ref> Той е един от шестте официални езика на [[ООН]], на него се публикуват над една четвърт от всички научни материали в света, а 60 до 70% от цялата информация в печатното и онлайн пространство се публикува на английски или руски език.<ref>{{cite web|url=https://mgu-russian.com/en/learn/courses/online-russian-course/|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University}}</ref> Паралелно с него през вековете се развива една от най-обширните и богати литературни традиции.<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007"/> Руската поезия има редица ярки представители, като [[Александър Пушкин]]<ref>{{cite book|author=Kelly, C|title=Russian Literature: A Very Short Introduction (Very Short Introductions) (Paperback)|url=https://archive.org/details/russianliteratur00kell_0|publisher=Oxford Paperbacks|isbn=0-19-280144-9|year=2001}}</ref> и [[Михаил Лермонтов]]. Деветнайсети век се отличава с творбите на [[Антон Чехов]], [[Николай Гогол]], [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]] и [[Фьодор Достоевски]]; Толстой и Достоевски често са определяни от литературните критици като най-великите писатели в историята.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513793/Russian-literature|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=11 април 2008|title=Russian literature; Leo Tolstoy}}</ref><ref>{{cite news|work=Time Magazine|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,943893,00.html?promoid=googlep|accessdate=10 април 2008|title=Freaking-Out with Fyodor|author=Otto Friedrich|date=6 септември 1971|archive-url=https://web.archive.org/web/20090513092326/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,943893,00.html?promoid=googlep|archive-date=2009-05-13}}</ref> Русия е дала на света и 18 нобелови лауреати, 5 от които [[Нобелова награда за литература|за литература]] ([[Иван Бунин|Бунин]], [[Борис Пастернак|Пастернак]], [[Михаил Шолохов|Шолохов]], [[Александър Солженицин|Солженицин]], [[Йосиф Бродски|Бродски]]). === Спорт === {{основна|Спорт в Русия|Русия на олимпийските игри}} [[Файл:2018 World Cup Round of 16 - Russia v Spain.jpg|мини|ляво|250px|[[Световно първенство по футбол 2018]]]] Още от съветски времена спортът е силен източник на национална гордост за Русия.<ref name="EBSports">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38650/Sports-and-recreation|title=Russia: Sports and Recreation|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=10 април 2015}}</ref> СССР участва на летни олимпийски игри за пръв път през 1952 и на зимни през 1956 година. Особено силни са съветските отбори по [[хокей на лед]], където страната печели десетки олимпийски и световни титли, [[волейбол]] и [[баскетбол]]. Съветските гимнастици, лекоатлети, щангисти, борци и боксьори са сред най-добрите в света, и след разпада на Съветския съюз руските спортисти продължават да доминират международните съревнования в тези спортове.<ref name="EBSports"/> Русия е домакин на [[Зимни олимпийски игри 2014|зимните олимпийски игри в Сочи]] през 2014 година и от 1994 година насам има 521 медала от зимни и летни олимпиади.<ref>{{cite web|url=http://www.olympic.org/russian-federation|title=Russian Federation|publisher=[[Международен олимпийски комитет]]}}</ref> Страната наследява и 1347 медала на Руската империя, СССР и обединения отбор на ОНД, но във [[Вечна класация по медали от олимпийски игри|вечната класация по медали]] те се считат отделно от руските. Както в повечето страни по света, [[футбол]]ът е изключително популярен. В основата на дългогодишните руски футболни традиции е легендарният вратар [[Лев Яшин]], чието представяне на олимпийските игри през 1956 носи злато на съветския футболен отбор. Днес в Русия има три професионални дивизии, а популярността на спорта сред жените нараства.<ref name="EBSports"/> Най-силното първенство е [[Руска Премиер Лига|руската Премиер лига]], в която играят някои от най-силните клубове в Европа.<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/|title=UEFA rankings for club competitions|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015|archive-url = http://web.archive.org/web/20150102023546/http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/ |archive-date = 2015-01-02}}</ref> Сред тях са [[Зенит (Санкт Петербург)|Зенит Санкт Петербург]] (14-и по коефициент на континента и носител на [[Купа на УЕФА 2007/08|Купата на УЕФА 2008]])<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=52826/profile/index.html|title=FC Zenit|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> и [[ПФК ЦСКА (Москва)|ПФК ЦСКА Москва]] (34-ти по коефициент и носител на [[Купа на УЕФА 2004/05|Купата на УЕФА 2005]]).<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=54266/profile/index.html|title=PFC CSKA Moscow|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> Русия ще бъде домакин и на [[Световно първенство по футбол 2018|Световното първенство по футбол през 2018]] г.<ref>{{cite web |title=Ethics: Executive Committee unanimously supports recommendation to publish report on 2018/2022 FIFA World Cup™ bidding process |url=http://www.fifa.com/aboutfifa/organisation/news/newsid=2494723/index.html |publisher=[[FIFA]]|accessdate=10 април 2015|archive-url = http://web.archive.org/web/20150106010830/http://www.fifa.com/aboutfifa/organisation/news/newsid=2494723/index.html |archive-date = 2015-01-06}}</ref> [[Файл:Finland-Russia IHWC 2012 Simifinal 19.05.2012, Helsinki (Alexander Semin).JPG|мини|Националният отбор по хокей (в червено-синьо) на финала на Световното първенство по хокей на лед през 2012 срещу отбора на Финландия]] Макар и хокеят на лед да се появява в Русия едва в съветско време, [[национален отбор по хокей на лед на СССР|националният отбор]] скоро става лидер в международните съревнования. Между 1951 и 1991 година СССР печели над 20 световни титли. Успехът му се дължи на съветската система за развитие на играчите и треньора [[Анатолий Тарасов]], който разработва иновативни техники на подаване, станали характерни за съветския отбор. Вратарят [[Владислав Третяк]] и защитникът [[Вячеслав Фетисов]] са двама от най-добрите съветски хокеисти. Днешната професионална хокейна лига на Русия се радва на голяма популярност, но много от на-добрите руски играчи са част от отбори в [[Национална хокейна лига|Националната хокейна лига]].<ref name="EBSports"/> Руският [[шахмат]] е с челни позиции на международно ниво. Първият руски световен шампион е [[Александър Алехин]], който напуска страната след революцията през 1917. В последвалите години Съветският съюз произвежда най-добрите шахматисти, като създава школи, които намират и обучават талантливи деца. Най-добрите от тях получават държавна подкрепа и стават първите професионални шахматни състезатели във време, когато в западните страни никой не се занимава професионално и срещу възнаграждение в този спорт. От 1948 година насам гросмайсторите [[Михаил Ботвиник]], [[Василий Смислов]], [[Борис Спаски]], [[Анатолий Карпов]], [[Гари Каспаров]] и [[Владимир Крамник]] държат световната титла почти без прекъсване. В този период световни шампиони стават и три жени – [[Людмила Руденко]], [[Олга Рубцова]] и [[Елизавета Бикова]].<ref name="EBSports"/> == Информация и СМИ == [[Файл:Здание газеты Известия.JPG|ляво|мини|260px|Главната редакция на „[[Известия]]“]] Първите периодически издания се появяват в началото на XVIII век, макар че широко разпространение печатните средства за масова информация получават само в края на XIX век. При това, ако за края на XIX – началото на XX в. била характерна относителна свобода на печата, то съветският период се характеризира с по-жестока политическа цензура и по-висока степен на контрола над печата от страни на властите. Радикалните движения за осигуряване на свобода на словото стават в хода на демократическите реформи в края на 80-те години. В този период има и съществен ръст на количеството на периодически издания и достатъчно ясно са отбелязвани принадлежността на всяко издание към определена политическа или обществена органицазия. Към края на [[2000]] г. в Русия се издават повече от 170 ежедневници – както централни, така и местни – с общ тираж около 4,8 млн. екземпляра, а също и повече от 425 неежедневни вестници и списания с общ тираж около 7,8 млн. екземпкяра. Водещите национални вестници са „''[[Известия]]''“, „''[[Коммерсантъ]]''“, „''[[Комсомольская правда]]''“, „''Московский комсомолец''“, „''Независимая газета''“, „''Новая газета''“, „''Новый взгляд''“, „''Парламентская газета''“, „''Правда''“, „''Российская газета''“. Националната телевизия на РФ е [[Първи канал]]. Други популярни телевизии са „Россия-1“, „Россия-24“, „НТВ“ и петербургският Пети канал. == Бележки == {{Reflist}} == Източници == {{дребно2| * {{cite web | publisher = АД ГБУВПиС | year = 2010 | url = http://www.adgbu.ru/info/borders.html | title = Азово-Донское государственное бассейновое управление водных путей и судоходства | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru | архив_дата = 2012-06-29 | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20120629003544/http://www.adgbu.ru/info/borders.html }} * {{cite web | publisher = Академик | year = 2013 | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/129105/ | title = СССР. Физико-географические (природные) страны | work = dic.academic.ru | accessdate = 21 ноември 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Бартольд | first = В | year = 1963 | title = Сочинения т.2 ч.1 | location = Москва | lang = ru}} * {{cite web | last = Благоев| first = Горан| year = 2004| url = http://www.euro2001.net/index.shtml?page=statia&file=issues/1_2004/stat_9.html| title = Българският дух в руското православие| publisher = Европа 2001| accessdate = 5 април 2010 | lang = }} * {{cite journal | last = Бодянский | first = Осип | year = 1843 | title = О древнейшем свидетельстве, что церковно-книжный язык есть славяно-булгарский | journal = Журнал Министерства народного просвещения | issue = 6 | lang = ru }} * {{cite web | publisher = Гарант-Интернет | year = 2001| url = http://www.constitution.ru/en/10003000-02.htm| title = Конституция Российской федерации| accessdate = 5 април 2010 | lang = ru}} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010a | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/2_1.html | title = Западно-Сибирская равнина. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010b | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/3_1.html | title = Средняя Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010c | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/5_1.html | title = Северо-Восточная Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Гмыря | first = Л. Б | year = 1995 | title = Страна гуннов у Каспийских ворот. Прикаспийский Дагестан в эпоху Великого переселения народов | location = Махачкала | lang = ru }} * {{cite web | last = Зацарин | first = Иван | year = 2016 | url = https://histrf.ru/read/articles/imitatsiia-ghosudarstviennosti-k-99-lietiiu-riespubliki-v-rossii | title = Имитация государственности. К годовщине республики в России | work = histrf.ru | publisher = histrf.ru | accessdate = 2024-06-08 | lang = ru}} * {{cite book | last = Златарски | first = Васил | authorlink = Васил Златарски | title = [[История на Българската държава през Средните векове]], т.1, ч.1 | edition = Второ фототипно издание | origyear = 1918 | year = 1994 | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-430-298-0 | lang = }} * {{cite web | publisher = знам.bg | year = 2008 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=8ADC2E12507ABE989917CDA968E3B805?encID=1&article=1627948912 | title = Печора | accessdate = 20 юни 2010 | lang = }} * {{cite web | last = Котляков | first = В. М | year = 2010 | url = http://slovari.yandex.ru/dict/geography/article/geo/geo3/geo-4202.htm | title = Северная Двина | work = Словарь современных географических названий | publisher = Яндекс | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{cite web | last = Кучкин | first = В. А | year = 2019 | url = https://bigenc.ru/domestic_history/text/2234036 | title = Московское великое княжество | work = bigenc.ru | publisher = bigenc.ru | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru | архив_дата = 2017-08-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170811144149/https://bigenc.ru/domestic_history/text/2234036 }} * {{cite | фамилия = Лурье | име = И. | съавтори = М. Полтавский (ред.) | заглавие-част = Неолит в Восточной Европе, в Средней и Северной Азии | url-част = http://www.bibliotekar.ru/hist1-1/55.htm | заглавие = Всемирная история. Том 1 | място = Москва | издател = Госдарственное издательство политической литературы | дата = 1956 | език = ru}} * {{cite | фамилия-част = Любин | име-част = В. П. | заглавие-част = Новый этап в изучении ранней преистории Кавказа | заглавие = Труды II (XVIII) Всероссийского археологического съезда в Суздале в 2008 году. Т. I | място = Москва | издател = ИА РАН | дата = 2008 | език = ru}} * {{cite web | publisher = Магия Байкала | year = 2013 | url = http://www.magicbaikal.ru/objects/angara/index.htm | title = Река Ангара | work = magicbaikal.ru | accessdate = 15 февруари 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Мороз | first = Виктор | year = 2019 | title = Дмитрий Донской. Эпоха перемен | publisher = Litres | isbn = 9785041740429 | url = https://books.google.bg/books?id=cceaDwAAQBAJ&dq=дмитрий+донской+1362&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite book | last = Некипелов | first = А. Д. | coauthors = и др. | year = 2003 | title = Новая Российская Энциклопедия, т. 1 | publisher = Энциклопедия | location = Москва | isbn = 5-94802-003-7 | lang = ru }} * {{cite book | last = Нестеров | first = С. П. | year = 1996 | title = Талаканская группа памятников раннего железного века в Западном Приамурье // Новейшие археологические и этнографические открытия в Сибири | location = Новосибирск | lang = ru }} * {{cite book | last = Плетнёва | first = С. А | year = 1982 | title = Кочевники Средневековья: поиски исторических закономерностей | publisher = Наука | location = Москва | lang = ru }} {{cite web | last = Почекаев | first = Р. Ю | year = 2004 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | title = Суд и правосудие в Золотой Орде | work = Правоведение | publisher = kyrgyz.ru | accessdate = 2012-03-26 | lang = ru | архив_дата = 2012-03-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 }} * {{cite book | last = Тимошина | first = Т. М | year = 2015 | title = Экономическая история России | publisher = Юстицинформ | location = Москва | isbn = | lang = ru}} * {{cite book | publisher = Федеральная служба геодезии и картографии России | year = 2000 | title = Атлас мира | isbn = 9785855760958 | lang = ru }} * {{cite journal | last = Худяков | first = Ю. С. | year = 2001 | title = Проблемы истории древних кыргызов (первоначальное расселение) | journal = Этнографическое обозрение | volume = 5 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=67 | lang = ru | accessdate = 2014-01-10 |archivedate = 2014-12-19 | archive-url = https://web.archive.org/web/20141219033019/http://www.kyrgyz.ru/?page=67 }} * {{cite book | last = Школьник | first = Юлия | year = 2019 | title = История России. Панорама нужных знаний | publisher = Litres | isbn = 9785041927417 | url = https://books.google.bg/books?id=jIG0DwAAQBAJ&dq=митрополит+москва+1325&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite journal | last = Anikovich | first = M. V. | coauthors = A. A. Sinitsyn, John F. Hoffecker, Vance T. Holliday, V. V. Popov, S. N. Lisitsyn, Steven L. Forman, G. M. Levkovskaya, G. A. Pospelova, I. E. Kuz’mina, N. D. Burova, Paul Goldberg, Richard I. Macphail, Biagio Giaccio, N. D. Praslov | year = 2007 | title = Early Upper Paleolithic in Eastern Europe and Implications for the Dispersal of Modern Humans | journal = Science | volume = 315 | issue = 5809 | pages = 223 – 226 | doi = 10.1126/science.1133376 | url = http://www.sciencemag.org/content/315/5809/223.abstract | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20120204022140/http://www.sciencemag.org/content/315/5809/223.abstract | archive-date = 2012-02-04 | access-date = 2014-01-02 | issn = 0036-8075 }} * {{cite web | publisher = Arizona State University | year = 2013 | url = http://wmo.asu.edu/northern-hemisphere-lowest-temperature | title = Northern Hemisphere: Lowest Temperature | work = wmo.asu.edu | accessdate = 22 ноември 2013 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20121226234558/http://wmo.asu.edu:80/northern-hemisphere-lowest-temperature | archive-date = 2012-12-26 | архив_дата = 2016-03-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160303182454/http://wmo.asu.edu/northern-hemisphere-lowest-temperature }} * {{cite web | publisher = BBC | year = 2014 | url = http://www.bbc.co.uk/nature/ecozones/Palearctic_ecozone | title = Palearctic ecozone | work = bbc.co.uk | accessdate = 1 януари 2014 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20131031162809/http://www.bbc.co.uk/nature/ecozones/Palearctic_ecozone |archive-date = 2013-10-31}} * {{cite book | last = Bowersock | first = Glen Warren | coauthors = Peter Brown, Oleg Grabar | year = 1999 | title = Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World | url = https://archive.org/details/lateantiquitygui00bowe | publisher = Harvard University Press | isbn = 9780674511736 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Canadian Institute of Ukrainian Studies | year = 2001 | url = http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages\B\O\BosporanKingdom.htm | title = Bosporan Kingdom | work = encyclopediaofukraine.com | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Center for Russian Nature Conservation | year = 2013 | url = http://www.wild-russia.org/ | title = Protected Areas, Nature Conservation, Zapovedniks and National Parks | work = wild-russia.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Christian | first = David | year = 1998 | title = A history of Russia, Central Asia and Mongolia, Vol. 1: Inner Eurasia from prehistory to the Mongol Empire | publisher = Blackwell | lang = en }} * {{cite web| publisher = CIA| year = 2010| url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html| title = Country Comparison:: GDP (purchasing power parity)| work = CIA – The World Factbook| accessdate = 5 април 2010| lang = en| archive-url = http://web.archive.org/web/20091028133730/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html| archive-date = 2009-10-28| архив_дата = 2011-06-04| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110604195034/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html}} * {{cite web | last = Coughlin| first = Con| year = 2007| url = http://www.telegraph.co.uk/comment/personal-view/3639160/Russia-on-the-march-again.html| title = Russia on the march – again| publisher = Telegraph | accessdate = 5 март 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1996a | url = http://countrystudies.us/russia/3.htm | title = Muscovy | work = countrystudies.us | publisher = Library of Congress | accessdate = 2021-01-16 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1996b | url = http://countrystudies.us/russia/5.htm | title = Ruling the Empire | work = countrystudies.us | publisher = Library of Congress | accessdate = 2022-11-12 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998a | url = http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | archive-url = https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | title = Kievan Rus' and Mongol Periods | work = shsu.edu | publisher = shsu.edu | accessdate = 2007-07-20 | lang = en | архив_дата = 2007-09-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html }} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998b | url = http://countrystudies.us/russia/8.htm | title = Russia – Revolutions and Civil War | location = Washington, D.C. | publisher = Federal Research Division of the Library of Congress | access-date = 2021-06-25 | lang = en}} * {{cite book | last = Di Cosmo | first = Nicola | year = 2002 | title = Ancient China and its Enemies: The Rise of Nomadic Power in East Asian History | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521770645 | lang = en }} * {{cite web | publisher = DOALOS/OLA | year = 2002| url = http://www.un.org/Depts/los/LEGISLATIONANDTREATIES/PDFFILES/TREATIES/USA-RUS1990MB.PDF| title = Agreement between the United States of America and the Union of Soviet Socialist Republics on the maritime boundary, 1 юни 1990 | format = PDF| accessdate = 19 април 2010 | lang = en|archive-url = http://web.archive.org/web/20020527001202/http://www.un.org:80/Depts/los/LEGISLATIONANDTREATIES/PDFFILES/TREATIES/USA-RUS1990MB.PDF |archive-date = 2002-05-27}} * {{cite journal | last = Doctorow | first = Gilbert S | title = The Fundamental State Laws of 23 April 1906 | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1976-01_35_1/page/33 | journal = The Russian Review | year = 1976 | jstor = 127655 | doi = 10.2307/127655 | volume = 35 | number = 1 | pages = 33 – 52 | lang = en}} * {{cite book | last = Dolukhanov | first = P.M | year = 1996 | title = The Early Slavs: Eastern Europe and the Initial Settlement to Kievan Rus | publisher = Longman | location = London | lang = en }} * {{cite web | last = Egorov | first = Boris | year = 2023 | url = https://www.rbth.com/history/336048-russian-civil-war | title = All you need to know about the Russian Civil War | work = rbth.com | publisher = rbth.com | accessdate = 2024-06-08 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/411013/Neva-River | title = Neva River | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/619028/Ural-Mountains | title = Ural Mountains | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 28 август 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/524377/Sarmatian | title = Sarmatian | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/512998/Rurik-Dynasty | title = Rurik Dynasty | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 7 февруари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2016 | url = https://www.britannica.com/place/grand-duchy-of-Lithuania | title = Grand duchy of Lithuania | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2021-01-16 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2020 | url = https://www.britannica.com/topic/Khazar | title = Khazar | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2020-04-08 | lang = en }} * {{cite journal | last = Esthus | first = Raymond A | title = Nicholas II and the Russo-Japanese War | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1981-10_40_4/page/396 | jstor = 129919 | doi = 10.2307/129919 | volume = 40 | number = 4 | journal = The Russian Review | year = 1981 | date = October 1981 | pages = 396 – 411 | lang = en}} * {{cite web | publisher = FAO | year = 2010 | url = http://www.fao.org/docrep/013/i1757e/i1757e.pdf | title = Global Forest Resources Assesment 2010. Main Report | format = PDF | work = fao.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | last = Figes | first = Orlando | author-link = Орландо Файджис | url = https://www.nationalgeographic.com/history/history-magazine/article/russian-revolution-history-lenin | archive-url = https://web.archive.org/web/20210415111202/https://www.nationalgeographic.com/history/history-magazine/article/russian-revolution-history-lenin | url-status = dead | archive-date = 2021-04-15 | title = From Tsar to U.S.S.R.: Russia's Chaotic Year of Revolution | work = National Geographic | year = 2017 | date = 2017-10-25 | access-date = 2021-11-27 | lang = en }} * {{cite book | last = Fisher | first = R .H | year = 1981 | title = The Voyage of Semen Dezhnev in 1648: Bering's precursor | url = https://archive.org/details/voyageofsemendez0000unse | publisher = Hakluyt Society | location = London | isbn = 978-0-904180-07-7 | lang = en}} * {{cite book | last = Forster | first = Robert | year = 1970 | title = Preconditions of Revolution in Early Modern Europe | url = https://archive.org/details/preconditionsofr0000fors | publisher = Johns Hopkins | location = Baltimore | isbn = 9780801811760 | lang = en}} * {{cite journal | last = Frank | first = Goodwin | journal = The Slavic and East European Journal | jstor = 309128 | title = Review: [Untitled] | url = https://archive.org/details/sim_slavic-and-east-european-journal_winter-1995_39_4/page/641 | doi = 10.2307/309128 | pages = 641 – 643 | year = 1995 | volume = 39 | issue = 4 | lang = en}} * {{cite book | last = Franklin | first = Simon | coauthors = Jonathan Shepard | year = 1996 | title = The Emergence of Rus 750 – 1200 | url = https://archive.org/details/emergenceofrus750000fran | publisher = Longman | location = London | isbn = 0-582-49091-X | lang = en }} * {{cite journal | last = Fromkin | first = David | author-link = Дейвид Фромкин | title = The Great Game in Asia | url = https://archive.org/details/sim_foreign-affairs_spring-1980_58_4/page/936 | year = 1980 | volume = 58 | number = 4 | pages = 936 – 951 | jstor = 20040512 | doi = 10.2307/20040512 | journal = Foreign Affairs | lang = en}} * {{cite journal | last = Grey | first = Ian | url = https://www.historytoday.com/archive/decembrists-russia’s-first-revolutionaries | title = The Decembrists: Russia's First Revolutionaries | journal = History Today | year = 1973 | date = 1973-09-09 | volume = 23 | issue = 9 | access-date = 2021-11-23 | lang = en}} * {{cite journal | last = Gunter | first = Michael M | author-link = Майкъл Гюнтер | title = War and Diplomacy: The Russo-Turkish War of 1877 – 1878 and the Treaty of Berlin | pages = 231 – 233 | doi = 10.1353/jwh.2013.0031 | journal = Journal of World History | publisher = University of Hawaiʻi Press | issn = 1527 – 8050 | year = 2013 | date = March 2013 | volume = 24 | number = 1 | s2cid = 159687214 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Infolio | url = http://www.infoliolib.info/rlit/pvl/pvl1.html| title = Повесть временных лет| accessdate = 24 юни 2008 | lang = ru}} * {{cite journal | last = Gimbutas | first = Marija | year = 1985 | month = Spring/Summer | title = Primary and Secondary Homeland of the Indo-Europeans: comments on Gamkrelidze-Ivanov articles | journal = Journal of Indo-European Studies | volume = 13 | issue = 1&2 | pages = 185 – 201 | lang = en }} * {{cite journal | last = Goebel | first = Ted | coauthors = Michael R. Waters, Dennis H. O'Rourke | year = 2008 | title = The Late Pleistocene dispersal of modern humans in the Americas | url = http://www.centerfirstamericans.com/cfsa-publications/Science2008.pdf | journal = Science | volume = 319 | issue = 5869 | pages = 1497 – 1502 | format = PDF | pmid = 18339930 | doi = 10.1126/science.1153569 | accessdate = 5 февруари 2010 | lang = en | archive-url = https://web.archive.org/web/20110613043429/http://www.centerfirstamericans.com/cfsa-publications/Science2008.pdf | archive-date = 2011-06-13 }} * {{cite | фамилия-част = Golden | име-част = Peter. B | заглавие-част = Chapter 13 – The Karakhanids and Early Islam | фамилия = Sinor | име = Denis | заглавие = The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press | дата = 1990 | език = en}} * {{cite journal | last = Guzman | first = Gregory G | year = 1988 | title = Were the barbarians a negative or positive factor in ancient and medieval history? | url = https://archive.org/details/sim_historian_1988-08_50_4/page/568 | journal = The Historian | volume = 50 | pages = 568 – 570 | lang = en}} * {{cite book | last = Hughes | first = Lindsey | year = 2000 | title = Russia in the Age of Peter the Great | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-08266-1 | lang = en}} * {{cite journal | last = Kallio | first = Petri | year = 2006 | title = Suomen kantakielten absoluuttista kronologiaa | journal = Virittäjä | volume = 1 | pages = 2 – 25 | url = http://www.kotikielenseura.fi/virittaja/hakemistot/jutut/2006_2.pdf | lang = fi }} * {{cite book | last = Kim | first = Hyun Jin | year = 2013 | title = The Huns, Rome and the Birth of Europe | url = https://archive.org/details/hunsromebirthofe0000kimh | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9781107009066 | lang = en }} * {{cite book | last = Kotilaine | first = Jarmo | coauthors = Marshall Poe | year = 2004 | title = Modernizing Muscovy: Reform and Social Change in Seventeenth-Century Russia | url = https://archive.org/details/isbn_9780415307512 | publisher = Routledge | isbn = 0-415-30751-1 | lang = en}} * {{cite web | last = Llewellyn | first = Jennifer | coauthors = John Rae, Steve Thompson | year = 2018 | url = https://alphahistory.com/russianrevolution/october-revolution/ | title = The October Revolution | work = alphahistory.com | publisher = Alpha History | accessdate = 2024-06-08 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 1989 | url = http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+hu0013) | title = Hungary. Early History | work = lcweb2.loc.gov | accessdate = 7 февруари 2014 |archiveurl=https://archive.is/xqxM|archivedate=5 декември 2012| lang = en }} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 2007 | title = Climate | url=http://countrystudies.us/russia/24.htm | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite web | last = Löwe | first = Heinz-Dietrich | year = 2009 | url = https://www.uni-heidelberg.de/fakultaeten/philosophie/zegk/sog/loewe_artikel_the_reign.html | title = The Pogroms of the Early Eighties: Political Crisis and Popular Resentment | work = The Reign of Alexander III: From Pogroms to Counter-Reforms | publisher = uni-heidelberg.de | accessdate = 2023-03-19 | lang = en}} * {{cite book | last = Lu | first = Simian | year = 1996 | title = A History of Ethnic Groups in China | publisher = Oriental Press | location = Beijing | lang = en }} * {{cite web | publisher = Mapsofworld.com | year = 2009| url = http://www.mapsofworld.com/world-ocean-map.htm| title = World Ocean Map| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Maranzani | first = Barbara | year = 2020 | url = https://www.history.com/news/8-things-you-didnt-know-about-catherine-the-great | title = 8 Things You Didn’t Know About Catherine the Great | work = history.com | publisher = history.com | accessdate = 2021-05-08 | lang = en}} * {{cite book | last = Martin | first = Janet | year = 1995 | title = Medieval Russia, 980 – 1584 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 052136832 | lang = en}} * {{Cite book | last = Mawdsley | first = Evan | url = https://archive.org/details/russiancivilwar00evan | title = The Russian Civil War | publisher = Pegasus | year = 2007 | isbn = 978-1-681-77009-3 | location = New York | url-access = registration | lang = en}} * {{cite web | last = Mayr| first = Walter| coauthors = Christian Neef| year = 2006| url = http://www.spiegel.de/international/spiegel/0,1518,426393,00.html| title = A Former Superpower Rises Again| publisher = Spiegel Online| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Merzliakova | first = I. A | year = 1997 | url = http://enrin.grida.no/biodiv/biodiv/national/russia/state/00440.htm | title = List of animals of the Red Data Book of Russian Federation | publisher = UNEP/GRID–Arendal | date = 1 ноември 1997 | accessdate = 27 април 2010 | lang = en | архив_дата = 2016-04-28 | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20160428185844/http://enrin.grida.no/biodiv/biodiv/national/russia/state/00440.htm }} * {{cite book | last = Milner-Gulland | first = R. R | year = 1997 | title = The Russians: The People of Europe | publisher = Blackwell Publishing | isbn = 0-631-21849-1 | url = http://books.google.com/?id=BgJjHFwmj2UC&pg=PA1 | lang = en}} * {{cite web | publisher = moscow.org | year = 2016 | url = http://moscow.org/moscow/ | title = История Москвы | work = moscow.org | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru}} * {{cite journal | last = Mosse | first = W. E | title = Interlude: The Russian Provisional Government 1917 | journal = Soviet Studies (Europe-Asia Studies) | jstor = 149631 | publisher = Taylor & Francis | volume = 15 | number = 4 | pages = 408 – 419 | date = April 1964 | year = 1964 | lang = en}} * {{cite web | publisher = msnbc | year = 2008| url = http://www.msnbc.msn.com/id/24443419/| title = Russians weigh an enigma with Putin’s protégé| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009a| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/europe-geopolitical.html| title = Europe Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009b| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/asia-geopolitical.html| title = Asia Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{Cite book | last = Noonan | first = Thomas S | year = 1999 | title = The New Cambridge Medieval History: Volume 3, C.900-c.1024 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-36447-8 | url = http://books.google.com.au/books?id=u-SsbHs5zTAC&pg=PA508 | lang = en }} * {{cite book | last = Ozavci | first = Ozan | year = 2021 | title = Dangerous Gifts: Imperialism, Security, and Civil Wars in the Levant, 1798 – 1864 Dangerous Gifts: Imperialism, Security, and Civil Wars in the Levant, 1798 – 1864 | publisher = Oxford University Press | pages = 158 – 176 | isbn = 9780191888441 | url = https://academic.oup.com/book/39829/chapter/339962977 | lang = en|archive-url = http://web.archive.org/web/20221112140041/https://academic.oup.com/book/39829/chapter/339962977 |archive-date = 2022-11-12}} * {{cite web | publisher = Parallelsixty.com | work = Parallelsixty.com | year = 2010 | url = http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | archive-url = https://web.archive.org/web/20100121024544/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | title = History of Russia from Early Slavs history and Kievan Rus to Romanovs dynasty | accessdate = 2010-04-27 | lang = en | архив_дата = 2018-02-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180201064748/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml }} * {{cite journal | last = Peel | first = M. C. | coauthors = B. L. Finlayson, T. A. McMahon | year = 2007 | title = Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification | journal = Hydrology and Earth System Sciences | volume = 11 | pages = 1633 – 1644 | url = http://www.hydrol-earth-syst-sci.net/11/1633/2007/hess-11-1633-2007.pdf | lang = en }} * {{cite book | last = Pipes | first = Richard | year = 1974 | title = Russia under the old regime | url = https://archive.org/details/russiaunderoldre00pipe | publisher = Charles Scribner's Sons | location = New York | isbn = 0-684-14826-9 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Pohl | име-част = Walter | заглавие-част = Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies | url-част = http://www.kroraina.com/bulgar/pohl_etnicity.html | фамилия = Little | име = Lester K. | съавтори = Barbara H. Rosenwein (ed.) | заглавие = Debating the Middle Ages: Issues and Readings | издател = Blackwell | дата = 1998 | език = en | страница = 13 – 24}} * {{cite book | last = Prothero | first = G. W. | coauthors = Ernest Alfred Benians | year = 1909 | title = The Cambridge Modern History. Vol. 6 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | lang = en}} * {{cite web | publisher = ProTown.ru | year = 2009 | url = http://protown.ru/information/hide/4351.html | title = Самая высокая гора в России | accessdate = 28 август 2010 | lang = ru | архив_дата = 2011-01-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110106182806/http://protown.ru/information/hide/4351.html }} * {{cite web | publisher = RIA Novosti | year = 2009| url = http://en.rian.ru/mlitary_news/20090820/155866985.html| title = Russian state defense order for 2010 planned at $35 bln| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Róna-Tas | име-част = András | заглавие-част = The Reconstruction of Proto-Turkic and the Genetic Question | фамилия = Johanson | име = Lars | съавтори = Éva Csató | заглавие = The Turkic Languages | издател = Taylor & Francis | дата = 1998 | isbn = 9780415082006 | език = en}} * {{cite book | last = Sakwa | first = Richard | year = 1999 | title = The Rise and Fall of the Soviet Union, 1917–1991 | url = https://archive.org/details/risefallofsoviet0000sakw | publisher = Routledge | isbn = 978-0-415-12290-0 | lang = en}} * {{cite journal | last = Schindler | first = John | year = 2003 | title = Steamrollered in Galicia: The Austro-Hungarian Army and the Brusilov Offensive, 1916. | journal = War in History | volume = 10 | number = 1 | pages = 27 – 59 | doi = 10.1191/0968344503wh260oa | jstor = 26061940 | s2cid = 143618581 | lang = en}} * {{cite journal | last = Schmitt | first = Bernadotte E | author1-link = Бернадот Евърли Шмит | year = 1924 | title = Triple Alliance and Triple Entente, 1902 – 1914 | journal = The American Historical Review | publisher = Oxford University Press | jstor = 1836520 | doi-access = free | doi = 10.2307/1836520 | volume = 29 | number = 3 | pages = 449 – 473 | date = April 1924 | lang = en}} * {{cite web | publisher = sci-lib.com | year = 2010 | url = http://bse.sci-lib.com/article006812.html | title = Восточно-Европейская равнина | work = Большая Советская Энциклопедия | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Sinor | first = Denis | title = The Cambridge History of Early Inner Asia | year = 1990 | publisher = Cambridge University Press | url = http://books.google.com/?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cambridge+inner+asia | isbn = 9780521243049 | lang = en }} * {{cite book | last = Skocpol | first = Theda | year = 1988 | title = States and Social Revolutions: A Comparative Analysis of France, Russia, and China | publisher = Cambridge University Press | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001a | volume = 9, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/09_01.html | isbn = 5-17-002142-9 | accessdate = 27 декември 2001 | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001 | volume = 15, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/15_01.html | lang = en}} * {{cite book | last = Stone | first = David R | year = 2006 | title = A Military History of Russia: From Ivan the Terrible to the War in Chechnya | url = https://archive.org/details/militaryhistoryo0000ston | publisher = Praeger Security International | isbn = 0-275-98502-4 | lang = en}} * {{cite journal | last = Taranovski | first = Theodore | title = Alexander III and his Bureaucracy: The Limitations on Autocratic Power | journal = Canadian Slavonic Papers | volume = 26 | issue = 2/3 | year = 1984 | pages = 207 – 219 | doi = 10.1080/00085006.1984.11091776 | jstor = 40868293 | lang = en}} * {{cite web | publisher = UNEP/DEWA~Europe | year = 2010 | url = http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php | title = Volga River Basin | work = Freshwater in Europe | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en | архив_дата = 2010-04-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100406024821/http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php }} * {{cite web | publisher = UNESCO | year = 2011 | url = http://www.unesco.org/new/en/natural-sciences/environment/ecological-sciences/biosphere-reserves/europe-north-america/russian-federation/ | title = Russian Federation | work = unesco.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20111223120451/http://www.unesco.org/new/en/natural-sciences/environment/ecological-sciences/biosphere-reserves/europe-north-america/russian-federation/ |archive-date = 2011-12-23}} * {{cite web | publisher = UNESCO World Heritage Centre | title = Lake Baikal | url = http://whc.unesco.org/en/list/754 | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite web | publisher = United Nations Statistics Division | year = 2007| url = http://unstats.un.org/unsd/demographic/products/dyb/dyb2007/Table03.pdf| title = Demographic Yearbook—Table 3: Population by sex, rate of population increase, surface area and density| format = PDF| accessdate = 26 август 2009 | lang = en}} * {{cite web | publisher = United States Geological Survey | title = Lake Baikal—A Touchstone for Global Change and Rift Studies | url = http://marine.usgs.gov/fact-sheets/baikal/ | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite journal | last = Urban | first = William | year = 1983 | title = The Origin of the Livonian War, 1558 | journal = Lithuanian Quarterly Journal of Arts and Sciences | volume = 29 | issue = 3 | issn = 0024 – 5089 | url = http://www.lituanus.org/1983_3/83_3_02.htm | lang = en | access-date = 2011-04-08 | archive-date = 2012-08-08 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120808094814/http://www.lituanus.org/1983_3/83_3_02.htm }} * {{cite book | last = Vernadsky | first = George | year = 1973 | title = Kievan Russia | publisher = Yale University Press | isbn = 9780300016475 | lang = en }} * {{cite journal | last = Vincent | first = J. R | title = The Parliamentary Dimension of the Crimean War | journal = Transactions of the Royal Historical Society | publisher = Cambridge University Press | pages = 37 – 49 | volume = 31 | year = 1981 | jstor = 3679044 | doi = 10.2307/3679044 | s2cid = 153338264 | lang = en}} * {{Cite web | last = Walsh | first = N. P | year = 2003 | title = It's Europe's lungs and home to many rare species. But to Russia it's £100bn of wood | publisher = Guardian | url = http://www.guardian.co.uk/world/2003/sep/19/environment.russia | accessdate = 26 декември 2007 | location = London | date =19 септември 2003 | lang = en }} * {{cite journal | last = Williamson Jr. | first = Samuel R | title = The Origins of World War I | jstor = 204825 | doi = 10.2307/204825 | journal = The Journal of Interdisciplinary History | year = 1988 | publisher = The MIT Press | volume = 18 | number = 4 | pages = 795 – 818 | lang = en}} * {{cite book | last = Wood | first = Alan | year = 2011 | title = Russia's Frozen Frontier: A History of Siberia and the Russian Far East 1581 – 1991 | isbn = 978-0-340-97124-6 | lang = en}} * {{cite journal | last = Zenkovsky | first = Serge A | year = 1957 | month = 10 | author-link = Сергей Зенковски | title = The Russian Church Schism: Its Background and Repercussions | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1957-10_16_4/page/37 | journal = Russian Review | volume = 16 | issue = 4 | accessdate = 2007-07-23 | page = 37 | doi = 10.2307/125748 | jstor = 125748 | publisher = Blackwell Publishing | lang = en}} * {{cite journal | last = Zenkovsky | first = Serge A | title = The Emancipation of the Serfs in Retrospect | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1961-10_20_4/page/280 | jstor = 126692 | doi = 10.2307/126692 | publisher = Wiley | volume = 20 | number = 4 | journal = The Russian Review | year = 1961 | date = October 1961 | pages = 280 – 293 | lang = en}} }} == Вижте също == * [[Съюзна държава]] * [[Общност на независимите държави]] == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.interfax.com/ Interfax.com] – новинарска агенция в Москва. * {{икона|ru}} [http://www.kremlin.ru/ Кремлин] – официалният уебсайт на президента на Руската федерация. * {{икона|ru}} [http://www.gov.ru/ Gov.ru] – официален уебпортал на правителството. {{Европа}} {{Азия}} {{Общност на независимите държави}} {{БРИКС}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{нормативен контрол}} {{Добра кандидат}} [[Категория:Русия| ]] [[Категория:Рускоговорещи страни и територии]] jsczq8uzzmmupbt10dljuptrzfn5dgw 0 12325 12415879 12328558 2024-11-18T15:27:21Z Belovo-news 336194 /* Религии */ добавяне на информация за манастира в селото и съответните линкове 12415879 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Balgarevo village hall.jpg | картинка-описание = Кметството | карта-положение = left | екатте = 7257 | надм-височина = 98 | пощ-код = 9660 | тел-код = 0570 | сев-ширина = 43.400 | изт-дължина = 28.417 | площ = 57,145 }} [[Файл:Balgarevo.jpg|мини|256px|Българево]] [[Файл:Balgarevo 2.jpg|мини|256px|Поглед към Черно море от високия бряг до Българево]] '''Българево''' е [[село]] в Североизточна [[България]], [[област Добрич]], [[община Каварна]]. == География == Това е най-близкото населено място до нос [[Калиакра]]. Намира се в близост до комплекс „[[Русалка]]“, местността Дълбока с известната [[мида|мидена]] ферма, както и до местността Болата, представляваща шесткилометрово криволичещо [[каньон|ждрело]] с изменяща се растителност, пещери и блато – [[хабитат|местообитание]] на редки птици. Мястото е описано за първи път през XIX век от братята археолози Шкорпил. == История == Според [[Божидар Димитров]]: {{цитат|...археологическите разкопки показват, че Калиакра е заселена от прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, самоназоваваща се и „ески булгар“ (стари българи).|Б. Димитров, Пътеводител на Калиакра<ref>[http://www.infotourism.net/index.php?t=9011&m=1&name=Pytevoditel+na+Kaliakra+izdade+prof.+Bozhidar+Dimitrov Божидар Димитров, Пътеводител на Калиакра, Варна, 2007]</ref>}} Според преданията селото е основано от 7 семейства. Фамилиите им все още са запазени. То е сменяло мястото си. Било е по пътя към Калиакра, но е възникнала [[епидемия]] и се е преместило на сегашното си местонахождение. По-късно се заселват цели родове българи от [[Котленско]], [[Еленско]] и [[Ямболско]], дошли с вълните на емиграция от вътрешността на България към слабо населената по онова време [[Добруджа]] (средата на XIX век). Селото е било назовано '''Сюютлюк''' (букв. „върбалак“) заради [[върба|върбите]], които растели около голямата чешма в центъра, а по-късно е наречено от турците '''Гяур Суютчук'''. След [[Освобождение]]то в Българево е оземлен и се заселва [[Йордан Кършовски|Йордан поп Христов Кършовски]], [[Ботева чета|Ботев четник]], написал първата история на Ботевата чета. Умира сравнително млад, само на 42 години. През 1891 г. селото е център на община, съставна на [[Балчик (община)|Балчикска околия]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 год., стр. 4]</ref> При избухването на [[Балканската война]] един човек от Гяур Суютчук е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|841}}</ref> В селото живеят потомци и на опълченец от Руско-турската освободителна война, наричал се Емануил Василев, от XII опълченска дружина, впоследствие известен като „кмет Манол“. [[Файл:BASA-2072K-1-379-14-Balgarevo Church.JPG|мини|ляво|250п|Църквата „[[Свети Архангел Михаил (Българево)|Свети Архангел Михаил]]“ в селото, преди 1945 г.]] За героичен подвиг от историята на Българево свидетелстват мемоарите на командващия съглашенската армия английския полковник Стюърт. Българево е последното населено място в Добруджа, което пада под румънско владение. В цяла Южна Добруджа съглашенската армия въвежда румънската администрация, само българевци повече от 40 дни, барикадирани с каруците, напреки на пътя, мятат камъни и крещят „искаме булгарещи, не щем румънещи!“ Войската се прибира в Каварна, където е дислоцирана. Започват преговори. Българевци изпращат няколко „старейшини“ като парламентьори. Преводач е местният д-р Чакалов, учил медицина в [[Чикаго]]. Полковникът обяснява, че войната е свършила, че всичко е решено, че не желае да се открива огън и да се пролива кръв. Тогава българевци след кратко съвещание измолват за 48 часа отсрочка, за да могат със семействата си и добитъка да се преселят в България. Това предизвиква изумлението на полковника, че българевци са готови да зарежат къщи, имот, ниви, но да запазят националността си. Отлага мисията си за известно време, за което е привикан в [[Солун]], където е щабът, и наказан. Според запазени свидетелства в печата в края на [[Румънска кампания (Първа световна война)|Румънската кампания]] през [[Първата световна война]] оттеглящите се румънски окупационни сили отнемат от населението в Гявур Суютчушка [[Общини в България|селска община]] едър добитък, товарен инвентар и близо 50 тона зърнени храни и [[фураж]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4484&SRV=false&LANG=bg '''Добруджански земеделско-скотовъден лист на Извънредната добруджанска комисия''', седмичен бюлетин: Ред. Атанас Костов - Год. 1, N 1-11 (1918). - Добрич, бр. 1, 15 април 1918, стр.5]</ref> По време на [[Кралство Румъния|румънско господство]] над Добруджа през 1929 г. край селото се провеждат учебни артилерийски стрелби на 40-и Калиакренски полк.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4503&SRV=false&LANG=bg '''Поле''' - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 19, 12 юли 1929, стр.2]</ref> ==Население == '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 1321 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 1262 || 95,53 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 17 || 1,28 |- |align="left"|Други || 9 || 0,68 |- |align="left"|Не се самоопределят || 3 || 0,22 |- |align="left"|Неотговорили || 30 || 2,27 |} == Религии == Местните жители са православни християни. В Българево никога не са живели хора с друго изповедание, което личи включително от храмовете и от названията на селото. Възрастните жени са много набожни и спазват стриктно каноните. Селото е известно още като ''„селото с 2 църкви“'' – българска и гръцка. През 2011 година е осветен манастир „Света Екатерина“, който се намира в съседство на черквата в селото „Свети Архангел Михаил“. Манастирът е осветен от [[Кирил Варненски и Великопреславски|Варненския и великопреславски митрополит Кирил]] и неговия викарий [[Йоан Главиницки|Главиницки епископ Йоан]]<ref>{{Cite news|url=https://bg-patriarshia.bg/news/osveshtavane-na-manastira-sv-vmchtsa-ekaterina-v-s-balgarevo|title=Освещаване на манастира ,,Св. вмчца Екатерина” в с. Българево|last=Петков|first=Георги|date=2011-11-27|work=Сайт на БПЦ-БП|access-date=2024-11-18}}</ref>. В момента манастирът е действащ мъжки с игумен и единствен обитател архимандрит Методий<ref>{{Cite news|url=https://nova.bg/news/view/2019/08/23/260678/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2-%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE|title=Българевският манастир "Св. Екатерина" съхранява частица от Светия кръст (ВИДЕО)|last=Новините на NOVA|date=2019-08-23|work=Сайт на Нова ТВ|access-date=2024-11-18}}</ref>. == Икономика == Туризмът, земеделието, дребното занаятчийство и риболовът са основен източник на доходи в селото. То е известно в региона с най-сладките пъпеши и дини, които отглеждат жителите му. На 20 август 2011 г. е проведен първият по рода си „Празник на [[пъпеш]]а“, който поставя началото на ежегодно честване с много танци, музика, изложби. В последните години село Българево развива своята инфраструктура, увеличавайки предложенията си за престой в много частни квартири и семейни хотели. В близост до селото се намират няколко големи вятърни парка (от които с най-голямо чуждестранно участие от компаниите Mitsubishi, Япония и AES Wind Energy, САЩ), надхвърлящи общо над 100 бр. вятърни генератори. Инвестициите са главно чуждестранни, с българско участие. == Забележителности == * Известна културна забележителност до село Българево е резерватът „[[Нос Калиакра]]“. Отличава се с богати [[флора|растителни]] и [[фауна|животински видове]]. За запазване на резервата източниците на животински и растителен свят селото е включено в българско-[[Швейцария|швейцарска]] програма за опазване на околната среда, за което в центъра на Българево е изграден богат културно-информационен център. {{Панорама|Balgarevo village.jpg|1200px|Панорамен изглед от Българево}} {{Панорама|Village of Bulgarevo, direction to cape Kaliakra.jpg|1200px|Изглед от въздуха}} == Редовни събития == * Събор (Сбор) на Архангелов ден, [[8 ноември]]. * Празник на пъпеша, август месец == Личности == * {{флагче|България}} [[Николай Урумов]], български [[Актьорско майсторство|актьор]] и режисьор. == Бележки == <references /> {{Българско Черноморие}} {{Община Каварна}} [[Категория:Села в област Добрич]] [[Категория:Населени места в община Каварна]] [[Категория:Гагаузки селища]] [[Категория:Добруджанско крайбрежие]] pfk7agiaeusdslgcgn6no66xayfzq4k 0 12864 12416513 12223832 2024-11-19T06:44:02Z 213.222.32.214 /* Личности */ 12416513 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Годлево}} {{Селище в България | картинка = Godlevo.jpg | картинка-описание = изглед към Годлево | екатте = 15326 | надм-височина = 877 | пощ-код = 2768 | тел-код = 074402 | сев-ширина = 41.933 | изт-дължина = 23.483 | площ = 28,718 }} '''Гóдлево''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Разлог]], [[област Благоевград]]. Кмет е Величка Алуминова от [[ГЕРБ]], избрана през 2015 г. В Годлево има мандра, която произвежда кашкавал и сирене. Известна е мъжката фолклорна група „Годлевски Великден“, която има песни с [[Райна (певица)|Райна]]. == География == Село Годлево се намира в [[планина|планински]] район, в полите на [[Рила]] планина, на 6&nbsp;km от [[Разлог]], на 150&nbsp;km от София, на 109&nbsp;km от ГКП Кулата и на 79&nbsp;km от ГКП [[Гоце Делчев]]. От селото се виждат [[Пирин]], Рила И [[Родопи]]те. Селото се намира на 877 m над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2200 m). == История == Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира [[Стъпката на Крали Марко]]. В 1810 година в Годлево е отворено училище от [[Хаджи поп Теодосий|поп Теодосий]], който преподава първоначално в собствената си къща, а после във вакъфския дюкян.<ref>{{cite book |title= Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки |last= Юруковъ |first= Мирчо |authorlink= |coauthors= |year=1941 |publisher= Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ |location= София |isbn= |pages= 21 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE.pdf|accessdate= |quote= }}</ref> Църквата „[[Успение Богородично (Годлево)|Успение Богородично]]“ е от 1835 година.<ref name="Община Разлог">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://old.europe.bg/upload/docs/OPR_Razlog.pdf | заглавие = Общински план за развитие на община Разлог 2007 – 2013 г. | достъп_дата = 13 ноември 2014 | издател = Община Разлог }}</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г. в ''Годлево'' (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|134 – 135}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Годлево, село 1 1/2 ч. на С от [[Разлог|Мехомия]]; разположено е на едно високо равнище между Мехомия и [[Добърско]]. Къщите са наредени надлъж покрай един поток. Земята е същата, която е и в Добърско; затуй мнозина са гурбетчии по България и Тракия. Църква има, също и училищя с 1 учител и до 50 ученика. Къщите на брой са 160, български.<ref>{{Стрезов|16}}</ref>}} Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.<ref>{{МЕС|192|2_20}}</ref> В 1903 година в местността Света Богородица се установява въстаническият щаб в състав генерал Цончев, полковник Анастас Янков, Димитър Стефанов. При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|837}}</ref> [[Файл:Bezhanci-Godlevo-Rila-M-1902.jpg|мини|250п|Бежанци от Годлево след [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]]]] == Население == === Етнически състав === '''Преброяване на населението през 2011 г.''' Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 503 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 494 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || - |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 7 |} == Други == В селото има стадион, който събира 2000 души. == Личности == ; Родени в Годлево * {{флагче|България}} [[Витан Петров]] (1854 – 1918), български опълченец и революционер * {{флагче|България}} [[Владимир Попов (агроном)|Владимир Попов]] (1904 – 1989), български учен агроном * {{флагче|България}} [[Георги Т. Крайнов]] (1885 - ?), български юрист, завършил в 1903 година Солунската гимназия<ref name="Кандиларовъ 98">{{Кандиларов|98}}</ref> и право в 1908 година в Лозанския университет<ref name="Танчев 53">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 53 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|България}} Гьоре Иванов (Поп)Константинов, учи в [[Сенокос (Област Благоевград)|Сенокос]] (1869 – 1870), преподава там в 1871 година, през 1872 година в [[Мечкул]] и [[Горно Драглище]], след 1878 година живее в [[Семчиново]]<ref>|{{Възрожденска интелигенция|350–351, 538}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Попиванов|Димитър Попиванов Арсениев]] (1874 – 1954), български музикален деец * {{флагче|България}} [[Добриана Рабаджиева]] (родена 14 юни 1991), национална състезателка по волейбол * {{флагче|България}} [[Иван Арсениев]], учител в горноджумайските села [[Бистрица (Област Благоевград)|Бистрица]] (1866 – 1867) и [[Брежани|Сърбиново]] (1872 – 1873), съосновател на революционния комитет в Разлог (1876), учител в Градово (1882 – 1884)<ref>|{{Възрожденска интелигенция|46}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]], български учител и свещеник * {{флагче|България}} [[Иван Бележков]] (1866 – 1944), български революционер * {{флагче|България}} [[Иван Минчев Кутин]], български учител в Белица (1872 – 1874), вероятно син на Минчо (Мингьо) Кутин, учител и шивач в Белица между 1850 – 1879 година<ref>|{{Възрожденска интелигенция|369}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Николов (опълченец)|Иван Николов]] (1852 – 1922), български опълченец * {{флагче|България}} [[Константин Иванов Георгиев]], учител и свещеник в Кресна до 1871 година, същата година умира в [[Семчиново]], където също е свещеник, синът му Гьоре Константинов също е учител<ref>|{{Възрожденска интелигенция|146, 268}}</ref> * {{флагче|България}} [[Костадин Катранджиев]] (1896 – 1944), български революционер * {{флагче|България}} [[Костадин Крайнов]] (1932 – 1999), български писател * {{флагче|България}} [[Лазар Томов]] (1878 – 1961), български революционер * {{флагче|България}} [[Михаил Григоров]], български просветен деец и революционер * {{флагче|България}} [[Михаил Попфилипов]], български просветен деец * {{флагче|България}} [[Никола Бележков]] (1865 – ?), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Нико Досев Аламинов]], македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на [[Йонко Вапцаров]]<ref>{{МОО|15}}</ref> * {{флагче|България}} [[Партений Петров Гешев]] (1837 - 1904), свещеник и революционер * {{флагче|България}} [[Петър Георгиев (Годлево)|Петър Георгиев]] (1879 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Симеон Попконстантинов]] (1874 – 1962), български революционер * {{флагче|България}} [[Стойо Лазаров]] (1878 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} [[Теодоси Стоянов]], син на Стоян Чорбаджията, учи в Рилския манастир и в Самоков, свещеник и учител в Годлево между 1810 – 1835 година, открива килийно училище в къщата си<ref>|{{Възрожденска интелигенция|634}}</ref> * {{флагче|България}} [[Хаджи поп Теодосий]], български духовник и просветен деец * {{флагче|България}} [[Христо Аламинов]] (1928 – 2018), писател, химик * {{флагче|България}} [[Яни Каракашев]], български революционер, опълченец {| style="float:right" border="1" | | {| width="320px" | [[Файл:Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg|206п|]] | [[Файл:Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg|200п|]] |- | colspan="2" align="center" | Обръщение на българското население от Годлево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878. |} |} == Бележки == <references /> {{Община Разлог}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Разлог]] ljneaz110v6ku5uelb0v11cmip7n2gb 0 12877 12415864 12398156 2024-11-18T15:12:18Z Мико 4542 /* История */ 12415864 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в България|реката в Гърция|Галешово}} {{Селище в България | картинка =View from Goleshovo.JPG | картинка-описание =Изглед от Голешово | екатте = 15583 | надм-височина = 753 | пощ-код = 2818 | тел-код = 0746 | сев-ширина = 41.433 | изт-дължина = 23.600 | площ = 68,367 }} '''Го̀лешово''' е [[село]] в Югозападна [[България]], част от [[община Сандански]], [[област Благоевград]]. ==География== Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина [[Славянка]] (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „[[Алиботуш (резерват)|Алиботуш]]“. Голешово отстои на 46 километра от град [[Сандански]], на 21 километра от село [[Катунци]] и на 14 километра от село [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]]. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена [[Парилска седловина|Парилската седловина]], до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектура, която днес се руши и голяма част от нея вече е загубена. == История == Село Голешово се слави с богатото си историческо минало. Според археолозите в околностите му е имало поселищен живот още от времето на [[Новокаменна епоха|новокаменната епоха]] (около 5000 година пр. Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на IV век пр. Хр. Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611 – 1617, 1623 – 1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш“, което означава „голо“ населено място. Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през XVII–XVIII век [[българи]] от Западна [[Македония (област)|Македония]], принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „[[Свети Димитър (Голешово)|Свети Димитър]]“, построена през 1833 година и „[[Успение Богородично (Голешово)|Успение Богородично]]“, построена през 1853 година. Към средата на XIX век [[килийно училище|килийното училище]] се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] и [[Сярско българско педагогическо училище|Педагогическото училище]] в [[Сяр]]. През XIX век е Голешово е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Голешово (Goléchevo)'' е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Голешово, разположено при полите на Али Ботуш планина, 7 часа от [[Валовища]] към СИ. Повечето овчаре, козаре; почва планинска и неплодородна; ражда се само [[ръж]] и [[пшеница|пченка]]. От боровата гора приготвят въглища, които се специално употребяват за топене желязна руда. Църква и училище с 60 ученика; четат по гръцки, а понякога и български. 170 къщи.<ref>{{Стрезов|853}}</ref>}} Според статистическите изследвания на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година селото брои 1250 жители, всичките българи-християни.<ref>{{МЕС|184}}</ref> По данни на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Голешово има 1800 българи екзархисти. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 80 ученици.<ref>{{Бранков|188 – 189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Георги Маламов.<ref>{{Галчев|157}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година 17 жители на Голешево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|837}}</ref> <gallery class="center"> Goleshovo entrance plaque.jpg | Табелата на входа на селото Goleshovo stone bridge 1.jpg | Каменният мост Goleshovo school.jpg | Някогашното училище Stoyo Hadzhiev memorial plaque, Goleshovo school.jpg | Паметна плоча за Стойо Хаджиев над входа на училището Stoyo Hadzhiev monument, Goleshovo.jpg | Паметник на Стойо Хаджиев в центъра на селото Goleshovo old house.jpg | Старинна къща в центъра Petrovo Blagoevgrad Province war memorial 2.jpg | Имена на жители от Голешово, загинали във войните, на паметника в село [[Петрово (област Благоевград)|Петрово]] </gallery> ==Население== === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm|заглавие=Ethnic composition, all places: 2011 census|издател=pop-stat.mashke.org|достъп_дата=9 юни 2019}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top | || Численост |- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |align="center"| Общо || 63 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 58 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || - |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || - |- |align="left"|Други || 3 |- |align="left"|Не се самоопределят || - |- |align="left"|Неотговорили || 2 |}{{обработка|енциклопедизиране, препратки}} == Културни и природни забележителности == Резерват „АЛИ БОТУШ“ е обявен на 24.09.1951 г., а на 01.03.1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО. Резерватът заема площ от 1628 хектара с буферна зона 750 хектара и е разположен в планината „Славянка“, която се намира в зона с преходносредиземноморска растителност на границата между България и Гърция. Славянка е малко известна планина и достъпът до нея е силно ограничен. Между 1000 и 1450 м н.в. се среща черният бор, а до 1800 м н.в. започват горите от черна мура – един от редките, защитени и най-интересни представители на нашата дендрофлора. Възрастта на някой дървета тук надвишава 200 години. Субалпийският пояс е зает от рядка за България растителност. В резервата се среща също бук, воден габър, бяла мура, тис – терциерен реликт защитен от закона, борисова ела, кошаниново бясно дърво, маслиновидно вълче лико и др. Също така се наблюдава голямо разнообразие от тревна растителност. Част от тези видове са включени в Червената книга на България – венерин косъм, алпийска крехка папрат, гръцка и дряновска ведрица, славянско котенце, дългошпореста теменуга и др. Сред животинските видове се срещат котешка змия, сърна, дива свиня, шипоопашата и шипобедрена костенурка, македонски гущер, лисица, язовец и др. На това място сред девствена природа можеш да се почувстваш в естествена ботаническа градина, която поради недостъпността си е запазила и до днес първичният си вид и красота. Някъде там на 1134 м н.в. е сгушено село Голешово, забравено от цивилизацията... Историческа забележителност в с. Голешово е запазената Хаджисимеоновата плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Била е в окаяно състояние, но през 2010 г. е реставрирана и отворена като музей. Подредената в нея музейна експозиция включва снимки на известни личности, факсимилиета, писмо от Гоце Делчев до Яворов и други. През 1903 г. Яворов пише за с. Голешово в книгата си „Хайдушки копнения“, следното: „Ние осъмнахме край Голешово, дето вече не можехме да влезем, и слънцето изгряваше, когато повихме нагоре край реката, към гористата височина. Не подир много аз се любувах оттам на угледните 250 български къщици, разстлани като върху длан. А околоселския венец от голи и обрасли висоти, през къснат на северозапад, позволяваше да се видят букет Пирински върхове, сякаш нарисувани върху кристала на утринното небе.“ В с. Голешово правят впечатление няколкото старинни каменни моста на селската рекичка. Мраморският, един от осемте моста, построени в село Голешево, е мост легенда. Изграден през 1848 г. от местни майстори, камъните за него са дялани и возени с мулета и магарета от три километра разстояние. Измъквайки се невредима от обкръжението в Хаджисимеоновата плевня, по този мост е минала през 1903 г. четата на Пейо Яворов на път за село Бельово. В планината има малка пещера Капе, в която през 1903 г. са отсядали четниците на Гоце Делчев. Голешово е родното място на Стойо Хаджиев – участник в македоно-одринското освободително движение срещу османския поробител, съратник на Яне Сандански. В центъра на селото, признателни съселяни са издигнали паметник в негова чест. Северозападно от с. Голешово в местността Врися има останки от селище от новокаменната епоха, съществувало и през Античността, Средновековието и османския период. В местността Краище, югоизточно от Голешово, е открито селище от късния период на бронзовата епоха. Близо до него, в местността Езерища, е открит античен некропол с гробове от каменни плочи. Северозападно от селото в местн. Солището и Перинарски лъки е открито поселение от късния период на желязната епоха. Следи от антично селище и некропол от периода III – IV век са намерени в местн. Мъшиник, южно от селото. Останки от антични селища – в местн. Тучидол, Бъза и Черешар. Останки от късната античност има в местн. Пазлак – некропол, и в местн. Градището – крепост. Югозападно от Голешово в местн. Селище, са открити останки от средновековно селище, съществувало и през османския период. На Голешовска река, в селото, са запазени 4 каменни моста от края на XVIII и началото на XIX в. == Хижа „Извора“ == {{основна|Извора (хижа)}} Хижа Извора се намира в планината Славянка (Алиботуш) в местността Извора. Разположена е на около 700 м н.в., на 6 км югоизточно от село Петрово по асфалтовия път към село Голешово, област Благоевград. В близкото минало хижата е била гранична застава. Околността и прилежащият район на планината Славянка са влизали в граничната зона с Република Гърция, и са били недостъпни за туристи. Днес хижа Извора заедно с разположената на изток от Парилската седловина хижа Славянка са основните места за отсядане на посетителите на девствената гранична планина Алиботуш. Хижата представлява масивна двуетажна постройка. Водоснабдена и електрифицирана. Разполага с около 40 места, разпределени в стаи с 2, 3 и повече легла, със собствени санитарни възли. Стаите са ремонтирани и с нови мебели. == Редовни събития == Всяка година на 8 септември [[Рождество Богородично]] – Рожен, в черквата „Свето Успение Богородично“ в село Голешово се организира традиционен [[събор]] с участието на стотици голешовалии, пръснати из всички краища на страната. == Личности == ; Родени в Голешово * {{флагче|България}} Ангел Белотинцалията, български революционер, четник при [[Филип Цветанов]] * {{флагче|България}} [[Ангел Соколов]], български футболист, играл за Славия (София), Вихрен и младежкия национален отбор * {{флагче|България}} [[Атанас Иванов (Голешово)|Атанас Иванов]], български просветен деец, учител в [[Горно Броди]], заточеник в [[Диарбекир]]<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=2398 Мавродиев, Димитър. От Серес до Диарбекир (спомени). София, машинопис, ЦДА, 1935.]</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Попов (Голешово)|Георги Попов]] (1881 – 1956), български духовник, свещеноиконом * {{флагче|България}} Георги Козаров, български революционер, четник при [[Филип Цветанов]] * {{флагче|България}} [[Иван Попов (ВМРО)|Иван Попов]] (1885 – ?), български революционер от ВМРО * {{флагче|България}} Иван Соколов (? - 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение<ref name="Динев 333">{{cite book|title=Политичките убиства во Бугарија|last=Динев|first=Ангел|publisher=Култура-Скопје|year=1983|isbn=323 285 497 3|location=Скопје|pages=334|lang= mk}}</ref> * {{флагче|България}} Спас Ашлинов, македоно-одрински опълченец, четата на [[Георги Занков]]<ref>{{МОО|74}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стойо Хаджиев]] (1880 – 1924), участник в македоно-одринското освободително движение, съратник на Яне Сандански. * {{флагче|България}} Янаки Соколов (? - 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение<ref name="Динев 333"/> ; Свързани с Голешово * {{флагче|България}} [[Кочо Тодоров]] (1900 – ?), български строител и иконописец == Външни препратки == * [http://goleshovo.dir.bg Сайт за Голешово] == Бележки == <references /> {{Община Сандански}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в област Благоевград]] [[Категория:Населени места в община Сандански]] ilv65srviwe5aj0m4bm3068hwitvbza 0 13379 12415783 12118581 2024-11-18T13:32:01Z 149.62.205.67 Якууу ми е 12415783 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Селище в България | екатте = 69691 | надм-височина = 142 | пощ-код = 6428 | тел-код = 03933 | сев-ширина = 42.167 | изт-дължина = 25.600 | площ = 26,419 }} '''Селото на странните Странско''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Димитровград]], [[област Хасково]]. == История == Селото датира от средата на 17 век. Старото име на селото е ''Гурбетито'', преименувано през 1906 г. на Странско. Името на селото се е получило от изстрадалата съдба на жителите му, които са преселници гурбетчии от далечните покрайнини на България. Жителите на селото са преселници от района на [[Кукуш]]. Преселили са се най-вероятно през втората половина на 17 век след турските безчинства в района на Солун и Беломорска Тракия. След опожаряването и обезлюдяването на градовете и селата, жителите побягнали и се преселили във вътрешността на България. == Религии == Населението изповядва християнска религия. == Културни и природни забележителности == Църквата в селото се нарича „Света Богородица“, съградена е през 1853 – 1856 г. През 1873 г. е осветена от владиката [[Иларион Макариополски]]. Обявена е за паметник на културата. През 1872 г. в нея се е състояло „Курбетско съзаклятие“ – заклеване и преминаване в редовете на „верующите“ в святото дело за свободата на България. Пред иконата на Спасителя, под купола на кръста, всички дали дума за вярност пред революционния комитет „Атилци“ на Стара Загора. В селото има два певчески състава за автентичен фолклор, които участват в редица фолклорни изяви в цяла страна и печелят многократно призови места. До село Странско се е намирал рудник за [[лигнитни въглища]] „Здравец“, който вече е съборен. == Личности == Село Странско е родното място на известния хореограф и изпълнител на народни танци Гьоко Гьоков. == Литература == * „Миналото на село Странско & Курбетското съзаклятие“ (2004г.2020г.) – Мария Ковачевска книга за историята и етнографския бит на селото. == Бележки == <references /> {{Община Димитровград}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Хасково]] [[Категория:Населени места в община Димитровград]] e0apr9ekuu7bf3prrfbl1csiezhpb2z 0 13537 12416310 12348516 2024-11-18T21:08:12Z 212.39.71.168 Истина. 12416310 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 23666 | надм-височина = 120 | пощ-код = 5562 | тел-код = 06918 | сев-ширина = 43.283 | изт-дължина = 24.850 | площ = 45,686 }} '''Дрено̀в''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[Община Ловеч]], [[област Ловеч]]. == География == Селото се намира в хълмиста област, в долината на полупресъхнала река, на 24 km. североизточно от гр. Ловеч. == История == Предполага се, че е основано през 18 век от овчари българи и турци, аргатуващи в съседните големи села. Преди и след [[Освобождение]]то през 1878 г. те живеят в религиозна търпимост. В околностите на селото преди много години са открити основи на каменни постройки. При разкопаването им са намерени много старинни монети от тракийско и римско време. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 302 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 279 || 92,38 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 16 || 5,29 |- |align="left"|Неотговорили || 6 || 1,98 |} == Религии == Православно село с една малка църква, с население от Българи, Цигани,Турци, селото е доста гостоприемнно. == Обществени институции == Първото училище е открито през 1863 г. Многократно е преустройвано и доизграждано. Запустява поради обезлюдяване на селото. Кметове на с. Дренов от Освобождението до 9 септември 1944 г. 1. Митю Христов-Даскала от 1876 г.-1894 г. 2. Атанас Крачунов Конов от 1894 г. -1898 г. - за периода от 1898 до 1908 г. кметове са били: Хинко Влайков Чапанов, Марин Нанов, Колю Нанов и Торню Генов 3. Хито Иванов Макавеев-Джоана 1908 г. 4. Стоян Денчев-Тонката – 1909 г. 5. Петко Генов Пелтеков-1910 г.-1911 г. 6. Йордан Илиев-Доктора-1911 г. – 1914 г. 7. Петко Генов Пелтеков-1914 г.-1918 г. 8. Русан Крачунов Конов-Софика 1918 г.-1919 г. 9. Митю Петков Русанов – 1920 г.-1921 г. 10. Стоян Пелтеков-Течето – 1922 г.-1923 г. 11. Иван Цвятков-Шумата от юни 1923 г.-1925 г. 12. Иван Стоянов-Барона – 1925 г. 13. Матея Русанов -1925 г. – 1928 г. 14. Марин Митов 1928 г. 15. Хинко Влайков Чапанов 16. Русан Денчев Пеев – 1929 г. – 1931 г. 17. Борис Митев Шишков – 1931 г. 18. Нанко Колев 19. Матея Русанов 20. Стоян Атанасов Конов – 1934 г. 21. Петко Генов – 1941 г.-1942 г. 22. Бою Цоков Дянков – 1942 г.-1943 г. 23. Слави Александров и Георги Цалов Лалов до 09.09.1944 г. == Културни и природни забележителности == По-известни родове са Чапанята, Бързилите, Караивановският, Комитите, Дочевите, Сяровите, Начевите, Караконите, Гранчарите и др. На няколко километра източно от селото се намира любимата гора на [[Тодор Живков]] известна като Шумата. == Редовни събития == <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> с. Дренов – исторически бележки Дечо Димитров 1988 г. == Кухня == Преди всичко вегетарианска. Месо само за Коледа и Георгьовден. == Бележки == <references /> {{Община Ловеч}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Ловеч]] [[Категория:Населени места в община Ловеч]] 0z4n0yobhprbimwpetlbv3c849et60s 12416327 12416310 2024-11-18T21:17:43Z 212.39.71.168 История, Истина 12416327 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 23666 | надм-височина = 120 | пощ-код = 5562 | тел-код = 06918 | сев-ширина = 43.283 | изт-дължина = 24.850 | площ = 45,686 }} '''Дрено̀в''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[Община Ловеч]], [[област Ловеч]]. == География == Селото се намира в хълмиста област, в долината на полупресъхнала река, на 24 km. североизточно от гр. Ловеч. == История == Предполага се, че е основано през 18 век от овчари българи и турци, аргатуващи в съседните големи села. Преди и след [[Освобождение]]то през 1878 г. те живеят в религиозна търпимост. В околностите на селото преди много години са открити основи на каменни постройки. При разкопаването им са намерени много старинни монети от тракийско и римско време. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 302 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 279 || 92,38 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 16 || 5,29 |- |align="left"|Неотговорили || 6 || 1,98 |} == Селото е християнско, но в селото живеят предимно Християни и Мюсюлмани, в селото живеят Българи,Роми,Турци, в селото има една Църква, между съселяните на с.Дренов няма расизъм. == е преустройвано и доизграждано. Запустява поради обезлюдяване на селото. Кметове на с. Дренов от Освобождението до 9 септември 1944 г. 1. Митю Христов-Даскала от 1876 г.-1894 г. 2. Атанас Крачунов Конов от 1894 г. -1898 г. - за периода от 1898 до 1908 г. кметове са били: Хинко Влайков Чапанов, Марин Нанов, Колю Нанов и Торню Генов 3. Хито Иванов Макавеев-Джоана 1908 г. 4. Стоян Денчев-Тонката – 1909 г. 5. Петко Генов Пелтеков-1910 г.-1911 г. 6. Йордан Илиев-Доктора-1911 г. – 1914 г. 7. Петко Генов Пелтеков-1914 г.-1918 г. 8. Русан Крачунов Конов-Софика 1918 г.-1919 г. 9. Митю Петков Русанов – 1920 г.-1921 г. 10. Стоян Пелтеков-Течето – 1922 г.-1923 г. 11. Иван Цвятков-Шумата от юни 1923 г.-1925 г. 12. Иван Стоянов-Барона – 1925 г. 13. Матея Русанов -1925 г. – 1928 г. 14. Марин Митов 1928 г. 15. Хинко Влайков Чапанов 16. Русан Денчев Пеев – 1929 г. – 1931 г. 17. Борис Митев Шишков – 1931 г. 18. Нанко Колев 19. Матея Русанов 20. Стоян Атанасов Конов – 1934 г. 21. Петко Генов – 1941 г.-1942 г. 22. Бою Цоков Дянков – 1942 г.-1943 г. 23. Слави Александров и Георги Цалов Лалов до 09.09.1944 г. == Културни и природни забележителности == По-известни родове са Чапанята, Бързилите, Караивановският, Комитите, Дочевите, Сяровите, Начевите, Караконите, Гранчарите и др. На няколко километра източно от селото се намира любимата гора на [[Тодор Живков]] известна като Шумата. == Редовни събития == <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> с. Дренов – исторически бележки Дечо Димитров 1988 г. == Кухня == Преди всичко вегетарианска. Месо само за Коледа и Георгьовден. == Бележки == <references /> {{Община Ловеч}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Ловеч]] [[Категория:Населени места в община Ловеч]] bsg3e7t4nok2xhq6cuvq5jo7tjmggej 12416403 12416327 2024-11-18T22:31:46Z 212.39.71.168 Истина 12416403 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 23666 | надм-височина = 120 | пощ-код = 5562 | тел-код = 06918 | сев-ширина = 43.283 | изт-дължина = 24.850 | площ = 45,686 }} '''Дрено̀в''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[Община Ловеч]], [[област Ловеч]]. == География == Селото се намира в хълмиста област, в долината на полупресъхнала река, на 24 km. североизточно от гр. Ловеч. == История == Предполага се, че е основано през 18 век от овчари българи и турци, аргатуващи в съседните големи села. Преди и след [[Освобождение]]то през 1878 г. те живеят в религиозна търпимост. В околностите на селото преди много години са открити основи на каменни постройки. При разкопаването им са намерени много старинни монети от тракийско и римско време. == Население == Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 302 || 100,00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 279 || 92,38 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |- |align="left"|Други || 0 || 0,00 |- |align="left"|Не се самоопределят || 16 || 5,29 |- |align="left"|Неотговорили || 6 || 1,98 |} == Селото е християнско, но в селото живеят Както Християни и така Мюсюлмани, в селото живеят, предимно,Българи,Турци, Цигани, в селото има една малка Църква. == е преустройвано и доизграждано. Запустява поради обезлюдяване на селото. Кметове на с. Дренов от Освобождението до 9 септември 1944 г. 1. Митю Христов-Даскала от 1876 г.-1894 г. 2. Атанас Крачунов Конов от 1894 г. -1898 г. - за периода от 1898 до 1908 г. кметове са били: Хинко Влайков Чапанов, Марин Нанов, Колю Нанов и Торню Генов 3. Хито Иванов Макавеев-Джоана 1908 г. 4. Стоян Денчев-Тонката – 1909 г. 5. Петко Генов Пелтеков-1910 г.-1911 г. 6. Йордан Илиев-Доктора-1911 г. – 1914 г. 7. Петко Генов Пелтеков-1914 г.-1918 г. 8. Русан Крачунов Конов-Софика 1918 г.-1919 г. 9. Митю Петков Русанов – 1920 г.-1921 г. 10. Стоян Пелтеков-Течето – 1922 г.-1923 г. 11. Иван Цвятков-Шумата от юни 1923 г.-1925 г. 12. Иван Стоянов-Барона – 1925 г. 13. Матея Русанов -1925 г. – 1928 г. 14. Марин Митов 1928 г. 15. Хинко Влайков Чапанов 16. Русан Денчев Пеев – 1929 г. – 1931 г. 17. Борис Митев Шишков – 1931 г. 18. Нанко Колев 19. Матея Русанов 20. Стоян Атанасов Конов – 1934 г. 21. Петко Генов – 1941 г.-1942 г. 22. Бою Цоков Дянков – 1942 г.-1943 г. 23. Слави Александров и Георги Цалов Лалов до 09.09.1944 г. == Културни и природни забележителности == По-известни родове са Чапанята, Бързилите, Караивановският, Комитите, Дочевите, Сяровите, Начевите, Караконите, Гранчарите и др. На няколко километра източно от селото се намира любимата гора на [[Тодор Живков]] известна като Шумата. == Редовни събития == <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> с. Дренов – исторически бележки Дечо Димитров 1988 г. == Кухня == Преди всичко вегетарианска. Месо само за Коледа и Георгьовден. == Бележки == <references /> {{Община Ловеч}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Ловеч]] [[Категория:Населени места в община Ловеч]] qc4qezm6mgsifv829u1pgwssqg34ob4 0 14349 12415798 12415198 2024-11-18T13:48:01Z Penssio 108089 12415798 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | екатте = 62503 | надм-височина = 209 | пощ-код = 5993 | тел-код = 06578 | площ = 32,598 |кмет=Полина Крачунова (независима)}} '''Реселѐц''' е [[село]] в [[Северна България]], [[Червен бряг (община)|община Червен бряг]], [[Плевен (област)|област Плевен]]. == География == Село Реселец се намира на около 51 km запад-югозападноот от областния център град [[Плевен]], около 5 km югозападно от общинския център [[Червен бряг]] и около 28 km изток-североизточно от град [[Мездра]]. Разположено е в [[Предбалкан#Западна подобласт|западния Предбалкан]], на прехода към [[Дунавска равнина|Дунавската хълмиста равнина]]. През селото тече малката река Ръчене, която източно от селото се влива в течащата наблизо река [[Искър]]<ref name=ГЕБ>[[Българска академия на науките]]. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. [[Голяма енциклопедия „България“]], том 10, стр.3713, Реселец. [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2011 г.</ref>. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на Реселец при сградата на кметството е около 121 m. Климатът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]; преобладават наносни почви, файоземи и рендзини.<ref name=ГЕБ/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ |заглавие=ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, ''Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО''. Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). Файоземи (Phaeozems) и рендзини. |достъп_дата=2024-11-16 |архив_дата=2022-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220518215353/http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ }}</ref> През село Реселец минава третокласният [[републикански път III-1031]], който води на север до град [[Червен бряг]], а на юг през село [[Кунино]] до град [[Роман (България)|Роман]] и връзка там с третокласния [[републикански път III-103]]. Реселец е [[Железопътна спирка|жп спирка]]<ref>Доскорошна [[гара]]; към 17 ноември 2024 г. не фигурира в списъка „[https://www.bdz.bg/bg/a/gari ЖП бюра и гари в страната]“ на [[БДЖ]].</ref> на минаващата отвъд река Искър [[Железопътна линия 2 (България)|Главна железопътна линия № 2 София – Горна Оряховица – Варна]]. В землището на Реселец, на река Ръчене на около 3 km западно от селото, се намира микроязовирът<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/микроязовир/ Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.]</ref> „Нанков дол“.<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=PVN37&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Червен бряг, село Реселец, язовир „Нанков дол“.] Справка към 17.11.2024 г.</ref> Населението на село Реселец, наброявало 2069 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г. и 2241 към 1946 г., намалява постепенно до 834 (по служебен документ на [[НСИ]] от 31.12.2023 г.) към 2023 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/4041 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Реселец, общ. Червен бряг, обл. Плевен.]</ref> При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1028 лица, за 739 лица е посочена принадлежност към „българска“ [[етническа група]], за 164 – към „[[цигани|ромска]]“, за 121 – „не отговорили“, а за принадлежност към „[[Турци в България|турска]]“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Реселец, община Червен бряг, област Плевен.]</ref> == История == Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през XIV век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село. С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. Оттогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“. Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 г. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Царигра, а в документите е записан и като Реселджа. През XVII век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи. [[Файл:Saint George Church in Reselets.JPG|мини|Българска православна църква „[[Свети Георги (Реселец)|Св. Георги Победоносец]]“ в Реселец]] [[Файл:Iskar near Reselets.JPG|мини|Мостът над река [[Искър]] край Реселец]] В 1893 г. е завършена църквата „[[Свети Георги (Реселец)|Свети Георги]]“. Живописта в нея е от 1894 г. и е дело на дебърските майстори [[Мирон Илиев]] и тайфата му, в която влизат [[Велко Илиев]], [[Мелетий Божинов]], [[Григор Петров]] и [[Саве Попбожинов]]. Изрисуват всички икони и стенописи в църквата.<ref name="Карта на времето">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kartanavremeto-vratsa.org/story/237/186 | заглавие=Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев |достъп_дата = 25 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век |цитат= |език= }}</ref><ref name="Василиев 204">{{Василиев|204}}</ref> '''''Начално училище''''' „Дилко Дачев“ в село Реселец има съхранена архивна документация за период с начало 1921 г. Училището има учебно опитно поле, хор, фонотека. През 1970 г. то се обединява с основно училище „Иван Христов“.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=27&flgid=19613 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Плевен – 27, фонд 950 „Народно начално училище "Дилко Дачев" - с. Реселец, Плевенско (1944 - 1970)“; История на фондообразувателя. Характеристика на документите.]</ref> '''''Основно училище „Иван Христов“''''' е открито през 1922 г. като прогимназия. През 1970 г. Народна прогимназия „Иван Христов“ и Народно начално училище „Дилко Дачев“ се обединяват и продължават да съществуват като Народно основно училище „Иван Христов“ - село Реселец. През 1952 г. в училището се създава [[Пионерско движение|пионерски]] хор „Ален мак“, който е носител на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)#Народна република България|орден „Кирил и Методий“]] и е лауреат на Първия и Третия републикански [[Преглед на художествената самодейност|фестивали на художествената самодейност]].<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=27&flgid=19614 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Плевен – 27, фонд 951 „Народно основно училище "Иван Христов" - с. Реселец, Плевенско (1944 - 1970)“; История на фондообразувателя.]</ref> Под името ''Основно училище „Отец Паисий“'' то е закрито през 2017 г.<ref>[https://ri.mon.bg/preview/institution/1500213?procID=6385&instKind=2 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Закрити институции. Област: Плевен; община: Червен бряг; населено място: Реселец; Вид институция: училище > Търси > Детайли > История → „2017 - закриване“.]</ref> '''''[[Читалище]]''''' „Тодор Попов“ е основано през 1927 г. под името „Отец Паисий“.<ref name=ГЕБ/><ref>[https://chitalishta.com/community/851/936 Детайлна информация за читалище „Тодор Попов - 1927“, село Реселец, община Червен бряг, област Плевен]</ref> През 2009 г. на законово основание<ref>[https://lex.bg/laws/ldoc/2133897729 Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)]</ref> към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Тодор Попов - 1927“. [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ТКЗС) в село Реселец е основано на 26.11.1950 г. от 120 учредители. През 1958 г., съгласно постигнато споразумение, то се присъединява към Обединено ТКЗС (ОТКЗС) „Комуна“ - Червен бряг, заедно с ТКЗС в селата [[Бресте]], [[Горник]] и град Червен бряг.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=27&flgid=5103988 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Плевен – 27, фонд 475 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Реселец, Плевенско“; История на фондообразувателя]</ref> В началото на 1951 г., по време на [[Колективизация в България|колективизацията]], жителите на селото организират подписка с искане да им се разреши да ожънат самостоятелно засетите частно ниви, но не им е разрешено да я представят пред земеделското министерство. Тогава те решават да разтурят създаденото наскоро ТКЗС и на 9 април нападат кошарите му и си връщат добитъка, като при инцидента е ранен местният милиционер. От [[Бяла Слатина]] са изпратени 50 милиционери и лоялни към режима доброволци, които отново им взимат животните, но селяните получават разрешение за частната жътва. Двама души са осъдени на 10 години затвор, а смятаната за главен подбудител Цена Георгиева – на 15 години. Въпреки насилията 200 души отказват да оттеглят подадените заявления за напускане на ТКЗС.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 164 – 165}}</ref> През 1952 г. в селото е създаден първият в страната пионерски хор за народно пеене, ръководен от директора на училището Христо Ковачев.<ref name="пейчева">{{cite book | last = Пейчева | first = Лозанка | authorlink = Лозанка Пейчева | year = 2008 | title = Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | pages = 342 | isbn = 978-954-322-257-5}}</ref> == Културни и природни забележителности == На около километър край селото се намира '''''природният феномен „Калето“'''''. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се срещат [[скорпиони]]. В района е обособена '''''екопътека „Тектонски грабен Калето“''''', която предоставя възможност за лека разходка между отвесните скали на природния феномен. '''''Караджейките''''' - енергията на водите на реките Белилката и Ръчене са използвани от най-дълбока древност за работа на много водни съоръжения – тепавици, воденици, дараци и др. В периода преди Освобождението в района са функционирали около 30 караджейки. От екопътеката се вижда функциониращата и днес Банковска воденица. В миналото тя е работила с два камъка, впоследствие единият от тях е преустроен в тепавица. '''''Водопад на река Белилката''''' (река Белилото) се намира на около 300-400 метра от табелата за край на село Реселец, посока село Бресте. Самият водопад е висок 10 метра. Интересна скална ниша, образувана зад водната завеса, позволява преминаването от единия на другия бряг непосредствено зад водопада. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София – Горна Оряховица – Варна – Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 km. В непосредствена близост е природната забележителност '''''„Реселешки кукли“ – група от скални фигури'''''. '''''Реселешка сватба''''' с обичая „повратки". Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е обичай, съхранен в Реселец и участват само жените от селото. Селото е известно с '''''празника на водния лук''''', провеждан ежегодно в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба конкурс на ястия с традиционния [[Реселешки воден лук]]. === Скалните кукли „Купените“ === Намират се непосредствено до село Реселец. Издигат се на 30 – 40 м над река Белило по десния ѝ бряг и са защитени като природна забележителност през 1972 г. Това е една от най-красивите варовикови формации в България и представляват скални пирамиди, които отчетливо се открояват на фона на растителността в основата им и около тях. На цвят са от кремаво до светлосиво, а в структурно отношение са плътни, здрави, с дебелина 30 – 150 м. Образували са се преди около 70 млн. години в нормално солено плитко и топло море и са резултат от действието на атмосферните води върху голите варовикови склонове. В състава им участват добре запазени вкаменелости на черупчест [[детрит]]ус, [[Ектопрокти|бриозои]], [[Миди|бивалвии]], [[Раменоноги|брахиоподи]], [[Коремоноги|гастроподи]], морски таралежи и рядко [[амонити]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://mgu.bg/geosites/kupenite-reselec.html |заглавие=сайт Геоложки феномени на България |достъп_дата=2017-05-18 |архив_дата=2018-02-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180210053642/http://mgu.bg/geosites/kupenite-reselec.html }}</ref> == Личности == * [[Мако Даков]] (1920 – 2006) – политик от [[БКП]] * [[Василка Хинкова]] (1927 – 2015) – българска писателка * [[Николай Николов Маринов|Николай Маринов]] – политик == Редовни събития == Храмовият празник на селото се чества на 6 май (Гергьовден), а съборът на село Реселец се състои всяка година на 7 май, ритуалът „Къпанки“ се състои на 7 януари (Ивановден). Празник на Реселешкия воден лук се състои в средата на месец септември. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1b/Bulgaria_geographic_map_Western_Stara_Planina_bg.svg Западна Стара планина. Географска карта.] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-025-1.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-025-1. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г.] * [http://www.sabori.bg/other_fest_art/view.html?oid=36059 Единственият по рода си празник на водния лук. В края на септември или началото на октомври (петък) мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец – столицата на... водния лук]. * [http://bestbgtrips.com/bg/екопътека-тектонски-гребен-калето-с-реселец Екопътека Тектонски гребен Калето – с. Реселец] {{Община Червен бряг}} [[Категория:Села в област Плевен]] [[Категория:Населени места в община Червен бряг]] qmkzmofuqdhkf4hd2k50ccc8rp9eyi5 12416304 12415798 2024-11-18T21:02:37Z Penssio 108089 12416304 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = | картинка-описание = | екатте = 62503 | надм-височина = 209 | пощ-код = 5993 | тел-код = 06578 | площ = 32,598 |кмет=Полина Крачунова (независима)}} '''Реселѐц''' е [[село]] в [[Северна България]], [[Червен бряг (община)|община Червен бряг]], [[Плевен (област)|област Плевен]]. == География == Село Реселец се намира на около 51 km запад-югозападноот от областния център град [[Плевен]], около 5 km югозападно от общинския център [[Червен бряг]] и около 28 km изток-североизточно от град [[Мездра]]. Разположено е в [[Предбалкан#Западна подобласт|западния Предбалкан]], на прехода към [[Дунавска равнина|Дунавската хълмиста равнина]]. През селото тече малката река Ръчене, която източно от селото се влива в течащата наблизо река [[Искър]]<ref name=ГЕБ>[[Българска академия на науките]]. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. [[Голяма енциклопедия „България“]], том 10, стр.3713, Реселец. [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, 2011 г.</ref>. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на Реселец при сградата на кметството е около 121 m. Климатът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]; преобладават наносни почви, файоземи и рендзини.<ref name=ГЕБ/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ |заглавие=ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, ''Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО''. Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). Файоземи (Phaeozems) и рендзини. |достъп_дата=2024-11-16 |архив_дата=2022-05-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220518215353/http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/ }}</ref> През село Реселец минава третокласният [[републикански път III-1031]], който води на север до град [[Червен бряг]], а на юг през село [[Кунино]] до град [[Роман (България)|Роман]] и връзка там с третокласния [[републикански път III-103]]. Реселец е [[Железопътна спирка|жп спирка]]<ref>Доскорошна [[гара]]; към 17 ноември 2024 г. не фигурира в списъка „[https://www.bdz.bg/bg/a/gari ЖП бюра и гари в страната]“ на [[БДЖ]].</ref> на минаващата отвъд река Искър [[Железопътна линия 2 (България)|Главна железопътна линия № 2 София – Горна Оряховица – Варна]]. В землището на Реселец, на река Ръчене на около 3 km западно от селото, се намира микроязовирът<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/микроязовир/ Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.]</ref> „Нанков дол“.<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=PVN37&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Червен бряг, село Реселец, язовир „Нанков дол“.] Справка към 17.11.2024 г.</ref> Населението на село Реселец, наброявало 2069 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г. и 2241 към 1946 г., намалява постепенно до 834 (по служебен документ на [[НСИ]] от 31.12.2023 г.) към 2023 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/4041 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Реселец, общ. Червен бряг, обл. Плевен.]</ref> При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1028 лица, за 739 лица е посочена принадлежност към „българска“ [[етническа група]], за 164 – към „[[цигани|ромска]]“, за 121 – „не отговорили“, а за принадлежност към „[[Турци в България|турска]]“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Реселец, община Червен бряг, област Плевен.]</ref> == История == Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през XIV век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село. С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. Оттогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“. Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 г. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград, а в документите е записан и като Реселджа. През [[XVII век]] Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи. [[Файл:Saint George Church in Reselets.JPG|мини|Българска православна църква „[[Свети Георги (Реселец)|Св. Георги Победоносец]]“ в Реселец]] [[Файл:Iskar near Reselets.JPG|мини|Мостът над река [[Искър]] край Реселец]] '''''Църквата „[[Свети Георги (Реселец)|Свети Георги]]“''''' е завършена в 1893 г. Живописта в нея е от 1894 г. и е дело на дебърските майстори [[Мирон Илиев]] и тайфата му, в която влизат [[Велко Илиев]], [[Мелетий Божинов]], [[Григор Петров]] и [[Саве Попбожинов]]. Изрисуват всички икони и стенописи в църквата.<ref name="Карта на времето">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kartanavremeto-vratsa.org/story/237/186 | заглавие=Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев |достъп_дата = 25 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век |цитат= |език= }}</ref><ref name="Василиев 204">{{Василиев|204}}</ref> Църквата е с дърворезба на олтара.<ref name=ГЕБ/> '''''Начално училище''''' „Дилко Дачев“ в село Реселец има съхранена архивна документация за период с начало 1921 г. Училището има учебно опитно поле, хор, фонотека. През 1970 г. то се обединява с основно училище „Иван Христов“.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=27&flgid=19613 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Плевен – 27, фонд 950 „Народно начално училище "Дилко Дачев" - с. Реселец, Плевенско (1944 - 1970)“; История на фондообразувателя. Характеристика на документите.]</ref> '''''Основно училище „Иван Христов“''''' е открито през 1922 г. като прогимназия. През 1970 г. Народна прогимназия „Иван Христов“ и Народно начално училище „Дилко Дачев“ се обединяват и продължават да съществуват като Народно основно училище „Иван Христов“ - село Реселец. През 1952 г. в училището се създава [[Пионерско движение|пионерски]] хор „Ален мак“, който е носител на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)#Народна република България|орден „Кирил и Методий“]] и е лауреат на Първия и Третия републикански [[Преглед на художествената самодейност|фестивали на художествената самодейност]].<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=27&flgid=19614 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Плевен – 27, фонд 951 „Народно основно училище "Иван Христов" - с. Реселец, Плевенско (1944 - 1970)“; История на фондообразувателя.]</ref> Хорът, ръководен от директора на училището Христо Ковачев, е първият в страната пионерски хор за народно пеене.<ref name="пейчева">{{cite book | last = Пейчева | first = Лозанка | authorlink = Лозанка Пейчева | year = 2008 | title = Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | pages = 342 | isbn = 978-954-322-257-5}}</ref> Под името ''Основно училище „Отец Паисий“'' училището в Реселец е закрито през 2017 г.<ref>[https://ri.mon.bg/preview/institution/1500213?procID=6385&instKind=2 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Закрити институции. Област: Плевен; община: Червен бряг; населено място: Реселец; Вид институция: училище > Търси > Детайли > История → „2017 - закриване“.]</ref> '''''[[Читалище]]''''' „Тодор Попов“ е основано през 1927 г. под името „Отец Паисий“.<ref name=ГЕБ/><ref>[https://chitalishta.com/community/851/936 Детайлна информация за читалище „Тодор Попов - 1927“, село Реселец, община Червен бряг, област Плевен]</ref> През 2009 г. на законово основание<ref>[https://lex.bg/laws/ldoc/2133897729 Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)]</ref> към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Тодор Попов - 1927“. '''''[[Трудово кооперативно земеделско стопанство]]''''' (ТКЗС) в село Реселец е основано на 26.11.1950 г. от 120 учредители. През 1958 г., съгласно постигнато споразумение, то се присъединява към Обединено ТКЗС (ОТКЗС) „Комуна“ - Червен бряг, заедно с ТКЗС в селата [[Бресте]], [[Горник]] и град Червен бряг.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=27&flgid=5103988 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Плевен – 27, фонд 475 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Реселец, Плевенско“; История на фондообразувателя]</ref> В началото на 1951 г., по време на [[Колективизация в България|колективизацията]], жителите на селото организират подписка с искане да им се разреши да ожънат самостоятелно засетите частно ниви, но не им е разрешено да я представят пред земеделското министерство. Тогава те решават да разтурят създаденото наскоро ТКЗС и на 9 април нападат кошарите му и си връщат добитъка, като при инцидента е ранен местният милиционер. От [[Бяла Слатина]] са изпратени 50 милиционери и лоялни към режима доброволци, които отново им взимат животните, но селяните получават разрешение за частната жътва. Двама души са осъдени на 10 години затвор, а смятаната за главен подбудител Цена Георгиева – на 15 години. Въпреки насилията 200 души отказват да оттеглят подадените заявления за напускане на ТКЗС.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 164 – 165}}</ref> == Обществени институции == Село Реселец към 2024 г. е център на ''кметство Реселец''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/reports/units-changes-events/unit_at/20002123 Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Реселец]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/3208 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Плевен, кметство Реселец]</ref> В село Реселец към 2024 г. има: * действащо читалище „Тодор Попов - 1927“;<ref>[https://chitalishta.com/community/card/117507 Информационна карта за 2023 г., читалище „Тодор Попов - 1927“, село Реселец, община Червен бряг, област Плевен]</ref> * православна църква „Свети Георги“;<ref>Към 18.11.2024 г. в [https://bg-patriarshia.bg/ Българска православна църква] няма регистриран храм в село Реселец.</ref> * Целодневна детска градина;<ref>[https://registarnadetskitegradini.com/целодневна-детска-градина-реселец Регистър на детските градини в България » Област Плевен » Община Червен бряг » Село Реселец » Целодневна детска градина.]</ref> * [[пощенска станция]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/offices |заглавие=Български пощи, пощенски станции, 5993 Реселец |достъп_дата=2024-11-18 |архив_дата= |архив_уеб_адрес= }}</ref> == Културни и природни забележителности == На около километър край селото се намира '''''природният феномен „Калето“'''''. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се срещат [[скорпиони]]. В района е обособена '''''екопътека „Тектонски грабен Калето“''''', която предоставя възможност за лека разходка между отвесните скали на природния феномен. '''''Караджейките''''' - енергията на водите на реките Белилката и Ръчене са използвани от най-дълбока древност за работа на много водни съоръжения – тепавици, воденици, дараци и др. В периода преди Освобождението в района са функционирали около 30 караджейки. От екопътеката се вижда функциониращата и днес Банковска воденица. В миналото тя е работила с два камъка, впоследствие единият от тях е преустроен в тепавица. '''''Водопад на река Белилката''''' (река Белилото) се намира на около 300-400 метра от табелата за край на село Реселец, посока село Бресте. Самият водопад е висок 10 метра. Интересна скална ниша, образувана зад водната завеса, позволява преминаването от единия на другия бряг непосредствено зад водопада. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може да се ползва и жп спирка Реселец, на която спират само пътнически влакове и с която пешеходната връзка е около 2 – 3 km. В непосредствена близост е природната забележителност '''''„Реселешки кукли“ – група от скални фигури'''''. '''''Реселешка сватба''''' с обичая „повратки". Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е обичай, съхранен в Реселец и участват само жените от селото. Селото е известно с '''''празника на водния лук''''', провеждан ежегодно в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба конкурс на ястия с традиционния [[Реселешки воден лук]]. === Скалните кукли „Купените“ === Намират се непосредствено до село Реселец. Издигат се на 30 – 40 м над река Белило по десния ѝ бряг и са защитени като природна забележителност през 1972 г. Това е една от най-красивите варовикови формации в България и представляват скални пирамиди, които отчетливо се открояват на фона на растителността в основата им и около тях. На цвят са от кремаво до светлосиво, а в структурно отношение са плътни, здрави, с дебелина 30 – 150 м. Образували са се преди около 70 млн. години в нормално солено плитко и топло море и са резултат от действието на атмосферните води върху голите варовикови склонове. В състава им участват добре запазени вкаменелости на черупчест [[детрит]]ус, [[Ектопрокти|бриозои]], [[Миди|бивалвии]], [[Раменоноги|брахиоподи]], [[Коремоноги|гастроподи]], морски таралежи и рядко [[амонити]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://mgu.bg/geosites/kupenite-reselec.html |заглавие=сайт Геоложки феномени на България |достъп_дата=2017-05-18 |архив_дата=2018-02-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180210053642/http://mgu.bg/geosites/kupenite-reselec.html }}</ref> == Личности == * [[Мако Даков]] (1920 – 2006) – политик от [[БКП]] * [[Василка Хинкова]] (1927 – 2015) – българска писателка * [[Николай Николов Маринов|Николай Маринов]] – политик == Редовни събития == Храмовият празник на село Реселец се чества на 6 май (Гергьовден), а ежегодният [[събор]] на селото е на 7 май. Ритуалът „Къпанки“ се състои на 7 януари (Ивановден). Празник на Реселешкия воден лук се състои в средата на месец септември. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1b/Bulgaria_geographic_map_Western_Stara_Planina_bg.svg Западна Стара планина. Географска карта.] * [https://maps.vlasenko.net/smtm50/k-35-025-1.jpg Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-025-1. Актуалност 1983 г. Издание 1989 г.] * [http://www.sabori.bg/other_fest_art/view.html?oid=36059 Единственият по рода си празник на водния лук. В края на септември или началото на октомври (петък) мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец – столицата на... водния лук]. * [http://bestbgtrips.com/bg/екопътека-тектонски-гребен-калето-с-реселец Екопътека Тектонски гребен Калето – с. Реселец] {{Община Червен бряг}} [[Категория:Села в област Плевен]] [[Категория:Населени места в община Червен бряг]] b6qfn0dr72q9p5qzadil9g9xwaqk8ii 0 14475 12415713 12415594 2024-11-18T12:20:58Z 149.62.208.59 12415713 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Тракия|селото в Пиринска Македония|Катунци}} {{Селище в България | екатте = 36676 | надм-височина = 164 | пощ-код = 4120 | тел-код = 03117 | сев-ширина = 42.100 | изт-дължина = 24.867 | площ = 22,648 }} '''Катуница''' е [[село|зологическа градина]] в [[Южна България]], [[област Пловдив]], [[община Садово]] там се отглеждат само анално податливи педали и женски кочове със малки пениси == География == Селото се намира на 12 километра от центъра на [[Пловдив]]. Покрай него минава река [[Чая]], вливаща се в [[Марица]]. Известно е със своите могили. == История == ; В древността Историята на селището може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на [[Дионис]]. В района са намирани и римски монети – сребърна на император Гордиан ІІІ (238 – 244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244 – 249), Константин ІІ (337 – 340) и Констанций ІІ (340 – 361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и [[Ouranopithecus]]<ref>[http://www.wahre-staerke.com/~madelaine/2011_Spassov_etal.pdf N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe]</ref>. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359 – 336 пр.н.е.) и Александър III Велики (336 – 323 г. пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5 – 4 век пр.н.е.), [[статер]]и на Тасос (6 – 5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2 – 1 век пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001 – 2005 са намерили 3 сребърни римски [[Денарий|денара]] – по 1 брой на императорите Антонин Пий (138 – 161), Септимий Север (193 – 211) и Елагабал (218 – 222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161 – 180). ; При османската власт По времето на османското робство селото се е намирало в местността Чиирите, на около 2,5 – 3 км северно от днешното му разположение. В района на Старото село в Чиирите са намерени 2 средновековни монети – 1 медна византийска монета – фолис клас „А2“ на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ (976 – 1028) и 1 сребърна средновековна българска монета – грош на цар Иван Александър (1331 – 1371). Не се знае кога точно селото е образувано и създадено. Пак в района на Старото село в местността Чиирите са намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІ в. – сребърни [[акче]]та и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания са засичани екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), Мехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н. През декември 1979 г. в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов средновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също с частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІV в.<ref>вестник „Отечествен глас“, год. ХХХVІ (36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр. 1</ref>. Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или с войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войниците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., в които в не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница. Най-ранните сведения за селото, под името '''Хатуниче ахали Геберан''', са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а – справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея.<ref>Тимарският регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA, TD 26, s. 158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref> Пак под името Катуниче селото е отбелязано и в т.нар. „Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІ в.“, публикуван в Извори за българската история, том 20, Сф, 1974 г., стр. 186 – 196 (конкретно за Катуница – стр. 191), със сигнатура в ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г. Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранният войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – Катуниче, селото присъства и в друг регистър от 1576 г.<ref>джелепкешански регистър на овцевъдите от 1576 г., където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref> и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи<ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>. Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“. Той пише следното: „...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...“. През 1622 г. селото наброява 5 къщи.<ref>В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s. 4 – 15</ref>, а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“, наброявало 21 къщи<ref>регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.</ref>, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства (сред които чифлик) и 2 мюсюлмански чифлика<ref>муфассал общ описен регистър на извънредния данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s. 114 – 136</ref>. == Икономика == Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 1930-те години, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава „Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 г. култивирани върби в промишлено количество и през 1932 г. изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул. В селото е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с 2 работилници за производство на боза. Там се намира предприятие за разфасовка и пакетаж на пестициди – сред най-големите фирми в страната. С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски – автобус номер 22, както и железопътни линии. == Обекти == {{колони|3| * основно училище „Христо Ботев“ * читалище с танцова група и библиотека * стадион с 2 терена, вкл. тренировъчен * целодневна детска градина „Свобода“. * църква [[Свети Николай (Катуница)|„Свети Николай“]]. * Параклис "Св. Архангел Михаил" * здравна служба * аптека * парк * сладкарница}} == Редовни събития == * Всяка година, в седмицата на празника Св. св. Константин и Елена се провежда събор на селото. * Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006 печели първо място. == Личности == * [[Васил Драголов]] – футболист (1962) * Елена Чаушева – народна певица * Добри Вълчев – ръководител на оркестър „Хебър“ * Атанас Стоев (Наско Канара) – ръководител на оркестър „Канарите“ * доцент Паница – виден български лекар и бивш депутат * Костадин Отонов – художник плакатист * [[Димитри Иванов]] – журналист * Петър Костов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Апостолов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1]</ref> == Други == {{Основна|Безредици в село Катуница 2011}} На 23 септември 2011 г. микробус с близки на [[Кирил Рашков]] (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел (с болно сърце), пътувал към мястото. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния „цар“ Киро. == Източници == <references/> == Литература == * Симеон Николов и Стефан Стойчев, „Катуница“, Сф, изд. на ОФ, 1982 г., стр. 4 – 8 * Никола Филипов, „Воден през вековете“, 1996 г., стр. 29 (за документа от 1614 г.) * Любомир Василев, „Новооткрито изчезнало тракийско селище в Пловдивско от периода VI–I век пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1 (ІІ-I век пр.н.е.)“ – Сб. „XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28 – 29 май 2016 г. и 20 май 2017 г. (под редакцията на доц. д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)“, издание на Студентския историко-археологически клуб „Проф. Велизар Велков“ при [[ПУ|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]], ISSN 2367 – 5160, издателство „Иврай“, Пд, 2018 г., с. 42 – 45 * Istanbul – BOA MAD 3398 (документа от 1622 г.), s. 4 – 15; BOA MAD 3604 (документа от 1695 г.), s. 114 – 136 – личен архив на Любомир Василев * Л. Василев, „Принос към проучването на монетосеченето с надпис ''ОΔΡΟΣΩΝ''.Новооткрити екземпляри на бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени в периода ІІ-І век пр. Хр.“ – сп. „Паметници. Реставрация. Музеи“, Сф, 2016 г., месец април, бр. 1 – 2, с. 49 – 54 == Външни препратки == {{Община Садово}} [[Категория:Населени места в община Садово]] [[Категория:Села в област Пловдив]] c3xexnswnin3hefmdiidlmu7tw3i0ty 12415721 12415713 2024-11-18T12:27:26Z 178.169.187.160 12415721 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Тракия|селото в Пиринска Македония|Катунци}} {{Селище в България | екатте = 36676 | надм-височина = 164 | пощ-код = 4120 | тел-код = 03117 | сев-ширина = 42.100 | изт-дължина = 24.867 | площ = 22,648 }} '''Катуница''' е [[село|зологическа градина]] в [[Южна България]], [[област Пловдив]], [[община Садово]] там се отглеждат треви и други нища пълно с отрепки и отаики == География == Селото се намира на 12 километра от центъра на [[Пловдив]]. Покрай него минава река [[Чая]], вливаща се в [[Марица]]. Известно е със своите могили. == История == ; В древността Историята на селището може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на [[Дионис]]. В района са намирани и римски монети – сребърна на император Гордиан ІІІ (238 – 244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244 – 249), Константин ІІ (337 – 340) и Констанций ІІ (340 – 361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и [[Ouranopithecus]]<ref>[http://www.wahre-staerke.com/~madelaine/2011_Spassov_etal.pdf N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe]</ref>. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359 – 336 пр.н.е.) и Александър III Велики (336 – 323 г. пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5 – 4 век пр.н.е.), [[статер]]и на Тасос (6 – 5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2 – 1 век пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001 – 2005 са намерили 3 сребърни римски [[Денарий|денара]] – по 1 брой на императорите Антонин Пий (138 – 161), Септимий Север (193 – 211) и Елагабал (218 – 222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161 – 180). ; При османската власт По времето на османското робство селото се е намирало в местността Чиирите, на около 2,5 – 3 км северно от днешното му разположение. В района на Старото село в Чиирите са намерени 2 средновековни монети – 1 медна византийска монета – фолис клас „А2“ на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ (976 – 1028) и 1 сребърна средновековна българска монета – грош на цар Иван Александър (1331 – 1371). Не се знае кога точно селото е образувано и създадено. Пак в района на Старото село в местността Чиирите са намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІ в. – сребърни [[акче]]та и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания са засичани екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), Мехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н. През декември 1979 г. в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов средновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също с частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІV в.<ref>вестник „Отечествен глас“, год. ХХХVІ (36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр. 1</ref>. Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или с войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войниците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., в които в не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница. Най-ранните сведения за селото, под името '''Хатуниче ахали Геберан''', са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а – справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея.<ref>Тимарският регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA, TD 26, s. 158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref> Пак под името Катуниче селото е отбелязано и в т.нар. „Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІ в.“, публикуван в Извори за българската история, том 20, Сф, 1974 г., стр. 186 – 196 (конкретно за Катуница – стр. 191), със сигнатура в ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г. Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранният войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – Катуниче, селото присъства и в друг регистър от 1576 г.<ref>джелепкешански регистър на овцевъдите от 1576 г., където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref> и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи<ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>. Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“. Той пише следното: „...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...“. През 1622 г. селото наброява 5 къщи.<ref>В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s. 4 – 15</ref>, а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“, наброявало 21 къщи<ref>регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.</ref>, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства (сред които чифлик) и 2 мюсюлмански чифлика<ref>муфассал общ описен регистър на извънредния данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s. 114 – 136</ref>. == Икономика == Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 1930-те години, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава „Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 г. култивирани върби в промишлено количество и през 1932 г. изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул. В селото е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с 2 работилници за производство на боза. Там се намира предприятие за разфасовка и пакетаж на пестициди – сред най-големите фирми в страната. С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски – автобус номер 22, както и железопътни линии. == Обекти == {{колони|3| * основно училище „Христо Ботев“ * читалище с танцова група и библиотека * стадион с 2 терена, вкл. тренировъчен * целодневна детска градина „Свобода“. * църква [[Свети Николай (Катуница)|„Свети Николай“]]. * Параклис "Св. Архангел Михаил" * здравна служба * аптека * парк * сладкарница}} == Редовни събития == * Всяка година, в седмицата на празника Св. св. Константин и Елена се провежда събор на селото. * Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006 печели първо място. == Личности == * [[Васил Драголов]] – футболист (1962) * Елена Чаушева – народна певица * Добри Вълчев – ръководител на оркестър „Хебър“ * Атанас Стоев (Наско Канара) – ръководител на оркестър „Канарите“ * доцент Паница – виден български лекар и бивш депутат * Костадин Отонов – художник плакатист * [[Димитри Иванов]] – журналист * Петър Костов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Апостолов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1]</ref> == Други == {{Основна|Безредици в село Катуница 2011}} На 23 септември 2011 г. микробус с близки на [[Кирил Рашков]] (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел (с болно сърце), пътувал към мястото. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния „цар“ Киро. == Източници == <references/> == Литература == * Симеон Николов и Стефан Стойчев, „Катуница“, Сф, изд. на ОФ, 1982 г., стр. 4 – 8 * Никола Филипов, „Воден през вековете“, 1996 г., стр. 29 (за документа от 1614 г.) * Любомир Василев, „Новооткрито изчезнало тракийско селище в Пловдивско от периода VI–I век пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1 (ІІ-I век пр.н.е.)“ – Сб. „XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28 – 29 май 2016 г. и 20 май 2017 г. (под редакцията на доц. д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)“, издание на Студентския историко-археологически клуб „Проф. Велизар Велков“ при [[ПУ|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]], ISSN 2367 – 5160, издателство „Иврай“, Пд, 2018 г., с. 42 – 45 * Istanbul – BOA MAD 3398 (документа от 1622 г.), s. 4 – 15; BOA MAD 3604 (документа от 1695 г.), s. 114 – 136 – личен архив на Любомир Василев * Л. Василев, „Принос към проучването на монетосеченето с надпис ''ОΔΡΟΣΩΝ''.Новооткрити екземпляри на бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени в периода ІІ-І век пр. Хр.“ – сп. „Паметници. Реставрация. Музеи“, Сф, 2016 г., месец април, бр. 1 – 2, с. 49 – 54 == Външни препратки == {{Община Садово}} [[Категория:Населени места в община Садово]] [[Категория:Села в област Пловдив]] 56rdy39aul5camtwy7nin0ckfvnl5lb 12415769 12415721 2024-11-18T13:10:56Z Nk 399 вр. 12415769 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Тракия|селото в Пиринска Македония|Катунци}} {{Селище в България | екатте = 36676 | надм-височина = 164 | пощ-код = 4120 | тел-код = 03117 | сев-ширина = 42.100 | изт-дължина = 24.867 | площ = 22,648 }} '''Катуница''' е [[село]] в [[Южна България]], [[област Пловдив]], [[община Садово]]. == География == Селото се намира на 12 километра от центъра на [[Пловдив]]. Покрай него минава река [[Чая]], вливаща се в [[Марица]]. Известно е със своите могили. == История == ; В древността Историята на селището може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на [[Дионис]]. В района са намирани и римски монети – сребърна на император Гордиан ІІІ (238 – 244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244 – 249), Константин ІІ (337 – 340) и Констанций ІІ (340 – 361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и [[Ouranopithecus]]<ref>[http://www.wahre-staerke.com/~madelaine/2011_Spassov_etal.pdf N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe]</ref>. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359 – 336 пр.н.е.) и Александър III Велики (336 – 323 г. пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5 – 4 век пр.н.е.), [[статер]]и на Тасос (6 – 5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2 – 1 век пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001 – 2005 са намерили 3 сребърни римски [[Денарий|денара]] – по 1 брой на императорите Антонин Пий (138 – 161), Септимий Север (193 – 211) и Елагабал (218 – 222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161 – 180). ; При османската власт По времето на османското робство селото се е намирало в местността Чиирите, на около 2,5 – 3 км северно от днешното му разположение. В района на Старото село в Чиирите са намерени 2 средновековни монети – 1 медна византийска монета – фолис клас „А2“ на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ (976 – 1028) и 1 сребърна средновековна българска монета – грош на цар Иван Александър (1331 – 1371). Не се знае кога точно селото е образувано и създадено. Пак в района на Старото село в местността Чиирите са намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІ в. – сребърни [[акче]]та и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания са засичани екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), Мехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н. През декември 1979 г. в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов средновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също с частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІV в.<ref>вестник „Отечествен глас“, год. ХХХVІ (36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр. 1</ref>. Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или с войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войниците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., в които в не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница. Най-ранните сведения за селото, под името '''Хатуниче ахали Геберан''', са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а – справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея.<ref>Тимарският регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA, TD 26, s. 158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref> Пак под името Катуниче селото е отбелязано и в т.нар. „Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІ в.“, публикуван в Извори за българската история, том 20, Сф, 1974 г., стр. 186 – 196 (конкретно за Катуница – стр. 191), със сигнатура в ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г. Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранният войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – Катуниче, селото присъства и в друг регистър от 1576 г.<ref>джелепкешански регистър на овцевъдите от 1576 г., където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref> и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи<ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>. Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“. Той пише следното: „...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...“. През 1622 г. селото наброява 5 къщи.<ref>В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s. 4 – 15</ref>, а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“, наброявало 21 къщи<ref>регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.</ref>, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства (сред които чифлик) и 2 мюсюлмански чифлика<ref>муфассал общ описен регистър на извънредния данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s. 114 – 136</ref>. == Икономика == Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 1930-те години, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава „Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 г. култивирани върби в промишлено количество и през 1932 г. изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул. В селото е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с 2 работилници за производство на боза. Там се намира предприятие за разфасовка и пакетаж на пестициди – сред най-големите фирми в страната. С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски – автобус номер 22, както и железопътни линии. == Обекти == {{колони|3| * основно училище „Христо Ботев“ * читалище с танцова група и библиотека * стадион с 2 терена, вкл. тренировъчен * целодневна детска градина „Свобода“. * църква [[Свети Николай (Катуница)|„Свети Николай“]]. * Параклис "Св. Архангел Михаил" * здравна служба * аптека * парк * сладкарница}} == Редовни събития == * Всяка година, в седмицата на празника Св. св. Константин и Елена се провежда събор на селото. * Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006 печели първо място. == Личности == * [[Васил Драголов]] – футболист (1962) * Елена Чаушева – народна певица * Добри Вълчев – ръководител на оркестър „Хебър“ * Атанас Стоев (Наско Канара) – ръководител на оркестър „Канарите“ * доцент Паница – виден български лекар и бивш депутат * Костадин Отонов – художник плакатист * [[Димитри Иванов]] – журналист * Петър Костов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Апостолов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1]</ref> == Други == {{Основна|Безредици в село Катуница 2011}} На 23 септември 2011 г. микробус с близки на [[Кирил Рашков]] (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел (с болно сърце), пътувал към мястото. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния „цар“ Киро. == Източници == <references/> == Литература == * Симеон Николов и Стефан Стойчев, „Катуница“, Сф, изд. на ОФ, 1982 г., стр. 4 – 8 * Никола Филипов, „Воден през вековете“, 1996 г., стр. 29 (за документа от 1614 г.) * Любомир Василев, „Новооткрито изчезнало тракийско селище в Пловдивско от периода VI–I век пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1 (ІІ-I век пр.н.е.)“ – Сб. „XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28 – 29 май 2016 г. и 20 май 2017 г. (под редакцията на доц. д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)“, издание на Студентския историко-археологически клуб „Проф. Велизар Велков“ при [[ПУ|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]], ISSN 2367 – 5160, издателство „Иврай“, Пд, 2018 г., с. 42 – 45 * Istanbul – BOA MAD 3398 (документа от 1622 г.), s. 4 – 15; BOA MAD 3604 (документа от 1695 г.), s. 114 – 136 – личен архив на Любомир Василев * Л. Василев, „Принос към проучването на монетосеченето с надпис ''ОΔΡΟΣΩΝ''.Новооткрити екземпляри на бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени в периода ІІ-І век пр. Хр.“ – сп. „Паметници. Реставрация. Музеи“, Сф, 2016 г., месец април, бр. 1 – 2, с. 49 – 54 == Външни препратки == {{Община Садово}} [[Категория:Населени места в община Садово]] [[Категория:Села в област Пловдив]] benypuhti70gp43mba1oqjzu52n3c2h 12415824 12415769 2024-11-18T14:23:26Z 212.5.158.61 12415824 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Тракия|селото в Пиринска Македония|Катунци}} {{Селище в България | екатте = 36676 | надм-височина = 164 | пощ-код = 4120 | тел-код = 03117 | сев-ширина = 42.100 | изт-дължина = 24.867 | площ = 22,648 }} '''Катуница''' е [[село]] в [[Южна България]] == География == Селото се намира на 12 километра от центъра на [[Пловдив]]. Покрай него минава река [[Чая]], вливаща се в [[Марица]]. Известно е със своите могили. == История == ; В древността Историята на селището може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на [[Дионис]]. В района са намирани и римски монети – сребърна на император Гордиан ІІІ (238 – 244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244 – 249), Константин ІІ (337 – 340) и Констанций ІІ (340 – 361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и [[Ouranopithecus]]<ref>[http://www.wahre-staerke.com/~madelaine/2011_Spassov_etal.pdf N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe]</ref>. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359 – 336 пр.н.е.) и Александър III Велики (336 – 323 г. пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5 – 4 век пр.н.е.), [[статер]]и на Тасос (6 – 5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2 – 1 век пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001 – 2005 са намерили 3 сребърни римски [[Денарий|денара]] – по 1 брой на императорите Антонин Пий (138 – 161), Септимий Север (193 – 211) и Елагабал (218 – 222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161 – 180). ; При османската власт По времето на османското робство селото се е намирало в местността Чиирите, на около 2,5 – 3 км северно от днешното му разположение. В района на Старото село в Чиирите са намерени 2 средновековни монети – 1 медна византийска монета – фолис клас „А2“ на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ (976 – 1028) и 1 сребърна средновековна българска монета – грош на цар Иван Александър (1331 – 1371). Не се знае кога точно селото е образувано и създадено. Пак в района на Старото село в местността Чиирите са намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІ в. – сребърни [[акче]]та и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания са засичани екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), Мехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н. През декември 1979 г. в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов средновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също с частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІV в.<ref>вестник „Отечествен глас“, год. ХХХVІ (36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр. 1</ref>. Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или с войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войниците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., в които в не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница. Най-ранните сведения за селото, под името '''Хатуниче ахали Геберан''', са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а – справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея.<ref>Тимарският регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA, TD 26, s. 158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref> Пак под името Катуниче селото е отбелязано и в т.нар. „Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІ в.“, публикуван в Извори за българската история, том 20, Сф, 1974 г., стр. 186 – 196 (конкретно за Катуница – стр. 191), със сигнатура в ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г. Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранният войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – Катуниче, селото присъства и в друг регистър от 1576 г.<ref>джелепкешански регистър на овцевъдите от 1576 г., където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref> и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи<ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>. Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“. Той пише следното: „...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...“. През 1622 г. селото наброява 5 къщи.<ref>В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s. 4 – 15</ref>, а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“, наброявало 21 къщи<ref>регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.</ref>, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства (сред които чифлик) и 2 мюсюлмански чифлика<ref>муфассал общ описен регистър на извънредния данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s. 114 – 136</ref>. == Икономика == Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 1930-те години, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава „Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 г. култивирани върби в промишлено количество и през 1932 г. изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул. В селото е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с 2 работилници за производство на боза. Там се намира предприятие за разфасовка и пакетаж на пестициди – сред най-големите фирми в страната. С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски – автобус номер 22, както и железопътни линии. == Обекти == {{колони|3| * основно училище „Христо Ботев“ * читалище с танцова група и библиотека * стадион с 2 терена, вкл. тренировъчен * целодневна детска градина „Свобода“. * църква [[Свети Николай (Катуница)|„Свети Николай“]]. * Параклис "Св. Архангел Михаил" * здравна служба * аптека * парк * сладкарница}} == Редовни събития == * Всяка година, в седмицата на празника Св. св. Константин и Елена се провежда събор на селото. * Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006 печели първо място. == Личности == * [[Васил Драголов]] – футболист (1962) * Елена Чаушева – народна певица * Добри Вълчев – ръководител на оркестър „Хебър“ * Атанас Стоев (Наско Канара) – ръководител на оркестър „Канарите“ * доцент Паница – виден български лекар и бивш депутат * Костадин Отонов – художник плакатист * [[Димитри Иванов]] – журналист * Петър Костов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Апостолов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1]</ref> == Други == {{Основна|Безредици в село Катуница 2011}} На 23 септември 2011 г. микробус с близки на [[Кирил Рашков]] (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел (с болно сърце), пътувал към мястото. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния „цар“ Киро. == Източници == <references/> == Литература == * Симеон Николов и Стефан Стойчев, „Катуница“, Сф, изд. на ОФ, 1982 г., стр. 4 – 8 * Никола Филипов, „Воден през вековете“, 1996 г., стр. 29 (за документа от 1614 г.) * Любомир Василев, „Новооткрито изчезнало тракийско селище в Пловдивско от периода VI–I век пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1 (ІІ-I век пр.н.е.)“ – Сб. „XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28 – 29 май 2016 г. и 20 май 2017 г. (под редакцията на доц. д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)“, издание на Студентския историко-археологически клуб „Проф. Велизар Велков“ при [[ПУ|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]], ISSN 2367 – 5160, издателство „Иврай“, Пд, 2018 г., с. 42 – 45 * Istanbul – BOA MAD 3398 (документа от 1622 г.), s. 4 – 15; BOA MAD 3604 (документа от 1695 г.), s. 114 – 136 – личен архив на Любомир Василев * Л. Василев, „Принос към проучването на монетосеченето с надпис ''ОΔΡΟΣΩΝ''.Новооткрити екземпляри на бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени в периода ІІ-І век пр. Хр.“ – сп. „Паметници. Реставрация. Музеи“, Сф, 2016 г., месец април, бр. 1 – 2, с. 49 – 54 == Външни препратки == {{Община Садово}} [[Категория:Населени места в община Садово]] [[Категория:Села в област Пловдив]] 8ptu92ugxu9mdgs3aoqcm6ti2y07yv0 12416534 12415824 2024-11-19T07:48:38Z 149.62.208.59 12416534 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Тракия|селото в Пиринска Македония|Катунци}} {{Селище в България | екатте = 36676 | надм-височина = 164 | пощ-код = 4120 | тел-код = 03117 | сев-ширина = 42.100 | изт-дължина = 24.867 | площ = 22,648 }} '''Катуница''' е [[Зоологическа градина, Ереван|село]] в [[Южна България]] == География == Селото се намира на 12 километра от центъра на [[Пловдив]]. Покрай него минава река [[Чая]], вливаща се в [[Марица]]. Известно е със своите могили. == История == ; В древността Историята на селището може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на [[Дионис]]. В района са намирани и римски монети – сребърна на император Гордиан ІІІ (238 – 244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244 – 249), Константин ІІ (337 – 340) и Констанций ІІ (340 – 361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и [[Ouranopithecus]]<ref>[http://www.wahre-staerke.com/~madelaine/2011_Spassov_etal.pdf N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe]</ref>. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359 – 336 пр.н.е.) и Александър III Велики (336 – 323 г. пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5 – 4 век пр.н.е.), [[статер]]и на Тасос (6 – 5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2 – 1 век пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001 – 2005 са намерили 3 сребърни римски [[Денарий|денара]] – по 1 брой на императорите Антонин Пий (138 – 161), Септимий Север (193 – 211) и Елагабал (218 – 222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161 – 180). ; При османската власт По времето на османското робство селото се е намирало в местността Чиирите, на около 2,5 – 3 км северно от днешното му разположение. В района на Старото село в Чиирите са намерени 2 средновековни монети – 1 медна византийска монета – фолис клас „А2“ на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ (976 – 1028) и 1 сребърна средновековна българска монета – грош на цар Иван Александър (1331 – 1371). Не се знае кога точно селото е образувано и създадено. Пак в района на Старото село в местността Чиирите са намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІ в. – сребърни [[акче]]та и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания са засичани екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), Мехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н. През декември 1979 г. в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов средновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също с частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІV в.<ref>вестник „Отечествен глас“, год. ХХХVІ (36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр. 1</ref>. Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или с войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войниците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., в които в не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница. Най-ранните сведения за селото, под името '''Хатуниче ахали Геберан''', са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а – справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея.<ref>Тимарският регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA, TD 26, s. 158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref> Пак под името Катуниче селото е отбелязано и в т.нар. „Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІ в.“, публикуван в Извори за българската история, том 20, Сф, 1974 г., стр. 186 – 196 (конкретно за Катуница – стр. 191), със сигнатура в ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г. Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранният войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – Катуниче, селото присъства и в друг регистър от 1576 г.<ref>джелепкешански регистър на овцевъдите от 1576 г., където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref> и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи<ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>. Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“. Той пише следното: „...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...“. През 1622 г. селото наброява 5 къщи.<ref>В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s. 4 – 15</ref>, а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“, наброявало 21 къщи<ref>регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.</ref>, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства (сред които чифлик) и 2 мюсюлмански чифлика<ref>муфассал общ описен регистър на извънредния данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s. 114 – 136</ref>. == Икономика == Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 1930-те години, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава „Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 г. култивирани върби в промишлено количество и през 1932 г. изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул. В селото е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с 2 работилници за производство на боза. Там се намира предприятие за разфасовка и пакетаж на пестициди – сред най-големите фирми в страната. С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски – автобус номер 22, както и железопътни линии. == Обекти == {{колони|3| * основно училище „Христо Ботев“ * читалище с танцова група и библиотека * стадион с 2 терена, вкл. тренировъчен * целодневна детска градина „Свобода“. * църква [[Свети Николай (Катуница)|„Свети Николай“]]. * Параклис "Св. Архангел Михаил" * здравна служба * аптека * парк * сладкарница}} == Редовни събития == * Всяка година, в седмицата на празника Св. св. Константин и Елена се провежда събор на селото. * Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006 печели първо място. == Личности == * [[Васил Драголов]] – футболист (1962) * Елена Чаушева – народна певица * Добри Вълчев – ръководител на оркестър „Хебър“ * Атанас Стоев (Наско Канара) – ръководител на оркестър „Канарите“ * доцент Паница – виден български лекар и бивш депутат * Костадин Отонов – художник плакатист * [[Димитри Иванов]] – журналист * Петър Костов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Апостолов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1]</ref> == Други == {{Основна|Безредици в село Катуница 2011}} На 23 септември 2011 г. микробус с близки на [[Кирил Рашков]] (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел (с болно сърце), пътувал към мястото. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния „цар“ Киро. == Източници == <references/> == Литература == * Симеон Николов и Стефан Стойчев, „Катуница“, Сф, изд. на ОФ, 1982 г., стр. 4 – 8 * Никола Филипов, „Воден през вековете“, 1996 г., стр. 29 (за документа от 1614 г.) * Любомир Василев, „Новооткрито изчезнало тракийско селище в Пловдивско от периода VI–I век пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1 (ІІ-I век пр.н.е.)“ – Сб. „XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28 – 29 май 2016 г. и 20 май 2017 г. (под редакцията на доц. д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)“, издание на Студентския историко-археологически клуб „Проф. Велизар Велков“ при [[ПУ|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]], ISSN 2367 – 5160, издателство „Иврай“, Пд, 2018 г., с. 42 – 45 * Istanbul – BOA MAD 3398 (документа от 1622 г.), s. 4 – 15; BOA MAD 3604 (документа от 1695 г.), s. 114 – 136 – личен архив на Любомир Василев * Л. Василев, „Принос към проучването на монетосеченето с надпис ''ОΔΡΟΣΩΝ''.Новооткрити екземпляри на бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени в периода ІІ-І век пр. Хр.“ – сп. „Паметници. Реставрация. Музеи“, Сф, 2016 г., месец април, бр. 1 – 2, с. 49 – 54 == Външни препратки == {{Община Садово}} [[Категория:Населени места в община Садово]] [[Категория:Села в област Пловдив]] dlyktwrnbkibp71h5stp20k8rj11ea1 12416535 12416534 2024-11-19T07:49:41Z 149.62.208.59 12416535 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Тракия|селото в Пиринска Македония|Катунци}} {{Селище в България | екатте = 36676 | надм-височина = 164 | пощ-код = 4120 | тел-код = 03117 | сев-ширина = 42.100 | изт-дължина = 24.867 | площ = 22,648 }} '''Катуница''' е [[Джамия]] в [[Южна България]] == География == Селото се намира на 12 километра от центъра на [[Пловдив]]. Покрай него минава река [[Чая]], вливаща се в [[Марица]]. Известно е със своите могили. == История == ; В древността Историята на селището може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на [[Дионис]]. В района са намирани и римски монети – сребърна на император Гордиан ІІІ (238 – 244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244 – 249), Константин ІІ (337 – 340) и Констанций ІІ (340 – 361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и [[Ouranopithecus]]<ref>[http://www.wahre-staerke.com/~madelaine/2011_Spassov_etal.pdf N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe]</ref>. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359 – 336 пр.н.е.) и Александър III Велики (336 – 323 г. пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5 – 4 век пр.н.е.), [[статер]]и на Тасос (6 – 5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2 – 1 век пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001 – 2005 са намерили 3 сребърни римски [[Денарий|денара]] – по 1 брой на императорите Антонин Пий (138 – 161), Септимий Север (193 – 211) и Елагабал (218 – 222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161 – 180). ; При османската власт По времето на османското робство селото се е намирало в местността Чиирите, на около 2,5 – 3 км северно от днешното му разположение. В района на Старото село в Чиирите са намерени 2 средновековни монети – 1 медна византийска монета – фолис клас „А2“ на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ (976 – 1028) и 1 сребърна средновековна българска монета – грош на цар Иван Александър (1331 – 1371). Не се знае кога точно селото е образувано и създадено. Пак в района на Старото село в местността Чиирите са намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІ в. – сребърни [[акче]]та и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания са засичани екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), Мехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н. През декември 1979 г. в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов средновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също с частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІV в.<ref>вестник „Отечествен глас“, год. ХХХVІ (36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр. 1</ref>. Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или с войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войниците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., в които в не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница. Най-ранните сведения за селото, под името '''Хатуниче ахали Геберан''', са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а – справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея.<ref>Тимарският регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA, TD 26, s. 158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref> Пак под името Катуниче селото е отбелязано и в т.нар. „Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІ в.“, публикуван в Извори за българската история, том 20, Сф, 1974 г., стр. 186 – 196 (конкретно за Катуница – стр. 191), със сигнатура в ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г. Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранният войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – Катуниче, селото присъства и в друг регистър от 1576 г.<ref>джелепкешански регистър на овцевъдите от 1576 г., където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref> и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи<ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>. Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“. Той пише следното: „...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...“. През 1622 г. селото наброява 5 къщи.<ref>В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s. 4 – 15</ref>, а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“, наброявало 21 къщи<ref>регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.</ref>, през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства (сред които чифлик) и 2 мюсюлмански чифлика<ref>муфассал общ описен регистър на извънредния данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s. 114 – 136</ref>. == Икономика == Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 1930-те години, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава „Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 г. култивирани върби в промишлено количество и през 1932 г. изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул. В селото е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с 2 работилници за производство на боза. Там се намира предприятие за разфасовка и пакетаж на пестициди – сред най-големите фирми в страната. С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски – автобус номер 22, както и железопътни линии. == Обекти == {{колони|3| * основно училище „Христо Ботев“ * читалище с танцова група и библиотека * стадион с 2 терена, вкл. тренировъчен * целодневна детска градина „Свобода“. * църква [[Свети Николай (Катуница)|„Свети Николай“]]. * Параклис "Св. Архангел Михаил" * здравна служба * аптека * парк * сладкарница}} == Редовни събития == * Всяка година, в седмицата на празника Св. св. Константин и Елена се провежда събор на селото. * Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006 печели първо място. == Личности == * [[Васил Драголов]] – футболист (1962) * Елена Чаушева – народна певица * Добри Вълчев – ръководител на оркестър „Хебър“ * Атанас Стоев (Наско Канара) – ръководител на оркестър „Канарите“ * доцент Паница – виден български лекар и бивш депутат * Костадин Отонов – художник плакатист * [[Димитри Иванов]] – журналист * Петър Костов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Апостолов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1]</ref> == Други == {{Основна|Безредици в село Катуница 2011}} На 23 септември 2011 г. микробус с близки на [[Кирил Рашков]] (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел (с болно сърце), пътувал към мястото. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния „цар“ Киро. == Източници == <references/> == Литература == * Симеон Николов и Стефан Стойчев, „Катуница“, Сф, изд. на ОФ, 1982 г., стр. 4 – 8 * Никола Филипов, „Воден през вековете“, 1996 г., стр. 29 (за документа от 1614 г.) * Любомир Василев, „Новооткрито изчезнало тракийско селище в Пловдивско от периода VI–I век пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1 (ІІ-I век пр.н.е.)“ – Сб. „XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28 – 29 май 2016 г. и 20 май 2017 г. (под редакцията на доц. д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)“, издание на Студентския историко-археологически клуб „Проф. Велизар Велков“ при [[ПУ|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]], ISSN 2367 – 5160, издателство „Иврай“, Пд, 2018 г., с. 42 – 45 * Istanbul – BOA MAD 3398 (документа от 1622 г.), s. 4 – 15; BOA MAD 3604 (документа от 1695 г.), s. 114 – 136 – личен архив на Любомир Василев * Л. Василев, „Принос към проучването на монетосеченето с надпис ''ОΔΡΟΣΩΝ''.Новооткрити екземпляри на бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени в периода ІІ-І век пр. Хр.“ – сп. „Паметници. Реставрация. Музеи“, Сф, 2016 г., месец април, бр. 1 – 2, с. 49 – 54 == Външни препратки == {{Община Садово}} [[Категория:Населени места в община Садово]] [[Категория:Села в област Пловдив]] k194pw2zpalk5d6s1ki3pxuf9r4m36o 0 14597 12415722 12409967 2024-11-18T12:27:31Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Редактиране, оформление. 12415722 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 55720 | надм-височина = 68 | пощ-код = 7127 | тел-код = 08123 | сев-ширина = 43.450 | изт-дължина = 25.600 | площ = 22,178 }} '''Пейчѝново''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[Бяла (община в област Русе)|община Бяла]], [[област Русе]]. == География == Селото е разположено приблизително на 14 km от общинския център град [[Бяла (област Русе)|Бяла]] и 60 km от областния център [[Русе]]. То е на 50 km от [[Свищов]] и е било в пределите на Свищовски окръг до 1934 г., когато със закриването на окръзите преминава към Русенска област, [[околия]] Бяла. == История == По време на османското владичество населението на селото е мюсюлманско. Първите български християнски семейства се заселват тук след Кримската война, а останалите – след Руско-турската война от 1877 – 1878 г., когато старите жители с турско самосъзнание се изселват. Преселниците са главно от Търновския, Габровския и Севлиевския Балкан, което е отразено и в някои фамилни имена от селото. Езикът, битът, обичаите, стопанската терминология и т.н. в Пейчиново са типично балканджийски и се отличават силно от онези на т.нар. хърцои в селата на север. Близките роднинства на пейчиновци в миналото са били преди всичко със съседното, също балканджийско с. Страхилово. През първата половина на XX в. много жители от Пейчиново отиват на гурбет, преди всичко като градинари, в Австро-Унгария (в дн. Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Хърватия), както и в Австралия, предимно в гр. Аделаида. Други работят в мините в Перник, а в по-ново време се установяват в Бяла, Русе, Горна Оряховица, В. Търново, София и др. Името на селото до [[1934]] година е '''Бурумлий''', след което е прекръстено на Пейчиново. В селото има оземлен и заселен войник участник в победната [[Сръбско-българска война]] след съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бурумлий е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|832}}</ref>. Има и участник от селото в [[Първата световна война]] като артилерист, ранен от шрапнел при пробива на македонския фронт в 1918 г. На 6 октомври 1944 г. след смяната на властта е убит местният свещеник Иван Калинов Владов. До 1960 г. миграцията в Пейчиново е незначителна, но предпоставките за разрастването ѝ са налице и се дължат на лошото и недалновидно управление на селото. Хората се разделят на класов принцип, дават се лоши характеристики на почти всички младежи, решили да учат в професионални училища и университети. Така селото постепенно се лишава от най-големият си капитал – високообразованата интелигенция. До към 1960 г. на „движение“ пред черквата излизат стотици младежи, почти всяка седмица се правят забави, театрални представления и концерти, по време на сватби и празници на площада се извиваха големи хорà. В по късните години обаче липсата на подходяща работа обезлюдява селото. Сериозен опит за преодоляване на миграцията е направен от кмета Василка Панайотова: асфалтират се улиците, създава се парка и е построен машиностроителен цех за зъбни колела. Цехът е открит през 1986 г. от кмета Панайотова и инж. Иван Иванов, тогава директор на Институт по зъбни колела в Русе, роден в Пейчиново. Ръководството на цеха и висшестоящата му организация в Русе са хора от Пейчиново. В цеха работят към 25 работници, които получават високи заплати и добри социални придобивки, като безплатна почивка на море на целите им семейства, пари за безплатна закуска на децата им и др. От Министерския съвет се утвърждава терен и се изготвя проект за строителство на малък завод за зъбни колела източно от стадиона, където започват изкопни работи. Строежът обаче е спрян по решение на ГК на БКП в Бяла, защото щяло да се попречи на селскостопанската работа в селото и се отнемали работници на завод „Модул“ в Бяла. Работещият цех се приватизира от чуждестранен инвеститор, който уволнява работниците, изнася и разпродава в съседна държава новите металообработващи машини на цеха. Така е ликвидиран единственият шанс за индустриално производство и съхраняване на селото. Много специалисти и работници от Пейчиново изгубват възможността за реализация в родното си място. След 1989 г. селото бързо обезлюдява. == Културни и природни забележителности == {{обработка}} Два камъка с барелефи и надписи вероятно от римско време и с голяма историческа стойност, до към 1960 г. са изложени в с. Пейчиново. Камъните са с размери приблизително: дължина 220 см, ширина 100 см и дебелина 40 см. Единият камък е изложен в центъра на селото, успоредно на пътното платно на тротоара пред църквата. Камъкът е бил положен легнал на дългата си странична стена и наклонен назад под около 40 градуса. По лицевата си част този камък е богато инкрустиран по краищата, а в средата ѝ на шлифовано поле с едри красиво изписани букви има надпис вероятно с голяма историческа стойност. Този камък около 1960 г. по нечие нареждане е взет от селото и сега е разположен в Музея на Освободителната война в град Бяла. Другият камък със същите размери, е бил разположен близо до кладенеца, където сега е паркът в долната махала на селото. През голямото наводнение през 1929 г. камъкът е бил разцепен на две приблизително по средата и е завлечен от пороя на около 30 м на изток. По-късно двете му половини са били старателно монтирани с минимална фуга между тях и дълги години е бил разположен легнал на около 4 м вдясно от моста над дерето до парка. Лицевата страна и на този камък е богато инкрустирана по краищата с надпис върху шлифовано поле. Интересното на този камък е, че на около 60 см в единия му край има красиво изработен семеен барелеф на мъж, жена и двете им деца. В селото се носи мълвата, че това е надгробен паметник на важна царствена особа. По-важната половина от камъка с част от надписа сега е разположена близо до общината на Пейчиново, изправена с барелефа нагоре и е подпряна отзад с бетонова подпора, а другата му половина предстои да се проучи къде е. Тези ценни исторически паметници вероятно са били надгробни плочи на исторически личности, а надписите върху тях описват важни исторически събития, свързани с местността и района на с. Пейчиново. Съществуват проучвания на [[БАН]], съгласно които в района на Пейчиново са оземлени знатни римски пълководци и че двата камъка с барелефи и надписи са надгробни плочи на такива хора. През 1932 г. край селото в глинесто пясъчна почва е открит бивник на [[мамут]], който по-късно е преместен в София и понастоящем се намира в Природонаучния музей. На центъра от предната страна на кметската сграда има паметник на победата над фашизма. == Личности == С произход от Пейчиново са: 1 професор, 1 доцент, 4 души с докторска научна степен. ;Родени в Пейчиново * {{флагче|България}} [[Иван Катранов]] (1854 – 1936) – български опълченец * {{флагче|България}} [[Пламен Павлов]] – български историк, професор и телевизионен водещ <!-- == Литература == --> == Източници == <references /> {{Община Бяла (област Русе)}} [[Категория:Села в област Русе]] [[Категория:Населени места в община Бяла (област Русе)]] nzk0sydvjk7a91fqrb4xrmc1u83qr21 0 14875 12415706 12411840 2024-11-18T12:11:58Z 95.42.174.224 da 12415706 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Ravnishta 2.jpg | картинка-описание = | екатте = 61176 | надм-височина = 643 | пощ-код = 4955 | тел-код = 03032 | сев-ширина = 41.533 | изт-дължина = 24.900 | площ = 4,15 }} '''Равнища''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Мадан]], [[област Смолян]]. == География == Село Равнища се намира в [[планина|планински]] район, на 7 км от град Мадан и 5 км от село Търън. == Религии == Жителите на селото изповядват [[ислям]]а и са [[помаци]]. == Известни личности == edlflish - eda saidova veli cheirekov - youtuber uksel panjilov - biqch denis ebazer - gotvatch v torizma{{Община Мадан}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Мадан]] {{мъниче|селище в България}} 8fqqegv234n9e6yzmfbum7o73gq69h0 12415936 12415706 2024-11-18T16:19:44Z 91.237.58.9 12415936 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Ravnishta 2.jpg | картинка-описание = | екатте = 61176 | надм-височина = 643 | пощ-код = 4955 | тел-код = 03032 | сев-ширина = 41.533 | изт-дължина = 24.900 | площ = 4,15 }} '''Равнища''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Мадан]], [[област Смолян]]. == География == Село Равнища се намира в [[планина|планински]] район, на 7 км от град Мадан и 5 км от село Търън. == Религии == Жителите на селото изповядват [[ислям]]а и са [[помаци]]. == личности == {{Община Мадан}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Мадан]] {{мъниче|селище в България}} mk5myjxarvc52b1x5ijqiu169l3joyl 12415947 12415936 2024-11-18T16:24:51Z Luxferuer 25980 12415947 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Ravnishta 2.jpg | картинка-описание = | екатте = 61176 | надм-височина = 643 | пощ-код = 4955 | тел-код = 03032 | сев-ширина = 41.533 | изт-дължина = 24.900 | площ = 4,15 }} '''Равнища''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Мадан]], [[област Смолян]]. == География == Село Равнища се намира в [[планина|планински]] район, на 7 км от град Мадан и 5 км от село Търън. == Религии == Жителите на селото изповядват [[ислям]]а и са [[помаци]]. == Личности == {{Община Мадан}} [[Категория:Села в област Смолян]] [[Категория:Населени места в община Мадан]] {{мъниче|селище в България}} 0f6911u7hiieg9xgs0uhc1zah927xde 0 15467 12416048 12262376 2024-11-18T17:34:02Z Nk 399 /* Други */ +1 12416048 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Теменуга|Теменуга (пояснение)}} {{Taxobox}} '''Теменуга''' (''Viola'') е род [[растения]] от семейство [[Теменугови]]. Състои се от около 400 – 500 вида, разпространени основно в умерения пояс на северното полукълбо. Могат да бъдат намерени също на [[Хаваи]]те, в [[Австралазия]] и в [[Анди]]те. Повечето видове са многогодишни тревисти растения, има малко едногодишни, а няколко са дребни [[храст]]и. Имат асиметрични цветове с едно голямо долно, две странични и четири горни венчелистчета. При повечето видове цветът на вечелистчетата е лилав, но има сини, жълти, бели и шарени. Цъфтят основно през пролетта и лятото. == Видове == Списък на част от видовете от род Теменуга с някои български имена <ref>[http://www.rec.bg/wsp_project/pdf/WSP_9_list_of_species.pdf Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа – Списък на висшите растения в Западна Стара планина]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/zak-pr/45567p3.html |заглавие=Приложение 2 към Закона за биологичното разнообразие |достъп_дата=2006-05-12 |архив_дата=2006-07-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060721013657/http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/zak-pr/45567p3.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/zak-pr/16871p1.html |заглавие=Приложение към Закона за лечебните растения |достъп_дата=2006-05-12 |архив_дата=2006-09-13 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060913060830/http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/zak-pr/16871p1.html }}</ref>: {{дребно3| * ''[[Viola acuminata]]'' * ''[[Viola adunca]]'' * ''[[Viola aetolica]]'' (етолийска теменуга) * ''[[Viola affinis]]'' * ''[[Viola alba]]'' (бяла теменуга) * ''[[Viola allchariensis]]'' (алшарска теменужка) – македонски ендемит<ref name="prirodnonasledstvo">Природно наследство на Република Македонија – [http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Majdan.htm Споменик на природата МАЈДАН]</ref> * ''[[Viola alpina]]'' * ''[[Viola altaica]]'' * ''[[Viola appalachiensis]]'' * ''[[Viola arborescens]]'' * ''[[Viola arsenica]]'' (арсенска теменужка) – македонски ендемит<ref name="prirodnonasledstvo"/> * ''[[Viola arvensis]]'' (полска теменуга) * ''[[Viola bakeri]]'' * ''[[Viola balcanica]]'' (старопланинска теменуга) – български ендемит<ref name="тонков">{{тонков|173}}</ref> * ''[[Viola banksii]]'' * ''[[Viola beckwithii]]'' * ''[[Viola bertolonii]]'' * ''[[Viola bicolor]]'' * ''[[Viola biflora]]'' (двуцветна теменуга) * ''[[Viola blanda]]'' * ''[[Viola brevistipulata]]'' * ''[[Viola brittoniana]]'' * ''[[Viola calaminaria]]'' * ''[[Viola calcarata]]'' * ''[[Viola californica]]'' * ''[[Viola canadensis]]'' * ''[[Viola canina]]'' (кучешка теменуга) * ''[[Viola cazorlensis]]'' * ''[[Viola cenisia]]'' * ''[[Viola chaerophylloides]]'' * ''[[Viola chamissoniana]]'' * ''[[Viola charlestonensis]]'' * ''[[Viola chinensis]]'' * ''[[Viola collina]]'' * ''[[Viola comollia]]'' * ''[[Viola conspersa]]'' * ''[[Viola cornuta]]'' * ''[[Viola corsica]]'' * ''[[Viola crassa]]'' * ''[[Viola cucullata]]'' * ''[[Viola cuneata]]'' * ''[[Viola cunninghamii]]'' * ''[[Viola dacica]]'' (дакийска теменуга) * ''[[Viola declinata]]'' * ''[[Viola delphinantha]]'' (дългошпореста теменуга) – балкански ендемит<ref name="тонков"/> * ''[[Viola diffusa]]'' * ''[[Viola dissecta]]'' * ''[[Viola douglasii]]'' * ''[[Viola dubyana]]'' * ''[[Viola egglestonii]]'' * ''[[Viola elatior]]'' * ''[[Viola elegantula]]'' * ''[[Viola epipsila]]'' * ''[[Viola eugeniae]]'' * ''[[Viola fimbriatula]]'' * ''[[Viola flettii]]'' * ''[[Viola frank-smithii]]'' * ''[[Viola glabella]]'' * ''[[Viola gracilis]]'' (стройна теменуга) * ''[[Viola grisebachiana]]'' (гризебахова теменуга) * ''[[Viola grypoceras]]'' * ''[[Viola guadalupensis]]'' * ''[[Viola guestphalica]]'' * ''[[Viola hallii]]'' * ''[[Viola hastata]]'' * ''[[Viola hederacea]]'' * ''[[Viola helenae]]'' * ''[[Viola hirsutula]]'' * ''[[Viola hirta]]'' (влакнеста теменуга) * ''[[Viola hispida]]'' * ''[[Viola howellii]]'' * ''[[Viola incognita]]'' * ''[[Viola japonica]]'' * ''[[Viola jooi]]'' * ''[[Viola kauaensis]]'' * ''[[Viola keiskei]]'' * ''[[Viola kitaibeliana]]'' (китайбелова теменуга) * ''[[Viola kosaninii]]'' * ''[[Viola labradorica]]'' * ''[[Viola lactea]]'' * ''[[Viola lanaiensis]]'' * ''[[Viola lanceolata]]'' * ''[[Viola langsdorfii]]'' * ''[[Viola lithion]]'' * ''[[Viola lobata]]'' * ''[[Viola lovelliana]]'' * ''[[Viola lutea]]'' * ''[[Viola macloskeyi]]'' * ''[[Viola mandschurica]]'' * ''[[Viola maviensis]]'' * ''[[Viola mirabilis]]'' * ''[[Viola missouriensis]]'' * ''[[Viola munbyana]]'' * ''[[Viola nephrophylla]]'' * ''[[Viola novae-angliae]]'' * ''[[Viola nuttallii]]'' * ''[[Viola oahuensis]]'' * ''[[Viola obliqua]]'' * ''[[Viola obtusa]]'' * ''[[Viola ocellata]]'' * ''[[Viola odorata]]'' (миризлива теменуга) * ''[[Viola orbelica]]'' (рилска теменуга) – български ендемит<ref name="тонков"/> * ''[[Viola orbiculata]]'' * ''[[Viola orientalis]]'' * ''[[Viola orphanidis]]'' * ''[[Viola palmata]]'' * ''[[Viola palustris]]'' (блатна теменуга) * ''[[Viola patrinii]]'' * ''[[Viola pedata]]'' * ''[[Viola pedatifida]]'' * ''[[Viola pedunculata]]'' * ''[[Viola perinensis]]'' (пиринска теменуга) – балкански ендемит<ref name="тонков"/> * ''[[Viola persicifolia]]'' (прасковолистна теменуга) * ''[[Viola pinetorum]]'' * ''[[Viola pinnata]]'' * ''[[Viola praemorsa]]'' * ''[[Viola primulifolia]]'' * ''[[Viola prionantha]]'' * ''[[Viola psychodes]]'' * ''[[Viola pubescens]]'' * ''[[Viola pumila]]'' (ниска теменуга) * ''[[Viola purpurea]]'' * ''[[Viola pyrenaica]]'' (пиренейска теменуга) * ''[[Viola rafinesquii]]'' * ''[[Viola reichanbachiana]]'' (райхенбахова теменуга) * ''[[Viola renifolia]]'' * ''[[Viola rhodopeia]]'' (родопска теменуга) – български ендемит<ref name="тонков"/> * ''[[Viola riviniana]]'' (горска теменуга, наричана в някои райони на България '''виолетка''') * ''[[Viola rostrata]]'' * ''[[Viola rotundifolia]]'' * ''[[Viola rupestris]]'' * ''[[Viola sagittata]]'' * ''[[Viola selkirkii]]'' * ''[[Viola sempervirens]]'' * ''[[Viola septemloba]]'' * ''[[Viola septentrionalis]]'' * ''[[Viola sheltonii]]'' * ''[[Viola sororia]]'' * ''[[Viola speciosa]]'' (прекрасна теменуга) – балкански ендемит<ref name="тонков"/> * ''[[Viola stojanowii]]'' (стоянова теменуга) * ''[[Viola striata]]'' * ''[[Viola suavis]]'' (приятна теменуга) * ''[[Viola subsinuata]]'' * ''[[Viola tokubuchiana]]'' * ''[[Viola tomentosa]]'' * ''[[Viola tricolor]]'' (трицветна теменуга, шарена теменуга, мушанка) * ''[[Viola triloba]]'' * ''[[Viola trinervata]]'' * ''[[Viola tripartita]]'' * ''[[Viola uliginosa]]'' * ''[[Viola umbraticola]]'' * ''[[Viola utahensis]]'' * ''[[Viola vaginata]]'' * ''[[Viola valderia]]'' * ''[[Viola vallicola]]'' * ''[[Viola variegata]]'' * ''[[Viola verecunda]]'' * ''[[Viola viarum]]'' * ''[[Viola villosa]]'' * ''[[Viola violacea]]'' * ''[[Viola wailenalenae]]'' * ''[[Viola walteri]]'' * ''[[Viola wittrockiana]]'' (градска теменужка) * ''[[Viola yesoensis]]'' }} == Други == На теменугите са наречени улиците „Теменуга“ в квартал „[[Христо Смирненски (жилищен комплекс)|Христо Смирненски]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123949444|title=Теменуга}}) и „[[Симеоново]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123949444|title=Теменуга}}) и улица „Виолетка“ в квартал „[[Триъгълника-Надежда]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123948576|title=Виолетка}}) в [[София]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{мъниче|растения}} [[Категория:Теменуга| ]] [[Категория:Защитени лечебни растения]] p1knyr2s217qys53truamy61emqvgjt 0 16065 12415836 12390717 2024-11-18T14:39:10Z Davidkenarovcska 254027 12415836 wikitext text/x-wiki {{без източници|05:39, 6 юни 2019 (UTC)}} {{футболист | име на играча = Росен Кирилов | снимка = Rosen Kirilov with Kavala.jpg | прякор = | цяло име = Росен Йорданов Кирилов | град на раждане = [[Видин]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1973}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 183 см | пост = [[Защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1983 – 1990 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ОФК Бдин (Видин)|Бдин (Видин)]] | години = 1991 – 1995<br>1996 – 1998<br>1999 – 2001<br>2001 – 2007<br>2007 – 2008<br>2008<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)|ЦСКА]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]<br>{{Флагче|Турция}} [[Аданаспор]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[ФК АПОП|АПОП]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[Васлуй]] | мачове = 61<br>58<br>63<br>122<br>22<br>1<br>'''327''' | голове = (2)<br>(1)<br>(0)<br>(10)<br>(0)<br>(0)<br>'''(13)''' | национален отбор години = 1998 – 2006 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 51 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2013<br>2013 – 2014<br>2016 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019<br>2021<br>2022<br>2024 | треньор отбор = {{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] <small>(асистент)</small><br>{{Флагче|България}} [[Славия (София)|Славия]] <small>(асистент)</small><br>{{Флагче|България}} [[Витоша (Бистрица)]] <small>(асистент)</small><br>{{Флагче|България}} [[Витоша (Бистрица)]]<br>{{Флагче|България}} [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]<br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Росен Йорданов Кирилов''' е [[България|български]] [[футболист]]. Роден е на [[4 януари]] [[1973]] г. във [[Видин]] и играе като централен защитник. Първия си мач за националния отбор на България играе през [[1995]] г. срещу [[Узбекистан]], но чак през [[1998]] г. се налага в националния отбор. == Кариера == Започва състезателната си кариера в [[Бдин (Видин)]], но отива да играе в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] през [[1991]] г. Помага на отбора си да спечели първенството през [[1992]] г. и Купата на България през [[1993]] г., но след това е даден под наем на Спартак Плевен през [[1994]] г. След две години попада във втора дивизия и първодивизионният отбор на [[Ловеч]] го купува малко преди също да изпадне в Б група. През [[1997]] „Ловеч“ е поет от петролния бизнесмен [[Гриша Ганчев]] и прекръстен на [[Литекс]]. Още същият сезон отборът, заедно с неизменния титуляр Кирилов, се завръща в елитната дивизия. С Литекс Кирилов печели две титли, през 1998 и 1999 г., като през [[1998]] дори е обявен за най-добрия централен защитник в бълграското първенство, заедно със съотборника си [[Златомир Загорчич]]. През лятото е включен в състава на [[Български национален отбор по футбол|националния отбор]] за [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] във [[Франция]], където обаче не записва нито една минута на терена. [[1999]] отива да играе в [[Турция|турския]] отбор [[Аданаспор]]. След два сезона и 48 мача за Аданаспор, той се завръща през [[2001]] г. в Литекс, слагайки капитанската лента, овакантена от напусналия [[Стефан Колев]]. Състезава се за румънския Васлуй. От [[1999]] година Кирилов е твърд титуляр в отбраната на националната гарнитура на България. Участник е на [[европейско първенство по футбол/2004|европейското първенство по футбол през 2004 г.]] == Външни препратки == * [https://fcvitosha.bg/vitosha-i-rosen-kirilov-se-razdeliha/ Витоша и Росен Кирилов се разделиха] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190604111659/https://fcvitosha.bg/vitosha-i-rosen-kirilov-se-razdeliha/ |date=2019-06-04 }} * {{икона|en}} {{FIFA player|171146}} {{България98-състав}} {{България04-състав}} {{СОРТКАТ:Кирилов, Росен}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Бдин (Видин)]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] [[Категория:Родени във Видин]] a0o0bxfnzy9sff0dn5e20s8so6t97c6 12415838 12415836 2024-11-18T14:39:48Z Davidkenarovcska 254027 12415838 wikitext text/x-wiki {{без източници|05:39, 6 юни 2019 (UTC)}} {{футболист | име на играча = Росен Кирилов | снимка = Rosen Kirilov with Kavala.jpg | прякор = | цяло име = Росен Йорданов Кирилов | град на раждане = [[Видин]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1973}} [[България]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 183 см | пост = [[Защитник|Централен защитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1983 – 1990 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[ОФК Бдин (Видин)|Бдин (Видин)]] | години = 1991 – 1995<br>1996 – 1998<br>1999 – 2001<br>2001 – 2007<br>2007 – 2008<br>2008<br>'''Общо''' | отбори = {{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)|ЦСКА]]<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]<br>{{Флагче|Турция}} Аданаспор<br>{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]]<br>{{Флагче|Кипър}} [[ФК АПОП|АПОП]]<br>{{Флагче|Румъния}} [[Васлуй]] | мачове = 61<br>58<br>63<br>122<br>22<br>1<br>'''327''' | голове = (2)<br>(1)<br>(0)<br>(10)<br>(0)<br>(0)<br>'''(13)''' | национален отбор години = 1998 – 2006 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 51 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2013<br>2013 – 2014<br>2016 – 2018<br>2018 – 2019<br>2019<br>2021<br>2022<br>2024 | треньор отбор = {{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)|ЦСКА]] <small>(асистент)</small><br>{{Флагче|България}} [[Славия (София)|Славия]] <small>(асистент)</small><br>{{Флагче|България}} [[Витоша (Бистрица)]] <small>(асистент)</small><br>{{Флагче|България}} [[Витоша (Бистрица)]]<br>{{Флагче|България}} [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]<br>{{Флагче|България}} [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]<br>{{Флагче|България}} [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Росен Йорданов Кирилов''' е [[България|български]] [[футболист]]. Роден е на [[4 януари]] [[1973]] г. във [[Видин]] и играе като централен защитник. Първия си мач за националния отбор на България играе през [[1995]] г. срещу [[Узбекистан]], но чак през [[1998]] г. се налага в националния отбор. == Кариера == Започва състезателната си кариера в [[Бдин (Видин)]], но отива да играе в [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] през [[1991]] г. Помага на отбора си да спечели първенството през [[1992]] г. и Купата на България през [[1993]] г., но след това е даден под наем на Спартак Плевен през [[1994]] г. След две години попада във втора дивизия и първодивизионният отбор на [[Ловеч]] го купува малко преди също да изпадне в Б група. През [[1997]] „Ловеч“ е поет от петролния бизнесмен [[Гриша Ганчев]] и прекръстен на [[Литекс]]. Още същият сезон отборът, заедно с неизменния титуляр Кирилов, се завръща в елитната дивизия. С Литекс Кирилов печели две титли, през 1998 и 1999 г., като през [[1998]] дори е обявен за най-добрия централен защитник в бълграското първенство, заедно със съотборника си [[Златомир Загорчич]]. През лятото е включен в състава на [[Български национален отбор по футбол|националния отбор]] за [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] във [[Франция]], където обаче не записва нито една минута на терена. [[1999]] отива да играе в [[Турция|турския]] отбор [[Аданаспор]]. След два сезона и 48 мача за Аданаспор, той се завръща през [[2001]] г. в Литекс, слагайки капитанската лента, овакантена от напусналия [[Стефан Колев]]. Състезава се за румънския Васлуй. От [[1999]] година Кирилов е твърд титуляр в отбраната на националната гарнитура на България. Участник е на [[европейско първенство по футбол/2004|европейското първенство по футбол през 2004 г.]] == Външни препратки == * [https://fcvitosha.bg/vitosha-i-rosen-kirilov-se-razdeliha/ Витоша и Росен Кирилов се разделиха] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190604111659/https://fcvitosha.bg/vitosha-i-rosen-kirilov-se-razdeliha/ |date=2019-06-04 }} * {{икона|en}} {{FIFA player|171146}} {{България98-състав}} {{България04-състав}} {{СОРТКАТ:Кирилов, Росен}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на Бдин (Видин)]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Български футболисти в Турция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] [[Категория:Български футболисти в Румъния]] [[Категория:Родени във Видин]] 5bq9iq2u6nz1ahmpm27x47ud5jyo9oi 0 17608 12416064 11779703 2024-11-18T17:37:29Z Nk 399 == Други == На ягодата е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949688|title=Ягода}}). 12416064 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ягода|Ягода (пояснение)}} {{Taxobox}} {{Хранителна стойност | usda_id = 747448 | име = Ягода<br /><small>Strawberries, raw</small> | kJ = 136 | въглехидрати = 7.68 | нишесте = 0.04 | захари = 4.89 | сукроза = 0.47 | глюкоза = 1.99 | фруктоза = 2.44 | лактоза = 0 | малтоза = 0 | галактоза = 0 | влакна = 2 | мазнини = 0.3 | насмас = 0.015 | трансмас = 0 | мономас = 0.043 | полимас = 0.155 | холестерол_мг = 0 | белтък = 0.67 | вода = 90.95 | пепел = 0.4 | витА_мкг = 0 | акаротин_мкг = 0 | бкаротин_мкг = 7 | тиамин_мг = 0.024 | рибофлавин_мг = 0.022 | ниацин_мг = 0.386 | пантотенова_мг = 0.125 | витВ6_мг = 0.047 | фолиева_мкг = 24 | витВ12_мкг = 0 | витС_мг = 58.8 | витД_мкг = 0 | витЕ_мг = 0.29 | витК_мкг = 2.2 | ликопен_мкг = 0 | калций_мг = 16 | желязо_мг = 0.41 | магнезий_мг = 13 | фосфор_мг = 24 | калий_мг = 153 | натрий_мг = 1 | цинк_мг = 0.14 | мед_мг = 0.048 | манган_мг = 0.386 | селен_мкг = 0.4 | триптофан = 0.008 | треонин = 0.02 | изолевцин = 0.016 | левцин = 0.034 | лизин = 0.026 | метионин = 0.002 | цистин = 0.006 | фенилаланин = 0.019 | тирозин = 0.022 | валин = 0.019 | аргинин = 0.028 | хистидин = 0.012 | аланин = 0.033 | аспарагинова = 0.149 | глутаминова = 0.098 | глицин = 0.026 | пролин = 0.02 | серин = 0.025 | холин = 0.0057 | алкохол = 0 | кофеин_мг = 0 | теобромин_мг = 0 }} '''Ягодата''' (''Fragaria'') е род [[растения]] от семейство [[Розови]] (''Rosaceae''), както и [[плод]]ът на тези растения. Плодът е с високо съдържание на [[въглехидрат]]и и [[витамин C]]. Съществуват няколко [[вид (биология)|вида]] от род Ягода, като един от най-разпространените е [[горска ягода|горската ягода]]. Съвременната [[градинска ягода]] ''Fragaria X ananassa'' не е отделен вид, а е кръстоска между два представителя на този род – вирджинската ягода ''Fragaria virginiana'' от Северна Америка и чилийската ягода ''Fragaria chiloensis'' от Южна Америка. Характерно за повечето представители е [[коренище]]то с издънки, сложните тройни листа с прилистници, събрани в основата на [[стъблото]], лъжливият плод и многото плодници. Ягодата е скорозряло растение и започва да плододава още през първата година след засаждането. Може да се отглежда на едно място от 8 до 10 години. Ягодата цъфти сравнително късно, но въпреки това пролетните застудявания повреждат най-ранно развитите цветове. == Други == На ягодата е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949688|title=Ягода}}). <gallery mode="packed"> Strawberries.JPG|Градинска ягода във ферма Walderdbeeren - Fragaria vesca.jpg|Горска ягода Pineberries.jpg|Сорт градинска ягода – [[анагода]] или ананасова ягода, с вкус на ананас </gallery> == Източници == <references />{{Нормативен контрол}} [[Категория:Ягода| ]] [[Категория:Плодове]] 8pltmnedhrci6exgp1kjghrs2rmljx8 0 18423 12415873 12364952 2024-11-18T15:21:38Z Sapunarovs 323472 /* Външни препратки */ 12415873 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{флагче|България}} ФК Ловеч | герб =FC Lovech.png | страна = {{флагче с име|България}} | оригинално име = Футболен клуб "Ловеч" | прозвище = ''Люляците''<br>''Oранжевите'' | стадион = „[[Градски стадион (Ловеч)|Градски стадион]]“ | капацитет = 8100 места | собственик = [[Община Ловеч]] | президент = {{флагче|България}} [[Добрин Джабарски]] | старши треньор = {{флагче|България}} [[Христо Арангелов]] | първенство = [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] | спонсор = [[Winbet]]<br/>[[SportRespect]] | екипировка = {{Флагче|Италия}} [[Zeus]] | pattern_la1 = | pattern_b1 = | pattern_ra1 = | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = 111111 | body1 = 111111 | rightarm1 = 111111 | shorts1 = 111111 | socks1 = 111111 | pattern_la2 = | pattern_b2 = | pattern_ra2 = | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | настоящ сезон = |уебсайт=}} '''ФК „Ловеч“'''е [[футболен клуб|футболен гранд]] от град [[Ловеч]], [[България]]. Четирикратен [[Първенство на България по футбол|шампион на България]] и четирикратен носител на [[Купа на България по футбол|Купата на България]]. Участва във [[Втора професионална футболна лига]]. Играе мачовете си на „[[Градски стадион (Ловеч)|Градски стадион]]“ в Ловеч с капацитет 8100 места с електрическо осветление, покриващ изискванията на [[УЕФА]] за провеждане на международни мачове. Клубните цветове са черно и бяло == Успехи == * '''[[Файл:BG Champ cup.png|18px]][[Първенство на България по футбол|Шампион на България]]''' (4): [[А група 1997/98|1997/98]], [[А група 1998/99|1998/99]], [[А футболна група 2009/10|2009/10]] и [[А футболна група 2010/11|2010/11]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]]Вицешампион (2): [[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]], [[А футболна група 2013/14|2013/14]] * '''[[Файл:Bulgarian cup.png|25px]][[Купа на България по футбол|Купа на България]]''' (4): [[Купа на България по футбол 2000/01|2001]], [[Купа на България по футбол 2003/04|2004]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2008]], [[Купа на България по футбол 2008/09|2009]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финалист за Купата на България (3): [[Купа на България по футбол 1998/99|1999]], [[Купа на България по футбол 2002/03|2003]], [[Купа на България по футбол 2006/07|2007]] * [[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|безрамка|35x35пкс]]'''[[Суперкупа на България]]''' (1): [[Суперкупа на България 2010|2010]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]]Финал за [[Суперкупата на България]] (5): [[Суперкупа на България 2004|2004]], [[Суперкупа на България 2007|2007]], [[Суперкупа на България 2008|2008]], [[Суперкупа на България 2009|2009]], [[Суперкупа на България 2011|2011]] * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]]'''[[Купа на Професионалната футболна лига]]''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] Финал за Купа на Професионалната футболна лига (1): 1997 * [[Файл:Simple cup icon.svg|16px]]'''[[Трета аматьорска футболна лига]]''' (1): 2016/17 * Победител в ежегодния международен турнир в „[[Норча]]“, [[Италия]] ([[2001]], победа 4:2 на финала срещу [[Стяуа Букурещ]]) * Най-високо класиран български отбор в световната футболна ранглиста за [[2004]] г. (134 място), също Литекс е първи от българските тимове на 110 позиция в най-новата ранглиста за [[2008]] на клубните отбори на Световната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) * През 2001 и [[2006]] отборът достига 1/16 финал за [[Купата на УЕФА]] <gallery class="center"> Champions Cup- 1997–98.JPG|[[А футболна група|Шампион на България]] 1997/98 Champions Cup 1998-99.JPG |Шампион на България 1998/99 Norcia Football Winter Cup 2001.jpg |Спечелената през 2001 купа от Турнира в Норча, Италия Bulgarian Cup 2004.JPG|Спечелената през 2004 [[Купа на България]] Bulgarian Cup 2008.JPG|Спечелената през 2008 Купа на България Bulgarian Cup 2009.jpg|Спечелената през 2009 Купа на България Bulgarian Champions Cup 2009-10.JPG|Шампион на България 2009 – 10 </gallery> === Участия в Европейските клубни турнири === * [[Шампионска лига]]: 12 мача, 6 победи, 1 равен, 5 загуби, голова разлика 22:22 * [[Лига Европа]] (Купа на УЕФА): 48 мача, 21 победи, 11 равни, 16 загуби, голова разлика 69:50 * ''Общо'': 60 мача, 27 победи, 12 равни, 21 загуби, голова разлика 93:72 == Имена == * '''Хисаря''' (1921 – 1957) * '''Кърпачев''' (1957 – 1979) * '''Осъм''' (1980 – 1994) * '''ЛЕКС''' (1994 – 1995) * '''Ловеч''' (1995 – 1996) * '''Литекс''' (1996 – 1999) * '''Ловеч''' (1999 – 2001) * '''Литекс''' (2001 – 2024) * '''Ловеч''' (2024 –) == История == [[Файл:Bulgarian Super Cup 2010.JPG|мини|150px|Спечелената през [[2010]] [[Суперкупа на България]]]] Отборът е основан през [[1921]] година под името „Хисаря“. През годините се сменят множество имена. Най-дълго време е под името „[[Христо Кърпачев]]“ (прието през [[1957]] г.), до [[1979]] г. когато е преименуван на ФК „Осъм“. С това име се състезава неизменно в Б група на България (общо 21 години с едно прекъсване през сезон 1973/74, когато е изваден поради открита „черна каса“), а на няколко пъти е съвсем близо до промоция в елита. В началото на сезон 1991/92 клубът е преименуван на „ЛЕКС“ – на името на фирмата [[спонсор]] на отбора по това време. През [[1994]] г. завършва на първо място в Б група и получава правото да се състезава в елитната дивизия. Там играе две години под имената „ЛЕКС“ и „Ловеч“, като постига няколко успеха (победа над [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] 1:0, равенство с „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ в Ловеч 1:1, ([[Димчо Беляков]] открива резултата), победа над бъдещия шампион „[[ПФК Славия (София)|Славия]]“ 1:0). Най-доброто класиране на отбора е през сезон 1994/95 – 11-о място, а през следващия сезон отпада в Б група. По това време е преломният момент в историята на ловешкия футбол. Преди началото на сезон 1996/97 бизнесменът [[Гриша Ганчев]] взима отбора под опеката си и го преименува на „Литекс“ (на името на фирмата си „Литекс Комерс“). След почти пълна замяна на футболистите в отбора (един от най-забележимите трансфери е привличането на капитана на действащия шампион на България Славия [[Стефан Колев]]), „Литекс“ печели безапелационно първото място в Б група с над 10 точки повече от класиралия се на второ място и отново се завръща сред елитните клубове. По време на престоя си в Б група Литекс побеждава последователно ЦСКА в контрола с 2:0, Славия за Купата на [[Професионалната футболна лига]] (3:0 и 1:3 и класиране напред), „[[Нефтохимик]]“ в Бургас с 2:1 за [[Купа на България|Купата на България]] и Левски в Ловеч с 2:0 (следва отпадане след скандален мач в София, завършил 1:4 с гол в 98-ата минута). В А група Литекс веднага печели първата си шампионска титла, завършвайки с 5 точки пред „Левски“, а за купата е скандално отстранен след победа 3:1 над ЦСКА като гост и служебна загуба 0:3 заради нередовна картотека на [[Радостин Кишишев]]. Заради скандала с Кишишев и внесена жалба от ръководството на Левски (София), от актива на Литекс са отнети 2 точки (служебни загуби в мачовете с Левски (София) и Левски (Кюстендил), завършили съответно 1:1 и 0:0). Постижението на Литекс е прецедент до този момент във футболната история в световен мащаб, като подобно нещо са постигнали само още няколко отбора. Любопитен факт е, че германският отбор [[Кайзерслаутерн]] успява да стори същото (ставайки шампион веднага след като се е класирал в първа Бундеслига) в същия сезон. Полузащитникът на ловешкия тим [[Стойчо Стоилов]] е удостоен с приза за най-добър играч в А група. На полусезона нападателят на оранжевите Стефан Юруков води голмайсторската ранглиста в А група с 13 попадения, но е продаден на турския Газиантепспор заедно с Димчо Беляков. Дебютът на Литекс в европейските клубни турнири също страртира успешно, отстранявайки [[Швеция|шведския]] [[Халмстадс БК|Халмщад]] в първи квалификационен кръг за [[Шампионска лига|Шампионската лига]] след победа 2:0 в първия мач (който се явява и първа официална международна среща за клуба в неговата история, а първият еврогол е дело на [[Албания|албанския]] нападател [[Албан Буши]]) и загуба 1:2 в ответния сблъсък с решаващ гол на резервата [[Стефан Юруков]]. Във втория кръг неопитността на ловешките футболисти в международни мачове си казва думата и Литекс е лесно отстранен от [[Русия|руския]] гранд [[Спартак Москва]](0 – 5 и 2 – 6). Домакинските мачове от турнира се играят в Бургас, тъй като стадионът в Ловеч не е лицензиран от УЕФА по това време. Следващият сезон Литекс дублира успеха си в българското първенство като печели шампионата за втори пореден път, с което става и единственият провинциален отбор, направил подобно нещо. Достига и до финал за Купата, загубен от ЦСКА с 0:1. Димчо Беляков грабва наградата за голмайстор на А група с 21 отбелязани гола, а за най-добър играч е обявен албанският халф на ловчалии [[Алтин Хаджи]], заедно с нападателя на Левски [[Георги Бачев]]. [[Файл:Litex Lovech - Bulgarian Cup Winner 2009.JPG|мини|250px|Литекс с [[Купа на България по футбол 2008/09|Купата на България 2009]] г.]] В актива си Литекс има още четири купи на България – [[Купа на България по футбол 2000/01|2001]] (победа на финала над [[Велбъжд 1919 (Кюстендил)|Велбъжд]] с 1:0 в продължението, след като по пътя са отсранени последователно ЦСКА и Левски с обща голова разлика 7:2 от четирите мача), [[Купа на България по футбол 2003/04|2004]] (победа от дузпи над ЦСКА след 2:2 в редовното време и изгонен футболист на ловчалии в 41-вата минута,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=531503 |заглавие=Драматична развръзка на ЦСКА и Литекс. Дузпи решиха носителя на Купата на България |достъп_дата=2009-05-28 |архив_дата=2007-01-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070111214350/http://www.sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=531503 }}</ref> по пътя е отстранен бъдещият шампион на България [[Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]]) и [[Купа на България по футбол 2007/08|2008]] (победа на финала над [[Черно море (Варна)]] с 1:0<ref>{{Citation |title=Литекс потопи Черно море и взе Купата на България |url=http://www.sport1.bg/sport1/node/93634 |accessdate=2009-05-28 |archivedate=2009-08-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090813132228/http://www.sport1.bg/sport1/node/93634 }}</ref> след като на 1/4 финала отстранява [[Левски (София)]] с 4:3 след изпълнение на дузпи, а в герой на мача се превръща вратарят [[Тодор Тодоров (футболист)|Тодор Тодоров]], спасил две дузпи.<ref>[http://topsport.ibox.bg/news/id_300292267 Литекс елиминира Левски от купата – 4:3 след дузпи]</ref> „Оранжевите“ са и актуалния носител на купата през [[Купа на България по футбол 2008/09|2009]] когато във финала срещат отстранилия ЦСКА и Левски отбор на [[Пирин (Благоевград)]]. Срещата се играе на столичния стадион [[Георги Аспарухов (стадион, София)|Георги Аспарухов]], а Литекс печели трофея след класическа победа с 3:0. Головете отбелязват [[Вилфред Нифлор]], [[Дока Мадурейра|Дока]] и [[Крум Бибишков]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://sportni.bg/?tid=40&oid=2523123&cid=4772 |заглавие=Литекс грабна Купата с 3:0 |достъп_дата=2009-05-28 |архив_дата=2009-05-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090528000251/http://sportni.bg/?tid=40&oid=2523123&cid=4772 }}</ref> Ловешкият клуб нанася и най-голямата загуба на ЦСКА в историята на българския футбол – 8:0 на [[29 ноември]] 1998 в [[Ловеч]]. На 16 декември 2015 г. Литекс е изваден от [[А група]] заради нерегламентирано изваждане на отбора в края на първото полувреме в мача срещу Левски. Отборът доиграва мачовете си от турнира за Купата на България, където отпада на полуфинала от отбора на [[ФК Монтана]]. На 2 юни 2016 г. юридическото лице, представляващо ПФК Литекс Ловеч променя юридическата си структура от „Професионален Футболен Клуб Литекс – Ловеч“ АД на „Професионален Футболен Клуб ЦСКА – София“ ЕАД. На същия ден юридическото лице на [[ПФК Чавдар (Етрополе)]] – „ПФК Чавдар“ АД се преструктурира на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД, като то е вписано като едноличен собственик на „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД. Като собственици на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД са вписани Христо Стоичков, Юлиян Инджов и Гриша Ганчев. На 7 юни Българският футболен съюз обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] като [[ПФК ЦСКА (София)]]. На 21 юли 2016 г. отбора на Литекс Ловеч е възстановен и започва подготовка за предстоящия сезон в [[Трета аматьорска футболна лига]]. За треньор е назначен клубната легенда – [[Живко Желев]], а отборът е съставен главно от играчи от детско-юношеската школа. На 15 август 2016 г. е закупен лиценза на [[ФК Ботев (Луковит)]], за да може отбора да се включи в Северозападната Трета лига.<ref>[http://www.gol.bg/litex/2016-07-06/vartelezhka-liteks-shte-rita-vav-v-grupa-s-litsenza-na-botev-lukovit www.gol.bg]</ref> Отборът на Ботев Луковит по-късно се включва в [[Областни аматьорски футболни групи|Областната група]]. Веднага е извоювана победата в групата и през сезон 2017/2018 Литекс се завръща при професионалистите във Втора Професионална лига. [[Файл:Slavia-litex-13-5-2011.JPG|мини|240п|Момент от шампионатната среща [[ПФК Славия (София)|Славия]]-Литекс, завършила с победа на гостите с 0:1, [[13 май]] [[2011]], стадион „Славия“, [[София]].]] == Литекс в Европа == {{основна|ПФК Литекс (Ловеч) в Европа}} Най-големите постижения на Литекс в евротурнирите са достигане до III кръг на [[купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] през есента на [[2001]], отстранявайки три отбора по пътя си. В същия турнир Литекс става първият български отбор постигнал победа над немски тим в Германия (2:0 над [[1. ФК Унион (Берлин)|Унион Берлин]] с голове на [[Атанас Борносузов]] и [[Марин Петров (футболист, р.1977)|Марин Петров]]). През сезон 2005/2006 се класира в груповата фаза на Купата на УЕФА след драматична победа над [[КРК Генк]] като гост с 0:1 с гол на [[Сандриньо]] (първият мач в Ловеч завършва 2:2). В груповата фаза записва две победи – над [[Грасхопър]] с 2:1 и над украинския [[ФК Днипро Днепропетровск|Днипро]] с 2:0 като гост. Следват две загуби с по 2:0 от грандовете [[АЗ Алкмаар]] и [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]]. Играят за първи път през пролетта в Европа, но отпадат на 1/16-Финал от [[РК Страсбург|Страсбург]] след загуба у дома с 0:2 и равенство във Франция 0:0. Най-голямата си победа в европейски клубен турнир Литекс постига в мач реванш от предварителния кръг за Купата на УЕФА срещу [[Босна и Херцеговина|босненския]] [[ФК Железничар (Сараево)|Железничар]], побеждавайки го в Ловеч със 7:0 на [[26 август]] [[2004]] година и класирайки се напред с общ резултат 9:1. == Академия Литекс == {{основна|Футболна Академия Литекс}} През лятото на [[2004]] година управата на клуба начело с финансовия благодетел [[Гриша Ганчев]] стартира мащабен проект за създаване и поддържане на солидна детскоюношеска школа, наречена ''Академия Литекс'', която по подобие на големите западни клубове да захранва отбора със собствени кадри. За инициативата спомагат и чуждестранни специалисти от школата на [[Франция|френския]] клуб [[АЖ Оксер|Оксер]], с който Литекс сключва договорка за съвместна работа. На приемния изпит се явяват над 300 деца на различна възраст и от всички краища на [[България]], чиято задача е да впечатлят наблюдаващата ги комисия, начело със старши треньора на Литекс [[Люпко Петрович]], отговорниците за детскоюношеската школа, водена от бившия играч на клуба [[Драголюб Симонович]] и двама представители на Оксер. Избрани са стотина от младите футболисти, които се настаняват в пригодени за целта пансиони (най-вече в квартал ''„Здравец“''). От началото на сезон 2006/2007 към треньорския щаб в ''Академия Литекс'' се присъедини и холандския специалист Ян Деркс (допреди това работил в школата на Левски София). От средата на сезон 2007/2008 начело на Академия „Литекс“ застава [[Ферарио Спасов]], най-добрият треньор на Ловеч за всички времена.{{Br}}[[Файл:Yulian Manzarov Cup.jpg|мини|120px|Спечелената през 2005 Купа от [[Юлиян Манзаров (турнир)|Турнира „Юлиян Манзаров“]]]] В първото издание на Международния [[Юлиян Манзаров (турнир)|Турнир Юлиян Манзаров]] през 2004 г., детската формация на Литекс печели второ място, като на финала губи от връстниците си от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], а стражът на „оранжевите“ [[Николай Петков (футболист)|Николай Петков]] печели приза за ''Най-добър вратар на турнира''. През следващата [[2005]] младите футболисти на Литекс печелят турнира, като на финала побеждават тима на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]. Нападателят на ловчалии [[Орлин Орлинов]] отнася две индивидуални награди – ''Голмайстор'' ''(с 6 гола)'' и ''Най-добър играч на турнира''. През [[2006]] година Литекс се окичва с бронзовите медали, а Орлин Орлинов ''(заедно с [[Атанас Курдов]] от [[ПФК Левски (София)|Левски Сф.]])'' отново е ''Голмайстор'' на турнира с 4 гола. Турнирът през [[2007]] се провежда в Ловеч. Младите футболисти на Литекс отстъпват на финала от [[Северна Македония|македонския]] [[ФК Пелистер|Пелистер]], а [[Момчил Цветанов]] от домакините печели наградата за ''Най-комплексен играч'' на турнира. == Състав 2023/2024 == ''Към 5 Юни 2023 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF8C00"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |12 |{{Флагче|България}} Ивайло Неделчев |- |99 |{{флагче|България}} Дамян Цонев |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF8C00" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}18||{{Флагче|България}} Петър Кепов |- |12||{{Флагче|България}} Александър Бучков |- |6||{{Флагче|България}} Браян Стефков |- |5||{{Флагче|България}} Наско Янков |- |16||{{Флагче|България}} Иван Иванов |- |33 |{{флагче|България}} Галин Ташев |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF8C00" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}7||{{Флагче|България}} Юсеин Касов |- |{{0}}8||{{Флагче|България}} Евгени Игнатов |- |10||{{Флагче|Нигерия}} Кингсли Бучи |- |14||{{Флагче|България}} Йоан Лозанов |- |21||{{Флагче|България}} Симеон Иванов |- |26||{{Флагче|България}} Кристиян Вълков |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF8C00" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |11||{{Флагче|Нигерия}} Сулиман Абдулганию |- |19||{{Флагче|България}} Васил Нанков |- |9||{{Флагче|България}} Георги Димитров |- |77||{{Флагче|България}} Мартин Янков |- |10||{{Флагче|България}} Виктор Василев |} {{clear}} == Треньорски щаб == * {{Флагче|България}} [[Христо Арангелов]] – Старши треньор * {{Флагче|България}} [[Мариян Христов]] – Помощник треньор * {{Флагче|България}} [[Веселин Симеонов]] – Помощник треньор * {{Флагче|България}} [[Витомир Вутов]] – Треньор на вратарите == ФК Ловеч в А група == {| class="toccolours" border="1" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" |+'''{{Флагче|България}} [[А футболна група]]''' !align=center style="background-color: #228B22;"| <span style="color: #fff;">Сезон</span> !align=center style="background"| [[А група 1994/95|1994/95]] !align=center style="background"| [[А група 1995/96|1995/96]] !align=center style="background"| [[А група 1996/97|1996/97]] !align=center style="background"| [[А група 1997/98|1997/98]] !align=center style="background"| [[А група 1998/99|1998/99]] !align=center style="background"| [[А група 1999/00|1999/00]] !align=center style="background"| [[Висша футболна лига 2000/01|2000/01]] !align=center style="background"|[[Висша футболна лига 2001/02|2001/02]] !align=center style="background"|[[Висша футболна лига 2002/03|2002/03]] !align=center style="background"|[[А група 2003/04|2003/04]] !align=center style="background"|[[А група 2004/05|2004/05]] !align=center style="background"|[[А група 2005/06|2005/06]] !align=center style="background"|[[А футболна група 2006/07|2006/07]] !align=center style="background"|[[А футболна група 2007/08|2007/08]] !align=center style="background"|[[А футболна група 2008/09|2008/09]] !align=center style="background"|[[А футболна група 2009/10|2009/10]] !align=center style="background"|[[А футболна група 2010/11|2010/11]] !align=center style="background"|[[А група 2011/12|2011/12]] !align=center style="background"|[[А футболна група 2012/13|2012/13]] !align=center style="background"|[[А футболна група 2013/14|2013/14]] !align=center style="background"|[[А футболна група 2014/15|2014/15]] !align=center style="background"|[[А футболна група 2015/16|2015/16]] |- !align="center" style="background-color: #ff9000;"|<span style="color: #fff;">Позиция</span> |align="center"|'''11''' |align="center" style="background-color: #FF0000;"|'''15''' |align="center"|— |align="center" style="background-color: gold;"|'''1''' |align="center" style="background-color: gold;"|'''1''' |align="center"|'''5''' |align="center"|'''4''' |align="center" style="background-color: silver;"|'''2''' |align="center" style="background-color: #CC9966;"|'''3''' |align="center"|'''4''' |align="center"|'''4''' |align="center" style="background-color: #CC9966;"|'''3''' |align="center"|'''4''' |align="center"|'''4''' |align="center"|'''4''' |align="center" style="background-color: gold;"|'''1''' |align="center" style="background-color: gold;"|'''1''' |align="center"|'''5''' |align="center"|'''5''' |align="center" style="background-color: #CC9966;"|'''3''' |align="center"|'''4''' |align="center" style="background-color: #FF0000;"|'''10''' |} {{clear}} {| class="toccolours" border="1" cellpadding="0" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5 em;" font-size:120%;"cellpadding=0 cellspacing=1 |+ ''' Литекс през сезоните''' |-align=center !style="background:#FF8C00;" | Сезон !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;" | Дивизия (Име) !style="background:#FF8C00;" | Място/Отбори !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;"| М !style="background:#FF8C00;" | П !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;" | Р !style="background:#FF8C00;" | З !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;" | ГР !style="background:#FF8C00;" | Точки !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;"| Купа на България !style="background:#FF8C00;" | Евротурнири !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;" | Бележки |-align=center |bgcolor="#f1f5fc"|1994/95 |bgcolor="#f1f5fc"|А РФГ |bgcolor="#f1f5fc"|'''11''' |bgcolor="#f1f5fc"|30 |bgcolor="#f1f5fc"|10 |bgcolor="#f1f5fc"|6 |bgcolor="#f1f5fc"|14 |bgcolor="#f1f5fc"|25:46 |bgcolor="#f1f5fc"|36 | |— | |-align=center |bgcolor="#FF0000"|1995/96 |bgcolor="#FF0000"|А РФГ |bgcolor="#FF0000"|'''15''' |bgcolor="#FF0000"|30 |bgcolor="#FF0000"|9 |bgcolor="#FF0000"|5 |bgcolor="#FF0000"|16 |bgcolor="#FF0000"|28:44 |bgcolor="#FF0000"|32 | |— |Изпада в [[Б футболна група|Б група]] |-align=center |bgcolor="#ffff99"|1996/97 |bgcolor="#ffff99"|Б група |bgcolor="#ffff99"|'''1''' |bgcolor="#ffff99"| |bgcolor="#ffff99"| |bgcolor="#ffff99"| |bgcolor="#ffff99"| |bgcolor="#ffff99"| |bgcolor="#ffff99"| |bgcolor="#66CCFF"|'''1/4 финал''' |— | |-align=center |align=center bgcolor=gold|1997/98 |align=center bgcolor=gold|А РФГ |align=center bgcolor=gold|[[Файл:BG Champ cup.png|25px]]{{Br}}'''Шампион''' |align=center bgcolor=gold|30 |align=center bgcolor=gold|21 |align=center bgcolor=gold|6 |align=center bgcolor=gold|3 |align=center bgcolor=gold|73:25 |align=center bgcolor=gold|69* |bgcolor="#32CD32"|'''1/2 финал''' |— |* – ''За срещите Литекс – Левски Сф и{{Br}} Левски Кн – Литекс са присъдени служебни загуби 0:3 на Литекс заради участието на нередовен състезател ([[Радостин Кишишев|Кишишев]]) в състава му, както и на 1/2 финала за КБ с/у [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]].'' |-align=center |align=center bgcolor=gold|1998/99 |align=center bgcolor=gold|А РФГ |align=center bgcolor=gold|[[Файл:BG Champ cup.png|25px]]{{Br}}'''Шампион''' |align=center bgcolor=gold|29* |align=center bgcolor=gold|23 |align=center bgcolor=gold|4 |align=center bgcolor=gold|2 |align=center bgcolor=gold|83:25 |align=center bgcolor=gold|73 |align=center bgcolor=silver|'''ФИНАЛ''' |bgcolor="##FFDEA"|[[Шампионска лига на УЕФА|ШЛ]] / [[Купа на УЕФА]] |* – ''След края на сезона [[ФК Металург (Перник)|Металург Пк]] е изваден от групата, а резултатите от домакинските му мачове са анулирани.'' |-align=center |bgcolor="#BCEE68"|1999/2000 |bgcolor="#BCEE68"|А РФГ |bgcolor="#BCEE68"|'''5''' |bgcolor="#BCEE68"|30 |bgcolor="#BCEE68"|15 |bgcolor="#BCEE68"|4 |bgcolor="#BCEE68"|11 |bgcolor="#BCEE68"|61:33 |bgcolor="#BCEE68"|49 |bgcolor="#FFB1EA"|'''1/8 финал''' |bgcolor="#F0F8FF"|Шампионска лига | |-align=center |bgcolor="#FFDEA"|2000/01 |bgcolor="#FFDEA"|Висша лига |bgcolor="#FFDEA"|'''4''' |bgcolor="#FFDEA"|26 |bgcolor="#FFDEA"|17 |bgcolor="#FFDEA"|4 |bgcolor="#FFDEA"|5 |bgcolor="#FFDEA"|70:23 |bgcolor="#FFDEA"|55 |align=center bgcolor=gold|[[Файл:Bulgarian cup.png|40px]] |— | |-align=center |align=center bgcolor=silver|2001/02 |align=center bgcolor=silver|Висша лига |align=center bgcolor=silver|'''Вицешампион''' |align=center bgcolor=silver|36* |align=center bgcolor=silver|23 |align=center bgcolor=silver|8 |align=center bgcolor=silver|5 |align=center bgcolor=silver|66:34 |align=center bgcolor=silver|50 |bgcolor="#32CD32"|'''1/2 финал''' |bgcolor="#FF00FF"|Купа на УЕФА '''1/16 финал''' |* – ''През този сезон е въведена плейофна фаза.'' |-align=center |align=center bgcolor="#CC9966"|2002/03 |align=center bgcolor="#CC9966"|Висша лига |align=center bgcolor="#CC9966"|'''3''' |align=center bgcolor="#CC9966"|26 |align=center bgcolor="#CC9966"|17 |align=center bgcolor="#CC9966"|4 |align=center bgcolor="#CC9966"|5 |align=center bgcolor="#CC9966"|49:22 |align=center bgcolor="#CC9966"|55 |align=center bgcolor=silver|'''ФИНАЛ''' |bgcolor="#f1f5fc"|Купа на УЕФА | |-align=center |bgcolor="#FFDEA"|2003/04 |bgcolor="#FFDEA"|А РФГ |bgcolor="#FFDEA"|'''4''' |bgcolor="#FFDEA"|30 |bgcolor="#FFDEA"|18 |bgcolor="#FFDEA"|10 |bgcolor="#FFDEA"|2 |bgcolor="#FFDEA"|43:20 |bgcolor="#FFDEA"|64 |align=center bgcolor=gold|[[Файл:Bulgarian cup.png|40px]] |bgcolor="#f1f5fc"|Купа на УЕФА | |-align=center |bgcolor="#FFDEA"|2004/05 |bgcolor="#FFDEA"|А РФГ |bgcolor="#FFDEA"|'''4''' |bgcolor="#FFDEA"|30 |bgcolor="#FFDEA"|16 |bgcolor="#FFDEA"|4 |bgcolor="#FFDEA"|10 |bgcolor="#FFDEA"|45:27 |bgcolor="#FFDEA"|52 |bgcolor="#FFB1EA"|'''1/8 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|Купа на УЕФА | |-align=center |align=center bgcolor="#CC9966"|2005/06 |align=center bgcolor="#CC9966"|А РФГ |align=center bgcolor="#CC9966"|'''3''' |align=center bgcolor="#CC9966"|28 |align=center bgcolor="#CC9966"|18 |align=center bgcolor="#CC9966"|6 |align=center bgcolor="#CC9966"|4 |align=center bgcolor="#CC9966"|51:22 |align=center bgcolor="#CC9966"|60 |bgcolor="#FFB1EA"|'''1/8 финал''' |bgcolor="#FF00FF"|Купа на УЕФА{{Br}}'''1/16 финал''' | |-align=center |bgcolor="#FFDEA"|2006/07 |bgcolor="#FFDEA"|А РФГ |bgcolor="#FFDEA"|'''4''' |bgcolor="#FFDEA"|30 |bgcolor="#FFDEA"|19 |bgcolor="#FFDEA"|5 |bgcolor="#FFDEA"|6 |bgcolor="#FFDEA"|65:29 |bgcolor="#FFDEA"|62 |align=center bgcolor=silver|'''ФИНАЛ''' |bgcolor="#f1f5fc"|Купа на УЕФА | |-align=center |bgcolor="#FFDEA"|2007/08 |bgcolor="#FFDEA"|А РФГ |bgcolor="#FFDEA"|'''4''' |bgcolor="#FFDEA"|30 |bgcolor="#FFDEA"|16 |bgcolor="#FFDEA"|8 |bgcolor="#FFDEA"|6 |bgcolor="#FFDEA"|51:26 |bgcolor="#FFDEA"|56 |align=center bgcolor=gold|[[Файл:Bulgarian cup.png|40px]] |bgcolor="#f1f5fc"|Купа на УЕФА | |-align=center |bgcolor="#FFDEA"|2008/09 |bgcolor="#FFDEA"|А РФГ |bgcolor="#FFDEA"|'''4''' |bgcolor="#FFDEA"|30 |bgcolor="#FFDEA"|17 |bgcolor="#FFDEA"|7 |bgcolor="#FFDEA"|6 |bgcolor="#FFDEA"|53:26 |bgcolor="#FFDEA"|58 |align=center bgcolor=gold|[[Файл:Bulgarian cup.png|40px]] |bgcolor="#f1f5fc"|Купа на УЕФА | |-align=center |align=center bgcolor=gold|2009/10 |align=center bgcolor=gold|А РФГ |align=center bgcolor=gold|[[Файл:BG Champ cup.png|25px]]{{Br}}'''Шампион''' |align=center bgcolor=gold|30 |align=center bgcolor=gold|22 |align=center bgcolor=gold|4 |align=center bgcolor=gold|4 |align=center bgcolor=gold|59:17 |align=center bgcolor=gold|70* |bgcolor="#FFB1EA"|'''1/8 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|Купа на УЕФА |* – ''Отборът на Ботев е изваден от А група за пролетния дял заради неизпълнение на изискванията за професионален лиценз. {{Br}}Така всички отбори печелят служебно с 3:0 срещу Ботев.'' |-align=center |align=center bgcolor=gold|2010/11 |align=center bgcolor=gold|А РФГ |align=center bgcolor=gold|[[Файл:BG Champ cup.png|25px]]{{Br}}'''Шампион''' |align=center bgcolor=gold|30 |align=center bgcolor=gold|23 |align=center bgcolor=gold|6 |align=center bgcolor=gold|1 |align=center bgcolor=gold|56:13 |align=center bgcolor=gold|75 |bgcolor="#32CD32"|'''1/2 финал''' |bgcolor="##FFDEA"|[[Шампионска лига|ШЛ]] / [[Лига Европа|ЛЕ]] | |-align=center |bgcolor="#BCEE68"|2011/12 |bgcolor="#BCEE68"|А РФГ |bgcolor="#BCEE68"|'''5''' |bgcolor="#BCEE68"|30 |bgcolor="#BCEE68"|18 |bgcolor="#BCEE68"|8 |bgcolor="#BCEE68"|5 |bgcolor="#BCEE68"|57:28 |bgcolor="#BCEE68"|59 |bgcolor="#32CD32"|'''1/2 финал''' |bgcolor="##FFDEA"|ШЛ / ЛЕ | |-align=center |bgcolor="#BCEE68"|2012/13 |bgcolor="#BCEE68"|А РФГ |bgcolor="#BCEE68"|'''5''' |bgcolor="#BCEE68"|30 |bgcolor="#BCEE68"|15 |bgcolor="#BCEE68"|5 |bgcolor="#BCEE68"|10 |bgcolor="#BCEE68"|56:24 |bgcolor="#BCEE68"|50 |bgcolor="#66CCFF"|'''1/4 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|— | |-align=center |bgcolor="#CC9966"|2013/14 |bgcolor="#CC9966"|А РФГ |bgcolor="#CC9966"|'''3''' |bgcolor="#CC9966"|38 |bgcolor="#CC9966"|21 |bgcolor="#CC9966"|9 |bgcolor="#CC9966"|8 |bgcolor="#CC9966"|74:37 |bgcolor="#CC9966"|72 |bgcolor="#66CCFF"|'''1/4 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|— | |-align=center |bgcolor="#FFDEA"|2014/15 |bgcolor="#FFDEA"|А РФГ |bgcolor="#FFDEA"|'''4''' |bgcolor="#FFDEA"|32 |bgcolor="#FFDEA"|16 |bgcolor="#FFDEA"|6 |bgcolor="#FFDEA"|10 |bgcolor="#FFDEA"|49:36 |bgcolor="#FFDEA"|54 |bgcolor="#66CCFF"|'''1/4 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|— | |-align=center |bgcolor="#FF0000"|2015/16 |bgcolor="#FF0000"|А РФГ |bgcolor="#FF0000"|'''10''' |bgcolor="#FF0000"| |bgcolor="#FF0000"| |bgcolor="#FF0000"| |bgcolor="#FF0000"| |bgcolor="#FF0000"| |bgcolor="#FF0000"| |bgcolor="#32CD32"|'''1/2 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|— |* – ''Отборът на Литекс е изваден от А група за пролетния дял заради дисциплинарно нарушение на правилника.'' |-align=center |bgcolor="#ffff99"|[[Трета лига 2016/17|2016/17]] |bgcolor="#ffff99"|[[Трета лига]] |bgcolor="#ffff99"|'''1''' |bgcolor="#ffff99"|28 |bgcolor="#ffff99"|25 |bgcolor="#ffff99"|2 |bgcolor="#ffff99"|1 |bgcolor="#ffff99"|114:9 |bgcolor="#ffff99"|77 |bgcolor="#32CD32"|'''1/2 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|— | |-align=center |bgcolor="#f1f5fc"|[[Втора лига 2017/18|2017/18]] |bgcolor="#f1f5fc"|[[Втора професионална футболна лига|Втора лига]] |bgcolor="#f1f5fc"|'''10''' |bgcolor="#f1f5fc"|30 |bgcolor="#f1f5fc"|10 |bgcolor="#f1f5fc"|9 |bgcolor="#f1f5fc"|11 |bgcolor="#f1f5fc"|26:26 |bgcolor="#f1f5fc"|39 |bgcolor="#66CCFF"|'''1/4 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|— | |-align=center |bgcolor="#f1f5fc"|[[Втора лига 2018/19|2018/19]] |bgcolor="#f1f5fc"|Втора лига |bgcolor="#f1f5fc"|'''5''' |bgcolor="#f1f5fc"|30 |bgcolor="#f1f5fc"|12 |bgcolor="#f1f5fc"|9 |bgcolor="#f1f5fc"|9 |bgcolor="#f1f5fc"|43:26 |bgcolor="#f1f5fc"|45 |bgcolor="#FF00FF"|'''1/16 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|— | |-align=center |bgcolor="#f1f5fc"|[[Втора лига 2019/20|2019/20]] |bgcolor="#f1f5fc"|Втора лига |bgcolor="#f1f5fc"|'''7''' |bgcolor="#f1f5fc"|20 |bgcolor="#f1f5fc"|9 |bgcolor="#f1f5fc"|5 |bgcolor="#f1f5fc"|6 |bgcolor="#f1f5fc"|29:15 |bgcolor="#f1f5fc"|32 |bgcolor="#FFB1EA"|'''1/8 финал''' |bgcolor="#f1f5fc"|— | | |-align=center |bgcolor="#f1f5fc"|[[Втора лига 2020/21|2020/21]] |bgcolor="#f1f5fc"|Втора лига |bgcolor="#f1f5fc"|'''7''' |bgcolor="#f1f5fc"|30 |bgcolor="#f1f5fc"|9 |bgcolor="#f1f5fc"|12 |bgcolor="#f1f5fc"|9 |bgcolor="#f1f5fc"|36:31 |bgcolor="#f1f5fc"|39 |bgcolor="#FFB1EA"|Предварителен кръг |bgcolor="#f1f5fc"|— | |-align=center |bgcolor="#f1f5fc"|[[Втора лига 2021/22|2021/22]] |bgcolor="#f1f5fc"|Втора лига |bgcolor="#f1f5fc"|'''13''' |bgcolor="#f1f5fc"|36 |bgcolor="#f1f5fc"|12 |bgcolor="#f1f5fc"|9 |bgcolor="#f1f5fc"|15 |bgcolor="#f1f5fc"|41:42 |bgcolor="#f1f5fc"|45 |bgcolor="#FF00FF"|Предварителен кръг |bgcolor="#f1f5fc"|— | |} {{clear}} == Известни футболисти, излезли от ловешката школа == [[Файл:Petar hubchev.jpg|мини|ляво|220px|[[Петър Хубчев]] – една от легендите на клуба.]] [[Файл:Ivaylo Petev (cropped).JPG|мини|180px|[[Ивайло Петев]] – друга клубна легенда]] {| align=center style="font-size: 90%; border-collapse:collapse" border=0 cellspacing=0 cellpadding=2 |- align=center bgcolor="#FF8C00" !width=230|<span style="color:#FFFFFF">Юноши на клуба</span> !width=15; rowspan=13; style="background:white;"| |- style="background:#F5F5F5;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Георги Денев]] |- style="background:#FFFFFF;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Петър Хубчев]] |- style="background:#F5F5F5;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Ферарио Спасов]] |- style="background:#FFFFFF;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Бончо Генчев]] |- style="background:#F5F5F5;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Витомир Вутов]] |- style="background:#FFFFFF;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Пламен Линков]] |- style="background:#F5F5F5;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Ивайло Петев]] |- style="background:#FFFFFF;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]] |- style="background:#F5F5F5;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Радослав Димитров]] |- style="background:#FFFFFF;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Филип Филипов (футболист, р. 1988)|Филип Филипов]] |- style="background:#F5F5F5;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Дилян Колев]] |- style="background:#FFFFFF;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Георги Пашов (футболист)|Георги Пашов]] |- style="background:#F5F5F5;" |align=left|: {{Флагче|Бразилия}} [[Диего Фераресо]] |- style="background:#FFFFFF;" |align=left|: {{Флагче|България}} [[Симеон Славчев (футболист)|Симеон Славчев]] |} == С най-много шампионатни мачове и индивидуални отличия == [[Файл:Nebojša Jelenković1.JPG|мини|ляво|150px|[[Небойша Йеленкович]] – чужденецът с най-много срещи в историята на [[А футболна група|А група]].]] [[Файл:Georgi Milanov-3.JPG|мини|180px|[[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]] – [[Футболист № 1 на България]] за 2012 г.]] {| align=center style="font-size: 90%; border-collapse:collapse" border=0 cellspacing=0 cellpadding=2 |- align=center bgcolor="#FF8C00" !width=230|<span style="color:#FFFFFF">Рекордьори в [[А футболна група|А група]]</span> !width=40|[[Файл:Captain_sports.svg|15px]] !width=15; rowspan=13; style="background:white;"| !width=230|<span style="color:#FFFFFF">Голмайстори на А група</span> !width=40 |[[Файл:Football_(soccer_ball).svg|15px]] |- style="background:#F5F5F5;" |align=left|: {{Флагче|Сърбия}} [[Небойша Йеленкович]] |align=center|297 | align="left" |[[А група 1998/99|1998/99]]: {{Флагче|България}} [[Димчо Беляков]] |align=center| 21 |- style="background:#FFFFFF;" | align=left|: {{Флагче|България}} [[Витомир Вутов]] |align=center|212 |align="left" | [[А група 2005/06|2005/06]]: {{Флагче|Словения}} [[Миливое Новакович]] |align=center|16 |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Живко Желев]] |align=center|196 |align="left" | [[А футболна група 2009/10|2009/10]]: {{Флагче|Франция}} [[Вилфрид Нифлор]] |align=center|19 |- style="background:#FFFFFF;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] |align=center|180 | [[А футболна група 2013/14|2013/14]]: {{Флагче|Колумбия}} [[Вилмар Джордан]] |align=center|20 |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|Бразилия}} [[Сандриньо]] |align=center|173 |align="left" | |align=center| |- style="background:#FFFFFF;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Николай Димитров-Джаич]] |align=center|170 |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Стефан Юруков]] |align=center|149 | align="left" | |align=center| |- style="background:#FFFFFF;" |align="left" |: {{Флагче|България}} Димчо Беляков |align=center|143 |align=center bgcolor="#FF8C00" |<span style="color:#FFFFFF">[[Футболист № 1 на България]]</span> |align=center bgcolor="#FF8C00"|[[Файл:Football_(soccer_ball).svg|15px]] |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Михаил Венков]] |align=center|138 | align="left" |2012: {{Флагче|България}} [[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]] |align=center| |- style="background:#FFFFFF;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Светослав Тодоров]] |align=center|129 |align="left" | |align=center| |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Петър Занев]] |align=center|126 | align="left" | |align=center| |- style="background:#FFFFFF;" |align="left" |: {{Флагче|Бразилия}} [[Том (футболист)|Том]] |align=center|123 |align="left" | |align=center| |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Кирил Николов (футболист)|Кирил Николов]] |align=center|119 |- style="background:#FFFFFF;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р.1985)|Пламен Николов]] |align=center|112 |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Николай Бодуров]] |align=center|109 |- style="background:#FFFFFF;" |align="left" |: {{Флагче|Мароко}} [[Мурад Хидиуед]] |align=center|108 |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|България}} [[Атанас Борносузов]] |align=center|106 |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|България}} Георги Миланов |align=center|106 |- style="background:#FFFFFF;" |align="left" |: {{Флагче|Босна}} [[Джемал Берберович]] |align=center|102 |- style="background:#F5F5F5;" |align="left" |: {{Флагче|Сърбия}} [[Златомир Загорчич]] |align=center|100 |} {{clear}} Последно обновяване: 13 септември 2014 г. == Треньори в новата история на клуба == [[Файл:Hristo Stoichkov FC Litex Lovech manager.JPG|мини|150px|Носителят на [[Златна обувка]], [[Златна топка на ФИФА|Златна топка]], [[Шампионска лига на УЕФА|КЕШ]] и [[Купа на носителите на купи|КНК]] – [[Христо Стоичков]].]] [[Файл:Ljupko Petrović.JPG|мини|150px|Носителят на [[Шампионска лига на УЕФА|КЕШ]] за [[Купа на европейските шампиони 1990/91|1990/91]] г. [[Люпко Петрович]].]] {| class="toccolours" border="1" cellpadding="0" cellspacing="3" style="margin:0.9 em;" font-size:90%;"cellpadding=4 cellspacing=3 width=60% |+ ''' Списък на треньорите на ПФК Литекс Ловеч''' !style="background:#FF8C00; color:#FFFFFF;"| Нац. !style="background:#FF8C00; color:#FFFFFF;"| ТРЕНЬОР !style="background:#FF8C00; color:#FFFFFF;"| ОТ !style="background:#FF8C00; color:#FFFFFF;"| ДО !style="background:#FF8C00; color:#FFFFFF;"| УСПЕХИ |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Цецо Зеленски]]||1984||1988||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Кирил Ивков]]||1988||1989||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Стефан Аладжов]]||1989||1990||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Христо Данчев (треньор)|Христо Данчев]]||1990||1991||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Кирил Станков]]||1991||1992||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Радослав Здравков]]||Юни 1993||Май 1994||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Борис Ангелов]]||Юни 1994||Май 1995||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Георги Денев]]||Май 1995||Май 1996||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Ферарио Спасов]]||Май 1996||Май 1997||Шампион [[Б футболна група|Б група]] |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||[[Драголюб Беклавац]]||Май 1997||Август 1997||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Димитър Димитров – Херо]]||Септември 1997||Август 1998||[[Първенство на България по футбол|Шампион]] |-align=center |{{Флагче|България}}||Ферарио Спасов||Септември 1998||Юни 1999||Шампион |-align=center |{{Флагче|България}}||Димитър Димитров – Херо||Юни 1999||Август 1999||– |-align=center |{{Флагче|България}}||Ферарио Спасов||Август 1999||Декември 1999||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||[[Чедомир Джоинджевич]]||Януари 2000||Юни 2000||– |-align=center |{{Флагче|Румъния}}||[[Михай Стойкица]]||Юли 2000||Октомври 2000||– |-align=center |{{Флагче|България}}||Ферарио Спасов||Октомври 2000||Септември 2003||[[Купа на България]] |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}{{флагче|България|България}}||[[Драголюб Симонович]]||Септември 2003||Февруари 2004||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||[[Люпко Петрович]]||Февруари 2004||Май 2004||Купа на България |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Стойчо Младенов]]||Юни 2004||Октомври 2004||– |-align=center |{{Флагче|Израел}}||[[Ицхак Шум]]||Януари 2005||Май 2005||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}{{флагче|България|България}}||Драголюб Симонович||Май 2005||Май 2005||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||Люпко Петрович||Юли 2005||Май 2007||– |-align=center |{{Флагче|България}}||Ферарио Спасов||Юни 2007||Ноември 2007||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||[[Миодраг Йешич]]||5 ноември 2007||19 май 2008||Купа на България |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Станимир Стоилов]]||16 юни 2008||28 август 2009||Купа на България |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Ангел Червенков]]||29 август 2009||5 август 2010||Шампион |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Петко Петков (футболен треньор)|Петко Петков]]||5 август 2010||3 септември 2010||[[Суперкупа на България 2010|Суперкупа на България]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Любослав Пенев]]||3 септември 2010||24 октомври 2011||Шампион |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Атанас Джамбазки]]||24 октомври 2011||4 януари 2012||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Христо Стоичков]]||5 януари 2012||5 юни 2013||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}{{Флагче|България}}||[[Златомир Загорчич]]||9 юни 2013<ref>[http://pfclitex.com/site/bg/events.php?id=585 Официално: Златомир Загорчич пое Литекс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131004203250/http://pfclitex.com/site/bg/events.php?id=585 |date=2013-10-04 }} pfclitex</ref>||31 март 2014||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||Миодраг Йешич||31 март 2014<ref>[http://pfclitex.com/llfc/?p=1597 _DSC2455 Официално:Миодраг Йешич е новият наставник на Литекс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140407062522/http://pfclitex.com/llfc/?p=1597 |date=2014-04-07 }} pfclitex (31.03.2014)</ref>||27 май 2014||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Красимир Балъков]]||27 май 2014<ref>[http://pfclitex.com/llfc/?p=2213 Официално:Красимир Балъков е новият старши-треньор на Литекс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160318141917/http://pfclitex.com/llfc/?p=2213 |date=2016-03-18 }} pfclitex (27.05.2014)</ref>||11 юли 2015 г.<ref>[http://pfclitex.com/llfc/?p=5743 Официално: Литекс прие оставката на Балъков]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||Люпко Петрович||12 юли 2015 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://pfclitex.com/llfc/?p=5750 |заглавие=Официално: Люпко Петрович пое Литекс |достъп_дата=2015-07-19 |архив_дата=2017-08-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170817204655/http://pfclitex.com/llfc/?p=5750 }}</ref>||5 август 2015 г.||– |-align=center |{{Флагче|Румъния}}||[[Лауренциу Регекампф]]||7 август 2015 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://pfclitex.com/llfc/?p=6087 |заглавие=Лауренциу Регекампф официално пое Литекс |достъп_дата=2015-08-08 |архив_дата=2015-12-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151222131744/http://pfclitex.com/llfc/?p=6087 }}</ref>||3 декември 2015 г.||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||Люпко Петрович||3 декември 2015 г.||22 януари 2016 г.||– |-align=center |{{Флагче|България}}||Любослав Пенев||22 януари 2016 г.||6 юни 2016 г.||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Живко Желев]]||3 юли 2016 г.|| 22 юни 2022 ||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Андрей Андреев]]||22 юни 2022 г.|| 16 март 2023 г. ||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||[[Люпко Петрович]]||16 март 2023 г.|| 26 юни 2023 г. ||– |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Добромир Митов]]||26 юни 2023 г.|| октомври 2023 г. ||– |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}||[[Ален Тупаич]]||17 октомври 2023 г.|| 13 юни 2024 г. ||– |-align=center |} == Национали на своите страни, играещи или играли в отбора == {{колони|4| * {{Флагче|България}} [[Георги Денев]] * {{Флагче|България}} [[Петър Хубчев]] * {{Флагче|България}} [[Димчо Беляков]] * {{Флагче|България}} [[Росен Кирилов]] * {{Флагче|България}} [[Радостин Кишишев]] * {{Флагче|България}} [[Стойчо Стоилов]] * {{Флагче|България}} [[Ивайло Петков]] * {{Флагче|Сърбия}}{{Флагче|България}} [[Златомир Загорчич]] * {{Флагче|Сърбия}}{{Флагче|България}} [[Драголюб Симонович]] * {{Флагче|България}} [[Светослав Тодоров]] * [[Файл:Flag of SFR Yugoslavia.svg|20px|]] [[Игор Богданович]] * {{Флагче|България}} [[Живко Желев]] * {{Флагче|България}} [[Стефан Юруков]] * {{Флагче|България}} [[Здравко Здравков (футболист)|Здравко Здравков]] * {{Флагче|България}} [[Христо Йовов]] * {{Флагче|Сърбия}}{{Флагче|България}} [[Зоран Янкович (футболист)|Зоран Янкович]] * {{Флагче|България}} [[Михаил Венков]] * {{Флагче|България}} [[Витомир Вутов]] * {{Флагче|Албания}} [[Алтин Хаджи]] * {{Флагче|Албания}} [[Албан Буши]] * {{Флагче|Румъния}} [[Валериу Ракита]] * {{Флагче|Румъния}} [[Еуген Трика]] * {{Флагче|Азербайджан}} [[Емин Гулиев]] * {{Флагче|Мароко}} [[Мурад Хидиуед]] * {{Флагче|Мароко}} [[Абдел-Карим Киси|Абделкарим Киси]] * {{Флагче|Северна Македония}} [[Роберт Попов]] * {{Флагче|Венецуела}} [[Алехандро Сичеро]] * {{Флагче|Босна}} [[Джемал Берберович]] * {{Флагче|Босна}} [[Владан Груич]] * {{Флагче|Словения}} [[Миливое Новакович]] * {{Флагче|Словения}} [[Александър Родич]] * {{Флагче|България}} [[Ивелин Попов]] * {{Флагче|България}} [[Пламен Николов (футболист, р.1985)|Пламен Николов]] * {{Флагче|България}} [[Станислав Генчев]] * {{Флагче|България}} [[Станислав Манолев]] * {{Флагче|Румъния}} [[Флорин Брату]] * {{Флагче|България}} [[Николай Бодуров]] * {{Флагче|България}} [[Петър Занев]] * {{Флагче|България}} [[Христо Янев]] * {{Флагче|България}} [[Александър Цветков (футболист)|Александър Цветков]] * {{Флагче|България}} [[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]] * {{Флагче|България}} [[Илко Пиргов]] * {{Флагче|България}} [[Илия Миланов]] * {{Флагче|Албания}} [[Армандо Ваюши]] * {{Флагче|Албания}} [[Юрген Джазула]] * {{Флагче|България}} [[Симеон Славчев (футболист)|Симеон Славчев]] * {{Флагче|България}} [[Страхил Попов]] * {{Флагче|България}} [[Кирил Десподов]] * {{Флагче|България}} [[Кристиян Малинов]] * {{Флагче|България}} [[Антон Недялков]] }} * Забележка: ''В списъка са включени само играчи, които са/са били активни национали в мъжките гарнитури на страните си по време на престоя си в Литекс. Пълният списък на футболистите носили екипа на Литекс можете да откриете в'' [[:Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] == Трансфери == {| class="toccolours" border="1" cellpadding="0" cellspacing="3" align="left" style="margin:0.9 em;" font-size:40%;"cellpadding=4 cellspacing=3 width=45% |+ '''Продажби зад граница''' !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;"| Нац. !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;"| Състезател !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;"| Поз. !style="background:#228B22; color:#FFFFFF;"| Клуб |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Ивайло Иларионов]]||Н||{{Флагче|Австрия}} [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|Адмира Вакер]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Светослав Тодоров]]||Н||{{Флагче|Англия}} [[ФК Уест Хям Юнайтед|Уест Хям]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Радостин Кишишев]]||З||{{Флагче|Англия}} [[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Димчо Беляков]]||Н||{{Флагче|Германия}} [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Стойчо Стоилов]]||Х||{{Флагче|Германия}} Нюрнберг |-align=center |{{Флагче|Румъния}}||[[Аурелиан Патрашку]]||Х||{{Флагче|Италия}} [[Пиаченца Калчо|Пиаченца]] |-align=center |{{Флагче|Сърбия}}{{Флагче|България}}||[[Златомир Загорчич]]||З||{{Флагче|Швейцария}} [[ФК Лугано|Лугано]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Кирил Николов (футболист)|Кирил Николов]]||Х||{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Брага]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Иван Бандаловски]]||З||{{Флагче|Нидерландия}} [[Фейенорд]] |-align=center |{{Флагче|Румъния}}||[[Еуген Трика]]||АХ||{{Флагче|Израел}} [[Макаби (Тел Авив)]] |-align=center |{{Флагче|Мароко}}||[[Абдулкарим Киси]]||АХ||{{Флагче|Нидерландия}} [[СК Хееренвеен|Хееренвеен]] |-align=center |{{Флагче|Франция}}||[[Жан-Филип Кайе]]||З||{{Флагче|Белгия}} [[КРК Генк|Генк]] |-align=center |{{Флагче|Словения}}||[[Миливое Новакович]]||Н||{{Флагче|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Петър Занев]]||З||{{Флагче|Испания}} [[Селта Виго]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Живко Желев]]||З||{{Флагче|Румъния}} [[ФК Оцелул|Оцелул]] |-align=center |{{Флагче|Северна Македония}}||[[Роберт Попов]]||З||{{Флагче|Франция}} [[АЖ Оксер|Оксер]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Станислав Манолев]]||З||{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] |-align=center |{{Флагче|Бразилия}}||[[Родриго Галато]]||В||{{Флагче|Испания}} [[ФК Малага|Малага]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Ивелин Попов]]||Н||{{Флагче|Турция}} [[Газиантепспор]] |-align=center |{{Флагче|Бразилия}}||[[Дока Мадурейра]]||Н||{{Флагче|Турция}} [[Истанбул ББ]] |-align=center |{{Флагче|Босна}}||[[Джемал Берберович]]||З||{{Флагче|Германия}} [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]] |-align=center |{{Флагче|Бразилия}}||[[Уелингтон Брито да Силва|Том]]||Н||{{Флагче|Турция}} Истанбул ББ |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Пламен Николов (футболист, р.1985)|Пламен Николов]]||З||{{Флагче|Русия}} [[Том Томск]] |-align=center |{{Флагче|България}}||Петър Занев||З||{{Флагче|Украйна}} [[ФК Волин Луцк|Волин Луцк]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]]||АХ||{{Флагче|Русия}} [[ПФК ЦСКА (Москва)|ЦСКА Москва]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Исмаил Иса]]||Н||{{Флагче|Молдова}} [[ФК Шериф Тираспол|Шериф Тираспол]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Симеон Славчев (футболист)|Симеон Славчев]]||Х||{{Флагче|Португалия}} [[Спортинг Лисабон]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Николай Бодуров]]||З||{{Флагче|Англия}} [[ФК Фулъм|Фулъм]] |-align=center |{{Флагче|Албания}}||[[Армандо Ваюши]]||Н||{{Флагче|Италия}} [[Киево]] |-align=center |{{Флагче|Колумбия}}||[[Вилмар Джордан]]||Н||{{Флагче|Китай}} [[ФК Тиендзин Теда|Тиендзин Теда]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Васил Божиков]]||З||{{Флагче|Турция}} [[Касъмпаша СК|Касъмпаша]] |-align=center |{{Флагче|Колумбия}}||[[Данило Асприля]]||Н||{{Флагче|ОАЕ}} [[Ал Аин]] |-align=center |{{Флагче|България}}||[[Страхил Попов]]||З||{{Флагче|Турция}} Касъмпаша |-align=center |} {{clear}} == Химн == {{колони|3| ''И идем силни, твърди смели''{{Br}} ''със гордо вдигнати глави''{{Br}} ''гласът на Осъм и Балкана''{{Br}} ''духът ни в битките кали!''{{Br}} ''Напред оранжево-зелени''{{Br}} ''понесли Литекс на гърди''{{Br}} ''с духа на Осъм и Балкана играй'' {{Br}} ''докрай и победи!''{{Br}} ''И пътят си покри със слава''{{Br}} ''превземай всеки нов стадион''{{Br}} ''с духа на Осъм и Балкана''{{Br}} ''ще бъде Литекс шампион!''{{Br}} }} == Вижте също == * [[Екипи на ПФК Литекс (Ловеч)]] == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Общомедия|PFC Litex Lovech}} * [http://pfclitex.com/llfc/ Официален сайт на Литекс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140320215100/http://pfclitex.com/llfc/ |date=2014-03-20 }} * [https://www.facebook.com/litexfc/ Официална Фейсбук страница на Литекс] * [http://www.uefa.com/footballEurope/Club=64126/competition=14/index.html/ Литекс в сайта на УЕФА] * [https://www.flashscore.bg/team/fc-lovech/dUDTZCdA/ Литекс - резултати] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230818114655/https://www.flashscore.bg/team/litex-lovech/dUDTZCdA/ |date=2023-08-18 }} Резултати от последните мачове на ФК Литекс {{fb старт}} {{ПФКЛитекс}} {{fb край}} {{Б Група}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:ПФК Литекс (Ловеч)| ]] cxyfwgmwt4g6bkj7m5lvpqgyxf1464k 0 18664 12415771 12381549 2024-11-18T13:13:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415771 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кипър|Кипър (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Кипър | официално-име-бг = Република Кипър | официално-име = {{lang|el|Κυπριακή Δημοκρατία}}<br>{{lang|tr|Kıbrıs Cumhuriyeti}} | особен-статут = частично призната държава | химн = [[Химн на Гърция|Ύμνος εις την Ελευθερίαν]] | химн-файл = Hymn to liberty instrumental.oga | демоним = [[Население на Кипър|кипърец]] | карта = Republic of Cyprus (orthographic projection).svg | карта-описание = Република Кипър в тъмнозелено. [[Северен Кипър]] е показан в светлозелено. | столица = [[Никозия]] | най-голям-град = Никозия | официален-език = [[гръцки език|гръцки]], [[турски език|турски]] | религия = 72,3% [[християнство]]<br>25,0% [[ислям]]<br>1,9% [[нерелигиозност]]<br>0,8% други | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Република Кипър|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Никос Христодулидис]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Република Кипър|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = ''вакантно'' | законодателна-власт = [[Камара на представителите на Кипър|Камара на представителите]] | събитие-вид = Независимост | събитие-бел = от [[Великобритания]] | събитие1 = Лондонско-Цюрихско споразумение | събитие-дата1 = 19 февруари 1959 г. | събитие2 = Обявена независимост | събитие-дата2 = 16 август 1960 г. | събитие3 = Ден на независимостта | събитие-дата3 = 1 октомври 1960 г. | дата-вход-ЕС = 1 май 2004 г. | площ-място = 162-ро | води% = 0,11 | население-година = 2023 | население = 1 263 271 | население-източник = <ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 ec.europa.eu]</ref> | население-място = 158-о | население-градско = 66,8 | население-градско-място = 80-о | население-гъстота-място = 82-ро | население-оценка-година = 2021 | население-оценка = 1 244 188 | БВП-година = 2023 | БВП = 49,655 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 124-то | БВП-на-човек = 53 931 щ.д. | БВП-на-човек-място = 32-ро | БВП-ном-година = 2023 | БВП-ном-общо = 32,032 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 104-то | БВП-ном-на-човек = 34 791 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 27-о | Джини-година = 2022 | Джини = 29,4 | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | ИЧР-година = 2022 | ИЧР = 0,907 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 29-о | продълж-живот = 80,8 | продълж-живот-място = 28-о | дет-смъртност = 2,4 | дет-смъртност-място = 45-о | грамотност = 96,8 | грамотност-място = 57-о | валута = [[Евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | климат = [[Субтропици|субтропичен]]<br>[[Средиземноморски климат|средиземноморски]] | организации = [[ООН]], [[ЕС]], [[Общност на нациите|ОН]], [[ОССЕ]], [[Съвет на Европа|СЕ]] | платно-движение = ляво | код-ISO = CY | TLD = [[.cy]] | телефонен-код = +357 | ITU префикс = C4, H2, P3, 5B }} '''Република Кипър''' ({{lang|el|Κυπριακή Δημοκρατία}}) е [[държава]], разположена на [[Кипър (остров)|остров Кипър]]. Двата основни и официални езика в Република Кипър са гръцкият и турският. [[Кипър (остров)|Остров Кипър]] е разделен на три части – Република Кипър (член на ЕС), [[Севернокипърска турска република]] (която няма официално международно признание извън Турция) и британските военни бази Акротири и Декелия. Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Древна Гърция, Египет, Рим, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството. Островът е изключително богат на исторически забележителности – замъкът на [[Пафос]], разкопките на комплекс от древни вили, Гробниците на Кралете, християнски базилики, древни езически храмове, укрепления и неолитни поселища. == История == {{основна|История на Кипър}} В Кипър са открити находки от [[неолит]]а (7000 – 3800 г. пр. Хр.). Едни от първите заселници на острова са [[микенци]]те и [[финикийци]]те (1050 – 600 г. пр. Хр.), а по-късно там се заселват и [[асирийци]], египтяни и [[перси]] (700 – 475 г. пр. Хр.). Последни там се установяват [[гърци]]те. [[Файл:EdwardICrusadeMap.jpg|190px|мини|ляво|Карта на Кипър и Близкия изток през [[1271]] г.]] През [[Средновековие]]то там се утвърждават [[кръстоносци]]те, които завземат острова на [[1 юни]] [[1191]] г. Офанзивата е водена от [[Ричард Лъвското сърце]]. Основано е [[Кипърско кралство|Кипърското кралство]], една от [[кръстоносни държави|кръстоносните държави]]. През [[1271]] г. Кипър е подложен на атака от [[мамелюци]]те, но те са спрени при Лимасол. По това време владетел на Кипърското кралство е [[Юг III]], който наследява на трона [[Юг II]]. === Кипър под владението на Османската империя === [[Файл:Buyuk Han, Nicosia - panoramio.jpg|мини|225x225пкс|Бююк Хан, кервансарай в Никозия е пример за оцелялата османска архитектура в Кипър.]] През 1570 г. пълномащабно османско нападение с 60 000 войници поставя острова под османски контрол, въпреки твърдата съпротива на жителите на Никозия и Фамагуста. Османските сили, които превземат Кипър, избиват много гръцки и арменски християни. Предишният латински елит е унищожен и се случва първата значителна демографска промяна след [[Античност]]та с формирането на мюсюлманска общност.<ref>{{Цитат книга|last=Mallinson|first=William|title=Cyprus: A Modern History|url=https://archive.org/details/cyprusmodernhist0000mall_o5o8|year=2005|month=6|lang=en|isbn=978-1-85043-580-8}}</ref> Войници, които са се сражавали в завладяването, се заселват на острова, а от Мала Азия са доведени турски селяни и занаятчии. Тази нова общност включва също прогонени анадолски племена, „нежелани“ лица и членове на различни „обезпокоителни“ мюсюлмански секти, както и редица новопокръстени.<ref>{{Цитат книга|last=Jennings|first=Ronald|title=Christians and Muslims in Ottoman Cyprus and the Mediterranean World, 1571 – 1640|url=https://archive.org/details/christiansmuslim0000jenn|year=1993|lang=en|isbn=978-0-8147-4181-8|pages=[https://archive.org/details/christiansmuslim0000jenn/page/232 232]}}</ref> Османците премахват съществуващата феодална система и прилагат системата на [[миллет]]ите, при която немюсюлманските народи се управляват от собствените си религиозни власти. За разлика от времето на латинското управление, главата на Кипърската църква е назначен за водач на кипърското гръцко население и действа като посредник между кипърските християни и османските власти. Този статут гарантира, че Църквата на Кипър е в състояние да сложи край на постоянните посегателства на Римокатолическата църква. Османското владичество на Кипър е на моменти безразлично, на моменти потисническо, в зависимост от темперамента на султаните и местните власти, и на острова започва икономически упадък, продължил повече от 250 години. Съотношението на мюсюлманите към християните варира през периода на османското владичество. През 1777 – 78 г. населението съдържа 47 000 мюсюлмани и 37 000 християни на острова. Към 1872 г.населението на острова се увеличава до 144 000, включващи 44 000 мюсюлмани и 100 000 християни. Мюсюлманското население включва множество крипто-християни, включително ''Линобамбаки'', крипто-католическа общност, която възниква поради религиозно преследване на католическата общност от османските власти, тази общност ще се асимилира в общността на кипърските турци по време на британското управление. Веднага след избухването на [[Гръцката война за независимост]] през 1821 г. няколко кипърски гърци заминават за Гърция, за да се присъединят към гръцките сили. В отговор османският управител на Кипър арестува и екзекутира 486 видни кипърски гърци, включително Киприан и четирима други епископи. През 1828 г. първият президент на съвременна Гърция, [[Йоанис Каподистриас]] призовава за обединение на Кипър с Гърция и се провеждат многобройни малки въстания. Реакцията на османското управление води до въстания както на кипърските гърци, така и на кипърските турци, въпреки че нито едно от тях не е успешно. След векове на пренебрежение от страна на Османската империя, бедността на повечето хора и все по-настоятелните бирници подхранват гръцкия национализъм и до XX век идеята за [[еносис]], или съюз с отскоро независима Гърция, е здраво вкоренена сред кипърските гърци. По време на османското владичество, числеността, записването в училище и грамотността са ниски. Тенденцията се запазва известно време след края на османското владичество и след това бързо се променя в посока увеличение през ХХ век. === Колония на Великобритания === {{раздел-мъниче}} До 1960 г. островът е колония на Великобритания, след което получава независимост. Все още на острова се намират две действащи военни бази под юрисдикцията на Обединеното кралство. === Независимост и турска окупация === {{раздел-мъниче}} На [[1 октомври]] [[1960]] г. Кипър получава независимост от Великобритания. Първият президент на републиката е архиепископът [[Макариос III]] (1913 – 1977), който обединява църковната и светската власт. През [[1963]] – [[1964]] г. настъпват размирици, организирани от гръцки националисти. През 1964 г. в страната са разположени базите на умиротворителните войски на ООН, чиято мисия продължава до днес. На [[20 юли]] [[1974]] г. турските войски предприемат десант, след прогръцкия преврат, организиран от режима на полковниците с цел присъединяване към Гърция и така стъпват на северното крайбрежие на острова. Те завземат около една трета от острова и окупират северната му част. През [[1983]] г. в окупираната от турците част на острова предводителят на турските кипърци [[Рауф Денкташ]] основава [[Севернокипърска турска република]]. През 1974 г. след кратък период на насилие между гърци и турци, близо една трета от острова е окупирана от турски войски по силата на [[Гаранционен договор|Гаранционния договор]] от 1960 г. Хиляди кипърски гърци са принудени да избягат за една нощ от домовете си на юг, губят цялото си имущество и никога повече не се завръщат в домовете си. Създадена е Севернокипърската турска република. Окупираните територии са разделени чрез „[[Зелена линия (Кипър)|Зелена линия]]“, дълга 180 km и охранявана от войски на [[ООН]]. Тази граница минава през столицата [[Никозия]], която е последната разделена столица в света след падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]]. През 2007 г. части от границата са разрушени откъм южната ѝ половина. == География == === Природа === Природата е съчетание от планини и равнини. Има две основни планински вериги – [[Пентадактилос]] в северната и [[Троодос]] в централната и югоизточната част на острова. Между тях се простира плодородната равнина [[Месаория]].<ref name="ЕС">[http://europa.eu/about-eu/countries/member-countries/cyprus/index_bg.htm Европейски съюз. Кипър]</ref> Десет процента от територията е използвана за пасища. В миналото островът е бил покрит с гори, но днес те са изсечени и на тяхно място има [[маквиси]] и твърди иглолистни гори. Климатът е субтропичен и средиземноморски, с мека [[зима]] и сухо, горещо [[лято]]. През лятото няма дъжд, а през зимата падат оскъдни [[валеж]]и. {| class="wikitable" |+ Средни температури за Кипър ! температура ! яну ! фев ! мар ! апр ! май ! юни ! юли ! авг ! сеп ! окт ! ное ! дек |- | минимална | 3&nbsp;°C | 6&nbsp;°C | 7&nbsp;°C | 11&nbsp;°C | 16&nbsp;°C | 20&nbsp;°C | 23&nbsp;°C | 22&nbsp;°C | 19&nbsp;°C | 16&nbsp;°C | 11&nbsp;°C | 7&nbsp;°C |- | максимална | 15&nbsp;°C | 16&nbsp;°C | 19&nbsp;°C | 23&nbsp;°C | 29&nbsp;°C | 33&nbsp;°C | 44&nbsp;°C | 45&nbsp;°C | 45&nbsp;°C | 28&nbsp;°C | 22&nbsp;°C | 17&nbsp;°C |} == Политика == Република Кипър е член на [[Европейския съюз]] от 1 май 2004 г. [[Евро]]то е въведено като официална валута от 1 януари 2008 г. При започването на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС Брюксел постави предварителното условие за изтегляне на военните ѝ сили от Кипър. === Държавно устройство === {{основна|Държавно устройство на Кипър}} '''Република Кипър''' е президентска република, като всяка новоизбрана президентска двойка получава [[мандат]] от пет години. Изпълнителната власт се упражнява от 11-членен министерски съвет. Президентът определя министрите, членове на министерския съвет и правителствения говорител. Министрите ръководят работата на повереното им ведомство, отговарят за прилагането на законите, подготовката на проектобюджета на министерството. Законодателната власт по конституция принадлежи на парламента. Парламентът на Република Кипър се избира за срок от 5 години по пропорционалната система. Съгласно конституцията на републиката съдебната власт е независима. Основен орган на съдебната власт е Върховният конституционен съд на Република Кипър. Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и на него са подчинени 6 областни съдилища и неголям брой районни съдилища. Председателите на ВКС и ВС се определят от президента за срок от 5 години. Местното самоуправление се упражнява от градските и селските общински съвети. Градските общински съвети се занимават с управлението на градовете и големите селскостопански райони на страната, докато селските общински съвети упражняват местно самоуправление в рамките на селата. Те са независими от държавата органи и членовете им се избират на общински избори с обикновено мнозинство. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Кипър}} Кипър е съставен 6 окръга, разделени на общо общини, но заради разделението на острова е прието той да бъде разделян на Северна (турска) и Южна (гръцка) част. {| class="wikitable" ! Окръг ! Карта |- | 1. [[Пафос (окръг)|Пафос]] | rowspan=6 | [[Файл:Cyprus, administrative divisions - Nmbrs - colored.svg|300px]] |- | 2. [[Лимасол (окръг)|Лимасол]] |- | 3. [[Ларнака (окръг)|Ларнака]] |- | 4. [[Фамагуста (окръг)|Фамагуста]] |- | 5. [[Никозия (окръг)|Никозия]] |- | 6. [[Кирения (окръг)|Кирения]] |} == Население == {{Double image|right|Cyprus-demography.png|190|Pyramide Chypre.PNG|175|Население ([[1961]] – [[2003]])|Възрастова структура ([[2005]])}} {{основна|Население на Кипър}} Градът с най-голямо население е [[Лимасол]] – над 70 000 души. Столицата Никозия е на 3-то място по брой на населението с 42 000 жители. Ако се отчита [[агломерация]]та, столицата е най-големият град на острова с 210 000 души население. Повечето гърци изповядват православно християнство, а турците – ислям. Сред работещите в Кипър през 2011 г. европейци най-много са българите и румънците.<ref>[http://www.mediapool.bg/сред-работещите-в-кипър-европейци-най-много-са-българите-и-румънците-news186470.html Сред работещите в Кипър европейци най-много са българите и румънците]</ref> == Стопанство == {{основна|Стопанство на Кипър}} Основните икономически дейности на острова са туризмът, износът на текстилни и занаятчийски изделия и търговското корабоплаване. Традиционните занаяти включват изработката на бродерии, грънци и медни изделия.<ref name="ЕС"/> Повечето от културите, които се отглеждат в Кипър, са познати, но интересна част от стопанството е коренът на растението трилистник, наричан също „холукаси“. Голям процент от частните стопанства се занимават с отглеждането на този корен. Земите се обработват усилено, което се дължи на малките частни стопанства. Отглеждат се овце, кози и прасета, риболовът също е развит. == Култура == {{Раздел-мъниче}} == Други == * [[Комуникации в Кипър]] * [[Транспорт в Кипър]] * [[Армия на Кипър]] * [[Външна политика на Кипър]] == Вижте също == * [[Севернокипърска турска република]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.cyprus.gov.cy/ Официален сайт на Република Кипър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100106033238/http://www.cyprus.gov.cy/portal/portal.nsf/dmlcitizen_en/dmlcitizen_en?OpenDocument |date=2010-01-06 }} * {{factbook|cy}} {{Европейски_съюз}} {{Азия}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Европа|География}} [[Категория:Кипър| ]] tnfvwqe7f9mf83e3xor98b17hd1ygy6 0 18869 12416572 12261087 2024-11-19T08:38:56Z 89.253.158.250 фффф 12416572 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пирин|Пирин (пояснение)}} {{Национален парк | име = Национален парк „Пирин“ | снимка = Todorka peak red.jpg | описание = Връх Тодорка | карта = | държава = България | пояснение = Местоположение в България | местонахождение = [[Пирин]], [[България]] | град = [[Банско]], [[Разлог]] | площ = 403,56 km² | дата на построяване = 8 ноември 1962 г. | дата на обявяване = 8 ноември 1962 г. | брой посетители = | уеб страница = {{URL|http://pirin.bg}} | име ЮНЕСКО = Pirin National Park | тип = природно наследство | критерий = vii, viii, ix | ID = 225 | регион = Европа | година = 1983 }} '''Национален парк „Перогйи''' '''“''' обхваща по-голямата част от планината [[Пирин]], разположена в Югозападна [[България]]. Национален парк „Пирин“ е един от трите [[Национален парк#България|национални парка в Република България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060|заглавие=Закон за защитените територии {{!}} Приложение № 1|достъп_дата=2022-09-25}}</ref> Другите два са [[Рила (парк)|„Рила“]] и [[Централен Балкан (парк)|„Централен Балкан“]]. Паркът заема значителна част от планината Пирин. В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени. Народен парк Вихрен е създаден на 8 ноември 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. Паркът имал площ от около 6200 [[хектар]]а, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му е значително увеличена. Отделна дирекция, която отговаря за опазването и развитието на парка, е създадена през 1979 г. Седалището на тази дирекция е в град [[Банско]]. За Национален парк е обявен през 1998 г. след приемането на [[Закон за защитените територии|Закона за защитените територии]] в Република България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060|заглавие=Закон за защитените територии {{!}} Приложение № 1|достъп_дата=2022-09-25}}</ref> Територията на националния парк е 40 332,4 хектара. Управлението на парка, след като той получава статут на национален парк, е задача на [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]]. Националният парк граничи с общините [[Община Гоце Делчев|Гоце Делчев]], [[Община Банско|Банско]], [[Община Разлог|Разлог]], [[Община Симитли|Симитли]], [[Община Кресна|Кресна]], [[Община Струмяни|Струмяни]] и [[Община Сандански|Сандански]]. В рамките на националния парк се намират два природни [[резерват]]а – [[Баюви дупки - Джинджирица]], който е един от най-старите резервати в България, и резерват [[Юлен]]. Резерват Баюви дупки – Джинджирица е част от мрежата на [[биосферен резерват|биосферните резервати]] по програмата „Човек и биосфера“ на [[ЮНЕСКО]]. През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в [[Европа]].<ref>[https://whc.unesco.org/en/list/225 Списък на ЮНЕСКО]</ref> == Име == Когато в древността [[славяни]]те заселват планината, те я оприличават на своя [[бог]] [[Перун]], откъдето идва и днешното ѝ име. == Флора == Голямото разнообразие в [[Релеф (геоморфология)|релефно]] отношение е причина за изключителното разнообразие на [[растения|растителния]] свят. Паркът „Пирин“ е една от най-интересните за [[ботаника]]та местности в България. Първите сведения за флората на местността, в която се намира днешният парк, са от произведенията на ботаника [[Аугуст Гризебах]], които са написани през първата половина на XIX век. Това са първите писмени сведения, в които се съобщава за вида [[бяла мура]] на територията на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Основни проучвания на флората на Пирин са правени през края на XIX век и началото на XX век. На територията на национален парк „Пирин“ са установени около 1300 вида [[висши растения]], което представлява повече от 30% от всички висши растения, които се срещат на територията на Република България. Освен тези висши растения са установени още над 300 вида [[мъхове]] и голямо количество [[водорасли]]. Националният парк представлява особен интерес с големия брой [[ендемит|ендемични видове]], които могат да се видят тук. Установени са 18 вида локални ендемити, 15 български и много балкански ендемити. Локалните ендемити на националния парк са [[пирински мак]], [[пиринска ливадина]], [[урумов окситропис|урумов]] и [[кожухаров окситропис]], [[яворкова клопачка]], [[пиринска мащерка]], [[давидов лопен]], [[пиринска власатка]] и други. От българските ендемити интерес представляват видовете [[фердинандова гъшарка]], [[урумов кривец]], [[българско вятърче]], [[костова тлъстига]] и др. Балканските ендемити, които се срещат тук са няколко десетки. Такива видове са [[бяла мура|бялата мура]], [[златиста кандилка|златистата кандилка]], [[дребнолюспест карамфил|дребнолюспестият карамфил]], [[балкански зановец|балканският зановец]] и др. Голям е броят на видовете защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]] или включени в списъци на защитени или редки животни. Характерен представител на тези видове, който се среща на територията на парка, е [[еделвайс]]а, който с времето се е превърнал в символ на Пирин планина. Общият брой на защитените от закона видове е близо 60, а броят на видовете, присъстващи в [[Червена книга на България|Червената книга на България]] – 126. На територията на национален парк „Пирин“ са обособени три растителни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Това се дължи на сравнително голямата надморска височина на целия парк. === Горски растителен пояс === Растителността в горския пояс е изградена от някои от най-характерните за България [[иглолистни гори|иглолистни горски видове]], като [[бял бор]], [[черен бор]] и [[обикновена ела]]. В по-ниските части на парка, както и на отделни места по по-високите, се срещат дървета от [[обикновен бук]], но за разлика от други места, тук букът не изгражда същински горски масиви, а участва предимно като примесен вид в другите гори. Горите, изградени предимно от ела, [[обикновен смърч]] и бук, покриват най-вече по-влажните райони, районите, както и частите от планинския склон, с по-ограничено слънчево греене. Белият и черният бор покриват противоположните по характер райони, където почвата е по-суха, а температурите – по-високи. Най-добре обособените съобщества от бял и черен бор са разположени по [[юг|южните]] и [[изток|източните]] склонове на планината. За този растителен пояс са характерни множество различни по характер растителни съобщества. Освен характерните за тази надморска височина горски съобщества се срещат още и ливадни и скални. Това се дължи най-вече на разнообразието на релефа, както и на някои [[климат]]ични особености. === Субалпийски растителен пояс === Растителността в субалпийския растителен пояс до голяма степен наподобява съответната растителност в [[Рила]] планина. Характерни за този пояс растения са предимно [[клек]] и [[сибирска хвойна]]. Интерес за ботаниката представляват големият брой [[трева|тревни видове]], които са представени по ливадите, намиращи се тук. Големи територии са покрити с типична пасищна растителност, което е по-характерно за по-високия алпийски пояс. Интерес представляват също и съобществата, изградени от [[качулата гъжва]], [[мощна власатка]] и други. Тези видове са ендемични и това е едно от местата, където могат да се получат сведения за тях. В субалпийския растителен пояс са разположени голям брой водни басейни – предимно [[езеро|езера]] и малки потоци. Това е предпоставка за добро развитие на водораслите. Около водните басейни се срещат също и представители на род [[острица (род)|острица]]. === Алпийски растителен пояс === В Пирин планина този пояс е много добре изразен и е един от най-разнообразните в растително отношение за цялата страна. Както в целия национален парк, така и тук се срещат множество ендемични видове. Най-големи са териториите, покрити с тревна растителност и тези със [[скала|скална]] покривка. == Фауна == Голямото разнообразие на релефа, както и това, че планината има [[меридиан|меридионална]] ориентация, е предпоставка за голямо разнообразие на [[животни|животинския свят]]. Друга важна предпоставка за това разнообразие е фактът, че планината се намира в по-южните части на България. В националния парк се опазват огромен брой животни, като много от тях са характерни за много по-южни райони. === Безгръбначни животни === Установени са около 2090 вида и подвида [[безгръбначни животни]], между които са близо 300 редки вида, 214 ендемични вида, 175 реликтни вида, както и 15 животни включени в международни списъци на застрашените от изчезване видове. Фауната на Национален парк Пирин все още е в процес на изучаване, като се предполага, че при откриването на безгръбначни животни са открити едва половината от всички животни, които се срещат тук. Национален парк Пирин е едно от най-важните места за развитие на [[таксономия]]та в България. От ендемичните видове, които се срещат тук, локални ендемити са 39 вида. За тези видове важно е, че 100% от популацията им е ограничена на територията на планината. Това поставя тези видове в категория животни от световно значение. Българските ендемити са 67 вида, а балканските ендемити – 123. Огромен за тази територия е броят на реликтните видове – 27 преглациални реликта и 149 [[глациални реликтни видове|глациални реликта]]. === Гръбначни животни === [[Файл:Male bullfinch (Pyrrhula pyrrhula) near Bezbog lake, Pirin mountain.jpg|дясно|мини|Мъжка [[червенушка]] на брега на [[Безбожко езеро|Безбожкото езеро]]]] На територията на национален парк „Пирин“ са установени 6 вида [[риби]], което представлява около 6% от всички сладководни видове риби, които могат да се видят в България. Особен интерес представляват видовете [[дъгова пъстърва]] и [[сивен]], които не са характерни за [[Европа]]. Основно тези видове се срещат в [[Северна Америка]], а на територията на националния парк са внесени по изкуствен път посредством зарибителен материал. Не е сигурно това, че в парка се среща [[планински кефал]], тъй като този вид е забелязван неведнъж, но информацията не е била потвърдена. Един от видовете, които преди години са обитавали водите на националния парк – [[обикновена змиорка]], се счита за напълно изчезнал от територията на парка. Той е включен в Червената книга на България в категория изчезнали. От класовете [[земноводни]] и [[влечуги]] в националния парк се срещат общо 19 вида, от които 8 вида са земноводни, а 11 – влечуги. Реликтните видове земноводни и влечуги, които се срещат тук, са [[планинска водна жаба|планинската водна жаба]], [[живороден гущер|живородният гущер]] и [[усойница]]та. [[Македонски гущер|Македонският гущер]] е балкански ендемит. Голям е броят на [[птици]]те, които могат да се видят на територията на парка – близо 160. Това е изключително голям брой, тъй като представлява около 40% от всички птичи видове, които се срещат в България. Срещат се реликтните видове пернатонога кукумявка, белогръб кълвач и трипръст кълвач. Голям е броят на Балканските ендемични птичи видове. От тях се срещат [[белогръб кълвач|белогьрбият кълвач]], [[балканска чучулига|балканската чучулига]], [[алпийска завирушка|алпийската завирушка]], [[качулат синигер|качулатият синигер]], [[скална зидарка|скалната зидарка]] и др. Близо 150 е броят на птици, които са сегмент от основната част от плана за управление на парка. Това се дължи на техния природозащитен статут. От [[бозайници]]те са установени 45 вида сухоземни бозайници, което представлява близо 50% от всички сухоземни бозайници, които се срещат в страната. Освен това се срещат 12 вида [[прилепи]], като всички прилепи са защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]]. Особен интерес представлява [[снежна полевка|снежната полевка]], тъй като е глациален реликтен вид. Интерес представлява и [[дива коза|дивата коза]], която е балкански ендемит. В [[Червена книга на България|Червената книга на България]] са включени 5 вида бозайници. За видове, нуждаещи се от специални мерки за опазване, са обявени [[кафява мечка|кафявата мечка]] и дивата коза. Голям брой гръбначни животни са определени като животни, нуждаещи се от специални мерки за защита и опазване. Най-голям брой такива животни има сред птиците. Някои от тези птици са [[малък креслив орел]], [[малък орел]], [[скален орел]], [[ловен сокол]], [[сокол скитник]], [[глухар]], [[планински кеклик]], [[горски бекас]], [[гълъб хралупар]], [[белогръб кълвач]], [[трипръст кълвач]] и други. Причината за създаването на специални мерки за опазването на определени видове животни е това, че броят на техните популации в парка постепенно намалява. 31 вида птици от тези, които се срещат тук, са включени в Червената книга на България. == Историческо наследство == * Пирин като неголяма част от някогашната антична [[Македония (област)|Македония]] пази следите на много древни и величествени култури – [[траки]]йска, [[Елини|старогръцка]], [[римляни|римска]], [[Византия|византийска]], [[славяни|славянска]] и [[прабългари|прабългарска]]. Вероятно затова хората в този край ревностно пазят своето възрожденско архитектурно, етнографско, изобразително и фолклорно богатство. * Част от уникалната атмосфера на [[Банско]] се дължи на църквите „Успение Богородично“ и „Света Троица“, на къщите музеи на [[Неофит Рилски]] и на [[Никола Вапцаров]]. * [[Разлог]] се отличава с много запазени старинни обичаи, като [[кукери|кукерското]] шествие на 1 януари и фолклорния народен събор „Пирин пее“. * Самият град [[Мелник]] е обявен за исторически и културен паметник. Част от неговите забележителности са Кордопуловата, Пасковата и Византийската къща, а на 4 km от Мелник се намира [[Роженски манастир|Роженският манастир]]. * Под днешния град [[Сандански]] лежат останките на античен град. От тракийското племе [[меди]], обитавало околностите му, произхожда [[Спартак]]. * Близо до [[Симитли]] се намира църквата „Свети Архангел Михаил“. == Управление == В миналото паркът е управляван от различни [[правителство|правителствени]] организации. До 1998 година паркът се управлява от централното горско ведомство. По-късно, след приемането на [[Закон за защитените територии|Закона за защитените територии]] в края на 1998 г. управлението на парка става задача на [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]]. Дирекция, отговаряща за парка към министерството на околната среда и водите, съществува от началото на 1999 г. Основните задачи на Дирекцията на национален парк Пирин е опазването и управлението на парка. Седалището на образуваната дирекция е в град [[Банско]]. По-късно Дирекцията на парка става пряко подчинена на дирекцията на Националните паркове. Паркът е разделен на няколко зони с различен режим. Зоните са: * Територии със строг режим – това са териториите, заети от резервати. Те представляват над 15% от цялата територия на националния парк. * Територии с временен статут на защита. Тези територии са около 3% от площта на парка. * В останалите територии, които са близо 82% от цялата площ, е разрешена човешка намеса. В тях влизат територии с [[туризъм|туристически]] и защитни функции. За улесняване на управлението на парка той е разделен на следните паркови райони: * Парков район „Вихрен“ * Парков район „Безбог“ * Парков район „Баюви дупки“ * Парков район „Каменица“ * Парков район „Синаница“ * Парков район „Трите реки“ == Паркови райони == === Парков район „Вихрен“ === Парков район „Вихрен“ е парковият район от национален парк „Пирин“ с най-развитата [[туризъм|туристическа]] мрежа. Това се дължи на непосредствената близост на парковия район с град [[Банско]]. Самият град е със силно развит туризъм, което допълнително допринася за броя на туристите в този парков район. Основните туристически забележителности в парков район „Вихрен“ са реките [[Демяница (река)|Демяница]] и [[Бъндерица (река)|Бъндерица]] и езерата [[Василашки езера]], [[Типицки езера]], [[Бъндеришки езера|Дългото]], [[Бъндеришки езера|Рибното]] и други езера, както и различни скални порти. В този район се намира една от най-големите природни забележителност на националния парк – [[Байкушева мура|Байкушевата мура]], която със своята възраст от над 1300 години е едно от най-старите дървета в [[България]]. Байкушевата мура е от вида [[черна мура]]. В границите на парков район „Вихрен“ се намира връх [[Вихрен]], който е най-високият връх в [[Пирин]] планина – 2914 метра. Върхът привлича множество туристи и [[алпинизъм|алпинисти]]. == Вижте също == * [[Рила (парк)|Национален парк „Рила“]] * [[Централен Балкан (парк)|Национален парк „Централен Балкан“]] * [[Защитени територии в България]] == Външни препратки == * [http://pirin.bg/ Дирекция Национален парк Пирин] * Национален парк Пирин {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111231155006/http://www.visitpirin.net/ |date=2011-12-31 }} * [http://travel.nationalgeographic.com/travel/parks/pirin-bulgaria/ Pirin National Park, Bulgaria] == Източници == * {{cite web | title = '''Национален парк „Пирин“''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=2&areaID=1 | accessdate = 18 януари 2014}} == Бележки == <references/> {{Природни паркове в България}} {{ОСН България}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Обекти на световното наследство в България]] [[Категория:Национални паркове в България]] [[Категория:Министерство на околната среда и водите на България]] [[Категория:Натура 2000 в България]] [[Категория:Пирин]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] tj0n8d3rzg8pl9bly69pvokkhebprt8 12416573 12416572 2024-11-19T08:40:49Z 89.253.149.32 12416573 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пирин|Пирин (пояснение)}} {{Национален парк | име = Национален парк „Пирин“ | снимка = Todorka peak red.jpg | описание = Връх Тодорка | карта = | държава = България | пояснение = Местоположение в България | местонахождение = [[Пирин]], [[България]] | град = [[Банско]], [[Разлог]] | площ = 403,56 km² | дата на построяване = 8 ноември 1962 г. | дата на обявяване = 8 ноември 1962 г. | брой посетители = | уеб страница = {{URL|http://pirin.bg}} | име ЮНЕСКО = Pirin National Park | тип = природно наследство | критерий = vii, viii, ix | ID = 225 | регион = Европа | година = 1983 }} '''Национален парк Пирин''' '''“''' обхваща по-голямата част от планината [[Пирин]], разположена в Югозападна [[България]]. Национален парк „Пирин“ е един от трите [[Национален парк#България|национални парка в Република България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060|заглавие=Закон за защитените територии {{!}} Приложение № 1|достъп_дата=2022-09-25}}</ref> Другите два са [[Рила (парк)|„Рила“]] и [[Централен Балкан (парк)|„Централен Балкан“]]. Паркът заема значителна част от планината Пирин. В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени. Народен парк Вихрен е създаден на 8 ноември 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. Паркът имал площ от около 6200 [[хектар]]а, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му е значително увеличена. Отделна дирекция, която отговаря за опазването и развитието на парка, е създадена през 1979 г. Седалището на тази дирекция е в град [[Банско]]. За Национален парк е обявен през 1998 г. след приемането на [[Закон за защитените територии|Закона за защитените територии]] в Република България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060|заглавие=Закон за защитените територии {{!}} Приложение № 1|достъп_дата=2022-09-25}}</ref> Територията на националния парк е 40 332,4 хектара. Управлението на парка, след като той получава статут на национален парк, е задача на [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]]. Националният парк граничи с общините [[Община Гоце Делчев|Гоце Делчев]], [[Община Банско|Банско]], [[Община Разлог|Разлог]], [[Община Симитли|Симитли]], [[Община Кресна|Кресна]], [[Община Струмяни|Струмяни]] и [[Община Сандански|Сандански]]. В рамките на националния парк се намират два природни [[резерват]]а – [[Баюви дупки - Джинджирица]], който е един от най-старите резервати в България, и резерват [[Юлен]]. Резерват Баюви дупки – Джинджирица е част от мрежата на [[биосферен резерват|биосферните резервати]] по програмата „Човек и биосфера“ на [[ЮНЕСКО]]. През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в [[Европа]].<ref>[https://whc.unesco.org/en/list/225 Списък на ЮНЕСКО]</ref> == Име == Когато в древността [[славяни]]те заселват планината, те я оприличават на своя [[бог]] [[Перун]], откъдето идва и днешното ѝ име. == Флора == Голямото разнообразие в [[Релеф (геоморфология)|релефно]] отношение е причина за изключителното разнообразие на [[растения|растителния]] свят. Паркът „Пирин“ е една от най-интересните за [[ботаника]]та местности в България. Първите сведения за флората на местността, в която се намира днешният парк, са от произведенията на ботаника [[Аугуст Гризебах]], които са написани през първата половина на XIX век. Това са първите писмени сведения, в които се съобщава за вида [[бяла мура]] на територията на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Основни проучвания на флората на Пирин са правени през края на XIX век и началото на XX век. На територията на национален парк „Пирин“ са установени около 1300 вида [[висши растения]], което представлява повече от 30% от всички висши растения, които се срещат на територията на Република България. Освен тези висши растения са установени още над 300 вида [[мъхове]] и голямо количество [[водорасли]]. Националният парк представлява особен интерес с големия брой [[ендемит|ендемични видове]], които могат да се видят тук. Установени са 18 вида локални ендемити, 15 български и много балкански ендемити. Локалните ендемити на националния парк са [[пирински мак]], [[пиринска ливадина]], [[урумов окситропис|урумов]] и [[кожухаров окситропис]], [[яворкова клопачка]], [[пиринска мащерка]], [[давидов лопен]], [[пиринска власатка]] и други. От българските ендемити интерес представляват видовете [[фердинандова гъшарка]], [[урумов кривец]], [[българско вятърче]], [[костова тлъстига]] и др. Балканските ендемити, които се срещат тук са няколко десетки. Такива видове са [[бяла мура|бялата мура]], [[златиста кандилка|златистата кандилка]], [[дребнолюспест карамфил|дребнолюспестият карамфил]], [[балкански зановец|балканският зановец]] и др. Голям е броят на видовете защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]] или включени в списъци на защитени или редки животни. Характерен представител на тези видове, който се среща на територията на парка, е [[еделвайс]]а, който с времето се е превърнал в символ на Пирин планина. Общият брой на защитените от закона видове е близо 60, а броят на видовете, присъстващи в [[Червена книга на България|Червената книга на България]] – 126. На територията на национален парк „Пирин“ са обособени три растителни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Това се дължи на сравнително голямата надморска височина на целия парк. === Горски растителен пояс === Растителността в горския пояс е изградена от някои от най-характерните за България [[иглолистни гори|иглолистни горски видове]], като [[бял бор]], [[черен бор]] и [[обикновена ела]]. В по-ниските части на парка, както и на отделни места по по-високите, се срещат дървета от [[обикновен бук]], но за разлика от други места, тук букът не изгражда същински горски масиви, а участва предимно като примесен вид в другите гори. Горите, изградени предимно от ела, [[обикновен смърч]] и бук, покриват най-вече по-влажните райони, районите, както и частите от планинския склон, с по-ограничено слънчево греене. Белият и черният бор покриват противоположните по характер райони, където почвата е по-суха, а температурите – по-високи. Най-добре обособените съобщества от бял и черен бор са разположени по [[юг|южните]] и [[изток|източните]] склонове на планината. За този растителен пояс са характерни множество различни по характер растителни съобщества. Освен характерните за тази надморска височина горски съобщества се срещат още и ливадни и скални. Това се дължи най-вече на разнообразието на релефа, както и на някои [[климат]]ични особености. === Субалпийски растителен пояс === Растителността в субалпийския растителен пояс до голяма степен наподобява съответната растителност в [[Рила]] планина. Характерни за този пояс растения са предимно [[клек]] и [[сибирска хвойна]]. Интерес за ботаниката представляват големият брой [[трева|тревни видове]], които са представени по ливадите, намиращи се тук. Големи територии са покрити с типична пасищна растителност, което е по-характерно за по-високия алпийски пояс. Интерес представляват също и съобществата, изградени от [[качулата гъжва]], [[мощна власатка]] и други. Тези видове са ендемични и това е едно от местата, където могат да се получат сведения за тях. В субалпийския растителен пояс са разположени голям брой водни басейни – предимно [[езеро|езера]] и малки потоци. Това е предпоставка за добро развитие на водораслите. Около водните басейни се срещат също и представители на род [[острица (род)|острица]]. === Алпийски растителен пояс === В Пирин планина този пояс е много добре изразен и е един от най-разнообразните в растително отношение за цялата страна. Както в целия национален парк, така и тук се срещат множество ендемични видове. Най-големи са териториите, покрити с тревна растителност и тези със [[скала|скална]] покривка. == Фауна == Голямото разнообразие на релефа, както и това, че планината има [[меридиан|меридионална]] ориентация, е предпоставка за голямо разнообразие на [[животни|животинския свят]]. Друга важна предпоставка за това разнообразие е фактът, че планината се намира в по-южните части на България. В националния парк се опазват огромен брой животни, като много от тях са характерни за много по-южни райони. === Безгръбначни животни === Установени са около 2090 вида и подвида [[безгръбначни животни]], между които са близо 300 редки вида, 214 ендемични вида, 175 реликтни вида, както и 15 животни включени в международни списъци на застрашените от изчезване видове. Фауната на Национален парк Пирин все още е в процес на изучаване, като се предполага, че при откриването на безгръбначни животни са открити едва половината от всички животни, които се срещат тук. Национален парк Пирин е едно от най-важните места за развитие на [[таксономия]]та в България. От ендемичните видове, които се срещат тук, локални ендемити са 39 вида. За тези видове важно е, че 100% от популацията им е ограничена на територията на планината. Това поставя тези видове в категория животни от световно значение. Българските ендемити са 67 вида, а балканските ендемити – 123. Огромен за тази територия е броят на реликтните видове – 27 преглациални реликта и 149 [[глациални реликтни видове|глациални реликта]]. === Гръбначни животни === [[Файл:Male bullfinch (Pyrrhula pyrrhula) near Bezbog lake, Pirin mountain.jpg|дясно|мини|Мъжка [[червенушка]] на брега на [[Безбожко езеро|Безбожкото езеро]]]] На територията на национален парк „Пирин“ са установени 6 вида [[риби]], което представлява около 6% от всички сладководни видове риби, които могат да се видят в България. Особен интерес представляват видовете [[дъгова пъстърва]] и [[сивен]], които не са характерни за [[Европа]]. Основно тези видове се срещат в [[Северна Америка]], а на територията на националния парк са внесени по изкуствен път посредством зарибителен материал. Не е сигурно това, че в парка се среща [[планински кефал]], тъй като този вид е забелязван неведнъж, но информацията не е била потвърдена. Един от видовете, които преди години са обитавали водите на националния парк – [[обикновена змиорка]], се счита за напълно изчезнал от територията на парка. Той е включен в Червената книга на България в категория изчезнали. От класовете [[земноводни]] и [[влечуги]] в националния парк се срещат общо 19 вида, от които 8 вида са земноводни, а 11 – влечуги. Реликтните видове земноводни и влечуги, които се срещат тук, са [[планинска водна жаба|планинската водна жаба]], [[живороден гущер|живородният гущер]] и [[усойница]]та. [[Македонски гущер|Македонският гущер]] е балкански ендемит. Голям е броят на [[птици]]те, които могат да се видят на територията на парка – близо 160. Това е изключително голям брой, тъй като представлява около 40% от всички птичи видове, които се срещат в България. Срещат се реликтните видове пернатонога кукумявка, белогръб кълвач и трипръст кълвач. Голям е броят на Балканските ендемични птичи видове. От тях се срещат [[белогръб кълвач|белогьрбият кълвач]], [[балканска чучулига|балканската чучулига]], [[алпийска завирушка|алпийската завирушка]], [[качулат синигер|качулатият синигер]], [[скална зидарка|скалната зидарка]] и др. Близо 150 е броят на птици, които са сегмент от основната част от плана за управление на парка. Това се дължи на техния природозащитен статут. От [[бозайници]]те са установени 45 вида сухоземни бозайници, което представлява близо 50% от всички сухоземни бозайници, които се срещат в страната. Освен това се срещат 12 вида [[прилепи]], като всички прилепи са защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]]. Особен интерес представлява [[снежна полевка|снежната полевка]], тъй като е глациален реликтен вид. Интерес представлява и [[дива коза|дивата коза]], която е балкански ендемит. В [[Червена книга на България|Червената книга на България]] са включени 5 вида бозайници. За видове, нуждаещи се от специални мерки за опазване, са обявени [[кафява мечка|кафявата мечка]] и дивата коза. Голям брой гръбначни животни са определени като животни, нуждаещи се от специални мерки за защита и опазване. Най-голям брой такива животни има сред птиците. Някои от тези птици са [[малък креслив орел]], [[малък орел]], [[скален орел]], [[ловен сокол]], [[сокол скитник]], [[глухар]], [[планински кеклик]], [[горски бекас]], [[гълъб хралупар]], [[белогръб кълвач]], [[трипръст кълвач]] и други. Причината за създаването на специални мерки за опазването на определени видове животни е това, че броят на техните популации в парка постепенно намалява. 31 вида птици от тези, които се срещат тук, са включени в Червената книга на България. == Историческо наследство == * Пирин като неголяма част от някогашната антична [[Македония (област)|Македония]] пази следите на много древни и величествени култури – [[траки]]йска, [[Елини|старогръцка]], [[римляни|римска]], [[Византия|византийска]], [[славяни|славянска]] и [[прабългари|прабългарска]]. Вероятно затова хората в този край ревностно пазят своето възрожденско архитектурно, етнографско, изобразително и фолклорно богатство. * Част от уникалната атмосфера на [[Банско]] се дължи на църквите „Успение Богородично“ и „Света Троица“, на къщите музеи на [[Неофит Рилски]] и на [[Никола Вапцаров]]. * [[Разлог]] се отличава с много запазени старинни обичаи, като [[кукери|кукерското]] шествие на 1 януари и фолклорния народен събор „Пирин пее“. * Самият град [[Мелник]] е обявен за исторически и културен паметник. Част от неговите забележителности са Кордопуловата, Пасковата и Византийската къща, а на 4 km от Мелник се намира [[Роженски манастир|Роженският манастир]]. * Под днешния град [[Сандански]] лежат останките на античен град. От тракийското племе [[меди]], обитавало околностите му, произхожда [[Спартак]]. * Близо до [[Симитли]] се намира църквата „Свети Архангел Михаил“. == Управление == В миналото паркът е управляван от различни [[правителство|правителствени]] организации. До 1998 година паркът се управлява от централното горско ведомство. По-късно, след приемането на [[Закон за защитените територии|Закона за защитените територии]] в края на 1998 г. управлението на парка става задача на [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]]. Дирекция, отговаряща за парка към министерството на околната среда и водите, съществува от началото на 1999 г. Основните задачи на Дирекцията на национален парк Пирин е опазването и управлението на парка. Седалището на образуваната дирекция е в град [[Банско]]. По-късно Дирекцията на парка става пряко подчинена на дирекцията на Националните паркове. Паркът е разделен на няколко зони с различен режим. Зоните са: * Територии със строг режим – това са териториите, заети от резервати. Те представляват над 15% от цялата територия на националния парк. * Територии с временен статут на защита. Тези територии са около 3% от площта на парка. * В останалите територии, които са близо 82% от цялата площ, е разрешена човешка намеса. В тях влизат територии с [[туризъм|туристически]] и защитни функции. За улесняване на управлението на парка той е разделен на следните паркови райони: * Парков район „Вихрен“ * Парков район „Безбог“ * Парков район „Баюви дупки“ * Парков район „Каменица“ * Парков район „Синаница“ * Парков район „Трите реки“ == Паркови райони == === Парков район „Вихрен“ === Парков район „Вихрен“ е парковият район от национален парк „Пирин“ с най-развитата [[туризъм|туристическа]] мрежа. Това се дължи на непосредствената близост на парковия район с град [[Банско]]. Самият град е със силно развит туризъм, което допълнително допринася за броя на туристите в този парков район. Основните туристически забележителности в парков район „Вихрен“ са реките [[Демяница (река)|Демяница]] и [[Бъндерица (река)|Бъндерица]] и езерата [[Василашки езера]], [[Типицки езера]], [[Бъндеришки езера|Дългото]], [[Бъндеришки езера|Рибното]] и други езера, както и различни скални порти. В този район се намира една от най-големите природни забележителност на националния парк – [[Байкушева мура|Байкушевата мура]], която със своята възраст от над 1300 години е едно от най-старите дървета в [[България]]. Байкушевата мура е от вида [[черна мура]]. В границите на парков район „Вихрен“ се намира връх [[Вихрен]], който е най-високият връх в [[Пирин]] планина – 2914 метра. Върхът привлича множество туристи и [[алпинизъм|алпинисти]]. == Вижте също == * [[Рила (парк)|Национален парк „Рила“]] * [[Централен Балкан (парк)|Национален парк „Централен Балкан“]] * [[Защитени територии в България]] == Външни препратки == * [http://pirin.bg/ Дирекция Национален парк Пирин] * Национален парк Пирин {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111231155006/http://www.visitpirin.net/ |date=2011-12-31 }} * [http://travel.nationalgeographic.com/travel/parks/pirin-bulgaria/ Pirin National Park, Bulgaria] == Източници == * {{cite web | title = '''Национален парк „Пирин“''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=2&areaID=1 | accessdate = 18 януари 2014}} == Бележки == <references/> {{Природни паркове в България}} {{ОСН България}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Обекти на световното наследство в България]] [[Категория:Национални паркове в България]] [[Категория:Министерство на околната среда и водите на България]] [[Категория:Натура 2000 в България]] [[Категория:Пирин]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] aoy3n6qutl22bzcvg2q68rb1ajqjpvq 12416574 12416573 2024-11-19T08:41:14Z 89.253.158.250 р 12416574 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пирин|Пирин (пояснение)}} {{Национален парк | име = Национален парк „Пирин“ | снимка = Todorka peak red.jpg | описание = Връх Тодорка | карта = | държава = България | пояснение = Местоположение в България | местонахождение = [[Пирин]], [[България]] | град = [[Банско]], [[Разлог]] | площ = 403,56 km² | дата на построяване = 8 ноември 1962 г. | дата на обявяване = 8 ноември 1962 г. | брой посетители = | уеб страница = {{URL|http://pirin.bg}} | име ЮНЕСКО = Pirin National Park | тип = природно наследство | критерий = vii, viii, ix | ID = 225 | регион = Европа | година = 1983 }} '''Национален парк илухтерсгпирс''' '''“''' обхваща по-голямата част от планината [[Пирин]], разположена в Югозападна [[България]]. Национален парк „Пирин“ е един от трите [[Национален парк#България|национални парка в Република България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060|заглавие=Закон за защитените територии {{!}} Приложение № 1|достъп_дата=2022-09-25}}</ref> Другите два са [[Рила (парк)|„Рила“]] и [[Централен Балкан (парк)|„Централен Балкан“]]. Паркът заема значителна част от планината Пирин. В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени. Народен парк Вихрен е създаден на 8 ноември 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. Паркът имал площ от около 6200 [[хектар]]а, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му е значително увеличена. Отделна дирекция, която отговаря за опазването и развитието на парка, е създадена през 1979 г. Седалището на тази дирекция е в град [[Банско]]. За Национален парк е обявен през 1998 г. след приемането на [[Закон за защитените територии|Закона за защитените територии]] в Република България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060|заглавие=Закон за защитените територии {{!}} Приложение № 1|достъп_дата=2022-09-25}}</ref> Територията на националния парк е 40 332,4 хектара. Управлението на парка, след като той получава статут на национален парк, е задача на [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]]. Националният парк граничи с общините [[Община Гоце Делчев|Гоце Делчев]], [[Община Банско|Банско]], [[Община Разлог|Разлог]], [[Община Симитли|Симитли]], [[Община Кресна|Кресна]], [[Община Струмяни|Струмяни]] и [[Община Сандански|Сандански]]. В рамките на националния парк се намират два природни [[резерват]]а – [[Баюви дупки - Джинджирица]], който е един от най-старите резервати в България, и резерват [[Юлен]]. Резерват Баюви дупки – Джинджирица е част от мрежата на [[биосферен резерват|биосферните резервати]] по програмата „Човек и биосфера“ на [[ЮНЕСКО]]. През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в [[Европа]].<ref>[https://whc.unesco.org/en/list/225 Списък на ЮНЕСКО]</ref> == Име == Когато в древността [[славяни]]те заселват планината, те я оприличават на своя [[бог]] [[Перун]], откъдето идва и днешното ѝ име. == Флора == Голямото разнообразие в [[Релеф (геоморфология)|релефно]] отношение е причина за изключителното разнообразие на [[растения|растителния]] свят. Паркът „Пирин“ е една от най-интересните за [[ботаника]]та местности в България. Първите сведения за флората на местността, в която се намира днешният парк, са от произведенията на ботаника [[Аугуст Гризебах]], които са написани през първата половина на XIX век. Това са първите писмени сведения, в които се съобщава за вида [[бяла мура]] на територията на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Основни проучвания на флората на Пирин са правени през края на XIX век и началото на XX век. На територията на национален парк „Пирин“ са установени около 1300 вида [[висши растения]], което представлява повече от 30% от всички висши растения, които се срещат на територията на Република България. Освен тези висши растения са установени още над 300 вида [[мъхове]] и голямо количество [[водорасли]]. Националният парк представлява особен интерес с големия брой [[ендемит|ендемични видове]], които могат да се видят тук. Установени са 18 вида локални ендемити, 15 български и много балкански ендемити. Локалните ендемити на националния парк са [[пирински мак]], [[пиринска ливадина]], [[урумов окситропис|урумов]] и [[кожухаров окситропис]], [[яворкова клопачка]], [[пиринска мащерка]], [[давидов лопен]], [[пиринска власатка]] и други. От българските ендемити интерес представляват видовете [[фердинандова гъшарка]], [[урумов кривец]], [[българско вятърче]], [[костова тлъстига]] и др. Балканските ендемити, които се срещат тук са няколко десетки. Такива видове са [[бяла мура|бялата мура]], [[златиста кандилка|златистата кандилка]], [[дребнолюспест карамфил|дребнолюспестият карамфил]], [[балкански зановец|балканският зановец]] и др. Голям е броят на видовете защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]] или включени в списъци на защитени или редки животни. Характерен представител на тези видове, който се среща на територията на парка, е [[еделвайс]]а, който с времето се е превърнал в символ на Пирин планина. Общият брой на защитените от закона видове е близо 60, а броят на видовете, присъстващи в [[Червена книга на България|Червената книга на България]] – 126. На територията на национален парк „Пирин“ са обособени три растителни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Това се дължи на сравнително голямата надморска височина на целия парк. === Горски растителен пояс === Растителността в горския пояс е изградена от някои от най-характерните за България [[иглолистни гори|иглолистни горски видове]], като [[бял бор]], [[черен бор]] и [[обикновена ела]]. В по-ниските части на парка, както и на отделни места по по-високите, се срещат дървета от [[обикновен бук]], но за разлика от други места, тук букът не изгражда същински горски масиви, а участва предимно като примесен вид в другите гори. Горите, изградени предимно от ела, [[обикновен смърч]] и бук, покриват най-вече по-влажните райони, районите, както и частите от планинския склон, с по-ограничено слънчево греене. Белият и черният бор покриват противоположните по характер райони, където почвата е по-суха, а температурите – по-високи. Най-добре обособените съобщества от бял и черен бор са разположени по [[юг|южните]] и [[изток|източните]] склонове на планината. За този растителен пояс са характерни множество различни по характер растителни съобщества. Освен характерните за тази надморска височина горски съобщества се срещат още и ливадни и скални. Това се дължи най-вече на разнообразието на релефа, както и на някои [[климат]]ични особености. === Субалпийски растителен пояс === Растителността в субалпийския растителен пояс до голяма степен наподобява съответната растителност в [[Рила]] планина. Характерни за този пояс растения са предимно [[клек]] и [[сибирска хвойна]]. Интерес за ботаниката представляват големият брой [[трева|тревни видове]], които са представени по ливадите, намиращи се тук. Големи територии са покрити с типична пасищна растителност, което е по-характерно за по-високия алпийски пояс. Интерес представляват също и съобществата, изградени от [[качулата гъжва]], [[мощна власатка]] и други. Тези видове са ендемични и това е едно от местата, където могат да се получат сведения за тях. В субалпийския растителен пояс са разположени голям брой водни басейни – предимно [[езеро|езера]] и малки потоци. Това е предпоставка за добро развитие на водораслите. Около водните басейни се срещат също и представители на род [[острица (род)|острица]]. === Алпийски растителен пояс === В Пирин планина този пояс е много добре изразен и е един от най-разнообразните в растително отношение за цялата страна. Както в целия национален парк, така и тук се срещат множество ендемични видове. Най-големи са териториите, покрити с тревна растителност и тези със [[скала|скална]] покривка. == Фауна == Голямото разнообразие на релефа, както и това, че планината има [[меридиан|меридионална]] ориентация, е предпоставка за голямо разнообразие на [[животни|животинския свят]]. Друга важна предпоставка за това разнообразие е фактът, че планината се намира в по-южните части на България. В националния парк се опазват огромен брой животни, като много от тях са характерни за много по-южни райони. === Безгръбначни животни === Установени са около 2090 вида и подвида [[безгръбначни животни]], между които са близо 300 редки вида, 214 ендемични вида, 175 реликтни вида, както и 15 животни включени в международни списъци на застрашените от изчезване видове. Фауната на Национален парк Пирин все още е в процес на изучаване, като се предполага, че при откриването на безгръбначни животни са открити едва половината от всички животни, които се срещат тук. Национален парк Пирин е едно от най-важните места за развитие на [[таксономия]]та в България. От ендемичните видове, които се срещат тук, локални ендемити са 39 вида. За тези видове важно е, че 100% от популацията им е ограничена на територията на планината. Това поставя тези видове в категория животни от световно значение. Българските ендемити са 67 вида, а балканските ендемити – 123. Огромен за тази територия е броят на реликтните видове – 27 преглациални реликта и 149 [[глациални реликтни видове|глациални реликта]]. === Гръбначни животни === [[Файл:Male bullfinch (Pyrrhula pyrrhula) near Bezbog lake, Pirin mountain.jpg|дясно|мини|Мъжка [[червенушка]] на брега на [[Безбожко езеро|Безбожкото езеро]]]] На територията на национален парк „Пирин“ са установени 6 вида [[риби]], което представлява около 6% от всички сладководни видове риби, които могат да се видят в България. Особен интерес представляват видовете [[дъгова пъстърва]] и [[сивен]], които не са характерни за [[Европа]]. Основно тези видове се срещат в [[Северна Америка]], а на територията на националния парк са внесени по изкуствен път посредством зарибителен материал. Не е сигурно това, че в парка се среща [[планински кефал]], тъй като този вид е забелязван неведнъж, но информацията не е била потвърдена. Един от видовете, които преди години са обитавали водите на националния парк – [[обикновена змиорка]], се счита за напълно изчезнал от територията на парка. Той е включен в Червената книга на България в категория изчезнали. От класовете [[земноводни]] и [[влечуги]] в националния парк се срещат общо 19 вида, от които 8 вида са земноводни, а 11 – влечуги. Реликтните видове земноводни и влечуги, които се срещат тук, са [[планинска водна жаба|планинската водна жаба]], [[живороден гущер|живородният гущер]] и [[усойница]]та. [[Македонски гущер|Македонският гущер]] е балкански ендемит. Голям е броят на [[птици]]те, които могат да се видят на територията на парка – близо 160. Това е изключително голям брой, тъй като представлява около 40% от всички птичи видове, които се срещат в България. Срещат се реликтните видове пернатонога кукумявка, белогръб кълвач и трипръст кълвач. Голям е броят на Балканските ендемични птичи видове. От тях се срещат [[белогръб кълвач|белогьрбият кълвач]], [[балканска чучулига|балканската чучулига]], [[алпийска завирушка|алпийската завирушка]], [[качулат синигер|качулатият синигер]], [[скална зидарка|скалната зидарка]] и др. Близо 150 е броят на птици, които са сегмент от основната част от плана за управление на парка. Това се дължи на техния природозащитен статут. От [[бозайници]]те са установени 45 вида сухоземни бозайници, което представлява близо 50% от всички сухоземни бозайници, които се срещат в страната. Освен това се срещат 12 вида [[прилепи]], като всички прилепи са защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]]. Особен интерес представлява [[снежна полевка|снежната полевка]], тъй като е глациален реликтен вид. Интерес представлява и [[дива коза|дивата коза]], която е балкански ендемит. В [[Червена книга на България|Червената книга на България]] са включени 5 вида бозайници. За видове, нуждаещи се от специални мерки за опазване, са обявени [[кафява мечка|кафявата мечка]] и дивата коза. Голям брой гръбначни животни са определени като животни, нуждаещи се от специални мерки за защита и опазване. Най-голям брой такива животни има сред птиците. Някои от тези птици са [[малък креслив орел]], [[малък орел]], [[скален орел]], [[ловен сокол]], [[сокол скитник]], [[глухар]], [[планински кеклик]], [[горски бекас]], [[гълъб хралупар]], [[белогръб кълвач]], [[трипръст кълвач]] и други. Причината за създаването на специални мерки за опазването на определени видове животни е това, че броят на техните популации в парка постепенно намалява. 31 вида птици от тези, които се срещат тук, са включени в Червената книга на България. == Историческо наследство == * Пирин като неголяма част от някогашната антична [[Македония (област)|Македония]] пази следите на много древни и величествени култури – [[траки]]йска, [[Елини|старогръцка]], [[римляни|римска]], [[Византия|византийска]], [[славяни|славянска]] и [[прабългари|прабългарска]]. Вероятно затова хората в този край ревностно пазят своето възрожденско архитектурно, етнографско, изобразително и фолклорно богатство. * Част от уникалната атмосфера на [[Банско]] се дължи на църквите „Успение Богородично“ и „Света Троица“, на къщите музеи на [[Неофит Рилски]] и на [[Никола Вапцаров]]. * [[Разлог]] се отличава с много запазени старинни обичаи, като [[кукери|кукерското]] шествие на 1 януари и фолклорния народен събор „Пирин пее“. * Самият град [[Мелник]] е обявен за исторически и културен паметник. Част от неговите забележителности са Кордопуловата, Пасковата и Византийската къща, а на 4 km от Мелник се намира [[Роженски манастир|Роженският манастир]]. * Под днешния град [[Сандански]] лежат останките на античен град. От тракийското племе [[меди]], обитавало околностите му, произхожда [[Спартак]]. * Близо до [[Симитли]] се намира църквата „Свети Архангел Михаил“. == Управление == В миналото паркът е управляван от различни [[правителство|правителствени]] организации. До 1998 година паркът се управлява от централното горско ведомство. По-късно, след приемането на [[Закон за защитените територии|Закона за защитените територии]] в края на 1998 г. управлението на парка става задача на [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]]. Дирекция, отговаряща за парка към министерството на околната среда и водите, съществува от началото на 1999 г. Основните задачи на Дирекцията на национален парк Пирин е опазването и управлението на парка. Седалището на образуваната дирекция е в град [[Банско]]. По-късно Дирекцията на парка става пряко подчинена на дирекцията на Националните паркове. Паркът е разделен на няколко зони с различен режим. Зоните са: * Територии със строг режим – това са териториите, заети от резервати. Те представляват над 15% от цялата територия на националния парк. * Територии с временен статут на защита. Тези територии са около 3% от площта на парка. * В останалите територии, които са близо 82% от цялата площ, е разрешена човешка намеса. В тях влизат територии с [[туризъм|туристически]] и защитни функции. За улесняване на управлението на парка той е разделен на следните паркови райони: * Парков район „Вихрен“ * Парков район „Безбог“ * Парков район „Баюви дупки“ * Парков район „Каменица“ * Парков район „Синаница“ * Парков район „Трите реки“ == Паркови райони == === Парков район „Вихрен“ === Парков район „Вихрен“ е парковият район от национален парк „Пирин“ с най-развитата [[туризъм|туристическа]] мрежа. Това се дължи на непосредствената близост на парковия район с град [[Банско]]. Самият град е със силно развит туризъм, което допълнително допринася за броя на туристите в този парков район. Основните туристически забележителности в парков район „Вихрен“ са реките [[Демяница (река)|Демяница]] и [[Бъндерица (река)|Бъндерица]] и езерата [[Василашки езера]], [[Типицки езера]], [[Бъндеришки езера|Дългото]], [[Бъндеришки езера|Рибното]] и други езера, както и различни скални порти. В този район се намира една от най-големите природни забележителност на националния парк – [[Байкушева мура|Байкушевата мура]], която със своята възраст от над 1300 години е едно от най-старите дървета в [[България]]. Байкушевата мура е от вида [[черна мура]]. В границите на парков район „Вихрен“ се намира връх [[Вихрен]], който е най-високият връх в [[Пирин]] планина – 2914 метра. Върхът привлича множество туристи и [[алпинизъм|алпинисти]]. == Вижте също == * [[Рила (парк)|Национален парк „Рила“]] * [[Централен Балкан (парк)|Национален парк „Централен Балкан“]] * [[Защитени територии в България]] == Външни препратки == * [http://pirin.bg/ Дирекция Национален парк Пирин] * Национален парк Пирин {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111231155006/http://www.visitpirin.net/ |date=2011-12-31 }} * [http://travel.nationalgeographic.com/travel/parks/pirin-bulgaria/ Pirin National Park, Bulgaria] == Източници == * {{cite web | title = '''Национален парк „Пирин“''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=2&areaID=1 | accessdate = 18 януари 2014}} == Бележки == <references/> {{Природни паркове в България}} {{ОСН България}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Обекти на световното наследство в България]] [[Категория:Национални паркове в България]] [[Категория:Министерство на околната среда и водите на България]] [[Категория:Натура 2000 в България]] [[Категория:Пирин]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] gm2b699j7lcgnaavup0h5iuebk6yxbz 12416575 12416574 2024-11-19T08:42:10Z 89.253.158.250 грешка 12416575 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пирин|Пирин (пояснение)}} {{Национален парк | име = Национален парк „Пирин“ | снимка = Todorka peak red.jpg | описание = Връх Тодорка | карта = | държава = България | пояснение = Местоположение в България | местонахождение = [[Пирин]], [[България]] | град = [[Банско]], [[Разлог]] | площ = 403,56 km² | дата на построяване = 8 ноември 1962 г. | дата на обявяване = 8 ноември 1962 г. | брой посетители = | уеб страница = {{URL|http://pirin.bg}} | име ЮНЕСКО = Pirin National Park | тип = природно наследство | критерий = vii, viii, ix | ID = 225 | регион = Европа | година = 1983 }} '''Национален парк Пирин''' '''“''' обхваща по-голямата част от планината [[Пирин]], разположена в Югозападна [[България]]. Национален парк „Пирин“ е един от трите [[Национален парк#България|национални парка в Република България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060|заглавие=Закон за защитените територии {{!}} Приложение № 1|достъп_дата=2022-09-25}}</ref> Другите два са [[Рила (парк)|„Рила“]] и [[Централен Балкан (парк)|„Централен Балкан“]]. Паркът заема значителна част от планината Пирин. В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени. Народен парк Вихрен е създаден на 8 ноември 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. Паркът имал площ от около 6200 [[хектар]]а, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му е значително увеличена. Отделна дирекция, която отговаря за опазването и развитието на парка, е създадена през 1979 г. Седалището на тази дирекция е в град [[Банско]]. За Национален парк е обявен през 1998 г. след приемането на [[Закон за защитените територии|Закона за защитените територии]] в Република България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060|заглавие=Закон за защитените територии {{!}} Приложение № 1|достъп_дата=2022-09-25}}</ref> Територията на националния парк е 40 332,4 хектара. Управлението на парка, след като той получава статут на национален парк, е задача на [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]]. Националният парк граничи с общините [[Община Гоце Делчев|Гоце Делчев]], [[Община Банско|Банско]], [[Община Разлог|Разлог]], [[Община Симитли|Симитли]], [[Община Кресна|Кресна]], [[Община Струмяни|Струмяни]] и [[Община Сандански|Сандански]]. В рамките на националния парк се намират два природни [[резерват]]а – [[Баюви дупки - Джинджирица]], който е един от най-старите резервати в България, и резерват [[Юлен]]. Резерват Баюви дупки – Джинджирица е част от мрежата на [[биосферен резерват|биосферните резервати]] по програмата „Човек и биосфера“ на [[ЮНЕСКО]]. През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в [[Европа]].<ref>[https://whc.unesco.org/en/list/225 Списък на ЮНЕСКО]</ref> == Име == Когато в древността [[славяни]]те заселват планината, те я оприличават на своя [[бог]] [[Перун]], откъдето идва и днешното ѝ име. == Флора == Голямото разнообразие в [[Релеф (геоморфология)|релефно]] отношение е причина за изключителното разнообразие на [[растения|растителния]] свят. Паркът „Пирин“ е една от най-интересните за [[ботаника]]та местности в България. Първите сведения за флората на местността, в която се намира днешният парк, са от произведенията на ботаника [[Аугуст Гризебах]], които са написани през първата половина на XIX век. Това са първите писмени сведения, в които се съобщава за вида [[бяла мура]] на територията на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Основни проучвания на флората на Пирин са правени през края на XIX век и началото на XX век. На територията на национален парк „Пирин“ са установени около 1300 вида [[висши растения]], което представлява повече от 30% от всички висши растения, които се срещат на територията на Република България. Освен тези висши растения са установени още над 300 вида [[мъхове]] и голямо количество [[водорасли]]. Националният парк представлява особен интерес с големия брой [[ендемит|ендемични видове]], които могат да се видят тук. Установени са 18 вида локални ендемити, 15 български и много балкански ендемити. Локалните ендемити на националния парк са [[пирински мак]], [[пиринска ливадина]], [[урумов окситропис|урумов]] и [[кожухаров окситропис]], [[яворкова клопачка]], [[пиринска мащерка]], [[давидов лопен]], [[пиринска власатка]] и други. От българските ендемити интерес представляват видовете [[фердинандова гъшарка]], [[урумов кривец]], [[българско вятърче]], [[костова тлъстига]] и др. Балканските ендемити, които се срещат тук са няколко десетки. Такива видове са [[бяла мура|бялата мура]], [[златиста кандилка|златистата кандилка]], [[дребнолюспест карамфил|дребнолюспестият карамфил]], [[балкански зановец|балканският зановец]] и др. Голям е броят на видовете защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]] или включени в списъци на защитени или редки животни. Характерен представител на тези видове, който се среща на територията на парка, е [[еделвайс]]а, който с времето се е превърнал в символ на Пирин планина. Общият брой на защитените от закона видове е близо 60, а броят на видовете, присъстващи в [[Червена книга на България|Червената книга на България]] – 126. На територията на национален парк „Пирин“ са обособени три растителни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Това се дължи на сравнително голямата надморска височина на целия парк. === Горски растителен пояс === Растителността в горския пояс е изградена от някои от най-характерните за България [[иглолистни гори|иглолистни горски видове]], като [[бял бор]], [[черен бор]] и [[обикновена ела]]. В по-ниските части на парка, както и на отделни места по по-високите, се срещат дървета от [[обикновен бук]], но за разлика от други места, тук букът не изгражда същински горски масиви, а участва предимно като примесен вид в другите гори. Горите, изградени предимно от ела, [[обикновен смърч]] и бук, покриват най-вече по-влажните райони, районите, както и частите от планинския склон, с по-ограничено слънчево греене. Белият и черният бор покриват противоположните по характер райони, където почвата е по-суха, а температурите – по-високи. Най-добре обособените съобщества от бял и черен бор са разположени по [[юг|южните]] и [[изток|източните]] склонове на планината. За този растителен пояс са характерни множество различни по характер растителни съобщества. Освен характерните за тази надморска височина горски съобщества се срещат още и ливадни и скални. Това се дължи най-вече на разнообразието на релефа, както и на някои [[климат]]ични особености. === Субалпийски растителен пояс === Растителността в субалпийския растителен пояс до голяма степен наподобява съответната растителност в [[Рила]] планина. Характерни за този пояс растения са предимно [[клек]] и [[сибирска хвойна]]. Интерес за ботаниката представляват големият брой [[трева|тревни видове]], които са представени по ливадите, намиращи се тук. Големи територии са покрити с типична пасищна растителност, което е по-характерно за по-високия алпийски пояс. Интерес представляват също и съобществата, изградени от [[качулата гъжва]], [[мощна власатка]] и други. Тези видове са ендемични и това е едно от местата, където могат да се получат сведения за тях. В субалпийския растителен пояс са разположени голям брой водни басейни – предимно [[езеро|езера]] и малки потоци. Това е предпоставка за добро развитие на водораслите. Около водните басейни се срещат също и представители на род [[острица (род)|острица]]. === Алпийски растителен пояс === В Пирин планина този пояс е много добре изразен и е един от най-разнообразните в растително отношение за цялата страна. Както в целия национален парк, така и тук се срещат множество ендемични видове. Най-големи са териториите, покрити с тревна растителност и тези със [[скала|скална]] покривка. == Фауна == Голямото разнообразие на релефа, както и това, че планината има [[меридиан|меридионална]] ориентация, е предпоставка за голямо разнообразие на [[животни|животинския свят]]. Друга важна предпоставка за това разнообразие е фактът, че планината се намира в по-южните части на България. В националния парк се опазват огромен брой животни, като много от тях са характерни за много по-южни райони. === Безгръбначни животни === Установени са около 2090 вида и подвида [[безгръбначни животни]], между които са близо 300 редки вида, 214 ендемични вида, 175 реликтни вида, както и 15 животни включени в международни списъци на застрашените от изчезване видове. Фауната на Национален парк Пирин все още е в процес на изучаване, като се предполага, че при откриването на безгръбначни животни са открити едва половината от всички животни, които се срещат тук. Национален парк Пирин е едно от най-важните места за развитие на [[таксономия]]та в България. От ендемичните видове, които се срещат тук, локални ендемити са 39 вида. За тези видове важно е, че 100% от популацията им е ограничена на територията на планината. Това поставя тези видове в категория животни от световно значение. Българските ендемити са 67 вида, а балканските ендемити – 123. Огромен за тази територия е броят на реликтните видове – 27 преглациални реликта и 149 [[глациални реликтни видове|глациални реликта]]. === Гръбначни животни === [[Файл:Male bullfinch (Pyrrhula pyrrhula) near Bezbog lake, Pirin mountain.jpg|дясно|мини|Мъжка [[червенушка]] на брега на [[Безбожко езеро|Безбожкото езеро]]]] На територията на национален парк „Пирин“ са установени 6 вида [[риби]], което представлява около 6% от всички сладководни видове риби, които могат да се видят в България. Особен интерес представляват видовете [[дъгова пъстърва]] и [[сивен]], които не са характерни за [[Европа]]. Основно тези видове се срещат в [[Северна Америка]], а на територията на националния парк са внесени по изкуствен път посредством зарибителен материал. Не е сигурно това, че в парка се среща [[планински кефал]], тъй като този вид е забелязван неведнъж, но информацията не е била потвърдена. Един от видовете, които преди години са обитавали водите на националния парк – [[обикновена змиорка]], се счита за напълно изчезнал от територията на парка. Той е включен в Червената книга на България в категория изчезнали. От класовете [[земноводни]] и [[влечуги]] в националния парк се срещат общо 19 вида, от които 8 вида са земноводни, а 11 – влечуги. Реликтните видове земноводни и влечуги, които се срещат тук, са [[планинска водна жаба|планинската водна жаба]], [[живороден гущер|живородният гущер]] и [[усойница]]та. [[Македонски гущер|Македонският гущер]] е балкански ендемит. Голям е броят на [[птици]]те, които могат да се видят на територията на парка – близо 160. Това е изключително голям брой, тъй като представлява около 40% от всички птичи видове, които се срещат в България. Срещат се реликтните видове пернатонога кукумявка, белогръб кълвач и трипръст кълвач. Голям е броят на Балканските ендемични птичи видове. От тях се срещат [[белогръб кълвач|белогьрбият кълвач]], [[балканска чучулига|балканската чучулига]], [[алпийска завирушка|алпийската завирушка]], [[качулат синигер|качулатият синигер]], [[скална зидарка|скалната зидарка]] и др. Близо 150 е броят на птици, които са сегмент от основната част от плана за управление на парка. Това се дължи на техния природозащитен статут. От [[бозайници]]те са установени 45 вида сухоземни бозайници, което представлява близо 50% от всички сухоземни бозайници, които се срещат в страната. Освен това се срещат 12 вида [[прилепи]], като всички прилепи са защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]]. Особен интерес представлява [[снежна полевка|снежната полевка]], тъй като е глациален реликтен вид. Интерес представлява и [[дива коза|дивата коза]], която е балкански ендемит. В [[Червена книга на България|Червената книга на България]] са включени 5 вида бозайници. За видове, нуждаещи се от специални мерки за опазване, са обявени [[кафява мечка|кафявата мечка]] и дивата коза. Голям брой гръбначни животни са определени като животни, нуждаещи се от специални мерки за защита и опазване. Най-голям брой такива животни има сред птиците. Някои от тези птици са [[малък креслив орел]], [[малък орел]], [[скален орел]], [[ловен сокол]], [[сокол скитник]], [[глухар]], [[планински кеклик]], [[горски бекас]], [[гълъб хралупар]], [[белогръб кълвач]], [[трипръст кълвач]] и други. Причината за създаването на специални мерки за опазването на определени видове животни е това, че броят на техните популации в парка постепенно намалява. 31 вида птици от тези, които се срещат тук, са включени в Червената книга на България. == Историческо наследство == * Пирин като неголяма част от някогашната антична [[Македония (област)|Македония]] пази следите на много древни и величествени култури – [[траки]]йска, [[Елини|старогръцка]], [[римляни|римска]], [[Византия|византийска]], [[славяни|славянска]] и [[прабългари|прабългарска]]. Вероятно затова хората в този край ревностно пазят своето възрожденско архитектурно, етнографско, изобразително и фолклорно богатство. * Част от уникалната атмосфера на [[Банско]] се дължи на църквите „Успение Богородично“ и „Света Троица“, на къщите музеи на [[Неофит Рилски]] и на [[Никола Вапцаров]]. * [[Разлог]] се отличава с много запазени старинни обичаи, като [[кукери|кукерското]] шествие на 1 януари и фолклорния народен събор „Пирин пее“. * Самият град [[Мелник]] е обявен за исторически и културен паметник. Част от неговите забележителности са Кордопуловата, Пасковата и Византийската къща, а на 4 km от Мелник се намира [[Роженски манастир|Роженският манастир]]. * Под днешния град [[Сандански]] лежат останките на античен град. От тракийското племе [[меди]], обитавало околностите му, произхожда [[Спартак]]. * Близо до [[Симитли]] се намира църквата „Свети Архангел Михаил“. == Управление == В миналото паркът е управляван от различни [[правителство|правителствени]] организации. До 1998 година паркът се управлява от централното горско ведомство. По-късно, след приемането на [[Закон за защитените територии|Закона за защитените територии]] в края на 1998 г. управлението на парка става задача на [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]]. Дирекция, отговаряща за парка към министерството на околната среда и водите, съществува от началото на 1999 г. Основните задачи на Дирекцията на национален парк Пирин е опазването и управлението на парка. Седалището на образуваната дирекция е в град [[Банско]]. По-късно Дирекцията на парка става пряко подчинена на дирекцията на Националните паркове. Паркът е разделен на няколко зони с различен режим. Зоните са: * Територии със строг режим – това са териториите, заети от резервати. Те представляват над 15% от цялата територия на националния парк. * Територии с временен статут на защита. Тези територии са около 3% от площта на парка. * В останалите територии, които са близо 82% от цялата площ, е разрешена човешка намеса. В тях влизат територии с [[туризъм|туристически]] и защитни функции. За улесняване на управлението на парка той е разделен на следните паркови райони: * Парков район „Вихрен“ * Парков район „Безбог“ * Парков район „Баюви дупки“ * Парков район „Каменица“ * Парков район „Синаница“ * Парков район „Трите реки“ == Паркови райони == === Парков район „Вихрен“ === Парков район „Вихрен“ е парковият район от национален парк „Пирин“ с най-развитата [[туризъм|туристическа]] мрежа. Това се дължи на непосредствената близост на парковия район с град [[Банско]]. Самият град е със силно развит туризъм, което допълнително допринася за броя на туристите в този парков район. Основните туристически забележителности в парков район „Вихрен“ са реките [[Демяница (река)|Демяница]] и [[Бъндерица (река)|Бъндерица]] и езерата [[Василашки езера]], [[Типицки езера]], [[Бъндеришки езера|Дългото]], [[Бъндеришки езера|Рибното]] и други езера, както и различни скални порти. В този район се намира една от най-големите природни забележителност на националния парк – [[Байкушева мура|Байкушевата мура]], която със своята възраст от над 1300 години е едно от най-старите дървета в [[България]]. Байкушевата мура е от вида [[черна мура]]. В границите на парков район „Вихрен“ се намира връх [[Вихрен]], който е най-високият връх в [[Пирин]] планина – 2914 метра. Върхът привлича множество туристи и [[алпинизъм|алпинисти]]. == Вижте също == * [[Рила (парк)|Национален парк „Рила“]] * [[Централен Балкан (парк)|Национален парк „Централен Балкан“]] * [[Защитени територии в България]] == Външни препратки == * [http://pirin.bg/ Дирекция Национален парк Пирин] * Национален парк Пирин {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111231155006/http://www.visitpirin.net/ |date=2011-12-31 }} * [http://travel.nationalgeographic.com/travel/parks/pirin-bulgaria/ Pirin National Park, Bulgaria] == Източници == * {{cite web | title = '''Национален парк „Пирин“''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=2&areaID=1 | accessdate = 18 януари 2014}} == Бележки == <references/> {{Природни паркове в България}} {{ОСН България}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Обекти на световното наследство в България]] [[Категория:Национални паркове в България]] [[Категория:Министерство на околната среда и водите на България]] [[Категория:Натура 2000 в България]] [[Категория:Пирин]] [[Категория:Обекти, наречени на Пирин]] aoy3n6qutl22bzcvg2q68rb1ajqjpvq 0 19310 12415946 12393950 2024-11-18T16:24:48Z Nk 399 {{актуализация}} 12415946 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Оман|Оман (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Оман | официално-име-бг = Султанат Оман | официално-име = سلطنة عُمان | девиз = | химн = [[Химн на Оман|نشيد السلام السلطاني]] | химн-файл = Peace to the Sultan (نشيد السلام السلطاني).ogg | демоним = оманец | карта = Oman (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Оман | столица = [[Маскат]] | най-голям-град = Маскат | религия = 88,9% [[ислям]]<br>—35,2% ибадити<br>—47,2% [[сунити]]<br>—6,5% [[шиити]]<br>5,5% [[индуизъм]]<br>3,6% [[християнство]]<br>2% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[абсолютна монархия]] | лидер1 = [[Султан на Оман|Султан]] | настоящ-лидер1 = [[Хайтам бин Тарик Ал Саид|Хайтам бин Тарик]] | лидер2 = [[Кронпринц на Оман|Кронпринц]] | настоящ-лидер2 = [[Теазин бин Хайтам]] | законодателна-власт = Съвет на Оман | горна-камара = Държавен съвет | долна-камара = Консултативно събрание | събитие1 = Независимост | събитие-дата1 = 1650 г. | събитие2 = Членство в [[ООН]] | събитие-дата2 = 7 октомври 1971 г. | събитие3 = Конституция | събитие-дата3 = 6 ноември 1996 г. | площ-място = 70-о | води% = незначителен | население-година = 2021 | население = 4 520 471 | население-място = 125-о | население-градско = 86,3 | население-градско-място = 29-о | население-гъстота-място = 177-о | БВП-година = 2023 | БВП = {{increase}} 200,295 млрд. [[щатски долар|щ.д.]]<ref>[http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=449&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=69&pr.y=13 www.imf.org]</ref> | БВП-място = 78-о | БВП-на-човек = {{increase}} 39 336 щ.д. | БВП-на-човек-място = 71-во | БВП-ном-година = 2023 | БВП-ном-общо = {{decrease}} 108,282 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 66-о | БВП-ном-на-човек = {{decrease}} 21 265 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 55-о | Джини-година = 2018 | Джини = 30,75 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2021 | ИЧР = 0,816 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 54-то | продълж-живот = 77,6 години | продълж-живот-място = 47-о | дет-смъртност = 11,4/1000 | дет-смъртност-място = 130-о | грамотност = 93,9 | грамотност-място = 102-ро | валута = [[Омански риял]] | валута-код = OMR | часова-зона = GST | отместване-UTC = +4 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[Горещ пустинен климат|горещ пустинен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = OM | TLD = [[.om]] | телефонен-код = +968 | ITU префикс = A4A-A4Z | сайт = {{URL|www.oman.om}} | забележки = }} '''Султанат Оман''' е държава в [[Югозападна Азия]], разположена на югоизточния бряг на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]]. На северозапад граничи с [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]], на запад със [[Саудитска Арабия]] и на югозапад с [[Йемен]], както и с [[Арабско море]] на юг и изток и с [[Омански залив|Оманския залив]] на север. [[Столица]]та на страната е [[Маскат]]. == География == === Географско положение, граници, големина, брегове === [[Оман]] е държава в [[Югозападна Азия]], заемаща източните и югоизточни части от [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]]. Сухоземните граници на страната в по-голямата си част не са маркирани и дължината им е ориентировъчна. На югозапад граничи с [[Йемен]] (дължина на границата 310 km), на запад със [[Саудитска Арабия]] (790 km) и на северозапад с [[ОАЕ]] 410 km. Обща дължина на сухоземните граници 1510 km. Отделно от основната територия на страната е полуостров Мусандам и малък анклав, северно от град Ел Фуджейра в ОАЕ. На североизток, изток и югоизток има 2360 km брегова линия с [[Арабско море]], съответно на североизток с [[Омански залив|Оманския]], а на север – с [[Персийски залив|Персийския залив]]. В тези си граници Оман заема площ от 309 500 km². От север на юг се простира на 1000 km, а от запад на изток на 480 km. Бреговете на страната на юг са предимно равнинни, разчленени от големи, широко отворени заливи Масира, Суакира и Курия-Мурия, които на заначително протежение се съпровождат от коралови рифове. На север (на п-ов Мусандам) бреговете са силно разчленени и са от риасов тип. Край югоизточните брегове са разположени големия остров [[Масира]] и архипелага [[Курия-Мурия]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article084342.html «Большая Советская Энциклопедия» – Оман, раздел (Природа) т. 18, стр. 389-390]</ref> Територията на Оман се простира между 16°39′ и 26°23′ с.ш. и между 52°00′ и 59°50′и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|26|23|19|N|56|22|43|E}}), нос Сурайтан, на брега на [[Ормузки проток|Ормузкия проток]]. * крайна южна точка – ({{coord|16|39|00|N|53|06|33|E}}), на брега на [[Арабско море]], на границата с [[Йемен]]. * крайна западна точка – ({{coord|19|00|00|N|52|00|00|E}}), на границата с [[Йемен]] и [[Саудитска Арабия]] (немаркирана). * крайна източна точка – ({{coord|22|25|24|N|59|50|22|E}}), на брега на [[Арабско море]]. === Релеф, полезни изкопаеми === Покрай бреговете на Оманския залив се простират [[Ал Хаджар|Оманските планини]], където се издига най-високата точка на Оман – връх Джабал Шамс (Слънчевата планина) – 3107 m. Между Оманските планини и Оманския залив се простира тясната (40-50 km) и плодородна крайбрежна [[низина]] Ал Батина с множество оазиси. Централните райони на страната са заети от източната периферия на голямата пясъчна пустиня [[Руб ал-Хали]] с меридиално разположени вериги от дълги пясъчни дюни. На югозапад местността се повишава от 100-200 m до 500-1000 m (планината Ал Кара 1678 m), образувайки платото Дофар. В Оман се разработват находища на нефт (Джубайл, Карн Алам, Мазрак) и природен газ.<ref name="bse" /> === Климат, води, растителност, животински свят === Климатът на Оман е тропичен, в по-голямата си част пустинен. Средната януарска температура е 18-25°С, а средната юлска 30-35°С (максимална 45-50°С). Годишната сума на валежите е около 150 mm, в Оманските планини нараства до 500 mm, а на югозапад – до 700 mm в резултат на летните мусонни дъждове. В Оман няма постоянно течащи реки, но широко са разпространени сухите през по-голямата част от годината долини, т.нар. [[уади]] (Халфайн, Тумайд, Ибн Хаутар и др.). Подземните води посредством чрез система от т.нар. „кяризи“ широко се използват за напояване. В страната преобладават тропическите пустини, а в планините саваните с малки листопадни горички и пасища. За платото Дофар са характерни ладановото дърво и комифора, а за оазисите – финиковата и кокосовата палми. От бозайниците най-разпространени са арабска газела, лисица, чакал, хиена. Има много скачащи мишки, гущери и змии, а крайбрежните води са богати на риба (тон, селда).<ref name="bse" /> == История == {{основна|История на Оман}} === Древност === Древната търговия в [[Персийския залив]] е била тясно свързана с градовете в [[Месопотамия]].<ref name="Gulf Trade">{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+om0006)|title=Trade in the Gulf|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=10 юли 2014}}</ref> За владетелите от Междуречието територията на днешен Оман е била ключова за снабдяването със стоки по море и суровини. През второто хилядолетие преди Христа икономиката в региона започва да запада главно заради свиването на пазарите в Месопотамия и откриването на нов търговски път между Изтока и [[Средиземноморие]]то, който заобикаля Залива и минава през [[Червено море]], а оттам чрез плитък канал до [[Нил]] получава достъп до Средиземно море. Откриването на нови търговски пътища по суша и опитомяването на [[камила]]та в следващото хилядолетие довежда до увеличаване на движението между вътрешността на [[Арабския полуостров]] и крайбрежните региони. Така арабските номади постепенно изместват другите народи и се превръщат в господстващ етнос в региона.<ref name="Gulf Trade"/> Заливът се възстановява икономически по времето на [[Асирийска империя|Асирийската империя]], особено под [[Ашурбанипал]] през [[7 век пр.н.е.]] До началото на новата ера върху културата на Залива своя отпечатък оставят редица нашественици, сред които [[Древен Египет|Египет]], [[Александър Велики]] и [[Персия]]. През [[3 век]] след Христа [[Сасаниди]]те завладяват целия регион, включително Оман, създават селскостопански колонии, включват част от номадските племена в гранична стража срещу римляните, и разпространяват [[зороастризъм|зороастризма]].<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+om0007)|title=The Gulf in the Ancient World|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=10 юли 2014}}</ref> [[Файл:Nizwa seen from fort (2).JPG|мини|ляво|[[Низуа]], един от най-старите градове в Оман и център на търговията в региона през 6 и 7 век<ref>{{cite web|url=http://www.travelweekly.com.au/travel-academy/archived-courses/sultanate-of-oman/nizwa|title=Nizwa|publisher=Travel Weekly|accessdate=10 юли 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714152836/http://www.travelweekly.com.au/travel-academy/archived-courses/sultanate-of-oman/nizwa |date=2014-07-14 }}</ref>]] === Средновековие === Коренната промяна на Арабския полуостров идва от разпространението на [[ислям]]а през [[7 век]]. Източната част на полуострова вече е била запозната с [[монотеизъм|монотеизма]] през [[християнство]]то и бързо приема новата религия.<ref name="Spread">{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+om0011)|title=The Spread of Islam|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=10 юли 2014}}</ref> Сред първите хора, приели исляма, са жителите на Оман. Според легендата [[Мохамед]] изпраща в Оман един от военачалниците си със задачата да присъедини към исляма не само арабите, но и персийския гарнизон, които били зороастрийци. Персите отказали да приемат исляма и били изгонени от помохамеданченото население и неговата ревностна вяра. Макар и за ислямската доктрина последователите на другите религии да са считани за неверници, [[евреи]]те и християните се възприемат като „хора на Писанието“ (''ахл ал-Китаб''), чиито свещени книги са допринесли за развитието на исляма и възгледа за [[Бог]]. Те запазват правото си да живеят в свои общности и да следват свои закони, но са подложени на по-високи данъци и са лишени от някои политически права.<ref name="Spread"/> През 750 година [[Багдад]] става столица на [[Абасиди|Абасидския халифат]] и ислямската цивилизация. Процъфтяващата икономика в Ирак довежда до по-голямо търсене на стоки от далечни земи, а оттам и на увеличение в търговията в Залива.<ref name="Middle Ages">{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+om0012)|title=The Gulf in the Middle Ages|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=10 юли 2014}}</ref> Арабските търговци плават по море до все по-отдалечени места. Към 1000 година те вече търгуват редовно с [[Китай]] и спомагат за разпространението на исляма в Малайзия и Индонезия. В същото време Средновековието е белязано от появата и изчезването на редица ислямски секти като [[исмаилити]]те и [[кармати]]те. В Оман най-разпространената деноминация на исляма е [[ибади]]. Ибадите се различават в своите виждания от [[сунити]]те и [[шиити]]те и не приемат властването на един халиф или [[имам]].<ref name="Middle Ages"/> Така още в началото на Абасидския халифат Оман се превръща в цел на сунитските халифи, които са силно зависими от търговията между Изтока и Запада и не могат да позволят да изгубят контрола върху тези градове. Ибадите обаче оцеляват и се оттеглят във вътрешността на страната. Така Оман изгражда двоен характер – крайбрежните райони се отличават с културно разнообразие заради широкото присъствие на чужденци и търговци, докато планинската вътрешност остава в ръцете на силно сплотената общност на ибадите. В следващите векове под персийско влияние настъпва и шиитството, а през 15 век [[шейх]]ът на [[Ормуз]] установява контрол върху пристанищата [[Маскат]] и [[Калхат]], чрез които печели от търговия с източна [[Африка]]. Ибадите обаче не успяват да възстановят влиянието си върху крайбрежието.<ref name="Middle Ages"/> === Колониализъм и британска зависимост === [[Файл:Braun Hormus HAAB.jpg|мини|ляво|Ормуз към 1573 година]] През 16 век [[Португалска империя|португалците]] започват своята експанзия в [[Индийския океан]].<ref name="Colonialism">{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+om0013)|title=The Age of Colonialism|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=10 юли 2014}}</ref> Те използват своите големи кораби, за да осъществяват търговия през големи разстояния, например между Индия и Африка, и постепенно започват да налагат контрол върху търговския поток в [[Арабско море]]. В края на 16 век ормузкият шейх на практика контролира всички пристанища в Залива, но все пак плаща данък на [[сафавиди|сафавидския]] шах [[Абас I Велики]]. С пристигането си в региона, португалците принуждават шейха да плаща данък на тях. Шахът не може да противостои на Португалия и се обръща към [[Англия]] и [[Нидерландия]] за помощ. Така през 1622 английски и персийски военни части изгонват португалците от Ормуз, а Англия постепенно започва да налага своя контрол върху Залива.<ref name="Colonialism"/> В следващите десетилетия ибадите се възползват от противопоставянето между Персия и европейците и започват настъпление към брега. Силната династия на [[ярубиди]]те успява да завладее всички крайбрежни градове на Оман до 1650 година и обединяват страната за пръв път от 1000 години.<ref name="Colonialism"/> До 1700 година те завземат [[Момбаса]], [[Занзибар]] и други части от [[източна Африка]]. Към началото на 18 век обаче възникват спорове за наследяването на имамския пост. Между 1730 и 1750 година воюващите страни започват да търсят външна подкрепа. Ярубидите се възползват от помощта на Персия, която използва възможността да си върне контрола върху оманското крайбрежие. Тяхното господство обаче е краткотрайно, защото през 1742 година местното население начело с [[Ахмад ибн Саид ал-Саид]] се вдига на бунт и ги изгонва. Водачите на ибадите са толкова впечатлени от неговия успех, че го правят имам.<ref name="Colonialism"/> Благодарение на неговото управление Оман процъфтява в продължение на век. Духовничеството обаче не одобрява сина му за наследник, поради което Ахмад ибн Саид изоставя титлата имам, провъзгласява себе си за [[султан]] и премества столицата от планинския град ар-Рустак в пристанището Маскат.<ref name="Colonialism"/> Жителите на вътрешността постепенно започват да мигрират към бреговете на Залива, където поминъкът им е селско стопанство и събиране на [[перла|перли]]. Перлите са особено търсени в Индия, с която Оман има задълбочени търговски контакти, и възможностите за печалба привличат цели племена от вътрешността на полуострова. Сред тях са [[ал-Сабах]], [[ал-Халифа]], [[ал-Тани]] и [[ал-Куасим]], които днес управляват съответно [[Кувейт]], [[Бахрейн]], [[Катар]] и [[Обединени арабски емирства|ОАЕ]].<ref name="Colonialism"/> [[Файл:Omaniempire1856.png|мини|upright=0.75|Обхват на оманските владения към 1856 година]] Тези миграции, както и нарастващите външни заплахи, стават причина за нестабилност в региона след 1800 година.<ref name="Wahhabi">{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+om0014)|title=Wahhabi Islam and the Gulf|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=10 юли 2014}}</ref> Племената от централна Арабия са обединени от емира [[Мухамад ибн Сауд]] и новопоявилата се крайна интерпретация на исляма – [[уахабизъм|уахабизма]]. Те организират нападения срещу Кувейт, Бахрейн, Катар и Оман. Освен неодобрението си към шиитите, уахабизмът се противопоставя силно и на немюсюлманските влияния, олицетворени в региона от европейското присъствие. Той е един от дестабилизиращите фактори в региона заедно с настъплението на [[Османска империя|османците]] в Ирак.<ref name="Wahhabi"/> В същото време Великобритания увеличава присъствието си в региона заради [[пиратство|пиратските]] набези на ал-Куасим, които застрашават търговията с [[Индия]]. Пиратите номинално са под управлението на султана на Оман и британците се обръщат към него с молба да спре действията им. Неспособността му да овладее набезите довежда до първите британски нападения срещу базирани в днешните ОАЕ пиратски убежища през 1809 година. В следващите 100 години британците сключват серия от споразумения чрез които накъсват и практически подчиняват Оман и спират експанзията на саудитците.<ref name="Treaties">{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+om0015)|title=Treaties with the British|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=10 юли 2014}}</ref> Петият владетел на Оман, [[Саид ибн Султан]], умира през 1856 година и с това идва последният удар срещу икономическата и политическа цялост на Оман.<ref name="Treaties"/> Страната вече е загубила контрола си върху Залива през 1820, търговската флотилия е задмината в технологично отношение от далеч по-модерните европейски кораби, митническите приходи от търговията с Индия са изгубени, а ограничаването на [[робство]]то довежда и до спад в приходите от източна Африка. Липсата на ясен наследник на Саид ибн Султан довежда до намеса на Великобритания, която дава източноафриканските владения на един от претендентите от династията ал-Саид, а самия Оман – на друг претендент. По този начин арабската част се лишава от приходи и властта на султана в нея отслабва. Консервативните ибади от вътрешността на страната се възползват от това и няколко пъти вдигат бунт срещу него, а той е принуден вече да разчита на британската намеса, за да задържи властта си.<ref name="Treaties"/> Поради това разделение държавата е наричана ''Мускат и Оман'' до средата на 20 век. === 20 и 21 век === [[Файл:British troops-YEMEN.jpg|мини|ляво|Британски войски в Дофар, ок. 1945]] Бунтовете на племената от вътрешността на Оман принуждават султан [[Таймур ибн Файсал]] да им даде ограничен суверенитет през 1920 година, без обаче да сваля претенциите си за контрол върху цялата територия.<ref name="Independence">{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+om0017)|title=Independence|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=10 юли 2014}}</ref> Напрежението между двата региона се изостря с откриването на нефт през 1924 година. Петролните находища се намират във вътрешността на страната и султанът продава правата за изследването и експлоатацията им на чужди компании. Първите проучвателни екипи са нападнати от племената и компаниите подават оплакване към британските власти. Великобритания увеличава подкрепата си за султана в опит да успокои напрежението и да подсигури достъпа на западните страни до петрол.<ref name="Independence"/> През 1957 година войските на султан [[Саид ибн Таймур]] влизат в Низуа и установяват контрол върху държаните от племената вътрешни райони. На следващата година той се оттегля в двореца си в [[Салала]] и престава да се занимава активно с вътрешните проблеми, които стават все по-сложни. Султанът ограничава контактите на Оман с останалия свят, забранява политическите реформи и обезсърчава развитието на страната. През 1960-те години проблемите на Оман се превръщат в международни.<ref name="Independence"/> През 1965 в [[Дофар (мухафаза)|мухафаза Дофар]] избухва [[Дофарски конфликт|бунт срещу династията]]. Бунтовниците получават оръжия от [[Народна демократична република Йемен]] и султанът отново не е в състояние да се справи с тях без помощта на [[Кралски военновъздушни сили|Кралските военновъздушни сили]]. Британската намеса дава основание на бунтовниците да претендират за нелегитимност на властта пред [[ООН]], която в крайна сметка заклеймява действията на Великобритания. През 1970 г. управлението на султана е станало крайно непопулярно не само в Оман, но и във Великобритания, която осигурява широка подкрепа на апарата му за сигурност. Така британските и оманските въоръжени сили организират нападение срещу двореца и принуждават Саид ибн Таймур да абдикира.<ref name="Independence"/> [[Файл:Secretary Kerry Meets With Omani Qaboos bin Said Al Said (Pic 2).jpg|мини|Султан Кабус ибн Саид с държавния секретар на САЩ [[Джон Кери]] през 2013 година]] На престола се възкачва неговият син [[Кабус ибн Саид ал-Саид]], който е получил образованието си във Великобритания. Той намалява британското военно участие в страната и използва подкрепата на съседните на Оман държави, за да прекрати бунта в Дофар през 1976 година. Кабус ибн Саид успява и да затвърди централния контрол върху вътрешността.<ref name="Independence"/> Увеличаването на приходите от петрола през 1970-те години позволяват на страните от Залива да започнат масивни програми за икономическо и социално развитие. Кувейт и Бахрейн, които най-рано започват да добиват нефт, се възползват най-много. Оман обаче започва мащабен добив едва след абдикацията на Саид ибн Таймур и не постига толкова високи резултати. Въпреки това Оман не е изключение и има същото политическо устройство като тези страни – цялата власт е в ръцете на един монархически род, който се възползва от директни петролни приходи. [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]] сближава страните от Залива най-вече заради заплахата от шиитски [[Иран]]. През 1981 г. те основават [[Организация за сътрудничество на арабските страни от Персийския залив]], в която членките изграждат система за колективна отбрана и координират търговията помежду си.<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+om0018)|title=Developments since independence|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=10 юли 2014}}</ref> Султан Кабус ибн Саид започва промени в страната още от началото на управлението си.<ref name=econhrot>{{cite news|title=Happy and rich in an Omani toytown|url=http://www.economist.com/node/354276?zid=308&ah=e21d923f9b263c5548d5615da3d30f4d|publisher=The Economist|date=31 август 2000|accessdate=10 юли 2014}}</ref> Той отваря границите на страната и използва печалбите от износа на нефт, за да изгражда пътища, училища и болници. Държавата осигурява на рибарите лодки и домове за почти всички, а в действие са въведени едни от най-строгите закони за опазване на околната среда. От 1991 г. насам оманците имат право да избират и представители за Консултативния съвет, който дава насоки на владетеля. На жените е дадено правото да гласуват и да бъдат избирани.<ref name=econhrot/> Под влиянието на [[Арабска пролет|Арабската пролет]] през 2011 година в Оман избухват протести, чиито искания са за политически реформи и по-добри условия на живот. Султанът обещава повече работни места, социални придобивки и власт за Консултативния съвет. На следващата година правителството започва кампания да спре критиката срещу правителството в [[Интернет]]. Шестима души са арестувани и получават присъди от 12 – 18 месеца и глоби от около $ 2500.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-14654492 |title=Oman profile – Timeline |publisher=BBC News |date=11 септември 2012 |accessdate=10 юли 2014}}</ref> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Оман}} {{актуализация}} Държавното устройство на Оман е [[абсолютна монархия]] ([[султан]]ат). Оман е абсолютна монархия, в която всички власти – законодателната, изпълнителната и съдебната власт в крайна сметка са съсредоточени в ръцете на наследствен султан, Системата от закони се основава твърдо на ислямския [[шариат]]. Неправителствената организация, базирана в [[САЩ]] – [[Фрийдъм Хаус]] оценява страната като „не свободна“. Законодателният орган на Оман е двукамарния [[Съвет на Оман]], състоящ се от горна камара, Държавният съвет (Меджлис ад-Даула) и долна камара, Консултативния съвет (Меджлис аш-Шура). Политическите партии са забранени. Горната камара има 71 членове, назначавани от султана измежду видни представители на Оман; те имат само консултативни правомощия. Членовете на Консултативния съвет (84 на брой) се избират чрез преки избори за четири-годишен мандат, но султанът прави окончателните селекции и може да преговаря изборните резултати. Членовете се назначават за три-годишен мандат, който еднократно може да бъде подновен. Последните избори са проведени на 15 октомври 2011 година. Султан Кабус ибн Саид де факто е министър-председател, а също така контролира и външните отношения на държавата, както и отбранителното портфолио. Султанът има абсолютна власт и с указ може да издава закони. Той е най-дълго управляващият владетел в Близкия изток. Съдебната власт е подчинена на султана и на Министерството на правосъдието. [[Шариат]]а (ислямският закон) е източникът на цялото законодателство, и шериатски съдебни департаменти в системата за гражданска юрисдикция са отговорни за семейноправните въпроси, като например дела за развод и наследство. В някои селски райони, племенни закони и обичаи често се използват за уреждане на спорове. Основният устав на държавата е крайъгълният камък на правната система на Оман и действа като конституция на страната. Основният устав е издаден през 1996 година и до този момент е имало само едно изменение, в отговор на [[протестите от 2011 г.]] Правораздаването е силно персонализирано, заради ограничени защитни процеси, особено в политическите и свързаните със сигурността случаи. В доклад от 2012 на Фондация Бертелсман се заявява, че докато „Правният кодекс на Оман на теория защитава гражданските и личните свободи, двете са редовно игнорирани от страна на режима. Следователно, Оман не може да се счита за свободен.“ == Външна политика == От 1970 г., Оман осъществява умерена външна политика и драстично разширява своите дипломатически отношения. Оман е една от малкото арабски страни, които поддържат приятелски връзки с [[Иран]]. [[УикиЛийкс]] разкрива американски дипломатически грами, които доказват, че Оман помага с освобождаването на британските моряци заловени от Военноморските сили на Иран през 2007 година. Същите източници обрисуват оманското правителството като желаещо да поддържа топлите отношения с Иран. Според тях оманските управляващи непрекъснато отхвърлят американските дипломатически искания Оман да заеме позиция срещу Иран. == Въоръжени сили == През 2006 г. въоръжените сили на Оман наброяват 44 100 души, включително 25 000 в армията, 4200 моряци във флота и въздушни сили с 4100 служители. Кралският двор поддържа 5000 гвардейци, 1000 бойци в специалните части, 150 моряци в Кралския флот и 250 пилоти и наземен персонал в Кралските военно въздушни сили. Оман също така поддържа скромен размер запас – 4400 души. Кралската армия на Оман наброява 25 000 активни служители през 2006 г., плюс малък пехотен контингент от кралските войски. Въпреки сравнително големите военни разходи, Оман относително бавно успява да модернизира своите въоръжени сили. Оманската армия притежава относително ограничен брой танкове, включително 6 [[M60A1]], 73 [[M60A3]], и 38 Челинджър 2 – основни бойни танкове, както и 37-годишните леки танкове „Скорпион“. В [[Кралските военно въздушни сили на Оман]] има около 4100 мъже, само 36 бойни самолета и никакви въоръжени хеликоптери. Бойните самолети включват 20-годишните Джагуар, 12 броя „Hawk“ Mk 203s, 4 броя Hawk Mk 103s и 12 броя [[PC-9]] турбовитлови тренировъчни самолети с ограничени възможности за сражения. Оман има една ескадрила от дванадесет самолета [[F-16C/D]], четири „Bravo“ и осем броя [[Mushshaqs]]. [[Кралският военноморски флот на Оман]] се състои от 4200 души (2000 г.) и е със седалище в Сииб. Има бази на Ахви (Ahwi), о-в Ганам (Ghanam Island), Мусандам и Салала. Оман има 10 бойни кораби (2006 г.). Те включват два 1450-тонни [[корвети]] от [[Qahir]] и 8 океански [[патрулни катери]]. Оманският военноморски флот притежава също един 2500-тонен кораб Насър Ал Бар (Nasr al Bahr) клас LSL (240 войници, 7 танка) с площадка за кацане на хеликоптер. Държавата има и най-малко четири [[десантни кораба]]. Те поръчват три [[корвети клас Карийф]] от [[VT Group]] за £ 400 милиона през 2007 година. Строят се в [[Портсмут]]. През 2010 г. Оман плаща 4.074 милиарда щатски долара за военни разходи, което е 8,5% от брутния вътрешен продукт. Султаната има дълга история в сътрудничеството с британската военна и отбранителна промишленост. == Икономика == {{основна|Икономика на Оман}} Доказаните петролни запаси на Оман са около 5.5 млрд. барела, 24-ти по големина в света. Нефт се извлича и обработва от фирмата [[Petroleum Development Oman (PDO)]], с доказани запаси от петрол, притежаващи приблизително стабилен добив, въпреки че производството на петрол е намаляло. [[Министерството на нефта и газта]] е отговорно за цялата нефтена и газова инфраструктура и проекти в Оман. Между 2000 г. и 2007 г., производството е спаднало с повече от 26%, от 972 000 до 714 800 барела на ден. Производството се възстановява до 816 000 барела през 2009 г., и 930 000 барела на ден през 2012 година. Резервите от природен газ на Оман се оценяват на 849,5 милиарда куб.м, или на 28-о място в света, а производството през 2008 г. е около 24 млрд. куб. м годишно. В член 11 от Основния устав на държавата е записано, че „националната икономика се основава на справедливостта и принципите на свободната икономика“. Оманските граждани се радват на добър [[стандарт на живот]], но бъдещето им е несигурно с ограничените резерви на Оман от петрол. Другите източници на доходи – селското стопанство и промишлеността, са малки в сравнение и брой като формират по-малко от 1% от износа на страната, но диверсификацията е основен приоритет на правителството на Оман. А и страната е най-бедната от [[нефт]]ените монархии в [[Персийски залив|Залива]]. След резкия спад на цените на петрола през 1998 г., Оман прави активен план за диверсификация на своята икономика и поставя по-голям акцент върху други области на индустрията, като например туризма. В селското стопанство и риболова са заети около 50 % от трудоспособното население. Отглеждат се предимно тропически плодове като [[фурми]], [[банани]], [[лайм]], цитруси и зеленчуци. Годишно се ловят около 100 хил. тона риба, която се преработва (80 % се изнася). Продукцията на петрол е водещата индустрия която осигурява голяма част от дохода на Оман. На 1 януари 2009 г. в сила влиза Споразумение за свободна търговия със САЩ, което цели премахване на тарифните бариери за всички потребителски и промишлени продукти, също така предоставяне на силни защити за чуждестранни фирми, инвестиращи в Оман. [[Туризмът]], друг източник на приходи за Оман, е във възход. Едно от най-популярните събития е фестивалът Карийф (Khareef) в [[Салала]], Дофар, който е на 1200 километра от столицата Мускат, по време на сезона на мусоните (през август) и е подобен на Фестивала на Мускат. Планините, обграждащи Салала са популярни сред туристите заради прохладното си време и буйната зеленина, които рядко се срещат някъде другаде в Оман. Оманската валута е [[Омански риял]]. 1 риал се равнява на 2.59 американски долара. 1 риал е разделен на 1000 [[баиса]], като в употреба са 5 баиса, 10, 25, 50 и 100 баиса. През 1970 година, банкноти са били въведени от правителството. От 1977, Централната банка на Оман издава банкноти от 20 и 50 риала, последвани от 200 баиса през 1985 година. Чуждестранните работници в Оман изпращат 30 милиарда щатски долара годишно на своите азиатски и африкански семейства. Повече от половината от тях изкарват месечна заплата в размер на по-малко от 400 щатски долара. Най-голямата чуждестранна общност е от южните индийски щати Керала, Тамил Наду, Карнатака, Махарастра, Гуджарат и Пенджаб, което представлява повече от половината от цялата работна сила в Оман. Заплатите на чуждестранни работници са разбира се много по-малки, отколкото тези на оманските граждани, макар и да са от два до пет пъти по-високи, отколкото за равностойна работа в [[Индия]]. Оманското дружество Ферийс (Ferries Company) поддържа двата високоскоростни автомобилни ферибота – Шинас (Shinas) и Хормоз (Hormouz). Фериботите се използват за пътуване между Мускат и Касаб. Касаб е стратегически разположен в Мусандам в южния край на [[Ормузки пролив|Ормузкия пролив]] и се контролира от Оман. Континентален Оман е отделен от малка ивица от територията на [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]] от Мусандам. == Население == Според Министерството на икономиката в средата на 2006 г. населението на Оман е 2 577 000 души, от които - 1 844 000 омани. Населението нараства от 2 018 000 през 1993 г. до 2 340 000 души през 2003 г. Преброяването на населението през 2003 година показва че половината население на Оман е съсредоточено в столицата [[Маскат]] и [[Батинах]], крайбрежната равнина северозападно от нея. Около 200 000 души има в [[Дхофар]] (Южния регион), и около 30 000 души - в отдалечения [[Мусандам]], полуостров на пролива [[Ормузки проток|Хормуз]]. Изчислено е и че 600 000 имигранти, предимно от [[Пакистан]], [[Бангладеш]], [[Египет]], [[Йордания]], Индия и [[Филипините]] живеят в Оман. {{Demography 12col|830px|[[1910]]|[[1920]]|[[1930]]|[[1940]]|[[1950]]|[[1960]]|[[1970]]|[[1980]]|[[1990]]||[[2000]]|[[2006]]|249 000|290 000|337 000|392 000|413 000|505 000|654 000|1 060 000|1 625 000||2 402 000|2 577 000}} [[Арабски език|Арабският]] е официален език в Оман, но като такъв се използва и [[Английски език|английският]]. Почти всички знаци и надписи са дублирани на двата езика. Доминиращият местен език е [[диалект]] на арабския. Разпространени са и многобройни други местни [[Език (лингвистика)|езици]] като [[Белуджки език|балочи]] (белуджки език). Значителен брой жители говорят [[хинди]], което се дължи на притока на [[Имиграция|имигранти]] от [[Индия]] в края на 1980-те и началото на 1990-те години. [[Суахили]] и [[английски език|английски]] са също широко говорени езици в страната поради историческите връзки между Оман и [[Занзибар]]. == Други == * [[Комуникации в Оман]] * [[Транспорт в Оман]] * [[Въоръжени сили на Оман]] * [[Външна политика на Оман]] {{Географско местоположение |Център = Оман |Изток = ''[[Арабско море]]'' |Юг = ''Арабско море'' |Югозапад = [[Йемен]] |Запад = [[Саудитска Арабия]] |Северозапад = [[Обединени арабски емирства]] }} == Източници == <references /> == Библиография == * Owtram, Francis, A Modern History of Oman: Formation of the State Since 1920. London, I. B. Tauris, 2004. * Д. Осипов. Путеводитель по Оману. М., ИОИ, В.Секачёв, 2006 (Серия „Иди за мной!“). * Mandana E. Limbert. In the Time of Oil: Piety, Memory, and Social Life in an Omani Town. Palo Alto, Stanford UP, 2010. == Външни препратки == * [http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/35834.htm www.state.gov] * [http://travel.nationalgeographic.com/places/countries/country_oman.html travel.nationalgeographic.com] * [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mu.html www.cia.gov] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181225215831/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mu.html |date=2018-12-25 }} * [http://www.nationsencyclopedia.com/Asia-and-Oceania/Oman-ARMED-FORCES.html www.nationsencyclopedia.com] {{Азия}} [[Категория:Оман| ]] h4yng0tdtl470wp44dayzqdfsxy0pvc 0 20153 12415747 12414666 2024-11-18T12:51:19Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (11 титли; 25 финала) */ 12415747 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Патрик Рафтър | име-латински = Patrick Rafter | картинка = Pat Rafter AO party 15.png | големина-картинка = 280px | описание = Рафтър на Австралия Оупън, 2015 г. | наставка = | държава = {{флагче|Австралия|Австралия}} [[Австралия]] | роден-дата = {{роден|28|12|1972|1|1}} | роден-място = [[Маунт Айза]], [[Куинсланд]], [[Австралия]] | починал-място = | живее-в = | височина = 185<ref>{{cite web|title=Patrick Rafter|url=http://www.atpworldtour.com/Tennis/Players/Ra/P/Patrick-Rafter.aspx|work=atpworldtour.com|publisher=Association of Tennis Professionals|access-date=17 January 2014}}</ref> | тегло = | прякор = | професионалист = 1991 | оттеглил = 2003 | пари = 11 133 128 [[Щатски долар|щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 358 – 191 | титли-гш-сингъл = 2 | титли-atp-сингъл = 11 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 2 <small>(26 юли 1999)</small> | оп_австралия = 1/2 финал<br>2001 | ролан_гарос = 1/2 финал<br>1997 | уимбълдън = Финал<br>2000, 2001 | оп_сащ = '''Шампион'''<br>'''1997, 1998''' | победи-загуби-двойки = 214 – 111 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 10 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 6 <small>(1 февруари 1999)</small> | оп_австралия_двойки = '''Шампион'''<br>'''1999''' | ролан_гарос_двойки = 1/2 финал<br>1998 | уимбълдън_двойки = 1/2 финал<br>1996, 1998 | оп_сащ_двойки = 1/2 финал<br>1996 | дейвискъп = [[Отбор на Австралия за Купа Дейвис|Австралия]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 31 януари 2024 }} '''Патрик Майкъл Рафтър''' ({{lang|en|Patrick Michael Rafter}}) е [[Австралия|австралийски]] [[тенис]]ист. == Биография == Патрик Майкъл Рафтър е роден на 28 декември 1972 година в щата [[Куинсланд]], [[Австралия]]. Той има няколко братя и сестри и живее в [[Бермуда]]. На 24 април 2004 г. се жени за дългогодишната си приятелка Лара Фелтъм в курорт във [[Фиджи]]. == Кариера == Патрик Рафтър достига до номер 1 в класацията на Асоциацията на професионалистите в тениса (ATP) на сингъл на 26 юли 1999 г. Акцентите в кариерата му включват последователни титли на [[Открито първенство на САЩ|откритото първенство на САЩ]] през 1997 и 1998 г., последователно е вицешампион на [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] през 2000 г. и 2001 г. През 1999 г. печели [[Откритото първенство на Австралия]] на двойки за мъже заедно с [[Йонас Бьоркман]]. Рафтър печели две титли на ATP Мастърс на сингъл и две на двойки. Той става първия тенисист в Оупън ерата, който печели Канада Мастърс, Синсинати Мастърс и Ю Ес Оупън в една календарна година, което постига през 1998 г. Това постижение е наречено Американски летен шлем (American Summer Slam). Патрик Рафтър е единственият тенисист , който остава непобеден от [[Роджър Федерер]] с поне три срещи, въпреки че срещите се състоят в началото на кариерата на Федерер. Той е и единственият играч с печеливш рекорд над швейцареца и на трите основни настилки: твърда, клей и трева.<ref>{{cite web|url=http://www.tennislive.net/atp/match/patrick-rafter-VS-roger-federer/the-ericsson-open-miami-2001/|title=Patrick Rafter vs. Roger Federer - The Ericsson Open - Miami - TennisLive.com|first=eHM|last=s.r.o.|website=www.tennislive.net}}</ref> Рафтър се оттегля от тениса в края на 2002 г. След това Рафтър играе няколко мача на двойки. == Кариерна статистика == ==== Титли от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#99ccff;" | style="text-align:center"| 1997 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] | {{Флагче|Великобритания}} [[Грег Руседски]] | style="text-align:center"| 6–3, 6–2, 4–6, 7–5 |-style="background:#99ccff;" | style="text-align:center"| 1998 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] | {{Флагче|Австралия}} [[Марк Филипусис]] | style="text-align:center"| 6–3, 3–6, 6–2, 6–0 |} ==== Финали на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (2) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#98FB98;" | style="text-align:center"| 2000 | style="text-align:center"| [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] | {{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] | style="text-align:center"| 7–6<sup>(12–10)</sup>, 6–7<sup>(5–7)</sup>, 4–6, 2–6 |-style="background:#98FB98;" | style="text-align:center"| 2001 | style="text-align:center"| [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] | {{Флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]] | style="text-align:center"| 3–6, 6–3, 3–6, 6–2, 7–9 |} ==== Финали на [[Купа на големия шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |-style="background:Moccasin | style="text-align:center"| 1997 | style="text-align:center"| [[Купа на големия шлем]] | {{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] | style="text-align:center"| 2–6, 4–6, 5–7 |} ==== Титли от [[турнири от сериите Мастърс]] (2) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир !width=250| съперник във финала ! width=200|резултат |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1998 || style="text-align:center"| [[Канада Оупън]] | {{Флагче|Нидерландия}} [[Рихард Крайчек]] || style="text-align:center"| 7–6<sup>(7–3)</sup>, 6–4 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1998 || style="text-align:center"| [[Синсинати Оупън]] | {{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] || style="text-align:center"| 1–6, 7–6<sup>(7–2)</sup>, 6–4 |} ==== Финали на [[турнири от сериите Мастърс]] (4) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир !width=250| съперник във финала ! width=200|резултат |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1999 || style="text-align:center"| [[Италия Оупън]] | {{Флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]] || style="text-align:center"| 4–6, 5–7, 6–7<sup>(6–8)</sup> |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1999 || style="text-align:center"| [[Синсинати Оупън]] | {{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] || style="text-align:center"| 6–7<sup>(7–9)</sup>, 3–6 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2001 || style="text-align:center"| [[Канада Оупън]] | {{Флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || style="text-align:center"| 6–7<sup>(3–7)</sup>, 6–2, 3–6 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2001 || style="text-align:center"| [[Синсинати Оупън]] | {{Флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]] || style="text-align:center"| 1–6, 3–6 |} === ATP финали (11 титли; 25 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |1994 |{{Флагче|Хонконг}} [[Хонконг Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] |1–6, 3–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–1 |1994 |{{Флагче|Великобритания}} [[Манчестър Оупън]] |Световни серии |[[Трева]] |{{Флагче|ЮАР}} [[Уейн Ферейра]] |7–6<sup>(7–5)</sup>, 7–6<sup>(7–4)</sup> |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–2 |1997 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|САЩ}} [[Ю Ес Про Индор]] |style=background:#d0f0c0|Шампионски серии |Твърда (з) |{{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] |7–5, 6–7<sup>(4–7)</sup>, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–3 |1997 |{{Флагче|Хонконг}} [[Хонконг Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] |3–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–4 |1997 |{{Флагче|Австрия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Марсело Филипини]] |6–7<sup>(2–7)</sup>, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–5 |1997 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|САЩ}} [[Волво Интернешънъл]] |style=background:#d0f0c0|Шампионски серии |Твърда |{{Флагче|Русия}} [[Евгени Кафелников]] |6–7<sup>(4–7)</sup>, 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–6 |1997 |{{Флагче|САЩ}} [[Кънектикът Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] |4–6, 6–7<sup>(1–7)</sup> |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–6 |1997 |style=background:#F3E6D7|{{Флагче|САЩ}} [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] |style=background:#F3E6D7|Голям шлем |Твърда |{{Флагче|Великобритания}} [[Грег Руседски]] |6–3, 6–2, 4–6, 7–5 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–7 |1997 |style=background:Moccasin|{{Флагче|Германия}} [[Купа на големия шлем]] |style=background:Moccasin|Голям шлем |Килим (з) |{{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] |2–6, 4–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–7 |1998 |{{Флагче|Индия}} [[Махаращра Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Швеция}} [[Микаел Тилстрьом]] |6–3, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–7 |1998 |{{Флагче|Нидерландия}} [[Росмален Грас Корт Чемпиъншипс|Росмален Чемпиъншипс]] |Световни серии |[[Трева]] |{{Флагче|Чехия}} [[Мартин Дам]] |7–6<sup>(7–2)</sup>, 6–2 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 5–7 |1998 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Канада}} [[Канада Оупън]] (Торонто) |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |Твърда |{{Флагче|Нидерландия}} [[Рихард Крайчек]] |7–6<sup>(7–3)</sup>, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 6–7 |1998 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|САЩ}} [[Синсинати Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] |1–6, 7–6<sup>(7–2)</sup>, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 7–7 |1998 |{{Флагче|САЩ}} [[Кънектикът Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Испания}} [[Феликс Мантиля]] |7–6<sup>(7–3)</sup>, 6–2 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 8–7 |1998 |style=background:#F3E6D7|{{Флагче|САЩ}} [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] |style=background:#F3E6D7|Голям шлем |Твърда |{{Флагче|Австралия}} [[Марк Филипусис]] |6–3, 3–6, 6–2, 6–0 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 8–8 |1999 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Италия}} [[Италия Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]] |4–6, 5–7, 6–7<sup>(6–8)</sup> |- |bgcolor=98fb98|Победа | 9–8 |1999 |{{Флагче|Нидерландия}} [[Росмален Грас Корт Чемпиъншипс|Росмален Чемпиъншипс]] |Световни серии |[[Трева]] |{{Флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] |3–6, 7–6<sup>(9–7)</sup>, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 9–9 |1999 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|САЩ}} [[Синсинати Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] |6–7<sup>(7–9)</sup>, 3–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 10–9 |2000 |{{Флагче|Нидерландия}} [[Росмален Грас Корт Чемпиъншипс|Росмален Чемпиъншипс]] |Международни |[[Трева]] |{{Флагче|Франция}} [[Никола Ескюде]] |6–1, 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 10–10 |2000 |style=background:#F3E6D7|{{Флагче|Великобритания}} [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] |style=background:#F3E6D7|Голям шлем |[[Трева]] |{{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] |7–6<sup>(12–10)</sup>, 6–7<sup>(5–7)</sup>, 4–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 10–11 |2000 |{{Флагче|Франция}} [[Оупън Сюд дьо Франс|Сюд дьо Франс Оупън]] |Международни |Килим (з) |{{Флагче|Франция}} [[Арно Клеман]] |6–7<sup>(2–7)</sup>, 6–7<sup>(5–7)</sup> |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 10–12 |2001 |style=background:#F3E6D7|{{Флагче|Великобритания}} [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] |style=background:#F3E6D7|Голям шлем |[[Трева]] |{{Флагче|Хърватия}} [[Горан Иванишевич]] |3–6, 6–3, 3–6, 6–2, 7–9 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 10–13 |2001 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Канада}} [[Канада Оупън]] (Монреал) |bgcolor=e9e9e9|Мастърс |Твърда |{{Флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] |6–7<sup>(3–7)</sup>, 6–2, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 10–14 |2001 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|САЩ}} [[Синсинати Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс |Твърда |{{Флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]] |1–6, 3–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 11–14 |2001 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|САЩ}} [[Индианаполис Тенис Чемпиъншипс|Индианаполис Чемпиъншипс]] |style=background:#d0f0c0|Межд. Голд |Твърда |{{Флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]] |4–2 отказва се |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/R255/overview Патрик Рафтър] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/patrick-rafter/800180207/aus/mt/s/overview/ Патрик Рафтър] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800180207 Патрик Рафтър] в сайта на Davis cup {{Водачи в световната ранглиста по тенис за мъже}} {{СОРТКАТ:Рафтър, Патрик}} [[Категория:Австралийски тенисисти]] ebezdc873qjg457oya7msv5o0bg867t 3 20661 12415898 12399808 2024-11-18T15:41:49Z Luxferuer 25980 Нова тема /* Претенции */ 12415898 wikitext text/x-wiki {{/Начало}} == Човек/Души == [[Стари лозя (дем Еордея)]] - в шаблона 1 души. Това го прави ти, ама не намирам къде беше... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:27, 5 юли 2024 (UTC) : Пак там, но не съм го доправил като хората: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шаблон:Селище_инфо&diff=prev&oldid=12288779 закърпих]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:08, 5 юли 2024 (UTC) == Наим Сюлейманоглу == Здравейте, [[Потребител беседа:Nk|беседа]]. Защо премахнахте редакцията ми ? Субектът е от категорията на всички останали. Поздрави. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:57, 9 юли 2024 (UTC) : Заради неуместното име на категорията. Трудно ще намериш източник за самоопределяне като българин. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:02, 9 юли 2024 (UTC) :: Това изобщо не е критерий. Вероятно за 90% от останалите също няма да намериш, но всички те са родени в България, били са български граждани (повечето от тях - все още ) и са носили слава (спортистите), като такива. Наим е 2-кратен световен шампион за България. В страницата му пише, че е и български и турски щангист (както и Халил Мутлу, например). Пише го и в страницата на турски. Мисля, че е редно да върнеш редакцията. Поздрави.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:32, 9 юли 2024 (UTC) ::Но си прав, че името на категорията не е коректно. Би следвало да е "Родени в България с турски прозход". Според мен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:51, 9 юли 2024 (UTC) ::: Или „Български граждани с турски произход“ - коментирахме го на беседата на категорията, но остана да си виси. Сегашният вид е абсурден - като Ботев в „Османци с български произход“. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:08, 9 юли 2024 (UTC) ::::По-скоро, моето предложение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:13, 9 юли 2024 (UTC) ::::Но, Наим го върни! Щом, като и други, като него, са там, и той трябва да е там.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:16, 9 юли 2024 (UTC) ::::: Е, и много от тях не трябва да са там. Ти започна тази история - Турци в България си е чудесна категория. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:19, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Да. Това е още по-точно.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:31, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Не съм имал зъл умисъл. {{)}} [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:54, 9 юли 2024 (UTC) ::::::: Никой не го твърди. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:57, 9 юли 2024 (UTC) == Уикиданни == Обектът Северна Македония [https://www.wikidata.org/wiki/Q221] очевидно е заключен. Исках да направя офишъл нейм до 12 февруари 2019 Република Македония. Дали немаш ти права? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:58, 15 юли 2024 (UTC) : Полузащитен е, но стана: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q221&diff=2204957707&oldid=2204514960]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:04, 15 юли 2024 (UTC) ::Не требва ли енд тайм да е 11 февруари? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:19, 16 юли 2024 (UTC) ::: Не знам със сигурност, но вероятно е от момента на приемане на нормативния акт за промяна, което сигурно е някъде през деня. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:13, 16 юли 2024 (UTC) ::::Това ясно, но как би излязло нещо 12 февруари със Северна или без? Аз досега ги правех в параметъра end time с един ден назад от акта. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:30, 16 юли 2024 (UTC) ::::: Най-вероятно ще излезе първото, което отговаря на условието - в случая със Северна. Но не мисля, че има голямо значение - така или иначе има вероятност да не е прецизно, ако се пада точно в такъв ден. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:11, 16 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Статия Руслан Йорданов == Здравейте, Nik, Имам въпрос относно статията за Руслан Йорданов, която беше изтрита през 2018 г. Забелязах причините, които бяха посочени за изтриването. От коментарите през 2018 г. видях, че имаше неуместни изказвания за "напудрени" снимки и текст за постиженията му. Водих се по други статии за български журналисти при опит за добавяне на статията отново вчера. Забелязах твоите причини за изтриване и ги редактирах. Въпреки това, защо статията отново беше изтрита след редакцията? Има ли нещо, което мога да направя, за да възстановим статията за този български журналист? Идеята ми въобще не е да правя реклама, а да добавя статия за този журналист, който заслужава не по-малко от останалите журналисти да присъства в платформата. Благодаря ти за съдействието. [[Потребител:JovGoj|JovGoj]] ([[Потребител беседа:JovGoj|беседа]]) 06:19, 2 август 2024 (UTC) : Изтриването е направено след формално обсъждане, затова евентуално възстановяване следва да премине през подобен процес. Тук има кратки указания как става това: [[Уикипедия:Изтриване_на_страници_и_файлове#Възстановяване_на_изтрити_страници]]. : Стилът на дадена статия рядко е основна причина за изтриване (защото е сравнително лесно поправим), обикновено това, което е спорно, е съответствието с критериите за значимост ([[Уикипедия:Значимост (хора)]]). Ако в предложението за възстановяване се посочат няколко съществени публикации в независими източници, посветени на обекта, много вероятно е тя да бъде възстановена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:51, 2 август 2024 (UTC) == Статия Горица Грънчарова-Кожарева == Здравейте гн/г-жо пиша ви относно ваша редакция на статията която създадох за бъдещата служебна премиерка госпожа Кожарева искам да запазите началната промяна на статията и е важно да се уточни че тя ще бъде юбилеен премиер 60-и в списъка също е важно да се уточни че тя ще бъде втората жена премиер на България след Г-жа Ренета Инджова благодаря ви ако запазите моя труд във страницата на госпожа Кожарева който съм вложил [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 20:05, 10 август 2024 (UTC) : Може да бъде, но може и да не бъде - не можем да предвиждаме бъдещето. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:10, 11 август 2024 (UTC) ::Не искам да ви обиждам но не гледате ли новини и прездинета Радев и даде мандат за служебно правителство това което казвате може да бъде и да не бъде не играе роля защото тя не е номинирана за редовен премиер [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 09:26, 11 август 2024 (UTC) ::: Президентът предлага кандидат, който става министър-председател чак след назначаването на правителство. Това казва Конституцията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:08, 11 август 2024 (UTC) ::::Както виждате Господин Колев това е на път да се реализира до сега не сме имали не реализирано служебно правителство [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::Не знам защо поставяйте под съмнение това служебно правителство да не просъществува [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::: А Вие защо бързате? Когато се назначи правителството, ще има и съдържание за статията, и достатъчно източници за проверката му. По-добре от едно изречение, което е фактологично невярно. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:49, 14 август 2024 (UTC) ::::::Господин Колев Уикипедия и без нас и без хиляди хора ще се оправи държавата вас храни ли ви плаща ли ви [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:31, 16 август 2024 (UTC) ::::::плаща ли ви да редактирате статия с вярно или грешно съдържание не мога да разбера щом искате да сме като депутати от някой парламентрни групи да се караме ще се караме [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:32, 16 август 2024 (UTC) == Редакции на софийски райони == Здравейте. Относно редакциите на софийските райони, които бяха премахнати от мен, водихме дискусия с ''Carbonaro''. Според източниците, които проверихме, се съгласихме и двамата, че правилното изписване е ''„не отговорили“''. Моля да се информирате, в случая за правописните норми, а не просто да връщате редакции. [[Потребител:SSSVVVSSS|SSSVVVSSS]] ([[Потребител беседа:SSSVVVSSS|беседа]]) 17:41, 14 август 2024 (UTC) :{{пинг|SSSVVVSSS}} Никога не съм се съгласявал, че правилното изписване е „не отговорили“. [[Специални:PermaLink/12329300#Връщане на редакции]]. Четене с разбиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:09, 15 август 2024 (UTC) : „Не отговорили“ е абсурдно - правилото, което сте цитирали в беседата се отнася за отрицание на глагол в минало време, а в случая с таблиците това е минало причастие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:41, 15 август 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, трябва ми шаблона за дата на смъртта на дадена личност. За раждане е този (роден|22|8|1968|1|1), но за смъртта се лутах доста??? Помагай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 07:04, 15 август 2024 (UTC) : Има {{ш|Дата на смърт}}. Не знам дали има по-нови алтернативи. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 07:12, 15 август 2024 (UTC) ::{{ш|Дата на смърт и години}} само че датите ги има в Уикиданни и в шаблоните се извличат автоматично а ако трябва да е в текста става със съответния параметър. За дата на смърт е P570. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:52, 16 август 2024 (UTC) Здравей, моля те да изстриеш категория Категория:Тенис във Гърция. Създадох я по грешка, оригинала си съществува Категория:Тенис в Гърция.[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 08:16, 12 септември 2024 (UTC) : Готово. Може просто да сложиш в категорията <code><nowiki>{{бързо изтриване}}</nowiki></code> и някой ще мине да я изтрие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:38, 12 септември 2024 (UTC) ::ОК, БЛАГОДАРЯ! [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 18:56, 12 септември 2024 (UTC) Здравей, случйно видях това. Шаблон художник не отразява реда-учител. Примерно погледни [[Беноцо Гоцоли]], неговият учител - Фра Анджелико излива в шаблона но пред него не излиза "учител", а в шаблона фигурира? Моля те да го провериш? [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:17, 1 октомври 2024 (UTC) : Този шаблон е остарял и би трябвало да се замени с [[Шаблон:Личност/Художник]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 2 октомври 2024 (UTC) == Шаблон:Пещера == Може ли да го направиш да вика директно координати, като Шаблон:Храм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:48, 22 август 2024 (UTC) : Тя координати си викаше, добавих да слага динамична карта. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:14, 24 август 2024 (UTC) == Уикидата № == На това [https://www.wikidata.org/wiki/Q2653899] защо не му излиза Боржоза тука [[Иван Петелов]]?-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:00, 30 август 2024 (UTC) : Май от това: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q2653899&diff=prev&oldid=2240016519]. Не съм ровил, но предполагам, че когато не е населено място (а примерно болница), изобщо не гледа за стари имена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:10, 30 август 2024 (UTC) == Уан Цилин == Здравейте! Видях, че сте преместил статията за тайванския бадминтонист, която създадох - споделям (понеже много се чудих и може би и Вие сте се чудил), че проверих как се изписват имената на пинин, но в статията относно транскрибирането изрично пише, че при тайванските имена има особености. Затова го запазих, както са го написали БНТ, аз китайски не знам. Поздрави! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 30 август 2024 (UTC) : Не съм сигурен за какви особености става дума - в части от Китай местният език е различен от мандарин, но за съвременен Тайван мандарин би трябвало да е основата. Имената на спортисти често са много небрежно транскрибирани, дори в относително авторитетни медии като БНТ - ако човекът не е изключително известен като Ван, аз бих го оставил като сега: заглавието на статията в стандартна транскрипция + пренасочване от формата, която се среща в новините. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:46, 30 август 2024 (UTC) ::Ами в една от статиите, които гледах, пишеше, че понякога за тайванските имена транслитерацията е друга, но сега не я намирам. Просто исках да споделя защо така го написах. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 17:03, 30 август 2024 (UTC) ::: Няма проблем. Ако се сетиш за статията, и на мен ми е интересно да науча повече. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:12, 30 август 2024 (UTC) == Твои редакции == Колега, махнете неуместният си шаблон, или дайте смислен отговор на [[Беседа:Иван Алексиев (офицер)|беседата]]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:44, 3 септември 2024 (UTC) : Според мен отговорът ми е напълно смислен, стига да се чете без крайни пристрастия и предубеждения. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:47, 3 септември 2024 (UTC) ::На последните аргументи в подкрепа на източника не си дал отговор. Това за крайните пристрастия и предубеждения се отнася за теб. == Илия Кутев == [https://tretavazrast.com/2024/08/23/sofiya-ilieva-solistka-na-ansambal-filip-kutev/ Илия Кутев]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:01, 13 септември 2024 (UTC) : Не виждам връзката. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:36, 14 септември 2024 (UTC) == Ерик ван де Пуле == Здравей, @Nk! Според мен не си прав като си върнал преименуването на статията за Ерик ван де Пуал - името е френско, състезателят е роден във френскоговорящата част на Белгия и в английската статия си е посочена ясно транскрипцията: French pronunciation: [[:en:Help:IPA/French|[e.ʁik vɑn də pwal, -pwɛl]]]. Имаш ли други източници, че така се изписва на български? Ако не, предлагам да въстановиш преместването към правилната транскрипция на Пуал (в краен случай Пуел). Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 12:36, 24 септември 2024 (UTC) : Видях, че е от Вервие, чак след като преместих (името е очевидно нидерландско). Но и от френски да се транскрибира, пак би трябвало да е „Поел“ - тези редукции на неударено „о“ нормално не се пренасят на български („Франсоа“, а не „Франсуа“). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:44, 24 септември 2024 (UTC) ::Ок, значи трябва да е Поал или Поел, но със сигурност не Пуле. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 14:57, 25 септември 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == How are you? == Dearest Nk, how are you? Me I'm fine. Here it's raining a lot, Autumn arrived :-) Please, can you help me in opening [[:en:Giovanni Losi|this new page]] In Bulgarian Wikiepdia? It was a famous religious born in my village thatt was missionary in Sudan. The municipal Council dedicared a street to him. Thank you very much for your help; I'll be pleased to help you in Italian and Portuguese. See you soon [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 10:52, 16 октомври 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:07, 16 октомври 2024 (UTC) :: Good morning, dearest Nk, amd thank you very muche fot your great work!!! :: Gave a nice day. [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 05:15, 18 октомври 2024 (UTC) == ДКМ Якият Съюз == Здравейте, искам да питам защо изтрихте страницата ми в Уикипедия [[ДКМ Якият Съюз|''ДКМ Якият Съюз'']]? Не е глупост или злонамерно, а е Съюза който аз съм създал и исках да бъде познат от хора освен членовете. ''Не съм тук да бъда груб'', но моля ''обяснете ми защо ми изтрихте първата ми страница в Уикипедия?'' '''''-Крис :-)''''' [[Потребител:Кристиян Янчев|Кристиян Янчев]] ([[Потребител беседа:Кристиян Янчев|беседа]]) 16:25, 28 октомври 2024 (UTC) : Вижте [[У:НЕЕ]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:33, 28 октомври 2024 (UTC) == Деноминация == Това [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD%3A%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC&diff=12139708&oldid=11716120] е довело до поява на религия, където трябва да е вероизповедания: Религия Българска православна църква – Българска патриаршия, вместо Религия християнство и Вероизповедания Българска православна църква – Българска патриаршия. Нещо от Уикидата явно е затова не пипам. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:05, 31 октомври 2024 (UTC) : Не, аз съм решил, че е едно и също. Разделям го пак – религия ще се взима от {{P|140}}, а вероизповедание от {{P|137}}: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шаблон:Храм&diff=prev&oldid=12399807]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:27, 31 октомври 2024 (UTC) == Претенции == Когато предявяваш некви претенции, от уважение ги аргументирай на съответната беседа. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:41, 18 ноември 2024 (UTC) nq8fsf0n7dnzghfd0x6flw3zqcbyahp 12415912 12415898 2024-11-18T15:49:59Z Nk 399 /* Претенции */ 12415912 wikitext text/x-wiki {{/Начало}} == Човек/Души == [[Стари лозя (дем Еордея)]] - в шаблона 1 души. Това го прави ти, ама не намирам къде беше... [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:27, 5 юли 2024 (UTC) : Пак там, но не съм го доправил като хората: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шаблон:Селище_инфо&diff=prev&oldid=12288779 закърпих]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:08, 5 юли 2024 (UTC) == Наим Сюлейманоглу == Здравейте, [[Потребител беседа:Nk|беседа]]. Защо премахнахте редакцията ми ? Субектът е от категорията на всички останали. Поздрави. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:57, 9 юли 2024 (UTC) : Заради неуместното име на категорията. Трудно ще намериш източник за самоопределяне като българин. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:02, 9 юли 2024 (UTC) :: Това изобщо не е критерий. Вероятно за 90% от останалите също няма да намериш, но всички те са родени в България, били са български граждани (повечето от тях - все още ) и са носили слава (спортистите), като такива. Наим е 2-кратен световен шампион за България. В страницата му пише, че е и български и турски щангист (както и Халил Мутлу, например). Пише го и в страницата на турски. Мисля, че е редно да върнеш редакцията. Поздрави.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:32, 9 юли 2024 (UTC) ::Но си прав, че името на категорията не е коректно. Би следвало да е "Родени в България с турски прозход". Според мен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:51, 9 юли 2024 (UTC) ::: Или „Български граждани с турски произход“ - коментирахме го на беседата на категорията, но остана да си виси. Сегашният вид е абсурден - като Ботев в „Османци с български произход“. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:08, 9 юли 2024 (UTC) ::::По-скоро, моето предложение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:13, 9 юли 2024 (UTC) ::::Но, Наим го върни! Щом, като и други, като него, са там, и той трябва да е там.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:16, 9 юли 2024 (UTC) ::::: Е, и много от тях не трябва да са там. Ти започна тази история - Турци в България си е чудесна категория. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:19, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Да. Това е още по-точно.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:31, 9 юли 2024 (UTC) ::::::Не съм имал зъл умисъл. {{)}} [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:54, 9 юли 2024 (UTC) ::::::: Никой не го твърди. {{)}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:57, 9 юли 2024 (UTC) == Уикиданни == Обектът Северна Македония [https://www.wikidata.org/wiki/Q221] очевидно е заключен. Исках да направя офишъл нейм до 12 февруари 2019 Република Македония. Дали немаш ти права? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:58, 15 юли 2024 (UTC) : Полузащитен е, но стана: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q221&diff=2204957707&oldid=2204514960]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:04, 15 юли 2024 (UTC) ::Не требва ли енд тайм да е 11 февруари? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:19, 16 юли 2024 (UTC) ::: Не знам със сигурност, но вероятно е от момента на приемане на нормативния акт за промяна, което сигурно е някъде през деня. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:13, 16 юли 2024 (UTC) ::::Това ясно, но как би излязло нещо 12 февруари със Северна или без? Аз досега ги правех в параметъра end time с един ден назад от акта. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:30, 16 юли 2024 (UTC) ::::: Най-вероятно ще излезе първото, което отговаря на условието - в случая със Северна. Но не мисля, че има голямо значение - така или иначе има вероятност да не е прецизно, ако се пада точно в такъв ден. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:11, 16 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Статия Руслан Йорданов == Здравейте, Nik, Имам въпрос относно статията за Руслан Йорданов, която беше изтрита през 2018 г. Забелязах причините, които бяха посочени за изтриването. От коментарите през 2018 г. видях, че имаше неуместни изказвания за "напудрени" снимки и текст за постиженията му. Водих се по други статии за български журналисти при опит за добавяне на статията отново вчера. Забелязах твоите причини за изтриване и ги редактирах. Въпреки това, защо статията отново беше изтрита след редакцията? Има ли нещо, което мога да направя, за да възстановим статията за този български журналист? Идеята ми въобще не е да правя реклама, а да добавя статия за този журналист, който заслужава не по-малко от останалите журналисти да присъства в платформата. Благодаря ти за съдействието. [[Потребител:JovGoj|JovGoj]] ([[Потребител беседа:JovGoj|беседа]]) 06:19, 2 август 2024 (UTC) : Изтриването е направено след формално обсъждане, затова евентуално възстановяване следва да премине през подобен процес. Тук има кратки указания как става това: [[Уикипедия:Изтриване_на_страници_и_файлове#Възстановяване_на_изтрити_страници]]. : Стилът на дадена статия рядко е основна причина за изтриване (защото е сравнително лесно поправим), обикновено това, което е спорно, е съответствието с критериите за значимост ([[Уикипедия:Значимост (хора)]]). Ако в предложението за възстановяване се посочат няколко съществени публикации в независими източници, посветени на обекта, много вероятно е тя да бъде възстановена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:51, 2 август 2024 (UTC) == Статия Горица Грънчарова-Кожарева == Здравейте гн/г-жо пиша ви относно ваша редакция на статията която създадох за бъдещата служебна премиерка госпожа Кожарева искам да запазите началната промяна на статията и е важно да се уточни че тя ще бъде юбилеен премиер 60-и в списъка също е важно да се уточни че тя ще бъде втората жена премиер на България след Г-жа Ренета Инджова благодаря ви ако запазите моя труд във страницата на госпожа Кожарева който съм вложил [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 20:05, 10 август 2024 (UTC) : Може да бъде, но може и да не бъде - не можем да предвиждаме бъдещето. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:10, 11 август 2024 (UTC) ::Не искам да ви обиждам но не гледате ли новини и прездинета Радев и даде мандат за служебно правителство това което казвате може да бъде и да не бъде не играе роля защото тя не е номинирана за редовен премиер [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 09:26, 11 август 2024 (UTC) ::: Президентът предлага кандидат, който става министър-председател чак след назначаването на правителство. Това казва Конституцията. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:08, 11 август 2024 (UTC) ::::Както виждате Господин Колев това е на път да се реализира до сега не сме имали не реализирано служебно правителство [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::Не знам защо поставяйте под съмнение това служебно правителство да не просъществува [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 10:45, 14 август 2024 (UTC) ::::: А Вие защо бързате? Когато се назначи правителството, ще има и съдържание за статията, и достатъчно източници за проверката му. По-добре от едно изречение, което е фактологично невярно. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:49, 14 август 2024 (UTC) ::::::Господин Колев Уикипедия и без нас и без хиляди хора ще се оправи държавата вас храни ли ви плаща ли ви [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:31, 16 август 2024 (UTC) ::::::плаща ли ви да редактирате статия с вярно или грешно съдържание не мога да разбера щом искате да сме като депутати от някой парламентрни групи да се караме ще се караме [[Специални:Приноси/85.187.210.85|85.187.210.85]] 13:32, 16 август 2024 (UTC) == Редакции на софийски райони == Здравейте. Относно редакциите на софийските райони, които бяха премахнати от мен, водихме дискусия с ''Carbonaro''. Според източниците, които проверихме, се съгласихме и двамата, че правилното изписване е ''„не отговорили“''. Моля да се информирате, в случая за правописните норми, а не просто да връщате редакции. [[Потребител:SSSVVVSSS|SSSVVVSSS]] ([[Потребител беседа:SSSVVVSSS|беседа]]) 17:41, 14 август 2024 (UTC) :{{пинг|SSSVVVSSS}} Никога не съм се съгласявал, че правилното изписване е „не отговорили“. [[Специални:PermaLink/12329300#Връщане на редакции]]. Четене с разбиране. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:09, 15 август 2024 (UTC) : „Не отговорили“ е абсурдно - правилото, което сте цитирали в беседата се отнася за отрицание на глагол в минало време, а в случая с таблиците това е минало причастие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:41, 15 август 2024 (UTC) == MICHELANGELO == Здравей, трябва ми шаблона за дата на смъртта на дадена личност. За раждане е този (роден|22|8|1968|1|1), но за смъртта се лутах доста??? Помагай[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 07:04, 15 август 2024 (UTC) : Има {{ш|Дата на смърт}}. Не знам дали има по-нови алтернативи. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 07:12, 15 август 2024 (UTC) ::{{ш|Дата на смърт и години}} само че датите ги има в Уикиданни и в шаблоните се извличат автоматично а ако трябва да е в текста става със съответния параметър. За дата на смърт е P570. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:52, 16 август 2024 (UTC) Здравей, моля те да изстриеш категория Категория:Тенис във Гърция. Създадох я по грешка, оригинала си съществува Категория:Тенис в Гърция.[[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 08:16, 12 септември 2024 (UTC) : Готово. Може просто да сложиш в категорията <code><nowiki>{{бързо изтриване}}</nowiki></code> и някой ще мине да я изтрие. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:38, 12 септември 2024 (UTC) ::ОК, БЛАГОДАРЯ! [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 18:56, 12 септември 2024 (UTC) Здравей, случйно видях това. Шаблон художник не отразява реда-учител. Примерно погледни [[Беноцо Гоцоли]], неговият учител - Фра Анджелико излива в шаблона но пред него не излиза "учител", а в шаблона фигурира? Моля те да го провериш? [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 17:17, 1 октомври 2024 (UTC) : Този шаблон е остарял и би трябвало да се замени с [[Шаблон:Личност/Художник]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:09, 2 октомври 2024 (UTC) == Шаблон:Пещера == Може ли да го направиш да вика директно координати, като Шаблон:Храм. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:48, 22 август 2024 (UTC) : Тя координати си викаше, добавих да слага динамична карта. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:14, 24 август 2024 (UTC) == Уикидата № == На това [https://www.wikidata.org/wiki/Q2653899] защо не му излиза Боржоза тука [[Иван Петелов]]?-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:00, 30 август 2024 (UTC) : Май от това: [https://www.wikidata.org/w/index.php?title=Q2653899&diff=prev&oldid=2240016519]. Не съм ровил, но предполагам, че когато не е населено място (а примерно болница), изобщо не гледа за стари имена. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:10, 30 август 2024 (UTC) == Уан Цилин == Здравейте! Видях, че сте преместил статията за тайванския бадминтонист, която създадох - споделям (понеже много се чудих и може би и Вие сте се чудил), че проверих как се изписват имената на пинин, но в статията относно транскрибирането изрично пише, че при тайванските имена има особености. Затова го запазих, както са го написали БНТ, аз китайски не знам. Поздрави! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 16:34, 30 август 2024 (UTC) : Не съм сигурен за какви особености става дума - в части от Китай местният език е различен от мандарин, но за съвременен Тайван мандарин би трябвало да е основата. Имената на спортисти често са много небрежно транскрибирани, дори в относително авторитетни медии като БНТ - ако човекът не е изключително известен като Ван, аз бих го оставил като сега: заглавието на статията в стандартна транскрипция + пренасочване от формата, която се среща в новините. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:46, 30 август 2024 (UTC) ::Ами в една от статиите, които гледах, пишеше, че понякога за тайванските имена транслитерацията е друга, но сега не я намирам. Просто исках да споделя защо така го написах. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 17:03, 30 август 2024 (UTC) ::: Няма проблем. Ако се сетиш за статията, и на мен ми е интересно да науча повече. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:12, 30 август 2024 (UTC) == Твои редакции == Колега, махнете неуместният си шаблон, или дайте смислен отговор на [[Беседа:Иван Алексиев (офицер)|беседата]]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:44, 3 септември 2024 (UTC) : Според мен отговорът ми е напълно смислен, стига да се чете без крайни пристрастия и предубеждения. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:47, 3 септември 2024 (UTC) ::На последните аргументи в подкрепа на източника не си дал отговор. Това за крайните пристрастия и предубеждения се отнася за теб. == Илия Кутев == [https://tretavazrast.com/2024/08/23/sofiya-ilieva-solistka-na-ansambal-filip-kutev/ Илия Кутев]. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:01, 13 септември 2024 (UTC) : Не виждам връзката. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 07:36, 14 септември 2024 (UTC) == Ерик ван де Пуле == Здравей, @Nk! Според мен не си прав като си върнал преименуването на статията за Ерик ван де Пуал - името е френско, състезателят е роден във френскоговорящата част на Белгия и в английската статия си е посочена ясно транскрипцията: French pronunciation: [[:en:Help:IPA/French|[e.ʁik vɑn də pwal, -pwɛl]]]. Имаш ли други източници, че така се изписва на български? Ако не, предлагам да въстановиш преместването към правилната транскрипция на Пуал (в краен случай Пуел). Благодаря! [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 12:36, 24 септември 2024 (UTC) : Видях, че е от Вервие, чак след като преместих (името е очевидно нидерландско). Но и от френски да се транскрибира, пак би трябвало да е „Поел“ - тези редукции на неударено „о“ нормално не се пренасят на български („Франсоа“, а не „Франсуа“). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:44, 24 септември 2024 (UTC) ::Ок, значи трябва да е Поал или Поел, но със сигурност не Пуле. [[Потребител:PirinP|PirinP]] ([[Потребител беседа:PirinP|беседа]]) 14:57, 25 септември 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == How are you? == Dearest Nk, how are you? Me I'm fine. Here it's raining a lot, Autumn arrived :-) Please, can you help me in opening [[:en:Giovanni Losi|this new page]] In Bulgarian Wikiepdia? It was a famous religious born in my village thatt was missionary in Sudan. The municipal Council dedicared a street to him. Thank you very much for your help; I'll be pleased to help you in Italian and Portuguese. See you soon [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 10:52, 16 октомври 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:07, 16 октомври 2024 (UTC) :: Good morning, dearest Nk, amd thank you very muche fot your great work!!! :: Gave a nice day. [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] ([[Потребител беседа:Rei Momo|беседа]]) 05:15, 18 октомври 2024 (UTC) == ДКМ Якият Съюз == Здравейте, искам да питам защо изтрихте страницата ми в Уикипедия [[ДКМ Якият Съюз|''ДКМ Якият Съюз'']]? Не е глупост или злонамерно, а е Съюза който аз съм създал и исках да бъде познат от хора освен членовете. ''Не съм тук да бъда груб'', но моля ''обяснете ми защо ми изтрихте първата ми страница в Уикипедия?'' '''''-Крис :-)''''' [[Потребител:Кристиян Янчев|Кристиян Янчев]] ([[Потребител беседа:Кристиян Янчев|беседа]]) 16:25, 28 октомври 2024 (UTC) : Вижте [[У:НЕЕ]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:33, 28 октомври 2024 (UTC) == Деноминация == Това [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD%3A%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC&diff=12139708&oldid=11716120] е довело до поява на религия, където трябва да е вероизповедания: Религия Българска православна църква – Българска патриаршия, вместо Религия християнство и Вероизповедания Българска православна църква – Българска патриаршия. Нещо от Уикидата явно е затова не пипам. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:05, 31 октомври 2024 (UTC) : Не, аз съм решил, че е едно и също. Разделям го пак – религия ще се взима от {{P|140}}, а вероизповедание от {{P|137}}: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шаблон:Храм&diff=prev&oldid=12399807]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:27, 31 октомври 2024 (UTC) == Претенции == Когато предявяваш некви претенции, от уважение ги аргументирай на съответната беседа. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:41, 18 ноември 2024 (UTC) : За какво става дума? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:49, 18 ноември 2024 (UTC) ipqfujelxf5gwiz4w83r7cngwrtz6zo 0 22336 12415923 12270159 2024-11-18T15:57:15Z 185.18.230.24 т 12415923 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Марица|Марица (пояснение)}} {{Река | име = Марица | име-оригинал = Έβρος, Meriç | картинка = MaritsaInPlovdiv.jpg | картинка-описание = Река Марица в [[Пловдив]] | местоположение = {{България}}{{Br}}[[Софийска област]]{{Br}}[[Област Пазарджик]]{{Br}}[[Област Пловдив]]{{Br}}[[Област Стара Загора]]{{Br}}[[Област Хасково]]{{Br}}{{Гърция}}{{Br}}{{Турция}} | дължина = 537 | басейн = 53 000 | отток = на излизане от България – 110 | начало-място = [[Маричини езера|Маричините езера]], {{Br}}[[Рила|Източна Рила]] | начало-гео-ширина = 42.1611 | начало-гео-дължина = 23.5972 | начало-височина = 2378 | устие-място = [[Бяло море]] ([[Егейско море]]) | устие-гео-ширина = 40.7303 | устие-гео-дължина = 26.0364 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Балкани | карта-описание = Местоположение на Балканския полуостров }} [[Файл:Maritsaorigin2.JPG|мини|260п|Маричините езера в Рила]] [[Файл:Maritsa--through--rauil.jpg|мини|260п|Река Марица при [[Радуил]]]] [[Файл:MaricaRiveratHarmanli.jpg|мини|260п|Пролетно пълноводие на река Марица при [[Харманли]]]] [[Файл:Maritsa.jpg|мини|260п|Река Марица при [[Одрин]]]] '''Марѝца''' ({{lang|el|Έβρος}}, новогръцко произношение ''Еврос'', старогръцко ''Хеброс'', {{lang|tr|Meriç}}, ''Мерич'', други антични имена: ''Хебрус'', ''Хебър'' и ''Евър'')<ref> Енциклопедия България, т. 4, стр. 67, 1984 г., БАН</ref> е [[река]] в [[Южна България]] – минава през областите [[Софийска област|София]], [[област Пазарджик|Пазарджик]], [[област Пловдив|Пловдив]], [[област Стара Загора|Стара Загора]] и [[област Хасково|Хасково]]. След като излезе от България, реката минава последователно през североизточната част на [[Гърция]] и европейската част на [[Турция]]. Влива се в североизточната част на [[Бяло море]]. Дължината на реката е 537 km, от които на българска територия се намират 321 km и по този начин Марица е на четвърто място по дължина сред българските реки – след [[Дунав]], [[Искър]] и [[Тунджа]]. Тя е най-дългата река, извираща от територията на България, с най-обширен водосборен басейн (53 116 km², от които в България – 21 084 km²) и с най-голям речен отток (110 m³/s на излизане от страната, при българо-гръцката граница). == Географска характеристика == === Извор, течение, устие === ==== Извор ==== Река Марица води началото си от двете [[Маричини езера]], разположени в дълбок циркус на 2378 метра надморска височина между върховете [[Манчо]] (2771 m, на югоизток), Маришки чал (2765 m, на юг) и [[Близнаците]] (2779 m, на запад) в [[Рила]]. Днешната река [[Ибър (приток на Марица)|Ибър]], за която се предполага, че е запазила стария хидроним Хеброс и реката водеща началото си от Маричините езера се сливат при днешното с. [[Радуил]]. Дотам Ибър е по-дългата река и има по-голям целогодишен отток, като това кара някои автори да твърдят, че това е началото ѝ, а не реката която извира от Маричините езера. ==== Горно течение ==== Горното течение на реката е частта от извора ѝ до град [[Белово]]. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон – над 300‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена с редица бързеи и водопади. Напречният профил на долината в тази част е характерен с широкото си дъно и стръмните си склонове, върху които има образувани на значителна височина симетрично разположени стъпала. Над тях се издигат отново стръмните склонове, които завършват до вододелните била. След вливането в нея на река Права Марица реката тече в почти права, северна посока до навлизането ѝ в теснината между върха Червените скали на изток и Черната скала на запад. В този участък надлъжният наклон е вече около 100‰. От 1400 метра надморска височина долината на Марица приема друга форма. На места се стеснява значително, като от склоновете ѝ са надвиснали скални откоси, които ѝ придават характер на пролом. При изхода от тази долина се забелязват свлачища. Речната долина е асиметрична – левият склон е по-стръмен от десния. От 1000 метра надморска височина реката навлиза в местността Маришко присое, която представлява късо долинно уширение. Над село [[Радуил]] долината има пак характер на пролом, но участъкът е къс (между 900 и 800 метра надморска височина). Дотук склоновете на долината са стръмни: наклонът им надминава 70‰. Залесени са със смърчови и елхови гори. Надлъжният наклон на речното корито е 67,5‰. То има типичен планински характер – скалисто, каменисто и покрито с едри камъни. От село [[Радуил]] река Марица тече през широката и трапецовидна Долнобанско-Костенецка котловина в посока североизток-изток. Котловинното дъно е силно нарязано от коритата на десните притоци на Марица. Широчината му достига 2 – 2,5 km. Намира се на 500 – 800 метра надморска височина. Котловинното дъно е наклонено от юг към север и е засипано от наноси на притоците [[Очушница]], Бистрица и [[Стара река (горен приток на Марица)|Стара река]]. Речното корито не променя характера си, само широчината му става по-голяма (средно 15 – 25 m). В котловината наклонът е 17,65‰. От устието на [[Стара река (горен приток на Марица)|Стара река]] (Костенецката река) котловината се стеснява и Марица навлиза в Моминоклисурския пролом, като завива на югоизток. Проломът е дълъг 16 km и завършва след град [[Белово]]. Склоновете са немного високи, но доста стръмни, скалисти и обезлесени. Реката в този участък тече праволинейно. Коритото е широко около 30 m. Бреговете му са скалисти и високи. Дъното е скалисто, насипано с чакъл. В началото на пролома надлъжният наклон е 7‰, но след това се увеличава на 11‰. ==== Средно течение ==== Средното течение на реката обхваща участъка през [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] от град [[Белово]] до българската граница при село [[Капитан Андреево]]. След град Белово, Марица навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]. До град [[Пазарджик]] низината е широка около 10 – 15 km. Реката тече симетрично на профила, като след града тя се разширява с десетки метри. В участъка от [[Септември (град)|Септември]] до [[Пазарджик]] реката прави многобройни силно извити меандри и няколко ръкава с малки дължини. Надлъжният наклон на коритото е под 1‰. Бреговете са ниски, полегати. Дъното е песъчливо. След Пазарджик Марица тече бавно, по-близо до Родопите, по южния край на низината, в широко песъчливо корито, където образува множество острови и ръкави. На места широчината на коритото достига 300 m, а дълбочината му е над 1,5 m. Крайречните лъки се заблатяват от многобройните ръкави на левите и десните притоци. Напречният профил на долината е трапецовиден, а дъното е широко няколко десетки километра. Към Пловдив монотонният вид на долината се разнообразява от шестте сиенитни тепета и [[Овчи хълмове|Овчите хълмове]]. Десните склонове на долината са по-стръмни и по-залесени от левите. Наклонът в Пловдивското поле е много малък: 0,13‰. Тук Марица приема множество притоци. За десните притоци е характерно, че правят много ръкави преди вливането си, а левите като много поройни смъкват големи количества наносни материали и засипват работни площи от низината. Коритото не променя своя характер. Дъното му е покрито с пясък, като при високи води слабо се деформира. Бреговете са укрепени с подпорни стени. Към град [[Първомай]] надлъжният наклон става средно 1,20‰. Реката прави няколко по-извити меандъра. Бреговете на коритото са землени и затревени. Дъното е песъчливо. След село [[Скобелево (Област Хасково)|Скобелево]] река Марица навлиза в сравнително по-тясна долина с по-високи склонове. В този участък тя е по-пълноводна и тече при много малък наклон: 0,70‰. Образува много пясъчни острови и едри, средно извити меандри. Дъното на речното корито е покрито с пясък, а на места и с дребен чакъл. При [[Симеоновград]] реката завива на югоизток, минава през широк пролом сред Източнородопските разклонения и Сакар планина. При село [[Капитан Андреево]] напуска България и навлиза в Одринското поле. В този участък реката образува множество ръкави и пясъчни острови със значителна дължина и големина. Описвайки слабо извити меандри, в почти обезлесени долини при надлъжен наклон 0,23‰, Марица напуска територията на България. ==== Долно течение ==== Долното течение на Марица обхваща участъка от българската граница до устието на реката. Тук тя е по-широка и по-дълбока. На места коритото ѝ достига до 1 km ширина. Като общо реката тече на юг, но в района на гръцкия град [[Димотика]] прави доста завои. Почти по цялото си долно течение (с изключение на района на град [[Одрин]]) река Марица служи за граница между [[Гърция]] и [[Турция]]. Недалеч от гръцкия град [[Фере]] реката се разделя на три ръкава, а впоследствие – на още няколко. Тези ръкави представляват делтата на Марица. Реката се влива в североизточната част на [[Бяло море]], недалеч от турския град [[Енос]], като по-голямата част от делтата остава в гръцка територия. === Водосборен басейн, притоци === ==== Водосборен басейн ==== След Дунав река Марица е с най-големия в България водосборен басейн. Общата му площ е 53 000 km², от които в [[България]] се намират 34 166 km², т.е. 30,8% от територията на страната. Реката отводнява североизточната част на [[Рила]], почти целите [[Родопи]] (с изключение на южните и югозападните им части), [[Средна гора]] (без западните и северните склонове на [[Ихтиманска Средна гора]]), по-голямата част от южните склонове на средна и източна [[Стара планина]] с [[Подбалкански котловини|Подбалканските котловини]], Тунджанската хълмиста и нископланинска област, повече от 80% от европейската територия на [[Турция]] и цялата крайна североизточна част на [[Гърция]]. [[Файл:Marica river Bul Map.png|мини|518x518пкс|Речна система на река Марица]] Граници на водосборния басейн: * На северозапад и север водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на реките [[Искър]], [[Вит]], [[Осъм]] и [[Янтра]], вливащи се в [[Дунав]]. От връх Маришки чал границата продължава през връх [[Мусала]], спуска се на север до Боровецката седловина, преминава по билото на рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]], пресича западното гърбище на [[Септемврийски рид]], минава източно от язовир „[[Искър (язовир)|Искър]]“, завива на изток през седловината Ушите и село [[Вакарел]], изкачва се до най-високия връх на рида [[Белица (рид)|Белица]] – връх Голяма Икуна (1221 m), завива на север по гърбището на рида [[Гълъбец (проход)|Гълъбец]] и достига до връх Звездец (1655 m) в [[Етрополска планина]] на [[Стара планина]]. От връх Звездец в [[Етрополска планина|Етрополската планина]] до прохода [[Вратник]] (1097 m) вододелът следи билото на Стара планина. * На североизток и изток водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на реките, вливащи се направо в [[Черно море]] – [[Камчия]], [[Айтоска река]], [[Русокастренска река]], [[Средецка река]], [[Факийска река]], [[Велека]], [[Резовска река]] и други малки реки в Турция, вливащи се в Черно море. Границата започва от прохода Вратник, следи билата на [[Сливенска планина|Сливенската]] и [[Стидовска планина|Стидовската планина]], пресича Карнобатския проход (310 m) и продължава на изток по билото на [[Карнобатска планина|Карнобатската планина]] до бившето село Рътлина. Оттам завива на юг, след това на запад по билото на възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]] и достига на югозапад до връх Асанбаир (515 m) – най-високата точка на възвишението [[Бакаджици]]. От върха вододелът следи билото на възвишението на югоизток, преминава през няколко изолирани възвишения, достига до планината [[Странджа]] и се изкачва по билото ѝ, пресича българо-турската граница и продължава на югоизток по билото на планината до {{coord|41|19|05|N|28|12|44|E|}}. * На югоизток водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се направо в [[Мраморно море]] и най-североизточната част на [[Бяло море]]. Границата следи билата на възвишенията Текирдаг и Яйладаг и достига до устието на Марица при град [[Енос]]. * На югозапад водосборният басейн на Марица граничи с водосборния басейн на река [[Места]]. Границата започва от връх Маришки чал, следи билото на източна [[Рила]] на изток до Славов връх, завива на юг и достига до [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]]. Оттам продължава на югозапад, а след това на югоизток по слабо изразен вододел, достига до село [[Змеица]], завива на юг и достига до българо-гръцката граница западно от село [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]]. След това продължава по билата на [[Ардински дял|Ардинския дял]], [[Гюмюрджински снежник|Гюмюрджинския снежник]] и западната част на рида [[Мъгленик]] до най-високия му връх Коджаеле (1266 m). После границата на водосборния басейн завива на югоизток през гръцка територия, преминава по билото на рида Пеперуда и достига до устието на Марица. ==== Притоци ==== На територията на България река Марица има около сто по-значителни притока (тук не са включени реките [[Тунджа]] и [[Арда]]). Притоците са разположени симетрично, т.е. броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. От тях най-големите с водосборна област над 1000 km² са: z [[Сазлийка]] – водосборна област 3293 km², [[Тополница]] – 1790 km², [[Въча]] – 1645 km², [[Стряма]] – 1395 km², [[Асеница]] – 1010 km². От останалите притоци 47 са с водосборни области под 100 km², 46 притока – между 100 и 500 km² и само шест притока имат водосборни области между 500 и 1000 km². Марица има среден наклон 7,3‰ и гъстота на речната мрежа 0,74 km/km². Средният наклон на притоците на Марица до град [[Първомай]] се изменя между 5‰ ([[Потока (река)|река Потока]]) и 113‰ (р. Петварска, приток на [[Въча]]), като на 40% от тях средният наклон е над 40‰. Изключение прави река [[Азмака]] със среден наклон 1‰. За притоците в областта между град [[Първомай]] и българската граница средният наклон чувствително намалява: от 1,5‰ (река [[Овчарица]], приток на [[Сазлийка]]) до 18,5‰ (река [[Каламица]]), като 70% от тях имат среден наклон под 10‰. Тази голяма разлика в средния наклон се дължи на високопланинския характер на реките в горното течение на Марица и преобладаващо равнинния характер на притоците към средното и долното течение. Голямата разлика в средната надморска височина на водосборните области на отделните притоци към горното и долното течение на главната река дава своето отражение и върху гъстотата на речната мрежа. Така ако се вземе същото сравнително деление, което е прието за характеристиката на средния наклон на водосборната област на Марица, то за горния участък 60% от притоците имат гъстота на речната мрежа над единица, като гъстотата варира между 0,40 km/km² ([[Потока (река)|река Потока]]) и 2,4 km/km² (река Саръяр), а за долния участък този процент намалява на 8% и се движи между 0,3 km/km² ([[Узунджовска река]]) и 1,2 km/km² (река Колуфардере). Коефициентите на развитието на вододела и извитостта на Марица са съответно 1,7 и 1,4. За притоците коефициентът на развитие на вододела варира между 1,22 (р. Беглишка) и 2,47 (р. [[Арпадере]]). Изключение прави р. [[Очушница]] с коефициент 1,01, чиято водосборна област почти има формата на окръжност. Същата река има и голяма гъстота на речната мрежа – 2,1 km/km². Променливостта на коефициента на извитост е в границите между 1,04 (р. Софан и р. Юручка) и 3 ([[Тополница (приток на Марица)|река Тополница]]). Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток): :* ← Права Марица :* → Студеното дере :* ← [[Ибър (приток на Марица)|Ибър]] :* → Сливница :* ← Момчилов дол :* → Влашка река :* ← Димов дол :* ← Бистрица (Долнобанска Бистрица) :* → Исиндере :* ← Луджо дере :* ← Куртдере :* ← Сънтърдере :* → [[Очушница]] :* → Чалин дол :* ← [[Стара река (горен приток на Марица)|Стара река]] (Костенецка река) :* ← Лулево дере :* → Дълбочица :* ← Орташко дере :* ← [[Крива река (приток на Марица)|Крива река]] :* ← Палащица :* ← Раковица :* ← [[Яденица]] :* ← Азовица :* ← Киселиците :* → Сидовско дере :* → Баталийско дере :* ← [[Чепинска река]] (Елидере) :* → Геренско дере :* → [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] :* ← Црънча :* ← Дебръщица :* → [[Луда Яна]] (Панагюрска Луда Яна) :* ← [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] (Пещерска река) :* ← [[Въча]] :* → [[Потока (река)|Потока]] :* ← [[Първенецка река]] (Тъмръшка река) :* → [[Пясъчник (река)|Пясъчник]] :* → Аврамица :* ← [[Чепеларска река]] (Чая, Асеница) :* → [[Стряма]] (Гьопса) :* ← [[Черкезица]] (Сушица) :* → [[Сребра]] :* ← [[Брезовска река]] :* → Селска река :* ← Дълбокото дере :* → Азмака :* → [[Омуровска река]] :* ← [[Мечка (река)|Мечка]] :* → [[Текирска река]] :* ← [[Каялийка]] (Скаличица) :* → Селско дере :* ← Кавакдере :* → [[Старата река]] :* ← [[Банска река]] :* ← Юртдере :* → [[Меричлерска река]] :* ← Селската река :* → [[Мартинка (река)|Мартинка]] (Голяма река) :* ← Манастирско дере :* ← Бьойгирдере :* → Коджарека :* → Юручка река :* → Авалийско дере :* → [[Сазлийка]] (Съзлийка, Ракитница, Сюютлийка) :* → Джамбаздере :* → Голямата река (Колуфардере) :* → Каракюрт :* ← Азмака :* ← [[Харманлийска река]] (Олудере, Величка) :* → Бююкдере :* → Селска река :* → Голямата река :* → Йерусалимовска река :* ← [[Бисерска река]] (Голямата река) :* → [[Бакърдере]] (Каушака) :* ← Лозенска река :* ← Сива река :* ← Дерекьой (Малката Маричка, по границата с Гърция) :* → [[Голяма река (приток на Марица)|Голяма река]] (Буюклийска, Канаклийска) :* ← Кизбунар дере (в Гърция) :* → [[Левченска река]] (Лефчанска река, Левка) :* ← Барабан :* → [[Ченгенедере]] :* → Куртдере :* → Толумбадере :* → [[Каламица]] :* → Кършали (в Турция) :* → Кьонк (в Турция) :* → Кемал (в Турция) :* → Чифлик (в Турция) :* ← [[Арда]] (трети по големина приток) :* → [[Тунджа]] (най-голям приток) :* → Сазлъдере (в Турция) :* ← [[Луда река]] :* → [[Ергене]] (в Турция, втори по големина приток) === Хидроложки показатели === Националният институт по метеорология и хидрология в България поддържа 21 автоматични хидроложки станции във водосборния басейн на Марица, като седем от тях са по течението на реката (при Радуил, Белово, Пазарджик, Пловдив, Първомай, Харманли и Свиленград). След Дунав река Марица е най-пълноводната българска река. Средният годишен отток при станция Свиленград е 110 m³/s, като максималният отток е през месеците март и април, а минималният – през август. Почти цялото корито на реката в България и по-нататък (в гръцка и турска територия) е коригирано със защитни диги. Изключение правят участъците преди и след Симеоновград, където реката образува два къси пролома. Въпреки тази предпазна мярка Марица често причинява големи наводнения, като излиза от коритото си. Най-скорошни са наводненията през февруари-март 2005 г., август 2005 г., март 2006 г. и май 2006 г., когато на българска територия са разрушени няколко моста по течението на реката. == Селища == Плодородните земи и важният транспортен коридор, който предоставя долината на река Марица, са предпоставка за образуването на множество селища по течението ѝ още от дълбока древност. По реката има общо 52 населени места, от които в [[България]] се намират 12 града и 22 села, в [[Гърция]] – 2 града и 6 села, в [[Турция]] – 3 града и 7 села. === Населени места в България === * [[Софийска област]] :* [[Община Самоков]] – [[Радуил]], [[Марица (село)|Марица]]; :* [[Община Долна баня]] – '''[[Долна баня]]'''; :* [[Община Костенец]] – '''[[Костенец]]'''; * [[Област Пазарджик]] :* [[Община Белово]] – [[Габровица]], [[Момина клисура (село)|Момина клисура]], '''[[Белово]]''', [[Мененкьово]]; :* [[Община Септември]] – [[Злокучене (Област Пазарджик)|Злокучене]]; :* [[Община Пазарджик]] – '''[[Пазарджик]]''', [[Мирянци]], [[Синитово]], [[Огняново (Област Пазарджик)|Огняново]], [[Хаджиево]], [[Говедаре]]; * [[Област Пловдив]] :* [[Община Стамболийски]] – [[Триводици]], '''[[Стамболийски (град)|Стамболийски]]'''; :* [[Община Родопи]] – [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]]; :* [[Община Пловдив]] – '''[[Пловдив]]''' (най-големият град по течението на реката); :* Община Садово – Поповица, Милево :* [[Община Първомай]] – '''[[Първомай]]''', [[Крушево (Област Пловдив)|Крушево]], [[Добри дол (Област Пловдив)|Добри дол]], [[Виница (област Пловдив)|Виница]]; :* Област Стара Загора Област Стара Загора Мирово * [[Област Хасково]] :* [[Община Димитровград]] – [[Крум (село)|Крум]], '''[[Димитровград]]''', [[Брод (Област Хасково)|Брод]], [[Райново]]; :* [[Община Хасково]] – [[Нова Надежда]]; :* [[Община Симеоновград]] – '''[[Симеоновград]]'''; :* [[Община Харманли]] – '''[[Харманли]]'''; :* [[Община Любимец]] – '''[[Любимец]]'''; :* [[Община Свиленград]] – '''[[Свиленград]]''', [[Генералово]], [[Капитан Андреево]]; === Населени места в Гърция === [[Кадъкьой (дем Орестиада)|Дикея]], Дилофос, [[Мараш (дем Орестиада)|Маразия]], Стасипитион, Петрадес, '''[[Димотика]]''' (Дидимотихон), '''[[Софлу]]''' (Суфлион), Лагина === Населени места в Турция === [[Капъкуле]], '''[[Одрин]]''', [[Караагач (Одрин)|Караагач]], Ююктатар (Ююклютатар), [[Елчили]], Дойран, Арнауткьой, Кюплю, '''[[Ипсала]]''', '''[[Енос]]''' == Стопанско значение == По самата река Марица няма язовири, но по много от нейните притоци са изградени 12 от най-големите български язовири, няколко десетки по-малки, стотици микроязовири и други хидротехнически съоръжения. Водите на язовирите се използват за електродобив – такива са водноенергийните каскади „Баташки водносилов път“, „Белмекен–Сестримо“, „Доспат–Въча“ и локални ВЕЦ. Цялата [[Горнотракийска низина]] е набраздена от главни и второстепенни напоителни канали, чиито води се осигуряват от Марица и нейните притоци. Почти всички селища по течението ѝ се снабдяват с вода от крайречните плитки подпочвени води, а множество промишлени предприятия използват водите на реката за промишлени нужди. Още от древността долината на реката се използва за бърз и удобен транспорт. От град [[Костенец]] до град [[Одрин]] в [[Турция]] преминава европейският път Е 80, идентичен с първокласния път № 8 от Държавната пътна мрежа [[Калотина]] – [[Капитан Андреево]]. Още преди Освобождението на България (1878 г.) по долината на реката е прокарано и влязло в експлоатация част от трасето на трансевропейската жп линия [[Париж]]–[[Истанбул]]. До средата на XIX век, когато устието на реката при Енос е затлачено от наноси, долното течение на Марица се използва за речен транспорт, като при по-голямо пълноводие по нея може да се стигне до [[Пловдив]] и дори до [[Пазарджик]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 73 | isbn = 954-751-008-8}}</ref> == Колко е голяма == На Марица е наречена улица в квартал „[[Подуяне]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949551|title=Марица}}). == Вижте също == * [[Кавак (остров)|Остров Кавак]] * [[Списък на реките в България]] * [[Списък на реките в България по водосборни басейни]] * [[Списък на реките в България по дължина]] * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-72|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-072.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-61|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-061.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-62|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-062.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-63|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-063.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-64|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-064.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-76|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-076.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-77|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-077.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-78|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-078.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-90|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-090.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-101|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-101.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-102|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-102.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-113|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-113.jpg|scale=1:100000}} == Източници == * {{грб|307 – 308}} == Външни препратки == * [http://maritsa.meteo.bg/apache2-default/maritsa/static/about.php?infoto=hydro Хидроложки данни за река Марица] == Бележки == <references /> {{Реки в България (дълги над 100 км)}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Марица| ]] 1i0bl2gzxsu5b9agw6mnm47mles55la 12416491 12415923 2024-11-19T04:53:34Z Jingiby 23778 Премахнати [[Special:Contributions/185.18.230.24|редакции на 185.18.230.24]] ([[User talk:185.18.230.24|б]].), към версия на Carbonaro. 12270159 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Марица|Марица (пояснение)}} {{Река | име = Марица | име-оригинал = Έβρος, Meriç | картинка = MaritsaInPlovdiv.jpg | картинка-описание = Река Марица в [[Пловдив]] | местоположение = {{България}}{{Br}}[[Софийска област]]{{Br}}[[Област Пазарджик]]{{Br}}[[Област Пловдив]]{{Br}}[[Област Стара Загора]]{{Br}}[[Област Хасково]]{{Br}}{{Гърция}}{{Br}}{{Турция}} | дължина = 537 | басейн = 53 000 | отток = на излизане от България – 110 | начало-място = [[Маричини езера|Маричините езера]], {{Br}}[[Рила|Източна Рила]] | начало-гео-ширина = 42.1611 | начало-гео-дължина = 23.5972 | начало-височина = 2378 | устие-място = [[Бяло море]] ([[Егейско море]]) | устие-гео-ширина = 40.7303 | устие-гео-дължина = 26.0364 | устие-височина = 0 | устие-ширина = | път = | карта = Балкани | карта-описание = Местоположение на Балканския полуостров }} [[Файл:Maritsaorigin2.JPG|мини|260п|Маричините езера в Рила]] [[Файл:Maritsa--through--rauil.jpg|мини|260п|Река Марица при [[Радуил]]]] [[Файл:MaricaRiveratHarmanli.jpg|мини|260п|Пролетно пълноводие на река Марица при [[Харманли]]]] [[Файл:Maritsa.jpg|мини|260п|Река Марица при [[Одрин]]]] '''Марѝца''' ({{lang|el|Έβρος}}, новогръцко произношение ''Еврос'', старогръцко ''Хеброс'', {{lang|tr|Meriç}}, ''Мерич'', други антични имена: ''Хебрус'', ''Хебър'' и ''Евър'')<ref> Енциклопедия България, т. 4, стр. 67, 1984 г., БАН</ref> е [[река]] в [[Южна България]] – минава през областите [[Софийска област|София]], [[област Пазарджик|Пазарджик]], [[област Пловдив|Пловдив]], [[област Стара Загора|Стара Загора]] и [[област Хасково|Хасково]]. След като излезе от България, реката минава последователно през североизточната част на [[Гърция]] и европейската част на [[Турция]]. Влива се в североизточната част на [[Бяло море]]. Дължината на реката е 537 km, от които на българска територия се намират 321 km и по този начин Марица е на четвърто място по дължина сред българските реки – след [[Дунав]], [[Искър]] и [[Тунджа]]. Тя е най-дългата река, извираща от територията на България, с най-обширен водосборен басейн (53 116 km², от които в България – 21 084 km²) и с най-голям речен отток (110 m³/s на излизане от страната, при българо-гръцката граница). == Географска характеристика == === Извор, течение, устие === ==== Извор ==== Река Марица води началото си от двете [[Маричини езера]], разположени в дълбок циркус на 2378 метра надморска височина между върховете [[Манчо]] (2771 m, на югоизток), Маришки чал (2765 m, на юг) и [[Близнаците]] (2779 m, на запад) в [[Рила]]. Днешната река [[Ибър (приток на Марица)|Ибър]], за която се предполага, че е запазила стария хидроним Хеброс и реката водеща началото си от Маричините езера се сливат при днешното с. [[Радуил]]. Дотам Ибър е по-дългата река и има по-голям целогодишен отток, като това кара някои автори да твърдят, че това е началото ѝ, а не реката която извира от Маричините езера. ==== Горно течение ==== Горното течение на реката е частта от извора ѝ до град [[Белово]]. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон – над 300‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена с редица бързеи и водопади. Напречният профил на долината в тази част е характерен с широкото си дъно и стръмните си склонове, върху които има образувани на значителна височина симетрично разположени стъпала. Над тях се издигат отново стръмните склонове, които завършват до вододелните била. След вливането в нея на река Права Марица реката тече в почти права, северна посока до навлизането ѝ в теснината между върха Червените скали на изток и Черната скала на запад. В този участък надлъжният наклон е вече около 100‰. От 1400 метра надморска височина долината на Марица приема друга форма. На места се стеснява значително, като от склоновете ѝ са надвиснали скални откоси, които ѝ придават характер на пролом. При изхода от тази долина се забелязват свлачища. Речната долина е асиметрична – левият склон е по-стръмен от десния. От 1000 метра надморска височина реката навлиза в местността Маришко присое, която представлява късо долинно уширение. Над село [[Радуил]] долината има пак характер на пролом, но участъкът е къс (между 900 и 800 метра надморска височина). Дотук склоновете на долината са стръмни: наклонът им надминава 70‰. Залесени са със смърчови и елхови гори. Надлъжният наклон на речното корито е 67,5‰. То има типичен планински характер – скалисто, каменисто и покрито с едри камъни. От село [[Радуил]] река Марица тече през широката и трапецовидна Долнобанско-Костенецка котловина в посока североизток-изток. Котловинното дъно е силно нарязано от коритата на десните притоци на Марица. Широчината му достига 2 – 2,5 km. Намира се на 500 – 800 метра надморска височина. Котловинното дъно е наклонено от юг към север и е засипано от наноси на притоците [[Очушница]], Бистрица и [[Стара река (горен приток на Марица)|Стара река]]. Речното корито не променя характера си, само широчината му става по-голяма (средно 15 – 25 m). В котловината наклонът е 17,65‰. От устието на [[Стара река (горен приток на Марица)|Стара река]] (Костенецката река) котловината се стеснява и Марица навлиза в Моминоклисурския пролом, като завива на югоизток. Проломът е дълъг 16 km и завършва след град [[Белово]]. Склоновете са немного високи, но доста стръмни, скалисти и обезлесени. Реката в този участък тече праволинейно. Коритото е широко около 30 m. Бреговете му са скалисти и високи. Дъното е скалисто, насипано с чакъл. В началото на пролома надлъжният наклон е 7‰, но след това се увеличава на 11‰. ==== Средно течение ==== Средното течение на реката обхваща участъка през [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] от град [[Белово]] до българската граница при село [[Капитан Андреево]]. След град Белово, Марица навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]]. До град [[Пазарджик]] низината е широка около 10 – 15 km. Реката тече симетрично на профила, като след града тя се разширява с десетки метри. В участъка от [[Септември (град)|Септември]] до [[Пазарджик]] реката прави многобройни силно извити меандри и няколко ръкава с малки дължини. Надлъжният наклон на коритото е под 1‰. Бреговете са ниски, полегати. Дъното е песъчливо. След Пазарджик Марица тече бавно, по-близо до Родопите, по южния край на низината, в широко песъчливо корито, където образува множество острови и ръкави. На места широчината на коритото достига 300 m, а дълбочината му е над 1,5 m. Крайречните лъки се заблатяват от многобройните ръкави на левите и десните притоци. Напречният профил на долината е трапецовиден, а дъното е широко няколко десетки километра. Към Пловдив монотонният вид на долината се разнообразява от шестте сиенитни тепета и [[Овчи хълмове|Овчите хълмове]]. Десните склонове на долината са по-стръмни и по-залесени от левите. Наклонът в Пловдивското поле е много малък: 0,13‰. Тук Марица приема множество притоци. За десните притоци е характерно, че правят много ръкави преди вливането си, а левите като много поройни смъкват големи количества наносни материали и засипват работни площи от низината. Коритото не променя своя характер. Дъното му е покрито с пясък, като при високи води слабо се деформира. Бреговете са укрепени с подпорни стени. Към град [[Първомай]] надлъжният наклон става средно 1,20‰. Реката прави няколко по-извити меандъра. Бреговете на коритото са землени и затревени. Дъното е песъчливо. След село [[Скобелево (Област Хасково)|Скобелево]] река Марица навлиза в сравнително по-тясна долина с по-високи склонове. В този участък тя е по-пълноводна и тече при много малък наклон: 0,70‰. Образува много пясъчни острови и едри, средно извити меандри. Дъното на речното корито е покрито с пясък, а на места и с дребен чакъл. При [[Симеоновград]] реката завива на югоизток, минава през широк пролом сред Източнородопските разклонения и Сакар планина. При село [[Капитан Андреево]] напуска България и навлиза в Одринското поле. В този участък реката образува множество ръкави и пясъчни острови със значителна дължина и големина. Описвайки слабо извити меандри, в почти обезлесени долини при надлъжен наклон 0,23‰, Марица напуска територията на България. ==== Долно течение ==== Долното течение на Марица обхваща участъка от българската граница до устието на реката. Тук тя е по-широка и по-дълбока. На места коритото ѝ достига до 1 km ширина. Като общо реката тече на юг, но в района на гръцкия град [[Димотика]] прави доста завои. Почти по цялото си долно течение (с изключение на района на град [[Одрин]]) река Марица служи за граница между [[Гърция]] и [[Турция]]. Недалеч от гръцкия град [[Фере]] реката се разделя на три ръкава, а впоследствие – на още няколко. Тези ръкави представляват делтата на Марица. Реката се влива в североизточната част на [[Бяло море]], недалеч от турския град [[Енос]], като по-голямата част от делтата остава в гръцка територия. === Водосборен басейн, притоци === ==== Водосборен басейн ==== След Дунав река Марица е с най-големия в България водосборен басейн. Общата му площ е 53 000 km², от които в [[България]] се намират 34 166 km², т.е. 30,8% от територията на страната. Реката отводнява североизточната част на [[Рила]], почти целите [[Родопи]] (с изключение на южните и югозападните им части), [[Средна гора]] (без западните и северните склонове на [[Ихтиманска Средна гора]]), по-голямата част от южните склонове на средна и източна [[Стара планина]] с [[Подбалкански котловини|Подбалканските котловини]], Тунджанската хълмиста и нископланинска област, повече от 80% от европейската територия на [[Турция]] и цялата крайна североизточна част на [[Гърция]]. [[Файл:Marica river Bul Map.png|мини|518x518пкс|Речна система на река Марица]] Граници на водосборния басейн: * На северозапад и север водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на реките [[Искър]], [[Вит]], [[Осъм]] и [[Янтра]], вливащи се в [[Дунав]]. От връх Маришки чал границата продължава през връх [[Мусала]], спуска се на север до Боровецката седловина, преминава по билото на рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]], пресича западното гърбище на [[Септемврийски рид]], минава източно от язовир „[[Искър (язовир)|Искър]]“, завива на изток през седловината Ушите и село [[Вакарел]], изкачва се до най-високия връх на рида [[Белица (рид)|Белица]] – връх Голяма Икуна (1221 m), завива на север по гърбището на рида [[Гълъбец (проход)|Гълъбец]] и достига до връх Звездец (1655 m) в [[Етрополска планина]] на [[Стара планина]]. От връх Звездец в [[Етрополска планина|Етрополската планина]] до прохода [[Вратник]] (1097 m) вододелът следи билото на Стара планина. * На североизток и изток водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на реките, вливащи се направо в [[Черно море]] – [[Камчия]], [[Айтоска река]], [[Русокастренска река]], [[Средецка река]], [[Факийска река]], [[Велека]], [[Резовска река]] и други малки реки в Турция, вливащи се в Черно море. Границата започва от прохода Вратник, следи билата на [[Сливенска планина|Сливенската]] и [[Стидовска планина|Стидовската планина]], пресича Карнобатския проход (310 m) и продължава на изток по билото на [[Карнобатска планина|Карнобатската планина]] до бившето село Рътлина. Оттам завива на юг, след това на запад по билото на възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]] и достига на югозапад до връх Асанбаир (515 m) – най-високата точка на възвишението [[Бакаджици]]. От върха вододелът следи билото на възвишението на югоизток, преминава през няколко изолирани възвишения, достига до планината [[Странджа]] и се изкачва по билото ѝ, пресича българо-турската граница и продължава на югоизток по билото на планината до {{coord|41|19|05|N|28|12|44|E|}}. * На югоизток водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се направо в [[Мраморно море]] и най-североизточната част на [[Бяло море]]. Границата следи билата на възвишенията Текирдаг и Яйладаг и достига до устието на Марица при град [[Енос]]. * На югозапад водосборният басейн на Марица граничи с водосборния басейн на река [[Места]]. Границата започва от връх Маришки чал, следи билото на източна [[Рила]] на изток до Славов връх, завива на юг и достига до [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]]. Оттам продължава на югозапад, а след това на югоизток по слабо изразен вододел, достига до село [[Змеица]], завива на юг и достига до българо-гръцката граница западно от село [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]]. След това продължава по билата на [[Ардински дял|Ардинския дял]], [[Гюмюрджински снежник|Гюмюрджинския снежник]] и западната част на рида [[Мъгленик]] до най-високия му връх Коджаеле (1266 m). После границата на водосборния басейн завива на югоизток през гръцка територия, преминава по билото на рида Пеперуда и достига до устието на Марица. ==== Притоци ==== На територията на България река Марица има около сто по-значителни притока (тук не са включени реките [[Тунджа]] и [[Арда]]). Притоците са разположени симетрично, т.е. броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. От тях най-големите с водосборна област над 1000 km² са: z [[Сазлийка]] – водосборна област 3293 km², [[Тополница]] – 1790 km², [[Въча]] – 1645 km², [[Стряма]] – 1395 km², [[Асеница]] – 1010 km². От останалите притоци 47 са с водосборни области под 100 km², 46 притока – между 100 и 500 km² и само шест притока имат водосборни области между 500 и 1000 km². Марица има среден наклон 7,3‰ и гъстота на речната мрежа 0,74 km/km². Средният наклон на притоците на Марица до град [[Първомай]] се изменя между 5‰ ([[Потока (река)|река Потока]]) и 113‰ (р. Петварска, приток на [[Въча]]), като на 40% от тях средният наклон е над 40‰. Изключение прави река [[Азмака]] със среден наклон 1‰. За притоците в областта между град [[Първомай]] и българската граница средният наклон чувствително намалява: от 1,5‰ (река [[Овчарица]], приток на [[Сазлийка]]) до 18,5‰ (река [[Каламица]]), като 70% от тях имат среден наклон под 10‰. Тази голяма разлика в средния наклон се дължи на високопланинския характер на реките в горното течение на Марица и преобладаващо равнинния характер на притоците към средното и долното течение. Голямата разлика в средната надморска височина на водосборните области на отделните притоци към горното и долното течение на главната река дава своето отражение и върху гъстотата на речната мрежа. Така ако се вземе същото сравнително деление, което е прието за характеристиката на средния наклон на водосборната област на Марица, то за горния участък 60% от притоците имат гъстота на речната мрежа над единица, като гъстотата варира между 0,40 km/km² ([[Потока (река)|река Потока]]) и 2,4 km/km² (река Саръяр), а за долния участък този процент намалява на 8% и се движи между 0,3 km/km² ([[Узунджовска река]]) и 1,2 km/km² (река Колуфардере). Коефициентите на развитието на вододела и извитостта на Марица са съответно 1,7 и 1,4. За притоците коефициентът на развитие на вододела варира между 1,22 (р. Беглишка) и 2,47 (р. [[Арпадере]]). Изключение прави р. [[Очушница]] с коефициент 1,01, чиято водосборна област почти има формата на окръжност. Същата река има и голяма гъстота на речната мрежа – 2,1 km/km². Променливостта на коефициента на извитост е в границите между 1,04 (р. Софан и р. Юручка) и 3 ([[Тополница (приток на Марица)|река Тополница]]). Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток): :* ← Права Марица :* → Студеното дере :* ← [[Ибър (приток на Марица)|Ибър]] :* → Сливница :* ← Момчилов дол :* → Влашка река :* ← Димов дол :* ← Бистрица (Долнобанска Бистрица) :* → Исиндере :* ← Луджо дере :* ← Куртдере :* ← Сънтърдере :* → [[Очушница]] :* → Чалин дол :* ← [[Стара река (горен приток на Марица)|Стара река]] (Костенецка река) :* ← Лулево дере :* → Дълбочица :* ← Орташко дере :* ← [[Крива река (приток на Марица)|Крива река]] :* ← Палащица :* ← Раковица :* ← [[Яденица]] :* ← Азовица :* ← Киселиците :* → Сидовско дере :* → Баталийско дере :* ← [[Чепинска река]] (Елидере) :* → Геренско дере :* → [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] :* ← Црънча :* ← Дебръщица :* → [[Луда Яна]] (Панагюрска Луда Яна) :* ← [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] (Пещерска река) :* ← [[Въча]] :* → [[Потока (река)|Потока]] :* ← [[Първенецка река]] (Тъмръшка река) :* → [[Пясъчник (река)|Пясъчник]] :* → Аврамица :* ← [[Чепеларска река]] (Чая, Асеница) :* → [[Стряма]] (Гьопса) :* ← [[Черкезица]] (Сушица) :* → [[Сребра]] :* ← [[Брезовска река]] :* → Селска река :* ← Дълбокото дере :* → Азмака :* → [[Омуровска река]] :* ← [[Мечка (река)|Мечка]] :* → [[Текирска река]] :* ← [[Каялийка]] (Скаличица) :* → Селско дере :* ← Кавакдере :* → [[Старата река]] :* ← [[Банска река]] :* ← Юртдере :* → [[Меричлерска река]] :* ← Селската река :* → [[Мартинка (река)|Мартинка]] (Голяма река) :* ← Манастирско дере :* ← Бьойгирдере :* → Коджарека :* → Юручка река :* → Авалийско дере :* → [[Сазлийка]] (Съзлийка, Ракитница, Сюютлийка) :* → Джамбаздере :* → Голямата река (Колуфардере) :* → Каракюрт :* ← Азмака :* ← [[Харманлийска река]] (Олудере, Величка) :* → Бююкдере :* → Селска река :* → Голямата река :* → Йерусалимовска река :* ← [[Бисерска река]] (Голямата река) :* → [[Бакърдере]] (Каушака) :* ← Лозенска река :* ← Сива река :* ← Дерекьой (Малката Маричка, по границата с Гърция) :* → [[Голяма река (приток на Марица)|Голяма река]] (Буюклийска, Канаклийска) :* ← Кизбунар дере (в Гърция) :* → [[Левченска река]] (Лефчанска река, Левка) :* ← Барабан :* → [[Ченгенедере]] :* → Куртдере :* → Толумбадере :* → [[Каламица]] :* → Кършали (в Турция) :* → Кьонк (в Турция) :* → Кемал (в Турция) :* → Чифлик (в Турция) :* ← [[Арда]] (трети по големина приток) :* → [[Тунджа]] (най-голям приток) :* → Сазлъдере (в Турция) :* ← [[Луда река]] :* → [[Ергене]] (в Турция, втори по големина приток) === Хидроложки показатели === Националният институт по метеорология и хидрология в България поддържа 21 автоматични хидроложки станции във водосборния басейн на Марица, като седем от тях са по течението на реката (при Радуил, Белово, Пазарджик, Пловдив, Първомай, Харманли и Свиленград). След Дунав река Марица е най-пълноводната българска река. Средният годишен отток при станция Свиленград е 110 m³/s, като максималният отток е през месеците март и април, а минималният – през август. Почти цялото корито на реката в България и по-нататък (в гръцка и турска територия) е коригирано със защитни диги. Изключение правят участъците преди и след Симеоновград, където реката образува два къси пролома. Въпреки тази предпазна мярка Марица често причинява големи наводнения, като излиза от коритото си. Най-скорошни са наводненията през февруари-март 2005 г., август 2005 г., март 2006 г. и май 2006 г., когато на българска територия са разрушени няколко моста по течението на реката. == Селища == Плодородните земи и важният транспортен коридор, който предоставя долината на река Марица, са предпоставка за образуването на множество селища по течението ѝ още от дълбока древност. По реката има общо 52 населени места, от които в [[България]] се намират 12 града и 22 села, в [[Гърция]] – 2 града и 6 села, в [[Турция]] – 3 града и 7 села. === Населени места в България === * [[Софийска област]] :* [[Община Самоков]] – [[Радуил]], [[Марица (село)|Марица]]; :* [[Община Долна баня]] – '''[[Долна баня]]'''; :* [[Община Костенец]] – '''[[Костенец]]'''; * [[Област Пазарджик]] :* [[Община Белово]] – [[Габровица]], [[Момина клисура (село)|Момина клисура]], '''[[Белово]]''', [[Мененкьово]]; :* [[Община Септември]] – [[Злокучене (Област Пазарджик)|Злокучене]]; :* [[Община Пазарджик]] – '''[[Пазарджик]]''', [[Мирянци]], [[Синитово]], [[Огняново (Област Пазарджик)|Огняново]], [[Хаджиево]], [[Говедаре]]; * [[Област Пловдив]] :* [[Община Стамболийски]] – [[Триводици]], '''[[Стамболийски (град)|Стамболийски]]'''; :* [[Община Родопи]] – [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]]; :* [[Община Пловдив]] – '''[[Пловдив]]''' (най-големият град по течението на реката); :* Община Садово – Поповица, Милево :* [[Община Първомай]] – '''[[Първомай]]''', [[Крушево (Област Пловдив)|Крушево]], [[Добри дол (Област Пловдив)|Добри дол]], [[Виница (област Пловдив)|Виница]]; :* Област Стара Загора Област Стара Загора Мирово * [[Област Хасково]] :* [[Община Димитровград]] – [[Крум (село)|Крум]], '''[[Димитровград]]''', [[Брод (Област Хасково)|Брод]], [[Райново]]; :* [[Община Хасково]] – [[Нова Надежда]]; :* [[Община Симеоновград]] – '''[[Симеоновград]]'''; :* [[Община Харманли]] – '''[[Харманли]]'''; :* [[Община Любимец]] – '''[[Любимец]]'''; :* [[Община Свиленград]] – '''[[Свиленград]]''', [[Генералово]], [[Капитан Андреево]]; === Населени места в Гърция === [[Кадъкьой (дем Орестиада)|Дикея]], Дилофос, [[Мараш (дем Орестиада)|Маразия]], Стасипитион, Петрадес, '''[[Димотика]]''' (Дидимотихон), '''[[Софлу]]''' (Суфлион), Лагина === Населени места в Турция === [[Капъкуле]], '''[[Одрин]]''', [[Караагач (Одрин)|Караагач]], Ююктатар (Ююклютатар), [[Елчили]], Дойран, Арнауткьой, Кюплю, '''[[Ипсала]]''', '''[[Енос]]''' == Стопанско значение == По самата река Марица няма язовири, но по много от нейните притоци са изградени 12 от най-големите български язовири, няколко десетки по-малки, стотици микроязовири и други хидротехнически съоръжения. Водите на язовирите се използват за електродобив – такива са водноенергийните каскади „Баташки водносилов път“, „Белмекен–Сестримо“, „Доспат–Въча“ и локални ВЕЦ. Цялата [[Горнотракийска низина]] е набраздена от главни и второстепенни напоителни канали, чиито води се осигуряват от Марица и нейните притоци. Почти всички селища по течението ѝ се снабдяват с вода от крайречните плитки подпочвени води, а множество промишлени предприятия използват водите на реката за промишлени нужди. Още от древността долината на реката се използва за бърз и удобен транспорт. От град [[Костенец]] до град [[Одрин]] в [[Турция]] преминава европейският път Е 80, идентичен с първокласния път № 8 от Държавната пътна мрежа [[Калотина]] – [[Капитан Андреево]]. Още преди Освобождението на България (1878 г.) по долината на реката е прокарано и влязло в експлоатация част от трасето на трансевропейската жп линия [[Париж]]–[[Истанбул]]. До средата на XIX век, когато устието на реката при Енос е затлачено от наноси, долното течение на Марица се използва за речен транспорт, като при по-голямо пълноводие по нея може да се стигне до [[Пловдив]] и дори до [[Пазарджик]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 73 | isbn = 954-751-008-8}}</ref> == Други == На Марица е наречена улица в квартал „[[Подуяне]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949551|title=Марица}}). == Вижте също == * [[Кавак (остров)|Остров Кавак]] * [[Списък на реките в България]] * [[Списък на реките в България по водосборни басейни]] * [[Списък на реките в България по дължина]] * [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]] * [[Списък на реките в Гърция]] == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-72|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-072.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-61|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-061.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-62|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-062.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-63|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-063.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-64|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-064.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-76|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-076.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-77|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-077.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-78|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-078.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-90|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-090.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-101|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-101.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-102|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-102.jpg|scale=1:100000}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-35-113|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-113.jpg|scale=1:100000}} == Източници == * {{грб|307 – 308}} == Външни препратки == * [http://maritsa.meteo.bg/apache2-default/maritsa/static/about.php?infoto=hydro Хидроложки данни за река Марица] == Бележки == <references /> {{Реки в България (дълги над 100 км)}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Марица| ]] 1nnehvfmtcpl3k4qxsr5vbe08kjdjx4 0 23500 12416086 12411410 2024-11-18T17:45:56Z 94.236.209.227 nz 12416086 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския владетел|града|Омуртаг (град)}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | религия = [[Тенгризъм]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[814]] – [[831]] | коронация = | предшественик = [[Крум]] | наследник = [[Маламир]] | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Омурта̀г''' ({{Lang|el|Μορτάγων,<ref>[[Теофан Продължител]], p.64; [[Георгий Кедрин]]</ref> Ομουρτάγ<ref>[http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm Мадарски надписи, Inscriptions of Madara", Inscription No.64. Посетен на 10 април 2012.]</ref>}}) е [[Първа българска държава|български]] владетел, син на [[Крум]]. Управлява [[Първо българско царство|България]] от 814 до 831 г.<ref>{{Citation |title=Търновски надпис на хан Омуртаг |url=http://www.history.kemsu.ru/oldversion/ISV/1bolg.htm |accessdate=2007-12-16 |archivedate=2011-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111004090202/http://www.history.kemsu.ru/oldversion/ISV/1bolg.htm }}</ref> Сключва 30-годишен мирен договор с Византия. Това му помага да продължи укрепването вътре в държавата. Предприема усилена строителна дейност. Страхува се от засилването на византийското влияние в ханството и затова предприема гонения срещу християните. == Възкачване на престола == Смъртта на Крум и личността на неговия наследник са будили в историографията различни спорове и интерпретации на събитията. Счита се, че настъпва кратък период от няколко месеца на политическа нестабилност. Изворите споменават за трима български управници за периода 814 – 816 г. – [[Дукум]], [[Диценг]] и [[Цог]]. Има няколко хипотези за ролята на тези велможи: Крумови военачалници с важна роля в развоя на събитията, но без да владеят трона, кратко последователно управлявали България канове,<ref>'''Павлов, Пл.''' – „Бунтари и авантюристи в средновековна България“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание], ЕИ „LiterNet“ Варна, 2005</ref> [[регент]]и на малолетния Омуртаг, узурпатори на трона, които го владеят общо. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор [[Васил Гюзелев]], че Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление. Споменаван е с титлата „[[Кан (титла)|кана(с)убиги]]“. <ref>Florin Curta, Roman Kovalev, “The” Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans ; [papers ... Presented in the Three Special Sessions at the 40th and 42nd Editions of the International Congress on Medieval Studies Held at Kalamazzo in 2005 and 2007], BRILL, 2008, p. 363, {{ISBN|9789004163898}}</ref><ref>''Източници за българската история&nbsp;''. Fontes historiae bulgaricae, VI. Fontes graeci historiae Bulgaricae. БАН, София. p. 305 (in [[Byzantine Greek language|Byzantine Greek]] and Bulgarian). [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_III/GIBI%20III.djvu Also available online]</ref> == Външна политика == === Първи години от управлението на Омуртаг === [[Файл:Krum_Omurtag.jpg|мини|ляво|Българската държава по времето на хан Омуртаг|243x243пкс]]Ненадейната смърт на Крум оставя множество български войски в [[Тракия]], защитаващи важни стратегически позиции. Българите продължават бойните действия през 814 – 815 г., като отхвърлят византийското предложение за мир. Това принуждава византийския император [[Лъв V Арменец]] през зимата на [[815]] – [[816]] г. да организира морски десант, при който византийците дебаркират край [[Несебър]] и го превземат, като с това отварят фронт в тила на българите.<ref>Гюзелев, Васил, история на Средновековна България VII – XIV век, Том I, Дял втори: Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 145</ref> Със следващите си действия византийците успяват да си възвърнат по-важните крепости в [[Източна Тракия]]. [[Файл:EuropaZurZeitDerKarolinger.jpg|мини|Българското царство и Европа през 814 г.|255x255пкс]]Освен гореспоменатото нападение византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на [[814]] г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел [[Лудвиг Благочестиви]]. Според западните летописци целта е съюз между двете държави, насочен срещу [[България]]. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това новината за преговорите между двете империи стига до [[Плиска]]. Така в 815 г. е сключен 30-годишен мирен договор скрепен с взаимна клетвена церемония в [[Истанбул|Цариград]], при която император Лъв V Арменец извършва прабългарска езическа клетва, а българският владетел изпълнява християнски обичай.<ref>Данни за специалните клетвени церемонии извършени по скрепяването на мирния договор дават византийските хронисти Дякон Игнатий, Иосиф Генезий и Продължителят на Теофан. В житие на Никифор от Дякон Игнатий: ''„А кой не би оплакал най-горещо приятелството или договора, който (Лъв) сключил със съседните хуни (т.е. българите), като постъпил така срамно и безчинно?Защото той си послужи с техните обичаи, а те с нашите и по този начин се доверили на взаимните споразумения. Тогава можело да се види императорът на ромеите със своите ръце да излива на земята вода от чаша, да обръща собственоръчно конски седла, да се докосва до тройна юзда, да вдига трева нависоко и да се гордее с всички тия неща, а езичниците да се докосват с нечистивите си ръце до нашите божествени символи (евангелието, кръста и другите знаци) и да се кълнат в силата им."'' Хронографията на Дякон Игнатий: ''„Лъв не зачел ни най-малко християнските закони, и то до толкова, че открито ги погазил при сключването на мирния договор с хуните (т.е. българите) , като позволил те да извършват нашите (византийските) религиозни обреди, той и приближените му-техните (българските).“'' Продължителят на Теофан: ''„(император Лъв V Арменец) разсякъл кучета дори, на които беззаконните племена принасят и жертви, и ги употребил за свидетели на онова, що се правело“.'' Иосиф Генезий повтаря писаното от: Дякон Игнатий</ref> Част от текста на договора намираме в [[Сюлейманкьойски надпис|Сюлейманкьойския надпис]] открит при село [[Сечище (Област Шумен)|Сечище]], [[Новопазарско]]. Договорът се състои от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири: * Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от [[Черноморско крайбрежие|Черноморското крайбрежие]] при [[Дебелт|Девелт]], минавала по окопа [[Еркесия]], продължавала към Макри Ливада ([[Хасково|Хасковско]]) на река [[Марица]] и оттам – към [[Родопите]] и [[Стара планина]], но без да включва [[Пловдив]] и областта му; * Втората клауза урежда въпроса за [[славяни]]те, които живеят в пределите на [[Византия]]. * Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област. * Четвъртата клауза урежда размяната на пленници. [[Файл:EmperosEnvoyByMourtagon.jpg|мини|Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговора на Михаил II<ref name="Scy">Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]], 11 век.</ref>|319x319пкс]] Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждае от мир. Войската е изморена, столицата Плиска – в развалини, а и Империята вече не е заплаха за българите. Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II Балба]]. Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг – по християнските). През [[823]] г. избухва бунтът на византийския пълководец [[Тома Славянина]], който обсажда [[Константинопол]] с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб. Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на хана. === Отношения с Франкската империя === [[Файл:Omurtag10 svik.jpg|мини|Каменен надпис, в който се споменава името на кан ювиги Омургаг|215x215пкс]] В 818 г. по неизвестни причини славянското племе [[тимочани]] (населяващи земите по средното течение на [[Дунав]], бившите територии на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]) изпращат пратеничество до [[Лудвиг Благочестиви]] с молба да преминат в състава на [[Франкска империя|Франкската империя]]. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на [[Хърватия|Хърватското княжество]]. Това не се нрави на [[франки]]те и посочените племена остават под властта на Людовик. В продължение на три години ([[824]] – [[826]] г.) хан Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при [[Лудвиг Благочестиви]]. След като този подход не помага, ханът изпраща войската си по поречието на река [[Драва]] и покорява славяните в земите на [[Долна Панония]]. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през [[829]] г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на [[Таркан (титла)|зера-таркан]] [[Негавон]], който се удавя в [[Тиса]]. Освен това между двете държави се простира обширна [[буферна зона]], простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена. Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в [[Днепър]]. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били [[маджари]]те, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били [[хазари]]те. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на хан Омуртаг. == Вътрешна политика == === Административна реформа === Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от [[Крум]]. С това окончателно е сложен край на двойствеността в държавата и на автономията на славянските племена. Под влияние на [[Византия]] Омуртаг извършва и една сакрализация на властта. Това показва, че ролята на хана като самодържец се утвърждава допълнително. === Строителна дейност === [[Файл:Pliska - Gate.JPG|мини|Врата на крепостта Плиска|258x258пкс]] Преди всичко хан Омуртаг остава в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-преславската култура]]. Съхранени са редица извори ([[Чаталарски надпис|Чаталарски]] и [[Търновски надпис на кан Омуртаг|Търновски надписи]]) и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на [[Плиска]], както и построяването на нов хански дворец с тронна зала. Построени са дворци и крепости. Омуртаг оставя [[Търновски надпис на кан Омуртаг|знаменития надпис]]:<ref name="promacedonia.org">[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref> {{цитат|''Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.“''}} Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, каквато България очевидно е по онова време. Възстановена е [[Плиска]] – столицата на България, разрушена в 811 г. от император [[Никифор I|Никифор]]. Там е построен нов дворец, езически храм, обновени са градските укрепления. Построява се нов дворец на Дунав, за който се съобщава на надпис, изсечен на колона. Надписът гласи:<ref name="promacedonia.org"/> {{цитат|Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.}} Той поставя и друг надпис за моста на Туца и поставя [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]]:<ref>[[Васил Златарски]], ''История на Първото българско Царство''</ref> {{цитат|Великият кан Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл (и) ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.}} === Отношение към християните === [[Файл:KoutragonChristiansBGhistory.jpg|мини|Гонение на християните, [[Йоан Скилица]], Мадрид ''Skylitzes, fol. 82ra''|277x277пкс]] По времето на хан Омуртаг, вследствие на териториалното разширение, в пределите на България попадат и много славяни, изповядващи [[християнство]]то. Гоненията срещу християните в България през IX век, преди всички ромейски пленници от времето на Крум, са мотивирани не от неприемането на „чуждия“ Бог, а от политически причини.<ref>Пламен Павлов, „Бунтари и авантюристи...“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание]</ref> Те са смятани за „проводник“ на византийско влияние в държавата. Така на гонения са подложени голяма част от тях. Според данни на съвременника на събитията [[Теодор Студит]] емигранти стават български поданици, като знатният сановник Теодор, който бяга в [[Константинопол]], тъй като е недоволен от предприетите ожесточени преследвания срещу привържениците на християнството.<ref>Димитър Ангелов, Въпросът за политическите емигранти в отношенията между Византия и средновековна България // В: Античная древность и средние века. – Вып. 10. – 1973. – С. 112.</ref> Косвени свидетелства за този период се намират и в „Мъченичеството на 15-те тиверополски мъченици“, написано от [[Теофилакт Охридски]]. В този източник, написан около три века след посочените събития се твърди, че [[Енравота]] – един от синовете на Омуртаг приема новата вяра и се покръства. === Култура на езическа България === Обособено е развитие на културните традиции на славяни и прабългари по време на езичеството в България. Прабългарските културни достижения имат официален характер и дават облика на столицата Плиска. Поставя се начало на каменните релефи – [[Мадарски конник|Мадарския конник]]. Създава се строителство на владетелски резиденции (водопроводи, мостове и др.) Инициират се многобройни каменни надписи (гръцка азбука). == Смърт == Кан Омуртаг умира през [[831]] г. и е наследен на престола от третия си син [[Маламир]] († 836), понеже първородният му син [[Енравота]] (или Боян) е лишен от трона поради увлечението си по християнската вяра, а вторият му син – [[Звиница]], умира много млад. Причините за смъртта на Омуртаг са неясни. След неочакваната му кончина се появил слух, според който владетелят е бил убит от един свой велможа. Някои учени, като полският византолог Т. Вашилевски, са склонни да приемат това за вярно, като намират потвърждения в последвалата скоро екзекуция на Енравота, съдбата на непълнолетния Маламир, който умира твърде млад и засилването на ролята в политическия живот на кавкан [[Исбул]]. Именно той се сочи като организатор на заговора. От друга гледна точка би могло в основа на съзаклятието да е стоял Енравота, а Исбул да го е потушил, утвърждавайки властта на законния престолонаследник.<ref>'''Павлов, Пл.''' – „Бунтари и авантюристи...“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание]</ref> Всички тези хипотези не могат да бъдат напълно доказани. Така повечето изследователи считат, че ханът почива от ненасилствена смърт или просто не обръщат внимание на проблема. === Омуртаговият гроб === {{Дцитат|right|''Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.'' ''' – Търновски надпис на Омуртаг'''<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html '''Бешевлиев, В.''' – Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>}} В продължение на близо столетие в историческата наука се води спор за мястото на погребението на хан Омуртаг. Това води до възникването на редица хипотези. Първите от тях възникват във връзка с [[Търновски надпис на кан Омуртаг|надпис на владетеля]] и предположението, че гробницата му е била съградена още преди неговата смърт. Там е описано, че е бил построен „преславен дом“, като по средата на разстоянието между него и Плиска е издигната „преславна могила“. Проф. [[Васил Златарски]] съобразява, че гръцката дума „τουμβαν“ от надписа съответства не само на „могила“, но и на „гробница“.<ref>'''Златарски, В.''' – „История на България през средните векове, Т. 1, Ч. 1 Епоха на хуно-българско надмощие“, АИ „проф. Марин Дринов“, С., 2002, с. 327, 447</ref> Започва археологическото търсене на могилата, което се основава на посочените разстояния в надписа. Руският учен Фьодор Успенски излага хипотеза, още преди Златарски, че тя е една от могилите в землището на село [[Свещари]]. Сред посочените една е с особено големи размери (височина от 20 метра), което я прави най-голямата могила в Източна България.<ref>'''Овчаров, Д.''' – „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, С., 1992, с. 42</ref> По тази причина днес същата могила се нарича „Омуртагова“. След разкопки, извършени през 2012 г., обаче се доказа, че могилата е свързана с погребението на гетския владетел [[Котела]].<ref>[http://culture.actualno.com/Unikalno-trakijsko-zlatno-sykrovishte-nameriha-v-Sveshtari-news_406267.html Уникално тракийско златно съкровище намериха в Свещари]</ref> [[Файл:Omurtag's Tarnovo Inscription.jpg|ляво|мини|Омуртаговият надпис от колоната в църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Св. Четиридесет мъченици]]“ във [[Велико Търново]]|535x535пкс]] Според мнението на Васил Златарски могила няма, а има само гробница, която се намира до село Ташлъ Махле (несъществуващо днес), в близост до град [[Дулово]], където се намира старинната крепост Ташлъ Махле калая. Професорът предполага, че колоната с Търновския надпис се е намирала при входа на крепостта, край пътя до нея.<ref>Златарски, В. – „История на България..., с. 329</ref> Тази хипотеза не е обстойно археологически проучена, но науката смята, че аргументацията ѝ е несъстоятелна, тъй като местоположението на крепостта я свързва по-скоро с ранновизантийската отбранителна система, а също липсват следи от монументални строежи във и около нея.<ref>'''Овчаров, Д.''' – „Човек дори добре да живее...“, с. 44 – 45</ref> По-късно учителят и археолог [[Анани Явашов|Анание Явашов]] изказва мнение, че могилата от Търновския надпис е казълбашкото теке [[Демир баба теке|Демир баба]], намиращо се близо до споменатата Омуртагова могила. Авторът на хипотезата смята, че в сградата е погребан владетеля, а векове по-късно тя става [[теке]].<ref>Хипотезата е изложена в '''Явашов, Ан.''' – „Текето Демир баба“, Разград, 1934</ref> Археологическите проучвания обаче показват, че сградата е построена около XVI – XVII век и не може да има връзка с хан Омуртаг. Под основите ѝ няма останки от старобългарски строежи. Поради белези от вторично използване на някои от градивните елементи на постройката има възможност тя да е била построена от материали, получени след разрушаване на гробницата на хана. Тази вероятност не е проучена.<ref>'''Овчаров, Д.''' – „Човек дори добре да живее...“, с. 48</ref> Според проф. [[Веселин Бешевлиев]] гробницата на Омуртаг се намира в старобългарското укрепено селище в близост до с. [[Кладенци (Област Добрич)|Кладенци]], [[Добричка област|Добричко]]. Други учени обаче смятат, че то е селище от най-обикновен тип, а описаното в надписа съоръжение е характеризирано като „всеславно“, поради което отхвърлят тази версия.<ref>'''Овчаров, Д.''' – „Човек дори добре да живее...“, с. 48 – 49</ref> В по-ново време проф. [[Стефан Бояджиев]] излага становище, че погребението на хана е станало в столицата Плиска. Там под основите на [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] са открити останките на кръстовидна постройка със заоблени стени. Според споменатия изследовател тя е представлявала езически [[мавзолей]], в който са били погребвани българските ханове. Подкрепа твърдението намира в обстоятелството, че планово аналогични сгради с такава цел са били откривани в [[Средна Азия]]. И при тях както и в други старобългарски строежи се откриват отгласи на древна източна култура. Друго доказателство за тази хипотеза са откритите в близост каменни саркофази, върху капака на един от които е изсечен възпоменателен надпис на кан Омуртаг, посветен на [[кандидат]]а [[Турдачис]]. Счита се, че вероятността за съществуването на този мавзолей е реална, тъй като сгради с такава функция присъстват в погребалните обичаи и на други народи. Тази хипотеза обаче все още не е доказана.<ref>'''Бояджиев, Ст.''' – „Мавзолей на първите български ханове?, В: сп. „Музеи и паметници на културата“, 1986 г., кн. 2</ref> Така въпросите около гроба на кана сюбиги Омуртаг остават открити. == Спорове около името == Има мнение поддържано от медиевиста [[Рашо Рашев]], че името на хана не е добре разчетено от преводача и всъщност е ''Муртаг''. Името също така е засвидетелствано и като ''Муртагон''.<ref name=":0">[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&WorkID=99&Level=2 www.slovo.bg]</ref> Едноименен връх се намира в планината [[Тян Шан]] в днешен [[Китай]].<ref name=":0" /> == Любопитно == На Омуртаг е наречена улица „Хан Омуртаг“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947759|title=Хан Омуртаг}}). В началото на 2020 г. на аукцион в Ню Йорк, САЩ за 47 000 долара е закупен медальон, за който се счита, че е на хан Омуртаг.<ref>[https://trud.bg/медальон-на-омуртаг-изтъргуван-в-ню-йо/ trud.bg]</ref> Прочутата аукционна къща „Класик Нумизматик Груп“ спазва правилата и запазва анонимността на купувача. Единственият подобен медальон до днес е открит от П. Славчев през 1975 г. и се намира в [[Национален исторически музей|НИМ]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://myvelikoturnovo.wordpress.com/2013/11/27/medalion/ | заглавие = Златният медальон на Омуртаг – изключителна находка от 20-каратово злато – Да живееш във Велико Търново | издател = myvelikoturnovo.wordpress.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> Продадения в САЩ медальон на хан Омуртаг, обаче е в много по-добро състояние. По молба на българските власти прокуратурата и [[Федерално бюро за разследване|ФБР]] вършат разследване за случая с медальона – дали е оригинал или копие и как е попаднал в Америка. == Вижте също == * [[Търновски надпис на кан Омуртаг]] * [[Чаталарски надпис]] == Литература == * ''Omurtag''. ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit: Erste Abteilung (641 – 867).'' Nach Vorarbeiten von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Thomas Pratsch, Ilse Rochow, Beate Zielke. Bd. 3, Berlin 2000, S. 484 – 486. * [[Веселин Бешевлиев]], ''Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte''. Amsterdam 1981. * Mark Whittow: The Making of Byzantium. Berkeley 1996, S. 278ff. * [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Омортаг Кана Сюбиги от Бога владетел на българите“, „Тангра ТанНакРа“, [[София]], 2002 * [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, София, 1992, с. 42 * [[Станчо Ваклинов]], [http://www.kroraina.com/knigi/sv/ Формиране на старобългарската култура VI-XI век]. Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977. ''Kultura starobułgarska'', Państwowy Instytut Wydawniczy, Warszawa 1984, ISBN 83-06-01043-4 * J. Henning et al. ''Khan Omurtag's stone palace of AD 822: a „modernized“ eighth century timber fort''. Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium. Vol. 2. Byzantium, Pliska, and the Balkans. Ed. Joachim Henning. Berlin/New York, 2007 (Millennium-Studien, 5/2), 433 – 440. * R.J. Crampton, ''A concise History of Bulgaria'', 2ª ed., Cambridge Concise History, Cambridge University Press, 2005. * [[Георгий Острогорски]], ''Storia dell'impero bizantino'', Torino, Einaudi, 1993, ISBN 88-06-17362-6. * John V. A. Fine Jr., ''The Early Medieval Balkans'', Ann Arbor, 1983. == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Хан Омуртаг}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Omurtag}} {{сродни проекти край}} * [https://e-vestnik.bg/31519/poyavi-se-vtori-ekzemplyar-ot-unikalnia-medalyon-na-han-omurtag-izliza-na-targ-v-nyu-york/?fbclid=IwAR3B2w_ttFfv0B-aAzy0CVLsIFwjw2Db6-JWNKmwymeov6IMjlbsbTCXsx0 Появи се втори екземпляр от уникалния медальон на хан Омуртаг. Излиза на търг в Ню Йорк] * [http://chronicles.actualno.com/Senzacionno-otkriha-dvoreca-na-kan-Omurtag-news_408652.html При Силистра откриха двореца на хан Омуртаг] * [http://www.st40martyrs.org/index2.php?option=com_content&task=view&id=104&Itemid=60&pop=1&page= Първобългарски надписи, свързани с хан Омуртаг] * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#_Toc359577754 OMURTAG ''(-831), Khan of the Bulgars''], fmg.ac {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Герб на Първото българско царство]][[Български владетели|кан на България]]|[[814]]|[[831]]|[[Крум]]|[[Маламир]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] 2ia17z8r0lofeaafu07jfhilwkpfqp9 12416087 12416086 2024-11-18T17:46:45Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/94.236.209.227|редакции на 94.236.209.227]] ([[User talk:94.236.209.227|б]].), към версия на StanProg 12410240 wikitext text/x-wiki {{друго значение|българския владетел|града|Омуртаг (град)}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | религия = [[Тенгризъм]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[814]] – [[831]] | коронация = | предшественик = [[Крум]] | наследник = [[Маламир]] | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} }} '''Омурта̀г''' ({{Lang|el|Μορτάγων,<ref>[[Теофан Продължител]], p.64; [[Георгий Кедрин]]</ref> Ομουρτάγ<ref>[http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm Мадарски надписи, Inscriptions of Madara", Inscription No.64. Посетен на 10 април 2012.]</ref>}}) е [[Първа българска държава|български]] владетел, син на [[Крум]]. Управлява [[Първо българско царство|България]] от 814 до 831 г.<ref>{{Citation |title=Търновски надпис на хан Омуртаг |url=http://www.history.kemsu.ru/oldversion/ISV/1bolg.htm |accessdate=2007-12-16 |archivedate=2011-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111004090202/http://www.history.kemsu.ru/oldversion/ISV/1bolg.htm }}</ref> Сключва 30-годишен мирен договор с Византия. Това му помага да продължи укрепването вътре в държавата. Предприема усилена строителна дейност. Страхува се от засилването на византийското влияние в ханството и затова предприема гонения срещу християните. == Възкачване на престола == Смъртта на Крум и личността на неговия наследник са будили в историографията различни спорове и интерпретации на събитията. Счита се, че настъпва кратък период от няколко месеца на политическа нестабилност. Изворите споменават за трима български управници за периода 814 – 816 г. – [[Дукум]], [[Диценг]] и [[Цог]]. Има няколко хипотези за ролята на тези велможи: Крумови военачалници с важна роля в развоя на събитията, но без да владеят трона, кратко последователно управлявали България канове,<ref>'''Павлов, Пл.''' – „Бунтари и авантюристи в средновековна България“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание], ЕИ „LiterNet“ Варна, 2005</ref> [[регент]]и на малолетния Омуртаг, узурпатори на трона, които го владеят общо. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор [[Васил Гюзелев]], че Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление. Споменаван е с титлата „[[Кан (титла)|кана(с)убиги]]“. <ref>Florin Curta, Roman Kovalev, “The” Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans ; [papers ... Presented in the Three Special Sessions at the 40th and 42nd Editions of the International Congress on Medieval Studies Held at Kalamazzo in 2005 and 2007], BRILL, 2008, p. 363, {{ISBN|9789004163898}}</ref><ref>''Източници за българската история&nbsp;''. Fontes historiae bulgaricae, VI. Fontes graeci historiae Bulgaricae. БАН, София. p. 305 (in [[Byzantine Greek language|Byzantine Greek]] and Bulgarian). [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_III/GIBI%20III.djvu Also available online]</ref> == Външна политика == === Първи години от управлението на Омуртаг === [[Файл:Krum_Omurtag.jpg|мини|ляво|Българската държава по времето на хан Омуртаг|243x243пкс]]Ненадейната смърт на Крум оставя множество български войски в [[Тракия]], защитаващи важни стратегически позиции. Българите продължават бойните действия през 814 – 815 г., като отхвърлят византийското предложение за мир. Това принуждава византийския император [[Лъв V Арменец]] през зимата на [[815]] – [[816]] г. да организира морски десант, при който византийците дебаркират край [[Несебър]] и го превземат, като с това отварят фронт в тила на българите.<ref>Гюзелев, Васил, история на Средновековна България VII – XIV век, Том I, Дял втори: Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 145</ref> Със следващите си действия византийците успяват да си възвърнат по-важните крепости в [[Източна Тракия]]. [[Файл:EuropaZurZeitDerKarolinger.jpg|мини|Българското царство и Европа през 814 г.|255x255пкс]]Освен гореспоменатото нападение византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на [[814]] г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел [[Лудвиг Благочестиви]]. Според западните летописци целта е съюз между двете държави, насочен срещу [[България]]. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това новината за преговорите между двете империи стига до [[Плиска]]. Така в 815 г. е сключен 30-годишен мирен договор скрепен с взаимна клетвена церемония в [[Истанбул|Цариград]], при която император Лъв V Арменец извършва прабългарска езическа клетва, а българският владетел изпълнява християнски обичай.<ref>Данни за специалните клетвени церемонии извършени по скрепяването на мирния договор дават византийските хронисти Дякон Игнатий, Иосиф Генезий и Продължителят на Теофан. В житие на Никифор от Дякон Игнатий: ''„А кой не би оплакал най-горещо приятелството или договора, който (Лъв) сключил със съседните хуни (т.е. българите), като постъпил така срамно и безчинно?Защото той си послужи с техните обичаи, а те с нашите и по този начин се доверили на взаимните споразумения. Тогава можело да се види императорът на ромеите със своите ръце да излива на земята вода от чаша, да обръща собственоръчно конски седла, да се докосва до тройна юзда, да вдига трева нависоко и да се гордее с всички тия неща, а езичниците да се докосват с нечистивите си ръце до нашите божествени символи (евангелието, кръста и другите знаци) и да се кълнат в силата им."'' Хронографията на Дякон Игнатий: ''„Лъв не зачел ни най-малко християнските закони, и то до толкова, че открито ги погазил при сключването на мирния договор с хуните (т.е. българите) , като позволил те да извършват нашите (византийските) религиозни обреди, той и приближените му-техните (българските).“'' Продължителят на Теофан: ''„(император Лъв V Арменец) разсякъл кучета дори, на които беззаконните племена принасят и жертви, и ги употребил за свидетели на онова, що се правело“.'' Иосиф Генезий повтаря писаното от: Дякон Игнатий</ref> Част от текста на договора намираме в [[Сюлейманкьойски надпис|Сюлейманкьойския надпис]] открит при село [[Сечище (Област Шумен)|Сечище]], [[Новопазарско]]. Договорът се състои от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири: * Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от [[Черноморско крайбрежие|Черноморското крайбрежие]] при [[Дебелт|Девелт]], минавала по окопа [[Еркесия]], продължавала към Макри Ливада ([[Хасково|Хасковско]]) на река [[Марица]] и оттам – към [[Родопите]] и [[Стара планина]], но без да включва [[Пловдив]] и областта му; * Втората клауза урежда въпроса за [[славяни]]те, които живеят в пределите на [[Византия]]. * Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област. * Четвъртата клауза урежда размяната на пленници. [[Файл:EmperosEnvoyByMourtagon.jpg|мини|Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговора на Михаил II<ref name="Scy">Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]], 11 век.</ref>|319x319пкс]] Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждае от мир. Войската е изморена, столицата Плиска – в развалини, а и Империята вече не е заплаха за българите. Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II Балба]]. Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг – по християнските). През [[823]] г. избухва бунтът на византийския пълководец [[Тома Славянина]], който обсажда [[Константинопол]] с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб. Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на хана. === Отношения с Франкската империя === [[Файл:Omurtag10 svik.jpg|мини|Каменен надпис, в който се споменава името на кан ювиги Омургаг|215x215пкс]] В 818 г. по неизвестни причини славянското племе [[тимочани]] (населяващи земите по средното течение на [[Дунав]], бившите територии на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]) изпращат пратеничество до [[Лудвиг Благочестиви]] с молба да преминат в състава на [[Франкска империя|Франкската империя]]. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на [[Хърватия|Хърватското княжество]]. Това не се нрави на [[франки]]те и посочените племена остават под властта на Людовик. В продължение на три години ([[824]] – [[826]] г.) хан Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при [[Лудвиг Благочестиви]]. След като този подход не помага, ханът изпраща войската си по поречието на река [[Драва]] и покорява славяните в земите на [[Долна Панония]]. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през [[829]] г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на [[Таркан (титла)|зера-таркан]] [[Негавон]], който се удавя в [[Тиса]]. Освен това между двете държави се простира обширна [[буферна зона]], простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена. Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в [[Днепър]]. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били [[маджари]]те, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били [[хазари]]те. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на хан Омуртаг. == Вътрешна политика == === Административна реформа === Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от [[Крум]]. С това окончателно е сложен край на двойствеността в държавата и на автономията на славянските племена. Под влияние на [[Византия]] Омуртаг извършва и една сакрализация на властта. Това показва, че ролята на хана като самодържец се утвърждава допълнително. === Строителна дейност === [[Файл:Pliska - Gate.JPG|мини|Врата на крепостта Плиска|258x258пкс]] Преди всичко хан Омуртаг остава в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на [[Плисковско-преславска култура|Плисковско-преславската култура]]. Съхранени са редица извори ([[Чаталарски надпис|Чаталарски]] и [[Търновски надпис на кан Омуртаг|Търновски надписи]]) и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на [[Плиска]], както и построяването на нов хански дворец с тронна зала. Построени са дворци и крепости. Омуртаг оставя [[Търновски надпис на кан Омуртаг|знаменития надпис]]:<ref name="promacedonia.org">[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref> {{цитат|''Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.“''}} Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, каквато България очевидно е по онова време. Възстановена е [[Плиска]] – столицата на България, разрушена в 811 г. от император [[Никифор I|Никифор]]. Там е построен нов дворец, езически храм, обновени са градските укрепления. Построява се нов дворец на Дунав, за който се съобщава на надпис, изсечен на колона. Надписът гласи:<ref name="promacedonia.org"/> {{цитат|Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.}} Той поставя и друг надпис за моста на Туца и поставя [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]]:<ref>[[Васил Златарски]], ''История на Първото българско Царство''</ref> {{цитат|Великият кан Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл (и) ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.}} === Отношение към християните === [[Файл:KoutragonChristiansBGhistory.jpg|мини|Гонение на християните, [[Йоан Скилица]], Мадрид ''Skylitzes, fol. 82ra''|277x277пкс]] По времето на хан Омуртаг, вследствие на териториалното разширение, в пределите на България попадат и много славяни, изповядващи [[християнство]]то. Гоненията срещу християните в България през IX век, преди всички ромейски пленници от времето на Крум, са мотивирани не от неприемането на „чуждия“ Бог, а от политически причини.<ref>Пламен Павлов, „Бунтари и авантюристи...“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание]</ref> Те са смятани за „проводник“ на византийско влияние в държавата. Така на гонения са подложени голяма част от тях. Според данни на съвременника на събитията [[Теодор Студит]] емигранти стават български поданици, като знатният сановник Теодор, който бяга в [[Константинопол]], тъй като е недоволен от предприетите ожесточени преследвания срещу привържениците на християнството.<ref>Димитър Ангелов, Въпросът за политическите емигранти в отношенията между Византия и средновековна България // В: Античная древность и средние века. – Вып. 10. – 1973. – С. 112.</ref> Косвени свидетелства за този период се намират и в „Мъченичеството на 15-те тиверополски мъченици“, написано от [[Теофилакт Охридски]]. В този източник, написан около три века след посочените събития се твърди, че [[Енравота]] – един от синовете на Омуртаг приема новата вяра и се покръства. === Култура на езическа България === Обособено е развитие на културните традиции на славяни и прабългари по време на езичеството в България. Прабългарските културни достижения имат официален характер и дават облика на столицата Плиска. Поставя се начало на каменните релефи – [[Мадарски конник|Мадарския конник]]. Създава се строителство на владетелски резиденции (водопроводи, мостове и др.) Инициират се многобройни каменни надписи (гръцка азбука). == Смърт == Кан Омуртаг умира през [[831]] г. и е наследен на престола от третия си син [[Маламир]] († 836), понеже първородният му син [[Енравота]] (или Боян) е лишен от трона поради увлечението си по християнската вяра, а вторият му син – [[Звиница]], умира много млад. Причините за смъртта на Омуртаг са неясни. След неочакваната му кончина се появил слух, според който владетелят е бил убит от един свой велможа. Някои учени, като полският византолог Т. Вашилевски, са склонни да приемат това за вярно, като намират потвърждения в последвалата скоро екзекуция на Енравота, съдбата на непълнолетния Маламир, който умира твърде млад и засилването на ролята в политическия живот на кавкан [[Исбул]]. Именно той се сочи като организатор на заговора. От друга гледна точка би могло в основа на съзаклятието да е стоял Енравота, а Исбул да го е потушил, утвърждавайки властта на законния престолонаследник.<ref>'''Павлов, Пл.''' – „Бунтари и авантюристи...“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание]</ref> Всички тези хипотези не могат да бъдат напълно доказани. Така повечето изследователи считат, че ханът почива от ненасилствена смърт или просто не обръщат внимание на проблема. === Омуртаговият гроб === {{Дцитат|right|''Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.'' ''' – Търновски надпис на Омуртаг'''<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html '''Бешевлиев, В.''' – Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>}} В продължение на близо столетие в историческата наука се води спор за мястото на погребението на хан Омуртаг. Това води до възникването на редица хипотези. Първите от тях възникват във връзка с [[Търновски надпис на кан Омуртаг|надпис на владетеля]] и предположението, че гробницата му е била съградена още преди неговата смърт. Там е описано, че е бил построен „преславен дом“, като по средата на разстоянието между него и Плиска е издигната „преславна могила“. Проф. [[Васил Златарски]] съобразява, че гръцката дума „τουμβαν“ от надписа съответства не само на „могила“, но и на „гробница“.<ref>'''Златарски, В.''' – „История на България през средните векове, Т. 1, Ч. 1 Епоха на хуно-българско надмощие“, АИ „проф. Марин Дринов“, С., 2002, с. 327, 447</ref> Започва археологическото търсене на могилата, което се основава на посочените разстояния в надписа. Руският учен Фьодор Успенски излага хипотеза, още преди Златарски, че тя е една от могилите в землището на село [[Свещари]]. Сред посочените една е с особено големи размери (височина от 20 метра), което я прави най-голямата могила в Източна България.<ref>'''Овчаров, Д.''' – „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, С., 1992, с. 42</ref> По тази причина днес същата могила се нарича „Омуртагова“. След разкопки, извършени през 2012 г., обаче се доказа, че могилата е свързана с погребението на гетския владетел [[Котела]].<ref>[http://culture.actualno.com/Unikalno-trakijsko-zlatno-sykrovishte-nameriha-v-Sveshtari-news_406267.html Уникално тракийско златно съкровище намериха в Свещари]</ref> [[Файл:Omurtag's Tarnovo Inscription.jpg|ляво|мини|Омуртаговият надпис от колоната в църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Св. Четиридесет мъченици]]“ във [[Велико Търново]]|535x535пкс]] Според мнението на Васил Златарски могила няма, а има само гробница, която се намира до село Ташлъ Махле (несъществуващо днес), в близост до град [[Дулово]], където се намира старинната крепост Ташлъ Махле калая. Професорът предполага, че колоната с Търновския надпис се е намирала при входа на крепостта, край пътя до нея.<ref>Златарски, В. – „История на България..., с. 329</ref> Тази хипотеза не е обстойно археологически проучена, но науката смята, че аргументацията ѝ е несъстоятелна, тъй като местоположението на крепостта я свързва по-скоро с ранновизантийската отбранителна система, а също липсват следи от монументални строежи във и около нея.<ref>'''Овчаров, Д.''' – „Човек дори добре да живее...“, с. 44 – 45</ref> По-късно учителят и археолог [[Анани Явашов|Анание Явашов]] изказва мнение, че могилата от Търновския надпис е казълбашкото теке [[Демир баба теке|Демир баба]], намиращо се близо до споменатата Омуртагова могила. Авторът на хипотезата смята, че в сградата е погребан владетеля, а векове по-късно тя става [[теке]].<ref>Хипотезата е изложена в '''Явашов, Ан.''' – „Текето Демир баба“, Разград, 1934</ref> Археологическите проучвания обаче показват, че сградата е построена около XVI – XVII век и не може да има връзка с хан Омуртаг. Под основите ѝ няма останки от старобългарски строежи. Поради белези от вторично използване на някои от градивните елементи на постройката има възможност тя да е била построена от материали, получени след разрушаване на гробницата на хана. Тази вероятност не е проучена.<ref>'''Овчаров, Д.''' – „Човек дори добре да живее...“, с. 48</ref> Според проф. [[Веселин Бешевлиев]] гробницата на Омуртаг се намира в старобългарското укрепено селище в близост до с. [[Кладенци (Област Добрич)|Кладенци]], [[Добричка област|Добричко]]. Други учени обаче смятат, че то е селище от най-обикновен тип, а описаното в надписа съоръжение е характеризирано като „всеславно“, поради което отхвърлят тази версия.<ref>'''Овчаров, Д.''' – „Човек дори добре да живее...“, с. 48 – 49</ref> В по-ново време проф. [[Стефан Бояджиев]] излага становище, че погребението на хана е станало в столицата Плиска. Там под основите на [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] са открити останките на кръстовидна постройка със заоблени стени. Според споменатия изследовател тя е представлявала езически [[мавзолей]], в който са били погребвани българските ханове. Подкрепа твърдението намира в обстоятелството, че планово аналогични сгради с такава цел са били откривани в [[Средна Азия]]. И при тях както и в други старобългарски строежи се откриват отгласи на древна източна култура. Друго доказателство за тази хипотеза са откритите в близост каменни саркофази, върху капака на един от които е изсечен възпоменателен надпис на кан Омуртаг, посветен на [[кандидат]]а [[Турдачис]]. Счита се, че вероятността за съществуването на този мавзолей е реална, тъй като сгради с такава функция присъстват в погребалните обичаи и на други народи. Тази хипотеза обаче все още не е доказана.<ref>'''Бояджиев, Ст.''' – „Мавзолей на първите български ханове?, В: сп. „Музеи и паметници на културата“, 1986 г., кн. 2</ref> Така въпросите около гроба на кана сюбиги Омуртаг остават открити. == Спорове около името == Има мнение, поддържано от медиевиста [[Рашо Рашев]], че името на хана не е добре разчетено от преводача и всъщност е ''Муртаг''. Името също така е засвидетелствано и като ''Муртагон''.<ref name=":0">[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&WorkID=99&Level=2 www.slovo.bg]</ref> Едноименен връх се намира в планината [[Тян Шан]] в днешен [[Китай]].<ref name=":0" /> == Любопитно == На Омуртаг е наречена улица „Хан Омуртаг“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123947759|title=Хан Омуртаг}}). В началото на 2020 г. на аукцион в Ню Йорк, САЩ за 47 000 долара е закупен медальон, за който се счита, че е на хан Омуртаг.<ref>[https://trud.bg/медальон-на-омуртаг-изтъргуван-в-ню-йо/ trud.bg]</ref> Прочутата аукционна къща „Класик Нумизматик Груп“ спазва правилата и запазва анонимността на купувача. Единственият подобен медальон до днес е открит от П. Славчев през 1975 г. и се намира в [[Национален исторически музей|НИМ]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://myvelikoturnovo.wordpress.com/2013/11/27/medalion/ | заглавие = Златният медальон на Омуртаг – изключителна находка от 20-каратово злато – Да живееш във Велико Търново | издател = myvelikoturnovo.wordpress.com | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> Продадения в САЩ медальон на хан Омуртаг, обаче е в много по-добро състояние. По молба на българските власти прокуратурата и [[Федерално бюро за разследване|ФБР]] вършат разследване за случая с медальона – дали е оригинал или копие и как е попаднал в Америка. == Вижте също == * [[Търновски надпис на кан Омуртаг]] * [[Чаталарски надпис]] == Литература == * ''Omurtag''. ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit: Erste Abteilung (641 – 867).'' Nach Vorarbeiten von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Thomas Pratsch, Ilse Rochow, Beate Zielke. Bd. 3, Berlin 2000, S. 484 – 486. * [[Веселин Бешевлиев]], ''Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte''. Amsterdam 1981. * Mark Whittow: The Making of Byzantium. Berkeley 1996, S. 278ff. * [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Омортаг Кана Сюбиги от Бога владетел на българите“, „Тангра ТанНакРа“, [[София]], 2002 * [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, София, 1992, с. 42 * [[Станчо Ваклинов]], [http://www.kroraina.com/knigi/sv/ Формиране на старобългарската култура VI-XI век]. Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977. ''Kultura starobułgarska'', Państwowy Instytut Wydawniczy, Warszawa 1984, ISBN 83-06-01043-4 * J. Henning et al. ''Khan Omurtag's stone palace of AD 822: a „modernized“ eighth century timber fort''. Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium. Vol. 2. Byzantium, Pliska, and the Balkans. Ed. Joachim Henning. Berlin/New York, 2007 (Millennium-Studien, 5/2), 433 – 440. * R.J. Crampton, ''A concise History of Bulgaria'', 2ª ed., Cambridge Concise History, Cambridge University Press, 2005. * [[Георгий Острогорски]], ''Storia dell'impero bizantino'', Torino, Einaudi, 1993, ISBN 88-06-17362-6. * John V. A. Fine Jr., ''The Early Medieval Balkans'', Ann Arbor, 1983. == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Хан Омуртаг}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Omurtag}} {{сродни проекти край}} * [https://e-vestnik.bg/31519/poyavi-se-vtori-ekzemplyar-ot-unikalnia-medalyon-na-han-omurtag-izliza-na-targ-v-nyu-york/?fbclid=IwAR3B2w_ttFfv0B-aAzy0CVLsIFwjw2Db6-JWNKmwymeov6IMjlbsbTCXsx0 Появи се втори екземпляр от уникалния медальон на хан Омуртаг. Излиза на търг в Ню Йорк] * [http://chronicles.actualno.com/Senzacionno-otkriha-dvoreca-na-kan-Omurtag-news_408652.html При Силистра откриха двореца на хан Омуртаг] * [http://www.st40martyrs.org/index2.php?option=com_content&task=view&id=104&Itemid=60&pop=1&page= Първобългарски надписи, свързани с хан Омуртаг] * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#_Toc359577754 OMURTAG ''(-831), Khan of the Bulgars''], fmg.ac {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Герб на Първото българско царство]][[Български владетели|кан на България]]|[[814]]|[[831]]|[[Крум]]|[[Маламир]]}} {{пост край}} {{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Крумова династия]] f8bxktni0pf7jk0h7gqqbde85s6yspb 0 24846 12415764 12327479 2024-11-18T13:06:53Z 151.251.248.216 12415764 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Ягодово (област Монтана)}} {{Селище в България | име = Ягодово | екатте = 87240 | надм-височина = 160 | пощ-код = 4113 | тел-код = 03104 | площ = 27,45 | кмет = Димитър Дишев (ГЕРБ) }} '''Ягодово''' е [[село]] в [[Южна България]], част от [[Родопи (община)|община Родопи]], [[Пловдив (област)|област Пловдив]] в селото има една малка курва на име Виктория Христова която много обича да се ебе за пари == География == [[Файл:Map_Iagodovo.jpg|мини|дясно|Карта на село Ягодово]] Село Ягодово се намира в [[Горнотракийска низина|Тракийската низина]], на 9,5 км от центъра на [[Пловдив]]. {{раздел-мъниче}} == История == с.Ягодово е образувано през 1942 година от сливането на селата '''Катунско Конаре''' и '''Богоридево'''. Селото се е намирало на пътя за [[Цариград]] и е било непрестанно ограбвано от преминаващи [[турци]]. Поради тази причина е преместено на сегашното си място. Името на селото идва от основния поминък на хората преди години – отглеждането на ягоди, но тази традиция е отмряла. Отглеждат се предимно моркови, зеле и тикви. Землището на селото има богата история. В местността „Айгъра“ от землището му има следи от старо тракийско селище и могилен некропол със 7 на брой могили от периода VI-I век пр.н.е. Намират се големи и малки ломени камъни, фрагменти от тухли с хоросанова замазка и др. Нумизматичният материал добит от селището, като единични находки на монети, намирани при селскостопански работи от местни жители е следният/всички монети се съхраняват във фонда на Арх.музей – Пловдив – виж инв.№5969 – 5973/: * драхма, сребро от типа „Силен и Нимфа“//IV век пр.н.е./ – 1, инв.№5971; * Статер, фуре/бронзово ядро с посребряване/ от типа „Силен и нимфа“/V-IV век пр.н.е./ – 1, инв.№ 5970; * бронзови тракийски монети на: <br />цар Аматок II/359 – 351 г. пр.н.е./-1, инв.№5969; Терес II/351 – 347 г. пр.н.е./-1, инв.№5972; Адей/270/260-245/240 г. пр.н.е./-1, частно притежание; бронзова монета на тракийския град Одрюза от „Тип 1“/II-I век пр.н.е./-1, инв.№5973]. Общ брой:6./Лит.:К.Кисьов – „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората пол. на I хил. пр. Хр.“, Сф, изд. „Агато“, 2004 г., стр.25 – 26 и табла XXIX-XXX с изображенията на монетите – б.а., Л.В./. Според устни сведения на информатор от Асеновград, от селището в местността „Айгъра“, произхождат още 2 монети на Одрюза, но от по-лошия „Тип 2“, датиран от периода III-II век пр.н.е./Личен архив – Любомир Василев. Непубликувани материали. Събира се материал за докторска дисертация на тема – „Тракийски и римски селища в източната част на Пловдивска област VI.пр.н.е.-V в. от н.е.“ – б.а., Л.В./. Според първото преброяване на Източна Румелия, Катунско Конаре е основано в 1878 г. от 42 семейства преселници от околността на гр.Чорлу (Източна Тракия, дн.Турция). == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=5293&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Ягодово, община Родопи, област Пловдив, НСИ“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-plovdiv.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2292 | 1946 = 2601 | 1956 = 2892 | 1965 = 3074 | 1975 = 3227 | 1985 = 3245 | 1992 = 3438 | 2001 = 3299 | 2011 = 3021 | 2021 = 2981 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 3021 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 2600 || 86.08 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 19 || 0.62 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 284 || 9.40 |- |align="left"|Други || 16 || 0.52 |- |align="left"|Не се самоопределят || 4 || 0.13 |- |align="left"|Неотговорили || 98 || 3.24 |} == Управление == От есента на 2015 г. Димитър Дишев е кмет на селото. == Икономика == {{раздел-мъниче}} Основно в селото се развива растениевъдство, като нормално разпределение е както следва (Данните са приблизителни, и се отнасят за периода 2003 – 2006 година): Полево растениевъдство: * 40% Пшеница * 15% Царевица * 5% Ечемик * 10% Слънчоглед * 15% Моркови * 5% Люцерна * 2% Картофи * 8% Други Домашно растениевъдство: * 25% Краставици * 30% Домати * 10% Картофи * 5% Моркови * 5% Зеле * 25% Други == Инфраструктура == {{раздел-мъниче}} В Ягодово има детска градина, основно училище, читалище с функционираща библиотека, пенсионерски клуб, аптека, 2 магазина за строителни материали, 4 магазина за хранителни стоки, 1 кафене, 2 ресторанта и 3 заведения за бързо хранене (банички, бургери, гироси) С Пловдив го свързва освен междуградски, така и градски транспорт – линия 22. == Култура == {{раздел-мъниче}} В селото има два православни храма: стария параклис и новата църква. Параклисът се намира в двора на детската градина и е постоянно отворен. До него има чешма с изворна вода. Новата църква се намира срещу училището и е дом на двойка щъркели, които се връщат в гнездото си, построено над църквата. В двора на църквата е домът и на местния свещеник. == Редовни събития == Празникът на селото е на [[Петровден]] ([[29 юни]]). Тогава се провежда ежегоден събор на „Кабата“ – стадиона на селото. Също така в Ягодово се организират ежегодно детски литературни дни. Също така се провежда и фестивалът „На Петровден с хоро“. == Известни личности == ; Родени в Ягодово * [[Запрян Начев]] (1876 – ?), деец на ВМОРО. == Източници == <references /> {{Община Родопи}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Родопи]] a8ixd3msunl9qmcfxedk5mpgpxdr2pp 12415765 12415764 2024-11-18T13:06:59Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/151.251.248.216]] 12415765 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Ягодово (област Монтана)}} {{Селище в България | име = Ягодово | екатте = 87240 | надм-височина = 160 | пощ-код = 4113 | тел-код = 03104 | площ = 27,45 | кмет = Димитър Дишев (ГЕРБ) }} '''Ягодово''' е [[село]] в [[Южна България]], част от [[Родопи (община)|община Родопи]], [[Пловдив (област)|област Пловдив]]. == География == [[Файл:Map_Iagodovo.jpg|мини|дясно|Карта на село Ягодово]] Село Ягодово се намира в [[Горнотракийска низина|Тракийската низина]], на 9,5 км от центъра на [[Пловдив]]. {{раздел-мъниче}} == История == с.Ягодово е образувано през 1942 година от сливането на селата '''Катунско Конаре''' и '''Богоридево'''. Селото се е намирало на пътя за [[Цариград]] и е било непрестанно ограбвано от преминаващи [[турци]]. Поради тази причина е преместено на сегашното си място. Името на селото идва от основния поминък на хората преди години – отглеждането на ягоди, но тази традиция е отмряла. Отглеждат се предимно моркови, зеле и тикви. Землището на селото има богата история. В местността „Айгъра“ от землището му има следи от старо тракийско селище и могилен некропол със 7 на брой могили от периода VI-I век пр.н.е. Намират се големи и малки ломени камъни, фрагменти от тухли с хоросанова замазка и др. Нумизматичният материал добит от селището, като единични находки на монети, намирани при селскостопански работи от местни жители е следният/всички монети се съхраняват във фонда на Арх.музей – Пловдив – виж инв.№5969 – 5973/: * драхма, сребро от типа „Силен и Нимфа“//IV век пр.н.е./ – 1, инв.№5971; * Статер, фуре/бронзово ядро с посребряване/ от типа „Силен и нимфа“/V-IV век пр.н.е./ – 1, инв.№ 5970; * бронзови тракийски монети на: <br />цар Аматок II/359 – 351 г. пр.н.е./-1, инв.№5969; Терес II/351 – 347 г. пр.н.е./-1, инв.№5972; Адей/270/260-245/240 г. пр.н.е./-1, частно притежание; бронзова монета на тракийския град Одрюза от „Тип 1“/II-I век пр.н.е./-1, инв.№5973]. Общ брой:6./Лит.:К.Кисьов – „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората пол. на I хил. пр. Хр.“, Сф, изд. „Агато“, 2004 г., стр.25 – 26 и табла XXIX-XXX с изображенията на монетите – б.а., Л.В./. Според устни сведения на информатор от Асеновград, от селището в местността „Айгъра“, произхождат още 2 монети на Одрюза, но от по-лошия „Тип 2“, датиран от периода III-II век пр.н.е./Личен архив – Любомир Василев. Непубликувани материали. Събира се материал за докторска дисертация на тема – „Тракийски и римски селища в източната част на Пловдивска област VI.пр.н.е.-V в. от н.е.“ – б.а., Л.В./. Според първото преброяване на Източна Румелия, Катунско Конаре е основано в 1878 г. от 42 семейства преселници от околността на гр.Чорлу (Източна Тракия, дн.Турция). == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=5293&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Ягодово, община Родопи, област Пловдив, НСИ“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-plovdiv.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2292 | 1946 = 2601 | 1956 = 2892 | 1965 = 3074 | 1975 = 3227 | 1985 = 3245 | 1992 = 3438 | 2001 = 3299 | 2011 = 3021 | 2021 = 2981 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 3021 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 2600 || 86.08 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 19 || 0.62 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 284 || 9.40 |- |align="left"|Други || 16 || 0.52 |- |align="left"|Не се самоопределят || 4 || 0.13 |- |align="left"|Неотговорили || 98 || 3.24 |} == Управление == От есента на 2015 г. Димитър Дишев е кмет на селото. == Икономика == {{раздел-мъниче}} Основно в селото се развива растениевъдство, като нормално разпределение е както следва (Данните са приблизителни, и се отнасят за периода 2003 – 2006 година): Полево растениевъдство: * 40% Пшеница * 15% Царевица * 5% Ечемик * 10% Слънчоглед * 15% Моркови * 5% Люцерна * 2% Картофи * 8% Други Домашно растениевъдство: * 25% Краставици * 30% Домати * 10% Картофи * 5% Моркови * 5% Зеле * 25% Други == Инфраструктура == {{раздел-мъниче}} В Ягодово има детска градина, основно училище, читалище с функционираща библиотека, пенсионерски клуб, аптека, 2 магазина за строителни материали, 4 магазина за хранителни стоки, 1 кафене, 2 ресторанта и 3 заведения за бързо хранене (банички, бургери, гироси) С Пловдив го свързва освен междуградски, така и градски транспорт – линия 22. == Култура == {{раздел-мъниче}} В селото има два православни храма: стария параклис и новата църква. Параклисът се намира в двора на детската градина и е постоянно отворен. До него има чешма с изворна вода. Новата църква се намира срещу училището и е дом на двойка щъркели, които се връщат в гнездото си, построено над църквата. В двора на църквата е домът и на местния свещеник. == Редовни събития == Празникът на селото е на [[Петровден]] ([[29 юни]]). Тогава се провежда ежегоден събор на „Кабата“ – стадиона на селото. Също така в Ягодово се организират ежегодно детски литературни дни. Също така се провежда и фестивалът „На Петровден с хоро“. == Известни личности == ; Родени в Ягодово * [[Запрян Начев]] (1876 – ?), деец на ВМОРО. == Източници == <references /> {{Община Родопи}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Родопи]] 5n1fdkd22kibmijhr50b4dnhtciymhe 12415766 12415765 2024-11-18T13:07:01Z PSS 9 209881 Защити „[[Ягодово (област Пловдив)]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 13:17, 18 ноември 2024 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 13:17, 18 ноември 2024 (UTC))) 12415765 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Ягодово (област Монтана)}} {{Селище в България | име = Ягодово | екатте = 87240 | надм-височина = 160 | пощ-код = 4113 | тел-код = 03104 | площ = 27,45 | кмет = Димитър Дишев (ГЕРБ) }} '''Ягодово''' е [[село]] в [[Южна България]], част от [[Родопи (община)|община Родопи]], [[Пловдив (област)|област Пловдив]]. == География == [[Файл:Map_Iagodovo.jpg|мини|дясно|Карта на село Ягодово]] Село Ягодово се намира в [[Горнотракийска низина|Тракийската низина]], на 9,5 км от центъра на [[Пловдив]]. {{раздел-мъниче}} == История == с.Ягодово е образувано през 1942 година от сливането на селата '''Катунско Конаре''' и '''Богоридево'''. Селото се е намирало на пътя за [[Цариград]] и е било непрестанно ограбвано от преминаващи [[турци]]. Поради тази причина е преместено на сегашното си място. Името на селото идва от основния поминък на хората преди години – отглеждането на ягоди, но тази традиция е отмряла. Отглеждат се предимно моркови, зеле и тикви. Землището на селото има богата история. В местността „Айгъра“ от землището му има следи от старо тракийско селище и могилен некропол със 7 на брой могили от периода VI-I век пр.н.е. Намират се големи и малки ломени камъни, фрагменти от тухли с хоросанова замазка и др. Нумизматичният материал добит от селището, като единични находки на монети, намирани при селскостопански работи от местни жители е следният/всички монети се съхраняват във фонда на Арх.музей – Пловдив – виж инв.№5969 – 5973/: * драхма, сребро от типа „Силен и Нимфа“//IV век пр.н.е./ – 1, инв.№5971; * Статер, фуре/бронзово ядро с посребряване/ от типа „Силен и нимфа“/V-IV век пр.н.е./ – 1, инв.№ 5970; * бронзови тракийски монети на: <br />цар Аматок II/359 – 351 г. пр.н.е./-1, инв.№5969; Терес II/351 – 347 г. пр.н.е./-1, инв.№5972; Адей/270/260-245/240 г. пр.н.е./-1, частно притежание; бронзова монета на тракийския град Одрюза от „Тип 1“/II-I век пр.н.е./-1, инв.№5973]. Общ брой:6./Лит.:К.Кисьов – „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората пол. на I хил. пр. Хр.“, Сф, изд. „Агато“, 2004 г., стр.25 – 26 и табла XXIX-XXX с изображенията на монетите – б.а., Л.В./. Според устни сведения на информатор от Асеновград, от селището в местността „Айгъра“, произхождат още 2 монети на Одрюза, но от по-лошия „Тип 2“, датиран от периода III-II век пр.н.е./Личен архив – Любомир Василев. Непубликувани материали. Събира се материал за докторска дисертация на тема – „Тракийски и римски селища в източната част на Пловдивска област VI.пр.н.е.-V в. от н.е.“ – б.а., Л.В./. Според първото преброяване на Източна Румелия, Катунско Конаре е основано в 1878 г. от 42 семейства преселници от околността на гр.Чорлу (Източна Тракия, дн.Турция). == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=5293&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Ягодово, община Родопи, област Пловдив, НСИ“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-plovdiv.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2292 | 1946 = 2601 | 1956 = 2892 | 1965 = 3074 | 1975 = 3227 | 1985 = 3245 | 1992 = 3438 | 2001 = 3299 | 2011 = 3021 | 2021 = 2981 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 3021 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 2600 || 86.08 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 19 || 0.62 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 284 || 9.40 |- |align="left"|Други || 16 || 0.52 |- |align="left"|Не се самоопределят || 4 || 0.13 |- |align="left"|Неотговорили || 98 || 3.24 |} == Управление == От есента на 2015 г. Димитър Дишев е кмет на селото. == Икономика == {{раздел-мъниче}} Основно в селото се развива растениевъдство, като нормално разпределение е както следва (Данните са приблизителни, и се отнасят за периода 2003 – 2006 година): Полево растениевъдство: * 40% Пшеница * 15% Царевица * 5% Ечемик * 10% Слънчоглед * 15% Моркови * 5% Люцерна * 2% Картофи * 8% Други Домашно растениевъдство: * 25% Краставици * 30% Домати * 10% Картофи * 5% Моркови * 5% Зеле * 25% Други == Инфраструктура == {{раздел-мъниче}} В Ягодово има детска градина, основно училище, читалище с функционираща библиотека, пенсионерски клуб, аптека, 2 магазина за строителни материали, 4 магазина за хранителни стоки, 1 кафене, 2 ресторанта и 3 заведения за бързо хранене (банички, бургери, гироси) С Пловдив го свързва освен междуградски, така и градски транспорт – линия 22. == Култура == {{раздел-мъниче}} В селото има два православни храма: стария параклис и новата църква. Параклисът се намира в двора на детската градина и е постоянно отворен. До него има чешма с изворна вода. Новата църква се намира срещу училището и е дом на двойка щъркели, които се връщат в гнездото си, построено над църквата. В двора на църквата е домът и на местния свещеник. == Редовни събития == Празникът на селото е на [[Петровден]] ([[29 юни]]). Тогава се провежда ежегоден събор на „Кабата“ – стадиона на селото. Също така в Ягодово се организират ежегодно детски литературни дни. Също така се провежда и фестивалът „На Петровден с хоро“. == Известни личности == ; Родени в Ягодово * [[Запрян Начев]] (1876 – ?), деец на ВМОРО. == Източници == <references /> {{Община Родопи}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Родопи]] 5n1fdkd22kibmijhr50b4dnhtciymhe 12415815 12415766 2024-11-18T14:04:09Z 2A01:5A8:457:A256:0:0:15FE:1B27 Промених 12415815 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Ягодово (област Монтана)}} {{Селище в България | име = Ягодово | екатте = 87240 | надм-височина = 160 | пощ-код = 4113 | тел-код = 03104 | площ = 27,45 | кмет = Димитър Дишев (ГЕРБ) }} '''Ягодово''' е [[село]] в [[Южна България]], част от [[Родопи (община)|община Родопи]], [[Пловдив (област)|област Пловдив]]. Те са част от гей общоноста там има момичета с бради и момчета с вагини<ref>казаха ми</ref> == География == [[Файл:Map_Iagodovo.jpg|мини|дясно|Карта на село Ягодово]] Село Ягодово се намира в [[Горнотракийска низина|Тракийската низина]], на 9,5 км от центъра на [[Пловдив]]. {{раздел-мъниче}} == История == с.Ягодово е образувано през 1942 година от сливането на селата '''Катунско Конаре''' и '''Богоридево'''. Селото се е намирало на пътя за [[Цариград]] и е било непрестанно ограбвано от преминаващи [[турци]]. Поради тази причина е преместено на сегашното си място. Името на селото идва от основния поминък на хората преди години – отглеждането на ягоди, но тази традиция е отмряла. Отглеждат се предимно моркови, зеле и тикви. Землището на селото има богата история. В местността „Айгъра“ от землището му има следи от старо тракийско селище и могилен некропол със 7 на брой могили от периода VI-I век пр.н.е. Намират се големи и малки ломени камъни, фрагменти от тухли с хоросанова замазка и др. Нумизматичният материал добит от селището, като единични находки на монети, намирани при селскостопански работи от местни жители е следният/всички монети се съхраняват във фонда на Арх.музей – Пловдив – виж инв.№5969 – 5973/: * драхма, сребро от типа „Силен и Нимфа“//IV век пр.н.е./ – 1, инв.№5971; * Статер, фуре/бронзово ядро с посребряване/ от типа „Силен и нимфа“/V-IV век пр.н.е./ – 1, инв.№ 5970; * бронзови тракийски монети на: <br />цар Аматок II/359 – 351 г. пр.н.е./-1, инв.№5969; Терес II/351 – 347 г. пр.н.е./-1, инв.№5972; Адей/270/260-245/240 г. пр.н.е./-1, частно притежание; бронзова монета на тракийския град Одрюза от „Тип 1“/II-I век пр.н.е./-1, инв.№5973]. Общ брой:6./Лит.:К.Кисьов – „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората пол. на I хил. пр. Хр.“, Сф, изд. „Агато“, 2004 г., стр.25 – 26 и табла XXIX-XXX с изображенията на монетите – б.а., Л.В./. Според устни сведения на информатор от Асеновград, от селището в местността „Айгъра“, произхождат още 2 монети на Одрюза, но от по-лошия „Тип 2“, датиран от периода III-II век пр.н.е./Личен архив – Любомир Василев. Непубликувани материали. Събира се материал за докторска дисертация на тема – „Тракийски и римски селища в източната част на Пловдивска област VI.пр.н.е.-V в. от н.е.“ – б.а., Л.В./. Според първото преброяване на Източна Румелия, Катунско Конаре е основано в 1878 г. от 42 семейства преселници от околността на гр.Чорлу (Източна Тракия, дн.Турция). == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=5293&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Ягодово, община Родопи, област Пловдив, НСИ“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-plovdiv.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2292 | 1946 = 2601 | 1956 = 2892 | 1965 = 3074 | 1975 = 3227 | 1985 = 3245 | 1992 = 3438 | 2001 = 3299 | 2011 = 3021 | 2021 = 2981 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 3021 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 2600 || 86.08 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 19 || 0.62 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 284 || 9.40 |- |align="left"|Други || 16 || 0.52 |- |align="left"|Не се самоопределят || 4 || 0.13 |- |align="left"|Неотговорили || 98 || 3.24 |} == Управление == От есента на 2015 г. Димитър Дишев е кмет на селото. == Икономика == {{раздел-мъниче}} Основно в селото се развива растениевъдство, като нормално разпределение е както следва (Данните са приблизителни, и се отнасят за периода 2003 – 2006 година): Полево растениевъдство: * 40% Пшеница * 15% Царевица * 5% Ечемик * 10% Слънчоглед * 15% Моркови * 5% Люцерна * 2% Картофи * 8% Други Домашно растениевъдство: * 25% Краставици * 30% Домати * 10% Картофи * 5% Моркови * 5% Зеле * 25% Други == Инфраструктура == {{раздел-мъниче}} В Ягодово има детска градина, основно училище, читалище с функционираща библиотека, пенсионерски клуб, аптека, 2 магазина за строителни материали, 4 магазина за хранителни стоки, 1 кафене, 2 ресторанта и 3 заведения за бързо хранене (банички, бургери, гироси) С Пловдив го свързва освен междуградски, така и градски транспорт – линия 22. == Култура == {{раздел-мъниче}} В селото има два православни храма: стария параклис и новата църква. Параклисът се намира в двора на детската градина и е постоянно отворен. До него има чешма с изворна вода. Новата църква се намира срещу училището и е дом на двойка щъркели, които се връщат в гнездото си, построено над църквата. В двора на църквата е домът и на местния свещеник. == Редовни събития == Празникът на селото е на [[Петровден]] ([[29 юни]]). Тогава се провежда ежегоден събор на „Кабата“ – стадиона на селото. Също така в Ягодово се организират ежегодно детски литературни дни. Също така се провежда и фестивалът „На Петровден с хоро“. == Известни личности == ; Родени в Ягодово * [[Запрян Начев]] (1876 – ?), деец на ВМОРО. == Източници == <references /> {{Община Родопи}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Родопи]] 00zilvef86eam0dz6ut17fgy67dubrx 0 26000 12415848 12382362 2024-11-18T14:57:51Z 213.145.96.65 /* Източници */ 12415848 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|България | вид = махала | изглед = Beledie han 02.jpg | изглед-описание = Изглед към махалата | област = Софийска област | община = [[Община Костинброд|Костинброд]] }} '''Беледие хан''' е [[селище]] в Западна [[България]], разположено в землището на село [[Градец (Софийска област)|Градец]], [[община Костинброд]], [[Софийска област]]. [[Файл:Beledie-han01.JPG|мини|260п|Разположение на Беледие хан]] [[Файл:Стара карта на Беледие хан и района - около 1930 год..jpg|мини|260п|Карта от 1930-те год.<br />''името на селището е подчертано'']] Не е регистрирано като самостоятелно селище по данни на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]] за периода от Освобождението на България на 3 март 1878 г. насам. Счита се за [[махала]] на с. Градец. == География == Намира се на 26 км от центъра на [[София]] и на 18 км от [[околовръстния път (София)|околовръстния път]], по [[Републикански път II-81]] (София – [[Петрохан]] – [[Берковица]] – [[Монтана]] – [[Лом]]), известен като Ломско шосе. Разположен е на 735 м надморска височина. Беледие хан е (юго)източна точка на планинския рид [[Три уши]], чиито възвишения плавно преливат в [[Мала планина]].<ref>{{Citation |title=Планината Три уши |url=http://visitdragoman.com/?p=419 |accessdate=2017-11-07 |archivedate=2017-11-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171107165246/http://visitdragoman.com/?p=419 }}</ref> На 1,3 км от селището тече река Крива. Реката се образува от сливането на 2 потока, извиращи край [[Чибаовци]] и [[Царичина]] в Мала планина. По нейното течение има множество къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. Тя се спуска към Софийското поле и се влива в река [[Блато (река в България)|Блато]], която е приток на [[Искър]]. [[Файл:Beledie virtosha.jpg|мини|Витоша. Изглед от Беледие хан]] [[Файл:002-kriva-river.jpg|мини|260п|Изглед от поречието на река Крива]] Силно [[Варовик|варовитият]] терен е причина за динамичния релеф и наличието на многообразни [[карст]]ови форми – пещери, карстови полета, валози и др. Формирал се е специфичен микроклимат и богато разнообразие на природни местообитания. Сред главните ценности на местността са пещерите, с техните скрити обитатели – много видове [[прилепи]], както и множество скалолюбиви растения. Местността предлага подходящи обитания и за множество птици. Природата в околностите на Беледие хан е съхранила редица редки представители на флората и фауната, много от които днес са защитени видове. == История == Селището е възникнало на място до стар римски път. Над Беледие хан, по стария римски път, има полуразрушени останки от древно селище. През [[османското владичество]] тук е съществувал ''общински хан'' ({{lang|tr|belediye}} означава „община“,<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B5/ Беледие – Речник на българския език 2.0]</ref> където пътуващите с конски впрягове са заменяли уморените коне с отпочинали. В хана пътниците са си почивали преди изкачването на планината към прохода Петрохан. В края на [[19 век|XIX век]] около стария хан започват да се настаняват и първите заселници от село Градец. Част от тях са жители на опожареното от турците село Кривина, намирало се в местността Водениците по поречието на река Крива и наречено по името на криволичещата река. Мнозинството от жителите му, прогонени от турците, се спускат към Софийското поле и основават днешното село [[Кривина (област София)|Кривина]]. За името на селището стари беледианци разказват легендата, че е наречено на дъщерята на ханджията Бела, която се била хвърлила от скалите, за да не се даде на турците. == Забележителности == Беледие хан е интересен и посещаван от [[спелеология|спелеолози]]. В околностите му във варовиковите скали са открити около 30 [[пещери]]. Посетилите ги твърдят, че тези пещери не отстъпват по красота и на най-известните в България. Пещерите около Беледие хан са съсредоточени в четири района- връх Дедина глава, хижа „Люляка“, местностите „Стените“ и „Малата скала“.<ref>[http://www.helictit.info/bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Проучвания в Мала планина]</ref> Районът представлява интерес и за любителите на [[скално катерене|скалното катерене]]. Скалите наоколо са сред най-рано посещаваните от софийските катерачи – още през 1930-те години. Най-популярното място за катерене при скалите на Беледие хан се нарича „Бъчвата“.<ref>[http://climbingguidebg.com/cdb.php?f=massiveinfo&idMassive=186 Бъчвата]</ref> В най-дясната част на сектора се намира пещерата Гълъбарника. Дължината и е 90 м. Още малко по-нататък е друга пещера - Въртешката, с дължина 53 м. Районът е любимо място за отдих и туризъм сред природата. През 1964 г. на 1,3 км от Беледие хан с много доброволен труд е построена хижа „[[Люляка]]“, която днес е обновена и разширена. Тя разполага с 22 легла, туристическа кухня и столова. Покрай хижата по поречието на река Крива има множество живописни поляни, подходящи за пикник. През есента на 2008 година над река Крива е построен нов мост, който дава възможност на посетителите на района край хижа „Люляка“ да достигнат до любимите си места за пикник и разходки, да ползват новоизградената беседка и възстановената детска площадка, както и да се запознаят с богатото биоразнообразие на Беледие хан. Местността в района на Беледие хан е предложена от Българската фондация „Биоразнообразие“ за защитена местност. Влиза в състава на общоевропейската мрежа от защитени територии „[[Натура 2000]]“. == Природни богатства == Разнообразните условия на природната среда в района на Беледие хан са добра предпоставка за развитието на много растителни и животински видове, често рядко срещани на други места в България. Природните условия в района обуславят множеството типове местообитания, повечето от които са обект на специален интерес и защита. Сред най-известните от тях са неблагоустроените пещери, съобществата на обикновената хвойна върху варовик, дъбово-габъровите гори, храстови съобщества с участие на нисък бъдем и много други. Богатството на природните местообитания се увеличава и благодарение на преминаващата оттук малка, но живописна Крива река. Нейното течение и крайбрежия създават условия за живот на много привързани към водата редки видове като жабата дървесница ''(Hyla arborea)'', обикновената блатна костинурка ''(Emys orbicularis)'', водни кончета, редица птици. Това пъстро многообразие е причина за богатството на растителния и животинския свят в околностите на Беледие хан. Тук са открити над 400 вида растения, от които два са разпространени само в България, а 18 се срещат единствено на Балканския полуостров. Открити са 19 вида земноводни и влечуги, над 60 вида птици. От установените на територията на община Костинброд 14 вида прилепи, 10 обитават околностите на Беледие хан, което определя района като изключителен за опазването им – 9 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Безспорно едни от най-интересните обекти в околностите на Беледие хан са пещерите, чиито важни обитатели са прилепите. Сред тях са предимно пещеролюбиви видове, като някои от тях образуват размножителни колонии. От най-срещаните прилепи са големият нощник ''(Myotis myotis)'', пещерният дългокрил ''(Miniopterus schreibersii)'', големият подковонос ''(Rhinolophus ferrumequinum)'' и малкият подковонос ''(Rhinolophus hipposideros)''. Сред бозайниците често срещан е лалугерът ''(Spermophilus citellus)'', източноевропейският таралеж ''(Erinaceus concolor)'', вълкът ''(Canis lupus)'' и лисицата ''(Vulpes)''. [[Файл:001-mosteto.jpg|ляво|мини|251x251пкс|Панорамен изглед от скалите над река Крива и хижа Люляка.]] Околностите на Беледие хан предлагат богато разнообразие от храна и убежища на много представители на царството на птиците. Част от гнездящите, мигриращи или зимуващи тук птици са поставени под закрила на редица природозащитни документи в Европа и България. От включените в Червената книга на България в района се срещат 6 вида, попадащи в категорията „застрашен“. От застрашените видове птици в района на Беледие хан могат да се срещнат орел змияр ''(Circaetus gallicus)'', малък орел ''(Hieraaetus pennatus)'', осояд ''(Pernis apivorus)'', малък ястреб ''(Accipiter nisus)'', голям ястреб ''(Accipiter gentilis)'' и голям горски водобегач ''(Tringa ochropus)''. От общо 18 вида земноводни в България, в околностите на Беледие хан са установени 9 вида. В района са открити и 10 вида влечуги, сред които пепелянка ''(Vipera ammodytes)'', смок мишкар ''(Elaphe longissima)'', слепок ''(Anguis fragilis)'', сива водна змия ''(Natrix tessellata)'' и др. В околностите на Беледие хан са установени над 400 вида растения, от които 29 вида са с висока природозащитна значимост. В Червената книга на България попадат 10 вида като горската съсънка ''(Anemone nemorosa)'', татарската змийска трева ''(Goniolimon tataricum)'' и веленовският рожец ''(Cerastium velenоvskyi Hayek)''. Районът се характеризира с висок брой на видове с ограничено географско разпространение (ендемити). От общо 20 ендемични вида установени тук 2 са български ендемити, а 18 са балкански ендемити. Защитени от закона за биологичното разнообразие са 9 вида, сред които орхидеята змийско езиче ''(Himantoglossum caprinum)'', пелопонеската луличка ''(Linaria peloponesiaca)'', дланолистия ветрагон ''(E. palmatum)'' и др. Изключително голямо и недостатъчно проучено е многообразието на безгръбначни животни, гъби, ниски растения. == Редовни събития == От 2011 г. в началото на лятото в местността до хижа „Люляка“ се организира музикален фестивал за експериментална електронна музика. Преди години се е провеждал традиционен годишен събор на [[2 юни]]. Тази традиция отмира след 1989 г. == Други == Бъдеща инфраструктурна перспектива предвижда изграждане на тунел под Петрохан<ref>{{Citation |title=Строят първо тунела под Петрохан |url=http://www.monitor.bg/article?id=297885 |accessdate=2013-03-26 |archivedate=2014-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140303150641/http://www.monitor.bg/article?id=297885 }}</ref><ref>[http://insmarket.bg/Преса/Строят-първо-тунела-под-Петрохан_l.a_at.4_i.257709.html Строят първо тунела под Петрохан]</ref><ref>{{Citation |title=Рестартират проекта за тунел под Петрохан |url=http://www.standartnews.com/biznes-biznes/restartirat_proekta_za_tunel_pod_petrohan-197172.html |accessdate=2016-10-21 |archivedate=2017-11-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171108035842/http://www.standartnews.com/biznes-biznes/restartirat_proekta_za_tunel_pod_petrohan-197172.html }}</ref><ref>[https://news.bg/politics/kabinetat-odobri-izgrazhdaneto-na-skorosten-pat-sofiya-vidin-i-tunel-pod-petrohan.html Кабинетът одобри изграждането на скоростен път София-Видин и тунел под Петрохан]</ref> след построяването на [[Нова Европа (мост)|моста]] над р. Дунав при [[Видин]]. Така [[Паневропейски транспортни коридори|Общовропейският коридор № 4]] (Дрезден – Прага – Братислава – Будапеща – Крайова – София – Солун/Истанбул) ще минава от трасето на път II-81 при Беледие хан в югозападна посока към [[Сливница]] – [[Европа (магистрала)|AM „Европа“]]<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pytiat-kalotina-sofiia-se-prevryshta-v-magistrala-evropa-2139316 Пътят Калотина – София се превръща в магистрала „Европа“]</ref> и [[Струма (магистрала)|AM „Струма“]].<ref>[https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft/planove/OUP-2009_All_2009-08-10/OUP-2009_Text.pdf Общ устройствен план на София стр. 46]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-novinar.com/news/magistrala-liulin-stava-chast-ot-struma_5712104.html |заглавие=Магистрала „Люлин“ става част от „Струма“ |достъп_дата=2019-02-27 |архив_дата=2019-02-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190227182039/https://e-novinar.com/news/magistrala-liulin-stava-chast-ot-struma_5712104.html }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.helictit.info/content/пещери-по-долината-на-крива-река-1967-год Извадка от маршрутна библиотека „Хижа Люляка“] * [http://bbf.biodiversity.bg/bg/Turisticheski-kyt-Beledie-han-.p649 Туристически кът „Беледие хан“] * [http://www.gherdjikov.com/beledie-han/ Беледие хан, Блог на Сергей Герджиков] * [https://www.helictit.info/gallery/пешери-край-беледие-хан-2008 Пещери край Беледие хан] * [https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=regioninfo&idRegion=87 Беледие хан, район за катерене] * [https://www.gowhere.bg/mesta/katerene/trad-katerachni-marshruti-beledie-han/ Беледие хан - близо до София] {{Община Костинброд}} [[Категория:Махали в Софийска област]] [[Категория:Община Костинброд]] hgslox4id7o2mdaktz1dk7ibsmxslmp 0 27090 12416256 11758280 2024-11-18T20:23:04Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416256 wikitext text/x-wiki {{повече източници}}{{Напитка|алкохол=1,2% до 8,5% в традиционните английски сайдери<br>3,5% до 12%}} '''Сайдер''' ({{lang|fr|Cidre}}) е [[алкохолна напитка|слабоалкохолна напитка]], обикновено газирана, направена от [[ферментация|ферментирал]] [[ябълка|ябълков]] сок, без добавяне на [[дрожди]].[[Файл:Bulmerscider.jpg|мини|180px|Bulmers Original Cider]] == История == Алкохолната ферментация на ябълките е открита още в древни времена. Според една легенда изобретяването на сайдера се приписва на [[Карл Велики]] (VIII—IX в.), който веднъж седнал върху торба с презрели ябълки, те се смачкали, и в резултат се получил сайдер. Първите източници които споменават производството на „сайдер“ в Испания са от ХІІІ в. Впоследствие технологията е пренесена в Нормандия и Савоя и през ХІХ век сайдерът е втората по разпространение напитка във Франция. == Характеристика == [[Файл:Cider-strongbow.jpg|180px|мини|Английски сайдер Strongbow]] Сайдерът е слабо газиран, леко сладък и леко кисел. Напитката има златист или зеленикав цвят и силен ябълков аромат. Алкохолното съдържание е около 6 – 7 об. %, като според захарността сайдерът бива от сух до сладък. == Производство == Обикновените ябълки не са подходящи за производство на ябълковото вино поради ниското съдържание на [[танин]]и, поради което за получаването на сайдер се ползват специални сортове ябълки. Най-качествените сайдери се произвеждат във [[Франция]], в регионите [[Нормандия]] и [[Бретан]]. Френският сайдер се предлага на пазара в три разновидности: * Doux – леко сладък сайдер с алкохолно съдържание по-малко от 3 °. * Demi-sec – сайдер с алкохолно съдържание над 3 °. * Brut – леко горчив сайдер с алкохолно съдържание над 4 °. В [[Германия]] сайдерът е известнен под името ''Апфелвайн'' ({{lang|de|Apfelwein}} – ябълково вино), като във [[Франкфурт на Майн]] ежегодно в началото на есента се провежда Фестивал на сайдера – Apfelweinfest. Сайдерът също така е популярен и се прави в [[Испания]], особено в [[Баския]] и [[Астурия]]. Сайдер се произвежда и във [[Великобритания]], [[Ирландия]], [[Финландия]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Мексико]], [[Чили]], [[Япония]], [[Корея]], [[Южна Африка]] и др. В СAЩ и Канада с името сайдер обикновено наричат безалкохолна напитка – вид ябълков сок, а алкохолният сайдер се нарича „hard cider“ (твърд сайдер).<ref>{{cite web|url=http://www.petrofkaorchard.com/petrofka-extras/apple-cider-info/|title=Apple Cider Info, What’s the difference between Soft Cider and Hard Cider?|publisher=Petrofka Orchard|accessdate=29 март 2018|архив_дата=2018-03-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180329123219/http://www.petrofkaorchard.com/petrofka-extras/apple-cider-info/}}</ref> == Суровина == [[Файл:Magners Pint.jpg|180px|мини|Сайдер Magners]] Сайдерът се използва не само като напитка, но и като изходен материал за производство на алкохолната напитка „[[калвадос (напитка)|калвадос]]“ – ябълково [[бренди]], получено чрез дестилация на сайдер. == Вижте също == * [[Мартинели]] – американски безалкохолен ябълков сайдер; * [[Калвадос (напитка)|Калвадос]] – ябълково бренди, получено чрез дестилация на сайдер; * [[Пери (крушово вино)|Пери]] – крушов сайдер. == Източници == <references /> == Литература == * Jérôme Chaib, ''Le Pommier à cidre en Normandie: synthèse bibliographique'', Rouen, Muséum de Rouen, 1986 * Bernard Rio, ''Le cidre: Histoire d'une boisson venue du fond des âges'', Coop Breizh, 2003 * ''Farmhouse Cider & Scrumpy'', Bob Bunker 1999 * ''The History and Virtues of Cyder'', R. K. French (Robert Hale 1982 – reprinted 2010) == Външни препратки == {{commonscat|Cider}} [[Категория:Плодови вина]] 2zjbzxdftft7p85zo38v3gl5m8h5wz3 0 27565 12415925 12414231 2024-11-18T16:00:53Z 84.54.149.102 ок 12415925 wikitext text/x-wiki температурата на планета земя е 28 градуса Целзий{{към пояснение|Земя}} {{Планета | име = Земя [[Файл:Earth symbol (black).svg|24px|🜨]] | картинка = The Blue Marble (remastered).jpg | картинка_описание = ''[[Синьото топче]]'': Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на [[Аполо 17]] | звезда = [[Слънце]] | епоха = [[J2000]] | голяма_полуос = 149 597 887 [[km]]<br/>(1,00000011 [[Астрономическа единица|AU]]) | орбитална_обиколка = 0,940 [[тера-|T]][[Метър|m]]<br/>(6,283 АЕ) | ексцентрицитет = 0,01671022 | перихелий = 147 098 074 km<br/>(0,9832899 AЕ) | афелий = 152 097 701 km<br/>(1,0167103 AЕ) | звездна_година = 365,25696 [[ден|дни]]<br/>(1,0000191 [[Юлианска година|години]]) | синодичен_период = няма | средна_скорост = 29,783 km/[[секунда|s]] | макс_скорост = 30,287 km/s | мин_скорост = 29,291 km/s | инклинация = 0,00005[[градус (ъгъл)|°]]<br/>(7,25° към екватора на Слънцето) | дължина_възел = 348,73936° | параметър_перихелий = 114,20783° | естествени_спътници = 1 – [[Луна]]<br>(вижте също [[3753 Cruithne]], [[2020 CD3]], [[2020 SO]]) | екв_диаметър = 12 756,270 km | полярен_диаметър = 12 713,500 km | среден_диаметър = 12 745,591 km | сплеснатост = 0,003352861 | екв_обиколка = 40 075,004 km | гео_обиколка = 39 940,638 km | полярна_обиколка = 40 041,455 km | площ = 510 065 284,702 km² | обем = 1,0832×10<sup>12</sup> km³ | маса = 5,9736×10<sup>24</sup> kg | плътност = 5515 [[килограм|kg]]/m³ | екв_гравитация = 9,78 m/s²<ref>{{cite web| url=http://ssd.jpl.nasa.gov/?planet_phys_par| title=Planets and Pluto: Physical Characteristics| publisher=[[НАСА]]| accessdate=24 юли 2013| lang=en}}</ref><br/>(0,997 32 [[земно ускорение|g]]) | втора_косм_скорост = 11,186 km/s | звезден_ден = 0,997258 [[ден|дни]]<br>(23,934 [[час]]а) | скорост_въртене = 1674,38 km/h = 465,11 m/s<br/>(на екватора) | наклон_на_оста = [[градус (ъгъл)|23,439281°]] | ректасцензия = 0° | деклинация = 90° | албедо = 0,367 | температура = мин.: 185 [[келвин|K]]<br>средна: 287 K<br>макс.: 331 K | атм_налягане = 101 [[кило|k]][[Паскал (единица)|Pa]] | въглероден_диоксид = 0,038 % | азот = 78,08 % | аргон = 0,93 % | кислород = 20,94 % | водна_пара = следи | други_име1 = Символ | други_данни1 = [[Файл:Earth symbol (fixed width).svg|24px|🜨]] }} '''Земята''' е третата [[планета]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя е най-голямата от [[земеподобна планета|земеподобните планети]] и единствената, на която според [[съвременна наука|съвременните научни схващания]] има [[живот]]. Земята се е образувала преди около [[Възраст на Земята|4,54 милиарда]] [[година|години]]<ref name="age_earth">{{cite book| first=G.B.| last=Dalrymple| year=1991| title=The Age of the Earth| url=https://archive.org/details/ageofearth00unse| publisher=Stanford University Press| location=California| id=ISBN 0-8047-1569-6}}</ref><ref>{{cite web| last=Newman| first=William L.| date=9 юли 2007| url=http://pubs.usgs.gov/gip/geotime/age.html| title=Age of the Earth| publisher=Publications Services, USGS| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite journal| last=Dalrymple| first=G. Brent| title=The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved| journal=Geological Society, London, Special Publications| year=2001| volume=190| pages=205 – 221| url=http://sp.lyellcollection.org/cgi/content/abstract/190/1/205| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite web| last=Stassen| first=Chris| date=[[10 септември]], [[2005]]| url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-age-of-earth.html| title=The Age of the Earth| publisher=The TalkOrigins Archive| accessdate=20 септември 2007}}</ref> и скоро след това е придобила единствения си [[естествен спътник]] – [[Луна]]та. От всички [[животни|животински]] видове, които са се развили на Земята, единствено [[човек]]ът (''Homo sapiens'') притежава [[разум]]. Думата „земя“ (на [[старобългарски език|старобългарски]] „землꙗ“)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/729/mode/1up |заглавие=Български етимологичен речник, том 1 |достъп_дата=2024-03-07 |архив_дата=2024-03-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240314103450/https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/729/mode/1up }}</ref> идва от [[Праславянски език|праславянската]] дума ''*zemja'' със същото значение, която, на свой ред, произлиза от [[Протоиндоевропейски език|протоиндоевропейската]] *g̑hđem, *g̑hđom – „земя“.<ref>[https://lexicography.online/etymology/vasmer/з/земля Этимологический словарь русского языка, слово „земля“]</ref><ref>{{cite book|authorlink=Boryś W. |title=Słownik etymologiczny języka polskiego |location=Kraków |publisher=Wydawnictwo Literackie |year=2005 |pages=739—740 |isbn=978-83-08-04191-8}}</ref><ref>{{Cite web|title=ЗЕМЛЯ — ЕТИМОЛОГІЯ {{!}} Горох&nbsp;— українські словники|url=https://goroh.pp.ua/Етимологія/земля|website=goroh.pp.ua|accessdate=2022-11-07|language=ua}}</ref> Земята е единствената планета в Слънчевата система, която не е кръстена на римско или гръцко божество. [[Астрономия|Астрономическият]] символ на Земята е [[окръжност]] с [[кръст]], представляващ един [[меридиан]] и [[екватор]]а. Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени [[тектонски плочи]]. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години. Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода.<ref>Другите планети от Слънчевата система са или прекалено горещи, или прекалено студени, за да запазят вода в течно състояние. В миналото е имало течна вода на Марс.<cite>{{cite news| author=Msnbc| title=Rover reveals Mars was once wet enough for life| publisher=NASA| date=[[2 март]], [[2007]]| url=http://www.msnbc.msn.com/id/4202901/| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite><cite>{{cite news| author=Staff| title=Simulations Show Liquid Water Could Exist on Mars| publisher=University of Arkansas| date=[[7 ноември]], [[2005]]| url=http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm| accessdate=[[9 март]] [[2008]]| archivedate=2007-08-07| archive-url=https://web.archive.org/web/20070807082823/http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm}}</cite></ref><ref>Към 2007 г. е открито водно изпарение само на още една планета извън Слънчевата система и тя е [[газов гигант]] <cite>{{cite journal| last=G. Tinetti et al.| title=Water vapour in the atmosphere of a transiting extrasolar planet| journal=Nature| date=юли 2007| volume=448| pages=169 – 171| url=http://www.nature.com/nature/journal/v448/n7150/abs/nature06002.html}}</cite></ref> Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитното поле и твърдо вътрешно ядро. == История == {{Основна|История на Земята}} Според най-разпространената и широко приета теория Земята се е образувала преди четири и половина милиарда години заедно с другите планети от Слънчевата система, която преди това е представлявала газово-прахов облак. Няколко милиона години след формирането си Земята се е сблъскала с една малка [[протопланета]] – [[Тея (планета)|Тея]]. Този гигантски сблъсък е създал [[Луна]]та – единствения естествен спътник на Земята. Отначало гореща и течна, повърхността на Земята постепенно се е охладила. [[Вода]]та най-вероятно е била пренесена от многобройни [[метеорит]]и и [[комета|комети]]. В тази първична водна среда са се зародили органични молекули и [[Едноклетъчно|едноклетъчни организми]]. В течение на повече от три милиарда години животът се е развивал бавно, но неудържимо, променяйки земната среда. Фотосинтезиращите живи същества са обогатили [[атмосфера]]та с [[кислород]] и са се появили [[Многоклетъчно|многоклетъчни организми]]. След възникването на [[гръбначни]]те организми бързо се развиват [[риби]], а от тях – първите [[земноводни]], които се прехвърлят и на сушата. От тези първи организми, дишащи въздух, са се развили [[влечуги]]те, някои от които, известни под името [[динозаври]], са достигнали гигантски размери. Динозаврите са владели планетата стотици милиони години. През това време са се развили първите [[бозайници]]. Сблъсък на Земята с голям астероид е станал причина за масовото измиране на динозаврите. Бозайниците са се оказали по-добре приспособени към новите условия и сега са господстващият клас животни. Няколко десетки милиона години след изчезването на динозаврите, измежду бозайниците в Африка се е появил разредът [[Примати]]. От тях преди няколко десетки хиляди години са възникнали [[човекоподобни]]те и нашият вид – [[човек]]ът (''Homo sapiens''). == Физически характеристики == {{Основна|Геология}} === Форма === ''Формата на Земята'' се нарича ''[[геоид]]'' – геометрично тяло, подобно на [[кълбо]], но не математически точно, тъй като Земята е леко сплескана откъм полюсите и [[плътност]]та и не е равномерно разпределена. Геоидът е дефиниран по специфичен начин – ограждащата го повърхнина във всяка своя точка трябва да бъде перпендикулярна на посоката на [[Гравитация|земното привличане]] там. Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети от земен тип по отношение на размер и маса. От тези четири планети ([[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], Земята и [[Марс (планета)|Марс]]), Земята има най-висока плътност, най-висока [[гравитация]] по повърхността, най-силно [[магнитно поле]], и най-бързо въртене. Тя е планета с активни тектонични плочи. Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 km по-голям от този на полюсите.<ref name="ngdc2006">{{cite web| author=Sandwell, D. T.; Smith, W. H. F.| date=26 юли 2006| url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML| title=Exploring the Ocean Basins with Satellite Altimeter Data| publisher=NOAA/NGDC| accessdate=[[9 март]] [[2008]]|archive-url = http://web.archive.org/web/20051222172420/http://www.ngdc.noaa.gov:80/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML |archive-date = 2005-12-22}}</ref> Средният диаметър на планетата е около 12 742 km, което е около 40 000 km/[[Пи|π]], като [[метър]]ът като мерна единица първоначално е дефиниран като 1/10 000 000 от разстоянието от [[Екватор]]а до [[Северен полюс|Северния полюс]] през [[Париж]], [[Франция]]. Най-големите точки с отклонения на повърхността на Земята са връх [[Еверест]] (8848 m над морското равнище) и [[Марианска падина|Марианската падина]] (11 022 m под [[морско равнище|морското равнище]]). Поради издуването на Земята към екватора, най-отдалечената от центъра на Земята точка е всъщност връх [[Чимборасо]] в [[Еквадор]] (6384,4 km). === Структура === {{Вижте също|Земно ускорение}} Взета като цяло, Земята по маса се състои от: {|class="wikitable" |+Съдържание на [[химичен елемент|химични елементи]] в Земята, [[процент|%]] |-style="text-align:center;background:#E6E6FA;" ||Химичен елемент || % ||Химичен елемент || % |- | [[желязо]] || style="text-align:right;"| 32,4||[[алуминий]] || style="text-align:right;"| 1,5 |- | [[кислород]]|| style="text-align:right;"| 28,2|| [[сяра]]|| style="text-align:right;"| 0,7 |- | [[силиций]]|| style="text-align:right;"| 17,2|| [[натрий]]|| style="text-align:right;"| 0,25 |- | [[магнезий]]|| style="text-align:right;"| 15,9|| [[Титан (елемент)|титан]]|| style="text-align:right;"| 0,071 |- | [[никел]]|| style="text-align:right;"| 1,6|| [[калий]]|| style="text-align:right;"| 0,019 |- | [[калций]]|| style="text-align:right;"| 1,6|| други елементи|| style="text-align:right;"| 3,53 |} === Вътрешност === {{основна|Вътрешен строеж на Земята}} Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 [[келвин|K]]. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането ѝ. След това допълнителна топлина се отделя чрез [[радиация|радиоактивното]] разпадане на елементи като [[уран (елемент)|уран]], [[торий]] и [[калий]]. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността ѝ, е едва 1/20 000 от енергията, получена от Слънцето. Кората е отделена от мантията от [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]]; дебелината на кората варира от 6 km под океаните, до 30 – 50 km под континентите.<ref>{{cite book| first=Toshiro| last=Tanimoto| editor=Thomas J. Ahrens| year=1995| title=Crustal Structure of the Earth| booktitle=Global Earth Physics: A Handbook of Physical Constants| publisher=American Geophysical Union| location=Washington, DC| id=ISBN 0-87590-851-9| url=http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| format=PDF| accessdate=2007| archive-url=http://web.archive.org/web/20030410215144/http://www.agu.org:80/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| archive-date=2003-04-10}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061016194153/http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf |date=2006-10-16 }}</ref> Слоевете, изграждащи Земята в дълбочина, са следните<ref>{{cite journal| last=Jordan| first=T. H.| title=Structural Geology of the Earth's Interior| journal=Proceedings National Academy of Science| year=1979| volume=76| issue=9| pages=4192 – 4200| url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539| accessdate=24 март 2007| archive-date=2020-05-29| archive-url=https://web.archive.org/web/20200529023842/http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539}}</ref><ref>{{cite web| last=Robertson| first=Eugene C.| date=[[26 юли]], [[2001]]| url=http://pubs.usgs.gov/gip/interior/| title=The Interior of the Earth| publisher=USGS| accessdate=24 март 2007}}</ref>: {| class="wikitable" !Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span> !style="vertical-align:center"|Слой !Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span> !style="vertical-align:center"|Подслой !Плътност,<br><span style="font-size:smaller">g/cm³</span> |- |style="text-align:center"; rowspan=3|0 – 60 |rowspan=3|[[Литосфера]]<br>(''варира между 5 и 200 km'') |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|0 – 35 |[[Земна кора]]<br>(''варира между 5 и 70 km'') |style="text-align:center"| 2,2 – 2,9 |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|35 – 60 |Горна част на мантията |style="text-align:center"| 3,4 – 4,4 |- |style="text-align:center"; rowspan=2|35 – 2890 |rowspan=2|[[Земна мантия|Мантия]] |style="text-align:center"|35 – 2890 |[[Земна мантия|Мантия]] |style="text-align:center" rowspan=2| 3,4 – 5,6 |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|100 – 700 |... [[Астеносфера]] |- |style="text-align:center" rowspan=2|2890 – 6378 |style="text-align:left" rowspan=2|[[Земно ядро|Ядро]] |style="text-align:center"|2890 – 5100 |[[Вътрешен строеж на Земята|Външно ядро]] |style="text-align:center"| 9,9 – 12,2 |- |style="text-align:center"|5100 – 6378 |[[Вътрешен строеж на Земята|Вътрешно ядро]] |style="text-align:center"| 12,8 – 13,1 |} === Ядро === Средната [[плътност]] на Земята е 5515 [[kg]]/[[метър|m]]³, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е около 3000 kg/m³, което сочи, че вътрешността е богата на тежки елементи. Непосредствено след формирането си преди около 4,54 млрд. години Земята е била почти изцяло разтопена, и в резултат на това под действието на гравитацията тежките елементи са потънали към центъра, докато по-леките са „изплували“ на повърхността. (Виж [[планетна диференциация]]). В резултат на това ядрото се състои почти изцяло от [[желязо]] (80%), [[никел]] и [[силиций]]. Други тежки елементи като [[олово]] и [[уран (елемент)|уран]] са или твърде редки, или имат тенденцията да се свързват химически с леки елементи и по този начин да останат в кората. Ядрото е разделено на две части – твърдо вътрешно ядро с [[радиус]] около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен [[кристал]]. Външното ядро се състои от течно желязо и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с [[Кориолисова сила|ефекта на Кориолис]] пораждат [[магнитно поле|магнитното поле]] на Земята чрез процес, известен като [[теория на динамото]]. Вътрешното ядро е твърде горещо, за да задържа постоянно магнитно поле (Виж [[Температура на Кюри]]), но вероятно стабилизира магнитното поле на външното ядро. По последни данни вътрешното ядро на Земята се върти малко по-бързо от останалата част на планетата – с около 2° за [[година]].<ref>Discovering the Essential Universe (Второ издание) от Neil F. Comins (2001), p. 82</ref> [[Файл:Earth-crust-cutaway-bulgarian.svg|мини|300px|ляво| Разрез на Земята от ядрото до екзосферата. Пропорциите не са действителни]] === Мантия === {{Основна|Земна мантия}} [[Земна мантия|Земната мантия]] достига до 2890 km дълбочина, което я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. [[Налягане]]то в най-дълбоките ѝ части е около 1,4 милиона [[атмосферно налягане|атмосфери]] (140 G[[Паскал (единица)|Pa]]). Тя се състои главно от силикатни скали, относително богати на елементи като желязо и магнезий, в сравнение със земната кора. Макар че мантията е твърда, високите температури в нея правят силикатите достатъчно деформируеми, за да [[Пълзене|пълзят]] в рамките на продължителни периоди от време. [[Конвекция]]та в мантията се проявява на повърхността чрез движенията на [[Тектоника на плочите|тектоничните плочи]]. [[Температура на топене|Температурата на топене]] и [[вискозитет]]ът на веществата зависят от налягането, на което са подложени. Тъй като налягането в мантията нараства в дълбочина, по-ниските части пълзят по-лесно от по-горните пластове, като за това принос имат и разликите по дълбочина в химичния състав. [[Вискозитет]]ът на мантията варира между 10<sup>21</sup> и 10<sup>24</sup> Pa.s, в зависимост от дълбочината. === Кора === {{Основна|Земна кора}} Кората е дебела от 6 до 80 km. Най-тънките ѝ части са [[океанска кора]], която се състои от гъсти желязно-магнезиеви [[силикати]]. [[Континентална кора|Континенталната кора]] е по-дебела, по-лека е от океанската и е съставена от [[натрий|натриеви]], [[калий|калиеви]] и [[алуминий|алуминиеви]] силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни – ефект, известен под името [[граница на Мохоровичич]]. Смята се, че най-общо причината за ефекта е промяната на химичния състав на скалите. Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством [[вулкан]]и и разломи по дъното на океаните, като става част от кората. По-голямата ѝ част е по-млада от 100 млн. години, но най-старите ѝ части са на 4,4 млрд. години.<ref>{{икона|en}} [http://spaceflightnow.com/news/n0101/14earthwater/ Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet], посетен на 22.04.2007 г.</ref> === Биосфера === {{Основна|Биосфера}} [[Файл:Biosphere CZCS NDVI.jpg|мини|Карта на биосферата- гори и водно обитание|341x341пкс]] Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има [[живот]]. Живите организми на Земята образуват [[биосфера]]та, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите [[организъм|организми]] преди около 3,5 млрд. години. Биосферата е разделена на [[биом]]и ([[екосистема|екосистеми]]), съставени от сродни [[растения]] и [[животни]]. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по [[географска ширина]]. Биомите на [[Арктика]] и [[Антарктика]] като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до [[екватор]]а.<ref>{{cite journal| last=Hillebrand| first=Helmut| title=On the Generality of the Latitudinal Gradient| journal=American Naturalist| year=2004| volume=163| issue=2| pages=192 – 211}}</ref> === Атмосфера === {{Основна|Земна атмосфера}} Земята има сравнително гъста [[атмосфера на Земята|атмосфера]], съставена от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и примеси от други газове като например [[въглероден диоксид]] и [[вода|водна пара]]. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и [[Слънце]]то. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси. Височината, на която се намират атмосферните слоеве [[тропосфера]], [[стратосфера]], [[мезосфера]], [[термосфера]] и [[екзосфера]], варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 5,1×10<sup>18</sup> kg или около 0,9 милионни части от общата маса на Земята. === Хидросфера === {{Основна|Хидросфера}} [[Файл:Atmosphere-Biosphere-Hydrosphere-Lithosphere.png|мини|Съставни елементи на планетата. |242x242пкс]] Земята е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], на която има [[вода]] в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).<ref>{{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Library/Water/ The Water Cycle], посетен на 22.04.2007 г.</ref> Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.<ref>{{cite web| author=Igor A. Shiklomanov ''et al''| year=1999| url=http://espejo.unesco.org.uy/| title=World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO| publisher=State Hydrological Institute, St. Petersburg| accessdate=8 октомври 2006| архив_дата=2006-08-08| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060808204116/http://espejo.unesco.org.uy/}}</ref> На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири [[океан]]а и седем [[континент]]а. Земната [[орбита]], [[вулкан]]ичната дейност, [[гравитация]], [[парников ефект]], [[магнитно поле]] и богата на [[кислород]] [[атмосфера]] заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на земната повърхност. Земята се намира на такова разстояние от Слънцето, че при отсъствието на естествен парников ефект (създаван главно от водни пари и въглероден диоксид), температурата на повърхността на планетата би била под 0&nbsp;°C и всичката вода би замръзнала. [[Палеонтология|Палеонтологични]] доказателства сочат, че преди милиарди години е имало период, в който естественият парников ефект на Земята е бил нарушен и океаните са били напълно замръзнали за период от 10 до 100 млн. години. На други планети, като [[Венера (планета)|Венера]] например, водните пари в атмосферата са разрушени от слънчевата [[ултравиолетова радиация]], поради което [[водород]]ът е постоянно [[йон]]изиран и отнасян в междупланетното пространство от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Този ефект е бавен, но необратим, и с негова помощ учените обясняват липсата на вода на Венера. При отсъствието на водород кислородът реагира с повърхностния материал на планетата. Високо в земната стратосфера тънкият слой [[озон]] поглъща почти изцяло ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето, като по този начин значително намалява йонизиращия ефект на радиацията върху водните пари. Озонът може да бъде получен само при наличието на свободен кислород в атмосферата и следователно е зависим от [[биосфера]]та. [[Земно магнитно поле|Магнитното поле]] на Земята също помага, като блокира голяма част от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]] (Виж [[йоносфера]]). [[Вулкан]]ичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата.<ref>{{cite web| last=Mullen| first=Leslie| date=11 юни 2002| url=http://www.astrobio.net/news/article223.html| title=Salt of the Early Earth| publisher=NASA Astrobiology Magazine| accessdate=14 март 2007}}</ref> Земната [[тектоника]] позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като [[варовик]]. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×10<sup>21</sup> kg или 0,023% от общата маса на Земята. === Магнитно поле === {{основна|Земно магнитно поле}} [[Файл:Dynamo Theory - Outer core convection and magnetic field generation.svg|мини|Земното магнитно поле генерирано в ядрото|242x242px]] Земното магнитно поле има приблизително формата на магнитен [[дипол]], като магнитните полюси се намират сравнително близо до географските полюси на планетата. Според съвременната теория магнитното поле се създава от външната част на разтопеното ядро, където поради топлината и въртенето на планетата се образуват спирални потоци от разтопени метали, които генерират електрически токове. Тези движения на материя в ядрото са хаотични и периодично се подреждат. Това поражда обръщане на земното магнитно поле през неравни интервали от време. Последното обръщане на полюсите на магнитното поле се е случило преди около 700 000 години.<ref>{{cite web| last=Fitzpatrick| first=Richard| date=[[16 февруари]], [[2006]]| url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/plasma/lectures/node69.html| title=MHD dynamo theory| publisher=NASA WMAP| accessdate=27 февруари 2007}}</ref><ref name="campbelwh">{{cite book| last=Campbell| first=Wallace Hall| title=Introduction to Geomagnetic Fields| publisher=Cambridge University Press| date=2003| location=New York| pages=p. 57| isbn=0521822068}}</ref> Учените успешно пресъздават процеса, който образува земното магнитно поле в лаборатория.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.wisc.edu/madison-dynamo-project-seeks-to-recreate-earths-magnetic-field-in-the-laboratory/|заглавие=Учени пресъздават земното маагнитно поле|автор=Тери Девит|труд=Madison Dynamo|архив_дата=19 октомври 1999 г.}}</ref> Полето създава [[магнитосфера]], която отклонява частиците на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира [[радиационен пояс на Ван Алън|радиационния пояс на Ван Алън]]. Когато [[плазма]] навлезе в земната атмосфера, над поясите се образува [[полярно сияние|полярното сияние]].<ref>{{cite web| last=Stern| first=David P.| date=8 юли 2005| url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html| title=Изследване на земната магнитосфера| publisher=NASA| accessdate=[[21 март]] [[2007]]| архив_дата=2013-02-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130214033726/http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html}}</ref> == Земята в Слънчевата система == [[Файл:Earth-moon.jpg|мини|242x242px|Изглед на Земята от лунна орбита]] На Земята са необходими 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]] и 4,09 [[секунда|секунди]] (или един [[звезден ден]]), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през [[Северен полюс|Северния]] и [[Южен полюс|Южния полюс]]. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без [[метеор]]ите и изкуствените [[спътник|спътници]]) се премества с 15° на [[запад]] всеки час или приблизително с един видим диаметър на [[Слънце]]то или [[Луна]]та на всеки две минути. Земната орбита е [[елипса|елиптична]] с [[ексцентрицитет]] 0,016710219 и голяма полуос 149 597 887,5 km. Средната скорост на движение около Слънцето е 29,765 km/s, като варира между 30,27 km/s (в перигея) до 29,27 km/s (в апогея).<ref>[http://slovari.yandex.ru/art.xml?art=bse/00027/64900.htm Планета Земля]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в [[Большая советская энциклопедия|Большой советской энциклопедии]]</ref> С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой диаметър, за приблизително 7 минути. Една пълна обиколка земята извършва за 365,2564 дни (една [[слънчева година]]). Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1° на [[изток]] за един ден. Земята прави една обиколка около оста си за 0,447 km/s (~1600 km/h), измерено на екватора. С приближаването към полюсите скоростта респективно намалява до нула. Ако условно разделим [[Слънчева система|Слънчевата система]] на „горна“ и „долна“ част, от които съответно са видими земният Северен или Южен полюс, и следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре“, то движението на Земята (и всички останали планети, както и въртенето на всички планети, включително Слънцето, но без [[Венера (планета)|Венера]]) е по посока обратна на часовниковата стрелка. Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5°. Този факт е главната причина за наличието на [[сезон]]и, тъй като Северното и Южното [[Полукълба на Земята|полукълбо]] получават различно количество [[Слънчева енергия]] в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо, отколкото разстоянието през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо. Оста на въртене на Земята е подложена на [[прецесия]] с период от 25 800 години и [[нутация]] с период от 18,6 години. Тези движения са породени от сфероидната форма на Земята и ефектите, които оказват Слънцето и Луната. === Наблюдение от космоса === Земята е фотографирана от [[Вселена|космоса]] за първи път през [[1959]] г. от [[Explorer 6]].<ref>{{cite web| author=Staff| date=октомври 1998| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf| format=PDF| title=Explorers: Searching the Universe Forty Years Later| publisher=NASA/Goddard| accessdate=5 март 2007| архив_дата=2011-09-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110917174936/http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf}}</ref> През [[1961]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажът на [[Аполо 8]] е първият, който наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през [[1968]] г. През [[1972]] г. екипажът на [[Аполо 17]] прави известната фотография „[[Синьото топче]]“ на планетата Земя (виж [[#top|началото на страницата]]). [[Файл:Earth and Moon from Mars PIA04531.jpg|242x242px|мини|Земята и Луната от Марс, снимка от [[Марс глобъл сървейър]].]] === Естествени спътници === {{основна|Луна}} Земята има един сравнително голям [[естествен спътник]] – [[Луна]]та, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток. Тя се отдалечава от Земята със скорост 4 cm на година. {| class="wikitable" |- !style="background:#efefef"|Име !style="background:#efefef"|Диаметър (km) !style="background:#efefef"|Маса (kg) !style="background:#efefef"|[[Голяма полуос]] (km) !style="background:#efefef"|Орбитален период |- |[[Луна]] | style="text-align:center;"|3474,8 |7,349×10<sup>22</sup> | style="text-align:center;"|384 400 |27 дни, 7 часа, 43,7 минути |} Лунната гравитация е причината за [[прилив]]ите на Земята. Луната винаги показва една и съща страна по посока на Земята, но с различни осветени части. Луната вероятно е повлияла благоприятно върху факторите за развитието на [[живот]]а на Земята. Тя стабилизира земната ос и някои учени считат, че без нея наклонът ѝ би се изменял [[хаос|хаотично]] като този на [[Марс (планета)|Марс]]. В случай че земната ос стане [[успоредност|успоредна]] на [[еклиптика]]та, то земният климат би се променил значително и най-вероятно би станал твърде неблагосклонен. Някои учени-[[планетология|планетолози]] считат, че този ефект би довел до изчезването на голям брой видове висши [[животни]] и [[растения]]. [[Луна]]та има почти същия [[ъглов диаметър]] като този на [[Слънце]]то поради факта, че тя е 400 пъти по-малка и се намира 400 пъти по-близо до Земята, отколкото Слънцето. Този факт позволява на Луната да [[Лунно затъмнение|затъмни]] Слънцето изцяло над определена част от повърхността на Земята. За сравнение, тази диаграма представя разстоянието между Земята и Луната и техните относителни размери: [[Файл:Earth-Moon.jpg|мини|център|600px|Земята, [[Луна]]та и разстоянието между тях]] Известни са няколко [[Коорбитални спътници|коорбитални спътника]] на Земята (спътници на Слънцето, с орбити свързани със земната) – [[астероид]]ите [[3753 Круитни]], (54509) 2000 PH<sub>5</sub>, (85770) 1998 UP<sub>1</sub> и 2002 AA<sub>29</sub>.<ref>{{cite news| first=David| last=Whitehouse| title=Earth's little brother found| publisher=BBC News| date=[[21 октомври]], [[2002]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/2347663.stm| accessdate= 31 март 2007}}</ref> == География == {{основна|География}} [[Файл:Physical world.jpg|мини|342x342px|Физическа карта на Земята]] Повърхността на Земята ([[1 E14 m2|510,073 млн.]] km²) главно се разделя на [[континент]]и, [[океан]]и. 70,8% от нея (361,132 млн. km²) е вода, а 29,2% (148,94 млн. km²) – суша. Бреговите линии са 356 000 km. [[Континентален шелф|Континенталният шелф]] е с дълбочина между 140 до 550 m и ширина между 0 и 150 km. === Екстремални точки (спрямо [[морско равнище|морското равнище]]) === * Най-ниска точка на повърхността: [[Мъртво море]] [[1 E2 m|−392]] m * Най-голяма дълбочина: [[Марианска падина]] в [[Тихи океан|Тихия океан]] [[1 E4 m|−11 022]] m * Най-висока точка: [[Еверест]] [[1 E3 m|8848]] m === Природни и климатични пояси === {{основна|Климат}} [[Файл:Köppen-vereinfacht.svg|мини|342x342px|Климатична карта]] Земята се разделя на седем вида биологични и [[климатични пояси]]. По-общо земният климат са характерни две обширни [[полярен климат|полярни]] зони, разделени от две сравнително тесни [[умерен климат|умерени]] зони, две [[тропичен климат|тропични]] зони и една широка [[екваториален климат|екваториална]] зона. [[Валеж]]ите варират в широки граници – от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 km от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с [[лед]], а около една пета от [[суша]]та е [[пустиня]]. == Природа == === Природни ресурси === {{основна|Природни ресурси}} * Земната кора съдържа голямо количество залежи на изкопаеми горива като [[Каменни въглища|въглища]] и [[нефт]], [[природен газ]] и [[метан]]. Човечеството използва тези ресурси за производство на [[енергия]] и като суровина за разнообразни химични продукти. * Метални руди: те са се формирали под въздействието на [[ерозия]]та и тектоничната активност на Земята. * Земната [[биосфера]] произвежда много биологични продукти като [[храна]], [[дървета]], [[лекарство|лекарствени средства]], кислород, а също така рециклира много органични отпадъци. Някои от природните ресурси като [[изкопаеми горива|изкопаемите горива]] не могат да бъдат възстановени бързо по естествен път и поради това се наричат [[невъзобновими ресурси|невъзобновяеми]]. Експлоатацията на невъзобновяемите ресурси от [[човек|човешката]] [[цивилизация]] е плод на ожесточени дискусии между [[природозащитник|природозащитници]] и [[технократ]]и. === Използване на сушата от човека === {| class="wikitable" |- !Използване на земята !В проценти |- | ''Годна за култивация земя:'' ||style="text-align:right"| 13,13% |- | ''Постоянни насаждения:'' ||style="text-align:right"| 4,71% |- | ''Пасища:'' ||style="text-align:right"| 26% |- | ''Гори:'' ||style="text-align:right"| 32% |- | ''Населени места:'' ||style="text-align:right"| 1,5% |- | ''Други:'' ||style="text-align:right"| 30% |} '''Земя снабдена с напоителни съоръжения:''' 2 481 250 km<sup>2</sup> (по данни от [[1993]] г.) === Естествени бедствия === Обширни площи на Земята са подложени на природни бедствия като [[циклон|тропически циклони]] и [[антициклон]]и, [[ураган]]и (в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]) или [[тайфун]]и (в [[Тихи океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]. Много населени места са също подложени на опасности от [[земетресение|земетресения]], [[свлачище|свлачища]], [[вулкан]]ични изригвания, [[торнадо]]та, пропадания на земна маса, [[наводнение|наводнения]] или [[засушаване|засушавания]]. Много области и територии са обект на [[замърсяване]] на въздуха и водата от антропогенната дейност на човека, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], загуба на естествената растителност (в резултат от занемаряване на земята, застрояване и [[урбанизация|урбанизиране]]), [[измиране|намаляване]] на [[вид (биология)|видовото]] разнообразие, [[ерозия]] и изчерване на [[почва|почвите]]. В съвременната климатология се приема, че хората са причината и за [[глобално затопляне|глобалното затопляне]], вследствие на емисиите [[въглероден диоксид]]. Това води до промени, като топенето на [[ледник|ледниците]] и [[снежна покривка|снежните покривки]], екстремално повишение на температурите, чувствителни промени в състоянието на водите и глобално повишение на нивото на водата.<ref>{{cite web| author=Staff| date=[[2 февруари]], [[2007]]| url=http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change| title=Evidence is now ‘unequivocal’ that humans are causing global warming – UN report| publisher=United Nations| accessdate=18 март 2008|archive-url = http://web.archive.org/web/20070219142819/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change |archive-date = 2007-02-19}}</ref> === Проблеми на антропогенния фактор === В много области на Земята са наблюдава [[пренаселване]], индустриални аварии, които водят до [[замърсяване]] на околната среда, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], токсични отпадъци, загуба на растителност заради пасища, [[обезлесяване]], [[запустяване]], загуба на естествени животински и растителни видове, влошаване на плодородието на [[почва|почвите]] или тяхната пълна или частична [[ерозия]]. В дългосрочен план [[климат]]ът на Земята е подложен на [[глобално затопляне]] поради изпускането на [[парников ефект|парникови газове]] като [[въглероден диоксид]] вследствие на [[промишленост|индустриалната]] активност на човечеството. Друг вид газове като [[фреон]]ите са причинители на частичното разрушаване на [[Озонов слой|озоновия слой]] на атмосферата над [[Арктика]] и [[Антарктика]]. == Човешко население == {{основна|Социално-икономическа география|Население на Земята}} [[Файл:Earth's City Lights by DMSP, 1994-1995 (large).jpg|333px|мини|Земята през нощта – мозайка от сателитни снимки, заснети между [[октомври]] 1994 г. и [[март]] 1995 г.]] Населението на Земята надхвърля 7 млрд. жители на 31 октомври 2011 г.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html|title=Various '7 billionth' babies celebrated worldwide|accessdate=6 октомври 2012|archive-url = http://web.archive.org/web/20111229234522/http://news.yahoo.com:80/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html |archive-date = 2011-12-29}}</ref> Прогнозите сочат, че населението на Земята ще достигне 9,2 млрд. през 2050 г.<ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm| title=World Population Prospects: The 2006 Revision| publisher=United Nations| accessdate=7 март 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070317014152/http://www.un.org:80/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm |archive-date = 2007-03-17}}</ref> По-голяма част от населението ще се увеличи в развиващите се държави. Гъстотата в различните региони по света варира, но голяма част е концентрирана в Азия. През 2020 г. се очаква 60% от хората да живеят в градовете.<ref>{{cite web| author=Staff| year=2007| url=http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx| title=Human Population: Fundamentals of Growth: Growth| publisher=Population Reference Bureau| accessdate=31 март 2007| архив_дата=2013-04-26| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130426050056/http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx}}</ref> Изчислено е, че само 1/8 от територията на Земята е подходяща за живот, 3/4 е заета от световния океан, а половината от сушата е [[пустиня]]<ref>{{cite journal| author=Peel, M. C.; Finlayson, B. L.; McMahon, T. A.| title=Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification| journal=Hydrology and Earth System Sciences Discussions| year=2007| volume=4| pages=439 – 473| url=http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439| accessdate=31 март 2007| archivedate=2008-01-25| archive-url=https://web.archive.org/web/20080125061921/http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439}}</ref><ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml| title=Themes & Issues| publisher=Secretariat of the Convention on Biological Diversity| accessdate=29 март 2007| архив_дата=2007-04-07| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070407011249/http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml}}</ref> или друг вид суша, която не е подходяща за живеене. Най-северното селище в света е [[Алерт]], [[остров]] [[Елсмер]] в [[Канада]],<ref>{{cite web| author=Staff| date=15 август 2006| url=http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp| title=Canadian Forces Station (CFS) Alert| publisher=Information Management Group| accessdate=31 март 2007| архив_дата=2007-06-09| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070609135729/http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp}}</ref> а най-южното – [[База Амундсен-Скот|базата Амундсен-Скот]] на Южния полюс. Първият човек, летял в орбита около Земята, е [[Юрий Гагарин]] (на 12 април 1961 г.).<ref name=kuhn2006>{{cite book|first1=Betsy|last1=Kuhn|year=2006|title=The race for space: the United States and the Soviet Union compete for the new frontier| page=34| publisher=Twenty-First Century Books| isbn=0-8225-5984-6}}</ref> Общо 487 души за излизали извън земната атмосфера към 30 юли 2010 г., от които [[Списък на лунни астронавти|дванадесет]] са стъпили на Луната.<ref name=ellis2004>{{cite book| first1=Lee| last1=Ellis| year=2004| title=Who's who of NASA Astronauts|publisher=Americana Group Publishing| isbn=0-9667961-4-4}}</ref><ref name=shayler_vis2005>{{cite book| first1=David|last1=Shayler| first2=Bert| last2=Vis| year=2005| title=Russia's Cosmonauts: Inside the Yuri Gagarin Training Center| publisher=Birkhäuser| isbn=0-387-21894-7}}</ref><ref name=wade2008>{{cite web| last1=Wade| first1=Mark| date=30 юни 2008| url=http://www.astronautix.com/articles/aststics.htm|accessdate=23 декември 2008| title=Astronaut Statistics|publisher=Encyclopedia Astronautica}}</ref> [[Международната космическа станция]] е единствената конструкция, която приютява хора в космоса. Екипажът на станцията е съставен от 6 члена и се сменя на всеки шест месеца.<ref name=nasa_rg_iss2007>{{cite web| date=16 януари 2007| url=http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html| title=Reference Guide to the International Space Station| publisher=NASA| accessdate=6 октомври 2012| архив_дата=2009-01-19| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090119175052/http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html}}</ref> Хора са се отделечавали максимално на 400 171 km от Земята по време на мисията [[Аполо 13]] през 1970 г.<ref name=cramb2007>{{cite news|first1=Auslan| last1=Cramb| publisher=Telegraph| title=Nasa's Discovery extends space station| date=28 октомври 2007| url=http://www.telegraph.co.uk/earth/earthnews/3311903/Nasas-Discovery-extends-space-station.html| accessdate=6 октомври 2012}}</ref> '''Възрастова структура на населението на Земята:''' * ''0 – 14 години:'' 1 819 000 000 (29,9%) ** ''мъже:'' 932 800 000 (15,4%) ** ''жени:'' 886 000 000 (14,6%) * ''15 – 64 години:'' 3 841 000 000 (63,2%) ** ''мъже:'' 1 942 000 000 (32,0%) ** ''жени:'' 1 898 000 000 (31,2%) * ''65 и повече години:'' 419 100 000 (6,9%) ** ''мъже:'' 184 100 000 (3,0%) ** ''жени:'' 235 000 000 (3,9%) (по данни от [[2000]] г.) ''' [[Естествен прираст]] на населението:''' 1,14% (по данни от [[2004]] г.); 73 милиона на година (200 000 на ден); 1 на 32 000 на ден '''[[Раждаемост]]:''' 22 раждания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 140 милиона на година; 1 на 17 000 на ден '''[[Смъртност]]:''' 9 умирания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 60 милиона на година; 1 на 41 000 на ден '''[[Съотношение между половете]]:''' * ''при раждане:'' 1,05 мъже/жени * ''под 15 години:'' 1,05 мъже/жени * ''15 – 64 години:'' 1,02 мъже/жени * ''65 и повече години:'' 0,78 мъже/жени * ''Общо за населението:'' 1,01 мъже/жени (по данни от [[2000]] г.) '''[[Детска смъртност]]:''' 54 умирания/1000 живи раждания (по данни от [[2000]] г.) '''[[Средна продължителност на живота]]''' * ''общо за населението:'' 64 години * ''мъже:'' 62 години * ''жени:'' 65 години (по данни от [[2000]] г.) '''[[Плодовитост]]:''' 2,8 раждания/жена (по данни от [[2000]] г.) == Държавно управление == [[Файл:UN General Assembly hall.jpg|мини|269x269px|Залата на общото събрание на ООН]] Към 2004 г. на Земята има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента [[Антарктида]]. Събранието на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на [[международно законодателство|международните закони]]. == Представи и описания на Земята == Земята е била персонифицирана като [[божество|богиня]]. (виж [[Гея]] и [[Майка Земя]]). Земята е била описвана и като голям космически кораб с животоподдържаща система, нуждаещ се от поддръжка<ref>{{cite book| first=R. Buckminster| last=Fuller| authorlink=Бъкминстър Фулър| year=1963| title=Operating Manual for Spaceship Earth| edition=First edition| publisher=E.P. Dutton & Co.| location=New York| id=ISBN 0-525-47433-1| url=http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html| accessdate=21 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120423182500/http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html |date=2012-04-23 }}</ref> и с [[биосфера]], която формира един цялостен огромен организъм.<ref>{{cite book| first=Джеймс| last=Ловел| authorlink=Джеймс Ловел| year=1979| title=Gaia: A New Look at Life on Earth| edition=First edition| publisher=Oxford University Press| location=Oxford| id=ISBN 0-19-286030-5}}</ref> (вижте ''[[Космическия кораб Земя]]''). Една снимка на Земята, направена от ''[[Вояджър 1]]'', е вдъхновила [[Карл Сейгън]] да опише Земята като „[[бледа синя точка]]“.<ref name="seti-pbd">{{cite web| author=Staff| url=http://gtrc911.quaker.org/pale_blue_dot.html| title=Pale Blue Dot| publisher=SETI@home| accessdate=[[18 март]] [[2008]]| archive-url=http://web.archive.org/web/20071220203109/http://gtrc911.quaker.org:80/pale_blue_dot.html| archive-date=2007-12-20| архив_дата=2011-08-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110817133916/http://gtrc911.quaker.org/pale_blue_dot.html}}</ref> В [[фантастика|научнофантастичната литература]] Земята често е [[столица]]та или административен център на [[галактика|галактическо]] [[управленско тяло]] (особено ако това тяло е доминирано от [[хуманоид|човекоподобни]], често това са [[федерация|федерации]], по-рядко [[империя|империи]] или [[диктатура|диктаторски режими]]. Типични примери са ''[[Стар Трек: Оригиналният сериал|Стар Трек]]'' и ''[[Вавилон 5]]''. В някои случаи хората на [[бъдеще]]то са забравили от коя планета са дошли първоначално (''[[Бойна звезда Галактика]]'' и ''[[Поредица за Фондацията|поредицата за Фондацията]]''). ''„[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]“'' е „трилогия в пет части“ на [[Дъглас Адамс]], която описва Земята като „[[почти безобидна]]“. == Бъдеще на Земята == Бъдещето на Земята е тясно свързано с това на [[Слънце]]то. Като резултат от натрупването на [[хелий]] в слънчевото ядро, светимостта на Слънцето бавно ще се увеличава. Тя ще се увеличи с около 10% в следващите 1,1 млрд. години и с 40% в следващите 3,5 млрд. години<ref name="sun_future">{{cite journal| author=Sackmann, I.-J.; Boothroyd, A. I.; Kraemer, K. E.| title=Our Sun. III. Present and Future| journal=Astrophysical Journal| year=1993| volume=418| pages=457 – 468| url=http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1993ApJ...418..457S| accessdate=[[18 март]] [[2008]]}}</ref> Заради голямото количество радиация, което достига до повърхността на Земята, ще настъпят промени в климата и вероятно ще изчезнат океаните.<ref>{{cite journal| last=Kasting| first=J.F.| title=Runaway and Moist Greenhouse Atmospheres and the Evolution of Earth and Venus| journal=Icarus| year=1988| volume=74| pages=472 – 494| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1988Icar...74..472K| accessdate=18 март 2008}}</ref> Повишените температури на повърхността ще доведат до ускорение на неорганичния [[Кръговрат на въглерода|кръговрат на CO<sub>2</sub>]] и съответно до редуцирането му до смъртоносни нива за растенията в следващите 500 до 900 млн. години. Даже и Слънцето да останеше стабилно, продължаващото охлаждане на Земята ще доведе до загубата на океаните и атмосферата (заради намаленото ниво на [[вулканизъм]]).<ref>{{cite journal| author=Guillemot, H.; Greffoz, V.| title=Ce que sera la fin du monde| journal=Science et Vie| date=Mars 2002| volume=N° 1014| език=fr}}</ref> След още един милиард години водата на повърхността би изчезнала.<ref>{{cite news| first=Damian| last=Carrington| title=Date set for desert Earth| publisher=BBC News| date=[[21 февруари]], [[2000]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/specials/washington_2000/649913.stm| accessdate=18 март 2008}}</ref> Очаква се Земята да е обитаема поне още 500 млн. години.<ref>{{cite web| first=Robert| last=Britt| url=http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/death_of_earth_000224.html| title=Freeze, Fry or Dry: How Long Has the Earth Got?| date=18 март 2008|archiveurl=http://web.archive.org/web/20000706232832/http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/death_of_earth_000224.html|archivedate=6 юли 2000}}</ref> Слънцето ще се превърне в [[червен гигант]] за около 5 млрд. години. Най-вероятно то ще завладее 90% от сегашното му разстояние от Земята (около 1 [[астрономическа единица|AU]]). [[Орбита на Земята|Орбитата на Земята]] обаче може да се измени с 1,7 AU заради намалялата маса на Слънцето. По последни изследвания и симулации Земята ще бъде разрушена от приливните ефекти от навлизането ѝ в Слънчевата атмосфера.<ref>{{cite news| url=http://space.newscientist.com/article/dn13369-hope-dims-that-earth-will-survive-suns-death.html?feedId=online-news_rss20| title=Hope dims that Earth will survive Sun's death| date=[[22 февруари]], [[2008]]| publisher=NewScientist.com news service| first=Jason| last=Palmer| accessdate=2008-03-18| archivedate=2008-03-17| archive-url=https://web.archive.org/web/20080317001540/http://space.newscientist.com/article/dn13369-hope-dims-that-earth-will-survive-suns-death.html?feedId=online-news_rss20}}</ref> == Вижте също == * '''Икономика:''' [[Световна икономика]] * '''История:''' [[История на света]] * '''Правна система:''' [[Международно право]] * '''Държави''' [[Списък на страните]], [[Списък на страните по площ]] * [[Околосветско пътешествие]] * [[Възраст на Земята]] * [[Геология]] ** [[Земетресение]] ** [[Геологическа скала]] ** [[Тектоника]] * [[Земята във фантастиката]] ** [[Пътешествие до центъра на Земята]] * [[Извънземен живот]] == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Общомедия|Earth|Земята}} {{сродни проекти Уикиречник|земя}} {{сродни проекти край}} * [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/earthfact.html Факти за Земята от NASA] * [https://www.google.com/maps/@36.6233227,-44.9959756,5662076m/data=!3m1!1e3 Google Earth 3D], интерактивна карта * [https://earthobservatory.nasa.gov/ Земна обсерватория – НАСА] * [http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Earth Земята] в [http://solarsystem.nasa.gov Изследване на Слънчевата система (НАСА)] * [http://www.nasa.gov/centers/goddard/earthandsun/earthshape.html Климатични промени изменят формата на Земята – НАСА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090122063915/http://www.nasa.gov/centers/goddard/earthandsun/earthshape.html |date=2009-01-22 }} {{Слънчева система}} {{Местоположение на Земята}} {{Личности на годината на Тайм|76 – 00}} {{Избрана статия|943429|7 май 2007}} [[Категория:Земя| ]] 6xxomq2cpl074lt6qzilt17dgmltnrs 12416261 12415925 2024-11-18T20:30:52Z Randona.bg 249543 Премахнати [[Special:Contributions/84.54.149.102|редакции на 84.54.149.102]] ([[User talk:84.54.149.102|б]].), към версия на Tres Libras 12414231 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Земя}} {{Планета | име = Земя [[Файл:Earth symbol (black).svg|24px|🜨]] | картинка = The Blue Marble (remastered).jpg | картинка_описание = ''[[Синьото топче]]'': Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на [[Аполо 17]] | звезда = [[Слънце]] | епоха = [[J2000]] | голяма_полуос = 149 597 887 [[km]]<br/>(1,00000011 [[Астрономическа единица|AU]]) | орбитална_обиколка = 0,940 [[тера-|T]][[Метър|m]]<br/>(6,283 АЕ) | ексцентрицитет = 0,01671022 | перихелий = 147 098 074 km<br/>(0,9832899 AЕ) | афелий = 152 097 701 km<br/>(1,0167103 AЕ) | звездна_година = 365,25696 [[ден|дни]]<br/>(1,0000191 [[Юлианска година|години]]) | синодичен_период = няма | средна_скорост = 29,783 km/[[секунда|s]] | макс_скорост = 30,287 km/s | мин_скорост = 29,291 km/s | инклинация = 0,00005[[градус (ъгъл)|°]]<br/>(7,25° към екватора на Слънцето) | дължина_възел = 348,73936° | параметър_перихелий = 114,20783° | естествени_спътници = 1 – [[Луна]]<br>(вижте също [[3753 Cruithne]], [[2020 CD3]], [[2020 SO]]) | екв_диаметър = 12 756,270 km | полярен_диаметър = 12 713,500 km | среден_диаметър = 12 745,591 km | сплеснатост = 0,003352861 | екв_обиколка = 40 075,004 km | гео_обиколка = 39 940,638 km | полярна_обиколка = 40 041,455 km | площ = 510 065 284,702 km² | обем = 1,0832×10<sup>12</sup> km³ | маса = 5,9736×10<sup>24</sup> kg | плътност = 5515 [[килограм|kg]]/m³ | екв_гравитация = 9,78 m/s²<ref>{{cite web| url=http://ssd.jpl.nasa.gov/?planet_phys_par| title=Planets and Pluto: Physical Characteristics| publisher=[[НАСА]]| accessdate=24 юли 2013| lang=en}}</ref><br/>(0,997 32 [[земно ускорение|g]]) | втора_косм_скорост = 11,186 km/s | звезден_ден = 0,997258 [[ден|дни]]<br>(23,934 [[час]]а) | скорост_въртене = 1674,38 km/h = 465,11 m/s<br/>(на екватора) | наклон_на_оста = [[градус (ъгъл)|23,439281°]] | ректасцензия = 0° | деклинация = 90° | албедо = 0,367 | температура = мин.: 185 [[келвин|K]]<br>средна: 287 K<br>макс.: 331 K | атм_налягане = 101 [[кило|k]][[Паскал (единица)|Pa]] | въглероден_диоксид = 0,038 % | азот = 78,08 % | аргон = 0,93 % | кислород = 20,94 % | водна_пара = следи | други_име1 = Символ | други_данни1 = [[Файл:Earth symbol (fixed width).svg|24px|🜨]] }} '''Земята''' е третата [[планета]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя е най-голямата от [[земеподобна планета|земеподобните планети]] и единствената, на която според [[съвременна наука|съвременните научни схващания]] има [[живот]]. Земята се е образувала преди около [[Възраст на Земята|4,54 милиарда]] [[година|години]]<ref name="age_earth">{{cite book| first=G.B.| last=Dalrymple| year=1991| title=The Age of the Earth| url=https://archive.org/details/ageofearth00unse| publisher=Stanford University Press| location=California| id=ISBN 0-8047-1569-6}}</ref><ref>{{cite web| last=Newman| first=William L.| date=9 юли 2007| url=http://pubs.usgs.gov/gip/geotime/age.html| title=Age of the Earth| publisher=Publications Services, USGS| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite journal| last=Dalrymple| first=G. Brent| title=The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved| journal=Geological Society, London, Special Publications| year=2001| volume=190| pages=205 – 221| url=http://sp.lyellcollection.org/cgi/content/abstract/190/1/205| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite web| last=Stassen| first=Chris| date=[[10 септември]], [[2005]]| url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-age-of-earth.html| title=The Age of the Earth| publisher=The TalkOrigins Archive| accessdate=20 септември 2007}}</ref> и скоро след това е придобила единствения си [[естествен спътник]] – [[Луна]]та. От всички [[животни|животински]] видове, които са се развили на Земята, единствено [[човек]]ът (''Homo sapiens'') притежава [[разум]]. Думата „земя“ (на [[старобългарски език|старобългарски]] „землꙗ“)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/729/mode/1up |заглавие=Български етимологичен речник, том 1 |достъп_дата=2024-03-07 |архив_дата=2024-03-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240314103450/https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/729/mode/1up }}</ref> идва от [[Праславянски език|праславянската]] дума ''*zemja'' със същото значение, която, на свой ред, произлиза от [[Протоиндоевропейски език|протоиндоевропейската]] *g̑hđem, *g̑hđom – „земя“.<ref>[https://lexicography.online/etymology/vasmer/з/земля Этимологический словарь русского языка, слово „земля“]</ref><ref>{{cite book|authorlink=Boryś W. |title=Słownik etymologiczny języka polskiego |location=Kraków |publisher=Wydawnictwo Literackie |year=2005 |pages=739—740 |isbn=978-83-08-04191-8}}</ref><ref>{{Cite web|title=ЗЕМЛЯ — ЕТИМОЛОГІЯ {{!}} Горох&nbsp;— українські словники|url=https://goroh.pp.ua/Етимологія/земля|website=goroh.pp.ua|accessdate=2022-11-07|language=ua}}</ref> Земята е единствената планета в Слънчевата система, която не е кръстена на римско или гръцко божество. [[Астрономия|Астрономическият]] символ на Земята е [[окръжност]] с [[кръст]], представляващ един [[меридиан]] и [[екватор]]а. Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени [[тектонски плочи]]. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години. Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода.<ref>Другите планети от Слънчевата система са или прекалено горещи, или прекалено студени, за да запазят вода в течно състояние. В миналото е имало течна вода на Марс.<cite>{{cite news| author=Msnbc| title=Rover reveals Mars was once wet enough for life| publisher=NASA| date=[[2 март]], [[2007]]| url=http://www.msnbc.msn.com/id/4202901/| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite><cite>{{cite news| author=Staff| title=Simulations Show Liquid Water Could Exist on Mars| publisher=University of Arkansas| date=[[7 ноември]], [[2005]]| url=http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm| accessdate=[[9 март]] [[2008]]| archivedate=2007-08-07| archive-url=https://web.archive.org/web/20070807082823/http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm}}</cite></ref><ref>Към 2007 г. е открито водно изпарение само на още една планета извън Слънчевата система и тя е [[газов гигант]] <cite>{{cite journal| last=G. Tinetti et al.| title=Water vapour in the atmosphere of a transiting extrasolar planet| journal=Nature| date=юли 2007| volume=448| pages=169 – 171| url=http://www.nature.com/nature/journal/v448/n7150/abs/nature06002.html}}</cite></ref> Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитното поле и твърдо вътрешно ядро. == История == {{Основна|История на Земята}} Според най-разпространената и широко приета теория Земята се е образувала преди четири и половина милиарда години заедно с другите планети от Слънчевата система, която преди това е представлявала газово-прахов облак. Няколко милиона години след формирането си Земята се е сблъскала с една малка [[протопланета]] – [[Тея (планета)|Тея]]. Този гигантски сблъсък е създал [[Луна]]та – единствения естествен спътник на Земята. Отначало гореща и течна, повърхността на Земята постепенно се е охладила. [[Вода]]та най-вероятно е била пренесена от многобройни [[метеорит]]и и [[комета|комети]]. В тази първична водна среда са се зародили органични молекули и [[Едноклетъчно|едноклетъчни организми]]. В течение на повече от три милиарда години животът се е развивал бавно, но неудържимо, променяйки земната среда. Фотосинтезиращите живи същества са обогатили [[атмосфера]]та с [[кислород]] и са се появили [[Многоклетъчно|многоклетъчни организми]]. След възникването на [[гръбначни]]те организми бързо се развиват [[риби]], а от тях – първите [[земноводни]], които се прехвърлят и на сушата. От тези първи организми, дишащи въздух, са се развили [[влечуги]]те, някои от които, известни под името [[динозаври]], са достигнали гигантски размери. Динозаврите са владели планетата стотици милиони години. През това време са се развили първите [[бозайници]]. Сблъсък на Земята с голям астероид е станал причина за масовото измиране на динозаврите. Бозайниците са се оказали по-добре приспособени към новите условия и сега са господстващият клас животни. Няколко десетки милиона години след изчезването на динозаврите, измежду бозайниците в Африка се е появил разредът [[Примати]]. От тях преди няколко десетки хиляди години са възникнали [[човекоподобни]]те и нашият вид – [[човек]]ът (''Homo sapiens''). == Физически характеристики == {{Основна|Геология}} === Форма === ''Формата на Земята'' се нарича ''[[геоид]]'' – геометрично тяло, подобно на [[кълбо]], но не математически точно, тъй като Земята е леко сплескана откъм полюсите и [[плътност]]та и не е равномерно разпределена. Геоидът е дефиниран по специфичен начин – ограждащата го повърхнина във всяка своя точка трябва да бъде перпендикулярна на посоката на [[Гравитация|земното привличане]] там. Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети от земен тип по отношение на размер и маса. От тези четири планети ([[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], Земята и [[Марс (планета)|Марс]]), Земята има най-висока плътност, най-висока [[гравитация]] по повърхността, най-силно [[магнитно поле]], и най-бързо въртене. Тя е планета с активни тектонични плочи. Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 km по-голям от този на полюсите.<ref name="ngdc2006">{{cite web| author=Sandwell, D. T.; Smith, W. H. F.| date=26 юли 2006| url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML| title=Exploring the Ocean Basins with Satellite Altimeter Data| publisher=NOAA/NGDC| accessdate=[[9 март]] [[2008]]|archive-url = http://web.archive.org/web/20051222172420/http://www.ngdc.noaa.gov:80/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML |archive-date = 2005-12-22}}</ref> Средният диаметър на планетата е около 12 742 km, което е около 40 000 km/[[Пи|π]], като [[метър]]ът като мерна единица първоначално е дефиниран като 1/10 000 000 от разстоянието от [[Екватор]]а до [[Северен полюс|Северния полюс]] през [[Париж]], [[Франция]]. Най-големите точки с отклонения на повърхността на Земята са връх [[Еверест]] (8848 m над морското равнище) и [[Марианска падина|Марианската падина]] (11 022 m под [[морско равнище|морското равнище]]). Поради издуването на Земята към екватора, най-отдалечената от центъра на Земята точка е всъщност връх [[Чимборасо]] в [[Еквадор]] (6384,4 km). === Структура === {{Вижте също|Земно ускорение}} Взета като цяло, Земята по маса се състои от: {|class="wikitable" |+Съдържание на [[химичен елемент|химични елементи]] в Земята, [[процент|%]] |-style="text-align:center;background:#E6E6FA;" ||Химичен елемент || % ||Химичен елемент || % |- | [[желязо]] || style="text-align:right;"| 32,4||[[алуминий]] || style="text-align:right;"| 1,5 |- | [[кислород]]|| style="text-align:right;"| 28,2|| [[сяра]]|| style="text-align:right;"| 0,7 |- | [[силиций]]|| style="text-align:right;"| 17,2|| [[натрий]]|| style="text-align:right;"| 0,25 |- | [[магнезий]]|| style="text-align:right;"| 15,9|| [[Титан (елемент)|титан]]|| style="text-align:right;"| 0,071 |- | [[никел]]|| style="text-align:right;"| 1,6|| [[калий]]|| style="text-align:right;"| 0,019 |- | [[калций]]|| style="text-align:right;"| 1,6|| други елементи|| style="text-align:right;"| 3,53 |} === Вътрешност === {{основна|Вътрешен строеж на Земята}} Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 [[келвин|K]]. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането ѝ. След това допълнителна топлина се отделя чрез [[радиация|радиоактивното]] разпадане на елементи като [[уран (елемент)|уран]], [[торий]] и [[калий]]. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността ѝ, е едва 1/20 000 от енергията, получена от Слънцето. Кората е отделена от мантията от [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]]; дебелината на кората варира от 6 km под океаните, до 30 – 50 km под континентите.<ref>{{cite book| first=Toshiro| last=Tanimoto| editor=Thomas J. Ahrens| year=1995| title=Crustal Structure of the Earth| booktitle=Global Earth Physics: A Handbook of Physical Constants| publisher=American Geophysical Union| location=Washington, DC| id=ISBN 0-87590-851-9| url=http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| format=PDF| accessdate=2007| archive-url=http://web.archive.org/web/20030410215144/http://www.agu.org:80/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| archive-date=2003-04-10}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061016194153/http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf |date=2006-10-16 }}</ref> Слоевете, изграждащи Земята в дълбочина, са следните<ref>{{cite journal| last=Jordan| first=T. H.| title=Structural Geology of the Earth's Interior| journal=Proceedings National Academy of Science| year=1979| volume=76| issue=9| pages=4192 – 4200| url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539| accessdate=24 март 2007| archive-date=2020-05-29| archive-url=https://web.archive.org/web/20200529023842/http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539}}</ref><ref>{{cite web| last=Robertson| first=Eugene C.| date=[[26 юли]], [[2001]]| url=http://pubs.usgs.gov/gip/interior/| title=The Interior of the Earth| publisher=USGS| accessdate=24 март 2007}}</ref>: {| class="wikitable" !Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span> !style="vertical-align:center"|Слой !Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span> !style="vertical-align:center"|Подслой !Плътност,<br><span style="font-size:smaller">g/cm³</span> |- |style="text-align:center"; rowspan=3|0 – 60 |rowspan=3|[[Литосфера]]<br>(''варира между 5 и 200 km'') |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|0 – 35 |[[Земна кора]]<br>(''варира между 5 и 70 km'') |style="text-align:center"| 2,2 – 2,9 |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|35 – 60 |Горна част на мантията |style="text-align:center"| 3,4 – 4,4 |- |style="text-align:center"; rowspan=2|35 – 2890 |rowspan=2|[[Земна мантия|Мантия]] |style="text-align:center"|35 – 2890 |[[Земна мантия|Мантия]] |style="text-align:center" rowspan=2| 3,4 – 5,6 |- style="background:#FEFEFE" |style="text-align:center"|100 – 700 |... [[Астеносфера]] |- |style="text-align:center" rowspan=2|2890 – 6378 |style="text-align:left" rowspan=2|[[Земно ядро|Ядро]] |style="text-align:center"|2890 – 5100 |[[Вътрешен строеж на Земята|Външно ядро]] |style="text-align:center"| 9,9 – 12,2 |- |style="text-align:center"|5100 – 6378 |[[Вътрешен строеж на Земята|Вътрешно ядро]] |style="text-align:center"| 12,8 – 13,1 |} === Ядро === Средната [[плътност]] на Земята е 5515 [[kg]]/[[метър|m]]³, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е около 3000 kg/m³, което сочи, че вътрешността е богата на тежки елементи. Непосредствено след формирането си преди около 4,54 млрд. години Земята е била почти изцяло разтопена, и в резултат на това под действието на гравитацията тежките елементи са потънали към центъра, докато по-леките са „изплували“ на повърхността. (Виж [[планетна диференциация]]). В резултат на това ядрото се състои почти изцяло от [[желязо]] (80%), [[никел]] и [[силиций]]. Други тежки елементи като [[олово]] и [[уран (елемент)|уран]] са или твърде редки, или имат тенденцията да се свързват химически с леки елементи и по този начин да останат в кората. Ядрото е разделено на две части – твърдо вътрешно ядро с [[радиус]] около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен [[кристал]]. Външното ядро се състои от течно желязо и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с [[Кориолисова сила|ефекта на Кориолис]] пораждат [[магнитно поле|магнитното поле]] на Земята чрез процес, известен като [[теория на динамото]]. Вътрешното ядро е твърде горещо, за да задържа постоянно магнитно поле (Виж [[Температура на Кюри]]), но вероятно стабилизира магнитното поле на външното ядро. По последни данни вътрешното ядро на Земята се върти малко по-бързо от останалата част на планетата – с около 2° за [[година]].<ref>Discovering the Essential Universe (Второ издание) от Neil F. Comins (2001), p. 82</ref> [[Файл:Earth-crust-cutaway-bulgarian.svg|мини|300px|ляво| Разрез на Земята от ядрото до екзосферата. Пропорциите не са действителни]] === Мантия === {{Основна|Земна мантия}} [[Земна мантия|Земната мантия]] достига до 2890 km дълбочина, което я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. [[Налягане]]то в най-дълбоките ѝ части е около 1,4 милиона [[атмосферно налягане|атмосфери]] (140 G[[Паскал (единица)|Pa]]). Тя се състои главно от силикатни скали, относително богати на елементи като желязо и магнезий, в сравнение със земната кора. Макар че мантията е твърда, високите температури в нея правят силикатите достатъчно деформируеми, за да [[Пълзене|пълзят]] в рамките на продължителни периоди от време. [[Конвекция]]та в мантията се проявява на повърхността чрез движенията на [[Тектоника на плочите|тектоничните плочи]]. [[Температура на топене|Температурата на топене]] и [[вискозитет]]ът на веществата зависят от налягането, на което са подложени. Тъй като налягането в мантията нараства в дълбочина, по-ниските части пълзят по-лесно от по-горните пластове, като за това принос имат и разликите по дълбочина в химичния състав. [[Вискозитет]]ът на мантията варира между 10<sup>21</sup> и 10<sup>24</sup> Pa.s, в зависимост от дълбочината. === Кора === {{Основна|Земна кора}} Кората е дебела от 6 до 80 km. Най-тънките ѝ части са [[океанска кора]], която се състои от гъсти желязно-магнезиеви [[силикати]]. [[Континентална кора|Континенталната кора]] е по-дебела, по-лека е от океанската и е съставена от [[натрий|натриеви]], [[калий|калиеви]] и [[алуминий|алуминиеви]] силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни – ефект, известен под името [[граница на Мохоровичич]]. Смята се, че най-общо причината за ефекта е промяната на химичния състав на скалите. Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством [[вулкан]]и и разломи по дъното на океаните, като става част от кората. По-голямата ѝ част е по-млада от 100 млн. години, но най-старите ѝ части са на 4,4 млрд. години.<ref>{{икона|en}} [http://spaceflightnow.com/news/n0101/14earthwater/ Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet], посетен на 22.04.2007 г.</ref> === Биосфера === {{Основна|Биосфера}} [[Файл:Biosphere CZCS NDVI.jpg|мини|Карта на биосферата- гори и водно обитание|341x341пкс]] Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има [[живот]]. Живите организми на Земята образуват [[биосфера]]та, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите [[организъм|организми]] преди около 3,5 млрд. години. Биосферата е разделена на [[биом]]и ([[екосистема|екосистеми]]), съставени от сродни [[растения]] и [[животни]]. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по [[географска ширина]]. Биомите на [[Арктика]] и [[Антарктика]] като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до [[екватор]]а.<ref>{{cite journal| last=Hillebrand| first=Helmut| title=On the Generality of the Latitudinal Gradient| journal=American Naturalist| year=2004| volume=163| issue=2| pages=192 – 211}}</ref> === Атмосфера === {{Основна|Земна атмосфера}} Земята има сравнително гъста [[атмосфера на Земята|атмосфера]], съставена от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и примеси от други газове като например [[въглероден диоксид]] и [[вода|водна пара]]. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и [[Слънце]]то. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси. Височината, на която се намират атмосферните слоеве [[тропосфера]], [[стратосфера]], [[мезосфера]], [[термосфера]] и [[екзосфера]], варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 5,1×10<sup>18</sup> kg или около 0,9 милионни части от общата маса на Земята. === Хидросфера === {{Основна|Хидросфера}} [[Файл:Atmosphere-Biosphere-Hydrosphere-Lithosphere.png|мини|Съставни елементи на планетата. |242x242пкс]] Земята е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], на която има [[вода]] в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).<ref>{{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Library/Water/ The Water Cycle], посетен на 22.04.2007 г.</ref> Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.<ref>{{cite web| author=Igor A. Shiklomanov ''et al''| year=1999| url=http://espejo.unesco.org.uy/| title=World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO| publisher=State Hydrological Institute, St. Petersburg| accessdate=8 октомври 2006| архив_дата=2006-08-08| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20060808204116/http://espejo.unesco.org.uy/}}</ref> На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири [[океан]]а и седем [[континент]]а. Земната [[орбита]], [[вулкан]]ичната дейност, [[гравитация]], [[парников ефект]], [[магнитно поле]] и богата на [[кислород]] [[атмосфера]] заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на земната повърхност. Земята се намира на такова разстояние от Слънцето, че при отсъствието на естествен парников ефект (създаван главно от водни пари и въглероден диоксид), температурата на повърхността на планетата би била под 0&nbsp;°C и всичката вода би замръзнала. [[Палеонтология|Палеонтологични]] доказателства сочат, че преди милиарди години е имало период, в който естественият парников ефект на Земята е бил нарушен и океаните са били напълно замръзнали за период от 10 до 100 млн. години. На други планети, като [[Венера (планета)|Венера]] например, водните пари в атмосферата са разрушени от слънчевата [[ултравиолетова радиация]], поради което [[водород]]ът е постоянно [[йон]]изиран и отнасян в междупланетното пространство от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Този ефект е бавен, но необратим, и с негова помощ учените обясняват липсата на вода на Венера. При отсъствието на водород кислородът реагира с повърхностния материал на планетата. Високо в земната стратосфера тънкият слой [[озон]] поглъща почти изцяло ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето, като по този начин значително намалява йонизиращия ефект на радиацията върху водните пари. Озонът може да бъде получен само при наличието на свободен кислород в атмосферата и следователно е зависим от [[биосфера]]та. [[Земно магнитно поле|Магнитното поле]] на Земята също помага, като блокира голяма част от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]] (Виж [[йоносфера]]). [[Вулкан]]ичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата.<ref>{{cite web| last=Mullen| first=Leslie| date=11 юни 2002| url=http://www.astrobio.net/news/article223.html| title=Salt of the Early Earth| publisher=NASA Astrobiology Magazine| accessdate=14 март 2007}}</ref> Земната [[тектоника]] позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като [[варовик]]. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×10<sup>21</sup> kg или 0,023% от общата маса на Земята. === Магнитно поле === {{основна|Земно магнитно поле}} [[Файл:Dynamo Theory - Outer core convection and magnetic field generation.svg|мини|Земното магнитно поле генерирано в ядрото|242x242px]] Земното магнитно поле има приблизително формата на магнитен [[дипол]], като магнитните полюси се намират сравнително близо до географските полюси на планетата. Според съвременната теория магнитното поле се създава от външната част на разтопеното ядро, където поради топлината и въртенето на планетата се образуват спирални потоци от разтопени метали, които генерират електрически токове. Тези движения на материя в ядрото са хаотични и периодично се подреждат. Това поражда обръщане на земното магнитно поле през неравни интервали от време. Последното обръщане на полюсите на магнитното поле се е случило преди около 700 000 години.<ref>{{cite web| last=Fitzpatrick| first=Richard| date=[[16 февруари]], [[2006]]| url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/plasma/lectures/node69.html| title=MHD dynamo theory| publisher=NASA WMAP| accessdate=27 февруари 2007}}</ref><ref name="campbelwh">{{cite book| last=Campbell| first=Wallace Hall| title=Introduction to Geomagnetic Fields| publisher=Cambridge University Press| date=2003| location=New York| pages=p. 57| isbn=0521822068}}</ref> Учените успешно пресъздават процеса, който образува земното магнитно поле в лаборатория.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.wisc.edu/madison-dynamo-project-seeks-to-recreate-earths-magnetic-field-in-the-laboratory/|заглавие=Учени пресъздават земното маагнитно поле|автор=Тери Девит|труд=Madison Dynamo|архив_дата=19 октомври 1999 г.}}</ref> Полето създава [[магнитосфера]], която отклонява частиците на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира [[радиационен пояс на Ван Алън|радиационния пояс на Ван Алън]]. Когато [[плазма]] навлезе в земната атмосфера, над поясите се образува [[полярно сияние|полярното сияние]].<ref>{{cite web| last=Stern| first=David P.| date=8 юли 2005| url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html| title=Изследване на земната магнитосфера| publisher=NASA| accessdate=[[21 март]] [[2007]]| архив_дата=2013-02-14| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130214033726/http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html}}</ref> == Земята в Слънчевата система == [[Файл:Earth-moon.jpg|мини|242x242px|Изглед на Земята от лунна орбита]] На Земята са необходими 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]] и 4,09 [[секунда|секунди]] (или един [[звезден ден]]), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през [[Северен полюс|Северния]] и [[Южен полюс|Южния полюс]]. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без [[метеор]]ите и изкуствените [[спътник|спътници]]) се премества с 15° на [[запад]] всеки час или приблизително с един видим диаметър на [[Слънце]]то или [[Луна]]та на всеки две минути. Земната орбита е [[елипса|елиптична]] с [[ексцентрицитет]] 0,016710219 и голяма полуос 149 597 887,5 km. Средната скорост на движение около Слънцето е 29,765 km/s, като варира между 30,27 km/s (в перигея) до 29,27 km/s (в апогея).<ref>[http://slovari.yandex.ru/art.xml?art=bse/00027/64900.htm Планета Земля]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} в [[Большая советская энциклопедия|Большой советской энциклопедии]]</ref> С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой диаметър, за приблизително 7 минути. Една пълна обиколка земята извършва за 365,2564 дни (една [[слънчева година]]). Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1° на [[изток]] за един ден. Земята прави една обиколка около оста си за 0,447 km/s (~1600 km/h), измерено на екватора. С приближаването към полюсите скоростта респективно намалява до нула. Ако условно разделим [[Слънчева система|Слънчевата система]] на „горна“ и „долна“ част, от които съответно са видими земният Северен или Южен полюс, и следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре“, то движението на Земята (и всички останали планети, както и въртенето на всички планети, включително Слънцето, но без [[Венера (планета)|Венера]]) е по посока обратна на часовниковата стрелка. Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5°. Този факт е главната причина за наличието на [[сезон]]и, тъй като Северното и Южното [[Полукълба на Земята|полукълбо]] получават различно количество [[Слънчева енергия]] в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо, отколкото разстоянието през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо. Оста на въртене на Земята е подложена на [[прецесия]] с период от 25 800 години и [[нутация]] с период от 18,6 години. Тези движения са породени от сфероидната форма на Земята и ефектите, които оказват Слънцето и Луната. === Наблюдение от космоса === Земята е фотографирана от [[Вселена|космоса]] за първи път през [[1959]] г. от [[Explorer 6]].<ref>{{cite web| author=Staff| date=октомври 1998| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf| format=PDF| title=Explorers: Searching the Universe Forty Years Later| publisher=NASA/Goddard| accessdate=5 март 2007| архив_дата=2011-09-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110917174936/http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf}}</ref> През [[1961]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажът на [[Аполо 8]] е първият, който наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през [[1968]] г. През [[1972]] г. екипажът на [[Аполо 17]] прави известната фотография „[[Синьото топче]]“ на планетата Земя (виж [[#top|началото на страницата]]). [[Файл:Earth and Moon from Mars PIA04531.jpg|242x242px|мини|Земята и Луната от Марс, снимка от [[Марс глобъл сървейър]].]] === Естествени спътници === {{основна|Луна}} Земята има един сравнително голям [[естествен спътник]] – [[Луна]]та, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток. Тя се отдалечава от Земята със скорост 4 cm на година. {| class="wikitable" |- !style="background:#efefef"|Име !style="background:#efefef"|Диаметър (km) !style="background:#efefef"|Маса (kg) !style="background:#efefef"|[[Голяма полуос]] (km) !style="background:#efefef"|Орбитален период |- |[[Луна]] | style="text-align:center;"|3474,8 |7,349×10<sup>22</sup> | style="text-align:center;"|384 400 |27 дни, 7 часа, 43,7 минути |} Лунната гравитация е причината за [[прилив]]ите на Земята. Луната винаги показва една и съща страна по посока на Земята, но с различни осветени части. Луната вероятно е повлияла благоприятно върху факторите за развитието на [[живот]]а на Земята. Тя стабилизира земната ос и някои учени считат, че без нея наклонът ѝ би се изменял [[хаос|хаотично]] като този на [[Марс (планета)|Марс]]. В случай че земната ос стане [[успоредност|успоредна]] на [[еклиптика]]та, то земният климат би се променил значително и най-вероятно би станал твърде неблагосклонен. Някои учени-[[планетология|планетолози]] считат, че този ефект би довел до изчезването на голям брой видове висши [[животни]] и [[растения]]. [[Луна]]та има почти същия [[ъглов диаметър]] като този на [[Слънце]]то поради факта, че тя е 400 пъти по-малка и се намира 400 пъти по-близо до Земята, отколкото Слънцето. Този факт позволява на Луната да [[Лунно затъмнение|затъмни]] Слънцето изцяло над определена част от повърхността на Земята. За сравнение, тази диаграма представя разстоянието между Земята и Луната и техните относителни размери: [[Файл:Earth-Moon.jpg|мини|център|600px|Земята, [[Луна]]та и разстоянието между тях]] Известни са няколко [[Коорбитални спътници|коорбитални спътника]] на Земята (спътници на Слънцето, с орбити свързани със земната) – [[астероид]]ите [[3753 Круитни]], (54509) 2000 PH<sub>5</sub>, (85770) 1998 UP<sub>1</sub> и 2002 AA<sub>29</sub>.<ref>{{cite news| first=David| last=Whitehouse| title=Earth's little brother found| publisher=BBC News| date=[[21 октомври]], [[2002]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/2347663.stm| accessdate= 31 март 2007}}</ref> == География == {{основна|География}} [[Файл:Physical world.jpg|мини|342x342px|Физическа карта на Земята]] Повърхността на Земята ([[1 E14 m2|510,073 млн.]] km²) главно се разделя на [[континент]]и, [[океан]]и. 70,8% от нея (361,132 млн. km²) е вода, а 29,2% (148,94 млн. km²) – суша. Бреговите линии са 356 000 km. [[Континентален шелф|Континенталният шелф]] е с дълбочина между 140 до 550 m и ширина между 0 и 150 km. === Екстремални точки (спрямо [[морско равнище|морското равнище]]) === * Най-ниска точка на повърхността: [[Мъртво море]] [[1 E2 m|−392]] m * Най-голяма дълбочина: [[Марианска падина]] в [[Тихи океан|Тихия океан]] [[1 E4 m|−11 022]] m * Най-висока точка: [[Еверест]] [[1 E3 m|8848]] m === Природни и климатични пояси === {{основна|Климат}} [[Файл:Köppen-vereinfacht.svg|мини|342x342px|Климатична карта]] Земята се разделя на седем вида биологични и [[климатични пояси]]. По-общо земният климат са характерни две обширни [[полярен климат|полярни]] зони, разделени от две сравнително тесни [[умерен климат|умерени]] зони, две [[тропичен климат|тропични]] зони и една широка [[екваториален климат|екваториална]] зона. [[Валеж]]ите варират в широки граници – от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 km от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с [[лед]], а около една пета от [[суша]]та е [[пустиня]]. == Природа == === Природни ресурси === {{основна|Природни ресурси}} * Земната кора съдържа голямо количество залежи на изкопаеми горива като [[Каменни въглища|въглища]] и [[нефт]], [[природен газ]] и [[метан]]. Човечеството използва тези ресурси за производство на [[енергия]] и като суровина за разнообразни химични продукти. * Метални руди: те са се формирали под въздействието на [[ерозия]]та и тектоничната активност на Земята. * Земната [[биосфера]] произвежда много биологични продукти като [[храна]], [[дървета]], [[лекарство|лекарствени средства]], кислород, а също така рециклира много органични отпадъци. Някои от природните ресурси като [[изкопаеми горива|изкопаемите горива]] не могат да бъдат възстановени бързо по естествен път и поради това се наричат [[невъзобновими ресурси|невъзобновяеми]]. Експлоатацията на невъзобновяемите ресурси от [[човек|човешката]] [[цивилизация]] е плод на ожесточени дискусии между [[природозащитник|природозащитници]] и [[технократ]]и. === Използване на сушата от човека === {| class="wikitable" |- !Използване на земята !В проценти |- | ''Годна за култивация земя:'' ||style="text-align:right"| 13,13% |- | ''Постоянни насаждения:'' ||style="text-align:right"| 4,71% |- | ''Пасища:'' ||style="text-align:right"| 26% |- | ''Гори:'' ||style="text-align:right"| 32% |- | ''Населени места:'' ||style="text-align:right"| 1,5% |- | ''Други:'' ||style="text-align:right"| 30% |} '''Земя снабдена с напоителни съоръжения:''' 2 481 250 km<sup>2</sup> (по данни от [[1993]] г.) === Естествени бедствия === Обширни площи на Земята са подложени на природни бедствия като [[циклон|тропически циклони]] и [[антициклон]]и, [[ураган]]и (в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]) или [[тайфун]]и (в [[Тихи океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]. Много населени места са също подложени на опасности от [[земетресение|земетресения]], [[свлачище|свлачища]], [[вулкан]]ични изригвания, [[торнадо]]та, пропадания на земна маса, [[наводнение|наводнения]] или [[засушаване|засушавания]]. Много области и територии са обект на [[замърсяване]] на въздуха и водата от антропогенната дейност на човека, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], загуба на естествената растителност (в резултат от занемаряване на земята, застрояване и [[урбанизация|урбанизиране]]), [[измиране|намаляване]] на [[вид (биология)|видовото]] разнообразие, [[ерозия]] и изчерване на [[почва|почвите]]. В съвременната климатология се приема, че хората са причината и за [[глобално затопляне|глобалното затопляне]], вследствие на емисиите [[въглероден диоксид]]. Това води до промени, като топенето на [[ледник|ледниците]] и [[снежна покривка|снежните покривки]], екстремално повишение на температурите, чувствителни промени в състоянието на водите и глобално повишение на нивото на водата.<ref>{{cite web| author=Staff| date=[[2 февруари]], [[2007]]| url=http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change| title=Evidence is now ‘unequivocal’ that humans are causing global warming – UN report| publisher=United Nations| accessdate=18 март 2008|archive-url = http://web.archive.org/web/20070219142819/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change |archive-date = 2007-02-19}}</ref> === Проблеми на антропогенния фактор === В много области на Земята са наблюдава [[пренаселване]], индустриални аварии, които водят до [[замърсяване]] на околната среда, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], токсични отпадъци, загуба на растителност заради пасища, [[обезлесяване]], [[запустяване]], загуба на естествени животински и растителни видове, влошаване на плодородието на [[почва|почвите]] или тяхната пълна или частична [[ерозия]]. В дългосрочен план [[климат]]ът на Земята е подложен на [[глобално затопляне]] поради изпускането на [[парников ефект|парникови газове]] като [[въглероден диоксид]] вследствие на [[промишленост|индустриалната]] активност на човечеството. Друг вид газове като [[фреон]]ите са причинители на частичното разрушаване на [[Озонов слой|озоновия слой]] на атмосферата над [[Арктика]] и [[Антарктика]]. == Човешко население == {{основна|Социално-икономическа география|Население на Земята}} [[Файл:Earth's City Lights by DMSP, 1994-1995 (large).jpg|333px|мини|Земята през нощта – мозайка от сателитни снимки, заснети между [[октомври]] 1994 г. и [[март]] 1995 г.]] Населението на Земята надхвърля 7 млрд. жители на 31 октомври 2011 г.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html|title=Various '7 billionth' babies celebrated worldwide|accessdate=6 октомври 2012|archive-url = http://web.archive.org/web/20111229234522/http://news.yahoo.com:80/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html |archive-date = 2011-12-29}}</ref> Прогнозите сочат, че населението на Земята ще достигне 9,2 млрд. през 2050 г.<ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm| title=World Population Prospects: The 2006 Revision| publisher=United Nations| accessdate=7 март 2007|archive-url = http://web.archive.org/web/20070317014152/http://www.un.org:80/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm |archive-date = 2007-03-17}}</ref> По-голяма част от населението ще се увеличи в развиващите се държави. Гъстотата в различните региони по света варира, но голяма част е концентрирана в Азия. През 2020 г. се очаква 60% от хората да живеят в градовете.<ref>{{cite web| author=Staff| year=2007| url=http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx| title=Human Population: Fundamentals of Growth: Growth| publisher=Population Reference Bureau| accessdate=31 март 2007| архив_дата=2013-04-26| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130426050056/http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx}}</ref> Изчислено е, че само 1/8 от територията на Земята е подходяща за живот, 3/4 е заета от световния океан, а половината от сушата е [[пустиня]]<ref>{{cite journal| author=Peel, M. C.; Finlayson, B. L.; McMahon, T. A.| title=Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification| journal=Hydrology and Earth System Sciences Discussions| year=2007| volume=4| pages=439 – 473| url=http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439| accessdate=31 март 2007| archivedate=2008-01-25| archive-url=https://web.archive.org/web/20080125061921/http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439}}</ref><ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml| title=Themes & Issues| publisher=Secretariat of the Convention on Biological Diversity| accessdate=29 март 2007| архив_дата=2007-04-07| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070407011249/http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml}}</ref> или друг вид суша, която не е подходяща за живеене. Най-северното селище в света е [[Алерт]], [[остров]] [[Елсмер]] в [[Канада]],<ref>{{cite web| author=Staff| date=15 август 2006| url=http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp| title=Canadian Forces Station (CFS) Alert| publisher=Information Management Group| accessdate=31 март 2007| архив_дата=2007-06-09| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070609135729/http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp}}</ref> а най-южното – [[База Амундсен-Скот|базата Амундсен-Скот]] на Южния полюс. Първият човек, летял в орбита около Земята, е [[Юрий Гагарин]] (на 12 април 1961 г.).<ref name=kuhn2006>{{cite book|first1=Betsy|last1=Kuhn|year=2006|title=The race for space: the United States and the Soviet Union compete for the new frontier| page=34| publisher=Twenty-First Century Books| isbn=0-8225-5984-6}}</ref> Общо 487 души за излизали извън земната атмосфера към 30 юли 2010 г., от които [[Списък на лунни астронавти|дванадесет]] са стъпили на Луната.<ref name=ellis2004>{{cite book| first1=Lee| last1=Ellis| year=2004| title=Who's who of NASA Astronauts|publisher=Americana Group Publishing| isbn=0-9667961-4-4}}</ref><ref name=shayler_vis2005>{{cite book| first1=David|last1=Shayler| first2=Bert| last2=Vis| year=2005| title=Russia's Cosmonauts: Inside the Yuri Gagarin Training Center| publisher=Birkhäuser| isbn=0-387-21894-7}}</ref><ref name=wade2008>{{cite web| last1=Wade| first1=Mark| date=30 юни 2008| url=http://www.astronautix.com/articles/aststics.htm|accessdate=23 декември 2008| title=Astronaut Statistics|publisher=Encyclopedia Astronautica}}</ref> [[Международната космическа станция]] е единствената конструкция, която приютява хора в космоса. Екипажът на станцията е съставен от 6 члена и се сменя на всеки шест месеца.<ref name=nasa_rg_iss2007>{{cite web| date=16 януари 2007| url=http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html| title=Reference Guide to the International Space Station| publisher=NASA| accessdate=6 октомври 2012| архив_дата=2009-01-19| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090119175052/http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html}}</ref> Хора са се отделечавали максимално на 400 171 km от Земята по време на мисията [[Аполо 13]] през 1970 г.<ref name=cramb2007>{{cite news|first1=Auslan| last1=Cramb| publisher=Telegraph| title=Nasa's Discovery extends space station| date=28 октомври 2007| url=http://www.telegraph.co.uk/earth/earthnews/3311903/Nasas-Discovery-extends-space-station.html| accessdate=6 октомври 2012}}</ref> '''Възрастова структура на населението на Земята:''' * ''0 – 14 години:'' 1 819 000 000 (29,9%) ** ''мъже:'' 932 800 000 (15,4%) ** ''жени:'' 886 000 000 (14,6%) * ''15 – 64 години:'' 3 841 000 000 (63,2%) ** ''мъже:'' 1 942 000 000 (32,0%) ** ''жени:'' 1 898 000 000 (31,2%) * ''65 и повече години:'' 419 100 000 (6,9%) ** ''мъже:'' 184 100 000 (3,0%) ** ''жени:'' 235 000 000 (3,9%) (по данни от [[2000]] г.) ''' [[Естествен прираст]] на населението:''' 1,14% (по данни от [[2004]] г.); 73 милиона на година (200 000 на ден); 1 на 32 000 на ден '''[[Раждаемост]]:''' 22 раждания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 140 милиона на година; 1 на 17 000 на ден '''[[Смъртност]]:''' 9 умирания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 60 милиона на година; 1 на 41 000 на ден '''[[Съотношение между половете]]:''' * ''при раждане:'' 1,05 мъже/жени * ''под 15 години:'' 1,05 мъже/жени * ''15 – 64 години:'' 1,02 мъже/жени * ''65 и повече години:'' 0,78 мъже/жени * ''Общо за населението:'' 1,01 мъже/жени (по данни от [[2000]] г.) '''[[Детска смъртност]]:''' 54 умирания/1000 живи раждания (по данни от [[2000]] г.) '''[[Средна продължителност на живота]]''' * ''общо за населението:'' 64 години * ''мъже:'' 62 години * ''жени:'' 65 години (по данни от [[2000]] г.) '''[[Плодовитост]]:''' 2,8 раждания/жена (по данни от [[2000]] г.) == Държавно управление == [[Файл:UN General Assembly hall.jpg|мини|269x269px|Залата на общото събрание на ООН]] Към 2004 г. на Земята има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента [[Антарктида]]. Събранието на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на [[международно законодателство|международните закони]]. == Представи и описания на Земята == Земята е била персонифицирана като [[божество|богиня]]. (виж [[Гея]] и [[Майка Земя]]). Земята е била описвана и като голям космически кораб с животоподдържаща система, нуждаещ се от поддръжка<ref>{{cite book| first=R. Buckminster| last=Fuller| authorlink=Бъкминстър Фулър| year=1963| title=Operating Manual for Spaceship Earth| edition=First edition| publisher=E.P. Dutton & Co.| location=New York| id=ISBN 0-525-47433-1| url=http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html| accessdate=21 април 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120423182500/http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html |date=2012-04-23 }}</ref> и с [[биосфера]], която формира един цялостен огромен организъм.<ref>{{cite book| first=Джеймс| last=Ловел| authorlink=Джеймс Ловел| year=1979| title=Gaia: A New Look at Life on Earth| edition=First edition| publisher=Oxford University Press| location=Oxford| id=ISBN 0-19-286030-5}}</ref> (вижте ''[[Космическия кораб Земя]]''). Една снимка на Земята, направена от ''[[Вояджър 1]]'', е вдъхновила [[Карл Сейгън]] да опише Земята като „[[бледа синя точка]]“.<ref name="seti-pbd">{{cite web| author=Staff| url=http://gtrc911.quaker.org/pale_blue_dot.html| title=Pale Blue Dot| publisher=SETI@home| accessdate=[[18 март]] [[2008]]| archive-url=http://web.archive.org/web/20071220203109/http://gtrc911.quaker.org:80/pale_blue_dot.html| archive-date=2007-12-20| архив_дата=2011-08-17| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110817133916/http://gtrc911.quaker.org/pale_blue_dot.html}}</ref> В [[фантастика|научнофантастичната литература]] Земята често е [[столица]]та или административен център на [[галактика|галактическо]] [[управленско тяло]] (особено ако това тяло е доминирано от [[хуманоид|човекоподобни]], често това са [[федерация|федерации]], по-рядко [[империя|империи]] или [[диктатура|диктаторски режими]]. Типични примери са ''[[Стар Трек: Оригиналният сериал|Стар Трек]]'' и ''[[Вавилон 5]]''. В някои случаи хората на [[бъдеще]]то са забравили от коя планета са дошли първоначално (''[[Бойна звезда Галактика]]'' и ''[[Поредица за Фондацията|поредицата за Фондацията]]''). ''„[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]“'' е „трилогия в пет части“ на [[Дъглас Адамс]], която описва Земята като „[[почти безобидна]]“. == Бъдеще на Земята == Бъдещето на Земята е тясно свързано с това на [[Слънце]]то. Като резултат от натрупването на [[хелий]] в слънчевото ядро, светимостта на Слънцето бавно ще се увеличава. Тя ще се увеличи с около 10% в следващите 1,1 млрд. години и с 40% в следващите 3,5 млрд. години<ref name="sun_future">{{cite journal| author=Sackmann, I.-J.; Boothroyd, A. I.; Kraemer, K. E.| title=Our Sun. III. Present and Future| journal=Astrophysical Journal| year=1993| volume=418| pages=457 – 468| url=http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1993ApJ...418..457S| accessdate=[[18 март]] [[2008]]}}</ref> Заради голямото количество радиация, което достига до повърхността на Земята, ще настъпят промени в климата и вероятно ще изчезнат океаните.<ref>{{cite journal| last=Kasting| first=J.F.| title=Runaway and Moist Greenhouse Atmospheres and the Evolution of Earth and Venus| journal=Icarus| year=1988| volume=74| pages=472 – 494| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1988Icar...74..472K| accessdate=18 март 2008}}</ref> Повишените температури на повърхността ще доведат до ускорение на неорганичния [[Кръговрат на въглерода|кръговрат на CO<sub>2</sub>]] и съответно до редуцирането му до смъртоносни нива за растенията в следващите 500 до 900 млн. години. Даже и Слънцето да останеше стабилно, продължаващото охлаждане на Земята ще доведе до загубата на океаните и атмосферата (заради намаленото ниво на [[вулканизъм]]).<ref>{{cite journal| author=Guillemot, H.; Greffoz, V.| title=Ce que sera la fin du monde| journal=Science et Vie| date=Mars 2002| volume=N° 1014| език=fr}}</ref> След още един милиард години водата на повърхността би изчезнала.<ref>{{cite news| first=Damian| last=Carrington| title=Date set for desert Earth| publisher=BBC News| date=[[21 февруари]], [[2000]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/specials/washington_2000/649913.stm| accessdate=18 март 2008}}</ref> Очаква се Земята да е обитаема поне още 500 млн. години.<ref>{{cite web| first=Robert| last=Britt| url=http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/death_of_earth_000224.html| title=Freeze, Fry or Dry: How Long Has the Earth Got?| date=18 март 2008|archiveurl=http://web.archive.org/web/20000706232832/http://www.space.com/scienceastronomy/solarsystem/death_of_earth_000224.html|archivedate=6 юли 2000}}</ref> Слънцето ще се превърне в [[червен гигант]] за около 5 млрд. години. Най-вероятно то ще завладее 90% от сегашното му разстояние от Земята (около 1 [[астрономическа единица|AU]]). [[Орбита на Земята|Орбитата на Земята]] обаче може да се измени с 1,7 AU заради намалялата маса на Слънцето. По последни изследвания и симулации Земята ще бъде разрушена от приливните ефекти от навлизането ѝ в Слънчевата атмосфера.<ref>{{cite news| url=http://space.newscientist.com/article/dn13369-hope-dims-that-earth-will-survive-suns-death.html?feedId=online-news_rss20| title=Hope dims that Earth will survive Sun's death| date=[[22 февруари]], [[2008]]| publisher=NewScientist.com news service| first=Jason| last=Palmer| accessdate=2008-03-18| archivedate=2008-03-17| archive-url=https://web.archive.org/web/20080317001540/http://space.newscientist.com/article/dn13369-hope-dims-that-earth-will-survive-suns-death.html?feedId=online-news_rss20}}</ref> == Вижте също == * '''Икономика:''' [[Световна икономика]] * '''История:''' [[История на света]] * '''Правна система:''' [[Международно право]] * '''Държави''' [[Списък на страните]], [[Списък на страните по площ]] * [[Околосветско пътешествие]] * [[Възраст на Земята]] * [[Геология]] ** [[Земетресение]] ** [[Геологическа скала]] ** [[Тектоника]] * [[Земята във фантастиката]] ** [[Пътешествие до центъра на Земята]] * [[Извънземен живот]] == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Общомедия|Earth|Земята}} {{сродни проекти Уикиречник|земя}} {{сродни проекти край}} * [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/factsheet/earthfact.html Факти за Земята от NASA] * [https://www.google.com/maps/@36.6233227,-44.9959756,5662076m/data=!3m1!1e3 Google Earth 3D], интерактивна карта * [https://earthobservatory.nasa.gov/ Земна обсерватория – НАСА] * [http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Earth Земята] в [http://solarsystem.nasa.gov Изследване на Слънчевата система (НАСА)] * [http://www.nasa.gov/centers/goddard/earthandsun/earthshape.html Климатични промени изменят формата на Земята – НАСА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090122063915/http://www.nasa.gov/centers/goddard/earthandsun/earthshape.html |date=2009-01-22 }} {{Слънчева система}} {{Местоположение на Земята}} {{Личности на годината на Тайм|76 – 00}} {{Избрана статия|943429|7 май 2007}} [[Категория:Земя| ]] 83ihgswhwmjk14l9mlv30nht2pw6v40 0 28415 12415871 12326092 2024-11-18T15:20:19Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415871 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Робин Уилямс | име-оригинал = Robin Williams | име-рождено = Робин Маклорин Уилямс | категория = актьор | описание = американски актьор и комедиант | портрет = Robin Williams 2011a (2).jpg | портрет-описание = Робин Уилямс (2011) | роден-място = [[Чикаго]], [[Илинойс]], [[САЩ]] | починал-място = [[Парадайс Кей]], [[Калифорния]], САЩ | националност = {{USA}} | работил = [[актьор]], [[комедиант]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1972 – 2014 | значими роли = | театрални награди = | оскари = '''[[Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля|Поддържаща мъжка роля]]:'''<br>1997 ''[[Добрият Уил Хънтинг]]'' | златен глобус = '''[[Златен глобус на името на Сесил Демил|Сесил Демил]] – 2005'''<br>'''[[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия|Актьор в мюзикъл или комедия]]:'''<br>1987 ''[[Добро утро, Виетнам]]''<br>1991 ''[[Кралят на рибарите]]''<br>1993 ''[[Мисис Даутфайър]]'' <br> '''[[Златен глобус за най-добър актьор в сериал – комедия|Актьор в сериал – комедия]]:'''<br>1978 ''[[Морк и Минди]]'' | грами = '''[[Best Comedy Album]]''' <br>1980 ''Reality...What a Concept''<br>1988 ''A Night at the Met''<br>1989 ''[[Добро утро, Виетнам]]''<br>'''[[Best Spoken Comedy Album]]'''<br>2003 ''Robin Williams – Live 2002'' }} | брак = Валери Веларди<br>(1978 – 1988)<br>Марша Гарсес Уилямс<br>(1989 – 2008)<br>Сюзън Шнайдер<br>(2011 – 2014) | деца =Закари Пим „Зак“ Уилямс<br>Зелда Рей Уилямс<br>Коди Алън Уилямс |образование=Колеж „Клеърмонт Маккена“ ([[Клеърмонт]])<br>Колеж „Марин“ ([[Кентфилд]]<br>[[Джулиард]] (Ню Йорк)}} '''Робин Уилямс''' ({{lang|en|Robin Williams}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[актьор]] и [[комик]]. Известен с уменията си за [[импровизация]]<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Entertainment/norm-macdonald-met-robin-williams-funniest-man-world/story?id=24950575|title=When Norm Macdonald Met Robin Williams – 'The Funniest Man in The World'|last=Kahn|first=Mattie|date=August 12, 2014|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140813070539/http://abcnews.go.com/Entertainment/norm-macdonald-met-robin-williams-funniest-man-world/story?id=24950575|archive-date=13 август 2014|publisher=ABC News}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.bradenton.com/2014/08/11/5298510/robin-williams-funniest-man-alive.html|title=Robin Williams, 'funniest man alive,' dead at 63|last=Raab|first=Lauren|date=August 11, 2014|work=The Bradenton Herald|access-date=19 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20141020031200/http://www.bradenton.com/2014/08/11/5298510_robin-williams-funniest-man-alive.html?rh=1|archive-date=20 октомври 2014|last2=Parker|first2=Ryan|last3=Loomis|first3=Nicky}}</ref> и голямото разнообразие от герои, които създава спонтанно и изобразява във филми, както в драми, така и в комедии,<ref name="VH120140812">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vh1.com/news/vdc3w5/robin-williams-accents|заглавие=Say What? Robin Williams' Most Iconic Character Voices|издател=VH1 News|достъп_дата=November 4, 2018}}</ref><ref name="GQ20170810">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gq-magazine.co.uk/article/robin-williams-article|заглавие=Remembering Robin Williams – the man with 1000 voices|труд=GQ Magazine UK|достъп_дата=4 ноември 2018}}</ref> той е смятан за един от най-великите комедианти на всички времена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.businessinsider.com/the-funniest-people-of-all-time-2015-1|заглавие=The 25 Funniest People Of All Time|труд=Business Insider|достъп_дата=26 ноември 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pastemagazine.com/comedy/stand-up/the-50-greatest-stand-up-comics-of-all-time|заглавие=The 50 Best Stand-up Comics of All Time|труд=Paste Magazine|достъп_дата= 15 юли 2020}}</ref> Удостоен е с множество награди, включително [[Награди на филмовата академия на САЩ|Награда „Оскар“]], две награди „Еми в праймтайм“, шест награди „[[Златен глобус]]“, пет награди „[[Грами]]“ и две [[награди на Гилдията на актьорите]]. Удостоен е със [[Златен глобус на името на Сесил Демил]] през 2005 г. Уилямс започва да изпълнява [[стендъп комедия]] в [[Сан Франциско]] и [[Лос Анджелис]] в средата на 70-те години и издава няколко комедийни албума, включително ''Reality ...'' ''What a Concept'' през 1980 г.<ref name="Nachman">{{Cite book|last=Nachman|first=Gerald|title=Seriously Funny: The Rebel Comedians of the 1950s and 1960s|url=https://archive.org/details/seriouslyfunnyre00nach|date=2003|publisher=Pantheon Books|location=New York City|isbn=978-0-375-41030-7}}</ref> Става известен с ролята на извънземния Морк в [[ситкома]] на [[Ей Би Си]] „Морк и Минди“ (1978–1982).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://grintageireland.com/features/robin-williams-has-been-voted-funniest-person-ever/|заглавие=Robin Williams Has Been Voted Funniest Person Ever|труд=Grintage Ireland|достъп_дата=26 ноември 2018|архив_дата=2018-11-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181126182352/https://grintageireland.com/features/robin-williams-has-been-voted-funniest-person-ever/}}</ref> Получава първата си главна филмова роля в игралния филм „[[Попай (филм, 1980)|Попай]]“ (1980). Печели [[„Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля]] за „[[Добрият Уил Хънтинг]]''“'' (1997). Другите му роли, номинирани за „Оскар“, са за „[[Добро утро, Виетнам]]“ (1987), „[[Обществото на мъртвите поети]]“ (1989) и „[[Кралят на рибарите]]“ (1991). Участва в добре приетите от критиците драми „[[Светът според Гарп (филм)|Светът според Гарп]]“ (1982), „[[Москва на Хъдсън]]“ (1984), „[[Пробуждане (филм)|Пробуждане]]“ (1990), „[[Опасно безсъние]]“ (2002), „[[Експресно фото]]“ (2002) и „[[Най-добрият баща в света]]“ (2009). Той също участва в „[[Играчки (филм)|Играчки]]“ (1992), „[[Клетка за птици]]“ (1996) и „[[Пач Адамс]]“ (1998), както и в семейни филми като „[[Хук]]“ (1991), „[[Мисис Даутфайър]]“ (1993), „[[Джуманджи]]“ (1995), „[[Джак (филм, 1996)|Джак]]“ (1996), „[[Флабър]]“ (1997), „[[Семейна ваканция]]“ (2006) и трилогията „Нощ в музея“ (2006–2014). Той дава гласа си на анимационните филми „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“ (1992), „[[Роботи]]“ (2005), „[[Весели крачета]]“ (2006) и неговото продължение [[Весели крачета 2]] (2011). Той е на 13-о място в списъка на „100 най-големи комици за всички времена“.<ref>{{cite web | url = http://us.imdb.com/title/tt0429332/ | title = Comedy Central Presents: 100 Greatest Stand-Ups of All Time | publisher = Internet Movie Database | accessdate = 26 декември 2007}}</ref> През 2009 година е отличен като [[Легенда на Дисни]].<ref>{{cite web |title=2009 Disney Legends Award Recipients to Be Honored During D23 Expo in Anaheim |url=http://news.prnewswire.com/ViewContent.aspx?ACCT=109&STORY=/www/story/09-01-2009/0005086237 |publisher=PR Newswire |date=1 септември 2009 |accessdate=1 септември 2009 |архив_дата=2013-07-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130727105946/http://news.prnewswire.com/ViewContent.aspx?ACCT=109&STORY=%2Fwww%2Fstory%2F09-01-2009%2F0005086237 }}</ref> == Биография == Уилямс е роден в Болница „Сейнт Лука“ в [[Чикаго]], [[Илинойс]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://chicago.cbslocal.com/2014/08/11/chicago-native-robin-williams-dead-at-63/|заглавие=Chicago Native Robin Williams Recalled 'Good Times' Growing Up Here|труд=CBS Local|достъп_дата=18 август 2014}}</ref> на 21 юли 1951 г.<ref name="birth">Източниците си противоречат. ''The Robin Williams Scrapbook'' и [[Енциклопедия Британика]], както и две отпечатъни биографии, ''The Life and Humor of Robin Williams: A Biography'' и ''Robin Williams: A Biography'', дават като рожденна година 1952. Обаче в интервю от 4 юли 2007 г. Уилямс говори за себе си като 55-годишен:" {{Cite news|url=http://www.canada.com/saskatoonstarphoenix/news/lifestyle/news/lifestyle/story.html?id=8b777192-8e77-464d-b8da-0cb90be40901&k=1045|title=Marriage 101 with Robin Williams|last=Monk|first=Katherine|date=July 4, 2007|work=Canada.com|access-date=8 февруари 2008|archive-url=https://web.archive.org/web/20121107142414/http://www.canada.com/saskatoonstarphoenix/news/lifestyle/news/lifestyle/story.html?id=8b777192-8e77-464d-b8da-0cb90be40901&k=1045|archive-date=7 ноември 2012}} Той също потвърждава ложденната си дата като 2 юли 1951 г. в интервю за [[фенсайт]] от 2008 г.: Stuurman, Linda. [May 25, 2008] July 12, 2008. [http://www.robin-williams.net/interviews/RWF/rwfinterview.php RWF talks with Robin Williams: Proost!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110724041809/http://www.robin-williams.net/interviews/RWF/rwfinterview.php|date=July 24, 2011}}." ''The Robin Williams Fansite''.</ref> Баща му Робърт Фицджералд Уилямс (1906–1987), е старши изпълнителен директор в подразделението [[Линкълн (автомобил|Линкълн]]-Мъркюри на [[Форд Мотър Къмпани|Форд]].<ref name="Kornbluth">{{Cite news|url=https://books.google.com/books?id=axsAAAAAMBAJ&pg=PA34|title=Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life|last=Kornbluth|first=Jesse|date=November 22, 1993|work=New York (magazine)|access-date=20 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150407102951/http://books.google.com/books?id=axsAAAAAMBAJ&pg=PA34|archive-date=7 април 2015|publisher=K-III Magazine Corporation|pages=34–41}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.washingtontimes.com/news/2014/aug/13/genealogy-buffs-find-williams-roots-in-evansville/|title=Genealogy buffs find Williams' roots in Evansville|last=Shipman|first=Robert|date= 13 август 2014|work=The Washington Times|access-date=15 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140814030803/http://www.washingtontimes.com/news/2014/aug/13/genealogy-buffs-find-williams-roots-in-evansville/|archive-date=14 август 2014}}</ref> Майка му Лори Маклорин (1922–2001) е бивш модел от [[Джаксън]], [[Мисисипи]], чийто прадядо е сенаторът и губернаторът на Мисисипи [[Анселм Дж. Маклорин]].<ref name="lauriewilliams">{{Cite news|url=http://articles.sfgate.com/2001-09-08/news/17615883_1_christian-science-elvis-impersonator-modeling|title=Laurie Williams – comedian's mother|last=Rubenstein|first=Steve|date=8 септември 2001|work=San Francisco Chronicle|access-date= 25 ноември 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20141009141842/http://www.sfgate.com/news/article/Laurie-Williams-comedian-s-mother-2880676.php|archive-date=9 октомври 2014}}</ref> Уилямс има двама по-големи природени братя: Робърт по бащина линия (известен също като Тод,)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://articles.latimes.com/2007/aug/18/local/me-williams18|заглавие=R. Todd Williams, 69; winery founder, comic's brother|автор=McLellan|първо_име=Dennis|труд=Los Angeles Times|достъп_дата= 10 февруари 2008}}</ref> и Маклорин по майчина линия.<ref>{{Cite news|url=http://articles.chicagotribune.com/1991-12-25/features/9104250678_1_robin-williams-peter-pan-todd-williams|title=Robin Williams' Half-brother Is An All-out Fan|last=Donahue|first=Michael|date=25 декември 1991|work=Chicago Tribune|access-date=20 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140814053727/http://articles.chicagotribune.com/1991-12-25/features/9104250678_1_robin-williams-peter-pan-todd-williams|archive-date=14 август 2014|agency=Scripps Howard News Service}}</ref> Докато майка му е част от [[Църква на Христос-учения|Църквата на Христос-учения]], Уилямс е възпитаван в [[Епископална църква в САЩ|епископалната]] вяра на баща си.<ref>{{Cite news|url=http://www.chico.mweb.co.za/mg/art/film/9806/980618-robin.html|title=Bobbin' Robin|last=Gristwood|first=Sarah|date=June 18, 1998|work=Mail & Guardian|access-date=26 декември 2007|archive-url=https://web.archive.org/web/20061004023437/http://www.chico.mweb.co.za/mg/art/film/9806/980618-robin.html|archive-date=4 октомври 2006}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.canmag.com/nw/8218-license-to-wed-robin-williams|заглавие=Robin Williams on License to Wed|автор=Topel|първо_име=Fred|издател=CanMag|достъп_дата=26 декември 2007|архив_дата=2014-10-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141006122410/http://www.canmag.com/nw/8218-license-to-wed-robin-williams}}</ref> Уилямс приписва на майка си важното ранно влияние върху хумора му и той се опитва да я разсмее, за да привлича вниманието ѝ.<ref name="Lipton">video: [https://www.youtube.com/watch?v=0IDy5GlUuf8&t=12m23s "Robin Williams – Inside The Actors Studio"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150622231424/https://www.youtube.com/watch?v=0IDy5GlUuf8&t=12m23s|date=June 22, 2015}}, 10 юни 2001</ref> Учи в държавното основно училище в [[Лейк Форест]], [[Илинойс]], в Основно училище „Гортън“ и в Средно училище „Диър Пат“.<ref name="chicagotribune.com">{{Cite news|url=https://www.chicagotribune.com/suburbs/lake-forest-lake-bluff/ct-robin-williams-childhood-memories-met-20140813-story.html|title=Robin Williams' childhood in Lake Forest remembered|last=Cullotta|first=Karen Ann|date=13 август 2014|work=Chicago Tribune|access-date=15 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140813081506/http://www.chicagotribune.com/suburbs/lake-forest-lake-bluff/ct-robin-williams-childhood-memories-met-20140813-story.html|archive-date=13 август 2014|page=7}}</ref> Описва себе си като тихо дете, което не преодолява срамежливостта си, докато не се включва в гимназиалния театър.<ref>{{Cite episode}}</ref> Приятелите му го помнят като много забавен.<ref name="chicagotribune.com" /> В края на 1963 г., когато Уилямс е на 12 години, баща му е преместен в Детройт. Семейството живее във ферма с 40 стаи на 8 хектара<ref name="Kornbluth2">{{Cite news|url=https://books.google.com/books?id=axsAAAAAMBAJ&pg=PA34|title=Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life|last=Kornbluth|first=Jesse|date=November 22, 1993|work=New York (magazine)|access-date=20 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150407102951/http://books.google.com/books?id=axsAAAAAMBAJ&pg=PA34|archive-date=7 април 2015|publisher=K-III Magazine Corporation|pages=34–41}}</ref> в предградието „Блумфийлд Хилс“, [[Мичиган]], където учи в частното Провинциално дневно училище „Детройт“.<ref name="chicagotribune.com" /><ref name="Moore1979">{{Cite book|last=Moore|first=Mary Ellen|title=Robin Williams|url=https://archive.org/details/robinwilliams00moor|accessdate=12 август 2014|year=1979|publisher=Grosset & Dunlap|isbn=978-0-448-17128-9}}</ref> Той е в училищния отбор по борба и е избран за председател на класа.<ref name="washpost1">{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/answer-sheet/wp/2014/08/11/how-robin-williams-joked-about-school/|title=How high school changed Robin Williams' life|last=Strauss|first=Valerie|date=11 август 2014|work=The Washington Post|access-date=13 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20141028041216/http://www.washingtonpost.com/blogs/answer-sheet/wp/2014/08/11/how-robin-williams-joked-about-school/|archive-date=28 октомври 2014}}</ref> Тъй като и двамата му родители работят, Уилямс е отчасти отгледан от прислужницата на семейството. Когато е на 16 г., баща му се пенсионира рано и семейството се премества в [[Тибурон]], [[Калифорния]].<ref name="Kornbluth3">{{Cite news|url=https://books.google.com/books?id=axsAAAAAMBAJ&pg=PA34|title=Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life|last=Kornbluth|first=Jesse|date=November 22, 1993|work=New York (magazine)|access-date=20 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150407102951/http://books.google.com/books?id=axsAAAAAMBAJ&pg=PA34|archive-date=7 април 2015|publisher=K-III Magazine Corporation|pages=34–41}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1989/05/28/movies/robin-williams-the-comic-confronts-robin-williams-the-actor.html|title=Robin Williams, the Comic, Confronts Robin Williams, the Actor|last=Weber|first=Bruce|date=May 28, 1989|work=The New York Times|access-date=24 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140826120130/http://www.nytimes.com/1989/05/28/movies/robin-williams-the-comic-confronts-robin-williams-the-actor.html|archive-date= 26 август 2014|page=A1}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1984/04/15/arts/robin-williiams-dons-an-emigre-s-guise.html|title=Robin Williams Dons an Emigre's Guise|last=Klemesrud|first=Judy|date=15 април 1984|work=The New York Times|access-date= 24 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140826120805/http://www.nytimes.com/1984/04/15/arts/robin-williiams-dons-an-emigre-s-guise.html|archive-date=26 август 2014|page=A21|author-link=Judy Lee Klemesrud}}</ref> След това Уилямс учи в Гимназия „Редууд“ в близкия град [[Ларкспър (град, Калифорния)|Ларкспър]]. По време на дипломирането си през 1969 г. е избран за „Най-вероятно да не успее“ и „Най-забавен“ от съучениците си.<ref name="landrum_3031">{{Cite book|last=Landrum|first=Gene N.|title=Paranoia & Power: Fear & Fame of Entertainment Icons|year=2007|publisher=Morgan James Publishing|isbn=978-1-60037-274-2|pages=30–31}}</ref> След като завършва гимназия, Уилямс се записва в мъжкия колеж „Клеърмонт“ в [[Клеърмонт]], за да учи [[политология]]. Напуска, за да следва актьорско майсторство.<ref name="Kornbluth3" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bloomberg.com/news/2014-08-11/actor-robin-williams-dead-in-apparent-suicide.html|заглавие=Robin Williams, Oscar Winner, Dies After Hanging Himself|автор=Golum|първо_име=Rob|труд=Bloomberg News}}</ref> Учи театър в продължение на три години в Колеж „Марин“ – 2-годишен държавен колеж в [[Кентфилд]], Калифорния. Според професора по драма в колежа Джеймс Дън дълбочината на таланта на младия актьор става очевидна, когато той е избран за участие в мюзикъла „[[Оливър!]]“ като [[Фейджин]]. Уилямс често импровизира по време на престоя си в драматичната програма, оставяйки членовете на актьорския състав в истерия.<ref name="Hansen">{{Cite news|url=http://www.marinij.com/marinnews/ci_26319466/we-knew-him-neighbor-marin-remembers-robin-williams|title='We knew him as a neighbor': Marin remembers Robin Williams|last=Hansen|first=Megan|date=August 11, 2014|work=Marin Independent Journal|access-date=13 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140813072755/http://www.marinij.com/marinnews/ci_26319466/we-knew-him-neighbor-marin-remembers-robin-williams|archive-date= 13 август 2014}}</ref> През 1973 г. Уилямс получава пълна стипендия за Училище „[[Джулиард]]“ (група 6, 1973–1976) в Ню Йорк. Той е един от 20-те студенти, приети в класа първокурсници, и той и [[Кристофър Рийв]] са единствените двама, приети от [[Джон Хаусман]] в програмата за напреднали в училището през същата година. [[Уилям Хърт]] и [[Манди Патинкин]] също са му съученици.<ref name="Maslon">{{Cite book|last=Maslon|first=Laurence|last2=Kantor|first2=Michael|title=Make 'Em Laugh: The Funny Business of America|url=https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl|date=2008|publisher=Twelve|location=New York City|isbn=978-0-446-50531-4|pages=[https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl/page/241 241]–244}}</ref><ref name="reeve">{{Cite book|last=Reeve|first=Christopher|authorlink=Christopher Reeve|title=Still Me|url=https://archive.org/details/stillme00reev|date=1998|publisher=Random House|location=New York City|isbn=978-0-679-45235-5|pages=[https://archive.org/details/stillme00reev/page/167 167–172]}}</ref> Уилямс и Рийв имат клас по диалекти, преподаван от Едит Скинър – един от водещите преподаватели по глас и реч в света; според Рийв, Скинър е бил впечатлен от Уилямс и способността му незабавно да се представя с много различни акценти. Основният им учител по актьорско майсторство е [[Майкъл Кан (театрален режисьор)|Майкъл Кан]], който е „еднакво объркан от това човешко динамо“. <ref name="reeve2">{{Cite book|last=Reeve|first=Christopher|authorlink=Christopher Reeve|title=Still Me|url=https://archive.org/details/stillme00reev|date=1998|publisher=Random House|location=New York City|isbn=978-0-679-45235-5|pages=[https://archive.org/details/stillme00reev/page/167 167–172]}}</ref> Уилямс вече има репутация на забавен, но Кан критикува лудориите му като обикновена [[стендъп комедия]]. В по-късна продукция Уилямс кара критиците си да замълчат с добре приетото си изпълнение на старец в „[[Нощта на игуаната]]“ на [[Тенеси Уилямс]]. Уилямс и Рийв остават близки приятели до смъртта на Рийв през 2004 г. Уилямс напуска Джулиард<ref>{{Cite magazine}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.wtfpod.com/podcast/episodes/remembering_robin_williams|title=WTF with Marc Maron – Remembering Robin Williams|date= 11 август 2014|work=WTF with Marc Maron|access-date= 21 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140812183127/http://www.wtfpod.com/podcast/episodes/remembering_robin_williams|archive-date= 12 август 2014}}</ref> в първата си година през 1976 г. по предложение на Хаусман, който казва, че няма нищо повече, на което Джулиард може да го научи.<ref name="Maslon2">{{Cite book|last=Maslon|first=Laurence|last2=Kantor|first2=Michael|title=Make 'Em Laugh: The Funny Business of America|url=https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl|date=2008|publisher=Twelve|location=New York City|isbn=978-0-446-50531-4|pages=[https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl/page/241 241]–244}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1991/05/18/nyregion/commencements-for-juilliard-ex-student-hams-it-up.html|title=For Juilliard, Ex-Student Hams It Up|date=18 май 1991|work=The New York Times|access-date=August 12, 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20121105042651/http://www.nytimes.com/1991/05/18/nyregion/commencements-for-juilliard-ex-student-hams-it-up.html|archive-date= 5 ноември 2012|agency=Associated Press|url-access=subscription}}</ref> [[Джералд Фрийдман]], друг негов учител в Джулиард, казва, че Уилямс е гений и че консервативният и класически стил на обучение в училището не му подхожда; никой не се учудва, че той си тръгва.<ref>{{Cite news|url=http://charlotte.twcnews.com/content/news/710725/nc-comedian--robin-williams-was-my-hero--my-influence/|title=NC Comedian: Robin Williams Was My Hero, My Influence|last=Blair|first=Caroline|date=August 12, 2014|work=Time Warner Cable News|archive-url=https://web.archive.org/web/20140819084944/http://charlotte.twcnews.com/content/news/710725/nc-comedian--robin-williams-was-my-hero--my-influence/|archive-date=19 август 2014}}</ref> По време на кариерата си той страда от проблеми със злоупотреба с наркотични вещества и от случаи на тежка [[депресия]]. Намерен е мъртъв в дома си в [[Парадайс Кей]], Калифорния, през август 2014 г., на 63-годишна възраст.<ref name="MartinN">{{Cite news|url=http://news.sky.com/story/1317742/san-francisco-neighbours-mourn-robin-williams|title=San Francisco Neighbours Mourn Robin Williams|last=Martin|first=Nick|date=August 13, 2014|access-date= 13 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140813112157/http://news.sky.com/story/1317742/san-francisco-neighbours-mourn-robin-williams|archive-date=13 август 2014|publisher=Sky News}}</ref> Смъртта му е обявена за самоубийство. Според вдовицата му той е бил диагностициран с [[Болест на Паркинсон]] и е изпитвал депресия, тревожност и нарастваща параноя.<ref name="Gallman2015">{{Cite news|url=http://www.cnn.com/2015/11/03/health/robin-williams-widow-susan-williams/index.html|title=Robin Williams' widow speaks: Depression didn't kill my husband|date=November 4, 2015|access-date=6 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20151104002632/http://www.cnn.com/2015/11/03/health/robin-williams-widow-susan-williams/index.html|archive-date= 4 ноември 2015|publisher=CNN}}</ref> Аутопсията му обаче установява дифузна болест на телцата на Леви<ref name="LBDA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lbda.org/content/lbda-clarifies-autopsy-report-comedian-robin-williams|заглавие=LBDA Clarifies Autopsy Report on Comedian, Robin Williams|издател=Lewy Body Dementia Association|достъп_дата=19 април 2018|архив_дата=2020-08-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200812093153/https://www.lbda.org/content/lbda-clarifies-autopsy-report-comedian-robin-williams}}</ref><ref name="Gallman2015" /> и специалисти по [[Деменция с телца на Леви]] казват, че симптомите му съответстват на тази болест.<ref name="McKeithConversation">{{Cite news|url=https://theconversation.com/robin-williams-had-dementia-with-lewy-bodies-so-what-is-it-and-why-has-it-been-eclipsed-by-alzheimers-50221|title=Robin Williams had dementia with Lewy bodies—so, what is it and why has it been eclipsed by Alzheimer's?|last=McKeith|first=IG|work=The Conversation|access-date=6 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20161104010452/https://theconversation.com/robin-williams-had-dementia-with-lewy-bodies-so-what-is-it-and-why-has-it-been-eclipsed-by-alzheimers-50221|archive-date=November 4, 2016}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.scientificamerican.com/article/how-lewy-body-dementia-gripped-robin-williams1/|title=How Lewy body dementia gripped Robin Williams|date=30 септември 2016|work=Scientific American|access-date=9 април 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180410072821/https://www.scientificamerican.com/article/how-lewy-body-dementia-gripped-robin-williams1/|archive-date=10 април 2018}}</ref> <ref name="LBDA" /> == Кариера == === 1976 – 1983 г.: Стендъп комедия и „Морк и Минди“ === Уилямс започва да изпълнява [[стендъп комедия]] в [[Район на Санфранциския залив|района на залива на Сан Франциско]] през 1976 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sfgate.com/bayarea/article/Robin-Williams-heart-never-strayed-far-from-San-5682602.php|заглавие=Robin Williams' heart never strayed far from San Francisco|автор=Hartlaub|първо_име=Peter|труд=San Francisco Chronicle|език=en|достъп_дата=27 юни 2020}}</ref> Той прави първото си представление в Холи Сити Зуу – комедиен клуб в Сан Франциско, където се издига от поддържащ бар.<ref name="Zehme">{{Cite magazine}}</ref> Мести се в Лос Анджелис и продължава да изпълнява стендъп комедия в клубове, включително в „Комеди Стор“. Там през 1977 г. е видян от телевизионния продуцент [[Джордж Шлатер]], който го кани да се появи на възобновяване на шоуто му ''Laugh-In''. Шоуто е излъчено в края на 1977 г. и е дебютната телевизионна изява на Уилямс.<ref name="Maslon3">{{Cite book|last=Maslon|first=Laurence|last2=Kantor|first2=Michael|title=Make 'Em Laugh: The Funny Business of America|url=https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl|date=2008|publisher=Twelve|location=New York City|isbn=978-0-446-50531-4|pages=[https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl/page/241 241]–244}}</ref> През същата година Уилямс също прави шоу в комедийния клуб LA Improv за [[Хоум Бокс Офис]].<ref>video: [https://www.youtube.com/watch?v=FH7crqRvhhc "Young Robin Williams at the Los Angeles Improv, 1977] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200201195819/https://www.youtube.com/watch?v=FH7crqRvhhc|date=February 1, 2020}}</ref> Докато възраждането на ''Laugh-In'' се проваля, това води Уилямс до телевизионната му кариера. Той продължава да изпълнява стендъп в комедийни клубове като Рокси, за да поддържа уменията си за импровизация остри.<ref name="Maslon3"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=LsIh5z7oYyY&t=2m25s|заглавие=Robin Williams Live at the Roxy 1978|достъп_дата=31 август 2023}}</ref> Първата му филмова роля е малка роля в нискобюджетната комедия от 1977 г. ''Can I Do It... 'Til I Need Glasses?''. Първата му главна роля обаче е като Попай в игралния филм „[[Попай (филм, 1980)|Попай]]“ (1980), в който Уилямс демонстрира актьорските си умения, демонстрирани преди това в телевизионната му работа; комерсиалното разочарование от филма обаче не се дължи на представянето му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://articles.philly.com/2014-08-13/news/52732960_1_golden-globe-aladdin-role|заглавие=Robin Williams, 63, comic genius|автор=Rea|първо_име=Steven|труд=The Philadelphia Inquirer|достъп_дата=18 август 2014|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304043346/http://articles.philly.com/2014-08-13/news/52732960_1_golden-globe-aladdin-role}}</ref><ref name="VF-20140812">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vanityfair.com/vf-hollywood/2014/08/robin-williams-popeye|заглавие=Popeye Is the Best Movie Robin Williams Ever Made|автор=Spitznagel|първо_име=Eric|труд=Vanity Fair (magazine)|достъп_дата=13 август 2014}}</ref> След съживяването на ''Laugh-In'' и появята в актьорския състав на „Шоуто на Ричард Прайър“ по [[Ен Би Си]], Уилямс е избран от [[Гари Маршал]] за ролята на извънземния Морк в епизода 'My Favorite Orkan' от 1978 г. на телевизионния сериал ''Happy Days'' („Щастливи дни“)<ref name="Maslon4">{{Cite book|last=Maslon|first=Laurence|last2=Kantor|first2=Michael|title=Make 'Em Laugh: The Funny Business of America|url=https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl|date=2008|publisher=Twelve|location=New York City|isbn=978-0-446-50531-4|pages=[https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl/page/241 241]–244}}</ref>. Търсен като заместител в последния момент на напускащ актьор, Уилямс впечатлява продуцента със странното си чувство за хумор, когато сяда на главата си, когато е помолен да седне на прослушването<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.thebiographychannel.co.uk/biographies/robin-williams.html|заглавие=Robin Williams Biography|издател=Biography Channel|достъп_дата=27 септимври 2012}}</ref>. Като Морк Уилямс импровизира голяма част от своите диалози и физическа комедия, говорейки с висок, назален глас, и се възползва максимално от сценария. Актьорите и екипът, както и ръководителите на телевизионната мрежа, са дълбоко впечатлени от представянето му. Появата на Морк се оказва толкова популярна сред зрителите, че довежда до отделния телевизионен [[ситком]] „Морк и Минди“, в който Уилямс си партнира с [[Пам Добър]] и който се излъчва от 1978 до 1982 г.; шоуто е написано, за да напасне неговите екстремни импровизации в диалога и поведението. Въпреки че изобразява същия герой като в ''Happy Days'', поредицата се развива в настоящето в [[Боулдър]], [[Колорадо]], вместо в края на 1950 г. в [[Милуоки]]. В своя пик ситкомът има седмична аудитория от 60 млн. зрители и се смята за мястото на превръщане на Уилямс в суперзвезда.<ref name="Maslon5">{{Cite book|last=Maslon|first=Laurence|last2=Kantor|first2=Michael|title=Make 'Em Laugh: The Funny Business of America|url=https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl|date=2008|publisher=Twelve|location=New York City|isbn=978-0-446-50531-4|pages=[https://archive.org/details/makeemlaughfunny0000masl/page/241 241]–244}}</ref> Той е много популярен сред младите хора, защото Уилямс се превръща в „мъж и дете, жизнерадостен, с гумено лице, безкраен бликащ от идеи“.<ref name="Corliss">{{Cite magazine}}</ref> Морк става популярен, представян е на плакати, книжки за оцветяване, кутии за обяд и други стоки.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.retrojunk.com/article/show/2981/mork-mindy|заглавие=Mork & Mindy|труд=retrojunk.com|достъп_дата=August 12, 2014}}</ref> Ситкомът 'има такъв успех в първия си сезон, че Уилямс се появява на 12 март 1979 г. на корицата на списание „[[Тайм (списание)|Тайм]]“.<ref>{{Cite magazine}}</ref> Тази снимка е поставена в [[Национална портретна галерия (САЩ)|Националната портретна галерия на САЩ]] в [[Смитсонов институт|Смитсоновия институт]] малко след смъртта му, за да позволи на посетителите да отдадат почитта си.<ref name="latimes photo">{{Cite news|url=https://www.latimes.com/travel/deals/la-trb-robin-williams-national-portrait-gallery-20140812-story.html|title=The lighter side of Robin Williams, now at National Portrait Gallery|last=Forgione|first=Mary|date=August 12, 2014|work=Los Angeles Times|access-date=14 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140814213020/http://www.latimes.com/travel/deals/la-trb-robin-williams-national-portrait-gallery-20140812-story.html|archive-date=14 август 2014}}</ref> Уилямс също се появява на корицата на сп. „[[Ролинг Стоун]]“ от 23 август 1979 г., сниман от [[Ричард Аведън]].<ref>Williams, Robin. ''Rolling Stone'', 18 май 2006</ref> С успеха си в „Морк и Минди“ Уилямс започва да достига до по-широка аудитория със своята стендъп комедия, като се започне от края на 70-те и през 80-те години, включително три специални комедийни комедии на [[Хоум Бокс Офис]] : ''Off The Wall'' (1978), ''An Evening with Robin Williams'' (1983) и ''A Night at the Met'' (1986).<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/stage/2012/dec/06/robin-williams-night-met-comedy-gold|title=Comedy gold: Robin Williams' A Night at the Met|last=Benedictus|first=Leo|date= 6 декември 2012|work=The Guardian|access-date=3 декември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20190626201217/https://www.theguardian.com/stage/2012/dec/06/robin-williams-night-met-comedy-gold|archive-date=26 юни 2019|location=London, England}}</ref> Уилямс печели наградата „Грами“ за най-добър комедиен албум за записа на неговото шоу на живо през 1979 г. в нощния клуб „Копакабана“ в Ню Йорк, ''Reality... What a Concept'' („Реалността... Каква концепция“).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.awardsandshows.com/features/grammy-awards-1980-228.html|заглавие=Grammy Award Nominees 1980 – Grammy Award Winners 1980|труд=Awardsandshows.com|достъп_дата= 9 август 2019}}</ref> === 1982 – 1999 г.: Филмова слава и признание === [[Файл:Robin Williams Walk of Fame.jpg|мини|218x218px|Звездата на Уилямс на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]]]] Актьорът продължава да играе ролята на главен герой в игралния филм „[[Светът според Гарп]]“ (1982). Той продължава с други по-малки роли в по-малко успешни филми, като „[[Оцелелите]]“ (1983) и [[Клуб „Парадайз“]] (1986), въпреки че казва, че тези роли не са помогнали за напредъка на филмовата му кариера.<ref name="Zehme2">{{Cite magazine}}</ref> През 1986 г. Уилямс е водещ на [[Награди „Оскар“ (58-а церемония)|58-те награди на Академията]].<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1986/03/26/movies/the-academy-awards-ceremony.html|title=The Academy Awards Ceremony|last=O'Connor|first=John J|date=26 март 1986|work=The New York Times|access-date= 12 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140812213954/http://www.nytimes.com/1986/03/26/movies/the-academy-awards-ceremony.html|archive-date=12 август 2014}}</ref> На следващата година се появява в специалния комедиен скеч ''Carol, Carl, Whoopi and Robin'' (1987), като играе заедно с [[Керъл Бърнет]], [[Карл Райнър]] и [[Упи Голдбърг]]. Уилямс също е редовен гост в различни токшоута, включително ''The Tonight Show Starring Johnny Carson''<ref>{{YouTube|iqdSagycCWc|"Robin Williams on Johnny Carson's Tonight Show – 1991"}}</ref> и Късното нощно шоу на [[Дейвид Летърман]], в което се появява 50 пъти.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.slate.com/blogs/browbeat/2014/08/19/david_letterman_s_robin_williams_tribute_the_late_show_host_remembers_when.html|заглавие=Letterman Remembers the First Time He Met Robin Williams|автор=Lockett|първо_име=Dee|труд=Slate|достъп_дата= 23 октомври 2014}}</ref> Първият му голям пробив идва от главната му роля в игралния филм „[[Добро утро, Виетнам]]“ (1987) на режисьора [[Бари Левинсън]], която му носи номинацията за [[„Оскар“ за най-добра мъжка роля]].<ref name="actors">{{Cite episode}}</ref> Действието на филма се развива през 1965 г. по време на [[Виетнамска война|войната във Виетнам]], като Уилямс играе ролята на Адриан Кронауер – радио говорител, който забавлява войниците с комедия и сарказъм. Позволено му е да играе ролята без сценарий, импровизирайки повечето от репликите си.<ref>{{Cite book|editor-last=Anderegg|editor-first=Michael|editor-link=Michael Murphy Andregg|title=Inventing Vietnam: The War in Film and Television|url=https://archive.org/details/inventingvietnam0000unse/page/238|series=Culture And The Moving Image: Vol 6|year=1991|publisher=Temple University Press|location=Philadelphia|isbn=978-0-87722-862-2|page=[https://archive.org/details/inventingvietnam0000unse/page/238 238]}}</ref> През микрофона той създава гласови импресии на различни хора, включително [[Уолтър Кронкайт]], [[Гомер Пайл]], [[Елвис Пресли]], [[г-н Ед]] и [[Ричард Никсън]].<ref name="Zehme3">{{Cite magazine}}</ref> Уилямс се появява заедно със [[Стийв Мартин|Стив Мартин]] в [[Линкълн център]] в постановка извън [[Бродуей]] на пиесата „[[В очакване на Годо]]“ през 1988 г.<ref>{{Cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1298&dat=19881126&id=t_pNAAAAIBAJ&pg=4225,5378106|title=Still 'Waiting for Godot': Robin Williams, Steve Martin play it for laughs|last=Kuchwara|first=Michael|date=November 26, 1988|work=The Free Lance–Star|access-date=23 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20201112131226/https://news.google.com/newspapers?nid=1298&dat=19881126&id=t_pNAAAAIBAJ&pg=4225%2C5378106|archive-date= 12 ноември 2020|agency=Associated Press|author-link=Michael Kuchwara}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1988/11/07/theater/review-theater-godot-the-timeless-relationship-of-2-interdependent-souls.html|title=Review/Theater: 'Godot': The Timeless Relationship of 2 Interdependent Souls|last=Rich|first=Frank|date=7 ноември 1988|work=The New York Times|access-date=January 22, 2023|archive-url=https://web.archive.org/web/20150525083332/https://www.nytimes.com/1988/11/07/theater/review-theater-godot-the-timeless-relationship-of-2-interdependent-souls.html|archive-date=25 май 2015|author-link=Frank Rich|url-access=subscription}}</ref> Много от следващите му роли са в комедии, обагрени с [[патос]], като „[[Мисис Даутфайър]]“ и „[[Пач Адамс (филм)|Пач Адамс]]“.<ref>{{Cite news|url=https://vancouversun.com/entertainment/movie-guide/clown+demons+Robin+Williams+mixed+zany+comedy+sharp+satire+pathos/10110121/story.html|title=A clown and his demons: Robin Williams mixed zany comedy, sharp satire and pathos (with video)|last=Monk|first=Katherine|date=12 август 2014|work=The Vancouver Sun|access-date=12 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140814165134/http://www.vancouversun.com/entertainment/movie-guide/clown+demons+Robin+Williams+mixed+zany+comedy+sharp+satire+pathos/10110121/story.html|archive-date= 14 август 2014}}</ref> През 1989 г. Уилямс играе учител по английски в частно училище в „[[Обществото на мъртвите поети]]“, което включва финална емоционална сцена, която според някои критици е вдъхновила едно поколение и е станала част от поп културата.<ref>{{Cite news|url=https://www.huffingtonpost.com/2014/08/11/robin-williams-o-captain_n_5670177.html|title=Robin Williams and the 'O Captain' Scene That Inspired a Generation|last=Goodman|first=Jessica|date=11 август 2014|work=HuffPost|access-date= 23 октомври 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20141013195853/http://www.huffingtonpost.com/2014/08/11/robin-williams-o-captain_n_5670177.html|archive-date= 13 октомври 2014}}</ref> По подобен начин представянето му като [[Психотерапия|терапевт]] в „[[Добрият Уил Хънтинг]]“ (1997) дълбоко засяга и някои истински терапевти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.huffingtonpost.com/ryan-thomas-neace-/requiem-for-a-therapist-a_b_5670467.html?page_version=legacy&view=print&comm_ref=false|заглавие=Requiem for a Therapist: A Tribute to Robin Williams|автор=Neale|първо_име=Ryan Thomas|труд=HuffPost|достъп_дата= 23 октомври 2014}}</ref> В [[Пробуждане (филм)|„Пробуждане“]] (1990) Уилямс играе лекар по образец на [[Оливър Сакс]], автор на книгата, по която е базиран филмът. По-късно Сакс казва, че начинът, по който е работил умът на актьора, е "форма на гений". През 1991 г. той играе възрастния [[Питър Пан]] във филма „[[Хук]]“, въпреки че казва, че ще трябва да свали 11 kg за ролята.<ref>''Rolling Stone'', February 21, 1991, с. 26.</ref> [[Тери Гилиъм]], който режисира Уилямс в два от филмите му, „[[Кралят на рибарите]]“ (1991) и „[[Приключенията на Барон Мюнхаузен]]“ (1988), казва през 1992 г., че Уилямс има способността да „преминава от маниакален през луд до нежен и уязвим{{Интервал}}... [Уилямс имаше] най-уникалния ум на планетата. Няма никой като него там." <ref name="Grobel">{{Cite magazine}}</ref> Уилямс озвучава герои в няколко анимационни филма, а гласовата роля на [[Джин (Дисни)|Джина]] в анимационния мюзикъл „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“ (1992) е написана за него.<ref>{{Цитат видео|url=https://www.youtube.com/watch?v=akOo9XqAyxE&t=2m24s|title=Turning Robin Williams into 'Aladdin's' Genie}}</ref> Първоначално той отказва ролята, тъй като е филм на Дисни и не иска студиото да печели от продажбата на стоки, базирани на филма. Той я приема с определени условия: „Правя го основно, защото искам да бъда част от тази анимационна традиция. Искам нещо за децата си. Сделка е, че просто не искам да продавам нищо...“.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/news/morning-mix/wp/2014/08/15/robin-williams-almost-didnt-make-aladdin-and-a-generation-of-children-are-grateful-that-he-did/|title=Robin Williams almost didn't make 'Aladdin,' and a generation of children is grateful that he did|last=McDonald|first=Soraya Nadia|date=August 15, 2014|work=The Washington Post|access-date=10 септември 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171216091427/https://www.washingtonpost.com/news/morning-mix/wp/2014/08/15/robin-williams-almost-didnt-make-aladdin-and-a-generation-of-children-are-grateful-that-he-did/|archive-date=16 декември 2017}}</ref> Уилямс импровизира голяма част от диалога си, записвайки приблизително 30 часа лента,<ref name="Kornbluth4">{{Cite news|url=https://books.google.com/books?id=axsAAAAAMBAJ&pg=PA34|title=Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life|last=Kornbluth|first=Jesse|date=November 22, 1993|work=New York (magazine)|access-date= 20 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20150407102951/http://books.google.com/books?id=axsAAAAAMBAJ&pg=PA34|archive-date=7 април 2015|publisher=K-III Magazine Corporation|pages=34–41}}</ref> и се представя за десетки известни личности, включително [[Ед Съливан]], [[Джак Никълсън]], [[Робърт Де Ниро]], [[Граучо Маркс]], [[Родни Дейнджърфийлд]], [[Уилям Ф. Бъкли младши]], [[Питър Лори]], [[Арнолд Шварценегер]] и [[Арсенио Хол]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> Ролята му в „Аладин“ става една от най-известните и най-обичаните му, а филмът е най-касовият през 1992 г. и печели множество награди, включително специалната награда „Златен глобус“ за вокална работа за Уилямс.<ref name="GoldenGlobes1993">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.imdb.com/event/ev0000292/1993/1/|заглавие=Golden Globes, USA (1993)|издател=IMDb|достъп_дата=January 7, 2021}}</ref> Той е обявен за Дисни легенда през 2009 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/2009/09/01/idUS158754+01-Sep-2009+PRN20090901|title=2009 Disney Legends Award Recipients to Be Honored During D23 Expo in Anaheim|date= 1 септември 2009|work=Reuters|access-date= 26 януари 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20131214011248/https://www.reuters.com/article/2009/09/01/idUS158754+01-Sep-2009+PRN20090901|archive-date= 14 декември 2013}}</ref> Поради нарушаване на споразумението на Дисни с Уилямс относно използването на джина в рекламата на „Аладин“, Уилямс отказва да подпише договор за директното видео продължение „[[Аладин и завръщането на Джафар]]“ (1994), където вместо това джинът е озвучен от [[Дан Кастеланета]]. Когато [[Джефри Каценберг]] е заменен от [[Джо Рот]] като председател на Студия „Уолт Дисни“, Рот прави публично извинение на Уилямс.<ref>{{Cite news|url=https://articles.latimes.com/1994-10-24/entertainment/ca-54095_1_robin-williams|title=Abracadabra: Disney, Robin Williams Quit Feud|last=Welkos|first=Robert|date=October 24, 1994|work=Los Angeles Times|access-date=12 юли 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170614154408/http://articles.latimes.com/1994-10-24/entertainment/ca-54095_1_robin-williams|archive-date= 14 юли 2017}}</ref> Уилямс от своя страна повтаря ролята във второто продължение „[[Аладин и царят на разбойниците]]“ (1996).<ref>{{Cite news|url=https://articles.latimes.com/1995-09-27/entertainment/ca-50412_1_robin-williams|title=Genie Grants Disney's Video Wish : Marketing: Robin Williams will reprise his 'Aladdin' role in 'King of Thieves,' continuing the emergence of direct-to-video projects as an industry gold mine.|last=Cerone|first=Daniel Howard|date=September 27, 1995|work=Los Angeles Times|access-date= 15 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20210512082228/https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1995-09-27-ca-50412-story.html|archive-date=12 май 2021|author-link=Daniel Cerone}}</ref> През това време той дава гласа си на „[[Фърнгъли: Последната екваториална гора]]“ (1992). Други драматични негови изпълнения на включват „[[Москва на Хъдсън]]“ (1984), „[[В какво се превръщат мечтите (филм)|В какво се превръщат мечите“]] (1998) и „[[Двестагодишен човек]]“ (1999).<ref name="allmovie_bio">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmovie.com/artist/robin-williams-p116900|заглавие=Robin Williams|автор=Brennan|първо_име=Sandra|издател=AllMovie|достъп_дата= 12 август 2014}}</ref> В началото на 2000-те г. Уилямс демонстрира ново ниво на своята гъвкавост, като играе по-мрачни роли, отколкото през предходните десетилетия. Появява се с колегата си комик [[Били Кристъл]] в некредитирано [[камео]] в началото на епизод от 1997 г. на третия сезон на [[Ситуационна комедия|ситкома]] „[[Приятели]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://jam.canoe.ca/Movies/Artists/W/Williams_Robin/1997/04/04/762654.html|заглавие=Comedians Crystal and Williams in "Friends" episode|автор=Cook|първо_име=Jon|труд=canoe.ca|достъп_дата= 12 август 2014}}</ref> Изпълненията на Уилямс му носят различни признания, включително „[[„Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля]] за ролята му в „[[Добрият Уил Хънтинг]]“,<ref name="actors2">{{Cite episode}}</ref> както и две предишни номинации за „Оскар“, съответно за „[[Обществото на мъртвите поети]]“ и като проблемен бездомник в „Кралят на рибарите“.<ref name="actors2" /> Сред актьорите, които са му помогнали по време на актьорската му кариера, той цитира [[Робърт де Ниро]], от когото е научил силата на мълчанието и икономичността на диалога, когато играе. От [[Дъстин Хофман]], с когото си партнира в „Хук“, той научава да приема напълно различни типове герои и да трансформира героите си чрез екстремна подготовка. [[Уди Алън]], който режисира него и Били Кристъл в „[[Да разнищим Хари]]“ (1997), също помага на Уилямс.<ref>{{Cite book|last=Lax|first=Eric|title=Conversations with Woody Allen: His Films, the Movies, and Moviemaking|url=https://archive.org/details/conversationswit00laxe/page/52|year=2007|publisher=Knopf Doubleday|location=New York City|isbn=978-0375415333|page=[https://archive.org/details/conversationswit00laxe/page/52 52]}}</ref> === 2000 – 2014 г.: Детски филми и завръщане в телевизията === Уилямс води токшоу за [[Одибъл]], което е излъчено през април 2000 г. и е достъпно само на уебсайта на Одибъл.<ref>{{Cite news|url=https://www.thefreelibrary.com/Robin+Williams+and+Audible+Announce+New+Weekly+Internet+Program.-a058460845|title=Robin Williams and Audible Announce New Weekly Internet Program.|date=6 януари 2000|work=Business Wire|access-date= 21 ноември 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181121120441/https://www.thefreelibrary.com/Robin+Williams+and+Audible+Announce+New+Weekly+Internet+Program.-a058460845|archive-date=21 ноември 2018|publisher=The Free Library}}</ref> В „[[Опасно безсъние]]“ (2002) той играе убиец, бягащ от лишен от сън детектив от полицията на Лос Анджелис (изигран от [[Ал Пачино]]) в провинциална Аляска.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmovie.com/movie/insomnia-v260290|заглавие=Insomnia (2002)|автор=Williams|първо_име=Karl|издател=AllMovie|достъп_дата=August 12, 2014}}</ref> Също така през 2002 г. в психологическия трилър „[[Експресно фото]]“ Уилямс изобразява емоционално разстроен техник по проявяване на снимки, който е обсебен от семейство, за което проявява снимки от дълго време.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmovie.com/movie/one-hour-photo-v260306|заглавие=One Hour Photo (2002)|автор=Deming|първо_име=Mark|автор_препратка=Mark Deming|издател=AllMovie|достъп_дата= 12 август 2014}}</ref> В научнофантастичния психологически трилър от 2004 г. „[[Последен спомен]]“ Уилямс играе професионалист, който се специализира в редактирането на спомените на неприятни хора в безкритични мемоари, които се представят на погребения. Многобройните му телевизионни изяви включват епизод на ''Whose Line Is It Anyway?''<ref>{{Cite episode}}</ref> и епизод на „[[Закон и ред: Специални разследвания]]“. Той е хедлайнер на собственото си моноспектакъл ''Robin Williams: Live on Broadway'', който се играе в театъра на [[Бродуей]] през юли 2002 г.<ref>The Broadway League. [http://www.ibdb.com/production.php?id=13427 "Robin Williams: Live on Broadway"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100212025727/http://ibdb.com/production.php?ID=13427|date=12 февруари 2010}}, IBDB.com. 19 януари 2019.</ref> Стендъп работата на Уилямс е последователна нишка през цялата му кариера, както се вижда от успеха на неговия моноспектакъл (и последвалото DVD). През 2004 г. той е избран на 13-то място в списъка на [[Комеди Сентрал]] за „100-те най-добри стендъпи на всички времена“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://us.imdb.com/title/tt0429332/|заглавие=Comedy Central Presents: 100 Greatest Stand-Ups of All Time|издател=IMDb|достъп_дата=26 декември 2007|архив_дата=2008-03-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080311144616/http://us.imdb.com/title/tt0429332/}}</ref> През 2006 г. е изненадващият гост на Наградите „Nickelodeon Kids' Choice“<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/pictures/kids-choice-awards/11/|title=Kids' Choice Awards|date=1 април 2006|access-date=12 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140812205222/http://www.cbsnews.com/pictures/kids-choice-awards/11/|archive-date=12 август 2014|publisher=CBS News}}</ref> и се появява в епизод на ''Extreme Makeover: Home Edition'', излъчен на 30 януари. <ref>{{Cite news|url=https://articles.latimes.com/2011/nov/03/entertainment/la-et-quick-20111103|title=Quick Takes: An 'Extreme Makeover' salute to military families|date=3 ноември 2011|work=Los Angeles Times|access-date=12 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20141207061809/http://articles.latimes.com/2011/nov/03/entertainment/la-et-quick-20111103|archive-date=7 декември 2014|agency=Associated Press}}</ref> След шестгодишна пауза, през август 2008 г. Уилямс обявява ново турне в 26 града – „[[Робин Уилямс – оръжия за себеунищожение]]“. То започва в края на септември 2009 г. и приключва в Ню Йорк на 3 декември, като е предмет на специално телевизионно шоу по HBO на 8 декември 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.playbill.com/article/hbo-to-air-robin-williams-weapons-of-self-destruction-com-162549|заглавие=HBO to Air Robin Williams' Weapons of Self-Destruction|автор=Gans|първо_име=Andrew|език=en|достъп_дата= 27 юни 2020}}</ref> През 2006 г. той участва в пет филма, включително „[[Мъж на годината]]“ – политическа сатира, и „[[Нощен слушател]]“ – трилър за радиоводещ, който осъзнава, че дете, с което е развил приятелство, може да не съществува.<ref name="allmovie_bio2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmovie.com/artist/robin-williams-p116900|заглавие=Robin Williams|автор=Brennan|първо_име=Sandra|издател=AllMovie|достъп_дата= 12 август 2014}}</ref> Уилямс продължава да озвучава анимационни филми, включително „[[Роботи]]“ (2005), филмовия франчайз „[[Весели крачета]]“ (2006-2011) и има некредитирано вокално изпълнение във „[[Победител (филм)|Победител]]“ (2006). Той също така озвучава холографския герой д-р Ноу във филма на живо „[[Изкуствен интелект (филм)|Изкуствен интелект]]“ (2001). Той е гласът на The Timekeeper – бивша атракция в [[Дисни Уърлд]] за робот, пътуващ във времето, който среща [[Жул Верн]] и го отвежда в бъдещето.<ref name="Veness2009">{{Cite book|last=Veness|first=Susan|title=The Hidden Magic of Walt Disney World: Over 600 Secrets of the Magic Kingdom, Epcot, Disney's Hollywood Studios, and Animal Kingdom|url=https://books.google.com/books?id=u0j1qhFi2fMC&pg=PT74|accessdate=July 17, 2015|year=2009|publisher=Adams Media|location=Vero Beach, Florida|isbn=978-1-4405-0432-7|page=74}}{{Dead link|date=март 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>[[Файл:Robin Williams 1996.jpg|мини|222x222px|Уилямс през 1996 г.]]През 2010 г. се появява в скеч с [[Робърт Де Ниро]] в „Събота вечер на живо“, а през 2012 г. участва като гост в два сериала на [[Еф Екс]] – „[[Луи (американски сериал)|Луи]]“ и „[[Уилфред (американски телевизионен сериал)|Уилфред]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tvguide.com/News/Robin-Williams-Dies-1085425.aspx|заглавие=Robin Williams Dies of Suspected Suicide at 63|автор=Stanhope|първо_име=Kate|труд=TV Guide|достъп_дата=October 23, 2014}}</ref> Той прави своя актьорски дебют на Бродуей в „Бенгалски тигър в багдадската зоологическа градина“ на [[Раджив Джоузеф]], поставена в Театър „Ричард Роджърс“ на Бродуей на 31 март 2011 г. За изпълнението си е номиниран за наградата на Drama League за изключителен изтъкнат изпълнител.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2011/04/01/theater/reviews/bengal-tiger-with-robin-williams-review.html|title=Ghostly Beast Burning Bright in Iraq|last=Isherwood|first=Charles|date=March 31, 2011|work=The New York Times|access-date=12 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140812214145/http://www.nytimes.com/2011/04/01/theater/reviews/bengal-tiger-with-robin-williams-review.html|archive-date=12 август 2014}}</ref> През май 2013 г. [[Си Би Ес]] стартира нов сериал – „Откачалки“ (''The Crazy Ones''), с участието на Уилямс,<ref>{{Cite magazine}}</ref> който е свален след един сезон.<ref>{{Cite magazine}}</ref> „[[Най-гневният мъж в Бруклин]]“ е последният филм на Уилямс, който излиза по екраните приживе. Във филма той играе Хенри Олтман – ядосан и огорчен мъж, който се опитва да промени живота си, след като му е казано, че има нелечима болест.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2014/05/22/313116016/the-angriest-robin-williams-sadly-becomes-the-inspirational-one|title=The 'Angriest' Robin Williams Sadly Becomes The Inspirational One|last=Hachard|first=Tomas|date=22 май 2014|access-date= 13 септември 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180913223530/https://www.npr.org/2014/05/22/313116016/the-angriest-robin-williams-sadly-becomes-the-inspirational-one|archive-date=13 септември 2018|publisher=NPR}}</ref> Четири филма с участието на Уилямс са пуснати след смъртта му през 2014 г.: „[[Нощ в музея: Тайната на гробницата]]“, ''A Merry Friggin' Christmas'', ''Boulevard'' и „[[Абсолютно всичко]]“.<ref>{{Cite news|url=http://downriversundaytimes.com/2014/08/24/celebrity-extra-265|title=Celebrity Extra|last=Elavsky|first=Cindy|date=24 август 2014|work=Downriver Sunday Times|access-date=5 септември 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20190403231333/http://downriversundaytimes.com/2014/08/24/celebrity-extra-265/|archive-date=April 3 април 2019|publisher=King Features|author-link=Cindy Elavsky}}</ref> == Личен живот == [[Файл:Robin and Marsha Williams (1).jpg|мини|Робин с втората си съпруга Марша през 1989 г.]] Уилямс се жени за първата си съпруга Валери Веларди през юни 1978 г., след съжителството с комедиантката [[Илейн Буслър]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> Веларди и Уилямс се запознават през 1976 г., докато той работи като барман в таверна в Сан Франциско. Синът им Закари Пим „Зак“ Уилямс е роден през 1983 г.<ref>{{Cite magazine}}</ref> Двамата се развеждат през 1988 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.usatoday.com/story/life/books/2018/05/07/robin-williams-bio-revelations-infidelity-depression-insecurity/587314002/|заглавие=Robin Williams bio revelations: Infidelity, substance abuse, insecurity over Jim Carrey|автор=Holahan|първо_име=David|труд=USA Today|достъп_дата=28 юли 2021}}</ref> Въпреки че е съобщено, че Уилямс започва любовна афера с бавачката на Закари, Марша Гарсес през 1986 г.,<ref>{{Cite magazine}}</ref> Веларди заявява в документалния филм от 2018 г. „[[Робин Уилямс: Влезте в ума ми]]“, че връзката му с Гарсес е започнала след като двамата са се разделили.<ref>{{Cite news|url=https://www.sfchronicle.com/movies/article/Robin-Williams-gets-his-just-due-in-documentary-13063742.php|title=Robin Williams gets his just due in documentary 'Come Inside My Mind'|last=LaSalle|first=Mick|date=July 11, 2018|work=San Francisco Chronicle|access-date=25 октомври 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20181026064544/https://www.sfchronicle.com/movies/article/Robin-Williams-gets-his-just-due-in-documentary-13063742.php|archive-date=26 октомври 2018|author-link=Mick LaSalle}}</ref> На 30 април 1989 г. Уилямс се жени за Гарсес, която е бременна в шестия месец с първото им дете. Имат две деца заедно – [[Зелда Уилямс|Зелда Рей Уилямс]] (р. 1989) и Коди Алън Уилямс (р. 1991). През март 2008 г. Гарсес подава молба за развод, позовавайки се на непреодолими различия.<ref>{{Cite news|url=http://www.sfgate.com/cgi-bin/article.cgi?f=/c/a/2008/03/26/DD7AVQHPA.DTL&tsp=1|title=Robin Williams' wife files for divorce after nearly 19 years|last=Garchik|first=Leah|date=March 27, 2008|work=San Francisco Chronicle|archive-url=https://web.archive.org/web/20080329231846/http://www.sfgate.com/cgi-bin/article.cgi?f=%2Fc%2Fa%2F2008%2F03%2F26%2FDD7AVQHPA.DTL&tsp=1|archive-date=29 март 2008}}</ref> Разводът е финализиран през 2010 г. Уилямс се жени за третата си съпруга, [[Графичен дизайн|графичната дизайнерка]] Сюзън Шнайдер, на 22 октомври 2011 г. в [[Света Елена (Калифорния)]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/celebritology/post/robin-williams-and-susan-schneider-reportedly-wed/2011/10/24/gIQAbweHDM_blog.html|title=Robin Williams and Susan Schneider reportedly wed|last=Chaney|first=Jen|date=24 октомври 2011|work=The Washington Post|access-date=18 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20181016071656/https://www.washingtonpost.com/blogs/celebritology/post/robin-williams-and-susan-schneider-reportedly-wed/2011/10/24/gIQAbweHDM_blog.html|archive-date=October 16, 2018}}</ref> Двамата живеят в къщата си в [[Сий Клиф (Сан Франциско)]], [[Калифорния]].<ref name="TVGuide2">{{Cite magazine}}</ref> В Ню Йорк Уилямс е част от клуба на бегачите „Уест Сайд YMCA“ и демонстрира обещаващи резултати с 34:21 min на 10-километрово бягане в [[Сентръл Парк]] през 1975 г.<ref>{{Cite magazine}}</ref> Той също така обича колоезденето, след като започва спорта отчасти като заместител на наркотиците. Прави голяма колекция от велосипеди и става фен на професионалното [[шосейно колоездене]], като често пътува до състезателни събития като [[Обиколка на Франция|Обиколката на Франция]].<ref>{{Cite news|url=http://espn.go.com/page2/s/murphy/020729.html|title=Tour de Lance: 100 percent pure|last=Murphy|first=Brian|access-date= 29 юни 2007|archive-url=https://web.archive.org/web/20070209011842/http://espn.go.com/page2/s/murphy/020729.html|archive-date= 9 февруари 2007|publisher=ESPN}}</ref><ref name="Koeppel">{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. неговите деца даряват 87 от неговите велосипеди в подкрепа на Фондация „Challenged Athletes“ и на Фондация „Кристофър и Дана Рийв“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://paddle8.com/editorial/cycle-of-life/|заглавие=Cycle of Life {{!}} Paddle8|труд=Paddle8|достъп_дата= 9 ноември 2016}}</ref> Любимите му книги са [[Фондация (поредица)|трилогията „Фондация“]] на [[Айзък Азимов]]<ref>{{cite interview|last=Williams|first=Robin|interviewer=The Reddit Community|title=Robin Williams. It's time for a convoluted stream of consciousness. Ask Me Anything!|url=https://www.reddit.com/r/IAmA/comments/1n41x1/robin_williams_its_time_for_a_convoluted_stream|date=25 септември 2013|access-date=10 септември 2017|archive-date=9 ноември 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171109140051/https://www.reddit.com/r/IAmA/comments/1n41x1/robin_williams_its_time_for_a_convoluted_stream/|url-status=live}}</ref>, а любимата му книга като дете е „[[Лъвът, вещицата и дрешникът]]“ на [[Клайв Стейпълс Луис]], която по-късно споделя с децата си.<ref name="reddit1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reddit.com/comments/1n41x1|заглавие=Robin Williams. It's time for a convoluted stream of consciousness. Ask Me Anything!|труд=Reddit.com|достъп_дата=12 август 2014}}</ref> Уилямс харесва както [[Ролева игра|настолните ролеви игри,]] така и видеоигрите.<ref name="internet">{{Cite news|url=http://www.zap2it.com/movies/news/story/0,1259,---13446,00.html|title=Robin Williams Confesses to Another Addiction ... the Internet|last=Szymanski|first=Mike|date=August 21, 2002|work=Zap2it|access-date=22 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20021010045827/http://www.zap2it.com/movies/news/story/0%2C1259%2C---13446%2C00.html|archive-date= 10 октомври 2002|publisher=Tribune Media Services|location=Chicago, Illinois}}</ref><ref>{{Cite book|last=DeMaria|first=Rusel|last2=Wilson|first2=Johnny L.|title=High Score!: The Illustrated History of Electronic Games|url=https://books.google.com/books?id=HJNvZLvpCEQC&pg=PA154|accessdate=23 януари 2017|edition=2nd|date=2003|publisher=McGraw-Hill Education|location=New York|isbn=978-0-07-223172-4|page=154}}</ref> Дъщеря му Зелда е кръстена на главната героиня на „[[Легендата за Зелда]]“ – семейна любима поредица от видеоигри.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.engadget.com/2006/01/06/live-coverage-of-the-google-keynote/|заглавие=Live coverage of Google Keynote with Robin Williams|автор=Boutin|първо_име=Paul|труд=Engadget|достъп_дата= 6 февруари 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.cnet.com/Robin-Williams-yucks-it-up-for-Spore/2100-1043_3-6071292.html|заглавие=Robin Williams yucks it up for 'Spore'|автор=Terdiman|първо_име=Daniel|издател=CNET|достъп_дата=19 август 2014}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.viewlondon.co.uk/whatson/dungeons-and-dragons-game-day-article-5339.html|заглавие=Dungeons and Dragons Game Day at London Dungeon|труд=Viewlondon.co.uk|достъп_дата=August 29, 2010}}</ref> Той е голям фен на [[Аниме]] и на колекционирането на фигури –една от неговите фигури е героят Deunan Knute от аниме филма „[[Ябълково семе (филм)|Ябълково семе]]“, чийто фен е. Той също така харесва филма ''Innocence Ghost in the Shell'' и получава DVD копие на ''Paranoia Agent'', подписано от режисьора му [[Сатоши Кон]].<ref>{{Cite news|url=https://comicbook.com/anime/2018/05/16/robin-williams-anime-zelda-figures/|title=Robin Williams' Daughter Asks Fans To Help Identify His Massive Anime Collection|last=Peters|first=Megan|date= 17 май 2018|work=Comic Book|access-date=9 февруари 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20180807201417/http://comicbook.com/anime/2018/05/16/robin-williams-anime-zelda-figures|archive-date=7 август 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://imgur.com/gallery/5JudP|заглавие=Robin Williams loved Anime, I did not know that ... (from user babysaidmaybe)|труд=Imgur|достъп_дата=9 февруари 2020}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.animenewsnetwork.com/news/2005-05-04/more-robin-williams-on-anime|title=More Robin Williams on Anime|last=Macdonald|first=Christopher|date= 5 май 2005|work=Anime News Network|access-date= 9 февруари 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200807044842/https://www.animenewsnetwork.com/news/2005-05-04/more-robin-williams-on-anime|archive-date= 7 август 2020}}</ref> Уилямс е отгледан и понякога се идентифицира като [[Епископална църква в САЩ|епископален]]. Той също така описва себе си като „почетен евреин“<ref>{{Cite news|url=http://www.timesofisrael.com/honorary-jew-robin-williams-63-found-dead|title='Honorary Jew' Robin Williams, 63, found dead|last=Borschel|first=Amanda|date=August 12, 2014|work=The Times of Israel|access-date=12 август 2014|archive-url=https://web.archive.org/web/20140812074211/http://www.timesofisrael.com/honorary-jew-robin-williams-63-found-dead/|archive-date=12 август 2014|agency=Associated Press}}</ref> и на 60-ия [[Ден на независимостта на Израел|Ден на независимостта]] на Израел през 2008 г. се появява на [[Таймс Скуеър]] заедно с няколко други знаменитости, за да пожелаят на Израел честит рожден ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=edIZyz3OdKA|заглавие=Celebrity Salute to Israel @ Times Square|достъп_дата= 12 август 2014}}</ref> През 80-те г. използва [[кокаин]]<ref>Anna Guaita[https://www.ilmessaggero.it/spettacoli/cinema/robin_williams_morto_suicidio_impiccato-538317.html , ''Addio a Robin Williams, si è impiccato. Un amico: era depresso e senza soldi''], в ''il Messaggero.it'', 12 август 2014</ref><ref>''[https://archive.today/20140812062752/http://spettacoliecultura.ilmessaggero.it/cinema/robin-williams-morto/843095.shtml E' morto Robin Williams, trovato senza vita in casa. Si sospetta suicidio]'', в Il MESSAGGERO, 12 август 2014.</ref> и присъства на вечерта когато неговият [[Джон Белуши]] умира от свръхдоза. Той е приятел на [[Кристофър Рийв]], с когото е състудент в [[Джулиард]], Ню Йорк. През 1995 г., след падане от кон, Рийвс остава на инвалидна количка и Уилямс оказва финансова помощ за лечението му и за научните изследвания на болестта.<ref>(<abbr>EN</abbr>) ''[https://www.looktothestars.org/celebrity/robin-williams Robin Williams - Charity Work, Events and Causes]'', на ''LookToTheStars.org''. Посетено на 13 февруари 2024 г.</ref> == Участия == {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size:90%; background:#f9f9f9" |+Игрални, телевизионни и късометражни филми |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор !жанр ! style="background:#BOC4DE;" | бележки |- | [[1977]] | | ''Can I Do It 'Till I Need Glasses?'' | адвокат; мъж със зъбобол | И. Робърт Леви |комедия | |- |1978 | |''Sorority '62'' |Хенри |Тони Чиски |комедия |тв филм |- | [[1980]] | [[Попай (филм, 1980)|Попай]] | ''Popeye'' | [[Попай]] | [[Робърт Олтман]] |комедия, семеен | |- | [[1982]] | [[Светът според Гарп]] | ''The World According to Garp'' | Ти Ес Гарп | Джордж Рой Хил |комедия, драма | |- | [[1983]] |[[Оцелелите]] | ''The Survivors'' | Доналд Куинел | Майкъл Ричи |комедия, криминален | |- | [[1984]] | [[Москва на Хъдсън]] | ''Moscow on the Hudson'' | Владимир Иванов | Пол Мазурски |комедия, драма | |- | rowspan="3" | [[1986]] | | ''Seize the Day'' | Томи Уилхелм | Филдър Кук |комедия, драма | |- | [[Клуб „Парадайз“]] | ''Club Paradise'' | Джак Моникър | [[Харолд Реймис]] |комедия | |- | [[Най-добрите времена]] | ''The Best of Times'' | Джак Дънди | Роджър Спотисуд |комедия | |- | rowspan="2" | [[1987]] | [[Добро утро, Виетнам]] | ''Good Morning, Vietnam'' | Ейдриън Кронауър | [[Бари Левинсън]] |драма, военен | |- | |''Jonathan Winters: On the Ledge'' |протежето на Биг Еди |Питър Ферара |комедия |тв филм |- | rowspan="2" | [[1988]] | [[Приключенията на барон Мюнхаузен (филм)|Приключенията на барон Мюнхаузен]] | ''The Adventures of Baron Munchausen'' | кралят на Луната | [[Тери Гилиъм]] |приключенски | |- | | ''Portrait of a White Marriage'' | търговец на климатици | Хари Шиърър |комедия | некредитиран |- | rowspan="2" |[[1989]] | |''Back to Neverland'' |Робин |Джери Рийс |комедия, анимация |късометражен |- | [[Обществото на мъртвите поети]] | ''Dead Poets Society'' | Джон Кийтинг | [[Питър Уиър]] |драма | |- | rowspan="2" | [[1990]] | [[Автокъща (филм)|Автокъща]] (Човекът-кадилак) | ''Cadillac Man'' | Джоуи О'Брайън | Роджър Доналдсън |комедия, криминален | |- | [[Пробуждане (филм)|Пробуждане]] | ''Awakenings'' | доктор Малкълм Сейър | Пени Маршъл |биографичен, драма | |- | rowspan="4" |[[1991]] | |''Shakes the Clown'' |Марти Фромаж |Бобкат Голдуейт |комедия, криминален | |- | [[Отново мъртва]] | ''Dead Again'' | Доктор Коузи Карлайл | [[Кенет Брана]] |криминален, драма | |- | [[Кралят на рибарите]] | ''The Fisher King'' | Пери | [[Тери Гилиъм]] |драма, комедия | |- | [[Хук]] | ''Hook'' | Питър Банинг/[[Питър Пан]] | [[Стивън Спилбърг]] |приключенски, фентъзи | |- | rowspan="2" |[[1992]] | |''A Spinal Tap Reunion: The 25th Anniversary London Sell-Out'' |Робин Уилямс |Джим де Берджи и Лореън Итън-Хог |комедия, музикален |тв филм |- | [[Играчки (филм)|Играчки]] | ''Toys'' | Лесли Зево | [[Бари Левинсън]] |фентъзи, семеен | |- | rowspan="2" | [[1993]] | [[Мисис Даутфайър]] | ''Mrs. Doubtfire'' | Даниел Хилард/мисис Даутфайър |[[Крис Кълъмбъс]] |комедия, семеен | и продуцент |- | [[Аз, човекът]] | ''Being Human'' | Хектор | [[Бил Форсайт]] |семейна драма | |- |1994 | |''In Search of Dr. Seuss'' |бащата |Винсънт Патерсън |анимация, биографичен |тв филм |- | rowspan="3" | [[1995]] | [[Джуманджи]] | ''Jumanji'' | Алан Париш | Джо Джонстън |приключенски | |- | [[На Уонг Фу, с благодарности!]] | ''To Wong Foo, Thanks for Everything! Julie Newmar'' | Джон Шмид | Джон Джейкъб Джингелхаймер Шмит |комедия, драма |некредитиран |- | [[Девет месеца]] | ''Nine Months'' | доктор Козевич | [[Крис Кълъмбъс]] |романтичен, комедия | |- | rowspan="4" | [[1996]] | [[Хамлет (филм, 1996)|Хамлет]] | ''Hamlet'' | Озрик | [[Кенет Брана]] |драма | |- | | ''The Secret Agent'' | Професорът | [[Кристофър Хемптън]] |драма, трилър |некредитиран |- | [[Джак]] | ''Jack'' | Джак Пауъл | [[Франсис Форд Копола]] |комедия, драма | |- | [[Клетка за птици (филм)|Клетка за птици]] | ''The Birdcage'' | Арманд Голдман | [[Майк Никълс]] |комедия | |- | rowspan="4" | [[1997]] | [[Добрият Уил Хънтинг]] | ''Good Will Hunting'' | Шон Магуайър | [[Гас Ван Сант]] |драма | |- | [[Флабър]] | ''Flubber'' | професор Филип Брейнард | Лес Мейфийлд |комедия, семеен | |- | [[Да разнищим Хари]] | ''Deconstructing Harry'' | Мел | [[Уди Алън]] |комедия | |- | [[Ние сме баща ти]] | ''Fathers' Day'' | Дейл Пътли | Айвън Райтман |комедия, романтичен | |- | rowspan="2" | [[1998]] | [[Пач Адамс (филм)|Пач Адамс]] | ''Patch Adams'' | [[Пач Адамс|Хънтър „Пач“ Адамс]] | Том Шадиак |комедия, биографичен, драма | |- | [[В какво се превръщат мечтите (филм)|В какво се превръщат мечтите]] | ''What Dreams May Come'' | Крис Нилсън | [[Винсънт Уорд]] |драма | |- | rowspan="2" | [[1999]] | [[Двестагодишен човек]] | ''Bicentennial Man'' | Андрю Мартин | [[Крис Кълъмбъс]] |научна фантастика, семеен | |- | [[Якоб лъжеца]] | ''Jakob the Liar'' | Якоб Хайм/(разказвач) |Питър Касовиц |драма, военен | и продуцент |- | rowspan="3" | [[2002]] | [[Опасно безсъние]] | ''Insomnia'' | Уолтър Финч | [[Кристофър Нолан]] |трилър | |- | [[Смърт на Смучи]] | ''Death to Smoochy'' | Рандолф „Дъгата“ Смайли | [[Дани Де Вито]] |драма, комедия | |- | [[Експресно фото]] | ''One Hour Photo'' | Сиймор „Сай“ Периш | [[Марк Романек]] |трилър | |- |2003 | |''The Rutles 2: Can't Buy Me Lunch'' |Ханс Хенки |[[Ерик Айдъл]] |комедия |тв филм |- | rowspan="3" | [[2004]] | | ''Noel'' | Чарли Бойд; свещеник | Чаз Палминтери |драма | |- | [[Затворът на миналото]] | ''House of D'' | Папас | [[Дейвид Духовни]] |комедия, драма | |- | [[Последен спомен]] | ''The Final Cut'' | Алън Хакман | [[Омар Наим]] |драма, трилър | |- | [[2005]] | [[Бяла пустош]] | ''The Big White'' | Пол Барнел | Марк Милод |криминален, драма | |- | rowspan="4" | [[2006]] | [[Мъж на годината]] | ''Man of the Year'' | Том Добс | [[Бари Левинсън]] |комедия, драма | |- | [[Нощ в музея]] | ''Night at the Museum'' | [[Теодор Рузвелт]] | [[Шон Леви]] |приключенски, комедия | |- | [[Беда на колела]] |''RV'' | Боб Мънро | [[Бари Зоненфелд]] |комедия | |- | [[Нощен слушател]] | ''The Night Listener'' | Гейбриъл Нун | Патрик Стетнър |драма, криминален | |- | rowspan="2" | [[2007]] | [[Сватбен лиценз]] | ''License to Wed'' | отец Франк | [[Кен Куопис]] |комедия, романтичен | |- | [[Огъст Ръш]] | ''August Rush'' | Максуел „Магьосника“ Уолъс | Кирстен Шеридън |музикален, драма | |- | rowspan="5" |[[2009]] |[[Робин Уилямс – оръжия за самоунищожение]] |''Robin Williams: Weapons of Self Destruction'' |себе си |Марти Калнър |комедия |тв моноспектакъл; и сценарист |- | [[Психоаналитик (филм)|Психоаналитик]] | ''Shrink'' | Холдън | Джонас Пате |комедия, драма |некредитиран |- | [[Най-страхотният баща на света]] | ''World's Greatest Dad'' | Ланс Клейтън | [[Бобкат Голдтуайт]] |комедия, драма | |- | [[Нощ в музея 2]] | ''Night at the Museum: Battle of the Smithsonian'' | [[Теодор Рузвелт]] | [[Шон Леви]] |приключенски, комедия | |- | [[Стари кучета]] | ''Old Dogs'' | Дан Рейбърн | [[Уолт Бекер]] |комедия | |- | rowspan="3" | [[2013]] | [[Тежка сватба (филм)|Тежка сватба]] | ''The Big Wedding'' | отец Мойнингам | Джъстин Джакам |комедия, драма | |- | [[Иконом на седем президенти]] | ''The Butler'' | [[Дуайт Айзенхауер]] | Лий Даниълс |биографичен, драма | |- | [[Лицето на любовта]] | ''The Face of Love'' | Роджър | Ари Посин |драма, мистерия | |- | rowspan="5" |[[2014]] |[[Принцът на Провидънс]] |''The Prince of Providence'' | |Майкъл Коренте |драма | |- | | ''Boulevard'' | Нолан Мак | Дито Монтиел |драма | |- | [[Най-гневният мъж в Бруклин]] | ''The Angriest Man in Brooklyn'' | Хенри Алтман | Фил Алдън Робинсън |комедия, драма | |- | | ''A Merry Friggin' Christmas'' | Върджил Мичлър | Тристам Шапиро |комедия, драма | |- | [[Нощ в музея: Тайната на гробницата]] | ''Night at the Museum: Secret of the Tomb'' | [[Теодор Рузвелт]] | [[Шон Леви]] |приключенски | |- |2018 |[[Робин Уилямсː Влезте в ума ми]] |''Robin Williams: Come Inside My Mind'' |себе си |Марина Зенович |документален | |} {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size:90%; background:#f9f9f9" |+Телевизионни сериали !година !заглавие !оригинално заглавие !роля !жанр !бележки |- | rowspan="2" |1977 | |''The Richard Pryor Show'' |различни |комедия |сезон 1, еп. 1 и 2 |- | |''Eight Is Enouph'' |член на група |комедия, семеен |сезон 2, еп. 12 |- |1977-1978 | |''Laugh-In'' |регулярен изпълнител |комедия |сезон 1, еп.1-4 |- |1978 | |''America 2-Night'' |Джейсън Шайн |комедия |сезон 1, еп. 8 и 53 |- |1978-1979 | |''Happy Days'' |Морк |комедия, семеен |сезон 5, еп. 22 и сезон 6, еп. 24 |- |1978-1982 | |''Mork & Mindy'' |Морк; себе си |комедия, семеен |в 94 епизода |- |1979 | |''Out of the Blue'' |Морк |комедия |сезон 1, еп.1 |- | rowspan="2" |1982 | |''Faerie Tale Theatre'' |принц Робин; жабата |фентъзи |сезон 1, еп.1 |- | |''SCTV Network'' |различни |комедия |сезон 2, еп. 6 |- |1984 | |''Pryor's Place'' |Габи |комедия, семеен |сезон 1, еп. 6 |- |1986 | |''Cinemax Comedy Experiment'' | |комедия |в 1 епизод |- | rowspan="2" |1994 | |''Homicide: Life on the Street'' |Робърт Елисън |криминален, драма |сезон 2, еп. 1 |- | |''The Larry Sanders Show'' | |комедия |сезон 3, еп. 1 |- |1997 |[[Приятели]] |''Friends'' |Томас |романтичен, комедия |сезон 3, еп. 24 (некредитиран) |- |1999 | |''L.A. Doctors'' |Хюго Кинсли |драма |сезон 1, еп. 14 |- |2003 | |''Freedom: A History of US'' |Фермер от Мисури; Джосая Куинси; ген. Юлайсис С. Грант; Оливър Райт и Уилбър |документален |сезон 1, еп. 3, 4, 6, 11 |- | rowspan="2" |2008 | |''American Idol'' |Иван 'Боб' Попанов |музикален, документален |сезон 7, еп. 29 |- |[[Закон и редːˑ Специални разследвания]] |''Law & Order: Special Victims Unit'' |Мерит Рук |криминален |сезон 9, еп. 17 |- |2009 |[[Спондж Боб Квадратни гащи]] |''SpongeBob SquarePants'' |себе си |анимационен сериал |сезон 6, еп. 23 |- |2010 | |''Saturday Night Live'' |себе си |комедия |сезон 36, еп. 8 (некредитиран) |- | rowspan="2" |2012 | |''Wilfred'' |д-р Еди |драма |сезон 2, еп. 1 |- | |''Luoie'' |Робин |комедия, драма |сезон3, еп. 6 |- |2013-2014 |[[Откачалки]] |''The Crazy Ones'' |Саймън Робъртс |ситком |в 22 епизода |} {| class="wikitable sortable mw-collapsible" style="font-size:90%; background:#f9f9f9" |+Озвучаване !година !залавие !оригинално заглавие !роля !режисьор !жанр !бележки |- |1982 | |''Mork & Mindy/Laverne & Shirley/Fonz Hour'' |Морк | |анимация |тв сериал |- |1987 | |''Dear America: Letters Home from Vietnam'' |Бейби-сан |Бил Кутюрие |документален |тв филм |- |1988 | |''Rabbit Ears: Pecos Bill'' |разказвач |Тим Раглин |семеен |късометражен |- | rowspan="2" |1991 | |''Rabbit Ears: The Fool and the Flying Ship'' |разказвач |Крейг Роджърс |семеен |късометражен |- | |''A Wish for Wings That Work'' |Киви |Скип Джоунс |анимация |тв филм |- | rowspan="3" |1992 |[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]] |''Aladdin'' |Джинът |[[Рон Клемънтс]] и Джон Мъскър |анимация | |- |[[Фърнгъли: Последната екваториална гора|Фърнгълиː Последната екваториална гора]] |''Ferngully: The Last Rainforest'' |Бати Кода |Бил Кройер |анимация | |- | |''The Timekeeper'' |Пазителят на времето |Джеф Блайт |приключенски |късометражен |- |1995 | |''Aladdin on Ice'' | rowspan="4" |Джинът |Стив Байндър |смеен, комедия |тв филм; некредитиран |- |1996 |[[Аладин и царят на разбойниците]] |''Aladdin and the King of Thieves'' |Тад Стоунс |анимация | |- | rowspan="2" |1998 | |''One Saturday Morning'' | |семеен |тв сериал (сезон2, еп. 5 и 8) |- | |''Aladdin's Math Quest'' | |семеен, приключенски |видео игра |- |2001 |[[Изкуствен интелект (филм)|Изкуствен интелект]] |''A.I. Artificial Intelligence'' |д-р Знам |[[Стивън Спилбърг]] |научна фантастика | |- |2005 |[[Роботи]] |''Robots'' |Фендър |Крис Уедж и Карлос Салдана |анимация | |- | rowspan="2" |2006 |[[Весели крачета]] |''Happy Feet'' |Рамон/Ловлейс |Джордж Милър |анимация | |- |[[Победител (филм)|Победител]] |''Everyone's Hero'' | |[[Кристофър Рийв]], Даниел Сейнт Пиер, Колин Брейди |анимация |некредитиран |- |2011 |[[Весели крачета 2]] |''Happy Feet Two'' |Рамон/Ловлейс |[[Джордж Милър (режисьор)|Джордж Милър]] |анимация | |- |2015 |[[Абсолютно всичко]] |''Absolutely Anything'' |кучето Денис |[[Тери Джоунс]] |научнофантастична комедия | |} == Награди и номинации == {| class="wikitable" ! Година !! Продукция !! Награда !! Резултат |- | 1979 ||rowspan=2| „[[Морк и Минди]]“ || [[Златен глобус за най-добър актьор в сериал – комедия]] || {{yes|награда}} |- | 1980 || [[Златен глобус за най-добър актьор в сериал – комедия]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | 1985 || „[[Москва на Хъдсън]]“ || [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- |rowspan=2| 1988 ||rowspan=3| „[[Добро утро, Виетнам]]“ || [[Оскар за най-добра мъжка роля]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]] || {{yes|награда}} |- | 1989 || [[Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- |rowspan=3| 1990 ||rowspan=3| „[[Обществото на мъртвите поети]]“ || [[Оскар за най-добра мъжка роля]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | 1991 || „[[Пробуждане (филм)|Пробуждане]]“ || Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм ||style="background:#FDD;"| номинация |- |rowspan=3| 1992 ||rowspan=3| „[[Кралят на рибарите]]“ || [[Оскар за най-добра мъжка роля]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]] || {{yes|награда}} |- | [[Сатурн за най-добър актьор]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- |rowspan=2| 1993 || „[[Играчки (филм)|Играчки]]“ || Сатурн за най-добър актьор ||style="background:#FDD;"| номинация |- | „[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]“ || [[Сатурн за най-добър актьор в поддържаща роля]] || {{yes|награда}} |- | 1994 || „[[Мисис Даутфайър]]“ || [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]] || {{yes|награда}} |- | 1996 || „[[Джуманджи]]“ || [[Сатурн за най-добър актьор]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- |rowspan=3| 1998 ||rowspan=3| „[[Добрият Уил Хънтинг]]“ || [[Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля]] || {{yes|награда}} |- | [[Златен глобус за най-добър поддържащ актьор]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Сателит за най-добър актьор в поддържаща роля в драма]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- |rowspan=2| 1999 ||rowspan=2| „[[Пач Адамс (филм)|Пач Адамс]]“ || [[Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Сателит за най-добър актьор в мюзикъл или комедия]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | 2000 || „[[Двестагодишен човек]]“ и „[[Якоб лъжеца]]“ || [[Златна малинка за най-лош актьор]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- |rowspan=4| 2003 || „[[Опасно безсъние]]“ || [[Сатурн за най-добър актьор в поддържаща роля]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- |rowspan=2| „[[Експресно фото]]“ || [[Сателит за най-добър актьор в драматичен филм]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | [[Сатурн за най-добър актьор]] || {{yes|награда}} |- | „[[Смърт на Смучи]]“ || [[Златна малинка за най-лош актьор в поддържаща роля]] ||style="background:#FDD;"| номинация |- | 2005 ||style="background:#DCDCDC;"| || [[Златен глобус на името на Сесил Демил]] || {{yes|награда}} |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Robin Williams}} {{wikiquote-inline|Робин Уилямс}} * {{imdb name|0000245|Робин Уилямс}} * {{AllMovie name|116900|Робин Уилямс}} * [https://filmitena.com/actr/140/robin-williams-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81 Робин Уилямс] на Filmitena.com * [https://www.cinefish.bg/Robin-Uilyams-Robin-Williams-ac751.html Робин Уилямс] на Cinefish.bg * [https://www.instagram.com/therobinwilliams Робин Уилямс] в [[Инстаграм]] {{Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля}} {{Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия}} {{Златен глобус на името на Сесил Демил}} {{Сатурн за най-добър актьор}} {{СОРТКАТ:Уилямс, Робин}} {{Превод от|en|Robin Williams|704864806}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Американски театрални актьори и актриси]] [[Категория:Американски озвучаващи актьори]] [[Категория:Американски комици]] [[Категория:Носители на награда „Сатурн“]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Носители на награда „Грами“]] [[Категория:Носители на „Оскар“]] [[Категория:Родени в Чикаго]] [[Категория:Починали в Калифорния]] [[Категория:Самоубийци]] ews5a2auep591fp7ypnrv65x8b13mz8 0 31468 12416577 11630947 2024-11-19T08:50:01Z Xunonotyk 209517 12416577 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|политическия термин|пеперудата|Пеперуда монарх}} '''Монархът''' е наследствен пожизнен [[държавен глава]].<ref>https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/монарх/</ref> Думата е от гръцки произход и означава човек, който сам управлява [[държава]]та. Античните автори противопоставят [[монархия]]та на [[аристокрация]]та (държавата се управлява от елитарна група) и [[демокрация]]та (в управлението участват всички в държавата). И при трите форми обаче, според античните автори, държавата трябвало да се управлява в интерес на всички; в противен случай според доктрината [[Анациклоза]] монархията се изражда в [[тиран]]ия, аристокрацията в [[олигархия]] и демокрацията в [[охлокрация]] (власт на тълпите). В по-късно време под монарх се разбира държавният глава и [[суверен]]. След буржоазните революции за суверен се провъзгласява народът, а значението на понятието „монарх“ се свежда до държавен глава, който управлява пожизнено и получава поста си по наследство. В последния случай понятието „монарх“ противостои на „Председател на Републиката“, чиято длъжност е изборна, ограничена със срок и брой мандати, в продължение на които може да бъде заемана. Кои владетели се смятат за монарси в наши дни е отчасти въпрос на традиция. Монарсите имат определени общоприети, но не универсални, характеристики: * Повечето монарси са такива за цял живот, докато за повечето останали владетели това не е така. Те обикновено са отгледани в кралско семейство, където се обучават да очакват и да се подчиняват на тази „длъжност“. Един монарх може да избере да си подаде оставката чрез [[абдикиране]], въпреки че това е рядка и драматична практика. : Изключения са френският копринц на [[Андора]], който не се назначава доживотно (той е всъщност [[Президент на Франция|френският президент]], избиран за период от 5 години от народа на [[Франция]]), но все още се смята за монарх поради използването на традиционната монархическа титла. По същия начин [[Янг ди-Пертуан Агонг]] (крал) на [[Малайзия]] се смята за монарх, въпреки че има 5-годишен мандат. От друга страна няколко доживотни диктатори по света не са смятани за монарси. * Повечето монарси са, формално или не, последвани след смъртта си или абдикацията си от членове на своето семейство, обикновено най-голямото си дете. Като резултат повечето стабилни монархии имат дълга история на управление от едно-единствено семейство или кръвна линия. : Малайзия отново е изключение, както и по разбираеми причини [[папа]]та (който се смята за монарх на [[Ватикан]]а). Също така тази практика не е изцяло непозната в системи, които не се смятат за монархически, например семейни диктаторства. * Повечето монарси имат титли, които са традиционни сред монарсите. Докато това е доста условна черта, тя може да се окаже най-доброто разграничение между монарси и немонарси. == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Монарси| ]] pp0650gxxffqu9hgrxx0srac23hzyko 0 32108 12415822 12194410 2024-11-18T14:18:26Z 130.204.134.140 12415822 wikitext text/x-wiki {{Бойно изкуство | име = Джудо | друго име = | картинка = [[Файл:Judo.svg|100п]] | картинка-описание = Думата „джудо“, изписана с [[канджи]] | фокусиран = Граплинг | тип = | държава = Япония | създател = [[Кано Джигоро]] | създадено = 1882 | основано на = [[Джиуджицу]] | предишно = | следващо = | представители = | олимпийски = Да | сайт = [http://kodokan.org The Kodokan]<br />[http://www.intjudo.eu/ International Judo Federation (IJF)] | значение = | бележки = }} '''Джудо''' ({{lang|ja|柔道}}) е [[вид]] и [[чекия]], създадено в [[Япония]] през 1882 година от [[Кано Джигоро]]. Характерен за него е състезателния елемент, където целта е съперникът да бъде хвърлен или повален на земята, да бъде обездвижен или принуден да се предаде. Ударите с ръце, крака или оръжия също са част от джудо, но само от предварително уредените форми ([[ката]]), като се изключват от състезанията и свободната практика ([[рандори]]). Джудо възниква на основата на бойното изкуство [[джуджицу|джуджуцу]], едно от традиционните военни изкуства на Япония. Кано Джигоро, създателят на джудо, се обучава в школи по джу-джицу („изкуство на гъвкавостта“) в продължение на много години, след което създава своя система, която нарича джу-до („път на гъвкавостта“). Джудо е едно от първите съвременни ([[гендай будо]]) бойни изкуства и неговата философия и методи на обучение се превръщат в модел за по-късните бойни изкуства, развили се от традиционните форми ([[корю]]). Широкото разпространение на джудото в целия свят довежда и до появата на базирани на него нови форми, като [[самбо]] и [[бразилско джиу джицу]]. == Възникване и философия == [[Файл:Kano Jigoro.jpg|мини|Кано Джигоро]] [[Файл:Jigoro Kano and Kyuzo Mifune (restoration).jpg|мини|[[Кано Джигоро]] (вдясно) и [[Кюзо Мифуне]]]] Ранната история на джудо е тясно свързана с живота на неговия създател, японския универсалист и педагог [[Кано Джигоро]] (1860 – 1938). Той е роден в заможно семейство и получава добро образование, като от седемгодишна възраст изучава [[английски език|английски]], [[калиграфия]] и различни [[Конфуцианство|конфуциански]] текстове.{{hrf|Kano|2008|1}}{{hrf|Hoare|2009|43}} Четиринадесетгодишен, той е записан в английско основно училище в [[Токио]]. Ширещото се насилие между учениците подтиква Кано да потърси [[доджо]], в което да се обучава на някое бойно изкуство.{{hrf|Kano|2008|1}}{{hrf|Hoare|2009|43}} Първоначално опитите му да намери учител по джуджицо, който да го обучава, нямат голям успех, тъй като в годините на [[Реставрация Мейджи|Реставрацията Мейджи]] традиционните бойни изкуства са изгубили популярност в модернизираща се Япония. Много от някогашните учители са принудени да прекратят работата си или са разочаровани и са се отказали. Накаи Уменари, познат на бащата на Кано и бивш войник, се съгласява да му покаже ката, но не и да го обучава пълноценно. Катагири Рюджи, служител на семейството, познава джуджицу, но отказва да обучава Кано, тъй като смята, че изкуството вече няма практическо приложение. Отказва и Имаи Генширо от джуджицу школата [[кюшинрю]].{{hrf|Kano|2008|2}} Кано успява да намери учител едва през 1877 година. По това време той учи в токийското училище Кайсей, малко по-късно присъединено към новосъздадения [[Токийски университет]]. Кано научава, че много бивши джуджицу учители са принудени да си намерят нова работа, често занимавайки се с традиционна [[остеопатия]].{{hrf|Hoare|2009|44}} Разпитвайки неколцина остеопати, той стига до Фукуда Хачиносуке (1828 – 1879), учител от школата [[тенджин шиньорю]], който поддържа малко доджо с петима ученици.{{hrf|Kano|2008|3 – 4}}{{hrf|Hoare|2009|45 – 47}}{{hrf|Fukuda|2004|145 – 152}} Смята се, че Фукуда набляга на техниката, за сметка на формализираните упражнения, поставяйки основата на фокусирането върху свободната практика [[рандори]] в създаденото от Кано джудо. При смъртта на Фукуда през август 1879 година Кано е обявен за негов символичен наследник и получава деншо на неговото доджо.{{hrf|Kano|2008|6}}{{hrf|Hoare|2009|47}} Въпреки това той решава да продължи обучението си при друг учител от школата тенджин шиньорю, Исо Масатомо (1820 – 1881). Исо набляга на практикуването на ката и оставя обучението в рандори на свои помощници, като все по-често тази дейност се поема от Кано.{{hrf|Kano|2008|9 – 10}} Исо умира през юни 1881 година и Кано се премества в доджото на Иикубо Цунетоши (1835 – 1889) от школата [[киторю]],{{hrf|Kano|2008|11}} който подобно на Фукуда акцентира върху рандори, а школата киторю по начало се фокусира върху техниките за хвърляне. През февруари 1882 година Кано Джигоро основава свое собствено доджо в будисткия храм Еишоджи в Токио.{{hrf|Hoare|2009|52 – 53}} Иикубо Цунетоши посещава новата школа три дни в седмицата, за да помага на Кано в обучението. Макар че изминават две години преди школата да получи името [[Кодокан]] и по това време Кано още не е получил майсторското си свидетелство от школата киторю, 1882 година се смята за годината на основаване на Кодокан, бъдещото световно средище на джудо. Основни за Кано Джигоро при създаването на джудо са принципите ''сейрьоку дзеньо'' (精力善用, „максимална ефективност, минимално усилие“) и ''джита кьоей'' (自他共栄, „взаимно благополучие и полза“). Той илюстрира приложението на сейрьоку дзеньо с концепцията за ''джу йоку го о сейсу'' (柔よく剛を制す, „мекотата контролира твърдостта“): : ''Накратко, да се съпротивляваш на по-силен противник ще доведе до твоето поражение, а приспособяването и избягването на нападението на твоя противник ще го накара да изгуби своето равновесие, силата му ще бъде намалена и ти ще го победиш. Това може да се прилага независимо от относителния размер на силата, правейки възможно по-слаби противници да победят значително по-силни. Това е теорията за джу йоко го о сейсу.''{{hrf|Kano|2005|39 – 40}} Кано осъзнава, че сейрьоку дзеньо, възникнала като практическа концепция в джуджицу, има и по-широко философско приложение. Това по-широко разбиране на този принцип, заедно с повлияния от конфуцианството принцип джита кьоей, оформя обособяването на джудо от джуджицу. Кано отхвърля техниките, които не съответстват на тези два принципа и набляга на важността на ефективността при изпълнението на всички техники. Той е убеден, че практикуването на джуджицу, подчинено на тези идеи, е път за самоусъвършенстване и за подобряване на обществото като цяло.{{hrf|Kano|2008|107}} В същото време той ясно осъзнава противоречивото отношение на обществеността към джуджицу: : ''По това време все още имаше малко специалисти по буджицу и буджицу беше почти изоставено от нацията като цяло. Дори и да исках да преподавам джуджицу, повечето хора вече бяха спрели да мислят за това. Затова реших, че е по-добре да преподавам под различно име, най-вече защото моите цели бяха много по-широки от джуджицу.''{{hrf|Hoare|2009|56}} Кано смята, че понятието джуджицу е недостатъчно, за да опише новото изкуство – „джицу“ означава „изкуство“ или „средство“ и се свързва с метод, състоящ се от набор от физически техники. Той променя името на „джудо“, където „до“ означава „път“ (подобно на китайската концепция за [[дао]]) и предполага по-широк философски контекст от „джицу“. == Техника == Техниките са 66 на брой, като се делят на: „техники с ръце“ „техники с хълбок“ „техники с крака“ „самопожертвователни техники назад“ „самопожертвователни техники встрани“ „техники на задържане“ „техники на пристягане“ „болезнени техники на ставите“ == Практика == Джудо се практикува в над 200 страни по Света. То остава известно „бойно изкуство“ и спорт, а в Япония традиционно бойно изкуство. Възрастта от която едно дете може да започне е 3 – 4 години. Методите са различни навсякъде, но приципите остават спазени от всички. === Рангове === {| class="wikitable" style="float:right; text-align:center;" |+Типични европейски цветове на пояси по джудо |- | width="100"|Бял || width="120" style="background:white;" | [[Файл:Ceinture blanche.png|75px]] |- ||Жълт || style="background:yellow;" | [[Файл:Ceinture jaune.png|75px]] |- ||Оранжев || style="background:orange;" | [[Файл:Ceinture orange.png|75px]] |- ||Зелен || style="background:green;" | [[Файл:Ceinture verte.png|75px]] |- ||Син || style="background:blue;" | [[Файл:Ceinture bleue.png|75px]] |- ||Кафяв || style="background:brown;" | [[Файл:Ceinture marron.png|75px]] |- ||Черен || style="background:black;" | [[Файл:Ceinture noire.png|75px]] |} Джудистите се делят на рангове в зависимост от своите познания и умения, като всеки ранг е отразен с даден цвят на пояса. Ранговете се разделят на два вида – за ученици ([[кю (джудо)|кю]], 級 – 1935 г.) и за напреднали ([[дан (ранг)|дан]], 段). Цветове и имена на дановете, в низходящ ред: * Широк бял (12-и дан) * Червен (10-и дан) * Червен (9-и дан) * Червено-бял (8-и дан) * Червено-бял (7-и дан) * Червено-бял (6-и дан) * Черен (5-и дан) Годан * Черен (4-ти дан) Йондан * Черен (3-ти дан) Сандан * Черен (2-ри дан) Нидан * Черен (1-ви дан) Шодан Цветове и имена на кю, в низходящ ред: * Кафяв (1-во кю) Ичикю * Син (2-ро кю) Никю * Зелен (3-то кю) Санкю * Оранжев (4-то кю) Шикю * Жълт (5-о кю) Гокю * Бял (6-о кю) Рокукю == Вижте също == * [[Джиуджицу]] == Спорт == {{раздел-мъниче}} == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite book | last = Fukuda | first = Keiko | title = Ju-No-Kata | year = 2004 | publisher = North Atlantic Books | location = Berkeley, California | lang = en }} * {{cite book | last = Hoare | first = Syd | title = A History of Judo | year = 2009 | publisher = Yamagi Books | location = London | lang = en }} * {{cite book | title = Mind Over Muscle: Writings from the founder of Judo | last = Kano | first = Jigoro | editor = Naoki, Murata | publisher = Kodansha | year = 2005 | location = Tokyo, Japan | lang = en }} * {{cite book | last = Kano | first = Jigoro | editor = Watson, Brian N. | title = Judo Memoirs of Jigoro Kano | publisher = Trafford Publishing | location = Victoria, BC | year = 2008 | lang = en }} }} == Външни препратки == * [http://www.judo-snijders.nl/ Categorized judo clips] – Tournaments, champions, olympics etc. [[Категория:Джудо| ]] [[Категория:Японски бойни изкуства]] jsu318yc9p1ur3bk6py7p28c443shp1 0 34752 12416622 12414760 2024-11-19T09:22:37Z 46.10.129.213 /* Участници */ 12416622 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{ТВ продукция | Име на български = Биг Брадър | Име в оригинал = Big Brother | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Риалити телевизия|Риалити]] | Създател(и) = Endemol International | Водещ(и) = [[Ники Кънчев]]<br>Евелина Павлова<br>[[Милен Цветков]]<br>[[Румен Луканов]]<br>[[Димитър Рачков]]<br>[[Мария Игнатова]]<br>[[Александра Сърчаджиева]]<br>[[Миглена Ангелова]]<br>[[Азис]]<br>[[Башар Рахал]]<br>[[Александра Богданска]] | Начална мелодия = Big Brother Theme | Крайна мелодия = | Страна = [[България]] | Език = [[български език|български]] | Сезони = 23 общо (6 за Big Brother, 1 за Big Brother Family, 6 за Big Brother All Stars/Most Wanted и 10 за VIP Brother) | Епизоди = 26 – 92 на сезон (VIP – 29 – 64) | Изпълнителен продуцент = SIA Advertising (1 – 6)<br>Old School Productions (7 – 22)<br>Hidalgo Productions (23) | Продуцент(и) = [[Нова Броудкастинг Груп]] | Времетраене = 60 – 180 мин. | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 12)<br>SD 16:9 (13 — 22)<br>HD 16:9 (23) | ТВ Канал = [[Нова ТВ]]<br>'''Преки излъчвания:'''<br>[[Нова+]] (2004 – 2008)<br>[[Диема 2]] (2009)<br>[[Диема Фемили]] (2010 – 2015)<br>[[Нова телевизия#Nova Play|Нова Плей]] (2024) | Формат на звука = | Излъчване = [[18 октомври]] [[2004]] г. – | Официален уебсайт = https://nova.bg/shows/view/5182/big-brother/ }} '''''Big Brother''''' е телевизионно [[Риалити телевизия|риалити предаване]]. == Реализация == Идеята за предаването се появява в [[Нидерландия]], където се състои и първото издание през 1999 г. Оттогава негови варианти се срещат по целия свят ([[Англия]], [[Австралия]], [[Германия]], [[Канада]], [[Испания]], [[САЩ]]), като това е една от най-успешните телевизионни продукции, включително и в [[България]]. Името на шоуто произлиза от романа „[[1984 (книга)|1984]]“ на [[Джордж Оруел]], в който [[Големия брат]] (''Big Brother'') управлява [[диктатура]]та си, като непрекъснато наблюдава поданиците си чрез техните телевизионни екрани и им напомня това с фразата „Големия брат те наблюдава“. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" colspan="2"| Сезон ! style="right: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px"| Основен<br>канал ! style="padding: 0px /px"| <small>LIVE<br>канал</small> ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 5px"| Победител ! style="padding: 0px 35px"| Награда |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1.(1) |Big Brother |2004 – 2005 |rowspan="23" |[[NOVA]] |rowspan="6" |<small>[[Нова+ | NOVA+]]</small> |rowspan="2" |92 |18 октомври |17 януари |Здравко Василев |rowspan="2" |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2.(2) |Big Brother 2 |2005 (есен) |19 септември |19 декември |Мирослав Атанасов |- | height="10" bgcolor="pink" | |3.(1) |VIP Brother |2006 (пролет) |29 |13 март |10 април |[[Константин (певец)|Константин]] |50 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |4.(3) |Big Brother 3 |2006 (есен) |85 |18 септември |11 декември |Любов Станчева |200 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |5.(2) |VIP Brother New |2007 (пролет) |33 |26 март |27 април |Христина Василева |100 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |6.(4) |Big Brother 4 |2008 (есен) |84 |22 септември |14 декември |Георги Алурков |300 000 лв. |- | height="10" bgcolor="pink" | |7.(3) |VIP Brother 3 |2009 (пролет) |<small>[[Диема 2 | Diema 2]]</small> |56 |16 март |10 май |[[Део]] |дарени над 2 000 000 лв. |- | height="10" bgcolor="green" | |8.(1) |Big Brother Family |2010 (пролет) |rowspan="7" |<small>[[Диема Фемили | Diema</br> Family]]</small> |81 |22 март |10 юни |сем. Кузмови |200 000 лв., кола, апартамент |- | height="10" bgcolor="pink" | |9.(4) |VIP Brother 2012 |rowspan="2" | 2012 (есен) |63 |16 септември |17 ноември |[[Орлин Павлов]] |40 000 лв., плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |10.(1) |Big Brother All Stars 2012 |29 |19 ноември |17 декември |Никола Настески |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |11.(5) |VIP Brother 2013 |rowspan="2" |2013 (есен) |62 |15 септември |16 ноември |[[Станка Златева]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |12.(2) |Big Brother All Stars 2013 |29 |18 ноември |16 декември |Златка Димитрова |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |13.(6) |VIP Brother: Образцов дом |rowspan="2" |2014 (есен) |64 |15 септември |17 ноември |[[Влади Въргала]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |14.(3) |Big Brother All Stars 2014 |27 |19 ноември |15 декември |[[Тодор Славков]] |плакет, автомобил |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |15.(5) |Big Brother: 100% натурален |2015 (лято) |rowspan="9" | '''–''' |26 |17 август |11 септември |Никита Джонсън |26 651 лв., автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |16.(7) |VIP Brother: 100% натурален |rowspan="2" |2015 (есен) |62 |13 септември |13 ноември |Джино Бианкалана |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |17.(4) |Big Brother All Stars 2015 |29 |16 ноември |14 декември |[[Деси Слава]] |автомобил |- | height="10" bgcolor="pink" | |18.(8) |VIP Brother 2016 |2016 (есен) |62 |11 септември |11 ноември |[[Миглена Ангелова]] | плакет |- | height="10" bgcolor="pink" | |19.(9) |VIP Brother 2017 |rowspan="2" |2017 (есен) |61 |11 септември |10 ноември |[[Тото (певец)|Йонислав Йотов (Тото)]] |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |20.(5) |Big Brother: Most Wanted 2017 |29 |13 ноември |11 декември |Джино Бианкалана |плакет |- | height="10" bgcolor="pink" | |21.(10) |VIP Brother: Женско царство |rowspan="2" |2018 (есен) |54 |10 септември |2 ноември |Атанас Колев |плакет |- | height="10" bgcolor="#1B4D3E" | |22.(6) |Big Brother: Most Wanted 2018 |36 |5 ноември |10 декември |[[Wosh MC|Стефан Иванов (Уош Ем Си)]] |плакет |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |23.(6) |Big Brother 6 |2024 (есен) | |8 октомври |декември | |100 000 лв., автомобил |- | |24. |Big Brother 7 |2025 | | |} На 16 юли 2024 г. от 22:00 часа, по случай 30-годишнината на [[Нова телевизия]], е излъчено специално двучасово издание на предаването, съдържащо най-добрите моменти от неговата история. == Big Brother == === Сезон 1 === Първият сезон стартира на 18 октомври 2004 г. Наградата е 200 000 лева. Първият победител в българския вариант на ''Big Brother'' е Здравко Василев, който е избран от зрителите за победител на 17 януари 2005, когато е финалът на шоуто. Водещи на предаването са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Първоначално участниците са 12, като по-късно влизат общо 3 резерви (първо Тихомир, по-късно Венета и Зейнеб). 24-часовото излъчване от къщата се предава по временен кабелен канал – „NOVA+“. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Здравко Василев (27) '''(победител)''' * 2. Светлозара Трендафилова „Зара“ (19) * 3. Виктор Жечков (27) * 4. Алиджан Алиев (31) * 5. [[Зейнеб Маджурова]] (19) * 6. Тихомир Георгиев (31) * 7. Венета Милева-Илиева (36) * 8. Мариела Киселкова „Мел“ (23) * 9. Светлан Шевров „Гроши“ (32) * 10. Найден Найденов (24) * 11. [[Стойка Стефанова]] (25) * 12. Маргарита Григорова (38) * 13. Силвия-Александра Дочева (25) * 14. Анелия Иванова (31) * 15. Димитър Казълов (40) === Сезон 2 === Вторият сезон стартира на 19 септември 2005, като водещи отново са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова. Победител е Мирослав Атанасов, който спечели 200 000 лева. 24-часовото излъчване от къщата се предава по [[Нова+]]. При започването на сезона къщата не е завършена и трябваше участниците да я ремонтират. Първоначално участващите са 19, като по-късно нови четирима участници влязоха като резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране</u>''' * 1. Мирослав Атанасов (25) '''(победител)''' * 2. [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (31) * 3. Стефан Кемалов „Бат Сали“ (28) * 4. Звезделин Минчев „Вего“ (40) * 5. Иван Найденов (35) * 6. Ирена Василева (39) * 7. Даниела Димитрова (24) * 8. Елена Ромеле (39) * 9. Мая Йоцова (19) * 10. Мариян Захариев (28) * 11. Радомира Косаджиева (18) * 12. Миглена Каменова (29) * 13. Пламена Николаева (21) * 14. Елена Георгиева (23) * 15. Силвия Драгоева (23) * 16. Недялко Лазаров (31) * 17. Петко Василев (27) * 18. Радослав Стоянов (21) * 19. Силва Братанова (20) === Сезон 3 === Третият сезон започна на 18 септември 2006. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в третия сезон е 500 000 лева, но за всяко едно нарушение, тя е намалявана с по 5000 лева. Поради множеството глоби, Биг Брадър даде на съквартирантите две мисии, с които те успяха да възвърнат част от стопената награда. В крайна сметка, победителят получи 200 000 лева – същата сума, която спечелиха победителите в първите два сезона на шоуто. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Вместо късни нецензурирани версии на ''Big Brother'' от вторник до петък се излъчва ток-шоуто „Голямата уста“, което също е по формат на [[Ендемол]]. Излъчва се и с голям успех в [[Англия]] под името „Big Brother's Big Mouth“. Водещият на българския вариант на Голямата уста е [[Дим Дуков]]. Първоначално участниците са 16, като по-късно влязоха 3 резерви. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Любов Станчева (21) '''(победител)''' * 2. Виолета Кондова (57) * 3. Лиляна Ангелова (25) * 4. Палома Сантана (18) * 5. Боян Ангелов (23) * 6. Тодор Карагьозов (34) * 7. Вяра Станчева (21) * 8. Павел Таков (24) * 9. Надежда Станчева (21) * 10. Пеньо Даскалов (20) * 11. Светлана Стойчева (29) * 12. Борислав Борисов (25) * 13. Ева Митева (29) * 14. Гаро Папазян (37) * 15. Дияна Николова (21) * 16. Панайот Кючуков „Пацо“ (23) * 17. Мариола Инджова (26) * 18. Пламен Върбанов (44) === Сезон 4 === Сезон 4 започва на [[22 септември]] [[2008]] г. Вместо в къщата, участниците са настанени в два двора, които имитират самолетна катастрофа по примера на сериала ''[[Изгубени]]''. Денонощното излъчване отново е по [[Нова+]]. Предаването е с нова концепция, след като изпълнителен продуцент вече е [[Димитър Митовски]], а не досегашният титуляр Нико Тупарев, който се отделя от „SIA“. Водещ на четвъртия сезон е [[Милен Цветков]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Георги Алурков (28) '''(победител)''' * 2. Наталия Михайлова (30) * 3. Даниела Костова (28) * 4. Денислав Минев (23) * 5. Таня Велкова (21) * 6. Самие Джеферова (56) * 7. Венцислав Даскалов (27) * 8. Иванина Колева (21) * 9. Мартин Иванов (24) * 10. Филип Ралев (31) * 11. Виолета Пенева (28) * 12. Константин Михайлов (32) * 13. Умберто Дасилва (27) * 14. Жени Червенкова (47) * 15. Цветан Христов (40) * 16. Иван Гюмишев (58) * 17. Владимир Иванов (28) * 18. Камен Тонов (22) * 19. Мила Петрова (35) * 20. Емилия Арабаджиева (29) * 21. Ирена Иванова (24) * 22. Петър Георгиев (23) * 23. Ангелина Ангелова (18) * 24. Данаил Панчев (37) * 25. Даниел Делчев (25) * 26. Нели Христова (25) === Сезон 5 === На 17 август 2015 г. стартира петия сезон на шоуто. Този сезон носи името „100% натурален“. Първоначално наградата е 50 000 лева и лек автомобил, но след многократно санкциониране на съквартирантите сумата възлиза на 26 651 лева. Водещ на предаванията на живо е [[Ники Кънчев]], а на т. нар. „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водеща е [[Александра Сърчаджиева]]. Пряко излъчване от къщата се излъчва всеки следобед по [[Диема Фемили]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Никита Джонсън (38) '''(победител)''' * 2. Кирил Симеонов (30) * 3. Пламен Богданов (22) * 4. Анита Болярова (36) * 5. Екатерина Балабанова „Катя“ (28) * 6. Аделина Банакиева-Иванова „Ади“ (46) * 7. Николина Маркова (29) * 8. Пламен Димитров (25) * 9. Ирена Петрова (30) * 10. Силвия Юрукова (26) * 11. Борис Братухчев (34) * 12. Цветелин Николов (38) * 13. Кристиян Стойков (21) === Сезон 6 === На 27 януари 2024 г., след 6-годишно прекъсване, Нова телевизия обявява завръщането на предаването в ефир. На 8 октомври от 21:30 стартира шестият сезон на шоуто с водещи [[Башар Рахал]] и [[Александра Богданска]]. Дейли епизодите се излъчват от вторник (от 11 ноември - понеделник) до петък от 22:00, а елиминациите на живо са всяка събота от 21:00 ч. Всеки понеделник (от 10 ноември - всяка неделя) между 16:00 и 18:00 ч. се излъчва пряко предаване от къщата в приложението [[Нова телевизия#Nova Play|NOVA Play]]. Посредством приложението за първи път зрителите могат да гласуват за участниците онлайн, чрез анкета в апликацията, вместо чрез SMS-и. ==== Участници ==== * Атижа Мадисън (28) * Ванеса Георгиева (29) * Веселка Маринова (24) * Виктор Ангелов (29) * Георги Марков (38) * Георги Трифонов (22) * Ивонне Тихина (49) * Марио Тодоров (34) * Пламен Гърдев (58) * Радостин Цонев (49) * '''<u>Финално класиране:</u>''' * 11. Теодора Янева - Беба (25) * 12. Петър Гришев (35) * 13. Косара Колева (29) * 14. Кристи Кирилова (25) * 15. Анджела Ташева (24) * 16. Николай Кънев (23) == Big Brother Family == ''Big Brother Family '' е шоу в което участват семейни двойки. Времетраенето е около 3 месеца. === Сезон 1 === Сезон 1 на Big Brother Family стартира на [[22 март]] [[2010]] г. Това е първият сезон на шоуто в които участват семейства. Денонощното излъчване е по [[Диема Фемили]]. Водещ е [[Ники Кънчев]]. Наградата в този сезон е 200 000 лв., апартамент в [[София]] и чисто нов лек автомобил. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Ели и Веселин Кузмови (34 и 32) '''(победители)''' * 2. София и Цончо Колеви (58 и 59) * 3. Сашка и Павлин Чипеви (30 и 32) * 4. Диана и Добрин Стефанови (28 и 30) * 5. Корнелия и Христо Трифонови (32 и 38) * 6. Цанка и Антони Генчеви (39 и 40) * 7. Елеонора и Давид Качанови (19 и 26) * 8. Борислава и Пламен Иванови (32 и 34) * 9. Магдалена и Динко Господинови (24 и 26) * 10. Анджелика и Радослав Петрови (29) * 11. Радка и Чавдар Каменарови (62) * 12. Ванеса и Цветелин Цветанови (17 и 32) * 13. Мария и Стоян Шопови (25 и 24) * 14. Боряна и Боян Милеви (36 и 37) * 15. Кристияна и Массимо Леомани (36 и 39) == VIP Brother == ''VIP Brother'' е версия на ''Big Brother'', в която участват само известни личности. Времетраенето е по-малко, около месец (първият сезон на шоуто продължи 29 дни, а вторият – 33). От третия сезон шоуто вече е с времетраене 2 месеца. Номинациите и елиминациите са два пъти седмично. === Сезон 1 === Първият сезон започва на 13 март 2006 година. Водещи са [[Ники Кънчев]] и Евелина Павлова, а 24-часов канал е [[Нова+]]. Победител е Константин, който спечели наградата от 50 000 лева. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) '''(победител)''' * 2. [[Виолета Здравкова]] (Мис България 1999) * 3. [[Дичо Христов]] (поп певец) * 4. [[Митьо Пищова]] (шоумен) * 5. [[Дим Дуков]] (бизнесмен) * 6. [[Кирил Вълчев]] (бизнесмен) * 7. [[Лилана]] (поп певица) * 8. [[Любомир Милчев]] „Денди“ (писател) * 9. [[Галина Курдова|Галя Курдова]] (поп певица) * 10. [[Райна (певица)|Райна]] (попфолк певица) * 11. [[Галя Литова]] (модел) * 12. [[Весела Нейнски]] (оперна певица, актриса) === Сезон 2 === Сезон 2 започна на 26 март 2007. Победител е [[Христина Василева]] – съпругата на победителя от Big Brother 1 – Здравко. Водещ е [[Ники Кънчев]], а 24-часов канал – [[Нова +]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Христина Василева (съпруга на Здравко от Big Brother 1) '''(победител)''' * 2. [[Деси Слава]] (попфолк певица) * 3. [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (интимен приятел на Азис) * 4. [[Катерина Евро]] (актриса) * 5. [[Тихомир Георгиев]] (съпруг на Венета Райкова, участник в Big Brother 1) * 6. [[Маги Желязкова]] (Мисис България 2003) * 7. [[Калин Вельов]] (певец, музикант) * 8. [[Здравко Василев]] (победител в Big Brother 1) * 9. [[Венета Райкова]] (ТВ водеща) * 10. [[Азис]] (попфолк певец) * 11. [[Росица Новева]] (приятелка на Иван Зографски) * 12. [[Петя Павлова]] (поп певица) * 13. [[Веселин Данов]] (политик) === Сезон 3 === [[16 март]] [[2009]] г. продуцент е Нико Тупарев от новосформираната фирма „Old School“. Водещ отново е [[Ники Кънчев]], като в понеделник му партнират [[Димитър Рачков]] и [[Мария Игнатова]]. Денонощното излъчване е по [[Диема 2]]. Победител е певецът [[Део]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Деян Славчев|Део]] (рап певец, ТВ водещ) '''(победител)''' * 2. [[Мария Гроздева]] (олимпийски шампион по спортна стрелба) * 3. [[Тодор Славков]] (бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) * 4. [[Софи Маринова]] (попфолк певица) * 5. [[Ицо Хазарта]] (рап певец) * 6. [[Петя Дикова]] (журналист, ТВ водеща) * 7. [[Ивайла Бакалова]] (Мис България 2001, модел) * 8. [[Саша Антунович]] (бивш футболист) * 9. [[Божидара Бакалова]] (моден дизайнер) * 10. [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * 11. [[Аня Пенчева]] (актриса) * 12. [[Гала (водеща)|Гала]] (ТВ водеща) * 13. [[Емил Кошлуков]] (политик) * 14. [[Устата]] (рап певец) * 15. [[Кристияна Вълчева]] (една от т.нар. „сестри от Либия“) * 16. [[Антония Петрова]] (Мис България 2009, модел) * 17. [[Дачо]] (интимен приятел на Софи Маринова) === Сезон 4 === Сезон 4 („VIP Brother 2012“) стартира на 16 септември 2012 г. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. „VIP Brother 4“ завърши с 4-часов финал на живо в ефира на Нова телевизия на 17 ноември и победител стана поп певецът [[Орлин Павлов]]. Той спечели приза и плакета „Любима звезда на България“, както и сума отговаряща на броя събрани от него медальони – 4 броя по 10 000 лева – общо 40 000 лв. ==== Участници ==== В ден 1 (16 септември) в къщата влизат 11 известни български личности, като [[Ирен Кривошиева]] и синът ѝ [[Владимир Данаилов]] се смятат за един и при елиминации се номинират заедно. На втория ден (17 септември) в къщата влиза първия специален гост и първата чуждестранна звезда в българското издание на VIP Brother – [[Памела Андерсън]], както и още 3 съквартиранти. Така съквартирантите в къщата стават общо 13 (14 души) и един специален гост. Памела Андерсън напуска къщата на 19 септември. На първите елиминации от къщата си тръгва [[Соня Култуклиева]], а на нейно място влиза [[Люси Дяковска]] и новият специален гост [[Иван Ласкин]]. На 26 септември (ден 11) в къщата влиза нов съквартирант – [[Камелия Веселинова]], която е интимна приятелка на Люси Дяковска с тайна мисия да се преструва на годеница на немски принц. Ако мисията ѝ е успешна тя ще остане да живее в къщата. На 10 октомври две седмици след началото на мисията на съквартирантите е съобщено за нея, обявен е нейния край и мисията е обявена за неуспешна. Въпреки това Биг Брадър дава възможност на Камелия да остане в къщата ако останалите съквартиранти нямат нищо против. Камелия остава в къщата след гласуване, в което повечето от съквартирантите са заявили, че нямат нищо против тя да остане в къщата. Втория специален гост в къщата [[Иван Ласкин]] напуска шоуто на 15 октомври. На 22 октомври (ден 37) в къщата влизат тризначките Вяра, Надежда и Любов – участнички в Big Brother 3 като Специални гости на къщата. Те са „плавен преход“ към започващия веднага след финала на VIP Brother 2012 – Big Brother All-Stars. По време на живото предаване на 22 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] и водещия [[Ники Кънчев]] се хващат на бас дали [[Кристина Патрашкова]] (която е номинирана за изгонване) ще бъде изгонена от къщата. Кристина е изгонена от къщата и [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] загубва баса. [[Ники Кънчев]] печели и на 29 октомври [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов – син]] влиза в къщата като специален гост. На 31 октомври (ден 46) в къщата влиза приятелят на Мариана Попова – Ханес, за да ѝ предложи брак на живо в ефира на Нова телевизия. Той ѝ предлага брак в специално декорираната за случая градина и тя го приема. След предложението той остава в къщата. Ханес напуска къщата на 5 ноември (ден 51). В същия ден специалният гост в къщата – Любен Дилов – син напуска съквартирантите. Победител е Орлин Павлов. Вяра, Надежда и Любов остават в къщата, за да посрещнат новите съквартиранти от Big Brother All Stars 2012. '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) '''(победител)''' * 2. [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев Фънки]] (продуцент, музикант) * 3. [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * 4. [[Никол Станкулова]] (синоптик) * 5. [[Благой Иванов – Багата]] (Самбо и MMA боец, бивш приятел на Златка Димитрова) * 6. [[Златка Димитрова]] (Мис [[Плеймейт]] 2009, модел, бивша приятелка на Благой Иванов „Багата“) * 7. [[Камелия Веселинова]] (интимна приятелка на Люси Дяковска) * 8. [[Люси Дяковска]] (поп певица) * 9. [[Мариана Попова]] (поп певица) * 10. [[Юлиян Константинов]] (оперен певец) * 11. [[Николай Мартинов]] (фитнес инструктор, победител в [[Survivor (България)|Survivor]] 3) * 12. [[Кристина Патрашкова]] (журналист) * 13. [[Бони]] (попфолк певица) * 14. [[Ирен Кривошиева]] (актриса) и [[Владимир Данаилов]] (извънбрачен син на [[Стефан Данаилов]]) * 15. [[Аксиния Ченкова|Аксиния]] (поп певица) * 16. [[Соня Колтуклиева]] (журналист) === Сезон 5 === Сезон 5 („VIP Brother 2013“) стартира на 15 септември 2013 г. В ден 2 (16 септември) в къщата влиза специален гост втората чуждестранна звезда в българския VIP Brother, [[Парис Хилтън]]. Парис Хилтън напуска къщата на 18 септември (ден 4). На 21 октомври влиза нов специален гост [[Златка Димитрова]] (участник във „VIP Brother 2012“), а седмица по-късно (28 октомври) влиза [[Златка Райкова]]. Победител е [[Станка Златева]], а Златка Райкова и Златка Димитрова остават в къщата за да посрещнат новите съквартиранти от ''Big Brother All Stars 2013''. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Станка Златева]] (състезателка по борба) '''(победител)''' * 2. [[Мариан Кюрпанов]] (модел, актьор) * 3. [[Ваня Червенкова]] (собственик на акционерни дружества) * 4. [[Пламен Медаров]] (бизнесмен) * 5. [[Лияна]] (попфолк певица) * 6. [[Тервел Пулев]] (боксьор) * 7. [[Стойко Сакалиев]] (футболист) * 8. [[Мира Радева]] (социолог) * 9. [[Ирина Флорин]] (поп певица) * 10. [[Мишо Шамара]] (рап певец) * 11. [[Йоана Захариева]] (поп певица) * 12. [[Павел Чернев]] (политик) * 13. [[Анна Янова-Катур]] (дъщеря на Мира Радева, певица) * 14. [[Джаред Катур]] (съпруг на Анна Янова, музикант) * 15. [[Ивайло Станчев]] (приятел на Мира Радева) * 16. [[Еделвайс (порнографска актриса)|Еделвайс]] (порно актриса) * 17. [[Ангел Рашков]] (бизнесмен, син на ромския бос [[Кирил Рашков]]) === Сезон 6 === Сезон 6 („VIP Brother 2014“) стартира на 15 септември 2014 г. и получава мотото „VIP Brother: Образцов дом“. Този сезон е посветен на Комунистическа България (1944 – 1989) и участниците са разделени в две къщи – резиденция и общежитие. На 15 октомври (ден 31) влиза първия и единствен специален гост за сезона – [[Людмила Захажаева]] (майка на [[Албена Вулева]]). Людмила излиза от къщата на 10 ноември (ден 57). Победител в шестия сезон е Влади Въргала. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Влади Въргала]] (актьор) '''(победител)''' * 2. [[Йорданка Христова]] (поп певица) * 3. [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (рап певец) * 4. [[Евгения Калканджиева]] ([[Мис България]] 1995, модел) и [[Стефан Манов]] „Тачо“ (съпруг на Евгения Калканджиева) * 5. [[Албена Вулева]] (ТВ водеща) * 6. [[Елена Кучкова]] (Мис [[Плеймейт]] 2013, модел) * 7. [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * 8. [[Ели Гигова]] (ТВ водеща) * 9. [[Камелия Гешева|Камелия Воче]] (ТВ водеща, певица) * 10. [[Иво Аръков]] (актьор) * 11. [[Атанас Месечков]] (танцьор, хореограф в [[Dancing Stars]]) * 12. [[Зорница Линдарева]] (модел, бивша любовница на Стефан Манов) * 13. [[Камелия Тодорова]] (джаз певица) * 14. [[Ива Екимова]] (ТВ водеща) * 15. [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) * 16. [[Евгени Минчев]] (светски PR) * 17. [[Мартин Мартинов]] (Мистър България 2009, модел) === Сезон 7 === Сезон 7 („VIP Brother 2015“) стартира веднага след края на „Big Brother: 100% натурален“. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: 100% напудрен“. На 19 октомври (ден 37) [[Преслава (певица)|Преслава]] се завръща в къщата, но като специален гост и излиза в деня на финала (13 ноември). Победител в седмия сезон е Джино Бианкалана. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Джино Бианкалана]] (бизнесмен) '''(победител)''' * 2. [[Ернестина Шинова]] (актриса) * 3. [[Кичка Бодурова]] (естрадна певица) * 4. [[Станимир Гъмов]] (актьор) * 5. [[Ритон (дует)|Ритон]] (естраден дует) * 6. [[Людмил Иларионов]] (режисьор, поп и попфолк певец) * 7. [[Кристина Димитрова]] (естрадна певица) * 8. [[Светлана Василева]] (модел) * 9. [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * 10. [[Катрин Вачева]] (модел) * 11. [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * 12. [[Моника Валериева]] (модел) * 13. [[Деян Топалски]] (MMA боец) * 14. [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * 15. [[Джорджано]] (любителски певец) === Сезон 8 === Сезон 8 („VIP Brother 2016“) стартира на 11 септември 2016 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Играта загрубява“. На 26 септември [[Ники Кънчев]] обявява, че в къщата влиза третата чуждестранна звезда в българския VIP Brother – боксьорът [[Майк Тайсън]], който влиза в къщата на 3 октомври (ден 23) и напуска на 6 октомври (ден 26). Победител е Миглена Ангелова. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Миглена Ангелова]] (ТВ водеща) '''(победител)''' * 2. [[Ути Бъчваров]] (ТВ водещ) * 3. [[Емануела (певица)|Емануела]] (попфолк певица) * 4. [[Борислав Комсийски]] (бизнесмен) * 5. [[Христо Живков]] (актьор) * 6. [[Рени (певица)|Рени]] (попфолк певица) * 7. [[Валентин Михов]] (футболен функционер, бизнесмен) * 8. [[Лили Вучкова]] (ТВ водеща, актриса) * 9. [[Ирина Тенчева]] (ТВ водеща) * 10. [[Десислава Цонева]] (журналистка) * 11. [[Надя Иванова]] (ТВ водеща, актриса) * 12. [[Георги Торнев]] (режисьор) * 13. [[Роро Кавалджиев]] (продуцент, ТВ водещ) * 14. [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X Factor]]) * 15. [[Лазара Златарева|Лара Златарева]] (ТВ водеща, актриса) * 16. [[Глория Петкова]] (модел) * 17. [[Явор Бахаров]] (актьор) * 18. [[Алек Сандър]] (музикант) * 19. [[Георги Софкин]] (шампион по бадминтон) === Сезон 9 === Сезон 9 („VIP Brother 2017“) стартира на 11 септември 2017 г. Новия сезон получава мотото „Любовта е във VIP Brother“. Победител в деветия сезон е Йонислав Йотов. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Тото (певец)|Йонислав Йотов]] „Тото“ (рап певец) '''(победител)''' * 2. [[Маргарита Хранова]] (поп певица) * 3. [[Миглена Каканашева]] „Мегз“ (дизайнер) * 4. [[Александра Богданска]] (модел, ТВ водеща) * 5. [[Джулиана Гани]] (модел) * 6. [[Даниел Петканов]] (репортер) * 7. [[Енджи Касабие]] (диетоложка) * 8. [[Сашка Васева]] (попфолк певица) * 9. [[Борис Петров]] (готвач) * 10. [[Даниел Златков]] (футболист) * 11. [[Алфредо Торес]] (хореограф) * 12. [[Ваня Щерева]] (актриса, писателка, певица) * 13. [[Цветелин Маринов]] „Цуни“ (бизнесмен) * 14. [[Антон Стефанов (журналист)|Антон Стефанов]] (журналист) * 15. [[Дани Милев]] (музикант) * 16. [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * 17. [[Алекс и Влади Димитрови]] (поп дует) === Сезон 10 === Сезон 10 („VIP Brother 2018“) стартира на 10 септември 2018 г. Новия сезон получава мотото „VIP Brother: Женско царство“. Победител в десетия сезон е Атанас Колев. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Атанас Колев (певец)|Атанас Колев]] (рап певец) '''(победител)''' * 2. [[Константин Трендафилов]] „Папи Ханс“ (писател, поп певец) * 3. Стефан Николов (бизнесмен) * 4. Петко Димитров (бизнесмен) * 5. Божана Кацарова (готвач, победител в [[MasterChef]] 3) * 6. [[Ваня Костова]] (естрадна певица) * 7. Ричард Величков (модел) * 8. [[Лора Караджова]] (R&B певица) * 9. [[Мира Добрева]] (ТВ водеща) * 10. Розмари Тишер (модел) * 11. Валентин Кулагин (гримьор) * 12. [[Ева Найденова]] (естрадна певица) * 13. Диона (рап певица) * 14. [[Веселин Плачков]] (актьор) * 15. [[Ванко 1]] (рап певец) * 16. [[Яна Димитрова]] (танцьорка, хореограф в [[Dancing Stars]]) * 17. Нора Недкова (модел) == Big Brother All Stars и Most Wanted == ''Big Brother All Stars'' и ''Most Wanted'' са два шоу-формата в които участват звезди от досегашни риалити формати. Времетраенето е един месец и четири седмици. === Сезон 1 === Първия сезон стартира на 19 ноември 2012 г. веднага след края на „VIP Brother 4“, под името „Big Brother All Stars 2012“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т. нар. „дейли епизоди“ където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Всеки делник от 13:30 до 15:30 има излъчване на живо от къщата по [[Диема Фемили]], а в понеделник от 18:00 до 20:00 и от вторник до петък от 19:00 до 20:00 часа отново по Диема Фемили се излъчва най-интересното от къщата. Има и късно нецензурирано издание на шоуто от понеделник до петък от 23:45 до 00:30 по Нова телевизия. Победител е Никола Настески – Лестер, участник от балканския ''Big Brother''. ==== Участници ==== Първоначално е обявено, че в предаването ще участват само реалити звезди от досегашните сезони на ''Big Brother'' в България. Впоследствие в официално прессъобщение е обявено, че в сезона ще вземат участие и хора участвали и в други формати в България като [[X Factor|''X Factor'']], [[Music Idol|''Music Idol'']], ''[[Survivor]]'' и др., както и от чужди формати. В действителност в къщата влизат само хора от ''Big Brother'', ''X Factor'', както и 2 македонски шоута. Вяра, Надежда и Любов посрещат всички останали съквартиранти, тъй като те бяха специални гости в предишния сезон – ''VIP Brother 2012''. На 28 ноември (ден 10) в шоуто влиза и фенът на предаването Стоян Дудов, който е избран след кастинг с хиляди кандидати, провел се в интернет. Желаещите да влязат в шоуто трябва да отговорят с видео на въпроса „Защо искам да вляза в ''Big Brother''?“. Стоян Дудов излиза от къщата само 5 дена по-късно на 3 декември (ден 15). Същият ден в изданието на предаването [[Господари на ефира|''Господари на ефира'']] показват как преди да влезе в къщата на ''Big Brother All Stars 2012'' Стоян е бил асистент в мисия, изпълнила се на живо в ефир по време на VIP Brother 2012. Показани са кадри и от гостуването му в предаването на същата телевизия [[Станция Нова]], както и че участвал във видеоклипове на попфолк певици. Това създава усещането, че кастингът за фенове, искащи да влязат в къщата е бил „нагласен“. '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Никола Настески „Лестер“ (22 г.; [[Veliki Brat 4]], Бивша Югославия: [[Северна Македония]], [[Сърбия]], [[Хърватия]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]]) '''(победител)''' * 2. Найден Найденов „Нед“ (32 г.; Big Brother 1 и VIP Dance, [[България]]) * 3. Борислав Борисов (31 г.; Big Brother 3, България) * 4. Стойка Стефанова (33 г.; Big Brother 1, България) * 5. Цеце Орешкова (24 г.; [[Fashion Stage]], Северна Македония) * 6. Лиляна Ангелова (31 г.; Big Brother 3, България) * 7. Мирослав Георгиев (32 г.; Big Brother 2, България) * 8. Вяра, Надежда и Любов Станчеви (27 г.; Big Brother 3, България) * 9. Димитър Казълов „Дими“ (49 г.; Big Brother 1, България) * 10. Панайот Кючуков „Пацо“ (29 г.; Big Brother 3, България) * 11. [[Александра Апостолова (певица)|Александра Апостолова]] „Сани Алекса“ (31 г.; X Factor 1, певица, България) === Сезон 2 === Втория сезон стартира на 18 ноември 2013 г. веднага след края на „VIP Brother 5“, под името „Big Brother All Stars 2013“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до събота от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител във втория сезон е [[Златка Димитрова]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Златка Димитрова (29 г.; ''VIP Brother 4'' и ''Бягство към победата'', ''Мис [[Playmate]] 2009'', модел) '''(победител)''' * 2. [[Леонардо Бианки]] „Лео“ (39 г.; ''Big Brother 2'', певец и ТВ водещ) * 3. [[Любомир Милчев]] „Денди“ (50 г.; ''VIP Brother 1'', писател) * 4. [[Райна (певица)|Райна]] (32 г.; VIP Brother 1 и VIP Dance, попфолк певица) * 5. [[Златка Райкова]] (27 г.; ''Островът на изкушението'', ''Мис Playmate 2007'') * 6. Станислав Илиев „Финдо“ (32 г.; ''Survivor 2'') * 7. Ели Владкова (38 г.; ''Big Brother Family'') * 8. [[Маги Желязкова]] (39 г.; ''VIP Brother 2'', Мисис България 2003) * 9. [[Кирил Вълчев]] (42 г.; ''VIP Brother 1'', бизнесмен) * 10. Пенка Георгиева (20 г.; Мис България 2013) * 11. [[Jeason Brad Lewis]] (29 г.; ''X Factor 1'', певец) * 12. Недялко Лазаров (40 г.; ''Big Brother 2'') === Сезон 3 === Третия сезон стартира на 19 ноември 2014 г. веднага след края на „VIP Brother: Образцов дом“, под името „Big Brother All Stars 2014“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в третия сезон е [[Тодор Славков]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Тодор Славков (43 г.; VIP Brother 3, бизнесмен, син на [[Иван Славков]] и внук на [[Тодор Живков]]) '''(победител)''' * 2. [[Катерина Евро]] (58 г.; VIP Brother 2, актриса) * 3. Христо Трифонов (43 г.; Big Brother Family) * 4. Калина Паскалева (28 г.; Островът на изкушението) * 5. [[Николай Първанов]] „Ники Китаеца“ (30 г.; VIP Brother 2, фитнес инструктор, екс продуцент, бивш интимен приятел на [[Азис]]) * 6. Емил Каменов (34 г.; Къртицата 2) * 7. [[Петя Буюклиева]] (55 г.; Музикална академия, естрадна певица) * 8. [[Пламена Петрова]] (25 г.; Music Idol 2, поп и попфолк певица) * 9. [[Борислав Захариев]] (33 г.; VIP Dance, актьор) * 10. [[Бони]] (41 г.; VIP Brother 4 и Великолепната шесторка 2, попфолк певица) === Сезон 4 === Четвъртия сезон стартира на 16 ноември 2015 г. веднага след края на „VIP Brother: 100% напудрен“, под името „Big Brother All Stars 2015“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват от понеделник до петък от 20:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в четвъртия сезон е [[Деси Слава]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. Деси Слава (36 г., VIP Brother 2 и Пей с мен, попфолк певица) '''(победител)''' * 2. [[Ваня Джаферович]] (32 г., Survivor 5, бивш футболист) * 3. [[Евгени Минчев]] (52 г., VIP Brother 6, светски ПР) * 4. [[Ваня Червенкова]] (48 г., VIP Brother 5, собственик на акционерни дружества) * 5. [[Соня Култуклиева]] (58 г., VIP Brother 4, журналист) * 6. Борислав Атанасов (30 г., Къртицата 2) * 7. [[Къци Вапцаров]] (52 г., VIP Brother 4 и Като две капки вода 2, ТВ водещ) * 8. [[Йоана Захариева]] (38 г., VIP Brother 5, поп певица) === Сезон 5 === Петия сезон стартира на 13 ноември 2017 г. веднага след края на „Любовта е във VIP Brother“, под името „Big Brother: Most Wanted 2017“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещ е [[Александра Сърчаджиева]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в петия сезон за втори път е Джино Бианкалана. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Джино Бианкалана]] (34 г., VIP Brother 7, бизнесмен) '''(победител)''' * 2. [[Константин (певец)|Константин]] (41 г., VIP Brother 1, попфолк певец) * 3. [[Динко|Динко Вълев]] (30 г., Фермата 2, бизнесмен) * 4. [[Димитър Ковачев (музикант)|Димитър Ковачев]] „Фънки“ (57 г., VIP Brother 4, продуцент, музикант) * 5. [[Светлана Василева]] (29 г., VIP Brother 7, модел) * 6. [[Людмила Захажаева]] (64 г., VIP Brother 6) * 7. [[Зорница Линдарева]] (35 г., VIP Brother 6, модел) * 8. [[Луна (певица)|Луна]] (46 г., VIP Brother 7, попфолк певица) * 9. [[Мариела Нордел]] (49 г., MasterChef 1) * 10. [[Dee]] (33 г., Фермата 2, рап певец) * 11. [[Дебора (певица)|Дебора]] (26 г., Мис Северозападна България 2009, попфолк певица) * 12. Кирил Симеонов (32 г., Big Brother 5) === Сезон 6 === Шестия сезон стартира на 5 ноември 2018 г. веднага след края на „VIP Brother: Женско царство“, под името „Big Brother: Most Wanted 2018“. Водещ на предаванията на живо в понеделник и сряда е [[Ники Кънчев]], а на т.нар „дейли епизоди“, където се показват най-интересните събития от къщата в последните дни, водещи са [[Александра Сърчаджиева]] и [[Азис]]. Тези епизоди се излъчват в понеделник от 20:00 ч. и от вторник до петък от 21:00 ч. по [[Нова телевизия]]. Епизодите с Ники Кънчев са двучасови, а останалите – едночасови. Победител в шестия сезон е [[Wosh MC|Уош Ем Си]]. ==== Участници ==== '''<u>Финално класиране:</u>''' * 1. [[Wosh MC|Уош Ем Си]] (34 г.; VIP Brother 6, рап певец) '''(победител)''' * 2. [[Джулиана Гани]] (27 г.; VIP Brother 9, модел) * 3. Никита Джонсън (41 г.; Big Brother 5) * 4. [[Станимир Гъмов]] (44 г.; VIP Brother 7 и Като две капки вода 1, актьор) * 5. [[Златка Райкова]] (32 г.; Островът на изкушението, Big Brother All Stars 2 и Като две капки вода 6, Мис [[Playmate]] 2007, дизайнер) и [[Благой Георгиев]] (36 г.; Черешката на тортата, футболист) * 6. [[Албена Вулева]] (42 г.; VIP Brother 6 и Звездни стажанти, ТВ водеща) * 7. [[Цветан Андреев]] (33 г.; Черешката на тортата, гримьор) * 8. [[Стойко Сакалиев]] (39 г.; VIP Brother 5, футболист) * 9. [[Стоян Роянов]] „Я-Я“ (44 г.; Евровизия 2008, музикант) * 10. [[Емануела (певица)|Емануела]] (37 г.; VIP Brother 8 и Къртицата 1, попфолк певица) * 11. [[Весела Нейнски]] (47 г.; VIP Brother 1, оперна певица, актриса) * 12. [[Евгения Калканджиева]] (43 г.; VIP Brother 6 и Къртицата 1, [[Мис България]] 1995, модел) {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Основани в България през 2004 година]] dbwtfja8wbzzt28icx3qlqg6glssdjg 4 35102 12415901 12402724 2024-11-18T15:44:27Z SlipknotRlZZ 48032 12415901 wikitext text/x-wiki {{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=6}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/6||unimportant}} {{ИП Уикипедия/TabsHeader/Избрани|[[У:ИСП]], Архив: [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Архив|2004&nbsp;– 2010]]}} ''Това е страница с указания за това как една статия се предлага/гласува за Избрана и също страница със списъците на предложени за [[Уикипедия:Избрани статии|избрани статии]].'' == Процедура за избор на статия == '''Обсъждане на статията''' Всяка статия, преди да получи номинация за „Избрана“, трябва да бъде предложена в секция [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения#Кандидати|Кандидати]] по-долу и да бъде обсъдена в нейната беседа, за да получи своите коментари от другите потребители и съответни подобрения, базирани на тях. Препоръчително е статията да е в списъка на кандидатите поне две седмици, за да се даде възможност за обсъждането ѝ, като този период може да продължи по-дълго в зависимост от обсъжданията и текущата работа по нея. След това статията се предлага за номинация за Избрана (като естествено се маха от списъка на [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения#Кандидати|Кандидати]]). ''Статията трябва да се постави, както при предложение за обсъждане, така и при предлагане за номиниране в [[Шаблон:Текущи съобщения/Информация]]'', който се показва в началото (след основния шаблон със статистики и препратки) на страница "[http://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:Последни_промени Последни промени]". '''Номиниране''' За да получи статут на Избрана, една статия трябва първо да бъде номинирана (добавена в [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения#Текущи предложения|Текущи предложения]] по-долу) и после одобрена от други потребители с гласуване в страница <code>Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Име-на-статията</code>. Номинацията се прави от редактора, който желае статията да бъде избрана, а гласуването се провежда според [[Уикипедия:Правила за гласуване|Правилата за гласуване]], като за одобряване на статията се изисква мнозинство Б (точка 6.2 на правилата). Подробна информация има на страницата [[Уикипедия:Избрани статии/Процедури]]. В самата статия трябва да се постави шаблона <code><nowiki>{{Номинация за избрана}}</nowiki></code>, а след това като се кликне на червената препратка вътре да се постави съдържанието на <code><nowiki>{{гласуване за избрана статия}}</nowiki></code> (но само карето за гласуването) и да се оформят разделите за, против и т.н. '''Гласуване''' Преди да вземете решение как да гласувате&nbsp;– със за или против, '''направете критичен и обективен прочит на статията''', и преценете прочетеното според [[Уикипедия:Избрани статии/Критерии|критериите за избрани статии]]. Не се колебайте междувременно да направите необходими корекции, неутрализация и допълнения и не забравяйте, че всяка избрана статия престоява поне веднъж в продължение на една седмица на Началната страница на Уикипедия, привличайки по този начин особен интерес и то от много потребители, които за първи път се срещат със свободната енциклопедия. '''Отстраняване''' ''Вж [[Уикипедия:Избрани статии/Процедури#Отстраняване на избрани статии|Процедура]] и [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения за отстраняване|Списък със статии]].'' == Кандидати == <div style="background-color:#e2f1f5;"> ''Обявяването на статия като „кандидат за избрана“ става по следния начин:'' Добавете в ''беседата на статията'' раздел озаглавен <code>Кандидат за избрана</code> и добавете ''тук препратка към беседата'', както и датата на добавяне чрез пет тилди: <nowiki>~~~~~</nowiki>. </div> <!-- Добавяйте кандидатите възходящо, като новото предложение трябва да е най-отгоре --> == Текущи предложения == <div style="background-color:#e2f1f5;"> ''Последвайте [[Уикипедия:Избрани статии/Процедури#Номиниране на статии за избрани|процедурата по номиниране на нова статия за избрана]] и обявете в този раздел предложението си и срока на гласуването.'' </div> <!-- Добавяйте кандидатите възходящо, като новото предложение трябва да е най-отгоре --> == Предишни предложения == ''Вижте също:'' [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Архив|Архив 2004 – 2016]] === Приети === * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Преобразуватели на електрическа енергия|Преобразуватели на електрическа енергия]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Анастас Иширков|Анастас Иширков]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Луис Бунюел|Луис Бунюел]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Втора световна война|Втора световна война]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дмитрий Шостакович|Дмитрий Шостакович]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|Led Zeppelin IV]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Енидже Вардар|Енидже Вардар]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Логаритъм|Логаритъм]] === Отхвърлени === * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Мотоциклет|Мотоциклет]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Робърт Клайв|Робърт Клайв]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Френска и индианска война/2|Френска и индианска война]]&nbsp;– втори път * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Каспийско море|Каспийско море]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)|България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] * [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ЛГБТ права в Тайланд|ЛГБТ права в Тайланд]] === Оттеглени / Анулирани === * {{ИП Уикипедия/Край}} [[Категория:Избрани статии| ]] cxubxi6wptl5mihnaclfwtach0wkwmf 0 41964 12415770 12329109 2024-11-18T13:13:42Z Danissimo 21020 12415770 wikitext text/x-wiki {{хилядолетия}} '''Четвъртото хилядолетие''' обхваща периода от началото на 4000 пр.н.е. до края на 3001 пр.н.е. == Събития == [[Файл:Sahara desert.jpg|мини|Пясъчна пустиня в Сахара]] * 40 век пр.н.е. — * Възниква първата [[Корея|корейска]] цивилизация * [[18 март]] [[3952 г. пр.н.е.]] – Сътворение на Света според [[Беда Достопочтени]] * 39 век пр.н.е. — * 3807 – 3806 пр.н.е. се построява най-старият път в [[Съмърсет]], Англия, дълъг 2000 м * 3800 пр.н.е. – Край на [[Обейдска култура|Обейдската култура]] в Месопотамия * 38 век пр.н.е. — * [[3761 г. пр.н.е.]] – Започва Юдейският календар * Откриване на [[пирон]]ите * 37 век пр.н.е. — * 36 век пр.н.е. — * 35 век пр.н.е. – Втора преселническа вълна̀ от територията [[Курганна култура]] * В [[Месопотамия]] се образуват първите градове-държави ([[Урук]], [[Ур]] и др.) * 34 век пр.н.е. – крайна фаза на [[Новокаменна епоха|неолита]] * Леденият човек [[Йоци]] живее около 3340 пр.н.е. * 33 век пр.н.е. – [[Сахара]] става от населена, пустиня – виж [[скални рисунки на Сахара]] * 32 век пр.н.е. – [[Финикия|Финикийските]] градове [[Библос]] и [[Сидон]] започват [[кедър]]-търговия с [[Египет]] * 11 август 3114 пр.н.е. – започва броенето на календара на цивилизацията на [[маи]]те в [[Мезоамерика]] с начална дата 0.0.0.0.0. * 31 век пр.н.е. – започва [[Ранното царство]] или [[Архаичен период на Египет]] == Личности == * [[Скорпион I]] – древноегипетски фараон (3200 пр.н.е.) * [[Нармер]] – египетски фараон (3100 пр.н.е.) [[Категория:4 хилядолетие пр.н.е.| ]] g8ab1353vqs6rrhmp0u16sp6tnz57zr 0 45115 12416077 12410694 2024-11-18T17:43:12Z Nk 399 /* Други */ +1 12416077 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Перла|Перла (пояснение)}} [[Файл:Pearls.jpg|мини|Перли, [[Японски острови]]]] '''Перлата''' е твърд заоблен предмет, образуван от някои [[мекотели]], най-вече - [[стриди]]. Названието идва от [[Латински език|латинската дума]] ''pernula'' – морска [[раковина]]. Негови [[Синоним|синоними]] са '''бисер''' и по-архаичното „'''маргарит'''“ (от [[Гръцки език|гръцки]] „Μαργαρίτα“ – „бисер“). Перлата се образува, когато [[Пясък|песъчинка]] или друга дребна частица случайно попадне или нарочно бъде поставена в тялото на [[миди|мида]] и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално [[вещество]], наречено [[седеф]], с което го обвива. == Добив и използване == Перлите са известни поне от 4-то хилядолетие пр.н.е. Добиват се в страни като [[Индия]], [[Шри Ланка]], [[Таити]], [[Иран]], [[Япония]] и в [[Червено море]]. Преди [[20 век]] перли са се добивали само от дълбините на топлите морета, а професията на ловците на бисери се е считала за изключително опасна. Същевременно още през 13 век в [[Хучау]], [[Китай]] е разработен [[метод]] за [[култивиране]] на перли. Той става икономически ефективен и широко приложим с откриването на мидата [[икешо]] през [[1924|1924 г.]], с което се поставя основата на индустриален добив на скъпи сладководни перли, достигащ през 21. век до над 90% от световната търговия с перли, благодарение на създаването на [[Плантация|плантации]] за култивирани сладководни [[Овална речна мида|бисерни миди]]. Много високо ценен още в [[Древен Египет]] е бил перленият бял цвят с [[Розов цвят|розов]] оттенък. Най-скъпите перли са с розов и синкав оттенък. Другите цветови [[Цветови тон|оттенъци]] са златист, сребрист, зелен, черен, съществуват и такива в цветовете на [[Дъга|дъгата]]. С перлите са свързани много [[Суеверие|поверия]]. В [[Древен Рим]] те са били считани за символ на властта и мъдростта, а за жените са били носители на [[щастие]] и сладострастни съновидения. Индийците са използвали перлите като [[талисман]]и. [[астрология|Астролозите]] препоръчват украшенията с перли на родените под знака на [[Близнаци (зодия)|Близнаци]]. == Видове == * '''Естествените перли''' в черупките на мидите са рядкост. Още по-голяма рядкост са хубаво образуваните перли, които биха били подходящи за изработка на [[Бижутерия|бижута]]. Тези причини и голямото желание да се притежават перли са довели до необходимостта от намиране на начин за тяхното изкуствено производство в големи количества и за по-ниска цена. * '''Култивирани перли''' според начина на създаването и качеството са най-близки до естествените. Те възникват като зрънца пясък (или друго твърдо тяло) се внася вътре в черупката на мидата от човешка ръка. След това мидата се връща да живее във водата и след определен период от [[Черупка|черупката]] се вади перлата, която междувременно се е оформила около твърдото тяло. По този начин, в подводни ферми за перли се произвеждат големи количества. * '''Имитирани (фалшиви) бисери''' са всички перли, които по своя блясък напомнят на истинските (получени по естествен или изкуствен път), но по начина на производство и структурата си са съвсем различни. Тези „перли“ са изцяло продукт на човешка ръка, без участие на мидите. Ядрото на фалшивите перли е направено от твърд материал ([[пластмаса]], седеф или [[стъкло]]), което се покрива с многослойна обвивка от [[емулсия]], която дава крайния блясък на истински перли. Производството на имитирани перли е по-евтино и по-бързо, поради което тяхната цена е много по-ниска и достъпна за [[Потребител|потребителите]] от тази на истинските.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.shecypearljewelry.com/pearl-guide/how-to-distinguish-between-real-and-false-pearls.html |заглавие=Как да различавате фалшиви от истински перли |достъп_дата=2011-10-29 |архив_дата=2011-10-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111028052234/http://www.shecypearljewelry.com/pearl-guide/how-to-distinguish-between-real-and-false-pearls.html }}</ref> На [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е прочута '''охридската перла''' (охридски бисери), която също представлява имитация на истинските перли. Ядрото на охридските бисери изцяло е изработено от седефени зърна, които се получават чрез разрязване на морските миди, а това се прави в заводи в [[Италия]] и други страни (в Охрид идват готовите седефени продукти: зърно, кръстове, фигури на [[Делфинови|делфини]]). Върху седефа се нанасят няколко слоя емулсия, която по-рано се получавала от люспите на рибата [[плашица]], а в ново време се внася готова. След окончателните довършителни работи, охридските перли със своя перлен блясък се доближават до истинските перли. Ценени са и заради това, че целият продукт е изработен от естествен материал (седеф). В [[Охрид]] само 2 семейства се занимават с производство на охридски перли.<ref>[http://www.mn.mk/komentari/3684 Коментар за охридските бисери]</ref> == Произход на перлите == * '''Сладководни перли''' – повечето сладководни перли се добиват в [[Китай]] от миди ''Hyriopsis cumingi'', ''Hyriopsis schlegeli'' и ''Cristaria plicata.''<ref>[http://www.perli.bg/видове-перли Видове и произход на перлите]</ref> Те са продукт на сложен [[процес]], в който от една-единствена, но издръжлива, мида може няколко пъти да даде добив от перли. Това обикновено са относително дребни и често - [[Симетрия|несиметрични]] перли. * '''Перли Акоя''' – те са специалитетът на японската индустрия за добив на перли. Добиват се от мидите Pinctada fucata и Akoya. Първите такива перли са култивирани в началото на 20-те години на миналия век, а техният уникален бял цвят и допълнителен розов нюанс отлично подхождат на светла кожа. Акоя-перлите са и с много малко дефекти и дълбок блясък. Предвид техните размери, форма и цвят те са особено подходящи за изработка на всякакви бижутерийни изделия. Перлите Акоя много приличат на сладководните перли, но са и далеч по-големи, гладки, овални и бляскави от сладководните и при непосредствено сравняване ясно се отличават. Акоя са около 5 пет пъти по-скъпи от сладководните. * '''Перли от Южните морета''' – Култивираните перли от Южно море са изключително качествени перли с възбял, почти сребрист цвят. Добиват се от вариация на белите стриди ''pinctada maxima''. Този вид стрида сама по-себе си също е по-голяма и затова и от нея се добиват по-обемни перли от перлите Акоя или сладководните. Поради своята рядкост и деликатност, култивацията на перлите от Южно море е далеч по-сложна. Това прави и самите перли по-скъпи. Доста по-големи от обичайните перли, този тип перли се характеризират и със своята гладкост и перфектна кръгла форма. Това са и най-редките и необикновени перли, ползвани в бижутерията. * '''Таитянски перли – '''Тези перли по начало се наричат просто „черните перли“, но цветовата им гама е далеч по-разнообразна. Включва и вариации в металическо сребристо и нюанси на графит, синкаво, пурпурно и зеленикаво. Таитянските перли се култивират от вариация на черни стриди ''pinctada maxima'', които достигат [[диаметър]] от близо 30 см и като цяло дават добив от най-големите перли. Стридите обаче са доста чувствителни по време на култивирането и затова самата процедура е много скъпа. == Други == На перлите са наречени улици в кварталите „[[Драгалевци]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123948807|title=Перла}}) и „[[Воденицата]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123948807|title=Перла}}) в [[София]]. == Вижте също == * [[Перлен прах]] * [[Лов на бисери в Бахрейн]] * [[Коралов риф]] * [[Ловци на бисери|"Ловци на бисери"]] - опера от [[Жорж Бизе]] * [[Маргаритка]] == Източници == <references/> {{Скъпоценни камъни}} [[Категория:Животински продукти]] [[Категория:Скъпоценни камъни]] [[Категория:Коремоноги]] [[Категория:Бижутерия]] [[Категория:Мекотели]] [[Категория:Миди]] b09t2ya9kihd6w9345xqrznvr3efphs 0 45149 12415804 12412695 2024-11-18T13:52:55Z Георгиалександров2 247955 /* Повърхност */ 12415804 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Луна|Луна (пояснение)}} {{Планета | име = Луна [[Файл: decrescent symbol (black).svg|24px|☾]] | тип = [[Естествен спътник|спътник]] на [[Земята]] | картинка = Full Moon Luc Viatour.jpg | картинка_описание = Луната, наблюдавана от [[Земя]]та | епоха = [[J2000]] | голяма_полуос = 384 403 [[km]]<br/>(0,0026 [[Астрономическа единица|АЕ]]) | орбитална_обиколка = 2 413 402 km<br/>(0,016 АЕ) | ексцентрицитет = 0,0554 | перигей = 363 104 km<br/>(0,0024 АЕ) | апогей = 405 696 km<br/>(0,0027 АЕ) | синодичен_период = 29,530588 дни<br/>(29 дни 12 часа 44 мин.) | средна_скорост = 1,022 km/s | макс_скорост = 1,082 km/s | мин_скорост = 0,968 km/s | инклинация = варира между 28,60° и 18,30° (5,145396° към [[еклиптика]]та) [[#Орбита|виж Орбита]] | дължина_възел = 125,08° | параметър_перихелий = 318,15° | екв_диаметър = 3476,2 km<ref>{{cite web| url=http://www.onasch.de/astro/showobject.php?lang=en&head=f&anim=129&obj=p03m01| title=Moon| publisher=www.onasch.de| accessdate=28 юли 2013| lang=en}}</ref><br>(0,273 земни диаметъра) | полярен_диаметър = 3472 km<br/>(0,273 земни диаметъра) | сплеснатост = 0,0012 | площ = 3,793 × 10<sup>7</sup> km²<br/>(0,074 земни площи) | обем = 2,197 × 10<sup>10</sup> km³<br/>(0,020 земни обеми) | маса = 7,347673 × 10<sup>22</sup> [[kg]]<br/>(0,0123 земни маси) | плътност = 3,344 g/cm&sup3; | екв_гравитация = 1,622 m/s²,<br/> (0,1654 [[земно ускорение|g]]) | втора_косм_скорост = 2,38 km/s | период_въртене = 27,321661 [[ден|дни]] (27 дни 7 часа 43,2 мин.)<br/>([[синхронно въртене|синхронен]]) | скорост_въртене = 16,655 km/h<br/>(на екватора) | наклон_на_оста = варира между 3,60° и 6,69° (1,5424° към еклиптиката) [[#Орбита|виж Орбита]] | ректасцензия = 266,8577°<br>(17 часа 47 мин. 26 сек.) | деклинация = 65,6411° | албедо = 0,12 | видима_величина = −12,74 | температура = мин.: 40 [[келвин|K]]<br>средна: 250 K<br>макс.: 396 K | атм_налягане = 3 × 10<sup>-13</sup> [[паскал (единица)|kPa]] | въглероден_диоксид = следи | аргон = 20% | водород = 23% | хелий = 25% | неон = 25% | метан = следи | кислород2 = 43% | силиций = 21% | алуминий = 10% | калций = 9% | желязо = 9% | магнезий = 5% | титан = 2% | никел = 0,6% | натрий = 0,3% | хром = 0,2% | калий = 0,1% | манган = 0,1% | други2_име1 = [[Фосфор]] | други2_данни1 = 500 [[части на милион|мил<sup>-1</sup>]] (части на милион) | други2_име2 = [[Сяра]] | други2_данни2 = 0,1% | други2_име3 = [[Въглерод]] | други2_данни3 = 100 мил<sup>-1</sup> | други2_име4 = [[Азот]] | други2_данни4 = 100 мил<sup>-1</sup> | други2_име5 = [[Водород]] | други2_данни5 = 50 мил<sup>-1</sup> | други2_име6 = [[Хелий]] | други2_данни6 = 20 мил<sup>-1</sup> | други2_име7 = Символ | други2_данни7 = [[Файл:decrescent symbol (fixed width).svg|24px|☾]] }} '''Луната'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/луна/ луна] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> е единственият [[естествен спътник]] на [[Земята]] и петият по размери в [[Слънчевата система]]. Българските названия '''месец'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/месец/ месец] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> и '''месечина'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/месечина/ месечина] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, произлизащи от [[Старобългарски език|старобългарското]] '''мѣсѧць''', днес се използват единствено поетично и в думата [[полумесец]], което е и нейният символ (<span style="font-size:24px">☾</span>). Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 [[km]]. Лунният диаметър е 3476 километра.<ref name="worldbook">{{cite web | last = Spudis | first = P.D. | date = 2004 | url = http://www.nasa.gov/worldbook/moon_worldbook.html | title = Moon | publisher = World Book Online Reference Center, [[NASA]] | accessdate = 12 април 2007 | archive-url = http://web.archive.org/web/20050104171445/http://www.nasa.gov:80/worldbook/moon_worldbook.html | archive-date = 2005-01-04 | архив_дата = 2007-04-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070417004137/https://www.nasa.gov/worldbook/moon_worldbook.html }}</ref> Първият космически апарат, кацнал на Луната, е съветският [[Луна 2]] ([[1959]] г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от [[Луна 3]] през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е [[Луна 9]], а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е [[Луна 10]].<ref name="worldbook" /> През [[1969]] г., [[Нийл Армстронг]] и [[Едуин Олдрин]] стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програмата [[Аполо]] човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и [[орбитален апарат|орбитални]] апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили, че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 г. == Название == [[Римска империя|Римската цивилизация]] нарича спътника на Земята Луна (на латински: ''Luna''), елинската – [[Селена]] (Σελήνη), а египетската – Ях. == Двете страни на Луната == За Луната е характерно [[синхронно въртене]], поради което само едната ѝ страна (нейната „близка страна“) е видима от Земята: времето, за което Луната прави една обиколка около Земята, е равно на времето, за което се завърта около оста си. [[Далечна страна на Луната|Другата страна на Луната]] („далечната страна“, „обратната страна“) остава винаги скрита за земния наблюдател с изключение на малка част близо до хоризонта вследствие на т.нар. [[либрация]]. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди [[космическа ера|космическата ера]]. Синхронното въртене на Луната е резултат от действието на [[приливни сили|приливните сили]] на [[Земя (планета)|Земята]], които са намалили значително [[момент на импулса|момента на импулса]] на Луната. Обратната страна на Луната понякога е наричана погрешно „тъмна страна“. Всъщност тя получава точно толкова количество светлина, колкото и видимата страна, и то точно когато Луната не е видима поради взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето. [[Космическа сонда|Космическите апарати]] и [[Космически кораб|кораби]] се намират в [[радиосянка]]та на Луната, когато са кацнали на обратната страна на Луната или се намират над нея. Всъщност обратната страна на Луната е най-защитеното от земни [[електромагнитна вълна|радиовълни]] място в [[Слънчева система|Слънчевата система]] и към [[2005]] г. се разработват планове за построяване на [[радиотелескоп]] там. Отличителна черта на обратната страна на Луната е почти пълната липса на [[Лунно море|лунни „морета“]] – [[базалт]]ови равнини с ниско [[албедо]]. Различни части от Лунната повърхност са осветени в зависимост от взаимното разположение на Земята, Луната и Слънцето, което води до наблюдаването на [[Лунни фази|лунни фази]] от земната повърхност. Границата между осветената и неосветената част на Луната се нарича [[слънчев терминатор]]. {| class="toccolours" style="margin:auto;" |- | [[Файл:Phase-180.jpg|200px]] | | [[Файл:Far-Side-Phase-180.jpg|200px]] |- | style="text-align:center;"|[[Близка страна на Луната]] | | style="text-align:center;"|[[Далечна страна на Луната]] |} == Орбита == Луната извършва една пълна обиколка по орбитата си за 29,5 дни. За един час Луната се придвижва на фона на [[звезда|звездите]] на около 0,5° или един неин видим [[диаметър]]. Специфичност за наклона на лунната орбита е, че той е по-близък до този на [[еклиптика]]та, отколкото до наклона на земната екваториална плоскост, за разлика от повечето останали [[естествен спътник|естествени спътници]]. За повече подробности относно взаимното движение на Земята и Луната виж [[звезден месец]] и [[синодичен месец]]. Гравитационното привличане, което Луната оказва върху Земята, е причина за океанските [[прилив]]и и [[отлив]]и. Те са в синхрон с положението на Луната спрямо Земята. На практика обаче проблемът се усложнява от [[ексцентрицитет|ексцентричността]] на лунната [[орбита]]. Когато Луната е близо до [[перигей]], то нейното въртене „изостава“ от орбиталната ѝ скорост и това позволява да се наблюдават допълнителни 8° [[географска дължина|дължина]] в източната ѝ част. Обратно, когато Луната е близо до [[апогей]], то въртенето ѝ „изпреварва“ орбиталната ѝ скорост и допълнителни 8° в западната ѝ част са видими. Този ефект се нарича '''надлъжна либрация'''. Приливните максимуми върху повърхността на Земята, причинени от лунната [[гравитация]], изостават от видимата позиция на Луната поради [[инерция]]та на океанската [[вода]] и [[триене]]то ѝ по океанското дъно и плитчини като устията на [[река|реките]]. В резултат на това част от момента на земното въртене постепенно се прехвърля върху лунния орбитален момент, като всяка година Луната се отдалечава средно с 38 mm от Земята.<ref>{{cite web | url = http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/SEhelp/ApolloLaser.html | title = Apollo Laser Ranging Experiments Yield Results | publisher = NASA | date = [[2005-07-11]] | accessdate = 22 май 2008 | archiveurl = https://archive.is/1lNQ | archivedate = 29 юни 2012 | архив_дата = 2008-03-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080309061941/http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/SEhelp/ApolloLaser.html }}</ref> В същото време въртенето на Земята се забавя; земният ден се удължава с 15 [[микросекунда|µs]] всяка година. Гледана от Земята в продължение на една пълна орбита, Луната изглежда сякаш [[осцилация|осцилира]] нагоре-надолу (подобно на човек, кимащ отрицателно), понеже лунната орбита не е успоредна на земния [[екватор]]. Този ефект се нарича '''[[напречна либрация]]''' и позволява да се наблюдават допълнително около 7° [[географска ширина|ширина]] в областите на лунните полюси. И най-накрая, понеже Луната е само на около 60 земни [[радиус]]а разстояние, наблюдател на земния [[екватор]] в продължение на една нощ (12 часа) ще се придвижи странично на разстояние един земен диаметър спрямо Луната. Тази [[дневна либрация]] позволява да се наблюдава около един градус дължина в областта на лунните [[тропик|тропици]]. При своето движение в [[Слънчева система|Слънчевата система]] Земята и Луната обикалят около общия си [[барицентър]] (или общ [[център на масата]]), който се намира на около 4700 km от центъра на Земята (на дълбочина около 1650 km) в посока към Луната. В резултат на това движението на Земята по орбитата ѝ е ексцентрично. Любопитен е фактът, че [[инклинация]]та на лунната орбита и наклонът на оста ѝ обикновено се посочват като „често изменящи се“. В тази връзка трябва да се добави, че инклинацията на лунната орбита се измерва спрямо екваториалната плоскост на Земята, а наклонът на оста на въртене се измерва спрямо нормалата на орбиталната плоскост на Луната. За повечето естествени спътници, но не и за Луната, тези параметри са стабилни. Земята и Луната формират [[двойна планета]]: тяхното движение е доминирано от слънчевата гравитация. Равнината на лунната орбита се намира под ъгъл 5,145396° спрямо [[еклиптика]]та (орбиталната равнина на Земята) и под ъгъл 1,5424° спрямо нормалата на същата равнина. Лунната орбита извършва бърза [[прецесия]] (точките ѝ на пресичане с еклиптиката се завъртат по посока на часовниковата стрелка) с период от 6793,5 дни (18,5996 години) заради гравитационното влияние на земната [[екваториална издутина]], породена от въртенето на Земята. През този период инклинацията на лунната равнина спрямо равнината на земния екватор варира между 23,45°+5,15°=28,60° и 23,45°-5,15°=18,30°, докато в същото време запазва наклона си от 23,45° спрямо еклиптиката. Същевременно наклонът на оста на въртене на Луната спрямо нейната орбитална плоскост се изменя от 5,15°+1,54°=6,69° до 5,15°-1,54°=3,60°. Наклонът на земната ос на въртене от своя страна реагира на това изменение, като се отклонява на 0,00256° спрямо средната си стойност – ефект, наречен [[нутация]]. Точките на пресичане между равнината на лунната орбита и еклиптиката се наричат [[лунен възел|лунни възли]]. Северният (или възходящ) възел е мястото, където лунната орбита излиза „на север“ от (или над) еклиптиката, докато южният (или низходящ) възел е мястото, където лунната орбита излиза „на юг“ от (или под) еклиптиката. [[Слънчево затъмнение]] се наблюдава, когато северният или южният възел на лунната орбита съвпадне с [[новолуние]]. [[Лунно затъмнение]] от друга страна се наблюдава, когато северният или южен възел съвпадне с [[пълнолуние]]. == Магмена течност под повърхността на Луната == Учените от НАСА и университета в Аризона са анализирали нови данни от мисията на НАСА - GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory). Апарата Lunar Reconnaissance Orbiter е събрал гравитационна информация и е направил наблюдения на Луната. За първи път изследователите са измерили месечните и годишните приливни движения на Луната. <ref>https://it.dir.bg/nauka/ucheni-neshto-pod-lunata-se-dvizhi</ref> Изследванията установяват наличието на слой от нисковискозна "течност". Тя се намира намира се между здравата мантия и металното ядро на Луната. Този слой се издига и спада под повърхността на Луната, подобно на приливите на Земята. Учените свързват това явление с гравитационните сили на Слънцето и Земята, пише ''Futurism.'' Според изследването "''Както Луната предизвиква приливи на Земята, така Земята и Слънцето създават приливи на Луната''" . Това е първото измерване на гравитационните промени на Луната, причинени от приливите. Спопред ученитет от НАСАтези данни могат да бъдат обяснени само с наличието на по-дълбок слой от "частично разтопена" скала под мантията на Луната, състояща се от магнезиево-железни силикатни минерали. {|class="wikitable" |+ '''Лунни периоди''' |- ! style="background:#ccf;"| Име ! style="background:#ccf;"| Стойност (дни) ! style="background:#ccf;"| Определение |- | сидеричен (звезден) месец || 27,321661 || спрямо далечни звезди |- | синодичен месец|| 29,530588 || спрямо [[Слънцето]] (12,368 цикъла на тропическа ([[Юлиански календар|Юлианска]]) година) |- | тропически месец|| 27,321582 || спрямо пролетното [[равноденствие]] ([[прецесия]] с период от около 26 000 години) |- | аномалистичен месец|| 27,554550 || спрямо перигея (прецесия с период от 3232,6 дни или 8,8504 години) |- | драконов (възлов) месец|| 27,212220 || спрямо възходящия възел ([[прецесия]] с период от 6793,5 дни (18,5996 години) |} <br /> {| class="wikitable" |+ '''Други параметри на лунната орбита''' |- ! style="background:#ccf;"| Име ! style="background:#ccf;"| Стойност ! style="background:#ccf;"| Определение |- | Метоничен цикъл || 19 години || Повтаряне на същата фаза/ден |- | Средно разстояние до Земята || ~384 403 km || |- | Перигей || ~364 397 km || |- | Апогей || ~406 731 km || |- | Средна ексцентричност || 0,0549003 = 3°8'44" || |- | Период на прецесия на орбиталните възли || 18,61 години || |- | Период на [[апсида (астрономия)|апсидата]] || 8,85 години || |- | Период на възлов преход || 346,6 дни || |- | [[Цикъл на Сарос]] || 18 години 10/11 дни || Повторение на затъмненията |- | Среден наклон на орбитата към еклиптиката || 5°9' || |- | Среден наклон на екваториалната равнина към еклиптиката || 1°32' || |} [[Файл:NASA-Apollo8-Dec24-Earthrise.jpg|мини|240п|Земята гледана от Луната, снимката е направена от космонавтите на мисия [[Аполо 8]]]] == Произход == Няколко хипотези са предложени за това как се е формирал естественият спътник на Земята. Смята се, че това е станало преди около 4,527 ± 0,010 млрд. години, около 30 до 50 млн. години след формирането на [[Слънчевата система]].<ref>{{cite journal |doi= 10.1126/science.1118842 |journal=[[Сайънс (списание)|Science]] |year=2005 |volume=310 |issue=5754 |pages=1671 – 1674 |title=Hf–W Chronometry of Lunar Metals and the Age and Early Differentiation of the Moon |last=Kleine |first=T. |coauthors=Palme, H.; Mezger, K.; Halliday, A.N. |pmid=16308422 |issn = 0036-8075 }}</ref> Наклонът на лунната орбита към еклиптиката почти изключва възможността Луната да се е формирала заедно със Земята или да е била привлечена в земна орбита по-късно. Една хипотеза за произхода на Луната е, че тя се е откъснала от земната кора поради [[центробежна сила|центробежните сили]], породени от въртенето на Земята (то би трябвало да е много по-бързо спрямо общоприетите съвременни схващания), оставяйки океански басейн на повърхността на нашата планета като белег. Друга хипотеза предлага обяснение на произхода на Луната чрез съвместното ѝ зараждане със Земята от първичния диск в Слънчевата система. По този начин обаче не може да се обясни диспропорционално малкото количество [[желязо]] на Луната. Теорията, която намира най-широк прием, е [[Теория на гигантския сблъсък|Теорията на гигантския сблъсък]], според която Луната се е зародила вследствие на сблъсъка между младата полуразтопена [[Земя]] и [[протопланета]], голяма приблизително колкото [[Марс (планета)|Марс]], спекулативно наречена [[Тея (планета)|Тея]]. Тази хипотеза също така обяснява защо Луната е бедна на желязо и [[летлив елемент|летливи елементи]]. [[Лунна геология|Геологическите епохи на Луната]] са определени от датирането на различни значими събития и сблъсъци в нейната история. [[Приливни сили|Приливните сили]] на Земята са деформирали Луната, когато тя е била все още разтопена във формата на [[елипсоид]], чиято [[главна ос]] сочи към Земята. == Физически характеристики == {{основна|Геология на Луната}} === Състав === Преди повече от 4,5 милиарда години повърхността на Луната е била покрита с океан от разтопена [[магма]]. Учените са на мнение, че комбинацията от [[калий]], [[редкоземен елемент|редкоземни елементи]] и [[фосфор]] е свидетелство за този разтопен океан. Тези елементи са се запазили на повърхността на разтопения океан, защото не са намерили място в [[кристал]]ната структура на заобикалящите ги елементи и съединения. По концентрацията на калия, редкоземните елементи и фосфора може да се съди за [[вулкан]]ичната активност, както и за честотата на сблъсъци с [[комета|комети]] и [[астероид]]и. Лунната кора е съставена от множество елементи, между които [[уран (елемент)|уран]], [[торий]], [[калий]], [[кислород]], [[силиций]], [[магнезий]], [[желязо]], [[Титан (елемент)|титан]], [[калций]], [[алуминий]] и [[водород]]. Някои елементи като урана и тория са [[радиация|радиоактивни]], но под въздействието на [[космически лъчи|космическите лъчи]] се отделя допълнително количество радиация като [[гама лъчи|гама лъчение]]. Счита се, че като цяло химичният състав на Луната е сходен с този на Земята, като се изключат [[летливост|летливите]] елементи и желязото. === Повърхност === [[Файл:Moon_Dedal_crater.jpg|мини|Лунният кратер [[Дедал (кратер)|Дедал]]]] [[Файл:Mare Imbrium-Apollo17.jpg|мини|Морето на дъждовете (''Mare Imbrium'') заснето от [[Аполо 17]]]] Луната е покрита с десетки хиляди [[Ударен кратер|кратери]] с диаметър, по-голям от 1 [[километър]]. Повечето са на стотици милиони години и са отлично запазени поради липсата на атмосфера или геологична активност на лунната повърхност. Най-големият кратер на Луната, който също е и най-голям в [[Слънчева система|Слънчевата система]], образува [[Басейн Южен полюс-Ейткън|басейна ''Южен полюс-Ейткън'']]. Този кратер е на обратната страна на Луната, близо до Южния полюс. Диаметърът му е около 2240 km, а дълбочината – 13 km. Тъмните и безотличителни лунни равнини се наричат [[лунно море|лунни морета]] поради факта, че древните астрономи са вярвали, че те са истински водни басейни. Всъщност това са огромни полета от застинала [[базалт]]ова [[лава]], която се е формирала вследствие на удари от [[астероид]]и. Най-светлите места от повърхността са наречени „тери“ (от [[латински|латинското]] име ''тера'' – 'земя') или още [[лунен континент|континенти]]. Моретата на лунната повърхност се намират почти изцяло на видимата страна на Луната, докато обратната страна съдържа много малко количество. Учените считат че тази асиметрия е причината [[център на масата|центъра на масата]] на Луната да е изместен спрямо нейния [[геометричен център]]. Непосредствено на повърхността на Луната е разположен слой от прах, наречен [[реголит]], който както лунната кора е неравномерно разпределен върху повърхността. Кората е дебела от 60 km на близката страна до 100 km на обратната страна. Реголитът варира от 3 до 5 метра в моретата и от 10 до 20 метра в терите. През [[2004]] г. научен екип, воден от Бен Бюси от [[Университет „Джонс Хопкинс“|университета „Джонс Хопкинс“]], използвайки снимки, направени от лунния апарат [[Клементин]], установява, че четири планински региони на ръба на широкия 73 километра кратер [[Пери (кратер)|Пери]] на лунния [[северен полюс]] са постоянно осветени от [[Слънце]]то в продължение на едно пълно лунно денонощие. Тези региони, наречени [[Върхове на вечната светлина]], са възможни поради факта, че наклонът на лунната ос е много близък до нула – факт, който също така позволява дъното на някои кратери да остане постоянно в сянка за едно пълно лунно денонощие. Такива региони обаче отсъстват на по-малко планинския [[южен полюс]], въпреки че ръбът на кратера [[Шакелтон (кратер)|Шакелтон]] е осветен на 80% от лунното денонощие. '''Нови сведения за почвата''' Нови сведения показвач, че Луната има различен тип почва от спрямо обърнатата към Земята й страна, съобщават ДПА и Синхуа, позовавайки се на доклад на китайски изследователи.<ref name=":0">https://dariknews.bg/novini/liubopitno/testove-na-pochveni-probi-ot-obratnata-strana-na-lunata-pokazvat-interesni-rezultati-2394785</ref> Пробите от обратната страна на Луната, донесени от '''мисията "Чанъе-6'''", са с много '''по-ниска плътност''' от тези от предишната мисия "Чанъе-5"<ref name=":0" /> Според експертите пробата съдържа '''различни видове скали, включително базалт,''' който се среща локално на Луната и предоставя доказателства за вулканичната ѝ история. Разглеждайки химическия състав, изследователите са открили някои различия в пробите от обърнатата към Земята страна на Луната. Скала, взета от обратната страна на естествения ни спътник, е богата на алуминиев оксид (14 процента) и калциев оксид (12 процента). От друга страна, делът на '''ж'''елезния оксид е по-нисък''',''' отколкото на обърнатата към Земята страна на Луната. Микроелементи като калий и редки почви също присъстват в значително по-ниски концентрации в пробата. Също така Луната има по-малко торий в отдалечената от Земята част. === Наличие на вода === {{основна|Лунен лед}} [[Файл:Apollo 11 Lunar Lander - 5927 NASA.jpg|мини|[[Едуин Олдрин]] и спускателният модул на [[Аполо 11]]]] Луната, особено непосредствено след зараждането на Слънчевата система, е била бомбардирана от много [[комета|комети]] и [[метеорит]]и. Много от тези обекти са богати на [[вода]]. [[Слънчева енергия|Слънчевата енергия]] разгражда водните молекули на атомен [[водород]] и [[кислород]], които напускат Луната и отлитат в междупланетното пространство. Според една [[хипотеза]] обаче, известно количество вода се съдържа в лунната кора. Според измервания, направени от апарата [[Клементин (космически апарат)|Клементин]], замръзнала вода се съдържа в някои от лунните кратери, които са постоянно в сянка. Апаратът е картографирал кратерите на южния полюс на Луната<ref>{{cite web| url = http://www.lpi.usra.edu/publications/slidesets/clem2nd/slide_32.html| title = Lunar Polar Composites | publisher = Lunar and Planetary Institute | accessdate = 6 септември 2008}}</ref> и с помощта на компютърни симулации се стига до предположението, че около 14 000 km<sup>2</sup> може да са в постоянна сянка. Счита се, че общото количество вода на Луната е от порядъка на [[1 E9 м³|1 km&sup3;]] (вж. ([http://www.lpi.usra.edu/research/clemen/2polar.gif]) за повече информация). Водата може да се използва в бъдещите пилотирани мисии до Луната за питейни нужди, за получаване на кислород и за гориво за космически апарати (след разграждане до водород и кислород, използвайки слънчева или [[атомна енергия]]). Лунните скали, събрани от мисиите [[Аполо (мисия)|Аполо]] на [[НАСА]] от предимно екваториални ширини, не показват съдържание на вода. Мисията [[Лунар Проспектър]] обаче установи наличие на [[водород]] в някои сенчести лунни кратери на северния полюс, което може да се обясни с наличието на [[вода]].<ref>{{cite web | url = http://lunar.arc.nasa.gov/results/ice/eureka.htm | title = Eureka! Ice found at lunar poles | publisher = Lunar Prospector (NASA) | date = [[2001-08-31]] | accessdate = 6 септември 2008 | архив_дата = 2013-08-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130806085050/http://lunar.arc.nasa.gov/results//ice/eureka.htm }}</ref> През юли 2008 г. са отрити малки количества вода във вътрешността на вулканичните перли от Луната (донесени на Земята от мисията [[Аполо 15]]).<ref>{{икона|de}} [http://www.spiegel.de/wissenschaft/weltall/0,1518,564911,00.html Versteckt in Glasperlen: Auf dem Mond gibt es Wasser – Wissenschaft – SPIEGEL ONLINE – Nachrichten].</ref> === Магнитно поле === {{основна|Магнитно поле на Луната}} Лунното [[магнитно поле]] е много слабо спрямо магнитното поле на Земята. Докато една част от лунния магнетизъм се обяснява с повърхностно намагнетизиране (като например участъка от лунната кора, наречен [[Rima Sirsalis]]), то сблъсъци с други тела като астероиди и комети е възможно също да са повлияли върху формирането му. Съществува хипотеза, че част от магнитното поле на Луната се формира от циркулацията на разтопено желязо, както е на [[Земя]]та, но за да се докаже или отхвърли такова предположение са необходими допълнителни изследвания на лунното ядро. === Атмосфера === {{основна|Атмосфера на Луната}} Луната има незначителна атмосфера, съставена от газове като [[радон]], които са продукт на [[радиоактивност|радиоактивния разпад]] на елементи в лунната кора, както и частици от [[Слънчев вятър|слънчевия вятър]], задържани за кратко време от лунната [[гравитация]]. Атмосферата ѝ е толкова незначителна, че се равнява на тегло 10<sup>4</sup> kg.<ref>{{cite web| last = Globus | first = Ruth | title = Impact Upon Lunar Atmosphere | url = http://www.nas.nasa.gov/About/Education/SpaceSettlement/75SummerStudy/5appendJ.html| year = 2002|accessdate=11 юни 2009}}</ref> При това малко тегло повърхностното налягане е 3 × 10 [[Атмосфера (единица)|atm]]<sup>-15</sup>.<ref>''[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/391266/Moon Moon]''. Encyclopædia Britannica. 2008. Encyclopædia Britannica Online. 10 септември 2008. </ref> == Затъмнения == {{основна|Слънчево затъмнение|Лунно затъмнение}} [[Файл:Partial-lunar-eclipse-7sept2006-sofia-bulgaria.JPG|мини|210px|Частично лунно затъмнение, [[7 септември]] [[2006]], София, България]] Чисто съвпадение е, че лунният [[ъглов диаметър]] е практически равен на слънчевия (при наблюдения от земната повърхност). Този факт прави пълните [[Слънчево затъмнение|слънчеви затъмнения]] възможни.<ref>{{cite web | first = F | last = Espenak | year = 2000 | url = http://www.mreclipse.com/Special/SEprimer.html | title = Solar Eclipses for Beginners | publisher = MrEclipse | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> При пълно слънчево затъмнение Луната изцяло скрива образа на Слънцето и прави [[Слънчева корона|слънчевата корона]] удобна за наблюдение дори с [[невъоръжено око]]. Ъгловият диаметър на Луната бавно намалява, тъй като разстоянието между Луната и Земята се увеличава с около 4 cm годишно. Така в далечното бъдеще ще се наблюдават само [[частично затъмнение|частични затъмнения]]. Пълно слънчево затъмнение е възможно само по време на [[новолуние]]. Пълно [[лунно затъмнение]] може да настъпи само по време на [[пълнолуние]]. Пълното лунно затъмнение на [[20 февруари]] [[2008]] г. е било видимо от Южна Америка, по-голямата част от Северна Америка, както и Западна Европа, Африка и Западна Азия (на 21 февруари). Слънчево затъмнение е наблюдавано на [[11 септември]] [[2007]] г., видимо от най-южните части на Южна Америка и от Антарктида. Следващото пълно слънчево затъмнение е на [[1 август]] 2008 г. и е видимо първоначално от Северна Канада, а след това от Русия и Китай.<ref name="Espenak">{{cite web | last = Espenak | first = F. | year = 2007 | url = http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/eclipse.html | title = NASA Eclipse Home Page | publisher = NASA | accessdate = 21 юли 2008 | archiveurl = https://archive.is/muuA | archivedate = 23 май 2012 | архив_дата = 2012-05-23 | архив_уеб_адрес = https://archive.today/20120523184353/sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/eclipse.html }}</ref> == Наблюдение на Луната == {{Вижте също|Лунни фази}} [[Файл:Lunar Surface (AS16-121-19449).jpg|мини|Лунна повърхност]] Луната и Слънцето изглеждат по-големи, когато са близо до хоризонта. Това е чисто [[психология|психологически]] ефект (вж. [[лунна илюзия]]). Ъгловият диаметър на Луната, гледан от Земята, е около 0,5°. Разнообразни светли и тъмни части от лунната повърхност създават форми, отъждествявани от различните земни култури с различни хора и животни. Лунните [[Ударен кратер|кратери]] и [[планинска верига|планински вериги]] са също характерни черти. При пълнолуние и [[перигей]] Луната има [[видима яркост]], равна на около −12,6. За сравнение, слънчевата яркост е около −26,8. Луната е най-добре видима през нощта, но често може да се наблюдава и през деня. Небесната височина на Луната варира в същите граници като Слънчевата и зависи от земните сезони и лунната фаза. Например през зимата в северното полукълбо Луната е най-високо над хоризонта при пълнолуние. == Изследване на Луната == Японската сонда [[Кагуя]] открива отвор на повърхността на Луната, разположен недалеч от вулканичното плато [[Хълмове на Мариус]]. Предполага се, че той води в тунел под повърхността. Входът на тунела се намира в района на [[вулканично плато]], получило името Хълмовете на Мариус. Диаметърът на отверстието е около 65 m, като според оценките на учените тунелът продължава поне на 80 m под лунната повърхност, а широчината му достига до 370 m. Астрономите винаги са предполагали, че Луната е набраздена от дълги, извиващи се под повърхността тунели, породени от отдавнашна вулканична активност и подобни на лавовите тръби на Земята. Те се формират когато горният слой от втечнения скален материал изстине по-бързо, а лавата във вътрешността се оттече, оставяйки след себе си скална кухина с различна дължина и форма. За съществуването на подобни тунели подсказваха извиващи се подобно на вени бразди на лунната повърхност, но японската сонда даде първото доказателство за кухина във вътрешността на подобна бразда. Теоретично подобни тунели могат да служат като убежище за бъдещите лунни заселници от Земята. „Покривът“ на тунела би ги защитил от слънчевата радиация, а във вътрешността за хората би било по-лесно да поддържат постоянна температура на средата. Остава неясно обаче колко са дълги подземните тунели, като съществува голяма вероятност самите кухини и свързващите ги проходи да са блокирани от участъци с втвърдена лава. Въпреки че скорошната поява на лунна база е в сферата на мъгливите очаквания заради липсата на достатъчно средства, перспективите за в бъдеще се увеличават, след като на повърхността на Луната бяха открити молекули вода. {{основна|Изследване на Луната|Аполо}} {{Вижте също|Списък на лунни астронавти}} [[Файл:Lunar module AS12-51-7507.jpg|мини|[[Лунен модул|Лунният модул]] на [[Аполо 12]] се приготвя за кацане на повърхността на Луната]] [[Файл:moon-apollo17-schmitt_boulder.jpg|мини|Астронавтът [[Харисън Шмит]] от екипажа на [[Аполо 17]] до лунна скала в местността Taurus-Littrow по време на третата лунна разходка]] Първата крачка в изследването на Луната е направена след изобретяването на [[телескоп]]а. [[Галилео Галилей]] използва този инструмент, за да наблюдава [[ударен кратер|кратери]] и планини върху лунната повърхност. Първият космически апарат, достигнал до лунната повърхност, е [[СССР|съветската]] [[Космическа сонда|сонда]] [[Луна 2]], която се разбива на лунната повърхност на [[14 септември]] [[1959]] г. в 21:02:24 по [[Гринуич]]. Обратната страна на Луната за първи път е наблюдавана от [[Луна 3]]. [[Луна 9]] е първата сонда, осъществила меко кацане и предала снимки от повърхността на [[3 февруари]] [[1966]] г. Първият [[изкуствен спътник]] на Луната е [[Луна 10]].<ref name="worldbook" /> Той е изстрелян на [[31 март]] 1966 г. На Земята са върнати проби от три съветски мисии ([[Луна 16]], [[Луна 20]] и [[Луна 24]]). Човек стъпва за първи път на лунната повърхност на [[20 юли]] [[1969]]. Някои считат тази дата за кулминацията на [[Космическа надпревара|космическата надпревара]] между [[САЩ]] и [[СССР]].<ref name=CNN>{{cite news | last = Coren | first = M | title = 'Giant leap' opens world of possibility | publisher = CNN.com | date = 26 юли 2004 | url = http://edition.cnn.com/2004/TECH/space/07/16/moon.landing/index.html | accessdate = 12 април 2007 | archive-date = 2012-01-20 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120120133640/http://edition.cnn.com/2004/TECH/space/07/16/moon.landing/index.html }}</ref> Първият астронавт, стъпил на Луната, е [[Нийл Армстронг]] – командир на американската мисия [[Аполо 11]]. Последният човек на Луната е [[Юджийн Сернан]], участващ в [[Аполо 17]] през декември [[1972]] г. Екипажът на Аполо 11 оставя плоча от неръждаема [[стомана]] с размери приблизително 23 на 18 cm по случай първото посещение на човека и също така съдържащо обща информация за мисията. Съобщението гласи: :''Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната, юли 1969 след Христа.'' :''Ние дойдохме с мир от цялото човечество.'' Плочата изобразява двете страни на Земята и е подписана от тримата астронавти и тогавашния [[президент на САЩ]] [[Ричард Никсън]]. Образци от лунни скали са донесени от шест пилотирани мисии на [[Аполо (мисия)|Аполо]] (11, 12, 14, 15, 16 и 17), както и три мисии на автоматичните сонди [[Луна (програма)|Луна]] (16, 20 и 24). През февруари [[2004]] г. президентът на САЩ [[Джордж У. Буш]] призова за план за осъществяване на нови пилотирани мисии до Луната до края на [[2020]] г. [[Европейска космическа агенция|Европейската космическа агенция]] ([[ЕКА]]) и [[Китай]] също така имат планове да изследват Луната в близкото бъдеще. Апаратът на ЕКА [[SMART-1]] е изстрелян на [[27 септември]] [[2003]] г. и влиза в лунна [[орбита]] на [[15 ноември]] 2004. Той изследва лунната среда и създава [[рентгенови лъчи|рентгенова]] карта на Луната. [http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/2818551.stm] [http://sci.esa.int/science-e/www/object/index.cfm?fobjectid=36091]. На [[3 септември]] [[2006]] г. сондата приключва успешно мисията си, като се разбива на повърхността на Луната.<ref>[http://www.esa.int/esaCP/SEM7A76LARE_index_0.html www.esa.int]</ref> При сблъсъка, в района на „Езерото на превъзходството“, се образува облак от прах и отломки, който позволява изследване на геологичния състав на района с [[телескоп]]. Китай е оповестил амбициозен план за изследване на Луната и разработва планове за добив на [[хелий-3]], който е изходен материал за получаване на [[термоядрена енергия]].<ref>{{Citation |title=space.com |url=http://space.com/missionlaunches/china_moon_030304.html |accessdate=2005-02-13 |archivedate=2006-03-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20060316214426/http://space.com/missionlaunches/china_moon_030304.html }}</ref> [[Япония]] и [[Индия]] също са заявили желание да се включат в изследването на Луната. Япония дори планира създаването на обитаема лунна база. На 14 септември 2007 г. [[ДЖАКСА]] изстрелва [[Кагуя]] (познат и като SELENE) – лунен орбитър, оборудван с HD камера и два малки спътника. Очаква се мисията да е с продължителност от една година.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://en.epochtimes.com/news/7-10-1/60291.html |заглавие=Japan Embarks on the Largest Moon Mission Since Apollo |достъп_дата=2008-07-21 |архив_дата=2011-08-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110829180038/http://en.epochtimes.com/news/7-10-1/60291.html }}</ref> == Човекът и Луната == === Луната в митологията === В [[древногръцка митология|древногръцката митология]] Луната е била отъждествявана с богинята [[Селена]] (вижте също: ''[[Луна (митология)]]'' и ''[[Влияние на лунните фази]]''). В традиционния български фолклор Луната (Месецът) е персонализирана и смятана за по-малък брат на [[Слънце]]то, близък с тяхната сестра – звездата [[Венера (планета)|Вечерница]]. Редица обреди изразяват страхопочитание и уважение към Месеца, който свети през нощта – време, в което са активни различни злонамерени сили.<ref name="маринов">{{cite book | last = Маринов | first = Димитър | author-link = Димитър Маринов | year = 1981 | title = Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи | publisher = [[Наука и изкуство]] | location = София | pages = 46 }}</ref> === Научни схващания === През [[Средновековие]]то и преди изобретяването на [[телескоп]]а е било популярно схващането, че Луната е „идеално гладка“ [[сфера]].<ref>{{cite web | last = Van Helden | first = A. | year = 1995 | url = http://galileo.rice.edu/sci/observations/moon.html | title = The Moon | publisher = Galileo Project | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> [[Файл:Tycho_crater_on_the_Moon.jpg|мини|200px|Кратерът [[Тихо]]]] През [[1609]] [[Галилео Галилей]] прави една от първите рисунки през телескоп на Луната за книгата си ''[[Sidereus Nuncius]]'' и също така отбелязва, че тя не е гладка, а има множество [[Ударен кратер|кратери]]. По-късно през [[17 век]] [[Джовани Батиста Ричиоли]] и [[Франческо Мария Грималди]] рисуват карта на Луната и дават имена на кратерите, от които много се използват и до днес. Вероятността на Луната да има растения или разумни същества е допускана от астрономите до приблизително началото на [[19 век]]. През [[1835]] г. ''[[Голямата лунна измама]]'' подвежда много хора да повярват, че на повърхността на Луната има екзотични [[животно|животни]].<ref>{{cite web|url = http://www.museumofhoaxes.com/moonhoax.html | title = The Great Moon Hoax | last = Boese | first = A. | publisher = Museum of Hoaxes | year = 2002 | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> Почти по същото време обаче (през [[1834]] – [[1836]] г.) [[Вилхелм Беер]] и [[Йохан Хайнрих Мадлер]] публикуват техния четиритомен ''Mappa Selenographica'' и книгата ''Der Mond'' през [[1837]] г., които затвърждават извода, че на Луната няма нито океани, нито атмосфера. След това настъпва период на спекулации относно това дали повърхността на Луната търпи изменения. Някои наблюдатели твърдят, че малки кратери се появяват и изчезват, но към началото на [[20 век]] е потвърдено, че това е [[зрителна измама]], причинена от различна степен на осветяване или неадекватни предишни рисунки на повърхността. Обратната страна на Луната е напълно невидима за човечеството преди мисията [[Луна 3]] и е картографирана в детайли от мисията [[Лунар орбитър]] през 1960-те години. През 2007 г. Кен Джонстън, бивш ръководител на фотослужбата на лунната лаборатория на [[НАСА]], публикува книга, озаглавена „Тъмната мисия – тайната история на НАСА“. В нея той показва снимки на лунната повърхност, които според него показват артефакти от разумна дейност, несвързана с мисиите на НАСА.<ref>{{cite web | year = 2007| url = http://lima.nasa.gov/ | title = The Landsat Image Mosaic of Antarctica| publisher = lima.nasa.gov | accessdate = 10 декември| accessyear = 2007}}</ref> [[Файл:Le Voyage dans la lune.jpg|мини|ляво|Кадър от немия филм ''Пътешествие до Луната'' (1902)]] === Луната в научнофантастичната литература и киното === * „''От Земята до Луната''“ (''De la terre a la lune'') 1865 г. – [[Жул Верн]] * ''„Ян Бибиян на Луната“'' (1934) – [[Елин Пелин]] * „''Лунен прах''“ (''A Fall of Moondust'') 1961 г. – [[Артър Кларк]] * „''Лунен пътешественик''“ (''Moonwalker'') 1988 г. – [[Майкъл Джаксън]] === Луната в музиката === * „''[[Dark Side of the Moon|Тъмната страна на Луната]]''“ (''Dark Side of the Moon'') 1973 г. [[Пинк Флойд]] * „''[[Луната спи]]''“ ([[Нети]]) == Законово положение на Луната == {{основна|Космическо законодателство}} Въпреки че по повърхността на Луната са разпръсквани метални емблеми на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] от руските космически апарати (започвайки с [[Луна 2]] през 1959 г.), а [[Списък на лунни астронавти|американските астронавти]] и [[Космически апарат|апарата]] [[Чанъе-5]] забиват символично флаговете на [[САЩ]] и [[Китай]]<ref name="nova">[https://nova.bg/news/view/2020/12/05/307640/китай-постави-знамето-си-на-луната-видео/ Китай постави знамето си на Луната (ВИДЕО)]</ref> в лунната почва, Луната е ничия собственост. [[Русия]] и [[САЩ]] са страни по [[Договор за използване на космическото пространство|Договора за използване на космическото пространство]] от 1967 година, който поставя Луната под същата юрисдикция, както е и [[Открито море|откритото море]] (''res communis''). Този договор ограничава използването на Луната само за мирни цели, изрично забранявайки изграждането на военни съоръжения и разполагането на [[оръжия за масово поразяване]] (включително и [[ядрено оръжие]]) на нейната повърхност.<ref>{{cite web | title = International Space Law | publisher = United Nations Office for Outer Space Affairs | url = http://www.unoosa.org/oosa/en/SpaceLaw/index.html | year = 2006 | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> Друг договор, т.нар. [[Лунен договор]], е предложен, за да ограничи използването на лунните ресурси само от една нация, но дотогава не е подписан от нито една от страните, способни на полети в космоса (виж [[Списък на космически агенции]]). Няколко лица са изказвали претенции за [[Извънземен имот|собственост върху Луната]] като цяло или само на отделни части от нея, но твърденията им не се считат за основателни.<ref>[http://www.theregister.co.uk/2006/12/08/nasa_real_estate/ theregister.co.uk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190907212746/https://www.theregister.co.uk/2006/12/08/nasa_real_estate/ |date=2019-09-07 }} „NASA crushes lunar real estate industry“</ref> == Вижте също == * [[Синя Луна]] * [[Геология на Луната]] * [[Лунни морета]] * [[Вътрешен строеж на Луната]] * [[Колонизация на Луната]] * [[Селена]], древногръцка богиня на Луната * [[Краткотрайни лунни феномени]] * [[Списък на изкуствени обекти на Луната]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Общомедия|Moon|Луната}} {{сродни проекти Уикиречник|луна}} {{сродни проекти край}} ;Лунни фази * [http://lunaf.com/bulgarian/ Фази на луната и годишен лунен календар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091229120617/http://lunaf.com/bulgarian/ |date=2009-12-29 }} * {{икона|en}} [http://tycho.usno.navy.mil/vphase.html Морска обсерватория на САЩ: фази на луната за всяка дата и час от 1800 до 2199] * [https://web.archive.org/web/20090214191458/http://www.geocities.com/astrocalendar/mooncordrs.html Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на Луната, лунните феномени и затъмнения.] ;Космически мисии * {{икона|en}} [http://www.lpi.usra.edu/research/lunar_orbiter/ Атлас на Луната] * {{икона|en}} [http://www.apolloarchive.com/apollo_archive.html Мисията Аполо] * {{икона|en}} [http://www.cmf.nrl.navy.mil/clementine/clib/ Снимки от мисията Клементин] ;Научни * {{икона|en}} [http://www.solarviews.com/eng/moon.htm ''Луната'' – от Розана и Калвин Хамилтон] * {{икона|en}} [https://web.archive.org/web/19961225224727/http://seds.lpl.arizona.edu/nineplanets/nineplanets/luna.html ''Луната'' – от Бил Арнет] * {{икона|en}} [http://www.inconstantmoon.com ''Непостоянната Луна'' – от Кевин Кларк] * {{икона|en}} [http://cps.earth.northwestern.edu/GHM/ ''Геоложка история на Луната'' от Дон Вилхелмс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060901210819/http://cps.earth.northwestern.edu/GHM/ |date=2006-09-01 }} * {{икона|en}} [http://antwrp.gsfc.nasa.gov/cgi-bin/apod/apod_search?Moon Снимки от последните 15 години и подробни коментари към тях] * {{икона|en}} [http://mitworld.mit.edu/video/159/ Лекция] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070213041433/http://mitworld.mit.edu/video/159/ |date=2007-02-13 }} на [[Харисън Шмит]] за [[Аполо 17]] и неговите идеи за бъдещи мисии до Луната (изнесена през 2003) ;Други * {{икона|en}} [http://www.perseus.gr/Astro-Lunar-Scenes-Apo-Perigee.htm Луната през апогей и перигей]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220314222527/http://www.perseus.gr/Astro-Lunar-Scenes-Apo-Perigee.htm |date=2022-03-14 }} * {{икона|en}} [http://www.straightdope.com/classics/a2_110.html Защо Луната изглежда по-голяма когато е близко до хоризонта]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080720004949/http://www.straightdope.com/classics/a2_110.html |date=2008-07-20 }} * {{икона|en}} [http://www.maecker-web.de/moon/ Фази на Луната] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050524133807/http://www.maecker-web.de/moon/ |date=2005-05-24 }} * {{икона|en}} [http://www.badastronomy.com/ Bad Astronomy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050815000425/http://badastronomy.com/ |date=2005-08-15 }}: Д-р [[Филип Плейт]], професор по [[астрономия]] в [[Сонома Стейт Юнивърсити]], [[Калифорния]], [[САЩ]] поддържа този сайт, за да обясни многото случаи на грешна астрономия (и физика), представяни на общественото мнение, между които [[астрология]]та и обвиненията в измама относно прилуняването на Аполо. * {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/world/monitoring/media_reports/1399132.stm '' 'Фалшиви' лунни снимки '' – репортаж на БиБиСи] * {{икона|en}} [http://www.redzero.demon.co.uk/moonhoax/ Уебсайт за измами за Луната] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090426045418/http://www.redzero.demon.co.uk/moonhoax/ |date=2009-04-26 }} * {{икона|en}} [http://www.moonpeople.com Подробен пътеводител за земната Луна]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221023084856/https://moonpeople.com/ |date=2022-10-23 }} (има и форум) {{Слънчева система}} {{Избрана статия|134176|24 март 2005}} [[Категория:Луна| ]] jslp2oim0p7k0rbllksr0u7bcdtg6h0 12415805 12415804 2024-11-18T13:55:54Z Георгиалександров2 247955 /* Повърхност */ 12415805 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Луна|Луна (пояснение)}} {{Планета | име = Луна [[Файл: decrescent symbol (black).svg|24px|☾]] | тип = [[Естествен спътник|спътник]] на [[Земята]] | картинка = Full Moon Luc Viatour.jpg | картинка_описание = Луната, наблюдавана от [[Земя]]та | епоха = [[J2000]] | голяма_полуос = 384 403 [[km]]<br/>(0,0026 [[Астрономическа единица|АЕ]]) | орбитална_обиколка = 2 413 402 km<br/>(0,016 АЕ) | ексцентрицитет = 0,0554 | перигей = 363 104 km<br/>(0,0024 АЕ) | апогей = 405 696 km<br/>(0,0027 АЕ) | синодичен_период = 29,530588 дни<br/>(29 дни 12 часа 44 мин.) | средна_скорост = 1,022 km/s | макс_скорост = 1,082 km/s | мин_скорост = 0,968 km/s | инклинация = варира между 28,60° и 18,30° (5,145396° към [[еклиптика]]та) [[#Орбита|виж Орбита]] | дължина_възел = 125,08° | параметър_перихелий = 318,15° | екв_диаметър = 3476,2 km<ref>{{cite web| url=http://www.onasch.de/astro/showobject.php?lang=en&head=f&anim=129&obj=p03m01| title=Moon| publisher=www.onasch.de| accessdate=28 юли 2013| lang=en}}</ref><br>(0,273 земни диаметъра) | полярен_диаметър = 3472 km<br/>(0,273 земни диаметъра) | сплеснатост = 0,0012 | площ = 3,793 × 10<sup>7</sup> km²<br/>(0,074 земни площи) | обем = 2,197 × 10<sup>10</sup> km³<br/>(0,020 земни обеми) | маса = 7,347673 × 10<sup>22</sup> [[kg]]<br/>(0,0123 земни маси) | плътност = 3,344 g/cm&sup3; | екв_гравитация = 1,622 m/s²,<br/> (0,1654 [[земно ускорение|g]]) | втора_косм_скорост = 2,38 km/s | период_въртене = 27,321661 [[ден|дни]] (27 дни 7 часа 43,2 мин.)<br/>([[синхронно въртене|синхронен]]) | скорост_въртене = 16,655 km/h<br/>(на екватора) | наклон_на_оста = варира между 3,60° и 6,69° (1,5424° към еклиптиката) [[#Орбита|виж Орбита]] | ректасцензия = 266,8577°<br>(17 часа 47 мин. 26 сек.) | деклинация = 65,6411° | албедо = 0,12 | видима_величина = −12,74 | температура = мин.: 40 [[келвин|K]]<br>средна: 250 K<br>макс.: 396 K | атм_налягане = 3 × 10<sup>-13</sup> [[паскал (единица)|kPa]] | въглероден_диоксид = следи | аргон = 20% | водород = 23% | хелий = 25% | неон = 25% | метан = следи | кислород2 = 43% | силиций = 21% | алуминий = 10% | калций = 9% | желязо = 9% | магнезий = 5% | титан = 2% | никел = 0,6% | натрий = 0,3% | хром = 0,2% | калий = 0,1% | манган = 0,1% | други2_име1 = [[Фосфор]] | други2_данни1 = 500 [[части на милион|мил<sup>-1</sup>]] (части на милион) | други2_име2 = [[Сяра]] | други2_данни2 = 0,1% | други2_име3 = [[Въглерод]] | други2_данни3 = 100 мил<sup>-1</sup> | други2_име4 = [[Азот]] | други2_данни4 = 100 мил<sup>-1</sup> | други2_име5 = [[Водород]] | други2_данни5 = 50 мил<sup>-1</sup> | други2_име6 = [[Хелий]] | други2_данни6 = 20 мил<sup>-1</sup> | други2_име7 = Символ | други2_данни7 = [[Файл:decrescent symbol (fixed width).svg|24px|☾]] }} '''Луната'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/луна/ луна] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> е единственият [[естествен спътник]] на [[Земята]] и петият по размери в [[Слънчевата система]]. Българските названия '''месец'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/месец/ месец] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> и '''месечина'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/месечина/ месечина] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, произлизащи от [[Старобългарски език|старобългарското]] '''мѣсѧць''', днес се използват единствено поетично и в думата [[полумесец]], което е и нейният символ (<span style="font-size:24px">☾</span>). Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 [[km]]. Лунният диаметър е 3476 километра.<ref name="worldbook">{{cite web | last = Spudis | first = P.D. | date = 2004 | url = http://www.nasa.gov/worldbook/moon_worldbook.html | title = Moon | publisher = World Book Online Reference Center, [[NASA]] | accessdate = 12 април 2007 | archive-url = http://web.archive.org/web/20050104171445/http://www.nasa.gov:80/worldbook/moon_worldbook.html | archive-date = 2005-01-04 | архив_дата = 2007-04-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070417004137/https://www.nasa.gov/worldbook/moon_worldbook.html }}</ref> Първият космически апарат, кацнал на Луната, е съветският [[Луна 2]] ([[1959]] г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от [[Луна 3]] през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е [[Луна 9]], а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е [[Луна 10]].<ref name="worldbook" /> През [[1969]] г., [[Нийл Армстронг]] и [[Едуин Олдрин]] стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програмата [[Аполо]] човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и [[орбитален апарат|орбитални]] апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили, че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 г. == Название == [[Римска империя|Римската цивилизация]] нарича спътника на Земята Луна (на латински: ''Luna''), елинската – [[Селена]] (Σελήνη), а египетската – Ях. == Двете страни на Луната == За Луната е характерно [[синхронно въртене]], поради което само едната ѝ страна (нейната „близка страна“) е видима от Земята: времето, за което Луната прави една обиколка около Земята, е равно на времето, за което се завърта около оста си. [[Далечна страна на Луната|Другата страна на Луната]] („далечната страна“, „обратната страна“) остава винаги скрита за земния наблюдател с изключение на малка част близо до хоризонта вследствие на т.нар. [[либрация]]. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди [[космическа ера|космическата ера]]. Синхронното въртене на Луната е резултат от действието на [[приливни сили|приливните сили]] на [[Земя (планета)|Земята]], които са намалили значително [[момент на импулса|момента на импулса]] на Луната. Обратната страна на Луната понякога е наричана погрешно „тъмна страна“. Всъщност тя получава точно толкова количество светлина, колкото и видимата страна, и то точно когато Луната не е видима поради взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето. [[Космическа сонда|Космическите апарати]] и [[Космически кораб|кораби]] се намират в [[радиосянка]]та на Луната, когато са кацнали на обратната страна на Луната или се намират над нея. Всъщност обратната страна на Луната е най-защитеното от земни [[електромагнитна вълна|радиовълни]] място в [[Слънчева система|Слънчевата система]] и към [[2005]] г. се разработват планове за построяване на [[радиотелескоп]] там. Отличителна черта на обратната страна на Луната е почти пълната липса на [[Лунно море|лунни „морета“]] – [[базалт]]ови равнини с ниско [[албедо]]. Различни части от Лунната повърхност са осветени в зависимост от взаимното разположение на Земята, Луната и Слънцето, което води до наблюдаването на [[Лунни фази|лунни фази]] от земната повърхност. Границата между осветената и неосветената част на Луната се нарича [[слънчев терминатор]]. {| class="toccolours" style="margin:auto;" |- | [[Файл:Phase-180.jpg|200px]] | | [[Файл:Far-Side-Phase-180.jpg|200px]] |- | style="text-align:center;"|[[Близка страна на Луната]] | | style="text-align:center;"|[[Далечна страна на Луната]] |} == Орбита == Луната извършва една пълна обиколка по орбитата си за 29,5 дни. За един час Луната се придвижва на фона на [[звезда|звездите]] на около 0,5° или един неин видим [[диаметър]]. Специфичност за наклона на лунната орбита е, че той е по-близък до този на [[еклиптика]]та, отколкото до наклона на земната екваториална плоскост, за разлика от повечето останали [[естествен спътник|естествени спътници]]. За повече подробности относно взаимното движение на Земята и Луната виж [[звезден месец]] и [[синодичен месец]]. Гравитационното привличане, което Луната оказва върху Земята, е причина за океанските [[прилив]]и и [[отлив]]и. Те са в синхрон с положението на Луната спрямо Земята. На практика обаче проблемът се усложнява от [[ексцентрицитет|ексцентричността]] на лунната [[орбита]]. Когато Луната е близо до [[перигей]], то нейното въртене „изостава“ от орбиталната ѝ скорост и това позволява да се наблюдават допълнителни 8° [[географска дължина|дължина]] в източната ѝ част. Обратно, когато Луната е близо до [[апогей]], то въртенето ѝ „изпреварва“ орбиталната ѝ скорост и допълнителни 8° в западната ѝ част са видими. Този ефект се нарича '''надлъжна либрация'''. Приливните максимуми върху повърхността на Земята, причинени от лунната [[гравитация]], изостават от видимата позиция на Луната поради [[инерция]]та на океанската [[вода]] и [[триене]]то ѝ по океанското дъно и плитчини като устията на [[река|реките]]. В резултат на това част от момента на земното въртене постепенно се прехвърля върху лунния орбитален момент, като всяка година Луната се отдалечава средно с 38 mm от Земята.<ref>{{cite web | url = http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/SEhelp/ApolloLaser.html | title = Apollo Laser Ranging Experiments Yield Results | publisher = NASA | date = [[2005-07-11]] | accessdate = 22 май 2008 | archiveurl = https://archive.is/1lNQ | archivedate = 29 юни 2012 | архив_дата = 2008-03-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080309061941/http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/SEhelp/ApolloLaser.html }}</ref> В същото време въртенето на Земята се забавя; земният ден се удължава с 15 [[микросекунда|µs]] всяка година. Гледана от Земята в продължение на една пълна орбита, Луната изглежда сякаш [[осцилация|осцилира]] нагоре-надолу (подобно на човек, кимащ отрицателно), понеже лунната орбита не е успоредна на земния [[екватор]]. Този ефект се нарича '''[[напречна либрация]]''' и позволява да се наблюдават допълнително около 7° [[географска ширина|ширина]] в областите на лунните полюси. И най-накрая, понеже Луната е само на около 60 земни [[радиус]]а разстояние, наблюдател на земния [[екватор]] в продължение на една нощ (12 часа) ще се придвижи странично на разстояние един земен диаметър спрямо Луната. Тази [[дневна либрация]] позволява да се наблюдава около един градус дължина в областта на лунните [[тропик|тропици]]. При своето движение в [[Слънчева система|Слънчевата система]] Земята и Луната обикалят около общия си [[барицентър]] (или общ [[център на масата]]), който се намира на около 4700 km от центъра на Земята (на дълбочина около 1650 km) в посока към Луната. В резултат на това движението на Земята по орбитата ѝ е ексцентрично. Любопитен е фактът, че [[инклинация]]та на лунната орбита и наклонът на оста ѝ обикновено се посочват като „често изменящи се“. В тази връзка трябва да се добави, че инклинацията на лунната орбита се измерва спрямо екваториалната плоскост на Земята, а наклонът на оста на въртене се измерва спрямо нормалата на орбиталната плоскост на Луната. За повечето естествени спътници, но не и за Луната, тези параметри са стабилни. Земята и Луната формират [[двойна планета]]: тяхното движение е доминирано от слънчевата гравитация. Равнината на лунната орбита се намира под ъгъл 5,145396° спрямо [[еклиптика]]та (орбиталната равнина на Земята) и под ъгъл 1,5424° спрямо нормалата на същата равнина. Лунната орбита извършва бърза [[прецесия]] (точките ѝ на пресичане с еклиптиката се завъртат по посока на часовниковата стрелка) с период от 6793,5 дни (18,5996 години) заради гравитационното влияние на земната [[екваториална издутина]], породена от въртенето на Земята. През този период инклинацията на лунната равнина спрямо равнината на земния екватор варира между 23,45°+5,15°=28,60° и 23,45°-5,15°=18,30°, докато в същото време запазва наклона си от 23,45° спрямо еклиптиката. Същевременно наклонът на оста на въртене на Луната спрямо нейната орбитална плоскост се изменя от 5,15°+1,54°=6,69° до 5,15°-1,54°=3,60°. Наклонът на земната ос на въртене от своя страна реагира на това изменение, като се отклонява на 0,00256° спрямо средната си стойност – ефект, наречен [[нутация]]. Точките на пресичане между равнината на лунната орбита и еклиптиката се наричат [[лунен възел|лунни възли]]. Северният (или възходящ) възел е мястото, където лунната орбита излиза „на север“ от (или над) еклиптиката, докато южният (или низходящ) възел е мястото, където лунната орбита излиза „на юг“ от (или под) еклиптиката. [[Слънчево затъмнение]] се наблюдава, когато северният или южният възел на лунната орбита съвпадне с [[новолуние]]. [[Лунно затъмнение]] от друга страна се наблюдава, когато северният или южен възел съвпадне с [[пълнолуние]]. == Магмена течност под повърхността на Луната == Учените от НАСА и университета в Аризона са анализирали нови данни от мисията на НАСА - GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory). Апарата Lunar Reconnaissance Orbiter е събрал гравитационна информация и е направил наблюдения на Луната. За първи път изследователите са измерили месечните и годишните приливни движения на Луната. <ref>https://it.dir.bg/nauka/ucheni-neshto-pod-lunata-se-dvizhi</ref> Изследванията установяват наличието на слой от нисковискозна "течност". Тя се намира намира се между здравата мантия и металното ядро на Луната. Този слой се издига и спада под повърхността на Луната, подобно на приливите на Земята. Учените свързват това явление с гравитационните сили на Слънцето и Земята, пише ''Futurism.'' Според изследването "''Както Луната предизвиква приливи на Земята, така Земята и Слънцето създават приливи на Луната''" . Това е първото измерване на гравитационните промени на Луната, причинени от приливите. Спопред ученитет от НАСАтези данни могат да бъдат обяснени само с наличието на по-дълбок слой от "частично разтопена" скала под мантията на Луната, състояща се от магнезиево-железни силикатни минерали. {|class="wikitable" |+ '''Лунни периоди''' |- ! style="background:#ccf;"| Име ! style="background:#ccf;"| Стойност (дни) ! style="background:#ccf;"| Определение |- | сидеричен (звезден) месец || 27,321661 || спрямо далечни звезди |- | синодичен месец|| 29,530588 || спрямо [[Слънцето]] (12,368 цикъла на тропическа ([[Юлиански календар|Юлианска]]) година) |- | тропически месец|| 27,321582 || спрямо пролетното [[равноденствие]] ([[прецесия]] с период от около 26 000 години) |- | аномалистичен месец|| 27,554550 || спрямо перигея (прецесия с период от 3232,6 дни или 8,8504 години) |- | драконов (възлов) месец|| 27,212220 || спрямо възходящия възел ([[прецесия]] с период от 6793,5 дни (18,5996 години) |} <br /> {| class="wikitable" |+ '''Други параметри на лунната орбита''' |- ! style="background:#ccf;"| Име ! style="background:#ccf;"| Стойност ! style="background:#ccf;"| Определение |- | Метоничен цикъл || 19 години || Повтаряне на същата фаза/ден |- | Средно разстояние до Земята || ~384 403 km || |- | Перигей || ~364 397 km || |- | Апогей || ~406 731 km || |- | Средна ексцентричност || 0,0549003 = 3°8'44" || |- | Период на прецесия на орбиталните възли || 18,61 години || |- | Период на [[апсида (астрономия)|апсидата]] || 8,85 години || |- | Период на възлов преход || 346,6 дни || |- | [[Цикъл на Сарос]] || 18 години 10/11 дни || Повторение на затъмненията |- | Среден наклон на орбитата към еклиптиката || 5°9' || |- | Среден наклон на екваториалната равнина към еклиптиката || 1°32' || |} [[Файл:NASA-Apollo8-Dec24-Earthrise.jpg|мини|240п|Земята гледана от Луната, снимката е направена от космонавтите на мисия [[Аполо 8]]]] == Произход == Няколко хипотези са предложени за това как се е формирал естественият спътник на Земята. Смята се, че това е станало преди около 4,527 ± 0,010 млрд. години, около 30 до 50 млн. години след формирането на [[Слънчевата система]].<ref>{{cite journal |doi= 10.1126/science.1118842 |journal=[[Сайънс (списание)|Science]] |year=2005 |volume=310 |issue=5754 |pages=1671 – 1674 |title=Hf–W Chronometry of Lunar Metals and the Age and Early Differentiation of the Moon |last=Kleine |first=T. |coauthors=Palme, H.; Mezger, K.; Halliday, A.N. |pmid=16308422 |issn = 0036-8075 }}</ref> Наклонът на лунната орбита към еклиптиката почти изключва възможността Луната да се е формирала заедно със Земята или да е била привлечена в земна орбита по-късно. Една хипотеза за произхода на Луната е, че тя се е откъснала от земната кора поради [[центробежна сила|центробежните сили]], породени от въртенето на Земята (то би трябвало да е много по-бързо спрямо общоприетите съвременни схващания), оставяйки океански басейн на повърхността на нашата планета като белег. Друга хипотеза предлага обяснение на произхода на Луната чрез съвместното ѝ зараждане със Земята от първичния диск в Слънчевата система. По този начин обаче не може да се обясни диспропорционално малкото количество [[желязо]] на Луната. Теорията, която намира най-широк прием, е [[Теория на гигантския сблъсък|Теорията на гигантския сблъсък]], според която Луната се е зародила вследствие на сблъсъка между младата полуразтопена [[Земя]] и [[протопланета]], голяма приблизително колкото [[Марс (планета)|Марс]], спекулативно наречена [[Тея (планета)|Тея]]. Тази хипотеза също така обяснява защо Луната е бедна на желязо и [[летлив елемент|летливи елементи]]. [[Лунна геология|Геологическите епохи на Луната]] са определени от датирането на различни значими събития и сблъсъци в нейната история. [[Приливни сили|Приливните сили]] на Земята са деформирали Луната, когато тя е била все още разтопена във формата на [[елипсоид]], чиято [[главна ос]] сочи към Земята. == Физически характеристики == {{основна|Геология на Луната}} === Състав === Преди повече от 4,5 милиарда години повърхността на Луната е била покрита с океан от разтопена [[магма]]. Учените са на мнение, че комбинацията от [[калий]], [[редкоземен елемент|редкоземни елементи]] и [[фосфор]] е свидетелство за този разтопен океан. Тези елементи са се запазили на повърхността на разтопения океан, защото не са намерили място в [[кристал]]ната структура на заобикалящите ги елементи и съединения. По концентрацията на калия, редкоземните елементи и фосфора може да се съди за [[вулкан]]ичната активност, както и за честотата на сблъсъци с [[комета|комети]] и [[астероид]]и. Лунната кора е съставена от множество елементи, между които [[уран (елемент)|уран]], [[торий]], [[калий]], [[кислород]], [[силиций]], [[магнезий]], [[желязо]], [[Титан (елемент)|титан]], [[калций]], [[алуминий]] и [[водород]]. Някои елементи като урана и тория са [[радиация|радиоактивни]], но под въздействието на [[космически лъчи|космическите лъчи]] се отделя допълнително количество радиация като [[гама лъчи|гама лъчение]]. Счита се, че като цяло химичният състав на Луната е сходен с този на Земята, като се изключат [[летливост|летливите]] елементи и желязото. === Повърхност === [[Файл:Moon_Dedal_crater.jpg|мини|Лунният кратер [[Дедал (кратер)|Дедал]]]] [[Файл:Mare Imbrium-Apollo17.jpg|мини|Морето на дъждовете (''Mare Imbrium'') заснето от [[Аполо 17]]]] Луната е покрита с десетки хиляди [[Ударен кратер|кратери]] с диаметър, по-голям от 1 [[километър]]. Повечето са на стотици милиони години и са отлично запазени поради липсата на атмосфера или геологична активност на лунната повърхност. Най-големият кратер на Луната, който също е и най-голям в [[Слънчева система|Слънчевата система]], образува [[Басейн Южен полюс-Ейткън|басейна ''Южен полюс-Ейткън'']]. Този кратер е на обратната страна на Луната, близо до Южния полюс. Диаметърът му е около 2240 km, а дълбочината – 13 km. Тъмните и безотличителни лунни равнини се наричат [[лунно море|лунни морета]] поради факта, че древните астрономи са вярвали, че те са истински водни басейни. Всъщност това са огромни полета от застинала [[базалт]]ова [[лава]], която се е формирала вследствие на удари от [[астероид]]и. Най-светлите места от повърхността са наречени „тери“ (от [[латински|латинското]] име ''тера'' – 'земя') или още [[лунен континент|континенти]]. Моретата на лунната повърхност се намират почти изцяло на видимата страна на Луната, докато обратната страна съдържа много малко количество. Учените считат че тази асиметрия е причината [[център на масата|центъра на масата]] на Луната да е изместен спрямо нейния [[геометричен център]]. Непосредствено на повърхността на Луната е разположен слой от прах, наречен [[реголит]], който както лунната кора е неравномерно разпределен върху повърхността. Кората е дебела от 60 km на близката страна до 100 km на обратната страна. Реголитът варира от 3 до 5 метра в моретата и от 10 до 20 метра в терите. През [[2004]] г. научен екип, воден от Бен Бюси от [[Университет „Джонс Хопкинс“|университета „Джонс Хопкинс“]], използвайки снимки, направени от лунния апарат [[Клементин]], установява, че четири планински региони на ръба на широкия 73 километра кратер [[Пери (кратер)|Пери]] на лунния [[северен полюс]] са постоянно осветени от [[Слънце]]то в продължение на едно пълно лунно денонощие. Тези региони, наречени [[Върхове на вечната светлина]], са възможни поради факта, че наклонът на лунната ос е много близък до нула – факт, който също така позволява дъното на някои кратери да остане постоянно в сянка за едно пълно лунно денонощие. Такива региони обаче отсъстват на по-малко планинския [[южен полюс]], въпреки че ръбът на кратера [[Шакелтон (кратер)|Шакелтон]] е осветен на 80% от лунното денонощие. === Нови сведения за почвата === Нови сведения показват, че Луната има различен тип почва спрямо обърнатата към Земята ѝ страна, съобщават ДПА и Синхуа, позовавайки се на доклад на китайски изследователи.<ref name=":0">https://dariknews.bg/novini/liubopitno/testove-na-pochveni-probi-ot-obratnata-strana-na-lunata-pokazvat-interesni-rezultati-2394785</ref> Пробите от обратната страна на Луната, донесени от '''мисията "Чанъе-6'''", са с много '''по-ниска плътност''' от тези от предишната мисия "Чанъе-5"<ref name=":0" /> Според експертите пробата съдържа '''различни видове скали, включително базалт,''' който се среща локално на Луната и предоставя доказателства за вулканичната ѝ история. Разглеждайки химическия състав, изследователите са открили някои различия в пробите от обърнатата към Земята страна на Луната. Скала, взета от обратната страна на естествения ни спътник, е богата на алуминиев оксид (14 процента) и калциев оксид (12 процента). От друга страна, делът на железния оксид е по-нисък''',''' отколкото на обърнатата към Земята страна на Луната. Микроелементи като калий и редки почви също присъстват в значително по-ниски концентрации в пробата. Също така Луната има по-малко торий (радиоактивен елемент) в отдалечената от Земята част.<ref name=":0" /> === Наличие на вода === {{основна|Лунен лед}} [[Файл:Apollo 11 Lunar Lander - 5927 NASA.jpg|мини|[[Едуин Олдрин]] и спускателният модул на [[Аполо 11]]]] Луната, особено непосредствено след зараждането на Слънчевата система, е била бомбардирана от много [[комета|комети]] и [[метеорит]]и. Много от тези обекти са богати на [[вода]]. [[Слънчева енергия|Слънчевата енергия]] разгражда водните молекули на атомен [[водород]] и [[кислород]], които напускат Луната и отлитат в междупланетното пространство. Според една [[хипотеза]] обаче, известно количество вода се съдържа в лунната кора. Според измервания, направени от апарата [[Клементин (космически апарат)|Клементин]], замръзнала вода се съдържа в някои от лунните кратери, които са постоянно в сянка. Апаратът е картографирал кратерите на южния полюс на Луната<ref>{{cite web| url = http://www.lpi.usra.edu/publications/slidesets/clem2nd/slide_32.html| title = Lunar Polar Composites | publisher = Lunar and Planetary Institute | accessdate = 6 септември 2008}}</ref> и с помощта на компютърни симулации се стига до предположението, че около 14 000 km<sup>2</sup> може да са в постоянна сянка. Счита се, че общото количество вода на Луната е от порядъка на [[1 E9 м³|1 km&sup3;]] (вж. ([http://www.lpi.usra.edu/research/clemen/2polar.gif]) за повече информация). Водата може да се използва в бъдещите пилотирани мисии до Луната за питейни нужди, за получаване на кислород и за гориво за космически апарати (след разграждане до водород и кислород, използвайки слънчева или [[атомна енергия]]). Лунните скали, събрани от мисиите [[Аполо (мисия)|Аполо]] на [[НАСА]] от предимно екваториални ширини, не показват съдържание на вода. Мисията [[Лунар Проспектър]] обаче установи наличие на [[водород]] в някои сенчести лунни кратери на северния полюс, което може да се обясни с наличието на [[вода]].<ref>{{cite web | url = http://lunar.arc.nasa.gov/results/ice/eureka.htm | title = Eureka! Ice found at lunar poles | publisher = Lunar Prospector (NASA) | date = [[2001-08-31]] | accessdate = 6 септември 2008 | архив_дата = 2013-08-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130806085050/http://lunar.arc.nasa.gov/results//ice/eureka.htm }}</ref> През юли 2008 г. са отрити малки количества вода във вътрешността на вулканичните перли от Луната (донесени на Земята от мисията [[Аполо 15]]).<ref>{{икона|de}} [http://www.spiegel.de/wissenschaft/weltall/0,1518,564911,00.html Versteckt in Glasperlen: Auf dem Mond gibt es Wasser – Wissenschaft – SPIEGEL ONLINE – Nachrichten].</ref> === Магнитно поле === {{основна|Магнитно поле на Луната}} Лунното [[магнитно поле]] е много слабо спрямо магнитното поле на Земята. Докато една част от лунния магнетизъм се обяснява с повърхностно намагнетизиране (като например участъка от лунната кора, наречен [[Rima Sirsalis]]), то сблъсъци с други тела като астероиди и комети е възможно също да са повлияли върху формирането му. Съществува хипотеза, че част от магнитното поле на Луната се формира от циркулацията на разтопено желязо, както е на [[Земя]]та, но за да се докаже или отхвърли такова предположение са необходими допълнителни изследвания на лунното ядро. === Атмосфера === {{основна|Атмосфера на Луната}} Луната има незначителна атмосфера, съставена от газове като [[радон]], които са продукт на [[радиоактивност|радиоактивния разпад]] на елементи в лунната кора, както и частици от [[Слънчев вятър|слънчевия вятър]], задържани за кратко време от лунната [[гравитация]]. Атмосферата ѝ е толкова незначителна, че се равнява на тегло 10<sup>4</sup> kg.<ref>{{cite web| last = Globus | first = Ruth | title = Impact Upon Lunar Atmosphere | url = http://www.nas.nasa.gov/About/Education/SpaceSettlement/75SummerStudy/5appendJ.html| year = 2002|accessdate=11 юни 2009}}</ref> При това малко тегло повърхностното налягане е 3 × 10 [[Атмосфера (единица)|atm]]<sup>-15</sup>.<ref>''[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/391266/Moon Moon]''. Encyclopædia Britannica. 2008. Encyclopædia Britannica Online. 10 септември 2008. </ref> == Затъмнения == {{основна|Слънчево затъмнение|Лунно затъмнение}} [[Файл:Partial-lunar-eclipse-7sept2006-sofia-bulgaria.JPG|мини|210px|Частично лунно затъмнение, [[7 септември]] [[2006]], София, България]] Чисто съвпадение е, че лунният [[ъглов диаметър]] е практически равен на слънчевия (при наблюдения от земната повърхност). Този факт прави пълните [[Слънчево затъмнение|слънчеви затъмнения]] възможни.<ref>{{cite web | first = F | last = Espenak | year = 2000 | url = http://www.mreclipse.com/Special/SEprimer.html | title = Solar Eclipses for Beginners | publisher = MrEclipse | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> При пълно слънчево затъмнение Луната изцяло скрива образа на Слънцето и прави [[Слънчева корона|слънчевата корона]] удобна за наблюдение дори с [[невъоръжено око]]. Ъгловият диаметър на Луната бавно намалява, тъй като разстоянието между Луната и Земята се увеличава с около 4 cm годишно. Така в далечното бъдеще ще се наблюдават само [[частично затъмнение|частични затъмнения]]. Пълно слънчево затъмнение е възможно само по време на [[новолуние]]. Пълно [[лунно затъмнение]] може да настъпи само по време на [[пълнолуние]]. Пълното лунно затъмнение на [[20 февруари]] [[2008]] г. е било видимо от Южна Америка, по-голямата част от Северна Америка, както и Западна Европа, Африка и Западна Азия (на 21 февруари). Слънчево затъмнение е наблюдавано на [[11 септември]] [[2007]] г., видимо от най-южните части на Южна Америка и от Антарктида. Следващото пълно слънчево затъмнение е на [[1 август]] 2008 г. и е видимо първоначално от Северна Канада, а след това от Русия и Китай.<ref name="Espenak">{{cite web | last = Espenak | first = F. | year = 2007 | url = http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/eclipse.html | title = NASA Eclipse Home Page | publisher = NASA | accessdate = 21 юли 2008 | archiveurl = https://archive.is/muuA | archivedate = 23 май 2012 | архив_дата = 2012-05-23 | архив_уеб_адрес = https://archive.today/20120523184353/sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/eclipse.html }}</ref> == Наблюдение на Луната == {{Вижте също|Лунни фази}} [[Файл:Lunar Surface (AS16-121-19449).jpg|мини|Лунна повърхност]] Луната и Слънцето изглеждат по-големи, когато са близо до хоризонта. Това е чисто [[психология|психологически]] ефект (вж. [[лунна илюзия]]). Ъгловият диаметър на Луната, гледан от Земята, е около 0,5°. Разнообразни светли и тъмни части от лунната повърхност създават форми, отъждествявани от различните земни култури с различни хора и животни. Лунните [[Ударен кратер|кратери]] и [[планинска верига|планински вериги]] са също характерни черти. При пълнолуние и [[перигей]] Луната има [[видима яркост]], равна на около −12,6. За сравнение, слънчевата яркост е около −26,8. Луната е най-добре видима през нощта, но често може да се наблюдава и през деня. Небесната височина на Луната варира в същите граници като Слънчевата и зависи от земните сезони и лунната фаза. Например през зимата в северното полукълбо Луната е най-високо над хоризонта при пълнолуние. == Изследване на Луната == Японската сонда [[Кагуя]] открива отвор на повърхността на Луната, разположен недалеч от вулканичното плато [[Хълмове на Мариус]]. Предполага се, че той води в тунел под повърхността. Входът на тунела се намира в района на [[вулканично плато]], получило името Хълмовете на Мариус. Диаметърът на отверстието е около 65 m, като според оценките на учените тунелът продължава поне на 80 m под лунната повърхност, а широчината му достига до 370 m. Астрономите винаги са предполагали, че Луната е набраздена от дълги, извиващи се под повърхността тунели, породени от отдавнашна вулканична активност и подобни на лавовите тръби на Земята. Те се формират когато горният слой от втечнения скален материал изстине по-бързо, а лавата във вътрешността се оттече, оставяйки след себе си скална кухина с различна дължина и форма. За съществуването на подобни тунели подсказваха извиващи се подобно на вени бразди на лунната повърхност, но японската сонда даде първото доказателство за кухина във вътрешността на подобна бразда. Теоретично подобни тунели могат да служат като убежище за бъдещите лунни заселници от Земята. „Покривът“ на тунела би ги защитил от слънчевата радиация, а във вътрешността за хората би било по-лесно да поддържат постоянна температура на средата. Остава неясно обаче колко са дълги подземните тунели, като съществува голяма вероятност самите кухини и свързващите ги проходи да са блокирани от участъци с втвърдена лава. Въпреки че скорошната поява на лунна база е в сферата на мъгливите очаквания заради липсата на достатъчно средства, перспективите за в бъдеще се увеличават, след като на повърхността на Луната бяха открити молекули вода. {{основна|Изследване на Луната|Аполо}} {{Вижте също|Списък на лунни астронавти}} [[Файл:Lunar module AS12-51-7507.jpg|мини|[[Лунен модул|Лунният модул]] на [[Аполо 12]] се приготвя за кацане на повърхността на Луната]] [[Файл:moon-apollo17-schmitt_boulder.jpg|мини|Астронавтът [[Харисън Шмит]] от екипажа на [[Аполо 17]] до лунна скала в местността Taurus-Littrow по време на третата лунна разходка]] Първата крачка в изследването на Луната е направена след изобретяването на [[телескоп]]а. [[Галилео Галилей]] използва този инструмент, за да наблюдава [[ударен кратер|кратери]] и планини върху лунната повърхност. Първият космически апарат, достигнал до лунната повърхност, е [[СССР|съветската]] [[Космическа сонда|сонда]] [[Луна 2]], която се разбива на лунната повърхност на [[14 септември]] [[1959]] г. в 21:02:24 по [[Гринуич]]. Обратната страна на Луната за първи път е наблюдавана от [[Луна 3]]. [[Луна 9]] е първата сонда, осъществила меко кацане и предала снимки от повърхността на [[3 февруари]] [[1966]] г. Първият [[изкуствен спътник]] на Луната е [[Луна 10]].<ref name="worldbook" /> Той е изстрелян на [[31 март]] 1966 г. На Земята са върнати проби от три съветски мисии ([[Луна 16]], [[Луна 20]] и [[Луна 24]]). Човек стъпва за първи път на лунната повърхност на [[20 юли]] [[1969]]. Някои считат тази дата за кулминацията на [[Космическа надпревара|космическата надпревара]] между [[САЩ]] и [[СССР]].<ref name=CNN>{{cite news | last = Coren | first = M | title = 'Giant leap' opens world of possibility | publisher = CNN.com | date = 26 юли 2004 | url = http://edition.cnn.com/2004/TECH/space/07/16/moon.landing/index.html | accessdate = 12 април 2007 | archive-date = 2012-01-20 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120120133640/http://edition.cnn.com/2004/TECH/space/07/16/moon.landing/index.html }}</ref> Първият астронавт, стъпил на Луната, е [[Нийл Армстронг]] – командир на американската мисия [[Аполо 11]]. Последният човек на Луната е [[Юджийн Сернан]], участващ в [[Аполо 17]] през декември [[1972]] г. Екипажът на Аполо 11 оставя плоча от неръждаема [[стомана]] с размери приблизително 23 на 18 cm по случай първото посещение на човека и също така съдържащо обща информация за мисията. Съобщението гласи: :''Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната, юли 1969 след Христа.'' :''Ние дойдохме с мир от цялото човечество.'' Плочата изобразява двете страни на Земята и е подписана от тримата астронавти и тогавашния [[президент на САЩ]] [[Ричард Никсън]]. Образци от лунни скали са донесени от шест пилотирани мисии на [[Аполо (мисия)|Аполо]] (11, 12, 14, 15, 16 и 17), както и три мисии на автоматичните сонди [[Луна (програма)|Луна]] (16, 20 и 24). През февруари [[2004]] г. президентът на САЩ [[Джордж У. Буш]] призова за план за осъществяване на нови пилотирани мисии до Луната до края на [[2020]] г. [[Европейска космическа агенция|Европейската космическа агенция]] ([[ЕКА]]) и [[Китай]] също така имат планове да изследват Луната в близкото бъдеще. Апаратът на ЕКА [[SMART-1]] е изстрелян на [[27 септември]] [[2003]] г. и влиза в лунна [[орбита]] на [[15 ноември]] 2004. Той изследва лунната среда и създава [[рентгенови лъчи|рентгенова]] карта на Луната. [http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/2818551.stm] [http://sci.esa.int/science-e/www/object/index.cfm?fobjectid=36091]. На [[3 септември]] [[2006]] г. сондата приключва успешно мисията си, като се разбива на повърхността на Луната.<ref>[http://www.esa.int/esaCP/SEM7A76LARE_index_0.html www.esa.int]</ref> При сблъсъка, в района на „Езерото на превъзходството“, се образува облак от прах и отломки, който позволява изследване на геологичния състав на района с [[телескоп]]. Китай е оповестил амбициозен план за изследване на Луната и разработва планове за добив на [[хелий-3]], който е изходен материал за получаване на [[термоядрена енергия]].<ref>{{Citation |title=space.com |url=http://space.com/missionlaunches/china_moon_030304.html |accessdate=2005-02-13 |archivedate=2006-03-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20060316214426/http://space.com/missionlaunches/china_moon_030304.html }}</ref> [[Япония]] и [[Индия]] също са заявили желание да се включат в изследването на Луната. Япония дори планира създаването на обитаема лунна база. На 14 септември 2007 г. [[ДЖАКСА]] изстрелва [[Кагуя]] (познат и като SELENE) – лунен орбитър, оборудван с HD камера и два малки спътника. Очаква се мисията да е с продължителност от една година.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://en.epochtimes.com/news/7-10-1/60291.html |заглавие=Japan Embarks on the Largest Moon Mission Since Apollo |достъп_дата=2008-07-21 |архив_дата=2011-08-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110829180038/http://en.epochtimes.com/news/7-10-1/60291.html }}</ref> == Човекът и Луната == === Луната в митологията === В [[древногръцка митология|древногръцката митология]] Луната е била отъждествявана с богинята [[Селена]] (вижте също: ''[[Луна (митология)]]'' и ''[[Влияние на лунните фази]]''). В традиционния български фолклор Луната (Месецът) е персонализирана и смятана за по-малък брат на [[Слънце]]то, близък с тяхната сестра – звездата [[Венера (планета)|Вечерница]]. Редица обреди изразяват страхопочитание и уважение към Месеца, който свети през нощта – време, в което са активни различни злонамерени сили.<ref name="маринов">{{cite book | last = Маринов | first = Димитър | author-link = Димитър Маринов | year = 1981 | title = Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи | publisher = [[Наука и изкуство]] | location = София | pages = 46 }}</ref> === Научни схващания === През [[Средновековие]]то и преди изобретяването на [[телескоп]]а е било популярно схващането, че Луната е „идеално гладка“ [[сфера]].<ref>{{cite web | last = Van Helden | first = A. | year = 1995 | url = http://galileo.rice.edu/sci/observations/moon.html | title = The Moon | publisher = Galileo Project | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> [[Файл:Tycho_crater_on_the_Moon.jpg|мини|200px|Кратерът [[Тихо]]]] През [[1609]] [[Галилео Галилей]] прави една от първите рисунки през телескоп на Луната за книгата си ''[[Sidereus Nuncius]]'' и също така отбелязва, че тя не е гладка, а има множество [[Ударен кратер|кратери]]. По-късно през [[17 век]] [[Джовани Батиста Ричиоли]] и [[Франческо Мария Грималди]] рисуват карта на Луната и дават имена на кратерите, от които много се използват и до днес. Вероятността на Луната да има растения или разумни същества е допускана от астрономите до приблизително началото на [[19 век]]. През [[1835]] г. ''[[Голямата лунна измама]]'' подвежда много хора да повярват, че на повърхността на Луната има екзотични [[животно|животни]].<ref>{{cite web|url = http://www.museumofhoaxes.com/moonhoax.html | title = The Great Moon Hoax | last = Boese | first = A. | publisher = Museum of Hoaxes | year = 2002 | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> Почти по същото време обаче (през [[1834]] – [[1836]] г.) [[Вилхелм Беер]] и [[Йохан Хайнрих Мадлер]] публикуват техния четиритомен ''Mappa Selenographica'' и книгата ''Der Mond'' през [[1837]] г., които затвърждават извода, че на Луната няма нито океани, нито атмосфера. След това настъпва период на спекулации относно това дали повърхността на Луната търпи изменения. Някои наблюдатели твърдят, че малки кратери се появяват и изчезват, но към началото на [[20 век]] е потвърдено, че това е [[зрителна измама]], причинена от различна степен на осветяване или неадекватни предишни рисунки на повърхността. Обратната страна на Луната е напълно невидима за човечеството преди мисията [[Луна 3]] и е картографирана в детайли от мисията [[Лунар орбитър]] през 1960-те години. През 2007 г. Кен Джонстън, бивш ръководител на фотослужбата на лунната лаборатория на [[НАСА]], публикува книга, озаглавена „Тъмната мисия – тайната история на НАСА“. В нея той показва снимки на лунната повърхност, които според него показват артефакти от разумна дейност, несвързана с мисиите на НАСА.<ref>{{cite web | year = 2007| url = http://lima.nasa.gov/ | title = The Landsat Image Mosaic of Antarctica| publisher = lima.nasa.gov | accessdate = 10 декември| accessyear = 2007}}</ref> [[Файл:Le Voyage dans la lune.jpg|мини|ляво|Кадър от немия филм ''Пътешествие до Луната'' (1902)]] === Луната в научнофантастичната литература и киното === * „''От Земята до Луната''“ (''De la terre a la lune'') 1865 г. – [[Жул Верн]] * ''„Ян Бибиян на Луната“'' (1934) – [[Елин Пелин]] * „''Лунен прах''“ (''A Fall of Moondust'') 1961 г. – [[Артър Кларк]] * „''Лунен пътешественик''“ (''Moonwalker'') 1988 г. – [[Майкъл Джаксън]] === Луната в музиката === * „''[[Dark Side of the Moon|Тъмната страна на Луната]]''“ (''Dark Side of the Moon'') 1973 г. [[Пинк Флойд]] * „''[[Луната спи]]''“ ([[Нети]]) == Законово положение на Луната == {{основна|Космическо законодателство}} Въпреки че по повърхността на Луната са разпръсквани метални емблеми на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] от руските космически апарати (започвайки с [[Луна 2]] през 1959 г.), а [[Списък на лунни астронавти|американските астронавти]] и [[Космически апарат|апарата]] [[Чанъе-5]] забиват символично флаговете на [[САЩ]] и [[Китай]]<ref name="nova">[https://nova.bg/news/view/2020/12/05/307640/китай-постави-знамето-си-на-луната-видео/ Китай постави знамето си на Луната (ВИДЕО)]</ref> в лунната почва, Луната е ничия собственост. [[Русия]] и [[САЩ]] са страни по [[Договор за използване на космическото пространство|Договора за използване на космическото пространство]] от 1967 година, който поставя Луната под същата юрисдикция, както е и [[Открито море|откритото море]] (''res communis''). Този договор ограничава използването на Луната само за мирни цели, изрично забранявайки изграждането на военни съоръжения и разполагането на [[оръжия за масово поразяване]] (включително и [[ядрено оръжие]]) на нейната повърхност.<ref>{{cite web | title = International Space Law | publisher = United Nations Office for Outer Space Affairs | url = http://www.unoosa.org/oosa/en/SpaceLaw/index.html | year = 2006 | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> Друг договор, т.нар. [[Лунен договор]], е предложен, за да ограничи използването на лунните ресурси само от една нация, но дотогава не е подписан от нито една от страните, способни на полети в космоса (виж [[Списък на космически агенции]]). Няколко лица са изказвали претенции за [[Извънземен имот|собственост върху Луната]] като цяло или само на отделни части от нея, но твърденията им не се считат за основателни.<ref>[http://www.theregister.co.uk/2006/12/08/nasa_real_estate/ theregister.co.uk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190907212746/https://www.theregister.co.uk/2006/12/08/nasa_real_estate/ |date=2019-09-07 }} „NASA crushes lunar real estate industry“</ref> == Вижте също == * [[Синя Луна]] * [[Геология на Луната]] * [[Лунни морета]] * [[Вътрешен строеж на Луната]] * [[Колонизация на Луната]] * [[Селена]], древногръцка богиня на Луната * [[Краткотрайни лунни феномени]] * [[Списък на изкуствени обекти на Луната]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Общомедия|Moon|Луната}} {{сродни проекти Уикиречник|луна}} {{сродни проекти край}} ;Лунни фази * [http://lunaf.com/bulgarian/ Фази на луната и годишен лунен календар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091229120617/http://lunaf.com/bulgarian/ |date=2009-12-29 }} * {{икона|en}} [http://tycho.usno.navy.mil/vphase.html Морска обсерватория на САЩ: фази на луната за всяка дата и час от 1800 до 2199] * [https://web.archive.org/web/20090214191458/http://www.geocities.com/astrocalendar/mooncordrs.html Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на Луната, лунните феномени и затъмнения.] ;Космически мисии * {{икона|en}} [http://www.lpi.usra.edu/research/lunar_orbiter/ Атлас на Луната] * {{икона|en}} [http://www.apolloarchive.com/apollo_archive.html Мисията Аполо] * {{икона|en}} [http://www.cmf.nrl.navy.mil/clementine/clib/ Снимки от мисията Клементин] ;Научни * {{икона|en}} [http://www.solarviews.com/eng/moon.htm ''Луната'' – от Розана и Калвин Хамилтон] * {{икона|en}} [https://web.archive.org/web/19961225224727/http://seds.lpl.arizona.edu/nineplanets/nineplanets/luna.html ''Луната'' – от Бил Арнет] * {{икона|en}} [http://www.inconstantmoon.com ''Непостоянната Луна'' – от Кевин Кларк] * {{икона|en}} [http://cps.earth.northwestern.edu/GHM/ ''Геоложка история на Луната'' от Дон Вилхелмс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060901210819/http://cps.earth.northwestern.edu/GHM/ |date=2006-09-01 }} * {{икона|en}} [http://antwrp.gsfc.nasa.gov/cgi-bin/apod/apod_search?Moon Снимки от последните 15 години и подробни коментари към тях] * {{икона|en}} [http://mitworld.mit.edu/video/159/ Лекция] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070213041433/http://mitworld.mit.edu/video/159/ |date=2007-02-13 }} на [[Харисън Шмит]] за [[Аполо 17]] и неговите идеи за бъдещи мисии до Луната (изнесена през 2003) ;Други * {{икона|en}} [http://www.perseus.gr/Astro-Lunar-Scenes-Apo-Perigee.htm Луната през апогей и перигей]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220314222527/http://www.perseus.gr/Astro-Lunar-Scenes-Apo-Perigee.htm |date=2022-03-14 }} * {{икона|en}} [http://www.straightdope.com/classics/a2_110.html Защо Луната изглежда по-голяма когато е близко до хоризонта]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080720004949/http://www.straightdope.com/classics/a2_110.html |date=2008-07-20 }} * {{икона|en}} [http://www.maecker-web.de/moon/ Фази на Луната] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050524133807/http://www.maecker-web.de/moon/ |date=2005-05-24 }} * {{икона|en}} [http://www.badastronomy.com/ Bad Astronomy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050815000425/http://badastronomy.com/ |date=2005-08-15 }}: Д-р [[Филип Плейт]], професор по [[астрономия]] в [[Сонома Стейт Юнивърсити]], [[Калифорния]], [[САЩ]] поддържа този сайт, за да обясни многото случаи на грешна астрономия (и физика), представяни на общественото мнение, между които [[астрология]]та и обвиненията в измама относно прилуняването на Аполо. * {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/world/monitoring/media_reports/1399132.stm '' 'Фалшиви' лунни снимки '' – репортаж на БиБиСи] * {{икона|en}} [http://www.redzero.demon.co.uk/moonhoax/ Уебсайт за измами за Луната] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090426045418/http://www.redzero.demon.co.uk/moonhoax/ |date=2009-04-26 }} * {{икона|en}} [http://www.moonpeople.com Подробен пътеводител за земната Луна]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221023084856/https://moonpeople.com/ |date=2022-10-23 }} (има и форум) {{Слънчева система}} {{Избрана статия|134176|24 март 2005}} [[Категория:Луна| ]] qsk5r7l0yf34qytc07rjhc4b5fgqpvp 12415806 12415805 2024-11-18T13:56:53Z Георгиалександров2 247955 /* Нови сведения за почвата */ 12415806 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Луна|Луна (пояснение)}} {{Планета | име = Луна [[Файл: decrescent symbol (black).svg|24px|☾]] | тип = [[Естествен спътник|спътник]] на [[Земята]] | картинка = Full Moon Luc Viatour.jpg | картинка_описание = Луната, наблюдавана от [[Земя]]та | епоха = [[J2000]] | голяма_полуос = 384 403 [[km]]<br/>(0,0026 [[Астрономическа единица|АЕ]]) | орбитална_обиколка = 2 413 402 km<br/>(0,016 АЕ) | ексцентрицитет = 0,0554 | перигей = 363 104 km<br/>(0,0024 АЕ) | апогей = 405 696 km<br/>(0,0027 АЕ) | синодичен_период = 29,530588 дни<br/>(29 дни 12 часа 44 мин.) | средна_скорост = 1,022 km/s | макс_скорост = 1,082 km/s | мин_скорост = 0,968 km/s | инклинация = варира между 28,60° и 18,30° (5,145396° към [[еклиптика]]та) [[#Орбита|виж Орбита]] | дължина_възел = 125,08° | параметър_перихелий = 318,15° | екв_диаметър = 3476,2 km<ref>{{cite web| url=http://www.onasch.de/astro/showobject.php?lang=en&head=f&anim=129&obj=p03m01| title=Moon| publisher=www.onasch.de| accessdate=28 юли 2013| lang=en}}</ref><br>(0,273 земни диаметъра) | полярен_диаметър = 3472 km<br/>(0,273 земни диаметъра) | сплеснатост = 0,0012 | площ = 3,793 × 10<sup>7</sup> km²<br/>(0,074 земни площи) | обем = 2,197 × 10<sup>10</sup> km³<br/>(0,020 земни обеми) | маса = 7,347673 × 10<sup>22</sup> [[kg]]<br/>(0,0123 земни маси) | плътност = 3,344 g/cm&sup3; | екв_гравитация = 1,622 m/s²,<br/> (0,1654 [[земно ускорение|g]]) | втора_косм_скорост = 2,38 km/s | период_въртене = 27,321661 [[ден|дни]] (27 дни 7 часа 43,2 мин.)<br/>([[синхронно въртене|синхронен]]) | скорост_въртене = 16,655 km/h<br/>(на екватора) | наклон_на_оста = варира между 3,60° и 6,69° (1,5424° към еклиптиката) [[#Орбита|виж Орбита]] | ректасцензия = 266,8577°<br>(17 часа 47 мин. 26 сек.) | деклинация = 65,6411° | албедо = 0,12 | видима_величина = −12,74 | температура = мин.: 40 [[келвин|K]]<br>средна: 250 K<br>макс.: 396 K | атм_налягане = 3 × 10<sup>-13</sup> [[паскал (единица)|kPa]] | въглероден_диоксид = следи | аргон = 20% | водород = 23% | хелий = 25% | неон = 25% | метан = следи | кислород2 = 43% | силиций = 21% | алуминий = 10% | калций = 9% | желязо = 9% | магнезий = 5% | титан = 2% | никел = 0,6% | натрий = 0,3% | хром = 0,2% | калий = 0,1% | манган = 0,1% | други2_име1 = [[Фосфор]] | други2_данни1 = 500 [[части на милион|мил<sup>-1</sup>]] (части на милион) | други2_име2 = [[Сяра]] | други2_данни2 = 0,1% | други2_име3 = [[Въглерод]] | други2_данни3 = 100 мил<sup>-1</sup> | други2_име4 = [[Азот]] | други2_данни4 = 100 мил<sup>-1</sup> | други2_име5 = [[Водород]] | други2_данни5 = 50 мил<sup>-1</sup> | други2_име6 = [[Хелий]] | други2_данни6 = 20 мил<sup>-1</sup> | други2_име7 = Символ | други2_данни7 = [[Файл:decrescent symbol (fixed width).svg|24px|☾]] }} '''Луната'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/луна/ луна] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> е единственият [[естествен спътник]] на [[Земята]] и петият по размери в [[Слънчевата система]]. Българските названия '''месец'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/месец/ месец] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref> и '''месечина'''<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/месечина/ месечина] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>, произлизащи от [[Старобългарски език|старобългарското]] '''мѣсѧць''', днес се използват единствено поетично и в думата [[полумесец]], което е и нейният символ (<span style="font-size:24px">☾</span>). Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 [[km]]. Лунният диаметър е 3476 километра.<ref name="worldbook">{{cite web | last = Spudis | first = P.D. | date = 2004 | url = http://www.nasa.gov/worldbook/moon_worldbook.html | title = Moon | publisher = World Book Online Reference Center, [[NASA]] | accessdate = 12 април 2007 | archive-url = http://web.archive.org/web/20050104171445/http://www.nasa.gov:80/worldbook/moon_worldbook.html | archive-date = 2005-01-04 | архив_дата = 2007-04-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070417004137/https://www.nasa.gov/worldbook/moon_worldbook.html }}</ref> Първият космически апарат, кацнал на Луната, е съветският [[Луна 2]] ([[1959]] г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от [[Луна 3]] през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е [[Луна 9]], а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е [[Луна 10]].<ref name="worldbook" /> През [[1969]] г., [[Нийл Армстронг]] и [[Едуин Олдрин]] стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програмата [[Аполо]] човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и [[орбитален апарат|орбитални]] апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили, че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 г. == Название == [[Римска империя|Римската цивилизация]] нарича спътника на Земята Луна (на латински: ''Luna''), елинската – [[Селена]] (Σελήνη), а египетската – Ях. == Двете страни на Луната == За Луната е характерно [[синхронно въртене]], поради което само едната ѝ страна (нейната „близка страна“) е видима от Земята: времето, за което Луната прави една обиколка около Земята, е равно на времето, за което се завърта около оста си. [[Далечна страна на Луната|Другата страна на Луната]] („далечната страна“, „обратната страна“) остава винаги скрита за земния наблюдател с изключение на малка част близо до хоризонта вследствие на т.нар. [[либрация]]. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди [[космическа ера|космическата ера]]. Синхронното въртене на Луната е резултат от действието на [[приливни сили|приливните сили]] на [[Земя (планета)|Земята]], които са намалили значително [[момент на импулса|момента на импулса]] на Луната. Обратната страна на Луната понякога е наричана погрешно „тъмна страна“. Всъщност тя получава точно толкова количество светлина, колкото и видимата страна, и то точно когато Луната не е видима поради взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето. [[Космическа сонда|Космическите апарати]] и [[Космически кораб|кораби]] се намират в [[радиосянка]]та на Луната, когато са кацнали на обратната страна на Луната или се намират над нея. Всъщност обратната страна на Луната е най-защитеното от земни [[електромагнитна вълна|радиовълни]] място в [[Слънчева система|Слънчевата система]] и към [[2005]] г. се разработват планове за построяване на [[радиотелескоп]] там. Отличителна черта на обратната страна на Луната е почти пълната липса на [[Лунно море|лунни „морета“]] – [[базалт]]ови равнини с ниско [[албедо]]. Различни части от Лунната повърхност са осветени в зависимост от взаимното разположение на Земята, Луната и Слънцето, което води до наблюдаването на [[Лунни фази|лунни фази]] от земната повърхност. Границата между осветената и неосветената част на Луната се нарича [[слънчев терминатор]]. {| class="toccolours" style="margin:auto;" |- | [[Файл:Phase-180.jpg|200px]] | | [[Файл:Far-Side-Phase-180.jpg|200px]] |- | style="text-align:center;"|[[Близка страна на Луната]] | | style="text-align:center;"|[[Далечна страна на Луната]] |} == Орбита == Луната извършва една пълна обиколка по орбитата си за 29,5 дни. За един час Луната се придвижва на фона на [[звезда|звездите]] на около 0,5° или един неин видим [[диаметър]]. Специфичност за наклона на лунната орбита е, че той е по-близък до този на [[еклиптика]]та, отколкото до наклона на земната екваториална плоскост, за разлика от повечето останали [[естествен спътник|естествени спътници]]. За повече подробности относно взаимното движение на Земята и Луната виж [[звезден месец]] и [[синодичен месец]]. Гравитационното привличане, което Луната оказва върху Земята, е причина за океанските [[прилив]]и и [[отлив]]и. Те са в синхрон с положението на Луната спрямо Земята. На практика обаче проблемът се усложнява от [[ексцентрицитет|ексцентричността]] на лунната [[орбита]]. Когато Луната е близо до [[перигей]], то нейното въртене „изостава“ от орбиталната ѝ скорост и това позволява да се наблюдават допълнителни 8° [[географска дължина|дължина]] в източната ѝ част. Обратно, когато Луната е близо до [[апогей]], то въртенето ѝ „изпреварва“ орбиталната ѝ скорост и допълнителни 8° в западната ѝ част са видими. Този ефект се нарича '''надлъжна либрация'''. Приливните максимуми върху повърхността на Земята, причинени от лунната [[гравитация]], изостават от видимата позиция на Луната поради [[инерция]]та на океанската [[вода]] и [[триене]]то ѝ по океанското дъно и плитчини като устията на [[река|реките]]. В резултат на това част от момента на земното въртене постепенно се прехвърля върху лунния орбитален момент, като всяка година Луната се отдалечава средно с 38 mm от Земята.<ref>{{cite web | url = http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/SEhelp/ApolloLaser.html | title = Apollo Laser Ranging Experiments Yield Results | publisher = NASA | date = [[2005-07-11]] | accessdate = 22 май 2008 | archiveurl = https://archive.is/1lNQ | archivedate = 29 юни 2012 | архив_дата = 2008-03-09 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080309061941/http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/SEhelp/ApolloLaser.html }}</ref> В същото време въртенето на Земята се забавя; земният ден се удължава с 15 [[микросекунда|µs]] всяка година. Гледана от Земята в продължение на една пълна орбита, Луната изглежда сякаш [[осцилация|осцилира]] нагоре-надолу (подобно на човек, кимащ отрицателно), понеже лунната орбита не е успоредна на земния [[екватор]]. Този ефект се нарича '''[[напречна либрация]]''' и позволява да се наблюдават допълнително около 7° [[географска ширина|ширина]] в областите на лунните полюси. И най-накрая, понеже Луната е само на около 60 земни [[радиус]]а разстояние, наблюдател на земния [[екватор]] в продължение на една нощ (12 часа) ще се придвижи странично на разстояние един земен диаметър спрямо Луната. Тази [[дневна либрация]] позволява да се наблюдава около един градус дължина в областта на лунните [[тропик|тропици]]. При своето движение в [[Слънчева система|Слънчевата система]] Земята и Луната обикалят около общия си [[барицентър]] (или общ [[център на масата]]), който се намира на около 4700 km от центъра на Земята (на дълбочина около 1650 km) в посока към Луната. В резултат на това движението на Земята по орбитата ѝ е ексцентрично. Любопитен е фактът, че [[инклинация]]та на лунната орбита и наклонът на оста ѝ обикновено се посочват като „често изменящи се“. В тази връзка трябва да се добави, че инклинацията на лунната орбита се измерва спрямо екваториалната плоскост на Земята, а наклонът на оста на въртене се измерва спрямо нормалата на орбиталната плоскост на Луната. За повечето естествени спътници, но не и за Луната, тези параметри са стабилни. Земята и Луната формират [[двойна планета]]: тяхното движение е доминирано от слънчевата гравитация. Равнината на лунната орбита се намира под ъгъл 5,145396° спрямо [[еклиптика]]та (орбиталната равнина на Земята) и под ъгъл 1,5424° спрямо нормалата на същата равнина. Лунната орбита извършва бърза [[прецесия]] (точките ѝ на пресичане с еклиптиката се завъртат по посока на часовниковата стрелка) с период от 6793,5 дни (18,5996 години) заради гравитационното влияние на земната [[екваториална издутина]], породена от въртенето на Земята. През този период инклинацията на лунната равнина спрямо равнината на земния екватор варира между 23,45°+5,15°=28,60° и 23,45°-5,15°=18,30°, докато в същото време запазва наклона си от 23,45° спрямо еклиптиката. Същевременно наклонът на оста на въртене на Луната спрямо нейната орбитална плоскост се изменя от 5,15°+1,54°=6,69° до 5,15°-1,54°=3,60°. Наклонът на земната ос на въртене от своя страна реагира на това изменение, като се отклонява на 0,00256° спрямо средната си стойност – ефект, наречен [[нутация]]. Точките на пресичане между равнината на лунната орбита и еклиптиката се наричат [[лунен възел|лунни възли]]. Северният (или възходящ) възел е мястото, където лунната орбита излиза „на север“ от (или над) еклиптиката, докато южният (или низходящ) възел е мястото, където лунната орбита излиза „на юг“ от (или под) еклиптиката. [[Слънчево затъмнение]] се наблюдава, когато северният или южният възел на лунната орбита съвпадне с [[новолуние]]. [[Лунно затъмнение]] от друга страна се наблюдава, когато северният или южен възел съвпадне с [[пълнолуние]]. == Магмена течност под повърхността на Луната == Учените от НАСА и университета в Аризона са анализирали нови данни от мисията на НАСА - GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory). Апарата Lunar Reconnaissance Orbiter е събрал гравитационна информация и е направил наблюдения на Луната. За първи път изследователите са измерили месечните и годишните приливни движения на Луната. <ref>https://it.dir.bg/nauka/ucheni-neshto-pod-lunata-se-dvizhi</ref> Изследванията установяват наличието на слой от нисковискозна "течност". Тя се намира намира се между здравата мантия и металното ядро на Луната. Този слой се издига и спада под повърхността на Луната, подобно на приливите на Земята. Учените свързват това явление с гравитационните сили на Слънцето и Земята, пише ''Futurism.'' Според изследването "''Както Луната предизвиква приливи на Земята, така Земята и Слънцето създават приливи на Луната''" . Това е първото измерване на гравитационните промени на Луната, причинени от приливите. Спопред ученитет от НАСАтези данни могат да бъдат обяснени само с наличието на по-дълбок слой от "частично разтопена" скала под мантията на Луната, състояща се от магнезиево-железни силикатни минерали. {|class="wikitable" |+ '''Лунни периоди''' |- ! style="background:#ccf;"| Име ! style="background:#ccf;"| Стойност (дни) ! style="background:#ccf;"| Определение |- | сидеричен (звезден) месец || 27,321661 || спрямо далечни звезди |- | синодичен месец|| 29,530588 || спрямо [[Слънцето]] (12,368 цикъла на тропическа ([[Юлиански календар|Юлианска]]) година) |- | тропически месец|| 27,321582 || спрямо пролетното [[равноденствие]] ([[прецесия]] с период от около 26 000 години) |- | аномалистичен месец|| 27,554550 || спрямо перигея (прецесия с период от 3232,6 дни или 8,8504 години) |- | драконов (възлов) месец|| 27,212220 || спрямо възходящия възел ([[прецесия]] с период от 6793,5 дни (18,5996 години) |} <br /> {| class="wikitable" |+ '''Други параметри на лунната орбита''' |- ! style="background:#ccf;"| Име ! style="background:#ccf;"| Стойност ! style="background:#ccf;"| Определение |- | Метоничен цикъл || 19 години || Повтаряне на същата фаза/ден |- | Средно разстояние до Земята || ~384 403 km || |- | Перигей || ~364 397 km || |- | Апогей || ~406 731 km || |- | Средна ексцентричност || 0,0549003 = 3°8'44" || |- | Период на прецесия на орбиталните възли || 18,61 години || |- | Период на [[апсида (астрономия)|апсидата]] || 8,85 години || |- | Период на възлов преход || 346,6 дни || |- | [[Цикъл на Сарос]] || 18 години 10/11 дни || Повторение на затъмненията |- | Среден наклон на орбитата към еклиптиката || 5°9' || |- | Среден наклон на екваториалната равнина към еклиптиката || 1°32' || |} [[Файл:NASA-Apollo8-Dec24-Earthrise.jpg|мини|240п|Земята гледана от Луната, снимката е направена от космонавтите на мисия [[Аполо 8]]]] == Произход == Няколко хипотези са предложени за това как се е формирал естественият спътник на Земята. Смята се, че това е станало преди около 4,527 ± 0,010 млрд. години, около 30 до 50 млн. години след формирането на [[Слънчевата система]].<ref>{{cite journal |doi= 10.1126/science.1118842 |journal=[[Сайънс (списание)|Science]] |year=2005 |volume=310 |issue=5754 |pages=1671 – 1674 |title=Hf–W Chronometry of Lunar Metals and the Age and Early Differentiation of the Moon |last=Kleine |first=T. |coauthors=Palme, H.; Mezger, K.; Halliday, A.N. |pmid=16308422 |issn = 0036-8075 }}</ref> Наклонът на лунната орбита към еклиптиката почти изключва възможността Луната да се е формирала заедно със Земята или да е била привлечена в земна орбита по-късно. Една хипотеза за произхода на Луната е, че тя се е откъснала от земната кора поради [[центробежна сила|центробежните сили]], породени от въртенето на Земята (то би трябвало да е много по-бързо спрямо общоприетите съвременни схващания), оставяйки океански басейн на повърхността на нашата планета като белег. Друга хипотеза предлага обяснение на произхода на Луната чрез съвместното ѝ зараждане със Земята от първичния диск в Слънчевата система. По този начин обаче не може да се обясни диспропорционално малкото количество [[желязо]] на Луната. Теорията, която намира най-широк прием, е [[Теория на гигантския сблъсък|Теорията на гигантския сблъсък]], според която Луната се е зародила вследствие на сблъсъка между младата полуразтопена [[Земя]] и [[протопланета]], голяма приблизително колкото [[Марс (планета)|Марс]], спекулативно наречена [[Тея (планета)|Тея]]. Тази хипотеза също така обяснява защо Луната е бедна на желязо и [[летлив елемент|летливи елементи]]. [[Лунна геология|Геологическите епохи на Луната]] са определени от датирането на различни значими събития и сблъсъци в нейната история. [[Приливни сили|Приливните сили]] на Земята са деформирали Луната, когато тя е била все още разтопена във формата на [[елипсоид]], чиято [[главна ос]] сочи към Земята. == Физически характеристики == {{основна|Геология на Луната}} === Състав === Преди повече от 4,5 милиарда години повърхността на Луната е била покрита с океан от разтопена [[магма]]. Учените са на мнение, че комбинацията от [[калий]], [[редкоземен елемент|редкоземни елементи]] и [[фосфор]] е свидетелство за този разтопен океан. Тези елементи са се запазили на повърхността на разтопения океан, защото не са намерили място в [[кристал]]ната структура на заобикалящите ги елементи и съединения. По концентрацията на калия, редкоземните елементи и фосфора може да се съди за [[вулкан]]ичната активност, както и за честотата на сблъсъци с [[комета|комети]] и [[астероид]]и. Лунната кора е съставена от множество елементи, между които [[уран (елемент)|уран]], [[торий]], [[калий]], [[кислород]], [[силиций]], [[магнезий]], [[желязо]], [[Титан (елемент)|титан]], [[калций]], [[алуминий]] и [[водород]]. Някои елементи като урана и тория са [[радиация|радиоактивни]], но под въздействието на [[космически лъчи|космическите лъчи]] се отделя допълнително количество радиация като [[гама лъчи|гама лъчение]]. Счита се, че като цяло химичният състав на Луната е сходен с този на Земята, като се изключат [[летливост|летливите]] елементи и желязото. === Повърхност === [[Файл:Moon_Dedal_crater.jpg|мини|Лунният кратер [[Дедал (кратер)|Дедал]]]] [[Файл:Mare Imbrium-Apollo17.jpg|мини|Морето на дъждовете (''Mare Imbrium'') заснето от [[Аполо 17]]]] Луната е покрита с десетки хиляди [[Ударен кратер|кратери]] с диаметър, по-голям от 1 [[километър]]. Повечето са на стотици милиони години и са отлично запазени поради липсата на атмосфера или геологична активност на лунната повърхност. Най-големият кратер на Луната, който също е и най-голям в [[Слънчева система|Слънчевата система]], образува [[Басейн Южен полюс-Ейткън|басейна ''Южен полюс-Ейткън'']]. Този кратер е на обратната страна на Луната, близо до Южния полюс. Диаметърът му е около 2240 km, а дълбочината – 13 km. Тъмните и безотличителни лунни равнини се наричат [[лунно море|лунни морета]] поради факта, че древните астрономи са вярвали, че те са истински водни басейни. Всъщност това са огромни полета от застинала [[базалт]]ова [[лава]], която се е формирала вследствие на удари от [[астероид]]и. Най-светлите места от повърхността са наречени „тери“ (от [[латински|латинското]] име ''тера'' – 'земя') или още [[лунен континент|континенти]]. Моретата на лунната повърхност се намират почти изцяло на видимата страна на Луната, докато обратната страна съдържа много малко количество. Учените считат че тази асиметрия е причината [[център на масата|центъра на масата]] на Луната да е изместен спрямо нейния [[геометричен център]]. Непосредствено на повърхността на Луната е разположен слой от прах, наречен [[реголит]], който както лунната кора е неравномерно разпределен върху повърхността. Кората е дебела от 60 km на близката страна до 100 km на обратната страна. Реголитът варира от 3 до 5 метра в моретата и от 10 до 20 метра в терите. През [[2004]] г. научен екип, воден от Бен Бюси от [[Университет „Джонс Хопкинс“|университета „Джонс Хопкинс“]], използвайки снимки, направени от лунния апарат [[Клементин]], установява, че четири планински региони на ръба на широкия 73 километра кратер [[Пери (кратер)|Пери]] на лунния [[северен полюс]] са постоянно осветени от [[Слънце]]то в продължение на едно пълно лунно денонощие. Тези региони, наречени [[Върхове на вечната светлина]], са възможни поради факта, че наклонът на лунната ос е много близък до нула – факт, който също така позволява дъното на някои кратери да остане постоянно в сянка за едно пълно лунно денонощие. Такива региони обаче отсъстват на по-малко планинския [[южен полюс]], въпреки че ръбът на кратера [[Шакелтон (кратер)|Шакелтон]] е осветен на 80% от лунното денонощие. === Сведения за почвата в отдалечения край на Луната === Нови сведения показват, че Луната има различен тип почва спрямо обърнатата към Земята ѝ страна, съобщават ДПА и Синхуа, позовавайки се на доклад на китайски изследователи.<ref name=":0">https://dariknews.bg/novini/liubopitno/testove-na-pochveni-probi-ot-obratnata-strana-na-lunata-pokazvat-interesni-rezultati-2394785</ref> Пробите от обратната страна на Луната, донесени от '''мисията "Чанъе-6'''", са с много '''по-ниска плътност''' от тези от предишната мисия "Чанъе-5"<ref name=":0" /> Според експертите пробата съдържа '''различни видове скали, включително базалт,''' който се среща локално на Луната и предоставя доказателства за вулканичната ѝ история. Разглеждайки химическия състав, изследователите са открили някои различия в пробите от обърнатата към Земята страна на Луната. Скала, взета от обратната страна на естествения ни спътник, е богата на алуминиев оксид (14 процента) и калциев оксид (12 процента). От друга страна, делът на железния оксид е по-нисък''',''' отколкото на обърнатата към Земята страна на Луната. Микроелементи като калий и редки почви също присъстват в значително по-ниски концентрации в пробата. Също така Луната има по-малко торий (радиоактивен елемент) в отдалечената от Земята част.<ref name=":0" /> === Наличие на вода === {{основна|Лунен лед}} [[Файл:Apollo 11 Lunar Lander - 5927 NASA.jpg|мини|[[Едуин Олдрин]] и спускателният модул на [[Аполо 11]]]] Луната, особено непосредствено след зараждането на Слънчевата система, е била бомбардирана от много [[комета|комети]] и [[метеорит]]и. Много от тези обекти са богати на [[вода]]. [[Слънчева енергия|Слънчевата енергия]] разгражда водните молекули на атомен [[водород]] и [[кислород]], които напускат Луната и отлитат в междупланетното пространство. Според една [[хипотеза]] обаче, известно количество вода се съдържа в лунната кора. Според измервания, направени от апарата [[Клементин (космически апарат)|Клементин]], замръзнала вода се съдържа в някои от лунните кратери, които са постоянно в сянка. Апаратът е картографирал кратерите на южния полюс на Луната<ref>{{cite web| url = http://www.lpi.usra.edu/publications/slidesets/clem2nd/slide_32.html| title = Lunar Polar Composites | publisher = Lunar and Planetary Institute | accessdate = 6 септември 2008}}</ref> и с помощта на компютърни симулации се стига до предположението, че около 14 000 km<sup>2</sup> може да са в постоянна сянка. Счита се, че общото количество вода на Луната е от порядъка на [[1 E9 м³|1 km&sup3;]] (вж. ([http://www.lpi.usra.edu/research/clemen/2polar.gif]) за повече информация). Водата може да се използва в бъдещите пилотирани мисии до Луната за питейни нужди, за получаване на кислород и за гориво за космически апарати (след разграждане до водород и кислород, използвайки слънчева или [[атомна енергия]]). Лунните скали, събрани от мисиите [[Аполо (мисия)|Аполо]] на [[НАСА]] от предимно екваториални ширини, не показват съдържание на вода. Мисията [[Лунар Проспектър]] обаче установи наличие на [[водород]] в някои сенчести лунни кратери на северния полюс, което може да се обясни с наличието на [[вода]].<ref>{{cite web | url = http://lunar.arc.nasa.gov/results/ice/eureka.htm | title = Eureka! Ice found at lunar poles | publisher = Lunar Prospector (NASA) | date = [[2001-08-31]] | accessdate = 6 септември 2008 | архив_дата = 2013-08-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130806085050/http://lunar.arc.nasa.gov/results//ice/eureka.htm }}</ref> През юли 2008 г. са отрити малки количества вода във вътрешността на вулканичните перли от Луната (донесени на Земята от мисията [[Аполо 15]]).<ref>{{икона|de}} [http://www.spiegel.de/wissenschaft/weltall/0,1518,564911,00.html Versteckt in Glasperlen: Auf dem Mond gibt es Wasser – Wissenschaft – SPIEGEL ONLINE – Nachrichten].</ref> === Магнитно поле === {{основна|Магнитно поле на Луната}} Лунното [[магнитно поле]] е много слабо спрямо магнитното поле на Земята. Докато една част от лунния магнетизъм се обяснява с повърхностно намагнетизиране (като например участъка от лунната кора, наречен [[Rima Sirsalis]]), то сблъсъци с други тела като астероиди и комети е възможно също да са повлияли върху формирането му. Съществува хипотеза, че част от магнитното поле на Луната се формира от циркулацията на разтопено желязо, както е на [[Земя]]та, но за да се докаже или отхвърли такова предположение са необходими допълнителни изследвания на лунното ядро. === Атмосфера === {{основна|Атмосфера на Луната}} Луната има незначителна атмосфера, съставена от газове като [[радон]], които са продукт на [[радиоактивност|радиоактивния разпад]] на елементи в лунната кора, както и частици от [[Слънчев вятър|слънчевия вятър]], задържани за кратко време от лунната [[гравитация]]. Атмосферата ѝ е толкова незначителна, че се равнява на тегло 10<sup>4</sup> kg.<ref>{{cite web| last = Globus | first = Ruth | title = Impact Upon Lunar Atmosphere | url = http://www.nas.nasa.gov/About/Education/SpaceSettlement/75SummerStudy/5appendJ.html| year = 2002|accessdate=11 юни 2009}}</ref> При това малко тегло повърхностното налягане е 3 × 10 [[Атмосфера (единица)|atm]]<sup>-15</sup>.<ref>''[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/391266/Moon Moon]''. Encyclopædia Britannica. 2008. Encyclopædia Britannica Online. 10 септември 2008. </ref> == Затъмнения == {{основна|Слънчево затъмнение|Лунно затъмнение}} [[Файл:Partial-lunar-eclipse-7sept2006-sofia-bulgaria.JPG|мини|210px|Частично лунно затъмнение, [[7 септември]] [[2006]], София, България]] Чисто съвпадение е, че лунният [[ъглов диаметър]] е практически равен на слънчевия (при наблюдения от земната повърхност). Този факт прави пълните [[Слънчево затъмнение|слънчеви затъмнения]] възможни.<ref>{{cite web | first = F | last = Espenak | year = 2000 | url = http://www.mreclipse.com/Special/SEprimer.html | title = Solar Eclipses for Beginners | publisher = MrEclipse | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> При пълно слънчево затъмнение Луната изцяло скрива образа на Слънцето и прави [[Слънчева корона|слънчевата корона]] удобна за наблюдение дори с [[невъоръжено око]]. Ъгловият диаметър на Луната бавно намалява, тъй като разстоянието между Луната и Земята се увеличава с около 4 cm годишно. Така в далечното бъдеще ще се наблюдават само [[частично затъмнение|частични затъмнения]]. Пълно слънчево затъмнение е възможно само по време на [[новолуние]]. Пълно [[лунно затъмнение]] може да настъпи само по време на [[пълнолуние]]. Пълното лунно затъмнение на [[20 февруари]] [[2008]] г. е било видимо от Южна Америка, по-голямата част от Северна Америка, както и Западна Европа, Африка и Западна Азия (на 21 февруари). Слънчево затъмнение е наблюдавано на [[11 септември]] [[2007]] г., видимо от най-южните части на Южна Америка и от Антарктида. Следващото пълно слънчево затъмнение е на [[1 август]] 2008 г. и е видимо първоначално от Северна Канада, а след това от Русия и Китай.<ref name="Espenak">{{cite web | last = Espenak | first = F. | year = 2007 | url = http://sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/eclipse.html | title = NASA Eclipse Home Page | publisher = NASA | accessdate = 21 юли 2008 | archiveurl = https://archive.is/muuA | archivedate = 23 май 2012 | архив_дата = 2012-05-23 | архив_уеб_адрес = https://archive.today/20120523184353/sunearth.gsfc.nasa.gov/eclipse/eclipse.html }}</ref> == Наблюдение на Луната == {{Вижте също|Лунни фази}} [[Файл:Lunar Surface (AS16-121-19449).jpg|мини|Лунна повърхност]] Луната и Слънцето изглеждат по-големи, когато са близо до хоризонта. Това е чисто [[психология|психологически]] ефект (вж. [[лунна илюзия]]). Ъгловият диаметър на Луната, гледан от Земята, е около 0,5°. Разнообразни светли и тъмни части от лунната повърхност създават форми, отъждествявани от различните земни култури с различни хора и животни. Лунните [[Ударен кратер|кратери]] и [[планинска верига|планински вериги]] са също характерни черти. При пълнолуние и [[перигей]] Луната има [[видима яркост]], равна на около −12,6. За сравнение, слънчевата яркост е около −26,8. Луната е най-добре видима през нощта, но често може да се наблюдава и през деня. Небесната височина на Луната варира в същите граници като Слънчевата и зависи от земните сезони и лунната фаза. Например през зимата в северното полукълбо Луната е най-високо над хоризонта при пълнолуние. == Изследване на Луната == Японската сонда [[Кагуя]] открива отвор на повърхността на Луната, разположен недалеч от вулканичното плато [[Хълмове на Мариус]]. Предполага се, че той води в тунел под повърхността. Входът на тунела се намира в района на [[вулканично плато]], получило името Хълмовете на Мариус. Диаметърът на отверстието е около 65 m, като според оценките на учените тунелът продължава поне на 80 m под лунната повърхност, а широчината му достига до 370 m. Астрономите винаги са предполагали, че Луната е набраздена от дълги, извиващи се под повърхността тунели, породени от отдавнашна вулканична активност и подобни на лавовите тръби на Земята. Те се формират когато горният слой от втечнения скален материал изстине по-бързо, а лавата във вътрешността се оттече, оставяйки след себе си скална кухина с различна дължина и форма. За съществуването на подобни тунели подсказваха извиващи се подобно на вени бразди на лунната повърхност, но японската сонда даде първото доказателство за кухина във вътрешността на подобна бразда. Теоретично подобни тунели могат да служат като убежище за бъдещите лунни заселници от Земята. „Покривът“ на тунела би ги защитил от слънчевата радиация, а във вътрешността за хората би било по-лесно да поддържат постоянна температура на средата. Остава неясно обаче колко са дълги подземните тунели, като съществува голяма вероятност самите кухини и свързващите ги проходи да са блокирани от участъци с втвърдена лава. Въпреки че скорошната поява на лунна база е в сферата на мъгливите очаквания заради липсата на достатъчно средства, перспективите за в бъдеще се увеличават, след като на повърхността на Луната бяха открити молекули вода. {{основна|Изследване на Луната|Аполо}} {{Вижте също|Списък на лунни астронавти}} [[Файл:Lunar module AS12-51-7507.jpg|мини|[[Лунен модул|Лунният модул]] на [[Аполо 12]] се приготвя за кацане на повърхността на Луната]] [[Файл:moon-apollo17-schmitt_boulder.jpg|мини|Астронавтът [[Харисън Шмит]] от екипажа на [[Аполо 17]] до лунна скала в местността Taurus-Littrow по време на третата лунна разходка]] Първата крачка в изследването на Луната е направена след изобретяването на [[телескоп]]а. [[Галилео Галилей]] използва този инструмент, за да наблюдава [[ударен кратер|кратери]] и планини върху лунната повърхност. Първият космически апарат, достигнал до лунната повърхност, е [[СССР|съветската]] [[Космическа сонда|сонда]] [[Луна 2]], която се разбива на лунната повърхност на [[14 септември]] [[1959]] г. в 21:02:24 по [[Гринуич]]. Обратната страна на Луната за първи път е наблюдавана от [[Луна 3]]. [[Луна 9]] е първата сонда, осъществила меко кацане и предала снимки от повърхността на [[3 февруари]] [[1966]] г. Първият [[изкуствен спътник]] на Луната е [[Луна 10]].<ref name="worldbook" /> Той е изстрелян на [[31 март]] 1966 г. На Земята са върнати проби от три съветски мисии ([[Луна 16]], [[Луна 20]] и [[Луна 24]]). Човек стъпва за първи път на лунната повърхност на [[20 юли]] [[1969]]. Някои считат тази дата за кулминацията на [[Космическа надпревара|космическата надпревара]] между [[САЩ]] и [[СССР]].<ref name=CNN>{{cite news | last = Coren | first = M | title = 'Giant leap' opens world of possibility | publisher = CNN.com | date = 26 юли 2004 | url = http://edition.cnn.com/2004/TECH/space/07/16/moon.landing/index.html | accessdate = 12 април 2007 | archive-date = 2012-01-20 | archive-url = https://web.archive.org/web/20120120133640/http://edition.cnn.com/2004/TECH/space/07/16/moon.landing/index.html }}</ref> Първият астронавт, стъпил на Луната, е [[Нийл Армстронг]] – командир на американската мисия [[Аполо 11]]. Последният човек на Луната е [[Юджийн Сернан]], участващ в [[Аполо 17]] през декември [[1972]] г. Екипажът на Аполо 11 оставя плоча от неръждаема [[стомана]] с размери приблизително 23 на 18 cm по случай първото посещение на човека и също така съдържащо обща информация за мисията. Съобщението гласи: :''Тук хората от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната, юли 1969 след Христа.'' :''Ние дойдохме с мир от цялото човечество.'' Плочата изобразява двете страни на Земята и е подписана от тримата астронавти и тогавашния [[президент на САЩ]] [[Ричард Никсън]]. Образци от лунни скали са донесени от шест пилотирани мисии на [[Аполо (мисия)|Аполо]] (11, 12, 14, 15, 16 и 17), както и три мисии на автоматичните сонди [[Луна (програма)|Луна]] (16, 20 и 24). През февруари [[2004]] г. президентът на САЩ [[Джордж У. Буш]] призова за план за осъществяване на нови пилотирани мисии до Луната до края на [[2020]] г. [[Европейска космическа агенция|Европейската космическа агенция]] ([[ЕКА]]) и [[Китай]] също така имат планове да изследват Луната в близкото бъдеще. Апаратът на ЕКА [[SMART-1]] е изстрелян на [[27 септември]] [[2003]] г. и влиза в лунна [[орбита]] на [[15 ноември]] 2004. Той изследва лунната среда и създава [[рентгенови лъчи|рентгенова]] карта на Луната. [http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/2818551.stm] [http://sci.esa.int/science-e/www/object/index.cfm?fobjectid=36091]. На [[3 септември]] [[2006]] г. сондата приключва успешно мисията си, като се разбива на повърхността на Луната.<ref>[http://www.esa.int/esaCP/SEM7A76LARE_index_0.html www.esa.int]</ref> При сблъсъка, в района на „Езерото на превъзходството“, се образува облак от прах и отломки, който позволява изследване на геологичния състав на района с [[телескоп]]. Китай е оповестил амбициозен план за изследване на Луната и разработва планове за добив на [[хелий-3]], който е изходен материал за получаване на [[термоядрена енергия]].<ref>{{Citation |title=space.com |url=http://space.com/missionlaunches/china_moon_030304.html |accessdate=2005-02-13 |archivedate=2006-03-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20060316214426/http://space.com/missionlaunches/china_moon_030304.html }}</ref> [[Япония]] и [[Индия]] също са заявили желание да се включат в изследването на Луната. Япония дори планира създаването на обитаема лунна база. На 14 септември 2007 г. [[ДЖАКСА]] изстрелва [[Кагуя]] (познат и като SELENE) – лунен орбитър, оборудван с HD камера и два малки спътника. Очаква се мисията да е с продължителност от една година.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://en.epochtimes.com/news/7-10-1/60291.html |заглавие=Japan Embarks on the Largest Moon Mission Since Apollo |достъп_дата=2008-07-21 |архив_дата=2011-08-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110829180038/http://en.epochtimes.com/news/7-10-1/60291.html }}</ref> == Човекът и Луната == === Луната в митологията === В [[древногръцка митология|древногръцката митология]] Луната е била отъждествявана с богинята [[Селена]] (вижте също: ''[[Луна (митология)]]'' и ''[[Влияние на лунните фази]]''). В традиционния български фолклор Луната (Месецът) е персонализирана и смятана за по-малък брат на [[Слънце]]то, близък с тяхната сестра – звездата [[Венера (планета)|Вечерница]]. Редица обреди изразяват страхопочитание и уважение към Месеца, който свети през нощта – време, в което са активни различни злонамерени сили.<ref name="маринов">{{cite book | last = Маринов | first = Димитър | author-link = Димитър Маринов | year = 1981 | title = Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи | publisher = [[Наука и изкуство]] | location = София | pages = 46 }}</ref> === Научни схващания === През [[Средновековие]]то и преди изобретяването на [[телескоп]]а е било популярно схващането, че Луната е „идеално гладка“ [[сфера]].<ref>{{cite web | last = Van Helden | first = A. | year = 1995 | url = http://galileo.rice.edu/sci/observations/moon.html | title = The Moon | publisher = Galileo Project | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> [[Файл:Tycho_crater_on_the_Moon.jpg|мини|200px|Кратерът [[Тихо]]]] През [[1609]] [[Галилео Галилей]] прави една от първите рисунки през телескоп на Луната за книгата си ''[[Sidereus Nuncius]]'' и също така отбелязва, че тя не е гладка, а има множество [[Ударен кратер|кратери]]. По-късно през [[17 век]] [[Джовани Батиста Ричиоли]] и [[Франческо Мария Грималди]] рисуват карта на Луната и дават имена на кратерите, от които много се използват и до днес. Вероятността на Луната да има растения или разумни същества е допускана от астрономите до приблизително началото на [[19 век]]. През [[1835]] г. ''[[Голямата лунна измама]]'' подвежда много хора да повярват, че на повърхността на Луната има екзотични [[животно|животни]].<ref>{{cite web|url = http://www.museumofhoaxes.com/moonhoax.html | title = The Great Moon Hoax | last = Boese | first = A. | publisher = Museum of Hoaxes | year = 2002 | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> Почти по същото време обаче (през [[1834]] – [[1836]] г.) [[Вилхелм Беер]] и [[Йохан Хайнрих Мадлер]] публикуват техния четиритомен ''Mappa Selenographica'' и книгата ''Der Mond'' през [[1837]] г., които затвърждават извода, че на Луната няма нито океани, нито атмосфера. След това настъпва период на спекулации относно това дали повърхността на Луната търпи изменения. Някои наблюдатели твърдят, че малки кратери се появяват и изчезват, но към началото на [[20 век]] е потвърдено, че това е [[зрителна измама]], причинена от различна степен на осветяване или неадекватни предишни рисунки на повърхността. Обратната страна на Луната е напълно невидима за човечеството преди мисията [[Луна 3]] и е картографирана в детайли от мисията [[Лунар орбитър]] през 1960-те години. През 2007 г. Кен Джонстън, бивш ръководител на фотослужбата на лунната лаборатория на [[НАСА]], публикува книга, озаглавена „Тъмната мисия – тайната история на НАСА“. В нея той показва снимки на лунната повърхност, които според него показват артефакти от разумна дейност, несвързана с мисиите на НАСА.<ref>{{cite web | year = 2007| url = http://lima.nasa.gov/ | title = The Landsat Image Mosaic of Antarctica| publisher = lima.nasa.gov | accessdate = 10 декември| accessyear = 2007}}</ref> [[Файл:Le Voyage dans la lune.jpg|мини|ляво|Кадър от немия филм ''Пътешествие до Луната'' (1902)]] === Луната в научнофантастичната литература и киното === * „''От Земята до Луната''“ (''De la terre a la lune'') 1865 г. – [[Жул Верн]] * ''„Ян Бибиян на Луната“'' (1934) – [[Елин Пелин]] * „''Лунен прах''“ (''A Fall of Moondust'') 1961 г. – [[Артър Кларк]] * „''Лунен пътешественик''“ (''Moonwalker'') 1988 г. – [[Майкъл Джаксън]] === Луната в музиката === * „''[[Dark Side of the Moon|Тъмната страна на Луната]]''“ (''Dark Side of the Moon'') 1973 г. [[Пинк Флойд]] * „''[[Луната спи]]''“ ([[Нети]]) == Законово положение на Луната == {{основна|Космическо законодателство}} Въпреки че по повърхността на Луната са разпръсквани метални емблеми на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] от руските космически апарати (започвайки с [[Луна 2]] през 1959 г.), а [[Списък на лунни астронавти|американските астронавти]] и [[Космически апарат|апарата]] [[Чанъе-5]] забиват символично флаговете на [[САЩ]] и [[Китай]]<ref name="nova">[https://nova.bg/news/view/2020/12/05/307640/китай-постави-знамето-си-на-луната-видео/ Китай постави знамето си на Луната (ВИДЕО)]</ref> в лунната почва, Луната е ничия собственост. [[Русия]] и [[САЩ]] са страни по [[Договор за използване на космическото пространство|Договора за използване на космическото пространство]] от 1967 година, който поставя Луната под същата юрисдикция, както е и [[Открито море|откритото море]] (''res communis''). Този договор ограничава използването на Луната само за мирни цели, изрично забранявайки изграждането на военни съоръжения и разполагането на [[оръжия за масово поразяване]] (включително и [[ядрено оръжие]]) на нейната повърхност.<ref>{{cite web | title = International Space Law | publisher = United Nations Office for Outer Space Affairs | url = http://www.unoosa.org/oosa/en/SpaceLaw/index.html | year = 2006 | accessdate = 21 юли 2008}}</ref> Друг договор, т.нар. [[Лунен договор]], е предложен, за да ограничи използването на лунните ресурси само от една нация, но дотогава не е подписан от нито една от страните, способни на полети в космоса (виж [[Списък на космически агенции]]). Няколко лица са изказвали претенции за [[Извънземен имот|собственост върху Луната]] като цяло или само на отделни части от нея, но твърденията им не се считат за основателни.<ref>[http://www.theregister.co.uk/2006/12/08/nasa_real_estate/ theregister.co.uk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190907212746/https://www.theregister.co.uk/2006/12/08/nasa_real_estate/ |date=2019-09-07 }} „NASA crushes lunar real estate industry“</ref> == Вижте също == * [[Синя Луна]] * [[Геология на Луната]] * [[Лунни морета]] * [[Вътрешен строеж на Луната]] * [[Колонизация на Луната]] * [[Селена]], древногръцка богиня на Луната * [[Краткотрайни лунни феномени]] * [[Списък на изкуствени обекти на Луната]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Общомедия|Moon|Луната}} {{сродни проекти Уикиречник|луна}} {{сродни проекти край}} ;Лунни фази * [http://lunaf.com/bulgarian/ Фази на луната и годишен лунен календар] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091229120617/http://lunaf.com/bulgarian/ |date=2009-12-29 }} * {{икона|en}} [http://tycho.usno.navy.mil/vphase.html Морска обсерватория на САЩ: фази на луната за всяка дата и час от 1800 до 2199] * [https://web.archive.org/web/20090214191458/http://www.geocities.com/astrocalendar/mooncordrs.html Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на Луната, лунните феномени и затъмнения.] ;Космически мисии * {{икона|en}} [http://www.lpi.usra.edu/research/lunar_orbiter/ Атлас на Луната] * {{икона|en}} [http://www.apolloarchive.com/apollo_archive.html Мисията Аполо] * {{икона|en}} [http://www.cmf.nrl.navy.mil/clementine/clib/ Снимки от мисията Клементин] ;Научни * {{икона|en}} [http://www.solarviews.com/eng/moon.htm ''Луната'' – от Розана и Калвин Хамилтон] * {{икона|en}} [https://web.archive.org/web/19961225224727/http://seds.lpl.arizona.edu/nineplanets/nineplanets/luna.html ''Луната'' – от Бил Арнет] * {{икона|en}} [http://www.inconstantmoon.com ''Непостоянната Луна'' – от Кевин Кларк] * {{икона|en}} [http://cps.earth.northwestern.edu/GHM/ ''Геоложка история на Луната'' от Дон Вилхелмс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060901210819/http://cps.earth.northwestern.edu/GHM/ |date=2006-09-01 }} * {{икона|en}} [http://antwrp.gsfc.nasa.gov/cgi-bin/apod/apod_search?Moon Снимки от последните 15 години и подробни коментари към тях] * {{икона|en}} [http://mitworld.mit.edu/video/159/ Лекция] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070213041433/http://mitworld.mit.edu/video/159/ |date=2007-02-13 }} на [[Харисън Шмит]] за [[Аполо 17]] и неговите идеи за бъдещи мисии до Луната (изнесена през 2003) ;Други * {{икона|en}} [http://www.perseus.gr/Astro-Lunar-Scenes-Apo-Perigee.htm Луната през апогей и перигей]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220314222527/http://www.perseus.gr/Astro-Lunar-Scenes-Apo-Perigee.htm |date=2022-03-14 }} * {{икона|en}} [http://www.straightdope.com/classics/a2_110.html Защо Луната изглежда по-голяма когато е близко до хоризонта]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080720004949/http://www.straightdope.com/classics/a2_110.html |date=2008-07-20 }} * {{икона|en}} [http://www.maecker-web.de/moon/ Фази на Луната] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050524133807/http://www.maecker-web.de/moon/ |date=2005-05-24 }} * {{икона|en}} [http://www.badastronomy.com/ Bad Astronomy] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050815000425/http://badastronomy.com/ |date=2005-08-15 }}: Д-р [[Филип Плейт]], професор по [[астрономия]] в [[Сонома Стейт Юнивърсити]], [[Калифорния]], [[САЩ]] поддържа този сайт, за да обясни многото случаи на грешна астрономия (и физика), представяни на общественото мнение, между които [[астрология]]та и обвиненията в измама относно прилуняването на Аполо. * {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/world/monitoring/media_reports/1399132.stm '' 'Фалшиви' лунни снимки '' – репортаж на БиБиСи] * {{икона|en}} [http://www.redzero.demon.co.uk/moonhoax/ Уебсайт за измами за Луната] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090426045418/http://www.redzero.demon.co.uk/moonhoax/ |date=2009-04-26 }} * {{икона|en}} [http://www.moonpeople.com Подробен пътеводител за земната Луна]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221023084856/https://moonpeople.com/ |date=2022-10-23 }} (има и форум) {{Слънчева система}} {{Избрана статия|134176|24 март 2005}} [[Категория:Луна| ]] qify3lez92774je231fsetqvcphw6y9 4 46663 12416015 12414362 2024-11-18T17:20:34Z Givern 4124 Нова тема /* Цанко Цанков (плувец) */ 12416015 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Молба за съдействие относно актуализиране и допълнение на статията за Петър Волгин == Здравейте, днес актуализирах и допълних статията за Петър Волгин. При опит да я публикувам се появи съобщение, че действието ми е автоматично разпознато като вредно и не е било съхранено. Позовават се на филтър за непатрулирани източници. В списъка са изброени български новинарски сайтове, два от които отстраних от препратките/ бележките. Въпреки това опитът да публикувам статията остана безуспешен. Ще съм много благодарна за указание какъв точно е проблемът и за съдествие. Предварително благодаря! [[Потребител:NaDoBe|NaDoBe]] ([[Потребител беседа:NaDoBe|беседа]]) 16:00, 4 ноември 2024 (UTC) : {{@|NaDoBe}} не сте премахнали всички, които са изброени в [[У:СФИН]]. Или трябва да намерите други източници, или трявба да помолите някой автопатрулиран редактор да прегледа дали конкретната употреба на източниците съответства на принципите на Уикипедия. Администраторите не могат да направят това, защото правата и задълженията на администраторите са други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:16, 6 ноември 2024 (UTC) == Блокиране на 149.62.207.213 == [[Special:Contributions/149.62.207.213]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[Потребител беседа:Tanbiruzzaman|беседа]]) 11:09, 8 ноември 2024 (UTC) : Thanks for the heads up! They've stopped and they are most likely a mobile network IP, so blocking them now wouldn't be beneficial. I did revert some remaining vandalisms though, so good call.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:19, 8 ноември 2024 (UTC) == Защо не мога да публикувам статия - дава ми грешка в източници като БНР, БНТ и БТА == [[Чернова:Десислава Цветкова]] [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 13:31, 13 ноември 2024 (UTC) : Защото не са само тези източници. В съобщението, което сте получили, има връзка към списъка с източници, които не може да използвате без да са одобрени от по-опитни редактори. Въпреки че това не е причина за грешката, имайте предвид, че очакването е да посочвате източници за всяко отделно твърдение, а не просто да се поставят накуп връзки в края на статията. Можете да прочетете повече в [[Уикипедия:Цитиране на източници]]. Използвам също случая да Ви обърна внимание, че макар писането на статии за собствената личност да не е забранено, може да Ви е полезно да погледнете [[Уикипедия:Конфликт на интереси]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:45, 13 ноември 2024 (UTC) ::ами всичките препратки, проверих, не са от забранения списък. [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 13:49, 13 ноември 2024 (UTC) ::: От преглед по диагонала веднага забелязвам например <code>trud.bg</code>. Възможно е да има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:56, 13 ноември 2024 (UTC) ::::Труд е забранен? Официален български вестник? Благодаря, тогава какво може да се посочва за източник? [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 14:38, 13 ноември 2024 (UTC) ::::и как мога да се свържа с редактор? [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 14:38, 13 ноември 2024 (UTC) ::::: Официален е „Държавен вестник“. „Труд“ е толкова „официален“ в България, колкото „Дейли Мейл“ е във Великобритания. А „Дейли Мейл“ съвсем буквално е забранен в английската Уикипедия. Ние тук единствено изискваме за подобни източници да бъдат проверявани от опитни редактори. ::::: По останалите въпроси, след като искате да пишете статия за себе си, има достатъчно помощни страници, от които можете да научите как се редактира в Уикипедия, включително и как да общувате с останалите редактори.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:38, 13 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено на [[У:Р]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Моля за повторна защита на страницата поради неспиращи вандализми. [[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:20, 18 ноември 2024 (UTC) lpq3d13ftbj1o8gpngbf7udcgjy3238 12416026 12416015 2024-11-18T17:25:41Z StanProg 7502 /* Цанко Цанков (плувец) */ Отговор 12416026 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Заявки към администраторите/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив заявки към администраторите}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Молба за съдействие относно актуализиране и допълнение на статията за Петър Волгин == Здравейте, днес актуализирах и допълних статията за Петър Волгин. При опит да я публикувам се появи съобщение, че действието ми е автоматично разпознато като вредно и не е било съхранено. Позовават се на филтър за непатрулирани източници. В списъка са изброени български новинарски сайтове, два от които отстраних от препратките/ бележките. Въпреки това опитът да публикувам статията остана безуспешен. Ще съм много благодарна за указание какъв точно е проблемът и за съдествие. Предварително благодаря! [[Потребител:NaDoBe|NaDoBe]] ([[Потребител беседа:NaDoBe|беседа]]) 16:00, 4 ноември 2024 (UTC) : {{@|NaDoBe}} не сте премахнали всички, които са изброени в [[У:СФИН]]. Или трябва да намерите други източници, или трявба да помолите някой автопатрулиран редактор да прегледа дали конкретната употреба на източниците съответства на принципите на Уикипедия. Администраторите не могат да направят това, защото правата и задълженията на администраторите са други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:16, 6 ноември 2024 (UTC) == Блокиране на 149.62.207.213 == [[Special:Contributions/149.62.207.213]] Vandalism <small>[[:m:Special:MyLanguage/User:TenWhile6/XReport|XReport]]</small> --[[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[Потребител беседа:Tanbiruzzaman|беседа]]) 11:09, 8 ноември 2024 (UTC) : Thanks for the heads up! They've stopped and they are most likely a mobile network IP, so blocking them now wouldn't be beneficial. I did revert some remaining vandalisms though, so good call.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:19, 8 ноември 2024 (UTC) == Защо не мога да публикувам статия - дава ми грешка в източници като БНР, БНТ и БТА == [[Чернова:Десислава Цветкова]] [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 13:31, 13 ноември 2024 (UTC) : Защото не са само тези източници. В съобщението, което сте получили, има връзка към списъка с източници, които не може да използвате без да са одобрени от по-опитни редактори. Въпреки че това не е причина за грешката, имайте предвид, че очакването е да посочвате източници за всяко отделно твърдение, а не просто да се поставят накуп връзки в края на статията. Можете да прочетете повече в [[Уикипедия:Цитиране на източници]]. Използвам също случая да Ви обърна внимание, че макар писането на статии за собствената личност да не е забранено, може да Ви е полезно да погледнете [[Уикипедия:Конфликт на интереси]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:45, 13 ноември 2024 (UTC) ::ами всичките препратки, проверих, не са от забранения списък. [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 13:49, 13 ноември 2024 (UTC) ::: От преглед по диагонала веднага забелязвам например <code>trud.bg</code>. Възможно е да има и други.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 13:56, 13 ноември 2024 (UTC) ::::Труд е забранен? Официален български вестник? Благодаря, тогава какво може да се посочва за източник? [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 14:38, 13 ноември 2024 (UTC) ::::и как мога да се свържа с редактор? [[Потребител:Деси Цветкова|Деси Цветкова]] ([[Потребител беседа:Деси Цветкова|беседа]]) 14:38, 13 ноември 2024 (UTC) ::::: Официален е „Държавен вестник“. „Труд“ е толкова „официален“ в България, колкото „Дейли Мейл“ е във Великобритания. А „Дейли Мейл“ съвсем буквално е забранен в английската Уикипедия. Ние тук единствено изискваме за подобни източници да бъдат проверявани от опитни редактори. ::::: По останалите въпроси, след като искате да пишете статия за себе си, има достатъчно помощни страници, от които можете да научите как се редактира в Уикипедия, включително и как да общувате с останалите редактори.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:38, 13 ноември 2024 (UTC) == [[Радина Боршош]] == : ''Преместено на [[У:Р]].'' <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:37, 13 ноември 2024 (UTC) == [[Цанко Цанков (плувец)]] == Моля за повторна защита на страницата поради неспиращи вандализми. [[Потребител:Givern|Ģiverņ]] ([[Потребител беседа:Givern|беседа]]) 17:20, 18 ноември 2024 (UTC) :: {{Готово}}: 3 месеца за автоматично одобрени. :[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:25, 18 ноември 2024 (UTC) 3d3vs02h8zsy20q3ip2w0290uza4uuh 0 48810 12416514 12395894 2024-11-19T06:45:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416514 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Северна Корея | официално-име-бг = Корейска народно-демократична република | официално-име = 조선민주주의인민공화국 | особен-статут = частично призната държава | девиз = | химн = [[Химн на Северна Корея|愛國歌]] | химн-файл = | демоним = [[Корейци|кореец]] | карта = North Korea on the globe (Japan centered).svg | карта-описание = Местоположение на Северна Корея | столица = [[Пхенян]] | най-голям-град = Пхенян | религия = 64% [[нерелигиозност]]<br>16% [[шаманизъм]]<br>14% чеондоизъм<br>4% [[будизъм]]<br>2% [[християнство]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Еднопартийна система|еднопартийна]] [[република]] | лидер1 = [[Списък на държавните глави на Северна Корея|Ръководител]] | настоящ-лидер1 = [[Ким Чен Ун]] | лидер2 = [[Министър-председател на Северна Корея|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Ким Ток-хун]] | законодателна-власт = [[Върховно народно събрание на КНДР|Върховно народно събрание]] | събитие1 = [[Съветска гражданска администрация|Съветска администрация]] | събитие-дата1 = 3 октомври 1945 г. | събитие2 = [[Временен народен комитет на Северна Корея|Временен комитет]] | събитие-дата2 = 8 февруари 1946 г. | събитие3 = Основаване | събитие-дата3 = 9 септември 1948 г. | площ-място = 98-о | води% = 0,11 | население-година = 2022 | население = 25 955 138 | население-източник = <ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn®ionCode=eas&rank=50#kn www.cia.gov]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> | население-място = 55-о | население-градско = 61,9 | население-градско-място = 92-ро | население-гъстота-място = 45-о | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 25 549 604 | БВП-година = 2015 | БВП = 40 млрд. [[Щатски долар|USD]] | БВП-място = | БВП-на-човек = 1800 USD | БВП-на-човек-място = | БВП-ном-година = 2019 | БВП-ном-общо = 16 млрд. USD | БВП-ном-място = | БВП-ном-на-човек = 640 USD | БВП-ном-на-човек-място = | Джини-година = | Джини = | Джини-категория = | Джини-място = | ИЧР-година = 1995 | ИЧР = 0,766 | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 75-о | продълж-живот = 67,0 години | продълж-живот-място = 109-о | дет-смъртност = 21,99/1000 | дет-смъртност-място = 96-о | грамотност = | грамотност-място = | валута = [[Севернокорейски вон]] | валута-код = KPW | часова-зона = [[Пхенянско време|PYT]] | отместване-UTC = +9 | формат-дата = гггг/мм/дд | климат = [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = KP | TLD = [[.kp]] | телефонен-код = +850 | ITU префикс = HMA-HMZ; P5A-P9Z | сайт = | забележки = }} '''Корейската народно-демократична република'''<ref>[http://www.mfa.bg/embassies/nordkorea Корейската народно-демократична република на сайта на МВнР]</ref> ([[Хангъл]]: 조선민주주의인민공화국; [[Ханча]]: 朝鮮民主主義人民共和國; [[Система на Маккюн-Райшауер|Маккюн-Райшауер]]: Chosŏn Minjujuŭi Inmin Konghwaguk ''Чосон Минджуджуи Инмин Конхуагук''), съкратена като '''КНДР''', е [[държава]] в [[Източна Азия]], заемаща северната част на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] с площ от 120 540 km². На юг КНДР граничи с [[Република Корея]] (238 km), с която до 1948 година образуват [[Корея|една страна]]. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-ия [[паралел]].<ref>Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 20</ref> На север КНДР граничи с [[Китай]] (1416 km) и [[Русия]] (19 km). Дължината на държавните граници е общо 1673 km, на бреговата линия – 2495 km. На запад страната опира [[Жълто море]] и [[Корейски залив|Корейския залив]], а на изток – [[Японско море]]. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. [[Южна Корея]], за КНДР се използва названието '''Сѐверна Корѐя''', а понякога е наричана и „Страна на утринната свежест“. КНДР е образувана през 1948 година от [[СССР|съветската]] окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 година е управляван от Японската империя. Политическите различия с Южна Корея, заемаща територията на американската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. [[Корейска война|Корейската война]] довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 година, но без официален мирен договор.<ref>{{cite news|url=http://www.foxnews.com/story/0,2933,528320,00.html|title=U.S.: N. Korea Boosting Guerrilla War Capabilities|coauthors=Associated Press|date=23 юни 2009|publisher=FOX News Network, LLC|accessdate=4 юли 2009}}</ref> Двете корейски държави са приети поотделно в [[ООН]] през 1991 година.<ref>{{cite news|url=http://www.nytimes.com/1991/05/29/world/north-korea-reluctantly-seeks-un-seat.html|title=North Korea Reluctantly Seeks U.N. Seat|last=Sanger|first=David E.|date=29 май 1991|publisher=The New York Times Company|accessdate=4 юли 2009}}</ref> Официално Северна Корея е демократична [[република]],<ref>''Collin's illustrated atlas of the world'', HarperCollins Publishers, [[Лондон]], 1997, стр. 73, ISBN 0-00-448372-3</ref> но де факто е [[еднопартийна система|еднопартийна]]<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea www.britannica.com]</ref> тоталитарна държава, следваща принципите на идеологиите [[Чучхе (идеология)|чучхе]] и [[сонгун]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.reuters.com/article/idUSSEO253213 | заглавие = North Korea drops communism, boosts „Dear Leader“ | автор = Jon Herskovitz и Christine Kim | дата = 28 септември 2009 | издател = Ройтерс | език = en }}</ref><ref>[http://www.rthk.org.hk/rthk/news/englishnews/news.htm?main&20090929&56&615725 North Korea 'drops communist references'] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110605115718/http://www.rthk.org.hk/rthk/news/englishnews/news.htm?main&20090929&56&615725|date=2011-06-05}}. [[Radio Television Hong Kong]]. 8 септември 2009.</ref><ref>Jeong-ju, Na (28 септември 2009). [http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2009/09/116_52641.html NK Constitution States Kim Jong-il as Leader]. ''[[The Korea Times]]''.</ref><ref>[http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2009/09/25/2009092500395.html N.Korean Parliament Boosts Kim Jong-il's Powers]. ''[[The Chosun Ilbo]]''. 25 септември 2009.</ref> Управляваща е [[Корейска работническа партия|Корейската работническа партия]] под формата на коалиция с две по-малки сателитни партии (Чондоистка партия и Корейска социалдемократическа партия). Първи ръководител на страната е [[Ким Ир Сен]], управлявал в продължение на 46 години (от 1948 до 1994). След смъртта си е обявен за „вечен президент“ и наследен от сина си [[Ким Чен Ир]], който умира през декември 2011 г. и на свой ред е наследен от сина си и внук на Ким Ир Сен [[Ким Чен Ун]]. КНДР е най-военизираната страна в света с общо 9 495 000 души военен персонал (редовни, резервисти и полувоенни), притежава и разработва [[атомно оръжие]] и има активна космическа програма.<ref>[http://www.popularmechanics.com/science/space/4307281 International Space Dominance: 7 Nations Launching the Next Space Race], ''Popular Mechanics'', 1 октомври 2009</ref> == География == {{Основна|География на Северна Корея‎}} {{multiple image |align=left |direction=vertical |image1=Myohyangsan in Winter (10875624426).jpg|180 |caption1=Зима в Мьохянсан, Северен Пхьонан |image2=Sea of Chilbo (14375642269).jpg|180 |caption2=Бреговете на Северен Хамгьон край [[Чилбосан]] }} Северна Корея е предимно [[планина|планинска]] страна с високи планински вериги на изток и юг, хълмисти местности в централните части и плодородни равнини и низини на запад. Средната надморска височина е 482 m.<ref name="Doikov20">Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 20</ref> Най-високата точка е връх [[Пектусан]] – 2744 m, близо до границата с [[Китай]].<ref>Луканов, Божинов, Димитров (2002), стр.217</ref> На запад около Пхенян е разположена най-обширната равнина в страната. Бреговете на изток са планински и слабо разчленени, на запад са равнинни, по-силно разчленени, с множество острови и заливи. В заливите се проявяват [[прилив]]и и [[отлив]]и с разлики до 6 m.<ref name="Doikov21">Дойков, Дерменджиев, Димитров (2008), стр. 21</ref> Страната е богата на полезни изкопаеми. Най-важни за индустрията са [[Каменни въглища|въглища]], [[олово]], [[волфрам]], [[цинк]], [[уран (елемент)|уран]], [[графит]], [[магнезий|магнезит]], [[желязо|желязна руда]], [[мед (елемент)|мед]], [[злато]], [[сол]], и в по-малки количества други ценни ресурси (като [[сребро]]). Находища на [[нефт]] не са открити, но геоложки проучвания предполагат наличие на малки залежи в Корейския залив и северните гранични райони около реките [[Ялу]] и [[Туманган]].<ref>{{Citation |title=North Korea Country Study – Energy |url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/North_Korea.pdf |accessdate=2005-02-26 |archivedate=2005-02-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20050226190621/http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/North_Korea.pdf }}</ref> [[Файл:North Korea Topography.png|мини|230п|Топографска карта на КНДР]] Климатът е умереноконтинентален, със силни валежи през [[лято]]то по време на кратък [[дъждовен сезон]] (''чанма''). В края на пролетта има известно засушаване след обилните пролетни валежи. Зимата трае от декември до март и варира от мека на юг, до сурова в централните северни части, където средната температура през януари е −23°C. Температурните разлики са големи. Най-ниската измерена температура е −46,5°C, а летните температури в Пхенян достигат до +30°C.<ref name="EBLand">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea#toc34919|title=North Korea – Land|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=28 септември 2013}}</ref> През 2007 г. Северна Корея е сполетяна от [[Наводнение в Северна Корея (2007)|най-тежките наводнения]] през последните 40 години, вследствие на което загиват стотици хора. Северна Корея има гъста речна мрежа, с пълноводни реки. Най-дълга е река Амнок (Ялу), по-голямата част от която е плавателна.<ref name="Doikov21"/> Всички по-големи реки, включително Амнок, Чхончхън, Тедонган и Черьон се вливат в [[Жълто море]]. Изключение прави река Туманган, която се влива в [[Японско море]].<ref name="EBLand"/> Горите заемат около 80% от територията.<ref name="Doikov20"/> Добивът на [[дървесина]] е широко разпространен. Малка част от равнините за заети от [[степ|лесостепи]]. Над 60% от почвената покривка е местно образувана от [[гранит]]ни скали и [[шисти]]. Почвите са предимно кафяви и неплодородни заради ниско съдържание на органични вещества, но речните долини и крайбрежните равнини имат сравнително плодородна [[алувиално-ливадни почви|алувиална]] почвена покривка.<ref name="EBLand"/> Флората включва иглолистни видове като [[сибирска ела]], [[смърч]], [[бор]] и [[корейски бор]] в по-високите части на страната. Западните равнини са били покрити от смесени гори, но заради обезлесяването е останала само малка част от тях. По хълмовете растат [[дъб]], [[липа]], [[бреза]] и [[явор]]. Фауната представена от [[елен]]и, [[кози]], [[тигри]] и [[леопард]]и, но популациите им са намалели поради обезлесяване. В равнините се срещат диви гълъби, [[чапли]] и [[жерав]]и. Биоразнообразието е особено богато в района на Демилитаризираната зона, която с течение на времето се е превърнала в един от най-чистите райони в Азия.<ref name="EBLand"/> == История == {{основна|История на Северна Корея}} === До разделянето на Корея === По традиция за начало на корейската история се приема легендарното основаване на династията [[Кочосон]] през [[3 хилядолетие пр.н.е.|2333 пр.н.е.]] от владетеля [[Тангун]].<ref>{{cite web |url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history.htm |title=Korea's History |publisher=AsianInfo |accessdate=17 февруари 2009}}</ref> Държавата на Кочосън се разраства и установява контрол над северните части на полуострова и част от [[Манджурия]]. След многобройни войни с китайската империя [[Хан (династия)|Хан]], тя се разпада в края на [[2 век пр.н.е.]], което поставя началото на епохата на [[Ранни корейски държави|Ранните корейски държави]]. [[Файл:Tomb of King Tongmyong, Pyongyang, North Korea-1.jpg|мини|ляво|Гробницата на цар Тонмьон (58 – 19 пр. Хр.) от Когурьо, един от обектите на културното наследство на [[ЮНЕСКО]] в КНДР]] През следващите десетилетия Корейския полуостров и южните части на Манджурия се контролират от малки държави, като [[Пуйо]], [[Окчо]], [[Тоне]] и [[Самхан]]. През [[1 век пр.н.е.]] започва епохата на [[Три царства (Корея)|Трите царства]], когато тези области са поделени между три по-големи държави – [[Когурьо]], [[Пекче]] и [[Шила]]. Докато Шила се развива силно с будистката си религия и поддържа приятелски отношения с [[Тан (династия)|Китай на династията Тан]], Когурьо води ожесточени сражения с тях и [[Суй]].<ref name="Three kingdoms">{{cite web |url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/three_kingdoms.htm |title=The Three Kingdoms |publisher=AsianInfo |accessdate=23 ноември 2013}}</ref> През 612 година Суй рухва напълно след жестоко поражение от Когурьо, когато след една битка от 300 000 войници на Суй оцеляват само 2700. В края на [[7 век]] Шила превзема Когурьо и Пекче с помощта на Тан,<ref name="Three kingdoms"/> но на север се обособява държавата [[Пархе]] (Бохай), управлявана предимно от бившия елит на Когурьо.<ref>{{cite web |url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/parhae_kingdom.htm |title=The Parhae Kingdom |publisher=AsianInfo |accessdate=23 ноември 2013}}</ref> [[Файл:Seoul-Gyeongbokgung-Sundial-02.jpg|мини|Слънчев часовник, изработен от Чан Йон-сил по времето на Седжон Велики]] В началото на [[10 век]] Шила се разпада заради вътрешна нестабилност и на нейно място се образува държавата [[Корьо]]. В нея до голяма степен са продължени културните традиции на Шила. Почти тридесетгодишната война с [[Монголска империя|Монголската империя]] през [[13 век]] отслабва Корьо, но тя успява да се запази, макар и като трибутарен съюзник на монголците. В проблем се превръщат и японските пирати, които вече нападат и по суша.<ref>{{cite web|url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/koryo_dynasty.htm|title=Koryo dynasty|publisher=AsianInfo|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> След разпадането на Монголската империя в края на [[14 век]] в Корея настъпва тежка политическа криза, в резултат на която на власт идва династията [[Чосон]]. Новите владетели пренасят столицата в [[Сеул]] и установяват относителен мир. Под управлението на цар [[Седжон|Седжон Велики]] (1418 – 1450 г.) нараства влиянието на [[конфуцианство]]то и е отбелязан значителен научно-технически и културен напредък, включително разработването на корейската азбука, [[хангъл]].<ref>{{cite web|url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/early_choson_period.htm|title=Early Choson period|publisher=AsianInfo|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> След тежки войни с [[манджурци]]те през 16 век, Корея претърпява редица обществени промени, включително упадък на конфуцианството и повишаване на социалната мобилност.<ref>{{cite web|url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/late_choson_period.htm|title=Late Choson period|publisher=AsianInfo|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> В последните години на династията Чосън Корея става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят. Владетелите на страната се опитват да се противопоставят на външната намеса от страна на САЩ, Британската империя, Русия, Япония и Франция, но са принудени да разрешат свободната търговия.<ref>{{cite web|url=http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/history/challenges_of_modernization.htm|title=CHALLENGES OF MODERNIZATION|publisher=AsianInfo|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> През 1897 година е обявено създаването на [[Корейска империя]], която е под постоянен японски натиск и в крайна сметка става част от Японската империя през 1910. През 1945 година, в края на [[Втора световна война|Втората световна война]] японците капитулират, а северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно от [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. === Корейска война и съвременна история === {{основна|Корейска война}} [[Файл:KoreanWar Hungnam.jpg|ляво|мини|Американски бомбардировки над [[Хъннам]], декември 1950]] Още през август 1945 г. Военният департамент на САЩ, без да се консултира със СССР или корейски ръководители, определя 38-ия паралел за разделителна линия между съветската и американската окупационна зона. Впоследствие съветските власти не изказват възражения и между двете страни започват да се провеждат съвместни заседания за решаване на въпроса за обединена Корея.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 38</ref> През 1947 година обаче двете суперсили осъзнават, че назрява [[Студена война|блоково противопоставяне]], и увеличават опитите си да установят съюзнически правителства в зоните си на контрол. На 15 август 1948, след организирани с помощта на САЩ и ООН избори, на юг се създава Република Корея, а три седмици по-късно на север се появява Корейската народно-демократична република под ръководството на [[Ким Ир Сен]] ([[1912]] – [[1994]]). Малко по-късно от страната се изтеглят всички съветски войски.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 40, 42</ref> На 25 юни 1950 КНДР напада Република Корея под предлог, че я освобождава от марионетно правителство. Така се слага началото на [[Корейска война|Корейската война]]. Под бързата и масирана офанзива на [[Корейската народна армия]], южнокорейският режим и войска рухват в рамките на няколко дни. САЩ и редица техни съюзници обаче се включват във войната през есента на 1950 под знамето на [[ООН]], а стотици хиляди китайски „доброволчески войски“ се включват на страната на Севера. През 1951 фронтовата линия се стабилизира около 38-ия паралел, и в следващите две години се водят дълги сражения без съществен резултат.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 44</ref> На [[27 юли]] [[1953]] г. е подписано примирие между ООН, Корейската народна армия и Народната доброволческа армия на Китай.<ref>[http://news.findlaw.com/hdocs/docs/korea/kwarmagr072753.html Онлайн препис на документа за примирие]</ref> Въпреки това официален мирен договор и до днес няма, териториалните промени след войната са нищожни, а жертвите са милиони. Северна Корея е буквално срината от непрестанните бомбардировки и на територията ѝ почти не оцеляват съвременни за тогава сгради.<ref name="ReferenceA">Библиотека на Конгреса 2009, стр. 45</ref> [[Файл:Wonsan circa 1960.jpg|мини|Мащабно строителство в Кесън, 1960]] Възстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.<ref name="FAS">[http://www.fas.org/nuke/guide/dprk/target/industry.htm Федерация на Американските Учени – индустрията на Северна Корея]</ref> Икономическото развитие набляга на тежката промишленост и следва сталинисткия модел на затворена икономика.<ref name="ReferenceA"/> Между 1966 и 1969 избухват редица малки погранични конфликти между войници от Корейската народна армия и въоръжените сили на Република Корея. Сближаването между САЩ и Китай обаче значително подобрява отношенията между двете Кореи.<ref name="ReferenceB">Библиотека на Конгреса 2009, стр. 55</ref> Постепенно Северна Корея се превръща в една от влиятелните членки на [[Движение на необвързаните страни|Движението на необвързаните страни]]. До 1976 КНДР поддържа равенство в икономическо отношение с Юга; в това десетилетие почти 40% от външната ѝ търговия е със страни извън [[Източния блок]]. Модернизирането на страната със западни и японски технологии обаче я оставя в дълг, и през 1980-те Северна Корея вече е изостанала от южната си съседка и системно се проваля в изпълнението на плановете.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 46 – 49</ref> В тези години международната атмосфера отново се изостря. Разпадът на Източния блок довежда до сериозна криза във външната политика на КНДР, тъй като почти всички нейни досегашни съюзници, включително Китай, започват да изграждат отношения с Южна Корея.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 56</ref> На [[8 юли]] 1994 Ким Ир Сен умира внезапно на 82-годишна възраст, а властта е поета от неговия син [[Ким Чен Ир]]. До 1997 г. Северна Корея претърпява серия от тежки природни бедствия, които сриват икономиката и довеждат до масов глад. Правителството затяга още повече контрола върху населението и дава приоритет на военната машина с цел да предотврати рухването на страната и да запази политическата система. Ким Чен Ир се среща с държавния глава на Южна Корея [[Ким Те Чжун]] през 2000 година, което отбелязва подобряване на отношенията между двете страни. Същата година в Пхенян се провежда и среща на високо ниво между Ким Чен Ир и [[Мадлин Олбрайт]], в резултат на която се постига замразяване на ракетно-ядрената програма на КНДР. Твърдолинейната политика на [[Джордж Уокър Буш]] обаче слага край на политическото затопляне. През 2005 година Северна Корея се обявява за [[Ядрени сили|ядрена сила]]<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 57 – 58</ref> и провежда ядрен опит на следващата година. На 17 декември 2011 Ким Чен Ир почива от инфаркт.<ref>[http://www.dnes.bg/world/2011/12/19/pochina-kim-chen-ir.146812 Почина Ким Чен Ир]</ref> Властта е наследена от най-малкия му син, [[Ким Чен Ун]]. Според проучване на [[Световната банка]], вътрешната стабилност на страната се подобрява след идването на Ким Чен Ун.<ref>{{cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/national/2013/09/25/16/0301000000AEN20130925003200315F.html|title=N. Korea more politically stable after power shift: World Bank|publisher=Йонхап|date=25 септември 2013|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> Под неговото ръководство е започнало изместването на властовите центрове от армията към партията.<ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2013/11/23/us-korea-north-kim-insight-idUSBRE9AM0CF20131123|title=Insight: Kim Jong Un, North Korea's master builder|publisher=Reuters|date=23 ноември 2013|accessdate=23 ноември 2013|архив_дата=2013-11-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131123212158/http://www.reuters.com/article/2013/11/23/us-korea-north-kim-insight-idUSBRE9AM0CF20131123}}</ref> Въпреки това продължават споровете около изключително лошото състояние на човешките права<ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2013/06/04/us-korea-north-defectors-idUSBRE95318W20130604|title=New generation of defectors expose North Korean abuses|publisher=Ройтерс|date=4 юни 2013|accessdate=29 ноември 2013|архив_дата=2013-12-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131203022237/http://www.reuters.com/article/2013/06/04/us-korea-north-defectors-idUSBRE95318W20130604}}</ref> и ракетно-ядрената програма на КНДР. == Население == {{основна|Население на Северна Корея}} [[Файл:Pyongyang 100th Year Kim Il Sung Birthday Celebrations 08.jpg|мини|Севернокорейски железопътни работници в Пхенян, 2012 г.]] Населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект, като над 99% от населението са етнически [[корейци]]. Съществуват и много малки [[Хан (народ)|китайски]] и [[японци|японски]] общности. Според последни изчисления населението възлиза на 24 720 407 души, на 50-о място в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=50#kn|title=North Korea population rankings|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=22 декември 2013|архив_дата=2013-12-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131203001600/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=50#kn}}</ref> Средната продължителност на живота е 69,5 години, на 155-о място в света;<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2102rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=155#kn|title=North Korea life expectancy rankings|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=22 декември 2013|архив_дата=2013-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131224111823/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2102rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=155#kn}}</ref> детската смъртност е 25,3 случая на 1000 новородени.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2091rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=76#kn|title=North Korea infant mortality rate ranking|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=22 декември 2013|архив_дата=2013-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131224110320/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2091rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=76#kn}}</ref> Гъстотата на населението е 189 души на km²,<ref name="Doikov22">Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 22</ref> като 40% от населението е градско, а 60% – селско. Прирастът на населението е положителен – 0,53% на година,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2002rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=149#kn|title=North Korea population growth ranking|publisher=CIA World Factbook|accessdate=22 декември 2013|архив_дата=2013-12-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131224112312/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2002rank.html?countryname=Korea,%20North&countrycode=kn&regionCode=eas&rank=149#kn}}</ref> Очакванията през 20 век са били, че до 2010 година населението ще достигне 28,5 милиона души, но това не се случва поради глада през 1990-те години. Тогава от глад и болести загиват над 1 милион души, или 5% от населението на страната. Допълнителни фактори за намаляващия прираст са късните бракове (след напускането на военна служба), изтощението от дълги часове труд и задължителни политически активности, ограничените ресурси на семействата и влошеното здравеопазване.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 69</ref> Единственият официален език е [[корейски език|корейският]]. Той е традиционно разделен на два основни говора: пхенянският, който се използва в КНДР, и сеулският.<ref>[http://www.translation-services-usa.com/korean_dialects.shtml Говори] ''The standard language (Pyojuneo or Pyojunmal) of South Korea is based on the dialect of the area around Seoul, and the standard for North Korea is based on the dialect spoken around P'yongyang''</ref> В различните провинции се говорят разнообразни диалекти, някои от които не са взаимно разбираеми. Писменият език използва азбуката [[хангъл]] (наричана ''чосонгъл'' в КНДР).<ref name="ReferenceC">Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7</ref> По традиция корейците изповядват [[будизъм]] и съблюдават ученията на [[конфуцианство]]то, но броят на активно практикуващите вероизповеданието си севернокорейци е малък. В Северна Корея има около 2,7 милиона последователи на [[синкретизъм|синкретичната]] религия [[чхондогьо]], 14 000 [[християнство|християни]] (католици и протестанти) и 10 000 будисти. Религиозни мероприятия обаче почти няма, и въпреки гарантираната в конституцията религиозна свобода, правителството активно ограничава тези дейности. В страната има около 300 будистки храма, но на тях се гледа по-скоро като на културно наследство.<ref name="ReferenceC"/> Правителството гледа по-благосклонно на будизма отколкото на другите вероизповедания и отпуска средства за развитието му заради решаващата му роля в историческото развитие на страната.<ref>{{cite news|url=http://articles.latimes.com/2005/oct/02/world/fg-temple2|title=Buddhist Temple Being Restored in N. Korea|date=2 октомври 2005|publisher=[[Los Angeles Times]] | first=Barbara | last=Demick}}</ref> === Човешки права === {{основна|Човешки права в Северна Корея}} [[Файл:Propagandamobile (6647263007).jpg|мини|Камионетка с пропагандни високоговорители в столицата]] Северна Корея често е обвинявана от редица международни организации в системни нарушения на [[права на човека|човешките права]], включително мъчения и управление на мрежа от [[Трудови лагери в Северна Корея|затворнически лагери]].<ref name="BBCHR">{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-24122854|title=North Korea: UN rights probe shows 'unspeakable atrocities'|publisher=[[BBC News]]|date=17 септември 2013|accessdate=24 декември 2013}}</ref> Въпреки членството на страната в четири ключови международни споразумения за човешките права и гарантирани в конституцията права на човека, правителството не допуска съществуването на политическа опозиция, [[свобода на словото]], [[свобода на вероизповеданията]] и практикува колективно семейно наказание за антидържавни престъпления.<ref name="HRW">{{cite web|url=http://www.hrw.org/world-report/2013/country-chapters/north-korea|title=North Korea Human Rights Report, 2013|publisher=[[Human Rights Watch]]|accessdate=24 декември 2013}}</ref> Това означава, че се наказва не само набеденият за класов враг, но и членовете на семейството му до трето коляно. Тази практика се прилага въз основа изявление на Ким Ир Сен от 1972 г. ''„Разколниците и класовите врагове, които и да са те, трябва да се изкореняват до три поколения“''. Обвинените в политически престъпления спрямо режима се арестуват от домовете им без съд и присъда и без право на каквато и да е правна защита, дори и лична, биват подлагани на изнурителни разпити и изтезания, докато не признаят „вината си“. След признаване на вината те се изпращат в лагерите Кван ли со безсрочно, което означава до живот. По същия начин се постъпва с членовете на семействата им. Те не знаят кой техен роднина е извършил „престъпление“ и в какво точно се състои то. Поради това в лагерите се държат и деца, но и възрастни и болни хора, в повечето случаи обречени на смърт. Северна Корея широко прилага [[смъртно наказание]], като между 2007 и 2012 са били екзекутирани 105 души.<ref>{{cite web|url=http://www.theguardian.com/news/datablog/2011/mar/29/death-penalty-countries-world#|title=Death penalty statistics, country by country|publisher=The Guardian|date=12 април 2013|accessdate=11 ноември 2013}}</ref> Екзекуцията се осъществява чрез [[разстрел]], основно за антидържавни престъпления и „престъпления срещу народа“: измяна ([[шпионаж]] и дезертиране), [[тероризъм]], планиране на [[преврат]] и „осуетяване на освободителното движение“.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 274</ref> Правната им дефиниция обаче е неясна и приложението им е субективно. Смъртно наказание е било прилагано за кражба на кабели, измама, [[контрабанда]], трафикантство, проституция, разпространение на [[порнография]] и наркотици. === Образование === [[Файл:Mangyondae Schoolchildrens Palace in Pyongyang 01.jpg|мини|Дворецът на пионерите в Пхенян]] От 1975 г. в КНДР е осъществен преход към всеобщо, задължително 11-годишно обучение. В страната работят около 150 висши училища, като в сферата на висшето и средното профилирано образование преобладава подготовка по технически специалности. Най-голямото учебно заведение на КНДР е [[Университет „Ким Ир Сен“|Университетът „Ким Ир Сен]]“. Други големи висши училища са [[Пхенянски университет за чужди езици|Пхенянският университет за чужди езици]] и Политехническият университет „Ким Чхък“. == Здравеопазване == [[Файл:North Korea-Pyongyang Maternity Hospital-04.jpg|ляво|мини|Зъболекарски кабинет в столицата]] В КНДР съществува държавно медицинско обслужване и система за медицинско застраховане. Разходите за здравеопазване са около 3% от БВП. От 1950 г. държавата отделя много внимание на здравеопазването – между 1955 и 1986 г. броят на болниците нараства от 285 до 2401, количеството на поликлиниките от 1020 до 5644. От 1979 г. акцент се поставя на традиционната корейска медицина, основана на лечение на травми и акупунктура. Ситуацията с медицинското обслужване на населението рязко се влошава след 1990 в резултат на стихийните бедствия, икономическите проблеми и недостиг на енергия. Почти 100% от населението има достъп до прясна вода, но тя невинаги е годна за пиене. Инфекциозни заболявания като туберкулоза, малария и хепатит са ендемични в страната. Средната продължителност на живота е 68,89 г. – на 149-о място в света по оценки на ЦРУ за 2011 г. == Държавно управление == === Конституционно устройство === {{основна|Държавно устройство на Северна Корея}} {{Вижте също|Чучхе|Сонгун}} [[Файл:Headquarters of Workers' Party of Korea 04.jpg|мини|Централата на Корейската работническа партия]] Според конституцията на Северна Корея страната е „независима социалистическа държава, представляваща интересите на целокупния корейски народ“ и „водена от идеята чучхе и идеята сонгун“.<ref>[http://www.servat.unibe.ch/icl/kn00000_.html Конституция на КНДР], вариант от 2009 година, гл. I, чл. 1, 3</ref> От 1945 година КНДР е управлявана от [[Корейска работническа партия|Корейската работническа партия]] (КРП), която оттогава присъства във всички области на обществения живот. В нея членуват около три милиона души, и на теория всеки „революционен елемент“ – работници, селяни, войници и трудови интелектуалци – може да стане неин член.<ref name="p184">Библиотека на Конгреса 2009, стр. 184</ref> Политическите дейности в страната са организирани от КРП около принципите на [[чучхе]]. Тази идеология започва да се налага от Ким Ир Сен още през 1940-те години, и е по-скоро революционно-[[национализъм|националистическа]], отколкото [[комунизъм|комунистическа]]. В основата ѝ са принципът за разчитане на собствените сили, неоконфуцианският възглед за подготвяне на разума преди действието и поставяне на корейските идеи над чуждите.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 41</ref> Именно заради тези схващания КРП се различава фундаментално от китайския [[маоизъм]] и съветския [[сталинизъм]]. Партията се възприема като „масова“, а не като „авангард“ на определена класа. Вместо характерната за комунистическите и работнически партии [[класова борба]], КРП възприема принципа на борба на масите в името на националната кауза. За севернокорейския социализъм са характерни също така левия [[корпоративизъм]], органична обществена политика и [[волунтаризъм]], които са в пряко противоречие с марксизма в бившия Източен блок, Китай и техните съюзници.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр.49 – 53</ref> Заради тези идеологически характеристики някои западни изследователи определят Северна Корея като [[националсоциализъм|националсоциалистическа]] държава от японски тип<ref>{{cite web| author=[[Браян Рейнолдс Майърс]] | url = http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704471504574445980801810944.html | title = The Constitution of Kim Jong Il. | work = [[Уолстрийт Джърнъл]] | date = 1 октомври 2009 | accessdate = 16 декември 2013 | quote = From its beginnings in 1945 the regime has espoused—to its subjects if not to its Soviet and Chinese aid-providers—a race-based, paranoid nationalism that has nothing to do with Marxism-Leninism. [...] North Korea has always had less in common with the former Soviet Union than with the Japan of the 1930s, another 'national defense state' in which a command economy was pursued not as an end in itself, but as a prerequisite for rapid armament. North Korea is, in other words, a national-socialist country}}</ref> или [[фашизъм|фашистка]] от европейски тип.<ref>{{cite journal|title=Trends in the Study of North Korea|first=Charles K|last=Armstrong|journal=The Journal of Asian Studies|volume=70|issue=2|year=2011|month=май|pages=357 – 371|authorlink=Чарлс Армстронг}}</ref> [[Файл:TOWER OF THE JUCHE IDEA PYONGYANG DPR KOREA OCT 2012 (8179296270).jpg|мини|ляво|[[Монумент на идеята чучхе|Монументът на идеята чучхе]]]] [[Върховно народно събрание|Върховното народно събрание]] е най-висшият ръководен орган в страната. Когато то не заседава, [[законодателна власт|законодателната власт]] се упражнява от неговия [[Президиум]].<ref name="p198">Библиотека на Конгреса 2009, стр. 198</ref> Сред конституционно записаните му функции са приемането, допълването и поправката на закони и конституцията, избирането на председател на Държавната комисия по отбрана и президент на Президиума, да одобрява икономическия план и да отчита резултатите от изпълнението му.<ref name="p198"/> Местата във Върховното народно събрание са 687 и се определят от всеобщи избори, провеждани с тайно гласуване на всеки пет години.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-asia-26502900|title=North Koreans vote in rubber-stamp elections|publisher=[[BBC]]|date=9 март 2014|accessdate=9 март 2014}}</ref> Изборите обаче са формални, тъй като за всяка позиция има само един кандидат, определен от КРП, и всички места се печелят от Демократичния фронт за обединение на Отечеството, състоящ се от КРП и сателитните ѝ партии – [[Чондоистка партия]] и [[Корейска социалдемократическа партия]]. ВНС не работи независимо от партийните органи и не е известно някога да е отхвърляло, критикувало, или нанасяло промени по предлагани закони.<ref name="p198"/> При Ким Чен Ир (1994 – 2011) влиянието на ВНС и КРП намалява за сметка на [[Държавна комисия по отбрана|Държавната комисия по отбрана]] (ДКО). Това се дължи на въвеждането на политиката [[сонгун]], или приоритизиране на военните дела над гражданските.<ref name="p184"/> Кабинетът е върховен орган на [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] и се състои от министър-председател ([[Пак Пон-чжу]]), трима вицепремиери, 30 министри, двама председатели на кабинетни комисии, главен секретар на кабинета, президентите на Академията на науките и Централната банка, и директорът на Централното статистическо бюро. Освен трийсетте граждански министерства, има и 31-во – Министерство на народните въоръжени сили, което е пряко подчинено на ДКО.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 200</ref> Най-висшата инстанция на [[съдебна власт|съдебната власт]] е Централният съд, на който са подчинени областни, общински и местни народни, военни и железопътни съдилища. Подобно на останалите власти, на теория прокурорите и съдиите се назначават от Върховното народно събрание, но на практика те се избират от КРП.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 201</ref> ''Де юре'' държавен глава на страната е президентът на Президиума на ВНС,<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 196</ref> понастоящем [[Ким Йон Нам]]. Неговите функции обаче са по-скоро церемониални.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-19352571|title=North Korea's Kim Yong-nam to attend Iran summit|publisher=BBC|date=23 август 2012|accessdate=5 декември 2013}}</ref> ''Де факто'' цялата власт е съсредоточена в Държавната комисия по отбрана, оглавявана от [[Ким Чен Ун]]. Освен неин председател, от 2012 година той е и първи секретар на КРП, член на Политбюро на ЦК на КРП, председател на Централната военна комисия на КРП<ref>{{cite web|title=Kim Takes More Top Posts|author=Chris Green|accessdate=5 декември 2013|url=http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk01700&num=9100}}</ref> и върховен главнокомандващ на Корейската народна армия.<ref>{{cite news|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-16325390|title=North Korea: Kim Jong-un hailed 'supreme commander'|date=24 декември 2011|accessdate=5 декември 2013|publisher=BBC}}</ref> Той държи и неформалното звание „върховен ръководител“ на Партията, въоръжените сили и народа.<ref>{{cite web|url=http://www.theguardian.com/world/2011/dec/29/kim-jong-un-supreme-leader-north-korea|title=Kim Jong-un declared 'supreme leader' in North Korea|publisher=The Guardian|date=29 декември 2011|accessdate=5 декември 2013}}</ref> На възраст 30 години към 2013, Ким Чен Ун е и най-младият държавен ръководител в света.<ref>{{cite web|url=http://time100.time.com/2013/04/18/time-100/slide/kim-jong-un/|title=The 2013 TIME 100|publisher=Тайм|date=18 април 2013|accessdate=5 декември 2013}}</ref> === Външна политика === {{основна|Външна политика на Северна Корея}} [[Файл:Dmitry Medvedev and Kim Jong-il (2011-08-24) 03.jpg|мини|Ким Чен Ир и руският президент [[Дмитрий Медведев]] в [[Улан Уде]], Русия, 2011 г.]] Външната политика и на двете корейски държави е деформирана от нуждата да поддържат огромни армии, готови да воюват една срещу друга във всеки даден момент. Тези отношения се характеризират с непрестанна враждебност, съсредоточена около [[Корейска демилитаризирана зона|Демилитаризираната зона]] и откъслечно нарушавана от кратки затопляния в отношенията между Сеул и Пхенян. След десетилетие на провокации през 60-те години, двете Кореи бързо затоплят отношенията си през 1970-те и на 4 юли 1972 обявяват, че ще търсят обединение по мирен път. Само след година тези преговори се провалят, но продължават да служат за пример какво може да бъде постигнато чрез дипломация.<ref name="ReferenceB"/> Към края на 70-те има затопляне и в отношенията със [[САЩ]], като в същото време севернокорейското ръководство заклеймява съветския „доминационизъм“ и по международните въпроси поддържа близка до Китай политика. През 1980-те китайско-американското сближаване продължава, но отношенията с Южна Корея се влошават заради подкрепата на [[Роналд Рейгън]] за режима на [[Чхън До-хван]]. С разпадането на Източния блок и сближаването между Пекин и Сеул през 1990-те, Северна Корея попада в международна изолация.<ref name="ReferenceD">Библиотека на Конгреса 2009, стр. 57</ref> [[Файл:Diplomatic missions of DPR Korea.PNG|мини|220п|ляво|Дипломатически представителства на Северна Корея по света]] Въпреки това за същото десетилетие се наблюдава сближаване на севера и юга. Дадено е началото на съвместен автомобилостроителен проект с ''[[Хюндай]]'', започват преговори за прекратяване на военната ядрена програма на Севера и започва т.нар. „Слънчева политика“ на южнокорейския президент [[Ким Те Чжун]]. Той и Ким Чен Ир се срещат в Пхенян през 2000 година, което е първата среща на корейските държавни глави от 1945 година насам. Срещите с администрацията на Бил Клинтън почти постигат ракетно-ядреното разоръжаване на КНДР,<ref name="ReferenceD"/> но администрацията на [[Джордж Уокър Буш]] прекратява споразуменията. След 2002 година постигнатият за последните 10 години дипломатически напредък изчезва и отношенията между Пхенян и Вашингтон навлизат в състояние на трайна криза.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 58</ref> Военната ядрена програма е основната точка на почти всички дипломатически въпроси, свързани със Северна Корея. Трите ядрени опита и ракетните изпитания между 2006 и 2012 година довеждат до налагането на редица санкции срещу Пхенян от страна на [[Съвета за сигурност на ООН]].<ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2013/06/21/us-korea-north-un-sanctions-idUSBRE95K0VU20130621|title=North Korean U.N. envoy urges end to economic sanctions|publisher=Ройтерс|date=21 юни 2013|accessdate=16 декември 2013|архив_дата=2013-12-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131216230928/http://www.reuters.com/article/2013/06/21/us-korea-north-un-sanctions-idUSBRE95K0VU20130621}}</ref> Северна Корея е обвинявана от САЩ и в производството на висококачествени фалшиви банкноти,<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/crs/row/RL33324.pdf|title=North Korean Counterfeiting of U.S. Currency|publisher=FAS.org|date=12 юни 2009|accessdate=16 декември 2013}}</ref> и международно разпространение на наркотици, включително [[метамфетамин]]и, [[хероин]] и [[хашиш]] с цел увеличаване на валутните си запаси.<ref>{{cite web|url=http://worldnews.nbcnews.com/_news/2013/12/07/21772203-murky-drug-trade-how-did-north-korea-become-a-meth-hub|title='Murky' drug trade: How did North Korea become a meth hub?|publisher=NBC News|date=7 декември 2013|accessdate=16 декември 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2086.html#kn|title=Illicit Drugs field listing|publisher=CIA World Factbook|accessdate=16 декември 2013|архив_дата=2010-12-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101229044611/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2086.html#kn}}</ref> Понастоящем Северна Корея поддържа дипломатически отношения със 164 страни и с [[Европейския съюз]]. Страната обаче не поддържа дипломатически отношения с редица големи международни играчи, в това число САЩ, [[Франция]], [[Япония]], [[Саудитска Арабия]] и [[Израел]].<ref>{{cite web|url=http://www.ncnk.org/resources/briefing-papers/all-briefing-papers/dprk-diplomatic-relations|title=DPRK Diplomatic Relations, dates of establishment and analysis|publisher=NCNK|accessdate=16 декември 2013}}</ref> КНДР става член на ООН през 1991 заедно с Република Корея, и е член на редица международни организации, включително [[Световната здравна организация]] и [[Световна организация за интелектуална собственост|Световната организация за интелектуална собственост]].<ref>{{cite web|url=http://www.wipo.int/treaties/en/ShowResults.jsp?country_id=94C|title=Democratic People's Republic of Korea|publisher=WIPO|accessdate=16 декември 2013}}</ref> === Въоръжени сили === {{основна|Корейска народна армия}} {{вижте също|Ядрена програма на Северна Корея}} [[Файл:North Korean General.jpg|мини|250п|Севернокорейски комодор. В състава на въоръжените сили на КНДР има над 1200 висши офицери.]] Корейската народна армия е [[Списък на страни по численост на редовните въоръжени сили|най-голямата военна структура в света]] с 9 495 000 военнослужещи – 1 106 000 души редовна войска, 8 200 000 в резерв и 189 000 в полувоенни формирования.<ref>IISS 2010, стр. 411 – 413</ref> Тя включва [[Сухопътни войски на Северна Корея|сухопътни войски]], [[Военноморски флот на Северна Корея|военноморски флот]], [[ВВС на Северна Корея|военновъздушни сили]], както и полувоенната [[работническо-селска червена гвардия]]. Всички те са под контрола на генералния щаб, който е подчинен на председателя на Държавната комисия по отбрана. Изключение прави само [[Бюро за артилерийска навигация|Бюрото за артилерийска навигация]], което е директно под контрола на ДКО. Страната има масивна отбранителна мрежа, включваща над 11 000 подземни военни бази, от които 4000 са разположени в непосредствена близост до Демилитаризираната зона.<ref>{{cite web|url=http://www.globalsecurity.org/military/world/dprk/army.htm|title=Korean People's Army – Introduction|publisher=GlobalSecurity|accessdate=8 декември 2013}}</ref> КНДР притежава най-многобройните специални сили в света (180 000 души), третият най-голям арсенал от [[химическо оръжие]], най-гъстата мрежа за ПВО, над 1000 балистични ракети,<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-17399847|title=North Korea's missile programme|publisher=BBC|date=12 април 2013|accessdate=16 декември 2013}}</ref> [[ядрено оръжие|ядрени]] и [[биологично оръжие|биологични оръжия]]. Голяма част от военната техника е остаряла, поради което КНА прилага средства за [[асиметрична война]] като противорадарни покрития за наземно оборудване,<ref>{{cite web|url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/northkorea/7960218/North-Korea-develops-stealth-paint-to-camouflage-fighter-jets.html |title=North Korea develops stealth paint to camouflage fighter jets|publisher=The Daily Telegraph|date=23 август 2010|accessdate=8 декември 2013}}</ref> [[човешко торпедо|човешки торпеда]],<ref>{{cite web|url=http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk02500&num=6463|title=North Korea's Human Torpedoes|publisher=DailyNK|date=6 май 2010|accessdate=8 декември 2013}}</ref> противопехотни ослепяващи [[лазер]]и,<ref>{{cite web|url=http://edition.cnn.com/2010/WORLD/asiapcf/11/24/north.korea.capability/index.html|title=North Korea's military aging but sizable|publisher=CNN|date=25 ноември 2010|accessdate=8 декември 2013|архив_дата=2014-09-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140903021838/http://edition.cnn.com/2010/WORLD/asiapcf/11/24/north.korea.capability/index.html}}</ref> заглушители на [[GPS]]-системи и електромагнитни импулсни бомби.<ref>{{cite web|url=http://english.chosun.com/site/data/html_dir/2011/09/07/2011090700649.html|title=N.Korea Developing High-Powered GPS Jammer|publisher=[[Чосън Илбо]]|date=7 септември 2011|accessdate=8 декември 2013}}</ref> Северна Корея има и едни от най-способните военни [[хакер]]и в света.<ref>{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Korea/ID24Dg01.html|publisher=Asia Times online|title=North Korea's IT Revolution|accessdate=8 декември 2013|архив_дата=2008-07-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080705063556/http://atimes.com/atimes/Korea/ID24Dg01.html}}</ref> Според редица експерти и разузнавателни агенции, КНДР е напълно способна ядрена сила.<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/asia/article6155956.ece North Korea is fully fledged nuclear power, experts agree] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100525120848/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/asia/article6155956.ece |date=2010-05-25 }}, Таймс, 24 април 2009</ref> Страната разполага с обработен [[плутоний]] за около 10 оръжия,<ref>[http://isis-online.org/mapproject/country_pages/northkorea.html ISIS Fast Facts on North Korea] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090417012341/http://isis-online.org/mapproject/country_pages/northkorea.html |date=2009-04-17 }}. Посетен на 21 април 2009.</ref> но в края на 2010 се разбира за съществуването на свръхмодерна централа за обогатяване на уран с 2000 центрофуги, която може да бъде използвана за направата на уранови атомни бомби.<ref>[http://www.foxnews.com/world/2010/11/21/times-n-korea-secretly-builds-new-nuclear-facility/ Scientist: North Korea Secretly Built New Nuclear Facility], [[FoxNews]], 21 ноември 2010</ref> === Административно деление === {{основна|Административно деление на Северна Корея}} Административно КНДР е организирана на три нива, единици. На най-високото са девет провинции, три региона със специален статут ([[Индустриален регион Кесън|Кесън]], [[Туристически регион Къмгансан|Къмгансан]] и [[Специален административен регион Синъйчжу|Синъйчжу]]) и два града под директно управление ([[Расън]] и столицата Пхенян). Второстепенните единици са градове, общини, райони и окръзи. Третостепенните единици са села, квартали, предградия и ''работнически околии''. == Икономика == {{основна|Икономика на Северна Корея}} [[Файл:0720 - Nordkorea 2015 - Pjöngjang - Blick aus dem Yanggakdo Hotel (22552983007).jpg|мини|Нощен изглед от Пхенян, икономическото сърце на страната]] Северна Корея поддържа една от най-затворените и централизирани икономики в света от 1940-те години насам.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 135</ref> Стопанското развитие на страната фактически започва с възстановяването след опустошенията на Корейската война. Северна Корея започва да прилага частично [[планова икономика|съветския планов модел]], но с неравномерни тригодишни, петгодишни и седемгодишни планове. Икономиката първоначално отбелязва изключително високи темпове на развитие, но с преминаването от екстензивно към интензивно развитие, в началото на 1960-те години започват да възникват системни затруднения. Недостигът на специалисти, слабо развитата транспортна инфраструктура и ограничените селскостопански площи спъват дългосрочното развитие и довеждат до хронична неспособност да се достигнат целите на плановете.<ref>Библиотека на Конгреса, стр. 138</ref> Така до 1980-те години Южна Корея изпреварва напълно Северна по отношение на [[брутен вътрешен продукт]].<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 142</ref> През 1993 година официално е обявен провалът на последния седемгодишен план и правителството спира да обявява нови планове.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 140</ref> Загубата на гарантираните пазари в [[Източния блок]], съчетана с тежки природни бедствия, дават начало на тежък период на икономически срив и глад през 1990-те години, наричан „Изтощителния поход“.<ref>{{cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/northkorea/2016/03/28/0401000000AEN20160328007600315.html|title=N.K. warns of another 'Arduous March' amid tougher U.N. sanctions|publisher=[[Йонхап]]|accessdate=08-09-2017}}</ref><ref name="EB Economy">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea/34929/Economy |title=Economy |publisher=Encyclopædia Britannica Online |accessdate=08-09-2017 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140706041908/http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea/34929/Economy |archivedate=6 юли 2014 }}</ref> До 2000 година ситуацията се подобрява благодарение на външни хранителни помощи, но страната продължава да изпитва недостиг на храни, електроенергия и адекватна инфраструктура.<ref name="EB Economy"/> В опит да излезе от кризата, още през 1998 година правителството започва серия от икономически реформи, които узаконяват [[частна собственост|частната собственост]] и отслабват държавния контрол върху производството. Прокараните през 2002 година промени спират държавните субсидии за предприятията, но им се разрешава да продават продукцията на пазара, въвеждат се гъвкави работни заплати според личната производителност и се узаконяват частните селскостопански пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.economist.com/node/2502961|title=Through a glass, darkly|publisher=[[The Economist]]|accessdate=08-09-2017}}</ref> Последните значителни реформи са прокарани от Ким Чен Ун през 2012 и 2013 година. Те позволяват на селскостопанските кооперации да запазят 60% от реколтата за собствени нужди или пазар (вместо дотогавашните 30%) и дават на директорите на фабрики свободата да управляват покупки и продажби, да уволняват и наемат работници и да определят заплатите им.<ref>{{cite web|url=http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2014/11/reforming-north-korea-20141117121917871925.html|title=Reforming North Korea|publisher=[[Ал-Джазира]]|accessdate=08-09-2017}}</ref> Безспорно най-значимият резултат от реформите е премахването на партийно-държавното управление над голяма част от производствената инфраструктура и прехвърлянето му на местни „трудови колективи“.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 160</ref> Държавата продължава да притежава по-голямата част от средствата за производство и ръководи икономиката според план, но осигурява далеч по-големи свободи на производителите и договаря целите на плана с тях.<ref name="38north1"/> [[Файл:North Korea Product Export Treemap.jpg|мини|ляво|Карта на основните износни продукти на КНДР]] Брутният вътрешен продукт на глава от населението е 1700 щ.д. към 2015 година, на 213-о място в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2004rank.html#kn|title=CIA The World Factbook: GDP per capita list|accessdate=03-09-2017|архив_дата=2013-04-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130424075526/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2004rank.html#kn}}</ref> През 2016 година Северна Корея отбелязва най-високия ръст на БВП от 17 години – 3,9% въпреки наложените тежки санкции върху износа.<ref>{{cite web|url=https://www.cnbc.com/2017/07/20/north-koreas-economic-growth-climbs-to-17-year-high-in-2016-despite-sanctions-targeting-nuclear-program.html|title=North Korea's economic growth climbs to 17-year high in 2016 despite sanctions targeting nuclear program|publisher=CNBC|accessdate=04-09-2017}}</ref> Средният годишен доход на глава от населението е между 1000 и 2000 щ.д. на година по изчисления от 2013 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.independent.co.uk/news/world/asia/15-fascinating-facts-about-north-korea-a7195656.html|title=15 fascinating facts about North Korea|publisher=The Independent|accessdate=03-09-2017}}</ref> но като цяло, сведенията за доходите са противоречиви. Емигранти оценяват минималния месечен доход за оцеляване на четиричленно семейство на около 15, като в по-развитите части на страната е около 30 щ.д. на семейство.<ref name="atimes1">{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Korea/ND25Dg03.html|title=North Korea redefines 'minimum' wage|publisher=Asia Times|date=25-04-2012|accessdate=03-09-2017|архив_дата=2012-04-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120424223854/http://atimes.com/atimes/Korea/ND25Dg03.html}}</ref> Частните търговци имат далеч по-високи доходи – около 100 щ.д. месечно за съдържатели на магазини и между 500 и 700 месечно за собственици на работилници, но тези предприемачи са малцинство. Голяма част от населението работи неофициално в частния сектор.<ref name="atimes1"/> Производствената структура на икономиката обаче включва разнообразни трудово-интензивни и капиталово-интензивни производства, поради което японският икономист и специалист по севернокорейско стопанство Мицухиро Мимура нарича Северна Корея „най-бедната [[развити страни|развита страна]] в света“.<ref name="38north1">{{cite web|url=http://www.38north.org/2017/09/jbaron090717/|title=What if Sanctions Brought North Korea to the Brink? „Well, in 1941…“|publisher=38north.org|accessdate=08-09-2017}}</ref> В структурата на икономическата заетост на населението най-голям дял имат заетите в селското стопанство – 44%, следван от дела на заетите в промишлеността – 42%.<ref name="Doikov22"/> С развитието на пазарите ([[чжанмадан]]) се забелязва появата на [[средна класа]], която дава и началото на по-голям сектор на услугите, в т.ч. [[такси]]та, банкови карти, доставки, мобилни услуги и други.<ref name="Reforms"/><ref name="SoKo1">{{cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/northkorea/2015/12/27/65/0401000000AEN20151227000500315F.html|title=S. Korea says up to 1.8 mln N. Koreans use markets per day|publisher=[[Йонхап]]|accessdate=10-09-2017}}</ref> Чжанмадан се посещават от около 1,8 милиона души дневно.<ref name="SoKo1"/> Според икономиста Бенджамин Силвърстайн, тези пазари дават работа на близо 1,1 милиона души, или 7,5% от общата заетост, и генерират между 4,7 и 6,2 милиарда щатски долара в годишни такси за държавата.<ref>{{cite web|url=http://www.nkeconwatch.com/2016/12/10/the-size-of-north-koreas-market-economy-and-why-it-matters/|title=The size of North Korea’s market economy, and why it matters|publisher=NKEconWatch|accessdate=10-09-2017}}</ref> Предизвикателство пред по-нататъшното развитие на икономиката остават голямата разлика в стандарта на живот между столицата и провинцията, ширещата се [[корупция]] и [[инфлация]]та.<ref name="Reforms">{{cite web|url=http://www.eastasiaforum.org/2013/09/24/north-koreas-rolling-economic-reforms/|title=North Korea’s rolling economic reforms|publisher=East Asia Forum|date=24 септември 2013|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> === Селско стопанство === {{основна|Земеделие в Северна Корея{{!}}Земеделие|Глад в Северна Корея}} [[Файл:North Korea-Sariwon Migok Farm-01.jpg|мини|ляво|220п|Кооперативно стопанство в Сариуън]] Първата аграрна реформа в КНДР започва през 1946 година, когато държавата отнема земи от по-богатите собственици в полза на по-бедните. Колективизацията е осъществена на няколко етапа и приключва през 1958 година, но кооперациите стават изцяло държавна собственост едва през 1977. Обработваемите площи възлизат на 2,2 милиона хектара, на които се отглеждат най-вече [[ориз]] и [[царевица]]. Като цяло под 20% от територията на Северна Корея е подходяща за земеделие, и години наред се разчита на механизация и изкуствени торове, за да се произвеждат необходимите количества храна. В допълнение за целите на селското стопанство гористи местности и склонове се изсичат и се превръщат в ниви. Традиционният източник на изкуствени торове и селскостопанска техника за КНДР – Съветският съюз, се разпада през 1991. Към 1994 година недостигът на храна вече е очевиден, а на следващата година проливни дъждове се изливат над цялата страна, в резултат на което наводнения и свлачища унищожават огромни селскостопански площи (400 000 хектара). Наводненията продължават през 1996 и 1997, непосредствено след което идва непредвидена суша.<ref>{{Citation |title='''The proximate cause of the famine itself began with massive summer floods in 1995 that destroyed that year’s harvest. Floods in July and August that year inundated 400,000 hectares of arable land, displaced 500,000 people, and reduced grain production by 1.9 million tons, which was about 30 percent of the annual grain supply. Severe flooding continued in 1996 and was followed abruptly in 1997 by a severe drought.''' |url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/pdf/CS_North-Korea.pdf |accessdate=2010-12-02 |archivedate=2010-12-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101202052752/http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/pdf/CS_North-Korea.pdf }}</ref> Впоследствие от недохранване умират между 200 000 и 350 000 души.<ref>[http://www.lrb.co.uk/v27/n24/cumi01_.html LRB · Bruce Cumings: We look at it and see ourselves]</ref> Още стотици хиляди загиват вследствие на болести, свързани с недохранване, като [[пневмония]] и [[туберкулоза]].<ref>[https://web.archive.org/web/19990210122640/http://www.cnn.com/WORLD/asiapcf/9808/19/nkorea.famine/ Famine may have killed 2 million in North Korea], Си Ен Ен</ref> Положението се стабилизира след 2000 година, но през 2005 отново възниква сериозна опасност да се появи глад в страната, вследствие на което правителството организира „мобилизация“ на жители от градовете в помощ на земеделците.<ref>Brooke, James. [http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F20810F6345D0C728CDDAF0894DD404482 „North Korea, Facing Food Shortages, Mobilizes Millions From the Cities to Help Rice Farmers“]. ''The New York Times''. 1 юни 2005.</ref> Недостигът на оборудване, електроенергия и гориво е причина в много кооперации работата да се извършва с помощта на [[вол]]ове. Въпреки че проблемът с глада остава, той не е толкова сериозен както през 90-те години.<ref>[http://www.guardian.co.uk/world/2008/apr/17/korea.food N fears tragedy over North Korean food shortage], [[Гардиън]] 17 април 2008</ref> === Промишленост и добив === [[Файл:0185 - Nordkorea 2015 - Hamhung - Düngemittelfabrik (22965451935).jpg|мини|220п|Торов завод в [[Хамхун]].]] Най-голям дял в икономиката има тежката промишленост (генерира 50% от БВП),<ref name="FAS"/> от които най-силни са оръжейната, машинната и в по-ново време, високотехнологичната промишлености.<ref>[https://archive.is/20121212042653/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kp0151) North Korea – Country studies/Military industry]</ref> Почти цялата продукция е насочена към вътрешния пазар, като основен потребител на произведените стоки и оборудване е Корейската народна армия. Развити са също гражданското машиностроене, химическата и текстилната промишленост. Произвеждат се [[автомобил]]и, [[камион]]и, [[трактор]]и, [[булдозер]]и, [[радио]] и [[телевизор|телевизионни приемници]], [[компютър|компютри]], лабораторно оборудване, [[влак]]ови вагони, химикали, изкуствени торове, текстилни продукти и други.<ref name="FAS"/> Текстилната промишленост е вторият най-силен сектор в износа, а основен вносител на севернокорейски текстилни продукти е Китай.<ref>{{cite web|url=http://www.scmp.com/news/china/diplomacy-defence/article/2107584/clothing-becomes-north-koreas-main-export-china-after|title=The North Korean export industry that’s making the most of China’s coal ban|publisher=South China Morning Post|accessdate=03-09-2017}}</ref> Към 2016 г. добивът генерира около 14% от БВП и голяма част от износните приходи, но наложените същата година от Съвета за сигурност на ООН санкции напълно ограничават износа на [[злато]], [[ванадий]], [[Титан (елемент)|титан]] и редки земни метали, а на следващата година са ограничени износа на [[въглища]], [[никел]], мед, желязо и сребро.<ref name="indep1">{{cite web|url=http://www.independent.co.uk/news/world/asia/north-korea-trillions-mineral-resources-nuclear-iron-ore-a7818651.html|title=North Korea could be sitting on trillions in untapped mineral resources|publisher=The Independent|accessdate=03-09-2017}}</ref> Южнокорейски организации оценяват минералните запаси на Северна Корея на 6 до10 трилиона щ.д., в това число вторите по големина резерви на [[магнезит]] в света след Китай. Въпреки тези огромни природни запаси, лошата инфраструктура и ниската добивна активност на рудниците (около 30%) са причина повечето от тези ресурси да са непокътнати.<ref name="indep1"/> === Инфраструктура и енергетика === {{основна|Транспорт в Северна Корея|Комуникации в Северна Корея}} [[Файл:Bus queue (6647264937).jpg|мини|ляво|Опашка от чакащи на автобусна спирка]] Транспортната мрежа в Северна Корея е добре развита, но остаряла. През 1990 година в страната е имало около 30 000 km пътища, от които едва около 1700 [[асфалт]]ирани. Вследствие на природните бедствия в средата на 90-те пътната инфраструктура е силно засегната, и днес пътищата са с обща дължина от 25 554 km, от които 724 km асфалтирани.<ref name="CIAT">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/kn.html#Trans |заглавие=CIA – The world Factbook. Korea, North – Transport |достъп_дата=2008-06-23 |архив_дата=2015-08-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150812052526/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/kn.html#Trans }}</ref> Най-голямата и добре поддържана магистрала е от [[Пхенян]] до [[Уънсан]], с дължина от около 200 km. Широко застъпен е железопътният транспорт. Железопътната мрежа е с дължина 5235 km, от които 3500 km са електрифицирани.<ref name="CIAT" /> Заради големите запаси от въглища в страната все още се използват парни [[локомотив]]и, за транспорт на стоки и пътници. Множеството реки, които текат през КНДР улесняват евтиния воден транспорт. Общата дължина на водните пътища е 2250 km.<ref name="CIAT" /> [[Файл:Sunan International Airport, Pyongyang, North Korea.jpg|мини|[[Международно летище Сунан]] в Пхенян.]] Основни пристанища са градовете [[Хамхън]], [[Чхънджин]], [[Кимчхък]], [[Хечу]] и [[Нампхо]]. Броят на летищата е 78, а на вертолетните площадки – 23. Основен въздушен превозвач е държавната компания [[Air Koryo]], с редовни полети до [[Москва]], [[Пекин]], [[Банкок]], [[Макао]], [[Владивосток]], [[Шънян]], [[Берлин]], [[Торонто]] и [[Мексико (град)|Мексико]]. Градският транспорт е най-развит в столицата, където населението се придвижва с [[трамвай|трамваи]], [[тролейбус]]и и [[метро (транспорт)|метро]]. Заради недостига на гориво [[автобус]]ите са използват рядко, но тролейбусната мрежа е редовна и бива напълно модернизирана през 2010. Автомобилите също са рядкост (макар в последно време броят им да е нараснал значително), но [[велосипед]]ите са се превърнали в основния начин за придвижване на голяма част от населението, като 7 от 10 жилища разполагат с колело.<ref>[http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk00100&num=4230 70% of Households Use Bikes], The Daily NK, 30 октомври 2008</ref> Недостигът на електричество и горива и предимно остарялото оборудване са едни от най-сериозните проблеми за страната. Северна Корея разчита на два основни енергийни източника – висококачествени [[антрацит|антрацитни въглища]] и водноелектрически потенциал. През [[2003]] въглищата са задоволявали 82% от нуждата за твърдо гориво.<ref name="EIA – Общ преглед">[https://archive.is/20120730002321/www.eia.doe.gov/cabs/North_Korea/EnergyOverview.html EIA – Общ преглед], Официална администриция за енергетика на САЩ</ref> Въпреки голямото наличие на този природен ресурс и множеството реки, страната страда от изключително остър дефицит на електричество заради остаряла електропреносна мрежа, проблеми при транспортирането на въглищата, недостига на течни горива като [[Дизелово гориво|нафта]], и отчасти заради наводненията, които са разрушили стените на някои [[ВЕЦ]].<ref name="EIA – Общ преглед"/> През 2009 бива прокарана т.нар. „150-дневна кампания“, в която бригади от ударници частично възстановяват засегнатата инфраструктура, увеличавайки производството на електричество и въглища,<ref>[http://english.yonhapnews.co.kr/northkorea/2009/09/23/75/0401000000AEN20090923007500325F.HTML North Korea Extends Labor Drive by 100 Days Following '150-day Battle'], Йонхап, 24 септември 2009</ref> а година по-късно започва изграждането на експериментален леководен ядрен реактор за производство на електроенергия, с мощност от 25 – 30 мегавата.<ref>[http://www.voanews.com/english/news/Security-Firm-Says-North-Korea-Building-Reactor-109450129.html Security Firm Says North Korea Building Reactor]</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/northkorea/8145896/North-Korea-starts-building-new-nuclear-reactor.html North Korea starts building new nuclear reactor], ''The Telegraph''</ref><ref>[http://en.rian.ru/world/20101113/161323038.html]</ref> Много от промишлените предприятия обаче, като най-големият металургичен комбинат – Кимчхък, продължават да работят на половин капацитет.<ref>[http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk01500&num=5256 Kimchaek Steel Works Management in Trouble]</ref> В системен проблем са се превърнали кражбите на влакови компоненти и части от производствените линии в заводите. Употребата на слънчеви панели и малки ветрогенератори се увеличава, особено в отдалечените райони на страната и провинциите без редовно електрозахранване.<ref name="Reforms" /> == Комуникации и интернет == {{основна|Кванмьон|}}[[Файл:Hamhung cyclist.jpg|мини|190п|Велосипедист с мобилен телефон в Хамхън]] КНДР има адекватна, макар и ограничена комуникационна мрежа. Към [[2008]] броят на стационарните телефонни постове е бил 1 180 000.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/kn.html#Comm |заглавие=CIA – The World Factbook. Korea, North – Communications |достъп_дата=2008-06-27 |архив_дата=2015-08-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150812052526/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/kn.html#Comm }}</ref> Мобилните комуникации са в процес на развитие. След временна забрана за притежание на мобилни телефони през 2004, ползването им е отново разрешено четири години по-късно и до началото на 2011 броят на потребителите нараства до 450 000 души.<ref>[http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk00100&num=7558 Telecoms in NK Developing Well, for Now], DailyNK, 12 април 2011</ref> Основният оператор е ''Корьолинк'', който е смесено египетско-севернокорейско дружество, а другият оператор е SunNet. След [[2000]] година по нареждане на [[Ким Чен Ир]] е предприета програма за компютризация на обществените институции. През [[2002]] година в [[Пхенян]] е създадено първото интернет кафе. Достъпът към [[интернет]] е ограничен до много малък брой хора, предимно военни и учени, и дори тогава той се наблюдава строго. Вместо това в страната се използва [[интранет]] мрежата [[Кванмьон]], която съдържа цензурирано съдържание от интернет (най-вече дублирани научнопопулярни филми и статии), новини от [[Корейска централна новинарска агенция|Корейската централна новинарска агенция]], търсачка и електронна поща. Електронната библиотека на университета „Кимчхък“ разполага с повече от 10 милиона онлайн статии и книги, които са със свободен достъп за обикновените потребители на Кванмьон-мрежата.<ref>[http://www.korea-is-one.org/spip.php?article2492 North Korea going digital with new e-library and MP3 players]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Софтуер]] и [[хардуер]] се произвеждат на местно равнище, а като основна операционна система се използва местно разработената ''Червена звезда'', базирана на [[Linux]].<ref>[http://www.nkeconwatch.com/category/dprk-organizations/companies/korea-computer-center-kcc/kwangmyong-computer-network/ Компютърна мрежа Kwangmyong]</ref> == Медии == Медиите в Северна Корея се контролират строго от правителството. Според организацията ''[[Репортери без граници]]'', КНДР е на предпоследно място от 173 държави по отношение на свобода на медиите.<ref>{{Citation |title=Индекс за 2008 |url=http://www.rsf.org/article.php3?id_article=29031 |accessdate=2008-10-22 |archivedate=2008-10-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081022233825/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=29031 }}</ref> Към 1990 телевизионните приемници са били около 250 000. Далеч по-разпространен начин за предаване на информация е радиото. Броят на радиоапаратите е около 4 000 000. КНДР излъчва и радиопрограми за чужбина посредством официалното правителствено радио „Гласът на Корея“. == Наука, технологии и образование == [[Файл:North Korean Unha-3 rocket at launch pad.jpg|мини|ляво|160п|Ракета-носител Унха-3 на космодрума [[Тончхан-ри]], 2012]] КНДР провежда задълбочени изследвания в няколко основни научно-технически направления – [[електроника]], [[химия]], [[биология]], [[ядрена физика]] и [[космос|аерокосмически]] полети и военни технологии. Севернокорейските научни институти са особено силни в полимерната химия, въглеродните материали, биотехнологиите (включително [[клониране]]), нанотехнологии, математика и ядрени и ракетни технологии.<ref>{{cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/northkorea/2010/01/06/25/0401000000AEN20100106002500320F.HTML|title=Two Koreas can cooperate in chemistry, biotech and nano science: report |publisher=Йонхап|date=6 януари 2010|accessdate=25 ноември 2013}}</ref> Въпреки хроничния недостиг на електричество и ресурси, Северна Корея произвежда медицинско оборудване и технологии за гласово разпознаване и автоматика на световно ниво.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/APCITY/UNPAN017606.pdf |заглавие=Research on North Korean Science and Technology: Observation by Key Technology Area |достъп_дата=2011-03-04 |архив_дата=2012-02-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120205114727/http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/APCITY/UNPAN017606.pdf }}</ref> През [[1998]] Северна Корея се обявява за десетата страна, изстреляла изкуствен спътник в космоса със собствена ракета – [[Кванмьонсон-1]]. Поради повреда в двигателите на третата степен на ракетата-носител обаче спътникът навлиза в космическото пространство под погрешен ъгъл, не успявайки да влезе в орбита и след това изгаря в атмосферата. На 5 април 2009 от космодрума [[Мусудан-ри]] е изстрелян втори спътник – [[Кванмьонсон-2]], но отново заради проблем в третата степен не успява да полети в Космоса и пада в Тихия океан. Официално КНДР става десетата космическа държава, изстрелвайки [[Кванмьонсон-3]] на 12 декември 2012, изпреварвайки по този начин Южна Корея.<ref>[https://rg.ru/2012/12/12/koreya-pusk-site.html rg.ru]</ref> Космическата програма на КНДР се направлява от [[Корейски комитет за космически технологии|Корейския комитет за космически технологии]], който е обявил и по-амбициозни програми за пилотирани космически полети и разработка на космически кораби за многократна употреба.<ref>{{cite web|url=http://www.minzuwang.com/inc/news_view.asp?newsid=12503|title=朝鲜宣布发展太空计划抗衡"西方强权"|publisher=[[Rodong Sinmun]]|date=8 февруари 2009|accessdate=26 февруари 2009}}{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В началото на 2011 приключва работата и по втория космодрум в страната – [[Тончхан-ри]].<ref>[http://www.dailynk.com/english/read.php?cataId=nk00100&num=7372 КНДР завършва работата по втора ракетна площадка]</ref> Космическата програма на Северна Корея също е обект на спорове, тъй като според САЩ, Япония и Южна Корея тя служи като прикритие за тестване на междуконтинентални балистични ракети.<ref>{{cite web|url=http://www.koreatimes.co.kr/www/news/nation/2009/03/113_41280.html|title=US Warns NK Not to Launch Rocket|date=14 март 2009|publisher=The Korea Times|accessdate=14 март 2009}}</ref> == Култура и общество == {{основна|Култура на Северна Корея}} [[Файл:Pyohunsa Temple - Mount Kumgang North Korea (10449400303).jpg|мини|Храмът Пьохунса в [[Кумгансан]], основан през 670 година и възстановяван многократно]] Корейската цивилизация е една от най-старите в света<ref>[http://www.rom.on.ca/news/releases/public.php?mediakey=sg1yebpnv8 Кралски университет на Онтарио]</ref> и съществува вече над 5000 години.<ref>Наам, Андрю, A History of the Korean People: Korea, Tradition & Transformation. Hollym International Corporation, 1988, ISBN 1-56591-070-2</ref> Голяма част от културното наследство на КНДР и [[Република Корея]] се е формирало при съществуването на най-могъщата корейска държава – [[Чосън]], царство от [[1392]] до [[1897]], и после империя до [[1910]]. Корея има вековни и нееднозначни културни взаимоотношения с Китай и Япония, но 20 век се оказва преломен както за Южна, така и за Северна Корея. Периодът на японския [[колониализъм]] изиграва ключова роля за формирането на забележими обществени разделения в корейското общество.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 30, 32</ref> Особено тежък е периодът след 1937 година, когато колониалните власти активно потъпкват корейската култура, забраняват употребата на корейския език и принуждават местните да възприемат японски имена. В същото време малък брой корейци се възползват от разтегнатата от войната японска администрация и започват да градят собствена кариера. Това противопоставяне на малко, сравнително благоденстващо малцинство и репресирано мнозинство, заедно с набиращите сила комунистически и националистически течения, създават огромно вътрешно напрежение в корейското общество. Масивната японска [[индустриализация]] на полуострова разрушава социалната тъкан като превръща корейците в човешки капитал, работещ в промишлените предприятия от [[Манджурия]] до Япония.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 34, 35</ref> С внезапното прекратяване на колониалния статут на Корея всички тези противоречия излизат наяве, оплитат се в интересите на САЩ, СССР и Китай на полуострова, и оставят дълготраен отпечатък върху съзнанието на корейците както на юг, така и на север.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 32, 37 – 39.</ref> Съвременното севернокорейско общество е формирано в рамките на последните 60 години и е уникално по своя характер.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 70</ref> То е продукт изцяло на усилията и виждането на [[Ким Ир Сен]], който управлява с неограничена власт от края на 1950-те години до 1994. Докато Южна Корея попада под разнообразни културни влияния през 20 век, Северна Корея изцяло отразява мирогледа на своя създател, който лично участва в строежа на столицата, определя местоположението и стила на сградите и собственоръчно планира всеки детайл от ежедневието на своя народ. Неговата лична философия, основана на конфуцианството и ученията на [[Карл Маркс|Маркс]], [[Владимир Ленин|Ленин]] и [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], е отразена в силно йерархичното, класово, милитаризирано и тоталитарно общество на Северна Корея.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 71</ref> Произведенията, написани от Ким Ир Сен или под негово ръководство се считат за „класически“. Културното изразяване е предимно дидактическо, т.е. служи като проводник на чучхе и пропагандира идеите на революцията и обединението на Корея. С изключение на периодични международни събития, жителите на страната нямат пряк достъп до чуждо културно влияние.<ref name="LCCS Culture">{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kp0051)|title=North Korea – Contemporary Cultural Expression|publisher=Библиотека на Конгреса|date=1993|accessdate=2 април 2014|archiveurl=https://archive.is/Jpp5|archivedate=13 декември 2012}}</ref> === Обществена структура === [[Файл:Mangyongdae Children's Palace 05.JPG|мини|ляво|Фасадата на Детския дворец Мангьонде]] По време на династията Чосън, конфуцианската доктрина категоризира населението в четири основни слоя: официални лица (благородници), администратори, обикновени хора (селяни, занаятчии, търговци) и „презрени“ индивиди, които са най-ниския слой от обществото. След 1945 тази система е променена с цел да отрази новата политическа действителност и функционира само в три [[социална класа|класи]]: доверената, съставена от потомци на антиколониалните бунтовници; колебливата, която включва работници, селяни и [[интелигенция|интелектуалци]]; и нежеланата, съставена от потомци на привилегированите от колониално време. Това класово разделение се нарича ''сънбун'' и е от съществено значение за социалното развитие на севернокорейците. Той може лесно да бъде влошен поради мързел, некомпетентност или идеологическа некоректност, но е много трудно да бъде подобрен.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 78</ref> Сънбун определя в какви условия живее индивида и колко високо може да се изкачи в [[йерархия]]та. Индивидите с най-добър сънбун – принадлежащите към доверената класа – получават най-добрите длъжности, образование, жилища и здравни услуги. Севернокорейците от нежеланата класа са ограничени в своето социално развитие, могат да работят само в колективно стопанство или фабрика и не могат да пътуват до други градове или региони.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 79 – 80</ref> Системата е наложена със сравнително малко репресии, но все пак предизвиква недоволство на всички нива и има отрицателен ефект върху морала на гражданите и икономическата ефективност.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 81</ref> Обществото обаче е силно сплотено от [[култ към личността|култа към личността]] на Ким Ир Сен. Към 1992 година в страната е имало близо 40 000 негови статуи.<ref>{{cite book|last=Cha |first=Victor |title=The Impossible State: North Korea Past and Future |url=https://archive.org/details/impossiblestaten0000chav_o1w9 |year=2013 |publisher=ECCO, Harper Collins |location=Ню Йорк |isbn=978-0-06-199851-5 |page=[https://archive.org/details/impossiblestaten0000chav_o1w9/page/n73 73]}}</ref> Гражданите и туристите са задължени да полагат цветя пред тях на определени празници или при посещение.<ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/8110093.stm|title=Satellites uncover North Korea|publisher=''BBC News''|author=Adrian Brown |year=2011|accessdate= 30 март 2013}}</ref> [[Портрет]]и на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир има на всяка гара и летище в страната.<ref>{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Korea/NE03Dg01.html|title=Potent portraits in North Korea|publisher=''Asia Times Online''|author=Andrei Lankov|date=3 май 2012|accessdate=01/09/13|архив_дата=2018-11-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181106072351/http://www.atimes.com/atimes/Korea/NE03Dg01.html}}</ref> Всяко домакинство е задължено да има двата портрета на специално определена за целта стена, а възрастните носят значки с техните портрети над сърцето.<ref>Демик, стр. 316</ref> Почитанието на огромното мнозинство от севернокорейците към Ким Ир Сен е искрено. Избягалите от страната [[дисидент]]и, които напълно осъзнават ексцесиите на култа, също имат непоклатимо чувство на уважение към Ким като ръководител и личност.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 72 – 74: ''The most convincing reason for accepting the genuineness of the people’s love for Kim actually comes from defectors...In spite of any reservations they may have about the excesses of the cult, they still express a certain rever­ence for Kim Il Sung as a person and as a leader. Their admiration seems deep-seated, genuine, and unshakeable.''</ref> Трябва да се отбележи, че култът към личността в Северна Корея продължава да е към Ким Ир Сен, докато наследниците му са само носители на това почитание.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 74 – 76</ref> [[Файл:North Korea — Pyongyang 2.jpg|мини|Момичета от Младежката социалистическа лига]] Заедно с предаността към ръководството на страната, държавната [[пропаганда]] акцентира и върху традиционните семейни връзки. [[Семейство|Семействата]] обаче са заедно през деня само в [[неделя]]. Това е единственият ден, в който семейството не е заето с работа, учене, сесии по самокритика и военно обучение.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 84 – 85</ref> Още от детска възраст започва присъединяването на севернокорейците към държавните институции – първо в Пионерския корпус между 9 и 11-годишна възраст, после в Социалистическата младежка лига между 14 и 16-годишна възраст.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 84 – 86</ref> След 16-годишна възраст много севернокорейци взимат участие в безплатен труд по строителни обекти, земеделски стопанства или пътища. За много младежи това е възможност да общуват със свои връстници или приятели извън строго контролираното ежедневие.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 88</ref> Три или четири пъти в седмицата се състоят задължителни политически кръжоци с изучаване на книги на Ким Ир Сен и обсъждане на актуални събития. Веднъж в седмицата гражданите са задължени да присъстват на сесии по самокритика, които са едни от най-трудните моменти в живота на севернокорейците.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 89</ref> === Изкуство и архитектура === {{основна|Корейска архитектура}} {{Външна медия | topic = Примери за севернокорейска музика | align = left | width = | audio1 = ''[http://www.youtube.com/watch?v=pwE10Uo_kgs Песен за пълководеца Ким Ир Сен]'' | audio2 = ''[https://www.youtube.com/watch?v=YgAGN5X7M3c Песен за дружбата]'' | audio3 = ''[http://www.youtube.com/watch?v=Eyx8y-MBG80 Не познаваме друг, освен теб, Ким Чен Ун]'' }} Традиционните корейски изкуства се характеризират с простота и спонтанност, отличавайки се от сложния, тежък китайски маниер и чистотата на японското изкуство. В периода Корьо (10 – 14 век) те подхождат свободно към формата, а по време на Чосън (15 – 20 век) се преориентират към дух на вътрешна стабилност и самоконтрол под влияние на [[дзен-будизъм|дзен-будизма]].<ref name="Customs"/> В наши дни творческият процес в изкуствата се управлява стриктно от Корейската работническа партия чрез няколко подопечни институции, сред които Отдел по култура и изкуства и Отдел по пропаганда и агитация.<ref name="LCCS Culture"/> Основната творческа институция в Северна Корея е [[Творческо студио „Мансуде“|творческото студио „Мансуде“]]. То е вероятно най-голямото творческо студио в света с повече от 4000 души персонал и над 1000 артисти, и изнася творби за редица страни в Африка, Азия и Европа.<ref>{{cite web|url=http://www.businessweek.com/printer/articles/123404-mansudae-art-studio-north-koreas-colossal-monument-factory|title=Mansudae Art Studio, North Korea's Colossal Monument Factory|publisher=Bloomberg Business Week|date=6 юни 2013|accessdate=11 април 2014}}</ref> Почти всички съвременни литературни, музикални, изобразителни и филмови произведения включват идеологически елементи. Основният музикален жанр е „революционната опера“, базирана на традиционното корейско [[опера|оперно изкуство]] чхангук,<ref name="LCCS">[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kp0052) Library of Congress Country Studies]</ref> а най-популярната поп група в страната е [[Moranbong Band]].<ref>{{cite web|url=http://www.theguardian.com/world/2014/apr/24/north-korea-kim-jong-un-favourite-moranbong-band-stage-a-comeback|title=Moranbong: Kim Jong-un's favourite band stage a comeback|publisher=The Guardian|date=24 април 2014|accessdate=17 май 2014}}</ref> Севернокорейските филми са разнообразни интерпретации на революционната борба, но някои, като „Сказание за Чун Хян“ и „Хон Гилдон“ са филмови адаптации на народни приказки.<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kp0052)|title=Literature, Music, and Film|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=17 май 2014|archiveurl=https://archive.is/UFIh|archivedate=13 декември 2012}}</ref> Мнозина севернокорейци се отегчават от повтарящите се истории във филмите и ги гледат предимно заради любимите си актьори.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 114</ref> [[Файл:Man - Anak Tomb No. 3.jpg|мини|Изображение на мъж от една от гробниците на Когурьо, 4 век сл. Хр.]] Корейските традиции намират силен израз в архитектурата на страната. Сред най-ярките образци на съвременната севернокорейска архитектура са [[Монумент на идеята чучхе|Монументът на идеята чучхе]], [[Триумфална арка (Пхенян)|Триумфалната арка]], [[хотел Рюгьон]] и [[Музей на корейската революция|Музеят на корейската революция]]. Последният е и една от най-големите сгради в света с площ от 240 000 квадратни метра.<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kp0053)|title=Architecture and city planning|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1993|accessdate=17 май 2014}}</ref> Традиционната корейска архитектура е повлияна от [[даоизма]], [[конфуцианство]]то и [[будизма]], [[геомантия]]та, концепциите за петте елемента и [[ин-ян]]. Характерна нейна особеност е стремежът към хармония с природата и заобикалящата сградите среда.<ref name="Customs">{{cite book|last=Brown|first=Ju|title=China, Japan, Korea: Culture and Customs|url=https://archive.org/details/chinajapankoreac0000brow|publisher=BookSurge|year=2006|page=[https://archive.org/details/chinajapankoreac0000brow/page/129 129]|isbn=1-4196-4893-4|accessdate=17 май 2014}}</ref> Традиционният корейски дом се нарича ''[[ханок]]''. В севернокорейската им разновидност ханок са с квадратна форма, малки прозорци и нисък покрив с цел да запазват топлината в студените зимни месеци.<ref>{{cite web|url=http://www.list.or.kr/articles/article_view.htm?Div1=11&Idx=441|title=Korea’s Traditional Houses|publisher=Списание LIST|date=2010|accessdate=17 май 2014|архив_дата=2014-05-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140517175854/http://www.list.or.kr/articles/article_view.htm?Div1=11&Idx=441}}</ref> [[Комплекс гробници Когурьо|Гробници на Когурьо]] става първият обект в Северна Корея, който е включен в списъка на [[ЮНЕСКО]] за световно наследство. Той се състои от 63 индивидуални гробници, намиращи се в градовете [[Пхенян]] и [[Нампхо]] и останали от времето на раннофеодалната държава Когурьо. === Спорт === {{основна|Спорт в Северна Корея}} [[Файл:Festival Arirang 0001 25.JPG|мини|ляво|Масовите игри Ариран през 2013]] Спортът присъства много силно в съзнанието на севернокорейците. Учениците и студентите участват в задължителни спортни активности след училище, включително [[футбол]], [[волейбол]], [[хандбал]], [[тенис на маса]], [[бокс]], [[гимнастика]] и [[лека атлетика]]. Интересът към турнирите, особено футболното първенство, е много голям и мачовете се излъчват по телевизията. Спортът е популярен начин за избягване от натовареното ежедневие и основен начин за развлечение.<ref>Библиотека на Конгреса, 2009, стр. 113 – 114</ref> Най-мащабното спортно събитие са масовите игри [[Ариран (игри)|Ариран]], в които историята на страната бива представена с музика, танци и гимнастически упражнения изпълнявани от 100 000 спортисти в пълен синхрон.<ref>{{cite web|url=http://www.economist.com/blogs/prospero/2013/01/north-korean-propaganda|title=Human Pixels|publisher=The Economist|date=24 януари 2014|accessdate=17 май 2014}}</ref> Те се провеждат на многофункционалния стадион [[Рунгнадо]] с капацитет от 150 000 души, което го прави най-големия в света.<ref>{{cite web|url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/northkorea/10335601/Kim-Jong-un-orders-spruce-up-of-worlds-biggest-stadium-as-millions-starve.html|title=Kim Jong-un orders spruce up of world's biggest stadium as 'millions starve'|publisher=The Guardian|date=26 септември 2013|accessdate=17 май 2014}}</ref> [[Пхенянски маратон|Пхенянският маратон]] е друго значимо спортно събитие. Той е класифициран като „бронзово спортно събитие“ от [[Международна асоциация на лекоатлетическите федерации|Международната асоциация на лекоатлетическите федерации]] и през 2014 година за пръв път позволява участието на аматьори от цял свят.<ref>{{cite web|url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/northkorea/10742812/North-Korea-allows-tourists-to-run-in-Pyongyang-marathon-for-the-first-time.html|title=North Korea allows tourists to run in Pyongyang marathon for the first time|publisher=Telegraph|date=3 април 2014|accessdate=17 май 2014}}</ref> На международно ниво Северна Корея има успехи във футбола, атлетиката и [[Олимпийските игри]]. Най-големият успех на [[Национален отбор по футбол на Северна Корея|националния отбор по футбол]] е на [[Световно първенство по футбол 1966|Световното първенство през 1966]], когато побеждават [[Италия]] и достигат четвъртфиналите, но отпадат от [[Португалия]] с 3:5.<ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/local/tees/hi/people_and_places/newsid_8739000/8739539.stm|title=When Middlesbrough hosted the 1966 World Cup Koreans|publisher=BBC|date=15 юни 2010|accessdate=17 май 2014}}</ref> Второто участие на отбора е през 2010, когато отбелязват три загуби – с 1:2 от [[Бразилия]], с 0:7 от Португалия и с 0:3 от [[Кот д'Ивоар]].<ref>{{cite web|url=http://www.dailymail.co.uk/news/article-2630343/Kim-Jong-watches-North-Korean-football-match-comfort-commentary-box.html|title=Kim Jong-un watches North Korean football match from comfort of the commentary box|date=16 май 2014|accessdate=17 май 2014|publisher=The Daily Mail}}</ref> Първото участие на Северна Корея на олимпиада е през [[Зимни олимпийски игри 1964|1964 в Инсбрук]], където страната спечелва един сребърен медал. Първото севернокорейско участие на лятна олимпиада е през [[Летни олимпийски игри 1972|1972 в Мюнхен]] и оттогава насам Северна Корея участва и печели медали на всички летни олимпийски игри с изключение на бойкотираните в Лос Анджелис през 1984 и Сеул през 1988. Най-добрите представяния са в Барселона през 1992 година (четири златни и пет бронзови медала) и Лондон през 2012 (четири златни и два бронзови медала).<ref>{{cite web|url=http://www.olympic.org/democratic-people-s-republic-of-korea|title=Democratic People's Republic of Korea|publisher=[[Международен олимпийски комитет]]|accessdate=17 май 2014}}</ref> На игрите в Лондон [[Ким Ун Гук]] поставя олимпийски и световен рекорд по [[вдигане на тежести]] в категорията до 62 килограма.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/sport/0/olympics/18906742|title=North Korea's Kim Un Guk wins 62 kg weightlifting Olympic gold|publisher=BBC|date=30 юли 2012|accessdate=7 май 2014}}</ref> == Други == * [[Външна политика на Северна Корея]] {{Географско местоположение|Център=Северна Корея|Север=[[Китай]], [[Русия]]|Юг=[[Южна Корея]]}} == Източници == <references /> == Библиография == * Агов, Аврам. ''[http://www.mediatimesreview.com/march04/AvramAgov-Korea4.php Страната на утринната свежест – Северна и Южна Корея – разделеното семейство]'', 2004 г * Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров. ''Икономическа география на страните от конинентите Азия, Америка, Африка, Австралия, Антарктида''. Ковачев, 2008, ISBN 978-954-8775-88-5, стр. 20 – 27 * Костов, Георги, [[Екатерина Благоева|Благоева, Екатерина]]. ''Корея''. 1963 г. * Byoung-Lo Philo Kim: ''Two Koreas In Development: A Comparative Study of Principles and Strategies of Capitalis'' * Demick, Barbara. ''Nothing to Envy: Ordinary Lives in North Korea''. Random House LLC, 210, ISBN 978-0-385-52391-2}} * Kim, Ilpyong J.: ''Historical dictionary of North Korea'', Scarecrow Pr., Lanham, 2003, ISBN 0-8108-4331-5 * Paul French: ''North Korea. The Paranoid Peninsula – A Modern History'', изд. Zed Books, London, 2005, ISBN 1-84277-472-7t and ''Communist Third World Development'', 1992, ISBN 0-88738-437-4 == Външни препратки == * [http://www.korea-dpr.com Официален правителствен сайт] * [http://www.elufa.net/krt-tv/houdou.html Новини на Корейската централна телевизия] * [http://www.pyongyang-metro.com/ Неофициален сайт на метрото в Пхенян] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190414230105/http://www.pyongyang-metro.com/ |date=2019-04-14 }} – на английски и корейски * [http://patepis.com/?p=3441 В манастира на вярата Чучхе (първа)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110811115721/http://patepis.com/?p=3441 |date=2011-08-11 }}, [http://patepis.com/?p=3510 (втора част)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111027005057/http://patepis.com/?p=3510 |date=2011-10-27 }} * [http://www.duma.bg/2005/0905/010905/obshtestvo/ob-5.html Дума – Деветдесет и две годишната Василка Никифорова е превърнала дома си в библиотека, посветена на Ким Ир Сен] {{Webarchive|url=https://archive.today/20121203022904/http://www.duma.bg/2005/0905/010905/obshtestvo/ob-5.html |date=2012-12-03 }} * [https://www.webcitation.org/query?id=1256564327975773&url=www.geocities.com/stojtscho/north_korea Минимум знания за пътуване до Северна Корея] – на български * [http://www.enlight.ru/camera/dprk/index.html Снимки от Северна Корея – природа, общество, забележителности] – на руски и английски * [http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3069&sectionid=5&id=0001201 Приключения в държавата на великия вожд 1-ва част] –, репортаж от Северна Корея, Божидар Божков, в. „Сега“, 2008, на български * [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3070&sectionid=5&id=0001201 Приключения в държавата на великия вожд 2-ра част] – репортаж от Северна Корея, Божидар Божков, в. „Сега“, 2008, на български * [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3071&sectionid=5&id=0001201 Приключения в държавата на великия вожд 3-та част] – репортаж, Божидар Божков, в. „Сега“, 2008, на български {{Избрана статия|2271496|10 март 2009}} {{Азия}} [[Категория:Северна Корея| ]] sp7u4ez595r9fmpb7kbahkxi1d3djz9 0 50748 12416198 12372410 2024-11-18T19:02:36Z Elkost 8375 12416198 wikitext text/x-wiki {{Училище |директор= Иво Райнов }} '''Профилирана езикова гимназия „[[Екзарх Йосиф I]]“''' е [[средно училище]] в град [[Ловеч]]. На [[10 декември]] [[1881]] г. американският протестантски мисионер Rev. D.C. Challis основава '''''Американското (основно) девическо училище''''' в Ловеч, което се превръща в [[прогимназия]], а след това в [[гимназия]] (Американски колеж) с пансион, закрит през [[1948]] г. На [[15 февруари]] [[1950]] г. се открива '''''Средното училище за чужди езици'' (СУЧЕ)''' – първата и най-стара [[езикова гимназия]] в най-новата история на [[България]], с 3 отдела: френски (през 1958 г. преместен във [[Варна]]), немски и английски (през 1956 г. преместен в [[София]]). На [[1 септември]] [[1984]] г. се възстановява отново английският отдел, на 1 септември [[1986]] г. – френският отдел, а от 1998 г. училището се нарича '''''Гимназия за чужди езици „Екзарх Йосиф I“'''''. От 15 септември 2016 г. с наредба на ''Министерството на образованието'' училището вече е с ново име – '''''Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“'''''. Възпитаници на училището са [[Нора Ананиева]], [[Бриго Аспарухов]]<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=125 Бриго Аспарухов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140311182032/http://personi.dir.bg/person.php?id=125 |date=2014-03-11 }} personi.bg</ref>, [[Нели Куцкова]]<ref>[http://www.mediapool.bg/koya-e-neli-kutskova-news13731.html Коя е Нели Куцкова] Mediapool.bg</ref>, [[Иван Драшков]]<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=154 Иван Драшков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150219042548/http://personi.dir.bg/person.php?id=154 |date=2015-02-19 }} personi.bg</ref>, [[Симеон Дянков]]<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=142479 Симеон Дянков: Най-тежко ще е през ноември] 24 Часа </ref>, [[Иван Бенчев]]<ref>[http://bentchev.tripod.com/Biographie.htm Biographie Ivan Bentchev] Офиц. сайт</ref>, [[Владо Даверов]]<ref>[http://priateli.bg/index.php?route=product/author/info&author_id=96285&limit=25 Владо Даверов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150411013959/http://priateli.bg/index.php?route=product%2Fauthor%2Finfo&author_id=96285&limit=25 |date=2015-04-11 }} Книжарници Приятели</ref> и други. Понастоящем директор на гимназията е Иво Райнов, който заема този пост през 2024 г. == Традиции == Сред традициите на училището са тридневния фестивал в театралния салон на училището, който се организира всяка година малко преди настъпването на пролетта. Празникът на училището е на [[16 април]]. Отбелязва се чрез тържествена вечер в театъра последвана от пиесата на завършващия випуск, изпълнена от драматичния състав „Димитър Димов“ към езиковата гимназия. Преди изпращането на завършващия випуск се организира „Бягството“. Преди, когато всички ученици са живеели в пансионите и излизането от училищната територия е било забранено, учениците са „бягали“ и са обирали цветята в градините в града, за да могат да ги подарят на абитуриентите на сутринта. Днес в името на традицията учениците се събират в нощта преди изпращането на белия паметник в парка „Стратеш“ и за последно цялото училище купонясва заедно. == Филмът „Вчера“ == През 1988 година се снима филмът [[Вчера (филм)|„Вчера“]], разказващ за живота на училището, по сценарий на [[Владо Даверов]], бивш възпитаник на ЕГ. Кулминационният момент във филма – изпълняването на клетвата, свързан със стар известен обичай за кръвните братя, се превръща в традиция за учениците. Песента „Клетва“ на [[Кирил Маричков]] от музиката към филма се превръща в неофициален химн на гимназията. С нея завърша всеки клуб, всеки фест, всяко бягство, всяко изпращане. == Училището днес == {{Спорна неутралност-раздел}} Повечето преподаватели в училището са бивши възпитаници на гимназията. Езиковата гимназия има свой ученически парламент, в който участват всички ученици от училището. Те се разделят на първа, втора, трета група и група „Вестник“. Събития около обществения живот на училището се организират от упълномощената за това група. Председателят води заседанията и задава темите и въпросите, той представлява ученическото тяло пред училищното настоятелство и съвета. Всяка група има председател, който разпределя дейностите около изпълнението на задачите. Група „Вестник“ издава училищния вестник „ЕГпрес“. Гимназията е известна със своя подкаст „Традицията след нас“, където се канят учители, които разказват интересни моменти от своя живот, споделят доста интересни случки, дават съвети и разкриват себе си. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://eg.lovechnet.com Официален сайт] * [http://www.ezikovata.eu www.ezikovata.eu] * [http://www.atlantida.free.bg www.atlantida.free.bg (архив)] * [http://schulwebs1.dasan.de/lovech/ немски сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080530013412/http://schulwebs1.dasan.de/lovech/ |date=2008-05-30 }} * [http://www.facebook.com/pages/Фейсбук-домът-на-ЕГ-Ловеч/116621211730371 Неофициална страница на ЕГ Ловеч във Facebook] * [http://goo.gl/maps/uHGwz ЕГ Ловеч в Google Maps] * [https://periodistadospuntocero.files.wordpress.com/2010/09/portadad184d0b8d0bdd0b0d0bbfinalii.pdf Училищен вестник] * [https://www.facebook.com/studentsunion.fls/ Страница на ученическия съвет на училището във Facebook] {{Портал|Образование|Езикознание|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Йосиф I Български]] [[Категория:Основани в България през 1950 година]] [[Категория:Гимназии в Ловеч]] 9ik1xyz3kekroe16ejpqx0phq41kumq 0 52031 12416187 12407421 2024-11-18T18:49:43Z Протогер 252193 12416187 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Аргир Наков Манасиев''', наречен '''Гевгелийски''',<ref>{{Свидетелства13|28}}</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], учител и общественик, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], [[гевгели]]йски околийски войвода, председател на Горноджумайското околийско ръководно тяло на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].<ref>{{Пелтеков|274-275}}</ref> Използва псевдонима '''Азоп'''.<ref>{{Пърличев|617}}</ref><ref>{{ПсевдонимитеВМРО|76}}</ref> == Биография == === Ранни години === [[Файл:Cheta argir manasiev.jpg|ляво|мини|250п|Четата на Аргир Манасиев.]] Роден е на 15 май 1872 година в село [[Сехово]], [[Гевгели]]йско, тогава в Османската империя, днес Идомени, Гърция, в семейството на Нако Димитров Манасиев и Стана Танева Накова от [[Шльопинци]]. Баща му е деец в борбата за [[Борба за българска църковна независимост|самостоятелна българска църква]], а по-късно влиза и във ВМОРО.<ref>{{Борбите в Македония|50}}</ref> Вуйчо му Христо Кондуров издържа Аргир Манасиев, докато той учи в [[Солунска българска семинария|българската католическа семинария]] в [[Зейтинлък]]а в [[Солун]] от 1886 до 1891 година. След завършването си с първия випуск, Манасиев остава като учител в гимназията. Запознава се с [[Никола Наумов]], който го снабдява с българска патриотична литература. През март 1893 година след скандал заради организираното от Манасиев изпълнение на „[[Шуми Марица]]“ от учениците при посрещането католическия епископ [[Лазар Младенов]] от Рим, Манасиев заедно с 25 ученици от горните класове напуска Зейтинлъка. Работи една година като музикант. === Легален деец на ВМОРО === [[Файл:Argir_Manasiev9.jpg|мини|250п|Аргир Манасиев с духовата музика в Гевгели 1908 година.]] Привлечен от [[Гоце Делчев]] и [[Даме Груев]], Манасиев влиза във ВМОРО през 1894 година заедно с [[Атанас Мурджев]] и [[Григор Тотев]]. Даме Груев го отклонява от желанието му да постъпи във Военното училище в София и в 1894 година Манасиев по покана на българската община под булото на католицизма отваря българско училище в солунското [[Ново село (дем Даутбал)|Ново село]]. В Ново село Манасиев организира българското училище с помощта на първенците [[Българска екзархия|екзархисти]] Ставре Новоселски, Георги Саламурчев, Пецо Бакалина, Христо Чочев и други и в него се записват 30-35 деца. По клевети на местните гъркомани Манасиев е често арестуван и викан в Солун, но успява да завърши учебната година в 1895 година. През есента по решение на ВМОРО Манасиев е назначен за учител в лъгадинското село [[Негован (дем Лъгадина)|Негован]], което е важен организационен пункт между Солун и [[Сяр]]. В Негован Манасиев организира революционен комитет, в който влиза „всичко българско, годно за борба“. На следващата учебна 1897 - 1898 преподава и в село [[Смоквица]], [[Гевгели]]йско, в което има задача да отвори канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Манасиев развива активна дейност в Смоквица, тъй като според спомените му „цялото село е организирано; то бе чисто българско“. През октомври 1897 година Манасиев организира първата чета в Гевгелийско, в която влизат старите хайдути [[Иванчо Карасулията]], [[Апостол войвода]] и [[Спиро Карасулски]] и заедно с члена на Централния комитет [[Пере Тошев]] прави първата обиколка в Гевгелийско, като организира селата [[Серменин]], [[Конско (Община Гевгели)|Конско]], [[Тушин]], [[Лесково (Мъгленско)|Лесково]] и [[Баровица]]. През май 1898 година Манасиев заедно с гевгелийските ръководители на ВМОРО [[Илия Докторов]] и [[Иван Телятинов]] организира убийството на лидера на [[гъркомани|гъркоманската партия]] в града [[Христо Цицов]], извършено от [[Андон Кьосето]] и [[Христо Джорлев]] пред очите на [[каймакамин]]а.<ref>{{Борбите в Македония|57-58}}</ref> През септември 1898 година Манасиев става учител в Гевгели и по нареждане на Централния комитет поема ръководството на цялата революционна околия. === Нелегален ръководител === [[Файл:Gumendzha uchiteli.JPG|мини|250п|Учители в българското училище в [[Гевгели]] в 1910 - 1911 г. Прави - [[Борис Янишлиев]], Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Попсаева, [[Кирил Попиванов]], Аргир Манасиев; Седнали - Виктория Мизева, [[Христодул Левов]], [[Христо Стоянов (революционер)|Христо Стоянов]], [[Олимпия Батанджиева]]]] След [[Солунска афера|Солунската]] и [[Баялска афера|Баялската афера]], избухнали в началото на 1901 година, Манасиев е търсен от властите и през февруари е принуден да премине в нелегалност заедно с [[Мачуково|мачуковския]] учител [[Григор Тотев]] и [[стояково|стояковския]] [[Ташко Мицев]]. До август е секретар в четата на [[Михаил Апостолов]], която заедно с тази на [[Кръстьо Българията]] възстановява революционните комитети в засегнатите от аферата села. Член е на районното ръководно тяло в [[Кавадарци]], a от август 1901 до август 1905 година е гевгелийски околийски войвода, като по това време негов четник е бъдещият войвода [[Леонид Янков]]. В края на 1901 година заминава за София, където участва в съвещания на [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задграничното представителство]]. На следната 1902 година през март при опит да се върне в Македония заедно с Апостол войвода е задържан на границата и успява да премине по-късно начело на чета от 12 души, заедно с четата на [[Стоян Филипов]] и [[Христо Куслев]]. Пристигналият към края на февруари 1903 година в Гевгелийско [[Сава Михайлов]] успява да помири враждуващите войводи Манасиев и [[Иванчо Карасулията]].<ref name="Силянов 348">{{Силянов|1|348}}</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] заедно с [[Димитър Занешев (революционер)|Димитър Занешев]] и [[Петър Юруков]] е в главния въстанически щаб на [[Солунски революционен окръг|революционен окръг „Кожух“]].<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=24741 Въстаническият щаб на „Кожух“] - вестник Българска армия</ref> Двете чети на Манасиев и Михайлов, общо около 100 души на 28 юли 1903 година организират успешен [[Атентат при Гевгели (1903)|атентат над железопътния мост на Вардар]] край Гевгели. На 24 август двете чети потеглят да разрушат моста на железопътната линия при [[Демир Капия (град)|Демир Капия]] и след предателство водят [[Бой при Демиркапийска Клисура|бой]] при село [[Клисура (община Демир Капия)|Клисура]]. На 25 септември четите на Михайлов и Манасиев и Кукушката чета водят успешен [[бой при Бешбунар]] в Паяк планина. В същия август е направен неуспешен опит за атентат при станция [[Гумендже]] и на 10 октомври при атентат над товарен влак при [[Смоквица]] е разрушен последният вагон.<ref name="Силянов 348">{{Силянов|1|348}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="5" | Чета на Аргир Манасиев и Трайко Гьотов, 20 октомври 1904 година |- ! Номер !! Име !! Селище !! Околия !! Забележка |- || 1. || Аргир Манасиев || [[Сехово]] || Гевгелийска || |- || 2. || [[Трайко Гьотов]] || [[Драгомирци]] || Кукушка || |- || 3. || Христо Иванов || [[Тушим]] || Гевгелийска || |- || 4. || Георги Иванов || [[Тушим]] || Гевгелийска || |- || 5. || Стоян Георгиев || [[Тушим]] || Гевгелийска || |- || 6. || Митре Георгиев || [[Тушим]] || Гевгелийска || |- || 7. || Митре Кръстов || [[Тушим]] || Гевгелийска || |- || 8. || Нешо Ташов || [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] || Гевгелийска || |- || 9. || [[Гоно Янев|Гено Янов]] || [[Смоквица]] || Гевгелийска || |- || 10. || [[Григор Мишкаров|Глигор Шаев]] || [[Сехово]] || Гевгелийска || |- || 11. || Митре Тумбанов || [[Боймица]] || Гевгелийска || |- || 12. || Асен Кярджиев || [[Варна]] || Варненска || |- || 13. || [[Илия Мишев]] || [[Кавадарци]] || Тиквешка || |- || 14. || Георги Щерьо || [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] || Гевгелийска || |- || 15. || Доне Янов || [[Постолар]]и || Кукушка || |- || 16. || Мино Иванов || [[Постолар]]и || Кукушка || |- || 17. || Яно Георгиев || [[Казаново]] || Кукушка || |- || 18. || Лазар Ников || [[Драгомирци]] || Кукушка || |- || 19. || Христо Георгиев || [[Гавалянци]]|| Кукушка || |- || 20. || Трайко Николов || [[Хаджилар (дем Кукуш)|Иджилари]] || Кукушка || |- || 21. || Христо Янков || [[Мачуково]] || Гевгелийска || |- || 22. || [[Зафир Христов|Зафо Христов]] || [[Мачуково]] || Гевгелийска || |- || 23. || Мино Гонов || [[Петгъс]] || Ениджевардарска || |- || 24. || Мино Танов || [[Тушилово]] || Ениджевардарска || |- || 25. || Алекса Пешов || [[Орман (дем Костур)|Орман]] || Костурска || |- || 26. || Иван Ив. Александров || [[Гумендже]] || Ениджевардарска || |- || 27. || Тимчо || [[Кованец]] || Гевгелийска || |- || 28. || [[Гоно Ванев|Гоно Ванчев (пеливана)]] || [[Богданци (град)|Богданци]] || Гевгелийска || |- || 29. || Мите Кьосето || [[Велес]] || Велешка ||<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25]</ref> |} След Илинденското въстание Манасиев води борба срещу появилите се чети на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]]. През 1905 година на [[Солунски окръжен конгрес на ВМОРО (1905)|Солунски окръжен конгрес]] е избран за делегат на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес на ВМОРО]]. На конгреса поддържа страната на десницата в организацията. В 1906 година се установява в София, където живее до 1908 година. [[Файл:Гробът на Аргир Манасиев в Благоевград.jpg|мини|200п|Гробът на Аргир Манасиев в Благоевград.]] След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се връща в Македония и до 1912 година е учител в [[Гевгели]]. След охлаждането на отношенията между дейците на ВМОРО и младотурците се включва в борбата срещу новите управници. === По време на войните за национално обединение === По време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и е войвода на Първа гевгелийска чета. По-късно служи в Нестроевата рота на 14 воденска дружина.<ref>{{МОО|416 и 894}}</ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="6" | Първа гевгелийска чета на МОО с командир Аргир Манасиев |- ! Номер !! Име !! Години !! Околия !! Селище !! Бележка |- || || [[Антон Янев]] || 38 || [[Гевгелийско]] || [[Смоквица]]<ref>{{МОО|816}}</ref> || |- || || Васил Янев|| 34 || [[Гевгелийско]] || [[Смоквица]] || убит<ref>{{МОО|817}}</ref> |- || || [[Григор Мишкаров]] || 30 (36) || [[Гевгелийско]] || [[Сехово]]<ref>{{МОО|468}}</ref> || |- || || Гоно (Гончо) Панов|| 42 || [[Гевгелийско]] || [[Мачуково]]<ref>{{МОО|573}}</ref> || |- || || Димитър Йосифов || 23 || [[Гевгелийско]] || [[Гевгели]] || бронзов медал<ref>{{МОО|327}}</ref> |- || || Дино Лазаров|| 24 || [[Гевгелийско]] || [[Мачуково]]<ref>{{МОО|402}}</ref> || |- || || Иван Гьоров || 60 (61) || [[Гевгелийско]] || [[Стояково]]<ref>{{МОО|193}}</ref> || |- || || Иван Итов || 44 (45) || [[Гевгелийско]] || [[Сехово]]<ref>{{МОО|321}}</ref> || |- || || Иван Римпов || 20 || [[Гевгелийско]] || [[Сехово]]<ref>{{МОО|596}}</ref> || |- || || Йордан Калайджиев || 46 || [[Гевгелийско]] || [[Гевгели]]<ref>{{МОО|331}}</ref> || |- || || Крум Хаджинаков || 26 || [[Гевгелийско]] || [[Гевгели]]<ref>{{МОО|751}}</ref> || |- || || Лазар М. Киров || 25 || [[Гевгелийско]] || [[Гевгели]]<ref>{{МОО|347}}</ref> || |- || || Лефтер Узунколев || 26 || [[Гевгелийско]] || [[Гевгели]]<ref>{{МОО|740}}</ref> || |- || || Мицо Н. Манасиев || 38 || [[Гевгелийско]] || [[Сехово]] || починал в болница от холера<ref>{{МОО|417}}</ref> |- || || Мицо Молаев || 45 || [[Гевгелийско]] || [[Гевгели]]<ref>{{МОО|471}}</ref> || |- || || Петър Владев || 19 (18) || [[Гевгелийско]] || [[Гевгели]]<ref>{{МОО|128}}</ref> || |- || || Стефан Д. Кусев || 35 (36) || [[Прилепско]] || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || бронзов медал<ref>{{МОО|395}}</ref> |- || || Стамен Панов || 61 || [[Гевгелийско]] || [[Стояково]]<ref>{{МОО|536}}</ref> || |- || || Теохар Андонов || 17 || [[Гевгелийско]] || [[Гевгели]]<ref>{{МОО|40}}</ref> || |- || || Христо Г. Мамков || 28 (29) || [[Гевгелийско]] || [[Гевгели]]<ref>{{МОО|416}}</ref> || |- || || Христо Пецов|| 28 || [[Гевгелийско]] || [[Мачуково]]<ref>{{МОО|570}}</ref> || |- |} След освобождението на Гевгели става околийски управител в новосформираната околия. След Междусъюзническата война от 1913 до 1919 година е околийски управител в [[Струмица]]. През 1917 година подписва [[Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година|Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година]].<ref>{{Македония Сборник|604}}</ref> === Във ВМРО === След войната, като околийски управител в Струмица в 1918 - 1919 година е начело на комитета на възстановената ВМРО.<ref name="Храбак 23">{{cite journal | last = Храбак | first = Богумил | authorlink = Богумил Храбак | coauthors = | year = 1998 | month = | title = Бугарске комите у Источној Македонији и Србије, као и са арбанашке стране 1918-1920. године | journal = Лесковачки Зборник | publisher = Издање Народног музеја | location = Лесковац | volume = XXXVIII | issue = | pages = 23 | doi = | id = {{ISSN|0459-1070}} | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = sr }}</ref> След згубата на Струмица и Струмишко от България през ноември 1919 година Манасиев се заселва в [[Благоевград|Горна Джумая]], където става секретар на Окръжната училищна инспекция. Включва се в така наречената [[Спомагателна организация на ВМРО]], имаща административни и съдебни функции в [[Пиринска Македония]] и е председател на Околийското управително тяло на ВМРО в Горна Джумая. [[Файл:IMARO activists in Kyustendil 1901.jpg|ляво|мини|250п|[[Кръстьо Българията]], [[Милан Делчев]], [[Григор Тотев]], Александър Хаджиилиев от Порой, Аргир Манасиев и [[Атанас Тодев|Атанас Николов]] от Мачуково]] Аргир Манасиев умира крайно беден на 7 септември 1932 година.<ref>{{ЕПК|1|542}}</ref><ref>{{Николов|97}}</ref><ref>Манасиев, Аргир. Македония в пламъци. Освободителните борби на македонските българи в спомени на дейци на ВМОРО, София, 2003, с. 121-161.</ref><ref>{{cite journal | last = Шалдевъ | first = Христо | authorlink = Христо Шалдев | coauthors = | year = 1932 | month = ноемврий | title = Аргиръ Наковъ Манасиевъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 2 | issue = 42 | pages = 9 - 11 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_5_issue_2.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Оценки == [[Атанас Джолев]] пише за него: „Беше искрен идеалист-борец за свободата на Македония“.<ref name="Джолев">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=630:2014-04-05-07-56-48&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 | заглавие = Една македонистка изповед на войводата Атанас Джолев | достъп_дата = 23 септември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Сите българи заедно | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Водачът на ВМРО [[Иван Михайлов]] пише за Манасиев: {{цитат|Аргиръ Манасиевъ, прославениятъ презъ турския режимъ войвода въ Солунския окрѫгъ, специално въ Гевгелийско. За него и до днесъ говорятъ легендитѣ въ родния му край; слабо бихъ могълъ азъ да прибавя нѣщо къмъ тѣхъ. Той бѣше съ срѣдно образование; познаваше добре френски езикъ. Бѣше истински идеалистъ. Бивалъ е окрѫженъ училищенъ инспекторъ въ Пиринска Македония. Избиранъ е билъ въ окрѫжния, както и въ околийския комитетъ на Спомагателната организация, и дѣлегатъ въ окрѫжни и общи конгреси на ВМРО. Помина се въ Горна-Джумая, до последния си часъ веренъ на освободителното дѣло.<ref>{{Михайлов|4|855}}</ref>}} == Външни препратки == * [http://www.strumski.com/books/A_Manasiev_ubijstvo_Todor_Aleksandrov-compressed.pdf „Писмо до члена на Ц.К. на ВМРО Дедо Ангел (ген. А. Протогеров) за убийството на Тодор Александров“], публикувано в „Убийството на Тодор Александров“, София, 2002 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2206 „Спомени на Аргир Наков Манасиев за участието му в Македонското революционно освободително движение до Илинденското въстание (записани от Боян Мирчев)“], София, 1957 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=2216 „Спомени на Аргир Манасиев за участието му в революционното движение в Македония по време на Илинденското въстание и след него (записани от Боян Мирчев)“], София, 1960 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Манасиев, Аргир}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Дейци на ВМРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени в Сехово]] [[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Възпитаници на Солунската българска семинария]] [[Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение]] [[Категория:Български подофицери]] [[Категория:Починали в Благоевград]] [[Категория:Учители в Солунската българска семинария]] [[Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Български имигранти от Македония в Благоевград]] [[Категория:Дейци на Илинденската организация]] osltgvtfi0sczwegxcswoley6byz545 0 52083 12415825 12269532 2024-11-18T14:24:09Z 78.90.131.187 12415825 wikitext text/x-wiki {{Национален парк | име = Национален парк „Централен Балкан“ | снимка = Centralbalkan.jpg | описание = | държава = България | пояснение = Местоположение в България | местонахождение = [[Средна Стара планина]] | град = [[Карлово]] | площ = 716,69 km² | дата на построяване = | дата на обявяване = 31 октомври 1991 г. | брой посетители = | уеб страница = {{URL|centralbalkan.bg}} <!-- | име ЮНЕСКО = | място = | тип = природно наследство | критерий = | ID = | справка = | регион = Европа и Северна Америка | година = 2017 | разширение = | застрашен = --> }} '''Централен Балкан''' е един от трите [[Национален парк|национални парка]] в Република [[България]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060|заглавие=Закон за защитените територии {{!}} Приложение № 1|достъп_дата=2022-09-25}}</ref> Той е разположен в Средна [[Стара планина]]. Надморската височина варира между 500 и 2376 [[метър|м]] като най-ниската точка е разположена близо до гр. [[Карлово]], а най-високата е връх [[Ботев (връх)|Ботев]] – най-високият връх в Стара планина. На територията на Националния парк са обявени 9 [[резерват]]а, които покриват обща площ от над 20 000 [[хектар]]а. Тези резервати са [[Боатин (резерват)|„Боатин“]], [[Царичина (резерват)|„Царичина“]], „[[Козя стена]]“, „[[Стенето]]“, „[[Северен Джендем]]“, „[[Пеещи скали]]“, [[Соколна (резерват)|„Соколна“]], [[Джендема (резерват)|„Джендема“]] и [[Стара река (резерват)|„Стара река“]]. === Релеф === [[Файл:Levski_peak.jpg|ляво|мини|Изглед към връх Левски, Централен Балкан]] Релефът на Национален парк „Централен Балкан“ е силно разчленен. Високите планински [[връх|върхове]] се редуват с дълбоки [[долина|долини]] и [[каньон]]и. Произходът на релефа на Стара планина е оформян през времето, както от ендогенните, така и от екзогенните релефообразуващи сили. Основните видове [[скала|скали]], от които е изградена основата на Националния парк са южнобългарски [[гранит]]и, [[пясъчник|пясъчници]] и [[шисти|кристалинни шисти]]. Открити са признаци, че на надморска височина над 1800 m в образуването на релефа на планината в миналото са участвали и [[ледник|ледници]]. Скални образувания и отвесни каменни масиви заемат над 2000 хектара от територията на парка. Това представлява около 3% от цялата му площ. Сред обектите, обявени за скални феномени, са [[Скален мост]], [[Маркова дупка]] и [[Калчови камъни]]. Особено красив е районът на резерватите „[[Северен Джендем]]“ и [[Джендема (резерват)|„Джендема“]]. В тях на едно място се намират скални образувания, отвесни скални стени и вековни горски масиви. Паркът предлага голямо разнообразие от долини, каньони и [[ждрело|ждрела]]. Някои от най-известните са [[Тъжанско ждрело|Тъжанското ждрело]], долината на река [[Соколна (река)|Соколна]] и др. [[Карст]]ът обхваща малка част от защитената територия, но за сметка на това карстовите райони в тук предлагат голямо разнообразие от [[пещера|пещери]] и [[Пропаст (геология)|пропасти]]. Един от най-големите карстови райони в Националния парк се намира на територията на резерват „Стенето“. Тук се намира и [[Райчова дупка|Райчовата дупка]], която е втората най-дълбока пропастна пещера в България – 377 m. [[Файл:Staraplanina-krassiu.jpg|център|мини|700px|Гледка към [[Райските скали]] и [[Райско пръскало|Райското пръскало]]]] === Климат === [[Файл:Snow_Scene_at_Shipka_Pass_1.JPG|дясно|мини|260px|Паркът през зимата]] [[Файл:Централен балкан.JPG|дясно|мини|260px|Панорамна гледка към част от Централен Балкан]] [[Файл:Central_Balkan.jpg|дясно|мини|260px|Централен Балкан от град [[Априлци]]]] Територията на Национален парк „Централен Балкан“ попада в три [[Климатични области в България|климатични области]]. Частите с надморска височина над 1000 m попадат в планинската климатична област. Времето по [[север]]ните склонове на планината е резултат от особеностите на умерено-континенталната климатична област, а по южните – на преходно-континенталната климатична област. За парка, и особено за по-високите части на планината, са характерни силните [[вятър|ветрове]]. В най-високите части на защитената територия са често срещани силните бури. През повече от половината дни в годината духат ветрове със средна скорост 10 [[Метър в секунда|m/s]]. През пролетта [[юг|южните]] ветрове достигат скорост над 20 m/s. През цялата година температурите са сравнително ниски. Характерна е честата и бърза промяна в [[метеорология|метеорологичните]] условия. [[зима|Зимните]] температури са много ниски. Средната месечна температура за месец [[януари]] е между -9 и -3&nbsp;°C. Във високите части на планината [[сняг|снежната]] покривка се задържа повече от 6 месеца, като дебелината на снега достига до над 2 м. Характерни за планината са гъстите [[мъгла|мъгли]]. Влажните дни са над 280. Най-високите годишни валежи за парка са измерени в района на х. „Амбарица“ 1360 л/м<sup>2</sup>. Това са и едни от най-високите стойности за страната. Най-променливи в метеорологично отношение са билата на планината на надморска височина над 1900 м. Връх Ботев е едно от местата в България, на които са измерени най-големи стойности на ветровете и [[валеж]]ите. === Води === По билото на Средна Стара планина минава [[Главен вододел на България|Главният вододел на България]]. От територията на планината извират голям брой от българските реки. От по-големите реки от [[Дунавска отточна област|Дунавската отточна област]] (Северна България) от територията на парка извират [[Вит]], [[Осъм]] и [[росица (река)|Росица]]. Сред по-големите реки от [[Беломорска отточна област|Беломорската отточна област]], извиращи от парка са [[Бяла река (приток на Стряма)|Бяла река]], [[Стряма]] и [[Тунджа]]. Средногодишният обем на водата, формиращ се на територията на Национален парк Централен Балкан, е 460 млн. куб. м. В сухи години спада до 290 млн. куб. м., а в средно влажни години се повишава до 530 млн. куб. м. Водите имат добри качества и представляват значителна част от запасите на питейна вода в България. Характерни за планината са речните прагове. На територията на парка се намират някои от най-високите и внушителни [[водопад]]и в България, наричани тук в повечето случаи пръскала. Това наименование идва от местния [[Български диалекти|диалектен говор]], характерен за Централна Стара планина. Някои от най-известните водопади в националния парк са [[Райско пръскало|Райското]] (124,5 м), [[Видимско пръскало|Видимското]] (80 м), [[Карловско пръскало|Карловското]] (26 м) и [[Кадемлийско пръскало|Кадемлийското пръскало]] (72 м). От територията на парка извира голяма част от повърхностните питейни води в страната. Средният годишен обем на водата, извираща от Централен Балкан е 460 000 000 [[Кубически метър|куб. м]]. В по-сухите години този обем спада с около 150 милиона куб. м. == Флора == Растителният свят в Национален парк „Централен Балкан“ е изключително разнообразен. Установени са близо 2350 вида и подвида [[растение|растения]], като от тях над 1900 са [[висши растения|висшите растения]]. Сред тях са около 170 вида растения с лечебни свойства. Тук могат да се видят 229 вида [[мъх]]ове и 256 вида [[гъби]]. === Гори === Горски площи покриват над 55% от територията на Национален парк „Централен Балкан“, което представлява повече от 1% от цялата площ на горите в България. Горските масиви са равномерно разпределени по двата склона на планината. Горите с естествен произход са 97% от всички гори в парка. Средната възраст на горите е над 110 години, а тази на широколистните гори над 120 години. Горите на парка са „пазител“ на водата и основен източник на кислород в района. Горските масиви са основен фактор в поддържането на микроклиматът, при който живеят множество редки животни. Най-добре представеният растителен пояс тук е поясът на буковите гори. Над него е иглолистният пояс, представен на отделни места (не се образува непрекъснат пояс). В зависимост от условията и надморската височина в парка се срещат още цер, благун, космат дъб, явор, габър, леска, обикновен смърч, бяла ела, бяла мура. С особено висока стойност са [[бук]]овите гори, които са характерни за Стара планина. Средната им възраст тук е 135 години. Простират се на надморска височина от 900 до 1600 м. На територията на парка се намират над 7% от всички букови гори в България и едни от най-големите и най-добре съхранени букови масиви в Европа. === Висши растения === Висшите растения, срещащи се в националния парк, представят повече от половината от висшата флора на България. От тези растения 12 вида и подвида представляват локални [[ендемит]]и (разпространени са само на това място). Освен това са установени също и 10 български и 67 балкански ендемични растителни вида. Защитени по българското законодателство са 30 вида, сред които са [[Нарцисоцветна съсънка|нарцисовидната съсънка]], [[Благоево бясно дърво|благоевото бясно дърво]], [[Кръглолистна росянка|кръглолистната росянка]], [[Еделвайс|еделвайсът]], [[Планински крем|жълтият планински крем]], [[Старопланинска иглика|старопланинската иглика]] и др. 81 вида са включените в [[Червена книга на България|Червената книга на България]], 9 са в Червения списък на Европа, 10 вида са застрашени в световен мащаб според [[Международен съюз за защита на природата|Международния съюз за защита на природата]] (IUCN). Видове от световни и европейски червени списъци са [[трансилванска камбанка]], [[звездоцветно шапиче]], [[неразделнолистно шапиче]], [[кернерова метличина]], [[стефчова тлъстига]], [[български скален копър]]. === Лечебни растения === На територията на Централен Балкан са установени близо 170 вида растения, притежаващи лечебни свойства. Това е значителен брой и представлява основна част от всички такива растения в България. От [[лечебни растения|лечебните растения]] 22 вида са включени в Червената книга на Република България. 16 вида са под специален режим на стопанисване и ползване. Сред срещащите се тук са и най-популярните в народната медицина видове като [[мащерка]], [[жълт кантарион]], [[малина]], [[дива ягода]], [[очанка]], [[лечебно великденче]], [[лечебна иглика]] и [[миши уши]]. === Гъби === Голям е броят на видовете от царство Гъби, установени на територията на парка. Открити са над 250 вида гъби, което представлява около 12% от всички видове гъби на територията на Република България. Пряк интерес от страна на човека има по отношение на [[ядливи гъби|ядливите]] видове. Най-разпространените ядливи видове гъби са [[манатарки]]те, печурките, пърхутките, [[пачи крак|пачият крак]] и др. Тяхното събиране е разрешено, както за лични, така и за търговски нужди, след издаване на разрешителен документ от дирекцията на парка. == Фауна == Голямата територия на парка, както и голямото климатично и релефно разнообразие, обуславят изключително разнообразие на животинския свят. === Безгръбначни животни === На територията на Национален парк „Централен Балкан“ са установени близо 2390 вида и подвида [[безгръбначни животни]]. От тези животни 260 вида са обявени за редки в световен мащаб, 85 са с ареал на разпространение, ограничен в рамките на Балканския полуостров, а над 50 вида се срещат единствено на територията на България. Открити са близо 30 вида и подвида безгръбначни животни, които се срещат единствено в Средна Стара планина и никъде другаде на [[Земя]]та. Най-голям брой ендемични видове безгръбначни има от групите на [[правокрили]]те, [[бръмбари]]те и [[пеперуди]]те. От особено значение за Защитената територия е опазването на 19 вида животни, които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб. 35 от откритите тук видове са включени в международни списъци за опазане на природата. Въпреки големия брой на откритите видове животни, учените смятат, че това са едва 3/4 от всички видове, които се срещат в парка. По тази причина продължава усиленото му изучаване и в това направление. === Гръбначни животни === На територията на Национален парк „Централен Балкан“ се опазва голяма част от всички установени в България [[гръбначни животни]]. ==== Бозайници ==== В Централен Балкан намират убежище голяма част от [[бозайници]]те, срещащи се в България. Тук са открити 18 вида [[прилепи]], 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници. Всички от установените видове прилепи са обявени за застрашени животински видове в Европа, а осем от тях са застрашени в световен мащаб. В Европейските и Световни червени списъци са вписани видове като [[снежна полевка|снежната полевка]], [[лалугер]]ът, [[горски сънливец|горският]] и [[обикновен сънливец|обикновеният сънливец]]. Тук се намира и най-голямата в Европа популация от [[кафява мечка]], обитаваща защитена територия. Сред широко разпространените в парка бозайници са представителите на разред [[Насекомоядни]] и по-точно [[източноевропейски таралеж|източноевропейският таралеж]] и [[Къртици|къртицата]]. Широко разпространени в почти всички части на парка са копитните бозайници. В тази група се включват [[сърна|сърните]], [[елен]]ите и включените в Червената книга на България [[дива коза|диви кози]]. В миналото техния брой е намалявал, поради неразумното поведение на човека. Днес, благодарение на усилията на парковата дирекция по отношение на охраната на видовете и местообитанията им, числеността на тези видове е стабилна. Голям е броят на хищниците в националния парк. Тук те са 12 вида – [[вълк]], [[чакал]], [[лисица]], [[мечка]], [[невестулка]], [[Черен пор|черен]] и [[пъстър пор]], [[белка]], [[златка]], [[видра]], [[язовец]], [[дива котка]]. Особен интерес представлява видрата, чието разпространение в България е изключително ограничено. Видрата е включена в [[Червен списък на световнозастрашените видове|Червения списък на световнозастрашените видове]]. по отношение на дивата котка трябва да се отбележи, че в парка се намира най-чистата ѝ популация, не само в България, но и на Балканския полуостров. През последните десетилетия значително е намалена популацията на златка. Броят на представителите на този вид е намалял вследствие намесата на човека. ==== Птици ==== Национален парк „Централен Балкан“ е признат за Орнитологично важно място със световно значение, защото съхранява всички срещащи се в България видове птици от алпийския биом и значими в световен мащаб популации на други видове птици. Общо в парка се срещат 224 вида птици. Установени са 123 вида през гнездовия период, 22 от тях са включени в Червената книга на България. Тук се размножават интересните обитатели на Алпийския биом – пъстрогушата завирушка, скалолазката и жълтоклюната хайдушка гарга. На територията на парка са установени 16 вида [[дневни грабливи птици]]. Голям интерес представлява популацията от [[скален орел]], която обхваща близо 5% от всички птици от вида, гнездящи в България. Друг вид представляващ интерес е [[царски орел|царския орел]], който е вписан в световната Червена книга. В европейските списъци на застрашените от изчезване животни са вписани птиците [[белоопашат мишелов]], [[орел змияр]], [[ловен сокол]] и [[сокол скитник]]. От [[Закон за биологичното разнообразие|Закона за биологичното разнообразие]] на Република България са защитени видовете [[черношипа ветрушка]], [[планински кеклик]], [[бухал]], [[уралска улулица]], [[врабчова кукумявка]], [[малка мухоловка]], [[пъстър скален дрозд]] и [[черен кълвач]]. ==== Влечуги ==== В Националния парк са установени 14 вида [[влечуги]]. Най-голям брой от тях могат да се видят в по-високите части на Планината. Тук често се срещат видовете [[усойница]] и [[живороден гущер]]. Усойницата е отровна змия, характерна за високите части на българските планини. В по-ниските на нейно място се среща [[пепелянка]]та. По откритите склонове, където слънчевото греене е по-продължително се срещат [[късокрак гущер]], [[кримски гущер]], а на отделни места и [[стенен гущер]]. Най-често срещаните змии са [[медянка]]та и [[смок мишкар|смокът мишкар]]. ==== Земноводни ==== На територията на Централен Балкан се срещат 8 вида [[земноводни]]. Характерни, както за парка, така и за цялата планина са видовете [[дъждовник]], [[дългокрака горска жаба]] и [[голяма крастава жаба|голямата крастава жаба]]. В отделни части тук се срещат също и видовете [[зелена крастава жаба]] и [[жаба дървесница]], която е в списъка на застрашените в световен мащаб животни. ==== Риби ==== Национален парк „Централен Балкан“ обхваща и високите части на Стара планина. По този начин в него влизат горните течения на реките, извиращи от територията му. Установени са 6 вида [[риби]], което представлява 1/2 от броя на всички установени видове риби в Средна Стара планина. Срещат се [[балканска пъстърва]], [[лешанка]], [[главоч]], [[балканска мряна]], [[дъгова пъстърва]] (не е местен вид) и [[сивен]]. От особено консервационно значение от рибите на Централен Балкан има балканската пъстърва – вид, смятан за застрашен в Европа. Популацията на тази пъстърва в парка е от национално значение. == Туризъм == [[Файл:Kupena.jpg|мини|дясно|260px|Връх Купена през пролетта]] [[Файл:Welcome in National park Central Balkan.jpg|дясно|260px|Табела, приветстваща посетителите]] В националния парк най-добре е развит пешеходният [[туризъм]]. Създадени са множество маршрути и туристически пътеки (над 470 км). За поддържането на условията за практикуване на летен и зимен туризъм тук се грижи парковата дирекция. През последните години е направено много за поставянето на означения и маркировка, които улесняват ориентирането и следването на съществуващите маршрути. Създадени са голям брой предпазни съоръжения, заслони, кътове за отдих, интерпретативни програми и др. Създадени са специализирани маршрути за [[кон]]ен и [[велосипед]]ен туризъм, за наблюдение на специфична флора и фауна, за наблюдение на историческите и културни забележителности, разположени на територията на парка, и т.н. Прецизното управление на посетителите в Защитената територия цели по-добро запазване на природата в естествения и вид. Множество хижи и почивни бази създават условия, както за краткосрочен, така и за по-продължителен престой. Хижите разположени в рамките на националния парк са 20 и са подчинени на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]] (БТС). Общият капацитет на хижите е над 1400 легла. Почивните бази са ведомствени и имат капацитет от над 250 легла. == Забележителности == На територията на Национален парк Централен Балкан са открити голям брой исторически и културни забележителности. Опазването на различните останки е една от основните задачи на парка, за чието изпълнение се грижи отново парковата Дирекция. При [[археология|археологически]] разкопки в някои части на защитената територия са открити множество предмети, свидетелстващи за развитото в миналото тук [[занаятчийство]]. Голям брой от откритите предмети се съхранява в [[музей на народните занаяти|музея на народните занаяти]] в [[Троян]]. Открити са предмети от [[керамика]]та, [[дърворезба]]та, [[иконография]]та и др. Друго място където могат да се видят предмети, характерни за региона на парка в миналото, е етнографският музей на открито – [[Етъра]] в гр. Габрово. Там са представени различните занаяти и дейности на тогаващното общество във вид близък до оригиналния. Музейни експозиции има също и в [[Карлово]], [[Сопот]], [[Клисура]], [[Калофер]] и други градове наоколо. == Зони == Територията на Национален парк „Централен Балкан“ е разделена на 5 зони. Зонирането дава възможност за обособяване на територии със специфични режими, норми и действия за управление на парка. Зоните спомагат за по-добрата организация на дейностите по разпределянето и ползването на ресурсите и за по-ясното дефиниране на правилата за поведение на посетителите в защитената територия. Съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ) са определени, картирани и описани следните зони: Зона „Резервати“, „Зона за ограничаване на човешкото въздействие“, Зона „Туризъм“, Зона „Сгради и съоръжения“ и „Многофункционална зона“. === Резерватна зона === Зона „Резервати“ включва съществуващите 9 резервата в парка. В тях се срещат образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Това са територии от първостепенна природозащитна важност – първа категория според класификацията на [[Международен съюз за защита на природата|Международния съюз за защита на природата]] (IUCN). Зона „Резервати“ е с най-високо ниво на защита. === Зона за ограничаване на човешкото въздействие === „Зона за ограничаване на човешкото въздействие“ включва териториите около резерватите (съществуващи буферни зони) и териториите с висока консервационна значимост, които биха могли да получат резерватен статут, териториите за осигуряване на биологичен обмен между резерватите и териториите с богато биологично разнообразие. Тази зона е предназначена да възпира, ограничава или смекчава неблагоприятните човешки въздействия и последици от тях върху резерватите и културно-историческото наследство. === Туристическа зона === Зона „Туризъм“ обхваща пътеките (без тези, които пресичат резерватите, които остават в зона „Резервати“), заслоните, обектите на културно-историческото наследство, местата за бивакуване, местата за палене на огън и за кратковременен отдих, погледните места, специализираните места за интерпретиране и образователни дейности, местата на съществуващите спортни съоръжения, местата за екстремни спортове и главните входно-изходни пунктове за туристите. Предназначението на тази зона е да предложи възможности за устойчив туризъм, отдих и почивка по начин, който не уврежда дивата природа, както и да се осигури безопасността на посетителите. === Сгради и съоръжения === Зона „Сгради и съоръжения“ обхваща всички обекти на капиталното строителство, прилежащите им подобекти от техническо-устройствен характер и застъпените терени върху и около тях в зависимост от предвидените сервитутни граници. Най-общо това са комплексите сгради с различен характер и предназначение, хижите, другите сгради, които предлагат нощувка, сградите със специален режим на ползване, обектите на ДНП, поясите I на санитарно-охранителните зони, кантони, електропреносна мрежа, пътища и пътни съоръжения, противопожарните водоеми и водохранилища. Управлението на зоната цели минимално отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, пейзажа и общото състояние на дивата природа в парка. === Многофункционална зона === „Многофункционалната зона“ включва всички останали територии на парка, които не попадат в посочените по-горе зони. Това са предимно природни територии, където за разлика от останалите зони не се предвиждат специални мерки за улеснение и безопасност на посетителите. Основното предназначение на многофункционалната зона е да опазва естественото състояние и процеси в природните съобщества, екосистеми и местообитания, както и да предоставя възможности за природосъобразен поминък и дългосрочни ползи от устойчиво ползване на природните ресурси в определени райони. == Бележки == {{Reflist}} == Източници == * {{cite web | title = '''Национален парк „Централен Балкан“''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=2&areaID=2 | accessdate = 18 януари 2014}} == Външни препратки == * [https://visitcentralbalkan.net/ Официален сайт на Национален парк Централен Балкан] * [http://balkan-map.com/ Интерактивна карта на НП „Централен Балкан“ с информация и GPS координати на туристически маршрути, хижи и забележителности] * [http://photo.raskoll.com/main.php?g2_view=tags.VirtualAlbum&g2_tagName=централен+балкан Голяма Галерия на Снимки от Централен Балкан] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081202133123/http://photo.raskoll.com/main.php?g2_view=tags.VirtualAlbum&g2_tagName=%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD |date=2008-12-02 }} * [http://www.raiskotopraskalo.com/ Туристически сайт на водопад Райското пръскало в национален парк Централен Балкан]{{Commonscat-inline}} == Вижте също == * [[Рила (парк)|Национален парк „Рила“]] * [[Пирин (парк)|Национален парк „Пирин“]] * [[Защитени територии в България]] {{Природни паркове в България}} [[Категория:Национални паркове в България]] [[Категория:Орнитологично важни места в България]] [[Категория:Министерство на околната среда и водите на България]] [[Категория:Защитени местности в България]] [[Категория:География на Софийска област]] [[Категория:Стара планина]] q8605pzyjzaou5qrkf03htdyjz20lrg 0 52161 12416156 12413642 2024-11-18T18:24:43Z Пища Хуфнагел 119943 12416156 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | вложки = {{Личност/Актьор | период-на-активност = 1955 –}} |деца=[[Самуел Финци]] (р.1966) <br> Матилда Финци (р. 2017)|сайт=www.filizi33.com}} '''Ицхак Сами Финци''', известен най-вече като '''Ицко Финци''', е [[България|български]] [[театър|театрален]] и [[филм]]ов [[актьор]]. == Биография == Завършва актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в [[Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“|Димитровградския драматичен театър]] (1955 – 1957). След това играе в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|Драматичния театър]] в [[Бургас]] (1957 – 1960), след което се мести в [[София]]. От 1960 до 1966 г. е в трупата на [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]], след което играе в [[Театър „София“]] (1967 – 1988). Следват две години в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1988 – 1990), а от 1990 г. е в трупата на [[Малък градски театър „Зад канала“]]. Играе и на сцената на [[Театър 199]], на чиято Стена на славата могат да бъдат видяни отпечатъци от ходилата му. [[Файл:Steps-IZHAK FINZI-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Ицхак Финци.]] Освен в театъра, Ицко Финци има роли и в множество популярни [[българско кино|български филми]], сред които „[[Преброяване на дивите зайци]]“, „[[Вилна зона (филм)|Вилна зона]]“, „[[Закъсняло пълнолуние]]“, „[[Щурец в ухото]]“, „[[Откраднати очи]]“. Член на [[Съюз на артистите в България|САБ]] и на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1973). Многократни участия в детски тв предавания: „[[Лека нощ, деца]]“, „Котаракът в чизми“ и др. През 2017 г. съвместно с режисьора [[Лиза Боева]] създава творческото обединение „Филизи 33“ - образователна платформа по изкуства за деца и възрастни. Сред съвместните им проекти са курсовете: Италиански и Северен Ренесанс, [[Йеронимус Бош]], [[Питер Брьогел Стари]], [[Франц Кафка]], Руска класическа литература, [[Оскар Уайлд]] и др. Играе в театралните спектакли-лекции: „Кой уби Ромео и Жулиета?“ (2018, Сити Марк Арт Център), „Черният квадрат на Малевич“ (2021, [[Малък градски театър „Зад канала“]]), „Майстора и Маргарита“. Булгаков и властта" (2022, Малък градски театър „Зад канала“). == Награди и отличия == * [[Заслужил артист]] (1979). * „II награда“, „за мъжка роля“ за ролята на (стария) от пиесата „Когато розите танцуват“ (1962). * „II награда“ за филма „[[Преброяване на дивите зайци]]“ ([[Варна]], 1973). * Награда „на критиката“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973). * „Награда на ЦС на [[Сдружение на българските писатели|СБП]]“ „за актьорско постижение“ за ролята на (Шияка) във филма „[[Елегия (български филм)|Елегия]]“ (Варна, 1982). * Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Димитър Луков) във филма „[[Голямата любов на Д. Луков]]“ (1983). * Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Хрили) в пиесата „Пук“ на Международен фестивал на куклените театри ([[Варна]], 1984). * Награда „за най-добър актьор“ на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] за ролята във филма „[[Закъсняло пълнолуние]]“ (1997). * Награда [[Аскеер (награда)|Аскеер]] за цялостно творчество (1991). * Награда „за най-добър актьор“: на Международния фестивал на телевизионните филми – [[Прага]]. * Награда „за най-добър актьор“: на Международния кино фестивал „Златната роза“ – [[Варна]] * Награда „за най-добър актьор“: на Фестивала на малките театрални форми – [[Враца]] * Награда „за най-добър актьор“: на София филм фест. * Орден [[Стара планина (орден)|„Стара планина“]] – I степен (2004). == Театрални роли == * „На приказки с Карел Чапек“ * „Сизиф и смъртта“ ([[Робер Мерл]]) – Смъртта * „Опера за три гроша“ ([[Бертолд Брехт]]) * „Молиер“ ([[Михаил Булгаков]]) – Молиер * „Рожден ден“ ([[Харолд Пинтър]]) – Стенли * „Няма да платим“ ([[Дарио Фо]]) * „Светлината се губи в петата лампа“ ([[Михаил Булгаков]]) * „[[Краят на началото]]“ [[Шон О'Кейси]] (1965; реж. Методи Андонов) * „Дървеница“ (1960) == Телевизионен театър == * „Делото „Опенхаймер““ (1988) ([[Хайнер Кипхарт]]), 2 части * „Съдията и жълтата роза“ (от [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], реж. [[Маргарита Младенова]]) (1984) * „Търси се нова майка“ (1983) ([[Олга Кръстева]]) * „Големият и Малкият Клаус“ (1971) ([[Ханс Кристиан Андерсен]]) – ''мюзикъл'' * „Диалози“ (1970) ([[Кръстю Пишурка]]) * „Светът е малък“ (1968) ([[Иван Радоев]]) * „Амброзио убива времето“ (1966), ''мюзикъл'' * „Болничната стая“ (1964) == Звукороли и участия в звукозаписи == Актьорът участва в множество звукозаписи през социализма, предназначени за учебните институции - училища и детски градини. * „Мир и дружба“ (Учтехпром, ~1988 г.) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля<br /> |- | 2018 ||[[Уилям Шекспир: Най-известният човек, който никога не е съществувал]] || || || Т.С. Селзник |- | 2018 || [[Времето е наше]] || || || |- | 2017 || [[Моторът]] || || || |- | 2017 || [[Крал Опа]]<br>(''„König Opa“'')|| || Германия || Клеменс Опа |- | 2016 || [[Уйлям Шекспир. Откъси от пиеси|Уилям Шекспир. Откъси от пиеси]] || || || |- | 2014 || [[Аз бях Джек Керуак]] || || || |- | 2013 || [[Лятото на Мона Лиза]] || || || |- | 2013 || [[Космос (2013)|Космос]] || || || |- | 2012 || [[Преди нощта да изтече]] || || || бащата |- | 2012 || [[Вера (2012)|Вера]] || || || |- | 2011 || [[Миграцията на паламуда]] || || || Страшилов |- | 2010 || [[Детето чудо]]<br>(''„L'enfant prodige“'')|| || Канада || Сергей Рахманинов |- | 2009 || ''„Бащината игра“''<br>(''„Das Vaterspiel“'')|| || Австрия/Германия/Франция/Ейре || Лукас |- | 2007 || [[Летете с Росинант]] || || България/Сърбия/Австрия || |- | 2007 || [[Малки разговори]] || || || |- | 2007 || [[Чифликът на чучулигите]]<br>(''„La masseria delle allodole“'')|| || Италия/България/Испания/Франция/Германия || дядо Хованес |- | 2006 || [[Заекът на Ватанен]]<br>(''„Le lièvre de Vatanen“'') || || Белгия/България/Франция || Инук |- | 2006 || [[Пазачът на мъртвите]] || || || стареца Ангел |- | 2006 || [[Докосване (филм)|Докосване]] || || || професор Павлов |- | 2006 || [[Март (филм)|Март]] || || || |- | 2004 || [[Откраднати очи]] || || България/Турция || дядото |- | 2004 || [[Боси]] || || || слепецът |- | 2001 || [[Бунтът]]<br>(''„Uprising“'')|| || САЩ || равина Лебовиц |- | 2001 || [[И Господ слезе да ни види]]<br>[[Посетени от Господ]] – алтернативно заглавие || || || писател-франкофон |- | 2001 || [[Съдбата като плъх]] (тв) || || България/Македония || поет |- | 2001 || [[Градът на страха“]]<br>(''„City of Fear“'')|| || Канада/ Великобритания/България/САЩ || Тимошенко („Емил Боев“) |- | 2001 || [[Сивата зона]]<br>(''„The Grey Zone“'') || || САЩ || |- | 2000 || [[Пансион за кучета (филм)|Пансион за кучета]] || || || [[Чарли Чаплин|Чаплин]] |- | 1999 || [[Вишнева градина]]<br>(''„The Cherry Orchard“'')|| || Гърция/Кипър/Франция || чужденецът |- | 1999 || [[Операция Делта Форс 4: Смъртна опасност]]<br>(''Operation Delta Force 4: Deep Fault''))|| || САЩ || General Kisimir Nabiža |- | 1998 || [[Ден и половина от живота на Маргарита]] || || || |- | 1998 || [[Дълбоко в сърцето]]<br>(''„In fondo al cuore“'')|| 2 ч. || Италия || |- | 1996 || [[Всичко от нула]] || || || възрастният актьор |- | 1996 || [[Закъсняло пълнолуние]] || || България/Унгария || стареца – Георги Пенев Доков |- | 1996 || [[Завръщане у дома (1996)|Завръщане у дома]] || ? || || Макс |- | 1994 || [[Тя (филм, 1994)|Тя]]<br>(''Elle'')|| || Франция/България/Чили/Швейцария/Португалия || |- | 1993 || [[Душевен смут]] || || Унгария || |- | 1990 || (''„Neuschwanstein sehen und sterben“'')|| || Германия || професор Петков |- | 1993 || [[Голгота (филм)|Голгота]] || || Германия/България || |- | 1993 || [[Фатална нежност]] || || || |- | 1991 || [[Резерват (филм)|Резерват]] || || България/Унгария || Васил |- | 1990 – 1993 || [[Съдебни хроники]] || 6 || || адвокатът/съдията/следователят |- | 1990 || [[Под игото (филм)|Под игото]] || 9 || България/Унгария || хаджи Атанасия |- | 1990 || [[Племенникът чужденец]] || || || Кюн |- | 1990 || [[Разходки с ангела]] || || || художникът |- | 1990 || [[Немирната птица любов]] || || || режисьорът |- | 1990 || [[Лагерът]] || || || (''гласът на остарелия Тодор'') |- | 1989 || [[Разводи, разводи|Разводи, разводи...]] || 6 нов. || || фотографът (''в 1-ва новела: „Разводът днес“ и 2-ра: „Разводът вчера“'') |- | 1989 || [[Аз, Графинята]] || || || д-р Геренски, психиатър |- | 1988 || [[Пибипкащият нос]] || || |- | 1987 || [[Патилата на Спас и Нели]] || || || коминочистачът |- | 1987 || [[Само ти, сърце|Само ти, сърце...]] || || || архимандрит Хесарий, Сашо |- | 1985 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 2 || || Халил (Димитрий) |- | 1985 || [[Характеристика (филм)|Характеристика]] || || || Пенчев |- | 1985 || [[Пътят на музикантите]] || || || старецът |- | 1984 || [[Романтична история]] || || || режисьорът |- | 1983 || [[Господин за един ден]] || || || бирникът |- | 1983 || [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] || 6 || || Халил (Димитрий) |- | 1983 || [[Търси се нова майка]] || || |- | 1982 || [[Голямата любов на Д. Л.]] (тв) || || || Димитър Луков, чиновник |- | 1982 || [[Елегия (български филм)|Елегия]] || || || Иван Шияков |- | 1982 || („''Szívzür''“)|| || Унгария || доктор Гати |- | 1981 || [[Нашият Шошканини]] || || || Дочо Шошков |- | 1980 || [[Чонтвари]]<br>(„''Csontváry''“)|| || Унгария || Чонтвари |- | 1980 || [[Въздушният човек]] || || || Кушо |- | 1979 || [[Бумеранг]] || || || цигуларят |- | 1979 || [[Случки на открито]] (тв) || || || |- | 1978 || [[По дирята на безследно изчезналите (филм)|По дирята на безследно изчезналите]] || 4 || || [[Тодор Страшимиров]] |- | 1978 || [[Чуй петела]] || || || военния старец |- | 1978 || [[Утрото е неповторимо]] || || || Касъмов |- | 1977 || [[Слънчев удар (филм)|Слънчев удар]] || || || Драгиев |- | 1976 || [[Над Сантяго вали]]<br>(''„Il pleut sur Santiago“'')|| || България/Франция || министърът на икономиката |- | 1976 || [[Щурец в ухото]] || || || Гошо, плахият |- | 1976 || [[Земя без въздух]] || || || |- | 1975 || [[Белег за човещина]] || || || следователят |- | 1975 || [[Вилна зона (филм)|Вилна зона]] || || || Йонко |- | 1974 || [[Гардеробът]] || || || доцентът |- | 1974 || [[На чисто]] || || || Гюрков |- | 1974 || [[Баща ми бояджията]] (тв) || || || агентът |- | 1974 || [[Къщи без огради]] || || || архитектът |- | 1973 || [[Преброяване на дивите зайци]] || || || Асенов |- | 1973 || [[Последната дума]] || || || свещеникът |- | 1973 || [[Бягство в Ропотамо]] || || || д-р С. Пенков |- | 1973 || [[Сиромашко лято]] || || || Цветарски |- | 1973 || [[Зелена слънчева пътека]] || || || д-р Охболи |- | 1972 || [[Голямата победа]] (тв) || || || актьорът Ицко |- | 1972 || [[Трета след слънцето|Трета след Слънцето]] || 2 || || Недев, командирът |- | 1971 || [[Шарен свят]] (тв) || 2 нов. || || поручикът (''във 2-рата новела: „[[Гола съвест]]“'') |- | 1971 || [[Края на песента]] || || || Дели Мехмед |- | 1970 || [[Весела антология]] (тв) || 2 нов. || || слепият музикант в 2-ра: [[Задушница (филм, 1970)|Задушница]] |- | 1970 || [[Задушница (филм, 1970)|Задушница]] || || || слепият музикант |- | 1969 || [[Птици и хрътки]] || || || изобретателят на машините за изпитания |- | 1967 || [[Морето]] || || || инспекторът |- | 1959 || [[Звезди (филм)|Звезди]]<br>(''„Sterne“'')|| || ГДР/България || гръцки евреин |- |} * „Срещи с Иречек“ – документален * „Ицко“ (1983) – документален филм за него (р. Георги Стоев) ; Режисьор {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Година !! Филми |- | 2007 || [[13 кратки опуса за голям екран]] – документален |- | 2005 || [[За възможността да се живее]] – документален |- |} ; Сценарист {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Година !! Филми |- | 2007 || [[13 кратки опуса за голям екран]] |- |} ; Оператор {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Година !! Филми |- | 2007 || [[13 кратки опуса за голям екран]] |- |} ; Композитор {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Година !! Филми |- | 1982 || [[Нашият Шошканини]] |- |} ; Продуцент {| class="wikitable" |- bgcolor="#cccccc" ! Година !! Филми |- | 2007 || [[13 кратки опуса за голям екран]] |- |} == Библиография == * „Пет пиеси, разказани от актьор“. София: Филизи 33, 2024. ISBN 978-619-92797-0-0 * „Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива“. София: Рива, 2009. ISBN 978-954-320-271-3. == Външни препратки == {{Уикицитат|Ицхак Финци}} * [http://www.theatreoffthechannel.org/itzcocv_bg.htm Биография на И. Финци], на сайта на Малък градски театър „Зад канала“ * {{kino.dir.bg artist|9383|Ицхак Финци}} * {{imdb name|0278384|Ицхак Финци}} * [http://www.filizi33.com/ Ицко Финци в сайта „Филизи 33“] * [https://www.kinopoisk.ru/name/246861/ Ицхак Финци в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/85416/works/ Ицхак Финци в Кино-Театр] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Финци, Ицхак}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български радиоактьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Носители на „Златна роза“]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Българи от еврейски произход]] [[Категория:Родени в София]] f0tf4qmjbd9klx7h9h9qh4e6oa45zqs 0 52814 12415974 11282593 2024-11-18T16:48:08Z 83.222.181.71 Важни са 12415974 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|града във Венецуела|острова|Каракас (остров)}} {{Селище инфо|Венецуела | име = Каракас | име-местно = Caracas | вид = град | изглед = Caracas_Venezuela_VEN_2018.png | щат = Каракас | площ = 433 | височина = 900 | население = 1 945 901 | население-година = 2017 }} '''Карака̀с'''<ref>Българско-английски речник, издателство НАУКА И ИЗКУСТВО, София, 1983.</ref> (по-правилно произношение е '''Кара̀кас''') ({{lang|es|Caracas}}, {{IPA|[kaˈɾakas]}}) е [[столица]]та на [[Венецуела]]. Разположен е в северната част на страната, в тясна планинска [[долина]] с надморска височина около 800 m. Тя е отделена от близкото [[Карибско море]] с висока над 2000 m планинска верига. Градът е основан през [[1567]] г. от [[Диего де Лосада]] под името ''Сантяго де Леон де Каракас''. Историческият център на Каракас, известен като департамент ''Либертадор'', има население около 1,9 млн. души, а градската [[агломерация]] – около 5,1 млн. души (2004). == Пишкография == Каракас е разположен в подножието на [[Авила]] (планинска верига) на 920 m надморска височина в долината на река Гуаире. Градът се намира по крайбрежието на [[Карибско море]]. Населението на града е 5 млн. души, състои се от потомци на [[испанци]], [[италианци]], местни индианци, чернокожи, [[креоли]] и [[метиси]]. == История == За рождена дата на Каракас се счита 1567 г., когато на мястото на индианско селище испанските колонизатори изграждат укрепен пункт, наречен първоначално ''Сантяго де Леон де Каракас''. Селището става резиденция на испански губернатор през [[1577]] г. Когато Венецуела става самостоятелна държава ([[1830]]), за столица на държавата е обявен Каракас. == Архитектура и градска среда == Каракас е разположен амфитеатрално. В центъра са разположени многоетажни сгради, нови булеварди, транспортната мрежа е осъвременена чрез естакади, подлези и надлези. В центъра на града се намира паметникът на националния герой [[Симон Боливар]]. Разположени са най-важните правителствени сгради – „Жълтият дом“ (Министерство на вътрешните работи), дворецът „Мира Флорес“ (резиденция на президента на републиката), Дворецът на правосъдието, Капитолият (Националният конгрес). В непосредствена близост са Пантеонът, Националната библиотека, Музеят за изящни изкуства, Националният музей и музеят „Боливар“. Характерна черта на Каракас са ярко оцветените многоетажни сгради и архитектурни ансамбли, изградени в модерни линии. Сред тях се откроява ансамбълът „Силенсио“, изграден в началото на едноименния булевард. == Икономика и инфраструктура == Столицата е политически, икономически, транспортен, културен и просветен център. Двойна електрическа жп линия го свързва с пристанището Ла Гуйара (предградие на Каракас). От града започва и автомагистралата, която свързва страната с [[Латинска Америка]]. Пристанището може да приема кораби с най-голям тонаж. Неговите кейове непрекъснато се удължават, изграждат се нови складове и хладилни помещения, доставят се модерни съоръжения за товаро-разтоварни работи, строят се нефтохранилища. В Каракас са изградени предприятия на хранителната, текстилната, кожаро-обувната, каучуковата, хартиената и [[Циментова промишленост|циментовата промишленост]], химическата промишленост, което се обяснява с богатите залежи от нефт. На 32 km от града е изградено [[Международно летище в Майкетия „Симон Боливар“|международното летище „Симон Боливар“]], чрез което се поддържа редовна връзка с другите държави от американския континент, с [[Африка]] и [[Европа]]. == Обществени институции == В Каракас се намират резиденцията на президента на страната, правителствените учреждения, централните органи на политическите партии и организации, на върховния съд и главната прокуратура. Най-голямото учебно заведение в Каракас е [[Венецуелски централен университет|Венецуелският централен университет]], открит през 1721 г., най-старият университет във Венецуаела и първият в цяла Латинска Америка. Сред висшите учебни заведения в Каракас днес са още Университетът „Симон Боливар“, Военната академия на Венецуела, Университетът „Александър фон Хумболт“, Боливарският университет на Венецуела, Католическият университет „Андрес Бело“, Университетът „Хосе Мария Варгас“, Университета Монтеавиля, Националният експериментален университет „Симон Родригес“, Университетът „Нова Спарта“, Свободният педагогически експериментален университет и Университетът „Св. Мария“. В града има и няколко международни висши училища. Сред множеството театри видно място заема Националният театър, създаден в края на 17 век. В Каракас има много болници и лечебни центрове. == Личности == * '''Родени''' в Каракас ** [[Хуан Алфонсо Баптиста]] (р. 1976), венецуелски киноартист ** [[Норкис Батиста]] (р. 1977), венецуелска киноактриса ** [[Симон Боливар]] (1783 – 1830), революционер ** [[Ромуло Галегос]] (1884 – 1969), писател и политик ** [[Франсиско де Миранда]] (1750 – 1816), революционер ** [[Скарлет Ортис]] (р. 1974), венецуелска киноактриса ** [[Алехандро Сичеро]] (р. 1977), футболист ** Леле Понс (р.1996), певица и интернет-знаменитост * '''Починали''' в Каракас ** [[Ромуло Галегос]] (1884 – 1969), писател и политик ** [[Уго Чавес]] (1954 – 2013), политик == Побратимени градове == * {{флагче|Испания}} [[Адехе]], [[Испания]] * {{флагче|Мексико}} [[Гуадалахара]], [[Мексико]] * {{флагче|ОАЕ}} [[Дубай]], [[Обединени арабски емирства|ОАЕ]]. * {{флагче|Испания}} [[Лас Палмас де Гран Канария]], [[Испания]] * {{флагче|Испания}} [[Санта Крус де Тенерифе]], Испания * [[Файл:Flag of the United States.svg|20px]] [[Сан Франциско]], [[Калифорния]], [[САЩ]] * {{флагче|Куба}} [[Хавана]], [[Куба]] == Източници == <references /> {{Столици в Южна Америка}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Каракас| ]] ro98qkvnfnp6xivps8ox7s2tpaoprxj 12416219 12415974 2024-11-18T19:35:02Z Zhoxy 557 Премахнати [[Special:Contributions/83.222.181.71|редакции на 83.222.181.71]] ([[User talk:83.222.181.71|б]].), към версия на Vodnokon4e 11282593 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|града във Венецуела|острова|Каракас (остров)}} {{Селище инфо|Венецуела | име = Каракас | име-местно = Caracas | вид = град | изглед = Caracas_Venezuela_VEN_2018.png | щат = Каракас | площ = 433 | височина = 900 | население = 1 945 901 | население-година = 2017 }} '''Карака̀с'''<ref>Българско-английски речник, издателство НАУКА И ИЗКУСТВО, София, 1983.</ref> (по-правилно произношение е '''Кара̀кас''') ({{lang|es|Caracas}}, {{IPA|[kaˈɾakas]}}) е [[столица]]та на [[Венецуела]]. Разположен е в северната част на страната, в тясна планинска [[долина]] с надморска височина около 800 m. Тя е отделена от близкото [[Карибско море]] с висока над 2000 m планинска верига. Градът е основан през [[1567]] г. от [[Диего де Лосада]] под името ''Сантяго де Леон де Каракас''. Историческият център на Каракас, известен като департамент ''Либертадор'', има население около 1,9 млн. души, а градската [[агломерация]] – около 5,1 млн. души (2004). == География == Каракас е разположен в подножието на [[Авила]] (планинска верига) на 920 m надморска височина в долината на река Гуаире. Градът се намира по крайбрежието на [[Карибско море]]. Населението на града е 5 млн. души, състои се от потомци на [[испанци]], [[италианци]], местни индианци, чернокожи, [[креоли]] и [[метиси]]. == История == За рождена дата на Каракас се счита 1567 г., когато на мястото на индианско селище испанските колонизатори изграждат укрепен пункт, наречен първоначално ''Сантяго де Леон де Каракас''. Селището става резиденция на испански губернатор през [[1577]] г. Когато Венецуела става самостоятелна държава ([[1830]]), за столица на държавата е обявен Каракас. == Архитектура и градска среда == Каракас е разположен амфитеатрално. В центъра са разположени многоетажни сгради, нови булеварди, транспортната мрежа е осъвременена чрез естакади, подлези и надлези. В центъра на града се намира паметникът на националния герой [[Симон Боливар]]. Разположени са най-важните правителствени сгради – „Жълтият дом“ (Министерство на вътрешните работи), дворецът „Мира Флорес“ (резиденция на президента на републиката), Дворецът на правосъдието, Капитолият (Националният конгрес). В непосредствена близост са Пантеонът, Националната библиотека, Музеят за изящни изкуства, Националният музей и музеят „Боливар“. Характерна черта на Каракас са ярко оцветените многоетажни сгради и архитектурни ансамбли, изградени в модерни линии. Сред тях се откроява ансамбълът „Силенсио“, изграден в началото на едноименния булевард. == Икономика и инфраструктура == Столицата е политически, икономически, транспортен, културен и просветен център. Двойна електрическа жп линия го свързва с пристанището Ла Гуйара (предградие на Каракас). От града започва и автомагистралата, която свързва страната с [[Латинска Америка]]. Пристанището може да приема кораби с най-голям тонаж. Неговите кейове непрекъснато се удължават, изграждат се нови складове и хладилни помещения, доставят се модерни съоръжения за товаро-разтоварни работи, строят се нефтохранилища. В Каракас са изградени предприятия на хранителната, текстилната, кожаро-обувната, каучуковата, хартиената и [[Циментова промишленост|циментовата промишленост]], химическата промишленост, което се обяснява с богатите залежи от нефт. На 32 km от града е изградено [[Международно летище в Майкетия „Симон Боливар“|международното летище „Симон Боливар“]], чрез което се поддържа редовна връзка с другите държави от американския континент, с [[Африка]] и [[Европа]]. == Обществени институции == В Каракас се намират резиденцията на президента на страната, правителствените учреждения, централните органи на политическите партии и организации, на върховния съд и главната прокуратура. Най-голямото учебно заведение в Каракас е [[Венецуелски централен университет|Венецуелският централен университет]], открит през 1721 г., най-старият университет във Венецуаела и първият в цяла Латинска Америка. Сред висшите учебни заведения в Каракас днес са още Университетът „Симон Боливар“, Военната академия на Венецуела, Университетът „Александър фон Хумболт“, Боливарският университет на Венецуела, Католическият университет „Андрес Бело“, Университетът „Хосе Мария Варгас“, Университета Монтеавиля, Националният експериментален университет „Симон Родригес“, Университетът „Нова Спарта“, Свободният педагогически експериментален университет и Университетът „Св. Мария“. В града има и няколко международни висши училища. Сред множеството театри видно място заема Националният театър, създаден в края на 17 век. В Каракас има много болници и лечебни центрове. == Личности == * '''Родени''' в Каракас ** [[Хуан Алфонсо Баптиста]] (р. 1976), венецуелски киноартист ** [[Норкис Батиста]] (р. 1977), венецуелска киноактриса ** [[Симон Боливар]] (1783 – 1830), революционер ** [[Ромуло Галегос]] (1884 – 1969), писател и политик ** [[Франсиско де Миранда]] (1750 – 1816), революционер ** [[Скарлет Ортис]] (р. 1974), венецуелска киноактриса ** [[Алехандро Сичеро]] (р. 1977), футболист ** Леле Понс (р.1996), певица и интернет-знаменитост * '''Починали''' в Каракас ** [[Ромуло Галегос]] (1884 – 1969), писател и политик ** [[Уго Чавес]] (1954 – 2013), политик == Побратимени градове == * {{флагче|Испания}} [[Адехе]], [[Испания]] * {{флагче|Мексико}} [[Гуадалахара]], [[Мексико]] * {{флагче|ОАЕ}} [[Дубай]], [[Обединени арабски емирства|ОАЕ]]. * {{флагче|Испания}} [[Лас Палмас де Гран Канария]], [[Испания]] * {{флагче|Испания}} [[Санта Крус де Тенерифе]], Испания * [[Файл:Flag of the United States.svg|20px]] [[Сан Франциско]], [[Калифорния]], [[САЩ]] * {{флагче|Куба}} [[Хавана]], [[Куба]] == Източници == <references /> {{Столици в Южна Америка}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Каракас| ]] ijtof6pzhlezsrmfe4spehm2ijjtxm1 0 54055 12416213 11866618 2024-11-18T19:24:23Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416213 wikitext text/x-wiki {{Книга | име в оригинал = | корица = | корица-текст = | език = | автор = | издадена-година = | издадена-държава = | създаден-година = [[XV век]] | създаден-държава = | издателство = | жанр = | вид = [[ръкопис]] | публикувано в = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = | преводач = }} '''Ръкописът на Войнич''' ({{lang|en|Voynich Manuscript}}) е тайнствена неразчетена [[книга]], написана през [[XV век|XV в]].<ref>Датировка на пергамента по [[радиовъглеродно датиране|радиовъглеродния метод]], извършена в края на 2009 г., сочи 1404 – 1438 г. като най-вероятен интервал. Мастилото е нанесено, докато той е бил все още пресен [https://archive.is/20120526203316/www.monstersandcritics.com/news/europe/news/article_1516863.php/Mysterious-Voynich-manuscript-is-genuine-scientists-find]</ref> от неизвестен автор на неизвестен [[Език (езикознание)|език]] с неизвестна [[азбука]]. Според някои изследвания ръкописът е изготвен в периода 1404 – 1438 г. и за негов автор се предполага алхимикът [[Никола Фламел]] (1330 – 1418), а съдържанието най-вероятно описва алгоритъм за производството на [[философски камък]] – еликсир на безсмъртието.<ref>[http://www.librev.com/index.php/arts-books-publisher/1911-2013-01-09-12-14-43#_ftn2 Най-опасните книги]</ref> За цялото известно време на съществуване на ръкописа той е обект на интензивно изучаване от много професионални и аматьорски [[криптограф]]и, включително някои от най-добрите и известни [[американски]] и [[британски]] [[криптоаналитик|криптоаналитици]] от Втората световна война, но всички те се провалят в това да декодират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но също дава живот и на теорията, че книгата е просто една „изпипана“ безсмислена последователност от случайни символи. Книгата е наречена така в чест на американския търговец на книги от полски произход [[Уилфрид Войнич]], който се сдобива с нея през [[1912]] г. Сега тя се съхранява в [[Бейнеке|Библиотеката за редките книги и ръкописи „Бейнеке“]] в [[Йейлски университет|Йейлския университет]]. == Описание == По последни оценки книгата първоначално е съдържала 272 страници в 17 [[кола (печатарство)|коли]] по 16 страници. Само около 240 от тънък [[пергамент]] са запазени до наши дни. На кориците няма никакви надписи или рисунки. Размерът на страниците е 15х23 cm, а дебелината на книгата – по-малко от 3 cm. Липси в номерата на страниците (които видимо са по-нови от самата книга) показват, че някои страници са били загубени, преди книгата да стане собственост на Войнич. За изписване на текста и очертанията на илюстрациите е използвано [[перо за писане]], а илюстрациите са оцветени (понякога доста грубо) с цветна боя, вероятно по-късно. === Илюстрации === С изключение на завършващата част на книгата, на всички страници има илюстрации. Съдейки по тях, в книгата има няколко раздела, различни по съдържание и стил: * „Билкарски“ – на всяка страница се намира изображение на едно [[растение]] (понякога две) и няколко абзаца текст, което е обичайна подредба за книгите на европейските билкари по това време. Някои части на тези рисунки са увеличени и по-ясни копия на скици от „фармацевтичния раздел“. * „Астрономически“ – съдържа кръгови диаграми, някои от които с [[луна]], [[слънце]] и [[звезда|звезди]], вероятно от [[астрономия]]та или [[астрология]]та. Една поредица от 12 диаграми изобразява традиционните [[символ]]и на [[зодиак]]алните [[съзвездие|съзвездия]] (две [[риби]] за [[Риби (зодия)|Риби]], бик за [[Телец (зодия)|Телец]], войн с лък за [[Стрелец (зодия)|Стрелец]] и т. н.). Всеки [[символ]] е заобиколен от точно 30 миниатюрни женски фигурки, повечето от които голи и всяка от тях държаща надписана [[звезда]]. Последните две страници на този раздел ([[Водолей (зодия)|Водолей]] и [[Козирог (зодия)|Козирог]] или приблизително [[януари]] и [[февруари]]) са загубени, а [[Овен (зодия)|Овен]] и [[Телец (зодия)|Телец]] са разделени на четири двойни диаграми с петнадесет звезди във всяка. Някои от тези диаграми са разположени на разгъващи се страници. * „Биологически“ – плътен непрекъснат текст, плътно заграждащ изображения на тела, главно на голи жени, къпещи се в [[Плувен басейн|басейни]] или вани, свързани със сложна мрежа от тръби, някои от които приемат ясно формата на телесни [[Орган (анатомия)|органи]]. Някои от жените носят [[Корона (украшение)|корони]]. * „Космологически“ – няколко кръгови диаграми с неизяснен смисъл. В този раздел също има разгъващи се страници. Една от тях с размер на 6 обикновени страници и съдържа някакво подобие на карта или диаграма с шест „острова“, свързани с издигнати пътеки, „замъци“ и вероятно [[вулкан]]. * „Фармацевтичен“ – множество надписани рисунки на отделни части от [[растения]] (корени, листа и др.) с изобразени аптекарски съдове в полетата на страниците. В този раздел също така има няколко абзаца текст, вероятно рецепти. * „Рецептурник“ – разделът се състои от кратки абзаци, обозначени със звездообразни (или подобни на цвят) отметки. <br> <gallery class="center" widths="200px" heights="160px"> Файл:f34r.jpg|Страница от „ботаническия“ раздел Файл:Voynich_Manuscript_(135).jpg|Страница от „биологическия“ раздел Файл:Voynich_Manuscript_(141).jpg|Страница от „биологическия“ раздел </gallery> === Текст === Текстът определено е написан от ляво надясно с леко неравна дясна граница. По-дългите секции са разделени на параграфи, понякога с отметки в лявото поле. В ръкописа липсва видима [[пунктуация]]. Почеркът е равен и гладък, създавайки впечатление, че [[азбука]]та е била привична за пишещия и той е разбирал какво пише. [[Файл:Voynich manuscript excerpt.svg|мини|Страница с образец от текста]] В книгата има над 170 000 отделни [[знак]]а, обикновено отделени един от друг с малки промеждутъци. Повечето от знаците са изписани с едно или две прости движения на перото. Целият текст на ръкописа е съставен с азбука от 20 – 30 букви. Изключение правят няколко десетки особени знака, които се появяват в книгата по един-два пъти. По-големи разстояния между знаците разделят текста на около 35 000 „думи“ с различна дължина. Изглежда, че те се подчиняват на някакви [[правопис]]ни или [[фонетика|фонетични]] правила. Някои знаци трябва да се появяват във всяка дума (както [[гласни]]те), някои никога не са след други, някои могат да бъдат удвоени, а други не. [[Статистически анализ]] на текста е показал структура, характерна за [[естествен език|естествените езици]]. Например, повторяемостта на думите съответстват на [[закон на Зипф|закона на Зипф]], а словесната [[ентропия]] (ок. 10 бита на дума) е подобна на тази при [[английски език|английските]] или [[латински език|латински]] текстове. Някои думи се появяват единствено в отделни раздели на книгата или само на няколко страници, други се повтарят из целия текст. Сред стотиците надписи към илюстрациите има много малко повторения. В „Ботаническия“ раздел всяка първа дума на всяка страница се среща единствено на тази страница и вероятно е име на [[растение]]. От друга страна, езикът на ръкописа на Войнич е много различен от съществуващите [[европейски езици]]. Например, в книгата почти няма думи, по-дълги от десет „[[буква|букви]]“ и почти няма едно- и двубуквени думи. Вътре в думата [[букви]]те са разпределени също по своеобразен начин: някои знаци се появяват само в началото на [[дума]]та, други само в края, а някои винаги в средата – подреждане, присъщо за [[арабска азбука|арабската]], но не и за [[латинска азбука|латинската]] и [[гръцка азбука|гръцката]] [[азбука]] или [[кирилица]]та. В текста се срещат повече повторения в сравнение с типичните европейски езици. Има случаи, когато една и съща [[дума]] се повтаря три пъти подред. Думи, различаващи се само с една буква, също се срещат необичайно често. Целият „речник“ на ръкописа на Войнич е по-беден, отколкото би трябвало, от статистическа гледна точка. == История == Тъй като [[азбука]]та на ръкописа няма визуално сходство с нито една известна система за писане и текстът не е разшифрован, единствената подсказка за определяне на възрастта на [[книга]]та и нейния произход са илюстрациите. По-точно дрехите и вида на нарисуваните жени, а също така и вида на някои от диаграмите. Всички тези детайли са характерни за [[Европа]], и книгата датира между [[1450]] и [[1520]] година. Това се потвърждава косвено и от други признаци. В научнопопулярния филм „Шифърът на Войнич“, излъчен по ''[[Viasat History]]'', времето на създаване на книгата е определено с въглероден анализ на около 1420 година. Единствената разпознаваема рисунка в текста е стена с бойници и кула зад нея. Към 1420 година подобни бойници са съществували само в Северна Италия, макар по-късно те да се разпространяват из цяла Западна Европа, което дава основание да се заключи, че книгата е писана в Северна Италия. Първият точно определен притежател на книгата е бил [[Георг Бареш]] (''Georg Baresch''), [[алхимия|алхимик]] живял в [[Прага]] в началото на [[17 век]]. Бареш изглежда също бил озадачен от тайната книга в неговата библиотека. Узнавайки, че [[Атанасиус Кирхер]] (''Athanasius Kircher''), известен [[йезуит]], учен от Римската колегия (''Collegio Romano''), е публикувал [[Копти|коптски]] речник и разшифровал (така се считало) [[Египетски йероглиф|египетските йероглифи]], той копирал част от ръкописа и изпратил образеца в дома на Кирхер в [[Рим]] (два пъти), молейки за помощ при разшифроването му. Писмото на Бареш от [[1639]] г. до Кирхер е намерено в наши дни от [[Рене Зандберген]] (''Rene Zandbergen'') и е най-ранното споменаване на ръкописа. Остава неизяснено отговорил ли е Кирхер на молбата на Бареш, но е известно, че той е искал да купи книгата, но Бареш вероятно е отказал да я продаде. След смъртта на Бареш, книгата преминала в неговия приятел [[Йоханес Маркус Марци]] (''Johannes Marcus Marci''), [[ректор]] на [[Карлов университет|Пражкия университет]]. Марци вероятно я е пратил на Кирхер, негов стар приятел. Неговото съпровождащо писмо от 19 август [[1666]] г. (възможно е и 1665 г.) е прикрепено към ръкописа. Между другото, в писмото се утвърждава, че книгата първоначално е купил за 600 [[дукат]]а [[Рудолф II]], който я е считал за работа на [[Роджър Бейкън]]. Следващите 200 години от съдбата на ръкописа са неизвестни, но най-вероятно тя е съхранявана с останалите преписки на Кирхер в библиотеката на Римската колегия (сегашния [[Григориански университет]]). Книгата вероятно е останала там, докато войските на италианския крал [[Виктор Емануил II]] превзели града през [[1870]] г. и присъединили папската държава към [[Италия]]. Новите италиански власти конфискуват от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] много имущество, в това число и библиотеката. Съгласно изследванията на [[Хавиер Чекалди]] (''Xavier Ceccaldi'') и други, преди това обаче много книги от университетската библиотека били спешно пренесени в библиотеките на факултетите му, чието имущество не конфискували. Преписките на Кирхер били сред тези книги, както очевидно и ръкописа на Войнич е бил, тъй като книгата носи на себе си надпис от [[Петрус Бекс]] (''Petrus Beckx''), който в това време е глава на [[йезуити|йезуитския орден]] и [[ректор]] на университета. Библиотеката на Бекс била пренесена във вила Мондрагон във [[Фраскати]] (''villa Borghese di Mondragone a Frascati'') – голям дворец близо до [[Рим]], придобит от [[йезуит]]ите през [[1866]] г. През [[1912]] година Римската колегия се нуждаела от средства и решила в най-строга тайна да продаде част от своята собственост. Уилфрид Войнич придобива 30 ръкописа, сред които и този, носещ сега неговото име. През [[1930]] година, след смъртта на Войнич, неговата вдовица [[Етел Лилиан Войнич]] продава книгата на друг книготърговец [[Ханс Краус]] (''Hanse P. Kraus''). Не намирайки купувач, през [[1969]] година Краус подарява ръкописа на [[Йейлски университет|Йейлския университет]]. == Догадки за авторството == Има много личности, за които се подозира, че биха могли да бъдат автори на ръкописа на Войнич. По-долу ще изброим някои от най-вероятните. === Роджър Бейкън === [[Файл:Roger-bacon-statue.jpg|мини|Роджър Бейкън]] Съпровождащото писмо на [[Йохан Маркус Марци|Марци]] до [[Атанасиус Кирхер|Кирхер]] от [[1665]] г. / или 1666 г. гласи, че съгласно думите на починалия му приятел [[Рафаел Мнишовски]] (Raphael Mnishovsky), книгата в онова време е била придобита от император [[Рудолф II]] ([[1552]] – [[1612]]) за 600 дуката (няколкостотин хиляди [[долар]]а съвременна стойност). Съгласно това писмо, Рудолф (или може би Рафаел) считал, че автор на книгата е знаменитият и многостранно надарен [[францисканци|францискански]] [[монах]] [[Роджър Бейкън]] ([[1214]] – [[1294]]). Въпреки че Марци е писал, че се „въздържа от преценка“ (suspending his judgement) относно заявлението на Рудолф II, то било прието достатъчно сериозно от [[Уилфрид Войнич|Войнич]], който се съгласил с него. Неговата убеденост в това повлиява силно на повечето опити за [[дешифриране]] през следващите 80 години. Все пак изследователите, които са се занимавали с ръкописа на Войнич и са запознати с работите на Роджър Бейкън отричат тази възможност. Следва да се отбележи, че Рафаел Мнишовски умира през [[1644]] г. (21 години преди писмото на Марци), а самата сделка би трябвало да е осъществена преди абдикацията на [[Рудолф II]] през [[1611]] г. (най-малко 55 години преди писмото). === Джон Дий === [[Файл:John Dee Ashmolean.jpg|мини|ляво|Джон Дий]] Предположението за това, че [[Роджър Бейкън]] е автор на книгата, довело Войнич до извода, че единствения човек, който е могъл да продаде ръкописа на Рудолф е [[Джон Дий]], математик и [[астрология|астролог]] в двора на [[Елизабет I|Кралица Елизабет I]] (''Elizabeth'' I), известна също така с това, че е имала голяма библиотека с ръкописи на Роджър Бейкън. Джон Дий и неговият ''scrier'' (помощник-медиум, използващ за извикване на духове кристална топка или друг отразяващ предмет) [[Едуард Кели]] са свързани с [[Рудолф II]] с това, че те няколко години живели в [[Чехия]], надявайки се да продадат услугите си на императора. Обаче Джон Дий води старателно дневници и не споменава за продажбата на ръкописа и затова сделката изглежда малко вероятна. Така или иначе, ако авторът на ръкописа не е Роджър Бейкън, то и възможна връзка на историята на ръкописа с [[Джон Дий]] е съмнителна. От друга страна, самият Ди е могъл да напише книгата и да разпространи слух за това, че е работа на Бейкън, с надеждата да я продаде. === Едуард Кели === [[Файл:EdwKelley.jpg|мини|Едуард Кели]] Компаньон на [[Джон Дий]] в [[Прага]], [[Едуард Кели]] бил самоук [[алхимия|алхимик]], твърдящ в техните среди, че може да превърне [[мед (елемент)|мед]] в [[злато]] с помощта на таен прах, намерен в епископски гроб в [[Уелс]]. Едуард Кели също така твърдял, че може да вика [[ангел]]и с помощта на [[магия|магически]] [[кристал]] и да има продължителни разговори с тях, което Джон Дий грижливо отбелязвал в дневника си. Езикът на [[ангел]]ите бил наречен [[Енохов език|енохов]], от името [[Енох]], [[Библия|библейски]] баща на [[Метусаил]], който, съгласно [[легенда]]та бил взет на пътешествие в [[рай|рая]] и после написал книга за това, което видял там. Няколко души предполагат, че както Кели е могъл да измисли еноховия език, за да измами Джон Дий, така е могъл да изфабрикува и ръкописа, за да измъкне [[пари]] от императора (който плащал на Кели за неговите мними алхимически умения). Но несъмнено, както и в случая с Ди, ако [[Роджър Бейкън]] не е автор на ръкописа, връзката на Кели с тази книга също е съмнителна. === Уилфрид Войнич === Много изследователи подозират и самия [[Уилфрид Войнич|Войнич]] в това, че той само е изфабрикувал ръкописа. Като търговец на стари книги, той е можел да притежава необходимите знания и умения, ''„загубена книга“'' на Роджър Бейкън би могла да има висока стойност. Обаче, последните изследвания на писмото на [[Джордж Бареш|Бареш]] до [[Атанасиус Кирхер|Кирхер]] позволяват да се отхвърли тази хипотеза. === Якоб Хорчицки === Фотостатическата репродукция на първата страница на ръкописа, направена от Войнич в периода от време до [[1921]] година, демонстрира няколко размити петна – изтрити надписи или подписи. С помощта на [[химия]]та текстът може да бъде прочетен като „''Jacobj'a Tepenece''“. Това може да бъде [[Якоб Хорчицки]] (''Jakub Horcicky of Tepenec''), на [[латински език|латински]] – Якобус Синапиус (''Jacobus Sinapius'') – специалист по [[билка|билкова]] [[медицина]], който бил личен доктор на [[Рудолф II]] и надзираващ неговата ботаническа градина. Войнич и много други изследователи заключват, че Якоб Хорчицки е бил притежател на ръкописа преди Бреш, и някои виждат в това потвърждение на историята на [[Рафаел Мнишовски]] (виж [[Ръкопис на Войнич#Роджър Бейкън|по-горе]]). Други смятат, че Якоб Хорчицки сам е могъл да бъде авторът. Обаче, надписа не съответства на подписа на Якоб Хорчицки, който бил намерен в документи открити от [[Ян Хурич]] (''Jan Hurich''). Така че, все още е възможно надписът на страница „f1r“ да е бил добавен от по-късен притежател или библиотекар, и е единствено лично предположение за автор на книгата. Интересно е също така, че в [[йезуити|йезуитските]] исторически книги, които са били достъпни за [[Атанасиус Кирхер]], Хорчицки е представен като човек с [[йезуити|йезуитско]] образование, който бил единствен [[алхимия|алхимик]] и доктор в двора на [[Рудолф II]], имащ пълен достъп до библиотеката, докато например [[Тихо Брахе]] (''Tycho Brahe'') едва се е споменавал в тях. Още повече, че реагентите използвани от Войнич, така са повредили [[пергамент]]а, че следите на подписа сега са едва видими. Така погледнато, това е още един предизвикващ подозрение факт в полза на теорията за това, че подписът е бил изфабрикуван от Войнич за усилване на теорията за авторството на [[Роджър Бейкън]]. === Йоханес Маркус Марци === [[Йоханес Маркус Марци]] се срещнал с Кирхер, когато той възглавил делегацията на [[Пражки университет|Пражкия университет]] в [[Рим]] през [[1638]] година. След това в течение на 27 години те обменяли писма на различни научни теми. Пътуванята на Марци били част от неговата продължителна борба на страната на светската школа на университета в поддръжка на неговата независимост от [[йезуити]]те, които управлявали съперничещия Колеж Св. Клементина в Прага (''Clementinum college in Prague''). Независимо от тези усилия, двата университета се обединяват през [[1654]] година под йезуитски контрол. Благодарение на това се появили мнения, че политическата вражда с йезуитите е заставила Марци да подправи писмото на [[Георг Бареш]] и по-късно ръкописа на Войнич в опит да разобличи и дискредитира тяхната звезда [[Атанасиус Кирхер|Кирхер]]. Личността и знанията на Марци били адекватни за тази задача, а Кирхер, този „доктор Всезнайко“, който, както днес е известно се е „прославил“ с очевидни грешки, а не с гениални дела, бил лека цел. Действително, писмото на Бареш има определено сходство с шегата, която изтоковеда [[Андреас Мюлер]] веднъж изиграл на Атанасиус Кирхер. Мюлер изфабрикувал безсмислен ръкопис и го изпратил на Кирхер със забележка, че ръкописът му попаднал от [[Египет]]. Той помолил Кирхер за превод на текста и има сведения, че Кирхер му го е предоставил незабавно. Интересно е да отбележим, че единствените потвърждения за съществуването на Георг Бареш са тези три писма изпратени на Кирхер: едно изпратил сам Бареш през [[1639]], а двете други Марци около година след това. Също така е любопитно, че преписката между Марци и Атанасиус Кирхер приключва през [[1665]] година, именно със „съпровождащото писмо“ на ръкописа на Войнич. Все пак тайната неприязън на Марци към йезуитите е само [[хипотеза]]: правоверен [[Католицизъм|католик]], той сам учил за [[йезуит]] и недълго преди смъртта си през [[1667]] година е удостоен с почетно членство в техния [[Орден (религия)|орден]]. === Рафаел Мнишовски === Приятелят на Марци, [[Рафаел Мнишовски]], който е предполагаем източник на историята за [[Роджър Бейкън]], сам е бил криптограф (сред многото му други занимания) и през около [[1618]] година вероятно е изобретил [[шифър]], който считал за неразбиваем. Това довело до появата на теория за това, той е автор на ръкописа на Войнич, който му е потрябвал за практическа демонстрация на горепосочения шифър и само използвал Бареш като „опитно зайче“. След това, когато [[Атанасиус Кирхер|Кирхер]] публикувал своята книга за разшифровката на [[коптски език|коптския език]], според тази теория Рафаел Мнишовски решил, че да докара до объркване с хитроумния шифър Атанасиус Кирхер би било много по-голям трофей, отколкото да вкара в задънен тунел Бареш. За това, той е могъл да убеди Георг Бареш да поиска помощ от [[йезуит]]ите, тоест от Кирхер. За да мотивира Бареш да направи това, Рафаел Мнишовски е могъл да измисли историята за тайнствената зашифрована книга на Роджър Бейкън. Действително, съмненията в историята на Рафаел в съпровождащото ръкописа на Войнич писмо са могли да означават, че [[Йохан Маркус Марци]] е заподозрял лъжа. В крайна сметка няма явни доказателства и за тази [[теория]]. === Антъни Ейшъм === Доктор [[Леонел Стронг]] (Dr. Leonell Strong), изследовател на [[рак (болест)|рака]] и [[криптография|криптограф]] любител, също се опитвал да разшифрова ръкописа. Стронг считал, че разгадаването на ръкописа се заключава в „особена двойна система на [[аритметична прогресия]] на многобройни [[азбука|азбуки]]“. Стронг утвърждавал, че съгласно разшифрования от него текст, ръкописът е написан от английския автор от [[16 век]] [[Антъни Ейшъм]] (''Anthony Ascham''), чиито работи включват книгата ''„A Little Herbal“'', публикувана през [[1550]] година. Дори и ръкописа на Войнич да съдържа раздели приличащи на „''A Little Herbal''“, основния аргумент против тази теория е, че не е известо къде автора на „''A Little Herbal''“ е могъл да придобие такива литературни и криптографски знания. === Няколко автори === [[Прескът Къриър]] (''Prescott Currier''), [[криптография|криптоаналитик]] на [[Военноморските сили]] на [[САЩ]], който работил с ръкописа през седемдесетте години, открил, че страниците в „ботаническия“ раздел могат да бъдат разделени на два типа, А и Б, с характерни [[статистика|статистически]] свойства и очевидно различни почерци. Той заключил, че ръкописът може да бъде работа на двама или няколко автори, които използвали различни диалекти или [[ортография|ортографически]] традиции, но които споделяли една и съща система на писане. Обаче, последните изследвания поставят под съмнение тези изводи. Експерт по [[почерк]]а, който изследвал ръкописа, открил само една ръка в цялата книга. Също така, след внимателно разглеждане на всички раздели, може да се види постепенен преход между А и Б. Затова наблюденията на Прескът могат да бъдат резултат от това, че времето на написване на „ботаническия“ раздел е разделено в два достатъчно дълги периода. == Теории за предназначението и съдържанието == Общото впечатление, което създават оставащите страници на [[ръкопис]]а позволяват да се предположи, че той е бил предназначен да служи за [[фармакопея]] или като книга, развиваща общи теми от [[средновековие|средновековната]] или дори по-ранна [[медицина]]. Несъмнено обаче, невероятните детайли в илюстрациите подхранват множество теории за произхода на книгата, съдържащият се в нея текст и целите за които е била написана. Следват няколко такива теории: === Хербарии === С голяма степен на увереност можем да кажем, че първата част на книгата е посветена на [[растения]], но опитите да бъдат съпоставени с реални образци или със стилизирани рисунки на растения от същото време, като цяло се провалят. Само две от растенията могат да бъдат определени достатъчно точно. Тези рисунки от „ботаническия раздел“, които съответстват на скици от „фармацевтичния“ правят впечатление на техни точни копия, но с отсъстващи части, които са допълнени с неправдоподобни детайли. Действително, много растения изглеждат като съставни: [[корен]]и от един екземпляр са свързани с [[лист]]а от друг и с [[цвят (ботаника)|цветове]] от трети. През 2013 година [[Артър Такър]] и [[Рексфорд Талберт]] достигат до извода, че ръкописът представлява [[ацтеки|ацтекски]] травник на растения от [[Тексас]], [[Калифорния]] и [[Никарагуа]]. Названията на растенията са записани на ацтекски език, но основният текст остава неразшифрован.<ref>[http://cms.herbalgram.org/herbalgram/issue100/hg100-feat-voynich.html?ts=1390408887&signature=35482b1a3bbeb525f2d5e7029b811af6&ts=1390459777&signature=3a2dbc391b70c0b7bcde161732db4967&ts=1390474753&signature=d4d1c829f00312def6aba5a066304d6a A Preliminary Analysis of the Botany, Zoology, and Mineralogy of the Voynich Manuscriptby Arthur O. Tucker, Rexford H. Talbert, HerbalGram. 2013; American Botanical Council]{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> === Слънчогледи === Брумбах (Brumbaugh) считал, че една от илюстрациите изобразява [[слънчоглед]] от [[Америка|Новия Свят]]. Ако това е така, то би могло да помогне да се определи времето на написване на ръкописа и да разкрие интригуващи обстоятелства за произхода му. Обаче, сходството е доста незначително, особено ако сравним рисунката с истински диви образци на вида, и тъй като мащабът ѝ не е определен, то изобразеното растение може да бъде друг член на същото семейство, което включва още много сходни видове срещащи се из цял свят. === Алхимия === Водоемите и каналите в „биологическия“ раздел могат да означават връзка с [[алхимия]]та, което би имало значение, ако книгата съдържа инструкции по приготвянето на медицински еликсири и смеси. Обаче, за алхимическите книги от това време е бил характерен символен език, където процесите, материалите и компонентите са изобразявани във вид на особени рисунки (орел, жаба, човек в могила, двойка в легло и т. н.) или стандартни текстови [[символ]]и (кръг с кръст и т. н.). Нито един от тях не може да бъде убедително идентифициран в ръкописа на Войнич. === Алхимически хербарий === Серджо Торезела, експерт по древна [[ботаника]], отбелязва, че ръкописът може да бъде алхимически хербарий, който всъщност няма нищо общо с [[алхимия]]та, а е фалшива книга на растения с измислени картинки, които лекар-шарлатан е могъл да носи със себе си, за да прави впечатление на клиентите си. Вероятно е имало неголяма фабрика за производство на такива книги някъде в Северна [[Италия]], точно по време на предполагаемото написване на ръкописа. Обаче, такива книги се отличават значително от ръкописа на Войнич по стил и формат и освен това всички те били написани на обичаен език. === Астрологическа ботаника === [[Астрология|Астрологическите]] изследвания често играли забележителна роля при събирането на [[билка|билки]], кръвопусканията и други медицински процедури, които се провеждали в благоприятни числа, записани в астрологическите книги (например книгата на [[Николас Кулпепер]] (''Nicholas Culpeper'')). Обаче с изключение на обичайните [[зодиакален знак|зодиакални знаци]] и една диаграма, вероятно изобразяваща класическите планети, никой не е успял да интерпретира илюстрациите в рамките на класическите астрологически традиции (европейски или други). === Микроскопи и телескопи === Кръгов чертеж в „астрономическия“ раздел изобразява обект с неправилна форма с четири огънати сектора, които някои интерпретират като изображение на [[галактика]], което може да бъде получено единствено с помощта на [[телескоп]]. Друго изображение е било интерпретирано като [[клетка]] на жив [[организъм]], наблюдавана през [[микроскоп]]. Това позволява да се предположи, че времето на произход на ръкописа не е [[Средновековие]]то, а по-късен период. Обаче, сходството е доста съмнително, тъй като при по-близък оглед, централната част на „галактиката“ повече прилича на басейн. <br> [[Файл:68r.jpg|мини|център|400п|Вероятна астрономическа схема]] === Гинекологичен наръчник за лечение на жени === Според Джерард Чешър от Бристолския университет ръкописът представя къпането, медицинските растения, вулканичните изригвания, астрологията и други теми, свързани с лечебни практики през Средновековието.<ref>{{Citation |title=Най-странният ръкопис остава загадка |url=http://www.monitor.bg/bg/a/view/naj-strannijat-rykopis-ostava-zagadka-165624 |accessdate=2020-11-06 |archivedate=2019-05-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190520132511/https://www.monitor.bg/bg/a/view/naj-strannijat-rykopis-ostava-zagadka-165624 }}</ref> Текстовете в него най-вероятно са написани на иврит, смесени други езици и латински наименования, като думите са разместени.<ref>[https://www.168chasa.bg/article/6466672 Разгадаха окончателно най-тайнствената книга в света: Извънземните нямат нищо общо, ръкописът на Войнич е гинекологичен наръчник за жени]</ref><ref>[https://lira.bg/archives/141317 Мистериозният ръкопис на „Войнич“ разчетен от изкуствен интелект?]</ref> == Теории за езика на ръкописа == Множество теории били създадени по повод използвания в ръкописа език. Следват няколко от тях: === Буквен шифър === Съгласно тази теория, ръкописът на Войнич съдържа смислен текст на някой от европейските езици, който е умишлено приведен в нечитаем вид, превръщайки обичайните му букви в тези използвани в ръкописа с помощта на някакъв код: [[алгоритъм]], който оперира с отделни букви. Това било работна [[хипотеза]] за повечето от опитите за разшифроване през [[20 век]], в това число и за неофициалната група [[криптография|криптоаналитици]] на Агенцията за национална сигурност на [[САЩ]] (''National Security Agency'', NSA) под ръководството на [[Уилям Фридман]] (''William F. Friedman'') в началото на петдесетте години. Простите [[шифър|шифри]] основани на замяна на [[символ]]ите, могат да бъдат изключени, тъй като те са много лесни за разшифроване. Затова усилията на дешифровчиците били насочени към [[полиазбучен шифър|полиазбучните шифри]], изобретени от [[Леон Алберти]] през [[1460]] г. Този клас включва известния [[шифър на Виженер]] (''Vigenere cipher''), който може да бъде усилен с използването на „празни“ и/или аналогични символи, разместване на букви, лъжливи прекъсвания на думите и т. н. Някои изследователи предполагат, че гласните букви са били премахнати преди кодирането. Имало е няколко заявления за дешифровка на основание на тези предположения, но те не получили широко признание. На първо място затова, че предложените алгоритми за разшифроване били основани на толкова догадки, че с тяхна помощ можело да се извлече осмислена информация от всяка случайна последователност от символи. Основния аргумент в полза на тази теория се заключава в това, че използването на странни символи от европейски автор едва ли може да се обясни иначе, освен като опит да се скрие информация. Действително, [[Роджър Бейкън]] е разбирал от шифри, а вероятният период на създаване на ръкописа съвпада с раждането на [[криптография]]та като систематизирана [[наука]]. В противоречие с тази теория влиза наблюдението за това, че използването на [[полиазбучен шифър]] трябва да унищожи „естествените“ статистически свойства, които се наблюдават в текста на ръкописа на Войнич, като например [[закон на Ципф|закона на Ципф]]. Също така, дори и полиазбучния шифър да е бил измислен около [[1467]] година, неговите разновидности станали популярни едва през [[16 век]], което е известно време след предполагаемото време на написване на ръкописа. === Шифровъчна книга === Съгласно тази теория, думите в текста на ръкописа в действителност са [[код]]ове, които се разшифроват в специален речник или шифровъчна книга. Основният довод в полза на тази теория е това, че вътрешната структура и разпределение на дължината на думите са сходни с използваните в [[римски цифри|римските цифри]], които биха били естествен избор за тази цел по това време. Обаче, кодиране, основано на шифровъчна книга е удоволетворително само при писане на кратки съобщения, тъй като то е много обременително за писане и четене. === Визуален шифър === [[Джеймс Фин]] (''James Finn'') предполага в своята книга „[[Надежда на Пандора]]“ (''Pandora’s Hope'') ([[2004]]), че ръкописът на Войнич всъщност е визуално закодиран текст на [[иврит]]. След като буквите от ръкописа бъдат правилно транскрибирани на [[Европейска азбука на Войнич|„Европейската азбука на Войнич“]] (ЕАВ, или EVA на английски), много думи в ръкописа могат да бъдат представени като думи на иврит, които се появяват с различни изкривявания, за да въведат в заблуда читателя. Например думата „''AIN''“ от ръкописа е думата „око“ на [[иврит]], което се повтаря като изкривена версия във вида „''aiin''“ или „''aiiin''“, за да направи впечатление за няколко различни думи, дори всъщност да е една и съща. Предполага се, че има възможност за използването и на други методи на визуално кодиране. Основният аргумент в полза на тази теория е, че тя може да обясни неуспешния резултат на другите опити за декодиране, опиращи се повече на математическите методи за дешифровка. Основният аргумент против тази гледна точка е, че при такъв подход към природата на шифъра на ръкописа, на раменете на отделно взетия дешифровчик ляга тежкото бреме на различната интерпретация на един и същи текст, заради множеството алтернативни възможности за визуално кодиране. === Микрография === След повторното му откриване през [[1912]] година, един от най-ранните опити за разкриване на тайната на ръкописа (и несъмнено първа сред преждевременните заявления за разшифроване) била направена през [[1921]] година от [[Уилям Нюболд]] (''William Newbold''), известен специалист по криптоанализ и професор по философия в университета на щата [[Пенсилвания]] (''[[University of Pennsylvania]]'') и също така колекционер на стари книги. Неговата [[теория]] се състои в това, че видимия текст е безсмислен, обаче всеки [[символ]], от който се състои текста е сбор от миниатюрни чертички различими единствено при увеличение. Тези чертички вероятно формират второ ниво на прочитане на ръкописа, което и съдържа смислен текст. При това Нюболд се опира на древногръцкия способ за бързопис, използващ подобна система от условни обозначения. Нюболд утвърждава, че изхождайки от тези предпоставки е съумял да разшифрова цял параграф, който доказва авторството на [[Роджър Бейкън]] и свидетелства за неговите изпъкващи способности на учен, в частност за използването на сложен [[микроскоп]] четиристотин години преди [[Антони ван Льовенхук]]. Обаче, веднага след смъртта на Нюболд, криптологът [[Джон Менли]] (''John Manly'') от [[Чикагски университет|Чикагския университет]] (''University of Chicago'') отбелязва сериозните недостатъци на тази теория. Всяка чертичка, съдържаща се в символите на ръкописа, допускала няколко интерпретации при разшифровка без достоверен начин да се отдели сред тях „верният“ вариант. Методът на Уилям Нюболд също така изисквал наместване на „буквите“ от ръкописа докато не се получи смислен текст на [[латински език|латински]]. Това довело до извода, че с помощта на метода на Нюболд може да се получи практически всеки желан текст от ръкописа на Войнич. Менли доказвал, че тези чертички се появили в резултат на напукването на [[мастило]]то при засъхването му на грубия [[пергамент]]. В сегашно време тази теория практически не се разглежда при разшифровките на ръкописа. === Стеганография === Тази теория е основана на предположението, че текста в книгата в по-голямата си част е безсмислен, но съдържа информация скрита в незабележими данни, например, втората буква на всяка дума, количеството букви във всеки ред и т.н. Техниката на кодиране, наричана [[стеганография]] е много стара и е била описана още от [[Йоханес Тритемиус]] (''Johannes Trithemius'') през [[1499]]. Някои изследователи предполагат, че обичайния текст е бил прекаран през нещо от рода на [[решетка на Кардано|решетката на Кардано]]. Тази теория е сложно да бъде опровергана или потвърдена, тъй като стеготекст е трудно да бъде разгадан без наличие на някакви подсказки. Аргумент срещу тази теория може да бъде, че наличието на текст на непонятна [[азбука]] влиза в противоречие с предназначението на стеганографията – скриване на самото съществуване на каквото и да е скрито послание. Някои изследователи предполагат, че смисленият текст може да бъде закодиран в дължината или формата на определени черти на изписването. Действително съществуват примери за стеганография от това време, които използват изписването на буквите (курсивно или право изписване), за да се скрие информация. Обаче след изследване на текста на ръкописа при голямо увеличение, следите на перото изглеждат достатъчно естествени и в значителна степен различието в изписването на буквите се дължи на неравната повърхност на пергамента. === Екзотичен естествен език === [[лингвистика|Лингвистът]] [[Жак Ги]] (''Jacques Guy'') предположил, че текстът от ръкописа на Войнич може да е написан на някой от екзотичните [[естествен език|естествени езици]], с помощта на измислена [[азбука]]. Структурата на думите действително е сходна със срещащата се в много езикови семейства от Източна и Централна [[Азия]], на първо място [[китайско-тибетски езици|китайско-тибетските езици]] (като [[китайски език|китайски]], [[тибетски език|тибетски]], [[бирмански език|бирмански]]), [[австо-азиатски езици|австро-азиатските езици]] ([[виетнамски език|виетнамски]], [[кхмерски език|кхмерски]]) и, вероятно [[тайски езици|тайски]] ([[тайски език|тайски]], [[лаоски език|лаоски]] и др.). В много от тези езици [[дума|„думите“]] (най-малките езикови единици с определено значение) имат само една [[сричка]], а сричките имат достатъчно богата структура, включваща [[тонален език|тонални съставки]] (основаващи се на повишаване и понижаване на [[Тон (единица)|тона]] за смислови разлики). Тази [[теория]] има някакво историческо правдоподобие. Споменатите езици имат или са имали собствена, [[неазбучна писменост]] и техните системи на писане са били трудни за разбиране от европейците. Това е дало тласък към появата на няколко [[фонетична писменост|фонетични системи на писане]] на основа на [[латиница]]та, но понякога се измисляли и оригинални азбуки. Въпреки че известните образци от подобни азбуки са значително по-млади от ръкописа на Войнич, историческите документи говорят за множество изследователи и [[мисионер]]и, които са могли да създадат подобна система за писане, дори преди пътешествията на [[Марко Поло]] през [[13 век]] и особено след откриването на морския път към източните страни от [[Вашко да Гама]] през [[1499]] година. Авторът на ръкописа също така е можел да бъде по произход от Източна [[Азия]], но живеещ в [[Европа]] или получил образование в европейска [[мисия]]. Основен аргумент в полза на тази [[теория]] е, че тя се съгласува с всички статистически свойства на текста от ръкописа на Войнич, които са били открити, включвайки удвоени и утроени думи (които се срещат в китайски и виетнамски текстове приблизително с такава честота като в ръкописа). Тя обяснява също така привидната липса на цифри и отсъствието на синтактическите черти, присъщи на западноевропейските езици (като [[определителен член]] и [[помощни глаголи|помощен глагол]]) и общата тайнственост на илюстрациите. Друга възможна подсказка за изследователите са два големи червени символа на първата страница, в които приличат на обърнато и лошо копирано заглавие в книги китайски стил. Също така, вероятно даденото в ръкописа деление на годината на 360 дни (вместо 365), обединени в групи по 15 дни и началото на годината със знака [[риби (зодиак)|риби]] е свойствено за китайския селскостопански календар. Основен аргумент против тази теория е това, че в действителност никой (включително [[Пекин|Пекинската академия на науките]]) не са успели да намерят в илюстрациите от ръкописа на Войнич надеждно отражение на източни символи или източни науки. В края на [[2003]] година [[Збигнев Банасик]] (''Zbigniew Banasik'') от [[Полша]] предполага, че незашифрованият текст на ръкописа е на [[манджурски език]] и представил незавършен превод на първата страница от ръкописа. Външни препратки към този превод: * [http://www.dcc.unicamp.br/~stolfi/voynich/04-05-20-manchu-theo/ www.dcc.unicamp.br] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060104090143/http://www.dcc.unicamp.br/~stolfi/voynich/04-05-20-manchu-theo/ |date=2006-01-04 }} * [http://www.voynich.net/Arch/2004/05/msg00187.html www.voynich.net] * [http://www.voynich.net/Arch/2004/05/msg00195.html www.voynich.net] === Многоезичен текст === В книгата ''„Solution of the Voynich Manuscript: A liturgical Manual for the Endura Rite of the Cathari Heresy, the Cult of Isis''“ („Разгадаване на ръкописа на Войнич: литургически справочник за [[ритуала на Ендура]] на [[катари|катарската]] ерес, култа към [[Изида]]“) от [[1987]] година, [[Лео Левитов]] (''Leo Levitov'') заявява, че текстът на ръкописа е проста транскрипция на „устен език на полиглота“. Така той нарекъл „книжовният език, който ще бъде понятен за хора неразбиращи [[латински език|латински]] и тези които ще могат да прочетат какво е написано на този език“. Той предлага частична разшифровка под формата на смес от средновековен [[Фламандски диалекти|фламандски]] с множество заимствания от [[Старофренски език|старофренски]] и стари [[горнонемски езици|горнонемски]] думи. Съгласно теорията на Левитов, [[ритуал]]ът [[Ендура]] бил не друго, а правено с нечия помощ самоубийство, свързан с вярата на [[катари]]ни (въпреки че съществуването на този [[ритуал]] се поставя под съмнение). Той изяснява, че измислените [[растения]] на илюстрациите в ръкописа в действителност не са предназначени да изобразят представители на [[флора]]та, а били тайни [[символ]]и от [[религия]]та на катарите. Жените в басейните заедно с причудливата система канали изобразявали самия ритуал на самоубийство, който, според него, е свързан с кръвопускане – прерязване на [[вени]] с последващо изтичане на [[кръв]]та във вана. [[Съзвездие|Съзвездията]], нямащи астрономически аналози, изобразявали звезди от плаща на [[Изида]]. Теорията е съмнителна в няколко плоскости. Едно от противоречията е, че вярата на катарите, според разпространеното схващане, е [[християнство|християнски]] [[гностицизъм]] и по никакъв начин не е свързан с Изида. Другото е, че книгата се отнася към [[12 век|12]] или [[13 век]], което е значително по-отдавна, даже и отколкото при привържениците на теорията за авторство на [[Роджър Бейкън]]. Левитов не представя доказателства за правдивостта на своите разсъждения освен своя превод. === Изкуствен език === Своеобразната вътрешна структура на „думите“ в ръкописа на Войнич довели [[Уилям Фридман]] (''William F. Friedman'') и [[Джон Тилтман]] (''John Tiltman''), независимо един от друг, до извода, че незашифрованият текст може да е написан на [[изкуствен език]], в частност на особен „[[философски език]]“. В езици от такъв тип, [[речник]]ът е организиран съгласно система от категории, така че общото значение на думите може да бъде определено с помощта на анализ на последователността на буквите. Например, в съвременния синтетичен език [[Ро]] (''Ro''), [[корен (морфология)|коренът]] (представката, префикса) „''bofo-''“ е категорията „цвят“, и всяка дума започваща с „''bofo-''“ е име на цвят, например червено е „''bofoc''“, а жълт „''bofof''“. Много приблизително това може да се сравни със системата на [[книжна класификация]], използвана от много библиотеки (поне на Запад), например буквата „Р“ може да отговаря за раздел езици и литература, „РА“ за [[Гръцки език|гръцки]] и [[Латински език|латински]] раздел, „РС“ за [[романски езици]] и т. н. Тази концепция е достатъчно стара, както свидетелства книгата „Философски език“ от [[1668]] година на учения [[Джон Уилкинс]] (''John Wilkins''). В повечето известни примери за такива езици, категориите също се подразделят с помощта на добавяне на наставки ([[суфикс]]), следователно, конкретния предмет може да има множество свързани с него думи с повтарящ се [[префикс]]. Например всички имена на [[растения]] започват с едни и същи букви или срички, също така и [[болести]] и т.н. Това свойство може да обясни монотонноста на текста на ръкописа. Обаче, никой не е бил в състояние достатъчно убедително да обясни значението на един или друг суфикс или префикс в текста на ръкописа и още повече всички образци за философски езици се отнасят към значително по-късен период – [[17 век]]. === Мистификация === Причудливите свойства на текста на ръкописа на Войнич (като удвоени и утроени думи) и подозрителното съдържание на илюстрациите (фантастични растения например) довели множество хора до заключението, че ръкописът в действителност може да бъде мистификация. През [[2003]] година [[Гордън Ръг]] (''Gordon Rugg''), [[професор]] в [[Килски университет|Килския университет]] ([[Англия]]) показва, че текстове с характеристики, идентични с тези на ръкописа на Войнич, могат да бъдат създадени с използване на таблици от три колонки: със [[суфикс]]ите на думите, [[префикс]]ите и [[корен (морфология)|корените]], които се наставят и комбинират посредством налагане върху тази таблица на няколко карти с изрязани прозорчета за всяка съставна част на „думата“. За получаването на кратки думи и за разнообразие на текста могат да се използват карти с по-малко количество прозорчета. Подобно приспособление, наричано [[решетка на Кардано]], било изобретено като инструмент за [[кодиране]] през [[1550]] година от италианския математик [[Джироламо Кардано]] (''Girolamo Cardano'') и било предназначено за скриване на тайни послания вътре в друг текст. Обаче текстовете, създадени в резултат на експериментите на Ръг, нямат такива думи и такава честота на повторяемост, каквито се наблюдават в ръкописа. Сходството на текста на Ръг с текста в ръкописа е по-скоро визуално, а не количествено. По аналогичен начин може да се „докаже“, че [[английски език|английския]] (или който и да е друг) език не съществуват, създавайки случайни безсмислици, които да приличат на английски, така както текстът на Ръг прилича на ръкописа на Войнич. Така че този [[експеримент]] не е убедителен. == Влияние върху популярната култура == Има няколко примера за това, че ръкописа на Войнич е повлиял, дори косвено, на някои образци в на масовата култура. * В творчеството на [[Хауърд Лъвкрафт]] е книгата „[[Некрономикон]]“. Независимо от това, че Лъвкрафт вероятно не е знаел за съществуването на ръкописа на Войнич, [[Колин Уилсън]] (''Colin Wilson'') публикува през [[1969]] година разказа „Възвръщането на Лоигор“, където персонажът открива, че ръкописът на Войнич е незавършения „Некрономикон“. * [[Codex Seraphinianus]] – съвременно произведение на изкуството, създадено в стил на ръкописа на Войнич. * Съвременния композитор [[Ханспетер Кибурз]] (''Hanspeter Kyburz'') написва неголямо музикално произведение основано на ръкописа на Войнич, прочитайки част от него като [[музикална партитура]]. * Рисунки и [[шрифт]], напомнящ на ръкописа на Войнич, може да се видят във филма „[[Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход]]“ („''Indiana Jones and the Last Crusade''“). * Сюжетът на „''[[Il Romanzo Di Nostradamus]]''“ от [[Валерио Еванджелисти]] (''Valerio Evangelisti'') представя ръкописа на Войнич като съчинение на адепти на [[черна магия|черната магия]], с които известния френски [[астрология|астролог]] [[Нострадамус]] се е борил цял живот. * В компютърната игра в стил „[[куест]]“ „[[Строшения меч 3: Спящия дракон]]“ („''Broken Sword III: The Sleeping Dragon''“) от „''[[DreamCatcher]]''“ текстът на ръкописа на Войнич е разшифрован от [[хакер]], който затова е убит от нео[[тамплиер]]и, защото ръкописът е съдържал информация за места и земи, които използват „геомантическа енергия“. == Източници == <references/> == Книги == * M. E. D'Imperio, The Voynich Manuscript: An Elegant Enigma. National Security Agency/Central Security Service (1978) ISBN 0-89412-038-7. * Robert S. Brumbaugh, The Most Mysterious Manuscript: The Voynich 'Roger Bacon' Cipher Manuscript (1978). * John Stojko, Letters to God's Eye (1978) ISBN 0-533-04181-3. * Leo Levitov, Solution of the Voynich Manuscript: A liturgical Manual for the Endura Rite of the Cathari Heresy, the Cult of Isis (1987). * Mario M. Pérez-Ruiz, El Manuscrito Voynich (2003) ISBN 84-7556-216-7. * Джери Кенеди, Роб Чърчил, Ръкописът на Войнич, изд. Хермес, София (2009), ISBN 978-954-26-0728-1; Genny Kennedy, Rob Churchill, Voynich Manuscript (2004) ISBN 0-7528-5996-X. * James E. Finn, Pandora's Hope: Humanity's Call to Adventure: A Short and To-the-Point Essential Guide to the End of the World (2004) ISBN 1-4137-3261-5. == Външни препратки == * [http://awesta.sibirjak.ru/files/Voynich.pdf Ръкописът на Войнич] – [[факсимиле]], pdf 56 Mb === На български език === * [http://www.palitrabg.net/23n.htm „Ръкописът на Войнич“], лекция на д-р Татяна Станчева, публикувана в сп. „Палитра“ * [http://www.pressboard.info/Preview.aspx?prj=43069 „Пергаментът, който измъчи криптографите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070928170915/http://www.pressboard.info/Preview.aspx?prj=43069 |date=2007-09-28 }}, статия на Павел Маринов във в. „Труд“ === На руски език === * {{икона|ru}} [http://www.netpulse.ru/news/voynich/01.htm „Най-загадъчната книга в света“] – голяма статия с качествени илюстрации. * {{икона|ru}} [http://www.thebridge.ru/showdoc.php?oid=430 „Ръкописът на Войнич“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151225214518/http://www.thebridge.ru/showdoc.php?oid=430 |date=2015-12-25 }} – обзорна статия с илюстрации от библиотеката на йейлския университет * {{икона|ru}} Габриел Ландини. [http://naturalist.rarib.ru/voynichm.htm Превод на статията „Потвърждение на езиковия строеж на „Ръкописа на Войнич“ с помощта на спектрален анализ на текста“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060101201143/http://naturalist.rarib.ru/voynichm.htm |date=2006-01-01 }}. Някои статистически характеристики на текста на ръкописа. (Preprint: Landini G. Evidence of linguistic structure in the Voynich Manuscript using spectral analisis. Cryptologia 25 (4): 275 – 295, October 2001.) * {{икона|ru}} [http://offline.computerra.ru/2005/573/37310/ Статия от списание „Компьютерра“ за ръкописа на Войнич] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091201114319/http://offline.computerra.ru/2005/573/37310/ |date=2009-12-01 }}. === На английски език === * {{икона|en}} [http://beinecke.library.yale.edu/brbldl/ Сканирани копия на страници от ръкописа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051228132613/http://beinecke.library.yale.edu/brbldl/ |date=2005-12-28 }} Библиотека Бейникен за редки книги и ръкописи на Йейлския университет. * {{икона|en}} [http://voynich.net/ Сайт на Мейлинг-списък „Ръкопис на Войнович“] Списък препратки по ръкописа на Войнич. * {{икона|en}} [http://www.voynich.net/images.html Сканирани страници от ръкописа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051103153818/http://www.voynich.net/images.html |date=2005-11-03 }} * {{икона|en}} [http://www.meta-religion.com/Esoterism/Alchemy/the_voynich_manuscript.htm Страница на meta-religion.com] * {{икона|en}} [http://www.dmoz.org/Science/Anomalies_and_Alternative_Science/Voynich_Manuscript/ Категория в Open Directory Project] * {{икона|en}} [http://www.sciam.com/article.cfm?chanID=sa006&colID=1&articleID=0000E3AA-70E1-10CF-AD1983414B7F0000 Статия в Scientific American] * {{икона|en}} [http://mckenna.psychedelic-library.org/terence%20mckenna%20-%20VoynichManuscript%20rc.mp3 Лекция на Терънс Маккена] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051226020156/http://mckenna.psychedelic-library.org/terence%20mckenna%20-%20VoynichManuscript%20rc.mp3 |date=2005-12-26 }} (MP3 41:54mins) * {{икона|en}} [http://math.ucr.edu/home/baez/voynich.html Изследване на Джон Баез] * {{икона|en}} [http://www.voynich.nu/index.html Бързо въведение в Ръкописа на Войнович] * {{икона|en}} [http://www.ic.unicamp.br/~stolfi/voynich/mirror/reeds/bib.html Библиография на работи свързани с ръкописа] * {{икона|en}} [http://www.rec-puzzles.org/sol.pl/cryptology/Voynich Възможно решение на проблема] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050312075607/http://www.rec-puzzles.org/sol.pl/cryptology/Voynich |date=2005-03-12 }} * {{икона|en}} [http://www.crystalinks.com/voynich.html Общо описание и рисунки от ръкописа] * {{икона|en}} [http://voynich.naobum.de/ Сайт за анализ на ръкописа на Войнич на д-р Владимир Сазонов] * {{икона|en}} [http://www.necfiles.org/voynich.htm Връзка между ръкописа и Некрономикон] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110213044844/http://www.necfiles.org/voynich.htm |date=2011-02-13 }} * {{икона|en}} [http://nabataea.net/vhistory.html Списък на собствениците на ръкописа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190128184923/http://nabataea.net/vhistory.html |date=2019-01-28 }} * {{икона|en}} [https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/02639904.2019.1599566 Обяснение на езиковата и писмената система на MS408 (Войнич) от Герард Чешър] {{Превод от 2|ru|Рукопись Войнича|en|Voynich manuscript|616583|322378608}} [[Категория:Ръкописи]] [[Категория:Криптография]] [[Категория:Отворени проблеми]] [[Категория:Култура в Ню Хейвън]] [[Категория:Йейлски университет]] 3owxt5sprgkjczwa7cnz7q6nvv6w6dv 0 54924 12415858 11915972 2024-11-18T15:09:28Z 149.62.207.179 12415858 wikitext text/x-wiki {{друго значение|революционера|други значения|Георги Икономов}} {{Личност | категория = революционер | роден-място=[[Сливен]], [[Османска империя]] | починал-място=[[Бяла (област Русе)|Бяла]], Османска империя }} '''Георги Поптодоров Икономов''' е български революционер. == Фупоуфитдтф == Георги Икономов е роден на 20 април 1846 г. в [[Сливен]] в семейството на поп Тодор Икономов. Учи в родния си град при прочутия възрожденец, поет и музикант [[Добри Чинтулов]]. Кратко време живее при сестра си, женена за търговеца Д. Петров в [[Тулча]].<ref>Димитър Страшимиров, История на Априлското вэстание, том I, стр. 195</ref> Работи като служител в [[Хиршова железница|Хиршовата железница]]. Свързва се с Русенския частен революционен комитет<ref>Организиране на революционни комитети - Васил Левски 1837-1873 (weebly.com)</ref> на [[ВРО]], основан от [[Васил Левски]], и е сред най-дейните му членове. Нему се пада жребият от името на комитета да накаже със смърт предателя Стоян Пенев, словослагател в Каравеловата печатница в [[Букурещ]]. След този случай оставането му в [[Русе]] е опасно. Комитетът го прехвърля временно в [[Румъния]]. След завръщане в България отново е чиновник и маневрист в [[Източни железници|компанията]] на [[барон Хирш]] по ж. п. линията Харманли-Одрин, в гарите Русе, Търново-Сеймен (Симеоновград) и Одрин. Сближава се с телеграфиста и началник на ж. п. станция на гара [[Белово]] [[Тодор Каблешков]]. Според плана на [[БРЦК]] в Букурещ за [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]] е сред главните организатори. Командва въстаническа чета. След въстанието емигрира в [[Румъния]]. Влиза в състава на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския комитет]]. Определен е за помощник-апостол на [[Иларион Драгостинов]] във II Сливенски революционен окръг. Добре е познат в родния си град и за да не изложи делото и себе си на опасност, се прехвърля да действа в IV Пловдивски революционен окръг. Делегат на [[Оборищенско събрание|събранието в Оборище]]. Известието за преждевременното обявяване на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]] в [[Копривщица]] на [[20 април]] [[1876]] г. го заварва в [[Панагюрище]]. Веднага тръгва заедно с [[Панайот Волов]] и [[Орчо войвода]] за [[Стрелча]], където участва в едно от първите сблъсквания с турците. Командва чета заедно с Панайот Волов. След погрома на въстанието заедно с [[Панайот Волов]] и [[Стоян Ангелов]] се отправя към Румъния. След предателство е ранен в [[Бяла (област Русе)|Бяла]] и при бягството се удавя в придошлата река [[Янтра]] на 26 май 1876 г. <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Georgi Ikonomov memorial plaque, Sliven.jpg | Паметна плоча на родния дом на Георги Икономов Georgi Ikonomov house, Sliven.jpg | Домът на Икономов в сливенския квартал Клуцохор Георги Икономов - плоча в Исторически музей Панагюрище.jpg | Паметна плоча в [[Исторически музей (Панагюрище)|Исторически музей Панагюрище]] | </gallery> == Източници == <references/> * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&T1=%C7%E0%EF%E8%F1%EA%E8%20%EF%EE%20%E1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5%20%E2%FA%F1%F2%E0%ED%E8%FF&Add1= Захари Стоянов, „Записки по българските въстания“] * Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. т. III, България, С., 1983, с. 246 {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Икономов, Георги}} [[Категория:Дейци на ВРО]] [[Категория:Дейци на Гюргевския революционен комитет]] [[Категория:Участници в Априлското въстание]] [[Категория:Български революционери от Тракия]] [[Категория:Родени в Сливен]] [[Категория:Починали в Бяла (област Русе)]] c3xkwszu00s96dn83tqxc4glxbsy2pp 0 56029 12416002 12111494 2024-11-18T17:16:52Z 2A01:5A8:325:83CA:D430:6EE3:4D10:39C3 12416002 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Розовото фламинго''' (''Phoenicopterus roseus'') е [[птица]] от семейство [[Фламингови]]. Розовото фламинго живее край солени [[езеро|езера]] и морски [[лагуна|лагуни]]. Храни се с [[планктон]], [[червей|червеи]], [[мида|миди]], [[скарида|скариди]], ларви на [[насекомо|насекоми]] и други богати на каротиноиди храни. Благодарение на странната му извита човка, която влачи във водата, то може да прецежда и задържа микроорганизмите от плитките места. == Разпространение == Розовото фламинго, наречено още обикновено фламинго, е най-разпространеният вид фламинго. В Европа се среща в южна [[Франция]] и южна [[Испания]]. В Африка птицата е най-разпространена в [[Мароко]], южен [[Тунис]] и [[Кения]]. Среща се и в [[Афганистан]] и северозападна [[Индия]]. Може да се види целогодишно и в [[България]]. През 2022 година, август в [[Бургас]] и [[Поморие]] са преброени около три хиляди броя.<ref>[http://www.bourgas.org/wetlands/flamingo.html www.bourgas.org]</ref> == Физически характеристики == [[Файл:Flamingo.greater.flaps.750pix.jpg|ляво|мини|На тази снимка ясно се различава различното оцветяване на перата при възрастното фламинго]] Фламингото е сравнително голяма [[птица]] с дълги, тънки крака и достига височина 130 – 140 сантиметра. Теглото му достига 4 килограма. Цветът на перата му варира от бял до червеникав. Възрастните индивиди (след 3-тата година) са обикновено с нежно розов цвят като крилете им са червени, а маховите (летателни) пера са черни. Особена характеристика на фламингото е здравият, масивен, извит надолу [[клюн]], с помощта на който филтрира храната от водата. В основната си част той е червен, а на върха черен. Подвижната част на клюна му (за разлика от повечето птици) е не долната, а горната. Цветът на фламингото се определя от количеството [[каротиноид]] в храната. Най-младите индивиди са с мръсно сив цвят, който след това преминава в бял (при все още недостатъчност на веществото каротиноид). == Размножаване == [[Файл:Bristol.zoo.greater.flamingo.arp.jpg|300п|мини|Фламинго в зоологическата градина в [[Бристол]]]] Фламингото е моногамно животно, живее в колонии със стотици, понякога хиляди двойки. [[Гнездо]]то му представлява конусообразен хълм от [[глина]] и [[тиня]]. Снася от едно до три яйца. Инкубационният период е 30 дни. Макар че достигат зрялост около третата година, отглеждането на малки започва около петата-шестата година. Фламингото живее средно 32 години. == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Фламинги]] 1g3emj6w7ozejjjbjc7zqna3txgxuea 0 56171 12416380 11563537 2024-11-18T22:10:05Z RosenPopov 191846 Пълен член на няколко места. 12416380 wikitext text/x-wiki {{Taxobox|status_bg=CR}} '''Тънкоклюният свирец'''<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135456926|заглавие=Закон за биологичното разнообразие|труд=lex.bg|достъп_дата=2022-09-29}}</ref> (''Numenius tenuirostris'') е [[птица]] от семейство [[Бекасови]] (Scolopacidae). Видът е критично застрашен в [[България]]; включен е в [[Червена книга на Република България|Червената книга]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Nutenuir.html|заглавие=Тънкоклюн свирец|автор=Димитров, Милко; Янков, Петър|труд=[[Червена книга на Република България]]|издател=[[БАН]]|достъп_дата=2022-10-24}}</ref> и в [[Закон за биологичното разнообразие|Закона за биологичното разнообразие]].<ref name=":0" /><ref name="IUCN">{{IUCN2006|assessors=[[BirdLife International]]|year=2004|id=14916|title=Numenius tenuirostris| downloaded=4 април 2007}} Database entry includes justification for why this species is critically endangered</ref> == Физически характеристики == Тънкоклюният свирец е средно едър дъждосвирец с големина на гълъб, много къса и тънка човка и кръгли тъмни петна по страните на тялото при възрастните птици. == Разпространение == Това е най-близкият до окончателно изчезване и най-слабо познат световно застрашен вид в [[Европа]] и Западна [[Палеарктика]]. Цялата му световна популация се оценява на 50 до 270 екземпляра. Видът е включен и в Световната Червена книга в категорията „[[Критично застрашен вид|Критично застрашен]]“. Единствените сигурни данни за гнезденето му са от началото на ХХ век, от района на р. [[Тара (река, Русия)|Тара]], Омска област в Сибир. Установен е да зимува на няколко места в Северна Африка, Близкия изток и Южна Европа, като по време на миграцията си е наблюдаван и в други части на Източна и Централна Европа. През 70-те години все още е било възможно да се наблюдават ята от повече от 100 птици в [[Мароко]], но след това видът рязко намалява. Последното му редовно зимовище е Мерха Зерга, крайбрежна лагуна на Атлантическия бряг. До 90-те години там е можело да се наблюдават по няколко птици. Последното наблюдение оттам е от 1995, когато само една птица идва да презимува. Последното достоверно наблюдение на вида е на 4 птици в Гърция през 1999. След това видът не е наблюдаван. От 1888 до 1993 г. със сигурност е наблюдаван в България само 32 пъти. Последните наблюдения са били от в района на [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]], залива [[Ченгене скеле (залив)|Ченгене скеле]], [[Пода (Бургас)|Пода]] и [[Поморийско езеро|Поморийското езеро]]. Последното достоверно наблюдение от България е от 1993 г. == Начин на живот и хранене == Храни се с дребни безгръбначни животни, които намира в плитчините на различни водоеми (свръхсолени и сладководни езера и други водоеми със стоящи води, наносни плитчини по морския бряг) и в разпололожени в съседство до тях ливади, пасища и други открити затревени терени. В България този свирец е бил прелетен гост на път за зимовищата си в Северна Африка.<ref>Боев, Н. 1954. Свирците в България. – Лов и рибарство, 2-3: 7.</ref> Днес в орнитологичните колекции на [[Национален природонаучен музей]] при БАН се съхраняват 6 екземпляра от този критично застрашен вид в световен мащаб.<ref>Boev, Z. 2003. Specimens of extinct and threatened birds in the collections of the National Museum of Natural History in Sofia, Bulgaria. – In: Collar, N., C. Fisher, Ch. Feare (Eds.). Why Museums Mater; Avian Archives in Age of Extinction. – Bulletin of the British Ornithologists’ Club. 123A – Suppl. 2003: 234-245.</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.birdlife.org/datazone/species/index.html?action=SpcHTMDetails.asp&sid=3011&m=0 ''Birdlife International''] * ''Петър Янко''[http://www.iucnredlist.org/details/143992/0#]''в, Национален план за действие за опазването на тънкоклюния свирец (Numenius tenuirostris)в България, 2002-2006, в: Янков, П (отг.редактор). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им, Част 1, БДЗП – МОСВ, Природозащитна поредица, Книга 4, БДЗП, София, стр. 204-220'' {{мъниче|птици}}{{Нормативен контрол}} [[Категория:Свирци]] [[Категория:Фауна на Палеарктика]] i793pl3z2bbg453tpgjrruutupa53tv 0 59551 12416178 12368299 2024-11-18T18:41:36Z Elkost 8375 12416178 wikitext text/x-wiki {{друго значение|гимназията в Пазарджик|немския поет, драматург и режисьор|Бертолт Брехт}} {{Училище | име = Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = 1970 г. | закрита = | основател = | вид = езикова гимназия | към = | град = [[Пазарджик]] | държава = [[България]] | директор = Велка Недялкова | учители = 70 | ученици = 1200 | финансиране = | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Бертолт Брехт]] | адрес = ул. „Пирдоп“ 1 | телефон = 034/48 29 39 | e-mail = b_breht@abv.bg | сайт = {{URL|www.egbb.org}} | карта = | карта-описание = | бележки = }} '''Езикова гимназия „[[Бертолт Брехт]]“''' е средно [[училище]] в [[Пазарджик]]. Гимназията е основана през [[1970]] година като '''Немска езикова гимназия'''. До 1982 г. училището приема ежегодно по 4 паралелки с интензивно изучаване на немски език. През 1983 са въведени една паралелка с интензивно изучаване на английски език и една с интензивно изучаване на френски език, а от началото на учебната 2010/2011 година ЕГ „Бертолт Брехт“ вече има три английски паралелки. Така, след въведената през 1990/1991 година втора френска паралелка, ежегодният прием на ученици в гимназията е, както следва: 4 немски, 3 английски и 2 френски паралелки. Директор на гимназията е Велка Недялкова. == Външни препратки == * [http://www.egbb.org ЕГ „Бертолт Брехт“, Пазарджик] * [http://www.karieri.bg/show/?storyid=835&m=1&sm=27 Интервю с бившия директор Лазар Кишов]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, karieri.bg * [http://facebook.com/brecht.pz Страницата на ЕГ „Бертолт Брехт“ във Facebook] {{Мъниче|Училище|България}} {{Портал|Образование|Езикознание|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в България през 1970 година]] [[Категория:Гимназии в Пазарджик]] 13blc5zzda85uiijpmlfbq06jflhxb9 0 62161 12416035 12388464 2024-11-18T17:27:42Z Nk 399 == Други == На розата е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949312|title=Роза}}). 12416035 wikitext text/x-wiki {{машинен превод}} [[Файл:A_rose_flower.jpg|мини| Червена роза]] [[Файл:Розы_в_вазе_I.jpg|мини|286x287пкс| Рози във ваза, натюрморт от френския художник Анри Фантин-Латур]] '''Роза''' е събирателно наименование на видове и разновидности на представители на рода [[Обикновена шипка|Шипка]] (лат. ''Rósa''), отглеждани от хора и виреещи в дивата природа. Повечето от сортовете рози се получават в резултат на продължителна [[селекция]] чрез многократно кръстосване и селекция. Някои сортове са форми на диви видове. == Етимология == Руското „роза“ и вариантите „дива роза“, „еризипел“, „рожан“, „ружа“ чрез немско посредничество (нем. <span lang="de" style="font-style:italic;">Rose</span> ) са заети от лат. rosa <ref>Фасмер М. Етимологичен речник на руския език. – М .: Прогрес, 1987. – Т. 3. – С. 494.</ref>, което от своя страна е заимствано от др.-греч. ῥόδον (срв. името на декоративно растение {{Lang-grc2|ῥοδόδενδρον|rhodódendron}} – „розово дърво“) . Древногръцката дума (протоформа – {{Lang-grc2|*ϝρόδον}} – ''*wródon'' ) се свързва с арм. վարդ, ''vard'' – „роза“ и праирански. ''*ṷṛda-'' . Оттук и перс. گل ''гол'' – „роза“ . На руски език се използва името на шипката – „gulyaf“ – „gulyaf вода“, „розова вода“, чието първоначално значение е заимствано от گلاب, ''golâb'' от گل, ''gol'' – „роза“ и آب‎ ''âb'' – „вода“. ср от азерб. guläbi – „ароматна есенция“ . == История == За първи път розите се отглеждат в [[древен Рим]], въпреки че основната цел на градините от онова време е отглеждането на полезни растения (плодове, зеленчуци, пикантни и лечебни), но в произведенията на древните римски писатели има описание на около 10 разновидности от рози. [[Херодот]] още през 5 век пр.н.е. д. в своята „История“ описва градините на цар Мидас в [[Древна Македония|Македония]] и споменава там двойна роза. [[Теофраст]] през 300 г. пр.н.е. д. описва градините на Гърция и дава описания на рози с 15, 20 и дори 100 венчелистчета. На великолепната мозайка от [[Помпей]], съхранявана в музея в Неапол, можете да видите и {{Bt-bullat|роза дамасская{{!}}дамасскую розу|Rosa ×damascena}} , чиято родина несъмнено е изтокът, а от там е дошъл в градините на Южна Италия. С разпадането на Римската империя градинарството се премества в манастирите. Именно манастирските градини послужиха като прототип на градините от другата страна на Алпите. [[Карл Велики]], в инструкциите си за управление на имотите ''Capitulare de villis'', посочва списък с растения, които трябва да се отглеждат, сред които има рози. По времето на [[Каролинги]]те декоративните растения са се отглеждали в градините предимно за медицински цели, въпреки че несъмнено се обръща внимание на красотата им. За венци и други украси бяха събрани диви цветя. И само розовите храсти получиха специално внимание и бяха отглеждани в градини. В картините на големите италиански художници от [[Ренесанс]]а можем да видим розите, отглеждани в италианските градини от онова време, чиято родина най-вероятно е [[Италия]]. През 1309 г. папа [[Климент V]] премества двора си от Рим в [[Авиньон]] и центърът на католическата църква остава там до 1377 г. Както свидетелстват историците, още по това време на територията на папския дворец са се отглеждали рози. В градината на епископа на Айхщед в началото на 17-ти век растат 21 сорта рози, пренесени в Европа от изток през [[Константинопол]], включително Дамаск. По времето на [[Минезингер|минезингерите]] е имало красиви градини с червени и бели рози, с които са били увенчани минезингерите <ref name="Кернер">''Walde A., Hofmann J. B.'' Lateinisches etymologisches Wörterbuch. – Heidelberg: Carl Winter’s Universitätsbuchhandlung, 1938. – S. 443. </ref> . От края на 19 век розите са селектирани в почти всички страни по света. Огромното разнообразие от сортове рози, което съществува в момента, се формира чрез кръстосване и селективна селекция на няколко сорта диви шипки. Много разновидности на паркови махрови рози произлизат отГалльская роза (''Rosa gallica''), наречена така заради широкото си разпространение във Франция ([[Галия]]) . Културата на тази роза и създадените на нейната основа сортове датира от Древен Вавилон, след това Древна Гърция и Древен Рим и от 13-ти век във Франция и съставляват цяла епоха в историята на розите до 18-ти век. Чрез кръстосване на галската роза с други видове, дамаската {{Bt-bullat|роза столистная|Rosa ×centifolia}} са получени и бяла роза. Техниката на кръстосване на видовете по отношение на розите е била известна в Европа още през периода на Римската империя {{Rp|522}} . Историята на градинските рози започва в края на 18 – началото на 19 век, когато видове вечнозелени топлолюбиви рози със специфичен аромат на венчелистчета, напомнящи миризмата [[Чай|на чай]], са пренесени в Европа (първо в Англия, а след това в Франция) от Югоизточна Азия. Тези рози имаха нови декоративни качества: кожени лъскави листа, специално благородство на формата на пъпките и цветята и особено важно свойство – ремонтантност, тоест способност да цъфтят непрекъснато многократно. Усилията на животновъдите бяха насочени към създаването на нови сортове, които да съчетаят ремонтантния характер на азиатските рози и устойчивостта на замръзване на европейските рози. Дълго време това не можеше да се постигне и едва в началото на 19 век беше възможно да се преодолее некръстосването на тези две групи рози. Първото научно описание на розите е дадено от [[Древна Гърция|древногръцкия]] натуралист, философ и ботаник [[Теофраст]] . Той описва достатъчно подробно диви и градински рози, обосновава методите за тяхното отглеждане и размножаване. Първото споменаване на отглеждането на рози в [[Русия]] датира от началото на [[16 век]]. Предполага се, че те са дошли в Русия чрез [[Балкански полуостров|балканските]] [[Славяни|славянски]] племена. Те получават масово разпространение едва при [[Екатерина II]] . До края на [[19 век]] розите започват да се отглеждат в цялата [[европейска част на Русия]]. Най-важните съвременни класове рози са възникнали на базата на [[Хаплоиден набор|тетраплоидни]] видове (с [[Хромозома|хромозомен]] брой 4n = 28), европейски (група галски рози) и [[Хаплоиден набор|диплоидни]] (2n = 14) азиатски култивирани и диви рози (''Rosa chinensis'', ''Rosa moschata'', ''Rosa gigantea''). Повечето съвременни сортове хибридни чаени рози и флорибунда са тетраплоиди. == Ботаническо описание == Формата на храста може да бъде от разпръсната до тясна пирамидална. Височината на храста от групите чай хибрид и флорибунда е от 30 до 90 см; полиант – 30 – 45 см, някои сортове достигат 60 см; миниатюрни – 25 – 35 см При розите е обичайно да се разграничават два вида многогодишни клонки – главни или майчини, клони и клони с пълен растеж и пет вида едногодишни издънки – растежни, преждевременни, мастни, генеративни и силептични . Дължината на дръжката при градинските рози варира от 10 до 80 см. Розовите цветя изненадват със своето разнообразие. Размерите им варират от 1,8 см до 18 см, броят на венчелистчетата може да варира от 5 до 128, има до десетина различни цветни форми, цветята могат да бъдат единични или в съцветия от три до двеста парчета. Цветовата схема е много разнообразна: няма само чисто синьо. Получава се разнообразие от зелени рози, но то представлява интерес само за ботаниците. В допълнение към монофонични, има сортове рози с комбинация от цветове, както и промяна на цвета по време на цъфтежа. Ароматите на различни видове и сортове рози са разнообразни. В допълнение към стандартния аромат на дамаска роза има рози с аромати, вариращи от плодови и цитрусови до тамян и подправки. Удвояването на многобройните сортове култивирани рози възниква в резултат на превръщането на част от тичинките в стаминоди, подобни на венчелистчета. == Условия на отглеждане == В повечето случаи розите са топлолюбиви, но има видове, които виреят в суров климат . Розите предпочитат яркото осветление и при значително засенчване почти или изобщо не цъфтят, дори на полусянка са изчерпани и цъфтят много слабо . Почвите могат да бъдат всякакви по състав, но за градински групи – добре наторени. Розите се отглеждат на почви с неутрална реакция, на слабо кисели почви – само в южните райони. Определянето на границите на киселинност е свързано с интензивността на процесите на минерализация. Цветът на същите сортове е по-интензивен на почви с алкална реакция. Почвите за рози трябва да са добре дренирани . За обилен и дълъг цъфтеж розите изискват постоянно поливане . Цъфтежът на розите се осигурява до голяма степен от системата за резитба, която е различна за различните групи рози . == Име на сортовете рози == Съгласно Международния кодекс на номенклатурата за култивирани растения, наименуването се основава на приоритет на публикуване. Всеки сорт може да има само едно общоприето име. От няколкото имена, предложени за даден сорт, се избира най-старото (освен когато е посочено друго), всички останали се считат за синоними. Трябва да се избягва използването на забравени и остарели имена на сортове, дори ако тези имена имат предимство пред широко използвани съвременни. Ако сортовият епитет е бил използван повече от веднъж в даден клас, към името на сорта трябва да се добавят името на автора и датата на създаване или регистрация. Примери: ''Роза'' „Маги“ Рудолф Гешвинд, 1900 г.; ''Роза'' „Маги“ Мейланд Интернешънъл, 2003 г. До нивото на род или [[Вид (биология)|вид]] розите се наименуват в съответствие с Международния кодекс за ботаническа номенклатура (ICBN). Растенията, които отговарят на критериите за сорт или група, получават сортови епитети. Тези епитети се добавят към името на ботаническия [[таксон]] и се ограждат в единични кавички. Например: Роза „Харлекин“ . Когато имената на сортовете са публикувани на езици, различни от тези на оригиналната публикация, епитетът не трябва да се превежда. Можете да приложите [[транслитерация]] (ISO 9) и [[Практическа транскрипция|транскрипция]] . В случай, че по [[Маркетинг|маркетингови]] причини епитетът на сорта е преведен на друг език, преводът на епитета следва да се разглежда като търговско наименование, а не като научно наименование . Практиката за използване на търговски наименования (®, ™) като допълнение към правилните имена на сортове не се поддържа от Международния кодекс на номенклатурата за култивирани растения. Съгласно Конвенцията UPOV , ако даден сорт се предлага за продажба или предлага на пазара, е разрешено използването на регистрираното наименование в комбинация с [[търговска марка]], търговско наименование или друго подобно наименование. В случай на такава комбинация името трябва въпреки това да бъде лесно разпознаваемо <ref name="замечания">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gossort.com/upov/convention/upov_inf_12_2_draft1.rtf|заглавие=Обяснителни бележки за наименованията на сортовете съгласно Конвенцията UPOV|достъп_дата=2012-03-03|архив_дата=2017-10-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171018012536/http://www.gossort.com/upov/convention/upov_inf_12_2_draft1.rtf}}</ref> . Поради исторически причини и противоречиви норми и правила за именуване на сортовете рози в различните страни, много имена се различават само по наличието или отсъствието на знаци ® и ™ („Grace“ <ref>[http://www.helpmefind.com/rose/l.php?l=2.33453 Rosa 'Grace'] в [http://www.helpmefind.com Helpmefind.com] </ref>, „Grace ® ™“ <ref>[http://www.helpmefind.com/rose/l.php?l=2.35258 Rosa 'Grace ® ™'] в [http://www.helpmefind.com Helpmefind.com]</ref> ). Съвременните сортове рози имат оригиналното авторско име и множество синоними. Синонимите обикновено са търговски имена и се използват за привличане на вниманието към разнообразие. През последните години големите производители на рози започнаха да дават на своите сортове регистрационни кодови имена. Първата сричка на името се изписва с главни букви и обозначава компанията на инициатора (разплодника) (KOR- Kordes, MEI- Meiland ), а останалата част от думата е с малки букви. Например сортът 'Чайковски' има кодово регистрационно име MEIchibon, 'Schneewittchen ®' – KORbin. Регистрационните имена се въвеждат за защита [[Право на тиражиране|на авторските права]] на развъдчиците и с цел обединяване. С началото на дейността на Международния регистрационен орган за рози ситуацията с идентификацията на сортовете е значително опростена. Изданията на American Rose Society („The American Rose Annual“ и „The American Rose Magazine“) публикуват всички нови постъпления. С натрупването на информационни материали Международният регистрационен център, съвместно с American Rose Society и компанията McFarland, периодично издава Световния каталог – „Модерни рози“. Трябва обаче да се помни, че в това издание сортовете са подредени в съответствие с имената, приети в Съединените щати, а оригиналните оригинални имена са дадени в скоби, което не е в съответствие с Международния кодекс на номенклатурата. Пример: оригиналното име на един от популярните френски сортове хибридни чаени рози е [[Мадам Мейланд|'Madame A. Meilland']], пренесен в [[Съединени американски щати|САЩ]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война,]] сортът получава нов [[Мадам Мейланд|'Peace']] там. В Италия е регистриран като [[Мадам Мейланд|„Gioia“,]] а в Германия като [[Мадам Мейланд|„Gloria Dei“]] . В справочните публикации на Международния център за регистрация на рози този сорт е посочен като „Reace“, други имена са дадени като синоними. Международният център за регистрация на рози, въз основа на информация, че някой стар сорт (отгледан преди 30 или повече години) се предполага, че е изчезнал от търговското обращение, няма особено историческо значение и не се използва в родословията на съществуващите сортове, стига до заключението, че е възможно да се повтори приложенията. На тази основа се появява съобщение за регистрация, че 'Bonfire', Mlt. (Турбат, 1928 г.) е излязъл от обращение и името му е пуснато за повторна употреба. Следва описание на новия сорт 'Bonfire', Fl. (McGredy, 1971), за което се използва вакантна титла. Въпреки това, в някои ботанически градини и частни колекции тези остарели сортове могат да бъдат запазени, което води до появата в каталозите на сортове от различен произход под едно и също име <ref name="Итоги интродукции">Билов В. Н., Михайлов Н. Л., Сурина Е. И. Рози: Резултати от въвеждането. – М.: Наука, 1988.</ref> . == Класификация == Всички рози принадлежат към рода Шипка (Rosa). В момента има няколко хиляди градински сортове и хибриди рози, техният произход често се губи в мъглата на времето. Следователно основата на съвременната класификация на розите е разделянето на класове и условни групи въз основа на стабилни градински характеристики, а не на техния специфичен произход. Тази класификация е създадена от Американското розово общество (ARS) и одобрена през [[1976|1976 г. от]] Световната федерация на розовите общества (WFRS). Последната версия е публикувана в Modern Roses XI. Световната енциклопедия на розите. Академична преса. [[2000]] г. В допълнение към тази класификация има и други. Например има паркови и градински рози. Парковите рози включват красиво цъфтящи видове и сортове дива роза и техните хибриди, отглеждани в суров климат без подслон за зимата или с лек подслон. Градинските рози са получени в резултат на вековна култура, базирана на вечнозелени субтропични видове и техните европейски хибриди. Тези видове и сортове изискват висока култура на земеделска техника и подслон за зимата. Характеризират се с непрекъснат цъфтеж или многократно (ремонтантно) цъфтене след кратък период на покой. На леторастите на текущата година се залагат цветни пъпки . Според броя на венчелистчетата в цветята розите се делят на три вида: прости (максимум 7 венчелистчета в едно цвете), полудвойни (8 – 20 венчелистчета), двойни (повече от 20 венчелистчета). За сортове, които имат венчелистчета с плавен преход между различни цветове, се разграничават следните групи: * '''бял микс''' – включва сортове, чиито венчелистчета са предимно бели, но имат зони с други нюанси, като розово, червено, лилаво; * '''жълт микс''' – включва сортове, при които венчелистчетата са предимно жълти, но имат петна от други нюанси, като розово, червено (напр. [[Мадам Мейланд|„Gloria Dei“]] ); * '''оранжев микс''' – включва сортове, чиито венчелистчета са предимно оранжеви, но имат зони с други нюанси, като жълто, лилаво; * '''розов микс''' – включва сортове, чиито венчелистчета са предимно розови, но имат зони с други нюанси, като оранжево, жълто, лилаво; * '''червена смес''' – включва сортове, чиито венчелистчета са предимно червени, но имат зони с други нюанси, като жълто, оранжево; * '''лилав микс''' – включва сортове, чиито венчелистчета са предимно лилави, но имат зони с други нюанси, като лилаво, лавандула; * '''кафяв микс''' – включва сортове, чиито венчелистчета са предимно кафяви, но имат области с други нюанси, като червени; * '''многоцветни''' – разновидности с венчелистчета, боядисани в 2 или повече несмесващи се цвята. В литературата често се срещат опростени класификации на розите според прилагания принцип: отрязани, саксийни и градински. Градинските рози могат да бъдат разделени на: * Миниатюрни; * рози Патио; * Бордюр, или многоцветен; * Благородни или едроцветни; * Храсти или храсти; * Реколта; * Паркови; * Катерене; подразделен на: ** Винтидж катерачи; ** Модерни катерачи; ** миниатюрни катерачи; ** Супер Рамблерс; ** Ramblers . == Аромат == Изборът на рози, наред с други неща, се извършва в посока подобряване и разнообразяване на ароматите. Сортовете с интензивни и интересни аромати са по-конкурентоспособни на международния пазар. '''Списък на най-ароматните сортове според American Rose Society''' (изброени по азбучен ред) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://rosefarm.typepad.com/blog/2011/10/super-fragrant-roses.html|заглавие=C. Farricielli. Super Fragrant Roses|достъп_дата=2012-09-05}}</ref>: {| | * „Аида“ * „Капитан Хари Стебингс“ * „Дъблин“ * 'фолклор' * „Мирисен облак“ | * 'Limelight' * „Мис американска красота“ * 'Г-н. Линкълн * „Кралско височество“ * „Тифани“ |} Розата се използва в парфюмерийната индустрия . В учебник за средни специализирани учебни заведения, съставен от Т. НО. Мелниченко, се посочва, че ароматът на роза „помага за предотвратяване на изблици на гняв, облекчава умората“ <ref>Мелниченко Т. А. Стокознание за парфюми и козметика: Учебник за средни специализирани учебни заведения. – Ростов на Дон: Феникс, 2002. – С. 19.</ref> . [[Файл:Rosa_'Frau_Dagmar_Hastrup'.jpg|дясно|мини| <nowiki><i id="mwATs">Роза</i></nowiki> „Фрау Дагмар Хартоп“]] [[Файл:Rose_Blue_Nile.JPG|дясно|мини|Rosa „Rose Blue Nile“, един от най-близките сортове до светлосиньо <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.rose-gardening-made-easy.com/blue-colored-roses.html|заглавие=Rose Gardening Made Easy|достъп_дата=2010-03-15}}</ref>]] [[Файл:Rosa_Charivari_2.jpg|дясно|мини| <nowiki><i id="mwAUs">Роза</i></nowiki> „Чаривари“]] == Селскостопански технологии == === Кацане === За северните райони е допустимо задълбочаването на мястото за присаждане до 20 см, което се практикува активно от производителите на рози в Швеция. В централна Русия, при условие, че почвата е култивирана, са достатъчни 5 – 7 см. === Горна превръзка === Без превантивни лечения срещу гъбични заболявания и без използване на висококачествени торове с микроелементи, роза от всякакъв сорт и всяка марка няма да може да поддържа декоративен ефект през целия сезон <ref name="Питомник">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.podvorje.ru/vipusk.html?url=pitomnik-devida-ostina-v-poiskakh-idealnoi-rozy-760|заглавие=Развъдник Дейвид Остин. В търсене на перфектната роза|автор=Мовчан С., Плаксина Ю.|издател=Подворье|достъп_дата=2017-11-09}}</ref> . === Резитба === ==== Подрязване на паркови рози ==== При парковите рози залагането на цветни пъпки става на леторастите от предходната година и на по-старите клони в средните и горните им части, поради което резитбата се извършва слабо веднага след цъфтежа, слабите и мъртвите клони се отстраняват напълно в пружина . ==== Подрязване на катерещи рози ==== Изрязването на излишните растящи издънки от увивни рози е най-добре да се направи, преди те да станат твърди и да се заменят с скубане на все още тревисти издънки. За да осигурите обилен цъфтеж, трябва да оставите 2 – 3 цъфтящи издънки и 3 – 5 заместващи издънки, които ще цъфтят през следващата година. В бъдеще на миналогодишните клони в горната трета на леторастите се образуват цветни пъпки. В средната лента, ако през пролетта са се образували пълноценни заместващи издънки, по-добре е да отрежете избледнелите издънки през есента, веднага след цъфтежа, тъй като гъвкавостта на леторастите намалява с възрастта и ще бъде трудно да ги огънете на земята за зимен подслон. Храстите на катерещите рози в средната лента трябва да се състоят от едно- и двугодишни издънки. Подрязването на клоните трябва да се извършва слабо, за да не се режат цветни пъпки. Според други препоръки като непродуктивни се подрязват само увредени от измръзване, изсъхнали филизи и части от тях, както и клони на възраст над четири години . ==== Подрязване на градински рози ==== Градинските рози слагат цветни пъпки през текущата година, така че тяхната резитба, без страх от увреждане на цъфтежа, се извършва през пролетта или късната есен (в райони с мек климат). Подрязването може да бъде силно, средно и слабо, в зависимост от времето на необходимото цъфтене и как трябва да бъде. При слаба резитба се оставят само горните слаби пъпки, оставяйки 7 – 10 пъпки на летора, при средна резитба се оставят 4 – 5 пъпки, при силна 2 – 3 пъпки . При слаба резитба от горните и средните пъпки се образуват къси клони, които цъфтят още през юни. Храстът цъфти обилно, но не дава издънки, подходящи за рязане. При средна резитба се образуват по-дълги клони, но те цъфтят по-късно. При силно подрязване се образуват мощни издънки, които цъфтят 1 – 1,5 месеца по-късно (при хибридни сортове чай) или изобщо не цъфтят (при ремонтантни сортове). Най-често се използва средна резитба, която осигурява както обилен цъфтеж, така и възможност за рязане на цветя в букети. Силна резитба се използва при лошо зимуване . === Зимуване === ==== Подготовка за зимата ==== Успехът на презимуването се влияе значително от физиологичното състояние на растенията. Препоръчително е да подготвяте розите за зимата от август. За това се прилагат фосфатни и поташни торове, които значително повишават зимната издръжливост на розите. Увеличаването на храненето с фосфор и калий на фона на еднократна доза [[азот]] (NPK − 1:2:2) насърчава не само синтеза на [[Въглехидрат|въглехидрати]] в листата, но също така причинява повишен отлив на въглехидрати от листата към стъблата и корени. Под въздействието на внесените в оптимални пропорции торове се образува по-голямо количество [[Сахара|захари]] (главно [[захароза]] ), което предпазва растенията от отрицателното въздействие на ниските температури и други неблагоприятни условия . В началото на есента се прави прищипване на увивни и високи рози, това ускорява узряването, вдървесяването на младите филизи <ref>Березовская О. Л. Високи рози в декоративното градинарство // Бюлетин на Ботаническата градина-институт ДВОРАН.</ref> . В Приморие, през второто десетилетие на октомври, пръскащите рози се нарязват на 5 – 7 пъпки; болните, незрели (млечни) издънки се изрязват до нивото на почвата. Млечните издънки обикновено замръзват, но в някои региони могат да презимуват, ако могат да се пазят от есенни слани, преди да приютят розите за зимата. През второто десетилетие на октомври върховете на младите леторасти се прищипват. В централна Русия огъването на растенията се препоръчва при положителни температури на няколко етапа, започвайки от края на септември. Преди подслон за зимата, подрязаните пръскащи рози и подредени високи, увивни и стандартни рози се третират с [[Фунгицид|фунгициди]] ( Бордоска течност, Бордо течност ), разрезите се покриват с градинска смола или [[глина]]. ==== Подслон ==== Разработването на методи за опазване на розовите растения през зимата има много дълга история, специфична за всеки регион от умерения пояс на земното кълбо. Успехът на презимуването зависи от зимната издръжливост на растенията, тяхното физиологично състояние, подготовката за зимата и методите за подслон. <!-- недопреведено --> <!-- * Хранение в подвальном помещении. Подвал перед использованием окуривается [[Сяра|серой]]. Зимой поддерживается температура от −2 до −4 °С. Если температура поднимется выше 0 °C, то с января розы тронутся в рост, чего следует избегать. Подвал необходимо периодически проветривать и окуривать серой. Розы, зимующие в подвалах, не проходят периода минусовых температур, поэтому цветут слабее, позже вступают в фазу цветения, быстрее стареют. * Укрытие роз с применением „покрышки“. Способ предложен в 1929 году в Ленинграде Н. И. Кичуновым. * Воздушно-сухое укрытие. Применение воздушно-сухого способа укрытия растений в оптимальные сроки позволяют культивировать розы в открытом грунте весьма продолжительное время. Розы, зимующие в грунте, раньше зацветают; развитие куста, побегов, бутонов более мощное, полноценное. Суть этого укрытия состоит в том, что между укрытием и почвой сохраняется воздушный слой 15 – 20 см, в котором происходит свободная циркуляция воздуха. Этот способ создаёт возможности для успешного культивирования садовых роз в зоне рискованного земледелия и оптимальные условия для перезимовки кустов, что позволяет сохранить их полностью.<br /><br />До наступления устойчивых отрицательных температур розы готовят к зимовке. Производится обрезка всех невызревших и жировых побегов и снятие листьев. Вызревший побеги пригибают пришпиливанием к грунту или обрезают до высоты укрытия. Подготовленные кусты окучивают на пять-семь см (на юге), на 10 – 12 см (в средней полосе России). Над кустами устанавливается прочный дугообразный каркас, поверх которого укладываются соломенные или камышовые маты, поролон, или воздухопроницаемый синтетический укрывной материал (Агротекс или другие). Концы укрытия должны касаться земли. Поверх укрывного материала некоторые источники рекомендуют расстилать плёнку, которая должна быть прижата верёвками или грузом для защиты от ветра. Для хорошего проветривания растений под укрытием торцы каркаса держат открытыми до установления постоянной наружной температуры воздуха в диапазоне от −6 °C до −8 °C. Затем торцы закрывают. В регионах с суровыми зимами поверх укрытия производится дополнительная навалка снега. Наблюдения показали, что укрытие матами способствует поддержанию температуры не ниже −4 °C (на Кавказе). При постоянных морозах не ниже −20 °C можно ограничиться только плёнкой. Ограниченный от наружного слой воздуха над розами, сам по себе является защитой растений от низких температур. После окончания морозов, весной, розы открывают и подвергают формирующей обрезке. При зимнем укрытии роз с использованием плёнки под укрытием может образоваться избыточная влажность, что нередко приводит поражению роз инфекционным ожогом. --> === Възпроизвеждане === ==== Резници и рози със собствени корени ==== Оптималният период за резници е първата вълна на цъфтеж, когато е възможно да се режат все още зелени резници, които са в начален стадий на лигнификация. В условията на Московска област резниците трябва да бъдат завършени не по-късно от 15 юли. При по-късни срокове на резници, вкоренените резници нямат време да се развият достатъчно до есента и умират през зимата. Резниците от слабо растящи полуодървесни издънки се вкореняват най-добре; за резници можете да използвате малки „потиснати“ издънки, които обикновено се отстраняват при изтъняване на храста. Саксиите се поставят в светла оранжерия при температура от +5°C и повече. През първата половина на ноември е необходимо да се направи изравнителна резитба (изключение: катерене на розови разсад), оставяйки издънки с височина 15 – 20 см, след което саксиите се поставят в мазето (+ 2 – 5 ° C) за зимно съхранение. През този период е важно да се предотврати преовлажняване или изсъхване на земната кома . За размножаване чрез зелени резници е препоръчително да се вземат рози с висока степен на вкореняване на резници, на първо място, лесно вкоренени катерене (дребноцветни и едроцветни), полу-катерещи и миниатюрни; всички сортове в тези групи се вкореняват с 90 – 100%. За зелени резници са подходящи и рози със средни корени: Флорибунда, Полиант, Чаен хибрид, Ремонтант, както и паркови рози от групите Алба и Ругоза . Повечето от останалите паркови рози, обединени в групи: Lutea, Pimpinellifolia, Damascus, Centifolia и други, се вкореняват слабо (5 – 20%) . За да се увеличи вкореняването на зелените резници, се препоръчва да се накисват основните им части във воден разтвор на циркон при концентрация 0,1 mg / l за 12 – 14 часа. Използването на стимуланти за образуване на корени (Циркон, IMC ) в процеса на вкореняване на зелени резници увеличава оцеляването и добива на собствено вкоренени разсад с 1,1 – 1,5 пъти . Вкоренените резници от летни резници не могат да служат като пълноценен посадъчен материал за есенно засаждане в земята. В резниците на възраст 3 – 4 месеца все още преобладават воднисти корени под формата на дебел лоб, чувствителни са към излишната влага, към леки слани (от -5 ° C до -7 ° C) и внезапни промени в температура. Вкоренените резници през първия есенно-зимен сезон трябва да се съхраняват в най-благоприятните условия за тях. Най-добрите условия за съхранение на резници са умерено студено, сухо помещение (мазе, оранжерия). Леко замръзване на растенията (1 – 2 дни) има благоприятен ефект върху по-нататъшното им развитие. След това растенията се поставят в мазето, където температурата се поддържа между 0 и 5°C през цялата зима. Поддържането на вкоренени резници в студена оранжерия дава най-добри резултати. При температура от 1,3 ° C и минимално поливане растенията почти напълно спират да растат, въпреки че повечето от тях не хвърлят листата си. През първото десетилетие на май растенията могат да бъдат засадени в земята на постоянно място. Розите със собствени корени растат добре, цъфтят и зимуват само на дренирани, дълбоко култивирани (с 50 – 60 см), леки, богати на хумус почви с ниско застояване на подпочвени води (не по-високо от 1 m). Тежките, глинести, слабо затоплени почви не са подходящи за отглеждане на рози със собствени корени, особено сортове от групата на чайно-хибридните. Резултатът от презимуването на розите със собствени корени в открито поле се влияе не толкова от ниските температури, колкото от излишната влага в почвата през есента и пролетта. Често добре презимуващите растения умират през пролетта поради намокряне и овлажняване, особено ако мястото не е снабдено с воден поток и зимният подслон не се отстранява от розите за дълго време. Собствено вкоренените едногодишни разсади на много студоустойчиви паркови рози от групите: Spinosisima, Alba, Lutea, Centifolous, Moss, French и други се характеризират със слаба устойчивост през първата година на култура. Масовата загуба на растения след засаждане в земята се обяснява с факта, че резниците на много паркови рози се вкореняват бавно и образуват стабилна коренова система. До момента на засаждане в земята на постоянно място годишните разсад на паркови рози почти нямат надземен растеж; единични слаби корени умират с излишък на влага в почвата, изсушаване, лека слана и др. П. Като се имат предвид тези характеристики, се препоръчва да се отглеждат вкоренени резници от паркови рози в продължение на две години при най-благоприятни условия. Изключение правят розовите хибриди Ругоза . При представителите на тази група рози годишните вкоренени резници имат добре развита стабилна коренова система и доста силни надземни израстъци. Старите самовкоренени растения могат да се размножават чрез многобройно кореново потомство и чрез разделяне на храста . == Други == На розата е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949312|title=Роза}}). == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Пустинна роза|Пустинната роза]] е морфологична разновидност на [[Минерал|минералния]] [[гипс]] . * [[Роза на ветровете]] – кръгова диаграма на разпространението на ветровете в определен район. [[Категория:Роза]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] 7f80zhe20ytc5883k683p84a8es3elv 0 62610 12416590 12136043 2024-11-19T09:08:05Z 149.62.206.60 12416590 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''ДЕДОВ '''(от [[гръцки език|гръцки]] ''анти'' – срещу и ''тезис'' – положение) e стилистична фигура в [[литература]]та, състояща се в рязко противопоставяне на образи, мисли, състояния'''.''' При антитезата се съпоставят противоположни понятия или разсъждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на [[реч]]та. Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти: # Един предмет на речта с два противоположни признака. Например: ''„Той е ту весел, ту тъжен.“ ''и'' „Тя понякога плаче, понякога се смее.“ '' # Два отделни предмета на речта с противоположни признаци, например: ''„Иван е учен, честен, смел докато Стоян е глупав, подъл, страхлив“''. # Два противопоставени предмета на речта. [[Категория:Тропи]] g0jcdtlbatgdb6c14d0lkbxattz1utb 12416592 12416590 2024-11-19T09:10:33Z Tanbiruzzaman 326468 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/149.62.206.60|149.62.206.60]] ([[User talk:149.62.206.60|б.]]), към версия на Carbonaro.: [[Уикипедия:Вандализъм|Вандализъм]] 12136043 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Антитеза '''(от [[гръцки език|гръцки]] ''анти'' – срещу и ''тезис'' – положение) e стилистична фигура в [[литература]]та, състояща се в рязко противопоставяне на образи, мисли, състояния'''.''' При антитезата се съпоставят противоположни понятия или разсъждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на [[реч]]та. Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти: # Един предмет на речта с два противоположни признака. Например: ''„Той е ту весел, ту тъжен.“ ''и'' „Тя понякога плаче, понякога се смее.“ '' # Два отделни предмета на речта с противоположни признаци, например: ''„Иван е учен, честен, смел докато Стоян е глупав, подъл, страхлив“''. # Два противопоставени предмета на речта. [[Категория:Тропи]] o1ivua3d65hctfbc8c7nvb4wuf3v9en 12416614 12416592 2024-11-19T09:20:41Z 94.155.138.11 12416614 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Еби си майката'''(от [[гръцки език|гръцки]] ''анти'' – срещу и ''тезис'' – положение) e стилистична фигура в [[литература]]та, състояща се в рязко противопоставяне на образи, мисли, състояния'''.''' При антитезата се съпоставят противоположни понятия или разсъждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на [[реч]]та. Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти: # Един предмет на речта с два противоположни признака. Например: ''„Той е ту весел, ту тъжен.“ ''и'' „Тя понякога плаче, понякога се смее.“ '' # Два отделни предмета на речта с противоположни признаци, например: ''„Иван е учен, честен, смел докато Стоян е глупав, подъл, страхлив“''. # Два противопоставени предмета на речта. [[Категория:Тропи]] mdit66t4a0xgsetoradlhduba7tnvvn 12416620 12416614 2024-11-19T09:21:58Z 149.62.206.60 12416620 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Дедов'''(от [[гръцки език|гръцки]] ''анти'' – срещу и ''тезис'' – положение) e стилистична фигура в [[литература]]та, състояща се в рязко противопоставяне на образи, мисли, състояния'''.''' При антитезата се съпоставят противоположни понятия или разсъждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на [[реч]]та. Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти: # Един предмет на речта с два противоположни признака. Например: ''„Той е ту весел, ту тъжен.“ ''и'' „Тя понякога плаче, понякога се смее.“ '' # Два отделни предмета на речта с противоположни признаци, например: ''„Иван е учен, честен, смел докато Стоян е глупав, подъл, страхлив“''. # Два противопоставени предмета на речта. [[Категория:Тропи]] fgom788vstq1fuz9w3627f5g2cho5ck 12416649 12416620 2024-11-19T09:38:58Z Tanbiruzzaman 326468 Restored revision 12416592 by [[Special:Contributions/Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[User talk:Tanbiruzzaman|talk]]) ([[:meta:Countervandalism Network|Countervandalism Unit]]) 12416649 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Антитеза '''(от [[гръцки език|гръцки]] ''анти'' – срещу и ''тезис'' – положение) e стилистична фигура в [[литература]]та, състояща се в рязко противопоставяне на образи, мисли, състояния'''.''' При антитезата се съпоставят противоположни понятия или разсъждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на [[реч]]та. Антитезата според смисловото си съдържание може да има различни варианти: # Един предмет на речта с два противоположни признака. Например: ''„Той е ту весел, ту тъжен.“ ''и'' „Тя понякога плаче, понякога се смее.“ '' # Два отделни предмета на речта с противоположни признаци, например: ''„Иван е учен, честен, смел докато Стоян е глупав, подъл, страхлив“''. # Два противопоставени предмета на речта. [[Категория:Тропи]] o1ivua3d65hctfbc8c7nvb4wuf3v9en 0 63080 12416056 12408890 2024-11-18T17:35:49Z Nk 399 /* Памет */ На цар Иван Владислав е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950676|title=Цар Иван Владислав}}). 12416056 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = | портрет = 8 hour Bus Layover in Macedonia (15544655778).jpg | портрет-описание = <small>Статуя на цар Иван Владислав в Скопие</small> | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1015]] – [[1018]] | коронация = | предшественик = [[Гаврил Радомир]] | наследник = [[Пресиян II]] | други титли = | религия = | герб = | отличия = }} |деца=[[Пресиан II]]<br>[[Алусиан]]<br>[[Аарон Български|Аарон]]<br>[[Траян Български|Траян]]<br>[[Радомир Български|Радомир]]<br>Син<br>[[Екатерина Комнина|Екатерина]]<br>5 дъщери}} '''Йоа̀н Владисла̀в''', често споменаван в съвременни източници и като '''Ива̀н Владисла̀в,''' е цар на България от август или септември [[1015]] до февруари [[1018]] г., след кратък период междуцарствие, настъпило след смъртта на братовчед му [[Гаврил Радомир]]. == Произход и възцаряване == Син на [[Комитопули|комитопул]] [[Арон (комитопул)|Арон]] и племенник на цар [[Самуил]], Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си [[Гавраил Радомир]] (987 г.<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ivan.htm Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.]; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_2.html с. 643 – 644]</ref>). През август 1015 г. става цар, след като (според [[Дуклянска летопис|Дуклянската летопис]]<ref>Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html 710 – 711] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081019011335/http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html |date=2008-10-19 }} (26.1.2008)</ref><ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm Летопись попа Дуклянина], гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)</ref>) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според друго сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.<ref>Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html стр. 713] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081019011335/http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html |date=2008-10-19 }}</ref> През 1016 г. убива и сръбския княз [[Йоан Владимир]], васал и зет на цар Самуил. Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат, че се отдава на дребнавост и мъст, а други са на мнение, че се опитва да централизира аристокрацията на Българската държава, прилагайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят – от дребна мъст срещу Самуиловия зет до желание да спре въздигащата се Рашка като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а [[Никита Хониат]] го нарича „тоя страшен Йоан“, което показва, че ромеите са се боели от него. Подобна е оценката на византийския философ и политик [[Михаил Псел]] – „''непобедим неприятел и прехрабър Аарон''”, който „държал на косъм съдбата на „ромейската държава“ == Царуване == Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално обявява, че е готов да приеме [[Васал|васалитет]] с цел да забави хода на военните действия. [[Василий II Българоубиец|Василий]] обаче му изпраща убийци и когато не сполучва – настъпва с армия през [[Воден]] към [[Острово (дем Воден)|Острово]] и [[Соск]] в късните дни на 1015 г. Той опустошава техните околности, както и [[Пелагония|Пелагонийското поле]] и подлага на мъчения пленените българи. Владислав веднага се изтегля в [[Преспа (град)|Преспа]] и я укрепва, изоставяйки [[Охрид]].<ref>Златарски, Васил. История на Първото българско царство II От славянизацията на държавата до падането на първото царство (852 – 1018). VI [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html Борба за независимост] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081019011335/http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html |date=2008-10-19 }}, стр. 716 – 718</ref> През това време Василий превзема българската столица и замисля да настъпи към [[Драч]], но известие, че воеводата [[Ивац]], води сериозна кампания срещу ромейските войски в Пелагийското поле, го кара да се върне назад към [[Мосинопол]]; междувременно той изпраща и два отряда към [[София|Сердика]] и няколко отряда към [[Струмица]]. Околностите на Сердика падат; сред тях е селището Бойон ([[Бояна (квартал на София)|Бояна]]), но не и самата Сердика; Струмица също остава в български ръце. Така завършва 1015 г. [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини|Битолският надпис на цар Иван Владислав|246x246пкс]] След превземането на [[Охрид]] от ромеите Владислав избира [[Битоля]] за главен град и я укрепва. По негово нареждане е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). Впрочем според Дуклянският презвитер Василий обещал Драч, на Владислав, като награда за родоубийството, но не изпълнил обещанието си. През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на [[Перник]].<ref>Овчаров, Димитър – ИК Тангра ТаНакРа, 2005, – Кракра Пернишки в Битка за България – с. 69</ref> През 1017 г. Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, като превзема [[Преслав]] и дава на русите богата плячка. За да ги отблъсне, Йоан Владислав изпраща [[Кракра Пернишки]] при [[печенеги]]те, които се опитва да привлече като съюзници срещу русите. Освен всичко друго Владислав планира с помощта на печенегите да превземе [[Солун]].<ref>Овчаров, Димитър, Издателоство Тангра ТаНакРа – Кракра Пернишки в Битка за България, 2005 г, стр 44 – 45</ref> Начинанието се проваля поради „голямата алчност на печенегите“. В действителност обаче Василий се намесва с интриги и предотвратява опасността. През есента на 1017 г. Йоан Владислав търпи поражение от Василий II в [[битка при Сетина|битката при Сетина]]. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в [[Битка при Драч (1018)|последвалата битка]] от византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения, за кратко за цар е коронясан синът му княз [[Пресиян II]]. Според други няма официална коронация, но Пресиян II се явява легитимният наследник и лидер на българската съпротива в албанските планини. След завладяването на България роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в [[Мала Азия]] и [[Армения]].<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm Заговорите на „магистър Пресиан Българина“]</ref> == Брак и потомство == През 90-те години на [[X век]] за жени за [[Мария (съпруга на Иван Владислав)|Мария]], от която има шест дъщери и шестима сина:<ref>Златарски В., ''История на България през средните векове'', том II, [http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_prit_19.htm Притурка 19]</ref> (спооред френският историк и генеалог Криситян Сетиани, Мария е дъщеря на цар Борис II (969-971))<ref>[Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283]</ref> * [[Пресиян II|Пресиян II / Персиян II]] (* 997, [[Охрид]], † 1061, [[Михаловце|Надмихай]]), некоронован владетел на България * [[Алусиан]] (* XI век, † сл. 1068), [[стратег]] на Теодосиополис (дн. [[Ерзурум]]), претендент за българския престол * [[Аарон Български|Аарон]] (* X век, † XI век), пълководец, [[катепан]] на [[Васпураканско царство|Васпуркан]], управител на [[Иверия]], дук на [[Едеса (античен град в Македония)|Едеса]] * [[Траян Български|Траян]] (* ок. 990; † 19 май 1038), [[княз]] * [[Радомир Български|Радомир]] (* пр. 1019, сл. 1097, [[Битоля]]), патриций * Син * [[Екатерина Комнина|Екатерина]] († 1063), императрица на [[Византийска империя|Византия]] като съпруга на [[Исак I|Исак I Комин]], от когото има син и дъщеря; монахиня Ксения * дъщеря, омъжена за Роман Куркуа, ослепен 1026 г. по обвинение в заговор срещу император [[Константин VIII]] * още четири дъщери == Любопитно == Съществува хипотеза, че Иван Владислав е бил активен поддръжник на [[Богомилство|богомилството]] и масалианството.<ref>Радева, Донка.Павликяни и павликянство в българските земи. Архетип на повторения VII-XVII в.София, Парадигма 2015,192-194 с.</ref> == Памет == На цар Иван Владислав е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950676|title=Цар Иван Владислав}}). Името на Иван Владислав носи морският нос [[Цар Иван Владислав (нос)|Цар Иван Владислав]] на остров Ръгед, [[Южни Шетландски острови]], [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://promacedonia.com/vz2/vz2_prit_19.htm Васил Златарски. Родът на цар Иван Владислав] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930184749/http://promacedonia.com/vz2/vz2_prit_19.htm |date=2007-09-30 }} * [http://www.fakel.bg/index.php?t=3231 Василка Тъпкова – Заимова. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав?] * [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ivan.htm Пламен Павлов. Иван Владислав срещу Гаврил Радомир] {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|цар на България]]|1015|1018|[[Гаврил-Радомир]]|[[Пресиян II]]}} {{пост край}} {{Български владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|История на България|Македония}} [[Категория:Монарси на Първата българска държава]] [[Категория:Аароновци (Комитопули)]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Убийци на държавни глави]] t3nqus90zpdt4ymnqqeicyqg6it2vip 0 69791 12416039 12374397 2024-11-18T17:29:28Z Ket 2798 м 12416039 wikitext text/x-wiki {{Жена монарх | име = Екатерина II Алексеевна | описание = Императрица и самодържица всерусийска | изображение за личността = Catherine_II_by_J.B.Lampi_(1780s,_Kunsthistorisches_Museum).jpg | описание на изображението = Портрет на Екатерина II, худ. Йохан Баптист фон Лампи, 1780-те г., [[Музей на историята на изкуството|Музей на историята на изкуството, Виена]] | управление = 28 юни<sup>[[Стар стил|*]]</sup><noinclude> ([[9 юли]])<sup>[[Нов стил|*]]</sup><noinclude> [[1762]] – 6<sup>[[Стар стил|*]]</sup><noinclude> [[17 ноември|(17) ноември]]<sup>[[Нов стил|*]]</sup><noinclude> [[1796]] | съпруга на = [[Петър III (Русия)|Петър III]] | втори брак = [[Станислав Август Понятовски]] | трети брак = [[Григорий Потьомкин]] | регент на = | регентство = | коронация = 22 септември<sup>[[Стар стил|*]]</sup><noinclude> ([[3 октомври]]<sup>[[Нов стил|*]]</sup><noinclude>) [[1762]] | обкръжение = | пълно име = Екатерина Алексеевна (православно)<br>София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (по рождение) | други титли = [[Княжество Анхалт-Цербст|Княгиня на Анхалт-Цербст]]<br>[[Курландия и Семигалия|Херцогиня на Курландия и Семигалия]]<br>Херцогиня на Холщайн-Готорп <small>(по рождение)</small> | религия = [[Лутеранство]] (до 1744) → [[Православие]] | кръщене = 1744 г. | родена = 21 април<sup>[[Стар стил|*]]</sup><noinclude> ([[2 май]]<sup>[[Нов стил|*]]</sup><noinclude>) [[1729]] | място на раждане = [[Шчечин]], [[Кралство Прусия]] | починала = [[17 ноември]] [[1796]] | място на смъртта = [[Зимен дворец]], [[Санкт Петербург]], [[Руска империя]] | погребана в = [[Св. св. Петър и Павел (Санкт Петербург)|Св. св. Петър и Павел]], [[Санкт Петербург]] | предшествана от = [[Петър III (Русия)|Петър III]] | наследена от = [[Павел I (Русия)|Павел I]] | потомци = [[Павел I (Русия)|Павел I Петрович]]<br>Анна Петровна<br>Алексей Григориевич | династия = [[Романови|Холщайн-Готорп-Романови]] (по брак)<br>[[Аскани]] (по рождение) | баща = [[Кристиан Август фон Анхалт-Цербст]] | майка = [[Йохана Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп]] | подпис = Catherine_The_Great_Signature.svg | герб = Imperial_Monogram_of_Empress_Catherine_II_of_Russia.svg | отличия = Императорски орден Св. ап. Андрей Първозвани, Орден Св. Екатерина, Императорски военен орден Св. Георги, Императорски орден Св. равноап. княз Владимир, Императорски орден Св. Александър Невски, Императорски орден Св. Анна, [[Орден Черен орел]], Орден Серафим, [[Орден на Белия орел]] | портал = }} '''Екатерина II''' ({{lang|ru|Екатерина II}}), родена '''София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст''' ({{lang|de|Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg}}), с православно име '''Екатерина Алексеевна'''<ref>Същото име и презиме е носила [[Екатерина I]], като и в двата случая е условно, т.е. приети при православно кръщене.</ref> ({{lang|ru|Екатерина Алексе́евна}}), още приживе известна като '''Екатерина II Велика''' е [[императрица на Русия|императрица]] и самодържица на [[Русия]] от [[1762]] г. до смъртта си. Дъщеря е на принцесата на [[Шлезвиг-Холщайн-Готорп]] и княза на [[Княжество Анхалт-Цербст|Анхалт-Цербст]], Екатерина II идва на власт в резултат на дворцов преврат, който сваля от престола нейния непопулярен съпруг [[Петър III (Русия)|Петър III]]. Епохата на Екатерина II е белязана от максималното поробителство на селяните и всестранното разширяване на привилегиите на благородническото съсловие. При Екатерина Велика границите на Руската империя са значително разширени на запад ([[Поделби на Жечпосполита]]) и на юг (анексиране на [[Новорусия]], [[Крим]] и отчасти [[Кавказки регион|Кавказ]]). При Екатерина II системата на управление е реформирана за пръв път след управлението на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. В културно отношение Русия най-накрая се превръща в една от водещите европейски сили, като значителна заслуга за това има самата императрица, която е любител на литературната дейност, събира шедьоври на живописта и си кореспондира с [[Просвещение|френски просветители]]. Като цяло политиката на управление на Екатерина II Алексеевна често е наричана „Златен век“ и е сочена като пример за [[просветен абсолютизъм]]. Пълната титла на императрица Екатерина II е ''С Божията милост, Ние, Екатерина Втора, императрица и самодържица всерусийска, московска, киевска, владимирска, новгородска, царица казанска, царица астраханска, царица сибирска, господарка псковска и велика княгиня смоленска, княгиня естландска, лифландска, карелска, тверска, югорска, пермска, вятска, българска{{efn|Титлата „владетел български“ се присвоява след покоряването на Волжка България.}} и други, господарка и велика княгиня новгородска, на ниските земи, черниговска, рязанска, ростовска, ярославска, белозерска, удорска, обдорска, кондийска и на всички северни земи, повелителка и господарка на иверските земи, на карталинските и на грузинските царе и на кабардинските земи, на черкаските и на горските князе и на други, наследствена господарка и притежателка''.<ref>{{cite web|url=http://wolgadeutsche.net/history/manifest.htm|title=НЕМЦЫ-КОЛОНИСТЫ В ВЕК ЕКАТЕРИНЫ|lang=ru}}</ref> == Ранни години == [[Файл:Grand Duchess Catherine Alexeevna by L.Caravaque (1745, Gatchina museum).jpg|мини|ляво|Младата Екатерина 1745 г.]] Принцеса София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст е родена на [[2 май]]{{дата нов стил}} [[1729]] г. в Щетин (днес [[Шчечин]]), [[Померания]]. Тя произхожда от второстепенен немски княжески род и е братовчедка на шведските [[крал]]е [[Густав III (Швеция)|Густав III]] и [[Карл XIII (Швеция)|Карл XIII]]. Баща ѝ, [[Христиан Август фон Анхалт-Цербст]] ([[принц]] Анхалт-Цербст), е назначен от краля на [[Прусия]] за [[губернатор]] на Щетин. Със съдействието на руската императрица [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]] през [[1744]] г. София Фредерика Августа бива сгодена за втория си братовчед [[Петър III (Русия)|Петър III Фьодорович]] ([[херцог]] Холщайн-Готорп), престолонаследник. Бракът е резултат от редица добре обмислени дипломатически ходове, дело на [[граф]] [[Йохан Херман Лесток]], лелята и тогавашна императрица Елисавета и [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], крал на Прусия. Граф Лесток и Фридрих II имат малко по-различна цел от тази на императрицата и тя е да се подобрят отношенията между Прусия и Русия с цел да се отслаби австрийското влияние и да се свали руският канцлер Бестужев, на когото императрица Елисавета има огромно доверие и който е един от радетелите за добри руско–австрийски отношения. София за първи път среща Петър III на десетгодишна възраст, когато той е 11-годишен. За тази среща тя пише, че намира Петър за доста омразен на вид човек. Не го харесва най-вече заради това, че той има доста блед вид и голяма пристрастеност към [[алкохол]]а на такава млада възраст. През януари 1744 г. тя заминава за Русия заедно с майка си и полага големи усилия да опознае езика и живота на страната. Въпреки неодобрението на баща си приема [[православие]]то и името ''Екатерина Алексеевна''. Като цяло императрица Елисавета много добре познава цялото семейство на София, тъй като тя самата е била сгодена за принца на Сакс-Ваймар-Айзенах [[Карл Август (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл Август]], брат на Йохана Елизабет. Той умира през [[1727]] г. от [[едра шарка]], преди сватбата. Въпреки всичко императрица Елисавета е възхитена и пленена от София, която с пристигането си в Русия не жали усилия да спечели благоразположението ѝ, както и на съпруга си Петър III и на руския народ. София се отдава на ученето на руски език до такава степен, че става през нощта и разхождайки се боса в покоите, преговаря научените си уроци (въпреки че знае перфектно руски и може да говори дори с акцент). В резултат на това обаче се разболява от [[пневмония]] през март [[1744]] г. В мемоарите си пише, че с идването си в Русия е била твърдо решена да направи всичко необходимо и да твърди, че вярва в онова, което се изисква от нея, за да бъде достойна да носи короната. С пристигането си в Русия тя се разболява тежко от плеврит, който едва не отнема живота ѝ. Знае се, че е лекувана чрез пускане на [[кръв]], именно на това, според нея, тя дължи живота си. Майка ѝ е против тази практика и дори кара дъщеря си да се изповяда пред [[Лутеранство|лутерански]] [[свещеник]], но Екатерина отговоря: „''Не желая да бъда изповядана от лютерански свещеник, а от православен''“. Това до голяма степен издига Екатерина в очите на императрица Елисавета. На [[21 август]] [[1745]] г. Петър и Екатерина се женят в [[Санкт Петербург]], след което установяват двора си (т.нар. „млад двор“) в Ораниенбаум (днес [[Ломоносов (град)|град Ломоносов]]). Бракът на Екатерина и Петър се оказва несполучлив и дълго остава и неконсумиран поради физически недъг на съпруга. Все пак след известно време проблемът е преодолян и през 1754 г. се ражда престолонаследник – Павел Петрович (по-късно [[Павел I (Русия)|Павел I]]). Двамата съпрузи бързо охладняват един към друг и започват извънбрачни връзки. Петър взема за любовница Елизавета Воронцова,<ref>Klyuchevsky 1997:47</ref> а Катерина има любовна връзка с множество фаворити, сред които: Сергей Салтыков,<ref>''Dangerous Liaisons.'' Liena Zagare, ''The New York Sun'', Arts & Letters, Pg. 15. 18 август 2005.</ref> Григорий Орлов (1734 – 1783),<ref>June Head, Catherine: The Portrait of An Empress, Viking Press, New York, 1935, pp.312 – 13.</ref><ref>Malecka, Anna. ''Did Orlov buy the Orlov ?'', Gems and Jewellery, July 2014, vol. 23, no. 6, pp. 10 – 12.</ref> Александър Василчиков,<ref name="Potemkin">Simon Sebag Montefiore: ''Potemkin och Katarina den stora – en kejserlig förbindelse'' (Potemkin and Catherine the Great – an imperial commitment) (2006) (In Swedish)</ref><ref name="juns">Kaus, Gina (trans June Head), ''Catherine: The Portrait of An Empress'', Viking Press, New York, 1935, pp.312 – 16.</ref> [[Григорий Потьомкин]],<ref name="Potemkin"/><ref name="juns"/><ref> {{harvnb|Montefiore|2001|pp=100 – 102}}</ref><ref>{{harvnb|Rounding|2006|p= 270}}</ref> [[Станислав Понятовски]],<ref name="psb614">Jerzy Michalski, ''Stanisław August Poniatowski'', Polski Słownik Biograficzny, T.41, 2011, p. 614</ref><ref name="1755-1756">{{Harvnb|Butterwick|1998|p=93}}</ref>. Тя се сприятелява с Екатерина Воронцова-Дашкова, сестра на любовницата на мъжа ѝ, която я свързва с различни политически групировки, настроени срещу Петър. Майката на София, [[Йохана Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп|принцеса Йохана]] взема активно участие в дворцовия живот и дипломатическите интриги в императорския двор. В историята тя бива описана като студена, високомерна жена, обичаща клюките и дворцовите интриги. Жаждата ѝ за слава е толкова голяма, че тя жадува по най-бърз начин да възкачи дъщеря си Екатерина като императрица на Русия. С действията си тя провокира императрица Елисавета да я обвини в [[шпионаж]] в полза на крал Фридрих от Прусия, да ѝ заповяда да замине, за да няма достъп до дъщеря си и никога повече да не се връща в Русия. == Царуване на Петър III == След смъртта на императрица Елисавета на [[5 януари]] [[1762]] г.{{дата нов стил}} Петър III става император на Русия, като поставя начало на династията [[Холщайн-Готорп-Романов]], но се задържа на власт само шест месеца. С некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на [[аристокрацията]], [[духовенство]]то и [[армия]]та. Въпреки че в [[Седемгодишната война]] Русия побеждава Прусия на бойното поле, поради възхищението си от [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] Петър III сключва неизгоден мир (1762), без да получи никакви територии. Това кара руския народ все по-малко да го одобрява като император. Екатерина подозира, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно с любовника си Григорий Орлов през юли 1762 г. тя подготвя [[бунт]] на [[гвардия]]та и принуждава Петър ІІІ да [[абдикация|абдикира]], а тя се провъзгласява за императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър ІІІ умира в [[Ропша]] при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед. Въпреки че не е пряка потомка на руски император, Екатерина наследява съпруга си като императорски [[регент]]. Това се основава на прецедент, свързан с това, че през [[1725]] г. [[Екатерина I]], родена в нисшите класи в шведско–балтийските територии, наследява своя съпруг [[Петър Велики]] на трона. Често историците дебатират, че статусът на Екатерина по-скоро наподобява този на [[регент]] или [[узурпатор]]. Именно поради това известен брой противници на Екатерина се събират около фигурата на сина ѝ Великия [[княз]] [[Павел I (Русия)|Павел]], когото смятат да сложат на трона и да ограничат властта му, като се създаде [[конституционна монархия]]. Това не се случва и Екатерина управлява до смъртта си. == Вътрешна политика == [[Файл:Katharina_II.,_die_Große.jpg|мини|Екатерина II около 1780 г.]] Екатерина II се заобикаля със способни, енергични и интелигентни сановници: [[Никита Панин]], [[Пьотр Румянцев]], [[Григорий Потьомкин]], [[Александър Безбородко]], [[Александър Суворов]] и други. Общува с много видни свои съвременници – [[Волтер]], [[Дени Дидро]] и други. През [[1767]] г. Екатерина II свиква специална комисия, която трябва да реформира и кодифицира законодателството, и съставя за нея специален ''„Наказ“'' (ръководство), като използва много от прогресивните идеи на европейските интелектуалци и [[мислител]]и по онова време, като [[Шарл дьо Монтескьо]], [[Волтер]] и [[Дени Дидро]]. Създава специална организация „[[Свободно икономическо дружество]]“ ([[1765]] г.) за защита интересите на [[дворяни]]те, започва прокарването на границите между владенията на [[Помешчик|помешчиците]]. Екатерина ІІ утвърждава наследствените съсловни права на дворянството, а [[крепостното право]] обхваща нови групи селяни. Тя извършва административна реформа, като създава системата на [[губерния|губерниите]] ([[1775]] г.). Премахнати са и последните остатъци от [[автономия]]та на [[Украйна]]. При нейното царуване в южните части на Русия се води [[Селска война в Русия (1773—1775)|Селската война]] ([[1773]] – [[1775]] г.), въстание на [[казаци]] и селяни под ръководството на [[Емелян Пугачов]], който се представя за цар Петър III. Бунтът е потушен с твърдост и жестокости. През [[1791]] г. е създадена [[Линия на уседналост]] с цел цялото [[евреи|еврейско]] население на страната да бъде концентрирано в определена територия. == Войни с Османската империя == С успеха си в [[Руско-турска война (1768 – 1774)|Руско-турската война от 1768 – 1774 г.]] Руската империя завзема значителни територии северно от [[Черно море]] и придобива възможности за намеса в работите на [[Османска империя|Османската империя]], най-вече на [[Балкани]]те. По време на войната османците претърпяват някои от най-тежките поражения в историята си, сред които битките при [[Чешме]] и [[Кахул]] ([[1770]] г.). Руски войски, командвани от [[Александър Суворов]], за пръв път преминават на юг от река [[Дунав]]. Като резултат от войната Русия получава достъп до [[Черно море]], като заема слабонаселените степни области на днешна Южна Украйна, наречени [[Новорусия]], където са основани градовете [[Одеса]], [[Николаев (град)|Николаев]], Екатеринослав (днес [[Днипро]]), [[Херсон]]. Съгласно [[Кючуккайнарджийски мирен договор|Договора от Кючук Кайнарджа]], [[Силистра|Силистренско]] ([[21 юли]] [[1774]] г.), с който се прекратява Руско-турската война от 1768 – 1774 г., Русия получава право да защитава интересите на [[християнство|християните]] в Османската империя, а [[Кримско ханство|Кримското ханство]] получава независимост от [[султан]]а. През [[1783]] г. Русия анексира Кримското ханство. Османците се опитват да се противопоставят, но [[Руско-турска война (1787 – 1792)|Руско-турската война от 1787 – 1792 г.]] е катастрофална за тях и те трябва да се примирят със загубата на [[Кримския полуостров]]. == Политика в Западна и Централна Европа == На европейската политическа сцена Екатерина II се опитва да действа като посредник в споровете между другите големи държави. Така през [[Война за баварското наследство|Войната за баварското наследство]] тя посредничи между Прусия и [[Австрия]]. През [[1780]] г. организира група държави, стремящи се да защитят неутралните кораби по време на [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]]. През [[1763]] г. Екатерина II поставя бившия си любовник [[Станислав Понятовски]] на трона на [[Жечпосполита]]. Тя участва в трите [[Подялба на Полша|поделби на Полша]] ([[1772]] г., [[1793]] г., [[1795]] г.), при които Русия получава обширни територии от [[Литва]], Западна [[Беларус]] и Западна Украйна. От [[1788]] г. до [[1790]] г. Русия води поредната [[Руско-шведски войни|Руско-шведска война]]. Тя е предизвикана от Густав III, крал на [[Швеция]] и братовчед на Екатерина ІІ, който се надява лесно да надделее над руските войски, ангажирани във войната с Османската империя, и да превземе Санкт Петербург, но е силно затруднен от [[Балтийски флот|Балтийския флот]]. След намесата на [[Дания]] на страната на Русия през [[1789]] г. и [[Битка при Свенскунд|битката при Свенскунд]] през 1790 г. е сключен мир, като са възстановени довоенните граници. == Връзки с Япония == В [[Далечния изток]] към [[Камчатка]] и [[Курилските острови]] руснаците активно се занимават с [[лов]] и кожи, което довежда до засилен интерес от отваряне на търговски преговори с [[Япония]] за различни стоки и храна. През [[1783]] г. след буря, японски капитан на име Дайкокуя Кодаю акостира на [[Алеутски острови]], по това време територия на Русия. В това руснаците виждат възможност за връзка с Япония. Именно за това и руското правителство решава да го използва като търговски пратеник. На [[28 юни]] [[1791]] г. Екатерина ІІ дава [[аудиенция]] на Дайкокуя Кодаю в [[Царское Село]], тогавашната ѝ резиденция. Впоследствие през [[1792]] г. руското правителство изпраща Адам Лаксман, водещ търговските преговори. Тогавашното управление на [[Япония]] от [[шогун]]а [[Токугава Иеясу|Токугава]] получава търговско предложение, но преговорите се провалят и така не се състоят по-нататъшни действия. == Банково дело и финанси == През [[1769]] г. правителството дава задача на Асигнационната [[банка]] да започне да печата книжни [[пари]]. Банката отваря врати в два града – в Санкт-Петербург и [[Москва]] през 1769 г. След време се отварят и други банкови клонове в различни градове, наричани по онова време правителствени градове. Нуждата от тези [[Банкнота|хартиени пари]] изниква поради голямото харчене от правителството за военни нужди, което довежда до недостиг на [[сребро]] в [[хазна]]та (провежданите сделки и особено [[Външна търговия|външната търговия]] изцяло се е водила дотогава със сребърни и [[Злато|златни]] монети. Хартиените [[Руска рубла|рубли]] започват да се използват също толкова добре, колкото и сребърните рубли като и двете [[валути]] са имали еднакъв обменен курс. Използването на тези пари продължава до [[1849]] г. == Изкуство и култура == [[Файл:Profile_portrait_of_Catherine_II_by_Fedor_Rokotov_(1763,_Tretyakov_gallery).jpg|мини|дясно|Портрет на Екатерина II, художник Фьодор Рокотов, 1763 г. [[Третяковска галерия]].]] Екатерина II е имала репутацията на покровителка на [[изкуства]]та, [[литература]]та и [[образование]]то. Най-известният и голям музей в Русия, [[Ермитажа]], който се намира във и обхваща целия [[Зимен дворец|Зимен дворец в Санкт-Петербург]], възниква като частна колекция на императрицата. По идея на Иван Бецкой, Екатерина ІІ написва ръководство за обучение на малки деца, черпейки от идеите на [[Джон Лок]] и основания през [[1764]] г. известен [[Смолни|институт Смолни]]. Екатерина ІІ е известна още и с писането на [[Комедия|комедии]], [[фантастика]] и [[мемоари]]. По време на управлението ѝ руснаците започват да изучават много класически произведения, идващи от [[Европа]] и тамошните течения, под влиянието на които се случва и така важният за Русия период на [[Просвещението]]. Тя дори става покровителка на руската [[опера]]. == Личен живот == През дългото си управление тя има много любовници, които често издига на високи постове за времето, за което те представляват интерес за нея, а след това ги пенсионира с много дарове, като имоти и крепостни селяни. Процентът на изхарчените пари в царския двор се увеличава от 10,4% през [[1767]] г., 11,4% през [[1781]] г. и до 13,5% до [[1795]] г. През цялото това време Екатерина ІІ раздава около 66 000 крепостни селяни през периода 1767 – [[1772]] г., 202 000 през [[1773]] – [[1793]] г., както и 100 000 крепостници в един ден на [[18 август]] 1795 г. == Литературна дейност == {{commons|Екатерина II Алексеевна}} Екатерина II проявява и литературно-публицистични способности. Под нейно ръководство излиза сатиричното списание „''От всякъде по нещо''“. Оставя драматични съчинения: * Комедии: „''О, време!''“, „''Измамникът''“, „''Именният ден на г-жа Ворчалкина''“ и др. * [[приказка|Приказки]] за деца: „''Приказка за царския син Хлор''“, „''Приказка за царския син Тевей''“. * Исторически произведения: „''Записки за руската история''“, „''Антидот''“ и др. Нейните „''Записки''“ и допълненията към тях са интересен източник за историята на ранните години от живота ѝ и началото на царуването ѝ. == Източници == <references /> == Бележки == {{Notelist}} {{превод от|en|Catherine II of Russia|84727319}} {{пост начало}} {{пост|[[Император на Русия|Императрица на Русия]]|[[1762]]|[[1796]]|[[Петър III (Русия)|Петър III Фьодорович]]|[[Павел I (Русия)|Павел I Петрович]]}} {{пост край}} {{Руски владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Руска империя}} [[Категория:Монарси на Русия]] [[Категория:Съпруги на руски монарси]] [[Категория:Руски императрици]] [[Категория:Князе на Анхалт-Цербст]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Златни векове]] [[Категория:Романови]] [[Категория:Аскани]] [[Категория:Родени в Шчечин]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър Невски“]] [[Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките]] [[Категория:Германци в Русия]] mq35fjo2k6t7qtvm2b2g01rh7j8lgei 12416072 12416039 2024-11-18T17:41:27Z Ket 2798 +Ш стар стил 12416072 wikitext text/x-wiki {{Жена монарх | име = Екатерина II Алексеевна | описание = Императрица и самодържица всерусийска | изображение за личността = Catherine_II_by_J.B.Lampi_(1780s,_Kunsthistorisches_Museum).jpg | описание на изображението = Портрет на Екатерина II, худ. Йохан Баптист фон Лампи, 1780-те г., [[Музей на историята на изкуството|Музей на историята на изкуството, Виена]] | управление = 28 юни [[1762]] – 6 ноември [[1796]] | съпруга на = [[Петър III (Русия)|Петър III]] | втори брак = [[Станислав Август Понятовски]] | трети брак = [[Григорий Потьомкин]] | регент на = | регентство = | коронация = 22 септември [[1762]] | обкръжение = | пълно име = Екатерина Алексеевна (православно)<br>София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (по рождение) | други титли = [[Княжество Анхалт-Цербст|Княгиня на Анхалт-Цербст]]<br>[[Курландия и Семигалия|Херцогиня на Курландия и Семигалия]]<br>Херцогиня на Холщайн-Готорп <small>(по рождение)</small> | религия = [[Лутеранство]] (до 1744) → [[Православие]] | кръщене = 1744 г. | родена = 21 април [[1729]] | място на раждане = [[Шчечин]], [[Кралство Прусия]] | починала = [[17 ноември]] [[1796]] | място на смъртта = [[Зимен дворец]], [[Санкт Петербург]], [[Руска империя]] | погребана в = [[Св. св. Петър и Павел (Санкт Петербург)|Св. св. Петър и Павел]], [[Санкт Петербург]] | предшествана от = [[Петър III (Русия)|Петър III]] | наследена от = [[Павел I (Русия)|Павел I]] | потомци = [[Павел I (Русия)|Павел I Петрович]]<br>Анна Петровна<br>Алексей Григориевич | династия = [[Романови|Холщайн-Готорп-Романови]] (по брак)<br>[[Аскани]] (по рождение) | баща = [[Кристиан Август фон Анхалт-Цербст]] | майка = [[Йохана Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп]] | подпис = Catherine_The_Great_Signature.svg | герб = Imperial_Monogram_of_Empress_Catherine_II_of_Russia.svg | отличия = Императорски орден Св. ап. Андрей Първозвани, Орден Св. Екатерина, Императорски военен орден Св. Георги, Императорски орден Св. равноап. княз Владимир, Императорски орден Св. Александър Невски, Императорски орден Св. Анна, [[Орден Черен орел]], Орден Серафим, [[Орден на Белия орел]] | портал = }} {{Стар стил}} '''Екатерина II''' ({{lang|ru|Екатерина II}}), родена '''София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст''' ({{lang|de|Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg}}), с православно име '''Екатерина Алексеевна'''<ref>Същото име и презиме е носила [[Екатерина I]], като и в двата случая е условно, т.е. приети при православно кръщене.</ref> ({{lang|ru|Екатерина Алексе́евна}}), още приживе известна като '''Екатерина II Велика''' е [[императрица на Русия|императрица]] и самодържица на [[Русия]] от [[1762]] г. до смъртта си. Дъщеря е на принцесата на [[Шлезвиг-Холщайн-Готорп]] и княза на [[Княжество Анхалт-Цербст|Анхалт-Цербст]], Екатерина II идва на власт в резултат на дворцов преврат, който сваля от престола нейния непопулярен съпруг [[Петър III (Русия)|Петър III]]. Епохата на Екатерина II е белязана от максималното поробителство на селяните и всестранното разширяване на привилегиите на благородническото съсловие. При Екатерина Велика границите на Руската империя са значително разширени на запад ([[Поделби на Жечпосполита]]) и на юг (анексиране на [[Новорусия]], [[Крим]] и отчасти [[Кавказки регион|Кавказ]]). При Екатерина II системата на управление е реформирана за пръв път след управлението на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. В културно отношение Русия най-накрая се превръща в една от водещите европейски сили, като значителна заслуга за това има самата императрица, която е любител на литературната дейност, събира шедьоври на живописта и си кореспондира с [[Просвещение|френски просветители]]. Като цяло политиката на управление на Екатерина II Алексеевна често е наричана „Златен век“ и е сочена като пример за [[просветен абсолютизъм]]. Пълната титла на императрица Екатерина II е ''С Божията милост, Ние, Екатерина Втора, императрица и самодържица всерусийска, московска, киевска, владимирска, новгородска, царица казанска, царица астраханска, царица сибирска, господарка псковска и велика княгиня смоленска, княгиня естландска, лифландска, карелска, тверска, югорска, пермска, вятска, българска{{efn|Титлата „владетел български“ се присвоява след покоряването на Волжка България.}} и други, господарка и велика княгиня новгородска, на ниските земи, черниговска, рязанска, ростовска, ярославска, белозерска, удорска, обдорска, кондийска и на всички северни земи, повелителка и господарка на иверските земи, на карталинските и на грузинските царе и на кабардинските земи, на черкаските и на горските князе и на други, наследствена господарка и притежателка''.<ref>{{cite web|url=http://wolgadeutsche.net/history/manifest.htm|title=НЕМЦЫ-КОЛОНИСТЫ В ВЕК ЕКАТЕРИНЫ|lang=ru}}</ref> == Ранни години == [[Файл:Grand Duchess Catherine Alexeevna by L.Caravaque (1745, Gatchina museum).jpg|мини|ляво|Младата Екатерина 1745 г.]] Принцеса София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст е родена на [[2 май]]{{дата нов стил}} [[1729]] г. в Щетин (днес [[Шчечин]]), [[Померания]]. Тя произхожда от второстепенен немски княжески род и е братовчедка на шведските [[крал]]е [[Густав III (Швеция)|Густав III]] и [[Карл XIII (Швеция)|Карл XIII]]. Баща ѝ, [[Христиан Август фон Анхалт-Цербст]] ([[принц]] Анхалт-Цербст), е назначен от краля на [[Прусия]] за [[губернатор]] на Щетин. Със съдействието на руската императрица [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]] през [[1744]] г. София Фредерика Августа бива сгодена за втория си братовчед [[Петър III (Русия)|Петър III Фьодорович]] ([[херцог]] Холщайн-Готорп), престолонаследник. Бракът е резултат от редица добре обмислени дипломатически ходове, дело на [[граф]] [[Йохан Херман Лесток]], лелята и тогавашна императрица Елисавета и [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], крал на Прусия. Граф Лесток и Фридрих II имат малко по-различна цел от тази на императрицата и тя е да се подобрят отношенията между Прусия и Русия с цел да се отслаби австрийското влияние и да се свали руският канцлер Бестужев, на когото императрица Елисавета има огромно доверие и който е един от радетелите за добри руско–австрийски отношения. София за първи път среща Петър III на десетгодишна възраст, когато той е 11-годишен. За тази среща тя пише, че намира Петър за доста омразен на вид човек. Не го харесва най-вече заради това, че той има доста блед вид и голяма пристрастеност към [[алкохол]]а на такава млада възраст. През януари 1744 г. тя заминава за Русия заедно с майка си и полага големи усилия да опознае езика и живота на страната. Въпреки неодобрението на баща си приема [[православие]]то и името ''Екатерина Алексеевна''. Като цяло императрица Елисавета много добре познава цялото семейство на София, тъй като тя самата е била сгодена за принца на Сакс-Ваймар-Айзенах [[Карл Август (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл Август]], брат на Йохана Елизабет. Той умира през [[1727]] г. от [[едра шарка]], преди сватбата. Въпреки всичко императрица Елисавета е възхитена и пленена от София, която с пристигането си в Русия не жали усилия да спечели благоразположението ѝ, както и на съпруга си Петър III и на руския народ. София се отдава на ученето на руски език до такава степен, че става през нощта и разхождайки се боса в покоите, преговаря научените си уроци (въпреки че знае перфектно руски и може да говори дори с акцент). В резултат на това обаче се разболява от [[пневмония]] през март [[1744]] г. В мемоарите си пише, че с идването си в Русия е била твърдо решена да направи всичко необходимо и да твърди, че вярва в онова, което се изисква от нея, за да бъде достойна да носи короната. С пристигането си в Русия тя се разболява тежко от плеврит, който едва не отнема живота ѝ. Знае се, че е лекувана чрез пускане на [[кръв]], именно на това, според нея, тя дължи живота си. Майка ѝ е против тази практика и дори кара дъщеря си да се изповяда пред [[Лутеранство|лутерански]] [[свещеник]], но Екатерина отговоря: „''Не желая да бъда изповядана от лютерански свещеник, а от православен''“. Това до голяма степен издига Екатерина в очите на императрица Елисавета. На [[21 август]] [[1745]] г. Петър и Екатерина се женят в [[Санкт Петербург]], след което установяват двора си (т.нар. „млад двор“) в Ораниенбаум (днес [[Ломоносов (град)|град Ломоносов]]). Бракът на Екатерина и Петър се оказва несполучлив и дълго остава и неконсумиран поради физически недъг на съпруга. Все пак след известно време проблемът е преодолян и през 1754 г. се ражда престолонаследник – Павел Петрович (по-късно [[Павел I (Русия)|Павел I]]). Двамата съпрузи бързо охладняват един към друг и започват извънбрачни връзки. Петър взема за любовница Елизавета Воронцова,<ref>Klyuchevsky 1997:47</ref> а Катерина има любовна връзка с множество фаворити, сред които: Сергей Салтыков,<ref>''Dangerous Liaisons.'' Liena Zagare, ''The New York Sun'', Arts & Letters, Pg. 15. 18 август 2005.</ref> Григорий Орлов (1734 – 1783),<ref>June Head, Catherine: The Portrait of An Empress, Viking Press, New York, 1935, pp.312 – 13.</ref><ref>Malecka, Anna. ''Did Orlov buy the Orlov ?'', Gems and Jewellery, July 2014, vol. 23, no. 6, pp. 10 – 12.</ref> Александър Василчиков,<ref name="Potemkin">Simon Sebag Montefiore: ''Potemkin och Katarina den stora – en kejserlig förbindelse'' (Potemkin and Catherine the Great – an imperial commitment) (2006) (In Swedish)</ref><ref name="juns">Kaus, Gina (trans June Head), ''Catherine: The Portrait of An Empress'', Viking Press, New York, 1935, pp.312 – 16.</ref> [[Григорий Потьомкин]],<ref name="Potemkin"/><ref name="juns"/><ref> {{harvnb|Montefiore|2001|pp=100 – 102}}</ref><ref>{{harvnb|Rounding|2006|p= 270}}</ref> [[Станислав Понятовски]],<ref name="psb614">Jerzy Michalski, ''Stanisław August Poniatowski'', Polski Słownik Biograficzny, T.41, 2011, p. 614</ref><ref name="1755-1756">{{Harvnb|Butterwick|1998|p=93}}</ref>. Тя се сприятелява с Екатерина Воронцова-Дашкова, сестра на любовницата на мъжа ѝ, която я свързва с различни политически групировки, настроени срещу Петър. Майката на София, [[Йохана Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп|принцеса Йохана]] взема активно участие в дворцовия живот и дипломатическите интриги в императорския двор. В историята тя бива описана като студена, високомерна жена, обичаща клюките и дворцовите интриги. Жаждата ѝ за слава е толкова голяма, че тя жадува по най-бърз начин да възкачи дъщеря си Екатерина като императрица на Русия. С действията си тя провокира императрица Елисавета да я обвини в [[шпионаж]] в полза на крал Фридрих от Прусия, да ѝ заповяда да замине, за да няма достъп до дъщеря си и никога повече да не се връща в Русия. == Царуване на Петър III == След смъртта на императрица Елисавета на [[5 януари]] [[1762]] г.{{дата нов стил}} Петър III става император на Русия, като поставя начало на династията [[Холщайн-Готорп-Романов]], но се задържа на власт само шест месеца. С некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на [[аристокрацията]], [[духовенство]]то и [[армия]]та. Въпреки че в [[Седемгодишната война]] Русия побеждава Прусия на бойното поле, поради възхищението си от [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] Петър III сключва неизгоден мир (1762), без да получи никакви територии. Това кара руския народ все по-малко да го одобрява като император. Екатерина подозира, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно с любовника си Григорий Орлов през юли 1762 г. тя подготвя [[бунт]] на [[гвардия]]та и принуждава Петър ІІІ да [[абдикация|абдикира]], а тя се провъзгласява за императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър ІІІ умира в [[Ропша]] при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед. Въпреки че не е пряка потомка на руски император, Екатерина наследява съпруга си като императорски [[регент]]. Това се основава на прецедент, свързан с това, че през [[1725]] г. [[Екатерина I]], родена в нисшите класи в шведско–балтийските територии, наследява своя съпруг [[Петър Велики]] на трона. Често историците дебатират, че статусът на Екатерина по-скоро наподобява този на [[регент]] или [[узурпатор]]. Именно поради това известен брой противници на Екатерина се събират около фигурата на сина ѝ Великия [[княз]] [[Павел I (Русия)|Павел]], когото смятат да сложат на трона и да ограничат властта му, като се създаде [[конституционна монархия]]. Това не се случва и Екатерина управлява до смъртта си. == Вътрешна политика == [[Файл:Katharina_II.,_die_Große.jpg|мини|Екатерина II около 1780 г.]] Екатерина II се заобикаля със способни, енергични и интелигентни сановници: [[Никита Панин]], [[Пьотр Румянцев]], [[Григорий Потьомкин]], [[Александър Безбородко]], [[Александър Суворов]] и други. Общува с много видни свои съвременници – [[Волтер]], [[Дени Дидро]] и други. През [[1767]] г. Екатерина II свиква специална комисия, която трябва да реформира и кодифицира законодателството, и съставя за нея специален ''„Наказ“'' (ръководство), като използва много от прогресивните идеи на европейските интелектуалци и [[мислител]]и по онова време, като [[Шарл дьо Монтескьо]], [[Волтер]] и [[Дени Дидро]]. Създава специална организация „[[Свободно икономическо дружество]]“ ([[1765]] г.) за защита интересите на [[дворяни]]те, започва прокарването на границите между владенията на [[Помешчик|помешчиците]]. Екатерина ІІ утвърждава наследствените съсловни права на дворянството, а [[крепостното право]] обхваща нови групи селяни. Тя извършва административна реформа, като създава системата на [[губерния|губерниите]] ([[1775]] г.). Премахнати са и последните остатъци от [[автономия]]та на [[Украйна]]. При нейното царуване в южните части на Русия се води [[Селска война в Русия (1773—1775)|Селската война]] ([[1773]] – [[1775]] г.), въстание на [[казаци]] и селяни под ръководството на [[Емелян Пугачов]], който се представя за цар Петър III. Бунтът е потушен с твърдост и жестокости. През [[1791]] г. е създадена [[Линия на уседналост]] с цел цялото [[евреи|еврейско]] население на страната да бъде концентрирано в определена територия. == Войни с Османската империя == С успеха си в [[Руско-турска война (1768 – 1774)|Руско-турската война от 1768 – 1774 г.]] Руската империя завзема значителни територии северно от [[Черно море]] и придобива възможности за намеса в работите на [[Османска империя|Османската империя]], най-вече на [[Балкани]]те. По време на войната османците претърпяват някои от най-тежките поражения в историята си, сред които битките при [[Чешме]] и [[Кахул]] ([[1770]] г.). Руски войски, командвани от [[Александър Суворов]], за пръв път преминават на юг от река [[Дунав]]. Като резултат от войната Русия получава достъп до [[Черно море]], като заема слабонаселените степни области на днешна Южна Украйна, наречени [[Новорусия]], където са основани градовете [[Одеса]], [[Николаев (град)|Николаев]], Екатеринослав (днес [[Днипро]]), [[Херсон]]. Съгласно [[Кючуккайнарджийски мирен договор|Договора от Кючук Кайнарджа]], [[Силистра|Силистренско]] ([[21 юли]] [[1774]] г.), с който се прекратява Руско-турската война от 1768 – 1774 г., Русия получава право да защитава интересите на [[християнство|християните]] в Османската империя, а [[Кримско ханство|Кримското ханство]] получава независимост от [[султан]]а. През [[1783]] г. Русия анексира Кримското ханство. Османците се опитват да се противопоставят, но [[Руско-турска война (1787 – 1792)|Руско-турската война от 1787 – 1792 г.]] е катастрофална за тях и те трябва да се примирят със загубата на [[Кримския полуостров]]. == Политика в Западна и Централна Европа == На европейската политическа сцена Екатерина II се опитва да действа като посредник в споровете между другите големи държави. Така през [[Война за баварското наследство|Войната за баварското наследство]] тя посредничи между Прусия и [[Австрия]]. През [[1780]] г. организира група държави, стремящи се да защитят неутралните кораби по време на [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]]. През [[1763]] г. Екатерина II поставя бившия си любовник [[Станислав Понятовски]] на трона на [[Жечпосполита]]. Тя участва в трите [[Подялба на Полша|поделби на Полша]] ([[1772]] г., [[1793]] г., [[1795]] г.), при които Русия получава обширни територии от [[Литва]], Западна [[Беларус]] и Западна Украйна. От [[1788]] г. до [[1790]] г. Русия води поредната [[Руско-шведски войни|Руско-шведска война]]. Тя е предизвикана от Густав III, крал на [[Швеция]] и братовчед на Екатерина ІІ, който се надява лесно да надделее над руските войски, ангажирани във войната с Османската империя, и да превземе Санкт Петербург, но е силно затруднен от [[Балтийски флот|Балтийския флот]]. След намесата на [[Дания]] на страната на Русия през [[1789]] г. и [[Битка при Свенскунд|битката при Свенскунд]] през 1790 г. е сключен мир, като са възстановени довоенните граници. == Връзки с Япония == В [[Далечния изток]] към [[Камчатка]] и [[Курилските острови]] руснаците активно се занимават с [[лов]] и кожи, което довежда до засилен интерес от отваряне на търговски преговори с [[Япония]] за различни стоки и храна. През [[1783]] г. след буря, японски капитан на име Дайкокуя Кодаю акостира на [[Алеутски острови]], по това време територия на Русия. В това руснаците виждат възможност за връзка с Япония. Именно за това и руското правителство решава да го използва като търговски пратеник. На [[28 юни]] [[1791]] г. Екатерина ІІ дава [[аудиенция]] на Дайкокуя Кодаю в [[Царское Село]], тогавашната ѝ резиденция. Впоследствие през [[1792]] г. руското правителство изпраща Адам Лаксман, водещ търговските преговори. Тогавашното управление на [[Япония]] от [[шогун]]а [[Токугава Иеясу|Токугава]] получава търговско предложение, но преговорите се провалят и така не се състоят по-нататъшни действия. == Банково дело и финанси == През [[1769]] г. правителството дава задача на Асигнационната [[банка]] да започне да печата книжни [[пари]]. Банката отваря врати в два града – в Санкт-Петербург и [[Москва]] през 1769 г. След време се отварят и други банкови клонове в различни градове, наричани по онова време правителствени градове. Нуждата от тези [[Банкнота|хартиени пари]] изниква поради голямото харчене от правителството за военни нужди, което довежда до недостиг на [[сребро]] в [[хазна]]та (провежданите сделки и особено [[Външна търговия|външната търговия]] изцяло се е водила дотогава със сребърни и [[Злато|златни]] монети. Хартиените [[Руска рубла|рубли]] започват да се използват също толкова добре, колкото и сребърните рубли като и двете [[валути]] са имали еднакъв обменен курс. Използването на тези пари продължава до [[1849]] г. == Изкуство и култура == [[Файл:Profile_portrait_of_Catherine_II_by_Fedor_Rokotov_(1763,_Tretyakov_gallery).jpg|мини|дясно|Портрет на Екатерина II, художник Фьодор Рокотов, 1763 г. [[Третяковска галерия]].]] Екатерина II е имала репутацията на покровителка на [[изкуства]]та, [[литература]]та и [[образование]]то. Най-известният и голям музей в Русия, [[Ермитажа]], който се намира във и обхваща целия [[Зимен дворец|Зимен дворец в Санкт-Петербург]], възниква като частна колекция на императрицата. По идея на Иван Бецкой, Екатерина ІІ написва ръководство за обучение на малки деца, черпейки от идеите на [[Джон Лок]] и основания през [[1764]] г. известен [[Смолни|институт Смолни]]. Екатерина ІІ е известна още и с писането на [[Комедия|комедии]], [[фантастика]] и [[мемоари]]. По време на управлението ѝ руснаците започват да изучават много класически произведения, идващи от [[Европа]] и тамошните течения, под влиянието на които се случва и така важният за Русия период на [[Просвещението]]. Тя дори става покровителка на руската [[опера]]. == Личен живот == През дългото си управление тя има много любовници, които често издига на високи постове за времето, за което те представляват интерес за нея, а след това ги пенсионира с много дарове, като имоти и крепостни селяни. Процентът на изхарчените пари в царския двор се увеличава от 10,4% през [[1767]] г., 11,4% през [[1781]] г. и до 13,5% до [[1795]] г. През цялото това време Екатерина ІІ раздава около 66 000 крепостни селяни през периода 1767 – [[1772]] г., 202 000 през [[1773]] – [[1793]] г., както и 100 000 крепостници в един ден на [[18 август]] 1795 г. == Литературна дейност == {{commons|Екатерина II Алексеевна}} Екатерина II проявява и литературно-публицистични способности. Под нейно ръководство излиза сатиричното списание „''От всякъде по нещо''“. Оставя драматични съчинения: * Комедии: „''О, време!''“, „''Измамникът''“, „''Именният ден на г-жа Ворчалкина''“ и др. * [[приказка|Приказки]] за деца: „''Приказка за царския син Хлор''“, „''Приказка за царския син Тевей''“. * Исторически произведения: „''Записки за руската история''“, „''Антидот''“ и др. Нейните „''Записки''“ и допълненията към тях са интересен източник за историята на ранните години от живота ѝ и началото на царуването ѝ. == Източници == <references /> == Бележки == {{Notelist}} {{превод от|en|Catherine II of Russia|84727319}} {{пост начало}} {{пост|[[Император на Русия|Императрица на Русия]]|[[1762]]|[[1796]]|[[Петър III (Русия)|Петър III Фьодорович]]|[[Павел I (Русия)|Павел I Петрович]]}} {{пост край}} {{Руски владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Руска империя}} [[Категория:Монарси на Русия]] [[Категория:Съпруги на руски монарси]] [[Категория:Руски императрици]] [[Категория:Князе на Анхалт-Цербст]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Златни векове]] [[Категория:Романови]] [[Категория:Аскани]] [[Категория:Родени в Шчечин]] [[Категория:Православни монарси]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър Невски“]] [[Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките]] [[Категория:Германци в Русия]] mxxj9m8xv7g1gu3xa6f8pr6475fj6iz 0 71831 12416004 12171824 2024-11-18T17:17:10Z Nk 399 == Други == На момината сълза е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948798|title=Момина сълза}}). 12416004 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|растението|селото в Южна България|Момина сълза (село)}} {{Taxobox}} '''Момината сълза''' (''Convallaria majalis'') е [[вид (биология)|вид]] тревисто [[растение]] от [[Семейство (биология)|семейство]] [[Рускусови]] (''Ruscaceae''). Расте в храсталаците и горите, главно в [[Широколистна гора|широколистните]], в [[Умерен пояс|умерения пояс]] на [[Северното полукълбо]]. == Описание == Момината сълза е [[многогодишно растение|многогодишно]] [[тревисто растение]] с тънко, закръглено, до почти триръбесто, безлистно цветоносно [[стъбло]] и пълзящо хоризонтално [[корен]]ище. В основата на стъблото се развиват 2, рядко - 3 листа с ципесто влагалище, дълги до 20 cm. Те са целокрайни, продълговати, [[Елипса|елиптични]] и заострени, с надлъжно [[Васкуларни растения|жилкуване]] и дълги дръжки. На върха на стъблото в гроздовидни съцветия се намират [[Цвят (ботаника)|цветовете]], които са единични, рядко двойни. Разположени са в пазвите на малки белезникави, линейни и ланцетни прицветници, като съцветието е с до 20 цветчета. Цветовете са бели, [[Камбана|звънчевидни]], увиснали с къси дръжки, [[Опрашване|двуполови]], с 6 сраснати венчени листчета и 6 тичинки. [[Плод]]ът е кълбовидна, червена многосеменна ягода (малко плодче); той е не се яде, тъй като е силно [[Отрова|отровен]]. Също така и цветовете, въпреки че са с много приятна миризма и растението е [[Пчелен мед|медоносно]] и [[Билка|лечебно]], съдържат отровното вещество конвалатоксин (Convallatoxin), а в една или друга степен - и всички останали части от растението, включително листата и коренищата. Конвалотоксинът може да причини повишение на кръвното налягане, последвано от [[аритмия]] и смърт. == Химичен състав == Цялото растение съдържа сърдечно действуващи [[гликозид]]и – в листата около 0,2 – 0,3%, а в цветовете до 0,5%. Установени са около 20 гликозида. Основният гликозид е конвалотоксин, който при [[хидролиза]] се разпада на агликона строфантидин и L-рамноза. Изолирани са също така и гликозидите [[конвалатоксол]], [[конвалозид]], [[локундиозид]] и др. В листата се съдържа стероидният [[сапонин]] [[конваларин]], [[Флавоноид|флавоноиди]] – производни на изорамнетина и кверцетина, [[хелидонова киселина]]. В цветовете се съдържа [[етерично масло]] с [[фарнезол]].<ref>Билките във всеки дом (Справочник), стр. 142, 1982 г., Медицина и физкултура</ref>[[Файл:Convallaria majalis - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-045.jpg|мини|ляво|Ботаническа илюстрация от 19 в.]] == Парфюм == [[Парфюм|Парфюмите]] с този аромат са главно синтетични (добити изкуствено по [[Химия|химически път]]). Използването на момината сълза в парфюмерията е ограничено, поради ниския добив на [[Етерично масло|етеричното й масло]] . Цветовете се берат през време на цъфтежа, февруари-март. Сушат се на [[сянка]] или в [[сушилня]] до 40 градуса [[Градус Целзий|по Целзий]]. == Други == На момината сълза е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948798|title=Момина сълза}}). == Външни препратки == * {{itis|42909|Convallaria majalis}} == Бележки == <references /> [[Категория:Нолинови]] [[Категория:Цветя]] [[Категория:Защитени лечебни растения]] [[Категория:Отровни и силно действащи лечебни растения]] 73w8ahcn7lferjv6panq0w4rfyhsuds 0 72452 12416660 12383238 2024-11-19T10:13:46Z 151.251.181.31 12416660 wikitext text/x-wiki {{Обработка|енциклопедизиране - твърде много справочен тип информация; повече източници}}{{Летище | наименование = Летище Варна | наименование-англ = Varna Airport | лого = Varna airport logo.svg | снимка = Varna Airport VAR 01.jpg | снимка-надпис = | IATA = VAR | ICAO = LBWN | тип = обществено | собственик = {{флагче с име|България}} | оператор = Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД | местоположение = [[Варна]], [[Аксаково]] | открито = 9 май 1948 г. | Бази = <div> * [[BH Air]] * [[България Ер]] * [[Юропиън Еър Чартър]] * Voyage Air * [[Уиз Еър]] </div> | часова-зона = [[EET]] | utc = UTC+2 | лчв = EEST | utcs = UTC+3 | нв-m = 70 | нв-f = 230 | уебсайт = {{URL|www.varna-airport.bg}} | пк-карта = България | пк-надпис = Местоположение в България | r1-номер = 09/27 | r1-дължина-f = 8258 | r1-дължина-m = 2517 | r1-повърхност = [[асфалтобетон]] | пътници-общо = 1 838 828 {{повишение}}46,9% | пътници-местни =227 885 | товари = 62 | стат-год = 2023 | стат1-заглавие = Движ. на самолети | стат1-данни = 13 850 |пътници-международни=1 595 393}} '''Летище Варна''' (на [[Английски език|английски]]: Varna Airport, [[Международна асоциация за въздушен транспорт|IATA]]: VAR, [[Международна организация за гражданска авиация|ICAO]]: LBWN) е международно летище в [[България]]. Намира се на 9 [[km]] от гр. [[Варна]]., на 431 km от най-натовареното летище в [[България]] – [[Летище София]], на 129 km от второто най-натоварено летище в [[България]] – [[Летище Бургас]] и на 372 km от четвъртото най-натоварено летище в [[България]] – [[Летище Пловдив]]. Летището е разположено западно от центъра на града, на територията на 2 [[Общини в България|общини]] ([[Варна]] и [[Аксаково]]). == Описание == Летище Варна разполага с 5 пътеки за рулиране и 24 самолетни стоянки за машини с код Е, D, C, C-1, C+1. [[Площ|Площта]] му е 2414 [[дка]], а пистата е с дължина 2500 m и ширина 55 m.<ref>[1]</ref> Кацането по писта 09 (от запад) може да се осъществява в условията на намалена видимост по първа категория CAT I. Най-големият тип самолет, който летището обслужва, е „[[Боинг 747]]“. За първи път такъв тип самолет каца през лятото на 2008 г., а обслужващата го авиокомпания е руската Transaero. Няколко години по-късно с „Боинг 747“ лети и Vamos. През лятото на 2023 г., след големите вълни на [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], най-големият самолет, който е обслужен, е „[[Еърбъс A330|Еърбъс A330-900neo]]“ на Sunclass Airlines от Осло. == История == На 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет по линията София-Варна, носещ пощенски пратки. Тогава летището се нарича „Тихина“ и се намира край квартал Аспарухово, на запад от Аспахуровия мост, и има площ от 1000 – 1500 декара.<ref name="Летище Варна">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://caa.gateway.bg/page.php?category=22&id=164|заглавие=Летище Варна на сайта на ГД „ГВА“.|труд=caa.gateway.bg|издател=Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към [[Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията|МТИТС]]|достъп_дата=25 февруари 2016}}</ref> Тази линия просъществува само за един месец. Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2 август същата година на летище „Тихина“ каца първият [[Junkers Ju 52/3m|Junkers 52]]. По време на този полет пътниците са четирима, а до края на годината на летището кацат само шест самолета с общо 23 пътници. Първите водосамолети пристигат във Варна през [[1915]] г. Мястото за кацане и излитане е районът на днешния квартал „Чайка“. Година по-късно е направена писта и са построени хангари за малки самолети. Четири години по-късно лети първият транспортен самолет между София и Варна.<ref>[http://ref.blog.libvar.bg/2016/04/12/aviatsiyata-vav-varna Авиацията във Варна]</ref> През 1946 г. комисия търси място за изграждане на ново летище и през декември същата година е решено то да бъде построено край Аксаково. На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна, което се намира на сегашната площадка. В 10.40 ч. каца първият самолет, превозващ официалните гости от София.<ref name="Летище Варна" /> Полетът трае два часа и половина и отново е изпълнен с Junkers 52. През 1961 г. е завършена новата, вече бетонна писта, дълга 2500 m и с дебелина 24 – 26 cm. Към нея е изградена светлинна система, улесняваща нощните полети. През 1967 г. са завършени разширението на стоянката за паркиране на самолети, изградени са 4 нови рульожни пътеки.<ref name="Летище Варна" /> На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда (терминал) на летището. Тя има три блока – „Административно-технически“, „Вътрешни линии“ и „Външни линии“, изграден е голям паркинг за автомобили. Заради все по-големите самолети, които пристигат във Варна, както и повишеното движение, водят до необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г. На 7 юни 1978 г. летището посреща своя 10-милионен пътник. Директор на Летище Варна от 1963 до 1986 г. е полковник Христо Георгиев. Под негово ръководство са построени сградата и пистата на летищния комплекс, които са в експлоатация. От края на 2006 г., по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 40 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. През 2008 г. българският съсобственик – „БМ Стар“, продава своя дял от 40% на „Химимпорт АД“.<ref>[http://www.mediapool.bg/фрапорт-с-нов-съакционер-в-концесията-на-морските-летища-news136249.html Химимпорт купува БМ Стар]</ref> На 15 октомври 2011 г. летището е затворено за планов ремонт – поставяне на нова асфалтова настилка на пистата с дебелина 30 cm, разширяване на полосата с 10 m, нова маркировка, изграждане на нови дренажна и осветителна системи. Ремонтът приключва през януари 2012 г., последван от изпитателни полети с калибровъчен самолет „Фалкон 2000“ на авиоотряд 28 в продължение на 12 летателни часа. Стойността на ремонта на полосата е 40 млн. лв. На 9 ноември 2011 г. е подписан договор за строителство на нов терминал.<ref>[http://radiovarna.bnr.bg/News/Bulgaria/Pages/letishte.aspx Начало на рехабилитацията на пистата и съоръженията на летище Варна]</ref><ref>[http://radiovarna.bnr.bg/News/Varna/Pages/dogovor%20letishte%20varna%20burgas.aspx Подписват договор за строителство на нов терминал на летище Варна]</ref> На 16 юни 2023 g. на Летище Варна, „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД официално откри напълно реновираната пътека за рулиране (ЕКО).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fraport-bulgaria.com/bg/press-center/press-releases/archive/2023/renewed-taxiway-var.html|заглавие=Прессъобщения}}</ref> == Терминали == === Терминал 1 === Построен е през 1972 година, като през годините няколко пъти е разширяван. От 27 август 2013 г. Терминал 1 е затворен след 41 години работа. === Терминал 2 === От 27 август 2013 година на летище Варна всички пътници се обслужват на Терминал 2. Общата стойност на инвестицията на концесионера на летището за терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв. Новият терминал е разположен на площ от около 20 000 m², което е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от закрития Терминал 1. Терминал 2 разполага с 25 гишета за регистрация, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, съвременни системи за обслужване на пътници и багаж, търговски зони и удобни открити пространства. [[Файл:VAR Traffic.jpg|мини|290x290px|Изглед към пистите от контролната кула|център]] [[Файл:Airbus A320-200 BH Air LZ-BHD Varna 20100630.JPG|мини|292x292px|'''Airbus [[Еърбъс А320|A320-200]] на авиокомпанията [[BH Air]] на летището'''|център]] == Целогодишни маршрути, които се изпълняват от/до Летище Варна през 2023 г. == {|class="wikitable" style="font-size: 85%" width="900" align=center !rowspan="1"|Град||rowspan="1"|Летище||rowspan="1"|Авиокомпания |- | colspan="3" |'''{{AUT}}''' |- |[[Виена]]||[[Международно летище Виена|Vienna]]||[[Австрийски авиолинии]] |- | colspan="3" |{{флагче с име|Белгия}} |- |[[Шарлероа]] |Charleroi |[[Wizz Air]] |- | colspan="3" |'''{{BUL}}''' |- | [[София]]||[[Летище София|Sofia]]|| [[България Еър]] |- | colspan="3" |'''{{UK}}''' |- |[[Лондон]]|| London Luton||[[Уиз Еър|Wizz Air]] |- | colspan="3" |'''{{GER}}''' |- | [[Берлин]]||Berlin Brandenburg | [[Wizz Air]] |- |[[Дортмунд]]||Dortmund||[[Уиз Еър|Wizz Air]] |- |[[Кьолн]]||Cologne||[[Уиз Еър|Wizz Air]] |- |[[Мюнхен]]||Memmingen||[[Уиз Еър|Wizz Air]] |- |[[Хамбург]]||Hamburg||[[Уиз Еър|Wizz Air]] |- | colspan="3" |'''{{ISR}}''' |- |[[Тел Авив]]|| [[Международно летище „Бен Гурион“|Tel Aviv]]|| [[Изреър]] |- | colspan="3" |'''{{CYP}}''' |- |[[Ларнака]]||Ларнака|| [[Уиз Еър|Wizz Air]] |- | colspan="3" |'''{{NED}}''' |- |[[Айндховен]]||Eindhoven|| [[Уиз Еър|Wizz Air]] |- | colspan="3" |'''{{TUR}}''' |- |[[Истанбул]]|| [[Трето летище на Истанбул|Истанбул]]|| [[Турски авиолинии]] |} == Авиокомпании, които извършват редовни и чартърни полети от/до летище Варна през 2023 г. == <nowiki/> {| class="wikitable" ! Авиокомпания ! Град – Летище |- | [[Австрийски авиолинии]] | [[Виена]] |- |Transavia France |Париж „Орли“ |- | [[BH Air]] | [[Анталия]], [[Шарм еш-Шейх|Шарм ел-Шейх]], Енфидха, [[Кайро]], [[Хургада]] |- | [[България Еър]] | [[София]], [[Прага]], [[Летище „Франкфурт на Майн“|Франкфурт]] |- |[[Бул ер|Бул Ер]] |[[Шарм еш-Шейх|Шарм ел-Шейх]], [[Хургада]], [[Анталия]], [[Бодрум]], Даламан, [[Джерба]], Енфидха, [[Катания]], [[Перуджа]], [[Ираклио|Хераклион]], [[Братислава]] |- |[[Райънеър]] |[[Виена]], [[Катовице]], [[Краков]], [[Вилнюс]] |- |[[Райънеър|Buzz]] |[[Катовице]], [[Вроцлав]], [[Познан]] |- | [[Юропиън Еър Чартър]] | [[Лайпциг]], [[Летище София|София]], Енфидха, [[Джерба]], [[Невшехир]], [[Летище „Рим-Фиумичино“|Рим – Фиумичино]], [[Генуа]], [[Пиза]], [[Верона]], [[Катания]], [[Бари]], [[Олбия]], [[Неапол]], [[Бордо]], [[Лисабон]], [[Порто]], [[Летище „Адолфо Суарес Мадрид-Барахас“|Мадрид – Барахас]], [[Летище Барселона - Ел Прат|Барселона – Ел Прат]], [[Малага]], [[Санторини]], [[Хургада]], [[Кайро]], [[Гиза]], [[Акаба]], [[Танжер]], [[Маракеш]] |- |[[Юроуингс|Eurowings]] |[[Кьолн]], [[Дюселдорф]], [[Хамбург]], [[Щутгарт]] |- | Discover Airlines | [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]], [[Летище „Мюнхен“|Мюнхен]] |- |[[Изреър|Israir Airlines]] |[[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]] |- | [[ЛОТ Полиш Еърлайнс]] | [[Катовице]], [[Варшава]], [[Вроцлав]], [[Познан]] |- | Arkia | [[Тел Авив]] |- | [[Люксеър]] | [[Люксембург (град)|Люксембург]] |- |Copenhagen Airtaxi |Билунд, [[Олбор]] |- |BRA Braathens Regional Airlines |[[Копенхаген]] |- |Jettime |[[Олбор]], Билунд, [[Хелзинки]] |- | Enter Air | [[Варшава]], [[Катовице]], [[Гданск]] |- |Smartwings A.S. |[[Прага]], [[Бърно]], [[Острава]], [[Карлови Вари]], [[Пардубице]] |- |Sunclass Airlines |[[Копенхаген|Копенхген]], [[Осло]], [[Ставангер]], [[Стокхолм]], [[Тронхайм]], [[Хелзинки]], [[Берген]], Билунд, [[Пукет]] |- |SUNDAIR GmbH |[[Берлин]] Браденбург, [[Дрезден]], [[Бремен]] |- |TUI Airlines Belgium |[[Брюксел (община)|Брюксел]], [[Летище Бургас|Бургас]] |- |TUI fly Deutschland |[[Хановер]] |- |Fly Lili |[[Хановер]] |- |[[Турски авиолинии]] |[[Истанбул]] |- |Volotea |[[Лил]], [[Нант]] |- |Sun Express |[[Анталия]] |- |[[Уиз Еър]] |[[Берлин]] Браденбург, [[Шарлероа]], [[Кьолн]], [[Дортмунд]], [[Айндховен]], [[Хамбург]], [[Ларнака]], [[Лондон]] Лутън, [[Меминген]], [[Лондон]] Гетуик, [[Международно летище „Бен Гурион“|Тел Авив]], [[Летище „Вацлав Хавел – Прага“|Прага]], Франкфурт-Хан, [[Международно летище Виена|Виена]] |- |[[Norwegian Air Shuttle]] |[[Осло]] |- |[[Швейцарски международни авиолинии|Edelweiss air]] |[[Цюрих]] |- |[[Ер Сърбия]] |[[Белград]] |- |[[Гъливеър]] |[[Международно летище „Бен Гурион“|Тел Авив]] |- |Bluebird Airways |[[Международно летище „Бен Гурион“|Тел Авив]] |- |AMC Aviation |[[Катовице]], [[Вроцлав]] |- |Freebird Europe |[[Лайпциг]] |- |Airhub Airlines |[[Вилнюс]] |} == Топ 5 дестинации на Летище Варна през 2023 г. == {| class="wikitable" |+ !№ ! Държава ! Пътници |- |1 | {{flagicon|Germany}}[[Германия]] | 576 130 |- |2 | {{flagicon|Bulgaria}}[[България]] | 227 722 |- |3 | {{flagicon|Великобритания}}[[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] | 180 557 |- |4 | {{flagicon|Poland}}[[Полша]] | 150 079 |- |5 | {{flagicon|Austria}}[[Австрия]] | 133 771 |} {| class="wikitable" |+ !№ !Град !Пътници |- |1 |[[София]] |227 722 |- |2 |[[Лондон]] |158 152 |- |3 |[[Виена]] |133 771 |- |4 |[[Истанбул]] |92 124 |- |5 |[[Берлин]] |90 139 |} == Статистики == === Данни за трафика === {| class="toccolours" style="border-collapse:collapse" border="1" cellpadding="4" |+ '''Трафик на Летище Варна''' |- bgcolor="lightgrey" ! Година ! Вътрешни <br>Пътници<br> ! Промяна ! Международни Пътници<br> ! Промяна ! Общо ! Промяна !Самолетодвижения !Промяна |- | 1998 | 35 208 | | 238 470 | | 273 678 | | | |- | 1999 | 57 955 |{{Повишение}} 64,6% | 453 864 |{{Повишение}} 90,3% | 511 819 |{{Повишение}} 87% | | |- | 2000 | 67 508 |{{Повишение}} 16,5% | 624 181 |{{Повишение}} 37,5% | 691 689 |{{Повишение}} 35,1% |9,425 | |- | 2001 | 48 121 |{{Понижение}} 28,7% | 884 428 |{{Повишение}} 41,7% | 932 549 |{{Повишение}} 34,8% |9,549 |{{Повишение}} 1,3% |- | 2002 | 45 457 |{{Понижение}} 5,5% | 1 045 252 |{{Повишение}} 12,1% | 1 090 709 |{{Повишение}} 16,9% |9,006 |{{Понижение}} 5,7% |- | 2003 | 41 583 |{{Понижение}} 8,5% | 1 144 766 |{{Повишение}} 9,5% | 1 186 349 |{{Повишение}} 8,8% |10,107 |{{Повишение}} 12,2% |- | 2004 | 47 575 |{{Повишение}} 14,4% | 1 271 552 |{{Повишение}} 11,1% | 1 319 127 |{{Повишение}} 11,2% |11,277 |{{Повишение}} 11,6% |- | 2005 | 49 705 |{{Повишение}} 4,5% | 1 496 175 |{{Повишение}} 17,7% | 1 546 925 |{{Повишение}} 17,3% |13,616 |{{Повишение}} 20,7% |- | 2006 | 54 243 |{{Повишение}} 9,1% | 1 468 415 |{{Понижение}} 1,8% | 1 522 658 |{{Понижение}} 1,6% |14,721 |{{Повишение}} 8,1% |- | 2007 | 79 058 |{{Повишение}} 45,7% | 1 399 035 |{{Понижение}} 4,7% | 1 478 093 |{{Понижение}} 2,9% |14,971 |{{Повишение}} 1,7% |- | 2008 | 119 459 |{{Повишение}} 51,1% | 1 313 244 |{{Понижение}} 6,1% | 1 432 703 |{{Понижение}} 3,1% |15,129 |{{Повишение}} 1,1% |- | 2009 | 155 734 |{{Повишение}} 30,4% | 1 050 801 |{{Понижение}} 20% | 1 206 535 |{{Понижение}} 15,8% |12,699 |{{Понижение}} 16,1% |- | 2010 | 154 974 |{{Понижение}} 0,5% | 1 043 982 |{{Понижение}} 0,6% | 1 198 956 |{{Понижение}} 0,6% |12,577 |{{Понижение}} 1,0% |- | 2011 | 117 431 |{{Понижение}} 24,2% | 1 046 453 |{{Повишение}} 0,2% | 1 163 884 |{{Понижение}} 2,9% |11,263 |{{Понижение}} 10,4% |- | 2012 | 126 952 |{{Повишение}} 8,1% | 1 084 244 |{{Повишение}} 3,6% | 1 211 196 |{{Повишение}} 4,1% |10,739 |{{Понижение}} 4,7% |- |2013 |130 668 |{{Повишение}} 2,9% |1 173 011 |{{Повишение}} 8,1% |1 303 679 |{{Повишение}} 7,6% |11,516 |{{Повишение}} 7.2% |- |2014 |126 991 |{{Понижение}} 2,8% |1 246 095 |{{Повишение}} 6,2% |1 387 494 |{{Повишение}} 5,2% |12,063 |{{Повишение}} 4,7% |- |2015 |125 860 |{{Понижение}} 0,9% |1 272 834 |{{Повишение}} 2,2% |1 398 694 |{{Повишение}} 0,8% |11 959 |{{Понижение}} 0,9% |- |2016 |134 538 |{{Повишение}} 6,9% |1 536 594 |{{Повишение}} 20,7% |1 689 595 |{{Повишение}} 20,8% |14 818 |{{Повишение}} 23,9% |- |2017 |248 486 |{{Повишение}} 84% |1 700 670 |{{Повишение}} 11% |1 949 156 |{{Повишение}} 17% |15 950 |{{Повишение}} 8% |- |2018 |286302 |{{Повишение}} 15% |1 979 272 |{{Повишение}} 16% |2 265 574 |{{Повишение}} 16% |17 776 |{{Повишение}} 11% |- |2019 |258 845 |{{Понижение}} 10% |1 811 085 |{{Понижение}} 8% |2 069 930 |{{Понижение}} 9% |15 468 |{{Понижение}} 13% |- |2020 |121 745 |{{Понижение}} 53% |496 664 |{{Понижение}} 73% |618 409 |{{Понижение}} 70% |6 881 |{{Понижение}} 56% |- |2021 |174 562 |{{Повишение}} 43% |830 319 |{{Повишение}} 67% |1 004 881 |{{Повишение}} 62% |9 239 |{{Повишение}} 34% |- |2022 |210 070 |{{Повишение}} 20% |1 265 324 |{{Повишение}} 52% |1 475 394 |{{Повишение}} 47% |11 420 |{{Понижение}} 24% |- |2023 |227 885 |{{Повишение}} 8% |1 595 393 |{{Повишение}} 26% |1 823 278 |{{Повишение}} 24% |13 850 |{{Повишение}} 21% |} == Транспорт до Летище Варна == === Автобус === За да стигнете от и до Летище Варна с обществен транспорт, използвайте автобус № 409, който минава на всеки 15 минути и спира пред Терминал 2, Пристигащи. За по-малко от 20 минути можете да стигнете до центъра на града и за около 45 минути до к.к. [[Златни пясъци]]. === Такси === Таксиметровите услуги на Летище Варна са на разположение 24 часа в денонощието. Площадката за таксита се намира пред Терминал 2, Пристигащи на летището. === Паркинг === Пред Терминал 2 има паркинг със съответните зони за почасов, дневен или дългосрочен престой. == Аварии и инциденти на Летище Варна == * 6 март 1983 г. Четири момчета от София – Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов, решават да отвлекат самолет, след като неотдавна са разбрали за отвлечения самолет по чартърната линията Варшава – Бургас. Тогава поляк отвлича самолета и заплашва, че ще убие стюардесата, ако не кацнат във Виена. Купуват си билети за самолет [[Антонов Ан-24|Ан-24]], летящ по линията София – Варна. Самолетът излита по разписание в 18:00 часа. Момчетата сядат на четири седалки в дъното на пълния с 40 пътници самолет. Когато стюардесата започва да раздава напитки и храна, Валентин започва да се прави, че повръща. Той седи до илюминатора. За да може стюардесата да стигне до него Лъчезар става, за да направи място. Щом жената се навежда над Валентин, той изважда джобно ножче и я хваща. Другите момчета заплашват пътниците. Капитанът на самолета си спомня: {{Цитат|''Бяхме около Ловеч, когато пътник почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Това е невъзможно, защото в самолета се пълни гориво, колкото е нужно за полета, плюс 30 минути за резерва. Предложих им да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена. Ние продължихме за Варна, но ги убедихме, че летим за австрийската столица.''}} Похитителите са наивни и не пращат никого в пилотската кабина. Започва да се стъмва, което прави заблудата по-лесна. В 18:25 на Летище Варна разбират за случващото се. Електричеството в целия град е спряно, за да не се види морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков са единствените на летището, които говорят перфектно немски. Те се преобличат в импровизирани униформи на австрийски граничари. Планът е когато самолетът кацне, командоси, владеещи карате, да обезвредят похитителите. През това време самолетът кръжи 40 минути над Варненския залив. Самолетът каца във Варна в 19:55. Лъчезар вижда Милков и казва: „Не виждате ли, че това е яке от България?“. Валентин се заключва със стюардесата в тоалетната и вика, че ще я убие, защото са ги излъгали. Тогава командосите влизат и залавят похитителите. Стюардесата е ранена леко в ръката и в шията, и е откарана в болница „Св. Анна“. Няколко дни по-късно екипажът получава ордени, а похитителите са откарани в София със самолет на командосите. Случаят остава известен като „Варненската Виена“ или „Как Варна стана Виена?“ * На 5 юни 1992 г. [[Туполев Ту-154]]В на [[Балкан (авиокомпания)|българските авиолинии „Балкан“]] излиза от пистата при лоши условия на видимост. Няма жертви, но самолетът е отписан от флота на авиокомпанията. * 8 юли 2008 г. [[C-27J Спартан|Самолет C-27J Спартан]] на [[Военновъздушни сили на България|ВВС]] в 11:20 е претърпял повреда. Вследствие на силен страничен вятър, машината се е наклонила надясно и витлото се е ударило в пистата. Няма пострадали. * 24 май 2013 г. В 10:20 самолет на [[Ер Виа]] със 172 пътници излиза от пистата и навлиза в съседната нива. Този полет е чартър от Лайпциг. Когато самолетът каца, има ураганен вятър и силен дъжд. Машината остава цяла. Двама човека са пострадали леко. == Галерия == <gallery> VarnaAirport.jpg|Терминал 1 VarT2-12.JPG|Терминал 2 GroundHandling.jpg|Наземно обслужване VAR RWY.jpg|Писта за излитане и кацане Varna-Airport-Diagram.png|Диаграма на летище Варна </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://varna-airport.bg/bg Официален сайт на Летище-Варна] {{Транспорт в България}} {{Транспорт във Варна}} {{Портал|Транспорт|България}} [[Категория:Сгради и съоръжения в област Варна]] [[Категория:Граждански летища в България|Варна]] [[Категория:Транспорт във Варна]] [[Категория:Аксаково]] [[Категория:Транспортни компании във Варна]] [[Категория:Туризъм във Варна]] [[Категория:Основани в България през 1919 година]] 63d75ewpq515vlt66lb2bloxw99k1ug 0 72464 12415775 12411619 2024-11-18T13:20:16Z Nk 399 концерт в Арена София 12415775 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Преслава}} {{Личност|певец | партньор = Павел Лазаров | деца = Паола Лазарова (р. 2018) | картинка = Preslava-4.jpg | картинка_текст = Преслава }} '''Преслава Колева Иванова''' (преди 2018: '''Петя Колева Иванова'''<ref name="novoime">{{Cite web|url=https://www.actualno.com/curious/preslava-si-smeni-imeto-v-syda-news_699096.html|title=Преслава си смени името в съда|publisher=Actualno.com|lang=|accessdate=22 октомври 2018|date=10 октомври 2018}}</ref>), по-известна само като '''Преслава''', е [[България|българска]] [[попфолк]] [[певица]]. Тя е изпълнител от каталога на музикална компания „[[Пайнер]]“.<ref>[https://payner.bg/Artists/view/preslava Преслава в каталога на музикална компания „Пайнер“]</ref> Печелила е повече от 60 награди през кариерата си, сред които най-престижни са песен, певица и музикален идол на годината. == Биография == Родена е на 26 юни 1984 г. в [[Добрич]],<ref name="signalbio">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://signal.bg/view_people.php?people_id=1&tab=home&tab=bio | заглавие = Биография | достъп_дата = 17 юни 2011 | труд = signal.bg | архив_дата = 2017-07-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170726142253/http://signal.bg/view_people.php?people_id=1&tab=home&tab=bio }}</ref> в семейството на Янка и Кольо Тончеви – шивачка и международен шофьор. Има сестра, която е с три години по-голяма, и е народна певица от музикална компания „Пайнер“ – [[Ивелина Колева]]. На 14 септември 2018 г. Преслава ражда дъщеря си Паола.<ref>{{Cite web |url=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7056614 |title=Преслава роди момиченце навръх Кръстовден (Обзор) |date=14 септември 2018 |publisher=24 Часа |accessdate=16 октомври 2018}}</ref> Преслава е завършила музикалното си образование в училище по изкуствата СОУ Св. Климент Охридски в [[Добрич]], със специалност фолклорно пеене и музикален инструмент гъдулка.<ref>{{Citation |title=www.monitor.bg |url=http://www.monitor.bg/article?id=338997 |accessdate=2015-01-16 |archivedate=2015-01-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150117191132/http://www.monitor.bg/article?id=338997 }}</ref> Едва 7-годишна изпява първата си песен с оркестър – „Тръгнала ми е Милена“. На 14 години участва във Великденското добруджанско надсвирване в гр. [[Генерал Тошево]]. Макар и против волята на родителите си, започва да пее още от 15-годишна по заведения. В ученическите си години със свои съученици сформират оркестър и го кръщават „Шанс“, а първия оркестър, с който е работила професионално е формация „Мега“. През лятото на 2003 г. [[Милко Калайджиев]] я открива за голямата сцена и я кани да пее с неговия оркестър в редица заведения по Черноморието, като преди това тя взима участие в клиповете към песните „Дръж ме да не падна“,<ref>[http://mirogled.com/bg/news-view/prieslava-vrti-ghiubietsi-v-klip-na-milko-kalaidzhiiev-vidieo mirogled.com]</ref> „Не отказвам на жена“ и „Танцувай с мен“.<ref>[https://po-krasivi.net/43922/razkrijte-tajnata-strana-na-preslava-za-koyato-dovchera-ne-be-izvestno.html po-krasivi.net]</ref> Само няколко месеца по-късно Петя вече е част от музикална компания „[[Пайнер]]“ под творческия псевдоним Преслава.<ref>{{Citation |title=Официален сайт на Преслава |url=http://www.preslava-world.com/ |accessdate=2011-12-30 |archivedate=2019-07-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190728003728/http://www.preslava-world.com/ }}</ref> Притежава плътен и лесно разпознаваем глас – мецосопран. Способна да пее много стилове музика – [[попфолк]], [[фолклор]], [[Поп музика|поп]], [[рок]], [[джаз]].<ref>{{Citation |title=payner.bg |url=http://payner.bg/singers.php?preslava |accessdate=2014-06-28 |archivedate=2017-12-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171213025316/http://www.payner.bg/singers.php?preslava }}</ref> Тя е първата певица, носителка на отличието „Музикален идол“ на телевизия „Планета“,<ref name="signal.bg">{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=26360 |accessdate=2015-01-16 |archivedate=2017-08-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170823210126/http://signal.bg/view_article.php?article_id=26360 }}</ref> и единствената в историята на попфолка, чиито общи титли „Певица на годината“ се изчисляват на 13. Певицата също така е отличена и с две международни награди за Най-популярна българска певица в чужбина и за Балканска звезда на Международните музикални награди съответно в [[Черна гора]] и в [[Истанбул]]<ref name="ReferenceA">{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=94 |accessdate=2015-01-16 |archivedate=2017-08-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170823205557/http://signal.bg/view_article.php?article_id=94 }}</ref><ref name="www.planeta.tv">[http://www.planeta.tv/news/view/Preslava-s-priz-za-Balkanska-zvezda-v-Istanbul/ www.planeta.tv]</ref> Освен това тя е от най-награждаваните български певици – нейните отличия и награди са почти 60 на брой, придобити за 10 години.<ref>{{Citation |title=Източник |url=http://payner.bg/singers.php?preslava |accessdate=2014-06-28 |archivedate=2017-12-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171213025316/http://www.payner.bg/singers.php?preslava }}</ref> == Музикална кариера == ; [[2005]] г. През април 2005 г. Преслава издава песента „Дяволско желание“, а през юни се появява „Завинаги твоя“. Певицата е поканена да участва в националното лятно турне Планета прима 2005. През ноември излиза вторият ѝ албум „Дяволско желание“, а пилотната песен към него е „Финални думи“. Албумът съдържа 12 песни, от които 4 са с видеоклипове. В последните дни на 2005 г. Преслава приключва реализацията на албума, заснемайки видео на песента „Нямам право“. От новите песни, които не успяват да получат клип най-силно изпъква баладата „Безразлична“.<ref>[https://preslava-music.wixsite.com/site/biography preslava-music.wixsite.com]</ref> ; [[2006]] г. През пролетта на 2006 г. Преслава пуска „И когато съмне“. Няколко месеца по-късно става рекламно лице на мастика Карнобатска и заснема клип към рекламната песен – „Предай се на желанието“. Отново взема участие в националното лятно турне на Планета. През лятото излиза първият дует на Преслава и Борис Дали – „Първи в сърцето“. През есента излиза видеоклипът на „Заклевам те“, като в същото време певицата пуска третия си пореден албум – „Интрига“, който съдържа общо 12 песни, върху 5 от тях са заснети клипове. Пилотната песен към този албум е „Лъжа е“, която е смесица между поп-фолк и рок, а видеото по нея се завърта на 20 декември. ; [[2007]] г. През пролетта на 2007 г. излиза видеото на песента „Нищо друго“, част от албума „Интрига“. Малко след това певицата снима втора реклама за Карнобатска, както и клип към песента „Предай се на желанието 2“. Преслава отново участва на лятното турне на Планета, като преди това излиза видеото на „Мъж на хоризонта“. След турнето тя работи върху нов албум, който е озаглавен „Не съм ангел“. Албумът съдържа 12 песни, от тях 5 са с видеоклипове. Пилотната песен на албума е „Водка с утеха“, която се превръща в хит без видеоклип. До края на 2007 г. излизат клипове върху парчетата „Моят нов любовник“ (11 декември) и заглавната песен „Не съм ангел“ (29 декември). ; [[2008]] г. През май 2008 г. Преслава заснема видео към песента „Последен адрес“, това е последният клип на песен от албума „Не съм ангел“, който е обявен впоследствие за златен по продажби. Скоро след това излиза песента „Остави ми“, която е спрягана за участие в Евровизия, но това не се реализира и песента не е официално издадена. Преслава отново участва в турнето на Планета, като този път закрива концертите. През лятото излиза поредната песен на певицата – „Новата ти“, която се превръща в един от хитовете на годината, а видеоклипът към нея се завърта на 27 септември. На 4 ноември същата година в ефир тръгва видеото на „От добрите момичета“, а само месец по-късно Преслава представя нова балада със заглавие „Силните мъже“. ; [[2009]] г. В началото на 2009 година Преслава е поканена на наградите Монтефолк в Черна гора, където е отличена като „Най-известна българска звезда“. На 26 март излиза поредната песен на певицата и видеоклип към нея – „Червена точка“. През юни са факт вторият дует на Преслава и Борис Дали – „Бързо ли говоря“ и самостоятелната песен „Зле разпределени“. На лятното турне на фирма Пайнер Преслава отново закрива концертите. През есента певицата представя песните „Феномен“, „Пази се от приятелки“ и „Обещай ми“, от които с клип на 1 септември излиза „Феномен“. „Пази се от приятелки“ е петият студиен албум на певицата, в който място намира първият ѝ дует с [[Константин (певец)|Константин]] – „Усещане за Мерилин“, чийто клип е определян като един от най-мащабните проекти в България. Албумът съдържа 14 песни, върху 6 от тях има заснети видеоклипове. Вторият дует с Константин – „Не ми пречи“ е представен на концерта на телевизия Планета по случай осмата годишнина на телевизията на 26 ноември. ; [[2010]] г. На 11 февруари 2010 г. излиза песента „Дишай“. На 25 май същата година е пуснато видеото към песента „Пия за тебе“, която е в дует с Елена Паришева. На 11 юли с видео се завърта песента „Жените след мен“, която е представена на лятното турне, в което Преслава се включва за шеста поредна година. ; [[2011]] г. След 6-месечна творческа пауза, на 1 януари 2011 г. в 01:11 ч. е пуснато видеото към песента „Как ти стои“. На 18 февруари излиза видеоклипът към песента „Мръсно и полека“. На 23 февруари, на наградите на телевизия „Планета“, Преслава и [[Галена]] представят първия си дует – „Хайде, откажи ме“, чиято видеопремиера е на 12 март. На 20 юни в Мрежата изтича нова песен на Преслава, озаглавена „Помощ“, но певицата има планове да заложи на друго парче за летния сезон. На 5 август певицата прави двойна премиера на дългоочаквания летен сингъл и клип към него – „Като за финал“. Това е и пилотното парче към предстоящия шести самостоятелен албум на Преслава. Неговото заглавие е „Как ти стои“. Появява се на 11 ноември 2011 г. и съдържа 13 песни, от които 6 са нови, 6 са и видеоклиповете на песни към албума. От новите песни най-голяма популярност постига песента „От мен питието“. ; [[2012]] г. Първата песен, която Преслава представя за годината е „Лудата дойде“. Тя се завърта с ТВ версия на 24 април, а официалният видеоклип се появява на 15 май 2012 г., след 10-месечна видеопауза от страна па певицата. В началото на лятото Преслава заминава за САЩ, където в рамките на 5 концерта реализира своето първо самостоятелно турне – Preslava USA Tour 2012. През есента излизат още две нови песни – третият дует на Преслава и Борис Дали – „Правено е с друг“ (4 октомври) и соловото парче „Разкрий ме“ (24 октомври). На 7 декември с ТВ версия се завърта песента „По моята кожа“. ; [[2013]] г. На 17 януари се появява видеоклип върху трио „Бутилка“ – втората съвместна песен на Преслава с Галена и четвъртата с [[Борис Дали]].<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=25558 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2017-12-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171202153011/http://signal.bg/view_article.php?article_id=25558 }}</ref> На 27 януари в Интернет излиза първата солова песен за годината – „Ти да видиш“.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=25738 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217083113/http://signal.bg/view_article.php?article_id=25738 }}</ref> В средата на юли Пайнер представя новите си пет диска от поредицата Златните хитове на Пайнер. Преслава излиза под номер 16 и съдържа 10-те най-емблематични хита на певицата.<ref>{{Citation |title=Компилация „Златните хитове на Преслава“ – обложка |url=http://www.s22.postimg.org/yn678fe9t/front_back.jpg |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2015-01-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150117234838/http://s22.postimg.org/yn678fe9t/front_back.jpg }}</ref><ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=28914 |accessdate=2015-01-16 |archivedate=2017-09-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170926235355/http://signal.bg/view_article.php?article_id=28914 }}</ref> На 17 юли с видеоклип е промотирана лятната песен на Преслава – „Скоро“.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=29118 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2015-01-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150117205955/http://signal.bg/view_article.php?article_id=29118 }}</ref> Само няколко седмици по-късно е реализиран един дългоочакван проект – съвместната песен на Преслава с [[Анелия]] – „Няма да съм друга“, която се появява на 7 август.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=29466 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2015-01-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150117205946/http://signal.bg/view_article.php?article_id=29466 }}</ref> Следващата самостоятелна песен на певицата е със заглавие „Режим неприлична“ и е представена на 28 ноември на концерта по случай рождения ден на [[Планета ТВ]]. ; [[2014]] г. На 14 февруари излиза видеоклипът към песента „Режим неприлична“.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=32614 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304131825/http://signal.bg/view_article.php?article_id=32614 }}</ref> Само седмица по-късно непредвидено в Интернет изтича друга нова песен на Преслава със заглавие „Кажи здравей“.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=32726 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217083215/http://signal.bg/view_article.php?article_id=32726 }}</ref> На 9 април с видеоклип е промотирана песента „Пиши го неуспешно“.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=33444 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217082710/http://signal.bg/view_article.php?article_id=33444 }}</ref> На 23 април на пазара се появява MP3 компилацията „Хитовете на Преслава“, която съдържа 70 от най-големите хитове в 10-годишната музикална кариера на певицата.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=33778 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217082526/http://signal.bg/view_article.php?article_id=33778 }}</ref> Следващата песен на Преслава отново се излъчва по Интернет, появява се на 1 август и е със заглавие „Моето слабо място“.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=35574 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217083036/http://signal.bg/view_article.php?article_id=35574 }}</ref> На същата дата стартира лятното турне на фирма [[Пайнер]], в което певицата се включва за седми път.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=35136 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217083208/http://signal.bg/view_article.php?article_id=35136 }}</ref> Заедно с видеоклип е представена следващата песен на Преслава – „Повече не питай“, която е в дует с [[Тони Стораро]], и е излъчена премиерно на 23 септември.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=36432 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217083000/http://signal.bg/view_article.php?article_id=36432 }}</ref> На 1 декември, на концерта на Телевизия Планета по случай рождения ден на медията, Преслава прави премиера на третата рок балада в кариерата си – „Ако утре ме губиш“.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=37876 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217083017/http://signal.bg/view_article.php?article_id=37876 }}</ref> Последната песен, която певицата представя за годината, е озаглавена „Нашето любов е“ и се появява, придружена с видеоклип на 12 декември.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=38102 |accessdate=2015-01-17 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217083230/http://signal.bg/view_article.php?article_id=38102 }}</ref> ; [[2015]] г. Творческата година за Преслава започва на 14 февруари, когато е промотиран видеоклипът към баладата „Ако утре ме губиш“, която е представена в края на изминалата година.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39357 |accessdate=2015-02-15 |archivedate=2017-08-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170823205019/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39357 }}</ref> На 19 март премиерно в ефир се излъчва песента „Нокаут“ – дует на Преслава с [[Ваня (певица)|Ваня]].<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39908 |accessdate=2015-03-19 |archivedate=2017-08-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170823210637/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39908 }}</ref> Първата самостоятелна песен на Преслава за годината – „Аматьорка“, се появява на 5 юни.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=41391 |accessdate=2015-06-06 |archivedate=2017-08-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170823210413/http://signal.bg/view_article.php?article_id=41391 }}</ref> Премиерата на песента съвпада с появата на видеоклипа. На 11 юни, по случай концерта „25 години Пайнер“, заедно с [[Анелия]], Галена, [[Деси Слава]], [[Емилия (певица)|Емилия]] и [[Цветелина Янева]] представят нов вариант на добруджанската народна песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“. В началото на август е пусната втората дуетна попфолк песен с Галена – „Живей“.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=42509 |accessdate=2015-09-14 |archivedate=2015-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151004141825/http://signal.bg/view_article.php?article_id=42509 }}</ref> Песента остава без видео реализация. В началото на есента Преслава става част от риалити формата ''[[Vip Brother]]'' по [[Nova TV]].<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=43191 |accessdate=2015-09-13 |archivedate=2017-08-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170825112827/http://signal.bg/view_article.php?article_id=43191 }}</ref> Паралелно с участието на Преслава в предаването, се появява следващата самостоятелна песен на певицата – „На тебе не отказвам“, промотирана с клип на 15 септември.<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=43183 |accessdate=2015-09-14 |archivedate=2017-08-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170823210037/http://signal.bg/view_article.php?article_id=43183 }}</ref> През декември певицата представя още две песни – дуета с [[Фики]] – „С теб или с никой“.<ref>{{Citation |title=Преслава и Фики предизвикаха меломаните – signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=44509 |accessdate=2015-12-12 |archivedate=2017-08-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170823210621/http://signal.bg/view_article.php?article_id=44509 }}</ref> и соловата „Стига ти“.<ref>{{Citation |title=Промо/ Преслава – Стига ти – signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=44679 |accessdate=2015-12-28 |archivedate=2017-08-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170823210557/http://signal.bg/view_article.php?article_id=44679 }}</ref> ; [[2016]] г. На 9 февруари се появява първата англоезична песен на Преслава и видеоклип към нея – „In Control“, в която тя си партнира със [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]].<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=45027 Промо/ Преслава и Стефан Илчев – In Control – signal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160814130600/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45027 |date=2016-08-14 }}, 9 февруари 2016 г.</ref> През пролетта на същата година певицата се включва в шоуто за имитации „[[Като две капки вода]]“ по [[Нова ТВ]].<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=45372 Поредно изпитание за звездите в „Като две капки вода“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160814111943/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45372 |date=2016-08-14 }}, signal.bg, 20 март 2016 г.</ref> На 23 март с видеоклип се появява песента „Чуплива и влюбена“.<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=45403 Промо/ Преслава – Чуплива и влюбена] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160408083612/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45403 |date=2016-04-08 }}, signal.bg, 23 март 2016 г.</ref> Следващата песен на Преслава е озаглавена „Няма да ти пиша“ и е промотирана на 26 юни, когато певицата празнува рождения си ден.<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=46236 Промо / Преслава – Няма да ти пиша] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160814183733/http://signal.bg/view_article.php?article_id=46236 |date=2016-08-14 }}, signal.bg, 26 юни 2016 г.</ref> На 22 ноември по случай рождения ден на [[Планета ТВ|ТВ Планета]] певицата промотира песента „Без теб“, а на 14 декември излиза видеото към песента.<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=47601 Промо/ Преслава – Без теб] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161219080008/http://signal.bg/view_article.php?article_id=47601 |date=2016-12-19 }}, signal.bg, 14 декември 2016 г.</ref> ; [[2017]] г. След 5-месечна творческа пауза, на 5 май излиза видеоклипът към първата песен за годината – „Пада звезда“.<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=48828 Промо/ Преслава – Пада звезда – signal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171014134728/http://signal.bg/view_article.php?article_id=48828 |date=2017-10-14 }}, 5 май 2017 г.</ref> На 9 август Преслава представя дуета с [[Джена (певица)|Джена]] – „Тук жена му пази“. На 1 ноември, с рекордна гледаемост, в ефир стартира видеоклипът към „Не се изтриваш“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bg.popnable.com/charts/top-40/november-2017 |заглавие=България Топ 40 (Ноември, 2017) |достъп_дата=2017-12-02 |архив_дата=2017-12-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171203153920/https://bg.popnable.com/charts/top-40/november-2017 }}</ref> ; [[2018]] г. На 16 февруари е премиерата на видеоклипа към първата песен на Преслава за годината – „Обратно в играта“<ref>[http://signal.bg/обратно-в-играта-на-преслава-месец-на/ signal.bg]</ref> На 24 април Преслава и сръбският изпълнител [[Драган Коич Кеба]] промотират видео към дуета си със заглавие „Bogovi zemljom hode“.<ref>[https://signal.bg/Промо-Преслава-и-Dragan-Kojić-Keba-Bogovi-zemljom-hode/ Промо/ Преслава и Dragan Kojić Keba-Bogovi zemljom hode (24.04.2018)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На 28 септември певицата представя последния си проект за годината – „Да гори в любов“.<ref>[https://signal.bg/Промо-Преслава–Да-гори-в-любов/ Промо / Преслава – Да гори в любов (28.09.2018)]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 2018 г. сменя и рожденото си лично име от Петя на Преслава.<ref>[https://www.blitz.bg/layfstayl/shoubiznes/emanuela-napravi-grandiozna-promyana_news665689.html Емануела направи грандиозна промяна!] – в blitz.bg, 30.03.2019</ref> ; [[2019]] г. Първата песен на Преслава за годината – „Изтрезняваш ли“, се появява придружена с видеоклип на 14 февруари.<ref>[https://signal.bg/промо-преслава-изтрезняваш-ли/ Промо / Преслава – Изтрезняваш ли]</ref> На 19 юли певицата прави двойна премиера на дългоочаквания летен сингъл и клип към него – „Пиян“.<ref>[https://signal.bg/промо-преслава-пиян/ Промо / Преслава – Пиян]</ref> На 9 септември е факт седмият самостоятелен албум на Преслава, който е озаглавен „Да гори в любов“.<ref>[http://planeta.tv/news/view/Ogromen-interes-kam-novia-album-na-Preslava Огромен интерес към новия албум на Преслава]</ref> Албумът съдържа пет нови песни, от които в хит се превръщат песните „Не те забравям“ и „Не идвай“. На 22 октомври Преслава и [[Галин]] представят дуетната си песен „Така ни се пада“.<ref>[http://planeta.tv/news/view/Fenovete-Taka-ni-se-pada-e-totalen-hit Феновете: „Така ни се пада“ е тотален хит]</ref> ; [[2020]] г. Първата и единствена песен на Преслава за годината – „Беден в сърцето“ се появява придружена с видеоклип на 19 юни и мигновено печели сърцата на меломаните.<ref>[http://planeta.tv/news/view/Beden-v-sartseto-nomer-1-v-sartsata-na-fenovete „Беден в сърцето“ – номер 1 в сърцата на феновете]</ref> ; [[2021]] г. След 10 месечно прекъсване, на 29 април 2021 г. Преслава пуска нова песен – „В твоето легло“, която дава сериозна заявка за хит. На 24 юни е факт дуетната песен с Лидия „Горчиви истини“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://signal.bg/преслава-и-лидия-палят-страсти-с-горчи/ | заглавие = Преслава и Лидия палят страсти с Горчиви истини/ ВИДЕО | издател = signal.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> На 16 ноември 2024 година Преслава провежда концерт по повод 20 години от началото на сценичната си кариера в най-голямата софийска зала „[[Арена 8888 София]]“ с участието на групата на [[Дани Милев]] и гостуващи изпълнители, като [[Софи Маринова]], Галена и [[Константин (певец)|Константин]].<ref>https://arenaarmeecsofia.net/2024/11/17/16-11-2024-преслава-отбеляза-20-години-на-сцена-с/</ref> == Дискография == {{основна|Дискография на Преслава}} === Студийни албуми === * ''[[Преслава (албум)|Преслава]]'' (2004) * ''[[Дяволско желание]]'' (2005) * ''[[Интрига]]'' (2006) * ''[[Не съм ангел]]'' (2007) * ''[[Пази се от приятелки]]'' (2009) * ''[[Как ти стои]]'' (2011) * ''[[Да гори в любов]]'' (2019) * ''[[Улицата (албум)|Улицата]]'' (2024) === Компилации === * ''[[Преслава - Hit Collection MP3]]'' (2009) * ''[[Златните хитове на Преслава|Златните хитове на Пайнер 16 – Преслава]]'' (2013) * ''[[Хитовете на Преслава]]'' (2014) === Видео албуми === * ''[[Preslava Best Video Selection 1|Preslava Best Video Selection]]'' (2005) * ''[[Preslava Best Video Selection 2]]'' (2008) == Турнета и самостоятелни концерти == ; ''Самостоятелно турне'' * [[Преслава — USA Tour]] (2012) * Преслава – USA & Canada Tour (2017) * Преслава и Цеца – Concert (2021) * Преслава - 20 години на сцена (2024) '''''Концерти зад граница:''''' [[Гърция]], [[Турция]], [[Северна Македония]], [[Испания]], [[Белгия]], [[Великобритания]], [[Германия]], [[Кипър]], [[Австралия]], [[Швейцария]], [[Норвегия]] и др. <ref>{{Citation |title=Planeta.tv |url=http://payner.bg/singers.php?rayna |accessdate=2015-06-10 |archivedate=2016-03-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160318212939/http://payner.bg/singers.php?rayna }}</ref> == Награди == '''''Годишни музикални награди на Телевизия „Планета“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2004 | align="center" rowspan=2|Преслава | Дебют на годината<ref>[http://www.bulphoto.com/image.php?img=14430 Преслава получава наградата за Дебют на 2004]</ref><ref>[http://www.bulphoto.com/image.php?img=14429 www.bulphoto.com]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2| 2005 | Най-бързо прогресиращ изпълнител<ref>[http://www.bulphoto.com/others.php?pi=1107 Преслава взе награда за най-прогресиращ певец]</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Дяволско желание“ '''<ref>[http://www.bulphoto.com/others.php?pi=1107 Преслава получава наградата „Песен на 2005“ от Хари Янакиев – мениджър на телевизия „Планета“]</ref><ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 НДТ припомня, че песента на 2005 година бе отново на добруджанската фолк-фурия – „Дяволско желание“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180217083501/http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 |date=2018-02-17 }}.</ref> | align="center" rowspan=2|Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=4| 2006 | ''' „И когато съмне“'''<ref>{{Citation |title=www.clip4e.com |url=http://www.clip4e.com/play_preslava_i_kogato_symne_pesen_na_2006_live.htm |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2015-01-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150122231019/http://www.clip4e.com/play_preslava_i_kogato_symne_pesen_na_2006_live.htm }}</ref><ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 Преслава получи още едно голямо признание. Нейният хит „И когато съмне“ бе обявен за „Песен на 2006 година“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180217083501/http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 |date=2018-02-17 }}.</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | Преслава | Певица на годината<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 Добричлийката Петя Колева Иванова, известна още под псевдонима Преслава в българския попфолк, бе обявена за певица на 2006 година] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180217083501/http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 |date=2018-02-17 }}.</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Предай се на желанието“ ''' | Награда на Винпром Карнобат<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 На церемонията в претъпканата зала 1 на НДК добричлийката получи и две специални награди – на списание „Нов фолк“ – за дует с Борис Дали, и на Винпром Карнобат] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180217083501/http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 |date=2018-02-17 }}.</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Първи в сърцето“ ''' | Награда на сп. „Нов фолк“ за най-добър дует<ref>{{Citation |title=На церемонията в претъпканата зала 1 на НДК добричлийката получи и две специални награди – на списание „Нов фолк“ – за дует с Борис Дали, и на Винпром Карнобат. |url=http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217083501/http://www.ndt1.com/article.php/20070225200218662 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2| 2007 | Преслава | Певица на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Лъжа е“ ''' | Песен на годината<ref>{{Citation |title=www.clip4e.com |url=http://www.clip4e.com/play_preslava_pesen_na_2007_lyja_e.htm |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2015-01-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150122230941/http://www.clip4e.com/play_preslava_pesen_na_2007_lyja_e.htm }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=3| 2008 | Преслава | Певица на годината<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20090224234531333 Преслава стана Певица на 2008 на Годишните музикални награди на музикална компания „Пайнер“. Фолкзвездата получава тази награда трети пореден път] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180217083511/http://www.ndt1.com/article.php/20090224234531333 |date=2018-02-17 }}.</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Новата ти“ ''' | Най-артистично присъствие във видеоклип<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20090224234531333 Преслава беше отличена и за артистично присъствие в клипа на песента „Новата ти“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180217083511/http://www.ndt1.com/article.php/20090224234531333 |date=2018-02-17 }}.</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Не съм ангел“ ''' | Албум на годината<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20090224234531333 Преслава получи и наградата за албум на годината – „Не съм ангел“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180217083511/http://www.ndt1.com/article.php/20090224234531333 |date=2018-02-17 }}.</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=3| 2009 | Преслава | Певица на годината<ref>{{Citation |title=Певица на 2009: Преслава |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=5884 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217082453/http://signal.bg/view_article.php?article_id=5884 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Пази се от приятелки“ ''' | Албум на годината<ref>{{Citation |title=Албум на 2009: Преслава – „Пази се от приятелки“ |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=5884 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217082453/http://signal.bg/view_article.php?article_id=5884 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Не ми пречи“ '''<ref>{{Citation |title=Дуетна песен на 2009: Преслава и Константин – „Не ми пречи“ |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=5884 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2018-02-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180217082453/http://signal.bg/view_article.php?article_id=5884 }}</ref> | align="center" rowspan=2| Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2| 2010 | ''' „Пия за тебе“ '''<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=12926 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304133347/http://signal.bg/view_article.php?article_id=12926 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=4|Преслава | Специална награда за изпълнител с най-много концертни участия<ref>[http://signal.bg/view_article.php?article_id=12910 Преслава спечели специална награда на „Пайнер“ за „Най-много концертни изяви в България и чужбина“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150122224510/http://signal.bg/view_article.php?article_id=12910 |date=2015-01-22 }}.</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2011 | Певица на годината<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=20212 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304133525/http://signal.bg/view_article.php?article_id=20212 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2| 2012 | Музикален идол на годината<ref name="signal.bg"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | Посланик на българската музика зад граница<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=26336 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304231841/http://signal.bg/view_article.php?article_id=26336 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2013 | ''' „Режим неприлична“ ''' | Песен на годината<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=32810 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304133727/http://signal.bg/view_article.php?article_id=32810 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2| 2014 | Преслава | Певица на годината<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39541 |accessdate=2015-02-24 |archivedate=2015-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151004132328/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39541 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Ако утре ме губиш“ ''' | Баладичен хит на годината<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39528 |accessdate=2015-02-24 |archivedate=2015-10-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151004131719/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39528 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2015 | Преслава | Певица на годината<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45214 |accessdate=2016-03-02 |archivedate=2017-07-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170707144647/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45214 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- |} '''''Годишни музикални награди на сп. „Нов Фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !width="50"|Година !width="180"|Получател !width="180"|Награда !width="65"|Резултат |- | align="center" rowspan=3|2004 | Преслава | Дебют на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Преслава 2004“ ''' | Дебютен албум на година | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | Преслава | Успехи зад граница | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=3|2005 | align="center" rowspan=2|''' „Дяволско желание“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | Албум на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2|Преслава | Най-бързо прогресиращ изпълнител | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=5|2006 | Певица на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „И когато съмне“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Интрига“ ''' | Албум на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Първи в сърцето“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2|Преслава | Най-добри студийни изпълнения | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2|2007 | Певица на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Не съм ангел“ ''' | Албум на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=3|2008 | Преслава | Певица на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Новата ти“ ''' | Песен на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2|Преслава | Най-добро изпълнение на живо | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=3|2009 | Певица на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Пази се от приятелки“ ''' | Албум на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Не ми пречи“ ''' | Вокална формация на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2|2010 | Преслава | Певица на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | ''' „Пия за тебе“ ''' | Дует на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=3|2011 | align="center" rowspan=3|Преслава | Певица на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | Специална награда за принос и изключителни постижения | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | Специална награда за глас №1 | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Награди на сайт Signal.bg''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="325"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2010 | align="center" rowspan=3|Преслава | rowspan="2" align="center" |Най-харесвана фолк певица<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=13178 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304222539/http://signal.bg/view_article.php?article_id=13178 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2011 | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2013 | Фолк идол на годината<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=32670 |accessdate=2015-01-22 |archivedate=2016-01-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160121165349/http://signal.bg/view_article.php?article_id=32670 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2014 | ''' „Ако утре ме губиш“ ''' | Балада на годината<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39356 |accessdate=2015-02-14 |archivedate=2016-03-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160313201904/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39356 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | align="center" rowspan=2|2015 | align="center" rowspan=2|Преслава | Най-харесвана фолк певица<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=39708 |accessdate=2015-03-08 |archivedate=2015-03-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150324015534/http://signal.bg/view_article.php?article_id=39708 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | Фолк идол на годината<ref>{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45111 |accessdate=2016-02-18 |archivedate=2016-04-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160403190325/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45111 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2016 | Преслава | Най-харесвана фолк певица<ref name="ReferenceB">{{Citation |title=signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45274 |accessdate=2016-03-09 |archivedate=2016-04-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160408013857/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45274 }}</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2018 | '''„Да гори в любов“''' | Хит на годината<ref name="ReferenceB"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2019 | '''„Пиян“''' | Хит на годината<ref name="ReferenceB"/> | style="background: #ddffdd" align="center" | Спечелена |- | 2019 | Преслава | Фолк идол на годината<ref name="ReferenceB"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- |} '''''Годишни музикални награди на радио „Романтика“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="325"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2010 | Преслава | Любовна Мегазвезда<ref>[http://hotnews.bg/n/lyubovnite-muzikalni-nagradi-na-radio-romantika.36029.html Звездата на Пайнер Преслава бе избрана за Любовна мегазвезда].</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2011 | ''' „Право на влюбване“ ''' | Любовна песен на годината<ref>[http://www.bnews.bg/article-47332 Преслава отнесе приза на радио Романтика с песента „Право на влюбване“].</ref> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Годишни музикални награди на club „Revue“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="325"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2014 | Преслава | Най-добро изпълнение на живо | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |- | 2015 | Преслава | Певица на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Награди на фестивал „Охридски трубадури“ – Македония''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="325"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2004 | Преслава | Дебют на годината | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Награди на фестивал „Валандово“ – Македония''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="325"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2004 | Преслава | Награда за чуждестранно участие | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Фестивал „Пирин Фолк“''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="325"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2004 | ''' „Всеотдайност“ ''' | Трета награда на публиката за авторска песен | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Фестивал „МонтеФолк“ – Черна гора''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="325"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2008 | Преслава | Най-популярна певица на България<ref name="ReferenceA"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Международни музикални награди в Истанбул, Турция''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="325"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2013 | Преслава | Балканска звезда на годината<ref name="www.planeta.tv"/> | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} '''''Като две капки вода''''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="325"|Награда !width="65"|Резултат |- | 2016 | Преслава | Мис Рокендрол | style="background: #ddffdd" align="center"| Спечелена |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Preslava}} * [http://www.preslava-world.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190728003728/http://www.preslava-world.com/ |date=2019-07-28 }} * [http://www.preslavadaily.net Официален фен-сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190804203556/http://www.preslavadaily.net/ |date=2019-08-04 }} * {{Facebook|PreslavaTV}} * {{Instagram|preslava_official}} * {{Twitter|PreslavaTV}} * [http://www.payner.bg/singers.php?preslava Профил в сайта на Пайнер] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150926084415/http://payner.bg/singers.php?preslava |date=2015-09-26 }} * [https://www.reverbnation.com/preslavatv ReverbNation] * [https://textove.com/preslava Текстове на най-известните ѝ песни] {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български попфолк певици]] [[Категория:Певци от Добруджанската фолклорна област]] [[Категория:Вегетарианци]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] [[Категория:Родени в Добрич]] bwfuw9rglo94c798f41ic7of4h1hezr 0 73722 12416020 12296983 2024-11-18T17:23:20Z Nk 399 == Памет == На Павел Матев е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950696|title=Павел Матев}}). 12416020 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Павел Матев | име-оригинал = | категория = писател | описание = български поет и общественик | портрет = | портрет-описание = | роден-място = село [[Оризово]], [[Чирпанско]], [[Царство България]] | починал-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BUL}} | брак = | деца = Уляна Матева (1950 – 2016) | подпис = | сайт = | вложки = {{Личност/Политик | категория = писател | партия = [[БКП]] | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|5н=1|6н=1|7н=1}} | известен-с = | отличия = }} {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[стихотворение]] | теми = | направление = [[социалистически реализъм]] | дебют = [[1946]] г. | известни творби = | награди = [[Димитровска награда]] | повлиян = | повлиял = | бележки = }} }} '''Павел Христов Матев''' е [[българи|български]] [[поет]], [[общественик]], депутат, председател на Комитета за култура и изкуство. == Биография == Павел Матев е роден на [[6 декември]] [[1924]] г. в село [[Оризово]], [[Чирпанско]], в бедно семейство. Баща му бил самоук, но прочут цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. Павел Матев има брат и сестра. Детството на поета е бедно – бил е воловарче, орач, жътвар, градинар, косач и лозар. За да отиде да учи в гимназия в Чирпан, майка му си продава косата на перукери за 2500 тогавашни лева, колкото струва таксата за гимназията. Това провокира Павел Матев да напише през 1954 г. стихотворението „Писмо до мама“, станало 20 години по-късно голям хит в изпълнение на [[Емил Димитров]]. Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. По онова време младият Матев вече пише, публикува и малко по-късно стихотворението „Писмо до мама“ влиза във втората му стихосбирка. Завършва [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1949 г. Работи известно време в Комитета по кинематография, заместник главен редактор на списание „Пламък“, гравен редактор на списание „Септември“, председател на Комитета за изкуство и култуда в продължение на девет години. Завежда отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП. В този период делата на поета са повече от думите му. В периода 1978 – 1979 г. оглавява Комитета за българите в чужбина. Депутат е в V, VI и VII народно събрание. Въпреки обществената си ангажираност, Матев не спира да пише и има издадени над 40 стихосбирки. В началото на 2000 година поетът драматично напуска апартамента си в центъра на София, принуден от тогавашната власт. Премества се в малка къща в края на София, където написва последните си книги.<ref name="bnr.bg">Десислава Димитрова, [https://archives.bnr.bg/pavel-matev-zhivot-prez-lyulyakovi-noshti/?fbclid=IwAR334PO7mdveSIn5XsRczAGdcGbxmjH6LF63ynKTuAI8DNj6F74NTGZJCrE Павел Матев – живот през люлякови нощи], БНР, Архивен фонд, 6 декември 2019 г.</ref> Обществената му кариера е впечатляваща: * работил в [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] (1949 – 1951); * редактор в Комитета за кинематография (1951 – 1956); * зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (1956 – 1958; 1964 – 1965); * гл. редактор на списание „Септември“ (1964 – 1966); * председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1975);<ref name="bnr.bg"/><ref>[http://mc.government.bg/imagepo.php?p=291 Павел Матев в галерията на Министерството на културата]</ref> * председател на Съюза на българските писатели (1989 – 1990);<ref name="literaturen sviat"/> * заемал най-високите постове в отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на [[БКП]], Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Публикува от 1946 г. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.<ref name="literaturen sviat">[http://literaturensviat.com/?p=41363 Поезия за/от Павел Матев в Литературен свят].</ref> Поетът има десетки отличия и награди, сред които: „[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил деятел на културата]]“, „[[Почетно звание „Народен“|Народен деятел на културата]]“, „[[Димитровска награда|Лауреат на Димитровска награда]]“, литературни призове: „Пейо Крачолов Яворов“ (1973), „Подпоручик Димчо Дебелянов“ (1981), „[[Пеньо Пенев (награда)|Пеньо Пенев]]“ (1998), голямата награда на ръба на два века“ в конкурса на в. „Труд“ „Златният ланец“ (2001), „[[Стара планина (орден)|орден Стара планина]]“ I степен (2005).<ref name="bnr.bg"/> Умира на 4 февруари 2006 г.<ref name="bnr.bg"/> в София от заболяване.<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006 г.</ref> == Памет == На Павел Матев е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950696|title=Павел Матев}}). == Библиография == * „В строя“ (1951); * „Дълг“ (1955); * „Време, родина, любов“ (1962); * „Родословие“ (1963); * „Прозрения. Избрана лирика“ (1965); * „Чайките почиват на вълните“ (1965, 1967); * „Стихотворения“ (1966); * „100 стихотворения. Подбрани“ (1970); * „Избрани стихотворения“ (1972); * „Натрупани мълчания“ (1973, 1974, 1981); * „Строго лято. Избрана поезия“ (1974); * „Внезапни паузи“ (1976, 1980); * „Рани и слънца. Избрани стихотворения“ (1978); * „Когато птиците летят по-бавно“ (1979); * „Предсказания. Изповеди. Избрани стихотворения. В 2 тома“ (1984); * „Сърдечни затишия“ (1985); * „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989); * „Голгота“ (2007); * „Чест и дух“ (2007); * „Болка и утеха“ (2007); * „Скръбна земя“ (2010);<ref name="literaturen sviat"/> * „Жадувах да съм птица“ (2014); * „Ръкописи. Бележникът“ (2017) == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.liternet.bg/publish9/pmatev/index.html Биография на Павел Матев в „Литернет“] * [http://old.duma.bg/2006/0206/110206/kultura/cul-6.html Поетът, който прекрачи олтара на вечността], в. „Дума“, автор: Николай Василев, 11 февруари 2006 г. * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Павел+Матев&type=AllFields От и за Павел Матев в Своден каталог НАБИС] * [http://www.slovo.bg/old/plamak/20102/20102055.htm „Без изход“, стихотворение], сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г. * [http://www.segabg.com/article.php?sid=2004120700010050006 „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“], интервю на [[Бойко Ламбовски]], в. „Сега“, 7 декември 2004 г. * [[Таньо Клисуров]], [http://duma.bg/node/60161 „Нашият земляк Павел Матев“], в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г. {{пост списък|Министър на културата на България|6}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Матев, Павел}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Министри на културата на България]] [[Категория:Членове на ЦК на БКП]] [[Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] [[Категория:Почетни граждани на Мездра]] [[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] [[Категория:Родени в област Стара Загора]] [[Категория:Починали в София]] atugz2fb2aabqyev2yvo7noe8ozb53c 0 74602 12416051 12156753 2024-11-18T17:34:42Z Nk 399 /* Памет */ На Тодор Пеев е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950699|title=Тодор Пеев}}). 12416051 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Тодор Пеев | портрет = Todor Peev.JPG | категория = революционер }} [[Файл:Тодор Пеев около 1890 г., фото Карастоянов.jpg|alt=Тодор Пеев около 1890 г., фото Карастоянов|мини|Тодор Пеев около 1890 г., фото Карастоянов]] '''Тодор Пеев (Пейов) Стоянов''' е деец на българското националноосвободителното движение, [[журналист]], [[драматург]] и [[дипломат]], член на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]]. == Биография == Тодор Пеев е роден през 1842 година в град [[Етрополе]]. Първоначално се образова в родния си град, след това в [[Ловеч]] и [[София]]. Учи във [[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Френския колеж „Сен Беноа“]] в [[Цариград]] (1863-1865). Работи като главен учител в [[Силистра]], [[Кюстендил]] и Етрополе. Съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“ в Етрополе. [[Файл:Todor-Peev-1873.jpg|мини|220п|ляво|Тодор Пеев, 1873 г.]] Включва се в националноосвободителните борби на българите. Избран е за председател на Етрополския частен революционен комитет на [[ВРО]] (1870). Взема участие в работата на Общото събрание на [[БРЦК]] в Букурещ (1872). Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. Пеев основава комитети в Кюстендил, Радомир и в [[Осоговски манастир|Осоговския манастир „Свети Йоаким“]], като стига до [[Крива Паланка]]. След [[Арабаконашки обир|Арабаконашия обир]], към който има отношение, заминава за [[Браила]] (1872). Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Взема участие в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] в 1875 година и на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] на следната 1876 година. Тодор Пеев се е познава и поддържа кореспонденция с много видни представители на национално-освободителното движение. В едно от писмата си до него [[Христо Ботев]] излива огорчението си от бездействието на революционните среди: {{цитат|Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: що да пиша? … Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да прознеса над себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете?<ref>[[s:Писмо от Христо Ботев до Тодор Пеев, 12.02.1876|Писмо от 12.02.1876]]</ref>}} [[Файл:Todor Peev desk, Etropole History Museum.jpg|мини|260п|Бюрото на Тодор Пеев, експонат на [[Исторически музей (Етрополе)|Историческия музей в Етрополе]]]] След Освобождението заема редица важни административни длъжности. Окръжен началник на [[Златишко]], [[Кюстендилско]], [[Варненско]], [[Плевенско]] и [[Свищовско]]. Окръжен управител във [[Варна]] е бил три пъти: * от 9 април до 1 юли 1880 г. (три месеца); * от 24 май до 26 август 1894 г. (три месеца); * от 5 февруари до началото на юни 1899 г. (четири месеца).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://morskivestnik.com/compass/news/2014/082014/082014_11.html|заглавие=ТОДОР ПЕЕВ (1842 - 1904 Г.) И ВАРНА * Нови сведения за следосвобожденския период на биографията му|фамилно_име=Алексиев|първо_име=Иван}}</ref> Търговски агент в [[Скопие]] (1899-1901). Член е на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“. Разочарован от следосвобожденската действителност се самоубива на 26 юли 1904 година в София. == Памет == В центъра на Етрополе е издигнат паметник на Тодор Пеев от Явор Михов. Паметникът е открит на 21 декември 1984 г. от министъра на отбраната армейски генерал [[Добри Джуров]].<ref>Христо Христов, [https://balkanec.bg/edin-razkaz-za-sazdavane-pametnika-na-todor-peevetropolskiyat-buditel-36796.html Един разказ за създаването на паметника на Тодор Пеев - етрополския будител], balkanec.bg, 9 ноември 2017.</ref> На Тодор Пеев е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950699|title=Тодор Пеев}}). == Библиография == * ''Тодор Пеев. Съчинения''. София, Издателство на БАН, 1976, 234 с. == За него == * [[Дочо Леков]], ''Тодор Пеев''. София, Издателство на Отечествения фронт, 1978, 176 с. == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост| [[Българско консулство в Скопие|търговски агент в Скопие]]<br/>|6 юни 1899|6 май 1901|[[Данаил Юруков]]|[[Димитър Ризов]]}} {{пост край}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Култура|Литература|Македония|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Пеев, Тодор}} [[Категория:Дейци на ВРО]] [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Консули в Скопие]] [[Категория:Възпитаници на Истанбулския френски колеж „Сен Беноа“]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Родени в Етрополе]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български самоубийци]] 43eo67v44vrmon8vc4xjj37lmoda1k1 0 76427 12416410 12413198 2024-11-18T23:05:54Z Nivelir 168543 12416410 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{Личност | име = Деси Слава | име-оригинал = | категория = музикант | описание = | портрет = | портрет-описание = Desi Slava (DESS) | пол = | име-рождено = Десислава Иванова Донева | роден-място = [[Раднево]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[попфолк]], [[български фолклор]], [[поп]], [[електронна денс музика]] | инструмент = вокал | глас = лиричен, лирико-драматичен сопран | направление = | период-на-активност = от 1995 г. | лейбъл = [[New Music Stars]] | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = - | общомедия = }} '''Десислава Иванова Донева''', известна като '''Деси Слава''', е [[Българи|българска]] [[попфолк]] и [[Поп музика|поп]] [[певица]]. == Биография == === Ранни години === Деси Слава е родена на [[7 март]] [[1979]] г. в град Раднево, [[България]] в семейство на миньор и лаборантка. Деси Слава е племенница на поп певицата [[Мими Иванова]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.btv.bg/article/shows/tarsi-se/news/vsichko-za-desislava-na-26-oktomvri-v-tarsi-se.html | заглавие = Всичко за Десислава – на 26 октомври в „Търси се…“ – bTV | издател = www.btv.bg | достъп_дата = 23 ноември 2021}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/Article/750830 | заглавие = И Мими Иванова с тайна сестра | издател = www.24chasa.bg | достъп_дата = 23 ноември 2021}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://lifestyle.bg/bulgarian/desislava-pee-na-yubiley-na-lelya-si.html | заглавие = ДесиСлава пее на юбилей на леля си | издател = lifestyle.bg | достъп_дата = 23 ноември 2021}}</ref> Самата Деси Слава твърди, че има респект от нея и не смее да запее пред нея. Детството ѝ преминава на няколко различни места. До седемгодишна живее в малкото миньорско градче [[Гълъбово]] с по-малкия си брат Милен и родителите си. По това време те се развеждат и тя заминава при баба си и дядо си в китното селце Пет могили. Там учи само една година, след което майка ѝ, омъжена повторно и установена в курортния град Хисаря, я взима при себе си. Детството ѝ не преминава безгрижно, като на другите деца. От деветгодишна започва да помага в отглеждането на сестра си Ина, а три години по-късно се ражда и другата – Ния. Вторият ѝ баща (лекар – гинеколог) повлиява много за изграждането ѝ като личност. Петнадесетгодишна се връща в Гълъбово, за да учи в техникум по енергетика. Живее при баща си, мащехата си и брат си, който остава след развода да живее при бащата. На седемнадесет години бяга от къщи поради неразбирателство с родителите си. Остава за малко при приятелка, след това заминава за кратко в [[София]] и накрая се установява в Димитровград, където започва професионалната ѝ кариера. === Началото и първите успехи === През 1998 година Деси Слава представя първия си самостоятелен албум „Нямам проблеми“,<ref>{{Citation |title=Нямам проблеми Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=157 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814214823/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=157 }}</ref> през 2000 година се появява албумът „Ези тура“,<ref>{{Citation |title=Ези-тура Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=158 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814203119/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=158 }}</ref> а през 2001 година - „Завинаги“.<ref>{{Citation |title=Завинаги Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=159 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814175826/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=159 }}</ref> През 2002 година излиза четвъртият самостоятелен албума на певицата озаглавен „Мистерия“.<ref>{{Citation |title=Мистерия Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=160 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814131955/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=160 }}</ref> През 2004 година Деси Слава издава песента „Просто забрави“, предшестваща албума „Любовта е само чувство“.<ref>{{Citation |title=Любовта е само чувство Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=162 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814181558/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=162 }}</ref> {{факт|„Бъди добро момче“ – с [[Играта]], „Be your girl“, „Лъжа“, „Любов“, „Забрави за мен“ се превръщат в най-обичаните песни на лято 2004. През есента последва и още по-голям проект на двете най-големи звезди в българския шоу бизнес – [[Азис]] и Деси Слава. Проектът „Together“ надминава очакванията на певицата. Записват общо парче, след което се ражда и идеята за съвместен албум.|2024|11|15}} Валери Милев режисира клипа към представящата албума песен „Жадувам“.<ref>{{Citation |title=Together Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=163 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814202525/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=163 }}</ref> ; [[2005]] г. На наградите на „Нов Фолк“, клипът взима отличието на най-добър през годината. Албумът е записан и пуснат на пазара за изключително кратко време. Деси Слава и Азис имат общ концерт в Зимния дворец в столицата. След това Деси има много участия из цялата страна. Песните от албума „Together“ се превръщат в хитове. Освен албума „Together“ изпълнителите издават и съвместен DVD диск, на който е записан концертът и клипът на песента, превърнала се в хит за броени дни: „Жадувам“. През 2005 година излиза и самостоятелното DVD на изпълнителката, като на обложката Деси Слава представя една специална фотосесия за мъжкото списание Playboy. В DVD-то Деси е включила промоцията на албума „Любовта е само чувство“ и много от клиповете, които снима към песните от него и от албума „Together“. Още през 2005 година излиза и албум със заглавието „Гореща следа“.<ref>{{Citation |title=Гореща следа Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=164 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814215611/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=164 }}</ref> ; [[2006]] г. Деси Слава продължава напред с нови проекти. Първият от тях е клипът на „Нещо по-така“ – новия дует на изпълнителката с рапъра [[Играта]], както и този на „Замълчи“ – дует с попфолк изпълнителя [[Тони Стораро]]. Песните „Невъзможно е да спрем“ и „Схемата“ са други два нови сингъла на певицата. В края на същата година певицата представя и клипа на баладата „Някой ден“, която става пилотна към най-новия албум на Деси Слава – „Сладки сънища“.<ref>{{Citation |title=Сладки сънища Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=165 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814190511/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=165 }}</ref> ; [[2007]] г. В самото начало на годината певицата се снима напълно гола за корицата на най-новото мъжко списание в България – FHM. Скоро след това, в края на март, Деси Слава влиза в Къщата на Биг Брадър като участник във втория сезон на [[VIP Brother]]. Престоят ѝ в шоуто е 33 дни. На неговия финал Деси Слава завършва на второ място, въпреки че до последно е сочена за абсолютен фаворит. През лятото Деси Слава представя песента „Регетон и малко чалга“. ; [[2008]] г. Деси Слава участва в музикалното риалити „[[Пей с мен]]“, в което завършва на трето място. Там тя пее с дъщерята на една от попфолк легендите в България Хари Христов – Мелинда. През есента певицата пуска 2 клипа към песните „Катастрофа“ и баладата „Черен сняг“. ; [[2009]] г. В разгара на лятото певицата и Играта представят видеоклип, към парчето „Не спирай“.<ref>{{Citation |title=Десислава и Играта – Не спирай Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=1206 |accessdate=2016-07-31 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814212700/http://signal.bg/view_article.php?article_id=1206 }}</ref> Певицата прави промоция на албума „Послушай сърцето си“ в клуб „Sin City“, който се намира в [[София]].<ref>{{Citation |title=Десислава – Промоция / 1 част Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=1336 |accessdate=2016-07-31 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814171116/http://signal.bg/view_article.php?article_id=1336 }}</ref><ref>{{Citation |title=Десислава – Промоция / 2 част Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=1365 |accessdate=2016-07-31 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814203704/http://signal.bg/view_article.php?article_id=1365 }}</ref> В края на месец септември Деси Слава представя парчето „Не можем без тях“.<ref>{{Citation |title=Десислава – Не можем без тях Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=2678 |accessdate=2016-07-31 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814112457/http://signal.bg/view_article.php?article_id=2678 }}</ref> В края на годината излиза последният клип от албума „Най-добрия“.<ref>{{Citation |title=Десислава пусна „Най-добрия“ Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=4740 |accessdate=2016-07-31 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814145025/http://signal.bg/view_article.php?article_id=4740 }}</ref> === 2010 – 2013: „Slavatronica“ === ; [[2010]] г. През месец май в интернет се появява новата песен на певицата – „Искам те пак“, а видеото излиза на 20 юли.<ref>{{Citation |title=Чуйте „Искам те пак“ на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=7634 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814122526/http://signal.bg/view_article.php?article_id=7634 }}</ref><ref>{{Citation |title="Искам те пак" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=9040 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814193000/http://signal.bg/view_article.php?article_id=9040 }}</ref> Десислава изненадва всички със смелия си ход да направи собствена телевизия. Името на медията е „DSTV“ – кръстена на самата нея.<ref>{{Citation |title=Десислава осъществи една мечта – направи си телевизия Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=8022 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814150452/http://signal.bg/view_article.php?article_id=8022 }}</ref> В разгара на лятото изтича новата песен в интернет на певицата – „С острието поиграй“.<ref>{{Citation |title="С острието поиграй" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=9068 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814110621/http://signal.bg/view_article.php?article_id=9068 }}</ref> През декември певицата промотира песента „Забранен“.<ref>{{Citation |title="Забранен" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=11658 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814181917/http://signal.bg/view_article.php?article_id=11658 }}</ref> ; [[2011]] г. На 19 февруари в мрежата се пуска песента „Пленница на любовта“, а видеото се появява през март.<ref>{{Citation |title="Пленница на любовта" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=12766 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814181556/http://signal.bg/view_article.php?article_id=12766 }}</ref><ref>{{Citation |title="Пленница на любовта" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=13610 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814154240/http://signal.bg/view_article.php?article_id=13610 }}</ref><ref>{{Citation |title=Десислава спечели 50-те най… Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=13724 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814210303/http://signal.bg/view_article.php?article_id=13724 }}</ref> На наградите на сп. „Нов фолк“ певицата представя чисто нова песен, озаглавена „Най-неправилният мъж“, а видеото се появява на 1 май. Във видеото участие взе приятелят на Деси Слава – Зарко.<ref>{{Citation |title="Най-неправилният мъж" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=13532 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814170710/http://signal.bg/view_article.php?article_id=13532 }}</ref><ref>{{Citation |title="Най-неправилният мъж" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=14368 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814152926/http://signal.bg/view_article.php?article_id=14368 }}</ref><ref>{{Citation |title="Най-неправилният мъж" стана №1 в 50-те най… Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=14972 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814172609/http://signal.bg/view_article.php?article_id=14972 }}</ref> На 8 юли певицата закрива своята телевизия „DS TV“, за да се отдаде изцяло на кариерата си.<ref>{{Citation |title=''DS TV'' Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=15868 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814212703/http://signal.bg/view_article.php?article_id=15868 }}</ref> Певицата взима участие в лятното турне на Фен ТВ.<ref>{{Citation |title=Десислава потвърди участието си в 4 концерта от летния тур на Фен ТВ Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=16508 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814110618/http://signal.bg/view_article.php?article_id=16508 }}</ref> На 7 октомври в изтернет отново изтича новата песен на певицата със заглавие „Прекали“, която е съвместна с Шушано.<ref>{{Citation |title="Прекали" на Десислава и Шушано Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=17518 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814153543/http://signal.bg/view_article.php?article_id=17518 }}</ref> Филмът „Малък-Голям“ в който участва певицата спечели награда „Златна роза“.<ref>{{Citation |title=Филмът с Десислава награден на „Златна роза“ Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=17648 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814220143/http://signal.bg/view_article.php?article_id=17648 }}</ref> ; [[2012]] г. В края на месец януари певицата промотира песента „Готова“.<ref>{{Citation |title="Готова" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=19492 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814150645/http://signal.bg/view_article.php?article_id=19492 }}</ref> Певицата участва в Евровизия 2012.<ref>{{Citation |title=Десислава: Моето представяне ще бъде коренно различно Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=19794 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2015-06-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150630015457/http://signal.bg/view_article.php?article_id=19794 }}</ref> Деси Слава играе в 3. сезон на филма „Столичани в повече“.<ref>{{Citation |title=Десислава ще играе в „Столичани в повече“ Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=19926 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814174457/http://signal.bg/view_article.php?article_id=19926 }}</ref> На 19 април в мрежата се появява дуетът на Деси Слава и [[Тони Стораро]], към песента „Не искам без теб“. Видеото към песента излиза в средата на месец март.<ref>{{Citation |title="Не искам без теб" на Тони Стораро и Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=21004 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814122539/http://signal.bg/view_article.php?article_id=21004 }}</ref><ref>{{Citation |title="Не искам без теб" на Десислава и Тони Стораро Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=21508 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814202521/http://signal.bg/view_article.php?article_id=21508 }}</ref> В края на месец май изтича новата песен на певицата – „Моето друго аз“. Видеото излиза в началото на лятото<ref>{{Citation |title="Моето друго аз" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=21776 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814130429/http://signal.bg/view_article.php?article_id=21776 }}</ref><ref>{{Citation |title="Моето друго аз" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=22388 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814182444/http://signal.bg/view_article.php?article_id=22388 }}</ref><ref>{{Citation |title=Десислава оглави „Попфолк хит“ с „Моето друго аз“ Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=23248 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-04-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160403164720/http://signal.bg/view_article.php?article_id=23248 }}</ref> В края на месец септември в интернет изтича песента „Мръсни поръчки“. Видеото излиза на екран в началото на декември.<ref>{{Citation |title="Мръсни поръчки" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=23574 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814122543/http://signal.bg/view_article.php?article_id=23574 }}</ref> ; [[2013]] г. В началото на месец март излиза видеото към песента „Усещам“.<ref>{{Citation |title="Усещам" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=26510 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814192343/http://signal.bg/view_article.php?article_id=26510 }}</ref><ref>{{Citation |title="Усещам" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=26596 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814172616/http://signal.bg/view_article.php?article_id=26596 }}</ref><ref>{{Citation |title=Десислава спечели в „Попфолк хит“ Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=26844 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814161230/http://signal.bg/view_article.php?article_id=26844 }}</ref> В разгара на лятото излиза видеото към песента „Пусни го пак“, която е трио с Манди и Устата.<ref>{{Citation |title="Пусни го пак" на Десислава, с участието на Манди и Устата Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=28816 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814122548/http://signal.bg/view_article.php?article_id=28816 }}</ref> В края на октомври излиза видеоклип, към песента „Аз и ти“, която е в дует с Алек Сандър.<ref>{{Citation |title="Аз и ти" на Alek Sandar, с участието на Dess Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=30720 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814192340/http://signal.bg/view_article.php?article_id=30720 }}</ref> В началото на декември в интернет изтича песента „Грим по дланите“.<ref>{{Citation |title="Грим по дланите" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=31566 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814192957/http://signal.bg/view_article.php?article_id=31566 }}</ref> === 2014 – 2020: Завръщане в ''„Пайнер“'' === ; [[2014]] г. В края на месец март излиза видеото към песента „Моето зайче“.<ref>{{Citation |title="Моето зайче" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=33268 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814152708/http://signal.bg/view_article.php?article_id=33268 }}</ref><ref>{{Citation |title="Мойто зайче" на Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=33282 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814220751/http://signal.bg/view_article.php?article_id=33282 }}</ref> Деси Слава става жури в 3 сезон на „Гласът на България“.<ref>{{Citation |title=С изненада за треньори и публика започва третият сезон на „Гласът на България“ Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=36370 |accessdate=2016-07-26 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814190729/http://signal.bg/view_article.php?article_id=36370 }}</ref> През ноември певицата отново се завръща във фирма „[[Пайнер]]“.<ref>{{Citation |title=Потвърдено: Десислава подписа с „Пайнер“, пее на концерта на Планета ТВ Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=37660 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814214010/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=37660 }}</ref> В празничната програма на ТВ Планета Деси Слава представя новата си песен „Не издържам“.<ref>{{Citation |title=Звезди на Планета ТВ залагат на нови песни в празничната програма Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=38416 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814163036/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=38416 }}</ref> ; [[2015]] г. Певицата промотира новия си сингъл „Не го прави“ на 13 Годишни музикални награди на ТВ „Планета“, а видеоклипът се появи на 1 март.<ref>{{Citation |title=Промо / Деси Слава – Не го прави Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=39549 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814162054/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=39549 }}</ref><ref>{{Citation |title=Промо / Деси Слава – Не го прави Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=39616 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814214141/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=39616 }}</ref> На 21 март излиза новият клип на [[Константин (певец)|Константин]] към баладата „Болка в минути“ в която участие взе певицата.<ref>{{Citation |title=Промо / Константин, с участието на Деси Слава – Болка в минути |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=39938 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814111734/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=39938 }}</ref> В края на месец май излиза видеото към първия дует на Деси Слава и [[Галена]] към сингъла „В твоите очи“.<ref>{{Citation |title=Промо / Галена и Деси Слава – В твоите очи Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=41267 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814161919/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=41267 }}</ref><ref>{{Citation |title="В твоите очи" носи четвърта победа на Галена и Деси Слава Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=41979 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814215608/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=41979 }}</ref> На 11 юни по случай концерта „25 години Пайнер“ заедно с [[Галена]], [[Преслава]], [[Емилия (певица)|Емилия]], [[Анелия]] и [[Цветелина Янева]] представят нов вариант на популярната народна песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“. Месец по-късно на 9 юли излиза видеоклип на добруджанската народна песен.<ref>{{Citation |title=6 звезди на „Пайнер“ с общ видеоклип 16 юни 2015 Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=41577 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304225937/http://signal.bg/view_article.php?article_id=41577 }}</ref><ref>{{Citation |title=Промо / Звездите на Пайнер – Лале ли си, зюмбюл ли си Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=42061 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2017-12-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171202153129/http://signal.bg/view_article.php?article_id=42061 }}</ref> През лятото певицата представя парчето „Започваме на чисто“.<ref>{{Citation |title=Промо / Деси Слава – Започваме на чисто Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=42183 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814184844/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=42183 }}</ref> В началото на септември певицата взе участие в песента на [[Константин (певец)|Константин]] „От утре ще е друго“.<ref>{{Citation |title=Промо / Константин, с участието на Деси Слава – От утре ще е друго Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=43043 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814182316/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=43043 }}</ref> На 12 декември излиза последното видео на певицата за годината към песента „Смени паролата си“.<ref>{{Citation |title=Промо / Деси Слава – Смени паролата си |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=44535 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814210558/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=44535 }}</ref> Деси Слава влиза в къщата на Big Brother All Stars и излиза победител.<ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/shoubiznes/desi-slava-e-pobeditel-v-big-brother-all-stars-6047140 Деси Слава е победител в Big Brother All Stars Vesti.bg]</ref> ; [[2016]] г. В края на месец януари певицата и [[Галин (поп фолк певец)|Галин]] представят видеоклип към първото си съвместно парче, озаглавено „Нека да е тайно“.<ref>{{Citation |title=Деси Слава и Галин предизвикаха фурор с „Нека да е тайно“ Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=44911 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814182444/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=44911 }}</ref><ref>{{Citation |title="Нека да е тайно" за пети път №1 в 50-те Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=45319 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814183929/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=45319 }}</ref> На 1 април [[Устата]] представя парчето „Чужда стая“ в което участие взе Деси Слава.<ref>{{Citation |title=Промо / Устата, с участието на Деси Слава – Чужда стая Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45487 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814150455/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45487 }}</ref> В края на месеца излиза новата песен с клип на [[Коста Марков]] в която участие вземат Деси Слава и [[Галена]].<ref>{{Citation |title=Промо/ Коста Марков, с участието на Галена и Деси Слава – За две жени Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45686 |accessdate=2016-07-11 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814182850/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45686 }}</ref> Месец по-късно певицата представя видеоклип към баладата „В друг живот“.<ref>{{Citation |title=Промо/ Деси Слава – В друг живот Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=45757 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814184221/http://signal.bg/view_article.php?article_id=45757 }}</ref><ref>{{Citation |title=Деси Слава продължава да е №1 Signal.bg |url=http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=45919 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814175012/http://www.signal.bg/view_article.php?article_id=45919 }}</ref> На 31 май по случай концертът Земьо Българска Орфеева Деси Слава изпълни песента „Милкина младост“.<ref>{{Citation |title=Оркестър „Орфей“: Толкова много хора на друг концерт не са се събирали Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=46035 |accessdate=2016-07-10 |archivedate=2016-08-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160808052628/http://signal.bg/view_article.php?article_id=46035 }}</ref> В разгара на лятото Деси Слава промотира парчето „Отново се родих“.<ref>[http://planeta.tv/news/view/Desi-Slava-kato-prerodena Деси Слава като преродена Planeta.tv]</ref> В края на [[лято]]то излиза новата песен на [[Джордан (певец)|Джордан]] – „Златото ми“, в която участие взе певицата.<ref>{{Citation |title=Промо/ Джордан, с участието на Деси Слава – Златото ми Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=46744 |accessdate=2016-09-02 |archivedate=2016-09-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160905225346/http://signal.bg/view_article.php?article_id=46744 }}</ref> През есента певицата представя видеото към парчето „И на всички като тебе“.<ref>{{Citation |title=Промо/Деси Слава – И на всички като тебе Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=47416 |accessdate=2017-01-14 |archivedate=2017-01-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170118235528/http://signal.bg/view_article.php?article_id=47416 }}</ref> В края на годината Деси Слава представя баладата „И това ще преживея“.<ref>{{Citation |title=Промо/ Деси Слава – И това ще преживея Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=47665 |accessdate=2016-12-23 |archivedate=2016-12-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161224030754/http://signal.bg/view_article.php?article_id=47665 }}</ref> ; [[2017]] г. На 27 февруари певицата е сред участниците в петия сезон на шоуто за имитации „[[Като две капки вода]]“, където стига до финала и завършва на второ място. На 13 юни 2017 г. излиза песента ѝ „Гледай да не бъркаш“. В края на лятото обява, че е бременна от приятеля си Благой. През есента представя първия си дует с Джордан „Ангелите плачат“. На 28 декември 2017 година ражда втория ѝ син Борис. ; [[2018]] г. През януари представя втория си дует с [[Джордан (певец)|Джордан]] – „Дали ще те оставя“. През октомври представя най-новия си проект, озаглавен „Много съм добра“. През ноември излиза дуетната ѝ песен с Фики „Да вдигнем шум“, която изпяват на концерта на телевизия „Планета“. ; [[2019]] г. През месец май излиза видеото и песента „Вторник беше“. През декември представя още една нова песен и клип – „След 1000 жени“. И двете песни изпълнява на концерта по случай рождения ден на телевизия „Планета“. ; [[2020]] г. На 6 март излиза сингълът „Имаш ме“, като Деси Слава обещава да зарадва феновете си с още много нови проекти през години. През 2020 г. Деси Слава напуска „[[Пайнер]]“ за втори път и преминава към самопродуциране.<ref>[http://m.folk.bg/article/desi-slava-napusna-pajner/1630/ Деси Слава напусна „Пайнер“]</ref><ref>[https://www.dnes.bg/zvezdi/2020/08/02/desi-slava-se-razdeli-s-painer.458561 Деси Слава се раздели с „Пайнер“]</ref> На 16 септември представя клипа и песента „Сърцето ти е мое“ – поредната песен на Деси Слава извън „Пайнер“. Участва в предаването на Нова телевизия „[[Маскираният певец]]“ в ролята на „Макаронът“. През ноември 2020 г. подписва договор с музикалната компания „[[Хит Микс Мюзик]]“. В края на 2020 г. излиза песента „Поне един живот“. === 2021 – : Ново начало === '''[[2021]]''' г. През януари месец Деси Слава пуска машъп, наречен [https://signal.bg/деси-слава-даде-нов-живот-на-8-свои-хита/ DS Classics]. На 30 април излиза „Mashup 2“. На 20 май излиза „[https://signal.bg/куп-звезди-станаха-герои-в-токсичен-н/ Токсичен]“, клипът заинтригува с участието на много известни личности. На 28 юли се появява „[https://signal.bg/деси-слава-избра-младия-лео-видео/ Болката ти любима]“ в дует с новия певец Лео. След малка пауза на 11 ноември се появява „[https://signal.bg/деси-слава-и-лорена-атакуват-с-дует-на/ На никой друг]“ в дует с Лорена. В последния ден на 2021-ва премиера в канала на Деси Слава прави „Микс 2021“. '''[[2022]]''' г. В началото на 2022-ра година илиза [[римейк]] на песента „[https://signal.bg/деси-слава-взе-важно-решение-видео/ Две сърца]“ по случай 20 години от създаването ѝ. Февруари месец Деси Слава напуска [[Хит Микс Мюзик]]<ref> [https://secret.bg/desi-slava-napusna-i-hit-miks-music/] </ref> и продължава самостоятелно развитие в кариерата си като започва с песента „[https://signal.bg/деси-слава-атакува-с-дръзка-провокаци/ Мъже милиарди]“, която излиза в края на март месец. На 14 май премиера прави песента „[https://signal.bg/деси-слава-даде-старт-на-супер-забавле/ Парти животни]“ посветена на абитуриенти и студенти. На 23 септември излиза „[https://signal.bg/деси-слава-и-азис-отново-заедно-брутал/ Брутален]“ в дует с [[Азис]]. На 11 декември излиза баладата „[https://signal.bg/деси-слава-засия-с-прекрасна-визия-в-пр/ Поискай от мен]“. В края на декември се появява последната песен на Деси Слава за 2022 г. в дует с дебютанта Samar, а песента носи името „[https://signal.bg/гореща-изненада-за-празниците-от-деси/ Само ти]“, половината от текста е на [[арабски език]]. '''[[2023]]''' г. Първата песен, която Деси Слава представя за 2023 г. е в дует със Сандрито „Kemano basal e romegle“ и излиза на 14 януари ([[Банго Васил]]). През февруари певицата е част от благотворителния сезон на шоуто за имитации „[[Като две капки вода]] за всяко дете“, където заедно с партньорката си Елена Василева печелят. На връх рождения ден на певицата 7 март излиза видеото към новата ѝ песен „Колко те обичах“ в дует с босненския изпълнител Емир Джулович. == Дискография == {{основна|Дискография на ДесиСлава}} === Студийни албуми === * ''Нямам проблеми'' (1998)<ref>{{Citation |title=Нямям проблеми |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=157 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814214823/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=157 }}</ref> * ''Ези-тура'' (2000)<ref>{{Citation |title=Ези-тура |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=158 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814203119/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=158 }}</ref> * ''Завинаги'' (2001)<ref>[https://payner.bg/Albums/view/desislava-zavinagi Завинаги]</ref> * ''Мистерия'' (2002)<ref>[https://payner.bg/Albums/view/desi-slava-misteriya Мистерия]</ref> * ''Любовта е само чувство'' (2004)<ref>{{Citation |title=Любовта е само чувство |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=162 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814181558/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=162 }}</ref> * ''Together'' (дуетен с [[Азис]]) (2004)<ref>{{Citation |title=Together |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=163 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814202525/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=163 }}</ref> * ''Гореща следа'' (2005)<ref>{{Citation |title=Гореща следа |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=164 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814215611/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=164 }}</ref> * ''Сладки сънища'' (2006)<ref>{{Citation |title=Сладки сънища |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=165 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814190511/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=165 }}</ref> * ''Послушай сърцето си'' (2009)<ref>{{Citation |title=Послушай сърцето си |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=933 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814210558/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=933 }}</ref> === Компилации === * ''The Best of Desi Slava'' (2004)<ref>{{Citation |title=The Best of Desi Slava Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=161 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814162511/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=161 }}</ref> === Микс албуми === * Весела Коледа с Деси Слава и Пайнер (2002) === Други албуми === * ''Десислава и солисти на орк. Раднево'' (1996)<ref>{{Citation |title=Десислава и солисти на орк. Раднево Signal.bg |url=http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=156 |accessdate=2016-08-01 |archivedate=2016-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160814192346/http://signal.bg/view_albums.php?albums_id=156 }}</ref> * ''Estoy aquÍ'' (2007) * ''Slavatronica'' (2011)<ref>{{Citation |title="Slavatronika" – различната Десислава Signal.bg |url=http://signal.bg/view_article.php?article_id=15074 |accessdate=2016-02-20 |archivedate=2016-03-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160302064514/http://signal.bg/view_article.php?article_id=15074 }}</ref> === Видео албуми === * Бели нощи (2000) * Together (дуетен с [[Азис]]) (2004) * Десислава (2005) == Филмография == * 2011 г. „[[Рио (филм, 2011)|Рио]]“<ref>[https://www.cinefish.bg/Rio-Desi-Slava-vzima-uchastie-v-ozvuchavaneto-na-RIO-trailer12729.html Деси Слава взима участие в озвучаването на „RIO“ cinefish.bg]</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/1630772159-Pastra_papagalska_zabava.html „Пъстра папагалска забава“ bTVnovinite.bg] </ref> (филм 3D анимация) – саундтрак, вокал в бг версиите на песните на: Джуал * 2011 г. „[[Малък-голям]]“<ref>[https://www.cinefish.bg/Malak-golyam-Maluk-golyam-id31334.html „Малък-голям“ cinefish.bg]</ref><ref>[https://dariknews.bg/regioni/veliko-tyrnovo/qsen-grigorov-predstavq-filma-si-malyk-golqm-vyv-v.-tyrnovo-1181370 Ясен Григоров представя филма „Малък-голям“ dariknews.bg]</ref> (филм, режисьор Ясен Григоров) – роля: Деси Слава * 2012 г. „[[Столичани в повече]]“<ref>[https://www.btv.bg/seriali/stolichani/novini/desislava-s-uchastie-v-stolichani-v-poveche.html Деси Слава с участие в „Столичани в повече“ bTV.bg]</ref><ref>[https://m.slava.bg/news/36984.html Десислава в „Столичани в повече“ slava.bg]</ref> (тв сериал, bTV) – сезон 3, епизод 5 – роля: Вяра Тонева * 2013 г. „[[Sex, Лъжи&TV: 8 дни в седмицата|Sex, Лъжи & TV: 8 дни в седмицата]]“<ref>[http://dnes.bg/zvezdi/2017/03/07/zvezdniiat-ni-rojdenik-dnes-desi-slava-na-38-godini.333924 Деси Слава участва в няколко филма и сериала, сред тях „Sex, лъжи & TV: Осем дни в седмицата“ dnes.bg]</ref> (тв сериал, TV7) – сезон 1, епизоди 10 и 16 – камео: Деси Слава * 2023 г. „[[Софѝя вкъщи]]“<ref>[https://www.btv.bg/seriali/sofija-vkashti/nonivi/desi-slava-oglezhda-luksozen-imot-v-premiernija-epizod-na-sofija-vkashti-tozi-ponedelnik-ot-21-00-ch-po-btv.html Деси Слава оглежда луксозен имот в премиерния епизод на „Софѝя вкъщи“ bTV.bg]</ref><ref>[https://artportal.news/pulsat-na-denq/desislava-new-show-btv/ Деси Слава запява „Лале ли си, зюмбюл ли си“ в нов сериал. artportal.bg]</ref><ref>[https://lupa.bg/news/desi-slava-vliza-v-nov-balgarski-serial_236286news.html Деси Слава влиза в новия бг сериал на режисьора Ясен Григоров. lupa.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://plovdivnews.bg/lifestyle/item/160526-desi-slava-s-rolya-v-nov-balgarski-serial-video |заглавие=Деси Слава гост звезда в bTV сериал. plovdivnews.bg |достъп_дата=2023-05-28 |архив_дата=2023-05-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230528161147/https://plovdivnews.bg/lifestyle/item/160526-desi-slava-s-rolya-v-nov-balgarski-serial-video }}</ref> (тв сериал, bTV, режисьор Ясен Григоров) – сезон 1, епизод 1 – камео: г-жа Десислава Донева == Награди == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- !Година !width="220"|Получател !width="520"|Награда ! |- | 2002 | Деси Слава | style="background: #ddffdd" align="center"| Изпълнител на годината | |- |2002 |Деси Слава |Най-предпочитан артист – изпълнител | |- | 2002 | Деси Слава | style="background: #ddffdd" align="center" | Певица на годината | |- |2007 |Деси Слава |Песен на десетилетието „Бели нощи“ | |- |2011 |Деси Слава |Вечна балада на радио Романтика „Не вярвам“ | |- |2015 |Деси Слава и Галена |Дуетна песен на годината „В твоите очи“ | |- | 2015 | Деси Слава | style="background: #ddffdd" align="center" | Награда на интернет портал „Signal.bg“ (за цялостен принос) | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.youtube.com/desislavaonline Официален Youtube Channel] * [http://www.facebook.com/desislavastar Официална Facebook] * [http://instagram.com/desislavaofficial Официален Instagram] {{Хит Микс Мюзик}} {{Пайнер}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български певици]] [[Категория:Български попфолк певици]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] [[Категория:Родени в Раднево]] 5i0fbvro96u735ib7q02ohj7xyo8j5u 0 82387 12416336 11996631 2024-11-18T21:25:09Z PowerBUL 202075 12416336 wikitext text/x-wiki {{Личност|футболист | име= Хесус Ареляно | портрет= Jesús Arellano.jpg | описание= мексикански футболист | роден-място=[[Монтерей]], [[Нуево Леон]], <br/>[[Мексико]] }} '''Хосе де Хесус Ареляно Алкосер''' ({{lang|es|José de Jesús Arellano Alcócer}}) е [[Мексико|мексикански]] футболист на [[Крус Асул]], Мексико. Има 22 участия за [[Национален отбор по футбол на Мексико|националния отбор на Мексико]], от които и 2 отбелязани гола. Играе за Монтерей. Ареляно взема участие в 3 световни първенства – на [[Световно първенство по футбол 1998|световното първенство по футбол във Франция]] през [[1998]] г., [[Световно първенство по футбол 2002|световното първенство по футбол в Корея-Япония]] през 2002 и [[Световно първенство по футбол 2006|световното първенство по футбол в Германия]], 2006. == Външни препратки == * [http://www.esmas.com/deportes/biografias/304252.html Статия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050318133359/http://www.esmas.com/deportes/biografias/304252.html |date=2005-03-18 }} * [http://mirror3.mediotiempo.com/jugador.php?id_jugador=329 Профил] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061210003006/http://mirror3.mediotiempo.com/jugador.php?id_jugador=329 |date=2006-12-10 }} * [http://www.footballdatabase.com/site/players/index.php?dumpPlayer=852 Друг профил] {{мъниче|футболист|Мексико}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Ареляно, Хесус}} [[Категория:Мексикански футболисти]] [[Категория:Родени в Монтерей]] afyfq7adm3xjjbk01otwmjcsy0uoh5l 0 83162 12416680 12411965 2024-11-19T11:07:04Z 94.26.48.105 /* Биография */ 12416680 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{към пояснение|Нойман}} {{Личност | име = Джон фон Нойман | име-оригинал = | категория = математик | описание = американски математик | портрет = JohnvonNeumann-LosAlamos.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Будапеща]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[Математика]] | образование = Будапещенски университет „Петер Пазмани“,<br>Висше техническо училище в Цюрих | учил-при = | работил-в = [[Хумболтов университет на Берлин]],<br>[[Принстънски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Джон фон Нойман''' ({{lang|en|John von Neumann}}; {{lang|hu|Neumann János}}) (28 декември [[1903]] – 8 февруари [[1957]]) е роден в [[Унгария]] [[Съединени американски щати|американски]] [[физик]], [[математик]] и [[енциклопедист]] от [[Евреи|еврейско]] потекло, направил множество важни приноси към [[квантова физика|квантовата физика]], [[функционален анализ|функционалния анализ]], [[теория на множествата|теорията на множествата]], [[икономика]]та, [[информатика]]та, [[статистика]]та и други области, свързани с [[математика]]та. Преди всичко фон Нойман е запомнен като пионер на съвременния [[цифров компютър]] и прилагането на [[теория на операторите]] към [[квантова механика|квантовата механика]], като член от екипа на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] и създател на [[Теория на игрите|теорията на игрите]] и концепцията за [[клетъчен автомат|клетъчните автомати]]. == Биография Краси == Джон фон Нойман е син на преуспяващ будапещенски банкер. От дете се отличава със способности. На петнадесет години усвоява основите на висшата математика. През целия си съзнателен живот демонстрира способност да извършва на ум сложни изчисления, като прави това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник. == Научна работа == Фон Нойман участва в свръхсекретните проекти по създаване на атомна и водородна бомба. Доказва математически осъществимостта на взривния способ за детонация на [[атомна бомба|атомната бомба]]. За бъдещия компютър представите му били „не просто като за мощно пресмятащо устройство, а като универсален инструмент за научни изследвания, с практически неограничени възможности за решаване на задачи с алгоритмичен характер“.<ref>Манев, К. Н. Манева, ''Информатика за 9 клас'', профилирана подготовка, учебник, ИК „Анубис“, 2002, с. 77.</ref> Като консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC фон Нойман участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First">{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf|заглавие= First Draft of a Report on the EDVAC|достъп_дата= 14 ноември 2017|фамилно_име= von Neumann|първо_име= John|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= en|архив_дата= 2011-05-03|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20110503181603/http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf}}</ref>. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в [[Кеймбриджкия университет]], Англия и SEAC в [[Американски национален институт за стандарти и технологии|Американския институт по стандартизация]]. == Избрана библиография == * 1923. ''On the introduction of transfinite numbers'', 346 – 54. * 1925. ''An axiomatization of set theory'', 393 – 413. * 1932. ''Mathematical Foundations of Quantum Mechanics'', Beyer, R. T., trans., Princeton Univ. Press. 1996 edition: ISBN 0-691-02893-1. * 1944. ''Theory of Games and Economic Behavior'', with Morgenstern, O., Princeton Univ. Press, [https://archive.org/download/theoryofgamesand030098mbp/theoryofgamesand030098mbp.pdf online в archive.org]. 2007 edition: ISBN 978-0-691-13061-3. * 1945. ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First"/>. * 1963. ''Collected Works of John von Neumann'', Taub, A. H., ed., Pergamon Press. ISBN 0-08-009566-6 * 1966. ''Theory of Self-Reproducing Automata'', Burks, A. W., ed., University of Illinois Press. ISBN 0-598-37798-0 * {{cite book|last=von Neumann|first=John|title=Continuous geometry|origyear=1960|url=https://books.google.com/books?id=onE5HncE-HgC|publisher=Princeton University Press|series=Princeton Landmarks in Mathematics|isbn=978-0-691-05893-1|mr=0120174|year=1998}} * {{cite book|last=von Neumann|first=John|editor1-last=Halperin|editor1-first=Israel|title=Continuous geometries with a transition probability|origyear=1937|url=https://books.google.com/books?id=ZPkVGr8NXugC|mr=634656|year=1981|journal=Memoirs of the American Mathematical Society|volume=34|issue=252|isbn=9780821822524}} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[Архитектура на фон Нойман|Машина на Фон Нойман]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нойман, Джон}} [[Категория:Унгарски математици]] [[Категория:Американски математици]] [[Категория:Математици (универсалисти)]] [[Категория:Теоретици на игрите]] [[Категория:Принстънски университет]] [[Категория:Американски агностици]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Евреи в Унгария]] [[Категория:Имигранти в САЩ]] [[Категория:Родени в Будапеща]] [[Категория:Починали във Вашингтон (ОК)]] s2608ikrvo6vxkelpdwp1pzqap8atwn 12416681 12416680 2024-11-19T11:07:36Z 94.26.48.105 /* Биография Краси */ 12416681 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{към пояснение|Нойман}} {{Личност | име = Джон фон Нойман | име-оригинал = | категория = математик | описание = американски математик | портрет = JohnvonNeumann-LosAlamos.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Будапеща]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[Математика]] | образование = Будапещенски университет „Петер Пазмани“,<br>Висше техническо училище в Цюрих | учил-при = | работил-в = [[Хумболтов университет на Берлин]],<br>[[Принстънски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Джон фон Нойман''' ({{lang|en|John von Neumann}}; {{lang|hu|Neumann János}}) (28 декември [[1903]] – 8 февруари [[1957]]) е роден в [[Унгария]] [[Съединени американски щати|американски]] [[физик]], [[математик]] и [[енциклопедист]] от [[Евреи|еврейско]] потекло, направил множество важни приноси към [[квантова физика|квантовата физика]], [[функционален анализ|функционалния анализ]], [[теория на множествата|теорията на множествата]], [[икономика]]та, [[информатика]]та, [[статистика]]та и други области, свързани с [[математика]]та. Преди всичко фон Нойман е запомнен като пионер на съвременния [[цифров компютър]] и прилагането на [[теория на операторите]] към [[квантова механика|квантовата механика]], като член от екипа на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] и създател на [[Теория на игрите|теорията на игрите]] и концепцията за [[клетъчен автомат|клетъчните автомати]]. == Биография == Джон фон Нойман е син на преуспяващ будапещенски банкер. От дете се отличава със способности. На петнадесет години усвоява основите на висшата математика. През целия си съзнателен живот демонстрира способност да извършва на ум сложни изчисления, като прави това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник. == Научна работа == Фон Нойман участва в свръхсекретните проекти по създаване на атомна и водородна бомба. Доказва математически осъществимостта на взривния способ за детонация на [[атомна бомба|атомната бомба]]. За бъдещия компютър представите му били „не просто като за мощно пресмятащо устройство, а като универсален инструмент за научни изследвания, с практически неограничени възможности за решаване на задачи с алгоритмичен характер“.<ref>Манев, К. Н. Манева, ''Информатика за 9 клас'', профилирана подготовка, учебник, ИК „Анубис“, 2002, с. 77.</ref> Като консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC фон Нойман участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First">{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf|заглавие= First Draft of a Report on the EDVAC|достъп_дата= 14 ноември 2017|фамилно_име= von Neumann|първо_име= John|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= en|архив_дата= 2011-05-03|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20110503181603/http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf}}</ref>. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в [[Кеймбриджкия университет]], Англия и SEAC в [[Американски национален институт за стандарти и технологии|Американския институт по стандартизация]]. == Избрана библиография == * 1923. ''On the introduction of transfinite numbers'', 346 – 54. * 1925. ''An axiomatization of set theory'', 393 – 413. * 1932. ''Mathematical Foundations of Quantum Mechanics'', Beyer, R. T., trans., Princeton Univ. Press. 1996 edition: ISBN 0-691-02893-1. * 1944. ''Theory of Games and Economic Behavior'', with Morgenstern, O., Princeton Univ. Press, [https://archive.org/download/theoryofgamesand030098mbp/theoryofgamesand030098mbp.pdf online в archive.org]. 2007 edition: ISBN 978-0-691-13061-3. * 1945. ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First"/>. * 1963. ''Collected Works of John von Neumann'', Taub, A. H., ed., Pergamon Press. ISBN 0-08-009566-6 * 1966. ''Theory of Self-Reproducing Automata'', Burks, A. W., ed., University of Illinois Press. ISBN 0-598-37798-0 * {{cite book|last=von Neumann|first=John|title=Continuous geometry|origyear=1960|url=https://books.google.com/books?id=onE5HncE-HgC|publisher=Princeton University Press|series=Princeton Landmarks in Mathematics|isbn=978-0-691-05893-1|mr=0120174|year=1998}} * {{cite book|last=von Neumann|first=John|editor1-last=Halperin|editor1-first=Israel|title=Continuous geometries with a transition probability|origyear=1937|url=https://books.google.com/books?id=ZPkVGr8NXugC|mr=634656|year=1981|journal=Memoirs of the American Mathematical Society|volume=34|issue=252|isbn=9780821822524}} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[Архитектура на фон Нойман|Машина на Фон Нойман]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нойман, Джон}} [[Категория:Унгарски математици]] [[Категория:Американски математици]] [[Категория:Математици (универсалисти)]] [[Категория:Теоретици на игрите]] [[Категория:Принстънски университет]] [[Категория:Американски агностици]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Евреи в Унгария]] [[Категория:Имигранти в САЩ]] [[Категория:Родени в Будапеща]] [[Категория:Починали във Вашингтон (ОК)]] ejuqow8hdadz5fcml3sjcpigcxfd5vs 12416682 12416681 2024-11-19T11:08:27Z 94.26.48.105 /* Биография */ 12416682 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{към пояснение|Нойман}} {{Личност | име = Джон фон Нойман | име-оригинал = | категория = математик | описание = американски математик | портрет = JohnvonNeumann-LosAlamos.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Будапеща]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[Математика]] | образование = Будапещенски университет „Петер Пазмани“,<br>Висше техническо училище в Цюрих | учил-при = | работил-в = [[Хумболтов университет на Берлин]],<br>[[Принстънски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Джон фон Нойман''' ({{lang|en|John von Neumann}}; {{lang|hu|Neumann János}}) (28 декември [[1903]] – 8 февруари [[1957]]) е роден в [[Унгария]] [[Съединени американски щати|американски]] [[физик]], [[математик]] и [[енциклопедист]] от [[Евреи|еврейско]] потекло, направил множество важни приноси към [[квантова физика|квантовата физика]], [[функционален анализ|функционалния анализ]], [[теория на множествата|теорията на множествата]], [[икономика]]та, [[информатика]]та, [[статистика]]та и други области, свързани с [[математика]]та. Преди всичко фон Нойман е запомнен като пионер на съвременния [[цифров компютър]] и прилагането на [[теория на операторите]] към [[квантова механика|квантовата механика]], като член от екипа на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] и създател на [[Теория на игрите|теорията на игрите]] и концепцията за [[клетъчен автомат|клетъчните автомати]]. == Биография скибиди тоилет == Джон фон Нойман е син на преуспяващ будапещенски банкер. От дете се отличава със способности. На петнадесет години усвоява основите на висшата математика. През целия си съзнателен живот демонстрира способност да извършва на ум сложни изчисления, като прави това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник. == Научна работа == Фон Нойман участва в свръхсекретните проекти по създаване на атомна и водородна бомба. Доказва математически осъществимостта на взривния способ за детонация на [[атомна бомба|атомната бомба]]. За бъдещия компютър представите му били „не просто като за мощно пресмятащо устройство, а като универсален инструмент за научни изследвания, с практически неограничени възможности за решаване на задачи с алгоритмичен характер“.<ref>Манев, К. Н. Манева, ''Информатика за 9 клас'', профилирана подготовка, учебник, ИК „Анубис“, 2002, с. 77.</ref> Като консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC фон Нойман участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First">{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf|заглавие= First Draft of a Report on the EDVAC|достъп_дата= 14 ноември 2017|фамилно_име= von Neumann|първо_име= John|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= en|архив_дата= 2011-05-03|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20110503181603/http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf}}</ref>. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в [[Кеймбриджкия университет]], Англия и SEAC в [[Американски национален институт за стандарти и технологии|Американския институт по стандартизация]]. == Избрана библиография == * 1923. ''On the introduction of transfinite numbers'', 346 – 54. * 1925. ''An axiomatization of set theory'', 393 – 413. * 1932. ''Mathematical Foundations of Quantum Mechanics'', Beyer, R. T., trans., Princeton Univ. Press. 1996 edition: ISBN 0-691-02893-1. * 1944. ''Theory of Games and Economic Behavior'', with Morgenstern, O., Princeton Univ. Press, [https://archive.org/download/theoryofgamesand030098mbp/theoryofgamesand030098mbp.pdf online в archive.org]. 2007 edition: ISBN 978-0-691-13061-3. * 1945. ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First"/>. * 1963. ''Collected Works of John von Neumann'', Taub, A. H., ed., Pergamon Press. ISBN 0-08-009566-6 * 1966. ''Theory of Self-Reproducing Automata'', Burks, A. W., ed., University of Illinois Press. ISBN 0-598-37798-0 * {{cite book|last=von Neumann|first=John|title=Continuous geometry|origyear=1960|url=https://books.google.com/books?id=onE5HncE-HgC|publisher=Princeton University Press|series=Princeton Landmarks in Mathematics|isbn=978-0-691-05893-1|mr=0120174|year=1998}} * {{cite book|last=von Neumann|first=John|editor1-last=Halperin|editor1-first=Israel|title=Continuous geometries with a transition probability|origyear=1937|url=https://books.google.com/books?id=ZPkVGr8NXugC|mr=634656|year=1981|journal=Memoirs of the American Mathematical Society|volume=34|issue=252|isbn=9780821822524}} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[Архитектура на фон Нойман|Машина на Фон Нойман]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нойман, Джон}} [[Категория:Унгарски математици]] [[Категория:Американски математици]] [[Категория:Математици (универсалисти)]] [[Категория:Теоретици на игрите]] [[Категория:Принстънски университет]] [[Категория:Американски агностици]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Евреи в Унгария]] [[Категория:Имигранти в САЩ]] [[Категория:Родени в Будапеща]] [[Категория:Починали във Вашингтон (ОК)]] 4fe0b4kiip2ez0cszpkkp9i88r2r00c 12416691 12416682 2024-11-19T11:28:34Z 188.126.13.36 /* Биография скибиди тоилет */ 12416691 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{към пояснение|Нойман}} {{Личност | име = Джон фон Нойман | име-оригинал = | категория = математик | описание = американски математик | портрет = JohnvonNeumann-LosAlamos.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Будапеща]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[Математика]] | образование = Будапещенски университет „Петер Пазмани“,<br>Висше техническо училище в Цюрих | учил-при = | работил-в = [[Хумболтов университет на Берлин]],<br>[[Принстънски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Джон фон Нойман''' ({{lang|en|John von Neumann}}; {{lang|hu|Neumann János}}) (28 декември [[1903]] – 8 февруари [[1957]]) е роден в [[Унгария]] [[Съединени американски щати|американски]] [[физик]], [[математик]] и [[енциклопедист]] от [[Евреи|еврейско]] потекло, направил множество важни приноси към [[квантова физика|квантовата физика]], [[функционален анализ|функционалния анализ]], [[теория на множествата|теорията на множествата]], [[икономика]]та, [[информатика]]та, [[статистика]]та и други области, свързани с [[математика]]та. Преди всичко фон Нойман е запомнен като пионер на съвременния [[цифров компютър]] и прилагането на [[теория на операторите]] към [[квантова механика|квантовата механика]], като член от екипа на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] и създател на [[Теория на игрите|теорията на игрите]] и концепцията за [[клетъчен автомат|клетъчните автомати]]. == Биография мазна == Джон фон Нойман е син на преуспяващ будапещенски банкер. От дете се отличава със способности. На петнадесет години усвоява основите на висшата математика. През целия си съзнателен живот демонстрира способност да извършва на ум сложни изчисления, като прави това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник. == Научна работа == Фон Нойман участва в свръхсекретните проекти по създаване на атомна и водородна бомба. Доказва математически осъществимостта на взривния способ за детонация на [[атомна бомба|атомната бомба]]. За бъдещия компютър представите му били „не просто като за мощно пресмятащо устройство, а като универсален инструмент за научни изследвания, с практически неограничени възможности за решаване на задачи с алгоритмичен характер“.<ref>Манев, К. Н. Манева, ''Информатика за 9 клас'', профилирана подготовка, учебник, ИК „Анубис“, 2002, с. 77.</ref> Като консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC фон Нойман участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First">{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf|заглавие= First Draft of a Report on the EDVAC|достъп_дата= 14 ноември 2017|фамилно_име= von Neumann|първо_име= John|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= en|архив_дата= 2011-05-03|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20110503181603/http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf}}</ref>. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в [[Кеймбриджкия университет]], Англия и SEAC в [[Американски национален институт за стандарти и технологии|Американския институт по стандартизация]]. == Избрана библиография == * 1923. ''On the introduction of transfinite numbers'', 346 – 54. * 1925. ''An axiomatization of set theory'', 393 – 413. * 1932. ''Mathematical Foundations of Quantum Mechanics'', Beyer, R. T., trans., Princeton Univ. Press. 1996 edition: ISBN 0-691-02893-1. * 1944. ''Theory of Games and Economic Behavior'', with Morgenstern, O., Princeton Univ. Press, [https://archive.org/download/theoryofgamesand030098mbp/theoryofgamesand030098mbp.pdf online в archive.org]. 2007 edition: ISBN 978-0-691-13061-3. * 1945. ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First"/>. * 1963. ''Collected Works of John von Neumann'', Taub, A. H., ed., Pergamon Press. ISBN 0-08-009566-6 * 1966. ''Theory of Self-Reproducing Automata'', Burks, A. W., ed., University of Illinois Press. ISBN 0-598-37798-0 * {{cite book|last=von Neumann|first=John|title=Continuous geometry|origyear=1960|url=https://books.google.com/books?id=onE5HncE-HgC|publisher=Princeton University Press|series=Princeton Landmarks in Mathematics|isbn=978-0-691-05893-1|mr=0120174|year=1998}} * {{cite book|last=von Neumann|first=John|editor1-last=Halperin|editor1-first=Israel|title=Continuous geometries with a transition probability|origyear=1937|url=https://books.google.com/books?id=ZPkVGr8NXugC|mr=634656|year=1981|journal=Memoirs of the American Mathematical Society|volume=34|issue=252|isbn=9780821822524}} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[Архитектура на фон Нойман|Машина на Фон Нойман]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нойман, Джон}} [[Категория:Унгарски математици]] [[Категория:Американски математици]] [[Категория:Математици (универсалисти)]] [[Категория:Теоретици на игрите]] [[Категория:Принстънски университет]] [[Категория:Американски агностици]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Евреи в Унгария]] [[Категория:Имигранти в САЩ]] [[Категория:Родени в Будапеща]] [[Категория:Починали във Вашингтон (ОК)]] pxm4jwrstxwr1iicv74u49b847jl27w 12416694 12416691 2024-11-19T11:35:17Z 94.26.48.105 12416694 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{към пояснение|Нойман}} {{Личност | име = Джон фон Нойман | име-оригинал = | категория = математик | описание = американски математик | портрет = JohnvonNeumann-LosAlamos.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Будапеща]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[Математика]] | образование = Будапещенски университет „Петер Пазмани“,<br>Висше техническо училище в Цюрих | учил-при = | работил-в = [[Хумболтов университет на Берлин]],<br>[[Принстънски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Джон фон Нойман''' ({{lang|en|John von Neumann}}; {{lang|hu|Neumann János}}) (28 декември [[1903]] – 8 февруари [[1957]]) е роден в [[Унгария]] [[Съединени американски щати|американски]] [[физик]], [[математик]] и [[енциклопедист]] от [[Евреи|еврейско]] потекло, направил множество важни приноси към [[квантова физика|квантовата физика]], [[функционален анализ|функционалния анализ]], [[теория на множествата|теорията на множествата]], [[икономика]]та, [[информатика]]та, [[статистика]]та и други области, свързани с [[математика]]та. Преди всичко фон Нойман е запомнен като пионер на съвременния [[цифров компютър]] и прилагането на [[теория на операторите]] към [[квантова механика|квантовата механика]], като член от екипа на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] и създател на [[Теория на игрите|теорията на игрите]] и концепцията за [[клетъчен автомат|клетъчните автомати]]. == Биография == Джон фон Нойман е син на преуспяващ будапещенски банкер. От дете се отличава със способности. На петнадесет години усвоява основите на висшата математика. През целия си съзнателен живот демонстрира способност да извършва на ум сложни изчисления, като прави това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник. == Научна работа пипонеца == Фон Нойман участва в свръхсекретните проекти по създаване на атомна и водородна бомба. Доказва математически осъществимостта на взривния способ за детонация на [[атомна бомба|атомната бомба]]. За бъдещия компютър представите му били „не просто като за мощно пресмятащо устройство, а като универсален инструмент за научни изследвания, с практически неограничени възможности за решаване на задачи с алгоритмичен характер“.<ref>Манев, К. Н. Манева, ''Информатика за 9 клас'', профилирана подготовка, учебник, ИК „Анубис“, 2002, с. 77.</ref> Като консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC фон Нойман участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First">{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf|заглавие= First Draft of a Report on the EDVAC|достъп_дата= 14 ноември 2017|фамилно_име= von Neumann|първо_име= John|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= en|архив_дата= 2011-05-03|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20110503181603/http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf}}</ref>. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в [[Кеймбриджкия университет]], Англия и SEAC в [[Американски национален институт за стандарти и технологии|Американския институт по стандартизация]]. == Избрана библиография == * 1923. ''On the introduction of transfinite numbers'', 346 – 54. * 1925. ''An axiomatization of set theory'', 393 – 413. * 1932. ''Mathematical Foundations of Quantum Mechanics'', Beyer, R. T., trans., Princeton Univ. Press. 1996 edition: ISBN 0-691-02893-1. * 1944. ''Theory of Games and Economic Behavior'', with Morgenstern, O., Princeton Univ. Press, [https://archive.org/download/theoryofgamesand030098mbp/theoryofgamesand030098mbp.pdf online в archive.org]. 2007 edition: ISBN 978-0-691-13061-3. * 1945. ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First"/>. * 1963. ''Collected Works of John von Neumann'', Taub, A. H., ed., Pergamon Press. ISBN 0-08-009566-6 * 1966. ''Theory of Self-Reproducing Automata'', Burks, A. W., ed., University of Illinois Press. ISBN 0-598-37798-0 * {{cite book|last=von Neumann|first=John|title=Continuous geometry|origyear=1960|url=https://books.google.com/books?id=onE5HncE-HgC|publisher=Princeton University Press|series=Princeton Landmarks in Mathematics|isbn=978-0-691-05893-1|mr=0120174|year=1998}} * {{cite book|last=von Neumann|first=John|editor1-last=Halperin|editor1-first=Israel|title=Continuous geometries with a transition probability|origyear=1937|url=https://books.google.com/books?id=ZPkVGr8NXugC|mr=634656|year=1981|journal=Memoirs of the American Mathematical Society|volume=34|issue=252|isbn=9780821822524}} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[Архитектура на фон Нойман|Машина на Фон Нойман]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нойман, Джон}} [[Категория:Унгарски математици]] [[Категория:Американски математици]] [[Категория:Математици (универсалисти)]] [[Категория:Теоретици на игрите]] [[Категория:Принстънски университет]] [[Категория:Американски агностици]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Евреи в Унгария]] [[Категория:Имигранти в САЩ]] [[Категория:Родени в Будапеща]] [[Категория:Починали във Вашингтон (ОК)]] dp6swa4ml8vk1jvq182ovpuf7xpwov7 12416695 12416694 2024-11-19T11:40:08Z 151.251.251.147 /* Биография */ 12416695 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{към пояснение|Нойман}} {{Личност | име = Джон фон Нойман | име-оригинал = | категория = математик | описание = американски математик | портрет = JohnvonNeumann-LosAlamos.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Будапеща]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[Математика]] | образование = Будапещенски университет „Петер Пазмани“,<br>Висше техническо училище в Цюрих | учил-при = | работил-в = [[Хумболтов университет на Берлин]],<br>[[Принстънски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Джон фон Нойман''' ({{lang|en|John von Neumann}}; {{lang|hu|Neumann János}}) (28 декември [[1903]] – 8 февруари [[1957]]) е роден в [[Унгария]] [[Съединени американски щати|американски]] [[физик]], [[математик]] и [[енциклопедист]] от [[Евреи|еврейско]] потекло, направил множество важни приноси към [[квантова физика|квантовата физика]], [[функционален анализ|функционалния анализ]], [[теория на множествата|теорията на множествата]], [[икономика]]та, [[информатика]]та, [[статистика]]та и други области, свързани с [[математика]]та. Преди всичко фон Нойман е запомнен като пионер на съвременния [[цифров компютър]] и прилагането на [[теория на операторите]] към [[квантова механика|квантовата механика]], като член от екипа на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] и създател на [[Теория на игрите|теорията на игрите]] и концепцията за [[клетъчен автомат|клетъчните автомати]]. == Преслав Недков == Джон фон Нойман е син на преуспяващ будапещенски банкер. От дете се отличава със способности. На петнадесет години усвоява основите на висшата математика. През целия си съзнателен живот демонстрира способност да извършва на ум сложни изчисления, като прави това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник. == Научна работа пипонеца == Фон Нойман участва в свръхсекретните проекти по създаване на атомна и водородна бомба. Доказва математически осъществимостта на взривния способ за детонация на [[атомна бомба|атомната бомба]]. За бъдещия компютър представите му били „не просто като за мощно пресмятащо устройство, а като универсален инструмент за научни изследвания, с практически неограничени възможности за решаване на задачи с алгоритмичен характер“.<ref>Манев, К. Н. Манева, ''Информатика за 9 клас'', профилирана подготовка, учебник, ИК „Анубис“, 2002, с. 77.</ref> Като консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC фон Нойман участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First">{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf|заглавие= First Draft of a Report on the EDVAC|достъп_дата= 14 ноември 2017|фамилно_име= von Neumann|първо_име= John|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= en|архив_дата= 2011-05-03|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20110503181603/http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf}}</ref>. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в [[Кеймбриджкия университет]], Англия и SEAC в [[Американски национален институт за стандарти и технологии|Американския институт по стандартизация]]. == Избрана библиография == * 1923. ''On the introduction of transfinite numbers'', 346 – 54. * 1925. ''An axiomatization of set theory'', 393 – 413. * 1932. ''Mathematical Foundations of Quantum Mechanics'', Beyer, R. T., trans., Princeton Univ. Press. 1996 edition: ISBN 0-691-02893-1. * 1944. ''Theory of Games and Economic Behavior'', with Morgenstern, O., Princeton Univ. Press, [https://archive.org/download/theoryofgamesand030098mbp/theoryofgamesand030098mbp.pdf online в archive.org]. 2007 edition: ISBN 978-0-691-13061-3. * 1945. ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First"/>. * 1963. ''Collected Works of John von Neumann'', Taub, A. H., ed., Pergamon Press. ISBN 0-08-009566-6 * 1966. ''Theory of Self-Reproducing Automata'', Burks, A. W., ed., University of Illinois Press. ISBN 0-598-37798-0 * {{cite book|last=von Neumann|first=John|title=Continuous geometry|origyear=1960|url=https://books.google.com/books?id=onE5HncE-HgC|publisher=Princeton University Press|series=Princeton Landmarks in Mathematics|isbn=978-0-691-05893-1|mr=0120174|year=1998}} * {{cite book|last=von Neumann|first=John|editor1-last=Halperin|editor1-first=Israel|title=Continuous geometries with a transition probability|origyear=1937|url=https://books.google.com/books?id=ZPkVGr8NXugC|mr=634656|year=1981|journal=Memoirs of the American Mathematical Society|volume=34|issue=252|isbn=9780821822524}} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[Архитектура на фон Нойман|Машина на Фон Нойман]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нойман, Джон}} [[Категория:Унгарски математици]] [[Категория:Американски математици]] [[Категория:Математици (универсалисти)]] [[Категория:Теоретици на игрите]] [[Категория:Принстънски университет]] [[Категория:Американски агностици]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Евреи в Унгария]] [[Категория:Имигранти в САЩ]] [[Категория:Родени в Будапеща]] [[Категория:Починали във Вашингтон (ОК)]] q2f80u3gbb1jrkfqqtvblh058jyjyno 12416697 12416695 2024-11-19T11:42:18Z 151.251.251.147 /* Преслав Недков */ 12416697 wikitext text/x-wiki {{дописване}} {{към пояснение|Нойман}} {{Личност | име = Джон фон Нойман | име-оригинал = | категория = математик | описание = американски математик | портрет = JohnvonNeumann-LosAlamos.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Будапеща]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Вашингтон (град)|Вашингтон]], [[САЩ]] | вложки = {{Личност/Учен | категория = математик | област = [[Математика]] | образование = Будапещенски университет „Петер Пазмани“,<br>Висше техническо училище в Цюрих | учил-при = | работил-в = [[Хумболтов университет на Берлин]],<br>[[Принстънски университет]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Джон фон Нойман''' ({{lang|en|John von Neumann}}; {{lang|hu|Neumann János}}) (28 декември [[1903]] – 8 февруари [[1957]]) е роден в [[Унгария]] [[Съединени американски щати|американски]] [[физик]], [[математик]] и [[енциклопедист]] от [[Евреи|еврейско]] потекло, направил множество важни приноси към [[квантова физика|квантовата физика]], [[функционален анализ|функционалния анализ]], [[теория на множествата|теорията на множествата]], [[икономика]]та, [[информатика]]та, [[статистика]]та и други области, свързани с [[математика]]та. Преди всичко фон Нойман е запомнен като пионер на съвременния [[цифров компютър]] и прилагането на [[теория на операторите]] към [[квантова механика|квантовата механика]], като член от екипа на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] и създател на [[Теория на игрите|теорията на игрите]] и концепцията за [[клетъчен автомат|клетъчните автомати]]. == Порнография == Джон фон Нойман е син на преуспяващ будапещенски банкер. От дете се отличава със способности. На петнадесет години усвоява основите на висшата математика. През целия си съзнателен живот демонстрира способност да извършва на ум сложни изчисления, като прави това по-бързо от всички, въоръжен с хартия, молив и справочник. == Научна работа пипонеца == Фон Нойман участва в свръхсекретните проекти по създаване на атомна и водородна бомба. Доказва математически осъществимостта на взривния способ за детонация на [[атомна бомба|атомната бомба]]. За бъдещия компютър представите му били „не просто като за мощно пресмятащо устройство, а като универсален инструмент за научни изследвания, с практически неограничени възможности за решаване на задачи с алгоритмичен характер“.<ref>Манев, К. Н. Манева, ''Информатика за 9 клас'', профилирана подготовка, учебник, ИК „Анубис“, 2002, с. 77.</ref> Като консултант на Мурската школа по отношение на EDVAC фон Нойман участва в срещите за разработване на идеята за запаметена програма и написва непълна поредица от записки ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First">{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf|заглавие= First Draft of a Report on the EDVAC|достъп_дата= 14 ноември 2017|фамилно_име= von Neumann|първо_име= John|дата= |труд= |издател= |цитат= |език= en|архив_дата= 2011-05-03|архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20110503181603/http://systemcomputing.org/turing%20award/Maurice_1967/TheFirstDraft.pdf}}</ref>. Те са предназначени за използване като вътрешен меморандум и описват, развиват и формулират на формален и логичен език идеите, развили се по време на срещите. Въпреки това документът заема важно място в последвалото развитие на компютрите. Херман Голдстайн, администратор и отговорник по сигурността на ENIAC, го разпространява из правителствени и образователни учреждения, предизвиквайки интерес към създаването на ново поколение електронни изчислителни машини. Сред тях са Electronic Delay Storage Automatic Calculator (EDSAC) в [[Кеймбриджкия университет]], Англия и SEAC в [[Американски национален институт за стандарти и технологии|Американския институт по стандартизация]]. == Избрана библиография == * 1923. ''On the introduction of transfinite numbers'', 346 – 54. * 1925. ''An axiomatization of set theory'', 393 – 413. * 1932. ''Mathematical Foundations of Quantum Mechanics'', Beyer, R. T., trans., Princeton Univ. Press. 1996 edition: ISBN 0-691-02893-1. * 1944. ''Theory of Games and Economic Behavior'', with Morgenstern, O., Princeton Univ. Press, [https://archive.org/download/theoryofgamesand030098mbp/theoryofgamesand030098mbp.pdf online в archive.org]. 2007 edition: ISBN 978-0-691-13061-3. * 1945. ''First Draft of a Report on the EDVAC''.<ref name="First"/>. * 1963. ''Collected Works of John von Neumann'', Taub, A. H., ed., Pergamon Press. ISBN 0-08-009566-6 * 1966. ''Theory of Self-Reproducing Automata'', Burks, A. W., ed., University of Illinois Press. ISBN 0-598-37798-0 * {{cite book|last=von Neumann|first=John|title=Continuous geometry|origyear=1960|url=https://books.google.com/books?id=onE5HncE-HgC|publisher=Princeton University Press|series=Princeton Landmarks in Mathematics|isbn=978-0-691-05893-1|mr=0120174|year=1998}} * {{cite book|last=von Neumann|first=John|editor1-last=Halperin|editor1-first=Israel|title=Continuous geometries with a transition probability|origyear=1937|url=https://books.google.com/books?id=ZPkVGr8NXugC|mr=634656|year=1981|journal=Memoirs of the American Mathematical Society|volume=34|issue=252|isbn=9780821822524}} == Източници == {{reflist}} == Вижте също == * [[Архитектура на фон Нойман|Машина на Фон Нойман]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Нойман, Джон}} [[Категория:Унгарски математици]] [[Категория:Американски математици]] [[Категория:Математици (универсалисти)]] [[Категория:Теоретици на игрите]] [[Категория:Принстънски университет]] [[Категория:Американски агностици]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Евреи в Унгария]] [[Категория:Имигранти в САЩ]] [[Категория:Родени в Будапеща]] [[Категория:Починали във Вашингтон (ОК)]] 20qyxm062hjzk8fsfkpqnkmbi2fg88a 0 83541 12415827 11907073 2024-11-18T14:33:50Z 212.233.148.165 /* Университети */ 12415827 wikitext text/x-wiki [[Файл:An Indian physician examines boy on Gunungsitoli.jpg|мини|Индийски педиатър]] [[Файл:Medical examination in Brazil.jpg|мини|Медицински преглед в Бразилия]] '''Лекарят''' е специалист по [[медицина]], който се грижи за поддържането, подобрението и възстановяването на [[здраве]]то при хората (за животни, виж [[ветеринар]]), чрез изследването и изучаването, [[диагноза|диагностицирането]] и [[лечение]]то на [[заболявания]], [[Травма|травми]] и [[Нараняване|наранявания]], и други физически или емоционални и умствени неразположения, като последното се отнася по-скоро до [[клинична психология|клиничните психолози]] и [[психиатрия|психиатрите]], макар че могат да бъдат и само съпътстващи на обичайни физически заболявания. Лекарите могат да фокусират тяхната практика върху определени категории от заболявания, типове пациенти, методи на лечение, което е известно като отделни медицински специалности и съответно специалисти, както и да предоставят продължителна и обхватна медицинска грижа за отделни пациенти, семейства и дори общности, както е при общопрактикуващите лекари или джипита (GP, от английското: ''general practitioner'').<ref>[[Световна здравна организация]]: ''Classifying health workers''. Geneva, 2010.</ref> Медицинската практика съответно изисква както детайлно [[познание]] на [[академична дисциплина|академичната дисциплина]] (нейните базови и основни области като [[анатомия]] и [[физиология]]), също заболяванията, техните наименования, [[етиология]] и най-вече лечение и методи за лечение – това което представлява ''[[наука]]та'' медицина, но също и на добро ниво този вид компетенция, която дава възможност в приложението и практиката да се осъществява ''[[изкуство]]то'' на медицината. == В България == Лекарят е лице, което притежава образователно-квалификационната степен „[[научни степени и звания|Магистър]] по [[медицина]]“ и „[[научни степени и звания|Магистър]] по [[дентална медицина]] ([[стоматология]])“ и има право да упражнява медицинска дейност. Лекарите провеждат изследвания; усъвършенстват или разработват теории и оперативни методи; провеждат медицински прегледи, клинични изследвания и поставят диагнози; прилагат профилактични или лечебни мерки. [[Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България|НКПД]] класифицира лекарите в Клас 2 (Аналитични специалисти), Подклас 22 (Природонаучни и здравни специалисти), Група 222 (Здравни специалисти), Единична група 2221 (хуманни лекари), със следните възможни позиции: * 2221 – 7001 Лекар 2221 * 2221 – 7002 Лекар, служба по [[трудова медицина]] 2221 * 2221 – 7003 Лекар, специализант 2221 * 2221 – 7004 Лекар, [[Акушерка|акушер]]-[[Гинекология|гинеколог]] 2221 * 2221 – 7005 Лекар, [[Алергология|алерголог]] 2221 * 2221 – 7006 Лекар, [[Анатомия|анатом]] * 2221 – 7007 Лекар, [[Анестезиология|анестезиолог]] 2221 * 2221 – 7008 Лекар, анестезиолог и реаниматор 2221 * 2221 – 7009 Лекар, [[биохимик]] 2221 * 2221 – 7010 Лекар, [[Вирусология|вирусолог]] 2221 * 2221 – 7011 Лекар, [[Гастроентерология|гастроентеролог]] 2221 * 2221 – 7012 Лекар, [[Генетика|генетик]] 2221 * 2221 – 7013 Лекар, [[геронтология]] и [[гериатрия]] 2221 * 2221 – 7014 Лекар, дерматовенеролог 2221 * 2221 – 7015 Лекар, [[Ендокринология|ендокринолог]] 2221 * 2221 – 7016 Лекар, [[Епидемиология|епидемиолог]] 2221 * 2221 – 7017 Лекар, началник отделение/лаборатория 2221 * 2221 – 7018 Лекар, [[Имунология|имунолог]] 2221 * 2221 – 7019 Лекар, [[Инфекциозност|инфекционист]] 2221 * 2221 – 7020 Лекар, [[Кардиология|кардиолог]] 2221 * 2221 – 7021 Лекар, клинична лаборатория 2221 * 2221 – 7022 Лекар, комунална хигиена 2221 * 2221 – 7023 Лекар, медицинско застраховане и консултации 2221 * 2221 – 7024 Лекар, [[Микробиология|микробиолог]] 2221 * 2221 – 7025 Лекар, [[Неврология|невролог]] 2221 * 2221 – 7026 Лекар, [[Неонатология|неонатолог]] 2221 * 2221 – 7027 Лекар, [[Нефрология|нефролог]] 2221 * 2221 – 7028 Лекар, [[обща медицина]] 2221 * 2221 – 7029 Лекар, [[Онкология|онколог]] 2221 * 2221 – 7030 Лекар, [[Оториноларингология|оториноларинголог]] 2221 * 2221 – 7031 Лекар, [[Офталмология|офталмолог]] 2221 * 2221 – 7032 Лекар, [[Паразитология|паразитолог]] 2221 * 2221 – 7033 Лекар, патологоанатом 2221 * 2221 – 7034 Лекар, патофизиолог 2221 * 2221 – 7035 Лекар, [[педиатър]] 2221 * 2221 – 7036 Лекар, педиатър – ендокринолог 2221 * 2221 – 7037 Лекар, педиатър – алерголог 2221 * 2221 – 7038 Лекар, педиатър – кардиолог 2221 * 2221 – 7039 Лекар, педиатър – невролог 2221 * 2221 – 7040 Лекар, педиатър – нефролог 2221 * 2221 – 7041 Лекар, педиатър – онколог 2221 * 2221 – 7042 Лекар, педиатър – пневмология и фтизиатрия 2221 * 2221 – 7043 Лекар, педиатър – [[психиатър]] 2221 * 2221 – 7044 Лекар, педиатър – [[Ревматология|ревматолог]] 2221 * 2221 – 7045 Лекар, педиатър – [[Хематология|хематолог]] 2221 * 2221 – 7046 Лекар, педиатър – гастроентеролог 2221 * 2221 – 7047 Лекар, професионални заболявания 2221 * 2221 – 7048 Лекар, психиатър * 2221 – 7049 Лекар, [[пулмология]] и фтизиатрия * 2221 – 7050 Лекар, [[Радиология|радиолог]] * 2221 – 7051 Лекар, [[Ревматология|ревматолог]] * 2221 – 7052 Лекар, [[Рентгенография|рентгенолог]] * 2221 – 7053 Лекар, специалист по икономика на здравеопазването 2221 * 2221 – 7054 Лекар, специалист по медицина на бедствия и катастрофи 2221 * 2221 – 7055 Лекар, специалист по социална медицина и здравен мениджмънт 2221 * 2221 – 7056 Лекар, [[спортна медицина]] 2221 * 2221 – 7057 Лекар, съдебен психиатър 2221 * 2221 – 7058 Лекар, [[съдебна медицина]] * 2221 – 7059 Лекар, терапевт * 2221 – 7060 Лекар, [[Токсикология|токсиколог]] 2221 * 2221 – 7061 Лекар, [[Фармакология|фармаколог]] 2221 * 2221 – 7062 Лекар, [[физиотерапия]] и [[Рехабилитация (пенология)|рехабилитация]] 2221 * 2221 – 7063 Лекар, хематолог 2221 * 2221 – 7064 Лекар, [[Хистология|хистолог]] 2221 * 2221 – 7065 Лекар, [[Цитология|цитолог]] 2221 * 2221 – 7066 Лекар, член на НЕЛК/ТЕЛК 2221 * 2221 – 7067 Лекар, [[Хирург]] 2221 * 2221 – 7068 Лекар, Хирург, гръден 2221 * 2221 – 7069 Лекар, Хирург, детска хирургия 2221 * 2221 – 7070 Лекар, Хирург, естетичена (козметична) хирургия 2221 * 2221 – 7071 Лекар, Хирург, [[Кардиохирургия|кардиохирург]] 2221 * 2221 – 7072 Лекар, Хирург, лицева-челюстна хирургия 2221 * 2221 – 7073 Лекар, Хирург, [[неврохирург]] 2221 * 2221 – 7074 Лекар, Хирург, [[Ортопедия|ортопед]] и травматолог 2221 * 2221 – 7075 Лекар, Хирург, пластично-възстановителен хирург 2221 * 2221 – 7076 Лекар, Хирург, съдов 2221 * 2221 – 7077 Лекар, Хирург, [[Урология|уролог]] 2221 === Университети === В България съществуват седем университета, които обучават лекари: * [[Медицински факултет (Софийски университет)|Софийски университет]] * [[Медицински университет - София]] * [[Медицински университет - Пловдив]] * [[Медицински университет - Плевен]] * [[Медицински университет - Варна]] * [[Тракийски университет - Стара Загора]] * Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас Кандидатстването се осъществява чрез класиране след успешно положени изпити по [[биология]] и [[химия]]. Обучението по медицина трае 6 години. Завършилите получават званието „[[доктор]]“. Никъде в света няма възможност за задочно обучение по медицина, както и всички лекари са [[Магистър|магистри]]. При получаването на дипломите си младите лекари полагат тържествено [[Хипократова клетва]]. Лекарите предпочитат да се наричат „лекари“, за да се разграничат от научните степени „[[доктор]]“ и „доктор на науките“. Доктор може да стане всеки след защитаване на [[дисертация]], като правилно се произнася „доктор по география /математика /химия“ или „доктор на математическите науки“. Специализацията на лекарите се осъществява след завършването им в Медицински университет/факултет. Току-що завършилият лекар е без специалност. Времето за специализация е различно и обикновено трае между 3 и 5 години за различните специалности. Стандартно е 4 години (неврология, психиатрия, очни болести и пр.). == Източници == {{commonscat-inline|Physicians}} <references/> {{Превод от|en|Physician|629817498}} [[Категория:Лекари| ]] [[Категория:Медицински професии]] h62ob6vnj10pxg5kgxwtfyuykenbvr8 12415831 12415827 2024-11-18T14:35:24Z 212.233.148.165 /* Университети */ 12415831 wikitext text/x-wiki [[Файл:An Indian physician examines boy on Gunungsitoli.jpg|мини|Индийски педиатър]] [[Файл:Medical examination in Brazil.jpg|мини|Медицински преглед в Бразилия]] '''Лекарят''' е специалист по [[медицина]], който се грижи за поддържането, подобрението и възстановяването на [[здраве]]то при хората (за животни, виж [[ветеринар]]), чрез изследването и изучаването, [[диагноза|диагностицирането]] и [[лечение]]то на [[заболявания]], [[Травма|травми]] и [[Нараняване|наранявания]], и други физически или емоционални и умствени неразположения, като последното се отнася по-скоро до [[клинична психология|клиничните психолози]] и [[психиатрия|психиатрите]], макар че могат да бъдат и само съпътстващи на обичайни физически заболявания. Лекарите могат да фокусират тяхната практика върху определени категории от заболявания, типове пациенти, методи на лечение, което е известно като отделни медицински специалности и съответно специалисти, както и да предоставят продължителна и обхватна медицинска грижа за отделни пациенти, семейства и дори общности, както е при общопрактикуващите лекари или джипита (GP, от английското: ''general practitioner'').<ref>[[Световна здравна организация]]: ''Classifying health workers''. Geneva, 2010.</ref> Медицинската практика съответно изисква както детайлно [[познание]] на [[академична дисциплина|академичната дисциплина]] (нейните базови и основни области като [[анатомия]] и [[физиология]]), също заболяванията, техните наименования, [[етиология]] и най-вече лечение и методи за лечение – това което представлява ''[[наука]]та'' медицина, но също и на добро ниво този вид компетенция, която дава възможност в приложението и практиката да се осъществява ''[[изкуство]]то'' на медицината. == В България == Лекарят е лице, което притежава образователно-квалификационната степен „[[научни степени и звания|Магистър]] по [[медицина]]“ и „[[научни степени и звания|Магистър]] по [[дентална медицина]] ([[стоматология]])“ и има право да упражнява медицинска дейност. Лекарите провеждат изследвания; усъвършенстват или разработват теории и оперативни методи; провеждат медицински прегледи, клинични изследвания и поставят диагнози; прилагат профилактични или лечебни мерки. [[Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България|НКПД]] класифицира лекарите в Клас 2 (Аналитични специалисти), Подклас 22 (Природонаучни и здравни специалисти), Група 222 (Здравни специалисти), Единична група 2221 (хуманни лекари), със следните възможни позиции: * 2221 – 7001 Лекар 2221 * 2221 – 7002 Лекар, служба по [[трудова медицина]] 2221 * 2221 – 7003 Лекар, специализант 2221 * 2221 – 7004 Лекар, [[Акушерка|акушер]]-[[Гинекология|гинеколог]] 2221 * 2221 – 7005 Лекар, [[Алергология|алерголог]] 2221 * 2221 – 7006 Лекар, [[Анатомия|анатом]] * 2221 – 7007 Лекар, [[Анестезиология|анестезиолог]] 2221 * 2221 – 7008 Лекар, анестезиолог и реаниматор 2221 * 2221 – 7009 Лекар, [[биохимик]] 2221 * 2221 – 7010 Лекар, [[Вирусология|вирусолог]] 2221 * 2221 – 7011 Лекар, [[Гастроентерология|гастроентеролог]] 2221 * 2221 – 7012 Лекар, [[Генетика|генетик]] 2221 * 2221 – 7013 Лекар, [[геронтология]] и [[гериатрия]] 2221 * 2221 – 7014 Лекар, дерматовенеролог 2221 * 2221 – 7015 Лекар, [[Ендокринология|ендокринолог]] 2221 * 2221 – 7016 Лекар, [[Епидемиология|епидемиолог]] 2221 * 2221 – 7017 Лекар, началник отделение/лаборатория 2221 * 2221 – 7018 Лекар, [[Имунология|имунолог]] 2221 * 2221 – 7019 Лекар, [[Инфекциозност|инфекционист]] 2221 * 2221 – 7020 Лекар, [[Кардиология|кардиолог]] 2221 * 2221 – 7021 Лекар, клинична лаборатория 2221 * 2221 – 7022 Лекар, комунална хигиена 2221 * 2221 – 7023 Лекар, медицинско застраховане и консултации 2221 * 2221 – 7024 Лекар, [[Микробиология|микробиолог]] 2221 * 2221 – 7025 Лекар, [[Неврология|невролог]] 2221 * 2221 – 7026 Лекар, [[Неонатология|неонатолог]] 2221 * 2221 – 7027 Лекар, [[Нефрология|нефролог]] 2221 * 2221 – 7028 Лекар, [[обща медицина]] 2221 * 2221 – 7029 Лекар, [[Онкология|онколог]] 2221 * 2221 – 7030 Лекар, [[Оториноларингология|оториноларинголог]] 2221 * 2221 – 7031 Лекар, [[Офталмология|офталмолог]] 2221 * 2221 – 7032 Лекар, [[Паразитология|паразитолог]] 2221 * 2221 – 7033 Лекар, патологоанатом 2221 * 2221 – 7034 Лекар, патофизиолог 2221 * 2221 – 7035 Лекар, [[педиатър]] 2221 * 2221 – 7036 Лекар, педиатър – ендокринолог 2221 * 2221 – 7037 Лекар, педиатър – алерголог 2221 * 2221 – 7038 Лекар, педиатър – кардиолог 2221 * 2221 – 7039 Лекар, педиатър – невролог 2221 * 2221 – 7040 Лекар, педиатър – нефролог 2221 * 2221 – 7041 Лекар, педиатър – онколог 2221 * 2221 – 7042 Лекар, педиатър – пневмология и фтизиатрия 2221 * 2221 – 7043 Лекар, педиатър – [[психиатър]] 2221 * 2221 – 7044 Лекар, педиатър – [[Ревматология|ревматолог]] 2221 * 2221 – 7045 Лекар, педиатър – [[Хематология|хематолог]] 2221 * 2221 – 7046 Лекар, педиатър – гастроентеролог 2221 * 2221 – 7047 Лекар, професионални заболявания 2221 * 2221 – 7048 Лекар, психиатър * 2221 – 7049 Лекар, [[пулмология]] и фтизиатрия * 2221 – 7050 Лекар, [[Радиология|радиолог]] * 2221 – 7051 Лекар, [[Ревматология|ревматолог]] * 2221 – 7052 Лекар, [[Рентгенография|рентгенолог]] * 2221 – 7053 Лекар, специалист по икономика на здравеопазването 2221 * 2221 – 7054 Лекар, специалист по медицина на бедствия и катастрофи 2221 * 2221 – 7055 Лекар, специалист по социална медицина и здравен мениджмънт 2221 * 2221 – 7056 Лекар, [[спортна медицина]] 2221 * 2221 – 7057 Лекар, съдебен психиатър 2221 * 2221 – 7058 Лекар, [[съдебна медицина]] * 2221 – 7059 Лекар, терапевт * 2221 – 7060 Лекар, [[Токсикология|токсиколог]] 2221 * 2221 – 7061 Лекар, [[Фармакология|фармаколог]] 2221 * 2221 – 7062 Лекар, [[физиотерапия]] и [[Рехабилитация (пенология)|рехабилитация]] 2221 * 2221 – 7063 Лекар, хематолог 2221 * 2221 – 7064 Лекар, [[Хистология|хистолог]] 2221 * 2221 – 7065 Лекар, [[Цитология|цитолог]] 2221 * 2221 – 7066 Лекар, член на НЕЛК/ТЕЛК 2221 * 2221 – 7067 Лекар, [[Хирург]] 2221 * 2221 – 7068 Лекар, Хирург, гръден 2221 * 2221 – 7069 Лекар, Хирург, детска хирургия 2221 * 2221 – 7070 Лекар, Хирург, естетичена (козметична) хирургия 2221 * 2221 – 7071 Лекар, Хирург, [[Кардиохирургия|кардиохирург]] 2221 * 2221 – 7072 Лекар, Хирург, лицева-челюстна хирургия 2221 * 2221 – 7073 Лекар, Хирург, [[неврохирург]] 2221 * 2221 – 7074 Лекар, Хирург, [[Ортопедия|ортопед]] и травматолог 2221 * 2221 – 7075 Лекар, Хирург, пластично-възстановителен хирург 2221 * 2221 – 7076 Лекар, Хирург, съдов 2221 * 2221 – 7077 Лекар, Хирург, [[Урология|уролог]] 2221 === Университети === В България съществуват седем университета, които обучават лекари: * [[Медицински факултет (Софийски университет)|Софийски университет]] * [[Медицински университет - София]] * [[Медицински университет - Пловдив]] * [[Медицински университет - Плевен]] * [[Медицински университет - Варна]] * [[Тракийски университет - Стара Загора]] * [[Университет „Проф. д-р Асен Златаров“|Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас]] Кандидатстването се осъществява чрез класиране след успешно положени изпити по [[биология]] и [[химия]]. Обучението по медицина трае 6 години. Завършилите получават званието „[[доктор]]“. Никъде в света няма възможност за задочно обучение по медицина, както и всички лекари са [[Магистър|магистри]]. При получаването на дипломите си младите лекари полагат тържествено [[Хипократова клетва]]. Лекарите предпочитат да се наричат „лекари“, за да се разграничат от научните степени „[[доктор]]“ и „доктор на науките“. Доктор може да стане всеки след защитаване на [[дисертация]], като правилно се произнася „доктор по география /математика /химия“ или „доктор на математическите науки“. Специализацията на лекарите се осъществява след завършването им в Медицински университет/факултет. Току-що завършилият лекар е без специалност. Времето за специализация е различно и обикновено трае между 3 и 5 години за различните специалности. Стандартно е 4 години (неврология, психиатрия, очни болести и пр.). == Източници == {{commonscat-inline|Physicians}} <references/> {{Превод от|en|Physician|629817498}} [[Категория:Лекари| ]] [[Категория:Медицински професии]] 9n7stsejmh58p5xb6twvjcmlcdc665z 0 84787 12416553 12138284 2024-11-19T08:22:03Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416553 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Сергей Есенин | снимка = Esenin Moscow 1922.jpg | описание = Есенин през 1922 г. | псевдоним = | място на раждане = [[Константиново (Рязанска област)|Константиново]], [[Руска империя]] | място на смърт = [[Санкт Петербург|Ленинград]], [[СССР]] | работил = | националност = {{Русия}} | период = 1910 – 1925 | жанрове = стихотворение | теми = | направление = новоселска поезия, имажинизъм, лирика | дебют = «Берёза» | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Анна Изрядовна (1913 – 16)<br/>[[Зинаида Райх]] (1917 – 1921)<br/>[[Айседора Дънкан]] (1922 – 1925)<br/>София Толстая (1925–до смъртта му) | деца = | подпис = Yesenin signature 1915.jpg | сайт = http://esenin.ru }} '''Сергей Александрович Есенин''' ({{lang|ru|Сергей Александрович Есенин}}) е [[Русия|руски]] [[поет]]. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература. == Биография == Сергей Есенин е роден на [[3 октомври]] ([[21 септември]] [[стар стил]]) [[1895]] г. в Константиново (днес [[Есенино]]), село в [[Рязанска област]]. Започва да пише от малък. През [[1912]] г. той се премества в [[Москва]], където работи като коректор в печатница. Там се жени за колежката си Анна Изрядовна, от която има един син, умрял в трудов лагер през [[1937]] г. Известно време посещава [[Московски университет|Московския университет]], но скоро го напуска. През [[1915]] г. Есенин се премества в [[Санкт Петербург]]. Там се запознава с поетите [[Александър Блок]], [[Сергей Городецки]], [[Николай Клюев]] и [[Андрей Бели]], които оказват влияние върху работите му и му помагат да започне литературната си кариера. През същата година издава първата си стихосбирка и скоро става един от най-популярните руски поети. През [[1916]] г. Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от [[Първата световна война]] е освободен от служба. През [[1917]] г. той се жени повторно, този път за актрисата [[Зинаида Райх]], бъдеща съпруга на режисьора [[Всеволод Мейерхолд]], от която има дъщеря и син. През [[1918]] г. основава собствено издателство, наречено „Трудовая артель художников слова“. През [[1922]] г. Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка [[Айседора Дънкан]], с която пътува из [[Европа]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. През този период [[алкохолизъм|алкохолизмът]] му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през [[1923]] г. Есенин се влюбва в актрисата [[Августа Миклашевска]], но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, [[Александър Есенин-Волпин]], за когото поетът не научава никога. Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на [[1925]] г. се жени за четвърти път за София Толстая, внучка на [[Лев Толстой]], но скоро се налага да бъде приет в болница. След изписването заминава за Санкт Петербург по [[Коледа]]. Отсяда в хотел „Англетер“ и там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края – Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези [[самоубийство]]то му е инсценирано от тайната полиция. Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] едва през [[1966]] г. == Произведения == === Издадени приживе === ; [[1916]] * ''Есенин С. А.'' Радуница. – Петроград: Издание М. В. Аверьянова, 1916. – 62 с. ; [[1918]] * ''Есенин С. А.'' Иисус-младенец. – П.: Сегодня, 1918. – 6 с. * ''Есенин С. А.'' Голубень. – М.: Революционный социализм, 1918. * ''Есенин С. А.'' Сельский часослов. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1918. – 28 с. * ''Есенин С. А.'' Преображение. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1918. – 68 с. ; [[1920]] * ''Есенин С. А.'' Голубень. – 2-е изд. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1920 * ''Есенин С. А.'' Ключи Марии. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1920. – 42 с. * ''Есенин С. А.'' Руссеянь. – М.: Альциона, 1920. * ''Есенин С. А.'' Трерядница. – М.: Злак, 1920. * ''Есенин С. А.'' Триптих. Поэмы. – Берлин: Скифы, 1920. – 30 с. * ''Есенин С. А.'' Россия и Инония. – Берлин: Скифы, 1920. – ??? с. ; [[1921]] * ''Есенин С. А.'' Иисус-младенец. – Чита, 1921 * ''Есенин С. А.'' Исповедь хулигана. – М.,1921. – 14 с. * ''Есенин С. А.'' Ржаные кони. – М.: Альциона, 1921. * ''Есенин С. А.'' Преображение. – 2-е изд. – М.: Имажинисты, 1921 * ''Есенин С. А''. Трерядница. – 2-е изд. – М.: Имажинисты, 1921 * ''Есенин С. А.'' Радуница. – 3-е изд. – М.: Имажинисты, 1921 * ''Есенин С. А.'' Пугачёв. – М.: Имажинисты, 1922. – 54 с. (год издания указан ошибочно) ; [[1922]] * ''Есенин С. А.'' Автобиография // Современное обозрение : Журнал нового типа (Литература – искусство – жизнь). – Петроград: Изд-во „Ars“. – 1922, ноябрь. – № 2. – С. ??? (Первая прижизненная публикация автобиографии Сергея Есенина в России). * ''Есенин С. А.'' Пугачёв. – 2-е изд. – Петроград: Эльзевир, 1922. – 64 с. * ''Есенин С. А.'' Пугачёв. – 3-е изд. – Берлин: Русское универсальное издательство, 1922 * ''Есенин С. А.'' Избранное. – М.: Госиздат, 1922. – 116 с. * ''Есенин С. А.'' Собрание стихов и поэм. – Т. 1. – Берлин: Изд-во З. И. Гржебина, 1922. – 178 с. (Второй том не выходил.) * ''Essenine, S.'' Confession d'un voyou (Есенин, С. Исповедь хулигана / вступ. Ф. Элленса; пер. М. Милославской и Ф. Элленса , Preface de F. Hellens, traduit du russe par М. Miloslawsky et F. Hellens, издательство J. Povolozky – 82 с. ; [[1923]] * ''Есенин С. А.'' Стихи скандалиста. – Берлин: Изд-во И. Т. Благова, 1923. – 232 с. ; [[1924]] * ''Есенин С. А.'' Москва кабацкая. – Л., 1924. – 44 с. (издательство не обозначено) * ''Есенин С. А.'' Стихи (1920 – 24). – М.: Круг, 1924. – 86 с. * ''Есенин С. А.'' Русь советская. – Баку: Бакинский рабочий, 1924. – 80 с. ; [[1925]] * ''Есенин С. А.'' Страна советская. – Тифлис: Советский Кавказ, 1925. – 62 с. * ''Есенин С. А.'' Песнь о великом походе. – М.: Госиздат, 1925. – 32 с. * ''Есенин С. А.'' О России и революции. – М.: Современная Россия, 1925. – 96 с. * ''Есенин С. А.'' Берёзовый ситец. – М.: Госиздат, 1925. – 100 с. * ''Есенин С. А.'' Избранные стихи. – М.: Огонёк, 1925. – 44 с. (Библиотека «Огонька» № 40) * ''Есенин С. А.'' Персидские мотивы. – М.: Современная Россия, 1925. – 48 с. === Посмъртно === ; Други издания * ''Есенин С. А.'' Стихи и проза / Сост И. В. Евдокимов, 1927 * ''Есенин С. А.'' Стихотворения. – Л.: Сов. писатель, 1953. – 392 с. (Библиотека поэта. Малая серия. Изд. третье) * ''Есенин С. А.'' Стихотворения и поэмы. – Л.: Сов. писатель, 1956. – 438 с. (Библиотека поэта. Большая серия. Второе изд.) * ''Есенин С. А.'' Стихотворения и поэмы / Сост. и подгот. текста И. С. Эвентова и И. В. Алексахиной, примеч. И. В. Алексахиной. – Л.: Сов. писатель, 1986. – 464 с. (Библиотека поэта. Большая серия. Изд. третье) ; Събрани съчинения * ''Есенин С. А.'' Собрание стихотворений в 3 т. – М.: Госиздат, 1926; * ''Есенин С. А.'' Собрание сочинений в 5 т. – М.: Гослитиздат, 1961 – 1962, 500 000 экз. * ''Есенин С. А.'' Собрание сочинений в 5 т. – 2-е изд. – М.: Худож. лит., 1966 – 1968, 500 000 экз. * ''Есенин С. А.'' Собрание сочинений в 3 т. – М.: «Правда», 1970, 1 940 000 экз. (серия "Библиотека «Огонёк»); * ''Есенин С. А.'' Собрание сочинений в 3 т. – М.: «Правда», 1977, 375 000 экз. (серия "Библиотека «Огонёк»); * ''Есенин С. А.'' Собрание сочинений в 6 т. – М.: Худож. литература, 1977 – 1980, 500 000 экз. * ''Есенин С. А.'' Собрание сочинений в 3 т. – М.: «Правда», 1983, 700 000 экз. (серия "Библиотека «Огонёк»); * ''Есенин С. А.'' Полное собрание сочинений. В 7 томах / Главный редактор Ю. Л. Прокушев. — М.: Наука, Голос, 1995—2000. (Российская академия наук. Институт мировой литературы им. А. М. Горького): :* Т. 1. Стихотворения; :* Т. 2. Стихотворения («маленькие поэмы»); :* Т. 3. Поэмы; :* Т. 4. Стихотворения, не вошедшие в «Собрание стихотворений»; * Т. 5. Проза; * Т. 6. Письма; * Т. 7. Автобиографии, дарственные надписи, фольклорные записи, литературные манифесты и др., хронологическая канва жизни и творчества, справочные материалы) ISBN 5-02-011245-3 === На български език === * Инония : Поема, изд. „Аврора“, 1926 (превод: [[Ламар]]) * Избрани стихотворения и поеми, изд. „Народна култура“, 1964 (превод: [[Христо Радевски]]) * Зорничка : [Стихотворения за деца], изд. „Бълг. художник“, 1967 (превод: [[Ана Александрова]]) * Избрани стихотворения и поеми, изд. „Народна култура“, 1969 * Избрани стихотворения и поеми, изд. „Народна култура“, 1972 * Лирика, изд. „Народна култура“, 1980 * "Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми”, изд. „Народна култура“, 1984 (превод: [[Иван Николов (поет)|Иван Николов]]) * „Персийски мотиви : Лирика“, изд. „Христо Ботев“, 1993 (превод: [[Първан Стефанов]]) * „Москва Кабацка или Моят Есенин“, изд. „Соранг“, 1996 (превод: [[Иванко Николов]]) * „Кучи син“, изд. Соранг, 2001 (превод: [[Иванко Николов]]) * „Зове ме земният глагол“, изд. Соранг, 2002 (превод: [[Иванко Николов]]) * „Изповед на хулигана : Лирика“, изд. " Касиопея", 2007 (превод: Борис Данков) * „В нощите лунни“, изд. „Дамян Яков“, 2009 <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.damyanyakov.com/bg/knigi?page=shop.product_details&flypage=flypage.tpl&product_id=43&category_id=17 |заглавие=В нощите лунни |достъп_дата=2022-10-04 |архив_дата=2022-10-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221004131009/https://www.damyanyakov.com/bg/knigi?page=shop.product_details&flypage=flypage.tpl&product_id=43&category_id=17 }}</ref> * „Поезия : стихове за природата и любовта“, изд. „Луна“, 2016 (превод: [[Мария Шандуркова]]) * „Лирика“, ИК Жажда, 2020 (превод: [[Мария Шандуркова]]) * Анна Снегина (''Ана Снегина'' ISBN 978-5-7380-0336-3) * [http://www.litmir.net/bd/?b=201149 Песен за великия поход (Песнь о великом походе)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140426215402/http://www.litmir.net/bd/?b=201149 |date=2014-04-26 }} Поема. Българския превод и руския оригинал са изложени в две колони. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Sergei Yesenin}} {{уикицитат|Сергей Есенин}} * {{Моята библиотека автор|sergej-esenin|Сергей Есенин}} * [http://www.hrono.ru/biograf/esenin.html Биография, снимки, поезия] {{икона|ru}} * [http://az.lib.ru/e/esenin_s_a/ Стихове от Есенин] {{икона|ru}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Сергей+Есенин&type=AllFields От и за Сергей Есенин в Националния онлайн каталог на академичните библиотеки в България НАБИС] * [http://www.download.bg/index.php?cls=program&mtd=default&id=18114 Интерактивна стихосбирка на Есенин]{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Превод от|en|Sergei Yesenin|44836355}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Есенин, Сергей}} [[Категория:Руски поети]] [[Категория:Поети-самоубийци]] [[Категория:Хора от Рязанска област]] [[Категория:Починали в Санкт Петербург]] 859jjanmyldsa7jupai1160s177e1e9 0 87805 12416388 12265450 2024-11-18T22:17:41Z Dinnev 353970 /* growthexperiments-addlink-summary-summary:3|0|0 */ 12416388 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Уеб хостингът''' ({{lang|en|web hosting}}) е вид [[хостинг]], като при него става въпрос за разполагане само на уеб базирано съдържание върху отдалечен [[сървър]], най-често [[интернет]] сървър. Много често уеб хостинг и хостинг се използват като [[синоним]]и, макар че хостинг е по-обобщен термин, който включва мейл хостинг, [[FTP]] хостинг, уеб хостинг и т.н. Под уеб базирано съдържание се има предвид статични уеб сайтове (първичния тип сайтове), уеб приложения/апликации и сайтове, изградени с помощта на [[система за управление на съдържанието]] (CMS). == Функции на уеб хостинга и процеси == # На уеб хостинга посредством сървъра (физическата машина) се съхраняват файловете на вашия сайт или [[уеб приложение]]. # Уеб хостингът осигурява достъпност на вашия уеб сайт/приложение в мрежата. При въвеждане на заявка за отваряне на страница на сайт, браузърът на компютъра/мобилното устройство изпраща сигнал чрез URL адреса на сайта към сървъра, на който той се съхранява. Сървърът обработва тази заявка, събира и подготвя необходимата информация за визуализиране на страницата и я изпраща обратно като отговор. Това може да се отнася както за страница от сайт, така и за уеб приложение, отделен [[файл]] и пр. данни, които се съхраняват на уеб хостинга. При получаване на отговор от сървъра браузърът визуализира съдържанието, като целият процес обикновено трае не повече от 3 секунди. == Уеб хостинг елементи == Уеб хостингът функционира с помощта на редица елементи, без които услугата по съхраняване и връзка на данни не би била възможна. === Сървър === Сървърът представлява физическото оборудване, на което се съхраняват данни. Сървърът е много бърз и мощен компютър, който обслужва сайтове, приложения и данни. === Център за данни === Центърът за данни (Data centre) представлява физическата сграда, в която се помещават множество сървъри. Тези центрове се обслужват със специален режим на електричество, охлаждане, поддръжка и охраняване, за да се осигури нормалната работа на сървърите, помещаван вътре в тях. Те осигуряват на сървърите достъп до бърз интернет с висока свързаност. Има различни видове центрове за данни според класа (Tier 3, Tier 4 и др.). === Софтуер === Сървърът съхранява и използва редица софтуери. Пример за софтуер е и контролният панел за управление на уеб хостинг акаунт – cPanel. Контролният панел позволява лесна работа в сървъра без нуждата от специализирани технически познания. В общия случай при закупуване на хостинг услуга cPanel се предоставя за безплатно ползване от потребителя, като разходите за него се поемат от фирмата, тъй като е пантентован и платен софтуер. Друг пример за софтуер е операционната система, на която работи сървърът. Има два типа хостинг план според платформата (основния софтуер) на сървъра – Linux и Windows ([[ASP.NET|ASP.Net]]). По-разпространен е Linux хостингът, а Windows обикновено се използва за по-специфични нужди, тъй като лицензът за него е по-скъп в сравнение с Linux софтуера. === Интернет връзка === Уеб хостинг центровете за данни се нуждаят от интернет връзка, за да функционират правилно сървърите, съхранявани в тях. Интернет връзката е с няколко пъти по-голяма бързина от стандартната интернет връзка, предлагана като потребителска услуга за дома или офиса. Интернет услугите подсигуряват осъществяването на милиони заявки едновременно, които се изпращат към сървърите в центъра за данни. === Техническа поддръжка === Техническата поддръжка е основен елемент за безпроблемната работа на сървъра. При възникване на проблем със съхраняваните данни или с достъпа до тях, технически екип отговаря за неговото бързо идентифициране и ефективно отстраняване. Техническата поддръжка включва екип от специалисти, които да бъдат на линия денонощно (според услугата на компанията), както и разработена база данни от статии и списък с често задавани въпроси, чрез които потребителите да могат да реагират сами, когато възможностите им го позволяват. == Уеб хостинг услуга == Уеб хостингът, който осигурява съхранението и правилната работа на уеб сайт/приложение, представлява услуга, предлагана от хостинг компании. Хостинг услугата осигурява наемането на виртуално пространство – част от сървърите на хостинг компанията, което позволява да се съхраняват/хостват файлове и софтуери, нужни за нормалното зареждане и функциониране на сайт. За улесняване на процесите по управление на сървъра, хостинг фирмите предоставят инструменти за лесна навигация и работа в наетото виртуално пространство според параметрите на избрания хостинг план. Характеристиките на уеб хостинга включват: * '''Скорост на работа''' (оказва влияние на скоростта на зареждане на сайтовете, съхранявани на сървъра) * '''Свързаност/ Bandwidth''' (количеството данни, което физически може да се изпрати през мрежата от сайта към крайните потребители за точно определен времеви период – обикновено за месец) * '''Съхранение на данни/Storage''' (размер на заетото дисково пространство на сървъра) * '''Скалируемост''' (ъпгрейд или възможност за преминаване от един вид хостинг към друг) * '''Технология''' (предлаганите от сървъра технологии за работа като WordPress, Drupal, Joomla, Magento, Zen Cart и др.) * '''Контролен панел/ cPanel''' (за управление на хостинг акаунти) * '''Поддръжка''' (техническa поддръжка) === WordPress хостинг === Нов тип услуга, създадена специално за сайтове, изградени върху WordPress платформа. Представлява споделен хостинг, където се съхраняват файловете на огромен процент WordPress сайтове. Хостинг планът е изцяло оптимизиран и настроен за инсталацията и функционирането на WordPress. Услугата се появява, за да отговори по възможно най-добрия начин чрез техническите параметри на хостинга на нуждите на WordPress сайтовете. == Вижте също == * [[Хостинг]] [[Категория:Уеб хостинг| ]] 1cckkjc4srv8hvda3q7wdurb2p8j88n 0 88296 12416551 12415551 2024-11-19T08:18:33Z Mihail Al. Mihaylov 126771 Допълнение, разширение, редактиране, снимки. 12416551 wikitext text/x-wiki '''Тетраедърът''' е вид [[многостен]] с формата на триъгълна [[пирамида]]. Името му означава '''[[четиристен]]''' ({{lang|grc|τετράεδρον: τέσσαρες / τέσσερες / τέτταρες / τέττορες / τέτορες „четири“ + ἕδρα „седалище, основа“ }} <ref>{{Cite web |url=http://lingvowiki.info/w/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE/125 |title=Древнегреческо-русский словарь Дворецкого «τετρά-εδρον» |accessdate=2020-02-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141228091754/http://lingvowiki.info/w/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE/125 |archivedate=2014-12-28 |deadlink=yes }}</ref>). Има четири [[Стена (геометрия)|стени]], 4 [[Връх (геометрия)|върха]] и 6 [[ръб]]а. <ref name="MW">[https://mathworld.wolfram.com/Tetrahedron.html Tetrahedron], Wolfram MathWorld.</ref> Неговите разновидности могат да имат различна степен на [[симетрия]], а тя е най-висока при [[Правилен тетраедър|правилния тетраедър]] (фиг. 1), чиито стени са [[Равностранен триъгълник|равностранни триъгълници]]. [[Файл:Tetrahedron.gif|мини|''Фиг. 1''. Анимация на правилен тетраедър]] По-ниска симетрия имат: * ''правилната триъгълна пирамида'': трите стени са равнобедрени триъгълници, а основата – равностранен; * ''тетрагонален, ромбичен, дигонален и обикновен дисфеноид''; * ''усукан тетраедър''; * ''правоъгълен тетраедър'': три ръба към един връх са перпендикулярни по двойки – съответните стени са правоъгълни триъгълници. Както всички изпъкнали многостени, тетраедърът може да бъде сгънат от един лист хартия. Има две такива развивки (фиг. 2). <ref name="MW"></ref> [[Файл:Правильный вписанный тетраэдр.gif|мини|''Фиг. 3''. Правилен тетраедър, вписан в сфера]] <gallery class="left" caption="''Фиг. 2''. Развивки на тетраедър"> Polyiamond-4-2.svg|Успоредник Polyiamond-4-3.svg|Триъгълник Tetraedro desarrollo.gif|Сгъване </gallery> За всеки тетраедър съществува [[описана сфера]], върху която лежат всичките четири върха (фиг. 3, 4), и [[вписана сфера]], [[допирателна]] към стените на тетраедъра (фиг. 4). <ref>{{citation|title=Plane and Solid Geometry|first1=Walter Burton|last1=Ford|first2=Charles|last2=Ammerman|publisher=Macmillan|year=1913|pages=294–295|url=https://archive.org/stream/planeandsolidge01hedrgoog#page/n315}}</ref> [[Файл:01 Tetraeder-Größen.png|мини|''Фиг. 4''. Вписана (червена), описана (синя) и пресечна (зелена) сфера в тетраедър.]] == Определения и свойства == [[Файл:Tetrahedron and edge midpoints.svg|200п|мини|''Фиг. 5''. Елементи на тетраедър.]] * '''Стена (лице)''' на тетраедъра е част от равнина, ограждаща неговия обем. Стените на тетраедъра са триъгълници. Общата права на две съседни стени се нарича '''ръб''' (фиг. 4, 5). * '''Съседни ръбове''' са тези, които започват от обща точка, наречена '''връх''' на тетраедъра. Три съседни ръба лежат в една равнина и определят границите на една стена. * '''Противоположни ръбове''' ('''непресичащи''' се или '''кръстосани ръбове''') са тези, които нямат обща точка (връх) и не лежат в една равнина. Те са част от две кръстосани прави: <math>AB</math> и <math>CD</math>, <math>AD</math> и <math>BC</math>, <math>AC</math> и <math>BD</math> (фиг. 5). * '''Двойни височини''' или '''бивисочини''' на тетраедър са общите перпендикуляри на два от неговите противоположни ръбове (зелената отсечка <math>d</math> на фиг. 4). * '''Двойни медиани''' или '''бимедиани''' на тетраедър са отсечките, свързващи средните точки на неговите непресичащи се ръбове (зелените отсечки на фиг. 5). [[Файл:Tetraeder-Quadrat-2.svg|ляво|200п|мини|''Фиг. 6''. Разделяне на тетраедър на две части с равни обеми чрез средно сечение успоредник.]] * Сечение от равнина, минаваща през средите на четири ръба на тетраедър, е успоредник (фиг. 6). * Равнината, минаваща през средите на всеки два пресичащи се ръба на тетраедъра, го разделя на две части с еднакъв обем (фиг. 6). <ref>Гусятников П.Б., Резниченко С.В. – Векторная алгебра в примерах и задачах, Москва, [[:ru:Высшая школа (издательство)|Высшая школа]], 1985. {{книга|автор=Гусятников П.Б., Резниченко С.В.|заглавие=Векторная алгебра в примерах и задачах|место={{М}}|издательство=[[Высшая школа (издательство)|Высшая школа]]|год=1985|страниц=232|ссылка=http://reslib.com/book/Vektornaya_algebra_v_primerah_i_zadachah|archive-date=2014-01-10|archive-url=https://web.archive.org/web/20140110162343/http://reslib.com/book/Vektornaya_algebra_v_primerah_i_zadachah}}</ref>{{rp|216-217}} * Бимедианите на тетраедър се пресичат в същата точка <math>M</math> (фиг. 5) като медианите на тетраедър (диагоналите на червеното сечение на фиг. 6), която се нарича '''[[медицентър]]''' или '''център на тежестта''' на тетраедъра. * '''Теорема на [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]] за центъра на тежестта на тетраедър''' (фиг. 7):<br> За медицентъра <math>P</math> на тетраедър <math>ABCD</math> и произволна точка <math>X</math> е изпълнено равенството <ref>Христо Лесов – [https://matematika-plus.eu/wp-content/uploads/2021/04/2.2018.pdf ТЕОРЕМА НА ЛАЙБНИЦ ЗА ТЕТРАЕДЪР И НЕЙНИ ПРИЛОЖЕНИЯ]</ref> <math>AX^2 + BX^2 + CX^2 + DX^2 = 4XP^2 + AP^2 + BP^2 + CP^2 + DP^2</math>, или <math>a^2 + b^2 + c^2 + d^2 = 4e^2 + f^2 + g^2 + h^2 + i^2</math>. * Равнините, които минават през средата на ръба и са перпендикулярни на противоположния ръб, се пресичат в една точка (ортоцентър).<br> '''Ортоцентър''' в симплекс се дефинира като пресечна точка на хиперравнини, които са перпендикулярни на ръба и минават през центъра на тежестта на противоположния елемент. На фиг. 7 точка <math>P</math> е ортоцентър на стените <math>ABC</math> и <math>BCD</math> – пресечна точка на височините <math>AS_1</math> и <math>AS_2</math>. В общия случай за произволен тетраедър височините от четирите върха не се пресичат в една точка. [[Файл:01-Schwerpunktsatz Leibniz-Tetraeder.png|ляво|260п|мини|''Фиг. 7''. Теорема на Лайбниц за медицентър на тетраедър.]] [[Файл:Euler line tetraeder.png|център|390п|мини|''Фиг. 8''. Ойлерова права линия на тетраедър <math>US</math>.]] * '''Ойлерова права линия'''. За общ тетраедър <math> \mathcal{T} \subset \R^3 </math> [[Ойлерова права]] на <math> \mathcal{T} </math> (по аналогия с двумерния случай на триъгълника) се нарича правата линия <math> e(\mathcal{T}) \subset \R^3 </math>, която минава през центъра на тежестта <math> S({\mathcal{T}}) </math> на <math> \mathcal{T} </math> и центъра <math> U({\mathcal{T}}) </math> на [[Описана сфера|описаната сфера]] около <math> \mathcal{T} </math> (фиг. 8). <ref>Altshiller-Court, S. 77</ref> ** Центърът на тежестта на тетраедъра <math>S</math>, центърът на описаната сфера <math>U</math>, центърът <math>F</math> на сферата, която минава през центровете на тежестта на стените на тетраедъра, и ортоцентърът <math>P</math> лежат на Ойлеровата права, като <math>US=SP=3\cdot SF</math>. ** Центърът на сферата <math>K</math>, вписана в комплементарния тетраедър, центърът на сферата <math>N</math>, вписана в антикомплементарния тетраедър, центърът на тежестта на тетраедъра <math>S</math> и центърът на вписаната сфера <math>I</math> лежат на същата права линия. * Нека точка <math>G_1</math> разделя отсечката, свързваща ортоцентъра <math>P</math> и върха <math>1</math> в съотношение 1:2. Спуска се перпендикуляр от точка <math>G_1</math> към стената срещу връх <math>1</math>, който я пресича в точка <math>W_1</math>. Точките <math>G_1</math> и <math>W_1</math> лежат върху сфера (сфера на Фойербах), която минава през центровете на тежестта на стените на тетраедъра. * Успоредни равнини, минаващи през три двойки пресичащи се ръбове на тетраедъра, определят паралелепипеда, описан около тетраедъра. * Центровете на сферите, които минават през трите върха и вписания център, лежат върху сфера, чийто център съвпада с центъра на описаната сфера. Това твърдение е вярно и за външни центрове. == Видове тетраедри == === Равностенен тетраедър === {{Основна|Равностенен тетраедър}} [[Равностенен тетраедър]] (еквиедър) е този, на който всичките стени са еднакви триъгълници. Нарича се още '''дисфеноид'''. Основни свойства на равностенния тетраедър: [[Файл:Medial Triangle.svg|thumb|right|''Фиг. 9''. Развивка на равностенен тетраедър]] * Всички стени имат равни площи и периметри. * Тетраедърът има три оси на симетрия. * Пресичащите се ръбове са равни по двойки. * Височините на тетраедъра са равни. * Тристенните ъгли са равни. * Противоположните двустенни ъгли са равни. * Сумата от всички двустенни ъгли е нула. * Два равнинни ъгъла, лежащи на един и същи ръб, са равни. * Сумата от равнинните ъгли във всеки връх е 180°. * Развивката на тетраедъра е триъгълник или успоредник (фиг. 2, 9). * Общите перпендикуляри на пресичащите се ръбове са перпендикулярни по двойки. * Средните отсечки са перпендикулярни по двойки. * Описаният паралелепипед е правоъгълен. * Центърът на тежестта на тетраедъра съвпада с центровете на описаната и вписаната сфера. * Вписаната сфера се допира до лицата в центровете на окръжностите, описани около тези лица. * Центровете на вписаните сфери лежат върху описаната сфера. === Ортоцентричен тетраедър === Ортоцентричен се нарича тетраедър, на който всички височини, спуснати от върховете към противоположните стени, се пресичат в една точка. Свойства на ортоцентричния тетраедър: * Височините на тетраедъра се пресичат в една точка. * Основите на височините на тетраедъра са ортоцентровете на стените. * Всеки два противоположни ръба са взаимно перпендикулярни. * Сумите на квадратите на противоположните ръбове са равни. * Отсечките, свързващи средите на противоположните ръбове, са равни. * Произведенията на косинусите на противоположни двустенни ъгли са равни. * Сумата от квадратите на площите на стените е четири пъти по-малка от сумата от квадратите на произведенията на противоположните ръбове. * Окръжностите от 9 точки ([[Окръжност на Ойлер|окръжности на Ойлер]]) на всички стени на тетраедъра принадлежат на една сфера (сфера от 24 точки). * За ортоцентричен тетраедър, центровете на тежестта, точките на пресичане на височините на стените и точките, разделящи всяка височина на тетраедъра от върха до точката на пресичане на височините в съотношение на 2:1, лежат на една сфера (сфера от 12 точки). === Правоъгълен тетраедър === Всички ръбове, съседни на един от върховете, са перпендикулярни един на друг. Правоъгълен тетраедър се получава чрез отрязване на тетраедъра с равнина от [[правоъгълен паралелепипед]]. === Рамков тетраедър === Това е тетраедър, който отговаря на някое от следните условия: <ref>В. Э. МАТИЗЕН Равногранные и каркасные тетраэдры [[:ru:Квант (журнал)|«Квант»]] № 7, 1983 г.</ref> * Съществува сфера, допираща се до всички стени; * Сумите от дължините на пресичащите се ръбове са равни; * Сумите на двустенните ъгли в противоположните ръбове са равни; * Окръжностите, вписани в стените, се допират по двойки; * Всички четириъгълници, получаващи се от развивката на тетраедъра, са описани; * Перпендикулярите, издигнати към стените от центровете на вписаните в тях окръжности, се пресичат в една точка. === Съразмерен тетраедър === {{Основна|Съразмерен тетраедър}} Съразмерен тетраедър е този, който има равни бисочини (двойни височини). Свойства на съразмерния тетраедър: * Двойните височини са равни. * Проекцията на тетраедъра върху равнина, перпендикулярна на всяка бимедиана, е ромб. * Стените на описания паралелепипед са еднакви по големина. * Важат следните равенства: <br><math>4a^2{a_1}^2-(b^2+{b_1}^2-c^2-{c_1}^2)^2=4b^2{b_1}^2-(c^2+{c_1}^2-a^2-{a_1}^2)^2=4c^2{c_1}^2-(a^2+{a_1}^2-b^2-{b_1}^2)^2,</math> където <math>a</math> и <math>a_{1}</math>, <math>b</math> и <math>b_{1}</math>, <math>c</math> и <math>c_{1}</math> са дължини на противоположни ръбове. * За всяка двойка противоположни ръбове на тетраедър равнините, прекарани през единия от тях и средата на втория, са перпендикулярни. * В описания паралелепипед на съизмерим тетраедър може да се впише сфера. === Инцентричен тетраедър === При този тип отсечките, свързващи върховете на тетраедъра с центровете на окръжности, вписани в противоположни стени, се пресичат в една точка. Свойства на инцентричния тетраедър: * Отсечките, свързващи центровете на тежестта на стените на тетраедъра с противоположни върхове (медиани на тетраедъра), винаги се пресичат в една точка. Тази точка е центърът на тежестта на тетраедъра. * Ако в последното условие се заменят центровете на тежестта на стените с [[Ортоцентър|ортоцентровете]] на стените, това ще се превърне в ново определение за ''ортоцентричен тетраедър''. Ако те се заменят с центрове на вписани окръжности в стените, понякога наричани ''инцентрове'', получава се определението за нов клас тетраедри – ''инцентрични''. * Отсечките, свързващи върховете на тетраедъра с центровете на окръжности, вписани в противоположните стени на върховете, се пресичат в една точка. * Симетралите на ъглите на две стени, начертани към общия ръб на тези стени, имат обща основа. * Произведенията от дължините на срещуположните ръбове са равни. * Триъгълникът, образуван от вторите пресечни точки на три ръба, излизащи от един връх с всяка сфера, минаваща през трите края на тези ръбове, е равностранен. === Правилен тетраедър === {{Основна|Правилен тетраедър}} Правилен тетраедър се нарича равностенен тетраедър, чиито лица са [[Равностранен триъгълник|правилни триъгълници]] (фиг. 1, 10). Той е едно от петте [[платонови тела]]. Правилният тетраедър също е равностранна тристранна пирамида с равностранен триъгълник като нейна основа. [[Файл:Cebe.jpg|мини|''Фиг. 10''. Правилен тетраедър]] Ако ръбът на правилен тетраедър е с дължина <math>a</math> (фиг. 10), * основната повърхнина е: <math>B = {\frac{\sqrt{3}}{4}}{a^2}</math> * околната повърхност е: <math>S_{ok} = 3B = {\frac{{3}\sqrt{3}}{4}}{a^2}</math> * пълната повърхнина е: <math>S = 4B = \sqrt{3} a^2</math> * височината е: <math>h=\sqrt{\frac23}a={\sqrt6\over3}a</math> * обемът e: <math>V = {\frac{\sqrt{2}}{12}}{a^3}</math> . ==== Основни свойства ==== * Всички ръбове на тетраедъра са равни по дължина, * Всички стени на тетраедъра са еднакви равностранни триъгълници и всичките ъгли са по 60°, * Непресичащите се ръбове на правилния тетраедър са взаимно перпендикулярни. * Правилният тетраедър е едновременно ортоцентричен, рамков, равностенен, инцентричен и съизмерим. * Тетраедърът е правилен, ако принадлежи към два от горните видове тетраедри. * Правилният тетраедър е самодуален, което означава, че неговият дуал е друг правилен тетраедър. * Тетраедърът е единственото Платоново тяло, което не е точково симетрично и има връх срещу всяка стена. * Правилният октаедър е резултат от отрязването от правилен тетраедър на четири правилни тетраедъра с половината от линейния размер (т.е. коригиране на тетраедъра). * В правилен тетраедър може да бъде вписан [[октаедър]] със съвпадане на стените, както и сфера, допираща се в стените на тетраедъра. [[Файл:Tetraeder_animation_with_cube.gif|мини|''Фиг. 11''. Тетраедър, вписан в куб]] * Правилен тетраедър може да бъде вписан в [[куб]] по два начина и в [[додекаедър]], като върховете му съвпадат с върховете на тези тела. На фиг. 11 е показан правилен тетраедър, вписан в куб, като ръбовете му са диагоналите на стените на куба. Обемът на тетраедъра, вписан в куб е <math>1/3</math> от обема на куба: :<math>V=\frac{a^3}{3}</math> , където <math>a</math> е страната на куба. <ref>Alsina, C.; Nelsen, R. B. (2015). ''A Mathematical Space Odyssey: Solid Geometry in the 21st Century''. Mathematical Association of America. [https://books.google.bg/books?id=FEl2CgAAQBAJ&pg=PA68&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false p.68]</ref> * Около правилен тетраедър може да се опише сфера, като върховете му лежат на сферата, както е показано на фиг. 3 и 12. [[Файл:Вписанный тетраэдр.svg|250п|мини|''Фиг. 12''. Описана сфера около тетраедър]] == Обем на тетраедър == * Ако четирите [[връх (геометрия)|върха]] са точките, означени A, C, D и O (фиг. 12), то обемът на тетраедъра е: :<math>V = \frac{1}{6} \left|det(\overrightarrow{AO},\overrightarrow{AC},\overrightarrow{AD})\right|</math> Ако основата е триъгълник <math>CDO</math> с площ <math>B</math> и височината на тетраедъра е <math>AH=h</math>, то обемът му е: :<math>V=\frac{Bh}{3}</math> * Обемът на тетраедър чрез дължините на ръбовете <math>a_{ij}</math> между <math>i</math>-ия и <math>j</math>-ия връх <math>(i, j=1, ..., 4)</math> се изразява с помощта на [[Симплекс#Свойства|детерминантата на Кели–Менгер]] <math>KM</math>: :<math>V=\sqrt {\frac{KM}{288}}</math> ,<br> където :<math>KM = \begin{vmatrix} 0 & 1 & 1 & 1 & 1 \\ 1 & 0 & a_{12}^2 & a_{13}^2 & a_{14}^2 \\ 1 & a_{12}^2 & 0 & a_{23}^2 & a_{24}^2 \\ 1 & a_{13}^2 & a_{23}^2 & 0 & a_{34}^2 \\ 1 & a_{14}^2 & a_{24}^2 & a_{34}^2 & 0 \end{vmatrix}.</math> Тази формула има плосък аналог за [[Триъгълник#Лице на триъгълник|лице на триъгълник]] под формата на вариант на [[Формула на Херон|формулата на Херон]] чрез подобна детерминанта. * Обемът на тетраедър през дължините на два срещуположни ръба <math>a</math> и <math>b</math>, като пресичащи се прави, които са разположени на разстояние <math>h</math> един от друг и образуват ъгъл <math>\phi</math> помежду си, се намира по формулата :<math>V=\frac {abh \sin \phi}{6}.</math> * Обемът на тетраедър чрез дължините на трите му ръба <math>a, b</math> и <math>c</math>, излизащи от един връх и образуващи съответно по двойки равнинни ъгли <math>\alpha ,\beta ,\gamma</math> се намира по формулата <ref>Моденов П. С. – Задачи по геометрии – М., издательство „Наука“, 1979, стр.16.</ref> :<math>V=\frac {abc \sqrt {D}}{6},</math> където <math>D={\begin{vmatrix}1&\cos \gamma &\cos \beta \\\cos \gamma &1&\cos \alpha \\\cos \beta &\cos \alpha &1\end{vmatrix}} .</math> Аналогът в равнината на последната формула е формулата за лице на триъгълник чрез дължините на двете му страни <math>a</math> и <math>b</math>, излизащи от един връх и образуващи ъгъл <math>\gamma</math> една с друга: :<math>S=\frac {ab \sqrt {D}}{2},</math> където <math>D={\begin{vmatrix}1&\cos \gamma \\\cos \gamma &1\\\end{vmatrix}}.</math> * Съществува аналог на формулата на Херон за обема на тетраедър. <ref> Маркелов С. – Формула для объема тетраэдра// Математическое просвещение. Вып. 6, 2002, стр. 132.</ref> == Формули за тетраедър в декартови координати в пространството == Обозначения: <math>\mathbf{r}_1 (x_1,y_1,z_1),</math> <math>\mathbf{r}_2 (x_2,y_2,z_2),</math><math>\mathbf{r}_3 (x_3,y_3,z_3),</math><math>\mathbf{r}_4 (x_4,y_4,z_4)</math> — координати на върховете на тетраедъра. * Обем на тетраедъра (с отчитане на знака): <math>V = \frac16 \begin{vmatrix} 1 & x_1 & y_1 & z_1 \\ 1 & x_2 & y_2 & z_2 \\ 1 & x_3 & y_3 & z_3 \\ 1 & x_4 & y_4 & z_4 \end{vmatrix} </math>. * Координати на центъра на тежестта ([[медицентър]]а): <math>\mathbf{r}_T (x_T,y_T,z_T)</math> <math>x_T=\frac{x_1+x_2+x_3+x_4}{4} ;</math> <math>y_T=\frac{y_1+y_2+y_3+y_4}{4} ;</math> <math>z_T=\frac{z_1+z_2+z_3+z_4}{4}.</math> * Координати на центъра на вписаната сфера: <math>\mathbf{r}_r (x_r,y_r,z_r)</math> <math>x_r=\frac{S_1 x_1+S_2 x_2+S_3 x_3+S_4 x_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 } ;</math> <math>y_r=\frac{S_1 y_1+S_2 y_2+S_3 y_3+S_4 y_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 } ;</math> <math>z_r=\frac{S_1 z_1+S_2 z_2+S_3 z_3+S_4 z_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 },</math> където <math>S_1, S_2, S_3</math> и <math>S_4</math> са площите на стените, противолежащи съответно на първия, втория, третия и четвъртия връх. Съответното уравнение на вписаната сфера е <math>(x-\frac{S_1 x_1+S_2 x_2+S_3 x_3+S_4 x_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2+(y-\frac{S_1 y_1+S_2 y_2+S_3 y_3+S_4 y_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2+(z-\frac{S_1 z_1+S_2 z_2+S_3 z_3+S_4 z_4}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2=(\frac{3V}{S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2,</math> Уравнение на външновписаната сфера, противолежаща на първия връх: <math>(x-\frac{-S_1 x_1+S_2 x_2+S_3 x_3+S_4 x_4}{-S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2+(y-\frac{-S_1 y_1+S_2 y_2+S_3 y_3+S_4 y_4}{-S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2+(z-\frac{-S_1 z_1+S_2 z_2+S_3 z_3+S_4 z_4}{-S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2=(\frac{3V}{-S_1 +S_2 +S_3 +S_4 })^2,</math> Уравнение на външновписаната сфера, противолежаща на първия и втория връх (броят на такива сфери може да бъде от 0 до 3): <math>(x-\frac{-S_1 x_1-S_2 x_2+S_3 x_3+S_4 x_4}{-S_1 - S_2 +S_3 +S_4 })^2+(y-\frac{-S_1 y_1-S_2 y_2+S_3 y_3+S_4 y_4}{-S_1 - S_2 +S_3 +S_4 })^2+(z-\frac{-S_1 z_1-S_2 z_2+S_3 z_3+S_4 z_4}{-S_1 - S_2 +S_3 +S_4 })^2=(\frac{3V}{-S_1 - S_2 +S_3 +S_4 })^2,</math> * Уравнение на описаната сфера: <math>\begin{vmatrix} x^2+ y^2+z^2& x & y & z & 1 \\ x_1^2+ y_1^2+z_1^2& x_1 & y_1 & z_1 & 1 \\ x_2^2+ y_2^2+z_2^2 & x_2 & y_2 & z_2 & 1 \\ x_3^2+ y_3^2+z_3^2 & x_3 & y_3 & z_3 & 1 \\ x_4^2+ y_4^2+z_4^2 & x_4 & y_4 & z_4 & 1 \end{vmatrix}=0. </math> == Формули за тетраедър в барицентрични координати == Обозначения: <math>\mathbf{J} (\alpha_1,\alpha_2,\alpha_3,\alpha_4)=\alpha_1 \mathbf{J_1}+\alpha_2 \mathbf{J_2}+\alpha_3 \mathbf{J_3}+\alpha_4 \mathbf{J_4},</math> — барицентрични координати. * Обем на тетраедъра (с отчитане на знака): <br> Нека <math>\mathbf{J}_1 (x_1,y_1,z_1,t_1), \mathbf{J}_2 (x_2,y_2,z_2,t_2), \mathbf{J}_3 (x_3,y_3,z_3,t_3), \mathbf{J}_4 (x_4,y_4,z_4,t_4)</math> са координати на върховете на тетраедъра. Тогава обемът му е <math>V=\frac{\begin{vmatrix} x_1 & y_1 & z_1 & t_1 \\ x_2 & y_2 & z_2 & t_2\\ x_3 & y_3 & z_3 & t_3 \\ x_4 & y_4 & z_4 & t_4 \\ \end{vmatrix} }{(x_1 + y_1 + z_1 + t_1)(x_2 + y_2 + z_2 + t_2)(x_3 + y_3 + z_3 + t_3)(x_4 + y_4 + z_4 + t_4)}V',</math> <br>където <math>V'</math> е обем на базисния тетрадър. * Координати на центъра на тежестта ([[медицентър]]а): <math>\mathbf{J}_T (1,1,1,1).</math> * Координати на центъра на вписаната сфера: <math>\mathbf{J}_r (S_1,S_2,S_3,S_4).</math> * Координати на центъра на описаната сфера: <math>\mathbf{J}_R= \begin{vmatrix} 0 & \mathbf{J_1} & \mathbf{J_2} & \mathbf{J_3} & \mathbf{J_4} \\ 1 & 0 & \alpha _{2,1}^2 & \alpha _{3,1}^2 & \alpha _{4,1}^2 \\ 1 & \alpha _{2,1}^2 & 0 & \alpha _{3,2}^2 & \alpha _{4,2}^2 \\ 1 & \alpha _{3,1}^2 & \alpha _{3,2}^2 & 0 & \alpha _{4,3}^2 \\ 1 & \alpha _{4,1}^2 & \alpha _{4,2}^2 & \alpha _{4,3}^2 & 0 \\ \end{vmatrix}.</math> * Разстояние между точките <math>\mathbf{J}_A (A_1,A_2,A_3,A_4)</math> и <math>\mathbf{J}_B (B_1,B_2,B_3,B_4)</math>: Нека <math> C_1=\frac{A_1}{A_1+A_2+A_3+A_4}-\frac{B_1}{B_1+B_2+B_3+B_4}; C_2=\frac{A_2}{A_1+A_2+A_3+A_4}-\frac{B_2}{B_1+B_2+B_3+B_4};</math><br> <math> C_3=\frac{A_3}{A_1+A_2+A_3+A_4}-\frac{B_3}{B_1+B_2+B_3+B_4}; C_4=\frac{A_4}{A_1+A_2+A_3+A_4}-\frac{B_4}{B_1+B_2+B_3+B_4}.</math> Тогава разстоянието между две точки се определя от израза: <math>d^2=-(C_1 C_2 \alpha _{1,2}^2 + C_1 C_3 \alpha _{1,3}^2+C_1 C_4 \alpha _{1,4}^2+C_2 C_3 \alpha _{2,3}^2+C_2 C_4\alpha _{2,4}^2+C_3 C_4 \alpha _{3,4}^2).</math> * Уравнение на равнина по три точки: Тук и по-долу са приведените координати. <math>\begin{vmatrix} x & y & z & t \\ x_1 & y_1 & z_1 & t_1\\ x_2 & y_2 & z_2 & t_2 \\ x_3 & y_3 & z_3 & t_3 \\ \end{vmatrix}=0.</math> * Уравнение на сфера по център и радиус: <math>R^2=-((x-x_0) (y-y_0) \alpha _{1,2}^2 + (x-x_0) (z-z_0) \alpha _{1,3}^2+(x-x_0) (t-t_0) \alpha _{1,4}^2+(y-y_0) (z-z_0) \alpha _{2,3}^2+(y-y_0) (t-t_0)\alpha _{2,4}^2+(z-z_0)(t-t_0)\alpha _{3,4}^2).</math> * Уравнение на равнина по точка и вектор на [[нормала]]та: <math>(\eta_1(y-y_0)+\eta_2(x-x_0)) \alpha _{1,2}^2 + (\eta_1(z-z_0)+\eta_3(x-x_0))\alpha _{1,3}^2+(\eta_1(t-t_0)+\eta_4(x-x_0))\alpha _{1,4}^2+(\eta_2(z-z_0)+\eta_3(y-y_0))\alpha _{2,3}^2+(\eta_2(t-t_0)+\eta_4(y-y_0))\alpha _{2,4}^2+ (\eta_3(t-t_0)+\eta_4(z-z_0))\alpha _{3,4}^2=0.</math> Тъй като [[вектор]] е разликата между две точки (начало и край на вектора), то <math>\eta_1+\eta_2+\eta_3+\eta_4=0.</math> == Сравнение на формули за триъгълник и тетраедър == {| border="1" |- ! colspan="2" |Площ (Обем) |-align="center" | <math>S=\sqrt{-\frac{1}{16}\begin{vmatrix} 0 & 1 & 1 & 1 \\ 1 & 0 & a^2 & b^2 \\ 1 & a^2 & 0 & c^2 \\ 1 & b^2 & c^2 & 0 \\ \end{vmatrix}},</math> <br>където <math>a, b, c</math> са страните на триъгълника | <math>V=\sqrt{\frac{1}{288}\begin{vmatrix} 0 & 1 & 1 & 1 & 1 \\ 1 & 0 & a_{2,1}^2 & a_{3,1}^2 & a_{4,1}^2 \\ 1 & a_{2,1}^2 & 0 & a_{3,2}^2 & a_{4,2}^2 \\ 1 & a_{3,1}^2 & a_{3,2}^2 & 0 & a_{4,3}^2 \\ 1 & a_{4,1}^2 & a_{4,2}^2 & a_{4,3}^2 & 0 \\ \end{vmatrix}}</math>, <br>където <math>a_{i,j}</math> е разстоянието между върховете <math>i</math> и <math>j</math> <math>(i, j=1, 2, 3, 4),</math> <br>т.е. ръбовете на тетраедъра |-align="center" | <math>S=\frac {a h_{a}}{2} ,</math> <br>където <math>h_a</math> е височината към страната <math>a</math> <br>Също <math>S=\frac {b h_{b}}{2}=\frac {c h_{c}}{2}</math> | <math>V=\frac {S_1 H_1}{3} ,</math> <br>където <math>H_1</math> е височината към стeната с площ <math>S_1</math> <br>Аналогично <math>V=\frac{S_2H_2}{3}=\frac{S_3H_3}{3}=\frac{S_4H_4}{3}</math> |-align="center" | <math>S=\frac {ab \sin \gamma}{2},</math> <br>където <math>\gamma</math> е ъгълът между страните <math>a</math> и <math>b</math><br>Също <math>S=\frac{ac\sin\beta}{2}=\frac{bc\sin\alpha}{2}</math> | <math>V=\frac {2}{3} \frac {S_1 S_2}{a_{3,4}} \sin (\phi_{1,2})</math>,<br> където: <math>\phi_{1,2}</math> е ъгълът между стените 1 и 2 с площи <math>S_1</math> и <math>S_2 </math>, <br>противолежащи на върховете 1 и 2 <br>Аналогично <math>V=\frac {2}{3} \frac {S_3 S_4}{a_{1,2}} \sin (\phi_{3,4})=\frac {2}{3} \frac {S_1 S_3}{a_{2,4}} \sin (\phi_{1,3})=\frac {2}{3} \frac {S_2 S_4}{a_{1,3}} \sin (\phi_{2,4})</math> и <math>V=\frac {2}{3} \frac {S_1 S_4}{a_{2,3}} \sin (\phi_{1,4})=\frac {2}{3} \frac {S_2 S_3}{a_{1,4}} \sin (\phi_{2,3})</math> |-align="center" ! colspan="2" |Дължина (площ) на [[ъглополовяща]] |-align="center" | <math>l_c = \frac {2ab\cos\frac{\gamma}{2}}{a+b}</math> <br>е дължината на ъглополовящата права на ъгъл <math>\gamma</math> срещу страната <math>c</math> <br>Също <math>l_b = \frac {2ac\cos\frac{\beta}{2}}{a+c}, </math><math>l_a = \frac {2bc\cos\frac{\alpha}{2}}{b+c}</math> | <math>L_{1,2}=\frac{2 S_1 S_2 \cos(\frac{\phi_{1,2}}{2})}{S_1+S_2}</math> <br>е площта на ъглополовящата стена на двустенния ъгъл <math>\phi_{1,2}</math> <br>между стените с площи <math>S_1</math> и <math>S_2 </math> <br>Аналогично <math>L_{1,3}=\frac{2 S_1 S_3 \cos(\frac{\phi_{1,3}}{2})}{S_1+S_3},</math> <math>L_{1,4}=\frac{2 S_1 S_4 \cos(\frac{\phi_{1,4}}{2})}{S_1+S_4},</math> <math>L_{2,3}=\frac{2 S_2 S_3 \cos(\frac{\phi_{2,3}}{2})}{S_2+S_3},</math> <math>L_{2,4}=\frac{2 S_2 S_4 \cos(\frac{\phi_{2,4}}{2})}{S_2+S_4},</math> <math>L_{3,4}=\frac{2 S_3 S_4 \cos(\frac{\phi_{3,4}}{2})}{S_3+S_4}</math> |-align="center" ! colspan="2" |Дължина на [[медиана]] |-align="center" | <math>m_c =\frac{\sqrt{2a^2+2b^2-c^2}}{2}</math> <math>m_b=\frac{\sqrt{2a^2+2c^2-b^2}}{2}</math> <math>m_a =\frac{\sqrt{2b^2+2c^2-a^2}}{2}</math> |<math>m_1=\frac{\sqrt{3(a_{1,2}^2+a_{1,3}^2+a_{1,4}^2)-(a_{2,3}^2+a_{2,4}^2+a_{3,4}^2)}}{3}</math> <math>m_2=\frac{\sqrt{3(a_{1,2}^2+a_{2,3}^2+a_{2,4}^2)-(a_{1,3}^2+a_{1,4}^2+a_{3,4}^2)}}{3}</math> <math>m_3=\frac{\sqrt{3(a_{1,3}^2+a_{2,3}^2+a_{3,4}^2)-(a_{1,2}^2+a_{1,4}^2+a_{2,4}^2)}}{3}</math> <math>m_4=\frac{\sqrt{3(a_{1,4}^2+a_{2,4}^2+a_{3,4}^2)-(a_{1,2}^2+a_{1,3}^2+a_{2,3}^2)}}{3}</math> |-align="center" ! colspan="2" |Радиус на вписаната окръжност (сфера) |-align="center" | <math>r=\frac{2S}{a+b+c}</math> || <math>r=\frac{3V}{S_1+S_2+S_3+S_4}</math> |-align="center" ! colspan="2" |Радиус на описаната окръжност (сфера) |-align="center" | <math>R = \frac {abc}{4S}</math> || <math>R=\frac{S_T}{6 V}</math>, където <math>S_T</math> е площта на триъгълника със страни <math>a_{1,2} a_{3,4}, a_{1,3} a_{2,4}, a_{1,4} a_{2,3}</math> |-align="center" ! colspan="2" |Косинусова теорема |-align="center" | <math>\cos{\alpha} = \frac{b^2 + c^2 - a^2}{2bc},</math> <math>\cos{\beta} = \frac{a^2 + c^2 - b^2}{2ac},</math> <math>\cos{\gamma} = \frac{a^2 + b^2 - c^2}{2ab}</math> | <math>\cos (\phi_{1,2})=\frac{A_{1,2}}{16 S_1 S_2}</math>,<br> където: <math>\phi_{1,2}</math> е ъгълът между стени 1 и 2; <math> S_1</math> и <math> S_2 </math> — площ на стените, противолежащи на върхове 1 и 2; <math>A_{1,2}</math> — [[:ru:Алгебраическое дополнение|алгебрично допълнение]] на елемента <math>a_{2,1}^2</math> на матрицата <math>\begin{pmatrix} 0 & 1 & 1 & 1 & 1 \\ 1 & 0 & a_{2,1}^2 & a_{3,1}^2 & a_{4,1}^2 \\ 1 & a_{2,1}^2 & 0 & a_{3,2}^2 & a_{4,2}^2 \\ 1 & a_{3,1}^2 & a_{3,2}^2 & 0 & a_{4,3}^2 \\ 1 & a_{4,1}^2 & a_{4,2}^2 & a_{4,3}^2 & 0 \\ \end{pmatrix}</math> <br> Аналогично <math>\cos (\phi_{1,3})=\frac{A_{1,3}}{16 S_1 S_3},</math> <math>\cos (\phi_{1,4})=\frac{A_{1,4}}{16 S_1 S_4},</math> <math>\cos (\phi_{2,3})=\frac{A_{2,3}}{16 S_2 S_3},</math> <math>\cos (\phi_{2,4})=\frac{A_{2,4}}{16 S_2 S_4},</math> <math>\cos (\phi_{3,4})=\frac{A_{3,4}}{16 S_3 S_4}</math>, а допълненията <math>A_{i,j} </math> <math> (i, j=1, 2, 3, 4)</math> се получават чрез циклична замяна на съответните индекси. |-align="center" ! colspan="2" |Синусова теорема |-align="center" | <math>\frac{a}{\sin\alpha} = \frac{b}{\sin\beta} = \frac{c}{\sin\gamma},</math> <br> където <math> \alpha, \beta</math> и <math>\gamma</math> са ъглите срещу съответните страни <math>a, b</math> и <math>c</math> |<math>\frac{S_1}{\Psi_1}=\frac{S_2}{\Psi_2}=\frac{S_3}{\Psi_3}=\frac{S_4}{\Psi_4}</math>,<br> където: <math> S_1, S_2, S_3, S_4</math> са площите на стените, противолежащи на върхове 1, 2, 3, 4; <math>\Psi_i =\sqrt{\begin{vmatrix} 1 & -\cos (A_i) & -\cos (B_i) \\ -\cos (A_i) & 1 & -\cos (C_i) \\ -\cos (B_i) & -\cos (C_i) & 1 \\ \end{vmatrix}}</math>; <br><math>A_i, B_i, C_i</math> са двустенните ъгли при <math>i</math>-ия връх, <math>(i=1, 2, 3, 4)</math> |-align="center" ! colspan="2" |Теорема за сумата от ъглите на триъгълника (съотношение между двустенните ъгли на тетраедъра) |-align="center" | <math>\alpha + \beta + \gamma = 180^\circ</math> ||<math>\begin{vmatrix} 1 & -\cos \left(\phi_{2,1}\right) & -\cos \left(\phi_{3,1}\right) & -\cos \left(\phi_{4,1}\right) \\ -\cos \left(\phi_{2,1}\right) & 1 & -\cos \left(\phi_{3,2}\right) & -\cos \left(\phi_{4,2}\right) \\ -\cos \left(\phi_{3,1}\right) & -\cos \left(\phi_{3,2}\right) & 1 & -\cos \left(\phi_{4,3}\right) \\ -\cos \left(\phi_{4,1}\right) & -\cos \left(\phi_{4,2}\right) & -\cos \left(\phi_{4,3}\right) & 1 \\ \end{vmatrix}=0</math>,<br>където <math>\phi_{i,j}</math> е ъгълът между стени <math>i</math> и <math>j</math> <math>(i, j=1, 2, 3, 4),</math> |-align="center" ! colspan="2" |Разстояние между центровете на вписаната и описаната окръжности (сфери) |-align="center" | <math>R^2 - d^2 = 2Rr</math> | <math> R^2 - d^2 = \frac{S_1 S_2 a_{1,2}^2+S_1 S_3 a_{1,3}^2+S_1 S_4 a_{1,4}^2+S_2 S_3 a_{2,3}^2 +S_2 S_4 a_{2,4}^2+S_3 S_4 a_{3,4}^2}{(S_1+S_2+S_3+S_4)^2},</math><br> където <math> S_1, S_2, S_3, S_4</math> е площ на стените, противолежащи на върховете 1, 2, 3, 4. Друг запис на израза: <math>R^2 - d^2 = 2rT,</math> където <math>T</math> е разстоянието между центъра на описаната сфера и центъра на сферата, минаваща през три върха и инцентъра. |} == Източници и бележки == <references/> == Вижте също == * [[Правилен тетраедър]] * [[Тетраедрално число]] * [[Четиристен]] * [[Триъгълник]] * [[Петоклетъчник|Пентахорон]] * [[Пирамида]] * [[Квадратна пирамида]] {{нормативен контрол}} [[Категория:Пирамиди (геометрия)]] [[Категория:Антипризми]] [[Категория:Многостени]] blhtej8i5h0lfsnt1idtylf3r2w5rpb 0 88350 12415903 12396553 2024-11-18T15:45:15Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415903 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Джордж Роджър Уотърс''' ({{lang|en|George Roger Waters}}) е английски [[музикант]], [[певец]], [[текстописец]] и [[композитор]]. [[File:Roger Waters en el Palau Sant Jordi de Barcelona (The Wall Live) - 04 (crop).jpg|thumb|260п|Роджър Уотърс в Барселона по време на The Wall Live.]] Той е основател и член на [[прогресив рок]] групата „[[Пинк Флойд]]“, изявявайки се като [[басист]] и [[вокалист|ковокалист]]. След напускането на [[Сид Барет]] през 1968 г. Уотърс става автор на популярните песни на групата, както и основен автор и концептуален лидер. Групата впоследствие постига световен успех през [[1970-те|70-те години]] с [[Концептуален албум|концептуалните албуми]] ''[[The Dark Side of the Moon]]'', ''[[Wish You Were Here]]'', ''[[Animals]]'' и ''[[The Wall]]''. Въпреки че основният инструмент на Роджър Уотърс е [[бас китара]]та, той също експериментира със [[синтезатор]]и, [[лууп]] и използва ритъм китари в записите и в концертите. Поради творческите различия в рамките на групата Роджър Уотърс напуска „Пинк Флойд“ през 1985 г. и започва съдебна битка с останалите членове за бъдещото използване на името и материалите на групата. Спорът е решен в съда през 1987 г., и изминават близо осемнадесет години, преди той отново да свири с останалите, които запазват името „Пинк Флойд“. Смята се, че считано до 2010 г., групата е продала над 200 милиона екземпляра от своите албуми по целия свят, включително 74,5 милиона екземпляра в САЩ. [[File:Roger waters leeds 1970.jpg|thumb|260п|л|Уотърс свири с [[Пинк Флойд]] в университета в Лийдс през 1970]] Соловата кариера на Уотърс включва три студийни албума ''[[The Pros and Cons of Hitch Hiking]]'' (1984), ''[[Radio K.A.O.S.]]'' (1987) и ''[[Amused to Death]]'' (1992). През 1986 г. той допринася с песни към саундтрака на анимационния филм, „Когато духа вятър“, въз основа на едноименна книга на [[Реймънд Бригс]]. През 1990 г. организира един от най-големите рок ​​концерти в историята, ''[[Roger Waters The Wall Berlin (видео)|Стената – на живо в Берлин]]'', пред около 200 000 души. През 1996 г. той е включен в САЩ и Великобритания в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]] като член на „Пинк Флойд“. Уотърс прави самостоятелно турне през 1999 г. и изпълнява ''The Dark Side of the Moon'' в своята цялост за световните турнета между 2006 и 2008 г. През 2005 г. издава ''[[Ca Ira]]'', [[опера]] в три действия, в превод от [[Етиен Рода-Гил]] и либрето на базата на началото на [[Френска революция|Френската революция]]. На 2 юли 2005 г., Роджър Уотърс се събира отново с колегите си от „Пинк Флойд“ [[Ник Мейсън]], [[Ричард Райт]] и [[Дейвид Гилмор]] за благотворителния концерт [[Live 8]], това се случва двадесет години след тяхната раздяла. През 2010 г. стартира световното си турне ''The Wall Live'', което включва цялостното изпълнение на ''The Wall''. По време на това турне, в O2 Arena в Лондон на 12 май 2011 г., Гилмор и Мейсън (единствените останали членове на „Пинк Флойд“) отново се появяват с Уотърс, Гилмор изпълнява „''[[Comfortably Numb]]''“, а след това двамата се присъединяват към Уотърс за „''Outside the Wall''“. == Дискография == {{колони| ; Албуми с „Пинк Флойд“: * ''[[Piper At The Gates Of A Down]]'' (1967) * ''[[A Saucerful of Secrets]]'' (1968) * ''[[Music From the Film More]]'' (1969) * ''[[Ummagumma]]'' (1969) * ''[[Atom Heart Mother]]'' (1970) * ''[[Meddle]]'' (1971) * ''[[Obscured By Clouds]]'' (1972) * ''[[The Dark Side of the Moon]]'' (1973) * ''[[Wish You Were Here]]'' (1975) * ''[[Animals]]'' (1977) * ''[[The Wall]]'' (1979) * ''[[The Final Cut]]'' (1983) ; Самостоятелни албуми: * ''[[Music from The Body]]'' (с [[Рон Гисин]]) (1970) * ''[[The Pros and Cons of Hitch Hiking]]'' (1984) * ''[[When the Wind Blows (film)|When the Wind Blows]]'' (саундтрак) (1986) * ''[[Radio K.A.O.S.]]'' (1987) * ''[[The Wall – Live in Berlin]]'' (1990) * ''[[Amused to Death]]'' (1992) * ''[[In the Flesh – Live]]'' (2000) * ''[[Flickering Flame: The Solo Years Volume 1]]'' (2002) * ''[[Ça Ira]]'' (2005) }} == В политиката == === Израелско-палестински конфликт и обвинения в антисемитизъм === Уотърс подкрепя Палестина в [[Израело-палестински конфликт|израелско-палестинския конфликт]].<ref name="telegraph.co.uk">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.telegraph.co.uk/music/artists/roger-waters-pink-floyd-dark-side-moon-gilmour-putin-ukraine/ | заглавие = Roger Waters: ‘I called Putin a gangster – that may have been unfair’ | достъп_дата = 6 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = telegraph.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Той е поддръжник на ''Boycott, Divestment and Sanctions'' (BDS), кампания за международен културен бойкот на Израел.<ref name="rollingstone.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/read-roger-waters-response-to-thom-yorke-over-radiohead-israel-controversy-198319/ | заглавие = Read Roger Waters’ Response to Thom Yorke Over Radiohead Israel Controversy | достъп_дата = 6 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Уотърс за първи път вижда израелската бариера на [[Западен бряг|Западния бряг]] през 2006 г. по искане на палестински поддръжници, когато трябва да изнесе концерт в [[Тел Авив]]. Впоследствие той мести концерта в Тел Авив в ''Neve Shalom'' и говори за бариерата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/commentisfree/2011/mar/11/cultural-boycott-west-bank-wall | заглавие = Tear down this Israeli wall | достъп_дата = 6 март 2023 | фамилно_име = Waters | първо_име = Roger | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 март 2011 | труд = | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.wired.com/2009/06/roger-waters-to-israel-tear-down-the-wall/ | заглавие = Roger Waters to Israel: Tear Down the Wall | достъп_дата = 6 март 2023 | фамилно_име = Thil | първо_име = Scott | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 юни 2009 | труд = | издател = wired.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2013 г. равин Ейбрахам Купър, заместник-декан на еврейската правозащитна организация „Център Саймън Визентал“, обвинява Уотърс в [[антисемитизъм]], защото е включил в концертите си гигантски балон с прасе, носещ звездата на Давид.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.wiesenthal.com/site/apps/nlnet/content2.aspx?c=lsKWLbPJLnF&b=8486393&ct=13225101 | заглавие = Wiesenthal Center: By Floating a Pig Balloon Stamped With Star of David at His Concert, Roger Waters Has Moved to the Front of the Line of Anti-Semites | достъп_дата = 6 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 24 юли 2013 | труд = | издател = wiesenthal.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130806002202/http://www.wiesenthal.com/site/apps/nlnet/content2.aspx?c=lsKWLbPJLnF&b=8486393&ct=13225101 | архив_дата = 6 август 2013 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.algemeiner.com/2013/07/24/massive-pig-balloon-at-roger-waters-concert-features-star-of-david-video/ | заглавие = Pig Balloon at Roger Waters Concert Features Star of David; Wiesenthal Center Calls Him ‘Open Hater of Jews’ (VIDEO) | достъп_дата = 6 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = algemeiner.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Уотърс отговаря, че това е един от няколкото религиозни и политически символа в шоуто, а не опит да се изтъкне юдаизмът като зла сила.<ref name="telegraph.co.uk"></ref> По-късно същата година Уотърс сравнява отношението на Израел към палестинците с [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]], като казва: „Паралелите с това, което се случи през 30-те години на миналия век в Германия, са толкова смазващо очевидни.“<ref name="telegraph.co.uk"></ref> Той казва, че причината, поради която малко известни личности са се присъединили към движението BDS в Съединените щати, е, че „еврейското лоби е изключително мощно тук и особено в индустрията, в която работя, музикалната индустрия“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.counterpunch.org/2013/12/06/an-interview-with-pink-floyds-roger-waters/ | заглавие = An Interview with Roger Waters | достъп_дата = 6 март 2023 | фамилно_име = Barat | първо_име = Frank | автор_препратка = | съавтори = | дата = 6 декември 2013 | труд = | издател = counterpunch.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="algemeiner.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.algemeiner.com/2013/12/12/after-counterpunch-interview-adl-accuses-roger-waters-of-conspiratorial-anti-semitism/ | заглавие = After CounterPunch Interview ADL Accuses Roger Waters of ‘Conspiratorial Anti-Semitism’ | достъп_дата = 6 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 декември 2013 | труд = | издател = algemeiner.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> След забележките Лигата за борба с клеветата заключава, че Уотърс е антисемит.<ref name="algemeiner.com"></ref> Американският равин Шмули Ботич отговоря на Уотърс в ''New York Observer'': „Това, че бихте имали дързостта да сравнявате евреите с чудовища, които са ги убили, показва, че нямате благоприличие, нямате сърце, нямате душа.“<ref name="telegraph.co.uk"></ref> Говорейки в [[Ню Йорк]] след това, Уотърс казва, че привържениците на Израел често атакуват критиците си като антисемити като „отклоняваща тактика“.<ref name="telegraph.co.uk"></ref> През 2015 г. Уотърс публикува отворено писмо в ''Salon'', в което критикува рок групата [[Бон Джоуви]] за изпълнението ѝ в Тел Авив.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.salon.com/2015/10/02/roger_waters_to_jon_bon_jovi_you_stand_shoulder_to_shoulder_with_the_settler_who_burned_the_baby/ | заглавие = Roger Waters to Jon Bon Jovi: You stand shoulder to shoulder with the settler who burned the baby | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = Waters | първо_име = Roger | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2 октомври 2015 | труд = | издател = salon.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2017 г. той призовава [[Рейдиохед]] да отмени концерт там, подписвайки писмо с 50 други,<ref name="rollingstone.com"></ref> и подписва отворено писмо, в което се иска от [[Ник Кейв]] да отмени и своя.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://artistsforpalestine.org.uk/2017/10/30/open-letter-to-nick-cave-dont-go-not-while-apartheid-remains/ | заглавие = Open letter to Nick Cave: ‘Don’t go – not while apartheid remains | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 30 октомври 2017 | труд = | издател = artistsforpalestine.org.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.aljazeera.com/features/2017/11/29/german-broadcasters-drop-roger-waters-over-bds-stance/ | заглавие = German broadcasters drop Roger Waters over BDS stance | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 29 ноември 2017 | труд = | издател = aljazeera.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Нито Рейдиохед, нито Кейв отменят концертите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/music/2017/jul/19/radiohead-perform-israel-gig-despite-opposition-from-activists | заглавие = Radiohead perform in Israel despite opposition from activists | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 юли 2017 | труд = | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221118014827/https://www.theguardian.com/music/2017/jul/19/radiohead-perform-israel-gig-despite-opposition-from-activists | архив_дата = 18 ноември 2022 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/nick-cave-defend-israel-concert-open-letter-brian-eno-767744/ | заглавие = Nick Cave Defends Israel Concert in Open Letter to Brian Eno | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = Blistein | първо_име = Jon | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 декември 2018 | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/music/2018/dec/11/nick-cave-cultural-boycott-israel-brian-eno | заглавие = Nick Cave: cultural boycott of Israel is 'cowardly and shameful | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 декември 2018 | труд = | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Уотърс разказва в документалния филм от 2016 г. „Окупацията на американския ум: Израелската война за връзки с обществеността“ в [[Съединени американски щати|Съединените щати]] за методите, използвани от Израел за оформяне на американското обществено мнение.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.democracynow.org/2017/9/14/the_occupation_of_the_american_mind | заглавие = „The Occupation of the American Mind“: Documentary Looks at Israel’s PR War in the United States | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = democracynow.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.aljazeera.com/program/featured-documentaries/2017/3/9/occupation-of-the-american-mind | заглавие = Occupation of the American Mind | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = aljazeera.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В интервю от 2017 г. с Омар Баргути, Уотърс отново оприличава публичната дипломация на Израел на тази на нацистка Германия: „Нещото с пропагандата – отново, не е трудно да се върнем към [[Йозеф Гьобелс]] или 30-те години на XX век. Разбирате, че тактиката е да казвате голямата лъжа толкова често колкото е възможно отново и отново и отново и отново. И хората вярват в това."<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.jpost.com/bds-threat/roger-waters-compares-israel-to-nazi-germany-in-facebook-q-and-a-499851 | заглавие = Roger Waters compares Israel to Nazi Germany in Facebook Q&A | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16 юли 2017 | труд = | издател = jpost.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=1621084234603097 | заглавие = A Conversation with Roger Waters | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 юли 2017 | труд = | издател = facebook.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2017 г. писателят Иън Халперин продуцира документален филм, ''Wish You Weren't Here'', обвинявайки Уотърс в антисемитизъм и „издигане на самите стени, които пречат на мира в региона и подхранват омразата“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://observer.com/2017/07/roger-waters-antisemitism-documentary/ | заглавие = Roger Waters’ Jewish Problem Catches Eye of Award-Winning Filmmaker | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = Miller | първо_име = Paul | автор_препратка = | съавтори = | дата = 7 юли 2017 | труд = | издател = observer.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2020 г. Висшата лига по бейзбол спира да рекламира концертите на Уотърс ''This Is Not a Drill'', след като получава критики от еврейски защитнически групи.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/major-league-baseball-roger-waters-tour-949814/ | заглавие = Major League Baseball Halts Roger Waters Ads After Advocacy Group’s Criticism | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Kreps | първо_име = Daniel | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 февруари 2020 | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> По-късно същата година Уотърс казва, че американският еврейски бизнесмен и донор на [[Републиканска партия|Републиканската партия]] Шелдън Аделсън е „кукловод“, контролиращ американската политика. Той казва, че Аделсън вярва, че „само евреите са напълно хора... Не казвам, че евреите вярват в това. Казвам, че той вярва и той дърпа конците.“<ref name="nme.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nme.com/news/music/roger-waters-accused-of-anti-semitism-from-comments-in-new-interview-2695522 | заглавие = Roger Waters accused of anti-semitism from comments in new interview | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = Richards | първо_име = Will | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25 юни 2020 | труд = | издател = nme.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [145] В същото интервю Уотърс казва, че убийството на [[Джордж Флойд]] е извършено с техника, разработена от израелските отбранителни сили. Той казва, че американците са изучавали техниката, за да се научат „как да убиват чернокожите, защото са видели колко ефективни са били израелците в убийството на палестинци в окупираните територии, използвайки тези техники... Израелците се гордеят с това.“<ref name="nme.com"></ref> Коментарите са критикувани като антисемитски.<ref name="nme.com"></ref> На 25 февруари 2023 г. германският град [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]] отменя едно от планираните шоута на Уотърс, като го нарича един от „най-широко известните антисемити“ и се позовава на подкрепата му за BDS, изображенията на неговите концерти и разговорите с въоръжената група [[Хамас]]. Ходът е подкрепен от Централния съвет на евреите в [[Германия]] и еврейската общност във Франкфурт.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.timesofisrael.com/german-city-cancels-roger-waters-performance-due-to-his-antisemitism/ | заглавие = German city cancels Roger Waters performance due to his antisemitism | достъп_дата = 9 март 2023 | фамилно_име = Staff | първо_име = Toi | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25 февруари 2023 | труд = | издател = timesofisrael.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> === Руска инвазия в Украйна === {{основна|[[Руско нападение над Украйна]]}} Седмица преди руското нахлуване в Украйна през 2022 г., Уотърс каза на интервюиращ RT, че приказките за атака са „глупости“ и пропаганда, демонизираща [[Русия]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/music/2022/apr/07/pink-floyd-reform-to-support-ukraine | заглавие = ‘This is a crazy, unjust attack’: Pink Floyd re-form to support Ukraine | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Petridis | първо_име = Alexis | автор_препратка = | съавтори = | дата = 7 април 2022 | труд = | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220809192321/https://www.theguardian.com/music/2022/apr/07/pink-floyd-reform-to-support-ukraine | архив_дата = 9 август 2022 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Уотърс каза, че президентът на САЩ [[Джо Байдън]] „подхранва огъня в Украйна... това е огромно престъпление“ и пита защо САЩ не насърчават Украйна „да преговаря, премахвайки необходимостта от това ужасяващо, ужасна война“. Интервюиращият обвинява Уотърс, че прехвърля отговорността върху страната, която е била нападната, на което Уотърс каза, че Русия отговаря на провокации на [[НАТО]]. „Тази война е основно за действието и реакцията на НАТО, натискайки се чак до руската граница – което те обещаха, че няма да направят, когато [[Михаил Горбачов|Горбачов]] преговаряше за оттеглянето на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] от цяла [[Източна Европа]].“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nme.com/news/music/roger-waters-defends-branding-joe-biden-as-a-war-criminal-hes-fuelling-the-fire-in-the-ukraine-3284791 | заглавие = Roger Waters defends branding Joe Biden as a war criminal: „He’s fuelling the fire in the Ukraine“ | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Robinson | първо_име = Ellie | автор_препратка = | съавтори = | дата = 7 август 2022 | труд = | издател = nme.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://ultimateclassicrock.com/roger-waters-joe-biden-war-criminal/ | заглавие = Why Rogers Waters Calls Joe Biden 'A War Criminal' | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Rapp | първо_име = Allison | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 август 2022 | труд = | издател = ultimateclassicrock.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В друго интервю Уотърс каза, че нахлуването в Украйна е „вероятно най-провокираното нахлуване някога“ и отказа да „види Русия от сегашната русофобска перспектива“.<ref name="variety.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://variety.com/2023/music/news/roger-waters-addresses-united-nations-security-council-russia-ukraine-pink-floyd-1235517133/ | заглавие = Roger Waters Addresses U.N. Security Council, at Russia’s Behest, Urging Peace but Repeating Charge That Ukraine Invasion Was ‘Provoked’ | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Willman | първо_име = Chris | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 февруари 2023 | труд = | издател = variety.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На 5 септември 2022 г., ден след като [[Олена Зеленска]], първата дама на Украйна, се появява по [[Би Би Си|BBC]], Уотърс публикува отворено писмо до нея. Той твърди, че Западът не трябва да подкрепя Украйна с оръжие и че Западът, воден от САЩ, е заинтересован от удължаване на войната. Той призова съпруга й да прекрати войната въз основа на Минските споразумения.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pressenza.com/2022/09/an-open-letter-to-mrs-olena-zelenska-from-roger-waters/ | заглавие = An Open letter to Mrs Olena Zelenska from Roger Waters | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 май 2022 | труд = | издател = pressenza.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Концертите на Уотърс в Полша са отменени след коментарите.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-63026101 | заглавие = Roger Waters gigs in Poland cancelled amid Ukraine backlash | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25 септември 2022 | труд = | издател = bbc.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През февруари 2023 г., по искане на Русия, Уотърс изнася реч пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност]] на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Той осъжда нахлуването на Русия, но казва, че то „не е било непровокирано“ и че „осъжда провокаторите по най-категоричния възможен начин“. Той не дава конкретни данни. <ref name="variety.com"></ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.reuters.com/world/europe/invited-by-russia-roger-waters-tells-un-ukraine-invasion-illegal-2023-02-08/ | заглавие = Invited by Russia, Roger Waters tells UN: Ukraine invasion illegal | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = reuters.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Речта предизвика критики и удивление от американски, украински и албански дипломати, но похвали от руския заместник-посланик в ООН, Дмитрий Полянски.<ref name="variety.com"></ref> === Други участия === След земетресението в [[Индийски океан|Индийския океан]] през 2004 г. и последвалото бедствие [[цунами]], Уотърс изпълнява „[[Wish You Were Here]]“ с [[Ерик Клептън]] по време на благотворителен концерт по американската мрежа [[Ен Би Си|NBC]]. Той критикува Закона за лова от 2004 г. и подкрепя ''Countryside Alliance''. Уотърс обяснява, че независимо дали подкрепя лова или не, е важно той да бъде защитаван като право. През 2007 г. Уотърс става говорител на ''Millennium Promise'', [[организация с нестопанска цел]], бореща се с бедността и [[малария]]та.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://edition.cnn.com/2007/WORLD/africa/06/08/waters.commentary/index.html | заглавие = Waters: Something can be done about extreme poverty | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Waters | първо_име = Roger | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 юни 2007 | труд = | издател = /edition.cnn.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210224090506/http://edition.cnn.com/2007/WORLD/africa/06/08/waters.commentary/index.html | архив_дата = 2021-02-24 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През юли той участва в американския етап от концерта ''Live Earth'' , насочен към повишаване на осведомеността относно глобалните [[Изменение на климата|климатични промени]]. През 2015 г. Уотърс казва, че социализмът е „добро нещо“ и призова за социализирано здравеопазване в Съединените щати. Уотърс подкрепя ветераните, което той отчасти отдава на смъртта на баща си през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Той разпределя пакет от билети за ветерани на всяко свое шоу. В продължение на няколко години той свири с група ранени ветерани, организирани от Националния военен медицински център на Съединените щати. През 2012 г. той ръководи бенефис за военните ветерани на Съединените щати, наречен ''Stand Up for Heroes''. Той кани музикална група от ранени в битки ветерани, наречена [[MusiCorps]], да изпълнява с него. Уотърс изпълнява в [[Гданск]] през август 2018 г. по време на турнето ''Us + Them'', критикувайки отношението на полското правителство към съдилищата и медиите. Уотърс се противопоставя на [[Излизане на Великобритания от Европейския съюз|Brexit]] (напускането на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). След [[референдум]]а през юни 2016 г., който довежда до напускане на ЕС, той казва: „Мислех, че сме по-добри от това. Грешах“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-features/roger-waters-on-political-runaway-train-that-inspired-new-album-122405/ | заглавие = Roger Waters on Political ‘Runaway Train’ That Inspired New Album | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Fricke | първо_име = David | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 август 2017 | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Той критикува президента на САЩ [[Доналд Тръмп]] и неговата политика.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.euronews.com/2017/02/16/pink-floyd-s-roger-waters-considers-performing-the-wall-on-us-mexico-border | заглавие = Pink Floyd's Roger Waters considers performing „The Wall“ on US-Mexico border | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Bertrand | първо_име = Pierre | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16 февруари 2017 | труд = | издател = euronews.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2017 г. Уотърс осъжда плана на Тръмп за изграждане на стена, разделяща САЩ и [[Мексико]], като прави паралели със [[Берлинска стена|Берлинската стена]]. През 2018 г. Уотърс включва бразилския крайнодесен кандидат за президент [[Жаир Болсонаро]] в списък с „неофашисти“, показан на голям екран на концерта му в [[Сао Пауло]], което предизвиква смесени реакции от тълпата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/music/2018/oct/10/roger-waters-jair-bolsonaro-brazil-concert | заглавие = Roger Waters divides crowd with anti-Bolsonaro comments at Brazil concert | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 октомври 2018 | труд = | издател = theguardian.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В концерт в [[Рио де Жанейро]] през октомври той признава достойнствата на убитата бразилска съветничка Мариел Франко и извежда нейната дъщеря, сестра и вдовица на сцената. През 2019 г. Уотърс говори на митинг пред Министерството на вътрешните работи на [[Лондон]], призовавайки за освобождаването на основателя на [[УикиЛийкс]] [[Джулиан Асанж]] и му посвещава изпълнение на „''Wish You Were Here''“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/roger-waters-sing-with-you-were-here-at-london-julian-assange-rally-879490/ | заглавие = Watch Roger Waters Sing ‘Wish You Were Here’ at Julian Assange Rally | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Greene | първо_име = Andy | автор_препратка = | съавтори = | дата = 3 септември 2019 | труд = | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> На следващата година той говори на митинг в подкрепа на Асанж пред парламента в Лондон. Уотърс подкрепя Стивън Донзигер, американски адвокат, замесен в съдебни спорове за околната среда срещу корпорацията [[Шеврон корпорейшън]], и е финансирал някои от правните хонорари на Донзигер. Той подкрепя лидера на [[Лейбъристка партия|Лейбъристката партия]] [[Джереми Корбин]] на общите избори в Обединеното кралство през 2019 г., описвайки го като „фар на надеждата“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nme.com/news/music/new-letter-supporting-jeremy-corbyn-2574649 заглавие = Exclusive: New letter supporting Jeremy Corbyn signed by Roger Waters, Robert Del Naja and more | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = Matthew | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16 септември 2019 | труд = | издател = nme.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> По време на неговите предавания „Това не е тренировка“ през 2022 г. всеки президент на САЩ от [[Роналд Рейгън]] до [[Доналд Тръмп]] е етикетиран като военнопрестъпник и е показано съобщение, че [[Джо Байдън]] „тъкмо започва“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://eu.timesonline.com/story/entertainment/local/2022/07/07/roger-waters-pulls-no-punches-in-ppg-paints-arena-tour-launcher-pittsburgh-allegheny-county/65368119007/ | заглавие = Review: Roger Waters pulls no punches in Pittsburgh tour launcher | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = Tady | първо_име = Scott | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = eu.timesonline.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През август 2022 г., когато [[Китай]] е обвинен в обкръжаване на [[Република Китай (Тайван)|Тайван]] от интервюиращ, Уотърс каза: „Те не обкръжават Тайван – Тайван е част от Китай. И това е абсолютно прието от цялата международна общност от 1948 г. насам.“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Роджър Уотърс обясни на CNN кой е виновен за конфликтите в Украйна и Тайван | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 август 2022 | труд = | издател = pogled.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.zemia-news.bg/index.php/obache/100710-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D1%8A%D1%80-%D1%83%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81-%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%8A%D0%BD-%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0.html | заглавие = Роджър Уотърс: Байдън е военнопрестъпник, подклажда войната в Украйна | достъп_дата = 19 март 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = zemia-news.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230319183933/https://www.zemia-news.bg/index.php/obache/100710-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D1%8A%D1%80-%D1%83%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81-%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%8A%D0%BD-%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0.html | архив_дата = 2023-03-19 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> По покана на [[Русия]] през 2023 г. Роджър Уотърс казва пред [[Организация на обединените нации|ООН]], че инвазията в Украйна е противозаконна, но не е непредизвикана.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/news/world/404040-po-pokana-na-rusiya-rodzhar-uotars-kaza-pred-oon-che-invaziyata-v-ukrayna-e-pro | заглавие = По покана на Русия Роджър Уотърс каза пред ООН, че инвазията в Украйна е противозаконна, но не е непредизвикана | достъп_дата = 18 юли 2024 | фамилно_име = Арангелов | първо_име = Владимир | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 февруари 2023 | труд = | издател = bta.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.roger-waters.com/ Официален сайт на Роджър Уотърс] * {{икона|en}} [http://www.rogerwatersonline.com/ друг сайт за Роджър Уотърс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070510143821/http://www.rogerwatersonline.com/ |date=2007-05-10 }} * {{икона|en}} [http://www.ingsoc.com/waters/ Фенсайт на Роджър Уотърс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050827062629/http://www.ingsoc.com/waters/ |date=2005-08-27 }} * Васил Димитров, [https://chitatelski-klub.nbu.bg/книга-на-месец-ноември-2019-г/ „Роджър Уотърс – Човекът зад Стената“ на Дейв Томпсън: Книга на месец ноември 2019 г.], сайт на Читателския клуб на НБУ {{Превод от|en|Roger Waters|1141775403}} {{Пинк Флойд}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Уотърс, Роджър}} [[Категория:Изпълнители на Кълъмбия Рекърдс]] [[Категория:Английски автори на песни]] [[Категория:Членове на „Пинк Флойд“]] [[Категория:Прогресив рок музиканти]] [[Категория:Английски рок певци]] [[Категория:Английски басисти]] [[Категория:Британски социалисти]] [[Категория:Британски пацифисти]] [[Категория:Английски атеисти]] [[Категория:Носители на награда BAFTA]] [[Категория:Съри]] [[Категория:Русофили]] mgxmiugwmf246cm6b4vv29zhzcdydcd 0 88656 12416610 12173511 2024-11-19T09:19:16Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища във Велико Търново]]; Добавяне на [[Категория:Гимназии във Велико Търново]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416610 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Езикова гимназия „Професор доктор Асен Златаров“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1958}} | закрита = | основател = | вид = [[средно училище]] | към = | град = [[Велико Търново]] | държава = [[България]] | директор = | учители = | ученици = | финансиране = | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Асен Златаров]] | адрес = ул. „Славянска“ № 2 | телефон = 062/ 64 69 97 | e-mail = egvt@abv.bg | сайт = {{URL|ezikovavt.com}} | карта = България Велико Търново | карта-описание = Местоположение във Велико Търново. | latd = 43 |latm = 04 |lats = 22.9 |latNS = N | longd = 25 |longm = 37 |longs = 20.6 |longEW = E | бележки = | общомедия = }} '''Езикова гимназия „Професор доктор Асен Златаров“''' е средно училище във [[Велико Търново]]. == История == Училището е открито през [[1958]] г. като Трета политехническа гимназия. За патрон е избран проф. д-р [[Асен Златаров]] (виден български учен и общественик). На 28 февруари 1972 г. е направена първата копка на новата сграда на гимназията, открита тържествено на 4 октомври 1975 г.{{Small|<ref name="veliko-tarnovo.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.veliko-tarnovo.bg/bg/obrazovanie/profilirani-gimnazii/ezikova-gimnaziya-prof-d-r-asen-zlatarov/ | заглавие = ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ | достъп_дата = 4 август 2020 | издател = veliko-tarnovo.bg | език = }}</ref>}} То носи имената – Трета смесена гимназия, Трета политехническа гимназия, Руска езикова гимназия, ЕСПУ с преподаване на руски език, ЕСПУ с преподаване на руски и западни езици. От март 1992 г. със заповед на Министъра на образованието училището е със статут на [[Езикова гимназия (България)|Езикова гимназия]].{{Small|<ref name="veliko-tarnovo.bg"/>}} От учебната 1975/76 г. започва разширено изучаване на английски, немски и френски език. Десет години по-късно се откриват паралелки по западни езици с подготвителен клас по програмата на специализираните училища, като за лектори се привличат чужденци и преподаватели от [[Великотърновски университет|ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“]]. През учебната 2000/2001 г. се разкрива втора паралелка с изучаване на немски език, а през 2001/2002 испанският започва да се учи като основен език. Гимназията предлага: * 2 паралелки с основен език [[английски език|английски]] * 2 паралелки с основен език [[немски език|немски]] * 1 паралелка с основен език [[френски език|френски]] * 1 паралелка с основен език [[испански език|испански]] Всички паралелки са с профилиращ предмет Български език и литература. От 2003/2004 вторият чужд език става фиксиран за всеки клас. През 2006 г. завършва последният випуск с паралелка със специалност „Организация на среден и дребен бизнес“. Гимназията има ученически обмен с град [[Хале]], [[Германия]] и сключена спогодба за изпращане на двама ученици годишно за обучение в [[Марбах]], Германия. От 2005/2006 функционира DSD (Deutsches Sprachdiplom) паралелка, а от 2006/2007 учениците от немските паралелки могат да се явяват на изпита за немската езикова диплома. Има добре установени връзки с посолството на [[Испания|Кралство Испания]] и „Алианс Франсез“. == Възпитаници == * [[Иван Спирдонов]] (р. 1966), български националист, политик, журналист == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|ezikovavt.com}} {{Портал|Образование|Езикознание|Велико Търново|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Обекти, наречени на Асен Златаров]] [[Категория:Основани в България през 1958 година]] [[Категория:Гимназии във Велико Търново]] mcqk21nwzr24pabj2jyjfev31zyjuue 0 89898 12416323 12359473 2024-11-18T21:14:32Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[ПГЛПИ "Атанас Буров"]]“ като „[[Професионална гимназия по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“]]“ 12359473 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Училище}} '''Професионална гимназия по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“''' (ПГЛПИ) е средно училище в [[Горна Оряховица]], създадено през 1964 г. == История == С решение на МС №287 от 15 септември в Горна Оряховица се открива „Професионално техническо училище по металообработване“. На следващата 1965 г. е преименувано на „Професионално техническо училище по машиностроене“. През учебната 1968 – 1969 г. училището се трансформира в „Средно професионално-техническо училище по машиностроене“. През 1975 към СПТУМ се открива филиал в гр. [[Лясковец]], който съществува до 1987 г. На 30 ноември 1984 г. проф. [[Александър Фол]], тогавашен министър на просветата, открива модерен учебно-производствен корпус и СПТУМ се утвърждава като водещо средно професионално техническо училище в региона и страната. От пролетта на 1999 година в историята на училището се вплита и съдбата на Атанас Буров – родолюбец, политик, финансист – индустриалец, избран за патрон на новосъздадения Техникум по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“. От 2003 година училището е преименувано в Професионална гимназия по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“. ПГЛПИ „Атанас Буров“ в цялостната си дейност от откриването си се ръководи от амбициозна програма и стратегия за развитие. От 1999 г. в училището учениците имат възможност да се обучават в няколко икономически специалности: ”Икономика на промишлеността“, ”Данъчен и митнически посредник“, ” Икономика на търговията“, ” Банково дело“, „Оперативно счетоводство“, „Бизнес администрация“, „Електронна търговия“, „Икономика и мениджмънт“. Интересът на родители и ученици се поддържа, благодарение на участие в извънучилищни изяви и инициативи. Осъществено е партньорство с фондация „Атанас Буров“ – ежегодно дванадесетокласниците имат възможност да кандидатстват за стипендии и да бъдат удостоявани с тях. Стипендиите, които отпуска фондация „Атанас Буров“ са за постигане на отличен успех в курса на обучението и участия в извънкласни инициативи. == Външни препратки == * [https://burov.eu Сайт на гимназията] {{Портал|Образование|Икономика|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Средни училища в Горна Оряховица]] [[Категория:Основани в България през 1964 година]] 7icohwc2gdmvd1scpzl4osp2gh9f69r 12416329 12416323 2024-11-18T21:19:44Z Elkost 8375 12416329 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Училище}} '''Професионална гимназия по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“''' (ПГЛПИ) е средно училище в [[Горна Оряховица]], създадено през 1964 г. == История == С решение на МС №287 от 15 септември в Горна Оряховица се открива „Професионално техническо училище по металообработване“. На следващата 1965 г. е преименувано на „Професионално техническо училище по машиностроене“. През учебната 1968 – 1969 г. училището се трансформира в „Средно професионално-техническо училище по машиностроене“. През 1975 към СПТУМ се открива филиал в гр. [[Лясковец]], който съществува до 1987 г. На 30 ноември 1984 г. проф. [[Александър Фол]], тогавашен министър на просветата, открива модерен учебно-производствен корпус и СПТУМ се утвърждава като водещо средно професионално техническо училище в региона и страната. От пролетта на 1999 година в историята на училището се вплита и съдбата на Атанас Буров – родолюбец, политик, финансист – индустриалец, избран за патрон на новосъздадения Техникум по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“. От 2003 година училището е преименувано в Професионална гимназия по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“. ПГЛПИ „Атанас Буров“ в цялостната си дейност от откриването си се ръководи от амбициозна програма и стратегия за развитие. От 1999 г. в училището учениците имат възможност да се обучават в няколко икономически специалности: ”Икономика на промишлеността“, ”Данъчен и митнически посредник“, ” Икономика на търговията“, ” Банково дело“, „Оперативно счетоводство“, „Бизнес администрация“, „Електронна търговия“, „Икономика и мениджмънт“. Интересът на родители и ученици се поддържа, благодарение на участие в извънучилищни изяви и инициативи. Осъществено е партньорство с фондация „Атанас Буров“ – ежегодно дванадесетокласниците имат възможност да кандидатстват за стипендии и да бъдат удостоявани с тях. Стипендиите, които отпуска фондация „Атанас Буров“ са за постигане на отличен успех в курса на обучението и участия в извънкласни инициативи. == Външни препратки == * [https://burov.eu Сайт на гимназията] {{Портал|Образование|Икономика|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в България през 1964 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Горна Оряховица]] 0xe1w1o4l9rj4cgrpie5o2b2csdj28e 0 92494 12416173 12213295 2024-11-18T18:37:53Z 95.111.14.35 /* Почви, растителност, животински свят */ 12416173 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Финландия | снимка = | описание = | карта = Finland 1996 CIA map.jpg | континент = [[Европа]] | регион = [[Северна Европа]] | координати = | площ място = | km площ = 338 424 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = 1100 (без островите) | граници = 586 km – [[Швеция]]<br>727 km – [[Норвегия]]<br>1269 km – [[Русия]] | най-висока точка = [[Халти|Халтиатунтури]] 1328 m | най-ниска точка = | най-дълга река = [[Торнеелвен|Торниойоки]] 565* (180) km,<br>[[Кемийоки]] 550 km,<br>[[Ийоки]] 370* km,<br>[[Танаелва|Тенайоки]] 361* (141) km,<br>[[Муониоелвен|Муониойоки]] 333* (230) km,<br>[[Оунасйоки]] 298 km | най-голямо езеро = [[Саимаа]] (1377 km²)<br>[[Пяйяне]] (1081 km²)<br>[[Инари]] (1040 km²)<br>[[Пиелинен]] (894 km²)<br>[[Оулуярви]] (887 km²) | климат = умерен, континентален | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Финландия]]''' е [[държава]] в [[Северна Европа]], член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и [[Шенгенско споразумение|Шенгенското споразумение]]. Значителна част от територията ѝ (25%) се намира северно от [[Северен полярен кръг|Северния полярен кръг]].<ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe74a0c Физикогеографска карта на Финландия]</ref> == Географско положение, граници, големина, брегова линия == '''[[Финландия]]''' е държава, разположена в [[Северна Европа]], заемаща източната част от [[Скандинавския полуостров]] и участък от [[Карелски провлак|Карелския провлак]]. Площта ѝ е 338 424 km². Общата дължината на границите е 2582 km, от които с [[Швеция]] (586 km) на северозапад, с [[Норвегия]] (727 km) на север и с [[Русия]] (1269 km) на изток. На запад и юг се мие от водите на [[Балтийско море]], като дължината на бреговата ѝ линия без многочислените острови е 1100 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article116397.html «Большая Советская Энциклопедия» – Финляндия (раздел Природа), т. 27, стр. 447]</ref> Територията на Финландия, се простира между 59°40′ и 70°05′ с.ш. и между 19°18′ и 31°35′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|70|05|27|N|27|57|08|E}}), десен бряг на река [[Танаелва|Тенайоки]], на границата с [[Норвегия]]. * крайна южна точка – континентална ({{coord|59|48|29|N|22|54|48|E}}), на п-ов Ханко, на брега на [[Балтийско море]]; островна ({{coord|59|40|29|N|21|30|00|W}}), безименен остров в [[Балтийско море]]. * крайна западна точка – континентална ({{coord|69|03|30|N|20|33|31|E}}), граница с [[Норвегия]] и [[Швеция]]; островна ({{coord|60|14|57|N|19|17|53|E}}), безименен остров от [[Аландски острови|Аландските острови]]. * крайна източна точка – ({{coord|62|54|31|N|31|35|12|E}}), остров в езерото Вирмаярви, на границата с [[Русия]]. Бреговете на [[Фински залив|Финския]] и [[Ботнически залив|Ботническия заливи]] на [[Балтийско море]] са предимно ниски, силно разчленени от многочислени малки заливчета и изобилстват от шхери (особено на юг и югозапад). Характерна особеност за бреговата линия на страната е нейното бързо измение, обесловено от значителните съвременни издигания на сушата (от 2 mm/годишно на югоизток до 9 mm/годишно на запад).<ref name="bse"/> == Релеф == Голяма част от територията на страната, предимно на юг, е заета от равнини. Над 1/3 от площта ѝ е под 100 m н.в., а останалите близо 2/3 – под 200 m. Централната част с многочислените езерни котловини (т.н. Езерно плато) е ограничена от юг и югоизток от възвишението (рида) [[Салпауселкя]], от север и северозапад – от възвишението [[Суоменселкя]], а от изток – от [[Западнокарелско възвишение|Западнокарелското възвишение]]. На север и изток са съсредоточени възвишения с височина 400-600 m, като най-голямото от тях е [[Манселкя]]. На северозапад в пределите на страната попада малък участък от [[Скандинавски планини|Скандинавските планини]] с максимална височина връх [[Халти|Халтиатунтури]] 1328 m. Покрай бреговете на Балтийско море са разположени хълмисти крайбрежни низини. Като цяло релефът на страната е силно заравнен. Важно значение за формирането му е имал плейстоценският ледник, покривал територията на цялата страна. Под негово влияние са преобладаващите повърхностни моренни наслаги, широкото разпространение на хълмисти форми на релефа, както екзарационни: овчи хълмове, къдрави скали, така и акумулативни: моренни равнини, озови ридове, ками, друмлини, а също и обилие от езерни котловини.<ref name="bse"/> == Геоложки строеж, полезни изкопаеми == На територията на Финландия, разположена в пределите на Балтийския щит преобладават метаморфните комплекси и докамбрейските гронитоиди, препокрити от антропогенни ледникови наслаги. Древните гранито-гнайси в Източна Финландия и гранулитите в Лапландия (от преди 2600 млн. години) са обградени от долно- и среднодокамбрийски (1890-1750 млн. години назад) ев- и миогеосинклинални шистови пояси (свекофениди), разположени в Югозападна и Южна Финландия. В Източна и Северна Финландия са развити метаморфозирани вулканични формации, съставени от кварцити и мрамори (т.н. карелиди). В Югозападна и Северозападна Финландия локално са развити горнодокамбрийски платформени глинесто-пясъчни слоеве и камбрийски и силурски кварцито-пясъчници. За тези райони са характерни раннодокамбрийски габро-перидотити и габроиди, синорогенни диорити и гранитоиди, анорогенни гранити и диабази, интрузивни материали и дацити. Ледниковите антропогенни наслаги са представени главно от основни морени и водно-ледникови форми, орбазуващи трите рида (възвишения) на юг, наричащи се Салпауселкя. В постледниковия период значителни части от Финландия (на юг и запад) са подложени на трансгресия от страна приледниковите морски басейни.<ref name="bse"/> Основните находища на полезните изкопаеми са съсредоточени в карелидите и свекофенидите, където те са свързани с основните формации от кварцити и шисти в зоната на разломите. Сред страните в Европа по запаси на хром, ванадий и кобалт Финландия заема 1-во място, по титан и никел – 2-ро, по мед и пирит – 3-то. Важно икономическо значение имат медно-пиритовите (Оутокумпу, Луйконлахти, Пюхясалми и Хамаслахти), медно-никеловите (Вуонос, Коталахти, Строми, Хитура, Нивала) и полиметалните (Отанмяки) руди, от които попътно се извлечат още кадмий и злато. Хромови руди има в Кеми, а илменит-магнетитови руди в Отанмяки. В страната има още находища на апатит, графит, магнезит, азбест, талк, мусковит, мрамор, гранит, торф. Общите запаси (в хил. т): желязна руда (230 000), хромова руда (30 000), титан (6000 TiO<sub>2</sub>), ванадий (90 V<sub>2</sub>O<sub>5</sub>), никел (300), кобалт (800), олово (90), цинк (2000), пирит (21 000), асбест (160), графит (10), апатит (490 000).<ref name="bse"/> == Климат == Климатът на Финландия е умерен, преходен от морски към континентален и континентален на север. Смекчаващо въздействие на него му оказва Балтийско море и близостта на топлото течение Гълфстрийм в Атлантическия океан. Зимата е продължителна, студена, със силни ветрове и обилни снеговалежи. Лятото е сравнително топло, но кратко. Средната февруарска температура (най-студения месец) е от -3 до -6°С на югозапад, от -8 до -10°С на Езерното плато и от -12 до -14°С на север. Средната юлска температура варира от 17°С на юг, 16°С на Езерното плато, 14-15°С на север. Средногодишната сума на валежите във Финландия е 600-650 mm, на юг – до 700 mm, на западното крайбрежие – около 500 mm, в крайния север – на места под 400 mm. От 30 до 40% от валежите падат през зимния сезон. Снежната покривка се задържа на югозапад 4-5 месеца, на север – 6-7 месеца, а дебелината ѝ се увеличава от 30-40 см на юг до 70-80 см на север. През зимата почвата замръзва на дълбочина от 20-40 см на юг, до 60-90 см на север. Характерно явление за крайбрежните райони са честите мъгли с продължителност от 35 до 85 дни в годината.<ref name="bse"/> == Води == === Реки === {{основна|Списък на реките във Финландия}} Около 90% от територията на страната се отнася към водосборния басейн на [[Балтийско море]], а останалите около 10% на североизток – към басейна на [[Баренцево море]]. Развита е гъста речна мрежа от предимно къси, но пълноводни реки – [[Торнеелвен|Торниойоки]] 565* (180) km, [[Кемийоки]] 550 km, [[Ийоки]] 370* km, [[Танаелва|Тенайоки]] 361* (141) km, [[Муониоелвен|Муониойоки]] 333* (230) km, [[Оунасйоки]] 298 km и др., изобилстващи от бързеи, прагове и водопади (в т.ч. водопада Иматра на река Вуокса). Подхранването им е основно дъждовно и снежно и оттокът им на повечето от тях е урегулиран от множеството езера, през които протичат. Пълноводието е в края на пролетта и през лятото, с епизодични есенни прииждания в резултат от поройни дъждове.<ref name="bse"/> === Езера === {{основна|Списък на езерата във Финландия}} Във Финландия има около 60 хил. езера, заемащи около 8% от площта ѝ. Езерата често се простират от северозапад на югоизток (по направление на движението на древните ледници), обичайно имат силно разчленена брегова линия, осеяни са с многочислени острови, съединени помежду си с протоци и образуват големи езерни системи: [[Саимаа]] (1377 km²), [[Пяйяне]] (1081 km²), [[Инари]] (1040 km²), [[Пиелинен]] (894 km²), [[Оулуярви]] (887 km²) и др. От 5 до 7 месеца в годината реките и езерата са заледени, а през останалото време се използват за местно корабоплаване и превозване на дървен материал. На много от реките са изградени ВЕЦ-ове.<ref name="bse"/> == Почви, растителност, животински свят == Почвите във Финландия са предимно подзолисти, редуващи се с глеево-подзолисти и торфено-блатни, на юг – с тревисто-подзолисти, а на север – с подзолисти планинско-горски и планинско-тундрови. Над 1/3 от територията на страната е заблатена. Високата влажност и слабите почви препятстват тяхното селскостопанско усвояване и предизвикват необходимост от големи милиоративни мероприатия. Голяма част от страната е заета от гори (61%), предимно иглолистна тайга (бор, смърч, бреза), на север и югозапад с примеси от широколистни видове (дъб, липа, ясен, клен, в подлеса – леска, черна, червена и синя боровинка. В планините на север се проявява височиннна зоналност, като тайгата се сменя нагоре с редки брезови горички и планинска тундра.<ref name="bse" /> Във Финландия са се съхранили едри хищни животни (вълк, росомаха, мечка) и птици (беркут, белоопашат орел), но тяхната численост е малка. Оредели са и животните с ценни кожи: европейска норка, бяла лисица, сайменски тюлен. В горите се срещат лос (предимно на север и запад), лисица, белка, хермелин, горски и полски пор, заек, плъх. Аклиматизирани са ондатра, американски белоопашат елен, американска норка, канадски бобър. От птиците са характерни врана, сврака, кукувица, дрозд, кълвач, синигер, тетерев, лещарка, бухал. Водите на реките и езерата са богати на риба.<ref name="bse"/> == Природни райони == В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, водите, почвите и растителността територията на Финландия се поделя на 4 природни района: * Южен Приморски район – със значително разпространение на плоски глинести низини, малко езера, мек климат, относително ниска залесеност (с преобладаващо широколистни видове) и големи селскостопански площи. * Западен Приморски район – заблатена пясъчно-глиненста низина, покрита с борови и смесени (на юг) гори. * Централен (Езерно плато) район – с обилие от скали, хълмисто-моренни ридове и валове, ози, друмлини, многочислени езера и преобладаване на иглолистните гори (тайга). * Северен район – с преобладавене на възвишения, относително суров климат, обхващащ северните части на тайгата, а във височина редки брезови гори и планинска тундра.<ref name="bse"/> == Външни препратки == * [http://kruzo.com.ua/voksvet/finlandinf.htm Kruzo.com.ua] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170111082042/http://www.kruzo.com.ua/voksvet/finlandinf.htm |date=2017-01-11 }} == Източници == <references /> [[Категория:География на Финландия| ]] 2pusli1d1zeud2x09zl2d6avrhhlegj 0 93328 12416007 12412671 2024-11-18T17:18:10Z Nk 399 /* Памет */ +1 12416007 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Неофит Бозвели | категория = духовник | портрет = Neofit Bozveli portrait.jpg | описание = български просветен деец | роден-място = [[Котел]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Хилендарски манастир]], Османска империя }} '''Нео̀фит Бо̀звели''', наричан също '''Неофит Хиленда̀рец''', е [[България|български]] [[духовник]], един от водачите на националното просветно и църковно движение през [[Възраждане]]то. == Биография == Неофит Бозвели е роден през [[1785]] година в [[Котел]]. Замонашва се в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] около 1810 година, след което започва да пътува като [[таксидиот]].<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 133 – 134 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> През 1813 година се намира в [[Свищов]], където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.<ref name="радев"/> Посещава за кратко [[Сърбия]] и след това се установява в [[Велико Търново|Търново]]. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство. През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за [[Цариград]] пратеници са подкупени от служителите на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име [[Неофит Византийски]], а Бозвели е определен за негов [[протосингел]]. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в [[Света гора]].<ref name="радев"/> Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и в манастира [[Дионисият]].<ref name="радев"/> През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп [[Андрей Робовски]] от [[Елена (град)|Елена]], лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех.<ref>[http://elena.acstre.com/subsection-503-sybitiya-9.html Официален сайт на Община Елена: Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането]</ref> След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на [[Висока порта|Високата порта]]. Дейността на Бозвели в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във [[Велика Лавра|Великата Лавра]]. Неофит Бозвели умира на [[4 юни]] [[1848]] година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение. == Памет == На Неофит Бозвели са наречени улиците „Неофит Бозвели“ в квартал „[[Сухата река]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123951251|title=Неофит Бозвели}}) и „Неофит Хилендарски“ в квартал „[[Симеоново]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123949729|title=Неофит Хилендарски}}) в [[София]]. == Библиография == [[File:Neofit Bozveli Istoria Katehizis 1835.jpg|right|thumb|Краткая священая история и священий катихизис (1835). Експонат на [[Музей на Възраждането, Варна|Музея на Възраждането, Варна]]]] * [[Славеноболгарское детеводство]], 1835 * Краткая священая история и священий катихизис... Первом преведени из елиноггреческаго диалекта, сочинени же на славяноболгарскаго и издани в ползу славяноболгарской юности от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца. Част первая. В Белграде, у Княжеской типографии, 1835. * {{cite book | last = Неофит Бозвели | year = 1846 | title = Плач бед­ния мати Бол­га­рии}} * {{cite book | last = Неофит Бозвели | year = | title = Разговор на любородните}} * Неофит Бозвели. Съчинения. Подбор и ред. С. Таринска. С., 1968. == Литература == * Арнаудов, Михаил. Неофит Хилендарски Бозвели. С., 1930. (2 изд. 1971). * Арнаудов, Михаил. Непознатият Неофит Бозвели. С., 1942. * Смоховска-Петрова, Ванда. Неофит Бозвели и българският църковен въпрос (Нови данни из архивите на Адам Чарториски). София, БАН, 1964. * Неофит Бозвели и българската литература. БАН, С., 1993. * Божинов, Пламен. Неофит Бозвели. – В: Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), том 5. С., изд. „Световна библиотека“, 2012. == Външни препратки == * {{WDL|277}} * [http://www.pravmladeji.org/node/52 160 години от смъртта му, pravmladeji.org] * Неофит Бозвели и [[Емануил Васкидович]], [http://digitool.nalis.bg:8881/R/JRPY4TR6EP17KKUSG5KRN4U2YB1SEIHDCA4DMSRIQADM41737V-01918?func=results-jump-full&set_entry=000257&set_number=000003&base=GEN01-BAS01 Славеноболгарское детоводство за малките деца]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. Крагуевац, 1835 * Неофит Бозвели и Емануил Васкидович, [http://digitool.nalis.bg:8881/R/JRPY4TR6EP17KKUSG5KRN4U2YB1SEIHDCA4DMSRIQADM41737V-03374?func=results-jump-full&set_entry=000012&set_number=000007&base=GEN01 Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304122926/http://digitool.nalis.bg:8881/R/JRPY4TR6EP17KKUSG5KRN4U2YB1SEIHDCA4DMSRIQADM41737V-03374?func=results-jump-full&set_entry=000012&set_number=000007&base=GEN01 |date=2016-03-04 }}. Крагуевац, 1835 == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Образование|Православие|История на България|Османска империя}} [[Категория:Български духовници]] [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Писатели през Българското възраждане]] [[Категория:Монаси в Зографския манастир]] [[Категория:Монаси в Хилендарския манастир]] [[Категория:Родени в Котел]] 6ng0gxwgo32bqbk2536ifiw2jelkjxm 0 97496 12416580 8995609 2024-11-19T08:58:07Z 176.222.1.162 12416580 wikitext text/x-wiki '''Вероника''' е женско име с латински произход. Може да се отнася до: * [[Света Вероника]] – християнска светица; * [[Вероника (име)|Вероника]] – женско име; * [[Великденче|Вероника]] – бот. ''Великденче'', род растения; * [[Вероника (град)|Вероника]] — град в [[Аржентина]]; * [[Вероника (радио)|Радио „Вероника“]] — радиостанция, излъчвана от [[София]]; * [[Вероника (певица)|Вероника]] (р. 1976) – българска попфолк изпълнителка; == Цвете Вероника == * [[Косите на Вероника]] – съзвездие; * „[[Вероника решава да умре]]“ — роман на [[Паулу Коелю]]; * „[[Вероника Герен (филм)|Вероника Герен]]“ – американски филм; * „[[Вероника Марс]]“ – американски сериал. {{пояснение}} 518qn6l35evauefrucqy9sd8egmzity 12416582 12416580 2024-11-19T08:59:08Z 176.222.1.162 12416582 wikitext text/x-wiki '''Вероника''' е женско име с латински произход. Може да се отнася до: * [[Света Вероника]] – християнска светица; * [[Вероника (име)|Вероника]] – женско име; * [[Великденче|Вероника]] – бот. ''Великденче'', род растения; * [[Вероника (град)|Вероника]] — град в [[Аржентина]]; * [[Вероника (радио)|Радио „Вероника“]] — радиостанция, излъчвана от [[София]]; * [[Вероника (певица)|Вероника]] (р. 1976) – българска попфолк изпълнителка; == Цвете Вероника == •Вероника цвете-Цвете на име Вероника * [[Косите на Вероника]] – съзвездие; * „[[Вероника решава да умре]]“ — роман на [[Паулу Коелю]]; * „[[Вероника Герен (филм)|Вероника Герен]]“ – американски филм; * „[[Вероника Марс]]“ – американски сериал. {{пояснение}} cci3qgscwssoxvbxsrci4zqwvege4q3 0 99552 12416301 11572009 2024-11-18T21:01:17Z PowerBUL 202075 12416301 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Мексико | щат = Долна Калифорния | площ = | основаване = }} [[Файл:Torres y Minarete de Agua Caliente.jpg|мини|Изглед от Тихуана]] '''Тихуана''' ({{lang|es|Tijuana}}) е главният и най-голям [[град]] в [[Мексико|мексиканския]] щат [[Долна Калифорния]]. Тихуана е най-западният град на [[Латинска Америка]]. [[Население]]то на Тихуана е 1 410 700 жители ([[2005]]). Тихуана е разположен на [[Границата между САЩ и Мексико]] на юг от [[Съединени американски щати|американския]] град [[Сан Диего]] в щата [[Калифорния]]. Около 300 000 души пресичат границата между Сан Диего и Тихуана всеки ден. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.tijuana.gob.mx/ Официална страница] * [http://www.tijuana.com.mx/21/ Двуезичен портал] {{Мъниче|Мексико}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Тихуана| ]] [[Категория:Градове на Тихия океан]] 0gyp623s2v99ilrd4vxyf6i2tkpynz4 0 107332 12415787 12415574 2024-11-18T13:38:31Z Alexander.D.Hristov 169981 12415787 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile.jpg|мини|300px|дясно|Съвременна [[САЩ|американска]] крилата ракета ''[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]'' в полет]] [[Файл:US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|мини|300px|дясно|Американският кораб Cape St. George (CG-71) изстрелва крилата ракета ''Томахоук'' при участието си в операция „[[Иракска свобода]]“ от [[Средиземно море]] на [[23 март]] [[2003]] г.]] '''Крилата ракета''' ('''КР''') е [[ракетно оръжие]] с еднократен пуск с [[Сухопътни войски|наземного]], [[Военновъздушни сили|въздушно]] и [[военноморски сили|морско]] базиране, [[траектория]]та на полета на което се определя от аеродинамичната [[подемна сила]] на [[Самолет#Конструкция|самолетно крило]], тягата на [[двигател]] и [[тегло|силата на тежестта]].<ref name="sve">Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). с. 483—484</ref> Понастоящем са [[Безпилотен летателен апарат|безпилотно]] [[оръжие]], обаче по-рано има и конструкции, управлявани от [[Камикадзе|пилоти-смъртници]].<ref name="AiK_021999">{{cite|автор=Кузнецов К.|заглавие="Цветок вишни" или "Придурок"|език=ru|издател=Авиация и космонавтика|дата=1999|номер=02}}</ref> Устарялото название на конструираната по [[Летателен апарат с неподвижно крило|самолетната]] (класическа) схема крилата ракета е '''„самолет снаряд“''' (терминът вече не се употребява, защото така се наричат вече планиращите авиобомби, което води до объркване). Нерядко терминът „кралата ракета“ погрешно се смята за еквивалент на по-специфичния англоезичен термин '''cruise missile''', обаче последнията се отнася само за управляемите ракети, при които по-голямата част от полета към целта става на постоянна [[скорост]].<ref group=~>Впрочем всички съвременни КР на [[Русия]] и другите държави са управляеми. [http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile Guided missile, the major portion of whose flight path to its target is conducted at approximately constant velocity; depends on the dynamic reaction of air for lift and upon propulsion forces to balance drag. Dictionary of Military and Associated Terms. US Department of Defense 2005.] {{Wayback|url=http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile |date=20080726075349 }}</ref> Те са проектирани да пренасят конвенционална или [[атомно оръжие|ядрена]] бойна глава на няколкостотин [[километър|километра]] с голяма точност. Модерните крилати ракети са [[скорост на звука|свръхзвукови]] или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от [[радар]]. == Предимства и недостатъци == При сравнението с другите [[Ракетно оръжие#Класификация|видове]] и типове [[ракета|ракети]] и [[самолет]]и някои изтъкват следните: '''Предимства''': * Възможност за задаване на произволен [[курс]] на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни [[ПВО|противовъздушната]] и [[противоракетна отбрана]] на противника. * Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо [[радиолокация|засичането]] на ракетата. * Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта. '''Недостатъци''': * Относително ниски скорости на полета (от порядъка на [[скорост на звука|скоростта на звука]] ~ 1150 [[км/ч]]), с ядрен [[Правопоточен въздушнореактивен двигател|ПВРД]] могат да достигат скорости от порядъка на 5 [[число на Мах|мах]], т.е. [[Хиперзвуково оръжие|хиперзвукови]]. * Висока цена в сравнение с другите [[боеприпаси]]. * Слаба успеваемост срещу зона наситена с ПВО. * Относително малка мощност на бойната част, с изключение на снабдените с ядрена БЧ. '''В сравнение със самолетите''', основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени. == История == [[Файл:'Flying Crow With Magic Fire', a winged rocket bomb.jpg|мини|神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“) – крилата ракета, описана в [[средновековие|средновековния]] трактат Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}})]] [[Файл:Memorial V1.jpg|мини|300px|Безпилотният самолет-снаряд [[Фау-1]] – първата серийна крилата ракета в света, 1942 г.]] В [[средновековие|средновековния]] [[китай]]ски [[трактат]] Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}}) е описана неуправляема крилата ракета във формата на [[вранови|врана]] 神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“). На практика неуправляемите ракети (с [[барут]]ен двигател) започват широко да се използват в [[Европа]] в началото на [[XIX век]] (виж [[Ракета на Конгрийв]]). Идеята за създаването на безпилотна, автоматично ''управляема'' „летяща бомба“ се появява в първото десетилетие от живота на [[авиация]]та, още преди [[Първата световна война]], тя, през 1910 г., е предложена от френския [[инженер]] Рене Лоран ({{lang|fr|René Lorin}}), който е по-известен като обладател на [[патент]]а от 1913 г. за [[правопоточен въздушнореактивен двигател]]. Необходимите условия и технологии, за реализирането на тази идея, скоро стават реалност: * През 1913 г. учителят по [[физика]], [[германец]]ът Вирт (Wirth), разработва комплекс за [[радио]]управление на безпилотен [[летателен апарат]] и го представя на арената на [[цирк]], управлявайки неголям [[Авиомоделизъм|модел]] на [[аероплан]]. * Във [[Франция]], през [[лято]]то на 1914 г., на самолет на американската компания [[Curtiss Aeroplane and Motor Company|Curtiss]] за първи път е изпробван [[жироскоп]]ният [[автопилот]] на американеца [[Елмер Амброуз Спери|Елмер Спери]], позволяващ удържането на самолета по зададения курс без вмешателството на [[пилот]]а. Практическите разработки се водят едновременно в няколко страни. Първите практически стъпки са направени от американския [[изобретател]] Питър Хюит ({{lang|en|Peter Cooper Hewitt}}), който привлича, през април 1915 г., към проекта за създане на „[[Sperry Flying Bomb|летяща бомба]]“ Елмер Спери и неговата компания [[Sperry|Sperry Gyroscope Company]]. Първите успешни полетни изпитания на автоматичната система за управление на специално оборудван самолет са проведени на 12 септември 1916 г. В автоматичен режим самолетът набира зададената височина и прелетява известно разстояние, удовлетворително поддържайки курс по [[компас]]а, започва и снижение към целта, след което намиращият се на [[борд]]а син на Спери – [[Лоуренс Спери|Лоуренс]] поема управлението.{{sfn|Werrell|1985|с=7}} Паралелно във [[Великобритания]], по поръчка на военните, [[Арчибалд Лоу]] води работи над радиоуправляема „летяща бомба“ за поражение на [[дирижабъл|дирижабли]] и наземни цели. Първият опит за полет е осъществен на 21 март 1917 г. и завършва с авария. Подобен проект се разработва от Хенри Фоланд ({{lang|en|Henry Folland}}). Летателният апарат с дължина около 6 – 7 [[метър|метра]], [[маса]] около 230 [[кг]] и двигател с [[мощност]] 35 [[к.с.]] е произведен от Royal Aircraft Establishment Royal Aircraft Factory. В резултат на три неуспешни опита за полет, през юли 1917 г., проектът е закрит.{{sfn|Werrell|1985|с=8}} През 1920 г. в Англия стандартен [[изтребител|самолет-изтребител]] „Бристъл“ F.2B е снабден с радиоуправление и лети успешно. За застраховка в кабината на самолета се намира и пилот. Обаче вече след година е изпробван управляем по радиото самолет без летец в него. През 1924 г. в [[периодика|списанието]] „Техника и жизнь“ е публикувана работата на [[Фридрих Артурович Цандер|Ф. А. Цандер]] „Полети към другите планети“, в която се предлага да се използват крила на ракетни летателни апарати.<ref>{{Cite web |url=http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |title=РАЗВИТИЕ КРЫЛАТЫХ РАКЕТНЫХ АППАРАТОВ В СССР в 1930—1939 гг. |access-date=2010-05-06 |archive-date=2010-10-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101011133808/http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |deadlink=no }}</ref> През 1927 г. е създадено авиационното [[торпедо]] (според тогавашната терминология) „Laryng“ – неголям летателен апарат с [[Двигател с вътрешно горене#Видове|бутален]] [[Звездообразен двигател|звездообразен мотор]] и система за жироскопно управление, снабден с [[бойна глава]] с маса 113 кг. След продължителни изпитания на конструкцията от кораби и в пустините на [[Ирак]] производството му е оценено като нецелесъобразно. През 1931 г. англичаните създават радиоуправляемата въздушна мишена „Queen“. Всичко са построени три опитни образеца, на основата на успешните им изпитания, през 1935 г., е произведена серия радиоуправляеми мишени с обозначението DH.82B „Queen Bee“ ([[пчела майка]]) в количество 420 екземпляра (както се смята, именно оттогава за безпилотниците се използва [[жаргон]]ното название ''Drone'' ([[търтей]])). Безпилотниците „Queen Bee“ се използват през началния етап на [[Втората световна война]] като разузнавачи. Характеристики: максимална скорост – 175 км/час, практически таван на полета – 4267 м, продължителност на полета – до три часа. В [[СССР]] работите над ''телемеханичните самолети'' се провеждат започвайки от 1920-те години и до 1942 г. В качеството на самолет-снаряд е избран [[бомбардировач]] [[ТБ-1]], за когото е разработена телемеханичната система „Дедал“. Впоследствие тези работи водят до разработката на различни автопилоти. Програмата разглежда различни варианти за самолети-снаряди: СБ, [[И-16]], [[УТ-2]]. През 1940 г. се води разработката на радиоуправляемия самолет ТБ-3РН в два варианта: в първия бомбардировачът носи [[взривни вещества]] и се управлява от оператор, който се намира на съпровождащ самолет, във втория вариант се водят работи за дистанционно управляем бомбардировач, който след изпълнение на задачата за [[бомбардировка]] трябва да се върне в базата и да кацне. Единствената бойна употреба на самолет-снаряд [[ТБ-3]] е през 1942 г., когато носещият четири [[тон]]а [[Тринитротолуол|тротил]] самолет трябва да порази железопътния възе във [[Вязма]]. Обаче при полета към целта, поради технически проблеми с предавателя на съпровождащия самолет ДБ-3Ф, самолетът-снаряд пада, не достигайки целта. Също така в СССР, в края на 1930-те години се разработва компонентен самолет-снаряд. В качеството на носител на заряда се използва радиоуправляем ТБ-3 с 3,5 тона взрив, на гърба на който се крепи самолет за управление КР-6. Радиусът на действие на групата достига до 1200 км. В СССР, през 1932 г., в [[Група за изучаване на реактивното движение|Групата за изучаване на реактивното движение]] е организирана бригада крилати ракети с [[течногоривен ракетен двигател]]. На 29 януари 1939 г. се състои първият изпитателен полет на съветската крилата ракета „[[212 (ракета)|212]]“, разработена под ръководството на [[Сергей Корольов]]. През 1941 г. в [[САЩ]], във фирмата „[[General Motors|Дженерал Моторс]]“, се разработва самолетът-снаряд под шифъра А-1, представляващ радиоуправляем моноплан, стартиращ от количка. Бойният товар на ЛА са [[Авиационна бомба|бомби]] тегло до 225 кг. Построени са голям брой опитни образци, но програмата е отменена през 1943 г. През 1942 г. започват изследванията по проекта „Option“, в резултат на които е построена серията апарати [[TDN-1]], които се използват за обучение и изпитания. След това е построена партия самолети-снаряди TDR-1 в количество 189 броя. Бойната употреба от [[ВМС на САЩ|американския флот]] против [[Императорски военноморски флот на Япония|японците]] на ''атакуващите дронове'' TDR-1 се състои в района на [[Соломонови острови|Соломоновите острови]] през 1944 г. От сумарно изстреляните 46 29 достигат целите си, което е оценено от командващия флота [[адмирал]] [[Честър Нимиц]] като отрицателно. В [[Трети Райх|Германия]] програма по разработване на самолети-снаряди с различно предназначение започва през 1941 г. и достига своя пик на развитие към края на войната. През 1942 г. е започнато практическото изучаване на аеродинамичната свръзка на планера [[DFS 230|DFS-230]] и самолетите за управление от типа [[Kl-35]], [[Focke-Wulf Fw 56 Stösser|Fw-56]] и [[Bf-109]]. В резултат на това е решено да се използва свръзката самолет-снаряд [[Junkers Ju 88|J-88A]] и Bf-109F (програма „Бетовен“). През 1943 г. е дадено задание за построяването на опитна партия от 15 екземпляра на система, която условно е наречена „Мистел-1“ (''впряг с тор''). През пролетта на 1944 г., в състава на 4-та група на бомбардировъчната [[ескадрила]] KG101 е формирана учебна група. През нощта на 24 юни 1944 г. ескадрилата за първи път атакува група кораби на [[съюзници]]те в [[устие]]то на [[река]] [[Сена]]. Спред резултатите на удара започва разработката на системите „Мистел-2“ и „Мистел-3“. През октомври на същата година група, на въоръжение в която състоят 60 „Мистела“, е предадена в състава на експерименталната KG200. През пролетта на 1945 г. с „Мистели“ частично е превъоръжена KG30, за резултатите от тяхната работа няма достоверни данни. Също така се строят серийно и „Мистел-4“, представляващи свръзка от J-88G-7 и изтребителя [[Ta-152H]]. До края на войната са произведени 250 броя, до 50 са пленени от съюзниците. Проектът „Мистел-5“ представлява свръзка от самолета-снаряд Ta-154А (отдолу) и самолет за управление Fw190A-8 (отгоре). В хода на работите достигат до преоборудването на първата партида в четири свръзки, а след това преоборудването е отменено. Също така немците разработват други проекти от съставни самолети, в т.ч. и с реактивни двигатели. В частност, 5-та ескадрила на KG200 се занимава с въпросите по използването на буксируем самолет-снаряд на базата на реактивния [[Ме-328В]]. В нощта на 4 по 5 юни 1944 г. безпилотният радиоуправляем самолет-снаряд [[Savoia-Marchetti SM.79 Sparviero|S.M.79]] на ВВС на Италианската Социална Република провежда своя първи и единствен боен полет по посока [[Гибралтар]], с цел да атакува намиращите се там [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|английски]] кораби. След като пилотът скача с [[парашут]], управлението се води от самолет за съпровождение [[Cant Z.1007-II]]. Поради дефект в управлението самолетът-снаряд не достига целта и пада. През юли 1944 г. Въздушните сили на САЩ приемат програмата „Афродита“. Смисълът на програмата е преоборудването на изработилите своя ресурс бомбардировачи [[B-17]] в самолети-снаряди, управляеми по радио от съпровождащ самолет. Точно както и съветските ТБ-3РН, самолетът излита с екипаж от пилот и бординженер, които го водят към целта ръчно, а след това се активира телеуправлението, с бойната част (9070 кг [[взривно вещество|ВВ]] „[[Торпекс]]“) и напуска самолета с парашути (кабината на самолета отгоре е отрязана). Самолетът-снаряд продължава полета към целта, управляем по радио, а екипажът се прибира от отряд за евакуация. Преправените B-17, които получават индекса BQ-7, и самолетите за съпровождение B-17, с индекс CQ-4, постъпват в 562-та бомбардировъчна ескадрила. Самолетите-снаряди няколко пъти се използват в бойни операции (през август и октомври 1944 г.) против немските позиции с ракети [[Фау-1]]. Операциите по използването на самолети-снаряди срещу силно защитени цели са признати за слаборезултатни, за това е решено да се използват срещу големи промишлени цели. BQ-7 още няколко пъти се използват за нападения без особен успех. Програмата е оценена като неудачна, а самолетите-снаряди BQ-7 като по-опасни за своите екипажи, отколкото за противника. Въпреки всичко това последващото развитие на програмата става преправянето на бомбардировачи [[B-24 Либърейтър|B-24]] в самолетите снаряди BQ-8. Принципът за използване не се променя. ВМС на САЩ започват собствена програма за преправянето на RB4Y-1 (патрулната версия на B-24). Обаче поради ниската точност, надеждност и високата сложност на употребата им програмата е закрита. Първата в света класическа крилата ракета, която се произвежда серийно и се използва в реални [[бойни действия]], става „[[Фау-1]]“ (Fi-103), разработена в Германия. Тя е изпитана за първи път на 21 декември 1942 г. За първи път в бойни условия се използва в края на Втората световна война против Великобритания.<ref name="sve" /> Обаче поради слабата точност на системата за насочване на ракетата в състава на експерименталната част KG200 е сформирана 5 ескадрила, в която напълно сериозно, в т.ч., се отработва и възможността за управление на ракетата Fi-103 от пилот, който във финалния участък от траекторията трябва, теоретично, да напусне апарата с парашут. Япония, в опит да добие същото ниво на напредък на [[тактически оръжия]] срещу съюзническите войски, прибягва до специално построени [[камикадзе|самолети камикадзе]] [[Ohka]], които са друг предшественик на днешните високоточни оръжия. През септември 1944 г. в [[Москва|московското]] КБ на СССР са доставени обломките на V-1, а по-късно образци на ракетата и чертежи, получени от [[Полигон Пенемюнде|Пенемюнде]]. Съветските власти вземат решение да създадат свои „самолети-снаряди“. Разработката на проекта е доверена на [[Владимир Николаевич Челомей|Владимир Челомей]]. След 9 години, паралелно с Челомей, подобна разработка започва и [[Артьом Микоян|А. И. Микоян]]. През 1947 г. в СССР започват работите над крилатата ракета „[[Комета (ракета)|Комета]]“. Ракетата се проектира в специалното [[Алмаз (научнопроизводствено обединение)|КБ-1]] (Конструкторско Бюро-1), [[Планер на летателен апарат|планерът]] на ракетата се създава в [[МиГ|ОКБ-155]] на базата на изтребителя [[МиГ-15]]. Ракетата се доставя във [[войска]]та на протежение много години и се произвежда във варианти с [[въздушен старт]] (КС-1), и [[наземен старт]] (С-2 „Сопка“, „Стрела“, ФКР-1). За отработката на системите на ракетата и обучение на личния състав на базата на самолета [[МиГ-17]] е конструиран пилотируем „самолет дубльор на „Кометата““ (СДК), произвеждан серийно. През 1950-те години се предполага развитието на крилатите ракети като стратегически междуконтинентални средства за доставка на [[Ядрено оръжие|ядрени заряди]]. В [[Лавочкин|КБ Лавочкин]] извършва разработката на двустепенната [[Буря (ракета)|крилата ракета „Буря“]], работите са спрени по финансови съображения и във връзка с успехите в разработката на [[Балистична ракета|балистични ракети]]. Единственият, който състои на въоръжение, комплекс крилати ракети от междуконтинентален клас, е разработеният в САЩ [[SM-62 Snark]], който за кратко (през 1961 г.) се намира на бойно дежурство. В края на 50-те години започват да се разработват крилати ракети с мощни течногоривни ракетни двигатели, което позволява да се достигне значителен ръст в характеристиките на ракетите. === САЩ === [[Файл:ALCMCruiseMissile.JPG|мини|300п|Американска крилата ракета ''ACLM'' в музей]] Първите крилати ракети на САЩ са базирани на германската [[Фау-1]]. [[SSM-N-8 Regulus]] е направена да бъде изстрелвана от подводница. [[MGM-1 Матадор]] е ракета от тип земя – земя, с възможност да носи ядрена бойна глава. През 1954 такива ракети са дислоцирани в [[Западна Германия]], след това в [[Тайван]] и [[Южна Корея]]. На 7 ноември 1956 ракетите Матадор на САЩ в Западна Германия, които могат да поразяват цели в страните от [[Варшавския договор|Варшавския пакт]], биват предислоцирани от добре установаните им места в различни разпръснати тайни места из страната. Това е извършено в отговор на съветската атака над Унгария, която брутално смазва унгарската революция от 1956. От 1957 до 1961 САЩ разработват амбициозния и солидно финансиран [[Проект Плутон]]. Той има за цел създаването на крилата ракета, която лети под обхвата на радарите със скорост [[Число на Мах|Max]] 3 и носи няколко [[водородна бомба|водородни бомби]], които пуска по пътя си във вражеската територия. Въпреки че 500 мегаватовият двигател на ракетата е създаден и тестовете му през 1961 минават успешно, няма завършена такава боеготова ракета. В крайна сметка проектът е прекратен в полза на разработката на междуконтиненталните [[балистична ракета|балистични ракети]]. === СССР === Въпреки че [[балистична ракета|балистичните ракети]] са предпочитаното оръжие срещу наземни цели, Съветският съюз залага на крилати ракети с конвенционален и ядрен заряд за поразяването на [[авионосно съединение|авионосни съединения]]. Големи подводници (според [[Условни наименования на НАТО за техниката|класификацията на НАТО]] [[еднотипни кораби|тип]] „Ехо“ и „Оскар“) биват въоръжени с такива ракети и започват да следят американските морски бойни формации. Големите бомбардировачи [[Ту-22М]], [[Ту-95]] и [[Ту-160]] също могат да изстрелват такива крилати ракети. == Дизайн == '''Бойната глава''': Повечето крилати ракети пренасят към 500 кг [[експлозив|експлозивни вещества]] или [[ядрено оръжие|ядрено взривно устройство]], тъй като са проектирани да бъдат използвани за поразяване на вражески бункери и кораби. '''[[Аеродинамика]]та''' на крилатите ракети не се отличава съществено от тази на [[самолет]]ите. '''Двигателят''' е [[въздушнореактивен двигател|въздушнореактивен]] или [[правопоточен въздушнореактивен двигател|правопоточен въздушнореактивен]]. '''Навигационната система''' в най-простия си вариант включва радарен висотомер, барометричен висотомер и часовник, за да навигира по предварително зададен курс. Съвременните варианти включват сателитна навигация и инерционна навигационна система, но те са значително по-скъпи. GPS навигацията е малко по-точна от навигацията по карта. Противокорабните крилати ракети (например американските [[Харпун (противокорабна ракета)|RGM-84 Harpoon]] и [[П-500 „Базалт“|SS-N-12 Sandbox]]) притежават дори инфрачервени сензори и радар за насочване. == Класификация == Крилатите ракети, някои, се делят: * според типа заряд: ** с [[ядрено оръжие|ядрена]] бойна част ** с [[Взривно вещество|обикновена]] бойна част * според решаваните задачи (предназначение): ** [[Стратегическа бомбардировка|стратегически]] ** оперативно-тактически (най-често противокорабни) ** [[Тактика|тактически]] * според типа на базиране (старт): ** с наземен ** с въздушен ** с морски *** [[крилати ракети на подводниците|подводен]] (виж [[крилати ракети на подводниците]]) *** надводен. Понастоящем крилати ракети с морско базиране носят корабите, [[ракетен катер|ракетните катери]] и [[подводница|подводните лодки]] (виж [[противокорабна ракета]]). == Видове ракети == Крилатите ракети могат да бъдат категоризирани по много критерии като големина, скорост и обхват на действие. Някои ракети биват приспособени за изстрелване от различни платформи (наземни, морски, от самолети). Понякога ракетите, изстрелвани от самолети и подводници, са по-малки и по-леки от същите ракети, предназначени за изстрелване от кораби и наземни установки. === Големи далекобойни дозвукови крилати ракети === Разработени от САЩ и СССР, такива ракети могат да изминат 1000 и повече километра със скорост около 800 км/ч. Типичният представител на тази категория тежи 1500 кг и носи конвенционална или ядрена бойна глава. Ранните варианти на тези ракети са с инерционна навигационна система, а съвременните – с навигационна система по карта, което значително подобрява точността на попадение. Най-модерните модели биват навигирани от високоточни военни навигационни сателити. Примери: * [[AGM-86]] B (САЩ) * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 Tomahawk]] (САЩ) * [[П-700 „Гранит“|Kh-55]] (СССР) === Големи дозвукови крилати ракети със среден радиус на действие === Ракетите от тази категория са със същите размери и тегло като предходните. Скоростта на полет също е еднаква, но могат да изминават разстояния до 1000 км. Примери: * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[Taurus missile|Taurus]] (Германия/Швеция) * [[Babur missile|Babur]] (Пакистан) === Свръхзвукови крилати ракети === Ракетите от тази категория летят със скорост по-висока от скоростта на звука и обикновено са с постояннотоков въздушнореактивен двигател. Обхватът е към 100 – 500 км, но има и по-далекобойни. Примери: * [[Supersonic Low Altitude Missile|SLAM]] и [[SM-64 Navaho]] са проекти на САЩ от ранната фаза на Студената война за стратегически далекобойни крилати ракети. Няма приети на въоръжение. * [[AGM-28 Hound Dog]] (САЩ) * [[П-500 „Базалт“]] (СССР/Русия) * [[П-270 „Москит“]] (СССР/Русия) * [[П-800 „Оникс“]] (СССР) * [[П-700 „Гранит“]] (СССР/Русия) * [[БраМос|PJ-10 BrahMos]] (Индия/Русия) === Малки крилати ракети === С тегло около 500 кг и далекобойност 70 – 300 км, тези ракети летят с дозвукова скорост и обикновено имат сравнително проста навигационна система. Не всички от тези ракети летят близо до повърхността на терена. Примери: * [[Харпун (противокорабна ракета)|AGM-84 Harpoon]] (САЩ) * [[C-802]] (Китай) * [[Exocet]] (Франция) * SS-N-25 Switchblade ([[Х-35|Kh-35 Уран]]) (Русия) == Съществуващи системи == === Производство на следните държави === [[Файл:Самолет-снаряд на пусковой установке (в профиль).jpg|мини|Крилата ракета [[Сопка (брегови ракетен комплекс)|С-2 на бреговия ракетен комплекс „Сопка“]] (SSC-2 Samlet)]] === СССР и Русия === * [[10Х]]Н – опитна крилата ракета с въздушен старт и [[пулсиращ въздушно-реактивен двигател]]. * [[16Х]] – опитна крилата ракета с въздушен старт и пулсиращ въздушно-реактивен двигател. * [[КС-1 Комета|КС-1]] – първата серийна дозвукова [[Противокорабна ракета|противокорабна]] крилата ракета с въздушен старт и средна далечина. * [[КСР-2]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-5]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-11]] – свръхзвукова противорадиолокационна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[фугас]]на или [[Осколочно-фугасен снаряд|фугасно-осколъчна]] БЧ. * [[К-10С]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-20]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[водородна бомба|термоядрена]] БЧ. * [[Х-22]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-55|X-55/555]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушно, морско и наземно базиране. * [[Х-101]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина. Х-102 – специална, с ядрен заряд. * [[П-5]] * [[П-6]] * [[П-15 Термит|П-15 „Термит“]] * [[Москит (ракета)|П-270 „Москит“]] * [[П-70 Аметист|П-70 „Аметист“]] * [[П-120 „Малахит“]] * [[П-500 „Базалт“]] * [[П-700 „Гранит“]] – крилата противокорабна ракета с далечно действие. * [[П-800 „Оникс“|П-800 Оникс (Яхонт)]] – съветска/руска универсална свръхзвукова противокорабна ракета със среден радиус на действие. * [[П-1000 „Вулкан“]] * [[Х-35|Х-35 „Уран“]] – съветска/руска малогабаритна тактическа дозвукова нисколетяща противокорабна ракета * [[C-10 „Гранат“]] – приета на въоръжение през 1984 г., както и „Калибър“, може да се изстрелва от [[торпеден апарат]]. * [[Калибър (крилата ракета)|3М-14/3М-54 „Калибър“]] – руска дозвукова крилата ракета с голяма далечина, с наземен и морски пуск. * [[Циркон (ракета)|3М22 „Циркон“]] – руска перспективна противокорабна хиперзвукова крилата ракета. === Крилати ракети производство на САЩ === * [[MGM-1 Matador]] – тактическа крилата ракета. * [[SM-62 Snark]] – междуконтинентална крилата ракета (алтернативни обозначения: MX775A, SSM-A-3. * [[AGM-28 Hound Dog]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-86B]] – крилата ракета с въздушно базиране. * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 „Томахоук“]] – стратегическа/тактическа крилата ракета с морско и наземно базиране. * [[Харпун (противокорабна ракета)]] – противокорабна ракета с морско и въздушно базиране. * [[AGM-129 ACM]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-158 JASSM]] – тактическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[Fasthawk]] – свръхзвукова крилата ракета с универсално базиране. * [[Boeing X-51|X-51]] – перспективна хиперзвукова крилата ракета. === Другие государства === * [[Exocet]] (Франция) * [[Аист (крылатая ракета)|Аист]] (Беларусь) * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[KEPD-150/350 TAURUS]] (Германия/Швеция) * [[HOPE/HOSBO]] (Германия, перспективная) * [[YJ-62]] (Китай) * [[YJ-82]] (Китай) * [[YJ-83]] (Китай) * [[Хатф-VII Бабур]] (Пакистан) – предназначен для использования с подводных лодок, надводных кораблей и мобильных наземных установок. Скорость – 880 км/ч, дальность – 700 км, БЧ – ядерная/обычная<ref>{{Cite web |url=http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |title=epochtimes.com.ua, Новые возможности Пакистана — ядерный удар в радиусе 700 км, 26 июля 2007 |access-date=2007-08-06 |archive-date=2008-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080303210637/http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |deadlink=no }}</ref>. * [[Gabriel Mk1]] (Израиль) * [[Сюнфэн 2Е]] (Тайвань) * [[AM-1 Tábano]] (Аргентина) * Мескат (Иран), на основе Х-55, дальность 2000 км.<ref>{{Cite web |url=http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |title=Иран создал новую крылатую ракету — Российская газета<!-- Заголовок добавлен ботом --> |access-date=2015-12-19 |archive-date=2015-12-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151222151238/http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |deadlink=no }}</ref> * [[Нептун (крылатая ракета)|Нептун]] (Украина) * [[SOM (ракета)|SOM]] (Турция) == Крилата ракета „направи-си-сам“ == Проектът на [[Брус Симпсън]] от [[Нова Зеландия]] за проектиране и изпитание на саморъчно направена крилата ракета е финансиран от частни инвеститори. Той си поставя за цел да сведе цената на една ракета под 5000 щатски долара, което е значително по-малко от цената на една военна крилата ракета [[Томахоук (ракета)|Томахоук]] – към 1,9 милиона долара. Симпсън има голям опит в направата на радиоуправляеми модели на самолети, който използва при дизайна и строежа на ракетата. Той използва готови части: купува от магазина GPS система, която свързва към програмируем логически контролер (PLC) и въвежда свои програми в него за управление и контрол. Двигателят на ракетата също е собствена разработка. Полезният товар е предвиден да бъде около 10 – 15 килограма, което е недостатъчно да нанесе сериозни поражения, ако ракетата бъде въоръжена с експлозиви, но достатъчно, ако съдържа биологическо или химическо оръжие. В края на 2003 Симпсън се сблъсква с данъчни проблеми и прекратява проекта си. Впоследствие той твърди, че тези проблеми са нарочно предизвикани от правителството, в опит да го накарат да спре проекта. == Вижте също == * [[Балистична ракета]] * [[Подводница]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=|ref=Werrell}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|ссылка=|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|lang=ru|издател=Зарубежное военное обозрение|място=М.|дата=1995|номер=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} == Външни препратки == * [http://airships.narod.ru/v_1/cruise_miss_1.html Крылатые ракеты. В начале большого пути] {{Икона|ru}} * [https://fas.org/nuke/intro/cm/index.html An introduction to cruise missiles] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160411115104/http://fas.org/nuke/intro/cm/index.html |date=11 April 2016 }}&nbsp;— From the website of the Federation of American Scientists (FAS) {{Икона|en}} * [https://missilethreat.csis.org/ Missile Threat]: A Project of the Center for Strategic and International Studies {{Икона|en}} {{commonscat-inline||Cruise missile}} {{Нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Крылатая ракета|138841228}} [[Категория:Крилати ракети| ]] oxe57tye9m85ola1wi6mfl7ty86ir3a 12415791 12415787 2024-11-18T13:42:57Z Alexander.D.Hristov 169981 12415791 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile.jpg|мини|300px|дясно|Съвременна [[САЩ|американска]] крилата ракета ''[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]'' в полет]] [[Файл:US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|мини|300px|дясно|[[ВМС на САЩ|Американският]] [[ракетен крайцер]] ''[[USS (префикс)|USS]] Cape St. George ([[номер на борда|CG-71]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'' изстрелва крилата ракета ''Томахоук'' при участието си в операция „[[Иракска свобода]]“ от [[Средиземно море]] на [[23 март]] [[2003]] г.]] '''Крилата ракета''' ('''КР''') е [[ракетно оръжие]] с еднократен пуск с [[Сухопътни войски|наземного]], [[Военновъздушни сили|въздушно]] и [[военноморски сили|морско]] базиране, [[траектория]]та на полета на което се определя от аеродинамичната [[подемна сила]] на [[Самолет#Конструкция|самолетно крило]], тягата на [[двигател]] и [[тегло|силата на тежестта]].<ref name="sve">Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). с. 483—484</ref> Понастоящем са [[Безпилотен летателен апарат|безпилотно]] [[оръжие]], обаче по-рано има и конструкции, управлявани от [[Камикадзе|пилоти-смъртници]].<ref name="AiK_021999">{{cite|автор=Кузнецов К.|заглавие="Цветок вишни" или "Придурок"|език=ru|издател=Авиация и космонавтика|дата=1999|номер=02}}</ref> Устарялото название на конструираната по [[Летателен апарат с неподвижно крило|самолетната]] (класическа) схема крилата ракета е '''„самолет снаряд“''' (терминът вече не се употребява, защото така се наричат вече планиращите авиобомби, което води до объркване). Нерядко терминът „кралата ракета“ погрешно се смята за еквивалент на по-специфичния англоезичен термин '''cruise missile''', обаче последнията се отнася само за управляемите ракети, при които по-голямата част от полета към целта става на постоянна [[скорост]].<ref group=~>Впрочем всички съвременни КР на [[Русия]] и другите държави са управляеми. [http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile Guided missile, the major portion of whose flight path to its target is conducted at approximately constant velocity; depends on the dynamic reaction of air for lift and upon propulsion forces to balance drag. Dictionary of Military and Associated Terms. US Department of Defense 2005.] {{Wayback|url=http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile |date=20080726075349 }}</ref> Те са проектирани да пренасят конвенционална или [[атомно оръжие|ядрена]] бойна глава на няколкостотин [[километър|километра]] с голяма точност. Модерните крилати ракети са [[скорост на звука|свръхзвукови]] или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от [[радар]]. == Предимства и недостатъци == При сравнението с другите [[Ракетно оръжие#Класификация|видове]] и типове [[ракета|ракети]] и [[самолет]]и някои изтъкват следните: '''Предимства''': * Възможност за задаване на произволен [[курс]] на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни [[ПВО|противовъздушната]] и [[противоракетна отбрана]] на противника. * Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо [[радиолокация|засичането]] на ракетата. * Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта. '''Недостатъци''': * Относително ниски скорости на полета (от порядъка на [[скорост на звука|скоростта на звука]] ~ 1150 [[км/ч]]), с ядрен [[Правопоточен въздушнореактивен двигател|ПВРД]] могат да достигат скорости от порядъка на 5 [[число на Мах|мах]], т.е. [[Хиперзвуково оръжие|хиперзвукови]]. * Висока цена в сравнение с другите [[боеприпаси]]. * Слаба успеваемост срещу зона наситена с ПВО. * Относително малка мощност на бойната част, с изключение на снабдените с ядрена БЧ. '''В сравнение със самолетите''', основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени. == История == [[Файл:'Flying Crow With Magic Fire', a winged rocket bomb.jpg|мини|神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“) – крилата ракета, описана в [[средновековие|средновековния]] трактат Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}})]] [[Файл:Memorial V1.jpg|мини|300px|Безпилотният самолет-снаряд [[Фау-1]] – първата серийна крилата ракета в света, 1942 г.]] В [[средновековие|средновековния]] [[китай]]ски [[трактат]] Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}}) е описана неуправляема крилата ракета във формата на [[вранови|врана]] 神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“). На практика неуправляемите ракети (с [[барут]]ен двигател) започват широко да се използват в [[Европа]] в началото на [[XIX век]] (виж [[Ракета на Конгрийв]]). Идеята за създаването на безпилотна, автоматично ''управляема'' „летяща бомба“ се появява в първото десетилетие от живота на [[авиация]]та, още преди [[Първата световна война]], тя, през 1910 г., е предложена от френския [[инженер]] Рене Лоран ({{lang|fr|René Lorin}}), който е по-известен като обладател на [[патент]]а от 1913 г. за [[правопоточен въздушнореактивен двигател]]. Необходимите условия и технологии, за реализирането на тази идея, скоро стават реалност: * През 1913 г. учителят по [[физика]], [[германец]]ът Вирт (Wirth), разработва комплекс за [[радио]]управление на безпилотен [[летателен апарат]] и го представя на арената на [[цирк]], управлявайки неголям [[Авиомоделизъм|модел]] на [[аероплан]]. * Във [[Франция]], през [[лято]]то на 1914 г., на самолет на американската компания [[Curtiss Aeroplane and Motor Company|Curtiss]] за първи път е изпробван [[жироскоп]]ният [[автопилот]] на американеца [[Елмер Амброуз Спери|Елмер Спери]], позволяващ удържането на самолета по зададения курс без вмешателството на [[пилот]]а. Практическите разработки се водят едновременно в няколко страни. Първите практически стъпки са направени от американския [[изобретател]] Питър Хюит ({{lang|en|Peter Cooper Hewitt}}), който привлича, през април 1915 г., към проекта за създане на „[[Sperry Flying Bomb|летяща бомба]]“ Елмер Спери и неговата компания [[Sperry|Sperry Gyroscope Company]]. Първите успешни полетни изпитания на автоматичната система за управление на специално оборудван самолет са проведени на 12 септември 1916 г. В автоматичен режим самолетът набира зададената височина и прелетява известно разстояние, удовлетворително поддържайки курс по [[компас]]а, започва и снижение към целта, след което намиращият се на [[борд]]а син на Спери – [[Лоуренс Спери|Лоуренс]] поема управлението.{{sfn|Werrell|1985|с=7}} Паралелно във [[Великобритания]], по поръчка на военните, [[Арчибалд Лоу]] води работи над радиоуправляема „летяща бомба“ за поражение на [[дирижабъл|дирижабли]] и наземни цели. Първият опит за полет е осъществен на 21 март 1917 г. и завършва с авария. Подобен проект се разработва от Хенри Фоланд ({{lang|en|Henry Folland}}). Летателният апарат с дължина около 6 – 7 [[метър|метра]], [[маса]] около 230 [[кг]] и двигател с [[мощност]] 35 [[к.с.]] е произведен от Royal Aircraft Establishment Royal Aircraft Factory. В резултат на три неуспешни опита за полет, през юли 1917 г., проектът е закрит.{{sfn|Werrell|1985|с=8}} През 1920 г. в Англия стандартен [[изтребител|самолет-изтребител]] „Бристъл“ F.2B е снабден с радиоуправление и лети успешно. За застраховка в кабината на самолета се намира и пилот. Обаче вече след година е изпробван управляем по радиото самолет без летец в него. През 1924 г. в [[периодика|списанието]] „Техника и жизнь“ е публикувана работата на [[Фридрих Артурович Цандер|Ф. А. Цандер]] „Полети към другите планети“, в която се предлага да се използват крила на ракетни летателни апарати.<ref>{{Cite web |url=http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |title=РАЗВИТИЕ КРЫЛАТЫХ РАКЕТНЫХ АППАРАТОВ В СССР в 1930—1939 гг. |access-date=2010-05-06 |archive-date=2010-10-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101011133808/http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |deadlink=no }}</ref> През 1927 г. е създадено авиационното [[торпедо]] (според тогавашната терминология) „Laryng“ – неголям летателен апарат с [[Двигател с вътрешно горене#Видове|бутален]] [[Звездообразен двигател|звездообразен мотор]] и система за жироскопно управление, снабден с [[бойна глава]] с маса 113 кг. След продължителни изпитания на конструкцията от кораби и в пустините на [[Ирак]] производството му е оценено като нецелесъобразно. През 1931 г. англичаните създават радиоуправляемата въздушна мишена „Queen“. Всичко са построени три опитни образеца, на основата на успешните им изпитания, през 1935 г., е произведена серия радиоуправляеми мишени с обозначението DH.82B „Queen Bee“ ([[пчела майка]]) в количество 420 екземпляра (както се смята, именно оттогава за безпилотниците се използва [[жаргон]]ното название ''Drone'' ([[търтей]])). Безпилотниците „Queen Bee“ се използват през началния етап на [[Втората световна война]] като разузнавачи. Характеристики: максимална скорост – 175 км/час, практически таван на полета – 4267 м, продължителност на полета – до три часа. В [[СССР]] работите над ''телемеханичните самолети'' се провеждат започвайки от 1920-те години и до 1942 г. В качеството на самолет-снаряд е избран [[бомбардировач]] [[ТБ-1]], за когото е разработена телемеханичната система „Дедал“. Впоследствие тези работи водят до разработката на различни автопилоти. Програмата разглежда различни варианти за самолети-снаряди: СБ, [[И-16]], [[УТ-2]]. През 1940 г. се води разработката на радиоуправляемия самолет ТБ-3РН в два варианта: в първия бомбардировачът носи [[взривни вещества]] и се управлява от оператор, който се намира на съпровождащ самолет, във втория вариант се водят работи за дистанционно управляем бомбардировач, който след изпълнение на задачата за [[бомбардировка]] трябва да се върне в базата и да кацне. Единствената бойна употреба на самолет-снаряд [[ТБ-3]] е през 1942 г., когато носещият четири [[тон]]а [[Тринитротолуол|тротил]] самолет трябва да порази железопътния възе във [[Вязма]]. Обаче при полета към целта, поради технически проблеми с предавателя на съпровождащия самолет ДБ-3Ф, самолетът-снаряд пада, не достигайки целта. Също така в СССР, в края на 1930-те години се разработва компонентен самолет-снаряд. В качеството на носител на заряда се използва радиоуправляем ТБ-3 с 3,5 тона взрив, на гърба на който се крепи самолет за управление КР-6. Радиусът на действие на групата достига до 1200 км. В СССР, през 1932 г., в [[Група за изучаване на реактивното движение|Групата за изучаване на реактивното движение]] е организирана бригада крилати ракети с [[течногоривен ракетен двигател]]. На 29 януари 1939 г. се състои първият изпитателен полет на съветската крилата ракета „[[212 (ракета)|212]]“, разработена под ръководството на [[Сергей Корольов]]. През 1941 г. в [[САЩ]], във фирмата „[[General Motors|Дженерал Моторс]]“, се разработва самолетът-снаряд под шифъра А-1, представляващ радиоуправляем моноплан, стартиращ от количка. Бойният товар на ЛА са [[Авиационна бомба|бомби]] тегло до 225 кг. Построени са голям брой опитни образци, но програмата е отменена през 1943 г. През 1942 г. започват изследванията по проекта „Option“, в резултат на които е построена серията апарати [[TDN-1]], които се използват за обучение и изпитания. След това е построена партия самолети-снаряди TDR-1 в количество 189 броя. Бойната употреба от [[ВМС на САЩ|американския флот]] против [[Императорски военноморски флот на Япония|японците]] на ''атакуващите дронове'' TDR-1 се състои в района на [[Соломонови острови|Соломоновите острови]] през 1944 г. От сумарно изстреляните 46 29 достигат целите си, което е оценено от командващия флота [[адмирал]] [[Честър Нимиц]] като отрицателно. В [[Трети Райх|Германия]] програма по разработване на самолети-снаряди с различно предназначение започва през 1941 г. и достига своя пик на развитие към края на войната. През 1942 г. е започнато практическото изучаване на аеродинамичната свръзка на планера [[DFS 230|DFS-230]] и самолетите за управление от типа [[Kl-35]], [[Focke-Wulf Fw 56 Stösser|Fw-56]] и [[Bf-109]]. В резултат на това е решено да се използва свръзката самолет-снаряд [[Junkers Ju 88|J-88A]] и Bf-109F (програма „Бетовен“). През 1943 г. е дадено задание за построяването на опитна партия от 15 екземпляра на система, която условно е наречена „Мистел-1“ (''впряг с тор''). През пролетта на 1944 г., в състава на 4-та група на бомбардировъчната [[ескадрила]] KG101 е формирана учебна група. През нощта на 24 юни 1944 г. ескадрилата за първи път атакува група кораби на [[съюзници]]те в [[устие]]то на [[река]] [[Сена]]. Спред резултатите на удара започва разработката на системите „Мистел-2“ и „Мистел-3“. През октомври на същата година група, на въоръжение в която състоят 60 „Мистела“, е предадена в състава на експерименталната KG200. През пролетта на 1945 г. с „Мистели“ частично е превъоръжена KG30, за резултатите от тяхната работа няма достоверни данни. Също така се строят серийно и „Мистел-4“, представляващи свръзка от J-88G-7 и изтребителя [[Ta-152H]]. До края на войната са произведени 250 броя, до 50 са пленени от съюзниците. Проектът „Мистел-5“ представлява свръзка от самолета-снаряд Ta-154А (отдолу) и самолет за управление Fw190A-8 (отгоре). В хода на работите достигат до преоборудването на първата партида в четири свръзки, а след това преоборудването е отменено. Също така немците разработват други проекти от съставни самолети, в т.ч. и с реактивни двигатели. В частност, 5-та ескадрила на KG200 се занимава с въпросите по използването на буксируем самолет-снаряд на базата на реактивния [[Ме-328В]]. В нощта на 4 по 5 юни 1944 г. безпилотният радиоуправляем самолет-снаряд [[Savoia-Marchetti SM.79 Sparviero|S.M.79]] на ВВС на Италианската Социална Република провежда своя първи и единствен боен полет по посока [[Гибралтар]], с цел да атакува намиращите се там [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|английски]] кораби. След като пилотът скача с [[парашут]], управлението се води от самолет за съпровождение [[Cant Z.1007-II]]. Поради дефект в управлението самолетът-снаряд не достига целта и пада. През юли 1944 г. Въздушните сили на САЩ приемат програмата „Афродита“. Смисълът на програмата е преоборудването на изработилите своя ресурс бомбардировачи [[B-17]] в самолети-снаряди, управляеми по радио от съпровождащ самолет. Точно както и съветските ТБ-3РН, самолетът излита с екипаж от пилот и бординженер, които го водят към целта ръчно, а след това се активира телеуправлението, с бойната част (9070 кг [[взривно вещество|ВВ]] „[[Торпекс]]“) и напуска самолета с парашути (кабината на самолета отгоре е отрязана). Самолетът-снаряд продължава полета към целта, управляем по радио, а екипажът се прибира от отряд за евакуация. Преправените B-17, които получават индекса BQ-7, и самолетите за съпровождение B-17, с индекс CQ-4, постъпват в 562-та бомбардировъчна ескадрила. Самолетите-снаряди няколко пъти се използват в бойни операции (през август и октомври 1944 г.) против немските позиции с ракети [[Фау-1]]. Операциите по използването на самолети-снаряди срещу силно защитени цели са признати за слаборезултатни, за това е решено да се използват срещу големи промишлени цели. BQ-7 още няколко пъти се използват за нападения без особен успех. Програмата е оценена като неудачна, а самолетите-снаряди BQ-7 като по-опасни за своите екипажи, отколкото за противника. Въпреки всичко това последващото развитие на програмата става преправянето на бомбардировачи [[B-24 Либърейтър|B-24]] в самолетите снаряди BQ-8. Принципът за използване не се променя. ВМС на САЩ започват собствена програма за преправянето на RB4Y-1 (патрулната версия на B-24). Обаче поради ниската точност, надеждност и високата сложност на употребата им програмата е закрита. Първата в света класическа крилата ракета, която се произвежда серийно и се използва в реални [[бойни действия]], става „[[Фау-1]]“ (Fi-103), разработена в Германия. Тя е изпитана за първи път на 21 декември 1942 г. За първи път в бойни условия се използва в края на Втората световна война против Великобритания.<ref name="sve" /> Обаче поради слабата точност на системата за насочване на ракетата в състава на експерименталната част KG200 е сформирана 5 ескадрила, в която напълно сериозно, в т.ч., се отработва и възможността за управление на ракетата Fi-103 от пилот, който във финалния участък от траекторията трябва, теоретично, да напусне апарата с парашут. Япония, в опит да добие същото ниво на напредък на [[тактически оръжия]] срещу съюзническите войски, прибягва до специално построени [[камикадзе|самолети камикадзе]] [[Ohka]], които са друг предшественик на днешните високоточни оръжия. През септември 1944 г. в [[Москва|московското]] КБ на СССР са доставени обломките на V-1, а по-късно образци на ракетата и чертежи, получени от [[Полигон Пенемюнде|Пенемюнде]]. Съветските власти вземат решение да създадат свои „самолети-снаряди“. Разработката на проекта е доверена на [[Владимир Николаевич Челомей|Владимир Челомей]]. След 9 години, паралелно с Челомей, подобна разработка започва и [[Артьом Микоян|А. И. Микоян]]. През 1947 г. в СССР започват работите над крилатата ракета „[[Комета (ракета)|Комета]]“. Ракетата се проектира в специалното [[Алмаз (научнопроизводствено обединение)|КБ-1]] (Конструкторско Бюро-1), [[Планер на летателен апарат|планерът]] на ракетата се създава в [[МиГ|ОКБ-155]] на базата на изтребителя [[МиГ-15]]. Ракетата се доставя във [[войска]]та на протежение много години и се произвежда във варианти с [[въздушен старт]] (КС-1), и [[наземен старт]] (С-2 „Сопка“, „Стрела“, ФКР-1). За отработката на системите на ракетата и обучение на личния състав на базата на самолета [[МиГ-17]] е конструиран пилотируем „самолет дубльор на „Кометата““ (СДК), произвеждан серийно. През 1950-те години се предполага развитието на крилатите ракети като стратегически междуконтинентални средства за доставка на [[Ядрено оръжие|ядрени заряди]]. В [[Лавочкин|КБ Лавочкин]] извършва разработката на двустепенната [[Буря (ракета)|крилата ракета „Буря“]], работите са спрени по финансови съображения и във връзка с успехите в разработката на [[Балистична ракета|балистични ракети]]. Единственият, който състои на въоръжение, комплекс крилати ракети от междуконтинентален клас, е разработеният в САЩ [[SM-62 Snark]], който за кратко (през 1961 г.) се намира на бойно дежурство. В края на 50-те години започват да се разработват крилати ракети с мощни течногоривни ракетни двигатели, което позволява да се достигне значителен ръст в характеристиките на ракетите. === САЩ === [[Файл:ALCMCruiseMissile.JPG|мини|300п|Американска крилата ракета ''ACLM'' в музей]] Първите крилати ракети на САЩ са базирани на германската [[Фау-1]]. [[SSM-N-8 Regulus]] е направена да бъде изстрелвана от подводница. [[MGM-1 Матадор]] е ракета от тип земя – земя, с възможност да носи ядрена бойна глава. През 1954 такива ракети са дислоцирани в [[Западна Германия]], след това в [[Тайван]] и [[Южна Корея]]. На 7 ноември 1956 ракетите Матадор на САЩ в Западна Германия, които могат да поразяват цели в страните от [[Варшавския договор|Варшавския пакт]], биват предислоцирани от добре установаните им места в различни разпръснати тайни места из страната. Това е извършено в отговор на съветската атака над Унгария, която брутално смазва унгарската революция от 1956. От 1957 до 1961 САЩ разработват амбициозния и солидно финансиран [[Проект Плутон]]. Той има за цел създаването на крилата ракета, която лети под обхвата на радарите със скорост [[Число на Мах|Max]] 3 и носи няколко [[водородна бомба|водородни бомби]], които пуска по пътя си във вражеската територия. Въпреки че 500 мегаватовият двигател на ракетата е създаден и тестовете му през 1961 минават успешно, няма завършена такава боеготова ракета. В крайна сметка проектът е прекратен в полза на разработката на междуконтиненталните [[балистична ракета|балистични ракети]]. === СССР === Въпреки че [[балистична ракета|балистичните ракети]] са предпочитаното оръжие срещу наземни цели, Съветският съюз залага на крилати ракети с конвенционален и ядрен заряд за поразяването на [[авионосно съединение|авионосни съединения]]. Големи подводници (според [[Условни наименования на НАТО за техниката|класификацията на НАТО]] [[еднотипни кораби|тип]] „Ехо“ и „Оскар“) биват въоръжени с такива ракети и започват да следят американските морски бойни формации. Големите бомбардировачи [[Ту-22М]], [[Ту-95]] и [[Ту-160]] също могат да изстрелват такива крилати ракети. == Дизайн == '''Бойната глава''': Повечето крилати ракети пренасят към 500 кг [[експлозив|експлозивни вещества]] или [[ядрено оръжие|ядрено взривно устройство]], тъй като са проектирани да бъдат използвани за поразяване на вражески бункери и кораби. '''[[Аеродинамика]]та''' на крилатите ракети не се отличава съществено от тази на [[самолет]]ите. '''Двигателят''' е [[въздушнореактивен двигател|въздушнореактивен]] или [[правопоточен въздушнореактивен двигател|правопоточен въздушнореактивен]]. '''Навигационната система''' в най-простия си вариант включва радарен висотомер, барометричен висотомер и часовник, за да навигира по предварително зададен курс. Съвременните варианти включват сателитна навигация и инерционна навигационна система, но те са значително по-скъпи. GPS навигацията е малко по-точна от навигацията по карта. Противокорабните крилати ракети (например американските [[Харпун (противокорабна ракета)|RGM-84 Harpoon]] и [[П-500 „Базалт“|SS-N-12 Sandbox]]) притежават дори инфрачервени сензори и радар за насочване. == Класификация == Крилатите ракети, някои, се делят: * според типа заряд: ** с [[ядрено оръжие|ядрена]] бойна част ** с [[Взривно вещество|обикновена]] бойна част * според решаваните задачи (предназначение): ** [[Стратегическа бомбардировка|стратегически]] ** оперативно-тактически (най-често противокорабни) ** [[Тактика|тактически]] * според типа на базиране (старт): ** с наземен ** с въздушен ** с морски *** [[крилати ракети на подводниците|подводен]] (виж [[крилати ракети на подводниците]]) *** надводен. Понастоящем крилати ракети с морско базиране носят корабите, [[ракетен катер|ракетните катери]] и [[подводница|подводните лодки]] (виж [[противокорабна ракета]]). == Видове ракети == Крилатите ракети могат да бъдат категоризирани по много критерии като големина, скорост и обхват на действие. Някои ракети биват приспособени за изстрелване от различни платформи (наземни, морски, от самолети). Понякога ракетите, изстрелвани от самолети и подводници, са по-малки и по-леки от същите ракети, предназначени за изстрелване от кораби и наземни установки. === Големи далекобойни дозвукови крилати ракети === Разработени от САЩ и СССР, такива ракети могат да изминат 1000 и повече километра със скорост около 800 км/ч. Типичният представител на тази категория тежи 1500 кг и носи конвенционална или ядрена бойна глава. Ранните варианти на тези ракети са с инерционна навигационна система, а съвременните – с навигационна система по карта, което значително подобрява точността на попадение. Най-модерните модели биват навигирани от високоточни военни навигационни сателити. Примери: * [[AGM-86]] B (САЩ) * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 Tomahawk]] (САЩ) * [[П-700 „Гранит“|Kh-55]] (СССР) === Големи дозвукови крилати ракети със среден радиус на действие === Ракетите от тази категория са със същите размери и тегло като предходните. Скоростта на полет също е еднаква, но могат да изминават разстояния до 1000 км. Примери: * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[Taurus missile|Taurus]] (Германия/Швеция) * [[Babur missile|Babur]] (Пакистан) === Свръхзвукови крилати ракети === Ракетите от тази категория летят със скорост по-висока от скоростта на звука и обикновено са с постояннотоков въздушнореактивен двигател. Обхватът е към 100 – 500 км, но има и по-далекобойни. Примери: * [[Supersonic Low Altitude Missile|SLAM]] и [[SM-64 Navaho]] са проекти на САЩ от ранната фаза на Студената война за стратегически далекобойни крилати ракети. Няма приети на въоръжение. * [[AGM-28 Hound Dog]] (САЩ) * [[П-500 „Базалт“]] (СССР/Русия) * [[П-270 „Москит“]] (СССР/Русия) * [[П-800 „Оникс“]] (СССР) * [[П-700 „Гранит“]] (СССР/Русия) * [[БраМос|PJ-10 BrahMos]] (Индия/Русия) === Малки крилати ракети === С тегло около 500 кг и далекобойност 70 – 300 км, тези ракети летят с дозвукова скорост и обикновено имат сравнително проста навигационна система. Не всички от тези ракети летят близо до повърхността на терена. Примери: * [[Харпун (противокорабна ракета)|AGM-84 Harpoon]] (САЩ) * [[C-802]] (Китай) * [[Exocet]] (Франция) * SS-N-25 Switchblade ([[Х-35|Kh-35 Уран]]) (Русия) == Съществуващи системи == === Производство на следните държави === [[Файл:Самолет-снаряд на пусковой установке (в профиль).jpg|мини|Крилата ракета [[Сопка (брегови ракетен комплекс)|С-2 на бреговия ракетен комплекс „Сопка“]] (SSC-2 Samlet)]] === СССР и Русия === * [[10Х]]Н – опитна крилата ракета с въздушен старт и [[пулсиращ въздушно-реактивен двигател]]. * [[16Х]] – опитна крилата ракета с въздушен старт и пулсиращ въздушно-реактивен двигател. * [[КС-1 Комета|КС-1]] – първата серийна дозвукова [[Противокорабна ракета|противокорабна]] крилата ракета с въздушен старт и средна далечина. * [[КСР-2]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-5]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-11]] – свръхзвукова противорадиолокационна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[фугас]]на или [[Осколочно-фугасен снаряд|фугасно-осколъчна]] БЧ. * [[К-10С]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-20]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[водородна бомба|термоядрена]] БЧ. * [[Х-22]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-55|X-55/555]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушно, морско и наземно базиране. * [[Х-101]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина. Х-102 – специална, с ядрен заряд. * [[П-5]] * [[П-6]] * [[П-15 Термит|П-15 „Термит“]] * [[Москит (ракета)|П-270 „Москит“]] * [[П-70 Аметист|П-70 „Аметист“]] * [[П-120 „Малахит“]] * [[П-500 „Базалт“]] * [[П-700 „Гранит“]] – крилата противокорабна ракета с далечно действие. * [[П-800 „Оникс“|П-800 Оникс (Яхонт)]] – съветска/руска универсална свръхзвукова противокорабна ракета със среден радиус на действие. * [[П-1000 „Вулкан“]] * [[Х-35|Х-35 „Уран“]] – съветска/руска малогабаритна тактическа дозвукова нисколетяща противокорабна ракета * [[C-10 „Гранат“]] – приета на въоръжение през 1984 г., както и „Калибър“, може да се изстрелва от [[торпеден апарат]]. * [[Калибър (крилата ракета)|3М-14/3М-54 „Калибър“]] – руска дозвукова крилата ракета с голяма далечина, с наземен и морски пуск. * [[Циркон (ракета)|3М22 „Циркон“]] – руска перспективна противокорабна хиперзвукова крилата ракета. === Крилати ракети производство на САЩ === * [[MGM-1 Matador]] – тактическа крилата ракета. * [[SM-62 Snark]] – междуконтинентална крилата ракета (алтернативни обозначения: MX775A, SSM-A-3. * [[AGM-28 Hound Dog]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-86B]] – крилата ракета с въздушно базиране. * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 „Томахоук“]] – стратегическа/тактическа крилата ракета с морско и наземно базиране. * [[Харпун (противокорабна ракета)]] – противокорабна ракета с морско и въздушно базиране. * [[AGM-129 ACM]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-158 JASSM]] – тактическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[Fasthawk]] – свръхзвукова крилата ракета с универсално базиране. * [[Boeing X-51|X-51]] – перспективна хиперзвукова крилата ракета. === Другие государства === * [[Exocet]] (Франция) * [[Аист (крылатая ракета)|Аист]] (Беларусь) * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[KEPD-150/350 TAURUS]] (Германия/Швеция) * [[HOPE/HOSBO]] (Германия, перспективная) * [[YJ-62]] (Китай) * [[YJ-82]] (Китай) * [[YJ-83]] (Китай) * [[Хатф-VII Бабур]] (Пакистан) – предназначен для использования с подводных лодок, надводных кораблей и мобильных наземных установок. Скорость – 880 км/ч, дальность – 700 км, БЧ – ядерная/обычная<ref>{{Cite web |url=http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |title=epochtimes.com.ua, Новые возможности Пакистана — ядерный удар в радиусе 700 км, 26 июля 2007 |access-date=2007-08-06 |archive-date=2008-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080303210637/http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |deadlink=no }}</ref>. * [[Gabriel Mk1]] (Израиль) * [[Сюнфэн 2Е]] (Тайвань) * [[AM-1 Tábano]] (Аргентина) * Мескат (Иран), на основе Х-55, дальность 2000 км.<ref>{{Cite web |url=http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |title=Иран создал новую крылатую ракету — Российская газета<!-- Заголовок добавлен ботом --> |access-date=2015-12-19 |archive-date=2015-12-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151222151238/http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |deadlink=no }}</ref> * [[Нептун (крылатая ракета)|Нептун]] (Украина) * [[SOM (ракета)|SOM]] (Турция) == Крилата ракета „направи-си-сам“ == Проектът на [[Брус Симпсън]] от [[Нова Зеландия]] за проектиране и изпитание на саморъчно направена крилата ракета е финансиран от частни инвеститори. Той си поставя за цел да сведе цената на една ракета под 5000 щатски долара, което е значително по-малко от цената на една военна крилата ракета [[Томахоук (ракета)|Томахоук]] – към 1,9 милиона долара. Симпсън има голям опит в направата на радиоуправляеми модели на самолети, който използва при дизайна и строежа на ракетата. Той използва готови части: купува от магазина GPS система, която свързва към програмируем логически контролер (PLC) и въвежда свои програми в него за управление и контрол. Двигателят на ракетата също е собствена разработка. Полезният товар е предвиден да бъде около 10 – 15 килограма, което е недостатъчно да нанесе сериозни поражения, ако ракетата бъде въоръжена с експлозиви, но достатъчно, ако съдържа биологическо или химическо оръжие. В края на 2003 Симпсън се сблъсква с данъчни проблеми и прекратява проекта си. Впоследствие той твърди, че тези проблеми са нарочно предизвикани от правителството, в опит да го накарат да спре проекта. == Вижте също == * [[Балистична ракета]] * [[Подводница]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=|ref=Werrell}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|ссылка=|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|lang=ru|издател=Зарубежное военное обозрение|място=М.|дата=1995|номер=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} == Външни препратки == * [http://airships.narod.ru/v_1/cruise_miss_1.html Крылатые ракеты. В начале большого пути] {{Икона|ru}} * [https://fas.org/nuke/intro/cm/index.html An introduction to cruise missiles] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160411115104/http://fas.org/nuke/intro/cm/index.html |date=11 April 2016 }}&nbsp;— From the website of the Federation of American Scientists (FAS) {{Икона|en}} * [https://missilethreat.csis.org/ Missile Threat]: A Project of the Center for Strategic and International Studies {{Икона|en}} {{commonscat-inline||Cruise missile}} {{Нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Крылатая ракета|138841228}} [[Категория:Крилати ракети| ]] 6u5s0pnum42p6p1oat2v2sw4wte8rb9 12415799 12415791 2024-11-18T13:48:47Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Другие государства */ 12415799 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile.jpg|мини|300px|дясно|Съвременна [[САЩ|американска]] крилата ракета ''[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]'' в полет]] [[Файл:US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|мини|300px|дясно|[[ВМС на САЩ|Американският]] [[ракетен крайцер]] ''[[USS (префикс)|USS]] Cape St. George ([[номер на борда|CG-71]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'' изстрелва крилата ракета ''Томахоук'' при участието си в операция „[[Иракска свобода]]“ от [[Средиземно море]] на [[23 март]] [[2003]] г.]] '''Крилата ракета''' ('''КР''') е [[ракетно оръжие]] с еднократен пуск с [[Сухопътни войски|наземного]], [[Военновъздушни сили|въздушно]] и [[военноморски сили|морско]] базиране, [[траектория]]та на полета на което се определя от аеродинамичната [[подемна сила]] на [[Самолет#Конструкция|самолетно крило]], тягата на [[двигател]] и [[тегло|силата на тежестта]].<ref name="sve">Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). с. 483—484</ref> Понастоящем са [[Безпилотен летателен апарат|безпилотно]] [[оръжие]], обаче по-рано има и конструкции, управлявани от [[Камикадзе|пилоти-смъртници]].<ref name="AiK_021999">{{cite|автор=Кузнецов К.|заглавие="Цветок вишни" или "Придурок"|език=ru|издател=Авиация и космонавтика|дата=1999|номер=02}}</ref> Устарялото название на конструираната по [[Летателен апарат с неподвижно крило|самолетната]] (класическа) схема крилата ракета е '''„самолет снаряд“''' (терминът вече не се употребява, защото така се наричат вече планиращите авиобомби, което води до объркване). Нерядко терминът „кралата ракета“ погрешно се смята за еквивалент на по-специфичния англоезичен термин '''cruise missile''', обаче последнията се отнася само за управляемите ракети, при които по-голямата част от полета към целта става на постоянна [[скорост]].<ref group=~>Впрочем всички съвременни КР на [[Русия]] и другите държави са управляеми. [http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile Guided missile, the major portion of whose flight path to its target is conducted at approximately constant velocity; depends on the dynamic reaction of air for lift and upon propulsion forces to balance drag. Dictionary of Military and Associated Terms. US Department of Defense 2005.] {{Wayback|url=http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile |date=20080726075349 }}</ref> Те са проектирани да пренасят конвенционална или [[атомно оръжие|ядрена]] бойна глава на няколкостотин [[километър|километра]] с голяма точност. Модерните крилати ракети са [[скорост на звука|свръхзвукови]] или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от [[радар]]. == Предимства и недостатъци == При сравнението с другите [[Ракетно оръжие#Класификация|видове]] и типове [[ракета|ракети]] и [[самолет]]и някои изтъкват следните: '''Предимства''': * Възможност за задаване на произволен [[курс]] на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни [[ПВО|противовъздушната]] и [[противоракетна отбрана]] на противника. * Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо [[радиолокация|засичането]] на ракетата. * Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта. '''Недостатъци''': * Относително ниски скорости на полета (от порядъка на [[скорост на звука|скоростта на звука]] ~ 1150 [[км/ч]]), с ядрен [[Правопоточен въздушнореактивен двигател|ПВРД]] могат да достигат скорости от порядъка на 5 [[число на Мах|мах]], т.е. [[Хиперзвуково оръжие|хиперзвукови]]. * Висока цена в сравнение с другите [[боеприпаси]]. * Слаба успеваемост срещу зона наситена с ПВО. * Относително малка мощност на бойната част, с изключение на снабдените с ядрена БЧ. '''В сравнение със самолетите''', основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени. == История == [[Файл:'Flying Crow With Magic Fire', a winged rocket bomb.jpg|мини|神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“) – крилата ракета, описана в [[средновековие|средновековния]] трактат Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}})]] [[Файл:Memorial V1.jpg|мини|300px|Безпилотният самолет-снаряд [[Фау-1]] – първата серийна крилата ракета в света, 1942 г.]] В [[средновековие|средновековния]] [[китай]]ски [[трактат]] Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}}) е описана неуправляема крилата ракета във формата на [[вранови|врана]] 神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“). На практика неуправляемите ракети (с [[барут]]ен двигател) започват широко да се използват в [[Европа]] в началото на [[XIX век]] (виж [[Ракета на Конгрийв]]). Идеята за създаването на безпилотна, автоматично ''управляема'' „летяща бомба“ се появява в първото десетилетие от живота на [[авиация]]та, още преди [[Първата световна война]], тя, през 1910 г., е предложена от френския [[инженер]] Рене Лоран ({{lang|fr|René Lorin}}), който е по-известен като обладател на [[патент]]а от 1913 г. за [[правопоточен въздушнореактивен двигател]]. Необходимите условия и технологии, за реализирането на тази идея, скоро стават реалност: * През 1913 г. учителят по [[физика]], [[германец]]ът Вирт (Wirth), разработва комплекс за [[радио]]управление на безпилотен [[летателен апарат]] и го представя на арената на [[цирк]], управлявайки неголям [[Авиомоделизъм|модел]] на [[аероплан]]. * Във [[Франция]], през [[лято]]то на 1914 г., на самолет на американската компания [[Curtiss Aeroplane and Motor Company|Curtiss]] за първи път е изпробван [[жироскоп]]ният [[автопилот]] на американеца [[Елмер Амброуз Спери|Елмер Спери]], позволяващ удържането на самолета по зададения курс без вмешателството на [[пилот]]а. Практическите разработки се водят едновременно в няколко страни. Първите практически стъпки са направени от американския [[изобретател]] Питър Хюит ({{lang|en|Peter Cooper Hewitt}}), който привлича, през април 1915 г., към проекта за създане на „[[Sperry Flying Bomb|летяща бомба]]“ Елмер Спери и неговата компания [[Sperry|Sperry Gyroscope Company]]. Първите успешни полетни изпитания на автоматичната система за управление на специално оборудван самолет са проведени на 12 септември 1916 г. В автоматичен режим самолетът набира зададената височина и прелетява известно разстояние, удовлетворително поддържайки курс по [[компас]]а, започва и снижение към целта, след което намиращият се на [[борд]]а син на Спери – [[Лоуренс Спери|Лоуренс]] поема управлението.{{sfn|Werrell|1985|с=7}} Паралелно във [[Великобритания]], по поръчка на военните, [[Арчибалд Лоу]] води работи над радиоуправляема „летяща бомба“ за поражение на [[дирижабъл|дирижабли]] и наземни цели. Първият опит за полет е осъществен на 21 март 1917 г. и завършва с авария. Подобен проект се разработва от Хенри Фоланд ({{lang|en|Henry Folland}}). Летателният апарат с дължина около 6 – 7 [[метър|метра]], [[маса]] около 230 [[кг]] и двигател с [[мощност]] 35 [[к.с.]] е произведен от Royal Aircraft Establishment Royal Aircraft Factory. В резултат на три неуспешни опита за полет, през юли 1917 г., проектът е закрит.{{sfn|Werrell|1985|с=8}} През 1920 г. в Англия стандартен [[изтребител|самолет-изтребител]] „Бристъл“ F.2B е снабден с радиоуправление и лети успешно. За застраховка в кабината на самолета се намира и пилот. Обаче вече след година е изпробван управляем по радиото самолет без летец в него. През 1924 г. в [[периодика|списанието]] „Техника и жизнь“ е публикувана работата на [[Фридрих Артурович Цандер|Ф. А. Цандер]] „Полети към другите планети“, в която се предлага да се използват крила на ракетни летателни апарати.<ref>{{Cite web |url=http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |title=РАЗВИТИЕ КРЫЛАТЫХ РАКЕТНЫХ АППАРАТОВ В СССР в 1930—1939 гг. |access-date=2010-05-06 |archive-date=2010-10-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101011133808/http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |deadlink=no }}</ref> През 1927 г. е създадено авиационното [[торпедо]] (според тогавашната терминология) „Laryng“ – неголям летателен апарат с [[Двигател с вътрешно горене#Видове|бутален]] [[Звездообразен двигател|звездообразен мотор]] и система за жироскопно управление, снабден с [[бойна глава]] с маса 113 кг. След продължителни изпитания на конструкцията от кораби и в пустините на [[Ирак]] производството му е оценено като нецелесъобразно. През 1931 г. англичаните създават радиоуправляемата въздушна мишена „Queen“. Всичко са построени три опитни образеца, на основата на успешните им изпитания, през 1935 г., е произведена серия радиоуправляеми мишени с обозначението DH.82B „Queen Bee“ ([[пчела майка]]) в количество 420 екземпляра (както се смята, именно оттогава за безпилотниците се използва [[жаргон]]ното название ''Drone'' ([[търтей]])). Безпилотниците „Queen Bee“ се използват през началния етап на [[Втората световна война]] като разузнавачи. Характеристики: максимална скорост – 175 км/час, практически таван на полета – 4267 м, продължителност на полета – до три часа. В [[СССР]] работите над ''телемеханичните самолети'' се провеждат започвайки от 1920-те години и до 1942 г. В качеството на самолет-снаряд е избран [[бомбардировач]] [[ТБ-1]], за когото е разработена телемеханичната система „Дедал“. Впоследствие тези работи водят до разработката на различни автопилоти. Програмата разглежда различни варианти за самолети-снаряди: СБ, [[И-16]], [[УТ-2]]. През 1940 г. се води разработката на радиоуправляемия самолет ТБ-3РН в два варианта: в първия бомбардировачът носи [[взривни вещества]] и се управлява от оператор, който се намира на съпровождащ самолет, във втория вариант се водят работи за дистанционно управляем бомбардировач, който след изпълнение на задачата за [[бомбардировка]] трябва да се върне в базата и да кацне. Единствената бойна употреба на самолет-снаряд [[ТБ-3]] е през 1942 г., когато носещият четири [[тон]]а [[Тринитротолуол|тротил]] самолет трябва да порази железопътния възе във [[Вязма]]. Обаче при полета към целта, поради технически проблеми с предавателя на съпровождащия самолет ДБ-3Ф, самолетът-снаряд пада, не достигайки целта. Също така в СССР, в края на 1930-те години се разработва компонентен самолет-снаряд. В качеството на носител на заряда се използва радиоуправляем ТБ-3 с 3,5 тона взрив, на гърба на който се крепи самолет за управление КР-6. Радиусът на действие на групата достига до 1200 км. В СССР, през 1932 г., в [[Група за изучаване на реактивното движение|Групата за изучаване на реактивното движение]] е организирана бригада крилати ракети с [[течногоривен ракетен двигател]]. На 29 януари 1939 г. се състои първият изпитателен полет на съветската крилата ракета „[[212 (ракета)|212]]“, разработена под ръководството на [[Сергей Корольов]]. През 1941 г. в [[САЩ]], във фирмата „[[General Motors|Дженерал Моторс]]“, се разработва самолетът-снаряд под шифъра А-1, представляващ радиоуправляем моноплан, стартиращ от количка. Бойният товар на ЛА са [[Авиационна бомба|бомби]] тегло до 225 кг. Построени са голям брой опитни образци, но програмата е отменена през 1943 г. През 1942 г. започват изследванията по проекта „Option“, в резултат на които е построена серията апарати [[TDN-1]], които се използват за обучение и изпитания. След това е построена партия самолети-снаряди TDR-1 в количество 189 броя. Бойната употреба от [[ВМС на САЩ|американския флот]] против [[Императорски военноморски флот на Япония|японците]] на ''атакуващите дронове'' TDR-1 се състои в района на [[Соломонови острови|Соломоновите острови]] през 1944 г. От сумарно изстреляните 46 29 достигат целите си, което е оценено от командващия флота [[адмирал]] [[Честър Нимиц]] като отрицателно. В [[Трети Райх|Германия]] програма по разработване на самолети-снаряди с различно предназначение започва през 1941 г. и достига своя пик на развитие към края на войната. През 1942 г. е започнато практическото изучаване на аеродинамичната свръзка на планера [[DFS 230|DFS-230]] и самолетите за управление от типа [[Kl-35]], [[Focke-Wulf Fw 56 Stösser|Fw-56]] и [[Bf-109]]. В резултат на това е решено да се използва свръзката самолет-снаряд [[Junkers Ju 88|J-88A]] и Bf-109F (програма „Бетовен“). През 1943 г. е дадено задание за построяването на опитна партия от 15 екземпляра на система, която условно е наречена „Мистел-1“ (''впряг с тор''). През пролетта на 1944 г., в състава на 4-та група на бомбардировъчната [[ескадрила]] KG101 е формирана учебна група. През нощта на 24 юни 1944 г. ескадрилата за първи път атакува група кораби на [[съюзници]]те в [[устие]]то на [[река]] [[Сена]]. Спред резултатите на удара започва разработката на системите „Мистел-2“ и „Мистел-3“. През октомври на същата година група, на въоръжение в която състоят 60 „Мистела“, е предадена в състава на експерименталната KG200. През пролетта на 1945 г. с „Мистели“ частично е превъоръжена KG30, за резултатите от тяхната работа няма достоверни данни. Също така се строят серийно и „Мистел-4“, представляващи свръзка от J-88G-7 и изтребителя [[Ta-152H]]. До края на войната са произведени 250 броя, до 50 са пленени от съюзниците. Проектът „Мистел-5“ представлява свръзка от самолета-снаряд Ta-154А (отдолу) и самолет за управление Fw190A-8 (отгоре). В хода на работите достигат до преоборудването на първата партида в четири свръзки, а след това преоборудването е отменено. Също така немците разработват други проекти от съставни самолети, в т.ч. и с реактивни двигатели. В частност, 5-та ескадрила на KG200 се занимава с въпросите по използването на буксируем самолет-снаряд на базата на реактивния [[Ме-328В]]. В нощта на 4 по 5 юни 1944 г. безпилотният радиоуправляем самолет-снаряд [[Savoia-Marchetti SM.79 Sparviero|S.M.79]] на ВВС на Италианската Социална Република провежда своя първи и единствен боен полет по посока [[Гибралтар]], с цел да атакува намиращите се там [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|английски]] кораби. След като пилотът скача с [[парашут]], управлението се води от самолет за съпровождение [[Cant Z.1007-II]]. Поради дефект в управлението самолетът-снаряд не достига целта и пада. През юли 1944 г. Въздушните сили на САЩ приемат програмата „Афродита“. Смисълът на програмата е преоборудването на изработилите своя ресурс бомбардировачи [[B-17]] в самолети-снаряди, управляеми по радио от съпровождащ самолет. Точно както и съветските ТБ-3РН, самолетът излита с екипаж от пилот и бординженер, които го водят към целта ръчно, а след това се активира телеуправлението, с бойната част (9070 кг [[взривно вещество|ВВ]] „[[Торпекс]]“) и напуска самолета с парашути (кабината на самолета отгоре е отрязана). Самолетът-снаряд продължава полета към целта, управляем по радио, а екипажът се прибира от отряд за евакуация. Преправените B-17, които получават индекса BQ-7, и самолетите за съпровождение B-17, с индекс CQ-4, постъпват в 562-та бомбардировъчна ескадрила. Самолетите-снаряди няколко пъти се използват в бойни операции (през август и октомври 1944 г.) против немските позиции с ракети [[Фау-1]]. Операциите по използването на самолети-снаряди срещу силно защитени цели са признати за слаборезултатни, за това е решено да се използват срещу големи промишлени цели. BQ-7 още няколко пъти се използват за нападения без особен успех. Програмата е оценена като неудачна, а самолетите-снаряди BQ-7 като по-опасни за своите екипажи, отколкото за противника. Въпреки всичко това последващото развитие на програмата става преправянето на бомбардировачи [[B-24 Либърейтър|B-24]] в самолетите снаряди BQ-8. Принципът за използване не се променя. ВМС на САЩ започват собствена програма за преправянето на RB4Y-1 (патрулната версия на B-24). Обаче поради ниската точност, надеждност и високата сложност на употребата им програмата е закрита. Първата в света класическа крилата ракета, която се произвежда серийно и се използва в реални [[бойни действия]], става „[[Фау-1]]“ (Fi-103), разработена в Германия. Тя е изпитана за първи път на 21 декември 1942 г. За първи път в бойни условия се използва в края на Втората световна война против Великобритания.<ref name="sve" /> Обаче поради слабата точност на системата за насочване на ракетата в състава на експерименталната част KG200 е сформирана 5 ескадрила, в която напълно сериозно, в т.ч., се отработва и възможността за управление на ракетата Fi-103 от пилот, който във финалния участък от траекторията трябва, теоретично, да напусне апарата с парашут. Япония, в опит да добие същото ниво на напредък на [[тактически оръжия]] срещу съюзническите войски, прибягва до специално построени [[камикадзе|самолети камикадзе]] [[Ohka]], които са друг предшественик на днешните високоточни оръжия. През септември 1944 г. в [[Москва|московското]] КБ на СССР са доставени обломките на V-1, а по-късно образци на ракетата и чертежи, получени от [[Полигон Пенемюнде|Пенемюнде]]. Съветските власти вземат решение да създадат свои „самолети-снаряди“. Разработката на проекта е доверена на [[Владимир Николаевич Челомей|Владимир Челомей]]. След 9 години, паралелно с Челомей, подобна разработка започва и [[Артьом Микоян|А. И. Микоян]]. През 1947 г. в СССР започват работите над крилатата ракета „[[Комета (ракета)|Комета]]“. Ракетата се проектира в специалното [[Алмаз (научнопроизводствено обединение)|КБ-1]] (Конструкторско Бюро-1), [[Планер на летателен апарат|планерът]] на ракетата се създава в [[МиГ|ОКБ-155]] на базата на изтребителя [[МиГ-15]]. Ракетата се доставя във [[войска]]та на протежение много години и се произвежда във варианти с [[въздушен старт]] (КС-1), и [[наземен старт]] (С-2 „Сопка“, „Стрела“, ФКР-1). За отработката на системите на ракетата и обучение на личния състав на базата на самолета [[МиГ-17]] е конструиран пилотируем „самолет дубльор на „Кометата““ (СДК), произвеждан серийно. През 1950-те години се предполага развитието на крилатите ракети като стратегически междуконтинентални средства за доставка на [[Ядрено оръжие|ядрени заряди]]. В [[Лавочкин|КБ Лавочкин]] извършва разработката на двустепенната [[Буря (ракета)|крилата ракета „Буря“]], работите са спрени по финансови съображения и във връзка с успехите в разработката на [[Балистична ракета|балистични ракети]]. Единственият, който състои на въоръжение, комплекс крилати ракети от междуконтинентален клас, е разработеният в САЩ [[SM-62 Snark]], който за кратко (през 1961 г.) се намира на бойно дежурство. В края на 50-те години започват да се разработват крилати ракети с мощни течногоривни ракетни двигатели, което позволява да се достигне значителен ръст в характеристиките на ракетите. === САЩ === [[Файл:ALCMCruiseMissile.JPG|мини|300п|Американска крилата ракета ''ACLM'' в музей]] Първите крилати ракети на САЩ са базирани на германската [[Фау-1]]. [[SSM-N-8 Regulus]] е направена да бъде изстрелвана от подводница. [[MGM-1 Матадор]] е ракета от тип земя – земя, с възможност да носи ядрена бойна глава. През 1954 такива ракети са дислоцирани в [[Западна Германия]], след това в [[Тайван]] и [[Южна Корея]]. На 7 ноември 1956 ракетите Матадор на САЩ в Западна Германия, които могат да поразяват цели в страните от [[Варшавския договор|Варшавския пакт]], биват предислоцирани от добре установаните им места в различни разпръснати тайни места из страната. Това е извършено в отговор на съветската атака над Унгария, която брутално смазва унгарската революция от 1956. От 1957 до 1961 САЩ разработват амбициозния и солидно финансиран [[Проект Плутон]]. Той има за цел създаването на крилата ракета, която лети под обхвата на радарите със скорост [[Число на Мах|Max]] 3 и носи няколко [[водородна бомба|водородни бомби]], които пуска по пътя си във вражеската територия. Въпреки че 500 мегаватовият двигател на ракетата е създаден и тестовете му през 1961 минават успешно, няма завършена такава боеготова ракета. В крайна сметка проектът е прекратен в полза на разработката на междуконтиненталните [[балистична ракета|балистични ракети]]. === СССР === Въпреки че [[балистична ракета|балистичните ракети]] са предпочитаното оръжие срещу наземни цели, Съветският съюз залага на крилати ракети с конвенционален и ядрен заряд за поразяването на [[авионосно съединение|авионосни съединения]]. Големи подводници (според [[Условни наименования на НАТО за техниката|класификацията на НАТО]] [[еднотипни кораби|тип]] „Ехо“ и „Оскар“) биват въоръжени с такива ракети и започват да следят американските морски бойни формации. Големите бомбардировачи [[Ту-22М]], [[Ту-95]] и [[Ту-160]] също могат да изстрелват такива крилати ракети. == Дизайн == '''Бойната глава''': Повечето крилати ракети пренасят към 500 кг [[експлозив|експлозивни вещества]] или [[ядрено оръжие|ядрено взривно устройство]], тъй като са проектирани да бъдат използвани за поразяване на вражески бункери и кораби. '''[[Аеродинамика]]та''' на крилатите ракети не се отличава съществено от тази на [[самолет]]ите. '''Двигателят''' е [[въздушнореактивен двигател|въздушнореактивен]] или [[правопоточен въздушнореактивен двигател|правопоточен въздушнореактивен]]. '''Навигационната система''' в най-простия си вариант включва радарен висотомер, барометричен висотомер и часовник, за да навигира по предварително зададен курс. Съвременните варианти включват сателитна навигация и инерционна навигационна система, но те са значително по-скъпи. GPS навигацията е малко по-точна от навигацията по карта. Противокорабните крилати ракети (например американските [[Харпун (противокорабна ракета)|RGM-84 Harpoon]] и [[П-500 „Базалт“|SS-N-12 Sandbox]]) притежават дори инфрачервени сензори и радар за насочване. == Класификация == Крилатите ракети, някои, се делят: * според типа заряд: ** с [[ядрено оръжие|ядрена]] бойна част ** с [[Взривно вещество|обикновена]] бойна част * според решаваните задачи (предназначение): ** [[Стратегическа бомбардировка|стратегически]] ** оперативно-тактически (най-често противокорабни) ** [[Тактика|тактически]] * според типа на базиране (старт): ** с наземен ** с въздушен ** с морски *** [[крилати ракети на подводниците|подводен]] (виж [[крилати ракети на подводниците]]) *** надводен. Понастоящем крилати ракети с морско базиране носят корабите, [[ракетен катер|ракетните катери]] и [[подводница|подводните лодки]] (виж [[противокорабна ракета]]). == Видове ракети == Крилатите ракети могат да бъдат категоризирани по много критерии като големина, скорост и обхват на действие. Някои ракети биват приспособени за изстрелване от различни платформи (наземни, морски, от самолети). Понякога ракетите, изстрелвани от самолети и подводници, са по-малки и по-леки от същите ракети, предназначени за изстрелване от кораби и наземни установки. === Големи далекобойни дозвукови крилати ракети === Разработени от САЩ и СССР, такива ракети могат да изминат 1000 и повече километра със скорост около 800 км/ч. Типичният представител на тази категория тежи 1500 кг и носи конвенционална или ядрена бойна глава. Ранните варианти на тези ракети са с инерционна навигационна система, а съвременните – с навигационна система по карта, което значително подобрява точността на попадение. Най-модерните модели биват навигирани от високоточни военни навигационни сателити. Примери: * [[AGM-86]] B (САЩ) * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 Tomahawk]] (САЩ) * [[П-700 „Гранит“|Kh-55]] (СССР) === Големи дозвукови крилати ракети със среден радиус на действие === Ракетите от тази категория са със същите размери и тегло като предходните. Скоростта на полет също е еднаква, но могат да изминават разстояния до 1000 км. Примери: * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[Taurus missile|Taurus]] (Германия/Швеция) * [[Babur missile|Babur]] (Пакистан) === Свръхзвукови крилати ракети === Ракетите от тази категория летят със скорост по-висока от скоростта на звука и обикновено са с постояннотоков въздушнореактивен двигател. Обхватът е към 100 – 500 км, но има и по-далекобойни. Примери: * [[Supersonic Low Altitude Missile|SLAM]] и [[SM-64 Navaho]] са проекти на САЩ от ранната фаза на Студената война за стратегически далекобойни крилати ракети. Няма приети на въоръжение. * [[AGM-28 Hound Dog]] (САЩ) * [[П-500 „Базалт“]] (СССР/Русия) * [[П-270 „Москит“]] (СССР/Русия) * [[П-800 „Оникс“]] (СССР) * [[П-700 „Гранит“]] (СССР/Русия) * [[БраМос|PJ-10 BrahMos]] (Индия/Русия) === Малки крилати ракети === С тегло около 500 кг и далекобойност 70 – 300 км, тези ракети летят с дозвукова скорост и обикновено имат сравнително проста навигационна система. Не всички от тези ракети летят близо до повърхността на терена. Примери: * [[Харпун (противокорабна ракета)|AGM-84 Harpoon]] (САЩ) * [[C-802]] (Китай) * [[Exocet]] (Франция) * SS-N-25 Switchblade ([[Х-35|Kh-35 Уран]]) (Русия) == Съществуващи системи == === Производство на следните държави === [[Файл:Самолет-снаряд на пусковой установке (в профиль).jpg|мини|Крилата ракета [[Сопка (брегови ракетен комплекс)|С-2 на бреговия ракетен комплекс „Сопка“]] (SSC-2 Samlet)]] === СССР и Русия === * [[10Х]]Н – опитна крилата ракета с въздушен старт и [[пулсиращ въздушно-реактивен двигател]]. * [[16Х]] – опитна крилата ракета с въздушен старт и пулсиращ въздушно-реактивен двигател. * [[КС-1 Комета|КС-1]] – първата серийна дозвукова [[Противокорабна ракета|противокорабна]] крилата ракета с въздушен старт и средна далечина. * [[КСР-2]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-5]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-11]] – свръхзвукова противорадиолокационна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[фугас]]на или [[Осколочно-фугасен снаряд|фугасно-осколъчна]] БЧ. * [[К-10С]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-20]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[водородна бомба|термоядрена]] БЧ. * [[Х-22]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-55|X-55/555]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушно, морско и наземно базиране. * [[Х-101]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина. Х-102 – специална, с ядрен заряд. * [[П-5]] * [[П-6]] * [[П-15 Термит|П-15 „Термит“]] * [[Москит (ракета)|П-270 „Москит“]] * [[П-70 Аметист|П-70 „Аметист“]] * [[П-120 „Малахит“]] * [[П-500 „Базалт“]] * [[П-700 „Гранит“]] – крилата противокорабна ракета с далечно действие. * [[П-800 „Оникс“|П-800 Оникс (Яхонт)]] – съветска/руска универсална свръхзвукова противокорабна ракета със среден радиус на действие. * [[П-1000 „Вулкан“]] * [[Х-35|Х-35 „Уран“]] – съветска/руска малогабаритна тактическа дозвукова нисколетяща противокорабна ракета * [[C-10 „Гранат“]] – приета на въоръжение през 1984 г., както и „Калибър“, може да се изстрелва от [[торпеден апарат]]. * [[Калибър (крилата ракета)|3М-14/3М-54 „Калибър“]] – руска дозвукова крилата ракета с голяма далечина, с наземен и морски пуск. * [[Циркон (ракета)|3М22 „Циркон“]] – руска перспективна противокорабна хиперзвукова крилата ракета. === Крилати ракети производство на САЩ === * [[MGM-1 Matador]] – тактическа крилата ракета. * [[SM-62 Snark]] – междуконтинентална крилата ракета (алтернативни обозначения: MX775A, SSM-A-3. * [[AGM-28 Hound Dog]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-86B]] – крилата ракета с въздушно базиране. * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 „Томахоук“]] – стратегическа/тактическа крилата ракета с морско и наземно базиране. * [[Харпун (противокорабна ракета)]] – противокорабна ракета с морско и въздушно базиране. * [[AGM-129 ACM]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-158 JASSM]] – тактическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[Fasthawk]] – свръхзвукова крилата ракета с универсално базиране. * [[Boeing X-51|X-51]] – перспективна хиперзвукова крилата ракета. === Другите държави === * [[Exocet]] (Франция) * [[Аист (крилата ракета)|Аист]] ([[Беларус]]) * [[Storm Shadow]] (Великобритания/[[Франция]]) * [[KEPD 350|KEPD-150/350 TAURUS]] (Германия/[[Швеция]]) * [[HOPE/HOSBO]] (Германия, перспективна) * [[YJ-62]] ([[Китай]]) * [[YJ-82]] (Китай) * [[YJ-83]] (Китай) * [[Хатф-VII Бабур]] ([[Пакистан]]) – предназначена за използване от подводници, надводни кораби и мобилни наземни установки. Скорост – 880 км/ч, далечина на полета – 700 км, БЧ – ядрена/обикновена.<ref>{{Cite web |url=http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |title=epochtimes.com.ua, Новые возможности Пакистана — ядерный удар в радиусе 700 км, 26 июля 2007 |access-date=2007-08-06 |archive-date=2008-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080303210637/http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |deadlink=no }}</ref> * [[Gabriel|Gabriel Mk1]] ([[Израел]]) * [[Сюнфен 2Е]] (Тайван) * [[AM-1 Tábano]] ([[Аржентина]]) * Мескат ([[Иран]]), на основата на Х-55, далечина 2000 км.<ref>{{Cite web |url=http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |title=Иран создал новую крылатую ракету — Российская газета<!-- Заголовок добавлен ботом --> |access-date=2015-12-19 |archive-date=2015-12-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151222151238/http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |deadlink=no }}</ref> * [[Нептун (крилата ракета)|Нептун]] ([[Украйна]]) * [[SOM (ракета)|SOM]] ([[Турция]]) == Крилата ракета „направи-си-сам“ == Проектът на [[Брус Симпсън]] от [[Нова Зеландия]] за проектиране и изпитание на саморъчно направена крилата ракета е финансиран от частни инвеститори. Той си поставя за цел да сведе цената на една ракета под 5000 щатски долара, което е значително по-малко от цената на една военна крилата ракета [[Томахоук (ракета)|Томахоук]] – към 1,9 милиона долара. Симпсън има голям опит в направата на радиоуправляеми модели на самолети, който използва при дизайна и строежа на ракетата. Той използва готови части: купува от магазина GPS система, която свързва към програмируем логически контролер (PLC) и въвежда свои програми в него за управление и контрол. Двигателят на ракетата също е собствена разработка. Полезният товар е предвиден да бъде около 10 – 15 килограма, което е недостатъчно да нанесе сериозни поражения, ако ракетата бъде въоръжена с експлозиви, но достатъчно, ако съдържа биологическо или химическо оръжие. В края на 2003 Симпсън се сблъсква с данъчни проблеми и прекратява проекта си. Впоследствие той твърди, че тези проблеми са нарочно предизвикани от правителството, в опит да го накарат да спре проекта. == Вижте също == * [[Балистична ракета]] * [[Подводница]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=|ref=Werrell}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|ссылка=|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|lang=ru|издател=Зарубежное военное обозрение|място=М.|дата=1995|номер=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} == Външни препратки == * [http://airships.narod.ru/v_1/cruise_miss_1.html Крылатые ракеты. В начале большого пути] {{Икона|ru}} * [https://fas.org/nuke/intro/cm/index.html An introduction to cruise missiles] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160411115104/http://fas.org/nuke/intro/cm/index.html |date=11 April 2016 }}&nbsp;— From the website of the Federation of American Scientists (FAS) {{Икона|en}} * [https://missilethreat.csis.org/ Missile Threat]: A Project of the Center for Strategic and International Studies {{Икона|en}} {{commonscat-inline||Cruise missile}} {{Нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Крылатая ракета|138841228}} [[Категория:Крилати ракети| ]] l2tz3n3aaqcbm6cfhde2nzpsush38dp 12415800 12415799 2024-11-18T13:49:28Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Другите държави */ 12415800 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile.jpg|мини|300px|дясно|Съвременна [[САЩ|американска]] крилата ракета ''[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]'' в полет]] [[Файл:US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|мини|300px|дясно|[[ВМС на САЩ|Американският]] [[ракетен крайцер]] ''[[USS (префикс)|USS]] Cape St. George ([[номер на борда|CG-71]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'' изстрелва крилата ракета ''Томахоук'' при участието си в операция „[[Иракска свобода]]“ от [[Средиземно море]] на [[23 март]] [[2003]] г.]] '''Крилата ракета''' ('''КР''') е [[ракетно оръжие]] с еднократен пуск с [[Сухопътни войски|наземного]], [[Военновъздушни сили|въздушно]] и [[военноморски сили|морско]] базиране, [[траектория]]та на полета на което се определя от аеродинамичната [[подемна сила]] на [[Самолет#Конструкция|самолетно крило]], тягата на [[двигател]] и [[тегло|силата на тежестта]].<ref name="sve">Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). с. 483—484</ref> Понастоящем са [[Безпилотен летателен апарат|безпилотно]] [[оръжие]], обаче по-рано има и конструкции, управлявани от [[Камикадзе|пилоти-смъртници]].<ref name="AiK_021999">{{cite|автор=Кузнецов К.|заглавие="Цветок вишни" или "Придурок"|език=ru|издател=Авиация и космонавтика|дата=1999|номер=02}}</ref> Устарялото название на конструираната по [[Летателен апарат с неподвижно крило|самолетната]] (класическа) схема крилата ракета е '''„самолет снаряд“''' (терминът вече не се употребява, защото така се наричат вече планиращите авиобомби, което води до объркване). Нерядко терминът „кралата ракета“ погрешно се смята за еквивалент на по-специфичния англоезичен термин '''cruise missile''', обаче последнията се отнася само за управляемите ракети, при които по-голямата част от полета към целта става на постоянна [[скорост]].<ref group=~>Впрочем всички съвременни КР на [[Русия]] и другите държави са управляеми. [http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile Guided missile, the major portion of whose flight path to its target is conducted at approximately constant velocity; depends on the dynamic reaction of air for lift and upon propulsion forces to balance drag. Dictionary of Military and Associated Terms. US Department of Defense 2005.] {{Wayback|url=http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile |date=20080726075349 }}</ref> Те са проектирани да пренасят конвенционална или [[атомно оръжие|ядрена]] бойна глава на няколкостотин [[километър|километра]] с голяма точност. Модерните крилати ракети са [[скорост на звука|свръхзвукови]] или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от [[радар]]. == Предимства и недостатъци == При сравнението с другите [[Ракетно оръжие#Класификация|видове]] и типове [[ракета|ракети]] и [[самолет]]и някои изтъкват следните: '''Предимства''': * Възможност за задаване на произволен [[курс]] на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни [[ПВО|противовъздушната]] и [[противоракетна отбрана]] на противника. * Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо [[радиолокация|засичането]] на ракетата. * Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта. '''Недостатъци''': * Относително ниски скорости на полета (от порядъка на [[скорост на звука|скоростта на звука]] ~ 1150 [[км/ч]]), с ядрен [[Правопоточен въздушнореактивен двигател|ПВРД]] могат да достигат скорости от порядъка на 5 [[число на Мах|мах]], т.е. [[Хиперзвуково оръжие|хиперзвукови]]. * Висока цена в сравнение с другите [[боеприпаси]]. * Слаба успеваемост срещу зона наситена с ПВО. * Относително малка мощност на бойната част, с изключение на снабдените с ядрена БЧ. '''В сравнение със самолетите''', основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени. == История == [[Файл:'Flying Crow With Magic Fire', a winged rocket bomb.jpg|мини|神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“) – крилата ракета, описана в [[средновековие|средновековния]] трактат Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}})]] [[Файл:Memorial V1.jpg|мини|300px|Безпилотният самолет-снаряд [[Фау-1]] – първата серийна крилата ракета в света, 1942 г.]] В [[средновековие|средновековния]] [[китай]]ски [[трактат]] Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}}) е описана неуправляема крилата ракета във формата на [[вранови|врана]] 神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“). На практика неуправляемите ракети (с [[барут]]ен двигател) започват широко да се използват в [[Европа]] в началото на [[XIX век]] (виж [[Ракета на Конгрийв]]). Идеята за създаването на безпилотна, автоматично ''управляема'' „летяща бомба“ се появява в първото десетилетие от живота на [[авиация]]та, още преди [[Първата световна война]], тя, през 1910 г., е предложена от френския [[инженер]] Рене Лоран ({{lang|fr|René Lorin}}), който е по-известен като обладател на [[патент]]а от 1913 г. за [[правопоточен въздушнореактивен двигател]]. Необходимите условия и технологии, за реализирането на тази идея, скоро стават реалност: * През 1913 г. учителят по [[физика]], [[германец]]ът Вирт (Wirth), разработва комплекс за [[радио]]управление на безпилотен [[летателен апарат]] и го представя на арената на [[цирк]], управлявайки неголям [[Авиомоделизъм|модел]] на [[аероплан]]. * Във [[Франция]], през [[лято]]то на 1914 г., на самолет на американската компания [[Curtiss Aeroplane and Motor Company|Curtiss]] за първи път е изпробван [[жироскоп]]ният [[автопилот]] на американеца [[Елмер Амброуз Спери|Елмер Спери]], позволяващ удържането на самолета по зададения курс без вмешателството на [[пилот]]а. Практическите разработки се водят едновременно в няколко страни. Първите практически стъпки са направени от американския [[изобретател]] Питър Хюит ({{lang|en|Peter Cooper Hewitt}}), който привлича, през април 1915 г., към проекта за създане на „[[Sperry Flying Bomb|летяща бомба]]“ Елмер Спери и неговата компания [[Sperry|Sperry Gyroscope Company]]. Първите успешни полетни изпитания на автоматичната система за управление на специално оборудван самолет са проведени на 12 септември 1916 г. В автоматичен режим самолетът набира зададената височина и прелетява известно разстояние, удовлетворително поддържайки курс по [[компас]]а, започва и снижение към целта, след което намиращият се на [[борд]]а син на Спери – [[Лоуренс Спери|Лоуренс]] поема управлението.{{sfn|Werrell|1985|с=7}} Паралелно във [[Великобритания]], по поръчка на военните, [[Арчибалд Лоу]] води работи над радиоуправляема „летяща бомба“ за поражение на [[дирижабъл|дирижабли]] и наземни цели. Първият опит за полет е осъществен на 21 март 1917 г. и завършва с авария. Подобен проект се разработва от Хенри Фоланд ({{lang|en|Henry Folland}}). Летателният апарат с дължина около 6 – 7 [[метър|метра]], [[маса]] около 230 [[кг]] и двигател с [[мощност]] 35 [[к.с.]] е произведен от Royal Aircraft Establishment Royal Aircraft Factory. В резултат на три неуспешни опита за полет, през юли 1917 г., проектът е закрит.{{sfn|Werrell|1985|с=8}} През 1920 г. в Англия стандартен [[изтребител|самолет-изтребител]] „Бристъл“ F.2B е снабден с радиоуправление и лети успешно. За застраховка в кабината на самолета се намира и пилот. Обаче вече след година е изпробван управляем по радиото самолет без летец в него. През 1924 г. в [[периодика|списанието]] „Техника и жизнь“ е публикувана работата на [[Фридрих Артурович Цандер|Ф. А. Цандер]] „Полети към другите планети“, в която се предлага да се използват крила на ракетни летателни апарати.<ref>{{Cite web |url=http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |title=РАЗВИТИЕ КРЫЛАТЫХ РАКЕТНЫХ АППАРАТОВ В СССР в 1930—1939 гг. |access-date=2010-05-06 |archive-date=2010-10-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101011133808/http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |deadlink=no }}</ref> През 1927 г. е създадено авиационното [[торпедо]] (според тогавашната терминология) „Laryng“ – неголям летателен апарат с [[Двигател с вътрешно горене#Видове|бутален]] [[Звездообразен двигател|звездообразен мотор]] и система за жироскопно управление, снабден с [[бойна глава]] с маса 113 кг. След продължителни изпитания на конструкцията от кораби и в пустините на [[Ирак]] производството му е оценено като нецелесъобразно. През 1931 г. англичаните създават радиоуправляемата въздушна мишена „Queen“. Всичко са построени три опитни образеца, на основата на успешните им изпитания, през 1935 г., е произведена серия радиоуправляеми мишени с обозначението DH.82B „Queen Bee“ ([[пчела майка]]) в количество 420 екземпляра (както се смята, именно оттогава за безпилотниците се използва [[жаргон]]ното название ''Drone'' ([[търтей]])). Безпилотниците „Queen Bee“ се използват през началния етап на [[Втората световна война]] като разузнавачи. Характеристики: максимална скорост – 175 км/час, практически таван на полета – 4267 м, продължителност на полета – до три часа. В [[СССР]] работите над ''телемеханичните самолети'' се провеждат започвайки от 1920-те години и до 1942 г. В качеството на самолет-снаряд е избран [[бомбардировач]] [[ТБ-1]], за когото е разработена телемеханичната система „Дедал“. Впоследствие тези работи водят до разработката на различни автопилоти. Програмата разглежда различни варианти за самолети-снаряди: СБ, [[И-16]], [[УТ-2]]. През 1940 г. се води разработката на радиоуправляемия самолет ТБ-3РН в два варианта: в първия бомбардировачът носи [[взривни вещества]] и се управлява от оператор, който се намира на съпровождащ самолет, във втория вариант се водят работи за дистанционно управляем бомбардировач, който след изпълнение на задачата за [[бомбардировка]] трябва да се върне в базата и да кацне. Единствената бойна употреба на самолет-снаряд [[ТБ-3]] е през 1942 г., когато носещият четири [[тон]]а [[Тринитротолуол|тротил]] самолет трябва да порази железопътния възе във [[Вязма]]. Обаче при полета към целта, поради технически проблеми с предавателя на съпровождащия самолет ДБ-3Ф, самолетът-снаряд пада, не достигайки целта. Също така в СССР, в края на 1930-те години се разработва компонентен самолет-снаряд. В качеството на носител на заряда се използва радиоуправляем ТБ-3 с 3,5 тона взрив, на гърба на който се крепи самолет за управление КР-6. Радиусът на действие на групата достига до 1200 км. В СССР, през 1932 г., в [[Група за изучаване на реактивното движение|Групата за изучаване на реактивното движение]] е организирана бригада крилати ракети с [[течногоривен ракетен двигател]]. На 29 януари 1939 г. се състои първият изпитателен полет на съветската крилата ракета „[[212 (ракета)|212]]“, разработена под ръководството на [[Сергей Корольов]]. През 1941 г. в [[САЩ]], във фирмата „[[General Motors|Дженерал Моторс]]“, се разработва самолетът-снаряд под шифъра А-1, представляващ радиоуправляем моноплан, стартиращ от количка. Бойният товар на ЛА са [[Авиационна бомба|бомби]] тегло до 225 кг. Построени са голям брой опитни образци, но програмата е отменена през 1943 г. През 1942 г. започват изследванията по проекта „Option“, в резултат на които е построена серията апарати [[TDN-1]], които се използват за обучение и изпитания. След това е построена партия самолети-снаряди TDR-1 в количество 189 броя. Бойната употреба от [[ВМС на САЩ|американския флот]] против [[Императорски военноморски флот на Япония|японците]] на ''атакуващите дронове'' TDR-1 се състои в района на [[Соломонови острови|Соломоновите острови]] през 1944 г. От сумарно изстреляните 46 29 достигат целите си, което е оценено от командващия флота [[адмирал]] [[Честър Нимиц]] като отрицателно. В [[Трети Райх|Германия]] програма по разработване на самолети-снаряди с различно предназначение започва през 1941 г. и достига своя пик на развитие към края на войната. През 1942 г. е започнато практическото изучаване на аеродинамичната свръзка на планера [[DFS 230|DFS-230]] и самолетите за управление от типа [[Kl-35]], [[Focke-Wulf Fw 56 Stösser|Fw-56]] и [[Bf-109]]. В резултат на това е решено да се използва свръзката самолет-снаряд [[Junkers Ju 88|J-88A]] и Bf-109F (програма „Бетовен“). През 1943 г. е дадено задание за построяването на опитна партия от 15 екземпляра на система, която условно е наречена „Мистел-1“ (''впряг с тор''). През пролетта на 1944 г., в състава на 4-та група на бомбардировъчната [[ескадрила]] KG101 е формирана учебна група. През нощта на 24 юни 1944 г. ескадрилата за първи път атакува група кораби на [[съюзници]]те в [[устие]]то на [[река]] [[Сена]]. Спред резултатите на удара започва разработката на системите „Мистел-2“ и „Мистел-3“. През октомври на същата година група, на въоръжение в която състоят 60 „Мистела“, е предадена в състава на експерименталната KG200. През пролетта на 1945 г. с „Мистели“ частично е превъоръжена KG30, за резултатите от тяхната работа няма достоверни данни. Също така се строят серийно и „Мистел-4“, представляващи свръзка от J-88G-7 и изтребителя [[Ta-152H]]. До края на войната са произведени 250 броя, до 50 са пленени от съюзниците. Проектът „Мистел-5“ представлява свръзка от самолета-снаряд Ta-154А (отдолу) и самолет за управление Fw190A-8 (отгоре). В хода на работите достигат до преоборудването на първата партида в четири свръзки, а след това преоборудването е отменено. Също така немците разработват други проекти от съставни самолети, в т.ч. и с реактивни двигатели. В частност, 5-та ескадрила на KG200 се занимава с въпросите по използването на буксируем самолет-снаряд на базата на реактивния [[Ме-328В]]. В нощта на 4 по 5 юни 1944 г. безпилотният радиоуправляем самолет-снаряд [[Savoia-Marchetti SM.79 Sparviero|S.M.79]] на ВВС на Италианската Социална Република провежда своя първи и единствен боен полет по посока [[Гибралтар]], с цел да атакува намиращите се там [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|английски]] кораби. След като пилотът скача с [[парашут]], управлението се води от самолет за съпровождение [[Cant Z.1007-II]]. Поради дефект в управлението самолетът-снаряд не достига целта и пада. През юли 1944 г. Въздушните сили на САЩ приемат програмата „Афродита“. Смисълът на програмата е преоборудването на изработилите своя ресурс бомбардировачи [[B-17]] в самолети-снаряди, управляеми по радио от съпровождащ самолет. Точно както и съветските ТБ-3РН, самолетът излита с екипаж от пилот и бординженер, които го водят към целта ръчно, а след това се активира телеуправлението, с бойната част (9070 кг [[взривно вещество|ВВ]] „[[Торпекс]]“) и напуска самолета с парашути (кабината на самолета отгоре е отрязана). Самолетът-снаряд продължава полета към целта, управляем по радио, а екипажът се прибира от отряд за евакуация. Преправените B-17, които получават индекса BQ-7, и самолетите за съпровождение B-17, с индекс CQ-4, постъпват в 562-та бомбардировъчна ескадрила. Самолетите-снаряди няколко пъти се използват в бойни операции (през август и октомври 1944 г.) против немските позиции с ракети [[Фау-1]]. Операциите по използването на самолети-снаряди срещу силно защитени цели са признати за слаборезултатни, за това е решено да се използват срещу големи промишлени цели. BQ-7 още няколко пъти се използват за нападения без особен успех. Програмата е оценена като неудачна, а самолетите-снаряди BQ-7 като по-опасни за своите екипажи, отколкото за противника. Въпреки всичко това последващото развитие на програмата става преправянето на бомбардировачи [[B-24 Либърейтър|B-24]] в самолетите снаряди BQ-8. Принципът за използване не се променя. ВМС на САЩ започват собствена програма за преправянето на RB4Y-1 (патрулната версия на B-24). Обаче поради ниската точност, надеждност и високата сложност на употребата им програмата е закрита. Първата в света класическа крилата ракета, която се произвежда серийно и се използва в реални [[бойни действия]], става „[[Фау-1]]“ (Fi-103), разработена в Германия. Тя е изпитана за първи път на 21 декември 1942 г. За първи път в бойни условия се използва в края на Втората световна война против Великобритания.<ref name="sve" /> Обаче поради слабата точност на системата за насочване на ракетата в състава на експерименталната част KG200 е сформирана 5 ескадрила, в която напълно сериозно, в т.ч., се отработва и възможността за управление на ракетата Fi-103 от пилот, който във финалния участък от траекторията трябва, теоретично, да напусне апарата с парашут. Япония, в опит да добие същото ниво на напредък на [[тактически оръжия]] срещу съюзническите войски, прибягва до специално построени [[камикадзе|самолети камикадзе]] [[Ohka]], които са друг предшественик на днешните високоточни оръжия. През септември 1944 г. в [[Москва|московското]] КБ на СССР са доставени обломките на V-1, а по-късно образци на ракетата и чертежи, получени от [[Полигон Пенемюнде|Пенемюнде]]. Съветските власти вземат решение да създадат свои „самолети-снаряди“. Разработката на проекта е доверена на [[Владимир Николаевич Челомей|Владимир Челомей]]. След 9 години, паралелно с Челомей, подобна разработка започва и [[Артьом Микоян|А. И. Микоян]]. През 1947 г. в СССР започват работите над крилатата ракета „[[Комета (ракета)|Комета]]“. Ракетата се проектира в специалното [[Алмаз (научнопроизводствено обединение)|КБ-1]] (Конструкторско Бюро-1), [[Планер на летателен апарат|планерът]] на ракетата се създава в [[МиГ|ОКБ-155]] на базата на изтребителя [[МиГ-15]]. Ракетата се доставя във [[войска]]та на протежение много години и се произвежда във варианти с [[въздушен старт]] (КС-1), и [[наземен старт]] (С-2 „Сопка“, „Стрела“, ФКР-1). За отработката на системите на ракетата и обучение на личния състав на базата на самолета [[МиГ-17]] е конструиран пилотируем „самолет дубльор на „Кометата““ (СДК), произвеждан серийно. През 1950-те години се предполага развитието на крилатите ракети като стратегически междуконтинентални средства за доставка на [[Ядрено оръжие|ядрени заряди]]. В [[Лавочкин|КБ Лавочкин]] извършва разработката на двустепенната [[Буря (ракета)|крилата ракета „Буря“]], работите са спрени по финансови съображения и във връзка с успехите в разработката на [[Балистична ракета|балистични ракети]]. Единственият, който състои на въоръжение, комплекс крилати ракети от междуконтинентален клас, е разработеният в САЩ [[SM-62 Snark]], който за кратко (през 1961 г.) се намира на бойно дежурство. В края на 50-те години започват да се разработват крилати ракети с мощни течногоривни ракетни двигатели, което позволява да се достигне значителен ръст в характеристиките на ракетите. === САЩ === [[Файл:ALCMCruiseMissile.JPG|мини|300п|Американска крилата ракета ''ACLM'' в музей]] Първите крилати ракети на САЩ са базирани на германската [[Фау-1]]. [[SSM-N-8 Regulus]] е направена да бъде изстрелвана от подводница. [[MGM-1 Матадор]] е ракета от тип земя – земя, с възможност да носи ядрена бойна глава. През 1954 такива ракети са дислоцирани в [[Западна Германия]], след това в [[Тайван]] и [[Южна Корея]]. На 7 ноември 1956 ракетите Матадор на САЩ в Западна Германия, които могат да поразяват цели в страните от [[Варшавския договор|Варшавския пакт]], биват предислоцирани от добре установаните им места в различни разпръснати тайни места из страната. Това е извършено в отговор на съветската атака над Унгария, която брутално смазва унгарската революция от 1956. От 1957 до 1961 САЩ разработват амбициозния и солидно финансиран [[Проект Плутон]]. Той има за цел създаването на крилата ракета, която лети под обхвата на радарите със скорост [[Число на Мах|Max]] 3 и носи няколко [[водородна бомба|водородни бомби]], които пуска по пътя си във вражеската територия. Въпреки че 500 мегаватовият двигател на ракетата е създаден и тестовете му през 1961 минават успешно, няма завършена такава боеготова ракета. В крайна сметка проектът е прекратен в полза на разработката на междуконтиненталните [[балистична ракета|балистични ракети]]. === СССР === Въпреки че [[балистична ракета|балистичните ракети]] са предпочитаното оръжие срещу наземни цели, Съветският съюз залага на крилати ракети с конвенционален и ядрен заряд за поразяването на [[авионосно съединение|авионосни съединения]]. Големи подводници (според [[Условни наименования на НАТО за техниката|класификацията на НАТО]] [[еднотипни кораби|тип]] „Ехо“ и „Оскар“) биват въоръжени с такива ракети и започват да следят американските морски бойни формации. Големите бомбардировачи [[Ту-22М]], [[Ту-95]] и [[Ту-160]] също могат да изстрелват такива крилати ракети. == Дизайн == '''Бойната глава''': Повечето крилати ракети пренасят към 500 кг [[експлозив|експлозивни вещества]] или [[ядрено оръжие|ядрено взривно устройство]], тъй като са проектирани да бъдат използвани за поразяване на вражески бункери и кораби. '''[[Аеродинамика]]та''' на крилатите ракети не се отличава съществено от тази на [[самолет]]ите. '''Двигателят''' е [[въздушнореактивен двигател|въздушнореактивен]] или [[правопоточен въздушнореактивен двигател|правопоточен въздушнореактивен]]. '''Навигационната система''' в най-простия си вариант включва радарен висотомер, барометричен висотомер и часовник, за да навигира по предварително зададен курс. Съвременните варианти включват сателитна навигация и инерционна навигационна система, но те са значително по-скъпи. GPS навигацията е малко по-точна от навигацията по карта. Противокорабните крилати ракети (например американските [[Харпун (противокорабна ракета)|RGM-84 Harpoon]] и [[П-500 „Базалт“|SS-N-12 Sandbox]]) притежават дори инфрачервени сензори и радар за насочване. == Класификация == Крилатите ракети, някои, се делят: * според типа заряд: ** с [[ядрено оръжие|ядрена]] бойна част ** с [[Взривно вещество|обикновена]] бойна част * според решаваните задачи (предназначение): ** [[Стратегическа бомбардировка|стратегически]] ** оперативно-тактически (най-често противокорабни) ** [[Тактика|тактически]] * според типа на базиране (старт): ** с наземен ** с въздушен ** с морски *** [[крилати ракети на подводниците|подводен]] (виж [[крилати ракети на подводниците]]) *** надводен. Понастоящем крилати ракети с морско базиране носят корабите, [[ракетен катер|ракетните катери]] и [[подводница|подводните лодки]] (виж [[противокорабна ракета]]). == Видове ракети == Крилатите ракети могат да бъдат категоризирани по много критерии като големина, скорост и обхват на действие. Някои ракети биват приспособени за изстрелване от различни платформи (наземни, морски, от самолети). Понякога ракетите, изстрелвани от самолети и подводници, са по-малки и по-леки от същите ракети, предназначени за изстрелване от кораби и наземни установки. === Големи далекобойни дозвукови крилати ракети === Разработени от САЩ и СССР, такива ракети могат да изминат 1000 и повече километра със скорост около 800 км/ч. Типичният представител на тази категория тежи 1500 кг и носи конвенционална или ядрена бойна глава. Ранните варианти на тези ракети са с инерционна навигационна система, а съвременните – с навигационна система по карта, което значително подобрява точността на попадение. Най-модерните модели биват навигирани от високоточни военни навигационни сателити. Примери: * [[AGM-86]] B (САЩ) * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 Tomahawk]] (САЩ) * [[П-700 „Гранит“|Kh-55]] (СССР) === Големи дозвукови крилати ракети със среден радиус на действие === Ракетите от тази категория са със същите размери и тегло като предходните. Скоростта на полет също е еднаква, но могат да изминават разстояния до 1000 км. Примери: * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[Taurus missile|Taurus]] (Германия/Швеция) * [[Babur missile|Babur]] (Пакистан) === Свръхзвукови крилати ракети === Ракетите от тази категория летят със скорост по-висока от скоростта на звука и обикновено са с постояннотоков въздушнореактивен двигател. Обхватът е към 100 – 500 км, но има и по-далекобойни. Примери: * [[Supersonic Low Altitude Missile|SLAM]] и [[SM-64 Navaho]] са проекти на САЩ от ранната фаза на Студената война за стратегически далекобойни крилати ракети. Няма приети на въоръжение. * [[AGM-28 Hound Dog]] (САЩ) * [[П-500 „Базалт“]] (СССР/Русия) * [[П-270 „Москит“]] (СССР/Русия) * [[П-800 „Оникс“]] (СССР) * [[П-700 „Гранит“]] (СССР/Русия) * [[БраМос|PJ-10 BrahMos]] (Индия/Русия) === Малки крилати ракети === С тегло около 500 кг и далекобойност 70 – 300 км, тези ракети летят с дозвукова скорост и обикновено имат сравнително проста навигационна система. Не всички от тези ракети летят близо до повърхността на терена. Примери: * [[Харпун (противокорабна ракета)|AGM-84 Harpoon]] (САЩ) * [[C-802]] (Китай) * [[Exocet]] (Франция) * SS-N-25 Switchblade ([[Х-35|Kh-35 Уран]]) (Русия) == Съществуващи системи == === Производство на следните държави === [[Файл:Самолет-снаряд на пусковой установке (в профиль).jpg|мини|Крилата ракета [[Сопка (брегови ракетен комплекс)|С-2 на бреговия ракетен комплекс „Сопка“]] (SSC-2 Samlet)]] === СССР и Русия === * [[10Х]]Н – опитна крилата ракета с въздушен старт и [[пулсиращ въздушно-реактивен двигател]]. * [[16Х]] – опитна крилата ракета с въздушен старт и пулсиращ въздушно-реактивен двигател. * [[КС-1 Комета|КС-1]] – първата серийна дозвукова [[Противокорабна ракета|противокорабна]] крилата ракета с въздушен старт и средна далечина. * [[КСР-2]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-5]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-11]] – свръхзвукова противорадиолокационна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[фугас]]на или [[Осколочно-фугасен снаряд|фугасно-осколъчна]] БЧ. * [[К-10С]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-20]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[водородна бомба|термоядрена]] БЧ. * [[Х-22]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-55|X-55/555]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушно, морско и наземно базиране. * [[Х-101]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина. Х-102 – специална, с ядрен заряд. * [[П-5]] * [[П-6]] * [[П-15 Термит|П-15 „Термит“]] * [[Москит (ракета)|П-270 „Москит“]] * [[П-70 Аметист|П-70 „Аметист“]] * [[П-120 „Малахит“]] * [[П-500 „Базалт“]] * [[П-700 „Гранит“]] – крилата противокорабна ракета с далечно действие. * [[П-800 „Оникс“|П-800 Оникс (Яхонт)]] – съветска/руска универсална свръхзвукова противокорабна ракета със среден радиус на действие. * [[П-1000 „Вулкан“]] * [[Х-35|Х-35 „Уран“]] – съветска/руска малогабаритна тактическа дозвукова нисколетяща противокорабна ракета * [[C-10 „Гранат“]] – приета на въоръжение през 1984 г., както и „Калибър“, може да се изстрелва от [[торпеден апарат]]. * [[Калибър (крилата ракета)|3М-14/3М-54 „Калибър“]] – руска дозвукова крилата ракета с голяма далечина, с наземен и морски пуск. * [[Циркон (ракета)|3М22 „Циркон“]] – руска перспективна противокорабна хиперзвукова крилата ракета. === Крилати ракети производство на САЩ === * [[MGM-1 Matador]] – тактическа крилата ракета. * [[SM-62 Snark]] – междуконтинентална крилата ракета (алтернативни обозначения: MX775A, SSM-A-3. * [[AGM-28 Hound Dog]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-86B]] – крилата ракета с въздушно базиране. * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 „Томахоук“]] – стратегическа/тактическа крилата ракета с морско и наземно базиране. * [[Харпун (противокорабна ракета)]] – противокорабна ракета с морско и въздушно базиране. * [[AGM-129 ACM]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-158 JASSM]] – тактическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[Fasthawk]] – свръхзвукова крилата ракета с универсално базиране. * [[Boeing X-51|X-51]] – перспективна хиперзвукова крилата ракета. === Другите държави === * [[Exocet]] (Франция) * [[Аист (крилата ракета)|Аист]] ([[Беларус]]) * [[Storm Shadow]] (Великобритания/[[Франция]]) * [[KEPD 350|KEPD-150/350 TAURUS]] ([[Германия]]/[[Швеция]]) * [[HOPE/HOSBO]] (Германия, перспективна) * [[YJ-62]] ([[Китай]]) * [[YJ-82]] (Китай) * [[YJ-83]] (Китай) * [[Хатф-VII Бабур]] ([[Пакистан]]) – предназначена за използване от подводници, надводни кораби и мобилни наземни установки. Скорост – 880 км/ч, далечина на полета – 700 км, БЧ – ядрена/обикновена.<ref>{{Cite web |url=http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |title=epochtimes.com.ua, Новые возможности Пакистана — ядерный удар в радиусе 700 км, 26 июля 2007 |access-date=2007-08-06 |archive-date=2008-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080303210637/http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |deadlink=no }}</ref> * [[Gabriel|Gabriel Mk1]] ([[Израел]]) * [[Сюнфен 2Е]] ([[Тайван]]) * [[AM-1 Tábano]] ([[Аржентина]]) * Мескат ([[Иран]]), на основата на Х-55, далечина 2000 км.<ref>{{Cite web |url=http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |title=Иран создал новую крылатую ракету — Российская газета<!-- Заголовок добавлен ботом --> |access-date=2015-12-19 |archive-date=2015-12-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151222151238/http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |deadlink=no }}</ref> * [[Нептун (крилата ракета)|Нептун]] ([[Украйна]]) * [[SOM (ракета)|SOM]] ([[Турция]]) == Крилата ракета „направи-си-сам“ == Проектът на [[Брус Симпсън]] от [[Нова Зеландия]] за проектиране и изпитание на саморъчно направена крилата ракета е финансиран от частни инвеститори. Той си поставя за цел да сведе цената на една ракета под 5000 щатски долара, което е значително по-малко от цената на една военна крилата ракета [[Томахоук (ракета)|Томахоук]] – към 1,9 милиона долара. Симпсън има голям опит в направата на радиоуправляеми модели на самолети, който използва при дизайна и строежа на ракетата. Той използва готови части: купува от магазина GPS система, която свързва към програмируем логически контролер (PLC) и въвежда свои програми в него за управление и контрол. Двигателят на ракетата също е собствена разработка. Полезният товар е предвиден да бъде около 10 – 15 килограма, което е недостатъчно да нанесе сериозни поражения, ако ракетата бъде въоръжена с експлозиви, но достатъчно, ако съдържа биологическо или химическо оръжие. В края на 2003 Симпсън се сблъсква с данъчни проблеми и прекратява проекта си. Впоследствие той твърди, че тези проблеми са нарочно предизвикани от правителството, в опит да го накарат да спре проекта. == Вижте също == * [[Балистична ракета]] * [[Подводница]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=|ref=Werrell}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|ссылка=|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|lang=ru|издател=Зарубежное военное обозрение|място=М.|дата=1995|номер=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} == Външни препратки == * [http://airships.narod.ru/v_1/cruise_miss_1.html Крылатые ракеты. В начале большого пути] {{Икона|ru}} * [https://fas.org/nuke/intro/cm/index.html An introduction to cruise missiles] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160411115104/http://fas.org/nuke/intro/cm/index.html |date=11 April 2016 }}&nbsp;— From the website of the Federation of American Scientists (FAS) {{Икона|en}} * [https://missilethreat.csis.org/ Missile Threat]: A Project of the Center for Strategic and International Studies {{Икона|en}} {{commonscat-inline||Cruise missile}} {{Нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Крылатая ракета|138841228}} [[Категория:Крилати ракети| ]] lzpygckhqd42iqqmme4euwjmmrh3xpf 12415808 12415800 2024-11-18T13:59:50Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Вижте също */ 12415808 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile.jpg|мини|300px|дясно|Съвременна [[САЩ|американска]] крилата ракета ''[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]'' в полет]] [[Файл:US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|мини|300px|дясно|[[ВМС на САЩ|Американският]] [[ракетен крайцер]] ''[[USS (префикс)|USS]] Cape St. George ([[номер на борда|CG-71]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'' изстрелва крилата ракета ''Томахоук'' при участието си в операция „[[Иракска свобода]]“ от [[Средиземно море]] на [[23 март]] [[2003]] г.]] '''Крилата ракета''' ('''КР''') е [[ракетно оръжие]] с еднократен пуск с [[Сухопътни войски|наземного]], [[Военновъздушни сили|въздушно]] и [[военноморски сили|морско]] базиране, [[траектория]]та на полета на което се определя от аеродинамичната [[подемна сила]] на [[Самолет#Конструкция|самолетно крило]], тягата на [[двигател]] и [[тегло|силата на тежестта]].<ref name="sve">Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). с. 483—484</ref> Понастоящем са [[Безпилотен летателен апарат|безпилотно]] [[оръжие]], обаче по-рано има и конструкции, управлявани от [[Камикадзе|пилоти-смъртници]].<ref name="AiK_021999">{{cite|автор=Кузнецов К.|заглавие="Цветок вишни" или "Придурок"|език=ru|издател=Авиация и космонавтика|дата=1999|номер=02}}</ref> Устарялото название на конструираната по [[Летателен апарат с неподвижно крило|самолетната]] (класическа) схема крилата ракета е '''„самолет снаряд“''' (терминът вече не се употребява, защото така се наричат вече планиращите авиобомби, което води до объркване). Нерядко терминът „кралата ракета“ погрешно се смята за еквивалент на по-специфичния англоезичен термин '''cruise missile''', обаче последнията се отнася само за управляемите ракети, при които по-голямата част от полета към целта става на постоянна [[скорост]].<ref group=~>Впрочем всички съвременни КР на [[Русия]] и другите държави са управляеми. [http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile Guided missile, the major portion of whose flight path to its target is conducted at approximately constant velocity; depends on the dynamic reaction of air for lift and upon propulsion forces to balance drag. Dictionary of Military and Associated Terms. US Department of Defense 2005.] {{Wayback|url=http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile |date=20080726075349 }}</ref> Те са проектирани да пренасят конвенционална или [[атомно оръжие|ядрена]] бойна глава на няколкостотин [[километър|километра]] с голяма точност. Модерните крилати ракети са [[скорост на звука|свръхзвукови]] или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от [[радар]]. == Предимства и недостатъци == При сравнението с другите [[Ракетно оръжие#Класификация|видове]] и типове [[ракета|ракети]] и [[самолет]]и някои изтъкват следните: '''Предимства''': * Възможност за задаване на произволен [[курс]] на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни [[ПВО|противовъздушната]] и [[противоракетна отбрана]] на противника. * Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо [[радиолокация|засичането]] на ракетата. * Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта. '''Недостатъци''': * Относително ниски скорости на полета (от порядъка на [[скорост на звука|скоростта на звука]] ~ 1150 [[км/ч]]), с ядрен [[Правопоточен въздушнореактивен двигател|ПВРД]] могат да достигат скорости от порядъка на 5 [[число на Мах|мах]], т.е. [[Хиперзвуково оръжие|хиперзвукови]]. * Висока цена в сравнение с другите [[боеприпаси]]. * Слаба успеваемост срещу зона наситена с ПВО. * Относително малка мощност на бойната част, с изключение на снабдените с ядрена БЧ. '''В сравнение със самолетите''', основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени. == История == [[Файл:'Flying Crow With Magic Fire', a winged rocket bomb.jpg|мини|神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“) – крилата ракета, описана в [[средновековие|средновековния]] трактат Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}})]] [[Файл:Memorial V1.jpg|мини|300px|Безпилотният самолет-снаряд [[Фау-1]] – първата серийна крилата ракета в света, 1942 г.]] В [[средновековие|средновековния]] [[китай]]ски [[трактат]] Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}}) е описана неуправляема крилата ракета във формата на [[вранови|врана]] 神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“). На практика неуправляемите ракети (с [[барут]]ен двигател) започват широко да се използват в [[Европа]] в началото на [[XIX век]] (виж [[Ракета на Конгрийв]]). Идеята за създаването на безпилотна, автоматично ''управляема'' „летяща бомба“ се появява в първото десетилетие от живота на [[авиация]]та, още преди [[Първата световна война]], тя, през 1910 г., е предложена от френския [[инженер]] Рене Лоран ({{lang|fr|René Lorin}}), който е по-известен като обладател на [[патент]]а от 1913 г. за [[правопоточен въздушнореактивен двигател]]. Необходимите условия и технологии, за реализирането на тази идея, скоро стават реалност: * През 1913 г. учителят по [[физика]], [[германец]]ът Вирт (Wirth), разработва комплекс за [[радио]]управление на безпилотен [[летателен апарат]] и го представя на арената на [[цирк]], управлявайки неголям [[Авиомоделизъм|модел]] на [[аероплан]]. * Във [[Франция]], през [[лято]]то на 1914 г., на самолет на американската компания [[Curtiss Aeroplane and Motor Company|Curtiss]] за първи път е изпробван [[жироскоп]]ният [[автопилот]] на американеца [[Елмер Амброуз Спери|Елмер Спери]], позволяващ удържането на самолета по зададения курс без вмешателството на [[пилот]]а. Практическите разработки се водят едновременно в няколко страни. Първите практически стъпки са направени от американския [[изобретател]] Питър Хюит ({{lang|en|Peter Cooper Hewitt}}), който привлича, през април 1915 г., към проекта за създане на „[[Sperry Flying Bomb|летяща бомба]]“ Елмер Спери и неговата компания [[Sperry|Sperry Gyroscope Company]]. Първите успешни полетни изпитания на автоматичната система за управление на специално оборудван самолет са проведени на 12 септември 1916 г. В автоматичен режим самолетът набира зададената височина и прелетява известно разстояние, удовлетворително поддържайки курс по [[компас]]а, започва и снижение към целта, след което намиращият се на [[борд]]а син на Спери – [[Лоуренс Спери|Лоуренс]] поема управлението.{{sfn|Werrell|1985|с=7}} Паралелно във [[Великобритания]], по поръчка на военните, [[Арчибалд Лоу]] води работи над радиоуправляема „летяща бомба“ за поражение на [[дирижабъл|дирижабли]] и наземни цели. Първият опит за полет е осъществен на 21 март 1917 г. и завършва с авария. Подобен проект се разработва от Хенри Фоланд ({{lang|en|Henry Folland}}). Летателният апарат с дължина около 6 – 7 [[метър|метра]], [[маса]] около 230 [[кг]] и двигател с [[мощност]] 35 [[к.с.]] е произведен от Royal Aircraft Establishment Royal Aircraft Factory. В резултат на три неуспешни опита за полет, през юли 1917 г., проектът е закрит.{{sfn|Werrell|1985|с=8}} През 1920 г. в Англия стандартен [[изтребител|самолет-изтребител]] „Бристъл“ F.2B е снабден с радиоуправление и лети успешно. За застраховка в кабината на самолета се намира и пилот. Обаче вече след година е изпробван управляем по радиото самолет без летец в него. През 1924 г. в [[периодика|списанието]] „Техника и жизнь“ е публикувана работата на [[Фридрих Артурович Цандер|Ф. А. Цандер]] „Полети към другите планети“, в която се предлага да се използват крила на ракетни летателни апарати.<ref>{{Cite web |url=http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |title=РАЗВИТИЕ КРЫЛАТЫХ РАКЕТНЫХ АППАРАТОВ В СССР в 1930—1939 гг. |access-date=2010-05-06 |archive-date=2010-10-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101011133808/http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |deadlink=no }}</ref> През 1927 г. е създадено авиационното [[торпедо]] (според тогавашната терминология) „Laryng“ – неголям летателен апарат с [[Двигател с вътрешно горене#Видове|бутален]] [[Звездообразен двигател|звездообразен мотор]] и система за жироскопно управление, снабден с [[бойна глава]] с маса 113 кг. След продължителни изпитания на конструкцията от кораби и в пустините на [[Ирак]] производството му е оценено като нецелесъобразно. През 1931 г. англичаните създават радиоуправляемата въздушна мишена „Queen“. Всичко са построени три опитни образеца, на основата на успешните им изпитания, през 1935 г., е произведена серия радиоуправляеми мишени с обозначението DH.82B „Queen Bee“ ([[пчела майка]]) в количество 420 екземпляра (както се смята, именно оттогава за безпилотниците се използва [[жаргон]]ното название ''Drone'' ([[търтей]])). Безпилотниците „Queen Bee“ се използват през началния етап на [[Втората световна война]] като разузнавачи. Характеристики: максимална скорост – 175 км/час, практически таван на полета – 4267 м, продължителност на полета – до три часа. В [[СССР]] работите над ''телемеханичните самолети'' се провеждат започвайки от 1920-те години и до 1942 г. В качеството на самолет-снаряд е избран [[бомбардировач]] [[ТБ-1]], за когото е разработена телемеханичната система „Дедал“. Впоследствие тези работи водят до разработката на различни автопилоти. Програмата разглежда различни варианти за самолети-снаряди: СБ, [[И-16]], [[УТ-2]]. През 1940 г. се води разработката на радиоуправляемия самолет ТБ-3РН в два варианта: в първия бомбардировачът носи [[взривни вещества]] и се управлява от оператор, който се намира на съпровождащ самолет, във втория вариант се водят работи за дистанционно управляем бомбардировач, който след изпълнение на задачата за [[бомбардировка]] трябва да се върне в базата и да кацне. Единствената бойна употреба на самолет-снаряд [[ТБ-3]] е през 1942 г., когато носещият четири [[тон]]а [[Тринитротолуол|тротил]] самолет трябва да порази железопътния възе във [[Вязма]]. Обаче при полета към целта, поради технически проблеми с предавателя на съпровождащия самолет ДБ-3Ф, самолетът-снаряд пада, не достигайки целта. Също така в СССР, в края на 1930-те години се разработва компонентен самолет-снаряд. В качеството на носител на заряда се използва радиоуправляем ТБ-3 с 3,5 тона взрив, на гърба на който се крепи самолет за управление КР-6. Радиусът на действие на групата достига до 1200 км. В СССР, през 1932 г., в [[Група за изучаване на реактивното движение|Групата за изучаване на реактивното движение]] е организирана бригада крилати ракети с [[течногоривен ракетен двигател]]. На 29 януари 1939 г. се състои първият изпитателен полет на съветската крилата ракета „[[212 (ракета)|212]]“, разработена под ръководството на [[Сергей Корольов]]. През 1941 г. в [[САЩ]], във фирмата „[[General Motors|Дженерал Моторс]]“, се разработва самолетът-снаряд под шифъра А-1, представляващ радиоуправляем моноплан, стартиращ от количка. Бойният товар на ЛА са [[Авиационна бомба|бомби]] тегло до 225 кг. Построени са голям брой опитни образци, но програмата е отменена през 1943 г. През 1942 г. започват изследванията по проекта „Option“, в резултат на които е построена серията апарати [[TDN-1]], които се използват за обучение и изпитания. След това е построена партия самолети-снаряди TDR-1 в количество 189 броя. Бойната употреба от [[ВМС на САЩ|американския флот]] против [[Императорски военноморски флот на Япония|японците]] на ''атакуващите дронове'' TDR-1 се състои в района на [[Соломонови острови|Соломоновите острови]] през 1944 г. От сумарно изстреляните 46 29 достигат целите си, което е оценено от командващия флота [[адмирал]] [[Честър Нимиц]] като отрицателно. В [[Трети Райх|Германия]] програма по разработване на самолети-снаряди с различно предназначение започва през 1941 г. и достига своя пик на развитие към края на войната. През 1942 г. е започнато практическото изучаване на аеродинамичната свръзка на планера [[DFS 230|DFS-230]] и самолетите за управление от типа [[Kl-35]], [[Focke-Wulf Fw 56 Stösser|Fw-56]] и [[Bf-109]]. В резултат на това е решено да се използва свръзката самолет-снаряд [[Junkers Ju 88|J-88A]] и Bf-109F (програма „Бетовен“). През 1943 г. е дадено задание за построяването на опитна партия от 15 екземпляра на система, която условно е наречена „Мистел-1“ (''впряг с тор''). През пролетта на 1944 г., в състава на 4-та група на бомбардировъчната [[ескадрила]] KG101 е формирана учебна група. През нощта на 24 юни 1944 г. ескадрилата за първи път атакува група кораби на [[съюзници]]те в [[устие]]то на [[река]] [[Сена]]. Спред резултатите на удара започва разработката на системите „Мистел-2“ и „Мистел-3“. През октомври на същата година група, на въоръжение в която състоят 60 „Мистела“, е предадена в състава на експерименталната KG200. През пролетта на 1945 г. с „Мистели“ частично е превъоръжена KG30, за резултатите от тяхната работа няма достоверни данни. Също така се строят серийно и „Мистел-4“, представляващи свръзка от J-88G-7 и изтребителя [[Ta-152H]]. До края на войната са произведени 250 броя, до 50 са пленени от съюзниците. Проектът „Мистел-5“ представлява свръзка от самолета-снаряд Ta-154А (отдолу) и самолет за управление Fw190A-8 (отгоре). В хода на работите достигат до преоборудването на първата партида в четири свръзки, а след това преоборудването е отменено. Също така немците разработват други проекти от съставни самолети, в т.ч. и с реактивни двигатели. В частност, 5-та ескадрила на KG200 се занимава с въпросите по използването на буксируем самолет-снаряд на базата на реактивния [[Ме-328В]]. В нощта на 4 по 5 юни 1944 г. безпилотният радиоуправляем самолет-снаряд [[Savoia-Marchetti SM.79 Sparviero|S.M.79]] на ВВС на Италианската Социална Република провежда своя първи и единствен боен полет по посока [[Гибралтар]], с цел да атакува намиращите се там [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|английски]] кораби. След като пилотът скача с [[парашут]], управлението се води от самолет за съпровождение [[Cant Z.1007-II]]. Поради дефект в управлението самолетът-снаряд не достига целта и пада. През юли 1944 г. Въздушните сили на САЩ приемат програмата „Афродита“. Смисълът на програмата е преоборудването на изработилите своя ресурс бомбардировачи [[B-17]] в самолети-снаряди, управляеми по радио от съпровождащ самолет. Точно както и съветските ТБ-3РН, самолетът излита с екипаж от пилот и бординженер, които го водят към целта ръчно, а след това се активира телеуправлението, с бойната част (9070 кг [[взривно вещество|ВВ]] „[[Торпекс]]“) и напуска самолета с парашути (кабината на самолета отгоре е отрязана). Самолетът-снаряд продължава полета към целта, управляем по радио, а екипажът се прибира от отряд за евакуация. Преправените B-17, които получават индекса BQ-7, и самолетите за съпровождение B-17, с индекс CQ-4, постъпват в 562-та бомбардировъчна ескадрила. Самолетите-снаряди няколко пъти се използват в бойни операции (през август и октомври 1944 г.) против немските позиции с ракети [[Фау-1]]. Операциите по използването на самолети-снаряди срещу силно защитени цели са признати за слаборезултатни, за това е решено да се използват срещу големи промишлени цели. BQ-7 още няколко пъти се използват за нападения без особен успех. Програмата е оценена като неудачна, а самолетите-снаряди BQ-7 като по-опасни за своите екипажи, отколкото за противника. Въпреки всичко това последващото развитие на програмата става преправянето на бомбардировачи [[B-24 Либърейтър|B-24]] в самолетите снаряди BQ-8. Принципът за използване не се променя. ВМС на САЩ започват собствена програма за преправянето на RB4Y-1 (патрулната версия на B-24). Обаче поради ниската точност, надеждност и високата сложност на употребата им програмата е закрита. Първата в света класическа крилата ракета, която се произвежда серийно и се използва в реални [[бойни действия]], става „[[Фау-1]]“ (Fi-103), разработена в Германия. Тя е изпитана за първи път на 21 декември 1942 г. За първи път в бойни условия се използва в края на Втората световна война против Великобритания.<ref name="sve" /> Обаче поради слабата точност на системата за насочване на ракетата в състава на експерименталната част KG200 е сформирана 5 ескадрила, в която напълно сериозно, в т.ч., се отработва и възможността за управление на ракетата Fi-103 от пилот, който във финалния участък от траекторията трябва, теоретично, да напусне апарата с парашут. Япония, в опит да добие същото ниво на напредък на [[тактически оръжия]] срещу съюзническите войски, прибягва до специално построени [[камикадзе|самолети камикадзе]] [[Ohka]], които са друг предшественик на днешните високоточни оръжия. През септември 1944 г. в [[Москва|московското]] КБ на СССР са доставени обломките на V-1, а по-късно образци на ракетата и чертежи, получени от [[Полигон Пенемюнде|Пенемюнде]]. Съветските власти вземат решение да създадат свои „самолети-снаряди“. Разработката на проекта е доверена на [[Владимир Николаевич Челомей|Владимир Челомей]]. След 9 години, паралелно с Челомей, подобна разработка започва и [[Артьом Микоян|А. И. Микоян]]. През 1947 г. в СССР започват работите над крилатата ракета „[[Комета (ракета)|Комета]]“. Ракетата се проектира в специалното [[Алмаз (научнопроизводствено обединение)|КБ-1]] (Конструкторско Бюро-1), [[Планер на летателен апарат|планерът]] на ракетата се създава в [[МиГ|ОКБ-155]] на базата на изтребителя [[МиГ-15]]. Ракетата се доставя във [[войска]]та на протежение много години и се произвежда във варианти с [[въздушен старт]] (КС-1), и [[наземен старт]] (С-2 „Сопка“, „Стрела“, ФКР-1). За отработката на системите на ракетата и обучение на личния състав на базата на самолета [[МиГ-17]] е конструиран пилотируем „самолет дубльор на „Кометата““ (СДК), произвеждан серийно. През 1950-те години се предполага развитието на крилатите ракети като стратегически междуконтинентални средства за доставка на [[Ядрено оръжие|ядрени заряди]]. В [[Лавочкин|КБ Лавочкин]] извършва разработката на двустепенната [[Буря (ракета)|крилата ракета „Буря“]], работите са спрени по финансови съображения и във връзка с успехите в разработката на [[Балистична ракета|балистични ракети]]. Единственият, който състои на въоръжение, комплекс крилати ракети от междуконтинентален клас, е разработеният в САЩ [[SM-62 Snark]], който за кратко (през 1961 г.) се намира на бойно дежурство. В края на 50-те години започват да се разработват крилати ракети с мощни течногоривни ракетни двигатели, което позволява да се достигне значителен ръст в характеристиките на ракетите. === САЩ === [[Файл:ALCMCruiseMissile.JPG|мини|300п|Американска крилата ракета ''ACLM'' в музей]] Първите крилати ракети на САЩ са базирани на германската [[Фау-1]]. [[SSM-N-8 Regulus]] е направена да бъде изстрелвана от подводница. [[MGM-1 Матадор]] е ракета от тип земя – земя, с възможност да носи ядрена бойна глава. През 1954 такива ракети са дислоцирани в [[Западна Германия]], след това в [[Тайван]] и [[Южна Корея]]. На 7 ноември 1956 ракетите Матадор на САЩ в Западна Германия, които могат да поразяват цели в страните от [[Варшавския договор|Варшавския пакт]], биват предислоцирани от добре установаните им места в различни разпръснати тайни места из страната. Това е извършено в отговор на съветската атака над Унгария, която брутално смазва унгарската революция от 1956. От 1957 до 1961 САЩ разработват амбициозния и солидно финансиран [[Проект Плутон]]. Той има за цел създаването на крилата ракета, която лети под обхвата на радарите със скорост [[Число на Мах|Max]] 3 и носи няколко [[водородна бомба|водородни бомби]], които пуска по пътя си във вражеската територия. Въпреки че 500 мегаватовият двигател на ракетата е създаден и тестовете му през 1961 минават успешно, няма завършена такава боеготова ракета. В крайна сметка проектът е прекратен в полза на разработката на междуконтиненталните [[балистична ракета|балистични ракети]]. === СССР === Въпреки че [[балистична ракета|балистичните ракети]] са предпочитаното оръжие срещу наземни цели, Съветският съюз залага на крилати ракети с конвенционален и ядрен заряд за поразяването на [[авионосно съединение|авионосни съединения]]. Големи подводници (според [[Условни наименования на НАТО за техниката|класификацията на НАТО]] [[еднотипни кораби|тип]] „Ехо“ и „Оскар“) биват въоръжени с такива ракети и започват да следят американските морски бойни формации. Големите бомбардировачи [[Ту-22М]], [[Ту-95]] и [[Ту-160]] също могат да изстрелват такива крилати ракети. == Дизайн == '''Бойната глава''': Повечето крилати ракети пренасят към 500 кг [[експлозив|експлозивни вещества]] или [[ядрено оръжие|ядрено взривно устройство]], тъй като са проектирани да бъдат използвани за поразяване на вражески бункери и кораби. '''[[Аеродинамика]]та''' на крилатите ракети не се отличава съществено от тази на [[самолет]]ите. '''Двигателят''' е [[въздушнореактивен двигател|въздушнореактивен]] или [[правопоточен въздушнореактивен двигател|правопоточен въздушнореактивен]]. '''Навигационната система''' в най-простия си вариант включва радарен висотомер, барометричен висотомер и часовник, за да навигира по предварително зададен курс. Съвременните варианти включват сателитна навигация и инерционна навигационна система, но те са значително по-скъпи. GPS навигацията е малко по-точна от навигацията по карта. Противокорабните крилати ракети (например американските [[Харпун (противокорабна ракета)|RGM-84 Harpoon]] и [[П-500 „Базалт“|SS-N-12 Sandbox]]) притежават дори инфрачервени сензори и радар за насочване. == Класификация == Крилатите ракети, някои, се делят: * според типа заряд: ** с [[ядрено оръжие|ядрена]] бойна част ** с [[Взривно вещество|обикновена]] бойна част * според решаваните задачи (предназначение): ** [[Стратегическа бомбардировка|стратегически]] ** оперативно-тактически (най-често противокорабни) ** [[Тактика|тактически]] * според типа на базиране (старт): ** с наземен ** с въздушен ** с морски *** [[крилати ракети на подводниците|подводен]] (виж [[крилати ракети на подводниците]]) *** надводен. Понастоящем крилати ракети с морско базиране носят корабите, [[ракетен катер|ракетните катери]] и [[подводница|подводните лодки]] (виж [[противокорабна ракета]]). == Видове ракети == Крилатите ракети могат да бъдат категоризирани по много критерии като големина, скорост и обхват на действие. Някои ракети биват приспособени за изстрелване от различни платформи (наземни, морски, от самолети). Понякога ракетите, изстрелвани от самолети и подводници, са по-малки и по-леки от същите ракети, предназначени за изстрелване от кораби и наземни установки. === Големи далекобойни дозвукови крилати ракети === Разработени от САЩ и СССР, такива ракети могат да изминат 1000 и повече километра със скорост около 800 км/ч. Типичният представител на тази категория тежи 1500 кг и носи конвенционална или ядрена бойна глава. Ранните варианти на тези ракети са с инерционна навигационна система, а съвременните – с навигационна система по карта, което значително подобрява точността на попадение. Най-модерните модели биват навигирани от високоточни военни навигационни сателити. Примери: * [[AGM-86]] B (САЩ) * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 Tomahawk]] (САЩ) * [[П-700 „Гранит“|Kh-55]] (СССР) === Големи дозвукови крилати ракети със среден радиус на действие === Ракетите от тази категория са със същите размери и тегло като предходните. Скоростта на полет също е еднаква, но могат да изминават разстояния до 1000 км. Примери: * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[Taurus missile|Taurus]] (Германия/Швеция) * [[Babur missile|Babur]] (Пакистан) === Свръхзвукови крилати ракети === Ракетите от тази категория летят със скорост по-висока от скоростта на звука и обикновено са с постояннотоков въздушнореактивен двигател. Обхватът е към 100 – 500 км, но има и по-далекобойни. Примери: * [[Supersonic Low Altitude Missile|SLAM]] и [[SM-64 Navaho]] са проекти на САЩ от ранната фаза на Студената война за стратегически далекобойни крилати ракети. Няма приети на въоръжение. * [[AGM-28 Hound Dog]] (САЩ) * [[П-500 „Базалт“]] (СССР/Русия) * [[П-270 „Москит“]] (СССР/Русия) * [[П-800 „Оникс“]] (СССР) * [[П-700 „Гранит“]] (СССР/Русия) * [[БраМос|PJ-10 BrahMos]] (Индия/Русия) === Малки крилати ракети === С тегло около 500 кг и далекобойност 70 – 300 км, тези ракети летят с дозвукова скорост и обикновено имат сравнително проста навигационна система. Не всички от тези ракети летят близо до повърхността на терена. Примери: * [[Харпун (противокорабна ракета)|AGM-84 Harpoon]] (САЩ) * [[C-802]] (Китай) * [[Exocet]] (Франция) * SS-N-25 Switchblade ([[Х-35|Kh-35 Уран]]) (Русия) == Съществуващи системи == === Производство на следните държави === [[Файл:Самолет-снаряд на пусковой установке (в профиль).jpg|мини|Крилата ракета [[Сопка (брегови ракетен комплекс)|С-2 на бреговия ракетен комплекс „Сопка“]] (SSC-2 Samlet)]] === СССР и Русия === * [[10Х]]Н – опитна крилата ракета с въздушен старт и [[пулсиращ въздушно-реактивен двигател]]. * [[16Х]] – опитна крилата ракета с въздушен старт и пулсиращ въздушно-реактивен двигател. * [[КС-1 Комета|КС-1]] – първата серийна дозвукова [[Противокорабна ракета|противокорабна]] крилата ракета с въздушен старт и средна далечина. * [[КСР-2]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-5]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-11]] – свръхзвукова противорадиолокационна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[фугас]]на или [[Осколочно-фугасен снаряд|фугасно-осколъчна]] БЧ. * [[К-10С]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-20]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[водородна бомба|термоядрена]] БЧ. * [[Х-22]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-55|X-55/555]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушно, морско и наземно базиране. * [[Х-101]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина. Х-102 – специална, с ядрен заряд. * [[П-5]] * [[П-6]] * [[П-15 Термит|П-15 „Термит“]] * [[Москит (ракета)|П-270 „Москит“]] * [[П-70 Аметист|П-70 „Аметист“]] * [[П-120 „Малахит“]] * [[П-500 „Базалт“]] * [[П-700 „Гранит“]] – крилата противокорабна ракета с далечно действие. * [[П-800 „Оникс“|П-800 Оникс (Яхонт)]] – съветска/руска универсална свръхзвукова противокорабна ракета със среден радиус на действие. * [[П-1000 „Вулкан“]] * [[Х-35|Х-35 „Уран“]] – съветска/руска малогабаритна тактическа дозвукова нисколетяща противокорабна ракета * [[C-10 „Гранат“]] – приета на въоръжение през 1984 г., както и „Калибър“, може да се изстрелва от [[торпеден апарат]]. * [[Калибър (крилата ракета)|3М-14/3М-54 „Калибър“]] – руска дозвукова крилата ракета с голяма далечина, с наземен и морски пуск. * [[Циркон (ракета)|3М22 „Циркон“]] – руска перспективна противокорабна хиперзвукова крилата ракета. === Крилати ракети производство на САЩ === * [[MGM-1 Matador]] – тактическа крилата ракета. * [[SM-62 Snark]] – междуконтинентална крилата ракета (алтернативни обозначения: MX775A, SSM-A-3. * [[AGM-28 Hound Dog]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-86B]] – крилата ракета с въздушно базиране. * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 „Томахоук“]] – стратегическа/тактическа крилата ракета с морско и наземно базиране. * [[Харпун (противокорабна ракета)]] – противокорабна ракета с морско и въздушно базиране. * [[AGM-129 ACM]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-158 JASSM]] – тактическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[Fasthawk]] – свръхзвукова крилата ракета с универсално базиране. * [[Boeing X-51|X-51]] – перспективна хиперзвукова крилата ракета. === Другите държави === * [[Exocet]] (Франция) * [[Аист (крилата ракета)|Аист]] ([[Беларус]]) * [[Storm Shadow]] (Великобритания/[[Франция]]) * [[KEPD 350|KEPD-150/350 TAURUS]] ([[Германия]]/[[Швеция]]) * [[HOPE/HOSBO]] (Германия, перспективна) * [[YJ-62]] ([[Китай]]) * [[YJ-82]] (Китай) * [[YJ-83]] (Китай) * [[Хатф-VII Бабур]] ([[Пакистан]]) – предназначена за използване от подводници, надводни кораби и мобилни наземни установки. Скорост – 880 км/ч, далечина на полета – 700 км, БЧ – ядрена/обикновена.<ref>{{Cite web |url=http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |title=epochtimes.com.ua, Новые возможности Пакистана — ядерный удар в радиусе 700 км, 26 июля 2007 |access-date=2007-08-06 |archive-date=2008-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080303210637/http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |deadlink=no }}</ref> * [[Gabriel|Gabriel Mk1]] ([[Израел]]) * [[Сюнфен 2Е]] ([[Тайван]]) * [[AM-1 Tábano]] ([[Аржентина]]) * Мескат ([[Иран]]), на основата на Х-55, далечина 2000 км.<ref>{{Cite web |url=http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |title=Иран создал новую крылатую ракету — Российская газета<!-- Заголовок добавлен ботом --> |access-date=2015-12-19 |archive-date=2015-12-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151222151238/http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |deadlink=no }}</ref> * [[Нептун (крилата ракета)|Нептун]] ([[Украйна]]) * [[SOM (ракета)|SOM]] ([[Турция]]) == Крилата ракета „направи-си-сам“ == Проектът на [[Брус Симпсън]] от [[Нова Зеландия]] за проектиране и изпитание на саморъчно направена крилата ракета е финансиран от частни инвеститори. Той си поставя за цел да сведе цената на една ракета под 5000 щатски долара, което е значително по-малко от цената на една военна крилата ракета [[Томахоук (ракета)|Томахоук]] – към 1,9 милиона долара. Симпсън има голям опит в направата на радиоуправляеми модели на самолети, който използва при дизайна и строежа на ракетата. Той използва готови части: купува от магазина GPS система, която свързва към програмируем логически контролер (PLC) и въвежда свои програми в него за управление и контрол. Двигателят на ракетата също е собствена разработка. Полезният товар е предвиден да бъде около 10 – 15 килограма, което е недостатъчно да нанесе сериозни поражения, ако ракетата бъде въоръжена с експлозиви, но достатъчно, ако съдържа биологическо или химическо оръжие. В края на 2003 Симпсън се сблъсква с данъчни проблеми и прекратява проекта си. Впоследствие той твърди, че тези проблеми са нарочно предизвикани от правителството, в опит да го накарат да спре проекта. == Вижте също == {{Col-begin}} {{Col-2}} * [[Балистична ракета]] * [[Подводница]] {{Col-2}} * [[Ракетоплан]] * [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация]] {{Col-end}} == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=|ref=Werrell}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|ссылка=|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|lang=ru|издател=Зарубежное военное обозрение|място=М.|дата=1995|номер=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} == Външни препратки == * [http://airships.narod.ru/v_1/cruise_miss_1.html Крылатые ракеты. В начале большого пути] {{Икона|ru}} * [https://fas.org/nuke/intro/cm/index.html An introduction to cruise missiles] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160411115104/http://fas.org/nuke/intro/cm/index.html |date=11 April 2016 }}&nbsp;— From the website of the Federation of American Scientists (FAS) {{Икона|en}} * [https://missilethreat.csis.org/ Missile Threat]: A Project of the Center for Strategic and International Studies {{Икона|en}} {{commonscat-inline||Cruise missile}} {{Нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Крылатая ракета|138841228}} [[Категория:Крилати ракети| ]] cgd3sbjzlx027e3qz8cgcrq2rd0hu9m 12415810 12415808 2024-11-18T14:01:32Z Alexander.D.Hristov 169981 /* САЩ */ 12415810 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile.jpg|мини|300px|дясно|Съвременна [[САЩ|американска]] крилата ракета ''[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]'' в полет]] [[Файл:US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|мини|300px|дясно|[[ВМС на САЩ|Американският]] [[ракетен крайцер]] ''[[USS (префикс)|USS]] Cape St. George ([[номер на борда|CG-71]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'' изстрелва крилата ракета ''Томахоук'' при участието си в операция „[[Иракска свобода]]“ от [[Средиземно море]] на [[23 март]] [[2003]] г.]] '''Крилата ракета''' ('''КР''') е [[ракетно оръжие]] с еднократен пуск с [[Сухопътни войски|наземного]], [[Военновъздушни сили|въздушно]] и [[военноморски сили|морско]] базиране, [[траектория]]та на полета на което се определя от аеродинамичната [[подемна сила]] на [[Самолет#Конструкция|самолетно крило]], тягата на [[двигател]] и [[тегло|силата на тежестта]].<ref name="sve">Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). с. 483—484</ref> Понастоящем са [[Безпилотен летателен апарат|безпилотно]] [[оръжие]], обаче по-рано има и конструкции, управлявани от [[Камикадзе|пилоти-смъртници]].<ref name="AiK_021999">{{cite|автор=Кузнецов К.|заглавие="Цветок вишни" или "Придурок"|език=ru|издател=Авиация и космонавтика|дата=1999|номер=02}}</ref> Устарялото название на конструираната по [[Летателен апарат с неподвижно крило|самолетната]] (класическа) схема крилата ракета е '''„самолет снаряд“''' (терминът вече не се употребява, защото така се наричат вече планиращите авиобомби, което води до объркване). Нерядко терминът „кралата ракета“ погрешно се смята за еквивалент на по-специфичния англоезичен термин '''cruise missile''', обаче последнията се отнася само за управляемите ракети, при които по-голямата част от полета към целта става на постоянна [[скорост]].<ref group=~>Впрочем всички съвременни КР на [[Русия]] и другите държави са управляеми. [http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile Guided missile, the major portion of whose flight path to its target is conducted at approximately constant velocity; depends on the dynamic reaction of air for lift and upon propulsion forces to balance drag. Dictionary of Military and Associated Terms. US Department of Defense 2005.] {{Wayback|url=http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile |date=20080726075349 }}</ref> Те са проектирани да пренасят конвенционална или [[атомно оръжие|ядрена]] бойна глава на няколкостотин [[километър|километра]] с голяма точност. Модерните крилати ракети са [[скорост на звука|свръхзвукови]] или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от [[радар]]. == Предимства и недостатъци == При сравнението с другите [[Ракетно оръжие#Класификация|видове]] и типове [[ракета|ракети]] и [[самолет]]и някои изтъкват следните: '''Предимства''': * Възможност за задаване на произволен [[курс]] на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни [[ПВО|противовъздушната]] и [[противоракетна отбрана]] на противника. * Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо [[радиолокация|засичането]] на ракетата. * Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта. '''Недостатъци''': * Относително ниски скорости на полета (от порядъка на [[скорост на звука|скоростта на звука]] ~ 1150 [[км/ч]]), с ядрен [[Правопоточен въздушнореактивен двигател|ПВРД]] могат да достигат скорости от порядъка на 5 [[число на Мах|мах]], т.е. [[Хиперзвуково оръжие|хиперзвукови]]. * Висока цена в сравнение с другите [[боеприпаси]]. * Слаба успеваемост срещу зона наситена с ПВО. * Относително малка мощност на бойната част, с изключение на снабдените с ядрена БЧ. '''В сравнение със самолетите''', основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени. == История == [[Файл:'Flying Crow With Magic Fire', a winged rocket bomb.jpg|мини|神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“) – крилата ракета, описана в [[средновековие|средновековния]] трактат Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}})]] [[Файл:Memorial V1.jpg|мини|300px|Безпилотният самолет-снаряд [[Фау-1]] – първата серийна крилата ракета в света, 1942 г.]] В [[средновековие|средновековния]] [[китай]]ски [[трактат]] Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}}) е описана неуправляема крилата ракета във формата на [[вранови|врана]] 神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“). На практика неуправляемите ракети (с [[барут]]ен двигател) започват широко да се използват в [[Европа]] в началото на [[XIX век]] (виж [[Ракета на Конгрийв]]). Идеята за създаването на безпилотна, автоматично ''управляема'' „летяща бомба“ се появява в първото десетилетие от живота на [[авиация]]та, още преди [[Първата световна война]], тя, през 1910 г., е предложена от френския [[инженер]] Рене Лоран ({{lang|fr|René Lorin}}), който е по-известен като обладател на [[патент]]а от 1913 г. за [[правопоточен въздушнореактивен двигател]]. Необходимите условия и технологии, за реализирането на тази идея, скоро стават реалност: * През 1913 г. учителят по [[физика]], [[германец]]ът Вирт (Wirth), разработва комплекс за [[радио]]управление на безпилотен [[летателен апарат]] и го представя на арената на [[цирк]], управлявайки неголям [[Авиомоделизъм|модел]] на [[аероплан]]. * Във [[Франция]], през [[лято]]то на 1914 г., на самолет на американската компания [[Curtiss Aeroplane and Motor Company|Curtiss]] за първи път е изпробван [[жироскоп]]ният [[автопилот]] на американеца [[Елмер Амброуз Спери|Елмер Спери]], позволяващ удържането на самолета по зададения курс без вмешателството на [[пилот]]а. Практическите разработки се водят едновременно в няколко страни. Първите практически стъпки са направени от американския [[изобретател]] Питър Хюит ({{lang|en|Peter Cooper Hewitt}}), който привлича, през април 1915 г., към проекта за създане на „[[Sperry Flying Bomb|летяща бомба]]“ Елмер Спери и неговата компания [[Sperry|Sperry Gyroscope Company]]. Първите успешни полетни изпитания на автоматичната система за управление на специално оборудван самолет са проведени на 12 септември 1916 г. В автоматичен режим самолетът набира зададената височина и прелетява известно разстояние, удовлетворително поддържайки курс по [[компас]]а, започва и снижение към целта, след което намиращият се на [[борд]]а син на Спери – [[Лоуренс Спери|Лоуренс]] поема управлението.{{sfn|Werrell|1985|с=7}} Паралелно във [[Великобритания]], по поръчка на военните, [[Арчибалд Лоу]] води работи над радиоуправляема „летяща бомба“ за поражение на [[дирижабъл|дирижабли]] и наземни цели. Първият опит за полет е осъществен на 21 март 1917 г. и завършва с авария. Подобен проект се разработва от Хенри Фоланд ({{lang|en|Henry Folland}}). Летателният апарат с дължина около 6 – 7 [[метър|метра]], [[маса]] около 230 [[кг]] и двигател с [[мощност]] 35 [[к.с.]] е произведен от Royal Aircraft Establishment Royal Aircraft Factory. В резултат на три неуспешни опита за полет, през юли 1917 г., проектът е закрит.{{sfn|Werrell|1985|с=8}} През 1920 г. в Англия стандартен [[изтребител|самолет-изтребител]] „Бристъл“ F.2B е снабден с радиоуправление и лети успешно. За застраховка в кабината на самолета се намира и пилот. Обаче вече след година е изпробван управляем по радиото самолет без летец в него. През 1924 г. в [[периодика|списанието]] „Техника и жизнь“ е публикувана работата на [[Фридрих Артурович Цандер|Ф. А. Цандер]] „Полети към другите планети“, в която се предлага да се използват крила на ракетни летателни апарати.<ref>{{Cite web |url=http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |title=РАЗВИТИЕ КРЫЛАТЫХ РАКЕТНЫХ АППАРАТОВ В СССР в 1930—1939 гг. |access-date=2010-05-06 |archive-date=2010-10-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101011133808/http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |deadlink=no }}</ref> През 1927 г. е създадено авиационното [[торпедо]] (според тогавашната терминология) „Laryng“ – неголям летателен апарат с [[Двигател с вътрешно горене#Видове|бутален]] [[Звездообразен двигател|звездообразен мотор]] и система за жироскопно управление, снабден с [[бойна глава]] с маса 113 кг. След продължителни изпитания на конструкцията от кораби и в пустините на [[Ирак]] производството му е оценено като нецелесъобразно. През 1931 г. англичаните създават радиоуправляемата въздушна мишена „Queen“. Всичко са построени три опитни образеца, на основата на успешните им изпитания, през 1935 г., е произведена серия радиоуправляеми мишени с обозначението DH.82B „Queen Bee“ ([[пчела майка]]) в количество 420 екземпляра (както се смята, именно оттогава за безпилотниците се използва [[жаргон]]ното название ''Drone'' ([[търтей]])). Безпилотниците „Queen Bee“ се използват през началния етап на [[Втората световна война]] като разузнавачи. Характеристики: максимална скорост – 175 км/час, практически таван на полета – 4267 м, продължителност на полета – до три часа. В [[СССР]] работите над ''телемеханичните самолети'' се провеждат започвайки от 1920-те години и до 1942 г. В качеството на самолет-снаряд е избран [[бомбардировач]] [[ТБ-1]], за когото е разработена телемеханичната система „Дедал“. Впоследствие тези работи водят до разработката на различни автопилоти. Програмата разглежда различни варианти за самолети-снаряди: СБ, [[И-16]], [[УТ-2]]. През 1940 г. се води разработката на радиоуправляемия самолет ТБ-3РН в два варианта: в първия бомбардировачът носи [[взривни вещества]] и се управлява от оператор, който се намира на съпровождащ самолет, във втория вариант се водят работи за дистанционно управляем бомбардировач, който след изпълнение на задачата за [[бомбардировка]] трябва да се върне в базата и да кацне. Единствената бойна употреба на самолет-снаряд [[ТБ-3]] е през 1942 г., когато носещият четири [[тон]]а [[Тринитротолуол|тротил]] самолет трябва да порази железопътния възе във [[Вязма]]. Обаче при полета към целта, поради технически проблеми с предавателя на съпровождащия самолет ДБ-3Ф, самолетът-снаряд пада, не достигайки целта. Също така в СССР, в края на 1930-те години се разработва компонентен самолет-снаряд. В качеството на носител на заряда се използва радиоуправляем ТБ-3 с 3,5 тона взрив, на гърба на който се крепи самолет за управление КР-6. Радиусът на действие на групата достига до 1200 км. В СССР, през 1932 г., в [[Група за изучаване на реактивното движение|Групата за изучаване на реактивното движение]] е организирана бригада крилати ракети с [[течногоривен ракетен двигател]]. На 29 януари 1939 г. се състои първият изпитателен полет на съветската крилата ракета „[[212 (ракета)|212]]“, разработена под ръководството на [[Сергей Корольов]]. През 1941 г. в [[САЩ]], във фирмата „[[General Motors|Дженерал Моторс]]“, се разработва самолетът-снаряд под шифъра А-1, представляващ радиоуправляем моноплан, стартиращ от количка. Бойният товар на ЛА са [[Авиационна бомба|бомби]] тегло до 225 кг. Построени са голям брой опитни образци, но програмата е отменена през 1943 г. През 1942 г. започват изследванията по проекта „Option“, в резултат на които е построена серията апарати [[TDN-1]], които се използват за обучение и изпитания. След това е построена партия самолети-снаряди TDR-1 в количество 189 броя. Бойната употреба от [[ВМС на САЩ|американския флот]] против [[Императорски военноморски флот на Япония|японците]] на ''атакуващите дронове'' TDR-1 се състои в района на [[Соломонови острови|Соломоновите острови]] през 1944 г. От сумарно изстреляните 46 29 достигат целите си, което е оценено от командващия флота [[адмирал]] [[Честър Нимиц]] като отрицателно. В [[Трети Райх|Германия]] програма по разработване на самолети-снаряди с различно предназначение започва през 1941 г. и достига своя пик на развитие към края на войната. През 1942 г. е започнато практическото изучаване на аеродинамичната свръзка на планера [[DFS 230|DFS-230]] и самолетите за управление от типа [[Kl-35]], [[Focke-Wulf Fw 56 Stösser|Fw-56]] и [[Bf-109]]. В резултат на това е решено да се използва свръзката самолет-снаряд [[Junkers Ju 88|J-88A]] и Bf-109F (програма „Бетовен“). През 1943 г. е дадено задание за построяването на опитна партия от 15 екземпляра на система, която условно е наречена „Мистел-1“ (''впряг с тор''). През пролетта на 1944 г., в състава на 4-та група на бомбардировъчната [[ескадрила]] KG101 е формирана учебна група. През нощта на 24 юни 1944 г. ескадрилата за първи път атакува група кораби на [[съюзници]]те в [[устие]]то на [[река]] [[Сена]]. Спред резултатите на удара започва разработката на системите „Мистел-2“ и „Мистел-3“. През октомври на същата година група, на въоръжение в която състоят 60 „Мистела“, е предадена в състава на експерименталната KG200. През пролетта на 1945 г. с „Мистели“ частично е превъоръжена KG30, за резултатите от тяхната работа няма достоверни данни. Също така се строят серийно и „Мистел-4“, представляващи свръзка от J-88G-7 и изтребителя [[Ta-152H]]. До края на войната са произведени 250 броя, до 50 са пленени от съюзниците. Проектът „Мистел-5“ представлява свръзка от самолета-снаряд Ta-154А (отдолу) и самолет за управление Fw190A-8 (отгоре). В хода на работите достигат до преоборудването на първата партида в четири свръзки, а след това преоборудването е отменено. Също така немците разработват други проекти от съставни самолети, в т.ч. и с реактивни двигатели. В частност, 5-та ескадрила на KG200 се занимава с въпросите по използването на буксируем самолет-снаряд на базата на реактивния [[Ме-328В]]. В нощта на 4 по 5 юни 1944 г. безпилотният радиоуправляем самолет-снаряд [[Savoia-Marchetti SM.79 Sparviero|S.M.79]] на ВВС на Италианската Социална Република провежда своя първи и единствен боен полет по посока [[Гибралтар]], с цел да атакува намиращите се там [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|английски]] кораби. След като пилотът скача с [[парашут]], управлението се води от самолет за съпровождение [[Cant Z.1007-II]]. Поради дефект в управлението самолетът-снаряд не достига целта и пада. През юли 1944 г. Въздушните сили на САЩ приемат програмата „Афродита“. Смисълът на програмата е преоборудването на изработилите своя ресурс бомбардировачи [[B-17]] в самолети-снаряди, управляеми по радио от съпровождащ самолет. Точно както и съветските ТБ-3РН, самолетът излита с екипаж от пилот и бординженер, които го водят към целта ръчно, а след това се активира телеуправлението, с бойната част (9070 кг [[взривно вещество|ВВ]] „[[Торпекс]]“) и напуска самолета с парашути (кабината на самолета отгоре е отрязана). Самолетът-снаряд продължава полета към целта, управляем по радио, а екипажът се прибира от отряд за евакуация. Преправените B-17, които получават индекса BQ-7, и самолетите за съпровождение B-17, с индекс CQ-4, постъпват в 562-та бомбардировъчна ескадрила. Самолетите-снаряди няколко пъти се използват в бойни операции (през август и октомври 1944 г.) против немските позиции с ракети [[Фау-1]]. Операциите по използването на самолети-снаряди срещу силно защитени цели са признати за слаборезултатни, за това е решено да се използват срещу големи промишлени цели. BQ-7 още няколко пъти се използват за нападения без особен успех. Програмата е оценена като неудачна, а самолетите-снаряди BQ-7 като по-опасни за своите екипажи, отколкото за противника. Въпреки всичко това последващото развитие на програмата става преправянето на бомбардировачи [[B-24 Либърейтър|B-24]] в самолетите снаряди BQ-8. Принципът за използване не се променя. ВМС на САЩ започват собствена програма за преправянето на RB4Y-1 (патрулната версия на B-24). Обаче поради ниската точност, надеждност и високата сложност на употребата им програмата е закрита. Първата в света класическа крилата ракета, която се произвежда серийно и се използва в реални [[бойни действия]], става „[[Фау-1]]“ (Fi-103), разработена в Германия. Тя е изпитана за първи път на 21 декември 1942 г. За първи път в бойни условия се използва в края на Втората световна война против Великобритания.<ref name="sve" /> Обаче поради слабата точност на системата за насочване на ракетата в състава на експерименталната част KG200 е сформирана 5 ескадрила, в която напълно сериозно, в т.ч., се отработва и възможността за управление на ракетата Fi-103 от пилот, който във финалния участък от траекторията трябва, теоретично, да напусне апарата с парашут. Япония, в опит да добие същото ниво на напредък на [[тактически оръжия]] срещу съюзническите войски, прибягва до специално построени [[камикадзе|самолети камикадзе]] [[Ohka]], които са друг предшественик на днешните високоточни оръжия. През септември 1944 г. в [[Москва|московското]] КБ на СССР са доставени обломките на V-1, а по-късно образци на ракетата и чертежи, получени от [[Полигон Пенемюнде|Пенемюнде]]. Съветските власти вземат решение да създадат свои „самолети-снаряди“. Разработката на проекта е доверена на [[Владимир Николаевич Челомей|Владимир Челомей]]. След 9 години, паралелно с Челомей, подобна разработка започва и [[Артьом Микоян|А. И. Микоян]]. През 1947 г. в СССР започват работите над крилатата ракета „[[Комета (ракета)|Комета]]“. Ракетата се проектира в специалното [[Алмаз (научнопроизводствено обединение)|КБ-1]] (Конструкторско Бюро-1), [[Планер на летателен апарат|планерът]] на ракетата се създава в [[МиГ|ОКБ-155]] на базата на изтребителя [[МиГ-15]]. Ракетата се доставя във [[войска]]та на протежение много години и се произвежда във варианти с [[въздушен старт]] (КС-1), и [[наземен старт]] (С-2 „Сопка“, „Стрела“, ФКР-1). За отработката на системите на ракетата и обучение на личния състав на базата на самолета [[МиГ-17]] е конструиран пилотируем „самолет дубльор на „Кометата““ (СДК), произвеждан серийно. През 1950-те години се предполага развитието на крилатите ракети като стратегически междуконтинентални средства за доставка на [[Ядрено оръжие|ядрени заряди]]. В [[Лавочкин|КБ Лавочкин]] извършва разработката на двустепенната [[Буря (ракета)|крилата ракета „Буря“]], работите са спрени по финансови съображения и във връзка с успехите в разработката на [[Балистична ракета|балистични ракети]]. Единственият, който състои на въоръжение, комплекс крилати ракети от междуконтинентален клас, е разработеният в САЩ [[SM-62 Snark]], който за кратко (през 1961 г.) се намира на бойно дежурство. В края на 50-те години започват да се разработват крилати ракети с мощни течногоривни ракетни двигатели, което позволява да се достигне значителен ръст в характеристиките на ракетите. === САЩ === [[Файл:ALCMCruiseMissile.JPG|мини|300п|Американска крилата ракета ''ACLM'' в музей]] Първите крилати ракети на САЩ са базирани на германската [[Фау-1]]. [[SSM-N-8 Regulus]] е направена да бъде изстрелвана от подводница. [[MGM-1 Матадор]] е ракета от тип земя – земя, с възможност да носи ядрена бойна глава. През 1954 такива ракети са дислоцирани в [[Западна Германия]], след това в [[Тайван]] и [[Южна Корея]]. На 7 ноември 1956 ракетите Матадор на САЩ в Западна Германия, които могат да поразяват цели в страните от [[Варшавския договор|Варшавския пакт]], биват предислоцирани от установаните им места в различни разпръснати тайни места из страната. Това е извършено в отговор на съветската атака над Унгария, която брутално смазва унгарската революция от 1956. От 1957 до 1961 САЩ разработват амбициозния и солидно финансиран [[Проект Плутон]]. Той има за цел създаването на крилата ракета, която лети под обхвата на радарите със скорост [[Число на Мах|Max]] 3 и носи няколко [[водородна бомба|водородни бомби]], които пуска по пътя си във вражеската територия. Въпреки че 500 мегаватовият двигател на ракетата е създаден и тестовете му през 1961 минават успешно, няма завършена такава боеготова ракета. В крайна сметка проектът е прекратен в полза на разработката на междуконтиненталните [[балистична ракета|балистични ракети]]. === СССР === Въпреки че [[балистична ракета|балистичните ракети]] са предпочитаното оръжие срещу наземни цели, Съветският съюз залага на крилати ракети с конвенционален и ядрен заряд за поразяването на [[авионосно съединение|авионосни съединения]]. Големи подводници (според [[Условни наименования на НАТО за техниката|класификацията на НАТО]] [[еднотипни кораби|тип]] „Ехо“ и „Оскар“) биват въоръжени с такива ракети и започват да следят американските морски бойни формации. Големите бомбардировачи [[Ту-22М]], [[Ту-95]] и [[Ту-160]] също могат да изстрелват такива крилати ракети. == Дизайн == '''Бойната глава''': Повечето крилати ракети пренасят към 500 кг [[експлозив|експлозивни вещества]] или [[ядрено оръжие|ядрено взривно устройство]], тъй като са проектирани да бъдат използвани за поразяване на вражески бункери и кораби. '''[[Аеродинамика]]та''' на крилатите ракети не се отличава съществено от тази на [[самолет]]ите. '''Двигателят''' е [[въздушнореактивен двигател|въздушнореактивен]] или [[правопоточен въздушнореактивен двигател|правопоточен въздушнореактивен]]. '''Навигационната система''' в най-простия си вариант включва радарен висотомер, барометричен висотомер и часовник, за да навигира по предварително зададен курс. Съвременните варианти включват сателитна навигация и инерционна навигационна система, но те са значително по-скъпи. GPS навигацията е малко по-точна от навигацията по карта. Противокорабните крилати ракети (например американските [[Харпун (противокорабна ракета)|RGM-84 Harpoon]] и [[П-500 „Базалт“|SS-N-12 Sandbox]]) притежават дори инфрачервени сензори и радар за насочване. == Класификация == Крилатите ракети, някои, се делят: * според типа заряд: ** с [[ядрено оръжие|ядрена]] бойна част ** с [[Взривно вещество|обикновена]] бойна част * според решаваните задачи (предназначение): ** [[Стратегическа бомбардировка|стратегически]] ** оперативно-тактически (най-често противокорабни) ** [[Тактика|тактически]] * според типа на базиране (старт): ** с наземен ** с въздушен ** с морски *** [[крилати ракети на подводниците|подводен]] (виж [[крилати ракети на подводниците]]) *** надводен. Понастоящем крилати ракети с морско базиране носят корабите, [[ракетен катер|ракетните катери]] и [[подводница|подводните лодки]] (виж [[противокорабна ракета]]). == Видове ракети == Крилатите ракети могат да бъдат категоризирани по много критерии като големина, скорост и обхват на действие. Някои ракети биват приспособени за изстрелване от различни платформи (наземни, морски, от самолети). Понякога ракетите, изстрелвани от самолети и подводници, са по-малки и по-леки от същите ракети, предназначени за изстрелване от кораби и наземни установки. === Големи далекобойни дозвукови крилати ракети === Разработени от САЩ и СССР, такива ракети могат да изминат 1000 и повече километра със скорост около 800 км/ч. Типичният представител на тази категория тежи 1500 кг и носи конвенционална или ядрена бойна глава. Ранните варианти на тези ракети са с инерционна навигационна система, а съвременните – с навигационна система по карта, което значително подобрява точността на попадение. Най-модерните модели биват навигирани от високоточни военни навигационни сателити. Примери: * [[AGM-86]] B (САЩ) * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 Tomahawk]] (САЩ) * [[П-700 „Гранит“|Kh-55]] (СССР) === Големи дозвукови крилати ракети със среден радиус на действие === Ракетите от тази категория са със същите размери и тегло като предходните. Скоростта на полет също е еднаква, но могат да изминават разстояния до 1000 км. Примери: * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[Taurus missile|Taurus]] (Германия/Швеция) * [[Babur missile|Babur]] (Пакистан) === Свръхзвукови крилати ракети === Ракетите от тази категория летят със скорост по-висока от скоростта на звука и обикновено са с постояннотоков въздушнореактивен двигател. Обхватът е към 100 – 500 км, но има и по-далекобойни. Примери: * [[Supersonic Low Altitude Missile|SLAM]] и [[SM-64 Navaho]] са проекти на САЩ от ранната фаза на Студената война за стратегически далекобойни крилати ракети. Няма приети на въоръжение. * [[AGM-28 Hound Dog]] (САЩ) * [[П-500 „Базалт“]] (СССР/Русия) * [[П-270 „Москит“]] (СССР/Русия) * [[П-800 „Оникс“]] (СССР) * [[П-700 „Гранит“]] (СССР/Русия) * [[БраМос|PJ-10 BrahMos]] (Индия/Русия) === Малки крилати ракети === С тегло около 500 кг и далекобойност 70 – 300 км, тези ракети летят с дозвукова скорост и обикновено имат сравнително проста навигационна система. Не всички от тези ракети летят близо до повърхността на терена. Примери: * [[Харпун (противокорабна ракета)|AGM-84 Harpoon]] (САЩ) * [[C-802]] (Китай) * [[Exocet]] (Франция) * SS-N-25 Switchblade ([[Х-35|Kh-35 Уран]]) (Русия) == Съществуващи системи == === Производство на следните държави === [[Файл:Самолет-снаряд на пусковой установке (в профиль).jpg|мини|Крилата ракета [[Сопка (брегови ракетен комплекс)|С-2 на бреговия ракетен комплекс „Сопка“]] (SSC-2 Samlet)]] === СССР и Русия === * [[10Х]]Н – опитна крилата ракета с въздушен старт и [[пулсиращ въздушно-реактивен двигател]]. * [[16Х]] – опитна крилата ракета с въздушен старт и пулсиращ въздушно-реактивен двигател. * [[КС-1 Комета|КС-1]] – първата серийна дозвукова [[Противокорабна ракета|противокорабна]] крилата ракета с въздушен старт и средна далечина. * [[КСР-2]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-5]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-11]] – свръхзвукова противорадиолокационна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[фугас]]на или [[Осколочно-фугасен снаряд|фугасно-осколъчна]] БЧ. * [[К-10С]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-20]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[водородна бомба|термоядрена]] БЧ. * [[Х-22]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-55|X-55/555]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушно, морско и наземно базиране. * [[Х-101]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина. Х-102 – специална, с ядрен заряд. * [[П-5]] * [[П-6]] * [[П-15 Термит|П-15 „Термит“]] * [[Москит (ракета)|П-270 „Москит“]] * [[П-70 Аметист|П-70 „Аметист“]] * [[П-120 „Малахит“]] * [[П-500 „Базалт“]] * [[П-700 „Гранит“]] – крилата противокорабна ракета с далечно действие. * [[П-800 „Оникс“|П-800 Оникс (Яхонт)]] – съветска/руска универсална свръхзвукова противокорабна ракета със среден радиус на действие. * [[П-1000 „Вулкан“]] * [[Х-35|Х-35 „Уран“]] – съветска/руска малогабаритна тактическа дозвукова нисколетяща противокорабна ракета * [[C-10 „Гранат“]] – приета на въоръжение през 1984 г., както и „Калибър“, може да се изстрелва от [[торпеден апарат]]. * [[Калибър (крилата ракета)|3М-14/3М-54 „Калибър“]] – руска дозвукова крилата ракета с голяма далечина, с наземен и морски пуск. * [[Циркон (ракета)|3М22 „Циркон“]] – руска перспективна противокорабна хиперзвукова крилата ракета. === Крилати ракети производство на САЩ === * [[MGM-1 Matador]] – тактическа крилата ракета. * [[SM-62 Snark]] – междуконтинентална крилата ракета (алтернативни обозначения: MX775A, SSM-A-3. * [[AGM-28 Hound Dog]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-86B]] – крилата ракета с въздушно базиране. * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 „Томахоук“]] – стратегическа/тактическа крилата ракета с морско и наземно базиране. * [[Харпун (противокорабна ракета)]] – противокорабна ракета с морско и въздушно базиране. * [[AGM-129 ACM]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-158 JASSM]] – тактическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[Fasthawk]] – свръхзвукова крилата ракета с универсално базиране. * [[Boeing X-51|X-51]] – перспективна хиперзвукова крилата ракета. === Другите държави === * [[Exocet]] (Франция) * [[Аист (крилата ракета)|Аист]] ([[Беларус]]) * [[Storm Shadow]] (Великобритания/[[Франция]]) * [[KEPD 350|KEPD-150/350 TAURUS]] ([[Германия]]/[[Швеция]]) * [[HOPE/HOSBO]] (Германия, перспективна) * [[YJ-62]] ([[Китай]]) * [[YJ-82]] (Китай) * [[YJ-83]] (Китай) * [[Хатф-VII Бабур]] ([[Пакистан]]) – предназначена за използване от подводници, надводни кораби и мобилни наземни установки. Скорост – 880 км/ч, далечина на полета – 700 км, БЧ – ядрена/обикновена.<ref>{{Cite web |url=http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |title=epochtimes.com.ua, Новые возможности Пакистана — ядерный удар в радиусе 700 км, 26 июля 2007 |access-date=2007-08-06 |archive-date=2008-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080303210637/http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |deadlink=no }}</ref> * [[Gabriel|Gabriel Mk1]] ([[Израел]]) * [[Сюнфен 2Е]] ([[Тайван]]) * [[AM-1 Tábano]] ([[Аржентина]]) * Мескат ([[Иран]]), на основата на Х-55, далечина 2000 км.<ref>{{Cite web |url=http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |title=Иран создал новую крылатую ракету — Российская газета<!-- Заголовок добавлен ботом --> |access-date=2015-12-19 |archive-date=2015-12-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151222151238/http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |deadlink=no }}</ref> * [[Нептун (крилата ракета)|Нептун]] ([[Украйна]]) * [[SOM (ракета)|SOM]] ([[Турция]]) == Крилата ракета „направи-си-сам“ == Проектът на [[Брус Симпсън]] от [[Нова Зеландия]] за проектиране и изпитание на саморъчно направена крилата ракета е финансиран от частни инвеститори. Той си поставя за цел да сведе цената на една ракета под 5000 щатски долара, което е значително по-малко от цената на една военна крилата ракета [[Томахоук (ракета)|Томахоук]] – към 1,9 милиона долара. Симпсън има голям опит в направата на радиоуправляеми модели на самолети, който използва при дизайна и строежа на ракетата. Той използва готови части: купува от магазина GPS система, която свързва към програмируем логически контролер (PLC) и въвежда свои програми в него за управление и контрол. Двигателят на ракетата също е собствена разработка. Полезният товар е предвиден да бъде около 10 – 15 килограма, което е недостатъчно да нанесе сериозни поражения, ако ракетата бъде въоръжена с експлозиви, но достатъчно, ако съдържа биологическо или химическо оръжие. В края на 2003 Симпсън се сблъсква с данъчни проблеми и прекратява проекта си. Впоследствие той твърди, че тези проблеми са нарочно предизвикани от правителството, в опит да го накарат да спре проекта. == Вижте също == {{Col-begin}} {{Col-2}} * [[Балистична ракета]] * [[Подводница]] {{Col-2}} * [[Ракетоплан]] * [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация]] {{Col-end}} == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=|ref=Werrell}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|ссылка=|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|lang=ru|издател=Зарубежное военное обозрение|място=М.|дата=1995|номер=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} == Външни препратки == * [http://airships.narod.ru/v_1/cruise_miss_1.html Крылатые ракеты. В начале большого пути] {{Икона|ru}} * [https://fas.org/nuke/intro/cm/index.html An introduction to cruise missiles] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160411115104/http://fas.org/nuke/intro/cm/index.html |date=11 April 2016 }}&nbsp;— From the website of the Federation of American Scientists (FAS) {{Икона|en}} * [https://missilethreat.csis.org/ Missile Threat]: A Project of the Center for Strategic and International Studies {{Икона|en}} {{commonscat-inline||Cruise missile}} {{Нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Крылатая ракета|138841228}} [[Категория:Крилати ракети| ]] m919zwxcvschfv6pkhidj0xjf9p9941 12415812 12415810 2024-11-18T14:02:28Z Alexander.D.Hristov 169981 12415812 wikitext text/x-wiki [[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile.jpg|мини|300px|дясно|Съвременна [[САЩ|американска]] крилата ракета ''[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]'' в полет]] [[Файл:US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|мини|300px|дясно|[[ВМС на САЩ|Американският]] [[ракетен крайцер]] ''[[USS (префикс)|USS]] Cape St. George ([[номер на борда|CG-71]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'' изстрелва крилата ракета ''Томахоук'' при участието си в операция „[[Иракска свобода]]“ от [[Средиземно море]] на [[23 март]] [[2003]] г.]] '''Крилата ракета''' ('''КР''') е [[ракетно оръжие]] с еднократен пуск с [[Сухопътни войски|наземного]], [[Военновъздушни сили|въздушно]] и [[военноморски сили|морско]] базиране, [[траектория]]та на полета на което се определя от аеродинамичната [[подемна сила]] на [[Самолет#Конструкция|самолетно крило]], тягата на [[двигател]] и [[тегло|силата на тежестта]].<ref name="sve">Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). с. 483—484</ref> Понастоящем са [[Безпилотен летателен апарат|безпилотно]] [[оръжие]], обаче по-рано има и конструкции, управлявани от [[Камикадзе|пилоти-смъртници]].<ref name="AiK_021999">{{cite|автор=Кузнецов К.|заглавие="Цветок вишни" или "Придурок"|език=ru|издател=Авиация и космонавтика|дата=1999|номер=02}}</ref> Устарялото название на конструираната по [[Летателен апарат с неподвижно крило|самолетната]] (класическа) схема крилата ракета е '''„самолет снаряд“''' (терминът вече не се употребява, защото така се наричат вече планиращите авиобомби, което води до объркване). Нерядко терминът „кралата ракета“ погрешно се смята за еквивалент на по-специфичния англоезичен термин '''cruise missile''', обаче последнията се отнася само за управляемите ракети, при които по-голямата част от полета към целта става на постоянна [[скорост]].<ref group=~>Впрочем всички съвременни КР на [[Русия]] и другите държави са управляеми. [http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile Guided missile, the major portion of whose flight path to its target is conducted at approximately constant velocity; depends on the dynamic reaction of air for lift and upon propulsion forces to balance drag. Dictionary of Military and Associated Terms. US Department of Defense 2005.] {{Wayback|url=http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile |date=20080726075349 }}</ref> Те са проектирани да пренасят конвенционална или [[атомно оръжие|ядрена]] бойна глава на няколкостотин [[километър|километра]] с голяма точност. Модерните крилати ракети са [[скорост на звука|свръхзвукови]] или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от [[радар]]. == Предимства и недостатъци == При сравнението с другите [[Ракетно оръжие#Класификация|видове]] и типове [[ракета|ракети]] и [[самолет]]и някои изтъкват следните: '''Предимства''': * Възможност за задаване на произволен [[курс]] на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни [[ПВО|противовъздушната]] и [[противоракетна отбрана]] на противника. * Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо [[радиолокация|засичането]] на ракетата. * Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта. '''Недостатъци''': * Относително ниски скорости на полета (от порядъка на [[скорост на звука|скоростта на звука]] ~ 1150 [[км/ч]]), с ядрен [[Правопоточен въздушнореактивен двигател|ПВРД]] могат да достигат скорости от порядъка на 5 [[число на Мах|мах]], т.е. [[Хиперзвуково оръжие|хиперзвукови]]. * Висока цена в сравнение с другите [[боеприпаси]]. * Слаба успеваемост срещу зона наситена с ПВО. * Относително малка мощност на бойната част, с изключение на снабдените с ядрена БЧ. '''В сравнение със самолетите''', основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени. == История == [[Файл:'Flying Crow With Magic Fire', a winged rocket bomb.jpg|мини|神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“) – крилата ракета, описана в [[средновековие|средновековния]] трактат Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}})]] [[Файл:Memorial V1.jpg|мини|300px|Безпилотният самолет-снаряд [[Фау-1]] – първата серийна крилата ракета в света, 1942 г.]] В [[средновековие|средновековния]] [[китай]]ски [[трактат]] Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}}) е описана неуправляема крилата ракета във формата на [[вранови|врана]] 神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“). На практика неуправляемите ракети (с [[барут]]ен двигател) започват широко да се използват в [[Европа]] в началото на [[XIX век]] (виж [[Ракета на Конгрийв]]). Идеята за създаването на безпилотна, автоматично ''управляема'' „летяща бомба“ се появява в първото десетилетие от живота на [[авиация]]та, още преди [[Първата световна война]], тя, през 1910 г., е предложена от френския [[инженер]] Рене Лоран ({{lang|fr|René Lorin}}), който е по-известен като обладател на [[патент]]а от 1913 г. за [[правопоточен въздушнореактивен двигател]]. Необходимите условия и технологии, за реализирането на тази идея, скоро стават реалност: * През 1913 г. учителят по [[физика]], [[германец]]ът Вирт (Wirth), разработва комплекс за [[радио]]управление на безпилотен [[летателен апарат]] и го представя на арената на [[цирк]], управлявайки неголям [[Авиомоделизъм|модел]] на [[аероплан]]. * Във [[Франция]], през [[лято]]то на 1914 г., на самолет на американската компания [[Curtiss Aeroplane and Motor Company|Curtiss]] за първи път е изпробван [[жироскоп]]ният [[автопилот]] на американеца [[Елмер Амброуз Спери|Елмер Спери]], позволяващ удържането на самолета по зададения курс без вмешателството на [[пилот]]а. Практическите разработки се водят едновременно в няколко страни. Първите практически стъпки са направени от американския [[изобретател]] Питър Хюит ({{lang|en|Peter Cooper Hewitt}}), който привлича, през април 1915 г., към проекта за създане на „[[Sperry Flying Bomb|летяща бомба]]“ Елмер Спери и неговата компания [[Sperry|Sperry Gyroscope Company]]. Първите успешни полетни изпитания на автоматичната система за управление на специално оборудван самолет са проведени на 12 септември 1916 г. В автоматичен режим самолетът набира зададената височина и прелетява известно разстояние, удовлетворително поддържайки курс по [[компас]]а, започва и снижение към целта, след което намиращият се на [[борд]]а син на Спери – [[Лоуренс Спери|Лоуренс]] поема управлението.{{sfn|Werrell|1985|с=7}} Паралелно във [[Великобритания]], по поръчка на военните, [[Арчибалд Лоу]] води работи над радиоуправляема „летяща бомба“ за поражение на [[дирижабъл|дирижабли]] и наземни цели. Първият опит за полет е осъществен на 21 март 1917 г. и завършва с авария. Подобен проект се разработва от Хенри Фоланд ({{lang|en|Henry Folland}}). Летателният апарат с дължина около 6 – 7 [[метър|метра]], [[маса]] около 230 [[кг]] и двигател с [[мощност]] 35 [[к.с.]] е произведен от Royal Aircraft Establishment Royal Aircraft Factory. В резултат на три неуспешни опита за полет, през юли 1917 г., проектът е закрит.{{sfn|Werrell|1985|с=8}} През 1920 г. в Англия стандартен [[изтребител|самолет-изтребител]] „Бристъл“ F.2B е снабден с радиоуправление и лети успешно. За застраховка в кабината на самолета се намира и пилот. Обаче вече след година е изпробван управляем по радиото самолет без летец в него. През 1924 г. в [[периодика|списанието]] „Техника и жизнь“ е публикувана работата на [[Фридрих Артурович Цандер|Ф. А. Цандер]] „Полети към другите планети“, в която се предлага да се използват крила на ракетни летателни апарати.<ref>{{Cite web |url=http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |title=РАЗВИТИЕ КРЫЛАТЫХ РАКЕТНЫХ АППАРАТОВ В СССР в 1930—1939 гг. |access-date=2010-05-06 |archive-date=2010-10-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101011133808/http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |deadlink=no }}</ref> През 1927 г. е създадено авиационното [[торпедо]] (според тогавашната терминология) „Laryng“ – неголям летателен апарат с [[Двигател с вътрешно горене#Видове|бутален]] [[Звездообразен двигател|звездообразен мотор]] и система за жироскопно управление, снабден с [[бойна глава]] с маса 113 кг. След продължителни изпитания на конструкцията от кораби и в пустините на [[Ирак]] производството му е оценено като нецелесъобразно. През 1931 г. англичаните създават радиоуправляемата въздушна мишена „Queen“. Всичко са построени три опитни образеца, на основата на успешните им изпитания, през 1935 г., е произведена серия радиоуправляеми мишени с обозначението DH.82B „Queen Bee“ ([[пчела майка]]) в количество 420 екземпляра (както се смята, именно оттогава за безпилотниците се използва [[жаргон]]ното название ''Drone'' ([[търтей]])). Безпилотниците „Queen Bee“ се използват през началния етап на [[Втората световна война]] като разузнавачи. Характеристики: максимална скорост – 175 км/час, практически таван на полета – 4267 м, продължителност на полета – до три часа. В [[СССР]] работите над ''телемеханичните самолети'' се провеждат започвайки от 1920-те години и до 1942 г. В качеството на самолет-снаряд е избран [[бомбардировач]] [[ТБ-1]], за когото е разработена телемеханичната система „Дедал“. Впоследствие тези работи водят до разработката на различни автопилоти. Програмата разглежда различни варианти за самолети-снаряди: СБ, [[И-16]], [[УТ-2]]. През 1940 г. се води разработката на радиоуправляемия самолет ТБ-3РН в два варианта: в първия бомбардировачът носи [[взривни вещества]] и се управлява от оператор, който се намира на съпровождащ самолет, във втория вариант се водят работи за дистанционно управляем бомбардировач, който след изпълнение на задачата за [[бомбардировка]] трябва да се върне в базата и да кацне. Единствената бойна употреба на самолет-снаряд [[ТБ-3]] е през 1942 г., когато носещият четири [[тон]]а [[Тринитротолуол|тротил]] самолет трябва да порази железопътния възе във [[Вязма]]. Обаче при полета към целта, поради технически проблеми с предавателя на съпровождащия самолет ДБ-3Ф, самолетът-снаряд пада, не достигайки целта. Също така в СССР, в края на 1930-те години се разработва компонентен самолет-снаряд. В качеството на носител на заряда се използва радиоуправляем ТБ-3 с 3,5 тона взрив, на гърба на който се крепи самолет за управление КР-6. Радиусът на действие на групата достига до 1200 км. В СССР, през 1932 г., в [[Група за изучаване на реактивното движение|Групата за изучаване на реактивното движение]] е организирана бригада крилати ракети с [[течногоривен ракетен двигател]]. На 29 януари 1939 г. се състои първият изпитателен полет на съветската крилата ракета „[[212 (ракета)|212]]“, разработена под ръководството на [[Сергей Корольов]]. През 1941 г. в [[САЩ]], във фирмата „[[General Motors|Дженерал Моторс]]“, се разработва самолетът-снаряд под шифъра А-1, представляващ радиоуправляем моноплан, стартиращ от количка. Бойният товар на ЛА са [[Авиационна бомба|бомби]] тегло до 225 кг. Построени са голям брой опитни образци, но програмата е отменена през 1943 г. През 1942 г. започват изследванията по проекта „Option“, в резултат на които е построена серията апарати [[TDN-1]], които се използват за обучение и изпитания. След това е построена партия самолети-снаряди TDR-1 в количество 189 броя. Бойната употреба от [[ВМС на САЩ|американския флот]] против [[Императорски военноморски флот на Япония|японците]] на ''атакуващите дронове'' TDR-1 се състои в района на [[Соломонови острови|Соломоновите острови]] през 1944 г. От сумарно изстреляните 46 29 достигат целите си, което е оценено от командващия флота [[адмирал]] [[Честър Нимиц]] като отрицателно. В [[Трети Райх|Германия]] програма по разработване на самолети-снаряди с различно предназначение започва през 1941 г. и достига своя пик на развитие към края на войната. През 1942 г. е започнато практическото изучаване на аеродинамичната свръзка на планера [[DFS 230|DFS-230]] и самолетите за управление от типа [[Kl-35]], [[Focke-Wulf Fw 56 Stösser|Fw-56]] и [[Bf-109]]. В резултат на това е решено да се използва свръзката самолет-снаряд [[Junkers Ju 88|J-88A]] и Bf-109F (програма „Бетовен“). През 1943 г. е дадено задание за построяването на опитна партия от 15 екземпляра на система, която условно е наречена „Мистел-1“ (''впряг с тор''). През пролетта на 1944 г., в състава на 4-та група на бомбардировъчната [[ескадрила]] KG101 е формирана учебна група. През нощта на 24 юни 1944 г. ескадрилата за първи път атакува група кораби на [[съюзници]]те в [[устие]]то на [[река]] [[Сена]]. Спред резултатите на удара започва разработката на системите „Мистел-2“ и „Мистел-3“. През октомври на същата година група, на въоръжение в която състоят 60 „Мистела“, е предадена в състава на експерименталната KG200. През пролетта на 1945 г. с „Мистели“ частично е превъоръжена KG30, за резултатите от тяхната работа няма достоверни данни. Също така се строят серийно и „Мистел-4“, представляващи свръзка от J-88G-7 и изтребителя [[Ta-152H]]. До края на войната са произведени 250 броя, до 50 са пленени от съюзниците. Проектът „Мистел-5“ представлява свръзка от самолета-снаряд Ta-154А (отдолу) и самолет за управление Fw190A-8 (отгоре). В хода на работите достигат до преоборудването на първата партида в четири свръзки, а след това преоборудването е отменено. Също така немците разработват други проекти от съставни самолети, в т.ч. и с реактивни двигатели. В частност, 5-та ескадрила на KG200 се занимава с въпросите по използването на буксируем самолет-снаряд на базата на реактивния [[Ме-328В]]. В нощта на 4 по 5 юни 1944 г. безпилотният радиоуправляем самолет-снаряд [[Savoia-Marchetti SM.79 Sparviero|S.M.79]] на ВВС на Италианската Социална Република провежда своя първи и единствен боен полет по посока [[Гибралтар]], с цел да атакува намиращите се там [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|английски]] кораби. След като пилотът скача с [[парашут]], управлението се води от самолет за съпровождение [[Cant Z.1007-II]]. Поради дефект в управлението самолетът-снаряд не достига целта и пада. През юли 1944 г. Въздушните сили на САЩ приемат програмата „Афродита“. Смисълът на програмата е преоборудването на изработилите своя ресурс бомбардировачи [[B-17]] в самолети-снаряди, управляеми по радио от съпровождащ самолет. Точно както и съветските ТБ-3РН, самолетът излита с екипаж от пилот и бординженер, които го водят към целта ръчно, а след това се активира телеуправлението, с бойната част (9070 кг [[взривно вещество|ВВ]] „[[Торпекс]]“) и напуска самолета с парашути (кабината на самолета отгоре е отрязана). Самолетът-снаряд продължава полета към целта, управляем по радио, а екипажът се прибира от отряд за евакуация. Преправените B-17, които получават индекса BQ-7, и самолетите за съпровождение B-17, с индекс CQ-4, постъпват в 562-та бомбардировъчна ескадрила. Самолетите-снаряди няколко пъти се използват в бойни операции (през август и октомври 1944 г.) против немските позиции с ракети [[Фау-1]]. Операциите по използването на самолети-снаряди срещу силно защитени цели са признати за слаборезултатни, за това е решено да се използват срещу големи промишлени цели. BQ-7 още няколко пъти се използват за нападения без особен успех. Програмата е оценена като неудачна, а самолетите-снаряди BQ-7 като по-опасни за своите екипажи, отколкото за противника. Въпреки всичко това последващото развитие на програмата става преправянето на бомбардировачи [[B-24 Либърейтър|B-24]] в самолетите снаряди BQ-8. Принципът за използване не се променя. ВМС на САЩ започват собствена програма за преправянето на RB4Y-1 (патрулната версия на B-24). Обаче поради ниската точност, надеждност и високата сложност на употребата им програмата е закрита. Първата в света класическа крилата ракета, която се произвежда серийно и се използва в реални [[бойни действия]], става „[[Фау-1]]“ (Fi-103), разработена в Германия. Тя е изпитана за първи път на 21 декември 1942 г. За първи път в бойни условия се използва в края на Втората световна война против Великобритания.<ref name="sve" /> Обаче поради слабата точност на системата за насочване на ракетата в състава на експерименталната част KG200 е сформирана 5 ескадрила, в която напълно сериозно, в т.ч., се отработва и възможността за управление на ракетата Fi-103 от пилот, който във финалния участък от траекторията трябва, теоретично, да напусне апарата с парашут. Япония, в опит да добие същото ниво на напредък на [[тактически оръжия]] срещу съюзническите войски, прибягва до специално построени [[камикадзе|самолети камикадзе]] [[Ohka]], които са друг предшественик на днешните високоточни оръжия. През септември 1944 г. в [[Москва|московското]] КБ на СССР са доставени обломките на V-1, а по-късно образци на ракетата и чертежи, получени от [[Полигон Пенемюнде|Пенемюнде]]. Съветските власти вземат решение да създадат свои „самолети-снаряди“. Разработката на проекта е доверена на [[Владимир Николаевич Челомей|Владимир Челомей]]. След 9 години, паралелно с Челомей, подобна разработка започва и [[Артьом Микоян|А. И. Микоян]]. През 1947 г. в СССР започват работите над крилатата ракета „[[Комета (ракета)|Комета]]“. Ракетата се проектира в специалното [[Алмаз (научнопроизводствено обединение)|КБ-1]] (Конструкторско Бюро-1), [[Планер на летателен апарат|планерът]] на ракетата се създава в [[МиГ|ОКБ-155]] на базата на изтребителя [[МиГ-15]]. Ракетата се доставя във [[войска]]та на протежение много години и се произвежда във варианти с [[въздушен старт]] (КС-1), и [[наземен старт]] (С-2 „Сопка“, „Стрела“, ФКР-1). За отработката на системите на ракетата и обучение на личния състав на базата на самолета [[МиГ-17]] е конструиран пилотируем „самолет дубльор на „Кометата““ (СДК), произвеждан серийно. През 1950-те години се предполага развитието на крилатите ракети като стратегически междуконтинентални средства за доставка на [[Ядрено оръжие|ядрени заряди]]. В [[Лавочкин|КБ Лавочкин]] извършва разработката на двустепенната [[Буря (ракета)|крилата ракета „Буря“]], работите са спрени по финансови съображения и във връзка с успехите в разработката на [[Балистична ракета|балистични ракети]]. Единственият, който състои на въоръжение, комплекс крилати ракети от междуконтинентален клас, е разработеният в САЩ [[SM-62 Snark]], който за кратко (през 1961 г.) се намира на бойно дежурство. В края на 50-те години започват да се разработват крилати ракети с мощни течногоривни ракетни двигатели, което позволява да се достигне значителен ръст в характеристиките на ракетите. === САЩ === [[Файл:ALCMCruiseMissile.JPG|мини|300п|Американска крилата ракета ''ACLM'' в музей]] Първите крилати ракети на САЩ са базирани на германската [[Фау-1]]. [[SSM-N-8 Regulus]] е направена да бъде изстрелвана от подводница. [[MGM-1 Матадор]] е ракета от тип земя – земя, с възможност да носи ядрена бойна глава. През 1954 такива ракети са дислоцирани в [[Западна Германия]], след това в [[Тайван]] и [[Южна Корея]]. На 7 ноември 1956 ракетите Матадор на САЩ в Западна Германия, които могат да поразяват цели в страните от [[Варшавския договор|Варшавския пакт]], биват предислоцирани от установаните им места в различни разпръснати тайни места из страната. Това е извършено в отговор на съветската атака над Унгария, която брутално смазва унгарската революция от 1956. От 1957 до 1961 САЩ разработват амбициозния и солидно финансиран [[Проект Плутон]]. Той има за цел създаването на крилата ракета, която лети под обхвата на радарите със скорост [[Число на Мах|Max]] 3 и носи няколко [[водородна бомба|водородни бомби]], които пуска по пътя си във вражеската територия. Въпреки че 500 мегаватовият двигател на ракетата е създаден и тестовете му през 1961 минават успешно, няма завършена такава боеготова ракета. В крайна сметка проектът е прекратен в полза на разработката на междуконтиненталните [[балистична ракета|балистични ракети]]. === СССР === Въпреки че [[балистична ракета|балистичните ракети]] са предпочитаното оръжие срещу наземни цели, Съветският съюз залага на крилати ракети с конвенционален и ядрен заряд за поразяването на [[авионосно съединение|авионосни съединения]]. Големи подводници (според [[Условни наименования на НАТО за техниката|класификацията на НАТО]] [[еднотипни кораби|тип]] „Ехо“ и „Оскар“) биват въоръжени с такива ракети и започват да следят американските морски бойни формации. Големите бомбардировачи [[Ту-22М]], [[Ту-95]] и [[Ту-160]] също могат да изстрелват такива крилати ракети. == Дизайн == '''Бойната глава''': Повечето крилати ракети пренасят към 500 кг [[експлозив|експлозивни вещества]] или [[ядрено оръжие|ядрено взривно устройство]], тъй като са проектирани да бъдат използвани за поразяване на вражески бункери и кораби. '''[[Аеродинамика]]та''' на крилатите ракети не се отличава съществено от тази на [[самолет]]ите. '''Двигателят''' е [[въздушнореактивен двигател|въздушнореактивен]] или [[правопоточен въздушнореактивен двигател|правопоточен въздушнореактивен]]. '''Навигационната система''' в най-простия си вариант включва радарен висотомер, барометричен висотомер и часовник, за да навигира по предварително зададен курс. Съвременните варианти включват сателитна навигация и инерционна навигационна система, но те са значително по-скъпи. GPS навигацията е малко по-точна от навигацията по карта. Противокорабните крилати ракети (например американските [[Харпун (противокорабна ракета)|RGM-84 Harpoon]] и [[П-500 „Базалт“|SS-N-12 Sandbox]]) притежават дори инфрачервени сензори и радар за насочване. == Класификация == Крилатите ракети, някои, се делят: * според типа заряд: ** с [[ядрено оръжие|ядрена]] бойна част ** с [[Взривно вещество|обикновена]] бойна част * според решаваните задачи (предназначение): ** [[Стратегическа бомбардировка|стратегически]] ** оперативно-тактически (най-често противокорабни) ** [[Тактика|тактически]] * според типа на базиране (старт): ** с наземен ** с въздушен ** с морски *** [[крилати ракети на подводниците|подводен]] (виж [[крилати ракети на подводниците]]) *** надводен. Понастоящем крилати ракети с морско базиране носят корабите, [[ракетен катер|ракетните катери]] и [[подводница|подводните лодки]] (виж [[противокорабна ракета]]). == Видове ракети == Крилатите ракети могат да бъдат категоризирани по много критерии като големина, скорост и обхват на действие. Някои ракети биват приспособени за изстрелване от различни платформи (наземни, морски, от самолети). Понякога ракетите, изстрелвани от самолети и подводници, са по-малки и по-леки от същите ракети, предназначени за изстрелване от кораби и наземни установки. === Големи далекобойни дозвукови крилати ракети === Разработени от САЩ и СССР, такива ракети могат да изминат 1000 и повече километра със скорост около 800 км/ч. Типичният представител на тази категория тежи 1500 кг и носи конвенционална или ядрена бойна глава. Ранните варианти на тези ракети са с инерционна навигационна система, а съвременните – с навигационна система по карта, което значително подобрява точността на попадение. Най-модерните модели биват навигирани от високоточни военни навигационни сателити. Примери: * [[AGM-86]] B (САЩ) * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 Tomahawk]] (САЩ) * [[П-700 „Гранит“|Kh-55]] (СССР) === Големи дозвукови крилати ракети със среден радиус на действие === Ракетите от тази категория са със същите размери и тегло като предходните. Скоростта на полет също е еднаква, но могат да изминават разстояния до 1000 км. Примери: * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[Taurus missile|Taurus]] (Германия/Швеция) * [[Babur missile|Babur]] (Пакистан) === Свръхзвукови крилати ракети === Ракетите от тази категория летят със скорост по-висока от скоростта на звука и обикновено са с постояннотоков въздушнореактивен двигател. Обхватът е към 100 – 500 км, но има и по-далекобойни. Примери: * [[Supersonic Low Altitude Missile|SLAM]] и [[SM-64 Navaho]] са проекти на САЩ от ранната фаза на Студената война за стратегически далекобойни крилати ракети. Няма приети на въоръжение. * [[AGM-28 Hound Dog]] (САЩ) * [[П-500 „Базалт“]] (СССР/Русия) * [[П-270 „Москит“]] (СССР/Русия) * [[П-800 „Оникс“]] (СССР) * [[П-700 „Гранит“]] (СССР/Русия) * [[БраМос|PJ-10 BrahMos]] (Индия/Русия) === Малки крилати ракети === С тегло около 500 кг и далекобойност 70 – 300 км, тези ракети летят с дозвукова скорост и обикновено имат сравнително проста навигационна система. Не всички от тези ракети летят близо до повърхността на терена. Примери: * [[Харпун (противокорабна ракета)|AGM-84 Harpoon]] (САЩ) * [[C-802]] (Китай) * [[Exocet]] (Франция) * SS-N-25 Switchblade ([[Х-35|Kh-35 Уран]]) (Русия) == Съществуващи системи == === Производство на следните държави === [[Файл:Самолет-снаряд на пусковой установке (в профиль).jpg|мини|Крилата ракета [[Сопка (брегови ракетен комплекс)|С-2 на бреговия ракетен комплекс „Сопка“]] (SSC-2 Samlet)]] === СССР и Русия === * [[10Х]]Н – опитна крилата ракета с въздушен старт и [[пулсиращ въздушно-реактивен двигател]]. * [[16Х]] – опитна крилата ракета с въздушен старт и пулсиращ въздушно-реактивен двигател. * [[КС-1 Комета|КС-1]] – първата серийна дозвукова [[Противокорабна ракета|противокорабна]] крилата ракета с въздушен старт и средна далечина. * [[КСР-2]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-5]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-11]] – свръхзвукова противорадиолокационна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[фугас]]на или [[Осколочно-фугасен снаряд|фугасно-осколъчна]] БЧ. * [[К-10С]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-20]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[водородна бомба|термоядрена]] БЧ. * [[Х-22]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-55|X-55/555]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушно, морско и наземно базиране. * [[Х-101]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина. Х-102 – специална, с ядрен заряд. * [[П-5]] * [[П-6]] * [[П-15 Термит|П-15 „Термит“]] * [[Москит (ракета)|П-270 „Москит“]] * [[П-70 Аметист|П-70 „Аметист“]] * [[П-120 „Малахит“]] * [[П-500 „Базалт“]] * [[П-700 „Гранит“]] – крилата противокорабна ракета с далечно действие. * [[П-800 „Оникс“|П-800 Оникс (Яхонт)]] – съветска/руска универсална свръхзвукова противокорабна ракета със среден радиус на действие. * [[П-1000 „Вулкан“]] * [[Х-35|Х-35 „Уран“]] – съветска/руска малогабаритна тактическа дозвукова нисколетяща противокорабна ракета * [[C-10 „Гранат“]] – приета на въоръжение през 1984 г., както и „Калибър“, може да се изстрелва от [[торпеден апарат]]. * [[Калибър (крилата ракета)|3М-14/3М-54 „Калибър“]] – руска дозвукова крилата ракета с голяма далечина, с наземен и морски пуск. * [[Циркон (ракета)|3М22 „Циркон“]] – руска перспективна противокорабна хиперзвукова крилата ракета. === Крилати ракети производство на САЩ === * [[MGM-1 Matador]] – тактическа крилата ракета. * [[SM-62 Snark]] – междуконтинентална крилата ракета (алтернативни обозначения: MX775A, SSM-A-3. * [[AGM-28 Hound Dog]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-86B]] – крилата ракета с въздушно базиране. * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 „Томахоук“]] – стратегическа/тактическа крилата ракета с морско и наземно базиране. * [[Харпун (противокорабна ракета)]] – противокорабна ракета с морско и въздушно базиране. * [[AGM-129 ACM]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-158 JASSM]] – тактическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[Fasthawk]] – свръхзвукова крилата ракета с универсално базиране. * [[Boeing X-51|X-51]] – перспективна хиперзвукова крилата ракета. === Другите държави === * [[Exocet]] (Франция) * [[Аист (крилата ракета)|Аист]] ([[Беларус]]) * [[Storm Shadow]] (Великобритания/[[Франция]]) * [[KEPD 350|KEPD-150/350 TAURUS]] ([[Германия]]/[[Швеция]]) * [[HOPE/HOSBO]] (Германия, перспективна) * [[YJ-62]] ([[Китай]]) * [[YJ-82]] (Китай) * [[YJ-83]] (Китай) * [[Хатф-VII Бабур]] ([[Пакистан]]) – предназначена за използване от подводници, надводни кораби и мобилни наземни установки. Скорост – 880 км/ч, далечина на полета – 700 км, БЧ – ядрена/обикновена.<ref>{{Cite web |url=http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |title=epochtimes.com.ua, Новые возможности Пакистана — ядерный удар в радиусе 700 км, 26 июля 2007 |access-date=2007-08-06 |archive-date=2008-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080303210637/http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |deadlink=no }}</ref> * [[Gabriel|Gabriel Mk1]] ([[Израел]]) * [[Сюнфен 2Е]] ([[Тайван]]) * [[AM-1 Tábano]] ([[Аржентина]]) * Мескат ([[Иран]]), на основата на Х-55, далечина 2000 км.<ref>{{Cite web |url=http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |title=Иран создал новую крылатую ракету — Российская газета<!-- Заголовок добавлен ботом --> |access-date=2015-12-19 |archive-date=2015-12-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151222151238/http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |deadlink=no }}</ref> * [[Нептун (крилата ракета)|Нептун]] ([[Украйна]]) * [[SOM (ракета)|SOM]] ([[Турция]]) == Крилата ракета „направи-си-сам“ == Проектът на [[Брус Симпсън]] от [[Нова Зеландия]] за проектиране и изпитание на саморъчно направена крилата ракета е финансиран от частни инвеститори. Той си поставя за цел да сведе цената на една ракета под 5000 щатски долара, което е значително по-малко от цената на една военна крилата ракета [[Томахоук (ракета)|Томахоук]] – към 1,9 милиона долара. Симпсън има голям опит в направата на радиоуправляеми модели на самолети, който използва при дизайна и строежа на ракетата. Той използва готови части: купува от магазина GPS система, която свързва към програмируем логически контролер (PLC) и въвежда свои програми в него за управление и контрол. Двигателят на ракетата също е собствена разработка. Полезният товар е предвиден да бъде около 10 – 15 килограма, което е недостатъчно да нанесе сериозни поражения, ако ракетата бъде въоръжена с експлозиви, но достатъчно, ако съдържа биологическо или химическо оръжие. В края на 2003 Симпсън се сблъсква с данъчни проблеми и прекратява проекта си. Впоследствие той твърди, че тези проблеми са нарочно предизвикани от правителството, в опит да го накарат да спре проекта. == Вижте също == {{Col-begin}} {{Col-2}} * [[Балистична ракета]] * [[Подводница]] {{Col-2}} * [[Ракетоплан]] * [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация]] {{Col-end}} == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=|ref=Werrell}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|ссылка=|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|lang=ru|издател=Зарубежное военное обозрение|място=М.|дата=1995|номер=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} == Външни препратки == * [http://airships.narod.ru/v_1/cruise_miss_1.html Крылатые ракеты. В начале большого пути] {{Икона|ru}} * [https://fas.org/nuke/intro/cm/index.html An introduction to cruise missiles] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160411115104/http://fas.org/nuke/intro/cm/index.html |date=11 April 2016 }}&nbsp;— From the website of the Federation of American Scientists (FAS) {{Икона|en}} * [https://missilethreat.csis.org/ Missile Threat]: A Project of the Center for Strategic and International Studies {{Икона|en}} {{commonscat-inline||Cruise missile}} {{Нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Крылатая ракета|138841228}} [[Категория:Крилати ракети| ]] 6ctyzu0oln1in83x12jow9gzjigiokq 12415817 12415812 2024-11-18T14:06:02Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Дизайн */ 12415817 wikitext text/x-wiki [[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile.jpg|мини|300px|дясно|Съвременна [[САЩ|американска]] крилата ракета ''[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]'' в полет]] [[Файл:US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|мини|300px|дясно|[[ВМС на САЩ|Американският]] [[ракетен крайцер]] ''[[USS (префикс)|USS]] Cape St. George ([[номер на борда|CG-71]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)'' изстрелва крилата ракета ''Томахоук'' при участието си в операция „[[Иракска свобода]]“ от [[Средиземно море]] на [[23 март]] [[2003]] г.]] '''Крилата ракета''' ('''КР''') е [[ракетно оръжие]] с еднократен пуск с [[Сухопътни войски|наземного]], [[Военновъздушни сили|въздушно]] и [[военноморски сили|морско]] базиране, [[траектория]]та на полета на което се определя от аеродинамичната [[подемна сила]] на [[Самолет#Конструкция|самолетно крило]], тягата на [[двигател]] и [[тегло|силата на тежестта]].<ref name="sve">Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). с. 483—484</ref> Понастоящем са [[Безпилотен летателен апарат|безпилотно]] [[оръжие]], обаче по-рано има и конструкции, управлявани от [[Камикадзе|пилоти-смъртници]].<ref name="AiK_021999">{{cite|автор=Кузнецов К.|заглавие="Цветок вишни" или "Придурок"|език=ru|издател=Авиация и космонавтика|дата=1999|номер=02}}</ref> Устарялото название на конструираната по [[Летателен апарат с неподвижно крило|самолетната]] (класическа) схема крилата ракета е '''„самолет снаряд“''' (терминът вече не се употребява, защото така се наричат вече планиращите авиобомби, което води до объркване). Нерядко терминът „кралата ракета“ погрешно се смята за еквивалент на по-специфичния англоезичен термин '''cruise missile''', обаче последнията се отнася само за управляемите ракети, при които по-голямата част от полета към целта става на постоянна [[скорост]].<ref group=~>Впрочем всички съвременни КР на [[Русия]] и другите държави са управляеми. [http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile Guided missile, the major portion of whose flight path to its target is conducted at approximately constant velocity; depends on the dynamic reaction of air for lift and upon propulsion forces to balance drag. Dictionary of Military and Associated Terms. US Department of Defense 2005.] {{Wayback|url=http://www.thefreedictionary.com/cruise+missile |date=20080726075349 }}</ref> Те са проектирани да пренасят конвенционална или [[атомно оръжие|ядрена]] бойна глава на няколкостотин [[километър|километра]] с голяма точност. Модерните крилати ракети са [[скорост на звука|свръхзвукови]] или дозвукови самоуправляеми апарати и летят по небалистична траектория на свръхниска височина, следвайки релефа на терена, за да избегнат засичането от [[радар]]. == Предимства и недостатъци == При сравнението с другите [[Ракетно оръжие#Класификация|видове]] и типове [[ракета|ракети]] и [[самолет]]и някои изтъкват следните: '''Предимства''': * Възможност за задаване на произволен [[курс]] на полета, включително криволичеща траектория, което да затрудни [[ПВО|противовъздушната]] и [[противоракетна отбрана]] на противника. * Възможност за движение на пределно ниска височина по извивките на терена, затрудняващо [[радиолокация|засичането]] на ракетата. * Съвременните крилати ракети са високоточни оръжия и поразяват право в целта. '''Недостатъци''': * Относително ниски скорости на полета (от порядъка на [[скорост на звука|скоростта на звука]] ~ 1150 [[км/ч]]), с ядрен [[Правопоточен въздушнореактивен двигател|ПВРД]] могат да достигат скорости от порядъка на 5 [[число на Мах|мах]], т.е. [[Хиперзвуково оръжие|хиперзвукови]]. * Висока цена в сравнение с другите [[боеприпаси]]. * Слаба успеваемост срещу зона наситена с ПВО. * Относително малка мощност на бойната част, с изключение на снабдените с ядрена БЧ. '''В сравнение със самолетите''', основното преимущество на крилатите ракети е, че са безпилотни, което позволява както да се повиши безопасността на хората, така и да се намалят габаритите на ракетата. Поради това, че ракетите са за еднократна употреба, изискванията за издръжливост на двигателя и други части са силно занижени. == История == [[Файл:'Flying Crow With Magic Fire', a winged rocket bomb.jpg|мини|神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“) – крилата ракета, описана в [[средновековие|средновековния]] трактат Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}})]] [[Файл:Memorial V1.jpg|мини|300px|Безпилотният самолет-снаряд [[Фау-1]] – първата серийна крилата ракета в света, 1942 г.]] В [[средновековие|средновековния]] [[китай]]ски [[трактат]] Хо лун цзин ({{lang|en|Huolongjing}}) е описана неуправляема крилата ракета във формата на [[вранови|врана]] 神火飛鴉 (Шен хо фей я, дословно „огнен летящ дух-врана“). На практика неуправляемите ракети (с [[барут]]ен двигател) започват широко да се използват в [[Европа]] в началото на [[XIX век]] (виж [[Ракета на Конгрийв]]). Идеята за създаването на безпилотна, автоматично ''управляема'' „летяща бомба“ се появява в първото десетилетие от живота на [[авиация]]та, още преди [[Първата световна война]], тя, през 1910 г., е предложена от френския [[инженер]] Рене Лоран ({{lang|fr|René Lorin}}), който е по-известен като обладател на [[патент]]а от 1913 г. за [[правопоточен въздушнореактивен двигател]]. Необходимите условия и технологии, за реализирането на тази идея, скоро стават реалност: * През 1913 г. учителят по [[физика]], [[германец]]ът Вирт (Wirth), разработва комплекс за [[радио]]управление на безпилотен [[летателен апарат]] и го представя на арената на [[цирк]], управлявайки неголям [[Авиомоделизъм|модел]] на [[аероплан]]. * Във [[Франция]], през [[лято]]то на 1914 г., на самолет на американската компания [[Curtiss Aeroplane and Motor Company|Curtiss]] за първи път е изпробван [[жироскоп]]ният [[автопилот]] на американеца [[Елмер Амброуз Спери|Елмер Спери]], позволяващ удържането на самолета по зададения курс без вмешателството на [[пилот]]а. Практическите разработки се водят едновременно в няколко страни. Първите практически стъпки са направени от американския [[изобретател]] Питър Хюит ({{lang|en|Peter Cooper Hewitt}}), който привлича, през април 1915 г., към проекта за създане на „[[Sperry Flying Bomb|летяща бомба]]“ Елмер Спери и неговата компания [[Sperry|Sperry Gyroscope Company]]. Първите успешни полетни изпитания на автоматичната система за управление на специално оборудван самолет са проведени на 12 септември 1916 г. В автоматичен режим самолетът набира зададената височина и прелетява известно разстояние, удовлетворително поддържайки курс по [[компас]]а, започва и снижение към целта, след което намиращият се на [[борд]]а син на Спери – [[Лоуренс Спери|Лоуренс]] поема управлението.{{sfn|Werrell|1985|с=7}} Паралелно във [[Великобритания]], по поръчка на военните, [[Арчибалд Лоу]] води работи над радиоуправляема „летяща бомба“ за поражение на [[дирижабъл|дирижабли]] и наземни цели. Първият опит за полет е осъществен на 21 март 1917 г. и завършва с авария. Подобен проект се разработва от Хенри Фоланд ({{lang|en|Henry Folland}}). Летателният апарат с дължина около 6 – 7 [[метър|метра]], [[маса]] около 230 [[кг]] и двигател с [[мощност]] 35 [[к.с.]] е произведен от Royal Aircraft Establishment Royal Aircraft Factory. В резултат на три неуспешни опита за полет, през юли 1917 г., проектът е закрит.{{sfn|Werrell|1985|с=8}} През 1920 г. в Англия стандартен [[изтребител|самолет-изтребител]] „Бристъл“ F.2B е снабден с радиоуправление и лети успешно. За застраховка в кабината на самолета се намира и пилот. Обаче вече след година е изпробван управляем по радиото самолет без летец в него. През 1924 г. в [[периодика|списанието]] „Техника и жизнь“ е публикувана работата на [[Фридрих Артурович Цандер|Ф. А. Цандер]] „Полети към другите планети“, в която се предлага да се използват крила на ракетни летателни апарати.<ref>{{Cite web |url=http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |title=РАЗВИТИЕ КРЫЛАТЫХ РАКЕТНЫХ АППАРАТОВ В СССР в 1930—1939 гг. |access-date=2010-05-06 |archive-date=2010-10-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20101011133808/http://epizodsspace.narod.ru/bibl/izist/schetenkov.html |deadlink=no }}</ref> През 1927 г. е създадено авиационното [[торпедо]] (според тогавашната терминология) „Laryng“ – неголям летателен апарат с [[Двигател с вътрешно горене#Видове|бутален]] [[Звездообразен двигател|звездообразен мотор]] и система за жироскопно управление, снабден с [[бойна глава]] с маса 113 кг. След продължителни изпитания на конструкцията от кораби и в пустините на [[Ирак]] производството му е оценено като нецелесъобразно. През 1931 г. англичаните създават радиоуправляемата въздушна мишена „Queen“. Всичко са построени три опитни образеца, на основата на успешните им изпитания, през 1935 г., е произведена серия радиоуправляеми мишени с обозначението DH.82B „Queen Bee“ ([[пчела майка]]) в количество 420 екземпляра (както се смята, именно оттогава за безпилотниците се използва [[жаргон]]ното название ''Drone'' ([[търтей]])). Безпилотниците „Queen Bee“ се използват през началния етап на [[Втората световна война]] като разузнавачи. Характеристики: максимална скорост – 175 км/час, практически таван на полета – 4267 м, продължителност на полета – до три часа. В [[СССР]] работите над ''телемеханичните самолети'' се провеждат започвайки от 1920-те години и до 1942 г. В качеството на самолет-снаряд е избран [[бомбардировач]] [[ТБ-1]], за когото е разработена телемеханичната система „Дедал“. Впоследствие тези работи водят до разработката на различни автопилоти. Програмата разглежда различни варианти за самолети-снаряди: СБ, [[И-16]], [[УТ-2]]. През 1940 г. се води разработката на радиоуправляемия самолет ТБ-3РН в два варианта: в първия бомбардировачът носи [[взривни вещества]] и се управлява от оператор, който се намира на съпровождащ самолет, във втория вариант се водят работи за дистанционно управляем бомбардировач, който след изпълнение на задачата за [[бомбардировка]] трябва да се върне в базата и да кацне. Единствената бойна употреба на самолет-снаряд [[ТБ-3]] е през 1942 г., когато носещият четири [[тон]]а [[Тринитротолуол|тротил]] самолет трябва да порази железопътния възе във [[Вязма]]. Обаче при полета към целта, поради технически проблеми с предавателя на съпровождащия самолет ДБ-3Ф, самолетът-снаряд пада, не достигайки целта. Също така в СССР, в края на 1930-те години се разработва компонентен самолет-снаряд. В качеството на носител на заряда се използва радиоуправляем ТБ-3 с 3,5 тона взрив, на гърба на който се крепи самолет за управление КР-6. Радиусът на действие на групата достига до 1200 км. В СССР, през 1932 г., в [[Група за изучаване на реактивното движение|Групата за изучаване на реактивното движение]] е организирана бригада крилати ракети с [[течногоривен ракетен двигател]]. На 29 януари 1939 г. се състои първият изпитателен полет на съветската крилата ракета „[[212 (ракета)|212]]“, разработена под ръководството на [[Сергей Корольов]]. През 1941 г. в [[САЩ]], във фирмата „[[General Motors|Дженерал Моторс]]“, се разработва самолетът-снаряд под шифъра А-1, представляващ радиоуправляем моноплан, стартиращ от количка. Бойният товар на ЛА са [[Авиационна бомба|бомби]] тегло до 225 кг. Построени са голям брой опитни образци, но програмата е отменена през 1943 г. През 1942 г. започват изследванията по проекта „Option“, в резултат на които е построена серията апарати [[TDN-1]], които се използват за обучение и изпитания. След това е построена партия самолети-снаряди TDR-1 в количество 189 броя. Бойната употреба от [[ВМС на САЩ|американския флот]] против [[Императорски военноморски флот на Япония|японците]] на ''атакуващите дронове'' TDR-1 се състои в района на [[Соломонови острови|Соломоновите острови]] през 1944 г. От сумарно изстреляните 46 29 достигат целите си, което е оценено от командващия флота [[адмирал]] [[Честър Нимиц]] като отрицателно. В [[Трети Райх|Германия]] програма по разработване на самолети-снаряди с различно предназначение започва през 1941 г. и достига своя пик на развитие към края на войната. През 1942 г. е започнато практическото изучаване на аеродинамичната свръзка на планера [[DFS 230|DFS-230]] и самолетите за управление от типа [[Kl-35]], [[Focke-Wulf Fw 56 Stösser|Fw-56]] и [[Bf-109]]. В резултат на това е решено да се използва свръзката самолет-снаряд [[Junkers Ju 88|J-88A]] и Bf-109F (програма „Бетовен“). През 1943 г. е дадено задание за построяването на опитна партия от 15 екземпляра на система, която условно е наречена „Мистел-1“ (''впряг с тор''). През пролетта на 1944 г., в състава на 4-та група на бомбардировъчната [[ескадрила]] KG101 е формирана учебна група. През нощта на 24 юни 1944 г. ескадрилата за първи път атакува група кораби на [[съюзници]]те в [[устие]]то на [[река]] [[Сена]]. Спред резултатите на удара започва разработката на системите „Мистел-2“ и „Мистел-3“. През октомври на същата година група, на въоръжение в която състоят 60 „Мистела“, е предадена в състава на експерименталната KG200. През пролетта на 1945 г. с „Мистели“ частично е превъоръжена KG30, за резултатите от тяхната работа няма достоверни данни. Също така се строят серийно и „Мистел-4“, представляващи свръзка от J-88G-7 и изтребителя [[Ta-152H]]. До края на войната са произведени 250 броя, до 50 са пленени от съюзниците. Проектът „Мистел-5“ представлява свръзка от самолета-снаряд Ta-154А (отдолу) и самолет за управление Fw190A-8 (отгоре). В хода на работите достигат до преоборудването на първата партида в четири свръзки, а след това преоборудването е отменено. Също така немците разработват други проекти от съставни самолети, в т.ч. и с реактивни двигатели. В частност, 5-та ескадрила на KG200 се занимава с въпросите по използването на буксируем самолет-снаряд на базата на реактивния [[Ме-328В]]. В нощта на 4 по 5 юни 1944 г. безпилотният радиоуправляем самолет-снаряд [[Savoia-Marchetti SM.79 Sparviero|S.M.79]] на ВВС на Италианската Социална Република провежда своя първи и единствен боен полет по посока [[Гибралтар]], с цел да атакува намиращите се там [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|английски]] кораби. След като пилотът скача с [[парашут]], управлението се води от самолет за съпровождение [[Cant Z.1007-II]]. Поради дефект в управлението самолетът-снаряд не достига целта и пада. През юли 1944 г. Въздушните сили на САЩ приемат програмата „Афродита“. Смисълът на програмата е преоборудването на изработилите своя ресурс бомбардировачи [[B-17]] в самолети-снаряди, управляеми по радио от съпровождащ самолет. Точно както и съветските ТБ-3РН, самолетът излита с екипаж от пилот и бординженер, които го водят към целта ръчно, а след това се активира телеуправлението, с бойната част (9070 кг [[взривно вещество|ВВ]] „[[Торпекс]]“) и напуска самолета с парашути (кабината на самолета отгоре е отрязана). Самолетът-снаряд продължава полета към целта, управляем по радио, а екипажът се прибира от отряд за евакуация. Преправените B-17, които получават индекса BQ-7, и самолетите за съпровождение B-17, с индекс CQ-4, постъпват в 562-та бомбардировъчна ескадрила. Самолетите-снаряди няколко пъти се използват в бойни операции (през август и октомври 1944 г.) против немските позиции с ракети [[Фау-1]]. Операциите по използването на самолети-снаряди срещу силно защитени цели са признати за слаборезултатни, за това е решено да се използват срещу големи промишлени цели. BQ-7 още няколко пъти се използват за нападения без особен успех. Програмата е оценена като неудачна, а самолетите-снаряди BQ-7 като по-опасни за своите екипажи, отколкото за противника. Въпреки всичко това последващото развитие на програмата става преправянето на бомбардировачи [[B-24 Либърейтър|B-24]] в самолетите снаряди BQ-8. Принципът за използване не се променя. ВМС на САЩ започват собствена програма за преправянето на RB4Y-1 (патрулната версия на B-24). Обаче поради ниската точност, надеждност и високата сложност на употребата им програмата е закрита. Първата в света класическа крилата ракета, която се произвежда серийно и се използва в реални [[бойни действия]], става „[[Фау-1]]“ (Fi-103), разработена в Германия. Тя е изпитана за първи път на 21 декември 1942 г. За първи път в бойни условия се използва в края на Втората световна война против Великобритания.<ref name="sve" /> Обаче поради слабата точност на системата за насочване на ракетата в състава на експерименталната част KG200 е сформирана 5 ескадрила, в която напълно сериозно, в т.ч., се отработва и възможността за управление на ракетата Fi-103 от пилот, който във финалния участък от траекторията трябва, теоретично, да напусне апарата с парашут. Япония, в опит да добие същото ниво на напредък на [[тактически оръжия]] срещу съюзническите войски, прибягва до специално построени [[камикадзе|самолети камикадзе]] [[Ohka]], които са друг предшественик на днешните високоточни оръжия. През септември 1944 г. в [[Москва|московското]] КБ на СССР са доставени обломките на V-1, а по-късно образци на ракетата и чертежи, получени от [[Полигон Пенемюнде|Пенемюнде]]. Съветските власти вземат решение да създадат свои „самолети-снаряди“. Разработката на проекта е доверена на [[Владимир Николаевич Челомей|Владимир Челомей]]. След 9 години, паралелно с Челомей, подобна разработка започва и [[Артьом Микоян|А. И. Микоян]]. През 1947 г. в СССР започват работите над крилатата ракета „[[Комета (ракета)|Комета]]“. Ракетата се проектира в специалното [[Алмаз (научнопроизводствено обединение)|КБ-1]] (Конструкторско Бюро-1), [[Планер на летателен апарат|планерът]] на ракетата се създава в [[МиГ|ОКБ-155]] на базата на изтребителя [[МиГ-15]]. Ракетата се доставя във [[войска]]та на протежение много години и се произвежда във варианти с [[въздушен старт]] (КС-1), и [[наземен старт]] (С-2 „Сопка“, „Стрела“, ФКР-1). За отработката на системите на ракетата и обучение на личния състав на базата на самолета [[МиГ-17]] е конструиран пилотируем „самолет дубльор на „Кометата““ (СДК), произвеждан серийно. През 1950-те години се предполага развитието на крилатите ракети като стратегически междуконтинентални средства за доставка на [[Ядрено оръжие|ядрени заряди]]. В [[Лавочкин|КБ Лавочкин]] извършва разработката на двустепенната [[Буря (ракета)|крилата ракета „Буря“]], работите са спрени по финансови съображения и във връзка с успехите в разработката на [[Балистична ракета|балистични ракети]]. Единственият, който състои на въоръжение, комплекс крилати ракети от междуконтинентален клас, е разработеният в САЩ [[SM-62 Snark]], който за кратко (през 1961 г.) се намира на бойно дежурство. В края на 50-те години започват да се разработват крилати ракети с мощни течногоривни ракетни двигатели, което позволява да се достигне значителен ръст в характеристиките на ракетите. === САЩ === [[Файл:ALCMCruiseMissile.JPG|мини|300п|Американска крилата ракета ''ACLM'' в музей]] Първите крилати ракети на САЩ са базирани на германската [[Фау-1]]. [[SSM-N-8 Regulus]] е направена да бъде изстрелвана от подводница. [[MGM-1 Матадор]] е ракета от тип земя – земя, с възможност да носи ядрена бойна глава. През 1954 такива ракети са дислоцирани в [[Западна Германия]], след това в [[Тайван]] и [[Южна Корея]]. На 7 ноември 1956 ракетите Матадор на САЩ в Западна Германия, които могат да поразяват цели в страните от [[Варшавския договор|Варшавския пакт]], биват предислоцирани от установаните им места в различни разпръснати тайни места из страната. Това е извършено в отговор на съветската атака над Унгария, която брутално смазва унгарската революция от 1956. От 1957 до 1961 САЩ разработват амбициозния и солидно финансиран [[Проект Плутон]]. Той има за цел създаването на крилата ракета, която лети под обхвата на радарите със скорост [[Число на Мах|Max]] 3 и носи няколко [[водородна бомба|водородни бомби]], които пуска по пътя си във вражеската територия. Въпреки че 500 мегаватовият двигател на ракетата е създаден и тестовете му през 1961 минават успешно, няма завършена такава боеготова ракета. В крайна сметка проектът е прекратен в полза на разработката на междуконтиненталните [[балистична ракета|балистични ракети]]. === СССР === Въпреки че [[балистична ракета|балистичните ракети]] са предпочитаното оръжие срещу наземни цели, Съветският съюз залага на крилати ракети с конвенционален и ядрен заряд за поразяването на [[авионосно съединение|авионосни съединения]]. Големи подводници (според [[Условни наименования на НАТО за техниката|класификацията на НАТО]] [[еднотипни кораби|тип]] „Ехо“ и „Оскар“) биват въоръжени с такива ракети и започват да следят американските морски бойни формации. Големите бомбардировачи [[Ту-22М]], [[Ту-95]] и [[Ту-160]] също могат да изстрелват такива крилати ракети. == Дизайн == '''Бойната глава''': Повечето крилати ракети пренасят към 500 кг [[експлозив|експлозивни вещества]] или [[ядрено оръжие|ядрено бойна глава]], тъй като са проектирани да бъдат използвани за поразяване на вражески бункери и кораби. '''[[Аеродинамика]]та''' на крилатите ракети не се отличава съществено от тази на [[самолет]]ите. '''Двигателят''' в повечето случаи е [[въздушнореактивен двигател|въздушнореактивен]] или [[правопоточен въздушнореактивен двигател|правопоточен въздушнореактивен]]. '''Навигационната система''' в най-простия си вариант включва [[радар]]ен [[висотомер]], [[барометър|барометричен]] висотомер и [[часовник]], за да управлява по предварително зададен курс. Съвременните варианти включват сателитна навигация и инерционна навигационна система, но те са значително по-скъпи. [[GPS]] навигацията е малко по-точна от навигацията по карта. Противокорабните крилати ракети (например американските [[Харпун (противокорабна ракета)|RGM-84 Harpoon]] и [[П-500 „Базалт“|SS-N-12 Sandbox]]) притежават дори инфрачервени сензори и радар за насочване. == Класификация == Крилатите ракети, някои, се делят: * според типа заряд: ** с [[ядрено оръжие|ядрена]] бойна част ** с [[Взривно вещество|обикновена]] бойна част * според решаваните задачи (предназначение): ** [[Стратегическа бомбардировка|стратегически]] ** оперативно-тактически (най-често противокорабни) ** [[Тактика|тактически]] * според типа на базиране (старт): ** с наземен ** с въздушен ** с морски *** [[крилати ракети на подводниците|подводен]] (виж [[крилати ракети на подводниците]]) *** надводен. Понастоящем крилати ракети с морско базиране носят корабите, [[ракетен катер|ракетните катери]] и [[подводница|подводните лодки]] (виж [[противокорабна ракета]]). == Видове ракети == Крилатите ракети могат да бъдат категоризирани по много критерии като големина, скорост и обхват на действие. Някои ракети биват приспособени за изстрелване от различни платформи (наземни, морски, от самолети). Понякога ракетите, изстрелвани от самолети и подводници, са по-малки и по-леки от същите ракети, предназначени за изстрелване от кораби и наземни установки. === Големи далекобойни дозвукови крилати ракети === Разработени от САЩ и СССР, такива ракети могат да изминат 1000 и повече километра със скорост около 800 км/ч. Типичният представител на тази категория тежи 1500 кг и носи конвенционална или ядрена бойна глава. Ранните варианти на тези ракети са с инерционна навигационна система, а съвременните – с навигационна система по карта, което значително подобрява точността на попадение. Най-модерните модели биват навигирани от високоточни военни навигационни сателити. Примери: * [[AGM-86]] B (САЩ) * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 Tomahawk]] (САЩ) * [[П-700 „Гранит“|Kh-55]] (СССР) === Големи дозвукови крилати ракети със среден радиус на действие === Ракетите от тази категория са със същите размери и тегло като предходните. Скоростта на полет също е еднаква, но могат да изминават разстояния до 1000 км. Примери: * [[Storm Shadow]] (Великобритания/Франция) * [[Taurus missile|Taurus]] (Германия/Швеция) * [[Babur missile|Babur]] (Пакистан) === Свръхзвукови крилати ракети === Ракетите от тази категория летят със скорост по-висока от скоростта на звука и обикновено са с постояннотоков въздушнореактивен двигател. Обхватът е към 100 – 500 км, но има и по-далекобойни. Примери: * [[Supersonic Low Altitude Missile|SLAM]] и [[SM-64 Navaho]] са проекти на САЩ от ранната фаза на Студената война за стратегически далекобойни крилати ракети. Няма приети на въоръжение. * [[AGM-28 Hound Dog]] (САЩ) * [[П-500 „Базалт“]] (СССР/Русия) * [[П-270 „Москит“]] (СССР/Русия) * [[П-800 „Оникс“]] (СССР) * [[П-700 „Гранит“]] (СССР/Русия) * [[БраМос|PJ-10 BrahMos]] (Индия/Русия) === Малки крилати ракети === С тегло около 500 кг и далекобойност 70 – 300 км, тези ракети летят с дозвукова скорост и обикновено имат сравнително проста навигационна система. Не всички от тези ракети летят близо до повърхността на терена. Примери: * [[Харпун (противокорабна ракета)|AGM-84 Harpoon]] (САЩ) * [[C-802]] (Китай) * [[Exocet]] (Франция) * SS-N-25 Switchblade ([[Х-35|Kh-35 Уран]]) (Русия) == Съществуващи системи == === Производство на следните държави === [[Файл:Самолет-снаряд на пусковой установке (в профиль).jpg|мини|Крилата ракета [[Сопка (брегови ракетен комплекс)|С-2 на бреговия ракетен комплекс „Сопка“]] (SSC-2 Samlet)]] === СССР и Русия === * [[10Х]]Н – опитна крилата ракета с въздушен старт и [[пулсиращ въздушно-реактивен двигател]]. * [[16Х]] – опитна крилата ракета с въздушен старт и пулсиращ въздушно-реактивен двигател. * [[КС-1 Комета|КС-1]] – първата серийна дозвукова [[Противокорабна ракета|противокорабна]] крилата ракета с въздушен старт и средна далечина. * [[КСР-2]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-5]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[КСР-11]] – свръхзвукова противорадиолокационна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[фугас]]на или [[Осколочно-фугасен снаряд|фугасно-осколъчна]] БЧ. * [[К-10С]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-20]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с [[водородна бомба|термоядрена]] БЧ. * [[Х-22]] – свръхзвукова противокорабна крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина, с фугасно-проникваща или ядрена БЧ. * [[Х-55|X-55/555]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушно, морско и наземно базиране. * [[Х-101]] – стратегическа дозвукова крилата ракета с въздушен старт, голяма далечина. Х-102 – специална, с ядрен заряд. * [[П-5]] * [[П-6]] * [[П-15 Термит|П-15 „Термит“]] * [[Москит (ракета)|П-270 „Москит“]] * [[П-70 Аметист|П-70 „Аметист“]] * [[П-120 „Малахит“]] * [[П-500 „Базалт“]] * [[П-700 „Гранит“]] – крилата противокорабна ракета с далечно действие. * [[П-800 „Оникс“|П-800 Оникс (Яхонт)]] – съветска/руска универсална свръхзвукова противокорабна ракета със среден радиус на действие. * [[П-1000 „Вулкан“]] * [[Х-35|Х-35 „Уран“]] – съветска/руска малогабаритна тактическа дозвукова нисколетяща противокорабна ракета * [[C-10 „Гранат“]] – приета на въоръжение през 1984 г., както и „Калибър“, може да се изстрелва от [[торпеден апарат]]. * [[Калибър (крилата ракета)|3М-14/3М-54 „Калибър“]] – руска дозвукова крилата ракета с голяма далечина, с наземен и морски пуск. * [[Циркон (ракета)|3М22 „Циркон“]] – руска перспективна противокорабна хиперзвукова крилата ракета. === Крилати ракети производство на САЩ === * [[MGM-1 Matador]] – тактическа крилата ракета. * [[SM-62 Snark]] – междуконтинентална крилата ракета (алтернативни обозначения: MX775A, SSM-A-3. * [[AGM-28 Hound Dog]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-86B]] – крилата ракета с въздушно базиране. * [[Томахоук (ракета)|BGM-109 „Томахоук“]] – стратегическа/тактическа крилата ракета с морско и наземно базиране. * [[Харпун (противокорабна ракета)]] – противокорабна ракета с морско и въздушно базиране. * [[AGM-129 ACM]] – стратегическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[AGM-158 JASSM]] – тактическа крилата ракета с въздушно базиране. * [[Fasthawk]] – свръхзвукова крилата ракета с универсално базиране. * [[Boeing X-51|X-51]] – перспективна хиперзвукова крилата ракета. === Другите държави === * [[Exocet]] (Франция) * [[Аист (крилата ракета)|Аист]] ([[Беларус]]) * [[Storm Shadow]] (Великобритания/[[Франция]]) * [[KEPD 350|KEPD-150/350 TAURUS]] ([[Германия]]/[[Швеция]]) * [[HOPE/HOSBO]] (Германия, перспективна) * [[YJ-62]] ([[Китай]]) * [[YJ-82]] (Китай) * [[YJ-83]] (Китай) * [[Хатф-VII Бабур]] ([[Пакистан]]) – предназначена за използване от подводници, надводни кораби и мобилни наземни установки. Скорост – 880 км/ч, далечина на полета – 700 км, БЧ – ядрена/обикновена.<ref>{{Cite web |url=http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |title=epochtimes.com.ua, Новые возможности Пакистана — ядерный удар в радиусе 700 км, 26 июля 2007 |access-date=2007-08-06 |archive-date=2008-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080303210637/http://www.epochtimes.com.ua/ru/articles/view/2/3580.html |deadlink=no }}</ref> * [[Gabriel|Gabriel Mk1]] ([[Израел]]) * [[Сюнфен 2Е]] ([[Тайван]]) * [[AM-1 Tábano]] ([[Аржентина]]) * Мескат ([[Иран]]), на основата на Х-55, далечина 2000 км.<ref>{{Cite web |url=http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |title=Иран создал новую крылатую ракету — Российская газета<!-- Заголовок добавлен ботом --> |access-date=2015-12-19 |archive-date=2015-12-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151222151238/http://rg.ru/2015/11/30/gadir-site.html |deadlink=no }}</ref> * [[Нептун (крилата ракета)|Нептун]] ([[Украйна]]) * [[SOM (ракета)|SOM]] ([[Турция]]) == Крилата ракета „направи-си-сам“ == Проектът на [[Брус Симпсън]] от [[Нова Зеландия]] за проектиране и изпитание на саморъчно направена крилата ракета е финансиран от частни инвеститори. Той си поставя за цел да сведе цената на една ракета под 5000 щатски долара, което е значително по-малко от цената на една военна крилата ракета [[Томахоук (ракета)|Томахоук]] – към 1,9 милиона долара. Симпсън има голям опит в направата на радиоуправляеми модели на самолети, който използва при дизайна и строежа на ракетата. Той използва готови части: купува от магазина GPS система, която свързва към програмируем логически контролер (PLC) и въвежда свои програми в него за управление и контрол. Двигателят на ракетата също е собствена разработка. Полезният товар е предвиден да бъде около 10 – 15 килограма, което е недостатъчно да нанесе сериозни поражения, ако ракетата бъде въоръжена с експлозиви, но достатъчно, ако съдържа биологическо или химическо оръжие. В края на 2003 Симпсън се сблъсква с данъчни проблеми и прекратява проекта си. Впоследствие той твърди, че тези проблеми са нарочно предизвикани от правителството, в опит да го накарат да спре проекта. == Вижте също == {{Col-begin}} {{Col-2}} * [[Балистична ракета]] * [[Подводница]] {{Col-2}} * [[Ракетоплан]] * [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация]] {{Col-end}} == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * Крылатая ракета//„К-22“ – Линейный крейсер /под общ. ред. Н. В. Огаркова. – М.: Военное изд-во М-ва обороны СССР, 1979. – (Советская военная энциклопедия: в 8 т.; 1976 – 1980, т. 4). * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=|ref=Werrell}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|ссылка=|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|lang=ru|издател=Зарубежное военное обозрение|място=М.|дата=1995|номер=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} == Външни препратки == * [http://airships.narod.ru/v_1/cruise_miss_1.html Крылатые ракеты. В начале большого пути] {{Икона|ru}} * [https://fas.org/nuke/intro/cm/index.html An introduction to cruise missiles] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160411115104/http://fas.org/nuke/intro/cm/index.html |date=11 April 2016 }}&nbsp;— From the website of the Federation of American Scientists (FAS) {{Икона|en}} * [https://missilethreat.csis.org/ Missile Threat]: A Project of the Center for Strategic and International Studies {{Икона|en}} {{commonscat-inline||Cruise missile}} {{Нормативен контрол}} {{Превод от|ru|Крылатая ракета|138841228}} [[Категория:Крилати ракети| ]] r9cbyrj7ck246jrl8kk6zd9dkle6ipt 0 110229 12416095 12018576 2024-11-18T17:49:23Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416095 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Рудолф Дизел | име-оригинал = Rudolf Diesel | категория = инженер | описание = германски инженер | портрет = Diesel 1883.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Париж]], [[Франция]] | починал-място = [[Ла Манш]] | брак = Марта Дизел | деца = 3 | вложки = {{Личност/Инженер | област = | образование = [[Технически университет Мюнхен|Кралско баварско политехническо училище]] в Мюнхен | учил-при = | работил-в = | публикации = | изобретения = | известен-с = [[Дизелов двигател]]}} }} '''Рудолф Кристиан Карл Дизел''' ({{lang|de|Rudolf Christian Karl Diesel}}) е [[Германия|германски]] [[изобретател]], известен най-вече със създаването на [[дизелов двигател|дизеловия двигател]]. == Биография == Родителите му са немци, но самият Рудолф Дизел се ражда в [[Париж]] през [[1858]] г. През 1872 година Дизел решава да стане механик и през 1873 г. завършва реална гимназия, а през 1875 г. и Политехническо училище в [[Аугсбург]] като най-добър ученик. Обучението си продължава в [[Технически университет Мюнхен|Кралското баварско политехническо училище]] в Мюнхен, което завършва през 1880 г. На 27 февруари 1892 година Дизел подава заявка за получаване на патент на „нов рационален топлинен двигател“. Получава го в Имперското патентно бюро в [[Берлин]] на 23 февруари 1893 година под името „Метод и апарат за преобразуване на висока температура в работа“ (регистриран на 28 февруари 1892 г.). От 1893 година се разработва новият двигател в Аугсбургския машиностроителен завод (от [[1904]] г. [[МАН Груп|МАН]]) при финансовото участие на компаниите на [[Фридрих Круп]] и братя Зулцер (Sulzer Brothers Ltd). Първият функциониращ двигател е направен от Дизел там през [[1897]] г. Мощността на двигателя е 20 конски сили при 172 оборота в минута, [[КПД]] 26,2% при тегло пет тона. Тези параметри превъзхождат с много съществуващите двигатели на Ото с КПД 20% и корабните парни турбини с КПД 12%, което предизвиква незабавен интерес от промишлеността. На 1 януари 1898 г. е основан завод за производство на дизелови двигатели. За тези цели през есента на 1900 г. в [[Лондон]] е регистрирана компания. Първият [[кораб]] с дизелов двигател е построен през 1903 г. През 1908 година е създаден първият двигател с малки размери за [[локомотив]]и и [[камион]]и. През 1936 година за първи път е пуснат в серийно производство лек автомобил с дизелов двигател (Мерцедес-Бенц-260D). Той е разработен от компанията „Даймлер-Бенц“. Първоначалната идея на Дизел е двигателят да работи с [[въглища|въглищен прах]],<ref>[https://worldwide.espacenet.com/patent/search?q=pn%3DDE67207 Немски патент DE67207C. Rudolf Diesel: „Arbeitsverfahren und Ausführungsart für Verbrennungskraftmaschinen“ p. 4.]{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> но тя се оказва неудачна поради високата абразивност на горивото, трудното му внасяне в горивната камера на цилиндъра и бавното му изгаряне. След дълги опити и многобройни неудачи, Дизел създава експериментален масивен двигател, работещ с [[растително масло|растителни масла]], като на практика двигателят му е работил с [[фъстъчено олио]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.biodiesel.org/what-is-biodiesel/biodiesel-basics |заглавие=Biodiesel basics |издател=biodiesel.org |access-date=26.11.2022 |достъп_дата=2022-11-26 |архив_дата=2022-11-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221126111344/https://www.biodiesel.org/what-is-biodiesel/biodiesel-basics }}</ref> Въпреки че тези видове горива не стават бързо популярни, през 2008 г. ръстът на цените на горивата, в съчетание с опасенията по повод световните запаси от нефт води до по-широко използване на растителни масла и [[биодизел]]. Основното гориво, използвано при дизеловите двигатели, е [[дизелово гориво|дизеловото гориво]], получавано при преработката на [[нефтопродукти|суров нефт]]. Дизелът е по-безопасен при съхранение от бензина, тъй като неговата [[пламна точка]] е с около 80 °C по-висока,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.engineeringtoolbox.com/flash-point-fuels-d_937.html |заглавие=Flash Point – Fuels |website=Engineering ToolBox |access-date=26.11.2022 |year=2005}}</ref> и той не експлодира. == Смърт == Многобройните патентни процеси подкопават здравето на Рудолф Дизел. Той се лекува в психиатричната клиника на санаториума Нойвителсбах (Мюнхен)<ref>Нойвителсбах с 1885 Kuranstalt, санаториум (курорт), от 1932 – клиника по вътрешни болести. // Neuwittelsbach. [http://www.krankenhaus-neuwittelsbach.de/index.php?id=580 Unsere Geschichte] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070912171049/http://www.krankenhaus-neuwittelsbach.de/index.php?id=580 |date=2007-09-12 }}: «Das jetzige Krankenhaus stammt von der früheren Kuranstalt Neuwittelsbach»</ref> (нем. Neuwittelsbach). Освен това финансовото му състояние е незавидно – Дизел не бил добър бизнесмен. На 29 септември 1913 година Рудолф Дизел се качва в [[Антверпен]] на британския параход „Дрезден“, за да участва в заседание на ''Consolidated Diesel Manufacturing Ltd.'' в Лондон. Изглеждал е в добро настроение, но след като вечерял, никой повече не го вижда. Креватът в каютата му не бил ползван. На 10 октомври екипажът на холандския правителствен лоцмански катер „Кертсен“ забелязва човешки труп, носещ се във водата при бурно море. Тялото е силно разложено и затова не е извадено на брега, а само са взети някои предмети от облеклото, като кутийка за бонбони, бележник, джобно ножче и калъф за очила, които по-късно синът на Дизел, Ойген, идентифицира като принадлежали на баща му. Точните обстоятелства за смъртта остават неизяснени. Обсъждало се самоубийство, но някои обстоятелства на парахода не го потвърждават. Вестник „L'Aéro“ публикува през 1934 г. статия за смъртта на изобретателя, в която се съобщава, че Дизел е написал писмо до жена си във Франкфурт, в което споменава за чувство на подтиснатост и угнетено настроение, без да посочва някакви причини за това. == Източници == <references /> == Вижте също == {{Commonscat-inline|Rudolf Diesel}} * [[Дизелов двигател]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дизел, Рудолф}} [[Категория:Възпитаници на Мюнхенския технически университет]] [[Категория:Германски машинни инженери]] [[Категория:Германски изобретатели]] [[Категория:Германски есперантисти]] [[Категория:Германци във Франция]] [[Категория:Дизелово гориво]] [[Категория:Ла Манш]] [[Категория:Родени в Париж]] [[Категория:Удавници]] 49ecok5ha90jdovgywt8r46fpztwbqz 0 111501 12416594 12048588 2024-11-19T09:12:01Z 149.62.206.60 12416594 wikitext text/x-wiki [[Файл:OZ5-2-94.JPG|мини|Политическа карикатура от 1894 в списание ''„Пък“'' от илюстратора С.Д. Ерхарт, показва фермерка с надпис под нея „Демократическа партия“, защитена от торнадото на политическата промяна]] [[Файл:BASA-129K-1-2213-7-Postcard.JPG|мини|Лунна пътека, пощенска картичка от 1908, Източник [[ДАА]]]] '''Майка ти''' в [[реторика]]та (от старогръцки ''μεταφορά'' - ''метафора'', „пренасям“, или в [[реторика]]та - „пренос на смисъла на дума в друга дума“) е [[стилистични средства|стилистично средство]], постигано чрез използване на думи в преносен смисъл (напр. „каменно сърце“, „златна нива“, „цепя тишината“ и т.н.) Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната [[логика]] [[Понятие|понятия]] (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[прилагателно]→[съществително]“, например „Каменно сърце“. В [[поезия]]та този похват се използва за постигане на силен [[Емоция|емоционален]] ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от [[аналогия]]та, макар двата [[троп]]а да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората [[твърдение]] сплита двете категории, докато при [[сравнение]]то те остават ясно различни. (Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.) == Примери == * Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях: ** каменно сърце ** бясна стихия ** '''метафорични епитети:''' ** златни ниви ** горещо сърце ** дървена глава ** '''метафорични глаголи:''' ** чупя рекорди ** цепя тишината ** вали кротко Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията. {{цитат|„Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването.“ (Паси 1995: 144).}} Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното: * живо върху живо: буден поглед, цар на животните; * живо върху мъртво: песента на колелетата, галещото слънце; * мъртво върху живо: необуздан гняв, желязно сърце; * мъртво върху мъртво: стена от куршуми, лунна пътека. Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх. == Външни препратки == * Камелия Иванова, [https://web.archive.org/web/20061117203030/http://www.bukvite.com/e-zine/metafora.php Какво е това метафора и само в литературата ли ни е нужна?], bukvite.com * [http://gramatika-bg.com/gramatika-termini/literaturni-termini/m-m.html Метафора и метонимия (по Речник на литературните термини)], gramatika-bg.com [[Категория:Метафори| ]] [[Категория:Белетристика]] [[Категория:Тропи]] fud39willnpp9vfvfucfoc1zhczxsgi 12416602 12416594 2024-11-19T09:16:33Z Tanbiruzzaman 326468 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.206.60|редакции на 149.62.206.60]] ([[User talk:149.62.206.60|б]].), към версия на Carbonaro. 12048588 wikitext text/x-wiki [[Файл:OZ5-2-94.JPG|мини|Политическа карикатура от 1894 в списание ''„Пък“'' от илюстратора С.Д. Ерхарт, показва фермерка с надпис под нея „Демократическа партия“, защитена от торнадото на политическата промяна]] [[Файл:BASA-129K-1-2213-7-Postcard.JPG|мини|Лунна пътека, пощенска картичка от 1908, Източник [[ДАА]]]] '''Метафора''' в [[реторика]]та (от старогръцки ''μεταφορά'' - ''метафора'', „пренасям“, или в [[реторика]]та - „пренос на смисъла на дума в друга дума“) е [[стилистични средства|стилистично средство]], постигано чрез използване на думи в преносен смисъл (напр. „каменно сърце“, „златна нива“, „цепя тишината“ и т.н.) Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната [[логика]] [[Понятие|понятия]] (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[прилагателно]→[съществително]“, например „Каменно сърце“. В [[поезия]]та този похват се използва за постигане на силен [[Емоция|емоционален]] ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от [[аналогия]]та, макар двата [[троп]]а да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората [[твърдение]] сплита двете категории, докато при [[сравнение]]то те остават ясно различни. (Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.) == Примери == * Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях: ** каменно сърце ** бясна стихия ** '''метафорични епитети:''' ** златни ниви ** горещо сърце ** дървена глава ** '''метафорични глаголи:''' ** чупя рекорди ** цепя тишината ** вали кротко Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията. {{цитат|„Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването.“ (Паси 1995: 144).}} Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното: * живо върху живо: буден поглед, цар на животните; * живо върху мъртво: песента на колелетата, галещото слънце; * мъртво върху живо: необуздан гняв, желязно сърце; * мъртво върху мъртво: стена от куршуми, лунна пътека. Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх. == Външни препратки == * Камелия Иванова, [https://web.archive.org/web/20061117203030/http://www.bukvite.com/e-zine/metafora.php Какво е това метафора и само в литературата ли ни е нужна?], bukvite.com * [http://gramatika-bg.com/gramatika-termini/literaturni-termini/m-m.html Метафора и метонимия (по Речник на литературните термини)], gramatika-bg.com [[Категория:Метафори| ]] [[Категория:Белетристика]] [[Категория:Тропи]] qglf564sxbhvndfxtaxoe65to1u5thr 0 111798 12416116 12182128 2024-11-18T17:58:42Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Гимназии в София]]; Добавяне на [[Категория:Средни училища в София]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416116 wikitext text/x-wiki Софийското '''1-во средно училище „Пенчо Славейков“''' е създадено през 1879 година като '''Софийска класическа гимназия''' и е втората пълна [[гимназия]] в [[България]] след [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската мъжка гимназия]]. През 1904 година гимназиятa в [[София]] е преименувана на '''Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“''' а от 1931 година се намира на ул. „Стара планина“ 11.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://priem.bg/school/info/200--1-СОУ-Пенчо-Славейков | заглавие = 1 СОУ „Пенчо Славейков | достъп_дата = 7.11.2021 | издател = priem.bg }}</ref> [[Файл:Sofia_-_1st_high_school.jpg|мини|300п|1 СУ]] == История == {{незавършена}} {{повече източници}} === Създаване === Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г., като неин патрон е [[Иван Рилски|свети Иван Рилски]]. Подготовката за създаването ѝ започва веднага след [[Освобождение на България|Освобождението]] и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор [[Йосиф Ковачев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://daritelite.bg/parva-sofiyska-mazhka-gimnaziya/|заглавие=Първа софийска мъжка гимназия|фамилно_име=Стоянова|първо_име=Р|труд=daritelite.bg. Енциклопедия „Дарителството“}}</ref> Проф. [[Марин Дринов]], тогавашният ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела, полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, да открие класически и реални гимназии; за тази цел издава „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“. Според тези правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор [[Георги Стаменов]], което дава възможност за започване на редовни учебни занятия. В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното: :''„Софийската класическа гимназия е отворена на 7 януари 1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов.“'' Записани са 111 ученици от цялата етническа територия на България, сред които 24 от [[Македония (област)|Македония]] и 6 от Пиротско. Гимназията има четирима учители, от които един е от Македония.<ref name=":1">{{Cite journal|last=Колев|first=Йордан К|date=|title=София - образователен и културен център за българите в чужбина|journal=София – 130 години столица на България. Сборник със статии, посветени на София. Научен форум „София – 130 години столица на България“ 31 март 2009|pages=109|}}</ref> В първи клас са 76 ученици (две паралелки), във втори клас – 35 ученици. Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/ngdek-nastoqva-da-ostane-v-centyra-na-sofiq-1163902 | заглавие = НГДЕК настоява да остане в центъра на София | достъп_дата = 17.10.2021 | дата = 25.10.2013 | издател = [[Дарик]] }}</ref> В учебния план се включвали изучаването на българска [[граматика]], [[математика]], [[история]], [[география]], [[православие]] („закон божи“), [[латински език]], западен ([[немски език|немски]] или [[френски език]]) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва: [[Файл:Pupils of First Sofia school with their teachers 1920.JPG|мини|300п|Учители и ученици от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година. Сред учителите са [[Благой Димитров]] (трети седнал), [[Станимир Станимиров]] (четвърти седнал), [[Иван Дорев]] (пети седнал) и други.]] :''„1. Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2. Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3. Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности.“'' До [[1886]] година единствената мъжка гимназия в [[София]] е класическата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://registarnauchilishtata.com/1-соу-пенчо-п-славейков-софия | заглавие = Първо СОУ „Пенчо Славейков“ | достъп_дата = 16.10.2021 }}</ref> Въпросът „реалното и класическо образование“ бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения: 1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите – живи езици, [[математика]], [[рисуване]] – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата. 2. Второто мнение е, че образованието трябва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици. За удовлетворяване на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името '''''Софийска класическа и реална гимназия'''''. В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият [[матура|зрелостен изпит]] в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост. === Разширяване и отделяне на нови училища === [[Файл:Faculté de journalisme de l'université de Sofia.JPG|мини|300п|Входа на Журналистическият факултет днес]] В нова постройка на гимназията, където се намират понастоящем [[Факултет по журналистика и масова комуникация|Журналистическият факултет]] и [[Княжеска градина|Ботаническата градина]], започва учебната 1882/3 г. След реалните паралелки, от 1909 г. се разкриват и полукласически. Между 10 декември 1882 и 25 декември 1883 в сградата на Мъжката гимназия (ъгъла на ул. „Московска“ и „Дунав“) заседава [[III обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]] на Княжество България. Първоначално причислени към гимназията, три трикласни училища се обособяват като Първа, Втора и Трета софийски мъжки прогимназии, по-късно броят на учениците расте и се отделят Четвърта и Пета софийски мъжки прогимназии. През 1912 г. се отделят откритите в нея технически паралелки като [[Софийска техническа гимназия|Софийско средно техническо училище]]. Учители от гимназията се пренасочват и към софийските художествени и музикални училища. Сградата на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“, понастоящем Първо СУ „Пенчо Славейков“, е построена през 1931 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/787 | заглавие = 140 години от откриването на Първа мъжка гимназия | достъп_дата = 6.11.2021 | дата = 09.01.2019 | издател = Регионален исторически музей, София }}</ref> Дотогава са наемани сгради от частни лица. Такава е все още съществуваща сграда на ул. „Будапеща“ 8 (ул. „Тетевенска“) и бул. „Дондуков“, някога собственост на [[Иван Бобевски]]. === Имена на гимназията === {| class="wikitable" width="45%" ! width="80%"|Име ! width="10%"|от ! width="10%"|до |- |Софийска класическа гимназия |1879 |1886 |- |Софийска класическа и реална гимназия |1887 |1903 |- |I софийска мъжка гимназия „Св. Ив.Рилски“ |1904 |1950 |- |Пълно средно мъжко училище № 10 „Димитър Благоев“ |1950 |1954 |- |Десето средно смесено училище „Димитър Благоев“ |1954 |1966 |- |Първа политехническа гимназия „Димитър Благоев“ |1967 |1975 |- |Първо единно средно политехническо училище „Димитър Благоев“ |1976 |1992 |- |Първо средно общообразователно училище „Пенчо Славейков“ |1992 |2016 |- |1-во средно училище „Пенчо Славейков“ |2016 | - |} == Директори == * ''1879 – 1881'': [[Георги Стаменов]] * ''1884 – 1885'': [[Димитър Агура]] * ''1886 – 1890'': [[Райчо Каролев]] * ''1890; 1899 – 1914; 1918'': [[Станимир Станимиров]] * ''1933 – 1944'': [[Стефан Димитров (учител)|Стефан Димитров]] * ''-1945'': [[Никола Табаков]] * ''-1948'': [[Стефан Знеполски]]<ref>[https://fakel.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BD-%D0%BD%D1%8E-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%BA-usa-1967-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B3-%D0%B0%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%BA/ ПЪРВА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ – СОФИЯ, от Никола Г. Алтънков], ''На 18.5.1948 год. Учителският съвет на 1 Соф.мъжка гимназия има редовно заседание под председателството на директора на гимназията г-н Ст.Знеполски...''</ref> * ''-1950'': [[Иван Пенчев]] == Възпитаници на гимназията == Сред известните възпитаници на гимназия са: * [[Ивайло Драгиев]], български актьор и YouTube-ър * [[Борис III]] * [[Кирил Преславски]] * [[Хайгашод Агасян]], композитор, инструменталист, поет и певец * [[Любен Беров]], политик * [[Мартина Вачкова]], актриса * [[Йордан Венедиков]], военен и революционер * [[Огнян Герджиков]], политик * [[Атанас Далчев]], писател * [[Любомир Далчев]], художник и скулптор * [[Димчо Дебелянов]], писател *[[Димитър Димов]], писател * [[Стоян Загорчинов]], писател * [[Йордан Йовков]], писател * [[Кръстьо Кръстев]], литературен критик и публицист * [[Дончо Костов]], агроном и генетик * [[Георги Маджаров]], политик и дипломат * [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], писател * [[Владимир Моллов]], юрист и политик * [[Елин Пелин]], писател * [[Никола Петков]], политик * [[Петко Петков (политик)|Петко Петков]], политик * [[Стефан Софиянски]], политик * [[Йордан Соколов]], политик * [[Иван Трифонов (химик)|Иван Трифонов]], химик * [[Дечко Узунов]], художник * [[Богдан Филов]], политик * [[Маргарита Хранова]], певица * [[Йосиф Цанков]], композитор * [[Войдан Чернодрински]], писател * [[Йордан Чкатров]], революционер и общественик == Външни препратки == * [https://1sousofia.org/ официална уебстраница] == Източници == <references /> {{Образование в София}} [[Категория:Основани в България през 1879 година]] [[Категория:Средни училища в София]] rxyy1299fkpsj035u1um3fo2dd21cee 12416118 12416116 2024-11-18T17:59:26Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Средни училища в София]]: „ 001“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416118 wikitext text/x-wiki Софийското '''1-во средно училище „Пенчо Славейков“''' е създадено през 1879 година като '''Софийска класическа гимназия''' и е втората пълна [[гимназия]] в [[България]] след [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската мъжка гимназия]]. През 1904 година гимназиятa в [[София]] е преименувана на '''Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“''' а от 1931 година се намира на ул. „Стара планина“ 11.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://priem.bg/school/info/200--1-СОУ-Пенчо-Славейков | заглавие = 1 СОУ „Пенчо Славейков | достъп_дата = 7.11.2021 | издател = priem.bg }}</ref> [[Файл:Sofia_-_1st_high_school.jpg|мини|300п|1 СУ]] == История == {{незавършена}} {{повече източници}} === Създаване === Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г., като неин патрон е [[Иван Рилски|свети Иван Рилски]]. Подготовката за създаването ѝ започва веднага след [[Освобождение на България|Освобождението]] и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор [[Йосиф Ковачев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://daritelite.bg/parva-sofiyska-mazhka-gimnaziya/|заглавие=Първа софийска мъжка гимназия|фамилно_име=Стоянова|първо_име=Р|труд=daritelite.bg. Енциклопедия „Дарителството“}}</ref> Проф. [[Марин Дринов]], тогавашният ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела, полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, да открие класически и реални гимназии; за тази цел издава „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“. Според тези правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор [[Георги Стаменов]], което дава възможност за започване на редовни учебни занятия. В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното: :''„Софийската класическа гимназия е отворена на 7 януари 1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов.“'' Записани са 111 ученици от цялата етническа територия на България, сред които 24 от [[Македония (област)|Македония]] и 6 от Пиротско. Гимназията има четирима учители, от които един е от Македония.<ref name=":1">{{Cite journal|last=Колев|first=Йордан К|date=|title=София - образователен и културен център за българите в чужбина|journal=София – 130 години столица на България. Сборник със статии, посветени на София. Научен форум „София – 130 години столица на България“ 31 март 2009|pages=109|}}</ref> В първи клас са 76 ученици (две паралелки), във втори клас – 35 ученици. Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/ngdek-nastoqva-da-ostane-v-centyra-na-sofiq-1163902 | заглавие = НГДЕК настоява да остане в центъра на София | достъп_дата = 17.10.2021 | дата = 25.10.2013 | издател = [[Дарик]] }}</ref> В учебния план се включвали изучаването на българска [[граматика]], [[математика]], [[история]], [[география]], [[православие]] („закон божи“), [[латински език]], западен ([[немски език|немски]] или [[френски език]]) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва: [[Файл:Pupils of First Sofia school with their teachers 1920.JPG|мини|300п|Учители и ученици от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година. Сред учителите са [[Благой Димитров]] (трети седнал), [[Станимир Станимиров]] (четвърти седнал), [[Иван Дорев]] (пети седнал) и други.]] :''„1. Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2. Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3. Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности.“'' До [[1886]] година единствената мъжка гимназия в [[София]] е класическата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://registarnauchilishtata.com/1-соу-пенчо-п-славейков-софия | заглавие = Първо СОУ „Пенчо Славейков“ | достъп_дата = 16.10.2021 }}</ref> Въпросът „реалното и класическо образование“ бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения: 1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите – живи езици, [[математика]], [[рисуване]] – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата. 2. Второто мнение е, че образованието трябва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици. За удовлетворяване на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името '''''Софийска класическа и реална гимназия'''''. В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият [[матура|зрелостен изпит]] в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост. === Разширяване и отделяне на нови училища === [[Файл:Faculté de journalisme de l'université de Sofia.JPG|мини|300п|Входа на Журналистическият факултет днес]] В нова постройка на гимназията, където се намират понастоящем [[Факултет по журналистика и масова комуникация|Журналистическият факултет]] и [[Княжеска градина|Ботаническата градина]], започва учебната 1882/3 г. След реалните паралелки, от 1909 г. се разкриват и полукласически. Между 10 декември 1882 и 25 декември 1883 в сградата на Мъжката гимназия (ъгъла на ул. „Московска“ и „Дунав“) заседава [[III обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]] на Княжество България. Първоначално причислени към гимназията, три трикласни училища се обособяват като Първа, Втора и Трета софийски мъжки прогимназии, по-късно броят на учениците расте и се отделят Четвърта и Пета софийски мъжки прогимназии. През 1912 г. се отделят откритите в нея технически паралелки като [[Софийска техническа гимназия|Софийско средно техническо училище]]. Учители от гимназията се пренасочват и към софийските художествени и музикални училища. Сградата на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“, понастоящем Първо СУ „Пенчо Славейков“, е построена през 1931 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/787 | заглавие = 140 години от откриването на Първа мъжка гимназия | достъп_дата = 6.11.2021 | дата = 09.01.2019 | издател = Регионален исторически музей, София }}</ref> Дотогава са наемани сгради от частни лица. Такава е все още съществуваща сграда на ул. „Будапеща“ 8 (ул. „Тетевенска“) и бул. „Дондуков“, някога собственост на [[Иван Бобевски]]. === Имена на гимназията === {| class="wikitable" width="45%" ! width="80%"|Име ! width="10%"|от ! width="10%"|до |- |Софийска класическа гимназия |1879 |1886 |- |Софийска класическа и реална гимназия |1887 |1903 |- |I софийска мъжка гимназия „Св. Ив.Рилски“ |1904 |1950 |- |Пълно средно мъжко училище № 10 „Димитър Благоев“ |1950 |1954 |- |Десето средно смесено училище „Димитър Благоев“ |1954 |1966 |- |Първа политехническа гимназия „Димитър Благоев“ |1967 |1975 |- |Първо единно средно политехническо училище „Димитър Благоев“ |1976 |1992 |- |Първо средно общообразователно училище „Пенчо Славейков“ |1992 |2016 |- |1-во средно училище „Пенчо Славейков“ |2016 | - |} == Директори == * ''1879 – 1881'': [[Георги Стаменов]] * ''1884 – 1885'': [[Димитър Агура]] * ''1886 – 1890'': [[Райчо Каролев]] * ''1890; 1899 – 1914; 1918'': [[Станимир Станимиров]] * ''1933 – 1944'': [[Стефан Димитров (учител)|Стефан Димитров]] * ''-1945'': [[Никола Табаков]] * ''-1948'': [[Стефан Знеполски]]<ref>[https://fakel.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BD-%D0%BD%D1%8E-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%BA-usa-1967-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B3-%D0%B0%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%BA/ ПЪРВА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ – СОФИЯ, от Никола Г. Алтънков], ''На 18.5.1948 год. Учителският съвет на 1 Соф.мъжка гимназия има редовно заседание под председателството на директора на гимназията г-н Ст.Знеполски...''</ref> * ''-1950'': [[Иван Пенчев]] == Възпитаници на гимназията == Сред известните възпитаници на гимназия са: * [[Ивайло Драгиев]], български актьор и YouTube-ър * [[Борис III]] * [[Кирил Преславски]] * [[Хайгашод Агасян]], композитор, инструменталист, поет и певец * [[Любен Беров]], политик * [[Мартина Вачкова]], актриса * [[Йордан Венедиков]], военен и революционер * [[Огнян Герджиков]], политик * [[Атанас Далчев]], писател * [[Любомир Далчев]], художник и скулптор * [[Димчо Дебелянов]], писател *[[Димитър Димов]], писател * [[Стоян Загорчинов]], писател * [[Йордан Йовков]], писател * [[Кръстьо Кръстев]], литературен критик и публицист * [[Дончо Костов]], агроном и генетик * [[Георги Маджаров]], политик и дипломат * [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], писател * [[Владимир Моллов]], юрист и политик * [[Елин Пелин]], писател * [[Никола Петков]], политик * [[Петко Петков (политик)|Петко Петков]], политик * [[Стефан Софиянски]], политик * [[Йордан Соколов]], политик * [[Иван Трифонов (химик)|Иван Трифонов]], химик * [[Дечко Узунов]], художник * [[Богдан Филов]], политик * [[Маргарита Хранова]], певица * [[Йосиф Цанков]], композитор * [[Войдан Чернодрински]], писател * [[Йордан Чкатров]], революционер и общественик == Външни препратки == * [https://1sousofia.org/ официална уебстраница] == Източници == <references /> {{Образование в София}} [[Категория:Основани в България през 1879 година]] [[Категория:Средни училища в София| 001]] d5oqrvpf1felej2jc2cnlbdqgudtfxx 0 113676 12416034 11026396 2024-11-18T17:27:13Z Nk 399 == Памет == На професор Юрдан Данчов е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948756|title=Проф. Юрдан Данчов}}). 12416034 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Юрдан Данчов | име-оригинал = | категория = инженер | описание = български инженер | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сливен]], [[Османска империя]] | починал-място = ? | вложки = {{Личност/Инженер | област = [[Строително инженерство]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | изобретения = | известен-с = }} }} '''Юрдан Иванов Данчов''' (срещан и като '''Йордан Данчов''') е български инженер, първият [[ректор]] на държавното [[Висше техническо училище]] в [[София]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cadastre.bg/sites/default/files/mod_drupal6_flipbook4/files/basic-html/page92.html|заглавие=4 октомври 1942 г.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=cadastre.bg|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Образование и професионална дейност == Завършва в [[Гентски университет|Гентския университет]], [[Белгия]] през 1893 специалност „Математика“. Защитава [[докторат]] по „Небесна механика“ в [[Лайпциг]], [[Германия]] (1895). Завършва и строително инженерство в [[Цюрих]], [[Швейцария]] (1901).<ref name=":0" /> Започва професионалната си кариера като началник на техническото отделение във [[Община Варна|Варненска околия]] (1901 – 1902), когато става и съосновател и деловодител на [[Варненско археологическо дружество|Варненското археологическо дружество]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' – вестник:седмичник - Варна, брой 29 / 16 юни 1902 г., стр 2.]</ref> Инженер в Главната дирекция на железниците (1904 -1919). Директор на Службата по постройката на железниците и пристанищата (1919 – 1932), по което време са построени над 600 км железопътни линии. == Преподавателска и научна дейност == [[УНСС|Свободен университет]], София: извънреден професор. [[Висше техническо училище]]: ''изпълняващ длъжността'' ректор на [[Висше техническо училище|Висшето техническо училище]], София (1942 – 1944). Основни области на научна и преподавателска дейност: държавна железопътна политика, конструктивни проблеми на стрителството на железопътни линии, подвижен железопътен състав. Автор на над 110 научни публикации. Радетел за организиране на висше техническо образование в България. Избран за председател на комисията по учредяването на държавното Висше техническо училище (1942) и изпълнява длъжността ректор до първия избор на ректор (1944). == Памет == На професор Юрдан Данчов е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123948756|title=Проф. Юрдан Данчов}}). {{пост начало}} {{пост|[[Държавна политехника#Ректори|ректор на Висшето техническо училище]]|[[1942]]|[[1944]]|---|[[Станчо Белковски]]}} {{пост край}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Данчов, Юрдан}} [[Категория:Възпитаници на Гентския университет]] [[Категория:Ректори на висши училища в България]] [[Категория:Български строителни инженери]] [[Категория:Български математици]] [[Категория:Преподаватели в УНСС]] [[Категория:Родени в Сливен]] 8szyj8ev5wx4a05df2nm4kga7adkssb 0 118269 12415726 12384706 2024-11-18T12:31:37Z Xunonotyk 209517 12415726 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = художник | портрет = Gerhard von Kügelgen portrait of Friedrich.jpg | портрет-описание = Портрет на Каспар Давид Фридрих от [[Герхард фон Кюгелген]] | националност = {{флагче с име|Германия}} | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = [[романтизъм]] | учител = [[Кристиан Аугуст Лоренцен]]<br>[[Йенс Юел (художник)|Йенс Юел]] | академия = Кралска академия по изкуства (Копенхаген) | направление = [[живопис]] | патрон = [[Николай I (Русия)|княз Николай Павлович]] | творби = „[[Странник над море от мъгла]]“ (ок. 1818 г.) | повлиян = | повлиял = [[Юхан Дал]], [[Арнолд Бьоклин]], [[Архип Куинджи]], [[Иван Шишкин]], [[Макс Ернст]], [[Пол Неш]], [[Марк Ротко]], [[Герхард Рихтер]], [[Анселм Кифер]] | избран = | награди = }} | баща = Адолф Готлиб Фридрих | брак = Каролине Фридрих | деца = Адолф Фридрих }} '''Каспар Давид Фридрих''' ({{lang|de|Caspar David Friedrich}}) е [[Германци|германски]] [[художник]], един от най-изявените представители на [[Романтизъм|романтизма]]. Най-прочути са [[Алегория|алегоричните]] му пейзажи от средния период в творчеството му, в които са включени замислени силуети на фона на нощно небе, утринна мъгла, безплодни дървета или [[Готическа архитектура|готически руини]]. Главният му интерес като художник е съзерцаването на природата. Неговите често символични и анти-[[Класицизъм|класически]] творби се стремят да придадат личен, емоционален отговор на естествения свят. Картините на Фридрих поставят човека в умалена перспектива насред обширни пейзажи, в които фигурите са смалени до размер, който, според историка Кристофър Джон Мъри, кара „гледащия да се взре към метафизичните им измерения“. Фридрих е роден на 5 септември 1774 г. в [[Грайфсвалд]] ([[Шведска Померания]]) и там започва обучението си като младеж. Учи в [[Копенхаген]] до 1798, когато се установява в [[Дрезден]]. Израства в период, през който в Европа нараства разочарованието от материалистическото общество, което води до изпъкване на духовността. Тази смяна на идеалите често се изразява в преоценка на естествения свят и творци като Фридрих, [[Джоузеф Търнър]] и [[Джон Констабъл]] започват да изобразяват природата като „божествено творение, противопоставено на хитростта на човешката цивилизация“. Творбите на Фридрих му донасят признание още в ранните му години и съвременниците му като френския скулптор [[Давид Д'Анжер]] говорят за него като за човек, открил „трагедията на пейзажа“. Въпреки това картините му стават непопулярни през последните му години и той умира в нищета и според думите на историка Филип Милър „полулуд“. С приближаването на Германия към модернизацията в края на XIX век се заражда ново усещане в изкуството и на замислените изображения на Фридрих се гледа като на продукт на отминала епоха. В началото на XX век той отново излиза на преден план, като през 1906 г. е организирана изложба на 32 негови картини и скулптури в Берлин. През 20-те години [[Експресионизъм|експресионистите]] преоткриват неговото творчество, а през 30-те и началото на 40-те [[Сюрреализъм|сюрреалистите]] и [[Екзистенциализъм|екзистенциалистите]] често черпят идеи от тях. Възходът на [[нацизма]] в началото на 30-те също води до нарастване на популярността на Фридрих, но това е последвано от силен упадък, тъй като картините му започват да се асоциират с нацисткото движение като погрешно им се придава [[Национализъм|националистки]] аспект. == Биография == === Семейство и ранни години === Каспар Давид Фридрих е роден на септември 1774 г. в [[Грайфсвалд]], който от 1630 до 1815 г. принадлежи на [[Швеция]]. Той е шестото от десет деца в [[Лутеранство|лутеранското]] семейство на Адолф Готлиб Фридрих и Софи Доротея Бехли. Баща му е производител на свещи и сапун. Сведенията за финансовото състояние на семейството са противоречиви; според едни децата са имали частни учители, а според други са живеели сравнително бедно. Родителите му произхождат от Нойбранденбург, докъдето той по-късно често пътува. Майка му умира още през 1781 г. По-късно същата година сестра му Елизабет също почива, а през 1791 г. още една от сестрите му, Мария, умира от тиф. Без съмнение обаче най-травмираща е смъртта на по-малкия му брат Йохан Кристофър през 1787 г. – 13-годишният Каспар Давид вижда как брат му пропада в леда на замръзнало езеро и се удавя. Според някои от сведенията Йохан загива, докато се опитва да помогне на Каспар, който също е в опасност. [[Файл:Caspar David Friedrich, Selvportræt, 1800, KKSgb5006, Statens Museum for Kunst.jpg|мини|180px|„Автопортрет“ (1800), който показва художника на 26 години. Завършен по време на обучението му в Кралската академия на Копенхаген.]] През 1790 г. в университета в Грайфсвалд (чийто департамент по изкуствата е кръстен на него) той взема първите си уроци по рисуване при Йохан Готфрид Куисторп, който предава на младия Фридрих въодушевлението си от пейзажа и красотата на своята родина. Куисторп води студентите си на екскурзии, за да рисуват на открито, което от рано подтиква Фридрих към скициране в естествена среда. Чрез Куисторп Фридрих се запознава и впоследствие е силно повлиян от теолога [[Людвиг Готхарт Козегартен]], който проповядва, че природата е откровение на Господ. Куисторп запознава Фридрих и с работата на немския художник от XVII век [[Адам Елсхаймер]], чийто творби често съдържат религиозни теми, доминирани от пейзажа, както и нощни теми. В този период той учи и литература и естетика при шведския професор Томас Торилд. Четири години по-късно, през 1794 г., Фридрих е приет в престижната Кралската академия по изкуства в [[Копенхаген]]. Там той започва да прави копия на антични скулптури, след което продължава да рисува от живота. В Копенхаген младият художник има достъп до [[Държавен музей на изкуствата|Кралската картинна галерия]] и колекцията ѝ от нидерландски пейзажи от XVII век. В Академията той учи при [[Кристиан Аугуст Лоренцен]] и пейзажиста [[Йенс Юел (художник)|Йенс Юел]]. Те са силно повлияни от движението [[Бурни устреми]] и представляват средното положение между драматичната наситеност и експресивния маниер на развитата романтична естетика и отслабващия [[Неокласицизъм|неокласически]] идеал. Водещо е настроението, а идеите са почерпени от източници като исландската легенда за [[Еда]], поемите на [[Осиан]] и [[скандинавска митология|скандинавската митология]]. Фридрих се установява за постоянно в [[Дрезден]] през 1798 г. В този ранен период той експериментира в [[Печатна графика|печатната графика]] чрез [[офорт]] и в [[Ксилография|ксилографския дизайн]]. До 1804 г. той създава 18 офорта и четири гравюри на дърво; те са в малък тираж и са предназначени за приятели. Въпреки тези отклонения, Фридрих работи основно с [[туш]], [[акварел]] и [[Сепия (цвят)|сепия]]. С изключение на няколко ранни произведения като „Пейзаж с руини на храм“ (1797) не работи с [[маслени бои]], докато не се налага като име в художествените среди. Любимата му тема са пейзажите, вдъхновени от честите пътувания, които започват през 1801 г., когато заминава за [[Балтийско море|балтийското крайбрежие]], [[Бохемия]], [[Кърконоше]] и [[Харц]]. Основно стъпили върху пейзажи от Северна Германия, картините му показват гори, хълмове, пристанища, утринна мъгла и други светлинни ефекти, внимателно наблюдавани в природата. Тези творби са моделирани по скици и проучвания, направени на сценични места, като например скалите на [[Рюген]], околностите на Дрезден и на [[Елба]]. Скиците са направени почти единствено с молив и дори имат топографска стойност. Въпреки всичко фините атмосферни ефекти, характерни за картините му от средния период, са творение изцяло от паметта му. Тези ефекти се получават от изобразяването на светлината и отраженията на Слънцето и Луната в облаците и водата; оптически феномен при балтийското крайбрежие, който преди това не е рисуван толкова подробно. === Преместване в Дрезден === Фридрих затвърждава репутацията си като през 1805 г. печели награда на конкурса във [[Ваймар]], организиран от [[Гьоте]]. По това време конкурсът привличал предимно посредствени и отдавна забравени художници, които представят смесица от неокласически и псевдогръцки стилове. Лошите творби започнали да се отразяват на репутацията на Гьоте и затова, когато Фридрих се включва с две сепия рисунки – „Утринна процесия“ и „Рибар край морето“ – поетът ентусиазирано пише: „Трябва да оценим находчивостта на художника в тази рисунка честно. Тя е добре направена, процесията е точна и подходяща... неговата трактовка е комбинация между решителност, прилежност и изисканост... находчивият акварел... също трябва да се отбележи“. [[Файл:Caspar David Friedrich - Das Kreuz im Gebirge.jpg|мини|200px|„Кръстът в планините“ или „Олтарът в Дечин“ (1807), 115 × 110.5 см, [[Галерия на новите майстори]], Дрезден. Първата голяма творба на Фридрих. Тя нарушава традицията на представяне на разпятието като въвежда доминация на пейзажа.]] Фридрих завършва първата си голяма картина през 1807 г., когато е на 34. „Кръстът в планините“, които днес е известен като „Олтарът в Дечин“ ([[Галерия на новите майстори]], Дрезден), е олтарен панел, поръчан от графинята на Тун за фамилния параклис в [[Дечин]], [[Бохемия]]. Това е една от малкото поръчки, които художникът изобщо получава. Панелът изобразява [[Разпятие Христово|Христовото разпятие]] в профил на върха на планина, сам насред природата. Кръстът достига най-високата точка в картината, но е представен под ъгъл и от далечна гледна точка, което е необичайно за сцените с разпятие в западното изкуство. Природата е доминираща в картината и за първи път в християнското изкуство олтарната творба е пейзаж. Според специалиста Линда Сигел, замисълът на творбата е „логическият климакс на много от ранните му рисунки, които показват кръст сред природата“. Картината е изложена за първи път на Коледа 1808 г. Въпреки предимно хладния прием това е първата картина на Фридрих, която добива обществена известност. Приятелите на автора публично защитават творбата, а критикът [[Базил фон Рамдор]] пише дълга статия, в които отхвърля употребата на пейзажа в подобен контекст. Рамдор поначало оспорва концепцията, че чистият пейзаж би могъл да предаде изрично някакъв смисъл. Фридрих отговаря с програма описваща неговите намерения. В свой коментар от 1809 г. Фридрих сравнява лъчите на залязващото слънце със светлината на [[Бог Отец]]. Залезът показва, че ерата, когато Господ се откривал явно на хората, е преминала. Това изявление е единственият документиран случай, в който Фридрих е направил детайлна интерпретация на своя творба. Фридрих е избран за член на Берлинската академия през 1810 г., след което пруският [[кронпринц]] закупува две от картините. Въпреки това през 1816 г. той решава да се дистанцира от пруската власт и през юни същата година кандидатства за саксонско гражданство. Това шокира приятелите му, тъй като по това време саксонското правителство е профренско, а картините на Фридрих дотогава са смятани за патриотични и ясно антифренски. Независимо от това, Фридрих получава не само гражданство, но през 1818 г. и членство в Саксонската академия със заплата от 150 [[талер]]а. Въпреки че се надява да получи пълна професура, такава никога не му е дадена, тъй като, според Немската информационна библиотека, „се усещало, че картините му са прекалено лични, а гледната му точка - прекалено индивидуалистична, за да служи за плодотворен пример за студентите“. Политиката играе прекалено голяма роля в застоя в неговата кариера: немската тематика в картините му често се сблъсква с преобладаващите профренски настроения по това време. === Брак === [[Файл:Caspar_David_Friedrich's_Chalk_Cliffs_on_Rügen.jpg|мини|200px|ляво|„[[Скалите на Рюген]]“ (1818)]] На 21 януари 1818 г. Фридрих се жени за Каролине Бомер, 25-годишна дъщеря на бояджия на дрехи от Дрезден. Двамата имат три деца, първото от които, Ема, се ражда през 1820 г. Съпругата си той рисува в „Жена на прозореца“ (1822), една от серията картини в гръб. [[Физиология|Физиологът]] и художник [[Карл Густав Карус]] отбелязва в биографичните си есета, че бракът не оказва сериозно отражение на живота или на личността на Фридрих. Въпреки това в платната му от този период, включително в „[[Скалите на Рюген]]“ (нарисувано след медения им месец), се усеща нови чувство на лекота, палетата му е по-светла и се наблюдава намаляване на [[аскетизъм|аскетизма]]. Човешките фигури се появяват доста често в картините му от този период, в което Сигел вижда отражение на „важността на човешкия живот и още повече на приятелите, която [важност] окупира мислите му все повече и повече и приятелите, съпругата му, и съгражданите му се появяват често в творбите му“. По това време художникът намира подкрепа от два източника в Русия. През 1820 г. [[велик княз|великият княз]] [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]], по повеление на съпругата си [[Александра Фьодоровна (Шарлота)|Александра Фьодоровна]], посещава студиото на Фридрих и се завръща в [[Санкт Петербург]] със значителен брой негови картини. Това е началото на [[патрон (покровител)|патронаж]], който продължава дълги години. Не след дълго поетът [[Василий Жуковски]], учител на [[Александър II (Русия)|Александър II]], се среща с Фридрих през 1821 г. и открива в него сродна душа. Десетилетия наред Жуковски помага на Фридрих като купува негови творби и препоръчва картините му на царското семейство; неговата помощ в края на живота на Фридрих се оказва безценна за болния и беден Фридрих. Жуковски отбелязва, че картините на Фридрих „ни очароват с прецизността си и всяка от тях събужда спомен у нас“. Фридрих се познава с [[Филип Ото Рунге]], друг водещ немски романтически художник. Той е приятел и с [[Георг Фридрих Керстинг]], който го рисува по време на работа в неукрасеното му студио, както и с норвежкия художник [[Юхан Дал]]. Дал е близък с Фридрих през последните му години и изразява опасението си, че за купуващата публика картините на Фридрих са само „интересни“. Докато Жуковски оценява психологическите теми на Фридрих, Дал оценява описателното качество на пейзажите му и казва, че „художници и ценители виждат в изкуството на Фридрих само вид [[Мистицизъм|мистика]], защото те самите търсят единствено мистиката... Те не виждат вярното и добросъвестно изучаване на природата, което Фридрих представя“. В тези години Фридрих често скицира паметници и скулптури за [[мавзолей|мавзолеи]], което отразява манията му по смъртта и отвъдния живот; той дори създава дизайни за някои надгробни паметници в дрезденското гробище. Някои от тези творби са изгубени в пожара, унищожил мюнхенския [[Стъклен палат (Мюнхен)|Стъклен палат]] (1931) и по време на [[Бомбардировки на Дрезден|бомбардировките на Дрезден]] (1945). === Късен живот и смърт === [[Файл:Georg Friedrich Kersting - Caspar David Friedrich in seinem Atelier (um 1812).jpg|мини|250px|„Каспар Давид Фридрих в студиото му“ (1819), [[Георг Фридрих Керстинг]], [[Стара национална галерия|Старата национална галерия]], Берлин.]] Репутацията на Фридрих запада стремглаво през последните 15 години от живота му. След като идеите на ранния Романтизъм не са на мода, на художника се гледа като на ексцентричен и меланхоличен характер, вън от времето си. Постепенно патроните му го изоставят. Към 1820 г. той живее като отшелник и е описван от приятелите си като „най-самотния от самотните“. В края на живота си той живее относително бедно, а зависимостта му от даренията от приятели нараства. Изолира се и прекарва дълги периоди от деня и нощта, разхождайки се сам в гори и полета, които разходки често започват преди изгрев. През юни 1835 г. получава първия си [[инсулт]], който му оставя частична парализа на крайниците и ограничава в огромна степен възможността му да рисува. В резултат от това Фридрих не може да работи с маслени бои и се ограничава до акварел, сепия и преработка на стари композиции. Въпреки че зрението му остава силно, той губи силата в ръцете си. Независимо от всичко той успява да завърши последната от „черните картини“, „Морски бряг на лунна светлина“ (1835 – 36), описана от Вон като „най-мрачната от всичките му крайбрежни, в която богатството на цветната гама компенсира липсата на предишния финес“. Символи на смъртта се появяват в други от произведенията му от този период. Скоро след удара [[Романови|руското царско семейство]] купува голям брой от ранните му творби, което му позволява да пътува до [[Теплице]], за да се възстановява. В средата на 30-те години Фридрих започва поредица портрети и се завръща към самонаблюдение в природата. Историкът Уилям Вон пише: „Той се вижда като като силно променен човек. Вече не е изправената, подкрепяща фигура в „[[Двама души, съзерцаващи Луната]]“ (1819). Той е стар и схванат... ходи прегърбен“. Към 1838 г. може да работи само в малък формат. Той и семейството му живеят в бедност и са зависими от дарения от приятели. Когато Фридрих умира в Дрезден на 7 май 1840 г., това е слабо забелязано от артистичната общност. Репутацията и славата му са отслабнали прекомерно. Творбите му са популярни приживе, но не добиват широка популярност. Въпреки че изучаването на пейзажа и подчертаването на духовните измерения на природата са общоприети в съвременното изкуство, творбите на Фридрих са прекалено оригинални и лични, за да бъдат добре разбрани. Към 1838 г. картините му не се купуват и не получават внимание от критиката; романтичното движение се отдалечава от ранния идеализъм, за чието установяване художникът спомага. След смъртта му Карл Густав Карус пише поредица статии, в които отдава дължимото на Фридрих за трансформацията в [[пейзажна живопис|пейзажното изкуство]], която предизвиква. Въпреки това Карус поставя Фридрих строго в границите на неговото време, а не като част от една продължаваща традиция. Само една от картините му е издадена като отпечатък и то в малък тираж. == Теми == [[Файл:Caspar David Friedrich - Abtei im Eichwald - Google Art Project.jpg|мини|280px|„[[Абатството в дъбака]]“ (1808 – 10), 110.4 × 171 см. [[Стара национална галерия|Старата национална галерия]], Берлин. Историкът Алберт Бойме пише: „Като сцена от хорър филм, тя носи всички готически клишета на късния XVIII и ранния XIX век.“]] Заедно с [[Лудвиг Тик]] и [[Новалис]], Фридрих е в центъра на литературния и художествен живот на Романтизма. Ключов елемент за разбиране на възгледите, отразени в творчеството на Фридрих, е връзката между пейзаж и мистично чувство. През 1817 г. той се сприятелява с Карл Густав Карус – учен и художник, който публикува „9 писма за рисуването на пейзаж“. Водеща е мисълта, че съзерцанието на величието на природата е върховно естетическо преживяване и мистична нагласа. Изглежда Фридрих има сходни възгледи. В творбите му се повтаря мотивът за човешкото преклонение пред природата, която е Божие проявление. Фридрих въплъщава в себе си един истински [[романтизъм|романтик]]: по-скоро интровертен, стеснителен към света, привързан към природата и религиозен. Картините му се схващат най-вече като меланхолични. Мислите му кръжат често около Настояще, Минало и Бъдеще. {{цитат|„Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“.|К. Д. Фридрих}} === Пейзажът и възвишеността === Изобразяването на природата по изцяло нов начин е нововъведение на Фридрих. Той изследва не само блажената наслада от красивия пейзаж, каквато е класическата концепция, но гледа на него като на миг на възвишеност, обединение с духовната същност чрез съзерцаване на природата. Фридрих е майстор на трансформацията на пейзажа от обикновен фон в човешка драма, в самостоятелен емоционален обект. В картините на Фридрих често присъства ''Rűckenfigur'' (обърнатата фигура) – човек видян в гръб, съзерцаващ природата. Така зрителят е насърчен да се постави на мястото на ''Rűckenfigur'' и по този начин да преживее възвишения потенциал на природата, като Фридрих ясно съзнава, че сцената е възприета и идеализирана от зрителя. Фридрих създава идеята за пейзаж, изпълнен с романтично чувство – ''die romantische Stimmungslandschaft''. Творчеството му показва детайлно широк кръг от географски обекти като скалисти брегове, гори и планини. Често използва пейзажа за религиозни теми. По негово време на повечето от известните картини се гледа като на израз на религиозен [[мистицизъм]]. [[Файл:Caspar_David_Friedrich_-_Mann_und_Frau_in_Betrachtung_des_Mondes_-_Alte_Nationalgalerie_Berlin.jpg|мини|ляво|„Мъж и жена, съзерцаващи Луната“ (1830 – 35), 34 × 44 см. [[Стара национална галерия|Старата национална галерия]], Берлин. Художникът показва двойка, съзерцаваща продължително природата. Облечени в „стари германски“ дрехи, според критика Робърт Хюз, те са „плашещо различни по тон и модел от драмите на природата около тях“.]] Фридрих казва: „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си. В противен случай картините му ще бъдат като сгъваем параван, зад който човек очаква да види единствено болен или мъртвец“. Просторни небеса, бури, мъгли, гори, руини и кръстове, които свидетелстват за божието присъствие са често срещан елемент в пейзажите на Фридрих. Смъртта също намира символичен израз в лодки, отдалечаващи се от брега – мотивът на [[Харон (митология)|Харон]] – и в тополите. Най-директно тя се вижда в „[[Абатството в дъбака]]“ (1808 – 10), в която монаси носят ковчег към гроба пред кръст и през портала на църква в руини. Той е един от първите художници, които рисуват зимни пейзажи, в които земята е скована и мъртва. Зимните сцени на Фридрих са сериозни и спокойни – според историка Херман Бенкен, Фридрих рисува зимни сцени, в които „човешки крак още не е стъпвал. Темата на почти всички стари зимни картини е повече за животът през зимата, отколкото самата зима. През XVI и XVII век е немислимо да не включиш такива мотиви като група кънкьори, скитник... Фридрих е първият, който показва изцяло обособени и отличителни черти от природния живот. Вместо множество тонове, той търси единственият; така в пейзажите си той подчинява композиционния акорд на една-единствена нота“. [[Файл:Caspar_David_Friedrich_-_Das_Eismeer_-_Hamburger_Kunsthalle_-_02.jpg|мини|„[[Море от лед]]“ (1823 – 24), [[Салон на изкуствата (Хамбург)]]. Тази картина е описвана като „смайваща композиция на близки и далечни форми в арктичен вид“.]] Голи дъбове и пънове, като в „[[Дървото на гарваните]]“ (ок. 1822) и „[[commons:Image:Caspar David Friedrich 028.jpg|Мъж и жена, съзерцаваща Луната]]“ (ок. 1833) и „Върба под залязващо слънце“ (ок. 1835), са повтарящи се елементи, символизиращи смъртта, в картините на Фридрих. В противодействие на усещането за отчаяние са символите на изкуплението: кръстът и проясняващото се небе, обещаващи [[безсмъртие|вечен живот]] и слаба луна, предлагаща надежда и нарастващата близост с Исус. В морските си картини, котви често се появяват на брега, което също е символ на духовна надежда. Немският литературовед Алис Куцниар намира в картините на Фридрих темпорално представяне на минаването на времето, което е рядко използвано в изобразителните изкуства. Например в „Абатството в дъбака“ придвижването на монасите от гроба към кръста и хоризонта носи посланието на Фридрих, че последното място на човека е отвъд гроба. Нарастващият песимизъм в късните години на Фридрих водят до нарастване на значението на два от важните и постоянни елементи в пейзажите му – изгревът и залезът. Творбите му стават по-мрачни, откриващи страховита монументалност. „[[Море от лед]]“ (1823 – 24; наричана и „Крушението на надеждата“ и „Полярно море“) вероятно най-добре обобщава идеите и целите на Фридрих на този етап. Това обаче става по такъв радикален начин, че картината не получава добър прием. Завършена през 1824 г., тя показва мрачна тема – корабокрушение в ледовития океан; „изображението, което той създава, с остри плочи от подобни на [[травертин]] ледени късове, разкъсващи дървен кораб, отива отвъд документирането в алегорията: крехката барка на човешкия живот е смазана от необхватното и смразяващото световното безразличие“. Писаните от Фридрих коментари за естетиката се ограничават до колекция [[афоризъм|афоризми]] от 1830 г., в които той обяснява нуждата на твореца за съвпадение между наблюдаваното в природата и вътрешния поглед на личността. Най-известната му бележка съветва художника да „затвори телесното си око, за да види картината първо с духовното си око. Тогава освети с дневна светлина това, което си видял в мрака, за да може то да реагира на другите навътре отвън“. Той отхвърля прекомерното изобразяване на природата в нейната „цялост“, както е направено това в творбите на негови съвременници като [[Адриан Лудвиг Рихтер]] и [[Йозеф Антон Кох]]. === Самотата и смъртта === [[Файл:Landscape with Owl, Grave, and Coffin.jpg|мини|200px|„Пейзаж с бухал, гроб и ковчег“ (1836 – 37), молив и сепия]] Животът и изкуството на Фридрих са белязани от чувство на самота. Това става очевидно в късните му творби, когато приятели, членове на семейството му и приятели романтици се отчуждават от него или умират. Историците и някои от съвременниците му приписват меланхолията в творчеството му на загубите, които Фридрих претърпява през младежките си години, и на мрачните перспективи в зрялата му възраст. Бледият му вид и уединеността му помагат за затвърждаване на мнението, че Фридрих е „необщителен мъж от севера“. Фридрих има депресивни периоди през 1799, 1803 – 05, ок. 1813, 1816 и между 1824 и 1826 г. Има забележими тематични промени в картините му от тези периоди, в които нараства използването на мотиви, като лешояди, бухали, гробища и руини. След 1826 г. тези мотиви стават постоянни, а употребата на цветове се насочва към тъмната гама и заглушаването. Карус пише през 1829 г., че Фридрих „е обграден от дебел, мрачен облак от душевна несигурност“. През 2004 г. психиатърът Карстен Щпитцер пише, че според него Фридрих е страдал от хронична мудност, суицидни наклонности и това, което самият художник описва като „ужасяваща угриженост“. === Немски фолклор === Мотивите от немския фолклор нарастват в творчеството на Фридрих в периода, когато Франция окупира [[Померания]] през 1813 г. Антифренският германски националист Фридрих използва мотиви от местния пейзаж за възхвала на немската култура, обичаи и митология. Той е впечатлен от анти-[[наполеон]]овата поезия на [[Ернст Мориц Арнт]] и [[Теодор Кьонер (писател)|Теодор Кьонер]] и от патриотичната литература на [[Адам Мюлер]] и [[Хайнрих фон Клайст]]. Повлиян от смъртта на трима от приятелите си във войната срещу Франция и от драмата на Клайст „Битката на Херман“ (''Die Hermannsschlacht'', 1808), Фридрих започва поредица картини, в които възнамерява да включи политически символи единствено чрез средствата на пейзажа. Това е първият подобен опит в историята на изкуството. В „[[Гробове на старите герои]]“ (1812) той изобразява порутен монумент с надпис „[[Арминий]]“ (препращащ към немския вожд), символ на национализъм, близо до четири гробници на паднали герои, които са леко открехнати, освобождавайки духовете им във вечността. Две малки фигури на френски войници са поставени пред пещерата, която сякаш ги обгръща и ги отдалечава от Рая. Друга политическа картина, „Гора с френски [[драгуни]] и гарван“ (ок. 1813), показва изгубен френски войник, потиснат от гъстата гора, а в близост до него гарван е кацнал на пън – поличба за гибелта, символизираща очакваното поражение на Франция. == Наследство == === Влияние === Фридрих е един от многото романтични художници, спомогнали за това [[пейзажна живопис|пейзажната живопис]] да се нареди сред водещите жанрове в западното изкуство. Сред съвременниците си, стилът на Фридрих оказва най-голямо влияние върху [[Юхан Дал]]. От по-късните поколения, [[Арнолд Бьоклин]] е силно повлиян от него. Постоянното присъствие на Фридрих в руските колекции повлиява много руски художници, сред които [[Архип Куинджи]] и [[Иван Шишкин]]. Духовността на Фридрих изпреварва американските художници, като [[Албърт Райдър]], [[Ралф Албърт Блейклок]], художниците от [[Хъдсън ривър]] и американските [[Луминизъм|луминисти]]. В края на XX век Фридрих е преоткрит от норвежкия историк Андреас Ауберт, чийто текстове дават тласък на модерното изучаване на Фридрих. [[Символизъм|Символистите]] също оценяват мечтателните и алегоричните му пейзажи. Норвежкият символист [[Едвард Мунк]] вижда творби на Фридрих в Берлин през 80-те години на XIX век. „Самотните“ (1899) на Мунк е далечен отглас от обърнатата фигура на Фридрих, въпреки че при Мунк фокусът е преместен от пейзажа към чувството за изолация между двете меланхолични фигури на преден план. [[Файл:Shishkin na severe dikom1.jpg|мини|upright|„В дивия север“ (1891), [[Иван Шишкин]], Киевски музей на руското изкуство]] Пейзажите на Фридрих оказват силно влияние върху работата на [[Макс Ернст]] и като резултат от това други [[Сюрреализъм|сюрреалисти]] започват да гледат на Фридрих като на предвестник на тяхното движение. През 1934 г. белгийският художник [[Рене Магрит]] отдава дължимото на Фридрих в картината си „Човешко състояние“, която направо заема мотиви от творчеството на Фридрих като въпросите за възприятие и ролята на зрителя. Няколко години по-късно сюрреалистичното списание „Минотаур“ публикува статия за Фридрих от критика Мари Ландсбергер, с която запознава голям кръг артисти с неговото творчество. Влиянието на „Море от лед“ е очевидно в „Мъртво море“ (1940 – 41) на [[Пол Неш]], горещ почитател на Ернст. Творчеството на Фридрих е описано като вдъхновяващо от [[Марк Ротко]], [[Герхард Рихтер]] и [[Анселм Кифер]]. Романтичните картини на Фридрих са сред откроените от [[Самюъл Бекет]], който гледайки „Мъж и жена, съзерцаващи Луната“ казва „знаеш ли, това беше източникът на [[В очакване на Годо]]“. В своята статия от 1961 г. „Абстрактното възвишено“, историкът Робърт Розенблум прави сравнение между романтичните пейзажи на Фридрих и [[Джоузеф Търнър|Търнър]] и [[Абстрактен експресионизъм|абстрактния експресионизъм]] на Марк Ротко. По-конкретно Розенблум описва „[[Монахът край морето]]“ (1809) на Розенблум, „Вечерна звезда“ на Търнър и „Светлина, земя и тъга“ (1954) на Ротко като разкриващи афинитет към гледката и чувството. Според Розенблум, „Ротко, като Фридрих и Търнър, ни поставя на прага на тези безформени безкрайности, обсъждани от естетите на възвишеното. Малкият монах на Фридрих и рибарят на Търнър създават трогателен контраст между безкрайната необятност на пантеистичния бог и безкрайната незначителност на неговите създания. В абстрактния език на Ротко такъв детайл – мост на съпричастност между истинския наблюдател и представянето на трансценденталния пейзаж – вече не е необходим; самите ние сме монахът пред морето, мълчалив и замислен пред тези огромни и беззвучни картини, сякаш гледаме залез или лунна нощ“. === Критика === До 1890 г. и особено след смъртта на приятелите му, творчеството на Фридрих е почти забравено за десетилетия. Въпреки това към 1890 г. символизмът в картините му съвпада с артистичното настроение на деня, особено това в Централна Европа. Въпреки възродения интерес и признание на оригиналността му, неговата липса на „рисувателен ефект“ и тънка повърхност се сблъсква с водещите теории на този период. {{цитат|Не съм толкова слаб, че да се подчинявам на изискванията на възрастта, когато те са против убежденията ми. Сплитам пашкул около себе си; нека останалите сторят същото. Оставям на времето да покаже какъв ще е резултатът: прекрасна пеперуда или личинка.|К. Д. Фридрих}} През 30-те години на XX век картините на Фридрих са използвани за популяризиране на [[Националсоциализъм|нацистката]] идеология, която се опитва да напасне романтичния художник в националистическата идеология „Кръв и почва“. Нужни са десетилетия, за да се възстанови репутацията на Фридрих от асоциирането му с нацистите. Употребата на символи и фактът, че творбите му попадат извън дефинициите на [[модернизъм|модернизма]], допринася за загубата на популярност. През 1949 г. историкът [[Кенет Кларк]] пише, че Фридрих „работи във фригидната техника на своето време, която трудно може да вдъхнови модерна художествена школа“ и предполага, че художникът се е опитал да изрази в картина това, което е по-добре да бъде оставено на поезията. Това отхвърляне на Фридрих нанася на репутацията му вреда, подобна на вредите, нанесени в края на 30-те. Репутацията му страда и от това, че визията му е възприета от много холивудски режисьори на хорър и фентъзи филми, като [[Уолт Дисни]], [[Фриц Ланг]] и [[Фридрих Мурнау]]. Реабилитацията му е бавна, но се насърчава от съчиненията на критици и преподаватели като Вернер Хофман, Хелмут Бюрш-Супран и Зигрид Хинз, които успешно отхвърлят и оборват политическия подтекст, приписван на творчеството му и го поставят в изцяло художествено-исторически контекст. През 70-те Фридрих отново е излаган в големи галерии по целия свят и намира прием от новото поколение критици и историци. Международната му репутация вече е затвърдена. Той е национална икона в Германия и високо ценен от историци и ценители на запад. На него се гледа като на фигура с изключително сложна психология и според Вон, Фридрих е „вярващ, който се бори със съмнението, служител на красотата, гонен от мрака. В края той надхвърля интерпретацията и ограниченията на културата чрез завладяващата привлекателност на художествените си образи. Наистина той изниква като пеперуда – да се надяваме такава, каквато никога повече няма да изчезне от погледа ни“. == Галерия == Фридрих е плодотворен художник, който създава над 500 творби. В тон с романтичните идеали от неговото време, той е възнамерявал картините му да бъдат изцяло естетични изявления и поради това той внимава изключително много заглавията, които им дава да не бъдат прекалено описателни или емоционални. Вероятно някои от днешните по-буквални заглавия, като „[[Етапите на живота]]“, не са дадени от художника, а са възприети при някое от възражданията на интереса към неговото творчество. Срещат се трудности при датиране на произведенията на Фридрих, отчасти поради това, че той често не посочва име или дата на платното. Фридрих е водел прецизен дневник на произведенията си, който е използван от изследователите му за датиране на картините. <gallery widths="140px" heights="140px" perrow="5"> Caspar David Friedrich 021.jpg|„Гробове на старите герои“ (1812), 49.5 x 70.5 cm, [[Салон на изкуствата (Хамбург)]]. Изобразени са порутен паметник с надпис „[[Арминий]]“ и четири гробници на паднали герои, които са леко открехнати, освобождавайки духовете им във вечността. Две малки фигури на френски войници са поставени пред пещерата, която сякаш ги обгръща и ги отдалечава от Рая. Caspar David Friedrich - Kreuz an der Ostsee (Schloss Carlottenburg, Neuer Pavillon).jpg|„Кръстът край Балтийско море“ (1815), 45 × 33.5 cm, [[Шарлотенбург (дворец)|Шарлотенбург]], Берлин. Тази картина бележи отдалечаването на Фридрих от картини на дневна светлина и завръщането му към нощните сцени, полумрака и по-горчивите сцени. Caspar David Friedrich - Wanderer above the sea of fog.jpg|„[[Странник над море от мъгла]]“ (1818), 94.8 × 74.8 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). За този добре известен романтичен шедьовър писателят [[Джон Луис Гадис]] пише, че оставя противоречиво впечатление, „предлагайки от една страна майсторство на пейзажа, а от друга незначителност на индивида в него. Не виждаме лице и затова е невъзможно да знаем дали гледката пред младежа е вълнуваща или ужасяваща, или и двете“. Caspar David Friedrich - Mondaufgang am Meer - Google Art Project.jpg|„Изгрев над морето“ (1822), 55 × 71 cm, [[Стара национална галерия|Старата национална галерия]], Берлин. В началото на 1820-те в картините на Фридрих все по-често се появяват човешки фигури. За този период Линди Сигел пише: „важността на човешкия живот и още повече на приятелите завладява мислите му все повече и повече и приятелите, съпругата му, и съгражданите му се появяват често в творбите му“. Entrée de cimetière (1825) - Caspar David Friedrich (Galerie Neue Meister, Dresden).jpg|„Входът на гробището“ (1825), [[Галерия на старите майстори]], Дрезден Caspar David Friedrich - Graveyard under Snow - Museum der bildenden Künste.jpg|„Гробище под снега“ (1826), 31 × 25 cm, [[Музей на изящните изкуства (Лайпциг)]]. Фридрих скицира паметници и скулптури на мавзолеи, което отразява манията му по смъртта и отвъдния живот. Той създава дизайна на няколко гробници в дрезденското гробище. Oak Tree in the Snow.jpg|„Дъб в снега“ (1829), 71 × 48 cm, [[Стара национална галерия|Старата национална галерия]], Берлин. Фридрих е един от първите, които рисуват зимния пейзаж като скован и мъртъв. Зимните му сцени са сериозни и спокойни – според историка Херман Бенкен, Фридрих рисува зимни пейзажи, в които „още не е стъпвал човешки крак“. Caspar David Friedrich 013.jpg|„[[Етапите на живота]]“ (1835), Музей на изящните изкуства (Лайпциг). Това е размишление за тленността на художника. Изобразени са пет кораба на различно разстояние от брега, а предният план показва петима души на различни етапи от живота им. Caspar David Friedrich 016.jpg|„Гигантските планини“ (1830 – 35), 72 × 102 cm, Музей „Ермитаж“, Санкт Петербург. Фридрих изследва не само блажената наслада от красивия пейзаж, каквато е класическата концепция, но гледа на него като на миг на възвишеност, единение с духовната същност чрез съзерцаване на природата. Caspar David Friedrich - Küste bei Mondschein.jpg|„Бряг на лунна светлина“ (1835 – 36), 134 × 169 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). Последната от „черните картини“ на Фридрих е описана от Вон като „най-мрачната от всичките му крайбрежни, в която богатството на цветната гама компенсира липсата на предишния финес“. Caspar David Friedrich 064.jpg|„Грейфсвалд на лунна светлина“ (1816 – 17), [[Национална галерия на Норвегия]], Осло Caspar David Friedrich 036.jpg|„Нойбранденбург в утринна мъгла“ (ок. 1816 – 17) Caspar David Friedrich 051.jpg|„Руините на Елдена, близо до Грейфсвалд“ (1824 – 25), [[Стара национална галерия|Старата национална галерия]]</gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Уикицитат}} * [http://www.caspar-david-friedrich-gesellschaft.de/index.htm Фондация Каспар Давид Фридрих] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081027220208/http://www.caspar-david-friedrich-gesellschaft.de/index.htm |date=2008-10-27 }} * [http://www.artble.com/artists/caspar_david_friedrich Каспар Давид Фридрих – биография, стил и творби] * [http://www.hermitagemuseum.org/html_En/04/2003/hm4_2_046.html Архив на Ермитажа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081211013532/http://www.hermitagemuseum.org/html_En/04/2003/hm4_2_046.html |date=2008-12-11 }} * [http://www.caspardavidfriedrich.org CasparDavidFriedrich.org 216 картини на Каспар Давид Фридрих] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090403025342/http://www.caspardavidfriedrich.org/ |date=2009-04-03 }} * [http://www.hamburger-kunsthalle.de/friedrich/html/en_biographie.html Биографична линия, Салон на изкуствата (Хамбург)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081209051558/http://www.hamburger-kunsthalle.de/friedrich/html/en_biographie.html |date=2008-12-09 }} * [http://www.kunstpedia.com/articles/caspar-david-friedrich-and-the-german-romantic-landscape.html Каспар Давид Фридрих и немския романтичен пейзаж] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120314021407/http://www.kunstpedia.com/articles/caspar-david-friedrich-and-the-german-romantic-landscape.html |date=2012-03-14 }} {{превод от|de|Caspar David Friedrich|26634982}} {{романтизъм}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Фридрих, Каспар Давид}} [[Категория:Германски художници]] [[Категория:Романтизъм]] [[Категория:Мистици]] [[Категория:Родени в Мекленбург-Предна Померания]] [[Категория:Починали в Дрезден]] k2lh2tolz4gu5ni3fcshs4iqn3ch7oe 0 120287 12416638 12357706 2024-11-19T09:28:23Z Станислав Николаев 13436 12416638 wikitext text/x-wiki {{Век|21}} '''2013 ([[римски цифри|MMXIII]])''' година е [[обикновена година, започваща във вторник]] според [[Григориански календар|Григорианския календар]]. [[Файл:New Years Eve fireworks Oulu 20121231 05.JPG|мини|Заря за посрещането на 2013 година в Оулу, Финландия.]] Съответства на: * 1462 година по арменския календар * 7521 година по [[Прабългарския календар]] * 6763 година по асирийския календар * 2963 година по берберския календар * 1375 година по бирманския календар * 2557 година по будисткия календар * 5773 – 5774 година по еврейския календар * 2005 – 2006 година по [[Етиопски календар|етиопския календар]] * 1391 – 1392 година по иранския календар * 1434 – 1435 година по [[Ислямски календар|ислямския календар]] * 4709 – 4710 година по [[Китайски календар|китайския календар]] * 1729 – 1730 година по коптския календар * 4346 година по корейския календар * 2766 години от основаването на Рим * 2556 година по тайландския слънчев календар * 102 година по [[Чучхе]] календара == Събития == === Януари === * [[1 януари]] ** [[Ирландия]] поема [[Председателство на Съвета на ЕС|председателството на Европейския съюз]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ec.europa.eu/news/eu_explained/130101_bg.htm | заглавие = Ирландия поема председателството на ЕС – 1 януари 2013 | достъп_дата = 3 януари 2013 | дата = 21 декември 2012 | издател = Европейска комисия | език = }}</ref> ** [[Украйна]] поема председателството на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.focus-news.net/?id=n1733406 | заглавие = Украйна поема председателството на ОССЕ | достъп_дата = 3 януари 2013 | дата = 1 януари 2013 | издател = Информационна агенция „Фокус“ | език = }}</ref> * [[5 януари]] – Стартира 34-тото издание на [[Рали Дакар 2013]]. * [[13 януари]] – Състои се церемонията по връчването на [[Златен глобус 2013|70-ите награди Златен глобус 2013 г.]] * [[14 януари]] – Стартира 101-вото издание [[Открито първенство на Австралия 2013|Откритото първенство на Австралия 2013]] по тенис. * [[19 януари]] – Покушение над [[Ахмед Доган]] в [[НДК]] * [[27 януари]] – [[Референдум в България (2013)]]. === Февруари === * [[15 февруари]] – [[Челябински метеоритен взрив]] * [[20 февруари]] – Българският фотограф, алпинист и застъпник за граждански права [[Пламен Горанов]] се самозапалва в знак на протест пред сградата на Община [[Варна]]. * 20 февруари – Поради ескалиране на [[Антимонополни протести в България 2013|Антимонополни протести в България]], [[Бойко Борисов]] подава оставката на правителството на [[ГЕРБ]]. * [[24 февруари]] – Състои се [[Оскари 2013|Осемдесет и петата церемония по връчване на филмовите награди „Оскар“]]. * 24 февруари – На Патриаршеския избирателен църковен събор [[Неофит Български]] е избран за патриарх на Българската православна църква. * [[28 февруари]] – [[Никос Анастасиадис]] става [[Президент на Република Кипър]]. === Март === * [[7 март]] – [[Милош Земан]] е избран за [[Президент на Чехия]]. * [[18 март]] – Излиза [[SimCity (2013 видео игра)|SimCity]] във [[Великобритания]] и [[България]]. * [[13 март]] – [[Франциск]] е избран за римски [[папа]]. * [[17 март]] – Стартира 64-тият сезон на [[ФИА]] [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)]] в [[Австралия]]. * [[21 март]] – Състои се премиерата на американския компютърно анимиран филм [[Круд]]. * [[28 март]] – Откриване на [[Парадайс център]] в [[София]]. === Април === * [[15 април]] – [[Бомбени атентати в Бостън|Бомбени атентати в Бостън, Масачузетс, САЩ]]. * [[26 април]] – Премиера на филма [[Железният човек 3]]. * [[28 април]] – [[Енрико Лета]] става министър-председател на [[Италия]]. * [[30 април]] – [[Беатрикс Нидерландска]] абдикира от престола в полза на своя най-голям син и престолонаследник [[Вилем-Александър Орански]]. === Май === * [[12 май]] – Предсрочни парламентарни избори в [[България]]. * [[18 май]] – Състои се финалът на [[Евровизия 2013]]. * [[19 май]] – [[Безредици в Швеция (2013)]]. * [[24 май]] – Премиера на американския игрален екшън филм [[Бързи и яростни 6]]. * [[25 май]] – Открит е паметник на [[Вълкана Стоянова]] в родното ѝ село [[Люлин (област Ямбол)|Люлин]]. * [[28 май]] – Протест преди гласуването на правителството на [[Орешарски]]. * 28 май – [[Антиправителствени протести в Турция (2013)]]. * [[29 май]] – Избран е кабинет от коалиция на [[БСП]] и [[ДПС]] с [[министър-председател]] [[Пламен Орешарски]]. === Юни === * [[2 юни]] – Национален протест срещу правителството на Орешарски. * [[14 юни]] – Открит е [[Дунав мост 2]] * 14 юни – [[Делян Пеевски]] е избран от правителството на [[БСП]] И [[ДПС]] за шеф на [[ДАНС]]. Това предизвиква масови протести и изчерпване на кредита към правителството. Три дни по-късно кандидатурата на Делян Пеевски е оттеглена, но най-многобройните протести продължават чак до лятото на 2014 г. * [[19 юни]] – Земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер, с епицентър град [[Старобачати]], [[Сибир]], [[Русия]]. === Юли === * [[6 юли]] – „[[Боинг 777]]“, който оперира като [[полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], се разбива на [[Международно летище Сан Франциско|международното летище в „Сан Франциско“]], убива 3-ма и ранява 181 от 307-те души на борда. * [[16 юли]] – Трагедия в рудник Ораново. * [[19 юли]] – Премиера на американския екшън филм за супергерои [[Шут в г*за! 2]]. === Ноември === * [[1 ноември]] – Денят на будителите започва с окупация на ректората на [[Софийския университет]]. Студентите са недоволни от политиката на управляващите и се обявяват за предсрочни избори. Подкрепят ги още университети в страната. * [[17 ноември]] – 50 души загиват при катастрофа, когато [[полет 363 на „Татарстан Еърлайнс“]] на [[Международно летище „Казан“|международното летище „Казан“]], [[Казан]], [[Русия]]. * [[21 ноември]] – Срутва се покрива на супермаркет [[MAXIMA]] в Рига, Латвия. Загиват 54 души. * [[24 ноември]] – Завършва 64-тият сезон на [[ФИА]] [[Световен шампионат на Формула 1 (2013)]] в [[Бразилия]]. === Предстоящи === * [[Европейски съюз|Европейският съюз]] ще въведе общоевропейска [[шофьорска книжка]]. * Планирано изстрелване на [[Джеймс Уеб (телескоп)]] в [[Космическо пространство|космоса]]. == Родени == [[22 юли]] – [[принц Джордж Александър Луи]] {{раздел-мъниче}} == Починали == === [[Януари]] === [[Файл:Patti Page.JPG|мини|120px|[[Пати Пейдж]]]] * [[1 януари]] – [[Пати Пейдж]], американска певица (* [[1927]] г.) * [[7 януари]] ** [[Дейвид Елис]], американски режисьор (* [[1952]] г.) ** [[Хюъл Хаузър]], американски комик (* [[1945]] г.) * [[9 януари]] – [[Джеймс Бюканън (икономист)|Джеймс Бюканън]], американски икономист, нобелов лауреат (* [[1919]] г.) * [[11 януари]] – [[Арон Шварц]], американски програмист (* [[1986]] г.) * [[15 януари]] – [[Нагиса Ошима]], японски режисьор (* [[1932]] г.) * [[20 януари]] – [[Йорг Щайнер]], швейцарски писател (* [[1930]] г.) * [[21 януари]] – [[Майкъл Уинър]], британски режисьор (* [[1935]] г.) === [[Февруари]] === [[Файл:Stéphane Hessel IMG 9173.jpg|мини|120px|[[Стефан Хесел]]]] [[Файл:Todorkolev01.jpg|мини|120px|[[Тодор Колев]]]] * [[1 февруари]] – [[Ед Коч]], американски политик (* [[1924]] г.) * [[3 февруари]] – [[Оскар Фелцман]], руски композитор (* [[1921]] г.) * [[5 февруари]] – [[Леда Милева]], българска писателка, преводачка и дипломат (* [[1920]] г.) * [[10 февруари]] – [[Макс Болигер]], швейцарски поет и детски писател (* [[1929]] г.) * [[13 февруари]] – [[Радка Донел]], швейцарска писателка (* [[1928]] г.) * [[14 февруари]] – [[Роналд Дуоркин]], американски философ (* [[1931]] г.) * [[15 февруари]] – [[Тодор Колев]], български актьор и певец (* [[1939]] г.) * [[19 февруари]] – [[Робърт Ричардсън]], американски физик, носител на Нобелова награда (* [[1937]] г.) * [[25 февруари]] – [[Антони Траянов]] (Чичо Тони), български аниматор (* [[1938]] г.) * [[26 февруари]] – [[Стефан Хесел]], френски дипломат и писател (* [[1917]] г.) * [[27 февруари]] – [[Ван Клайбърн]], американски пианист (* [[1934]] г.) * 27 февруари – [[Рамон Декерс]], холандски състезател по кикбокс (* [[1969]] г.) * [[28 февруари]] – [[Доналд Глейзър]], американски физик и невробиолог, носител на Нобелова награда (* [[1926]] г.) === [[Март]] === [[Файл:Hugo Chavez photo cut 27-06-2008.jpg|мини|120px|[[Уго Чавес]]]] * [[3 март]] ** [[Пламен Горанов]], български фотограф, алпинист и застъпник за граждански права (* [[1976]] г.) * [[5 март]] ** [[Уго Чавес]], президент на Венецуела (* [[1954]] г.) ** [[Христо Добрев]], български военен деец (* [[1923]] г.) * [[20 март]] ** [[Зилур Рахман]], президент на Бангладеш (* [[1929]] г.) ** [[Джеймс Хърбърт]], британски писател (* [[1943]] г.) * [[22 март]] ** [[Чинуа Ачебе]], нигерийски писател (* [[1930]] г.) ** [[Бебо Валдес]], кубински музикант (* [[1918]] г.) * [[23 март]] – [[Борис Березовски]], руски предприемач (* [[1946]] г.) * [[26 март]] – [[Николай Сорокин]], съветски руски театрален и киноактьор, театрален режисьор (* [[1952]] г.) * [[28 март]] – [[Ричард Грифитс]], английски актьор (* [[1947]] г.) === [[Април]] === [[Файл:Margaret Thatcher cropped2.png|мини|120px|[[Маргарет Тачър]]]] * [[2 април]] – [[Хесус Франко]], испански режисьор (* [[1930]] г.) * [[8 април]] – [[Маргарет Тачър]], британски политик (* [[1925]] г.) * [[10 април]] ** [[Реймон Будон]], френски социолог (* [[1934]] г.) ** [[Робърт Едуардс]], британски физиолог, носител на Нобелова награда (* 1925 г.) * [[11 април]] – [[Джонатан Уинтърс]], американски актьор и комик (* 1925 г.) * [[14 април]] – [[Колин Дейвис]], британски диригент (* [[1927]] г.) * [[19 април]] ** [[Франсоа Жакоб]], френски биолог, носител на Нобелова награда (* [[1920]] г.) ** [[Алън Арбъс]], американски актьор (* [[1918]] г.) * [[25 април]] – [[Петър Гюзелев]], български музикант (* [[1945]] г.) * [[26 април]] – [[Джордж Джоунс]], американски кънтри певец (* [[1931]] г.) === [[Май]] === [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R0531-0325, Sarah Kirsch.jpg|мини|120px|[[Сара Кирш]]]] * [[2 май]] – [[Джеф Ханеман]], американски китарист (* [[1964]] г.) * [[4 май]] – [[Кристиан дьо Дюв]], белгийски биохимик, носител на Нобелова награда (* [[1917]] г.) * [[5 май]] ** [[Иван Сосков]], български математик (* [[1954]] г.) ** [[Петър Попйорданов]], български актьор (* 1964 г.) ** [[Сара Кирш]], германска поетеса (* [[1935]] г.) * [[6 май]] – [[Джулио Андреоти]], италиански политик (* [[1919]] г.) * [[20 май]] – [[Рей Манзарек]], американски музикант (* [[1939]] г.) * [[23 май]] ** [[Жорж Мустаки]], френски певец (* [[1934]] г.) ** [[Димитър Овчаров]], български археолог и изкуствовед (* [[1931]] г.) * [[26 май]] ** [[Джак Ванс]], американски писател (* [[1916]] г.) ** [[Иванка Гръбчева]], българска режисьорка (* [[1946]] г.) * [[31 май]] ** [[Владимир Гоев]], български художник (* [[1925]] г.) ** [[Джийн Стейпълтън]], американска актриса (* [[1923]] г.) === [[Юни]] === [[Файл:Robert William Fogel.jpg|мини|120px|[[Робърт Фогел]]]] * [[3 юни]] – [[Невена Тошева]], български режисьор (* [[1922]] г.) * [[6 юни]] – [[Джеръм Карл]], американски физикохимик, носител на Нобелова награда (* [[1918]] г.) * [[7 юни]] – [[Пиер Мороа]], френски политик, министър-председател на Франция от 1981 до 1984 (* [[1928]] г.) * [[9 юни]] – [[Иън Банкс]], шотландски писател (* [[1954]] г.) ** [[Валтер Йенс]], немски литературен историк (* [[1923]] г.) * [[11 юни]] – [[Робърт Фогел]], американски икономист, носител на Нобелова награда (* [[1926]] г.) * [[15 юни]] ** [[Кенет Уилсън]], американски физик, носител на Нобелова награда (* [[1936]] г.) ** [[Хосе Фройлан Гонсалес]], аржентински пилот от Формула 1 (* [[1922]] г.) * [[16 юни]] – [[Отмар Валтер]], германски футболист (* [[1924]] г.) * [[18 юни]] – [[Майкъл Хейстингс]], американски журналист (* [[1980]] г.) * [[19 юни]] ** [[Джеймс Гандолфини]], американски актьор (* [[1961]] г.) ** [[Винс Флин]], американски писател (* [[1966]] г.) * [[22 юни]] – [[Лиана Даскалова]], българска писателка и поетеса (* [[1927]] г.) * [[28 юни]] – [[Благой Зилямов]], български щангист и треньор (* [[1952]] г.) === [[Юли]] === [[Файл:Douglas Engelbart in 2008.jpg|мини|120px|[[Дъглас Енгълбърт]]]] * [[1 юли]] – [[Стоян Ганев]], български юрист и политик (* [[1955]] г.) * [[2 юли]] – [[Дъглас Енгълбърт]], американски изобретател (* [[1925]] г.) * [[7 юли]] – [[Невена Симеонова]], българска актриса (* [[1937]] г.) * [[13 юли]] – [[Кори Монтийт]], канадски актьор и музикант (* [[1982]] г.) * 17 юли – Николай Благоев – Никс – певец (* 1989) * [[20 юли]] – [[Хелън Томас]], американска журналистка (* [[1920]] г.) * [[22 юли]] – [[Денис Фарина]], американски актьор (* [[1944]] г.) * [[25 юли]] – [[Бернадет Лафон]], френска актриса (* [[1938]] г.) * [[26 юли]] – [[Джей Джей Кейл]], американски музикант (* 1938 г.) * [[28 юли]] – [[Айлийн Бренан]], американска актриса (* [[1932]] г.) * [[30 юли]] – [[Робърт Бела]], американски социолог (* [[1927]] г.) * [[31 юли]] – [[Майкъл Ансара]], американски актьор (* [[1922]] г.) === [[Август]] === [[Файл:Seamus Heaney (cropped).jpg|мини|120px|[[Шеймъс Хийни]]]] * [[8 август]] – [[Карън Блек]], американска актриса (* [[1939]] г.) * [[11 август]] – [[Зофия Хилчер-Курнатовска]], полска археоложка (* 1932 г.) * [[12 август]] – [[Йохан-Фрисо Орански]], граф на Оранж-Насау (* [[1968]] г.) * [[20 август]] – [[Елмор Ленард]], американски писател (* [[1925]] г.) * [[21 август]] – [[Чарлс Фулъртън]], американски астронавт (* [[1936]] г.) * [[24 август]] – [[Джули Харис]], американска актриса (* 1925 г.) * [[26 август]] – [[Волфганг Херндорф]], немски писател и художник (* [[1965]] г.) * [[30 август]] – [[Шеймъс Хийни]], ирландски поет, носител на Нобелова награда (* [[1939]] г.) * [[31 август]] – [[Дейвид Фрост]], британски журналист (* 1939 г.) === [[Септември]] === * [[2 септември]] ** [[Роналд Коуз]], британски икономист, носител на Нобелова награда (* [[1910]] г.) ** [[Фредерик Пол]], американски писател (* [[1919]] г.) * [[12 септември]] – [[Рей Долби]], американски инженер и изобретател (* [[1933]] г.) * [[18 септември]] – [[Марсел Райх-Раницки]], немски литературен критик (* [[1920]] г.) * [[22 септември]] – [[Дейвид Хюбъл]], канадски неврофизиолог, носител на Нобелова награда (* [[1926]] г.) * [[23 септември]] – [[Алис Крайчева]], телевизионен журналист (* [[1948]] г.) === [[Октомври]] === [[Файл:Tom Clancy at Burns Library cropped.jpg|мини|120px|[[Том Кланси]]]] * [[1 октомври]] – [[Том Кланси]], американски писател (* [[1947]] г.) * [[3 октомври]] – [[Сергей Белов]], баскетболист и треньор (* [[1944]] г.) * [[4 октомври]] – [[Во Нгуен Зиап]], виетнамски генерал (* [[1911]] г.) * [[7 октомври]] – [[Патрис Шеро]], френски режисьор (* 1944 г.) * [[9 октомври]] – [[Вилфрид Мартенс]], фламандски политик (* [[1936]] г.) * [[10 октомври]] – [[Скот Карпентър]], американски астронавт (* [[1925]] г.) * [[20 октомври]] – [[Лорънс Клайн]], американски икономист, [[Нобелова награда за икономика|Нобелов лауреат]] (* [[1920]] г.) * [[24 октомври]] – [[Маноло Ескобар]], испански певец (* [[1931]] г.) * [[27 октомври]] – [[Лу Рийд]], американски музикант (* [[1942]] г.) === [[Ноември]] === [[Файл:PaulWalkerMar09.jpg|мини|120px|[[Пол Уокър]]]] * [[7 ноември]] – [[Манфред Ромел]], германски политик (* [[1928]] г.) * [[17 ноември]] – [[Дорис Лесинг]], британска писателка, носителка на Нобелова награда (* [[1919]] г.) * [[19 ноември]] – [[Фредерик Сангър]], британски биохимик, носител на Нобелова награда (* [[1918]] г.) * [[25 ноември]] – [[Петер Курцек]], немски писател (* [[1943]] г.) * [[26 ноември]] – [[Арик Айнщайн]], израелски певец (* [[1939]] г.) * [[26 ноември]] – [[Темистокъл Попа]], Румънски актьор, музикант и композитор (* [[1921]] н.) * [[30 ноември]] – [[Пол Уокър]], американски актьор (* [[1973]] г.) === [[Декември]] === [[Файл:Nelson Mandela-2008 (edit).jpg|мини|120px|[[Нелсън Мандела]]]] [[Файл:Peter O'Toole - 1968.jpg|мини|120px|[[Питър О'Тул]]]] * [[5 декември]] – [[Нелсън Мандела]], южноафрикански политик, носител на Нобелова награда (* [[1918]] г.) * [[8 декември]] – [[Джон Корнфорт]], австралийски химик, носител на Нобелова награда (* [[1917]] г.) * [[11 декември]] – [[Надир Афонсо]], португалски архитект и художник (* [[1920]] г.) * [[13 декември]] – [[Марсел Селие]], швейцарски продуцент (* [[1925]] г.) * [[14 декември]] ** [[Питър О'Тул]], [[Ирландия|ирландски]] актьор (* [[1932]] г.) ** [[Джанет Дейли]], американска писателка (* [[1944]] г.) * [[16 декември]] – [[Рей Прайс]], американски кънтри певец (* [[1926]] г.) * [[23 декември]] – [[Михаил Калашников]], руски оръжеен конструктор (* [[1919]] г.) * [[24 декември]] – [[Хелга М. Новак]], немска писателка (* [[1935]] г.) * [[29 декември]] – [[Войчех Килар]], полски пианист, диригент и композитор (* 1932 г.) == Други == * Действието на видеоиграта [[Grand Theft Auto 2]] се развива през 2013 г. {{раздел-мъниче}} == Вижте също == * [[Обикновена година, започваща във вторник|Календара за тази година]] == Бележки == <references /> [[Категория:2013 година| ]] buwbom4l012y6k75znvayjm4u2eyjk9 0 120330 12416042 12394362 2024-11-18T17:31:39Z Nk 399 /* В България */ У:НЕЕ 12416042 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | цветова гама = | Име на български = Синьо лято | Име в оригинал = Verano Azul | Лого = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедийна драма]]<br>[[Тийн драма]] | Формат = | Създател(и) = Антонио Мерсеро | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Антонио Мерсеро | Камера = | Актьори = Антонио Ферандис<br>Мария Гаралон<br>Пилар Торес<br>Кристина Торес<br>Мигел Ховен<br>Хуан Хосе Артеро<br>Хосе Луис Фернандес<br>Мигел Анхел Валеро<br>Херардо Гаридо | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{ESP}} | Език = [[Испански език|испански]] | Сезони = 1 | Епизоди = 19 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = '''Продуцент:'''<br>Едуардо Ескуиде<br>Испанската телевизия<br>(''Televisión Española'') | Времетраене = 60 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = TVE1 | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 11 октомври 1981 г. – 14 февруари 1982 г. | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''„Синьо лято“''' ({{lang|es|Verano Azul}}) е известен [[Испания|испански]] телевизионен сериал (19 епизода, 1981 г.) на режисьора Антонио Мерсеро. Описва приключенията на група приятели, деца и младежи, на ваканция в Нерха, малко градче на крайбрежието на [[Андалусия]]. Тайфата се състои от пет момчета и две момичета, на възраст между осем и седемнадесет години, както и двама възрастни: художничка и пенсиониран моряк. Сериалът жъне огромен успех по време на първото си излъчване в Испания и оттогава насам е гледан от над 20 милиона зрители. Персонажите от филма стават любими герои на милиони деца по света. Сериалът е излъчен в цяла [[Латинска Америка]], в [[Португалия]], [[Ангола]], [[България]], [[Полша]] и Югославия. Филмът разглежда темите за приятелството, безметежността на детството и отношенията с родителите. Сериалът остава скъп спомен за поколението, израсло в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век. В самата Испания, освободена от консервативната диктатура на [[Франциско Франко]] едва няколко години по-рано, сериалът открито поставя деликатни въпроси, като [[развод]]а, свободата, правото на протест, спекулациите с имоти, опазването на околната среда, конфликтите между поколенията. Филмът е критикуван за тази прямота, проявена не само в подбора на темите, но и в използваните езикови изразни средства: не са цензурирани изрази, характерни за разговорната реч и възрастта на героите. == Епизоди == {{колони|2| # Срещата # Не убивайте моята планета # Панчо Панса # Ева # Може би # Усмивката на дъгата # Беатрис мон амур # Посетителят # Пришълецът # Пещерата на зелената котка # Бутилките # Плесницата # Хладно оръжие # Последното представление # Идолът # Джамбурето на татко # Няма да ни изгоните оттук # Нещо в душата умира # Краят на лятото }} == Герои == [[Файл:Barco de Chanquete 01.jpg|мини|Корабът на Чанкете „La Dorada“ в [[Нерха]]]] * Чанкете: (Антонио Ферандис) – старият моряк, живеещ в бивш рибарски кораб, пренесен на сушата и преустроен като къща. * Тито: (Мигел Ховен) – най-малкият в групата. Другар на Пираня и брат на Беа. * Беа (Беатрис): (Пилар Торес) – сестра на Тито и красавицата на групата, за чиято безкористна обич се съревновават Хави и Панчо. * Хави (Хавиер): (Хуан Хосе Артеро) – лидерът на тайфата. Горд и независим, често в конфликт с баща си, вярва в „твърдата ръка“ и в старите идеали. * Панчо: (Хосе Луис Фернандес) – доставчик на мляко в магазина за хранителни стоки на леля и чичо му, с които живее, защото родителите му са починали. * Пираня: (Мигел Анхел Валеро) – истинското му име е Манолито, а прякорът му се дължи на пословичната му лакомия. Остроумен и начетен, Пираня обикновено е в компанията на Тито. * Кике: (Херардо Гаридо) – по-голям от Тито и Пираня, но по-малък от Хави и Панчо, Кике не е много ясно изявен герой. * Деси (Десита): (Кристина Торес) – „грозното“ момиче, неразделна приятелка на Беа. Родителите ѝ са разведени, което е нещо ново и необичайно за епохата. * Хулия: (Мария Гаралон) – самотна художничка на почивка в селото. == В България == Сериалът е излъчен за първи път през 1984 г. по [[БНТ|Българската телевизия]] ([[БНТ 1|Първа програма]]), а след това през 1986 г., 1988 г. и 1991 г. с дублаж в превод на Наташа Величкова, Румяна Чултарска, Владимир Кобаков и Велуна Яворска. През 2006 г. сериалът е излъчен по [[Национална кабелна телевизия Евроком|Евроком]] с втори дублаж в превод на Румяна Попова. След това е излъчван през 2010 г., 2012 г. 2013 г. и 2015 г. по [[БНТ]] с трети дублаж в превод на Кати Бобева и Александра Шивачева. == Любопитно == В [[София]], [[Симеоново (квартал)|кв. Симеоново]], има улица „Синьо лято“, наречена на сериала по инициатива на децата от квартала. Сериалът е планиран с 20 епизода. Заснети са и сцени за още един епизод, наречен „Екскурзията“, който е трябвало да бъде 16-и по ред, но поради лошото време и технически проблеми той остава недовършен. Корабът на Чанкете „La Dorada“, построен специално за сериала на един хълм близо до морето, бива разрушен в края му, но в градчето Нерха е изложено негово копие близо до парка „Синьо лято“. Актрисите на Беа и Деси, които в сериала са приятелки, всъщност са истински сестри. Началото на серията, когато децата карат колелета, сцената със загубената гривна и краят на серията, когато Хулия маха за сбогом на Панчо, се снимани на пристанището в Мотрил. Много от местата, на които е заснета серията, все още съществуват в същия си вид като кръчмата на Фраско, квартирите на героите, пещерата, фарът и др. == Външни препратки == * {{imdb title|0077094}} * [http://hemusfilm.bg/bg/catalogue/163-verano-azul.html Страницата на филма в сайта на Хемус Филм – дистрибутор за България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100416082954/http://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue/163-verano-azul.html |date=2010-04-16 }} * [http://www.facebook.com/pages/Sino-Lato-Sinyo-Lyato-Verano-Azul/49922487399?ref=ts Българска страница на сериала във Facebook] [[Категория:Испански сериали]] [[Категория:Комедийно-драматични сериали]] 5szhm9pikm5sl7yxkprxaedhxektkdh 12416045 12416042 2024-11-18T17:32:34Z Nk 399 {{maplink|type=line|id=Q123949084|title=Синьо лято}} 12416045 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | цветова гама = | Име на български = Синьо лято | Име в оригинал = Verano Azul | Лого = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Комедийна драма]]<br>[[Тийн драма]] | Формат = | Създател(и) = Антонио Мерсеро | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Антонио Мерсеро | Камера = | Актьори = Антонио Ферандис<br>Мария Гаралон<br>Пилар Торес<br>Кристина Торес<br>Мигел Ховен<br>Хуан Хосе Артеро<br>Хосе Луис Фернандес<br>Мигел Анхел Валеро<br>Херардо Гаридо | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{ESP}} | Език = [[Испански език|испански]] | Сезони = 1 | Епизоди = 19 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = '''Продуцент:'''<br>Едуардо Ескуиде<br>Испанската телевизия<br>(''Televisión Española'') | Времетраене = 60 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = TVE1 | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 11 октомври 1981 г. – 14 февруари 1982 г. | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''„Синьо лято“''' ({{lang|es|Verano Azul}}) е известен [[Испания|испански]] телевизионен сериал (19 епизода, 1981 г.) на режисьора Антонио Мерсеро. Описва приключенията на група приятели, деца и младежи, на ваканция в Нерха, малко градче на крайбрежието на [[Андалусия]]. Тайфата се състои от пет момчета и две момичета, на възраст между осем и седемнадесет години, както и двама възрастни: художничка и пенсиониран моряк. Сериалът жъне огромен успех по време на първото си излъчване в Испания и оттогава насам е гледан от над 20 милиона зрители. Персонажите от филма стават любими герои на милиони деца по света. Сериалът е излъчен в цяла [[Латинска Америка]], в [[Португалия]], [[Ангола]], [[България]], [[Полша]] и Югославия. Филмът разглежда темите за приятелството, безметежността на детството и отношенията с родителите. Сериалът остава скъп спомен за поколението, израсло в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век. В самата Испания, освободена от консервативната диктатура на [[Франциско Франко]] едва няколко години по-рано, сериалът открито поставя деликатни въпроси, като [[развод]]а, свободата, правото на протест, спекулациите с имоти, опазването на околната среда, конфликтите между поколенията. Филмът е критикуван за тази прямота, проявена не само в подбора на темите, но и в използваните езикови изразни средства: не са цензурирани изрази, характерни за разговорната реч и възрастта на героите. == Епизоди == {{колони|2| # Срещата # Не убивайте моята планета # Панчо Панса # Ева # Може би # Усмивката на дъгата # Беатрис мон амур # Посетителят # Пришълецът # Пещерата на зелената котка # Бутилките # Плесницата # Хладно оръжие # Последното представление # Идолът # Джамбурето на татко # Няма да ни изгоните оттук # Нещо в душата умира # Краят на лятото }} == Герои == [[Файл:Barco de Chanquete 01.jpg|мини|Корабът на Чанкете „La Dorada“ в [[Нерха]]]] * Чанкете: (Антонио Ферандис) – старият моряк, живеещ в бивш рибарски кораб, пренесен на сушата и преустроен като къща. * Тито: (Мигел Ховен) – най-малкият в групата. Другар на Пираня и брат на Беа. * Беа (Беатрис): (Пилар Торес) – сестра на Тито и красавицата на групата, за чиято безкористна обич се съревновават Хави и Панчо. * Хави (Хавиер): (Хуан Хосе Артеро) – лидерът на тайфата. Горд и независим, често в конфликт с баща си, вярва в „твърдата ръка“ и в старите идеали. * Панчо: (Хосе Луис Фернандес) – доставчик на мляко в магазина за хранителни стоки на леля и чичо му, с които живее, защото родителите му са починали. * Пираня: (Мигел Анхел Валеро) – истинското му име е Манолито, а прякорът му се дължи на пословичната му лакомия. Остроумен и начетен, Пираня обикновено е в компанията на Тито. * Кике: (Херардо Гаридо) – по-голям от Тито и Пираня, но по-малък от Хави и Панчо, Кике не е много ясно изявен герой. * Деси (Десита): (Кристина Торес) – „грозното“ момиче, неразделна приятелка на Беа. Родителите ѝ са разведени, което е нещо ново и необичайно за епохата. * Хулия: (Мария Гаралон) – самотна художничка на почивка в селото. == В България == Сериалът е излъчен за първи път през 1984 г. по [[БНТ|Българската телевизия]] ([[БНТ 1|Първа програма]]), а след това през 1986 г., 1988 г. и 1991 г. с дублаж в превод на Наташа Величкова, Румяна Чултарска, Владимир Кобаков и Велуна Яворска. През 2006 г. сериалът е излъчен по [[Национална кабелна телевизия Евроком|Евроком]] с втори дублаж в превод на Румяна Попова. След това е излъчван през 2010 г., 2012 г. 2013 г. и 2015 г. по [[БНТ]] с трети дублаж в превод на Кати Бобева и Александра Шивачева. В квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] има улица „Синьо лято“ ({{maplink|type=line|id=Q123949084|title=Синьо лято}}), наречена на сериала по инициатива на децата от квартала. == Любопитно == Сериалът е планиран с 20 епизода. Заснети са и сцени за още един епизод, наречен „Екскурзията“, който е трябвало да бъде 16-и по ред, но поради лошото време и технически проблеми той остава недовършен. Корабът на Чанкете „La Dorada“, построен специално за сериала на един хълм близо до морето, бива разрушен в края му, но в градчето Нерха е изложено негово копие близо до парка „Синьо лято“. Актрисите на Беа и Деси, които в сериала са приятелки, всъщност са истински сестри. Началото на серията, когато децата карат колелета, сцената със загубената гривна и краят на серията, когато Хулия маха за сбогом на Панчо, се снимани на пристанището в Мотрил. Много от местата, на които е заснета серията, все още съществуват в същия си вид като кръчмата на Фраско, квартирите на героите, пещерата, фарът и др. == Външни препратки == * {{imdb title|0077094}} * [http://hemusfilm.bg/bg/catalogue/163-verano-azul.html Страницата на филма в сайта на Хемус Филм – дистрибутор за България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100416082954/http://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue/163-verano-azul.html |date=2010-04-16 }} * [http://www.facebook.com/pages/Sino-Lato-Sinyo-Lyato-Verano-Azul/49922487399?ref=ts Българска страница на сериала във Facebook] [[Категория:Испански сериали]] [[Категория:Комедийно-драматични сериали]] hb4wksquhqibtkip0r6k8qm4ehsny45 0 120594 12416656 12235557 2024-11-19T10:05:56Z 62.73.69.174 12416656 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|България}} Шалозе Удоджи | снимка = 21-Ododji-Sikoze.jpg | прякор = Митко Атанасов Георгиев | цяло име = Шалозе Удоджи Чикодзе | град на раждане = [[Лагос]] | държава на раждане = {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 172 см | пост = [[Нападател]] / [[Полузащитник|крило]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2003 – 2004 | юношески отбори = {{Флагче|Нигерия}} [[Джулиус Бергер]] | години = 2004 – 2006{{br}}2007 – 2009{{br}}2009 – 2011<br>2011<br>2012{{br}}2012 – 2013{{br}}2013{{br}}2013{{br}}2014 – 2015{{br}}2016{{br}}2017{{br}}2018{{br}}2018 – 2021{{br}}2021 – 2022<br>2022</br>2022 – 2023 | отбори = {{Флагче|България}} [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]]{{br}}{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]{{br}}{{Флагче|Гърция}} [[Астерас Триполис]]</br>{{Флагче|Румъния}} [[АФК Астра (Гюргево)|Астра Плоещ]]</br>{{Флагче|Румъния}} [[ФК Брашов|Брашов]] </br> {{Флагче|Гърция}} [[Платаниас]] </br> {{Флагче|Гърция}} [[Атромитос]] </br> {{Флагче|Гърция}} [[ФК Арис Солун|Арис]] </br> {{Флагче|Беларус}} [[Динамо Минск]] </br> {{Флагче|Китай}} [[Циндао Чжуен]] </br> {{Флагче|Норвегия}} [[Лилестрьом]] <br> {{Флагче|Гърция}} [[Платаниас]] <br> {{Флагче|Кипър}} [[Еносис Паралимни]] <br> {{Флагче|Кипър}} [[Ахиронас Лиопетриу]] </br> {{Флагче|Англия}} [[Уелинг Юнайтед]] <br> {{Флагче|България}} [[ОФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]] | мачове = 67</br>55</br>49</br>8</br>6</br>17</br>16</br>13</br>46</br>25</br>25<br>10<br>77<br>1<br>0<br>18 | голове = (18)</br>(6)</br>(5)</br>(0)</br>(0)</br>(4)</br>(2)</br>(5)</br>(17)</br>(6)</br>(3)<br>(2)<br>(8)<br>(0)<br>(0)<br>(3) | национален отбор години = 2007 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ21|България}} | национален отбор мачове = 1 | национален отбор голове = (2) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = | последно обновяване национален отбор = }} '''Шалозе Удоджи Чигози''' ({{lang|en| Shaloze Udoji Chigozie}}) е [[Нигерия|нигерийски]] [[футбол]]ист, играещ като крило и нападател. През [[2006]] г. взема [[България|български]] паспорт и името '''Митко Атанасов Георгиев'''. Висок е 172 см, тежи 67 кг. Има 1 мач и 2 гола за младежкия национален отбор на България.<ref>[https://gong.bg/bg-football/nacionalen-tim/mladezhite-nacionali-razbiha-gyrciia-27386 Младежите национали разбиха Гърция]</ref> == Кариера == Роден е на [[16 юли]] [[1986]] г. в [[Лагос]], [[Нигерия]]. На юношеско ниво играе за Джулиус Бергер. През [[2004]] г. преминава в отбора на [[ПФК Вихрен (Сандански)]]. Бързо се налага в тима и помага на Вихрен да спечели промоция в [[А група]]. Общо за тима изиграва 67 мача и вкарва 18 гола.<ref>[https://novini247.com/novini/udodji-se-varna-vav-vihren-sandanski-nigerietsat-koyto-ima-roden_5209500.html Удоджи се върна във Вихрен Сандански!]</ref> По това време интерес от него има от английския [[Блекбърн Роувърс]].<ref>[https://pik.bg/шикозе-удоджи-цска-ме-спря-за-блекбърн-с-шантаж-мафия-news167418.html ЦСКА ме спря за Блекбърн с шантаж! Мафия...]</ref> В края на [[2006]] г. преминава в [[ПФК ЦСКА (София)]], като трансферът е на стойност около 200 000 евро.<ref>[https://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/vikhren-sdi-tsska-zaradi-udodzhi_35534.html Вихрен съди ЦСКА заради Удоджи]</ref> До края на сезон 2006/07 вкарва 2 гола в 16 мача във всички турнири. През сезон 2007/08 става носител на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] и шампион на България. През сезон 2008/09 обаче получава по-малко шанс за изява след като изпада в немилост при треньора [[Димитър Пенев]] и пожелава да си тръгне от „Българска армия“.<ref>[https://www.gol.bg/a/0-nachalo/56874-udodji-si-tyrsi-otbor-v-gyrciia Удоджи си търси отбор в Гърция]</ref> След края на сезона напуска като свободен агент. От сезон 2009/2010 преминава в отбора на Астерас Триполис (Гърция). През 2011 г. се състезава за Астра (Плоещ). След това отново се изявява в няколко гръцки отбора, включително и Арис Солун. През 2014 г. става част от Динамо Минск.<ref>[https://sportal.bg/news-2020062212320525011 Митко Удоджи подписа с Динамо (Минск)]</ref> Оставя отлични впечатления с изявите си в Динамо, като във всички турнири изиграва 69 мача и вкарва 21 гола. В първия си сезон в Динамо попада в тима на годината на шампионата на Беларус. Динамо на два пъти играе в групите на [[Лига Европа]], като Удоджи става и голмайстор на тима в шампионата с 10 гола през сезон 2015 г. През 2016 г. играе за китайския Циндао Чжуен, след което и за норвежкия Лилестрьом, отново в Гърция и Кипър. През 2022 г. играе за любителския английски Уелинг Юнайтед. В края на октомври 2022 г. се завръща във Вихрен. == Успехи == * Шампион на България – 2007/08 * Суперкупа на България – 2008 * В идеалния отбор на шампионата на Беларус – 2014 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.transfermarkt.co.uk/chigozie-udoji/profil/spieler/49038 Профил в Трансфермаркт] * [https://www.flashscore.com/player/udoji-shikoze/v7ybj4eI/ Профил във Flashscore] * [https://www.fccska.com/профил/шалозе-удоджи Удоджи във fccska.com] * [https://by.tribuna.com/tribuna/blogs/good_texts/597022/ Шикозе Удоджи: „Неплохо рисую. Пейзаж за окном – не проблема для меня“] {{СОРТКАТ:Удоджи, Шалозе}} [[Категория:Нигерийски футболисти]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Родени в Лагос]] [[Категория:Футболисти на ФК Арис (Солун)]] [[Категория:Български футболисти в Гърция]] [[Категория:Български футболисти в Кипър]] 6ibjxan0o6jukl323idhs1j45mc3uh9 0 123688 12416333 12360166 2024-11-18T21:23:20Z PowerBUL 202075 12416333 wikitext text/x-wiki {{Бивш пилот Ф1 | картинка = | националност = {{flag|Великобритания}} | роден-място = [[Лондон]], [[Англия]] | починал-място = [[Нордхемптън]], [[Англия]] | активни години = [[1963]] – 1967 | тим (ове) = [[DW Racing Enterprises]] | стартове = 29 (25) | шампион = | победи = | подиум = 1 | точки = 8 | първи позиции = | най-бързи обиколки = | дебют = [[1963 Голяма награда на Великобритания|1963 Великобритания]] | първа победа = | последна победа = | последен старт = [[1967 Голяма награда на Великобритания|1967 Великобритания]] }} '''Боб Андерсън''' ({{lang|en|Bob Anderson}}) е [[Великобритания|британски]] мотоциклетен и автомобилен състезател, [[пилот]] от [[Формула 1]] ([[1963]] – [[1967]]). Преди да започне кариера на пилот от Формула 1 е мотоциклетен състезател. През [[1961]] година започва да се състезава с автомобили в надпреварата [[Формула Джуниър]] с [[болид]] [[Лола]]. През следващата година се състезава в същия шампионат, но с болид [[Лотус]], печелейки [[Монтерей]] и става втори в [[Монако]]. Започва да се състезава във [[Формула 1]] през [[1963]] година със собствен автомобил – [[Лола Мк4]], под името ''DW Racing Enterprises'', малък и непретенциозен тим. Най-доброто му постижение е трето място в [[Голяма награда на Австрия|Голямата награда на Австрия]] [[1964]]. Печели награда, давана в чест на [[Волфганг фон Трипс]] за „Най-успешен частен тим“, през 1964 година. През [[1967]] година претърпява тежък инцидент при тестове на пистата [[Силвърстоун]], излитайки с болида си от мокрото трасе и удряйки кабина на [[маршал]]ите. Изваден е от смачкания болид с тежки наранявания на гръдния кош и врата. Умира малко по-късно в болницата „Нордхемптън Дженерал Хоспитъл“. == Източници == * {{cite web | title = Боб Андерсън, профил в ESPN F1 | url = http://www.espn.co.uk/f1/motorsport/driver/851.html | accessdate = 17 декември 2013 | архив_дата = 2013-12-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131217224718/http://www.espn.co.uk/f1/motorsport/driver/851.html }} {{СОРТКАТ:Андерсън, Боб}} [[Категория:Британски пилоти от Формула 1]] [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Загинали автомобилни пилоти]] mfp6ner6vrnyhlut1v833zpzbknwovj 0 124948 12416509 12338429 2024-11-19T05:42:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416509 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} '''Свобода''' ({{lang|la|libertas}}) е способността на [[съзнание]]то да мисли и действа в съответствие с [[воля]]та на самия човек, но във връзка с по-висши закони и порядък.<ref>[http://lema.rae.es/drae/srv/search?key=libertad Речник на испански език]</ref> Това е способността човек да действа безпрепятствено и без ограничения според своите желания.<ref>[http://www.oed.com/view/Entry/107898?rskey=Fm0VI1&result=1#eid Oxford English Dictionary]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://iph.ras.ru/elib/2670.html |заглавие=Институт Философии Российской Академии Наук, речник |достъп_дата=2015-06-23 |архив_дата=2013-02-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130204071730/http://iph.ras.ru/elib/2670.html }}</ref> Във [[философия]]та идеята за свобода включва свободната воля, която контрастира с детерминизма.<ref>''[http://www.oed.com/view/Entry/107898?rskey=Fm0VI1&result=1#eid The fact of not being controlled by or subject to fate; freedom of will]''. Oxford English Dictionary.</ref> В [[политика]]та свобода е свободата от правителствена принуда.<ref>''[http://www.oed.com/view/Entry/107898?rskey=Fm0VI1&result=1#eid Each of those social and political freedoms which are considered to be the entitlement of all members of a community; a civil liberty]''. Oxford English Dictionary.</ref> В [[теология]]та свобода е свободата от [[робство]]то на [[грях|греха]].<ref>''[http://www.oed.com/view/Entry/107898?rskey=Fm0VI1&result=1#eid Freedom from the bondage or dominating influence of sin, spiritual servitude, worldly ties]''. Oxford English Dictionary.</ref> [[Файл:Liberté.jpg|мини|Свободата води народа, [[Йожен Дьолакроа]], 1830 г.]] В известен смисъл думата свобода е синоним на „право“. Така например свободата на изразяване или [[свобода на словото|свободата на словото]] е една от най-важните граждански свободи. В [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] свободата се определя като възможност човек да прави това, което не нанася вреда или щета на друг човек.<ref name="vuzlib">[http://www.vuzlib.org/beta3/html/1/16814/16857/ Декларация прав человека и гражданина от 26 августа 1789 года] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131021151836/http://www.vuzlib.org/beta3/html/1/16814/16857/ |date=2013-10-21 }}. – В кн.: Конституции зарубежных государств. Сост. В. В. Маклаков. М., 1999. – 584 с.</ref> == Философия == Философите от най-древни времена са разглеждали въпроса за свободата. Римският император [[Марк Аврелий]] (121 – 180 г. пр.н.е.) пише за „система за управление, където съществува един и същи закон за всички, една форма на управление, в която се прилагат равни човешки права и свободи в словото, както и идеята за царско правителство, което зачита в пълнота свободите на управляваните граждани“.<ref>Marcus Aurelius, „Meditations“, Book I, Wordsworth Classics of World Literature, ISBN 1-85326-486-5</ref> == Политика == [[Файл:Statueliberty.JPG|мини|[[Статуята на свободата]] в Ню Йорк е популярна [[икона]] на свободата]] Свободата в [[политическа философия|политическата философия]] обозначава състоянието, в което индивидите са способни да действат според тяхната собствена [[воля]]. Теченията на политическата философия, които се коренят в [[индивидуализъм|индивидуализма]] и [[социализъм|социализма]] имат различно определяне за свобода: [[индивидуализъм|индивидуалистките]] и [[либерализъм|либерални]] концепции за свободата са свързани с идеята за индивидуалната свобода, независима от външен натиск и принуда, социалистическите концепции, от своя страна, се отнасят към свободата като равносилно разпределение на сила, твърдейки, че свобода без равенство означава господство на привилегированите.{{цитат|Свободата без равенство е болна илюзия (...) Равенството без свобода е държавен деспотизъм.|[[Михаил Бакунин]]<ref>[http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/shtoeA.html Що е анархизъм]</ref>}} [[Джон Стюарт Мил]] в своя труд ''За свободата'' първи е оценил разликата между свободата като възможност за действие и свободата като липса на ограничение. В своето произведение ''Две концепции върху свободата'', [[Исая Бърлин]] формално формулира разликата между тези две перспективи като разлика между две различни концепции за свобода: „позитивна свобода“ и „негативна свобода“. Втората обозначава негативно състояние, в което индивида е предпазен от [[тирания]] и случайната проява на авторитет, докато първата имплицира правото на упражняване на граждански права. [[Алексис дьо Токвил]] в своя труд ''Демокрацията в Америка'' е първият, който изковава термина „мека тирания“ и „взаимна свобода“. Също така Мил предлага вникване в идеята за меката тирания и взаимната свобода с неговия принцип за вредата. Като цяло е важно тези концепции да бъдат разбрани, когато се дискутира свободата, понеже те представляват малки части от много по-големия „пъзел“, който е идеята за свободата. Във философски смисъл [[морал]]ът трябва да замести тиранията във всяка легитимна [[форма на управление]]. В противен случай хората ще бъдат оставени в социалната система вкоренени в назадничавостта, безредието и регреса. == Други == На свободата са наречени улица „Свобода“ в квартал „[[Орландовци]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123947366|title=Свобода}}) и улица „Свободна“ в кварталите „[[Военна рампа]]“, „[[Лев Толстой (жилищен комплекс)|Лев Толстой]]“ и „[[Надежда II]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123949543|title=Свободна}}) в [[София]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Свобода – Освобождение}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Liberty}} {{сродни проекти Уикиречник|свобода}} {{сродни проекти край}} * {{Цитат уеб | заглавие = СВОБОДА | автор = Евгений Дайнов | труд = НБУ УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК – ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ | дата = | достъп_дата = 7 юни 2022 | уеб_адрес = https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/svoboda | цитат = }} * {{икона|en}} [http://famguardian.org/Subjects/Freedom/Articles/PhilosophyOfLiberty.htm Философия на свободата], анимация по Кен Скуланд * {{икона|ru}} Беляев И. А., Максимов А. М. [http://vestnik.osu.ru/2011_11/25.pdf Свобода целостного человеческого существа в социально-личностном измерении] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141205004751/http://vestnik.osu.ru/2011_11/25.pdf |date=2014-12-05 }} // Вестник Оренбургского государственного университета. – 2011. – № 11 (130), ноябрь. – С. 139 – 145. * {{икона|ru}} Беляев И. А., Максимов А. М. [http://elibrary.ru/item.asp?id=18750545 Свобода человека как целостного природно-социально-духовного существа] // Интеллект. Инновации. Инвестиции. – 2012. – № 1. – С. 202 – 207. * {{икона|ru}} Беляев И. А., Максимов А. М. [http://elibrary.ru/item.asp?id=19463380 Целостность и свобода человека]: монография. – Екатеринбург: Изд-во Урал. ун-та, 2004. – 180 c. {{Метафизика}} {{Превод от|en|Liberty|109276592}} [[Категория:Социални концепции]] [[Категория:Концепции за човешките права]] [[Категория:Философия]] gurj26zydrjuym3ac5eog19d5bub1vf 0 125767 12415716 12251187 2024-11-18T12:23:53Z Xunonotyk 209517 12415716 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Изображение}} ---- {{Картина}} '''Картина''' е произведение на [[изкуство]]то, обикновено двумерен модел, двумерно изображение на предмет или човек върху [[хартия]], [[дърво]], [[камък]], [[стъкло]] или [[текстил]], създадено със сухи ([[пастели]], [[молив]]) или мокри ([[маслени бои]], [[акварел]], [[туш]]) техники и изобразителни средства.<ref>https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/картина/</ref> Картината може да бъде [[живопис]], [[графика (изобразително изкуство)|графика]] или [[фотография]] и да е поставена в [[рамка]]. [[Файл:Leonardo da Vinci (1452-1519) - The Last Supper (1495-1498).jpg|мини|ляво|„[[Тайната вечеря]]“ – фреска на [[Леонардо да Винчи]]]] == Бележки == <references/> == Вижте също == * [[Плакат]] * [[Живопис]] * [[Стъклопис]] * [[Изобразително изкуство]] * [[Стенопис]] {{мъниче|изкуство}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Картини| ]] gqiik4idyopgyyyw1eceg7tpbvyb3l8 0 126024 12415727 11901838 2024-11-18T12:33:28Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки. 12415727 wikitext text/x-wiki {{Светец |име=Свети Кирил Александрийски |празник=[[18 януари]] и [[9 юни]] (православие);{{Br}} [[27 юни]] (католицизъм) |наставка= |почитан/а в=[[древноизточни църкви]],{{Br}} [[източноправославна църква]],{{Br}} [[римокатолицизъм]],{{Br}} [[лутеранска църква]] |изображение=Cyril of Alexandria.jpg |размер на изображението=230px |описание на изображението= Св. Кирил I, 24-ти патриарх на Александрия |място на раждане= |място на смъртта= |титли=стълб на вярата, епископ, <br>изповедник и учител на Църквата |дата на беатификацията= |място на беатификацията= |беатифициран/а от= |дата на канонизацията= |място на канонизацията= |канонизиран/а от= |атрибути= |покровителство=[[Александрия]] |главно светилище= |дата на забраната= |противоречия= }} '''Кирил Александрийски''' ([[376]] г. — [[27 юни]] [[444]] г.) е богослов и тълкувател на [[Библия|Светото писание]], представител на [[Александрийска богословска школа|Александрийската богословска школа]], един от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] и създател на православното учение за [[Христос|Богочовека]]. Канонизиран е от християнската църква за [[светец]]. В [[Православна църква|Православната църква]] паметта му се почита на [[9 юни]] (самостоятелно) и на [[18 януари]] (заедно със св. [[Атанасий Велики|Атанасий Александрийски]]). [[Католицизъм|Католиците]] го честват на [[27 юни]]. От [[412]] година е [[Александрийска патриаршия|архиепископ на Александрия]]. Той е племенник на предшественика си [[Теофил Александрийски]]. Прочува се най-вече като борец против [[Езичество|езичеството]] и [[Юдаизъм|юдаизма]], въпреки че не е напълно сигурно дали именно той стои зад разрушаването на еврейския квартал в [[Александрия]] и зад убийството на известната си като опонентка на християнството местна [[Философ|философка]] и [[Учен|учена]] [[Хипатия]]. Добре документирано е противопоставянето му на [[Несторианство|несторианството]], датиращо още от 428 година, когато [[Несторий]] е [[Вселенска патриаршия|архиепископ на Константинопол]]. Автор е на многочислени полемични съчинения против Несторий, в които утвърждава неразделното съединение на божествената и човешката природа в [[Христос]], започващо с Неговото раждане в света; в съчиненията му е въведен терминът „ипостасно единство“. Противно на това Несторий твърди, че Исус се е родил като човек и едва впоследствие е станал бог, чрез осеняването му от [[Свети Дух|Светия дух]]. Кирил участва в [[Трети вселенски събор|Третия вселенски събор]] (Ефеския от 431 г.), на който вижданията на Несторий са осъдени като [[ерес]] и който утвърждава почитанието към Дева Мария (под името [[Богородица]], вместо Христородица или Човекородица, за което отначало настоява Несторий). На Кирил Александрийски принадлежат и тълкувания на ред [[Стар завет|старозаветни книги]], събрани в трактат за [[Света Троица|Троицата]] — „Тезаврос“, както и апологетично съчинение, осъждащо „Речи против християните“ на император [[Юлиан|Юлиан Апостат]]. == Съчинения == * [http://abovo.net.ru/book/82451 Беседа, произнесенная в Ефесе во время Священного собрания, по низложении Нестория]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://abovo.net.ru/book/82871 Изъяснение двенадцати глав, изложенное в Ефесе, когда Святой Собор потребовал яснейшего изложения их]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://abovo.net.ru/book/82891 Кирилла, Архиепископа Александрийского, на Святой Символ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070216013703/http://abovo.net.ru/book/82891 |date=2007-02-16 }} * [http://abovo.net.ru/book/82820 Послание в Келестину, епископу Римскому]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://abovo.net.ru/book/82807 Послание к Несторию]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://abovo.net.ru/book/82822 Послание к Несторию об отлучении]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * Artemi, Eirini, „The mystery of the incarnation into dialogues „de incarnatione Unigenitii“ and „Quod unus sit Christus“ of St. Cyril of Alexandria“, Ecclesiastic Faros of Alexandria, ΟΕ (2004), 145 – 277. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1216348/Cyril_Orestes_and_Hypatia St Cyril of Alexandria and his relations with the ruler Orestes and the philosopher Hypatia]'', Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΗ (2007), 7 – 15. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1189604/_ The one entity of the Word Incarnate. α). Apollinarius' explanation, β)Cyril's explanation]'', Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΔ (2003), 293 – 304. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1189593/The_historical_inaccuracies_of_the_movie_AGORA_by_Alejandro_Amenabar The historical inaccurancies of the film Agora about the murder of Hypatia]'', Orthodox Press, τεύχ. 1819 (2010), 7. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1189599/_ The use of the ancient Greek texts in Cyril's works]'', Poreia martyrias, 2010, 114 – 125. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1721697/The_rejection_of_the_term_Theotokos_by_Nestorius_Constantinople The rejection of the term Theotokos by Nestorius Constantinople]'' more and his refutation by Cyril of Alexandria. == Външни препратки == * [http://lib.eparhia-saratov.ru/books/20f/florovsky/byzant1/7.html Святой Кирилл Александрийский. Житие] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930225802/http://lib.eparhia-saratov.ru/books/20f/florovsky/byzant1/7.html |date=2007-09-30 }} * [http://www.krotov.info/history/04/alymov/alym_12.html В. Алымов, Лекции по исторической литургике (Лекция 7)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070922214553/http://www.krotov.info/history/04/alymov/alym_12.html |date=2007-09-22 }} * [http://monax.ru/philosophy/00000962_0.html Женщины-философы] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071107085804/http://monax.ru/philosophy/00000962_0.html |date=2007-11-07 }} * [http://www.newadvent.org/cathen/04592b.htm St. Cyril of Alexandria (Catholic Encyclopedia)] * [http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1743797/The_rejection_of_the_term_Theotokos_by_Nestorius_Constantinople independent.academia.edu] {{ превод от |ru|Кирилл Александрийский|3205288}} {{пост начало}} {{пост|[[патриарх на Александрия]]|[[412]]|[[444]]|[[Теофил Александрийски|Теофил]]|[[Диоскор]]}} {{пост край}} {{Отци и Учители на Църквата}} Artemi, Eirini „The mystery of the incarnation into dialogues „de incarnatione Unigenitii“ and „Quod unus sit Christus“ of St. Cyril of Alexandria“, Ecclesiastic Faros of Alexandria, ΟΕ (2004), 145 – 277. * Artemi, Eirini, St Cyril of Alexandria and his relations with the ruler Orestes and the philosopher HypatiaΟ, Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΗ (2007), 7 – 15. * Artemi, Eirini, The one entity of the Word Incarnate. α). Apollinarius' explanation, β)Cyril's explanation, Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΔ (2003), 293 – 304. * Artemi, Eirini The historical inaccurancies of the film Agora about the murder of Hypatia, Orthodox Press, τεύχ. 1819(2010),7. * Artemi, Eirini, The use of the ancient Greek texts in Cyril's works, POREIA MARTYRIAS, (2010), 114 – 125 [[Категория:Архиепископи от 5 век]] [[Категория:Египетски римокатолически светци]] [[Категория:Египетски светци]] [[Категория:Александрийски патриарси]] [[Категория:Александрийска богословска школа]] [[Категория:Християнски светци от V век]] [[Категория:Починали в Александрия]] atw559fhvv6hnkmfwghnti42vypi15d 12416532 12415727 2024-11-19T07:34:25Z Gvelf 29234 Правопис 12416532 wikitext text/x-wiki {{Светец |име=Свети Кирил Александрийски |празник=[[18 януари]] и [[9 юни]] (православие);{{Br}} [[27 юни]] (католицизъм) |наставка= |почитан/а в=[[древноизточни църкви]],{{Br}} [[източноправославна църква]],{{Br}} [[римокатолицизъм]],{{Br}} [[лутеранска църква]] |изображение=Cyril of Alexandria.jpg |размер на изображението=230px |описание на изображението= Св. Кирил I, 24-ти патриарх на Александрия |място на раждане= |място на смъртта= |титли=стълб на вярата, епископ, <br>изповедник и учител на Църквата |дата на беатификацията= |място на беатификацията= |беатифициран/а от= |дата на канонизацията= |място на канонизацията= |канонизиран/а от= |атрибути= |покровителство=[[Александрия]] |главно светилище= |дата на забраната= |противоречия= }} '''Кирил Александрийски''' ([[376]] г. — [[27 юни]] [[444]] г.) е богослов и тълкувател на [[Библия|Светото писание]], представител на [[Александрийска богословска школа|Александрийската богословска школа]], един от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] и създател на православното учение за [[Христос|Богочовека]]. Канонизиран е от християнската църква за [[светец]]. В [[Православна църква|Православната църква]] паметта му се почита на [[9 юни]] (самостоятелно) и на [[18 януари]] (заедно със св. [[Атанасий Велики|Атанасий Александрийски]]). [[Католицизъм|Католиците]] го честват на [[27 юни]]. От [[412]] година е [[Александрийска патриаршия|архиепископ на Александрия]]. Той е племенник на предшественика си [[Теофил Александрийски]]. Прочува се най-вече като борец против [[Езичество|езичеството]] и [[Юдаизъм|юдаизма]], въпреки че не е напълно сигурно дали именно той стои зад разрушаването на еврейския квартал в [[Александрия]] и зад убийството на известната, като опонентка на християнството местна [[Философ|философка]] и [[Учен|учена]] [[Хипатия]]. Добре документирано е противопоставянето му на [[Несторианство|несторианството]], датиращо още от 428 година, когато [[Несторий]] е [[Вселенска патриаршия|архиепископ на Константинопол]]. Автор е на многочислени полемични съчинения против Несторий, в които утвърждава неразделното съединение на божествената и човешката природа в [[Христос]], започващо с Неговото раждане в света; в съчиненията му е въведен терминът „ипостасно единство“. Противно на това Несторий твърди, че Исус се е родил като човек и едва впоследствие е станал бог, чрез осеняването му от [[Свети Дух|Светия дух]]. Кирил участва в [[Трети вселенски събор|Третия вселенски събор]] (Ефеския от 431 г.), на който вижданията на Несторий са осъдени като [[ерес]] и който утвърждава почитанието към Дева Мария (под името [[Богородица]], вместо Христородица или Човекородица, за което отначало настоява Несторий). На Кирил Александрийски принадлежат и тълкувания на ред [[Стар завет|старозаветни книги]], събрани в трактат за [[Света Троица|Троицата]] — „Тезаврос“, както и апологетично съчинение, осъждащо „Речи против християните“ на император [[Юлиан|Юлиан Апостат]]. == Съчинения == * [http://abovo.net.ru/book/82451 Беседа, произнесенная в Ефесе во время Священного собрания, по низложении Нестория]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://abovo.net.ru/book/82871 Изъяснение двенадцати глав, изложенное в Ефесе, когда Святой Собор потребовал яснейшего изложения их]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://abovo.net.ru/book/82891 Кирилла, Архиепископа Александрийского, на Святой Символ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070216013703/http://abovo.net.ru/book/82891 |date=2007-02-16 }} * [http://abovo.net.ru/book/82820 Послание в Келестину, епископу Римскому]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://abovo.net.ru/book/82807 Послание к Несторию]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://abovo.net.ru/book/82822 Послание к Несторию об отлучении]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * Artemi, Eirini, „The mystery of the incarnation into dialogues „de incarnatione Unigenitii“ and „Quod unus sit Christus“ of St. Cyril of Alexandria“, Ecclesiastic Faros of Alexandria, ΟΕ (2004), 145 – 277. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1216348/Cyril_Orestes_and_Hypatia St Cyril of Alexandria and his relations with the ruler Orestes and the philosopher Hypatia]'', Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΗ (2007), 7 – 15. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1189604/_ The one entity of the Word Incarnate. α). Apollinarius' explanation, β)Cyril's explanation]'', Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΔ (2003), 293 – 304. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1189593/The_historical_inaccuracies_of_the_movie_AGORA_by_Alejandro_Amenabar The historical inaccurancies of the film Agora about the murder of Hypatia]'', Orthodox Press, τεύχ. 1819 (2010), 7. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1189599/_ The use of the ancient Greek texts in Cyril's works]'', Poreia martyrias, 2010, 114 – 125. * Artemi, Eirini, ''[http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1721697/The_rejection_of_the_term_Theotokos_by_Nestorius_Constantinople The rejection of the term Theotokos by Nestorius Constantinople]'' more and his refutation by Cyril of Alexandria. == Външни препратки == * [http://lib.eparhia-saratov.ru/books/20f/florovsky/byzant1/7.html Святой Кирилл Александрийский. Житие] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070930225802/http://lib.eparhia-saratov.ru/books/20f/florovsky/byzant1/7.html |date=2007-09-30 }} * [http://www.krotov.info/history/04/alymov/alym_12.html В. Алымов, Лекции по исторической литургике (Лекция 7)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070922214553/http://www.krotov.info/history/04/alymov/alym_12.html |date=2007-09-22 }} * [http://monax.ru/philosophy/00000962_0.html Женщины-философы] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071107085804/http://monax.ru/philosophy/00000962_0.html |date=2007-11-07 }} * [http://www.newadvent.org/cathen/04592b.htm St. Cyril of Alexandria (Catholic Encyclopedia)] * [http://independent.academia.edu/EIRINIARTEMINationalandCapodistrianUniversityofAthens/Papers/1743797/The_rejection_of_the_term_Theotokos_by_Nestorius_Constantinople independent.academia.edu] {{ превод от |ru|Кирилл Александрийский|3205288}} {{пост начало}} {{пост|[[патриарх на Александрия]]|[[412]]|[[444]]|[[Теофил Александрийски|Теофил]]|[[Диоскор]]}} {{пост край}} {{Отци и Учители на Църквата}} Artemi, Eirini „The mystery of the incarnation into dialogues „de incarnatione Unigenitii“ and „Quod unus sit Christus“ of St. Cyril of Alexandria“, Ecclesiastic Faros of Alexandria, ΟΕ (2004), 145 – 277. * Artemi, Eirini, St Cyril of Alexandria and his relations with the ruler Orestes and the philosopher HypatiaΟ, Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΗ (2007), 7 – 15. * Artemi, Eirini, The one entity of the Word Incarnate. α). Apollinarius' explanation, β)Cyril's explanation, Ecclesiastic Faros of Alexandria, τ. ΟΔ (2003), 293 – 304. * Artemi, Eirini The historical inaccurancies of the film Agora about the murder of Hypatia, Orthodox Press, τεύχ. 1819(2010),7. * Artemi, Eirini, The use of the ancient Greek texts in Cyril's works, POREIA MARTYRIAS, (2010), 114 – 125 [[Категория:Архиепископи от 5 век]] [[Категория:Египетски римокатолически светци]] [[Категория:Египетски светци]] [[Категория:Александрийски патриарси]] [[Категория:Александрийска богословска школа]] [[Категория:Християнски светци от V век]] [[Категория:Починали в Александрия]] hkulaboezdp292f39kssivblnfsjng7 0 127724 12415866 12272463 2024-11-18T15:13:10Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415866 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Άγκιστρο | област = Централна Македония | карта3 = Сярско | дем = Синтика | географска-област = [[Санданско-Петричка котловина]] | височина = 350 }} '''Сенгелово''', още '''Сенгельово''' или '''Сенгелево''' ({{lang|el|Άγκιστρο}}, ''Ангистро'', [[катаревуса]]: ''Άγκιστρον'', ''Ангистрон'', {{lang|tr|Çengel}}, ''Ченгел'', до 1927 година ''Τσιγγέλη'', ''Τσιγγέλι'', ''Цингели''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170906 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>), е [[село]] в [[Гърция]], [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]], област [[Централна Македония]], с 410 жители (2001). == География == Сенгелово е разположено в [[Санданско-Петричка котловина|Санданско-Петричката котловина]] в северното подножие на [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]] (Ангистро или Цингели), непосредствено до границата с [[България]]. Отстои на 50 километра северно от град [[Сяр]] (Серес). В селото има целебни [[Минерален извор|минерални извори]] с температура около 38&nbsp;°C, използвани още от древността. Северно от Сенгелово тече река [[Пиринска Бистрица]]. == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името може би идва от името на основателя на селото ''Сенгѐль (бег)'', както го обяснява народната етимология, но може и да е от прилагателното ''син'' и ''дел'' с д' > в г' в говора.<ref>{{Местните|192 – 193}}</ref> === Средновековие === Край селото има минерален извор и [[Сенгеловска баня|средновековна баня]]. В центъра на селото е запазена [[Сенгеловска часовникова кула|средновековна кула]] от XIV век, по-късно превърната в часовникова.<ref name="Ελληνικά Κάστρα" /> На 3,5&nbsp;km северозападно е ранносредновековната крепост [[Субаши (Сенгелово)|Субаши]].<ref name="Ελληνικά Κάστρα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=agkistro | заглавие = Κάστρο Αγκίστρου | достъп_дата = 27 януари 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελληνικά Κάστρα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Marko Atanasov from Sengelovo to Joseph I 25 July 1902.jpg|мини|250п|Писмо на Марко Атанасов от Сенгелово до екзарх Йосиф I Български с молба да му се помогне да придружи болната си майка, Сенгелово, 25 юли 1902 г.]] Според легенда, записана от българския учен Йордан Н. Иванов селото е било запуснато през „чумните години“ преди османското нашествие и в началото на XIV век някой си Ибрахим паша Сенгел бег основал новото село, като за да привлече българите от околните села, построил старата църква „Свети Спас“ в селото.<ref name="Местните|27">{{Местните|27}}</ref> Църквата „[[Свети Атанасий (Сенгелово)|Свети Атанасий]]“ е от средата на XIX век. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Сингел'' (Singuel), [[Мелнишка епархия]], живеят 200 гърци.<ref>{{Синве|48}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 ''Ченгел калеси'' или ''Ченгел кьой'' е посочено погрешно като малко [[ислям|мюсюлманско]] село с 50 домакинства със 130 жители.<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Сингелово, голямо село при подножието на [[Сенгелска планина|едноименната планина]], която тук се казва Беш. Около Сингелово извират изобилни води, които са притоци на [[Бистрица (Пиринска)|Бистрица]]. Дели крава река мъчно се прегазва с кон. Пътят, минавайки през [[Рупелски пролом|Рупелския дервент]], е добър, равен. Занаятието на селянете е земеделие. Богата почва във всичко. Недалеч се намират минералните води. Църква, в която четат смесено, и училище също тъй с 40 ученика. 350 къщи турци и 400 българе.<ref>{{Стрезов|855}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Сенгелово живеят 1200 българи, 200 [[турци]], 120 [[власи]] и 130 [[цигани]].<ref>{{МЕС|184}}</ref> Всички жители на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Сенгелево'' има 1536 българи екзархисти, 72 власи и 18 цигари и в селото функционира българско училище.<ref>{{Бранков|188 – 189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в ''Сингелово'' преподава Тома Попдимитров, завършил Сярското българско педагогическо училище.<ref>{{Галчев|157}}</ref> До края на XIX и началото на XX век село Сенгелово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в областта [[мърваци|Мървашко]]. В селото до средата на XIX век работи и [[самоков (металургия)|самоков]]. В рудниците някога се е добивало и злато и сребро, за което свидетелстват старите галерии, наричани златници. Край селото има огромни купчини сгурия, най-големите в цяло [[Мървашко]].<ref name="Местните|27"/> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 5 души от Сенгелово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|877}}</ref> По време на войната Сенгелово е освободено от [[Седма рилска дивизия]] през 1912 година. Тогава къщите в селото са 370 – 200 български, 70 турски, 70 цигански и 30 влашки.<ref name="Местните|27"/> === В Гърция === [[Файл:Agkistro Byzantine bath.jpg|мини|250px|Сенгелово – минерална баня]] След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през 1913 година остава в Гърция. През 1916 година професор [[Васил Златарски]], като участник в [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|научно-разузнавателната мисия]] в [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие|Поморавия]], организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:{{цитат|Селото Ченгел е голямо и богато; населението е българско и говори серско наречие; имало е и турци, но избягали още в 1912 г.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.71.]</ref>}} След [[Първа световна война|Първата световна война]] голяма част от българите се изселва в България, като в селото остават само 17 [[гъркомани|гъркомански]] семейства. В 1927 година Сенгелово е преименувано на Ангистрон (''кука'')<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> и в селото са заселени гръцки бежанци от [[Мала Азия]]. В 1928 година Сенгелово има смесено население от местни хора и бежанци – 105 бежански семейства с 346 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Потомците на бежанците от Сенгелово в България живеят в [[Сандански]], [[Аспарухово (област Варна)|Аспарухово]] ([[Варненско]]) и други.<ref>{{Местните|28}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Сенгелово на 6 юли 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Ушика<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref>|| Ούσίκα|| Оксила|| Όξειλά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 146а 1968|1044}}</ref>||хребет в Славянка на ИЮИ от Сенгелово и на ЮЮИ от [[Лехово (Валовищко)|Лехово]]<ref name="Ген"/> (1153 m)<ref name="Serrai"/> |- || Волага<ref name="Местните 92">{{Местните|92}}</ref> или Волак Рамен<ref name="Ген"/>|| Βολακ Ραμάνι|| Ликотопос|| Λυκοτόπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||хребет в Славянка на И от Сенгелово и на ИЮИ от [[Лехово (Валовищко)|Лехово]]<ref name="Ген"/> (1275 m);<ref name="Serrai"/> членувано от ''[[Волак]]''<ref name="Местните 92"/> |- || Хуни Удурища<ref name="Ген"/>|| Χουνί Ούντουρίστ|| Лакома|| Λάκκωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност в Славянка на И от [[Лехово (Валовищко)|Лехово]]<ref name="Ген"/> |- || Артлиж<ref name="Ген"/>|| Άρλέτζ|| Месокорфи|| Μεσοκόρφι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||граничен връх в Славянка на СИ от [[Лехово (Валовищко)|Лехово]], гранична пирамида № 89 (1345,8 m)<ref name="Ген"/> |- || Моково || Μόκοβα|| Вуркос|| Βούρκος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Цямара<ref name="Ген"/>|| Ποζιάρα|| Плая|| Πλαγιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх в Сенгелската планина на ЮИ от Сенгелово (1018 m)<ref name="Ген"/> |- || Чал<ref name="Ген"/><ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Местните 216">{{Местните|216}}</ref> или членувано Чало<ref name="Местните 216"/> || Τσάλ|| Дасотон|| Δασωτόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| заоблен<ref name="Местните 216"/> връх в Сенгелската планина на ЮЮИ от Сенгелово (1294 m);<ref name="Ген"/> от турски ''çal'', „планински връх“<ref name="Местните 216"/> |- || Папра<ref name="ЮНА 100"/> || Πάπραν|| Керасиес|| Κερασιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност в Сенгелската планина на Ю от Сенгелово<ref name="ЮНА 100"/> |- || Боро || Μπορό|| Перасма|| Πέρασμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Мал тепе<ref name="Ген"/>|| Μάλ Τεπέ|| Войдокорфи|| Βοϊδοκορφή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх в Сенгелската планина на ЮЮЗ от Сенгелово (662 m)<ref name="Ген"/> |- || Дирин || Ντιρίν|| Ватирема|| Βαθύρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Трънка<ref name="Serrai"/>|| Τρίγκα|| Дамаскиниес|| Δαμασκηνιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение на З от Сенгелово (263 m)<ref name="Serrai"/> |- || Шумалък<ref name="Ген"/>|| Σουμαλάκ|| Потисма|| Πότισμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност в полите на Сенгелската планина на ЮИ от Сенгелово<ref name="Ген"/> |- || [[Трънка (Валовищко)|Трънка]]<ref name="Ген"/>|| Τρίγκα|| Дамаскино|| Δαμάσκηνο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||бивше село на ЗСЗ от Сенгелово<ref name="Ген"/> |- || Башлица<ref name="Ген"/> или Хамам<ref name="Serrai"/><ref name="ЮНА 100"/> || Μπασλίτσα|| Ангистру Рема || Άγκίστρου Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на Ю от Сенгелово;<ref name="Ген"/> от турското ''başlık'' „главатарство“, производно от ''baş''<ref name="Местните 76">{{Местните|76}}</ref> |- || Ахасма || Άχασμα|| Амбелия|| Άμπέλια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| възвишение на ЗСЗ от Сенгелово (268 m)<ref name="Ген"/> |- || Чучур<ref name="Ген"/>|| Τσουτσόρ|| Платома|| Πλάτωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СЗ от Сенгелово<ref name="Ген"/> |- || Батан дере<ref name="Ген"/> или Ботон дере|| Μποτόν Ντερέ|| Рематия|| Ρεματιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на С от Сенгелово, ляв приток на Петровската река;<ref name="Ген"/> от ''батан'', „тепавица“<ref name="Местните 75">{{Местните|75}}</ref> |- || Катал || Κατάλ|| Ксиротопос|| Ξηρότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Тисата<ref name="Местните 204">{{Местните|204}}</ref> || Τίσσα|| Авго|| Άβγό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| склон с ниви ЮИ от Сенгелово; от ''[[Обикновен тис|тис]]'', taxus beacata<ref name="Местните 204"/> |- || Рупа<ref name="ЮНА 100"/>|| Ρούπα|| Проварма|| Πρόβαρμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СИ от Сенгелово<ref name="ЮНА 100"/> |- || Сантово<ref name="ЮНА 100">{{ЮНА 100}}</ref> или Содол<ref name="Ген"/>|| Σοντόλ|| Катомерон|| Κατώμερον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на С от Сенгелово, по десния бряг на Батан дере<ref name="Ген"/><ref name="ЮНА 100"/> |} == Личности == ;Родени в Сенгелово * {{флагче|България}} Георги Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|150}}</ref> * {{флагче|България}} Елена Стаматова Башлиева (1919 – ?), участничка в Гръцката гражданска война (1948 – 1949) на страната на ДАГ, емигрантка в Плевен, България от 1947 г., след което в 1949 г. със съпруга си Стамат Иванов Башлиев живее във Варна, авторка на спомени за Гражданската война в Гърция<ref>{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=47 – 48 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=28 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Илиев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|312}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Стоянов (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, починал в болница в Кочани 9 юни 1913 година<ref>{{МОО|673}}</ref> * {{флагче|България}} Мильо Великов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|120}}</ref> * {{флагче|България}} Стоил Стоянов (Стойо, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|679}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Коджабашев – Бензина, деец на ВМОРО и ВМРО, убит от Михайловисти през 1927 година<ref name="Радовски 31">{{cite book |title= Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски |last= Радовски |first=Александър |year= 2017 |publisher= Фабер |pages= 31}}</ref><ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 1|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 174, ISBN 978-619-00-1431-7}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Синтика}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] 37a136q80yiw9xtjf32edtoz1fsr1lr 0 128870 12416506 12407084 2024-11-19T05:29:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416506 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Учен | категория = политик | област = [[Политология]] | образование = [[Софийски университет]]<br>Университет в [[Йорк]] | учил-при = | работил-в = Софийски университет | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = политик | партия = [[Демократи за силна България]] | убеждения = | институция1 = Депутат | постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|40н=1}} | институция2 = Евродепутат | постове2 = {{Член на Европейския парламент|без заглавие=1|7=1|8=1}} | известен-с = | отличия = }} }} '''Светослав Христов Малинов''' е [[България|български]] [[политик]] от партия [[Демократи за силна България]] (ДСБ), [[политолог]] и [[преводач]]. Един от основателите на ДСБ, той е депутат в [[Народно събрание|Народното събрание]] през 2005 – 2009 година и в [[Европейски парламент|Европейския парламент]] от 2009 година. Спечелва втори евродепутатски мандат през 2014 г. Светослав Малинов е женен, с три деца – две дъщери и един син. Владее руски, английски и немски език.<ref name="dsb.bg"/> == Биография == === Образование и академична кариера === Светослав Малинов е роден на [[19 януари]] [[1968]] г. в град Станке Димитров (днес [[Дупница]]). Завършва [[ГПАЕ „Гео Милев“|Английска езикова гимназия]] в [[Бургас]] и политология в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] през 1993 г. Специализира в политическа теория в [[Осло]] и [[Ню Йорк]], а през 1995 г. получава магистърска степен по политическа философия от университета в [[Йорк]], [[Великобритания]].<ref name="dsb.bg">{{cite web | publisher = ДСБ | year = 2011 | url = http://dsb.bg/bg/blogs/article/2687 | title = Светослав Малинов - биография | work = dsb.bg | accessdate = 30 април 2011 }}{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Файл:Razum - 2003 - 2.jpg|мини|200px|Корица на втория брой на консервативното списание „[[Разум (списание)|Разум]]“ за 2003 г. Броят е посветен на Збигнев Бжежински.]] През периода 1995 – 1998 г. е редовен докторант, а след 1998 година – асистент в катедра „Теория на политиката“ в Софийския университет. През 1999 г. защитава дисертация върху на английския [[консерватизъм]] и печели конкурс за асистент в катедра „Политология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Доцент е по история на политическите идеи. Светослав Малинов прави първите преводи на български на някои книги на [[Джон Лок]], [[Едмънд Бърк]] и [[Френсис Бейкън]], като за преводите си на Лок получава награда на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]].<ref name="dsb.bg"/> Главен редактор е на списание „[[Разум (списание)|Разум. Теоретично списание за политика и култура]]“, което излиза от 2002 до 2008 г. като издание на Институт „Разум“. === Политическа кариера === От 2001 до 2002 г. е директор на отдел „Политически анализи и стратегии“ в [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС), а от 2002 г. е главен редактор на списание [[Разум (списание)|„Разум“]]. През 2004 година, след оттеглянето на група депутати начело с [[Иван Костов]] от Съюза на демократичните сили, е сред основателите на [[Демократи за силна България]]. Член е на националното ръководство на партията през периода 2005 – 2007 г. От 2005 г. е депутат в [[XL народно събрание]], където е секретар на парламентарната група на ДСБ и член на Комисията по гражданското общество и медии.<ref name="dsb.bg"/> Член е на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на множество международни мисии на ОССЕ за наблюдение на избори. През 2007 г. Светослав Малинов е включен сред кандидатите на ДСБ за представители в [[Европейския парламент]]. На проведените през март шест регионални събрания за подреждане на листата на партията той е класиран на второ място след водача [[Константин Димитров]], но ДСБ получава 4,35% от гласовете на изборите и остава без представители в Европейския парламент. През 2008 г. Светослав Малинов става един от инициаторите за провеждане на референдум за петролопровода Бургас-Александруполис. През същата година, в качеството си на депутат от XL народно събрание, от името на ДСБ той настоява парламентарната Комисия за борба с корупцията да започне разследване на имущественото състояние на лидера на ДПС Ахмед Доган. На евроизборите през май 2009 печели вътрешните избори в ДСБ, а за същинските [[Избори за Европейски парламент през 2009 (България)|избори за Европейски парламент през 2009]] Светослав Малинов е регистриран на второ място в общата листа на [[Синята коалиция]] след представителя на СДС [[Надежда Михайлова]]. Първоначално коалицията печели едно място, но с влизането в сила на [[Договор от Лисабон|Договора от Лисабон]] на [[1 декември]] 2009 година България получава едно допълнително място в Европейския парламент, което е заето от Светослав Малинов.<ref>[http://video.dir.bg/video_open.php?id=328381 Светослав Малинов е 18-ият евродепутат на България при Лисабонския договор (видео)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304223447/http://video.dir.bg/video_open.php?id=328381 |date=2016-03-04 }}, video.dir.bg, 11 юни 2009.</ref> Малинов е член на групата на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия (ЕНП)]]. В Европарламента е член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред. През 2011 г. [[ДСБ]] издига Малинов като свой кандидат за участие в предварителните избори за излъчване на кандидат президент на [[Синята коалиция]]. Негов опонент в тези избори е [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] от [[СДС]]. На Осмото национално събрание на [[ДСБ]] на 26 октомври 2011 г. Малинов е избран за зам.-председател на партията. На изборите за Европейски парламент през май 2014 г. е втори в листата на Реформаторския блок. Чрез преференции измества водача Меглена Кунева и отново става евродепутат. На 10 юни 2017 г. е кандидат за председател на [[ДСБ]]. == Библиография == * {{cite book | last = Малинов | first = Светослав (съст.) | year = 1994 | title = ''Световен речник на политическите афоризми'' | publisher = Juventus Mercurii | location = София | isbn = 954-8535-01-7 }} * {{cite book | last = Дайнов | first = Евгений | authorlink = Евгений Дайнов | coauthors = Светослав Малинов (съст.) | year = 1999 | title = ''Корупцията в парламентарната практика и законодателния процес'' | publisher = Център за изследване на демокрацията | location = София | isbn = 954-477-071-2}} * {{cite book | last = Малинов | first = Светослав (съст.) | year = 1999 | title = ''Консерватизмът''. Т. 1 | publisher = Център за социални практики | location = София | isbn = 954-9853-04-7 }} * {{cite book | last = Малинов | first = Светослав (съст.) | year = 1999 | title = ''Консерватизмът''. Т. 2 | publisher = Център за социални практики | location = София | isbn = 954-9853-05-5 }} * {{cite book | last = Димитрова | first = Боряна | coauthors = Васил Тончев, Светослав Малинов, Здравко Райков, Георги Матеев Карасимеонов, Михаел Вайхерт | year = 2000 | title = ''Българските политически партии в навечерието на парламентарните избори '2001'' | publisher = ГорексПрес | location = София | isbn = 954-616-068-7}} * {{cite book | last = Канев | first = Добрин | coauthors = Светослав Малинов, Хуберт Зикингер, Зиглинде Катарина Розенбергер | year = 2001 | title = ''Политическите партии в България и Австрия пред нови предизвикателства'' | publisher = ГорексПрес | location = София | isbn = 954-616-093-8}} * {{cite book | last = Малинов | first = Светослав | year = 2003 | title = ''Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл на Едмънд Бърк'' | publisher = | location = | isbn = }} * {{cite book | last = Малинов | first = Светослав | year = 2010 | title = ''Консервативни опити'' | publisher = УИ „Св. Климент Охридски“ | location = София | isbn = 9789540730356 }} == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Commonscat|Svetoslav Malinov}} * [http://smalinov.eu/ Официален сайт] * [http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=3&action=show&did=207 Профил в XL народно събрание] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080129081836/http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=3&action=show&did=207 |date=2008-01-29 }} * {{Google Наука}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Светослав+Малинов&type=AllFields От и за Светослав Малинов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България] * [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/02/28/464509_desnite_poiskaha_nacionalen_referendum_za_burgas_-/?ref=miniurl Десните поискаха национален референдум за „Бургас–Александруполис“], dnevnik.bg, 28 февруари 2008 * Таня Тодорова, [http://dnes.dir.bg/news.php?id=3021280 Разследват имотите на Доган?], dnes.dir.bg, 21 май 2008 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Малинов, Светослав}} [[Категория:Български политолози]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Български преводачи на англоезична литература]] [[Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Родени в Дупница]] rl7yckx1zndrvrad8z7a4yj7hnwblb6 0 129286 12415935 12415649 2024-11-18T16:17:54Z Ket 2798 /* Цвят на фасадите и покривите */ 12415935 wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Зимен дворец | име-оригинал = Зимний дворец | страна = Русия | териториална единица = | област = | местоположение = [[Санкт Петербург]] | архитектурен стил = [[барок]] | архитект = [[Бартоломео Растрели]] | строител = | основател = [[Елисавета Петровна]] | време на основаване = 1754 г. | строителство = 1754 – 1762 г. | известни обитатели = | съвременен статут = | съвременно състояние = музеен комплекс | собственик = | номер = | сайт = {{URL|hermitagemuseum.org}} }} '''Зимният дворец''' ({{lang|ru|Зимний дворец}}) (през 1918 – 1943 г. – ''Дворец на изкуствата''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://spb.aif.ru/city/event/zhemchuzhina_ermitazha_10_interesnyh_faktov_o_zimnem_dvorce|заглавие=Жемчужина Эрмитажа. 10 интересных фактов о Зимнем дворце|автор=Яна Хватова|издател=[[Аргументы и факты]]|език=|достъп_дата=2021-05-06}}</ref>) е императорски [[дворец]] в [[Санкт Петербург]], служил като официална резиденция на династия [[Романови]] от 1732 до 1917 г. Разположен е на Дворцовия площад и от началото на XX век в него се помещава [[Ермитаж|Държавният Ермитаж]]. Застроената му площ е 233 345 м²; в него има 1 500 стаи и 117 стълбища.<ref>{{Cite web|url=https://www.hermitagemuseum.org/wps/portal/hermitage/about/facts_and_figures|title=Hermitage official website}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.historyhit.com/locations/the-winter-palace/|title=The Winter Palace|access-date=2024-02-13|website=History Hit|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.revisitinghistory.com/castles/largest-palaces-in-the-world/|title=The Largest Palaces in the World (History & Travel Tips)|last=Ghazal|first=Zunaira|date=2023-03-13|access-date=2024-02-13|website=Revisiting History|language=en-US}}</ref> Сградата на двореца (сегашната е пета поред) е построена през 1754 – 1762 г. от руския архитект от италиански произход [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Днес е [[архитектурен паметник]] от [[Руски барок|руския барок]] с елементи на френско [[рококо]] в интериора. От края на строителството му през 1762 г. до 1904 г. той е използван като официална зимна резиденция на [[Руска империя|руските императори]]. Преди пожара от 1837 г. в сградата са живели около 2000 души, а по време на престоя на императора дори повече. Достъпът до двореца (включително посещение на Диамантената стая, която до края на XIX век е част от личните покои на монарха) е бил разрешен за всеки, облечен подходящо (мъжете или във военна униформа, или във [[фрак]]). На големи празници като [[Великден]], това изискване се премахвало – посетителите трябвало да имат само чист и спретнат вид. През 1904 г. [[Николай II (Русия)|Николай II]] премества постоянната си резиденция от Зимния дворец в Александровския дворец в [[Царское село]]. По време на [[Първата световна война]], от октомври 1915 г. до ноември 1917 г., в двореца е организирана болница на името на царевич [[Алексей Николаевич]]. По време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]], от юли до ноември 1917 г., в двореца се помещава [[Временно руско правителство|Временното правителство]]. [[Щурм на Зимния дворец|Щурмът на двореца]] през 1917 г., изобразен във филма ''Октомври'' на [[Сергей Айзенщайн]] от 1928 г., става символ на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. След нея дворецът вече не е жилищна сграда, а в него се разполага основната изложба на Държавния Ермитаж (сградите на оригиналния Ермитаж, построени от Екатерина II след завършването на двореца, са свързани с него чрез проход). През януари 1920 г. в двореца е открит Държавният музей на революцията, който до 1941 г. споделя сградата с Държавния Ермитаж. Зимният дворец и Дворцовият площад образуват архитектурен ансамбъл, един от основните туристически обекти в Санкт Петербург. == История == {{редактирам}} [[Файл:1st_Winter_Palace.jpg|дясно|мини|240пкс|Първи дворец – Сватбени палати]] [[Файл:По_рисунку_Махаева_-_Вид_Зимнего_дворца.jpg|дясно|мини|240пкс|Втори дворец – Зимен дворец на Петър I]] [[Файл:Winter_histiry03.jpg|дясно|мини|240пкс|Трети дворец – дворецът на [[Анна Ивановна]]]] === Предишни зимни дворци === Общо през периода 1711 – 1764 г. в града са построени пет зимни двореца на различни места. Първоначално [[Петър I (Русия)|Петър I]] живее в едноетажна къща, построена набързо през 1703 г. недалеч от [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://flatagent.spb.ru/places/peter|заглавие=Домик Петра I (материал из книги В. Нестерова «Знаешь ли ты свой город?»)}}</ref>. След това са построени ''Сватбените палати'' от камък, сватбен подарък от [[Александър Меншиков (политик)|Александър Меншиков]] за сватбата на Петър I с [[Екатерина I|Екатерина Алексеевна]] – това е първият Зимен дворец. През 1716 г. архитект Георг Матърнови по нареждане на царя започва да строи нов Зимен дворец на ъгъла на Нева и Зимния канал (който тогава се нарича „Каналът на зимния дом“). През 1720 г. Петър I и цялото му семейство се преместват от лятната си резиденция в зимната си резиденция. През 1725 г. Петър умира в този дворец. По-късно императрица [[Анна Ивановна]] намира Зимния дворец на Петър I за твърде малък и през 1731 г. поверява реконструкцията му на [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Строителството е завършено през 1735 г. и Анна Ивановна се премества да живее там. Четириетажната сграда включва около 70 парадни стаи, повече от 100 спални, галерия, театър, голям параклис, много стълбища, сервизни и охранителни помещения, както и помещения за канцеларията на двореца. Почти веднага дворецът започва да се преустройва наново, да се разширява по протежение на поляната с технически сгради, навеси и конюшни<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref>. Там на 2 юли 1739 г. се състои годежът на принцеса [[Анна Леополдовна]] с принц [[Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел|Антон-Улрих]]. След смъртта на Анна тук е доведен младият император [[Иван VI|Иван Антонович]], който остава тук до 25 ноември 1741 г., когато [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]] поема властта в свои ръце. При Елисавета продължава добавянето на помещения към двореца, в резултат на което към 1750 г. той „има пъстър, мръсен вид, недостоен за мястото, което заема“. На 1 януари 1752 г. императрицата решава да го разшири, като за целта са закупени съседни парцели. На новото място Растрели добавя нови сгради в същия стил. През декември 1752 г. императрицата желае да увеличи височината на Зимния дворец от 14 на 22 метра. Растрели е принуден да преработи проекта на сградата и предлага да я построи на ново място, но императрицата му отказва. В резултат на това архитектът решава да построи цялата сграда наново; Елисавета подписва новия проект на 27 юни 1754 г.<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref> За времето на строежа е направен временно нов, четвърти Зимен дворец на ъгъла на Невски проспект и Мойка, просъществувал между 1755 и 1762 г. === Настоящ дворец === Строителството на петия (настоящ) дворец се извършва от 1754 до 1762 г. и това за времето си е най-високата жилищна сграда в Санкт Петербург с около 1500 стаи. Общата площ на двореца е около 60 хиляди м². Елисавета не доживява да види завършването на строителството; сградата приема [[Петър III (Русия)|Петър III]] на 6 април 1762 г. Украсата на фасадите е завършена, но много от вътрешните пространства все още не са готови. През лятото на 1762 г. Петър III е свален от престола и строителството на Зимния дворец е завършено при управлението на [[Екатерина II]]. Най-напред императрицата отстранява Растрели и вътрешната украса на двореца е поверена на архитектите Ю. М. Фелтен, Дж. Б. Валин-Деламот и А. Риналди под ръководството на Бецкой. През 1764 г. Екатерина II получава от [[Берлин]] 317 ценни картини на обща стойност 183 хиляди талера от частната колекция на Йохан Ернст Гоцковски (Johann Ernst Gotzkowsky, 1710 – 1775) за покриване на дълга му към княз Владимир Сергеевич Долгоруков. Тези картини са предимно на [[Нидерландия|холандско]] – [[Фландрия|фламандската]] школа от първата половина на XVII век. Те поставят началото на колекциите на [[Ермитаж]]а, и от тях са оцелели най-малко 96 картини. Картините са поставени в отделни апартаменти, които получават френското название „Ермитаж“ (място за уединение). От 1767 до 1775 г. за тях е построена специална сграда източно от двореца (Малък Ермитаж). В края на XVIII век работата по довършването на интериора на двореца е продължена от И.E. Старов и Дж. Кваренги. Тъй като колекцията е отворена за посещения, но публиката трябва да мине през жилищните помещения, през 1790 г. с указ на Екатерина II е построена галерия-мост към Зимния дворец – „Залата на Аполон“, през която посетителите да заобиколят царските апартаменти. По същото време Кваренги издига нова ''Тронна зала (Георгиевска)'', открита през 1795 г. Старата тронна зала е превърната в апартаменти за наскоро оженения велик княз [[Александър I (Русия)|Александър]]. На мястото на предишните пет ''Антикамерни'' зали, построени от Растрели, са създадени ''Преддверието'', ''Мраморната галерия'' (''Голямото преддверие'') и ''Концертната зала''. През 1826 г., по проект на К. И. Роси, пред Георгиевската зала е построена [[Военна галерия]]. В нея са изложени 330 портрета на [[генерал]]и, участвали [[Френско-руска война (1812)|във войната от 1812 г.,]] рисувани от [[Джордж Доу]] в продължение на почти 10 години. В началото на 1830 г. в източната сграда на двореца О. Монферан проектира ''Фелдмаршалската'', ''Петровата'' и ''Гербовата'' зали. === Пожар през 1837 г. === През [[1837]] г. в Зимния дворец избухва пожар. Не могат да го потушат 3 дни, през което време изнесеното от двореца имущество е поставено около [[Александровска колона|Александровската колона]]. Успяват да спасят много вещи, пострадва само сградата, чието възстановяване се считало за невъзможно. От нея остават само каменните стени и сводът на 1-вия етаж. Благодарение на архитектите В. П. Стасов и [[Александър Брюлов]] само след 2 г. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състои през март [[1839]] г. През [[1844]] г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него. През 1869 г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещи. През 1882 г. започва [[телефон]]изация на помещенията. През 1880-те години е изграден [[водопровод]]. През 1884 – 1885 г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от 1888 г. газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във втора зала на Ермитажа построяват [[електрическа централа]], която известно време е най-голямата в [[Европа]]. [[Александър III (Русия)|Александър III]] живее в Зимния дворец много рядко. [[Николай II (Русия)|Николай II]] живее там до 1904 г., когато се премества в Александровския дворец в [[Царское село]]. Зимният дворец остава място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. След началото на [[Първата световна война]] сградата служи за [[лазарет]]. == Архитектура == [[Файл:Winter_Palace_Panorama_4.jpg|дясно|мини|320пкс|Северната фасада на двореца, обърната към [[Нева]]]] [[Файл:RUS-2016-Aerial-SPB-Winter_Palace.jpg|дясно|мини|320пкс|Изглед отгоре към Зимния дворец и Дворцовия площад]] Триетажната сграда има формата на квадрат с вътрешен двор и четири [[Крило (сграда)|крила]] с [[Фасада|фасади]], обърнати към [[Нева]], Адмиралтейството и Дворцовия площад. В архитектурата на настоящия Зимен дворец Б. Ф. Растрели следва своя уникален индивидуален стил, съчетаващ елементи от италианския [[барок]], западноевропейския [[класицизъм]], орнаментиката [[Рококо|на рококо,]] модерна по време на Елисавета, и традициите на староруската архитектура, които архитектът внимателно изучава, докато пътува из Русия. В общата композиция на фасадите, особено на южната, обърната към Дворцовия площад, доминират композиционните принципи на класицизма: симетрия, триделно разделение на [[ризалит]]и и преобладаване на хоризонталите. Тристранното разпределение осигурява симетрия: фасадите са разделени хоризонтално на три почти еднакви по височина етажа, а вертикално – на три ризалита, като всеки се състои също от три части. Всички фасади са главни, но са подредени по различен начин. Основният ризалит на южната фасада е прорязан от три входни арки (тук Растрели повтаря техниката на двореца в Стрелна, базиран на дизайна на J.-B. Leblon). Арките водят към вътрешния двор, където в центъра на северната сграда се намира главният вход. Двойните стълби на висока основа (днес нивото на земята се е повишило значително) следват традициите на стила [[петробарок]] от времето на основаването на града. „Частната градина“ на западната фасада от тип [[Курдоньор (дворцова архитектура)|курдоньор]] ({{lang|fr|cour d'honneur}}) с изпъкнали странични издатини издава влиянието на френския [[стил Луи XIV]]. Класическата симетрия на композицията се допълва от типични барокови техники: визуална флуктуация на равнината на стената поради светлосянката с помощта на скоби, групиране на колони в снопове, особено в ъглите на сградата, изпъкнали издатини, балюстради с вази и статуи на покрива. Първите модели на вази и статуи са направени през 1740-те години от австрийския скулптор И. Ф. Дункер, по-късно те са заменени с нови, а през 1892 – 1902 г. отново са заменени с метални (скулптори М. П. Попов, Д. И. Йенсен). {{Панорама|Winter Palace Panorama 2.jpg|1000px|Южна фасада на Зимния дворец|align=center}} Групирайки колоните в ъглите, Растрели използва оригинална техника: колоните са разположени така, че ъгълът на сградата остава открит; това подобрява играта на светлина и сянка при всяко време и от всяка гледна точка. Общо, като се вземат предвид скобите и издатините, в сградата на двореца има 29 ъгъла! Растрели разработва сложен синкопиран ритъм на вертикални разделения чрез разнообразна обработка на прозоречните отвори на три модула: малка, средна и голяма ширина. Отворите за прозорци от 12 вида имат 22 вида леко различни рамки, допълнени от 32 вида скулптурна украса, включително пет вида [[капител]]и и четири вида [[Картуш (изкуство)|картуши]]. Декоративните елементи на Растрели са характерни: „рокали с пера“, черупки, картуши с огромни „миди“ по краищата, понякога комбинирани с маски на лъвове. Те се различават от италианските и френските прототипи предимно по размер и мощна пластичност. Много елементи са направени от гипс с пълнител, „хвърлен“ директно върху стената, а само няколко са формовани по предварително направени модели. Всички архитектурни, декоративни и скулптурни техники създават типично бароково „вибрато“ (енергично, силно), живописно „трептене на равнината“ на фасадите и монументалност, съответстваща на идеите за представителност, тържественост, сила и величие. === Цвят на фасадите и покривите === Преди пожара от 1837 г. няма фундаментални промени в цвета на двореца, с изключение на покрива, чийто цвят се променя от бяло-сив на червен през 1816 г. По време на ремонта след пожара цветът на фасадата се състои от гасена вар, охра, италианско мумиийо и една част пръст от Олонецк (Карелия), която се използва като [[пигмент]] и има оттенък на [[слонова кост]], докато покривът е боядисан с червено олово, придавайки му кафяво-червен цвят. През втората половина на 1850-те – 1860-те години, при император [[Александър II (Русия)|Александър II]], цветът на фасадите на двореца се променя. Охрата става по-плътна. Ордерната система (колоните) и пластичните декорации не са боядисани с допълнителен цвят, но придобиват много лек тонален акцент. По същество фасадите се възприемат като [[Монохромно изображение|монохромни]]. [[Файл:Цвет_Зимнего_дворца.JPG|мини|220пкс|Разкриване на исторически пласт боя]] През 1880-те години, при император [[Александър III (Русия)|Александър III]], фасадите са боядисани в два цвята: плътна охра с добавка на червен пигмент и по-слаба теракотена тоналност. С възцаряването на [[Николай II (Русия)|Николай II]] през 1897 г. фасадите на Зимния дворец са боядисани в червено-кирпичен цвят без тонално открояване на колони и декорации. Именно на такъв фон се случват [[Октомврийска революция|събитията през 1917 г.]] Всички сгради на Дворцовия площад са боядисани в същия цвят – щабът на Гвардейския корпус и Генералният щаб, което според архитектите от този период допринася за единството на ансамбъла. През 2011 г., по време на реставрацията на гаража в двора на Ермитажа, за фасадите му е използван историческият червено-теракотен цвят. Теракотено-тухленият цвят на двореца се запазва до края на 20-те години на XX век, след което започва търсене на нова цветова схема. През 1927 г. е направен опит да се боядиса в сиво, през 1928 – 1930 г. – в кафяво-сива цветова гама, а медната скулптура на покрива – в черно. През 1934 г. е направен първият опит за боядисване на двореца с [[Оранжев цвят|оранжева]] блажна боя, като ордерната система е откроена с бяла боя, но блажната боя има отрицателен ефект върху каменните и гипсовите елементи и мазилката и през 1940 г. е премахната от фасадата. [[Файл:Эрмитаж_Санкт-Петербург.jpg|ляво|мини|240пкс|Фрагмент от фасадата]] В началото на [[Източен фронт (Втора световна война)|Великата отечествена война]] дворецът е боядисан с реверсивна лепилна сива боя с камуфлажна цел. През 1945 – 1947 г. специална комисия решава да боядиса стените на двореца с хромен оксид с добавяне на изумруден пигмент (оттам [[Зелен цвят|зеленият]] цвят); колони, корнизи, междуетажни фризове и дограми – в [[Бял цвят|бяло]]; гипсова украса, картуши, капители – в [[охра]], докато скулптурата остава черна. === Дворцови входове === Първоначално Зимният дворец е имал седем входа, но не всички са оцелели. Три входа са били разположени на северната фасада с изглед към Нева (на Дворцовата набережна), два на южната фасада с изглед към Дворцовия площад, един на западната фасада с изглед към Адмиралтейството и още един в Големия двор. === Зали === Почти никои от оригиналните интериори на Растрели не са достигнали до нас: по време на пожара през 1837 г. е изгоряла цялата декорация на залите. Запазени са само носещите тухлени стени на двореца и полуколоните в галериите на първия етаж. Някои от по-известните зали в двореца са били: * Галерия Йордан * Йорданско стълбище * Зали от парадната анфилада към Нева (вкл. Николаевска зала и Концертна зала) * Малахитова гостна * Малка (бяла) трапезария * Малка църква * Голяма анфилада (вкл. Фелдмаршалска зала, Петровска зала, Гербова зала, Пикетна зала, Военна галерия от 1812 г., Георгиевска зала, Александровска зала) * Голяма църква * Октомврийско (Главно) стълбище * Покои на императрица Мария Александровна * Апартаменти на престолонаследника == Източници == <references /> {{превод от|ru|Зимний дворец|141132744}} [[Категория:Художествени музеи и галерии в Санкт Петербург]] [[Категория:Художествени галерии в Русия]] [[Категория:Дворци в Санкт Петербург]] [[Категория:Барокова архитектура]] [[Категория:Ермитаж]] [[Категория:Основани в Руската империя през 1762 година]] tikzeci5asft66e8kvxh9k9vmkn2w60 12415938 12415935 2024-11-18T16:22:00Z Ket 2798 /* Цвят на фасадите и покривите */ 12415938 wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Зимен дворец | име-оригинал = Зимний дворец | страна = Русия | териториална единица = | област = | местоположение = [[Санкт Петербург]] | архитектурен стил = [[барок]] | архитект = [[Бартоломео Растрели]] | строител = | основател = [[Елисавета Петровна]] | време на основаване = 1754 г. | строителство = 1754 – 1762 г. | известни обитатели = | съвременен статут = | съвременно състояние = музеен комплекс | собственик = | номер = | сайт = {{URL|hermitagemuseum.org}} }} '''Зимният дворец''' ({{lang|ru|Зимний дворец}}) (през 1918 – 1943 г. – ''Дворец на изкуствата''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://spb.aif.ru/city/event/zhemchuzhina_ermitazha_10_interesnyh_faktov_o_zimnem_dvorce|заглавие=Жемчужина Эрмитажа. 10 интересных фактов о Зимнем дворце|автор=Яна Хватова|издател=[[Аргументы и факты]]|език=|достъп_дата=2021-05-06}}</ref>) е императорски [[дворец]] в [[Санкт Петербург]], служил като официална резиденция на династия [[Романови]] от 1732 до 1917 г. Разположен е на Дворцовия площад и от началото на XX век в него се помещава [[Ермитаж|Държавният Ермитаж]]. Застроената му площ е 233 345 м²; в него има 1 500 стаи и 117 стълбища.<ref>{{Cite web|url=https://www.hermitagemuseum.org/wps/portal/hermitage/about/facts_and_figures|title=Hermitage official website}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.historyhit.com/locations/the-winter-palace/|title=The Winter Palace|access-date=2024-02-13|website=History Hit|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.revisitinghistory.com/castles/largest-palaces-in-the-world/|title=The Largest Palaces in the World (History & Travel Tips)|last=Ghazal|first=Zunaira|date=2023-03-13|access-date=2024-02-13|website=Revisiting History|language=en-US}}</ref> Сградата на двореца (сегашната е пета поред) е построена през 1754 – 1762 г. от руския архитект от италиански произход [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Днес е [[архитектурен паметник]] от [[Руски барок|руския барок]] с елементи на френско [[рококо]] в интериора. От края на строителството му през 1762 г. до 1904 г. той е използван като официална зимна резиденция на [[Руска империя|руските императори]]. Преди пожара от 1837 г. в сградата са живели около 2000 души, а по време на престоя на императора дори повече. Достъпът до двореца (включително посещение на Диамантената стая, която до края на XIX век е част от личните покои на монарха) е бил разрешен за всеки, облечен подходящо (мъжете или във военна униформа, или във [[фрак]]). На големи празници като [[Великден]], това изискване се премахвало – посетителите трябвало да имат само чист и спретнат вид. През 1904 г. [[Николай II (Русия)|Николай II]] премества постоянната си резиденция от Зимния дворец в Александровския дворец в [[Царское село]]. По време на [[Първата световна война]], от октомври 1915 г. до ноември 1917 г., в двореца е организирана болница на името на царевич [[Алексей Николаевич]]. По време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]], от юли до ноември 1917 г., в двореца се помещава [[Временно руско правителство|Временното правителство]]. [[Щурм на Зимния дворец|Щурмът на двореца]] през 1917 г., изобразен във филма ''Октомври'' на [[Сергей Айзенщайн]] от 1928 г., става символ на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. След нея дворецът вече не е жилищна сграда, а в него се разполага основната изложба на Държавния Ермитаж (сградите на оригиналния Ермитаж, построени от Екатерина II след завършването на двореца, са свързани с него чрез проход). През януари 1920 г. в двореца е открит Държавният музей на революцията, който до 1941 г. споделя сградата с Държавния Ермитаж. Зимният дворец и Дворцовият площад образуват архитектурен ансамбъл, един от основните туристически обекти в Санкт Петербург. == История == {{редактирам}} [[Файл:1st_Winter_Palace.jpg|дясно|мини|240пкс|Първи дворец – Сватбени палати]] [[Файл:По_рисунку_Махаева_-_Вид_Зимнего_дворца.jpg|дясно|мини|240пкс|Втори дворец – Зимен дворец на Петър I]] [[Файл:Winter_histiry03.jpg|дясно|мини|240пкс|Трети дворец – дворецът на [[Анна Ивановна]]]] === Предишни зимни дворци === Общо през периода 1711 – 1764 г. в града са построени пет зимни двореца на различни места. Първоначално [[Петър I (Русия)|Петър I]] живее в едноетажна къща, построена набързо през 1703 г. недалеч от [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://flatagent.spb.ru/places/peter|заглавие=Домик Петра I (материал из книги В. Нестерова «Знаешь ли ты свой город?»)}}</ref>. След това са построени ''Сватбените палати'' от камък, сватбен подарък от [[Александър Меншиков (политик)|Александър Меншиков]] за сватбата на Петър I с [[Екатерина I|Екатерина Алексеевна]] – това е първият Зимен дворец. През 1716 г. архитект Георг Матърнови по нареждане на царя започва да строи нов Зимен дворец на ъгъла на Нева и Зимния канал (който тогава се нарича „Каналът на зимния дом“). През 1720 г. Петър I и цялото му семейство се преместват от лятната си резиденция в зимната си резиденция. През 1725 г. Петър умира в този дворец. По-късно императрица [[Анна Ивановна]] намира Зимния дворец на Петър I за твърде малък и през 1731 г. поверява реконструкцията му на [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Строителството е завършено през 1735 г. и Анна Ивановна се премества да живее там. Четириетажната сграда включва около 70 парадни стаи, повече от 100 спални, галерия, театър, голям параклис, много стълбища, сервизни и охранителни помещения, както и помещения за канцеларията на двореца. Почти веднага дворецът започва да се преустройва наново, да се разширява по протежение на поляната с технически сгради, навеси и конюшни<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref>. Там на 2 юли 1739 г. се състои годежът на принцеса [[Анна Леополдовна]] с принц [[Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел|Антон-Улрих]]. След смъртта на Анна тук е доведен младият император [[Иван VI|Иван Антонович]], който остава тук до 25 ноември 1741 г., когато [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]] поема властта в свои ръце. При Елисавета продължава добавянето на помещения към двореца, в резултат на което към 1750 г. той „има пъстър, мръсен вид, недостоен за мястото, което заема“. На 1 януари 1752 г. императрицата решава да го разшири, като за целта са закупени съседни парцели. На новото място Растрели добавя нови сгради в същия стил. През декември 1752 г. императрицата желае да увеличи височината на Зимния дворец от 14 на 22 метра. Растрели е принуден да преработи проекта на сградата и предлага да я построи на ново място, но императрицата му отказва. В резултат на това архитектът решава да построи цялата сграда наново; Елисавета подписва новия проект на 27 юни 1754 г.<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref> За времето на строежа е направен временно нов, четвърти Зимен дворец на ъгъла на Невски проспект и Мойка, просъществувал между 1755 и 1762 г. === Настоящ дворец === Строителството на петия (настоящ) дворец се извършва от 1754 до 1762 г. и това за времето си е най-високата жилищна сграда в Санкт Петербург с около 1500 стаи. Общата площ на двореца е около 60 хиляди м². Елисавета не доживява да види завършването на строителството; сградата приема [[Петър III (Русия)|Петър III]] на 6 април 1762 г. Украсата на фасадите е завършена, но много от вътрешните пространства все още не са готови. През лятото на 1762 г. Петър III е свален от престола и строителството на Зимния дворец е завършено при управлението на [[Екатерина II]]. Най-напред императрицата отстранява Растрели и вътрешната украса на двореца е поверена на архитектите Ю. М. Фелтен, Дж. Б. Валин-Деламот и А. Риналди под ръководството на Бецкой. През 1764 г. Екатерина II получава от [[Берлин]] 317 ценни картини на обща стойност 183 хиляди талера от частната колекция на Йохан Ернст Гоцковски (Johann Ernst Gotzkowsky, 1710 – 1775) за покриване на дълга му към княз Владимир Сергеевич Долгоруков. Тези картини са предимно на [[Нидерландия|холандско]] – [[Фландрия|фламандската]] школа от първата половина на XVII век. Те поставят началото на колекциите на [[Ермитаж]]а, и от тях са оцелели най-малко 96 картини. Картините са поставени в отделни апартаменти, които получават френското название „Ермитаж“ (място за уединение). От 1767 до 1775 г. за тях е построена специална сграда източно от двореца (Малък Ермитаж). В края на XVIII век работата по довършването на интериора на двореца е продължена от И.E. Старов и Дж. Кваренги. Тъй като колекцията е отворена за посещения, но публиката трябва да мине през жилищните помещения, през 1790 г. с указ на Екатерина II е построена галерия-мост към Зимния дворец – „Залата на Аполон“, през която посетителите да заобиколят царските апартаменти. По същото време Кваренги издига нова ''Тронна зала (Георгиевска)'', открита през 1795 г. Старата тронна зала е превърната в апартаменти за наскоро оженения велик княз [[Александър I (Русия)|Александър]]. На мястото на предишните пет ''Антикамерни'' зали, построени от Растрели, са създадени ''Преддверието'', ''Мраморната галерия'' (''Голямото преддверие'') и ''Концертната зала''. През 1826 г., по проект на К. И. Роси, пред Георгиевската зала е построена [[Военна галерия]]. В нея са изложени 330 портрета на [[генерал]]и, участвали [[Френско-руска война (1812)|във войната от 1812 г.,]] рисувани от [[Джордж Доу]] в продължение на почти 10 години. В началото на 1830 г. в източната сграда на двореца О. Монферан проектира ''Фелдмаршалската'', ''Петровата'' и ''Гербовата'' зали. === Пожар през 1837 г. === През [[1837]] г. в Зимния дворец избухва пожар. Не могат да го потушат 3 дни, през което време изнесеното от двореца имущество е поставено около [[Александровска колона|Александровската колона]]. Успяват да спасят много вещи, пострадва само сградата, чието възстановяване се считало за невъзможно. От нея остават само каменните стени и сводът на 1-вия етаж. Благодарение на архитектите В. П. Стасов и [[Александър Брюлов]] само след 2 г. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състои през март [[1839]] г. През [[1844]] г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него. През 1869 г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещи. През 1882 г. започва [[телефон]]изация на помещенията. През 1880-те години е изграден [[водопровод]]. През 1884 – 1885 г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от 1888 г. газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във втора зала на Ермитажа построяват [[електрическа централа]], която известно време е най-голямата в [[Европа]]. [[Александър III (Русия)|Александър III]] живее в Зимния дворец много рядко. [[Николай II (Русия)|Николай II]] живее там до 1904 г., когато се премества в Александровския дворец в [[Царское село]]. Зимният дворец остава място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. След началото на [[Първата световна война]] сградата служи за [[лазарет]]. == Архитектура == [[Файл:Winter_Palace_Panorama_4.jpg|дясно|мини|320пкс|Северната фасада на двореца, обърната към [[Нева]]]] [[Файл:RUS-2016-Aerial-SPB-Winter_Palace.jpg|дясно|мини|320пкс|Изглед отгоре към Зимния дворец и Дворцовия площад]] Триетажната сграда има формата на квадрат с вътрешен двор и четири [[Крило (сграда)|крила]] с [[Фасада|фасади]], обърнати към [[Нева]], Адмиралтейството и Дворцовия площад. В архитектурата на настоящия Зимен дворец Б. Ф. Растрели следва своя уникален индивидуален стил, съчетаващ елементи от италианския [[барок]], западноевропейския [[класицизъм]], орнаментиката [[Рококо|на рококо,]] модерна по време на Елисавета, и традициите на староруската архитектура, които архитектът внимателно изучава, докато пътува из Русия. В общата композиция на фасадите, особено на южната, обърната към Дворцовия площад, доминират композиционните принципи на класицизма: симетрия, триделно разделение на [[ризалит]]и и преобладаване на хоризонталите. Тристранното разпределение осигурява симетрия: фасадите са разделени хоризонтално на три почти еднакви по височина етажа, а вертикално – на три ризалита, като всеки се състои също от три части. Всички фасади са главни, но са подредени по различен начин. Основният ризалит на южната фасада е прорязан от три входни арки (тук Растрели повтаря техниката на двореца в Стрелна, базиран на дизайна на J.-B. Leblon). Арките водят към вътрешния двор, където в центъра на северната сграда се намира главният вход. Двойните стълби на висока основа (днес нивото на земята се е повишило значително) следват традициите на стила [[петробарок]] от времето на основаването на града. „Частната градина“ на западната фасада от тип [[Курдоньор (дворцова архитектура)|курдоньор]] ({{lang|fr|cour d'honneur}}) с изпъкнали странични издатини издава влиянието на френския [[стил Луи XIV]]. Класическата симетрия на композицията се допълва от типични барокови техники: визуална флуктуация на равнината на стената поради светлосянката с помощта на скоби, групиране на колони в снопове, особено в ъглите на сградата, изпъкнали издатини, балюстради с вази и статуи на покрива. Първите модели на вази и статуи са направени през 1740-те години от австрийския скулптор И. Ф. Дункер, по-късно те са заменени с нови, а през 1892 – 1902 г. отново са заменени с метални (скулптори М. П. Попов, Д. И. Йенсен). {{Панорама|Winter Palace Panorama 2.jpg|1000px|Южна фасада на Зимния дворец|align=center}} Групирайки колоните в ъглите, Растрели използва оригинална техника: колоните са разположени така, че ъгълът на сградата остава открит; това подобрява играта на светлина и сянка при всяко време и от всяка гледна точка. Общо, като се вземат предвид скобите и издатините, в сградата на двореца има 29 ъгъла! Растрели разработва сложен синкопиран ритъм на вертикални разделения чрез разнообразна обработка на прозоречните отвори на три модула: малка, средна и голяма ширина. Отворите за прозорци от 12 вида имат 22 вида леко различни рамки, допълнени от 32 вида скулптурна украса, включително пет вида [[капител]]и и четири вида [[Картуш (изкуство)|картуши]]. Декоративните елементи на Растрели са характерни: „рокали с пера“, черупки, картуши с огромни „миди“ по краищата, понякога комбинирани с маски на лъвове. Те се различават от италианските и френските прототипи предимно по размер и мощна пластичност. Много елементи са направени от гипс с пълнител, „хвърлен“ директно върху стената, а само няколко са формовани по предварително направени модели. Всички архитектурни, декоративни и скулптурни техники създават типично бароково „вибрато“ (енергично, силно), живописно „трептене на равнината“ на фасадите и монументалност, съответстваща на идеите за представителност, тържественост, сила и величие. === Цвят на фасадите и покривите === Преди пожара от 1837 г. няма фундаментални промени в цвета на двореца, с изключение на покрива, чийто цвят се променя от бяло-сив на червен през 1816 г. По време на ремонта след пожара цветът на фасадата се състои от гасена вар, охра, италианско мумиийо и една част пръст от Олонецк (Карелия), която се използва като [[пигмент]] и има оттенък на [[слонова кост]], докато покривът е боядисан с червено олово, придавайки му кафяво-червен цвят. През втората половина на 1850-те – 1860-те години, при император [[Александър II (Русия)|Александър II]], цветът на фасадите на двореца се променя. Охрата става по-плътна. Ордерната система (колоните) и пластичните декорации не са боядисани с допълнителен цвят, но придобиват много лек тонален акцент. По същество фасадите се възприемат като [[Монохромно изображение|монохромни]]. [[Файл:Цвет_Зимнего_дворца.JPG|мини|220пкс|Разкриване на исторически слой оранжева боя]] През 1880-те години, при император [[Александър III (Русия)|Александър III]], фасадите са боядисани в два цвята: плътна охра с добавка на червен пигмент и по-слаба теракотена тоналност. С възцаряването на [[Николай II (Русия)|Николай II]] през 1897 г. фасадите на Зимния дворец са боядисани в червено-кирпичен цвят без тонално открояване на колони и декорации. Именно на такъв фон се случват [[Октомврийска революция|събитията през 1917 г.]] Всички сгради на Дворцовия площад са боядисани в същия цвят – щабът на Гвардейския корпус и Генералният щаб, което според архитектите от този период допринася за единството на ансамбъла. През 2011 г., по време на реставрацията на гаража в двора на Ермитажа, за фасадите му е използван историческият червено-теракотен цвят. Теракотено-тухленият цвят на двореца се запазва до края на 20-те години на XX век, след което започва търсене на нова цветова схема. През 1927 г. е направен опит да се боядиса в сиво, през 1928 – 1930 г. – в кафяво-сива цветова гама, а медната скулптура на покрива – в черно. През 1934 г. е направен първият опит за боядисване на двореца с [[Оранжев цвят|оранжева]] блажна боя, като ордерната система е откроена с бяла боя, но блажната боя има отрицателен ефект върху каменните и гипсовите елементи и мазилката и през 1940 г. е премахната от фасадата. [[Файл:Эрмитаж_Санкт-Петербург.jpg|ляво|мини|240пкс|Фрагмент от фасадата]] В началото на [[Източен фронт (Втора световна война)|Великата отечествена война]] дворецът е боядисан с реверсивна лепилна сива боя с камуфлажна цел. През 1945 – 1947 г. специална комисия решава да боядиса стените на двореца с хромен оксид с добавяне на изумруден пигмент (оттам [[Зелен цвят|зеленият]] цвят); колони, корнизи, междуетажни фризове и дограми – в [[Бял цвят|бяло]]; гипсова украса, картуши, капители – в [[охра]], докато скулптурата остава черна. === Дворцови входове === Първоначално Зимният дворец е имал седем входа, но не всички са оцелели. Три входа са били разположени на северната фасада с изглед към Нева (на Дворцовата набережна), два на южната фасада с изглед към Дворцовия площад, един на западната фасада с изглед към Адмиралтейството и още един в Големия двор. === Зали === Почти никои от оригиналните интериори на Растрели не са достигнали до нас: по време на пожара през 1837 г. е изгоряла цялата декорация на залите. Запазени са само носещите тухлени стени на двореца и полуколоните в галериите на първия етаж. Някои от по-известните зали в двореца са били: * Галерия Йордан * Йорданско стълбище * Зали от парадната анфилада към Нева (вкл. Николаевска зала и Концертна зала) * Малахитова гостна * Малка (бяла) трапезария * Малка църква * Голяма анфилада (вкл. Фелдмаршалска зала, Петровска зала, Гербова зала, Пикетна зала, Военна галерия от 1812 г., Георгиевска зала, Александровска зала) * Голяма църква * Октомврийско (Главно) стълбище * Покои на императрица Мария Александровна * Апартаменти на престолонаследника == Източници == <references /> {{превод от|ru|Зимний дворец|141132744}} [[Категория:Художествени музеи и галерии в Санкт Петербург]] [[Категория:Художествени галерии в Русия]] [[Категория:Дворци в Санкт Петербург]] [[Категория:Барокова архитектура]] [[Категория:Ермитаж]] [[Категория:Основани в Руската империя през 1762 година]] kpnof0m99ihqf850yz8zhy1hoqhn07v 12416675 12415938 2024-11-19T10:48:16Z Ket 2798 /* Пожар през 1837 г. */ 12416675 wikitext text/x-wiki {{Дворец или замък | име = Зимен дворец | име-оригинал = Зимний дворец | страна = Русия | териториална единица = | област = | местоположение = [[Санкт Петербург]] | архитектурен стил = [[барок]] | архитект = [[Бартоломео Растрели]] | строител = | основател = [[Елисавета Петровна]] | време на основаване = 1754 г. | строителство = 1754 – 1762 г. | известни обитатели = | съвременен статут = | съвременно състояние = музеен комплекс | собственик = | номер = | сайт = {{URL|hermitagemuseum.org}} }} '''Зимният дворец''' ({{lang|ru|Зимний дворец}}) (през 1918 – 1943 г. – ''Дворец на изкуствата''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://spb.aif.ru/city/event/zhemchuzhina_ermitazha_10_interesnyh_faktov_o_zimnem_dvorce|заглавие=Жемчужина Эрмитажа. 10 интересных фактов о Зимнем дворце|автор=Яна Хватова|издател=[[Аргументы и факты]]|език=|достъп_дата=2021-05-06}}</ref>) е императорски [[дворец]] в [[Санкт Петербург]], служил като официална резиденция на династия [[Романови]] от 1732 до 1917 г. Разположен е на Дворцовия площад и от началото на XX век в него се помещава [[Ермитаж|Държавният Ермитаж]]. Застроената му площ е 233 345 м²; в него има 1 500 стаи и 117 стълбища.<ref>{{Cite web|url=https://www.hermitagemuseum.org/wps/portal/hermitage/about/facts_and_figures|title=Hermitage official website}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.historyhit.com/locations/the-winter-palace/|title=The Winter Palace|access-date=2024-02-13|website=History Hit|language=en-GB}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.revisitinghistory.com/castles/largest-palaces-in-the-world/|title=The Largest Palaces in the World (History & Travel Tips)|last=Ghazal|first=Zunaira|date=2023-03-13|access-date=2024-02-13|website=Revisiting History|language=en-US}}</ref> Сградата на двореца (сегашната е пета поред) е построена през 1754 – 1762 г. от руския архитект от италиански произход [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Днес е [[архитектурен паметник]] от [[Руски барок|руския барок]] с елементи на френско [[рококо]] в интериора. От края на строителството му през 1762 г. до 1904 г. той е използван като официална зимна резиденция на [[Руска империя|руските императори]]. Преди пожара от 1837 г. в сградата са живели около 2000 души, а по време на престоя на императора дори повече. Достъпът до двореца (включително посещение на Диамантената стая, която до края на XIX век е част от личните покои на монарха) е бил разрешен за всеки, облечен подходящо (мъжете или във военна униформа, или във [[фрак]]). На големи празници като [[Великден]], това изискване се премахвало – посетителите трябвало да имат само чист и спретнат вид. През 1904 г. [[Николай II (Русия)|Николай II]] премества постоянната си резиденция от Зимния дворец в Александровския дворец в [[Царское село]]. По време на [[Първата световна война]], от октомври 1915 г. до ноември 1917 г., в двореца е организирана болница на името на царевич [[Алексей Николаевич]]. По време на [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]], от юли до ноември 1917 г., в двореца се помещава [[Временно руско правителство|Временното правителство]]. [[Щурм на Зимния дворец|Щурмът на двореца]] през 1917 г., изобразен във филма ''Октомври'' на [[Сергей Айзенщайн]] от 1928 г., става символ на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. След нея дворецът вече не е жилищна сграда, а в него се разполага основната изложба на Държавния Ермитаж (сградите на оригиналния Ермитаж, построени от Екатерина II след завършването на двореца, са свързани с него чрез проход). През януари 1920 г. в двореца е открит Държавният музей на революцията, който до 1941 г. споделя сградата с Държавния Ермитаж. Зимният дворец и Дворцовият площад образуват архитектурен ансамбъл, един от основните туристически обекти в Санкт Петербург. == История == {{редактирам}} [[Файл:1st_Winter_Palace.jpg|дясно|мини|240пкс|Първи дворец – Сватбени палати]] [[Файл:По_рисунку_Махаева_-_Вид_Зимнего_дворца.jpg|дясно|мини|240пкс|Втори дворец – Зимен дворец на Петър I]] [[Файл:Winter_histiry03.jpg|дясно|мини|240пкс|Трети дворец – дворецът на [[Анна Ивановна]]]] === Предишни зимни дворци === Общо през периода 1711 – 1764 г. в града са построени пет зимни двореца на различни места. Първоначално [[Петър I (Русия)|Петър I]] живее в едноетажна къща, построена набързо през 1703 г. недалеч от [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://flatagent.spb.ru/places/peter|заглавие=Домик Петра I (материал из книги В. Нестерова «Знаешь ли ты свой город?»)}}</ref>. След това са построени ''Сватбените палати'' от камък, сватбен подарък от [[Александър Меншиков (политик)|Александър Меншиков]] за сватбата на Петър I с [[Екатерина I|Екатерина Алексеевна]] – това е първият Зимен дворец. През 1716 г. архитект Георг Матърнови по нареждане на царя започва да строи нов Зимен дворец на ъгъла на Нева и Зимния канал (който тогава се нарича „Каналът на зимния дом“). През 1720 г. Петър I и цялото му семейство се преместват от лятната си резиденция в зимната си резиденция. През 1725 г. Петър умира в този дворец. По-късно императрица [[Анна Ивановна]] намира Зимния дворец на Петър I за твърде малък и през 1731 г. поверява реконструкцията му на [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Строителството е завършено през 1735 г. и Анна Ивановна се премества да живее там. Четириетажната сграда включва около 70 парадни стаи, повече от 100 спални, галерия, театър, голям параклис, много стълбища, сервизни и охранителни помещения, както и помещения за канцеларията на двореца. Почти веднага дворецът започва да се преустройва наново, да се разширява по протежение на поляната с технически сгради, навеси и конюшни<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref>. Там на 2 юли 1739 г. се състои годежът на принцеса [[Анна Леополдовна]] с принц [[Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел|Антон-Улрих]]. След смъртта на Анна тук е доведен младият император [[Иван VI|Иван Антонович]], който остава тук до 25 ноември 1741 г., когато [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]] поема властта в свои ръце. При Елисавета продължава добавянето на помещения към двореца, в резултат на което към 1750 г. той „има пъстър, мръсен вид, недостоен за мястото, което заема“. На 1 януари 1752 г. императрицата решава да го разшири, като за целта са закупени съседни парцели. На новото място Растрели добавя нови сгради в същия стил. През декември 1752 г. императрицата желае да увеличи височината на Зимния дворец от 14 на 22 метра. Растрели е принуден да преработи проекта на сградата и предлага да я построи на ново място, но императрицата му отказва. В резултат на това архитектът решава да построи цялата сграда наново; Елисавета подписва новия проект на 27 юни 1754 г.<ref name="autogenerated1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.artcapital.spb.ru/art-articles/musiem/77.html|заглавие=А. Суслов. Зимний дворец (1754—1927). Исторический очерк|достъп_дата=2011-04-28}}</ref> За времето на строежа е направен временно нов, четвърти Зимен дворец на ъгъла на Невски проспект и Мойка, просъществувал между 1755 и 1762 г. === Настоящ дворец === Строителството на петия (настоящ) дворец се извършва от 1754 до 1762 г. и това за времето си е най-високата жилищна сграда в Санкт Петербург с около 1500 стаи. Общата площ на двореца е около 60 хиляди м². Елисавета не доживява да види завършването на строителството; сградата приема [[Петър III (Русия)|Петър III]] на 6 април 1762 г. Украсата на фасадите е завършена, но много от вътрешните пространства все още не са готови. През лятото на 1762 г. Петър III е свален от престола и строителството на Зимния дворец е завършено при управлението на [[Екатерина II]]. Най-напред императрицата отстранява Растрели и вътрешната украса на двореца е поверена на архитектите Ю. М. Фелтен, Дж. Б. Валин-Деламот и А. Риналди под ръководството на Бецкой. През 1764 г. Екатерина II получава от [[Берлин]] 317 ценни картини на обща стойност 183 хиляди талера от частната колекция на Йохан Ернст Гоцковски (Johann Ernst Gotzkowsky, 1710 – 1775) за покриване на дълга му към княз Владимир Сергеевич Долгоруков. Тези картини са предимно на [[Нидерландия|холандско]] – [[Фландрия|фламандската]] школа от първата половина на XVII век. Те поставят началото на колекциите на [[Ермитаж]]а, и от тях са оцелели най-малко 96 картини. Картините са поставени в отделни апартаменти, които получават френското название „Ермитаж“ (място за уединение). От 1767 до 1775 г. за тях е построена специална сграда източно от двореца (Малък Ермитаж). В края на XVIII век работата по довършването на интериора на двореца е продължена от И.E. Старов и Дж. Кваренги. Тъй като колекцията е отворена за посещения, но публиката трябва да мине през жилищните помещения, през 1790 г. с указ на Екатерина II е построена галерия-мост към Зимния дворец – „Залата на Аполон“, през която посетителите да заобиколят царските апартаменти. По същото време Кваренги издига нова ''Тронна зала (Георгиевска)'', открита през 1795 г. Старата тронна зала е превърната в апартаменти за наскоро оженения велик княз [[Александър I (Русия)|Александър]]. На мястото на предишните пет ''Антикамерни'' зали, построени от Растрели, са създадени ''Преддверието'', ''Мраморната галерия'' (''Голямото преддверие'') и ''Концертната зала''. През 1826 г., по проект на К. И. Роси, пред Георгиевската зала е построена [[Военна галерия]]. В нея са изложени 330 портрета на [[генерал]]и, участвали [[Френско-руска война (1812)|във войната от 1812 г.,]] рисувани от [[Джордж Доу]] в продължение на почти 10 години. В началото на 1830 г. в източната сграда на двореца О. Монферан проектира ''Фелдмаршалската'', ''Петровата'' и ''Гербовата'' зали. === Пожар през 1837 г. === През [[1837]] г. в Зимния дворец избухва пожар. Не могат да го потушат 3 дни, през което време изнесеното от двореца имущество е поставено около [[Александровска колона|Александровската колона]]. Успяват да спасят много вещи, пострадва само сградата, чието възстановяване се считало за невъзможно. От нея остават само каменните стени и сводът на 1-вия етаж. Благодарение на архитектите В. П. Стасов и [[Александър Брюлов]] само след 2 г. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състои през март [[1839]] г. През [[1844]] г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него. През 1869 г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещи. През 1882 г. започва [[телефон]]изация на помещенията. През 1880-те години е изграден [[водопровод]]. През 1884 – 1885 г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от 1888 г. газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във втора зала на Ермитажа построяват [[електрическа централа]], която известно време е най-голямата в [[Европа]]. === Монарси, обитавали двореца === Анна (1730 – 1740) възстановява Сант Петербург като имперска столица на Русия (преди това за кратко столица е Москва) и това остава така до 1918 г. Невръстният цар [[Иван IV]], който я наследява на трона, скоро е свален чрез безкръвен [[преврат]] от внучката на Петър Велики Елисавета (1741 – 1762). Именно Елисавета избира Екатерина за съпруга на наследилия я на трона [[Петър III (Русия)|Петър III]]. Катерина Велика (1762 – 1796) няма щастлив брак, дори участва в заговор за убийството на мъжа си през 1762. Тя е най-тясно свързана с преустройствата и славата на Зимния дворец. Макар че след преврата показва на балкона на двореца престолонаследника [[Павел I (Русия)|Павел]], тя узурпира властта и управлява Русия до смъртта си. В първите дни на царуването си Павел I се разграничава от майка си и увеличава броя на стражите около Зимния дворец поради параноичен страх. Той не иска да живее в Зимния дворец и заповядва строежа на замъка Михаиловски ({{lang|ru|Михайловский замок}}), разположен на мястото, където е бил роден. Три дни след като се нанася в новата си резиденция, той е убит там през 1801 г. Наследен е на трона от 24-годишния [[Александър I (Русия)|Александър I]], който управлява по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], включително при [[Френско-руска война (1812)|нападението на Русия]] от Наполеон. След поражението на Наполеон през 1815 г. Александър попълва съдържанието на дворцовите колекции с отнетото от [[Жозефин дьо Боарне|императрица Жозефина]]. През 1825 г. на трона се възкачва [[Николай I (Русия)|Николай I]]. Настоящият изглед и разположение на Зимния дворец се оформят окончателно именно при неговото управление. Той възстановява двореца и след пожара от 1837 г. Синът му [[Александър III (Русия)|Александър III]] живее в Зимния дворец много рядко. Следващият цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] живее там до 1904 г., когато се премества в Александровския дворец в [[Царское село]]. Зимният дворец остава място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. След началото на [[Първата световна война]] сградата служи за [[лазарет]]. == Архитектура == [[Файл:Winter_Palace_Panorama_4.jpg|дясно|мини|320пкс|Северната фасада на двореца, обърната към [[Нева]]]] [[Файл:RUS-2016-Aerial-SPB-Winter_Palace.jpg|дясно|мини|320пкс|Изглед отгоре към Зимния дворец и Дворцовия площад]] Триетажната сграда има формата на квадрат с вътрешен двор и четири [[Крило (сграда)|крила]] с [[Фасада|фасади]], обърнати към [[Нева]], Адмиралтейството и Дворцовия площад. В архитектурата на настоящия Зимен дворец Б. Ф. Растрели следва своя уникален индивидуален стил, съчетаващ елементи от италианския [[барок]], западноевропейския [[класицизъм]], орнаментиката [[Рококо|на рококо,]] модерна по време на Елисавета, и традициите на староруската архитектура, които архитектът внимателно изучава, докато пътува из Русия. В общата композиция на фасадите, особено на южната, обърната към Дворцовия площад, доминират композиционните принципи на класицизма: симетрия, триделно разделение на [[ризалит]]и и преобладаване на хоризонталите. Тристранното разпределение осигурява симетрия: фасадите са разделени хоризонтално на три почти еднакви по височина етажа, а вертикално – на три ризалита, като всеки се състои също от три части. Всички фасади са главни, но са подредени по различен начин. Основният ризалит на южната фасада е прорязан от три входни арки (тук Растрели повтаря техниката на двореца в Стрелна, базиран на дизайна на J.-B. Leblon). Арките водят към вътрешния двор, където в центъра на северната сграда се намира главният вход. Двойните стълби на висока основа (днес нивото на земята се е повишило значително) следват традициите на стила [[петробарок]] от времето на основаването на града. „Частната градина“ на западната фасада от тип [[Курдоньор (дворцова архитектура)|курдоньор]] ({{lang|fr|cour d'honneur}}) с изпъкнали странични издатини издава влиянието на френския [[стил Луи XIV]]. Класическата симетрия на композицията се допълва от типични барокови техники: визуална флуктуация на равнината на стената поради светлосянката с помощта на скоби, групиране на колони в снопове, особено в ъглите на сградата, изпъкнали издатини, балюстради с вази и статуи на покрива. Първите модели на вази и статуи са направени през 1740-те години от австрийския скулптор И. Ф. Дункер, по-късно те са заменени с нови, а през 1892 – 1902 г. отново са заменени с метални (скулптори М. П. Попов, Д. И. Йенсен). {{Панорама|Winter Palace Panorama 2.jpg|1000px|Южна фасада на Зимния дворец|align=center}} Групирайки колоните в ъглите, Растрели използва оригинална техника: колоните са разположени така, че ъгълът на сградата остава открит; това подобрява играта на светлина и сянка при всяко време и от всяка гледна точка. Общо, като се вземат предвид скобите и издатините, в сградата на двореца има 29 ъгъла! Растрели разработва сложен синкопиран ритъм на вертикални разделения чрез разнообразна обработка на прозоречните отвори на три модула: малка, средна и голяма ширина. Отворите за прозорци от 12 вида имат 22 вида леко различни рамки, допълнени от 32 вида скулптурна украса, включително пет вида [[капител]]и и четири вида [[Картуш (изкуство)|картуши]]. Декоративните елементи на Растрели са характерни: „рокали с пера“, черупки, картуши с огромни „миди“ по краищата, понякога комбинирани с маски на лъвове. Те се различават от италианските и френските прототипи предимно по размер и мощна пластичност. Много елементи са направени от гипс с пълнител, „хвърлен“ директно върху стената, а само няколко са формовани по предварително направени модели. Всички архитектурни, декоративни и скулптурни техники създават типично бароково „вибрато“ (енергично, силно), живописно „трептене на равнината“ на фасадите и монументалност, съответстваща на идеите за представителност, тържественост, сила и величие. === Цвят на фасадите и покривите === Преди пожара от 1837 г. няма фундаментални промени в цвета на двореца, с изключение на покрива, чийто цвят се променя от бяло-сив на червен през 1816 г. По време на ремонта след пожара цветът на фасадата се състои от гасена вар, охра, италианско мумиийо и една част пръст от Олонецк (Карелия), която се използва като [[пигмент]] и има оттенък на [[слонова кост]], докато покривът е боядисан с червено олово, придавайки му кафяво-червен цвят. През втората половина на 1850-те – 1860-те години, при император [[Александър II (Русия)|Александър II]], цветът на фасадите на двореца се променя. Охрата става по-плътна. Ордерната система (колоните) и пластичните декорации не са боядисани с допълнителен цвят, но придобиват много лек тонален акцент. По същество фасадите се възприемат като [[Монохромно изображение|монохромни]]. [[Файл:Цвет_Зимнего_дворца.JPG|мини|220пкс|Разкриване на исторически слой оранжева боя]] През 1880-те години, при император [[Александър III (Русия)|Александър III]], фасадите са боядисани в два цвята: плътна охра с добавка на червен пигмент и по-слаба теракотена тоналност. С възцаряването на [[Николай II (Русия)|Николай II]] през 1897 г. фасадите на Зимния дворец са боядисани в червено-кирпичен цвят без тонално открояване на колони и декорации. Именно на такъв фон се случват [[Октомврийска революция|събитията през 1917 г.]] Всички сгради на Дворцовия площад са боядисани в същия цвят – щабът на Гвардейския корпус и Генералният щаб, което според архитектите от този период допринася за единството на ансамбъла. През 2011 г., по време на реставрацията на гаража в двора на Ермитажа, за фасадите му е използван историческият червено-теракотен цвят. Теракотено-тухленият цвят на двореца се запазва до края на 20-те години на XX век, след което започва търсене на нова цветова схема. През 1927 г. е направен опит да се боядиса в сиво, през 1928 – 1930 г. – в кафяво-сива цветова гама, а медната скулптура на покрива – в черно. През 1934 г. е направен първият опит за боядисване на двореца с [[Оранжев цвят|оранжева]] блажна боя, като ордерната система е откроена с бяла боя, но блажната боя има отрицателен ефект върху каменните и гипсовите елементи и мазилката и през 1940 г. е премахната от фасадата. [[Файл:Эрмитаж_Санкт-Петербург.jpg|ляво|мини|240пкс|Фрагмент от фасадата]] В началото на [[Източен фронт (Втора световна война)|Великата отечествена война]] дворецът е боядисан с реверсивна лепилна сива боя с камуфлажна цел. През 1945 – 1947 г. специална комисия решава да боядиса стените на двореца с хромен оксид с добавяне на изумруден пигмент (оттам [[Зелен цвят|зеленият]] цвят); колони, корнизи, междуетажни фризове и дограми – в [[Бял цвят|бяло]]; гипсова украса, картуши, капители – в [[охра]], докато скулптурата остава черна. === Дворцови входове === Първоначално Зимният дворец е имал седем входа, но не всички са оцелели. Три входа са били разположени на северната фасада с изглед към Нева (на Дворцовата набережна), два на южната фасада с изглед към Дворцовия площад, един на западната фасада с изглед към Адмиралтейството и още един в Големия двор. === Зали === Почти никои от оригиналните интериори на Растрели не са достигнали до нас: по време на пожара през 1837 г. е изгоряла цялата декорация на залите. Запазени са само носещите тухлени стени на двореца и полуколоните в галериите на първия етаж. Някои от по-известните зали в двореца са били: * Галерия Йордан * Йорданско стълбище * Зали от парадната анфилада към Нева (вкл. Николаевска зала и Концертна зала) * Малахитова гостна * Малка (бяла) трапезария * Малка църква * Голяма анфилада (вкл. Фелдмаршалска зала, Петровска зала, Гербова зала, Пикетна зала, Военна галерия от 1812 г., Георгиевска зала, Александровска зала) * Голяма църква * Октомврийско (Главно) стълбище * Покои на императрица Мария Александровна * Апартаменти на престолонаследника == Източници == <references /> {{превод от|ru|Зимний дворец|141132744}} [[Категория:Художествени музеи и галерии в Санкт Петербург]] [[Категория:Художествени галерии в Русия]] [[Категория:Дворци в Санкт Петербург]] [[Категория:Барокова архитектура]] [[Категория:Ермитаж]] [[Категория:Основани в Руската империя през 1762 година]] 0041xiud64qb1h0uzcqkb5sv8msex6l 0 130694 12415851 12415693 2024-11-18T15:05:48Z Мико 4542 /* Възрожденски борби */ 12415851 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Крушево|Крушево|тип=населено място}} {{Селище инфо|Гърция | име = Крушево | име-местно = Αχλαδοχώρι | вид = село | изглед = Alibotush_Krushevo_IMG_7919.jpg | изглед-описание = Крушево и южните склонове на Славянка | област = Централна Македония | дем = Синтика | географска-област = [[Мървашко]] | височина = 539 | карта3 = Сярско }} '''Крушево''' или '''Крушово''' ({{lang|el|Αχλαδοχώρι}}, ''Ахладохори'', [[катаревуса]]: ''Αχλαδοχώριον'', ''Ахладохорион'', в превод ''крушево село'', до 1927 година ''Κρούσοβο/ν'', ''Крусово/н''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/169018 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], част от [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] в област [[Централна Македония]]. == География == Крушево е село в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]], разположено на 20 километра североизточно от град [[Валовища]] (Сидирокастро) в долината на [[Белица (Сярско)|Белица]] или Крушовска река (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините [[Славянка]] (Орвилос) от север [[Шарлия]] (Ори Врондус) от юг, [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]] (Ангистро) от запад и [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]] (Мавро Вуно) от изток. == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е от ''[[круша]]'' и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е ''кру̀шовя̀нин'', ''кру̀шовя̀нка'', ''кру̀шовя̀не'' или ''кру̀шовалѝя'', ''кру̀шовалѝйка'', ''кру̀шовалѝи''.<ref>{{Местните|145}}</ref> === Праистория, Античност и Средновековие === Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него – праисторическо селище от късния [[неолит]] в местността [[Алцова кула]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sidirokastro.org/2018/10/altsoua.html | заглавие = Προϊστορικός οικισμός την περιοχή που φέρει το όνομα Altsoua Κούλα , Αχλαδοχωρίου Σερρών | достъп_дата = 7 април 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 7 Οκτωβρίου 2018 | труд = | издател = Sidirokastro.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. На 5 километра североизточно от селото в местността [[Градище (Крушево)|Градище]] има останки от укрепено селище. Според старо предание първоначално Крушево се е намирало на това място. В миналото тук са откривани много монети, сечива и други старини.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_3_2.htm Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 313].</ref><ref name="Ελληνικά Κάστρα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=axladoxori | заглавие = Κάστρο Αχλαδοχωρίου | достъп_дата = 27 януари 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελληνικά Κάστρα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> На север от Градище в пещерата [[Капе]] има скална църква „[[Възнесение Господне (Крушево, Сярско)|Свети Спас]]“, описана от [[Пейо Яворов|Яворов]] в „[[Хайдушки копнения]]“.<ref>[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=14428&Level=2 Яворов, Пейо. „Хайдушки копнения“].</ref> Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иноверците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.<ref>{{Местните|25 – 26}}</ref> [[Файл:Kape_Alibotush_IMG_7881.jpg|мини|250px|ляво|Пещерата Капе в южните склонове на Алиботуш]] Селото е споменато като Крушово (''Κρούσοβον'') в документ от 1319 – 20 година на преброителя на тема Мелник Мануил Маглавит като село, принадлежащо на капетаната [[Валовища|Горна Валавища]].<ref name="Ελληνικά Κάστρα"/> === В Османската империя === В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името ''Куршова'' с 439 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Куршова има 222 ханета.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.</ref> В края на XIX век Крушево е голямо и почти чисто българско село в [[Валовища|Демирхисарска]] [[каза]]. В селото има три черкви, най-забележителна от която е „[[Свети Илия (Крушево)|Свети Илия]]“. За нея през 1916 година [[Антон Попстоилов]] пише: {{цитат|Българската църква „Св. пророк Илия“, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни. В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_3_2.htm Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 312].</ref>}} До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. [[Пехца|Пехците]] са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два [[Самоков (металургия)|самокова]] Галангушова и Караджова – в началото на века и в 1908 година. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Крушово'' (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.<ref>{{Синве|48}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Крушево ''(Krouchévo)'' е посочено като село с 395 домакинства с 1200 жители българи и 25 мюсюлмани.<ref>{{Етнография|134 – 135}}</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Крушово, по същата посока на СИ от Демир Хисар 4 часа. Разположено на полянка близу до Белица. Пътят удовлетворителен. Повечето са земледелци; почва доста плодородна. Изкарва най-много и най-добро качество мисир. Тютюн се сее, най-добрият по цяло Демир Хисарско; лозя, от които вино се разпродава по Неврокопско. 3 църкви; богослужението на български. В това голямо село за сега училище няма. 425 къщи, между които само 8 турски.<ref>{{Стрезов|853}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Крушово живеят 2450 [[българи]], 30 [[турци]] и 30 [[власи]].<ref>{{МЕС|184}}</ref> ==== Възрожденски борби ==== [[Файл:St. Prophet Elijah Krushevo ALIM4258.JPG|мини|250px|дясно|Църквата „[[Свети Илия (Крушево)|Свети Пророк Илия]]“ в Крушево]] Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през XIX век. По думите на Васил Кънчов: {{цитат|Населението на планинските села около Крушево е много разбудено. В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време. Когато се почна черковната борба, крушевчани най-първо са повдигнали глава в Демир-Хисарско...<ref>{{МЕС|106|http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_5.html}}</ref>}} Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу [[Мелнишка епархия|мелнишкия]] гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира [[взаимно училище|новобългарско училище]] с първи учител [[Иван Гологанов]]. След учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на [[Българска екзархия|екзархисти]] и [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]]. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник [[Неофит Кидониевс|Неофит Врачански]] и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_5.html Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София 1970, стр.106.]</ref> По данни на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Крушово'' има 2408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 54 [[власи]]. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподават Мария Ташкова и Василка Михайлова.<ref>{{Галчев|157}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|855}}</ref> По време на войната Крушево е освободено от [[Седма рилска дивизия]] през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.<ref>{{Местните|25}}</ref> През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети.<ref>{{Генов|163}}</ref> === В Гърция === По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.]</ref> След войната остава в пределите на Гърция. Гръцките власти започват да тероризират всички жители с изявено българско национално съзнание. Така например капитанът на разположената в селото гръцка военна част смазва от бой поп Тодор, защото провежда църковната служба на български език.<ref name="Цокова 95">{{cite journal | last = Цокова | first = Полина | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = | title = Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година | journal = Исторически преглед | publisher = Институт по история при БАН | location = София | volume = 65 | issue = 1-2 | pages = 95 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Голяма част от българите се изселват в България на три вълни – в 1913, в 1918 след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] и в 1925 по [[Спогодба Моллов-Кафандарис|спогодбата за обмен на население]] между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от [[Мала Азия]]. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци – 204 бежански семейства с 679 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (''Крушево село'').<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков. Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в [[Сандански]], [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]], [[Петрич]] и [[Пловдив]].<ref>{{Местните|26}}</ref> До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Крушево на 6 юли 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Меча поляна<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref><ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Местните 159">{{Местните|159}}</ref>|| Μέτσα Πουλιάνα|| Херсон|| Χέρσον<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 146а 1968|1044}}</ref>||местност в [[Шарлия]] на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от [[Кърчово]]<ref name="Ген"/> |- || Кюге<ref name="Serrai"/>|| Κιούγκε|| Солин|| Σωλήν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност в [[Шарлия]] на ЮИ от Крушево и на ЮИ от [[Кърчово]]<ref name="Serrai"/> |- || Рамне<ref name="Ген"/>|| Ραμνέ|| Потамия|| Ποταμιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||ниви<ref name="Местните 182">{{Местните|182}}</ref> в [[Шарлия]] на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от [[Кърчово]]<ref name="Ген"/> |- || Кочило<ref name="Ген"/>|| Κοτσίλο|| Бастуни|| Μπαστούνι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх в [[Шарлия]] на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от [[Кърчово]]<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> |- || Кривчейка<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/><ref name="Местните 144">{{Местните|144}}</ref> || Κρεφτσέκια|| Страва Дендра|| Στραβά Δένδρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||дол с гори и ниви<ref name="Местните 144"/> в [[Шарлия]] на ЮИ от Крушево и на Ю от [[Кърчово]];<ref name="Ген"/> композитно име от ''крив'' и ''чей'' от ''чай'' с преглас ''а'' > ''е'' след ''ч'', < турското ''çay'', „река“ и топонимична наставка, семантично сравнимо ''Крива река''<ref name="Местните 144"/> |- || Мокра<ref name="Ген"/><ref name="Манова 1">{{Манова 1|399}}</ref> или Мокря<ref name="Местните 160">{{Местните|160}}</ref>|| Μόκρα|| Игрон|| Ύγρόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх в [[Шарлия]] на Ю от Крушево (1267,9 m)<ref name="Ген"/> |- || Хумница<ref name="Ген"/><ref name="Местните 214">{{Местните|214}}</ref><ref>{{Манова 1|401}}</ref>|| Χούμνιτσα|| Кокинохомия|| Κοκκινόχωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||дол с ниви<ref name="Местните 214"/> в Шарлия на Ю от Крушево;<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> от ''хума'', „креда“, от латинското ''humus'' чрез гръцкото ''χώμα'', „пръст“, „земя“, „почва“ и топонимична наставка<ref name="Местните 214"/> |- || Котафов Препек<ref name="Ген"/>|| Κοτάφο Πρεπέκ|| Терми|| Θέρμη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||възвишение в [[Шарлия]] на Ю от Крушево<ref name="Ген"/> |- || [[Белица (Сярско)|Крушевска река]]<ref name="Ген"/>|| Κρουσοβίτης|| Ахладитис|| Άχλαδίτης<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||реката на Крушево<ref name="Ген"/> |- || Нановица<ref name="Ген"/><ref name="Местните 163">{{Местните|163}}</ref>|| Νανοβίτσα|| Неотопос|| Νεότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||ниви<ref name="Местните 163"/> в [[Шарлия]] ЮИ от [[Кърчово]];<ref name="Ген"/> по личното име ''Нано'' и топонимична наставка<ref name="Местните 163"/> |- || Големо Бачово<ref name="Ген"/>|| Μεγάλο Μπάτσοβο|| Мегало Камини|| Μεγάλο Καμίνι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх в [[Шарлия]] на ИЮИ от [[Кърчово]] (1003 m)<ref name="Ген"/> |- || Сланидол || Σλανιντόλ|| Дросерон|| Δροσερόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Ликата,<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> Лака или Ляката<ref name="Манова 1|398">{{Манова 1|398}}</ref>|| Λύκατα|| Фламбури Рема|| Φλαμούρι Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| река в Шарлия Ю от Крушево<ref name="Serrai"/> |- || Скиндерика<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> || Σκιντέρικα|| Корифула|| Κορυφούλα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх в [[Шарлия]] на И от [[Кърчово]]<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> |- || Котка<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> или Котка ряка<ref name="Манова 1|398"/>|| Κότκα|| Гаторема|| Γατόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Стаговица<ref name="Ген"/> или Станковица<ref name="Манова 1|400">{{Манова 1|400}}</ref>|| Στάγκοβιτς|| Прасинон Рема|| Πράσινον Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| река на З от Крушево, десен приток на Белица<ref name="Ген"/> |- || Тагарька<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/><ref name="Местните 202">{{Местните|202}}</ref>, Тагарка или Тагарика<ref name="Манова 1|400"/>|| Ταγάρικα|| Агия Елени|| Άνία Έλένη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||ниви<ref name="Местните 202"/> и връх на ЮЗ от Крушево<ref name="Serrai"/> (851,6 m)<ref name="Ген"/> |- || Скарагушка<ref name="Ген"/> или Скаранкушка<ref name="Манова 1|400"/> || Σκαραγκούσκα|| Мавропули|| Μαυροπούλι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на ЗЮЗ от Крушево<ref name="Ген"/> |- || Долна Плоска<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> || Κάτω Πλόσκα|| Трапези|| Τραπέζι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх в [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]] на СЗ от Крушево<ref name="Serrai"/> (705 m)<ref name="Ген"/> |- || Суха поляна<ref name="Манова 1|400"/> или Суха пуляна<ref name="Serrai"/><ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || Σούχα Πουλιάνα|| Ксеротопос|| Ξερότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| Каменистата поляна по река Дула североизточно от Крушово<ref name="Serrai"/> |- || Дула<ref name="Ген"/><ref name="Манова 1|397">{{Манова 1|397}}</ref>|| Ντουλά|| Кидониес|| Κυδωνιές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||Крушевската река в горното ѝ течение,<ref name="Ген"/> както и чешма и ниви И от Крушево<ref name="Местните 120">{{Местните|120}}</ref> |- || Бистрако<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> или Бистраково<ref>{{Манова 1|395}}</ref>|| Μπίστρακο|| Катарада|| Καθαράδα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Чукар<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || Τσοκάρ|| Корифи|| Κορυφή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| възвишение И от Крушево,<ref name="Serrai"/> на чието южен край е Кърчовският връх (Кърчовски връо) |- || Ак бунар<ref name="Ген"/>|| Άκ Μπουνάρ|| Аспри Вриси|| Άσπρη Βρύση<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||извор на СИ от [[Кърчово]];<ref name="Ген"/> от турското ''ak bunar'', „бял кладенец“, по цвета на водата<ref name="Местните 68">{{Местните|68}}</ref> |- || Пашлака<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || Πασλάκα|| Аспрес Петрес|| Άσπρες Πέτρες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Каминир чукар<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> || Καμίνιρ Τσουκάρ|| Петрокорфи|| Πετροκόρφι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх на СИ от [[Кърчово]]<ref name="Ген"/> (1836 m)<ref name="Serrai"/> |- || Кючук дере<ref name="Ген"/>|| Κουτσούκι|| Микрон Рема|| Μικρόν Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||<ref name="Ген"/> |- || Глъбина<ref name="Serrai"/><ref name="Местните 99">{{Местните|99}}</ref> или Глабина<ref name="Манова 1|397"/>|| Γκλέμπονα|| Хайдемени|| Χαϊδεμένη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СЗ от Крушево;<ref name="Serrai"/> от старобългарското {{старобългарски|глѫбина}} с ''ѫ'' > ''ъ'' в говора<ref name="Местните 99"/> |- || Садово<ref name="Περὶ μετονομασίας"/><ref name="Манова 1|400"/>|| Σάντοβο|| Нистагменос|| Νισταγμένος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Страгово,<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> Странково, Стрънково или Стренково <ref name="Манова 1|400"/>|| Στράγκοβο|| Фовисменос|| Φοβισμένος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Горна Глъбина<ref name="Ген"/><ref name="Местните 99"/> или Горна Глабина <ref>{{Манова 1|396}}</ref>|| Άνω Γκλέμπενα|| Ано Хайдемени|| Άνω Χαϊδεμένη<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на С от Крушево в подножието на Волак Рамен;<ref name="Ген"/> от старобългарското {{старобългарски|глѫбина}} с ''ѫ'' > ''ъ'' в говора<ref name="Местните 99"/> |- || Божкови ниви<ref name="Ген"/>|| Μποσκοβενίδι,<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> Μποσκοβενίβι<ref name="Незис 433"/> || Петрото|| Πετρωτό<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| връх в Славянка (1348 m)<ref name="Незис 433"/> |- || Спаньовица<ref name="Местните 196">{{Местните|196}}</ref>, Спановица<ref name="Ген"/> или Спанивица <ref name="Манова 1|400"/>|| Σπανοβίτσα|| Кимисмено Рема || Κοιμισμένο Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река, извираща от Славянка и вливаща се в Крушевската река като десен приток,<ref name="Ген"/> както и хребет и седловина на С от Крушево<ref name="Местните 196"/> |- || Половир<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> или Польовир<ref name="Serrai"/> или Полювир<ref name="Незис 433"/> || Πολιοβίρι || Пиги|| Πηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| връх в Славянка (1600 m – 1500 m<ref name="Незис 433"/>) на СИИ от Крушево<ref name="Serrai"/> |- || Кръста<ref name="Ген"/><ref name="Манова 1|398"/> || Κράστα|| Псориарико|| Ψωριάρικο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| връх в Славянка (1600 m – 1300 m),<ref name="Незис 433"/> ССИ от Крушево<ref name="Serrai"/> |- || Бура<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || Μπούρα|| Трихоникон|| Τριγωνικόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Гарваница<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| Γκαρβανίτσα|| Мавропули Рема || Μαυροπούλι Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Пресечена бърчина<ref name="Serrai"/> || Πριβιτσέκα Μπαρτσίνα,<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> Πρισιτσέκα Μπαρτσίνα<ref name="Незис 433">{{Незис|2|433}}</ref> || Акорфон|| Άκορφον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| връх в Славянка (2000 m – 1600 m),<ref name="Незис 433"/> ССИ от Крушево<ref name="Serrai"/> |- || Али Ботуш<ref name="Ген"/> || Άλή Μπουτούλ|| Цолияс|| Τσολιάς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||Най-високият връх на планината Алиботуш, у нас [[Гоцев връх]]<ref name="Ген"/> |- || Чанчали<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| Τσαντσαλή|| Кудуни|| Κουδούνι<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Лагува<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| Λαγκούβα|| Стенолакос|| Στενόλακκος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Сандуру<ref name="Serrai"/>|| Σαντουρού|| Катистон|| Καθιστόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река<ref name="Serrai"/> |- || Омерли<ref name="Ген"/>|| Όμερλή|| Ксирорема|| Ξηρόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река<ref name="Ген"/> |- || Карабидже<ref name="Ген"/>|| Καραμπιτζέ|| Каминада|| Καμινάδα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река<ref name="Ген"/> |- || Омерли<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/>|| Όμερλή|| Ерипия || Έρείπια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||бивше село на З от Крушево<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> |- || Боцка<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> или Боцика || Μπότσικα|| Дисватон|| Δύσβατον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на З от Крушево<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> |- || Орта махала<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> || Όρτά Μαχαλά|| Халасмана|| Χαλάσματα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||бивше село на З от Крушево<ref name="Ген"/> |- || Кали бунар<ref name="Ген"/><ref name="Местните 131">{{Местните|131}}</ref>|| Καλιμπουνάρ|| Воскотопос|| Βοσκότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||изворче<ref name="Местните 131"/> и местност в Ю подножие на [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]] на ЗСЗ от Крушево;<ref name="Ген"/> от гръцкото ''καλός'', „добър, хубав“, тъй като въпреки че е на върха на планината, изворчето никога не пресъхвало<ref name="Местните 131"/> |- || Цямара<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> || Τσιαμάρα|| Стронгилон|| Στρογγυλόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| връх в [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]] на СЗ от Крушево (1018 m)<ref name="Ген"/><ref name="Serrai"/> |} {{Преброяване Гърция|1999|1590|1459|||||||814|596|458}} == Личности == [[Файл:Dimitar Gushtanov IMARO.JPG|мини|Димитър Гущанов]] [[Файл:Angel Tasev sreda.JPG|мини|Ангел Тасев в средата]] ; Родени в Крушево * {{флагче|България}} [[Ангел Атанасов]] (1879 – 1952), български революционер * {{флагче|България}} [[Ангел Янкулов]], български революционер * {{флагче|България}} [[Георги Попиванов (революционер)|Георги Попиванов]] (1900 – 1960), български революционер от ВМРО * {{флагче|Гърция}} Георги Хаджиев (1909 – 1948), гръцки комунист, арестуван след Споразумението от Варкиза, войник на ДАГ, убит на 28 декември 1948 година; жена му и двете му деца също са войници на ДАГ, синът му е заловен и лежи дълги години в затвора, а дъщеря му Ана загива на 18 години в Беласица като войник от 132-а бригада<ref>{{Kolupacev|319}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, бичкиджия, 2 отделна партизанска рота, 3 рота четвърта битолска дружина, кръст „[[За храброст]]“ ІV степен<ref>{{МОО|41}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Гологанов]] (1901 – 1987), български книжар и издател * {{флагче|България}} [[Димитър Гущанов]] (1876 – 1903), български революционер * {{флагче|България}} Димитър Миленков (? – 1923), български революционер, след войните леарски помощник в Либяхово и деец на МФО, убит от ВМРО при междуособиците в революционното движение<ref name=":0">{{cite book|title=Политичките убиства во Бугарија|last=Динев|first=Ангел|publisher=Култура-Скопје|year=1983|isbn=323 285 497 3|location=Скопје|pages=336|lang= mk}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Гологанов (революционер)|Иван Гологанов]] (1870 – 1908), български революционер * {{флагче|България}} Иван Миленков, български революционер, избран за член на Демирхисарския революционен комитет на ВМОРО в 1900 година (със седалище в Крушево)<ref>{{Николов|104}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Самарджиев, български революционер от ВМОРО, председател на Демирхисарския окръжен революционен комитет със седалище Крушево през 1900 година<ref>{{Николов|147}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Гологанов]] (1865 – 1910), български журналист и революционер * {{флагче|България}} [[Илия Бижев]] (1882 – 1966), български революционер и общественик * {{флагче|България}} Йосиф Спасов Парапанов, на 70 години към 18 април 1943 година, български революционер, деец на ВМОРО. Посветен във ВМОРО в 1903 година, продължава легална борба до 1908 година, участва във всички борби на българите в Македония. Като революционер и куриер на ВМОРО е заловен от османските власти и изтезаван. В 1912 година става четник при [[Александър Буйнов]] и взима участие в сражения при [[Цървища]], Демирхисарско, а после продължава към [[Айватово|Хайват]], Солунско, където отстъпва заедно с българската войска. На 18 април 1943 година, като жител на София, подава молба за [[Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци|българска народна пенсия]], която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.<ref>{{Свидетелства13|119 – 120}}</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Кюров]], български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Константин Стоянов Станоев, български учител в Солун между 1874 и 1877 година<ref>{{Възрожденска интелигенция|612}}</ref> * {{флагче|България}} [[Кръстьо Самарджиев]] (1886 – 1925), деец на ВМОРО и БЗНС * {{флагче|България}} [[Кръстьо Халянов]] (? – 1909), български революционер * {{флагче|България}} Мито Антов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета<ref>{{МОО|44}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Бижев]] (? – 1905), български революционер * {{флагче|България}} [[Спиро Гологанов]] (1880 – 1917), български лекар * {{флагче|България}} Спиро Иванов Веселинов – Марин (1922 – 1944), български партизанин<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} [[Стоил Божков|Стоил Божков]] (Бижов, Божов, 1850 – 1928), български опълченец (1877 – 1878) * {{флагче|България}} Стоян Стоянов, български революционер от ВМОРО, завършил трети прогимназиален клас и преподавал в родното си село, той е член на Демирхисарския околийски революционен комитет между 1906 и 1907 година<ref>{{Николов|160}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Попиванов]] (1868 – 1936), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|България}} [[Янаки Георгиев]] (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОК ; Починали в Крушево * {{флагче|България}} [[Иван Гологанов]] (1839 – 1895), български просветен деец и фолклорист ; Свързани с Крушево * {{флагче|България}} [[Атанас Гущанов]] (около 1850 – ?), български просветен деец, женен в Крушево и учител в селото * {{флагче|Гърция}} [[Йоргос Капудзидис]] (р. 1972), гръцки актьор == Литература == * Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014. == Външни препратки == * [http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_2.html Георги Баждаров. Учителствуването ми в село Крушово, Демирхисарско. Из „Спомени“] * [http://www.strumski.com/books/Krushevo_Duhovno_Vuzrazhdane.pdf Крушово в черковно-училищно отношение от 1863 до 1895 г] * [http://mirogled.com/2014/07/26/%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0/ Потомка на преселници от Гърция събра историите на бежанците от Крушево] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140804203016/http://mirogled.com/2014/07/26/%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0/ |date=2014-08-04 }} * [http://belomore.blogspot.com/2009/07/blog-post.html Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)] == Бележки == <references /> {{Дем Синтика}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] 3fx5mnyg0w31ep53630fjmtt1v7uxt7 0 130721 12415852 12298291 2024-11-18T15:06:26Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415852 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|града в Република Северна Македония, наричан понякога Кърчово,|Кичево}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Καρυδοχώρι | вид = село | изглед = Street in Karchovo ALIM4274.JPG | изглед-описание = Улица в Кърчово | област = Централна Македония | дем = Синтика | географска-област = [[Мървашко]] | площ = | височина = 802 | население = 121 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 623 00 | телефонен-код = 23230-6 | карта3 = Сярско }} '''Кърчово''' или '''Кърчево''' ({{lang|el|Καρυδοχώρι}}, ''Каридохори'', [[катаревуса]]: ''Καρυδοχώριον'', ''Каридохорион'', в превод ''орехово село'', до 1927 ''Κίρτσοβο/ν''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/171063 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] на област [[Централна Македония]], със 121 жители (2001). == География == Кърчово е село в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]], разположено в южното подножие на планината [[Славянка]] на десния бряг на река [[Белица (Сярско)|Белица]] в малка живописна котловина. Отстои на 27 километра североизточно от град [[Валовища]] и на 7 километра източно от [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]]. == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е от личното име ''Кърчо'', което вероятно е от старобългарския корен ''кръч'' – в ''кръчии'', ''крьчии'' – работник-рудар. Сравнимо е селищното име ''[[Кричим]]'', което бежанците произнасят ''Кърчим''. Жителското име е ''къ̀рчовя̀нин'', ''къ̀рчовя̀нка'', ''къ̀рчовя̀не'' или ''къ̀рчовалѝя'', ''къ̀рчовалѝйка'', ''къ̀рчовалѝи''.<ref>{{Местните|149}}</ref> === Средновековие === [[Файл:Karchovski_nadpis_DSC01385.jpg|дясно|мини|265px|Кърчевският надпис, състояние в 2018 г.]] Кърчово е едно от старите рударски селища в областта [[Мървашко]]. Източно от селото личат развалините от [[Средновековие|средновековната]] [[крепост]] ''Крицува'' (Кърчово) и [[църква (сграда)|църквата]] „Свети Атанас“ („Свети Костадин“). Крепостта е построена по заповед на цар [[Калоян]] (1197 – 1207) и е посочена в известния [[Кърчевски надпис]]. Надписът е изсечен от името на великия дук Врана в края на 1204 или началото на 1205 година и има следния текст: {{цитат|Аз, Врана, велик дука, направих крепостта Крицува на [21] ден от месец май по искане на цар Калоян.}} === В Османската империя === В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името ''Кърчова'' със 131 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.</ref> До втората половина на XIX век селото е един от най-големите доставчици на желязна руда в Мървашко. В Кърчово са работили две [[пехца|пехци]] и един [[самоков (металургия)|самоков]] – и трите общински. Самоковът е спрял да функционира към края на XIX век. След западане на рударската индустрия, населението се занимава със скотовъдство и малко земеделие. Кърчово има съществен принос в църковно-националните борби на българите в Източна [[Македония (област)|Македония]] през XIX век. По думите на [[Васил Кънчов]]: {{цитат|В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време.<ref>{{МЕС|106|http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_5.html}}</ref>}} В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Кърчово ''(Kërtchovo)'' е посочено като село със 176 домакинства с 580 жители българи.<ref>{{Етнография|134 – 135}}</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Кърчово, ¾ часа от Крушово, при подножието на Цървилово, клон на [[Шарлия|Лялята]]. Понеже почвата е камениста, селянете най-много се занимават със скотовъдство; има и въгляре. В това село и в Крушово около 8 къщи и днес се занимават с добиванье желязо. Църква и училище български; до 50 ученика с 1 учител. 180 български къщи. В това село при църквата Св. Атанас е намерен надпис...<ref>{{Стрезов|853}}</ref>}} Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на Кърчово брои 1150 българи.<ref>{{МЕС|184}}</ref> След учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година цялото село става екзархийско. По данни на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Киричово'' има 1424 българи екзархисти. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 48 ученици.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Елена Димитрова с непълно педагогическо образование.<ref>{{Галчев|157}}</ref> Кърчово е освободено от османска власт от [[Седма рилска дивизия]] през октомври 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]]. Тридесет и шест души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|848}}</ref> === В Гърция === През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година половината селото е разорено от гръцката армия, а част от населението му е избито.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22.]</ref> След войната то попада в пределете на Гърция. През 1913 и 1918 година цялото население на селото, с изключение на 10 – 15 [[гръкомани|гръкомански]] семейства се изселва в [[България]] – главно в [[Сандански|Свети Врач]] и района (най-вече в село [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]]), [[Илинденци|Белица]], [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] и други.<ref>{{Местните|26}}</ref> На тяхно място са заселени гърци бежанци от [[Турция]]. В 1928 година Кърчово има смесено население от местни хора и бежанци – 43 бежански семейства със 160 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1927 г. името на селото е променено на Каридохорион.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> == Личности == [[Файл:Stoyan Bozhov IMARO Karchovo.jpg|мини|130п|Стоян Божов]] [[Файл:Iliya Karchovaliyata IMARO.JPG|мини|Революционерът Г. Кърчовалията.]] ; Родени в Кърчово * {{флагче|България}} [[Георги Башлиев]], български революционер, деец на ВМОРО<ref name="Македонците">{{Македонците|99}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Чалъков (Кърчово)|Георги Чалъков]] (1862 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец<ref>{{МОО|795}}</ref>, жив към 1918 г.<ref name="Македонците"/> * {{флагче|България}} [[Димитър Попбожов]], български духовник и революционер * {{флагче|България}} [[Димитър Тилков (Кърчово)|Димитър Тилков]], български общественик и революционер * {{флагче|България}} [[Илия Цирункаров]] (1892 – 1915), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 32</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Кърчовалията]] (1856 – 1918, Илия Аргиров), български революционер, войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Козма Лесновски]] (? – 1907), български духовник, архимандрит, и революционер * {{флагче|България}} [[Митьо Илиев]] (1882 – 1932, Мито Дедо Илиев), български революционер, войвода на ВМРО * {{флагче|България}} Паско Ангелов, 27-годишен, земеделец, Нестроева рота на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|31}}</ref> * {{флагче|България}} Симеон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, 4 ротана 4 битолска дружина<ref>{{МОО|32}}</ref> * {{флагче|България}} [[Симеон Божов]], български просветен деец, подофицер * {{флагче|България}} [[Стоян Божов]] (1864 – 1903), български просветен деец, фолклорист, революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Гадъков]] (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Стоян Сурлев, български революционер, деец на ВМОРО,<ref>{{cite book |title= Моите спомени |last= Баждаров|first= Георги |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher= |location= София|isbn= |pages= 72 - 73 |url=http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_9.html |accessdate= |quote= }}</ref> македоно-одрински опълченец в четата на [[Георги Занков]]<ref>{{МОО|683}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стоян Тилков]] (1870 – ?), български просветен деец, преподавател в Софийския университет ; Починали в Кърчово * {{флагче|България}} [[Илия Кърчовалията]] (Илия Аргиров), (1856 – 1918), български революционер * {{флагче|България}} [[Стоян Божов]] (1864 – 1903), български просветен деец, фолклорист, революционер * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|България}} [[Янаки Георгиев]] (? – 1903), български революционер == Външни препратки == * Mitrinov, G., E. Moutafov. The inscription on the front of the bell tower of the Valovishta District. – Papers of BAS. Humanities and Social Sciences. Vol. 2, No 1-2, 2015, pp.&nbsp;24–31. ISSN 2367-6248. == Бележки == <references /> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] j1gjer5md6m91e5mn3vgayv4cjir1gg 0 131084 12415777 12414176 2024-11-18T13:20:48Z 176.222.2.181 12415777 wikitext text/x-wiki [[Файл:Tintoretto Allegory.jpg|мини|дясно|''Алегория с портрет на венециански сенатор (Алегория на морала на земните неща)'' от [[Тинторето]], 1585]] '''Морал''' (от [[латински|латинското име]] ''moralitas'' означава касиер, характер, правилното поведение) е ебането на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни. Моралът е съществена част от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс от определена философия, религия или култура както и от това, че човек притежава универсален характер.<ref>Bernard Gert, [http://plato.stanford.edu/entries/morality-definition/ "The Definition of Morality"], Stanford Encyclopedia of Philosophy, 17 април 2002. Посетен на 22 март 2014.</ref> тоалетна хартия яхния skibidi летяща чиния Моралната философия включва морална онтология или произхода на морала, както и моралната епистемология или това, което се знае за морала. Съществуват различни морални системи включително деонтологични етични, които се придържат към набор от установени правила и нормативни етични системи, които се отнасят за предимствата на самите действия. Един пример за нормативна етичната философия е златното правило, което гласи, че: „Човек трябва да се отнася към другите, както той би искал другите да се отнасят към него.“<ref>Antony Flew, ed. (1979). „golden rule“. A Dictionary of Philosophy. London: Pan Books in association with The MacMillan Press. p. 134. ISBN 978-0-333-26204-7.</ref> Неморалността е обратната страна на морала (т.е. обратното на това, което е добро и правилно), докато аморалността е различно определяна като непознаване на, безразличие към и неверие във всеки набор от морални норми и принципи.<ref>Johnstone, Megan-Jane (2008). ''Bioethics: A Nursing Perspective''. Elsevier Health Sciences. pp. 102 – 103. ISBN 978-0-7295-3873-2.</ref><ref>Superson, Anita (2009). ''The Moral Skeptic''. Oxford University Press. pp. 127 – 159. ISBN 978-0-19-537662-3.</ref><ref>[http://dictionary.reference.com/browse/amorality "Amorality"]. Dictionary.com. Посетен на 18 юни 2010. „having no moral standards, restraints, or principles; unaware of or indifferent to questions of right or wrong“</ref> Моралът, както и [[закон]]ът, могат да бъдат приложени само към определено [[общество]]. След законът, моралът е втори и следващ [[позитивно право|позитивното право]] [[източник на правото]] в страните възприели [[континентална правна система|континенталната правна система]]. Други термини, свързани с морала, са начин на поведение и [[ценностна система]] в религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека – да се грижи приоритетно за [[Обществен интерес|обществените интереси]]. Неморалността е опозицията на моралното поведение. Неморалното се определя като незнание и безразличие, както и недоверие в моралните принципи. == Философия == {{Основна|Етика}} === Морал и Етика === [[Файл:Immanuel Kant - Gemaelde 1.jpg|мини|[[Имануел Кант]].]] Етиката (позната и като морална философия) е клон от философията, който разглежда морални въпроси. Думата „етика“ често се заменя с тази за „морал“ и обхваща моралните принципи на дадена традиция, група или човек<ref> John Deigh in Robert Audi (ed), The Cambridge Dictionary of Philosophy, 1995.</ref>. По същия начин, някои видове етични теории особено деонтологията, разграничават етиката от морала: „Въпреки че моралът на хората и тяхната етика са едно и също нещо, съществува употреба, която ограничава морала до системи като тези на [[Имануел Кант|Кант]], основани на понятия като дълг, задължение и принципи на поведение, запазвайки етиката за по-аристотелския подход на практическо мислене, основано на идеята за добродетелта и отхвърля разделянето на „моралните“ съображения от други практически съображения"<ref>Simon Blackburn, ''Oxford Dictionary of Philosophy'' (2nd ed.), 2008, p. 240.</ref>. === Описателен и нормативен морал === В описателен смисъл „моралът“ обозначава лични или културни ценности, кодекси за поведение или обществените нрави. == Вижте също == * [[Добродетел]] * [[Ценности]] * [[Mos maiorum]] * [[Християнска етика]] * [[Ценностна система]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [[Христо Тодоров (философ)|Христо Тодоров]], [https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/moral „Морал“], Университетски речник на [[Нов български университет]] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Етика]] [[Категория:Източници на правото]] 69sjuvnj3e59e3p1090yz0h8gp0ocl5 12415780 12415777 2024-11-18T13:22:29Z 176.222.2.181 12415780 wikitext text/x-wiki [[Файл:Tintoretto Allegory.jpg|мини|дясно|''Алегория с портрет на венециански сенатор (Алегория на морала на земните неща)'' от [[Тинторето]], 1585]] '''Морал''' (от [[латински|латинското име]] ''moralitas'' означава касиер, характер, правилното поведение) е на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни. Моралът е съществена част от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс от определена философия, религия или култура както и от това, че човек притежава универсален характер.<ref>Bernard Gert, [http://plato.stanford.edu/entries/morality-definition/ "The Definition of Morality"], Stanford Encyclopedia of Philosophy, 17 април 2002. Посетен на 22 март 2014.</ref> тоалетна хартия яхния skibidi летяща чиния Моралната философия включва морална онтология или произхода на морала, както и моралната епистемология или това, което се знае за морала. Съществуват различни морални системи включително деонтологични етични, които се придържат към набор от установени правила и нормативни етични системи, които се отнасят за предимствата на самите действия. Един пример за нормативна етичната философия е златното правило, което гласи, че: „Човек трябва да се отнася към другите, както той би искал другите да се отнасят към него.“<ref>Antony Flew, ed. (1979). „golden rule“. A Dictionary of Philosophy. London: Pan Books in association with The MacMillan Press. p. 134. ISBN 978-0-333-26204-7.</ref> Неморалността е обратната страна на морала (т.е. обратното на това, което е добро и правилно), докато аморалността е различно определяна като непознаване на, безразличие към и неверие във всеки набор от морални норми и принципи.<ref>Johnstone, Megan-Jane (2008). ''Bioethics: A Nursing Perspective''. Elsevier Health Sciences. pp. 102 – 103. ISBN 978-0-7295-3873-2.</ref><ref>Superson, Anita (2009). ''The Moral Skeptic''. Oxford University Press. pp. 127 – 159. ISBN 978-0-19-537662-3.</ref><ref>[http://dictionary.reference.com/browse/amorality "Amorality"]. Dictionary.com. Посетен на 18 юни 2010. „having no moral standards, restraints, or principles; unaware of or indifferent to questions of right or wrong“</ref> Моралът, както и [[закон]]ът, могат да бъдат приложени само към определено [[общество]]. След законът, моралът е втори и следващ [[позитивно право|позитивното право]] [[източник на правото]] в страните възприели [[континентална правна система|континенталната правна система]]. Други термини, свързани с морала, са начин на поведение и [[ценностна система]] в религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека – да се грижи приоритетно за [[Обществен интерес|обществените интереси]]. Неморалността е опозицията на моралното поведение. Неморалното се определя като незнание и безразличие, както и недоверие в моралните принципи. == Философия == {{Основна|Етика}} === Морал и Етика === [[Файл:Immanuel Kant - Gemaelde 1.jpg|мини|[[Имануел Кант]].]] Етиката (позната и като морална философия) е клон от философията, който разглежда морални въпроси. Думата „етика“ често се заменя с тази за „морал“ и обхваща моралните принципи на дадена традиция, група или човек<ref> John Deigh in Robert Audi (ed), The Cambridge Dictionary of Philosophy, 1995.</ref>. По същия начин, някои видове етични теории особено деонтологията, разграничават етиката от морала: „Въпреки че моралът на хората и тяхната етика са едно и също нещо, съществува употреба, която ограничава морала до системи като тези на [[Имануел Кант|Кант]], основани на понятия като дълг, задължение и принципи на поведение, запазвайки етиката за по-аристотелския подход на практическо мислене, основано на идеята за добродетелта и отхвърля разделянето на „моралните“ съображения от други практически съображения"<ref>Simon Blackburn, ''Oxford Dictionary of Philosophy'' (2nd ed.), 2008, p. 240.</ref>. === Описателен и нормативен морал === В описателен смисъл „моралът“ обозначава лични или културни ценности, кодекси за поведение или обществените нрави. == Вижте също == * [[Добродетел]] * [[Ценности]] * [[Mos maiorum]] * [[Християнска етика]] * [[Ценностна система]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [[Христо Тодоров (философ)|Христо Тодоров]], [https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/moral „Морал“], Университетски речник на [[Нов български университет]] {{Нормативен контрол}} [[Категория:Етика]] [[Категория:Източници на правото]] g48av8c1c3kkdalyx58h4o1yndz6l55 0 132050 12416613 11533439 2024-11-19T09:20:23Z 149.62.206.60 12416613 wikitext text/x-wiki '''СинекдУоха''' в [[литература]]та е похват, при който наименованието на един [[предмет]] или [[явление]] се замества с наименованието на отделна негова част. Най-типичен и най-често срещан вид синекдоха е заместването на цяло с част от него (например „бащино огнище“, „родна стряха“ вместо „дом“)<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | year = 2005 | title = Български тълковен речник | publisher = Наука и изкуство | isbn = 954020156Х | page = 883}}</ref>. Описва отношенията на релация – част и цяло. Примери: 1."Градът на/под тепетата" - Пловдив ''2..„да гледа '''турчин''', че бесней / над '''бащино ми огнище'''“'' '''''турчин''''' – един турчин олицетворява турците (цялата нация) '''''бащино ми огнище''''' – олицетворява дома и цялата родина == Източници == <references /> [[Категория:Тропи]] mzexkskjnr9nqlrdvv30ktm8d096abm 12416617 12416613 2024-11-19T09:20:54Z 149.62.206.60 12416617 wikitext text/x-wiki '''Силендуха''' в [[литература]]та е похват, при който наименованието на един [[предмет]] или [[явление]] се замества с наименованието на отделна негова част. Най-типичен и най-често срещан вид синекдоха е заместването на цяло с част от него (например „бащино огнище“, „родна стряха“ вместо „дом“)<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | year = 2005 | title = Български тълковен речник | publisher = Наука и изкуство | isbn = 954020156Х | page = 883}}</ref>. Описва отношенията на релация – част и цяло. Примери: 1."Градът на/под тепетата" - Пловдив ''2..„да гледа '''турчин''', че бесней / над '''бащино ми огнище'''“'' '''''турчин''''' – един турчин олицетворява турците (цялата нация) '''''бащино ми огнище''''' – олицетворява дома и цялата родина == Източници == <references /> [[Категория:Тропи]] fe6psbp9re8b5c0hukhbwfdfzvkgqdo 12416650 12416617 2024-11-19T09:39:30Z Tanbiruzzaman 326468 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.206.60|редакции на 149.62.206.60]] ([[User talk:149.62.206.60|б]].), към версия на 85.217.224.87 11533439 wikitext text/x-wiki '''Синекдоха''' в [[литература]]та е похват, при който наименованието на един [[предмет]] или [[явление]] се замества с наименованието на отделна негова част. Най-типичен и най-често срещан вид синекдоха е заместването на цяло с част от него (например „бащино огнище“, „родна стряха“ вместо „дом“)<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | year = 2005 | title = Български тълковен речник | publisher = Наука и изкуство | isbn = 954020156Х | page = 883}}</ref>. Описва отношенията на релация – част и цяло. Примери: 1."Градът на/под тепетата" - Пловдив ''2..„да гледа '''турчин''', че бесней / над '''бащино ми огнище'''“'' '''''турчин''''' – един турчин олицетворява турците (цялата нация) '''''бащино ми огнище''''' – олицетворява дома и цялата родина == Източници == <references /> [[Категория:Тропи]] 1k7dlxwzatogywxftb3kcvd04v8dul9 0 133480 12416203 12173822 2024-11-18T19:11:48Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[Професионалната гимназия по жп транспорт „Христо Смирненски“ (Карлово)]]“ като „[[Професионална гимназия по железопътен транспорт „Христо Смирненски“ (Карлово)]]“ 12173822 wikitext text/x-wiki {{Училище |име= Професионална гимназия по жп транспорт<br> „Христо Смирненски“ |основан= [[1962]] г. |град= [[Карлово]] |страна= {{България}} |квартал = ул. „Яне Сандански“ № 1 |сайт= |директор= |картинка= |ученици= }} '''Професионалната гимназия по жп транспорт „Христо Смирненски“''' ('''ПГ по ЖПТ''') е [[средно училищ]]е в град [[Карлово]], [[Пловдивска област]]. == История == Професионална гимназия по жп транспорт „Христо Смирненски“ е основана през 1962 г., като професионално-техническо училище (ПТУ) по сградостроителство без собствена сграда и материална база. Това стимулира и учители и ученици да направят постъпки за изграждане на собствено училище, която идея се реализира през 1965 г.: започва строителството на ново училище, като сграда и терен към нея. През същата година училището е преименувано в Средно професионално-техническо училище по транспортно строителство. През 1986 г. училището се преименува на ''СПТУ по транспорт'', като се въвеждат нови специалности: * „Монтьор и водач на МПС“ – през 1976 г. * „Шлосер-монтьор на подвижен жп състав“ – през 1978 г. Училището придобива статут на средно професионално-техническо училище по железопътен транспорт, с преминаването му през 1991 г. към фирма „БДЖ“, днес НК „БДЖ“. От 1999 г. се преобразува в [[техникум]], а през 2003 г., в съответствие с новите изисквания, се преименува в професионална гимназия. За добрата теоретична и практическа подготовка се грижат квалифицирани преподаватели, ползват се бази на доказали професионализма си производствени звена и предприятия от системата на транспорта и в частност на железопътния транспорт, каквито са „Вагоноремонтен завод“ АД – Карлово, локомотивните депа в градовете Пловдив и Стара Загора (за направление „Транспорт“). Помощ в подготовката на учениците от специалност „Телекомуникационни системи“ оказва [[Висше транспортно училище|ВТУ „Тодор Каблешков“]], София, както и електротехническите секции в Пловдив и София. == Специалности == ; „Осигурителни и комуникационни системи в жп инфраструктура“ : Професионално направление: „Електроника и автоматизация“ : Професия: Техник по автоматизация : Срок на обучение – 4 години : Степен на професионална квалификация – III ; „Търговска експлоатация на железопътния транспорт“ : Професионално направление: „Транспортни услуги“ : Професия: Организатор по търговска експлоатация на железопътния транспорт : Срок на обучение – 4 години : Степен на професионална квалификация – III ; „Автотранспортна техника“ : Професионално направление: „Моторни превозни средства, кораби и летателни апарати“ : Професия: Монтьор на транспортна техника : Срок на обучение – 5 години : Степен на професионална квалификация – II == Външни препратки == * [http://www.pgjpt-karlovo.info/ Официален сайт на училището] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190302154022/http://pgjpt-karlovo.info/ |date=2019-03-02 }} {{Портал|Образование|Транспорт|България}} [[Категория:Средни училища в Карлово]] [[Категория:Обекти, наречени на Христо Смирненски]] [[Категория:Основани в България през 1962 година]] [[Категория:Железопътен транспорт в България]] 3jgvpm06aeni8cfyr0t15gdn0wbre87 12416205 12416203 2024-11-18T19:12:35Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416205 wikitext text/x-wiki {{Училище |име= Професионална гимназия по жп транспорт<br> „Христо Смирненски“ |основан= [[1962]] г. |град= [[Карлово]] |страна= {{България}} |квартал = ул. „Яне Сандански“ № 1 |сайт= |директор= |картинка= |ученици= }} '''Професионалната гимназия по жп транспорт „Христо Смирненски“''' ('''ПГ по ЖПТ''') е [[средно училищ]]е в град [[Карлово]], [[Пловдивска област]]. == История == Професионална гимназия по жп транспорт „Христо Смирненски“ е основана през 1962 г., като професионално-техническо училище (ПТУ) по сградостроителство без собствена сграда и материална база. Това стимулира и учители и ученици да направят постъпки за изграждане на собствено училище, която идея се реализира през 1965 г.: започва строителството на ново училище, като сграда и терен към нея. През същата година училището е преименувано в Средно професионално-техническо училище по транспортно строителство. През 1986 г. училището се преименува на ''СПТУ по транспорт'', като се въвеждат нови специалности: * „Монтьор и водач на МПС“ – през 1976 г. * „Шлосер-монтьор на подвижен жп състав“ – през 1978 г. Училището придобива статут на средно професионално-техническо училище по железопътен транспорт, с преминаването му през 1991 г. към фирма „БДЖ“, днес НК „БДЖ“. От 1999 г. се преобразува в [[техникум]], а през 2003 г., в съответствие с новите изисквания, се преименува в професионална гимназия. За добрата теоретична и практическа подготовка се грижат квалифицирани преподаватели, ползват се бази на доказали професионализма си производствени звена и предприятия от системата на транспорта и в частност на железопътния транспорт, каквито са „Вагоноремонтен завод“ АД – Карлово, локомотивните депа в градовете Пловдив и Стара Загора (за направление „Транспорт“). Помощ в подготовката на учениците от специалност „Телекомуникационни системи“ оказва [[Висше транспортно училище|ВТУ „Тодор Каблешков“]], София, както и електротехническите секции в Пловдив и София. == Специалности == ; „Осигурителни и комуникационни системи в жп инфраструктура“ : Професионално направление: „Електроника и автоматизация“ : Професия: Техник по автоматизация : Срок на обучение – 4 години : Степен на професионална квалификация – III ; „Търговска експлоатация на железопътния транспорт“ : Професионално направление: „Транспортни услуги“ : Професия: Организатор по търговска експлоатация на железопътния транспорт : Срок на обучение – 4 години : Степен на професионална квалификация – III ; „Автотранспортна техника“ : Професионално направление: „Моторни превозни средства, кораби и летателни апарати“ : Професия: Монтьор на транспортна техника : Срок на обучение – 5 години : Степен на професионална квалификация – II == Външни препратки == * [http://www.pgjpt-karlovo.info/ Официален сайт на училището] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190302154022/http://pgjpt-karlovo.info/ |date=2019-03-02 }} {{Портал|Образование|Транспорт|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Христо Смирненски]] [[Категория:Основани в България през 1962 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Железопътен транспорт в България]] [[Категория:Средни училища в Карлово]] 0shlrhfl8kb1ihev4lo6d6zpaiymvm9 0 136962 12416510 11977500 2024-11-19T05:50:28Z DiHri 50860 12416510 wikitext text/x-wiki {{Химичен елемент | вид =сиво-бял метал | картинка =Molybdenum crystaline fragment and 1cm3 cube.jpg | име =Молибден | вляво =[[Ниобий]] | вдясно =[[Технеций]] | отгоре =[[Хром|Cr]] | отдолу =[[Волфрам|W]] | група =6 | период =5 | блок =d | серия =преходен метал | серия_коментар = | конфигурация =&#91;[[Криптон|Kr]]&#93; 4d<sup>5</sup> 5s<sup>1</sup> | конфигурация_коментар = | електрони_на_ниво =2, 8, 18, 13, 1 | електрони_на_ниво_коментар = | CAS_номер = | CAS_номер_коментар = | атомна_маса =95,95 | атомна_маса_коментар = | атомен_радиус =145 | атомен_радиус2 =190 | атомен_радиус_коментар = | ковалентен_радиус =154±5 | ковалентен_радиус_коментар = | ван_дер_Ваалс = | ван_дер_Ваалс_коментар = | окс_състояния ='''6''', 5, '''4''', 3, 2, 1, −1, −2, −4 | окс_състояния_коментар = | оксид =MoO<sub>3</sub> (силно киселинен); MoO<sub>2</sub> (неутрален) | оксид_коментар = | електроотрицателност =2,16 | електроотрицателност_коментар = | йон_потенциал =684,3 | йон_потенциал2 =1560 | йон_потенциал3 =2618 | йон_потенциал4 =4480 | йон_потенциал_коментар =([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]]) | агрегатно =твърдо вещество | агрегатно_коментар = | алотропи = | алотропи_коментар = | крист_структура =кубична обемноцентрирана | крист_структура_коментар = | крист_структура2 = | крист_структура_коментар2 = | плътност =10280 | плътност_коментар = | топене_K =2896 | топене_коментар = | кипене_K =4912 | кипене_коментар = | моларен_обем =9,334×10<sup>-6</sup> | моларен_обем_коментар = | тройна_точка_темп = | тройна_точка_налягане = | тройна_точка_коментар = | крит_точка_темп = | крит_точка_налягане = | крит_точка_коментар = | топл_топене =37,48 | топл_топене_коментар = | топл_изпарение =598 | топл_изпарение_коментар = | налягане_пара_T1 =2742 | налягане_пара_T10 =2994 | налягане_пара_T100 =3312 | налягане_пара_T1k =3707 | налягане_пара_T10k =4212 | налягане_пара_T100k =4879 | скорост_звук =5400 | скорост_звук_коментар =при 25 [[целзий|°C]] | топл_капацитет =251 | топл_капацитет_коментар = | електропроводимост =2×10<sup>7</sup> | електропроводимост_коментар =при 20 [[целзий|°C]] | елсъпротивление =0,0534 | елсъпротивление_коментар =при 20 [[целзий|°C]] | топлопроводимост =138 | топлопроводимост_коментар = | магнетизъм =[[парамагнетизъм|парамагнитен]]{{hrf|Lide|2005}} | магнетизъм_коментар = | модул_еластичност =329 | модул_еластичност_коментар = | модул_срязване =126 | модул_срязване_коментар = | модул_натиск =230 | модул_натиск_коментар = | коефициент_Поасон =0,31 | коефициент_Поасон_коментар = | твърдост_Моос =5,5 | твърдост_Моос_коментар = | твърдост_Викерс =1400 – 2740 | твърдост_Викерс_коментар = | твърдост_Бринел =1370 – 2500 | твърдост_Бринел_коментар = | наименование =от [[гръцки език|гръцкото]] ''Μόλυβδος'' – ''„[[Олово]]“'' | открит_от =[[Карл Вилхелм Шееле]] | открит_през =1778 г. | изолиран_от =[[Петър Йелм]] | изолиран_през =1781 г. | изотопи = {{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=92|честота=14,65 %|firstlinks=yes}} {{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Mo|масово_число=93|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=4000 г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Nb|продукт_масово_число=93}} {{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=94|честота=9,19 %|firstlinks=no}} {{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=95|честота=15,87 %|firstlinks=no}} {{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=96|честота=16,67 %|firstlinks=no}} {{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=97|честота=9,58 %|firstlinks=no}} {{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=98|честота=24,29 %|firstlinks=no}} {{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Mo|масово_число=99|честота=синт.|период_полуразпад=83,4 дни|тип_разпад1=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ1=Tc|продукт_масово_число1=99''m''|тип_разпад2=[[гама-лъчение|γ]]|продукт_символ2=–}} {{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Mo|масово_число=100|честота=9,75 %|период_полуразпад=7,8×10<sup>18</sup> г.|тип_разпад=[[двоен бета-разпад|β<sup>-</sup>β<sup>-</sup>]]|продукт_символ=Ru|продукт_масово_число=100}} }} '''Молибденът''' (''Molybdenum'') е [[химически елемент]], сребристо-бял, много твърд, но по-мек и ковък от волфрама метал, открит през [[1778]] година. Той е с шеста по големина [[температура на топене]] и само [[волфрам]]ът и [[Тантал (елемент)|танталът]] от по-често срещаните метали имат по-високи температури на топене от него. Молибденът бавно се разяжда от [[киселини]]. Той е много ценен в сплави, тъй като допринася за твърдостта и здравината на калената [[стомана]]. Така също повишава и температурата на топене на стоманата ако се използва като легираща добавка. През Втората [[Втора световна война|Световна война]] [[Германия|немското]] оръдие, наречено „[[Дебелата Берта]]“, съдържа молибден, който го правил по-здраво и издръжливо по време на стрелба. Молибденът се окислява при повишени температури. == Приложение == Той се използва като електрод в електрически загряти остъклени фурни. Основно приложение на молибдена е за [[легирана стомана|легиране]] на стомани и за [[тор (биология)|торове]]. Молибденът има незаменима роля (микроелемент), наред с магнезия в растителния свят, въпреки че е [[канцероген]]ен и отровен метал. Нитрогеназата е комплекс от ферменти (ензими), които се произвеждат от някои [[бактерии]], усвояващи атмосферният азот ([[кръговрат на азота]]). Тези бактерии са незаменима част от [[хумус]]а и на практика са в [[симбиоза]] с [[растения]]та. Нитрогеназата е катализатор в основната реакция: N<sub>2</sub> + 6H + ''Q'' → 2NH<sub>3</sub> Молибденът влиза в състава и на растителните [[ензими]] ([[ферментация|ферменти]]) с аналогична роля – усвояване на азота. Според европейските директиви, пречиствателните станции за отпадъчни води, следва да изхвърлят вода с конценрация на [[тежък метал|тежки метали]] (всеки поотделно) не повече от 0,05 mg/l. За в бъдеще все повече ще се внедряват технологии, които с помощта на [[химична реакция#Йонообменни|йоноомбемници]] ще извличат ценните метали от отпадъчните води и те няма да бъдат изхвърляни в реките и моретата, където нарушават екологичното равновесие. Металът има приложения при атомната енергетика за [[ракети]] и самолетни части, както и в други области, където се изискват труднотопими киселинно- и корозионноустойчиви сплави, стомани с повишена твърдост и износоустойчивост. Важно приложение на молибдена е за сплавта [[молибденов телурит]] – незаменима за електроди в [[литиево-йонна батерия|литиево-йонни батерии]] с повишен живот и енергоемкост, който е и [[полупроводник]]. Той е важен [[катализатор]] при рафинирането на [[петрол]]. Намерил е също приложение като [[влакно]] в елетронни и елетрически уреди. Има и много важна следа в храненето на растенията. [[Молибденовия дисулфид]] се ползва като [[смазка]], особено при високи температури, при които маслата се разлагат. Употребата на молибденова смазка MoS<sub>2</sub> ([[молибденов дисулфид]]) се ограничава до специфични приложения, защото продуктите на окисление на смазката са МоО<sub>2</sub> ([[молибденов диоксид]]) и сяра, които са висококорозивни вещества при досег с [[вода]] или атмосферен въздух. == Добив == В световен мащаб нуждите от молибден непрекъснато растат и добивът му се увеличава, въпреки трудното му производство. Най-големи производители на молибден са [[САЩ]] и [[Китай]], следвани от [[Чили]]. Съответно 61 000 т и 59 000 т годишно, а дялът на Чили е 45 000 т, [[Перу]] – 17 000 т и [[Канада]] с около 12 000 т. В постсъветското пространство износители са [[Армения]] – около 4000 т и [[Русия]] 35 000 т. Неотдавна Китай, който има най-големи запаси в света от молибденови минерали обяви, че спира износа на молибден наред с двадесетина други метали, за което [[ЕС]] и Съединени американски щати в рамките на [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] възразяват остро и настояват за санкции. Текущатата цена на едро на стоковата борса за чист молибден е около 30 $ за килограм – цена с около 60 % по-ниска спрямо тази от [[2006]] – [[2007]] г. Молибденът не се среща в свободно състояние. Съдържанието му в земната кора е 3×10<sup>-4</sup> % по маса. Известни са около 20 минерала, съдържащи молибден, от които той се добива. == Токсични свойства == Молибденът може да причини хронично заболяване и прах – [[пневмокониоза]].<ref name="БМЭ-3изд-ТОМ-15">{{cite book|last= Лопина О.Д., Воробьева Р.С., Овдиенко Н.И |first=|editor=главен ред. Б.В. Петровский|title=[[Голямата медицинска енциклопедия]] (в 30 тома)|url=|accessdate=1 юни 2018|edition=3 издание|volume= 15. Меланома – Мудров [http://бмэ.орг/index.php/Категория:Том_15 ''(Меланома – Мудров)'']|year=1981|publisher=Издателство „Съветска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages= 576|chapter= Молибден ''(Молибден)'' |chapterurl=http://бмэ.орг/index.php/МОЛИБДЕН }} ''{{икона|ru}}'' </ref> == Източници == <references/> ; Използвана литература {{дребно| * {{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en }} }} == Външни препратки == * [http://spisanie.info/земя-и-климат/615-молибден-обзор Списание Инфо ISSN 1314 – 7382] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140609024906/http://spisanie.info/%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F-%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82/615-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D0%B1%D0%B7%D0%BE%D1%80 |date=2014-06-09 }} {{Периодична система}} [[Категория:Химични елементи]] [[Категория:Преходни метали]] r3tprut026brz2bqz1xpp2jrkc4zb19 0 137227 12416065 12406852 2024-11-18T17:38:02Z Nk 399 Улици и произход на имената им 12416065 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Симеоново|Симеоново (пояснение)}} {{Квартал на София}} '''Симеоново''' е [[квартал]] на [[София]], разположен в подножието на [[Витоша]]. Застроен е предимно с [[къща|къщи]] и малки [[хотел]]и. Намира се близо до [[Кабинков Лифт „Симеоново - Алеко“]], Околовръстния път и има удобна връзка с центъра на града. До 1961 година, когато е присъединено към града, Симеоново е отделно село. До 1895 година, когато е преименувано в чест на цар [[Симеон I|Симеон]], то носи името '''Беглер чифлик''' („бейски чифлик“). Близостта му до центъра на града и планината „Витоша“, отличната панорама и комуникации го правят изключително атрактивен за живеене, предпочитан за средите на бизнес-елита и хората с висок социален статус. Възникнал преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата. Кв. „Симеоново“ е разположен в подножието на планината, между [[Драгалевци]] и „Бистрица“, в близост до „Околовръстния път“ на гр. София. В землището на квартала са и вилните зони „Малинова долина“ I и II и част от в.з. „[[Бункера]]“. == Архитектура == В квартала има изградени предимно луксозни еднофамилни къщи и вили с просторни дворове, както и кокетни семейни хотели предлагащи изключително голям набор от удобства. Местна забележителност е интересно оцветена къща с формата на огромен охлюв, която предизвиква интереса на много хора дошли на разходка в района. Тенденциите за строителство в кв. „Симеоново“ са насочени към строителство на комплекси от къщи с контролиран достъп. Цените на имотите в кв. „Симеоново“ поддържат едни от най-високите нива в столицата. Части от квартала са без канализационна система и се ползват септични ями. == Публични услуги == Здравната служба на квартала се намира на ул. „Крайречна“ 10. В кв. Симеоново има кметство, поща, държавно училище – 64 ОУ „Цар Симеон Велики“ на ул. „Симеоновска“ 1, общинска детска градина ДГ 46 „Жива вода“ на ул. „Крайречна“ 9, Средно общообразователно училище с ранно чуждоезиково обучение „Еспа“ на ул. „Каменица“ 3, Частна детска градина Мечо Пух на ул. „Шумако“ 20. == Транспорт == Транспортни връзки, които обслужват квартала: * Автобуси (А) – № 67, 68 (само в делник) 98;<ref>[http://www.imotisofia.net/novo-stroitelstvo/novi-sgradi-zhilishten-kompleks-grad-sofiya-kv-simeonovo-offer27728.html Имоти София.нет]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Улици и произход на имената им == {| class=wikitable |- ! Път !! Наречен на !! Местоположение |- | „11“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949715|title=11}} |- | „18“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949745|title=18}} |- | „19“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950689|title=19}} |- | „2“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949868|title=2}} |- | „20“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949801|title=20}} |- | „203“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950993|title=203}} |- | „21“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949732|title=21}} |- | „45“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949800|title=45}} |- | „50-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950677|title=50-та}} |- | „53“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950678|title=53}} |- | „58“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949741|title=58}} |- | „62-ра“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949724|title=62-ра}} |- | „63-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949734|title=63-та}} |- | „64-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949723|title=64-та}} |- | „65“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949470|title=65}} |- | „66-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949472|title=66-та}} |- | „67-ма“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950681|title=67-ма}} |- | „68-ма“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949476|title=68-ма}} |- | „69-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949747|title=69-та}} |- | „70-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949748|title=70-та}} |- | „71-ва“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950682|title=71-ва}} |- | „73-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950683|title=73-та}} |- | „77-ма“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949769|title=77-ма}} |- | „78-ма“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949765|title=78-ма}} |- | „79-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949774|title=79-та}} |- | „8“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123947441|title=8}} |- | „80-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949776|title=80-та}} |- | „81-ва“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949780|title=81-ва}} |- | „82“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950687|title=82}} |- | „83-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949767|title=83-та}} |- | „84-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949772|title=84-та}} |- | „85-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123950684|title=85-та}} |- | „86-та“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949778|title=86-та}} |- | „87-м“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949770|title=87-м}} |- | „88-ма“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123949763|title=88-ма}} |- | „Акад. Димитър Ангелов“ || [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]] (1917 – 1996), историк || {{maplink|type=line|id=Q123949738|title=Акад. Димитър Ангелов}} |- | „Акад. Спиридон Казанджиев“ || [[Спиридон Казанджиев]] (1882 – 1951), психолог || {{maplink|type=line|id=Q123950680|title=Акад. Спиридон Казанджиев}} |- | „[[Александър Малинов (булевард в София)|Александър Малинов]]“ || [[Александър Малинов]] (1867 – 1938), политик || {{maplink|type=line|id=Q12271513|title=Александър Малинов}} |- | „Александър Муратов“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949754|title=Александър Муратов}} |- | „Андрей и Константин Петкович“ || [[Андрей Петкович]] (1837 – 1897), общественик<br>[[Константин Петкович]] (1824 – 1898), общественик || {{maplink|type=line|id=Q123949713|title=Андрей и Константин Петкович}} |- | „Арх. Алекси Начев“ || [[Алекси Начев]] (1863 – 1908), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123950514|title=Арх. Алекси Начев}} |- | „Арх. Антон Торньов“ || [[Антон Торньов]] (1868 – 1942), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123950515|title=Арх. Антон Торньов}} |- | „Арх. Георги Духтев“ || [[Георги Духтев]] (1885 – 1955), ландшафтен архитект || {{maplink|type=line|id=Q123951694|title=Арх. Георги Духтев}} |- | „Арх. Георги Фингов“ || [[Георги Фингов]] (1874 – 1944), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123950990|title=Арх. Георги Фингов}} |- | „Арх. Иван Данчов“ || [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]] (1893 – 1972), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123950989|title=Арх. Иван Данчов}} |- | „Арх. Наум Торбов“ || [[Наум Торбов]] (1880 – 1952), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123950992|title=Арх. Наум Торбов}} |- | „Арх. Никола Лазаров“ || [[Никола Лазаров]] (1870 – 1942), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123949381|title=Арх. Никола Лазаров}} |- | „Арх. Никола Нешов“ || [[Никола Нешов]] (1869 – 1928), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123951228|title=Арх. Никола Нешов}} |- | „Арх. Никола Юруков“ || [[Никола Юруков]] (1877 – 1923), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123951107|title=Арх. Никола Юруков}} |- | „Арх. Пенчо Койчев“ || [[Пенчо Койчев]] (1876 – 1957), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123950513|title=Арх. Пенчо Койчев}} |- | „Арх. Станчо Белковски“ || [[Станчо Белковски]] (1891 – 1962), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123950991|title=Арх. Станчо Белковски}} |- | „Архитекти Васильов и Цолов“ || [[Димитър Цолов]] (1896 – 1970), архитект<br>[[Иван Васильов]] (1893 – 1979), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123948738|title=Архитекти Васильов и Цолов}} |- | „Балеви ливади“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949683|title=Балеви ливади}} |- | „Бистришко шосе“ || [[Бистрица (област София)|Бистрица]], село в Софийско || {{maplink|type=line|id=Q123949692|title=Бистришко шосе}} |- | „Божур“ || [[Божур]] (''Paeonia''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q124461174|title=Божур}} |- | „Бор“ || [[Бор]] (''Pinus''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123948661|title=Бор}} |- | „Боримечка“ || [[Иван Боримечката]], литературен герой на Иван Вазов || {{maplink|type=line|id=Q123949702|title=Боримечка}} |- | „Боровец“ || „[[Боровец]]“, курорт в Самоковско || {{maplink|type=line|id=Q123948315|title=Боровец}} |- | „Босилек“ || [[Босилек]] (''Ocimum''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123948111|title=Босилек}} |- | „Боян Ничев“ || [[Боян Ничев]] (1930 – 1997), литературен историк || {{maplink|type=line|id=Q123949731|title=Боян Ничев}} |- | „Бяла река“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949557|title=Бяла река}} |- | „Бяла черква“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949403|title=Бяла черква}} |- | „Ватопедска грамота“ || [[Ватопедска грамота]] (XIII век), дарствена грамота || {{maplink|type=line|id=Q123949721|title=Ватопедска грамота}} |- | „Венец“ || [[Венец]], декоративен предмет || {{maplink|type=line|id=Q123949265|title=Венец}} |- | „Витошки езера“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949433|title=Витошки езера}} |- | „Витошки камбани“ || [[Мемориал „Знаме на мира“]], паметник в района || {{maplink|type=line|id=Q123950277|title=Витошки камбани}} |- | „Витошко лале“ || [[Планински божур]] (''Trollius europaeus''), вид растения || {{maplink|type=line|id=Q123948189|title=Витошко лале}} |- | „Георги Пешаков“ || [[Георги Пешаков]] (1785 – 1854), писател || {{maplink|type=line|id=Q123949727|title=Георги Пешаков}} |- | „Голяма Брезовица“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949460|title=Голяма Брезовица}} |- | „Горска ела“ || [[Ела]] (''Abies''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123949707|title=Горска ела}} |- | „Д-р Емил Илиев“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123951288|title=Д-р Емил Илиев}} |- | „Двата бука“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950690|title=Двата бука}} |- | „Донка Ушлинова“ || [[Донка Ушлинова]] (1885 – 1937), революционерка || {{maplink|type=line|id=Q123951226|title=Донка Ушлинова}} |- | „Дядо Йоцо“ || „[[Дядо Йоцо гледа]]“ (1901), разказ на Иван Вазов || {{maplink|type=line|id=Q123949709|title=Дядо Йоцо}} |- | „Еминица“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949679|title=Еминица}} |- | „Жасмин“ || [[Жасмин]] (''Jasminum''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123949744|title=Жасмин}} |- | „Здравец“ || [[Здравец]] (''Geranium''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123950436|title=Здравец}} |- | „Зелен бор“ || [[Бор]] (''Pinus''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123950972|title=Зелен бор}} |- | „Зелена круша“ || [[Круша]] (''Pyrus''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123950697|title=Зелена круша}} |- | „Златен век“ || [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]], исторически период || {{maplink|type=line|id=Q123949704|title=Златен век}} |- | „Игликина поляна“ || „[[Игликина поляна]]“, местност на Витоша || {{maplink|type=line|id=Q123949752|title=Игликина поляна}} |- | „Извор“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949334|title=Извор}} |- | „Йеромонах Гаврил Лесновски“ || [[Гавриил Лесновски]] (XI век), духовник || {{maplink|type=line|id=Q123950675|title=Йеромонах Гаврил Лесновски}} |- | „Йосиф Бдински“ || [[Йоасаф Бдински]] (XIV век), духовник || {{maplink|type=line|id=Q123949711|title=Йосиф Бдински}} |- | „Каменица“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949374|title=Каменица}} |- | „Киселица“ || [[Киселица (дърво)|Киселица]] (''Malus sylvestris''), вид растения || {{maplink|type=line|id=Q123949681|title=Киселица}} |- | „Китка“ || [[Букет]], декоративен предмет || {{maplink|type=line|id=Q123949454|title=Китка}} |- | „Клен“ || [[Явор]] (''Acer''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123950935|title=Клен}} |- | „Крайречна“ || [[Старата река]], река в района || {{maplink|type=line|id=Q123947057|title=Крайречна}} |- | „Куила“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950679|title=Куила}} |- | „Малина“ || [[Малина]] (''Rubus idaeus''), вид растения || {{maplink|type=line|id=Q124461091|title=Малина}} |- | „Малка Брезовица“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949455|title=Малка Брезовица}} |- | „Матей Граматик“ || [[Матей Граматик]] (XVI век), писател || {{maplink|type=line|id=Q123949739|title=Матей Граматик}} |- | „Мила Палова“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123951777|title=Мила Палова}} |- | „Митрополит Партений Зографски“ || [[Партений Зографски]] (1818 – 1876), духовник || {{maplink|type=line|id=Q123949285|title=Митрополит Партений Зографски}} |- | „Мишова орница“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949451|title=Мишова орница}} |- | „Момин кладенец“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q124744519|title=Момин кладенец1}} |- | „Момина сълза“ || [[Момина сълза]] (''Convallaria majalis''), вид растения || {{maplink|type=line|id=Q123948798|title=Момина сълза}} |- | „Неофит Хилендарски“ || [[Неофит Бозвели]] (1785 – 1848), просветен деец || {{maplink|type=line|id=Q123949729|title=Неофит Хилендарски}} |- | „Никола Пиколо“ || [[Никола Пиколо]] (1792 – 1865), писател || {{maplink|type=line|id=Q123949719|title=Никола Пиколо}} |- | „Нова земя“ || „[[Нова земя (роман)|Нова земя]]“ (1896), роман на Иван Вазов || {{maplink|type=line|id=Q123949717|title=Нова земя}} |- | „Околовръстен път“ || – || {{maplink|type=line|id=Q123946937|title=Околовръстен път}} |- | „Отечество любезно“ || „[[Отечество любезно, как хубаво си ти!]]“ (1882), стихотворение на Иван Вазов || {{maplink|type=line|id=Q123949705|title=Отечество любезно}} |- | „Павел Матев“ || [[Павел Матев]] (1924 – 2006), писател || {{maplink|type=line|id=Q123950696|title=Павел Матев}} |- | „Падината“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949453|title=Падината}} |- | „Панорама“ || [[Панорама]], широк изглед || {{maplink|type=line|id=Q123951413|title=Панорама}} |- | „Петър Иванов Кьосеиванов“ || [[Петър Кьосеиванов]] (1897 – 1971), политик || {{maplink|type=line|id=Q123950685|title=Петър Иванов Кьосеиванов}} |- | „Погледец“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q124646372|title=Погледец}} |- | „Поп Пейо“ || [[Пейо Софийски|Поп Пейо]] (XV – XVI век), писател || {{maplink|type=line|id=Q123949736|title=Поп Пейо}} |- | „Приятели“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123951302|title=Приятели}} |- | „Проф. Александър Милев“ || [[Александър Милев]] (1904 – 1980), езиковед || {{maplink|type=line|id=Q123949750|title=Проф. Александър Милев}} |- | „Проф. Димитър Пасков“ || [[Димитър Пасков]] (1914 – 1986), фармаколог || {{maplink|type=line|id=Q123950691|title=Проф. Димитър Пасков}} |- | „Проф. Теодор Горанов“ || [[Теодор Горанов]] (1890 – 1962), архитект || {{maplink|type=line|id=Q123951699|title=Проф. Теодор Горанов}} |- | „Проф. Юрдан Данчов“ || [[Юрдан Данчов]] (1871 – 1956), инженер || {{maplink|type=line|id=Q123948756|title=Проф. Юрдан Данчов}} |- | „Рачо Петков Казанджията“ || [[Рачо Казанджията]] (1800 – 1848), общественик || {{maplink|type=line|id=Q123950308|title=Рачо Петков Казанджията}} |- | „Роза“ || [[Роза]], група растения || {{maplink|type=line|id=Q123949312|title=Роза}} |- | „Св. Мария Магдалина“ || [[Мария Магдалина]] (I век), християнска светица || {{maplink|type=line|id=Q123946965|title=Св. Мария Магдалина}} |- | „Симеон Пиронков“ || [[Симеон Пиронков]] (1927 – 2000), композитор || {{maplink|type=line|id=Q123950694|title=Симеон Пиронков}} |- | „Симеоновска“ || „Симеоново“, квартал на София || {{maplink|type=line|id=Q123950206|title=Симеоновска}} |- | „[[Симеоновско шосе]]“ || „Симеоново“, квартал на София || {{maplink|type=line|id=Q12293789|title=Симеоновско шосе}} |- | „Синьо лято“ || „[[Синьо лято]]“ (1981 – 1982), испански сериал || {{maplink|type=line|id=Q123949084|title=Синьо лято}} |- | „Скакавец“ || [[Скакавец]], връх на Рила || {{maplink|type=line|id=Q123950692|title=Скакавец}} |- | „Славка Славова“ || [[Славка Славова]] (1924 – 2002), актриса || {{maplink|type=line|id=Q123946964|title=Славка Славова}} |- | „Стефан Икономов“ || [[Стефан Икономов]] (1937 – 1994), композитор || {{maplink|type=line|id=Q123950695|title=Стефан Икономов}} |- | „Студено кладенче“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950698|title=Студено кладенче}} |- | „Теменуга“ || [[Теменуга]] (''Viola''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123949444|title=Теменуга}} |- | „Тодор Пеев“ || [[Тодор Пеев]] (1842 – 1904), общественик || {{maplink|type=line|id=Q123950699|title=Тодор Пеев}} |- | „Хотнишки водопад“ || [[Хотнишки водопад]], водопад във Великотърновско || {{maplink|type=line|id=Q123950964|title=Хотнишки водопад}} |- | „Цар Иван Владислав“ || [[Йоан Владислав|Иван Владислав]] (? – 1018), цар на България || {{maplink|type=line|id=Q123950676|title=Цар Иван Владислав}} |- | „Чемшир“ || [[Чемшир]] (''Buxus''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123949685|title=Чемшир}} |- | „Чифлишка“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123950693|title=Чифлишка}} |- | „Чичовци“ || „[[Чичовци]]“ (1885), повест на Иван Вазов || {{maplink|type=line|id=Q123949718|title=Чичовци}} |- | „Шумако“ || ? || {{maplink|type=line|id=Q123949449|title=Шумако}} |- | „Ягода“ || [[Ягода]] (''Fragaria''), род растения || {{maplink|type=line|id=Q123949688|title=Ягода}} |} == Личности == ; Родени в Симеоново * Дешо Андонов, македоно-одрински опълченец, 50-годишен, четата на [[Никола Герасимов (революционер)|Никола Герасимов]]<ref>{{МОО|37}}</ref> == Други == На Симеоново са наречени булевард „[[Симеоновско шосе]]“ ({{maplink|type=line|id=Q12293789|title=Симеоновско шосе}}) и улица „Симеоново“ ({{maplink|type=line|id=Q123948371|title=Симеоново}}) в [[София]]. == Източници == <references /> {{Мъниче|София}} {{Квартали на София}} {{Портал|София|България}} [[Категория:Квартали на София]] [[Категория:Район Витоша]] [[Категория:Исторически села в област София]] 3fwo2pux8tx48vrkuo38cmflguphzbt 0 138531 12416158 12052234 2024-11-18T18:30:01Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в Попово]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416158 wikitext text/x-wiki {{Училище |име= Основно училище „Св. Климент Охридски“ |основан= [[1883]] |град= [[Попово]] |страна= [[България]] |квартал = ул. Райна Княгиня № 4 |сайт= |директор= |картинка= [[Файл:Kl.Ohridski_Popovo_3.jpg|250п|]] |ученици= |карта = България Попово |карта-описание = Местонахождение в Попово }} '''Основно училище „Св. Климент Охридски“''' се намира в гр. [[Попово]], [[Област Търговище]]. == Имена == * 1883 – 1902 г.: Окръжно третокласно мъжко училище * 1902 – 1907 г.: Третокласно смесено училище * 1907 – 1916 г.: Смесена [[прогимназия]] * 1916 – 1920 г.: Общинска смесена непълна гимназия * 1920 – 1932 г.: Общинска смесена прогимназия * 1932 – 1936 г.: Народна смесена прогимназия * 1936 – 1939 г.: Средищна общинска прогимназия * 1939 – 1944 г.: Народна прогимназия „Свети Климент“ * 1944 – 1950 г.: Народна смесена прогимназия „[[Климент Охридски]]“ * 1950 – 1957 г.: Присъединено към Единно смесено средно училище „[[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]]“ * 1957 – 1962 г.: Народно основно училище „Климент Охридски“ * 1962 – 1981 г.: Първо основно училище „Климент Охридски“ * 1981 – 1991 г.: Второ единно средно политехническо училище „Климент Охридски“ * 1991 – 1997 г.: Второ средно общообразователно училище „Климент Охридски“ * от 1997 г.: Основно училище „Свети Климент Охридски“ == Директори == [[Файл:Orden_uchulliste_Popovo.jpg|мини|Най-високото отличие от 1984 г.]] ; Окръжно третокласно училище * 1. Стефан Гунчев (1890 – 1894 г.) * 2. Вартоломей Робертович (1894 – 1895 г.) * 3. Юрдан Стойчев (1895 – 1900 г.) * 4. Светослав Ангелов (1900 – 1902 г.) ; Третокласно смесено училище * 5. Хараламби Георгиев Фичев (1902 – 1904 г.) * 6. Стоичко Захариев (1904 – 1907 г.) ; Смесена прогимназия * 6. Стоичко Захариев (1907 – 1908 г.) * 7. Стефан С. Тодоров (1908 – 1911 г.) * 8. Н. Пасков (1911 – 1912 г.) ; Поповска прогимназия с непълна гимназия * 9. Петър Димитров Свраков (1912 – 1915 г.) * 10. Коста Аврамов (1915 – 1918 г.) ; Общинска смесена непълна гимназия с прогимназия * 11. Георги Трифонов Хаджичернев (1918 – 1920 г.) ; Общинска смесена прогимназия * 12. Христо Цанев Христов (1920 – 1922 г.) * 13. Димитър Цонев Йовчев (1922 – 1927 г.) * 14. Стоян Димитров Дачев (1927 г.) * 15. Георги Калчев (1927 г.) * 16. Христо Цанев Христов (1927 – 1929 г.) * 17. Ганчо (Ганю) Събев Стоянов (1929 – 1931 г.) ; Народна смесена прогимназия * 18. Кръстю Петров Георгиев (1931 – 1933 г.) * 19. Станчо Атанасов Бакалов (1933 г.) * 20. Марко Николов Русев (1933 – 1937 г.) ; Средищна общинска прогимназия * 21. Станчо Атанасов Бакалов (1937 – 1938 г.) ; Народна прогимназия „Свети Климент“ * 22. Анастас Раднев Недялков (1938 – 1944 г.) ; Народна смесена прогимназия „Климент Охридски“ * 23. Георги Калчев (1944 – 1945 г.) * 24. Димитър Тодоров Иванов (1945 – 1948 г.) * 25. Панайот Панайотов Лунчев (1948 – 1950 г.) ; Прогимназиален курс на Единно смесено средно училище „Георги Димитров“ * 26. Иван Атанасов Радев (1950 – 1957 г.) ; Народно основно училище „Климент Охридски“ * 27. Георги Станчев Митев (1957 – 1962 г.) ; Първо основно училище „Климент Охридски“ * 28. Тодорка Тодорова Грошевска (1962 – 1966 г.) * 29. Дамян Петров Минчев (1966 – 1968 г.) * 30. Петър Великов Тинев (1968 – 1971 г.) * 31. Иван Станев Колев (1971 г.) ; I ОУ – II ЕСПУ – II СОУ „Климент Охридски“ * 32. Илия Стойчев Вълканов (1971 – 1997 г.) ; Основно училище „Св. Климент Охридски“ * 33. Колю Динков Георгиев (1997 – 1998 г.) * 34. Кармелина Панайотова Колева (от 1998 г. до днес) == Наградени учители == * Васил Ангелов Василев – с [[Орден (отличие)|орден]] „[[Кирил и Методий]]“ II степен * Вълка Тодорова Данкова – с [[медал]] „Трудово отличие“ * Георги Станчев Митев – с орден „Кирил и Методий“ I степен * Георги Димитров Трифонов – с орден „Кирил и Методий“ I степен * Георги Цонев Георгиев – „отличник на МНП“ * Дамян Петров Минчев – с орден „Кирил и Методий“ II степен * Данка Кръстева Кьосева – с орден „Кирил и Методий“ II степен * Димитър Тодоров Иванов – с орден „Кирил и Методий“ I степен и орден „Червено знаме на труда“ * Добри Кръстев Добрев – с орден „Кирил и Методий“ III степен * Драган Тодоров Шекерджиев – с орден „Кирил и Методий“ III степен * Здравка Николаева Йорданова – „отличник на МНП“ * Иван Станев Колев – с орден „Кирил и Методий“ II степен * Иванка Минева Иванова – „отличник на МНП“ * Илия Стойчев Вълканов – „отличник на МНП“ и орден „Кирил и Методий“ I степен * Йордан Иванов Йорданов – „отличник на МНП“ * Йордан Иванов Йорданов – с орден „Кирил и Методий“ I и II степен * Кина Георгиева Костова – с орден „Кирил и Методий“ III степен * Косьо Минчев Иванов – с медал „Трудово отличие“, „отличник на МНП“ * Николина Славева Нейчева – с орден „Кирил и Методий“ III степен * Мария Ганева Бакалова – със [[значка]] „Отличник в читалищната самодейност“ * Пенчо Минчев Колев – с орден „Кирил и Методий“ I, II и III степен, заслужил учител * Петър Великов Тинев – с орден „Кирил и Методий“ III степен * Радославка Василева Димова – с медал „Климент Охридски“ * Славка Русева Цонева – с орден „Кирил и Методий“ III степен, „отличник на МНП“, златна значка „За педагогическо майсторство“ * Стефка Иванова Попвеличкова – с орден „Кирил и Методий“ III степен * Стилияна Игнатова Димова – заслужил учител * Стоянка Пенчева Иванова – с медал „Трудово отличие“ * Тодор Петков Тодоров – с орден „Кирил и Методий“ II степен * Тодор Траянов Тодоров – „отличник на МНП“ * Тотьо Минев Тотев – с медал „Трудово отличие“ * Христо Недев Цонев – с орден „Кирил и Методий“ II степен * Цветана Спиридонова Шекерджиева – с орден „Кирил и Методий“ II степен * Цонка Йовчева Лазарова – „отличник на МНП“, орден „Неофит Рилски“ * Цоньо Станев Цонев – „старши [[учител]]“ == Учители-художници == * Ваня Стефанова Йовчева * Веселка Димитрова Маджарова * Деливер Деливеров Деливеров * Деян Христов Йорданов * Красимир Добрев Добрев-Доктора * Нели Христова Димитрова * Румяна Димитрова Радева == Хронология == * [[1883]] г. – за учебната 1883/1884 г. се открива Първи прогимназиален клас в „Жълтото“ училище от 12 ученици и учители Рогев и Клисаров. Официално училището се нарича Окръжно третокласно мъжко училище. * [[1886]] г. – построена е първата сграда на Прогимназията, започната две години по-рано /в нея днес се помещава помощно училище „[[Паисий Хилендарски]]“/. * [[1894]] г. – отделя се основното /началното/ училище от класното /Прогимназията/. Дотогава са били заедно с едни и същи учители. * [[1934]] г. – основан е училищен фонд „Христо Цанев“ по негова воля към Прогимназията от близките му след неговата смърт с капитал 10000 лв. Фондът служи за подпомагане от [[лихва|лихвите]] на тази сума на двама отлични ученици от трети прогимназиален клас всяка година, произхождащи от бедни семейства. * [[1937]] г. – построена е нова сграда на [[Прогимназия]]та в северната част на двора, състояща се от четири класни стаи и малка канцелария. * 6 октомври 1939 г. – Учителският съвет на Прогимназията, по предложение на директора Анастас Раднев и учителя Асен Ангелов, взема решение тя да носи името на свети [[Климент Охридски]] – първия български учител, като е решено честването на патрона да става всяка година на 8. [[декември]]. * [[1945]] г. – извършва се чистка на педагогическия персонал от „учители-[[фашист]]и“ в училищата на Поповска околия. Уволнени са завинаги от всички училища в страната тридесет учители, преподаващи в Поповско а други десет са преместени в други селища, въз основа на Наредбата-закон за прочистване на учителския и преподавателския персонал в народните основни средни училища. * 4 септември 1950 г. – Девическата [[гимназия]] е закрита и на нейно място заедно с Прогимназията е основано новото Смесено пълно средно общообразователно училище „[[Георги Димитров]]“ с начален, среден и горен курс на обучение. * [[1957]] г. – Прогимназията е възстановена и получава официалното име Народно основно училище „Климент Охридски“. * [[1962]] г. – от НОУ „Климент Охридски“ се отделя ново училище: Второ основно училище, сегашното ОУ „Н. Й. [[Вапцаров]]“. Учителският колектив е избран между учителите на „Климент Охридски“. Прогимназията остава под името I ОУ „Климент Охридски“. * 19 февруари 1966 г. – завършва строежът на новата сграда за V, VI и VII клас на I ОУ „Климент Охридски“ (сегашната сграда на ОУ „[[Любен Каравелов]]“), която се открива при много тържествена обстановка. Училището става базово за Поповски район. * 6 септември 1969 г. – МС и ЦС на БПС в България награждават колектива на I ОУ за постигнати високи успехи в юбилейното съревнование в чест на 25 години от социалистическа революция в България с „Грамота на победата“. * [[1971]] г. – целият начален курс и част от останалите ученици с половината от учителите на I ОУ преминават към Гимназията – новото [[ЕСПУ]]. Към I ОУ преминават паралелки на НУ „Кирил и Методий“, паралелките на помощното училище и тези от детската градина на „[[Кирил и Методий]]“. * 18 май 1973 г. – министърът на народната просвета Ненчо Станев прерязва лентата на новата сграда на I ОУ „Климент Охридски“ на сегашната ул. „Райна Княгиня“ № 4. Сградата е построена от бригадата на майстора Витан Николов Пенев. * [[1976]] г. – I ОУ „Климент Охридски“ печели второ място в страната и материална награда на VII републикански преглед „Шеста [[петилетка]]“ за материалната си база и нейното ефективно използване. * [[1977]] г. – I ОУ „Климент Охридски“ е обявено за училище – Окръжен първенец в съревнованието на VIII републикански преглед. Училището е наградено със [[знаме]], [[грамота]] и парична награда. * [[1981]] г. – във връзка с реформата на образователната система за учебната 1981/1982 г., I ОУ „Климент Охридски“ прераства във II ЕСПУ „Климент Охридски“ с IX и X клас. За пръв път в Училището ще се обучават шестгодишни деца в първи клас. * 19 март 1983 г. – пионерският [[хор]] при II ЕСПУ състоящ се от 75 хористи, с ръководител и дирижиран от Мария Бакалова, става [[Лауреат]] на VI републикански фестивал на художествената самодейност и носител на златен медал. * 8 декември 1984 г. – II ЕСПУ „Кл. Охридски“ чества своята 100-годишнина под названието „100 години класно училище в Попово“. * 30 юни 1985 г. – учителският колектив при II ЕСПУ заема първо място в Търговищки [[окръг]] за периода 1984/1985 г. за цялостната си дейност. * 7 декември 1986 г. до януари 1987 г. – след поредица от силни земни трусове сградата на II ЕСПУ, подобно на други училищни сгради в града, се оказва сериозно пострадала и е затворена. Учебните занятия до края на учебната година се водят в други училища, както и в с. [[Светлен (Област Търговище)|Светлен]] и [[Търговище]]. Ремонтът на пострадалата от [[земетресение]]то сграда приключва в началото на учебната 1987 г. * [[1987]] г. – експедиционният отряд „Петко Мартинов“ с ръководител Радославка Димова, основан през [[1979]] г., става Първенец на републиканския [[пионери|пионерски]] сбор, а в заключителния етап на републиканския сбор на експедиционните средношколски отряди, отряд „Мара Тасева“ с ръководител Георги Георгиев печели второ място. * [[1987]] г. – десетокласниците на II ЕСПУ под ръководството на ст. л-т Г. Георгиев, учител по начално военно обучение /НВО/, стават Комплексен първенец във военно-полевата подготовка. * [[1989]] г. – експедиционният отряд „[[Петко Мартинов]]“ на II ЕСПУ за пети пореден път е републикански първенец. * [[1991]] г. – II ЕСПУ „Климент Охридски“ е преименувано във II [[СОУ]] „Кл. Охридски“. * 8 декември 1994 г. – в читалищния салон тържествено е отбелязана 110-годишнината на училище „Климент Охридски“ с богата културна самодейна програма. * 27 март 1997 г. – със заповед № РД – 14 – 12, МОНТ преобразува II СОУ „Климент Охридски“ и НУ „Кирил и Методий“ в ОУ „Св. Климент Охридски“, считано от учебната 1997/1998 г. Учебната дейност се води и в двете сгради. * 24 май 1999 г. – ОУ „Св. Климент Охридски“ изпраща и се сбогува с последния си випуск [[абитуриент]]и – единадесетокласници. * [[2000]] г. – към ОУ „Св. Климент Охридски“ е присъединено закритото ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. [[Паламарца]]. Децата от селото от учебната 2000 / 2001 г. са извозвани ежедневно до новото си училище за учебните занятия. * [[2003]]-2004 г. – към ОУ „Св. Климент Охридски“ преминава закритото ОУ „Никола Мутафа“ на с. [[Ковачевец]]. Учениците от V до VIII клас от селото са превозвани ежедневно до училището в [[Попово]] за учебните занятия. * [[2004]] г. – националната федерация „Спорт в училище“ награждава ОУ „Св. Климент Охридски“ и учителят по физическо възпитание и спорт Ганчо Маринов за принос в развитието на ученическия спорт – „20 години ученически игри“. * 8 декември 2004 г. – при много тържествена обстановка и препълнена читалищна зала с ученици, гости, бивши и настоящи учители, ОУ „Св. Климент Охридски“ отбеляза своя 120-годишен [[юбилей]] с изцяло самодейна и много богата програма, изнесена от неговите ученици. == Източници == * Вл. Стойков. „120 години Поповско класно училище“. Варна, 2004 {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Климент Охридски]] [[Категория:Основани в България през 1883 година]] [[Категория:Основни училища в област Търговище|Климент Охридски]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Попово]] [[Категория:Образование в Попово]] sdymnk8v0oeq88wjp399xdc79xzf0gv 0 138674 12416341 10899899 2024-11-18T21:33:03Z PowerBUL 202075 12416341 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище инфо|Мексико | щат = Нуево Леон | площ = | основаване = }} [[Файл:Cerro de la Silla.jpg|мини|300п|Гледка от Монтерей с планината до него, неговият най-известен символ.]] '''Монтерей''' ({{lang|es|Monterrey}}) е [[столица]] на североизточния [[Мексико|мексикански]] щат [[Нуево Леон]]. Монтерей е с население от 1 133 814 жители (2005) и обща площ от 572 [[км²]]. Монтерей е основан на 20 септември 1596 г. == Известни личности == ; Родени в Монтерей * [[Хесус Ареляно]] (р. 1973), футболист * [[Ерика Буенфил]] (р. 1964), актриса * [[Едит Гонсалес]] (р. 1964), актриса * [[Никандро Диас Гонсалес]] (р. 1963), продуцент * Глория Треви (р.1968), певица * [[Естебан Гутиерес]] (р. 1991), автомобилен състезател * [[Гилермо Гарсия Канту]] (р. 1960), актьор * [[Алфонсо Рейес]] (1889-1959), писател * [[Нора Салинас]] (р. 1976), актриса * [[Джовани дос Сантос]] (р. 1989), футболист * [[Джонатан дос Сантос]] (р. 1990), футболист * [[Бланка Сото]] (р. 1979), актриса == Външни препратки == * [http://www.monterrey.gob.mx Официална страница] {{мъниче|Мексико}} [[Категория:Монтерей| ]] 16vmw2awbg957frwmz5o25o95ur9knu 0 139515 12416674 11863435 2024-11-19T10:42:28Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416674 wikitext text/x-wiki '''Син тушканчик''' ({{lang|fr|Gerboise Bleue}}) е първата взривена [[Франция|френска]] [[атомна бомба]]. Тя е взривена в сърцето на [[Сахара|Алжирската пустиня]] на [[13 февруари]] [[1960]] година, точно по времето на Алжирската война (1954-62). Особеното име на бомбата произлиза от наименованието на малък пустинен гризач от [[Азия]] и [[Африка]] - [[Скачащи мишки|тушканчик]], и от първия цвят във френското знаме – синьото. Следващите бомби са наречени съответно на останалите цветове – „бял“ и „червен“ тушканчик. „Син тушканчик“ е най-мощната бомба, използвана като първи [[ядрен опит]]. Нейните 70 килотона я правят по-мощна от американската "[[Тринити (опит)|Trinity]]" (20 килотона), руската [[РДС-1]] (22 килотона) и британската "[[Операция Ураган|Ураган]]" (22 килотона), взети заедно. Само 2 други бомби, тествани в [[Сахара]], са били по-мощни – „Рубис“ (около 100 кт) и „Сапфир“ (ок. 140 кт). Устройството е било монтирано на върха на 100-метрова кула. == Бял, червен и зелен тушканчик == [[Файл:French Senate - Report 207.gif|мини|300px|Таблица с последствията от ядрените взривове ([http://www.senat.fr/rap/r01-207/r01-2073.html Френски Сенат])]] „Операция Тушканчик“ е наименованието на цялата програма – включва Синия, който е първият френски ядрен опит, но и още три бомби – Бял, Червен и Зелен, които са значително по-малки от първата бомба. * На [[1 април]] [[1960]] г. е детониран „Бял тушканчик“, с мощност от около 6 килотона. Този опит е проведен с цел проверка на ефективността на френските тактически ядрени способности. Бомбата е взривена на върха на 50-метрова кула. * На [[27 декември]] същата година следва нов опит – „Червен тушканчик“. Неговата мощност е приблизително равна на тази на „Белия“, но за разлика от него тази бомба е взривена направо на земята, а не върху кула. * На [[25 април]] [[1961]] г. е проведен последният атмосферен тест в [[Сахара]] – „Зелен тушканчик“. Неговата мощност е едва 0,5 килотона. Той, както и „Белият“, е взривен на върха на 50-метрова кула. == Основни характеристики == {| cellspacing="0" cellpadding="4" border="1" class="toccolours" style="border-collapse:collapse" |- bgcolor="peachpuff" align="center" |- | '''Време''' || 6:04 [[час|ч.]] на [[13 февруари]], [[1960]] (GMT) |- | '''Място''' || [[Сахара|Алжирска пустиня]], [[Африка]] |- | '''Вид и височина на опита''' || Кула с височина 100 метра |- | '''Мощност''' || 70 килотона |- |} == Външни препратки == * {{икона|fr}} [http://www.senat.fr/rap/o97-179/o97-1799.html Изявление на Френския сенат n°179] * {{икона|fr}} [http://www.assemblee-nationale.fr/rap-oecst/essais_nucleaires/i3571.asp Изявление на Френското събрание n°3571] * {{икона|fr}} [http://www.bou-saada.net/reggane.htm Les premiers essais français au Sahara (1960-1966)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090426210828/http://www.bou-saada.net/reggane.htm |date=2009-04-26 }} * {{икона|fr}} [https://web.archive.org/web/20070306020555/http://algerianistesmtp.free.fr/atome.htm Провалената атомна съдба на френски Алжир] [[Категория:Въоръжени сили на Франция]] [[Категория:Наука във Франция]] [[Категория:История на Алжир]] [[Категория:Ядрени опити]] 0eoq830dp95akwsgpy3k79ko6ya2sxp 0 139567 12416379 10840977 2024-11-18T22:09:10Z PowerBUL 202075 12416379 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Мексико | име-местно = Hermosillo | щат = Сонора | площ = | население = 784 342 | население-година = 2010 | основаване = }} [[Файл:En el Beis 1.jpg|мини|300п|Бейзболният стадион „Хектор Еспино“ в Ермосильо с капацитет 14 000 места]] '''Ермосильо''' ({{lang|es|Hermosillo}}) е [[столица]]та на северозападния щат [[Сонора]] в [[Мексико]]. Намира се в централната част на щата и е с население от 784 342 жители (2010). Климатът в града е горещ и сух, температурите често надхвърлят 40&nbsp;°C през лятото. 114 компании имат заводи в града. Най-важният индустриален сектор е автомобилостроенето, основите на който са положени през 1980-те, когато [[Ford Motor Company]] построява завода ''Hermosillo Stamping & Assembly Plant''. == Побратимени градове == * [[Финикс (Аризона)|Финикс]] (Аризона, САЩ) * [[Ървайн (Калифорния)|Ървайн]] (Калифорния, САЩ) == Външни препратки == [http://www.hermosillo.gob.mx/ Официална страница] {{commonscat|Hermosillo|Ермосильо}} {{мъниче|Мексико}} [[Категория:Ермосильо| ]] 539a2unw27npo5mtcf75zr8pfo01c98 0 139569 12416391 10844738 2024-11-18T22:19:17Z PowerBUL 202075 12416391 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Мексико | щат = Синалоа | площ = | население = 785 800 | население-година = 2015 | основаване = }} [[Файл:Aeropuerto Culiacan.jpg|мини|300п|Международно летище Кулиакан]] '''Кулиакан''' ({{lang|es|Culiacán}}) е [[столица]]та и най-големият [[град]] на северозападния щат [[Синалоа]] в [[Мексико]]. Кулиакан е с население от 785 800 жители (2015). Модерният град е основан от [[испанци]] през 1531 г. Разположен е на 55 [[метър|метра]] [[надморска височина]] в централната част на щата. == Външни препратки == * [http://www.culiacan.gob.mx Официална страница] * [http://www.bellezaculichi.com/ красоту Кулиакан] {{мъниче|Мексико}} [[Категория:Кулиакан| ]] 4kcenxex1ytbv7itkodc932sjyma957 0 142496 12416046 11989939 2024-11-18T17:33:08Z Nk 399 /* Почит */ На Славка Савова е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123946964|title=Славка Славова}}). 12416046 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1947 – 2002 | награди = }} | брак = | деца = [[Ивайло Караньотов]] }} '''Славка Славова''' е българска актриса.<ref>[http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2256/slavka.htm „Славка Славова за себе си и поколението на двете революции“ (интервю на Светла Фингова за БНР, 1996)], в-к „Култура“, бр. 1-2, 10 януари 2003 г.</ref> == Биография == Родена е в [[Берлин]], където са работили родителите ѝ. Завършва Немското училище в гр. [[Бургас]]. Има висше музикално и театрално образование. Завършва [[Национална музикална академия|Музикалната академия]] в София, в класа на проф. Люба Прокопова и проф. [[Панчо Владигеров]], а [[НАТФИЗ|Държавното висше театрално училище]] в София – в класа на проф. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]]. В театъра дебютира през 1947 г. с ролята на Агнес от „[[Училище за жени]]“ от [[Молиер]]. Изиграла е десетки роли в [[Народен театър|Народния театър]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър]], „[[Театър 199]]“, [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|„Сълза и смях“]]. Играла е в пиеси на [[Софокъл]], [[Уилям Шекспир]], [[Оскар Уайлд]], [[Антон Чехов]], [[Бертолт Брехт]], [[Едуард Олби]], [[Пейо Яворов]], [[Валери Петров]]. През 1957 г. се снима в киното в ролята на Станка Гърбушката във филма „Земя“ по [[Елин Пелин]]. Славка Славова намира своята силна изява и в още един жанр – рецитаторския. Вдъхновено и всеотдайно години наред тя поднася по нов и неочакван, по свой начин проиведенията на словесната съкровищница. В нейно изпълнения разказите на [[Максим Горки|Горки]], прозата на [[Константин Паустовски]], „Съдбата на човека“ на [[Михаил Шолохов]], „Шумки от габър“ на [[Николай Хайтов]], стиховете на [[Блага Димитрова]], [[Валери Петров]] добиват нови измерения. Слово и пластика, ритъм и музика, всичко това създава едно неповторимо и ярко въздействие.<ref>Славка Славова, в-к „Телевизия Радио“, бр. 12, 1977 г.</ref> Активно се занимава с озвучаване на филми, сериали и радио пиеси през кариерата си. Измежду сериалите, които е дублирала, е чешкият „[[Арабела (сериал)|Арабела]]“.<ref>[https://bnt.bg/bg/a/aktrisata-nadya-topalova-na-80-godini bnt.bg]</ref> Актрисата умира след [[инфаркт]], който получава след представление в „Театър 199“. == Почит == От 2003 г. насам „Театър 199“ организира конкурс за камерна пиеса на името на актрисата.<ref>[http://www.online.bg/kultura/my_html/2263/c-konk.htm „Конкурс ''Славка Славова''“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050117074022/http://www.online.bg/kultura/my_html/2263/c-konk.htm |date=2005-01-17 }}, в-к „Култура“, бр. 8, 21 февруари 2003 г.</ref><ref>[http://www.online.bg/kultura/my_html/2269/c-rezkonk.htm „Резултати от конкурса ''Славка Славова''“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050118022300/http://www.online.bg/kultura/my_html/2269/c-rezkonk.htm |date=2005-01-18 }}, в-к „Култура“, бр. 14, 4 април 2003 г.</ref> На Славка Савова е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123946964|title=Славка Славова}}). == Театрални роли == * „В полите на Витоша“ ([[Пейо Яворов]]) (1956) – Мила * „Вуйчо Ваньо“ ([[Антон Чехов]]) (1959) – Соня * „Идеалният мъж“ ([[Оскар Уайлд]]) (1960) – мисис Чивли * „Майка Кураж и нейните деца“ ([[Бертолд Брехт]]) (1962) – Катрин * „Чайка“ ([[Антон Чехов]]) (1965) – Маша * „Мария Стюарт“ ([[Фридрих Шилер]]) (1970) – Елисавета * „Лес“ (Александър Н. Островски) (1975) – Улита * „Големанов“ ([[Ст. Л. Костов]]) (1977) – баба Гицка; Драгиева * „Бягството“ ([[Михаил Величков]]) (1978) – Ана * „Театър, моя любов“ (Валери Петров) (1981) в Театър 199 * „Пер Гинт“ ([[Хенрик Ибсен]]) (1988) – Осе (майката на Пер Гинт) * „Кристалната пантофка“ (1965) ([[Тамара Габе]]) == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1988-1996 || [[Новите приключения на Арсен Люпен]] - ''(„Le retour d'Arsène Lupin“)'' || 20 || Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия || |- | 1979 || [[Снимки за спомен]] || || || д-р Филева, учителка по литература |- | 1966 || [[Призованият не се яви]] || || || Мария Велева |- | 1957 || [[Земя (филм, 1957)|Земя]] || || || Станка |- |} == Звукороли и участия в звукозаписи == * „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром) == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{imdb name|080561}} {{СОРТКАТ:Славова, Славка}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български радиоактриси]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] [[Категория:Родени в Берлин]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] 8me9iv2um9fw7nae7do1qlsoojare43 0 146630 12416186 12408521 2024-11-18T18:49:05Z 213.91.248.72 12416186 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|Бразилия}} Роберто Карлош | снимка = Roberto Carlos 2012.jpg | цяло име = Роберто Карлош да Силва Роша | град на раждане = [[Гарса]] | държава на раждане = {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | височина = 168 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Защитник (футбол)|Ляв халф-бек]] | юношески години = | юношески отбори = | години = 1991 – 1993</br>1992</br>1993 – 1995</br>1995 – 1996</br>1996 – 2007</br>2007 – 2009</br>2010 – 2011</br>2011 – 2012</br>2015 – 2016</br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Бразилия}} Униао Сао Жоао</br>{{Флагче|Бразилия}} [[Клубе Атлетико Минейро|Атлетико Минейро]] *</br>{{Флагче|Бразилия}} [[Палмейрас]]</br>{{Флагче|Италия}} [[Интер]]</br>{{Флагче|Испания}} [[Реал Мадрид]]</br>{{Флагче|Турция}} [[Фенербахче]]</br>{{Флагче|Бразилия}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]]</br>{{Флагче|Русия}} [[Анжи Махачкала]]</br>{{Флагче|Индия}} [[Делхи Дайнамос]] | мачове = 0</br>3</br>44</br>30</br>370</br>65</br>35</br>25</br>3</br>'''575''' | голове = (0)</br>(0)</br>(3)</br>(5)</br>(47)</br>(6)</br>(1)</br>(4)</br>(0)</br>'''(65)''' | национален отбор години = 1992 – 2006 | национален отбор = {{флагче|Бразилия}} [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] | национален отбор мачове = 125 | национален отбор голове = (11) | треньор години = 2011 – 2012</br>2012 – 2013</br>2013 – 2014</br>2015</br>2015 – 2016 | треньор отбор = {{Флагче|Русия}} [[Анжи]] ''(играещ-треньор)''</br>{{Флагче|Русия}} [[Анжи]] ''(асистент)''</br>{{Флагче|Турция}} [[Сивасспор]]</br>{{Флагче|Турция}} [[Акхисар Беледиеспор]]</br>{{Флагче|Индия}} [[ФК Одиша|Одиша]] | последно обновяване професионални отбори = 17 септември 2015 | последно обновяване национален отбор = 30 юни 2011 }} ({{lang|pt|Roberto Carlos da Silva Rocha}}''')''' е бивш бразилски [[футболист]], [[защитник (футбол)|защитник]]. Карлош е част от националния отбор на [[Бразилия]] в три световни първенства, помага при достигането до финала през [[1998]] г. и спечелването на [[Световно първенство по футбол 2002|Световното първенство 2002]]. Той е един от петимата играчи, играли в над 100 мача в [[Шампионска лига]] до [[март]] [[2007]] г.<br> Запазена марка на Роберто Карлош са силните и точни преки свободни удари. Известен е още със скоростта си и добрите включвания в атака, често подемащ контраатаки. Той е на 5-о – 6-о място в света сред защитниците, отбелязали най-много голове за всички времена със 113 гола в официални срещи.<br> През [[1997]] г. Роберто Карлош печели втора награда за [[Футболист на годината на ФИФА]]. Той е посочен от [[Пеле]] като един от 125-имата най-велики живи футболисти през март [[2004]]. Карлош е баща на 8 деца. <ref>{{Citation |title=soccer.ru |url=http://soccer.ru/news/252310.shtml |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110723042311/http://soccer.ru/news/252310.shtml }}</ref> [[Файл:Roberto Carlos in Moscow.jpg|215px|мини|ляво|Роберто Карлош като играч на Фенербахче в Москва, 1.10.2007 г.]] == Клубна кариера == Роберто Карлош започва професионалната си кариера в [[Палмейрас]] преди да се премести в [[Интер]] на 22-годишна възраст. През [[1996]] г. подписва с испанския гигант [[Реал Мадрид]] и играе 11 сезона в клуба, като става най-дълго задържалият се чужденец в отбора. На [[2 август]] [[2005]] г. Роберто Карлош получава двойно гражданство – испанско и бразилско. Това е важно за Реал Мадрид тъй като се освобождава едно място от разрешените три за играчи, които не са европейци и дава възможност да подпишат договор с [[Робиньо]]. През сезон 2005/06 се носят слухове, че Карлош може да напусне [[Мадрид]] и да премине в клубове като [[ФК Арсенал|Арсенал]] и [[Фенербахче]]. През 2006/07 Роберто има неразбирателства с треньора [[Фабио Капело]]. Мачовете в които играе драстично намаляват, през повечето време е използван като смяна. През втория мач от 16-на финала за [[Шампионска лига]] срещу [[Байерн Мюнхен]] отнася жестока критика заради бързото изгубване на топката, довело до гол на [[Рой Макай]], най-бързият гол в историята на турнира, който елиминира [[Реал Мадрид]] от надпреварата. На [[9 март]] [[2007]] г. обявява официално решението си да не поднови договора си с Реал Мадрид. [[Файл:Roberto Carlos 37914.jpg|200px|мини|дясно|Роберто Карлош – капитан на Анжи, 2011 г.]] На [[19 юни]] 2007 г. Роберто Карлош подписва две годишен договор с опция за още една с най-популярния турски клуб [[Фенербахче]], a през есента на [[2009]] г. подписва договор с клуба от родната му страна Коринтианс. Там той играе с друг световноизвестен бразилец – [[Роналдо]]. На 13 февруари 2011 г. подписва с Анжи Махачкала. Избран е за капитан на отбора. Гаджи Гаджиев използва Карлош като опорен халф. По време на престоя си в Русия на 2 пъти е замерен с банан от фенове. През март 2012 г. слага край на кариерата си, но остава в Анжи като треньор.<ref>{{Citation |title=soccer.ru |url=http://soccer.ru/news/287095.shtml |accessdate=2012-03-09 |archivedate=2012-03-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120310180424/http://soccer.ru/news/287095.shtml }}</ref> == Национален отбор == Роберто Карлош играе в 125 мача за [[Национален отбор по футбол на Бразилия|националния отбор на Бразилия]], като вкарва 11 гола в 11 мача от 1995 до 2005 г. [[Файл:Banana-shape shoot-fr.svg|300px|мини|ляво|„Банановият изстрел“ на Роберто Карлош, 3.6.1997 г.]] Заема второ място по броя на участията в отбора след [[Кафу (футболист)|Кафу]] със 149 мача. Той има съществен принос Бразилия да стане [[Световно първенство по футбол 2002|световен шампион през 2002 г.]] и [[Световно първенство по футбол 1998|вицешампион през 1998.]] На 3 юни 1997 г. Роберто Карлош вкарва най-красивия гол в кариерата си: в първия мач на турнир във [[Франция]] срещу домакините (1:1) открива резултата от пряк свободен удар от 35 м с външен фалцов удар с левия крак вдясно покрай стената. Траекторията на топката е с формата на [[банан]] и е с нарастваща кривина, която е толкова голяма, че вече е била обект на множество научни изследвания. Това негово изпълнение е известно като „[[Бананов изстрел]]“. <ref name="espn">[http://espn.uol.com.br/noticia/700107_ate-hoje-nao-sei-como-fiz-aquele-gol-ha-20-anos-roberto-carlos-acertava-o-chute-que-desafiou-a-fisica espn.uol.com.br/ Até hoje não sei como fiz aquele gol": há 20 anos, Roberto Carlos acertava o chute que desafiou a física], Публикувано на 3 юни 2017, 08:00 ч., Aктуализирано на 8 юни 2017, 08:15 ч.</ref> Отказва се от националния отбор след загубата от [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] с 0:1 в четвъртфинала на [[Световно първенство по футбол 2006|Световното първенство по футбол през 2006 г.]]. [[Файл:Roberto Carlos.JPG|250px|мини|дясно|Роберто Карлос на тренировка с националния отбор на Бразилия, 1 юни 2006.]] == Отличия == === Клубни === {{флагче|Бразилия}} '''[[Сошиедаде Ешпортива Палмейраш|Палмейрас]]''' * [[Бразилия Серия А]]: 1993, 1994 * [[Лига Паулиста]]: 1993, 1994 * [[Турнир Рио-Сао-Пауло]]: 1993 {{флагче|Испания}} '''[[Реал Мадрид]]''' * [[Шампионска лига на УЕФА]]: 1997 – 98, 1999 – 00, 2001 – 02 * [[Примера дивисион]]: 1996 – 97, 2000 – 01, 2002 – 03, 2006 – 07 * [[Суперкупа на Испания]]: 1997, 2001, 2003 * [[Междуконтинентална купа по футбол]]: 1998, 2002 * [[Суперкупа на УЕФА]]: 2002 {{флагче|Турция}} '''[[Фенербахче]]''' * [[Суперкупа на Турция]]: 2007, 2009 === Международни === [[Файл:Roberto Carlos in Tehran.jpg|300px|мини|дясно|Роберто Карлос – играч на световния футболен отбор на бившите звезди в Техеран за благотворителен футболен мач с бившите звезди на Иран (3:0), 28.8.2015 г.]] {{флагче|Бразилия}} '''[[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]]''' * [[Купа на конфедерациите]]: 1997 * [[Копа Америка]]: 1997, 1999 * [[Световно първенство по футбол]]: 2002 == Външни препратки == * {{икона|pt}} [http://robertocarlos03.terra.com.br/home/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071011035927/http://robertocarlos03.terra.com.br/home/ |date=2007-10-11 }} * [http://www.footballdatabase.com/site/players/index.php?dumpPlayer=1045 FootballDatabase provides Roberto Carlos's profile and stats] * {{cite web | title=Profile for the 2002 FIFA World Cup | url=http://2002.fifaworldcup.yahoo.com/02/en/t/t/pl/170688/index.html | work= | accessdate=19 юни | accessyear=2006 | архив_дата=2006-11-11 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20061111201826/http://2002.fifaworldcup.yahoo.com/02/en/t/t/pl/170688/index.html }} * {{cite web | title=Profile at Real Madrid | url=http://www.realmadrid.com/articulo/rma924.htm | work= |accessdate=19 юни | accessyear=2006}} * {{cite web| title=Roberto Carlos „Şampiyon Fenerbahçe“ | url= http://www.fenerbahce.org/popdetay.asp?ContentID=7687 | work= | accessdate=5 юни |accessyear=2007}} == Източници == <references/> {{Футболен отбор на Бразилия Германия 2006}} {{Бразилия - Световен шампион 2002}} {{СОРТКАТ:Карлош, Роберто}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Палмейрас]] [[Категория:Футболисти на Реал Мадрид]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на Фенербахче]] [[Категория:Футболисти на Коринтианс]] [[Категория:ФИФА 100]] p3kjsv5pxzmgnoox3nwe3zwirrnm2rg 0 148793 12415853 12188514 2024-11-18T15:07:04Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415853 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Βυρώνεια | област = Централна Македония | дем = Синтика | географска-област = [[Сярско поле]] | площ = | височина = 171 | население = 905 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 62043 | телефонен-код = +3023230 | карта3 = Сярско }} '''Хаджи бейлик''' ({{lang|el|Βυρώνεια}}, ''Вирония'', до 1927 ''Χατζή-Μπεϊλίκ'', ''Хадзи Бейлик''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/168995 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], в [[Гърция]], [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] на област [[Централна Македония]], с население 905 жители (2001). == География == Селото е разположено северозападно от град [[Сяр]] (Серес) и западно от [[Валовища]] (Сидирокастро) в красива местност в южното подножие на [[Беласица]] (Белес или Керкини). Югозападно от него е разположено [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]] (Керкини). Селото първоначално е в полите на Беласица, но по-късно се измества на юг към железопътната линия. Старата Горна махала се води отделно селище Ано Вирония (Άνω Βυρώνεια) и в 2001 година има 75 жители. == История == === В Османската империя === През XIX век и началото на XX век, Хаджи бейлик е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]]. То е [[чифлик]] на Акил бей от град [[Сяр]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Хаджи Бейли'' (Hadji-Beyli), [[Мелнишка епархия]], живеят 150 гърци.<ref>{{Синве|48}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Хаджи бейлик (Hadji-beylik) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 270 [[българи]].<ref>{{Етнография|136 – 137}}</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Хаджи бейлик, чифлик на един серски бей, на СЗ от Демир Хисар 7 часа, при полите на Беласица. Повечето са дърводелци и овчаре, за които има пространна гора и всякакви дървета. Църква, в която четат смесено; българско училище с 15 ученика. 60 къщи българе.<ref>{{Стрезов|859}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото брои 650 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|185}}</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в селото има 800 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 25 ученици.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Вельо Димитров.<ref>{{Галчев|157}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 18 души от Хаджи бейлик са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|885}}</ref> След войната почти цялото население на селото се изселва в [[България]]. Наследници на [[бежанци]] от Хаджи бейлик днес живеят в град [[Петрич]] и региона. === В Гърция === След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от [[Турция]]. Според преброяването от 1928 година селото е смесено българо-бежанско със 185 бежански семейства с 656 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Хаджи бейлик на 6 юли 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Топ чинар<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref>|| Τοπτσινάρ|| Стронгилопиги|| Στρογγυλοπηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 146а 1968|1044}}</ref>|| |- || [[Рамна (дем Синтика)|Рамна]] || Ράμνα|| Омалос|| Όμαλός<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| село и връх в Беласица (539 m) на ЗСЗ от Хаджи бейлик<ref name="Ген"/> |- || Хаджи Аврам|| Χατζαβράμ|| Строфес|| Στροφές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Кална скала|| Κάλνα Σκάλα|| Скала|| Σκάλα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност в Беласица на ССЗ от Хаджи бейлик<ref name="Ген"/> |- || Султаница|| Σουλτανίτσα|| Султана|| Σουλτάνα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| река<ref name="Ген"/> и склон СИ от [[Дервент (дем Синтика)|Дервент]], по ЛИ ''Султана'', от ''султан''<ref>{{Местните|201}}</ref> |- || Рамна|| Ράμνα|| Омалорема|| Όμαλόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на ЗСЗ от Хаджи бейлик |- || Арнаути<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> или Арничи<ref name="ЮНА 100">{{ЮНА 100}}</ref> || Άρναούτη|| Арнаути Рема || Άρναούτη Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река СИ от Хаджи бейлик, друго име на Султаница<ref name="ЮНА 100"/> |- || Попотливица || Ποποτλίβιτσα|| Пападолупа|| Παπαδοπούλα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||гранична местност в Беласица С от Хаджи бейлик<ref name="Ген"/><ref name="Porróïa">{{cite book | title = Porróïa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20631 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |} == Личности == [[Файл:Greek GHQ at Hadji-Beylik.jpg|мини|250п|Гръцкият щаб в Хаджи бейлик в края на Междусъюзническата война обсъжда гръцките искания на Букурещкия мир. От ляво надясно: началник-щаба [[Виктор Дусманис]], крал [[Константинос I]], министър-председателя [[Елевтериос Венизелос]] (седнал с гръб), подполковник от инженерните войски [[Йоанис Метаксас]], генерал-майор [[Ксенофон Стратигос]], капитан от кавалерията Ст. Стайкос, майор от инженерните войски [[Константинос Палис]], майор от пехотата Г. Церулис]] ; Родени в Хаджи бейлик * {{флагче|България}} Ангел Стоянов (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Панайот Карамфилович]], 14 воденска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|664}}</ref> * {{флагче|България}} Андон Димов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Ичко Димитров]], 2 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|233}}</ref> * {{флагче|България}} Атанас Томов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанскарота, Сярска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|717}}</ref> * {{флагче|България}} Вангел Стоев (Стойков, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Крум Пчелински]], 1 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|649}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета<ref>{{МОО|149}}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Узунов (революционер)|Георги Узунов]] (Дядо Петър, 1852 – 1932), български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК * {{флагче|България}} [[Димитър Илиев (Хаджи бейлик)|Димитър Илиев]] (1878 – 1957), български общественик, революционер и деец на ВМОРО,<ref name="Македонците 106"/> народен представител от БЗНС * {{флагче|България}} Димитър Стоянов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета<ref>{{МОО|669}}</ref> * {{флагче|България}} Дино Георгиев (Георгев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|153}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, Сярска чета, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 2 юли 1913 година при Царево село<ref>{{МОО|37}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Чорбаджиев|Иван Атанасов Чорбаджиев]] (? – 1912), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, загинал на 21 ноември 1912 година<ref name="Македонците 106">{{Македонците|106}}</ref><ref>{{МОО|64}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Митев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета<ref>{{МОО|446}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Иванов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|285}}</ref> * {{флагче|България}} Илия Лазаров, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина<ref>{{МОО|402}}</ref> * {{флагче|България}} Киро Вълчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина<ref>{{МОО|132}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Костас Йосифидис]] (р. 1952), гръцки футболист * {{флагче|България}} Петър Лазаров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински<ref>{{МОО|404}}</ref> * {{флагче|България}} Стойко (Стоян) Андонов, македоно-одрински опълченец, земеделец, ІІІ отделение, 29-годишен, Сярска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|39}}</ref> * {{флагче|България}} Стоян Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Дончо Златков]]<ref>{{МОО|300}}</ref> * {{флагче|България}} Тане Стойков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета, 2 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|659}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 1 рота на 13 кукушка дружина<ref>{{МОО|173}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Попандреев]] (1869 – ?), войвода на ВМОК == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.malawicichlidhomepage.com/aquainfo/vyronia_aquarium.html Аквариум Вирония] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071111204041/http://www.malawicichlidhomepage.com/aquainfo/vyronia_aquarium.html |date=2007-11-11 }} == Бележки == <references /> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] [[Категория:Беласица]] jtpka02nfzz35pj3pntpl05rti8ly4p 0 151429 12416679 12271025 2024-11-19T11:02:57Z 87.227.128.82 12416679 wikitext text/x-wiki {{от пренасочване|Нестинарка|Нестинарка (пояснение)}} ---- {{Световно културно и природно наследство |Име = Нестинарство |име_ЮНЕСКО = Nestinarstvo |кутияширина = |максширина = |Картинка = |Картинка_описание = |Място = {{България}} |Тип = Културно |Критерий = |ID = |Справка = http://www.unesco.org/culture/ich/index.php?RL=00191 UNESCO |Регион = Европа и Северна Америка |Координати = |Година = 2009 |Разширение = |Застрашен = }} [[Файл:Nestinar.bulgari.jpg|250п|мини|Български нестинари]] '''Нестинарството''' ({{lang|el|Αναστενάρια}}) е български езически [[ритуал]] от район [[Източна Тракия]], при който участниците танцуват боси върху жарава въглени. Разпространен е в [[Странджа]] (България) и в Северна Гърция, където в миналото, основното население са били българи<ref>{{Цитат книга|last=Нестинарството - болна мистика и езическа ритуалност|first=Нестинарството - болна мистика и езическа ритуалност|title=|year=2012 година}}</ref>. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна ''листа'' на ''нематериалното културно наследство'' „Живи човешки съкровища – България“ по предложение на [[Регионален исторически музей (Бургас)]].<ref>[https://ich.unesco.org/en/RL/nestinarstvo-messages-from-the-past-the-panagyr-of-saints-constantine-and-helena-in-the-village-of-bulgari-00191 Nestinarstvo, messages from the past: the Panagyr of Saints Constantine and Helena in the village of Bulgari. UNESCO. Посетен на 2017-06-03]</ref> == Ритуал == Нестинарството представлява танц с боси крака върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на свети Константин и Елена (вечерта на 21 май), или това се прави на храмовия празник и събора на селото – [[Илинден]] (20 юли), свети Пантелеймон (27 юли), света Марина (17 юли), света Троица (50 дни след [[Възкресение]]), [[Еньовден]] (24 юни).<ref name="вакарелски">{{cite book | last = Вакарелски | first = Христо | authorlink = Христо Вакарелски | year = 1977 | title = [[Етнография на България (Христо Вакарелски)|Етнография на България]] | publisher = Наука и изкуство | location = София | pages = 519 – 521 | isbn = 978-954-320-582-0}}</ref> Подготовката на събитието започва още от ранни зори с „обличане“ на нестинарските икони. Поставя се яркочервен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя. Провежда се шествие из селото, а иконите се носят към аязмото от трима юноши, след което се провежда ритуално измиване на дръжките им. Привечер епитропът (църковният настоятел) и нестинарите отиват в параклиса, след което вдишват тамяновия дим и се молят пред иконите. Тогава водата от извора се приема за най-лековита през годината. След като се свечери, пред параклиса идват всички хора от селото, както и музикантите – гайдар и тъпанджия. Изпълняват три специални мелодии в точно определено време. Първата се изпълнява по време на придвижването от параклиса до жаравата; втората – по време на самото ходене по огъня; а последната се свири накрая. След като иконите са осветени и селото е обиколено, нестинарите се прибират в използвана само от тях специална сграда (наричана ''конак'' или ''столнина'').<ref name="вакарелски"/> Там се пазят иконите, а нестинарите прекарват времето до вечерта и слушат непрекъснатото биене на тъпан, при което изпадат в транс. Достигайки жаравата с танца си, нестинарите навлизат в кръга с подвиквания и танцуват. Носят в ръцете си икони, кърпи, кандила. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва истинският танц – нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцуват, понякога държейки украсена с цветя икона. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва. Когато приключи ритуалът, всички се хващат на хоро за здраве. В някои селища обичаят продължава два дни, като на втория ден отново се изпълнява ритуален обход. Юношите и иконата влизат във всеки дом, а на площада на селото се играе хоро. Нестинарите отново изпълняват своя танц на фона на обредна музика. На края на танца всеки от тях се прекръства три пъти, целува иконата и отива в параклиса. Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда. == Физическо обяснение на танцуването по огън == Противно на идеята, че краката на нестинарите не изгарят, защото те изпадат в транс или ги закриля висша сила, ходенето по жарава има научно обяснение. Два основни фактора правят ходенето по жарава възможно и предотвратяват изгаряния: * Въглените имат много ниска [[топлопроводимост]]. * Контактът между въглените и босите крака е много краткотраен. Нестинарите стъпват бързо по повърхността, без да задълбават към по-горещите въглени отдолу. За краткия момент на допир и при лошата си топлопроводимост, въглените предават малка част от топлинната енергия към кожата.<ref> Willey, D. 2007. [http://www.pitt.edu/~dwilley/Fire/FireTxt/fire.html ''Firewalking Myth vs Physics'']. University of Pittsburgh. Посетен на 2017-06-03</ref> == Разпространение и история == Този езически обичай е разпространен в България, Гърция, Турция, в местата, където е живяло българско население. В България нестинарството постепенно изчезва в средата на XX век. През 1955 година в Българи е останала само една нестинарка, която няма подготвена наследница.<ref name="вакарелски"/> По-късно се полагат усилия обичаят да бъде възстановен в автентичния си вид.<ref>Фол, В. Р. Нейкова, Огън и музика, София, АИ „Марин Дринов“, 2000, с. 16 – 18.</ref> В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в [[Егейска Македония]], населени от потомци на български бежанци от район Тракия, като [[Кара кавак]] (Мавролевки) в [[Драма (град)|Драмско]], [[Бутково]] (Керкини) и [[Какараска]] (Агия Елени) в [[Сяр]]ско, [[Лъгадина]] (Лангадас) в [[Солун]]ско и [[Мелики]] в [[Бер]]ско. Подобни ритуали са известни и при някои други народи. Има легенди за хора в [[Италия]], които ходят по нажежени въглени, без да претърпяват вреда. Ритуалът е съществувал в [[Китай]] и [[Япония]], а също и при някои арабски племена в [[Алжир]] и [[Мароко]]. Изкуството на ходенето по жарава владеели шамани в [[Мала Азия]], [[Сибир]], [[Африка]], [[Америка]] и на някои острови в [[Тихи океан|Тихия океан]]. == Произход == Първото свидетелство за обичая на нестинарството е публикувано през 1866 г. от българския общественик [[Петко Славейков]].{{hrf|Маринов|2015|96}} Първото проучване на тази практика е направено през 1873 г. от гръцкия богослов [[Анастасиос Хурмузиадис]] по искане на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].{{hrf|Маринов|2015|72}} Той разглежда обичая като повърхностно и го осъжда като езическо суеверие, вижда в него аргумент срещу предположението на [[Якоб Фалмерайер]] за прекъснатия континуитет между [[Древна Гърция]] и съвременните гърци.{{hrf|Маринов|2015|72 – 76}} Хипотезата за Дионисовския произход на нестинарството почива повече на догадки, отколкото на надеждни доказателства. Ключов аргумент срещу тази хипотеза е, че в известното за култа към Дионис липсват каквито и да е данни за основния елемент на нестинарството – танцуването върху огън. Гръцката етнографка [[Катерина Какури]] и българският фолклорист [[Михаил Арнаудов]] се опитват да обяснят нестинарството с възможно по-късно влияние от [[павликяни]] и [[богомили]], които от своя страна са били повлияни от [[Зороастризъм|зороастрийския]] култ към огъня, но това са само предположения.{{hrf|Маринов|2015|76 – 77, 96}} За връзка с предислямските ислямски религии спекулира и българският етнограф [[Димитър Маринов]], който, позовавайки се на местни респонденти в началото на XX век, определя обичая като „рядко явление, чуждо на нашите вярвания и обичаи“, което не е вярно. == Бележки == <references /> ; == Външни препратки == * [http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=671 Нестинарството – болна мистика и езическа ритуалност – част 1] * [http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=encdetail&id=60 Нестинарство (Дражева, Ц. – Регионален исторически музей Бургас)] * [http://www.promacedonia.org/ss/ss_7.html Георгиева, Иваничка, Нестинарството в Странджа, в: Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар, София 1987, с. 105 – 114] * [http://www.promacedonia.org/hs/hs_b_b6.html Христо Силянов за нестинарството, из: Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г., София 1934] * [http://www.youtube.com/results?search_query=нестинари&aq=0 Нестинари] * [http://www.youtube.com/results?search_query=anastenaria&aq=f Anastenaria] * [http://bulgarian-folklore.com/articles.php?article_id=426 С. Шивачев. Нистинаре. 1898 г. (1871 г.)] * [https://nestinari.bg Огнена Мистерия] {{ОСН България}} [[Категория:Шедьоври на световното наследство в България]] [[Категория:Български обичаи]] [[Категория:Религия в България]] [[Категория:Религия в Гърция]] 73ewi2jbnbmc0xa2pmonaqtm2cz17vu 0 151812 12416188 12223839 2024-11-18T18:52:01Z Sijorl49 259021 Поправен формат на датите в източника 12416188 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Баратлия | име-местно = Баратлија | вид = село | гео-ширина = 42.2325 | гео-дължина = 22.1958 | регион = Североизточен | община = [[Ранковце (община)|Ранковце]] | област = [[Славище]] | площ = | височина = 947 | население = 11<ref name="население">{{cite web|url=https://www.stat.gov.mk/Aktivnosti.aspx?rbra=331|title=Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021|lang=mk|access-date=3 май 2024|archive-date=26 февруари 2024|archive-url=https://web.archive.org/web/20240226195851/https://www.stat.gov.mk/Aktivnosti.aspx?rbra=331}}</ref> | население-година = 2021 | основаване = | телефонен-код = }} '''Баратлия''' ({{lang|mk|Баратлија}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Ранковце (община)|Ранковце]], разположено в областта [[Славище]] в южното подножие на планината [[Герман (планина)|Герман]]. == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> {{Община Ранковце}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Ранковце]] iwayrv97vtft3cl1u75bwzrvpmce7t3 0 152783 12416132 12372008 2024-11-18T18:10:25Z 62.73.125.206 a 12416132 wikitext text/x-wiki [[Файл:Turbogenerator01.jpg|мини|300px|Голяма част от световната електрическа енергия се произвежда от [[електрически генератор|турбогенератори]].]] '''Електрическа енергиa''' или съкратено '''електроенергия''' е енергията на електромагнитното поле, произведена с цел използване в практиката. Електроенергията се доставя от [[електроразпределение|електрически мрежи]] СВН, ВН, СН, НН. Нейната стойност като мощност зависи от това колко ефективен е източникът, който я създава и начинът на пренос и преобразуване. == Производство == {{основна|Електроенергетика}} Основните принципи на производство на електричество са открити в периода между 1820 и 1830 г. от английския учен [[Майкъл Фарадей]]. Неговият метод се използва и до днес: електричеството се получава при движение на [[проводник]] между полюсите на [[магнит]]. <ref>[http://www.theiet.org/about/libarc/archives/biographies/faraday.cfm 'The Institution of Engineering & Technology: Michael Faraday']</ref> Производството на електроенергия става в [[електрическа централа|електрически централи]] чрез преработване на първични енергоносители – въглища, ядрено гориво, воден потенциал и други. В сърцевината на почти всяка електрическа централа стои [[електрически генератор]], преобразуващ енергията от природен ресурс: механична енергия от налягането на водата (ВЕЦ), топлината на изгаряното гориво, силата на вятъра, на приливната вълна и на течението на реките в електрическа енергия. Произведената електрическа енергия се трансформира и пренася по изградена преносна система до местата, където се осъществява нейното разпределение и довеждане до краен потребител – стопански субект или битов потребител. == Преобразуване == Възможностите на техническите средства да преобразуват електрическата енергия в процеса производство-пренос-потребление е причината ползването на електрическата енергия да намира приложение във всички сфери на живота. Развитието на комуникациите и информатиката са невъзможни без използването на електрически ток. Преобразуването на електрическата енергия се осъществява чрез електромеханични технически средства, статични електромагнитни устройства с две или повече индуктивно свързани намотки <ref name = "elteh">Ананиев, инж. Любен Г., к.п.н. инж. Михаил К. Чаушев. Електротехника, Държавно издателство „Техника“, София 1983, с. 118</ref>, електрохимични процеси или такива реализирани в схеми от активни и пасивни електронни градивни елементи. Конструкцията на преобразувателите е тясно свързана с преобразуваната електрическа мощност и обикновено са стационарно електрическо оборудване или такова изградено от системи без движещи се части. Независимо от принципа и използваните технически средства, преобразувателите трябва да обезпечават висок [[КПД]] при извършваните преобразувания. Чрез такива технически средства се извършва промяната на типът [[електрически ток]] – [[Постоянен ток|постоянен електрически ток]] ({{lang|en|direct current}}), с международно обозначение '''DC''' и [[Променлив ток|променлив електрически ток]] ({{lang|en|alternating current}}), с международно означение '''АС''', или едновременно и характерът и параметрите на електрическата енергия постъпила от източника. Под управлението на електронни схеми, в т. ч. и под микропроцесорно управление, преобразувателите позволяват в много широк диапазон и точно да се променят работните обороти или работните режими за постигане на точно изпълнение на технологическите и качествените изисквания в промишлените производства при металообработката, хранително-вкусовата, леката и тежката промишленост. С използване на постиженията в полупроводниковата техника вече е възможно да се реализират управленията на мощни [[електрически двигател]]и на транспортни и други машини, осъществяват се изключително прецизни подавателни задвижвания чрез управлението на високомоментни електрически [[Серво-мотор|двигатели]] или такива работещи с голям диапазон на работните обороти, използвани за главното задвижване на [[Металообработваща машина|металообработващи]] или други машини. Чрез преобразуване на електрическата енергия се управляват и осъществяват редица процеси в електрохимията, а посредством преобразуването по напрежение и честота е възможно използването на електрическа енергия със значителна мощност (със стотици киловати) за прецизно управление на сложни процеси в [[металургия]]та и [[Термична обработка на металите|термичните процеси]] при [[закаляване]]то чрез т.нар. [[индукционно нагряване]]. <ref name="ivanov>Иванов, н.с. к.т.н. Петьо Първанов. Тиристорни преобразуватели за индукционно нагряване, Институт по металознание и технология на металите – БАН София, София, 1985, с. 2 – 3</ref> == Приложения == Електрическата енергия е особен вид енергиен източник, който намира широко приложение в почти всички сфери на икономиката, комуналната област и домакинствата. Тя може да се преобразува в различни други видове енергия – като топлинна енергия, механична енергия и притежава свойства, характерни само за нея. За разлика от други енергоносители, като например природен газ, въглища, течни горива и други, електрическата енергия не може да се складира или съхранява, а се консумира пряко от потребителите. Това налага системата, посредством която продуктът достига до крайния потребител, да бъде постоянно „балансирана“, т.е. при промени в потреблението да се включват/изключват производствени мощности. Продуктът „електрическа енергия“ се използва за промишлени цели по следния начин: * задвижване на апарати, машини и съоръжения; * технологични процеси, свързани с гореща обработка на метали – заваряване, пещи за топене, съоръжения за термообработка и др.; * електрохимични процеси – металургични и химически процеси * [[Телекомуникации]] * осветление == Вижте също == * [[Преобразуване на електрическа енергия]] == Източници == <references /> [[Категория:Електроенергия]] te4mu7eqoqikylq6hbysqs25wxyhxpb 12416135 12416132 2024-11-18T18:11:02Z 62.73.125.206 я 12416135 wikitext text/x-wiki [[Файл:Turbogenerator01.jpg|мини|300px|Голяма част от световната електрическа енергия се произвежда от [[електрически генератор|турбогенератори]].]] '''Електрическа енергя''' или съкратено '''електроенергия''' е енергията на електромагнитното поле, произведена с цел използване в практиката. Електроенергията се доставя от [[електроразпределение|електрически мрежи]] СВН, ВН, СН, НН. Нейната стойност като мощност зависи от това колко ефективен е източникът, който я създава и начинът на пренос и преобразуване. == Производство == {{основна|Електроенергетика}} Основните принципи на производство на електричество са открити в периода между 1820 и 1830 г. от английския учен [[Майкъл Фарадей]]. Неговият метод се използва и до днес: електричеството се получава при движение на [[проводник]] между полюсите на [[магнит]]. <ref>[http://www.theiet.org/about/libarc/archives/biographies/faraday.cfm 'The Institution of Engineering & Technology: Michael Faraday']</ref> Производството на електроенергия става в [[електрическа централа|електрически централи]] чрез преработване на първични енергоносители – въглища, ядрено гориво, воден потенциал и други. В сърцевината на почти всяка електрическа централа стои [[електрически генератор]], преобразуващ енергията от природен ресурс: механична енергия от налягането на водата (ВЕЦ), топлината на изгаряното гориво, силата на вятъра, на приливната вълна и на течението на реките в електрическа енергия. Произведената електрическа енергия се трансформира и пренася по изградена преносна система до местата, където се осъществява нейното разпределение и довеждане до краен потребител – стопански субект или битов потребител. == Преобразуване == Възможностите на техническите средства да преобразуват електрическата енергия в процеса производство-пренос-потребление е причината ползването на електрическата енергия да намира приложение във всички сфери на живота. Развитието на комуникациите и информатиката са невъзможни без използването на електрически ток. Преобразуването на електрическата енергия се осъществява чрез електромеханични технически средства, статични електромагнитни устройства с две или повече индуктивно свързани намотки <ref name = "elteh">Ананиев, инж. Любен Г., к.п.н. инж. Михаил К. Чаушев. Електротехника, Държавно издателство „Техника“, София 1983, с. 118</ref>, електрохимични процеси или такива реализирани в схеми от активни и пасивни електронни градивни елементи. Конструкцията на преобразувателите е тясно свързана с преобразуваната електрическа мощност и обикновено са стационарно електрическо оборудване или такова изградено от системи без движещи се части. Независимо от принципа и използваните технически средства, преобразувателите трябва да обезпечават висок [[КПД]] при извършваните преобразувания. Чрез такива технически средства се извършва промяната на типът [[електрически ток]] – [[Постоянен ток|постоянен електрически ток]] ({{lang|en|direct current}}), с международно обозначение '''DC''' и [[Променлив ток|променлив електрически ток]] ({{lang|en|alternating current}}), с международно означение '''АС''', или едновременно и характерът и параметрите на електрическата енергия постъпила от източника. Под управлението на електронни схеми, в т. ч. и под микропроцесорно управление, преобразувателите позволяват в много широк диапазон и точно да се променят работните обороти или работните режими за постигане на точно изпълнение на технологическите и качествените изисквания в промишлените производства при металообработката, хранително-вкусовата, леката и тежката промишленост. С използване на постиженията в полупроводниковата техника вече е възможно да се реализират управленията на мощни [[електрически двигател]]и на транспортни и други машини, осъществяват се изключително прецизни подавателни задвижвания чрез управлението на високомоментни електрически [[Серво-мотор|двигатели]] или такива работещи с голям диапазон на работните обороти, използвани за главното задвижване на [[Металообработваща машина|металообработващи]] или други машини. Чрез преобразуване на електрическата енергия се управляват и осъществяват редица процеси в електрохимията, а посредством преобразуването по напрежение и честота е възможно използването на електрическа енергия със значителна мощност (със стотици киловати) за прецизно управление на сложни процеси в [[металургия]]та и [[Термична обработка на металите|термичните процеси]] при [[закаляване]]то чрез т.нар. [[индукционно нагряване]]. <ref name="ivanov>Иванов, н.с. к.т.н. Петьо Първанов. Тиристорни преобразуватели за индукционно нагряване, Институт по металознание и технология на металите – БАН София, София, 1985, с. 2 – 3</ref> == Приложения == Електрическата енергия е особен вид енергиен източник, който намира широко приложение в почти всички сфери на икономиката, комуналната област и домакинствата. Тя може да се преобразува в различни други видове енергия – като топлинна енергия, механична енергия и притежава свойства, характерни само за нея. За разлика от други енергоносители, като например природен газ, въглища, течни горива и други, електрическата енергия не може да се складира или съхранява, а се консумира пряко от потребителите. Това налага системата, посредством която продуктът достига до крайния потребител, да бъде постоянно „балансирана“, т.е. при промени в потреблението да се включват/изключват производствени мощности. Продуктът „електрическа енергия“ се използва за промишлени цели по следния начин: * задвижване на апарати, машини и съоръжения; * технологични процеси, свързани с гореща обработка на метали – заваряване, пещи за топене, съоръжения за термообработка и др.; * електрохимични процеси – металургични и химически процеси * [[Телекомуникации]] * осветление == Вижте също == * [[Преобразуване на електрическа енергия]] == Източници == <references /> [[Категория:Електроенергия]] jwhtdir8aafxx8h9wz7c9lbwkds2eun 12416136 12416135 2024-11-18T18:11:20Z 62.73.125.206 12416136 wikitext text/x-wiki [[Файл:Turbogenerator01.jpg|мини|300px|Голяма част от световната електрическа енергия се произвежда от [[електрически генератор|турбогенератори]].]] '''Електрическа енергия''' или съкратено '''електроенергия''' е енергията на електромагнитното поле, произведена с цел използване в практиката. Електроенергията се доставя от [[електроразпределение|електрически мрежи]] СВН, ВН, СН, НН. Нейната стойност като мощност зависи от това колко ефективен е източникът, който я създава и начинът на пренос и преобразуване. == Производство == {{основна|Електроенергетика}} Основните принципи на производство на електричество са открити в периода между 1820 и 1830 г. от английския учен [[Майкъл Фарадей]]. Неговият метод се използва и до днес: електричеството се получава при движение на [[проводник]] между полюсите на [[магнит]]. <ref>[http://www.theiet.org/about/libarc/archives/biographies/faraday.cfm 'The Institution of Engineering & Technology: Michael Faraday']</ref> Производството на електроенергия става в [[електрическа централа|електрически централи]] чрез преработване на първични енергоносители – въглища, ядрено гориво, воден потенциал и други. В сърцевината на почти всяка електрическа централа стои [[електрически генератор]], преобразуващ енергията от природен ресурс: механична енергия от налягането на водата (ВЕЦ), топлината на изгаряното гориво, силата на вятъра, на приливната вълна и на течението на реките в електрическа енергия. Произведената електрическа енергия се трансформира и пренася по изградена преносна система до местата, където се осъществява нейното разпределение и довеждане до краен потребител – стопански субект или битов потребител. == Преобразуване == Възможностите на техническите средства да преобразуват електрическата енергия в процеса производство-пренос-потребление е причината ползването на електрическата енергия да намира приложение във всички сфери на живота. Развитието на комуникациите и информатиката са невъзможни без използването на електрически ток. Преобразуването на електрическата енергия се осъществява чрез електромеханични технически средства, статични електромагнитни устройства с две или повече индуктивно свързани намотки <ref name = "elteh">Ананиев, инж. Любен Г., к.п.н. инж. Михаил К. Чаушев. Електротехника, Държавно издателство „Техника“, София 1983, с. 118</ref>, електрохимични процеси или такива реализирани в схеми от активни и пасивни електронни градивни елементи. Конструкцията на преобразувателите е тясно свързана с преобразуваната електрическа мощност и обикновено са стационарно електрическо оборудване или такова изградено от системи без движещи се части. Независимо от принципа и използваните технически средства, преобразувателите трябва да обезпечават висок [[КПД]] при извършваните преобразувания. Чрез такива технически средства се извършва промяната на типът [[електрически ток]] – [[Постоянен ток|постоянен електрически ток]] ({{lang|en|direct current}}), с международно обозначение '''DC''' и [[Променлив ток|променлив електрически ток]] ({{lang|en|alternating current}}), с международно означение '''АС''', или едновременно и характерът и параметрите на електрическата енергия постъпила от източника. Под управлението на електронни схеми, в т. ч. и под микропроцесорно управление, преобразувателите позволяват в много широк диапазон и точно да се променят работните обороти или работните режими за постигане на точно изпълнение на технологическите и качествените изисквания в промишлените производства при металообработката, хранително-вкусовата, леката и тежката промишленост. С използване на постиженията в полупроводниковата техника вече е възможно да се реализират управленията на мощни [[електрически двигател]]и на транспортни и други машини, осъществяват се изключително прецизни подавателни задвижвания чрез управлението на високомоментни електрически [[Серво-мотор|двигатели]] или такива работещи с голям диапазон на работните обороти, използвани за главното задвижване на [[Металообработваща машина|металообработващи]] или други машини. Чрез преобразуване на електрическата енергия се управляват и осъществяват редица процеси в електрохимията, а посредством преобразуването по напрежение и честота е възможно използването на електрическа енергия със значителна мощност (със стотици киловати) за прецизно управление на сложни процеси в [[металургия]]та и [[Термична обработка на металите|термичните процеси]] при [[закаляване]]то чрез т.нар. [[индукционно нагряване]]. <ref name="ivanov>Иванов, н.с. к.т.н. Петьо Първанов. Тиристорни преобразуватели за индукционно нагряване, Институт по металознание и технология на металите – БАН София, София, 1985, с. 2 – 3</ref> == Приложения == Електрическата енергия е особен вид енергиен източник, който намира широко приложение в почти всички сфери на икономиката, комуналната област и домакинствата. Тя може да се преобразува в различни други видове енергия – като топлинна енергия, механична енергия и притежава свойства, характерни само за нея. За разлика от други енергоносители, като например природен газ, въглища, течни горива и други, електрическата енергия не може да се складира или съхранява, а се консумира пряко от потребителите. Това налага системата, посредством която продуктът достига до крайния потребител, да бъде постоянно „балансирана“, т.е. при промени в потреблението да се включват/изключват производствени мощности. Продуктът „електрическа енергия“ се използва за промишлени цели по следния начин: * задвижване на апарати, машини и съоръжения; * технологични процеси, свързани с гореща обработка на метали – заваряване, пещи за топене, съоръжения за термообработка и др.; * електрохимични процеси – металургични и химически процеси * [[Телекомуникации]] * осветление == Вижте също == * [[Преобразуване на електрическа енергия]] == Източници == <references /> [[Категория:Електроенергия]] kf3v4rgcxbo5dp1c2nof447re9hdo8k 0 156863 12416611 12174300 2024-11-19T09:19:21Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Професионална гимназия по железопътен транспорт „Христо Смирненски“ (Карлово)]] 12416611 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Професионална гимназия по железопътен транспорт „Христо Смирненски“ (Карлово)]] 33cpl2xgbsxsnxv6sjuks2bm3tyrdc6 0 157174 12415739 12393015 2024-11-18T12:46:09Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (18 титли; 31 финала) */ 12415739 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Марсело Риос | име-латински = Marcelo Ríos | картинка = Marcelo Rios 2004.jpg | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Чили}} [[Чили]] | роден-дата = {{роден|26|12|1975|1|1}} | роден-място = [[Сантяго де Чиле|Сантяго]], [[Чили]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = [[Сантяго де Чиле|Сантяго]], [[Чили]] | височина = 175 | тегло = 72 | прякор = El Chino (Китаеца)<br>El zurdo de Vitacura (Левичаря от Витакура) | професионалист = 1994 | оттеглил = 2004 | пари = $ 9 713 771 | победи-загуби-сингъл = 391 – 192 (ATP Тур) <br> 437 – 214 (общо) | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 18 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = 4 | позиция-сингъл = '''1''' <small>(30 март 1998)</small> | оп_австралия = Финал<br>1998 | ролан_гарос = 1/4 Финал<br>1998, 1999 | уимбълдън = 4-ти кръг<br>1997 | оп_сащ = 1/4 Финал<br>1997 | победи-загуби-двойки= 36 – 57 (ATP Тур) <br> 50 – 70 (общо) | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 1 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = 1 | позиция-двойки = 141 <small>(7 май 2001)</small> | дейвискъп = [[Отбор на Чили за Купа Дейвис|Чили]] 1993, 1995 – 2003 | световна_отборна_купа = [[Отбор на Чили за Световната отборна купа|Чили]] 2000, 2003 | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 13 март 2024 }} '''Марсело Андрес Риос Майорга''' ({{lang|es|Marcelo Andrés Ríos Mayorga}}) е чилийски тенисист, роден на 26 декември 1975 г. в [[Сантяго де Чиле|Сантяго]]. Риос е първият [[Латинска Америка|латиноамерикански]] тенисист, достигнал първо място в световната ранглиста, където изкарва общо шест седмици – в периода 30 март – 26 април и 10 август – 23 август. Той е едно от лошите момчета в тениса, забърквал се е в доста скандали. == Кариера == Риос започва да тренира тенис на девет години в клуб близо до семейната къща. През годините минава през различни академии. Никой не оспорва таланта му, но ниският му ръст според мнозина представлява пречка в развитието му. Дори известният [[Ник Болетиери]] заявява, че Марсело е много талантлив, но се обзалага, че ръстът му ще му попречи да стане топ тенисист. С годините обаче Риос става все по-добър, а самият Болетиери по-късно става негов треньор. През 1993 г. Риос окончателно се утвърждава като един от най-добрите млади тенисисти. През тази година той печели няколко турнира за юноши, сред които [[Открито първенство на САЩ|Откритото първенство на САЩ]]. С тези успехи той се изкачва на първо място в ранглистата за юноши. През 1994 става професионалист и само две седмици след дебюта си на по-престижен турнир в [[Барселона]], печели първата си титла от [[Чалънджър серии на Асоциацията на тенис професионалистите|Чалънджър]] турнир (в [[Дрезден]]). Година по-късно печели три турнира от [[АТП Тур]] – в [[Болоня]], [[Амстердам]] и [[Куала Лумпур]]. През 1996 г. печели турнира в [[Санкт Пьолтен]] и става първият чилиец, влязъл в топ 10 на световната ранглиста. През 1997 печели един турнир от [[Серии Мастърс|сериите Мастърс]] – в [[Монте Карло Мастърс|Монте Карло]]. 1998 е най-добрата година в кариерата на Риос: седем титли – Мастърсите в [[Индиън Уелс Мастърс|Индиън Уелс]], [[Маями Мастърс|Маями]] и [[Рим Мастърс|Рим]], [[Тенис Мастърс Къп|Купата на Големия шлем]] и от турнирите в [[Окланд]], Санкт Пьолтен и [[Сингапур]], както и финал на [[Открито първенство по тенис на Австралия|Откритото първенство на Австралия]]. След победата си над [[Андре Агаси]] на финала в Маями, Риос излиза начело в световната ранглиста, където прекарва общо шест седмици, а в края на годината завършва на второ място след [[Пийт Сампрас]]. Превземането на първото място изкарва много чилийци да празнуват по улиците, а Риос е поканен в президентския палат [[Ла Монеда]], пред който го очакват 10 000 души. Освен че е първият латиноамериканец номер едно в ранглистата, Риос е и единственият тенисист на тази позиция, който не е печелил турнир от [[Голям шлем|Големия шлем]]. Това е една от причините да бъде преструктурирана системата за раздаване на точки за ранглистата в мъжкия тенис. Следващата година Риос е измъчван от контузии, но въпреки това успява да спечели [[Хамбург Мастърс]] и да защити титлите си в Санкт Пьолтен и Сингапур. В края на годината подлага на операция и двата си крака. Оттогава играта му вече не е същата, той блести само на моменти. Пропуска немалко турнири, като една от принудителните паузи е от осем месеца през 2003 и 2004 г. Дотогава Риос успява да спечели още турнирите в [[Умаг]], [[Доха]], [[Хонконг]] и Чалънджъра в Сантяго. Освен това през август 2003 г. той печели два сребърни медала от [[Панамерикански игри|Панамериканските игри]] в [[Санто Доминго]] – на сингъл и на двойки. На 16 юли 2004 Марсело обявява края на състезателната си кариера и организира турне из цялата си родина, където играе срещу местни и международни тенис величия. На 29 март 2006 Риос дебютира в [[Tour of Champions]], тенисверигата за ветерани. Печели титла още на първия си турнир в Доха. Завършва годината на първо място в ранглистата за ветерани, като има шест титли и 25 поредни спечелени мача. Участието му във веригата обаче предизвиква и недоволство, например от страна на [[Джон Макенроу]], защото Риос със своите 30 години е значително по-млад от някои от ветераните.<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport1/hi/tennis/6219424.stm BBC Sports]</ref> Риос обявява, че ще се завърне в професионалния тенис за турнира във [[Виня дел Мар]], но контузия в гърба му попречва да осъществи тази идея. На 30 март 2007 в Сантяго Марсело играе демонстративен мач срещу [[Андре Агаси]]. Този двубой е в чест на победата на Риос срещу Агаси през 1998, след която чилиецът оглавява ранглистата. Риос побеждава с 6–3, 3–6, 6–4. == Личен живот == През декември 2000 г. Риос се жени за костариканката Джулиана Сотела, която през юни 2001 му ражда дъщеря. През 2004 двамата се развеждат. През април 2005 Риос се жени повторно, този път за модела Мария Еужения Лараин, която е бивша годеница на чилийския футболист [[Иван Саморано]]. През септември същата година те се разделят след инцидент, за който Мария обвинява Марсело. Самият той обявява, че сватбата му с нея е най-голямата грешка в живота му. == Скандали == Скандалите, в които Риос се е забърквал: * През 1998, по време на турнира в Щутгарт, е глобен с 10 000 долара за шофиране с превишена скорост. * Избран е за знаменосец на откриването на [[Летни олимпийски игри 2000|Олимпиадата в Сидни]], но се отказва буквално в последната минута, защото Чилийския Олимпийски Комитет не дава на родителите му обещаните им билети за церемонията. Знаменосец в крайна сметка е колегата му [[Николас Масу]]. * Прегазва с джипа си кондиционния си треньор Мануел Асторга и наранява стъпалото му. * Приятелката му Джулиана Сотела се разделя с него след като списание публикува снимки на Риос, танцуващ страстен танц с непозната жена в парижка дискотека. По-късно, по време на пресконференция за [[Купа Дейвис]], той моли приятелката си за прошка и завършва пресконференцията разплакан. * Втората му съпруга, Мария Еужения Лараин го обвинява, че я е изхвърлил от колата си по време на посещение в [[Коста Рика]]. Лараин се появява на летището в Сантяго в инвалидна коричка и демонстративно показва натъртвания по краката си. Риос твърди, че те са вследствие на падане по време на каране на ски. * Същата заявява, че той се е подлагал на лечение за алкохолизъм. * През 2001 г. в [[Рим]] е арестуван защото е ударил с юмрук шофьор на такси. След това се сбива и с полицаите, които се опитват да го арестуват. * През 2003 Риос уринира върху мъж в тоалетната в бар в [[Ла Серена]]. По-късно е изхвърлен от хотела си, защото плува гол в басейна. * Същата година той и негов приятел са изгонени от бар в Сантяго, защото обиждат посетители и се карат със сервитьорите. Двамата са арестувани и по-късно освободени. * По време на [[Уимбълдън (турнир)|Уимбъллдън]] заявява, че тревата е за крави и футбол, а не е подходяща за игра на тенис. * През 2000 г. е дисквалифициран на турнира в [[Лос Анджелис]], защото на мач от първия кръг напсува съдията на стола. Глобен е с 5000 долара. == Кариерна статистика == ==== Финали на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#ffffcc;" | style="text-align:center"| 1998 | style="text-align:center"| [[Открито първенство по тенис на Австралия|ОП Австралия]] | {{Флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] | style="text-align:center"| 2–6, 2–6, 2–6 |} ==== Титли на [[Купа на големия шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |-style="background:Moccasin | style="text-align:center"| 1998 | style="text-align:center"| [[Купа на големия шлем]] | {{Флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] | style="text-align:center"| 6–4, 2–6, 7–6<sup>(7–1)</sup>, 5–7, 6–3 |} ==== Титли от [[турнири от сериите Мастърс]] (5) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир !width=240| съперник във финала ! width=210|резултат |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1997 || style="text-align:center"| [[Монте Карло Мастърс|Монте Карло]] | {{Флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || style="text-align:center"| 6–4, 6–3, 6–3 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1998 || style="text-align:center"| [[Индиън Уелс Оупън]] | {{Флагче|Великобритания}} [[Грег Руседски]] || style="text-align:center"| 6–3, 6–7<sup>(15–17)</sup>, 7–6<sup>(7–4)</sup>, 6–4 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1998 || style="text-align:center"| [[Маями Оупън]] | {{Флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || style="text-align:center"| 7–5, 6–3, 6–4 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1998 || style="text-align:center"| [[Италия Оупън]] | {{Флагче|Испания}} [[Алберт Коста]] || style="text-align:center"| отказва се |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1999 || style="text-align:center"| [[Открито първенство по тенис на Германия (мъже)|Германия Оупън]] | {{Флагче|Аржентина}} [[Мариано Сабалета]] || style="text-align:center"| 6–7<sup>(5–7)</sup>, 7–5, 5–7, 7–6<sup>(7–5)</sup>, 6–2 |} ==== Финали на [[турнири от сериите Мастърс]] (2) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир !width=250| съперник във финала ! width=200|резултат |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1997 || style="text-align:center"| [[Италия Оупън]] | {{Флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || style="text-align:center"| 5–7, 5–7, 3–6 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1999 || style="text-align:center"| [[Монте Карло Мастърс|Монте Карло]] | {{Флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]] || style="text-align:center"| 4–6, 1–2 отказва се |} === ATP финали (18 титли; 31 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1995 |{{Флагче|Италия}} [[Болоня Аутдор]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Марсело Филипини]] |6–2, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–0 |1995 |{{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Нидерландия}} [[Ян Симеринк]] |6–4, 7–5, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–0 |1995 |{{Флагче|Малайзия}} [[Малайзия Оупън]] |Световни серии |Килим (з) |{{Флагче|Австралия}} [[Марк Филипусис]] |7–6<sup>(8–6)</sup>, 6–2 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–1 |1995 |{{Флагче|Чили}} [[Чили Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Чехия}} [[Слава Доседел]] |6–7<sup>(3–7)</sup>, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–2 |1996 |{{Флагче|САЩ}} [[Тенис Ченъл Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|ЮАР}} [[Уейн Ферейра]] |6–2, 3–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–3 |1996 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Испания}} [[Барселона Оупън]] |style=background:#d0f0c0|Шампионски |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |3–6, 6–4, 4–6, 1–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–3 |1996 |{{Флагче|Австрия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Феликс Мантиля]] |6–2, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–4 |1996 |{{Флагче|Чили}} [[Чили Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Аржентина}} [[Ернан Гуми]] |4–6, 5–7 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–5 |1997 |{{Флагче|Франция}} [[Оупън 13]] |Световни серии |Твърда (з) |{{Флагче|Швеция}} [[Томас Енквист]] |4–6, 0–1 отказва се |- |bgcolor=98fb98|Победа | 5–5 |1997 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Монако}} [[Монте Карло Мастърс]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] |6–4, 6–3, 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 5–6 |1997 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Италия}} [[Италия Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] |5–7, 5–7, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 5–7 |1997 |{{Флагче|САЩ}} [[Ю Ес Про Тенис Чемпиъншипс|Ю Ес Про Чемпиъншипс]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Нидерландия}} [[Шенг Схалкен]] |5–7, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 5–8 |1997 |{{Флагче|Чили}} [[Чили Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Хулиан Алонсо]] |2–6, 1–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 6–8 |1998 |{{Флагче|Нова Зеландия}} [[ATP Окланд Оупън|Окланд Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] |4–6, 6–4, 7–6<sup>(7–3)</sup> |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 6–9 |1998 |style=background:#F3E6D7|{{Флагче|Австралия}} [[Открито първенство на Австралия|ОП Австралия]] |style=background:#F3E6D7|Голям шлем |Твърда |{{Флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] |2–6, 2–6, 2–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 7–9 |1998 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|САЩ}} [[Индиън Уелс Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |Твърда |{{Флагче|Великобритания}} [[Грег Руседски]] |6–3, 6–7<sup>(15–17)</sup>, 7–6<sup>(7–4)</sup>, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 8–9 |1998 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|САЩ}} [[Маями Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] |7–5, 6–3, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 9–9 |1998 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Италия}} [[Италия Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Алберт Коста]] |отказва се |- |bgcolor=98fb98|Победа | 10–9 |1998 |{{Флагче|Австрия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|САЩ}} [[Винсент Спадея]] |6–2, 6–0 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 11–9 |1998 |style=background:Moccasin|{{Флагче|Германия}} [[Купа на големия шлем]] |style=background:Moccasin|Голям шлем |Твърда (з) |{{Флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] |6–4, 2–6, 7–6<sup>(7–1)</sup>, 5–7, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 12–9 |1998 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Сингапур}} [[ATP Сингапур Оупън|Сингапур Оупън]] |style=background:#d0f0c0|Шампионски |Твърда |{{Флагче|Австралия}} [[Марк Удфорд]] |6–4, 6–2 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 12–10 |1999 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Монако}} [[Монте Карло Мастърс]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]] |4–6, 1–2 отказва се |- |bgcolor=98fb98|Победа | 13–10 |1999 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Германия}} [[Открито първенство по тенис на Германия (мъже)|Германия Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Супер 9 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Аржентина}} [[Мариано Сабалета]] |6–7<sup>(5–7)</sup>, 7–5, 5–7, 7–6<sup>(7–5)</sup>, 6–2 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 14–10 |1999 |{{Флагче|Австрия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Аржентина}} [[Мариано Сабалета]] |4–4 отказва се |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 14–11 |1999 |{{флагче|Китай}} [[Кингфишър Еърлайнс Тенис Оупън|Кингфишър Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{флагче|Швеция}} [[Магнус Норман]] |6–2, 3–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 15–11 |1999 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Сингапур}} [[ATP Сингапур Оупън|Сингапур Оупън]] |style=background:#d0f0c0|Шампионски |Твърда |{{флагче|Швеция}} [[Микаел Тилстрьом]] |6–2, 7–6<sup>(7–5)</sup> |- |bgcolor=98fb98|Победа | 16–11 |2000 |{{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия Оупън]] |Международни |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Аржентина}} [[Мариано Пуерта]] |7–6<sup>(7–1)</sup>, 4–6, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 17–11 |2001 |{{флагче|Катар}} [[ATP Катар Оупън|Катар Оупън]] |Международни |Твърда |{{флагче|Чехия}} [[Бохдан Улихрах]] |6–3, 2–6, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 18–11 |2001 |{{Флагче|Хонконг}} [[Хонконг Оупън]] |Международни |Твърда |{{Флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] |7–6<sup>(7–3)</sup>, 6–2 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 18–12 |2002 |{{Флагче|Швеция}} [[Стокхолм Оупън]] |Международни |Твърда (з) |{{Флагче|Тайланд}} [[Парадорн Сричапан]] |7–6<sup>(7–2)</sup>, 0–6, 3–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 18–13 |2003 |{{Флагче|Чили}} [[Чили Оупън]] |Международни |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Дейвид Санчес]] |6–1, 3–6, 3–6 |} == Титли и участия на финал == === Титли на сингъл Чаланджър (4) === {| | valign="top" | {| class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" |'''№''' |'''Дата''' |'''Турнир''' |'''Противник''' |'''Резултат''' |- bgcolor="#b6def3" | 1. | 18 октомври 1992 | [[Сантяго де Чиле]], [[Чили|Чили, 2-ра седмица]] | [[Файл:Flag of Argentina.svg|20px|Аржентина]] [[Диего дел Рио]] | 6–1, 6–3 |- bgcolor="#b6def3" | 2. | 25 октомври 1992 | [[Сантяго де Чиле]], [[Чили|Чили, 2-ра седмица]] | [[Файл:Flag of Brazil.svg|20px|Бразилия]] [[Карлос Енгел]] | 6–3, 6–2 |- bgcolor="#acc2b1" | 3. | 15 май 1994 | [[Дрезден]], [[Германия]] | [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] [[Оливер Грос]] | 5–7, 6–3, 6–3 |- bgcolor="#acc2b1" | 22. | 4 ноември 2001 | [[Сантяго де Чиле]], [[Чили]] | [[Файл:Flag of Argentina.svg|20px|Аржентина]] [[Едгардо Маса]] | 6–4, 6–2 |} |valign="top"| {| class="wikitable" |- bgcolor="#eeeeee" |'''Легенда''' |- bgcolor="#e5d1cb" | Голям шлем (0) |- bgcolor="ffffcc" | Мастърс Къп (1) |- bgcolor="#dfe2e9" | Серии Мастърс (5) |- | АТП Тур (12+1) |- bgcolor="#acc2b1" | Чалънджър (2) |- bgcolor="#b6def3" | Турнир от сателитна <br> тенис верига (2+1) |} |} === Класиране в ранглистата в края на годината === {| class="wikitable" style="text-align: center" |- bgcolor="#D3D3D3" !Година !1993 !1994 !1995 !1996 !1997 !1998 !1999 !2000 !2001 !2002 !2003 !2004 |- |'''Сингъл''' |562 |107 |25 |11 |10 |'''2''' |9 |37 |39 |24 |105 |835 |- |'''Двойки''' | - |185 | - |274 |224 |288 | - |'''182''' |281 |410 |468 |1125 |} === Титли на двойки (2) === {| class="wikitable" |- bgcolor="#eeeeee" |'''№''' |'''Дата''' |'''Турнир''' |'''Партньор''' |'''Противник''' |'''Резултат''' |- bgcolor="#b6def3" | 1. | 25 октомври 1992 | [[Сантяго де Чиле]], [[Чили|Чили, 3-та седмица]] | {{Флагче|Чили}} [[Франсиско Руис]] | {{Флагче|Бразилия}} [[Карлос Енгел]] <br>{{Флагче|Бразилия}} [[Луис Руете]] | 6–4, 7–6 |- | 2. | 30 юли 1995 | [[Амстердам]], [[Холандия]] | {{Флагче|Нидерландия}} [[Шенг Схалкен]] | {{Флагче|Австралия}} [[Уейн Артърс]] <br> {{Флагче|Великобритания}} [[Нийл Броуд]] | 7–6, 6–2 |} === Загубени финали на двойки (3) === {| class="wikitable" |- bgcolor="#eeeeee" |'''№''' |'''Дата''' |'''Турнир''' |'''Партньор''' |'''Противник''' |'''Резултат''' |- bgcolor="#b6def3" | 1. | 11 октомври 1992 | [[Сантяго де Чиле]], [[Чили|Чили, 1-ва седмица]] | {{Флагче|Чили}} [[Франсиско Руис]] | {{Флагче|Чили}} [[Оскар Бустос]] <br> {{Флагче|Чили}} [[Улисес Серда]] | 4–6, 3–6 |- bgcolor="#b6def3" | 2. | 1 ноември 1992 | [[Сантяго де Чиле]], [[Чили|Чили, 4-та седмица]] | {{Флагче|Чили}} [[Франсиско Руис]] | {{Флагче|Бразилия}} [[Карлос Енгел]] <br> {{Флагче|Бразилия}} [[Луис Руете]] | 6–7, 2–6 |- | 3. | 11 март 2001 | [[Скотсдейл]], [[Аризона]], [[САЩ]] | {{Флагче|Нидерландия}} [[Шенг Схалкен]] | {{Флагче|САЩ}} [[Доналд Джонсън]] <br> {{Флагче|САЩ}} [[Джаред Палмър]] | 6–7<sup>(3–7)</sup>, 2–6 |} === Отборни титли (1) === {| class="wikitable" |- bgcolor="#eeeeee" |'''№''' |'''Дата''' |'''Турнир''' |'''Съотборници''' |'''Противник''' |'''Резултат''' |- | 1. | 24 май 2003 | [[Световна отборна купа по тенис|Световна отборна купа]], <br> [[Дюселдорф]], [[Германия]] | {{Флагче|Чили}} [[Фернандо Гонсалес]]<br> {{Флагче|Чили}} [[Николас Масу]] | {{Флагче|Чехия}} [[Отбор на Чехия за Световната отборна купа|Чехия]] | align="center"|2–1 |} == Източници == <div class="references-small"> <references/> </div> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/R286/overview Марсело Риос] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/marcelo-rios/800182870/chi/mt/s/overview/ Марсело Риос] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800182870 Марсело Риос] в сайта на Davis cup {{Водачи в световната ранглиста по тенис за мъже}} {{СОРТКАТ:Риос, Марсело}} [[Категория:Чилийски тенисисти]] [[Категория:Родени в Сантяго]] c86o47t6638nvnmssm3edf4j9g1vc3z 0 157259 12416581 11191741 2024-11-19T08:58:49Z Xunonotyk 209517 12416581 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Книга | име = Братята с лъвски сърца | име в оригинал = Bröderna Lejonhjärta | корица = | корица-текст = | други-имена = | език = [[Шведски език|шведски]] | автор = [[Астрид Линдгрен]] | илюстратор = | издадена-година = 1973 | издадена-държава = {{Швеция}} | издателство = | жанр = [[детска литература]] | жанрове = | вид = роман | публикувано в = | произведения = | страници = | издателство БГ = | преводач = | ISBN = }} '''Братята с лъвски сърца''' ({{lang|sv|Bröderna Lejonhjärta}}) е [[роман]] от шведската писателка за деца [[Астрид Линдгрен]] от 1973 г. == Сюжет == Книгата разказва за живота на бедно семейство, състоящо се от самотната майка – Ингрид Лъвска, и децата ѝ – Карл Лъвски и Йонатан Лъвски. Историята на Карл и Йонатан продължава дори и след смъртта им. Малкият Карл Лъвски страда от неизлечима болест, заради която не може да стане от леглото. Неговото семейство не иска да му причини ужаса в последните дни от неговия живот да му съобщи, че скоро ще умре, въпреки че е едва на 10 години. Но един ден той случайно дочува майка си да говори със съседските жени и разбира, че болестта му е неизлечима. Йонатан обгръща с обич любимия си брат Карл в последните дни от тъжния му живот, грижи се за него и го утешава в тежката съдба, сполетяла семейство Лъвски. Когато Карл изпитва най-невъобразимото отчаяние и страх от смъртта, неговият любим брат му дава най-силната изричана утеха. От своя брат Карл разбира, че когато умре, той ще отлети като гълъб в приказна страна, наречена Нангияла. И така неговият неутешим страх се превръща в желание мигом да отлети в приказната страна на мечтите му. Но дали Нангияла е такава, за каквато Карл я мисли? Дори и в страната на приказките и приключенията доброто и злото водят тежка битка. Йонатан ще трябва да спаси Орвар, който е затворен в Катлината пещера. Дали Карл ще е съгласен да остане отново сам? Или може би ще пожелае да тръгне с брат си на това приключение, на което трябва да е предпазлив всяка секунда или ще бъде заловен от войниците на злия Тенгил. == Герои == * Карл Лъвски * Йонатан Лъвски * София * Йоси * Матиас * Хуберт == Адаптации == Книгата е адаптирана от самата авторка за едноименния филм от 1997 г. с режисьор Оле Хелбом.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0075790/ „Братята с лъвски сърца“ в ''IMDB'']</ref> В ролите: * Йонатан – Стафан Йотестам (Staffan Götestam) * Карл (шушулко) – Ларс Сьодердал (Lars Söderdahl) == Източници == <references /> {{мъниче|книга}} [[Категория:Книги на Астрид Линдгрен]] [[Категория:Книги от 1973 година]] cldbdo4ypt0hbxskdinmpr5xnz5ds0s 12416585 12416581 2024-11-19T09:03:23Z Xunonotyk 209517 12416585 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Книга | име = Братята с лъвски сърца | име в оригинал = Bröderna Lejonhjärta | корица = | корица-текст = | други-имена = | език = [[Шведски език|шведски]] | автор = [[Астрид Линдгрен]] | илюстратор = | издадена-година = 1973 | издадена-държава = {{Швеция}} | издателство = | жанр = [[детска литература]] | жанрове = | вид = роман | публикувано в = | произведения = | страници = | издателство БГ = | преводач = | ISBN = }} '''„Братята с лъвски сърца“''' ({{lang|sv|Bröderna Lejonhjärta}}) е [[роман]] от шведската писателка за деца [[Астрид Линдгрен]] от 1973 г. == Сюжет == Книгата разказва за живота на бедно семейство, състоящо се от самотната майка – Ингрид Лъвска, и децата ѝ – Карл Лъвски и Йонатан Лъвски. Историята на Карл и Йонатан продължава дори и след смъртта им. Малкият Карл Лъвски страда от неизлечима болест, заради която не може да стане от леглото. Неговото семейство не иска да му причини ужаса в последните дни от неговия живот да му съобщи, че скоро ще умре, въпреки че е едва на 10 години. Но един ден той случайно дочува майка си да говори със съседските жени и разбира, че болестта му е неизлечима. Йонатан обгръща с обич любимия си брат Карл в последните дни от тъжния му живот, грижи се за него и го утешава в тежката съдба, сполетяла семейство Лъвски. Когато Карл изпитва най-невъобразимото отчаяние и страх от смъртта, неговият любим брат му дава най-силната изричана утеха. От своя брат Карл разбира, че когато умре, той ще отлети като гълъб в приказна страна, наречена Нангияла. И така неговият неутешим страх се превръща в желание мигом да отлети в приказната страна на мечтите му. Но дали Нангияла е такава, за каквато Карл я мисли? Дори и в страната на приказките и приключенията доброто и злото водят тежка битка. Йонатан ще трябва да спаси Орвар, който е затворен в Катлината пещера. Дали Карл ще е съгласен да остане отново сам? Или може би ще пожелае да тръгне с брат си на това приключение, на което трябва да е предпазлив всяка секунда или ще бъде заловен от войниците на злия Тенгил. == Герои == * Карл Лъвски * Йонатан Лъвски * София * Йоси * Матиас * Хуберт == Адаптации == Книгата е адаптирана от самата авторка за едноименния филм от 1997 г. с режисьор Оле Хелбом.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0075790/ „Братята с лъвски сърца“ в ''IMDB'']</ref> В ролите: * Йонатан – Стафан Йотестам (Staffan Götestam) * Карл (шушулко) – Ларс Сьодердал (Lars Söderdahl) == Източници == <references /> {{мъниче|книга}} [[Категория:Книги на Астрид Линдгрен]] [[Категория:Книги от 1973 година]] t3g27woj27kgplrl58upr1ih9e78plq 0 157322 12415826 12179085 2024-11-18T14:27:05Z 62.44.96.131 12415826 wikitext text/x-wiki [[Файл:Plates tect2 bg.svg|мини|300п|Карта на света, с границите на отделните тектонски плочи]] '''Тектонските плочи''' са големи участъци от [[Земна кора|земната кора]], включително и под океаните, от типа на [[платформа (геология)|платформите]], но с много по-млада възраст, където нагънатия фундамент (за разлика от [[щит (геология)|щитовете]]) е покрит със седиментен чехъл със значителна мощност (1 – 16 km). Тектонските плочи обикновено са усложнени от многочислени и разнообразни структури – [[Синеклиза|синеклизи]], [[антиклиза|антиклизи]], сводови издигания, падини и др. Първи, който въвежда термина тектонска плоча е немският геолог [[Едуард Зюс]] през 1885 г.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article089877.html «Большая Советская Энциклопедия» – Плита, т. 20, стр. 35]</ref> Тектонските плочи са в постоянно [[Земетресение|движение]], предизвикано от физичните процеси, които протичат под земната кора, т.е. в [[Земна мантия|мантията]]. Това явление е известно под термина [[Тектоника на плочите]]. Тази сила е основополагаща за формирането облика на повърхността на планетата [[Земя]]. Тектониката на плочите се характеризира с „отдалечаване“ и „сближаване“. Отдалечаването се появява, когато две плочи се отдръпват една от друга и се формира нова кора, която излиза на повърхността. Сближаването се появява, когато две плочи се сблъскат и краят на едната се пъхне под другата, изчезвайки в земната мантия. Земната повърхност е изградена от два типа земна кора; по-тънка, характерна за океанското дъно, която достига до 8 km дебелина, и по-масивна, изграждаща континентите, с дебелина до 40 km. == Видове тектонски плочи == === Първостепенни === Съществуват седем големи основни плочи: * [[Северноамериканска плоча]] – [[Северна Америка]], западен Северен Атлантик и [[Гренландия]] * [[Южноамериканска плоча]] – [[Южна Америка]] и западен Южен Атлантик * [[Антарктическа плоча]] – [[Антарктика]] и Южен Океан * [[Евразийска плоча]] – източен Северен Атлантик, [[Европа]] и [[Азия]] * [[Африканска плоча]] – [[Африка]], Източен Южен Атлантик и западен [[Индийски океан]] * [[Индо-Австралийска плоча]] – [[Индия]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]] и повечето от Индийския океан * [[Тихоокеанска плоча]] – повечето от Тихия океан (и южният бряг на [[Калифорния]]) === Второстепенни === * [[Плоча Наска]] – източен [[Тихи океан]] близо до Южна Америка * [[Кокосова плоча]] * [[Карибска плоча]] * [[Плоча Скотия]] * [[Индийска плоча]] * [[Арабска плоча]] * [[Филипинска плоча]] * [[Плоча Хуан де Фука]] === Третостепенни === * Африканска плоча ** [[Мадагаскарска плоча]] ** [[Нубийска плоча]] ** [[Сейшелска плоча]] ** [[Сомалийска плоча]] * Антарктическа плоча ** [[Кергеленска плоча]] ** [[Шетландска плоча]] ** [[Южносандвичева плоча]] * Карибска плоча ** [[Панамска плоча]] ** [[Микроплоча Гонава]] * Кокосова плоча ** [[Плоча Ривера]] * Евразийска плоча ** [[Адриатическа плоча]] (Апулианска плоча) ** [[Егейска плоча]] (Гръцка плоча) ** [[Амурска плоча]] ** [[Анатолска плоча]] ** [[Плоча Банда]] ** [[Плоча Бирма]] ** [[Иберска плоча]] ** [[Иранска плоча]] ** [[Молукска плоча]] *** [[Плоча Халмахера]] *** [[Плоча Сангихе]] ** [[Плоча Окинава]] ** [[Плоча Пелсо]] ** [[Плоча Сунда]] ** [[Плоча Тимор]] ** [[Плоча Тиса]] ** [[Плоча Яндзъ]] * Индо-австралийска плоча ** [[Австралийска плоча]] ** [[Плоча Козирог]] ** [[Плоча Футуна]] ** [[Индийска плоча]] ** [[Плоча Кермадек]] ** [[Плоча Маоке]] ** [[Плоча Ниуафооу]] ** [[Плоча Шри Ланка]] ** [[Плоча Тонга]] ** [[Плоча Удларк]] * Плоча Хуан де Фука ** [[Плоча Експлорер]] ** [[Плоча Горда]] * Северноамериканска плоча ** [[Гренландска плоча]] ** [[Охотска плоча]] * Тихоокеанска плоча ** [[Плоча Балморал]] ** [[Плоча Птича глава]] ** [[Каролинска плоча]] ** [[Плоча Конуей]] ** [[Плоча Ийстър]] ** [[Галапагоска плоча]] ** [[Плоча Хуан Фернандес]] ** [[Плоча Кула]] ** [[Плоча Манус]] ** [[Плоча Нови Хебриди]] ** [[Плоча Северен Бисмарк]] ** [[Северногалапагоска микроплоча]] ** [[Соломонова плоча]] ** [[Плоча Южен Бисмарк]] * Филипинска плоча ** [[Марианска плоча]] ** [[Филипинска микроплоча]] * Южноамериканска плоча ** [[Алтипланска плоча]] ** [[Фолкландска микроплоча]] ** [[Плоча Северни Анди]] == Източници == <references /> {{Тектонски плочи}} {{Вътрешен строеж на Земята}} [[Категория:Геология]] [[Категория:Тектоника на плочите]] [[Категория:Физикогеографски термини]] 9pq24hnq24jl8iiol5iattihv5bbxwq 0 160860 12416277 12029901 2024-11-18T20:46:33Z Elkost 8375 12416277 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Гимназия „Христо Ботев“|Гимназия „Христо Ботев“}} {{Училище | име = Гимназия „Христо Ботев“ | лого = | снимка = Pitniksask.JPG | описание = Дупнишката гимназия „Христо Ботев“ | основаване = [[1880]]/[[1881]] | основател = [[княз]] [[Александър Дондуков-Корсаков]] | вид = [[гимназия]] | град = [[Дупница]] | държава = [[България]] | директор = ид. Геновева Ризова | ученици = ок. [[500]] | учители = [[40]] | сайт = }} '''Гимназия „Христо Ботев“''' е [[гимназия]] в град [[Дупница]], основана през [[1880]] г. с привременен устав на [[княз]] [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Носи името на революционера и поет [[Христо Ботев]]. В училището учат около 500 ученици, приети след 7-и и 8-и клас. Паралелките след 7-и клас са (3 с интензивно изучаване на английски език): * [[Хуманитарен профил]] – [[Български език]] и [[литература]] * [[Природоматематически профил]] – [[Математика]] * Природоматематически профил – [[Биология]] * [[Приложно програмиране]] – [[Информационни технологии]] == Външни препратки == * [http://www.v-dupnica.info/show.php?action=show_adv&adv_id=158 Гимназия „Христо Ботев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Мъниче|Училище|България}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев]] [[Категория:Основани в България през 1880 година]] [[Категория:Гимназии в Дупница]] 42981l7yngr8l34t0rphg71n4qzuot5 10 161607 12415905 12402726 2024-11-18T15:45:58Z SlipknotRlZZ 48032 12415905 wikitext text/x-wiki {{Текущи съобщения/Информация/Шаблон | внимание = | новини = | избор на администратор = | избрани статии гласуване = | избрани статии обсъждане = | добри статии гласуване = | добри статии обсъждане = | превод = | инкубатор = [[Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите|Списък на статиите]] <small>([[:Категория:Статии за помощ|помощ]], [[:Категория:Статии за проверка|проверка]])</small> | Тематична седмица = <!-- {{флаг икона|Океания}} -->[[Файл:Oceania (orthographic projection).svg|20п]] [[Уикипедия:Тематична седмица/Океания|Океания]] <small>(<!--[[Уикипедия:Тематична седмица/ххх|следваща седмица]]&nbsp;•-->[[Уикипедия беседа:Тематична седмица#Предложения за тема за някоя следваща седмица|нови предложения]])</small> | обсъждания = | гласувания = | събития = | срещи = | игри = }}<noinclude> [[Категория:Системни шаблони]] </noinclude> lx4qnpjxmfvr7f2cdic8h2t5xn9jx4r 0 161787 12416337 11585917 2024-11-18T21:28:11Z PowerBUL 202075 12416337 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|Мексико}} Джовани дос Сантос | снимка = Gio dos Santos.jpg | прякор = | цяло име = Джовани дос Сантос Рамѝрез | град на раждане = [[Монтерей (Мексико)|Монтерей]] | държава на раждане = {{Флагче|Мексико}} [[Мексико]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 174 cm | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис Галакси]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2002 – 2006 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] | години = 2006 – 2007<br>2007 – 2008<br>2008 – 2012<br>2009<br>2010<br>2011<br>2012 – 2013<br>2013 – 2015<br>2015– | отбори = {{Флагче|Испания}}[[ФК Барселона B|Барселона B]]<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Тотнъм Хотспър|Тотнъм]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич]] *<br>{{Флагче|Турция}} [[Галатасарай]] *<br>{{Флагче|Испания}} [[Расинг Сантандер]] *<br>{{Флагче|Испания}} [[РКД Майорка|Майорка]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]]<br>{{Флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис Галакси]] | мачове = 27<br>28</br>15</br>8<br>14<br>16<br>29<br>58<br>53 | голове = (6)<br>(4)</br>(0)</br>(4)<br>(0)<br>(5)<br>(6)<br>(12)<br>(24) | национален отбор години = 2007– | национален отбор = {{Флагче|Мексико}} [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] | национален отбор мачове = 95 | национален отбор голове = (18) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 8 юли 2017 | последно обновяване национален отбор = 8 юли 2017 | наем = да }} '''Джовани дос Сантос''' ({{lang|es|Giovanni dos Santos}}, собственото име {{lang|it|Джовани}}, фамилията – {{lang|pt|дош Сантош}}) е [[Мексико|мексиканси]] [[футболист]] от [[Бразилия|бразилски]] произход. Роден в [[Монтерей]], Мексико през [[1989]] г. Играе за Лос Анджелис Галакси, както и за националния мексикански футболен отбор. Джовани дос Сантос е един от считаните бъдещи топ футболисти, според едни от най-големите футболни спецове ([[Жозе Моуриньо]], [[Франц Бекенбауер]], [[Йохан Кройф]], [[Алекс Фъргюсън|Сър Алекс Фъргюсън]], [[Арсен Венгер]], [[Фабио Капело]] и други футболни легенди. Дори самият [[Роналдиньо]] признава пред Испански спортен журналист, че дос Сантос е може би следващият Роналдиньо. Джовани заедно със съотборникът му в националния тим на Мексико [[Карлос Вела]], бразилеца [[Алешандре Пато]] и босненецът [[Миралем Пянич]] са считани за бъдещи носители на златната топка, с изключение на [[Андерсон Луиш де Абреу Оливейра|Андерсон]], който вече има една такава, за най-добър футболист до 21 години. {{мъниче|футболист|Мексико}} {{СОРТКАТ:Сантос, Джовани дос}} [[Категория:Мексикански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на Тотнъм]] [[Категория:Футболисти на Галатасарай]] [[Категория:Футболисти на Ипсуич Таун]] [[Категория:Футболисти на Виляреал]] [[Категория:Родени в Монтерей]] fkgigxcn6t8x9e9c1bd3xjvc91dm168 0 164549 12416687 11989721 2024-11-19T11:16:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416687 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Хърватия | площ = | основаване = }} [[Файл:Sisak Fortress.jpg|мини|250п|[[Сисак (крепост)|Крепостта на Сисак]]]] '''Сисак''' ({{lang|hr|Sisak}}) е [[град]] в [[Хърватия]], административен център на [[Сисашко-мославска жупания|Сисашко-мославската жупания]]. Сисак е с население от 47 768 жители (2011 г.)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dzs.hr/Hrv/censuses/census2011/results/htm/H01_01_01/h01_01_01_zup03_3913.html |заглавие=STANOVNIŠTVO PREMA STAROSTI I SPOLU PO NASELJIMA, POPIS 2011 |достъп_дата=2018-07-03 |архив_дата=2018-03-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180308231600/https://www.dzs.hr/Hrv/censuses/census2011/results/htm/H01_01_01/h01_01_01_zup03_3913.html }}</ref> и обща площ от 422,75 км². Намира се на 100 м [[надморска височина|н.в.]] и е разположен на 57 км югоизточно от столицата [[Загреб]] при сливането на реките [[Одра (приток)|Одра]], [[Сава (река)|Сава]] и [[Купа (река)|Купа]]. == Общи сведения == Сисак е голям речен пристанищен град, тъй като именно оттук река Сава става плавателна и по нея корабите достигат река [[Дунав]]. Градът е също курортен център с голям брой минерални извори с температура 42-54&nbsp;°C. == История == Сисак има древна история, селище на това място е основано още преди около 2500 години. Тук живеят [[келти]] и те дават на града името '''Сегестика'''.<ref>John T. Koch (2006). Celtic Culture. p. 1662. ISBN 1-85109-440-7.</ref> След завладяването на този район от [[Римска империя|Римската империя]], поради стратегически важното си разположение градът, вече под името '''Сисция''', бързо се разраства и се превръща в столица на [[Римска провинция|римската провинция]] Савия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://finds.org.uk/romancoins/mints/mint/id/197 |заглавие="Details for issuing mint located at Siscia (Sisak, Croatia)" |достъп_дата=2018-07-03 |архив_дата=2018-07-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180703133814/https://finds.org.uk/romancoins/mints/mint/id/197 }}</ref> Епископът на Сисция, Св. Квириний, в началото на IV в. е измъчван от римляните и след като не се отказва от вярата си, е хвърлен в реката с камък на шията.<ref>[http://www.newadvent.org/cathen/12615a.htm Sts. Quirinus, Catholic Encyclopedia ]</ref> Днес той е почитан като покровител на град Сисак. В средата на XVI в. за защита от [[османци|османското]] нашествие в Сисак е построено мощно отбранително съоръжение - [[Сисак (крепост)|крепостта Сисак]]. На [[22 юни]] [[1593]] г. тук се състои [[Битка при Сисак|битката при Сисак]] между османците и войските на [[Хабсбургска монархия]], съставени предимно от хървати. Османската армия е напълно разгромена, а районът попада под властта на Хабсбургите. След [[Първа световна война|Първата световна война]] Сисак заедно с цяла Хърватия става част от [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], а след [[Втора световна война|Втората световна война]] - част от [[Югославия]]. От 1991 г. след разпада на Югославия е част от независима Хърватия. == Побратимени градове == * {{флагче|България}} [[Габрово]], [[България]] * {{флагче|Чехия}} [[Йихлава]], [[Чехия]] * {{флагче|Полша}} [[Лешно]], [[Полша]] * {{флагче|Германия}} [[Ремхинген]], [[Германия]] * {{флагче|Унгария}} [[Сомбатхей]], [[Унгария]] * {{флагче|Германия}} [[Хайденхайм ан дер Бренц|Хайденхайм на Бренц]], Германия == Външни препратки == * [http://www.sisak.hr/ Официален уебсайт] * [http://www.sisak.info/ Сисак новинарски портал] == Източници == <references /> {{Градове в Хърватия}} [[Категория:Сисак| ]] 2cv21fr0kp8t4geel6m7uy0slwdbqv4 0 169494 12416293 12284811 2024-11-18T20:54:47Z PowerBUL 202075 12416293 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Лупита Д'Алесио''' ({{lang|es|Lupita D’Alessio}}) е [[Мексико|мексиканска]] [[певец|певица]] и актриса. Оригиналното ѝ име е: Гуадалупе Контрерас Рамос (Guadalupe Contreras Ramos). Прякорът ѝ е "Спящата лъвица” ({{lang|es|la Leona Dormida}}), тъй като честа тема в нейните песни е критукуване на мъжете. Женена е 5 пъти. Има трима синове, най-големият от тях, Ернесто д'Алесио също е [[певец]], който освен свои песни изпълнява и някои от песните на майка си. През [[2017]] г. мексиканската медийна компания [[Телевиса]] създава сериала ''[[Днес ще се променя]]'', описващ живота ѝ. == Дискография == * ''La gira de adiós en vivo'' – „Прощален турнир на живо“ ([[2007]]) * ''El adiós'' – „Сбогуването“ ([[2006]]) * ''Historia musical (Box Slipcase)'' – „Музикална история“ ([[2005]]) * ''Historia musical (Box)'' – „Музикална история“ ([[2004]]) * ''Cuando el amor te besa'' – „Когато любовта те целуне“ (2004) * ''México'' – „Мексико“ ([[2003]]) * ''Para toda la vida'' – „За целия живот“ ([[2002]]) * ''Por amor y contra ellos'' – „Поради любов и срещу тях“ (2002) * ''Vol. 3'' – „Трета част“ ([[2001]]) * ''15 éxitos originales, Vol. 1'' – „15 оригинални успехи, първа част“ (2001) * ''Discotheque'' – „Дискотека“ (2001) * ''14 éxitos de colección'' – „14 успехи за колекционери“ ([[2000]]) * ''20 éxitos'' – „20 успехи“ (2000) * ''Estoy Aquí'' – „Тук съм“ (2000) * ''Las 15 consagradas de Lupita d'Alessio'' – „15 посветени на Лупита д'Алесио“ (2000) * ''Colección de oro'' – „Златна колекция“ ([[1999]]) * ''30 años de éxitos'' – „30 години успех“ ([[1998]]) * ''Algo desconocido'' – „Нещо непознато“ ([[1997]]) * ''15 éxitos'' – „15 успехи“ (1997) * ''Cara a cara'' – „Лице в лице“ (1997) * ''16 éxitos originales'' – „16 оригинални успехи“ (1997) * ''Si yo pudiera detenerle ал tiempo'' – „Ако аз можех да спря времето“ ([[1997]]) * ''Canciones prohibidas '' – „Забранено песни“ (1997) * ''Inmortales de Lupita d'Alessio'' – „Бесмъртните на Лупита д'Алесио“ ([[1996]]) * ''Románticas'' – „Роматични“ (1996) * ''Tiempo de amar'' – „Времето на любовта“ ([[1995]]) * ''En el principio'' – „В началото“ (1995) * ''Historia musical de Lupita d'Alessio, Vol. 2'' – „Музикалната история на Лупита д'Алесио, 2 част“ (1995) * ''No me pregunten'' – „Не ме питайте“ (1995) * ''Desde mi libertad'' – „От моята свобода“ ([[1994]]) * ''15 éxitos originales, Vol. 3'' – „15 оригинали успехи, 3 част“ (1994) * ''15 éxitos originales, Vol. 2'' – „15 оригинали успехи, 2 част“ (1994) * ''30 éxitos: La historia musical de Lupita d'Alessio'' – „Музикалната история на Лупита д'Алесио“ ([[1993]]) * ''La d'Alessio'' „д'Алесио“ (1993) * ''Lupita d'Alessio'' – „Лупита д'Алесио“ ([[1992]]) * ''20 éxitos'' – „20 успехи“ (1992) * ''Música de su película: Mudanzas / Mentiras / Ni guerra ni paz'' – „Музика от филма: Пренасяния / Лъжи / Нито война, нито мир“ (1992) * ''Interpreta J. Gabriel y J. A. Jimenez''– „Изпълнява песни на Х. Габриел и Х. А. Хименес“ (1991) * ''Aprendiendo a amar'' – „Де са научиш да обичаш“ ([[1991]]) * ''Gaviota del aire'' – „Чайка от въздуха“ (1991) * ''Boleros de siempre'' – „Вечни болера“ (1991) * ''Juro que nunca volveré'' – „Заклевам се, че никога няма да се върна“ (1991) * ''20 éxitos rancheros'' – „20 успеха мариачи“ ([[1991]]) * ''Lupita d'Alessio'' – „Лупита д'Алесио“(1991) * ''Concierto de discotheque'' – „Дискотечен коцерт“ (1991) * ''Ya no regreso contigo'' – „Вече няма да се върна при теб“ (1991) * ''En concierto'' – „На концерт“ ([[1990]]) * ''Soy como toda mujer'' „Обикновена жена съм“ (1990) * ''Sentimiento ranchero'' – „Чувство ранчеро“ (1990) * ''No me pregunten'' – „Не ме питайте“ (1990) * ''Te amo'' – „Обичам те“ ([[1990]]) * ''Lo blanco y lo negro'' – „Бялото и черното“ ([[1989]]) * ''Tesoro musical'' – „Музикална съкровищница“ (1989) * ''Mentiras''– „Лъжи“ ([[1988]]) * ''Concierto en diascotheque'' – „Дискотечен концерт“ (1988) * ''Soy como toda mujer'' – „Съм като всяка жена“ (1988) * ''Soy autentica... y punto'' – „Автентична съм... и точка“ ([[1986]]) * ''Devuelveme'' – „Върнете ми“ ([[1985]]) * ''15 exitos rancheros'' – „15 успеха ранчеро“ (1985) * ''Canta Juan Gabriel y José Alfredo'' – „Пее с Хуан Габриел и Хосе Алфредо“ ([[1984]]) * ''Yo'' – „Аз“ (1984) * ''Sentimiento al desnudo'' – „Голо чувство“ ([[1983]]) * ''Borraré tu nombre''– „Ще изтрия името ти“ ([[1982]]) * ''Te quiero, como te quiero'' – „Обичам те, колко те обичам“ (1982) * ''Mudanzas'' – „Премествания“([[1981]]) * ''Tiempo de amar''– „Времето на любовта“ (1981) * ''Lupita d'Alessio en concierto'' – „Лупита д'Алесио на концерт“([[1980]]) * ''Aprendiendo a amar'' – „Научавайки да обичаш“(1980) * ''Si tú ya no me quieres''– „Ако ти вече не ме обичаш“ ([[1979]]) * ''Como tú''– „Като тебе“ ([[1978]]) * ''El mar''– „Морето“ ([[1974]]) * ''Mi corazón es un gitano''– „Душата ми е като циганка“ ([[1973]]) * ''Otra vez'' – „Още веднъж“ * ''Que se detenga el tiempo'' – „Да спре времето“ == Участия във филми == * ''Otro rollo... Historia en diez'' – „Друга лента... История с десетката“ ([[2005]]) * ''Hoy'' – „Днес“ ([[2004]]) * ''Enciende la magia de la Navidad'' – „Запалва се магията на Коледата“ ([[2001]]) * ''Ellas, inocentes o culpables'' – „Жени, невинни и виновни“ ([[2000]]) * ''Lo blanco y lo negro'' – „Черното и бялото“ ([[1989]]) * ''Tiempo de amar'' – „Време за любов“ ([[1987]]) * ''Mentiras'' – „Лъжи“ ([[1986]]) * ''Siempre en domingo'' – „Винаги неделя“ ([[1984]]) * ''Hoy voy a cambiar'' – „Днес ще се променя“ ([[1983]]) * ''Aprendiendo a amar'' – „Да се научиш да обичаш“ ([[1980]]) * ''Pacto de amor'' – „Любовен пакт“ ([[1977]]) * ''Paloma'' – „Гълъб“ ([[1975]]) * ''Ana del aire'' – „Ана от въздуха“ ([[1974]]) * ''Mundo de juguete'' – „Светът на играта (1974) * ''Entre brumas'' – „Сред мъгли“ ([[1973]]) * ''Cartas sin destino'' – „Писма без съдба“ (1973) == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://us.imdb.com/name/nm0194982 Профил в IMDB] * {{икона|es}} [http://www.alma-latina.net/01actresses/l/lupita_dalessio.shtml Alma Latina] * {{икона|es}} [http://maxval.freeweb.hu/lupita.html Поклон пред Лупита]{{Dead link|date=юли 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{СОРТКАТ:Д'Алесио, Лупита}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Мексикански певици]] [[Категория:Родени в Тихуана]] 99pbktohjccr1fqjccu5dmdbfjesoh6 0 170567 12416140 12415157 2024-11-18T18:14:58Z 78.154.14.183 /* Биография */ у-ща 12416140 wikitext text/x-wiki {{Личност|архитект}} '''Георги Димитров Фингов''' е [[Българи|български]] [[архитект]], проектирал голям брой обществени, училищни и жилищни сгради, главно в [[София]] и [[Пловдив]]. Той е сред първите архитекти в [[България]], използвали елементи на [[сецесион]], главно като орнаменти в сградите. Архитектът [[Димитър Фингов]] е негов син.<ref name="ЕИИБ">{{cite book | title = Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 3 | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-102-2 | doi = | pages = 106 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Мелнишка">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.capital.bg/light/mesta/2014/05/16/2299697_malkata_viena/?ref=miniurl# | заглавие = Малката Виена | достъп_дата = 30 ноември 2019 г | фамилно_име = Мелнишка | първо_име = Мариана | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16 май 2014 г | труд = | издател = capital.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Георги Фингов е роден на 26 май 1874 година ([[нов стил]]) в [[Калофер]] в семейството на учителя [[Димитър Фингов (просветен деец)|Димитър Фингов]]. През 1892 г. завършва [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската мъжка гимназия]], а през 1897 г. – архитектура във [[Виена]] при професорите К. Кьониг и К. Майредер, на когото е асистент до 1898 г. След завръщането си в България работи известно време в Пловдив, през 1902 г. оглавява архитектурното отделение на общината в София, а след това работи върху княжеските дворци като служител на министерството на обществените сгради под ръководството на арх. П. Момчилов. В 1903 г. става член-основател на [[дружество „Съвременно изкуство“]]. Завършената през 1904 г. къща на д-р Функ (на ъгъла на бул. „Дондуков“ и „Васил Левски“) се смята за първата сграда в столицата в актуалния в началото на XX век архитектурен стил сецесион<ref>{{Cite journal|last=Начев|first=Ивайло|date=2019|title=Сецесионовата архитектура в българската столица София в началото на XX век:влияния, творци, рецепция, памет|url=https://www.academia.edu/41000239/Сецесионовата_архитектура_в_българската_столица_София_в_началото_на_XX_век_влияния_творци_рецепция_памет|journal=Сецесион & Компаративистика|volume=|pages=|via=}}</ref>. През 1906 година напуска държавната си служба и през следващите години реализира по-голямата част от проектите си, част от тях съвместно с архитектите [[Кирил Маричков (архитект)|Кирил Маричков]], [[Никола Юруков]], [[Димо Ничев]], [[Георги Апостолов (архитект)|Георги Апостолов]] като е създал последователно три архитектурно бюра – Фингов & Маричков (1902 – 1910), Фингов & Ничев & Юруков (1911 – 1919) и Фингов & Ничев & Апостолов (1919 – 1928). Учреденото през 1911 г. съдружие печели общински търг за строителство на училища в София. Преди края на следващата годинa проектите и документацията за строителството на 8 сгради са окомплектовани и се минава към тяхната реализация.<ref>Стоилова Л., ''Арх. Георги Фингов'', в ''Австрийски архитектурни влияния в София, края на ХIХ и началото на ХХв.'', Музей за история на София, 1998 (2ро. изд.), [http://www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf с. 57-62], ISBN 954-8853-12-4</ref> През 1929 г. като гаранти на фалиралия от земетресението предприемач Н. Шурупов, Фингов и Ничев са разорени и разпродават имуществото си.<ref>РИМ София,[https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1900-150-godini-ot-rozhdenieto-na-arh-georgi-fingov ''150 години от рождението на Г. Фингов'']</ref> Фингов става първият председател на БИАД и многократно е избиран в ръководството му. През 1938 г. обаче престава да практикува официално професията си, след като изпада в затруднено финансово състояние в резултат на неуспешни търговски операции.<ref name="ЕИИБ"/><ref name="Мелнишка"/> Заедно със сина си, който е завършил архитектура в Германия, работи в следващите години. През 1943 г. в депресивно състояние, Фингов унищожава целия си архив.<ref> Мърхов Г., [https://stroiinfo.com/pionerat-na-secessiona/ ''Пионерът на Сецесиона'']</ref> Със съпругата си Райна имат син – [[Димитър Фингов]], архитект, и дъщеря Милка. Милка Фингова завършва международно право в Мюнхен и се омъжва за музиканта проф. Зигфрид Мюлер, загинал в съветски плен. Дъщеря ѝ Барбара е една от забележителните български преводачки от и на немски език.<ref name=":0" /> Георги Фингов загива по време на [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировките над София]] на 10 януари 1944 г. заедно с жена си Райна, когато ударена от бомба сграда рухва върху скривалището, където са потърсили убежище.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Екимова-Мелнишка|first=Мариана|title=Къщите говорят|year=2016|publisher=Нов български университет|location=София|isbn=978-954-535-942-2|pages=46}}</ref> == Памет == На архитект Георги Фингов е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950990|title=Арх. Георги Фингов}}). == Проекти == Кариерата на Фингов започва с успешното участие през 1898 г. в конкурса за български павилион на Международното изложение в Париж. През най-активните години той работи в съдружие , така че значителната част от неговите работи са съвместни реализации с с други архитекти. Дейността му е съсредоточена главно в София, но има и проекти осъществени в други градове. Такива са сградите на банка „Напредък“ в Плевен, „Модерен театър“ в Свищов, театър казино „Елена и К. Аврамови“ във Велико Търново, кинотеатър и мъжка гимназия в Златица, митницата и пристанищното управление в Бургас.<ref name="ЕИИБ"/><ref name="Мелнишка"/>, [[Свети Йосиф (колеж в Пловдив)|Френски девически колеж]] (съвместно с [[Вълко Вълкович|Вълкович]]) и [[Евангелска съборна църква]], [[Сахат тепе]] в Пловдив и др. Името на арх. Фингов се свързва с повече от 100 обекта<ref name="sega">{{cite news|url=http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1571&sectionid=8&id=00003 |archive-url=https://archive.today/20130202001708/http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1571&sectionid=8&id=00003 |url-status=dead |archive-date=2013-02-02 |title=''Творците са гръбнакът в рода на арх. Георги Фингов'' |last=Минчева |first=Галина |date=2005-11-09 |publisher=Сега |language=Bulgarian |accessdate=2024-11-10 }}</ref>. ===Самостоятелни реализации=== * 1902 Къща на инж. Тихолов, ул. „Марин Дринов“ * 1906 Царска ловна вила в Бистрица, Чамкория и Ловна хижа в царска резиденция „Врана" * Дворец Ситняково, * 1907 Къща на арх. Фингов, ул. „[[Шипка (улица в София)|Шипка]]“ №38 * 1911 Печатница на застрахователно дружество „Балкан“ /съборена/ * 1923 Търговски дом, бул. „Витоша“/ ул. „Позитано“/ул. „Алабин“ * 1928 Германско застрахователно дружество „Орел“, ул. „Алабин“/ул. „Граф Игнатиев“ * 1928 Банкова сграда, ул. „Сердика“ 1 === Фингов & Маричков (1902 – 1910) === *1903 [[Къща на Адолф Функ]], бул. „[[Княз Александър Дондуков (булевард в София)|Дондуков]]“ № 59 /бул. „Васил Левски“ (сега Алианс България) *1905 Къща на генерал Ботев, ул. „Шипка“ 23 *1905 Къща на Дренкова, ул. „Сан Стефано“ *1906 Трета софийска мъжка гимназия, днес [[18 СОУ Уилям Гладстон|18 СОУ „Уилям Гладстон“]], ул. „[[Пиротска (улица в София)|Пиротска]]“ №68 Мъжка гимназия *1907 Стопанско училище „Мария Луиза“, ([[Музей на МВР]]), ул. „Лавеле“ №30 / ул. „Алабин“ *1907 Къща на генерал „Паприков“, ул. „Кракра“ *1907 [[Къща на Смедовски]], ул. „Шипка“ № 44 *1908 Къща на Горгас, ул. „Шипка“ № 10 *1908 Дирекция на БДЖ, ул. „Раковска“/ул. „Ив. Вазов“ *1908 Първа софийска прогимназия „Христо Ботев“, днес [[134 СОУ Димчо Дебелянов|134 СОУ „Димчо Дебелянов“]], ул. „Пиротска“ №78 *1912 Пета софийска прогимназия „Антим I“, днес [[129 ОУ Антим I|129 ОУ „Антим I“]] ул. „Султан тепе“ №1 ===Фингов & Ничев & Юруков (1911 – 1919) и Фингов & Ничев & Апостолов (1919 – 1928)=== * Сградата на Трета прогимназия (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); * Основно училище „Георги Раковски“ в Лозенец (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); * Основно училище „Йосиф Ковачев“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); * Основно училище „Константин Фотинов“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); * Основно училище „Екзарх Йосиф“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); *[[20-о основно училище „Тодор Минков“|20-о училище „Тодор Минков“]] (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); * 38 Основно училище „Васил Априлов“, ул. „Шипка“ 40, София (1912); * Софийска търговско-индустриална камара, по-късно [[Деспред]], днес централно управление на [[СИБАНК]], ул. „[[Славянска (улица в София)|Славянска]]“ №2 (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); * Чиновническо кооперативно застрахователно дружество, по-късно Издателство „Техника“, бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); * Чиновническото застрахователно дружество „Феникс“ (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); * Търговска банка (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков); * Френско-българска банка (по проект на Димо Ничев); * Софийска банка, днес централно управление на [[Банка ДСК]], в София, ул. „[[Московска]]“ №19 (1914; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков). == Галерия == <gallery> Файл:18-SOU.jpg|18-о СОУ „Уилям Гладстон“ Файл:Adolf-laue-funk-house-sofia-allianz-tb.jpg|Къщата на Адолф Функ Файл:20. primary school "TODOR MINKOV".jpg|20-о ОУ „Тодор Минков“ Файл:Sofia Garibaldi square at ul Graf Ignatiev 2012 PD 1.jpg|Сградата на „Корпоративна търговска банка“ в София Файл:Smedovski's house 2018.jpg|Къщата на Смедовски </gallery> == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Фингов, Георги}} [[Категория:Български архитекти]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивската мъжка гимназия]] [[Категория:Жертви на бомбардировките над София]] [[Категория:Загинали през Втората световна война]] [[Категория:Български поручици]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]] [[Категория:Родени в Калофер]] [[Категория:Починали в София]] cj9envdbr0pow6w3qeez5hz6bv41hpr 0 171462 12416504 12376311 2024-11-19T05:21:51Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл */ 12416504 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Brasil Open | град = [[Сао Пауло]] | държава = {{флагче с име|Бразилия}} | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 2001 | закрит = 2019 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>32 квалификации<br> 16 двойки | atp_пари = '''[[щатски долар|$]] 455 775''' | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = http://www2.uol.com.br/tenisbrasil/brasilopen/ uol.com.br }} '''Брасил Оупън''' ({{lang|en|Brasil Open}}) е турнир по тенис за мъже, провеждан в средата на февруари в [[Коста ду Сауипе]], щата [[Баия]], [[Бразилия]], а от 2012 г. в [[Сао Пауло]]. Той е част от [[ATP Тур|Международната серия]] на [[Асоциация на тенис професионалистите|АТП]]. == История == От 2004 г. срещите се играят на клей, а преди това на твърда настилка. Рекордьор по брой титли е [[Густаво Кюртен]] с 2 титли. На 15 октомври 2019 г. организаторите на турнира обявяват, че турнирът се отменя в полза на завръщане на [[Чили Оупън]].<ref>{{cite web|url=https://www.latercera.com/el-deportivo/noticia/atp-vuelve-a-chile/862642/|title=Agendado para febrero de 2020 en Santiago: Chile vuelve a tener un torneo ATP|author=Ignacio Leal|website=La Tercera|date=2019-10-15|access-date=2019-10-18}}</ref> == Финали == === Сингъл === {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Място !! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- ! rowspan="8" style="background:#ededed" |[[Сао Пауло]] | 2019 || {{Флагче|Аржентина}} '''[[Гидо Пела]]''' || {{Флагче|Чили}} [[Кристиан Гарин]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2018 || {{Флагче|Италия}} '''[[Фабио Фонини]]''' || {{Флагче|Чили}} [[Николас Джари]] || 1 – 6, 6 – 1, 6 – 4 |- | 2017 || {{Флагче|Уругвай}} '''[[Пабло Куевас]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Алберт Рамос Виньолас]] || 6 – 7<sup>(3–7)</sup>, 6 – 4, 6 – 4 |- | 2016 || {{Флагче|Уругвай}} '''[[Пабло Куевас]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Пабло Каренио Буста]] || 7 – 6<sup>(7–4)</sup>, 6 – 3 |- | 2015 || {{Флагче|Уругвай}} '''[[Пабло Куевас]]''' || {{Флагче|Италия}} [[Лука Вани]] || 6 – 4, 3 – 6, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2014 || {{Флагче|Аржентина}} '''[[Федерико Делбонис]]''' || {{Флагче|Италия}} [[Паоло Лоренци]] || 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2013 || {{Флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Аржентина}} [[Давид Налбандиян]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | [[Брасил Оупън 2012|2012]] || {{Флагче|Испания}} '''[[Николас Алмагро]]''' || {{Флагче|Италия}} [[Филипо Воландри]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- ! rowspan="11" style="background:#ededed" |[[Коста ду Сауипе]] | 2011 || {{Флагче|Испания}} '''[[Николас Алмагро]]''' || {{Флагче|Украйна}} [[Александър Долгополов]] || 6 – 3, 7 – 6<sup>(7–3)</sup> |- | 2010 || {{Флагче|Испания}} '''[[Хуан Карлос Фереро]]'''|| {{Флагче|Полша}} [[Лукаш Кубот]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 2009 || {{Флагче|Испания}} '''[[Томи Робредо]]''' || {{Флагче|Бразилия}} [[Томас Белучи]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 4 |- | 2008 || {{Флагче|Испания}} '''[[Николас Алмагро]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 7 – 6<sup>(7–4)</sup>, 3 – 6, 7 – 5 |- | 2007 || {{флагче|Аржентина|Аржентина}} '''[[Гилермо Каняс]]''' || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]] || 7 – 6<sup>(7–4)</sup>, 6 – 1 |- | 2006 || {{флагче|Чили|Чили}} '''[[Николас Масу]]''' || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Алберто Мартин]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 2005 || {{Флагче|Испания|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Испания|Испания}} [[Алберто Мартин]] || 6 – 0, 6 – 7<sup>(2–7)</sup>, 6 – 1 |- | 2004 || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} '''[[Густаво Куертен]]''' || {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Агустин Калери]] || 3 – 6, 6 – 2, 6 – 3 |- | 2003 || {{Флагче|Нидерландия|Холандия}} '''[[Шенг Схалкен]]''' || {{Флагче|Германия|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} '''[[Густаво Куертен]]''' || {{флагче|Аржентина|Аржентина}} [[Гилермо Кория]] || 6 – 7<sup>(4–7)</sup> 7 – 5, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- | 2001 || {{Флагче|Чехия|Чехия}} '''[[Ян Вачек]]''' || {{флагче|Бразилия|Бразилия}} [[Фернандо Мелигени]] || 2 – 6, 7 – 6<sup>(7–2)</sup>, 6 – 3 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www2.uol.com.br/tenisbrasil/brasilopen/ Брасил Оупън] Официален сайт * [http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/533.asp Брасил Оупън] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080515145556/http://www.atptennis.com/en/tournaments/profile/533.asp |date=2008-05-15 }} в Сайта на АТР [[Категория:Брасил Оупън| ]] [[Категория:Турнири по тенис в Бразилия]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Основани в Румъния през 2001 година]] 2rfdynw7ttmq140uwzf4ky0b84f0dd5 0 171475 12416502 12394747 2024-11-19T05:21:16Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл */ 12416502 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = | име-оригинал = Croatia Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Умаг]] | държава = {{флагче|Хърватия}} [[Хърватия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1990 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл<br>32 квалификации<br>16 двойки | atp_пари = '''562 815''' [[евро|€]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.croatiaopen.hr/en/homepage/ www.croatiaopen.hr }} '''Хърватия Оупън''' ({{lang|en|Croatia Open}}) е турнир по тенис за мъже, провеждан през месец юли в [[Умаг]], [[Хърватия]]. Срещите се играят на клей на корта [[Стела Марис]]. Турнирът е част от [[ATP Тур|Международната серия]] на [[Асоциация на тенис професионалистите|АТП]]. Рекордьор по титли е [[Карлос Моя]] с пет, следван от [[Томас Мустер]] с три. == Финали == === Сингъл === [[Файл:Umag-P9190097.jpg|мини|280px|Стадион Стела Марис]] {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франсиско Серундоло]]''' || {{флагче|Италия}} [[Лоренцо Музети]] || 2 – 6, 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–5)</sup> |- | 2023 || {{флагче|Австралия}} '''[[Алексей Попирин]]''' || {{флагче|Швейцария}} [[Станислас Вавринка]] || 6 – 7<sup>(5–7)</sup>, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2022 || {{флагче|Италия}} '''[[Яник Синер]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас]] || 6 – 7<sup>(5–7)</sup>, 6 – 1, 6 – 1 |- | 2021 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Алкарас]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ришар Гаске]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Душан Лайович]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Атила Балаз]] || 7 – 5, 7 – 5 |- | 2018 || {{флагче|Италия}} '''[[Марко Чекинато]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гидо Пела]] || 6 – 2, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2017 || {{флагче|Русия}} '''[[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]]''' || {{флагче|Италия}} [[Паоло Лоренци]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2016 || {{флагче|Италия}} '''[[Фабио Фонини]]''' || {{флагче|Словакия}} [[Андрей Мартин]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2015 || {{флагче|Австрия}} '''[[Доминик Тийм]]''' || {{флагче|Португалия}} [[Жоао Соуса]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2014 || {{флагче|Уругвай}} '''[[Пабло Куевас]]''' || {{флагче|Испания}} [[Томи Робредо]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 2013 || {{флагче|Испания}} '''[[Томи Робредо]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 6 – 0, 6 – 3 |- | 2012 || {{флагче|Хърватия}} '''[[Марин Чилич]]''' || {{флагче|Испания}} [[Марсел Гранолерс]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2011 || {{флагче|Украйна}} '''[[Александър Долгополов]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2010 || {{флагче|Испания}} '''[[Хуан Карлос Фереро]]''' || {{флагче|Италия}} [[Потито Стараче]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]] || 6 – 3, 6 – 0 |- | 2008 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Вердаско]]''' || {{флагче|Русия}} [[Игор Андреев]] || 3 – 6, 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 2007 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Моя]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2006 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Станислас Вавринка]]''' || {{флагче|Сърбия}} [[Новак Джокович]] || 6 – 6 отказва се |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Кория]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 2, 4 – 6, 6 – 2 |- | 2004 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Каняс]]''' || {{флагче|Италия}} [[Филипо Воландри]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2003 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Моя]]''' || {{флагче|Италия}} [[Филипо Воландри]] || 6 – 4, 3 – 6, 7 – 5 |- | 2002 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Моя]]''' || {{флагче|Испания}} [[Давид Ферер]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 2001 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Моя]]''' || {{флагче|Франция}} [[Жером Голмар]] || 6 – 4, 3 – 6, 7 – 6<sup>(7–2)</sup> |- | 2000 || {{флагче|Чили}} '''[[Марсело Риос]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Мариано Пуерта]] || 7 – 6<sup>(7–1)</sup>, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1999 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Норман]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джеф Таранго]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1998 || {{флагче|Чехия}} '''[[Бохдан Улихрах]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Магнус Норман]] || 6 – 3, 7 – 6<sup>(7–0)</sup> |- | 1997 || {{флагче|Испания}} '''[[Феликс Мантиля]]''' || {{флагче|Испания}} [[Серхи Бругера]] || 6 – 3, 7 – 5 |- | 1996 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Моя]]''' || {{флагче|Испания}} [[Феликс Мантиля]] || 6 – 0, 7 – 6<sup>(7–4)</sup> |- | 1995 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Коста]] || 3 – 6, 7 – 6<sup>(7–5)</sup>, 6 – 4 |- | 1994 || {{флагче|Испания}} '''[[Алберто Берасатеги]]''' || {{флагче|Словакия}} [[Карол Кучера]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1993 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алберто Берасатеги]] || 7 – 5, 3 – 6, 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Франко Давин]] || 6 – 1, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|СССР}} '''[[Дмитрий Поляков]]''' || {{флагче|Испания}} [[Хавиер Санчес]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1990 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Горан Пърпич]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Горан Иванишевич]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |} == Външни препратки == * [https://www.croatiaopen.hr/en/homepage/ Хърватия Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/umag/439/overview Хърватия Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Турнири по тенис в Хърватия]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Основани в Югославия през 1990 година]] m1xikqq6d3zwrvotzq6vnkpu8gqx3vm 0 171638 12416488 12394738 2024-11-19T04:42:10Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл */ 12416488 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = | име-оригинал = Grand Prix Hassan II | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Маракеш]]/[[Казабланка]] | държава = {{флагче с име|Мароко}} | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1984 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл<br> 16 двойки | atp_пари = '''[[евро|€]] 562 815''' (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.frmt.ma/ www.frmt.ma }} '''Гран При Хасан Втори''' ({{lang|en|Grand Prix Hassan II}}) е турнир по тенис за мъже, провеждан през месец април в [[Маракеш]], [[Мароко]]. Турнирът е част от [[ATP Тур|Международната серия]] на [[Асоциация на тенис професионалистите|АТП]]. == История == Турнирът се играе на клей кортове и се провежда ежегодно в комплекс Ал Амал в Казабланка, Мароко до 2015 г., преди да се премести в Маракеш през 2016 г. Между 1984 г. и 1989 г. е част от сериите Чалънджър. В момента турнира е единствено ATP събитие, което се провежда в [[Африка]]. Провежда се през април и е водещ турнир за Откритото първенство на Франция. == Финали == === Сингъл === {|class="wikitable" style="font-size:95%" |- !width="100"|Домакин !Година !width="200"|Шампион !width="200"|Финалист !width="150"|Резултат |- ! rowspan="9" style="background:#ededed" |[[Маракеш]] | 2024 || {{Флагче|Италия}} '''[[Матео Беретини]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Роберто Карбалес Баена]] || 7 – 5, 6 – 2 |- | 2023 || {{Флагче|Испания}} '''[[Роберто Карбалес Баена]]''' || {{Флагче|Франция}} [[Александре Мюлер]] || 4 – 6, 7 – 6<sup>(7 – 3)</sup>, 6 – 2 |- | 2022 || {{Флагче|Белгия}} '''[[Давид Гофен]]''' || {{Флагче|Словакия}} [[Алекс Молчан]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 3 |- | 2021 || rowspan="2" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2020 |- | 2019 || {{Флагче|Франция}} '''[[Беноа Пер]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Пабло Андухар]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2018 || {{Флагче|Испания}} '''[[Пабло Андухар]]''' || {{Флагче|Великобритания}} [[Кайл Едмънд]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 2017 || {{Флагче|Хърватия}} '''[[Борна Чорич]]''' || {{Флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 5 – 7, 7 – 6<sup>(7 – 3)</sup>, 7 – 5 |- | 2016 || {{Флагче|Аржентина}} '''[[Федерико Делбонис]]''' || {{Флагче|Хърватия}} [[Борна Чорич]] || 6 – 2, 6 – 4 |- ! rowspan="32" style="background:#ededed" |[[Казабланка]] | 2015 || {{Флагче|Словакия}} '''[[Мартин Клижан]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Даниел Химено-Травер]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 2014 || {{Флагче|Испания}} '''[[Гилермо Гарсия Лопес]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Марсел Гранолерс]] || 5 – 7, 6 – 4, 6 – 3 |- | 2013 || {{Флагче|Испания}} '''[[Томи Робредо]]''' || {{Флагче|ЮАР}} [[Кевин Андерсън (тенисист)|Кевин Андерсън]] || 7 – 6<sup>(8 – 6)</sup>, 4 – 6, 6 – 3 |- | 2012 || {{Флагче|Испания}} '''[[Пабло Андухар]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Алберт Рамос Виньолас]] || 6 – 1, 7 – 6<sup>(7 – 5)</sup> |- | 2011 || {{Флагче|Испания}} '''[[Пабло Андухар]]''' || {{Флагче|Италия}} [[Потито Стараче]] || 6 – 1, 6 – 2 |- | 2010 || {{Флагче|Швейцария}} '''[[Станислас Вавринка]]''' || {{Флагче|Румъния}} [[Виктор Ханеску]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2009 || {{Флагче|Испания}} '''[[Хуан Карлос Фереро]]''' || {{Флагче|Франция}} [[Флоран Сера]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2008 || {{Флагче|Франция}} '''[[Жил Симон]]''' || {{Флагче|Франция}} [[Жулиен Бенето]] || 7 – 5, 6 – 2 |- | 2007 || {{Флагче|Франция}} '''[[Пол-Анри Матийо]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Алберт Монтанес]] || 6 – 1, 6 – 1 |- | 2006 || {{Флагче|Италия}} '''[[Даниеле Брачали]]''' || {{флагче|Чили}} [[Николас Масу]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Мариано Пуерта]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Монако]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2004 || {{Флагче|Испания}} '''[[Сантяго Вентура]]''' || {{Флагче|Словакия}} [[Доминик Хърбати]] || 6 – 3, 1 – 6, 6 – 4 |- | 2003 || {{Флагче|Франция}} '''[[Жюлиен Бутер]]''' || {{флагче|Мароко}} [[Юнес Ел Айнауи]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1 |- | 2002 || {{флагче|Мароко}} '''[[Юнес Ел Айнауи]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Каняс]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |- | 2001 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Каняс]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Томи Робредо]] || 7 – 5, 6 – 2 |- | 2000 || {{Флагче|Испания}} '''[[Фернандо Висенте]]''' || {{Флагче|Франция}} [[Себастиен Грожан]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6<sup>(7 – 3)</sup> |- | 1999 || {{Флагче|Испания}} '''[[Алберто Мартин]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Фернандо Висенте]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1998 || {{Флагче|Италия}} '''[[Андреа Гауденци]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Алекс Калатрава]] || 6 – 4, 5 – 7, 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Мароко}} '''[[Хишам Арази]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Франко Скилари]] || 3 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1996 || {{Флагче|Испания}} '''[[Томас Карбонел]]''' || {{Флагче|Австрия}} [[Гилберт Шалер]] || 7 – 5, 1 – 6, 6 – 2 |- | 1995 || {{Флагче|Австрия}} '''[[Гилберт Шалер]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Алберт Коста]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1994 || {{Флагче|Италия}} '''[[Ренцо Фурлан]]''' || {{флагче|Мароко}} [[Карим Алами]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 1993 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Мароко}} [[Юнес Ел Айнауи]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Герман Лопес]] || 2 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1991 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1990 || {{Флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 6 – 1, 6 – 7<sup>(3 – 7)</sup>, 6 – 2 |} == Външни препратки == * [https://www.frmt.ma/ Гран При Хасан Втори] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/marrakech/360/overview Гран При Хасан Втори] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Спорт в Казабланка]] [[Категория:Турнири по тенис в Мароко]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] dmwy1cxvwlooeymde2m2iiytafj2d28 0 172836 12416218 12404444 2024-11-18T19:34:31Z Ambra75 259141 /* Наследство */ 12416218 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = кралица на Обединеното кралство и на британските доминиони<br>императрица на Индия | портрет = | портрет-описание =на снимка от ок. 1889 г. | име-рождено =принцеса Александра Каролина Мария Шарлота Луиза Юлия фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 22 януари [[1901]] – 6 май [[1910]] | коронация = 9 август 1902 | предшественик = | наследник = | други титли = [[принцеса]] на [[Дания]]<br>[[принц на Уелс|принцеса на Уелс]] | религия = | герб = }} |род=[[Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург]]<br> по рождение<br>[[Сакс-Кобург и Гота]] по брак|религия=[[Лутеранство]], [[Англиканство]]|деца=[[Албърт Виктор Уелски|Албърт Виктор]], херцог на Кларънс и Ейвъндейл<br>[[Джордж V]]<br>[[Луиза Уелска|Луиза]], кралска принцеса<br>принцеса [[Виктория Уелска|Виктория]] Александра<br>[[Мод Уелска|Мод]], кралица на Норвегия<br>принц Александър Джон|братя-сестри=крал [[Фредерик VIII (Дания)|Фредерик VIII]]<br>Вилем (крал [[Георгиос I Гръцки|Георгиос I]])<br>императрица [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)]]<br>[[Тира Датска|Тира]]<br>[[Валдемар Датски|Валдемар]]|погребан=Параклис „Св. Георги“ на [[Уиндзорски замък|Уиндзорския замък]]|майка=[[Луиза фон Хесен-Касел (1817 – 1898)|Луиза фон Хесен-Касел]]}} '''Александра Датска''' ({{Lang|en|Alexandra of Denmark}}), родена принцеса '''Александра Каролина Мария Шарлота Луиза Юлия фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург''' (''Alexandra Caroline Marie Charlotte Louise Julia von Schleswig-Holstein-Sonderburg-Glücksburg''; [[1 декември]] [[1844]] в [[Дет Гуле Пале|Жълтия дворец]] в [[Копенхаген]], [[Дания]] – [[20 ноември]] [[1925]] в [[Сандрингам Хаус]], [[Норфолк]]), е кралица на Обединеното кралство и на британските [[доминион]]и и [[Император на Индия|императрица на Индия]] от 22 януари [[1901]] г. до 6 май [[1910]] г. като съпруга на крал [[Едуард VII]]. Семейството й е сравнително неизвестно до 1852 г., когато нейният баща принц Кристиан фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург, е избран със съгласието на големите европейски сили да наследи своя втори братовчед [[Фредерик VII]] като крал на Дания с името [[Кристиан IX]]. На 16-годишна възраст Александра е избрана за бъдеща съпруга на Албърт Едуард, [[принц на Уелс]], син и наследник на кралица [[Виктория]]. Осемнадесет месеца по-късно през 1863 г., годината, в която баща й става крал на Дания, а брат й Вилем е направен [[крал на Гърция]] като [[Георгиос I Гръцки]]. Александра е принцеса на Уелс от 1863 до 1901 г. – най-дългото време, което някой е носил тази титла, и популярна; нейният стил на обличане и поведение се копира от жени, които се интересуват от модата. До голяма степен изключена от упражняването на каквато и да е политическа власт, тя неуспешно се опитва да повлияе на мнението на британските министри и семейството на съпруга си в полза на гръцките и датските интереси. Нейните обществени задължения са ограничени до участие в [[Благотворителност|благотворителна]] дейност. След смъртта на кралица Виктория през 1901 г. Албърт Едуард става [[крал-император]] като Едуард VII, с Александра като кралица-императрица. Тя става [[кралица-майка]] след смъртта му през 1910 г., в който момент синът им [[Джордж V]] се възкачва на трона. Умира на 80 години през 1925 г. == Произход == [[Файл:Christian IX of Denmark and family 1862.jpg|ляво|мини|299x299пкс|Кристиан IX Датски със съпругата си и шестте им деца, 1862 г. Отляво надясно: Дагмар, Фредерик, Валдемар, Кристиан IX, кралица Луиза, Тира, Вилем и Александра.]] Принцеса Александра Каролина Мария Шарлота Луиза Юлия, или „Аликс“, както я познава най-близкото й семейство, е родена в [[Дет Гуле Пале|Жълтия дворец]], градска къща от 18 век на Amaliegade 18, непосредствено до комплекса Amalienborg в [[Копенхаген]], Дания.<ref name="Eilers">Eilers, Marlene A., ''Queen Victoria's Descendants'', с. 171.</ref> Баща й е принц [[Кристиан IX|Кристиан фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург]], а майка й е принцеса [[Луиза фон Хесен-Касел (1817 – 1898)|Луиза фон Хесен-Касел]].<ref name="bp">Montgomery-Massingberd, Hugh (ed.) (1977). ''Burke's Royal Families of the World'', Volume 1. (London: Burke's Peerage). {{ISBN|0-220-66222-3}}. с. 69–70.</ref> Семейството на баща й е далечен [[кадетски клон]] на датския кралски дом [[Олденбургска династия|Олденбург]], който произлиза от крал [[Кристиан III]]. Кръстена е на великата княгиня [[Александра Николаевна]]. Има пет братя и сестри: [[Фредерик VIII (Дания)|Фредерик]], Вилем (по-късно [[Георгиос I Гръцки|Георгиос I]] Гръцки), [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)|Дагмар]] (по-късно императрица на Русия като Мария), [[Тира Датска|Тира]] и [[Валдемар Датски|Валдемар]]. == Ранни години == Въпреки че има кралска кръв,<ref group="N">Майка й и баща й са правнуци на [[Фредерик V]] Датски и праправнуци на крал [[Джордж II]] от Великобритания.</ref> семейството й води сравнително скромен живот. То не притежава голямо богатство, Доходът на баща й от армейска комисионна е около 800 лири годишно, а къщата им е имот без наем.<ref>Duff 1980, с. 16–17</ref> От време на време [[Ханс Кристиан Андерсен]] е канен да разказва приказки на децата преди лягане.<ref>Duff 1980, с. 18</ref> През 1848 г. [[Кристиан Фредерик|Кристиан VIII Датски]] умира и единственият му син [[Фредерик VII|Фредерик]] се възкачва на трона. Фредерик е бездетен, с два неуспешни брака и се смята за безплоден. Възниква криза при унаследяването, защото той управлява както в Дания, така и в [[Шлезвиг-Холщайн]], а правилата за наследяване на всяка територия се различават. В [[Холщайн]] [[Салически закон|салическият закон]] предотвратява наследяването по женска линия, докато в Дания не се прилагат подобни ограничения. Холщайн, който е предимно немски, провъзгласява независимост и призовава на помощ [[Прусия]]. През 1852 г. големите европейски сили свикват [[Лондонски протокол (1952)|конференция в Лондон]], за да обсъдят датското наследство. Договорен е неспокоен мир, който включва разпоредбата, че принц Кристиан фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург ще бъде наследник на Фридрих във всичките му владения и предишните претенции на други (които включват собствената тъща на Кристиан [[Луиза Шарлота Датска]], деверът му [[Фридрих Вилхелм (Хесен-Касел)|Фридрих Вилхелм фон Хесел-Касел]] и съпругата са предадени.<ref>Maclagan, Michael; Louda, Jiří (1999). ''Lines of Succession'' (London: Little, Brown). {{ISBN|1-85605-469-1}}. с. 49.</ref><ref>Battiscombe 1969, с. 8</ref> Принц Кристиан получава титлата на принц на Дания и семейството му се премества в нова официална резиденция, двореца Бернсторф. Въпреки че статусът на семейството се повишава, има малко или никакво увеличение на доходите им. Те не участват в дворцовия живот в Копенхаген, тъй като отказват да се срещнат с третата съпруга и бивша любовница на Фредерик, [[Луиза Расмусен]], защото тя има извънбрачно дете от предишен любовник.<ref>Duff 1980, с. 19–20</ref> Александра споделя проветривата таванска спалня със сестра си [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)|Дагмар]], сама си шие дрехите и чака на масата заедно със сестрите си.<ref>Priestley 1970, с. 17</ref> Александра и Дагмар получават уроци по плуване от шведската пионерка в женското плуване [[Нанси Едберг]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ub.gu.se/fasta/laban/erez/kvinnohistoriska/tidskrifter/idun/1890/pdf/1890_15.pdf|заглавие=Idun (1890): Nr 15 (121) (Swedish)|достъп_дата=3 октомври 2010}}</ref> В Бернсторф Александра израства като млада жена; взима уроци по английски отханглийския капелан в Копенхаген и е [[Конфирмация|потвърдена]] в двореца Кристиансборг.<ref>Duff 1980, с. 21</ref> Тя е набожна през целия си живот и следва практиката на [[Висша църква|Висшата църква]].<ref>Battiscombe 1969, с. 125, 176</ref> == Брак и семейство == [[Файл:Dowager Queen Alexandra.jpg|мини|ляво|Александра Датска|256x256пкс]] [[Файл:The Landing of HRH the Princess Alexandra at Gravesend, March 7 1863 RMG BHC1257.tiff|мини|299x299пкс|Хенри Нелсън О'Нийл, ''Пристигането на принцеса Александра в Грейвсенд'', 7 март 1863 г.]] Като се има предвид, че Албърт Едуард, [[принц на Уелс]], ще навърши двадесет години през ноември 1861 г., родителите му кралица [[Виктория]] и нейният съпруг [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота]], предприемат стъпки да му намерят жена. Те привличат помощта на най-голямата си (и вече омъжена) дъщеря [[Виктория Сакскобургготска|принцеса Виктория Пруска]] в търсенето на подходяща кандидатка. Александра не е първият им избор, защото датчаните са в спор с прусаците по [[Въпрос за Шлезвиг-Холщайн|въпроса за Шлезвиг-Холщайн]], а повечето от роднините на [[Британско кралско семейство|британското кралско семейство]] са германски. В крайна сметка, след като отхвърлят други възможности, те се спрират на нея като единствената, която трябва да бъде избрана.<ref>Prince Albert, quoted in Duff, с. 31.</ref> [[Файл:Princess Alexandra of Denmark and the Prince of Wales engagement photograph.jpg|мини|286x286пкс|С Принца на Уелс, 1863 г.]] На 24 септември 1861 г. принцеса Виктория представя брат си Албърт Едуард на Александра в [[Шпайер]]. Почти година по-късно, на 9 септември 1862 г. (след аферата му с [[Нели Клифдън]] и смъртта на баща му принц Албърт), Албърт Едуард предлага брак на Александра в [[Дворец Лакен|Кралския замък Лаакен]], домът на неговия чичо крал [[Леополд I (Белгия)|Леополд I от Белгия]].<ref>;Battiscombe 1969, с. 27–37; Bentley-Cranch 1992, с. 44; Duff 1980, с. 43</ref> Няколко месеца по-късно Александра пътува от Дания до Великобритания на борда на кралската яхта ''Виктория и Алберт'' и пристига в [[Грейвзенд]], [[Кент]], на 7 март 1863 г.<ref>[http://www.npg.org.uk/live/search/portrait.asp?LinkID=mp05859&rNo=0&role=sit ''The Landing of HRH The Princess Alexandra at Gravesend, 7th March 1863''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081211192745/http://www.npg.org.uk/live/search/portrait.asp?LinkID=mp05859&rNo=0&role=sit|date=11 December 2008}}, National Portrait Gallery, retrieved on 16 July 2009.</ref> Сър [[Артър Съливан]] пише музика за пристигането й, а поетът лауреат [[Алфред Тенисън|Алфред, лорд Тенисън]], пише ода в нейна чест (''A Welcome to Alexandra''). Томас Лонгли, [[архиепископ на Кентърбъри]], жени двойката на 10 март 1863 г. в параклиса „Сейнт Джордж“ в [[Уиндзорски замък|Уиндзорския замък]]. Изборът на място е широко критикуван. Тъй като церемонията се състои извън [[Лондон]], пресата се оплаква, че голямата публика няма да може да види спектакъла. Бъдещите гости смятат, че е неудобно да стигнат до него и тъй като мястото е малко, някои хора, които очакват покани, са разочаровани. Датчаните са ужасени, защото са поканени само най-близките роднини на Александра. Британският двор все още е в траур за принц Албърт, така че дамите са ограничени да носят сиво, лилаво или бледомораво.<ref>Duff 1980, с. 48–50</ref> Когато двойката напуска Уиндзор за медения си месец в [[Осбърн Хаус]] на о-в [[Уайт]], е аплодирана от учениците от съседния [[Итън Колидж]], включително лорд [[Рандолф Чърчил]].<ref>Duff 1980, с. 60</ref> [[Файл:Alexandra with her first born child Albert Victor.jpg|ляво|мини|246x246пкс|С първородния си син Албърт Виктор, 1864 г.]] До края на следващата година бащата на Александра се възкачва на трона на Дания, брат й Уилям става крал на Гърция като [[Георгиос I Гръцки]], сестра й [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)|Дагмар]] се сгодява за [[Николай Александрович (велик княз)|Николай Александрович]], цесаревич на Русия,<ref group="N">Никълъс почива няколко месеца след годежа и вместо това тя се омъжва за брат му Александър</ref> и Александра ражда първото си дете. Възкачването на трона на нейния баща поражда допълнителен конфликт за съдбата на Шлезвиг-Холщайн ([[Германо-датска война]]). [[Германски съюз|Германската конфедерация]] успешно нахлува в Дания, намалявайки площта й с 2/5. За голямо раздразнение на кралица Виктория и принцесата на Прусия Александра и Албърт Едуард подкрепят датската страна във войната. [[Прусия|Пруското]] завладяване на бившите датски земи засилва дълбоката неприязън на Александра към германците – чувство, което остава у нея до края на живота й.<ref name="purdue">Purdue, A. W. (September 2004). [http://www.oxforddnb.com/view/article/30375 "Alexandra (1844–1925)"], ''Oxford Dictionary of National Biography'', Oxford University Press, {{Doi|10.1093/ref:odnb/30375}}</ref> Първото дете на Александра, [[Албърт Виктор Уелски|Албърт Виктор]], се ражда два месеца преждевременно в началото на 1864 г. Александра показва преданост към децата си.<ref>Mrs. Blackburn, the head nurse, quoted in Duff, с. 115.</ref> Албърт Едуард и Александра имат общо шест деца: Албърт Виктор, [[Джордж V|Джордж]], [[Луиза Уелска|Луиза]], [[Виктория Уелска|Виктория]], [[Мод Уелска|Мод]] и Александър Джон. Всичките им деца са родени преждевременно; биографът Ричард Хаф смята, че тя умишлено е подвела кралица Виктория относно вероятните дати на раждане, тъй като не е искала кралицата да присъства на ражданията им.<ref>Hough 1993, с. 116</ref> По време на раждането на третото й дете през 1867 г. допълнителното усложнение от пристъп на ревматична треска заплашва живота на Александра и я оставя с постоянно накуцване.<ref>Battiscombe 1969, с. 82–86; Duff 1980, с. 73, 81</ref> В обществото Александра е достолепна и очарователна, а насаме – обичлива и весела.<ref>Battiscombe 1969, с. 127, 222–223; Priestley 1970, с. 17</ref> Тя се радва на много социални дейности, включително танци и пързаляне с кънки на лед, и е опитна ездачка и шофьорка в тандем.<ref>Duff 1980, с. 143</ref> Тя също обича да ловува, за ужас на кралица Виктория, която я моли да спре, но безуспешно.<ref>Hough 1993, с. 102</ref> И след раждането на първото си дете тя продължава да общува както преди, което води до известни търкания между кралицата и младата двойка, изострени от омразата на Александра към прусаците и пристрастието на кралицата към тях.<ref name="purdue" /> == Принцеса на Уелс == [[Файл:ALexandra of Denmark Princess of Wales.jpg|мини|Портрет от [[Франц Ксавер Винтерхалтер]], 1864 г.]] Албърт Едуард и Александра посещават Ирландия през април 1868 г. След заболяването си предходната година тя едва започва да ходи отново без помощта на два бастуна и вече е бременна с четвъртото си дете.<ref>Battiscombe 1969, с. 94</ref> Кралската двойка предприема шестмесечно турне в [[Австрийска империя|Австрия]], Египет и [[Кралство Гърция|Гърция]] през 1868 и 1869 г., което включва посещения на нейния брат [[Георгиос I Гръцки]], на [[Крим|кримските]] бойни полета и, само за нея, на [[харем]]а на [[Исмаил паша (хедив)|Исмаил паша]]. В [[Османска империя|Турция]] тя става първата жена, седнала да вечеря със султана ([[Абдул Азис]]).<ref>Duff 1980, с. 93–100</ref> Александра и съпругът й превръщат имението [[Сандрингам Хаус]] в [[Норфолк]] в своя предпочитана резиденция, а [[Марборо Хаус]] в своя база в Лондон. Биографите им са съгласни, че бракът им е щастлив, но някои твърдят, че Албърт Едуард не обръща много внимание на жена си и че те постепенно си отчуждават, докато заболяването му от [[Тифоидна треска|коремен тиф]] (болестта, за която се смята, че е убила баща му) в края на 1871 г. не им носи помирение.<ref>Duff 1980, с. 111</ref><ref>Philip Magnus, цит. в Battiscombe, с. 109–110.</ref> Това се оспорва от други, които посочват честите бременности на Александра през този период и те използват семейни писма, за да отрекат съществуването на сериозен разрив.<ref>Battiscombe 1969, с. 110</ref> Въпреки това принцът е жестоко критикуван от много кръгове на обществото за очевидната му липса на интерес към нейното много сериозно заболяване – ревматичната треска.<ref>Hough 1993, с. 132–134</ref> По време на брака им Албърт Едуард продължава да има любовници, включително актрисата [[Лили Лангтри]], [[Дейзи Гревил, графиня на Уоруик]], филантропката [[Агнес Кийсър]] и светската матрона [[Алис Кепел]]. Александра знае за повечето от тези връзки и по-късно позволява на Алис Кепел да посети съпруга й, когато той е на смърно легло.<ref>Battiscombe 1969, с. 271; Priestley 1970, с. 18, 180</ref> Самата Александра му остава вярна през целия си брак.<ref>Battiscombe 1969, с. 100–101</ref> Нарастващата степен на глухота, причинена от наследствена отосклероза, води до социалната изолация на Александра; тя прекарва повече време у дома с децата и домашните си любимци.<ref>Battiscombe 1969, с. 88; Duff 1980, с. 82</ref> Нейната шеста и последна бременност завършва с раждането на син през април 1871 г., но той умира на следващия ден. Въпреки молбите на Александра за дискретност кралица Виктория настоява да обяви период на придворен траур. Това кара недоволните елементи от пресата да опишат раждането като „жалък аборт“, а организирането на погребението като „отвратително кукерство“, въпреки че бебето не е погребано заедно с други членове на кралското семейство в Уиндзор, но в строго уединение в двора на църквата в Сандрингам, където е изживяло краткия си живот.<ref>Duff 1980, с. 85</ref> [[Файл:Queen Alexandra, the Princess of Wales.jpg|мини|Александра, фотографирана от Александър Басано, 1881 г.]] В продължение на осем месеца през 1875–76 г. принцът на Уелс отсъства от Великобритания на обиколка из Индия и за неин ужас Александра е изоставена. Принцът организира група от мъже и възнамерява да прекара голяма част от времето в лов и стрелба. По време на обиколката му един от приятелите му, който пътува с него, лорд Ейлсфорд, разбира от жена си, че тя ще го напусне заради друг мъж, жененият [[Джордж Спенсър-Чърчил]], лорд Бландфорд. Ейлсфорд е ужасен и решава да поиска развод. Междувременно братът на лорд Бландфорд, лорд [[Рандолф Чърчил]], убеждава влюбените да не бягат. Сега, загрижена за заплахата от развод, лейди Ейлсфорд се опитва да разубеди съпруга си да продължава, но лорд Ейлсфорд е непреклонен. В опит да притиснат лорд Ейлсфорд да се откаже от делото си за развод, лейди Ейлсфорд и лорд Рандолф Чърчил се обаждат на Александра и й казват, че ако разводът продължи, те ще призоват съпруга й като свидетел и ще го въвлекат в скандала. Притеснена от техните заплахи и следвайки съвета на сър [[Уилям Нолис]] и херцогинята на Тек [[Мария Аделаида Кеймбриджка]], Александра информира кралицата, която след това пише на принца на Уелс. Принцът е разгневен. В крайна сметка Бландфорд и Ейлсфорд се разделят частно. Въпреки че лорд Рандолф Чърчил по-късно се извинява, години наред принцът на Уелс отказа да говори с него.<ref>Battiscombe 1969, с. 132–135</ref> Александра прекарва пролетта на 1877 г. в Гърция, възстановявайки се от период на лошо здраве и посещавайки брат си крал Георгиос I Гръцки.<ref>Battiscombe 1969, с. 136</ref> По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] тя явно е пристрастна към Турция и към Русия, където сестра й е омъжена за царевича, и лобира за преразглеждане на границата между Гърция и Турция в полза на гърците.<ref>Battiscombe 1969, с. 150–152</ref> Александра прекарва следващите три години до голяма степен отделена от двамата си сина, тъй като момчетата са изпратени на световен круиз като част от тяхното военноморско и общо образование. Сбогуването е много сълзливо и, както показват редовните й писма, те й липсват ужасно.<ref>Battiscombe 1969, с. 155–156</ref> През 1881 г. Александра и Албърт Едуард пътуват до [[Санкт Петербург]] след убийството на [[Александър II (Русия)|Александър II от Русия]], за да представляват Великобритания и за да може Александра да осигури комфорт на сестра си, която е станала царица.<ref>Battiscombe 1969, с. 157–160; Duff 1980, с. 131</ref> Александра поема много обществени задължения; по думите на кралица Виктория, „за да ми спести напрежението и умората от функциите. Тя отваря базари, посещава концерти, посещава болници вместо мен... тя не само никога не се оплаква, но се опитва да докаже, че се е наслаждавала на това, което за друг би било уморително задължение.“<ref>Queen Victoria, цит. в Duff, с. 146.</ref> Тя проявява особен интерес към Лондонската болница, като я посещава редовно. [[Джоузеф Мерик]], т. нар. „Човек слон", е един от пациентите, които тя среща.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Battiscombe|1969}}; {{Харвардска система за цитиране|Duff|1980}}</ref> Тълпите обикновено аплодират Александра възторжено,{{Hrf|Battiscombe|1969|166}} но по време на посещение в Ирландия през 1885 г. тя претърпява рядък момент на обществена враждебност в град [[Корк (град)|Корк]], огнище на [[Ирландски национализъм|ирландския национализъм]]. Тя и съпругът й са освирквани от тълпа от 2000-3000 души, размахващи тояги и черни знамена. Тя се усмихва пред изпитанието, което британската преса все още описва в положителна светлина, описвайки тълпите като „ентусиазирани“.<ref>Daily Telegraph, цит. в Battiscombe, с. 168.</ref> Като част от същото посещение тя получава докторска степен по музика от [[Тринити Колидж Дъблин|Тринити Колидж в Дъблин]]. Александра е дълбоко натъжена от смъртта на най-големия си син, принц Албърт Виктор, през 1892 г. Стаята и вещите му са запазени точно както ги е оставил, подобно на тези на дядо му принц Албърт, останали след смъртта му през 1861 г.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Battiscombe|1969|pp=189–193, 197}}; {{Харвардска система за цитиране|Duff|1980}}</ref> Александра казва: „Погребах моя ангел и с него моето щастие“.<ref>Alexandra, цит. в Duff, с. 186.</ref> Оцелелите писма между Александра и нейните деца показват, че те са били много близки.{{Hrf|Battiscombe|1969|141–142}} През 1894 г. нейният девер [[Александър III (Русия)|Александър III от Русия]] умира и нейният племенник [[Николай II (Русия)|Николай II от Русия]] става цар. Овдовялата сестра на Александра, вдовстващата императрица на Русия, разчита силно на нея за подкрепа; Александра, която е отишла в Русия, придружена от съпруга си, принца на Уелс, спи, моли се и остава до сестра си през следващите две седмици до погребението на Александър.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Battiscombe|1969}}; {{Харвардска система за цитиране|Duff|1980|pp=196–197}}</ref> Александра и съпругът й остават на сватбата на Николай с племенницата им [[Александра Фьодоровна (Алиса)|принцеса Аликс фон Хесен и Рейн]], която взема руското име Александра Фьодоровна и става новата царица. == Кралица и императрица-консорт == [[Файл:QueenAlexandra.jpg|ляво|мини|337x337пкс|Портрет от [[Люк Фийлдс]], 1905 г.]] Със смъртта на свекърва си, кралица [[Виктория]], през 1901 г., Александра става кралица-императрица с възкачването на съпруга й като Едуард VII. Само два месеца по-късно нейните син [[Джордж V|Джордж]] и снаха [[Мери Тек|Мери]] заминават на обширна обиколка из империята, оставяйки малките си деца на грижите на Александра и Едуард, които се влюбват във внуците си. При завръщането на Джордж подготовката за коронацията на Едуард и Александра в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] върви добре, но само няколко дни преди насрочената коронация през юни 1902 г. кралят се разболява сериозно от [[апендицит]]. Александра го замества на военен парад и присъства на конните състезания в Роял Аскот без него, в опит да предотврати обществената тревога<ref>Battiscombe 1969, с. 243–244</ref>. В крайна сметка коронацията е отложена и Едуард претърпява операция. След възстановяването му Александра и Едуард са коронясани заедно през август: кралят от [[Архиепископ на Кентърбъри|архиепископа на Кентърбъри]], Фредерик Темпъл, а кралицата от архиепископа на Йорк Уилям Далримпъл Маклаган.<ref>Battiscombe 1969, с. 249</ref> [[Файл:Alexandra of UK with daughter Victoria.jpg|мини|Александра (вдясно) е ентусиазиранч любителка фотограф. Тази снимка на нея с дъщеря й Виктория е от Книгата с коледни подаръци на кралица Александра, публикувана през 1908 г., за да събере пари за благотворителност.]] Въпреки че е кралица, задълженията на Александра се променят малко и тя запазва много от същите служители. Придворната дама на Александра, [[Шарлот Нолис]], дъщеря на сър Уилям Нолис, й служи лоялно дълги години. На 10 декември 1903 г. Нолис се събужда и намира спалнята си пълна с дим. Тя събужда Александра и я отвежда на безопасно място. По думите на Великата херцогиня [[Августа Кеймбриджка|Августа]] фон Мекленбург-Щрелиц, „Трябва да отдадем заслуженото на старата Шарлот, че ''наистина'' спаси живота [на Александра].“<ref>Battiscombe 1969, с. 253</ref> Александра отново се грижи за внуците си, когато Джордж и Мери отиват на втора обиколка, този път в Британска Индия, през зимата на 1905-06 г.<ref>Battiscombe 1969, с. 258</ref> Баща й, Кристиан IX Датски, умира през януари. Нетърпеливи да запазят семейните си връзки, както помежду си, така и с Дания, през 1907 г. Александра и нейната сестра, вдовстващата императрица на Русия, купуват вила на север от Копенхаген, Hvidøre, за частно ползване.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Battiscombe|1969|p=262}}; {{Харвардска система за цитиране|Duff|1980}}</ref> На Александра е отказан достъп до брифинг документите на краля и е изключена от някои от задграничните му обиколки, за да се предотврати нейната намеса в дипломатическите въпроси. Тя изпитва дълбоко недоверие към германците, особено към нейния племенник германския император [[Вилхелм II]], и неизменно се противопоставя на всичко, което благоприятства германската експанзия или интереси. Например през 1890 г. тя пише меморандум, разпространен до висшите британски министри и военен персонал, предупреждавайки срещу планираната размяна на британския остров [[Хелголанд]] в [[Северно море]] за германската колония [[Занзибар]], посочвайки стратегическото значение на острова и че той може да бъде използван или от Германия, за да започне нападение, или от Великобритания, за да сдържи германската агресия. Въпреки това размяната продължава. Германците укрепват острова и, по думите на [[Робърт Енсор]] и както предсказва Александра, той „се превърна в ключовия камък на морската позиция на Германия както за нападение, така и за отбрана“. Вестник „Франфутер“ е открит в своето осъждане на Александра и нейната сестра, вдовстващата императрица, като казва, че двойката е „центърът на международния антигермански заговор“<ref>Quoted in Duff, с. 234.</ref> Александра презира и не вярва на император Вилхелм, наричайки го „вътрешен наш враг“ през 1900 г. През 1910 г. Александра става първата кралица, която посещава [[Камара на общините на Великобритания|Камарата на общините]] по време на дебат. В забележително отклонение от прецедента, в продължение на два часа тя седи в Дамската галерия с изглед към залата, докато се обсъжда парламентарният законопроект за премахване на правото на [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]] да налага вето върху законодателството. Лично Александра не е съгласна със законопроекта. Малко след това тя заминава да посети брат си Георгиос на о-в [[Корфу]] . Докато е там, тя получава новини, че крал Едуард е сериозно болен. Александра се връща веднага и пристига само ден преди смъртта на съпруга си. В последните му часове тя лично му подава кислород от газова бутилка, за да му помогне да диша. По-късно същата година тя се премества от [[Бъкингамски дворец|Бъкингамския дворец]] в [[Марлборо Хаус]], но запазва владението на [[Сандрингам Хаус]].<ref>{{Харвардска система за цитиране|Battiscombe|1969}}; {{Харвардска система за цитиране|Windsor}}</ref> Новият крал, синът й [[Джордж V]], скоро се изправя пред решение относно законопроекта за парламента. Въпреки личните си възгледи Александра подкрепя неохотното съгласие на сина си с искането на министър-председателя [[Хърбърт Хенри Аскуит]] за създаване на достатъчно либерални колеги след общи избори, ако лордовете продължат да блокират законодателството. == Кралица-майка == [[Файл:Alexandra of Denmark.jpg|ляво|мини|282x282пкс|Кралица Александра, 1923 г.]] След смъртта на Едуард Александра е [[кралица-майка]], като вдовстваща кралица и майка на управляващия монарх. Тя не присъства на коронацията на сина си и снаха си през 1911 г., тъй като не е обичайно коронясана кралица да присъства на коронацията на друг крал или кралица, но иначе продължава обществената си дейност, като отделя време на благотворителни каузи. Една такава кауза е Денят на розата на Александра, където изкуствени рози, направени от хора с увреждания, са продавани в помощ на болниците от доброволки. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] обичаят да се окачват знамената на чуждестранни принцове, удостоени с най-високия британски орден за рицарство, [[Орден на жартиерата|Ордена на жартиерата]], в параклиса „Сейнт Джордж“ в [[Уиндзорски замък|Уиндзорския замък]], е подложен на критика, тъй като германските членове на Ордена се бият срещу Великобритания. Александра се присъединява към призивите „свалете тези омразни немски щандарти“.<ref name="banners">Alexandra to King George&nbsp;V, quoted in Battiscombe, с. 285.</ref> Воден от общественото мнение, но против собствените си желания, кралят премахва щандартите; за ужас на Александра обаче той сваля не само „тези гнусни пруски знамена“, но и онези на нейните хесенски роднини, които според нея са „просто войници или васали под заповедите на този брутален германски император“.<ref name="banners" /> На 17 септември 1916 г. тя е в Сандрингам по време на въздушно нападение на [[цепелин]], но нещо още по-лошо предстои да сполети други членове на нейното семейство. В Русия нейният племенник [[Николай II (Русия)|цар Николай II]] е свален и той, съпругата му и децата им са [[Разстрел на семейство Романови|убити от революционери]]. Сестрата на Александра, вдовстващата императрица, е спасена от Русия през 1919 г. от кораба HMS Марлборо и е доведена в Англия, където живее известно време с Александра. == Последни години и смърт == Александра запазва младежкия си вид на стари години,<ref>напр. [[Мери Гладстон]] и [[Чарлз Уин-Каринг, 1-ви маркиз на Линкълншър|лорд Карингтън]], цит. в Battiscombe, с. 206, [[Марго Аскуит]], цит. в Battiscombe, с. 216–217, [[Джон Фишър, 1-ви барон Фишър]], цит. в Battiscombe, с. 232.</ref> но по време на войната възрастта й я застига.<ref>Самата Александра и кралица [[Мери Тек]], цит. в Battiscombe, с. 296.</ref> Тя започва да носи сложни воали и тежък грим, което е описано от клюкарите като „емайлирано лице“. Не пътува повече в чужбина и здравето й се влошава. През 1920 г. кръвоносен съд в окото й се спуква, оставяйки я с временна частична слепота. Към края на живота й паметта и говорът й се увреждат. Умира на 20 ноември 1925 г. в [[Сандрингам Хаус]] в Лондон от сърдечен удар. Изложена е за поклонение в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] и е погребана на 28 ноември до съпруга си в параклиса „Сейнт Джордж“ в замъка [[Уиндзорски замък|Уиндзор]].<ref>{{Cite|архив-url=https://web.archive.org/web/20220910182531/https://www.westminster-abbey.org/about-the-abbey/history/a-history-of-royal-burials-and-funerals}}</ref> == Памет == [[Файл:London - panoramio (24).jpg|мини|246x246пкс|Детайл от Мемориала на кралица Александра, срещу двореца [[Сейнт Джеймс (дворец)|Сейнт Джеймс]], Лондон]] Мемориалът на кралица Александра от Алфред Гилбърт е открит на Деня на розите на Александра на 8 юни 1932 г. в Марлборо Гейт, Лондон.<ref>Dorment, Richard (January 1980). "Alfred Gilbert's Memorial to Queen Alexandra" ''The Burlington Magazine'' vol. CXXII с. 47–54.</ref> Одата в нейна памет „Толкова много истински принцеси, които си отидоха“, композирана от тогавашния магистър на кралската музика сър [[Едуард Елгар]] по думи на поета лауреат [[Джон Мейзфийлд]], е изпята при откриването и е дирижирана от композитора.<ref>"Alexandra The Rose Queen", ''The Times'', 9 June 1932, с. 13, col. F.</ref> Александра е много популярна сред британската публика.<ref>{{Харвардска система за цитиране|Battiscombe|1969}}; {{Харвардска система за цитиране|Duff|1980}}; {{Харвардска система за цитиране|Priestley|1970}}</ref> За разлика от съпруга и свекърва си тя не е укорявана от пресата. Средствата, които тя помага да се съберат, са използвани за закупуване на речен кораб, наречен ''Александра'', за превоз на ранените по време на кампанията в Судан и за оборудване на болничен кораб, наречен ''Принцесата на Уелс'', за връщане на ранени от [[Втора англо-бурска война|Втората англо-бурска война]].<ref>{{Харвардска система за цитиране|Battiscombe|1969}}; {{Харвардска система за цитиране|Duff|1980}}</ref> По време на Бурската война Имперската военна сестринска служба на кралица Александра, по-късно преименувана на Кралски армейски сестрински корпус на кралица Александра, е основана с кралска заповед. [[Файл:Braemar, Mar Lodge Estate, St Ninian's Chapel - wall plaque 03.JPG|мини|235x235px|Монтирана на стена плоча за кралица Александра в параклиса „Св. Ниниан“ в [[Бреймар]], Шотландия, където е погребана най-голямата й дъщеря.]] Александра няма задълбочени финансови познания. Управлението на нейните финанси е оставено в ръцете на нейния лоялен контрольор, сър [[Дайтън Пробин]] [[Кръст на Виктория|VC]], който поема подобна роля за нейния съпруг. По думите на нейния внук, [[Едуард VIII]] (по-късно херцог на Уиндзор), „нейната щедрост бе източник на неудобство за нейните финансови съветници. Всеки път когато получаваше писмо с молба за пари, чек се изпращаше от следващата поща, независимо от автентичността на просяка и без разследване на случая.“ Въпреки че не винаги е била екстравагантна (тя кара старите й чорапи да се кърпят за повторна употреба, а старите й рокли са рециклирани като калъфи за мебели), тя отхвърля протестите за големите си разходи с махване на ръка или с като твърди, че не чула. Александра крие малък белег на врата си, който вероятно е резултат от операция в детството<ref>Барон Стокмар, доктор, цит. в Duff, с. 37.</ref>, като носи [[чокър]] и високи деколтета, определяйки мода, възприета в продължение на петдесет години. Ефектът на Александра върху модата е толкова силен, че светските дами дори копират нейната накуцваща походка, след като сериозното й заболяване през 1867 г. Това става известно като „накуцването на Александра“.<ref>{{Cite book|last=Helen Rappaport|authorlink=Helen Rappaport|title=Queen Victoria: A Biographical Companion|url=https://books.google.com/books?id=NLGhimIiFPoC&pg=PA24|year=2003|publisher=Bloomsbury Academic|isbn=9781851093557|page=24}}</ref><ref>{{Cite book|last=Brewer|first=Ebenezer Cobham|title=Ebenezer Cobham Brewer, Wordsworth Dictionary of Phrase and Fable, p. 29|url=https://books.google.com/books?id=IgjAJazrBWwC&pg=PA29|accessdate=23 октомври 2015|year=2001|publisher=Wordsworth Editions|isbn=9781840223101}}</ref> Използва предимно лондонските модни къщи; любимата й е тази на Редфърн, но от време на време пазарува от [[Жак Дусе]] и Фромон от Париж. На нея е кръстена най-скъпата пеперуда в света, открита в [[Гвинея]] през 1906 г.<ref>https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/15533006</ref> Сватбеното ѝ колие е част от кралската колекция бижута, които жените в кралското семейство слагат при специални поводи.<ref>https://www.168chasa.bg/article/7120482</ref> Александра е изиграна по телевизията от [[Дебора Грант]] и [[Хелън Райън]] в ''[[Едуард VII (филм)]]'', [[Ан Фърбанк]] в тв сериал ''Лили'', [[Маги Смит]] във ''Цялото кралско войнство'' и [[Биби Андершон]] в ''Изгубения принц''. Тя е изобразена от Хелън Райън във филма от 1980 г. ''[[Човекът слон]]'', [[Сара Стюарт]] във филма от 1997 г. ''Мисис Браун'' и [[Джулия Блейк]] във филма от 1999 г. ''Страст''. В сценична пиеса на [[Ройс Райтън]] от 1980 г., ''Motherdear'' тя е представена от [[Маргарет Локууд]] в последната й актьорска роля. == Герб == Гербът на кралица Александра при възкачването на престола на нейния съпруг през 1901 г. е [[Герб на Великобритания|кралският герб на Обединеното кралство,]] с включен герба на нейния баща, краля на Дания.<ref name="pinches">{{Cite book|last=Pinches|first=J. H.|last2=Rosemary|first2=Pinches|authorlink=John Pinches|title=The royal heraldry of England|date=1974|publisher=Hollen Street Press|location=Slough, Buckinghamshire|isbn=0-900455-25-X|oclc=1206788|pages=260}}</ref> <ref>See, for example, the cover of Battiscombe.</ref> [[Щит (хералдика)|Щитът]] е увенчан от императорската корона и поддържан от коронования лъв на Англия и див човек или дивак от [[Герб на Дания|датския кралски герб]].<ref name="pinches" /> {| border="0" align="center" width="80%" |- !width=25% |[[File:Coat of Arms of Alexandra of Denmark as Princess of Wales.svg|center|200px]] !width=25% |[[File:Coat of Arms of Alexandra of Denmark.svg|center|200px]] !width=25% |[[File:Royal Standard of Alexandra of Denmark, Queen Consort.svg|center|200px]] |- |style="text-align: center;" |Герб на Александра, принцеса на Уелс |style="text-align: center;" |Герб на кралица Александра |style="text-align: center;" |Като Дама на [[Орден на жартиерата|Ордена на жартиера]], знамето на Александра виси в параклиса „Сейнт Джордж" в [[Уиндзорски замък|замъка Уиндзор]] приживе въпреки възраженията на главния крал на жартиера сър Албърт Уудс. Когато Уудс се оплаква, че поставянето на знамето й в параклиса би било безпрецедентно, кралят незабавно нарежда знамето да бъде поставено“.<ref>{{citation|last=Lee|first=Sidney|author-link=Sidney Lee|title=King Edward VII: A Biography|publisher=Macmillan|location=London|year=1927|at=vol. II, p. 54}}</ref> |} == Потомство == Александра и [[Едуард VII]] имат трима сина и три дъщери: * Принц [[Албърт Виктор Уелски|Албърт Виктор]], [[херцог на Кларънс и Ейвъндейл]] (8 януари 1864, [[Фрогмор Хаус]], [[Уиндзорски замък]] – 14 януари 1892, [[Сандрингам Хаус]], [[Норфолк]]), неженен и бездетен * [[Джордж V]] (3 юни 1865, [[Марлборо Хаус]], [[Лондон]] – 20 януари 1936, Сандрингам Хаус, Норфолк), принц на Уелс и крал на Обединеното кралство и британските доминиони (6 май 1910 – 20 май 1936), ∞ 6 юли 1893 за принцеса [[Мери Тек]], от която има 5 сина и 1 дъщеря * Принцеса [[Луиза Уелска|Луиза, кралска принцеса]] и херцогиня-консорт на Файф (20 февруари 1867, Марлборо Хаус, Лондон – 4 януари 1931, Лондон), ∞ 27 юли 1889 за [[Александър Дъф, 1-ви херцог на Файф]], от когото има 1 син и 2 дъщери * Принцеса [[Виктория Уелска|Виктория]] Александра (6 юли 1868, Марлборо Хаус, Лондон – 3 декември 1935, Копинс, Айвър, [[Бъкингамшър]]), неомъжена и бездетна * Принцеса [[Мод Уелска|Мод]], кралица-консорт на Норвегия (26 ноември 1869, Марлборо Хаус, Лондон – 20 ноември 1938, Марилбоун, Лондон), ∞ 22 юли 1896 за принц Карл Датски, бъдещ крал на Норвегия като [[Хокон VII]], от когото има 1 син * Принц Александър Джон (6 април 1871, Сандрингам Хаус, Лондон – 7 април 1871, пак там) == Източници == * Battiscombe, Georgina (1969). ''Queen Alexandra''. London: Constable * Bentley-Cranch, Dana (1992). ''Edward VII : image of an era, 1841-1910''. London: Her Majesty's Stationery Office * Duff, David (1980). ''Alexandra, Princess and Queen''. London: Collins * Ensor, R. C. K (1936). ''England, 1870-1914''. Oxford University Press * Hough, Richard (1993). ''Edward and Alexandra : their private and public lives''. London: Hodder & Stoughton * Priestley, J. B. (1970). ''The Edwardians''. London: Heinemann * Duke of Windsor, Edward (1952). ''A king's story : the memoirs of H.R.H. the Duke of Windsor K.G''. London: Prion == Обяснителни бележки == <references group="N"/> == Библиографски бележки == <references />{{Превод от|en|Alexandra of Denmark|1233710783}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|Биографии|Великобритания}} [[Категория:Сакс-Кобург и Гота (династия)]] [[Категория:Кралици на Великобритания]] [[Категория:Аристокрация на Дания]] [[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] l3p3rmhh6psvuxxocwjete3g0deuzt3 0 174846 12416124 12415540 2024-11-18T18:03:59Z Протогер 252193 /* Личности */ 12416124 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Солунско, Гърция|селото в Скопско, Северна Македония|Айватовци}} {{Селище инфо|Гърция | име = Айватово | име-местно = Λητή | изглед = 019 Ayvatovo.jpg | изглед-описание = Изглед към селото | област = Централна Македония | карта3 = Солунско | дем = Даутбал | географска-област = [[Лъгадинско поле]] | височина = 123 | население = 2841 | население-година = 2001 }} '''Айватово''' или понякога книжовно '''Хайватово'''<ref name="Аромъне 214">{{Аромъне|214}}</ref> ({{lang|el|Λητή}}, ''Лити'', до 1926 година ''Αειβάτι'', ''Айвати''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170248 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Република Гърция]], дем [[Даутбал (дем)|Даутбал]], област [[Централна Македония]] с 2841 жители (2001). В Айватово има архиерейско наместничество на [[Лъгадинска, Литийска и Рендинска епархия|Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия]] на Църквата на Гърция. == География == Селото е разположено в западната част на [[Лъгадинско поле|Лъгадинското поле]], на 5 километра западно от [[Лъгадина]] (Лангадас) и на 12 северно от [[Солун]], в източното подножие на планината [[Балджа (планина)|Балджа]] на изхода на прохода [[Дервент (Солун)|Дервент]] (Дервени). Северозападно от селото е разположен манастирът „[[Христос Вседържител (Балджа)|Христос Вседържител]]“.<ref name="Μοναστήρια της Ελλάδος">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.monastiria.gr/makedonia/nomos-thessalonikis/iera-moni-pantokratoros-melissoxwriou/ | заглавие=Ιερά Μονή Παντοκράτορος | достъп_дата=26 юни 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Μοναστήρια της Ελλάδος | цитат= | език= }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == История == === Лете === {{основна|Лете}} [[Файл:Derveni-papyrus.jpg|ляво|мини|250п|Дервентският папирус]] В Античността между Айватово и [[Лъгиново]] е разположен големият [[Древна Македония|македонски]] град Лете (средно и новогръцко произношение Лити). Лете е известен от монети и надписи и е споменат от [[Птолемей]] (III, xiii), [[Плиний Млади]] (IV, x, 17), [[Валерий Харпократион]], [[Стефан Византийски]] и [[Свидас]] в Античността и от [[Никифор Вриений]] (IV, xix) в Средновековието. В некропола на Лете е намерен [[Дервентски папирус|Дервентският папирус]], както и [[Дервентски кратер|Дервентският кратер]].<ref name="Catholic Encyclopedia">{{cite book |title= Lete. in: Catholic Encyclopedia |last= Herbermann |first= Charles, ed |authorlink= |coauthors= |year=1913 |publisher= Robert Appleton Company|location=New York |isbn= |pages= |url=https://en.wikisource.org/wiki/Catholic_Encyclopedia_(1913)/Lete |accessdate= |quote= |lang= }}</ref> Лете се появява в някои късни [[Notitiae Episcopatuum]] като викариат на солунската католическа архиепископия. До XVIII век е седалище на [[Лъгадинска, Литийска и Рендинска епархия|православна епископия]],<ref name="Catholic Encyclopedia"/> а в Римокатолическата църква е [[Литийска епархия (Римокатолическа църква)|титулярна епархия]].<ref name="Catholic Hierarchy">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.catholic-hierarchy.org/diocese/d2l53.html | заглавие = Lete (Titular See) Letaeus | достъп_дата = 28 февруари 2016 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Catholic Hierarchy | цитат = | език = }}</ref> === В Османската империя === Според [[сиджил]] от 1702 година, в началото на същата година стотина немюсюлмански жители на ''Айватли'', водени от шестима местни първенци, вдигат бунт срещу събирача на данъци Хасан, нападат имението му и го разграбват. Селяните изгарят 52 квитанции за данъци, които Хасан планирал да им раздаде.<ref>[https://www.academia.edu/2489497/Riot_in_the_Village_Some_Cases_of_Peasant_Protest_Around_Ottoman_Salonica Kolovos, Elias. Riot in the Village: Some Cases of Peasant Protest Around Ottoman Salonica, Anastasopoulos, A. (ed.), Political Initiatives “From the Bottom-Up” in the Ottoman Empire, Halcyon Days in Crete VII, A Symposium Held in Rethymno, 9-11 January 2009, Rethymno 2012, p. 47-51].</ref> [[Уилям Мартин Лийк|Уилям Лийк]] в книгата си „Пътувания в Северна Гърция“ (1835) пише: {{цитат|На изхода от долината отдясно е Хайват [Айватово], а отляво е Лайна. Последната е много малка, но в Хайват има голяма черква и 300 къщи, обитавани от българи-християни – народ, който заема цялата голяма морска равнина Долна Македония с изключение на две-три гръцки села. Малко жени в българските села могат да говорят гръцки.<ref>{{Цитат книга|title=Етнография на Македония, Извори и материали в два тома|volume=1|year=1992|publisher=Издателство на Българската академия на науките|location=София|isbn=954-430-061-9|pages=63}}</ref>}} [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Айвати'' (Aïvati) живеят 1230 гърци.<ref>{{Синве|33}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Хайватово'' (Hayvatovo) е посочено като село с 208 домакинства и 912 жители [[българи]],<ref>{{Етнография|152 – 153}}</ref> а ''Айбарово'' (Aybarovo) като село със 176 домакинства и 779 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|154 – 155}}</ref> След [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] жителите на Айватово молят [[Българска екзархия|Българската екзархия]] да поеме издръжката за учение на ученици от селото, тъй като не могат да имат собствено училище.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 17 – 18.</ref> В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 [[Българска екзархия|Българската екзархия]] издържа учител в Айватово.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 28.</ref> [[Файл:St. Athanasios Aivatovo.jpg|мини|250п|Църквата [[Свети Атанасий (Айватово)|Свети Атанасий]]]] В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в Айватово живеят 1580 [[българи]] християни.<ref>{{МЕС|140|2_01}}</ref> {{цитат|В с. Айватово има отдавна добри гръцки училища, но понеже селяните не правят женитби с околните огръчени села, и селото е запазено.<ref>{{МЕС|75}}</ref>}} Всички жители на селото са под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Айватово (Aïvatovo) има 2000 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.<ref>{{Бранков|218-219}}</ref> Според [[Анастасия Каракасиду]] по време на действието на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] Айватово е пробългарската твърдина в Лъгадинско, в която българските четници евакуирали старите хора от село Гнойна, за да ги спасят от гръцките нападения.<ref>{{Каракасиду|67}}</ref> Според доклад на [[Димитриос Сарос]] от 1906 година ''Айвати'' (Ἀειβάτι) е ''славяногласно'' село в Солунската митрополия с 1395 души (725 мъже и 670 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено училище, както и детска градина с 252 ученици (263 мъже и 89 жени) и 4 учители и има едно образователно дружество.<ref name="Μακεδονικά 136 – 137">{{Цитат периодика| last = Παπαδόπουλος | first = Στ. Ι | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) | journal = [[Македоника|Μακεδονικά]] | volume = XV | issue = 8 | pages = 136 – 137 | publisher = Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών| location = Θεσσαλονίκη | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_15/ekd_pemk_15_Papadopoulos.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> През Балканската война Айватово е освободено от 3 бригада на [[Седма пехотна рилска дивизия]] на 26 октомври 1912 година, след победата на ген. [[Спас Георгиев (генерал)|Спас Георгиев]] в известния [[Бой при Айватово]]. === В Гърция === След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Лити. Според Анастасия Каракасиду жителите на Айватово са разглеждани от жителите на съседното [[Гвоздово]] (Асирос) като потомци на „българска раса“, защото някога, а и все още говорели „славянски“.<ref>{{Каракасиду|66}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Айватово на 21 октомври 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Паток<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref>|| Πατόκι|| Омала || Ομαλά<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 208а 1969|1478}}</ref>||местност на С от Айватово<ref name="Ген"/> |- || Рупка<ref name="Ген"/>|| Ρούπκα|| Каматера|| Καματερά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> ||местност на СИ от Айватово<ref name="Ген"/> |} == Личности == [[Файл:Anton dimitrov.jpg|мини|Антон Димитров]] [[Файл:Naroden Glas, Aivatovo, Solunsko, 1920, Bulgari v Amerika compressed.jpg|мини|250п|Реклама на „Никълъс Брос“ в Акрън, Охайо, на братя Ангел и Георги Николови емигранти от Айватово, Солунско]] ;Родени в Айватово * {{флагче|България}} [[Антон Димитров]] (1868 – 1933), български революционер, основател на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] * {{флагче|Гърция}} Георги Айватовски (Георгиос Айватлиотис, Γεώργιος Αϊβατλιώτης), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година<ref>Γενικά Αρχεία του Κράτους, Φάκελοι Αγωνιστών του 1821</ref> * {{флагче|България}} Демостен Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Васил Пачаджиев]]<ref name="strumski.com">[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55]</ref> * {{флагче|България}} Димитър Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Васил Пачаджиев]]<ref name="strumski.com"/> * {{флагче|Гърция}} Емануил Ников (Емануил Никас, Εμμανουήλ Νίκας), учител и гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref name="АГМК|59">{{АГМК|59}}</ref> * {{флагче|България}} [[Кирил Лъвов]] (1830 – ?), български духовник, протосингел на Българската екзархия * {{флагче|България}} Мирон Гошев Миронов, български банкер, син на сестрата на екзарх [[Йосиф I Български]] Василя (Въла) и на Георги Мирчев Миронов,<ref name="Екзарх Йосиф">{{Екзарх Йосиф 2|568}}</ref> учил в [[Робърт колеж]] от 1879/1880 година до 1886/1887 година, когато завършва,<ref name="Събев 387">{{cite book | title = Робърт колеж и българите | last = Събев | first = Орлин | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-624-6 | doi = | pages = 387 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> учил право в Париж, участвал в управлението на Българската търговска банка<ref>{{cite book | title = Капитализмът в България: Икономически текстове (1911-1935) и лични спомени | last = Бочев | first = Стоян | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1998 | edition = | publisher = Фондация Българска наука и култура | location = | isbn = 9549013448 | doi = | pages = 632 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Сьоков (Николаос Сьокос, Νικόλαος Σιώκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref name="АГМК|59"/> * {{флагче|България}} [[Тома Левов]] (? – 1918), български просветен деец * {{флагче|България}} Тодор Левов, български просветен деец, български учител в Гевгели, през август 1907 година дарява 180 екземпляра книги на български, френски, гръцки и английски език на библиотеката на Солунската българска девическа гимназия<ref>Константинова, Юра. Българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун, в: [https://www.balkanstudies.bg/images/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD_%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5.pdf Солун и българите: История, памет, съвремие]. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 202.</ref> * {{флагче|Гърция}} Христо Димитров (Христос Димитриу, Χρήστος Δημητρίου), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година * {{флагче|България}} [[Тольо Левов|Христодул (Тольо) Левов]] (1854 – ?), български просветен деец * {{флагче|България}} Христо Михайлов – Айватовлията, български учител в Гумендже (1868 – 1870), борец за църковна независимост<ref>{{Възрожденска интелигенция|428}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Даутбал}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Даутбал]] 6n2e7vnslrqxiygj2qba4u4adojalco 0 175820 12415904 12414669 2024-11-18T15:45:48Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415904 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Долна Джумая | име-местно = Ηράκλεια | изглед = Ηράκλεια.jpg | изглед-описание = Централният площад с църквата „Успение Богородично“ | област = Централна Македония | дем = Долна Джумая | географска-област = [[Сярско поле]] | височина = 39 | карта3 = Сярско }} '''Долна Джумая''', '''Баракли Джумая''', '''Байракли Джумая''' или '''Сярска Джумая''' ({{lang|el|Ηράκλεια}}, ''Ираклия'', до 1926 година ''Τζουμαγιά- Μπαϊρακλή'', ''Джумая Байракли'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171853 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{lang|rup|Giumala de Jos}}) е [[град]]че в [[Република Гърция]], [[Егейска Македония]], център на едноименния дем [[Долна Джумая (дем)|Долна Джумая]] (Ираклия) в област [[Централна Македония]]. Градчето има 3551 жители според преброяването от 2001 година. == География == Долна Джумая е разположена на 26 километра северозападно от град [[Сяр]] (Серес) в [[Сярско поле|Сярското поле]], близо до източния бряг на [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]] (Керкини). == История == === Етимология === Името идва от турското ''cumaya'', място за пазар в петък.<ref>{{Местните|112}}</ref> === В Османската империя === През XIX век Долна Джумая е малко българо-влашко градче и пазарно средище в [[Серски санджак|Серския санджак]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Селището е наречено Долна Джумая, за да се отличава от Горна Джумая, днес [[Благоевград]]. Според [[Васил Кънчов]] („[[Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница]]“) съседното село [[Байракли|Баракли]] {{цитат|е било по-преди главно място в околността, но после Джумая го надминала. От него тя се казва много често Баракли-Джумая.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_4.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 99.]</ref>}} Власите в Долна Джумая не са номади скотовъдци, а са уседнали – т.нар. „питомни власи“. Те се установяват тук след разорението на [[Москополе]] през XVIII век и се занимават главно с търговия. Българите са предимно преселници от околните села и се препитават със земеделие.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_4.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 100.]</ref> В 1877 година британският офицер [[Джеймс Бейкър (канадски политик)|Джеймс Бейкър]] („[[Европейска Турция (Джеймс Бейкър)|Европейска Турция]]“) пише: {{цитат|Минах през един много хубав град, наречен Баракли Джумая, разположен в центъра на равнината и населен главно с българи – християни.<ref>{{cite book |title= Европейска Турция |last= Бейкър |first= Джеймс |authorlink= Джеймс Бейкър (канадски политик) |year= 1994 |publisher= Издателска къща „Иван Вазов“ |location= София |isbn= 954-604-014-2 |pages= 269 }}</ref>}} В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Джумая'' (''Djoumaa'') е посочено като селище в Сярска каза с 315 домакинства със 140 жители [[мюсюлмани]], 700 [[българи]] и 140 [[власи]].<ref>{{Етнография|120 – 121}}</ref> В Демирхисарска каза е посочено селище ''Паланка Джумая (Palanka-Djoumaa)'' с 383 домакинства и 1380 жители българи.<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> [[Файл:Marketplace in Dolna Dzhumaya by Gustav Weigand.jpg|ляво|мини|250п|„Пазар в Долна Джумая. Сред българите има двама арумъни в бяла носия“. Снимка от 1890 година от „[[Аромъне]]“ на [[Густав Вайганд]]]] [[Файл:Писмо на Бараклиджумайската българска община до екзарх Йосиф за необходимите й средства, 26 август 1908.jpg|мини|250п|Писмо на Бараклиджумайската българска община до екзарх Йосиф за необходимите й средства за учебната 1908/1909 година, 26 август 1908 година]] [[Файл:Списък на българските училища в Серско и Зъхненско през 1905 - 1906.jpg|дясно|мини|250п|Списък на българските училища в Серско и Зъхненско, съществували в учебната 1904/1905 и 1905/1906 година. Учители в Баракли Джумая са: [[Костадин Попташев]], главен учител, [[Христо Кафтанджиев (революционер)|Христо Кафтанджиев]], [[Георги Попиванов (общественик)|Георги Попиванов]], Щеряна Попилиева, [[Олга Чекаларова|Олга Иванова]], [[Димитър Илиев (Хаджи бейлик)|Димитър Илиев]]]] В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за паланката: {{цитат|Джумая Баракли или Долна Джумая е паланка на З от Сяр, 4 часа разстояние. Лежи в съвсем равно и твърде плодородно поле. Струма носи налей и всяка година периодически го наводнява. Поради изпаренията, които излизат от Бутковското езеро, климатът наоколо не е никак здрав. Преди 60 години Джумая била чифлик от 25 къщи; оттогаз взела да расте твърде бързо; сега наброява до 1000 къщи с 8000 жители. Заедно с това и търговията взела да напредва от ден на ден. Това накарало да притекат много власи, които броят до 150 къщи. Допреди няколко години Джумая политически била под Сяр и под [[Валовища]]. Под Сяр била влашката махала, северната; под Валовища била българската, южната. Двете махали са разделени чрез една доста широка улица, която пресича градеца надлъж. Макар и да е чисто български този градец, [[българщина]]та се намира в съвсем незавидно положение. Едва се поддържа едно взаимно училище с 60 ученика. Гърците наопаки си имат четверокласно и взаимно училище с 545 ученика; имат и девическо училище със 160 ученика. Учители и учителки са 12. Взаимните гръцки училища имат доход 150 л. т. на година от един капитал 1000 л. т., посветен от гражданина влах Папульо.<ref>{{Стрезов|848}}</ref>}} В 1893 година [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Долна Джумая и пише: {{цитат|Населението на Варакли-Джумая е влашко и българско. Всичките власи и част от българите са гъркомани. Българското училище е в началото на своето съществувание; то е отворено преди две-три години. Съпътникът ми говореше много чисто по български. Аз го попитах де е научил тоя език, а той ми отговори, че всякой в отечеството му говори български, че езикът по пазарите за вземание давание е български, защото селяните не знаяли освен български. Власите в Сярско никъде нямат училище и църква на езика си. Те съставляват най-силната опори на гърцизма в тия места.<ref>{{Шопов|137}}</ref>}} В 1892 – 1893 година директор на гръцкото училище в града е [[Димитриос Даманис]].<ref name="Δήμος Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.serres.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=150&Itemid=0 | заглавие = Δαμάνης Δημήτριος (1858 - 1923) | достъп_дата = 27 юни 2014 | издател = Δήμος Σερρών | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> От 1894 година в българското училище в Долна Джумая преподава [[Тодор Попхристов]].<ref>{{ЕПК|2|144}}</ref> {{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| „ Слѣдъ 3 1/2 часа ездене стигнахме въ Джумая и, понеже нѣмахъ никаква прѣпорѫка, останахъ въ хана. Слѣдъ обѣда, въ който взе участие и придружвача-мухамеданинъ, при все че бѣше байрама имъ, дойдоха да ни посѣтятъ българскитѣ учители, които ме познаваха само по името. Посѣтихъ и азъ училището имъ и направихъ нѣколко снимки, слѣдъ това се разположихъ съ нѣколко господа подъ сѣнкитѣ на дърветата при едно кафене. Слѣдъ малко врѣме дойдоха и гръцкитѣ учители, които се разположиха и тѣ близо до насъ. Единъ отъ тѣхъ извади единъ гръцки вѣстникъ и почна да чете на високо една статии, въ която се излагаше, че съмъ дошелъ въ Македония да пропагандирамъ за въ полза на ромѫнетѣ, да възбуждамъ населението и др. подобни работи. Гръцкитѣ вѣстници започнаха да се занимаватъ съ мене и да ме клеветятъ прѣдъ турското правителство още като бѣхъ въ Солунъ. Тѣ съобщиха напримѣръ, че съмъ ималъ апаратъ и снимамъ укрѣпленията около Солунъ, че съмъ шпионинъ и като такъвъ трѣбвало да ме изгонятъ и пр. Като свърши гръцкия учитель статията, азъ се явихъ прѣдъ него и му се прѣдставихъ, върху което тѣ се зачудиха. Помолиха ме да сѣдна и имъ обяснихъ смѣшното изъ статията. Господинътъ, който четѣше вѣстника, бѣ лѣкарь, свършилъ въ Германия и владѣеше доста добрѣ нѣмския езикъ. Той се увѣри, че съмъ чистъ нѣмецъ и съ това се възтанови послѣ външно едно приятелско сношение; при все туй, слѣдъ нѣколко врѣме въ солунския гръцки вѣстникъ се яви едно съобщение отъ Джумая, че основно сѫ открили намѣренията ми и вслѣдствия на това на слѣдующия день съмъ си отпѫтувалъ. Главната маса отъ населението е българско, нѣщо 3000 души на брой, аромѫне има 1000 души, турци 250 души, цигане и мухамедане 750 души. Гърци нѣма никакъ, при все че иматъ училище съ 11 учители и учителки отъ българско и аромѫнско произхождение.<ref name="Аромъне 219">{{Аромъне|219}}</ref> Българетѣ иматъ само двама учители, но числото на ученицитѣ постоянно се увеличава въ ущърбъ на гърцитѣ. За чудение е кавъ аромѫнетѣ сѫ се рѣшили да останатъ тукъ въ тази равнина. Повечето отъ тѣхъ сѫ търговци, ханджии и занаятчии. Тѣзи тукъ аромѫне, както и онѣзи въ [[Валовища|Демиръ-Хисаръ]], които сѫ нѣщо 500 души, и въ [[Нигрита]], сѫщо толкозъ на брой, произлизатъ отъ западнитѣ села на Пиндъ.“<ref name="Аромъне 221">{{Аромъне|221}}</ref> }} Към 1900 година според статистиката Васил Кънчов в ''Сѣрска Джумая (Баракли-Джумая, Долна Джумая)'' живеят 6050 души, от които 4100 българи, 400 [[турци]] и 1250 власи и 300 [[цигани]].<ref>{{МЕС|177}}</ref> По голямата част от населението на паланката е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година [[християни|християнското]] население на ''Байракли Джумая'' се състои от 320 българи екзархисти и 3232 българи патриаршисти [[гъркомани]], 15 [[гърци]], 1386 [[арумъни|власи]], 12 [[албанци]] и 102 цигани. В паланката функционират начално и прогимназиално българско и 2 начални и 2 прогимназиални гръцки училища.<ref>{{Бранков|200-201}}</ref> На 12 януари 1907 година андартският капитан [[Стерьос Влахвеис]] и Никос Дзавелас, преоблечени като просяци, убиват в Долна Джумая местния жител влах Михалусис Маргаритис, който дава къщата си под наем за българско училище и българска църква.<ref name="Ιανουάριος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος | достъп_дата = 29 ноември 2014 | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> На 6 юли 1907 година тричленна българска чета убива в Джумая гъркоманина К. Драгошлиев (Κ. Δραγοσλής).<ref name="aposerres.gr">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.aposerres.gr/index.php?page=article&article_id=199#menu_top| заглавие = Σαν σήμερα... 06/07| достъп_дата = 1 юли 2014| издател = aposerres.gr| lang-hide = 1| lang = el| архив_дата = 2016-04-05| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160405164136/http://www.aposerres.gr/index.php?page=article&article_id=199#menu_top}}</ref> [[Файл:Γυμνάσιο Ηράκλειας.jpg|дясно|мини|250п|Гимназията в Долна Джумая]] [[Файл:Πλατεία Ηράκλειας.jpg|дясно|мини|250п|Централният площад с кметството]] Към 1912 година в Джумая има около 6000 жители – 3000 българи, а останалите власи, малко турци и 180 души цигани, които живеят в трите махали – Славянската, Влашката и Циганската. Основното занимание на джумайци е [[градинарство]]то. Край селището имало големи градини (бахчи), които поливали с вода от дълбоки и големи кладенци, наречени ''чаркове'', изваждана с помощта на конска тяга. Долноджумайските градинари снабдявали със зеленчуци Сяр и Валовища, а дори и Кукуш.<ref>{{Местните|25}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 11 души от Долна Джумая са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|843}}</ref> Градчето е освободено от четата на [[Яне Сандански]] на 23 – 24 октомври 1912 година.<ref>{{Генов|118}}</ref> === В Гърция === През войната селото е освободено от българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Долна Джумая попада в Гърция. Веднага след това гръцки андарти пленяват 25 души български първенци, които заравят в земята и след зверски изтезания убиват.<ref>{{Генов|196}}</ref> След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]] в селото са заселени гърци [[бежанци]] от [[Понт (област)|Понт]], [[Мала Азия]] и [[Източна Тракия]]. В 1928 година Долна Джумая има смесено население от местни хора и бежанци – 112 бежански семейства с 438 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година паланката е прекръстено на Ираклия по името на античния град [[Хераклея Синтика]] (произнасян на новогръцки Ираклия).<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Според официалния сайт на дем Долна Джумая днес в паланката живеят „местни хора“,<ref>Допи (Ντόπιοι) е термин, с който в Гърция се обозначават хората с български произход, и който е заменил „сваляногласни гърци“. В превод допи означава „местни“, но с него никога не се обозначават гръко или влахоговорещи.</ref> власи, цигани, [[гагаузи]], [[тракийски гърци]], [[понтийски гърци]], малоазиатски гърци и [[каракачани]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.dimosiraklias.gr/index.php/parousiasi-dimou/politismos.html |заглавие=Ηράκλεια. Παρουσίαση Δήμου. Πολιτισμός |достъп_дата=2018-09-29 |архив_дата=2019-11-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191115220134/http://www.dimosiraklias.gr/index.php/parousiasi-dimou/politismos.html }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Долна Джумая на 6 юли 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Алтънджи Азмак<ref name="Местните 69">{{Местните|69}}</ref> или Алкинджи Азмак<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref>|| Άλκιντζί Άσμάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 146а 1968|1042}}</ref>|| Месада|| Μεσάδα||мочурище<ref name="Местните 69"/> на И от Долна Джумая и на З от [[Баракли (дем Долна Джумая)|Баракли]]<ref name="Ген"/> при местността Додовите тополи; от турското ''altıncı azmak'', „златарско мочурище“<ref name="Ген"/> |- || Кара Чали<ref name="Ген"/>|| Καρά Τσαλί|| Ангатия|| Άγκαθιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СИ от Долна Джумая<ref name="Ген"/> |- || Мангалка<ref name="Ген"/>|| Μαγκάλια|| Псистариес|| Ψησταριές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СЗ от Долна Джумая и на СИ от [[Хазнатар]]<ref name="Ген"/> |- || Златков чифлик<ref name="Местните 220">{{Местните|220}}</ref><ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>|| Τσιφλίκι|| Ктима|| Κτήμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||чифлик на СЗ от Долна Джумая и на С от [[Хазнатар]]<ref name="Serrai"/> |} == Личности == {{основна|Долноджумайци}} В Долна Джумая са родени българският просветен деец и революционер [[Борис Гайгуров]], българският църковен деец [[Стоян Гайгуров]], българските революционери [[Алеко Василев]] (Алеко паша), [[Ангел Коларов]] и други. Сред известните долноджумайци са също така гръцкият историк, писател и поет [[Йоргос Кафтандзис]], андартският капитан [[Стерьос Влахвеис]]. Гръцкият политик [[Менелаос Влахвеис]] е по произход от Долна Джумая. == Литература == * [http://reader.ekt.gr/bookReader/show/index.php?lib=GRSER&path=GRSER_00000000000025972_#page/133/mode/1up Καφταντζής, Γ. - Τενεκετζής, Θ., "Η ιστορία της Ηράκλειας Νομού Σερρών και λαογραφικά Ηράκλειας", Τόμος Α', Τόμος Β', Σέρρες 1973.] * [http://www.kroraina.com/knigi/vk_1/vk1_a_4.html Описание на Долна Джумая от Васил Кънчов от 1891] == Бележки == <references /> {{Дем Долна Джумая}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Дем Долна Джумая]] [[Категория:Арумънски селища]] [[Категория:Градове в Гърция]] o3vob0u1u2y9pxrwdhplmnjmn1r1q4p 12415981 12415904 2024-11-18T17:01:28Z Мико 4542 12415981 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Долна Джумая | име-местно = Ηράκλεια | изглед = Ηράκλεια.jpg | изглед-описание = Централният площад с църквата „Успение Богородично“ | област = Централна Македония | дем = Долна Джумая | географска-област = [[Сярско поле]] | височина = 39 | карта3 = Сярско }} '''Долна Джумая''', '''Баракли Джумая''', '''Байракли Джумая''' или '''Сярска Джумая''' ({{lang|el|Ηράκλεια}}, ''Ираклия'', до 1926 година ''Τζουμαγιά- Μπαϊρακλή'', ''Джумая Байракли'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/171853 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{lang|rup|Giumala de Jos}}) е [[град]]че в [[Република Гърция]], [[Егейска Македония]], център на едноименния дем [[Долна Джумая (дем)|Долна Джумая]] (Ираклия) в област [[Централна Македония]]. Градчето има 3551 жители според преброяването от 2001 година. == География == Долна Джумая е разположена на 26 километра северозападно от град [[Сяр]] (Серес) в [[Сярско поле|Сярското поле]], близо до източния бряг на [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]] (Керкини). == История == === Етимология === Името идва от турското ''cumaya'', място за пазар в петък.<ref>{{Местните|112}}</ref> === В Османската империя === През XIX век Долна Джумая е малко българо-влашко градче и пазарно средище в [[Серски санджак|Серския санджак]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Селището е наречено Долна Джумая, за да се отличава от Горна Джумая, днес [[Благоевград]]. Според [[Васил Кънчов]] („[[Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница]]“) съседното село [[Байракли|Баракли]] {{цитат|е било по-преди главно място в околността, но после Джумая го надминала. От него тя се казва много често Баракли-Джумая.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_4.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 99.]</ref>}} Власите в Долна Джумая не са номади скотовъдци, а са уседнали – т.нар. „питомни власи“. Те се установяват тук след разорението на [[Москополе]] през XVIII век и се занимават главно с търговия. Българите са предимно преселници от околните села и се препитават със земеделие.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_4.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 100.]</ref> В 1877 година британският офицер [[Джеймс Бейкър (канадски политик)|Джеймс Бейкър]] („[[Европейска Турция (Джеймс Бейкър)|Европейска Турция]]“) пише: {{цитат|Минах през един много хубав град, наречен Баракли Джумая, разположен в центъра на равнината и населен главно с българи – християни.<ref>{{cite book |title= Европейска Турция |last= Бейкър |first= Джеймс |authorlink= Джеймс Бейкър (канадски политик) |year= 1994 |publisher= Издателска къща „Иван Вазов“ |location= София |isbn= 954-604-014-2 |pages= 269 }}</ref>}} В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Джумая'' (''Djoumaa'') е посочено като селище в Сярска каза с 315 домакинства със 140 жители [[мюсюлмани]], 700 [[българи]] и 140 [[власи]].<ref>{{Етнография|120 – 121}}</ref> В Демирхисарска каза е посочено селище ''Паланка Джумая (Palanka-Djoumaa)'' с 383 домакинства и 1380 жители българи.<ref>{{Етнография|138 – 139}}</ref> [[Файл:Marketplace in Dolna Dzhumaya by Gustav Weigand.jpg|ляво|мини|250п|„Пазар в Долна Джумая. Сред българите има двама арумъни в бяла носия“. Снимка от 1890 година от „[[Аромъне]]“ на [[Густав Вайганд]]]] [[Файл:Писмо на Бараклиджумайската българска община до екзарх Йосиф за необходимите й средства, 26 август 1908.jpg|мини|250п|Писмо на Бараклиджумайската българска община до екзарх Йосиф за необходимите й средства за учебната 1908/1909 година, 26 август 1908 година]] [[Файл:Списък на българските училища в Серско и Зъхненско през 1905 - 1906.jpg|дясно|мини|250п|Списък на българските училища в Серско и Зъхненско, съществували в учебната 1904/1905 и 1905/1906 година. Учители в Баракли Джумая са: [[Костадин Попташев]], главен учител, [[Христо Кафтанджиев (революционер)|Христо Кафтанджиев]], Георги Попиванов, Щеряна Попилиева, [[Олга Чекаларова|Олга Иванова]], [[Димитър Илиев (Хаджи бейлик)|Димитър Илиев]]]] В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за паланката: {{цитат|Джумая Баракли или Долна Джумая е паланка на З от Сяр, 4 часа разстояние. Лежи в съвсем равно и твърде плодородно поле. Струма носи налей и всяка година периодически го наводнява. Поради изпаренията, които излизат от Бутковското езеро, климатът наоколо не е никак здрав. Преди 60 години Джумая била чифлик от 25 къщи; оттогаз взела да расте твърде бързо; сега наброява до 1000 къщи с 8000 жители. Заедно с това и търговията взела да напредва от ден на ден. Това накарало да притекат много власи, които броят до 150 къщи. Допреди няколко години Джумая политически била под Сяр и под [[Валовища]]. Под Сяр била влашката махала, северната; под Валовища била българската, южната. Двете махали са разделени чрез една доста широка улица, която пресича градеца надлъж. Макар и да е чисто български този градец, [[българщина]]та се намира в съвсем незавидно положение. Едва се поддържа едно взаимно училище с 60 ученика. Гърците наопаки си имат четверокласно и взаимно училище с 545 ученика; имат и девическо училище със 160 ученика. Учители и учителки са 12. Взаимните гръцки училища имат доход 150 л. т. на година от един капитал 1000 л. т., посветен от гражданина влах Папульо.<ref>{{Стрезов|848}}</ref>}} В 1893 година [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава Долна Джумая и пише: {{цитат|Населението на Варакли-Джумая е влашко и българско. Всичките власи и част от българите са гъркомани. Българското училище е в началото на своето съществувание; то е отворено преди две-три години. Съпътникът ми говореше много чисто по български. Аз го попитах де е научил тоя език, а той ми отговори, че всякой в отечеството му говори български, че езикът по пазарите за вземание давание е български, защото селяните не знаяли освен български. Власите в Сярско никъде нямат училище и църква на езика си. Те съставляват най-силната опори на гърцизма в тия места.<ref>{{Шопов|137}}</ref>}} В 1892 – 1893 година директор на гръцкото училище в града е [[Димитриос Даманис]].<ref name="Δήμος Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.serres.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=150&Itemid=0 | заглавие = Δαμάνης Δημήτριος (1858 - 1923) | достъп_дата = 27 юни 2014 | издател = Δήμος Σερρών | lang-hide = 1| lang = el}}</ref> От 1894 година в българското училище в Долна Джумая преподава [[Тодор Попхристов]].<ref>{{ЕПК|2|144}}</ref> {{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| „ Слѣдъ 3 1/2 часа ездене стигнахме въ Джумая и, понеже нѣмахъ никаква прѣпорѫка, останахъ въ хана. Слѣдъ обѣда, въ който взе участие и придружвача-мухамеданинъ, при все че бѣше байрама имъ, дойдоха да ни посѣтятъ българскитѣ учители, които ме познаваха само по името. Посѣтихъ и азъ училището имъ и направихъ нѣколко снимки, слѣдъ това се разположихъ съ нѣколко господа подъ сѣнкитѣ на дърветата при едно кафене. Слѣдъ малко врѣме дойдоха и гръцкитѣ учители, които се разположиха и тѣ близо до насъ. Единъ отъ тѣхъ извади единъ гръцки вѣстникъ и почна да чете на високо една статии, въ която се излагаше, че съмъ дошелъ въ Македония да пропагандирамъ за въ полза на ромѫнетѣ, да възбуждамъ населението и др. подобни работи. Гръцкитѣ вѣстници започнаха да се занимаватъ съ мене и да ме клеветятъ прѣдъ турското правителство още като бѣхъ въ Солунъ. Тѣ съобщиха напримѣръ, че съмъ ималъ апаратъ и снимамъ укрѣпленията около Солунъ, че съмъ шпионинъ и като такъвъ трѣбвало да ме изгонятъ и пр. Като свърши гръцкия учитель статията, азъ се явихъ прѣдъ него и му се прѣдставихъ, върху което тѣ се зачудиха. Помолиха ме да сѣдна и имъ обяснихъ смѣшното изъ статията. Господинътъ, който четѣше вѣстника, бѣ лѣкарь, свършилъ въ Германия и владѣеше доста добрѣ нѣмския езикъ. Той се увѣри, че съмъ чистъ нѣмецъ и съ това се възтанови послѣ външно едно приятелско сношение; при все туй, слѣдъ нѣколко врѣме въ солунския гръцки вѣстникъ се яви едно съобщение отъ Джумая, че основно сѫ открили намѣренията ми и вслѣдствия на това на слѣдующия день съмъ си отпѫтувалъ. Главната маса отъ населението е българско, нѣщо 3000 души на брой, аромѫне има 1000 души, турци 250 души, цигане и мухамедане 750 души. Гърци нѣма никакъ, при все че иматъ училище съ 11 учители и учителки отъ българско и аромѫнско произхождение.<ref name="Аромъне 219">{{Аромъне|219}}</ref> Българетѣ иматъ само двама учители, но числото на ученицитѣ постоянно се увеличава въ ущърбъ на гърцитѣ. За чудение е кавъ аромѫнетѣ сѫ се рѣшили да останатъ тукъ въ тази равнина. Повечето отъ тѣхъ сѫ търговци, ханджии и занаятчии. Тѣзи тукъ аромѫне, както и онѣзи въ [[Валовища|Демиръ-Хисаръ]], които сѫ нѣщо 500 души, и въ [[Нигрита]], сѫщо толкозъ на брой, произлизатъ отъ западнитѣ села на Пиндъ.“<ref name="Аромъне 221">{{Аромъне|221}}</ref> }} Към 1900 година според статистиката Васил Кънчов в ''Сѣрска Джумая (Баракли-Джумая, Долна Джумая)'' живеят 6050 души, от които 4100 българи, 400 [[турци]] и 1250 власи и 300 [[цигани]].<ref>{{МЕС|177}}</ref> По голямата част от населението на паланката е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година [[християни|християнското]] население на ''Байракли Джумая'' се състои от 320 българи екзархисти и 3232 българи патриаршисти [[гъркомани]], 15 [[гърци]], 1386 [[арумъни|власи]], 12 [[албанци]] и 102 цигани. В паланката функционират начално и прогимназиално българско и 2 начални и 2 прогимназиални гръцки училища.<ref>{{Бранков|200-201}}</ref> На 12 януари 1907 година андартският капитан [[Стерьос Влахвеис]] и Никос Дзавелас, преоблечени като просяци, убиват в Долна Джумая местния жител влах Михалусис Маргаритис, който дава къщата си под наем за българско училище и българска църква.<ref name="Ιανουάριος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος | достъп_дата = 29 ноември 2014 | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> На 6 юли 1907 година тричленна българска чета убива в Джумая гъркоманина К. Драгошлиев (Κ. Δραγοσλής).<ref name="aposerres.gr">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.aposerres.gr/index.php?page=article&article_id=199#menu_top| заглавие = Σαν σήμερα... 06/07| достъп_дата = 1 юли 2014| издател = aposerres.gr| lang-hide = 1| lang = el| архив_дата = 2016-04-05| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160405164136/http://www.aposerres.gr/index.php?page=article&article_id=199#menu_top}}</ref> [[Файл:Γυμνάσιο Ηράκλειας.jpg|дясно|мини|250п|Гимназията в Долна Джумая]] [[Файл:Πλατεία Ηράκλειας.jpg|дясно|мини|250п|Централният площад с кметството]] Към 1912 година в Джумая има около 6000 жители – 3000 българи, а останалите власи, малко турци и 180 души цигани, които живеят в трите махали – Славянската, Влашката и Циганската. Основното занимание на джумайци е [[градинарство]]то. Край селището имало големи градини (бахчи), които поливали с вода от дълбоки и големи кладенци, наречени ''чаркове'', изваждана с помощта на конска тяга. Долноджумайските градинари снабдявали със зеленчуци Сяр и Валовища, а дори и Кукуш.<ref>{{Местните|25}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 11 души от Долна Джумая са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|843}}</ref> Градчето е освободено от четата на [[Яне Сандански]] на 23 – 24 октомври 1912 година.<ref>{{Генов|118}}</ref> === В Гърция === През войната селото е освободено от българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Долна Джумая попада в Гърция. Веднага след това гръцки андарти пленяват 25 души български първенци, които заравят в земята и след зверски изтезания убиват.<ref>{{Генов|196}}</ref> След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]] в селото са заселени гърци [[бежанци]] от [[Понт (област)|Понт]], [[Мала Азия]] и [[Източна Тракия]]. В 1928 година Долна Джумая има смесено население от местни хора и бежанци – 112 бежански семейства с 438 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година паланката е прекръстено на Ираклия по името на античния град [[Хераклея Синтика]] (произнасян на новогръцки Ираклия).<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Според официалния сайт на дем Долна Джумая днес в паланката живеят „местни хора“,<ref>Допи (Ντόπιοι) е термин, с който в Гърция се обозначават хората с български произход, и който е заменил „сваляногласни гърци“. В превод допи означава „местни“, но с него никога не се обозначават гръко или влахоговорещи.</ref> власи, цигани, [[гагаузи]], [[тракийски гърци]], [[понтийски гърци]], малоазиатски гърци и [[каракачани]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.dimosiraklias.gr/index.php/parousiasi-dimou/politismos.html |заглавие=Ηράκλεια. Παρουσίαση Δήμου. Πολιτισμός |достъп_дата=2018-09-29 |архив_дата=2019-11-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191115220134/http://www.dimosiraklias.gr/index.php/parousiasi-dimou/politismos.html }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в дем Долна Джумая на 6 юли 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Алтънджи Азмак<ref name="Местните 69">{{Местните|69}}</ref> или Алкинджи Азмак<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref>|| Άλκιντζί Άσμάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 146а 1968|1042}}</ref>|| Месада|| Μεσάδα||мочурище<ref name="Местните 69"/> на И от Долна Джумая и на З от [[Баракли (дем Долна Джумая)|Баракли]]<ref name="Ген"/> при местността Додовите тополи; от турското ''altıncı azmak'', „златарско мочурище“<ref name="Ген"/> |- || Кара Чали<ref name="Ген"/>|| Καρά Τσαλί|| Ангатия|| Άγκαθιά<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СИ от Долна Джумая<ref name="Ген"/> |- || Мангалка<ref name="Ген"/>|| Μαγκάλια|| Псистариес|| Ψησταριές<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност на СЗ от Долна Джумая и на СИ от [[Хазнатар]]<ref name="Ген"/> |- || Златков чифлик<ref name="Местните 220">{{Местните|220}}</ref><ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>|| Τσιφλίκι|| Ктима|| Κτήμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||чифлик на СЗ от Долна Джумая и на С от [[Хазнатар]]<ref name="Serrai"/> |} == Личности == {{основна|Долноджумайци}} В Долна Джумая са родени българският просветен деец и революционер [[Борис Гайгуров]], българският църковен деец [[Стоян Гайгуров]], българските революционери [[Алеко Василев]] (Алеко паша), [[Ангел Коларов]] и други. Сред известните долноджумайци са също така гръцкият историк, писател и поет [[Йоргос Кафтандзис]], андартският капитан [[Стерьос Влахвеис]]. Гръцкият политик [[Менелаос Влахвеис]] е по произход от Долна Джумая. == Литература == * [http://reader.ekt.gr/bookReader/show/index.php?lib=GRSER&path=GRSER_00000000000025972_#page/133/mode/1up Καφταντζής, Γ. - Τενεκετζής, Θ., "Η ιστορία της Ηράκλειας Νομού Σερρών και λαογραφικά Ηράκλειας", Τόμος Α', Τόμος Β', Σέρρες 1973.] * [http://www.kroraina.com/knigi/vk_1/vk1_a_4.html Описание на Долна Джумая от Васил Кънчов от 1891] == Бележки == <references /> {{Дем Долна Джумая}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Дем Долна Джумая]] [[Категория:Арумънски селища]] [[Категория:Градове в Гърция]] 5puxzihtp3zzz4j7ka4jow9no4t5b1p 0 176229 12416274 10379742 2024-11-18T20:45:56Z PowerBUL 202075 12416274 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{друго значение|мексиканския кечист|американския кечист|Рей Мистерио}} {{Кечист | име = Рей Мистерио старши | имена = Ел Маскарадо Рейман, </br>'''Рей Мистерио'''</br>Бул Райдър | снимка = | височина = 175 см | тегло = 98 кг | роден_място = [[Тихуана]], [[Долна Калифорния]], {{флагче|Мексико}} [[Мексико]] | починал_място = | местожителство = | треньор = | дебют = 6 януари 1976 г. | напуснал = 2009 г. }} '''Мигел Анхел Лопес Диас''' ({{lang|es|Miguel Ángel López Díaz}}), по известен със своето сценично име '''Рей Мистерио старши''' (''Rey Misterio Sr.''), е [[Мексико|мексикански]] [[кечист]]. === Завършващи и коронни хватки === * '''Мистерио ДДТ''' (Misterio DDT) * Мощна бомба (Powerbomb) * Суперритник (Superkick) * Ураган (Hurricanrana) * Ракетно воле (Missile dropkick) * 619 * Падащ лист * Седящо ДДТ === Интересно === * На 25 март 1988 Рей Мистерио си загубва маската от Човекът риба. * Той е чичо на настоящия кечист и суперзвезда от WWE, [[Рей Мистерио]]. * Той е участвал във филм който се казвал „Кеч Маниак“ {{СОРТКАТ:Мистерио, Рей}} {{мъниче|спортист}} [[Категория:Мексикански кечисти]] [[Категория:Родени в Тихуана]] hfc8jlvzb5m48xpdzops7mwqar2b3jg 0 176759 12416232 12414286 2024-11-18T19:55:35Z 2A01:5A8:461:BC37:0:0:165F:EF08 /* Преустановили дейност */ 12416232 wikitext text/x-wiki == Национални канали == === Пълноформатни политематични канали === ==== Национална ефирна ТВ ==== {| class="sortable wikitable" style="font-size: 80%; text-align: center" |+ ТВ канали в България ! width=80 |ТВ канал ! width=50 |Лого ! Вид ! Дата на стартиране ! Предишни наименования ! Свързани канали ! Интернет страница ! Собственост на ! Седалище ! Страна ! Формат ! Език на звука ! Онлайн ! Ефирно ! Сателитно ! Кабелно ! IPTV |- | width=90; font-size= 150% | <!-- Наименования на ТВ канала --> [[БНТ 1]] | [[Файл:Logo of BNT 1 (2018-).svg|60px|център]] | <!-- ВИД за политематичен: bgcolor=#FFFFE0 |poly новини, информация, обществени теми: bgcolor=#8C92AC |info документални филми: bgcolor=#F88379 |docu детско-юношески: bgcolor=#FFD800 |kids сериали и развлекателни: bgcolor=#FF4F00 |comedy филми: bgcolor=#81D8D0 |film спорт: bgcolor=#6699CC |sport музика: bgcolor=#F19CBB |music политика, религия и неконвенционални възгледи: bgcolor=#A45A52 |unconv екология, кулинарен, хоби, реалити: bgcolor=#87A96B |hoby и др. --> bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 26.12.1959 | <!-- Предишни наименования във формат ХХХ (гггг-гггг) разделени с <br/> --><small>БТ (1959 – 1975)<br> БТ1 (1975 – 1992) <br> Канал 1 (1992 – 2008)</small> | <!-- Свързани канали, наименования разделени с <br/> --> [[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] | <!-- Интернет страница [линк към интернет стрийминга] -->[http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | <!-- Формат на картината, избирайки една от следните опции: bgcolor=#D99058 |4:3 SD bgcolor=#FFE5B4 |4:3/16:9 SD bgcolor=#FF9966 |16:9 SD bgcolor=#FF7518 |16:9 HD --> bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | <!-- Език на звука: за български: BG, за английски: ЕN и т.н. разделени с <br/> --> BG | <!-- Онлайн излъчване за да: {{Aye}} [ввв.адрес/ливе] за не: {{Nay}} -->{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt1/16x9/ www.tv.bnt.bg] | <!--Ефирно разпространение за да: MUX1, MUX2, MUX3 или MUX BUL12-1 за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | за не: {{Nay}} --> bgcolor=#F0E68C | MUX2<br/> | <!-- Сателитно разпространение за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | + формат САТЕЛИТ ХХ°E(ОПЕРАТОР) [http://www.lyngsat-address.com/tv/Bulgaria.html www.lyngsat-address.com] за да: Intelsat 38 45.0°E (Vivacom TV) за не: {{Nay}} --> bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | <!-- Кабелно за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} | <!-- IPTV за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[БНТ 2]] |[[Файл:Logo of BNT 2 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.10.2011 | <small>БТ2 (1975 – 1992) <br> Ефир 2 (1992 – 2000)<br>БНТ Север<br> БНТ Пирин<br> БНТ Пловдив<br> БНТ Море<br> БНТ София (2008 – 2011)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] |[http://www.bnt.bg/bnt2 www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150810121921/http://bnt.bg/bnt2/ |date=2015-08-10 }} |[[Българска национална телевизия]] |[[София]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Русе]], [[Благоевград]] |{{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG |{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt2/16x9/ tv.bnt.bg] | bgcolor=#F0E68C |MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 3]] | [[Файл:Logo of BNT 3 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |poleteamic | 06.02.2014 | <small>БНТ HD (2014 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 4]] | [http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 HD | BG<br>ЕN | {{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnthd/ tv.bnt.bg] | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 4]] | [[Файл:Logo of BNT 4 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 02.05.1999 | <small>ТВ България (1999 – 2008)<br> БНТ САТ (2008 – 2010)<br> БНТ Свят (2010 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]] | [http://www.bnt.bg/bnt-world/ www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140208011901/http://bnt.bg/bnt-world/ |date=2014-02-08 }} | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG<br>ЕN | {{Aye}}[http://tv.bnt.bg/bntworld/ tv.bnt.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#F0E68C | <small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 36B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Nay}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV]] | [[Файл:BTV Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 01.06.2000 | Ефир 2 | [[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/ www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [https://btvplus.bg/live/ btvplus.bg] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Action]] | [[Файл:BTV Action Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 22 януари 2011 | <small>ТОП ТВ (1997 – 2004) <br> CTN (2006 – 2007)<br>TV2 (2007 – 2009)<br> PRO.BG (2009 – 2011)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/action www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#90D958" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/5774-btv-action/ voyo.bg] | bgcolor=#F0E68C | | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Comedy]] | [[Файл:BTV Comedy Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Comedy | 01.10.2009 | <small>Телевизия Триада (1997 – 2005)<br>GTV (2005 – 2009)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/comedy www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#D99058 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21688-btv-comedy/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Cinema]] | [[Файл:BTV Cinema Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#81D8D0 |film | 07.12.2009 | <small>/</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/cinema www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21689-btv-cinema/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [[Файл:Crop-logo-btv-story.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Romantic | 28 януари 2012 | <small>/</small>bTV Lady (2012 – 2023)<br> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/lady www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21690-btv-lady/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[RING]] | [[Файл:RING Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#6699CC |sport | 1998 | <small>Телевизия Ринг<br>Ринг +<br>Ring TV<br>RING.BG</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [http://www.ring.bg/ www.ring.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110421200449/http://ring.bg/ |date=2011-04-21 }} | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21691-ring/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |Nova | [[Файл:NOVA logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.07.1994 | НТВ, Nova Televison, NTV | [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.nova.bg/ www.nova.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Aye}} [https://nova.bg/live] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Nova News | [[Файл:Nova News Bulgaria logo.svg|60px|център]] |politematic & info |04.01.2021 |София Кабел, Канал 3 |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] Диема Спорт 2 |www.nova.bg/novanews |Юнайтед Груп |София |{{BG}} |16:9 SD/HD |BG |{{Aye}} [https://nova.bg/live] |MUX2 |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />Eutelsat 33B<br />BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema | [[Файл:Diema logo.png|60px|център]] | bgcolor="#FFFFE0" |politematic | 15.05.1999 | <small> Диема+ (1999 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://www.diema.bg/ www.diema.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Family | [[Файл:Diema Family Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#FF4F00" |Romantic | 01.08.1999 | <small> Александра ТВ (1999 – 2006)</small> | [[Нова телевизия]]<br> [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://diemafamily.novatv.bg/ diemafamily.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Aye}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Kino Nova | [[Файл:KinoNova.png|60px|център]] | bgcolor="#81D8D0" |film | 11.08.2003 | <small> Diema 2 (2003 – 2011)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Нова Спорт]]<br> [[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.kinonova.bg/ www.kinonova.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140707235001/http://kinonova.bg/ |date=2014-07-07 }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Nova sport | [[Файл:NovaSport.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 30.04.2010 | <small>ММ (1997 – 2010)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://sport.novatv.bg/ sport.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport | [[Файл:DiemaSport-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 21.02.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport 2 | [[Файл:DiemaSport2-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 08.08.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Diema Sport 3 | [[Файл:DiemaSport3logo.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport |01.07.2021 |Diema Xtra (2005 - 2007) |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] |www.diemaxtra.nova.bg |Юнайтед Груп |София |България |16:9 SD/HD |BG |play.diemaxtra.bg |- |Super Toons | [[Файл:SuperToons.jpg|60px|център]] | bgcolor="#FFD800" |kids | 31.08.2020 | / | / | www.supertoons.bg | Про Кидс | София | България |16:9 SD/HD |BG |www.supertoons.bg |TBA | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |} {| style="font-size: 90%; text-align: left; clear:both" !colspan="2"| <small>Достъпност</small> |- | width=30; bgcolor=#F0E68C | | <small>— ТВ канал със свободен достъп</small> | width=30; bgcolor=#C3B091 | | <small>— ТВ канал с кодирани платени програми</small> | width=30; bgcolor=#BDB76B | | <small>— ТВ канал от специални платени пакети</small> |- !colspan="2" | <small>Формат на картината</small> |- | width=30; bgcolor=#D99058| | <small>— 4:3 SD</small> | width=30; bgcolor=#FFE5B4| | <small>— 4:3/16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF9966| | <small>— 16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF7518| | <small>— 16:9 HD </small> | width=30; bgcolor=#90D958| | <small>— 16:9 HD / 3D </small> |- !colspan="2" |<small>Вид предавания</small> |- | width=30; bgcolor=#FFFFE0 |<small>poly</small> | <small>— политематичен</small> | width=30; bgcolor=#8C92AC |<small>info</small> | <small>— новини, информация, обществени теми</small> | width=30; bgcolor=#F88379 |<small>docu</small> | <small>— документални и научнопопулярни филми</small> |- | width=30; bgcolor=#FFD800 |<small>kids</small> | <small>— детски и юношески филми, анимация</small> | width=30; bgcolor=#FF4F00 |<small>comedy & soaps</small> | <small>— комедии, ТВ-сериали, реалити</small> | width=30; bgcolor=#81D8D0 |<small>film</small> | <small>— игрални филми (кино и ТВ)</small> |- | width=30; bgcolor=#6699CC |<small>sport</small> | <small>— спорт и спортни новини</small> | width=30; bgcolor=#F19CBB |<small>music </small> | <small>— музика</small> | width=30; bgcolor=#87A96B |<small>hoby</small> | <small>— хоби, кулинария, домашен майстор, градинанарство и др.</small> |- | width=30; bgcolor=#A45A52 |<small>unconv</small> | <small>— политика, религия и неконвенционални възгледи</small> | width=30; bgcolor=#85F120 |<small>extrem</small> | <small>— бойни спортове и екстремни развлечения</small> | width=30; bgcolor=#9F03AF |<small>adult</small> | <small>— телепазар, лайфстайл, мода, хазарт, 'ХХХ'</small> |} <small> Подреддбата на каналите, извън водещите национални е по хронология </small> ==== Стартирали като столични ==== * [[Евроком]] (от 1996) /кабел, сателит/ * [[ВТК]] (Военен телевизионен канал) (от 2003) /кабел, сателит/ * [[TV1]] (от 2004) (Estate TV до 2008) /кабел, сателит/ === Български информационни канали === ==== Информационни новинарски канали ==== * [[Евронюз България]] (2022) /ефир, кабел, сателит/ * [[Bulgaria ON AIR]] (2011) /кабел, сателит/ * [[ПИК ТВ]] (2016) /WEB TV/ * [[Нова Нюз]] (2021) /ефир, кабел, сателит/{{Br}} ==== Новини за икономика, бизнес, селско стопанство ==== * [[Агро ТВ|AGRO TV]] (2013) /кабел, сателит/ * [[Bloomberg TV Bulgaria]] (2015) /кабел, сателит/ === Туризъм, изкуство, научнопопулярни и документални === * Канали на Глобус България ** [[Travel TV]] (2005) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Travel HD]] (2009) /кабел, сателит, fullHD/ ** [[Community TV]] (2011 – 2015) /кабел, сателит/; This is Bulgaria (inpression TV from 2016) ** [[This is Bulgaria HD]] (2017) /кабел, сателит, интернет/ * [[BG-DNES.TV]] (2007) /кабел, сателит, интернет/ * [[Tvart|TV art]] (2009 – 2017) /кабел, сателит, интернет, от 2018 – само интернет/ * [[Телевизия Туризъм]] (TVT) /кабел, сателит, интернет/ (2010) * [[Дестинация BG]] /сателит/ (2013) * [[Българска История]] /сателит/ (2014) * [[The World]] /кабел/ (2015) * [[Wness TV]] (2016) /кабел, сателит, интернет/ === Политика, религия и неконвенционални възгледи === ==== Партийни телевизии ==== * [[СКАТ]] /Бургас/ (от 1992) /кабел, сателит/ * [[България 24]] (от 2014) /кабел, сателит, интернет/ ==== Религия и неконвенционални възгледи ==== * [[ППТВ]] (Пловдивска Православна Телевизия) * [[БХТВ]] (Българска Християнска Телевизия) * [[Хармония ТВ]] === Филмови и развлекателни канали === comedy.box /кабел, сателит, IPTV/ (от 2021) (собственост на Bulsatcom) action.box /кабел, сателит, IPTV/ (от 2021) (собственост на Bulsatcom) cine.box /кабел, сателит, IPTV/ (от 2021) (собственост на Bulsatcom) * [[EKids]] /кабел, сателит/ (от 1999) (Детска кабелна телевизия „Евроком“ – ДКТЕ до 2008) * [[Film+]] /сателит/ (собственост на Polaris) * [[Nostalgia]] /кабел/ (собственост на „Канал 4“ООД) * [[Синема+|Cinema+]] /сателит/ (собственост на TV+ и Polaris) * [[Action+]] /сателит/ (собственост на TV+ и Polaris) * [[Comedy+]] /сателит/ (собственост на TV+ и Polaris) * [[Vivacom Arena]] (от 2012) /сателит/ (собственост на [[Vivacom]]) * [[MovieSTAR]] (от 2013) /кабел, сателит и интернет/ * [[999 ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2018) * [[7/8 ТВ]] (от 2019) /кабел, сателит/ (собственост на [[Слави Трифонов]]) * [[SuperToons]] /кабел, сателит/ (от 2020) === Музикални канали === ==== Поп, рок и хип-хоп музика ==== * [[The Voice]] /кабел, сателит/ (от 2003) ([[Веселина ТВ]] до 2006) ** [[Magic TV]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[City TV]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[DM SAT]] /сателит/ (от 2005) * [[BG TOP Music]] /сателит/ (от 2009) ([[Pop Core TV]] до 2013) * [[BOX TV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[BG Music Channel]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[359 TV]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[MM (телевизия)|ММ TV]] (от 2016 [https://mmtvmusic.com/live/ Само в Интернет]) ==== Поп-фолк, фолклорна и етническа музика ==== * [[Планета ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2001) ** [[Планета Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Планета HD]]/кабел, сателит/ (от 2010) ** [[Планета 4K]]/кабел, сателит/ (от 2020) * [[Фен ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2003) ** [[Фен Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2013) ** [[Балканика ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[Родина ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2004) * [[Фолклор ТВ]] /ефир, кабел, сателит/ (от 2007) * [[Тянков ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Тянков Ориент Фолк]] /кабел/ (от 2013) ** [[Тянков Поп Фолк]] /кабел/ (от 2013) * [[DSTV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[HIT MIX Channel]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[Roma TV]] /кабел/ (от 2015) * [[Българе (телевизия)|ТВ Българе]] /кабел, сателит, интернет/ (от 2019) === Спорт, спортни новини, хоби === * [[Eurosport|Eurosport 1]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Eurosport 2]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Хоби ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Хоби Лов ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[F+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) * [[Sport+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) * [[Мотоспорт ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Polaris) * [[Sportal TV]] (от 2013) /кабел, сателит, интернет/ * b1b-box /кабел, сателит, IPTV/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Макс Спорт|Max Sport 1]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 2]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 3]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 4]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[EDGE]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) == Регионални канали == === Кабелни телевизии с регионално покритие === * [[КИС 13]] (1994) – Русе, Разград, Търговище, Велико Търново * [[ТВ Варна]] (1995) Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Шумен (телевизия)|ТВ Шумен]] (1995) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Канал 0]] (1993) – Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[СКАТ+]] – Поморие, Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Добруджа]] – Добрич /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Рекординг]] – Хасково /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Сопот]] (1992) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Карнобат]] (1996) /бивша ефирна, аналогов ефир/ === Местни кабелни телевизии === {{колони|3| * [[6ТВ]] – Шумен * [[Канал 9]] – Попово * [[ТВ9]] – Батак * [[Айда ТВ]] – Хасково * [[Елитком]] – Съединение * [[ТВ Алеко]] – Свищов * [[ТВ Алиса]] – Своге * [[ТВ Агарта]] – Златица * [[Ариел ТВ]] – Варна * [[ТВ Алома]] – Гоце Делчев * [[ТВ Астра]] – Чепеларе * [[ТВ АстраПан]] – Панагюрище * [[ТВ Ател]] – Гулянци * [[ТВ Ахелой]] – Ахелой * [[БАЦ]] – Петрич * [[Беев и Беев]] – Велинград * [[ТВ Ботевград]] – Ботевград * [[Булсат]] – Пещера * [[Балкан ТВ]] – Карлово * [[ТВ Вега]] – Сандански * [[ТВ Враца]] – Враца * [[Телекабел]] – Пазарджик * [[ТВ Видин]] – Видин (от 1994 г.) * [[ВТВ]] – Враца * [[Видеосат]] – Велико Търново * [[Габрово Кабел]] – Габрово * [[Телевизия Виж]] – Козлодуй * [[ТВ Вършец]] – Вършец * [[ТВ Дартс]] – Благоевград * [[Диана кабел]] – Ямбол * [[Делта ТВ]] – Русе * [[ДКТВ]] – Пловдив * [[ТВ Дунавци]] – Дунавци * [[Добруджа кабел]] – Добрич * [[Евроком Царевец]] – Велико Търново * [[Деймос ТВ]] – Ракитово * [[ЕТА-Рава]] – Бяла Слатина * [[ЕТВ]] – Хасково * [[ТВ Запад]] – Кюстендил * [[Зетра ТВ]] – Ловеч * [[Зоната]] – Свищов * [[Загора ТВ]] – Стара Загора * [[ТВ Източни Родопи]] – Кърджали * [[ТВ Изгрев]] – Сандански * [[ТВ Ивайловград]] – Ивайловград * [[ИХТВ]] – Ихтиман * [[Кабелсат ТВ]] – Пазарджик * [[Колор ТВ]] – Кюстендил * [[Кракра ТВ]] – Перник * [[Канал 9]] – Търговище * [[КИС М+]] – Русе * [[КТБ (телевизия)|КТБ]] – Благоевград * [[КТВ]] – Созопол * [[КТВ Странджа]] – Елхово * [[КейбълТел (Кърджали)|КейбълТел]] - * [[Канал Котел]] – Котел * [[Каварна САТ]] – Каварна * [[КаСат]] – Съеденение * [[КТС]] – Симитли * [[Телевизия Хан Кубрат]] – Кубрат * [[ТВ Лудогорие]] – Разград * [[Монт 7]] – Монтана * [[Медия+]] – Мездра * [[ТВ Микс]] – Бургас * [[Канал М]] – Раковски * [[НИМ ТВ]] – Свиленград * [[Нове ТВ]] – Свищов * [[Нико Нет Ком]] – Чирпан * [[ТВ Несебър]] – Несебър * [[НРГ Вижън]] – Търговище * [[ТВ ОКО]] – Благоевград * [[Орбител ТВ]] – Петрич * [[ПОТВ]] – Пловдив * [[ППТВ]] – Пловдив * [[Прес ТВ]] – Казанлък * [[ТВ Панорама]] – Карнобат * [[ТВ Пантера]] – Стралджа * [[Прима ТВ]] – Исперих * [[ТВ Поморие]] – Поморие * [[ТВ Провадия]] – Провадия * [[Плевен Спринт]] – Плевен * [[Раховец ТВ]] – Горна Оряховица * [[ТВ Регияна]] – Русе * [[ТВ Рила]] – Дупница * [[Канал Рила]] – Самоков * [[РодопиСАТ+]] – Смолян * [[РеТе+]] – Поморие * [[ТВ Росат]] – Преслав * [[Росица ТВ]] – Омуртаг * [[Римекс]] – Враца * [[ТВС]] – Горна Оряховица * [[ТВ САТ КОМ]] – Асеновград * [[Туида ТВ]] – Сливен * [[Супер Вижън Плюс]] – Ямбол * [[Северозапад Мюзик]] – Враца * [[ТВ Спринт]] – Плевен * [[Родопи Сат ТВ]] – Смолян * [[ТВ Стара Загора]] – Стара Загора * [[Канал 6]] – Сливен * [[Скай ТВ]] – Карлово * [[ТВ Средногорие]] – Пирдоп * [[Херос ТВ]] – Варна * [[Фанти Г]] – Видин * [[Фотон К]] – Смолян * [[Фокус ТВ]] – Севлиево * [[Фар ТВ]] – Бургас * [[Щерев ТВ]] – Сопот * [[Яница ТВ]] – Нова Загора * [[РЕ ТВ ТВ]] – София }} == Чуждестранни канали с локална версия за България == === Филмови и развлекателни канали === * [[AXN]] {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Sci-Fi|AXN Black]] ([[AXN Sci-Fi]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Crime|AXN White]] ([[AXN Crime]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[Си Би Ес Драма|CBS Drama]] (бивш [[Зоун Романтика|Zone Romantica]]) {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[Си Би Ес Риалити|CBS Reality]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[BabyTV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[AMC (телевизионен канал)|AMC]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[HBO]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax|Cinemax 2]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Фокс (България)|FOX]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[FOX Life]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[FOX Crime]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[24 kitchen]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cartoon Network]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} *[[Turner Classic Movies]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Disney Channel]] (бивш [[Jetix]] и [[Fox Kids]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Boomerang]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nickelodeon]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} *[[Nick Jr.]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[TV 1000]]  {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[Da Vinci Learning]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[Fix & Foxi]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[JimJam]] {{BGR}}| - Телевизия от {{ITA}} * [[Lolly Kids TV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UAE}} === Научнопопулярни === * [[Animal Planet]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Science]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[TLC]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Междун.:{{USA}}] * [[Discovery World]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Investigation Discovery]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[National Geographic Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[National Geographic Wild]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[Viasat Explorer]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat History]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat Nature]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat HD]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[History Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Crime & Investigation Network]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} === Спортни === * [[Eurosport]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}})] * [[Eurosport 2]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}}] == Бивши канали, разпространявани в България == === Държавни канали === * Българска телевизия, [[БТ]] (1959 – 1975) ** Първа програма, [[БТ1]] (1975 – 1992) ** Втора програма, [[БТ2]] (1975 – 1992) * Българска национална телевизия, [[БНТ]] (1992-) ** [[Канал 1]] (1992 – 2008) ** [[Ефир 2]] (1992 – 2000) ** [[ТВ България]] (1999 – 2008), [[БНТ Сат]] (2008 – 2010), [[БНТ Свят]] (2010 – 2018) ** [[БНТ HD]] (2014 – 2018) ** [[ТВ канал Пловдив]] (1998 – 2008), [[БНТ Пловдив]] (2008 – 2011) /ефирна/ ** [[ТВ канал Море]] (1998 – 2008), [[БНТ Море]] (2008 – 2011) – Варна /ефирна/ ** [[ТВ канал Север]] (1998 – 2008), [[БНТ Север]] (2008 – 2011) – Русе /ефирна/ ** [[ТВ канал Пирин]] (1993 – 2008), [[БНТ Пирин]] (2008 – 2011) – Благоевград /ефирна/ ==== Телевизионни канали ==== * [[ТОП ТВ]] (1997 – 2004) /оперира под ново име: [[CTN]]/ * CTN (2006 – 2007) /оперира под ново име: [[TV2]]/ * TV2 (2007 – 2009) /оперира под ново име: [[PRO.BG]]/ * PRO.BG (2009 – 2011) /оперира под ново име: [[bTV Action]]/ * [[Александра ТВ]] (1999 – 2006) /оперира под ново име: [[Diema Family]]/ * [[Триада ТВ]] (1997 – 2005) /оперира под ново име: [[GTV]]/ * GTV (2005 – 2009) /оперира под ново име: [[bTV Comedy]]/ * [[Diema +]] (1999 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema]]/ * [[Diema 2]] (2003 – 2011) /оперира под ново име: [[Kino Nova]]/ * [[MM (телевизия)|MM]] (1997 – 2010)/оперира под ново име: [[Nova Sport]]/ * [[Bulgaria on Air|Мустанг ТВ]] (1994 – 1999) /оперира под ново име: [[M-SAT]]/ * M-SAT (1999 – 2011) /оперира под ново име: [[Bulgaria on Air]]/ * [[RD-TV]] (1996 – 2004) /оперира под ново име: [[Варна ТВ]]/ * Варна ТВ (2004 – 2009) /оперира под ново име: [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]]/ * [[ПДМ]] (1996 – 2000) /оперира под ново име: [[Демо ТВ]]/ * Демо ТВ (2000 – 2003) /оперира под ново име: [[ББТ]]/ * ББТ (2003 – 2013) /оперира под ново име: [[News7]]/ * [[Веселина ТВ]] (2003 – 2006) /оперира под ново име: [[The Voice]]/ * [[София Кабел]] (1993 – 1998) /оперира под ново име: [[Канал 3]]/ * [[София Кабел Филм|София Кабел филм]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Фолк|София Кабел фолк]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Инфо|София Кабел инфо]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[Estate TV]] (2004 – 2008) /оперира под ново име: [[TV1]]/ * [[Есет ТВ]] (2003 – 2009) /оперира под ново име: [[Знания ТВ]]/ * [[Еко ТВ]] (2003 – 2008) /оперира под ново име: [[VTV]]/ * [[Диема Екстра]] (2005 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema Sport]]/ === Преустановили дейност === * [[7 дни ТВ]] (1995 – 2009) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[ТОП ТВ]] /регионален: Североизточна България, с [[телевизионен лиценз|лиценз]] за национален/ (1998 – 2004) * [[CTN]] /регионален: София и Зап. България, с лиценз за национален от [[ТОП ТВ]]/ (2006 – 2007) * [[TV2]] /национален с лиценз от CTN/ (2007 – 2009) * [[PRO.BG]] /национален с лиценз от TV2/ (2009 – 2011) * [[TV7]] (2005 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[ББТ]] (2003 – 2013) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[News7]] (2013 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[alfa]] (2011 - 2024) / ефир, кабел, сателит,интернет/ партиен/ * [[БСТВ]] (2019 - 2023) / кабел, сателит, интернет/ партиен/ === Чуждестранни === * [[Първа програма на ЦТ на СССР]], [[Първи канал на Останкино]], [[ОРТ]], Первый канал России /СССР, Руска федерация/ ([[1985]] – [[1997]]) {{USSR}}; {{RUS}} * [[TV5 Europe]] (1991 – 1997) {{FRA}} * [[CNN International]] (1993 – 1997) {{USA}} * [[NBC Europe]] (1990-те) /за Южна България – област Пловдив/ {{USA}} === Сателитни и кабелни === * [[Ден ТВ]] (1994 – 2003) /[[Юниън телевижън]] до 2000/ * [[Центрум Груп]] (1994 – 2007) * [[Юниън телевижън]] (1995 – 2000) * [[ATV]] (1995 – ?) * [[Здраве ТВ]] (2000 – 2009) /[[София Кабел 2001]] през 2000; [[Канал 2001]] до 2005/ * [[Нова+]] (2004 – 2008) * [[MM (телевизия)|MМ]] (1996 – 2010) * [[M2 (телевизия)|M2]] (2003 – 2007) * [[Sport7]] (2008 – 2009) * [[Super7]] (2007 – 2016) * [[Век ТВ]] (1999 – 2003) * [[Вяра ТВ]] (2006 – 2009) * [[TV Guide Bulgaria]] (2004 – 2010) /[[eTV]] до 2007/ * [[Инфо ТВ]] (?) * [[CTV]] (2006 – 2007) * [[See TV]] (2006 – 2007) * [[BG Motors]] (?-2007) * [[Канал 88]] (2000 – 2006) /[[Канал 8]] до 2006; [[Urban TV]] през 2006/ * [[Оникс Фолк]] (1999 – 2005) * [[Хит ТВ]] (2005 – 2007) * [[RE:TV]] (2008 – 2009) * [[NBT]] – Пловдив (1997 – 2013) /[[Евроком България]] до 2008/ * [[Телевизия Родопи]] – Кърджали (1993 – 2013) * [[VTV]] (2003 – 2018) (Еко ТВ до 2008) /кабел, сателит/ * [[Mad TV]] (2006 – 2011) * [[BGTV]] (1997 – 2015) (България кабел ТВ – БКТВ до 2006) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Gordimy]] (интернет канал на BGTV, от 2012) * [[EBF]] (2005 – 2015) /кабел, сателит/ * [[Bulgarian International Television]] (BiT) (2014 – 2019) * [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]] (2003-2020) – Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ (Варна ТВ до 2009) * [[Канал 3]] (1993-2021) (София Кабел до 1998) /кабел, сателит/ * [[БСТВ]] (2019 - 2023) /Кабел, сателит/ * [[alfa tv]] (2011 - 2024) /кабел, сателит/ * [[b1b.box]] (2021 - 2024) /кабел, сателит/ * [[Sportal tv]] (2011 - 2024) /кабел, сателит/ * [[TV+]] (2008 - 2022) /кабел, сателит/ == Вижте също == * [[Съвет за електронни медии|СЕМ]] – Съвет за електронни медии == Външни препратки == * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=1 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за осъществяване на телевизионна дейност чрез кабелни и сателитни телевизионни мрежи * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=3 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за създаване на телевизионни програми, предназначени чрез способ на разпространение на аналогово и цифрово наземно радоразпръскване * [http://potv.bg/ TV програма] за над 130 канала излъчвани в България * [http://www.abbro-bg.org/ АБРО – Асоциация на Българските радио- и телевизионни оператори (ABBRO – Association of The Bulgarian Broadcast and Radio Operators)] {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали в България| ]] [[Категория:Списъци за България|Телевизии]] rca3889ztbqau4ackwmntkwzylhxgiw 12416234 12416232 2024-11-18T19:56:22Z 2A01:5A8:461:BC37:0:0:165F:EF08 /* Преустановили дейност */ 12416234 wikitext text/x-wiki == Национални канали == === Пълноформатни политематични канали === ==== Национална ефирна ТВ ==== {| class="sortable wikitable" style="font-size: 80%; text-align: center" |+ ТВ канали в България ! width=80 |ТВ канал ! width=50 |Лого ! Вид ! Дата на стартиране ! Предишни наименования ! Свързани канали ! Интернет страница ! Собственост на ! Седалище ! Страна ! Формат ! Език на звука ! Онлайн ! Ефирно ! Сателитно ! Кабелно ! IPTV |- | width=90; font-size= 150% | <!-- Наименования на ТВ канала --> [[БНТ 1]] | [[Файл:Logo of BNT 1 (2018-).svg|60px|център]] | <!-- ВИД за политематичен: bgcolor=#FFFFE0 |poly новини, информация, обществени теми: bgcolor=#8C92AC |info документални филми: bgcolor=#F88379 |docu детско-юношески: bgcolor=#FFD800 |kids сериали и развлекателни: bgcolor=#FF4F00 |comedy филми: bgcolor=#81D8D0 |film спорт: bgcolor=#6699CC |sport музика: bgcolor=#F19CBB |music политика, религия и неконвенционални възгледи: bgcolor=#A45A52 |unconv екология, кулинарен, хоби, реалити: bgcolor=#87A96B |hoby и др. --> bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 26.12.1959 | <!-- Предишни наименования във формат ХХХ (гггг-гггг) разделени с <br/> --><small>БТ (1959 – 1975)<br> БТ1 (1975 – 1992) <br> Канал 1 (1992 – 2008)</small> | <!-- Свързани канали, наименования разделени с <br/> --> [[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] | <!-- Интернет страница [линк към интернет стрийминга] -->[http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | <!-- Формат на картината, избирайки една от следните опции: bgcolor=#D99058 |4:3 SD bgcolor=#FFE5B4 |4:3/16:9 SD bgcolor=#FF9966 |16:9 SD bgcolor=#FF7518 |16:9 HD --> bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | <!-- Език на звука: за български: BG, за английски: ЕN и т.н. разделени с <br/> --> BG | <!-- Онлайн излъчване за да: {{Aye}} [ввв.адрес/ливе] за не: {{Nay}} -->{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt1/16x9/ www.tv.bnt.bg] | <!--Ефирно разпространение за да: MUX1, MUX2, MUX3 или MUX BUL12-1 за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | за не: {{Nay}} --> bgcolor=#F0E68C | MUX2<br/> | <!-- Сателитно разпространение за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | + формат САТЕЛИТ ХХ°E(ОПЕРАТОР) [http://www.lyngsat-address.com/tv/Bulgaria.html www.lyngsat-address.com] за да: Intelsat 38 45.0°E (Vivacom TV) за не: {{Nay}} --> bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | <!-- Кабелно за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} | <!-- IPTV за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[БНТ 2]] |[[Файл:Logo of BNT 2 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.10.2011 | <small>БТ2 (1975 – 1992) <br> Ефир 2 (1992 – 2000)<br>БНТ Север<br> БНТ Пирин<br> БНТ Пловдив<br> БНТ Море<br> БНТ София (2008 – 2011)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] |[http://www.bnt.bg/bnt2 www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150810121921/http://bnt.bg/bnt2/ |date=2015-08-10 }} |[[Българска национална телевизия]] |[[София]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Русе]], [[Благоевград]] |{{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG |{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt2/16x9/ tv.bnt.bg] | bgcolor=#F0E68C |MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 3]] | [[Файл:Logo of BNT 3 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |poleteamic | 06.02.2014 | <small>БНТ HD (2014 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 4]] | [http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 HD | BG<br>ЕN | {{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnthd/ tv.bnt.bg] | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 4]] | [[Файл:Logo of BNT 4 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 02.05.1999 | <small>ТВ България (1999 – 2008)<br> БНТ САТ (2008 – 2010)<br> БНТ Свят (2010 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]] | [http://www.bnt.bg/bnt-world/ www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140208011901/http://bnt.bg/bnt-world/ |date=2014-02-08 }} | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG<br>ЕN | {{Aye}}[http://tv.bnt.bg/bntworld/ tv.bnt.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#F0E68C | <small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 36B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Nay}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV]] | [[Файл:BTV Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 01.06.2000 | Ефир 2 | [[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/ www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [https://btvplus.bg/live/ btvplus.bg] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Action]] | [[Файл:BTV Action Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 22 януари 2011 | <small>ТОП ТВ (1997 – 2004) <br> CTN (2006 – 2007)<br>TV2 (2007 – 2009)<br> PRO.BG (2009 – 2011)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/action www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#90D958" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/5774-btv-action/ voyo.bg] | bgcolor=#F0E68C | | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Comedy]] | [[Файл:BTV Comedy Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Comedy | 01.10.2009 | <small>Телевизия Триада (1997 – 2005)<br>GTV (2005 – 2009)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/comedy www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#D99058 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21688-btv-comedy/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Cinema]] | [[Файл:BTV Cinema Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#81D8D0 |film | 07.12.2009 | <small>/</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/cinema www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21689-btv-cinema/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [[Файл:Crop-logo-btv-story.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Romantic | 28 януари 2012 | <small>/</small>bTV Lady (2012 – 2023)<br> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/lady www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21690-btv-lady/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[RING]] | [[Файл:RING Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#6699CC |sport | 1998 | <small>Телевизия Ринг<br>Ринг +<br>Ring TV<br>RING.BG</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [http://www.ring.bg/ www.ring.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110421200449/http://ring.bg/ |date=2011-04-21 }} | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21691-ring/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |Nova | [[Файл:NOVA logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.07.1994 | НТВ, Nova Televison, NTV | [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.nova.bg/ www.nova.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Aye}} [https://nova.bg/live] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Nova News | [[Файл:Nova News Bulgaria logo.svg|60px|център]] |politematic & info |04.01.2021 |София Кабел, Канал 3 |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] Диема Спорт 2 |www.nova.bg/novanews |Юнайтед Груп |София |{{BG}} |16:9 SD/HD |BG |{{Aye}} [https://nova.bg/live] |MUX2 |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />Eutelsat 33B<br />BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema | [[Файл:Diema logo.png|60px|център]] | bgcolor="#FFFFE0" |politematic | 15.05.1999 | <small> Диема+ (1999 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://www.diema.bg/ www.diema.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Family | [[Файл:Diema Family Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#FF4F00" |Romantic | 01.08.1999 | <small> Александра ТВ (1999 – 2006)</small> | [[Нова телевизия]]<br> [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://diemafamily.novatv.bg/ diemafamily.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Aye}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Kino Nova | [[Файл:KinoNova.png|60px|център]] | bgcolor="#81D8D0" |film | 11.08.2003 | <small> Diema 2 (2003 – 2011)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Нова Спорт]]<br> [[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.kinonova.bg/ www.kinonova.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140707235001/http://kinonova.bg/ |date=2014-07-07 }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Nova sport | [[Файл:NovaSport.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 30.04.2010 | <small>ММ (1997 – 2010)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://sport.novatv.bg/ sport.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport | [[Файл:DiemaSport-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 21.02.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport 2 | [[Файл:DiemaSport2-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 08.08.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Diema Sport 3 | [[Файл:DiemaSport3logo.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport |01.07.2021 |Diema Xtra (2005 - 2007) |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] |www.diemaxtra.nova.bg |Юнайтед Груп |София |България |16:9 SD/HD |BG |play.diemaxtra.bg |- |Super Toons | [[Файл:SuperToons.jpg|60px|център]] | bgcolor="#FFD800" |kids | 31.08.2020 | / | / | www.supertoons.bg | Про Кидс | София | България |16:9 SD/HD |BG |www.supertoons.bg |TBA | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |} {| style="font-size: 90%; text-align: left; clear:both" !colspan="2"| <small>Достъпност</small> |- | width=30; bgcolor=#F0E68C | | <small>— ТВ канал със свободен достъп</small> | width=30; bgcolor=#C3B091 | | <small>— ТВ канал с кодирани платени програми</small> | width=30; bgcolor=#BDB76B | | <small>— ТВ канал от специални платени пакети</small> |- !colspan="2" | <small>Формат на картината</small> |- | width=30; bgcolor=#D99058| | <small>— 4:3 SD</small> | width=30; bgcolor=#FFE5B4| | <small>— 4:3/16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF9966| | <small>— 16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF7518| | <small>— 16:9 HD </small> | width=30; bgcolor=#90D958| | <small>— 16:9 HD / 3D </small> |- !colspan="2" |<small>Вид предавания</small> |- | width=30; bgcolor=#FFFFE0 |<small>poly</small> | <small>— политематичен</small> | width=30; bgcolor=#8C92AC |<small>info</small> | <small>— новини, информация, обществени теми</small> | width=30; bgcolor=#F88379 |<small>docu</small> | <small>— документални и научнопопулярни филми</small> |- | width=30; bgcolor=#FFD800 |<small>kids</small> | <small>— детски и юношески филми, анимация</small> | width=30; bgcolor=#FF4F00 |<small>comedy & soaps</small> | <small>— комедии, ТВ-сериали, реалити</small> | width=30; bgcolor=#81D8D0 |<small>film</small> | <small>— игрални филми (кино и ТВ)</small> |- | width=30; bgcolor=#6699CC |<small>sport</small> | <small>— спорт и спортни новини</small> | width=30; bgcolor=#F19CBB |<small>music </small> | <small>— музика</small> | width=30; bgcolor=#87A96B |<small>hoby</small> | <small>— хоби, кулинария, домашен майстор, градинанарство и др.</small> |- | width=30; bgcolor=#A45A52 |<small>unconv</small> | <small>— политика, религия и неконвенционални възгледи</small> | width=30; bgcolor=#85F120 |<small>extrem</small> | <small>— бойни спортове и екстремни развлечения</small> | width=30; bgcolor=#9F03AF |<small>adult</small> | <small>— телепазар, лайфстайл, мода, хазарт, 'ХХХ'</small> |} <small> Подреддбата на каналите, извън водещите национални е по хронология </small> ==== Стартирали като столични ==== * [[Евроком]] (от 1996) /кабел, сателит/ * [[ВТК]] (Военен телевизионен канал) (от 2003) /кабел, сателит/ * [[TV1]] (от 2004) (Estate TV до 2008) /кабел, сателит/ === Български информационни канали === ==== Информационни новинарски канали ==== * [[Евронюз България]] (2022) /ефир, кабел, сателит/ * [[Bulgaria ON AIR]] (2011) /кабел, сателит/ * [[ПИК ТВ]] (2016) /WEB TV/ * [[Нова Нюз]] (2021) /ефир, кабел, сателит/{{Br}} ==== Новини за икономика, бизнес, селско стопанство ==== * [[Агро ТВ|AGRO TV]] (2013) /кабел, сателит/ * [[Bloomberg TV Bulgaria]] (2015) /кабел, сателит/ === Туризъм, изкуство, научнопопулярни и документални === * Канали на Глобус България ** [[Travel TV]] (2005) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Travel HD]] (2009) /кабел, сателит, fullHD/ ** [[Community TV]] (2011 – 2015) /кабел, сателит/; This is Bulgaria (inpression TV from 2016) ** [[This is Bulgaria HD]] (2017) /кабел, сателит, интернет/ * [[BG-DNES.TV]] (2007) /кабел, сателит, интернет/ * [[Tvart|TV art]] (2009 – 2017) /кабел, сателит, интернет, от 2018 – само интернет/ * [[Телевизия Туризъм]] (TVT) /кабел, сателит, интернет/ (2010) * [[Дестинация BG]] /сателит/ (2013) * [[Българска История]] /сателит/ (2014) * [[The World]] /кабел/ (2015) * [[Wness TV]] (2016) /кабел, сателит, интернет/ === Политика, религия и неконвенционални възгледи === ==== Партийни телевизии ==== * [[СКАТ]] /Бургас/ (от 1992) /кабел, сателит/ * [[България 24]] (от 2014) /кабел, сателит, интернет/ ==== Религия и неконвенционални възгледи ==== * [[ППТВ]] (Пловдивска Православна Телевизия) * [[БХТВ]] (Българска Християнска Телевизия) * [[Хармония ТВ]] === Филмови и развлекателни канали === comedy.box /кабел, сателит, IPTV/ (от 2021) (собственост на Bulsatcom) action.box /кабел, сателит, IPTV/ (от 2021) (собственост на Bulsatcom) cine.box /кабел, сателит, IPTV/ (от 2021) (собственост на Bulsatcom) * [[EKids]] /кабел, сателит/ (от 1999) (Детска кабелна телевизия „Евроком“ – ДКТЕ до 2008) * [[Film+]] /сателит/ (собственост на Polaris) * [[Nostalgia]] /кабел/ (собственост на „Канал 4“ООД) * [[Синема+|Cinema+]] /сателит/ (собственост на TV+ и Polaris) * [[Action+]] /сателит/ (собственост на TV+ и Polaris) * [[Comedy+]] /сателит/ (собственост на TV+ и Polaris) * [[Vivacom Arena]] (от 2012) /сателит/ (собственост на [[Vivacom]]) * [[MovieSTAR]] (от 2013) /кабел, сателит и интернет/ * [[999 ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2018) * [[7/8 ТВ]] (от 2019) /кабел, сателит/ (собственост на [[Слави Трифонов]]) * [[SuperToons]] /кабел, сателит/ (от 2020) === Музикални канали === ==== Поп, рок и хип-хоп музика ==== * [[The Voice]] /кабел, сателит/ (от 2003) ([[Веселина ТВ]] до 2006) ** [[Magic TV]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[City TV]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[DM SAT]] /сателит/ (от 2005) * [[BG TOP Music]] /сателит/ (от 2009) ([[Pop Core TV]] до 2013) * [[BOX TV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[BG Music Channel]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[359 TV]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[MM (телевизия)|ММ TV]] (от 2016 [https://mmtvmusic.com/live/ Само в Интернет]) ==== Поп-фолк, фолклорна и етническа музика ==== * [[Планета ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2001) ** [[Планета Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Планета HD]]/кабел, сателит/ (от 2010) ** [[Планета 4K]]/кабел, сателит/ (от 2020) * [[Фен ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2003) ** [[Фен Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2013) ** [[Балканика ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[Родина ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2004) * [[Фолклор ТВ]] /ефир, кабел, сателит/ (от 2007) * [[Тянков ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Тянков Ориент Фолк]] /кабел/ (от 2013) ** [[Тянков Поп Фолк]] /кабел/ (от 2013) * [[DSTV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[HIT MIX Channel]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[Roma TV]] /кабел/ (от 2015) * [[Българе (телевизия)|ТВ Българе]] /кабел, сателит, интернет/ (от 2019) === Спорт, спортни новини, хоби === * [[Eurosport|Eurosport 1]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Eurosport 2]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Хоби ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Хоби Лов ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[F+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) * [[Sport+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) * [[Мотоспорт ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Polaris) * [[Sportal TV]] (от 2013) /кабел, сателит, интернет/ * b1b-box /кабел, сателит, IPTV/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Макс Спорт|Max Sport 1]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 2]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 3]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 4]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[EDGE]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) == Регионални канали == === Кабелни телевизии с регионално покритие === * [[КИС 13]] (1994) – Русе, Разград, Търговище, Велико Търново * [[ТВ Варна]] (1995) Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Шумен (телевизия)|ТВ Шумен]] (1995) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Канал 0]] (1993) – Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[СКАТ+]] – Поморие, Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Добруджа]] – Добрич /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Рекординг]] – Хасково /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Сопот]] (1992) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Карнобат]] (1996) /бивша ефирна, аналогов ефир/ === Местни кабелни телевизии === {{колони|3| * [[6ТВ]] – Шумен * [[Канал 9]] – Попово * [[ТВ9]] – Батак * [[Айда ТВ]] – Хасково * [[Елитком]] – Съединение * [[ТВ Алеко]] – Свищов * [[ТВ Алиса]] – Своге * [[ТВ Агарта]] – Златица * [[Ариел ТВ]] – Варна * [[ТВ Алома]] – Гоце Делчев * [[ТВ Астра]] – Чепеларе * [[ТВ АстраПан]] – Панагюрище * [[ТВ Ател]] – Гулянци * [[ТВ Ахелой]] – Ахелой * [[БАЦ]] – Петрич * [[Беев и Беев]] – Велинград * [[ТВ Ботевград]] – Ботевград * [[Булсат]] – Пещера * [[Балкан ТВ]] – Карлово * [[ТВ Вега]] – Сандански * [[ТВ Враца]] – Враца * [[Телекабел]] – Пазарджик * [[ТВ Видин]] – Видин (от 1994 г.) * [[ВТВ]] – Враца * [[Видеосат]] – Велико Търново * [[Габрово Кабел]] – Габрово * [[Телевизия Виж]] – Козлодуй * [[ТВ Вършец]] – Вършец * [[ТВ Дартс]] – Благоевград * [[Диана кабел]] – Ямбол * [[Делта ТВ]] – Русе * [[ДКТВ]] – Пловдив * [[ТВ Дунавци]] – Дунавци * [[Добруджа кабел]] – Добрич * [[Евроком Царевец]] – Велико Търново * [[Деймос ТВ]] – Ракитово * [[ЕТА-Рава]] – Бяла Слатина * [[ЕТВ]] – Хасково * [[ТВ Запад]] – Кюстендил * [[Зетра ТВ]] – Ловеч * [[Зоната]] – Свищов * [[Загора ТВ]] – Стара Загора * [[ТВ Източни Родопи]] – Кърджали * [[ТВ Изгрев]] – Сандански * [[ТВ Ивайловград]] – Ивайловград * [[ИХТВ]] – Ихтиман * [[Кабелсат ТВ]] – Пазарджик * [[Колор ТВ]] – Кюстендил * [[Кракра ТВ]] – Перник * [[Канал 9]] – Търговище * [[КИС М+]] – Русе * [[КТБ (телевизия)|КТБ]] – Благоевград * [[КТВ]] – Созопол * [[КТВ Странджа]] – Елхово * [[КейбълТел (Кърджали)|КейбълТел]] - * [[Канал Котел]] – Котел * [[Каварна САТ]] – Каварна * [[КаСат]] – Съеденение * [[КТС]] – Симитли * [[Телевизия Хан Кубрат]] – Кубрат * [[ТВ Лудогорие]] – Разград * [[Монт 7]] – Монтана * [[Медия+]] – Мездра * [[ТВ Микс]] – Бургас * [[Канал М]] – Раковски * [[НИМ ТВ]] – Свиленград * [[Нове ТВ]] – Свищов * [[Нико Нет Ком]] – Чирпан * [[ТВ Несебър]] – Несебър * [[НРГ Вижън]] – Търговище * [[ТВ ОКО]] – Благоевград * [[Орбител ТВ]] – Петрич * [[ПОТВ]] – Пловдив * [[ППТВ]] – Пловдив * [[Прес ТВ]] – Казанлък * [[ТВ Панорама]] – Карнобат * [[ТВ Пантера]] – Стралджа * [[Прима ТВ]] – Исперих * [[ТВ Поморие]] – Поморие * [[ТВ Провадия]] – Провадия * [[Плевен Спринт]] – Плевен * [[Раховец ТВ]] – Горна Оряховица * [[ТВ Регияна]] – Русе * [[ТВ Рила]] – Дупница * [[Канал Рила]] – Самоков * [[РодопиСАТ+]] – Смолян * [[РеТе+]] – Поморие * [[ТВ Росат]] – Преслав * [[Росица ТВ]] – Омуртаг * [[Римекс]] – Враца * [[ТВС]] – Горна Оряховица * [[ТВ САТ КОМ]] – Асеновград * [[Туида ТВ]] – Сливен * [[Супер Вижън Плюс]] – Ямбол * [[Северозапад Мюзик]] – Враца * [[ТВ Спринт]] – Плевен * [[Родопи Сат ТВ]] – Смолян * [[ТВ Стара Загора]] – Стара Загора * [[Канал 6]] – Сливен * [[Скай ТВ]] – Карлово * [[ТВ Средногорие]] – Пирдоп * [[Херос ТВ]] – Варна * [[Фанти Г]] – Видин * [[Фотон К]] – Смолян * [[Фокус ТВ]] – Севлиево * [[Фар ТВ]] – Бургас * [[Щерев ТВ]] – Сопот * [[Яница ТВ]] – Нова Загора * [[РЕ ТВ ТВ]] – София }} == Чуждестранни канали с локална версия за България == === Филмови и развлекателни канали === * [[AXN]] {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Sci-Fi|AXN Black]] ([[AXN Sci-Fi]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Crime|AXN White]] ([[AXN Crime]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[Си Би Ес Драма|CBS Drama]] (бивш [[Зоун Романтика|Zone Romantica]]) {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[Си Би Ес Риалити|CBS Reality]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[BabyTV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[AMC (телевизионен канал)|AMC]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[HBO]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax|Cinemax 2]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Фокс (България)|FOX]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[FOX Life]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[FOX Crime]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[24 kitchen]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cartoon Network]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} *[[Turner Classic Movies]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Disney Channel]] (бивш [[Jetix]] и [[Fox Kids]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Boomerang]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nickelodeon]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} *[[Nick Jr.]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[TV 1000]]  {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[Da Vinci Learning]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[Fix & Foxi]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[JimJam]] {{BGR}}| - Телевизия от {{ITA}} * [[Lolly Kids TV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UAE}} === Научнопопулярни === * [[Animal Planet]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Science]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[TLC]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Междун.:{{USA}}] * [[Discovery World]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Investigation Discovery]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[National Geographic Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[National Geographic Wild]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[Viasat Explorer]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat History]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat Nature]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat HD]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[History Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Crime & Investigation Network]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} === Спортни === * [[Eurosport]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}})] * [[Eurosport 2]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}}] == Бивши канали, разпространявани в България == === Държавни канали === * Българска телевизия, [[БТ]] (1959 – 1975) ** Първа програма, [[БТ1]] (1975 – 1992) ** Втора програма, [[БТ2]] (1975 – 1992) * Българска национална телевизия, [[БНТ]] (1992-) ** [[Канал 1]] (1992 – 2008) ** [[Ефир 2]] (1992 – 2000) ** [[ТВ България]] (1999 – 2008), [[БНТ Сат]] (2008 – 2010), [[БНТ Свят]] (2010 – 2018) ** [[БНТ HD]] (2014 – 2018) ** [[ТВ канал Пловдив]] (1998 – 2008), [[БНТ Пловдив]] (2008 – 2011) /ефирна/ ** [[ТВ канал Море]] (1998 – 2008), [[БНТ Море]] (2008 – 2011) – Варна /ефирна/ ** [[ТВ канал Север]] (1998 – 2008), [[БНТ Север]] (2008 – 2011) – Русе /ефирна/ ** [[ТВ канал Пирин]] (1993 – 2008), [[БНТ Пирин]] (2008 – 2011) – Благоевград /ефирна/ ==== Телевизионни канали ==== * [[ТОП ТВ]] (1997 – 2004) /оперира под ново име: [[CTN]]/ * CTN (2006 – 2007) /оперира под ново име: [[TV2]]/ * TV2 (2007 – 2009) /оперира под ново име: [[PRO.BG]]/ * PRO.BG (2009 – 2011) /оперира под ново име: [[bTV Action]]/ * [[Александра ТВ]] (1999 – 2006) /оперира под ново име: [[Diema Family]]/ * [[Триада ТВ]] (1997 – 2005) /оперира под ново име: [[GTV]]/ * GTV (2005 – 2009) /оперира под ново име: [[bTV Comedy]]/ * [[Diema +]] (1999 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema]]/ * [[Diema 2]] (2003 – 2011) /оперира под ново име: [[Kino Nova]]/ * [[MM (телевизия)|MM]] (1997 – 2010)/оперира под ново име: [[Nova Sport]]/ * [[Bulgaria on Air|Мустанг ТВ]] (1994 – 1999) /оперира под ново име: [[M-SAT]]/ * M-SAT (1999 – 2011) /оперира под ново име: [[Bulgaria on Air]]/ * [[RD-TV]] (1996 – 2004) /оперира под ново име: [[Варна ТВ]]/ * Варна ТВ (2004 – 2009) /оперира под ново име: [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]]/ * [[ПДМ]] (1996 – 2000) /оперира под ново име: [[Демо ТВ]]/ * Демо ТВ (2000 – 2003) /оперира под ново име: [[ББТ]]/ * ББТ (2003 – 2013) /оперира под ново име: [[News7]]/ * [[Веселина ТВ]] (2003 – 2006) /оперира под ново име: [[The Voice]]/ * [[София Кабел]] (1993 – 1998) /оперира под ново име: [[Канал 3]]/ * [[София Кабел Филм|София Кабел филм]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Фолк|София Кабел фолк]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Инфо|София Кабел инфо]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[Estate TV]] (2004 – 2008) /оперира под ново име: [[TV1]]/ * [[Есет ТВ]] (2003 – 2009) /оперира под ново име: [[Знания ТВ]]/ * [[Еко ТВ]] (2003 – 2008) /оперира под ново име: [[VTV]]/ * [[Диема Екстра]] (2005 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema Sport]]/ === Преустановили дейност === * [[7 дни ТВ]] (1995 – 2009) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[ТОП ТВ]] /регионален: Североизточна България, с [[телевизионен лиценз|лиценз]] за национален/ (1998 – 2004) * [[CTN]] /регионален: София и Зап. България, с лиценз за национален от [[ТОП ТВ]]/ (2006 – 2007) * [[TV2]] /национален с лиценз от CTN/ (2007 – 2009) * [[PRO.BG]] /национален с лиценз от TV2/ (2009 – 2011) * [[TV7]] (2005 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[ББТ]] (2003 – 2013) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[News7]] (2013 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[Алфа]] (2011 - 2024) / ефир, кабел, сателит,интернет/ партиен/ * [[БСТВ]] (2019 - 2023) / кабел, сателит, интернет/ партиен/ === Чуждестранни === * [[Първа програма на ЦТ на СССР]], [[Първи канал на Останкино]], [[ОРТ]], Первый канал России /СССР, Руска федерация/ ([[1985]] – [[1997]]) {{USSR}}; {{RUS}} * [[TV5 Europe]] (1991 – 1997) {{FRA}} * [[CNN International]] (1993 – 1997) {{USA}} * [[NBC Europe]] (1990-те) /за Южна България – област Пловдив/ {{USA}} === Сателитни и кабелни === * [[Ден ТВ]] (1994 – 2003) /[[Юниън телевижън]] до 2000/ * [[Центрум Груп]] (1994 – 2007) * [[Юниън телевижън]] (1995 – 2000) * [[ATV]] (1995 – ?) * [[Здраве ТВ]] (2000 – 2009) /[[София Кабел 2001]] през 2000; [[Канал 2001]] до 2005/ * [[Нова+]] (2004 – 2008) * [[MM (телевизия)|MМ]] (1996 – 2010) * [[M2 (телевизия)|M2]] (2003 – 2007) * [[Sport7]] (2008 – 2009) * [[Super7]] (2007 – 2016) * [[Век ТВ]] (1999 – 2003) * [[Вяра ТВ]] (2006 – 2009) * [[TV Guide Bulgaria]] (2004 – 2010) /[[eTV]] до 2007/ * [[Инфо ТВ]] (?) * [[CTV]] (2006 – 2007) * [[See TV]] (2006 – 2007) * [[BG Motors]] (?-2007) * [[Канал 88]] (2000 – 2006) /[[Канал 8]] до 2006; [[Urban TV]] през 2006/ * [[Оникс Фолк]] (1999 – 2005) * [[Хит ТВ]] (2005 – 2007) * [[RE:TV]] (2008 – 2009) * [[NBT]] – Пловдив (1997 – 2013) /[[Евроком България]] до 2008/ * [[Телевизия Родопи]] – Кърджали (1993 – 2013) * [[VTV]] (2003 – 2018) (Еко ТВ до 2008) /кабел, сателит/ * [[Mad TV]] (2006 – 2011) * [[BGTV]] (1997 – 2015) (България кабел ТВ – БКТВ до 2006) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Gordimy]] (интернет канал на BGTV, от 2012) * [[EBF]] (2005 – 2015) /кабел, сателит/ * [[Bulgarian International Television]] (BiT) (2014 – 2019) * [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]] (2003-2020) – Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ (Варна ТВ до 2009) * [[Канал 3]] (1993-2021) (София Кабел до 1998) /кабел, сателит/ * [[БСТВ]] (2019 - 2023) /Кабел, сателит/ * [[alfa tv]] (2011 - 2024) /кабел, сателит/ * [[b1b.box]] (2021 - 2024) /кабел, сателит/ * [[Sportal tv]] (2011 - 2024) /кабел, сателит/ * [[TV+]] (2008 - 2022) /кабел, сателит/ == Вижте също == * [[Съвет за електронни медии|СЕМ]] – Съвет за електронни медии == Външни препратки == * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=1 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за осъществяване на телевизионна дейност чрез кабелни и сателитни телевизионни мрежи * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=3 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за създаване на телевизионни програми, предназначени чрез способ на разпространение на аналогово и цифрово наземно радоразпръскване * [http://potv.bg/ TV програма] за над 130 канала излъчвани в България * [http://www.abbro-bg.org/ АБРО – Асоциация на Българските радио- и телевизионни оператори (ABBRO – Association of The Bulgarian Broadcast and Radio Operators)] {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали в България| ]] [[Категория:Списъци за България|Телевизии]] 8y9jx14icutn6t2nwuztebgn8fwgbun 12416235 12416234 2024-11-18T19:56:55Z 2A01:5A8:461:BC37:0:0:165F:EF08 /* Преустановили дейност */ 12416235 wikitext text/x-wiki == Национални канали == === Пълноформатни политематични канали === ==== Национална ефирна ТВ ==== {| class="sortable wikitable" style="font-size: 80%; text-align: center" |+ ТВ канали в България ! width=80 |ТВ канал ! width=50 |Лого ! Вид ! Дата на стартиране ! Предишни наименования ! Свързани канали ! Интернет страница ! Собственост на ! Седалище ! Страна ! Формат ! Език на звука ! Онлайн ! Ефирно ! Сателитно ! Кабелно ! IPTV |- | width=90; font-size= 150% | <!-- Наименования на ТВ канала --> [[БНТ 1]] | [[Файл:Logo of BNT 1 (2018-).svg|60px|център]] | <!-- ВИД за политематичен: bgcolor=#FFFFE0 |poly новини, информация, обществени теми: bgcolor=#8C92AC |info документални филми: bgcolor=#F88379 |docu детско-юношески: bgcolor=#FFD800 |kids сериали и развлекателни: bgcolor=#FF4F00 |comedy филми: bgcolor=#81D8D0 |film спорт: bgcolor=#6699CC |sport музика: bgcolor=#F19CBB |music политика, религия и неконвенционални възгледи: bgcolor=#A45A52 |unconv екология, кулинарен, хоби, реалити: bgcolor=#87A96B |hoby и др. --> bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 26.12.1959 | <!-- Предишни наименования във формат ХХХ (гггг-гггг) разделени с <br/> --><small>БТ (1959 – 1975)<br> БТ1 (1975 – 1992) <br> Канал 1 (1992 – 2008)</small> | <!-- Свързани канали, наименования разделени с <br/> --> [[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] | <!-- Интернет страница [линк към интернет стрийминга] -->[http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | <!-- Формат на картината, избирайки една от следните опции: bgcolor=#D99058 |4:3 SD bgcolor=#FFE5B4 |4:3/16:9 SD bgcolor=#FF9966 |16:9 SD bgcolor=#FF7518 |16:9 HD --> bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | <!-- Език на звука: за български: BG, за английски: ЕN и т.н. разделени с <br/> --> BG | <!-- Онлайн излъчване за да: {{Aye}} [ввв.адрес/ливе] за не: {{Nay}} -->{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt1/16x9/ www.tv.bnt.bg] | <!--Ефирно разпространение за да: MUX1, MUX2, MUX3 или MUX BUL12-1 за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | за не: {{Nay}} --> bgcolor=#F0E68C | MUX2<br/> | <!-- Сателитно разпространение за програми със свободен достъп: bgcolor=#F0E68C | за кодирани платени програми: bgcolor=#C3B091 | за допълнителни специални платени пакети: bgcolor=#BDB76B | + формат САТЕЛИТ ХХ°E(ОПЕРАТОР) [http://www.lyngsat-address.com/tv/Bulgaria.html www.lyngsat-address.com] за да: Intelsat 38 45.0°E (Vivacom TV) за не: {{Nay}} --> bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | <!-- Кабелно за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} | <!-- IPTV за да: {{Aye}} за не: {{Nay}} -->{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[БНТ 2]] |[[Файл:Logo of BNT 2 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.10.2011 | <small>БТ2 (1975 – 1992) <br> Ефир 2 (1992 – 2000)<br>БНТ Север<br> БНТ Пирин<br> БНТ Пловдив<br> БНТ Море<br> БНТ София (2008 – 2011)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 3]]<br/>[[БНТ 4]] |[http://www.bnt.bg/bnt2 www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150810121921/http://bnt.bg/bnt2/ |date=2015-08-10 }} |[[Българска национална телевизия]] |[[София]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Русе]], [[Благоевград]] |{{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG |{{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnt2/16x9/ tv.bnt.bg] | bgcolor=#F0E68C |MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 3]] | [[Файл:Logo of BNT 3 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |poleteamic | 06.02.2014 | <small>БНТ HD (2014 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 4]] | [http://www.bnt.bg/ www.bnt.bg] | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 HD | BG<br>ЕN | {{Aye}} [http://tv.bnt.bg/bnthd/ tv.bnt.bg] | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[БНТ 4]] | [[Файл:Logo of BNT 4 (2018-).svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 02.05.1999 | <small>ТВ България (1999 – 2008)<br> БНТ САТ (2008 – 2010)<br> БНТ Свят (2010 – 2018)</small> | [[БНТ 1]]<br/>[[БНТ 2]]<br/>[[БНТ 3]] | [http://www.bnt.bg/bnt-world/ www.bnt.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140208011901/http://bnt.bg/bnt-world/ |date=2014-02-08 }} | [[Българска национална телевизия]] | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG<br>ЕN | {{Aye}}[http://tv.bnt.bg/bntworld/ tv.bnt.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#F0E68C | <small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 36B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Nay}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV]] | [[Файл:BTV Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 01.06.2000 | Ефир 2 | [[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/ www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [https://btvplus.bg/live/ btvplus.bg] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Action]] | [[Файл:BTV Action Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 22 януари 2011 | <small>ТОП ТВ (1997 – 2004) <br> CTN (2006 – 2007)<br>TV2 (2007 – 2009)<br> PRO.BG (2009 – 2011)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/action www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#90D958" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/5774-btv-action/ voyo.bg] | bgcolor=#F0E68C | | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Comedy]] | [[Файл:BTV Comedy Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Comedy | 01.10.2009 | <small>Телевизия Триада (1997 – 2005)<br>GTV (2005 – 2009)</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[bTV Action]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/comedy www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#D99058 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21688-btv-comedy/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[bTV Cinema]] | [[Файл:BTV Cinema Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#81D8D0 |film | 07.12.2009 | <small>/</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/cinema www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21689-btv-cinema/ voyo.bg] | {{Nay}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [[Файл:Crop-logo-btv-story.svg|60px|център]] | bgcolor=#FF4F00 |Romantic | 28 януари 2012 | <small>/</small>bTV Lady (2012 – 2023)<br> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[RING]] | [http://www.btv.bg/lady www.btv.bg] | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor=#FFE5B4 |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21690-btv-lady/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% | [[RING]] | [[Файл:RING Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#6699CC |sport | 1998 | <small>Телевизия Ринг<br>Ринг +<br>Ring TV<br>RING.BG</small> | [[bTV]]<br>[[bTV Action]]<br>[[bTV Comedy]]<br>[[bTV Cinema]]<br>[[Би Ти Ви Стори|bTV Story]] | [http://www.ring.bg/ www.ring.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110421200449/http://ring.bg/ |date=2011-04-21 }} | <small>Central European Media Enterprises</small> | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FF7518" |16:9 SD/HD | BG | {{Aye}} [http://voyo.bg/product/live/21691-ring/ voyo.bg] | {{Aye}} | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width=90; font-size= 150% |Nova | [[Файл:NOVA logo.svg|60px|център]] | bgcolor=#FFFFE0 |politematic | 16.07.1994 | НТВ, Nova Televison, NTV | [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.nova.bg/ www.nova.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Aye}} [https://nova.bg/live] | bgcolor=#F0E68C | MUX2 | bgcolor=#C3B091 |<small>Intelsat 38<br/>Hellas Sat 3<br/>Eutelsat 33B<br/>BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Nova News | [[Файл:Nova News Bulgaria logo.svg|60px|център]] |politematic & info |04.01.2021 |София Кабел, Канал 3 |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] Диема Спорт 2 |www.nova.bg/novanews |Юнайтед Груп |София |{{BG}} |16:9 SD/HD |BG |{{Aye}} [https://nova.bg/live] |MUX2 |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />Eutelsat 33B<br />BulgariaSat 1</small> |{{Aye}} |{{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema | [[Файл:Diema logo.png|60px|център]] | bgcolor="#FFFFE0" |politematic | 15.05.1999 | <small> Диема+ (1999 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема Фемили]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://www.diema.bg/ www.diema.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Family | [[Файл:Diema Family Bulgaria logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#FF4F00" |Romantic | 01.08.1999 | <small> Александра ТВ (1999 – 2006)</small> | [[Нова телевизия]]<br> [[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br> [[Диема Спорт]] | [http://diemafamily.novatv.bg/ diemafamily.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Aye}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Kino Nova | [[Файл:KinoNova.png|60px|център]] | bgcolor="#81D8D0" |film | 11.08.2003 | <small> Diema 2 (2003 – 2011)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Нова Спорт]]<br> [[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://www.kinonova.bg/ www.kinonova.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140707235001/http://kinonova.bg/ |date=2014-07-07 }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#D99058" |16:9 SD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Nova sport | [[Файл:NovaSport.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 30.04.2010 | <small>ММ (1997 – 2010)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]]<br>[[Диема Спорт]] | [http://sport.novatv.bg/ sport.novatv.bg] | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | {{Nay}} | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport | [[Файл:DiemaSport-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 21.02.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- | width="90;" font-size="150%" |Diema Sport 2 | [[Файл:DiemaSport2-logo.svg|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport | 08.08.2015 | <small>Diema Extra (2005 – 2007)</small> | [[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] | [http://www.diemasport.bg/ www.diemasport.bg]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} | Юнайтед Груп | [[София]] | {{BG}} | bgcolor="#FFE5B4" |16:9 SD/HD | BG | [https://play.diemaxtra.bg/ play.diemaxtra.bg] | {{Nay}} | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |Diema Sport 3 | [[Файл:DiemaSport3logo.png|60px|център]] | bgcolor="#6699CC" |sport |01.07.2021 |Diema Xtra (2005 - 2007) |[[Нова телевизия]]<br>[[Кино Нова]]<br>[[Нова Спорт]]<br>[[Диема]]<br>[[Диема Фемили]] |www.diemaxtra.nova.bg |Юнайтед Груп |София |България |16:9 SD/HD |BG |play.diemaxtra.bg |- |Super Toons | [[Файл:SuperToons.jpg|60px|център]] | bgcolor="#FFD800" |kids | 31.08.2020 | / | / | www.supertoons.bg | Про Кидс | София | България |16:9 SD/HD |BG |www.supertoons.bg |TBA | bgcolor="#C3B091" |<small>Intelsat 38<br />Hellas Sat 3<br />BulgariaSat 1</small> | {{Aye}} | {{Aye}} |- |} {| style="font-size: 90%; text-align: left; clear:both" !colspan="2"| <small>Достъпност</small> |- | width=30; bgcolor=#F0E68C | | <small>— ТВ канал със свободен достъп</small> | width=30; bgcolor=#C3B091 | | <small>— ТВ канал с кодирани платени програми</small> | width=30; bgcolor=#BDB76B | | <small>— ТВ канал от специални платени пакети</small> |- !colspan="2" | <small>Формат на картината</small> |- | width=30; bgcolor=#D99058| | <small>— 4:3 SD</small> | width=30; bgcolor=#FFE5B4| | <small>— 4:3/16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF9966| | <small>— 16:9 SD</small> | width=30; bgcolor=#FF7518| | <small>— 16:9 HD </small> | width=30; bgcolor=#90D958| | <small>— 16:9 HD / 3D </small> |- !colspan="2" |<small>Вид предавания</small> |- | width=30; bgcolor=#FFFFE0 |<small>poly</small> | <small>— политематичен</small> | width=30; bgcolor=#8C92AC |<small>info</small> | <small>— новини, информация, обществени теми</small> | width=30; bgcolor=#F88379 |<small>docu</small> | <small>— документални и научнопопулярни филми</small> |- | width=30; bgcolor=#FFD800 |<small>kids</small> | <small>— детски и юношески филми, анимация</small> | width=30; bgcolor=#FF4F00 |<small>comedy & soaps</small> | <small>— комедии, ТВ-сериали, реалити</small> | width=30; bgcolor=#81D8D0 |<small>film</small> | <small>— игрални филми (кино и ТВ)</small> |- | width=30; bgcolor=#6699CC |<small>sport</small> | <small>— спорт и спортни новини</small> | width=30; bgcolor=#F19CBB |<small>music </small> | <small>— музика</small> | width=30; bgcolor=#87A96B |<small>hoby</small> | <small>— хоби, кулинария, домашен майстор, градинанарство и др.</small> |- | width=30; bgcolor=#A45A52 |<small>unconv</small> | <small>— политика, религия и неконвенционални възгледи</small> | width=30; bgcolor=#85F120 |<small>extrem</small> | <small>— бойни спортове и екстремни развлечения</small> | width=30; bgcolor=#9F03AF |<small>adult</small> | <small>— телепазар, лайфстайл, мода, хазарт, 'ХХХ'</small> |} <small> Подреддбата на каналите, извън водещите национални е по хронология </small> ==== Стартирали като столични ==== * [[Евроком]] (от 1996) /кабел, сателит/ * [[ВТК]] (Военен телевизионен канал) (от 2003) /кабел, сателит/ * [[TV1]] (от 2004) (Estate TV до 2008) /кабел, сателит/ === Български информационни канали === ==== Информационни новинарски канали ==== * [[Евронюз България]] (2022) /ефир, кабел, сателит/ * [[Bulgaria ON AIR]] (2011) /кабел, сателит/ * [[ПИК ТВ]] (2016) /WEB TV/ * [[Нова Нюз]] (2021) /ефир, кабел, сателит/{{Br}} ==== Новини за икономика, бизнес, селско стопанство ==== * [[Агро ТВ|AGRO TV]] (2013) /кабел, сателит/ * [[Bloomberg TV Bulgaria]] (2015) /кабел, сателит/ === Туризъм, изкуство, научнопопулярни и документални === * Канали на Глобус България ** [[Travel TV]] (2005) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Travel HD]] (2009) /кабел, сателит, fullHD/ ** [[Community TV]] (2011 – 2015) /кабел, сателит/; This is Bulgaria (inpression TV from 2016) ** [[This is Bulgaria HD]] (2017) /кабел, сателит, интернет/ * [[BG-DNES.TV]] (2007) /кабел, сателит, интернет/ * [[Tvart|TV art]] (2009 – 2017) /кабел, сателит, интернет, от 2018 – само интернет/ * [[Телевизия Туризъм]] (TVT) /кабел, сателит, интернет/ (2010) * [[Дестинация BG]] /сателит/ (2013) * [[Българска История]] /сателит/ (2014) * [[The World]] /кабел/ (2015) * [[Wness TV]] (2016) /кабел, сателит, интернет/ === Политика, религия и неконвенционални възгледи === ==== Партийни телевизии ==== * [[СКАТ]] /Бургас/ (от 1992) /кабел, сателит/ * [[България 24]] (от 2014) /кабел, сателит, интернет/ ==== Религия и неконвенционални възгледи ==== * [[ППТВ]] (Пловдивска Православна Телевизия) * [[БХТВ]] (Българска Християнска Телевизия) * [[Хармония ТВ]] === Филмови и развлекателни канали === comedy.box /кабел, сателит, IPTV/ (от 2021) (собственост на Bulsatcom) action.box /кабел, сателит, IPTV/ (от 2021) (собственост на Bulsatcom) cine.box /кабел, сателит, IPTV/ (от 2021) (собственост на Bulsatcom) * [[EKids]] /кабел, сателит/ (от 1999) (Детска кабелна телевизия „Евроком“ – ДКТЕ до 2008) * [[Film+]] /сателит/ (собственост на Polaris) * [[Nostalgia]] /кабел/ (собственост на „Канал 4“ООД) * [[Синема+|Cinema+]] /сателит/ (собственост на TV+ и Polaris) * [[Action+]] /сателит/ (собственост на TV+ и Polaris) * [[Comedy+]] /сателит/ (собственост на TV+ и Polaris) * [[Vivacom Arena]] (от 2012) /сателит/ (собственост на [[Vivacom]]) * [[MovieSTAR]] (от 2013) /кабел, сателит и интернет/ * [[999 ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2018) * [[7/8 ТВ]] (от 2019) /кабел, сателит/ (собственост на [[Слави Трифонов]]) * [[SuperToons]] /кабел, сателит/ (от 2020) === Музикални канали === ==== Поп, рок и хип-хоп музика ==== * [[The Voice]] /кабел, сателит/ (от 2003) ([[Веселина ТВ]] до 2006) ** [[Magic TV]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[City TV]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[DM SAT]] /сателит/ (от 2005) * [[BG TOP Music]] /сателит/ (от 2009) ([[Pop Core TV]] до 2013) * [[BOX TV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[BG Music Channel]] /кабел, сателит/ (от 2013) * [[359 TV]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[MM (телевизия)|ММ TV]] (от 2016 [https://mmtvmusic.com/live/ Само в Интернет]) ==== Поп-фолк, фолклорна и етническа музика ==== * [[Планета ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2001) ** [[Планета Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Планета HD]]/кабел, сателит/ (от 2010) ** [[Планета 4K]]/кабел, сателит/ (от 2020) * [[Фен ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2003) ** [[Фен Фолк]] /кабел, сателит/ (от 2013) ** [[Балканика ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2005) * [[Родина ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2004) * [[Фолклор ТВ]] /ефир, кабел, сателит/ (от 2007) * [[Тянков ТВ]] /кабел, сателит/ (от 2007) ** [[Тянков Ориент Фолк]] /кабел/ (от 2013) ** [[Тянков Поп Фолк]] /кабел/ (от 2013) * [[DSTV]] /кабел, сателит/ (от 2010) * [[HIT MIX Channel]] /кабел, сателит/ (от 2015) * [[Roma TV]] /кабел/ (от 2015) * [[Българе (телевизия)|ТВ Българе]] /кабел, сателит, интернет/ (от 2019) === Спорт, спортни новини, хоби === * [[Eurosport|Eurosport 1]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Eurosport 2]] /кабел, сателит/ (чуждестранен канал с превод и локализация за България) * [[Хоби ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Хоби Лов ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[F+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) * [[Sport+]] /сателит/ (канал на TV+ и сателитния оператор Polaris) * [[Мотоспорт ТВ]] /сателит/ (канал на сателитния оператор Polaris) * [[Sportal TV]] (от 2013) /кабел, сателит, интернет/ * b1b-box /кабел, сателит, IPTV/ (канал на сателитния оператор Булсатком) * [[Макс Спорт|Max Sport 1]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 2]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 3]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[Макс Спорт|Max Sport 4]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) * [[EDGE]] (канал на Телекомуникационния оператор A1) == Регионални канали == === Кабелни телевизии с регионално покритие === * [[КИС 13]] (1994) – Русе, Разград, Търговище, Велико Търново * [[ТВ Варна]] (1995) Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Шумен (телевизия)|ТВ Шумен]] (1995) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Канал 0]] (1993) – Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[СКАТ+]] – Поморие, Бургас /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Добруджа]] – Добрич /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[Рекординг]] – Хасково /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Сопот]] (1992) /бивша ефирна, аналогов ефир/ * [[ТВ Карнобат]] (1996) /бивша ефирна, аналогов ефир/ === Местни кабелни телевизии === {{колони|3| * [[6ТВ]] – Шумен * [[Канал 9]] – Попово * [[ТВ9]] – Батак * [[Айда ТВ]] – Хасково * [[Елитком]] – Съединение * [[ТВ Алеко]] – Свищов * [[ТВ Алиса]] – Своге * [[ТВ Агарта]] – Златица * [[Ариел ТВ]] – Варна * [[ТВ Алома]] – Гоце Делчев * [[ТВ Астра]] – Чепеларе * [[ТВ АстраПан]] – Панагюрище * [[ТВ Ател]] – Гулянци * [[ТВ Ахелой]] – Ахелой * [[БАЦ]] – Петрич * [[Беев и Беев]] – Велинград * [[ТВ Ботевград]] – Ботевград * [[Булсат]] – Пещера * [[Балкан ТВ]] – Карлово * [[ТВ Вега]] – Сандански * [[ТВ Враца]] – Враца * [[Телекабел]] – Пазарджик * [[ТВ Видин]] – Видин (от 1994 г.) * [[ВТВ]] – Враца * [[Видеосат]] – Велико Търново * [[Габрово Кабел]] – Габрово * [[Телевизия Виж]] – Козлодуй * [[ТВ Вършец]] – Вършец * [[ТВ Дартс]] – Благоевград * [[Диана кабел]] – Ямбол * [[Делта ТВ]] – Русе * [[ДКТВ]] – Пловдив * [[ТВ Дунавци]] – Дунавци * [[Добруджа кабел]] – Добрич * [[Евроком Царевец]] – Велико Търново * [[Деймос ТВ]] – Ракитово * [[ЕТА-Рава]] – Бяла Слатина * [[ЕТВ]] – Хасково * [[ТВ Запад]] – Кюстендил * [[Зетра ТВ]] – Ловеч * [[Зоната]] – Свищов * [[Загора ТВ]] – Стара Загора * [[ТВ Източни Родопи]] – Кърджали * [[ТВ Изгрев]] – Сандански * [[ТВ Ивайловград]] – Ивайловград * [[ИХТВ]] – Ихтиман * [[Кабелсат ТВ]] – Пазарджик * [[Колор ТВ]] – Кюстендил * [[Кракра ТВ]] – Перник * [[Канал 9]] – Търговище * [[КИС М+]] – Русе * [[КТБ (телевизия)|КТБ]] – Благоевград * [[КТВ]] – Созопол * [[КТВ Странджа]] – Елхово * [[КейбълТел (Кърджали)|КейбълТел]] - * [[Канал Котел]] – Котел * [[Каварна САТ]] – Каварна * [[КаСат]] – Съеденение * [[КТС]] – Симитли * [[Телевизия Хан Кубрат]] – Кубрат * [[ТВ Лудогорие]] – Разград * [[Монт 7]] – Монтана * [[Медия+]] – Мездра * [[ТВ Микс]] – Бургас * [[Канал М]] – Раковски * [[НИМ ТВ]] – Свиленград * [[Нове ТВ]] – Свищов * [[Нико Нет Ком]] – Чирпан * [[ТВ Несебър]] – Несебър * [[НРГ Вижън]] – Търговище * [[ТВ ОКО]] – Благоевград * [[Орбител ТВ]] – Петрич * [[ПОТВ]] – Пловдив * [[ППТВ]] – Пловдив * [[Прес ТВ]] – Казанлък * [[ТВ Панорама]] – Карнобат * [[ТВ Пантера]] – Стралджа * [[Прима ТВ]] – Исперих * [[ТВ Поморие]] – Поморие * [[ТВ Провадия]] – Провадия * [[Плевен Спринт]] – Плевен * [[Раховец ТВ]] – Горна Оряховица * [[ТВ Регияна]] – Русе * [[ТВ Рила]] – Дупница * [[Канал Рила]] – Самоков * [[РодопиСАТ+]] – Смолян * [[РеТе+]] – Поморие * [[ТВ Росат]] – Преслав * [[Росица ТВ]] – Омуртаг * [[Римекс]] – Враца * [[ТВС]] – Горна Оряховица * [[ТВ САТ КОМ]] – Асеновград * [[Туида ТВ]] – Сливен * [[Супер Вижън Плюс]] – Ямбол * [[Северозапад Мюзик]] – Враца * [[ТВ Спринт]] – Плевен * [[Родопи Сат ТВ]] – Смолян * [[ТВ Стара Загора]] – Стара Загора * [[Канал 6]] – Сливен * [[Скай ТВ]] – Карлово * [[ТВ Средногорие]] – Пирдоп * [[Херос ТВ]] – Варна * [[Фанти Г]] – Видин * [[Фотон К]] – Смолян * [[Фокус ТВ]] – Севлиево * [[Фар ТВ]] – Бургас * [[Щерев ТВ]] – Сопот * [[Яница ТВ]] – Нова Загора * [[РЕ ТВ ТВ]] – София }} == Чуждестранни канали с локална версия за България == === Филмови и развлекателни канали === * [[AXN]] {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Sci-Fi|AXN Black]] ([[AXN Sci-Fi]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[AXN Crime|AXN White]] ([[AXN Crime]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{JPN}} | {{USA}} * [[Си Би Ес Драма|CBS Drama]] (бивш [[Зоун Романтика|Zone Romantica]]) {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[Си Би Ес Риалити|CBS Reality]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[BabyTV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UK}} * [[AMC (телевизионен канал)|AMC]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[HBO]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cinemax|Cinemax 2]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Фокс (България)|FOX]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[FOX Life]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[FOX Crime]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[24 kitchen]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Cartoon Network]] {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} *[[Turner Classic Movies]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Disney Channel]] (бивш [[Jetix]] и [[Fox Kids]]) {{BUL}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Boomerang]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nickelodeon]] {{BGR}}| - Телевизия от {{USA}} * [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} *[[Nick Jr.]] {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[TV 1000]]  {{BGR}}| - Телевизия от {{EU}} * [[Da Vinci Learning]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[Fix & Foxi]] {{BGR}}| - Телевизия от {{DEU}} * [[JimJam]] {{BGR}}| - Телевизия от {{ITA}} * [[Lolly Kids TV]] {{BGR}}| - Телевизия от {{UAE}} === Научнопопулярни === * [[Animal Planet]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Discovery Science]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[TLC]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Междун.:{{USA}}] * [[Discovery World]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[Investigation Discovery]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}}:{{UK}} [Международен:{{USA}}] * [[National Geographic Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[National Geographic Wild]] {{BUL}} ТВ-компания от {{USA}} * [[Viasat Explorer]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat History]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat Nature]]{{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Viasat HD]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[History Channel]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} * [[Crime & Investigation Network]] {{BUL}} ТВ-компания от {{EU}} === Спортни === * [[Eurosport]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}})] * [[Eurosport 2]] {{BUL}} – ТВ-компания от:{{EU}} [ {{USA}}] == Бивши канали, разпространявани в България == === Държавни канали === * Българска телевизия, [[БТ]] (1959 – 1975) ** Първа програма, [[БТ1]] (1975 – 1992) ** Втора програма, [[БТ2]] (1975 – 1992) * Българска национална телевизия, [[БНТ]] (1992-) ** [[Канал 1]] (1992 – 2008) ** [[Ефир 2]] (1992 – 2000) ** [[ТВ България]] (1999 – 2008), [[БНТ Сат]] (2008 – 2010), [[БНТ Свят]] (2010 – 2018) ** [[БНТ HD]] (2014 – 2018) ** [[ТВ канал Пловдив]] (1998 – 2008), [[БНТ Пловдив]] (2008 – 2011) /ефирна/ ** [[ТВ канал Море]] (1998 – 2008), [[БНТ Море]] (2008 – 2011) – Варна /ефирна/ ** [[ТВ канал Север]] (1998 – 2008), [[БНТ Север]] (2008 – 2011) – Русе /ефирна/ ** [[ТВ канал Пирин]] (1993 – 2008), [[БНТ Пирин]] (2008 – 2011) – Благоевград /ефирна/ ==== Телевизионни канали ==== * [[ТОП ТВ]] (1997 – 2004) /оперира под ново име: [[CTN]]/ * CTN (2006 – 2007) /оперира под ново име: [[TV2]]/ * TV2 (2007 – 2009) /оперира под ново име: [[PRO.BG]]/ * PRO.BG (2009 – 2011) /оперира под ново име: [[bTV Action]]/ * [[Александра ТВ]] (1999 – 2006) /оперира под ново име: [[Diema Family]]/ * [[Триада ТВ]] (1997 – 2005) /оперира под ново име: [[GTV]]/ * GTV (2005 – 2009) /оперира под ново име: [[bTV Comedy]]/ * [[Diema +]] (1999 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema]]/ * [[Diema 2]] (2003 – 2011) /оперира под ново име: [[Kino Nova]]/ * [[MM (телевизия)|MM]] (1997 – 2010)/оперира под ново име: [[Nova Sport]]/ * [[Bulgaria on Air|Мустанг ТВ]] (1994 – 1999) /оперира под ново име: [[M-SAT]]/ * M-SAT (1999 – 2011) /оперира под ново име: [[Bulgaria on Air]]/ * [[RD-TV]] (1996 – 2004) /оперира под ново име: [[Варна ТВ]]/ * Варна ТВ (2004 – 2009) /оперира под ново име: [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]]/ * [[ПДМ]] (1996 – 2000) /оперира под ново име: [[Демо ТВ]]/ * Демо ТВ (2000 – 2003) /оперира под ново име: [[ББТ]]/ * ББТ (2003 – 2013) /оперира под ново име: [[News7]]/ * [[Веселина ТВ]] (2003 – 2006) /оперира под ново име: [[The Voice]]/ * [[София Кабел]] (1993 – 1998) /оперира под ново име: [[Канал 3]]/ * [[София Кабел Филм|София Кабел филм]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Фолк|София Кабел фолк]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[София Кабел Инфо|София Кабел инфо]] (1999 – 2005) /закрит канал/ * [[Estate TV]] (2004 – 2008) /оперира под ново име: [[TV1]]/ * [[Есет ТВ]] (2003 – 2009) /оперира под ново име: [[Знания ТВ]]/ * [[Еко ТВ]] (2003 – 2008) /оперира под ново име: [[VTV]]/ * [[Диема Екстра]] (2005 – 2007) /оперира под ново име: [[Diema Sport]]/ === Преустановили дейност === * [[7 дни ТВ]] (1995 – 2009) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[ТОП ТВ]] /регионален: Североизточна България, с [[телевизионен лиценз|лиценз]] за национален/ (1998 – 2004) * [[CTN]] /регионален: София и Зап. България, с лиценз за национален от [[ТОП ТВ]]/ (2006 – 2007) * [[TV2]] /национален с лиценз от CTN/ (2007 – 2009) * [[PRO.BG]] /национален с лиценз от TV2/ (2009 – 2011) * [[TV7]] (2005 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[ББТ]] (2003 – 2013) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[News7]] (2013 – 2016) /ефир, кабел, сателит, интернет, национален/ * [[Алфа (телевизия)]] (2011 - 2024) / ефир, кабел, сателит,интернет/ партиен/ * [[БСТВ]] (2019 - 2023) / кабел, сателит, интернет/ партиен/ === Чуждестранни === * [[Първа програма на ЦТ на СССР]], [[Първи канал на Останкино]], [[ОРТ]], Первый канал России /СССР, Руска федерация/ ([[1985]] – [[1997]]) {{USSR}}; {{RUS}} * [[TV5 Europe]] (1991 – 1997) {{FRA}} * [[CNN International]] (1993 – 1997) {{USA}} * [[NBC Europe]] (1990-те) /за Южна България – област Пловдив/ {{USA}} === Сателитни и кабелни === * [[Ден ТВ]] (1994 – 2003) /[[Юниън телевижън]] до 2000/ * [[Центрум Груп]] (1994 – 2007) * [[Юниън телевижън]] (1995 – 2000) * [[ATV]] (1995 – ?) * [[Здраве ТВ]] (2000 – 2009) /[[София Кабел 2001]] през 2000; [[Канал 2001]] до 2005/ * [[Нова+]] (2004 – 2008) * [[MM (телевизия)|MМ]] (1996 – 2010) * [[M2 (телевизия)|M2]] (2003 – 2007) * [[Sport7]] (2008 – 2009) * [[Super7]] (2007 – 2016) * [[Век ТВ]] (1999 – 2003) * [[Вяра ТВ]] (2006 – 2009) * [[TV Guide Bulgaria]] (2004 – 2010) /[[eTV]] до 2007/ * [[Инфо ТВ]] (?) * [[CTV]] (2006 – 2007) * [[See TV]] (2006 – 2007) * [[BG Motors]] (?-2007) * [[Канал 88]] (2000 – 2006) /[[Канал 8]] до 2006; [[Urban TV]] през 2006/ * [[Оникс Фолк]] (1999 – 2005) * [[Хит ТВ]] (2005 – 2007) * [[RE:TV]] (2008 – 2009) * [[NBT]] – Пловдив (1997 – 2013) /[[Евроком България]] до 2008/ * [[Телевизия Родопи]] – Кърджали (1993 – 2013) * [[VTV]] (2003 – 2018) (Еко ТВ до 2008) /кабел, сателит/ * [[Mad TV]] (2006 – 2011) * [[BGTV]] (1997 – 2015) (България кабел ТВ – БКТВ до 2006) /кабел, сателит, интернет/ ** [[Gordimy]] (интернет канал на BGTV, от 2012) * [[EBF]] (2005 – 2015) /кабел, сателит/ * [[Bulgarian International Television]] (BiT) (2014 – 2019) * [[Черно море (телевизия)|ТВ Черно море]] (2003-2020) – Варна /бивша ефирна, аналогов ефир/ (Варна ТВ до 2009) * [[Канал 3]] (1993-2021) (София Кабел до 1998) /кабел, сателит/ * [[БСТВ]] (2019 - 2023) /Кабел, сателит/ * [[alfa tv]] (2011 - 2024) /кабел, сателит/ * [[b1b.box]] (2021 - 2024) /кабел, сателит/ * [[Sportal tv]] (2011 - 2024) /кабел, сателит/ * [[TV+]] (2008 - 2022) /кабел, сателит/ == Вижте също == * [[Съвет за електронни медии|СЕМ]] – Съвет за електронни медии == Външни препратки == * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=1 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за осъществяване на телевизионна дейност чрез кабелни и сателитни телевизионни мрежи * [http://www.cem.bg/public_reg.php?action=3 Регистър] на издадените индивидуални лицензии за създаване на телевизионни програми, предназначени чрез способ на разпространение на аналогово и цифрово наземно радоразпръскване * [http://potv.bg/ TV програма] за над 130 канала излъчвани в България * [http://www.abbro-bg.org/ АБРО – Асоциация на Българските радио- и телевизионни оператори (ABBRO – Association of The Bulgarian Broadcast and Radio Operators)] {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали в България| ]] [[Категория:Списъци за България|Телевизии]] 9f9n13qabz5j6yes8yv67tt1osr06wl 0 176944 12416185 12333257 2024-11-18T18:47:35Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416185 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|рубла|рубла}} {{Парична единица | име = Руска рубла | име-местно = Российский рубль | картинка = 100 rubles obverse 2022.jpg | картинка-описание = Банкнота от 100 рубли от 2022 г. | код-ISO = RUB | страна = {{Русия}}<hr>{{Абхазия}}<br>{{Южна Осетия}} | инфлация = 7,5 | инфлация-година = 2023 | инфлация-източник = <ref>{{Cite web |url=http://cbr.ru/ |title=cbr.ru|access-date=2008-08-28 |archive-date=2012-12-18 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121218153644/http://www.cbr.ru/ |deadlink=no }}</ref> | име разделение = [[копейка]] | съотношение = 100 | символ = р.{{*}}руб.{{*}}₽ | банкноти = 5, 10, 50, 100, 200, 500, 1000, 2000 и 5000 рубли | монети = 1, 5, 10, 50 копейки; 1, 2, 5, 10 рубли | централна банка = Централна банка на Руската федерация | монетен двор = Московски монетен двор<br>Санкт-Петербургски монетен двор | уебсайт = {{URL|www.cbr.ru}} }} '''Руската рубла''' е паричната единица на [[Русия]]<ref name="БРЭ-том-28">{{cite book|last=Джагитян Э.П|editor=Юрий Сергеевич Осипов и др|title=[[Голяма руска енциклопедия]] ''(в 36 тома)''|accessdate=9 юни 2019|edition=1 изд|volume=28. Leonurus – Румчерод [''Пустырник – Румчерод'']|year=2015|publisher=Издателство „Голяма руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|page=740 – 741|pages=767|chapter=Руската рубла ''(Рубль)''|chapterurl=https://bigenc.ru/economics/text/3517863|isbn=978-5-85270-365-1}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190609154518/https://bigenc.ru/economics/text/3517863 |date=2019-06-09 }} ''{{икона|ru}}''</ref>, [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]]; възможно е да бъде приета за валута и на [[Приднестровие]]то. Използвана е в руските княжества (вкл. [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]]), [[Руско царство|Руското царство]] и [[Руската империя]], както и в [[Таджикистан]] ([[1995]] – [[2000]]). Кодът на валутата по международните стандарти е RUB. 1 рубла се дели на 100 [[копейка|копейки]]. == История == Първото документирано използване на думата „рубла“ като наименование на парична единица датира от 1281 – 1299 г..{{sfn|Каширин|2019|p=51}} Съвременната руска рубла всъщност се появява през декември 1991 г. успоредно със [[съветска рубла|съветската рубла]], която остава в обращение до септември 1993 г. Всички съветски монети, емитирани през 1961 – 1991 г., както и монетите от 1, 2 и 3 копейки, емитирани преди 1961 г., формално остават законно платежно средство до 31 декември 1998 г., а в периода 1999 – 2002 г. могат да бъдат обменяни за руски пари в съотношение 1000:1.<ref>{{Cite web|url=http://www.consultant.ru/cons/cgi/online.cgi?req=doc&base=LAW&n=34565|title=www.consultant.ru|website=КонсультантПлюс|date=1998-12-15|publisher=|accessdate=2019-01-23}}</ref> След войната в [[Грузия]] и признаването от страна на Русия на държавната независимост на [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] през 2008 г. са сключени споразумения за приятелство с властите и на двете, в които се посочва, че „Руската федерация ще предприеме ефективни мерки за поддържане и управление на финансовите и банкови системи на републиките“ въз основа на факта, че платежното средство на техните територии е руската рубла.<ref>{{Cite web|url=http://kremlin.ru/supplement/200|title=kremlin.ru|publisher=Президент России|lang=ru|accessdate=2020-02-12|archive-date=2019-11-09|archive-url=https://web.archive.org/web/20191109152741/http://kremlin.ru/supplement/200|deadlink=no}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://kremlin.ru/supplement/199|title=kremlin.ru|publisher=Президент России|lang=ru|accessdate=2020-02-12|archive-date=2020-02-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20200224211708/http://www.kremlin.ru/supplement/199|deadlink=no}}</ref> След [[Анексиране на Крим от Русия|анексирането на Крим]] през 2014 г. руската рубла започва да се използва като парична единица на територията на полуострова, а в резултат на [[Война в Донбас|войната в Донбас]] руската рубла става и де факто парична единица в [[Донецка народна република|ДНР]] и [[Луганска народна република|ЛНР]], властите на която обявяват руската рубла за официална парична единица. През 2022 г., след признаването на независимостта им и преди анексирането им от Русия двете републики сключват споразумения с Русия, включително регулиращи поддържането на финансовата система на републиките въз основа на този факт.<ref name="DonbassRuble">{{Cite web |url=https://rg.ru/2022/02/22/gosduma-ratificirovala-dogovory-s-dnr-i-lnr-o-druzhbe-i-sotrudnichestve.html |title=rg.ru|access-date=2022-02-22 |archive-date=2022-02-22 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220222154613/https://rg.ru/2022/02/22/gosduma-ratificirovala-dogovory-s-dnr-i-lnr-o-druzhbe-i-sotrudnichestve.html |deadlink=no }}</ref> Според [[Bloomberg]] в междубанковия оборот в [[SWIFT (система)|системата SWIFT]] за периода от май 2013 до май 2014 г. делът на руската рубла е 0,35%. В същото време делът на [[щатски долар|американския долар]] за същия период от време е 42%, [[евро]]то е 32%, а [[китайски юан|юанът]] е 1,47%. Като цяло в междубанковите разплащания рублата заема 18-о място сред всички валути в света.<ref>{{cite web|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2014-07-06/putin-s-land-grab-undermines-global-ambition-for-ruble|title=www.bloomberg.com|author=Ye Xie, Halia Pavliva|date=2014-07-07|publisher=[[Bloomberg]]|accessdate=2015-01-30|lang=en|archive-date=2015-02-03|archive-url=https://web.archive.org/web/20150203054515/http://www.bloomberg.com/news/articles/2014-07-06/putin-s-land-grab-undermines-global-ambition-for-ruble|deadlink=no}}</ref> След анексирането им от Русия от 1 май 2022 г. руската рубла се използва заедно с [[украинска гривна|украинската гривна]] и в [[Херсонска област]]<ref>{{Cite web |url=https://www.thetimes.co.uk/article/rouble-used-weapon-kherson-ukraine-war-latest-russia-mhxvtzfqf |title=www.thetimes.co.uk|access-date=2022-05-17 |archive-date=2022-05-17 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220517142055/https://www.thetimes.co.uk/article/rouble-used-weapon-kherson-ukraine-war-latest-russia-mhxvtzfqf |deadlink=no }}</ref><ref>{{Cite web |lang=en-US |url=https://markets.businessinsider.com/news/currencies/russia-forces-kherson-to-use-rubles-under-occupation-2022-4 |title=markets.businessinsider.com|author=Brian Evans |website=Markets Insider |access-date=2022-05-09 |archive-date=2022-06-04 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220604211723/https://markets.businessinsider.com/news/currencies/russia-forces-kherson-to-use-rubles-under-occupation-2022-4 |deadlink=no }}</ref>, а от 25 май 2022 г. – в [[Запорожка област]].<ref>{{Cite web|lang=ru|url=https://meduza.io/news/2022/05/25/novye-vlasti-zaporozhskoy-oblasti-zayavili-o-vvedenii-rublya-i-stremlenii-voyti-v-sostav-rf-ob-etom-zhe-govorili-v-hersonskoy-oblasti|title=meduza.io|website=Meduza|access-date=2022-05-25|archive-date=2022-06-09|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609164526/https://meduza.io/news/2022/05/25/novye-vlasti-zaporozhskoy-oblasti-zayavili-o-vvedenii-rublya-i-stremlenii-voyti-v-sostav-rf-ob-etom-zhe-govorili-v-hersonskoy-oblasti|deadlink=no}}</ref> == Международен статус == Въпреки че има фактори, които подкрепят интернационализацията на рублата (например размерът на икономиката и обемите на износа), има и ограничения (например зависимостта от суровините и ефекта от санкциите). Като резервна валута рублата може да се конкурира само с други валути със сравнимо качество, като китайския юан. За да се увеличи делът на рублата в международните плащания, е необходимо да се следват политики, насочени към устойчив растеж и диверсификация на икономиката, подобряване на качеството на икономическата политика и развитие на финансовите пазари.<ref>{{Cite web|url=https://www.forbes.ru/finansy-i-investicii/371743-denezhnaya-sila-kogda-rubl-stanet-mirovoy-rezervnoy-valyutoy|title=www.forbes.ru|access-date=2023-05-27|archive-date=2023-05-27|archive-url=https://web.archive.org/web/20230527060807/https://www.forbes.ru/finansy-i-investicii/371743-denezhnaya-sila-kogda-rubl-stanet-mirovoy-rezervnoy-valyutoy|deadlink=no}}</ref> == Монети == [[Файл:Russian Rubles (19343633063).jpg|мини|ляво|Монетите на руската рубла]] {{multiple image | align = left | image1 = Russia-Coin-0.10-2006-b.png | width1 = 107 | image2 = Russia-Coin-0.10-2006-a.png | width2 = 107 | footer = Лицева и обратна страна на монетата от 10 копейки }} На 1 януари 1998 г. са въведени в обращение монети с номинал от 1 копейка до 5 рубли. През 2009 г. започват да се секат юбилейни монети с номинал от 10 рубли. През 2011 г. в обращение се появяват възпоменателни монети от 25 рубли с герба на Русия на лицевата страна. Във връзка с промяната на емблемата на Банката на Русия, от 2002 г. насам започват да се секат монети с купюри от 1, 2 и 5 рубли с различни от предходните лицеви страни.<ref>{{Cite web |url=http://www.cbr.ru/Bank-notes_coins/?Prtid=coins&file=coins_97/avers_97.htm |title=www.cbr.ru|access-date=2022-04-24 |archive-date=2017-07-29 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170729173839/http://www.cbr.ru/Bank-notes_coins/?Prtid=coins&file=coins_97/avers_97.htm |deadlink=no }}</ref> За да се намалят производствените разходи, от 2006 г. насам започват да се секат монети от 10 и 50 копейки от стомана, покрита с томбакова сплав. За разлика от сечените по-рано, новият тип монети имат магнитни свойства и са с гладък ръб. По подобен начин материалът на монетите от 1, 2 и 5 рубли е заменен през 2009 г. с никелирана стомана.<ref>{{Cite web |url=http://www.cbr.ru/Bank-notes_coins/?Prtid=coins&file=coins_97/metall_97.htm |title=www.cbr.ru|access-date=2022-04-24 |archive-date=2017-07-29 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170729172908/http://www.cbr.ru/Bank-notes_coins/?Prtid=coins&file=coins_97/metall_97.htm |deadlink=no }}</ref> От 2008 г. Банката на Русия обмисля възможността за изтегляне на монетите с деноминация от 1 и 5 копейки от обращение поради загуби в производството им поради поскъпването на метала и неудобство за населението при работа с най-малките монети в брой. Разгледана е и възможността за замяна на метала на тези монети с по-евтини сплави. През януари 2013 г. първият заместник-председател на Централната банка на Русия обявява прекратяването на издаването на монети с деноминации от 1 и 5 копейки, въпреки че последните официални тиражи на тези монети са издадени през 2009 г. През 2014 г. е издаден тираж на монети с деноминации от 1 и 5 копейки във връзка с анексирането на Крим от Русия, където за плащания са необходими дребни разменни монети. През 2017 г. е заявено, че въпреки ниското използване на монети от 1 и 5 копейки, Банката на Русия не планира да ги извади от обращение. От 2016 г. на лицевата страна на всички монети, в дизайна на които преди това е използвана емблемата на Централната банка на Русия, се поставя изображение на държавния герб на Русия. Съгласно действащото законодателство в страната, присъствието му върху съвременните банкноти не е задължително. == Банкноти == [[Файл:Banknote 5000 rubles (1992) front.jpg|мини|Първата издадена банкнота на руската рубла – 5000 рубли от 1992 г.]] [[Файл:5000 rubles obverse 2023.jpg|мини|Една от последните банкноти на руската рубла – 5000 рубли от 2023 г.]] На 1 януари 1998 г. е пусната нова серия банкноти в деноминации от 5, 10, 50, 100 и 500 рубли. Банкнотата от 1000 рубли е емитирана за първи път на 1 януари 2001 г., а банкнотата от 5000 рубли е емитирана за първи път на 31 юли 2006 г. Модификации на серията са направени през 2001, 2004 и 2010 г. През април 2016 г. Централната банка на Русия обявява въвеждането на две нови банкноти – 200 и 2000 рубли, като те влизат в обращение през 2017 г.<ref>{{cite web|url=http://www.cbr.ru/Eng/press/Default.aspx?PrtId=event&id=275&PrintVersion=Y |website=Bank of Russia |title=www.cbr.ru|date=2016-04-12|access-date=2017-04-01|archive-date=3 April 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170403111457/http://www.cbr.ru/Eng/press/Default.aspx?PrtId=event&id=275&PrintVersion=Y|url-status=dead }}</ref> През септември 2016 г. се провежда гласуване, за да се реши кои символи и градове ще бъдат показани на новите банкноти.<ref>{{cite web|url=http://www.tvoya-rossiya.ru/|title=www.tvoya-rossiya.ru|website=tvoya-rossiya.ru|access-date=2016-08-24|archive-date=26 August 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160826150945/http://tvoya-rossiya.ru/|url-status=live|достъп_дата=2024-06-28|архив_дата=2016-08-26|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160826150945/http://tvoya-rossiya.ru/}}</ref> През февруари 2017 г. Централната банка на Русия обявява новите символи. На банкнотата от 200 рубли биват изобразени символи на [[Крим]]: паметникът на потъналите кораби, изглед към [[Севастопол]] и изглед към [[Херсонес Таврически|Херсонес]]. Банкнотата от 2000 рубли съдържа изображения на [[Далечен изток на Русия|руския Далечен изток]]: моста към [[Руски (остров, Японско море)|остров Руски]] и [[Източен космодрум|космодрума Восточни]] в [[Амурска област]].<ref>{{cite web|url=http://www.cbr.ru/Eng/press/Default.aspx?PrtId=event&id=875&PrintVersion=Y |website=Bank of Russia |title=www.cbr.ru|date=2017-02-01|access-date=2017-04-01|archive-date=3 April 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170403111912/http://www.cbr.ru/Eng/press/Default.aspx?PrtId=event&id=875&PrintVersion=Y|url-status=dead }}</ref> През 2018 г. Централната банка издава възпоменателна банкнота от 100 рубли, предназначена да признае ролята на Русия като домакин на [[Световно първенство по футбол 2018|Световното първенство по футбол]] през 2018 г. Банкнотата е отпечатана върху полимерна основа и има няколко прозрачни части, както и [[холограма]]. Въпреки че банкнотата е предназначена за трансакции като законно платежно средство, Централната банка едновременно отказва да позволи на банкоматите в страната да я разпознаят или приемат.<ref>{{cite web|title=tass.com|url=http://tass.com/economy/1005595|work=TASS|date=22 May 2018|access-date=6 September 2018|archive-date=6 September 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180906124547/http://tass.com/economy/1005595|url-status=live}}</ref> На 30 юни 2022 г. е представен първият нов дизайн на банкнотата от 100 рубли. Дизайнът на новата банкнота включва символи на Москва на лицевата страна – [[Червен площад|Червения площад]], парка Зарядие, [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]] и [[Останкинска телевизионна кула|кулата Останкино]]. На обратната страна е представен [[Ржевски мемориал|Ржевският мемориал на съветския войник]].<ref>{{Cite web |title=www.rbc.ru|url=https://www.rbc.ru/finances/30/06/2022/62bbdfc99a7947e974232290 |access-date=2022-06-30 |website=РБК |language=ru}}</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.bis-ans-ende-der-welt.net/Russland-B-En.htm Исторически и текущи банкноти на Русия] – включително [http://www.bis-ans-ende-der-welt.net/UdSSR-B-En.htm банкнотите от бившия СССР] {{икона|en}} {{икона|de}} {{икона|fr}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Икономика|Русия}} [[Категория:Икономика на Русия]] [[Категория:Парични единици в Европа]] [[Категория:Парични единици в Азия]] [[Категория:Основани в Русия през 1992 година]] km69s5ipxgj79ua0dgpx29h4xb200qo 0 178828 12416066 10952612 2024-11-18T17:38:20Z 46.232.159.76 /* Свойства на неособените матрици */ 12416066 wikitext text/x-wiki {{без източници}} Дадена квадратна [[матрица (математика)|матрица]] <math>\mathbf{A}</math> се нарича ''обратима'' или още ''неособена'', ако съществува квадратна матрица <math>\mathbf{A}^{-1}</math> от същия ред, такава че <math>\mathbf{A}.\mathbf{A}^{-1} = \mathbf{A}^{-1}.\mathbf{A} = E_n</math>, където <math>E_n</math> е единичната матрица. Матрицата <math>A^{-1}</math> се нарича обратна на <math>A</math>. Ефикасен метод за намиране на обратната матрица на дадена матрица е метода с [[Адюнгирано количество|адюнгираните количества]]. По този метод, аналитичната формула за обратната матрица е: :<math>\mathbf{A}^{-1}={1 \over \operatorname{det}\mathbf{A}} \left(\mathbf{C}_{ij}\right)^{\mathrm{T}}={1 \over \operatorname{det}\mathbf{A}}\left(\mathbf{C}_{ji}\right)={1 \over \operatorname{det}\mathbf{A}} \begin{pmatrix} \mathbf{C}_{11} & \mathbf{C}_{21} & \cdots & \mathbf{C}_{j1} \\ \mathbf{C}_{12} & \mathbf{C}_{22} & \cdots & \mathbf{C}_{j2} \\ \vdots & \vdots & \ddots & \vdots \\ \mathbf{C}_{1i} & \mathbf{C}_{2i} & \cdots & \mathbf{C}_{ji} \\ \end{pmatrix}</math> Където <math>\mathbf{C}_{ij} = (-1)^{i+j} \operatorname{det}\mathbf{A}_{ij}\,</math>, а <math>\operatorname{det}\mathbf{A}_{ij}\,</math> е детерминантата на матрицата <math>\mathbf{A}</math>, от която са махнати реда <math>i</math> и колоната <math>j</math>. == Свойства на неособените матрици == Нека '''A''' е квадратна матрица с ''n'' реда и ''n'' колони върху дадено [[поле (алгебра)|поле]] <math>K</math> (например, полето на реалните числа - <math>R</math>). Следните свойства са еквивалентни: * '''A''' е неособена (обратима). * [[детерминанта|det]] '''A''' ≠ 0. * Единственото решение на уравнението '''Ax''' = 0 е '''x''' = 0 * Уравнението '''Ax''' = '''b''' има единствено решение за дадено '''b''' <math>\in</math><math>K^n</math>. * Колоните на '''A''' са [[линейна независимост|линейно независими]] вектори. * Колоните на '''A''' са [[базис]] на <math>K^n</math>. * Линейното зачеване '''x''' <math>\leftarrow</math> '''Ax''' е [[биекция]] от <math>K^n</math> към <math>K^n</math>. * Матрицата, получена с [[Транспонирана матрица|транспониране]] на '''A''': '''A'''<sup>T</sup> също е неособена * Произведението на '''A''' с матрицата, получена с транспониране на '''A''' ('''A'''<sup>T</sup> × '''A''') също е неособена * Нулата не е [[собствена стойност]] на '''A''' Обратната на обратима матрица '''A''' също е обратима, с :<math>\left(\mathbf{A}^{-1}\right)^{-1} = \mathbf{A}</math>. Обратната на обратима матрица, умножена по ненулева скаларна величина''k'' е равна на произведението на обратната матрица с обратната стойност на скалара: :<math>\left(k\mathbf{A}\right)^{-1} = k^{-1}\mathbf{A}^{-1}</math>. За обратима матрица '''A''', [[Транспонирана матрица|транспонираната]] на обратната е равна на обратната на транспоринарана: :<math>(\mathbf{A}^\mathrm{T})^{-1} = (\mathbf{A}^{-1})^\mathrm{T} \,</math> Произведението на две неособени матрици '''A''' и '''B''' с еднакъв размер е също така обратимо, като обратната на произведението матрица е: :<math>\left(\mathbf{AB}\right)^{-1} = \mathbf{B}^{-1}\mathbf{A}^{-1}</math> (Важно е да се отбележи, че редът на множителите не е същият). Като следствие от това, множеството от неособени ''n'' × ''n'' матрици образува [[група (алгебра)|група]], която се бележи с Gl(''n''). [[Категория:Матрици]] [[Категория:Абстрактна алгебра]] [[Категория:Линейна алгебра]] 1ag4ajp7mjuuyhzgsf5sz8uzek33qa5 0 187512 12415934 12410906 2024-11-18T16:15:36Z 2A01:5A8:559:9990:8824:7FEC:398E:8C89 12415934 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023г и Протокът Кук (Нова Зеландия ) през 2024 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == Безспорен връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в първия човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков счупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежеше на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] 1op1hzahnid1dv1h67khctp7ekyhtjl 12415953 12415934 2024-11-18T16:26:31Z Givern 4124 Премахната редакция 12415934 на [[Special:Contributions/2A01:5A8:559:9990:8824:7FEC:398E:8C89|2A01:5A8:559:9990:8824:7FEC:398E:8C89]] ([[User talk:2A01:5A8:559:9990:8824:7FEC:398E:8C89|б.]]) 12415953 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023г и Протокът Кук (Нова Зеландия ) през 2024 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == Безспорен връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в първия човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков счупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежеше на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Непризнаване на рекорди от WOWSA == На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/otneha-vsichki-rekordi-na-pluveca-canko-cankov Отнеха всички "рекорди" на плувеца Цанко Цанков]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankovs-danube-river-record-claim-data-discrepancies-and-wowsas-findings/ Tsanko Tsankov’s Danube River Record Claim: Data Discrepancies and WOWSA’s Findings]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ Tsanko Tsankov Strikes Again: Manipulation, Misinformation, and the Danube Swim Saga]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] 045jz2e4x62bd6brd8bcpqo6dty9l6l 12415967 12415953 2024-11-18T16:33:16Z 2A01:5A8:559:9990:8824:7FEC:398E:8C89 12415967 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023г и Протокът Кук (Нова Зеландия ) през 2024 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == Безспорен връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в първия човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков счупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежеше на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] 1op1hzahnid1dv1h67khctp7ekyhtjl 12416008 12415967 2024-11-18T17:18:59Z Givern 4124 Премахната редакция 12415967 на [[Special:Contributions/2A01:5A8:559:9990:8824:7FEC:398E:8C89|2A01:5A8:559:9990:8824:7FEC:398E:8C89]] ([[User talk:2A01:5A8:559:9990:8824:7FEC:398E:8C89|б.]]) 12416008 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023г и Протокът Кук (Нова Зеландия ) през 2024 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == Безспорен връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в първия човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков счупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежеше на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Непризнаване на рекорди от WOWSA == На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/otneha-vsichki-rekordi-na-pluveca-canko-cankov Отнеха всички "рекорди" на плувеца Цанко Цанков]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankovs-danube-river-record-claim-data-discrepancies-and-wowsas-findings/ Tsanko Tsankov’s Danube River Record Claim: Data Discrepancies and WOWSA’s Findings]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ Tsanko Tsankov Strikes Again: Manipulation, Misinformation, and the Danube Swim Saga]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] 045jz2e4x62bd6brd8bcpqo6dty9l6l 12416023 12416008 2024-11-18T17:24:54Z StanProg 7502 Защити „[[Цанко Цанков (плувец)]]“: [[У:ВАНД|Чест обект на вандализъм]] ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:24, 18 февруари 2025 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:24, 18 февруари 2025 (UTC))) 12416008 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023г и Протокът Кук (Нова Зеландия ) през 2024 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == Безспорен връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в първия човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков счупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежеше на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Непризнаване на рекорди от WOWSA == На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/otneha-vsichki-rekordi-na-pluveca-canko-cankov Отнеха всички "рекорди" на плувеца Цанко Цанков]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankovs-danube-river-record-claim-data-discrepancies-and-wowsas-findings/ Tsanko Tsankov’s Danube River Record Claim: Data Discrepancies and WOWSA’s Findings]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ Tsanko Tsankov Strikes Again: Manipulation, Misinformation, and the Danube Swim Saga]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] 045jz2e4x62bd6brd8bcpqo6dty9l6l 12416139 12416023 2024-11-18T18:13:07Z Smkraft 188989 Публикуваната информация е невярна. Първо няма федерация по плуване в открити води. Асоциацията официално отрече твърденията за непризнати рекорди. Моля прегледайте тяхната последна публикация във връзка с плуването на Цанков в река Дунав. Посочената информация представлява клевета. 12416139 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023г и Протокът Кук (Нова Зеландия ) през 2024 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == Безспорен връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в първия човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков счупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежеше на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] 1op1hzahnid1dv1h67khctp7ekyhtjl 12416169 12416139 2024-11-18T18:34:57Z Givern 4124 Премахната редакция 12416139 на [[Special:Contributions/Smkraft|Smkraft]] ([[User talk:Smkraft|б.]]) 12416169 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023г и Протокът Кук (Нова Зеландия ) през 2024 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == Безспорен връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в първия човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков счупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежеше на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Непризнаване на рекорди от WOWSA == На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/otneha-vsichki-rekordi-na-pluveca-canko-cankov Отнеха всички "рекорди" на плувеца Цанко Цанков]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankovs-danube-river-record-claim-data-discrepancies-and-wowsas-findings/ Tsanko Tsankov’s Danube River Record Claim: Data Discrepancies and WOWSA’s Findings]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ Tsanko Tsankov Strikes Again: Manipulation, Misinformation, and the Danube Swim Saga]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] 045jz2e4x62bd6brd8bcpqo6dty9l6l 12416170 12416169 2024-11-18T18:36:02Z Givern 4124 /* Непризнаване на рекорди от WOWSA */ още един източник към пордената статия на wowsa 12416170 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023г и Протокът Кук (Нова Зеландия ) през 2024 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == Безспорен връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в първия човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков счупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежеше на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Непризнаване на рекорди от WOWSA == На 18 септември 2024 година Световната федерация по плуване в открити води (WOWSA) отнема всички официално признати от тях рекорди на Цанков като освен това го обвинява в манипулации и измами. Освен това организацията обявява, че нито едно следващо негово плуване няма да бъде ратифицирано от тях, независимо от условията, в които е направено.<ref>[https://www.segabg.com/hot/category-sport/otneha-vsichki-rekordi-na-pluveca-canko-cankov Отнеха всички "рекорди" на плувеца Цанко Цанков]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankovs-danube-river-record-claim-data-discrepancies-and-wowsas-findings/ Tsanko Tsankov’s Danube River Record Claim: Data Discrepancies and WOWSA’s Findings]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ Tsanko Tsankov Strikes Again: Manipulation, Misinformation, and the Danube Swim Saga]</ref><ref>[https://www.openwaterswimming.com/10-lessons-for-integrity-and-transparency-in-independent-marathon-swimming-learning-from-the-tsanko-tsankov-controversy/ 10 Lessons for Integrity and Transparency in Independent Marathon Swimming: Learning from the Tsanko Tsankov Controversy]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] n4yeydmyr75xbps8w1kaml44t2i9yrt 12416696 12416170 2024-11-19T11:40:58Z Smkraft 188989 Моля, прочетете във въпросната цитирана от Вас статия: https://www.openwaterswimming.com/tsanko-tsankov-strikes-again-manipulation-misinformation-and-the-danube-swim-saga/ следният текст: "Over 67 Bulgarian outlets ran false headlines like, “WOWSA Revokes Tsankov’s Records.” This distorted the truth and shifted the narrative away from the actual evidence of data tampering." wowsa отказва ратификация на първото плуване на Цанков в Дунав и няма никакво отношение към други негови постижения. 12416696 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{към пояснение|Цанко Цанков|Цанко Цанков}} {{Личност | име = Цанко Цанков | категория = плувец | описание = български плувец | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бургас]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Цанко Цанков''' е български [[плувец]], многократен национален шампион, Световен шампион по зимно плуване, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на [[Черно море]] и първият човек в историята, преплувал акваторията на [[Бургаски залив|най-големия Български залив]], а именно Бургаския. Цанков е преплувал успешно за България 2 от най-трудните плувни маратона в света: Протокът Каталина (САЩ) през 2023г и Протокът Кук (Нова Зеландия ) през 2024 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/en/news/507013?download=1|заглавие=https://www.nzowsa.nz/cook-strait}}</ref> Той е първият българин, преплувал [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]] (от [[Европа]] до [[Африка]]) с неопренов бански костюм през 2022г. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на [[Община Бургас]]“ и „почетен знак на Министерството на младежта и спорта“. == Биография == Роден е на [[13 август]] [[1987]] г. в [[Бургас]]. Възпитаник е на треньорката [[Мария Чалъкова]]. Започва спортния си път в ПК „Черноморец“ – Бургас. В периода 2005 – 2015 г. тренира под ръководството на националния селекционер Кристиян Минковски. От 2016 година до настоящия момент личен треньор му е [[Красимир Захов]]. Той е многократен републикански [[шампион]] в дисциплините [[бруст]] и [[съчетано плуване]]. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, [[Бремен]] през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда – съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на първенството на [[Принцовите острови]] (Турция). Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра [[бътерфлай]] (57,73) на Балканските игри по плуване [[Питещ]]'05 (Румъния) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове ([[Будапеща]]'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03). Цанко Цанков е участник на XXVII Лятна универсиада, проведена през месец юли 2013 г. в руския град [[Казан]]. Той финишира 29-и<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=437687 sportal.bg]</ref> в дисциплината 400 м съчетано плуване (4:41.60).<ref>[http://www.kazan2013.com/en/st_events/athletes#/hide/en/-240/Participant/ParticipantInfo/cd951013-4fc9-44ee-afef-3c9ee8c65065 Информация Казан]</ref> Записва името си в историята, като печели златен медал в кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=732657 кралската дисциплина 100 м св.стил (52.39)]</ref> през 2018 г., с което се превръща в най-възрастния притежател на титлата, от основаването на българското състезателно плуване. Цанко Цанков е удостоен със званието „Майстор на спорта“ на 27 юли 2014 г. в гр. София Цанко Цанков е вицесветовен шампион на 400 метра свободен стил (30 – 34; 4:15.12) и на 200 метра съчетано плуване (2:10.63) от XVII Световно първенство по плувни спортове за ветерани (Будапеща '17).<ref>[http://mastersbudapest2017.microplustiming.com/swimming/index_web.php?s=Q2hlY2tKc29uVG9Mb2FkKCdNQVMnLCAnMTA0JywgJzAwNScsICcwMDEnLCAnJywgJycsICc0MDAgbSBTdGlsZSBMaWJlcm8gTScsICc0MDAgbSBGcmVlc3R5bGUgTWVuJywgJzQwMCBtIE5hZ2UgTGlicmUnKTs=&cat=&page=&spec=&bat=& mastersbudapest2017.microplustiming.com]</ref> Той също така влиза в историята като плувецът, който е ставал шампион на България в най-много индивидуални дисциплини – девет (100, 200, 400 м. съчетано плуване, 50,100, 200 м. бътерфлай, 50, 100 м. свободен стил и 50 м. гръб). Нарежда се под номер 3 във вечната ранглиста на 100 м. съчетано плуване за мъже след националния рекордьор [[Михаил Александров (плувец)|Михаил Александров]] и [[Антъни Иванов]]. Цанко Цанков е избран за първия Мистър плуване през 2017 г. в широкомащабна кампания за гласуване, осъществена на платформата на най-авторитетния български плувен сайт bgswim.com, както и на списанията „Плуване и Водна топка“ и „СПРИНТ“. Цанко Цанков е избран за Бургазлия на 2019 година == Плуване в открити води == Безспорен връх в спортно-състезателната дейност на Цанко Цанков е постижението, с което той се превръща в първия човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Изминатото разстояние от 46 800 метра е и най-дългото индивидуално преплуване, извършвано някога в хилядолетната история на Черно море, от всички граничещи с него държави, които са 6 на брой (България, Румъния, Украйна, Руската федерация, Грузия и Турция). Поради тази причина постижението придобива обществена популярност като „Рекордът на Черно море“ а Цанко Цанков получава прозвището „Властелинът на Черно море“. Цанко Цанков е награден с най-високото държавно отличие за принос в развитието на спорта – Почетния знак на Министерството на младежта и спорта. Връчва му го лично Красен Кралев – министър на ММС. Цялата екипировка, с която е извършено Първото историческо преплуване на акваторията на Бургаския залив и е поставен Рекорда на Черно море, е дарена на Националния музей на спорта. Това се случва в присъствието на официални лица, гости и представители на медиите на специална церемония, проведена на 10 декември 2019 г. в централната зала на Националния стадион „Васил Левски“. Екипировката включва банския костюм, плувните очила и шапката с националния трибагреник. Експонатите са част от колекцията на музея и са изложени за посетителите от началото на 2020 година. С това постижение Цанко Цанков се превръща в първия бургаски спортист и четвъртия български плувец, намерил място в музея на спорта. На 22 август 2020 г. Цанко Цанков счупи рекорда на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, преодолявайки психологическата и гросмайсторска граница от 1000 дължини в олимпийския басейн. Предишното върхово постижение принадлежеше на легендарния словенски плувец [[Мартин Стрел]], поставено през 1996 г. в град Женева (Швейцария). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=18 www.swimrankings.net] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140714232623/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/MeetClub.aspx?MeetID=8322005&ClubID=1830&Lang=de-DE |date=2014-07-14 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650 www.swimrankings.net] * [http://www.dailymotion.com/video/x4qtmr_final-100-sk-meter-men-im_sport www.dailymotion.com] * [http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 schwimmen.dsv.de] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140718073525/http://schwimmen.dsv.de/Modules/Results/Individual1.aspx?SwimmerID=176906 |date=2014-07-18 }} * [http://www.swimrankings.net/index.php?page=athleteDetail&athleteId=4182650&styleId=59 www.swimrankings.net] * [http://rankings.fsn.ch/index.php?page=meetDetail&meetId=6505778&gender=1&styleId=59 rankings.fsn.ch]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://btvnovinite.bg/sport/canko-cankov-stana-svetoven-viceshampion-po-pluvane.html btvnovinite.bg] * [https://dariknews.bg/regioni/burgas/burgazliia-grabna-srebroto-na-svetovnoto-pyrvenstvo-po-pluvane-v-budapeshta-2043110 dariknews.bg] * [https://www.burgasnews.com/2017/08/20/цанко-цанков-донесе-втори-медал-за-бъл/ www.burgasnews.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210337/https://www.burgasnews.com/2017/08/20/%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/ |date=2019-01-14 }} * [http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 bgswim.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://bgswim.com/new.php?new_id=5832 |date=2019-01-14 }} * [http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza sanstefanoplaza.com] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190114210757/http://sanstefanoplaza.com/novini/v-gym-fitness-spa-organizira-turnir-po-pluvane-za-detza |date=2019-01-14 }} * [http://sporta.bg/imame-svetoven-viceshampion-po-pluvane sporta.bg] * [https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/canko-cankov.html btvnovinite.bg] * [https://topsport.bg/swimming/tsanko-tsankov-zapisa-imeto-si-v-istoriyata-na-balgarskoto-pluvane-stana-parviyat-pluvets-prepluval-akvatoriyata-na-burgaskiya-zaliv.html topsport.bg] * https://sportal.bg/news-2022091414163147133 {{СОРТКАТ:Цанков, Цанко}} [[Категория:Български плувци]] [[Категория:Родени в Бургас]] 1op1hzahnid1dv1h67khctp7ekyhtjl 0 194955 12415998 12111060 2024-11-18T17:14:57Z 149.62.208.26 ......... 12415998 wikitext text/x-wiki {{ambox | text=Тази статия представлява особен интерес за [[Портал:Право]]. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите. }} [[Файл:Krum33.jpg|дясно|безрамка]] '''Крумовите закони''' са първите общовалидни български закони от IX век, въведени от владетеля [[Крум]].<ref>{{Цитат книга|last=Андреев|first=Милкова|title=История на българската феодална държава и право|year=1993|location=София}}</ref> (Крум Страшни) {| class=wikitable graytable; style=text-align:center; align=center; |Изразът се използва и в значението на строги и сурови закони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://frazite.com/Крумови+закони|заглавие=Крумови закони|автор=„Фразите“|първо_име=Значение: Много строги закони|дата=Български фрази и изрази|достъп_дата=11.03.2021}}</ref> |} Крумовите закони са правен кодекс, които, според [[Византия|византийската]] [[енциклопедия]] „[[Свидас]]“ от [[10 век]], са установени в [[Първата българска държава]] от живелия век по-рано владетел Крум. Според легендата, описана в „Свидас“, Крум разпитвал [[авари|аварски]] военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Лексикографът Свида от X век дава сведения за военните кампании на българския владетел Крум срещу аварите, както и за законите, които издава: “...Същите българи унищожили аварите. Попита Крем (Крум) аварските пленници: "От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?" И те отговорили: "От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после - от подкупничеството; после - от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това". А като чу това, той [Крум] свика всички българи, и заповяда, като законоположи: Ако някой обвини някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се намери, че той е бедил (набедил) и лъгал, да се убие. Нито се допуща да се дава на крадящия храна. И ако някой се осмели на това, да се конфискува [имотът му]. И на крадящия да се строшат свирките [на краката]. А всичките лозя да се изкоренят - заповяда. И на всеки просещ да не се дава просто, а според потребата му, за да не би пак същият да проси. Който пък не върши това да се конфискува [имотът му].” Благодарение на лексикона „Свидас“ от 10 в. и [[Теофан Изповедник]] черпим информация и за една от най-важните реформи на Крум – установяването на общо законодателство за всички негови поданици. Крумовите закони били насочени към създаване на строги норми в българското [[общество]] за защита на частната собственост, предпазване от разоряване на обеднялото население, против клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните съучастници. Новото [[законодателство]] е доказателство за настъпилите промени в социалната структура на обществото – продължаваща социална диференциация, начеваща [[феодализация]] и др. * .............. == Критика на теорията за Крумовите закони == Съвременни историци като [[Божидар Димитров]] основателно подлагат сведенията на Свидас под въпрос. Като аргументи те изтъкват времевата отдалеченост на енциклопедията (150 години) и очевидната легендарност на разказаната история. Към тях може да се добави също, че Свидас е единственият източник и казаното в нея не се потвърждава от никакви други извори и документи. Не е намерен и текстът на законите, както например е случаят с вавилонският цар [[Хамурапи]]. По този повод Божидар Димитров пише: <blockquote>''Издавал ли е наистина Крум т.нар. Крумови закони?'' ''Сведението за Крумовото законодателство не е писано от съвременен на епохата хронист, а 150 години по-късно във византийския енциклопедичен сборник Свидас. Сборникът е предназначен за обучение на императорските деца — чрез добри примери от историята да се поучат как да управляват мъдро, справедливо и да бъдат полезни на страната и народа си. Дори само тези два факта трябваше да накарат старите ни историци да се замислят, че при сведения, писани столетие и половина, след като са се случили определени събития, може да са украсени, деформирани или просто да не са верни.''<ref>Божидар Димитров, ''[https://chitanka.info/text/9703-12-mita-v-bylgarskata-istorija/6#textstart 12 мита в българската история]'', София 2006, глава V</ref></blockquote> == Източници == <references /> {{Българско средновековно право}} {{Портал|Право}} [[Категория:Български закони]] [[Категория:История на българското право]] [[Категория:Първа българска държава]] fe0q6m1d0arlh0o2hud5vwmyeecjkr2 12416005 12415998 2024-11-18T17:17:11Z 149.62.208.26 12416005 wikitext text/x-wiki {{ambox | text=Тази статия представлява особен интерес за [[Портал:Право]]. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите. }} [[Файл:Krum33.jpg|дясно|безрамка]] '''Крумовите закони''' са първите общовалидни български закони от IX век, въведени от владетеля [[Крум]].<ref>{{Цитат книга|last=Андреев|first=Милкова|title=История на българската феодална държава и право|year=1993|location=София}}</ref> (Крум Страшни) {| class=wikitable graytable; style=text-align:center; align=center; |Изразът се използва и в значението на строги и сурови закони.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://frazite.com/Крумови+закони|заглавие=Крумови закони|автор=„Фразите“|първо_име=Значение: Много строги закони|дата=Български фрази и изрази|достъп_дата=11.03.2021}}</ref> |} Крумовите закони са правен кодекс, които, според [[Византия|византийската]] [[енциклопедия]] „[[Свидас]]“ от [[10 век]], са установени в [[Първата българска държава]] от живелия век по-рано владетел Крум. Според легендата, описана в „Свидас“, Крум разпитвал [[авари|аварски]] военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Лексикографът Свида от X век дава сведения за военните кампании на българския владетел Крум срещу аварите, както и за законите, които издава: “...Същите българи унищожили аварите. Попита Крем (Крум) аварските пленници: "От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?" И те отговорили: "От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после - от подкупничеството; после - от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това". А като чу това, той [Крум] свика всички българи, и заповяда, като законоположи: Ако някой обвини някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се намери, че той е бедил (набедил) и лъгал, да се убие. Нито се допуща да се дава на крадящия храна. И ако някой се осмели на това, да се конфискува [имотът му]. И на крадящия да се строшат свирките [на краката]. А всичките лозя да се изкоренят - заповяда. И на всеки просещ да не се дава просто, а според потребата му, за да не би пак същият да проси. Който пък не върши това да се конфискува [имотът му].” Благодарение на лексикона „Свидас“ от 10 в. и [[Теофан Изповедник]] черпим информация и за една от най-важните реформи на Крум – установяването на общо законодателство за всички негови поданици. Крумовите закони били насочени към създаване на строги норми в българското [[общество]] за защита на частната собственост, предпазване от разоряване на обеднялото население, против клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните съучастници. Новото [[законодателство]] е доказателство за настъпилите промени в социалната структура на обществото – продължаваща социална диференциация, начеваща [[феодализация]] и др. * == Критика на теорията за Крумовите закони == Съвременни историци като [[Божидар Димитров]] основателно подлагат сведенията на Свидас под въпрос. Като аргументи те изтъкват времевата отдалеченост на енциклопедията (150 години) и очевидната легендарност на разказаната история. Към тях може да се добави също, че Свидас е единственият източник и казаното в нея не се потвърждава от никакви други извори и документи. Не е намерен и текстът на законите, както например е случаят с вавилонският цар [[Хамурапи]]. По този повод Божидар Димитров пише: <blockquote>''Издавал ли е наистина Крум т.нар. Крумови закони?'' ''Сведението за Крумовото законодателство не е писано от съвременен на епохата хронист, а 150 години по-късно във византийския енциклопедичен сборник Свидас. Сборникът е предназначен за обучение на императорските деца — чрез добри примери от историята да се поучат как да управляват мъдро, справедливо и да бъдат полезни на страната и народа си. Дори само тези два факта трябваше да накарат старите ни историци да се замислят, че при сведения, писани столетие и половина, след като са се случили определени събития, може да са украсени, деформирани или просто да не са верни.''<ref>Божидар Димитров, ''[https://chitanka.info/text/9703-12-mita-v-bylgarskata-istorija/6#textstart 12 мита в българската история]'', София 2006, глава V</ref></blockquote> == Източници == <references /> {{Българско средновековно право}} {{Портал|Право}} [[Категория:Български закони]] [[Категория:История на българското право]] [[Категория:Първа българска държава]] ml2so2wqsm12tiyjef86easvwztr3do 0 197475 12416636 12405439 2024-11-19T09:28:16Z Dzhemalhatip 272771 12416636 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Главно мюфтийство на мюсюлманското изповедание в България | флаг = Flag of Bulgarian General Mufti.svg | снимка = General Mufti Office Bulgaria.jpg | пояснение = Сградата на Главното мюфтийство в София | тип = | акроними = | седалище = [[София]], [[България]] | ръководител = | език = | положение = | основатели = | основана = | закрита = | членове = | друго = | карта-позиционна = България София Център | карта-описание = Местоположение в София | портал = | сайт = | бележки = }} '''Мюсюлманско изповедание - Главното мюфтийство в Република България''' е официалната институция, представляваща второто по численост вероизповедание в [[България]] – [[ислям]]а. Ръководи се от Главен [[мюфтия]] – [[духовен водач]] на мюсюлманите в България и с обща компетентност в [[изповедание]]то, който се избира от Националната мюсюлманска конференция за мандат от пет години. Той представлява Мюсюлманското Изповедание пред всички трети лица, органи и институции в страната и чужбина, като негов законен представител. Също така взаимодейства с централните органи на [[Министерски съвет на България|изпълнителната власт]], органите на съдебната власт и с други държавни институции и обществени организации. Администрацията на Главното мюфтийство подпомага дейността както на Главния мюфтия, така и на [[Висш мюсюлмански съвет|Висшия мюсюлмански съвет]]. Седалището на Главното мюфтийство се намира в [[София]]. == Структура == Освен Главното мюфтийство, съществуват и районни мюфтийства в 20 града. След районните мюфтийства в йерархията се нареждат мюсюлманските настоятелства, като в дадено населено място може да има мюсюлманско настоятелство без да е задължително в същото населено място да съществува джамия или месджид (молитвен дом). В България има около 1450 мюсюлмански настоятелства.<ref>{{cite web | last = Хаджи | first = Мустафа | authorlink = Мустафа Хаджи | year = 3 юли 2009 | url = http://genmufti.net/bg/component/content/article/37-the-most-important/269-2009-07-03-07-55-15.html | title = Благодарствено писмо до г-н Барак Хюсеин Обама – президент на Съединените американски щати | accessdate = 17 юли 2009 | архив_дата = 2009-07-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090722110142/http://genmufti.net/bg/component/content/article/37-the-most-important/269-2009-07-03-07-55-15.html }}</ref> {| class="wikitable" ! Районно мюфтийство !! Районен мюфтия !! Брой мюсюлмански{{Br}}настоятелства !Брой джамии и месджиди !Брой имами |- | [[Благоевградско мюфтийство|Благоевград]]|| Осман Османов Кутрев || 58<ref>{{cite journal | last = Крантева | first = Даниела | year = 2009 | month = 15 юни | title = 38 председатели на джамийски настоятелства в Благоевградско са сменени | journal = Радио „Фокус“ – Пирин | url = http://www.focus-radio.net/?s=3&do=n269855 | accessdate = 15 юни 2009 }}</ref> |63 |62 |- | [[Бургаско мюфтийство|Бургас]]|| Селятин Ахмед Мухарем || 82 |99 |72 |- | [[Варненско мюфтийство|Варна]] |Исмаил Ведатов Ахмедов |30 |39 | |- | [[Великотърновско мюфтийство|Велико Търново]]|| Нутфи Алидинов Нутфиев || 43 |43 | |- | [[Варненско мюфтийство|Добрич]]|| Акиф Акифов || 50 |65 | |- | [[Кърджалийско мюфтийство|Кърджали]]|| Басри Еминефенди || 221 |43 | |- |[[Монтанско мюфтийство|Монтана]] |Неджати Али |20 |12 | |- | [[Пазарджишко мюфтийство|Пазарджик]]|| Салих Халил ||44 |48 |32 |- | [[Плевенско мюфтийство|Плевен]]|| Мурад Бошнак || 63 |26 | |- | [[Пловдивско мюфтийство|Пловдив]]|| Танер Вели || 29 |43 | |- | [[Разградско мюфтийство|Разград]]|| Мехмед Сали Аля || 87 |105 | |- | [[Русенско мюфтийство|Русе]]|| Юджел Хайредин ||35 |45 |32 |- | [[Силистренско мюфтийство|Силистра]]|| Мюддесир Тахсин Мехмед ||43 |63 | |- | [[Сливенско мюфтийство|Сливен]]|| Турхан Хасан ||19 |22 | |- | [[Смолянско мюфтийство|Смолян]]|| Неджми Джамилов Дъбов || 122 |188 | |- |[[Старозагорско мюфтийство|Стара Загора]] |Сейхан Басри Мехмед |22 |23 | |- | [[Софийско мюфтийство|София]]|| Бейхан Юсеин Мехмед || 8 |8 | |- | [[Търговищко мюфтийство|Търговище]]|| Назиф Расимов || 60 |106 | |- | [[Хасковско мюфтийство|Хасково]] || Ерхан Реджеб || 63 |47 |33 |- | [[Шуменско мюфтийство|Шумен]] || Месут Мехмедов Хасанов || 103 |135 | |} == Издателска дейност == Печатен орган на Главното мюфтийство е списание „Мюсюлмани“, месечно издание, което излиза на [[турски език|турски]] и [[български език]]. Списанието замества издавания преди това от мюфтийството вестник „Мюсюлмани“. Съдържа статии и интервюта, свързани с живота на [[Ислям в България|мюсюлманската общност в България]] и по света. Заедно с него се разпространява и 20-странично приложение за деца „Хилял“ (''Месечина''). === Книги === Мюфтийството издава и книги. Някои от тях: * {{cite book | others = Теофанов, Цветан (преводач) | title = Превод на Свещения Коран | origyear = 1997 | edition = второ преработено и допълнено издание | year = 2006 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-957-101-7 }} * {{cite book | last = Науауи | others = Теофанов, Цветан (преводач) | title = Градините на праведниците Том 1 | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-988-013-7 }} * {{cite book | first = Морис | last = Бюкай | title = Библията, Коранът и науката | origyear = 2004 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | url = http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/BibelQuranScienceBG.pdf | isbn = 954-988-011-7 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111027104821/http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/BibelQuranScienceBG.pdf |date=2011-10-27 }} * {{cite book | first = Али Хюсеин | last = Хайраддин | title = Аз съм един малък мюсюлманин | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-002-8 }} * {{cite book | title = Наръчник за намаз | origyear = 2003 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = Пловдив | isbn = 954-317-004-5 }} * {{cite book | first = Ахмед Халид | last = Шукри | title = Да опознаем религията си. Част 1 | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-005-2 }} * {{cite book | first = Ахмед Халид | last = Шукри | title = Да опознаем религията си. Част 2 | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-006-0 }} * {{cite book | first = Ахмед Халид | last = Шукри | title = Да опознаем религията си. Част 3 | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-017-6 }} * {{cite book | first = Ахмед Халид | last = Шукри | title = Да опознаем религията си. Част 4 | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-018-4 }} * {{cite book | first = Абдулазиз | last = Ибн Абдуллах Ибн Баз | title = Доводи за отсъждане при търсене на помощ от друг, освен от Аллах, и за вярването на предсказващите гадатели | origyear = 1998 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = }} * {{cite book | first = Фатхи | last = Абу Билял | coauthors = Абу Абдел Рахман, Халеб | title = Какво означава принадлежността ми към исляма | origyear = 1999 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = }} * {{cite book | first = Мухаммад ибн Сулейман | last = Ат-Тамими | title = Основи на Исляма | origyear = 1998 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | url = http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/osnovi_na_islama.pdf | isbn = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120128072249/http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/osnovi_na_islama.pdf |date=2012-01-28 }} * {{cite book | title = Избрани хадиси | origyear = 1999 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | url = http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/hadisi.pdf | format = PDF | isbn = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120128072303/http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/hadisi.pdf |date=2012-01-28 }} * {{cite book | last = Йълмъз | first = Хаяти | others = Мемиш Мердан (преводач) | title = Хазрети Мухаммед и ислямското общество | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-16-8 }} * {{cite book | last = Алфахим | first = Абдул Рахим | others = Кичикова, Айше (преводач) | title = Букет от хадиси | origyear = 1998 | year = 2006 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България }} * {{cite book | last = Ислямоглу | first = Мустафа | others = Събев, Сюлейман (преводач) | title = Мъдростта на поклонението хадж | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-14-4 }} * {{cite book | last = Джалев | first = Иззет (преводач) | title = Основи на ислямската вяра (Тевхид) | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-15-1 }} * {{cite book | last = Хаджи | first = Мустафа | title = Религия ислям | origyear = 2003 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София }} * {{cite book | last = Токпънар | first = Джемил | title = Как да станем за сутрешния намаз | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-18-2 }} * {{cite book | last = Салих ел-Мунеджджид | first = Мухаммед | title = Свещения месец Рамазан и говеенето оруч | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-17-5 }} * {{cite book | last = Кандемир | first = Яшар | title = Хз. Мухамед (с.а.в.) | origyear = 2007 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София }} * {{cite book | last = Хамидуллах | first = М. | title = Защо се говее в исляма? | origyear = 1999 | url = http://www.way-to-allah.com/bul/documents/goveene.ps.pdf | format = PDF | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = }} * {{cite book | last = Мухаммад Ал Абдулатиф | first = Абдулазиз | title = Програми по единобожие за начинаещи и малко напреднали | origyear = 1999 | url = http://www.way-to-allah.com/bul/documents/programi.pdf | format = PDF | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = }} * [[Джемал Хатип]], [http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/79d4e159-678b-4c9f-81de-a35025259e02 Покаянието Тевбе]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. София 2014, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България. * [[Джемал Хатип]], [http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=All%3A%25d0%25b4%25d0%25b6%25d0%25b5%25d0%25bc%25d0%25b0%25d0%25bb%2B%25d1%2585%25d0%25b0%25d0%25b3%25d0%25b8%25d0%25bf%3AAnd&page=1 Хомосексуализмът от гледна точка на исляма]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. София, Главномюфтийство на мюсюлманите в България, ISBN 978-954-9880-31-1 * [[Джемал Хатип]], Нашите архитектурни паметници. Част. 1. София : Глав. мюфтийство на мюсюлманите в Републ. България [2022]. [https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/56198408 ISBN - 978-619-7406-64-1] == Външни препратки == * [http://www.grandmufti.bg/ Официален сайт на Главното мюфтийство в България] == Източници == <references/> [[Категория:Ислям в България]] [[Категория:Сгради и съоръжения в София]] [[Категория:Религия в София]] g1ntwwg6lypcogduqk5g8ahizx5mmct 12416645 12416636 2024-11-19T09:33:46Z Dzhemalhatip 272771 /* Издателска дейност */ 12416645 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Главно мюфтийство на мюсюлманското изповедание в България | флаг = Flag of Bulgarian General Mufti.svg | снимка = General Mufti Office Bulgaria.jpg | пояснение = Сградата на Главното мюфтийство в София | тип = | акроними = | седалище = [[София]], [[България]] | ръководител = | език = | положение = | основатели = | основана = | закрита = | членове = | друго = | карта-позиционна = България София Център | карта-описание = Местоположение в София | портал = | сайт = | бележки = }} '''Мюсюлманско изповедание - Главното мюфтийство в Република България''' е официалната институция, представляваща второто по численост вероизповедание в [[България]] – [[ислям]]а. Ръководи се от Главен [[мюфтия]] – [[духовен водач]] на мюсюлманите в България и с обща компетентност в [[изповедание]]то, който се избира от Националната мюсюлманска конференция за мандат от пет години. Той представлява Мюсюлманското Изповедание пред всички трети лица, органи и институции в страната и чужбина, като негов законен представител. Също така взаимодейства с централните органи на [[Министерски съвет на България|изпълнителната власт]], органите на съдебната власт и с други държавни институции и обществени организации. Администрацията на Главното мюфтийство подпомага дейността както на Главния мюфтия, така и на [[Висш мюсюлмански съвет|Висшия мюсюлмански съвет]]. Седалището на Главното мюфтийство се намира в [[София]]. == Структура == Освен Главното мюфтийство, съществуват и районни мюфтийства в 20 града. След районните мюфтийства в йерархията се нареждат мюсюлманските настоятелства, като в дадено населено място може да има мюсюлманско настоятелство без да е задължително в същото населено място да съществува джамия или месджид (молитвен дом). В България има около 1450 мюсюлмански настоятелства.<ref>{{cite web | last = Хаджи | first = Мустафа | authorlink = Мустафа Хаджи | year = 3 юли 2009 | url = http://genmufti.net/bg/component/content/article/37-the-most-important/269-2009-07-03-07-55-15.html | title = Благодарствено писмо до г-н Барак Хюсеин Обама – президент на Съединените американски щати | accessdate = 17 юли 2009 | архив_дата = 2009-07-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090722110142/http://genmufti.net/bg/component/content/article/37-the-most-important/269-2009-07-03-07-55-15.html }}</ref> {| class="wikitable" ! Районно мюфтийство !! Районен мюфтия !! Брой мюсюлмански{{Br}}настоятелства !Брой джамии и месджиди !Брой имами |- | [[Благоевградско мюфтийство|Благоевград]]|| Осман Османов Кутрев || 58<ref>{{cite journal | last = Крантева | first = Даниела | year = 2009 | month = 15 юни | title = 38 председатели на джамийски настоятелства в Благоевградско са сменени | journal = Радио „Фокус“ – Пирин | url = http://www.focus-radio.net/?s=3&do=n269855 | accessdate = 15 юни 2009 }}</ref> |63 |62 |- | [[Бургаско мюфтийство|Бургас]]|| Селятин Ахмед Мухарем || 82 |99 |72 |- | [[Варненско мюфтийство|Варна]] |Исмаил Ведатов Ахмедов |30 |39 | |- | [[Великотърновско мюфтийство|Велико Търново]]|| Нутфи Алидинов Нутфиев || 43 |43 | |- | [[Варненско мюфтийство|Добрич]]|| Акиф Акифов || 50 |65 | |- | [[Кърджалийско мюфтийство|Кърджали]]|| Басри Еминефенди || 221 |43 | |- |[[Монтанско мюфтийство|Монтана]] |Неджати Али |20 |12 | |- | [[Пазарджишко мюфтийство|Пазарджик]]|| Салих Халил ||44 |48 |32 |- | [[Плевенско мюфтийство|Плевен]]|| Мурад Бошнак || 63 |26 | |- | [[Пловдивско мюфтийство|Пловдив]]|| Танер Вели || 29 |43 | |- | [[Разградско мюфтийство|Разград]]|| Мехмед Сали Аля || 87 |105 | |- | [[Русенско мюфтийство|Русе]]|| Юджел Хайредин ||35 |45 |32 |- | [[Силистренско мюфтийство|Силистра]]|| Мюддесир Тахсин Мехмед ||43 |63 | |- | [[Сливенско мюфтийство|Сливен]]|| Турхан Хасан ||19 |22 | |- | [[Смолянско мюфтийство|Смолян]]|| Неджми Джамилов Дъбов || 122 |188 | |- |[[Старозагорско мюфтийство|Стара Загора]] |Сейхан Басри Мехмед |22 |23 | |- | [[Софийско мюфтийство|София]]|| Бейхан Юсеин Мехмед || 8 |8 | |- | [[Търговищко мюфтийство|Търговище]]|| Назиф Расимов || 60 |106 | |- | [[Хасковско мюфтийство|Хасково]] || Ерхан Реджеб || 63 |47 |33 |- | [[Шуменско мюфтийство|Шумен]] || Месут Мехмедов Хасанов || 103 |135 | |} == Издателска дейност == Отдела „Издателство“ организира дейността, свързана с печатните издания на Мюсюлманското изповедание. Организира написването, превода и отпечатването на проектираните издания. Осъществява връзки с печатници, издателски къщи и базари на книгата. Координира дейността на отдел „Издателство“ в районните мюфтийства. Отговаря на въпроси, касаещи дейността на отдела. Изгражда разпространителска мрежа. Организира периодични срещи с Комисията по издателска дейност. Изготвя програми за разпространяването и продажбата на издадената религиозна литература. Организира посещения в районните мюфтийства и религиозните училища<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://grandmufti.bg/bg/otdeli/otdel-izdatelstvo.html|заглавие=Официален сайт на Мюсюлманско изповедание - Главно мюфтийство}}</ref>. Печатен орган на Главното мюфтийство е списание „Мюсюлмани“, месечно издание, което излиза на [[турски език|турски]] и [[български език]]. Списанието замества издавания преди това от мюфтийството вестник „Мюсюлмани“. Съдържа статии и интервюта, свързани с живота на [[Ислям в България|мюсюлманската общност в България]] и по света. Заедно с него се разпространява и 20-странично приложение за деца „Хилял“ (''Месечина'')<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://grandmufti.bg/bg/home/spisanie-myusyulmani.html|заглавие=Официален сайт на Мюсюлманско изповедание - Главно мюфтийство}}</ref>. === Книги === Мюфтийството издава и книги. Някои от тях: * {{cite book | others = Теофанов, Цветан (преводач) | title = Превод на Свещения Коран | origyear = 1997 | edition = второ преработено и допълнено издание | year = 2006 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-957-101-7 }} * {{cite book | last = Науауи | others = Теофанов, Цветан (преводач) | title = Градините на праведниците Том 1 | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-988-013-7 }} * {{cite book | first = Морис | last = Бюкай | title = Библията, Коранът и науката | origyear = 2004 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | url = http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/BibelQuranScienceBG.pdf | isbn = 954-988-011-7 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111027104821/http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/BibelQuranScienceBG.pdf |date=2011-10-27 }} * {{cite book | first = Али Хюсеин | last = Хайраддин | title = Аз съм един малък мюсюлманин | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-002-8 }} * {{cite book | title = Наръчник за намаз | origyear = 2003 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = Пловдив | isbn = 954-317-004-5 }} * {{cite book | first = Ахмед Халид | last = Шукри | title = Да опознаем религията си. Част 1 | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-005-2 }} * {{cite book | first = Ахмед Халид | last = Шукри | title = Да опознаем религията си. Част 2 | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-006-0 }} * {{cite book | first = Ахмед Халид | last = Шукри | title = Да опознаем религията си. Част 3 | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-017-6 }} * {{cite book | first = Ахмед Халид | last = Шукри | title = Да опознаем религията си. Част 4 | origyear = 2000 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 954-988-018-4 }} * {{cite book | first = Абдулазиз | last = Ибн Абдуллах Ибн Баз | title = Доводи за отсъждане при търсене на помощ от друг, освен от Аллах, и за вярването на предсказващите гадатели | origyear = 1998 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = }} * {{cite book | first = Фатхи | last = Абу Билял | coauthors = Абу Абдел Рахман, Халеб | title = Какво означава принадлежността ми към исляма | origyear = 1999 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = }} * {{cite book | first = Мухаммад ибн Сулейман | last = Ат-Тамими | title = Основи на Исляма | origyear = 1998 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | url = http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/osnovi_na_islama.pdf | isbn = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120128072249/http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/osnovi_na_islama.pdf |date=2012-01-28 }} * {{cite book | title = Избрани хадиси | origyear = 1999 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | url = http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/hadisi.pdf | format = PDF | isbn = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120128072303/http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/hadisi.pdf |date=2012-01-28 }} * {{cite book | last = Йълмъз | first = Хаяти | others = Мемиш Мердан (преводач) | title = Хазрети Мухаммед и ислямското общество | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-16-8 }} * {{cite book | last = Алфахим | first = Абдул Рахим | others = Кичикова, Айше (преводач) | title = Букет от хадиси | origyear = 1998 | year = 2006 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България }} * {{cite book | last = Ислямоглу | first = Мустафа | others = Събев, Сюлейман (преводач) | title = Мъдростта на поклонението хадж | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-14-4 }} * {{cite book | last = Джалев | first = Иззет (преводач) | title = Основи на ислямската вяра (Тевхид) | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-15-1 }} * {{cite book | last = Хаджи | first = Мустафа | title = Религия ислям | origyear = 2003 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София }} * {{cite book | last = Токпънар | first = Джемил | title = Как да станем за сутрешния намаз | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-18-2 }} * {{cite book | last = Салих ел-Мунеджджид | first = Мухаммед | title = Свещения месец Рамазан и говеенето оруч | origyear = 2008 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = 978-954-9880-17-5 }} * {{cite book | last = Кандемир | first = Яшар | title = Хз. Мухамед (с.а.в.) | origyear = 2007 | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София }} * {{cite book | last = Хамидуллах | first = М. | title = Защо се говее в исляма? | origyear = 1999 | url = http://www.way-to-allah.com/bul/documents/goveene.ps.pdf | format = PDF | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = }} * {{cite book | last = Мухаммад Ал Абдулатиф | first = Абдулазиз | title = Програми по единобожие за начинаещи и малко напреднали | origyear = 1999 | url = http://www.way-to-allah.com/bul/documents/programi.pdf | format = PDF | publisher = Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България | location = София | isbn = }} * [[Джемал Хатип]], [http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/79d4e159-678b-4c9f-81de-a35025259e02 Покаянието Тевбе]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. София 2014, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България. * [[Джемал Хатип]], [http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=All%3A%25d0%25b4%25d0%25b6%25d0%25b5%25d0%25bc%25d0%25b0%25d0%25bb%2B%25d1%2585%25d0%25b0%25d0%25b3%25d0%25b8%25d0%25bf%3AAnd&page=1 Хомосексуализмът от гледна точка на исляма]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. София, Главномюфтийство на мюсюлманите в България, ISBN 978-954-9880-31-1 * [[Джемал Хатип]], Нашите архитектурни паметници. Част. 1. София : Глав. мюфтийство на мюсюлманите в Републ. България [2022]. [https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/56198408 ISBN - 978-619-7406-64-1] == Външни препратки == * [http://www.grandmufti.bg/ Официален сайт на Главното мюфтийство в България] == Източници == <references/> [[Категория:Ислям в България]] [[Категория:Сгради и съоръжения в София]] [[Категория:Религия в София]] nxgbikhc3cv0qj3brievuktobqvjkpu 0 199474 12415931 12380753 2024-11-18T16:10:05Z Мико 4542 /* Личности */ 12415931 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Гърция|квартала на Истанбул|Галата (Истанбул)}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κατάφυτο | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Драмско | дем = Неврокоп | географска-област = }} '''Кара̀кьой''' ({{lang|el|Κατάφυτο}}, ''Катафито'', [[катаревуса]]: ''Κατάφυτον'', ''Катафитон'', до 1927 ''Καρά Κιόι'', ''Каракьой''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170826 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], дем [[Неврокоп (дем)|Неврокоп]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на 760 m надморска височина<ref name="Симовски 168">{{Симовски|1|168}}</ref> в котловина между планините [[Славянка]] (Орвилос) от север и [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]] (Мавро Вуно) от юг в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. Отстои на 16 километра западно от демовия център [[Зърнево (дем Неврокоп)|Зърнево]] (Като Неврокопи). == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името на селото е производно от турското ''kara köy'', в превод ''черно село'', което е свързано с цвета на местната почва. За произхода на името съществува следната легенда: в продължения на столетия българите не допускали в селото да се заселват турци и всички опити завършвали трагично за турците, заради което те нарекли накрая селото ''черно''. Жителските имена са ''кара̀кьо̀йченин'', ''кара̀кьо̀йченка'', ''кара̀кьо̀йчене''.<ref>{{Местните|135}}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Donor from the village Belyovo.jpg|мини|350п|Ктиторският надпис от „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“ в Бельово на [[Милош Яковлев]], „преселенъ у Каракои сиречъ Манастиръ“]] През XIX век Каракьой е голямо чисто българско село, числящо се към [[Неврокоп]]ската [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Старото име на селото е '''Манастир''', '''Голям Манастир''' или '''Манастирище'''. Това име се среща в турски документи от XVII и XVIII век.<ref name="Иванов12">{{Местните|12}}</ref> До западането на железодобивната индустрия в [[Мървашко]] в края на XIX век, селото е от най-развитите рударски селища в областта и най-голям доставчик на руда (магнетитов пясък).<ref name="Иванов12"/> Голяма част от селото се занимава изключително с промиване на магнетитов пясък. Плавенето (промиването) на рудата става главно през пролетта, есента и зимата, когато има повече вода в промивниците – наречени ''за̀дми''. Задмите са по течението на Каракьойската река. В селото имало 8 самокова и 4 – 5 пехци. Каракьой е и известно кузнарско село, като почти във всяка къща има кузня (железарска работилница). Селото е специализирано в правенето на клинци за подкови и заедно със съседното Ловча снабдява целия [[Солунски вилает]].<ref name="Иванов13">{{Местните|13}}</ref> След замирането на железодобива в средата на XIX век, жителите на Каракьой се отправят на юг към Света гора и околните планини като въглищари, но през зимата се връщат в Каракьой.<ref name="Иванов13"/> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каракьой (Karakeuy), Мелнишка епархия, живеят 1000 гърци.<ref>{{Синве|48}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Манастирджик каракьой'' (''Monastirdjik karakeuī'') е посочено като село със 190 домакинства с 650 жители българи.<ref>{{Етнография|126 – 127}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Кара-Кіой (Монастирджикъ)'' като село със 190 български къщи.<ref>{{Веркович|234 – 235}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Кара-кьой, село на Ю. от града 7 часа път. Положено е всред една камениста върла местност, която се образува от клоновете на [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]]. Най-изобилно растат орехи и лешници по Черна гора. В църквата „[[Успение Богородично (Каракьой)|Св. Богородица]]“ четат смесено; прекрасно училищно здание до църквата с един учител и 65 ученика, които се учат гръцки и български. Къщи 300, българе.<ref>{{Стрезов|7}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година населението на селото брои общо 1400 души, всички българи-[[християни]].<ref>{{МЕС|194|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm}}</ref> В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Каракьой има 2000 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 2 учители и 75 ученици.<ref>{{Бранков|112 – 113}}</ref> В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото: {{цитат|С. Кара-Кьой... е разположено в полите на Черна гора и Алиботуш. През него минава тесен проход – Просека, за [[Валовища|Демир Хисар]]. Има 294 къщи с 1300 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Мнозина от българите отиват да работят в [[Солунско]], [[Гюмюрджинско]], [[Гевгелийско]] и пр. Черквата е съградена 1865 г. и се казва „Успение на Пресвета Богородица“. Тя е голямо, хубаво, масивно здание. Вътре е хубаво украсена и има голям двор, в който е и училището. Училището е също хубаво, голямо и старо здание, съградено през 1874 – 5 г... Между селяните има разпри. Едните са [[Съюз на българските конституционни клубове|клубисти]], а другите [[Народна федеративна партия (българска секция)|санданисти]]. Последните са по-малко, но тероризират другите. Санданистите нападаха хора на клубистите през Коледните празници. И двата са се давали на съд. Черковно-училищните приходи са в безпорядък. Съществува анархия в селско-общинските работи.<ref name="Извори 82">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 82 }}</ref>}} При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 33 души от Каракьой са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|850}}</ref> Селото е освободено от части на българската армия. === В Гърция === През войната селото е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Каракьой попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Каракьой (''Καρά Κίοϊ'') живеят 1153 души.<ref>{{cite web| last = Λιθοξόου| first = Δημήτρης| url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm| title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία| accessdate = 3 май 2009|archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = | lang = el}}</ref> След [[Първата световна война]] голяма част от население на селото се изселва в [[България]] – в [[Неврокоп]] и района, [[Кричим]], [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко и други. На тяхно място се заселват 30 – 40 [[гърци|гръцки]] колонисти от [[Мала Азия]].<ref name="Иванов13"/> От 1915 до 1924 година кмет на селото е Никола Бакъров.<ref>[http://toppresa.com/78607/potomakat-na-bezhantsi-ot-egejska-makedoniya-dupnichaninat-j-plyakov Потомъкът на бежанци от Егейска Македония, дупничанинът Й. Пляков]</ref> Останалото в селото българско население е подложено на терор и през лятото на 1924 година се случва така наречения Каракьойски инцидент. {{цитат|На 24 юли 1924 г. по нареждане на офицера [[Дуксакис]] е взривена бомба в центъра на с. [[Търлис]]. Никой не пострадва, но два дни по-късно това става повод в с. Каракьой да арестуват 13 души, към които на мястото на „атентата“ са включени още 14. Групата е поведена към с. Горно Броди за дознание. Неясно защо я насочват по черен път и до едно изворче, под предлог за малка почивка, нещастниците се оказват лека мишена под бълващи смърт дула. В настъпилата паника 10-има все пак успяват да избягат, но трима от тях са ранени тежко. Не е възможно този случай да се прикрие. Пред специална комисия от ОН гърците постфактум обвиняват жертвите, че членували във ВМРО (какъв грях!) и подпомагали българските чети. Дуксакис все пак е порицан, дори осъден – 15 дни условно.<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26412&format=print&edition_id=413 Зловещото ехо на Ньойския договор отеква в Америка]</ref>|}} Вследствие на инцидента 1168 души от селото бягат в България и в селото остават само десетина семейства от български произход. На мястото на изселилите се властите заселват гърци бежанци.<ref name="Симовски 169">{{Симовски|1|169}}</ref> Към 1928 година Каракьой е смесено местно-бежанско село със 124 семейства и 408 души бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото пострадва силно и от Гражданската война (1946 - 1949), а от 60-те години започва миграция към големите градове.<ref name="Симовски 169"/> Населението произвежда тютюн, картофи, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.<ref name="Симовски 169"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Каракьой на 13 януари 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Хасаница<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Χασάνιτσα || Ксирорема || Ξυρόρρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река ЮЗ от Каракьой, десен приток на [[Белица (Сярско)|Белица]]<ref name="Ген"/> |- || Филакион Пресеки || Φυλάκιον Πρεσέκι || Филакион Агиас Параскевис || Φυλάκειον ῾Αγίας Παρασκευῆς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Друхала || Ντρόχαλα || Петрес || Πέτρες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Рамнака<ref name="Местните 182">{{Местните|182}}</ref> || Ραμνάκα || Исома || Ἴσωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || ниви С от Каракьой<ref name="Местните 182"/> |- || Звелица<ref name="Ген"/> или Свелица<ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Σβέλιτσα || Панорама || Πανόραμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх (1337 m) СЗ от Каракьой<ref name="Ген"/> |- || Кайнар<ref name="Ген"/> || Καϊνάρ || Пиги || Πηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност СИ от Каракьой и С от Търлис<ref name="Serrai"/> и горното течение на [[Търлиска река|Търлиската река]]<ref name="Ген"/> |- || Кара Кая || Καρὰ Καγιὰ || Маврос Врахос || Μαῦρος Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Маняско || Μανιάσκο || Тригоно || Τρίγωνον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Пресеки<ref name="Ген"/> || Диавасис Агиас Параскевис || Тригоно || Διάβασις Αγίας Παρασκευῆς<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 3а 1969|19}}</ref> || Връх (1202 m) ЮЗ от Каракьой<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|1153<ref name="Симовски 168"/>|975<ref name="Симовски 169"/>|476<ref name="Симовски 169"/>|983<ref name="Симовски 169"/>|278<ref name="Симовски 169"/>|415<ref name="Симовски 169"/>|300<ref name="Симовски 169"/>|220<ref name="Симовски 169"/>|218<ref name="Симовски 169"/>|165|232}} == Личности == ; Родени в Каракьой [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] * {{флагче|България}} [[Велик Караджов]] (1874 – 1949), деец на българската емиграция в Северна Америка<ref name="София помни 36">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=36 | заглавие=Парцел 36 |достъп_дата =4 март 2016 |издател=София помни}}</ref> свещеник в „[[Св. св. Кирил и Методий (Торонто)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Торонто * {{флагче|България}} Георги Димитров, български зограф * {{флагче|България}} [[Георги Ковачев (политик)|Георги Ковачев]] (1896 – 1923), български политик * {{флагче|България}} [[Георги Минев (духовник)|Георги Минев]] (? – 1942), български духовник * {{флагче|България}} [[Димитър Йосифов (резбар)|Димитър Йосифов]], български резбар * {{флагче|България}} [[Димитър Илиев (резбар)|Димитър Илиев]], български резбар * {{флагче|България}} [[Димитър Неделчев]], български зограф * {{флагче|България}} [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (1870 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, щаб на 3 бригада<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Гомов|Илия Атанасов Гомов]] (1879 - 1931), български революционер и просветен деец * {{флагче|България}} [[Илия Йосифов (резбар)|Илия Йосифов]] (1878 – 1942), български резбар и строител * {{флагче|България}} [[Йосиф Йосифов (резбар)|Йосиф Йосифов]] (1840 – 1910), български революционер и резбар * {{флагче|България}} Костадин Иванов Левенов (1912 – 1944), български комунистически деец, секретар на ГК на БКП Разлог<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} [[Мина Марков]], български зограф * {{флагче|България}} Михаил Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на [[Георги Каролеев]]<ref>{{МОО|53}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Икономов, български адвокат,<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> в 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Манолев]], (1915 – 2013) български летец, полковник, 18 бойни задачи и 8 въздушни боя с американската авиация. три въздушни победи в защитата на София, на 17 април 1944 г. сваля американска четиримоторна летяща крепост Б-17, кавалер на военния орден „За храброст“. * {{флагче|България}} [[Серги Георгиев]] (1820 - 1890), български зограф * {{флагче|България}} Сотир Илиев Сораджиев (1921 – ?), в 1925 година семейството му емигрира в [[Абланица (Област Благоевград)|Абланица]], Неврокопско, участник във войната срещу Нацистка Германия, член на БКП от 1945 г., секретар на партийната организация в селото, оперативен сътрудник на МВР в Слащенския район на Неврокопска околия (1945 – 1954), оставя спомени<ref name="ГУАМС 385">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=385 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Стефан Караджов (1869 – ?), завършил филология в Йена<ref name="Танчев 52">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 52 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> ; Свързани с Каракьой * {{флагче|България}} [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]] (1908 – 1975), български археолог, академик * {{флагче|България}} [[Марко Минов]], български зограф * {{флагче|България}} [[Милош Яковлев]] (? – 1892), български зограф * {{флагче|България}} [[Мино Яковлев]] (около 1820 - 1903), български зограф * {{флагче|България}} [[Теофил Минов]] (1860-1911), български зограф == Външни препратки == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1156 Неделчо Иванов Хаджинеделчев от с. Каракьой, Драмско, Егейска Македония – „Автобиография“, Разлог, 1971 година]; * [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_16.html Описание на с. Каракьой от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, с.208 – 208] == Бележки == <references /> {{Дем Неврокоп}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Неврокоп]] 7itsn8gvtgaghwe9bg2k1lsb9c1bszq 12416028 12415931 2024-11-18T17:26:15Z Протогер 252193 /* Личности */ 12416028 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Гърция|квартала на Истанбул|Галата (Истанбул)}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κατάφυτο | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Драмско | дем = Неврокоп | географска-област = }} '''Кара̀кьой''' ({{lang|el|Κατάφυτο}}, ''Катафито'', [[катаревуса]]: ''Κατάφυτον'', ''Катафитон'', до 1927 ''Καρά Κιόι'', ''Каракьой''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170826 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], дем [[Неврокоп (дем)|Неврокоп]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на 760 m надморска височина<ref name="Симовски 168">{{Симовски|1|168}}</ref> в котловина между планините [[Славянка]] (Орвилос) от север и [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]] (Мавро Вуно) от юг в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. Отстои на 16 километра западно от демовия център [[Зърнево (дем Неврокоп)|Зърнево]] (Като Неврокопи). == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името на селото е производно от турското ''kara köy'', в превод ''черно село'', което е свързано с цвета на местната почва. За произхода на името съществува следната легенда: в продължения на столетия българите не допускали в селото да се заселват турци и всички опити завършвали трагично за турците, заради което те нарекли накрая селото ''черно''. Жителските имена са ''кара̀кьо̀йченин'', ''кара̀кьо̀йченка'', ''кара̀кьо̀йчене''.<ref>{{Местните|135}}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Donor from the village Belyovo.jpg|мини|350п|Ктиторският надпис от „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“ в Бельово на [[Милош Яковлев]], „преселенъ у Каракои сиречъ Манастиръ“]] През XIX век Каракьой е голямо чисто българско село, числящо се към [[Неврокоп]]ската [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Старото име на селото е '''Манастир''', '''Голям Манастир''' или '''Манастирище'''. Това име се среща в турски документи от XVII и XVIII век.<ref name="Иванов12">{{Местните|12}}</ref> До западането на железодобивната индустрия в [[Мървашко]] в края на XIX век, селото е от най-развитите рударски селища в областта и най-голям доставчик на руда (магнетитов пясък).<ref name="Иванов12"/> Голяма част от селото се занимава изключително с промиване на магнетитов пясък. Плавенето (промиването) на рудата става главно през пролетта, есента и зимата, когато има повече вода в промивниците – наречени ''за̀дми''. Задмите са по течението на Каракьойската река. В селото имало 8 самокова и 4 – 5 пехци. Каракьой е и известно кузнарско село, като почти във всяка къща има кузня (железарска работилница). Селото е специализирано в правенето на клинци за подкови и заедно със съседното Ловча снабдява целия [[Солунски вилает]].<ref name="Иванов13">{{Местните|13}}</ref> След замирането на железодобива в средата на XIX век, жителите на Каракьой се отправят на юг към Света гора и околните планини като въглищари, но през зимата се връщат в Каракьой.<ref name="Иванов13"/> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каракьой (Karakeuy), Мелнишка епархия, живеят 1000 гърци.<ref>{{Синве|48}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Манастирджик каракьой'' (''Monastirdjik karakeuī'') е посочено като село със 190 домакинства с 650 жители българи.<ref>{{Етнография|126 – 127}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Кара-Кіой (Монастирджикъ)'' като село със 190 български къщи.<ref>{{Веркович|234 – 235}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Кара-кьой, село на Ю. от града 7 часа път. Положено е всред една камениста върла местност, която се образува от клоновете на [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]]. Най-изобилно растат орехи и лешници по Черна гора. В църквата „[[Успение Богородично (Каракьой)|Св. Богородица]]“ четат смесено; прекрасно училищно здание до църквата с един учител и 65 ученика, които се учат гръцки и български. Къщи 300, българе.<ref>{{Стрезов|7}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година населението на селото брои общо 1400 души, всички българи-[[християни]].<ref>{{МЕС|194|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm}}</ref> В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Каракьой има 2000 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 2 учители и 75 ученици.<ref>{{Бранков|112 – 113}}</ref> В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото: {{цитат|С. Кара-Кьой... е разположено в полите на Черна гора и Алиботуш. През него минава тесен проход – Просека, за [[Валовища|Демир Хисар]]. Има 294 къщи с 1300 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Мнозина от българите отиват да работят в [[Солунско]], [[Гюмюрджинско]], [[Гевгелийско]] и пр. Черквата е съградена 1865 г. и се казва „Успение на Пресвета Богородица“. Тя е голямо, хубаво, масивно здание. Вътре е хубаво украсена и има голям двор, в който е и училището. Училището е също хубаво, голямо и старо здание, съградено през 1874 – 5 г... Между селяните има разпри. Едните са [[Съюз на българските конституционни клубове|клубисти]], а другите [[Народна федеративна партия (българска секция)|санданисти]]. Последните са по-малко, но тероризират другите. Санданистите нападаха хора на клубистите през Коледните празници. И двата са се давали на съд. Черковно-училищните приходи са в безпорядък. Съществува анархия в селско-общинските работи.<ref name="Извори 82">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 82 }}</ref>}} При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 33 души от Каракьой са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|850}}</ref> Селото е освободено от части на българската армия. === В Гърция === През войната селото е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Каракьой попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Каракьой (''Καρά Κίοϊ'') живеят 1153 души.<ref>{{cite web| last = Λιθοξόου| first = Δημήτρης| url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm| title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία| accessdate = 3 май 2009|archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = | lang = el}}</ref> След [[Първата световна война]] голяма част от население на селото се изселва в [[България]] – в [[Неврокоп]] и района, [[Кричим]], [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко и други. На тяхно място се заселват 30 – 40 [[гърци|гръцки]] колонисти от [[Мала Азия]].<ref name="Иванов13"/> От 1915 до 1924 година кмет на селото е Никола Бакъров.<ref>[http://toppresa.com/78607/potomakat-na-bezhantsi-ot-egejska-makedoniya-dupnichaninat-j-plyakov Потомъкът на бежанци от Егейска Македония, дупничанинът Й. Пляков]</ref> Останалото в селото българско население е подложено на терор и през лятото на 1924 година се случва така наречения Каракьойски инцидент. {{цитат|На 24 юли 1924 г. по нареждане на офицера [[Дуксакис]] е взривена бомба в центъра на с. [[Търлис]]. Никой не пострадва, но два дни по-късно това става повод в с. Каракьой да арестуват 13 души, към които на мястото на „атентата“ са включени още 14. Групата е поведена към с. Горно Броди за дознание. Неясно защо я насочват по черен път и до едно изворче, под предлог за малка почивка, нещастниците се оказват лека мишена под бълващи смърт дула. В настъпилата паника 10-има все пак успяват да избягат, но трима от тях са ранени тежко. Не е възможно този случай да се прикрие. Пред специална комисия от ОН гърците постфактум обвиняват жертвите, че членували във ВМРО (какъв грях!) и подпомагали българските чети. Дуксакис все пак е порицан, дори осъден – 15 дни условно.<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26412&format=print&edition_id=413 Зловещото ехо на Ньойския договор отеква в Америка]</ref>|}} Вследствие на инцидента 1168 души от селото бягат в България и в селото остават само десетина семейства от български произход. На мястото на изселилите се властите заселват гърци бежанци.<ref name="Симовски 169">{{Симовски|1|169}}</ref> Към 1928 година Каракьой е смесено местно-бежанско село със 124 семейства и 408 души бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото пострадва силно и от Гражданската война (1946 - 1949), а от 60-те години започва миграция към големите градове.<ref name="Симовски 169"/> Населението произвежда тютюн, картофи, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.<ref name="Симовски 169"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Каракьой на 13 януари 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Хасаница<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Χασάνιτσα || Ксирорема || Ξυρόρρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река ЮЗ от Каракьой, десен приток на [[Белица (Сярско)|Белица]]<ref name="Ген"/> |- || Филакион Пресеки || Φυλάκιον Πρεσέκι || Филакион Агиас Параскевис || Φυλάκειον ῾Αγίας Παρασκευῆς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Друхала || Ντρόχαλα || Петрес || Πέτρες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Рамнака<ref name="Местните 182">{{Местните|182}}</ref> || Ραμνάκα || Исома || Ἴσωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || ниви С от Каракьой<ref name="Местните 182"/> |- || Звелица<ref name="Ген"/> или Свелица<ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Σβέλιτσα || Панорама || Πανόραμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх (1337 m) СЗ от Каракьой<ref name="Ген"/> |- || Кайнар<ref name="Ген"/> || Καϊνάρ || Пиги || Πηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност СИ от Каракьой и С от Търлис<ref name="Serrai"/> и горното течение на [[Търлиска река|Търлиската река]]<ref name="Ген"/> |- || Кара Кая || Καρὰ Καγιὰ || Маврос Врахос || Μαῦρος Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Маняско || Μανιάσκο || Тригоно || Τρίγωνον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Пресеки<ref name="Ген"/> || Диавасис Агиас Параскевис || Тригоно || Διάβασις Αγίας Παρασκευῆς<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 3а 1969|19}}</ref> || Връх (1202 m) ЮЗ от Каракьой<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|1153<ref name="Симовски 168"/>|975<ref name="Симовски 169"/>|476<ref name="Симовски 169"/>|983<ref name="Симовски 169"/>|278<ref name="Симовски 169"/>|415<ref name="Симовски 169"/>|300<ref name="Симовски 169"/>|220<ref name="Симовски 169"/>|218<ref name="Симовски 169"/>|165|232}} == Личности == ; Родени в Каракьой [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] * {{флагче|България}} [[Велик Караджов]] (1874 – 1949), деец на българската емиграция в Северна Америка<ref name="София помни 36">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=36 | заглавие=Парцел 36 |достъп_дата =4 март 2016 |издател=София помни}}</ref> свещеник в „[[Св. св. Кирил и Методий (Торонто)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Торонто * {{флагче|България}} Георги Димитров, български зограф * {{флагче|България}} [[Георги Ковачев (политик)|Георги Ковачев]] (1896 – 1923), български политик * {{флагче|България}} [[Георги Минев (духовник)|Георги Минев]] (? – 1942), български духовник * {{флагче|България}} [[Димитър Йосифов (резбар)|Димитър Йосифов]], български резбар * {{флагче|България}} [[Димитър Илиев (резбар)|Димитър Илиев]], български резбар * {{флагче|България}} [[Димитър Неделчев]], български зограф * {{флагче|България}} [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (1870 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, щаб на 3 бригада<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Гомов|Илия Атанасов Гомов]] (1879 - 1931), български революционер и просветен деец * {{флагче|България}} [[Илия Йосифов (резбар)|Илия Йосифов]] (1878 – 1942), български резбар и строител * {{флагче|България}} [[Йосиф Йосифов (резбар)|Йосиф Йосифов]] (1840 – 1910), български революционер и резбар * {{флагче|България}} Костадин Иванов Левенов (1912 – 1944), български комунистически деец, секретар на ГК на БКП Разлог<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} [[Мина Марков]], български зограф * {{флагче|България}} Михаил Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на [[Георги Каролеев]]<ref>{{МОО|53}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Икономов]], български адвокат,<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> в 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Манолев]], (1915 – 2013) български летец, полковник, 18 бойни задачи и 8 въздушни боя с американската авиация. три въздушни победи в защитата на София, на 17 април 1944 г. сваля американска четиримоторна летяща крепост Б-17, кавалер на военния орден „За храброст“. * {{флагче|България}} [[Серги Георгиев]] (1820 - 1890), български зограф * {{флагче|България}} Сотир Илиев Сораджиев (1921 – ?), в 1925 година семейството му емигрира в [[Абланица (Област Благоевград)|Абланица]], Неврокопско, участник във войната срещу Нацистка Германия, член на БКП от 1945 г., секретар на партийната организация в селото, оперативен сътрудник на МВР в Слащенския район на Неврокопска околия (1945 – 1954), оставя спомени<ref name="ГУАМС 385">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=385 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Стефан Караджов (1869 – ?), завършил филология в Йена<ref name="Танчев 52">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 52 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> ; Свързани с Каракьой * {{флагче|България}} [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]] (1908 – 1975), български археолог, академик * {{флагче|България}} [[Марко Минов]], български зограф * {{флагче|България}} [[Милош Яковлев]] (? – 1892), български зограф * {{флагче|България}} [[Мино Яковлев]] (около 1820 - 1903), български зограф * {{флагче|България}} [[Теофил Минов]] (1860-1911), български зограф == Външни препратки == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1156 Неделчо Иванов Хаджинеделчев от с. Каракьой, Драмско, Егейска Македония – „Автобиография“, Разлог, 1971 година]; * [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_16.html Описание на с. Каракьой от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, с.208 – 208] == Бележки == <references /> {{Дем Неврокоп}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Неврокоп]] 5fdhhkhmm4qhsac2f86gqxuvmc7ai98 12416031 12416028 2024-11-18T17:26:39Z Протогер 252193 /* Личности */ 12416031 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Гърция|квартала на Истанбул|Галата (Истанбул)}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κατάφυτο | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Драмско | дем = Неврокоп | географска-област = }} '''Кара̀кьой''' ({{lang|el|Κατάφυτο}}, ''Катафито'', [[катаревуса]]: ''Κατάφυτον'', ''Катафитон'', до 1927 ''Καρά Κιόι'', ''Каракьой''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170826 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], дем [[Неврокоп (дем)|Неврокоп]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на 760 m надморска височина<ref name="Симовски 168">{{Симовски|1|168}}</ref> в котловина между планините [[Славянка]] (Орвилос) от север и [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]] (Мавро Вуно) от юг в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. Отстои на 16 километра западно от демовия център [[Зърнево (дем Неврокоп)|Зърнево]] (Като Неврокопи). == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името на селото е производно от турското ''kara köy'', в превод ''черно село'', което е свързано с цвета на местната почва. За произхода на името съществува следната легенда: в продължения на столетия българите не допускали в селото да се заселват турци и всички опити завършвали трагично за турците, заради което те нарекли накрая селото ''черно''. Жителските имена са ''кара̀кьо̀йченин'', ''кара̀кьо̀йченка'', ''кара̀кьо̀йчене''.<ref>{{Местните|135}}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Donor from the village Belyovo.jpg|мини|350п|Ктиторският надпис от „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“ в Бельово на [[Милош Яковлев]], „преселенъ у Каракои сиречъ Манастиръ“]] През XIX век Каракьой е голямо чисто българско село, числящо се към [[Неврокоп]]ската [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Старото име на селото е '''Манастир''', '''Голям Манастир''' или '''Манастирище'''. Това име се среща в турски документи от XVII и XVIII век.<ref name="Иванов12">{{Местните|12}}</ref> До западането на железодобивната индустрия в [[Мървашко]] в края на XIX век, селото е от най-развитите рударски селища в областта и най-голям доставчик на руда (магнетитов пясък).<ref name="Иванов12"/> Голяма част от селото се занимава изключително с промиване на магнетитов пясък. Плавенето (промиването) на рудата става главно през пролетта, есента и зимата, когато има повече вода в промивниците – наречени ''за̀дми''. Задмите са по течението на Каракьойската река. В селото имало 8 самокова и 4 – 5 пехци. Каракьой е и известно кузнарско село, като почти във всяка къща има кузня (железарска работилница). Селото е специализирано в правенето на клинци за подкови и заедно със съседното Ловча снабдява целия [[Солунски вилает]].<ref name="Иванов13">{{Местните|13}}</ref> След замирането на железодобива в средата на XIX век, жителите на Каракьой се отправят на юг към Света гора и околните планини като въглищари, но през зимата се връщат в Каракьой.<ref name="Иванов13"/> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каракьой (Karakeuy), Мелнишка епархия, живеят 1000 гърци.<ref>{{Синве|48}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Манастирджик каракьой'' (''Monastirdjik karakeuī'') е посочено като село със 190 домакинства с 650 жители българи.<ref>{{Етнография|126 – 127}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Кара-Кіой (Монастирджикъ)'' като село със 190 български къщи.<ref>{{Веркович|234 – 235}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Кара-кьой, село на Ю. от града 7 часа път. Положено е всред една камениста върла местност, която се образува от клоновете на [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]]. Най-изобилно растат орехи и лешници по Черна гора. В църквата „[[Успение Богородично (Каракьой)|Св. Богородица]]“ четат смесено; прекрасно училищно здание до църквата с един учител и 65 ученика, които се учат гръцки и български. Къщи 300, българе.<ref>{{Стрезов|7}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година населението на селото брои общо 1400 души, всички българи-[[християни]].<ref>{{МЕС|194|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm}}</ref> В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Каракьой има 2000 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 2 учители и 75 ученици.<ref>{{Бранков|112 – 113}}</ref> В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото: {{цитат|С. Кара-Кьой... е разположено в полите на Черна гора и Алиботуш. През него минава тесен проход – Просека, за [[Валовища|Демир Хисар]]. Има 294 къщи с 1300 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Мнозина от българите отиват да работят в [[Солунско]], [[Гюмюрджинско]], [[Гевгелийско]] и пр. Черквата е съградена 1865 г. и се казва „Успение на Пресвета Богородица“. Тя е голямо, хубаво, масивно здание. Вътре е хубаво украсена и има голям двор, в който е и училището. Училището е също хубаво, голямо и старо здание, съградено през 1874 – 5 г... Между селяните има разпри. Едните са [[Съюз на българските конституционни клубове|клубисти]], а другите [[Народна федеративна партия (българска секция)|санданисти]]. Последните са по-малко, но тероризират другите. Санданистите нападаха хора на клубистите през Коледните празници. И двата са се давали на съд. Черковно-училищните приходи са в безпорядък. Съществува анархия в селско-общинските работи.<ref name="Извори 82">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 82 }}</ref>}} При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 33 души от Каракьой са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|850}}</ref> Селото е освободено от части на българската армия. === В Гърция === През войната селото е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Каракьой попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Каракьой (''Καρά Κίοϊ'') живеят 1153 души.<ref>{{cite web| last = Λιθοξόου| first = Δημήτρης| url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm| title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία| accessdate = 3 май 2009|archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = | lang = el}}</ref> След [[Първата световна война]] голяма част от население на селото се изселва в [[България]] – в [[Неврокоп]] и района, [[Кричим]], [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко и други. На тяхно място се заселват 30 – 40 [[гърци|гръцки]] колонисти от [[Мала Азия]].<ref name="Иванов13"/> От 1915 до 1924 година кмет на селото е Никола Бакъров.<ref>[http://toppresa.com/78607/potomakat-na-bezhantsi-ot-egejska-makedoniya-dupnichaninat-j-plyakov Потомъкът на бежанци от Егейска Македония, дупничанинът Й. Пляков]</ref> Останалото в селото българско население е подложено на терор и през лятото на 1924 година се случва така наречения Каракьойски инцидент. {{цитат|На 24 юли 1924 г. по нареждане на офицера [[Дуксакис]] е взривена бомба в центъра на с. [[Търлис]]. Никой не пострадва, но два дни по-късно това става повод в с. Каракьой да арестуват 13 души, към които на мястото на „атентата“ са включени още 14. Групата е поведена към с. Горно Броди за дознание. Неясно защо я насочват по черен път и до едно изворче, под предлог за малка почивка, нещастниците се оказват лека мишена под бълващи смърт дула. В настъпилата паника 10-има все пак успяват да избягат, но трима от тях са ранени тежко. Не е възможно този случай да се прикрие. Пред специална комисия от ОН гърците постфактум обвиняват жертвите, че членували във ВМРО (какъв грях!) и подпомагали българските чети. Дуксакис все пак е порицан, дори осъден – 15 дни условно.<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26412&format=print&edition_id=413 Зловещото ехо на Ньойския договор отеква в Америка]</ref>|}} Вследствие на инцидента 1168 души от селото бягат в България и в селото остават само десетина семейства от български произход. На мястото на изселилите се властите заселват гърци бежанци.<ref name="Симовски 169">{{Симовски|1|169}}</ref> Към 1928 година Каракьой е смесено местно-бежанско село със 124 семейства и 408 души бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото пострадва силно и от Гражданската война (1946 - 1949), а от 60-те години започва миграция към големите градове.<ref name="Симовски 169"/> Населението произвежда тютюн, картофи, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.<ref name="Симовски 169"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Каракьой на 13 януари 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Хасаница<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Χασάνιτσα || Ксирорема || Ξυρόρρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река ЮЗ от Каракьой, десен приток на [[Белица (Сярско)|Белица]]<ref name="Ген"/> |- || Филакион Пресеки || Φυλάκιον Πρεσέκι || Филакион Агиас Параскевис || Φυλάκειον ῾Αγίας Παρασκευῆς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Друхала || Ντρόχαλα || Петрес || Πέτρες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Рамнака<ref name="Местните 182">{{Местните|182}}</ref> || Ραμνάκα || Исома || Ἴσωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || ниви С от Каракьой<ref name="Местните 182"/> |- || Звелица<ref name="Ген"/> или Свелица<ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Σβέλιτσα || Панорама || Πανόραμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх (1337 m) СЗ от Каракьой<ref name="Ген"/> |- || Кайнар<ref name="Ген"/> || Καϊνάρ || Пиги || Πηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност СИ от Каракьой и С от Търлис<ref name="Serrai"/> и горното течение на [[Търлиска река|Търлиската река]]<ref name="Ген"/> |- || Кара Кая || Καρὰ Καγιὰ || Маврос Врахос || Μαῦρος Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Маняско || Μανιάσκο || Тригоно || Τρίγωνον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Пресеки<ref name="Ген"/> || Диавасис Агиас Параскевис || Тригоно || Διάβασις Αγίας Παρασκευῆς<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 3а 1969|19}}</ref> || Връх (1202 m) ЮЗ от Каракьой<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|1153<ref name="Симовски 168"/>|975<ref name="Симовски 169"/>|476<ref name="Симовски 169"/>|983<ref name="Симовски 169"/>|278<ref name="Симовски 169"/>|415<ref name="Симовски 169"/>|300<ref name="Симовски 169"/>|220<ref name="Симовски 169"/>|218<ref name="Симовски 169"/>|165|232}} == Личности == ; Родени в Каракьой [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] * {{флагче|България}} [[Велик Караджов]] (1874 – 1949), деец на българската емиграция в Северна Америка<ref name="София помни 36">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=36 | заглавие=Парцел 36 |достъп_дата =4 март 2016 |издател=София помни}}</ref> свещеник в „[[Св. св. Кирил и Методий (Торонто)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Торонто * {{флагче|България}} Георги Димитров, български зограф * {{флагче|България}} [[Георги Ковачев (политик)|Георги Ковачев]] (1896 – 1923), български политик * {{флагче|България}} [[Георги Минев (духовник)|Георги Минев]] (? – 1942), български духовник * {{флагче|България}} [[Димитър Йосифов (резбар)|Димитър Йосифов]], български резбар * {{флагче|България}} [[Димитър Илиев (резбар)|Димитър Илиев]], български резбар * {{флагче|България}} [[Димитър Неделчев]], български зограф * {{флагче|България}} [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (1870 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, щаб на 3 бригада<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Гомов|Илия Атанасов Гомов]] (1879 - 1931), български революционер и просветен деец * {{флагче|България}} [[Илия Йосифов (резбар)|Илия Йосифов]] (1878 – 1942), български резбар и строител * {{флагче|България}} [[Йосиф Йосифов (резбар)|Йосиф Йосифов]] (1840 – 1910), български революционер и резбар * {{флагче|България}} Костадин Иванов Левенов (1912 – 1944), български комунистически деец, секретар на ГК на БКП Разлог<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} [[Мина Марков]], български зограф * {{флагче|България}} Михаил Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на [[Георги Каролеев]]<ref>{{МОО|53}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Икономов (юрист)|Никола Икономов]], български адвокат,<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> в 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Манолев]], (1915 – 2013) български летец, полковник, 18 бойни задачи и 8 въздушни боя с американската авиация. три въздушни победи в защитата на София, на 17 април 1944 г. сваля американска четиримоторна летяща крепост Б-17, кавалер на военния орден „За храброст“. * {{флагче|България}} [[Серги Георгиев]] (1820 - 1890), български зограф * {{флагче|България}} Сотир Илиев Сораджиев (1921 – ?), в 1925 година семейството му емигрира в [[Абланица (Област Благоевград)|Абланица]], Неврокопско, участник във войната срещу Нацистка Германия, член на БКП от 1945 г., секретар на партийната организация в селото, оперативен сътрудник на МВР в Слащенския район на Неврокопска околия (1945 – 1954), оставя спомени<ref name="ГУАМС 385">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=385 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Стефан Караджов (1869 – ?), завършил филология в Йена<ref name="Танчев 52">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 52 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> ; Свързани с Каракьой * {{флагче|България}} [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]] (1908 – 1975), български археолог, академик * {{флагче|България}} [[Марко Минов]], български зограф * {{флагче|България}} [[Милош Яковлев]] (? – 1892), български зограф * {{флагче|България}} [[Мино Яковлев]] (около 1820 - 1903), български зограф * {{флагче|България}} [[Теофил Минов]] (1860-1911), български зограф == Външни препратки == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1156 Неделчо Иванов Хаджинеделчев от с. Каракьой, Драмско, Егейска Македония – „Автобиография“, Разлог, 1971 година]; * [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_16.html Описание на с. Каракьой от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, с.208 – 208] == Бележки == <references /> {{Дем Неврокоп}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Неврокоп]] rt1tifjresq2jsm4nlsvjc8m4n71yk2 12416121 12416031 2024-11-18T18:03:13Z Протогер 252193 /* Личности */ 12416121 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|селото в Гърция|квартала на Истанбул|Галата (Истанбул)}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κατάφυτο | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Драмско | дем = Неврокоп | географска-област = }} '''Кара̀кьой''' ({{lang|el|Κατάφυτο}}, ''Катафито'', [[катаревуса]]: ''Κατάφυτον'', ''Катафитон'', до 1927 ''Καρά Κιόι'', ''Каракьой''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170826 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], дем [[Неврокоп (дем)|Неврокоп]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на 760 m надморска височина<ref name="Симовски 168">{{Симовски|1|168}}</ref> в котловина между планините [[Славянка]] (Орвилос) от север и [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]] (Мавро Вуно) от юг в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. Отстои на 16 километра западно от демовия център [[Зърнево (дем Неврокоп)|Зърнево]] (Като Неврокопи). == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името на селото е производно от турското ''kara köy'', в превод ''черно село'', което е свързано с цвета на местната почва. За произхода на името съществува следната легенда: в продължения на столетия българите не допускали в селото да се заселват турци и всички опити завършвали трагично за турците, заради което те нарекли накрая селото ''черно''. Жителските имена са ''кара̀кьо̀йченин'', ''кара̀кьо̀йченка'', ''кара̀кьо̀йчене''.<ref>{{Местните|135}}</ref> === В Османската империя === [[Файл:Donor from the village Belyovo.jpg|мини|350п|Ктиторският надпис от „[[Свети Атанасий (Бельово)|Свети Атанасий]]“ в Бельово на [[Милош Яковлев]], „преселенъ у Каракои сиречъ Манастиръ“]] През XIX век Каракьой е голямо чисто българско село, числящо се към [[Неврокоп]]ската [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Старото име на селото е '''Манастир''', '''Голям Манастир''' или '''Манастирище'''. Това име се среща в турски документи от XVII и XVIII век.<ref name="Иванов12">{{Местните|12}}</ref> До западането на железодобивната индустрия в [[Мървашко]] в края на XIX век, селото е от най-развитите рударски селища в областта и най-голям доставчик на руда (магнетитов пясък).<ref name="Иванов12"/> Голяма част от селото се занимава изключително с промиване на магнетитов пясък. Плавенето (промиването) на рудата става главно през пролетта, есента и зимата, когато има повече вода в промивниците – наречени ''за̀дми''. Задмите са по течението на Каракьойската река. В селото имало 8 самокова и 4 – 5 пехци. Каракьой е и известно кузнарско село, като почти във всяка къща има кузня (железарска работилница). Селото е специализирано в правенето на клинци за подкови и заедно със съседното Ловча снабдява целия [[Солунски вилает]].<ref name="Иванов13">{{Местните|13}}</ref> След замирането на железодобива в средата на XIX век, жителите на Каракьой се отправят на юг към Света гора и околните планини като въглищари, но през зимата се връщат в Каракьой.<ref name="Иванов13"/> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каракьой (Karakeuy), Мелнишка епархия, живеят 1000 гърци.<ref>{{Синве|48}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Манастирджик каракьой'' (''Monastirdjik karakeuī'') е посочено като село със 190 домакинства с 650 жители българи.<ref>{{Етнография|126 – 127}}</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Кара-Кіой (Монастирджикъ)'' като село със 190 български къщи.<ref>{{Веркович|234 – 235}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Кара-кьой, село на Ю. от града 7 часа път. Положено е всред една камениста върла местност, която се образува от клоновете на [[Черна гора (планина в Гърция)|Черна гора]]. Най-изобилно растат орехи и лешници по Черна гора. В църквата „[[Успение Богородично (Каракьой)|Св. Богородица]]“ четат смесено; прекрасно училищно здание до църквата с един учител и 65 ученика, които се учат гръцки и български. Къщи 300, българе.<ref>{{Стрезов|7}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година населението на селото брои общо 1400 души, всички българи-[[християни]].<ref>{{МЕС|194|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm}}</ref> В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Каракьой има 2000 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 2 учители и 75 ученици.<ref>{{Бранков|112 – 113}}</ref> В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото: {{цитат|С. Кара-Кьой... е разположено в полите на Черна гора и Алиботуш. През него минава тесен проход – Просека, за [[Валовища|Демир Хисар]]. Има 294 къщи с 1300 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Мнозина от българите отиват да работят в [[Солунско]], [[Гюмюрджинско]], [[Гевгелийско]] и пр. Черквата е съградена 1865 г. и се казва „Успение на Пресвета Богородица“. Тя е голямо, хубаво, масивно здание. Вътре е хубаво украсена и има голям двор, в който е и училището. Училището е също хубаво, голямо и старо здание, съградено през 1874 – 5 г... Между селяните има разпри. Едните са [[Съюз на българските конституционни клубове|клубисти]], а другите [[Народна федеративна партия (българска секция)|санданисти]]. Последните са по-малко, но тероризират другите. Санданистите нападаха хора на клубистите през Коледните празници. И двата са се давали на съд. Черковно-училищните приходи са в безпорядък. Съществува анархия в селско-общинските работи.<ref name="Извори 82">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 82 }}</ref>}} При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 33 души от Каракьой са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|850}}</ref> Селото е освободено от части на българската армия. === В Гърция === През войната селото е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Каракьой попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Каракьой (''Καρά Κίοϊ'') живеят 1153 души.<ref>{{cite web| last = Λιθοξόου| first = Δημήτρης| url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm| title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία| accessdate = 3 май 2009|archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = | lang = el}}</ref> След [[Първата световна война]] голяма част от население на селото се изселва в [[България]] – в [[Неврокоп]] и района, [[Кричим]], [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко и други. На тяхно място се заселват 30 – 40 [[гърци|гръцки]] колонисти от [[Мала Азия]].<ref name="Иванов13"/> От 1915 до 1924 година кмет на селото е Никола Бакъров.<ref>[http://toppresa.com/78607/potomakat-na-bezhantsi-ot-egejska-makedoniya-dupnichaninat-j-plyakov Потомъкът на бежанци от Егейска Македония, дупничанинът Й. Пляков]</ref> Останалото в селото българско население е подложено на терор и през лятото на 1924 година се случва така наречения Каракьойски инцидент. {{цитат|На 24 юли 1924 г. по нареждане на офицера [[Дуксакис]] е взривена бомба в центъра на с. [[Търлис]]. Никой не пострадва, но два дни по-късно това става повод в с. Каракьой да арестуват 13 души, към които на мястото на „атентата“ са включени още 14. Групата е поведена към с. Горно Броди за дознание. Неясно защо я насочват по черен път и до едно изворче, под предлог за малка почивка, нещастниците се оказват лека мишена под бълващи смърт дула. В настъпилата паника 10-има все пак успяват да избягат, но трима от тях са ранени тежко. Не е възможно този случай да се прикрие. Пред специална комисия от ОН гърците постфактум обвиняват жертвите, че членували във ВМРО (какъв грях!) и подпомагали българските чети. Дуксакис все пак е порицан, дори осъден – 15 дни условно.<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26412&format=print&edition_id=413 Зловещото ехо на Ньойския договор отеква в Америка]</ref>|}} Вследствие на инцидента 1168 души от селото бягат в България и в селото остават само десетина семейства от български произход. На мястото на изселилите се властите заселват гърци бежанци.<ref name="Симовски 169">{{Симовски|1|169}}</ref> Към 1928 година Каракьой е смесено местно-бежанско село със 124 семейства и 408 души бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> Селото пострадва силно и от Гражданската война (1946 - 1949), а от 60-те години започва миграция към големите градове.<ref name="Симовски 169"/> Населението произвежда тютюн, картофи, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.<ref name="Симовски 169"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Каракьой на 13 януари 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Хасаница<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Χασάνιτσα || Ксирорема || Ξυρόρρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || река ЮЗ от Каракьой, десен приток на [[Белица (Сярско)|Белица]]<ref name="Ген"/> |- || Филакион Пресеки || Φυλάκιον Πρεσέκι || Филакион Агиас Параскевис || Φυλάκειον ῾Αγίας Παρασκευῆς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Друхала || Ντρόχαλα || Петрес || Πέτρες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Рамнака<ref name="Местните 182">{{Местните|182}}</ref> || Ραμνάκα || Исома || Ἴσωμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || ниви С от Каракьой<ref name="Местните 182"/> |- || Звелица<ref name="Ген"/> или Свелица<ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> || Σβέλιτσα || Панорама || Πανόραμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || връх (1337 m) СЗ от Каракьой<ref name="Ген"/> |- || Кайнар<ref name="Ген"/> || Καϊνάρ || Пиги || Πηγή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || местност СИ от Каракьой и С от Търлис<ref name="Serrai"/> и горното течение на [[Търлиска река|Търлиската река]]<ref name="Ген"/> |- || Кара Кая || Καρὰ Καγιὰ || Маврос Врахос || Μαῦρος Βράχος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Маняско || Μανιάσκο || Тригоно || Τρίγωνον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || |- || Пресеки<ref name="Ген"/> || Диавасис Агиас Параскевис || Тригоно || Διάβασις Αγίας Παρασκευῆς<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 3а 1969|19}}</ref> || Връх (1202 m) ЮЗ от Каракьой<ref name="Ген"/> |- |} {{Преброяване Гърция|1153<ref name="Симовски 168"/>|975<ref name="Симовски 169"/>|476<ref name="Симовски 169"/>|983<ref name="Симовски 169"/>|278<ref name="Симовски 169"/>|415<ref name="Симовски 169"/>|300<ref name="Симовски 169"/>|220<ref name="Симовски 169"/>|218<ref name="Симовски 169"/>|165|232}} == Личности == ; Родени в Каракьой [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] * {{флагче|България}} [[Велик Караджов]] (1874 – 1949), деец на българската емиграция в Северна Америка<ref name="София помни 36">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=36 | заглавие=Парцел 36 |достъп_дата =4 март 2016 |издател=София помни}}</ref> свещеник в „[[Св. св. Кирил и Методий (Торонто)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Торонто * {{флагче|България}} Георги Димитров, български зограф * {{флагче|България}} [[Георги Ковачев (политик)|Георги Ковачев]] (1896 – 1923), български политик * {{флагче|България}} [[Георги Минев (духовник)|Георги Минев]] (? – 1942), български духовник * {{флагче|България}} [[Димитър Йосифов (резбар)|Димитър Йосифов]], български резбар * {{флагче|България}} [[Димитър Илиев (резбар)|Димитър Илиев]], български резбар * {{флагче|България}} [[Димитър Неделчев]], български зограф * {{флагче|България}} [[Иван Левенов|Иван Андонов Левенов]] (1870 – след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, щаб на 3 бригада<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} [[Илия Гомов|Илия Атанасов Гомов]] (1879 - 1931), български революционер и просветен деец * {{флагче|България}} [[Илия Йосифов (резбар)|Илия Йосифов]] (1878 – 1942), български резбар и строител * {{флагче|България}} [[Йосиф Йосифов (резбар)|Йосиф Йосифов]] (1840 – 1910), български революционер и резбар * {{флагче|България}} Костадин Иванов Левенов (1912 – 1944), български комунистически деец, секретар на ГК на БКП Разлог<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|България}} [[Мина Марков]], български зограф * {{флагче|България}} Михаил Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на [[Георги Каролеев]]<ref>{{МОО|53}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Икономов (юрист)|Никола Икономов]] (1876 – ?), български адвокат,<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> в 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> * {{флагче|България}} [[Петър Манолев]], (1915 – 2013) български летец, полковник, 18 бойни задачи и 8 въздушни боя с американската авиация. три въздушни победи в защитата на София, на 17 април 1944 г. сваля американска четиримоторна летяща крепост Б-17, кавалер на военния орден „За храброст“. * {{флагче|България}} [[Серги Георгиев]] (1820 - 1890), български зограф * {{флагче|България}} Сотир Илиев Сораджиев (1921 – ?), в 1925 година семейството му емигрира в [[Абланица (Област Благоевград)|Абланица]], Неврокопско, участник във войната срещу Нацистка Германия, член на БКП от 1945 г., секретар на партийната организация в селото, оперативен сътрудник на МВР в Слащенския район на Неврокопска околия (1945 – 1954), оставя спомени<ref name="ГУАМС 385">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=385 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=5 септември 2015}}</ref> * {{флагче|България}} Стефан Караджов (1869 – ?), завършил филология в Йена<ref name="Танчев 52">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 52 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> ; Свързани с Каракьой * {{флагче|България}} [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]] (1908 – 1975), български археолог, академик * {{флагче|България}} [[Марко Минов]], български зограф * {{флагче|България}} [[Милош Яковлев]] (? – 1892), български зограф * {{флагче|България}} [[Мино Яковлев]] (около 1820 - 1903), български зограф * {{флагче|България}} [[Теофил Минов]] (1860-1911), български зограф == Външни препратки == * [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1156 Неделчо Иванов Хаджинеделчев от с. Каракьой, Драмско, Егейска Македония – „Автобиография“, Разлог, 1971 година]; * [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_16.html Описание на с. Каракьой от Васил Кънчов от 1891 г. Виж: „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, с.208 – 208] == Бележки == <references /> {{Дем Неврокоп}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Неврокоп]] 6skhmtihykl7off7tbics5w83c217tr 0 203113 12416038 11866638 2024-11-18T17:29:01Z Nk 399 == Памет == На Симеон Пиронков е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950694|title=Симеон Пиронков}}). 12416038 wikitext text/x-wiki {{Личност|композитор}} '''Симеон Ангелов Пиронков''' е български [[композитор]], автор на камерна, хорова, [[симфония|симфонична]] и [[опера|оперна]] музика, представител на българския [[Авангард (музика)|музикален авангард]]. == Биография == Роден е на [[18 юни]] [[1927]] г. в град [[Лом]]. През 1952 г. завършва специалност композиция в класа на проф. [[Парашкев Хаджиев]] и дирижиране в класа на проф. Ас. Димитров. Последователно е диригент на оркестъра на Народния театър за младежта, през 60-те работи като музикален оформител в Студия за игрални филми, от 1968 г. работи на свободна практика, а от 1980 г. е доцент във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]], където води лекции по музикално оформление на спектакъла. През 1990 г., съвместно с [[Георги Тутев]] е един от основателите на [[Дружеството за нова музика в България]], българска секция на Международното общество за съвременна музика ([[ISCM]]) (1990), като след смъртта на Тутев от 1994 до 2000 г. става негов председател и директор на фестивала Musica Nova ­Sofia. Председател на фондацията и международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ (от 1992). [[Файл:Simeon Pironkov memorial plaque, Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на Симеон Пиронков на входа на дома му на бул. „[[Витоша (булевард в София)|Витоша]]“ № 56, София]] Умира на [[25 януари]] [[2000]] г. в [[София]]. == Памет == На Симеон Пиронков е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950694|title=Симеон Пиронков}}). == Награди == * Почетно звание „[[Заслужил артист]]“ (1977), * Почетно звание „[[Народен артист]]“ (23 май 1985), * Лауреат на „[[Димитровска награда]]“ (17 юни 1982), * Носител на [[Хердерова награда]] (1985), * Орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ втора степен (1987). == Творби == ; Симфоничен оркестър * El Tango ­ вариации (1996) * Босненска приспивна (1993) * Пасакалия (1991) * Оркестрова сюита „Модерн“ (1988) * Симфонична скица върху една популярна мелодия (1986) * Български фолклорен танц „Петрунко“ (1983) * „Нощна музика“ (1968) ; Музикално сценични * „О, моя мечта…“ –­ лирична комедия по собствено либрето (1985) * „Пъстрата птица“ ­– комична опера по собствено либрето (1979) * „Добрият човек от Сечуан“ – опера по [[Бертолд Брехт]] (1965) ; Кантатно ораториални * „Житие и страдания грешнаго Софрония“ ­– оратория за хор и орк. (1976) * „Истинската апология на Сократ“ за бас, ударни и струнни инструменти по текст на [[Костас Варналис]] (1967) ; За камерен оркестър * „Четири капричии от Паганини“ –­ транскрипция за струнен ансамбъл (1994) * Kammersinfonie за 11 солисти (1990) * „Лирична сюита“ (1983) * „Балетна музика в памет на Стравински“ (1972) * „Реквием за един неизвестен млад човек“ за 13 струнни (1968) * „Движения за 13 струнни“ (1967) * Симфония (1960) ; Камерна музика * „Три движения“ за соло арфа (1992) * Екологично трио за цигулка, кларинет и контрабас (1987) * Струнен квартет №3 (1985) * Tema con variationi за цигулка и пиано (1985) * „Приспивна песен“ за кларинет и пиано (1983) * „Интрада и капричио“ за соло виолончело (1980) * „Четири епизода“ за валдхорна и пиано (1975) * Струнен квартет №2 (1966) * Соната за соло обой (1956) * Соната за соло цигулка (1955) * Струнен квартет №1 (1951) * Дуо за 2 цигулки (1951) * Трио за цигулка, виола и виолончело (1950) === Филмова музика === ; Игрални филми * 1990 – [[Племенникът чужденец]] (реж. [[Мариана Евстатиева-Биолчева]]) * 1986 – [[Място под слънцето (филм, 1986)|Място под слънцето]] (реж. [[Румен Сурджийски]]) * 1984 – [[Спасението]] (реж. [[Борислав Пунчев]]) * 1983 – [[Константин Философ (филм)|Константин Философ]] (реж. [[Георги Стоянов (режисьор)|Георги Стоянов]]) * 1983 – [[Завръщане (филм, 1983)|Завръщане]] (реж. [[Стефан Димитров (режисьор)|Стефан Димитров]]) * 1982 – [[Дяволското оръжие]] (реж. [[Мариана Евстатиева-Биолчева]]) * 1981 – [[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]] (реж. [[Людмил Стайков]]) * 1980 – [[Голямото нощно къпане]] (реж. [[Бинка Желязкова]]) * 1980 – [[Прозорецът]] (реж. [[Георги Стоянов (режисьор)|Георги Стоянов]]) * 1979 – [[Черешова градина]] (реж. [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]]) * 1979 – [[Мигове в кибритена кутийка]] (реж. [[Мариана Евстатиева-Биолчева]]) * 1979 – [[Роялът]] (реж. [[Борислав Пунчев]]) * 1978 – [[Утрото е неповторимо]] (реж. [[Никола Любомиров]]) * 1977 – [[Басейнът (филм, 1977)|Басейнът]] (реж. [[Бинка Желязкова]]) * 1977 – [[Година от понеделници]] (реж. [[Борислав Пунчев]]) * 1976 – [[Допълнение към Закона за защита на държавата]] (реж. [[Людмил Стайков]]) * 1976 – [[Самодивско хоро]] (реж. [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]]) * 1975 – [[При никого]] (реж. [[Иванка Гръбчева]]) * 1974 – [[Дневна светлина (филм, 1974)|Дневна светлина]] (реж. [[Маргарит Николов]]) * 1974 – [[Зарево над Драва]] (реж. [[Зако Хеския]]) * 1973 – [[Последната дума]] (реж. [[Бинка Желязкова]]) * 1972 – [[Обич (филм)|Обич]] (реж. [[Людмил Стайков]]) * 1972 – [[Наковалня или чук]] (реж. [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]]) * 1972 – [[Стихове]] (реж. [[Маргарит Николов]]) * 1971 – [[Изпит (филм)|Изпит]] (реж. [[Георги Дюлгеров]]) * 1971 – [[Тримата от запаса]] (реж. [[Зако Хеския]]) * 1970 – [[Черните ангели (филм)|Черните ангели]] (реж. [[Въло Радев]]) * 1970 – [[Князът]] (реж. [[Петър Б. Василев|Петър Василев]]) * 1967 – [[Привързаният балон]] (реж. [[Бинка Желязкова]]) * 1967 – [[Най-дългата нощ]] (реж. [[Въло Радев]]) * 1966 – [[Между двамата]] (реж. [[Димитър Петров]]) * 1966 – [[Цар и генерал]] (реж. Въло Радев) * 1965 – [[Краят на една ваканция]] (реж. [[Людмил Кирков]]) * 1964 – [[Крадецът на праскови]] (реж. [[Въло Радев]]) * 1963 – [[Инспекторът и нощта]] (реж. [[Рангел Вълчанов]]) * 1962 – [[Слънцето и сянката]] (реж. Рангел Вълчанов) * 1962 – [[Хроника на чувствата]] (реж. [[Любомир Шарланджиев]]) * 1961 – [[А бяхме млади]] (реж. [[Бинка Желязкова]]) * 1960 – [[Първи урок]] (реж. Владимир Петров, [[Рангел Вълчанов]]) * 1959 – [[Звезди (филм)|Звезди]] (реж. [[Конрад Волф]], Рангел Вълчанов) * 1958 – [[На малкия остров]] (реж. Рангел Вълчанов) ; Тв сериали * 1986 – [[Васко да Гама от село Рупча]] (реж. [[Димитър Петров]]) * 1983 – [[Милионите на Привалов]] (реж. [[Дитхард Кланте]], [[Николай Попов (режисьор)|Николай Попов]]) ; Анимационни филми * 1970 – Петльовата пара (реж. [[Радка Бъчварова]]) * 1966 – Дупката (реж. [[Зденка Дойчева]]) * 1966 – Недовършеният (реж. Зденка Дойчева) * 1965 – Маргаритка (реж. [[Тодор Динов]]) * 1963 – Ревност (реж. Тодор Динов) * 1962 – Гръмоотводът (реж. Тодор Динов) * 1960 – Снежният човек (реж. [[Радка Бъчварова]]) ; Документални филми * 1968 – Хиляда жерави (реж. [[Христо Ковачев (режисьор)|Христо Ковачев]]) * 1963 – Празник на надеждата (реж. [[Христо Ганев (сценарист)|Христо Ганев]]) * 1973 – Възможното – невъзможно (реж. [[Александър Обрешков]], научнопопулярен) == Външни препратки == * {{imdb name|id=0685258|name=Симеон Пиронков}} * Екатерина Дочева, [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/39404 „Симеон Пиронков – прозрения в модерното“], в-к „Култура“, бр. 17 (1924), 26 април 1996 * Симеон Пиронков – младши, [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/5095 „Симеон Пиронков – един преводач на всекидневие“], в-к „Култура“, бр. 6 (2167), 16 февруари 2001 * Лъчезар Каранлъков, [https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=157836 „Упованията на Симеон Пиронков“], в-к „Дума“, 21 декември 2017 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Пиронков, Симеон}} [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Филмови композитори]] [[Категория:Възпитаници на Националната музикална академия]] [[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]] [[Категория:Заслужили артисти (България)]] [[Категория:Народни артисти (България)]] [[Категория:Носители на Димитровска награда]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен]] [[Категория:Носители на Хердерова награда]] [[Категория:Родени в Лом]] [[Категория:Починали в София]] j5gvrrqsofnbteo2fmirtynb7mp17q9 0 205750 12415863 12188339 2024-11-18T15:11:29Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415863 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селото в България|Цървище}} {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Καπνόφυτο | област = Централна Македония | карта3 = Сярско | дем = Синтика | географска-област = [[Мървашко]] | височина = 802 | население = 273 | население-година = 2001 }} '''Цървища''' (на [[гръцки език|гръцки димотики]]: ''Καπνόφυτο'', ''Капнофито'', [[катаревуса]]: ''Καπνόφυτον'', ''Капнофитон'', до 1927 ''Τσερβίστα'', ''Цервиста''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170486 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], в [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]], област [[Централна Македония]]. == География == Цървища е село в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. То е разположено в северното подножие на планината [[Шарлия]] (Врондос) на 13 километра североизточно от град [[Валовища]] (Сидирокастро) и на 4 километра югозападно от [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]] (Ахладохори) в долината на река [[Белица (Сярско)|Белица]] (Крусовитис). В землището на селото има много пещери. През селото тече [[Шарлийска река|Шарлийската река]] или Кушлу,<ref name="Местните 194">{{Местните|194}}</ref><ref name="Ген"/> прекръстена в 1969 година на Скотино Рема.<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 146а 1968|1044}}</ref> На нея е разположен водопадът [[Скак]].<ref name="Местните 194"/><ref name="Ген"/> Втората малка река, която тече през Цървища е Карадере.<ref>{{Местните|135}}</ref> == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е по изчезналото лично име ''Царьо'', по народна етимология от ''църв'', ''червей''. Сравнимо е селищното име ''[[Цървище]]'' в Дупнишко, което вероятно е от същия произход.<ref>{{Местните|214}}</ref> === В Османската империя === В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името ''Червище'' с 205 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година ''Червище'' има 197 ханета.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Цървища ''(Tsërvischta)'' е посочено като село със 110 домакинства и 170 жители българи и 140 жители мюсюлмани.<ref>{{Етнография|134 – 135}}</ref> Според [[Стефан Веркович]] в 1889 година в Цървища има 63 български и 40 турски къщи.<ref>{{Веркович|103}}</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Цървища, на С.-И. от Валовища 3 часа, при полите на [[Шарлия|Лялята]]. Селянете живеят охолно. Ражда се твърде хубава пченица. В църквата и училището четат смесено; има 10-на ученика. Къщите са на брой 100.<ref>{{Стрезов|852 – 853}}</ref>}} Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов, населението на ''Църквища'' („[[Македония. Етнография и статистика]]“) брои 350 българи, 240 турци, 50 [[арумъни|власи]] и 30 цигани.<ref>{{МЕС|184}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Цървища има 440 българи екзархисти, 40 българи [[Цариградска патриаршия|патрирашисти]] [[гъркомани]] и 90 власи. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 57 ученици.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Мария Маркова.<ref>{{Галчев|157}}</ref> Митрополит [[Емилиан Дангулас|Емилиан Мелнишки]] пише, че на 24 януари 1908 година осемчленна българска чета, начело със Стойо от [[Колешино]], се сражава с османски части при Цървища. Турците залавят боеприпаси и документи.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 30 ноември 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | цитат = Οκταμελής βουλγαρική συμμορία, υπό την αρχηγίαν του εκ Κολεσόβου Στόγιου, συνεπλάκη μετά του στρατού παρά το χωρίον Τσερβίστα της υποδιοικήσεως Δεμίρ Ισσάρ, κατεσχέθησαν πολλά πολεμοφόδια και έγγραφα επιλήψιμα. | lang = el | език = }}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 17 души от Цървища са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|887}}</ref> === В Гърция === Селото е освободено от османска власт от [[Седма рилска дивизия]] през октомври 1912 година по време на Балканската война. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през 1913 година, Цървища е опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.]</ref> След войната попада в пределите на Гърция. В 1924 година в селото са заселени [[гърци]] [[бежанци]] от Мала Азия, [[Турция]] и селото брои 220 къщи със 70 българи, 130 гръцки колонисти и 20 власи. През 1925 година всички българи без две семейства се изселват в България – в [[Мелник]] и Мелнишко, в [[Коиловци]] и други.<ref>{{Местните|28}}</ref> В 1927 година името на селото е променено на Капнофитон.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Цървища на 6 юли 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Кушлу<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> или [[Шарлийска река|Шарлийската река]]<ref name="Местните 194"/> || Κουσλού|| Скотинон Рема || Σκοτεινόν Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река в Шарлия, която тече през Цървища<ref name="Местните 194"/><ref name="Ген"/> |- || Дъбовец<ref name="Ген"/>|| Ντάμποβιτς|| Меседес|| Μεσέδες<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх в Шарлия ЮИ от Цървища (963 m)<ref name="Ген"/> |- || [[Скак]]<ref name="Местните 194">{{Местните|194}}</ref><ref name="Ген"/>|| Σκάκ|| Акрида|| Άκρίδα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||водопад<ref name="Местните 194"/> в Шарлия на Шарлийската река (Куслу) ЮИ от Цървища;<ref name="Ген"/> от ''скак'', „водопад“, от ''скачам''<ref name="Местните 194"/> |- || Баба<ref name="Ген"/>|| Μπαμπά|| Патерас Рема|| Πατέρας Ρέμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||река на З от Цървища, ляв приток на [[Белица (Сярско)|Белица]]<ref name="Ген"/> |- || Кушлу|| Κουσλού|| Макрирема|| Μακρυρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Рамна<ref name="Ген"/>|| Ράμνια|| Омалон|| Όμαλόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх в Шарлия И от Цървища<ref name="Ген"/> (702 m)<ref name="Serrai">{{cite book | title = Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. |610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1944 | edition = | publisher = War Office | location = London | isbn = | doi = | pages = | url = https://digitalarchive.mcmaster.ca/islandora/object/macrepo%3A20636 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |- || [[Али Баба (връх в Шарлия)|Али Баба]]<ref name="Ген"/> || Άλή Μπαμπάς|| Профитис Илияс|| Προφήτης Ήλίας<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| връх в Шарлия ЮИ от Цървища<ref name="Ген"/> (1848 m)<ref name="Незис 395">{{Незис|2|395}}</ref> |- || Цървил|| Τσερβίλι|| Поликорфон|| Πολύκορφον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| връх в Шарлия И от Цървища и З от Горно Броди<ref name="Ген"/> (1642 m);<ref name="Незис 395"/> от личното име ''Цървѝл''<ref name="Местните 215">{{Местните|215}}</ref> |- || Баба<ref name="Ген"/>|| Μπάμπα|| Патерас|| Πατέρας<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||скалист рид<ref name="Местните 72">{{Местните|72}}</ref> З от Цървища над река Баба;<ref name="Ген"/> името е обикновено название на гърбовидни хребети<ref name="Местните 72"/> |- || Баба|| Μπάμπα|| Папус|| Παππούς<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| |- || Шапкина<ref name="Ген"/>|| Σαπνίνα|| Капело|| Καπέλο<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||връх СЗ от Цървища, над десния бряг на [[Белица (Сярско)|Белица]]<ref name="Ген"/> |- || Бахчелък<ref name="Ген"/>|| Μπαχτελίκια|| Кипон|| Κήπον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност СЗ от Цървища, по левия бряг на [[Белица (Сярско)|Белица]]<ref name="Ген"/> |- || Гюрма<ref name="Ген"/> или Гюрка<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| Γκιούρκα|| Антотопос|| Ανθότοπος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>||местност СЗ от Цървища, на десния бряг на [[Белица (Сярско)|Белица]]<ref name="Ген"/> |} == Личности == ;Родени в Цървища * {{флагче|България}} Борис Петров Бардушев (1920 – 1944), български партизанин<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls Списък на убити партизани ]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Панайотидис]] (1936 – 1991), гръцки политик, депутат от Нова демокрация * {{флагче|България}} Константин Йорданов, доброволец в четата на [[Иван Атанасов – Инджето]] през Сръбско-българската война в 1885 година<ref name="Македонците 46">{{Македонците|46}}</ref> * {{флагче|България}} [[Стоян Воденичаров]] (1875 – 1925), български политик, кмет на селото и деец на ВМРО == Бележки == <references /> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] iib4w37dphf2dc43g5lkxjnzzm4t4nr 0 206270 12416588 11799272 2024-11-19T09:05:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416588 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = ED162A | Име в оригинал = CNN | Име на български = Си Ен Ен | картинка = CNN.svg | Мрежа = | Притежава се от = [[Търнър Броудкастинг]] | Слоган = ''Go There'' | Формат на картината = 1080i [[HDTV]]; 480i [[SDTV]] | Статут = частна | Предишни наименования= | Седалище = [[Атланта]], [[Джорджия]] | Свързани канали = | Уебсайт = {{URL|www.cnn.com}} | Разпространение = цял свят | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} {{URL|CNN.com/live}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Си Ен Ен''' ({{lang|en|на=от|The Cable News Network}}, в превод на български – „Кабелна новинарска мрежа“) е [[Съединени американски щати|американска]] новинарско-публицистична [[телевизия]], създадена от [[Тед Търнър]] през [[1980]] година<ref>[http://meandted.com/author.htm Reese Schonfeld Bio] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080513025424/http://meandted.com/author.htm |date=2008-05-13 }}. ([[29 януари]] [[2001]]) ''MeAndTed.com''. Посетен на [[18 юни]] [[2007]].</ref><ref>[http://cnn.com/COMMUNITY/transcripts/2000/5/8/bierbauer/ Чарлс Биербауър – старши кореспондент на CNN във Вашингтон, разказва за своята 19-годишна кариера в телевизията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120929070034/http://www.cnn.com/COMMUNITY/transcripts/2000/5/8/bierbauer/ |date=2012-09-29 }}. ([[8 май]] [[2000]]). ''[[CNN.com]]''. Посетен на 18 юни 2007.</ref>. Подразделение на компанията [[Търнър Броудкастинг]], която е собственост на компанията [[Уорнърмедия]]. Си Ен Ен е първата телевизионна програма в света, която предлага концепцията с 24-часово предаване на новини. Един от ключовите моменти в историята на телевизията, е директното предаване на [[Война в Персийския залив (1990-1991)|Войната в Персийския залив]], когато за първи път се излъчват директно бойни действия в ефир. Си Ен Ен стартира предаванията си в режим на предаване с „Висока Резолюция“ (HD), на [[1 септември]] [[2007]] г. и е първата такава с национално разпространявание (от DIRECTV), на [[26 септември]] 2007 година. == История == === Началото === Си Ен Ен започва своето съществуване в 5:00 ч. EST, неделя, [[1 юни]] [[1980]] година. След направен анонс в ефир от [[Тед Търнър]], първият новинарски екип [[Дейвид Уолкър]] и [[Лоис Харт]] (двамата са съпруг и съпруга), представят първия информационен бюлетин<ref>„''American Television News: The Media Marketplace and the Public Interest''“ от Стив Майкъл, [[2003]]</ref>. От своя дебют, Си Ен Ен разширява бурно своята мрежа, за да стане № 1 на кабелните и сателитни телевизионни мрежи, разполага с няколко уеб сайта, притежава специализирани локални ТВ мрежи (като Си Ен Ен Еърпорт Нетуърк), както и няколко радио-станции. Си Ен Ен Нетуърк има 36 бюра (10 домашни и 26 международни), повече от 900 локални станции, както и няколко регионални и чуждоезични телевизионни мрежи по целия свят. На [[1 януари]] [[1982]] г. стартира съпровождащата програма „Водещи Новини“ (на [[английски език]] – ''Headline News'', първоначално е наречена Си Ен Ен 2), която представя непрекъснат 24-часов цикъл с 30-минутни новинарски емисии. „Headline News“ са спряни от оригиналния им формат през [[2005]] г., като са замемени от „Headline Prime“. [[Файл:Cnncenter.jpg|ляво|мини|CNN Център]] === Войната в залива === Първата война в Персийския залив през [[1991]] г. е повратна точка в историята на Си Ен Ен, която катапултира телевизионната програма сред „големите три“ на Американските ТВ мрежи. Нещо което в голяма степен се дължи на безпрецедентния, исторически шанс: Си Ен Ен е единствената телевизионна програма, която осъществяваше преки предавания с вътрешността на Ирак, по време на началото на американските бомбардировки. Програмата предава „на живо“ от хотел „Ал-Рашид“ в [[Багдад]], където са репортерите Бърнард Шоу, Джон Холиман, и [[Питър Арнет]]. Операция „Пустинна буря“ е предавана на живо дори през нощта с камера за нощно виждане и с разкази на репортерите. Когато започват бомбардировките, Бърнард Шоу ги обявява по Си Ен Ен на [[16 януари]] [[1991]], по следния начин: {{цитат|Говори Бърни Шоу. Нещо се случва навън ... Питър Арнет, присъединете се към мен. Да се опитаме да опишем на нашите зрители какво виждаме ... Небето над Багдад е осветено ... Ние виждаме ярки светкавици по цялото небе.|}} == Външни препратки == * [http://www.cnn.com/ Официален сайт на Си Ен Ен] * [http://edition.cnn.com/ Международен сайт на CNN] == Източници == <references /> [[Категория:Си Ен Ен| ]] [[Категория:Основани в САЩ през 1980 година]] p5lwt7rp1697way3503ngotihgvl5qq 0 208272 12416193 12378175 2024-11-18T18:58:22Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416193 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Руско-грузинска война | картинка = Georgia-War-2008-08-11.jpg | период = 7 – 16 август 2008 г. | място = [[Грузия]] | резултат = Решителна победа за Русия; Признаване на Абхазия и Южна Осетия за независими държави от страна на Русия, Никарагуа и Венецуела. | страна1 = {{флагче с име|Южна Осетия}}<br>{{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче|Абхазия}} Абхазки сепаратисти<br>{{флагче|Русия}} Казашки доброволци | страна2 = {{флагче с име|Грузия}}<br>[[Файл:Military Professional Resources Logo.svg|22px]] MPRI<ref>{{Citation |title=Осетинам была уготована участь хорватских сербов |url=http://fondsk.ru/article.php?id=1600 |accessdate=2009-08-08 |archivedate=2009-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090820093646/http://fondsk.ru/article.php?id=1600 }}</ref><ref>{{Citation |title=Грузия с план за военна операция в Южна Осетия |url=http://www.monitor.bg/article?id=145398 |accessdate=2009-08-08 |archivedate=2014-04-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140416181442/http://www.monitor.bg/article?id=145398 }}</ref> | командир1 = {{флагче|Южна Осетия}} [[Едуард Кокойти]]<br>{{флагче|Русия}} [[Дмитрий Медведев]]<br>{{флагче|Русия}} [[Анатолий Сердюков]]<br>{{флагче|Русия}} [[Марат Кулахметов]]<br>{{флагче|Русия}} [[Владимир Шаламанов]]<ref>[http://english.hotnews.ro/stiri-top_news-3925990-russias-symbolic-move-vladimir-samanov-lead-peace-keeping-troops-abkhazia.htm Russia's symbolic move: Vladimir Samanov to lead peace keeping troops in Abkhazia], [[ITAR-TASS]], 12. August 2008</ref><br>{{флагче|Русия}} [[Анатолий Хрульов]]<br>{{флагче|Абхазия}} [[Алексадър Мелник]] | командир2 = {{флагче|Грузия}} [[Михаил Саакашвили]]<br>{{флагче|Грузия}} [[Давид Кезерашвили]]<br>{{флагче|Грузия}} [[Заза Гогава]] | сила1 = '''Южна Осетия''' – 18 000 с резервистите; неизв. брой доброволци<ref name=rasstanovka_sil>{{cite news|last=Krasnogir|first=Sergey|title=Расстановка сил |publisher=[[Lenta.Ru]]|date=[[8 август]] 2008|url=http://lenta.ru/articles/2008/08/08/forces/|accessdate=10 август 2008|lang=ru}})</ref><br>'''Русия''' – най-малко 15 000 редовни войници в Грузия, подкрепяни от други войски на територията на Русия; различни нередовни формирования<ref>[http://edition.cnn.com/2008/WORLD/europe/08/13/georgia.russia.war/index.html 15 000 Russian troops in Georgia, U.S. administration officials say] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080821225922/http://edition.cnn.com/2008/WORLD/europe/08/13/georgia.russia.war/index.html |date=2008-08-21 }}, [[CNN]], August 13, 2008</ref> | сила2 = '''Грузия''': най-малко 37 000 редовни<br>'''MPRI''': най-малко 127 американски военни инструктори<ref>{{Citation |title=СЪБИТИЯТА В ГРУЗИЯ И ЮЖНА ОСЕТИЯ |url=http://www.septemvri23.com/Gruzia_Osetia_Rusia.htm |accessdate=2009-08-25 |archivedate=2015-09-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150924100442/http://www.septemvri23.com/Gruzia_Osetia_Rusia.htm }}</ref><br>'''ОУН''': неизв. брой доброволци | жертви1 = 71 загинали и 323 ранени войници<ref>"[http://gazeta.ru/news/lenta/2008/08/20/n_1260079.shtml Генштаб: ВС России потеряли в Южной Осетии 64 военнослужащих]", Gazeta.Ru, [[20 август]], [[2008]].</ref> | жертви2 = 169 загинали войници<ref>{{Citation |title=US says georgians weren't ready |url=http://www.iht.com/articles/ap/2008/08/19/europe/EU-Georgia-Military-Tested.php?page=2 |accessdate=2008-08-31 |archivedate=2008-08-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080831191156/http://www.iht.com/articles/ap/2008/08/19/europe/EU-Georgia-Military-Tested.php?page=2 }}</ref> }} '''Руско-грузинската война''', '''Войната в Южна Осетия''' или '''Кавказки конфликт''' през 2008 година е военен конфликт между [[Грузия]], от една страна, и Русия, подпомагана от [[Сепаратизъм|сепаратисти]] от [[Южна Осетия]] и [[Абхазия]], от друга. Конфликтът ескалира през юли 2008, когато след взаимни провокации между грузински войници и южноосетински милиции избухват престрелки и обстрел на позиции. В ранните часове на 8 август [[Въоръжени сили на Грузия|грузински войски]] започват офанзивна операция за връщането на контрола над Южна Осетия. След грузинското настъпление последва контраофанзива на [[Въоръжени сили на Русия|руската армия]], разположена в Северен Кавказ в подкрепа на южноосетинското правителство. След изтласкването на грузинските части от Южна Осетия се отваря втори фронт в Абхазия и се преминава в настъпление и превземането на селища в Централна и Западна Грузия. Данните за цивилните и военните жертви са противоречиви, а според [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]] (UNHCR) общият брой на бежанците в региона е около 158 хил. души. == Предговор == {{основна|Южна Осетия}} === Напрежение преди разпада на СССР === {{раздел-мъниче}} === История след разпада на СССР === Дошлият на власт през 2004 грузински президент [[Михаил Саакашвили]] поставя връщането на [[Аджария]], Южна Осетия и [[Абхазия]] под контрола на Тбилиси като една от основните цели на управлението си.<ref>{{cite web |url=http://www.caucaz.com/home_eng/depeches.php?idp=402&PHPSESSID=df4e939cd1a29e87f8be61d25abd8f74 Saakashvili: Returning of Abkhazia is the main goal of Georgia | title = This website is for sale! – caucaz Resources and Information. | publisher = www.caucaz.com | accessdate = 30 март 2022}}</ref> През същата година Аджария е интегрирана по мирен път, след като Русия се съгласява да изтегли своя военен контингент от [[Батуми]].<ref>[http://www.civil.ge/eng/article.php?id=16321 Russia Hands Over Batumi Military Base to Georgia], civil georgia.ge, 22.08.2008</ref> В контекста на засилено сътрудничество със [[САЩ]] (в [[Ирак]] и [[Афганистан]]) и вероятно бъдещо членство в [[НАТО]] Грузия приема над 100 американски<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.nysun.com/foreign/un-to-hold-emergency-session-on-georgia-war/83629/ |заглавие=Извънредно заседание относно войната в Грузия |достъп_дата=2008-08-19 |архив_дата=2008-11-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081120064151/http://www.nysun.com/foreign/un-to-hold-emergency-session-on-georgia-war/83629/ }}</ref> и германски инструктори да обучават нейните войници, изпраща войници на обучение и взима участие в редица взаимни учения със страни членки (виж [[Партньорство за мир]]). Заедно с това Грузия започва въоръжаване с чешко, украинско и друго оръжие със западен произход. [[Файл:Georgian_sniper_during_South_Ossetia_war.jpg|мини|ляво|Грузински снайперисти, септември 2004]] Грузия и САЩ оказват натиск над Русия за спиране на подкрепата ѝ за южноосетинското правителство. Русия от своя страна раздава руски паспорти на по-голямата част от негрузинското население на областта.<ref>{{cite web|author=00:50 |url=http://en.rian.ru/russia/20080917/116929528.html |title=RIA Novosti – Russia – South Ossetia conflict FAQs |publisher=En.rian.ru |date=20 септември 2008 |accessdate=10 май 2009}}</ref> През 2006 година в Южна Осетия двете страни провеждат конкуриращи се референдуми и избори за президент. Докато осетинците се изказват за подкрепа на пълната независимост на Южна Осетия, грузинците в Южна Осетия подкрепят конфедерация с Грузия. Грузия обвинява Русия, че поддържа [[марионетно правителство]] в [[Цхинвали]], тъй като южноосетинският президент [[Едуард Кокойти]] и няколко от министрите му са бивши руски военни и разузнавачи.<ref>{{икона|ru}} [http://www.svobodanews.ru/Article/2008/08/08/20080808185433660.html „Осетины не имеют никакого желания защищать режим Кокойты“], [[Svoboda News]], [[2008-08-08]]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.uralweb.ru/news/n328942.html Войсками Южной Осетии командует бывший пермский военком генерал-майор] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080813140206/http://www.uralweb.ru/news/n328942.html|date=2008-08-13}}, [[UralWeb.ru]], 11 август 2008</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.lenta.ru/lib/14190856/ Миндзаев, Михаил: Министр внутренних дел непризнанной республики Южная Осетия], [[Lenta.Ru]], 17.08.2008</ref> === Ескалация през 2008 === На 5 януари 2008 година в Грузия е проведен необвързващ [[референдум за членство на кавказката република в НАТО]], на които 77% от гласувалите се обявяват за присъединяване към евро-атлантическите структури<ref>[http://www.civil.ge/eng_/category.php?id=32&result=plebiscite Plebiscite]. Elections.Ge (Civil Georgia). [[January 11]], [[2008]].</ref>. Напрежението в региона се засилва непосредствено след обявената независимост на [[Косово]],<ref name=Reuters>{{cite news|url=http://www.reuters.com/article/europeCrisis/idUSL1644289|title=Russia tightens ties with Georgian rebel areas|publisher=[[Reuters]]|date=[[2008-04-16]]|accessdate=14 май 2008}}</ref> когато на 6 март Русия се оттегля от санкциите на ОНД, наложени на Абхазия през 1996.<ref name=sanction>{{cite web | title = Russian Federation Withdraws from Regime of Restrictions Established in 1996 for Abkhazia | publisher = [[Министерство на външните работи на Русия]] | url = http://www.ln.mid.ru/Brp_4.nsf/arh/79C58F476CAEC4E8C32574040058934C?OpenDocument | date = 6 март 2008 | accessdate = 6 март 2008 | архив_дата = 2008-09-01 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080901193119/http://www.ln.mid.ru/Brp_4.nsf/arh/79C58F476CAEC4E8C32574040058934C?OpenDocument }}</ref> Именно в отговор на косовската независимост Руската федерация заявява, че „ще преосмисли отношенията си със самообявили се републики“.<ref name=separatist>{{cite news|url=http://www.messenger.com.ge/issues/1550_february_20_2008/1550_kosovo.html|title=Separatist leaders give no indication of imminent recognition from Moscow|publisher=The Messenger|date=[[2008-02-20]]|accessdate=20 февруари 2008}}</ref> Абхазия и Южна Осетия изпращат призив за международно признание, повлияни от случващото се на [[Балкани]]те.<ref>{{cite news|url=http://afp.google.com/article/ALeqM5hWgpFUH_fh_-0jPdK-9ZJFj_LgMw|title=Georgia's rebel Abkhazia calls for independence recognition|publisher=[[Agence France-Presse]]|date=[[2008-03-08]]|accessdate=9 март 2008|archiveurl=https://web.archive.org/web/20080311035015/http://afp.google.com/article/ALeqM5hWgpFUH_fh_-0jPdK-9ZJFj_LgMw|archivedate=2008-03-11}}</ref> Шведският външен министър [[Карл Билд]] и комисарят по външните отношения на ЕС [[Бенита Фереро-Валднер]] „изразяват притеснение относно действията на Русия“ и „подкрепят териториалната цялост на Грузия“<ref name=Euconcern>{{cite news|url=http://www.reuters.com/article/asiaCrisis/idUSL10832593|title=EU concerned at Russian moves on Abkhazia|publisher=[[Reuters]]|date=[[2008-03-10]]|accessdate=10 март 2008}}</ref> На срещата на НАТО в [[Букурещ]] през април 2008 под натиска Русия, Германия и Франция отлагат приемането на Грузия в НАТО.<ref name="медиапоол">[http://mediapool.bg/show/?storyid=143065 Най-важното е имало ли е танкова колона], mediapool.bg 31.08.2008, оригинал [http://www.novayagazeta.ru/data/2008/63/06.html „Самое важное – была ли колонна танков?“] www.novayagazeta.ru, 31.08.2008</ref> Напрежението се покачва на 20 април, когато Абхазките военновъздушни сили свалят грузински безпилотен самолет [[Хермес 450]] с изтребител [[L-39]].<ref>[http://en.rian.ru/world/20080421/105569186.html RIA Novosti – World – Georgian president accuses Russia of aggression]</ref> На следващия ден грузинското министерство на отбраната публикува видео, на което се вижда как [[МиГ-29]] сваля безпилотния самолет. Впоследствие Русия отрича обвинението и твърди, че по това време в района не е имало руски изтребители.<ref>{{Citation |title=RussiaToday: News: Georgia behind Abkhazia tensions: Putin |url=http://www.russiatoday.ru/news/news/23724 |accessdate=2008-08-22 |archivedate=2008-04-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080421185341/http://www.russiatoday.ru/news/news/23724 }}</ref><ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7358761.stm BBC NEWS | Europe | Russia 'shot down Georgia drone']</ref> Москва обвинява и Грузия, че нарушава споразумението между двете страни от 1994 година и резолюцията на ООН за Абхазия, разполагайки и използвайки безпилотни самолети в областта, които могат да се използват за артилерийска навигация.<ref>[http://www.mid.ru/brp_4.nsf/sps/793981D556B1BC6DC325743300438513 Комментарий Департамента информации и печати МИД России в связи с вопросами СМИ относительно инцидента с грузинским беспилотным самолетом 20 апреля 2008 года] (''Commentary of the Department of the Information and Press of the Russian [[Ministry of Foreign Affairs]] in connexion with the incident involving the Georgian UAV on April 20, 2008''), 22.04.2008 {{икона|ru}}</ref> През май 2008 Русия изпраща над 300 войници в Абхазия от т.нар. железопътни войски, които да ремонтират и привеждат в експлоатация железопътната инфраструктура в областта. В отговор Грузия обвинява Русия, че руските войски приготвят маршрут за евентуално настъпление в Грузия и привежда своята армия в повишена бойна готовност. През юни [[ОССЕ]] съобщава за почти всекидневни престрелки и провокации в конфликтните области, предприети от двете страни<ref>Süddeutsche Zeitung, 12. August 2008, Spirale der Eskalation</ref>. От 15 юли [[58-а армия (Русия)|58-а армия]], заедно с 4-та военновъздушна армия на [[Въоръжени сили на Руската федерация|руските въоръжени сили]] провеждат с 8000 войници и 700 бройки военна техника мащабно учение в Северен Кавказ „''Кавказ 2008''“ близо до границата с Грузия, което води до допълнителна ескалация на положението<ref name="www.newsru.com, 26.08.2008">[http://www.newsru.com/russia/23jul2008/kavkaz.html Учения „Кавказ-2008“ продолжают дразнить Грузию: началась операция по уничтожению „террористов“] www.newsru.com, 26.08.2008</ref><ref>[http://en.rian.ru/world/20080715/114038236.html Russia begins active stage of Caucasus 2008 military exercise], ''[[RIA Novosti]]'', 15. August 2008</ref> В учението взимат тези войскови части на руската армия, които по-късно са използвани в руската офанзива в Грузия<ref name="www.newsru.com, 26.08.2008" />. На 17 юли 1650 грузински, американски, [[Украйна|украински]], [[Армения|арменски]] и [[азербайджан]]ски военни превеждат редовните си взаимни учения (''Immediate Response'') около грузинската база Вазиани<ref>[http://www.army.mil/-news/2008/07/17/10953-security-cooperation-exercise-immediate-response-2008-begins-with-official-ceremony-in-republic-of-georgia/ US Army, Security cooperation exercise Immediate Response 2008]</ref> На 27 юли 2008 на наблюдатели на ОССЕ е забранено от южноосетински части достъп до зона, за проверка на твърдение за изграждане и разширяване на нелегални позиции<ref>{{Citation |title=„…during the monitoring, the South Ossetian side did not allow a group of military observers to enter the site of alleged fortification work“ |url=http://www.iqpc.co.za/News.aspx?id=119557567&m=defence |accessdate=2008-08-29 |archivedate=2008-08-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080827150518/http://www.iqpc.co.za/News.aspx?id=119557567&m=defence }}</ref>. Късно на 1 август избухва конфликт между грузински и осетински войници. Грузия твърди, че южноосетинската армия е обстрелвала села на нейна територия. Южна Осетия отрича твърденията.<ref name="ref1">[http://www.civil.ge/eng/article.php?id=18871 Six Die in S.Ossetia Shootout], ''Civil Georgia'', [[2 август]] 2008. ()</ref> На 3 август Южна Осетия обявява мобилизация и евакуация на населението. На 5 август руският посланик Юри Попов заявява, че в случай на конфликт Русия ще се намеси.<ref>{{cite news|url=http://www.tol.cz/look/TOL/article.tpl?IdLanguage=1&IdPublication=4&NrIssue=281&NrSection=1&NrArticle=19821|title=Talking Through Gritted Teeth|date=6 август 2008|work=Transitions Online|accessdate=2008-08-22|archive-url=https://web.archive.org/web/20090504121022/http://www.tol.cz/look/TOL/article.tpl?IdLanguage=1&IdPublication=4&NrIssue=281&NrSection=1&NrArticle=19821|archivedate=2009-05-04}} [[BBC Monitoring]]</ref><ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7543099.stm |title=Russia vows to defend S Ossetia |publisher=[[BBC News]] |date=5 август 2008 }}</ref> Президентът Михаил Саакашвили нарежда на грузинските войски да прекратят огъня,<ref>{{cite news |url=http://news.yahoo.com/s/afp/20080807/wl_afp/georgiarussiasossetiaunrest_080807155613 |title=Georgia orders ceasefire in rebel region, calls for talks |publisher=[[AFP]] |date=7 август 2008 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903212422/http://news.yahoo.com/s/afp/20080807/wl_afp/georgiarussiasossetiaunrest_080807155613 |archivedate=2008-09-03 |accessdate=2008-08-22 }}</ref><ref>{{cite news |url=http://www.russiatoday.com/news/news/28621 |title=Georgia and South Ossetia announce ceasefire |publisher=[[RussiaToday]] |date=7 август 2008 |accessdate=2008-08-22 |archivedate=2008-08-19 |archive-url=https://web.archive.org/web/20080819022606/http://www.russiatoday.com/news/news/28621 }}</ref> но сраженията продължават.<ref>{{cite news |url=http://www.itar-tass.com/eng/level2.html?NewsID=12929792&PageNum=0 |title=S Ossetia fights Georgian troops out of occupied height |publisher=[[Itar-Tass]] |date=6 август 2008 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080820064359/http://www.itar-tass.com/eng/level2.html?NewsID=12929792&PageNum=0 |archivedate=2008-08-20 |accessdate=2008-08-22 }}</ref><ref name=BBC_HeavyFighting>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7546639.stm |title=Heavy fighting in South Ossetia |publisher=[[BBC News]] |date=8 август 2008 }}</ref> Грузинската страна съобщава за 10 загинали, включително цивилни и грузински миротворци, вследствие на артилерийския огън на южноосетинските сепаратисти.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2008/WORLD/europe/08/09/georgia.ossetia/index.html |заглавие=Руските ВВС се прицелват в Грузия |достъп_дата=2008-09-11 |архив_дата=2012-01-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120121065156/http://edition.cnn.com/2008/WORLD/europe/08/09/georgia.ossetia/index.html }}</ref> Едва часове след обявеното от него прекратяване на огъня, Саакашвили прави телевизионно обръщение, в което заявява намерението си да върне Южна Осетия под грузински контрол.<ref name=BBC_HeavyFighting /> == Изходно положение == === Въоръжени сили на Грузия === [[Файл:Su-25_plane,_Georgian_Air_Force.jpg|мини|200п|Грузински Су-25]] {{основна|Въоръжени сили на Грузия}} Непосредствено преди началото на войната Грузия разполага с около 32 000 души редовен персонал, подкрепени от 240 000 резервисти. Общото оборудване в експлоатация включва 82<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7552012.stm BBC NEWS | Europe | Georgia 'pulls out of S Ossetia'], 21.08.2008. статия от 11 август 2008.</ref> до 160<ref>[http://www.deagel.com/Main-Battle-Tanks/T-72_a000770001.aspx www.deagel.com], 24.08.2008</ref> танка [[Т-72]], още 110 танка [[Т-55]], 256 артилерийски оръжия (вкл. миномети), подкрепени от ВВС с около 67 самолета и вертолета, и малък флот с 2 ракетни катера и още 17 патрулни лодки. === Въоръжени сили на Южна Осетия === Южна Осетия не публикува данни относно въоръжените си сили, но според груби преценки те наброяват около 3000 души. Допълнително разполага с 3 вертолета и 87 танка,<ref name="Капитал">[http://capital.bg/shimg/oo_538870.jpg, Инфографика]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}. 28 август 2008</ref> повечето от които [[Т-55]] и малък брой [[Т-72]]. === Въоръжени сили на Абхазия === Абхазия разполага с 35<ref>[http://www.ng.ru/cis/2001-10-13/1_gruziy.html Информация от Независимая Газета]</ref> -70 танка, от 5 до 10 хил. войници, 5 самолета и 2 вертолета.<ref name="Капитал" /> Русия осигурява финансови помощи на абхазкото правителство и е помагала при конфликти с грузинските военни.<ref>''[http://capital.bg/show.php?storyid=538838...Русия въоръжава двете провинции от години, а от време на време дори им „заема“ военна помощ, както през април 2007 г., когато руски хеликоптери атакуваха грузински позиции в Кодорското дефиле в Абхазия...]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'' capital.bg, 20.08.2008</ref> === Участие на руски военни части === {{Основна|Въоръжени сили на Русия}} {{Основна|58-а армия (Русия)}} * Сухопътни войски Първоначално се използват само части на 58-а руска армия, дислоцирана главно във [[Владикавказ]] и околността. 58-а руска армия оперира в координация с 4. военновъздушна армия и прехвърля над 6000 войници. През август 2008, непосредствено преди Руско-грузинската война година 58-армия руска армия разполага с 609 [[танк]]а, почти 2000 [[БМП]] и [[Бронетранспортьор|БТР]], 125 [[миномет]]и и други оръдия, 190 установки [[Град (РСЗО)|Град]] и 450 [[зенитна система|зенитни системи]], сред които 4 установки [[ОТР-21|„Точка-У“]].<ref>''[http://www.orbat.com/site/Russia%20orbat_georgia_august_2008.pdf Russian Ground Forces in the North Caucasus Military District]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}''. 1 декември 2003, Colin Robinson (editing and some text), Vadim Teplitskiy (unit list) and Craig Crofoot (history text).</ref> [[Файл:Russian cruiser Moskva.jpg|мини|Руският крайцер „[[Москва (ракетен крайцер, 1979)|Москва]]“]] * 76-а Псковска военно-десантна дивизия с общо 1554 войници, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 войници от Ивановно<ref name="www.topnews.ru">[http://topnews.ru/news_id_22005.html В Цхинвали переброшены подразделения псковских десантников], www.topnews.ru, посетен на 9 август 2008</ref> * [[Спецназ]] ** 690 войници от „спецназ“ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.<ref name="www.topnews.ru" /> ** „спецназ“ батальони „Изток“ и „Запад“, дислоцирани в [[Чечения]] ([[Special Battalions Vostok and Zapad]])<ref name="lenta.ru">[http://lenta.ru/news/2008/08/11/vostok/ В зону конфликта переброшены роты чеченских батальонов „Восток“ и „Запад“], lenta.ru</ref> ** 22-ри „спецназ“ батальон * Авиация, използвана от Русия – 4. военновъздушна армия ** Изтребители – [[Су-27]]<ref>[http://lenta.ru/news/2008/08/08/strikes/ lenta.ru]</ref> (въздушно превъзходство); [[МиГ-25]] (разузнаване) ** Бомбардировачи – [[Ту-22М]]<ref>[http://lenta.ru/news/2008/08/09/name/ lenta.ru]</ref>; [[Су-24]] ** [[Близка въздушна поддръжка]] – [[Ми-24]], [[Су-25]] ** Транспорт – [[Ми-8]] * Черноморски Флот ** Крайцер „[[Москва (ракетен крайцер, 1979)|Москва]]“ Допълнително руските части се подкрепят от различни паравоенни отряди, съставени от казаци, абхазци и северноосетинци. == Бойни действия == [[Файл:Peacekeepers barracks Ossetia 2008.jpg|мини|Останките на централните казарми на руския контингент в Южна Осетия след сраженията]] [[Файл:Dom v Tshinvali 2.jpg|мини|Разрушена къща в Цхинвали]] === Грузинско настъпление === Грузия започва обстрел на южноосетинската столица на 8 август в 0:53 часа местно време с обикновена и [[ракетна артилерия]]<ref name="Цхинвали е обграден, ИТАР-ТАСС">[http://www.webcitation.org/5a2Sg0FSE Цхинвали е обграден, ИТАР-ТАСС]</ref><ref name="istockanalyst.com">{{Citation |title=Грузия струпва артилерия по границата с Южна Осетия |url=http://www.istockanalyst.com/article/viewiStockNews+articleid_2467365~title_Georgia-Concentrates.html |accessdate=2008-08-21 |archivedate=2008-10-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081015120805/http://www.istockanalyst.com/article/viewiStockNews+articleid_2467365~title_Georgia-Concentrates.html }}</ref> от позициите си на граничните села Никоси и Ергнети и бомбардировки със самолети [[Су-25]].<ref>[http://english.pravda.ru/world/ussr/08-08-2008/106026-south_ossetia-0 Правда.ру – Русия влиза във войната]</ref>, нарушавайки споразумението от 1992.<ref>{{Citation |title=Държавен департамент на САЩ |url=http://www.state.gov/p/eur/rls/fs/53721.htm |accessdate=2005-09-29 |archivedate=2005-09-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20050929045310/http://www.state.gov/p/eur/rls/fs/53721.htm }}</ref> Тежката бомбардировка започва с ракетната артилерия в късните часове на 7 август и продължава няколко часа с включването на още артилерия.<ref>[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/7546639.stm Би Би Си – тежки сражения в Южна Осетия]</ref> Към 4:45 сутринта на 8 август грузинският министър на интеграцията Темури Якобашвили съобщава, че Цхинвали е обграден от грузинската армия.<ref>{{Citation |title=Цхинвали е почти обграден според грузински министър, ИТАР-ТАСС |url=http://www.itar-tass.com/eng/level2.html?NewsID=12933348&PageNum=0 |accessdate=2008-08-12 |archivedate=2008-08-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080812044117/http://www.itar-tass.com/eng/level2.html?NewsID=12933348&PageNum=0 }}</ref> При щурма над Цхинвали грузинската страна използва [[Гаубица|гаубици]] и установки [[RM-70]]<ref name="Цхинвали е обграден, ИТАР-ТАСС"/><ref name="istockanalyst.com"/>. След няколкочасови сражения в града с осетински войски, грузинските части настъпват с танкове и [[бронетранспортьор]]и, загубват няколко танкове. Грузинците настъпват към Цхинвали във формация на обърнат триъгълник, като в двата края са 3. и 4. бригада, подпомогнати от артилерия и 2. бригада като резерв. Въпреки южноосетинския отпор към края на деня градът в по-голямата си част е превзет от грузинските сили<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4493620.ece „Навсякъде има трупове. Ад е.“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080812234407/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4493620.ece |date=2008-08-12 }}, в-к ''Таймс''</ref>. Още на сутринта грузинският министър по интеграцията Темур Якобашвили заявява, че градът е обграден и се контролира над две трети от грузинските части<ref name="it08">{{cite web|url=http://www.itar-tass.com/eng/level2.html?NewsID=12933348&PageNum=0|title=Tskhinvali almost surrounded – Georgian official|publisher=[[ITAR-TASS]]|archiveurl=http://www.webcitation.org/5a2Sg0FSE|archivedate=13 август 2008|date=8 август 2008|език=en}}</ref>. Според първоначалните руски и осетински оценки при щурма над Цхинвали се съобщава за над 2000 цивилни загинали и повече от 10 руски миротворци, убити от грузинските войски.<ref>{{икона|ru}} [http://lenta.ru/news/2008/08/08/peacekeepers Минобороны РФ заявило о расстреле российских миротворцев], [[Lenta.ru]], 08.08.2008</ref> Впоследствие броят на загиналите цивилни е занижен до 1400<ref>[http://lenta.ru/news/2008/08/20/victims/ www.lenta.ru]</ref>, но критикувана от няколко независими организации. Доктор от Цхинвали споделя за общо 44-ма загинали, докарани в болницата на града (моргата по това време не е работела, поради проблеми с електроснабдяването).<ref>[http://www.hrw.org/en/news/2008/08/12/russiageorgia-investigate-civilian-deaths Русия/Грузия: Разследване на загиналите цивилни]</ref> Малко след това Грузия обявява превзимането на селата Знаури, Зарабук, Хетагуров, Атоци, Хемо Окна, Дмениси, Мугути и Дидмуха и отсъплението на южноосетинските части.<ref>[http://www.medianews.ge/Zone-of-the-conflict/3409.html Georgia gains control over 12 villages in conflict zone]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, August 08.2008, medianews.ge</ref> === Руска контраофанзива === [[Файл:2008 South Ossetia war de.svg|мини|Военни действия в тълкуването на грузинските медии]] [[Файл:A Russian missile lies largely intact in a home in Gori.jpg|мини|Грузинци разглеждат останки от руска ракета в апартамент]] ==== През Южна Осетия в Централна Грузия ==== Според официални грузински източници 150 руски танкове преминат казвазкия тунел [[Роки (тунел)|Роки]] още в 5.30 мин и започват настъпление в посока Цхинвали.<ref>[http://mfa.gov.ge/index.php?lang_id=ENG&sec_id=461&info_id=7312&date=12 август 2008&new_month=08&new_year=2008]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> За щурма на Цхинвали са използвани освен частите на 58-а руска армия, 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 войници от Ивановно<ref name="www.topnews.ru"/>, „спецназ“ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.<ref name="www.topnews.ru" /> и 22-ри „спецназ“ батальон. Атаката е подпомогната от на 4. военновъздушна армия и тежка артилерия. При сраженията е ранен командира на 58-руска армия генерал [[Анатолий Хрульов]]<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=142489 Това не беше спонтанна, а планирана война] в. „Новая газета“, 15.08.2008</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://grani.ru/War/m.139849.html |заглавие=В Южной Осетии ранен командующий 58-й армией |достъп_дата=2008-09-11 |архив_дата=2008-08-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080814055953/http://grani.ru/War/m.139849.html }}</ref>. Грузински части се опитват да спрат руското настъпление, като подготвят за взривяване на стратегически мост при [[Курта]], няколко километра северно от Цхинвали. Според грузински източници те били атакувани от руски части в 6.00 часа, при което са изоставили своите позиции<ref name="Telegraph UK 17.8.">[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/georgia/2570754/Georgia-conflict-How-a-flat-tyre-took-the-Caucasus-to-war.html] How a flat tyre took the Caucasus to war</ref>. След като отблъскват грузинските войски от Южна Осетия, руските военни пренасят бойните действия на територията на Грузия. Първоначално руски бомбардировач Су-24 пуска две бомби над военновъздушната база Вазиани<ref>[http://www.civil.ge/eng/article.php?id=18965 Georgia Says Russian Jet Drops Two Bombs on Vaziani Base]. ''Civil Georgia''. [[8 август]] 2008.</ref>, а по-късно и военното летище Марнеули край Тбилиси.<ref>[http://www.civil.ge/eng/article.php?id=18967 Reports: Russian Jet Bombs Military Airfield in Marneuli] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110607100147/http://www.civil.ge/eng/article.php?id=18967|date=2011-06-07}}. ''Civil Georgia''. [[August 8]], 2008.</ref> При въздушния удар над Марнеули загиват 4 души, а при Вазиани – трима военни.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/s/ap/20080808/ap_on_re_eu/georgia_south_ossetia_33;_ylt=ApfhfHIM6eAc2VkF2e7MtOIwvGUD|title=AP: Georgia says Russian aircraft bombed its air bases}}</ref> В хода на действията са проведени въздушни атаки срещу цели във и край Гори и Сенаки. Част от тях довеждат до цивилни жертви. Междувременно в Абхазия руски и абхазки военни части отварят втори фронт. ==== През Абхазия в Западна Грузия ==== В Абхазия руските части са прехвърлени чрез влакове по ремонтираната през май от руски войници жп линия. Освен части на 58-руска армия настъпват, чеченските специални части „Изток“ и „Запад“<ref name="lenta.ru"/> и абхазкото опълчение, под командването на министъра на отбраната на Абхазия [[Алексадър Мелник]]. Настъплението се извърша в две посоки: към [[Зугдиди]] в Западна Грузия и в [[Кодорско дефиле|кодорското дефиле]] – единственият регион от Абхазия, останал под контрола на централната власт на Грузия след Абхазката война от 1992 – 1993 г., както и седалище на законното [[Правителство на Абхазката Автономна Област]], оглавявано от [[Малхас Акишбая]]. В резултат правителствените части са прогонени от Абхазия в изгнание и осъществяват дейността си от Тбилиси. ==== Морска блокада в Черно море ==== Според руски медии на 9 август [[Руски черноморски флот|руският черноморски флот]] извършва морска блокада на Грузия, като при това потапя един ракетен катер на грузинския ВМФ<ref>{{cite web|url=http://www.n-tv.de/Kriegsschiff_versenkt_USA_schalten_sich_ein/100820080417/1006513.html|title=Kriegsschiff versenkt USA schalten sich ein|publisher=[[n-tv]]|date=10 август 2008|accessdate=11 август 2008|архив_дата=2008-09-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080911230941/http://www.n-tv.de/Kriegsschiff_versenkt_USA_schalten_sich_ein/100820080417/1006513.html}}</ref>. Според руските ВМФ, чрез блокадата трябва да бъдат спрени евентуални оръжейни доставки. Според РИА Новости, блокадата е извършена на 10 август<ref>Netzzeitung: [http://www.netzeitung.de/politik/ausland/1120077.html Russland errichtet Seeblockade gegen Georgien] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080810193041/http://www.netzeitung.de/politik/ausland/1120077.html |date=2008-08-10 }}, 10. August 2008</ref>. Руският флот извършва и десант в абхазки пристанища<ref>[http://www.spiegel.de/politik/ausland/0,1518,571091,00.html Руският черноморски флот извършва десант в Абхазия], Spiegel Online, date 2008-08-10</ref>. === Войната в мрежата === {{раздел-мъниче}} Атаките в кибер пространството започнаха още преди да започнат военните действия. Така в края на юли за повече от 24-часа беше блокиран сайтът на грузинския президент Саакашвили<ref>[http://capital.bg/show.php?storyid=538770 Хакерите изпревариха танковете] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080824022108/http://capital.bg/show.php?storyid=538770 |date=2008-08-24 }}, capital.bg, 20.08.2008</ref>. == Последствия == === Френски мирен план === # да не се прибягва до използване на сила, # да се прекратят военните действия, # свободен достъп до хуманитарна помощ, # въоръжените сили на Грузия да се върнат по местата на постоянното им дислоциране, # въоръжените сили на Русия се изтеглят до линията, предшестваща началото на бойните действия и до създаването на международни механизми руските миротворчески сили да вземат допълнителни мерки за сигурност, # начало на международно обсъждане на въпросите на бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия и пътищата за осигуряване на трайната им сигурност<ref>[http://dariknews.bg/view_topic.php?topic_id=38 КОНФЛИКТЪТ РУСИЯ – ГРУЗИЯ] dariknews.bg, 19.08.2008</ref> === След примирието === На 20 август 2008 година руски войски контролират все още голяма част от Грузия, черноморския град Поти и региона, където разрушават военна инфраструктура<ref>''.....Руски войници контролират черноморското пристанище Поти...'', ''...Руски сапьорни части продължават да разрушават грузински военни обекти на контролираната от Москва територия....''; [http://mediapool.bg/show/?storyid=142651 Руските части все още са в Грузия], mediapool.bg 20.08.2008</ref> и са потопили най-малко седем, акостирали в пристанището кораби на грузинската брегова охрана<ref>[http://www.faz.net/s/RubFC06D389EE76479E9E76425072B196C3/Doc~E8DE5723B75804F59B136CD7B2116CF96~ATpl~Ecommon~Scontent.html?rss_googlefeed Взривената гордост на Поти] (от немски ''Der gesprengte Stolz von Poti'') франкфуртер алгемайне цайтунг.нет; [http://www.faz.net/s/RubFC06D389EE76479E9E76425072B196C3/Doc~E8DE5723B75804F59B136CD7B2116CF96~ATpl~Ecommon~SMed.html снимка на взивен кораб] на грузинската брегова охрана, акостирал в пристанището, видени на 24.08.2008</ref><ref>[http://english.aljazeera.net/news/europe/2008/08/2008813153517926662.html Russian forces sink Georgian ships], aljazeera.net, 24.08.2008; [https://archive.is/20120529155331/img233.imageshack.us/img233/6235/12186421371218163121bf8.jpg снимка на миноносеца Тбилиси в пламъци], 24.08.2008</ref>. Въпреки обявеното изтегляне на руските военни, на 19 август Русия контролира все още голяма част от централна Грузия, американски източници съобщават за разполагането на тактически ракети с малък обсег [[ОТР-21]] в Южна Осетия<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=281691 Русия е разположила ракети СС-21 в Южна Осетия?] dariknews.bg,19.08.2008</ref>, а кореспонденти на ББС за руски бронирани машини и артилерийски установки в село Игоети, отстоящо на 35 км от Тбилиси<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=142613] mediapool.bg, 19.08.2008</ref>. === Бежанци и жертви === [[Файл:Tbilisi-2008-08-10.jpg|мини|Грузински бежанци молят за помощ]] [[Файл:Humanitarian assistance for Georgia.jpg|мини|Разтоварване на американска хуманитарна помощ от грузински войници]] След първоначалните сведения за 1600 загинали в Южна Осетия, Русия в крайна сметка обявява, че загиналите цивилни са 133<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7572635.stm Russia scales down Georgia toll]</ref>. Южноосетинското правителство съобщава за 1492 убити, но според организацията [[Хюман Райтс Уотч]] тези данни са силно завишени<ref>[http://lenta.ru/news/2008/08/20/nodead/ СКП отказался расследовать гибель жителей грузинских сел]</ref>. В доклад на същата организация има данни за извършени престъпления срещу цивилни, както от руска така и от грузинска страна във войната<ref>[http://www.rnw.nl/internationaljustice/080814-russia-georgia-genocide Russia probes „Georgian genocide“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Според комисия на руската следствена служба загиналите военни са 64, а 19 се водят безследно изчезнали<ref name="nzz.ch">[http://www.nzz.ch/magazin/dossiers/moskau_will_staendige_militaerposten_in_georgien_1.811936.html nzz.ch], 21.08.2008</ref>. При нападението на грузинската армия между 24 000 и 30 000 граждани на отцепилата се Южна Осетия бягат към Северна Осетия, която се намира на територията на Руската федерация.<ref>[http://edition.cnn.com/2008/WORLD/europe/08/14/georgia.russia.refugees/index.html?eref=rss_latest U.N.: 115 000 displaced by Georgia conflict] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080831232212/http://edition.cnn.com/2008/WORLD/europe/08/14/georgia.russia.refugees/index.html?eref=rss_latest |date=2008-08-31 }}, [[CNN]], 15 август 2008</ref> Близо 12 000 от тях се завръщат по домовете си след отстъплението на грузинските войски.<ref>[http://www.hrw.org/english/docs/2008/08/10/georgi19581.htm North Ossetia: Georgia/Russia: Update on Casualties and Displaced Civilians], [[Human Rights Watch]], 10 август 2008</ref> Според представители на правозащитната организация „Хюман Райтс Уоч“ първоначалните данни за броя на цивилните жертви в Цхинвали са били преувеличени<ref>[http://grani.ru/Politics/Russia/m.139909.html Human Rights Watch: Число жертв в Цхинвали завышено] www.grani.ru, 12.08.2008; [http://www.hrw.org/english/docs/2008/08/10/georgi19581.htm North Ossetia: Update on Casualties and Displaced Civilians] Human Rights Watch, 13.08.2008</ref>. Броят на жертвите само в Цхинвали наброява най-малко 40 души, но се очаква броят да расте, тъй като много от цивилните са погребали загиналите си роднини, без да ги обявяват за загинали.<ref>[http://www.latimes.com/news/nationworld/world/la-fg-breakaway18-2008aug18,1,6129498.story Лос Анджелис Таймс]</ref> При последвалото настъпление на руските войски над 100 000 грузинци напускат домовете си. Сред загиналите при атака на руските ВВС на 12 август над обезлюдения град Гори са и двама журналисти<ref name="mediapoolGori">[http://mediapool.bg/show/?storyid=142392 Холандски журналист загина в Грузия, страната му иска обяснение от Русия] www.mediapool.bg, 12.08.2008</ref>. По време на бомбардировките на Цхинвали загива гръцки гражданин<ref>[http://focus-news.net/?id=n1019653 Гръцки гражданин е загинал при бомбардировките в Цхинвали], агенция Фокус, от 14 август</ref>. Грузия обвинява Русия в етническо прочистване и нарушаване на [[Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация|Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация]] от [[1965]] г. и иска защита на своите граждани от насилствените действия на руските въоръжени сили.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_944436687 Грузия съди Русия в Хага за етническо прочистване], news.bg, 15 август</ref> Според „Хюман Райтс Уоч“ във войната Русия използва касетъчни боеприпаси, като поне 11 цивилни са убити при руски нападения над Гори и [[Руиси]] с такива.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hrw.org/english/docs/2008/08/14/georgi19625.htm |заглавие=Georgia: Russian Cluster Bombs Kill Civilians |достъп_дата=2008-08-19 |архив_дата=2010-10-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20101029200741/http://www.hrw.org/english/docs/2008/08/14/georgi19625.htm }}</ref> На 14 август с два самолета, натоварени в американската база в [[Рамщайн (военновъздушна база)|Рамщайн]] Германия, започва обявената по-рано от американския президент хуманитарна помощ.<ref>[http://dnevnik.bg/show/?storyid=538072 Буш праща военни самолети и кораби с хуманитарна мисия в Грузия, Райс отива в Тбилиси]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в-к Дневник, 13 август</ref> Допълнително е доставена и помощ от американски военни кораби в пристанищата Батуми и Поти. Според председателя на грузинската парламентарната комисия за отбрана и сигурност Гиви Таргамадзе, общият брой на грузинските жертви са 217, от тях 15 полицаи, 133 войници и 69 цивилни<ref name="nzz.ch" />, 70 грузински войници са безследно изчезнали, а 1469 цивилни граждани са ранени.<ref>[http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19215 Senior MP: 215 Killed in Conflic] Civil Georgia, 21.08.2008</ref> По данни на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|Върховния комисариат на ООН за бежанците]] (UNHCR), общият брой на бежанците в региона е около 158 хил. души<ref>[http://www.unhcr.de/aktuell/einzelansicht/article/2/un-fluechtlingskommissar-reist-in-kaukasus-krisenregion.html?PHPSESSID=058ba4916a93ff75e120e739a81ad775 158 000 са бежанците от конфликта в Кавказ]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, www.unhcr.de, 18 август</ref>, според българския зам. външен министър Милен Керемедчиев, който е на официално посещение там, само в Централна Грузия има над 100 хиляди.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=281392 dariknews.bg]</ref> ==== Престъпления срещу грузинци ==== След руската офанзива, придружена от паравоенни образувания на осетинци, абхазци и казаци и спирането на огъня на 11 август, грузинското население в Абхазия, Южна Осетия и в обявените и контролираните от Русия зони за сигурност е подложено на „[[Военно престъпление|военни престъпления]] и тежки нарушения на човешките права“<ref>[http://www.hrw.org/english/docs/2008/08/28/georgi19712.htm Georgia: Satellite Images Show Destruction, Ethnic Attacks. Russia Should Investigate, Prosecute Crimes], [[Human Rights Watch]], 30.08.2008;</ref><ref>Reuters: [http://www.alertnet.org/thenews/newsdesk/LI3220.htm INTERVIEW-S.Ossetia seeks permanent Russian base], 18.08.2008</ref><ref name="mediapoo 30.08.2008">[http://mediapool.bg/show/?storyid=143025 Грузия скъса дипломатическите си отношения с Русия], mediapool.bg 30.08.2008</ref><ref>[http://www.hrw.org/photos/2008/georgia0808/ Burning and Looting of Ethnic Georgian Villages in South Ossetia], Human Rights Watch, 30.08.2008</ref>. Така например оцелели от грузинското село Тквиави съобщават за мародиращи, плячкосващи, подпалващи осетинци, според някои дори чеченци и казаци, които дори „прерязвали гърлата на мирното население“.<ref>[http://www.faz.net/s/Rub97F2F5D596354F4BBE619038133D791F/Doc~E2F99261B6EB14058ACF9715E1258409D~ATpl~Ecommon~Scontent.html Als brandschatzende, plündernde und mordende Nachhut folgten den Soldaten Osseten, angeblich auch Tschetschenen und Kosaken aus dem Nordkaukasus. Wer konnte, floh; manchen derer, die blieben, wurden die Kehlen durchgeschnitten. Die Zahl der herrenlosen Kühe, die durch das Dorf irren, ist größer als die der Menschen, die in Tkwiawi ausgeharrt haben].</ref> Според журналисти на Асошиейтед Прес осетински нередовни формирования нарочно изгарят домовете на грузинци, за да не могат те да се завърнат на територията им. Осетинският вътрешен министър [[Рашид Нургалиев]] е наредил предприемане на „твърди и решителни мерки“ срещу мародерите,<ref name=burnt>[http://www.hrw.org/english/docs/2008/08/13/georgi19607.htm Georgian Villages in South Ossetia Burnt, Looted], [[Human Rights Watch]], [[13 август]] 2008</ref> като двама от тях са показно разстреляни.<ref>"[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4529736.ece Russian pullback in doubt as US aid troops head for Georgia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080815001216/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4529736.ece |date=2008-08-15 }}", ''[[Таймс]]'', [[14 август]] 2008</ref> Според репортери на Дейли Телеграф обаче плячкосванията продължават в района на Гори, понякога подстрекавани от руски войници.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/georgia/2558812/Russia-destroying-military-bases-in-Georgia.html Russia destroying military bases in Georgia], ''[[The Daily Telegraph]]'', 15 август 2008</ref> Южноосетинският президент Едуард Кокойти заяви, че на грузинкото население, напуснало Южна Осетия по време на боевете, няма да бъде позволено да се завърне по домовете си, а на тези грузинци, които са останали в областта, ще бъде осигурен „хуманитарен коридор“, за да я напуснат.<ref>[http://en.rian.ru/world/20080815/116056096.html S. Ossetia says Georgian refugees unable to return to region], RIAN Novosti, 15.08.2008</ref> Преди това Кокойти заяви публично за унищожените грузински села: „''Ние там всичко изравнихме със земята''“<ref name="медиапоол" />. ==== Престъпления срещу осетинци ==== Един от кореспондентите на Първи руски канал съобщава, че грузинската армия умишлено използва неточни оръжия (като БМ-21), за да унищожи напълно Цхинвали и „да затрие жителите му от лицето на Земята“ понеже „без Цхинвали Южна Осетия не би съществувала“.<ref>[http://www.1tv.ru/news/osetiya/126808 Запис на предаване, излъчено по първи канал]</ref> Председателят на следствения комитет, Александър Бастрикин, заявява, че свидетели са съобщили за грузински войници, хвърлящи касетъчни муниции в укрития на цивилни, а руски следователи са открили труп на бременна жена, простреляна в главата.<ref>{{Citation |title=We have evidence of genocide |url=http://www.russiatoday.com/news/news/29428 |accessdate=2008-08-31 |archivedate=2008-08-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080826120543/http://www.russiatoday.com/news/news/29428 }}</ref> При бомбардировката над Цхинвали на 7 срещу 8 август грузинците са обстрелвали и пътна артерия, по която са се евакуирали бежанци.<ref>{{икона|ru}} [http://www.rian.ru/incidents/20080808/150178662.html Грузинская сторона обстреливает дорогу, которая ведет из Цхинвали в РФ], ''[[РИА Новости]]'', [[8 август]] 2008</ref> === Военни последствия === Във войната на грузинската армия е нанесено тежко поражение, както от страна на руските, така и от южноосетинските войски. Според грузинците са загинали 215 войници, но броят им вероятно е по-голям, тъй като Втора и Четвърта (най-мощната в грузинската армия) бригади са били почти изцяло унищожени.<ref>[http://news.yahoo.com/s/ap/20080818/ap_on_re_eu/georgia_military_tested;_ylt=AqaAlsgpyVuoM.2BOLfGTxis0NUE]</ref> Според друга агенция Първа и Втора бригади, както и Танковият батальон в Гори и артилерийските поделения вече не са боеспособни.<ref>[http://oraclesyndicate.twoday.net/stories/5133257/ INTELLIGENCE BRIEFING UPDATE ARMED FORCES OF GEORGIA – ORBAT] at oraclesyndicate.twoday.net</ref> След като призна Абхазия и Южна Осетия, Русия вероятно ще разположи там свои военни бази, като се очакваше договорът с Южна Осетия да бъде подписан на 2 септември.<ref>{{Citation |title=Осрадио |url=http://www.osradio.info/ |accessdate=2008-08-31 |archivedate=2009-02-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090212224931/http://www.osradio.info/ }}</ref><ref>{{Citation |title=ZDF heute, 29. August 2008, 19 Uhr |url=http://www.zdf.de/ZDFmediathek/content/166?inPopup=true |accessdate=2008-08-31 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915053926/http://www.zdf.de/ZDFmediathek/content/166?inPopup=true }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://de.rian.ru/safety/20080829/116372032.html |заглавие=RIA Novosti, 29. August 2008, Russland richtet doch Militärstützpunkt in Südossetien ein |достъп_дата=2008-08-31 |архив_дата=2008-09-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080920105437/http://de.rian.ru/safety/20080829/116372032.html }}</ref> Въпреки това договор все още не е подписан, а руски кораби в пристанището няма. Според адмирал Едуард Балтин от Руския ВМФ в Сухуми могат да се разположат до 30 кораба – ракетни и [[Противоподводна отбрана|противоподводни]] катери, както и минопочистващи кораби.<ref>[http://en.rian.ru/russia/20080829/116381759.html РИА Новости – Russia could build naval base in Abkhazia]</ref> Някои абхазки и руски политици и военни споделиха идеята и за разполагането на военноморски бази в Сухуми и/или Питсунда. === Напрежение в Черно море === [[Файл:U.S. Coast Guard Cutter Dallas, WHEC-716, and the guided-missile destroyer USS McFaul, DDG-74, transit through the Black Sea.jpg|мини|Американски кораби в Черно море]] Русия критикува доставката на хуманитарна помощ от американски и полски военни кораби и тяхното навлизане в Черно море. В отговор са изпратени крайцерът „[[Москва (ракетен крайцер, 1979)|Москва]]“ и корветата „Ивановец“ (954), които акостират пред Сухуми. Допълнително Русия критикува, според нея непрекъснато увеличаващият се брой натовски кораби в Черно море.<ref>[http://www.spiegel.de/politik/ausland/0,1518,575066,00.html www.spiegel.de]</ref> През август в източното Черно море близо до Румъния и България се извършват годишни учения на ''[[Standing NATO Maritime Group 1]]''.<ref>[http://www.mccnwd.info/ NATO ships visit young NATO members Romania and Bulgaria]</ref> === Икономически последствия === Първите последствия от войната върху руските финансови пазари се забелязват още на 8 август чрез 6-процентовия спад на фондовия пазар на главния индекс [[Руска фондова борса|РТС]], като в 12.45 часа той пада до най-ниското си ниво (1,732.26) от май 2007 година насам<ref>[http://www.smartmoney.com/breaking-news/smw/index.cfm?story=20080808091636 Russian Stocks Tank; War With Georgia Feared], Dow Jones & Company 08.08.2008</ref>. Курсът на [[Руска рубла|руската рубла]] отбелязва спад от 1%, спрямо другите валути<ref>[http://www.marketwatch.com/news/story/russian-equities-tumble-tensions-georgia/story.aspx?guid=%7BABE5A253-6404-49AC-8C87-56C0EC55A1D6%7D&dist=hplatest Russian equities tumble as tensions with Georgia escalate], The Associated Press 08.08.2008</ref>. В следващите няколко седмици се забелязва и изтеглянето на капитали на стойност над [[$]] 30 млрд. долара от Русия.<ref>[http://www.spiegel.de/wirtschaft/0,1518,576487,00.html www.spiegel.de]</ref><ref>[http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=aId2Vv67FPTY www.bloomberg.com]</ref><ref>[http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=aLpysXQs9WQY www.bloomberg.com]</ref> Конфликтът се сочи от анализатори като една от причината за намаляването на руския [[злато|златен]] резерв.<ref>{{cite web|url=http://www.kommersant.ru/doc.aspx?DocsID=1014297|title=Россию бьет оттоком|publisher=[[Коммерсантъ]]|datepublished=22 августа 2008|accessdate=26 августа 2008}}</ref> За грузинския финансов пазар негативни последствия се забелязват при промяната на кредитния рейтинг от страна на [[Fitch Ratings]] от ББ – на Б + и [[Standard & Poor's]]<ref>[http://www.marketwatch.com/news/story/fitch-lowers-georgias-debt-ratings/story.aspx?guid={FA377F13-52F9-4AA2-A3C2-A57170314903}&dist=msr_2 Fitch lowers Georgia's debt ratings to B+], MarketWatch 08.08.2008</ref> [[Файл:Georgian Pipelines.gif|мини|ляво|Трасета на нефтопроводите [[Буку-Супса]] и [[Баку-Тбилиси-Джейхан]], пресичащи Грузия]] Грузия не разполага със значителни петролни или газови залежи, но е от стратегическо значение за техния транзит най-вече от [[Азербайджан]] към Европа и Америка, заобикаляйки Русия. Страховете са, че войната ще се отрази на доставките по [[петролопровод]]а Баку-Тбилиси-Джейхан (''Baku-Tbilisi-Ceyhan'', накратко ''BTC'')<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4484849.ece Analysis: energy pipeline that supplies West threatened by war Georgia conflict] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080903221915/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article4484849.ece |date=2008-09-03 }}, The Times 08.08.2008</ref>. Подаването по петролопровода ''BTC'' беше спряно на 6 август, след атентат на [[ПКК|кюрдската работническа партия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.ogj.com/articles/article_display.cfm?ARTICLE_ID=336497 |заглавие=www.ogj.com |достъп_дата=2008-08-28 |архив_дата=2020-09-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200921040727/https://www.ogj.com/articles/article_display.cfm?ARTICLE_ID=336497 }}</ref>, а войната постави опериращата компания Боташ (Botas International Ltd) пред допълнителни предизвикателства<ref>[http://www.ogj.com/display_article/336608/7/ONART/none/GenIn/1/BTC-export-alternatives-on-hold-as-Russia,-Georgia-clash/ BTC export alternatives on hold as Russia, Georgia clash] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120418224936/http://www.ogj.com/articles/2008/08/btc-export-alternatives-on-hold-as-russia-georgia-clash.html |date=2012-04-18 }}, Oil and Gas Journal 08.08.2008</ref>. Грузия обвини пряко Русия в опит да установи контрол и над този петролопровод<ref>[http://www.reuters.com/article/GCA-Russia/idUSL961816420080809 Russian jets targeted major oil pipeline: Georgia], Reuters 09.08.2008</ref>. На 8 август руските военновъздушни сили бомбардират пристанището на Поти, през което се осъществява главно експортът на енергийните източници, вследствие на което и по другия петролопровод [[Баку-Супса]] се спира подаването на нефт<ref>[http://www.ft.com/cms/s/0/afb43a10-65a3-11dd-a352-0000779fd18c.html UN row flares over Ossetian conflict], Financial Times 08.08.2008</ref>. На 12 август [[BP]], оператора на главните петролопроводи през Грузия, затваря от съображения за сигурност за неопределено време петролопроводите „Баку-Супса“, ''BTC'' както и „Южно-кавказкия газопровод“<ref> [http://www.upstreamonline.com/live/article160951.ece BP shuts in Georgia links], Upstream Today 12.08.2008</ref><ref>[http://www.upstreamonline.com/live/article161060.ece BP turns on Georgia gas taps], Upstream Today 14.08.2008</ref> Цената на нефта не е засегната, като на 8 август 2008 котировките на Нюйоркската борса дори спадат с $4.82 на $115.20 за барел.<ref>[http://money.cnn.com/2008/08/08/markets/oil/index.htm Oil sinks to 3-month low], CNN 08.08.2008</ref> Признаването на 26 август на независимостта на двете сепаратистки области от Русия води до допълнителен срив на руската фондова борса, като стойността на индекса РТС бележи спад от 6 процента.<ref>[http://de.reuters.com/article/marketsNews/idDEKOE64799820080826 Признаването на грузинските региони, увеличава натиска върху руските акции] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200923070550/https://de.reuters.com/article/marketsNews/idDEKOE64799820080826 |date=2020-09-23 }} reuters.com, 28.08.2008</ref> От разрушените комуникации и инфраструктура в Грузия, [[Армения]] губи над 500 милиона долара.<ref>{{cite web|url=http://www.regnum.ru/news/1050235.html|title=Генсек ОДКБ огласил потери Армении за время войны в Южной Осетии|publisher=[[REGNUM]]|datepublished=3 сентября 2008|accessdate=4 августа 2008}}</ref> За възстановяването от войната Европейската комисия отпуска 500 милиона евро на Грузия (вкл. на Южна Осетия и Абхазия, които ЕС разглежда като част от Грузия) като помощ за бежанците, за икономическото възстановяване и за изграждането на нова инфраструктура. По-рано САЩ обявяват, че ще предоставят помощ от 1 млрд. долара на Грузия.<ref name="медиапул, 15.09.2008">[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=143678 ЕК отпуска 500 млн. евро за възстановяването на Грузия] www.mediapool.bg, 15.09.2008</ref> Още на 18 август руският вицепремиер [[Алексей Кудрин]] заявява, че ще отделят 10 млрд. [[Руска рубла|рубли]] за възстановяването на Южна Осетия.<ref>{{cite web|url=http://www.ng.ru/politics/2008-08-20/4_price.html|title=Цена победы в Южной Осетии „Пятидневная война“ обошлась России в 12,5 миллиарда рублей|publisher=[[Независимая газета]]|datepublished=20 августа 2008|accessdate=15.09.2008}}</ref> === Международна реакция === Лидерите на почти всички бивши членки на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] в [[Европейски съюз|Европейския съюз]], Полша, [[Великобритания]]<ref>[https://archive.is/20120701160841/afp.google.com/article/ALeqM5hqadlwunQ3wUhdcHpaqjj6cQQyvw Miliband urges Russia to show evidence of 'war crimes'], Франс Прес, 16.08.2008</ref> и [[Швеция]] безпрекословно осъждат действията на Русия в Грузия.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_107759597 Качински: Русия иска да върне „старите времена“]</ref> Същото прави и САЩ.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_961620685 Вече не сме 1968, предупреди Кремъл Кондолиза Райс]</ref><ref>[http://news.ibox.bg/news/id_557833285 Обама и Маккейн: Русия да прекрати войната с Грузия]</ref> Срещу действията на Грузия и в подкрепа на руските операции се обявяват държавните глави на [[Венецуела]],<ref>[http://focus-news.net/?id=n1020043 Венецуела осъди агресията на Грузия срещу Южна Осетия]</ref> [[Сирия]],<ref>[http://www.jordantimes.com/index.php?news=10212 Syria supports Russia on Georgia]</ref> [[Куба]],<ref>[http://www.focus-news.net/?id=n1017316 Куба подкрепи Русия в конфликта в Южна Осетия]</ref> както и страните от [[ШОС]] – [[Китай]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Таджикистан]] и [[Узбекистан]].<ref>[http://www.ng.ru/world/2008-08-29/1_shos.html ШОС встал на сторону Медведева]</ref> [[Никарагуа]] също изказва своята подкрепа за Русия и на 3 септември признава двете републики като независими държави.<ref>[http://en.rian.ru/world/20080904/116538071.html Никарагуа признава Южна Осетия и Абхазия]</ref> [[Чехия|Чешкият]] президент [[Вацлав Клаус]] заявява „''С отделянето на [[Косово]] Русия получи оправдание на действията си''“.<ref>[http://focus-news.net/?id=n1020336 Вацлав Клаус видя връзка между конфликта в Косово и Грузия], агенция Фокус, 15 август</ref> Българските лидери запазват мълчание и предпочитат да излязат с позиция по въпроса, след като бъде постигната единна линия в Европейския съюз. На 26 август 2008, само един ден след като долната и горната камара на руския парламент единодушно призовава за признаването на Абхазия и Южна Осетия, руският президент Димитрий Медведев признава двете сепаратистки републики,<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=283341 Русия признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия] dariknews.bg, 26.08.2008</ref> нарушавайки точка 6. от подписаното в началото на август 2008 [[Руско-грузинска война (2008)#Френски мирен план|руско-френско споразумение]]. В отговор Грузия обявява, че прекъсва дипломатическите си отношения с Русия, и че нейните интереси в Русия, ще се представляват от трета страна.<ref name="mediapoo 30.08.2008" /> След едностранното признаване на независимостта на двете области от страна на Русия, страните от НАТО остро осъдиха Русия. Те отхвърлиха възможността за признаване и призоваха Русия да се отметне от решението си. На срещата страните от т.нар. „[[Шанхайска организация за сътрудичество|Шанхайска група]]“ се изказаха за мирно решаване на конфликта в рамките на ООН и подкрепиха „мироопазващите усилия на Русия в Кавказ“.<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=142984 Русия пред дипломатическа изолация, ЕС обмисля санкции], mediapool.bg 28.08.2008</ref><ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7583164.stm West condemns Russia over Georgia, BBC, 26 август 2008]</ref><ref>{{Citation |title=Scheffer ‘Rejects’ Russia’s Move, Civil.ge, August 26, 2008 |url=http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19301, |accessdate=2008-08-31 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303170512/http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19301, }}</ref><ref>{{Citation |title=CoE, PACE Chairs Condemn Russia’s Move, Civil Georgia, 26 август 2008 |url=http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19300, |accessdate=2008-08-31 |archivedate=2016-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160303190015/http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19300, }}</ref><ref>{{Citation |title=OSCE Chair Condemns Russia’s Recognition of Abkhazia, S.Ossetia, Civil Georgia, 26 август 2008 |url=http://www.civil.ge/eng/article.php?id=19296, |accessdate=2008-08-31 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304233336/http://civil.ge/eng/article.php?id=19296, }}</ref> Други традиционни съюзници на Русия, като [[Сърбия]], не са заели позиция, а [[Беларус]] изразява „моралната си подкрепа“ и се очаква също да признае двете републики.<ref>[http://en.rian.ru/world/20080828/116357547.html Belarus says to recognize Abkhazia, S. Ossetia], РИА Новости</ref> == Становище на Русия и Грузия относно към конфликта == Според грузинския президент [[Михаил Саакашвили]] Русия се опитва „да свали демократично избраното правителство от власт“ и „да смаже демокрацията“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2008/WORLD/europe/08/11/georgia.president/index.html |заглавие=CNN.com/Europe: Russia trying to crush democracy, Georgia leader says |достъп_дата=2008-08-19 |архив_дата=2008-08-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080817124803/http://edition.cnn.com/2008/WORLD/europe/08/11/georgia.president/index.html }}</ref> Руският президент [[Дмитрий Медведев]] казва в изявление, че целта на Русия е „да върне Грузинската страна към мира“ и „да защитава живота и достойнството на руските граждани, независимо къде се намират те“.<ref name="bbcday">{{cite web |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7551576.stm |title=Day-by-day: Georgia-Russia crisis |publisher=[[BBC]] |accessdate=14 август 2008 |date=14 август 2008}}</ref> == Вижте също == * [[Абхазия]] * [[Северна Осетия]] * [[Международна реакция на декларацията за независимост на Косово]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://capital.bg/show.php?storyid=552500 След войната – криза. Пазарите наказват Русия за конфликта с Грузия и арогантното отношение към инвеститорите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080920094758/http://www.capital.bg/show.php?storyid=552500 |date=2008-09-20 }} capital.bg, посетен на 21.09.2008 * [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=143829 Руските пазари плащат цена за инвазията в Грузия] mediapool.bg посетен на 21.09.2008 {{Нормативен контрол}} {{Портал|История|Военно дело|Грузия|Русия}} [[Категория:Войни на Русия]] [[Категория:Войни на Грузия]] [[Категория:История на Абхазия]] [[Категория:История на Южна Осетия]] [[Категория:Отношения между Грузия и Русия]] [[Категория:Политика на Южна Осетия]] [[Категория:Политика на Абхазия]] [[Категория:Конфликти през 2008 година]] [[Категория:2008 година в Европа]] [[Категория:2008 година в Азия]] eixcrrcqphz00uxm8rmecfybwvc93zi 0 209253 12416396 12258238 2024-11-18T22:27:10Z 212.50.106.91 Поправен стил на музика и поправена правописна грешка 12416396 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|инструменталист}} '''Игор Грациано Кавалера''' ({{lang|en|Igor Graziano Cavalera}}) е [[Бразилия|бразилски]] и американски барабанист, роден в [[Бело Оризонти]], [[Бразилия]] на [[4 септември]] [[1970]] г. Той е най-известен като бившия барабанист на бразилската [[Трашметъл]] група [[Sepultura]], която основава заедно с брат си [[Макс Кавалера]] през 1984 г. Свирил е в групите [[Nailbomb]] и Strife. Тъй като влиянието на [[хип-хоп]]а става все по-силно, Игор започва да се занимава като [[диджей]]. Кавалера е част от DJ дуото Mixhell, проект, който той създава със съпругата си Лайма Лейтън. == Биография == Баща му е бивш италиански посланик в [[Бразилия]], а майка му – бразилка. Започва да свири на [[барабан]]и в много ранна възраст и заедно с брат си, [[Макс Кавалера]], основават [[траш метъл]] групата [[Sepultura]] през [[1984]] година, когато той е само на 14 години. Макс се скарва с всички и напуска групата през 1996 г., а Игор я напуска десет години по-късно – на 13 януари 2006 г., първоначално заради очакваното четвърто негово дете от съпругата му Моника Кавалера, което го прави последния оригинален член на Sepultura напуснал групата. През 2007 г. братята слагат край на дългогодишната си вражда и се събират отново в групата [[Cavalera Conspiracy]]. == Дискография == === [[Sepultura]] === * ''[[Morbid Visions]]'' (1986) * ''[[Schizophrenia]]'' (1987) * ''[[Beneath The Remains]]'' (1989) * ''[[Arise]]'' (1991) * ''[[Chaos A.D.]]'' (1993) * ''[[Roots]]'' (1996) * ''[[Against]]'' (1998) * ''[[Nation]]'' (2001) * ''[[Roorback]]'' (2003) * ''[[Dante XXI]]'' (2006) === [[Nailbomb]] === * ''[[Point Blank]]'' (1994) === [[Cavalera Conspiracy]] === * ''[[Inflikted]]'' (2008) * ''[[Blunt Force Trauma]]'' (2011) * ''[[Pandemonium]]'' (2014) * ''[[Psychosis]]'' (2017) == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{Sepultura}} {{СОРТКАТ:Кавалера, Игор}} [[Категория:Родени в Бело Оризонти]] [[Категория:Американски рок музиканти]] [[Категория:Американски барабанисти]] [[Категория:Бразилски рок музиканти]] [[Категория:Барабанисти]] [[Категория:Диджеи]] [[Категория:Бразилци в САЩ]] 81l8gmqajd5yqs7mb3aybeodjg8upzy 0 212808 12416676 12360390 2024-11-19T10:58:17Z Danitrifonov04 292718 12416676 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Италия}} Дженоа | герб = | оригинално име = Genoa Cricket and Football Club SpA | прозвище = „Грифоните“ (The Griffin<ref>{{cite web| url=http://Dictionary.reference.com/search?q=griffin&db=luna| title=griffin| publisher=dictionary.com| date=3 March 1909| deadurl=no| archiveurl=https://web.archive.org/web/20090528194148/http://dictionary.reference.com/search?q=griffin| archivedate=28 May 2009| df=dmy-all}}</ref>)<br>„Червено-сините“ ''(I Rossoblu)''<br>„Старият глупак“ ''(Il Vecchio Balordo)''<ref>{{cite web |url=http://www.circologiannibrera.com/index.php?option=com_content&view=article&id=75&Itemid=62 |title=Gianni Brera |work=Circolo Gianni Brera |accessdate=3 March 2009 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090225083826/http://www.circologiannibrera.com/index.php?option=com_content&view=article&id=75&Itemid=62 |archivedate=25 February 2009 |df=dmy |архив_дата=2009-02-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090225083826/http://www.circologiannibrera.com/index.php?option=com_content&view=article&id=75&Itemid=62 }}</ref> | разформирован = | стадион = „[[Стадион Луиджи Ферарис|Стадио Луиджи Ферарис]]“ | капацитет = 36 599 | собственик = 777 Партнърс | президент = {{Флагче|Италия}} [[Алберто Зангрило]] | старши треньор = {{Флагче|Франция}} [[Патрик Виейра]] | първенство = [[Серия А]] | сезон = 2023/24 | място = 11-то | уебсайт = [http://www.genoacfc.it Официален сайт] | pattern_b1 = _genoa2425h | body1 = FFFFFF | pattern_la1 = _genoa2425h | leftarm1 = FFFFFF | pattern_ra1 = _genoa2425h | rightarm1 = FFFFFF | pattern_sh1 =_genoa2324h | shorts1 = 000040 | pattern_so1 =_genoa2324h | socks1 = 000040 | pattern_b2 = _genoa2425a | body2 = FFFFFF | pattern_la2 = _genoa2425a | leftarm2 = FFFFFF | pattern_ra2 = _genoa2425a | rightarm2 = FFFFFF | pattern_sh2 =_genoa2425a | shorts2 = FFFFFF | pattern_so2 =_genoa2425al | socks2 = FFFFFF | pattern_b3 =_genoa130y | body3 = | pattern_la3 =_genoa130y | leftarm3 = | pattern_ra3 =_genoa130y | rightarm3 = | pattern_sh3 =_genoa130y | shorts3 = | pattern_so3 =_genoa130yl | socks3 = }} [[Файл:Genoa Lecce 2011.jpg|мини|[[Стадион Луиджи Ферарис]]]] '''„Дженоа Крикет енд Футбол Клъб“''' (''Genoa Cricket and Football Club'') е професионален [[футболен клуб]] от град [[Генуа]], [[Италия]]. Крикет и лекоатлетическата секция в клуба са създадени от пребиваващ в Италия англичанин – [[Джеймс Спенсли]] през 1893 г. Дженоа е известен с прозвището „Грифони“, поради животното, което се намира на герба на отбора. Това е най-старият футболен отбор в Италия. == История == Футболната част на клуба започва своето съществуване през 1897 г. Поради английския характер на отбора, първите екипи на отбора са с цветовете на [[Национален отбор по футбол на Англия|Английския национален отбор]]. През същата тази година Дженоа се сдобива със собствен терен в кваратал Понте Карега. Не след дълго отборът изиграва и първата си среща срещу сборен отбор от играчи на Интернационал Торино и ФБК Торинезе. Постепенно започва развитието на футбола в Италия – през 1898 г. се основава [[Италианска футболна федерация]] и се провежда първият официален турнир [[Серия А|Италиански футболен шампионат]]. Дженоа е първият официален шампион. На 8 май 1898 г. те печелят това призвание след победа над Интернационал Торино с 3:1 след продължения. През следващата година Дженоа печели втората си поредна титла, като побеждава ФБК Торинезе с 3:1. Същата година отборът сменя цвета на своите екипи – вертикално бяло-сини линии, известни като „бианкоблу“. През 1900 г. Дженоа установява тотална доминация в шампионата на Италия, след като печели своята трета поредна титла след победа над местния съперник [[Сампдория]] със 7:0. Дженоа прави нова смяна на екипите, като въвежда днешните червено-сини вертикални ивици, които им носят названието „рособлу". Следващите години Дженоа печели още една титла на Италия. Дженоа е първият италиански клуб, който изиграва среща с отбор от друга държава. Това се случва на 27 април 1903 г. в град [[Ница]], [[Франция]] срещу местния отбор. Следващите години отборът бележи спад в своето представяне. Най-пагубният период за отбора през тези години е по време на [[Първата световна война]], когато загиват няколко основни играчи на отбора и основателят му. В годините след [[Първата световна война]] отборът се налага като най-добрия северен отбор в Италия. През сезон 1922/23, Дженоа печели титлата след победа над отбора на [[СС Лацио|Лацио]] с 6:1. През следващата година отборът, предвождан от Джовани Де Пра, Луиджи Бурландо и Ренцо ди Вечи печели Скудетото за пореден път. С узурпирането на властта в Италия от [[Бенито Мусолини]] и фашисткия му режим, през 1928 г., отборът на Дженоа е принуден да се раздели с английските части от името си и е принуден да се преименува на „Genova 1893 Circolo del Calcio“. [[Файл:Genoa Cricket and Football Club 1923-24.jpg|дясно|мини|Последният отбор на Дженоа, спечелил Скудето през 1924 г.]] През този период отборът се състезава в Европейската купа, като стига до четвъртфинал през 1928 г. и финал, който губи през 1929/30 г. Следващите сезони за отбора на Дженоа са с променлив успех – през 1936/37 година печелят [[Купа на Италия по футбол|Купата на Италия]], но в първенството остават едва 6-и. След края на [[Втората световна война]], Дженоа престава да бъде водещ отбор и се превръща в отбор от средата на таблицата. През 1959/60 година отборът изпада в долна дивизия, но на следващата успява да се завърне в елита на Италианския футбол и да спечели Купата на Алпите през 1962 г. През 70-те години на 20 век отборът се лута между различните дивизи на Италия. През 80-те години под ръководството на [[Луиджи Симони]], Дженоа печели сребърните медали в първенството на Италия. През 90-те години Дженоа се подвизава през по-голямата част от времето в [[Серия Б]]. През 2005 г. отбора печели промоция за Серия А, но е разследван за уреждане на последния мач от сезона с Венеция, от чието спечелване зависи промоцията на отбора. Федерацията на Италия преценява, че клубът е виновен по този казус и го изпраща да играе в Серия Ц1. В последващите години отборът печели поседователно промоции за всяка по-горна серия и през 2007 г. се завръща в Серия А. Дженоа е многократен участник в европейските клубни турнири. Най-големият успех на отбора е достигането до полуфинал за [[Купата на УЕФА]] през сезон 1991/92. == Успехи == === Национални === * [[Файл:Scudetto.svg|20px]] [[Файл:Italy-Serie-A-Cup.png|60px]] '''Серия А ''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (9):''' 1897/98, 1898/99, 1899/1900, 1901/02, 1902/03, 1903/04, 1914/15, 1922/23, 1923/24 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (8):''' 1901, 1905, 1912/13, 1913/14, 1921/22, 1924/25, 1927/28, 1929/30 * [[Файл:Coccarda Coppa Italia.svg|25px]] [[Файл:Coppa Italia (Italy Cup).svg|14px]] '''[[Купа на Италия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1937 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 1940 * '''Серия Б''': ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (6):''' 1934/35, 1952/53, 1961/62, 1972/73, 1975/76, 1988/89 * '''[[Серия С]]/[[Серия С1]]''': ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1970/71 (група Б) === Международни === * '''[[Купа на УЕФА]]:''' ** ''1/2 финалист (1):'' 1991/92 * [[Файл:Mitropa Cup.svg|20px]] '''[[Купа Митропа]]:''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 1990 * '''[[Купа на Алпите]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' 1962, 1964, 1991 * '''[[Англо-Италианска купа]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1996 == Състав == <small>'''Към Юни 2024:'''</small> '''Вратари''': Хосеп Мартинез; Никола Леали; Франц Щолц; Симоне Калвани; Даниеле Сомарива. '''Защитници''': Кони Де Виндер; Йохан Васкез; Алан Матуро; Матиа Бани; Джорджо Читадини (под наем от Монца); Алесандро Воляко; Аарон Мартин; Реджисиано Хапс (под наем от Венеция); Джед Спенс (под наем от Тотнъм); Стефано Сабели. '''Халфове''': Милан Бадел; Емил Боинен; Мортен Френдруп; Мортен Торсби; Руслан Малиновски. '''Нападатели''': Жуниор Месиас; Алберт Гудмундсон; Матео Ретеги; Витиня (под наем от Олимпик Марсилия); Давид Анкейе; Калеб Екубан. == Известни бивши футболисти == Диего Милито; Тиаго Мота; Омар Милането, Марко Роси, Рафаеле Паладино, Марко ди Вайо; Ернан Креспо; Родриго Паласио; Кевин Строотман; Сократис Папастатопулос; Алесио Скарпи; Доменико Кришито; Джузепе Скули; Марко Бориело; Лусиано Фигероа; Матео Ферари; Джузепе Биава; Салваторе Бокети; Стефан ел Шаарауи; Бошко Янкович; Марко Амелиа; Матиа Перин; Емилиано Морети; Дарио Дайнели; Джандоменико Место; Андреа Ранокиа; Кахабер Каладзе; Лука Антонели; Рафиня; Лука Тони; Мигел Велосо; Юрай Куцка; Стефано Стураро; Антонио Флоро Флорес; Матиа Дестро; Едуардо; Себастиан Фрей; Кристиано Лупатели; Фернандо Белуши; Давиде Биондини; Алберто Джилардино; Лукас Прато; Чезаре Бово; Хуан Мануел Варгас; Матусалем; Андреа Бертолачи; Чиро Имобиле; Николас Бурдисо; Симе Вършалко; Рикардо Сентурион; Факундо Ронкалиа; Алесандро Матри; Кристиан Ансалди; Горан Пандев; Диего Пероти; Лукас Окампос; Джоавни Симеоне; Джузепе Роси; Кристиан Ромеро; Кшиштоф Пьонтек; Кристиан Сапата; Ласе Шоне; Валон Бехрами; Джанлука Скамака; Салваторе Сиригу; Федерико Маркети; Фелипе Кайседо; Джанлука Синьорини; Фулвио Коловати; Бранко; Томас Скурави; Карсол Агилера; Кристиан Панучи; Дан Петреску; Микеле Падовано; Винченцо Монтела; Мохамед Калон; == Бивши треньори == Джан Пиеро Гасперини; Освалдо Баньоли; Луиджи Симони; Роберто Донадони; Франческо Гуидолин; Чезаре Прандели; Луиджи Делнери; Алберто Малезани; Делио Роси; Джеймс Спенсли; == Български футболисти == * {{флагче|България}} [[Андрей Гълъбинов]]: 2017 – 2018 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.genoacfc.it Официален сайт] * [http://genoa1893.altervista.org/ Фенски сайт] {{Серия А отбори}} {{Портал|Футбол|Италия}} [[Категория:Спорт в Генуа]] [[Категория:Италиански футболни отбори|Дженоа, ФК]] [[Категория:Основани в Италия през 1893 година]] 87hjj3kcwo9wop61hqnu8zkawpw2aud 0 213736 12415952 12377430 2024-11-18T16:26:23Z Nk 399 [[Хайтам бин Тарик ал-Саид]] || 11 януари 2020 12415952 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{актуализация}} {| style="width:70%;" class="wikitable" |- ! style="width:30%;"| Държава ! style="width:20%;"| Начало на<br>управлението ! style="width:30%;"| Име ! Снимка ! style="width:20%;"| Роден(а) |- |{{Азербайджан}} || [[31 октомври]] [[2003]] ||[[Илхам Алиев]]||[[Файл:Aliyev April06.jpg|100px]] || [[24 декември]] [[1961]] |- |{{Армения}} || [[9 април]] [[2008]] || [[Серж Саркисян]] || [[Файл:Serzh Sargsyan cropped.jpg|100px]] || [[30 юни]] [[1954]] |- |{{Афганистан}} || [[9 октомври]] [[2004]] || [[Хамид Карзай]] || [[Файл:Hamid Karzai 2006-09-26.jpg|100px]] || [[24 декември]] [[1957]] |- |{{Бангладеш}} || [[6 септември]] [[2002]] || [[Ядуджин Ахмед]] || || [[1 февруари]] [[1931]] |- |{{Бахрейн}} || [[6 март]] [[1999]] || Крал [[Хамад ибн Иса ал Халифа]] || [[Файл:Hamad-Bin-Isa-Al-Khalifa.jpg|100px]] || [[28 декември]] [[1949]] |- |{{Бруней}} || [[1 август]] [[1968]] || Султан [[Хасанал Болкиах|Хасан ал Болкия]]|| [[Файл:Hassanal Bolkiah 2002.jpg|100px]] || [[15 юли]] [[1946]] |- |{{Бутан}} || [[14 декември]] [[2006]] || Крал [[Джигме Хесар Намгиал Вангчук]] || [[Файл:HRH the Crown Prince of Bhutan.png|100px]] || [[21 февруари]] [[1980]] |- |{{Виетнам}} || [[25 юли]] [[2011]] || [[Чьонг Тан Шанг]] || || [[21 януари]] [[1949]] |- |{{Грузия}} || [[17 ноември]] [[2013]] || [[Гиорги Маргвелашвили]] || [[Файл:Giorgi Margvelashvili, President of Georgia.jpg|100px]] || [[4 септември]] [[1969]] |- |{{Израел}} || [[15 юли]] [[2007]] || [[Шимон Перес]] || [[Файл:Shimon Peres by David Shankbone.jpg|100px]] || [[2 август]] [[1923]] |- |{{Източен Тимор}} || [[20 май]] [[2012]] || [[Таур Матан Руак]] || || [[10 октомври]] [[1956]] |- |{{Индия}} || [[25 юли]] [[2012]] || [[Пранаб Мукарджи]] || [[Файл:Pranab Mukherjee-World Economic Forum Annual Meeting Davos 2009 crop(2).jpg|100px]] || [[11 декември]] [[1935]] |- |{{Индонезия}} || [[20 октомври]] [[2004]] || [[Сусило Бамбанг Юдойоно]] || [[Файл:SusiloBambangYudhoyono.jpg|100px]] || [[9 септември]] [[1949]] |- |{{Ирак}} || [[7 април]] [[2005]] || [[Джалал Талибани]] || [[Файл:Talabani Sept05.jpg|100px]] || [[12 ноември]] [[1933]] |- |{{Иран}} || [[3 август]] [[2005]] || [[Махмуд Ахмадинеджад]] || [[Файл:Mahmoud Ahmadinejad.jpg|100px]] || [[28 октомври]] [[1956]] |- |{{Йемен}} || [[21 февруари]] [[2012]] || [[Абд Раббу Мансур ал-Хади]] || || [[1945]] |- |{{Йордания}} || [[7 февруари]] [[1999]] || Крал [[Абдула II (Йордания)|Абдула II]] || [[Файл:Abdullah II Cropped.jpg|100px]] || [[30 януари]] [[1962]] |- |{{Казахстан}} || [[16 декември]] [[1991]] || [[Нурсултан Назарбаев]] || [[Файл:Nursultan Nazarbayev 1997.jpg|100px]] || [[6 юли]] [[1940]] |- |{{Камбоджа}} || [[14 октомври]] [[2004]] || Крал [[Нородом Сиамони]]|| [[Файл:Norodom Sihamoni (2007) (crop).jpg|100px]] || [[14 май]] [[1953]] |- |{{Катар}} || [[27 юни]] [[1995]] || [[Хамад бин Халифа ал-Тани|Емир Хамад Бин Халифа]]|| [[Файл:Hamad bin Khalifa Al-Thani.jpg|100px]] || [[1952]] |- |{{Кипър}} || [[28 февруари]] [[2013]] || [[Никос Анастасиадис]] || [[Файл:ANASTASIADES Nicos.jpg|100px]] || [[27 септември]] [[1946]] |- |{{Киргизстан}} || [[7 април]] [[2010]] || [[Роза Отунбаева|Роза Отумбаева]]|| [[Файл:Roza Otunbaeva.jpg|100px]] || [[23 август]] [[1950]] |- |{{Китай}} || [[15 ноември]] [[2002]] || [[Ху Дзинтао]] || [[Файл:Hu Jintao 2004.jpg|100px]] || [[21 декември]] [[1942]] |- |{{Кувейт}} || [[24 януари]] [[2006]] || Емир [[Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах]] || [[Файл:Sheikh Sabah IV.jpg|100px]] || [[6 юни]] [[1929]] |- |{{Лаос}} || [[8 юни]] [[2006]] || [[Кхамтай Сипхангон]] || [[Файл:Choummaly Sayasone.jpg|100px]] || [[6 март]] [[1936]] |- |{{Ливан}} || [[25 май]] [[2008]] || [[Мишел Сулейман]] || [[Файл:Michel Suleiman.jpg|100px]] || [[21 ноември]] [[1948]] |- |{{Малайзия}} || [[13 декември]] [[2006]] || Крал [[Мизан Зайнал Абидин]] || || [[22 януари]] [[1962]] |- |{{Малдиви}} || [[7 февруари]] [[2012]] || [[Мохамед Хасан]] || || [[3 януари]] [[1953]] |- |{{Мианмар}} || [[30 март]] [[2011]] || [[Тейн Сейн]] || [[Файл:TheinSeinASEAN.jpg|100px]] || [[20 април]] [[1945]] |- |{{Монголия}} || [[18 юни]] [[2009]] || [[Цахиагийн Елбегдорж]] || [[Файл:Elbegdorj-2.JPG|100px]] || [[30 март]] [[1963]] |- |{{Непал}} || [[23 юли]] [[2008]] || [[Рам Бара Ядав]] || [[Файл:Ram Baran Yadav, portrait (August 2014).jpg|100px]] || [[4 февруари]] [[1948]] |- |{{UAE}} || [[3 ноември]] [[2004]] || [[Калифа бин Зайет Ал Нахайан]] || [[Файл:Khalifa Bin Zayed Al Nahyan-CROPPED.jpg|100px]] || 1948 |- |{{Оман}} || [[23 юли]] [[1970]] || Султан [[Хайтам бин Тарик ал-Саид]] || 11 януари 2020 |- |{{Пакистан}} || [[9 септември]] [[2008]] || [[Асиф Али Зардари]] || [[Файл:Asif Ali Zardari.jpg|100px]] || [[26 юли]] [[1955]] |- |{{Палестина}} || [[15 януари]] [[2005]] || [[Махмуд Абас]] || [[Файл:Mahmoud abbas.jpg|100px]] || [[26 март]] [[1935]] |- |{{Папуа Нова Гвинея}} || [[6 февруари]] [[1952]] || Кралица [[Елизабет II (Обединено кралство)|Елизабет II]] || [[Файл:Elizabeth II greets NASA GSFC employees, May 8, 2007.jpg|100px]] || [[21 април]] [[1926]] |- |{{Русия}} || [[7 май]] [[2008]] || [[Дмитрий Медведев]] || [[Файл:Dmitry Medvedev - Russia CEO Roundtable 2008.jpg|100px]] || [[14 септември]] [[1965]] |- |{{Саудитска Арабия}} || [[1 август]] [[2005]] || Крал [[Абдула бин Абдул Азис]] || [[Файл:King Abdullah bin Abdul al-Saud Jan2007.jpg|100px]] || [[1 август]] [[1924]] |- |{{Северна Корея}} || [[30 декември]] [[2011]] || [[Ким Чен Ун]] || || [[1983]]/[[1984]] |- |{{Сингапур}} || [[1 септември]] [[1999]] || [[Селапан Рама Натан]] || [[Файл:President of Singapore SR Nathan.jpg|100px]] || [[3 юли]] [[1924]] |- |{{Сирия}} || [[17 юли]] [[2000]] || [[Башар ал-Асад]] || [[Файл:Syria.BasharAlAssad.jpg|100px]] || [[11 септември]] [[1965]] |- |{{Таджикистан}} || [[20 ноември]] [[1992]] || [[Емомали Рахмон]] || [[Файл:Emomali Rahmonov 2001Nov03.jpg|100px]] || [[5 октомври]] [[1952]] |- |{{Тайван}} || [[20 май]] [[2008]] || [[Ма Инцзю]] || [[Файл:Ma Ying-jeou Berkeley 2006 (cropped).jpg|100px]] || [[13 юли]] [[1950]] |- |{{Тайланд}} || [[9 юни]] [[1946]] || Крал [[Бхумибол Адулядет]] || [[Файл:Bhumibol Adulyadej 2010-9-29 2 cropped.jpg|100px]] || [[5 декември]] [[1927]] |- |{{Туркменистан}} || [[21 декември]] [[2006]] || [[Курбангули Бердимухамедов]] || [[Файл:Gurbanguly.jpg|100px]] || [[29 юни]] [[1957]] |- |{{Турция}} || [[28 август]] [[2007]] || [[Абдуллах Гюл]] || [[Файл:Abdullah Gül (Brasília, 19.1.2005).jpeg|100px]] || [[29 октомври]] [[1950]] |- |{{Узбекистан}} || [[22 януари]] [[1992]] || [[Ислам Каримов]] || [[Файл:Islam karimov cropped.jpg|100px]] || [[30 януари]] [[1938]] |- |{{Филипини}} || [[30 юни]] [[2010]] || [[Бениньо Акино III|Бениньо Акино]] || [[Файл:Noynoy Aquino.jpg|100px]] || [[8 февруари]] [[1960]] |- |{{Шри Ланка}} || [[9 януари]] [[2015]] || [[Майтрипала Сирисена]] || [[Файл:Maithripala Sirisena (cropped).jpg|100px]] || [[3 септември]] [[1951]] |- |{{Южна Корея}} || [[25 февруари]] [[2008]] || [[И Мьонг-Пак]] || [[Файл:Lee Myung-bak-2005.jpg|100px]] || [[19 декември]] [[1941]] |- |{{Япония}} || [[7 януари]] [[1989]] || Император [[Акихито]] || [[Файл:Osaka07 Opening Akihito.jpg|100px]] || [[23 декември]] [[1933]] |} [[Категория:Политика на Азия]] [[Категория:Държавни глави|*Азиатски]] tg27dyetie4e9o23cn1n739k4gxyp3r 0 216078 12416550 12406395 2024-11-19T08:18:04Z Krushev.S333 297451 12416550 wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{футболист | име на играча = {{Флагче|Испания|Испания}} Шави | снимка = Xavi Hernandez (31521652051).jpg | прякор = ''Шави'' | цяло име = Хавиер Ернандес Креус | град на раждане = [[Тераса (град)|Тераса]] | държава на раждане = {{флагче|Испания|1980}} [[Испания]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 170 см | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1991 – 1997 | юношески отбори = {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] | години = 1997 – 1999<br>1998 – 2015<br>2015 – 2019<br>'''Общо:''' | отбори = {{флагче|Испания}} [[ФК Барселона Б|Барселона Б]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]]<br>{{флагче|Катар}} [[Ал Садд СК|Ал Садд]] | мачове = 55<br>505<br>82<br>'''642''' | голове = (3)<br>(58)<br>(20)<br>'''(81)''' | национален отбор години = 2000 – 2014 | национален отбор = {{Флагче|Испания}} [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] | национален отбор мачове = 133 | национален отбор голове = (13) | треньор години = 2019 – 2021<br>2021 – 2024 | треньор отбор = {{флагче|Катар}} [[Ал Садд СК| Ал Садд]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] | последно обновяване професионални отбори = }} '''Хавиер Ернандес и Креус''' ''(на [[Испански език|испански]] Xavier Hernández i Creus)'', по-известен като '''Ша̀ви''' или '''Ча̀ви''' (''ˈtʃaβj''), е бивш испански [[футболист]], полузащитник. Роден е на [[25 януари]] [[1980]] година, в [[Тераса (град)|Тераса]], [[Каталуния]], [[Испания]]. С екипа на Барселона Шави е печелил 8 пъти [[Примера Дивисион]], 6 пъти [[Суперкупа на Испания|Суперкупата на Испания]], 3 пъти [[Купа на краля (футбол)|Купата на краля]], 4 пъти [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и по 2 пъти [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупата на Европа]] и [[Световното клубно първенство на ФИФА|Световното клубно първенство]]. Той е рекордьор по участия с екипа на каталунците със 767 официални мача, от които 505 в [[Ла лига]] и 178 в международните турнири. Шави става [[Европейско първенство по футбол|европейски шампион]] през [[2008]] и [[2012]] г. и [[Световно първенство по футбол|световен шампион]] през [[2010]] г. с [[Национален отбор по футбол на Испания|националния отбор на Испания]]. Има записани 133 мача и 13 гола като национал. Смятан е за един от най-добрите плеймейкъри в света за своето поколение. == Клубна кариера == Шави е продукт на школата на [[ФК Барселона|Барселона]] и е прекарал цялата си футболна кариера в отбора. Започва да играе в отбора на 11-годишна възраст, преминава през всички младежки и резервни формации на Барса и е основен член на Б отбора на [[ФК Барселона|Барселона]], с който печели промоция за [[Сегунда Дивисион]]. [[Файл:2012 2013 - 06 Xavi Hernández.jpg|мини|ляво|upright|Шави с екипа на [[ФК Барселона|Барселона]] през сезон 2012/13 г.]] На [[18 август]] [[1998]] г. прави дебют за първия отбор в мач за [[Суперкупа на Испания|Суперкупата]] на Испания, в който отбелязва гол срещу [[РКД Майорка|Майорка]]. Превръща се в ключов състезател в отбора, ръководен от [[Луис ван Гаал]]. Под ръководството на [[Франк Рийкард]] Шави печели [[Шампионската лига]] през [[2006]] г. и [[Ла лига]] през [[2005]] и 2006 г. Най-успешният период в кариерата на Шави идва с назначаването на [[Хосеп Гуардиола]] начело на [[ФК Барселона|Барселона]]. Отборът печели всичките 6 трофея за които се състезава през [[2009]] г. Шави печели [[Ла Лига]] отново през [[2010]] и [[2011]] г. и [[Шампионската лига]] за трети път през 2011 г. след победа над [[Манчестър Юнайтед]] на [[Уембли]]. След оттеглянето на [[Карлес Пуйол]] Шави става първи капитан на отбора. Със своите 767 участия във всички турнири с екипа на клуба, Шави е футболистът с най-много мачове за [[ФК Барселона|Барселона]]. През сезон 2014 – 2015 Шави става футболистът с най-много участия в Шампионската лига (157), евротурнирите (173) и международните турнири (178), задминавайки [[Паоло Малдини]]. На 6 юни 2015 г. след 17 години в отбора Шави изиграва последния си мач като футболист на Барселона на финала на [[Шампионската лига]] в [[Берлин]], спечелен от каталунците. Така Шави завършва кариерата си в Барселона с требъл. В периода от 2015 г. до 2019 г. играе в [[катар]]ския клуб [[Ал Сад]] с № 6 и е капитан на отбора. == Национален отбор == [[Файл:Xavi Selección.jpg|мини|upright|Най-добрият играч на [[Евро 2008]] Шави преди мача [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] – [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] в [[Инсбрук]], 14 юни 2008 г.]] В Националния отбор на [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] Шави играе като полузащитник и е смятан за наследник на легендата [[Хосеп Гуардиола]]. Прави дебют с националния екип на [[15 ноември]] [[2000]] г. срещу [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]]. От сезон [[2004]] – [[2005]] той е втори капитан на Ла Фурия. Неговото участие на [[Световно първенство по футбол 2006|Световното първенство по футбол през 2006]] г. е под съмнение поради контузия в коляното, но Шави се възстановява в срок и става част от отбора на [[Луис Арагонес]]. По време на [[Евро 2008]] г., Шави изиграва основна роля за спечелването на европейската титла от Ла Фурия. В партньорство в полузащита с колегата си в Барса – [[Андрес Иниеста]], той е опорна точка между отбраната и предната линия като редовно съдейства и захранва нападението с прецизни пасове. Пасовете на Шави до голяма степен улесняват неговите съотборници. Вкарва гол в откриването на първенството срещу [[Национален отбор по футбол на Русия|Русия]]. Във финалната среща асистира на [[Фернандо Торес]] за победния гол срещу [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]]. Избран е за най-добър играч на турнира от [[УЕФА]]. Дългогодишният нападател на Ла Фурия и [[Атлетик Билбао]] [[Хосеба Ечеберия]] казва за Шави в едно свое интервю: „Той е единственият играч в света, който може да контролира играта на останалите 21 на терена – 10 от неговия отбор как да играят, а 11 от другия отбор да играят по начин, който не искат“. През [[2010]] г. въпреки загубата в първия мач срещу отбора на [[Швейцария]] испанците записват 6 поредни победи и с това стават и [[Световно първенство по футбол 2010|световни шампиони]], като основна заслуга за победите на тима има отново Шави. На финала [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] побеждава отбора на [[Холандия]] с гол на [[Андрес Иниеста]] и пас на Шави. През [[2012]] г. Шави печели за втори път [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство]], а [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] става първият отбор успял да защити европейската си титла след като на финала побеждава [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] с 4:0. Шави играе и на [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство в Бразилия през 2014 г.]], където [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] се представя неубедително и отпада в групите на турнира. След края на първенството прекратява кариерата си в националния отбор. == Статистика == === Клубна кариера === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|[[Купа на Испания]] !colspan="2"|Континентални<br>турнири<sup>1</sup> !colspan="2"|Други<br>турнири<sup>2</sup> !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- | rowspan="4" style="text-align:center;"|'''[[ФК Барселона|Барселона Б]]''' |1997 – 98 |39||3||colspan="2"|–||colspan="2"|–||colspan="2"|–||39||3 |- |1998 – 99 |18||0||colspan="2"|–||colspan="2"|–||colspan="2"|–||18||0 |- |1999 – 00 |4||1||colspan="2"|–||colspan="2"|–||colspan="2"|–||4||1 |- !Общо !61!!4!!colspan="2"|–||colspan="2"|–||colspan="2"|–||61!!4 |- | rowspan="18" style="text-align:center;"|'''[[ФК Барселона|Барселона]]''' |1998 – 99 |17||1||2||0||6||0||1||1||26||2 |- |1999 – 00 |24||0||4||1||10||1||0||0||38||2 |- |2000 – 01 |20||2||7||0||9||0||colspan="2"|–||36||2 |- |2001 – 02 |35||4||1||0||16||0||colspan="2"|–||52||4 |- |2002 – 03 |29||2||1||0||14||1||colspan="2"|–||44||3 |- |2003 – 04 |36||4||6||0||7||1||colspan="2"|–||49||5 |- |2004 – 05 |36||3||1||0||8||0||colspan="2"|–||45||3 |- |2005 – 06 |16||0||0||0||4||0||2||0||22||0 |- |2006 – 07 |35||3||7||2||7||0||5||1||54||6 |- |2007 – 08 |35||7||7||1||12||1||colspan="2"|–||54||9 |- |2008 – 09 |35||6||5||1||14|||3||colspan="2"|–||54||10 |- |2009 – 10 |34||3||3||2||11||1||5||1||53||7 |- |2010 – 11 |31||3||6||0||12||2||1||0||50||5 |- |2011 – 12 |31||10||7||2||9||1||4||1||51||14 |- |2012 – 13 |30||5||5||0||11||1||2||1||48||7 |- |2013 – 14 |30||3||5||0||10||1||2||0||47||4 |- |2014 – 15 |31||2||3||0||10||0||0||0||44||2 |- !Общо !505!!58!!70!!9!!170!!13!!22!!5!!767!!85 |- | rowspan="5" style="text-align:center;"|'''Ал Сад''' |2015 – 16 |24||3||3||0||1||0||2||0||30||3 |- |2016 – 17 |26||10||3||0||1||0||2||0||32||10 |- |2017 – 18 |18||6||0||0||7||1||3||0||28||7 |- |2018 – 19 |14||2||3||0||8||3||0||0||25||5 |- !Общо !82!!21!!9!!0!!17!!4!!7!!0!!115!!25 |- |style="background: #DCDCDC" align=center colspan="2" |'''Общо за кариерата'''<sup>3</sup> |style="background: #DCDCDC" align=center|'''587''' |style="background: #DCDCDC" align=center|'''79''' |style="background: #DCDCDC" align=center|'''79''' |style="background: #DCDCDC" align=center|'''9''' |style="background: #DCDCDC" align=center|'''187''' |style="background: #DCDCDC" align=center|'''17''' |style="background: #DCDCDC" align=center|'''29''' |style="background: #DCDCDC" align=center|'''5''' |style="background: #DCDCDC" align=center|'''882''' |style="background: #DCDCDC" align=center|'''110''' |} [[Файл:Xavi_Hernandez_(18090182763).jpg|220п|upright|мини|Шави на представянето си с фланелката като нов футболист на Ал Сад (Катар)]] [[Файл:Xavi and Riccardo Montolivo Euro 2012 final.jpg|220п|upright|мини|Шави в двубой с Монтоливо на финала на Евро 2012 Испания-Италия 4:0, Киев, 1 юли 2012 г.]] <sup>1</sup><small>Континенталните турнири включват [[Шампионска лига]], [[Лига Европа]] и Шампионска лига на Азия</small><br> <sup>2</sup><small>Други турнири включват [[Суперкупа на Испания]], [[Суперкупа на УЕФА|Суперкупа на Европа]] и [[Световно клубно първенство]]</small><br> <sup>3</sup><small>Не включва мачовете, изиграни за дублиращите отбори на [[ФК Барселона|Барселона]]</small><br> === Национален отбор === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- !colspan="3"|[[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] |- ! Година !! Мачове !! Голове |- | 2000 ||1||0 |- | 2001 ||1||0 |- | 2002 ||9||0 |- | 2003 ||5||0 |- | 2004 ||6||0 |- | 2005 ||11||1 |- | 2006 ||10||2 |- | 2007 ||11||3 |- | 2008 ||15||3 |- | 2009 ||14||0 |- | 2010 ||15||0 |- | 2011 ||9||2 |- | 2012 ||12||1 |- | 2013 ||11||1 |- | 2014 ||3||0 |- ! colspan="1" | Общо !! 133 !! 13 |} == Успехи == [[Файл:Iker Casillas and Xavi Euro 2012 trophy.jpg|300п|upright|мини|Първият и вторият капитан на двукратния европейски шампион [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] [[Икер Касияс]] и Шави с втората поредна купа – 2 юли 2012 г.]] === [[ФК Барселона|Барселона]] === * [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] '''[[Шампионска лига]] – 4''' (2006, 2009, 2011, 2015) * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|20px]] '''[[Суперкупа на Европа]] – 2''' (2009, 2011) * '''[[Световно клубно първенство]] – 2''' (2009, 2011) * [[Файл:Liga.png|23px]] '''[[Примера Дивисион]] – 8''' (1999, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013, 2015) * [[Файл:RFEF - Copa del Rey.svg|15px]] '''[[Купа на Испания|Купа на Kраля]] – 3''' (2009, 2012, 2015) * [[Файл:RFEF - Supercopa de España.svg|23px]] '''[[Суперкупа на Испания]] – 6''' (2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013) === [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] === * '''[[Световно първенство по футбол 2010|Световно първенство]] – 1''' (2010) * [[Файл:UEFA_European_Cup.svg|15px]] '''[[Европейско първенство по футбол|Европейско първенство]] – 2''' (2008, 2012) * [[Файл:Silver_medal.svg|20px]] '''[[Олимпийски игри]]''' – сребро (2000) * '''[[Световно първенство по футбол за младежи|Световно първенство за младежи]] – 1''' (1999) === Индивидуални === * [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] – трето място (2009, 2010, 2011) * Футболист на годината на [[ФИФА]] – трето място (2009) * Идеален отбор на годината [[УЕФА]] – '''4''' (2008, 2009, 2010, 2011) * Полузащитник на [[Шампионската лига]] – '''1''' (2009) * Играч на финала на Шампионската лига – '''1''' (2009) * Плеймейкър на годината според IFFHS – '''4''' (2008, 2009, 2010, 2011) * Най-добър испански футболист на [[Ла лига]] – '''1''' (2005) * Полузащитник на годината в Ла лига – '''2''' (2009, 2011) * Млад играч на годината в Ла лига – '''1''' (1999) * Идеален отбор на [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] – '''1''' (2010) * Най-добър футболист на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство]] – '''1''' (2008) * Идеален отбор на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство]] – '''2''' (2008, 2012) === Рекорди === * Най-много мачове с екипа на [[ФК Барселона|Барселона]] във всички турнири – '''767''' * Най-много мачове с екипа на [[ФК Барселона|Барселона]] в [[Ла лига]] – '''505''' * Най-много мачове в Международните турнири – '''178''' * Най-много мачове с екипа на [[ФК Барселона|Барселона]] в Международните турнири – '''178''' * Най-много мачове в [[Европейски клубни турнири по футбол|Европейските турнири]] – '''173''' * Най-много мачове с екипа на [[ФК Барселона|Барселона]] в [[Европейски клубни турнири по футбол|Европейските турнири]] – '''173''' * Най-много мачове в [[Шампионската лига]] – '''157''' * Най-много мачове с екипа на [[ФК Барселона|Барселона]] в Шампионската лига – '''157''' * Футболистът на [[ФК Барселона|Барселона]] с най-много мачове за [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]] – '''133''' == Външни препратки == * [http://www.sportal.bg/statistics_player.php?champ=4&player=407&team=125 Чави на сайта Sportal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160807211635/http://www.sportal.bg/statistics_player.php?champ=4&player=407&team=125 |date=2016-08-07 }} * [http://www.fifa.com/worldfootball/statisticsandrecords/players/player=177855/ Xavi, FIFA] * [http://www.fcbarcelona.com/web/english/futbol/temporada_07-08/plantilla/jugadors/xavi.html Profile on club website] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080702063125/http://www.fcbarcelona.com/web/english/futbol/temporada_07-08/plantilla/jugadors/xavi.html |date=2008-07-02 }} * [http://www.fcbarcelonaweb.co.uk/v3/squads/profile.html?plid=6 Xavi on FCBarcelona web.co.uk]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://soccernet.espn.go.com/players/international?id=12907&league=fifa.world&season=2006&&cc=5739 ESPN Soccernet World Cup Profile]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.skysports.com/football/player/0,19754,12024_35367,00.html Sky Sports player profile] == Източници == <references /> {{Испания - Европейски шампион 2008}} {{Испания - Световен шампион 2010}} {{Испания - Европейски шампион 2012}}{{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хави, Ернандес}} [[Категория:Испански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Каталонци]] [[Категория:Треньори на ФК Барселона]] 4yj60wrxxrcg3yc4w6o4xp4zc3ir0nf 0 218295 12415861 12227731 2024-11-18T15:10:19Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415861 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Герман}} {{Селище инфо|Гърция | име = Герман | име-местно = Σχιστόλιθος | вид = село | област = Централна Македония | дем = Синтика | географска-област = [[Мървашко]] | площ = | височина = 187 | население = 18 | население-година = 2001 | карта3 = Сярско }} '''Гѐрман''' ({{lang|el|Σχιστόλιθος}}, ''Схистолитос'', до 1927 година ''Γέρμανι'', ''Германи''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/171780 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] област [[Централна Македония]]. == География == Герман е най-западното село в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]], разположено по долината на река [[Белица (Сярско)|Белица]] (на гръцки Крусовитис). Намира се на височина на 4 километра североизточно от демовия център град [[Валовища]] (Сидирокастро). Землището на селото е осеяно с [[пещера|пещери]]. == История == === Етимология === Според българския езиковед [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името на селото има вероятно [[тракийски език|тракийски]] произход и е образувано от прилагателното ''*gwhermo'' – „горещ“. На 2 километра западно от селото при някогашния [[чифлик]] [[Пулево]] има [[минерален извор|минерални извори]], които до възникването на чифлигарското селище са били в землището на Герман.<ref>{{Местните|97}}</ref> === В Османската империя === Село Герман е селище с древна история. За първи път се споменава в [[Османска империя|османски]] източник от втората половина на 15 и началото на XVI век под днешното си име ''Герман'' със 70 регистрирани лица, глави на домакинства<ref>.[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html#V. Гандев, Христо. "Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване", Наука и Изкуство, II изд., София, 1989]</ref> До средата на XIX век Герман е един от центровете на железодобивната индустрия в областта Мървашко. До същото време на река Белица, източно от селото е фунционирал един [[Самоков (металургия)|самоков]]. Местното име ''Мадането'', свидетелства, че в землището на селото е имало и железообработване.<ref name="Местните|24">{{Местните|24}}</ref> През XIX век е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Герман (Guërman)'' е посочено като село с 85 домакинства и 300 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|134-135}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Герман, село на разстояние 3/4 час към СИ от Валовища. Планинско място; няколко градини с овощия и нивя по Белица. В черквата и училището четат смесено; има до 40 ученика. 60 къщи българе.<ref>{{Стрезов|852}}</ref>}} Съгласно статистическите изследвания на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година селото брои 590 жители, всичките [[българи]]-[[християни]].<ref>{{МЕС|185}}</ref> По-голямата част от населението на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година [[християни|християнското]] население на Герман се състои от 640 жители, от които 600 българи екзархисти и 40 българи патриаршисти [[гъркомани]]. В селото функционира едно българско начално училище с един учител и 16 ученици.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Атанас Василев.<ref>{{Галчев|157}}</ref> Село Герман е освободено от [[османска власт]] през 1912 година по време на [[Балканската война]]. При избухването на войната дванадесет души от Герман са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|837}}</ref> === В Гърция === През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия, а част от населението му е избито.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22.]</ref> След войната то попада в пределете на Гърция. Към 1918 година селото брои 150 къщи с около 1000 жители.<ref name="Местните|24"/> През същата година местното население се изселва в [[България]]. Най-компактни групи гѐрманци се установяват в [[Петрич]] и района, [[Мелник]] и района, [[Сандански]] и други.<ref>{{Местните|25}}</ref> На мястото на изселилите се българи са заселени [[гърци]]-[[бежанци]] от [[Мала Азия]]. Според преброяването от 1928 година Герман е изцяло бежанско село с 29 бежански семейства със 121 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> През 1927 година селото е прекръстено от гръцките власти на Схистолитос.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> == Личности == [[Файл:Macedonian Adrianopolitan Volunteer Corps Certificate.jpg|мини|Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Павел Георгиев от Герман]] ;Родени в Герман * {{флагче|България}} Андрея Сотиров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на [[Крум Пчелински]], Трета рота на Петнадесета щипска дружина<ref>{{МОО|620}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Левков, български революционер, деец на ВМРО<ref name="Михайлов 940">{{Михайлов|3|940}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 30-годипен, земеделец, четата на [[Георги Занков]], Първа рота на Четвърта битолска дружина<ref>{{МОО|47}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 14 юли 1913 година<ref>{{МОО|278}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков<ref>{{МОО|364}}</ref> * {{флагче|България}} Кичо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на [[Пандо Шишков]]<ref>{{МОО|157. Вероятно идентичен с Кочо Георгиев}}</ref> * {{флагче|България}} Кочо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков<ref>{{МОО|159}}</ref> * {{флагче|България}} Павел Георгиев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|163}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Великов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година<ref>{{МОО|120}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Иванов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков<ref>{{МОО|301}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Костадинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина<ref>{{МОО|367}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Ставрев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина<ref>{{МОО|633}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година<ref>{{МОО|72}}</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] amt82dj1t71rgcy07ve4phc16qtkl7h 0 219084 12415862 12281294 2024-11-18T15:11:05Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415862 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Елешница|Елешница}} {{Селище инфо|Гърция | име = Елешница | име-местно = Φαιά Πέτρα | вид = село | област = Централна Македония | дем = Синтика | географска-област = [[Мървашко]] | площ = | население = 166 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = 62300 | телефонен-код = +30 23230 | карта3 = Сярско }} '''Елѐшница''' ({{lang|el|Φαιά Πέτρα}}, ''Феа Петра'', до 1927 година ''Ελέσνιτσα, Елесница''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/168933 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] (Синтики) на област [[Централна Македония]]. == География == Елешница е село в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]], разположено в северните склонове на планината [[Шарлия]] (Врондос) по долината на река [[Белица (Сярско)|Белица]] (на гръцки Крусовитис). Намира се на 13 километра североизточно от демовия център град [[Валовища]] (Сидирокастро). Край селото е манастирът „[[Свети Йоан Златоуст (Елешница)|Свети Йоан Златоуст]]“.<ref name="Φλόγα - Κυρίου">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://palioahrista.blogspot.com/2010/09/blog-post_5891.html | заглавие=Φαιά Πέτρα. Μονή Αγίων Χρυσοστόμου, Στεφάνου και Όλγας |достъп_дата = 21 март 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата=22 Σεπτεμβρίου 2010 |труд= |издател=Φλόγα - Κυρίου |цитат= |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Siderokastrou/Siderokastrou.html | заглавие = Ιερά Μητρόπολη Σιδηροκάστρου | достъп_дата = 21 март 2020 г | издател = Εκκλησία της Ελλάδος | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2022-05-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220513212405/https://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Siderokastrou/Siderokastrou.html }}</ref> == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е от *''ельша'' и – ''ьница''. Името се носи от много географски обекти в българското езиково землище.<ref>{{Местните|122 – 123}}</ref> === Средновековие === На 0,5&nbsp;km югоизточно от селото е разположена средновековната [[Елешнишка крепост]].<ref name="Ελληνικά Κάστρα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=faia | заглавие = Οχύρωση Φαιάς Πέτρας | достъп_дата = 28 януари 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελληνικά Κάστρα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> Друга крепост наречена Хисар (''Исаро''), на хълм обрасъл с пърнар,<ref>{{Местните|128}}</ref> е 3&nbsp;km на север-северозапад от село.<ref name="Генщаб">{{Генщаб}}</ref> === В Османската империя === В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като [[вакъф]]ско, под името ''Лешниче'' с 85 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.</ref> През XIX век Елешница е типично [[Мърваци|мървашко]], чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Селото е един от центровете на железодобивната индустрия в областта Мървашко. Тук не е промивана руда, но е имало един самоков, просъществувал до средата на XIX век. Ако се съди по местното име ''Писцата'', край река Белица, северно от селото, вероятно тук е добивано и желязо.<ref name="ivanov.25">{{Местните|25}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Елешница (Eleschnitsa)'' е посочено като село в Демирхисарска каза с 67 домакинства и 230 жители [[българи]]. В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Елешница, на И. от Валовища, при левия бряг на Белица, при полите на Бродската планина. От Валовища до Елешница 1½ час път, стръмен и особено каменист от Дервента насам. Земледелци скотовъдци. Прочути череши. Една черква, в която четат и български. 45 къщи българе.<ref>{{Стрезов|852 - 853}}</ref>}} Според статистическите изследвания на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година село ''Елешница (Лешница)'' брои 340 жители, всичките [[българи]]-[[християни]].<ref>{{МЕС|185}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година [[християни|християнското]] население на Елешница се състои от 464 жители българи екзархисти. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 25 ученици.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Георги Божиков.<ref>{{Галчев|157}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година единадесет души от Елешница са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|846}}</ref> === В Гърция === Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След [[Междусъюзническата война]] от 1913 година Елешница попада в пределете на Гърция. По думите на [[Антон Попстоилов]], посетил селото през 1916 година: {{цитат|В Елешница гръцкият владика не успял да заличи славянските надписи на иконите на църквата, но каквито български книги имало в къщите, били събрани и изгорени насред село.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_3_2.htm Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 311].</ref>}} Към 1918 година селото брои 80 къщи с над 500 жители. През същата година и през 1925 част от местното население се изселва в [[България]]. В селото остават само десетина семейства. Наследници на бежанци от село Елешница днес живеят в [[Сандански]], [[Мелник]] и района.<ref name="ivanov.25"/> На мястото на изселилите се българи се заселват [[гърци|гръцки]] бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено българо-бежанско с 10 бежански семейства с 35 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> През 1927 година селото е применувано от гръцките власти на Феа Петра.<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция (1946-1949)]] селото е разрушено, а после отново възстановено, но по на юг, в местността ''Масларка''.<ref name="ivanov.25"/> == Личности == ;Родени в Елешница * {{флагче|България}} Атанас Андреев, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, земеделец, Четата на [[Георги Занков]], 2 рота на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|41}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Сапунджиев (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Георги Занков, Нестроева рота на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|603}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Тодоров, македоно-одрински опълченец, Четата на Георги Занков<ref>{{МОО|707}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Георги Занков, 2 рота на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|62}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Ив. Митревичин (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на [[Йонко Вапцаров|Иван Вапцаров]]<ref>{{МОО|454}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Илиев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина<ref>{{МОО|311}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Тодоров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Георги Занков, Нестроева рота на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|709}}</ref> * {{флагче|България}} Колю Сотиров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Георги Занков, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година<ref>{{МОО|621}}</ref> * {{флагче|България}} Константин Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина<ref name="moo.158">{{МОО|158}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Георгиев (1895 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 26 юни 1913 година<ref name="moo.158"/> * {{флагче|България}} Тодор Николов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Георги Занков, 1 рота на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|514}}</ref> ;Починали в Елешница * {{флагче|България}} Панайот Неофитов Богданов, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 332, л. 59</ref> == Бележки == <references/> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] oojn6p7hngf743xvc0y5jrlw8d6780v 0 219505 12416060 12160140 2024-11-18T17:36:53Z Nk 399 == Други == На „Чичовци“ е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949718|title=Чичовци}}). 12416060 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Чичовци | език = [[Български език|български]] | автор = [[Иван Вазов]] | издадена-година = [[1885]] | издадена-държава = [[България]] | създаден-година = [[1884]]-1885 | създаден-държава = | издателство = списание „[[Зора (списание)|Зора]]“ | жанрове = | вид = [[повест]] | страници = }} '''„Чичовци“''' е [[бит]]ово-[[хумор]]истична [[повест]] на [[Иван Вазов]] от [[1884]]-[[1885]] г. Повестта е публикувана в списание „[[Зора (списание)|Зора]]“, 1885 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life |заглавие=Иван Вазов – Кратък летопис |достъп_дата=13 януари 2018 |фамилно_име=Бачева |първо_име=Ирина |дата= |труд= |издател=Къща музей „Иван Вазов“ - Сопот |цитат= |език= |архив_дата=2018-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180307021726/http://vazovmuseum.com/ivan-vazov/chronology-of-his-life }}</ref> Тя е част от така наречените „Сопотски спомени“ на Вазов, в които влизат още разказът „[[Хаджи Ахил]]“, романът „[[Под игото]]“ и първата Вазова повест „[[Митрофан и Дормидолски]]“. Подзаглавието на творбата е ''Картинки от типове и нрави български в турско време''. По-късно ''картинки'' е заменено с ''галерия''. В първото издание на [[повест]]та присъства мотото ''Див глог, питомно грозде не ражда''. Този песимизъм ни води към идеята, че героите ще бъдат малките хора, обединени в социалната категория чичовци. Повестта комуникира с „Под игото“, тъй като голяма част от героите се пренасят по неговите страници. Мястото на действието и на двете е Сопот. Тази повест е вид [[пародия]] на [[Възраждане|предосвобожденското]] българско общество, която пресъздава [[бит]]а, мисленето и взаимоотношенията в един малък град от 60-те години на [[19 век]]. == Сюжет == Централен конфликт в повестта е враждата между двама съседи – Иван Селямсъза и Варлаам Копринарката. Вместо религиозното и героичното в центъра на творбата стои битовото. Сюжетът е организиран около мотива за родовата вражда. Повестта е близка по звучене с творчеството на руския писател [[Николай Гогол]]. Това най-ярко личи в използването на похвата проблематизиране на маловажното.<ref>[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=125&WorkID=3239&Level=3 Инна Пелева - Идеологът на нацията]</ref> == Други == На „Чичовци“ е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949718|title=Чичовци}}). == Външни препратки == * {{Моята библиотека|3757-chichovtsi|Чичовци}} * [https://litclub.bg/library/bg/vasov/chichovci/index.htm ''„Чичовци“''] – litclub.bg * [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=2720&Level=1 ''„Чичовци“''] – slovo.bg == Източници == <references/> [[Категория:Произведения на Иван Вазов]] [[Категория:Литература след Освобождението]] [[Категория:Български повести]] [[Категория:Хумор]] 22378r5cudzb61idtavtu18x4iy5yp7 0 220314 12415950 11785982 2024-11-18T16:25:58Z Nk 399 /* Азиатски монарси */ [[Хайтам бин Тарик ал-Саид]] || 11 януари 2020 12415950 wikitext text/x-wiki {{без източници}} == Африкански монарси == {| class="wikitable" |- !width="25%" | Държава !!width="35%" | Маонарх !!width="15%" | Дата !!width="15%" | Тип !!width="10%" | [[Личен флаг]] |- | {{флагче с име|Лесото}} || [[Монарси на Лесото|Крал]] [[Летсие III]] || [[12 ноември]] [[1990]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of Lesotho.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Мароко}} || [[Монарси на Мароко|Крал]] [[Мохамед IV (Мароко)|Мохамед VI]] || [[23 юли]] [[1999]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal standard of Morocco.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Есватини}} || [[Монарси на Свазиленд|Крал]] [[Мсвати III]] || [[25 април]] [[1986]] || |[[Абсолютна монархия|Абсолютен монарх]] || [[Файл:Royal_Standard_of_Swaziland.svg|30px|ръб]] |} == Азиатски монарси == {| class="wikitable" |- !width="25%" | Държава !!width="35%" | Монарх !!width="15%" | Дата !!width="15%" | Тип !!width="10%" | [[Кралски герб]] |- | {{флагче с име|Бахрейн}} || [[Монарси на Бахрейн|Крал]] [[Хамад бин Иса ал-Кхалифа]] || [[6 март]] [[1999]] || [[Дуалистична монархия|Дуалистичен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of Barhain.png|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Бутан}} || [[Монарси на Бутан|Крал]] [[Джигме Хесар Намгиал Вангчук]] || [[14 декември]] [[2006]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || няма |- | {{флагче с име|Бруней}} || [[Султани на Бруней|Султан]] [[Хасанал Болкиах|Хаджи Хасанал Болкиах]] || [[1 август]] [[1968]] || [[Абсолютна монархия|Абсолютен монарх]] || няма |- | {{флагче с име|Камбоджа}} || [[Монарси на Камбоджа|Крал]] [[Нородом Сиамони]]|| [[24 октомври]] [[2004]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of the King of Cambodia.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Япония}} || [[Японски императори|Император]] [[Акихито]] || [[7 януари]] [[1989]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Flag of the Japanese Emperor.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Йордания}} || [[Монарси на Йордания|Крал]] [[Абдула II (Йордания)|Абдула II бин ал-Хусейн]] || [[7 февруари]] [[1999]] || [[Дуалистична монархия|Дуалистичен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of Jordan.PNG|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Кувейт}} || [[Емир на Кувейт|Емир]] [[Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах]] || [[29 януари]] [[2006]] || [[Дуалистична монархия|Дуалистичен монарх]] || няма |- | {{флагче с име|Малайзия}} || [[Монарси на Малайзия|Крал]] [[Абдул Халим]] || [[13 декември]] [[2011]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || |- | {{флагче с име|Оман}} || [[Султан на Оман|Султан]] [[Хайтам бин Тарик ал-Саид]] || 11 януари 2020 || |[[Абсолютна монархия|Абсолютен монарх]] || [[Файл:Standard of the Sultan of Oman.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Катар}} || [[Емир на Катар|Емир]] [[Тамим бин Хамад ал-Тани]] || [[25 юни]] [[2013]] || |[[Абсолютна монархия|Абсолютен монарх]] || няма |- | {{флагче с име|Саудитска Арабия}} || [[Крал на Саудитска Арабия|Крал]] [[Салман ибн Абдулазиз ал Сауд]] || [[1 август]] [[2015]] || [[Абсолютна монархия|Абсолютен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of Saudi Arabia.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Тайланд}} || [[Крал на Тайланд|Крал]] [[Бхумибол Адулядет]] || [[9 юни]] [[1946]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:King's Standard of Thailand.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Обединени арабски емирства}} || [[Президент на Обединените Арабски Емирства|Президент]] [[Мохамед ибн Заид ал-Нахаян]] || [[3 ноември]] [[2004]] || |[[Абсолютна монархия|Абсолютен монарх]] || [[Файл:Flag of the President of the United Arab Emirates.svg|30px|ръб]] |} == Европейски монарси == {| class="wikitable" |- !width="25%" | Държава !!width="35%" | Монарх !!width="15%" | Дата !!width="15%" | Тип !!width="10%" | [[Личен флаг]] |- | {{флагче с име|Андора}} || [[Съкнязе на Андора|Съпринцове]] [[Еманюел Макрон]] и<br>[[Жан Енрик Виве Сицилия]] || [[16 май]] [[2017]]<br>[[12 май]] [[2003]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || няма |- | {{флагче с име|Белгия}} || [[Монарси на Белгия|Крал]] [[Филип (Белгия)|Филип]] || [[21 юли]] [[2013]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of King Philippe of Belgium.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Дания}} || [[Монарси на Дания|Кралица]] [[Маргрете II]] || [[14 януари]] [[1972]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of Denmark.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Лихтенщайн}} || [[Монарси на Лихтенщайн|Принц]] [[Ханс-Адам II]] || [[13 ноември]] [[1989]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Standard of the Prince of Liechtenstein.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Люксембург}} || [[Велик херцог на Люксембург|Великият херцог]] [[Анри Люксембургски]] || [[7 октомври]] [[2000]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || |- | {{флагче с име|Монако}} || [[Принц на Монако|Принц]] [[Албер II (Монако)|Албер II]] || [[6 април]] [[2005]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]]|| [[Файл:Personal standard of Prince Alberto II of Monaco.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Нидерландия}} || [[Монарси на Холандия|Крал]] [[Вилем-Александър Нидерландски|Вилем-Александър]] || [[30 април]] [[2013]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of the Netherlands.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Норвегия}} || [[Монарси на Норвегия|Крал]] [[Харалд V]] || [[17 януари]] [[1991]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of Norway.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Испания}} || [[Испански монарси|Крал]] [[Фелипе VI]] || [[22 ноември]] [[2014]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of Spain.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Швеция}} || [[Монарси на Швеция|Крал]] [[Карл XVI Густаф]] || [[15 септември]] [[1973]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal standard of Sweden.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Ватикана}} || [[Римски папи|Папа]] [[Франциск]] || [[13 март]] [[2013]] || [[Теократична монархия|Теократичен]] и [[Изборна монархия|избираем монарх]] || [[Файл:Coat of arms of Franciscus.svg|30px]] |} == Монарси в Океания == {| class="wikitable" |- !width="25%" | Държава !!width="35%" | Монарх !!width="15%" | Дата !!width="15%" | Тип !!width="10%" | [[Личен флаг]] |- | {{флагче с име|Тонга}} || [[Крале на Тонга|Крал]] [[Тупоу VI]] || [[18 март]] [[2012]] || [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || [[Файл:Royal Standard of Tonga.svg|30px|ръб]] |} == Панконтинентални монарси == {| class="wikitable" |- !width="25%" | Страна !!width="35%" colspan="2" | Монарх !!width="15%" | Дата !!width="15%" | Тип !!width="10%" | Личен флаг |- | {{флагче с име|Антигуа и Барбуда}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| rowspan="16" | [[Чарлз III]]|| [[1 ноември]] [[1981]] || rowspan="16" | [[Конституционна монархия|Конституционен монарх]] || Няма |- | {{флагче с име|Австралия}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[6 февруари]] [[1952]] || |- | {{флагче с име|Бахамски острови}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[10 юли]] [[1973]] || няма |- | {{флагче с име|Белиз}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[21 септември]] [[1981]] || няма |- | {{флагче с име|Канада}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[6 февруари]] [[1952]] || [[Файл:Royal Standard of Canada.svg|30px|ръб]] |- | {{флагче с име|Гренада}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[7 февруари]] [[1974]] || None |- | {{флагче с име|Ямайка}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[6 август]] [[1962]] || |- | {{флагче с име|Нова Зеландия}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[6 февруари]] [[1952]] || |- | {{флагче с име|Папуа Нова Гвинея}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[16 септември]] [[1975]] || няма |- | {{флагче с име|Сейнт Китс и Невис}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[19 септември]] [[1983]] || няма |- | {{флагче с име|Сейнт Лусия}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[22 февруари]] [[1979]] || няма |- | {{флагче с име|Сейнт Винсент и Гренадини}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[27 октомври]] 1979 || няма |- | {{флагче с име|Соломонови острови}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[7 юли]] [[1978]] || няма |- | {{флагче с име|Тувалу}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[1 октомври]] 1978 || няма |- | {{флагче с име|Обединено кралство}} || [[Монархия на Обединеното кралство|Крал]]|| [[6 февруари]] [[1952]] || [[Файл:Royal Standard of the United Kingdom.svg|30px|ръб]]<br>[[Файл:Royal Standard of the United Kingdom in Scotland.svg|30px|ръб]] |} == Субнационални монарси == {| class="wikitable" |- style="vertical-align: top; border-color: white;" ! width="20%" | Страна !!width="19%" | Субнационално образувание !!width="21%" | Монарх !!width="15%" | Дата !!width="15%" | Тип !!width="10%" | [[Личен флаг]] |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | {{флагче с име|Китай}} || [[Тибет]] || [[Далай Лама]] [[Тензин Гятсо]] || [[17 ноември]] [[1950]] || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | rowspan="3" | {{флагче с име|Франция}} || [[Увеа (остров)|Увеа]] || Крал [[Капилиеле Фаупала]] || [[25 юли]] [[2008]] || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | |[[Ало (Авеа и Футуна)|Ало]] || овакантено || – || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | |[[Сигаве]] || Крал [[Висесио Моелику]] || [[10 март]] [[2004]] || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | rowspan="2" | {{флагче с име|Гана}} || [[Ашанти]] || [[Отомфуо Нана Осей Туту II]] || [[юли 23]] [[1999]] || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | [[Дагомба]] || Яа На'а Кампакуя На'а Абдулай Якубу Андани || ? || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | {{флагче с име|Индонезия}} || [[Йогякарта]] || [[Хаменгкубувоно X]] || [[26 април]] [[1999]] || [[Наместници на Йогякарта|Наместник]] || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | {{флагче с име|Нова Зеландия}} || [[Маори]] || [[Движения на Маорския крал|Маори Крал]] [[Тухейтия Паки]] || [[21 август]] [[2006]] || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | {{флагче с име|Нигерия}} || [[Кано]] || [[Емир на Кано|Емир]] [[Адо Байеро]] || [[1963]] || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | {{флагче с име|Република Южна Африка}} || [[Квазулу-Натал]] || [[Зулу крал]] [[Гудвил Зуелитини Кабхекузулу]] || [[23 юли]] [[1999]] || Традиционен || |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | rowspan="5" | {{флагче с име|Уганда}} || [[Буганда]] || [[Кабака на Уганда|Крал]] [[Мувенда Мутеби II]] || [[31 юли]] [[1993]] || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | [[Анколе]] || [[Омугабе]] [[Натаре VI]] || [[20 ноември]] 1993 || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | [[Бусога]] || [[Кябазинга]] [[Хенри Уако Мулоки]] (починал) || овакантен от 1 септември 2008 || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | [[Бунйоро]] || [[Омукама]] Соломон Гафабуса Игуру I || [[1994]] || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | [[Торо]] || [[Омукама]] [[Рукиди IV]] || [[5 септември]] 1994 || Традиционен || няма |- style="vertical-align: top; border-color: white;" | {{флагче с име|Замбия}} || [[Баротзеланд]] || [[Литунга]] Лубоси II || [[октомври]] [[2000]] || Традиционен || None |} [[Категория:Монарси|*]] syyblhanalm16w3ll04zq493svdd150 0 224866 12416677 12411753 2024-11-19T10:59:18Z Danitrifonov04 292718 12416677 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Франция}} Патрик Виейра | снимка = Patrick_Vieira_NYCFC.JPG | прякор = | цяло име = '''Патрик Донале Виейра''' | град на раждане = [[Дакар]] | държава на раждане = {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство ={{Флагче|Франция}} [[Франция]] | височина = 1,93 m | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1984 – 1986<br>1986 – 1991<br>1991 – 1993 | юношески отбори = {{Флагче|Франция}} Трап<br>{{Флагче|Франция}} Друа<br>{{Флагче|Франция}} Тур | години = 1994 – 1995<br>1995 – 1996<br>1996 – 2005<br>2005 – 2006<br>2006 – 2010<br>2010 – 2011<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Франция}} [[АС Кан|Кан]]<br>{{Флагче|Италия}} [[АК Милан|Милан]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]]<br>{{Флагче|Италия}} [[Ювентус]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Интер|Интер]]<br>{{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] | мачове = 49<br>2<br>279<br>31<br>67<br>28<br>'''456''' | голове = (2)<br>(0)<br>(29)<br>(5)<br>(6)<br>(3)<br>'''(45)''' | национален отбор години = 1995 – 1996<br>1997 – 2009 | национален отбор = {{Флагче|Франция}} {{имеНОФ21|Франция}}<br>{{Флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} | национален отбор мачове = 7<br>106 | национален отбор голове = (0)<br>(6) | треньор години = 2013 – 2015<br>2016 – 2018<br>2018 – 2021<br>2021 – 2023<br>2023 – 2024<br>2024 – | треньор отбор = {{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] II<br>{{Флагче|САЩ}} [[ФК Ню Йорк Сити|Ню Йорк Сити]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]<br>{{Флагче|Франция}} [[РК Страсбург|Страсбург]]<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Дженоа|Дженоа]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Патрик Донале Виейра''' ''(на [[френски език|френски]] Patrick Donalé Vieira)'' е бивш [[Франция|френски]] [[футбол]]ист, [[полузащитник]]. Роден е на [[23 юни]] [[1976]] г. в [[Дакар]], [[Сенегал]]. От 1996 до 2005 г. се състезава в [[Англия|английския]] [[Арсенал]], където печели три титли в [[Английска висша лига|Английската висша лига]], четири пъти [[ФА Къп]], и става капитан на отбора. Изкарва един сезон в [[Ювентус]], а от 2006 г. носи екипа на [[Интер]]. Има записани 106 участия за състава на Франция с които става [[Световно първенство по футбол 1998|Световен шампион през 1998]] и [[Европейско първенство по футбол 2000|Европейски шампион през 2000]]. През август [[2008]] г. в анкета за „50-те най-добри футболисти на Арсенал за всички времена“, организирана сред феновете и проведена на страницата на официалния уебсайт на клуба, Патрик Виейра е класиран на престижното пето място.<ref>[http://www.arsenal.com/history/gunners-greatest-50-players www.arsenal.com]</ref> == Състезателна кариера == Роден в християнската общност на [[Кабо Верде]], когато е на 8 г. възраст, семейството на Виейра се мести в Дре ''(Dreux)''. Прави дебюта си в [[АС Кан|Кан]] на 17-годишна възраст, а на 19 вече е негов капитан.<ref>[http://www.imdb.com/name/nm1352849/bio www.imdb.com]</ref> През лятото на [[1995]] г. преминава в италианския гранд [[АК Милан|Милан]]. Една година Патрик е сред резервите, а за първия състав записва едва два мача. През септември [[1996]] г. мениджъра на [[Арсенал]] [[Арсен Венгер]] го привлича в състава си за сума от £ 3.5 милиона. Виейра става неразделна част от отбора на Венгер, сформирайки силна полузащита в партньорство със своя сънародник [[Емануел Пти]]. Резултатите не закъсняват и Патрик Виейра печели дубъл през [[1998]] г. – [[Английска висша лига|Висша лига]] и [[ФА Къп]], и отново дубъл през [[2002]] година След края на кариерата на [[Тони Адамс]] през 2002 г., Виейра е избран за капитан на отбората, предпочетен пред легендата [[Дейвид Сиймън]]. [[Файл:Trophy presentation Highbury 2004.JPG|мини|ляво|300px|Патрик Виейра (в центъра на подиума) вдига Купата на [[Английска висша лига|Висша лига]] за сезон 2003 – 04.]] През [[2005]] г. във финала на [[ФА Къп]], след 0:0 в редовното време срещу [[Манчестър Юнайтед]], Виейра вкарва победната дузпа за Арсенал при крайното 5:4. С екипа на „артилеристите“ Патрик изиграва общо 407 срещи в които отбелязва 34 гола. Присъства в „Отбора на годината“ на Английската професионална футболна асоциация шест години по ред от сезон 1998 – 99 г. до 2003 – 04. В края на сезон 2003 – 04 в клуба пристигат оферти от [[Реал Мадрид]] и [[ФК Челси|Челси]], които са готови да платят около £ 30 милиона за услугите на фрянцузина. Реал предлагат за него £ 23 милиона, като смятат да запълнят празнината в полузащитата след напускането на [[Клод Макелеле]]. Въпреки това в последния момент, Патрик Виейра решава да остане в Арсенал. През [[2005]] година „топчиите“ приемат оферта от £ 13,7 милиона на италианския [[Ювентус]], и Виейра подписва петгодишен договор с отбора от [[Серия А]]. В своята автобиография той изтъкна основна причина за своето напускане на Арсенал – превличането на [[Испания|испанския]] тийнейджър [[Сеск Фабрегас]]. Тогавашният старши треньор на Ювентус [[Фабио Капело]] използва французина в полузащита като партньор на [[Бразилия|бразилеца]] [[Емерсон]] и [[Чехия|чеха]] [[Павел Недвед]]. През сезон 2005 – 06 Ювентус е замесен в скандал и е изхвърлен в [[Серия Б]], като ще стартира с минус 30 точки участието си във втора италианска дивизия.<ref>[http://topsport.ibox.bg/material/id_1179047378/fpage_8/ topsport.ibox.bg]</ref> Това принуждава голяма част от звездите на отбора да бъдат продадени, и на [[2 август]] [[2006]] Виейра официално подписа 4-годишен договор с [[Интер]] на стойност € 9,5 милиона, което е по-малко от половината на € 20 милиона платени от Ювентус за французина. В първите си два сезона с екипа на „нерадзурите“ печели два пъти шампионската титла в [[Серия А]] ''(2006 – 07 и 2007 – 08)'' и [[Суперкупа на Италия|Суперкупата на Италия]] за [[2008]] година. == Национален отбор == Независимо че е роден в [[Сенегал]] откъдето е и етническият му произход, Патрик Виейра избира да играе за [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]]. Прави своя дебют за „петлите“ през [[1997]] година срещу [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]]. Той е част от отбора на Франция, спечелил [[Световно първенство по футбол 1998|Световното първенство по футбол през 1998]]. Във финалния мач срещу [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] влиза като резерва и подава на [[Емануел Пти]] за третия гол. Той, както и целия Национален отбор получава орден ''„Légion d'Honneur“'' през [[1998]] за особени заслуги към държавата и нацията си. На [[Европейско първенство по футбол 2000|Евро 2000]] печели европейската титла, побеждавайки във финала [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. Също играе и в трите срещи на [[Световно първенство по футбол 2002]], на което Франция е отстранена още в груповата фаза. На [[Евро 2004]] поради контузия не взима участие само в 1/4 финала при загубата с 0:1 от [[Национален отбор по футбол на Гърция|Гърция]]. След отказването на [[Зинедин Зидан]] Виейра е избран за капитан на националния отбор. Въпреки това, той и ветерана [[Лилиан Тюрам]] убеждават Зидан да се завърне в Нац.отбор за [[Световно първенство по футбол 2006]], като в знак на уважение Патрик му връчва обратно капитанската лента. == Успехи == ;{{Флагче|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]] * [[Английска висша лига]] (3) – 1997 – 98, 2001 – 02, 2003 – 04 * [[ФА Къп]] (4) – 1998, 2002, 2003, 2005 * [[Комюнити шийлд]] (3) – 1998, 1999, 2002 ;{{Флагче|Италия}} [[ФК Интер|Интер]] * [[Серия А]] – 2006 – 07, 2007 – 08 * [[Суперкупа на Италия]] – 2006, 2008 ;{{Флагче|Франция}} [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] * [[Световно първенство по футбол 1998|Световен шампион 1998]] ** '''Вицешампион''' [[Световно първенство по футбол 2006|Св. П. 2006]] * [[Европейско първенство по футбол 2000|Европейски шампион 2000]] * [[Купа на конфедерациите|Купа на конфедерациите 2001]] === Индивидуални === * '''УЕФА Футболист на годината''' – [[2005]] == Източници == <references /> {{Франция - Европейски шампион 2000}} {{Франция - Световен шампион 1998}} {{СОРТКАТ:Виейра, Патрик}} [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Арсенал]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на Милан]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] [[Категория:ФИФА 100]] [[Категория:Френски треньори по футбол]] [[Категория:Посланици на добра воля на ФАО]] [[Категория:Родени в Дакар]] [[Категория:Французи от африкански произход]] 3ry8s6uo2gnqttb70pg8oagcsqds00h 0 225044 12416342 12284231 2024-11-18T21:34:51Z PowerBUL 202075 12416342 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Ерика Буенфил | bgcolour = | портрет =Erika Buenfil.jpg | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = Тереса де Хесус Буенфил Лопес | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1964|11|23}} | роден-място = [[Монтерей]], [[Мексико]] | наставка = а | починал-дата = | починал-място = | друго име = | активност = 1977-настояще | брачен партньор = | деца = Николас де Хесус Буенфил (2005) | родители = Мария Марта Лопес | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = }} '''Ерика Буенфил''' ({{lang|es|Erika Buenfil}}) е мексиканска актриса и певица, родена на 23 ноември 1964 г. в град Монтерей. == Биография == Ерика Буенфил стартира своята кариера в шоубизнеса, когато е едва на 12 години. Първата теленовела в която взема участие е ''Acompañame'' от 1977. Следващите ѝ роли са в ''Ambicion'', заедно с [[Едит Гонсалес]], ''Conflictos de un Medico'' с [[Виктория Руфо]], ''Aprendiendo a Amar'' със [[Сусана Досамантес]]. През 1985 г. Буенфил получава първата си главна роля – Анхелика в новелата ''Angelica'', чрез която добива огромна популярност в [[Латинска Америка]]. Други роли, носещи ѝ популярност по света са Марисол в теленовелата ''[[Марисол]]'' от 1996 г., Барбара в ''[[Три жени]]'' от 1999 г., Антониета в ''[[Триумф на любовта]]'' от 2010 г., Виктория в ''[[Истинската любов]]'' от 2012 г., Бланка в ''[[Котката]]'' от 2014 г. == Личен живот == През 2005 г. Ерика става майка, като ражда сина си Николас. Пресата натиска актрисата да признае, кой е баща на детето ѝ. Появява се в телевизионни предавания като ''Cristina'' и ''Don Francisco Presenta'', където говори за трудностите да бъдеш самотна майка. По-късно Буенфил разкрива, че баща на детето ѝ е син на бившия мексикански президент Ернесто Седийо<ref>{{cite web|url=http://entretenimiento.univision.com/salypimienta/chismes/article/2011-05-02/erika-buenfil-presento-a-su-hijo-en-sal-y-pimienta|title=Erika Buenfil en Sal y Pimienta|last=Univision.com|date=2 май 2011|publisher=Univision|accessdate=9 май 2011}}</ref>. == Филмография == === Теленовели === * ''[[Бегълци, в търсене на свобода]]'' (2024) – Марта Пинеда * ''[[Прости нашите грехове]]'' (2023) – Естела Касерес * ''[[Да преодолееш миналото]]'' (2021) – Кармен Медина де Крус * ''[[Мексиканката и блондинът]]'' (2020 – 2021) – Д-р Моника Травен * ''[[Подарен живот]]'' (2020) – Андреа * ''[[Да обичам без закон]]'' (2019) – Камила Балкасар де Алкосер * ''[[Двойният живот на Естела Карийо]]'' (2017) – Мерси Торибио вдовица де Кабрера * ''[[Не ме оставяй (теленовела, 2015)|Не ме оставяй]]'' (2015 – 2016) – Анхелика Медина * ''[[Котката]]'' (2014) – Бланка Санчес Де ла Санта Крус * ''[[Истинската любов]]'' (2012 – 2013) – Виктория Балванера де Брис * ''[[Триумф на любовта]]'' (2010 – 2011) – Антониета Ороско * ''[[Море от любов]]'' (2009 – 2010) – Касилда де Брисеньо * ''[[Утре и завинаги]]'' (2008) – Монсерат Ривера де Елисалде * ''[[Буря в Рая]]'' (2007) – Патси Сандовал * ''[[Любов без грим]]'' (2007) – Лаура * ''[[Битка на страсти]]'' (2006) – Соледад Монтеяно * ''Corazones al límite'' (2004) – Пилар де ла Рехуера * ''[[Любовта ми е моят грях]]'' (2004) – Хисела * ''[[Уханието на любовта]]'' (2002) – Далия Марселин * ''[[Ангелско личице]]'' (2000) – Поликарпия Самбрано * ''[[Три жени]]'' (1999 – 2000) – Барбара Уриарте Саралди * ''El alma no tiene color'' (1997) – Диана Алкантара * ''[[Марисол]]'' (1996) – Марисол Гарсес дел Вале * ''[[Откраднат живот (теленовела)|Откраднат живот]]'' (1991) – Габриела Дуран Караско / Летисия Авелар * ''[[Любов в мълчание]]'' (1988) – Марисела Окампо / Ана Силва * ''[[Измамата]]'' (1986) – Марсела Естевес * ''Angélica'' (1985) – Анхелика * ''[[Проклятието (теленовела)|Проклятието]]'' (1983) – Вики де Мартино * ''El derecho de nacer'' (1981) – Кристина дел Хунко * ''Aprendiendo a amar'' (1980) – Наталия Пеняралда * ''Ambición'' (1980) * ''Conflictos de un médico'' (1980) * ''Lágrimas negras'' (1979) – Вероника * ''Añoranza'' (1979) * ''La llama de tu amor'' (1979) * ''El amor llegó más tarde'' (1979) * ''Acompáñame'' (1977) === Сериали === * ''Los simuladores'' (2009) * ''[[Розата на Гуадалупе]]'' (2009) * ''Розата на Гуадалупе'' (2008) * ''Mujer, casos de la vida real, la miniserie'' (2007) * ''Mujer, casos de la vida real, la miniserie'' (2007) * ''Mujer, casos de la vida real'' (2003) * ''Mujer, casos de la vida real'' (2002) * ''Mujer, casos de la vida real'' (1995) * ''Mujer, casos de la vida real'' (1990) * ''Cita con la muerte'' (1989) === Кино === * ''El prófugo'' (1992) – Карла * ''Ladrones de tumbas'' (1989) – Ребека * ''Cementerio del terror'' (1985) – Лена * ''El sexo de los ricos'' (1984) – момичето от мотоциклета * ''Cosa fácil'' (1982) – приятелката на Елена === Театър === * ''Shirley Valentine'' (2013) – Ширли * ''Mujer busca hombre impotente para ser feliz'' (2011) – Сандра * ''12 mujeres en pugna'' (2009) – Президент * ''Una cena con movida'' reapertura II (2009) – Дора * ''Una cena con movida'' reapertura I (2006) – Дора * ''5mujeres.com'' (2002 – 2004) * ''Alta seducción'' (2001) – Труди * ''Una viuda sin sostén'' (1999) * ''Madre solo hay una'' (1996) * ''Una cena con movida'' (1995) – Дора * ''Demasiado para una Noche'' (1992) * ''La Cenicienta'' (1984) * ''Como tú lo deseas'' * ''Nuestro amor de cada día'' (1982) == Музикални албуми == * '''Despertar al amor''' # Despertar al amor (музикална тема на теленовелата ''Angélica'' 1985) # Despertar al amor (Караоке) * '''Se busca un corazón''' (1986) # Ya no te amo más # El amor es un niño pequeño # Esa balada de amor # Se busca un corazón # El engaño (tema de la telenovela ''El engaño'' 1986) # Perdóname (tema de la telenovela ''Cicatrices del alma'' 1986) # Tras de ti # Jamás # Es como un sueño # Llorando por él * '''Soy mujer''' (1987) # Tu amor a medias no me interesa # La noche no es para mí # Crucero mediterráneo # Amarte # Ramito de violetas # Pon otra vez ese disco # La moda juvenil # Groenlandia # Soy mujer # Sin amor * '''Cerca de ti''' (1990) # Vuelve pronto # Mi rey # Cerca de ti # Rayo de luna == Награди и номинации == [[Награди TVyNovelas (Мексико)|Награди TVyNovelas]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Програма / Теленовела''' || '''Резултат''' |- | 2014 || Най-добра актриса в главна роля || ''Истинската любов'' || Печели |- | 2000 || Най-добра актриса в главна роля || ''Три жени'' || Номинирана |- | 1997 || Най-добра актриса в главна роля || ''Марисол'' || Номинирана |- | 1992 || Най-добра актриса в главна роля || ''Vida robada'' || Номинирана |- | 1989 || Най-добра млада актриса || ''Любов в мълчание'' || Печели |- | 1986 || Най-добра актриса в главна роля || ''Angélica'' || Номинирана |- | 1983 || Най-добра водеща || ''XE-TU'' || Печели |} Награди Bravo (Мексико) {| border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 90%;" |- bgcolor="#B0C4DE" align="center" ! '''Категория''' || '''Теленовела'''|| '''Резултат''' |- |Най-добра актриса в главна роля || Истинската любов || Печели<ref>[http://estoenlinea.oem.com.mx/36803-un-exito-los-premios-bravo/ Esto en Línea (Un éxito, los Premios Bravo)]</ref> |} * Награда от Националната асоциация на радио и телевизионните оператори на Мексико<ref>[http://www.anlm.com.mx/noticia12.htm ANLM (Galardona Asociación Nacional de Locutores de México a Titular de DGTVE, así como a Productor y Actriz de la exitosa Telenovela ''Amores Verdaderos'')]</ref> * Награда Global Quality Foundation 2016<ref>[http://www.dailymotion.com/video/x402r7g Dailymotion (Érika Buenfil recibe el premio Global Quality Foundation 2016)]</ref> * Награда „Жена на годината“ 2011<ref>{{Citation |title=Rdns Worack (PREMICACION A LA MUJER 2011 OTORGÓ RECONOCIMIENTO A GABY SPANIC, ERIKA BUENFIL, YADHIRA CARRILLO, REGINA TORNE, PATRICIA REYES SPINDOLA, ENTRE OTRAS MÁS. MEXICO, DF) |url=http://202.216-244-91-rdns.wowrack.com/details.php?gid=16247&pid=195899 |accessdate=2017-07-07 |archivedate=2016-08-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160804034555/http://202.216-244-91-rdns.wowrack.com/details.php?gid=16247&pid=195899 }}</ref> == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0119209/ Ерика Буенфил в IMDB] * [http://www2.esmas.com/entretenimiento/biografias/009484/erika-buenfil/ Биография на Ерика Буенфил в esmas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121031115105/http://www2.esmas.com/entretenimiento/biografias/009484/erika-buenfil |date=2012-10-31 }} == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Буенфил, Ерика}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Монтерей]] o8ivmxc3pqypbf66ua7sca8ivwjiycm 0 226187 12416625 12360064 2024-11-19T09:24:24Z 149.62.206.60 12416625 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} '''Алвин и катеричоците''' е фигура на речта, езиково и стилистично средство за директно съпоставяне на различни обекти<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/сравнение/ РБЕ]</ref> и привидно несвързани термини или категории, приписвайки качествата на единия и на другия. В [[български език|българския език]] това става посредством използване на съюзите „като“ и „сякаш“. Макар [[метафора]]та също да е форма на сравнение тя е '''цялостно приписване''' на новооткрито свойство на един термин, докато ''сравнението'' е частично усвояване на определени качества, например: * (сравнението) „Синът ти е луд като магаре!“ и * (метафората) „Лудо магаре излезе синът ти!“ == Образност == Сравнението е любима форма на писатели и поети, тъй като с малко думи внася богато съдържание. * Силен като хала. * Стройна като топола. * Бърз като стрела. === Ирония === Сравнението се използва често за изразяване на ирония, когато термините се използват, за да се съобщи обратният им смисъл: * Окат като прилеп. * Бърз като охлюв. * Ловък като слон в грънчарница. * Слабичък като коледно прасе. * Деликатен като каменарски чук. == Вътрешен хумор == Използването на някои от ироничните сравнения е успешно при намиране на общодостъпна терминология, която да е ясна за слушателя или читателя. Специализираните среди имат иронични сравнения, които не са общодостъпни поради спецификата на [[терминология]]та. * Нежен като чл. 28 от НК. * Ухае като колония ентерококи. == Стереотипи == Сравнението със стереотипните образи позволяват освен директната информация и богати асоциации, които подсилват разбирането на контекста. * Тиха като водата. * Беден като църковна мишка. * Кисел като оцет. * Хитър като лисица. * Яростен като тигър. * Опасен като смъртта. === Клишета === Много от стереотипните сравнения са си спечелили славата на клишета и онези, които се стремят към добър стил на изразяване, ги ползват с тънка мярка. == Особени видове сравнения == * [[Отрицателно сравнение]] * [[Разширено сравнение|Разширено (омировско) сравнение]] == Източници == <references/> [[Категория:Фигури на речта]] p5o7lflixl9l7y4dsh4l9yvr6r2j1s6 12416651 12416625 2024-11-19T09:40:14Z Tanbiruzzaman 326468 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.206.60|редакции на 149.62.206.60]] ([[User talk:149.62.206.60|б]].), към версия на 91.139.213.126 12360064 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} '''Сравнението''' е фигура на речта, езиково и стилистично средство за директно съпоставяне на различни обекти<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/сравнение/ РБЕ]</ref> и привидно несвързани термини или категории, приписвайки качествата на единия и на другия. В [[български език|българския език]] това става посредством използване на съюзите „като“ и „сякаш“. Макар [[метафора]]та също да е форма на сравнение тя е '''цялостно приписване''' на новооткрито свойство на един термин, докато ''сравнението'' е частично усвояване на определени качества, например: * (сравнението) „Синът ти е луд като магаре!“ и * (метафората) „Лудо магаре излезе синът ти!“ == Образност == Сравнението е любима форма на писатели и поети, тъй като с малко думи внася богато съдържание. * Силен като хала. * Стройна като топола. * Бърз като стрела. === Ирония === Сравнението се използва често за изразяване на ирония, когато термините се използват, за да се съобщи обратният им смисъл: * Окат като прилеп. * Бърз като охлюв. * Ловък като слон в грънчарница. * Слабичък като коледно прасе. * Деликатен като каменарски чук. == Вътрешен хумор == Използването на някои от ироничните сравнения е успешно при намиране на общодостъпна терминология, която да е ясна за слушателя или читателя. Специализираните среди имат иронични сравнения, които не са общодостъпни поради спецификата на [[терминология]]та. * Нежен като чл. 28 от НК. * Ухае като колония ентерококи. == Стереотипи == Сравнението със стереотипните образи позволяват освен директната информация и богати асоциации, които подсилват разбирането на контекста. * Тиха като водата. * Беден като църковна мишка. * Кисел като оцет. * Хитър като лисица. * Яростен като тигър. * Опасен като смъртта. === Клишета === Много от стереотипните сравнения са си спечелили славата на клишета и онези, които се стремят към добър стил на изразяване, ги ползват с тънка мярка. == Особени видове сравнения == * [[Отрицателно сравнение]] * [[Разширено сравнение|Разширено (омировско) сравнение]] == Източници == <references/> [[Категория:Фигури на речта]] cifcjgfrv47i7wok2kufa7o609ysath 1 227877 12415753 12414747 2024-11-18T12:55:30Z Nk 399 /* Колкото до рачева */ 12415753 wikitext text/x-wiki Какви "сръбски власти", какви пет лева. Има тонове изписана литература за какво иде реч ! Разногласия има и то - щото сърбите още от времето на [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] са заграбили бая български територии, комай половината пашалък! Източници бол - който търси намира! [[Потребител:Angel ivanov angelov|Angel ivanov angelov]] 17:08, 8 януари 2009 (UTC) == Жорж Кастелан и "История на Балканите 14-20 век" и откъслечното споменаване на Хайдут Велко == По мое мнение книгата на Кастелан няма кой знае каква историческа стойност за българите. Трудно може да бъде разсеяно съмнението в клиентелизъм, книгата в голямата си част е хронология на османлийските династии. Не знам откъде се появи в България терминът "османско присъствие" - на някои места Кастелан яростно отрича турското робство и като факт, и като термин, без никакви аргументи, също заменяйки го с новоизмисленото "османско присъствие", "управление", "господство". Кланетата и геноцидът спрямо българското население удобно са изопачени и премълчани! На отделни места се среща "самозапалили", "самовзривили"!... [[Потребител:Читател|Читател]] 22:43, 24 април 2021 == За Nk, който не счита, че Хайдут Велко е българин == Nk, статията е създадена 2007 година. Видно е, че на няколко пъти си редактирал оттогава насам, както и много други. Защо 12-13 години след създавеното й се присети да изтриеш '''български''' от '''български войвода''' и да търсиш под вола теле с нелепите си искания българските историци да търсят специално за теб доказателства за "самоопределянето" на Хайдут Велко? 12 години в статията стои авторовото '''български войвода''', прието, утвърдено и неоспорено, защо реши точно сега да изпляскаш тая глупост? Какво самоопределение очакваш от Хайдут Велко? Не е писал автобиографии, нито писъмца, нито е участвал в преброявания, бил се е срещу турските поробители! В сръбската версия на Уикипедия за Хайдут Велко е записано, че е сърбин, по едно внезапно хрумване, без редакторът да приложи каквито и да са източници, убеди се сам https://sr.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D1%98%D0%B4%D1%83%D0%BA_%D0%92%D0%B5%D1%99%D0%BA%D0%BE&type=revision&diff=3729544&oldid=3564064. Подменя '''Хајдук Вељко Петровић, најпопуларнији јунак''' с '''Хајдук Вељко Петровић је био српски хајдук и јунак'''. Тук обаче ти се сервират наготово сериозни източници, искаше ги - получи ги, а продължаваш да се държиш като магаре на мост. Да не би третополовите да проправят път и на половото самоопределяне /джендър/, пак след десет години някой да изтрие и '''хайдут''', щото, ти да видиш, Велко не се бил '''самоопределил''' като мъж, значи е полово неутрален? Защо не се пробва да поредактираш и сръбската ВикипедиJA, толкова години статията им си седи непипната от теб https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%98%D0%B4%D1%83%D0%BA_%D0%92%D0%B5%D1%99%D0%BA%D0%BE? {{неподписано|Братство Хайдути}} : Патосът тук е излишен - [[У:НГТ]] изисква да се опишат различните гледни точки, когато има такива. :* Искания за доказателства за самоопределяне никъде не съм правил. :* Интересът ми към сръбската Уикипедия е нулев - нито съм чел, нито съм редактирал статията там. Ако някой има желание и възможност, може да я оправи. :* Добавените от вас източници казват точно това, което е написано - според българската историография е българин. :* Това с пола не знам откъде дойде и какво общо има със случая. : --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:18, 19 август 2020 (UTC) <u>Нъкъ или Спасчо</u>, дано ти или някой друг да не целите с предизвикването на флейм около произхода на българските исторически личности и будещи недоумения корекции в текста, повод да ограничите правата за редактиране на статиите за тях от обикновени потребители, пускане на ботове, които да връщат нацвъканите недоразумения, или да банвате все още малко останалите, искрено милеещи за България правдиви българи. Остави го ти патоса, ама не друг, а ти си изтрил и на двете места '''български''' от '''български хайдутин''' с основанието ти ''неутрализация за произхода, искане на източници'' и си добавила '''Няма преки сведения за етническото самоопределяне на Велко Петрович ....''' https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%83%D1%82_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE&type=revision&diff=9724027&oldid=9681188 по повод твоето ''Искания за доказателства за самоопределяне никъде не съм правил''! И затова те моля, ако не наранява душевността ти, да ми отговориш, без отново да избягваш конкретиката: :* Колко сериозна трябва да е била причината, за да зачеркнеш факта, че Хайдут Велко е българин? Не казвам, че е финансова или сърбин - сериозен приятел, но създаваш нечистоплътен прецедент ангажирани от ПО-та или НПО-та колежки да последват примера ти, оспорвайки произхода и на други бележити българи. Е, дано да няма такива, които да се присъединят към който и да е съмняващ се, че някои администратори в Уикипедия навярно приемат пари срещу услуги, опорочавайки труда на доброволците. :* Защо 12 години не си премахнал "български", 12 години си бил съгласен с твърдението на автора на статията, а реши точно сега да го изтриеш? Запознат си със съдържанието - правил си някакви дребни редакцийки. :* Смело твърдиш, че си запознат със сръбската историография /збориш ли малце по сръПски, друже или другарице - аз не те питам като какъв или каква се самоопределяш и дали се самоопределяш/, а казваш, че никога не си чел сръбската версия на Хайдут Велко и си нямал интерес да я редактираш, въпреки че там пише, че Хайдут Велко е сърбин и то без посочени извори. Ти, претендиращият за "неутрализация на произхода" на Хайдут Велко, поради що не искаш да изтриеш "српски хајдук" от там? Кое те кара да не проявяваш интерес към изтриването, минута ще ти отнеме, в Уикипедия на недоказаното "сръбски хайдутин" /защо интересът ти е "нулев"?/, а си силно заинтересуван да изтриеш "български хайдутин"? Със сигурност няма да го направиш, предполагам каква може да е причината, но все пак ще те почакаме всички тук. И хайде поне да върнем частично старата 12-годишна редакция заедно с "българин хайдутин", и да махнем тази твоя смешна добавка "Няма преки сведения за етническото самоопределяне на Велко Петрович ...." Надявам се, не е проблем за теб, защото 12 години си бил съгласен с това и не си трил "български хайдутин", нали така? ''Хайдути'' 12:43, 20 август 2020 (UTC) : Моля, придържайте се към фактите и източниците за тях - личността ми е незначителна и не си струва обсъждането. Ако имате чужди източници, определящи го като българин, винаги са добре дошли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:50, 24 август 2020 (UTC) == Причини за връщане версията на статията от 16 август 2020‎ == Отново ще се опитам да върна статията с последната моя редакция поради следните причини, които мисля за напълно достатъчни: 1. Липсват източници и Nk не е посочил такива в добавката си от края на 2019, че според сръбската историография Велко Петрович е сърбин в "Няма преки сведения за етническото самоопределяне на Велко Петрович, като според сърбската историография той е сърбин, а според българската - българин" - първа причина за премахване на този абзац. 2. Има достоверни исторически източници в Бележки, че Хайдут Велко е българин - първа причина да бъде премахнато индиректното изискване за етническо самоопределение на Nk, както и втора причина за изтриване добавката на Nk "Няма преки сведения за етническото самоопределяне на Велко Петрович, като според сърбската историография той е сърбин, а според българската - българин", и причина да бъде върнато "български хайдутин". 3. Не само според българската историография войводата Велко Петров има български произход, но и според изследванията на учения - историк проф. Жорж Кастелан, проучил, че майката на хайдутина е българка - трета причина за премахване на добавката на Nk "Няма преки сведения за етническото самоопределяне на Велко Петрович, като според сърбската историография той е сърбин, а според българската - българин" и втора причина да бъде върнато "български хайдутин". 4. 12 години е достатъчно показателен срок, в който никой не е оспорил българския произход на Хайдут Велко и не е изтрил обществено утвърденото "български хайдутин", включително и Nk 5. Международните източници, също и сръбски, за войводата Велко Петров обикновено цитират биографията му, подробно описана от сочения за близък боен другар на Хайдут Велко, сръбския историк и езиковед Вук Караджич, считан за българофоб и краен сръбски националист, издание от 1826 г., 13 г. след смъртта на поборника. Умишлено или не, там не са предоставени данни за националната принадлежност на Хайдут Велко, нито за неговите роднини, камо ли за това, че бил сърбин. Изворът, книгата на Караджич, е тук https://books.google.com.ph/books?id=HwxfAAAAcAAJ&pg=PA70 Това - като четвърта причина да бъде премахната добавката на Nk "Няма преки сведения за етническото самоопределяне на Велко Петрович, като според сърбската историография той е сърбин, а според българската - българин". 6. Предоставям пореден факт за българската народност на Хайдут Велко - стара сръбска народна песен за него, която е цитирана в https://nova.bg/news/view/2018/03/03/208754/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE --[[Потребител:Братство Хайдути|Братство Хайдути]] ([[Потребител беседа:Братство Хайдути|беседа]]) 11:58, 24 август 2020 (UTC) == Колкото до рачева == Прегледайте публикацията ѝ, тя не твърди, че Хайдут Велко е сърбин, а цитира сърби, които го твърдят! Затова позоваването ѝ трябва да бъде премахнато. --[[Потребител:Читател|Читател]] ([[Потребител беседа:Читател|беседа]]) 20:50, 29 септември 2024 (UTC) : Защо? Позоваването показва, че някои го смятат за сърбин, дали е точно Рачева или някой друг е без значение. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:55, 1 октомври 2024 (UTC) ::<big>Някой</big> май доста усърдно пробутва тази преводачка, като няма какво друго. Представете си Вие и '''новоисторичарката''' да започнете да се позовавате на просръбски източници, които смятат, че '''античките''' македонци са бащи на сегашните жители на географската област Македония. Мисля, че дори и ще си платят да им се разпространяват фейковете. На много места в Уикипедия мечтите стават реалност.<br><br>Две кратки '''български''' песни за Велко качих в страницата и след минута вече искате да ги местите, че Ви бодат очите и сигурно и на някой сърбин. Сложили сте този темплейт{{преместване в Уикиизточник}}Щом толкова искате да обогатите Уикиизточник, копирайте ги там, но без да ги триете от страницата за Хайдут Велко. При желание да местите, ще Ви насоча и към други Уикипедия страници със стихотворения и песни.--[[Потребител:Читател|Читател]] ([[Потребител беседа:Читател|беседа]]) 11:44, 17 ноември 2024 (UTC)</br></br> ::: Моля, насочете ме. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 12:55, 18 ноември 2024 (UTC) jzcdbkk1ty4i8naivz0uiaenthxo21f 0 231982 12415737 11808374 2024-11-18T12:45:31Z Tonimicho 109787 12415737 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Бой при Шаркьой | конфликт = [[Балканска война]] | картинка = | описание = | период = [[8 февруари|8]]-[[10 февруари]]{{дата нов стил}} [[1913]] г. | място = [[Шаркьой]], [[Османска империя]] | причина = | повод = | територия = | резултат = Победа за България | страна1 = {{Османска империя}} | страна2 = {{България}} | командир1 = [[Хуршид паша]]{{Br}}[[Енвер паша]] | командир2 = [[Стилиян Ковачев]] | сила1 = X корпус (15 000)<ref name="markov3-1">Марков, Г. ''България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г.'', София 1989, [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_1.html 1.3. Сражението „кланица“ при Булаир и Шаркьой] (от сайта „Книги за Македония“, 4 септември 2009)</ref> | сила2 = [[Македоно-одринско опълчение|МОО]]{{Br}}[[Втора пехотна тракийска дивизия|2 пд]] | жертви1 = 1000 убити и ранени{{Br}}450 пленени<ref name="markov3-1"/> | жертви2 = 100 убити }} '''Боят при Шаркьой''' е стълкновение между български и османски войски през [[Балканска война|Балканската война]], състояло се на [[8 февруари|8]]-[[10 февруари]] (26 – 28 януари [[стар стил]]) [[1913]] година при град [[Шаркьой]], на северния бряг на [[Мраморно море]]. [[Османска империя|Османското]] командване стоварва с [[десант]] своя [[Десети корпус]] в тила на [[България|българската]] [[Седма пехотна рилска дивизия]], блокираща [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]]. Десантът е отблъснат от няколко български подразделения в състава на [[Четвърта българска армия|Четвърта армия]], командвана от генерал-майор [[Стилиян Ковачев]].<ref name="въчков">{{cite book | last = Въчков| first = Александър| year = 2005| title = Балканската война 1912 – 1913| publisher = Анжела | pages = 119 – 121}}</ref> == Шаркьой в плановете на османското командване == На 29 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския ръководител [[Енвер бей]]. Пет дни по-късно (3 февруари) новото правителство подновява бойните действия срещу държавите от [[Балкански съюз|Балканския съюз]]. Османските войски преминават в [[настъпление]] срещу българските позиции при [[Чаталджа]] (край [[Цариград]]) и [[Булаир (вилает Чанаккале)|Булаир]] (при [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]]) с цел да вдигнат [[обсада на Одрин (1912 – 1913)|обсадата на Одрин]]. Десантът при Шаркьой в тила на главните български сили трябва да спомогне за успеха в тези операции.<ref name="въчков"/> == Боят == На 7 февруари османският Десети корпус (15 хиляди войници<ref name="markov3-1"/>) е натоварен от [[Сан Стефано]], Цариград и още няколко пристанища върху 32 транспортни кораба. Те наближават мястото, предвидено за десанта, под прикритието на военна [[ескадра]] в състав от три броненосни кръстосвача и още няколко по-малки съда.<ref>''Войната между България и Турция 1912 – 1913'' (София 1933), том VII, стр. 270 – 272</ref> По план десантът трябва да започне в 7 часа̀ сутринта на 8 февруари, едновременно с настъплението при [[Булаир (вилает Чанаккале)|Булаир]]. Стоварването на войските обаче започва едва в 13 часа̀ на 3 км западно от Шаркьой, в неохраняван от български войски участък от брега. Османските части настъпват на изток и север и близо до града срещат две дружини от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Въпреки османското числено превъзходство, те успяват да се задържат в Шаркьой до вечерта, когато организирано отстъпват.<ref name="въчков"/> Въпреки лошото време, на 9 февруари на брега слизат нови османски войски. Българското командване прехвърля към района на бойните действия основните части на [[Македоно-одринското опълчение]] (командващ генерал-майор [[Никола Генев]]), Втора бригада на [[Втора пехотна тракийска дивизия]] и [[Петдесети пехотен полк]]. На 10 февруари българските войски започват настъпление и притискат османските части към брега на Мраморно море. По това време става ясно, че османското настъпление от [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] е осуетено в [[Бой при Булаир|боя при Булаир]]. Продължаването на десанта става безпредметно и османците отстъпват. Подложен на тежък обстрел от българската [[артилерия]], Десети корпус е отново натоварен на кораби и прехвърлен в Галиполи.<ref name="въчков"/> == Източници == <references/> {{Македоно-одринско опълчение}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Шаркьой}} [[Категория:Битки през Балканската война]] [[Категория:Битки на България]] [[Категория:Битки на Македоно-одринското опълчение]] [[Категория:Вилает Родосто]] [[Категория:Битки на Османската империя]] [[Категория:1913 година в Османската империя]] 911o7rqw1y1kxn4b41xl3927te1ibha 0 234116 12416164 10902177 2024-11-18T18:34:09Z Arise13 47978 12416164 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Дания}} Никлас Бентнер | снимка = Nicklas Bendtner 2017.jpg | град на раждане = [[Копенхаген]] | държава на раждане = {{флагче|Дания}} [[Дания]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 194 cm | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1998–2002<br>2002–2004<br>2004–2005 | юношески отбори = {{Флагче|Дания}} [[Б.93]]<br>{{Флагче|Дания}} [[Копенхаген Болдклуб]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] | години = 2005–2014<br>2006–2007<br>2011–2012<br>2012–2013<br>2014–2016<br>2016–2017<br>2017–2019<br>2019<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]] *<br>{{Флагче|Англия}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] *<br>{{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] *<br>{{Флагче|Германия}} [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Нотингам Форест|Нотингам Форест]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Русенборг БК|Розенборг]]<br>{{Флагче|Дания}} [[ФК Копенхаген]] | мачове = 108<br>42<br>28<br>9<br>31<br>15<br>57<br>6<br>'''296''' | голове = (24)<br>(11)<br>(8)<br>(0)<br>(3)<br>(2)<br>(24)<br>(0)<br>'''(72)''' | национален отбор години = 2006<br>2006–2018 | национален отбор = {{Флагче|Дания}} {{имеНОФ21|Дания}}<br>{{Флагче|Дания}} {{имеНОФ|Дания}} | национален отбор мачове = 4<br>81 | национален отбор голове = (2)<br>(30) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 31 януари 2018 | посл_нац_отбор = 31 януари 2018 | наем = да }} '''Никлас Бентнер''' (роден на [[16 януари]] [[1988]] г. в [[Копенхаген]], [[Дания]]) е бивш [[Дания|датски]] футболист. През лятото на 2014, Бентнер подписва 3-годишен договор с немския клуб Волфсбург след поредица неуспешни сезони в Арсенал. Бентнер играе за Tårnby Boldklub преди да се присъедини към Kjøbenhavns Boldklub през 1998. Преди да отиде в Арсенал до 2004 година има записани 6 мача и 4 гола за младежкия национален отбор по футбол на Дания. == Успехи == '''Ювентус''' *[[Серия А]]: [[Серия А 2012/13|2012/13]] '''Волфсбург''' *[[Купа на Германия]]: 2014/15 *[[Суперкупа на Германия]]: 2015 '''Розенборг''' *[[Елитесериен]]: 2017, 2018<ref name=Eliteserien>{{cite news |url=http://www.tv2.no/a/9038396/ |title=Bendtner-mål da RBK knuste Odd: – En varmerke-scoring |first=Sturla |last=Johannessen |website=TV2.no |date=2 April 2017 |access-date=2 April 2017}}</ref> *[[Купа на Норвегия]]: 2018 *[[Местерфинален]]: 2017, 2018 == Източници == <references /> {{мъниче|футболист|Дания}} {{СОРТКАТ:Бентнер, Никлас}} [[Категория:Датски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Арсенал]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на ФФЛ Волфсбург]] [[Категория:Футболисти на ФК Съндърланд]] [[Категория:Футболисти на Бирмингам Сити]] [[Категория:Футболисти на Нотингам Форест]] [[Категория:Родени в Копенхаген]] fa27p96jhqxbp73om4eumcd75h1zevg 0 236308 12416137 12406946 2024-11-18T18:11:28Z Мико 4542 /* Вижте също */ 12416137 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Михайлов Белѐжков Попфилипов''' с псевдоним '''Асен'''<ref>{{Псевдоними|11}}</ref><ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Негов фонд с документи се съхранява в [[Държавна агенция „Архиви“]].<ref>ДАА, Фонд № 1936К, оп.1</ref><ref name="Обзор 314">{{Обзор 8|314}}</ref> == Биография == Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Син е на книжовника [[Михаил Попфилипов]]. В 1887 година завършва с втория випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 88">{{Кандиларов|88}}</ref><ref name="Обзор 314"/> и една година е учител в родното си село. От 1888 до 1890 година учителства в [[Банско]], от 1890 до 1894 година - в [[Мелник]], а от 1894 до 1896 година отново в Банско. След това е директор на прогимназията в [[Разлог|Мехомия]].<ref name="Томов 11">{{Томов|11}}</ref><ref name="Обзор 314"/> В 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от [[Гоце Делчев]] революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], където остава до 1900 година. Там става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|революционния граничен пункт]] в [[Лъджене]]. Сменен е в Лъджене от [[Неделчо Гарванов]].<ref name="Обзор 314"/><ref name="ЕПК"/> Поддържа кореспонденция с М. Бахметева, [[Никола Бояджиев (ВМОК)|Никола Бояджиев]], [[Гоце Делчев]], В. Илиев, Александър Колчагов, [[Симеон Молеров (революционер)|Симеон Молеров]], [[Георче Петров]], [[Кирил Пърличев]], [[Христо Татарчев]].<ref name="Обзор 315">{{Обзор 8|315}}</ref> [[Файл:Luka Poptefilov Letter.jpg|мини|260п|Писмо на [[Лука Поптеофилов]] до Иван Бележков]] В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 – 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село в 1944 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref><ref>{{Николов|18}}</ref><ref>{{Пелтеков|46}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Втори випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Директори на училища]] sinvtzs4tavwze4pfsai48y9y77cl1h 12416278 12416137 2024-11-18T20:47:25Z Мико 4542 12416278 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Михайлов Белѐжков Попфилипов''' с псевдоним '''Асен'''<ref>{{Псевдоними|11}}</ref><ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> ({{стар|Иванъ Бѣлежков попъ Филиповъ - Асѣнъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Негов фонд с документи се съхранява в [[Държавна агенция „Архиви“]].<ref>ДАА, Фонд № 1936К, оп.1</ref><ref name="Обзор 314">{{Обзор 8|314}}</ref> == Биография == Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Син е на книжовника [[Михаил Попфилипов]]. В 1887 година завършва с втория випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 88">{{Кандиларов|88}}</ref><ref name="Обзор 314"/> и една година е учител в родното си село. От 1888 до 1890 година учителства в [[Банско]], от 1890 до 1894 година - в [[Мелник]], а от 1894 до 1896 година отново в Банско. След това е директор на прогимназията в [[Разлог|Мехомия]].<ref name="Томов 11">{{Томов|11}}</ref><ref name="Обзор 314"/> В 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от [[Гоце Делчев]] революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], където остава до 1900 година. Там става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|революционния граничен пункт]] в [[Лъджене]]. Сменен е в Лъджене от [[Неделчо Гарванов]].<ref name="Обзор 314"/><ref name="ЕПК"/> Поддържа кореспонденция с М. Бахметева, [[Никола Бояджиев (ВМОК)|Никола Бояджиев]], [[Гоце Делчев]], В. Илиев, Александър Колчагов, [[Симеон Молеров (революционер)|Симеон Молеров]], [[Георче Петров]], [[Кирил Пърличев]], [[Христо Татарчев]].<ref name="Обзор 315">{{Обзор 8|315}}</ref> [[Файл:Luka Poptefilov Letter.jpg|мини|260п|Писмо на [[Лука Поптеофилов]] до Иван Бележков]] В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 – 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село в 1944 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref><ref>{{Николов|18}}</ref><ref>{{Пелтеков|46}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Втори випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Директори на училища]] l2drd8qbgljl5rm2tvqt7g3c9b3wiah 12416280 12416278 2024-11-18T20:47:55Z Мико 4542 12416280 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Михайлов Белѐжков Попфилипов''' с псевдоним '''Асен'''<ref>{{Псевдоними|11}}</ref><ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> ({{стар|Иванъ Белѣжков попъ Филиповъ - Асѣнъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Негов фонд с документи се съхранява в [[Държавна агенция „Архиви“]].<ref>ДАА, Фонд № 1936К, оп.1</ref><ref name="Обзор 314">{{Обзор 8|314}}</ref> == Биография == Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Син е на книжовника [[Михаил Попфилипов]]. В 1887 година завършва с втория випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 88">{{Кандиларов|88}}</ref><ref name="Обзор 314"/> и една година е учител в родното си село. От 1888 до 1890 година учителства в [[Банско]], от 1890 до 1894 година - в [[Мелник]], а от 1894 до 1896 година отново в Банско. След това е директор на прогимназията в [[Разлог|Мехомия]].<ref name="Томов 11">{{Томов|11}}</ref><ref name="Обзор 314"/> В 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от [[Гоце Делчев]] революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], където остава до 1900 година. Там става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|революционния граничен пункт]] в [[Лъджене]]. Сменен е в Лъджене от [[Неделчо Гарванов]].<ref name="Обзор 314"/><ref name="ЕПК"/> Поддържа кореспонденция с М. Бахметева, [[Никола Бояджиев (ВМОК)|Никола Бояджиев]], [[Гоце Делчев]], В. Илиев, Александър Колчагов, [[Симеон Молеров (революционер)|Симеон Молеров]], [[Георче Петров]], [[Кирил Пърличев]], [[Христо Татарчев]].<ref name="Обзор 315">{{Обзор 8|315}}</ref> [[Файл:Luka Poptefilov Letter.jpg|мини|260п|Писмо на [[Лука Поптеофилов]] до Иван Бележков]] В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 – 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село в 1944 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref><ref>{{Николов|18}}</ref><ref>{{Пелтеков|46}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Втори випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Директори на училища]] 3swhr4ts5ddey94vxdrng944se7qq2u 12416281 12416280 2024-11-18T20:48:12Z Мико 4542 12416281 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Михайлов Белѐжков Попфилипов''' с псевдоним '''Асен'''<ref>{{Псевдоними|11}}</ref><ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> ({{стар|Иванъ Бѣлѣжков попъ Филиповъ - Асѣнъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Негов фонд с документи се съхранява в [[Държавна агенция „Архиви“]].<ref>ДАА, Фонд № 1936К, оп.1</ref><ref name="Обзор 314">{{Обзор 8|314}}</ref> == Биография == Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Син е на книжовника [[Михаил Попфилипов]]. В 1887 година завършва с втория випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 88">{{Кандиларов|88}}</ref><ref name="Обзор 314"/> и една година е учител в родното си село. От 1888 до 1890 година учителства в [[Банско]], от 1890 до 1894 година - в [[Мелник]], а от 1894 до 1896 година отново в Банско. След това е директор на прогимназията в [[Разлог|Мехомия]].<ref name="Томов 11">{{Томов|11}}</ref><ref name="Обзор 314"/> В 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от [[Гоце Делчев]] революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], където остава до 1900 година. Там става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|революционния граничен пункт]] в [[Лъджене]]. Сменен е в Лъджене от [[Неделчо Гарванов]].<ref name="Обзор 314"/><ref name="ЕПК"/> Поддържа кореспонденция с М. Бахметева, [[Никола Бояджиев (ВМОК)|Никола Бояджиев]], [[Гоце Делчев]], В. Илиев, Александър Колчагов, [[Симеон Молеров (революционер)|Симеон Молеров]], [[Георче Петров]], [[Кирил Пърличев]], [[Христо Татарчев]].<ref name="Обзор 315">{{Обзор 8|315}}</ref> [[Файл:Luka Poptefilov Letter.jpg|мини|260п|Писмо на [[Лука Поптеофилов]] до Иван Бележков]] В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 – 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село в 1944 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref><ref>{{Николов|18}}</ref><ref>{{Пелтеков|46}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Втори випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Директори на училища]] dsvfqpvyfsfdjjftwdr4wvv7z775g6z 12416522 12416281 2024-11-19T06:51:00Z 213.222.32.214 12416522 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Михайлов Белѐжков Попфилипов''' с псевдоним '''Асен'''<ref>{{Псевдоними|11}}</ref><ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> ({{стар|Иванъ Бѣлѣжков попъ Филиповъ - Асѣнъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Негов фонд с документи се съхранява в [[Държавна агенция „Архиви“]].<ref>ДАА, Фонд № 1936К, оп.1</ref><ref name="Обзор 314">{{Обзор 8|314}}</ref> == Биография == Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Син е на книжовника [[Михаил Попфилипов]]. В 1887 година завършва с втория випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 88">{{Кандиларов|88}}</ref><ref name="Обзор 314"/> и една година е учител в родното си село. От 1888 до 1890 година учителства в [[Банско]], от 1890 до 1894 година - в [[Мелник]], а от 1894 до 1896 година отново в Банско. След това е директор на прогимназията в [[Разлог|Мехомия]].<ref name="Томов 11">{{Томов|11}}</ref><ref name="Обзор 314"/> В 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от [[Гоце Делчев]] революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], където остава до 1900 година. Там става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|революционния граничен пункт]] в [[Лъджене]]. Сменен е в Лъджене от [[Неделчо Гарванов]].<ref name="Обзор 314"/><ref name="ЕПК"/> Поддържа кореспонденция с М. Бахметева, [[Никола Бояджиев (ВМОК)|Никола Бояджиев]], [[Гоце Делчев]], В. Илиев, Александър Колчагов, [[Симеон Молеров (революционер)|Симеон Молеров]], [[Георче Петров]], [[Кирил Пърличев]], [[Христо Татарчев]].<ref name="Обзор 315">{{Обзор 8|315}}</ref> [[Файл:Luka Poptefilov Letter.jpg|мини|260п|Писмо на [[Лука Поптеофилов]] до Иван Бележков]] В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 – 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село в 1944 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref><ref>{{Николов|18}}</ref><ref>{{Пелтеков|46}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Втори випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Директори на училища]] [[Категория:Родени в Годлево]] ni7cggig282cg07rwgeprk75x66j016 12416526 12416522 2024-11-19T06:52:36Z 213.222.32.214 12416526 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Иван Михайлов Белѐжков Попфилипов''' с псевдоним '''Асен'''<ref>{{Псевдоними|11}}</ref><ref>{{ПсевдонимитеВМРО|64}}</ref> ({{стар|Иванъ Бѣлѣжков попъ Филиповъ - Асѣнъ}}) е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Негов фонд с документи се съхранява в [[Държавна агенция „Архиви“]].<ref>ДАА, Фонд № 1936К, оп.1</ref><ref name="Обзор 314">{{Обзор 8|314}}</ref> == Биография == Иван Бележков е роден в 1866 година в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Син е на книжовника [[Михаил Попфилипов]]. В 1887 година завършва с втория випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 88">{{Кандиларов|88}}</ref><ref name="Обзор 314"/> и една година е учител в родното си село. От 1888 до 1890 година учителства в [[Банско]], от 1890 до 1894 година - в [[Мелник]], а от 1894 до 1896 година отново в Банско. След това е директор на прогимназията в [[Разлог|Мехомия]].<ref name="Томов 11">{{Томов|11}}</ref><ref name="Обзор 314"/> В 1895 година Бележков влиза във ВМОРО и става председател на основания в края на 1896 година от [[Гоце Делчев]] революционен комитет в Мехомия, където е учител през 1896 - 1897 година. След това заминава като учител в [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], където остава до 1900 година. Там става член на околийския революционен комитет и разширява революционната мрежа. Заподозрян от властите е принуден да бяга в Свободна България и от 1902 до 1903 година е началник на [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|революционния граничен пункт]] в [[Лъджене]]. Сменен е в Лъджене от [[Неделчо Гарванов]].<ref name="Обзор 314"/><ref name="ЕПК"/> Поддържа кореспонденция с М. Бахметева, [[Никола Бояджиев (ВМОК)|Никола Бояджиев]], [[Гоце Делчев]], В. Илиев, Александър Колчагов, [[Симеон Молеров (революционер)|Симеон Молеров]], [[Георче Петров]], [[Кирил Пърличев]], [[Христо Татарчев]].<ref name="Обзор 315">{{Обзор 8|315}}</ref> [[Файл:Luka Poptefilov Letter.jpg|мини|260п|Писмо на [[Лука Поптеофилов]] до Иван Бележков]] В 1904 година след общата амнистия Бележков се връща в Македония и става учител в Банско и Мехомия. В 1911 – 1912 година е директор на непълната гимназия в Банско. Занимава се с обществена дейност. Умира в родното си село в 1944 година.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref><ref>{{Николов|18}}</ref><ref>{{Пелтеков|46}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Иван}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Втори випуск на Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] [[Категория:Директори на училища]] [[Категория:Родени в Годлево]] a4aae19dhftphfqtnf77heeg0vlehda 0 236338 12416134 12313031 2024-11-18T18:10:57Z Мико 4542 /* Вижте също */ 12416134 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = учител | роден-място = [[Годлево]], [[Османска империя]] }} '''Никола Благоев Белѐжков''' е [[българи|български]] просветен деец от Българското възраждане в Македония.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref> == Биография == Никола Бележков е роден около 1865 година в [[Разлог (област)|разложкото]] село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. В 1884 година завършва Педагогическо училище в град [[Враца]] в Свободна България. Връща се в Македония и става учител в село [[Якоруда]], където развива широка просветна дейност - открива първокласна паралелка, реформира предметите, които се изучават в училището, като въвежда нови светски и използва [[звучна метода|звучната метода]]. Занимава се с обществена дейност и разширяване на българското просветно дело в Разлога след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]].<ref name="ЕПК"/> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Никола}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] j83moxgpkzbj6rp56mwa4767o35ip98 12416283 12416134 2024-11-18T20:48:44Z Мико 4542 12416283 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = учител | роден-място = [[Годлево]], [[Османска империя]] }} '''Никола Благоев Белѐжков''' ({{стар|Никола Бѣлѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец от Българското възраждане в Македония.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref> == Биография == Никола Бележков е роден около 1865 година в [[Разлог (област)|разложкото]] село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. В 1884 година завършва Педагогическо училище в град [[Враца]] в Свободна България. Връща се в Македония и става учител в село [[Якоруда]], където развива широка просветна дейност - открива първокласна паралелка, реформира предметите, които се изучават в училището, като въвежда нови светски и използва [[звучна метода|звучната метода]]. Занимава се с обществена дейност и разширяване на българското просветно дело в Разлога след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]].<ref name="ЕПК"/> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Никола}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] bw3kf22iglugagvztkl1huff74fe57a 12416523 12416283 2024-11-19T06:51:21Z 213.222.32.214 12416523 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = учител | роден-място = [[Годлево]], [[Османска империя]] }} '''Никола Благоев Белѐжков''' ({{стар|Никола Бѣлѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец от Българското възраждане в Македония.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref> == Биография == Никола Бележков е роден около 1865 година в [[Разлог (област)|разложкото]] село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. В 1884 година завършва Педагогическо училище в град [[Враца]] в Свободна България. Връща се в Македония и става учител в село [[Якоруда]], където развива широка просветна дейност - открива първокласна паралелка, реформира предметите, които се изучават в училището, като въвежда нови светски и използва [[звучна метода|звучната метода]]. Занимава се с обществена дейност и разширяване на българското просветно дело в Разлога след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]].<ref name="ЕПК"/> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Никола}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Родени в Годлево]] 8bl9si7kwh94daa0kqiamzupa5xwlt7 12416524 12416523 2024-11-19T06:52:03Z 213.222.32.214 12416524 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = учител | роден-място = [[Годлево]], [[Османска империя]] }} '''Никола Благоев Белѐжков''' ({{стар|Никола Бѣлѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец от Българското възраждане в Македония.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|80}}</ref> == Биография == Никола Бележков е роден около 1865 година в [[Разлог (област)|разложкото]] село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. В 1884 година завършва Педагогическо училище в град [[Враца]] в Свободна България. Връща се в Македония и става учител в село [[Якоруда]], където развива широка просветна дейност - открива първокласна паралелка, реформира предметите, които се изучават в училището, като въвежда нови светски и използва [[звучна метода|звучната метода]]. Занимава се с обществена дейност и разширяване на българското просветно дело в Разлога след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]].<ref name="ЕПК"/> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Бележков, Никола}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в Годлево]] 8uu80hu5ve3tgnpjd7hy9ujlp0q3vb7 0 237829 12415868 12404899 2024-11-18T15:14:00Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415868 wikitext text/x-wiki {{други значения|селото във Валовищко|изселеното драмско село|Пулово|селото в Ксантийско|Пулево (дем Мустафчово)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Пулево | име-местно = Θερμοπηγή | вид = село | гео-ширина = 41.2667 | гео-дължина = 23.3667 | област = Централна Македония | карта3 = Сярско | дем = Синтика | географска-област = [[Сярско поле]] | площ = | височина = 134 | население = 197 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Пу̀лево''', още '''Пу̀лово''' или '''Пу̀льово''' ({{lang|el|Θερμοπηγή}}, ''Термопиги'', до 1926 година: ''Πούλιοβον'', ''Πούλιοβο'', ''Пульовон'', ''Пульово''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169511 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>), е [[село]] в [[Гърция]], [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] на област [[Централна Македония]]. Селото има 197 жители (2001). == География == Селото е разположено в [[Сярско поле|Сярското поле]], на 7 километра северно от демовия център град [[Валовища]] (Сидирокастро) в подножието на [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]]. В землището на Пулево има [[минерален извор|минерални извори]]. Северно от селото е манастирът „[[Света Варвара (Пулево)|Света Варвара]]“.<ref name="Γόνιμο Σερρών">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://makisgonimo.blogspot.com/2012/04/blog-post_11.html | заглавие=Ιερά Μονή Αγίας Βαρβάρας |достъп_дата = 21 март 2020 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Γόνιμο Σερρών |цитат= |език= }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Siderokastrou/Siderokastrou.html | заглавие = Ιερά Μητρόπολη Σιδηροκάστρου | достъп_дата = 21 март 2020 г | издател = Εκκλησία της Ελλάδος | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2022-05-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220513212405/https://www.ecclesia.gr/greek/dioceses/Siderokastrou/Siderokastrou.html }}</ref> == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е от личното име ''Пульо''. Новото гръцко име е по минералния извор в селото.<ref>{{Местните|179}}</ref> === В Османската империя === Пулево се споменава за първи път в османски подробен регистър от 1464-65 година. Регистрирани са 10 мюсюлмански и 12 немюсюлмански домакинства, както и 3 неженени немюсюлмани и 3 вдовици.<ref>{{cite book |title= Турски документи за историјата на македонскиот народ, серия 2, том 4 |last= Бошков |first= Ванчо |year= 1978 |publisher= Архива на Македонија |location= Скопје |pages= 118 |oclc= 165435293}}</ref> През XIX век Пулево е чисто българско [[чифлик]]чийско селище, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Пулево чифлик (Poulevo-tchiflik)'' е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|136-137}}</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Пулово, разположено на ¼ ч. на З. от Радово; чифлик на много притежатели; ¾ ч. до десния бряг на Струма. Поле твърде плодородно. Занимават се още и със скотовъдство. До самото Пулово на ½ час до Струма са Валовишките минерални бани, около които 7-8 стаички за болните и една градинка. В Пулово няма ни черква, ни училище. Селянете са само българе, до 15 къщи.<ref>{{Стрезов|852}}</ref>}} Според статистическите изследвания на [[Васил Кънчов]] към 1900 година селото брои 280 жители, всичките [[българи]]-[[християни]].<ref>{{МЕС|185}}</ref> Цялото население на Пулево е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на Пулево се състои от 182 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Стоица Велева.<ref>{{Галчев|157}}</ref> === В Гърция === В 1913 година след [[Междусъюзническата война]] селото попада в Гърция. Българското му население се изселва и на негово място са настанени [[гърци]] [[бежанци]] от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 69 бежански семейства с 218 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> ==Личности== * {{флагче|България}} [[Филип Динев Янев]],таен куриер на ВМОРО == Бележки == <references/> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] cte19brdfjsqetv04vck7q2rnhyx8ez 0 238180 12415811 12413678 2024-11-18T14:02:23Z 31.202.71.56 /* Война */ 12415811 wikitext text/x-wiki {{личност|категория=аристократ|портрет=Alexei Nikolaevich of Russia.jpg}} '''Алексей Николаевич Романов''' (* [[12 август]] [[1904]] в [[Петерхоф]], Губерня Санкт Петербург, † [[17 юли]] [[1918]] в [[Ипатиева къща|Ипатиевата къща]], Пермска губерня) е престолонаследник, петото дете и единственият син на последния император на Русия [[Николай II (Русия)|Николай II]] и на съпругата му [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра Фьодоровна]]. По майчина линия наследява болестта [[хемофилия]] – болест на [[кръв]]та, която ѝ пречи да се [[Кръвосъсирване|съсирва]]. Разстрелян е заедно с родителите, четирите си сестри и четирима души от свитата им. Реабилитиран е през есента на 2008 г.<ref>[http://newsru.com/russia/01oct2008/reab.html Последний российский император Николай II и члены его семьи реабилитированы] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100311065031/http://newsru.com/russia/01oct2008/reab.html |date=2010-03-11 }} NEWSru 1 октомври 2008.</ref><ref>{{Cite web |url=https://www.interfax.ru/russia/36422 |title=Реабилитация через 90 лет после казни |access-date=2022-05-20 |archive-date=2021-05-02 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210502164706/https://www.interfax.ru/russia/36422 |deadlink=no }}</ref><ref name="sud_ria">{{cite web |url = https://ria.ru/20081001/151756122.html |title = Верховный суд РФ реабилитировал членов царской семьи |date = 2008-10-01 |accessdate = 2021-06-18 |archiveurl = https://www.webcitation.org/6FwhFA9dg?url=http://ria.ru/society/20081001/151756122.html |archivedate = 2013-04-17 |deadlink = no }}</ref>. [[Канонизация|Канонизиран]] е от [[Руска православна църква|Руската православна църква]] като страстотерпец (чества се на 4 юли по [[Юлиански календар|Юлианския календар]]). Именният му ден е 5 октомври по Юлианския календар. == Раждане == Той е дългоочаквано дете: майка му Александра Фьодоровна има четири дъщери, родени една след друга през 1895-1901 г. Царската двойка присъства на канонизацията на [[Серафим Саровски]] на 18 юли 1903 г. в [[Саров]], където императорът и императрицата се молят за наследник. При раждането си е наречен Алексей в чест на св. [[Алексий Московски]].<ref>''Л. Б. Максимова.'' Алексий // Православная энциклопедия. — <abbr>М.</abbr>, 2000. Т. I : «А Алексий Студит». с. 654-656</ref> [[Кръщение|Кръстен]] е в църквата на Големия [[Петерхоф (дворцово-парков ансамбъл)|Петерхофски]] дворец на 11 август 1904 г. от изповедника на императорското семейство протопрезвитер Йоан Янишев. Неговите кръстници са императрица [[Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)|Мария Фьодоровна]], германският император, кралят на Прусия, кралят на Великобритания и Ирландия, кралят на Дания, великият херцог на Хесен, принцеса [[Виктория Сакскобургготска|Виктория Великобританска]], великият херцог [[Алексей Александрович]], великата херцогиня [[Александра Йосифовна]] и великият херцог [[Михаил Николаевич]].<ref>«Правительственный Вѣстникъ». 12 (25) августа 1904, № 183, с. 3 (титулы приведены точно по указанному источнику).</ref> == Хемофилия == [[Файл:Alexei Nikolaievich of Russia as a toddler.jpg|thumb|left|190px|Цесаревич Алексей през 1907 г.]] [[Файл:Manifest Alexey Romanov birth.jpg|thumb|right|200px|Манифест за раждането на цесаревич Алексей, 1(13) август 1904 г.]] [[Файл:Alexei Nikolaievich of Russia aboard the Polar Star.jpg|thumb|left|190px|Цесаревич Алексей на яхта, ок. 1907 г.]] [[Файл:Petergof. Alexandria.jpg|thumb|right|245x245px|[[Петерхоф]]. Развалините на Долната дача в Александрия – родното място на Алексей]] По майчина линия Алексей наследява болестта [[хемофилия]], чиито носители са някои от дъщерите и внучките на английската кралица [[Виктория]].<ref>Хемофилията е предадена на техните потомци от втората дъщеря на кралицата, принцеса [[Алиса Сакс-Кобург-Готска|Алиса]], омъжена за Великия херцог на Хесен и Рейн [[Лудвиг IV]], и най-малката дъщеря [[Беатрис Батенберг|Беатрис]] , омъжена за принца на Батенберг [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]]. Дъщерята на принцеса Беатрис, кралица [[Виктория Евгения Батенберг|Виктория Евгения]] от Испания, предава хемофилията на синовете си принцове Алфонсо и Гонсало. Сестрата на императрица Александра Фьодоровна, лелята на Алексей, принцеса [[Ирена фон Хесен-Дармщат|Ирена]], омъжена за принца на Прусия [[Хайнрих Пруски|Хайнрих]], предава хемофилията на двамата си синове, принцовете [[Валдемар Пруски|Валдемар]] и Хайнрих, което причинява смъртта на Хайнрих на 4-годишна възраст.</ref> Болестта се проявява при Алексей през септември 1904 г., когато бебето, още ненавършило два месеца, започва да има силно кървене от пъпа. Болестта му се изразява в това, че всяка синина, която води до разкъсване дори на най-малкия вътрешен [[кръвоносен съд]] (което при обикновен човек би довело до обикновена синина), причинява вътрешен неспиренф [[кръвоизлив]]. Бавно, но без да спира, кръвта прониква в околните мускули и други тъкани, образува се [[хематом]] с големината на голяма ябълка, кожата губи еластичността си и не може да се разтяга, налягането забавя [[кръвообращение]]то, което води до образуване на кръвен съсирек. След това хематомът постепенно изчезва и тъмнолилавата синина става петнисто жълтеникаво-зелена. Незначителни външни порязвания или драскотини навсякъде по повърхността на тялото не представляват опасност – те веднага биват лекувани, след което върху тях се прилага стегната превръзка, която притиска кръвоносния съд и позволява постепенното заздравяване на увреждането. Изключение е кървенето от устата или носа, тъй като на такива места е невъзможно да се приложи превръзка към източника на кървене. Един ден принцът почти умира от кървене от носа, въпреки че не изпитва никаква болка.<ref name=":0">Нахапетов Б. А. ''[https://www.e-reading.mobi/chapter.php/1014393/12/boris-nahapetov-vrachebnye-tayny-doma-romanovyh.html Глава 9. Ужасная судьба отца и сына…]'' // Врачебные тайны дома Романовых. <abbr>М.</abbr>: Вече, 2007</ref> [[Файл:Alexei Nikolaievich of Russia and boatswain Derevenko.jpeg|thumb|left|190px|Алексей Николаевич и 'чичо' боцман Андрей Деревенко във [[Фридберг]] (Хессен)]] Болестта постоянно причинява кръвоизливи в [[Става|ставите]] – те му причиняват непоносими болки и го превръщат в [[Инвалидност|инвалид]]. Натрупването на кръв в затвореното пространство на лакътя, коляното или глезенната става причинява натиск върху [[нерв]]а и започва силна болка. Кръвта, която навлиза в ставата, разрушава костите, сухожилията и тъканите. Крайниците замръзват в свито положение. Понякога причината за кръвоизлива е известна, понякога не. Случва се царевичът просто да каже: „Мамо, днес не мога да ходя“ или: „Мамо, днес не мога да свия лакътя си“. Най-добрият начин за излизане от това състояние са постоянните упражнения и масажи, но винаги има опасност кървенето да започне отново. [[Морфин]]ът би могъл да се използва за облекчаване на болката, но поради разрушителните му свойства не го дават на Алексей и той спира да изпитва болка едва когато загуби съзнание. Всеки епизод на заболяването означава седмици почивка на легло и лечението включва тежки железни ортопедични устройства, предназначени да изправят крайниците му, както и горещи кални бани.<ref name=":0" /> През есента на 1912 г., по време на традиционния престой на кралското семейство в ловното поле Спала в Източна [[Полша]], Алексей неуспешно скача в лодка и силно натъртва вътрешната страна на бедрото в областта на слабините: полученият хематом не се разнася продължително време, здравословното му състояние е много тежко и съществува опасност да умре. Тези дни за първи и единствен път излиза държавен бюлетин за тежкото състояние на наследника. В него обаче болестта на му не е назована. „Нещастният мъник страдаше ужасно“, пише баща му Николай на майка си, „болката го сграбчваше в спазми и се повтаряше почти на всеки четвърт час. Заради високата температура денем и нощем бълнуваше, сядаше в леглото и от движение веднага започваше болка. Почти не можеше да спи, не можеше и да плаче, само стенеше и казваше: „Господи, смили се.”<ref>МЕДИЦИНА И ИМПЕРАТОРСКАЯ ВЛАСТЬ В РОССИИ. Здоровье императорской семьи и медицинское обеспечение первых лиц России в XIX — начале XX века / под ред. Г. Г. Онищенко. —М.: МедиаПресс, 2008, с. 262</ref> Поради повтарящи се кръвоизливи в ставите престолонаследникът често не може да ходи и във всички необходими случаи е носен на ръце от специално определен „чичо“ - ръководителят на гвардейския екипаж [[Андрей Деревенко]].<ref name=":0" /> Хирургът [[Сергей Фьодоров]], който преглежда Царевича през 1917 г. по искане на суверена, информира Николай II, че той едва ли ще надживее 16 години.<ref>{{cite web |url=http://www.nik2.ru/documents.htm?id=267 |title=Постановление о прекращении уголовного дела № 18/123666-93 "О выяснении обстоятельств гибели членов Российского императорского дома и лиц из их окружения в период 1918-1919 годов", пункты 5-6 |author=Соловьёв В.Н. |date=1998-07-17 |website=Царская семья: последние дни, расстрел, обретение останков |accessdate=2017-08-22 |archive-date=2013-04-19 |archive-url=https://www.webcitation.org/6G0QjdRio?url=http://www.nik2.ru/documents.htm?id=267 |deadlink=no |архив_дата=2013-07-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130721150342/http://www.nik2.ru/documents.htm?id=267 }}</ref>. Последното обостряне на болестта му се случва по време на изгнанието на царското семейство в [[Тоболск]] в началото на 1918 г. Т. Мелник описва началото на болестта по следния начин: „''Внезапно Алексей Николаевич се разболя. Това бе голямо нещастие за всички, тъй като той отново страдаше много, имаше същия вътрешен кръвоизлив от синината, който вече го бе измъчвал толкова много в Спала. Страшно жизнен и весел, той постоянно подскачаше, препускаше в галоп и играеше много бурни игри. Едната от тях бе спускане по стъпалата на стълбите в дървена лодка на бегачи, а другата – някаква импровизирана люлка, направена от дънер. Не знам през кое от тях, но Алексей Николаевич се нарани и отново се разболя. Той никога не започна да се движи нормално до смъртта си''“.<ref name=":0" /> == Характер и външност == [[Файл:Alekszej Nyikolajevics orosz nagyherceg.jpg|thumb|left|190px|Цесаревич Алексей в параден мундир, 1911 г.]] [[Файл:Russia. Имп.Александра Федоровна с сыном Алексеем Ник. 1913г БоассоннаИЭгглер ГИ e1.jpg|thumb|228x228px|Алексей с майка си Александра Фьодоровна, 1913 г.]] [[Файл:Николай-Алексей-Татьяна.jpg|thumb|right|250x250px|Алексей с баща си и сестра си [[Татяна Николаевна|Татяна]], острани – братовчед му [[Никита Александрович]]. [[Пушкин (град)|Царское Сел]]<nowiki/>о, нач. 1915 г.]] Външният вид на Алексей съчетава най-доброто от баща му и майка му. Според спомените на съвременниците той е красиво момче, с чисто, открито лице. Твърде е слаб поради болестта си. Има непринуден характер, обожава родителите и сестрите си, и те от своя страна го обожават, особено великата княгиня [[Анастасия Николаевна|Анастасия]]. Алексей е способен да учи, като сестрите си, и напредва в изучаването на езици. 14-годишното момче е умно, наблюдателно, възприемчиво, привързано и весело. Не обича особено книгите. Съчетава чертите на баща си и майка си: наследява простотата на баща си, чужд е на арогантността, но има собствена воля и се подчинява само на него. Майка му иска, но не може да бъде строга с него. Неговият учител Битнер казва за него: ''„Той имаше голяма воля и никога не би се подчинил на никоя жена''.“ Много е дисциплиниран, резервиран и търпелив. Несъмнено болестта оставя отпечатък върху него и развива тези черти в него. Той не обича дворцовия етикет, обича да бъде с войниците и научава езика им, използвайки чисто народни изрази. Той прилича на майка си в пестеливостта си: не обича да харчи пари и събира различни хвърлени неща: пирони, оловна хартия, въжета и др.<ref>''Н. А. Соколов.'' Убийство царской семьи</ref> Обожава всичко, свързано с руската армия. Любимата му храна е зелева чорба и качамак и черен хляб, които ядат всички негови войници. Всеки ден му носят проба от тях от войнишката кухня на Сводния полк; Алексей изяжда всичко и облизва лъжицата, като казва: „Това е вкусно, не е като нашия обяд.“ Адютантът на Николай II, А. Мордвинов, припомня, че Алексей, по време на престоя си в Главната квартира, обича да прави военни упражнения с пистолет играчка и с течение на времето се научава да ги изпълнява не по-зле от професионалните военни. Според Мордвинов „''Наред с външните привлекателни качества малкият наследник притежаваше може би още по-привлекателни вътрешни. Той имаше това, което ние, руснаците, наричахме „златно сърце“. Той лесно се привързваше към хората, обичаше ги и се опитваше с всички сили да помогне, особено на тези, които му се струваха несправедливо обидени. Благодарение на престоя му в щаба срамежливостта му почти изчезна. Въпреки добрия си характер и състрадание той без съмнение обещаваше да има силен, независим характер в бъдеще. „Ще ви бъде по-трудно да се справите с него, отколкото с мен“, каза веднъж суверенът, не без гордост, на един от министрите. Всъщност Алексей Николаевич обеща да бъде не само добър, но и изключителен руснак''“.<ref>''Мордвинов Анатолий Александрович.'' Часть I На военно-придворной службе // Из пережитого. Воспоминания флигель-адъютанта императора Николая II. <abbr>М.</abbr>: Кучково поле, 2014. Т. 1</ref> == Първо посещение в Москва == В края на май 1912 г. заедно с родителите си Алексей посещава [[Москва]] за първи път и това е във връзка с откриването на паметника на дядо му император [[Александър III (Русия)|Александър III]] (разрушен през 1918 г.). На 30 май 1912 г. в [[Кремъл]], при входа на Негово Величество, при връчването на Наследника на специално изписаната Владимирска икона на [[Богородица|Божията майка]], московският губернски предводител на дворянството Александър Самарин се обръща към него с реч: „Благоверни суверенни наследнико, московската аристокрация се радва от сърце, като Ви вижда в стените на древния Кремъл. За първи път посещавате столицата ни.“<ref>«Правительственный Вѣстникъ». 31 мая (13 июня) 1912, № 119, с. 4</ref> == Война == [[Файл:Алексей Романов.jpg|thumb|340x340px|Цесаревич Алексей Николаевич, ефрейтор. 1916 г.]] По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Алексей, който е начело на няколко полка и атаман на всички казашки войски, и баща му правят три пътувания до действащата армия през есента на 1915 г., посещавайки [[Могильов]], [[Рига]], [[Талин|Ревел]], [[Псков]], [[Витебск]] и др. Въпреки това по време на ново пътуване на фронта (декември 1915 г.) той започва да получава силно кървене поради настинка и императорският влак спешно се връща в [[Пушкин (град)|Царское село]]. След като се възстановява, наследникът продължава с посещението на войските.<ref name=":1">''Колоницкий Б. И.'' «Трагическая эротика»: Образы императорской семьи в годы Первой мировой войны. М.: НЛО, 2010</ref> Награден е със сребърен [[Георгиевски медал]] IV степен. На 25 май 1916 г. е произведен в чин [[ефрейтор]]. Великата княгиня [[Татяна Николаевна|Татяна]] пише на Николай II за това с пожеланието: «Поздравявам Алексей с ефрейторския чин, толкова мило!».<ref name=":1" /> [[Файл:Aleksy romanow.JPG|ляво|thumb|340x340px|Цесаревич Николаевич. 1916 г.]] На 2 (15) март 1917 г. Николай II [[Абдикация|абдикира]] от престола не само заради себе си, но и заради сина си; „не жекаейки да се разделя с нашия любим син“, той прехвърля трона на по-малкия си брат [[Михаил Александрович]]. Това решение е взето след консултация с хирурга професор Сергей Фьодоров, който казва на императора, че въпреки че човек може да живее дълго с хемофилия, животът на престолонаследника зависи от всеки абсурден инцидент. == Смърт == Алексий е разстрелян заедно с родителите и сестрите си в [[Екатеринбург]], в [[Ипатиева къща|Ипатиевата къща]], в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. Според показанията на Медведев, един от участниците в екзекуцията, са били необходими няколко изстрела, за да бъде убит той.<ref>Н. А. Соколов «Убийство Царской Семьи», гл. 23, показания Медведева.</ref><ref>П. Жильяр «Император Николай II и его семья», гл. 22.</ref>. [[Файл:Свјетлопис дијела шала и иконе Св. муч. Алексеја Николајевича у руској цркви у Биограду на дан Св. Сергија Радоњешког, 8.10.2022.jpg|thumb|right|Алексей Николаевич, Църква „Света Троиа“ ([[Белград]])|248x248px]] През 1981 г. е [[Канонизация|канонизиран]] от [[Руска православна църква зад граница|Руската православна църква зад граница]], а през 2000 г. – и от [[Руска православна църква|Руската православна църква]]. Тленните му останки не са идентифицирани сред откритите през юли 1991 г. Според разследващите това се дължи на факта, че телата на Алексей и на сестра му [[Мария Николаевна (1899 – 1918)|Мария]] са били изгорени от организаторите на екзекуцията. През август 2007 г. овъглени тленни останки са открити в Поросьонковый лог близо до [[Екатеринбург]], на 67 метра от голямо гробище, вероятно идентифицируеми като останките на Алексей и Мария. През 2008 г. генетичен анализ, извършен от руския [[Генетика|генетик]] Евгений Рогаев<ref>{{Cite web |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19251637 |title=Геномная идентификация останков семьи царя Николая II |access-date=2017-10-03 |archive-date=2018-04-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180408215312/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19251637 |deadlink=no }}</ref><ref>{{Cite web |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19815722 |title=Генетический анализ выявил причину гемофилии |access-date=2017-10-03 |archive-date=2017-07-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170708145526/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19815722 |deadlink=no }}</ref> и експерти в САЩ, потвърждават, че останките принадлежат на децата на Николай II.<ref>[http://www.km.ru/news/view.asp?id=2DC7212A8C5E40DB83550F9DAB8A5F20 Останки детей Николая II признаны подлинными] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080919003241/http://www.km.ru/news/view.asp?id=2DC7212A8C5E40DB83550F9DAB8A5F20 |date=2008-09-19 }} // KM.RU</ref>. Тленните останки на Царевича, поради непризнаването им от Руската православна църква, все още не са погребани и от 2011 г. се съхраняват в Държавния архив на [[Русия|Руската федерация]]. През декември 2015 г. те са пренесени за временно съхранение в Новоспаския манастир в Москва. На 8 юли 2015 г. [[Дмитрий Медведев]] подписва заповед за подготовка на препогребването на царевич Алексей и на великата княгиня Мария,<ref>{{Cite web |url=http://government.ru/docs/18784/ |title=О создании межведомственной рабочей группы по вопросам, связанным с исследованием и перезахоронением останков цесаревича Алексея и великой княжны Марии Романовых |access-date=2015-07-09 |archive-date=2015-07-11 |archive-url=https://web.archive.org/web/20150711092602/http://government.ru/docs/18784/ |deadlink=no }}</ref> планирано за февруари 2016 г.<ref>{{Cite web |url=http://tass.ru/obschestvo/2352665 |title=Правкомиссия рассчитывает провести захоронение останков детей Романовых в феврале 2016 г. |access-date=2015-10-16 |archive-date=2015-10-17 |archive-url=https://web.archive.org/web/20151017120643/http://tass.ru/obschestvo/2352665 |deadlink=no }}</ref>, но то така и не се състои. Църквата все още има въпроси относно предполагаемите останки на децата на Николай II.<ref>{{Cite web |url=http://monarhist.info/news/3225 |title=У Церкви остаются вопросы к предполагаемым останкам детей Николая II {{!}} Газета «МОНАРХИСТ» |access-date=2015-07-16 |archive-date=2015-07-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20150716220414/http://monarhist.info/news/3225 |deadlink=no }}</ref>. Както казва Александър Закатов, директор на канцеларията на Руския императорски дом, основното е, че новосъздадената група работи в координация с Руската православна църква и не прави прибързани заключения.<ref>{{Cite web |url=http://monarhist.info/news/3214 |title=А.Закатов: Новая группа по «Царским останкам» должна работать в контакте с Церковью {{!}} Газета «МОНАРХИСТ» |access-date=2015-07-16 |archive-date=2015-07-17 |archive-url=https://web.archive.org/web/20150717025522/http://monarhist.info/news/3214 |deadlink=no }}</ref>. Слуховете, че някои членове на кралското семейство са успели да избягат, започват да циркулират почти веднага след екзекуцията. Според най-консервативните оценки броят на Алексеевците вече е надхвърлил осем дузини за целия период.<ref name="F">Документальный фильм «''Цесаревич Алексей. Жизнь и Смерть''». 2004 г., студия «Адамово яблоко»</ref> Следващата вълна от измамници започва през 90-те години, причинена от разпадането на съветската държавна система и отхвърлянето на новата политическа система в Русия. Другата страна на тези слухове е идентифицирането на известни личности от 20 век с членове на царското семейство: например някои привърженици на народната история се опитват да идентифицират царевича Алексей с председателя на Съвета на министрите на СССР [[Алексей Косигин]], който е роден в същата година като него.<ref>{{cite web|url=https://www.vologda.kp.ru/daily/26555/3572214/|title=Неужто премьер-министр СССР Алексей Косыгин был сыном... последнего русского царя?|author=Евгений Черных|date=2016-07-16|publisher=Комсомольская правда|accessdate=2019-11-15|archive-date=2019-11-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20191115104818/https://www.vologda.kp.ru/daily/26555/3572214/|deadlink=no}}</ref>. == Памет == [[Файл:Памятник императору Николаю II и цесаревичу Алексею в Новосибирске.jpg|thumb|200px|Паметник на император Николай II и на цесаревич Алексей в [[Новосибирск]] (2017 г. Скулптор Олег Песоцки.]] === Учебни заведения === * 1912 [[Санкт Петербург]] – Реално училище към Единоверската църква „Свети Никола“. * 1911 [[Ростов на Дон]] – Обединено военноморско училище за навигация на дълги разстояния и корабна механика на търговския флот * 1916 [[Таганрог]] – Алексеевска женска гимназия<ref>Киричек, Маргарита Сергеевна, Алексеевская гимназия // Таганрог. Энциклопедия. Таганрог: Антон, 2008. с. 181</ref>. * Саратовската държавна консерватория „Л. В. Собинов“ първоначално се е наричала „Императорско руско муикално общества на Алексеевската консерватория“ * 1907 [[Егоревск]] – Техническо училище * 1907 Аткарск – построяване на зданието на Аткарското педагогическо училище. === Паметници === * 1911 Олонц (Олонецка губерня) – откриване на паметник с барелеф на цесаревич Алексей на наречения в негова чест мост на река Мегрега и Олонка. Разрушени.<ref>{{Cite web |url=https://vk.com/wall-172556208_141 |title=Алексеевские мосты и памятник цесаревичу Алексею в Олонце |access-date=2020-07-29 |archive-date=2022-04-20 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220420091802/https://vk.com/wall-172556208_141 |deadlink=no }}</ref>. * Паметник, представляващ бронзова фигура на Алексей върху мраморен постамент, е открит на 12 август 1994 г. до хижата в парк „Александрия“ в [[Петерхоф]], дело на В. Зайко. На този пиедестал до 1941 г. е имало двуметрова мраморна фигура на император Николай I (скулптори Н. Пименов и Р. Залеман, 1855-1868 г.). * Паметник с фигура на Царевича, излят от бетон и оцветен бронз върху каменен пиедестал, е открит на 15 октомври 2011 г. в град [[Шахти]], Ростовска област, на територията на казашкия кадетски корпус на името на. Я. Бакланов. Скулптор Ю. Льовочкин. * Паметник с бронзов бюст на Царевича върху гранитен пиедестал е открит на 26 май 2013 г. в [[Санкт Петербург]] зад олтара на катедралата на Въздвижението на кръста (проспект Лиговски, 128). Скулптор Сергей Алипов. * Паметник, представляващ бронзов бюст на Царевича върху гранитен пиедестал, е открит на 29 септември 2016 г. в [[Ялта]] близо до храм-паметника „Александър Невски“. Скулптор Александър Аполонов. * Паметник, копиращ този в Ялта, е открит през февруари 2019 г. в [[Донецк]]. * Паметник като част от скулптурна композиция в близост до храма „Александър Невски“ в [[Новосибирск]]. === Места === На царевич Алексей са кръстени село [[Новоалексеевская]], град Алексеевский Горячий ключ, днешен [[Горячий ключ]] в [[Краснодарски край|Краснодарския край]], град Алексеевск, днес [[Свободни (град)|Свободни]], и село [[Новоалексеевское]] в [[Кубан]].<ref>{{Cite web |url=http://slavakubani.ru/read.php?id=152 |title=С. В. Самовтор «Имена членов Российского Императорского Дома на карте Кубани» |access-date=2011-11-26 |archive-date=2011-10-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20111031223752/http://slavakubani.ru/read.php?id=152 |deadlink=no |достъп_дата=2024-07-14 |архив_дата=2011-10-31 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111031223752/http://slavakubani.ru/read.php?id=152 }}</ref>. === Географски обекти === Името на Царевич Алексей е дадено на един от островите на Земя на Николай II (сега [[Северна земя]]), открит от експедицията на [[Борис Вилкицки]] през 1913 г. Един от проливите там също получава името Царевич. През 1926 г., едновременно с преименуването на Земята на Николай II на Северна земя, остров Царевич Алексей е преименуван на [[Малък Таймир]], а протокът е преименуван на [[Вилкицки проток]]. === Игрални и телевизионни филми === Ролята на Алексей е изиграна от: * Лорънс Джонсън (''The Fall of the Romanoff'', САЩ, 1917) * Родърик Нобл (''Nicholas and Alexandra'', 1971), двусериен тв филм * Николай Лиров (Агония, 1974) * [[Крисчън Бейл]] (''Anastasia: The Mystery Of Anna'', 1986, дебютна роля) * Алексей Логунов (''Цареубийца'', 1991) * Николас Хупер и Бернард Кернс (''Зеркало, зеркало'', 1995) * Фреди Файндлей (''Rasputin'', САЩ, 1996) * Владимир Грачьов (''Романовы. Венценосная семья'', 2000), руски игрален филм * Александр Дробитько (''Григорий Р.'', 2014), руски тв филм * Уилям Билецкий (''[[Короната (сериал)|Короната]]'', 2022), английско-американски сериал, в 5-и сезон == Галерия == <gallery class="center"> AlexandraAlexei1906.jpg|Императрица [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра Фьодоровна]] и младия Алексей Николаевич AnastasiawithAlexei.jpg|Алексей Николаевич и три години по-голямата му сестра [[Анастасия Николаевна|Анастасия]] Alexis.png|Престолонаследникът Алексей Николаевич Alexei tren.jpg|Алексей Николаевич като ефрейтор от Руската армия, 1916 </gallery> == Вижте също == * [[Разстрел на семейство Романови]] * [[Червен терор]] == Източници и бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://tsarevichalexei.bravehost.com Tsarevich Alexei] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080110005130/http://tsarevichalexei.bravehost.com/ |date=2008-01-10 }} {{Превод от|ru|Алексей Николаевич|138523959}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|3=Руска империя}} [[Категория:Романови|Николаевич, Алексей]] [[Категория:Убити аристократи]] [[Категория:Жертви на Червения терор в Съветска Русия]] [[Категория:Починали в Екатеринбург]] [[Категория:Убити деца]] qehpjq2uopmafbkb7grfwddu0ravgdh 0 238885 12416393 11501813 2024-11-18T22:21:39Z Dinnev 353970 /* growthexperiments-addlink-summary-summary:2|0|1 */ 12416393 wikitext text/x-wiki {{експерт}} {{машинен превод}} '''MD5''' – извлечение на съобщение – (англ. ''Message Digest'' 5) е [[хеш функция]] разработена от Райвест ([[MIT]]) през 1991 г. като замяна на [[MD4]]. Резултатът на функцията е 128-[[бит]]ови извлечения. Една степен по-бърза от шифриращите блокове алгоритми. Специфициран в RFC 1321, MD5 се използва в многобройни приложения за сигурност, като често се използва и за проверка на [[целост на данните|целостта на данните]]. MD5 хеш стойност обикновено се изразява като шестнадесетично число, 32 цифри. Въпреки това, тъй като е доказано, че MD5 не е устойчив на атаки (анг. [[collision resistant]]) той не е подходящ за приложения като SSL сертификати или цифрови подписи. Дефекти започват да бъдат намирани от 1996 г., криптографите започнали да препоръчват използването на други алгоритми, като SHA-1-който впоследствие е установено, че също е уязвим. През 2007 г. е показана и лесна атака за съвпадения. През декември 2008 г. е показано и фалшифициране на [[SSL]] сертификати и SEI ([[Software Engineering Institute]]) посочва „MD5 трябва да се разглежда като криптографско „счупен и негоден за по-нататъшна употреба“. Повечето американски правителствени приложения сега изискват [[SHA-2]] хеш функции. == История и криптоанализ == MD5 е един от поредицата алгоритми – message digest – проектирани от проф. Роналд Ривест от [[Масачузетския технологичен институт]] Когато аналитична дейност показват, че предшественикът на MD5, MD4 е вероятно несигурен, MD5 е призван да го замести. Слабости в MD4 бяха намерени по-късно от [[Ханс Доббертин]]. == Сигурност == Сигурността на MD5 хеш функция е тежко компрометирана. Съществуват атаки, ([[collision attack]]) които могат да намерят съвпадения за секунди на компютър с 2.6 GHz Pentium 4 процесор. Има други атаки, при които се получава сблъсък на два различни произволно избрани входа в рамките на часове, и то използвайки компютърна техника, която е морално остаряла. Могат да бъдат изчислени на NVIDIA GeForce 8400GS графичен процесор, 16 – 18 милиона хешове в секунда. На NVIDIA GeForce 8800 Ultra могат да бъдат обработени повече от 200 милиона хешове за секунда. Тези хеш сблъсък атаки са демонстрирани в обществото в различни ситуации, включително файлове на документи и цифрови сертификати. == Устойчивост на колизии (анг. collisions) == Да се намерят колизии (анг. collisions) това означава да има различни съобщения с еднаква хеш стойност. Възможно е потребител, да използва тази възможност, за да подмени първоначалното съобщение. През 1996, колизия е била намерена в компресирана функция на MD5. Ханс Доббертин я описва в RSA Laboratoties – вестник за специализирана техническа литература – „Представената атака все още не заплашва приложенията на MD5, но се доближава до това... в бъдеще MD5 не би следвало да се прилага, когато се изисква устойчивост на колизии.“ През месец август 2004 г. на конференцията Cripto2004 китайските изследователи Weng, Feng, Lai и Yu, обявяват, че са намерили начин да „счупят“ редица алгоритми в това число и MD5. Според материалите им те могат да създадат два файла с една и съща хеш стойност, което е известно като колизия. Тяхната теория е известна като ''[[birhday attack 1]]''. През 2005 г. учените са били в състояние да създадат двойки на PostScript документи и X.509 сертификати със същия хеш. По-късно същата година, дизайнерът на MD5 Ron Rivest пише: „md5 и sha1 са явно разбити от гледна точка на резистентност към колизии)“. MD5 използва Merkle–Damgård конструкция, така че ако два кода могат да имат еднакъв хеш, то може да се добави парче код към тях, за да направи колизията по=вероятно да бъде приета като валидна от използващата я програма. Освен това съществуващите техники за работа с колизии позволяват да се определят произволни префикси. Така един хакер може да създаде два файла които започват с едно и също съдържание. Това което трябва да направи нападателя е да създаде два 128 битови файла групирани по 64 бита, съществуващ алгоритъм може свободно да променя битове като запазва един и същи хеш. Пример MD5 сблъсък, с две съобщения, различаващи се по 6 бита, е: d131dd02c5e6eec4 693d9a0698aff95c 2fcab5<span style="color:red">8</span>712467eab 4004583eb8fb7f89 55ad340609f4b302 83e4888325 <span style="color:red">7</span> 1415a 085125e8f7cdc99f d91dbd<span style="color:red">f</span>280373c5b d8823e3156348f5b ae6dacd436c919c6 dd53e2<span style="color:red">b</span>487da03fd 02396306d248cda0 e99f33420f577ee8 ce54b67080<span style="color:red">a</span>80d1e c69821bcb6a88393 96f965<span style="color:red">2</span>b6ff72a70 d131dd02c5e6eec4 693d9a0698aff95c 2fcab5<span style="color:red">0</span>712467eab 4004583eb8fb7f89 55ad340609f4b302 83e4888325<span style="color:red">f</span>1415a 085125e8f7cdc99f d91dbd<span style="color:red">7</span>280373c5b d8823e3156348f5b ae6dacd436c919c6 dd53e2<span style="color:red">3</span>487da03fd 02396306d248cda0 e99f33420f577ee8 ce54b67080<span style="color:red">2</span>80d1e c69821bcb6a88393 96f965<span style="color:red">a</span>b6ff72a70 И двата примера произвеждат MD5 хеш 79054025255fb1a26e4bc422aef54eb4. Разликата между тях е че водещия бит във всяка четворка битове (анг. [[nibble]]) e преобърнат. == Приложения == Предвид изложените недостатъци в сигурността, за сега MD5 единствено намира приложение в използването на чек суми за достоверността на данни във файлове и при предаване на данни. == Алгоритъм == [[Картинка:MD5 algorithm.svg|мини|300п|Фигура 1. Една операция по MD5 хеширане. Кодирането се състои от 64 такива операции, разделени на 4 етапа от 16 операции. ''F'' е нелинейна функция, за всеки етап от кодирането се ползва различна функция. С ''M<sub>i</sub>'' са означени 32-битови блокове от входните данни, а с ''K<sub>i</sub>'' се означават 32-битови константи, различни за всяка операция. Със [[Файл:lll.png|left shift]]<sub>''s''</sub> е обозначено логическо изместване наляво със ''s'' позиции, като ''s'' варира за всяка операция. Със [[Файл:Boxplus.png|Addition]] е означена операцията по получаване остатъка от целочисленото делене с 2<sup>32</sup>.]] Алгоритъмът на MD5 образува код с фиксирана големина от 128 бита при входни данни с променлива големина. Входното съобщение се разделя на блокове от 512 бита (или 16 32-битови сектора), като при нужда дължината му се удължава до стойност, която позволява точно делене на 512. Процедурата по удължаването на съобщението е следната: # Добавя се единичен бит със стойност 1 към края на входното съобщение. # Следва добавяне на нулеви битове до достигане на стойност на дължината, по-малка с 64 от най-близката кратна на 512 стойност. # Оставащите 64 бита се използват за запис на остатъка от целочисленото деление на дължината на първоначалното входно съобщение и числото 2<sup>64</sup>. Главния кодиращ алгоритъм на MD5 създава като резултат един 128 битов ключ, разделен на четири части (A,B,C,D), всяка от които с големина от 32 бита (виж фигура 1). След първоначалната обработка на входните данни (виж по-горе), се задават начални стойности на блоковете A,B,C,D от списък с константи. Следват четири етапа на кодиране, при всеки един от който се извършват 16 сходни операции с блоковете, базиращите се на нелинейната функция F. Всъщност зад F се крият четирите функции, изброени по-долу, като се ползва различна функция за всеки един от четирите етапа. :<math>F(B,C,D) = (B\wedge{C}) \vee (\neg{B} \wedge{D})</math> :<math>G(B,C,D) = (B\wedge{D}) \vee (C \wedge \neg{D})</math> :<math>H(B,C,D) = B \oplus C \oplus D</math> :<math>I(B,C,D) = C \oplus (B \vee \neg{D})</math> <math>\oplus, \wedge, \vee, \neg</math> означават логическите операции [[XOR]], [[Logical conjunction|AND]], [[Logical disjunction|OR]] и [[Negation|NOT]]. === Псевдокод === По-долу е даден един примерен алгоритъм за изчисляване на MD5 хешове. <span style="color:green;">//''Note: All variables are unsigned 32 bit and wrap modulo 2^32 when calculating''</span> '''var''' ''int''[64] s, K <span style="color:green;">//''s specifies the per-round shift amounts''</span> : s[ 0..15] := { 7, 12, 17, 22, 7, 12, 17, 22, 7, 12, 17, 22, 7, 12, 17, 22} : s[16..31] := { 5, 9, 14, 20, 5, 9, 14, 20, 5, 9, 14, 20, 5, 9, 14, 20} : s[32..47] := { 4, 11, 16, 23, 4, 11, 16, 23, 4, 11, 16, 23, 4, 11, 16, 23} : s[48..63] := { 6, 10, 15, 21, 6, 10, 15, 21, 6, 10, 15, 21, 6, 10, 15, 21} <span style="color:green;">//''Use binary integer part of the sines of integers (Radians) as constants:''</span> '''for''' i '''from''' 0 '''to''' 63 K[i] := floor(abs(sin(i + 1)) × (2 '''pow''' 32)) '''end for''' <span style="color:green;">//''(Or just use the following table):''</span> K[ 0.. 3] := { 0xd76aa478, 0xe8c7b756, 0x242070db, 0xc1bdceee } K[ 4.. 7] := { 0xf57c0faf, 0x4787c62a, 0xa8304613, 0xfd469501 } K[ 8..11] := { 0x698098d8, 0x8b44f7af, 0xffff5bb1, 0x895cd7be } K[12..15] := { 0x6b901122, 0xfd987193, 0xa679438e, 0x49b40821 } K[16..19] := { 0xf61e2562, 0xc040b340, 0x265e5a51, 0xe9b6c7aa } K[20..23] := { 0xd62f105d, 0x02441453, 0xd8a1e681, 0xe7d3fbc8 } K[24..27] := { 0x21e1cde6, 0xc33707d6, 0xf4d50d87, 0x455a14ed } K[28..31] := { 0xa9e3e905, 0xfcefa3f8, 0x676f02d9, 0x8d2a4c8a } K[32..35] := { 0xfffa3942, 0x8771f681, 0x6d9d6122, 0xfde5380c } K[36..39] := { 0xa4beea44, 0x4bdecfa9, 0xf6bb4b60, 0xbebfbc70 } K[40..43] := { 0x289b7ec6, 0xeaa127fa, 0xd4ef3085, 0x04881d05 } K[44..47] := { 0xd9d4d039, 0xe6db99e5, 0x1fa27cf8, 0xc4ac5665 } K[48..51] := { 0xf4292244, 0x432aff97, 0xab9423a7, 0xfc93a039 } K[52..55] := { 0x655b59c3, 0x8f0ccc92, 0xffeff47d, 0x85845dd1 } K[56..59] := { 0x6fa87e4f, 0xfe2ce6e0, 0xa3014314, 0x4e0811a1 } K[60..63] := { 0xf7537e82, 0xbd3af235, 0x2ad7d2bb, 0xeb86d391 } <span style="color:green;">//''Initialize variables:''</span> '''var''' ''int'' a0 := 0x67452301 <span style="color:green;">//A</span> '''var''' ''int'' b0 := 0xefcdab89 <span style="color:green;">//B</span> '''var''' ''int'' c0 := 0x98badcfe <span style="color:green;">//C</span> '''var''' ''int'' d0 := 0x10325476 <span style="color:green;">//D</span> <span style="color:green;">//''Pre-processing: adding a single 1 bit''</span> '''append''' „1“ bit '''to''' message< /* Notice: the input bytes are considered as bits strings, where the first bit is the most significant bit of the byte.<ref>RFC 1321, section 2, „Terminology and Notation“, Page 2.</ref> </span> <span style="color:green;">//''Pre-processing: padding with zeros''</span> '''append''' „0“ bit '''until''' message length in bit ≡ 448 (mod 512) '''append''' length '''mod''' (2 '''pow''' 64) '''to''' message <span style="color:green;">//''Process the message in successive 512-bit chunks:''</span> '''for each''' ''512-bit'' chunk '''of''' message break chunk into sixteen 32-bit words M[j], 0 ≤ j ≤ 15 <span style="color:green;">//''Initialize hash value for this chunk:''</span> '''var''' ''int'' A := a0 '''var''' ''int'' B := b0 '''var''' ''int'' C := c0 '''var''' ''int'' D := d0 <span style="color:green;">//''Main loop:''</span> '''for''' i '''from''' 0 '''to''' 63 '''if''' 0 ≤ i ≤ 15 '''then''' F := (B '''and''' C) '''or''' (('''not''' B) '''and''' D) g := i '''else if''' 16 ≤ i ≤ 31 F := (D '''and''' B) '''or''' (('''not''' D) '''and''' C) g := (5×i + 1) '''mod''' 16 '''else if''' 32 ≤ i ≤ 47 F := B '''xor''' C '''xor''' D g := (3×i + 5) '''mod''' 16 '''else if''' 48 ≤ i ≤ 63 F := C '''xor''' (B '''or''' ('''not''' D)) g := (7×i) '''mod''' 16 dTemp := D D := C C := B B := B + '''leftrotate'''((A + F + K[i] + M[g]), s[i]) A := dTemp '''end for''' <span style="color:green;">//''Add this chunk's hash to result so far:''</span> a0 := a0 + A b0 := b0 + B c0 := c0 + C d0 := d0 + D '''end for''' '''var''' ''char'' digest[16] := a0 '''append''' b0 '''append''' c0 '''append''' d0 <span style="color:green;">//''(Output is in little-endian)''</span> <span style="color:green;">//''leftrotate function definition''</span> '''leftrotate''' (x, c) '''return''' (x << c) '''binary or''' (x >> (32-c)); == MD5 хешове == 128-битовите MD5 хешове обикновено се представят като [[низ]] от 32 шестнайсететични цифри. Следващия приемр демонстрира 43-байтово входно съобщение в [[ASCII]] кодировка и съответния MD5 хеш: :MD5(„Жълтата дюля беше щастлива, че пухът, който цъфна, замръзна като гьон“) := 77b60f1c4fb8bb5aa2895c7ad9e994d9 Дори една малка промяна в горното изречение ще доведе доведе до почти изцяло различен хеш, явление дължащо се на т.н ефект на лавината. Например, ако бъде добавена точка в края на изречението резултатът ще е следния: :MD5("Жълтата дюля беше щастлива, че пухът, който цъфна, замръзна като гьон'''.'''") := cfa6723e71621f633f3d162ef5cd7c9b Резултатът от MD5 хеширането на празен символен низ е: :MD5("") := d41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e Алгоритъмът за кодиране на MD5 може да работи с входни данни състоящи се от произволен брой битове, като не е необходимо броя да е кратен на 8 бита ([[октет]]и, [[байт]]ове) както е в примерите дадени по-горе. При някои имплементации като [[md5sum]] може да има ограничение до октети, или да няма поддръжка на „стрийминг“ за съобщения, чиято дължина не е предварително известна. == Реализация == По-долу е представена една реализация на псевдокода на MD5 алгоритъма, написана на езика C++. <syntaxhighlight lang="cpp"> /* * Simple MD5 implementation * * Compile with: gcc -o md5 md5.c */ #include <stdio.h> #include <stdlib.h> #include <string.h> #include <stdint.h> // Constants are the integer part of the sines of integers (in radians) * 2^32. const uint32_t k[64] = { 0xd76aa478, 0xe8c7b756, 0x242070db, 0xc1bdceee, 0xf57c0faf, 0x4787c62a, 0xa8304613, 0xfd469501, 0x698098d8, 0x8b44f7af, 0xffff5bb1, 0x895cd7be, 0x6b901122, 0xfd987193, 0xa679438e, 0x49b40821, 0xf61e2562, 0xc040b340, 0x265e5a51, 0xe9b6c7aa, 0xd62f105d, 0x02441453, 0xd8a1e681, 0xe7d3fbc8, 0x21e1cde6, 0xc33707d6, 0xf4d50d87, 0x455a14ed, 0xa9e3e905, 0xfcefa3f8, 0x676f02d9, 0x8d2a4c8a, 0xfffa3942, 0x8771f681, 0x6d9d6122, 0xfde5380c, 0xa4beea44, 0x4bdecfa9, 0xf6bb4b60, 0xbebfbc70, 0x289b7ec6, 0xeaa127fa, 0xd4ef3085, 0x04881d05, 0xd9d4d039, 0xe6db99e5, 0x1fa27cf8, 0xc4ac5665, 0xf4292244, 0x432aff97, 0xab9423a7, 0xfc93a039, 0x655b59c3, 0x8f0ccc92, 0xffeff47d, 0x85845dd1, 0x6fa87e4f, 0xfe2ce6e0, 0xa3014314, 0x4e0811a1, 0xf7537e82, 0xbd3af235, 0x2ad7d2bb, 0xeb86d391 }; // r specifies the per-round shift amounts const uint32_t r[] = {7, 12, 17, 22, 7, 12, 17, 22, 7, 12, 17, 22, 7, 12, 17, 22, 5, 9, 14, 20, 5, 9, 14, 20, 5, 9, 14, 20, 5, 9, 14, 20, 4, 11, 16, 23, 4, 11, 16, 23, 4, 11, 16, 23, 4, 11, 16, 23, 6, 10, 15, 21, 6, 10, 15, 21, 6, 10, 15, 21, 6, 10, 15, 21}; // leftrotate function definition #define LEFTROTATE(x, c) (((x) << (c)) | ((x) >> (32 – (c)))) void to_bytes(uint32_t val, uint8_t *bytes) { bytes[0] = (uint8_t) val; bytes[1] = (uint8_t) (val >> 8); bytes[2] = (uint8_t) (val >> 16); bytes[3] = (uint8_t) (val >> 24); } uint32_t to_int32(const uint8_t *bytes) { return (uint32_t) bytes[0] | ((uint32_t) bytes[1] << 8) | ((uint32_t) bytes[2] << 16) | ((uint32_t) bytes[3] << 24); } void md5(const uint8_t *initial_msg, size_t initial_len, uint8_t *digest) { // These vars will contain the hash uint32_t h0, h1, h2, h3; // Message (to prepare) uint8_t *msg = NULL; size_t new_len, offset; uint32_t w[16]; uint32_t a, b, c, d, i, f, g, temp; // Initialize variables – simple count in nibbles: h0 = 0x67452301; h1 = 0xefcdab89; h2 = 0x98badcfe; h3 = 0x10325476; //Pre-processing: //append "1" bit to message //append "0" bits until message length in bits ≡ 448 (mod 512) //append length mod (2^64) to message for (new_len = initial_len + 1; new_len % (512/8) != 448/8; new_len++) ; msg = (uint8_t*)malloc(new_len + 8); memcpy(msg, initial_msg, initial_len); msg[initial_len] = 0x80; // append the "1" bit; most significant bit is "first" for (offset = initial_len + 1; offset < new_len; offset++) msg[offset] = 0; // append "0" bits // append the len in bits at the end of the buffer. to_bytes(initial_len*8, msg + new_len); // initial_len>>29 == initial_len*8>>32, but avoids overflow. to_bytes(initial_len>>29, msg + new_len + 4); // Process the message in successive 512-bit chunks: //for each 512-bit chunk of message: for(offset=0; offset<new_len; offset += (512/8)) { // break chunk into sixteen 32-bit words w[j], 0 ≤ j ≤ 15 for (i = 0; i < 16; i++) w[i] = to_int32(msg + offset + i*4); // Initialize hash value for this chunk: a = h0; b = h1; c = h2; d = h3; // Main loop: for(i = 0; i<64; i++) { if (i < 16) { f = (b & c) | ((~b) & d); g = i; } else if (i < 32) { f = (d & b) | ((~d) & c); g = (5*i + 1) % 16; } else if (i < 48) { f = b ^ c ^ d; g = (3*i + 5) % 16; } else { f = c ^ (b | (~d)); g = (7*i) % 16; } temp = d; d = c; c = b; b = b + LEFTROTATE((a + f + k[i] + w[g]), r[i]); a = temp; } // Add this chunk's hash to result so far: h0 += a; h1 += b; h2 += c; h3 += d; } // cleanup free(msg); //var char digest[16] := h0 append h1 append h2 append h3 //(Output is in little-endian) to_bytes(h0, digest); to_bytes(h1, digest + 4); to_bytes(h2, digest + 8); to_bytes(h3, digest + 12); } int main(int argc, char **argv) { char *msg = argv[1]; size_t len; int i; uint8_t result[16]; if (argc < 2) { printf("usage: %s 'string'\n", argv[0]); return 1; } len = strlen(msg); // benchmark for (i = 0; i < 1000000; i++) { md5((uint8_t*)msg, len, result); } // display result for (i = 0; i < 16; i++) printf("%2.2x", result[i]); puts(""); return 0; } </syntaxhighlight> Входното съобщение, което трябва да се хешира, се подава като първи параметър при стартиране на командата (виж main(...,...) функцията). == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Криптография]] * [[Хеш-функция]] == Външни препратки == * [http://md5-hash-online.waraxe.us/ Безплатен онлайн MD5 калкулатор] * [http://www.ietf.org/rfc/rfc1321.txt Официално описание на MD5 алгоритъма] [[Категория:Компютърна сигурност]] [[Категория:Криптография]] faxsdn660nirw2cpvd5oet7ccm8m5t0 0 239574 12416108 12356393 2024-11-18T17:53:26Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Гимназии в Стара Загора]]; Добавяне на [[Категория:Средни училища в Стара Загора]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416108 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Гимназия „Христо Ботев“|Гимназия „Христо Ботев“}} '''Гимназия „Христо Ботев“''' е гимназия в град [[Стара Загора]]. == История == Гимназията отваря врати за учебната 1950/51 г. в сградата на ул. „Сава Силов“ № 69. През 1963 г. Трето ЕСПУ и Четвърто ЕСПУ са преобразувани в Първа смесена гимназия „Христо Ботев“. През 2005 г. сградата на училището е отнета и училището е презабирано в сградата на VII ОУ „Митрополит Методий Кусев“. През юни 2012 г. двете училища са обединени в СУ „Христо Ботев“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.chambersz.com/news/9255-kmetat-zhivko-todorov-tarsi-rabota-na-sakrateni-uchiteli |заглавие=Кметът Живко Тодоров търси работа на съкратени учители |достъп_дата=2020-07-22 |архив_дата=2020-07-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200722103837/http://www.chambersz.com/news/9255-kmetat-zhivko-todorov-tarsi-rabota-na-sakrateni-uchiteli }}</ref> == Директори == * от 1950 до 1977 г. – Екатерина Миронова * от 1977 до 1990 г. – Донка Чакърова * 1990/91 г. – Мария Марчева * 1992 – 2006 г. – Жельо Иванов * 2007 – 2009 г. – Цецка Асенова. * 2009 г. – Динко Стоянов. == Възпитаници на гимназията == * професорите Енчо Герганов и Петър Жеков; * доцентите Станчо Червенков, Георги Станков, Надя Танева; * актьорите [[Веселин Савов]], Галя Александрова, [[Белла Цонева]], [[Анна Томова-Синтова]], Стефка Минева; * примабалерината Снежина Дескова; * диригентът и директор на Старозагорската опера Божидар Бонев; * журналистите Недялка Филипова, Венелина Попова, Сава Савов, Петър Драгиев, Любчо Иванов, Росица Въльовска, Георги Димов; * архитектите Петър Киряков, Веселин Драгиев; * д-р Богдана Попова, д-р [[Евгений Желев]] (бивш кмет на Стара Загора); * художниците [[Христо Танев (художник)|Христо Танев]], Михаил Косев, Мария Диманова == Награди == * 1971 г. – III място по успех в НР България; * 1971 – 1973 г. – национален първенец по Петобой; * 1995 г. – Национален конкурс за средношколска поезия, Христина Трифонова – I място; * 1996 г. – Национална изложба на профилираните паралелки по Изобразително изкуство – I място; * 1998 г. – Национална викторина „120 години от Освобождението“ – II място; * 2000 г. – Конкурс „Лято и любов без наракотици“ на фондация „Отворено общество“ – I и II награда; * 2000 г. – Състезание „125 години Старозагорско въстание“ – I място; * 2003 г. – Състезание 100 години Илинденско – Преображенско въстание“ – I място; * 2007 г. – Общински ученически игри – Отборно по бадмингтон – III място; * 2007 г. – Общински ученически игри – футболния отбор зае IV място; * Традиционно отлично представяне на регионален и национален кръг на олимпиадата по биология; * Многобройни грамоти за учители през годините. * 2012 г. – Общински ученически игри – волейбол II място 10 клас * 2013 г. – Общински ученически игри – волейбол III място 11 клас * 2014 г. – Общински ученически игри – волейбол I място 12 клас == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bg-bg.facebook.com/pages/Гимназия-Христо-Ботев-Стара-Загора/176026956446 Гимназия „Христо Ботев“ във Facebook] {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1950 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев]] [[Категория:Средни училища в Стара Загора]] 8bmu0h6fctdn0o95dtl3otpl7wua7qh 0 242813 12416160 11132866 2024-11-18T18:31:34Z Elkost 8375 12416160 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Профилирана гимназия<br> „Христо Ботев“ |основан= |окончание= о |град= [[Попово]] |провинция= [[Област Търговище]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „6-и септември“ |номер = № 8 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Гимназия<br/> |финансиране= Общинско |преподаватели= |директор= Венелин Лазаров |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= [http://gimn-popovo.com/ gimn-popovo.com] |лого= }} '''Профилирана гимназия „Христо Ботев“''' е средно училище в [[Попово]], на адрес: ул. „6-и септември“ № 8. Има само една учебна смяна – сутрин.<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Turgovishte/Popovo/Popovo/bg_Schools.aspx?3621=Gimnazia_Hristo_Botev uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref> Директор на училището е Венелин Лазаров. == Материална база == Училището разполага с: обновена и санирана сграда, стоматологичен кабинет, 4 оборудвани компютърни кабинета, библиотека, кабинети по отделните дисциплини, физкултурен салон и закусвалня. == Колектив == * Венелин Лазаров – директор * Стефан Цонев – пом. директор * Валентина Дачкова – учител по БЕЛ * Румяна Трифонова – учител по БЕЛ * Румянка Димчева – учител по БЕЛ * Благосвета Тонева – учител по английски език * Цветомира Василева – учител по английски език * Димитринка Петкова – учител по немски език * Росица Божкова – учител по руски език * Радка Цанева – учител по история и цивилизация * Снежана Тодорова – учител по история и цивилизация * Стефка Александрова – учител по философия * Диана Петкова – учител по математика * Емилия Николова – учител по математика * Любка Димитрова – учител по математика и ИТ * Недко Илиев – учител по информатика и ИТ * Снежана Добрева – учител по информатика и ИТ * Миглена Иванова – учител по физика и астрономия * Юлия Златилова – учител по физика и астрономия * Искра Енева – учител по география и икономика * Даниела Димитрова – учител по география и икономика * Ваня Тодорова – учител по химия и биология * Нели Витанова – учител по биология * Снежанка Ганева – учител по химия и ООС * Венера Петрова – учител по физическа култура и спорт * Николай Димитров – учител по физическа култура и спорт * Катя Стоименова – педагогически съветник == Възпитаници == От създаването си до днес училището е подготвило над 9000 възпитаници. В класните му стаи са учили известни личности, работили в сферата на науката, поети и писатели, артисти и музикални дейци, художници и архитекти а също и видни общественици. * професорите Константин Бонев, [[Димитър Стойчев]] и [[Иван Стефанов Христов|Иван Христов]] * писателите [[Колю Георгиев]], [[Иван Аржентински]] и [[Богдан Глогински]] * актьорите [[Петранка Ламбринова]] и [[Иван Братанов]] * художникът [[Кирил Майски]] == Външни препратки == * [http://gimn-popovo.com/ Официален сайт] == Източници == <references/> {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев]] [[Категория:Гимназии в Попово]] 6a7cd9h47zkj1r2hyrilq9df0dx0yow 0 248457 12415857 12188975 2024-11-18T15:08:27Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415857 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Σιδηροχώρι | област = Централна Македония | карта3 = Сярско | дем = Синтика | географска-област = [[Сярско поле]] | височина = 74 | население = 119 | население-година = 2001 }} '''Кеседжи чифлик''' или '''Кесиджи чифлик''' ({{lang|el|Σιδηροχώρι}}, ''Сидирохори'', [[катаревуса]]: ''Σιδηροχώριον'' или ''Сидирохорион'', до 1923 ''Κεσιτζή Τσιφλίκ'', ''Кесиджи Чифлик''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/170848 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], [[Егейска Македония]], [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] на област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено в [[Сярско поле|Сярското поле]] на около 51 километра северозападно от град [[Сяр]] (Серес), на северозапад от [[Бутковско езеро|Бутковското езеро]] (Керкини). == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е от турското ''kesici'', ''разбойник, касапин'', nomen agentis от глагола ''kesmek'', ''режа, сека''.<ref>{{Местните|138}}</ref> === В Османската империя === В края на XIX век Кеседжи чифлик е чисто българско село в [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза|каза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]] на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, селото (''Kessèdli-tchiflik'') е посочено като село с 32 домакинства и 100 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|136-137}}</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Кеседжи, [[чифлик]] на Ю от Порой около един час. Орачи и овчаре; доста плодородна земя. 30 къщи български.<ref>{{Стрезов|860}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Кеседжи чифлик брои 180 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|185}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на селото (''Kessedji-Tchiflik'') се състои от 400 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 12 ученици.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Георги Василев с непълно педагогическо образование.<ref>{{Галчев|157}}</ref> При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Кеседжи чифлик са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|851}}</ref> === В Гърция === През войната селото е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто [[бежанци|бежанско]] село с 34 бежански семейства със 159 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> == Личности == ;Родени в Кеседжи чифлик * {{флагче|България}} Миле Георгев, македоно-одрински опълченец, четата на [[Дончо Златков]]<ref>{{МОО|143}}</ref> * {{флагче|България}} Стоян Гегов, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков<ref>{{МОО|140}}</ref> * {{флагче|България}} Танчо Гегов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение с потеря на 8 ноември 1922 година заедно с Г. К. Гайдев от Порой и [[Тома Гоцев]] от [[Дели Хасан]]<ref>{{Михайлов|2|707}}</ref> * {{флагче|България}} Тако, македоно-одрински опълченец, четата на [[Илия Гегов]]<ref>{{МОО|686}}</ref> * {{флагче|България}} Тано Коджабаши и братя Георги и Коста, осъдени през септември 1903 година за убийство в Кеседжи чифлик, извършено от четата на [[Христо Куслев]]<ref name="Делчев 393">{{Делчев|393}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Изов (Йозов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина<ref>{{МОО|306}}</ref> == Външни препратки == * {{икона|el}} [http://gnosis-dimitrius.blogspot.bg/2015/09/blog-post_7.html Блог за историята на селата Долни Порой и Кеседжи чифлик] == Бележки == <references /> {{Дем Синтика}} {{Портал|Гърция|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] n04rx2q0rm27hbj0q0rbt69odyiukqn 0 248497 12415860 12187809 2024-11-18T15:09:50Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415860 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Πλατανάκια | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Сярско | дем = Синтика | географска-област = [[Сярско поле]] | височина = 172 | население = 697 }} '''Шугово''' ({{lang|el|Πλατανάκια}}, ''Платанакия'', до 1922 ''Σιούγκοβα'', ''Сугова''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/172078 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Република Гърция]], [[Егейска Македония]], в [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]], област [[Централна Македония]]. == География == Селото е разположено на около 63 километра северозападно от град [[Сяр]] (Серес) и на 30 километра западно от демовия център [[Валовища]] (Сидирокастро) в южното подножие на планината [[Беласица]] (Керкини или Белес). == История == === В Османската империя === В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано като ''Шугова'' със 133 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства), въглищари.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.</ref> В XIX век Шугово е село в [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза|каза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]] на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шугово (Chougovo) е посочено като село с 250 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 340 [[българи]].<ref>{{Етнография|136 – 137}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Шугово, на З. от [[Горни порой|Порой]] нещо два часа. Местоположение и занятия същите, както в [[Мътница (дем Синтика)|Матница]]. Имат си църква и училище с 20 ученика, в които четат по гръцки. 30 къщи турци и 60 българе.<ref>{{Стрезов|859 – 860}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото брои 850 жители българи [[християнство|християни]] и 500 [[турци]].<ref>{{МЕС|185}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на Шугово (Chougovo) е 1800 българи [[Българска екзархия|екзархисти]] и в селото функционира българско начално училище с 1 учител и 41 ученици.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Антон Наков.<ref>{{Галчев|157}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двадесет и седем души от Шугово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|889}}</ref> === В Гърция === През войната селото е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Шугово е смесено местно-[[бежанци|бежанско]] село с 254 бежански семейства с 876 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1922 година името на селото е променено на Платанакия. {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Шугово на 6 юли 1968 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || [[Бутковска река]]<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref>|| Μπούτκοβας|| Алогорема|| Άλογόρεμα<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 146а 1968|1045}}</ref>||река Ю от Шугово<ref name="Ген" /> |- || Грубил<ref name="ЮНА 100">{{ЮНА 100}}</ref> || Γκρουμπίλ|| Агапитон|| Άγαπητόν<ref name="Περὶ μετονομασίας"/>|| местност в Беласица С от Шугово<ref name="ЮНА 100"/> |} == Личности == [[Файл:Mito Kehayov.jpg|мини|Мито Кехайов]] ; Родени в Шугово * {{флагче|България}} [[Гого Кехайов|Георги (Гого) Кехайов]] (1875 – 1912), български революционер * {{флагче|България}} [[Илия Гегов]], български революционер * {{флагче|България}} Костадин (Константин) Георгиев Ангов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, неграмотен, 4 рота на 14 воденска дружина<ref name="МОО|35">{{МОО|35}}</ref> * {{флагче|България}} Коста Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Трифун Аджаларски]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54]</ref> * {{флагче|България}} [[Мито Кехайов|Мито Кехайов (Мите Кайов)]], български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на [[Ташо Стоянов]]<ref name="МОО|35"/> ; Починали в Шугово * {{флагче|България}} Александър Георгиев Сивиков (1921 – 1944), български военен деец, офицерски кандидат, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5</ref> == Бележки == <references /> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Синтика]] [[Категория:Беласица]] iq052exvbu6zatjl5993k51wu4bbjts 0 249210 12416657 12409454 2024-11-19T10:06:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416657 wikitext text/x-wiki {{обработка|по-лаконичен изказ}} {{Личност | категория = икономист | портрет = Simeon_Djankov.jpg | портрет-описание = Симеон Дянков на [[Световен икономически форум#Годишна среща на новите шампиони|Годишната среща на новите шампиони]] в [[Тиендзин]], [[Китай]], септември 2010 | вложки = {{Личност/Учен | категория = икономист | област = [[Сравнителна икономика]] | школа = | учил-при = Алън Диърдорф | работил-в = [[Световна банка]]<br/ > (1995 – 2009)<br>ВТБ<br> (2014 – 2015) | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = [[Фридрих Хайек]], [[Йозеф Шумпетер]] | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[държавен служител]] | партия = [[ГЕРБ]] | постове1 = [[Министър на финансите на България|Министър на финансите на България]]<br /> | години1 = 27 юли 2009 – 13 март 2013<ref>Към 18 февруари 2013, съобщения в медиите говорят за оставката му, но тя не е гласувана от [[Народно събрание|НС]] ([http://www.mediapool.bg/борисов-маха-симеон-дянков-news203020.html Борисов маха Симеон Дянков], mediapool, 18 февруари 2013)</ref> }} | подпис = }} '''Симеон Денчев Дянков''' е [[България|български]] [[финансист]], бивш [[заместник министър-председател]] и [[министър на финансите на България|министър на финансите]] в [[Правителство на Бойко Борисов 1|правителството]] на [[Бойко Борисов]]. Симеон Дянков е сред първите 1% икономисти в света по брой публикации и цитирания<ref name="repec_rank">{{икона|en}} [http://ideas.repec.org/top/top.person.all.html Economist Rankings at IDEAS]</ref> в класацията на [[RePEc]] (онлайн библиографска база данни за изследвания по икономиката, достъпна безплатно в интернет).<ref name="rec">{{икона|en}} [http://ideas.repec.org/e/pdj4.html Страница на Симеон Дянков в IDEAS]</ref> Симеон Дянков e #194 в световната листа на най-изтъкнатите икономисти и финансисти към октомври 2023 година, #23 в Обединеното Кралство и #1 в България.<ref name="res">{{икона|en}} [https://research.com/scientists-rankings/economics-and-finance?page=2 World's Best Scientists in Economics and Finance October 2023 Ranking]</ref> Дянков има 68 хиляди цитирания в научни издания към октомври 2023 година.<ref name="scho">{{икона|en}} [https://scholar.google.com/citations?user=rx3Gb1wAAAAJ Страница на Симеон Дянков в Google Scholar]</ref> Симеон Дянков заема второто място в класацията „''Политик на 2009 година''“, организирана сред слушателите на [[Дарик радио]] и читателите на [[DarikNews.bg]]. За него са гласували 58 420 души или 29% от участниците. На първо и трето място в същата класация са избрани съответно [[Министър на вътрешните работи на България|вътрешният министър]] [[Цветан Цветанов]] и лидерът на партия [[Ред, законност и справедливост|РЗС]] [[Яне Янев]].<ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=53826 Политик на 2009 година]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През май 2012 Симеон Дянков е избран за председател на Надзорния съвет на [[Европейска банка за възстановяване и развитие|Европейската банка за възстановяване и развитие]] (ЕБВР), като за първи път от създаването на банката през 1991 за председател е избран представител на бивша социалистическа страна<ref>[http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/6126 Симеон Дянков е избран за председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131005001900/http://www.minfin.bg/bg/pubs/1/6126 |date=2013-10-05 }}, уебсайт на Министерството на финансите, 20 май 2012</ref>, а през юни 2012 е поканен за член на Консултативния съвет в областта на науката и знанието на Световната банка<ref>[http://www.lev.bg/view_article.php?article_id=62859 Дянков става член на Консултативния съвет по наука и знание на СБ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131005022704/http://www.lev.bg/view_article.php?article_id=62859 |date=2013-10-05 }}, 11 юни 2012</ref>. Дянков участва активно с медийни коментари в защита на Украйна. Войната там носи огромни човешки жертви,<ref>[https://cepr.org/voxeu/columns/loss-human-capital-ukraine The Loss of Human Capital in Ukraine], Noam Angrist, Simeon Djankov, Pinelopi Goldberg and Harry Patrinos, CEPR.ORG, 27 April 2022.</ref> разрушена инфраструктура,<ref>Oleksii Blinov and Simeon Djankov, [https://cepr.org/voxeu/columns/restarting-ukraines-agricultural-exports Restarting Ukraine's Agricultural Exports], CEPR.ORG, 10 June 2022.</ref> загуби на производствен капацитет,<ref>Oleksii Blinov and Simeon Djankov, [https://cepr.org/voxeu/columns/assessment-damages-ukraines-productive-capacity Assessing the Damages to Productive Capacity in Ukraine], CEPR, 21 September 2022.</ref> особено в енергийната система,<ref>Oleksii Blinov and Simeon Djankov, [https://cepr.org/voxeu/columns/economic-toll-attacks-ukraines-power-grid The Economic Toll of Attacks on Ukraine's Power Grid], CEPR, 22 December 2022. - Oleksii Blinov and Simeon Djankov, [https://forbes.ua/ru/money/rosiyski-raketi-zabrali-12-robochogo-chasu-zmistovna-otsinka-ekonomichnikh-vtrat-cherez-ataki-na-energetiku-12012023-11013 Russia's Air Attacks Cut The Ukrainian Economy by 12% in November], ''Forbes'', 12 January 2023 (in Ukrainian).</ref> както и загуба на две-трети от инвестициите.<ref>Oleksii Blinov and Simeon Djankov, [https://cepr.org/voxeu/columns/measuring-ukraines-private-consumption-during-war Measuring Private Consumption During the War], CEPR, 24 July 2022.</ref> Нужен е общ отпор от страна на Европейския Съюз.<ref>Oleksii Blinov and Simeon Djankov, [https://cepr.org/voxeu/columns/all-out-aggression-requires-all-out-response The all-out aggression requires an all-out response], CEPR, 18 February 2023.</ref> == Биография == Симеон Дянков е роден в София на 13 юли 1970 г. Неговият прапрадядо Михо Минков-Гълъба е бил търговец от [[чорбаджия|чорбаджйски род]] и депутат в [[Учредително събрание|Учредителното]] (приело [[Търновска конституция|Търновската конституция]]), [[I велико народно събрание|Първото велико народно събрание]], заседавало по избирането на български княз (избран е [[Александър Батенберг]]), [[II велико народно събрание|Второто велико народно събрание]], и [[I обикновено народно събрание|Първото]], и [[II обикновено народно събрание|Второто]] обикновени народни събрания, в общо пет последователни мандата.<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-06-15&article=328621 Дянков пестелив като прадядо си] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100616161124/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-06-15&article=328621 |date=2010-06-16 }}, в. Стандарт / standartnews.com, 15 юни 2010</ref><ref>[http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5954&sectionid=13&id=0002403 Потомствено явление в политиката витае за втори мандат], в. Сега / segabg.com, 30 май 2010</ref><ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-03-27&article=404736 Прадядото на Дянков бил депутат 5 мандата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131104055907/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-03-27&article=404736 |date=2013-11-04 }}, в. Стандарт, 27 март 2012</ref> Симеон Дянков завършва елитната [[ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“|Гимназия за чужди езици „Екзарх Йосиф I“]] в [[Ловеч]], известна като ''Немската гимназия'' – най-старата езикова гимназия в България, която преди това е била Американски девически колеж.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=142479 „Симеон Дянков: Най-тежко ще е през ноември“], в. 24 часа, 7 юли 2009, посетен на 7 юли 2009</ref> След завършване на гимназия се явява на кандидатстудентски изпити, където изкарва най-високи оценки за цялата страна и се записва във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес [[Университет за национално и световно стопанство]]), специалност „[[Международни отношения|Международни икономически отношения]]“, възползвайки се от нововъдената след [[1989]] година възможност да не отслужва веднага, а да отложи [[военна служба|казармата]], след завършване на университет.<ref name="ПС">[http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=15686 Най-важният министър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120211082809/http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=15686|date=2012-02-11}}, списание [[Правен свят]], 26 август 2009</ref> След [[10 ноември 1989]] се премества във [[Виенски университет|Виенския университет]],<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=475493 Славков на 70: Фондация на Людмила прати Дянков да учи] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100714042748/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=475493 |date=2010-07-14 }}, в. Труд, 11 май 2010</ref>), а след това в [[Берлински свободен университет|Свободния университет]] на [[Западен Берлин]]. През 1991 г. заминава за [[Питсбърг]], където защитава докторска степен по международни търговски и финансови отношения в [[Питсбъргски университет|Университета в Питсбърг]]. По-късно, 1997, получава степен „[[доктор]] на икономическите науки“ от [[Мичигански университет|Мичиганския университет]]<ref name="ПС"/>. През 1995 г. постъпва на работа в [[Световната банка]], където достига до поста главен икономист на вицепрезидентското поделение „Финансов и частен сектор“ ({{lang|en|the Chief Economist of the Finance and Private Sector Vice-Presidency}}), което работи по развиващата се [[Финансова криза след 2007|световна финансова криза]].<ref name="ПС"/> Паралелно на работата си в Световната банка изпълнява и длъжността директор на научен център по икономика в [[Харвардски университет|Харвард]]. Там се среща с [[Андрей Шлейфер]], с когото през 2003 г. публикува съвместно изследване [[Доклад на Световната банка за „Правене на бизнес“]] (Doing Business Report относно състоянието на [[свободен пазар|свободния пазар]] в бившите страни с прекалено регулирани държавни стопанства от [[социалистически лагер|социалистическия лагер]]<ref>{{икона|en}} [http://www.doingbusiness.org/ Doing Business report @ World Bank]</ref>), което е отразено от американските медии; Doing Business има 16 000 медийни цитирания и над 100 000 продадени копия. От 2004 до 2009 г. Дянков е асоцииран редактор на „Списание за сравнителна икономика“ („Journal of Comparative Economics“)<ref>{{икона|en}} [http://www.elsevier.com/wps/find/journaleditorialboard.cws_home/622864/editorialboard Редакционен съвет на списанието по сравнителна икономика]</ref>. От 2014 година Дянков е директор за приложни научни изследвания в Института за финансови пазари в [[Лондонско училище по икономика и политически науки]]. Там води проект за последиците от пандемията през 2019 – 2022 година.<ref>{{Cite web|url=https://www.fmg.ac.uk/people/simeon-djankov|title=Simeon Djankov is Principal Investigator of the project "How the design of bankruptcy procedures impacts macroeconomic and employment outcomes in the post-Covid recovery period: lessons from previous crises |publisher=Financial Markets Group}}</ref> Издава две книги с научни изследвания за развиващия се свят,<ref>{{Cite web|url=https://cepr.org/voxeu/columns/covid-19-developing-economies-new-ebook|title=COVID-19 in developing economies: A new eBook |publisher=Center for Economic and Policy Research| access-date=February 26, 2023}}</ref> които показват, че много бизнеси са влезли в сивата икономика в опит да се спасят от икономическите тежести на кризата.<ref>{{Cite web|url=https://cepr.org/publications/books-and-reports/shaping-africas-post-covid-recovery|title=Shaping Africa’s Post-Covid Recovery |publisher=Center for Economic and Policy Research| access-date=February 26, 2023}}</ref> В развитите икономики пандемията увеличава разликата в икономическите възможности между мъже и жени,<ref>{{Cite web|url=https://cepr.org/voxeu/columns/expanding-gender-gap-us-due-covid-19|title=The expanding gender gap in the US due to Covid-19 |publisher=Center for Economic and Policy Research| access-date=February 26, 2023}}</ref> докато броят на компаниите, които влизат в несъстоятелност, пада благодарение на щедри държавни помощи.<ref>{{Cite web|url=https://cepr.org/voxeu/columns/covid-rages-bankruptcy-cases-fall|title=As COVID rages, bankruptcy cases fall |publisher=Center for Economic and Policy Research| access-date=February 26, 2023}}</ref> Неговите научни изследвания също разглеждат увеличаващата се неравноправност в Русия,<ref>{{Cite web|url=https://cepr.org/voxeu/columns/how-war-increasing-inequality-russia|title=How the war is increasing inequality in Russia |publisher=Center for Economic Research| access-date=February 15, 2023}}</ref> особено по време на войната в Украйна.<ref>{{Cite web|url=https://atlantico.fr/|title=Comment la guerre en Ukraine accroît les inégalités en Russie (in French) |publisher=Atlantico| access-date=February 15, 2023}}</ref> == Идеи == Любим [[икономист]] на Дянков е [[Нобелова награда|Нобеловият лауреат]] [[Фридрих Хайек]] – основен пропонент на [[Класически либерализъм|класическия либерализъм]] и [[Свободен пазар|свободния пазар]], а като любима [[икономическа теория]] посочва тази за съзидателното разрушение (creative destruction) на [[Йозеф Шумпетер]]. Макар че Дянков не е политик, а специалист финансист, той заема постове като министър на финансите и [[вицепремиер]], с което прави политическа кариера. === Депозиране на фискалния резерв === На международна дискусия за реформите в страните нови членове на ЕС, организирана в София от Институт „[[Отворено общество (България)|Отворено общество]]“ и Световната банка, Симеон Дянков предлага идеята част от [[Фискален резерв|фискалния резерв]] на България (в размер на 8 милиарда лева към датата на предложението) да се сложи на [[депозит]] в [[Търговска банка|търговски банки]] за по-висока доходност.<ref>[http://news.bpost.bg/story-read-20777.php Нова идея: Фискалният резерв – на депозит в търговските банки]</ref> Политици и икономисти отхвърлят тази идея на Дянков, като подуправителят на БНБ [[Калин Христов]] коментира че идеята не е нова, а е лансирана сред обществото от [[Милен Велчев]] и неговия заместник [[Красимир Катев]] още по време на управлението на правителството на [[Симеон Сакскобургготски]]. Междувременно става ясно, че [[Пламен Орешарски]] и [[Иван Искров]] през [[2008]] година са изпреварили Дянков и са реализирали предложението му, сключвайки тайно споразумение за слагане на депозит в търговски банки на голяма част от фискалния резерв на България.<ref>{{Citation|title=Дянков разкри секретно споразумение Орешарски-Искров за резерва|url=http://www.vsekiden.com/?p=60316|accessdate=2009-12-15|archivedate=2009-11-02|archiveurl=https://web.archive.org/web/20091102053226/http://www.vsekiden.com/?p=60316}}</ref> === Ведомства извън столицата === На 10 ноември 2009 година на среща с предприемачи във [[Варна]] Дянков лансира идея най-малко 3 министерства и няколко държавни агенции да се изнесат от [[София|столицата]] в провинцията. Идеята е подкрепена от председателя на Парламентарната комисия по местно самоуправление и регионална политика [[Любен Татарски]] – депутат от ГЕРБ и бивш кмет на [[Разлог]], и председателя на [[Българска стопанска камара|Българската стопанска камара]] [[Божидар Данев]]. === Забрана на руска ядрена технология === Дянков е отявлен противник на използването на руски ядрени реактори в България. През 2012 година, заедно с тогавашния министър на енергетиката Делян Добрев приемат закон за забрана на руски технологии в АЕЦ Белене.<ref>{{cite web|url=https://www.investor.bg/a/332-ikonomika-i-politika/225550-dyankov-proektat-belene-tryabvashe-da-bade-prekraten-po-rano|title=Дянков: Проектът „Белене“ трябваше да бъде прекратен по-рано |publisher=Investor.bg|date=1 October 2016|accessdate=5 July 2023|lang=bg}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.mediapool.bg/borisov-pak-omagli-sadbata-na-aets-belene-news190729.html|title=Борисов пак омъгли съдбата на АЕЦ „Белене“|publisher=Mediapool|date=16 March 2012|accessdate=5 July 2023|lang=bg}}</ref> През 2013 министър Дянков коментира за натиска от страна на руските ядрени компании:<ref>{{cite web|url=https://www.segabg.com/category-observer/pak-shte-plyaskame-rusnacite|title=Пак ще пляскаме руснаците|publisher=Sega|date=29 January 2022|accessdate=8 July 2023|lang=bg}}</ref> <blockquote>„Показали сме, че не се страхуваме от Русия и руските енергийни гиганти. Ако трябва, ще ги пляскаме.“</blockquote> == Политическа кариера == През февруари 2009 г. [[Бойко Борисов]] е на посещение във [[Вашингтон]], където е поканен на т.нар. молитвена закуска с [[Президент на САЩ|президента]] [[Барак Обама]]. Борисов посещава и централите на [[Световна банка|Световната банка]] и [[Международен валутен фонд|МВФ]], за да проучи какви са ефикасните мерки за борба с надвисналата тогава [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|световна финансова криза]]. Сред поканените на срещата е Симеон Дянков в качеството му на икономист на отдела на Световната банка по антикризисни мерки. Борисов разговаря с Дянков след официалната среща и по време на разговора им „на 4 очи“ Дянков спечелва Борисов, след като му излага свои оригинални решения и предложения за излизане на България от кризата.<ref>Кристина Кръстева, [https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/153293 Симеон Дянков – мупито* на ГЕРБ], в-к 24 часа, 12 юни 2009 г.</ref> === Вицепремиер и финансов министър === След като Симеон Дянков е предложен от Бойко Борисов за вицепремиер и финансов министър и съответно избран за член на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], в пресата се появяват публикации, че Дянков е с двойно гражданство – българско и американско. Пресслужбата на Министерството на финансите разпространява декларация, че „''г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ. Назначаването на г-н Симеон Дянков на позицията вицепремиер и министър на финансите не е в разрез нито с Конституцията на Република България, нито с някой от законите на страната.''“<ref name="ПС"/> [[File:Simeon Dyankov Satanah.jpg|thumb|Протестиращ зърнар през февруари 2013 година държи плакат „[[Симеон Дянков]] е [[Сатана]]“]] Като вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков координира работата на редица министерства и агенции. === Малък бюджетен дефицит === През август 2009 г. (първия месец от встъпването на Дянков в длъжност) бюджетният дефицит е съкратен 5-кратно чрез анулиране на [[капиталови разходи]] от правителството<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2422631 | заглавие =Дефицитът в бюджета през август е 105 млн. лв. | достъп_дата = 22 септември 2011 | автор = Пресконференция на МФ | дата = 8 септември 2009 | издател =vesti.bg }}</ref>, предвид предизборното обещание на ГЕРБ да няма дефицит за годината<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/06/11/734684_ekspertite_na_gerb_niama_da_dopusnem_bjudjeten_deficit | заглавие = Експертите на ГЕРБ: Няма да допуснем бюджетен дефицит за 2009 г. | достъп_дата = 13 януари 2010 | дата = 11 юни 2009 | издател = в. „Дневник“}}</ref>. До края на 2009 г. дефицитът спада до 0,8% – т.е. тогава най-нисък за еврозоната<ref name="dw-world.de">[http://www.dw-world.de/dw/function/0,,12356_cid_5122465,00.html Deutsche Wirtschaft bricht dramatisch ein]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, www.dw-world.de, 12 януари 2010</ref>, за което Дянков и България получават похвали от икономисти и политици<ref>блог към Wallstreet Journal: [http://blogs.wsj.com/new-europe/2010/01/12/crime-crackdown-boosts-budget-crackdown-in-bulgaria/ ''Crime Crackdown Boosts Budget Crackdown in Bulgaria''], 12 януари 2010; [http://mediapool.bg/show/?storyid=160610&srcpos=16 БГ Версия]</ref>. Някои икономисти предполагат, че дефицит от 500 млн. лв. се дължи на нереалните очаквания на Дянков за приходи от митниците<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.infostock.bg/infostock/control/news/details/23690/bg| заглавие=С минимален бюджетен дефицит България излезе лидер в ЕС през 2009 г. по пестене на разходи | достъп_дата =13 януари 2010 | автор =БТА | дата =29 декември 2010 | издател =Инфосток}}</ref>, но в действителност митниците успяват да съберат повече от очакваните приходи за 2009<ref>[http://www.classa.bg/news/Read/article/62243_Митниците+събрали+повече+приходи+през+2009+г. Митниците събрали повече приходи през 2009 г.]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, в. Класа / classa.bg, 22 февруари 2010</ref>. Въпреки това след разкриване на редицата неотчетени задължения и съгласуването им с Евростат окончателният размер на дефицита е 4,7%<ref>"По окончателни данни на Националния статистически институт ([[НСИ]]), предоставени и потвърдени от Евростат без резерви, през 2009 г. сектор „Държавно управление" отчита дефицит от 3.21 млрд. лв., или 4,7% от БВП." – [http://profit.bg/news.php?id=70742 Окончателно: Бюджетен дефицит от 4,7% за 2009 г.], profit.bg, 22 октомври 2010</ref> Той остава по-нисък от средния за [[еврозона]]та – 6,4% (за сравнение за същия период Германия има дефицит от 3,2%<ref name="dw-world.de"/>, а Гърция – 12,7%). Заради успешната [[Макроикономика|макроикономическа]] политика агенция „[[Стандард енд Пурс]]“ променя на 1 декември 2009 г. перспективата за България от „негативна“ на „стабилна“. България е единствената в ЕС, която получава подобна оценка от началото на [[Финансова криза след 2007|финансовата криза]]<ref name="WSJ1201">[http://online.wsj.com/article/SB126319895247724345.html EU Debt Crisis Imperils Bulgaria's Euro-Zone Bid] ''Bulgaria's growth forecast for this year has increased to 0.2%, from minus 2%. Credit-ratings agency Standard & Poor's has upgraded the country's outlook from negative to stable at BBB -- two notches above investment grade'', The Wallstreet Journal, 12 януари 2010.</ref><ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=160669&srcpos=9 Външни анализатори подобриха прогнозата си за икономиката на България]: ''ускоряване на структурните реформи направи възможно през декември миналата година рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс“ (S&P) да повиши перспективата пред кредитния рейтинг на България от „негативна“ на „стабилна“'', mediapool.bg, 13 януари 2010</ref>. На 22 юли 2011 „[[Мудис]]“ повишава кредитния рейтинг на България от Baa3 на Baa2 със стабилна перспектива<ref>[http://www.dnevnik.bg/pazari/finansi/2011/07/22/1127584_moodys_ochakvano_povishi_kreditniia_reiting_na/ Moody's очаквано повиши кредитния рейтинг на България], dnevnik.bg, 22 юли 2011</ref>. ==== Залагане на малкия бюджетен дефицит в конституцията ==== През февруари 2011 екип на финансовото министерство под ръководството на Симеон Дянков предлага ограничения за държавните разходи – бюджетен дефицит не повече от 3% от [[брутния вътрешен продукт]], [[държавен дълг]] не повече от 40% от БВП и ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 38% – да се запишат в конституцията.<ref>[http://www.dnevnik.bg/pazari/2011/02/07/1039076_diankov_shte_predloji_fiskalniiat_bord_da_se_betonira/ Дянков ще предложи: Фискалният борд да се бетонира в конституцията], в. Дневник / dnevnik.bg, 7 февруари 2011</ref> Това е влагане в конституцията на т.нар. „финансов борд“, предлаган за въвеждане по-рано (2010) от [[СК]] и [[Иван Костов]]<ref>[http://dnesplus.bg/News.aspx?n=518143 Костов: Тръгнете, ще ви подкрепим]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, dnesplus.bg, 20 януари 2011</ref>, и икономисти от групата Macro Watch<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?oid=3153951&tid=40 Икономисти искат фискален борд], vesti.bg, 27 юни 2010</ref>. Поддръжниците на тази идея изтъкват, че подобни заложени в конституцията ограничения има в страни като [[Германия]], [[Швейцария]] и [[Естония]], докато противниците изтъкват, че подобно вписване в конституцията е излишно при положение, че такива изисквания към бюджета така или иначе са налични от ЕС. ==== Други предложения за промени в конституцията ==== Друга промяна в конституцията, която в началото на февруари 2011 Дянков заявява, че ще поиска, е да има [[референдум]] за преките данъци. Той я аргументира със съществуването на подобна практика в Швейцария. По-късно (на 8 февруари) Дянков се отказва от тази идея, защото тя не среща особено поддръжници, вместо това алтернативно предлага такава промяна да се гласува от 2/3 от народните представители.<ref>[http://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=42361 Без референдум за данъците], pariteni.bg, 9 февруари 2011</ref> === Бюджет 2010 === В проекта на Закон за държавния бюджет за 2010 г. на правителството на Бойко Борисов се оказва, че е допусната грешка, определена по-късно като „техническа“, от [[Министерство на финансите на България|финансовото министерство]] и от [[министерство на труда и социалната политика на България|министерството на труда и социалната политика]] за помощите за отглеждане на близнаци и еднократното подпомагане на майки студентки<ref>[http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4450&sectionid=2&id=0000501 Орязването на парите за деца се оказа „техническа грешка“]</ref>. Симеон Дянков отказва да коментира отлагането за юли 2010 г. на увеличение към добавките към вдовишките пенсии и накъде ще бъде пренасочен освободеният от това финансов ресурс. Бюджет 2010 е приет на първо четене без дебати. На второ четене обаче [http://news.expert.bg/n273860/ дебатите] продължават 17 часа и приключват в ранните часове на 2 декември 2009 г., с което се нарушава парламентарната традиция Законът за държавния бюджет да се приема в последните дни на календарната година. През месец юни 2010 бюджетът за текущата година е преразгледан, като са съкратени с 20% средствата на всички ведомства, освен на МВР. В края на годината бюджетният дефицит достига 3,9%. ==== За закриване на БАН ==== След противоречията, възникнали по повод израза „феодални старци“, както и твърдението, че в БАН не се прави наука, по повод Бюджет 2010, в предаването „[[Неделя 150]]“ на [[БНР]] на 13 декември 2009 г.<ref name="bnr.bg">[http://www.bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Sunday150/economics/Pages/СимеонДянков.aspx Симеон Дянков: Кризата е тежка, но ние се справяме], БНР (мъртъв линк).</ref>, чрез [[спор]]ния, с оглед резултатите от извършения европейски [[одит]] на БАН<ref>Лора Филева, [https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/30/823378_mejdunarodniiat_odit_ban_e_na_sredno_nivo_no_triabva/ Международният одит: БАН е на средно ниво, но трябва да получи повече пари], Dnevnik.bg, 30 ноември 2009.</ref>, [[аргумент]], че България е на последно място по [[конкурентоспособност]] на науката, Дянков отправя упреци не към нивото и качеството на научния продукт на БАН, а към [[академия]]та като институция, място и средище за научен обмен. Дянков поддържа мнението си, че БАН следва да се закрие, а научните ѝ институти да се влеят или да минат под шапката на множеството университети в България, като в подкрепа на становището си, заявява, че е и създател на „научен институт за приложна икономика и психология в най-великия университет в света – Харвард“.<ref name="bnews.bg">[https://old.bnews.bg/article/64215 Добър стопанин; Дянков си плащал за спането в Бояна], bnews.bg, 13 декември 2009.</ref> === Бюджет 2011 === В бюджет 2011 е заложен дефицит от 2,5% от [[Брутен вътрешен продукт|БВП]], като в края на годината са постигнати 2,5% (т.е. планирани 1,963 млрд. лв., изпълнени 1,582 млрд. лв.). Изпълнени са 99,5% от данъчните и 101% от неданъчните приходи, 96,9% от планираните преки данъци, 102,2% от косвените данъци и 103,2% от други данъци. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са 95,8% от заложените, а от неданъчни приходи и помощи са събрани 86,9% от планираните.<ref>[http://www.dnevnik.bg/biznes/finansi/2012/02/08/1761970_diankov_otchete_po-nisuk_ot_planiraniia_deficit_za/ Дянков отчете по-нисък от планирания дефицит за 2011 г.], статия в Дневник.БГ от 8 февруари 2012</ref> === Бюджет 2012 === Бюджет 2012 е гласуван на първо четене в парламента, за този бюджет Дянков казва, че си поставя консервативни фискални цели<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4306031&play=1 Бюджет 2012 мина на първо четене], vesti.bg, 16 ноември 2011</ref>. === Уволнява председателя на Професионалното обединение на държавните служители === На 9 януари 2012 г. Симеон Дянков прекратява служебното правоотношение на своя служител и председател на Професионалното обединение на държавните служители Иван Нейчев под предлог закриване на длъжността, въпреки наличието на свободни бройки в същата дирекция и високите оценки, получавани от служителя през всички години на работа в МФ. За разлика от работещите по трудово правоотношение, държавните служители не се ползват от законова защита при извършване на синдикална дейност. Според източници от МФ, истинската причина за съкращаване на длъжността са дейностите на Нейчев в защита на интересите на служителите, вкл. спечеленото дело в Комисията за защита от дискриминация.<ref>{{Citation|title=Дянков уволни шефа на чиновническия синдикат|url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1179095|accessdate=2012-12-05|archivedate=2012-01-15|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120115060315/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1179095}}</ref><ref>[http://novanews.bg/news/view/2012/01/11/25490/Шеф-на-чиновнически-синдикат-твърди-че-е-уволнен-неправомерно/ Шеф на чиновнически синдикат твърди, че е уволнен неправомерно]</ref> === За политиката на ГЕРБ === На втория конгрес на [[ПП ГЕРБ]] Дянков настоява делегатите да работят за втори мандат на партията, за да бъдат завършени успешно стартиралите реформи, които според него ще издигнат България до нивото на средноевропейска богата държава.<ref>[http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail/cat_id/5/from/eventslist/id/7918 Бойко Борисов беше избран за председател на ГЕРБ], ГЕРБ / gerb.bg, 10-01-2010</ref><ref>[http://frognews.bg/news_18894/Simeon_Diankov_poiska_vtori_mandat/ Симеон Дянков поиска втори мандат], frognews.bg, 10 януари 2010</ref> === Оставка === На 18 февруари 2013 г. Дянков подава оставка от постовете вицепремиер и министър на финансите.<ref>{{Citation|title=Outgoing Bulgarian Finance Minister Thanks Colleagues for Cooperation|url=https://www.novinite.com/articles/147941/Outgoing+Bulgarian+Finance+Minister+Thanks+Colleagues+for+Cooperation|accessdate=2023-10-03|archivedate=2023-10-09|archiveurl=https://web.archive.org/web/20231009173858/https://www.novinite.com/articles/147941/Outgoing+Bulgarian+Finance+Minister+Thanks+Colleagues+for+Cooperation}}</ref> На 20 февруари 2013 г. министър-председателят решава да подаде оставката на целия кабинет, но Симеон Дянков продължава да работи в кабинета.<ref>{{Citation|title=Ousted Bulgarian FinMin Tight-Lipped on PM's Resignation|url=https://www.novinite.com/articles/148015/Ousted+Bulgarian+FinMin+Tight-Lipped+on+PM%27s+Resignation|accessdate=2023-10-03.}}</ref> == Противоречия == === Резиденция Бояна === През декември 2009 година в. „[[168 часа]]“ съобщава, че Симеон Дянков живее със семейството си в [[резиденция Бояна]], без да плаща наем. Във вестника се твърди, че по закон такова право имат само премиерът, [[Президент на България|президентът]] и [[Председател на Народното събрание на България|председателят]] на народното събрание на България<ref>в. „168 часа“, брой 50, декември 2009</ref> (всъщност не се уточнява за кой закон става дума и това дали такъв съществува остава под въпрос). В предаването „[[Неделя 150]]“ на [[БНР]]<ref name="bnr.bg"/> Симеон Дянков казва<ref name="bnews.bg"/> „Нямам охрана, няма никакви специални грижи към мене. Плащам си за обучението на децата и за обучението им по български език, за пране, за гледачка, когато се наложи, за храна“. В интервю за в. „168 часа“ от 8 – 14 януари 2010 г. Дянков казва: „''Искам да уточня, че не живея в представителната част (на Бояна) и сам си плащам за всичко – храна, обслужване, пране, гледачки. Всичко''.“ === Бюджет 2010 === ==== Оценки ==== Сблъсъкът между опозицията и управляващите по приемането на бюджет 2010 се фокусира върху това дали бюджетът е антикризисен или не. Според изказване на министър-председателя Борисов при обсъждането на проектозакона отразеният в него сценарий за развитие на българската икономика няма алтернатива, всяка промяна на заложените параметрите е опасност за излизането на страната от кризата. Според финансовия министър Дянков проектобюджетът за 2010 г. е насочен към повишаване на покупателната способност на всички българи и може би най-силната заявка на България за влизане в еврозоната. Според Симеон Дянков проектобюджетът посочвал, че кабинетът няма да позволи рязко намаляване на заплати и пенсии, каквото се случва в съседни страни.<ref>[http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/11/17/816880_boiko_borisov_ikonomikata_shte_zapochne_da_se/ Бойко Борисов: Икономиката ще започне да се възстановява през 2011 г.], в. Дневник / dnevnik.bg, 17 ноември 2009</ref> Експерти, свързани с опозиционните партии, критикуват приетия без дебати от [[XLI народно събрание]] бюджет.<ref>{{Citation |title=СДС няма да подкрепи Бюджет 2010 г. безусловно |url=http://www.vsekiden.com/?p=60121 |accessdate=2009-11-27 |archivedate=2016-03-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160313111105/http://www.vsekiden.com/?p=60121 }}</ref><ref>[http://dnes.dir.bg/2009/11/01/news5310016.html Орешарски критикува Бюджет 2010]</ref> Този бюджет е определен като балансиран<ref>[http://www.vsekiden.com/?p=61338 Делян Добрев: Националният бюджет е балансиран], vsekiden.com, 21 ноември 2009</ref> предвид условията на световна финансова криза. ==== Финансиране на БАН ==== На 13 ноември 2009 г., на 65-годишнината от създаването на [[Съюз на учените в България|Съюза на учените в България]] президентът Георги Първанов по повод Бюджет 2010 се застъпва за по-високо [[субсидия|финансиране]] на науката като антикризисна мярка, която ще издърпа България по-напред след кризата<ref>„ние можем да излезем от кризата, ще имаме много по-добри шансове, ако заложим сега на приоритети, които ще ни позволят да дръпнем напред след кризисния период“ [http://www.president.bg/v_pravo_txt.php?id=3650&st=560 Слово на президента Георги Първанов по повод 65-а годишнина на Съюза на учените в България], сайт на Президентството, 13 ноември 2009.</ref>. В отговор Дянков заявява, че не дава повече пари за учените в [[Българската академия на науките]], които нарича „феодалните старци“, визирайки възрастта им и нереформираните структури на БАН (виж по-горе). БАН отговаря същия ден на критичните изказвания на Дянков с декларация.<ref>[https://www.mediapool.bg/parvanov-iska-poveche-pari-za-nauka-dyankov-ne-dava-za-feodalnite-startsi-v-ban-news158556.html Първанов иска повече пари за наука, Дянков не дава за „феодалните старци“ в БАН], Mediapool.bg, 13 ноември 2009.</ref> === Отношения с Русия === На 27 септември 2012 заявява „Ако трябва, ще пляскаме руснаците“ по повод строителството на АЕЦ Белене в България и договорките с руската страна.<ref>[http://www.dnevnik.bg/biznes/2012/09/12/1904755_diankov_ako_triabva_shte_pliaskame_rusnacite/ Дянков: Ако трябва, ще пляскаме руснаците], в. Дневник, 27 септември 2012.</ref> Впоследствие на 23 януари 2013 на посещение в Москва в интервю за „Российская газета“ заявява, че ще затопля отношенията с Русия и че „България залага на руските инвестиции“, което става в седмицата на референдума за или против ядрена енергетика в Бъргария, в това число АЕЦ Белене, към това добавя, че България ще дава визи за руснаците на границата, което е в противоречие с европейските конвенции и на политиката на ЕС по визовия режим към Русия.<ref>Елка Василева, [https://www.dnes.bg/politika/2013/01/23/diankov-zatoplia-ohladnelite-ni-otnosheniia-s-rusiia.178328,2 Дянков затопля охладнелите ни отношения с Русия], Dnes.bg, 23 януари 2013.</ref> По-късно, след като преподава курсове по политическа икономия в [[Харвард]] и [[Лондонско училище по икономика и политически науки]], е назначен за ректор в Новата икономическа школа<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1152320 Избраха Симеон Дянков за ректор на Новата икономическа школа], Дарикнюз, 1 октомври 2013</ref>. Предишният ректор Сергей Гуриев, изявен руски икономист, напуска поста след включването му в списъка на чужди агенти и избягва във Франция през април 2013 година.<ref name=NYT53113>{{cite news |title=Economist Who Fled Russia Details Intense Scrutiny |url=https://www.nytimes.com/2013/06/01/world/europe/economist-sergei-guriev-doesnt-plan-return-to-russia-soon.html |accessdate=31 May 2013 |newspaper=The New York Times |date=31 May 2013 |author=Ellen Barry |quote=I have not done anything wrong and do not want to live in fear}}</ref><ref name="fprg">{{cite news |last1=Gregory |first1=Paul Roderick |title=Leading Economist Gives Up On Putin's Russia |url=https://www.forbes.com/sites/paulroderickgregory/2013/05/30/leading-economist-gives-up-on-putins-russia |work=Forbes |date=30 May 2013}}</ref> През юли 2014 година Дянков също е заплашен от включване в списъка на чуждите агенти и напуска университета.<ref name="OfficialRecord">{{cite web|title=Автоматизированная система обеспечения законодательной деятельности (Legislation online archive)|url=http://asozd2.duma.gov.ru/main.nsf/%28SpravkaNew%29?OpenAgent&RN=102766-6&02|work=Законопроект № 102766 – 6 (Draft law nr. 102766 – 6, in Russian)|accessdate=2013-06-01|archive-date=2018-06-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20180624003723/http://asozd2.duma.gov.ru/main.nsf/(SpravkaNew)?OpenAgent|url-status=dead|архив_дата=2018-06-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180624003723/http://asozd2.duma.gov.ru/main.nsf/(SpravkaNew)?OpenAgent}}</ref><ref>{{Cite web |date=2022-07-14 |title=Putin Signs Expanded 'Foreign Agents' Law |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/07/14/putin-signs-expanded-foreign-agents-law-a78298 |access-date=2022-07-14 |website=[[The Moscow Times]] |language=en}}</ref> През 2014 г. става член от надзорния съвет на ВТБ<ref>[https://www.mediapool.bg/simeon-dyankov-vleze-v-nadzorniya-savet-na-vtb-news221746.html Симеон Дянков влезе в надзорния съвет на ВТБ], Mediapool.bg, 20 юни 2014.</ref>, към онзи момент тя притежава 30% от българската банка КТБ. През 2015 г. се отказва от подновяване на мандата си заради анексията на Крим.<ref>[https://www.economic.bg/bg/a/view/dyankov-napuska-vtb-41621 Дянков напуска руската ВТБ], Economic.bg, 30.04.2015.</ref> === Защита на плоския данък === В средата на септември 2009 година президентът на България [[Георги Първанов]] лансира проект за икономическа програма, изготвен от експерти от [[Икономически институт (БАН)|Икономическия институт на БАН]] по негова инициатива, съдържаща идеи за коренно нова данъчна политика.<ref name="mediapool">Светла Бъчварова, Никола Лалов, [https://www.mediapool.bg/prezidentat-syurprizira-s-proekt-za-nova-danachna-politika-news156369.html Президентът сюрпризира с проект за нова данъчна политика], Mediapool.bg, 14 септември 2009.</ref> Предложението е за 1000 лв. необлагаем минимум и две прогресии от 10% и 20%. Още преди да е публикувана, по информация за нея от медиите, Дянков определя идеята за премахване на [[плосък данък|плоския данък]], въведен в България година по-рано от правителството на [[Сергей Станишев]], като „малоумна“. След изказването на Дянков премиерът Бойко Борисов, който е критикуван тогава и от [[Опозиция (политика)|опозицията]] (БСП и ДПС), и от поддържащите го партии (Синя коалиция, РЗС и Атака), и от президента, че няма антикризисна програма, съобщава, че правителството незабавно ще обсъди такава.<ref name="mediapool" /> След запознаването на Дянков с изготвената програма, той я определя като „План Жан Виденов 2“<ref>[http://www.bia-bg.com/Първанов+готов+да+подкрепи+непопулярни+икономически+мерки-Новини/1/MlW-gRW7I5WnIlWHUZK3YJS-c9O3IdOfMhKvYZe7gRK-UdOLU9OHUlKLgdarIhmvcV Първанов готов да подкрепи непопулярни икономически мерки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110113145453/http://www.bia-bg.com/Първанов+готов+да+подкрепи+непопулярни+икономически+мерки-Новини/1/MlW-gRW7I5WnIlWHUZK3YJS-c9O3IdOfMhKvYZe7gRK-UdOLU9OHUlKLgdarIhmvcV|date=2011-01-13}}, www.bia-bg.com 18. Септември</ref>. На квалификациите на Дянков Първанов отговаря, че „един министър се опитва да го играе премиер“.<ref>Таня Петкова, [https://www.mediapool.bg/parvanov-posavetva-dyankov-da-poohladi-strastite-news157565.html Първанов посъветва Дянков да „поохлади страстите“], Mediapool.bg, 19 октомври 2009.</ref> == Скандали == === Свидетел за огласяването на тайна === През ноември 2009 г., когато Дянков огласява от парламентарната трибуна наличието на тайно споразумение между финансовия министър от [[правителството на тройната коалиция]] и управителя на БНБ, което позволява 1 млрд. лева от фискалния резерв да бъдат депозирани в търговски банки, се оказва, че е огласена поверителна информация. Прокуратурата образува разследване за огласяване на тайна от неизвестен извършител, което за една година не успява да приключи.<ref>Степан Хиндлиян, [https://www.mediapool.bg/prokuraturata-razsledva-neizvestniya-dyankov-news168305.html Прокуратурата разследва „неизвестния“ Дянков], Mediapool.bg, 29 юли 2010.</ref><ref>Красен Николов, [https://www.mediapool.bg/do-mesets-stava-yasno-shte-ima-li-povdignato-obvinenie-i-ostavka-na-dyankov-news170645.html До месец става ясно ще има ли повдигнато обвинение и оставка на Дянков. „Неизвестният извършител“ засега е само свидетел по делото], Mediapool.bg, 1 октомври 2010.</ref> === Дело на част от служителите в Министерството на финансите === Комисията за защита от дискриминация установява, че е налице дискриминация на държавните служители спрямо служителите, работещи по трудово правоотношение в Министерството на финансите по отношение на предоставения допълнителен отпуск за ненормирано работно време. В периода януари 2010 – януари 2012 г. държавните служители са имали право на 1 допълнителен ден отпуск срещу 5 на работещите по трудово правоотношение.<ref>[http://pods-bg.org/?p=1460 АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД ПОТВЪРДИ: ДЯНКОВ Е ДИСКРИМИНИРАЛ СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ], October, 20 2012.</ref> == Приноси == Дянков създава ''Ideas42'' заедно с Антоанет Шоар (''MIT Sloan''), Елдар Шафир (Принстънски университет) и Сендхил Муленатан (Харвард). Ideas42 е [[тинк-танк]] съвместно между IFC (Световна банка) и Харвардския университет. Друг изследовател, работещ за Ideas42, който е от български произход, е Пламен Николов (Харвард). === Индекс на човешкия капитал === [[Индекс на човешкия капитал|Индексът на човешкия капитал]] е годишно измерване, изготвяно от Световната банка.<ref>{{cite web|title=Human Capital Project|url=https://www.worldbank.org/en/publication/human-capital |publisher= World Bank |first= Roberta |last= Gatti |date=2022-10-15}}</ref> Публикувано е за първи път в рамките на нейния Доклад за световното развитие за 2019 г. и е подготвено от Симеон Дянков и Федерика Салиола. Лауреатът на Нобелова награда [[Пол Ромър]] пръв започва измервания на този индекс. Приложенията за измерване на човешкия капитал са разработени от Ноам Ангрист, Симеон Дянков, Пинелопи Куджиану Голдбърг и Хари Патринос и са публикувани в научното списание ''[[Nature]]'' през 2020 г.<ref>{{Cite journal|title=Measuring human capital using global learning data|last=Angrist|first=Noam|journal=Nature |date=2021-03-10|volume=592 |issue=7854 |page=403 – 408 |doi=10.1038/s41586-021-03323-7 |pmid=33692542 |pmc=8046667 |url=https://doi.org/10.1038/s41586-021-03323-7 | issn=0028-0836}}</ref> Тези изводи са разширени в статия от 2021 г.<ref>{{cite web|title=Measuring human capital: Learning matters more than schooling|url=https://voxeu.org/article/measuring-human-capital-learning-matters-more-schooling|work= CEPR |first1= Noam |last1= Angrist|first2= Simeon |last2= Djankov|first3= Pinelopi |last3= Goldberg|first4= Harry |last4= Patrinos |date=2021-04-09}}</ref> Индексът се използва в проучвания на заетостта и заплатите по държави, например в Украйна след нахлуването на Русия.<ref>{{cite web|title=Ukraine's wages and job loss trends during the war|url=https://cepr.org/voxeu/columns/ukraines-wages-and-job-loss-trends-during-war|work= CEPR |first1= Oleksiy |last1= Blinov|first2= Simeon |last2= Djankov |date=2022-11-17}}</ref> == Семейство == Симеон Дянков е женен за американката [[Керълин Фройнд]], с която имат двама сина – Андрей и Марко. Семейството ѝ е от [[евреи|еврейски]] произход с корени от [[Тимишоара]].<ref>{{Citation |title=Симеон Дянков откраднал жена си |url=http://www.bulpress.net/article/13047 |accessdate=2009-11-27 |archivedate=2009-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090903145258/http://www.bulpress.net/article/13047 }}</ref> Съпругата му до пристигането на семейството в България работи във [[Федерален резерв|Федералния резерв]] под ръководството на [[Алън Грийнспан]], а малко преди преместването им в София получава покана за антикризисния екип на [[Барак Обама]]. Тъст на Дянков е [[физик]]ът [[Питър Фройнд]]. Преподава в [[Чикагски университет|Чикагския университет]]. Има приноси за основите на [[струнна теория|струнната теория]], по-специално към 26-мерния модел на Вселената. Тъщата на Дянков е професор по [[психология]] в Чикагския университет.<ref>Кристина Кръстева, [https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/153293 Симеон Дянков – мупито* на ГЕРБ], в-к 24 часа, 12 юни 2009 г.</ref> == Публикации == * {{икона|en}} ''[http://www.sciencedirect.com/science?_ob=MImg&_imagekey=B6WHV-4B3VDVR-3-G&_cdi=6860&_user=839858&_orig=search&_coverDate=12%2F31%2F2003&_sk=999689995&view=c&wchp=dGLzVzz-zSkWz&md5=c306abfeeb3015b8fbc052a08605e969&ie=/sdarticle.pdf Новата сравнителна икономика]'', [[15 март]] [[2003]] * {{икона|en}} ''[http://www1.worldbank.org/finance/assets/images/EntrepreneurshipRussia.pdf Предприемачество: Първи резултати от Русия]'', [[Световна банка]], ноември [[2004]] * {{икона|en}} ''[http://www.thomas-legrain.com/wp-content/documents/entrepreneuriat/entrepreneurship-china-and-russia-compared.pdf Сравнение на предприемачеството в Китай и Русия?]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', [[2005]] * {{икона|en}} ''[http://www.doingbusiness.org/documents/private_credit_jan23.pdf Частния кредит в 129 страни]'', Световна банка, януари 2005 * {{икона|en}} ''[http://www.econ.berkeley.edu/~groland/pubs/entJEEA.pdf Кои са предприемачите на Русия?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091122161011/http://www.econ.berkeley.edu/~groland/pubs/entJEEA.pdf |date=2009-11-22 }}'', [[Бъркли]], март 2005 * {{икона|en}} ''[http://www.cefir.ru/papers/WP47entChina.pdf Кои са предприемачите на Китай?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120907122501/http://www.cefir.ru/papers/WP47entChina.pdf |date=2012-09-07 }}'', октомври 2005 * {{икона|en}} ''[http://www.doingbusiness.org/Documents/TradingOnTime_APR08.pdf Търговия на време]'', [[Световна банка]], януари [[2006]] * {{икона|en}} ''[http://www.doingbusiness.org/documents/Driving+tables_022006.pdf Произвежда ли корупцията опасни шофьори]'', февруари 2006 * {{икона|en}} ''[http://www.cefir.ru/ezhuravskaya/research/Entrepreneurship_RCB_compared.pdf Предприемачеството в Бразилия, Китай и Русия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090205033803/http://cefir.ru/ezhuravskaya/research/Entrepreneurship_RCB_compared.pdf |date=2009-02-05 }}'', юни 2006 * {{икона|en}} ''[http://www.recercat.cat/bitstream/2072/4321/1/1038.pdf Колониалният произход на гражданските войни]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', май [[2007]] * {{икона|en}} ''[http://www.doingbusiness.org/documents/causes_of_civil_wars.pdf Причина за гражданските войни]'', [[Световна банка]], май 2007 * {{икона|en}} ''[http://www.econ.berkeley.edu/~groland/pubs/brazilent0907.pdf Какво прави един успешен предприемач? Данни от Бразилия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100614061801/http://www.econ.berkeley.edu/~groland/pubs/brazilent0907.pdf |date=2010-06-14 }}'', [[Бъркли]], септември 2007 * {{икона|en}} ''[http://isites.harvard.edu/fs/docs/icb.topic207177.files/10_03_shleifer_new.pdf Ефектът на корпоративните данъци върху инвестициите и предприемачеството]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', [[Харвардски университет]], януари [[2008]] * {{икона|en}} ''[http://www.doingbusiness.org/documents/Mexico_unbanked_june08.pdf Кои са ограбените?]'', [[Световна банка]], юни 2008 * {{икона|en}} ''[http://www.doingbusiness.org/documents/Poverty_civil_war.pdf Бедността и гражданската война: равносметка на фактите]'', Световна банка, юли 2008 * {{икона|en}} ''[http://arabic.doingbusiness.org/Documents/DebtEnforcement_Oct5.pdf Дългови практики по света]'', Световна банка, август 2008 * {{икона|en}} ''[http://www.doingbusiness.org/documents/Employment_laws_developing_countries.pdf Закони за заетостта в развиващите се страни]'', [[Световна банка]], октомври 2008 * {{икона|en}} ''[http://www.doingbusiness.org/documents/The_Regulation_of_Entry.pdf Регламентът за участие]'': Преглед, Световна банка, октомври [[2008]] * {{икона|en}} ''[http://works.bepress.com/cgi/viewcontent.cgi?article=1008&context=mohammad_amin Природни ресурси и реформи]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', март [[2009]] * {{икона|en}} ''[http://works.bepress.com/cgi/viewcontent.cgi?article=1005&context=mohammad_amin Демокрация и реформи]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', март 2009 * {{икона|en}} ''[http://www.economics.harvard.edu/faculty/shleifer/files/disclosure_by_politicians_092909.pdf Разкрития на политици] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091122204526/http://www.economics.harvard.edu/faculty/shleifer/files/disclosure_by_politicians_092909.pdf |date=2009-11-22 }}'', [[Харвардски университет]], [[29 септември]] 2009 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Simeon Djankov}} * [http://www.minfin.bg/bg/page/415 Официална биография на сайта на Министерството на финансите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091126063015/http://www.minfin.bg/bg/page/415 |date=2009-11-26 }} * [http://www.simeondjankov.com/ Официален блог на Симеон Дянков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100119162551/http://www.simeondjankov.com/ |date=2010-01-19 }} * [http://www.capital.bg/show.php?storyid=727109 „Нещо свежо“, представяне на Симеон Дянков във в. Капитал] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090917173411/http://www.capital.bg/show.php?storyid=727109 |date=2009-09-17 }} {{пост списък|Министър на финансите на България|70}} {{Кабинет на Бойко Борисов}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дянков, Симеон}} [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Български банкери]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Министри на финансите на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Световна банка]] [[Категория:Мичигански университет]] [[Категория:Лондонско училище по икономика и политически науки]] [[Категория:Преподаватели в Харвардския университет]] [[Категория:Питсбъргски университет]] [[Категория:Българи в САЩ]] [[Категория:Родени в София]] s6d62nn1iyhamss347c2qtgeeb8j1hv 0 250483 12415785 11816062 2024-11-18T13:35:14Z Nk 399 Добавяне на [[Категория:Производители на електрически съоръжения]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12415785 wikitext text/x-wiki {{Компания | холдинг = [[Electrolux]] | собственик = }} '''„AEG“''' ({{Lang|de|Allgemeine Elektricitäts-Gesellschaft}}, „Обща електрическа компания“) е бивша компания от [[Германия]], специализирана в областта на електроенергетиката, електросъоръженията, машиностроенето, а също и на стоките за дома. Преди и по време на Първата световна война е един от най-големите производители на оръжие. Основана е през [[1883]] г. от Емил Ратенау в [[Берлин]] под името „Германско едисоново общество за приложно електричество“. През [[1887]] г. е преименувана на ''Allgemeine Elektricitäts-Gesellschaft''. През 1903 г. заедно с Siemens & Halske основат компанията Gesellschaft für drahtlose Telegraphie, System Telefunken (добре известна като [[Telefunken]]). През 1918 г. AEG е едната от трите компании, основали немската корабостроителна корпорация [[Deutsche Werft]]. През последните 100 г. никой друг производител не е оказал такова силно влияние в развитието на електро[[инструмент]]ите, както компанията AEG. Историята на AEG е тясно свързана с преносимите електроинструменти. Първият модел е създаден още през [[1893]] г. за берлинска фабрика, бил тежък и обемист железен инструмент. През 1970 г. AEG-Telefunken наброява 178 000 служители и е на дванадесето място в списъка на най-големите електротехнически предприятия в света. Започват обаче да се забелязват признаци на криза. Наред с друго, предприятието силно е засегнато от няколко неуспешни проекта, например, строителството на автоматичен багажен конвейер в летището на Франкфурт на Майн и началото на строителство на атомни електростанции. Разработената от фирмата AEG през 1960-те години линия реактори от кипящ тип не намира популярност на пазара. В частност, атомната електростанция Вюргасен, пускането на която се отлага в течение на няколко години вследствие на цяла редица технически проблеми, струва на AEG стотици милиони марки. Наред с подобни технически неудачи, основна причина за провала става хаотичната финансово-планова система на фирмата. Плановата документация била излишно подробна, и поради това – непонятна. Във Франкфурт на Майн се намирал раздут, неефективен централен офис, наброяващ почти 1000 служители. Приходите и разходите в различните сфери на дейност така се отразявали в счетоводството, че в резултат, по вътрешни данни, нито една сфера на дейност не показвала фактическа печалба. Следват дълги години на преструктурирания и реорганизации, продажби на цели предприятия. След повече от 113-годишна славна история на предприятието, фирмата AEG е заличена от [[търговски регистър|търговския регистър]] през [[1996]] г. Търговската марка AEG обаче продължава да се използва от шведската машиностроителна корпорация [[Electrolux]] (за битова техника),<ref>[https://web.archive.org/web/20121130100624/http://www.aeg.com/de/Kontakt/ Electrolux купува правата върху марката AEG]</ref> а също от китайската група компании [[Techtronic Industries]], произвеждаща електроинструменти. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|de}} [http://www.aeg.de/ Уебсайт, управляван от ''Electrolux Global Brand Licensing'' (притежател на правата върху търговска марка)] [[Категория:Предприятия във Франкфурт на Майн]] [[Категория:История на Франкфурт на Майн]] [[Категория:Основани в Германия през 1883 година]] [[Категория:Производители на електрически съоръжения]] eu29fhdqdnfhfv67hmx2hmn3wexec77 0 250826 12415730 12235105 2024-11-18T12:37:06Z 78.83.123.33 12415730 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Тобиас Морети | портрет = Tobias Moretti Das finstere Tal Wien 2014.jpg | размер на портрета = | обяснение = Тобиас Морети, 2014 г. | рождено име = Тобиас Льоб | роден-място = [[Грис ам Бренер]], [[Австрия]] | починал-място = | друго име = | активност = [[1986]] – до наши дни | брачен партньор = Юлия Вилхелм | деца = Антония Морети (р. 1998){{Br}}Ленц Морети (р. 2000) | родители = | местожителство = | сайт = [http://www.tobiasmoretti.at/ tobiasmoretti.at] | значими роли = Рихард Мозер в ''[[Комисар Рекс]]'' | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = }} '''Тобиас Морети''' ({{lang|de|Tobias Moretti}}) == Биография == Роден е на [[11 юли]] [[1959]]. Рождената му фамилия е Льоб, а Морети е майчината му фамилия, която той приема като артистичен псевдоним. Първо учи за композитор във Виенската музикална консерватория, а през [[1980]] влиза във Фалкенбергското училище за драма в [[Мюнхен]], където участва в постановки в театрите ''Резиденц'' и ''Камершпил''. Световна известност му дава ролята в ''Комисар Рекс''. Той свири на [[пиано]], [[орган (музика)|орган]], [[китара]], [[кларинет]] и [[перкусионни инструменти]]. Той се увлича по [[алпинизъм]], [[летни спортове|летни]] и [[зимни спортове]], [[кану]] и [[рали]]. През [[1997]] получава [[диплома]] за [[агроном]]. Макар че няма голям кулинарен талант, той е известен като автор на оригинални рецепти. Живее в собствената си ферма в [[Инсбрук]], [[Австрия]].<ref><nowiki>https://trud.bg/тобиас-морети-от-комисар-рекс-е-фермер/</nowiki> </ref> Продължава да се снима в киното. == Филмография == * ''Umbra Mortis'' (2008) (тв) – Thomas Dorn * ''Io, Don Giovanni'' (2007) – [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * ''Der Kronzeuge'' (тв) (2007) – Achim Weber * ''Die Schatzinsel'' (тв) (2007) – Long John Silver * ''Du gehörst mir'' (тв) (2007) – Wolf * ''42plus'' (2007) – Martin * ''Midsummer Madness'' (2007) – Peteris * ''König Ottokars Glück und Ende'' (2006) (тв) – Primislaus Ottokar, König von Böhmen * ''Der Liebeswunsch'' (2006) – Leonhard * ''Mord auf Rezept'' (тв) (2006) – Luis Kramer * ''Speer und Er'' (''Speer and Hitler: The Devil's Architect'') (2005) (мини) – [[Адолф Хитлер]] * ''Käthchens Traum'' (2004) (тв) – Wetter vom Strahl * ''Jedermann'' (2004) (тв) – Jedermanns guter Gesell/Teufel * ''The Return of the Dancing Master'' (2004) (тв) – Stefan Lindman * ''Schwabenkinder'' (2003) (тв) – Kooperator * ''Julius Caesar'' (2002) (мини) – Caius Cassius * ''Ein Hund kam in die Küche'' (2002) (тв) – Stefan Schuster * ''Gefährliche Nähe und du ahnst nichts'' (2002) (тв) – Harry Möllemann * ''Andreas Hofer 1809 – Die Freiheit des Adlers'' (2002) (тв) – Andreas Hofer * ''All Around the Town'' (2002) (тв) – Billy Hawkins aka Bic * ''Der Narr und seine Frau heute Abend in Pancomedia'' (2002) (тв) – Zacharias Werner * ''Der Tanz mit dem Teufel – Die Entführung des Richard Oetker'' (2001) (тв) – Georg Kufbach * ''Das Tattoo'' – Tödliche Zeichen (2000) (тв) – Karl * ''Trivial Pursuit'' (2000) (тв) – Paul * ''Deine besten Jahre'' (1999) (тв) – Manfred Minke * ''Shadows'' (1999) (тв) – Davide Berger * ''Alphamann: Amok''' (1999) (тв) – Martin Buchmüller * ''Joseph of Nazareth'' (1999) (тв) – Joseph * ''Cristallo di rocca'' (1999) (тв) – Joseph * ''Die Nichte und der Tod'' (1999) (тв) – Jeff Meltzer * ''Mortal Friends'' (1998) (тв) – Nico Möller * ''Clarissa'' (1998) (тв) – Gottfried * ''Krambambuli'' (1998) (тв) – Wolf Pachler * ''Mia, Liebe meines Lebens'' (1998) (мини) – Johnny Ryan * ''Silent Night'' (1997) (тв) – Pastor Joseph Mohr * ''Die Bernauerin'' (1997) (тв) – Herzog * ''Ein Herz wird wieder jung'' (1997) – Paul * ''Mein Opa und die 13 Stühle'' (1997) (тв) – Ohr * ''Workaholic'' (1996) – Max * ''Night of Nights''(1995) (тв) * ''Unser Opa ist der Beste'' (1995) (тв) – Wolfgang Ohr * ''Inspector Rex'' (1994) (тв) – Richard Moser (1994 – 1998) * ''Die Piefke-Saga'' (1990) (мини) – Josef 'Joe' Rotter * ''Der Rausschmeißer'' (1990) – Harry * ''Der Fluch'' (1988) – планински спасител * ''Wilhelm Busch'' (1986) (тв) – младият Wilhelm Busch == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0604349}} {{СОРТКАТ:Морети, Тобиас}} [[Категория:Австрийски актьори и актриси]] [[Категория:Германски актьори]] ethukp2d4cvqyhv0o6pz5nkudzckgs7 12415752 12415730 2024-11-18T12:55:26Z 78.83.123.33 12415752 wikitext text/x-wiki '''Тобиас Морети''' ({{lang|de|Tobias Moretti}}) == Биография == Роден е на [[11 юли]] [[1959]]. Рождената му фамилия е Льоб, а Морети е майчината му фамилия, която той приема като артистичен псевдоним. Първо учи за композитор във Виенската музикална консерватория, а през [[1980]] влиза във Фалкенбергското училище за драма в [[Мюнхен]], където участва в постановки в театрите ''Резиденц'' и ''Камершпил''. Световна известност му дава ролята в ''Комисар Рекс''. Той свири на [[пиано]], [[орган (музика)|орган]], [[китара]], [[кларинет]] и [[перкусионни инструменти]]. Той се увлича по [[алпинизъм]], [[летни спортове|летни]] и [[зимни спортове]], [[кану]] и [[рали]]. През [[1997]] получава [[диплома]] за [[агроном]]. Макар че няма голям кулинарен талант, той е известен като автор на оригинални рецепти. Живее в собствената си ферма в [[Инсбрук]], [[Австрия]].<ref><nowiki>https://trud.bg/тобиас-морети-от-комисар-рекс-е-фермер/</nowiki> </ref> Продължава да се снима в киното. == Филмография == * ''Umbra Mortis'' (2008) (тв) – Thomas Dorn * ''Io, Don Giovanni'' (2007) – [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * ''Der Kronzeuge'' (тв) (2007) – Achim Weber * ''Die Schatzinsel'' (тв) (2007) – Long John Silver * ''Du gehörst mir'' (тв) (2007) – Wolf * ''42plus'' (2007) – Martin * ''Midsummer Madness'' (2007) – Peteris * ''König Ottokars Glück und Ende'' (2006) (тв) – Primislaus Ottokar, König von Böhmen * ''Der Liebeswunsch'' (2006) – Leonhard * ''Mord auf Rezept'' (тв) (2006) – Luis Kramer * ''Speer und Er'' (''Speer and Hitler: The Devil's Architect'') (2005) (мини) – [[Адолф Хитлер]] * ''Käthchens Traum'' (2004) (тв) – Wetter vom Strahl * ''Jedermann'' (2004) (тв) – Jedermanns guter Gesell/Teufel * ''The Return of the Dancing Master'' (2004) (тв) – Stefan Lindman * ''Schwabenkinder'' (2003) (тв) – Kooperator * ''Julius Caesar'' (2002) (мини) – Caius Cassius * ''Ein Hund kam in die Küche'' (2002) (тв) – Stefan Schuster * ''Gefährliche Nähe und du ahnst nichts'' (2002) (тв) – Harry Möllemann * ''Andreas Hofer 1809 – Die Freiheit des Adlers'' (2002) (тв) – Andreas Hofer * ''All Around the Town'' (2002) (тв) – Billy Hawkins aka Bic * ''Der Narr und seine Frau heute Abend in Pancomedia'' (2002) (тв) – Zacharias Werner * ''Der Tanz mit dem Teufel – Die Entführung des Richard Oetker'' (2001) (тв) – Georg Kufbach * ''Das Tattoo'' – Tödliche Zeichen (2000) (тв) – Karl * ''Trivial Pursuit'' (2000) (тв) – Paul * ''Deine besten Jahre'' (1999) (тв) – Manfred Minke * ''Shadows'' (1999) (тв) – Davide Berger * ''Alphamann: Amok''' (1999) (тв) – Martin Buchmüller * ''Joseph of Nazareth'' (1999) (тв) – Joseph * ''Cristallo di rocca'' (1999) (тв) – Joseph * ''Die Nichte und der Tod'' (1999) (тв) – Jeff Meltzer * ''Mortal Friends'' (1998) (тв) – Nico Möller * ''Clarissa'' (1998) (тв) – Gottfried * ''Krambambuli'' (1998) (тв) – Wolf Pachler * ''Mia, Liebe meines Lebens'' (1998) (мини) – Johnny Ryan * ''Silent Night'' (1997) (тв) – Pastor Joseph Mohr * ''Die Bernauerin'' (1997) (тв) – Herzog * ''Ein Herz wird wieder jung'' (1997) – Paul * ''Mein Opa und die 13 Stühle'' (1997) (тв) – Ohr * ''Workaholic'' (1996) – Max * ''Night of Nights''(1995) (тв) * ''Unser Opa ist der Beste'' (1995) (тв) – Wolfgang Ohr * ''Inspector Rex'' (1994) (тв) – Richard Moser (1994 – 1998) * ''Die Piefke-Saga'' (1990) (мини) – Josef 'Joe' Rotter * ''Der Rausschmeißer'' (1990) – Harry * ''Der Fluch'' (1988) – планински спасител * ''Wilhelm Busch'' (1986) (тв) – младият Wilhelm Busch == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0604349}} {{СОРТКАТ:Морети, Тобиас}} [[Категория:Австрийски актьори и актриси]] [[Категория:Германски актьори]] dfljueqhozsz4y7b582tcphawcjzbeu 12415754 12415752 2024-11-18T12:55:45Z Tanbiruzzaman 326468 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/78.83.123.33|78.83.123.33]] ([[User talk:78.83.123.33|б.]]), към версия на PirinP: Премахване на съдържание без обосновка 12235105 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Тобиас Морети | портрет = Tobias Moretti Das finstere Tal Wien 2014.jpg | размер на портрета = | обяснение = Тобиас Морети, 2014 г. | рождено име = Тобиас Льоб | роден-място = [[Грис ам Бренер]], [[Австрия]] | починал-място = | друго име = | активност = [[1986]] – до наши дни | брачен партньор = Юлия Вилхелм | деца = Антония Морети (р. 1998){{Br}}Ленц Морети (р. 2000) | родители = | местожителство = | сайт = [http://www.tobiasmoretti.at/ tobiasmoretti.at] | значими роли = Рихард Мозер в ''[[Комисар Рекс]]'' | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = }} '''Тобиас Морети''' ({{lang|de|Tobias Moretti}}) е германско-австрийски театрален и киноактьор, режисьор и музикант. Най-известен е с ролята си на детектив Рихард „Ричи“ Мозер в сериала ''[[Комисар Рекс]]'', която играе между [[1994]] и [[1998]]. == Биография == Роден е на [[11 юли]] [[1959]]. Рождената му фамилия е Льоб, а Морети е майчината му фамилия, която той приема като артистичен псевдоним. Първо учи за композитор във Виенската музикална консерватория, а през [[1980]] влиза във Фалкенбергското училище за драма в [[Мюнхен]], където участва в постановки в театрите ''Резиденц'' и ''Камершпил''. Световна известност му дава ролята в ''Комисар Рекс''. Той свири на [[пиано]], [[орган (музика)|орган]], [[китара]], [[кларинет]] и [[перкусионни инструменти]]. Той се увлича по [[алпинизъм]], [[летни спортове|летни]] и [[зимни спортове]], [[кану]] и [[рали]]. През [[1997]] получава [[диплома]] за [[агроном]]. Макар че няма голям кулинарен талант, той е известен като автор на оригинални рецепти. Живее в собствената си ферма в [[Инсбрук]], [[Австрия]].<ref><nowiki>https://trud.bg/тобиас-морети-от-комисар-рекс-е-фермер/</nowiki> </ref> Продължава да се снима в киното. == Филмография == * ''Umbra Mortis'' (2008) (тв) – Thomas Dorn * ''Io, Don Giovanni'' (2007) – [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * ''Der Kronzeuge'' (тв) (2007) – Achim Weber * ''Die Schatzinsel'' (тв) (2007) – Long John Silver * ''Du gehörst mir'' (тв) (2007) – Wolf * ''42plus'' (2007) – Martin * ''Midsummer Madness'' (2007) – Peteris * ''König Ottokars Glück und Ende'' (2006) (тв) – Primislaus Ottokar, König von Böhmen * ''Der Liebeswunsch'' (2006) – Leonhard * ''Mord auf Rezept'' (тв) (2006) – Luis Kramer * ''Speer und Er'' (''Speer and Hitler: The Devil's Architect'') (2005) (мини) – [[Адолф Хитлер]] * ''Käthchens Traum'' (2004) (тв) – Wetter vom Strahl * ''Jedermann'' (2004) (тв) – Jedermanns guter Gesell/Teufel * ''The Return of the Dancing Master'' (2004) (тв) – Stefan Lindman * ''Schwabenkinder'' (2003) (тв) – Kooperator * ''Julius Caesar'' (2002) (мини) – Caius Cassius * ''Ein Hund kam in die Küche'' (2002) (тв) – Stefan Schuster * ''Gefährliche Nähe und du ahnst nichts'' (2002) (тв) – Harry Möllemann * ''Andreas Hofer 1809 – Die Freiheit des Adlers'' (2002) (тв) – Andreas Hofer * ''All Around the Town'' (2002) (тв) – Billy Hawkins aka Bic * ''Der Narr und seine Frau heute Abend in Pancomedia'' (2002) (тв) – Zacharias Werner * ''Der Tanz mit dem Teufel – Die Entführung des Richard Oetker'' (2001) (тв) – Georg Kufbach * ''Das Tattoo'' – Tödliche Zeichen (2000) (тв) – Karl * ''Trivial Pursuit'' (2000) (тв) – Paul * ''Deine besten Jahre'' (1999) (тв) – Manfred Minke * ''Shadows'' (1999) (тв) – Davide Berger * ''Alphamann: Amok''' (1999) (тв) – Martin Buchmüller * ''Joseph of Nazareth'' (1999) (тв) – Joseph * ''Cristallo di rocca'' (1999) (тв) – Joseph * ''Die Nichte und der Tod'' (1999) (тв) – Jeff Meltzer * ''Mortal Friends'' (1998) (тв) – Nico Möller * ''Clarissa'' (1998) (тв) – Gottfried * ''Krambambuli'' (1998) (тв) – Wolf Pachler * ''Mia, Liebe meines Lebens'' (1998) (мини) – Johnny Ryan * ''Silent Night'' (1997) (тв) – Pastor Joseph Mohr * ''Die Bernauerin'' (1997) (тв) – Herzog * ''Ein Herz wird wieder jung'' (1997) – Paul * ''Mein Opa und die 13 Stühle'' (1997) (тв) – Ohr * ''Workaholic'' (1996) – Max * ''Night of Nights''(1995) (тв) * ''Unser Opa ist der Beste'' (1995) (тв) – Wolfgang Ohr * ''Inspector Rex'' (1994) (тв) – Richard Moser (1994 – 1998) * ''Die Piefke-Saga'' (1990) (мини) – Josef 'Joe' Rotter * ''Der Rausschmeißer'' (1990) – Harry * ''Der Fluch'' (1988) – планински спасител * ''Wilhelm Busch'' (1986) (тв) – младият Wilhelm Busch == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0604349}} {{СОРТКАТ:Морети, Тобиас}} [[Категория:Австрийски актьори и актриси]] [[Категория:Германски актьори]] j29gocc4qquxt7z6vow31z567i7su42 12415756 12415754 2024-11-18T12:57:25Z 78.83.123.33 12415756 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Тобиас Морети | портрет = Tobias Moretti Das finstere Tal Wien 2014.jpg | размер на портрета = | обяснение = Тобиас Морети, 2014 г. | рождено име = Тобиас Льоб | роден-място = [[Грис ам Бренер]], [[Австрия]] | починал-място = | друго име = | активност = [[1986]] – до наши дни | брачен партньор = Юлия Вилхелм | деца = Антония Морети (р. 1998){{Br}}Ленц Морети (р. 2000) | родители = | местожителство = | сайт = [http://www.tobiasmoretti.at/ tobiasmoretti.at] | значими роли = Рихард Мозер в ''[[Комисар Рекс]]'' | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = }} '''Тобиас Морети''' ({{lang|de|Tobias Moretti}}) == Биография == Роден е на [[11 юли]] [[1959]]. Рождената му фамилия е Льоб, а Морети е майчината му фамилия, която той приема като артистичен псевдоним. Първо учи за композитор във Виенската музикална консерватория, а през [[1980]] влиза във Фалкенбергското училище за драма в [[Мюнхен]], където участва в постановки в театрите ''Резиденц'' и ''Камершпил''. Световна известност му дава ролята в ''Комисар Рекс''. Той свири на [[пиано]], [[орган (музика)|орган]], [[китара]], [[кларинет]] и [[перкусионни инструменти]]. Той се увлича по [[алпинизъм]], [[летни спортове|летни]] и [[зимни спортове]], [[кану]] и [[рали]]. През [[1997]] получава [[диплома]] за [[агроном]]. Макар че няма голям кулинарен талант, той е известен като автор на оригинални рецепти. Живее в собствената си ферма в [[Инсбрук]], [[Австрия]].<ref><nowiki>https://trud.bg/тобиас-морети-от-комисар-рекс-е-фермер/</nowiki> </ref> Продължава да се снима в киното. == Филмография == * ''Umbra Mortis'' (2008) (тв) – Thomas Dorn * ''Io, Don Giovanni'' (2007) – [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * ''Der Kronzeuge'' (тв) (2007) – Achim Weber * ''Die Schatzinsel'' (тв) (2007) – Long John Silver * ''Du gehörst mir'' (тв) (2007) – Wolf * ''42plus'' (2007) – Martin * ''Midsummer Madness'' (2007) – Peteris * ''König Ottokars Glück und Ende'' (2006) (тв) – Primislaus Ottokar, König von Böhmen * ''Der Liebeswunsch'' (2006) – Leonhard * ''Mord auf Rezept'' (тв) (2006) – Luis Kramer * ''Speer und Er'' (''Speer and Hitler: The Devil's Architect'') (2005) (мини) – [[Адолф Хитлер]] * ''Käthchens Traum'' (2004) (тв) – Wetter vom Strahl * ''Jedermann'' (2004) (тв) – Jedermanns guter Gesell/Teufel * ''The Return of the Dancing Master'' (2004) (тв) – Stefan Lindman * ''Schwabenkinder'' (2003) (тв) – Kooperator * ''Julius Caesar'' (2002) (мини) – Caius Cassius * ''Ein Hund kam in die Küche'' (2002) (тв) – Stefan Schuster * ''Gefährliche Nähe und du ahnst nichts'' (2002) (тв) – Harry Möllemann * ''Andreas Hofer 1809 – Die Freiheit des Adlers'' (2002) (тв) – Andreas Hofer * ''All Around the Town'' (2002) (тв) – Billy Hawkins aka Bic * ''Der Narr und seine Frau heute Abend in Pancomedia'' (2002) (тв) – Zacharias Werner * ''Der Tanz mit dem Teufel – Die Entführung des Richard Oetker'' (2001) (тв) – Georg Kufbach * ''Das Tattoo'' – Tödliche Zeichen (2000) (тв) – Karl * ''Trivial Pursuit'' (2000) (тв) – Paul * ''Deine besten Jahre'' (1999) (тв) – Manfred Minke * ''Shadows'' (1999) (тв) – Davide Berger * ''Alphamann: Amok''' (1999) (тв) – Martin Buchmüller * ''Joseph of Nazareth'' (1999) (тв) – Joseph * ''Cristallo di rocca'' (1999) (тв) – Joseph * ''Die Nichte und der Tod'' (1999) (тв) – Jeff Meltzer * ''Mortal Friends'' (1998) (тв) – Nico Möller * ''Clarissa'' (1998) (тв) – Gottfried * ''Krambambuli'' (1998) (тв) – Wolf Pachler * ''Mia, Liebe meines Lebens'' (1998) (мини) – Johnny Ryan * ''Silent Night'' (1997) (тв) – Pastor Joseph Mohr * ''Die Bernauerin'' (1997) (тв) – Herzog * ''Ein Herz wird wieder jung'' (1997) – Paul * ''Mein Opa und die 13 Stühle'' (1997) (тв) – Ohr * ''Workaholic'' (1996) – Max * ''Night of Nights''(1995) (тв) * ''Unser Opa ist der Beste'' (1995) (тв) – Wolfgang Ohr * ''Inspector Rex'' (1994) (тв) – Richard Moser (1994 – 1998) * ''Die Piefke-Saga'' (1990) (мини) – Josef 'Joe' Rotter * ''Der Rausschmeißer'' (1990) – Harry * ''Der Fluch'' (1988) – планински спасител * ''Wilhelm Busch'' (1986) (тв) – младият Wilhelm Busch == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0604349}} {{СОРТКАТ:Морети, Тобиас}} [[Категория:Австрийски актьори и актриси]] [[Категория:Германски актьори]] ethukp2d4cvqyhv0o6pz5nkudzckgs7 12415757 12415756 2024-11-18T12:57:38Z Tanbiruzzaman 326468 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/78.83.123.33|78.83.123.33]] ([[User talk:78.83.123.33|б.]]), към версия на Tanbiruzzaman: Премахване на съдържание без обосновка 12235105 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Тобиас Морети | портрет = Tobias Moretti Das finstere Tal Wien 2014.jpg | размер на портрета = | обяснение = Тобиас Морети, 2014 г. | рождено име = Тобиас Льоб | роден-място = [[Грис ам Бренер]], [[Австрия]] | починал-място = | друго име = | активност = [[1986]] – до наши дни | брачен партньор = Юлия Вилхелм | деца = Антония Морети (р. 1998){{Br}}Ленц Морети (р. 2000) | родители = | местожителство = | сайт = [http://www.tobiasmoretti.at/ tobiasmoretti.at] | значими роли = Рихард Мозер в ''[[Комисар Рекс]]'' | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = }} '''Тобиас Морети''' ({{lang|de|Tobias Moretti}}) е германско-австрийски театрален и киноактьор, режисьор и музикант. Най-известен е с ролята си на детектив Рихард „Ричи“ Мозер в сериала ''[[Комисар Рекс]]'', която играе между [[1994]] и [[1998]]. == Биография == Роден е на [[11 юли]] [[1959]]. Рождената му фамилия е Льоб, а Морети е майчината му фамилия, която той приема като артистичен псевдоним. Първо учи за композитор във Виенската музикална консерватория, а през [[1980]] влиза във Фалкенбергското училище за драма в [[Мюнхен]], където участва в постановки в театрите ''Резиденц'' и ''Камершпил''. Световна известност му дава ролята в ''Комисар Рекс''. Той свири на [[пиано]], [[орган (музика)|орган]], [[китара]], [[кларинет]] и [[перкусионни инструменти]]. Той се увлича по [[алпинизъм]], [[летни спортове|летни]] и [[зимни спортове]], [[кану]] и [[рали]]. През [[1997]] получава [[диплома]] за [[агроном]]. Макар че няма голям кулинарен талант, той е известен като автор на оригинални рецепти. Живее в собствената си ферма в [[Инсбрук]], [[Австрия]].<ref><nowiki>https://trud.bg/тобиас-морети-от-комисар-рекс-е-фермер/</nowiki> </ref> Продължава да се снима в киното. == Филмография == * ''Umbra Mortis'' (2008) (тв) – Thomas Dorn * ''Io, Don Giovanni'' (2007) – [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * ''Der Kronzeuge'' (тв) (2007) – Achim Weber * ''Die Schatzinsel'' (тв) (2007) – Long John Silver * ''Du gehörst mir'' (тв) (2007) – Wolf * ''42plus'' (2007) – Martin * ''Midsummer Madness'' (2007) – Peteris * ''König Ottokars Glück und Ende'' (2006) (тв) – Primislaus Ottokar, König von Böhmen * ''Der Liebeswunsch'' (2006) – Leonhard * ''Mord auf Rezept'' (тв) (2006) – Luis Kramer * ''Speer und Er'' (''Speer and Hitler: The Devil's Architect'') (2005) (мини) – [[Адолф Хитлер]] * ''Käthchens Traum'' (2004) (тв) – Wetter vom Strahl * ''Jedermann'' (2004) (тв) – Jedermanns guter Gesell/Teufel * ''The Return of the Dancing Master'' (2004) (тв) – Stefan Lindman * ''Schwabenkinder'' (2003) (тв) – Kooperator * ''Julius Caesar'' (2002) (мини) – Caius Cassius * ''Ein Hund kam in die Küche'' (2002) (тв) – Stefan Schuster * ''Gefährliche Nähe und du ahnst nichts'' (2002) (тв) – Harry Möllemann * ''Andreas Hofer 1809 – Die Freiheit des Adlers'' (2002) (тв) – Andreas Hofer * ''All Around the Town'' (2002) (тв) – Billy Hawkins aka Bic * ''Der Narr und seine Frau heute Abend in Pancomedia'' (2002) (тв) – Zacharias Werner * ''Der Tanz mit dem Teufel – Die Entführung des Richard Oetker'' (2001) (тв) – Georg Kufbach * ''Das Tattoo'' – Tödliche Zeichen (2000) (тв) – Karl * ''Trivial Pursuit'' (2000) (тв) – Paul * ''Deine besten Jahre'' (1999) (тв) – Manfred Minke * ''Shadows'' (1999) (тв) – Davide Berger * ''Alphamann: Amok''' (1999) (тв) – Martin Buchmüller * ''Joseph of Nazareth'' (1999) (тв) – Joseph * ''Cristallo di rocca'' (1999) (тв) – Joseph * ''Die Nichte und der Tod'' (1999) (тв) – Jeff Meltzer * ''Mortal Friends'' (1998) (тв) – Nico Möller * ''Clarissa'' (1998) (тв) – Gottfried * ''Krambambuli'' (1998) (тв) – Wolf Pachler * ''Mia, Liebe meines Lebens'' (1998) (мини) – Johnny Ryan * ''Silent Night'' (1997) (тв) – Pastor Joseph Mohr * ''Die Bernauerin'' (1997) (тв) – Herzog * ''Ein Herz wird wieder jung'' (1997) – Paul * ''Mein Opa und die 13 Stühle'' (1997) (тв) – Ohr * ''Workaholic'' (1996) – Max * ''Night of Nights''(1995) (тв) * ''Unser Opa ist der Beste'' (1995) (тв) – Wolfgang Ohr * ''Inspector Rex'' (1994) (тв) – Richard Moser (1994 – 1998) * ''Die Piefke-Saga'' (1990) (мини) – Josef 'Joe' Rotter * ''Der Rausschmeißer'' (1990) – Harry * ''Der Fluch'' (1988) – планински спасител * ''Wilhelm Busch'' (1986) (тв) – младият Wilhelm Busch == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0604349}} {{СОРТКАТ:Морети, Тобиас}} [[Категория:Австрийски актьори и актриси]] [[Категория:Германски актьори]] j29gocc4qquxt7z6vow31z567i7su42 4 255004 12415913 11668334 2024-11-18T15:51:25Z Nk 399 +/- 1 12415913 wikitext text/x-wiki {{Q2|93604||+}}, {{Q2|188744||+}}, {{Q2|214407||+}} 7hyyd13mcpymrpq7xbzepzdoxu3cq4o 0 255929 12416487 12413349 2024-11-19T04:41:36Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл */ 12416487 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Монте Карло Мастърс | име-оригинал = Monte-Carlo Masters | град = [[Монте Карло]] | държава = {{флагче|Монако}} [[Монако]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1896 | atp_категория = [[Серии Мастърс]] | atp_състезатели = 56 сингъл<br>28 квалификации<br>24 двойки | atp_пари = '''5 779 335''' [[евро|€]] (2023) | уебсайт = https://montecarlotennismasters.com/?lang=en montecarlotennismasters.com }} '''Монте Карло Мастърс''' ({{lang|en|Monte-Carlo Masters}}) или '''Монте-Карло Мастърс „Ролекс“''' е международен турнир по тенис за мъже от [[Серии Мастърс|Сериите Мастърс]]. == Местоположение == [[File:Monaco - panoramio (134).jpg|мини|дясно|260п|Монте Карло Кънтри клуб]] Провежда се на кортовете в [[Рокебрюн-Кап-Мартин]] (Франция),<ref>{{cite web|url=http://montecarlotennismasters.com/wp-content/uploads/2014/02/Arr%C3%AAts-navettes-1.jpg|title=Navettes|publisher=Monte Carlo Masters|access-date=2017-01-30|достъп_дата=2023-11-25|архив_дата=2017-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170202050106/http://montecarlotennismasters.com/wp-content/uploads/2014/02/Arr%C3%AAts-navettes-1.jpg}}</ref> граничещо с Монте Карло (Монако). Турнирът се играе на [[Червен корт|клей]], на открито. Понастоящем се провежда всяка година в периода април-май. == История == Турнирът се провежда от 1897 г., от 1990 става част от международните серии Мастърс. == Сингъл == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#c7dcf6" | colspan="7" style="text-align:center" |''' ATP World Tour Masters 1000''' |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{Флагче|Гърция}} '''[[Стефанос Циципас]]''' || {{Флагче|Норвегия}} [[Каспер Рууд]] || 6 − 1, 6 – 4 |- | 2023 || {{Флагче|Русия}} '''[[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]]''' || {{Флагче|Дания}} [[Холгер Руне]] || 5 – 7, 6 – 2, 7 – 5 |- | 2022 || {{Флагче|Гърция}} '''[[Стефанос Циципас]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Алехандро Давидович Фокина]] || 6 – 3, 7 – 6<sup>(7 – 3)</sup> |- | 2021 || {{Флагче|Гърция}} '''[[Стефанос Циципас]]''' || {{Флагче|Русия}} [[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (Пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{Флагче|Италия}} '''[[Фабио Фонини]]''' || {{Флагче|Сърбия}} [[Душан Лайович]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 2018 || {{Флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Япония}} [[Кей Нишикори]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 2017 || {{Флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Алберт Рамос Виньолас]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 2016 || {{Флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Франция}} [[Гаел Монфис]] || 7 – 5, 5 – 7, 6 – 0 |- | 2015 || {{Флагче|Сърбия}} '''[[Новак Джокович]]''' || {{Флагче|Чехия}} [[Томаш Бердих]] || 7 – 5, 4 – 6, 6 – 3 |- | 2014 || {{Флагче|Швейцария}} '''[[Станислас Вавринка]]''' || {{Флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] || 4 – 6, 7 – 6<sup>(7 – 5)</sup>, 6 – 2 |- | 2013 || {{Флагче|Сърбия}} '''[[Новак Джокович]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]] || 6 – 2, 7 – 6<sup>(7 – 1)</sup> |- | 2012 || {{Флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Сърбия}} [[Новак Джокович]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2011 || {{Флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Давид Ферер]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2010 || {{Флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{Флагче|Испания}} [[Фернандо Вердаско]] || 6 – 0, 6 – 1 |- | 2009 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Сърбия}} [[Новак Джокович]] || 6 – 3, 2 – 6, 6 – 1 |- | 2008 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] || 7 – 5, 7 – 5 |- | 2007 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] || 6 – 2, 6 – 7<sup>(7 – 2)</sup>, 6 – 3, 7 – 6<sup>(7 – 5)</sup> |- | 2005 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Кория]] || 6 – 3, 6 – 1, 0 – 6, 7 – 5 |- | 2004 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Кория]]''' || {{флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 2, 6 – 1, 6 – 3 |- | 2003 || {{флагче|Испания}} '''[[Хуан Карлос Фереро]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Кория]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 2002 || {{флагче|Испания}} '''[[Хуан Карлос Фереро]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 7 – 5, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Густаво Куертен]]''' || {{флагче|Мароко}} [[Хишам Арази]] || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 2000 || {{флагче|Франция}} '''[[Седрик Пиолин]]''' || {{Флагче|Словакия}} [[Доминик Хърбати]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7 – 3)</sup>, 7 – 6<sup>(7 – 6)</sup> |- | 1999 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Густаво Куертен]]''' || {{флагче|Чили}} [[Марсело Риос]] || 6 – 4, 2 – 1 отказва се |- | 1998 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Моя]]''' || {{флагче|Франция}} [[Седрик Пиолин]] || 6 – 3, 6 – 0, 7 – 5 |- | 1997 || {{флагче|Чили}} '''[[Марсело Риос]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1996 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алберт Коста]] || 6 – 3, 5 – 7, 4 – 6, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1995 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Борис Бекер]] || 4 – 6, 5 – 7, 6 – 1, 7 – 6<sup>(7 – 6)</sup>, 6 – 0 |- | 1994 || {{Флагче|Украйна}} '''[[Андрей Медведев]]''' || {{флагче|Испания}} [[Серхи Бругера]] || 7 – 5, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|Испания}} '''[[Серхи Бругера]]''' || {{флагче|Франция}} [[Седрик Пиолин]] || 7 – 6<sup>(7 – 2)</sup>, 6 – 0 |- | 1992 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Аарон Крикстейн]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1991 || {{флагче|Испания}} '''[[Серхи Бругера]]''' || {{флагче|Германия}} [[Борис Бекер]] || 5 – 7, 6 – 4, 7 – 6<sup>(7 – 6)</sup>, 7 – 6<sup>(7 – 4)</sup> |- | 1990 || {{флагче|СССР}} '''[[Андрей Чесноков]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 7 – 5, 6 – 3, 6 – 3 |- |- bgcolor="#c7dcf6" | colspan="7" style="text-align:center" |'''ATP''' |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 1989 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Алберто Мансини]]''' || {{флагче|Германия}} [[Борис Бекер]] || 7 – 5, 2 – 6, 7 – 6, 7 – 5 |- | 1988 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Мартин Хайте]] || 5 – 7, 6 – 4, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Швеция}} '''[[Матс Виландер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джими Ариас]] || 4 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1986 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Франция}} [[Яник Ноа]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 1985 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Матс Виландер]] || 6 – 1, 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1984 || {{флагче|Швеция}} '''[[Хенрик Сундстрьом]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Матс Виландер]] || 6 – 3, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1983 || {{флагче|Швеция}} '''[[Матс Виландер]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Мел Пърсел]] || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1982 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Чехословакия}} [[Иван Лендъл]] || 6 – 1, 7 – 6, 6 – 3 |- | 1981 || bgcolor="#f5f5f5"| ''няма победител'' || {{флагче|САЩ}} [[Джими Конърс]]<br>{{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Вилас]] || 5 – 5 (прекъснат поради дъжд) |- | 1980 || {{флагче|Швеция}} '''[[Бьорн Борг]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Вилас]] || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 2 |- | 1979 || {{флагче|Швеция}} '''[[Бьорн Борг]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Витас Герулайтис]] || 6 – 2, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1978 || {{флагче|Мексико}} '''[[Раул Рамирес]]''' || {{флагче|Чехословакия}} [[Томаш Шмид]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1977 || {{флагче|Швеция}} '''[[Бьорн Борг]]''' || {{флагче|Италия}} [[Корадо Барадзути]] || 6 – 3, 7 – 5, 6 – 0 |- | 1976 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Полша}} [[Войтек Фибак]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1975 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|ЮАР|1994}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1974 || {{flagicon|Rhodesia}} '''[[Андрю Патисън]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Илие Настасе]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1973 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Илие Настасе]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Бьорн Борг]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1972 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Илие Настасе]]''' || {{флагче|Чехословакия}} [[Франтишек Пала]] || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 3 |- | 1971 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Илие Настасе]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Том Окер]] || 3 – 6, 8 – 6, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1970 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Желко Франулович]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Орантес]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1969 || {{флагче|Нидерландия}} '''[[Том Окер]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Джон Нюкъмб]] || 8 – 10, 6 – 1, 7 – 5, 6 – 3 |- |colspan=5 align=center|↑ '''Оупън ера''' ↑ |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Никола Пиетранджели]]''' || {{флагче|СССР}} [[Александър Метревели]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 1967 || {{флагче|Италия}} '''[[Никола Пиетранджели]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мартин Мълиган]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1966 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Италия}} [[Никола Пиетранджели]] || 8 – 6, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1965 || {{флагче|Унгария}} '''[[Ищван Гуляш]]''' || {{флагче|Чехословакия}} [[Иржи Яворски]] || 6 – 3, 7 – 9, 8 – 6, 6 – 4 |- | 1964 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1963 || {{флагче|Франция}} '''[[Пиер Дармон]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4 |- | 1962 || {{флагче|Франция}} '''[[Пиер Дармон]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Боро Йованович]] || 6 – 2, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1961 || {{флагче|Италия}} '''[[Никола Пиетранджели]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пиер Дармон]] || 6 – 4, 1 – 6, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1960 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Андрес Химено]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Майк Дейвис]] || 8 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1959 || {{флагче|Франция}} '''[[Робер Хайлет]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 9 – 7, 6 – 3, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1958 || {{флагче|Франция}} '''[[Робер Хайлет]]''' || {{флагче|Египет|1922}} [[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]] || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 3 |- | 1957 || {{флагче|Белгия}} '''[[Жак Бричан]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пол Реми]] || 3 – 6, 5 – 5 отказва се |- | 1956 || {{флагче|САЩ}} '''[[Хю Стюарт]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тони Винсент]] || 1 – 6, 8 – 6, 6 – 0, 6 – 2 |- | 1955 || {{флагче|Полша}} '''[[Владислав Сконецки]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 6 – 4, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1954 || {{флагче|Канада}} '''[[Лорн Мейн]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тони Винсент]] || 9 – 7, 3 – 6, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|Полша}} '''[[Владислав Сконецки]]''' || {{флагче|Египет|1922}} [[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]] || 6 – 3, 6 – 4, 11 – 9 |- | 1952 || {{флагче|Австралия}} '''[[Франк Седжман]]''' || {{флагче|Египет|1922}} [[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]] || 7 – 5, 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1 |- | 1951 || {{флагче|САЩ}} '''[[Стрейт Кларк]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Фред Ковалески]] || 1 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 1 – 6, 10 – 8 |- | 1950 || {{флагче|Египет|1922}} '''[[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Уилям Талбърт]] || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1949 || {{флагче|САЩ}} '''[[Франк Паркър]]''' || {{флагче|Италия}} [[Джовани Кучели]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 0, 6 – 4 |- | 1948 || {{флагче|Унгария}} '''[[Йожеф Асбот]]''' || {{флагче|Италия}} [[Джовани Кучели]] || 6 – 3, 6 – 2, 5 – 7, 6 – 2 |- | 1947 || {{флагче|Швеция}} '''[[Ленарт Бергелин]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 6 – 3, 6 – 8, 1 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1946 || {{флагче|Франция}} '''[[Пиер Пелица]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ивон Петра]] || 6 – 3, 6 – 2, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1945 || rowspan="6" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1944 |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 |- | 1939 || {{флагче|Франция}} '''[[Пиер Пелица]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ивон Петра]] || 6 – 8, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1938 || {{флагче|Кралство Югославия}} '''[[Франьо Пунчец]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристиан Бусус]] || 6 – 0, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1937 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристиан Бусус]] || 6 – 2, 3 – 6, 6 – 2, 2 – 6, 6 – 2 |- | 1936 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''[[Готфрид фон Крам]]''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] [[Хенер Хенкел]] || 4 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1935 || {{флагче|Италия|1861}} '''[[Джовани Палмиери]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъни Остин]] || 6 – 1, 6 – 1, 7 – 5 |- | 1934 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Бъни Остин]]''' || {{флагче|Италия|1861}} [[Джорджо Де Стефани]] || 6 – 1, 8 – 6, 6 – 4 |- | 1933 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Бъни Остин]]''' || {{флагче|Република Ирландия}} [[Джордж Литълтън-Роджърс]] || 11 – 9, 6 – 3, 7 – 5 |- | 1932 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Родерих Менцел]]''' || {{флагче|Република Ирландия}} [[Джордж Литълтън-Роджърс]] || 6 – 4, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1931 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Коше]]''' || {{флагче|Република Ирландия}} [[Джордж Литълтън-Роджърс]] || 7 – 5, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1930 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бил Тилдън]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъни Остин]] || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1929 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Коше]]''' || {{флагче|Италия|1861}} Умберто Де Морпурго || 8 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1928 || {{флагче|Франция}} '''[[Анри Коше]]''' || {{флагче|Унгария}} ела фон Керлинг || 3 – 6, 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1927 || {{флагче|Унгария}} '''Бела фон Керлинг''' || {{флагче|Дания}} Ерик Уормс || walkover |- | 1926 || {{флагче|Унгария}} '''Бела фон Керлинг''' || {{флагче|Великобритания}} Чарлз Кингсли || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1925 || colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1924 || {{флагче|Великобритания}} '''Ф.Р.Л. Крофорд''' || {{флагче|Франция}} Леонс Аслангул || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1923 || {{флагче|Великобритания}} '''Гордън Лоу''' || {{флагче|Великобритания}} Ф.Р.Л. Крофорд || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1922 || {{флагче|Италия|1861}} '''Джовани Балби ди Робеко''' || {{флагче|Франция}} Ален Жербо || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 3 |- | 1921 || {{флагче|Великобритания}} '''Гордън Лоу''' || {{флагче|Великобритания}} Алджърнън Кингскот || 6 – 1, 0 – 6, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1920 || {{флагче|Великобритания}} '''Гордън Лоу''' || {{флагче|Великобритания}} Джозая Ричи || 7 – 5, 6 – 2 |- | 1919 || {{флагче|Румъния}} '''Николае Мишу''' || {{флагче|Франция}} Макс Декугис || 6 – 2, 6 – 0 |- | 1919 || rowspan="5" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Първа световна война]])''' |- | 1918 |- | 1917 |- | 1916 |- | 1915 |- | 1914 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''Антъни Уайлдинг''' || {{флагче|Великобритания}} Гордън Лоу || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1913 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''Антъни Уайлдинг''' || {{флагче|Франция}} Феликс Полен || 6 – 0, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1912 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''Антъни Уайлдинг''' || {{флагче|Великобритания}} К. Мур || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 0 |- | 1911 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''Антъни Уайлдинг''' || {{флагче|Франция}} Макс Декугис || 5 – 7, 1 – 6, 6 – 3, 6 – 0, 6 – 1 |- | 1910 || {{флагче|Франция}} '''Макс Декугис''' || {{флагче|Великобритания}} Джозая Ричи || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 0 |- | 1909 || {{флагче|САЩ}} '''Фред Александър''' || {{флагче|Великобритания}} Лорънс Дохърти || 7 – 5, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1908 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''Антъни Уайлдинг''' || {{флагче|Великобритания}} Уилбърфорс Ийвс || 6 – 3, 2 – 6, 6 – 3, 4 – 6, 6 – 0 |- | 1907 || {{флагче|Великобритания}} '''Джозая Ричи''' || {{флагче|Великобритания}} Лорънс Дохърти || 8 – 6, 7 – 5, 8 – 6 |- | 1906 || {{флагче|Великобритания}} '''Лорънс Дохърти''' || {{флагче|Великобритания}} Уилбърфорс Ийвс || 6 – 3, 11 – 9 |- | 1905 || {{флагче|Великобритания}} '''Лорънс Дохърти''' || {{флагче|Великобритания}} Джозая Ричи || 6 – 4, 8 – 6, 6 – 4 |- | 1904 || {{флагче|Великобритания}} '''Реджиналд Дохърти''' || {{флагче|Великобритания}} Джозая Ричи || 6 – 1, 7 – 5, 3 – 6, 7 – 5 |- | 1903 || {{флагче|Великобритания}} '''Реджиналд Дохърти''' || {{флагче|Великобритания}} Франк Райзли || 6 – 1, 14 – 16, отказва се |- | 1902 || {{флагче|Великобритания}} '''Реджиналд Дохърти''' || {{флагче|Великобритания}} Джордж Хилърд || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 3 |- | 1901 || {{флагче|Великобритания}} '''Лорънс Дохърти''' || {{флагче|Великобритания}} Уилбърфорс Ийвс || 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1 |- | 1900 || {{флагче|Великобритания}} '''Лорънс Дохърти''' || '''може да не е играно''' || |- | 1899 || {{флагче|Великобритания}} '''Реджиналд Дохърти''' || {{флагче|Германска империя}} Виктор Вос || 6 – 2, отказва се |- | 1898 || {{флагче|Великобритания}} '''Реджиналд Дохърти''' || {{флагче|Германска империя}} Виктор Вос || 4 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 4 – 0 отказва се |- | 1897 || {{флагче|Великобритания}} '''Реджиналд Дохърти''' || {{флагче|Великобритания}} Конуей У. Блекуд Прайс || 6 – 2, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1896 || {{флагче|Великобритания}} '''Джордж Хилърд''' || {{флагче|Германска империя}} Виктор Вос || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://montecarlotennismasters.com/?lang=en Монте Карло Мастърс] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/monte-carlo/410/overview Монте Карло Мастърс] в Сайта на АТР * [http://www.tennistv.com Монте Карло Мастърс] Лайв стрийм {{Турнири от сериите Мастърс}} [[Категория:Турнири от сериите Мастърс]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Спорт в Монако]] p4kgb1iokalht8jn19c1wyy6b2o4yrm 0 257015 12416507 12336349 2024-11-19T05:30:22Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12416507 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Кънектикът Оупън | град = [[Ню Хейвън]], [[Кънектикът]] | държава = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | настилка = твърда, на закрито | основан = 1948 | закрит = 2019 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 48 сингъл<br>32 квалификации<br>16 двойки | atp_пари = [[$]] '''750 000''' | wta_категория = висши | wta_състезатели = 32 сингъл<br>32 квалификации <br>16 двойки | wta_пари = [[$]] '''600 000''' | уебсайт = http://www.newhavenopen.com www.newhavenopen.com }} '''Ню Хейвън Оупън''' ({{lang|en|New Haven Open at Yale}}) е [[тенис]] турнир, който се провежда в [[Ню Хейвън]], [[Кънектикът]]. Играе се на твърди кортове и в зала. Той е част от подготовката за [[Откритото първенство на САЩ|Ю Ес Оупън]] (в случай че победителят от сериите спечели Ю Ес Оупън, получава значителен бонус).<ref>{{Cite web |title=Connecticut Open {{!}} Connecticut Open |url=http://www.ctopen.org/ |url-status=usurped |archive-url=https://web.archive.org/web/20140612221336/http://www.ctopen.org/ |archive-date=June 12, 2014 |access-date=2020-05-20 |website=www.ctopen.org}}</ref> == История == Турнирът за мъже се провежда от 1981 г. и е наследник на турнира в [[Лонг Айлънд]]. Той е част от международните серии 250 на [[ATP]]. Турнирът за жени се провежда от 1948 г. като през годините се играе в различни градове. Състезанието е преустановено в периода 1970–1987 г., както и през 1995–1996 г., а от 1998 г. започва да се провежда в [[Ню Хейвън (окръг, Кънектикът)|Ню Хейвън]] с нов спонсор [[Пайлът Пен]]. Понастоящем е част от [[Категория „Висши“ на WTA|категория „Висши“]] турнири на [[Женска тенис асоциация|WTA]]. Между 2005 и 2010 г. двата турнира за мъже и жени се сливат. От 2011 г. мъжкият турнир отпада от календара на [[ATP]]. == Финали == {| class="wikitable" |- ! width="110"|Място !! width=50|Година!! width=200|Шампион!! width=200|Финалист!! width=150|Резултат |- ! rowspan="6" style="background:#ededed" |[[Ню Хейвън]] | 2010 || {{флагче|Украйна}} '''[[Сергий Стаховски]]''' || {{флагче|Узбекистан}} [[Денис Истомин]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Испания}} '''[[Фернандо Вердаско]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Сам Куери]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(8–6)</sup> |- | 2008 || {{флагче|Хърватия}} '''[[Марин Чилич]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Марди Фиш]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 2 |- | 2007 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Марди Фиш]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Агустин Калери]]|| 6 – 4, 6 – 3 |- | 2005 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джеймс Блейк]]''' || {{флагче|Испания}} [[Фелисиано Лопес]] || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- ! rowspan="15" style="background:#ededed" |Лонг Айлънд | 2004 || {{флагче|Австралия}} '''[[Лейтън Хюит]]''' ||{{флагче|Перу}} [[Луис Орна]] || 6 – 3, 6 – 1 |- | 2003 || {{флагче|Тайланд}} '''[[Парадорн Сричапан]]''' ||{{флагче|САЩ}} [[Джеймс Блейк]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Тайланд}} '''[[Парадорн Сричапан]]''' ||{{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Чела]] || 5 – 7, 6 – 2, 6 – 2 |- | 2001 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' ||{{флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2 |- | 2000 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Норман]]''' ||{{флагче|Швеция}} [[Томас Енквист]] || 6 – 3, 5 – 7, 7 – 5 |- | 1999 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Норман]]''' ||{{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 7 – 6<sup>(7–4)</sup>, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1998 || {{флагче|Австралия}} '''[[Патрик Рафтър]]''' ||{{флагче|Испания}} [[Феликс Мантиля]] || 7 – 6<sup>(7–3)</sup>, 6 – 2 |- | 1997 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Моя]]''' ||{{флагче|Австралия}} [[Патрик Рафтър]] || 6 – 4, 7 – 6<sup>(7–1)</sup> |- | 1996 || {{флагче|Украйна}} '''[[Андрей Медведев]]''' ||{{флагче|Чехия}} [[Мартин Дам]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|Русия}} '''[[Евгени Кафелников]]''' ||{{флагче|Нидерландия}} [[Ян Симеринк]] || 7 – 6<sup>(7–0)</sup>, 6 – 2 |- | 1994 || {{флагче|Русия}} '''[[Евгени Кафелников]]''' ||{{флагче|Франция}} [[Седрик Пиолин]] || 5 – 7, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1993 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Марк Росе]]''' ||{{флагче|САЩ}} [[Майкъл Ченг]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 1 |- | 1992 || {{флагче|Чехия}} '''[[Петер Корда]]''' ||{{флагче|САЩ}} [[Иван Лендъл]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 1991 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иван Лендъл]]''' ||{{флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 1990 || {{флагче|Швеция}} '''[[Стефан Едберг]]''' ||{{flagicon|Югославия}} [[Горан Иванишевич]] || 7 – 6, 6 – 3 |- ! rowspan="9" style="background:#ededed" |[[Лонг Айлънд]]<br /><small>(exhibition)</small> | 1989 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иван Лендъл]]''' ||{{флагче|Швеция}} [[Микаел Пернфорс]] || 4 – 6, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1988 || {{флагче|САЩ}} '''[[Андре Агаси]]''' ||{{флагче|Франция}} [[Яник Ноа]] || 6 – 3, 0 – 6, 6 – 4 |- | 1987 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йонас Свенсон]]''' ||{{флагче|САЩ}} [[Дейвид Пейт]] || 7 – 6, 3 – 6, 6 – 3 |- | 1986 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иван Лендъл]]''' ||{{флагче|САЩ}} [[Джон Макенроу]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1985 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иван Лендъл]]''' ||{{флагче|САЩ}} [[Джими Конърс]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1984 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иван Лендъл]]''' ||{{flagicon|ECU}} [[Андрес Гомес]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' ||{{флагче|Швейцария}} [[Хайнц Гюнтхарт]] || 6 – 7<sup>(9–11)</sup>, 6 – 4, 6 – 0 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' ||{{флагче|САЩ}} [[Йохан Крик]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 1981 || {{флагче|САЩ}} '''[[Брайън Тичър]]''' ||{{флагче|Франция}} [[Яник Ноа]] || 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/tournaments/new-haven/3348/overview Кънектикът Оупън] Турнирът на сайта на АТР [[Категория:Ню Хейвън Оупън| ]] [[Категория:Турнири по тенис в САЩ]] [[Категория:Турнири по тенис на закрито]] [[Категория:Турнири по тенис на твърд корт]] 12maz5fk0cz3658cwdczko41wh05jof 0 257668 12415867 12221350 2024-11-18T15:13:43Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415867 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = {{PAGENAME}} | име-местно = Κλειδί | вид = село | изглед = Klidi_Sintiki.jpg | област = Централна Македония | карта3 = Сярско | дем = Синтика | географска-област = [[Рупелски пролом]] }} '''Ру̀пел''' ({{lang|el|Κλειδί}}, ''Клиди'', [[катаревуса]]: ''Κλειδίον'', ''Клидион'', до 1926 година ''Ρούπελ'', ''Рупел''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/169417 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в Република [[Гърция]], разположено на територията на [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]], област [[Централна Македония]]. == География == Рупел е било разположено на 31 километра северно от град [[Сяр]] (Серес) и на 15 километра северно от [[Валовища]] (Сидирокастро) в центъра на [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]]. Селото се е намирало на левия бряг на [[Струма]] в западните поли на [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]].<ref>{{Генщаб}}</ref> == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е от ''рупа'', ''дупка, галерия за руда'', и -ел. Жителското име е ''рупеллѝя'', ''рупеллѝйка'', ''рупеллѝи''.<ref>{{Местните|184 – 185}}</ref> === Средновековие === На хълма Кула югоизточно над селото са развалините на средновековна кула, охранявала Рупелския пролом.<ref name="Ελληνικά Κάστρα">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=rupel | заглавие = Πύργος στο Ρούπελ | достъп_дата = 2 март 2024 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Ελληνικά Κάστρα | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> === В Османската империя === В края на XIX век Рупел е българско село, спадащо към [[Валовища|Демирхисарската]] [[каза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Рупел (Roupel) е посочено като село с 224 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 600 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|136 – 137}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Рупел, към север от Валовища 2 1/2 часа; на един рид. Оттук се почват [[Рупелски пролом|едноименните теснини]]. Най-стръмен и най-тесен път е при така наречената „Маркова скала“, грамадна скала, вертикално над [[Струма]]. 1/2 час по-долу са ханищата [[Дервент (дем Синтика)|Дервент]], дето става преминуване чрез салове за [[Горни Порой|Порой]], [[Кукуш]] и [[Дойран|Дорян]]. Покрай земеделието главното занятие на жителите е и скотовъдството. Гръцка църква. 60 къщи само българе.<ref>{{Стрезов|856}}</ref>}} [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] посещава селото и в 1893 година го описва като българско.<ref>{{Шопов|145}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Рупел живеят 280 българи.<ref>{{МЕС|185}}</ref> Всички жители на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Рупел (Roupel) има 320 българи екзархисти и работи българско училище с 1 учител и 14 ученици.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Василка Йорданова.<ref>{{Галчев|157}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Рупел са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|875}}</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е освободено от [[Седма пехотна рилска дивизия]] на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Рупел се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Рупел е смесено местно-бежанско село с 3 бежански семейства и 8 души бежанци.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година е прекръстено на Клидион, в превод ''ключ'', тъй като според някои гръцки историци тук се е развила [[Беласишка битка|битката при Ключ]] между войските на император [[Василий II Българоубиец]] и цар [[Самуил]]. Край селото през 30-те години на три километра североизточно от селото е построена крепостта [[Рупел (форт)|Рупел]] (Ρούπελ), част от укрепителната линия „[[Метаксас (линия)|Метаксас]]“, край която при навлизането на немските войски в Гърция през април 1941 година се развива [[Битка при Рупел|голямо сражение]], забавило малко немското настъпление.<ref>[http://www.roupel.gr/history.html Η Μάχη στο Οχυρό Ρούπελ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130523215611/http://www.roupel.gr/history.html |date=2013-05-23 }}.</ref> Впоследствие българската войска заема района. От Рупел е запазена само църквата [[Свети Димитър (Рупел)|Свети Димитър]], която е възстановена в периода 1930 - 1940 година на мястото на средновековен храм.<ref name="Ελληνικά Κάστρα"/> == Личности == ;Родени в Рупел * {{флагче|България}} Дина Стойков, македоно-одрински опълченец, четата на [[Георги Занков]]<ref>{{МОО|656}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Константинов (Костадинов 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Нестроева рота на 14 воденска дружина<ref>{{МОО|360}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Попстаноев, български революционер от ВМОРО, ръководител на рупелската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание<ref>{{Николов|138}}</ref> ;Свързани с Рупел * {{флагче|България}} [[Емил Рупел]] (р. 1939), български писател, роден в [[Кулата]] == Бележки == <references/> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Синтика]] 25ui7b5xfniir4zgdt99njflweqbhzb 4 259515 12415922 8242251 2024-11-18T15:54:58Z Nk 399 +/- 1 12415922 wikitext text/x-wiki {{Q2|472051||+}}, {{Q2|4263539||+}}, {{Q2|202792||+}} i0rquw1j6tu1nkse2ri2ujfq46rvq73 0 259626 12416359 11816855 2024-11-18T21:50:25Z PowerBUL 202075 12416359 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{обработка|форматиране, източници, препратки}} {{Личност|актьор}} '''Стефания Виляреал''' е мексиканска [[актриса]], която става известна с ролята си в мексиканския сериал „[[Непокорните]]“. Ролята ѝ е на момиче с наднормено тегло на име Селина Ферер, което има хранителни смущения и често се самосъжалява, понеже никога не е имала приятел. Тя е най-добрата приятелка на Вико (Анхелик Бойер) и Миа (Анаи). Дори стига дотам, че иска да се сприятели със Сол де ла Рива (Фуз), която е заклет враг на Миа, докато не разбира, че Сол иска да открадне момчето, от което Селина се интересува – Макс. Селина е несигурна, въпреки че по сърце е добродушна. Майка ѝ се срамува от нея, защото е дебела и не престава да яде, а майка ѝ иска да я спре. Тя твърди, че не е искала Селина да се ражда никога. Селина забременява и е напът да роди бебе от Макс, който го е приел и дори ще бъде отговорен за детето, защото обича и него, и Селина. Тогава Селина, заедно с Вико и Лухан (Зорайда Гомез) създават бандата Цитрус. През [[2016]] г. участва в мексиканската теленовелата „[[Да се будя с теб]]“. {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Виляреал, Стефания}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Монтерей]] s90cse0f2ymqfi03dkn8n1zpxe00xeg 4 262356 12415907 9648727 2024-11-18T15:48:24Z Nk 399 +/- 1 12415907 wikitext text/x-wiki {{Q2|212421||+}}, {{Q2|109737||+}}, {{Q2|319346||+}} 6xfnex69sw1oh0vdus1du579bcy2csv 0 268302 12416566 11968061 2024-11-19T08:33:55Z 2A01:5A8:302:56B:4488:D577:26BE:EA14 Добавено 51-о НС 12416566 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | име= Йордан Цонев | портрет= | описание= български политик | роден-място= [[Карапелит]], [[Народна република България]] | още = {{Депутат-България|38н=1}} }} '''Йордан Кирилов Цонев''' е български [[политик]], народен представител в [[XXXVIII народно събрание]] от парламентарната група на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] и народен представител в [[XL народно събрание]], [[XLI народно събрание]], [[XLII народно събрание]], [[XLIII народно събрание]], [[XLIV народно събрание]], [[XLV народно събрание]], [[XLVI народно събрание]], [[XLVII народно събрание]] и [[XLVIII народно събрание]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3880 Профил на народния представител Йордан Цонев в сайта на 48-ото народно събрание]</ref>, на което е заместник-председател, [[XLIX народно събрание]], [[L народно събрание|L НС]], на което също е заместник-председател, от парламентарната група на [[Движение за права и свободи|ДПС]]. В [[LI народно събрание|LI НС]] е народен председател от парламентарната група на [[ДПС - Ново начало|ДПС Ново начало]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/MP/4722|заглавие=Депутат в 51-о НС|автор=Официален сайт на Народното събрание}}</ref> == Биография == Роден е на 5 октомври 1956 г. в [[Карапелит]],<ref name="parliament" /> [[област Добрич]]. Завършва икономика и организация на строителството във [[Икономически университет, Варна|Висшия институт за народно стопанство]] във [[Варна]].<ref>{{cite web | publisher = bTV | year = 2009 | url = http://www.politics.btv.bg/bg/parties/view/54-jordan-conev-majoritaren-kandidat-na-dps-burgas | title = Йордан Цонев – мажоритарен кандидат на ДПС, Бургас | accessdate = 3 юни 2010 | ref = harv }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Преди 1990 г. е крупие в казиното на бургаския хотел „България“. От [[1991]] до [[1995]] г. е [[общински съветник]] от [[СДС]] и председател на икономическата и финансово-бюджетна комисия на общинския съвет в [[Бургас]]. От 1995 до [[1997]] г. е председател на управителния съвет на частни търговски дружества. Избран е за депутат в [[XXXVIII народно събрание|XXXVIII]] народно събрание от листата на СДС. Тогава става председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в парламента. Избран е за член на Националния изпълнителен съвет на СДС на 11-ата Национална конференция на партията (26 февруари 2000), но по-късно е изключен от ръководството на СДС и от партията по обвинения в клиентелизъм и [[корупция]]<ref>[http://www.bourgas.org/bourgas-news-6146-bg.html www.bourgas.org]</ref>. В [[XL народно събрание|XL]] Народно събрание влиза от листата на ДПС и става неин заместник-председател, както и член на [[#|Комисията по бюджет и финанси]] и Делегацията в Интерпарламентарната асамблея по православие. В Централното оперативно бюро на ДПС отговаря за икономиката и бюджетната политика<ref>{{Citation |title=personi.dir.bg |url=http://personi.dir.bg/person.php?id=198 |accessdate=2009-10-31 |archivedate=2011-08-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110824002314/http://personi.dir.bg/person.php?id=198 }}</ref>. Депутат и в [[XLI народно събрание]] от Трети избирателен район – Варна, отново от листата на ДПС. Член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Няма внесени законопроекти, няма осъществен парламентарен контрол.<ref name="parliament">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.parliament.bg/bg/MP/862 |заглавие=parliament.bg |достъп_дата=2011-07-01 |архив_дата=2011-06-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110605190828/http://www.parliament.bg/bg/MP/862 }}</ref> Депутат в [[XLII народно събрание]] и председател на [[XLII народно събрание#Парламентарни комисии|Комисията по бюджет и финанси]]<ref name=gov>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/06/26/2331969_dps_prenarejda_biznes_v_poslednite_dni_na_parlamenta/?ref=id | заглавие = ДПС пренарежда бизнес в последните дни на парламента Законопроектите, все с участието на Йордан Цонев, бяха подкрепени в комисия от БСП | достъп_дата = 27 юни 2014 | автор = | дата = 26 юни 2014 | издател = capital.bg }}</ref>. Депутат в [[XLIII народно събрание]], в [[XLIV народно събрание]], [[XLV народно събрание]], [[XLVI народно събрание]] и [[XLVII народно събрание]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3571 parliament.bg]</ref> Заместник-председател на [[XLVIII народно събрание]]. == Критики и противоречия == В края на юли 2013 г. Цонев е посочен от медията „Днес+“ като отговорен за извеждането на депутатите и министрите от парламента по време на [[Протести срещу кабинета „Орешарски“#Окупация на сградата на Народното събрание (23 и 24 юли)|окупацията на сградата на Народното събрание]] в нощта на 23 срещу 24 юли 2013 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=615322 | заглавие = Йордан Цонев е виновен за насилието пред парламента, той разпоредил извеждането с белия автобус | достъп_дата = 25.07.2013 | дата = 24.07.2013 | издател = Днес+ | език = | архив_дата = 2013-07-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130727115541/http://dnesplus.bg/News.aspx?n=615322 }}</ref> Тогава извеждането на народните представители и министрите от кабинета предизвиква сблъсъци между протестиращи и полиция, които завършват с пострадали и от двете страни. == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Икономика|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Цонев, Йордан}} [[Категория:Членове на ДПС]] [[Категория:Български общински съветници]] [[Категория:Възпитаници на Икономическия университет – Варна]] [[Категория:Родени в област Добрич]] nwla8a6u7dbvx9so6giu3aer0wdms84 0 268546 12416174 12231916 2024-11-18T18:37:59Z Arise13 47978 12416174 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Германия}} Бенедикт Хьоведес | снимка = Benedikt Höwedes 2018.jpg | описание = | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Халтерн]] | държава на раждане = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 187 см | пост = централен и краен защитник | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 1994 – 2001<br>2001 – 2007 | юношески отбори = {{флагче|Германия}} ТуС Халтерн<br>{{флагче|Германия}} [[Шалке 04]] | години = 2007 – 2018<br>2017 – 2018<br>2018 – 2020<br>'''Общо''' | отбори = {{флагче|Германия}} [[Шалке 04]]<br>{{флагче|Италия}} [[Ювентус]] *<br>{{флагче|Русия}} [[Локомотив Москва]] | мачове = 240<br>3<br>35<br>'''293''' | голове = (12)<br>(1)<br>(3)<br>'''(16)''' | национален отбор години = 2005 – 2006<br />2006 – 2007<br />2007<br />2007 – 2010<br />2011 – 2017 | национален отбор = {{флагче|Германия}} {{имеНОФ18|Германия}}<br>{{флагче|Германия}} {{имеНОФ19|Германия}}<br>{{флагче|Германия}} {{имеНОФ20|Германия}}<br>{{флагче|Германия}} {{имеНОФ21|Германия}}<br>{{флагче|Германия}} {{имеНОФ|Германия}} | национален отбор мачове = 3<br>16<br>1<br>22<br>44 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(3)<br>(2) | треньор години = 2021 – | треньор отбор = {{флагче|Германия}} {{имеНОФ|Германия}} ''(помощник)'' | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем =да }} '''Бенедикт „Бени“<ref>{{cite web|url=http://www.benedikt-hoewedes.com/#!/benni/|title=Официална страница на Бенедикт Хьоведес|accessdate=7.12.2016}}</ref> Хьоведес''' ({{lang|de|Benedikt Höwedes}}) е бивш [[Германия|немски]] футболист, който играе като [[защитник (футбол)|защитник]]. == Биография == Роден е в [[Халтерн]], [[Северен Рейн-Вестфалия]] на 29 февруари 1988 г. Играе основно като централен, но понякога и на позицията на краен десен защитник. За силни негови страни се считат играта му с глава и единоборствата. Хьоведес е капитан на [[Шалке 04]] от сезон 2011/12. На 13 юли 2014 става световен шампион с [[Национален отбор по футбол на Германия|Националния отбор на Германия]] на първенството в [[Световно първенство по футбол 2014|Бразилия]]. == Кариера == Хьоведес започва своята футболна кариера в младежката формация на отбора от родния му град [[ТуС Халтерн]], където е играл и [[Кристоф Мецелдер]]. Тук той играе 6 години в периода 1994 – 2000. През 2001 г. преминава в [[СГ Хертен-Лангенбохум]], където впоследствие подписва с [[Шалке 04]]. === Шалке 04 === В младежкия U-19 отбор на Шалке 04 Хьоведес става капитан и печели с отбора младежкото първенство на Германия<ref>{{cite web|url=http://www.reviersport.de/5812---schalke-elgert-weiss-wir-jedes-jahr-meister-werden-koennen.html|title=„Elgert weiß‚ dass wir nicht jedes Jahr Meister werden können“|accessdate=24 септември 2007}}</ref>. На 19 януари 2007 подписва първия си професионален договор.<ref>{{cite web|url=http://www.kicker.de/news/fussball/bundesliga/startseite/360319/artikel_keine-freigabe-fuer-gustavo.html#omsearchresult|title=Keine Freigabe für Gustavo|accessdate=7 декември 2016}}</ref>. Първия си мач като професионален футболист Хьоведес изиграва на 3 октомври 2007 в [[Шампионска лига 2007/08#.D0.93.D1.80.D1.83.D0.BF.D0.B0 B|Шампионската лига]] без преди това да е правил дебют в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]]. Това става в мач срещу [[Русенборг БК|Розенборг]], тъй като [[Кристиан Пандер]] e контузен.<ref>{{cite web|url=http://www.schalke04.de/content/news_archive/news/houmlwedes—erfolgreiches-debuumlt-an-der-seite-des-vorbilds-03-10-2007.html|title=Höwedes: Erfolgreiches Debüt an der Seite des Vorbilds|accessdate=7 декември 2016}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Три дни по-късно срещу [[Карлсруе ШК|Карлсруе]] е и първият му мач в немското първенство. Първия си гол в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] Хьоведес вкарва в 8-ия кръг на сезон 2008/09 за равенството 1:1 при гостуването на [[Хамбургер ШФ|Хамбургер]]. През декември 2008 той и Шалке се споразумяват за удължаване на договора му до 2014.<ref>{{cite web|url=http://www.schalke04.de/news_details.html?&tx_ttnews%5BbackPid%5D=1&tx_ttnews%5Btt_news%5D=13415&cHash=ba34fe86ed|title=Benedikt Höwedes verlängert Vertrag um vier Jahre bis 2014|work=Schalke04.de|accessdate=11 декември 2008|архив_дата=2008-12-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081213111709/http://www.schalke04.de/news_details.html?&tx_ttnews%5BbackPid%5D=1&tx_ttnews%5Btt_news%5D=13415&cHash=ba34fe86ed}}</ref> От пролетния полусезон през 2009 г. вече е твърд титуляр, играещ основно като централен, но и поради редица контузии на играчи, не рядко и като краен защитник. През сезона 2009/10 играе в 33 мача, през които понякога играе и като дефанзивен полузащитник. С [[Шалке 04]] достига през сезона 2010/11 след победи над [[Валенсия КФ|Валенсия]] и тогавашния европейски клубен шампион [[ФК Интер|Интер]] полуфинала на [[Шампионска лига 2010/11|Шампионската лига]]. В мача реванш срещу [[ФК Интер|Интер]] вкарва победния гол за 2:1. През същия сезон печели с отбора и [[Купа на Германия|Купата на Германия]], като на финала също отбелязва гол за победата с 5:0 над [[МШФ Дуисбург|Дуисбург]]. От началото на сезона 2011/12 е капитан на отбора на [[Шалке 04]].<ref>{{cite web|url=http://www.reviersport.de/336336---schalke-hoewedes-geht-sein-sechstes-jahr-kapitaen.html|title=Höwedes geht in sein sechstes Jahr als Kapitän|work=reviersport.de|accessdate=8 декември 2016}}</ref> През март 2013 удължава договора си до 30 юни 2017.<ref>{{cite web|url=http://www.schalke04.de/de/aktuell/news/130309_hoewedes_derby/page/1251—10--.html|title=Benedikt Höwedes: Mit neuem Vertrag zum Derbysieg|work=Schalke04.de|accessdate=8 декември 2016}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Още в началото на сезона печели [[Суперкупа на Германия|Суперкупата на Германия]] като нов капитан на мястото на преминалия в [[Байерн Мюнхен]] [[Мануел Нойер]]. Благодарение на спечелената преди това [[Купа на Германия|Купата на Германия]], Хьоведес играе с [[Шалке 04]] за пръв път в [[Лига Европа]], където отборът отпада на четвъртфинала срещу [[Атлетик Билбао]]. Заради контузии той пропуска както осминафиналните така и четвъртфиналните срещи, а в първенството записва само 22 участия. Това не пречи да бъде повикан в [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор]] за [[Европейско първенство по футбол 2012|Европейското първенство по футбол]] в [[Полша]] и [[Украйна]]. През сезона 2012/13 за пръв път не успява да отбележи гол в [[Първа Бундеслига 2012/13|Бундеслигата]], но има две попадения в [[Шампионска лига 2012/13|Шампионската лига]], въпреки че [[ФК Шалке 04|Шалке]] както и в [[Купа на Германия|Купата на Германия]] отпада отново на осминафинала. Хьоведес е спохождан през пролетния полусезон отново от много контузии, и успява да участва само в 5 мача. Но и този път това не му попречва да попадне в състава на [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор]] за [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство в Бразилия през 2014]], където като титуляр на позицията краен ляв бранител става световен шампион. След турнира получава обещана дълга почивка, която му пречи да участва в подготовката за сезона 2014/15. На 25 октомври 2015 играе юбилейния си мач номер 200 с екипа на [[ФК Шалке 04|Шалке]]<ref>[http://www.reviersport.de/316515---schalke-hoewedes-feiert-jubilaeum-gladbach.html Höwedes feiert Jubiläum in Gladbach]</ref>, а на 10 февруари 2016 става известно, че договорът му е удължен до 2020 г.<ref>[http://www.kicker.de/news/fussball/bundesliga/startseite/644907/artikel_mit-pochendem-herzen_hoewedes-verlaengert-bis-2020.html „Mit pochendem Herzen“: Höwedes verlängert bis 2020]</ref> На 20 ноември 2016 с победата срещу [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] Хьоведес изиграва своя мач номер 100 за [[Първа Бундеслига|първенството]] като играч на [[ФК Шалке 04|Шалке]]. === Национален отбор === Хьоведес преминава в периода 2005 – 2010 последователно през всички младежки формации на Националния отбор по футбол на Германия – U-18, U-19, U-20 и U-21. Треньорът на [[Национален отбор по футбол на Германия|мъжкия национален отбор]] [[Йоахим Льов]] му изпраща през май 2011 за първи път покана за приятелската среща срещу [[Национален отбор по футбол на Уругвай|Уругвай]] и квалификационните мачове за [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2012|Европейското първенство през 2012]] срещу [[Национален отбор по футбол на Австрия|Австрия]] и [[Национален отбор по футбол на Азербайджан|Азейрбаджан]].<ref>[http://www.kicker.de/news/fussball/nationalelf/startseite/553086/artikel_loew-nominiert-hoewedes-nach.html Löw nominiert Höwedes nach]</ref> Така на 29 май 2011 срещу Уругвай заменя в 66-а минута [[Филип Лам]] и записва първото си участие в мач на [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор]]. Оттогава винаги е в списъка на поканените, въпреки че на [[Европейско първенство по футбол 2012|Европейското първенство през 2012]] не влиза в игра. Първия си гол за Бундестима вкарва с летящ плонж на 15 август 2012 при загубата с 1:3 в контрола срещу [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]. Хьоведес заедно с друг играч на [[ФК Шалке 04|Шалке 04]] [[Юлиан Дракслер]] е и в състава на отбора за [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство през 2014 в Бразилия]].<ref>[http://www.schalke04.de/de/aktuell/news/140602_hoewedes_draxler/page/3805—3805-213-.html Benedikt Höwedes und Julian Draxler im deutschen WM-Kader]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На първенството играе на нетипичната за него позиция като краен ляв защитник и е твърд титуляр за 90 минути във всяка среща. След спечелването на титлата във финала с 1:0 срещу [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]] Хьоведес е един от десетте играчи в историята на националния отбор, които стават световни шампиони без да имат пропусната игрова минута в турнира. [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] отпътува за [[Европейско първенство по футбол 2016|Европейското първенство през 2016]] отново с него в състава си.<ref>[https://web.archive.org/web/20160531132126/http://www.dfb.de/die-mannschaft/team/ Der Kader für die Europameisterschaft in Frankreich 2016 (10. Juni bis 10. Juli)]</ref> В първите две срещи от груповата фаза срещу [[Национален отбор по футбол на Украйна|Украйна]] и [[Национален отбор по футбол на Полша|Полша]] играе като краен десен защитник без да бъде сменян. В третата среща срещу [[Национален отбор по футбол на Северна Ирландия|Северна Ирландия]] не намира място в титулярния състав за сметка на [[Йозуа Кимих]], но към края на мача влиза като смяна на [[Жером Боатенг]], като тази смяна се повтаря и в осминафинала срещу [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]]. Следват две участвия с пълно игрово време в четвъртфинала срещу [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] и полуфинала срещу домакина [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]]. == Успехи == === Клубен отбор === * [[Купа на Германия]]: 2011 * [[Суперкупа на Германия]]: 2011 * [[Шампионска лига на УЕФА]]: полуфинал [[Шампионска лига 2010/11|2010/11]] * Шампион на Германия при младежите U-19: 2006 * [[Серия А]] – 2017/18 * [[Купа на Италия]] – 2018 === Национален отбор === * [[Световно първенство по футбол|Световен шампион]]: [[Световно първенство по футбол 2014|2014]] * Европейски шампион при младежите U-21: 2009 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Benedikt Höwedes}} * {{икона|de}} [http://www.transfermarkt.de/de/spieler/39020/benedikt-hoewedes/profil.html Профил в transfermarkt.de] * {{икона|de}} [http://www.benedikt-hoewedes.com/ Официална страница на Бенедикт Хьоведес] * {{икона|de}} [http://www.schalke04.de/profis/bundesligakader/4-hoewedes.html Бенедикт Хьоведес] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130104232020/http://www.schalke04.de/profis/bundesligakader/4-hoewedes.html |date=2013-01-04 }} на страницата на [[Шалке 04]] * {{икона|de}} [http://www.kicker.de/news/fussball/bundesliga/vereine/2012-13/39266/vereinsspieler_benedikt-hoewedes.html Бенедикт Хьоведес] в базата данни на вестник kicker.de {{СОРТКАТ:Хьоведес, Бенедикт}} {{Германия - Световен шампион 2014}} [[Категория:Германски футболисти]] [[Категория:Германски треньори по футбол]] [[Категория:Футболисти на Шалке 04]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на Локомотив (Москва)]] [[Категория:Родени в Северен Рейн-Вестфалия]] swrx87gpohgxo6hde663t5yh5qonfsn 0 271220 12415859 12408144 2024-11-18T15:09:29Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415859 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Света Петка|Света Петка}} {{Селище инфо|Гърция | име = Света Петка | име-местно = Αγία Παρασκευή | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Кукушко | дем = Кукуш | географска-област = [[Дойранска котловина]] | площ = | височина = 226 | население = 240 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Света Петка''' ({{lang|el|Αγία Παρασκευή}}, ''Агия Параскеви'') е [[село]] в Република [[Гърция]], в дем [[Кукуш (дем)|Кукуш]], област [[Централна Македония]] с 240 жители (2001). == География == Селото е разположено северно от град [[Кукуш]] (Килкис), в близост до североизточния бряг на [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]]. == История == === В Османската империя === В XV век в ''Айо Параскева или Света Петка'' са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като под името ''Исвети Петка'' с 92 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства), въглищари.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.</ref> В ΧΙΧ век Света Петка е смесено българо-турско село в Османската империя. Църквата „[[Свети Георги (Света Петка)|Свети Георги]]“ е от XIX век.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=-2132385778&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/52383/1295 π.ε./5-1-1989 - ΦΕΚ 127/Β/21-2-1989 | достъп_дата = 22 октомври 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = | архив_дата = 2021-01-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210124185409/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=-2132385778&v17= }}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Св. Петка, на З от града 10 часа път. 75 къщи българе с 50 турци. Има си църква, в която четат по гръцки.<ref>{{Стрезов|860}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Света Петка брои 580 жители българи [[християнство|християни]] и 650 [[турци]].<ref>{{МЕС| 185|http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_16.htm}}</ref> Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото (Sveta-Petka) живеят 400 българи [[Българска екзархия|екзархисти]].<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Иван Илиев.<ref>{{Галчев|157}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Света Петка са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|876}}</ref> === В Гърция === По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 106 семейства и 411 жители бежанци.<ref>[http://www.lithoksou.net/sintikis.html Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Света Петка на 31 юли 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Чаирлък<ref name="Ген">{{Генщаб}}</ref> || Τσαϊρλίκ || Ливадаки || Λιβαδάκι<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен 147а 1969|1047}}</ref> || местност на СИ от Света Петка<ref name="Ген"/> |} == Личности == ;Родени в Света Петка * {{флагче|България}} [[Георги Петров – Ербапо]] (1890 – 1931), български революционер от ВМОРО * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Георгандас]] (р. 1967), гръцки политик * {{флагче|България}} Иван Г. Панев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина<ref>{{МОО|533}}</ref> * {{флагче|България}} Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юли 1913 година<ref>{{МОО|38}}</ref> == Бележки == <references /> {{Дем Кукуш}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кукуш]] jamd80mp9z1l0osyoxlfculjzu2gcff 0 271862 12416009 12282137 2024-11-18T17:18:59Z 178.169.188.140 /* История */ 12416009 wikitext text/x-wiki {{POV}} {{повече източници}} {{Без конкретни източници}} {{обработка|неутрализация}} [[Файл:Dobrudja Borders BG.png|мини|330п|Разделяне на [[Добруджа]] между [[Румъния]] и [[България]]]] [[Файл:România în starea ce 'ĭ a creat Congresul din Berlin, Bobârnacul, 21 sept 1878.jpg|мини|330px|Румъния след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.) през погледа на карикатуриста]] '''Добруджански въпрос''' се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство в [[Добруджа]], и в частност в [[Северна Добруджа]] след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. == Възникване == След края на Руско-турската война (1877 – 1878), [[Руска империя|Руската империя]], за да компенсира [[Румъния]] по повод възстановеното [[статукво]] отпреди [[Кримска война|Кримската война]] с последвалия я [[Парижки мирен договор (1856)|Парижки мирен договор]] за ивицата (коридора) земя от Южна [[Бесарабия]], който ѝ е предоставен за излаз на [[Черно море]] по силата на този мирен договор, ѝ предлага в замяна Северна Добруджа. В хода на мирния процес след края на войната с последвалите я [[Санстефански мирен договор|Санстефански]] и [[Берлински договор]], границата между Румъния и България в Добруджа непрекъснато се измества на юг в полза на първата. Първоначално румънската общественост отхвърля руското предложение. Нежеланието на румънските управляващи и общественост да приемат Северна Добруджа като компенсация и в замяна на Бесарабия се илюстрира добре от [[вестник]] „Telegraful“ от [[30 март]] [[1878]] г.: {{цитат|Добруджа ще стане един нов български въпрос. Предстои създаване на княжество България: то веднага ще поиска Добруджа, където принципът на естествените граници, както и принципът на националностите ще бъде в полза на нейните искания|}} На [[2 април]] 1878 г. тогавашният румънски министър-председател Братияну заявява чрез вестник „Steaua României“: {{цитат|И въпрос не може да става да се приеме Добруджа. Както географско-икономически, така и етнически, и исторически Добруджа не съставлява част от нашата територия. Разположена отвъд Дунава, тя е естествено продължение на България; населена е най-вече с българи, турци, татари. В нея румънци няма. Ако ние я завладеем, ще стане постоянен източник на конфликти между нас и българите: една отворена рана...|}} На [[14 ноември]] същата година румънският [[крал]] [[Карол I]] отправя до добруджанското население следното послание на [[български език]]: {{цитат|С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...|}} Създаденото от [[Велики сили|Великите сили]] положение на разделение на Добруджа между Румъния и България е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на [[българо-румънски отношения|българо-румънските отношения]]. Впоследствие този въпрос е многократно меркантилно и користно използван от една или друга от Великите сили като разменна монета в хода на едни или други международни или мирни преговори. След като [[политика]]та на Великите сили създава и превръща добруджанския въпрос в „ябълка на раздора“ между Румъния и България, то той се превръща в една нова такава на Балканите след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. == История == === От Руско-турската война до края на Балканските войни === От 1878 до 1912 година добруджанският въпрос не предизвиква сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния. Без да се отказва от своите исторически и етнически права над Добруджа, България, заета с обединяването на разпокъсаното отечество и с освобождението на земите, останали под турска власт, дълго време не повдига в междудържавните и [[международни отношения]] добруджанския въпрос. Тази пасивна позиция на българската дипломация води до нарастване на румънските апетити към [[Българско землище|български земи]] и погледите на румънската [[външна политика]] се обръщат все по на юг към българските земи в Добруджа. Удобен повод за задоволяване на своите [[шовинизъм|шовинистични]] аспирации Румъния намира след българските победи в [[Източна Тракия]] през есента на [[1912]] година в хода на [[Балканска война|Балканската война]]. При откриването на румънския парламент на [[25 ноември]] 1912 г. крал Карол I изненадващо заявява, че {{цитат|Румъния е важен фактор в европейския концерт и при окончателното уреждане на въпросите, повдигнати от балканската криза, нейната дума ще трябва да се чуе. Армията е в състояние да отговори на доверието на народа|}} Веднага след това изказване пред парламента на румънския [[държавен глава]], румънското правителство поисква корекция на българо-румънската граница в Добруджа, а в страната изкуствено се инспирират настроения за компенсация на Румъния за сметка на България, тъй като последната се е прекалено и несъразмерно уголемила заплашвайки балканския паритет на силите. Същевременно румънският шовинизъм иска компенсации за поделените територии на [[Османска империя|Османската империя]] между съюзниците в [[Балкански войни|Балканските войни]], понеже те са разделили територии и с румънско население (виж [[Велика Влахия]]). Така се стига до конференцията на посланиците в [[Санкт Петербург]] на [[9 май]] [[1913]] г., която под председателството на руския министър на външните работи [[Сергей Сазонов]], и с участието на посланиците на [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]], [[Англия]], [[Австро-Унгария]], [[Италия]] и [[Франция]], решава България да отстъпи [[град]] [[Силистра]] на Румъния, но отхвърля румънските искания за корекция на останалата част от [[граница]]та в Добруджа. С това си поредно политическо решение великите сили разгарят още повече противоречията между Румъния и България, създавайки нови усложнения на Балканите. В Румъния са недоволни от решенията на посланическата конференция и се надигат гласове за заграбване на [[Южна Добруджа]], а България и българското обществено мнение са потресени от „справедливостта на това соломоновско решение“. Удобен момент за задоволяване на румънските шовинистични планове (виж [[Велика Румъния]]) възниква веднага след посланическата конференция и това се оказва [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от [[1913]] г. Използвайки крайно притеснителното военно положение на България в центъра на Балканите и обстоятелството, че [[Българска армия|Българската армия]] е ангажирана изцяло в бойни действия срещу [[Сърбия]] и [[Гърция]], [[Румънска армия|румънската армия]] напада на [[29 юни]] [[1913]] г. България в гръб, завладявайки Южна Добруджа и през [[Дунав]] достига до околностите на [[София]]. Това води до [[капитулация]]та на България и новото статукво на Балканите е узаконено от [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]], подписан от балканските страни на [[10 август]] [[1913]] г. Според неговите клаузи {{цитат|новата граница между България и Румъния тръгва от Дунава, по-нагоре от Тутракан, по течението на реката и достига до Черно море на юг от Екрене|}} Договорът задължава България да събори не по-късно от две години съществуващите [[фортификация|фортификационни съоръжения]] и да не предприема военно строителство в [[Русе]], [[Шумен]] и областта между тях, както и в една зона от двадесет километра около [[Балчик]]. Европейският концерт на Великите сили въздига договора от Букурещ до ранг на голямо международно постижение, а Румъния – до истински хуманен и безкористен миротворец, без да отчита факта, че този миротворец заграбва по силата на Букурещкия мир цяла Добруджа – люлката на българската държавност. Въпреки „хуманния и миротворен характер“ на Букурещкия мир, Румъния продължава прекрасно да осъзнава българската етническа и историческа принадлежност на Добруджа, като дори след края на това „велико постижение на румънската дипломация и външна политика“ се надигат гласове в страната призоваващи към благоразумие: {{цитат|Справедливо и необходимо е да се ревизира Букурещкият мирен договор. Ако Румъния желае да изтрие горчивите следи на миналото на Букурещкия договор, трябва да бъде по-примирителна и върне територията на Южна Добруджа, която тя отне несправедливо от България|}} Това е мнението на [[Таке Йонеску]] – бивш румънски външен министър и един от авторите на Букурещкия мирен договор. Румънският публицист Фору на [[10 юни]] [[1914]] г. чрез вестник Universal заявява: {{цитат|Рано или късно, при принципа на националностите ще трябва да върнем на България териториалния четириъгълник, който взехме с Букурещкия мирен договор – с това ще останем честни спрямо българите и направим за тях това, което желаем да се прави на нас|}}<ref>{{cite book |last= Мавродиевъ |first= М.А. |authorlink= М.А.Мавродиевъ |title= Доброджа (критически етюдъ), част VI, VII, VIII |year= 1917, второ допълнено издание |publisher= печатница на военното книгоиздателство}}</ref> === По време на Първата световна война === По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] добруджанският въпрос придобива нови измерения на сцената на „[[голямата игра]]“. По силата на подписаната [[Тайна българо-германска спогодба|тайна спогодба]] от [[6 септември]] [[1915]] г. между германския посланик в София [[Георг Михаелис]] и българския министър-председател и министър на външните работи [[Васил Радославов]] се предвижда, че ако Румъния без никакво предизвикване атакува България, нейните съюзници се съгласяват България да си върне територията, която е отстъпила на Румъния по Букурещкия договор, както и да присъедини една допълнителна ивица от Северна Добруджа. На 1 септември [[1916]] г., след румънското нападение срещу Австро-Унгария (чийто съюзник е България), българската войска настъпва в Добруджа. Освободени са [[Тутракан]], [[Силистра]], [[Добрич]], [[Балчик]], [[Мангалия]], [[Кюстенджа]], [[Бабадаг]], [[Черна вода (град)|Черна вода]], [[Хърсово (град)|Хърсово]], [[Тулча]]. След победата на 3 януари 1917 г. при [[Мачин]], командваната от [[Иван Колев (генерал)|ген. Колев]] I конна дивизия в състава на III българска армия прогонва на 5 януари остатъците от руските и румънските части отвъд Дунав, с което слага край на румънското управление на Добруджа. Съгласно Буфтейския и [[Букурещки договор (1918)|Букурещкия]] мирни договори, Румъния връща на България Южна Добруджа заедно с част от Северна Добруджа южно от линията Черна вода – Кюстенджа. Останалата част от Северна Добруджа до [[Дунавска делта|Дунавската делта]] остава под съвместното управление ([[кондоминиум]]) на Централните сили. На 25 септември, с [[wikisource:bg:Протокол за предаване на Северна Добруджа на България и за поправка на българо-турската граница по река Марица|Берлинския протокол]], и тази част от Добруджа е предадена на [[България]]. Само няколко дена по-късно обаче е сключено [[Солунско примирие|Солунското примирие]], с което България излиза от войната като победена, а [[Ньойски договор|Ньойският мирен договор]] от ноември 1919 г. отново дава цяла Добруджа на Румъния. Добруджанският въпрос според някои анализатори е в основата на противоречията между [[Централни сили|Централните сили]]. Войната е загубена за тях с провала на лятната кампания на [[Западен фронт (Първа световна война)|Западния фронт]] през 1918 г. === В периода между двете световни войни === След края на Първата световна война в Добруджа е възстановено статуквото от 1913 г. по силата на Букурещкия мирен договор от същата година. Границата между България и Румъния според [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] остава такава, каквато е на [[1 август]] [[1914]] г. Тези данни са потвърдени и от [[рапорт]]а на териториалната комисия на [[Парижка мирна конференция|Парижката мирната конференция]] под председателството на Тардьо от [[6 април]] [[1919]] г. Според анекс III на този рапорт, през 1913 г. Румъния е получила една област от 7630 кв. км с 273 090 души, от които само 6090 са румънци срещу 267 000 друго население. След Първата световна война румънските власти предприемат политика на [[Румънска и арумънска колонизация на Южна Добруджа|системна колонизация]] на Южна Добруджа с [[румънци]] и [[куцовласи]], която има за цел да промени етническия облик на областта, като изтласка компактния български елемент и денационализира останалото българско население в областта, подготвяйки окончателното завладяване на Добруджа от Румъния. Според румънското преброяване от 1930 г. населението на Добруджа се увеличава бързо и достига – 10 години след войната – до 378 344 души, от които: българи 143 209, или 37,9% турци 129 025, или 34,1% румънци 77 726, или 20,6% По време на преброяването в Северна Добруджа живеят около 60 000 българи (според български сведения), а според румънските статистики – 43 000 души. През [[1936]] г. е сключена конвенция между Румъния и Турция за изселване на турското население в [[Анадол]]а, за да може румънското правителство да извърши допълнителна колонизация върху освободените от турското население земи. При това положение към [[1938]] г. населението на Южна Добруджа достига до 419 075 души и се разпределя по етнически групи според поредната румънска статистика, както следва: българи 162 688 турци 102 542 (около 40 хиляди вече са изселени) румънци 93 276 Румънската колонизационна политика в Добруджа от Руско-турската освободителна война до [[Втора световна война|Втората световна война]] се осъществява най-вече посредством принуда в аграрните [[обществени отношения]] в полза на румънските колониалисти в областта. За целта е създадено специално законодателство ([[Закон за организиране на Южна Добруджа]] и [[Закон за проверка на аграрната собственост]] от 1924 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4719&SRV=false&LANG=bg ''Дневни новини'' - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.9 / 05 август 1924. / стр. 1.]</ref>), които илюстрират основните идеи на румънската аграрна политика в Добруджа в периода между двете световни войни. Чрез тези закони Румъния слага ръка върху 1/3 от обработваемата площ на Южна Добруджа за сметка на българското население. Посредством приложението на тези два закона се създава огромен по размер поземлен фонд за колонизация. На тези изтръгнати от българското население земи са настанени [[куцовласи]] от [[Македония (област)|Македония]]. Впоследствие законите са многократно изменяни, въвеждайки законодателна забрана българи да купуват и продават земи помежду си. Освобождаваните земи от българските изселници, които [[емиграция|емигрират]] към България, по силата на закона могат да се продават единствено на румънската държава. Същевременно румънската държава толерира своеволната пълна конфискация на цели земеделски стопанства по най-различни поводи, главно чрез насилствено изкупуване. Българите в областта са лишени от кредитен ресурс за закупуване и обработване на земите си и са облагани с тежки данъци. В резултат на всичките тези комплексни мерки за румънска колонизация на Добруджа за по-малко от две десетилетия от коренното българско население е отнета близо 500 хиляди [[хектар]]а плодородна земя. Аграрната румънска политика и политиката на насилствена колонизация в областта се провежда с една неприкрита и брутална културна репресия. През 1913 г. в Южна Добруджа има 276 български училища с 584 учители и 21 951 ученици. За две десетилетия румънската власт слага край на българското просветно дело в областта, конфискувайки училищните сгради и пособия, и прогонвайки българските учители. В навечерието на Втората световна война в Южна Добруджа има само 4 български училища – в Силистра, Добрич, Балчик и [[Каварна]], които се издържат от доброволни дарения на местното българско население. В тях се учат 3100 ученици от 182 учители. Не по-различна през този исторически период е участта и на Българската православна църква в областта. От 112 български църкви през 1912 г., към 1935 г. остават незаети от румънската църква едва няколко. Според един мемоар от 1935 г. румънските власти дават съгласие за богослужение на [[български език]] само на 14 села, където населението е над 80% българско. [[Имот]]ите на българските църковни настоятелства са отнети от румънската държава. Затворени са и 57 български [[читалище|читалища]] и всички български [[Библиотека|библиотеки]] в областта, като тяхното книжовно богатство е разпръснато по румънските библиотеки. [[de jure|Формално]] е признато правото за издаване на български вестници в областта, но фактически те са забранени. Единственият международен акт, който гарантира спазване правата на българите в Добруджа, е [[Договор за спазване на правата на малцинствата|Договорът за спазване на правата на малцинствата]], сключен между [[Антанта|Съюзните сили]] и [[Кралство Румъния]] на [[9 декември]] 1919 г. Румънската страна проявява неимоверна съпротива както при подписването на Договора за малцинствата, така и срещу поемането на ангажимента за зачитане на правата, и специално на правата на българското малцинство в [[кралство]]то. Общият отказ се основава на [[аргумент]]а, че с подписването на договора се нарушава румънският [[суверенитет]] и се открива възможност за намеса във вътрешните работи на страната. Въпреки че Румъния подписва Договора за малцинствата, румънските власти провеждат последователна асимилационна и антималцинствена политика в периода между двете световни войни. За периода 1919 – 1939 г. в Секретариата на [[ОН]] (главно в Секцията за малцинствата) срещу румънската държавна политика са изпратени най-много петиции-оплаквания по малцинствените проблеми. Общият брой на документите е 81, като 68 от тях засягат спазване правата на българите в Добруджа. Същевременно Царство България, което подписва и ратифицира всички международни актове относно малцинствата, е атакувано само два пъти за целия 20-годишен период (1919 – 1939). Това са два отговора-становища на румънското правителство, в които се повдига въпросът за положението на власите в района на [[Кула (град)|Кула]], [[Лом]] и [[Видинска област|Видинско]]. С тях Румъния пледира за признаване на права на т.нар. „влашко население“ в България, което по данни на румънското правителство от 1933 – 1934 г. се оценява на „330 хиляди“ (при преброяването на населението в България през [[1926]] г. за [[румънци]] (по признак [[майчин език]]) се обявяват 73 746 души). Този [[спор]]ен румънски документ е изпратен като контра-отговор на оплакванията на българи от Южна Добруджа спрямо румънската малцинствена политика. Междудържавните отношенията между България и Румъния между двете световни войни се определят изключително от Добруджанския въпрос. === Международен контекст на добруджанския въпрос === Румънските отношения със [[Руската съветска федеративна социалистическа република|Съветска Русия]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветски съюз]] след Първата световна война са сложни и недоброжелателни. Съветското непризнаване за присъединяването на Бесарабия към Румъния кара кралството да се отнася в някои аспекти по-благосклонно към подобряване на отношенията с България. В резултат на тази антикоминтерновска политика и по силата на Малцинствения договор румънското правителство разрешава да се открият български училища в [[Букурещ]], [[Галац]], [[Кюстенджа]], [[Добрич]] и Силистра, както и няколко български църкви. В израз на тази политика румънското правителство през [[1922]] г. приема да се възложи на една българо-румънска комисия да потвърди средства за приятелско уреждане на редица спорни въпроси, възникнали между двете страни вследствие завземането от румънска страна на Южна Добруджа. След посещение на [[Александър Стамболийски]] в Букурещ през 1922 г. комисията започва работа. Въпреки че земеделското правителство обещава на Румъния да пази благосклонен [[неутралитет]] в случай на конфликт между Румъния и СССР, комисията не постига целта си. Преговорите са прекъснати. Няколкото опита от българска страна за нова среща не дават резултат. Главната пречка за разбирателство е българското искане за вдигане на наложения секвестър върху имотите на българите в Румъния. След управлението на генерал Авереску (период на сравнителна толерантност към българското малцинство), от 1924 г. Румъния започва брутална икономическа, политическа и културна репресия спрямо българите в Добруджа. Една от причините за неприсъединяването на България към [[Балканска Антанта|Балканската Антанта]] от [[1934]] г. е румънската държавна политика към българите в Добруджа. В периода до [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] всички българо-румънски преговори за статута на българското национално малцинство в Румъния по една или друга причина се провалят от румънска страна. == [[Крайовска спогодба]] == След [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]] българската външна политика по добруджанския въпрос търпи по обясними причини бърза [[еволюция]]. Българската външна политика изоставя спорните и висящи въпроси за положението на българското малцинство, като формулира ново искане – връщане на Южна Добруджа към България. През април 1939 г. министър-председателят [[Георги Кьосеиванов]] формулира пред парламентарната комисия по външните работи целите на тази нова политика, в която като главна задача се изтъква териториалното искане на България за връщането на Южна Добруджа. Поставянето на добруджанския въпрос като първо искане в [[система]]та на мирната ревизия на Ньойския договор има исторически, икономически, политически и конюнктурни основания. Главното е, че Добруджа е изконна българска земя на чиято територия се образува [[Дунавска България]], където винаги и непрекъснато живее компактно българско население с формирано национално съзнание, култура, език и народностни традиции и обичаи. Същевременно Южна Добруджа в историко-географски план е едно естествено продължение на територията на царството към 1940 г. и неотделим стопански [[хинтерланд]] на [[Варна]], [[Русе]] и [[Шумен]], като житница на България. При това Добруджа е отнета от България не чрез победоносна война, а по силата на един несправедлив международен договор, несъобразен нито с историята, нито с географията, нито с етническите права на България над тази територия с преобладаващо българско население. През [[януари]] [[1939]] г. [[цар]] [[Борис III]] поставя добруджанския въпрос в [[Рим]], но там не обръщат внимание на българските претенции, тъй като Италия се интересува главно от Южните Балкани ([[Далмация]], [[Албания]] и [[Епир]]) и с оглед на своите цели се стреми да насочи вниманието на България в тази насока. В [[Берлин]] първоначално посрещат българските искания резервирано. Германия се стреми да привлече Румъния на своя страна, за да си осигури румънския [[петрол]] от [[Трансилвания]] и не желае да се ангажира с България по добруджанския въпрос. До окончателното налагане на Германия като водеща велика сила в румънската политика, тази позиция на германската дипломация остава непроменена. В началото на 1940 г., когато България става обект на най-силна дипломатическа обработка от страна на англо-френския блок и е в непрекъснато засилващи се връзки със СССР, българската дипломация се опитва да склони Германия по добруджанския въпрос, изтъквайки западната и руската заплаха. Отношението на Англия, Франция и [[САЩ]] към добруджанския въпрос се определя от тяхната обща политика в [[Югоизточна Европа]] в навечерието на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Тези страни се стремят да създадат един общ и неутрален по отношение на Германия и СССР балкански блок, към който евентуално да бъде привлечена и България. С оглед на това англо-френската дипломация се опитва да внуши на румънския крал [[Карол I]], че трябва да се уредят висящите въпроси с България, на което той категорично заявява, че никога няма да се съгласи с отстъпка на територии на [[Унгария]] и България, но все пак ще се занимае със спорните въпроси. При това румънско отношение по спорните въпроси с Унгария и България, Франция и Англия застават на румънска страна и чак до окончателното преориентиране на Румъния към [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] през пролетта на 1940 г. тази тяхна позиция остава непроменена. Българските дипломатически постъпки в [[Париж]] и [[Лондон]] през [[1939]] и в началото на [[1940]] г. не донасят никакви резултати. Отрицателното отношение на тези страни към българските искания за Добруджа и преди всичко гаранциите давани от Германия укрепват волята на Румъния за противодействие. Едва в края на 1939 г. английската дипломация прави пръв опит да ревизира своето становище. Тази нова ориентация е свързана с пътуването на [[лорд]] [[Лойд Джордж]], на когото е възложена мисията да убеди Румъния да отстъпи по добруджанския въпрос, за да се създадат условия за привличането на България към Балканския неутрален блок и да се нанесе удар върху германското влияние на Балканите. Тази мисия обаче завършва безрезултатно. В отношенията си с Англия и Франция българското царско правителство се опитва да използва същия дипломатически ход, който пласира в Берлин и Рим. Докато българските дипломати внушават на Германия, че не е в неин интерес въпросът за Добруджа да се урежда чрез съдействието на Англия и СССР, а в Рим направо плашат, че ако Италия не прояви разбиране, ще се обърнат с молба към Русия, по отношение на англо-френския блок се лансира главно съветската заплаха. Позицията на СССР по българските искания за Добруджа се различава от тази на Германия и на англо-френския блок. Още през [[1937]] г. сред дипломатическите и военните среди в Москва се смята, че България, поради тежкото положение на Румъния, има най-добър шанс да си възвърне не само Южна, но и цяла Добруджа, като излезе на устието на Дунава и установи съседство със СССР. Съветското отношение остава непроменено и след [[1 септември]] [[1939]] г. Така на полето на международната дипломация към пролетта на 1940 г. се очертава една твърде благоприятна международна обстановка за България към уреждане на въпроса за Южна Добруджа. Инициативата за решаване на въпроса за Южна Добруджа идва от Германия, която успява да се наложи в румънската политика и в стремежа си да овладее положението на Балканите се опитва да спечели окончателно България на своя страна. В резултат на този отчетлив германски външнополитически стремеж сред германската дипломация съзрява идеята за компенсация на България, като ѝ се върне Южна Добруджа. Същевременно англо-френският блок също изоставя Румъния. През пролетта на 1940 г. английската и френската дипломация правят все по-определени признания за законността на българските искания и се отказват от гаранциите, дадени на Румъния през 1939 г. Съветският съюз също продължава да защитава своята теза, че България има исторически и икономически права над Южна Добруджа и застава изцяло в нейна подкрепа. В резултат на това през пролетта на 1940 г. Румъния се оказва абсолютно изолирана и изоставена по въпроса за Южна Добруджа, което я принуждава към отстъпки и тя започва сама да търси пътища за подобрение на отношенията си с България. В този момент българската дипломация усеща, че часът за частично уреждане на добруджанския въпрос е настъпил. На тайно съвещание във [[Министерство на външните работи|външното министерство]] на [[4 април]] [[1940]] г. решаването на добруджанския въпрос се определя като задача №1 на българската политика. Министърът на външните работи [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]] разработва цяла програма за неговото уреждане. Той съветва дипломатите да подчертаят, че България иска да реши миролюбиво този въпрос, че става дума за поправка на една несправедливост, че България няма други интереси в Румъния, че срещу Южна Добруджа тя не би могла да влезе в Балканското споразумение, но че е готова да сключи с Румъния пакт за ненападение или за гарантиране на новата обща граница. Българската дипломация се заема незабавно да осъществи начертаната от Иван Попов програма. През април и май 1940 г. българските легации в чужбина и особено представителствата в Берлин, Москва, Лондон, Париж и Букурещ изпълняват предписаните от Външно министерство постъпки. Същевременно огромен натиск върху Румъния оказват СССР и Унгария. На 26 юни 1940 на румънския пълномощен министър в Москва е връчена нота за опразване на [[Бесарабия]] и северната част на [[Буковина]] в срок от 24 часа. След два дни Съветският съюз пристъпва към завземане на посочените области и за 4 дни [[Червената армия]] установява новата граница. Това предизвиква спонтанна реакция в Унгария. Още през юни 1940 г. е проведена мобилизация и концентрация на унгарската армия на румънската граница. Румъния е на колене смъртно изплашена. В този момент страната решава да уреди бързо въпроса за Южна Добруджа с България, за да освободи ангажираните отвъд Дунава военни части и укрепи отбраната на западната си граница с Унгария. В този момент българската дипломация решава да действа бързо и енергично пред великите сили. На 29 юни 1940 цар Борис III заявява, че ако България не получи Южна Добруджа, в България ще възникне опасност от пролетарска революция, която ще установи най-тесен съюз със Съветския съюз. Съобщавайки в Берлин за разговора си с царя в София, германският посланик в България обръща внимание, че обстановката в страната с оглед опазване на германските интереси става много опасна. Той препоръчва да се предприеме необходимото за засилване на германските позиции в България. Българското правителство се консултира и с Москва, където на българското военно аташе е внушено, че България трябва да помисли не само за Южна, но и за Северна Добруджа, за да може България да излезе на [[Дунавска делта|Дунавската делта]] и да установи съседство със СССР, но това агресивно поведение на съветската дипломация плаши правителството и царя. В тази обстановка в България закипяват големи външнополитически страсти. Започва шумна манифестация на българо-унгарско сближение. Българското правителство заявява, че по принцип приема унгарската идея за една паралелна акция срещу Румъния. Увлечени от примера на Унгария, [[Богдан Филов]] и Иван Попов решават да изменят на своя глава указанията на царя за мирно уреждане на добруджанския въпрос, като обявят [[мобилизация]], демонстрирайки неприкрит стремеж от страна на България да си върне цяла Добруджа. Но [[държавен глава|държавният глава]] цар Борис III категорично се противопоставя на този авантюристичен план, характеризирайки го като „нов 16 юни“. Царят принуждава правителството да телеграфира в Рим и Берлин за своите намерения, за да изпитат ефекта от тяхното намерение и едва тогава да действат. Но и от двете места съветват българското правителство да не прибягва до употреба на сила по добруджанския въпрос. В започналия дипломатически натиск от България по добруджанския въпрос се включват бившият цар [[Фердинанд I Български]] и генерал [[Никола Жеков]]. На 7 юли 1940 г. Фердинанд се обръща с лично писмо до [[Хитлер]], като изтъква колко важно е за германската източна политика България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия. След този натиск дипломацията на Германия и Италия стига до заключението, че протакането на решаването на добруджанския въпрос ще накърни влиянието на [[Оста]] в България. Хитлер и [[Рибентроп]] принуждават румънските власти да влязат в преговори с Унгария и България за уреждане на трансилванския и добруджанския въпрос. На [[26 юли]] 1940 г. в Германия се провежда тристранна среща с участието на българска и румънска делегация. Хитлер в прав текст заявява на румънската страна, че е съгласен със справедливостта на българското искане, включително и за Силистра, но отказва да поеме каквато и да била [[арбитраж]]на роля. С тази среща акцията на българската дипломация за спечелване на международна подкрепа за уреждане на добруджанския въпрос приключва. Двете най-влиятелни на Балканите велики сили – Германия и СССР – застават едновременно и окончателно на българска страна по добруджанския въпрос. При така създалото се международно положение на [[2 август]] 1940 г. Коронният съвет на Румъния упълномощава Външното министерство на страната да започне преговори с България и Унгария. Румънският външен министър Манулеску предава на пълномощния министър в Букурещ [[Стоян Петров-Чомаков]] румънска декларация, адресирана до българското правителство. На 14 август Петров-Чомаков връчва на Манулеску българския отговор, в който румънската идея за предварителни преговори по същността на проблема е отхвърлена, като се заявява, че България няма да отстъпи от своето искане за възстановяване на границата до 1913 г. На 16 август в София пристига румънско контрапредложение. Развивайки тезата, че България и Румъния имат еднакви исторически основания и етнически права над Южна Добруджа, румънското правителство настоява за териториални отстъпки, като иска да запази Силистра и Балчик и настоява да се отдели една крайбрежна зона, претендирайки за една област от 1200 кв. км, или около 1/6 от територията на Южна Добруджа. Наред с териториалните претенции Румъния изисква от българска страна една предварителна декларация, че ще осигури достатъчно време за евакуация и една втора декларация, според която България се задължава да репатрира всички българи от Румъния и да заплати недвижимата и движима собственост на румънските колониалисти в областта. Очевидният румънски стремеж е да се протакат преговорите, за да даде възможност на заселниците в Южна Добруджа да приберат всичкото свое имущество, като същевременно получат компенсации за земи и собственост, заграбени от българското население посредством румънската държава и политика. На 7 септември 1940 г. под напора на обстоятелствата преговорите са финализирани с договор, няколко спогодби и приложения към договора, които уреждат българо-румънския спор за Южна Добруджа. [[Крайовски договор|Крайовският договор]] установява възстановява старата граница между България и Румъния в Добруджа от периода 1878 – 1913 година. Той санкционира принципа за задължително репатриране на равен брой българи и румънци от Северна и Южна Добруджа, уреждайки и финансово-имуществените въпроси, произтичащи от връщането на територията на Южна Добруджа в [[патримониум]]а на България. Опразването на Южна Добруджа от румънската власт и завземането ѝ от българската армия се извършва на четири етапа между [[20 септември]] и [[1 октомври]] 1940 г. В резултат на тези действия с [[манифест]] от [[21 септември]] 1940 г. цар Борис III нарежда на българската армия да заеме по мирен начин възвърнатата на България южнодобруджанска територия. Възвръщането на територията на Южна Добруджа към България е призната от всички велики сили, което става причина тази територия да е единствената невъзстановена по старото статукво, съгласно взетите решения с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]] от [[1947]] година, който бележи края на [[Втора световна война|Втората световна война]]. == Недоволство срещу Крайовската спогодба == {{без източници}} Въпреки блестящия дипломатически ход, с който по силата на мирно споразумение Южна Добруджа е възвърната на България, не липсват и критични мнения за акта на сключване на Крайовската спогодба. Българи от Северна Добруджа, изтъквайки позицията на Съветския съюз по добруджанския въпрос в навечерието на [[операция Барбароса]], критикуват българските искания като палиативни в едно изложение срещу Крайовската спогодба, определяйки я като най-срамния акт, сключен от българските управници в течение на историята, тъй като по силата на споразумението българското правителство и държава изоставят на произвола на съдбата българското население в Северна Добруджа. За отбелязване е и фактът, че съгласно спогодбата България се задължава с твърде големи за възможностите ѝ финансови компенсации спрямо Румъния – за една сума от 850 000 000 леи срещу стойността на личните имоти на румънските изселници от областта. Парите обаче са заплатени след като военната инфлация ги прави доста по-скромна сума. == Източници == <references /> * [http://www.dobrudja.150m.com/dobistoria.htm Добруджански въпрос] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091201125753/http://www.dobrudja.150m.com/dobistoria.htm |date=2009-12-01 }} == Вижте също == * [[Македонски въпрос]] * [[Тракийски въпрос]] == Външни препратки == * [http://catalog.libvar.bg/view/show_article.pl?id=25784&SC=aAvtorid&RC=163&SRV=true&LANG=bg&CS=3487&SA=%C1%EE%F0%EB%E0%EA%EE%E2%2C%20%C0%ED%F2%EE%ED Българските права върху Добруджа - статия от Антон Борлаков във вестник "Добруджа" от 26 април 1918] * [http://www.kroraina.com/bugarash/bugarash/dobrudja/dobrudja.html Добруджанският въпрос] * Д-р ист. н. Йордан Колев [http://www.point-of-view.org/?p=369 Българското национално малцинство в Добруджа] * [http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=1003445427.3427914025793552212 Добруджанският въпрос в Стокхолм / Илия Янулов - вестник ''Добруджа'', ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 218, 12 март 1919, стр.1] {{Национално-регионални въпроси на Балканите}} {{Портал|Политика|България|Румъния}} [[Категория:Отношения между България и Румъния]] [[Категория:История на Добруджа]] [[Категория:Национални въпроси]] g14flw93oxlgj2caqyt2ctoebfw6yvy 0 272523 12416662 11814654 2024-11-19T10:17:31Z 2A02:3100:B0DF:9A00:50BF:9A9D:8855:F854 Промеяна на името на епохата на социализма, от идеологически изопачено към исторически неутрално. 12416662 wikitext text/x-wiki [[Файл:Palace Emanuil Manolov 3.jpg|мини|250п|Дом на културата „Емануил Манолов“]] {{без източници}} '''Домът на културата „Емануил Манолов“''' е внушителна сграда в центъра на [[Габрово]], главна концертна зала в област Габрово. Сградата е с архитектурна и художествена стойност, важен маркер на градското продтранство. == История == Хълмът, на който е построен, се е наричала Беглишки харман. Строителството на Дома на културата започва през юли 1959 г. Построен само за 5 години, този истински дворец започва да функционира през [[1964]] година. През епохата на социализма сградата изпълнява функциите на дом на културата и на профсъюзите. == Архитектура == Домът на културата е изграден в стил [[неокласицизъм]]. Негов автор е арх. [[Карл Кандулков]]. Скулптурното му оформление принадлежи на проф. Илия Илиев. Хълмистият терен е наложил да бъде оформено голямо външно стълбище. Главната източна фасада е богато украсена с колони от бял врачански камък, завършващи с изящно орнаментирани капители. Централният източен вход въвежда в просторно фоайе, от което посетителите се отправят към зрителната театрална зала и изложбените салони. Приемните помещения са постлани с мозайка, а стените са облицовани с изкуствен мрамор. Таваните са гипсови. Вратите, прозорците и вътрешните му стълбища са украсени с розетки от ковано желязо, фоайетата му са облицовани с разноцветен мрамор, полилеите му са месингови. Важни моменти от историята на града са художествено интерпретирани в барелефи и монументални стенописи в интериора му. На покрива са разположени статуи в цял ръст на хора и коне. Пред сградата е издигната статуя на [[Емануил Манолов]]. Домът на културата е разположен на 5400 квадратни метра и притежава 63 помещения. 800-местната зала е най-голямата в Габрово. == Дейности == Този истински дворец е сред забележителностите на Габрово и средище на изкуствата и културата. В него гостуват оперни, симфонични, балетни, музикални и танцови спектакли и творят габровските драматичен театър; камерен, духов и диксиленд оркестри. Стотици са децата и младежите, които са намерили своето място в детски фолклорен ансамбъл; детска музикална школа; неправителствени организации; школи за изучаване на чужди езици; танцови школи; рок-групи; клубове за източни бойни изкуства и други. Провеждат обучение, репетиционна и концертна дейност, семинари и конференции, изложби и творчески срещи, камерни концерти. {{Град Габрово}} {{Портал|Култура|България}} [[Категория:Домове на културата в Габрово|Емануил Манолов]] [[Категория:Основани в България през 1964 година]] dr66zmmxekqu7xnldmfe1gx0m2sd14m 0 273574 12416036 12382852 2024-11-18T17:28:14Z Nk 399 == Други == На света Мария Магдалина е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123946965|title=Св. Мария Магдалина}}). 12416036 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария|Мария (пояснение)}} {{Светец |име=Св. Мария Магдалина |дата на раждане=края на I в. пр. Хр. – началото на I век |дата на смъртта=I век |празник=[[22 юли]] |почитан/а в=[[Източноправославна църква]] [[Католическа църква]] |изображение=Maria Magdalene icon.jpg |размер на изображението=220 п |описание на изображението=Православна икона на св. Мария Магдалина |място на раждане=Магдала (днес [[Мигдал]], [[Израел]]) |място на смъртта= [[Ефес (град)|Ефес]] |титли=равноапостолна (Православие) |атрибути=съсъд с миро, червено великденско яйце, прегръща десния крак на разпънатия Иисус Христос (правосл.), алабастров съд с благовония, дълги коси, череп (катол.) |покровителство= }} '''Марѝя Магдалѝна'''<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_2.xml#16 Библия, издание на Св. Синод на Българската църква с председател Максим, патриарх български и митрополит софийски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305191122/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_2.xml#16 |date=2016-03-05 }}, гр. София, 1991 г. стр. 1255, Евангелие от Марка, гл. 16, 1</ref><ref>[http://www.pravoslavie.bg/жития/света-мироносица-и-равноапостолна-ма/ „Света мироносица и равноапостолна Мария Магдалина“], ''Жития на светиите'', Синодално издателство, 1991 г. </ref>, срещана и като '''Марѝя Магдалѐна'''<ref>[https://books.google.fr/books?id=kyOoPr7YJWYC&pg=PA171&lpg=PA171&dq=%22мария+магдалена%22+Български&source=bl&ots=PwVO5uuPIw&sig=VWbV6c97r8YDG9o2encaRIFDKpQ&hl=en&sa=X&ved=0CE8Q6AEwBjgKahUKEwikzLiCkILJAhUCxRQKHcrIAJw#v=onepage&q=%22мария%20магдалена%22%20Български&f=false Светци и празници]</ref> ({{lang|he|מרים המגדלית}}; {{lang|grc|Μαρία ἡ Μαγδαληνή}}; {{lang|la|Maria Magdalena}}), е почитана като [[светица]] от християнските църкви. Появява се в [[Нов Завет|Новия Завет]], описана е като предана последователка на [[Иисус Христос]], [[мироносец|мироносица]], и [[свидетел]]ка на [[възкресение]]то му. И в четирите евангелия се споменава св. Мария Магдалина, като някои християнски учени приемат, че означава „Мария от Магдала“, въпреки че няма библейска информация, която да посочва дали това е нейното родно място или нейният дом, а други теолози предполагат, че тя е от Магдала Нунайя, където вероятно са се случили събитията записани от Марк в Глава 6. Историята на св. Мария Магдалина е дълбоко свързана с Иисус. Св. Мария Магдалина е тази, която открива празния гроб на Божия син и е свидетел на възкресението Му. Естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалина е предмет на многобройни [[Теория на конспирацията|конспиративни теории]], догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като [[светотатство]]. През 2009 г. мощите на св. Мария Магдалина са донесени за поклонение в [[Ловеч]] от славянобългарския манастир [[Зографски манастир|„Свети Великомъченик Георги Зограф“]] в [[Света гора]].<ref>[http://archive.bnt.bg/bg/news/view/14010/moshtite_na_marija_magdalina_v_lovech „Мощите на Мария Магдалина в Ловеч“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171003075436/http://archive.bnt.bg/bg/news/view/14010/moshtite_na_marija_magdalina_v_lovech |date=2017-10-03 }}, БНТ, 5 септември 2009 г.</ref> == Почит == В [[Православна църква|Православната]] и [[Католическа църква|Католическата]] църкви почитането на Мария Магдалина има известни различия: * Православната църква я тачи предимно като една от жените мироносици, изцелена от седем бяса (Марк 16:9), която се споменава на няколко пъти в четирите [[Евангелие|Евангелия]], докато * в Католическата църква дълго време нейният образ [[легенда]]рно, но неправилно се идентифицира с каещата се [[блудница]] Мария от сестрите [[Марта и Мария]], понеже през 591 г. папа Григорий Велики изказвал официално такова предположение, заявявайки на една проповед, че тези три жени са един и същи човек – Мария Магдалина, покаялата се блудница. През 1969 г. католическата църква признава официално, че тя не е каеща се блудница, а през 2016 г. е призната от Ватикана за апостол, наравно с останалите 12 ученика на Исус – Петър, Андрей, Яков Зеведеев, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Тадей, Симон Ханаанец и Юда Искариотски. == В изкуството == Надали има друг художествен персонаж като Мария Магдалина в [[история на изкуството|историята на изкуството]], който да е бил толкова [[култ]]ов обект на вдъхновение и многобройно пресъздаване. Образът на св. Мария Магдалина преобладава освен в [[картина|картините]] на [[средновековие|средновековните]] [[художник|художници]], но и в тези на [[ренесанс]]овите творци. В [[кино]]то на [[21 век]] св. Мария Магдалина е изиграна от [[Моника Белучи]] в популярния [[филм]] [[Страстите Христови (филм)|„Страстите Христови“]] на [[Мел Гибсън]]. <gallery widths="160px" heights="200px" perrow="3"> Файл:Mariya Magdalena.jpg | „Мария Магдалина“, картина от [[Фредерик Сандис]] ([[1860]]) Файл:Magdalena penitente, por Tiziano.jpg | „Каещата се Магдалина“, картина от [[Тициан]] Файл:Die Büssende Magdalena (BM 1866,1013.522).jpg | „Мария Магдалина“, литография от Адриан ван дер Верф Файл: | </gallery> ; Музика * [[Сандра]] – „[http://vbox7.com/play:c061578f&al=1&vid=2781382 Мария Магдалена]“ * [http://www.tochkabg.com/текстове/мария-магдалена/ Мария Магдалена] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304122805/http://www.tochkabg.com/%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0/ |date=2016-03-04 }}, Точка БГ == В българския фолклор == В българския фолклор света Мария е смятана за сестра на свети [[Илия (пророк)|Илия]] заради близостта на празниците им и по тази причина също е свързвана с предпазването от [[Мълния|мълнии]].<ref name="маринов">{{cite book | last = Маринов | first = Димитър | author-link = Димитър Маринов | year = 1981 | title = Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи | publisher = Наука и изкуство | location = София | pages = 684 }}</ref> == Други == На света Мария Магдалина е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123946965|title=Св. Мария Магдалина}}). == Вижте също == * [[Огнена Мария]] == Бележки == <references/> == Източници == * [http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament.xml Библия, Новий завет на Господа Нашего Иисуса Христа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121231050501/http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament.xml |date=2012-12-31 }} * [http://www.pravoslavieto.com/life/07.22_sv_Maria_Magdalena.htm Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалена] * [http://www.vselena.com/maria_magdalena.html Мария-Магдалена, тайната невеста на Исус] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090202092109/http://vselena.com/maria_magdalena.html |date=2009-02-02 }} Св. Мария Магдалина. St Mary Magdalene. A&T Publishing, 2017. Център за семиотични и културни изследвания, 290 с. {{мъниче|християнство}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Мария Магдалина| ]] [[Категория:Православни светци]] [[Категория:Равноапостолни]] [[Категория:Католически светци]] [[Категория:Англикански светци]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] ij0zfu971batkr57aew1zonnqowjh3k 12416037 12416036 2024-11-18T17:28:30Z Nk 399 не е мъниче 12416037 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мария|Мария (пояснение)}} {{Светец |име=Св. Мария Магдалина |дата на раждане=края на I в. пр. Хр. – началото на I век |дата на смъртта=I век |празник=[[22 юли]] |почитан/а в=[[Източноправославна църква]] [[Католическа църква]] |изображение=Maria Magdalene icon.jpg |размер на изображението=220 п |описание на изображението=Православна икона на св. Мария Магдалина |място на раждане=Магдала (днес [[Мигдал]], [[Израел]]) |място на смъртта= [[Ефес (град)|Ефес]] |титли=равноапостолна (Православие) |атрибути=съсъд с миро, червено великденско яйце, прегръща десния крак на разпънатия Иисус Христос (правосл.), алабастров съд с благовония, дълги коси, череп (катол.) |покровителство= }} '''Марѝя Магдалѝна'''<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_2.xml#16 Библия, издание на Св. Синод на Българската църква с председател Максим, патриарх български и митрополит софийски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305191122/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament_2.xml#16 |date=2016-03-05 }}, гр. София, 1991 г. стр. 1255, Евангелие от Марка, гл. 16, 1</ref><ref>[http://www.pravoslavie.bg/жития/света-мироносица-и-равноапостолна-ма/ „Света мироносица и равноапостолна Мария Магдалина“], ''Жития на светиите'', Синодално издателство, 1991 г. </ref>, срещана и като '''Марѝя Магдалѐна'''<ref>[https://books.google.fr/books?id=kyOoPr7YJWYC&pg=PA171&lpg=PA171&dq=%22мария+магдалена%22+Български&source=bl&ots=PwVO5uuPIw&sig=VWbV6c97r8YDG9o2encaRIFDKpQ&hl=en&sa=X&ved=0CE8Q6AEwBjgKahUKEwikzLiCkILJAhUCxRQKHcrIAJw#v=onepage&q=%22мария%20магдалена%22%20Български&f=false Светци и празници]</ref> ({{lang|he|מרים המגדלית}}; {{lang|grc|Μαρία ἡ Μαγδαληνή}}; {{lang|la|Maria Magdalena}}), е почитана като [[светица]] от християнските църкви. Появява се в [[Нов Завет|Новия Завет]], описана е като предана последователка на [[Иисус Христос]], [[мироносец|мироносица]], и [[свидетел]]ка на [[възкресение]]то му. И в четирите евангелия се споменава св. Мария Магдалина, като някои християнски учени приемат, че означава „Мария от Магдала“, въпреки че няма библейска информация, която да посочва дали това е нейното родно място или нейният дом, а други теолози предполагат, че тя е от Магдала Нунайя, където вероятно са се случили събитията записани от Марк в Глава 6. Историята на св. Мария Магдалина е дълбоко свързана с Иисус. Св. Мария Магдалина е тази, която открива празния гроб на Божия син и е свидетел на възкресението Му. Естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалина е предмет на многобройни [[Теория на конспирацията|конспиративни теории]], догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като [[светотатство]]. През 2009 г. мощите на св. Мария Магдалина са донесени за поклонение в [[Ловеч]] от славянобългарския манастир [[Зографски манастир|„Свети Великомъченик Георги Зограф“]] в [[Света гора]].<ref>[http://archive.bnt.bg/bg/news/view/14010/moshtite_na_marija_magdalina_v_lovech „Мощите на Мария Магдалина в Ловеч“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171003075436/http://archive.bnt.bg/bg/news/view/14010/moshtite_na_marija_magdalina_v_lovech |date=2017-10-03 }}, БНТ, 5 септември 2009 г.</ref> == Почит == В [[Православна църква|Православната]] и [[Католическа църква|Католическата]] църкви почитането на Мария Магдалина има известни различия: * Православната църква я тачи предимно като една от жените мироносици, изцелена от седем бяса (Марк 16:9), която се споменава на няколко пъти в четирите [[Евангелие|Евангелия]], докато * в Католическата църква дълго време нейният образ [[легенда]]рно, но неправилно се идентифицира с каещата се [[блудница]] Мария от сестрите [[Марта и Мария]], понеже през 591 г. папа Григорий Велики изказвал официално такова предположение, заявявайки на една проповед, че тези три жени са един и същи човек – Мария Магдалина, покаялата се блудница. През 1969 г. католическата църква признава официално, че тя не е каеща се блудница, а през 2016 г. е призната от Ватикана за апостол, наравно с останалите 12 ученика на Исус – Петър, Андрей, Яков Зеведеев, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Тадей, Симон Ханаанец и Юда Искариотски. == В изкуството == Надали има друг художествен персонаж като Мария Магдалина в [[история на изкуството|историята на изкуството]], който да е бил толкова [[култ]]ов обект на вдъхновение и многобройно пресъздаване. Образът на св. Мария Магдалина преобладава освен в [[картина|картините]] на [[средновековие|средновековните]] [[художник|художници]], но и в тези на [[ренесанс]]овите творци. В [[кино]]то на [[21 век]] св. Мария Магдалина е изиграна от [[Моника Белучи]] в популярния [[филм]] [[Страстите Христови (филм)|„Страстите Христови“]] на [[Мел Гибсън]]. <gallery widths="160px" heights="200px" perrow="3"> Файл:Mariya Magdalena.jpg | „Мария Магдалина“, картина от [[Фредерик Сандис]] ([[1860]]) Файл:Magdalena penitente, por Tiziano.jpg | „Каещата се Магдалина“, картина от [[Тициан]] Файл:Die Büssende Magdalena (BM 1866,1013.522).jpg | „Мария Магдалина“, литография от Адриан ван дер Верф Файл: | </gallery> ; Музика * [[Сандра]] – „[http://vbox7.com/play:c061578f&al=1&vid=2781382 Мария Магдалена]“ * [http://www.tochkabg.com/текстове/мария-магдалена/ Мария Магдалена] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304122805/http://www.tochkabg.com/%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0/ |date=2016-03-04 }}, Точка БГ == В българския фолклор == В българския фолклор света Мария е смятана за сестра на свети [[Илия (пророк)|Илия]] заради близостта на празниците им и по тази причина също е свързвана с предпазването от [[Мълния|мълнии]].<ref name="маринов">{{cite book | last = Маринов | first = Димитър | author-link = Димитър Маринов | year = 1981 | title = Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи | publisher = Наука и изкуство | location = София | pages = 684 }}</ref> == Други == На света Мария Магдалина е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123946965|title=Св. Мария Магдалина}}). == Вижте също == * [[Огнена Мария]] == Бележки == <references/> == Източници == * [http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament.xml Библия, Новий завет на Господа Нашего Иисуса Христа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121231050501/http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_new_testament.xml |date=2012-12-31 }} * [http://www.pravoslavieto.com/life/07.22_sv_Maria_Magdalena.htm Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалена] * [http://www.vselena.com/maria_magdalena.html Мария-Магдалена, тайната невеста на Исус] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090202092109/http://vselena.com/maria_magdalena.html |date=2009-02-02 }} Св. Мария Магдалина. St Mary Magdalene. A&T Publishing, 2017. Център за семиотични и културни изследвания, 290 с. {{нормативен контрол}} [[Категория:Мария Магдалина| ]] [[Категория:Православни светци]] [[Категория:Равноапостолни]] [[Категория:Католически светци]] [[Категория:Англикански светци]] [[Категория:Прототипи на литературни герои]] 6p8emm6fs6w0i9d503d59kuqto9bqh9 0 276255 12415869 12386177 2024-11-18T15:14:26Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415869 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Лехово|Лехово (пояснение)}} {{Селище инфо|Гърция | име = Лехово | име-местно = Κρασοχώρι | изглед = Staro_Lehovo_IMG_8620.jpg | изглед-описание = Изглед към землището на Старо Лехово от границата в района на гранична пирамида 89 (Червения пост) | област = Централна Македония | дем = Синтика | географска-област = [[Мървашко]] | карта3 = Сярско }} '''Лѐхово''' ({{стар|Лѣхово}}, форми на името '''Леово''', '''Леоо''', '''Ляово''' или '''Ляхово''', {{lang|el|Κρασοχώρι}}, ''Красохори'', до 1927 година ''Λέχοβον'', ''Леховон''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/10442/168870 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в Република [[Гърция]], разположено на територията на [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]], област [[Централна Македония]]. == География == Лехово е село в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. Било е разположено северно от град [[Сяр]] (Серес) и град [[Валовища]] (Сидирокастро) в северозападното подножие на планината [[Алиботуш]] (Орвилос) на границата с [[България]] по течението на Леховската река (Дели крава). == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е най-вероятно от изчезнало лично име < *''лех'', *''лях'', заето от сръбски ''лех'', ''поляк'', тоест Лехово заедно с [[Ляхово (Област Пазарджик)|Ляхово]] и [[Лешко]] е свързано с името на поляците, тъй като във всички рударски центрове на Балканите през средновековието и първите два-три века османска власт, с добиването на метали се занимават изключително чужденци – саксонци, поляци.<ref>{{Местните|151}}</ref> === В Османската империя === Под имената ''Лехово'' и ''Лефево'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от 1611 - 1617 и 1623-1625 година, съответно със 186 и 167 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>{{ЕПК|1|507}}</ref> До края на XIX век Лехово е един от центровете на железодобивната индустрия в областта Мървашко. В селото се добивало [[магнетит|магнетитов пясък]], преработван в няколко пещи ([[пехца|пехци]]) и един [[самоков (металургия)|самоков]].<ref>Георгиев, Георги. „Старата железодобивна индустрия в България“. София, 1978, стр.145-146.</ref> Редица податки говорят, че леховци са отдавнашни преселници по тези места. Преди години се отличавали много от околното население по говор, облекло, нрави, обичаи и прочее. Съседите им ги смятали за потомци на преселени тук чужденци - рудари и металурзи.<ref>{{Местните|27}}</ref> По думите на [[Васил Кънчов]], посетил тези места през 1891 година: {{цитат|''Жителите му се отличават твърде много от околните селяни. Говорят другояче. Носят дрехи, отлични от околните. Сичките имат светлоруси коси. Околното население често ги зема на подсмив и ги нарича леваци. Селяните говорят, че леховчани са пришелци в тия места, че ги бил довел някой си цар да копаят руди в Рупелскята планина. За вярване е, че са докарани от Полша или от Германия и са се побългарили.''<ref>{{МЕС|107-108|http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_5.html}}</ref>}} Подобни са и сведенията на [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]], публикувани през 1893 година. {{цитат|...жителите на село Лехово, които и до днес се отличават, както по физиономията, тъй и по хитрост, от жителите на другите села. Те са повечето руси, когато [[мърваци]]те са въообще чернооки. Казват, че тия преселенци били от полско произхождение. (Същото показва и названието на селото Лехово; лех значи поляк.)<ref>{{Шопов|114}}</ref>}} Това е единственият случай в областта Мървашко, където в народната памет са останали спомени за преселение на чужденци-металурзи.<ref>Георгиев, Георги. „Старата железодобивна индустрия в България“. София, 1978, стр.146.</ref> През XIX век Лехово е чисто българско село, спадащо към [[Валовища|Демирхисарската]] [[каза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., ''Ляхово'' (Liahovo) е посочено като село с 220 домакинства и 780 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|136 – 137}}</ref> [[Файл:Staro Lehovo IMG 8602.jpg|250px|мини|Камбанарията при руините на черквата „Свети Атанас“ в Старо Лехово]] През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише: {{цитат|Лехово, 5 часа на С. от Валовища; равна поляна и хубава почва. В Лехово се обработва още памук, сусам. Църква „Св. Атанас“, в която се чете гръцки; 1 смесено училище с 45 ученика. 160 български къщи.<ref>{{Стрезов|855}}</ref>}} Според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Лехово'' живеят 1250 българи-християни.<ref>{{МЕС|184}}</ref> Селото активно участва в борбите за църковно-национална и просветна независимост. През 1870 година с активната помощ на местния първенец [[Тодор Оланов]] в Лехово се открива новобългарско училище. Добре уредено, то се превръща в просветен център за околните селища. За пръв български учител е назначен някой се даскал Георги.<ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.52-53.</ref> През 1897 година в Лехово се разкрива [[класно училище]]. Местната българска община осигурява издръжката на двама учители. Общо в отделенията и в първи клас се записват да учат 70 деца.<ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.121.</ref> Всички жители на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Ляхово'' (Liahovo) има 1680 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 57 ученици.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Никола Николов.<ref>{{Галчев|157}}</ref> В селото е организиран комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] с председател [[Никола Хаджиев (Лехово)|Никола Хаджиев - Даскала]] и членове Димитър Шарков, Костадин Иванов Попов, Кръстьо Шаламанов, Стоян Гонгов и Стоян Попов.<ref name="Хаджиев 6">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |pages= 6}}</ref> Според Кирил Николов Хаджиев под прякото ръководство на Никола Хаджиев, в различни къщи на селото - при Папа Стоян, при Костадин и Никола Балеви, при Никола Хаджиев, през 1903 година [[Пейо Яворов]] подготвя и издава 12-те броя на революционния вестник „[[Свобода или смърт (1903)|Свобода или смърт]]“. Яворов живее у Хаджиев от февруари до Велкден, когато държи слово в църквата, след което се мести у Папа Стоян и остава до Гергьовден.<ref name="Хаджиев 7">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |pages= 7}}</ref> На 21 април 1903 година в къщата на Хаджиев пристигат 6 четници, начело с [[Йонко Вапцаров]]. На другия ден заедно с Яворов и хектографа те тръгват към [[Ловчански конгрес на ВМОРО|Ловчанския конгрес]], водени от леховските куриери Андон Чингов и Костадин Гъсков. На път за [[Голешово]] попадат на войска и започват сражение. Гъсков бяга към Лехово и съобщава на комитета, който организира местните четници Тодор Тарагюлев, Костадин Спанювиков, Тодор Ангов Хаджиев и други, които заедно с намиращите се в Лехово четници на [[Яне Сандански]] Петър Витанов от [[Пиперица]] (шурей на Хаджиев), Стоян Барбарото също от Пиперица и дядо Божин от [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]], фелдшер при Сандански, се намесват в сражението, а привечер пристига и четата на дядо [[Илия Кърчовалията]] и така четниците успяват да дочакат нощта и да се измъкнат от обкръжението.<ref name="Хаджиев 7"/> През 1907 година в ръцете на турците попада Стоян Инджето, четник на Яне Сандански, който знае много неща за работата на леховския комитет. Революционните дейци се укриват в Дурковата пещера над селото, като скриват комитетския архив и парите на организацията в костницата на църквата, но Инджето не издава нищо. През същата година при хайка за комити е заловен Костадин Балев, който е пребит от бой и носен през Лехово с прекаран през пояса кол. Закаран е в [[Мелник]], където е разпънат на кръст, закован с пирони, и умира. Брат му дядо Кольо Балев също е измъчван - забивани са му спици под ноктите и му са отскубнати мустаците. В отговор на тези зверства Леховският комитет убива сина на серския мюдюрин, участвал в разправата с Костадин и Кольо - залавят го по пътя за [[Петрово (област Благоевград)|Петрово]] и го хвърлят в пещерата Харкомичката, дълбока 40 m.<ref name="Хаджиев 7"/> В село [[Ковачевица]] са наказани със смърт Тодор А. Хаджиев и Костадин Т. Спанювиков от село Лехово, четници на Сандански, изпълняващи специални задачи, тъй като околийският комитет в [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], под влияние на върховистите, дава сведения, че са нарушили устава.<ref name="Хаджиев 7"/> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Лехово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|859}}</ref> === В Гърция === През Балканската война селото е освободено от части на [[Седма пехотна рилска дивизия]] на българската армия, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от 1913 година остава в пределите на Гърция. Свещеникът на Лехово, въпреки заповедта да чете на гръцки, продължава да води литургиите на български език.<ref name="Цокова 95">{{cite journal | last = Цокова | first = Полина | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = | title = Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година | journal = Исторически преглед | publisher = Институт по история при БАН | location = София | volume = 65 | issue = 1-2 | pages = 95 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Българското население на селото се изселва през 1913 година и основава на един километър северно на българска територия ново селище, което запазва старото си име [[Лехово]]. В 1927 година старото село е прекръстено на Красохори.<ref>{{Citation |title=Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> Последните жители на селото, сред които са четирите деца на Стоян Манчев и Митра Стоянова, починали в Старо Лехово, - Костадин, Никола, Сотир и Иванка със своите семейства, преминават на българска територия през 1945 година, точно преди затварянето на границата. Така, селото остава напълно обезлюдено. == Личности == ;Родени в Лехово * {{флагче|България}} Благой Хаджиев (1907 – 1950), български революционер, син на Никола Хаджиев, убит от комунистическия режим в България * {{флагче|България}} Димитър Ангелов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, загинал на 7 юни 1913 година<ref>{{МОО|26}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Хаджиев, български революционер, емигрант в Австрия /Виена/, брат на Никола Хаджиев * {{флагче|България}} Елена (Хрисула) Велева Башлиев (1921 – ?), родена в Лехово, омъжена в Старо Лехово, ятачка на ЕАМ (1941 – 1945) и на партизаните (1946 – 1947), в 1947 година мъжът ѝ Вельо Иванов Башлиев става войник на ДАГ, а тя с децата бяга в България, в 1950 година е изпратена в Румъния, в 1955 година се връща в България и живее във Варна, авторка на спомени за Гражданската война<ref name="ГУАМС 47"/> * {{флагче|България}} Кирил Хаджиев, български революционер, деец на ВМРО, син на Никола Хаджиев * {{флагче|България}} Костадин Попов, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило<ref>{{Пърличев|598}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} {{флагче|Австралия}} [[Кръсто Янчев]] (1912 - 2004), македонист, емигрант в Австралия * {{флагче|България}} Никола Лутов (1850 – 1913), македоно-одрински опълченец, щаб на МОО, загинал на 29 май 1913<ref>{{МОО|712}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Хаджиев (Лехово)|Никола Хаджиев]] (1882 – 1948), български революционер, серски деец на ВМОРО и ВМРО * {{флагче|България}} Стамат Иванов Башлиев (1910 - ?), участник в Гръцката гражданска война (1947 - 1949) на страната на ДАГ, член на ГКП от 1947, емигрант в Плевен, България от 1947 г., след което със съпругата си Елена Стаматова Башлиева (1919 - ?) живее във Варна, автор на спомени за Гражданската война в Гърция<ref name="ГУАМС 47">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=47 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=28 август 2015}}</ref> * {{флагче|България}} [[Тодор Оланов]] (1817 – 1880), български възрожденски общественик * {{флагче|България}} Тодор Хаджиев (1906 – 1950), български революционер, деец на ВМРО, син на Никола Хаджиев, убит от комунистическия режим в България <ref>{{cite book |title= Комити от Македония. Сборник част 1|last= Радовски |first=Александър |year= 2022 |publisher= Фабер |location= Велико Търново|pages= 37-38, ISBN 978-619-00-1431-7}}</ref> == Литература == * Иванов, Й. Н. Едно интересно явление в българския диалектен вокализъм. (Редукция на гласна е в ạ в говора на с. Лехово, Димирхисарско). – Български език, 1969, № 2, 138—142; == Вижте също == * [[Лехово]] == Бележки == <references/> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Синтика]] htesebu4xd5v4yd24c1o6pchplrsd1p 0 283006 12416688 12184900 2024-11-19T11:25:25Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416688 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = „Сказание за Генджи“ | име в оригинал = 源氏物語 | корица = Genji emaki 01003 002.jpg | език = [[японски език|японски]] | автор = [[Мурасаки Шикибу]] | издадена-време = началото на 11 век | издадена-държава = [[Япония]] | жанр = | вид = [[роман]] }} '''„Сказание за Генджи“''' ({{lang|ja|源氏物語}}, Генджи моногатари) е [[Япония|японски]] [[роман]] от началото на [[11 век]], класическо произведение на [[японска литература|японската литература]]. Предполага се, че е написан от благородничката [[Мурасаки Шикибу]] в разцвета на периода [[Хеян]]. == Сюжет == {{сюжет}} В основата на историята е любовната биография на [[Минамото|принц Генджи]] – един от по-малките синове на императора. Моногатари всъщност представлява сбор от три жанра: живопис, поезия и проза. Свитъкът моногатари се състои от рисунки и обяснения към тях. Читателите разгъват свитъка (хоризонтално) и гледат картинките, докато четат обясненията. В първоначалния си вид на моногатари не оцелява една история, включително и „Сказание за Генджи“, чиито текстове са взети от много по-късни копия, които, както изглежда, на свой ред са направени от по-ранни копия. Романът представлява поредица от истории, всяка от които предава отделен епизод от личния живот на Генджи. Авторът пише с голям такт, съхранявайки позицията си на невъзмутим биограф, чужд на морализаторството или идеализацията. В продължение на 44 части (целият роман се състои от 54), героят с изискано отегчен вид покорява всички попаднали пред взора му жени, от високопоставени дами до слугините в двореца. Това любовно житие позволява на автора да покаже галерия на женските типажи в хеянския придворен свят. Героят не е надарен с конкретна взискателност: от наложницата на баща си, той се хвърля в обятията на млада придворна дама, а след това отива при друга, на която „носът е голям и червен, отвратителен като на слон“, докато накрая стигне до възрастна 58-годишна жена, опитвайки се по пътя дори да съблазни осиновената си дъщеря. Романът има изключително реалистичен сюжет, който се развива много бавно (за това допринася и езика на повествованието – церемониалния език на дамите от висшето общество от тази епоха). Ежедневието на хеянските аристрократи и празна аристократи и упадъчната атмосфера в дворцовия комплекс се предадени с голямо и изящно майсторство. Въпреки това, за разлика от [[дон Жуан]], Генджи представлява не любовник-погубител, а надежден и верен спътник. Става въпрос за мечтата на всяка жена от хеянския период, когато положението на жените е несигурно и животът им зависи изцяло от мъжете. Възмъжаващият Генджи се грижи за всяка жена, което е подчертано многократно от автора. Абсолютно невероятно по благородство (за епохата) е поведението му към госпожа Мурасаки. Още като момиче, тя е напълно в негова власт, няма друга опора в живота си и не ражда нито едно дете на Генджи – и все пак остава неговата любима жена. Романът е разделен на три части: младостта на Генджи; зрелите му години – изгнание и завръщане в столицата, слава и смърт; и живота на Каору – осиновения син на Генджи. Романът няма ясния логичен завършек, традиционен за съвременната литература, което кара някои изследователи да го обявят за незавършен. Една от главите (порядъкът на последните четиринадесет глави не е известен с точност) се състои само от име – „Скриване в облаците“, което вероятно символизира смъртта на Генджи. Има две основни хипотези: авторът умишлено оставя само заглавието, защото е твърде тъжно да се говори за смъртта на любимия герой или свитъкът е загубен. Сюжетът на романа е затворен – ако в младостта си Генджи е прелъстил наложницата на баща си, ставайки родител на възкачилия се на трона принц, то в края на живота си той открива, че любимата му Санно Май му е невярна, и баща на сина ѝ е млад придворен. Този кръговрат съответства на концепцията за кармата, която е характерна за периода Хеян: литературата по това време е силно повлияна от будизма. Изследователите предполагат, въз основа на впечатлението за незавършеност, създадено от отворените сюжетни линии в последната глава, че писането на романа е прекъснато от автора. {{сюжет-край}} == Герои == [[Файл:Гэндзи by shakko.jpg|мини|център|600px|{{center|Генеалогично дърво на персонажите в романа „Сказание за Генджи“}}]] * По мнение на изследователите, главният персонаж на романа, Генджи, не е историческа личност. Неговият образ е синтезиран, и е възможно само да се правят предположения за това, каква част от личността му е заимствана от една или друга реална историческа фигура. Сред възможнните прототипи на принца са Минамото Такаакира (914 – 982), син на [[Император Дайго|императора Дайго]], [[Аривару Нарихира]], Тайру Садафуми, [[Сугавару Митидзане]], принц Ацухиру.<ref name="Г2">Мурасаки Сикибу. Повесть о Гэндзи (Гэндзи-моногатари). Приложение. – М.: Наука. Главная редакция восточной литературы, 1992. 192 с. Стр.10 – 43</ref> * Госпожа Кирицубо – майката на Генджи и любима на император Кирицубо, дамата е в неравностойно положение в двора, защото ѝ липсва родителска подкрепа. Неният баща, един от Великите съветници, вече е мъртъв към началото на разказа, а майка ѝ не може да ѝ окаже политическа подкрепа. * Император Кирицубо – бащата на Генджи, който въпреки голямата социална пропаст между него и госпожа Кирицубо, поддържа непоколебимата си привързаност към нея, трагично излагайки я на ревността на другите си съпруги. * Сузаки – син на император Кирицубо от дамата Кокиден, полубрат на Генджи и внук на могъщия Десен министър. Той е посочен за наследник, макар че император Кирицубо лично би предпочел Генджи. * Госпожа Кокиден – съпруга на император Кирицубо с по-висок ранг (''nyōgo'') от лейди Кирицубо (''kōi''), дъщеря на могъщия Десен министър. Горчиво ревнува от любовта на императора към Кирицубо, и след като нейната съперница умира, враждебността ѝ се прехвърля към сина ѝ, Генджи. * Госпожа Фуджицубо – дъщеря на предишен император и по този начин императорска принцеса, Фуджицубо дапочва да служи на император Кирицубо на шестнайсетгодишна възраст, главно поради приликата с починалата госпожа Кирицубо. * Йомиоби – Тя е придворна дама на служба при Фуджицубо и съучастник на Генджи. Основната ѝ роля в повествованието е да улесни достъпа на Генджи до Фуджицубо – нещо, което води до раждането на бъдещия император Рейзей. Освен това тя действа като посредник в писмения обмен между двамата. (Появява се в глави 5 – 12) * Ляв министър – Тъст на Генджи, баща на Аои и То но Чужо, ролята му е да поддържа перфектен политически баланс в двора на император Кирицубо, като се противопоставя на влиянието, упражнявано от Десния министър. Той е натоварен със съдбата на Генджи и става негов защитник в ранните му години. След смъртта на императора Кирицубо обаче, министърът изпада в неблагоприятно положение и в крайна сметка се оттегля от публична дейност. Основната му съпруга е принцеса Омия, майка на Аои и То но Чужо. * Десен министър – Баща на дамата Кокиден и по този начин тъст на император Кирицубо, Десният министър играе роля, подобна на историческата позиция на лидерите на клана [[Фудживара]]. Подобно на тях, министърът жени дъщеря си за императора, внукът му е назначен за наследник и той де факто управлява след абдикацията. * То но Чужо – Син на Левия министър и брат на Аои, той става приятел на Генджи и негов съперник в любовта по време на юношеството и младостта на принца. Тяхното приятелство остава сравнително хармонично през първите дванадесет глави на романа. * Госпожа Аои – Дъщеря на Левия министър (сестра на То но Чужо) и първа съпруга на Генджи, тя се жени за него, когато е на шестнадесет години, а той – на дванадесет. Горда и отдалечена от съпруга си, Аои непрекъснато осъзнава възрастовата разлика между тях и е силно наранена от неговото женкарство. * Управителят на Кии – Един от привържениците на Генджи, той е син на заместника Иьо и доведен син на Уцусеми. По-късно става губернатор на Кавачи. (участва в повествованието в глави 2 и 16) * Заместник Иьо – Той е бащата на губернатора на Кии и съпруг на Уцусеми. По-късно става заместник-губернатор на Хитачи. (участва в повествованието в 2, 4 и 16) * Уцусеми – Тя е съпруга на заместник Иьо и мащеха на губернатора на Кии. Привлича вниманието на Генджи, но устоява на ухажването му, въпреки многократните му опити да я спечели. Въпреки че тя не се превръща в централен герой в романа, Уцусеми е запомнящ се образ като първата жена, която Генджи ухажва в романа и на чието ухажване читателите всъщност са свидетели и също така, може би, като първата, която му устоява (в глави 2, 3 и 4; Героинята влиза отново в повествованието в глава 16 и е спомената отново в глава 23) * Чуджо – Тя е слугиня при Уцусеми. Нейното име буквално означава „капитан“. Генджи е капитан на дворцовата стража по време на срещата си с Уцусеми, така че има възможност да се прокрадне в покоите на дамите, като се възползва от объркването между името на Чуджо и неговия ранг. (Уцусеми призовава Чуджо и Генджи се преструва, че неправилно е изтълкувал думите ѝ). * Коджими – брат на Уцусеми и 12 или 13-годишен по времето на разказа в главата „Хахакиги“. Генджи е доволен от момчето и го използва като посредник в кореспонденцията си с Уцусеми и Нокиба но Оджи по-късно. * Нокиба но Оджи – дъщеря на заместник Иьо и сестра на управителя на Кии, с други думи, дъщеря на Уцусеми. Тя има краткотрайно присъствие в историята и само накратко заема централно място в трета глава. == Място на действието == [[Файл:Императорский дворцовый комплекс.png|мини|350px|ляво|Схема на императорския дворцово комплекс]] {{Колони|2| * 1 – Врата на тържествуващата справедливост (Югимон) * 2 – Врата на скритата светлина (Имеймон) * 3 – Врата на доблестната добродетел (Бутокумон) * 4 – Покои на внезапните аромати (Сихося), дом на придворните дами * 5 – Покои на застиналите цветове (Гьокася), дом на придворните дами * 6 – [[слива]] * 7 – Покои на летящите аромати (Хигьося), дом на императрицата и наложниците * 8 – [[глициния]] * 9 – Дворец на идващата прохлада (Корьоден), дом на наложниците от висш ранг * 10 – Врата на увенчания покой (Кианмон) * 11 – Дворец на изкачването към цветовете (Токаден), дом на императрицата и най-близките наложници * 12 – Дворец на щедрите награди (Кокиден), дом на най-влиятелните наложници * 13 – Дворец на чистата прохлада (Сейрьоден), дом на императора * 14 – Архивен дворец (Кьосьоден), императорски архив * 15 – Дворец на спокойното щастие (Ампукуден), дом на лекарите * 16 – Врата на вечния покой (Еямон) * 17 – Врата на тайнствения блясък (Генкимон) * 18 – Дворец на съзерцанието на истинската чистота (Дзьоганден), дом за чиновници * 19 – Дворец на вечния покой (Дзьонейден), дом за императрицата и най-добрите наложници * 20 – Дворец на даряващите аромати (Дзьокьоден), място за пиршества, турнири и музика * 21 – Дворец на добродетелната старост (Дзидзюден), място за пиршества, съревнования по [[сумо]] * 22 – Сисинден (Дворец на пурпурните покои), главно здание на дворцовия комплекс * 23 – [[горчив портокал]] * 24 – [[вишна]] * 25 – Врата на даряващата светлина (Сьомеймон) * 26 – Врата на спокойната радост (Анкимон) * 27 – Дворец на външния блясък (Сеньоден), дом на наложници * 28 – Дворец на живописните видове (Рейкейден), дом на императрицата и най-добрите наложници * 29 – Дворец на рисуваната коприна (Рьокиден), хранилище на прибори и одежди * 30 – Дворец на благодатната светлина (Гийоден), хранилище на ценности, място за съвещания * 31 – Дворец на пролетната радост (Сюнкьоден), хранилище на оръжия и амуниции * 32 – Врата на дългата радост (Тьоракумон) * 33 – Северни покои на светлите пейзажи * 34 – Покои на светлите пейзажи (Сигейса), дом на не толкова влиятелните наложници * 35 – Северни покои на отразената светлина * 36 – Покои на отразената светлина (Сьойося), дом на наложници и принца-наследник * 37 – [[круша]] * 38 – Дворец на топлта светлина (Умейден), хранилище на регалиите на императорската власт * 39 – Врата на радостната светлина (Кайомон) * 40 – Врата на появяващата се светлина (Синьомон) * 41 – Врата на одобрения ред (Енсеймон) }} == Авторство == Дебатът за това каква част от „Сказание за Генджи“ е написана от Мурасаки Шикибу продължава векове наред и няма изгледи да бъде разрешен в близкото бъдеще, освен ако не бъдат открити неоспорими писмени доказателства потвърждаващи или отхвърлящи нейното участие. Приема се, че романът е завършен в познатата си форма през 1021 г., когато авторката на Дневника на Сарашина вписва в дневника си вълнението от полученото копие от „Сказание за Генджи“. Тя споделя, че трудът съдържа над 50 глави и споменава за герой, който се появява едва към края. Това подсказва, че дори и някой друг да е работил върху романа, то по-голямата част вече е била написана, когато госпожа Ширакана я е получила. В личния дневник на Шикибу романът е споменат, а Мурасаки е и името на героиня от книгата. Статията в дневника на Мурасаки потвърждава, че към 1008 г. по-голямата част от романа (може би дори целия) е вече написана. Според Акико Йосано (与謝野 晶子), първата превела „Сказание за Генджи“ на съвременен японски, Мурасаки Шикибу е авторка на всички глави от 1 до 33, а останалите са написани от дъщеря ѝ Дайни но Санми. Някои изследователи на романа изразяват съмнение в авторството на глави 42,43 и 44 и най-вече 44, която съдържа изключително голям брой разминавания в последователността на наратива. == Структура == Традиционно романът се дели на три части, първите две са посветени на живота на Генджи, а последната разказва живота на двама значими наследници на рода му, Ниоу и Каору. Има няколко кратки преходни глави, които в повечето случаи се групират отделно и тяхното авторство е оспорвано. # Възход и падение на Генджи: ## Младежки години, глави 1 – 33: любов, романс и изгнание ## Успех и разочарование, глави 34 – 41: Вкусът на властта и смъртта на обичната му съпруга # Преходни глави (42 – 44): Кратко описание на развоя на събитията след смъртта на Генджи # Уджи, глави 45 – 54: тайните официални наследници на Генджи Ниоу и Каору Последната 54 глава „Плаващия мост на сънищата“ се счита от някои изследователи на „Сказание за Генджи“ за независима от Уджи глава, защото тя не отговаря на стила на именуване на всички останали глави в романа. === Глави === [[Файл:ch5 wakamurasaki.jpg|мини|Илюстрация към глава 5 (若紫); най-вероярно на Тоса Мицуоки]] [[Файл:Ilustration of The Tale of Genji.jpg|мини| Илюстрация към глава 20 (朝顔); най-вероярно на Тоса Мицуоки]] [[Файл:ch42 nioumiya.jpg|мини|Илюстрация към глава 42 (匂宮); най-вероярно на Тоса Мицуоки]] [[Файл:Genji emaki azumaya.jpg|мини|Илюстрация към глава 50 (東屋); ръкопис от 12 век]] {| class="wikitable" |- ! Глава ! Японски ! Произношение ! На български |- | 1 | 桐壺 | Кирицубо | Павилион Пауловния |- | 2 | 帚木 | Хахакиги | Метличина |- | 3 | 空蝉 | Уцусеми | Цикадена обвивка |- | 4 | 夕顔 | Югао | Вечерни лица |- | 5 | 若紫 | Уакамурасаки | Младия Мурасаки/Лавандула |- | 6 | 末摘花 | Суецумихана | Шафранка |- | 7 | 紅葉賀 | Момиджи но га | Под есенните листа |- | 8 | 花宴 | Хана но ен | Празник на цветята |- | 9 | 葵 | Аой | Сплетени сърца |- | 10 | 榊 | Сакаки | Свещено дърво |- | 11 | 花散里 | Хана чиро сато | Разпръснати цветя |- | 12 | 須磨 | Сума | Сума |- | 13 | 明石 | Акаши | Акаши |- | 14 | 澪標 | Миотосукуши | Поклонение до Сумиоши |- | 15 | 蓬生 | Йомогуй | Купчина пелин |- | 16 | 関屋 | Секия | При прохода |- | 17 | 絵合 | Е Ауасе | Конкурс за рисунки |- | 18 | 松風 | Мацукадзе | Вятър в боровете |- | 19 | 薄雲 | Усугумо | Облачни снопове |- | 20 | 朝顔 | Асагао | Див зюмбюл |- | 21 | 乙女 | Отоме | Девойка |- | 22 | 玉鬘 | Тамакадзура | Филизов венец |- | 23 | 初音 | Хацуне | Първа песен на шаварчето |- | 24 | 胡蝶 | Кочо | Пеперуди |- | 25 | 螢 | Хотару | Светулки |- | 26 | 常夏 | Токонацу | Топлината на лятото |- | 27 | 篝火 | Кагариби | Факели |- | 28 | 野分 | Ноуаки | Тайфун |- | 29 | 行幸 | Миюки | Имперска разходка |- | 30 | 藤袴 | Фуджибакама | Лилави панталони |- | 31 | 真木柱 | Макибашира | Красива колона |- | 32 | 梅枝 | Муме га е | Клон от сливово дърво |- | 33 | 藤裏葉 | Фуджи но ураба | Листа на глициния |- | 34 | 若菜上 | Уакана джо | Разпукването на пролетта, I част |- | 3 | 若菜下 | Уакана ге | Разпукването на пролетта, II част |- | 36 | 柏木 | Кашиуаги | Дъбово дърво |- | 37 | 横笛 | Йокобуе | Флейта |- | 38 | 鈴虫 | Судзумуши | Японски щурец (судзумуши) |- | 39 | 夕霧 | Югири | Вечерна мъгла |- | 40 | 御法 | Минори | Закон / Обреди |- | 41 | 幻 | Мабороши | Гадател |- | X | 雲隠 | Кумогакуре | Изчезнал в облаците |- | 42 | 匂宮 | Нио мия | Напарфюмирания принц |- | 43 | 紅梅 | Кобай | Слива |- | 44 | 竹河 | Такекауа | Река от бамбук |- | 45 | 橋姫 | Хашихиме | Дамата от моста |- | 46 | 椎本 | Ши га мото | Под дъба |- | 47 | 総角 | Агемаки | Трилистни възли |- | 48 | 早蕨 | Сауараби | Разлистване на орловата папрат |- | 49 | 宿木 | Ядориги | Бръшлян |- | 50 | 東屋 | Адзумая | Източна колиба |- | 51 | 浮舟 | Укифуне | Плаваща лодка |- | 52 | 蜻蛉 | Кагеро | Еднодневка |- | 53 | 手習 | Тенарай | Упражнение по писане |- | 54 | 夢浮橋 | Юме но укихаши | Плаващия мост на сънищата |} Допълнителната глава между 41 и 42 в някои ръкописи фигурура под името 雲隠 (Kumogakure), което означава „Изчезнал в облаците“. Тази глава се състои само от това заглавие и се предполага, че служи, за да оповести смъртта на Генджи. Според някои учени мебду 1 и 2 глава би трябвало да има още една глава, безследно изгубена, която да представя на читателя част от образите, които в наратива се появяват изневиделица. Автори, които са допълвали романа са добавяли своите трудове основно между 41 и 42 глава или след официалния завършек. == Език == Творбата е била създадена с идеята да се чете за развлечение в японския имперски двор и изправя съвременния читател пред доста трудности при разбирането ѝ. Езикът, който Мурасаки използва, е японски от периода Хеян, който съществено се различава от съвременния японски език. Именуването на персонажи се считало за невъзпитано и затова авторката използва за мъжете техните чинове или социални статуси, а за жените цветове на облеклото или социален статус. Поради това за един и същи персонаж са използвани различни имена, което внася допълнително объркване. Друг аспект на използвания език е широкото използване на поезия в разговорите. Модифицирането или перефразирането на класическа поема според съответната ситуация била широко разпространена практика в дворцовия живот от периода Хеян и често се използвала за предаването на мисли, които другояче не биха били изречени. Повечето поеми в „Сказание за Генджи“ са в класическата форма танка (短歌; къса поема). Много от поемите са били добре познати сред аристокрацията от онова време и в повечето случаи в романа са дадени само първите редове, с ясната идея, че читателите сами ще я довършат. Като повечето литература от периода Хеян писана от жени „Сказание за Генджи“ е написана основно (най-вероятно дори изцяло) на кана (японска сричкова писменост). По това време се считало, че писането с китайски йероглифи било основно мъжко занимание, а жените предпочитали да се задоволяват с писането на японски и използването на японски думи. С изключение на думите за политика и религия „Сказание за Генджи“ съдържа изключително малко китайски думи. Това внася известно объркване за читатели с познания само по съвременен японски, защото част от чисто японските думи в романа имат повече от едно значение и контекстът понякога не позволява да се определи кое точно се има предвид. Поради сложността на японския от периода Хеян четенето на романа в оригинал изисква задълбочени познания по използвания по това време език. Поради тази причина съществуват редица осъвременени версии на японски, които въпреки усилията не успяват напълно да запазят всички оригинални значения и също така дават имена на героите, което е в разрез с оригиналния текст. Редица японисти и писатели са се опитали да преведат „Сказание за Генджи“. Първата осъвременена версия е на поета [[Йосано Акико]]. Другите известни осъвременени версии са на [[Джуничиро Танидзаки]] и [[Фумико Енчи]]. Поради голямата времева разлика, а и съществени културни различия повечето издания на романа съдържат обяснения както за японски читатели, така и за чужденци. В повечето японски училища при изучаването на „Сказание за Генджи“ се четат отрязъци от произведението в оригинал, но в повечето случаи за пълното му разбиране се използва осъвременената му версия. == Ръкописи == Оригиналният ръкопис на Мурасаки Шикибу отдавна не съществува. Съществуват около 300 преписни копия на оригинала, които се различават едно от друго. Предполага се, че самата Шикибу е нанасяла корекции в някои от преписните ръкописи, което е довело до постепенното навлизане на промени в текста. Различните ръкописи се групират в три категории: * Kawachibon (河内本) * Aobyōshibon (青表紙本) * Beppon (別本) През 13 век, независимо един от друг Минамото но Чикаюки и Фудживара Тейки се опитват да отстранят разликите в различните ръкописи. Версията на Чикаюки се нарича Кауачибон и редакциите са нанасяни в периода 1236 – 1255. Версията на Тейки се нарича Аобьошибон и редакциите в нея се стремят да се придържат максимално близко до оригинала. Тези две версии са основата за множество преписани и впоследствие препечатани копия. В категорията Бепон влизат всички останали ръкописи, които не са на Чикаюки или Теки. В нея са включени и по-стари, но непълни версии; смесици между Аобьошибон и Кауачибон; или ръкописи с коментари от редакторите. През последните години са открити няколко ръкописа, които се различават от всички познати ръкописи на романа и според изследователи някой от тях може и да се окаже достоверен препис на оригинала на Шикибу. Една от най-известните ръкописни версии на романа е свитъка „源氏物語絵巻“ (Генджи Моногатари Емаки). Този ръкопис е най-ранният запазен екземпляр от типичните японски изрисувани свитъци, който представляват смесица между изобразително изкуство и калиграфия. Предполага се, че оригиналният свитък се е състоял от някъде между 10 и 20 части и е включвал всичките 54 глави. Запазеното копие съдържа 19 илюстрации и 65 страници текст, както и 9 страници оцелели фрагменти, и представлява около 15% от оригинала. Свитъците се считат за Национално богатсво. Състоянието им не позволява да бъдат изложени трайно за публично достояние, но от 2001 всеки ноември месец свитъците се излагат за около една седмица в Музея за изкуствата Токугава в Нагоя. Друга известна илюстравана версия е изрисувана от Тоса Мицуоки (1617 – 1691), който като цяло се е придържал към стила от периода Хеян. Всички негови рисунки са запазени и са използвани в повечето копия на романа от периода Едо. == Възприемане и наследство == [[Файл:2000 Yen Murasaki Shikibu.jpg|мини|Банкнота от 2000 йени със „Сказание за Генджи“ и Мурасаки Шикибу в десния ъгъл]] „Сказание за Генджи“ е важна творба на японската литература, и съвременните автори често я цитират като вдъхновение, например [[Хорхе Луис Борхес]], който казва: „Сказание за Генджи“, по начина, преведен от Артър Уейли, е написан с простота и това, което ни интересува, не е екзотичността – ужасна дума, а по-скоро човешките страсти в романа. Такъв интерес е прост: творбата на Мурасаки е нещо, което бихме нарекли съвсем точно [[психологически роман]]... Осмелявам се да препоръчам тази книга на онези, които ме четат. Английският превод, който вдъхнови тази кратка и недостатъчна бележка, е озаглавен ''The Tale of Genji''.“.<ref>{{cite web|authorlink1=Amazon.com|title=The Tale of Genji (Tuttle Classics)|url=http://www.amazon.com/The-Tale-Genji-Tuttle-Classics/dp/4805310812|work=Amazon|accessdate=9 януари 2015|page=Editorial Reviews|archive-url = http://web.archive.org/web/20150109075849/http://www.amazon.com/The-Tale-Genji-Tuttle-Classics/dp/4805310812 |archive-date = 2015-01-09}}</ref> Романът е отбелязван заради вътрешната си последователност, начина на психологическо изобразяване и характеризиране. Писателят [[Ясунари Кавабата]] заявява в благодарствената си реч при получаване на Нобелова награда: „Сказание за Генджи“ е най-високия връх на японската литература. И до ден днешен няма литература, която да се сравни с него.". „Сказание за Генджи“ също често е наричан „първият роман“,<ref>{{Cite book|title=The Tale of Genji|first=Royall|last=Tyler|publisher=[[Penguin Classics]]|year=2003|isbn=0-14-243714-X|pages=i-ii & xii}}</ref> макар че има значителен дебат относно това – част от дебата дори е за това дали „Генджи“ може да се смята за „роман“. Някои смятат, че психологическата дълбочина, сложност и единство на произведението го квалифицират като „роман“, докато в същото време отричат по-ранни подобни литературни произведения.<ref>Ivan Morris, ''The World of the Shining Prince'' (1964), p.277</ref> Други виждат тези аргументи като субективни и неубедителни. Свързани определения (може би в опит да се избегнат тези дебати) са, че „Сказание за Генджи“ е първият „психологически“ или „[[исторически роман]]“,<ref>{{Cite book|title=The Tale of Genji|first=Royall|last=Tyler|publisher=Penguin Classics|year=2003|isbn=0-14-243714-X|page=xxvi}}</ref> „първият роман, който е все още смятан за един от класическите романи“ и други подобни класификации. Все пак, критиците почти винаги описват „Сказание за Генджи“ като най-старият, първият и/ или най-значимия роман в японската литература,<ref name=bryan65>Bryan (1930), 65.</ref><ref>Kokusai Bunka Shinkokai (1970), 37.</ref> макар че ентусиазираните поддръжници по-късно пренебрегват категорията „в японската литература“, което води до последващи дебати за мястото на книгата в световната литература. Дори и в Япония, „Сказание за Генджи“ не е еднозначно приеман – по-малко известната творба ''Очикубо Моногатари'' е предлагана като „първия завършен роман в света“, въпреки че неговият автор не е известен.<ref>Kato (1979), p.160, 163.</ref> Въпреки дебатите, „Сказание за Генджи“ се радва на голямо уважение сред литературните произведения и влиянието му върху японската литература е сравнявано с това на [[Аркадия (роман)|Аркадия]] [[Филип Сидни]]] в английската литература.<ref name =bryan65/> Романът, както и други творби на дамата Мурасаки, е основен материал за четене в учебните планове на японските училища. Японската централна банка отпечатва банкнота от 2000 йени в нейната чест, с участието на сцена от романа, взета от илюстрирания ръкопис от 12 век. == Преводи == Романът е преведен на редица европейски езици. На руски език произведението е преведено през 1993 г. от [[Татяна Соколова-Делюсина]].<ref>'' Повесть о Гэндзи (Гэндзи-моногатари):'' в 2 ч. / Перевод с яп. Соколова-Делюсина Т. Л. – Москва: "Восточная литература, 1993. </ref> На английски романът е преведен пет пъти: # [[Суемацу Кентьо]] ([[1882]] г.)<ref>Suematsu, Kencho. The Tale of Genji. London: Trubner, 1882.</ref>, # [[Артур Уейли]] ([[1926]] – [[1933]])<ref> Waley, Arthur. The Tale of Genji. A Novel in Six Parts by Lady Murasaki. 1926 – 1933. </ref>, # Едуард Сайденстикър ([[1976]])<ref>Seidensticker, Edward G. The Tale of Genji. New York: Alfred A. Knopf, 1976.</ref>, # Хелън Маккълоу (1994, откъси)<ref>McCullough, Helen Craig. Genji & Heike: Selections from The Tale of Genji and The Tale of the Heike. Stanford: Stanford University Press, 1994.</ref>, # Роял Тейлър ([[2001]])<ref>Tyler, Royall. The Tale of Genji. New York: Viking, 2001</ref>. На [[чешки език]] произведението е преведено от Карел Фиала.({{lang|cs| „Příběh prince Gendžiho“}}<ref> Fiala, Karel. Příběh prince Gendžiho. Vol. 1. Prague: Nakl. Paseka, 2002. 380 pp. ISBN 80-7185-452-2 Vol. 2, 2005, ISBN 80-7185-709-2.</ref>) == Екранизации == * „Сказание за Генджи“ (1951), режисьор [[Кодзабуро Йосимура]] * [[Ново сказание за Генджи]] (1961), режисьор [[Кадзуо Мори]] * „Сказание за Генджи“ (1966), режисьор [[Кон Итикава]] * „Сказание за Генджи“ (1987), аниме, режисьор [[Гисабуро Сугии]]. Филмът не показва цялата история, а обхваща първите 12 глави. * [[Genji Monogatari Sennenki]] (2009), ([[аниме]]-сериал по мотиви на произведението, на режисьора [[Дэдзаки, Осаму|Осаму Дедзаки]]. * „Сказание за Генджи“ (2011), режисьор [[Ясуо Цурухаси]] ; Опера * По мотиви на „Сказание за Генджи“ е написана опера, съчинена през 1999 г. от композитора [[Мики Минору]] и изпълнена за прълви път през следващата година в оперния театър на Сент Луиса. Либретото на английски език е написано от [[Колин Греъм]] и после преведено на японски език. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://etext.lib.virginia.edu/japanese/genji/index.html „Сказание за Генджи“ на японски] * [http://www.globusz.com/ebooks/Genji/00000010.htm Англоезичен превод на Едуърд Сайдънстикър] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120926175610/http://www.globusz.com/ebooks/Genji/00000010.htm |date=2012-09-26 }} * [http://www.gutenberg.org/ebooks/19264 В Проект Гутенберг] * [http://webworld.unesco.org/genji/en/index.shtml Гравюри на дърво] [[Категория:Японски романи]] [[Категория:1010-те]] rhwejpnuo0x67dxl3pxmggma7sol1vs 0 283453 12415773 12319261 2024-11-18T13:19:04Z Мико 4542 12415773 wikitext text/x-wiki {{Личност|епископ}} '''Ириней Сръбски''' ({{lang|sr|Патријарх српски Иринеј}}) е [[предстоятел]] на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]] от [[22 януари]] [[2010]] г. до смъртта си на [[20 ноември]] [[2020]] г. Пълната му титла е ''Негово светейшество архиепископ [[Печ (Косово)|Печки]], митрополит [[Белград]]ско-[[Сремски Карловци|карловски]], патриарх Сръбски''. Произхожда от село Видова, разположено на входа на [[Овчарско-кабларска клисура|Овчаро-кабларската клисура]], западно от [[Чачак]]. == Биография == Роден е на [[28 август]] [[1930]] като '''Мирослав Гаврилович''' в село Видова, [[Моравишки окръг]]. Завършва основно образование в родното си село и гимназия в [[Чачак]]. През [[1951]] г. завършва [[Призренска семинария|Призренската семинария]], а след това и Богословския факултет на [[Белградски университет|Белградския университет]]. През [[1959]] г. се замонашва в манастира Раковица под името '''Ириней'''. През [[1959]] – [[1968]] е професор в Призренската семинария, а също така специализира в [[Атина]]. През [[1969]] г. е назначен за управляващ монашеската школа в [[Острожки манастир|Острожкия манастир]], а по-късно става ректор на Призренската семинария. През [[1974]] г. е избран за [[викарий|викарен епископ]] с титлата Моравишки от патриарх [[Герман Сръбски|Герман]], а година по-късно става и Нишки епископ в продължение на 35 години. На [[22 януари]] [[2010]] г. е избран и за 45-и патриарх на Сърбската православна църква<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.spc.rs/ |заглавие=Сръбска православна църква |достъп_дата=2010-01-22 |архив_дата=2011-02-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110224183438/http://www.spc.rs/ }}</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=16992 Синод на Българската православна църква. Новини] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120206055113/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=16992 |date=2012-02-06 }}.</ref>. Първоначално церемонията по официалната му интронизация е била планирана за [[25 април]] 2010 г. в [[Печка патриаршия (манастир)|Манастира на Печката патриаршия]] в [[Косово]], но е възпрепятствана от политически трудности<ref>[http://newsru.com/religy/03feb2010/kosova.html Интронизация Сербского Патриарха в Косово стала причиной обострения отношений между Белградом и Приштиной] NEWSru, 3 февруари 2010 г.</ref> В началото на месец март е съобщено, че тържествената интронизация се отменя до есента на 2010<ref>[http://newsru.com/religy/02mar2010/perenos.html Интронизация нового Сербского Патриарха переносится на осень]</ref>. Втората му интронизация е извършена на [[3 октомври]] 2010 г. в храма „Свети Апостоли“ в манастира на Печката патриаршия<ref>[http://www.svobodanews.ru/archive/ru_news_zone/latest/17/17.html?id=2175159 В Косово прошла повторная интронизация патриарха Иринея]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} Радио „Свобода“, 3 октомври 2010</ref>, при повишени мерки за сигурност, която е обезпечена от италианските военнослужещи от контингента на [[КФОР]]<ref name="интр">[http://www.pravoslavie.ru/news/41720.htm Состоялась торжественная интронизация Патриарха Сербского Иринея] // Православие.Ru</ref>. На церемонията присъстват тогавашния президент на Сърбия [[Борис Тадич]], принц [[Александър Карагеоргевич]] и над 400 други официални сръбски лица. Умира на 20 ноември 2020 г. вследствие на усложнения, причинени от [[COVID-19]]. == Външни препратки == * [http://www.spc.rs/sr/biografija_novoizabranog_patrijarha_srpskog_g_irineja Биография на Ириней] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100125145744/http://www.spc.rs/sr/biografija_novoizabranog_patrijarha_srpskog_g_irineja |date=2010-01-25 }} на официалния сайт на Сръбската православна църква * [http://www.focus-news.net/news/2020/11/22/2824090/lokalno-rsm-sarbiya-se-razdeli-s-patriarh-iriney-bez-spazvane-na-protivoepidemichnite-merki.html „Локално“ (РСМ): Сърбия се раздели с патриарх Ириней без спазване на противоепидемичните мерки] – във focus-news.net, 22.11.2020 г. == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[Глави на Сръбската православна църква|сръбски патриарх]]|2010|2020|[[Павел Сръбски|Павел]]|[[Порфирий Сръбски|Порфирий]]}} {{пост край}} [[Категория:Сръбски патриарси]] [[Категория:Възпитаници на Белградския университет]] [[Категория:Възпитаници на Призренската семинария]] [[Категория:Почетни граждани на Земун]] [[Категория:Почетни граждани на Пирот]] [[Категория:Починали от COVID-19 в Сърбия]] [[Категория:Починали в Белград]] [[Категория:Моравишки окръг]] fw6gn1nfbqos5hzqb15qyjq9tkk1apj 0 287340 12416243 12261328 2024-11-18T20:04:57Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416243 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Сабиха Гьокчен | име-оригинал = Sabiha Gökçen | категория = летец | описание = военен пилот | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Бурса]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Анкара]], [[Турция]] | националност = {{TUR}} | работил = [[пилот]] | вложки = | баща = | майка = | брак = | деца = }} '''Сабиха Гьокчен''' ({{lang|tr|Sabiha Gökçen}}) е турски [[пилот]], първата жена в света, която пилотира [[самолет]]-изтребител, и първата, която работи във военната авиация.<ref>[http://www.ctie.monash.edu.au/hargrave/gokcen.html Sabiha Gokcen biography, Hargrave Pioneers of Aviation]</ref> Други като [[Мари Марвинг]] и [[Евгения Шаховска]] я предхождат като военни пилоти, но в други роли, а не като летци-изтребители, и без да са учили във военна академия. Тя е измежду 13-те осиновени деца на [[Кемал Ататюрк]], „бащата на съвременната турска държава“. През [[1925]] г., при посещение в [[Бурса]], Ататюрк се запознава с малката 12-годишна Сабиха, останала без родители след [[Първата световна война]]. По-късно я осиновява и тя заминава да живее в столицата [[Анкара]]. == Биография == Съгласно турски източници и интервюта на самата Сабиха, тя е дъщеря на Мустафа Иззет-бей и Хайрийе-ханъм, които са етнически [[босненци]]<ref name="armedia">{{cite web|title=Ataturk's Daughter was an Armenian|url=http://armedia.am/eng/news/29750/ataturks-daughter-was-an-armenian.html|website=armedia.am|accessdate=17 May 2017|language=en|date=2 November 2016|quote=According to Turkish sources and the interview with Sabiha Gokcen herself, she was born on March 22, 1913 in Bursa. She was the daughter of Mustafa İzzet Bey and Hayriye Hanim who were ethnic Bosniaks|архив_дата=2019-10-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191020214742/https://armedia.am/eng/news/29750/ataturks-daughter-was-an-armenian.html}}</ref>. Журналистът [[Хрант Динк]] публикува през 2004 г. статията «Тайната на Сабиха Хатун» (''Sabiha Hatun’un Sırrı''), в която бившата жителка на [[Газиантеп]], арменката Рипсиме Себилджян (''Hripsime Sebilciyan'') твърди, че е роднина на Гьокчен, имайки предвид нейния арменски произход.<ref>{{cite news |work=Agos |title=Sabiha Hatun’un Sırrı|first=Hrant |last=Dink |date=6 февраля 2004}}</ref><ref>{{cite news |url=http://webarsiv.hurriyet.com.tr/2004/02/21/416458.asp |accessdate=21 април 2020 |title=Sabiha Gökçen or Hatun Sebilciyan? |work=Hürriyet |date=21 февраля 2004 |archive-date=2016-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160303171616/http://webarsiv.hurriyet.com.tr/2004/02/21/416458.asp }} {{ref-en}}</ref><ref>{{cite news |url=http://arama.hurriyet.com.tr/arsivnews.aspx?id=204257 |title=Sabiha Gökçen mi Hatun Sebilciyan mı? |work=Hürriyet |first=Ersin |last=Kalkan |date=21 февраля 2004 |accessdate=21 април 2020 |archive-date=2007-08-27 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070827232250/http://arama.hurriyet.com.tr/arsivnews.aspx?id=204257 }} {{ref-tr}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.svobodanews.ru/content/transcript/1615777.html |заглавие=Радио „Свобода“ |достъп_дата=2020-04-21 |архив_дата=2009-08-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090810004229/http://www.svobodanews.ru/content/transcript/1615777.html }}</ref>. Официални турски източници и друга осиновена дъщеря на Ататюрк, Юлкю Адатепе (Ülkü Adatepe) (загинала в автомобилна катастрофа на 1 август 2012 г.), оспорват тази версия<ref>{{cite news |url=http://webarsiv.hurriyet.com.tr/2004/02/28/419832.asp |title=Sabiha Gökçen tartışmasında kim ne yazdı |work=Hürriyet |date=28 февраля 2004 |accessdate=21 април 2020 |first=Hüseyin |last=Tekin |archive-date=2016-03-03 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160303234636/http://webarsiv.hurriyet.com.tr/2004/02/28/419832.asp }} {{ref-tr}}</ref><ref>Morgan, Tabitha. „[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/3519561.stm Turkish heroine’s roots spark row]“ {{ref-en}}, ''[[BBC News]]'', 29 февруари 2004.</ref><ref>{{cite web |url = http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2004/41713.htm |title = 2004 Country Report on Human Rights Practices in Turkey |date = 21 февраля 2005 |accessdate = 21 април 2020 |publisher = US State Department |work = Country Reports on Human Rights Practices |author = Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor |description = In February, the Hurriyet newspaper’s publication of a report that Sabiha Gokcen – an adopted daughter of Mustafa Kemal Ataturk, who was the country’s first female pilot – was of Armenian descent drew a number of racist public statements. The Turkish General Staff issued a statement criticizing the reports on Gokcen’s Armenian ancestry as „a claim that abuses national values and feelings“ while the Turkish Air Association called the report „an insult“ to Gokcen and to Ataturk |archiveurl = https://www.webcitation.org/66Ex1ImQz?url=http://www.state.gov/j/drl/rls/hrrpt/2004/41713.htm |archivedate = 2012-03-17 }} {{ref-en}}</ref>. Сабиха завършва началното си образование в Анкара, после продължава обучението си в известния девически колеж, разположен в квартал [[Юскюдар]] на [[Истанбул]]. През [[1934]] г. Ататюрк успява да въведе в турското законодателство задължителното ползване на фамилни [[име]]на. Тогава Сабиха получава фамилията Гьокчен, от турската дума „гьок“ (''небе''). По-късно Ататюрк основава [[авиация|авиационното училище]] „Türkkuşu“ (в буквален превод: „''Турска птица''“), в което младата Сабиха се записва с голям ентусиазъм. В авиошколата Сабиха се справя отлично с овладяването на пилотските умения и по-късно е изпратена да се усъвършенства в [[СССР]]. Тя се превръща в абсолютната изненада на турската авиация като жената, която безпроблемно пилотира и най-модерните военни самолети в турската авиобаза край [[Ескишехир]]. От 1938 до 1955 г. Сабиха Гьокчен е главен обучаващ в елитното авиоучилище „Türkkuşu“. В професионалната си кариера тя има над 8000 летателни часа и е пилотирала 22 различни по модификация самолети. През [[1996]] г. Военновъздушната академия на [[САЩ]] я отличава като единствената жена сред 20-те най-знаменити летци в историята на военната авиация. Днес [[Истанбулско летище „Сабиха Гьокчен“|едно]] от международните летища край Истанбул носи нейното име. == Източници == <references/> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Военно дело|Османска империя}} {{СОРТКАТ:Гьокчен, Сабиха}} [[Категория:Авиаторки]] [[Категория:Военни летци]] [[Категория:Арменци в Турция]] [[Категория:Турски военни дейци]] [[Категория:Родени в Бурса]] [[Категория:Военновъздушни сили на Турция]] [[Категория:Починали в Анкара]] [[Категория:Мустафа Кемал Ататаюрк]] j71j2wvfevbkbh9iyvq03oy11lsd53e 0 300416 12416686 12024503 2024-11-19T11:13:11Z 213.91.248.53 /* Филмография */ 12416686 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Виктория|Виктория (пояснение)|тип=личност}} {{без източници}} {{Личност|актриса}} '''Виктория Николова Колева''' е [[Българи|българска]] [[актриса]]. През 2004 г. получава награда [[Икар (награда)|„Икар“]] за най-добра главна роля за ролята на Костанда в „Свекърва“ от [[Антон Страшимиров]] (режисьор [[Мариус Куркински]]). Виктория Колева печели първата си награда през 1988 г. – Наградата на [[Шумен]] за най-добра млада актриса. Има над 80 роли в различни театрални постановки. През 2010 г. участва в комедийното шоу „[[Пълна лудница]]“ по [[bTV]] в ролята на Афродита. През октомври 2014 г. се качва отново на сцената на [[Театър 199]] в спектакъла „Чинечита“ от Тиери Дебру. == Филмография == * [[Гунди – Легенда за любовта|Гунди]] - Парушева * [[Порталът]] (6-сер. тв, 2021) – (в серия: III) * [[Скъпи наследници]] (тв сериал, 2017) * [[Недадените]] (12-сер. тв, 2013) – Хана * [[Морска сол (филм)|Морска сол]] (тв сериал, 2005) – Хазяйката {{Мъниче|Актьор|Русе}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Колева, Виктория}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Родени в Русе]] 9zfemwv34r2ohzjzg5f6owins0weu6g 0 302120 12416365 10852825 2024-11-18T21:56:50Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416365 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Белгия | име = Санкт Вит | име-местно = Sankt Vith | изглед = 0 Saint-Vith - Ville (1).jpg | регион = [[Валония]] | общност = [[Немскоезична общност в Белгия|Немскоезична]] | провинция = Лиеж | окръг = [[Вервие (окръг)|Вервие]] | площ = 146,93 | население = 9169 | население-година = 2006 | кмет = Кристиан Крингс (Krings-FBL) | основаване = | код1-име = NIS | код1 = 63067 | пощенски-код = 4780-4784 | телефонен-код = 080 | сайт = [http://www.st.vith.be/ www.st.vith.be] }} '''Санкт Вит''' ({{lang|de|Sankt Vith}}) е [[Градове в Белгия|град]] в Югоизточна [[Белгия]], окръг [[Вервие (окръг)|Вервие]] на провинция [[Лиеж (провинция)|Лиеж]]. Населението му е около 9200 души (2006). == Външни препратки == * [http://www.st.vith.be/ www.st.vith.be] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101130062252/http://st.vith.be/ |date=2010-11-30 }} {{Провинция Лиеж}} {{мъниче|Белгия|селище}} [[Категория:Градове в Белгия]] [[Категория:Общини в провинция Лиеж]] 07jwo2axpo9lvddg98uj95iat9xs3yf 0 312458 12416398 12312737 2024-11-18T22:29:26Z Redaktor GLAM 337308 Better image version contributed by the National Library of Poland 12416398 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = крал на Полша | портрет = Wladyslaw I Lokietek (275125).jpg | портрет-описание = Портрет на Владислав I Локетек от [[Ян Матейко]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1320]] – [[1333]] | коронация = [[30 януари]] [[1320]] | предшественик = [[Вацлав III]] | наследник = [[Кажимеж III Велики]] | други титли = княз на Краков (1306 – 1320) | герб = | герб-описание = | отличия = }} | баща = Кажимеж I Куявски | майка = Ефросина Ополска | брак = | деца = }} '''Владѝслав I Локѐтек''' ({{lang|pl|Władysław I Łokietek}}; * [[1260]], [[Куявия]], [[Полша]]; † [[2 март]] [[1333]], [[Краков]]) e [[крал на Полша]] от династията на [[Пясти]]те. Той е и наследствен княз на [[Померелия]], [[Бжег]], [[Ленчица]], [[Великополша]], [[Шерадз]], [[Сандомеж]] и Краков, поради което неговият пълен титул след коронацията е: {{lang|la|Wladislaus Dei gracia, rex Poloniae et dominus Pomeraniae, Cuiavie, Lanciciae ac Siradiae}}; {{lang|bg|Владислав по Волята Божия Крал на Полша и господар на Померелия, Куявия, Ленчица и Шерадз.}} == Живот == Владислав Локетек е роден около 1260 година като трети син на княз [[Кажимеж I (Куявия)|Кажимеж I Куявски]] и Ефросина Ополска. Той успява да обедини под своя власт по-голяма част от разпокъсаните полски княжества и през януари 1320 година в Краков е коронясан за крал на Полша. Умира на 2 март 1333 година и е погребан във [[Вавелска катедрала|Вавелската катедрала]], чийто първи строител е той. <br> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Władysław Łokietek.jpg|Владислав Локетек Файл:Pieczec kujawska Wladyslawa Lokietka.jpg|Печат на Владислав Локетек </gallery> {{мъниче|монарх|Полша}} {{пост начало}} {{пост|[[Файл:Flag of Kraków.svg|център|ръб|28px|Флаг на Краковия град]][[Княз на Краков]]|[[1306]]|[[1320]]|[[Вацлав III]]|}} {{пост|[[Файл:Coat of arms of Poland-official.svg|център|33px|Герб на Полша]][[Крал на Полша]]|[[1320]]|[[1333]]|[[Вацлав III]]|[[Кажимеж III Велики]]}} {{пост край}} {{Монарси на Полша}} [[Категория:Монарси на Полша]] [[Категория:Пясти]] [[Категория:Починали в Краков]] [[Категория:Погребани във Вавелската катедрала]] ci0dh00rypz99av75m2vbioqb7k3cmm 0 318358 12416063 11574609 2024-11-18T17:37:25Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Сливен]]; Добавяне на [[Категория:Гимназии в Сливен]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416063 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“ | лого = | основаване = | основател = Иван Пехливанов{{Br}}(виж също текста) | вид = Професионална гимназия | град = [[Сливен]] | държава = [[България]] | директор = Димитър Добрев | ученици = | учители = | адрес = 8800 Сливен, ж. к. „Сини камъни“, Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“ | телефон = 044/667081 | e-mail = itsliven@abv.bg | сайт = [http://pgisliven.eu/ www.pgisliven.eu] }} '''Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“''' (''съкр.'' '''ПГИ – Сливен''') е [[Гимназия|средно учебно заведение]] в град [[Сливен]]. Гимназията е създадена през [[1949|2020]] и обучава млади специалисти в областите [[икономика]], [[търговия]], [[Митьо Пищова|счетоводство]], [[Банка|банково дело]] и [[Администрация (бизнес)|бизнес администрация]]. == Специалности за прием в гимназията == === Специалности за прием през 2012 г. === ; Прием след завършен седми клас<ref name="pgisliven.com">[http://pgisliven.com/priem pgisliven.com]</ref> * Банково дело – Професия: Финансист. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Немски език. * Оперативно счетоводство – Професия: Оперативен счетоводител. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Английски език. * Икономическа информатика – Професия: Икономист – информатик. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Английски език. * Икономика и мениджмънт – Професия: Икономист. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Английски език. * Бизнес администрация – Професия: Офис мениджър. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Английски език. ; Прием след завършено основно образование<ref name="pgisliven.com"/> Всички специалности за прием през 2012 г. са след завършен седми клас === Специалности от предходни години === Специалности, по чиито учебни планове се извършва обучение през учебната 2010/2011 година (т.е. специалности по които е осъществяван прием между 2006 г. и 2010 г.): ; Прием след завършен седми клас * Банково дело * Икономическа информатика * Оперативно счетоводство * Предприемачество и мениджмънт * Икономика и мениджмънт (През 2010 г. и 2011 г. е осъществяван прием по четири от тях: Банково дело, Оперативно счетоводство, Икономика и мениджмънт, Икономическа информатика) ; Прием след завършено основно образование * Митническа и данъчна администрация * Маркетингови проучвания * Деловодство и архив * Счетоводна отчетност * Бизнесадминистрация * Търговия (През 2010 г. е осъществяван прием по три от тях: Митническа и данъчна администрация, Маркетингови проучвания, Деловодство и архив) == Създаване и развитие на гимназията == Първата търговско – стопанска гимназия в Сливен е създадена на 25 август 1949 г. от Иван Пехливанов и учителите Мара Ханъмова, Константин Русев, Лиляна Бобева, Гинка Доктор Данчева, Антоанета Табакова и Анастасия Стефанова Първоначално тя е обособена като клон на мъжката гимназия в града Пръв директор на търговско – стопанската гимназия е Иван Пехливанов, а първият учителски съвет на новата гимназия е проведен на 25 август 1949 г. – датата, смятана за рожден ден на Гимназията.<ref>[http://pgisliven.com/gimnaziyata/46-pgi-sliven-sazdavane-i-razvitie pgisliven.com]</ref> Първият випуск зрелостници завършва курса на обучение на Сливенската търговско-стопанска гимназия на 30 юни 1951 г., когато на годишен акт са връчени първите зрелостни свидетелства. Десет години по-късно – през учебната 1965/1966 г. в техникума по икономика в Сливен вече се обучават над 590 ученици, обзаведени са специални кабинети по изчислителна техника. Организирани са хор, вокална група, танцов състав, а по-късно и туристическа секция. Учениците и учителите, членове на секцията се включват активно в благоустрояването на Хайдушката пътека в Сливенския Балкан. Вечерно и задочно обучение са открити в гимназията през учебната 1966/1967 г. По същото време техникумът разширява и задълбочава своите връзки със сродните училища в Бургас и Русе. В следващите години техникума се помещава последователно в сградата, заета по-късно от Полувисшия институт за медицински сестри в Сливен (по-късно Медичински колеж на Тракийския университет) и сградата на I основно училище. По-късно Икономически техникум – Сливен се нанася в един от корпусите на XII основно училище „Елисавета Багряна“, където се помещава и до днес. През 2003 г. Икономически техникум – Сливен е преобразуван в Професионална гимназия по икономика „Проф. Д-р Димитър Табаков“ – Сливен. == По-важни проекти, реализирани от ПГИ – Сливен == === Проект „Насърчаване на предприемачеството“ === Проект насърчаване на предприемачеството e финансиран от програма ФАР на ЕС, проведен в периода 2004 – 2005 г. Общата цел на проекта бе повишаване приспособимостта и интегриране на ромската етническа група към пазарните условия в област Сливен чрез насърчаване на предприемачеството. Двете целеви групи, преки бенефициенти по него са: (1) Младежи от ромски произход, с основно и по-високо образование, мотивирани за изграждане на собствен бизнес, активни действия за подобряване положението на членовете на ромската етническа група в областта. (2) Действащи предприемачи и бизнесмени от ромски произход от област Сливен, имащи нужда от обучение в някой аспекти на предприемачеството и получаване на консултации по своите текущи проекти. Основните дейности са обучението им в областта на предприемачеството и развитието на бизнеса, повишаване на тяхната мотивация, изработването и подкрепата на конкретни техни бизнес-проекти. === Проект „Имам възможност да избирам“ === Проектът е финансиран от Европейски социален фонд чрез [[ОП „Човешки ресурси“]] ([[ОПЧР]]) и бе проведен през 2010 г. Цел на проекта: Създаване на условия за развитие на потенциала на учениците от ПГИ и ПГТО – Сливен, осигуряване на възможности за физическо, интелектуално и личностно развитие и пълноценна социална интеграция и подобряване на достъпа им до образование чрез създаване на нови и разширяване на съществуващите извънучилищни дейности в Гимназиите. Бяха създадени следните клубове: Училищен театър; Клуб по журналистика; Клуб „Млад фотограф“; Компютърен дизайн; Клуб на знаещите; Клуб „Спортни игри“; Туристически клуб; „Природолюбител“; Клуб „Умения за живот“; Клуб „Кариерно консултиране“; Клуб „Мажоретки“ === Проект „Traum Job Europa” === Проектът „Traum Job Europa”<ref>{{Citation |title=traumjob-europa.eu |url=http://traumjob-europa.eu/ |accessdate=2010-08-22 |archivedate=2010-06-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100601025758/http://traumjob-europa.eu/ }}</ref> е финансиран по програмата „Учене през целия живот“ – секторна програма „Коменски“ на ЕК. ПГИ – Сливен е партньор в проекта. === Проект „TVE – Традиции в професионалото образование” === Целта на проекта е да проучи, сравни и анализира традиционните и иновативни аспекти на професионалното образование на всички равнища в двата региона Сливен, България и Маниса, Турция.<ref>[http://new.sliven.net/web/rio-sl/tive_up/tivebg/forproject.htm new.sliven.net]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> ПГИ – Сливен е партньор в проекта. == Постижения на възпитаници от ПГИ на международни състезания по бързопис и стенография == {| class="wikitable" style="font-size: 90%; text-align: left; " |- ! abbr=„година“ | Година на събитието ! abbr=„състезание“ | Състезание ! abbr=„място“ | Място на провеждане ! abbr=„рузултати“ | Представяне на ПГИ – Сливен |- ! | [[1972]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват отбори от ГДР, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и Югославия. | Гера, Германия | От ПГИ – Сливен се класират М. Долапчиева, Г. Йорданова, Георги Русев, Станка Шопова, Ваня Кюприйска |- ! | [[1984]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват отбори от ГДР, Унгария, Чехословакия и Полша. | Лайпциг, Германия | От ПГИ – Сливен се класират Величка Кацарова, Ваня Иванова |- ! | [[1985]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват отбори от 25 страни. | София, България | В категория „Б“ от класираните 32 участнички, 22 са българки, а 14 от тях са от Икономически техникум – Сливен |- ! | [[1986]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. | Майнинген, Германия | От ПГИ – Сливен се класират Радост Гърдева и Моника Йорданова. |- ! | [[1987]] г. | [[Международно състезание по машинопис]]. Участват отбори от Белгия, Унгария, Германия, Холандия, Чехословакия, Австрия (3 отбора) | Виена, Австрия | От ПГИ – Сливен се класират Албена Ганчева, Стоянка Стоянова, Радост Гърдева. Албена Ганчева заема първо място по точно писане. |- ! | [[1987]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват отбори от Белгия, Унгария, Германия, Холандия, Чехословакия, Австрия (3 отбора) | Флоренция, Италия | От ПГИ – Сливен се класират Георги Русев, Катя Иванова и Тонка Колева. От 253 състезатели Тонка Колева заема трето място, а Катя Иванова – пето. |- ! | [[1988]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват Полша, Унгария и Чехословакия. | Магдебург, Германия | От ПГИ – Сливен се класира Станка Шопова. |- ! | [[1988]] г. | [[Международно състезание по машинопис]]. Участват Полша, Унгария, Югославия и Чехословакия. | Лайнефелде, Германия | От ПГИ – Сливен се класират Таня Динева и Мария Динева. |- ! | [[1989]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. | Дрезден, Германия | От ПГИ – Сливен се класира Катя Иванова. От 231 състезатели на 20 страни тя става световен младежки първенец за 1989 г. |} == Патронът на училището == {{основна|Димитър Табаков (математик)}} Проф. д-р Димитър Табаков (1879 – 1973) е [[България|български]] [[учен]], един от видните представители на [[Математика|математическата]] мисъл в България, преподавател във Физико-математическия факултет на [[Софийския университет]] (днес [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Факултет по математика и информатика]]), дългогодишен ръководител на катедрата по [[геометрия]], ученик на проф. Антон Шоурек (Софийски университет) и проф. Теодор Райе (Университета на Страсбург). == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.pgisliven.com/ Официален сайт] * [http://www.facebook.com/pages/edit/?id=144047498950702&sk=basic#!/pages/Profesionalna-gimnazia-po-ikonomika-Sliven/144047498950702/ Официална страница във Фейсбук] * [http://www.az-izbrah.com/ Проект „Имам възможност да избирам“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110201135550/http://az-izbrah.com/ |date=2011-02-01 }} * [http://maps.google.com/?ie=UTF8&hq=&hnear=Сливен,+България&ll=42.687073,26.341674&spn=0.008375,0.021973&t=h&z=16 Местоположение на училището в Google Maps] {{Портал|Образование|Икономика|България}} [[Категория:Основани в България през 1949 година]] [[Категория:Гимназии в Сливен]] 8wl7bj7as4tmwrtmyve7ablbmzk500y 12416076 12416063 2024-11-18T17:42:55Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416076 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“ | лого = | основаване = | основател = Иван Пехливанов{{Br}}(виж също текста) | вид = Професионална гимназия | град = [[Сливен]] | държава = [[България]] | директор = Димитър Добрев | ученици = | учители = | адрес = 8800 Сливен, ж. к. „Сини камъни“, Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“ | телефон = 044/667081 | e-mail = itsliven@abv.bg | сайт = [http://pgisliven.eu/ www.pgisliven.eu] }} '''Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“''' (''съкр.'' '''ПГИ – Сливен''') е [[Гимназия|средно учебно заведение]] в град [[Сливен]]. Гимназията е създадена през [[1949|2020]] и обучава млади специалисти в областите [[икономика]], [[търговия]], [[Митьо Пищова|счетоводство]], [[Банка|банково дело]] и [[Администрация (бизнес)|бизнес администрация]]. == Специалности за прием в гимназията == === Специалности за прием през 2012 г. === ; Прием след завършен седми клас<ref name="pgisliven.com">[http://pgisliven.com/priem pgisliven.com]</ref> * Банково дело – Професия: Финансист. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Немски език. * Оперативно счетоводство – Професия: Оперативен счетоводител. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Английски език. * Икономическа информатика – Професия: Икономист – информатик. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Английски език. * Икономика и мениджмънт – Професия: Икономист. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Английски език. * Бизнес администрация – Професия: Офис мениджър. Балообразуване: Оценка от тест по БЕЛ + утроената оценка от теста по Математика + оценка по БЕЛ + оценка по География. Интензивно изучаване на Английски език. ; Прием след завършено основно образование<ref name="pgisliven.com"/> Всички специалности за прием през 2012 г. са след завършен седми клас === Специалности от предходни години === Специалности, по чиито учебни планове се извършва обучение през учебната 2010/2011 година (т.е. специалности по които е осъществяван прием между 2006 г. и 2010 г.): ; Прием след завършен седми клас * Банково дело * Икономическа информатика * Оперативно счетоводство * Предприемачество и мениджмънт * Икономика и мениджмънт (През 2010 г. и 2011 г. е осъществяван прием по четири от тях: Банково дело, Оперативно счетоводство, Икономика и мениджмънт, Икономическа информатика) ; Прием след завършено основно образование * Митническа и данъчна администрация * Маркетингови проучвания * Деловодство и архив * Счетоводна отчетност * Бизнесадминистрация * Търговия (През 2010 г. е осъществяван прием по три от тях: Митническа и данъчна администрация, Маркетингови проучвания, Деловодство и архив) == Създаване и развитие на гимназията == Първата търговско – стопанска гимназия в Сливен е създадена на 25 август 1949 г. от Иван Пехливанов и учителите Мара Ханъмова, Константин Русев, Лиляна Бобева, Гинка Доктор Данчева, Антоанета Табакова и Анастасия Стефанова Първоначално тя е обособена като клон на мъжката гимназия в града Пръв директор на търговско – стопанската гимназия е Иван Пехливанов, а първият учителски съвет на новата гимназия е проведен на 25 август 1949 г. – датата, смятана за рожден ден на Гимназията.<ref>[http://pgisliven.com/gimnaziyata/46-pgi-sliven-sazdavane-i-razvitie pgisliven.com]</ref> Първият випуск зрелостници завършва курса на обучение на Сливенската търговско-стопанска гимназия на 30 юни 1951 г., когато на годишен акт са връчени първите зрелостни свидетелства. Десет години по-късно – през учебната 1965/1966 г. в техникума по икономика в Сливен вече се обучават над 590 ученици, обзаведени са специални кабинети по изчислителна техника. Организирани са хор, вокална група, танцов състав, а по-късно и туристическа секция. Учениците и учителите, членове на секцията се включват активно в благоустрояването на Хайдушката пътека в Сливенския Балкан. Вечерно и задочно обучение са открити в гимназията през учебната 1966/1967 г. По същото време техникумът разширява и задълбочава своите връзки със сродните училища в Бургас и Русе. В следващите години техникума се помещава последователно в сградата, заета по-късно от Полувисшия институт за медицински сестри в Сливен (по-късно Медичински колеж на Тракийския университет) и сградата на I основно училище. По-късно Икономически техникум – Сливен се нанася в един от корпусите на XII основно училище „Елисавета Багряна“, където се помещава и до днес. През 2003 г. Икономически техникум – Сливен е преобразуван в Професионална гимназия по икономика „Проф. Д-р Димитър Табаков“ – Сливен. == По-важни проекти, реализирани от ПГИ – Сливен == === Проект „Насърчаване на предприемачеството“ === Проект насърчаване на предприемачеството e финансиран от програма ФАР на ЕС, проведен в периода 2004 – 2005 г. Общата цел на проекта бе повишаване приспособимостта и интегриране на ромската етническа група към пазарните условия в област Сливен чрез насърчаване на предприемачеството. Двете целеви групи, преки бенефициенти по него са: (1) Младежи от ромски произход, с основно и по-високо образование, мотивирани за изграждане на собствен бизнес, активни действия за подобряване положението на членовете на ромската етническа група в областта. (2) Действащи предприемачи и бизнесмени от ромски произход от област Сливен, имащи нужда от обучение в някой аспекти на предприемачеството и получаване на консултации по своите текущи проекти. Основните дейности са обучението им в областта на предприемачеството и развитието на бизнеса, повишаване на тяхната мотивация, изработването и подкрепата на конкретни техни бизнес-проекти. === Проект „Имам възможност да избирам“ === Проектът е финансиран от Европейски социален фонд чрез [[ОП „Човешки ресурси“]] ([[ОПЧР]]) и бе проведен през 2010 г. Цел на проекта: Създаване на условия за развитие на потенциала на учениците от ПГИ и ПГТО – Сливен, осигуряване на възможности за физическо, интелектуално и личностно развитие и пълноценна социална интеграция и подобряване на достъпа им до образование чрез създаване на нови и разширяване на съществуващите извънучилищни дейности в Гимназиите. Бяха създадени следните клубове: Училищен театър; Клуб по журналистика; Клуб „Млад фотограф“; Компютърен дизайн; Клуб на знаещите; Клуб „Спортни игри“; Туристически клуб; „Природолюбител“; Клуб „Умения за живот“; Клуб „Кариерно консултиране“; Клуб „Мажоретки“ === Проект „Traum Job Europa” === Проектът „Traum Job Europa”<ref>{{Citation |title=traumjob-europa.eu |url=http://traumjob-europa.eu/ |accessdate=2010-08-22 |archivedate=2010-06-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100601025758/http://traumjob-europa.eu/ }}</ref> е финансиран по програмата „Учене през целия живот“ – секторна програма „Коменски“ на ЕК. ПГИ – Сливен е партньор в проекта. === Проект „TVE – Традиции в професионалото образование” === Целта на проекта е да проучи, сравни и анализира традиционните и иновативни аспекти на професионалното образование на всички равнища в двата региона Сливен, България и Маниса, Турция.<ref>[http://new.sliven.net/web/rio-sl/tive_up/tivebg/forproject.htm new.sliven.net]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> ПГИ – Сливен е партньор в проекта. == Постижения на възпитаници от ПГИ на международни състезания по бързопис и стенография == {| class="wikitable" style="font-size: 90%; text-align: left; " |- ! abbr=„година“ | Година на събитието ! abbr=„състезание“ | Състезание ! abbr=„място“ | Място на провеждане ! abbr=„рузултати“ | Представяне на ПГИ – Сливен |- ! | [[1972]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват отбори от ГДР, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и Югославия. | Гера, Германия | От ПГИ – Сливен се класират М. Долапчиева, Г. Йорданова, Георги Русев, Станка Шопова, Ваня Кюприйска |- ! | [[1984]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват отбори от ГДР, Унгария, Чехословакия и Полша. | Лайпциг, Германия | От ПГИ – Сливен се класират Величка Кацарова, Ваня Иванова |- ! | [[1985]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват отбори от 25 страни. | София, България | В категория „Б“ от класираните 32 участнички, 22 са българки, а 14 от тях са от Икономически техникум – Сливен |- ! | [[1986]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. | Майнинген, Германия | От ПГИ – Сливен се класират Радост Гърдева и Моника Йорданова. |- ! | [[1987]] г. | [[Международно състезание по машинопис]]. Участват отбори от Белгия, Унгария, Германия, Холандия, Чехословакия, Австрия (3 отбора) | Виена, Австрия | От ПГИ – Сливен се класират Албена Ганчева, Стоянка Стоянова, Радост Гърдева. Албена Ганчева заема първо място по точно писане. |- ! | [[1987]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват отбори от Белгия, Унгария, Германия, Холандия, Чехословакия, Австрия (3 отбора) | Флоренция, Италия | От ПГИ – Сливен се класират Георги Русев, Катя Иванова и Тонка Колева. От 253 състезатели Тонка Колева заема трето място, а Катя Иванова – пето. |- ! | [[1988]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. Участват Полша, Унгария и Чехословакия. | Магдебург, Германия | От ПГИ – Сливен се класира Станка Шопова. |- ! | [[1988]] г. | [[Международно състезание по машинопис]]. Участват Полша, Унгария, Югославия и Чехословакия. | Лайнефелде, Германия | От ПГИ – Сливен се класират Таня Динева и Мария Динева. |- ! | [[1989]] г. | [[Световни състезания по бързопис]]. | Дрезден, Германия | От ПГИ – Сливен се класира Катя Иванова. От 231 състезатели на 20 страни тя става световен младежки първенец за 1989 г. |} == Патронът на училището == {{основна|Димитър Табаков (математик)}} Проф. д-р Димитър Табаков (1879 – 1973) е [[България|български]] [[учен]], един от видните представители на [[Математика|математическата]] мисъл в България, преподавател във Физико-математическия факултет на [[Софийския университет]] (днес [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Факултет по математика и информатика]]), дългогодишен ръководител на катедрата по [[геометрия]], ученик на проф. Антон Шоурек (Софийски университет) и проф. Теодор Райе (Университета на Страсбург). == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.pgisliven.com/ Официален сайт] * [http://www.facebook.com/pages/edit/?id=144047498950702&sk=basic#!/pages/Profesionalna-gimnazia-po-ikonomika-Sliven/144047498950702/ Официална страница във Фейсбук] * [http://www.az-izbrah.com/ Проект „Имам възможност да избирам“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110201135550/http://az-izbrah.com/ |date=2011-02-01 }} * [http://maps.google.com/?ie=UTF8&hq=&hnear=Сливен,+България&ll=42.687073,26.341674&spn=0.008375,0.021973&t=h&z=16 Местоположение на училището в Google Maps] {{Портал|Образование|Икономика|България}} [[Категория:Основани в България през 1949 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Сливен]] 7kyp3hkhqyoochl2z6xkfkd33k8mkie 0 318943 12416424 12168703 2024-11-19T00:16:46Z Randona.bg 249543 /* Народни представители */ 12416424 wikitext text/x-wiki [[Файл:National Assembly of Bulgaria (1886).jpg|мини|250px|Сградата на Народното събрание, 1886 г.]] {{разграничение|IV народно събрание}} {{стар стил}} '''Четвъртото обикновено народно събрание''' (IV ОНС) е [[народно събрание]] на [[Княжество България]], заседавало от [[27 юни]] [[1884]] г. до [[6 септември]] [[1886]] г.<ref name="bg">[https://www.parliament.bg/bg/16 Официален сайт на НС]</ref> Четвъртото обикновено народно събрание заседава в салона на читалище „[[Надежда (читалище във Велико Търново)|Надежда]]“ в [[Търново]] и в бившето Военно училище в [[София]] (Централен дом на армията, сега [[Централен военен клуб]]). От втората извънредна сесия (28 май 1885) народните представители се събират в новопостроената [[сграда на Народното събрание]]. == Избори == [[Парламентарни избори в България (1884)|Изборите за IV ОНС]] са насрочени с указ на [[княз Александър]] № 58 от [[28 март]] 1884 г.<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 29/27.03.1884</ref> Парламентарните избори се провеждат на 27 май и 3 юни същата година и са спечелени от крайните либерали, които отменят антиконституционните актове, приети при [[Режима на пълномощията]]. Избрани са 195 [[народни представители]], към които след [[Съединението]] на Княжество България и Източна Румелия се присъединяват още 91 депутати от бившата автономна област. Крайният им брой наброява 286 народни представители.<ref name="bg"/> Избирателната активност е 28,9%. {{Избори в България}} == Разпускане == Политическата криза в [[България]], създала се след абдикацията на княз [[Александър I Батенберг|Батенберг]], налага разпускането на Народното събрание и свикване на [[Велико народно събрание]] за избиране на нов монарх. == Сесии == === Извънредни === * I извънредна (27 юни 1884 – 9 юли 1884) * II извънредна (28 май 1885 – 5 юни 1885) * III извънредна (11 – 14 септември 1885) * IV извънредна (2 юни – 11 юли 1886) * V извънредна (1 – 6 септември 1886) === Редовни === * I редовна (15 ноември 1884 – 1 февруари 1885) == Бюро == === Председатели === * [[Петко Каравелов]] (27 – 30 юни 1884) * [[Стефан Стамболов]] (30 юни 1884 – 26 август 1886) * [[Георги Живков]] (1 – 6 септември 1886) === Подпредседатели === * Стефан Стамболов * [[Никола Сукнаров]] * [[Трифон Панов]] * [[Георги Живков]] * [[Димитър Тончев]] === Секретари === * [[Илия Луканов]] * [[Ангел Ташикманов]] * [[Атанас Хранов (кмет)|Атанас Хранов]] * [[Никола Живков]] * [[Тома Кърджиев]] * Филип Симидов == Народни представители == {|width="100%" align="center| |width="30% valign="top"| * [[Стоян Моллов]] * [[Асен Шишманов]] * [[Данаил Юруков]] * [[Христо Занков]] * [[Минко Минев]] * [[Антон Кърпачев]] * [[Васил Карагьозов]] * [[Иван Арабаджията|Иван Атанасов (Танов)]] * [[Михаил Маджаров]] * [[Трайко Китанчев]] * [[Димитър Тончев]] * Стефан Задгорский * Димир Добрев * [[Кръстьо Мирски (политик)|Кръстю Мирский]] * Георги Драганов * Симо Грозев * [[Петър Мишайков]] * Иван Кавалджиев * Юрдан Иванов * Иван Иванов * Исмаил Мустафов * Риза Ефенди * Ангел Златев * Тестеджели Мустафа * Лазар Дуков * Петър Николов * св. Иван Радев * Петър Вълчев * Видин Младенов * Илия Велков * [[Илия Цанов]] * [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] * Георги Георгиев * Петко Гетов * Марко Велев * [[Йов Титоров]] * Цанко Нинов * Димитър Бошнаков * [[Стефанаки Савов|Стефан Хр. Савов]] * Иван Попвасилев * Сано Дашов * Иван Ненов * Васил Вълков * Кръстю Минов * Христо Грънчаров * [[Ангел Ташикманов]] * Димитър Козницкий * Георги Ив. Зограф * [[Андон Самоковлийски]] * Нико Гюргиев * Алексо Караманов * Стоица Тавлички * Златан Ст. Калушки * Ненко Хранов * Димитър Кузманов * Петър Ненков Другански * Никола П. Михалев * Димитър Дойчинов * [[Христо Никифоров]] * Атанас Узунов * д-р Димитър Вачев * Станчо Хаджистанев * д-р [[Васил Радославов]] * [[Иван Диков Влахов|Иван Диков]] * Никола Шивачев * [[Радион Йосифов]] * [[Димитър Икономов (Ботев четник)|Димитър Икономов]] |width="30% valign="top"| * Камен Симеонов * Цеко Попов * Георги Николов * Къндо Иванов * Атанас Попов * Иван Ненчев * Камен Начев * Д. Аннев * поп Димитър * [[Трифон Панов]] * Куно Христов * Кирко Вълов * Христо Нанов * Симеон Хайдудов * Иван Гръков * Иван Данев * Еремия Гешов * Иван Нанов * Гани Чернев * Хаджи Ариф Ериков * Х. Етем Мехмедов * Петко Вълнаров * Бърни Бърнев * Тодор Николов * Иван Хорозов * Иванчо Денев * Димитър Раданов * Хавуз М. Байрактаров * Стани Вълчев * Мехмед Хашим * Христо Симидов * Иван Сейнов * [[Михаил Македонски|Михаил Ив. Македонски]] * Цеко Вълчев * Константин Генов * Христо Рахилов * Атанас Каракаш * Георги Р. Цанков * Моамеледжи Емин * Никола Живков * Филип Симидов * Дервиш Бей Махмудов * [[Иван Стоянович]] * Тома Кърджиев * Таксим Бей * Мехмед Хаджитахиров * д-р [[Константин Поменов]] * Кечели Осман * Мутиш Мустафа * Кирчо Николов * Петко Маринов * Атанас Дончов * [[Драган Цанков]] * Димитър Караначов * д-р Чернев * Неделчо Пушкаров * Михо М. Гълъбов * Никифор Влаев * Христо Тупузанов * хаджи Хубан Кючюков * [[Димитър Петков]] * Андрей Пенков * [[Райчо Каролев]] * [[Христо Конкилев]] * [[Иван Златин]] * Марин Д. Тихчев * Осман Бей |width="30% valign="top"| * Хасан Бей * [[Марко Балабанов]] * Ахмед Курбаноглу * Идризоглу Ахмед * Гендо Недов * Илия Попов * Иван Славейков * [[Никола Сукнаров]] * [[Петко Славейков]] * [[Петко Каравелов]] * [[Илия Вълчев]] * [[Георги Николов Чолаков|Георги Чолаков]] * Атанас Хранов * Иван Младенов * Георги Петков * Анко Цветанов * Тоне Крайчов * Петър Николов * Иван Касабов * Христо Заграфский * Христо Дюкмеджиев * Никола Манов * Димитър Вучков * Димитър Зидарски * Атанас Насалевски * Кола Станоев * Захарий Байкушев * Цветко Манчев * [[Илия Луканов]] * Антон Попов * Петър Кьорчев * [[Димитър Буров]] * [[Панайот Славков]] * Христо Велизаров * Калчо Пасков * хаджи Христо Колев * Георги Сокеров * д-р [[Димитър Моллов]] * Петко Кънчов * Юрдан П. Тодоров * Никола Кънчов * Захарий Градинаров * Иван Стамболов * Ахмед Есадов * Георги Тодоров * Христо Досев * [[Стефан Стамболов]] * Михаил Рачев * Петър Николов * [[Михаил Сарафов]] * [[Георги Живков]] * [[Христо Самсаров]] * Георги Василев * Мустафа Муфтиоглу * [[Константин Стоилов]] * Неджиб Бей Чилингиров * Исуф Хаджимустафов * Стоян Стоянов * Харалампий Ангелов * Георги Балкански * Хюсеин Хаджиахмедов * Вичо Козлов * [[Мехмед Кесим Зааде]] * Илия Маджаров * Ефтим Друмев * хаджи Шемедин Латифов * Тодор Янев |} == Законопроекти == * Закон за веществената отчетност<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 119 от 31 декември 1884 г.</ref> * Закон за границите на чиновниците<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 3 януари 1885 г.</ref> * Закон за митниците * Законопроект за границите на чиновниците<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 2 от 4 януари 1885 г.</ref> * Закон за пощенските бонове * Законопроект за границите на чиновниците<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 12 януари 1885 г.</ref> * Закон за данъка върху недвижимите имоти („емляк“) * Законопроект за границите на чиновниците<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 9 от 24 януари 1885 г.</ref> * Закон за Пощенска спестовна каса * Законопроект за границите на чиновниците<ref name="ReferenceA">Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 10 от 1 февруари 1885 г.</ref> * Закон за гребовия сбор<ref name="ReferenceA"/> * Закон за изгубения добитък<ref name="ReferenceB">Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 11 от 5 февруари 1885 г.</ref> * Закон за господарските и чифликчийските земи<ref name="ReferenceB"/> * Закон за намаление курса на сребърните рубли и за окончателното им демонетизиране<ref name="ReferenceB"/> * Закон за определяне държавните земи и пасища<ref name="ReferenceB"/> * Закон за учредяване на Българска национална банка<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 11 от 5 февруари 1885 г.</ref> * Закон за окръжните училищни инспектори<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 7 февруари 1885 г.</ref> * Закон за обществените и частните училища<ref name="ReferenceC">Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 14 от 12 февруари 1885 г.</ref> * Закон за ипотеките<ref name="ReferenceC"/> * Закон за железните пътища<ref name="ReferenceC"/> * Закон за Върховната сметна палата<ref name="ReferenceC"/> * Закон за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела<ref name="ReferenceC"/> * Закон за квартирната повинност<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 16 февруари 1885 г.</ref> * Закон за патентите (данък върху занаятите)<ref>Обнародван в „[[Държавен вестник]]“, бр. 17 от 21 февруари 1885 г.</ref> * Закон за бериите (акциза върху питиетата)<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 19 от 26 февруари 1885 г.</ref> * Закон за реквизицията<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 19 септември 1885 г.</ref> * Закон за градските общини<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 69 от 19 юли 1885 г.</ref> * Закон за селските общини<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 70 от 22 юли 1885 г.</ref> * Закон за откупуване Русе-Варненската железница<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 71 от 24 юли 1885 г.</ref> * Закон за обръщане на държавна собственост, имота на бившия български княз Александър I Батенберг<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 86 от 13 септември 1885 г.</ref> * Закон за пощите и телеграфите == Бележки == <references /> {{Народно събрание на България}} [[Категория:IV обикновено народно събрание| ]] 7kfbu00wslmfrc0wt934ojhpqg3lfm8 0 321027 12416010 12327886 2024-11-18T17:19:08Z Nk 399 +1 12416010 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Пиколо|Пиколо (пояснение)}} {{Личност|просветител}} [[Файл:Велико Търново Bulgaria 2012 - panoramio (189).jpg|мини|ляво|Паметникът на Никола Пиколо във Велико Търново]] '''Никола Савов Хаджиилиев – Пиколо''' ({{lang|el|Νικόλαος Πίκκολος}}) е видна фигура на новогръцкото и новобългарско просвещение от първата половина на 19 век, [[лекар]], [[филолог]], [[писател]], [[драматург]] и [[преводач]]. == Биография == Никола Савов Хаджиилиев е роден на 15 ноември [[1792]] година в [[Търново]] като син на видния търговец Сава хаджи Илия и жена му Теодора (Буюклюоглу).<ref>[[Иван Радев|Радев, И.]] История на Велико Търново XVIII – XIX век. Велико Търново, 2000, 47 – 48, 64, 69 – 71</ref> Има брат на име [[Теохар Пиколо|Теохар]]. Учи в родния си град и в [[Национален колеж „Свети Сава“|княжеската академия (лицей) „Свети Сава“]] в [[Букурещ]],<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 123 – 125 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> ръководена от [[Константинос Вардалахос]]. Там получава заради дребния си ръст прозвището Piccolo („Малчо“). През 1810 година Пиколо е вече втори преподавател по френски език в академията, редом с французина Франсоа Лорансон. В Букурещ той превежда книгата на [[Жан-Жак Русо]] „Емил, или за възпитанието“ на гръцки (1811), но преводът му остава неотпечатан.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974, 490 – 491</ref> Вардалахос смята Пиколо за един от своите най-способни ученици и го взема със себе си на остров [[Хиос]]. Пиколо преподава френски в тамошната гръцка школа (1815 – 1818). През 1818 година той е в [[Одеса]], където прави новогръцки превод на „Филоктет“ от [[Софокъл]] и пише „Смъртта на [[Демостен]]“.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974, 491</ref> Двете пиеси са играни с успех в гръцкия театър на града, а втората бива преведена по-късно на английски (1824).<ref>The Death of Demosthenes (translated from the modern Greek by Gregorios Palaeologus). Cambridge, 1824</ref> Одеската постановка на „Филоктет“ е първото в ново време представяне на древногръцка драма на гръцка сцена.<ref>Σπάθης, Δ. Ο Φιλοκτήτης του Σοφοκλή διασκευασμένος από τον Ν. Πίκκολο: Η πρώτη παρουσίαση αρχαίας τραγωδίας στο νεοελληνικό θέατρο. – O Ερανιστής, 15, 1978 – 1979, 256 – 320</ref> В Одеса Пиколо се включва в тайната гръцка революционна организация [[Филики Етерия]]. Избухването на [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] го заварва в [[Париж]] (1818 – 1821).<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974, 491</ref> Там пише в гръцки патриотичен дух поемата „Към лекаря Гларакис, завръщащ се в своето отечество Хиос“ (1820).<ref>Издадена в гръцки оригинал и френски превод през 1822 г.: Guerrier de Dumast, A.-P.-F. Chios, la Grèce et l'Europe. Paris, 1822, [http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k115857n/f74.image 66 – 75]. Български превод: Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1 С., 2010, 673 – 675, 678 – 681</ref> По настояване на [[Адамандиос Кораис]] заминава за [[Лондон]], за да търси подкрепа за въстаническата кауза. През 1822 година се установява на остров [[Идра]] с намерение да участва в политическия живот на нова Гърция. Впоследствие преподава философия в [[Йонийска академия|Йонийската академия]] на остров [[Корфу]] (1823 – 1824) и във връзка с това прави гръцки превод на [[Рене Декарт|Декартовото]] „Разсъждение за метода“ (1824).<ref>Καρτέσιος, Ρ. [http://www.lib.uoa.gr/hellinomnimon/0807231103280000/main.htm Λόγος περί μεθόδου] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070715074114/http://www.lib.uoa.gr/hellinomnimon/0807231103280000/main.htm |date=2007-07-15 }}. Κέρκυρα, 1824</ref> След като завършва медицина в [[Болоня]] и [[Пиза]] (1829), работи като лекар в [[Париж]] (1829) и Букурещ (1829 – 1840). През 1829 – 1834 година е доверено лице на руския губернатор на [[Влахия]] граф [[Павел Кисельов]].<ref>Заблоцкий-Десятовский, А. П. Граф П. Д. Киселев и его время. Т.3. Санкт-Петербург, 1882, [http://archive.org/stream/grafpdkiselevieg03zabluoft#page/376/mode/2up 376 – 377]. Пиколо е авторът на анонимно издадената книга Paul Kisselef et les principautés de Valachie et de Moldavie, par un habitant de Valachie. Paris, 1841</ref> В 1839 година отпечатва на гръцки стихосбирката „Утехи“ (Παρηγορήματα).<ref>Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1 С., 2010, 682 – 696</ref> През 1840 година се преселва в Париж, където остава до края на живота си. Там продължава своята книжовна работа: издава произведения на старогръцката и византийската литература,<ref>[http://dbooks.bodleian.ox.ac.uk/books/PDFs/591104479.pdf Nicolas de Damas: Vie de César]. Paris, 1850; [http://books.google.co.uk/books?id=uFoBAAAAMAAJ&dq=intitle%3Aanthologie&pg=PR3#v=onepage&q&f=false Supplément à l'Anthologie grecque, contenant des épigrammes et autres poésies légères inédites]. Paris, 1853</ref> прави преводи от френски, английски и немски на новогръцки<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/6/a/b/metadata-22-0000232.tkl Βερναρδίνου Σαιμπιέρρου Διηγήματα, ήτοι Τα κατά Παύλον και Βιργινίαν, η Ινδική Καλύβη, η Λέσχη της Σουράτης, και Περιήγησις της Σιλεσίας]. Paris, 1841; Φιλομούσου πάρεργα, ήτοι Συλλογή ποιημάτων, των μεν προτύπων των δε μεταφρασμένων από διαφόρους γλώσσας, με το κείμενον αντικρύ. Paris, 1838, [http://books.google.co.uk/books?id=gKQvEb1xgEIC&dq=intitle%3Aphilomousou&pg=PA59#v=onepage&q&f=false 59 – 277]. Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1 С., 2010, 530 – 558</ref> и от старогръцки на френски. Създал си име на един от водещите парижки елинисти, той се движи в средите на видни френски интелектуалци като [[Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов]], [[Пиер-Жан дьо Беранже]], [[Стендал]], [[Виктор Кузен]], [[Франсоа Гизо]].<ref name="радев"/> [[Файл:Père-Lachaise_-_Division_5_-_Piccolos_01.jpg|мини|дясно|Гробът на Никола Пиколо в Париж]] В Париж Пиколо работи и за българската кауза, като предоставя сведения за страната ни на пътешествениците [[Жером-Адолф Бланки]] и [[Сиприен Робер]], а по време на [[Кримска война|Кримската война]] се застъпва за автономия на България.<ref>Колева, Ж. Никола Савов Хаджиилиев Пиколо. – В: Кой кой е сред българите XV-XIX в. (ред. Тодев, И.). С., 2000, 221</ref> През 1845 – 1847 г. той посещава Търново и Цариград във връзка със започналата [[борба за независима българска църква]].<ref>Смоховска-Петрова, В. Неофит Бозвели и българският църковен въпрос. С., 1964, 111, 116 – 117, 150 – 151, 156 – 157</ref> При все това [[Михаил Чайковски]] пише тогава до княз [[Адам Чарториски]] в Париж, че цялото семейство на Пиколо принадлежи кък търновските гръкомани и че „[н]а Пиколо, въпреки добрите му желания, а дори и качества, не бива да се вярва. Той има повече гръцки черти, отколкото славянски“.<ref>Смоховска-Петрова, В. Неофит Бозвели и българският църковен въпрос. С., 1964, 85, 96, 121, 134</ref> Пиколо умира на [[16 март]] [[1865]] година. Пожелава да бъде погребан на [[Пер Лашез]] без църковно опело.<ref>Заблоцкий-Десятовский, А. П. Граф П. Д. Киселев и его время. Т.3. Санкт-Петербург, 1882, [http://archive.org/stream/grafpdkiselevieg03zabluoft#page/376/mode/2up 376].</ref> Със завещанието си оставя значителната сума от 12 хиляди [[френски франк|златни франка]] на „народното училище“ в Търново и 1500 франка на търновската [[Успение Богородично (Велико Търново)|черква „Успение Богородично“]].<ref>Колева, Ж. Никола Савов Хаджиилиев Пиколо. – В: Кой кой е сред българите XV-XIX в. (ред. Тодев, И.). С., 2000, 221; [[Иван Радев|Радев, И.]] История на Велико Търново XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000, 73</ref> == Памет == В старата градска част на Велико Търново през 1980 г. е издигнат паметник на Никола Пиколо. В близост има и улица, носеща неговото име. На Никола Пиколо е наречена и улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949719|title=Никола Пиколо}}). == Бележки == <references/> == Литература == * Богданов, И. Д-р Никола Пиколо: исторически очерк. С., 1972 * Ηλίου, Φ. Τύφλωσον Κύριε τον Λαόν σου: Οι προεπαναστατικές κρίσεις και ο Νικόλαος Πίκκολος. Αθήνα, 1988 (Балканистика, 3, 1989, 99 – 125: частичен български превод от М. Георгиева) * Радев, И. и др. Енциклопедия на българската възрожденска литература. Велико Търново, 1996, 568 – 569 * [[Иван Радев|Радев, И.]] История на Велико Търново XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000, 62 – 75 * Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. София, 2010, 896 – 899 {{СОРТКАТ:Пиколо, Никола}} [[Категория:Членове на Филики Етерия]] [[Категория:Новогръцко просвещение]] [[Категория:Гръцки писатели]] [[Категория:Гъркомани]] [[Категория:Българи във Франция]] [[Категория:Родени във Велико Търново]] [[Категория:Починали в Париж]] enqo0pdtebfat1wmf76s9gh2vb4qi81 0 322990 12416483 12063469 2024-11-19T03:24:20Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416483 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Световен ден на водата''' се отбелязва ежегодно на [[22 март]]. Денят на прясната вода е предложен на Конференцията за [[околната среда]] и развитието (UNCED), проведена през 1992 г. в [[Рио де Жанейро]], [[Бразилия]]. Целта му е да привлече внимание върху важността на питейната вода и защитата на водните ресурси. Всяка година честването на Международния ден на водата е свързано с определен аспект на прясната вода. На 22 март правителства и международни организации потвърждават, че чистата вода е живот и нашият живот зависи от това, как защитаваме качеството на водата. Целта е да се повиши общественото съзнание и култура, за да се ускори изпълнението на една от целите на развитието за този век – намаляване наполовина на броя на хората без достъп до чиста вода и [[канализация]] до 2015 г. Инициативата за празнуване на Световния ден на водата се заражда през 1992 г. на Конференцията на Обединените нации „Екология и развитие“, проведена в Рио де Женейро. Генералната асамблея на Обединените нации определя 22 март да се чества като Световен ден на водата. Денят се отбелязва официално от 1993 г., като ежегодно се организират прояви в цял свят, посветени на водата. '''Качество на водата: Здрави хора, здрави еко системи''' Водата не е обикновен търговски продукт, а наследство, което трябва да бъде опазвано и защитавано. Водата е в основата на живота на Земята. Качеството на живот пряко зависи от качеството на водата. Доброто качество на водите поддържа здрави екосистемите и следователно води до подобряване на човешкото благосъстояние и обратно – лошото им качество вреди на околната среда и човечеството. От болести, разпространявани чрез водата, умират над 1,5 милиона деца по света. Замърсяването е все по-голяма заплаха за качеството на водните ресурси. Човешката дейност през последните 50 години е отговорна за най-голямото замърсяване на водните ресурси в цялата история. Изчислено е, че над 2,5 милиарда души в света живеят без подходяща канализация. Много замърсители оказват негативно влияние върху качеството на водата в дългосрочен план, което застрашава човешкото здраве. Като резултат количеството питейна вода е значително намаляло. Много по-евтино е да се предотврати замърсяването на водните ресурси, отколкото борбата с последиците от замърсяването. Опазването и поддържането на водните пространства осигурява устойчивост на екосистемните „услуги“ – блага като питейната вода, рибарство, отдих и туризъм. Качеството на водата е ключът към здравето на хората и екосистемите, като съществуват многобройни допълнителни ползи от подобряването му – подобряване на състоянието на екосистемите и екосистемните услуги, подобреното здравеопазване и прехрана. '''Цената на качество на водата''' Снабдяването с чиста питейна вода и поддържането на канализация заемат централно място при борбата с бедността и подобряването на качеството на живот на милиарди хора. Международната общественост, ангажирана с постигането на целите за развитие на хилядолетието, все още е далеч от постигането на целта за намаляване наполовина на броя на хората без достъп до безопасна вода и канализация до 2015 г. Все още 1,1 милиард души по света нямат достъп до подобрено водоснабдяване и повече от 2,6 милиарда нямат достъп до канализация. Според прогнозите на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] (СЗО) постигането на целите за развитие на хилядолетието за достъп до здравословна вода би довело до икономическа печалба от 84,4 милиарда долара годишно. От особено значение за постигането на тази цел, е страните да разработят политики за устойчиво управление на водите и практики за справяне с предизвикателствата, свързани с качеството на водата. '''Опазване качеството на водите: Споделена отговорност за общото благо''' Животът на човечеството зависи от водните ресурси, следователно опазването им от замърсяване е отговорност на всеки. Тази отговорност не може да бъде оставена само и единствено на държавните власти. Всички сектори, публични и частни, следва да предприемат подходящи и адекватни действия за предотвратяване на замърсяването. Световният ден на водата 22 март предполага споделена отговорност от всички заинтересовани страни – от хората и местните общности до международните организации и гражданското общество, за опазване качеството на водата и живота на Земята. == Външни препратки == * [http://worldwaterday.org/ World Water Day Официален уебсайт на Деня на водата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181115234405/http://worldwaterday.org/ |date=2018-11-15 }} * [http://www.unwater.org UN-Water] * [http://www.un.org/en/sections/observances/international-days/index.html International days currently observed by the United Nations] [[Категория:Международни дни на ООН]] [[Категория:Вода]] g8grngsr8xab33xvyhc1lsjubu811kp 0 328160 12415979 12414676 2024-11-18T17:00:52Z Мико 4542 12415979 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Попиванов|Георги Попиванов}} {{Личност|бизнесмен}} '''Хаджи Георги Попиванов''', известен още и като '''Хаджи Георги Йоаниди''' ({{стар|Георги попъ Ивановъ}}), е изтъкнат [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] общественик, просветен деец и участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]] в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.551.</ref> == Биография == Роден е през 1844 година в [[Драма (град)|драмското]] село [[Волак]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Учи при известния учител [[Георги Зимбилев]],<ref>{{Стрезов|66}}</ref> а по-късно следва в [[Атина]].<ref>Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XVII-58, София, 1931.</ref> В годините 1868 - 1874 е учител в село [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]], Драмско, където първоначално преподава на [[гръцки език]]. От 1870 година започва да въвежда [[български език]] в училището и църквата. Активно работи за църковна независимост. През декември 1869 година участва в [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в [[Гайтаниново]], на който се отхвърля върховенството на [[Цариградската патриаршия]].<ref>Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането. София, 1979, стр. 193</ref> Застава начело на българската община в Просечен и повежда борбата срещу [[гърцизъм|гърцизма]] в Драмско. През 1873 година Попиванов е един от инициаторите за основане на учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]] в [[Неврокоп]]. Той подпомага финансово дружество със сумата от 350 [[грош]]а.<ref>Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.</ref> През септември 1874 година той е избран за негов писар-секретар и съставя устава му. В годините 1876 - 1878 е подложен на гонения от властите и е хвърлен в драмския затвор<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.</ref> след клевети на владиката [[Герман Михаилидис|Герман Драмски]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 355.</ref> По-късно започва да се занимава с търговия на тютюн, адвокатство и други. Преселва се в град [[Драма (град)|Драма]]. През 1893 година [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]], описвайки демографското състояние на града, пише за него: {{цитат|Единственият по-състоятелен български търговец, който има крупна търговия с тютюни, е Хаджи Георги от Просечен; той върти тютюнева търговия с [[Одеса]] и [[София]], дето има в съдружие особни търговски къщи. Г-н Хаджи Георги е бил в младостта си български учител по тия места.<ref>Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 61.</ref>}} Почива през май 1905 година в Драма и е погребан в Просечен. На 12 юни същата година, гръцките свещеници в Драма произнасят от амвоните на църквите проклятие върху синовете му. На 15 срещу 16 юни група местни [[гъркомани]] оскверняват гроба му, като го разкопават и се опитват да извадят тялото на покойника. Наредено е повторно заравяне на тленните останки.<ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX – началото на XX век), София, 1995, стр.61-62.</ref> Със завещаните от него парични средства в 1905 година е построена училищна сграда.<ref>Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр.551.</ref><ref>{{ЕПК|2|137}}</ref> Георги Попиванов е съпруг на [[Ангела Хаджигеоргиева]] и баща на [[Илия Хаджигеоргиев]]. == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1236 "Устав на Сярско-Мелнишко-Драмско-Неврокопското учителско дружество „Просвещение“"], публикувано във в-к „Напредък“, год. X, бр. 53, Цариград, 2 август 1875 година == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попиванов, Георги}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български търговци]] [[Категория:Родени във Волак]] [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Български предприемачи от Македония]] [[Категория:Починали в Драма]] bxb3iiy8dbch1fqweilbcsii4lv2fdr 0 329559 12416698 10742174 2024-11-19T11:43:25Z 2A01:5A8:465:F038:64C8:DDFB:AF68:BA66 Олук е правилото за писане, справка от техническата строителна документация 12416698 wikitext text/x-wiki [[Файл:Zwaluwen op dakgoot schaliedak.JPG|мини|300п|Улук]] '''Улук, Олук''' <ref>[https://kaksepishe.com/uluk/ Как се пише: улук или олук?]</ref>е един от основните елементи на водосточната система. Неговата функция е да събира и отвежда [[дъжд]]овната [[вода]] от [[покрив]]а на дадена [[сграда]]. По този начин се защитава фундамента на сградата (най-често [[къща]]) от [[наводнение|наводняване]], предотвратява се [[корозия]]та и от друга страна събраната дъждовна вода може да се използва по-късно за напояване или други цели. Водата от улука се стича по [[водосточна тръба]]. Улуците са с формата на жлеб, улей, като най-използваният материал е метал – [[алуминий]], [[стомана]], [[чугун]], но може да е направен и от [[PVC]], [[камък]] или [[дърво]] (обикновено старите улуци). == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Rain gutters}} * [http://www.1911encyclopedia.org/Gutter "Gutter"] в Енциклопедия Британика * [http://raloco.com/ru/vodostoky Елементи на водосточната система]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} [[Категория:Архитектурни елементи]] dokb26zy368802sazw91mzrbw5fltwy 0 336542 12416295 11432059 2024-11-18T20:55:44Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Дупница]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Дупница]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416295 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по облекло и стопанско управление | родно_име = | латинско_име = Professional school of clothing and business management | лого = | снимка = Dupnitsa 068.jpg | описание = снимка на училището | основаване = 1928 г. | закрита = | основател = | вид = професионална гимназия | към = | град = [[Дупница]] |провинция= [[Област Кюстендил]] |страна= {{BUL}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= държавно финансиране | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = ул. „Никола Лазарков“ 1 | телефон = +359 (0)701 50902<br> +359 (0)701 50902<br> +359 (0)701 50902<br> +359 (0)701 50903 | e-mail = pgosu_dupnica@abv.bg | сайт = | карта = България Дупница | карта-описание = Разположение в Дупница | latd = 42|latm = 30|lats = 0|latNS = N | longd= 27|longm= 28|longs= 0|longEW= E | бележки = | общомедия = Professional school of clothing and business management }} '''Професионалната гимназия по облекло и стопанско управление''' е средно училище в гр. [[Дупница]]. Училището е основано през 1928 г. През годините училището носи имената: „СПТУ по облекло“, „Техникум по облекло и обувно производство“. През 2004 г. училището се преименува на „ПГ по облекло и стопанско управление“. Училището е на държавно финансиране. == Специалности == === След 7 клас === * Икономика и мениджмънт * Електроника * Моден дизайнер == След 8 клас == * Оператор * Съдружник в малък и среден бизнес * Технолог по облекло {{Мъниче|Училище|България}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1928 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Дупница]] km9am5qpfyhwijz1c1tgpinex17f93q 0 338024 12416092 11903691 2024-11-18T17:48:27Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Търговище]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Търговище]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416092 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по икономическа информатика<br> „Джон Атанасов“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1970}} | закрита = | основател = | вид = професионална гимназия | към = | град = [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]] | държава = [[България]] | директор = Георги Димитров Николов<br> (от 1998 г.) | учители = | ученици = | финансиране = държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Джон Атанасов]] | адрес = ул. „Братя Миладинови“ № 42 | телефон = (0601) 6 43 09 | e-mail = pgii@mail.bg | сайт = {{URL|pgii-targovishte.com}} | карта = България Търговище | карта-описание = Местоположение в град Търговище. | бележки = }} '''ПГИИ „Джон Атанасов“''' е [[средно училище]] в град [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]]. Разположено е на адрес: ул. „Братя Миладинови“ № 42. То е с държавно финансиране. В училището се обучават 530 ученика по 8 специалности в 22 паралелки. Учебно–възпитателният процес в училището се извършва на две смени. От 1998 година насам директор на училището е Георги Димитров Николов.{{Small|<ref name="uchilishtata.bg"/>}} == История == Училището е основано през [[1970]] г. като Икономически техникум „Титко Черноколев“. През 1989 г. училището се преобразува в Техникум по икономическа информатика и става единственото по рода си средно икономическо учебно заведение в страната. От 2003 г. училището е професионална гимназия и с решение на Педагогическия съвет избира за свой патрон [[Джон Атанасов]] – бащата на съвременния компютър.{{Small|<ref name="uchilishtata.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.uchilishtata.bg/пгии-джон-атанасов---търговище-училище1328.html | заглавие = ПГИИ ДЖОН АТАНАСОВ - Търговище, За нас | достъп_дата = 1 октомври 2021 | издател = uchilishtata.bg | език = bg }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3530/dzhon_atanasov.htm | заглавие = ПГ по Икономическа Информатика „Джон Атанасов“ | достъп_дата = 1 октомври 2021 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = bg }}</ref>}} == Специалности == *Икономическа информатика *Икономика и мениджмънт *Електорнна търговия *КТТ == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|pgii-targovishte.com}} * {{Facebook|PGII.SCHOOL|Страница на училището}} {{Мъниче|Училище|Търговище}} {{Образование в Търговище}} {{Портал|Образование|Икономика|Информационни технологии|България}} [[Категория:Основани в България през 1970 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Търговище]] rjmjzw5nj5vs5alwdums3itjzd9868m 0 338049 12416071 11915439 2024-11-18T17:41:01Z Elkost 8375 12416071 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Профилирана гимназия с изучаване на чужди езици<br> „Митрополит Андрей“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = 2003 | закрита = 2018 | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]] | държава = [[България]] | директор = | учители = | ученици = | финансиране = общинско | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Андрей Нюйоркски]] | адрес = [[Запад 2 (жилищен комплекс)|жк. Запад 2]] | телефон = | e-mail = | сайт = | карта = България Търговище | карта-описание = Местоположение в град Търговище. | бележки = }} '''ПГИЧЕ „Митрополит Андрей“''' е закрита [[гимназия]] в град [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]], разположена в съседство на [[IV основно училище „Иван Вазов“ (Търговище)|IV основно училище „Иван Вазов“]] в жк „[[Запад 2 (жилищен комплекс)|Запад 2]]“, действаща в периода от 2003 до 2018 г.{{Small|<ref name="fakti.bg, 24 юли 2018"/>}} Финансирането й в целия период е общинско.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3529/mitropolit_andrey_high_school.htm | заглавие = Профилирана Гимназия с Изучаване на Чужди Езици „Митрополит Андрей“ | достъп_дата = 4 октомври 2021 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = bg }}</ref>}} Пръв директор на училището е Атанас Цанев. На проведените държавни зрелостни изпити през 2009 г. е на трето място в България, с успех отличен 5,57.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/regioni/shumen/ezikovata-gimnaziq-v-tyrgovishte-navyrshi-7-godini-502802 | заглавие = „Езиковата гимназия в Търговище навърши 7 години“ | дата = 25 март 2010 | достъп_дата = 4 октомври 2021 | издател = dariknews.bg | език = bg }}</ref>}} През 2015 г. училището постига най-висок успех на задължителната матура по български език и литература за област Търговище – 4,973.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/shumen/post/100571176/ezikovata-gimnazia-v-targovishte-s-nai-visok-bal-ot-maturata-po-balgarski-ezik | заглавие = „Езиковата гимназия в Търговище с най-добри резултати от матурата по български език“ | дата = 19 юни 2015 | достъп_дата = 4 октомври 2021 | издател = bnr.bg | език = bg }}</ref>}} == История == Прoфилирaнaтa гимнaзия зa изучaвaнe нa чужди eзици e рaзкритa прeз мaрт [[2003]] г. Прeз първaтa учeбнa гoдинa тук ce oбучaвaт 66 учeници в три пaрaлeлки. Прeз cлeдвaщитe приeмът нa учeници в 8 клac ce рeaлизирa уcпeшнo, кaтo брoят им прeз учeбнaтa 2007/2008 г. дocтигa 269 учeници.{{Small|<ref name="fakti.bg, 24 юли 2018">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://fakti.bg/bulgaria/318244-zakrivat-ezikovata-gimnazia-v-targovishte-nama-uchenici | заглавие = „Закриват Езиковата гимназия в Търговище - няма ученици“ | дата = 24 юли 2018 | достъп_дата = 4 октомври 2021 | издател = fakti.bg | език = bg }}</ref>}} Oт учeбнaтa 2014/2015 г. нacтъпвa нeгaтивeн прoцec нa нaмaлявaнe нa учeницитe и нямa cфoрмирaнa пaрaлeлкa в 8 клac. Тaзи тeндeнция прoдължaвa и прeз cлeдвaщитe учeбни гoдини. Причинитe ca cвързaни cъc зacилeнaтa мигрaция нa ceмeйcтвaтa oт грaдa и рeгиoнa в чужбинa или в пo–гoлeмитe грaдoвe.{{Small|<ref name="fakti.bg, 24 юли 2018"/>}} Знaчитeлeн e и oтливът нa учeници, жeлaeщи дa ce oбучaвaт в прoфилирaнитe чуждoeзикoви пaрaлeлки нa училищeтo, пoрaди рaзкрити пaрaлeлки c пoдoбeн учeбeн плaн в двeтe oбщинcки cрeдни училищa в Търгoвищe. Тeзи фaктoри ca причинa ПГИЧE „Митрoпoлит Aндрeй“ дa нe мoжe дa рeaлизирa държaвния плaн–приeм зa чeтвъртa пoрeднa учeбнa гoдинa. Прeз пeриoдa c нулeв приeм в 8 клac учeницитe нaмaлявaт: oт 139 прeз 2014/2015 г. дo 23 прeз 2017/2018 г. и зa 2018/2019 г. – нямa жeлaeщи.{{Small|<ref name="fakti.bg, 24 юли 2018"/>}} През [[2018]] г., слeд излизaнeтo нa рeзултaтитe oт първи eтaп нa клacирaнe cтaвa яcнo, чe oбявeния държaвeн плaн–приeм нa ПГИЧE нямa дa бъдe рeaлизирaн. Зaрaди тoвa нaчaлникът нa РУO–Търгoвищe Eлкa Cтaнчeвa издaвa зaпoвeд зa зaкривaнe нa пaрaлeлкaтa.{{Small|<ref name="fakti.bg, 24 юли 2018"/>}} Нa ocнoвaниe зaпoвeдтa нa РУO (Регионално управление на образованието), нeвъзмoжнocттa зa финaнcирaнe нa училищeтo и cъздaлaтa ce трaйнa тeндeнция зa липca нa учeници ce нaлaгa зaкривaнe нa учeбнaтa инcтитуция.{{Small|<ref name="fakti.bg, 24 юли 2018"/>}} == Източници == <references/> {{Образование в Търговище}} {{Портал|Образование|Езикознание|България}} [[Категория:Основани в България през 2003 година]] [[Категория:Закрити средни училища в България]] [[Категория:Гимназии в Търговище|Митрополит Андрей]] q6heiuohfadvyuqhajzk99gs8a0jox9 0 338058 12416097 12285775 2024-11-18T17:49:57Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Търговище]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Търговище]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416097 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална техническа гимназия<br> „Цар Симеон Велики“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1965}} | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]] | държава = [[България]] | директор = Николай Николов | учители = | ученици = | финансиране = държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Симеон I]] | адрес = ул. „Александър Стамболийски“ № 29 | телефон = 0601/6-38-12;<br> 0601/6-49-44;<br> 0601/6-49-76 | e-mail = school@ptgtg.eu;<br> ptg.t6te@gmail.com | сайт = {{URL|ptgtg.ucoz.com}} | карта = България Търговище | карта-описание = Местоположение в град Търговище. | бележки = }} '''ПТГ „Цар Симеон Велики“''' е [[гимназия]] в град [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]], разположена е на адрес: ул. „Александър Стамболийски“ № 29. Тя е с държавно финансиране.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3531/tsar_simeon_veliki_high_school.htm | заглавие = Професионална техническа гимназия „Цар Симеон Велики“ | достъп_дата = 3 октомври 2021 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = bg }}</ref>}} Директор на училището е Николай Николов. == История == Училището е основано през [[1965]] г., когато със заповед на министъра на народната просвета е открита първата учебна година на новото училище. Първият директор е инж. Стефан Петков, а първите 140 курсисти са разпределени в 4 паралелки и две специалности.{{Small|<ref name="ptgtg.ucoz.com, История">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://ptgtg.ucoz.com/index/istorija/0-29 | заглавие = История | достъп_дата = 3 октомври 2021 | издател = ptgtg.ucoz.com | език = bg }}</ref>}} На 11 май 1995 г. се състои церемония за даване име на Техникума по механотехника гр. Търговище. След полагане на тържествената клетва кръстника на техникума [[Георги Майсторски]] – директор на [[Регионален исторически музей (Шумен)|историческия музей в Шумен]], връчва специалното знаме на Симеоновото войнство. Оттогава училището се нарича Професионална техническа гимназия „Цар Симеон Велики“.{{Small|<ref name="ptgtg.ucoz.com, История"/>}} == Материална база == Училището разполага с 26 кабинета, 4 лаборатории, 7 учебни работилници, 4 компютърни зали, неограничен достъп до [[интернет]], [[библиотека]] с повече от 25 000 тома техническа, научна и художествена литература, много добра открита и закрита спортна база.{{Small|<ref name="ptgtg.ucoz.com, История"/>}} == Специалности == * Компютърна техника и технологии * Автотранспортна техника * Мехатроника * Рекламна графика * == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|ptgtg.ucoz.com}} * {{Facebook|352690001435709|Страница на училището}} {{Мъниче|Училище|Търговище}} {{Образование в Търговище}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1965 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Търговище]] 16ntbwcx6txfv5rjk9at6y5drrb35im 0 338110 12416091 11900034 2024-11-18T17:47:49Z Elkost 8375 12416091 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по туризъм и хранително-вкусови технологии<br> „Алеко Константинов“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1960}} | закрита = | основател = | вид = [[средно училище]] | към = | град = [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]] | държава = [[България]] | директор = Йордан Шиваров | учители = | ученици = | финансиране = държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Алеко Константинов]] | адрес = бул. „29 януари“ № 10 | телефон = 0601/6 20 37 | e-mail = pg_thvt@abv.bg;<br> aleko.konst@pgthvt-tg.com | сайт = {{URL|pgthvt-tg.com}} | карта = България Търговище | карта-описание = Местоположение в град Търговище. | бележки = }} '''ПГТХВТ „Алеко Константинов“''' е [[средно училище]] в град [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]]. Разположено е на адрес: бул. „29 януари“ № 10. В него учат ученици от 8 до 12 клас. То е с държавно финансиране. Обучението се извършва в 1 учебна смяна, сутрин.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3533/aleko_konstantinov_-_vocational_high_school_of_tourism_and_food_technology.htm | заглавие = Професионална Гимназия по Туризъм и Хранително-Вкусови Технологии „Алеко Константинов“ | достъп_дата = 1 октомври 2021 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = bg }}</ref>}} От 2018 г. директор на училището е Йордан Шиваров.{{Small|<ref name="bnr.bg, 1.08.2018 г.">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/shumen/post/101002688/gimnaziata-po-turizam-s-nov-direktor | заглавие = „Търговищка гимназия с нов директор“ | дата = 1 август 2018 | достъп_дата = 1 октомври 2021 | издател = bnr.bg | език = bg }}</ref>}} == История == {{Раздел-мъниче}} Идеята за създаване на професионално училище се ражда през [[1960]] г., когато по предложение на ОНС отдел Народна просвета и с нареждане на Министерството на образованието и науката се сформират две паралелки от 72 ученици с двугодишен курс на обучение – ПТУ / Професионално техническо училище / по хлебопроизводство. Приемът на учениците е от Североизточна България, от Търговищки, Разградски, Шуменски, Толбухински, Русенски, Силистренски и Великотърновски окръзи. Тогава нуждите от такива кадри за окръга, както и за останалите е била голяма.{{Small|<ref name="onedrive.live.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://onedrive.live.com/view.aspx?resid=C7BFB793F04FE438!1062&ithint=file%2c.doc&authkey=!AD8K5NuDPBRy1ME | заглавие = История на Професионална гимназия по туризъм и хранително-вкусови технологии „Алеко Константинов“ гр. Търговище | достъп_дата = 1 октомври 2021 | издател = onedrive.live.com | език = bg }}</ref>}} == Директори == Директори на училището през годините са:{{Small|<ref name="onedrive.live.com"/>}} * Стоян Стоилов Иванов (1960 – 1961) * Кирил Спасов (1961 – 1965) * Тихомир Тихолов (1965 – 1987) * Русанка Петрова (1987 – 1989) * Донка Грозева (1989 – 1991) * инж. Димитър Димитров (1991 – 1992) * инж. Пенка Димитрова (1992 – 2003) * инж. Илия Беров (2003 – 2018) * Йордан Шиваров (от 2018 г.){{Small|<ref name="bnr.bg, 1.08.2018 г."/>}} == Специалности == * Производство на алкохолни и безалкохолни напитки * Организация на хотелиерството * Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечения * Производство на хляб, хлебни и сладкарски изделия * Мениджмънт в туризма == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|pgthvt-tg.com}} * {{Facebook|PgthvtTargovishte|Страница на училището}} {{Образование в Търговище}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Алеко Константинов]] [[Категория:Основани в България през 1960 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Търговище]] kuit49wkofk55i86sy507j0ykxfe5dg 0 338142 12416094 12185936 2024-11-18T17:49:24Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Търговище]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Търговище]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416094 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по земеделие | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = Vocational High School of Agriculture (2), 25.10.2022.jpg | описание = Входът на Професионалната гимназия по земеделие през октомври 2022 г. | основаване = {{Стартова дата и възраст|1952}} | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]] | държава = [[България]] | директор = инж. Стела Стефанова | учители = | ученици = | финансиране = общинско | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = ул. „Цар Симеон“ № 27 | телефон = директор – 0601/6 42 84;<br> | e-mail = pgzemedelie.tgv@abv.bg | сайт = {{URL|daskalo.com/pgzemedelietg}} | карта = България Търговище | карта-описание = Местоположение в град Търговище. | бележки = }} '''Професионална гимназия по земеделие''' (с [[абревиатура]]: '''ПГЗ''') е [[гимназия]] в град [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]], разположена е на адрес: ул. „Цар Симеон“ № 27. Тя е с общинско финансиране.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3534/profesionalna_gimnazia_po_zemedelie_high_school.htm | заглавие = Професионална гимназия по земеделие | достъп_дата = 3 октомври 2021 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = bg }}</ref>}} Директор на училището е инж. Стела Стефанова. == История == Училището е основано през [[1952]] г.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.uchilishtata.bg/пг-по-земеделие---търговище-училище3100.html | заглавие = ПГ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - Търговище | достъп_дата = 3 октомври 2021 | издател = uchilishtata.bg | език = bg }}</ref>}}, когато с решение на Министерство на земеделието в Търговище се създава Машинно–тракторно училище (МТУ), което е едно от най–старите в страната.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://zemedelskatehnika.com/професионална-гимназия-по-земеделие-2/ | заглавие = „Професионална гимназия по земеделие – гр. Търговище“ | дата = 30 април 2020 | достъп_дата = 3 октомври 2021 | издател = zemedelskatehnika.com | език = bg }}</ref>}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|daskalo.com/pgzemedelietg}} * {{Икона|bg}} [http://pgzemedelie-tgv.blogspot.com/ Професионална гимназия по земеделие] в blogspot.com * {{Facebook|361509307196618|Страница на училището}} {{Мъниче|Училище|Земеделие|Търговище}} {{Образование в Търговище}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Професионални гимназии в Търговище]] [[Категория:Основани в България през 1952 година]] [[Категория:Селско стопанство на България]] l17of856luzrbbp73l9pexqtbvri701 0 338156 12416093 11132324 2024-11-18T17:48:56Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Търговище]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Търговище]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416093 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по електротехника и строителство | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|2000|9|1|1}} | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]] | държава = [[България]] | директор = Иваничка Дянкова | учители = | ученици = | финансиране = държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = бул. „Александър Стамболийски“ № 27 | телефон = 0601/6-49-41;<br> 0601/6-49-45 | e-mail = admin@pges-tg.com;<br> pges_tg@abv.bg | сайт = {{URL|pges-tg.com}} | карта = България Търговище | карта-описание = Местоположение в град Търговище. | бележки = }} '''Професионална гимназия по електротехника и строителство''' (с [[абревиатура]]: '''ПГЕС''') е [[гимназия]] в град [[Търговище]], [[Търговище (община)|община Търговище]], разположена е на адрес: бул. „Александър Стамболийски“ № 27. Тя е с държавно финансиране.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3532/profesionalna_gimnazia_po_elektrotehnika_and_stroitelstvo_high_school.htm | заглавие = Професионална гимназия по електротехника и строителство | достъп_дата = 3 октомври 2021 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = bg }}</ref>}} Директор на училището е Иваничка Дянкова.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.riotargovishte.com/bg/school/23-pges- | заглавие = ПГЕС | достъп_дата = 3 октомври 2021 | издател = riotargovishte.com | език = bg }}</ref>}} == История == Училището е основано на [[1 септември]] [[2000]] г. като Средно професионално–техническо училище по електротехника и строителство на база съществуващите дотогава две училища – Техникум по строителство и СПТУ по машиностроене.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.uchilishtata.bg/пгес---търговище-училище1127.html | заглавие = ПГЕС - Търговище | достъп_дата = 3 октомври 2021 | издател = uchilishtata.bg | език = bg }}</ref>}} == Специалности == * Геодезия * Електрически машини и апарати * Електроенергетика * Строителство и архитектура * Конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|pges-tg.com}} * {{Facebook|pges.tg|Страница на училището}} {{Мъниче|Училище|Търговище}} {{Образование в Търговище}} {{Портал|Образование|Техника|България}} [[Категория:Основани в България през 2000 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Търговище]] 3exnmcqvd1b5nousvk7wbe3kd0clao3 0 338680 12416183 11988184 2024-11-18T18:45:30Z Elkost 8375 12416183 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Гимназия „Симеон Велчев“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1914|7|23|1}}<ref name="uchilishta.guide-bulgaria.com"/> | закрита = | основател = | вид = профилирана [[гимназия]]<ref name="ruotargovishte.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.ruotargovishte.bg/bg/school/10-gimnaziya-simeon-velev- | заглавие = Профилирана гимназия „Симеон Велчев“ | достъп_дата = 15 октомври 2023 | издател = ruotargovishte.bg | език = bg }}</ref> | към = | град = [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Търговище (област)|област Търговище]] | държава = {{България}} | директор = Димитър Димитров<br> (от 2005 г.) | учители = 24 (2004) | ученици = 210 (2004) | финансиране = Общинско<ref name="ruotargovishte.bg"/> | девиз = ''„Знание, духовност, хармония“'' | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Симеон Велчев]] | адрес = ул. „Генералска“ № 7<ref name="ruotargovishte.bg"/> | телефон = 060 562 538 | e-mail = gym_sv@abv.bg | сайт = {{URL|gimsv.com}} | карта = | карта-описание = | бележки = }} '''Гимназия „Симеон Велчев“''' е профилирана [[гимназия]] с общинско финансиране в град [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Търговище (област)|област Търговище]].<ref name="ruotargovishte.bg"/> Тя е профилирана в: природни науки, хуманитарни науки и чужди езици. Има само една учебна смяна – сутрин.<ref name="uchilishta.guide-bulgaria.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3589/simeon_velchev_high_school.htm | заглавие = Профилирана гимназия „Симеон Велчев“ | достъп_дата = 15 октомври 2023 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = bg }}</ref> == История == Създадена е през 1914 г. в [[Омуртаг (град)|Омуртаг]]. Едва през учебната 1944 – 1945 г. прераства в пълна смесена гимназия. През 1948 г. отваря врати новата сграда на гимназията, построена по проект на местния архитект Стефан Жечев. Изпълнението е възложено на столичния предприемач Димитър Крачунов, майстор на обекта е избран Стефан Алексиев от село Красноселци. Патрон на училището става [[Йордан Йовков]], а на 24 май 1941 г. се връчва училищното знаме. През годините гимназията носи имената на Йордан Йовков, [[Вълко Червенков]] и Симеон Велчев. През 1960 г. училището се трансформира в политехническа гимназия. През 1993 г. се преобразува в общообразователно училище. == Директори == * Лазар Стефанов (1927 – 1928) * Маньо Благословов (1964 – 1975) * Борис Миланов (зам.директор 1951 – 1958 г., директор 1975 – 1983) * Николай Димитров (1983 – 2002) * Василка Асенова (2002 – 2005) * Димитър Димитров (2005-) == Възпитаници == * [[Александър Александров]] (р. 1951), вторият български космонавт<ref name="dariknews.bg, 23 май 2014">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/regioni/shumen/100-godini-ot-syzdavaneto-na-gimnaziq-simeon-velchev-otbelqzvat-v-omurtag-1268354 | заглавие = „100 години от създаването на гимназия „Симеон Велчев" отбелязват в Омуртаг“ | дата = 23 май 2014 | достъп_дата = 15 октомври 2023 | издател = dariknews.bg | език = bg }}</ref> * [[Димитър Калев]] (р. 1953), български лекар, поет и хуманитарист<ref name="dariknews.bg, 23 май 2014"/> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|gimsv.com}} * {{Facebook|100051036112911|Официална страница на гимназията}} * [https://wikimapia.org//#lang=bg&lat=43.104794&lon=26.423299&z=17&m=w&show=/17844762/bg/Гимназия-Симеон-Велчев- Местонахождение на училището] в [[Уикимапия]] {{Мъниче|Училище|България}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1914 година]] [[Категория:Гимназии в Омуртаг]] hrz6k4m6l3jlt7f4asbkna3i1oepe2z 0 338695 12416184 12145562 2024-11-18T18:46:36Z Elkost 8375 +[[Категория:Професионални гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Омуртаг]]→[[Категория:Гимназии в Омуртаг]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416184 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, енциклопедизиране}} {{Училище | име = Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост<br/> ПГТрЛП | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1964|9|15|1}} | закрита = | основател = | вид = профилирана [[гимназия]] | към = | град = [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], [[Търговище (област)|област Търговище]] | държава = {{България}} | директор = Райна Панайотова<br> (от 2016 г.) | учители = | ученици = | финансиране = Държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = ул. „Цар Освободител“ №41 | телефон = 060 562 201 | e-mail = pgtlp@pgtlp.eu | сайт = {{URL|pgtlp.eu}} | карта = | карта-описание = | бележки = }} '''Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост''' е средно училище в град [[Омуртаг (град)|Омуртаг]], на адрес: Индустриална зона. Има само една учебна смяна – сутрин<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Turgovishte/Omurtag/Omurtag/bg_Schools.aspx?3591=Profesionalna_Gimnazia_po_Transport_i_Leka_Promishlenost uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. Директор на училището от 2016 година е Райна Панайотова == История == Със заповед №287 от 15.09.1964 година на Министъра на транспорта и съобщенията се открива Професионално-техническо училище в град Омуртаг за подготовка на кадри за АРЗ „Арсо Овчаров“ с три паралелки. Година по-късно то е преименувано в Професионално-техническо училище по автотранспорт и започва да подготвя кадри и за ДАП гр. Омуртаг. От 1968 година училището вече прераства в Средно професионално училище по автотранспорт „Петър Иванов“ и се обучават ученици в 10 паралелки. През първите години обучението се провежда в сградата на ЕСПУ „Симеон Велчев“ и АРЗ „Арсо Овчаров“, но от април 1973 година училището се пренася в собствена триетажна сграда. Обучението се води на кабинетна система. Всички кабинети са оборудвани с необходимите УТС, дидактически и нагледни материали. Кабинетите непрекъснато се обогатяват с действащи макети и модели, които са изработени от ученици под непосредственото ръководство на учителите. Учебната практика се води върху пълноценна продукция в АРЗ „Арсо Овчаров“, което съдейства за запознаване с тънкостите на професията. От 1983 година към СПТУ „Петър Иванов“ съществува и УПК по автотранспорт и машиностроене, в който учениците усвояват избраната от тях професия. Големи успехи имат учениците на състезанията за най-добър майстор, на прегледа на техническото и научното творчество, в областта на спорта. === Директори === * Стефан Стефанов; * инж. Здравко Игнатов; * Атанас Дончев; * Цветан Павлов; * Донка Василева * Генчо Генков На 15.09.1973 година със Заповед на Министъра на леката промишленост отваря врати Средно професионално техническо училище по текстил и облекло. Сградата, в която първо се помещава училището е на първо основно училище, а практиката се провежда във фабрика „Никола Станчев“. С всяка изминала година се увеличава и броя на паралелките. Сформират се и заводски паралелки, в които се обучават работници от шевните предприятия от Омуртаг, Антоново, Попово, Търговище и Опака. Материалната база се разширява, от учебната 1977/1978 година на училището е дадена сградата на бившата болница, която трябва да се реконструира и пригоди за нуждите на учебния процес. През тази учебна година се дава правото на училището да носи името „Добринка Миленкова. На 15.09.1980 година ученици и учители за първи път прекрачват вратата на реконструираната сграда. През тази учебна година се поставя началото на оборудването на кабинетите, интериора и екстериора на училището. От учебната 1983/1984 година към СПТУ-ТО „Добринка Миленкова“ се разкрива УПК по лека промишленост. Забележителна е и 1991/1992 учебна година, в която училището получава разрешение от МОН за разкриване на техникум-паралелка по специалността „Моделиране и конструиране на облеклото“, която е новост за цялата Търговищка област. Условията в училище помагат на учениците да разкрият пълния си потенциал, с участията си в националните състезанията „Най-добър в професията“ и „Най-добър млад майстор“ те показват своите знания и умения и печелят винаги призови места. Традиционни стават и модните ревюта, на които те представят своите колекции. До 1999 година в училището са работили 98 учители, над 60 служители, под ръководството на директорите: * инж. Пенка Мънгърова; * инж. Зорка Божидарова; * Румяна Смилкова Със Заповед № РД 14 – 122 от 14.06.2000 година, обнародвана в Държавен вестник бр.54 на Министъра на образованието и науката СПТУ по транспорт „Петър Иванов“ и СПТУ по текстил и облекло „Добринка Миленкова“ се преобразуват в СПТУ по транспорт и лека промишленост. Колективът на училището с директор инж. Генчо Генков започва новата учебна година с четиринадесет паралелки – седем в направление транспорт и 7 в направление лека промишленост. На 07.04.2003 година със Заповед РД 09 – 332 на министъра на образованието и науката СПТУ ТЛП се преобразува в Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост. През същата година е проведен конкурс за емблема, лого и знаме на Професионалната гимназия.  == Специалности == * Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства * Дизайн * Електротехника и електроника * Социална работа и консултиране == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|pgtlp.eu}} * {{Facebook|100063767911892|Официална страница на гимназията}} {{Портал|Образование|Техника|Икономика|България}} [[Категория:Основани в България през 1964 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Омуртаг]] gpw3wrv92b6qeqdhmcqsi2uh8w36h12 0 338936 12416153 12234226 2024-11-18T18:21:55Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Разград]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Разград]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416153 wikitext text/x-wiki {{Училище |име= ПТГ „Шандор Петьофи“ |основан= [[1963]] |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>{{България}} |квартал = |улица = ул. „Проф. Илия Петров“ |номер = № 1 |картинка= |девиз= |вид= национална професионална техническа гимназия |финансиране= Държавно |преподаватели= 50 (2024) |директор= Биана Тодорова |учащи = 640 (2005) |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= |лого= ПТГ Шандор Петьофи, Разград.png }} '''Професионална техническа гимназия „Шандор Петьофи“''' е училище в град [[Разград]], на адрес: ул. „Проф. Илия Петров“ № 1. Има две учебни смени<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3301=Profesionalna_Tehnicheska_Gimnazia_Shandor_Petyofi uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. Директор на училището е Биана Тодорова. == История == Училището е приемник на Техникумът по механотехника, разкрит през [[1963]] година. == Специалности == * Системно програмиране * Компютърна техника и технологии * Металорежещи машини * Електрообзавеждане на производството * Машини и системи с ЦПУ * Компютърни мрежи * Газова техника * Електронна търговия * Възобновяеми енергийни източници == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://ptgrz.org/ Официален сайт] * [http://wikimapia.org/15008459/bg/ПТГ-Шандор-Петьофи Местоположение] – [[Уикимапия]] {{Мъниче|Училище|България}} {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|Техника|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в България през 1963 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Разград]] 3gguzedyko15kpkujai2jrmluvyw3bi 0 338947 12416147 12101595 2024-11-18T18:19:23Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Разград]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Разград]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416147 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по химични технологии и биотехнологии<br/> „Мария Кюри“ |основан= [[1975]] |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = ж.к. „Орел“ |улица = |номер = |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Професионална гимназия <br/> |финансиране= Държавно |преподаватели= |директор= |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= |лого= }} '''ПГХТБ „Мария Кюри“''' е училище в град [[Разград]], намира се в ж.к. „Орел“. Има само една учебна смяна – сутрин<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3302=Profesionalna_Gimnazia_po_Himichni_Tehnologii_i_Biotehnologii_Maria_Kyuri uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. == История == Училището е основано през [[1975]] година като СПТУ по химическа промишленост със специалности: шлосер- монтьор в химическата промишленост и производство на органични вещества. == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|разград}} {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|Биология|Химия|България}} [[Категория:Основани в България през 1975 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Разград]] qjphhfx2muggmo3tl30u9r3inap0aak 0 338954 12416142 12368907 2024-11-18T18:15:38Z Elkost 8375 12416142 wikitext text/x-wiki {{обработка|енциклопедизиране}} {{Училище |име= ППМГ „Академик Никола Обрешков“ |родно_име = Разград | снимка = | описание = |основан= [[1972]] |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Дъбрава“ |номер = № 2 |латинско_име= |девиз= Ние можем |вид= Гимназия <br/> |финансиране= Общинско |преподаватели={{скриване||Антоанета Костадинова, Ахмед Ахмед, Величка Маркова, Венцеслав Кочанов, Веселин Керемедчиев, Геновева Пенева, Даниела Куманова, Десислава Петкова, Димана Захариева, Дуйгу Кенан, Екатерина Колева, Елена Ачева, Емилия Станкова, Ива Иванова, Ирена Димитрова, Ирина Минкова, Йорданка Гичева, Калина Иванова, Красимир Стоянов, Кремена Стоянова, Лена Петкова, Любомир Илиев, Мануел Василев, Мариана Николова, Мария Бурмова, Мартин Катев, Милена Стоянова, Недка Тицова, Нина Дойнова, Олга Събева, Радостина Рахчева, Румяна Григорова, Салиха Али, Светлана Занкова, Снежина Огнянова, Силвена Борисова, Стоян Петров, Стоянка Димитрова, Таня Кидакова, Теодор Тодоров, д-р Турхан Сюлейманов, д-р Христо Терзиев, Христо Червенски}} |директор= Мануел Василев Чутурков |учащи =592 |цветове= |емблема= |празник = шести март |членства= |бележки= |сайт= [http://www.pmgrz.net www.pmgrz.net] |лого= }} '''Профилираната природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“''' е училище в град [[Разград]]. == История == Математическата гимназия е първото профилирано училище в Разград, основано на 1 септември 1972 г. Профилите са три – математически, софтуерни и хардуерни науки и природни науки, а от 2020 година и професия „приложен програмист“. Обучават се 592 ученици в 23 паралелки от пети до дванадесети клас. Работи на една учебна смяна. Директор на гимназията е Мануел Василев Чутурков.<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3306=Prirodo-matematicheska_Gimnazia_Akad.Nikola_Obreshkov Природо-математическа Гимназия „Акад. Никола Обрешков“, „Guide-Bulgaria.com“]</ref> През 1975 г. започва провеждането на ежегодния Турнир „Обрешков“. В началото е финансиран от Общинския съвет, а впоследствие – изцяло от училищния бюджет. Понастоящем се провежда по математика, информатика, информационни технологии, биология и химия. Над 4380 ученици са получили средното си образование в ППМГ. През годините гимназията е с най-високите резултати в област Разград от НВО в 7. и в 10. клас, както и на ДЗИ. Директорите през годините са: Салим Новманов, Фильо Филев, Йонка Дянкова, Венета Станчева, Мануел Чутурков. Над 150 са учителите и служителите, отдали професионалния си опит на това училище. То е удостоено с наградата „Никола Икономов“ на Община Разград, връчена на 24 май 2013 г., първото и единственото училище в общината, получило тази награда. Учител на годината на общината през 2014 г. е г-жа Венета Николаева Ненчева – учител по химия и опазване на околната среда, през 2016 е Елена Илиева – учител по английски език, а през 2017 г. е Румяна Райчева – учител по български език и литература. Директор на годината за 2021 година е Мануел Василев. Наградата „Никола Икономов“ на Община Разград за 24 май 2014 г. получава г-н Христо Петров Червенски – учител по физика. На 1 ноември 2014 г. наградата на Община Разград „Никола Икономов“ получава и директорът на гимназията – Мануел Василев Чутурков. Със законодателството от 1 август 2016 г. гимназията е общинско училище. Според вида на подготовка училището е неспециализирано. Според етапа или степента на образование училището е гимназия. Според съдържанието на подготовката гимназията е профилирана. При условията и по реда на ЗПУО ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ – Разград осъществява обучение от пети клас и от осми клас. От учебната 2020/2021 година приемът е допълнен с една паралелка по професия „Приложен програмист“. От 2018 г. гимназията е на адрес ул. „Дъбрава“ №2. [[Файл:17.09.2018-колективът на откриването на учебната година.jpg|мини|350п|център|Откриване на 2018/2019 учебна година.]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Official website|http://www.pmgrz.net/}} на ПМГ „Акад. Никола Обрешков“ * [http://wikimapia.org/15008386/bg/ПМГ Местоположение] – [[Уикимапия]] {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1972 година]] [[Категория:Математически гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Разград]] 3sq14qqokdy3oeovhjby2bucriqe9m2 0 338991 12416148 12359483 2024-11-18T18:20:06Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Разград]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Разград]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416148 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по икономика<br/> „Робер Шуман“ |основан= [[1 септември]] [[1966]] |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Камчия“ |номер = № 1 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Професионална гимназия <br/> |финансиране= Държавно |преподаватели= 50 2015/2016 |директор= инж. Христина Панчева |учащи = 500 /2015/2016/ |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= {{URL|http://www.pgi-rz.com}} |лого= }} '''ПГИ „Робер Шуман“''' е училище в град [[Разград]], на адрес: ул. „Камчия“ № 1. Има една учебна смяна<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3300=Profesionalna_Gimnazia_po_Ikonomika_Rober_Shuman uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. Директор на училището е инж. Христина Панчева == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|България}} {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|Икономика|България}} [[Категория:Основани в България през 1966 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Разград]] 95pyk5vbgxyod3j2sfxcpddi7srtxcs 0 338998 12416146 11223453 2024-11-18T18:18:48Z Elkost 8375 12416146 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по селско стопанство и хранително-вкусови технологии<br/> „Ангел Кънчев“ |основан= |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = бул. „Априлско въстание“ |номер = № 103 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Професионална гимназия<ref>[http://www.rodina-bg.com/index.php?m=80&lang=1&uch=1&id=2378&obrazovanie=2&obuch=4 www.rodina-bg.com]</ref><br/> |финансиране= Държавно |преподаватели= |директор= Стоян Минчев Стоянов |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= |лого= }} '''ПГССХВТ „Ангел Кънчев“''' е училище в град [[Разград]], на адрес: бул. „Априлско въстание“ № 103. Има само една учебна смяна – сутрин<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3303=Profesionalna_Gimnazia_po_Selsko_Stopanstvo_i_Hranitelno-Vkusovi_Tehnologii_Angel_Kanchev uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. Директор на училището е Стоян Минчев Стоянов<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=425504&audio_id=39930 dariknews.bg]</ref>. 2012: С най-нисък успех на матурата по български език и литература е ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ в Разград, където средната оценка на зрелостниците е 2,94 == Външни препратки == * [http://wikimapia.org/20047736/bg/%D0%9F%D0%93%D0%A1%D0%A1%D0%A5%D0%92%D0%A2-%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%9A%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2 Местоположение] - [[Уикимапия]] == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|Земеделие|Храна|България}} {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Ангел Кънчев]] [[Категория:Професионални гимназии в Разград]] g3etdqfhfhaq621plx2lunrckv6cbwd 0 339000 12416150 10954997 2024-11-18T18:21:14Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Разград]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Разград]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416150 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по транспорт и строителство<br/> „Христо Смирненски“ |основан= |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Гаврил Кръстевич“ |номер = № 1 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Професионална гимназия<br/> |финансиране= Държавно |преподаватели= |директор= |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= |лого= }} '''ПГТС „Христо Смирненски“''' е училище в град [[Разград]], на адрес: ул. „Гаврил Кръстевич“ № 1. Има само една учебна смяна<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3304=Profesionalna_Gimnazia_po_Transport_i_Stroitelstvo_Hristo_Smirnenski uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. == Външни препратки == * [http://wikimapia.org/15008467/bg/%D0%9F%D0%93%D0%A2%D0%A1-%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Местоположение] - [[Уикимапия]] == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|България}} {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|Транспорт|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Христо Смирненски]] [[Категория:Професионални гимназии в Разград]] sw1pe8uj697d05cp14q3baddenxu9wt 0 339003 12416144 12372398 2024-11-18T18:16:48Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Разград]]; Добавяне на [[Категория:Гимназии в Разград]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416144 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ |основан= |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Вапцаров“ |номер = № 10 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Елитна гимназия |финансиране= Общинско |преподаватели= |директор Peicho Georgiev |учащи = 580<ref>[http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=6217&Itemid=31 www.ekip7.bg]</ref> |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= |лого= }} '''Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ (ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“)''' е училище в град [[Разград]]. == История == [[Файл:Teachers in Razgrad Men School 1888 - 1889.jpg|мини|ляво|250п|Снимка на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: [[Димитър Страшимиров|Димитър Т. Страшимиров]] и [[Алексей Шулговски]]; седнали на столове: [[Йордан Генчев]], Илия Т. Илиев, [[Никола Кърджиев (учител)|Никола Кърджиев]], [[Паскал Рачев]]; прави: [[Вацлав Трунечек]] и двама неуточнени]] В края на XIX век разградската общественост взема решение за построяването на нова сграда на местното училище. Проектът е възложен на австрийския архитект [[Фридрих Грюнангер]] и е осъществен за две години. Новата училищна сграда с [[барок]]ова архитектура посреща за първи път свои ученици в мъжките паралелки през учебната 1885/1886 година. През 1895/96 г. курсът на обучение се разширява с откриването на VII клас, с което класното училище се превръща в едно от деветте пълни мъжки гимназии в страната. На [[7 април]] [[1902]] г. училището приема името Пълна окръжна мъжка гимназия „Екзарх Йосиф І“ по повод 25-годишнината от народополезната дейност и с личната благословия на [[Българска екзархия|българския екзарх]] [[Йосиф I Български]].<ref>[http://gpcherazgrad.com/about История на гимназията на сайта на учебното заведение]{{Dead link|date=май 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> [[Файл:BASA-RZ-1039-1-14-1-Teachers in Razgrad Men School 1898.jpg|мини|right|250п|Снимка на класните учители в Разград, 1898 г.]] През 1890 г. в гимназията е регистрирана появата на първата в Разград и околността [[Марксизъм|марксистка]] самообразователна група, започнала чествания на [[Ден на труда и на международната работническа солидарност|Деня на труда и на международната работническа солидарност]].<ref>Веселин Иванов, Кръстьо Петров, Петър Петров, Стефан Стефанов / История на Разградската окръжна организация на БКП // Изд. Партиздат / София, 1981 // стр.6</ref> През различните етапи от своето съществуване гиназията носи различни наименования, като от 1948 до 1991 се нарича „Никола Вапцаров”. == Гимназията днес == Старата сграда на Разградската гимназия е делегиран паметник на културата с местно значение. Училището има две учебни смени.<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3305=Gimnazia_s_Prepodavane_na_Chujdi_Ezitsi_Ekzarh_Yosif uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref> == Външни препратки == * [http://wikimapia.org/20237142/bg/ГПЧЕ-Екзарх-Йосиф-ОУ-Никола-Вапцаров Местоположение] – [[Уикимапия]] * [http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx Инвентарен опис - ДА–Разград - Номер на фонд: 71] == Източници == <references/> {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|Езикознание|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Обекти, наречени на Йосиф I Български]] [[Категория:Основани в България през 1885 година]] [[Категория:Гимназии в Разград]] f8wicboz4v5rhgrzxierzqqiq3h5dye 0 339104 12416149 12255876 2024-11-18T18:20:37Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Разград]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Разград]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416149 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по облекло<br/> „Станка Николица Спасо-Еленина“ |основан= |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Каймакчалан“ |номер = № 9 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Професионална гимназия<br/> |финансиране= Държавно |преподаватели= |директор= Красимира Петкова |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= [http://pgo-razgrad.free.bg/ pgo-razgrad.free.bg] |лого= }} '''ПГО „Станка Николица Спасо-Еленина“''' е училище в град [[Разград]], на адрес: ул. „Каймакчалан“ № 9. Една смяна на обучение<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3320=Profesionalna_Gimnazia_po_Obleklo_Stanka_Nikolitsa_Spaso-Elenina uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. Директор на училището от 1 април 2011 г. е Красимира Петкова. == Условия == Училището разполага с: кабинет по CAD/CAM система, работилници оборудвани с шевни машини, козметичен салон, компютърен кабинет. == Прием за 2012/2013 г. == За завършилите 7 клас, след явяване на изпит за проверка на способности по изобразително изкуство спец. Моден дизайн професия Дизайнер със засилено изучаване на английски език, За придобилите основно образование спец. Моден дизайн професия Дизайнер спец Конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил Задочна форма на обучение за навършили 16 години, прекъснали след завършено основно образование спец. Козметика спец. Оператор на производство на облекло от текстил == Външни препратки == * [http://pgo-razgrad.free.bg/ Официален сайт] * [http://wikimapia.org/17833950/bg/%D0%9F%D0%93-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%BE-%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BE-%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Местоположение] - [[Уикимапия]] == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|Облекло|България}} {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Професионални гимназии в Разград]] rnf7xu3bcpbyh48h80yqcynz6vtpgga 0 339131 12416208 10359849 2024-11-18T19:14:23Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416208 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по селско стопанство<br/> „Хан Аспарух“ |основан= |окончание= о |град= [[Исперих]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = шосе за с. Яким Груево |номер = |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Професионална гимназия<br/> |финансиране= Държавно |преподаватели= |директор= Сали Назиф |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= |лого= }} '''Професионална гимназия по селско стопанство „Хан Аспарух“''' е средно училище в [[Исперих]], на адрес: шосе за с. Яким Груево. Има една учебна смяна – сутрин<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Isperih/Isperih/bg_Schools.aspx?3269=Profesionalna_Gimnazia_po_Selsko_Stopanstvo_Han_Asparuh uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. Директор на училището е Сали Назиф. == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|Земеделие|България}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Средни училища в Исперих]] tlli7ejasq7oob9t3m89y5bdhs3o9uo 0 339386 12416163 11953695 2024-11-18T18:33:35Z Elkost 8375 +[[Категория:Професионални гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Попово]]→[[Категория:Гимназии в Попово]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416163 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = red |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по техника и лека промишленост |основан= [[1962]] |окончание= о |град= [[Попово]] |провинция= [[област Търговище]] |страна= {{BUL}} |квартал = |улица = ул. „Аспарух“ |номер = № 1 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= професионална гимназия |финансиране= държавно |преподаватели= |директор= Каролина Димова Христова-Маркова |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= {{URL|http://pgtlp-popovo.info}} |лого= }} '''Професионална гимназия по техника и лека промишленост''' е средно училище в [[Попово]]. Директор на училището е Каролина Димова Христова-Маркова (физик). == История == Училището е основано през [[1962]] година като ПТУ по металообработване с двугодишен срок на обучение, негов създател е Любен Минчев Бенов, който е бил и първият му директор. През [[1966]] година училището от ПТУ прераства в Средно професионално техническо по машиностроене, призвано да подготвя технически кадри. През 2003 г. се обединява с Техникум по строителна керамика и обединеното училище получава наименованието Професионална гимназия по техника и лека промишленост, което носи и до днес. Гимназията предлага обучение по актуални професии/специалности, които дават възможност на младите хора да намерят пълноценна реализация на пазара на труда. == Професии/Специалности == * Приложен програмист/Приложно програмиране * Техник на компютърни системи/Компютърна техника и технологии * Модист/Бутикови облекла * Моделиер-технолог на облекло/Конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил * Електротехник/Електрообзавеждане на транспортна техника == Материална база == ПГТЛП разполага с отлична материална база. Всички учебни кабинети са оборудвани с лаптоп, мултимедия, и/или интерактивна дъска. По всички професии/специалности са осигурени модерно оборудвани учебни работилници и лаборатории, с цел създаване на безопасна, естетична и ергономична среда на обучение. Осигурен е достъп за хора в неравностойно положение, монтирано е платформено съоръжение. Изградена е безжична (Wi-Fi) мрежа и система за сигурност и видеонаблюдение. == Външни препратки == * www.pgtlp-popovo.info == Източници == <references/> {{Портал|Образование|Техника|Икономика|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в България през 1962 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Попово]] m3kp6vst19esfm43slq40xibx217598 0 339393 12416161 10954993 2024-11-18T18:32:55Z Elkost 8375 +[[Категория:Професионални гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Попово]]→[[Категория:Гимназии в Попово]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416161 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по селско стопанство<br/> „ПГСС“ |основан= [[10 април]] [[1958]] |окончание= о |град= [[Попово]] |провинция= [[Област Търговище]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Раковска“ |номер = № 1 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Професионална гимназия<br/> |финансиране= Държавно |преподаватели= |директор= Теменуга Тодорова |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= |лого= }} '''Професионална гимназия по селско стопанство''' е средно училище в [[Попово]], на адрес: ул. „Раковска“ № 1. Има една учебна смяна - сутрин<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Turgovishte/Popovo/Popovo/bg_Schools.aspx?3623=Profesionalna_Gimnazia_po_Selsko_Stopanstvo uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. От [[2010]] година насам директор на училището е Теменуга Тодорова. == История == Училището е основано на [[10 април]] [[1958]] година, като Селскостопански техникум „Осми конгрес“. През [[1973]] година към училището се открива СПТУ по селско стопанство с тригодишен срок на обучение. През [[1983]] година се преименува на Селскостопански техникум „Стоян Минев“. От [[8 януари]] [[2003]] година училището се нарича Професионална гимназия по селско стопанство. == Материална база == Училището е четириетажен учебен корпус, отопляван с природен газ. Има добре оборудвани кабинети по Безопасност на движението, Животновъдство, Растениевъдство, Земеделска техника, ССМ, Трактори и автомобили, Английски език, Немски език, История и цивилизация, Математика, Български език и литература, Философия. Разполага с 2 компютърни кабинета в локална мрежа и връзка с интернет. == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|Земеделие|България}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1958 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Попово]] 0cuyxo4rulc4qf12f1mkvkyy1qp56nl 0 339641 12416190 10733023 2024-11-18T18:54:54Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416190 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по селско стопанство<br/> „ПГСС“ |основан= [[1959]] |окончание= о |град= [[Нови пазар]] |провинция= [[Област Шумен]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Плиска“ |номер = № 21 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Професионална гимназия<br/> |финансиране= Държавно |преподаватели= |директор= |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= | карта = България Нови пазар | карта-описание = Местоположение в Нови пазар |сайт= |лого= }} '''Професионална гимназия по селско стопанство''' е средно училище в [[Нови пазар]], на адрес: ул. „Плиска“ № 21. Има една учебна смяна – сутрин<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Shoumen/Novi_pazar/Novi_pazar/bg_Schools.aspx?3788=Profesionalna_Gimnazia_po_Selsko_Stopanstvo uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. == История == Началото е през [[1959]] година когато 27 души стават основатели на Машинно-тракторното училище (МТУ) в Нови пазар. През [[1965]] година идва идеята за ново модерно училище. След поредица от преписки с Министерството на земеделието и с доброволен труд на колектива през [[1971]] година то се открива<ref>[http://grada.bg/19295/50-години-професионална-гимназия-по-сел/ 50 години Професионална гимназия по селско стопанство в Нови пазар]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|Земеделие|България}} {{Образование в Нови пазар}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1959 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Средни училища в Нови пазар]] d50e0d0of8amhpssdf2ih55o6fb8crj 0 339644 12416189 12254462 2024-11-18T18:54:26Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416189 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по химични технологии и дизайн<br/> „Проф. д-р Асен Златаров“ |основан= |окончание= о |град= [[Нови пазар]] |провинция= [[Област Шумен]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Цар Асен“ |номер = № 38 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= Професионална гимназия<br/> |финансиране= Държавно |преподаватели= |директор= |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= | карта = България Нови пазар | карта-описание = Местоположение в Нови пазар |сайт= |лого= }} '''Професионална гимназия по химични технологии и дизайн „Проф. д-р Асен Златаров“''' е средно училище в [[Нови пазар]], на адрес: ул. „Цар Асен“ № 38. Има една учебна смяна – сутрин<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Shoumen/Novi_pazar/Novi_pazar/bg_Schools.aspx?3790=Profesionalna_Gimnazia_po_Himichni_Tehnologii_i_Dizayn_Prof._D-R_Asen_Zlatarov uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. В началото на [[2011]] година училището е на 3-то място по брой отсъстващи ученици за [[Област Шумен]]<ref>[http://www.shum.bg/index.php?item=27453&start=12 www.shum.bg]</ref>. == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|България}} {{Образование в Нови пазар}} {{Портал|Образование|Химия|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Асен Златаров]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Средни училища в Нови пазар]] rhojmnzrdfco5voqikkji5d9rhij8ns 0 339670 12416032 12406530 2024-11-18T17:26:49Z Nk 399 == Памет == На професор Теодор Горанов е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951699|title=Проф. Теодор Горанов}}). 12416032 wikitext text/x-wiki {{без конкретни източници|дата=23 януари 2024}} {{Личност|архитект}} '''Теодор Горанов''' е български [[архитект]]. == Биография == Роден на 29 октомври 1890 г. в [[София]]. Следва архитектура във Висшето техническо училище в [[Мюнхен]] (1909 – 15). Участва в Балканската война (1912 – 13). Завършва с отличие образованието си, заедно с Борис Русев (1890 – 1983), с когото по-късно основават общо ателие (1915). Мобилизиран (1915 – 18). Завършва Школата за запасни офицери на подполковник Борис Дрангов и участва в Първата световна война. === Архитектурна и преподавателска дейност === Работи в Столична община (1918 – 1920). Работи в частно архитектурно бюро, съвместно с архитект Борис Русев, в София (1921 – 33). Началник на Архитектурното отделение при Столичната община (1934 – 35). Основна задача – организиране плановото изграждане на София и подготовка създаването на първия цялостен градоустройствен план на столицата. Под негово ръководство се изграждат жилищен комплекс на улица „Татарли“ и булевард „А. Стамболийски“, две къпални, озеленява се около канала на река Перловец. Директор на архитектурно-градоустройствената дирекция към Софийската община (1936 – 44). Работи на свободна практика (1945 – 47). Професор по градоустройство при Варненския университет (1948). Ръководител на ателие в държавната проектантска организация по градоустройство и регулация-ПРОГРЕ (1948 – 50). След закриване на Враненската политехника – професор в катедрата по градоустройство при инженерно-строителния институт (1953 – 58). Почетен гражданин на София, награден с почетен знак на СНС – I ст. (1959). Носител на орден „За човеколюбие“, I, II и III ст. Умира на 9 февруари 1962 в София. == Памет == На професор Теодор Горанов е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951699|title=Проф. Теодор Горанов}}). == Творби == * Самостоятелно (в София): ** 1925 г. Къща и ателие на Ел. Консулова-Вазова, ул. „Хан Крум“ 41 (кв. 437а, пл. № 5). ** 1935 г. Жилищен съпритежателски дом на Мария и Христо Горанови, бул. „Дондуков“ 50 – 52 и ул. „Г. Бенковски“. ** 1935 – 42 г. Общински образцови фондови жилища, ул. „Татарли“ и бул. „А. Стамболийски“ (с арх. Кирил Босев и арх. В. Сиромахов). * Съвместно с арх. Борис Русев: ** 1920 – 24 г. Дом Шавкулови, бул. „Цар Освободител“, ул. „Раковски“, София (първи проект – арх. К. Хайнрих, 1915). ** 1924 – 29 г. Сграда на БИАД, ул. „Раковски“, София (I премия в конкурс – 1920). ** 1925 г. Печатница на Стефан М. Стойков, ул. „А. Кънчев“ и „Денкоглу“ 46 (преустроена по-стара двуетажна къща; кв. 401, пл. № 9). ** 1928 – 29 г. Офицерско събрание (Военен клуб), Враца. ** 1930 – 31 г. Къща Стоянович, бул. „П. Евтимий“ 4, София. ** 1932 Кооперативен жилищен дом на инж. Пиперков, ул. „Върбица“, София. ** 1932 – 34 г. Офицерско събрание, Плевен. * В колектив в ПРОГРЕ: ** 1948 – 49 г. Градоустройствен план на Варна (с арх. Константин Яръмов и Б. Далчев). ** 1949 – 50 г. Подробен регулационен план на Ямбол (с К. Яръмов). ** 1953 – 55 г. Министерство на Тежката промишленост, София (днес: Министерски съвет, в колектив с ръководител арх. К. Николов, с арх. Б. Далчев и др.). == Източници == * Станев, С., „Архитект Теодор Горанов“, Архитектура, 9 – 10 (1961): 25 – 36; * Кратка история на българската архитектура, С., (1965): 488, 526, 586; * Аврамов, И., „Сто години от рождението на професор Теодор Горанов“, Архитектура, 8 – 9 (1989): 61 – 62; * Писарски, М., Класанов, М., Тодорова, М., Аврамова, А. и др., Алманах. Първите български студенти и преподаватели по архитектура, 1943, С., (1993): 349 – 350; * Стоилова, Л., Йокимов, П., „Българската архитектура между двете световни войни в контекста на световния архитекутрен процес“, С., Архитектура, 2 (1994): 40 – 44; * Стоилова, Л., „Модерното движение в България в примерите на някои жилищни сгради“, С., Архитектура, 3 (1994): 32 – 36; * Йокимов, П. и кол., Архитектура и градоустройство на Третото българско царство (колективен изследователски проект, финансиран от НФ „НИ“-МОН, 1994 – 99, рък.), С., (1999); * Стоилова, Л., „Архитектурата между двете световни войни“, София – 120 години столица. Юбилеен сборник, С., (2000): 498 – 507; * Цонев, М., Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество, 1893 – 1949, С., (2001): 62; * Стоилова, Л., „Архитектурата в България между двете световни войни“, В: България: архитектурни фрагменти. Виена, 2007: 58 – 79 [Stoilova, L., "Bulgarische Architektur in der Zwischenkriegszeit”, In: Bulgarien: Architektonische Fragmente. Wien, 2007: 58 – 79]. {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Горанов, Тодор}} [[Категория:Български архитекти]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Почетни граждани на София]] [[Категория:Погребани в Централните софийски гробища]] s44k97nvy2rcx9jezc2klcqxnnxit9e 0 340072 12416292 12402237 2024-11-18T20:54:32Z Elkost 8375 12416292 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Корольов|Корольов}} '''Професионална гимназия „Акад. Сергей Павлович Корольов“''' е средно училище в [[Дупница]]. Основано е през 1927 г. Новата сграда е построена през 1980 г. Наименувано е на съветския ракетен инженер академик [[Сергей Корольов|Сергей Павлович Корольов]]. Известно е с предишното си име '''Техникум по механоелектротехника''', носило е и други имена. Училището приема сегашното си име през 2004 г. В училището се изучават електротехника, електроника, автомонтьорна техника и други. == Специалности == ; След 7 клас * Икономика * Промишлена електроника * Електробработване ; След 8 клас * Икономическа информатика * Електробработване * Автомонтьорна техника == Външни препратки == * [http://www.pgkoroljov.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110208083419/http://pgkoroljov.com/ |date=2011-02-08 }} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1927 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Дупница]] tj5444lvzbg41xtr674er4j7viyyk5g 0 340414 12416355 11986423 2024-11-18T21:47:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 2 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416355 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = „Сан Микеле ин Афричиско“ | местно име = San Michele in Africisco | картинка = San Michele in Africisco Ravenna.JPG | картинка-описание = | lat_deg = | lat_sec = | lon_deg = | lon_sec = | вид = [[Базилика]] | страна = [[Италия]] | населено място = [[Равена]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = [[545]] г. | технически параметри = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = }} [[Базилика]]та '''„Сан Микеле ин Афричиско“''' ({{lang|it|Basilica di San Michele in Africisco}}) е паметник на раннохристиянската архитектура в гр.[[Равена]], [[Италия]], на Via IV novembre 37. През вековете църквата е претърпяла значителни разрушения и преустройства. Тя е била украсена с византийски [[мозайка|мозайки]], които не са запазени. Част от мозайките, украсявали [[апсида]]та на храма, през 1851 г. са пренесени в [[Германия]] и сега са експонирани в [[Музей Боде|музея Боде]] в [[Берлин]]. [[Файл:Apsis-mosaic from Ravenna.jpg|мини|240px|]] [[Файл:Apsismosaik Museum Byzantinische.jpg|мини|240px|]] == История, архитектура и мозайки == След завладяването на Равена от византийците през VI век градът се развива като важен търговски, културен и религиозен център. По време на царуването на император [[Юстиниан I]] (527 – 565), са построени едни от най-важните паметници в Равена: базиликата „Сан Витале“, осветена през [[547]] г., базиликата „Свети Аполинаре ин Класе“, открита през [[549]] г. и базиликата „Сан Микеле ин Афричиско“, построена през [[545]] г. и осветена от епископ Макремиан през 547 г. Строителството и на трите храма се финансира със средства на гръцкия банкер Юлиан Аргентарий. Базиликата „Сан Микеле ин Афричиско“ е посветена на [[Архангел Михаил]], като името и е свързано с името на квартала в който е построена. Базиликата е била украсена с мозайка, като част от нея – мозайката в апсидата през XIX век е свалена и пренесена в Германия. Мозайката в апсидата изобразява триумфиращия Христос, с кръст в едната ръка и Евангелие в другата ръка, с надписи: „Qui videt Me, videt et Patrem“ (Който е видял Мене, видял е Отца) и „Ego et Pater unum sumus“ (Аз и Отец сме Едно). Тези думи са от Евангелието на Йоан (XIV, 9 и Х, 30) и са използвани от противниците на арианството като едни от основните аргументи за равенството на Бог-Отец и Бог-Син. Христос е заобиколен от архангелите Михаил и Гавриил. От двете страни на композицията са били образите на Свети Козма и Свети Дамян. В арката над апсидата е изобразен Страшният съд с Христос – върховен съдия, седящ на трон, заобиколен от архангелите Уриил и Рафаил и ангели. През вековете базиликата е претърпяла множество разрушения и преустройства. Значителни ремонти са извършени през [[1215]] г., през XV – XVI век са преустроени фасадата и камбанарията. По време на кратката френска окупация по времето на император [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] ([[1805]]) църквата е осквернена и сериозно повредена, а по-късно и закупена за 80 крони от Андреа Чичоняни за рибен магазин (работилница). През [[1840]] г. сградата е продадена на антикваря Джузепе Буфа, който възнамерява да използва сградата за склад за дървесина. През тези години църквата е посетена от пратеник на пруския крал [[Фридрих Вилхелм IV]], който решава да закупи мозайките в апсидата. Покупката е извършена през [[1843]] г. за 200 крони. Папа [[Григорий XVI]] дава разрешение мозайката да бъде пренесена в [[Берлин]]. Междувременно Алесандро Капи, секретар на Академията за изящни изкуства в Равена, на когото е възложено да упражнява контрол при отстраняването на мозаечната украса, отказва да съдейства за демонтирането на мозайката, подкрепян от ожесточената съпротива на много равенски граждани. Сред тях са Енрико Паци, който прави акварелни рисунки на мозайките в апсидата и Луиджи Фалкети, който оставя чертежи и скици на мозайките. Работите са поети от венецианския антиквар Паджаро, който през [[1844]] г. наема своя съгражданин и майстор на мозайки Либорио Саландри да отдели и транспортира мозайките до [[Венеция]]. Тук материалите, разпределени в няколко кошници са депозирани за съхранени в Palazzo Sanudo, но са повредени през [[1849]] г. при бомбардировките по време на блокадата на Венеция. Възстановяването им е възложено на Джовани Моро, реставратор и на мозайките в катедралата „Сан Марко“ и през [[1851]] г. мозайките са транспортирани за [[Германия]]. Междувременно Фридрих Вилхелм IV умира и мозайките са оставени на съхранение в неподходящи за това помещения. През [[1904]] г. мозайката е експонирана в Боде музей в Берлин. В края на Втората световна война мозайката претърпява и допълнителни повреди поради наводнение и разрушаване, вследствие на което са реставрирани наново през [[1951]] – [[1952]] г. Днес мозайката от апсидата се намира в Боде музей в Берлин. Една трансена, два капитела и част от подовата мозайка с геометрични мотиви, открити през 1930 г., се съхраняват в Националния музей в Равена. Понастоящем в античната църква е разположен магазин на Max Mara. == Литература == * Wulf, Oskar, Das ravennatische Mosaik von S. Michele in Affricisco im Kaiser Friedrich-Museum, in: Jahrbuch der Koniglich preuszischen Kunstsammlungen, 1904, n. 4; * Ricci, C., La chiesa di S. Michele „ad Frisigelo“ in Ravenna, in: RassArte, 1905, 9, 136 – 142; * Wulf, Oskar, Der Erhaltungszustand des ravennatischen Mosaiks..., in: Kunstchronik, 1905, 8 – 10; * Шмит, Ф., Алтарные мозаики церкви Михаила архангела в Равенне. в: Светильник, 1915 3 – 4, 47 – 54; * Bovini, Giuseppe, Un'antica chiesa ravennate San Michele in Africisco, in: Felix Ravenna: bollettino storico romagnolo edito da un gruppo di studiosi, 1953, 11, 5 – 37; * Wessel, К., Das Mosaik aus der Kirche San Michele in Africisco zu Ravenna. Berlin 1955; * Cecchelli, Margherita, Osservazioni circa il mosaico di San Michele in Africisco, in: Felix Ravenna: bollettino storico romagnolo edito da un gruppo di studiosi, 1960, 82, 124 – 132; * Wessel, Klaus, Il mosaico di S. Michele in Africisco, in: Corsi d'arte ravennate e bizantina, 1961, 8, 369 – 392; * Bovini, Giuseppe, San Michele in Africisco di Ravenna, in: Corsi d'arte ravennate e bizantina, 1969, n. 16, 81 – 96; * Grossmann, Peter, S. Michele in Africisco zu Ravenna; baugeschichtliche Untersuchungen, Mainz am Rhein, P. von Zabern, 1973; * Effenberger, Arne, Das Mosaik aus der Kirche San Michele in Africisco zu Ravenna: ein Kunstwerk in der Frühchristlich-Byzantinischen Sammlung der Staatlichen Museen zu Berlin, Berlin: Evangelische Verlagsanstalt, 1975; * Лазарев, Виктор, История византийской живописи, Москва, Искусство, 1986; * Effenberger, Arne, Das Mosaik aus der Kirche San Michele in Africisco zu Ravenna: ein Kunstwerk in der Frühchristlich-byzantinischen Sammlung, Berlin: Staatliche Museen zu Berlin, 1989; * Andrescu-Treadgold, I. The Wall Mosaics of San Michele in Africisco, Ravenna Rediscovered, Paper from conference held at the Universita Degli Studi Di Bologna Instituto Di Artictita Ravernati E Bazantine, 30 март – 4 април 1990, p. 23; * Gramentieri, Claudia, Il mosaico absidale della chiesa ravennate di San Michele il Africisco: inediti d'archivio, in: Ravenna studi e ricerche, 1995, 2; * Pasi, Silvia, San Michele in Africisco, San Vitale, Sant'Apollinare in Classe, in: Ravenna racconta: stelle lontane, echi bizantini / a cura di Elisabetta Marraffa, Enzo V. Moroni. – Piangipane: Anastasis editrice Ravenna, 1996q 177 – 191 * Spadoni, Claudio end Linda Kniffitz, San Michele in Africisco e l'età giustinianea a Ravenna, Milano: Silvana Ed., 2007; == Галерия == <gallery class="center"> Apsismosaik Museum Byzantinische Kunst 007.JPG Apsismosaik Museum Byzantinische Kunst 010.JPG Apsismosaik Museum Byzantinische Kunst 004.JPG </gallery> == Външни препратки == {{Commons|Category:San Michele in Africisco (Ravenna)}} * {{икона|it}} [http://www.racine.ra.it/museocitta/chiesa.htm San Michele in Africisco]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|it}} [http://www.romagnamania.com/chiese-romagna/San-Michele-Africisco-Ravenna-Romagna.asp San Michele in Africisco Ravenna – Romagna] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101222195715/http://romagnamania.com/chiese-romagna/San-Michele-Africisco-Ravenna-Romagna.asp |date=2010-12-22 }} * {{икона|it}} [http://digilander.libero.it/ruggialdi/mosaico/galrav0.htm San Michele in Africisco] * {{икона|ro}} [http://teologie.do.am/publ/arta_bizantina/biserica_san_michele_in_africisco/10-1-0-497 Biserica San Michele in Africisco] * [http://www.mosaicocidm.it/Mosaico/Read_full.action;jsessionid=67921388E78AB36A56751580E793FFA3?cardNumber=349&leaves=0 Decorazione musiva parietale di S. Michele in Africisco, Cristo fra gli arcangeli]{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.mosaicocidm.it/Mosaico/Read_full.action;jsessionid=C65F05A268195DB32616AA2055AABDC9?cardNumber=351&leaves=0 Decorazione musiva parietale della chiesa di S. Michele in Africisco, Cristo apocalittico e angeli]{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.icon-art.info/book_contents.php?lng=ru&book_id=29&chap=5&ch_l2=7 Лазарев, Виктор: Сант Аполлинаре ин Классе, Санта Агата Маджоре, Сан Микеле ин Аффричиско и поздние мозаики доиконоборческого периода] * [http://www.icon-art.info/book_contents.php?lng=ru&book_id=29 История византийской живописи] {{Паметници в Равена}} {{СОРТКАТ:Микеле ин Афричиско}} [[Категория:Византийски църкви]] [[Категория:Римокатолически църкви]] [[Категория:Църкви в Равена]] 9jw9asfh72snrd9xf4d7lzuk0ghxs8p 14 343815 12416248 7675408 2024-11-18T20:11:37Z Elkost 8375 12416248 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Основни училища в България по град|Кюстендил]] [[Категория:Основни училища в област Кюстендил|Кюстендил]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Кюстендил]] [[Категория:Образование в Кюстендил]] [[Категория:Организации в Кюстендил]] grqnuwkau4ulg5ai3hw113og1chd5tv 0 344148 12416201 12165821 2024-11-18T19:07:21Z Elkost 8375 12416201 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = #d6d6d6 |рамка_цвят = #e5691f |име= Природоматематическа гимназия{{Br}} „Професор Емануил Иванов“ |основан= [[1973]] |окончание= о |град= [[Кюстендил]] |провинция= |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22 px]] [[България]] |улица =ул. „Георги Паспалев“ |номер = № 11 |родно_име= |латинско_име= |девиз= |вид= профилирана гимназия |финансиране= общинско |преподаватели= |директор= Жасмина Мицова |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства=Асоциация на Кеймбридж училищата в България |бележки= |сайт= [http://www.pmgkn.com/ www.pmgkn.com] |снимка=[[Файл:02PMG.jpg|250п|]]}} '''Природоматематическа гимназия „Професор [[Емануил Иванов]]“''' e средно училище в гр.[[Кюстендил]], основано през [[1973]] година. В него се обучават [[ученик|ученици]] от пети до дванадесети клас. Училището е с общинско финансиране. Намира се на ул. „Георги Паспалев“ № 11. == История == Гимназията е открита през 1973 г. с Указ на Народното събрание и Заповед № Д-14 от 1 август 1973 г. на Министерството на народната просвета, като от трите физико-математически паралелки на Политехническата гимназия „Неофит Рилски“ се създава ново самостоятелно учебно заведение – Окръжна математическа гимназия „[[Димитър Каляшки]]“ с прием от VІІІ клас – 3 паралелки и от V клас – 2 паралелки. Това е първата и дълго време единствената математическа гимназия в България с прогимназиални паралелки. От 1973 г. до 1982 г. учебните занимания се провеждат в сградата на Политехническата гимназия, а след това – в сградата на Икономическия техникум.<ref>{{Кюстендил|190}}</ref> Със Заповед № РД-14-4 от 12 април 1985 г. на министъра на народната просвета – проф. [[Александър Фол]], Окръжната математическа гимназия се преобразува в Природоматематическа гимназия (ПМГ) с възможност за обучение в профили „математика“, „физика“, „химия“, „биология“. ПМГ става профилирана гимназия с възможност да развива и обогатява научните си профили. В началото на 1986 г. (13.02.1986 г.) гимназията получава и нова модерна сграда в кв.[[Колуша]]. През пролетта на 1992 г. с Решение на Общински съвет – Кюстендил се преименува в Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“ – на името на първия български професор по математика след Освобождението на България, с което е известна и днес. == Материална база == <br /> [[Файл:02PMG.jpg|мини|Сграда на Природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“|alt=|център|472x472пкс]] Природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“ – гр. Кюстендил разполага със собствена сграда състояща се от шест корпуса – два учебни, един кабинетен, два  спортни, един за хранене. От началото на учебната 2019/2020 година има Център за високи постижения на учениците в областта на природните науки и екологията. '''Училището разполага с:''' * 18 класни стаи; 5 компютърни кабинета; * 8 специализирани кабинета (по химия, физика, биология, музика  и изобразително изкуство); * 2 физкултурни салона и  басейн; открита спортна база; * 12 хранилища по всички учебни предмети, * богата училищна библиотека, актова зала, музейна експозиция, столова, и административни помещения. В сградата е настанено и Начално училище „Свети Климент Охридски“. == Възпитаници == * [[Борислав Ангелов]] (р. 1975), български политолог * [[Цветанка Ризова]] (р. 1965), българска журналистка * [[Петър Паунов]] (р. 1968), български юрист и политик == Вижте също == * История на [[Гимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил|Гимназия „Неофит Рилски“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/pmg.kyustendil Фейсбук страница на ПМГ „Проф. Емануил Иванов“] * [http://www.pmgkn.com сайт на Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“] * [http://www.edu-kn.com/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=6&id=28&Itemid=90 Природоматематическа гимназия „Професор Емануил Иванов“] {{Портал|Образование|Математика|България}} [[Категория:Основани в България през 1973 година]] [[Категория:Математически гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Кюстендил]] nbg7756jpl9tjt24q2ewxvjxtm59rk9 0 346757 12416683 12373115 2024-11-19T11:11:14Z 213.91.248.53 /* Филмография */ 12416683 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | име= Владислав Карамфилов | портрет= VladislavKaramfilov.JPG | описание= български актьор | роден-място=[[Силистра]], [[България]] | още= }} {{уикицитат|Влади Въргала}} '''Владислав Карамфилов''', по-известен като '''Влади Въргала''', е български [[актьор]] и [[режисьор]]. == Биография == Роден е през 11 август 1967 г. в [[Силистра]].<ref name="e-vestnik">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/6243 | заглавие = Влади Въргала: ''Заложих си имуществото, за да заснема игрален филм'' | достъп_дата = 16.03.2011 | автор = Карамфилов, Владислав и Оля Желева | дата = 25.05.2009 | труд = e-vestnik | издател = | език = }}</ref> Завършва [[НАТФИЗ]] със специалност „[[Актьорско майсторство]]“ за драматичен театър в класа на проф. [[Стефан Данаилов]] през 1992 г., след което учи и [[кинорежисура]] при [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]],<ref name="meri">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bg.meri.bg/exclusive/p3_2878_0.html | заглавие = Владо Въргала: ''Правенето на български филм е последното патриотично начинание, което ни обединява. Всички други ни разделят!'' | достъп_дата = 16.03.2011 | автор = Карамфилов, Владислав и Мариана Аршева | дата = | труд = Мери | издател = Мери Адвъртайзинг | език = }}</ref> но не завършва.<ref name="e-vestnik"/> Известен е като един от най-заклетите привърженици на [[Левски (София)]]. == Телевизионни предавания == В началото на 90-те години на 20-и век е поканен от [[Нидал Алгафари]] да се присъедини към новопоявилото се студентско предаване „[[Ку-ку]]“ и започва да прави първите комедийни скечове в него.<ref name="meri"/> Един от образите в които се превъплъщава е далавераджията Влади Въргала от „Магурата“.<ref name="monitor09">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=194995 | заглавие = Влади Въргала – Остап Бендер от Магурата | достъп_дата = 16.03.2011 | автор = Пинтев, Светослав. | дата = 11.04.2009 | труд = Монитор | издател = | език = }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Впоследствие е поканен от [[Нери Терзиева]] да прави собствено шоу по [[Ефир 2]], което е кръстено „Коктейлите на Влади“. Тогава Карамфилов напуска „Ку-ку“, но актьорите от двете предавания си гостуват.<ref name="e-vestnik"/> През годините участва също във: * „Пирон“ – предаване със [[скрита камера]], заедно с [[Август Попов (актьор)|Август Попов]] и Михаил Ланджев.<ref name="meri"/> * „Шаш“ – реализирано с Илиян Джевелеков и Матей Константинов (продуценти на филма от 2008 г. „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“).<ref name="meri"/> * „Сладко отмъщение“ – също предаване със скрита камера<ref name="meri"/> * „Царете на комедията“<ref name="e-vestnik"/> == Филми и други == През 2011 г. е премиерата на филма му [[Операция „Шменти капели“]], който той прави по своята пиеса „BG-WC – Моят дом е моята крепост“,<ref name="monitor09"/> Владислав Карамфилов е и автор, режисьор и изпълнител на главната роля във филма „Пантуди“.<ref name="monitor09"/> Продуцира музикалната група съставена от (по-късно вече бивши) затворници „[[Отряд 13]]“.<ref name="monitor09"/> == Филмография == * Гунди (2024) - Георги Генов – Джогата (треньор на Ботев Пловдив) * Съни Бийч (2022-2024) - Ростислав * Шменти Капели: Легендата (2013), телевизионен сериал, излъчван по TV7 * Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела (2012) – Кума * [[Операция „Шменти капели“]] (2011) - Цеко Цеков/Карадуру Халил Стефан Чожум Иванов * [[Търси се екстрасенс]] (тв, 2001) – мутра * [[Ерих Райтерер]] (тв, 1999) – Ерих Райтерер/студентът/непознатият * [[Търг (филм)|Търг]] (тв, 1992) – циганинът (не е посочен в надписите на филма) == Източници == * [http://webdesigndepot.eu/blog/events/denyat-na-reformaciyata-vladi-vyrgala-karamfilov Денят на реформацията с Влади Карамфилов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121102003103/http://webdesigndepot.eu/blog/events/denyat-na-reformaciyata-vladi-vyrgala-karamfilov |date=2012-11-02 }} // Уеб Дизайн Депо. 30 октомври 2012 == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Карамфилов, Владислав}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български комици]] [[Категория:Родени в София]] e68e5y0vq6zbpy4za50txd8vm395kae 0 348298 12416689 10966153 2024-11-19T11:26:52Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416689 wikitext text/x-wiki [[Файл:Escala Kinsey.png|мини|link=en:File:Kinsey_Scale.gif|Скала на Кинси, показваща различните степени на [[бисексуалност]]]] {{сексуална ориентация}} '''Скалата на Кинси''' е 7-точкова [[ликъртова скала]] за оценка или самооценка, опитваща да опише сексуалната история или активност на човек към даден момент. Скалата използва степените от 0 (изключително хетересексуален тип активност) до 6 (изключително хомосексуален тип активност), за да оцени сексуалното поведение съответно от изключително [[хетеросексуален]] до изключително [[хомосексуален]] тип активност, където 3 е идеалната среда или [[бисексуалност]]та. И в двата тома на ''[[Докладите на Кинси]]'', е добавена една допълнителна степен, наречена "X", с която се обозначава [[асексуалност]]та<ref>Kinsey, et al. - Male volume, Table 141; Female volume, page 472</ref>. Метода е публикуван първоначално в ''„Сексуално поведение при мъжете“'' ([[1948]]) от [[Алфред Кинси]], [[Уордел Померой]] и колектив, а след това е доразвит в последващата ''„Сексуално поведение при жените“'' ([[1953]]). == Общи положения == {{разширяване|Професионален анализ на скалата|date=Април 2011}} При представяне на скалата Кинси пише: {{cquote|Мъжете не са представени само в две обособени категории – хетеросексуална и хомосексуална. Светът не трябва да се дели на овце и кози. Основен принцип в таксономията е, че природата рядко създава строго обособени категории... Живият свят е един континуум във всеки един аспект. Наблюдавайки наличие на преливане между отделните степени на изключително хетерсексуално към изключително хомосексуално поведение, е необходимо да се създаде някакъв вид класификация базирана на относителния дял на хетеросексуалното към хомосексуалното поведение на индивида, за даден времеви интервал [...] За всеки индивид може да се определи позиция в тази скала, за всеки период от живота му. [...] Седем степенната скала показва многото вариации които реално съществуват.|||Kinsey, et al. (1948). pp. 639, 656)}} Днес много [[Сексология|сексолози]] намират скалата на Кинси за добра по отношение на сексуалната ориентация, но не достатъчно добра и пълна по отношение на всички съществуващи състояния на сексуалната идентичност. Те подчертават, че сексуалната идентичност включва поне три ключови елемента, като сексуалната ориентация е само единият от тях (другите два според тях са биологичният пол и половата идентичност).<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.plannedparenthood.org/health-topics/sexual-orientation-gender-4329.htm |заглавие=Planned Parenthood: Sexual Orientation & Gender, LGBTQ ... The Labels and Their Meaning |достъп_дата=2011-04-03 |архив_дата=2014-02-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140214010943/http://www.plannedparenthood.org/health-topics/sexual-orientation-gender-4329.htm }}</ref> Съществуват и други подобни проучвания и скали. В едно от тях например на изследвания се задава въпрос от рода на: "Ако 0 е напълно хомосексуална ориентация, а 10 е напълно хетеросексуална ориентация, какво ще бъде твоето число?"<ref>Sexuality Now: Embracing Diversity (2006) – Janbell L Caroll</ref> През [[1978]] Клайн въвежда метод базиран на скалата на Кинси, който обаче включва много повече критерии за оценка.<ref>[http://www.kleingridonline.com/ Klein Sexual Orientation Grid]</ref> == Таблица на скалата == Скалата на Кинси е както следва: {|class="wikitable" !Степен !style="text-align: left"|Описание |- style="background-color: #FFFF33" |style="text-align: center"|0 |Изключително хетеросексуален тип активност. |- style="background-color: #CCFF33" |style="text-align: center"|1 |Предимно хетеросексуален тип активност, с инцидентна хомосексуална активност. |- style="background-color: #66FF33" |style="text-align: center"|2 |Предимно хетеросексуален тип активност, с честа хомосексуална активност. |- style="background-color: #33FF00" |style="text-align: center"|3 |Хетеросексуален и хомосексуален тип активност, разпределени по равно. |- style="background-color: #33FF66" |style="text-align: center"|4 |Предимно хомосексуален тип активност, с честа хетеросексуална активност. |- style="background-color: #66FF99" |style="text-align: center"|5 |Предимно хомосексуален тип активност, с инцидентна хетеросексуална активност. |- style="background-color: #00FFFF" |style="text-align: center"|6 |Изключително хомосексуален тип активност. |- style="background-color: #99CCC9" |style="text-align: center"|X |[[Асексуалност|Асексуален]] тип активност. |} == Данни == === Докладите на Кинси === {{Основна|Докладите на Кинси}} * '''Мъже''': 11,6% от белите мъже на възраст 20–35 години са получили оценка 3-та степен по тази скала, за периода от живота им в който е проведено проучването.<ref>Kinsey, et al. 1948. [[Докладите на Кинси|Sexual Behavior in the Human Male]], Table 147, p. 651</ref> Проучването показва и че 10% от мъжете в него са били "повече или по-малко с изключително хомосексуален тип активност (5-а и 6-а степен) за поне три години във възрастта 16-55 години".<ref>На същото място, p. 651</ref> * '''Жени''': 7% от самотните жени на възраст 20–35 години и 4% от разведените жени на възраст 20–35 години са получили оценка 3-та степен по скалата, за периода от живота им в който е проведено проучването.<ref>Kinsey, et al. 1953. [[Докладите на Кинси|Sexual Behavior in the Human Female]], Table 142, p. 499</ref> От 2 до 6% от жените на възраст 20–35 години, са имали оценка 5-а степен по скалата<ref>На същото място, p. 488</ref> а от 1 до 3% неомъжените жени на възраст 20–35 години – 6-а степен по скалата.<ref>На същото място, Table 142, p. 499, and p. 474</ref> == Вижте също == * [[Бисексуалност]] * [[Сексуална ориентация]] * [[ЛГБТ]] * [[Bisexual erasure]] * [[Gender binary]] * [[Klein Sexual Orientation Grid]] * [[Hybrid Sexuality Scale]] * [[Taxonomy of Uranismus]] == Източници == {{Reflist}} == Външни препратки == * [http://www.kinseyinstitute.org/ Страница на Института Кинси] * [http://www.kinseyinstitute.org/research/ak-hhscale.html Скала на Кинси за оценка на Хетеросексуалност-Хомосексуалност] {{Превод от|en|Kinsey Scale|420835417}} {{Полова и сексуална идентичност}} [[Категория:Сексуална ориентация]] [[Категория:Сексология]] [[Категория:Бисексуалност]] kfqn9mfueaburn89phqq26p1bet30v8 0 350627 12416411 10725392 2024-11-18T23:11:12Z MoesianLion 343962 Добавено ударение. 12416411 wikitext text/x-wiki [[Файл:Mate en calabaza.jpg|мини|200px|Мате в калабас]] [[Файл:Kaa mate.JPG|мини|200px|]] [[Файл:Mate-gourds.jpg|мини|200px|]] '''Матé''' ({{IPA-es|ˈmate}}), или '''шимарао''' ({{IPA-pt|ʃimaˈhɐ̃w̃|lang}}) е традиционна южноамериканска тонизираща напитка, с високо съдържание на кофеин, широко разпространена в [[Уругвай]], [[Аржентина]], [[Парагвай]], южните щати на [[Бразилия]], [[Чили]] и [[Боливия]] (областта [[Гран Чако]]). Тя се приготвя чрез накисване на изсушени и стрити листа на дървото [[Йерба мате]] (Yerba Mate) в гореща вода. == Калабас и бомбиля == Мате се пие с метална сламка (тръбичка) от куха кратуна. Сламката се нарича "bombilla" в някои латиноамерикански страни, "bomba" в Португалия, както и "bombija" и традиционно се изработва от сребро. Съвременните сламки обикновено са изработени от алпака, неръждаема стомана, или от кухи тръстикови стебла. Освен от кратуна, наричана също мате или калабас, мате се пие в съдове изработени от сребро, животински рога (гуампа), порцелан, стъкло или дърво. Листата остават в съда през цялото време, без да се прецеждат, като напитката се пие с помощта на сламката, завършваща в долния си край с цедка. == История == Още в доколумбова Америка, населяващите Гран Чако индианци [[гуарани]], приготвяли напитка от листата на йерба мате. Мате е внесен за първи път в Европа, след като йезуитите християнизирали Парагвай през ХVІІ век. Те бързо се адаптирали към местните обичаи и напитката станала известна и като „йезуитски чай“. == Химичен състав == Листата на мате съдържат кофеин, теобромин, дъбилни вещества, витамини A, B, C, лимонена киселина, ванилия, вода, изобутиринова киселина, инозитол, ксиленол, маслена киселина, никотинова киселина (витамин B3), пантотенова киселина (витамин B5), пиридоксин (витамин В6), белтъчини, рибофлавин (витамин В2), рутин, смола, стеаринова киселина, танин, теобромин, теофилин, тригонелин, хлорофил, холин, целулоза и др. == Свойства на напитката == Мате има горчив вкус (по-малко горчив от този на зеления чай), с лекота по състава на витамини и минерали материал е сравним с чая. Има тонизиращо действие, подобрява храносмилането и функциите на черния дроб, според някои учени напитката има и имуностимулиращо действие. Мате се препоръчва като средство за намаляване на въздействието на неврози и депресии, и стимулира по-добро настроение и повишена активност. Няма странични ефекти като безсъние, тревожност, безпокойство, емоционален дисбаланс и нервност. == Начин на приготвяне == Една чаена лъжичка от стритите и изсушени листенца, се залива с 250 мл гореща вода (70-80&nbsp;°C), престоява 2-3 мин., след което може да се пие. == Вижте също == * [[Мате косидо]] * [[Терере]] == Галерия == <gallery> Mate_mit_Stängeln.jpg|Изсушени листа йерба мате Calebasse.jpg|Калабас Guampa horn.jpg|Съдове гуампа Bombilla.jpg|Бомбиля </gallery> == Външни препратки == {{Commonscat|Mate (beverage)}} * [http://www.teabg.net/mate Мате - чай за настроение] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110303224504/http://www.teabg.net/mate |date=2011-03-03 }} * [http://www.das.ufsc.br/~emerson/chimarrao/index-en.html Инструкции за приготвяне на мате] * [http://www.soundsandcolours.com/articles/uruguay/mate-sharing-is-a-tradition/ Мате - споделена традиция] * [http://www.hejorama.com/culture/how-to-drink-mate-2764/ Статия за мате с видео] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110718222911/http://www.hejorama.com/culture/how-to-drink-mate-2764/ |date=2011-07-18 }} [[Категория:Мате| ]] [[Категория:Аржентинска кухня]] [[Категория:Култура на Парагвай]] byqn9edr2mfi1cpmedmrvgqpoei8bf0 0 350737 12415841 11986129 2024-11-18T14:44:32Z Xunonotyk 209517 /* Описание */ 12415841 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Ръждива пещарка''' (''Furnarius rufus'') е птица от род [[Пещарки]] (''Furnarius''), семейство [[Пещаркови]] (''Furnariidae''). Принадлежи към една от най-големите групи птици на [[Южна Америка]]. Ръждивата пещарка има мелодичен глас и пее през цялата година. Птицата е един от националните символи на [[Аржентина]]. == Описание == Ръждивата пещарка има красива кафеникаво-червена окраска. Цветът на главата и шията е малко по-тъмен. Гърлото е оцветено в бяло. От очите назад е разположена ярка ръждиво-жълта ивица. Маховите пера са сиви, големите махови пера имат в основата си бледо жълто оцветяване. Рулевите пера са с жълто-червен цвят. Очите са жълто-кафяви, клюнът – кафяв, краката – кафяви. Дължината на птицата е 19 см, размахът на крилата – 27 см, дължината на крилото – 10 см, на опашката – 7 см. == Местообитание == Ръждивата пещарка се среща в [[Бразилия]], [[Боливия]], [[Парагвай]], [[Уругвай]] и [[Аржентина]], обикновено на открити влажни пространства. Често обитава райони в близост до населените места. == Начин на живот == Ръждивата пещарка живее по двойки целогодишно, като много двойки се запазват за цял живот. Птиците са свикнали с близостта на човека и особено в Аржентина се заселват близост или в населените места, където обитават градските паркове и градини. Често необичайните им гнезда са изградени по огради и под покривите на къщи, ако наблизо няма подходящи дървета. Птиците са активни през деня. По-голямата част от времето прекарват на земята, търсейки храна, или стоят по дърветата и пеят. Своите песни пещарките обикновено изпълняват в дует – пеят заедно и мъжкия и женската. През нощта птиците спят, скрити в клоните на дърветата. Често обитават неголяма територия. Хранят се с [[насекоми]] и техните личинки, различни [[паяк|паяци]] и [[червей|червеи]]. == Размножаване == [[Файл:Furnarius rufus nest.jpg|ляво|мини|220px|Гнездо на ръждива пещарка]] През зимата, през дъждовния период, мъжкият и женската заедно строят гнездо от кал и растителни влакна. През този период [[глина]]та е достатъчно мека и влажна. След като изберат подходящо място птиците започват строителство на дълбоко гнездо под формата на купа, което укрепват с помощта на тревни стъбла и други растителни влакна и материали. Когато тази част на гнездото е готова и изсъхне на слънцето, птиците започват да добавят глина по ръбовете на купата и изграждат стени, докато техните сводове не се съберат. Накрая оставят тесен кръгъл отвор за вход. През време строителството на гнездото пещарката пренася 1500—2000 порции глина, с общо тегло 3,5 – 5,5 кг. Женската снася след оплождането 3 – 5 бели яйца. Малките пещарки се излюпват след 18-20 дни. Родителите се грижат за тяхното хранене, и след 18 дни пещарките излитат от гнездото. Пещарките гнездят веднъж годишно, и възрастните и малките в продължение на 2 – 3 месеца живеят заедно. == Опазване на вида == Ръждивата пещарка не е застрашен вид, въпреки че през последните години губи естествените си местообитания. == Източници == <references /> == Литература == * Remsen, V. (2003) Family Furnariidae (Ovenbirds); * Hoyo J., Elliott A. & Christie D.A. (2003) Handbook of the Birds of the World. Volume 8. Broadbills to Tapaculos Lynx Edicions, Barcelona ISBN 84-87334-50-4 == Външни препратки == * [http://ibc.hbw.com/ibc/phtml/especie.phtml?idEspecie=4039 Rufous Hornero – видео] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071115214006/http://ibc.hbw.com/ibc/phtml/especie.phtml?idEspecie=4039 |date=2007-11-15 }} * [http://www.bird-stamps.org/cspecies/10704000.htm Пощенски марки от Аржентина, Бразилия и Уругвай]) * [http://vireo.acnatsci.org/search.html?Form=Search&SEARCHBY=Common&KEYWORDS=rufous+hornero&showwhat=images&AGE=All&SEX=All&ACT=All&Search=Search&VIEW=All&ORIENTATION=All&RESULTS=24 Rufous Hornero – фото галерия] {{нормативен контрол}} [[Категория:Пещарки]] [[Категория:Фауна на Неотропическата област]] 67ys2pbdqp0harc7qkh5zzmr90kyrm0 0 351536 12416025 11816984 2024-11-18T17:25:33Z Nk 399 == Памет == На поп Пейо е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949736|title=Поп Пейо}}). 12416025 wikitext text/x-wiki {{личност|писател}} '''Поп Пейо Софийски''' е български книжовник от XVI век, виден представител на [[Софийска книжовна школа|Софийска книжовната школа]]. Автор е на житието на св. мъченик [[Георги Софийски Нови]], като е свидетел на събитията. В описанието си на духовната обстановка той дава кратки сведения и за града. „Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше „господине“. Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито се похвали за каквото и да е, нито попречи някому“. Предполага се, че е роден в София. Вероятно още преди да стане духовник, като търговец, той е посетил Сърбия, Света гора, а вероятно и Влашко. В Света гора се е запознал с бившия цариградски патриарх Нифонт II, за когото съобщава някои интересни сведения. Св. Георги Кратовски намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си. След като става свещеник, поп Пейо се установява в София, в съборната църква „Св. Марина“. Книжовното му дело не е голямо; за сега той е известен само с две произведения: житие и служба на мъченика Георги Софийски. И в двете съчинения се разказва за мъченията, на които Георги бил подложен от турците, понеже отказал да приеме мюсюлманската вяра. Житието е написано между 1516 и 1518 година. == Памет == На поп Пейо е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949736|title=Поп Пейо}}). == Вижте също == * [[Матей Граматик]] * [[Софийска книжовна школа]] == Източници == * [http://www.pravoslavieto.com/life/05.17_sv_Nikolaj_Sofijski.htm Св. мъченик Георги Софийски Нови] * Ангелов, Б., Старобълг. писатели, Народна просвета, С. 1981 {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Пейо}} [[Категория:Софиянци]] [[Категория:Софийска книжовна школа]] [[Категория:Български средновековни книжовници]] 547hp5lk5dzotjcffucuzgtwhix2nxr 0 352238 12415768 12415680 2024-11-18T13:10:21Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:42F:65E7:3536:AC2F:50F:2A71|редакции на 2A01:5A8:42F:65E7:3536:AC2F:50F:2A71]] ([[User talk:2A01:5A8:42F:65E7:3536:AC2F:50F:2A71|б]].), към версия на Nk 12400719 wikitext text/x-wiki {{Стадион | име на стадиона = Арена 8888 София | прозвище = | картина = | бивши имена = Арена Армеец (2011-2022) <br> Арена София (2022-2024) | адрес = бул. „Асен Йорданов“ № 1 | построен = 2 юли 2009 – 2011 г. | официално открит = 30 юли 2011 г. | обновен = | разширен = | закрит = | съборен = | собственик = [[Национална спортна база]] | поддържан от = [[Главболгарстрой]] | покритие = | размери = | цена = 90 млн. лв. | архитект = Жеко Тилев | капацитет = [[Бокс]]: 15 545<br>[[Тенис]], [[Борба]]: 13 545<br>[[Баскетбол]], [[Волейбол]]: 15 373<br>[[Концерт]]и: 17 000 | използван от = [[Мъжки национален отбор по волейбол на България|Мъжки национален отбор по волейбол]] (2011 – настояще)<br>[[София Оупън]] (ATP 250) }} '''„Арена 8888 София“'''<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://www.arenaarmeecsofia.com/|заглавие=Арена 8888 София|фамилно_име=|първо_име=|автор_препратка=|дата=|труд=|издател=Арена Армеец София – Официален уеб сайт|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=21 март 2020 г|цитат=}}</ref> (до 2022 г.: '''„Арена Армеец“''') е мултифункционална зала в [[София]], [[България]]. В нея могат да се практикуват над 30 вида спорт. В залата се провеждат и многобройни концерти. През декември 2011 г. в „Арена София“ се провежда „Нощта на скоковете“ – заключителният кръг за световната купа по екстремен фрийстайл [[мотокрос]]. Между 8 и 13 май 2012 г. в залата се провежда волейболната квалификация за [[Летни олимпийски игри 2012|летните олимпийски игри]] в Лондон през 2012 г., в която вземат участие 8 от най-силните европейски мъжки отбори. България играе на тях без предварителни пресявки в ролята си на домакин<ref>{{Citation |title=В „Арена София“ се решава кой ще играе в Лондон |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=887154 |accessdate=2011-06-16 |archivedate=2014-10-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141026141358/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=887154 }}</ref>. Залата приема също и финалите за [[Световна лига по волейбол 2012|Световната лига по волейбол]] през 2012 г. През 2015 г. в нея се провежда и [[Детски песенен конкурс Евровизия 2015|Детската Евровизия]] и това става най-голямата зала, в която изобщо се е провеждал конкурсът. От септември 2024 г. залата носи името „Арена 8888 София“.<ref>https://dsport.bg/arena-armeec-izgubi-imeto-si~96265.html</ref> == Строеж == В началото на 2008 г. правителството на [[Сергей Станишев]] взема решение многофункционална зала в квартал [[Слатина (квартал)|Слатина]] в близост до „[[Четвърти километър|4-ти километър]]“, като строежът се финансира от държавата. В началото на юни 2009 г. [[Държавна агенция за младежта и спорта|Държавната агенция за младежта и спорта]] възлага строителството на [[Главболгарстрой]]. Първата копка е насрочена за 29 юни, но е отложена за 2 юли,<ref>[http://www.sportcafe.bg/id_258311158_Konflikti_belejat_stroeja_na_„Arena_Sofia Конфликти бележат строежа на „Арена София"]</ref> а залата е официално открита на 30 юли 2011 г. <ref>[http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/900897412-Otkrivat_novata_sportna_zala_na_Sofia_na_30_yuli.html Откриват новата спортна зала на София на 30 юли]</ref> == Характеристики == „Арена 8888 София“ има капацитет от 12 373 седящи места, като 3500 от тях са на подвижни трибуни и при нужда могат да се слагат или махат. Ако в съоръжението има концерт капацитетът на „Арена 8888 София“ може да достигне до 15 000 зрители. Паркингът има места за 1200 автомобила, поради което при важни събития, на които се очаква голям зрителски интерес, трябва да бъде затваряна едната лента на бул. „Асен Йорданов“, където могат да паркират поне още 800 превозни средства. Залата има два пресцентъра, в които могат да работят 120 журналисти. Освен това разполага с тренировъчна зала, фитнес център и ресторант.<ref>{{Citation |title=arenaarmeec.com |url=http://arenaarmeec.com/ |accessdate=2021-02-12 |archivedate=2020-11-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20201111224128/http://www.arenaarmeec.com/ }}</ref> == Събития == === Спортни събития === * Европейски квалификации 2012 по волейбол за мъже (8 – 13 май 2012) * Квалификации за Летните олимпийски игри по волейбол през 2012 (8 – 10 юни 2012) * Турнир на ММА MaxFight-27 (16 юни 2012) * Финал на Световната купа по волейбол (4 – 8 юли 2012) * Тенис турнир на шампионките на WTA 2012 (30 октомври – 4 ноември 2012)<ref>[http://sofia-tennis.bg/ Официален сайт на турнира на шампионките 2012]</ref> * Световен шампионат по мотокрос свободен стил NIGHT OF THE JUMPS 2012 (15 декември 2012) * Тенис турнир на шампионките на WTA 2013: (29 октомври – 3 ноември 2013) * Тенис турнир на шампионките на WTA 2014: (28 октомври – 2 ноември 2014) * 15-о балканско първенство по карате старша възраст, девойки и младежи, мъже и жени до 21 години (13 – 14 декември 2014) * Тенис турнир Sofia Open 2016 (1 февруари – 7 февруари 2016) * Бокс: Кубрат Пулев – Самюел Питър (3 декември 2016) <ref>[http://arenaarmeecsofia.net/2016/11/01/03-12-2016-кубрат-пулев-в-арена-армеец/ 3 декември 2016 Кубрат Пулев в Арена Армеец]</ref> * Тенис турнир Sofia Open 2017 (5 февруари – 12 февруари 2017) <ref>[http://arenaarmeecsofia.net/2016/10/27/григор-димитров-ще-участва/ 05 – 12 февруари 2017 Григор Димитров на Sofia Open 2017]</ref> * Европейско първенство по карате 2017 (17 – 19 февруари 2017) * Четвърти международен турнир по таекуондо Sofia Open 2017 (04 и 5 март 2017) * Кармен – Ледено шоу с Албена Денкова (01 и 2 април 2017) * Тенис турнир Sofia Open 2018 (5 февруари – 11 февруари 2018) * Световно първенство по волейбол за мъже 2018 в България и Италия (21 септември – 23 септември 2018) * Бокс: Кубрат Пулев – Хюи Фюри (27 октомври 2018)<ref>[https://arenaarmeecsofia.net/2018/10/27/най-големия-боксов-мач-в-българия-е-дне/ arenaarmeecsofia.net]</ref> * Тенис турнир Sofia Open 2019 (4 февруари – 10 февруари 2019) * Световно първенство по шорттрек (7 март – 10 март 2019) * Световната купа по художествената гимнастика Sofia World Cup 2019 (12 април – 14 април 2019) * Тенис турнир Sofia Open 2020 (8 ноември – 14 ноември 2020) === Концерти === {{основна|Концерти в „Арена 8888 София“}} === Спектакли и класически изпълнители === * 15/16/17/18/19 май 2013 г. - Мюзикъл „We Will Rock You“ * 5 декември 2014 г. - прожекция на „[[Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена]]“ * {{флагче|България}} [[Детски песенен конкурс Евровизия 2015]] – 21 ноември 2015 * {{флагче|Сърбия}} {{флагче|България}} Балкански бал: [[Индира Радич]], [[Шериф Коневич]], [[Звонко Демирович]], орк. [[Гуча]] и орк. [[Кристали (оркестър)|Кристали]] – 2 март 2017 * {{флагче|България}} финал на сезон 12 на „[[Като две капки вода]]“ – 13 май 2024 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://arenaarmeecsofia.com/ Официален сайт] * [http://arenaarmeecsofia.net/ Неофициален сайт календар с пълната актуална програма за залата] {{СОРТКАТ:Арена 8888 София}} [[Категория:Спортни зали в София]] [[Категория:Култура в София]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] c2uaovpdryfvafx3h96wt5ddj5coe4u 0 352924 12416122 12091611 2024-11-18T18:03:15Z Elkost 8375 12416122 wikitext text/x-wiki {{Сграда}} Като '''Стара музикална гимназия''' е известна изоставена сграда в [[Русе]], [[паметник на културата]], служила за училище. Разположена е на ул. „Борисова“ 33. Собствениците ѝ възнамеряват да я превърнат в първия частен музей в България. == История == Сградата е построена от Протестантската общност в България през 1900 – 1901 г. Плановете били да бъде използвана като немско протестантско училище, сиропиталище и детска градина. Дизайнът на 4-етажния паметник на културата е дело на архитекта Удо Рибау, а архитектурният стил е [[еклектика|еклектичен]], комбиниращ елементи от стиловете [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]] и [[неоготика]]. Немското училище е тържествено открито на 5 октомври [[1905]] г., преобразува се в бизнес гимназия през 1909 г. В края на [[Първата световна война]], на 28 септември 1918 г., училището е конфискувано от българските власти, понеже е германска собственост. Въпреки че сградата е с щети от румънски артилерийски огън, тя е реконструирана след войната и използвана за френска мъжка гимназия, а след това и за държавен университет по технологиите (сега [[Русенски университет]]) и накрая за музикална гимназия. Обявена е за паметник на културата през 1973 г. Сградата е изоставена, след като е пострадала от земетресението в [[Стражица]] от [[1986]] г. През април 2007 г. е закупена от местните предприемачи братя Бобокови, които възнамеряват да я използват като [[музей]] за частната си колекция.[[Файл:Building of the Numismatic Museum (former High School of Music) in Ruse, Bulgaria.jpg|мини|200п|Общ изглед на сградата]] == Галерия == <gallery> Rousse High School of Music Nedko 4.jpg Rousse High School of Music Nedko 1.jpg Rousse High School of Music Nedko 2.jpg Rousse High School of Music Nedko 3.jpg </gallery> == Източници == * {{cite news |title=От правителствено решение зависи съдбата… |lang= |date=5 ноември 2005 |last=Грънчарова |first=Наталия |accessdate=28 април 2007 |publisher=Бряг |url=http://www.brjag.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=4720&Itemid=2 |archivedate=2007-09-30 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070930021202/http://www.brjag.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=4720&Itemid=2 }} * {{cite news |url=http://standartnews.com/bg/article.php?d=2007-04-06&article=184732 |title=Братя Бобокови купиха музикална гимназия |last=Терзиева |first=Цветелина |date=6 април 2006 |accessdate=28 април 2007 |publisher=Стандарт |lang= |archivedate=2007-09-30 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070930223804/https://standartnews.com/bg/article.php?d=2007-04-06&article=184732 }} * {{cite news |url=http://www.ruse.bg/news,1,277.htm |title=Реставрираната Музикална гимназия ще бъде новия дом на културата и изкуството в Русе |publisher=Областен управител на Област Русе |date=6 април 2006 |accessdate=28 април 2007 |lang= |archive-date=2007-09-28 |archive-url=https://web.archive.org/web/20070928194535/http://www.ruse.bg/news,1,277.htm }} {{coord|43|50|39|N|25|57|16.50|E|type:landmark|display=title}} {{Портал|Образование|Музика|България}} [[Категория:Основани в България през 1905 година]] [[Категория:История на образованието в България]] [[Категория:Недвижими културни ценности в Русе]] [[Категория:Християнски училища в България]] [[Категория:Музикални училища в България]] [[Категория:Протестантство в България]] [[Категория:Русенски университет]] [[Категория:Гимназии в Русе]] [[Категория:История на Русе]] [[Категория:Музика в Русе]] 15xq0gl6qftr99lsfwm5gupg982d3bd 0 354746 12415875 12154981 2024-11-18T15:23:38Z 77.85.146.30 12415875 wikitext text/x-wiki [[Файл:Lactulose structure.svg|мини|230px|4-O-β-<small>D</small>-Галактопиранозил-β-<small>D</small>-фруктофураноза]] '''Лактулозата''' е синтетичен, несмилаем [[въглехидрат]] използван за лечение на хроничен [[запек]]<ref name="pmid15479678">{{cite journal |author=Voskuijl W, de Lorijn F, Verwijs W, ''et al.'' |title=PEG 3350 (Transipeg) versus lactulose in the treatment of childhood functional constipation: a double blind, randomised, controlled, multicentre trial |journal=Gut |volume=53 |issue=11 |pages=1590 – 4 |year=2004 |month=Ноември |pmid=15479678 |pmc=1774276 |doi=10.1136/gut.2004.043620 |url=http://gut.bmj.com/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=15479678}}</ref> и [[чернодробна енцефалопатия]] (чернодробна кома), възникваща при усложнения на чернодробни заболявания. Тя е [[дизахарид]], образуван от [[монозахарид]]ите [[фруктоза]] и [[галактоза]] свързани чрез β(1→4) гликозидна връзка. Промишлено се произвежда чрез изомеризация на [[лактоза]]; като търговски продукт има жълто-оранжев цвят. == Обстрикция == Действието при хронична [[обстрикция]],<ref>[http://www.nlm.nih.gov/medlineplus/druginfo/meds/a682338.html Lactulose, MedlinePlus Drug Information]</ref> се дължи на метаболитите на лактулозата, които изтеглят вода в червата, предизвикващи очистителен ефект, чрез [[осмоза|осмотичнодействие]]. За разлика от другите лаксативни средства, които се препоръчва да се употребяват за определен период, лактулозата може да се използва ежедневно в продължение на десетилетия.<ref>{{Citation |title=Duphalac product details |url=http://www.duphalac.com/professionals/productinformationpro/productdetails/0,,10310-2-0,00.htm#25 |accessdate=2011-06-06 |archivedate=2011-06-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110612155153/http://www.duphalac.com/professionals/productinformationpro/productdetails/0,,10310-2-0,00.htm#25 }}</ref> Безвредна е за хората от всички възрасти, с изключение на малката група страдащи от галактозна непоносимост. Лактулозата се разгражда частично от бактериите поселяващи дебелите черва. Това води до повишаване на киселинноста в тракта поради образуването на [[карбоксилна киселина|карбоксилни киселини]] сред [[матаболит]]ите, които не се абсорбират в дебелото черво. Това от своя страна води до задържане на вода, което прави изпражненията по-меки и лесни за изхвърляне. Леко киселата среда причинена от карбоксилните киселини активира [[перисталтика]]та. Комбинацията от тези ефекти води до много добър резултат при борбата със запека. Особено полезна е при хора, злоупотребяващи с другите лаксативи, тъй като лактулозата няма токсичен ефект при предозиране. Особено полезна е за лечението на запичащия ефект на [[опиати]]те и опиоидите, при пациенти на наркотични болкоуспокояващи, наркозависими, както и провеждащи заместителна терапия с [[метадон]] или [[бупренорпин]]. == Чернодробна енцефалопатия == При лечението на [[чернодробна енцефалопатия]], лактулозата спомага за изхвърлянето на амоняка (NH<sub>3</sub>) от тялото.<ref name="pmid15988813">{{cite journal |author=Paik YH, Lee KS, Han KH, ''et al.'' |title=Comparison of rifaximin and lactulose for the treatment of hepatic encephalopathy: a prospective randomized study |journal=[[Yonsei medical journal]] |volume=46 |issue=3 |pages=399 – 407 |year=2005 |month=Юни |pmid=15988813 |doi=10.3349/ymj.2005.46.3.399 |url=http://www.eymj.org/abstracts/viewArticle.asp?year=2005&page=399 |pmc=2815818 |access-date=2020-04-03 |archive-date=2008-12-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20081216121344/http://www.eymj.org/abstracts/viewArticle.asp?year=2005&page=399 }}</ref> Лактулозата се метаболизита в [[ободно черво|червата]] от бактериалната микрофлора до късоверижни мастни киселини, включително млечна и оцетна киселина. Това води до подкисляване на средата (увеличение на H<sup>+</sup> концентрация).<ref name="pmid3570029">{{cite journal |author=Patil DH, Westaby D, Mahida YR, ''et al.'' |title=Comparative modes of action of lactitol and lactulose in the treatment of hepatic encephalopathy |journal=Gut |volume=28 |issue=3 |pages=255 – 9 |year=1987 |month=Март |pmid=3570029 |pmc=1432706 |doi= 10.1136/gut.28.3.255|url=http://gut.bmj.com/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=3570029}}</ref> Това способства за формирането на неабсорбируемия амониев йон NH<sub>4</sub><sup>+</sup> от NH<sub>3</sub>, улавяйки NH<sub>3</sub> в червата и ефективно намалява плазмените концентрации на NH<sub>3</sub>. == Странични ефекти == Най-честите странични ефекти са: коремни крампи, [[метеоризъм]]. Прекомерно високите дози може да доведат до неконтролируема [[диария]]. По-рядко се срещат [[гадене]] и [[повръщане]]. При чувствителни индивиди, като възрастни хора и бъбречно болни, може да доведе до [[дехидратация]] и електролитен дисбаланс. == Източници == <references/> {{Въглехидрати}} [[Категория:Дизахариди]] [[Категория:Гастроентерология]] pizhpn6yodl5ixiylixu1l88og57k96 12415877 12415875 2024-11-18T15:24:55Z 77.85.146.30 12415877 wikitext text/x-wiki [[Файл:Lactulose structure.svg|мини|230px|4-O-β-<small>D</small>-Галактопиранозил-β-<small>D</small>-фруктофураноза]] '''Лактулозата''' е синтетичен, несмилаем [[въглехидрат]] използван за лечение на хроничен [[запек]]<ref name="pmid15479678">{{cite journal |author=Voskuijl W, de Lorijn F, Verwijs W, ''et al.'' |title=PEG 3350 (Transipeg) versus lactulose in the treatment of childhood functional constipation: a double blind, randomised, controlled, multicentre trial |journal=Gut |volume=53 |issue=11 |pages=1590 – 4 |year=2004 |month=Ноември |pmid=15479678 |pmc=1774276 |doi=10.1136/gut.2004.043620 |url=http://gut.bmj.com/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=15479678}}</ref> и [[чернодробна енцефалопатия]] (чернодробна кома), възникваща при усложнения на чернодробни заболявания. Тя е [[дизахарид]], образуван от [[монозахарид]]ите [[фруктоза]] и [[галактоза]] свързани чрез β(1→4) гликозидна връзка. Промишлено се произвежда чрез изомеризация на [[лактоза]]; като търговски продукт има жълто-оранжев цвят. == Обстрикция == Действието при хронична [[обстрикция]],<ref>[http://www.nlm.nih.gov/medlineplus/druginfo/meds/a682338.html Lactulose, MedlinePlus Drug Information]</ref> се дължи на метаболитите на лактулозата, които изтеглят вода в червата, предизвикващи очистителен ефект, чрез [[осмоза|осмотичнодействие]]. За разлика от другите лаксативни средства, които се препоръчва да се употребяват за определен период, лактулозата може да се използва ежедневно в продължение на десетилетия.<ref>{{Citation |title=Duphalac product details |url=http://www.duphalac.com/professionals/productinformationpro/productdetails/0,,10310-2-0,00.htm#25 |accessdate=2011-06-06 |archivedate=2011-06-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110612155153/http://www.duphalac.com/professionals/productinformationpro/productdetails/0,,10310-2-0,00.htm#25 }}</ref> Безвредна е за хората от всички възрасти, с изключение на малката група страдащи от галактозна непоносимост. Лактулозата се разгражда частично от бактериите поселяващи дебелите черва. Това води до повишаване на киселинноста в тракта поради образуването на [[карбоксилна киселина|карбоксилни киселини]] сред [[матаболит]]ите, които не се абсорбират в дебелото черво. Това от своя страна води до задържане на вода, което прави изпражненията по-меки и лесни за изхвърляне. Леко киселата среда причинена от карбоксилните киселини активира [[перисталтика]]та. Комбинацията от тези ефекти води до много добър резултат при борбата със запека. Особено полезна е при хора, злоупотребяващи с другите лаксативи, тъй като лактулозата няма токсичен ефект при предозиране. Особено полезна е за лечението на запичащия ефект на [[опиати]]те и опиоидите, при пациенти на наркотични болкоуспокояващи, наркозависими, както и провеждащи заместителна терапия с [[метадон]] или [[бупренорпин]]. == Чернодробна енцефалопатия == При лечението на [[чернодробна енцефалопатия]], лактулозата спомага за изхвърлянето на амоняка (NH<sub>3</sub>) от тялото.<ref name="pmid15988813">{{cite journal |author=Paik YH, Lee KS, Han KH, ''et al.'' |title=Comparison of rifaximin and lactulose for the treatment of hepatic encephalopathy: a prospective randomized study |journal=[[Yonsei medical journal]] |volume=46 |issue=3 |pages=399 – 407 |year=2005 |month=Юни |pmid=15988813 |doi=10.3349/ymj.2005.46.3.399 |url=http://www.eymj.org/abstracts/viewArticle.asp?year=2005&page=399 |pmc=2815818 |access-date=2020-04-03 |archive-date=2008-12-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20081216121344/http://www.eymj.org/abstracts/viewArticle.asp?year=2005&page=399 }}</ref> Лактулозата се метаболизита в [[ободно черво|червата]] от бактериалната микрофлора до късоверижни мастни киселини, включително млечна и оцетна киселина. Това води до подкисляване на средата (увеличение на H<sup>+</sup> концентрация).<ref name="pmid3570029">{{cite journal |author=Patil DH, Westaby D, Mahida YR, ''et al.'' |title=Comparative modes of action of lactitol and lactulose in the treatment of hepatic encephalopathy |journal=Gut |volume=28 |issue=3 |pages=255 – 9 |year=1987 |month=Март |pmid=3570029 |pmc=1432706 |doi= 10.1136/gut.28.3.255|url=http://gut.bmj.com/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=3570029}}</ref> Това способства за формирането на неабсорбируем амониев йон NH<sub>4</sub><sup>+</sup> от NH<sub>3</sub>, улавяйки NH<sub>3</sub> в червата и ефективно намалява плазмените концентрации на NH<sub>3</sub>. == Странични ефекти == Най-честите странични ефекти са: коремни крампи, [[метеоризъм]]. Прекомерно високите дози може да доведат до неконтролируема [[диария]]. По-рядко се срещат [[гадене]] и [[повръщане]]. При чувствителни индивиди, като възрастни хора и бъбречно болни, може да доведе до [[дехидратация]] и електролитен дисбаланс. == Източници == <references/> {{Въглехидрати}} [[Категория:Дизахариди]] [[Категория:Гастроентерология]] 77vm7vdxmozwyonludybk940a5amgyh 12415890 12415877 2024-11-18T15:33:11Z 77.85.146.30 12415890 wikitext text/x-wiki [[Файл:Lactulose structure.svg|мини|230px|4-O-β-<small>D</small>-Галактопиранозил-β-<small>D</small>-фруктофураноза]] '''Лактулозата''' е синтетичен, несмилаем [[въглехидрат]] използван за лечение на хроничен [[запек]]<ref name="pmid15479678">{{cite journal |author=Voskuijl W, de Lorijn F, Verwijs W, ''et al.'' |title=PEG 3350 (Transipeg) versus lactulose in the treatment of childhood functional constipation: a double blind, randomised, controlled, multicentre trial |journal=Gut |volume=53 |issue=11 |pages=1590 – 4 |year=2004 |month=Ноември |pmid=15479678 |pmc=1774276 |doi=10.1136/gut.2004.043620 |url=http://gut.bmj.com/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=15479678}}</ref> и [[чернодробна енцефалопатия]] (чернодробна кома), възникваща при усложнения на чернодробни заболявания. Тя е [[дизахарид]], образуван от [[монозахарид]]ите [[фруктоза]] и [[галактоза]] свързани чрез β(1→4) гликозидна връзка. Промишлено се произвежда чрез изомеризация на [[лактоза]]; като търговски продукт има жълто-оранжев цвят. == Обстрикция == Действието при хронична [[обстрикция]],<ref>[http://www.nlm.nih.gov/medlineplus/druginfo/meds/a682338.html Lactulose, MedlinePlus Drug Information]</ref> се дължи на метаболитите на лактулозата, които изтеглят вода в червата, предизвикващи очистителен ефект, чрез [[осмоза|осмотичнодействие]]. За разлика от другите лаксативни средства, които се препоръчва да се употребяват за определен период, лактулозата може да се използва ежедневно в продължение на десетилетия.<ref>{{Citation |title=Duphalac product details |url=http://www.duphalac.com/professionals/productinformationpro/productdetails/0,,10310-2-0,00.htm#25 |accessdate=2011-06-06 |archivedate=2011-06-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110612155153/http://www.duphalac.com/professionals/productinformationpro/productdetails/0,,10310-2-0,00.htm#25 }}</ref> Безвредна е за хората от всички възрасти, с изключение на малката група страдащи от галактозна непоносимост. Лактулозата се разгражда частично от бактериите в дебелото черво . Това води до повишаване на киселинноста в тракта поради образуването на [[карбоксилна киселина|карбоксилни киселини]] сред [[матаболит]]ите, които не се абсорбират в дебелото черво. Това от своя страна води до задържане на вода, което прави изпражненията по-меки и лесни за изхвърляне. Леко киселата среда причинена от карбоксилните киселини активира [[перисталтика]]та. Комбинацията от тези ефекти води до много добър резултат при борбата със запека. Особено полезна е при хора, злоупотребяващи с другите лаксативи, тъй като лактулозата няма токсичен ефект при предозиране. Особено полезна е за лечението на запичащия ефект на [[опиати]]те и опиоидите, при пациенти на наркотични болкоуспокояващи, наркозависими, както и провеждащи заместителна терапия с [[метадон]] или [[бупренорпин]]. == Чернодробна енцефалопатия == При лечението на [[чернодробна енцефалопатия]], лактулозата спомага за изхвърлянето на амоняка (NH<sub>3</sub>) от тялото.<ref name="pmid15988813">{{cite journal |author=Paik YH, Lee KS, Han KH, ''et al.'' |title=Comparison of rifaximin and lactulose for the treatment of hepatic encephalopathy: a prospective randomized study |journal=[[Yonsei medical journal]] |volume=46 |issue=3 |pages=399 – 407 |year=2005 |month=Юни |pmid=15988813 |doi=10.3349/ymj.2005.46.3.399 |url=http://www.eymj.org/abstracts/viewArticle.asp?year=2005&page=399 |pmc=2815818 |access-date=2020-04-03 |archive-date=2008-12-16 |archive-url=https://web.archive.org/web/20081216121344/http://www.eymj.org/abstracts/viewArticle.asp?year=2005&page=399 }}</ref> Лактулозата се метаболизита в [[ободно черво|червата]] от бактериалната микрофлора до късоверижни мастни киселини, включително млечна и оцетна киселина. Това води до подкисляване на средата (увеличение на H<sup>+</sup> концентрация).<ref name="pmid3570029">{{cite journal |author=Patil DH, Westaby D, Mahida YR, ''et al.'' |title=Comparative modes of action of lactitol and lactulose in the treatment of hepatic encephalopathy |journal=Gut |volume=28 |issue=3 |pages=255 – 9 |year=1987 |month=Март |pmid=3570029 |pmc=1432706 |doi= 10.1136/gut.28.3.255|url=http://gut.bmj.com/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=3570029}}</ref> Това способства за формирането на неабсорбируем амониев йон NH<sub>4</sub><sup>+</sup> от NH<sub>3</sub>, улавяйки NH<sub>3</sub> в червата и ефективно намалява плазмените концентрации на NH<sub>3</sub>. == Странични ефекти == Най-честите странични ефекти са: коремни крампи, [[метеоризъм]]. Прекомерно високите дози може да доведат до неконтролируема [[диария]]. По-рядко се срещат [[гадене]] и [[повръщане]]. При чувствителни индивиди, като възрастни хора и бъбречно болни, може да доведе до [[дехидратация]] и електролитен дисбаланс. == Източници == <references/> {{Въглехидрати}} [[Категория:Дизахариди]] [[Категория:Гастроентерология]] n54rd9mfdp4eylnahro5v5xglmk6qo0 0 357455 12416181 12406385 2024-11-18T18:44:23Z Протогер 252193 /* История */ 12416181 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Воденска българска община | лого = | снимка = Seals of Voden Bulgarian Municipality.jpg | пояснение = Печати на общината и на читалището във Воден (1870) | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Воден]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 1869 година, [[Османска империя]] | закрита = 1913 година, [[Кралство Гърция]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Воденската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]] във [[Воден]], същестувала от 1869/70 до 1913 година. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града. Действията ѝ са силно затруднени от многочисленото гъркоманско население и от факта, че Воден е седалище на гръцката [[Воденска, Пелска и Мъгленска епархия|Воденска митрополия]]. == История == Създаването на Воденската българска община е резултат от [[Борба за българска църковна независимост|борбата за българска църковна независимост]], започнала във Воден през 1863 година.<ref name="Kiril">Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 34-35.</ref> В града работят [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Динков]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.</ref> Митрополит [[Никодим Константинидис (Тенедос)|Никодим Воденски]], за да противодейства на проекзархийското и на униатското движение в [[Енидже Вардар]], допускал в църквите да се чете на български и дори самият той понякога водел проповедите си на местен български диалект.<ref name="Kiril"/> По-късно е заменен от фанатика фанариот [[Агатангел Папагригориадис|Агатангел]]. В 1865/1866 година във фабриката на местния благодетел [[Георги Гогов]] е открит български параклис,<ref name="il92">{{cite journal | last = Ивановъ | first = Ил | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = Февруарий | title = Учебното дѣло въ Воденъ и воденско | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 2 | issue = 92 | pages = 12 - 15 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_10_issue_2.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> а в 1868 година с пряката му подкрепа в града е открито българско училище по [[взаимоучителна метода|взаимната метода]].<ref>{{Ванчев|95}}</ref> В края на 1869 - началото на 1870 година е създадено българско читалище и се създава българската община.<ref name="Маркова72">{{Маркова 2|72}}</ref> На празника на Константин и Елена през 1872 година българите завземат църквата „[[Покров Богородичен (Воден)|Свети Врач]]“ („Свети Безсребърници“) и започват собствена служба на български. Храмът на няколко пъти минава ту в гръцки, ту в български ръце, докато накрая окончателно става български.<ref>{{Шопов|199}}</ref> [[Файл:Elena Hadzhigrigorova's Birth Certificate from Voden Metropoly 1911.jpg|ляво|мини|250п|Кръщелно свидетелство на Елена Хаджигригорова от Воденската българска митрополия]] Архимандрит [[Павел Божигробски]] е председател на църковната община между 1866 и 1870 година. При откриването на общината архимандрит Павел заявява: {{цитат|Отче святий, дойде часът! Вдигнаха ся всичките пречки! Никодима изкоренихме и новия владика сподействувахме да не му доде берат и да чака часа, в който ще му духниме...<ref name="Маркова72"/>}} [[Файл:Georgi Gogov.jpg|дясно|мини|[[Георги Гогов]] - изявен общественик, благодетел и водач на българите във Воден]] От 1870 година са запазени печатите на гражданската и църковната български воденски общини.<ref>[http://books.google.bg/books?id=eYVpAAAAMAAJ&pg=PA201&lpg=PA201&dq=%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0&source=bl&ots=8jZ_EJcXg_&sig=VTiGFNIhzz4BDmKvffu2s9ggFIg&hl=bg&ei=EGcQTsy7Esa6-AbvveX2Dw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4&ved=0CC8Q6AEwAw#v=onepage&q=%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0&f=false Иванов, Йордан. Българите в Македония, стр. 201]</ref> В 1871 година Павел Божигробски е прогонен от Воден от властите и общината временно е оглавена от учителя [[Агапий Войнов]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 572.</ref> На [[Първи църковно-народен събор|Първия български църковно-народен събор]] делегати от Воденската община са [[Георги Гогов]]<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ak/ak_2.html Костенцев, Арсени. Спомени, Изд. на Отеч. фронт, София, 1984]</ref> и [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]], като изказват желание Павел Божигробски да бъде издигнат за воденски владика. Към 1873 година членове на Воденската българска община са поп Туше (Туши, Тоше<ref>{{Възрожденска интелигенция|665}}</ref>), Георги Гогов, Иван Безовели (Йован Безо), [[Иван Занешев]], Димитър Занешев, Христо Ножче, Христо Камче (Камчев), Петър Божков, Христо Занешев и други.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/np/np_5.html Петкова, Неделя. Спомени, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1987, стр.58]</ref> В българското училище до [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] преподават [[Агапий Войнов]], [[Търпо Поповски]], [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]], [[Станислава Караиванова]] и майка ѝ [[Неделя Петкова]], воденчанките Екатерина Бодачева и Евтимица Църничкарова, отново Агапий Войнов, Димитър Франго от [[Богданци (град)|Богданци]], Костадин Стефанов от Търново или Силистра, Костадин Маджуков от [[Ново село (община Щип)|Ново село]], Траян Кундураджиев, Петър Анчев от [[Прилеп (град)|Прилеп]]<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 35 – 36.</ref> и Димитър Стойчев от Одрин<ref name="il92"/>. Въпреки противодействието на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] Воденската община е една от дейните български общини в Македония, като умело изгражда църковно-просветното дело в града.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_4.html Петров, Петър, Темелски, Христо. ЦЪРКВА И ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ В МАКЕДОНИЯ, Македонски Научен Институт, София, 2003]</ref> През 1878 година представителите на Воденска българска община [[Тръпче Стоянов]] и Йован Безо подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> Постепенно Воденската българска община изтласква Цариградската патриаршия от Воден. В началото на 80-те години на XIX век Воден има 1400 къщи – 980 български и 420 турски, към 90-те години 790 от българските къщи все още са патриаршистки, а 190 – екзархистки.<ref name="Kiril"/> През 80-те години разпрата между българите и гъркоманите за църковните имущества става изключително остра, поради влиянието на гръцкия владика [[Йеротей Триандафилидис|Йеротей Воденски]]. На 27 септември 1880 година воденските власти привикват местните български първенци и им нареждат официално да се откажат от Екзархията и да не се занимават вече с политика. Битолският руски консул [[Николай Скрябин]] пише в доклада си: {{цитат|Българските първенци протестирали против това насилие, справедливо заявявайки, че те не само могат, но и са длъжни да се надяват, че ще осъществят правата, дадени им от Румелийската комисия, и които турското правителство е длъжно да ги признае, като въведе отдавна обещаните реформи.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 361.</ref>}} [[Файл:Voden bg uchilishte.jpg|мини|250п|Българското училище във Воден в началото на XX век]] Властите отново заплашват общинарите, че ще бъдат преследвани „като революционери“ при неподчинение, но българските първенци не се уплашват. В 1882 година е избрана нова община, начело със свещеник [[Антон Фотев]] и членове Ношче, Вани Хаджичамов, Туше Хаджизанешев, Васил Пожар, Манол Гауку. Общината държи една от градските църкви „Свети Врач“ и действа пред властите да получи и едно училище.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 572-573.</ref> В 1883 година за наместник и председател на общината е назначен отец [[Петър Писарев]] от Пловдивската епархия, препоръчан от [[Панарет Пловдивски]]. Общината го избрала за председател и настояла той да бъде и енорийски свещеник заедно със старите екзархийски свещеници, но екзархът сметнал, че той трябва да е свободен от енорийски задължения като председател на общината и учител по закон Божи в училището. През пролетта на 1884 година Петър Писарев напуска Воден и Екзархията изпраща отец [[Емануил Джуджев]] от Панагюрище, който е избран от общината за председател.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 573, 581-582.</ref> Емануил Джуджев се заема усърдно с църковното и учебното дело в града.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 582.</ref> В 1885 година председател на общината е поп Христо Манчев.<ref>{{cite book |title= Дневник |last=Български екзарх Йосиф I |first= |authorlink= |coauthors= |year=1992 |publisher=Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location= София |isbn=954-509-042-1 |pages=138, 840 |url= |accessdate=}}</ref> На 6 май 1885 година общината тържествено с шествие до училището и молебен отбелязва стогодишнината от смъртта на [[Методий|Свети Методий]].<ref>{{cite book | title = Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга втора | last = Кирил патриарх Български | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1970 | edition = | publisher = Синодално издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 101 - 102 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1887 – 1889 година главен учител във [[Воден]] е [[Георги Кандиларов]], който е избран за член и за председател на Воденската българска община и работи активно за уреждането на българското просветно дело във Воденско.<ref>{{cite book |title= Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова |last=Миладинова-Алексиева |first=Царевна |authorlink= |coauthors= |year=1985 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |isbn= |pages=362 (коментар и бележки) |url= |accessdate= |quote= }}</ref> [[Файл:BASA-246K-1-181.49а.jpg|мини|200п|Писмо от главния учител [[Владимир Бояджиев]] до екзарх Йосиф I Българиски, 27 ноември 1900 г.]] [[Файл:BASA-246K-1-181.2.jpg|мини|200п|Писмо от училищния отдел на Българската екзархия до председателя на Воденската българска община Ив. П. Антонов, 14 март 1901 г.]] Постепенно между 1882 и 1886 година училището във Воден се превръща от основно в трикласно с две дузини ученици.<ref name="il92" /> През учебната 1900/1901 година то е трикласно, главен учител е [[Владимир Бояджиев]].<ref>ДАА-ЦДА, ф.245К, оп. 1, а.е. 181, л. 49а</ref> Сред учителите са [[Тольо Левов|Т. Левов]], [[Кирил Пърличев]], К. Гешев, [[Илия Гулабчев]], Владимир Бояджиев, [[Кирил Янков]], Хр. Карпузов, П. Мацанова.<ref>ДАА-ЦДА, ф.245К, оп. 1, а.е. 181, л. 47</ref> Председател на Българската църковна община в 1901 година е свещеник [[Иван Попандонов|Иван П. Антонов]].<ref>ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 181, л. 2</ref> Той остава на тази позиция до 1904 година.<ref>{{cite book | title = Дипломатически документи за разорение на българите в Македония и Одринско по време на реформите 1904 – 1908 | last = Райчевски | first = Стоян | authorlink = Стоян Райчевски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Български бестселър | location = София | isbn = | doi = | pages = 124 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> През учебната 1902/1903 година в околията има 20 основни и едно класно училище, с 38 учители и 1400 ученици. За същата година гръцките училища са 19 основни и едно класно, с 35 учители и 935 ученици. Български училища има в селата [[Техово (дем Воден)|Теово]] (1872), [[Острово (дем Воден)|Острово]] (1880), [[Кронцелево]] (1863), [[Владово]] (1873), [[Жерви]] (1891), [[Месимер]] (1888), [[Почеп]] (1890), [[Вълкояново]] (1888)<ref name="il92" />. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Воден има 3600 българи екзархисти, 6280 българи патриаршисти [[гъркомани]], 30 власи и 270 цигани. В града функционират три български – две основни и едно прогимназиално – училища и три гръцки – две основни и едно прогимназиално.<ref>{{Бранков|190-191}}</ref> На 13 септември 1904 година общината е оглавена от архимандрит [[Иларион Нишавски|Иларион]], който остава на този пост до 1907 година.<ref>Вести, брой 36, 30 ноември 1910.</ref><ref>Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 4.</ref> След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година повечето от селските църкви във Воденска епархия преминават към Българската екзархия, заради численото превъзходство на екзархистите над патриаршистите. {| style="float:right" border="1" | {| width="320px" | [[Файл:Certificate of Tarpo Popovski by the Voden Bulgarian Municipality 01.jpg|200п|]] | [[Файл:Certificate of Tarpo Popovski by the Voden Bulgarian Municipality 02.jpg|200п|]] |- | colspan="2" align="center" | Свидетелство за учителската дейност на отец [[Търпо Поповски]] от Воденската българска община, 11 февруари 1893 година <br><div class="mw-collapsible mw-collapsed">'''Текст'''<div class="mw-collapsible-content" style="text-align: left;"> {{цитат| Българска Църковна Община 11 февруарий 1893 год. № 24 Воденъ Свидѣтелство Воденската Българска Църковна Община дава настоящето свидѣтелство на учительтъ Господинъ Тръпко И. Поповски въ удостоверение на това че онъ е учителствувалъ прѣзъ най-критичнитѣ врѣмена двѣ години 1869 и 70 г. при основаванието на българско училище въ града ни, като е претърпялъ разни страдания въ онова врѣме и при все това е показалъ добъръ успѣхъ по възраждането на българщината и отлично поведение. Прѣдседатель: Свѣщ. С. П. Чернооковъ }} </div></div> |} |} През декември 1909 година Българската екзархия назначава [[Тома Николов]] за управляващ българската Воденска епархия,<ref>{{Тома Николов|303}}</ref> а през 1910 година във Воден се провежда събрание на епархията с делегати от [[Гевгели]], [[Енидже Вардар]], [[Съботско]], Воден и [[Гумендже]], на което е избран епархийски смесен съвет в състав Иван Занешев, Христо Саракинов, Туше Металоров и други.<ref>{{Тома Николов|313}}</ref> Общината е разтурена през 1913 година, когато областта попада в границите на [[Кралство Гърция]]. Гръцките военни и полицейски власти предприемат масов терор над българското население. На 20 и 21 юни 1913 година само в града са арестувани 40 души българи. Сред тях са екзархийският наместник архимандрит Тома Николов, неговият секретар Йордан Шайнов, свещениците Илия Попсотиров, [[Христо Шаламанов]], учителите Георги Ковачев, Костадин Бодачев, Георги Томчев, Тодор Апостолов и други.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 124.</ref> == Председатели == * Архимандрит [[Павел Божигробски]] (1866 – 1870) * свещеник [[Антон Фотев]] (1882 – 1883) * отец [[Петър Писарев]] (1883 – 1884) * отец [[Емануил Джуджев]] (1884 – 1885) * поп [[Христо Манчев]] (1885 – 1887) * [[Георги Кандиларов]] (1887 – 1889) * свещеник [[Иван Попандонов|Иван П. Антонов]] (1901 – 1904) * архимандрит [[Иларион Нишавски|Иларион]] (1904 – 1907) * свещеник [[Тома Николов]] (1909 – 1913) == Документи == Таблици за полугодишните успехи, поведение и отсъствия на учениците и ученичките от 1-ви до 3-ти клас, учители и преподаваните от тях предмети във Воденското българско трикласно училище (1900/1901 учебна година) <gallery class="center"> Файл:BASA-246K-1-181.47.jpg | 1-ви клас, класен учител Илия Гулабчев, с. 1 Файл:BASA-246K-1-181.47_back.jpg |1-ви клас, с. 2 Файл:BASA-246K-1-181.48.jpg | 2-ри клас, класен учител К. Гешев , с. 1 Файл: BASA-246K-1-181.48 back.jpg | 2-ри клас, с. 2 Файл: BASA-246K-1-181.49.jpg | 3-ти клас, класен учител Т. Левов </gallery> == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Воденска българска община| ]] dovjxqxox2v0ygp1mppjb7om2dfldp4 0 358462 12415702 12415220 2024-11-18T11:59:36Z 2A01:5A8:30A:796:2D61:8F87:2946:1BC9 /* Отборите по време на Концертите на живо */ 12415702 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Гласът на България“ | Име в оригинал = The Voice of Bulgaria | Лого = G89267419611981453681.png | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикално риалити | Създател(и) = Джон Де Мол | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктория Терзийска]] (1, 3)<br>Мартен Роберто (1 – 3)<br>[[Яна Маринова]] (2)<br>Pavell (4 – 7)<br>Venci Venc' (4 – 7)<br>[[Иван Тишев]] (8 – 10)<br>[[Боряна Братоева]] (11 –)<br>[[Владимир Зомбори]] (11 –) | Жури = [[Ивана]] (1), [[Мариана Попова]] (1), [[Кирил Маричков]] (1), [[Миро]] (1 – 3, 10), [[Преслава]] (2), [[Виктория Терзийска]] (2), [[Данчо Караджов]] (2), [[Деси Слава]] (3), [[Орлин Горанов]] (3), [[Атанас Пенев]] (3), [[Поли Генова]] (4 – 5), [[Графа]] (4 – 7, 11 –), [[Камелия]] (4 – 7), [[Иван Лечев]] (4 – ), [[Михаела Филева]] (6 – 7), [[Дара]] (8 – ), [[Галена]] (8 – 9), [[Любо Киров]] (8 – 9), [[Мария Илиева]] (10 – ) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 11 | Епизоди = 197 (сезони 1 – 10) | Изпълнителни продуценти = [[Seven-Eight Productions]] (1 – 3)<br>MediaPro Entertainment (2 – 3)<br>bTV (4 –) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = SD 4:3 (1)<br>HD 16:9 (2 –) | Излъчване = [[18 юли]] [[2011]] г. – | Официален уебсайт = http://www.glasat.btv.bg }} '''„Гласът на България“''' ({{lang|en|The Voice of Bulgaria}}) е [[България|българската]] версия на телевизионно музикалното реалити предаване „''The Voice of...''“, създадено от Джон де Мол. В България излъчването на предаването започва на [[18 юли]] [[2011]] г. по [[bTV]]. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! rowspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ канал ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Старт ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Финал ! colspan="2" style="padding: 0px 30px" | Победител ! rowspan="2" style="padding: 0px 15px" | Награда |- !Име !Отбор |- !1 |rowspan="11" | [[bTV]] |2011 (лято-есен) |rowspan="2" | 31 |18 юли 2011 |24 октомври 2011 |Стелияна Христова |[[Мариана Попова]] |запис на сингъл в Universal Music |- !2 |2013 (пролет) |11 февруари 2013 |27 май 2013 |Ивайло Донков |[[Миро]] |обучение в Музикалния колеж в [[Бъркли]] |- !3 |2014 (есен) |27 |21 септември 2014 |21 декември 2014 |Кристина Иванова |[[Деси Слава]] |20 000 лв., автомобил, запис на сингъл |- !4 |2017 (пролет) |rowspan="3" | 16 |26 февруари 2017 |11 юни 2017 |Радко Петков |rowspan="2" |[[Иван Лечев]] | rowspan="8" |50 000 лв. |- !5 |2018 (пролет) |18 февруари 2018 |3 юни 2018 |Ния Петрова |- !6 |2019 (пролет) |24 февруари 2019 |9 юни 2019 |Атанас Кателиев |[[Графа]] |- !7 |2020 (пролет) |17 |23 февруари 2020 |14 юни 2020 |Георги Шопов<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8701419 Георги Шопов е победителят в седмия сезон на „Гласът на България“.]</ref> |[[Иван Лечев]] |- !8 |2021 (есен) |rowspan="2" | 14 |12 септември 2021 |12 декември 2021 |Петя Панева<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/news/petja-paneva-e-golemijat-pobeditel-v-osmija-sezon-na-glasat-na-balgarija-po-btv.html|title=ПЕТЯ ПАНЕВА Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ОСМИЯ СЕЗОН НА “ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ}}</ref> |[[Галена]] |- !9 |2022 (есен) |4 септември 2022 |4 декември 2022 |Жаклин Таракчи<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/sezon-9/otbor-dara/zhaklin-tarakchi-e-novijat-glas-na-balgarija.html|title=ЖАКЛИН ТАРАКЧИ Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ДЕВЕТИЯ СЕЗОН НА "ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ"}}</ref> |[[Дара (певица)|Дара]] |- !10 |2023 (есен) | rowspan="2" |15 |10 септември 2023 |17 декември 2023 |Надежда Ковачева |[[Миро]] |- !11 |2024 (есен) |14 септември 2024 |15 декември 2024 | | |} == Треньори и водещи == {| class="wikitable" |+ !Сезон ! colspan="2" |Водещи ! colspan="4" |Треньори |- !1 |[[Виктория Терзийска]] | rowspan="3" |Мартен Роберто |[[Кирил Маричков]] |[[Ивана]] ||[[Миро]] |[[Мариана Попова]] |- !2 |[[Яна Маринова]] |[[Йордан Караджов]] |[[Преслава]] |[[Виктория Терзийска]] |rowspan="2"|[[Миро]] |- !3 |[[Виктория Терзийска]] |[[Орлин Горанов]] |[[Деси Слава]] |[[Атанас Пенев]] |- !4 |rowspan="4" |Павел |rowspan="4" |Венци Венц' |rowspan="8" |[[Иван Лечев]] |rowspan="2" |[[Поли Генова]] |rowspan="4" |[[Камелия (певица)|Камелия]] |rowspan="4" |[[Графа]] |- !5 |- !6 |rowspan="2" |[[Михаела Филева]] |- !7 |- !8 | colspan="2" rowspan="3" |[[Иван Тишев]] | rowspan="4" |[[Дара (певица)|Дара]] |rowspan="2" |[[Галена]] |rowspan="2" |[[Любо Киров]] |- !9 |- !10 |rowspan="2"|[[Мария Илиева]] |[[Миро]] |- !11 |[[Боряна Братоева]] |[[Владимир Зомбори]] |[[Графа]] |} === Гост-треньори === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! rowspan="2"| Сезон<br>1 !! width="140"| Отбор Кирил Маричков !! width="140"| Отбор Ивана !! width="140"| Отбор Миро !! width="140"| Отбор Мариана Попова |- |[[Митко Щерев]] |[[Галя (певица)|Галя Курдова]] |[[Йордан Караджов]] |Аделина Колева<br />Лили Ватева |- ! rowspan="2"| Сезон<br>2 !! width="140"| Отбор Йордан Караджов !! width="140"| Отбор Преслава !! width="140"| Отбор Виктория Терзийска !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева<br />Владимир Димов<br />[[Евгени Димитров – Маестрото]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>3 !! Отбор Орлин Горанов !! width="140"| Отбор Деси Слава !! width="140"| Отбор Атанас Пенев !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева <br />Владимир Димов |- ! rowspan="2"| Сезон<br>4 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Поли Генова !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="2"| Сезон<br>5 |- |'''Няма''' |[[Мария Илиева]] |'''Няма''' |[[Михаела Филева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>6 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Михаела Филева !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- |[[Стефан Вълдобрев]] |[[Орлин Павлов]] |[[Деси Слава]] |[[Мария Илиева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>7 |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="3"| Сезон<br>8 !!Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140"| Отбор Галена !! width="140"| Отбор Любо Киров |- |[[Атанас Пенев]] (Вокални двубои) |[[Дони]] (Вокални двубои) |[[Меди (певец)|Меди]]<br />[[Георги Симеонов JJ]] (Вокални двубои) |[[Мария Илиева]] (Вокални двубои) |- |colspan="4"|[[Ищар (певица)|Ищар]] (Нокаути) |- ! Сезон<br>9 |[[Александрина Пендачанска]] |[[Михаела Маринова]] |[[Деси Слава]] |[[Нина Николина]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>10 !! width="140"| Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева !! width="140" | Отбор Миро |- |[[Михаела Филева]] |[[Молец (група)|Молец]] |[[Любо Киров]] |[[Ивана]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>11 !! width="140"| Отбор Иван Лечев!! width="140" | Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева!! width="140" | Отбор Графа |- |[[Маргарита Хранова]] |[[Галена]] |[[Живко Петров]] |[[Тино]] |} == Формат == Предаването се провежда в 4 етапа. Първият е „Кастинги на тъмно“. Четиримата треньори слушат участниците без да ги виждат и натискайки бутон завъртат столовете си, за да покажат, че искат участника в своя отбор. Ако повече от един треньор пожелае да работи със съответен участник, тогава претендентът избира с кого да работи. „Кастингите на тъмно“ приключват, когато всеки треньор събере целия си отбор. От шести сезон се използва блок бутонът, който ако е натиснат, спира участник да избере съответния треньор. От осми сезон няма ограничения в местата в отборите, като в края на кастингите всеки треньор трябва да вземе само 12 или 14 участника към следващия рунд. Вторият етап на шоуто е „Вокални двубои“. Всеки треньор избира по двама членове от своя отбор, които да се изправят един срещу друг, като пеят една и съща песен на живо пред публиката в студиото. От трети сезон се въвежда правото за кражба, при което треньор може да "открадне" участник от друг отбор, изгубил своя двубой. В края на „Вокалните двубои“ остават определените като най-добри от съответните треньори участници от всеки отбор. Те преминават в следващия етап – „Супер битки“ или така наречените „Нокаути“. Излизат по трима или четирима участника и изпълняват част от някоя песен в съответствената една минута. Те преминават вече в така наречените „Концерти на живо“ участниците от два отбора пеят на сцената самостоятелно и в дует със своите треньори (или двама участници), за да убедят зрителите в таланта и професионализма си. Български и чуждестранни музиканти гостуват на концертите с оглед одобрението на кандидатите. От осми сезон има нов рунд - КросБитки, които са като Вокалните двубои, но при тях излизат един срещу друг двама участника от различни отбори. Накрая от всеки отбор остава един певец, а от осми сезон остават шест от различните отбори. Финалистите се състезават един срещу друг, за да спечелят титлата Гласът на България. == Първи сезон == * '''Победител:''' Стелияна Христова (Отбор Мариана Попова) * '''Водещи:''' [[Виктория Терзийска]] и Мартен Роберто * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Ивана]], [[Мариана Попова]] и [[Кирил Маричков]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]] === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] !! width="10%"|[[Сряда]] !! width="10%"|[[Четвъртък]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 9 | align="center" | 18 юли – 3 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |align="center"| |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 8 – 25 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 16 | align="center" | 29 август – 24 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>29 август<br> епизод 16 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>5 септември<br> епизод 18 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>12 септември<br> епизод 20 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>19 септември<br> епизод 22 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 5'''<br>26 септември<br> епизод 24 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 6'''<br>3 октомври<br> епизод 26 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал Концерт 7'''<br>10 октомври<br> епизод 28 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 8'''<br>17 октомври<br> епизод 30 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 9'''<br>24 октомври<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | [[Илиана Раева]]<br>и групата ѝ |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Атанас Пенев|Наско Пенев]]<br>[[Преслава]] |style="width:5%" | Sasha Lopez<br>NOA |style="width:5%" | Ben Saunders<br><small>(Гласът на Холандия)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | Танцьори от <br>Pambos Centre |style="width:5%" | DeepCentral<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Азис]]<br>[[Дичо Христов|Дичо]]<br>SkilleR<br>[[Орлин Павлов]]<br>[[Дони]]<br>[[Илиян]]<br>[[Илия Ангелов (музикант)|Илия Ангелов]]<br>[[Митко Щерев]]<br> |style="width:5%" | Представители на Universal Music |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Тодор Гаджалов || style="background:white"| Спасен<br>44,9% || || style="background:white"| Спасен<br>50,8% || || style="background:white"| Спасен<br>44,4% || || style="background:white"| Спасен<br>43,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Елица Наумова || style="background:white"| Спасен<br> 17,8% || || style="background:white"| Спасен<br>21,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мелинда Христова || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>30,6% || || style="background:pink" | Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Севинч Ибрахим || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | Кристина Аврамова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Виктория Гюрова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Ивана''''' |- | [[Роксана (певица)|Антоанета Линкова]]-Роксана || style="background:white"| Спасен<br> 44,1% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,6% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=117% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Гергана Коева || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=83% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | [[Невена Пейкова]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 29,6% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | [[Александър Байчев]] || style="background:white"| Спасен<br> 15,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 21,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | [[Наргиз|Наргиз Саидова]] || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Радина Атанасова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мариана Попова''''' |- | Стелияна Христова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,9% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br> 47,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Невена Колева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене|| || style="background:white"| Спасен<br> 39,0% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Георги Дюлгеров || || style="background:white"| Спасен<br> 22,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 28,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,6% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Богдана Митова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Гергана Русева || || style="background:white"| Спасен<br> 31,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Цветана Дичева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- |colspan=10 | '''''Отбор Кирил Маричков''''' |- | Игор Шабов || || style="background:white"| Спасен<br> 30,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,2% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || style="background:white"| Спасен<br> 53,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=129% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Валентина Димитрова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=71% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ани Сарандева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Радослав Гергов || || style="background:white"| Спасен<br> 28,0% || || style="background:white"| Спасен<br> 32,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Рафаела Косева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Боян Михайлов]] || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |} == Втори сезон == * '''Победител:''' Ивайло Донков (Отбор Миро) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Яна Маринова]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Преслава]], [[Виктория Терзийска]] и [[Данчо Караджов]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 18 юни 2012 година. Първоначално, кастингите се провеждат в интернет на glasat.btv.bg до 8 юли. Впоследствие, се провеждат и прослушвания на живо из страната в пет големи града – Плевен (29 юни), Варна (30 юни), Бургас (6 юли), Пловдив (7 юли) и Благоевград (8 юли). Провеждат се и прослушвания в София. На 18 септември 2012 година са обявени четирите треньора – [[Преслава]], [[Данчо Караджов]], [[Миро]] и [[Виктория Терзийска]]. В началото на януари 2013 година е обявено, че шоуто стартира „скоро“. На 25 януари 2013 година е обявена и стартовата дата – 11 февруари. Първият етап на шоуто „Кастингите на тъмно“ се излъчват от 11 февруари до 12 март всеки понеделник и вторник от 21:00 до 22:00 часа. Вторият етап „Вокалните двубои“ се излъчват от 18 март до 2 април всеки понеделник и вторник от 20:30 до 22:00 часа по bTV. Епизодите са вече по около 70 – 75 минути без рекламите като за това е било поискано разрешение от лицензодателят Talpa Media. За първи път по света е и въведен нов елемент в шоуто. Всеки един от треньорите имат право да присъединят към своя отбор общо двама състезатели от отпадналите участници от другите отбори. Така, когато отборът стане повече от 8 души се провежда т.нар. „нокаут“ кръг, в който треньорът предизвиква на състезание тримата си най-слаби участника. Те изпяват отново песните, с които са се представили на първия етап. Двама от тях си тръгват от шоуто, а един продължава напред към „Концертите на живо“. Водещ през първите два етапа е [[Мартен Роберто]], който бе водещ по време на „Концертите на живо“ в първия сезон. [[Яна Маринова]] се присъединява към него по време на „Концертите на живо“. Те започват на 8 април и се излъчват всеки понеделник от 20:00 до 22:00 часа на живо и във вторник от 21:00 до 22:00 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 10 | align="center" | 11 февруари – 12 март | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 18 март – 2 април | align="center" | 20:30 – 22:00 | align="center" | 20:30 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 18 | align="center" | 8 април – 27 май | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} По време на [[Антимонополни протести в България 2013|антимонополните протести]] в края на февруари има промени в излъчването на предаването. На 18 февруари (понеделник) епизод 3 започва в 21:00 часа, но след няколко секунди е прекъснат поради извънредната емисия на [[bTV Новините]]. Епизодът продължава малко след 21:30 и продължава до 22:00 часа, когато започва редовната късна емисия на bTV Новините. По-късно е обявено, че на 19 февруари ще бъде излъчено продължението на епизод 3 от 20:30 и епизод 4 от 21:00 часа. В крайна сметка „Гласът на България“ започва да се излъчва малко след 21:00 часа. На 21 февруари (четвъртък) от 21:00 часа е излъчен извънреден епизод. Излъчването продължава нормално през следващата седмица и на 25 февруари (понеделник) е излъчен епизод 5. === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>8 април<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>15 април<br> епизод 19 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>22 април<br> епизод 21 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>29 април<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>6 май<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>13 май<br> епизод 27 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>20 май<br> епизод 29 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>27 май<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Тото Котуньо]]<br>[[Ал Бано]]<br>[[Умберто Тоци]] |style="width:5%" | [[Анелия]] |style="width:5%" | Julie Mayaya<br><small>(Гласът на Румъния)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Драгана Миркович]]<br>[[Митко Щерев]]<br>[[Петър Кушлев]]<br>ученици на [[Цветан Недялков]] |style="width:5%" | [[БТР]]<br>[[D2]]<br>[[Кирил Маричков]]<br>[[Мастило]]<br>[[Бобо]] и [[Печенката]]<br>[[Дивна]] и [[Криско]]<br>[[Деси Слава]]<br>[[Калуди Калудов]]<br>Хорът на софийските момчета<br>[[Фондацията]] |style="width:5%" | Апостол Пенчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Ивайло Донков || || style="background:white"| Спасен<br>69,6% || || style="background:white"| Спасен<br>61,9% || style="background:white"| Спасен<br>49,9% || style="background:white"| Спасен<br>41,7% || style="background:white"| Спасен<br>% Одобрение=125% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Вася Попова || style="background:white"| Спасена<br>70,2% || || style="background:white"| Спасена<br>59,3% || || style="background:white"| Спасена<br>25,3% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=75% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Венцислав Кътов || style="background:white"| Спасен<br>14,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Невена Димитрова || || style="background:white"| Спасена<br>13,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Галина Макавеева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Емилия Валенти || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Христо Михайлов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Маргарита Инчева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Преслава''''' |- | Тодор Георгиев || style="background:white"| Спасен<br>28,0% || || style="background:white"| Спасен<br>41,5% || || style="background:white"| Спасен<br>30,0% || style="background:white"| Спасен<br>47,6% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=101% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Сашка Александрова || || style="background:white"| Спасена<br>35,7% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | [[Цецо (певец)|Цветелин Николов]] || style="background:white"| Спасен<br>27,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || Спасен<br>35,4% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Петър Рангелов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br>44,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(Осминафинал) |- | Кристиян Димитров || || style="background:white"| Спасен<br>23,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Няголета Желева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Елена Катранкьовска || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Пламен Борисов || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Виктория Терзийска''''' |- | Васил Чергов || || style="background:white"| Спасен<br>52,1% || || style="background:white"| Спасен<br>48,1% || style="background:white"| Спасен<br>38,2% || style="background:white"| Спасен<br>35,2% || style="background:white"| Спасен <br> % Одобрение=124% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Нина Илиева || || style="background:white"| Спасена<br>20,4% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=76% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Николета Станойкова || style="background:white"| Спасена<br>41,3% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>24,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Надежда Димитрова || style="background:white"| Спасена<br>25,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Диляна Йорданова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Мадлен Ковачева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариела Гошева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Тени Омеде || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Йордан Караджов''''' |- | Красимира Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>41,0% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>33,4% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=122% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Христо Младенов || style="background:white"| Спасен<br>48,6% || || style="background:white"| Спасен<br>58,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br>41,2% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=78% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мирослав Цанков || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>43,2% || style="background:white"| Спасен<br>39,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Станислава Семова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Гита Петкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Яница Рагева || style="background:white"| Спасена<br>20,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Николина Атанасова || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Боряна Бонева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Трети сезон == * '''Победител:''' Кристина Иванова (Отбор Деси Слава) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Деси Слава]], [[Орлин Горанов]] и [[Атанас Пенев|Наско Пенев]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 29 май 2014 г. Първоначално желаещите може да се записват по интернет. На 28 юни 2014 г. са обявени и кастингите: започвайки във Велико Търново и завършвайки в София. На 21 юли 2014 г. е обявен водещият – Мартен Роберто. На 28 юли са обявени първите двама треньори – Десислава и Миро. На 4 август са обявени и другите двама треньори – Орлин Горанов и Атанас Пенев. На 10 август е обявена стартовата дата – 21 септември. На 21 септември се излъчва от 20:00 до 21:00 с продуцент „Седем осми“. От втория епизод вече се излъчва петък от 21:30 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:00. На 19 октомври започват вокалните двубой като в петък се излъчва от 21:00 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:30. На 2 ноември започват „Концертите на живо“ всяка неделя от 20:00 до 22:00 и петък от 21:30 до 22:30. Водещи са Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Петък]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 | align="center" | 21 септември – 17 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 (II епизод) | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 | align="center" | 19 – 31 октомври | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''3. „Концерти на живо“''' |align="center"| 15 | align="center" | 2 ноември – 21 декември | align="center" | | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>2 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>9 ноември<br> епизод 15 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>16 ноември<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>23 ноември<br> епизод 19 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>30 ноември<br> епизод 21 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>7 декември<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>14 декември<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>21 декември<br> епизод 27 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Крисия Тодорова|Крисия]], [[Братя Игнатови|Хасан и Ибрахим]]<br>Симона Иванова |style="width:5%" | [[Нана (рапър)|Нана]]<br>[[Устата]] |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Deep Zone Project]]<br>[[Галена]]<br>[[Криско]]<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Ева Квартет]]<br>[[Маргарита Хранова]]<br>[[Анелия]] |style="width:5%" | Sergio<br>Павел Станчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | [[Невена Цонева]] || style="background:white"| Спасена<br>49% || || style="background:white"| Спасена<br>46% || || style="background:white"| Спасена<br>45% || style="background:white"| Спасена<br>49% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=115% || ОТКАЗВА СЕ |- | [[Зоя Мутишева]] || || style="background:white"| Спасена<br>37% || || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=85% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Християна Дънкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Светлана Чепразова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Ивелина Долапчиева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Оги Георгиев || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Лазар Кисьов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | [[Соня Иванова]] || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Деси Слава''''' |- | Кристина Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>55% || || style="background:white"| Спасена<br>56% || style="background:white"| Спасена<br>35% || style="background:white"| Спасена<br>59% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=148% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Ивета Костова]] || style="background:white"| Спасена<br>36% || || style="background:white"| Спасена<br>41% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=52% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Асен Михайлов || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Виктория Пенева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Селим Миров || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Светослав Владимиров]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Тихомир Цонев || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Мила Желева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Орлин Горанов''''' |- | Анна Пешева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=101% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Петър Рангелов || style="background:white"| Спасен<br>52% || || style="background:white"| Спасен<br>41% || || style="background:white"| Спасен<br>38% || style="background:white"| Спасен<br>45% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Тюркян Исмаил || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Сабина Донева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Дани Чуков || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Иван Ченов || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Станислав Георгиев-Сисо || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Бисерка Младенова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Атанас Пенев''''' |- | Ати Молова || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:white"| Спасена<br>47% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=104% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Стефани Илиева || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=96% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Мария Маринова || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Яна Каменова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Крум Филипов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Венеция Нецова || style="background:white"| Спасена<br>28% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариета Петракиева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Диляна Йорданова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Четвърти сезон == * '''Победител:''' Радко Петков (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен на 26 октомври 2016 г. Кастинг-записванията започват на 18 ноември 2016 г. За разлика от предните сезони изпълнителен продуцент на шоуто е bTV Studios. На 8 и 14 ноември 2016 г. са обявени първите треньори в новия сезон – Графа и Поли Генова, а на 23 и 29 ноември са обявени и другите двама треньори – Камелия и Иван Лечев. На 8 януари 2017 г. са обявени водещите – дуетът Pavell & Venci Venc'. На 18 януари е обявена стартовата дата – 26 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 28 май до 11 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 26 февруари – 9 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 16 април – 7 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 14 – 21 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 28 май – 11 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>28 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>4 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>11 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Орлин Павлов]]<br>[[Анелия]]<br>[[Илия Ангелов]]<br>[[Михаела Филева]]<br>[[Ъпсурт]]<br>[[Белослава]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Яна Сабанова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристиан Грънчаров || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ивайло Филипов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Кристина Кабадиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Паулина Горанов || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Елена Фрейман || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Сара Сюзет || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | [[Симона Загорова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Деа Майсторска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | [[Радко Петков]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Христо Младенов (певец)|Христо Младенов]] и [[Димитър Атанасов (певец)|Димитър Атанасов]] || style="background:white" | Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Димова – Mia D || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Пети сезон == * '''Победител:''' Ния Петрова (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен веднага след края на четвърти сезон. Кастинг-записванията започват на 3 ноември 2017 г. Изпълнителен продуцент на шоуто за втори път е bTV Studios. Водещите и треньорите остават същите. На 19 януари е обявена стартовата дата – 18 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 20 май до 3 юни се излъчва от 20:00 до 22:30. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 18 февруари – 1 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 8 – 29 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 6 – 13 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 20 май – 3 юни |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>20 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>27 май<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>3 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Михаела Филева]]<br>[[Любо Киров]]<br>[[Стефан Вълдобрев]] и Обичайните заподозрени |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Рафаел Пашамов || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Мария Пашалийска || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ягода Тренева || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Симеон Желязков || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Оливия Николова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Никола Чочев || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никол Тодорова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Гергана Великова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Виктория Динкова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Савов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Анна Азатян || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Анастасия Белявская || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ния Петрова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Никола Здравков || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Трио Тринити || style="background:white"| Спасени || style="background:pink"| Отпадат || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирани<br>(Полуфинал) |- | Симона Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Шести сезон == * '''Победител:''' Атанас Кателиев (Отбор Графа) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Шестият сезон е обявен веднага след края на пети сезон. На 2 ноември 2018 г. става ясно, че [[Михаела Филева]] е новият треньор в шестото издание. На 16 януари е обявена стартовата дата – 24 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 25 май до 9 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 24 февруари – 7 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 14 април – 5 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 12 – 19 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 25 май – 9 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>25 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>2 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>9 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Атанас Кателиев || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Галина Красимирова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ивана Муцкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Тино|Кирил Хаджиев – Тино]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Мария Величкова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Тодор Симеонов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Надежда Александрова || style="background:white" | Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Христиан Ненов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Вениамин Димитров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ива Георгиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | [[Николай Воденичаров – Никеца]] || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Симона Симеонова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Седми сезон == * '''Победител:''' Георги Шопов (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Седмият сезон е обявен веднага след края на шести сезон. На 25 януари е обявена стартовата дата – 23 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 10 до 31 май се излъчва от 20:00 до 21:00, а на 7 и 14 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 23 февруари – 5 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 12 април – 3 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 4 |align="center"| 10 – 31 май |align="center"| 20:00 – 21:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 7 – 14 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>7 юни<br> епизод 16 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>14 юни<br> епизод 17 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Йоана Сашова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Георгиев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александър Славчев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Иван Лазаров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Керана]] || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристина Дончева || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Христо Василев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Елена Сиракова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Илин Папазян || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Светослав Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Шопов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Пламен Бонев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Калина Велковска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |} == Осми сезон == * '''Победител:''' Петя Панева (Отбор Галена) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Осмият сезон е обявен през пролетта на 2021 г. На 14 юни 2021 г. е обявено, че [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Любо Киров]] са новите треньори в осмото издание. На 23 юни е обявен и водещия [[Иван Тишев]]. Сезонът стартира на 12 септември по [[bTV]] от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 12 септември – 24 октомври |align="center"| |align="center"| 20ː00 – 22ː40 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 31 октомври – 15 ноември |align="center"| 20ː00 – 21ː30 (X епизод) |align="center"| 20ː00 – 23ː00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 21 – 28 ноември |align="center"| |align="center"| 21ː00 – 00ː00 (XI епизод)<br>20:00 – 23:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 5 – 12 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''КросБитки<br>Концерт 1'''<br>5 декември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>12 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Мария Илиева]]<br>[[Виктория Георгиева]]<br>[[Деси Добрева]]<br>[[Графа]]<br>[[Миро]]<br>[[Атанас Пенев|Наско Пенев]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Иван Иванов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Стефан Здравкович || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Джейми Рашед || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Петя Панева || style="background:white" | Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Георги Костадинов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Екатерина Сава || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Лидия Ганева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Даниел Стайков || style="background:pink" | Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Христина Йосифова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Борис Христов || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Рая Димитрова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Иван Иванов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- |} == Девети сезон == * '''Победител:''' Жаклин Таракчи (Отбор Дара) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Деветият сезон е обявен веднага след края на осмия сезон. Сезонът стартира на 4 септември по bTV от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 4 септември – 16 октомври |align="center"| 22ː00 – 00ː00 (V епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 23 октомври – 6 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „КросБитки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 13 – 20 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 27 ноември – 4 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>27 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>4 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Маргарита Хранова]] <br /> [[Меди (певец)|Меди]] <br /> [[Михаела Филева]] <br /> [[Джеръми?|Ерсин Мустафов]] <br /> [[Поли Генова]] <br /> [[Кристиан Костов]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Калоян Николов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Виктор Стамболов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Борис Лапшов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Надежда Богоева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Александър Петров || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Соня Михайлова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Елизабет Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Максим Панайотов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мишер || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Жаклин Таракчи || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Силви Филип || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Десислава Латинова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Боян Боев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никола Стоянов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Цветелина Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Десети сезон == * '''Победител:''' Надежда Ковачева (Отбор Миро) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Десетият сезон е обявен веднага след края на деветия сезон. На 25 април 2023 г. е обявено, че [[Мария Илиева]] е новият треньор в новия сезон, а на 16 май е обявено завръщането на [[Миро]], който е треньор в първите три сезона на предаването. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 |align="center"| 10 септември – 28 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː00 (VIII епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30/00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 4 – 19 ноември |align="center"| 20:00 – 22:00 (X епизод) |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 26 ноември – 3 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 10 – 17 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>10 декември<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>17 декември<br> епизод 15 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Графа]] <br /> [[Орлин Павлов]] <br /> [[Дара Екимова]] <br /> [[Владимир Михайлов]] <br /> [[Анелия]] <br /> [[Маги Джанаварова]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Надежда Ковачева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Елена Попова || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Александър Колев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Яница Кънева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | [[Димитрина Германова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Симеон Славев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александра Борисова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Марин Русинов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Никола Янакиев || style="background:white"| Спасен || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Арканджело д'Анджело || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Валериа Войкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Александра Георгиева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Зорница Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Калоян Паунов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Колева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Единадесети сезон == * '''Победител:''' * '''Водещи:''' [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]] * '''Треньори:''' [[Графа]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Единадесетият сезон е обявен на 16 март 2024 година. На 31 май е обявено, че [[Графа]], треньор от четвърти до седми сезон, се завръща. На 13 юни са обявени новите водещи - [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 14 септември – 20 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː30 (I епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 26 октомври – 10 ноември |align="center"| 20:00 - 22:30 (VIII епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 17 – 24 ноември |align="center"| |align="center"|20:00 - 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 1 - 15 декември |align="center"| |align="center"|20:00 - 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br><br>епизод 13 01.12.2024 |'''Полуфинал концерт 2''' епизод 14 8.12.2024 | style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br><br> епизод 15 15.12.2024 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | | | style="width:5%" | |- | colspan="10" | '''''Отбор Графа''''' |- | Александър Атанасов || | || |- | Анна Ставрева || | || |- | Трио "Фида" || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Дара''''' |- | Йордан Петев || | || |- | Недко Гешев || | || |- | Славея Иванова || | || |- | Яна Димитрова || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://glasat.btv.bg/ Официален уебсайт] * {{Facebook|glasat|„Гласът на България“}} * {{Instagram|glasatnabulgaria|„Гласът на България“}} * [https://www.youtube.com/user/glasatbtv „Гласът на България“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@glasatnabulgaria „Гласът на България“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/4584/glasat-na-balgarija „Гласът на България“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija/zabavni?box=list&type=voyo-category&id=155 „Гласът на България“ на VOYO] {{bTV Media Group}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] 19ck25m51ikqlnorhfikvwjl93dngzr 12415795 12415702 2024-11-18T13:45:18Z 46.232.153.147 /* Отборите по време на Концертите на живо */ 12415795 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Гласът на България“ | Име в оригинал = The Voice of Bulgaria | Лого = G89267419611981453681.png | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = музикално риалити | Създател(и) = Джон Де Мол | Актьори = | Водещ(и) = [[Виктория Терзийска]] (1, 3)<br>Мартен Роберто (1 – 3)<br>[[Яна Маринова]] (2)<br>Pavell (4 – 7)<br>Venci Venc' (4 – 7)<br>[[Иван Тишев]] (8 – 10)<br>[[Боряна Братоева]] (11 –)<br>[[Владимир Зомбори]] (11 –) | Жури = [[Ивана]] (1), [[Мариана Попова]] (1), [[Кирил Маричков]] (1), [[Миро]] (1 – 3, 10), [[Преслава]] (2), [[Виктория Терзийска]] (2), [[Данчо Караджов]] (2), [[Деси Слава]] (3), [[Орлин Горанов]] (3), [[Атанас Пенев]] (3), [[Поли Генова]] (4 – 5), [[Графа]] (4 – 7, 11 –), [[Камелия]] (4 – 7), [[Иван Лечев]] (4 – ), [[Михаела Филева]] (6 – 7), [[Дара]] (8 – ), [[Галена]] (8 – 9), [[Любо Киров]] (8 – 9), [[Мария Илиева]] (10 – ) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 11 | Епизоди = 197 (сезони 1 – 10) | Изпълнителни продуценти = [[Seven-Eight Productions]] (1 – 3)<br>MediaPro Entertainment (2 – 3)<br>bTV (4 –) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = SD 4:3 (1)<br>HD 16:9 (2 –) | Излъчване = [[18 юли]] [[2011]] г. – | Официален уебсайт = http://www.glasat.btv.bg }} '''„Гласът на България“''' ({{lang|en|The Voice of Bulgaria}}) е [[България|българската]] версия на телевизионно музикалното реалити предаване „''The Voice of...''“, създадено от Джон де Мол. В България излъчването на предаването започва на [[18 юли]] [[2011]] г. по [[bTV]]. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! rowspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ канал ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Старт ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Финал ! colspan="2" style="padding: 0px 30px" | Победител ! rowspan="2" style="padding: 0px 15px" | Награда |- !Име !Отбор |- !1 |rowspan="11" | [[bTV]] |2011 (лято-есен) |rowspan="2" | 31 |18 юли 2011 |24 октомври 2011 |Стелияна Христова |[[Мариана Попова]] |запис на сингъл в Universal Music |- !2 |2013 (пролет) |11 февруари 2013 |27 май 2013 |Ивайло Донков |[[Миро]] |обучение в Музикалния колеж в [[Бъркли]] |- !3 |2014 (есен) |27 |21 септември 2014 |21 декември 2014 |Кристина Иванова |[[Деси Слава]] |20 000 лв., автомобил, запис на сингъл |- !4 |2017 (пролет) |rowspan="3" | 16 |26 февруари 2017 |11 юни 2017 |Радко Петков |rowspan="2" |[[Иван Лечев]] | rowspan="8" |50 000 лв. |- !5 |2018 (пролет) |18 февруари 2018 |3 юни 2018 |Ния Петрова |- !6 |2019 (пролет) |24 февруари 2019 |9 юни 2019 |Атанас Кателиев |[[Графа]] |- !7 |2020 (пролет) |17 |23 февруари 2020 |14 юни 2020 |Георги Шопов<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8701419 Георги Шопов е победителят в седмия сезон на „Гласът на България“.]</ref> |[[Иван Лечев]] |- !8 |2021 (есен) |rowspan="2" | 14 |12 септември 2021 |12 декември 2021 |Петя Панева<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/news/petja-paneva-e-golemijat-pobeditel-v-osmija-sezon-na-glasat-na-balgarija-po-btv.html|title=ПЕТЯ ПАНЕВА Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ОСМИЯ СЕЗОН НА “ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ}}</ref> |[[Галена]] |- !9 |2022 (есен) |4 септември 2022 |4 декември 2022 |Жаклин Таракчи<ref>{{Cite news|url=https://glasat.btv.bg/sezon-9/otbor-dara/zhaklin-tarakchi-e-novijat-glas-na-balgarija.html|title=ЖАКЛИН ТАРАКЧИ Е ГОЛЕМИЯТ ПОБЕДИТЕЛ В ДЕВЕТИЯ СЕЗОН НА "ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ"}}</ref> |[[Дара (певица)|Дара]] |- !10 |2023 (есен) | rowspan="2" |15 |10 септември 2023 |17 декември 2023 |Надежда Ковачева |[[Миро]] |- !11 |2024 (есен) |14 септември 2024 |15 декември 2024 | | |} == Треньори и водещи == {| class="wikitable" |+ !Сезон ! colspan="2" |Водещи ! colspan="4" |Треньори |- !1 |[[Виктория Терзийска]] | rowspan="3" |Мартен Роберто |[[Кирил Маричков]] |[[Ивана]] ||[[Миро]] |[[Мариана Попова]] |- !2 |[[Яна Маринова]] |[[Йордан Караджов]] |[[Преслава]] |[[Виктория Терзийска]] |rowspan="2"|[[Миро]] |- !3 |[[Виктория Терзийска]] |[[Орлин Горанов]] |[[Деси Слава]] |[[Атанас Пенев]] |- !4 |rowspan="4" |Павел |rowspan="4" |Венци Венц' |rowspan="8" |[[Иван Лечев]] |rowspan="2" |[[Поли Генова]] |rowspan="4" |[[Камелия (певица)|Камелия]] |rowspan="4" |[[Графа]] |- !5 |- !6 |rowspan="2" |[[Михаела Филева]] |- !7 |- !8 | colspan="2" rowspan="3" |[[Иван Тишев]] | rowspan="4" |[[Дара (певица)|Дара]] |rowspan="2" |[[Галена]] |rowspan="2" |[[Любо Киров]] |- !9 |- !10 |rowspan="2"|[[Мария Илиева]] |[[Миро]] |- !11 |[[Боряна Братоева]] |[[Владимир Зомбори]] |[[Графа]] |} === Гост-треньори === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! rowspan="2"| Сезон<br>1 !! width="140"| Отбор Кирил Маричков !! width="140"| Отбор Ивана !! width="140"| Отбор Миро !! width="140"| Отбор Мариана Попова |- |[[Митко Щерев]] |[[Галя (певица)|Галя Курдова]] |[[Йордан Караджов]] |Аделина Колева<br />Лили Ватева |- ! rowspan="2"| Сезон<br>2 !! width="140"| Отбор Йордан Караджов !! width="140"| Отбор Преслава !! width="140"| Отбор Виктория Терзийска !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева<br />Владимир Димов<br />[[Евгени Димитров – Маестрото]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>3 !! Отбор Орлин Горанов !! width="140"| Отбор Деси Слава !! width="140"| Отбор Атанас Пенев !! width="140"| Отбор Миро |- | colspan="4" |Аделина Колева <br />Владимир Димов |- ! rowspan="2"| Сезон<br>4 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Поли Генова !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="2"| Сезон<br>5 |- |'''Няма''' |[[Мария Илиева]] |'''Няма''' |[[Михаела Филева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>6 !! Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Михаела Филева !! width="140"| Отбор Камелия !! width="140"| Отбор Графа |- |[[Стефан Вълдобрев]] |[[Орлин Павлов]] |[[Деси Слава]] |[[Мария Илиева]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>7 |- | colspan="4"| '''Няма''' |- ! rowspan="3"| Сезон<br>8 !!Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140"| Отбор Галена !! width="140"| Отбор Любо Киров |- |[[Атанас Пенев]] (Вокални двубои) |[[Дони]] (Вокални двубои) |[[Меди (певец)|Меди]]<br />[[Георги Симеонов JJ]] (Вокални двубои) |[[Мария Илиева]] (Вокални двубои) |- |colspan="4"|[[Ищар (певица)|Ищар]] (Нокаути) |- ! Сезон<br>9 |[[Александрина Пендачанска]] |[[Михаела Маринова]] |[[Деси Слава]] |[[Нина Николина]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>10 !! width="140"| Отбор Иван Лечев !! width="140"| Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева !! width="140" | Отбор Миро |- |[[Михаела Филева]] |[[Молец (група)|Молец]] |[[Любо Киров]] |[[Ивана]] |- ! rowspan="2"| Сезон<br>11 !! width="140"| Отбор Иван Лечев!! width="140" | Отбор Дара !! width="140" | Отбор Мария Илиева!! width="140" | Отбор Графа |- |[[Маргарита Хранова]] |[[Галена]] |[[Живко Петров]] |[[Тино]] |} == Формат == Предаването се провежда в 4 етапа. Първият е „Кастинги на тъмно“. Четиримата треньори слушат участниците без да ги виждат и натискайки бутон завъртат столовете си, за да покажат, че искат участника в своя отбор. Ако повече от един треньор пожелае да работи със съответен участник, тогава претендентът избира с кого да работи. „Кастингите на тъмно“ приключват, когато всеки треньор събере целия си отбор. От шести сезон се използва блок бутонът, който ако е натиснат, спира участник да избере съответния треньор. От осми сезон няма ограничения в местата в отборите, като в края на кастингите всеки треньор трябва да вземе само 12 или 14 участника към следващия рунд. Вторият етап на шоуто е „Вокални двубои“. Всеки треньор избира по двама членове от своя отбор, които да се изправят един срещу друг, като пеят една и съща песен на живо пред публиката в студиото. От трети сезон се въвежда правото за кражба, при което треньор може да "открадне" участник от друг отбор, изгубил своя двубой. В края на „Вокалните двубои“ остават определените като най-добри от съответните треньори участници от всеки отбор. Те преминават в следващия етап – „Супер битки“ или така наречените „Нокаути“. Излизат по трима или четирима участника и изпълняват част от някоя песен в съответствената една минута. Те преминават вече в така наречените „Концерти на живо“ участниците от два отбора пеят на сцената самостоятелно и в дует със своите треньори (или двама участници), за да убедят зрителите в таланта и професионализма си. Български и чуждестранни музиканти гостуват на концертите с оглед одобрението на кандидатите. От осми сезон има нов рунд - КросБитки, които са като Вокалните двубои, но при тях излизат един срещу друг двама участника от различни отбори. Накрая от всеки отбор остава един певец, а от осми сезон остават шест от различните отбори. Финалистите се състезават един срещу друг, за да спечелят титлата Гласът на България. == Първи сезон == * '''Победител:''' Стелияна Христова (Отбор Мариана Попова) * '''Водещи:''' [[Виктория Терзийска]] и Мартен Роберто * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Ивана]], [[Мариана Попова]] и [[Кирил Маричков]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]] === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] !! width="10%"|[[Сряда]] !! width="10%"|[[Четвъртък]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 9 | align="center" | 18 юли – 3 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |align="center"| |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 8 – 25 август | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 16 | align="center" | 29 август – 24 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>29 август<br> епизод 16 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>5 септември<br> епизод 18 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>12 септември<br> епизод 20 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>19 септември<br> епизод 22 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 5'''<br>26 септември<br> епизод 24 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 6'''<br>3 октомври<br> епизод 26 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал Концерт 7'''<br>10 октомври<br> епизод 28 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 8'''<br>17 октомври<br> епизод 30 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 9'''<br>24 октомври<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | [[Илиана Раева]]<br>и групата ѝ |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Атанас Пенев|Наско Пенев]]<br>[[Преслава]] |style="width:5%" | Sasha Lopez<br>NOA |style="width:5%" | Ben Saunders<br><small>(Гласът на Холандия)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | Танцьори от <br>Pambos Centre |style="width:5%" | DeepCentral<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Азис]]<br>[[Дичо Христов|Дичо]]<br>SkilleR<br>[[Орлин Павлов]]<br>[[Дони]]<br>[[Илиян]]<br>[[Илия Ангелов (музикант)|Илия Ангелов]]<br>[[Митко Щерев]]<br> |style="width:5%" | Представители на Universal Music |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Тодор Гаджалов || style="background:white"| Спасен<br>44,9% || || style="background:white"| Спасен<br>50,8% || || style="background:white"| Спасен<br>44,4% || || style="background:white"| Спасен<br>43,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Елица Наумова || style="background:white"| Спасен<br> 17,8% || || style="background:white"| Спасен<br>21,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мелинда Христова || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>30,6% || || style="background:pink" | Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Севинч Ибрахим || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | Кристина Аврамова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Виктория Гюрова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Ивана''''' |- | [[Роксана (певица)|Антоанета Линкова]]-Роксана || style="background:white"| Спасен<br> 44,1% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,6% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 40,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=117% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Гергана Коева || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=83% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | [[Невена Пейкова]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 29,6% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | [[Александър Байчев]] || style="background:white"| Спасен<br> 15,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 21,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 5) |- | [[Наргиз|Наргиз Саидова]] || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Радина Атанасова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=8 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мариана Попова''''' |- | Стелияна Христова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,9% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br> 47,8% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=147% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Невена Колева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене|| || style="background:white"| Спасен<br> 39,0% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=53% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Георги Дюлгеров || || style="background:white"| Спасен<br> 22,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 28,3% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,6% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Богдана Митова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Гергана Русева || || style="background:white"| Спасен<br> 31,5% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Цветана Дичева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- |colspan=10 | '''''Отбор Кирил Маричков''''' |- | Игор Шабов || || style="background:white"| Спасен<br> 30,4% || || style="background:white"| Спасен<br> 27,2% || || style="background:white"| Спасен<br> 29,4% || style="background:white"| Спасен<br> 53,3% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=129% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Валентина Димитрова || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=71% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ани Сарандева || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br> 28,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Радослав Гергов || || style="background:white"| Спасен<br> 28,0% || || style="background:white"| Спасен<br> 32,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(концерт 6) |- | Рафаела Косева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Боян Михайлов]] || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 2) |} == Втори сезон == * '''Победител:''' Ивайло Донков (Отбор Миро) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Яна Маринова]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Преслава]], [[Виктория Терзийска]] и [[Данчо Караджов]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 18 юни 2012 година. Първоначално, кастингите се провеждат в интернет на glasat.btv.bg до 8 юли. Впоследствие, се провеждат и прослушвания на живо из страната в пет големи града – Плевен (29 юни), Варна (30 юни), Бургас (6 юли), Пловдив (7 юли) и Благоевград (8 юли). Провеждат се и прослушвания в София. На 18 септември 2012 година са обявени четирите треньора – [[Преслава]], [[Данчо Караджов]], [[Миро]] и [[Виктория Терзийска]]. В началото на януари 2013 година е обявено, че шоуто стартира „скоро“. На 25 януари 2013 година е обявена и стартовата дата – 11 февруари. Първият етап на шоуто „Кастингите на тъмно“ се излъчват от 11 февруари до 12 март всеки понеделник и вторник от 21:00 до 22:00 часа. Вторият етап „Вокалните двубои“ се излъчват от 18 март до 2 април всеки понеделник и вторник от 20:30 до 22:00 часа по bTV. Епизодите са вече по около 70 – 75 минути без рекламите като за това е било поискано разрешение от лицензодателят Talpa Media. За първи път по света е и въведен нов елемент в шоуто. Всеки един от треньорите имат право да присъединят към своя отбор общо двама състезатели от отпадналите участници от другите отбори. Така, когато отборът стане повече от 8 души се провежда т.нар. „нокаут“ кръг, в който треньорът предизвиква на състезание тримата си най-слаби участника. Те изпяват отново песните, с които са се представили на първия етап. Двама от тях си тръгват от шоуто, а един продължава напред към „Концертите на живо“. Водещ през първите два етапа е [[Мартен Роберто]], който бе водещ по време на „Концертите на живо“ в първия сезон. [[Яна Маринова]] се присъединява към него по време на „Концертите на живо“. Те започват на 8 април и се излъчват всеки понеделник от 20:00 до 22:00 часа на живо и във вторник от 21:00 до 22:00 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! align="center" rowspan="2" width="13%"|Начало-край !! colspan="5" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]]!! width="10%"|[[Вторник]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''Кастинги на тъмно''' |align="center"| 10 | align="center" | 11 февруари – 12 март | align="center" | 21:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''Вокални двубои''' |align="center"| 6 | align="center" | 18 март – 2 април | align="center" | 20:30 – 22:00 | align="center" | 20:30 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''Концерти на живо''' |align="center"| 18 | align="center" | 8 април – 27 май | align="center" | 20:00 – 22:00 | align="center" | 21:00 – 22:00 |- |} По време на [[Антимонополни протести в България 2013|антимонополните протести]] в края на февруари има промени в излъчването на предаването. На 18 февруари (понеделник) епизод 3 започва в 21:00 часа, но след няколко секунди е прекъснат поради извънредната емисия на [[bTV Новините]]. Епизодът продължава малко след 21:30 и продължава до 22:00 часа, когато започва редовната късна емисия на bTV Новините. По-късно е обявено, че на 19 февруари ще бъде излъчено продължението на епизод 3 от 20:30 и епизод 4 от 21:00 часа. В крайна сметка „Гласът на България“ започва да се излъчва малко след 21:00 часа. На 21 февруари (четвъртък) от 21:00 часа е излъчен извънреден епизод. Излъчването продължава нормално през следващата седмица и на 25 февруари (понеделник) е излъчен епизод 5. === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>8 април<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>15 април<br> епизод 19 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>22 април<br> епизод 21 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>29 април<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>6 май<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>13 май<br> епизод 27 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>20 май<br> епизод 29 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>27 май<br> епизод 31 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Тото Котуньо]]<br>[[Ал Бано]]<br>[[Умберто Тоци]] |style="width:5%" | [[Анелия]] |style="width:5%" | Julie Mayaya<br><small>(Гласът на Румъния)</small> |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Драгана Миркович]]<br>[[Митко Щерев]]<br>[[Петър Кушлев]]<br>ученици на [[Цветан Недялков]] |style="width:5%" | [[БТР]]<br>[[D2]]<br>[[Кирил Маричков]]<br>[[Мастило]]<br>[[Бобо]] и [[Печенката]]<br>[[Дивна]] и [[Криско]]<br>[[Деси Слава]]<br>[[Калуди Калудов]]<br>Хорът на софийските момчета<br>[[Фондацията]] |style="width:5%" | Апостол Пенчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Ивайло Донков || || style="background:white"| Спасен<br>69,6% || || style="background:white"| Спасен<br>61,9% || style="background:white"| Спасен<br>49,9% || style="background:white"| Спасен<br>41,7% || style="background:white"| Спасен<br>% Одобрение=125% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Вася Попова || style="background:white"| Спасена<br>70,2% || || style="background:white"| Спасена<br>59,3% || || style="background:white"| Спасена<br>25,3% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=75% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Венцислав Кътов || style="background:white"| Спасен<br>14,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Невена Димитрова || || style="background:white"| Спасена<br>13,2% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Галина Макавеева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Емилия Валенти || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Христо Михайлов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Маргарита Инчева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Преслава''''' |- | Тодор Георгиев || style="background:white"| Спасен<br>28,0% || || style="background:white"| Спасен<br>41,5% || || style="background:white"| Спасен<br>30,0% || style="background:white"| Спасен<br>47,6% || style="background:white"| Спасен <br>% Одобрение=101% || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Сашка Александрова || || style="background:white"| Спасена<br>35,7% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | [[Цецо (певец)|Цветелин Николов]] || style="background:white"| Спасен<br>27,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || Спасен<br>35,4% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Петър Рангелов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:white"| Спасен<br>44,7% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминиран<br>(Осминафинал) |- | Кристиян Димитров || || style="background:white"| Спасен<br>23,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Няголета Желева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Елена Катранкьовска || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Пламен Борисов || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Виктория Терзийска''''' |- | Васил Чергов || || style="background:white"| Спасен<br>52,1% || || style="background:white"| Спасен<br>48,1% || style="background:white"| Спасен<br>38,2% || style="background:white"| Спасен<br>35,2% || style="background:white"| Спасен <br> % Одобрение=124% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Нина Илиева || || style="background:white"| Спасена<br>20,4% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> % Одобрение=76% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Николета Станойкова || style="background:white"| Спасена<br>41,3% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>24,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Надежда Димитрова || style="background:white"| Спасена<br>25,1% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Диляна Йорданова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Мадлен Ковачева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариела Гошева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Тени Омеде || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминиран<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Йордан Караджов''''' |- | Красимира Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>41,0% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>33,4% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=122% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Христо Младенов || style="background:white"| Спасен<br>48,6% || || style="background:white"| Спасен<br>58,5% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасен<br>41,2% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=78% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мирослав Цанков || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:white"| Спасен<br>43,2% || style="background:white"| Спасен<br>39,1% || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Станислава Семова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Гита Петкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Яница Рагева || style="background:white"| Спасена<br>20,8% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Николина Атанасова || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Боряна Бонева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Трети сезон == * '''Победител:''' Кристина Иванова (Отбор Деси Слава) * '''Водещи:''' Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Деси Слава]], [[Орлин Горанов]] и [[Атанас Пенев|Наско Пенев]] * '''Продуцент:''' Seven-Eight Productions-[[Слави Трифонов]] и [[Евгени Димитров]]; MediaPro Entertainment === Обща информация === Новият сезон е обявен на 29 май 2014 г. Първоначално желаещите може да се записват по интернет. На 28 юни 2014 г. са обявени и кастингите: започвайки във Велико Търново и завършвайки в София. На 21 юли 2014 г. е обявен водещият – Мартен Роберто. На 28 юли са обявени първите двама треньори – Десислава и Миро. На 4 август са обявени и другите двама треньори – Орлин Горанов и Атанас Пенев. На 10 август е обявена стартовата дата – 21 септември. На 21 септември се излъчва от 20:00 до 21:00 с продуцент „Седем осми“. От втория епизод вече се излъчва петък от 21:30 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:00. На 19 октомври започват вокалните двубой като в петък се излъчва от 21:00 до 22:30 и в неделя от 20:00 до 22:30. На 2 ноември започват „Концертите на живо“ всяка неделя от 20:00 до 22:00 и петък от 21:30 до 22:30. Водещи са Мартен Роберто и [[Виктория Терзийска]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Петък]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 | align="center" | 21 септември – 17 октомври | align="center" | 20:00 – 22:00 (II епизод) | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 | align="center" | 19 – 31 октомври | align="center" | | align="center" | 21:00 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''3. „Концерти на живо“''' |align="center"| 15 | align="center" | 2 ноември – 21 декември | align="center" | | align="center" | 21:30 – 22:30 | align="center" | 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|#5FFB17;}} –||Финалист, спасен чрез вота на треньора |- valign="top" |{{colorbox|#43C6DB;}} –||Финалист, попаднал в последните двама и ще пее отново |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал след като е пял отново |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | <br>'''Концерт 1'''<br>2 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 2'''<br>9 ноември<br> епизод 15 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 3'''<br>16 ноември<br> епизод 17 |style="width:5%" | <br>'''Концерт 4'''<br>23 ноември<br> епизод 19 |style="width:5%" | '''Осминафинал<br>Концерт 5'''<br>30 ноември<br> епизод 21 |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 6'''<br>7 декември<br> епизод 23 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 7'''<br>14 декември<br> епизод 25 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 8'''<br>21 декември<br> епизод 27 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Крисия Тодорова|Крисия]], [[Братя Игнатови|Хасан и Ибрахим]]<br>Симона Иванова |style="width:5%" | [[Нана (рапър)|Нана]]<br>[[Устата]] |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Deep Zone Project]]<br>[[Галена]]<br>[[Криско]]<br>[[Йордан Караджов]]<br>[[Ева Квартет]]<br>[[Маргарита Хранова]]<br>[[Анелия]] |style="width:5%" | Sergio<br>Павел Станчев (<small>директор „Телевизионни програми“,<br> bTV Media Group</small>) |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | [[Невена Цонева]] || style="background:white"| Спасена<br>49% || || style="background:white"| Спасена<br>46% || || style="background:white"| Спасена<br>45% || style="background:white"| Спасена<br>49% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=115% || ОТКАЗВА СЕ |- | [[Зоя Мутишева]] || || style="background:white"| Спасена<br>37% || || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=85% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Християна Дънкова || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Светлана Чепразова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Ивелина Долапчиева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминирана<br>(концерт 4) |- | Оги Георгиев || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Лазар Кисьов || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | [[Соня Иванова]] || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Деси Слава''''' |- | Кристина Иванова || || style="background:white"| Спасена<br>55% || || style="background:white"| Спасена<br>56% || style="background:white"| Спасена<br>35% || style="background:white"| Спасена<br>59% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=148% || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Ивета Костова]] || style="background:white"| Спасена<br>36% || || style="background:white"| Спасена<br>41% || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=52% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Асен Михайлов || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- | Виктория Пенева || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Селим Миров || || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | [[Светослав Владимиров]] || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Тихомир Цонев || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Мила Желева || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Орлин Горанов''''' |- | Анна Пешева || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=101% || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Петър Рангелов || style="background:white"| Спасен<br>52% || || style="background:white"| Спасен<br>41% || || style="background:white"| Спасен<br>38% || style="background:white"| Спасен<br>45% || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=99% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Тюркян Исмаил || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Сабина Донева || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Дани Чуков || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Иван Ченов || style="background:#5FFB17"| Спасен<br> от треньора || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминиран<br>(концерт 3) |- | Станислав Георгиев-Сисо || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминиран<br>(концерт 2) |- | Бисерка Младенова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |colspan=10 | '''''Отбор Атанас Пенев''''' |- | Ати Молова || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:white"| Спасена<br>42% || style="background:white"| Спасена<br>38% || style="background:white"| Спасена<br>47% || style="background:white"| Спасена<br>% Одобрение=104% || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Стефани Илиева || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:white"| Спасена<br>42% || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br>% Одобрение=96% || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Мария Маринова || || style="background:#5FFB17"| Спасена<br> от треньора || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=2 | Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- | Яна Каменова || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=3 | Елиминирана<br>(Осминафинал) |- | Крум Филипов || || style="background:#43C6DB"| Продължава<br> след второ пеене || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=4 | Елиминиран<br>(концерт 4) |- | Венеция Нецова || style="background:white"| Спасена<br>28% || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=5 | Елиминирана<br>(концерт 3) |- | Мариета Петракиева || || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=6 | Елиминирана<br>(концерт 2) |- | Диляна Йорданова || style="background:pink"| Отпада<br> след второ пеене || style="background:#FA8072" colspan=7 | Елиминирана<br>(концерт 1) |- |} == Четвърти сезон == * '''Победител:''' Радко Петков (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен на 26 октомври 2016 г. Кастинг-записванията започват на 18 ноември 2016 г. За разлика от предните сезони изпълнителен продуцент на шоуто е bTV Studios. На 8 и 14 ноември 2016 г. са обявени първите треньори в новия сезон – Графа и Поли Генова, а на 23 и 29 ноември са обявени и другите двама треньори – Камелия и Иван Лечев. На 8 януари 2017 г. са обявени водещите – дуетът Pavell & Venci Venc'. На 18 януари е обявена стартовата дата – 26 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 28 май до 11 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 26 февруари – 9 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 16 април – 7 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 14 – 21 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 28 май – 11 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>28 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>4 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>11 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Орлин Павлов]]<br>[[Анелия]]<br>[[Илия Ангелов]]<br>[[Михаела Филева]]<br>[[Ъпсурт]]<br>[[Белослава]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Яна Сабанова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристиан Грънчаров || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Ивайло Филипов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Кристина Кабадиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Паулина Горанов || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Елена Фрейман || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Сара Сюзет || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | [[Симона Загорова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Деа Майсторска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | [[Радко Петков]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | [[Христо Младенов (певец)|Христо Младенов]] и [[Димитър Атанасов (певец)|Димитър Атанасов]] || style="background:white" | Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Димова – Mia D || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Пети сезон == * '''Победител:''' Ния Петрова (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc' * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Поли Генова]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Новият сезон е обявен веднага след края на четвърти сезон. Кастинг-записванията започват на 3 ноември 2017 г. Изпълнителен продуцент на шоуто за втори път е bTV Studios. Водещите и треньорите остават същите. На 19 януари е обявена стартовата дата – 18 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 20 май до 3 юни се излъчва от 20:00 до 22:30. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 18 февруари – 1 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 8 – 29 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Супер битки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 6 – 13 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 20 май – 3 юни |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>20 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>27 май<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>3 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Михаела Филева]]<br>[[Любо Киров]]<br>[[Стефан Вълдобрев]] и Обичайните заподозрени |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Рафаел Пашамов || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Мария Пашалийска || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ягода Тренева || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Симеон Желязков || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | Оливия Николова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Никола Чочев || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никол Тодорова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Гергана Великова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Поли Генова''''' |- | Виктория Динкова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Савов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Анна Азатян || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Анастасия Белявская || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ния Петрова || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Никола Здравков || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Трио Тринити || style="background:white"| Спасени || style="background:pink"| Отпадат || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирани<br>(Полуфинал) |- | Симона Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Шести сезон == * '''Победител:''' Атанас Кателиев (Отбор Графа) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Шестият сезон е обявен веднага след края на пети сезон. На 2 ноември 2018 г. става ясно, че [[Михаела Филева]] е новият треньор в шестото издание. На 16 януари е обявена стартовата дата – 24 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 25 май до 9 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 24 февруари – 7 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 14 април – 5 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 12 – 19 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 25 май – 9 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br>25 май<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 2'''<br>2 юни<br> епизод 15 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br>9 юни<br> епизод 16 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Атанас Кателиев || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Галина Красимирова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Ивана Муцкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Тино|Кирил Хаджиев – Тино]] || style="background:white"| Спасен || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Мария Величкова || style="background:white"| Спасена || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Тодор Симеонов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Надежда Александрова || style="background:white" | Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Христиан Ненов || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Вениамин Димитров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминиран<br>(Четвъртфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Ива Георгиева || style="background:white"| Спасена || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | [[Николай Воденичаров – Никеца]] || style="background:white"| Спасен || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Симона Симеонова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=2| Елиминирана<br>(Четвъртфинал) |- |} == Седми сезон == * '''Победител:''' Георги Шопов (Отбор Иван Лечев) * '''Водещи:''' Pavell & Venci Venc * '''Треньори:''' [[Владимир Ампов|Графа]], [[Камелия (певица)|Камелия]], [[Михаела Филева]] и [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Studios === Обща информация === Седмият сезон е обявен веднага след края на шести сезон. На 25 януари е обявена стартовата дата – 23 февруари. Излъчва се всяка неделя от 20:00 до 21:30 ч. От 10 до 31 май се излъчва от 20:00 до 21:00, а на 7 и 14 юни се излъчва от 20:00 до 22:00. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 23 февруари – 5 април |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 4 |align="center"| 12 април – 3 май |align="center"| 20:00 – 21:30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 4 |align="center"| 10 – 31 май |align="center"| 20:00 – 21:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 7 – 14 юни |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>7 юни<br> епизод 16 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>14 юни<br> епизод 17 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | / |- |colspan=10 | '''''Отбор Графа''''' |- | Йоана Сашова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Александър Георгиев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александър Славчев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Иван Лазаров || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Камелия''''' |- | [[Керана]] || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Кристина Дончева || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Христо Василев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Михаела Филева''''' |- | Елена Сиракова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Илин Папазян || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Светослав Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Шопов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Пламен Бонев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Калина Велковска || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |} == Осми сезон == * '''Победител:''' Петя Панева (Отбор Галена) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Осмият сезон е обявен през пролетта на 2021 г. На 14 юни 2021 г. е обявено, че [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Любо Киров]] са новите треньори в осмото издание. На 23 юни е обявен и водещия [[Иван Тишев]]. Сезонът стартира на 12 септември по [[bTV]] от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Понеделник]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 12 септември – 24 октомври |align="center"| |align="center"| 20ː00 – 22ː40 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 31 октомври – 15 ноември |align="center"| 20ː00 – 21ː30 (X епизод) |align="center"| 20ː00 – 23ː00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 21 – 28 ноември |align="center"| |align="center"| 21ː00 – 00ː00 (XI епизод)<br>20:00 – 23:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 5 – 12 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''КросБитки<br>Концерт 1'''<br>5 декември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>12 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Мария Илиева]]<br>[[Виктория Георгиева]]<br>[[Деси Добрева]]<br>[[Графа]]<br>[[Миро]]<br>[[Атанас Пенев|Наско Пенев]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Иван Иванов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Стефан Здравкович || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Джейми Рашед || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Петя Панева || style="background:white" | Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Георги Костадинов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Екатерина Сава || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Лидия Ганева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Даниел Стайков || style="background:pink" | Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Христина Йосифова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Борис Христов || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Рая Димитрова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана |- | Иван Иванов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- |} == Девети сезон == * '''Победител:''' Жаклин Таракчи (Отбор Дара) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Любо Киров]], [[Галена]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Деветият сезон е обявен веднага след края на осмия сезон. Сезонът стартира на 4 септември по bTV от 20 часа. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 4 септември – 16 октомври |align="center"| 22ː00 – 00ː00 (V епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 23 октомври – 6 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „КросБитки“''' |align="center"| 2 |align="center"| 13 – 20 ноември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 27 ноември – 4 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>27 ноември<br> епизод 13 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>4 декември<br> епизод 14 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Маргарита Хранова]] <br /> [[Меди (певец)|Меди]] <br /> [[Михаела Филева]] <br /> [[Джеръми?|Ерсин Мустафов]] <br /> [[Поли Генова]] <br /> [[Кристиан Костов]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Любо Киров''''' |- | Калоян Николов || style="background:white"| Спасен || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРИ |- | Виктор Стамболов || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Борис Лапшов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Надежда Богоева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Галена''''' |- | Александър Петров || style="background:white"| Спасен || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТИ |- | Соня Михайлова || style="background:white"| Спасена || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТА |- | Елизабет Захариева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Максим Панайотов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мишер || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Жаклин Таракчи || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Силви Филип || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Десислава Латинова || style="background:white"| Спасена || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Боян Боев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Никола Стоянов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Цветелина Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Десети сезон == * '''Победител:''' Надежда Ковачева (Отбор Миро) * '''Водещ:''' [[Иван Тишев]] * '''Треньори:''' [[Миро]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Десетият сезон е обявен веднага след края на деветия сезон. На 25 април 2023 г. е обявено, че [[Мария Илиева]] е новият треньор в новия сезон, а на 16 май е обявено завръщането на [[Миро]], който е треньор в първите три сезона на предаването. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 8 |align="center"| 10 септември – 28 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː00 (VIII епизод) |align="center"| 20:00 – 22:30/00 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 4 – 19 ноември |align="center"| 20:00 – 22:00 (X епизод) |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 26 ноември – 3 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:00 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 2 |align="center"| 10 – 17 декември |align="center"| |align="center"| 20:00 – 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Полуфинал<br>Концерт 1'''<br>10 декември<br> епизод 14 |style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 2'''<br>17 декември<br> епизод 15 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | / |style="width:5%" | [[Графа]] <br /> [[Орлин Павлов]] <br /> [[Дара Екимова]] <br /> [[Владимир Михайлов]] <br /> [[Анелия]] <br /> [[Маги Джанаварова]] |- |colspan=10 | '''''Отбор Миро''''' |- | Надежда Ковачева || style="background:white"| Спасена || style="background:lightgreen" colspan=1 | ПОБЕДИТЕЛ |- | Елена Попова || style="background:white"| Спасена || style="background:purple" colspan=1 | ТРЕТА |- | Александър Колев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Яница Кънева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | [[Димитрина Германова]] || style="background:white"| Спасена || style="background:lightblue" colspan=1 | ВТОРА |- | Симеон Славев || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Александра Борисова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Марин Русинов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Дара''''' |- | Никола Янакиев || style="background:white"| Спасен || style="background:lightyellow" colspan=1 | ЧЕТВЪРТИ |- | Арканджело д'Анджело || style="background:white"| Спасен || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран |- | Валериа Войкова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Александра Георгиева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |colspan=10 | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | Георги Георгиев || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Зорница Петрова || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- | Калоян Паунов || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминиран<br>(Полуфинал) |- | Мария Колева || style="background:pink"| Отпада || style="background:#FA8072" colspan=1 | Елиминирана<br>(Полуфинал) |- |} == Единадесети сезон == * '''Победител:''' * '''Водещи:''' [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]] * '''Треньори:''' [[Графа]], [[Мария Илиева]], [[Дара (певица)|Дара]], [[Иван Лечев]] * '''Продуцент:''' bTV Media Group === Обща информация === Единадесетият сезон е обявен на 16 март 2024 година. На 31 май е обявено, че [[Графа]], треньор от четвърти до седми сезон, се завръща. На 13 юни са обявени новите водещи - [[Боряна Братоева]] и [[Владимир Зомбори]]. === Излъчване === {| class="wikitable" width="98%" |- ! style="left: 0px 8px" colspan="2"|Етап !! align="center" rowspan="2" width="5%"|Брой епизоди !! rowspan="2" align="center" width="13%" |Начало – край !! colspan="7" align="center"|Схема на излъчване |- ! width="1%"| !! width="14%"|[[Име]] !! width="10%"|[[Събота]] !! width="10%"|[[Неделя]] |- |bgcolor="black" height="10px"| |align="center"| '''1. „Кастинги на тъмно“''' |align="center"| 7 |align="center"| 14 септември – 20 октомври |align="center"| 20ː00 – 22ː30 (I епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="red" height="10px"| |align="center"| '''2. „Вокални двубои“''' |align="center"| 3 |align="center"| 26 октомври – 10 ноември |align="center"| 20:00 - 22:30 (VIII епизод) |align="center"| 20ː00 – 22ː30 |- |bgcolor="white" height="10px"| |align="center"| '''3. „Нокаути“''' |align="center"| 2 |align="center"| 17 – 24 ноември |align="center"| |align="center"|20:00 - 22:30 |- |bgcolor="gray" height="10px"| |align="center"| '''4. „Концерти на живо“''' |align="center"| 3 |align="center"| 1 - 15 декември |align="center"| |align="center"|20:00 - 22:30 |- |} === Отборите по време на Концертите на живо === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|white;}} –||Финалист, спасен чрез вота на публиката |- valign="top" |{{colorbox|pink;}} –||Финалист, отпаднал |} |} {| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:85%" |style="width:10%"| '''Концерт:''' |style="width:5%" | '''Четвъртфинал<br>Концерт 1'''<br><br>епизод 13 01.12.2024 |'''Полуфинал концерт 2''' епизод 14 8.12.2024 | style="width:5%" | '''Финал<br>Концерт 3'''<br><br> епизод 15 15.12.2024 |- |style="width:10%"| '''Специални гости<br>на концерта:''' |style="width:5%" | | | style="width:5%" | |- | colspan="10" | '''''Отбор Графа''''' |- | Александър Атанасов || | || |- | Анна Ставрева || | || |- | Трио "Фида" || | || |- | || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Мария Илиева''''' |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Дара''''' |- | Йордан Петев || | || |- | Недко Гешев || | || |- | Славея Иванова || | || |- | Яна Димитрова || | || |- | colspan="10" | '''''Отбор Иван Лечев''''' |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- | || | || |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://glasat.btv.bg/ Официален уебсайт] * {{Facebook|glasat|„Гласът на България“}} * {{Instagram|glasatnabulgaria|„Гласът на България“}} * [https://www.youtube.com/user/glasatbtv „Гласът на България“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@glasatnabulgaria „Гласът на България“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/4584/glasat-na-balgarija „Гласът на България“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija/zabavni?box=list&type=voyo-category&id=155 „Гласът на България“ на VOYO] {{bTV Media Group}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2011 година]] r2yj0e82eb053yma03sqdob7078nmr2 0 360183 12416061 12156587 2024-11-18T17:36:59Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Сливен]]; Добавяне на [[Категория:Гимназии в Сливен]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416061 wikitext text/x-wiki {{Училище |име= Профилирана гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“ |латинско_име = Profiled Foreign Languages High School „Zahariy Stoyanov“ (PFLHSZS) |основан= [[1971]] |град= [[Сливен]] |страна= {{BUL}} |квартал = Ул. „Великокняжевска“ 1 |сайт= [http://www.gpzebg.org Официален сайт на ПГПЗЕ „Захарий Стоянов“] |директор= Ефросина Димитрова Кисьова |картинка= |ученици= ~700 }} '''Профилирана гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“''' е общинско средно учебно заведение в [[град]] [[Сливен]] с профилирано обучение по западни езици – английски, немски, френски и испански. == История == Гимназията е създадена през 1971 година със заповед на министъра на народната просвета №Д-1 от 10.04.1971 г. като паралелки със засилено обучение по френски език към политехническата гимназия „Добри Чинтулов“. Следващата година е обособено самостоятелно учебно заведение (гимназия) с преподаване на френски език с директор Димитър Димитров. Още от създаването си гимназията се утвърждава като едно от училищата с най-висок успех в град [[Сливен]]. През 1979 година е открита първата паралелка с изучаване на английски език. През 1985 година към изучаваните езици е добавен и немският език. == Учебна дейност == === Немски паралелки === {{раздел-мъниче}} == Постижения и награди == === Постижения на ДЗИ през 2015 г. === Среден успех за ГПЗЕ „Захарий Стоянов“ по данни на МОН. Випускът е от 143 души.<ref>{{Citation |title=Данни на МОН |url=http://rezultati.zamaturite.bg/uspeh/index.php |accessdate=2015-06-10 |archivedate=2017-02-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170203012542/http://rezultati.zamaturite.bg/uspeh/index.php }}</ref> * Немски език: '''5.702''' при 10 положили изпита (І място в град Сливен). * Английски език: '''5.288''' при 89 положили изпита (І място в град Сливен). * Биология и здравно образование: '''5.133''' при 8 положили изпита (ІІІ място в град Сливен). * БЕЛ: '''5.083''' при 142 положили изпита (І място в град Сливен). * Философски цикъл: '''4.653''' при 18 положили изпита (ІІІ място в град Сливен). * История и цивилизация: '''4.113''' при 8 положили изпита (ІІІ място в град Сливен). * Френски език: '''3.870''' при 1 положил изпита. (Единствено представено училище). * Математика: '''3.696''' при 7 положили изпита (V място в град Сливен). * География и икономика: '''3.580''' при 2 положили изпита (V място в град Сливен). Няма положили изпит по „Физика и астрономия“, „Химия и опазване на околната среда“, „Руски език“, „Испански език“ и „Италиански език“. == Сътрудничество с други училища == {{раздел-мъниче}} == Материална база == Гимназията е разположена в две сгради – едната на ул. „Джордж Уошбърн“, където се обучават само осмокласниците, другата на ул. „Великокняжевска“ №1. == Източници == <references /> {{Портал|Образование|Езикознание|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Захарий Стоянов]] [[Категория:Основани в България през 1971 година]] [[Категория:Гимназии в Сливен]] cn5ykxx1lhdue8pc7xgp256uh5e0sou 0 360952 12416024 12327212 2024-11-18T17:25:08Z Мико 4542 12416024 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Трушков | име-оригинал = | категория = учител | описание = български просветен деец и революционер | портрет = Stoyan Trushkov.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Петрич]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], [[Царство България]] | вложки = {{Личност/Учител | предмет = | образование = | работил-в = | ученици = | публикации = | известен-с = | награди = }} }} '''Стоян Трушков Калински''' е [[българи|български]] [[Българска екзархия|екзархийски]] учител и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Стоян Трушков е роден през 1870 година в град [[Петрич]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] в занаятчийско семейство. Учи в Петрич и [[Сяр]] - в българското четвъртокласно училище. През 1892 завършва четвъртия випуск на педагогическото отделение на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.</ref><ref name="Кандиларовъ 111">{{Кандиларов|111}}</ref> Дълги години работи като екзархийски учител в редица населени места. През 1894 година е назначен за учител в село [[Чехларе]], [[Пловдивско]].<ref>Държавен вестник. бр. 227, 20 октомври 1894, стр. 5.</ref> През учебната 1895 -1896 година е преподавател в [[Цариградска българска духовна семинария|Българска духовна семинария]] в [[Цариград]].<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 52.</ref> Учителства още в Петрич, [[Гуменджа]], [[Мелник]], [[Дойран]] и [[Ахъ Челеби]] (1902-1903).<ref>[http://www.archives.government.bg/223-%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD ДА - Смолян, ф. 31К, оп. 1, а.е. 3, л. 7.]</ref> От 1903 до 1907 година е главен учител и училищен инспектор в родния си град. Полага големи грижи за развитието на просветното дело в [[Петричко]]. През 1906 година спомага за превръщането на Петричкото българско училище в трикласно. Трушков е посветен в освободителното дело и се присъединява се към ВМОРО. Избран е за околийски ръководител на организацията в Петрич, където се изявява се като способен и тактичен ръководител. След освобождението на родния си град от османска власт (16/29 октомври 1912) е избран за член на първото българско околийско управление в Петрич.<ref>{{ЕПК|2|350 - 351}}</ref> Името „Стоян Трушков“ носи улица в Петрич. == Външни препратки == * [https://petrichhistorymuseum.bg/news/110-години-от-смъртта-на-стоян-трушков-и-и/ 110 години от смъртта на Стоян Трушков и Иван Тасушев], petrichhistorymuseum.bg == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Трушков, Стоян}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Четвърти випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Преподаватели в Цариградската българска духовна семинария]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Петрич]] [[Категория:Починали в Благоевград]] fjwuqp355l2w11e5zgql3yxbqimtlc5 12416041 12416024 2024-11-18T17:31:34Z Мико 4542 /* Биография */ 12416041 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Стоян Трушков | име-оригинал = | категория = учител | описание = български просветен деец и революционер | портрет = Stoyan Trushkov.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Петрич]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], [[Царство България]] | вложки = {{Личност/Учител | предмет = | образование = | работил-в = | ученици = | публикации = | известен-с = | награди = }} }} '''Стоян Трушков Калински''' е [[българи|български]] [[Българска екзархия|екзархийски]] учител и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == [[Файл:Писмо на главния учител в Петрич Стоян Трушков, до екзарх Йосиф, 1 март 1901.jpg|мини|ляво|250п|Писмо на главния учител в Петрич Стоян Трушков, до екзарх Йосиф I Български, 1 март 1901 година]] Стоян Трушков е роден през 1870 година в град [[Петрич]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] в занаятчийско семейство. Учи в Петрич и [[Сяр]] - в българското четвъртокласно училище. През 1892 завършва четвъртия випуск на педагогическото отделение на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.</ref><ref name="Кандиларовъ 111">{{Кандиларов|111}}</ref> Дълги години работи като екзархийски учител в редица населени места. През 1894 година е назначен за учител в село [[Чехларе]], [[Пловдивско]].<ref>Държавен вестник. бр. 227, 20 октомври 1894, стр. 5.</ref> През учебната 1895 -1896 година е преподавател в [[Цариградска българска духовна семинария|Българска духовна семинария]] в [[Цариград]].<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 52.</ref> Учителства още в Петрич, [[Гуменджа]], [[Мелник]], [[Дойран]] и [[Ахъ Челеби]] (1902-1903).<ref>[http://www.archives.government.bg/223-%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD ДА - Смолян, ф. 31К, оп. 1, а.е. 3, л. 7.]</ref> От 1903 до 1907 година е главен учител и училищен инспектор в родния си град. Полага големи грижи за развитието на просветното дело в [[Петричко]]. През 1906 година спомага за превръщането на Петричкото българско училище в трикласно. Трушков е посветен в освободителното дело и се присъединява се към ВМОРО. Избран е за околийски ръководител на организацията в Петрич, където се изявява се като способен и тактичен ръководител. След освобождението на родния си град от османска власт (16/29 октомври 1912) е избран за член на първото българско околийско управление в Петрич.<ref>{{ЕПК|2|350 - 351}}</ref> Името „Стоян Трушков“ носи улица в Петрич. == Външни препратки == * [https://petrichhistorymuseum.bg/news/110-години-от-смъртта-на-стоян-трушков-и-и/ 110 години от смъртта на Стоян Трушков и Иван Тасушев], petrichhistorymuseum.bg == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Трушков, Стоян}} [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Четвърти випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия]] [[Категория:Преподаватели в Цариградската българска духовна семинария]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Родени в Петрич]] [[Категория:Починали в Благоевград]] 96p6le58sve9kexmvzaqqfyjgg6m8f7 1 362553 12415969 4213684 2024-11-18T16:34:36Z Кочев 10302 12415969 wikitext text/x-wiki В Дебърски глас пише, че на 20 май 1909 година вероятно от гръцки агенти е убит председателят на българската община в Драма Хаджи Георги. Да не е тоя? <ref>Дебърски глас, година 1, брой 8, 24 май 1909, стр. 3.</ref> --[[Потребител:Мико|Мико]] 15:42, 19 август 2011 (UTC) :Щях да се съглася с теб, ако не бях погледнал информацията за него в "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан Веркович". На 551 страница в бележките за него е цитирана статия за смъртта му в два поредни броя на в-к "[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]" (бр. 1082 и 1083 от 26 и 27.V.1905). От това излиза, че годината 1905 е сигурна. Сведението от "Дебърски глас" или се отнася за друго лице със същото име или информацията е в минало време!? Добре е да се провери информацията от в-к "Дневник".--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 12:28, 27 август 2011 (UTC) ==Учител в Баракли Джумая== Не мисля, че през 1904-1905 Попиванов е бил учител в Долна Джумая. По това време е той тежък търговец на тютюни и отдавна е приключил с учителството. През май 1905 вече е покойник. Мисля, че е дублиране на имената.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 16:34, 18 ноември 2024 (UTC) ==Бележки== <references /> debe134vnyjirypixxyiy8nddi4ohak 12415971 12415969 2024-11-18T16:36:29Z Кочев 10302 /* Учител в Баракли Джумая */ 12415971 wikitext text/x-wiki В Дебърски глас пише, че на 20 май 1909 година вероятно от гръцки агенти е убит председателят на българската община в Драма Хаджи Георги. Да не е тоя? <ref>Дебърски глас, година 1, брой 8, 24 май 1909, стр. 3.</ref> --[[Потребител:Мико|Мико]] 15:42, 19 август 2011 (UTC) :Щях да се съглася с теб, ако не бях погледнал информацията за него в "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан Веркович". На 551 страница в бележките за него е цитирана статия за смъртта му в два поредни броя на в-к "[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]" (бр. 1082 и 1083 от 26 и 27.V.1905). От това излиза, че годината 1905 е сигурна. Сведението от "Дебърски глас" или се отнася за друго лице със същото име или информацията е в минало време!? Добре е да се провери информацията от в-к "Дневник".--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 12:28, 27 август 2011 (UTC) ==Учител в Баракли Джумая?== Не мисля, че през 1904-1905 г. Попиванов е бил учител в Долна Джумая. По това време той е тежък търговец на тютюни и отдавна е приключил с учителството. През май 1905 г. вече е покойник. Мисля, че е дублиране на имената.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 16:34, 18 ноември 2024 (UTC) ==Бележки== <references /> 5kzlxia14ff63oaer89pahsqvt0bbpo 12415980 12415971 2024-11-18T17:01:09Z Мико 4542 /* Учител в Баракли Джумая? */ 12415980 wikitext text/x-wiki В Дебърски глас пише, че на 20 май 1909 година вероятно от гръцки агенти е убит председателят на българската община в Драма Хаджи Георги. Да не е тоя? <ref>Дебърски глас, година 1, брой 8, 24 май 1909, стр. 3.</ref> --[[Потребител:Мико|Мико]] 15:42, 19 август 2011 (UTC) :Щях да се съглася с теб, ако не бях погледнал информацията за него в "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан Веркович". На 551 страница в бележките за него е цитирана статия за смъртта му в два поредни броя на в-к "[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]" (бр. 1082 и 1083 от 26 и 27.V.1905). От това излиза, че годината 1905 е сигурна. Сведението от "Дебърски глас" или се отнася за друго лице със същото име или информацията е в минало време!? Добре е да се провери информацията от в-к "Дневник".--[[Потребител:Кочев|Кочев]] 12:28, 27 август 2011 (UTC) ==Учител в Баракли Джумая?== Не мисля, че през 1904-1905 г. Попиванов е бил учител в Долна Джумая. По това време той е тежък търговец на тютюни и отдавна е приключил с учителството. През май 1905 г. вече е покойник. Мисля, че е дублиране на имената.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 16:34, 18 ноември 2024 (UTC) :Добре - благодарим. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:01, 18 ноември 2024 (UTC) ==Бележки== <references /> 1mtx2kgzs0gcyi2fhzm3f9hwu69bsak 0 365078 12415893 10967707 2024-11-18T15:35:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415893 wikitext text/x-wiki {{Космонавт |име = '''Робърт Уайт''' |картинка = Robert M. White.jpg |ширина = 230px |заглавие = |тип = американски астронавт |националност = [[Съединени американски щати|американец]] |статус = починал |място на раждане = [[Ню Йорк]], [[САЩ]] |място на смъртта = [[Орландо]], [[Флорида]], САЩ |професия = [[тест пилот]] |сегашна професия = |предишна_професия = |звание = [[Файл:US-O8 insignia.svg|35px]] [[генерал-майор]] от [[USAF]] |време = няма |селекция = [[Селекция на ВВС на САЩ|1958 USAF Man In Space Soonest group]] |мисии = [[X-15]] |емблема = [[Файл:X-15 insignia.png|35п]] |дата на пенсиониране = [[1 февруари]] [[1981]] }} '''Робърт Майкъл Уайт''' ({{lang|en|Robert Michael "Bob" White}}) (6 юли 1924 – 17 март 2010 г.) е американски [[тест пилот]] и [[генерал-майор]] от [[USAF]]. Участник в Програмата [[X-15]]. == Образование == Робърт Уайт завършва [[Нюйоркски университет|Нюйоркския университет]] през 1951 г. с [[бакалавър]]ска степен по електроинженерство. През 1966 г. придобива [[магистър]]ска степен по [[бизнес администрация]] от The George Washington University. == Военна кариера == Той постъпва на активна военна служба през ноември 1942 като курсант в United States Army Air Forces. През февруари 1944 г. завършва курса на обучение за бойни пилоти и е произведен в чин [[младши лейтенант]]. По време на [[Втората световна война]] служи в 355-а Бойна група на Европейския театър на военните действя. Извършва 52 бойни полета над германска територия на изтребител P-51 Mustang. През декември 1945 г. е върнат в [[САЩ]], в авиобазата Мичел, близо до [[Ню Йорк]]. От следващата година започва да следва електроинженерство и преминава в резерва. След дипломирането си, отново се връща на активна служба. През февруари 1952 г. е назначен за командир на 40-а бойна ескадрила на [[USAF]], базирана в авиобазата Джонсън, [[Япония]]. Взима участие в [[Корейската война]], а след нея е изпратен в школата за експериментални [[тест пилот]]и Грифитс, Ню Йорк. == В Програмата Х – 15 == Робърт Уайт е избран за космически полети в [[Селекция на ВВС на САЩ|1958 USAF Man In Space Soonest group]]. В тази селекция той заменя трагично загиналия [[Айвън Кинкелоу]]. На [[X-15]] лети от 1960 г. През февруари 1961 г., Уайт поставя световен рекорд по скорост 2 275 мили в час (3660 км/час), след това в продължение на осем месеца става първия човек в света достигнал Mах 4 и Mах 5. На 9 ноември 1961 г. по време на Полет 45 той достига скорост от 4093 мили в час (6590 км/час), ставайки първия пилот в света достигнал Mах 6. На 17 юли 1962 г., [[майор]] Уайт по време на Полет 62 достига височина на полета 96 км, трето постижение в цялата програма и съобразно действащите нормативи му е присвоено званието „[[астронавт]] на [[USAF]]“. През 2005 г. Робърт Уайт получава званието „астронавт“ и почетния знак „астронавтски крила на [[НАСА]]“, но неговия Полет 62 не е признат за космически полет. == Награди == * [[Файл:Air Force Cross ribbon.svg|60px]] ''Кръст за заслуги на ВВС''; * [[Файл:Air Force Distinguished Service ribbon.svg|60px]] ''Медал за отлична служба на ВВС''; * [[Файл:Silver Star ribbon.svg|60px]] ''Сребърна звезда (с три дъбови листа)''; * [[Файл:Legion of Merit ribbon.svg|60px]] ''[[Легион за заслуги]]''; * [[Файл:Distinguished Flying Cross ribbon.svg|60px]] ''Летателен кръст за изключителни заслуги (с четири дъбови листа)''; * [[Файл:Bronze Star Medal ribbon.svg|60px]] ''Бронзова звезда''; * [[Файл:Air Medal ribbon.svg|60px]] ''Медал на ВВС (с шестнадесет дъбови листа)''; * [[Файл:Outstanding Unit ribbon.svg|60px]] ''Награда за изключителни заслуги''. '''В Аерокосмическата зала на славата е приет през 1992 г.''' == Източници == <references /> * Thompson, Milton O. (1992) ''At The Edge Of Space: The X-15 Flight Program'', Smithsonian Institution Press, Washington and London. ISBN 1-56098-107-5 == Външни препратки == * [https://archive.is/20121212025612/http://www.af.mil/information/bios/bio.asp?bioID=7574 Air Force biography] * [http://www.bobwhitex15.com/index.html Personal website of MGEN Robert M. 'Bob' White] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070206165605/http://www.bobwhitex15.com/index.html |date=2007-02-06 }} * [http://www.nasaimages.org/luna/servlet/detail/nasaNAS~8~8~63235~167189:Major-Robert-M--White-is-seen-here- NASA Images: Major Robert M. White is seen here next to the X-15 aircraft after a research flight] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090607235555/http://www.nasaimages.org/luna/servlet/detail/nasaNAS~8~8~63235~167189:Major-Robert-M--White-is-seen-here- |date=2009-06-07 }} * [http://www.firstflight.org/shrine/robert_white.cfm First Flight Society: Major Robert M. White] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090207020238/http://firstflight.org/shrine/robert_white.cfm |date=2009-02-07 }} * [http://www.veterantributes.org/TributeDetail.asp?ID=243 Veteran Tributes biography: Robert M. White] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100605014115/http://www.veterantributes.org/TributeDetail.asp?ID=243 |date=2010-06-05 }} * [http://www.airforce-magazine.com/MagazineArchive/Pages/1988/February%201988/0288valor.aspx "A Place called the Doumer Bridge", ''AIR FORCE Magazine'', February 1988] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121201223543/http://www.airforce-magazine.com/MagazineArchive/Pages/1988/February%201988/0288valor.aspx |date=2012-12-01 }} {{СОРТКАТ:Уайт, Робърт}} [[Категория:Американски генерали]] [[Категория:Американски летци-изпитатели]] jqraeegxsl6k9lfxo0elyk2242ysl9s 0 365499 12416646 11270230 2024-11-19T09:34:38Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416646 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална техническа гимназия<br> „Симеон Велики“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1963}} | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Велики Преслав]], [[Велики Преслав (община)|община Велики Преслав]], [[Шумен (област)|област Шумен]] | държава = [[България]] | директор = Христина Пенчева Борисова | учители = | ученици = | финансиране = държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Симеон I]] | адрес = ул. „Любен Каравелов“ № 53 | телефон = +359 (0)538 42073 | e-mail = ptg_wpr@abv.bg | сайт = {{URL|ptg-vp.idwebbg.com}} | карта = България Велики Преслав | карта-описание = Местоположение в град Велики Преслав. | бележки = }} '''Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“''' е [[гимназия]] по [[технически науки]] във [[Велики Преслав]], област [[Шумен (област)|Шумен]]. Разположена е на адрес ул. „Любен Каравелов“ № 53.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://registarnauchilishtata.com/професионална-техническа-гимназия-симеон-велики-велики-преслав | заглавие = Професионална техническа гимназия Симеон Велики | достъп_дата = 5 ноември 2021 | издател = pregistarnauchilishtata.com| език = bg }}</ref>}} Гимназията е с държавно финансиране. Учебната смяна е сутрин.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3656/simeon_veliki_high_technical_school.htm | заглавие = Професионална Техническа Гимназия „Симеон Велики“ | достъп_дата = 5 ноември 2021 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = bg }}</ref>}} Директор на училището е Христина Борисова. == История == През [[1963]] г., със заповед на [[Министерство на машиностроенето|Министерството на машиностроенето]] е открито като Професионално техническо училище по промишлен и енергиен монтаж. От 1 септември 1964 г. училището преминава от ведомството на Народната просвета към Министерството на строежите – ДО „Монтажи“. През учебната 1964/1965 г. се обучават 230 ученици в 7 паралелки. Следващата учебна година броят им нараства на 337, а паралелките са 11. Специалностите са: „Промишлен и енергиен монтаж“, „Електрозаварчици“ и „Електромонтьори на мрежи и системи“. През учебната 1966/1967 г. броят на учениците нараства на 407. През февруари 1967 г. със съвместна заповед на МНП и МС училището от ПТУ прераства в СПТУ по ПЕМ.{{Small|<ref name="ptg-vp.idwebbg.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://ptg-vp.idwebbg.com/main_bg/2646_istoriia.html | заглавие = История | достъп_дата = 5 ноември 2021 | издател = ptg-vp.idwebbg.com | език = bg }}</ref>}} През учебната 1970/1971 г. курсистите са 544 в 18 паралелки. Към предишните специалности се разкрива и нова специалност „Контролно-измервателни прибори и автоматика“. Училището разполага с общежитие със 100 места, училищен физкултурен салон, занимални, библиотека, бани и парно отопление.{{Small|<ref name="ptg-vp.idwebbg.com"/>}} През учебната 1972/1973 г. се открива нова специалност за дефектоскописти, а през месец май се открива и нов, модерно обзаведен физкултурен салон в самостоятелна сграда. През учебната 1977/78 г. към редовно обучаващите се 454 курсисти се открива и ПУЦ с 84 човека. През учебната 1983/84 г. е приет и първият випуск УПК ЕСПУ – ІІ степен.{{Small|<ref name="ptg-vp.idwebbg.com"/>}} През учебната 1987/1988 г. училището преминава в системата на СО „Монтажи“. Със заповед на Асоциация „Строителство“ се преобразува от СПТУ в техникум. Обучават се 461 ученици, разпределени в 15 паралелки, като 5 от тях са в учебно-производствен комплекс (УПК). Техникумът по ПЕМ се преименува в Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“ на 25 април 2003 г.{{Small|<ref name="ptg-vp.idwebbg.com"/>}} През учебната 2006/2007 г. ПТГ „Симеон Велики“ и ПГ по ПСТТ „Ив.Къндев“ се обединяват в едно цяло – ПТГ „Симеон Велики“.{{Small|<ref name="ptg-vp.idwebbg.com"/>}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|ptg-vp.idwebbg.com}} * {{Facebook|299130500156684|Страница на училището}} {{Образование във Велики Преслав}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1963 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Средни училища във Велики Преслав]] s5ck00awukek3fnloyysq96wp1fdmi0 0 365505 12416647 12104515 2024-11-19T09:35:50Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416647 wikitext text/x-wiki {{Обработка}} {{Училище | име = Професионална гимназия по селско стопанство | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1958}} | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Велики Преслав]], [[Велики Преслав (община)|община Велики Преслав]], [[Шумен (област)|област Шумен]] | държава = [[България]] | директор = Лиляна Стоянова | учители = | ученици = | финансиране = държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = ул. „Любен Каравелов“ № 49 | телефон = 0538/4-24-01 | e-mail = pgss_vp@abv.bg | сайт = {{URL|daskalo.com/pgss2}} | карта = България Велики Преслав | карта-описание = Местоположение в град Велики Преслав. | бележки = }} '''Професионална гимназия по селско стопанство''' е професионално училище във [[Велики Преслав]]. Гимназията е разположенао на адрес ул. „Любен Каравелов“ № 49 <ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Shoumen/Veliki_Preslav/Veliki_Preslav/bg_Schools.aspx?3833=profesionalna_gimnazia_po_selsko_stopanstvo_high_school uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref><ref>[http://rodina-bg.com/index.php?m=80&lang=1&uch=1&id=2981&obrazovanie=2&obuch=1 rodina-bg.com]</ref>. Директор на училището е инж. Евдокия Антонова<ref>{{Citation |title=velikipreslav.bg |url=http://velikipreslav.bg/schools.html |accessdate=2011-09-14 |archivedate=2010-09-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100914163352/http://velikipreslav.bg/schools.html }}</ref>. Училището е създадено през учебната 1958/1959 година с името СПТУ по СС „Ив. Мичурин“. Носител на орден „Кирил и Методий“ ІІІ степен. В гимназията се осъществява прием на ученици след завършено основно образование. Учениците се обучават по професии и специалности от областта на селското стопанство в следните, професии и специалности: * Техник-лесовъд, спец. Горско и ловно стопанство; * Техник-растениевъд, спец. Растителна защита и агрохимия; * Икономист, спец. Земеделско стопанство; * Механизатор на селскостопанска техника, спец. Механизация на селското стопанство; * Лозаровинар, спец. Лозаровинарство; * Организатор на туристическа и агентска дейност, спец. Селски туризъм; Гимназията е член на асоциацията на Кеймбридж училищата в България. До 2009 година училището работи по проекти за училищно партньорство с гр. Гросенхайн, Германия за обмен на ученици и стажанти в областта на селското стопанство. Учениците на Професионална гимназия по селско стопанство град Велики Преслав са лауреати на национални състезания и конференции от областта на горското и селското стопанство организирани от Лесотехническия университет в Юндола и Тракийския университет в Стара Загора. Гимназията работи по четири проекта от ОП „Развитие на човешките ресурси“ * Да направим училището привлекателно за младите хора „Училище за себеутвърждаване и подготовка към европейски хоризонти“ (УСПЕХ); * Проект „Квалификация на педагогическите специалисти“, * Проект „Ученически практики“; * проект „Нова възможност за моето бъдеще“. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|daskalo.com/pgss2}} * {{Facebook|1661282413934631|Страница на училището}} {{Мъниче|Училище|България}} {{Образование във Велики Преслав}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средни училища във Велики Преслав]] [[Категория:Основани в България през 1958 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Селско стопанство на България]] p6swhqdo2fejl3xjis2sp9ysxikb7do 0 365932 12416029 12379727 2024-11-18T17:26:29Z Nk 399 == Памет == На професор Димитър Пасков е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950691|title=Проф. Димитър Пасков}}). 12416029 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|българския фармаколог|музиканта|Димитър Пасков – Тигъра}} {{Личност|фармаколог}} '''Димитър Спасов Пасков''' е български лекар фармаколог, един от основоположниците на българската експериментална фармакология.<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 105 – 106.</ref><ref name="Peshtera">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://e-peshtera.com/news/Predstavyame-Vi-Dimitar-Spasov-Paskov | заглавие = Представяме Ви Димитър Спасов Пасков | достъп_дата = 5 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 юли 2019 г | труд = | издател = E-Peshtera | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Роден е на 18 октомври 1914 година в сярското българско село [[Горно Броди]], [[Гърция]]. В 1927 година петчленното семейство на Спас Пасков се преселва в [[Пещера]], България, където Спас Пасков работи като зидар. Димитър Пасков завършва непълна гимназия в Пещера и средно образование в Асеновград в 1934 година. В София той завършва Медицинския факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] и започва своята практика като лекар в селата [[Козарско]] и [[Бяга]], а по-късно е околийски лекар в Пещера, където остава до 1945 година. По време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|Българско управление в Македония]] в годините на Втората световна война е в освободените земи. Носител е на орден „За храброст“.<ref name="Peshtera"/> В 1945 година Пасков става асистент в Медицинския университет в София.<ref name="Peshtera"/> От 1957 година до 1959 година специализира в Ленинград, Съветския съюз,<ref name="Peshtera"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://medfac.mu-sofia.com/index.php?page_id=74&section=151 |заглавие=История на катедрата по фармакология на Медицинския факултет |достъп_дата=2020-03-09 |архив_дата=2021-02-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210225084526/https://medfac.mu-sofia.com/index.php?page_id=74&section=151 }}</ref> където в 1949 година защитава докторат при академик [[Сергей Аничков]]. Става кандидат на медицинските науки с откриването на лекарство в Съветския съюз, което остава съветска интелектуална собственост.<ref name="Peshtera"/> Пасков се завръща в България и в 1951 година става доцент в катедрата по фармакология и заместник директор на Института по експериментална медицина.<ref name="Peshtera"/> През 1961 година става професор. Две години по-късно ръководи катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София, която оглавява до 1977 година. През 1959 година Димитър Пасков екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на [[блатно кокиче|блатното кокиче]] – алкалоид, който наричат галантамин.<ref>[https://www.obekti.bg/nauka/kak-kokicheto-stana-lekarstvo Как кокичето стана лекарство; публикация от 01.03.2019 г.]</ref> Изолирана в чист вид, тази съставка получава името [[Нивалин]]. Откритието на свойствата на блатното кокиче става случайно, когато докторът забелязва подобрение у момиче, болно от [[детски паралич]], което без да иска изпива водата от чашка с кокичета, която родителите и са оставили на масата до леглото.<ref>{{Citation |title=Биография на Димитър Пасков |url=http://www.velikite.110mb.com/dimitar_paskov.html |accessdate=2011-09-20 |archivedate=2011-08-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110819214322/http://www.velikite.110mb.com/dimitar_paskov.html }}</ref><ref name="Peshtera"/> Изследванията на Пасков върху луковицата на блатното кокиче започват още в 1950 година. В 1952 година заминава за Ленинград, където прави изследвания с лекарството върху различни парализи.<ref name="Peshtera"/> След завръщането си в България е обвинен в плагиатство, вероятно под съветски натиск, за да остане откритието съветска интелектуална собственост. Аничков и [[Михаил Машковски]] обаче защитават Пасков и признават заслугите му за открието на лекарството. Пасков е уволнен като ръководител в Института по експериментална медицина и академик [[Атанас Малеев]] – брат на [[Мара Малеева-Живкова]], се обявява против връчването на Пасков на званието „Лауреат на Димитровска награда“. В 1961 година Пасков получава в Италия международната награда за постижения в науката „Еньо“. Получава и званието „Заслужил лекар на републиката“. Автор е на над 20 изобретения и оригинални лекарствени форми, учебници, проучвания на народната медицина. В 1977 година под натиск на Малеев, Пасков подава оставка и от ВМИ и до своята смърт работи в Базата за внедряване и развитие към „Софарма“. Умира на 19 април 1986 година в София.<ref name="Peshtera"/> == Памет == На професор Димитър Пасков е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950691|title=Проф. Димитър Пасков}}). Обявен е за личност на ΧΧ столетие на град Пещера.<ref name="Peshtera"/> == Външи препратки == * [https://medfac.mu-sofia.com/index.php?page_id=74&section=151 За катедрата по фармакология – исторически сведения и текст в памет на д-р Иван Маринов Крушков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210225084526/https://medfac.mu-sofia.com/index.php?page_id=74&section=151 |date=2021-02-25 }} * [https://duma.bg/nivalin-valshebnoto-lekarstvo-na-d-r-paskov-n182502 Статия във в-к „Дума“ от 09.01.2019 г.] == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Пасков, Димитър}} [[Категория:Български учени от Македония]] [[Категория:Родени в Горно Броди]] [[Категория:Български фармаколози от Македония]] [[Категория:Преподаватели в Медицинския университет, София]] [[Категория:Български лекари от Македония]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Възпитаници на Медицинския факултет на Софийския университет (до 1950)]] trhscdp9qqqdpql4hd25bhs2oj51kgw 0 366054 12416200 10413943 2024-11-18T19:06:04Z Elkost 8375 +[[Категория:Професионални гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Ловеч]]→[[Категория:Гимназии в Ловеч]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416200 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = ПГВМ<br>„Проф. д-р Димитър Димов“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | описание = | основаване = 1946 г. | закрита = | основател = Министерство на земеделието | вид = професионална гимназия | към = | град = [[Ловеч]] | държава = | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = ул. Райна Княгиня №3 | телефон = | e-mail = | сайт = [http://www.pgvm-lovech.free.bg/ www.pgvm-lovech.free.bg] | бележки = | общомедия = PGVM Prof D. Dimov }} '''Професионалната гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“''' е средно-специално училище в [[Ловеч]], което обучава ученици от осми до дванадесети клас, по специалността [[Ветеринарна медицина]]. Успешно завършилите обучението придобиват професионална квалификация [[Ветеринарен асистент|ветеринарен техник]] или [[Ветеринарен асистент|ветеринарен лаборант]]. == История == Учебното заведение е основано през 1946 г., с решение на Министерството на земеделието, като държавно средно-специално училище за преработка и консервиране на хранителни продукти от животински произход. През учебната 1949/50 година, с решение на Министерството на земеделието и горите училището е трансформирано във Ветеринарно-техническо училище с прием от девети клас и срок на обучение 2 години, като завършилите добиват професионална квалификация [[Ветеринарен асистент|ветеринарен техник]]. От учебната 1951/52 година училището е преобразувано в Техникум по ветеринарна медицина с четиригодишен срок на обучение и прием от 7 клас. През учебната 1956/57 година е изградено учебно-опитно стопанство, където се отглеждат коне, говеда, овце, свине, птици, зайци и други животни. Опитната база се развива и продължава да се ползва за практическо обучение на учениците, и днес. През 2003 г. Ветеринарномедицинският техникум е преобразуван в Професионална гимназия по ветеринарна медицина. През почти 60-годишното си съществуване ПГВМ е обучила и дипломирала над 9200 ветеринарни техници и лаборанти, които успешно се реализират в сферата на селското стопанство, хранително вкусовата промишленост, институтите и опитните станции в страната. От ПГВМ „Проф. д-р Д. Димов“ са започнали професионалния си път в областта на ветеринарната медицина 7 професори и редица изтъкнати научни работници. == Източници == * Официален сайт на училището {{Портал|Образование|Медицина|България}} [[Категория:Основани в България през 1946 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Ловеч]] 5d0w72jusq7pgd8ru1j3wt89bmkt3jp 0 366423 12416011 12415666 2024-11-18T17:19:10Z Протогер 252193 /* П */ 12416011 wikitext text/x-wiki '''Воденчани''' ({{lang|el|Εδεσσαίοι}}, ''Едесеи'') са жителите на град [[Воден]], на гръцки Едеса, [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. Това е списък на най-известните от тях. == Родени във Воден == __NOTOC__ [[#А|А]] – [[#Б|Б]] – [[#В|В]] – [[#Г|Г]] – [[#Д|Д]] – [[#Е|Е]] – [[#Ж|Ж]] – [[#З|З]] – [[#И|И]] – [[#Й|Й]] — [[#К|К]] – [[#Л|Л]] – [[#М|М]] – [[#Н|Н]] – [[#О|О]] — [[#П|П]] – [[#Р|Р]] – [[#С|С]] – [[#Т|Т]] – [[#У|У]] — [[#Ф|Ф]] – [[#Х|Х]] – [[#Ц|Ц]] – [[#Ч|Ч]] – [[#Ш|Ш]] — [[#Щ|Щ]] – [[#Ю|Ю]] – [[#Я|Я]] ---- === А === [[Файл:Georgi and Anna Kandilarov with Family circa 1900.jpg|мини|250п|Анна Кандиларова, [[Георги Кандиларов]] и семейството им]] * {{флагче|България}} Апостол Зограф (около 1750 – ?), с гръцко образование, придружава френския консул в Солун [[Еспри-Мари Кузинери]] в обиколката му из Македония, вероятно е автор на илюстрациите към книгата на Кузинери „Voyage dans la Macedonia, Paris, 1831“<ref>|{{Възрожденска интелигенция|43}}</ref> * {{флагче|България}} [[Александър Занешев]] (1886 – 1935), български офицер * {{флагче|Гърция}} Анастас Димитров Пешов, гръцки комунист, син на Димитри Циронката, пощенски работник, член на ОКНЕ, арестуван след края на окупацията и заточен на остров Агиос Евстратиос, след освобождението си се присъединява към ДАГ и служи като младши лейтенант в Нидже и Вич, загива на Вич на 12 ноември 1948 година<ref name="Kolupacev 243">{{Kolupacev|243}}</ref> * {{флагче|България}} [[Анна Кандиларова|Анна Тръпчева-Кандиларова]] (1865 – 1941), българска просветна деятелка * {{флагче|България}} [[Андрей Стоянов]] (1838 – 1910), български политик * {{флагче|Гърция}} [[Аристархос Гилас]] (1918 – 2003), гръцки политик * {{флагче|България}} Атанас Иванов Петров (1863 - ?), български лекар, завършил медицина в Москва в 1893 г.<ref name="Танчев 56">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 56 | doi = | id = | url =https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|България}} Атанас Хлебаров, български революционер * {{флагче|Гърция}} [[Атанасиос Франгу]] (1856 – ?), гръцки учител и революционер === В === [[Файл:Vangel_Kondoeff_from_Voden_Macedonia_1920.jpg|мини|250п|Реклама на Вангел Кондоев от Воден, емигрант в [[Маямисбърг]], окръг [[Монтгомъри (окръг, Охайо)|Монтгомъри]], Охайо, в [[Народен глас (1907 – 1950)|Българо-американския алманах]], 1920 г.]] * {{флагче|СФРЮ}} {{флагче|Северна Македония}} [[Вангел Аяновски]] (1909 – 1996), югославски партизанин * {{флагче|България}} [[Вангел Занешев]], български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Вангел Наков, български учител в Гумендже между 1850 – 1860 година<ref>|{{Възрожденска интелигенция|445}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Вангелия Циронкова]] (1870 – 1951), андартска деятелка * {{флагче|Гърция}} Ване Мадев (? – 1942), гръцки комунист; член на КПГ от 1928 година, къщата му е партийна квартира; арестуван в 1942 година от германските окупационни власти и разстрелян<ref>{{Kolupacev|181}}</ref> * {{флагче|България}} [[Велко Думев]] (1894 – 1945), български революционер, македоно-одрински опълченец * {{флагче|България}} Виктор Нисянчев, български духовник, йеродякон, завършил 1897 година Московската духовна семинария<ref name="Танчев 49">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 49 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> и в 1900 година Московската духовна академия<ref name="Танчев 50">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 50 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> === Г === [[Файл:Ivan Hristov - Gugovo, Voden.png|мини|250п|Реклама на Иван Христов от Гугово и Георги Васил от Воден, емигранти в [[Батъл Крийк]], Мичиган, в [[Народен глас (1907 – 1950)|Българо-американския алманах]], 1920 г.]] [[Файл:Columbia Bakery Advertisement - Springfield, Ohio 1920.jpg|мини|250п|Реклама на Георги Гиондев, Вангел Хлебаров, Коста Занешев, и Тръпче Бъчваров, всички от град Воден, емигранти в Спрингфийлд, Охайо, в Българо-американския алманах, 1920 г.]] * {{флагче|Северна Македония}} [[Георги Аяновски]] (1940 – ), писател и журналист от Югославия и Северна Македония * {{флагче|България}} Георги Воденски (? - 1907), деец на ВМОРО, загинал като четник при Топ. корита в сражение с турци<ref name="macedonia.kroraina.com">{{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1944 | month = януарий | title = Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията | journal = Илюстрация Илиндень | location = | volume = XV | issue = 1 (151 | pages = 15 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_16_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = | publisher = Издание на Илинденската Организация}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Гешков, учител и четник на ВМОРО<ref name="Църнушанов 27">{{cite book | title = Никола Каранджулов | last = Църнушанов | first = Коста, Ради Каранджулов | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1993 | edition = | publisher = Златовръх | location = София | isbn = | doi = | pages = 27 | url = http://www.strumski.com/books/Karandjulov_.compressed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Георги Гогов]] (1821 – 1876), български възрожденски деец * {{флагче|България}} [[Георги Занешев]], български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Георги Лъджев]] (1907 - ?), български комунист * {{флагче|България}} [[Георги Лъжев]], български възрожденски деец, мелиограф * {{флагче|Гърция}} Георги Манчов, гръцки комунист, съден в 1927 година във Воден<ref name="Андоновски 68">{{Андоновски|68}}</ref> * {{флагче|Северна Македония}} [[Георги Мицковски]] (р. 1946), ветеринар от Северна Македония * {{флагче|Гърция}} [[Георги Пецов]] (Георгиос Пецос), деец на гръцката пропаганда, кмет на Воден в 1915 година * {{флагче|Гърция}} Георги Димитров Пешов - Павсаниас, гръцки комунист, син на Димитри Циронката, текстилен работник, секретар на ЕПОН по време на окупацията, секретар на Ениджевардарския комитет на ЕПОН, присъединява се към ДАГ, загива при Мухарем хан на 30 ноември 1949 година<ref name="Kolupacev 243"/> * {{флагче|СФРЮ}} [[Георги Урдов]] (1914 – 1947), комунистически деец * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Пасхалидис]] (р. 1951), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Пецос]] (1947 – 2014), гръцки политик * {{флагче|България}} [[Григор Джинджифилов]] (1877 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Григор Нушев]] (1887 – 1956), български просветен деец и революционер * {{флагче|Сърбия}} [[Григор Хаджиташкович]] (1875 – 1942), сърбоманин, деец на македонската емиграция в Сърбия * {{флагче|България}} Гуши Гешев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Никола Иванов (ВМОРО)|Никола Иванов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27]</ref> === Д === [[Файл:Dimitri Mainoff, Voden, Macedonia 1920.png|мини|250п|Реклама на Димитри Майнов от Воден, емигрант във [[Форд Сити]], в [[Народен глас (1907 – 1950)|Българо-американския алманах]], 1920 г.]] [[Файл:Dimo_Kovachev.jpg|мини|250п|Димо П. Ковачев (1888 - 1952) от Воден, емигрант в Къртисвил, окръг [[Алегени (окръг, Пенсилвания)|Алегени]], [[Пенсилвания]]]] * {{флагче|България}} Д. Г. Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.<ref>{{Македонците|98}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Занешев (революционер)|Димитър Занешев]] (1874 – 1962), български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} [[Димитър Михайлов (свещеник)|Димитър Михайлов]] (1833 – ?), български свещеник в родния си град между 1860 – 1870 година<ref>{{Възрожденска интелигенция|427}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Томчев]], български учител и общественик * {{флагче|България}} Димитър Попиванов, български лекар<ref>{{Македонците|67}}</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Хлебаров (революционер)|Димитър Хлебаров]], български революционер * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Димо Ковачев]] (1888 – 1952), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} Доне Костодоров, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.<ref>{{Македонците|98}}</ref> * {{флагче|България}} [[Драгни Драгнев]] (1932 – ), български славист и журналист === Е === * {{флагче|Гърция}} [[Евангелос Кофос]], виден гръцки историк, специалист по Македонския въпрос * {{флагче|Гърция}} [[Евангелос Пецос]] (1907 – 1965), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Евстатиос Стоянакис]] (1876 – 1939), гръцки политик и историк * {{флагче|България}} Екатерина (Катерина) Бадачева, българска просветна деятелка, учителка в [[Дойран]] в началото на XX век<ref>{{cite book |title= Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени) |last= Янишлиевъ |first= Борисъ Н |authorlink= |coauthors= |year= 1934 |publisher= Печатница „Съгласие“ |location= София |isbn= |pages= 28 |url= http://www.promacedonia.org/kh/b_janishliev.htm |accessdate=}}</ref> * {{флагче|България}} Елена Стойнова, завършила Марийнската девическа гимназия в Одеса<ref name="Танчев 59">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 59 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Елисавета Райкова]] (1870 – 1960), андартска деятелка === И === * {{флагче|България}} [[Иван Занешев]] (? – 1936), български възрожденски просветен деец * {{флагче|Гърция}} [[Иван Неделков]] (1867 – 1950), гръцки лекар * {{флагче|България}} [[Иван Нощев]] (1882 - ?), български общественик * {{флагче|България}} [[Иван Попандонов]] (? – 1907), български духовник, екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина * {{флагче|България}} Иван Чакъров, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.<ref>{{Македонците|98}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Игнатий Манделидис]] (р. 1930), митрополит на Алексадрийската патриаршия === К === * {{флагче|Гърция}} [[Калиник Георгатос]] (р. 1966), гръцки духовник * {{флагче|България}} [[Климент Кьосев]], български духовник, председател на Долноджумайската и Петричката българска община * {{флагче|България}} [[Константин Баждеков (комунист)|Константин Баждеков]] (1881 – 1929), български общественик, деец на БРП * {{флагче|България}} Константин Мануилов, български духовник, завърщил в 1898 г. Киевската духовна семинария<ref name="Танчев 54">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 54 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Гърция}} Константин Бино, революционер от български произход, участник в [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]] * {{флагче|Гърция}} [[Костас Сиганидис]] (1924 - 2018), гръцки политик * {{флагче|България}} {{флагче|Гърция}} [[Кръстьо Бочар]], революционер от български произход, участник в [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]] === Л === * {{флагче|Гърция}} [[Лили Цицова]] (1886 - 1907), гръцка учителка и революционерка === М === [[Файл:Methodius Dimov.JPG|мини|250п|Архимандрит [[Методий Димов]]]] * {{флагче|Гърция}} [[Марианти Захараки]] (1891 - ?), гръцка учителка * {{флагче|България}} Манчо Манолов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Апостол Петков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30]</ref> * {{флагче|България}} [[Методи Апостолов]] (1903 – 2003), български комунист * {{флагче|България}} [[Методий Димов]], български духовник * {{флагче|Гърция}} [[Минас Миноидис]] (1788 - 1859), гръцки учен * {{флагче|България}} [[Михаил Занешев]], български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} {{флагче|Гърция}} [[Марко Бочар]], революционер от български произход, участник в [[Гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]]<ref>{{cite journal | last = Ивановъ | first = Ил | authorlink = | coauthors = | year = 1938 | month = Февруарий | title = Учебното дѣло въ Воденъ и воденско | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 2 | issue = 92 | pages = 12 - 15 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_10_issue_2.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> === Н === * {{флагче|България}} Нено Спиров (1849 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа * {{флагче|България}} Никола Думев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Богдан Баров]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34]</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Гърция}} [[Никола Атанас Българин]], гръцки революционер * {{флагче|България}} Никола Кьортанасов (Танасов), български учител в родния си град от 1875 година<ref>|{{Възрожденска интелигенция|640}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Никола Галиников, гръцки комунист, съден в 1927 година във Воден<ref name="Андоновски 68"/> * {{флагче|България}} [[Никола Гацев]] (1883 – ?), просветен деец * {{флагче|България}} [[Никола Живкович]] (1792 – 1870), първият архитект на Белград * {{флагче|Гърция}} Николаос Стоидис, известен като Николай Стоянов, основател на „Български човешки права в Македония“ === П === * {{флагче|Гърция}} Петре Керамитчиев - Петрепавле (? – 1947), гръцки комунист, член на ЕЛАС, войник на ДАГ, загинал във Владово<ref>{{Kolupacev|153 - 155}}</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Петрос Сунгарис]] (1933 - 2019), гръцки политик * {{флагче|Сърбия}} [[Петър Бангеев]], сръбски просветен деец * {{флагче|България}} [[Петър Лъжев|Петър Д. Лъжев]], български просветен деец === Р === * {{флагче|СФРЮ}} [[Ристо Кордалов]] (1913 – 1983), комунистически деец === С === * {{флагче|Турция}} [[Селахатин Селъшък]] (1894 – 1968), турски военен * {{флагче|Гърция}} [[Стати Пешов|Стати Димитров Пешов - Георгостати]] (? - 1948), гръцки комунист<ref>{{Kolupacev|242 - 243}}</ref> * {{флагче|България}} {{флагче|Гърция}} [[Стоян Марко Българин]] (? - 1834), революционер от български произход, участник в [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]] * {{флагче|България}} [[Стоян Чалъков (Воден)|Стоян Чалъков]], български възрожденски деец === Т === * {{флагче|СФРЮ}} [[Ташо Аяновски]] (1908 – 1978), гръцки партизанин * {{флагче|Гърция}} [[Ташо Гушев]] (1910 – 1996), гръцки партизанин и деец на НОФ * {{флагче|България}} Ташо Мицев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Никола Иванов (ВМОРО)|Никола Иванов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27]</ref> * {{флагче|Гърция}} [[Теохар Бекирчев]], гръцки андарт * {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Румъния}} [[Тибериус Куния]] (1926 – 2016), румънски лингвист * {{флагче|България}} {{флагче|СФРЮ}} [[Трифун Бузев]] (1889 – 1966), деец на ВМОРО, интербригадист * {{флагче|Гърция}} [[Трифун Хаджиянев]] (1893 – 1944), гръцки комунист * {{флагче|България}} [[Тръпче Григоров|Тръпче (Тръпчо) Григоров]], български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Тръпче Шаламанов]], български просветен деец === Х === * {{флагче|Гърция}} Хари Пецинари, гръцки комунист; в 1941 година влиза в КПГ, арестуван в Нисия от окупационните власти, измъчван и убит<ref>{{Kolupacev|237 - 238}}</ref> * {{флагче|България}} [[Христо Лъджев]] (1910 - ?), български комунист * {{флагче|България}} [[Христо Шаламанов]] (1874 – ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Христо Нейков (революционер)|Христо Нейков]], български революционер, деец на ВМОРО * {{флагче|България}} Христо П. Топалов, завършил медицина в Атинския университет в 1883 година<ref name="Танчев 59"/> * {{флагче|Гърция}} [[Христос Визовитис]] (1934 – 2003), гръцки политик * {{флагче|Гърция}} [[Христос Мелисис]] (р. 1982), гръцки футболист * {{флагче|Турция}} [[Хюрем Ерман]] (1913 – 2003), турски актьор === Македоно-одрински опълченци от Воден === * {{флагче|България}} Антон Ив. Чамов (Андон Чомов, 1883 – ?), учител, Втора и нестроевата рота на Десета прилепска дружина<ref>{{МОО|795 и 800}}</ref> * {{флагче|България}} Васил Димитров, Първа рота на Девета велешка дружина<ref>{{МОО|214}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Динов (Динев), Първа отделна партизанска рота<ref>{{МОО|241}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Илиев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина, [[Сборна партизанска рота на МОО]]<ref>{{МОО|309}}</ref> * {{флагче|България}} Георги Николов, Трета рота на Трета солунска дружина<ref>{{МОО|499}}</ref> * {{флагче|България}} [[Григор Джинджифилов]] (1877 – ?), деец на ВМОРО, войвода на чета, Четиринадесета воденска дружина<ref>{{МОО|207}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Г. Мицев (Мицов, 1876 – 1913), Първа рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година при [[Говедарник]]<ref>{{МОО|463}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Г. Тоцев (1884 – ?), четата на Григор Джинджифилов, четата на [[Евстатий Шкорнов|Дякон Евстатий]]<ref>{{МОО|721}}</ref> * {{флагче|България}} Димитър Костов (1878 – ?), Нестроева рота на Единадесета сярска дружина<ref>{{МОО|371}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Атанасов, Нестроева рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|63}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Георгиев Тацов (1887/1889), Воденска чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина<ref>{{МОО|696}}</ref> * {{флагче|България}} Иван Карпузов (1892 – ?), Нестроева рота на Трета солунска дружина, Продоволствен транспорт на МОО<ref>{{МОО|340}}</ref> * {{флагче|България}} [[Константин Столев]] (Сталев, Станев, 1890 – ?), чиновник, четата на Дякон Евстатий, Солунски доброволчески отряд, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина<ref>{{МОО|663}}</ref> * {{флагче|България}} Костадин Толев (1890 – ?), Воденска чета<ref>{{МОО|716}}</ref> * {{флагче|България}} Кръстьо Христов, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година<ref>{{МОО|771}}</ref> * {{флагче|България}} Лазар Тонков (1888 – ?), четата на Григор Джинджифилов<ref>{{МОО|720. Може би идентичен с Лазар Топков}}</ref> * {{флагче|България}} Лазар Топков (1888 – ?), четата на Дякон Евстатий<ref>{{МОО|720}}</ref> * {{флагче|България}} Михаил Иванов Занешев (1884 или 1889), четата на Григор Джинджифилов, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина<ref>{{МОО|263}}</ref> * {{флагче|България}} Никола Георгиев (1890 – ?), Трета и Нестроева рота на Трета солунска дружина<ref>{{МОО|162}}</ref> * {{флагче|България}} [[Никола Нощев|Никола Нощов]] (Нотчов), Втора рота на Трета солунска дружина<ref>{{МОО|520}}</ref> * {{флагче|България}} Петър Георгиев (Георгев, 1884 – ?), жител на Русе, Първа рота на Лозенградската партизанска дружина<ref>{{МОО|165}}</ref> * {{флагче|България}} [[Радомир Атанасов]] (1869 – ?), четата на Дякон Евстатий<ref>{{МОО|69}}</ref> * {{флагче|България}} Самуил Зърнев (1891 – ?), учител, четата на Григор Джинджифилов, Четвърна рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|271}}</ref> * {{флагче|България}} Таше Китков (Ташо, 1889 – ?), четата на Григор Джинджифилов, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина<ref>{{МОО|350}}</ref> * {{флагче|България}} Ташко Костов (Кръстев, 1874 – ?), Трета рота на Осма костурска дружина<ref>{{МОО|376}}</ref> * {{флагче|България}} Ташо Димитров, Първа рота на Трета солунска дружина<ref>{{МОО|228}}</ref> * {{флагче|България}} Тодор Томов, Първа рота на Трета солунска дружина<ref>{{МОО|718 – 719}}</ref> * {{флагче|България}} Тома Николов (1892 – ?), учител, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина<ref>{{МОО|515}}</ref> * {{флагче|България}} Тръпче Тушев (1890 – ?), Воденска чета<ref>{{МОО|738}}</ref> * {{флагче|България}} Търпо Самарджиев (Тръпчо, 1889/1890 – ?), четата на Ичко Димитров, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина<ref>{{МОО|602}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Анастасов, 20-годишен, ІІІ отделение, Първа рота, на Десета прилепска дружина, ранен на 8 ноември 1912 година, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|23}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Д. Занешев (1868 – ?), учител с висше образование, Продоволствен транспорт на МОО<ref>{{МОО|263}}</ref> * {{флагче|България}} Христо Николов (1881 – ?), жител на село Врабча, учител, Нестроева рота на Девета велешка дружина<ref>{{МОО|516}}</ref> * {{флагче|България}} Янаки Николов, Втора рота на Пета одринска дружина<ref>{{МОО|517}}</ref> * {{флагче|България}} Яно Белопитов (1886/1888 – ?), Солунски доброволчески отряд<ref>{{МОО|83}}</ref> === Дейци на гръцката пропаганда от Воден === * {{флагче|Гърция}} Алкивиад Нуси Киру (Αλκιβιάδης Νούση Κύρου), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127.">{{АГМК|125 – 127}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Александрос Проциос (Αλέξανδρος Πρότσιος), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Ангелос Кодзяс Хадзиянис (Άγγελος Κοτζιάς ή Χατζηγιάννης), гръцки андартски деец, дългогодишен емигрант в САЩ, четник при П. Йоанидис преди и по време на Балканските войни<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Антониос Неделкос (Αντώνιος Νεδέλκος), гръцки андартски деец от втори клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Аргирос Китанос (Αργύριος Κιτάνος), гръцки андартски деец от първи клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} [[Атанасиос Франгос]], гръцки андартски деец * {{флагче|Гърция}} Георгиос Влахос (Γεώργιος Βλάχος), гръцки андартски деец, четник при Мазаракис, убит в сражение с турци<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Георгиос Сионис (Γεώργιος Σιώνης), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Георгиос Трипсянис (Γρηγόριος Τρυψιάννης), гръцки андартски деец от трети клас, куриер на А. Минопулос<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Влахос (Δημήτριος Βλάχος), гръцки андартски деец, водач на чети и куриер<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Георгиадис (Δημήτριος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети клас и просветен деец, неколкократно е нападан от българи, а по-късно е пратен в затвор от турците<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Неделкос (Δημήτριος Νεδέλκος), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Пападопулос (Δημήτριος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник при [[Димитриос Какавос]]<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Перцикапас (Δημήτριος Περτσικάπας), гръцки андартски деец от трети клас, участва в битката при Месимер с четата на Мазаракис<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} [[Димитриос Ризос]] (Δημήτριος Ρίζος), гръцки андартски деец, един от основните организатори на пропагандата в града<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Димитриос, Константинос и Прокопиос Сивенас, гръцки андартски дейци от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Димитриос Сумбасис (Δημήτριος Σούμπασης), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Дионисиос Папахристодулос (Διονύσιος Παπαχριστόδουλος), гръцки андартски деец от втори клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Евангелос Васдарис (Ευάγγελος Βασδάρης), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Евангелос Кофос (Ευάγγελος Κωφός), гръцки андартски деец<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Евангелос Папайоанос (Ευάγγελος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Илияс Симадис (Ηλίας Σιμάδης), гръцки андартски деец от втори клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Илияс Цемцис (Ηλίας Τσέμτσης), гръцки андартски деец от трети клас, куриер и водач<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} [[Йоан Сивенов]] (1856 - 1933), гръцки свещеник и андартски деец * {{флагче|Гърция}} Йоанис Юсмис (Ιωάννης Γιούσμης), гръцки андартски деец от първи клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} [[Йоанис Хадзиникос]] (Ιωάννης Χατζηνίκος), гръцки андартски деец от първи клас, член на градския комитет от 1904 година<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} [[Йоан Цицов|Йоан Цицов – Влахос]] (Ιωάννης Τσίτσιος – Βλάχος), гръцки андартски деец * {{флагче|Гърция}} Константинос Билицис (Κωνσταντίνος Μπιλίτσης), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Констнатинос Варваротис(Κωνσταντίνος Βαβαρότσης), гръцки андартски деец, четник при Мазаракис, Зякас и Кацигарис, важно участие има в битките при [[Месимер]], [[Битка при Голишани|Голишани]] (30 май 1905 г.) и [[Луковец]] с четата на Мазаракис<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Константинос Саламбасис (Κωνσταντίνος Σαλάμπασης), гръцки андартски деец от първи клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Лазарос Нойцис (Λάζαρος Νοΐτσης), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Лизимахос Хадзидимулас (Λυσίμαχος Χατζηδήμουλας), гръцки андартски деец, четник и фабрикант, осуетява опита на българите да влязат в текстилната фабрика през февруари 1901 година<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Михаил Караянидис (Μιχαήλ Καραγιαννίδης), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Николаос Хадзиникос (Νικόλαος Χατζηνίκος), гръцки андартски деец от втори клас, помага на четата на Мазаракис в сражението при Месимер, връзка между местния комитет и [[Гръцко консулство в Солун|консулството]] в Солун, заловен с уличаващо писмо и хвърлен в затвора от турците през 1906 година<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Панайотис Клеон (Παναγιώτης Κλέων), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} [[Парисис Парисис]], гръцки андартски деец * {{флагче|Гърция}} Петрос Прокопиу (Πέτρος Προκοπίου), гръцки андартски деец, четник, пратен в затвор между 1905 – 1908 година<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Продромос Хадзидимитриу (Πρόδρομος Χατζηδημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Прокопиос Валтадорос (Προκόπιος Βαλταδώρος), гръцки андартски деец от трети клас, куриер<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Стоянис Слимбас (Στογιάννης Σλίμπας), гръцки андартски деец от трети клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Трифон Царвенас (Τρύφων Τσαρβένας), гръцки андартски деец от трети клас, информатор<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Христос Караискос (Χρήστος Καράϊσκος), гръцки андартски деец от втори клас<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Христос Картас (Χρήστος Κάρτας), гръцки андартски деец, четник<ref name="manos.125-127." /> * {{флагче|Гърция}} Христос Киру (Χρήστος Κύρου), гръцки андартски деец от втори клас, агент на консулството в Солун, прави връзка с доктор Китанос, отговарящ за Воден-Мъглен, с цел да върнат [[Вертискос (дем Лъгадина)|Вертискос]] към Патриаршията<ref name="manos.125-127." /> == Свързани с Воден == * {{флагче|Гърция}} [[Дине Донев]] (р. 1965), джаз композитор и изпълнител * {{флагче|Гърция}} [[Неокосмос Григориадис]] (1878 – 1967), гръцки общественик и революционер * {{флагче|България}} [[Николай Стоянов (ботаник)|Николай Стоянов]] (1883 - 1968), български ботаник, по произход от Воден * {{флагче|България}} Славка Неделчева, българска учителка във Воден между 1869 – 1880 година<ref>|{{Възрожденска интелигенция|452}}</ref> * {{флагче|България}} Стоян Челев, български революционер, войвода на ВМОРО във Воденско<ref>{{Николов|186}}</ref> == Бележки == <references /> {{Македонци по град}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Воденчани| ]] b8sxk654z04uuilhhy0anmsclo9wdyc 0 366825 12416030 11874938 2024-11-18T17:26:29Z Bichoes78 258843 12416030 wikitext text/x-wiki {{Български феодал или претендент за цар | име = Шишман II | наставка = | описание = претендент за цар на България | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = претендент от [[1341]] | приел титла = | пълно име = | други титли = | кръщене = | роден = ? | място на раждане = [[Второ българско царство]] | починал = ? | място на смъртта = | погребан = | предшественик = | потомство = | наследник = | съпруга = | втори брак = | трети брак = | династия = | баща = [[Михаил III Шишман Асен]] | майка = [[Анна-Неда]] | герб = }} '''Шишман II''' е втория син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] и сръбската принцеса [[Анна-Неда|Анна Неда]] Неманич, претендент за българския престол в изгнание. == Родословие == {{align|center|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #fcb; |1= '''Шишман II''' |2= Цар [[Михаил III Шишман]] |3= [[Анна Неда]] |4= [[Шишман I]] |5= неизвестна по име дъщеря на [[Ана-Теодора Асенина]] |6= Крал [[Стефан Милутин]] |7= [[Елизабет Арпад]] |8= |9= |10= [[Петър (севастократор)]] |11= [[Ана-Теодора]] |12= Крал [[Стефан Урош I]] |13= [[Елена д'Анжу]] |14= [[Елизабет Куманката]] |15= [[Ищван V]] |16= |17= |18= |19= |20= |21= |22= Цар [[Иван Асен II]] |23= [[Ирина Комнина]] |24= Крал [[Стефан Първовенчани]] |25= [[Анна Дандоло]] |26= [[Йоан Ангел]] |27= [[Матилда дьо Вианден]] |28= [[Котян|Котян Сутоевич]] |29= |30= [[Бела IV]] |31= [[Мария Ласкарина]] }}}} == Предистория == Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]]. Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. баща му губи [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която и загива. След нея по време на т.нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне най-големият син на Михаил III [[Иван Стефан]]. 8 месеца по-късно, през [[1331]] г. след дворцов [[преврат]] начело на държавата застава [[Иван Александър]] – племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Ниш]], оттам в [[Дубровник]] и [[Неапол]], под натиска на [[Стефан Душан]]. == Управление в изгнание == [[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|150п|Цар Иван Александър]] Шишман II не последва майка си, а бяга първоначално при татарите а впоследствие и в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], който признава титлата му „''Цар на България“''.<ref>Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5.</ref>В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новия цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият „най-голям враг“. Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата „''близост на рода“'' с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман. Йоан Кантакузин се подготвя за военни действия и изпраща своя съюзник [[Айдън (емирство)|айдънския]] емир [[Умур бег|Умур бег]] с флотата си до устието на река [[Дунав]]. [[Иван Александър]] вдига войската си при [[Сливен]] и тръгва на успешен в началото поход във [[Византия]]. Армията му е пресрещната [[Битка при Одрин (1331)|край Одрин]] и вероятният резултат е победа за войските на [[Андроник III]] и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор. Повече сведения за Шишман II няма. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[цар на България]]|[[1341]]|[[?]]|[[Иван Александър]]|[[Иван Александър]]}} {{пост край}} [[Категория:Български владетели]] [[Категория:Шишмановци]] 78gm5o6kturv9mgzwa8mykb6cu04ywz 12416088 12416030 2024-11-18T17:47:01Z Bichoes78 258843 12416088 wikitext text/x-wiki {{Български феодал или претендент за цар | име = Шишман II | наставка = | описание = претендент за цар на България | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = претендент от [[1341]] | приел титла = | пълно име = | други титли = | кръщене = | роден = ? | място на раждане = [[Второ българско царство]] | починал = ? | място на смъртта = | погребан = | предшественик = | потомство = | наследник = | съпруга = | втори брак = | трети брак = | династия = | баща = [[Михаил III Шишман Асен]] | майка = [[Анна-Неда]] | герб = }} '''Шишман II''' е втория син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] и сръбската принцеса [[Анна-Неда|Анна Неда]] Неманич, претендент за българския престол в изгнание. == Родословие == {{align|center|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #fcb; |1= '''Шишман II''' |2= Цар [[Михаил III Шишман]] |3= [[Анна Неда]] |4= [[Шишман I]] |5= неизвестна по име дъщеря на [[Ана-Теодора Асенина]] |6= Крал [[Стефан Милутин]] |7= [[Елизабет Арпад]] |8= |9= |10= [[Петър (севастократор)]] |11= [[Ана-Теодора]] |12= Крал [[Стефан Урош I]] |13= [[Елена д'Анжу]] |14= [[Елизабет Куманката]] |15= [[Ищван V]] |16= |17= |18= |19= |20= |21= |22= Цар [[Иван Асен II]] |23= [[Ирина Комнина]] |24= Крал [[Стефан Първовенчани]] |25= [[Анна Дандоло]] |26= [[Йоан Ангел]] |27= [[Матилда дьо Вианден]] |28= [[Котян|Котян Сутоевич]] |29= |30= [[Бела IV]] |31= [[Мария Ласкарина]] }}}} == Предистория == Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]]. Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. баща му губи [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която и загива. След нея по време на т.нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне най-големият син на Михаил III [[Иван Стефан]]. 8 месеца по-късно, през [[1331]] г. след дворцов [[преврат]] начело на държавата застава [[Иван Александър]] – племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Ниш]], оттам в [[Дубровник]] и [[Неапол]], под натиска на [[Стефан Душан]]. == Управление в изгнание == [[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|150п|Цар Иван Александър]] Шишман II не последва майка си, а бяга първоначално при татарите а впоследствие и в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]], който признава титлата му „''Цар на България“''.<ref>Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5.</ref>В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новия цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият „най-голям враг“. Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата „''близост на рода“'' с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман. Йоан Кантакузин се подготвя за военни действия и изпраща своя съюзник [[Айдън (емирство)|айдънския]] емир [[Умур бег|Умур бег]] с флотата си до устието на река [[Дунав]] и [[Килия (град)|Килия]]. [[Иван Александър]] вдига войската си при [[Сливен]] и тръгва на успешен в началото поход във [[Византия]]. Армията му е пресрещната [[Битка при Одрин (1331)|край Одрин]] и вероятният резултат е победа за войските на [[Андроник III]] и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор. Повече сведения за Шишман II няма. == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[цар на България]]|[[1341]]|[[?]]|[[Иван Александър]]|[[Иван Александър]]}} {{пост край}} [[Категория:Български владетели]] [[Категория:Шишмановци]] 8lz99wg0dxg684v6djowa1ff1maulkb 2 367434 12415772 12415550 2024-11-18T13:18:26Z Станислав Николаев 13436 12415772 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]], [[Полет 404 на „Алиталия“]], [[Полет 1851 на „Индипендънт Еър“]], [[Полет 610 на „Иберия“]], [[Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“]], [[Полет 431 „Кения Еъруейс“]], [[Полет 715 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 471 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 605 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 491 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 440 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 257 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 570 на „Кения Еъруейс“]], [[Полет 015 на „Кориън Еър Лайнс“]], [[Полет 502 на LANSA]], [[Полет 954 на „Олимпик Еъруейс“]], [[Полет 292 на „Пан Ам“]], [[Полет 812 на „Пан Ам“]], [[Полет 232 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-10“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Швейцария]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на приборите]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1989 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 707“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A310“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Атлантическия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Джапан Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-8“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Китай]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1990 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Индиан Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по години]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по авиокомпания]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1973 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2007 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кения Еъруейс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Северна Америка]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1988 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1994 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1996 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1999 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2001 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2009 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2014 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2019 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по вид]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в международното въздушно пространство]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индийския океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кориън Еър“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Южна Корея]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Перу]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Локхийд L-188 Електра“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на двигателя]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Гърция]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Дъглас DC-6“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Пан Ам“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от механична повреда]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] jsjmxvevbzj7blwwmjbg2i6hg68oqz9 12415882 12415772 2024-11-18T15:29:12Z Станислав Николаев 13436 12415882 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]], [[Полет 404 на „Алиталия“]], [[Полет 1851 на „Индипендънт Еър“]], [[Полет 610 на „Иберия“]], [[Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“]], [[Полет 431 „Кения Еъруейс“]], [[Полет 715 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 471 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 605 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 491 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 440 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 257 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 570 на „Кения Еъруейс“]], [[Полет 015 на „Кориън Еър Лайнс“]], [[Полет 502 на LANSA]], [[Полет 954 на „Олимпик Еъруейс“]], [[Полет 292 на „Пан Ам“]], [[Полет 812 на „Пан Ам“]], [[Полет 232 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 139 на „Судан Еъруейс“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-10“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Швейцария]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на приборите]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1989 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 707“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A310“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Атлантическия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Джапан Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-8“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Китай]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1990 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Индиан Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по години]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по авиокомпания]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1973 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2007 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кения Еъруейс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Северна Америка]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1988 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1994 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1996 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1999 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2001 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2009 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2014 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2019 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по вид]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в международното въздушно пространство]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индийския океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кориън Еър“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Южна Корея]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Перу]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Локхийд L-188 Електра“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на двигателя]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Гърция]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Дъглас DC-6“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Пан Ам“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от механична повреда]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] okjdygyjqen8ldpd1p2h7wfnzqo60t3 12416621 12415882 2024-11-19T09:22:26Z Станислав Николаев 13436 12416621 wikitext text/x-wiki '''Статии създадени от мен:''' '''„[[Скорпиънс]]“''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]]: '''Студийни албуми''': ''[[Lonesome Crow]], [[Fly to the Rainbow]], [[In Trance]], [[Virgin Killer]], [[Taken by Force]], [[Lovedrive]], [[Animal Magnetism]], [[Blackout (албум на Скорпиънс)|Blackout]], [[Love at First Sting]], [[Savage Amusement]], [[Crazy World]], [[Face the Heat]], [[Pure Instinct]], [[Eye II Eye]], [[Moment of Glory]], [[Unbreakable]], [[Humanity Hour I]], [[Sting in the Tail]], [[Return to Forever]], [[Rock Believer]]'' '''Концертни албуми''': ''[[Tokyo Tapes]], [[World Wide Live]], [[Live Bites]], [[Acoustica]], [[Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[MTV Unplugged in Athens]]'' '''Музиканти:''' [[Клаус Майне]], [[Франсис Буххолц]], [[Волфганг Дзиони]], [[Ралф Рикерман]], [[Лотар Хаймберг‎]], [[Руди Ленърс]], [[Кен Тейлър‎]] '''Кавър албуми:''' ''[[Comeblack]]'' '''Видео албуми:''' ''[[First Sting]], [[To Russia with Love and Other Savage Amusements]], [[Moscow Music Peace Festival]], [[Roger Waters The Wall Berlin]], [[Crazy World Tour]], [[A Savage Crazy World]], [[One Night in Vienna]], [[Live at Wacken Open Air]], [[Amazonia – Live In The Jungle]]'' '''Филми:''' ''[[Forever and a Day]]'' '''Компилации:''' ''[[Best of Scorpions]], [[Best of Scorpions Vol. 2]], [[Gold Ballads]], [[Best of Rockers 'n' Ballads]], [[Hurricane Rock]], [[Still Loving You (компилация на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Deadly Sting]], [[Best (компилация на Скорпиънс)|Best]], [[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[The Zoo]], [[No One Like You]], [[Still Loving You (песен на Скорпиънс)|Still Loving You]], [[Big City Nights]], [[Rock You Like a Hurricane]], [[Rhythm of Love (песен на Скорпиънс)|Rhythm of Love]], [[Send Me an Angel]], [[White Dove]], [[No Pain No Gain]], [[Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run)]], [[We'll Burn the Sky]], [[Holiday]], [[Blackout (песен на Скорпиънс)|Blackout]], [[Raised on Rock]], [[The Good Die Young]], [[When the Smoke Is Going Down]], [[You and I (песен на „Скорпиънс“)|You and I]], [[Always Somewhere]], [[Under the Same Sun]], [[Believe in Love]]'' '''Турнета:''' [[Lonesome Crow Tour]], [[Fly to the Rainbow Tour]], [[In Trance Tour]], [[Virgin Killer Tour]], [[Taken by Force Tour]], [[Lovedrive Tour]], [[Animal Magnetism Tour]], [[Blackout Tour]], [[Love at First Sting Tour]], [[Savage Amusement Tour]], [[Crazy World Tour]], [[Face the Heat Tour]], [[Pure Instinct Tour]], [[Eye to Eye Tour]], [[Moment of Glory Tour]], [[Acoustica Tour]], [[Tour 2002]], [[Tour 2003]], [[Unbreakable Tour]], [[Humanity Tour]], [[Get Your Sting and Blackout World Tour]], [[50th Anniversary World Tour]], [[Crazy World Tour 2017]], [[Rock Believer World Tour]], [[Love At First Sting Tour 2024]] '''Награди:''' [[Списък на сертифицираните издания на „Скорпиънс“]], [[Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“]] '''Дискографии:''' '''[[Дискография на „Скорпиънс“]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Дискография на Скорпиънс|избрана]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] '''Портали:''' [[Портал:Скорпиънс]] '''Други: '''[[„Скорпиънс“ в България]], [[Списък на членовете на „Скорпиънс“]], [[Разтърси живота си]], [[Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия]], [[Списък на концертните турнета на „Скорпиънс“]] ----------- '''Избрани статии''': '''[[ПФК „Левски“ София]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/ПФК Левски София 2|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Основно форматирана, редактирана, обновена и подкрепена със сериозни, като качество и количество източници. ----------- '''Избрани статии''': '''[[Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Бразилия – Германия (Световно първенство по футбол 2014)|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Избрани статии''': '''''[[Led Zeppelin IV]]''''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Led Zeppelin IV|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] Изцяло на ново пренаписване. ----------- '''Избрани статии''': '''[[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]]''' <small>([[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|гласуване]]) </small>[[Image:Cscr-featured.svg|15px]] ----------- '''Музикални групи/Изпълнители:''' [[Деф Лепард]], [[Форинър]], [[Бьозе Онкелс]], [[Куийн]], [[Куийн + Пол Роджърс]], [[Майкъл Шенкер Груп]], [[Прити Тингс]], [[Спуки Тут]], [[Дон Докен]], [[Крокус]], [[Синдарела]], [[Горки Парк‎]], [[Рей Уилсън]], [[Лин Лихти]], [[Дон Роуд]], [[Алекс Сколник]], [[Аксел Руди Пел]], [[Едгай]], [[Тото Кутуньо]], [[Ти-Рекс]], [[Крос]], [[Алфавил]], [[Пейдж и Плант]], [[Ковърдейл и Пейдж]], [[Франки Милър]], [[Бонфайър]], [[Фалко]], [[Опус (група)]], [[Брайън Фери]], [[Ел Ей Гънс]], [[Мики Дий]], [[Курт Крес]], [[Оскар Бентън]], [[Иън Стюарт]], [[Мемфис Мини]], [[Харт (група)|Харт]], [[Берлин (група)|Берлин]], [[Притендърс]], [[Скот Макензи]], [[Бостън (група)|Бостън]], [[Пойзън]], [[Кътинг Крю]], [[Сървайвър (група)|Сървайвър]], [[Мили Ванили]], [[Ерик Кармен]], [[Старшип]], [[Еър Съплай]] '''Музикални албуми:''' ''[[News of the World]], [[Jazz]], [[The Game (албум)|The Game]], [[Flash Gordon]], [[Hot Space]], [[The Works]], [[A Kind of Magic]], [[Live Magic]], [[The Miracle]], [[Innuendo]], [[Made in Heaven]], [[Live at Wembley '86]], [[At the Beeb]], [[Queen on Fire – Live at the Bowl]], [[Queen Rock Montreal]], [[A Momentary Lapse of Reason]], [[The Final Cut]], [[Wish You Were Here]], [[Animals]], [[The Division Bell]], [[Reckless]], [[Heartbeat City]], [[Whitesnake (албум)|Whitesnake]], [[Sticky Fingers]]'' '''Музикални компилации:''' ''[[Greatest Hits (Куийн)|Greatest Hits]], [[Greatest Hits II (Куийн)|Greatest Hits II]], [[Greatest Hits III (Куийн)|Greatest Hits III]], [[Queen Rocks]], [[Classic Queen]], [[The 12" Collection]]'' '''Сингли и песни:''' ''[[Bohemian Rhapsody]], [[The Show Must Go On]], [[Innuendo (песен)|Innuendo]], [[Headlong]], [[We Will Rock You]], [[We Are the Champions]], [[These Are the Days of Our Lives]], [[Keep Yourself Alive]], [[You're My Best Friend]], [[Love of My Life]], [[Somebody to Love]], [[Spread Your Wings]], [[Liar]], [[Seven Seas of Rhye]], [[Stairway to Heaven]], [[Summer of '69]], [[On the Turning Away]], [[Rock Around the Clock]], [[San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)]], [[Rock and Roll]], [[Have You Ever Seen the Rain?]], [[Torn]], [[Paranoid (песен на Блек Сабат)|Paranoid]], [[Whole Lotta Love]], [[Kashmir]], [[Immigrant Song]], [[Since I've Been Loving You]], [[Ten Years Gone]], [[Drive]], [[I Don't Wanna Live Without Your Love]], [[No Quarter]], [[In My Defence]], [[My Heart Will Go On]], [[Good Times Bad Times]], [[Dazed and Confused (песен)|Dazed and Confused]], [[Communication Breakdown]], [[Ramble On]], [[Black Dog]], [[Over the Hills and Far Away (песен на Лед Зепелин)|Over the Hills and Far Away]], [[The Rain Song]], [[Learning to Fly (песен на „Пинк Флойд“)|Learning to Fly]], [[The Fletcher Memorial Home]], [[The Final Cut (песен)|The Final Cut]], [[All My Love]], [[The Battle of Evermore]], [[Misty Mountain Hop]], [[Four Sticks]], [[Going to California]], [[When the Levee Breaks]], [[Soldier of Fortune]], [[Still of the Night]], [[Is This Love]], [[Don't Break My Heart Again]], [[Driving Home for Christmas]], [[The Best (песен)|The Best]], [[Knockin' on Heaven's Door]], [[Listen to Your Heart]]'' '''Музикални награди:''' [[„Айвър Новело“ (музикална награда)]], [[„Ехо“ (музикална награда)]], [[Списък на най-продаваните сингли в световен мащаб]]‎ '''Музикални продуценти:''' [[Дитер Диркс]], [[Кийт Олсън]], [[Микаел Норд]], [[Мартин Хансен]], [[Кристиян Колоновитс]], [[Кони Планк]], [[Брус Феърбеърн]], [[Дезмънд Чайлд]] '''Звукозаписни компании:''' [[Райно Ентъртейнмънт]], [[Уорнър Музик Груп]], [[Сони Мюзик Ентъртейнмънт]], [[Брейн Рекърдс]], [[Парлофон Рекърдс]], [[Електра Рекърдс]], [[Кепитъл Рекърдс]] '''Музикални стилове:''' [[Арена рок]], [[Албум ориентиран към рок]], [[Съвременен ритъм енд блус]], [[Яхтрок]], [[Музикален жанр]] '''Свързани с музика:''' [[Рок в Рио]], [[Сторм Торгерсън]], [[Готфрид Хелнвайн]], [[Китарен Център]], [[Дискография на Куийн]], [[Зала на славата на музикалните награди „Грами“]], [[Мелъди Мейкър]], [[Дискография на „Лед Зепелин“]], [[Сантиментална балада]] '''Други:''' [[Скинхедс]], [[Технически ръководител]], [[Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов‎]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2014]], [[Марко Родригес]], [[Германия на Световни първенства по футбол]], [[Германия на Европейски първенства по футбол]], [[Курсалон Хюбнер]], [[Финал на Световното първенство по футбол 2022]], [[Джайънтс Стейдиъм]], [[Хосе Торес Кадена]], [[Индипендънт]], [[Терапсиди]], [[Падащият човек]], [[Божията ръка]], [[Италия – Германия (Световно първенство по футбол 1970)]], [[Случаят „Фрицл“]], [[Убийство на Джон Ленън]], [[Смърт на Майкъл Джексън]], [[Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 961 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 1549 на „Ю Ес Еъруейс“]], [[Съли Салънбъргър]], [[Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 11 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 93 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 77 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 182 на „Еър Индия“]], [[Полет 191 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 163 на „Саудиа“]], [[Авиокатастрофа на „Илюшин Ил-76“ в Иран (2003 г.)]], [[Полет 593 на „Аерофлот“]], [[Полет 522 на „Хелиос Еъруейс“]], [[Полет 800 на „Транс Уърлд Еърлайнс“]], [[Полет 811 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 801 на „Кориън Еър“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ в Ангола през 2003 г.]], [[Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“]], [[Футболно съперничество между България и Германия]], [[Полет 739 на „Флайинг Тайгър Лайн“]], [[Полет 904 на „Лайън Еър“]], [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]], [[Полет 358 на „Ер Франс“]], [[Полет 1285R на „Ароу Еър“]], [[Полет 2120 на „Найджерия Еъруейс“]], [[Полет 203 на „Авианка“]], [[Полет 011 на „Авианка“]], [[Полет 9268 на „Метроджет“]], [[Полет 965 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 301 на „Биргенеър“]], [[Полет 587 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 4590 на „Ер Франс“]], [[Изчезване на „Локхийд WC-130“ на ВВС на САЩ през 1974 г.]], [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]], [[Полет 3054 на „Ти Ей Ем Еърлайнс“]], [[Полет 1420 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 255 на „Нортуест Еърлайнс“]], [[Самолетна катастрофа край Мартас Винярд през 1999 г.]], [[Полет 330 на „Суисеър“]], [[Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 243 на „Алоха Еърлайнс“]], [[Полет 508 на LANSA]], [[Полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 261 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Полет 96 на „Американ Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Търкиш Еърлайнс“]], [[Полет 1282 на „Аляска Еърлайнс“]], [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.]], [[Смърт на Даяна, принцеса на Уелс]], [[Полет 409 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Експлозии на пейджъри в Ливан и Сирия през 2024 г.]], [[Полет 604 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 708 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 702 на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]], [[Полет 129 на „Чайна Еър“]], [[Изчезване на R6D-1 в Атлантическия океан през 1956 г.]], [[Катастрофа на R6D-1 в Хаваи през 1955 г.]], [[Полет 409 на „Юнайтед Еър Лайнс“]], [[Полет 6560 на „Фърст Еър“]], [[Полет 114 на „Либиян Араб Еърлайнс“]], [[Полет 1812 на „Сибериа Еърлайнс“]], [[Изчезване на „Дъглас C-54D“ през 1950 г.]], [[Полет 8501 на „Индонезия ЕърЕйжа“]], [[Полет 3505 на „Канадиан Пасифик Еър Лайнс“]], [[Изчезване на „Боинг 727“ на „Фосет Перу“ през 1990 г.]], [[Полет 810 на „Трансеър“]], [[Полет 5735 на „Чайна Ийстърн Еърлайнс“]], [[Полет 3943 на „Чайна Саутерн Еърлайнс“]], [[Полет 2303 на „Чайна Нортуест Еърлайнс“]], [[Полет 604 на „Флаш Еърлайнс“]], [[Полет 4509 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 4146 на „Чайна Саутуест Еърлайнс“]], [[Полет 804 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 111 на „Суисеър“]], [[Полет 2306 на „Аерофлот“]], [[Полет 7081 на „Хемус Ер“]], [[Полет 3296 на „ПенЕър“]], [[Полет 404 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 472 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 821 на „Аерофлот“]], [[Полет 733 на „Ейжиана Еърлайнс“]], [[Полет 5022 на „Спанеър“]], [[Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]], [[Полет 981 на „Флайдубай“]], [[Полет 5143 на „Аерофлот“]], [[Катастрофа на летище „Манчестър“ през 1985 г.]], [[Катастрофа в планината Еребус]], [[Полет 5463 на „Аерофлот“]], [[Полет 6502 на „Аерофлот“]], [[Полет 90 на „Еър Флорида“]], [[Полет 855 на „Еър Индия“]], [[Полет 143 на „Еър Канада“]], [[Полет 864 на „ЕджиптЕър“]], [[Полет 152 на „Гаруда Индонезия“]], [[Полет 203 на „Галакси Еърлайнс“]], [[Полет 404 на „Алиталия“]], [[Полет 1851 на „Индипендънт Еър“]], [[Полет 610 на „Иберия“]], [[Полет 191 на „Делта Еър Лайнс“]], [[Полет 431 „Кения Еъруейс“]], [[Полет 715 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 471 на „Джапан Еър Лайнс“]], [[Полет 605 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 491 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 440 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 257 на „Индиан Еърлайнс“]], [[Полет 570 на „Кения Еъруейс“]], [[Полет 015 на „Кориън Еър Лайнс“]], [[Полет 502 на LANSA]], [[Полет 954 на „Олимпик Еъруейс“]], [[Полет 292 на „Пан Ам“]], [[Полет 812 на „Пан Ам“]], [[Полет 232 на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“]], [[Полет 139 на „Судан Еъруейс“]], [[Полет 363 на „Татарстан Еърлайнс“]] ----------- '''Категории:''' [[:Категория:Видео албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Песни на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Членове на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Турнета на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Продуценти на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Компилации на „Куийн“]], [[:Категория:Сингли от 1977 година]], [[:Категория:Концертни албуми на „Куийн“]], [[:Категория:Шаблони за албуми на „Скорпиънс“]], [[:Категория:Сингли от 1976 година]], [[:Категория:Сингли от 1974 година]], [[:Категория:Германски хардрок групи]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1965]], [[:Категория:Музикални албуми от 2015 година]], [[:Категория:Музикални турнета от 2015 година]], [[:Категория:Музикални портали]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1972]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1973]], [[:Категория:Музикални турнета от 2017 година]], [[:Категория:Песни на „Лед Зепелин“]], [[:Категория:Песни на „Дийп Пърпъл“]], [[:Категория:Музикални групи основани през 1978]], [[:Категория:Музикални групи с певици|Категория:Музикални групи с жени певци]], [[:Категория:Списъци с концертни турнета|Категория:Списъци с концертни турнета]], [[:Категория:Мачове от световни първенства по футбол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 МАКС 8“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Етиопиън Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 767“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Юнайтед Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 757“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Ер Франс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A320“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Американ Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от структурна повреда по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в поддръжката]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват разхерметизация по време на полет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешки в дизайна или производството]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от загуба на контрол]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от отвличане]], [[:Категория:Инциденти със сваляне на самолет]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 727“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от изчерпване на горивото]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1985 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Съветския съюз]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Аерофлот“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Туполев Ту-154“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти с въздухоплавателни средства]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-10“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Етиопия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Иран]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Египет]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти във Франция]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Швейцария]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на приборите]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1989 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 707“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A310“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Атлантическия океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Джапан Еърлайнс“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Макдонъл Дъглас DC-8“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Китай]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1972 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1990 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Индиан Еърлайнс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индия]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по години]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по авиокомпания]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1973 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2007 г.]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кения Еъруейс“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Северна Америка]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1977 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1978 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1988 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1994 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1996 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1999 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2000 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2001 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2009 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2014 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2019 г.]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти по вид]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в международното въздушно пространство]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индийския океан]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Кориън Еър“]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Южна Корея]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Перу]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Локхийд L-188 Електра“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от повреда на двигателя]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Гърция]], [[:Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Дъглас DC-6“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на „Пан Ам“]], [[:Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от механична повреда]], [[:Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2013 г.]] ----------- '''Шаблони в Портал Скорпиънс:''' [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение]], [[Шаблон:Скорпиънс-въведение 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак]], [[Шаблон:Скорпиънс-Джеймс Котак 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография]], [[Шаблон:Скорпиънс-Дискография 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Знаете ли че...]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка]], [[Шаблон:Скорпиънс-избрана картинка 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Клаус Майне 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс]], [[Шаблон:Скорпиънс-Матиас Ябс 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Михаел Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода]], [[Шаблон:Скорпиънс-Павел Мончивода 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за албум]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за песен]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер]], [[Шаблон:Скорпиънс-Рудолф Шенкер 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Основна статия]], [[Шаблон:Скорпиънс-свързани портали и статии]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот]], [[Шаблон:Скорпиънс-Улрих Рот 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Францис Буххолц]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел]], [[Шаблон:Скорпиънс-Херман Раребел 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини]], [[Шаблон:Скорпиънс-Новини 01]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне]], [[Шаблон:Скорпиънс-Препоръчителна статия за турне 01]] '''Шаблони за албуми на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Lonesome Crow]], [[Шаблон:Fly to the Rainbow]], [[Шаблон:In Trance]], [[Шаблон:Virgin Killer]], [[Шаблон:Taken by Force]], [[Шаблон:Tokyo Tapes]], [[Шаблон:Lovedrive]], [[Шаблон:Animal Magnetism]], [[Шаблон:Blackout]], [[Шаблон:Love at First Sting]], [[Шаблон:World Wide Live]], [[Шаблон:Savage Amusement]], [[Шаблон:Crazy World]], [[Шаблон:Face the Heat]], [[Шаблон:Live Bites]], [[Шаблон:Pure Instinct]], [[Шаблон:Eye II Eye]], [[Шаблон:Moment of Glory]], [[Шаблон:Acoustica]], [[Шаблон:Unbreakable]], [[Шаблон:Humanity Hour I]], [[Шаблон:Sting in the Tail]], [[Шаблон:Live 2011 - Get Your Sting & Blackout]], [[Шаблон:Comeblack]], [[Шаблон:MTV Unplugged in Athens]], [[Шаблон:Return to Forever]], [[Шаблон:Rock Believer]] '''Шаблони за сингли на Скорпиънс:''' [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1970-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1980-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 1990-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2000-те]], [[Шаблон:Сингли на Скорпиънс от 2010-те]], [[Шаблон:Сингли на „Скорпиънс“ от 2020-те]] '''Шаблони за избрани статии:''' [[Шаблон:Избрана статия 31 2010]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 43 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 50 2011]], [[Шаблон:Избрана статия 8 2014]], [[Шаблон:Избрана статия 39 2015]], [[Шаблон:Избрана статия 19 2022]] '''Други шаблони:''' [[Шаблон:Скорпиънс]], [[Шаблон:Куийн]], [[Шаблон:Сингли на Куийн]] 48jtg6pj0p2x3vzh2x55flug0loirer 0 367725 12416286 12325585 2024-11-18T20:49:14Z PowerBUL 202075 12416286 wikitext text/x-wiki {{Музикален фестивал | име = Сан Диего Комик-Кон | категория = book | лого = | размер лого = | картинка = | обяснение = Конгресният център на Сан Диего при провеждане на фествала | място = [[Сан Диего]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | години = 1970 - | основатели = | дата = | жанр = | организатор = | победител = | сайт = [https://www.comic-con.org/ www.comic-con.org] }} '''Сан Диего Комик-Кон Интернешънъл''' ({{lang|en|San Diego Comic-Con International}}), по-известен като '''Сан Диего Комик-Кон''' или просто '''Комик-Кон''' е ежегодно събиране през лятото на създатели и любители на [[комикс]]и и всичко свързано с тях, което продължава четири дни (от четвъртък до неделя) в [[Сан Диего]], [[Калифорния]], [[САЩ]]. Основано е като конгрес на комиксите на Златния щат от група ентусиасти, включваща Шел Дорф, Ричард Алф, Кен Крюгър и Майк Таури<ref name=bbc>{{cite news|title=Comic-Con co-creator Ken Krueger dies |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/8379221.stm|publisher=[[BBC News]] |date=25 ноември 2009 |accessdate=7 януари 2012| archivedate=4 март 2016| archiveurl= https://web.archive.org/web/20160304000150/http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/8379221.stm| deadurl=no}}</ref><ref name=ut>{{cite news|first=Peter|last=Rowe|title=Richard Alf, 59, one of Comic-Con's founders |url=http://www.utsandiego.com/news/2012/jan/05/richard-alf-59-one-comic-cons-founders/|work=[[The San Diego Union-Tribune]] |date=5 януари 2012 |accessdate=7 януари 2012|archivedate=5 март 2016| archiveurl =https://web.archive.org/web/20160305075120/http://www.sandiegouniontribune.com/news/2012/jan/05/richard-alf-59-one-comic-cons-founders/| deadurl=no}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.sheldorftribute.com/|title=Shel Dorf Tribute – A tribute to Shel Dorf, founder of San Diego's Comic-Con International|publisher=}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.kenkruegertribute.com/|title=Ken Krueger Tribute – A Tribute to Ken Krueger, Chairman of Comic-Con International #1, member of First Fandom, beloved friend and mentor|publisher=}}</ref>. Провежда се в конгресния център на Сан Диего в Даунтаун. В сряда вечер, преди официалното откриване на събитието, има предварителен преглед само за професионалисти, изложители и избрани гости, регистрирани отрано за всичките четири дни. Според [[Форбс]] събирането е „най-голямата конференция по рода си в света“<ref>{{cite news |title=The Coolest Costumes Of Comic-Con |author=David M. Ewalt if you come you will never leave and die|url=http://www.forbes.com/sites/davidewalt/2011/07/25/costumes-comic-con-cosplay/ |newspaper=Forbes |date=25 юли 2011 |accessdate=9 юли 2013}}</ref> и най-голямото шоу в Северна Америка<ref>{{cite news |last=MacDonald |first=Heidi |date=19 юни 2013 |title=What are the biggest comic-cons in North America? |url=http://blogs.publishersweekly.com/blogs/PWxyz/2013/06/19/what-are-the-biggest-comic-cons-in-north-america/comment-page-1/ |newspaper=Publisher Weekly |publisher=PWxyz, LLC. |accessdate=5 септември 2014 |archivedate=2014-08-07 |archive-url=https://web.archive.org/web/20140807110133/http://blogs.publishersweekly.com/blogs/PWxyz/2013/06/19/what-are-the-biggest-comic-cons-in-north-america/comment-page-1/ }}</ref>. През 2010 година работи при пълен капацитет от 130 000 участници<ref name="Weisberg">{{Cite news |last = Weisberg |first = Lori |title = Comic-Con registration crashes for second time |newspaper = San Diego Union-Tribune |location = San Diego, California |date =22 ноември 2010 |url = http://www.signonsandiego.com/news/2010/nov/22/comic-con-registration-crashes-for-second-time/ |accessdate =24 ноември 2010}}</ref>. Това събитие държи и няколко рекорда в [[книгата на Гинес]]<ref name="Glenday">{{Cite news |last= Glenday |first= Craig |title= San Diego Comic-Con – a geeky hotbed of record breaking |publisher= Guinness World Records |location = London, England |date =18 юли 2013 |url = http://www.guinnessworldrecords.com/news/2013/7/san-diego-comic-con-a-geeky-hotbed-of-record-breaking-49972/ |accessdate =6 юли 2017}}</ref>. == История == Конгресът е основан през 1970 г. от Шел Дорф, Ричард Алф, Кен Крюгер, Майк Таури, Бари Алфонсо, Боб Сурк и Грег Беър<ref name=bbc/><ref name=ut/>. Роденият в [[Детройт]], [[Мичиган]] любител на комикси Шел Дорф се премества в Сан Диего, Калифорния, през 1970 г.<ref name=cns>[http://www.fox5sandiego.com/news/kswb-comic-con-obit,0,5610639.story "Founder of Comic-Con Dies at 76"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111004143817/http://www.fox5sandiego.com/news/kswb-comic-con-obit,0,5610639.story |date=2011-10-04 }}, [[City News Service]] via Fox5SanDiego.com, 4 ноември 2009</ref> и организира еднодневна конференция наречена „Комик-миникон на Златния щат“ на 21 март 1970 г. като „суха тренировка“ за по-мащабно събитие. След първоначалното събиране, първият тридневен конгрес на комиксите в Сан Диего привлича 300 души<ref>Comic-Con Souvenir Book No. 40 p.61 (2009)</ref> и се провежда от 1 до 3 август 1970 г.<ref name=sdn>Rowe, Peter. [http://www.signonsandiego.com/news/2009/nov/04/sheldon-dorf-comic-con-co-founder-devoted-artists-/ "Obituary: Sheldon Dorf; Comic-Con co-founder"]. '[[The San Diego Union-Tribune]]. Sign On San Diego. 4 ноември 2009</ref> Конгресният център в Сан Диего става домакин на събитието за първи път през 1991 г.<ref name="HulkGrowth">{{cite news| first=Elizabeth| last=Malloy |title=Charting Comic-Con's Hulk-like growth|url= http://www.sddt.com/Hospitality/article.cfm?SourceCode=20080418tbe |work=The Daily Transcript |date=18 април 2008 |accessdate=19 април 2008}}</ref>. До края на 1970-те години шоуто получава голяма популярност и се разраства. Конгресът се организира от група от 13 членове на борда, 16 – 20 служители на пълен и непълен работен ден и 80 доброволци, които помагат чрез комисии. Комик-Кон е организация с нестопанска цел, а приходите от събитието отиват за неговото по-нататъшно финансиране. Логото на конгреса е създадено от Ричард Брунинг и Джош Бийтман през 1995 г. През септември 2010 г. организацията обявява, че ще остане в Сан Диего до 2015 г. <ref>[http://www.10news.com/news/25232129/detail.html "Comic-Con To Stay in SD At Least Through 2015"]. 10news.com. 30 септември 2010</ref><ref>{{cite web| last= Kilpatrick| first= Conor| url= http://www.ifanboy.com/content/articles/BREAKING__Comic-Con_International_to_stay_in_San_Diego_through_2015| title= Comic-Con International to stay in San Diego through 2015| work= [[iFanboy.com|iFanboy]]| accessdate= 22 юни 2011| архив_дата= 2010-12-08| архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20101208223420/http://www.ifanboy.com/content/articles/BREAKING__Comic-Con_International_to_stay_in_San_Diego_through_2015}}</ref> През 2015, с помощта на [[Lionsgate]] е създаден видео канал, който да излъчва съдържание, свързано с Комик-Кон.<ref>{{cite news |last=Weisberg |first=Lori |date=9 април 2015 |title=Comic-Con to get online video channel |url= http://www.utsandiego.com/news/2015/apr/09/comic-con-teams-liongate-on-demand-video-channel/ |newspaper=[[San Diego Union Tribune]] |accessdate=11 април 2015 }}</ref><ref>{{cite news |last=McNary |first=Dave |date=9 април 2015 |title=Lionsgate Launching Comic-Con Channel |url=http://variety.com/2015/tv/news/lionsgate-launching-comic-con-channel-1201468406/ |newspaper=Variety |accessdate=11 април 2015 }}</ref>Въпреки това Комик-Кон продължава да се провежда в Сан Диего и след тази дата. == В други медии == Действието на „[[Комикс: Филмът]]“ на [[Марк Хамил]] се развива на Комик-Кон, както и епизод от втория сезон на сериала „[[Антураж]]“. Фестивалът служи и като извинение от Сет Коен и Райън Атууд за тяхното пътуване до [[Тихуана]] в първия сезон на „[[Ориндж Каунти (сериал)|Ориндж Каунти]]“. Комик-Кон се споменава често в сериала „[[Теория за Големия взрив]]“, обикновено като събитие, което главните герои очакват с нетърпение. == Източници == <references /> [[Категория:Култура в Сан Диего]] [[Категория:Фестивали в САЩ]] [[Категория:Фестивали на изкуствата]] [[Категория:Комикси]] [[Категория:Основани в САЩ през 1969 година]] m314ajypwxbni819denhy2bnx1c9thi 0 369877 12415997 12120448 2024-11-18T17:14:42Z Протогер 252193 /* Биография */ 12415997 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Георги Лъжев | име-оригинал = | категория = етнограф | описание = български мелиограф | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Воден]], [[Османска империя]] | починал-място = | вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф | област = [[Етнография]] | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Георги Д. Лъжев''' е деец на [[Българско възраждане|Българското възраждане]] в [[Македония (област)|Македония]], един от първите мелиографи в Македония, учител. == Биография == Лъжев е роден в 1866 година във [[Воден]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] (днес Едеса, Гърция). Негов брат е просветният деец [[Петър Лъжев|Петър Д. Лъжев]]. Събира народни песни и неговите трудове са печатани в [[Сборник за народни умотворения, наука и книжнина|Сборника за народни умотворения, наука и книжнина]] (1890 - 1900).<ref>{{МКЕ|796}}</ref> Завършва [[Софийски университет|Софийския университет]] и от 1893 година преподава в мъжката гимназия във Варна и основава хор при храма „[[Свети Архангел Михаил (православна църква във Варна)|Свети Архангел Михаил]]“.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:9hIbEYwI8GEJ:www.operavarna.bg/pdf/kutin_za_opera_varna_kniga.pdf+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%B2&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjnoQ0Hqb667mSZNetAxm3QScJk433j7piFsuMzuFI-nYDv5eXbUcew2mykh-oalQeGZlXcEHdOPW76xFDj0RZLpez8XQz8XXUjqcZbUrtQBcRi4sumBqkNP19NQGO6iVrsSGhY&sig=AHIEtbTFEb_g2yxDZA6MlU1zsHmIEfsN5w Кутин, Любомир. Варна, култура и традиции, 183.]</ref> Преподава църковно пеене и в Търново.<ref>Николов, Тома. Спомени из моето минало, София, 1989, стр. 345.</ref> В 1900 година е делегат на Търновското дружество на [[Седми македонски конгрес|Седмия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.</ref> Говори немски, френски, английски, гръцки, старогръцки и санскрит.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hg-vt.com/?mod=info&show=history |заглавие=Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново |достъп_дата=2011-10-18 |архив_дата=2017-01-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170108092927/http://www.hg-vt.com/?mod=info&show=history }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Лъжев, Георги}} [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български фолклористи от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Родени във Воден]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български имигранти от Македония във Велико Търново]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] r0frrw7ilvbiam2b2nhg8riep6rf58x 0 372601 12416168 12196482 2024-11-18T18:34:38Z Пища Хуфнагел 119943 12416168 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Самуел Ицхак Финци''' е български актьор от [[История на евреите по българските земи|еврейски]] произход. == Биография == Самуел Финци е роден на 20 януари 1966 година в [[Пловдив]] в семейството на [[Ицхак Финци]], който също е актьор, и пианистката Гина Табакова.<ref name="pape_Стан">{{Цитат уеб | заглавие = Човек онемява в България | автор = | труд = в-к [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | дата = | достъп_дата = 12 август 2015 | уеб_адрес = http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2001-04-22&article=143713 | цитат = | език = | архив_дата = 2016-03-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160305195412/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2001-04-22&article=143713 }}</ref><ref name="dw.c_Саму">{{Цитат уеб | заглавие = Самуел Финци: „Комизмът произлиза от отчаянието“ | фамилно_име = | труд = [[Дойче веле]] | дата = | достъп_дата = 12 август 2015 | уеб_адрес = http://www.dw.com/bg/самуел-финци-комизмът-произлиза-от-отчаянието/a-18122833 | цитат = | език = }}</ref> Завършва [[НГДЕК|Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]]. Учи [[актьорско майсторство]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. След 1989 година живее и работи в [[Германия]].<ref name="pape_Стан"/> == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година !! Филми и сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 2021 || [[Януари (филм)|Януари]] || || България || портиерът |- | 2019 || [[Имало една война]] || || България / Монако || Щефан Шпилберг |- | 2019 || ''„Френски“''<br>''(„Francuski“)'' || || Германия / Австрия || Данило |- | 2019 || [[18% сиво]] || || България / Германия / Македония / Сърбия / Белгия || Дани |- | 2015 – 2017... || ''(„Allmen“)'' || 3 || Германия || Карлос ''(в 3 серии)'' |- | 2018 || ''„Среща на съучениците''<br>''(„Klassentreffen“)'' || || Германия || Нилс |- | 2018 || ''„Моят дяволски добър приятел''<br>''(„Meine teuflisch gute Freundin“)'' || || Германия || дявол |- | 2018 || ''„Великолепни времена''<br>''(„Herrliche Zeiten“)'' || || Германия || Бартос / слуга-съпруг |- | 2018 || ''„Хот дог''<br>''(„Hot Dog“)'' || || Германия || Феску |- | 2016 – 2017 || ''„Трилърът на Тел-Авив“''<br>''(„Der Tel-Aviv-Krimi“)'' || 4 || Германия || Якоов Блок ''(в 3 серии)'' |- | 2017 || ''„Капитанът''<br>''(„Der Hauptmann“)'' || || Германия / Франция / Полша / Китай || Роже |- | 2017 || ''„Крал дядо''<br>''(„König Opa“)'' || || Германия || |- | 2017 || ''„Кони и компания 2 – Тайната на Т-Рекс''<br>''(„Conni und Co 2 – Das Geheimnis des T-Rex“)'' || || Германия || г-н Хаузер |- | 2016 || ''„Нашето време е сега''<br>''(„Unsere Zeit ist jetzt“)'' || || Германия || доцент |- | 2016 || [[Мария Кюри (филм)|Мария Кюри]]<br>''(„Marie Curie“)'' || || Полша / Германия / Франция || Гюстав Тери |- | 2016 || ''„Нашето време е сега''<br>''(„Unsere Zeit ist jetzt“)'' || || Германия || доцент |- | 2016 || [[Съобщение за теб]]<br>''(„SMS für Dich“)'' || || Германия || Вортман |- | 2016 || [[Баща ми, майка ми, сестра ми]] || || || |- | 2016 || ''„Кралят на маймуните''<br>''(„Affenkönig“)'' || || Германия || Виктор |- | 2016 || ''„Фриц Ланг''<br>''(„Fritz Lang“)'' || || Германия || Петер Кюртен |- | 2016 || ''„Лудории с приятели''<br>''(„Seitensprung mit Freunden“)'' || || Германия || Паул Бергман |- | 2012 – 2018... || ''„Под съмнение“''<br>''(„Unter Verdacht“)'' || 29 || Германия || Димитър Цветанов <br>''(в 25-а: „Betongold“ (2016)'' |- | 2015 || ''„Тинтири-минтири“''<br>''(„Fiddlesticks“)'' || || Германия || Герхард |- | 2015 || [[Да се превърнеш в мачо]] – <br>''(„Macho Man“)'' || || Германия || Клайнмюлер, шефът на агенцията |- | 2015 || ''„Блохин: Живите и мъртвите“''<br>''(„Blochin: Die Lebenden und die Toten“)'' || 5 || Германия || адвокат Ногли<br>''(във 2-ра: „2. Kapitel“)'' |- | 2015 || ''„Извън кутията“''<br>''(„Outside the Box“)'' || || Германия || Петер Краусман |- | 2015 || ''„Доведени братя“''<br>''(„Halbe Brüder“)'' || || Германия || нотариус Гарсия |- | 2015 || ''„Смърт на хипитата! Да жвее пънка!“''<br>''(„Tod den Hippies!! Es lebe der Punk!“)'' || || Германия || Клаус Ротер |- | 2015 – 2017 || ''„Вино от Фердинанд фон Ширах“''<br>''(„Schuld“)'' || 10 || Германия || съдия Фальк ''(в 3-та: „Ausgleich“ (2015) '' |- | 2013 – 2017 || ''„Двойки“''<br>''(„Paare“)'' || 28 || Германия || пациент ''(в 3-та: „Fall 3“ (2015)'' |- | 2015 || ''„Петимата приятели 4“''<br>''(„Fünf Freunde 4“)'' || || Германия / Тунис || Бернхард Кирин |- | 2014 || ''„Мед в главата“''<br>''(„Head Full of Honey“)'' || || Германия || келнерът Венедиг |- | 2014 || ''„Свидетелската къща“''<br>''(„Das Zeugenhaus“)'' || || Германия || Бернщайн |- | 2014 || ''„Добре дошли вв клуба“''<br>''(„Willkommen im Klub“)'' || || Германия || лекар |- | 2014 || ''„Най-неблагоприятният сценарий“''<br>''(„Worst Case Scenario“)'' || || Германия / Полша || Георг |- | 2014 || ''„Мостовете на Сараево“''<br>''(„Ponts de Sarajevo“)'' || 11 новели|| Франция / Босна и Херцеговина / Швейцария / Италия / Португалия / България Германия || ''(в новелата: „Моите скъпи нощи“ –<br>„My Dear Night“)'' |- | 2014 || ''„Глупости“''<br>''(„Quatsch und die Nasenbärbande“)'' || || Германия || Герхард |- | 2012 – 2013 || [[Четвърта власт]] || 12 || || Велизар Матеев |- | 2013 || ''„Пепеляшка и Котаракът в чизми“''<br>''(„Aschenbrödel und der gestiefelte Kater“)'' || || Германия || бащата на Паул |- | 1994 – 2019... || ''„Силният отбор“''<br>''(„Ein starkes Team“)'' || 80 || Германия || оперативен мениджър Кримар ''(в 56-а: „Съпругата на приятеля“ – „Die Frau des Freundes“ (2013)'' |- | 2013 || ''„Октомври Ноември“''<br>''(„Oktober November“)'' || || Австрия || Давид |- | 2013 || ''„Изобретението на любовта“''<br>''(„Die Erfindung der Liebe“)'' || || Германия / Люксембург || Хенрих Людовски |- | 2013 || ''„Георг“''<br>''(„George“)'' || || Германия || оберлейтенант Библер |- | 2013 || ''„Нашите майки, нашите бащи“''<br>''(„Unsere Mütter, unsere Väter“)'' || 3 || Германия || бащата на Виктор<br>''(в 1-ва: „Eine andere Zeit“)'' |- | 2013 || [[Пиле във винен сос]]<br>''(„Kokowääh 2“)''|| || Германия || Тристан |- | 2012 || ''„Лудвиг Баварски“''<br>''(„Ludwig II“)''|| || Австрия / Германия || лакеят Лоренц Майер |- | 2009 – 2012 || ''„Флеминг“''<br>''(„Flemming“)''|| 22 || Германия || д-р Винсънт Флеминг / Винс Флеминг |- | 2012 || [[Цветът на хамелеона]] || || България / Словения || писателят Иван Чамов |- | 2012 || ''„Ролите на Фарнеза Би.“''<br>''(„Short for Vernesa B.“)''|| || Германия / Сърбия || |- | 2012 || ''„Водното конче и носорога“''<br>''(„Die Libelle und das Nashorn“)''|| || Германия || |- | 2011 || ''„Улица „Блаженство“''<br>''(„Blissestrasse“)''|| || Германия / Канада || Норберт |- | 2011 || ''„Мъжете в големия град 2“''<br>''(„Männerherzen... und die ganz ganz große Liebe“)''|| || Германия || комисар |- | 2011 || [[Петел с вино]]<br>''(„Kokowääh“)''|| || Германия || Тристан |- | 2011 || [[Свещена светлина]] || || || ''(глас)'' |- | 2010 || ''„Фотопортрети“''<br>“''(„Headshots“)''|| || Австрия / Германия || Виктор |- | 2010 || ''„Mondwärts“''|| || Германия || Теодор Шмид |- | 2009 || ''„Всички вечерни дни“''<br>''(„Aller Tage Abend“)''|| || Германия || Клайн |- | 2009 || ''„Седем дни“''<br>''(„Sieben Tage“)''|| || Германия || Хенри Фишер |- | 2009 || ''„Пинк“''<br>''(„Pink“)''|| || Германия || лекар |- | 2009 || ''„Убий татко през нощта“''<br>''(„Das Vaterspiel“)''|| || Австрия / Германия / Франция / Ейре || Лукас на 40 години |- | 2003 – 2019... || ''„СОКО Кьолн“''<br>''(„SOKO Köln“)''|| 349 || Германия || Холгер Рост ''(в 87-а серия: „Lackschäden“ (2009)'' |- | 2009 || ''„Лято с Паул“''<br>''(„Ein Sommer mit Paul“)''|| || Германия || д-р Лудвиг Хорн |- | 2007 – 2010 || ''„Криминален отдел“'' – <br>''(„KDD – Kriminaldauerdienst“)''|| 30 || Германия || г-н Ертел ''(в 18-а серия: „Последна възможност“ – „Letzte Chance“ (2008)'' |- | 2008 || ''„Героите на квартала“''<br>''(„Die Helden aus der Nachbarschaft“)''|| || Германия || Линдентал |- | 2008 || [[Посетителката]]<br>''(„Die Besucherin“)''|| || Германия || Валтер |- | 2007 || ''Семейни правила''<br>''(„Wir sagen Du! Schatz.“)''|| || Германия || Оливер Екщайн |- | 2007 || ''Рожден ден''<br>''(„Geburtstag“)''|| || Германия || човекът |- | 2006 || [[Пазачът на мъртвите]] || || || художника Иван Георгиев-„[[Рубенс]]“ |- | 1995 – 2006 || ''Балко''<br>''(„Balko“)''|| 124 || Германия || Герд Аншюц ''(в 121-ва: „Sauber eingelocht“ (2006)'' |- | 2006 || ''Лекарска небрежност''<br>''(„Kunstfehler“)''|| || Германия || Йорг Зайболд |- | 2005 || ''Един обикновен евреин''<br>''(„Ein ganz gewöhnlicher Jude“)''|| || Германия || г-н Гебхардт |- | 1970 – 2019... || [[Местопрестъплението]]<br>''(„Tatort“)''|| 1085 || ФРГ / Германия || Багински (590-а) / д-р Щорман (608, 627, 639, 732, 777, 785, 812, 816, 842, 906) / Олег Комбаров (1067-а) '' (в 12 серии (2005 – 2018)'' |- | 2005 || ''Мерки за подобряване на света''<br>''(„Weltverbesserungsmaßnahmen“)''|| || Германия || Хектор Балаш (в новелата: „Aktion 1,90 m“) |- | 2003 || ''Лятото на делфините'' – ''(„Delphinsommer“)''|| || Германия || Грегор Вагнер |- | 1995 – 2004 || ''За всички случаи Стефани''<br>''(„Für alle Fälle Stefanie“)''|| 328 || Германия || Манфред Берген ''(в 297-а серия: „Отмъщение“ – „Rache“ (2003)'' |- | 2003 || [[Чудото от Берн]]<br>''(„Hamlet_X“)''|| || Германия || Жепеши |- | 2003 || ''Хамлет Х''<br>''(„Hamlet_X“)''|| || Германия || Лусианус |- | 1997 – 2013 || ''Шимански''<br>''(„Schimanski“)''|| 17 || Германия || ''(в 11-а серия: „Часът на истината“ – „Asyl“ (2002)'' |- | 2002 || [[Рапсодия в бяло]] || || || алпинистът |- | 2000 – 2013 || ''Употребява се в Хамбург''<br>''(„Einsatz in Hamburg“)''|| 15 || Германия || д-р Паул ''(в 4-та серия: „Часът на истината“<br>„Stunde der Wahrheit“ (2002))'' |- | 2002 || ''Двама ангели патрулират''<br>''(„Zwei Engel auf Streife“)''|| 4 || Германия || професор Вос ''(в 4-та серия: „Irre“)'' |- | 2002 || ''В края на брачната нощ''<br>''(„Am Ende der Hochzeitsnacht“)''|| || Германия || Карел |- | 2002 || ''Роден''<br>''(„Gebürtig“)''|| || Австрия / Германия / Полша || Емануел Катц |- | 2001 || [[Хълмът на боровинките]] || || || Франк Биглов |- | 2001 || [[Опашката на дявола]] || || България / Русия / Япония || Павел Кръстев |- | 2001 || ''На сърцето и бъбреците''<br>''(„Auf Herz und Nieren“)''|| || Германия || д-р Корда |- | 2001 || ''Дядо Коледа-Коледна приказка''<br>''(„Santa – Ein Weihnachtsmärchen“)''|| || Германия || |- | 2000 || [[И Господ слезе да ни види]]<br>[[Посетени от Господ]] – 2 заглавие|| || България / Франция || |- | 2001 || ''Първият случай на Щудер''<br>''(„Studers erster Fall“)''|| || Швейцария || Мирко Мазек |- | 2000 || ''Германска игра''<br>''(„Deutschlandspiel“)''|| || Германия || секретарят в съветското посолство |- | 2000 || ''Прощаване-миналото лято на Брехт''<br>''(„Abschied – Brechts letzter Sommer“)''|| || Германия / Полша || Волфганг Харих |- | 1994 – 2018... || ''Бела Блок''<br>''(„Bella Block“)''|| 39 || Германия || в 9 серии (7-а: „Abschied im Licht“ (2000), патологът Кристенсен в 9-а: „Am Ende der Lüge“ (2000), патологът в 17-а: „Die Freiheit der Wölfe“ (2004), д-р Андреас Байер във 2-ра: „Mord unterm Kreuz“ (2006), патологът в 22-ра: „Blackout“ (2006) (2006), в 23-та: „Weisse Nächte“ (2007), патологът д-р Зьомс в 25-а: Falsche Liebe (2008), д-р Зьомс в 26 и 27-а: Das Schweigen der Kommissarin, Teil 1 и 2 (2009) |- | 2000 || ''Удобно положение''<br>''(„Tolle Lage“)''|| || Германия || МакКийс |- | 1993 – 2007 || ''Аделхайд и нейните убийци''<br>''(„Adelheid und ihre Mörder“)''|| 65 || Германия || Йерзи ''(в 26-а серия: „Das grosse Los“ (1999)'' |- | 1999 || [[Съдбата като плъх]] || || България / Македония || |- | 1998 || ''Невинността на гарваните''<br>''(„Die Unschuld der Krähen“)''|| || || |- | 1986 – || ''Полицейският участък в големия град''<br>''(„Großstadtrevier“)''|| 429 || ФРГ / Германия || Дебински ''(в сез. 8, еп. 5: „Der Verdacht“ (1998)'' |- | 1998 || ''Всичко е заради мама''<br>''(„Und alles wegen Mama“)''|| || || |- | 1997 || ''„Бандата“''<br>''(„Die Gang“)'' || 13 || Германия || Серж Боско ''(в 1-ва серия: „Ich töte alles was du liebst“)'' |- | 1994 – 2007 || [[Двойно назначение]]<br>''(„Doppelter Einsatz“)''|| 84 || Германия || Мирослав Вайтка ''(в 15-а серия: Brisante Geschäfte (1995)'' |- | 1994 || [[Забраненият плод]] || || || канцеларистът |- | 1990 || [[Немирната птица любов]] || || || артистичният |- | 1990 || [[Лагерът]]|| || || Тодор |- | 1989 || [[Разводи, разводи]] || || || младият фотограф, син |- | 1989 || [[Аз, Графинята]] || || || „Слона“ |- | 1989 || [[Парчета любов]] || || || |- |} ; Шоута * ''„DAS!“'' (2018) – себе си * ''Шоуто на Харалд Шмид'' (2011) ''(„Die Harald Schmidt Show“)'' – себе си * ''Шоуто на НДР'' (2011) ''(„NDR Talk Show“)'' – себе си '''Документални:''' * ''„Културен акт“'' (2013) ''(„Die Kulturakte“)'' – Рихард Вагнер * ''„Александър Гранах“'' (2012) ''(„Alexander Granach“)'' – Гранах * ''„Катастрофа: Геноцид“'' (2010) ''(„Aghet – Ein Völkermord“)'' – Йоханес Лепсиус * ''„Zibb“'' (2007) – себе си == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0278373|Самуел Финци}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Финци, Самуел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Германски актьори]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Българи от еврейски произход]] [[Категория:Български евреи в Германия]] [[Категория:Родени в Пловдив]] cyxncuierscmohcelqlf2w72bkmdwn7 0 372684 12416214 10730422 2024-11-18T19:25:34Z Elkost 8375 Elkost премести страницата [[ПГМСС „Никола Златарски“]] като [[Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „Никола Златарски“]] (върху пренасочване) 10730422 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = ПГМСС „Никола Златарски“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = 1919 г. | закрита = | основател = | вид = професионална гимназия | към = | град = [[Златарица]] | държава = [[България]] | директор = Мария Петкова | учители = | ученици = | финансиране = държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Никола Златарски]] | адрес = ул. „Ропотамо“ №19 | телефон = | e-mail = | сайт = | карта = България | карта-описание = Местоположение в България | бележки = }} '''ПГМСС „Никола Златарски“''' е училище в град [[Златарица]], разположено на улица „Ропотамо“ № 19<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NC/Veliko_Turnovo/Zlataritsa/Zlataritsa/bg_Schools.aspx?2069=Profesionalna_Gimnazia_po_Mehanizatsia_na_Selskoto_Stopanstvo_Nikola_Zlatarski uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. Носи името на търновския възрожденски учител и поборник за църковна независимост [[Никола Златарски]] (1823-1875), родом от Златарица. Директор на училището е Мария Петкова. == История == Училището е открито през [[1919]] година, като зимно земеделско училище. През [[1967]] година се преобразува в Средно професионално-техническо училище, в което учениците се обучават по специалностите „Механизатор в селското стопанство“ и „Електромонтьор на селскостопанска техника“. През [[1984]] година се разкрива и специалността „Механизатор в горското стопанство“. През [[2003]] година училището се преобразува в Професионална гимназия по механизация на селското стопанство<ref>[http://www.dnesbg.com/obshtestvo/utchiteli-ot-pgmss-veniko2.html www.dnesbg.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. == Структура == Училището осигурява безплатен транспорт за своите ученици до [[Велико Търново]], [[Горна Оряховица]], [[Елена]] и селата от [[Община Елена|Еленска]] и [[Община Златарица|Златаришка община]]. Извозването до училище и обратно се извършва ежедневно със собствени автобуси и микробус. За учениците, които живеят в селища, отдалечени над 100 км от град Златарица, освен транспорт до родните места, всеки понеделник и петък са осигурени безплатно общежитие и храна. За тях денонощно се грижи възпитател. === Специалности === * Механизация на селското стопанство * Механизация на горското стопанство<ref>[http://www.zlataritsa.net/education.html www.zlataritsa.net]</ref> == Външни препратки == * [http://wikimapia.org/19557950/bg/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8 Местоположение] - [[Уикимапия]] == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|Земеделие|България}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средни училища в Златарица|ПГМСС „Никола Златарски“]] [[Категория:Основани в България през 1919 година]] 4y4vmahsqm0bkmp95u6cead0v5566rr 12416216 12416214 2024-11-18T19:27:22Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416216 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = ПГМСС „Никола Златарски“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = 1919 г. | закрита = | основател = | вид = професионална гимназия | към = | град = [[Златарица]] | държава = [[България]] | директор = Мария Петкова | учители = | ученици = | финансиране = държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Никола Златарски]] | адрес = ул. „Ропотамо“ №19 | телефон = | e-mail = | сайт = | карта = България | карта-описание = Местоположение в България | бележки = }} '''Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „Никола Златарски“''', съкратено '''ПГМСС''', е училище в град [[Златарица]], разположено на улица „Ропотамо“ № 19<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NC/Veliko_Turnovo/Zlataritsa/Zlataritsa/bg_Schools.aspx?2069=Profesionalna_Gimnazia_po_Mehanizatsia_na_Selskoto_Stopanstvo_Nikola_Zlatarski uchilishta.guide-bulgaria.com]</ref>. Носи името на търновския възрожденски учител и поборник за църковна независимост [[Никола Златарски]] (1823-1875), родом от Златарица. Директор на училището е Мария Петкова. == История == Училището е открито през [[1919]] година, като зимно земеделско училище. През [[1967]] година се преобразува в Средно професионално-техническо училище, в което учениците се обучават по специалностите „Механизатор в селското стопанство“ и „Електромонтьор на селскостопанска техника“. През [[1984]] година се разкрива и специалността „Механизатор в горското стопанство“. През [[2003]] година училището се преобразува в Професионална гимназия по механизация на селското стопанство<ref>[http://www.dnesbg.com/obshtestvo/utchiteli-ot-pgmss-veniko2.html www.dnesbg.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. == Структура == Училището осигурява безплатен транспорт за своите ученици до [[Велико Търново]], [[Горна Оряховица]], [[Елена]] и селата от [[Община Елена|Еленска]] и [[Община Златарица|Златаришка община]]. Извозването до училище и обратно се извършва ежедневно със собствени автобуси и микробус. За учениците, които живеят в селища, отдалечени над 100 км от град Златарица, освен транспорт до родните места, всеки понеделник и петък са осигурени безплатно общежитие и храна. За тях денонощно се грижи възпитател. === Специалности === * Механизация на селското стопанство * Механизация на горското стопанство<ref>[http://www.zlataritsa.net/education.html www.zlataritsa.net]</ref> == Външни препратки == * [http://wikimapia.org/19557950/bg/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8 Местоположение] - [[Уикимапия]] == Източници == <references/> {{Мъниче|Училище|Земеделие|България}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1919 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Средни училища в Златарица]] ofhebt6ieh5oxjxj4c0iok16pz4y707 0 376246 12416542 11829695 2024-11-19T08:07:32Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Татарстан (авиокомпания)]]“ като „[[Татарстан Еърлайнс]]“: Пълното име на компанията 11829695 wikitext text/x-wiki {{Авиокомпания | име = Татарстан | лого = | картинка = Tatarstan Boeing 737-500 Nikiforov.jpg | описание = [[Боинг 737]] на авиокомпанията | IATA = U9 | ICAO = TAK | позивна = TATARSTAN | националност = {{TAT}} | собственик = | основана = 1993 г. | основател = | закрита = 31 декември 2013 г. | девиз = | седалище = [[Казан]], [[Русия]] | хъбове = Казан | флот = 21 | дестинации = 12 | дейности = | ръководители = Заур Хуснутдинов | служители = | алианс = | дружества = | пояснение = | сайт = {{URL|www.tatarstan.aero}} | бележки = }} '''„Татарстан“''' ({{lang|ru|Авиакомпания „Татарстан“}}; {{lang|tt|Татарстан Һава Юллары, Tatarstan Hawa Yulları}}) е [[авиокомпания]] в [[Татарстан]], [[Руска федерация]]. Седалището на компанията се намира в [[Казан (Русия)|Казан]], където е и основното летище, от което оперира – Международно летище „Казан“. Авиокомпания „Татарстан“ е основана през 1993 година.<ref>[http://aviation-safety.net/database/operator/airline.php?var=8922 Профил в Aviation-Safety.net]</ref> == Въздушен флот == През ноември 2011 г. авиокомпанията разполага със следните самолети:<ref>{{икона|de}} [http://www.ch-aviation.ch/aircraft.php?search=set&airline=U9&al_op=1 CH-Aviation: Flotte], посетен на 4 ноември 2011</ref>: * 2 [[Еърбъс А320|Еърбъс A319-100]] * 2 [[Боинг 737|Боинг 737-300]] * 1 [[Боинг 737|Боинг 737-400]] * 2 [[Боинг 737|Боинг 737-500]] * 2 [[Туполев Ту-154]] == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.tatarstan.aero/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120411215027/http://www.tatarstan.aero/en/ |date=2012-04-11 }} == Източници == <references /> [[Категория:Авиокомпании в Русия]] [[Категория:Компании в Татарстан]] [[Категория:Транспорт в Татарстан]] [[Категория:Икономика на Казан]] [[Категория:Основани в Русия през 1993 година]] jf6i09h1o20lcvb5qx4qjyk95k98n07 12416544 12416542 2024-11-19T08:08:03Z Станислав Николаев 13436 12416544 wikitext text/x-wiki {{Авиокомпания | име = „Татарстан Еърлайнс“ | лого = | картинка = Tatarstan Boeing 737-500 Nikiforov.jpg | описание = [[Боинг 737]] на авиокомпанията | IATA = U9 | ICAO = TAK | позивна = TATARSTAN | националност = {{TAT}} | собственик = | основана = 1993 г. | основател = | закрита = 31 декември 2013 г. | девиз = | седалище = [[Казан]], [[Русия]] | хъбове = Казан | флот = 21 | дестинации = 12 | дейности = | ръководители = Заур Хуснутдинов | служители = | алианс = | дружества = | пояснение = | сайт = {{URL|www.tatarstan.aero}} | бележки = }} '''„Татарстан Еърлайнс“''' ({{lang|ru|Авиакомпания „Татарстан“}}; {{lang|tt|Татарстан Һава Юллары, Tatarstan Hawa Yulları}}) е [[авиокомпания]] в [[Татарстан]], [[Руска федерация]]. Седалището на компанията се намира в [[Казан (Русия)|Казан]], където е и основното летище, от което оперира – Международно летище „Казан“. Авиокомпания „Татарстан“ е основана през 1993 година.<ref>[http://aviation-safety.net/database/operator/airline.php?var=8922 Профил в Aviation-Safety.net]</ref> == Въздушен флот == През ноември 2011 г. авиокомпанията разполага със следните самолети:<ref>{{икона|de}} [http://www.ch-aviation.ch/aircraft.php?search=set&airline=U9&al_op=1 CH-Aviation: Flotte], посетен на 4 ноември 2011</ref>: * 2 [[Еърбъс А320|Еърбъс A319-100]] * 2 [[Боинг 737|Боинг 737-300]] * 1 [[Боинг 737|Боинг 737-400]] * 2 [[Боинг 737|Боинг 737-500]] * 2 [[Туполев Ту-154]] == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.tatarstan.aero/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120411215027/http://www.tatarstan.aero/en/ |date=2012-04-11 }} == Източници == <references /> [[Категория:Авиокомпании в Русия]] [[Категория:Компании в Татарстан]] [[Категория:Транспорт в Татарстан]] [[Категория:Икономика на Казан]] [[Категория:Основани в Русия през 1993 година]] tj7so6wy04m6smnpvyne561z2vh67u2 0 376428 12416684 12406551 2024-11-19T11:11:30Z 212.5.158.119 /* Сезон 5 (2016) */ 12416684 wikitext text/x-wiki {{Списък с епизоди/съобщение}} Това е списъкът с епизоди на българския сериал '''„[[Под прикритие]]“''' с оригиналните дати на излъчване. == Общ преглед == <onlyinclude> {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:center" |- ! style="padding: 0px 8px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Време на излъчване ! style="padding: 0px 8px"| ТВ Сезон ! style="padding: 0px 5px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Премиера ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 5px"| Времетраене |- |bgcolor="black" height="10px"| | '''[[Списък с епизоди на „Под прикритие“#Сезон 1 (2011)|1]]''' |rowspan="6"| Неделя, 20:45 | 2011 |rowspan="6"|12 | 17 април 2011 г. | 3 юли 2011 г. |rowspan="6"| около 50 минути |- |bgcolor="#99C5F5" height="10px"| |'''[[Списък с епизоди на „Под прикритие“#Сезон 2 (2011–12)|2]]''' | 2011–2012 | 20 ноември 2011 г. | 5 февруари 2012 г. |- |bgcolor="#5D3954" height="10px"| | '''[[Списък с епизоди на „Под прикритие“#Сезон 3 (2012–13)|3]]''' | 2012–2013 | 25 ноември 2012 г. | 17 февруари 2013 г. |- |bgcolor="#00416A" height="10px"| | '''[[Списък с епизоди на „Под прикритие“#Сезон 4 (2014)|4]]''' | 2014 | 19 януари 2014 г. | 6 април 2014 г. |- |bgcolor="#3C1414" height="10px"| | '''[[Списък с епизоди на „Под прикритие“#Сезон 5 (2016)|5]]''' | 2016 | 20 март 2016 г. | 4 юни 2016 г. |- |bgcolor="#7C1010" height="10px"| | '''[[Списък с епизоди на „Под прикритие“#Сезон 6 (2025)|6]]''' | 2025 | | |} </onlyinclude> == Eпизоди == === Сезон 1 (2011) === {| class="wikitable" |- ! Номер !! Режисьор !! Сценарист(и) !! Първо излъчване !! Рейтинг (хиляди) |- | 1 (1-01) || Димитър Митовски || Теодора Василева и Георги Иванов || 17 април 2011 г. || 600<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=861136 Над 600 000 гледат „Под прикритие“]</ref> |- |colspan="5"| Мартин, син на крадец, още от малък е забъркан в престъпния свят. Години по-късно, той преминава през специално обучение – събира досие, чрез сводничество, лежане в затвора и други криминални прояви, за да се внедри в групировката на най-опасния мафиот в България, Петър Туджаров – Джаро. Насред това той среща Съни и те прекарват една нощ заедно. След като преминава тежко изпитание, от което зависи внедряването му, той разбира, че Съни е гадже на Джаро. |- | 2 (1-02) || Виктор Божинов || Теодора Василева и Георги Иванов || 24 април 2011 г. ||{{Неизвестно}} |- |colspan="5"| Мартин вече е част от групировката на Петър Туджаров – Джаро. Мафиотският бос обаче още не му се е доверил. Същевременно Съни не се чувства щастлива до приятеля си и търси съвет у приятели и роднини. Един ден кола на Джаро, превозваща голяма пратка наркотици за Русия е открадната. Мартин вижда в това шанс да спечели доверието на всички. За да върне колата обратно, той влиза в кoжата си на хладнокръвен лъжец и измамник. Той успява да върне обратно колата и така Джаро му предлага по-високо място в йерархията. |- | 3 (1-03) || Димитър Гочев || Теодора Василева и Георги Иванов || 1 май 2011 г. ||{{Неизвестно}} |- |colspan="5"| След случая в Драгоман, на Мартин е направен портрет по описание, но Попов успява да го промени и да спаси Мартин. По-късно Мартин се промъква в кабинета на Джаро и преснима планове за сделки и събития от тефтера му. След като предава информацията на Попов, той организира акция, за да залови Джаро. Точно преди акцията, някой от полицията предупреждава хората на Джаро. Джаро провежда срещата, но Мартин осъзнава, че явно не само той и Попов знаят, че е агент под прикритие. |- | 4 (1-04) || Димитър Гочев || Теодора Василева и Георги Иванов || 8 май 2011 г. ||{{Неизвестно}} |- |colspan="5"| Една вечер става пътен инцидент и Здравко подкупва полицая, чиято кола е потрошил. Същевременно в групировката на Джаро има съмнения за лоялността на членовете. Здравко отива на следващия ден с приятел от групата на следващия ден да плати подкупа на полицая и го виждат с него. Ден по-късно Куката убива приятеля на Здравко. Здравко казва на Мартин за случилото се, а веднага след това идват Иво и Куката да го убият. Мартин намира полицая и спасява Здравко. Междувременно, Съни отваря свое студио за танци. Сега, след като отново предателят в групата е неизвестен, Джаро казва на всички да се подготвят за среща в 17:00, но на различни места. Остава само да се разбере на кое място ще отиде полицията. |- | 5 (1-05) || Виктор Божинов || Теодора Василева и Георги Иванов || 15 май 2011 г. ||{{Неизвестно}} |- |colspan="5"| Мартин успява да предотврати последствията и се спасява. По-късно отива заедно с Иво и Куката при дилър, който продава на тяхна територия. Става скандал, когато дилърът обижда бащата на Мартин и той едва не го пребива до смърт. След това той успява да измъкне и преснима документи, свързани със Съни и Джаро. А те от своя страна имат своите проблеми – заетостта на Съни със студиото не се нрави на Джаро и той саботира репетициите ѝ за голямо представление. В отговор на това, тя го прави сцена пред негови важни клиенти. След това той ѝ удря шамар и праща Мартин да я прибере. По пътя те спират на един хълм и след кратък разговор се целуват. |- | 6 (1-06) || Виктор Божинов || Теодора Василева и Георги Иванов || 22 май 2011 г. ||{{Неизвестно}} |- |colspan="5"| Джаро се среща отново с негов стар колега, чийто бизнес с бижута той е подпомогнал в началото, а той го е оставил после. Джаро разбира, че приятелят му е скрил нещо на стойност милиони в трезор и организира обир, водено от Мартин. Дълга подготовка тече и в края на краищата групата успява да вземе ценните диаманти от трезора с малки пречки. Същевременно Попов открива две чуждестранни фирми, през които Джаро пере пари – S.U.N.N.Y. и ZWU. Той праща доклад, искайки повече информация, за да успее да направи голям пробив, но от ДАНС му отнемат случая, казвайки, че те се занимават с фирмите. По-късно, Съни и Мартин се засичат случайно в студиото и между тях пламва страст. В същото време Джаро получава скандално секс-видео с депутатка и нейния асистент, записано на диск от обрания трезор. '''Бележка:''' Сцената на обира е по действителен случай и за нея специално е построен декор – точно копие на обрания банков трезор. |- | 7 (1-07) || Димитър Гочев || Теодора Василева и Георги Иванов || 29 май 2011 г. || 547<ref>{{Citation |title=„Под прикритие“ стана лидер в неделния праймтайм |url=http://tv-bulgaria.com/2011/05/31/%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80-%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F/ |accessdate=2016-05-08 |archivedate=2013-07-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130702222546/http://tv-bulgaria.com/2011/05/31/%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80-%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F/ }}</ref> |- |colspan="5"| Дъщерята на Попов се записва на танци в студиото на Съни. Джаро възлага на Мартин задачата да изнудва депутатката Ана Неделчева със секс-видеото. Тя от своя страна се оплаква в полицията и случая е поверен на Попов. В момента на предаване на парите, чантата с откупа се закача на клон и започва дълга и напрегната гонка между полицаите и Мартин. Той се скрива в изоставена сграда, където Попов го намира и като рефлекс му казва да го удари и да бяга. Мартин успява да се върне невредим, но Джаро му нарежда да качи видеото в интернет, задето Ана е извикала полиция. Той го качва с гузна съвест, задето Попов е провалил операцията си, заради него. |- | 8 (1-08) || Виктор Божинов || Теодора Василева и Георги Иванов || 5 юни 2011 г. ||{{Неизвестно}} |- |colspan="5"| Джаро поръчва убийството на известен наркобос с цел – преразпределение на наркопазара в София, но поръчителят го прави по шумен начин. Джаро вика босовете на среща на мач по свободен бой, за да се изяснят нещата след убийството на един от тях, той дава и на Мартин заглушаващото устройство, за да го носи. Мартин предлага на Попов да го подменят с фалшиво и така да разбият всички групи в София наведнъж, но Попов не е убеден в плана. На срещата започва подслушването на разговора между наркобосовете. Същевременно човекът на Джаро за боя се оттегля и Мартин трябва да се бие срещу него. Насред боя, в най-слабия момент на Мартин, телефонът на един от босовете иззвънява. Джаро и Иво в шок стават на момента, взимат куфарчето и излизат. За да не бъдат разкрити Попов предизвиква бой в публиката и успява да подмени отново куфарчетата. Мартин вижда това и вече по-уверен в себе си, побеждава. В крайна сметка така и не се разбира какво е станало. В същото време екипът на Съни прави своя дебют на сцена. Късно вечерта Мартин предлага на Съни, ако всичко мине по план, да избягат заедно в Рио де Жанейро. Попов представя записа пред колегите си. Минути по-късно Иво получава съобщение от някого, че полицията знае за плановете им. Джаро прехвърля всичките си пари в S.U.N.N.Y. |- | 9 (1-09) || Виктор Божинов || Теодора Василева и Георги Иванов || 12 юни 2011 г. || 420<ref name="juneratings">[http://tvbulgaria.files.wordpress.com/2011/07/ratings-june.png Рейтинг]</ref> |- |colspan="5"| Записът с разговора между наркобосвете е изтрит до сутринта. Предателят от полицията, Николов, вдига телефона на Попов, когато Мартин му звъни. Мартин се усеща, но предателят вече е дал номера на Иво. Мартин от своя страна захвърля телефона. Попов му казва, че някой планира скоро убийството на Джаро, а Попов го иска жив и арестуван за убийството на негови колеги. Мартин съобщава това на Джаро и се подчинява на Попов, за да запази Джаро жив. Същевременно, новият наркобос е застрелян. Съни и Мартин решават да избягат и се уговарят да се срещнат на летището. В това време хората на Джаро правят проверка по домовете на всички. В леглото на Мартин намират гривната на Съни, останало още от първата нощ, която са прекарали заедно. Джаро се прибира, докато Съни си събира багажа и ѝ предлага брак. След това взема и личните ѝ документи. В същото време Иво задържа Мартин за детектор на лъжата. Той минава последен от всички, но не се поддава. По-късно, докато Джаро и другите пътуват се опитват да взривят колата им, но не уцелват. В края на епизода, Съни разбира, че Мартин е агент под прикритие. |- | 10 (1-10) || Зоран Петровски || Теодора Василева и Георги Иванов || 19 юни 2011 г. || 391 |- |colspan="5"| Съни и Мартин правят сделка – тя му помага с Джаро, а той ѝ осигурява сигурен и свободен живот. Мартин се съгласява да продължи службата си под прикритие, при условие, че след ареста на Джаро, той и Съни ще имат различен живот. Иво споделя, че е влюбен в Съни. А по-късно казва на Мартин, че знае за връзката му със Съни. Мартин ѝ дава подслушвателно устройство, с което да подслушва на вечеря с важен клиент на Джаро. На вечерята, Джаро хваща Съни с подслушвателното устройство, пребива я и я откарва в черен микробус. Същевременно, с помощта на Мартин, Попов хваща операция на Джаро за трафик на цигари до Германия. Затова го повишават и отстраняват от поста, носещ му информация за Джаро, а на негово място ще дойде Васил Николов – доносникът на Джаро. Двата тира с цигари мистериозно изчезват. Попов си спомня как е подарил на Джаро запалката, която той винаги държи в ръка и отива при него, за да го заплаши. |- | 11 (1-11) || Виктор Божинов || Теодора Василева и Георги Иванов || 26 юни 2011 г. || 350 |- |colspan="5"|Попов казва на Мартин, че ще го запознае с Николов и че той ще работи с него след повишението. Съни е изчезнала и никой не знае къде е, а Мартин следи Иво, за да разбере нещо. Така го вижда заедно с Николов. Попов хваща трафиканти на наркотици, работещи за Джаро и най-после свидетелстват и му дават доказателство, с което той арестува Куката. По-късно, Попов, Николов и Мартин се уговарят, за да запознаят Мартин с Николов. Мартин го вижда отдалеч и праща съобщение на Попов, за да го предупреди. Попов след това изтрива Мартин от базата данни на полицията. Той получава писмо, в което има хартиен лебед и Попов познава само един човек, който ги прави – предполагаемо мъртвия му приятел и колега – Александър Миронов. Те се срещат с Мартин и той му разказва за предателството на Джаро преди време и смъртта на приятелите му. После му дава билет за бягство. Мартин решава да го скъса и да остане за Съни. В края на епизода, Джаро също получава хартиен лебед. Миронов пристига в България с частен самолет и обявява, че се е върнал от ада. |- | 12 (1-12) || Виктор Божинов || Теодора Василева и Георги Иванов || 3 юли 2011 г. || |- |colspan="5"| Агент от ДАНС, Бенишев, решава да обедини сили с Попов, за да открие дипломат, който изнася пари на Джаро в чужбина. С показанията на задържаните наркотрафиканти, Попов взема Николов със себе си, за да арестуват Джаро. При разпитите става ясно, че дипломатът, Кехайов, внася парите на Джаро в S.U.N.N.Y. чрез дипломатическия си имунитет. По-късно свидетелят за престъпленията на Джаро се самоубива, съответно Попов вече няма доказателства и трябва да пусне Джаро и Куката. На излизане от затвора, Джаро вижда Миронов. Когато се прибира вкъщи, дава заповед на Иво да убие Съни. Николов успява да намери пощенската кутия, в която Мартин и Попов си разменят съобщения. По заповед на Джаро, той праща Попов да види писмо, оставено в кутията. В същото време получава бележка от Попов, в която той казва, че знае за отношенията му с Джаро. Попов намира бележка, канеща го в „депото“. Пред кутията го отвличат и откарват. Мартин проследява Иво до мястото, където държи Съни. Той получава по-рано изпратено съобщение от Попов, че „отива за пощата“. Обажда му се, но телефонът му е изключен, затова решава да се върне. Там той вижда бележката и се отпътва към депото, където Джаро разпитва и пребива жестоко Попов. След като той отказва всякакво съдействие, Джаро запалва трамвая, в който го е пребил и го запалва със собствената си запалка. Мартин пристига, прострелва охраната и измъква Попов, който вече умира. Единият от охраната става и прострелва Мартин. Той си спомня за живота си, за идеалите и целта си, за това, на което Попов е посветил живота си. Когато се съвзема, зад него стои Миронов с пистолет, опрян в главата му. |} === Сезон 2 (2011–12) === {| class="wikitable" |- ! Номер !! Режисьор !! Сценарист(и) !! Първо излъчване |- | 13 (2-01) || Виктор Божинов || Ваня Николова и Йордан Банков || 20 ноември 2011 г. |- |colspan="4" | Мартин се събужда при Миронов, след като лекар прочиства раната му. Миронов му разказва как при акция са застреляли всички престъпници и Джаро е предложил да откраднат парите, но Миронов отказва и бива прострелян. По-късно той се събудил и запалил всичко наоколо, инсценирайки смъртта си. След заминаването си за Русия, той се жени, но Джаро го открива и убива съпругата му. Сега той се връща за отмъщение и иска помощта на Мартин. Той от своя страна се връща при Джаро и продължава работата си под прикритие. Попов моли Мартин в болницата да прекратят всичко, а в същото време идва Николов, за да го разпита, но Попов казва, че нищо не помни и му припомня, че знае кой е. Иво лъже Джаро, че е убил Съни и ѝ обещава закрилата си. Междувременно Джаро решава да смени тактиката и да гради имидж на добър сред обществото, а Мартин успява да вземе още информация от политик – Желев, близък на Джаро, и я предава на Миронов. Когато Миронов използва информацията срещу Джаро, той подозира политика и го убива, но някой убива и един от наемниците.<br> * '''Бележка: 388 000 зрители.<ref>{{Citation |title=„Седем часа разлика“ събра три пъти повече зрители от „Под прикритие“ |url=http://tv-bulgaria.com/2011/11/21/%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bc-%d1%87%d0%b0%d1%81%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b1%d1%80%d0%b0-%d1%82%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d1%8a%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b2/ |accessdate=2016-05-08 |archivedate=2013-08-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130815034931/http://tv-bulgaria.com/2011/11/21/%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B2/ }}</ref>''' |- | 14 (2-02) || Виктор Божинов || Ваня Николова и Йордан Банков || 27 ноември 2011 г. |- |colspan="4"| Хващат един от охраната на Джаро, Гелето, да продава дрога зад гърба му, но негов приятел го изкарва от затвора веднага. Същевременно, Иво помага на Джаро като разкрива някои негови колеги на полицията, за да изглежда добър. По-късно Иво и Джаро хващат Гелето в лъжа за кражбата на кокаин. Мартин следи Иво, но той го хваща и после пита Съни за всичко случило се и дали Мартин е полицай, но тя не отговаря. Попов решава да се върне на работа, но Мартин не изглежда особено заинтересуван, заради помощта и закрилата на Миронов. Джаро започва да подозира и Мартин, и Гелето, заради бързото му измъкване от затвора, и ги подлага на изпитания. Гелето, уплашен, решава да избяга, но в крайна сметка е убит от близнаците по поръчката на Джаро.<br> * '''Бележка: Включена песен на Нанси Синатра – "Bang Bang".''' |- | 15 (2-03) || Димитър Гочев || Ваня Николова и Йордан Банков || 4 декември 2011 г. |- |colspan="4"| Джаро праща Мартин да разследва кражби от картите му, Иво – при спортист, взел заем от Джаро, а Попов оглавява акция за търсенето на виновника за убийството на Желев. Джаро хваща крадците и ги принуждава да работят за него. Междувременно Куката разбира, че има рак. Попов разбира, че ГДБОП и Secret Service работят заедно, за да хванат Джаро, а техния агент – Николов. Човек от Secret Service моли Попов за съдействие и той приема. Миронов провежда разговор с депутатката Неделчева, опитвайки се да я привлече на своя страна. |- | 16 (2-04) || Димитър Гочев || Ваня Николова и Йордан Банков || 11 декември 2011 г. |- |colspan="4"| Джаро намира нов химик, който да даде стока, за която отговарят Мартин и Косъма, но ги хващат и изземат всичко. Макар че попадат в ареста, изненадващо са освободени. Оказва се, че вместо съставката БМК дилърите са им продали епоксидна смола, която е заместител. Задачата на Мартин и Косъма е да намерят измамниците и да върнат стоката, без която голямата сделка на Джаро с амфетамини ще пропадне. С помощта на Близнаците и Куката, успяват да су върнат стоката. Междувременно полицаите готвят акция срещу Калоян Минчев, човека, чиято собственост е цехът-производител на незаконната съставка. Всичко обаче се обърква и Николов е тежко прострелян от един от охранителите, който впоследствие е застрелян и убит от инспектор Тодоров при самозащита. Николов е отведен в болницата. |- | 17 (2-05) || Виктор Божинов || Ваня Николова и Йордан Банков || 18 декември 2011 г. |- |colspan="4"| Попов научава, че Николов е починал от раните си и получава плик от Зарев с личните вещи на Николов. Джаро е решен да открадне ценен златен ритон, принадлежащ на богат колекционер. Затова той организира обир воден от Мартин. Иво показва на Мартин хората, с които ще работи. Един от тях се оказва баща му. През нощта групата влиза в къщата откъдето ще вземе ритона. Те успяват да го откраднат, но полицията хваща бащата на Мартин, който по-късно и умира от инфаркт в ареста. Иво от своя страна изпира крупна сума пари, но Джаро не е доволен от комисионната и двамата влизат в конфликт. Междувременно в [[ГДБОП]] пристигат нови доказателства, касаещи убийството на депутата Борис Желев, а в разследването се включва нов много силен играч – Момчил Нешев, инспектор от [[СДВР]], който се запознава с Попов на погребението на Николов. В края на епизода, Мартин разбира, че Иво е предупредил полицията за обира. |- | 18 (2-06) || Виктор Божинов || Ваня Николова и Йордан Банков || 25 декември 2011 г. |- |colspan="4"| Джаро инвестира в бизнес с нов партньор – Антон Дамянов. Иво и Куката подготвят обир на верига магазини Хипертехно зад гърба на Джаро. Междувременно в ГДБОП, отделът на Васил е оглавен от Нешев. Нешев разпитва заподозрян и разкрива важни улики около случая с убийството на депутата Желев. Без да иска, Куката разкрива на Мартин подробности за удара с инкасото. За да отмъсти на Иво, агентът издава на инспектор Попов информация за предстоящия обир. Иво и Куката попадат в капан, а животът им е в опасност. |- | 19 (2-07) || Димитър Гочев || Ваня Николова и Йордан Банков || 1 януари 2012 г. |- |colspan="4"| Попов разбира, че „Сикрет сървис“ очакват голяма сделка с фалшиви пари, в която ще участва и Джаро. Междувременно босът поверява същата сделка на Мартин, а Иво е унизен заради удара с инкасото. Куката е спокоен, че Иво не го е издал на Джаро за участието му в обира. Мартин не докладва на Попов за фалшивите пари, но когато осъществява сделката, инспекторът се намесва и я саботира. Куката и близнаците успяват да се измъкнат на косъм. А Мартин трябва да обясни защо е излъгал ментора си… |- | 20 (2-08) || Димитър Гочев || Ваня Николова и Йордан Банков || 8 януари 2012 г. |- |colspan="4"| По трасето на граничния път, построен от Джаро е открита древна гробница. Преди журналистите да са разбрали за това, случаят спешно трябва да се покрие. За тази цел Бояна подкупва длъжностното лице, отговарящо за археологическите разкопки, но изненадващо е отвлечена от непознати заедно с разрешението за продължаване на строежа. Това поставя целия проект под въпрос. Попов разбира от Мартин за отвличането и полицията се включва в издирването. Междувременно Съни иска от Мартин да я измъкне от тайното жилище, в което се крие заедно с майката на Иво. Двамата правят план за бягство, но когато Съни се приготвя да избяга, Иво се прибира… |- | 21 (2-09) || Виктор Божинов || Ваня Николова и Йордан Банков || 15 януари 2012 г. |- |colspan="4"| Адвокатът на Джаро – Бояна случайно разбира, че бившата му любима Съни е жива. Междувременно, счетоводителят му го осведомява, че някой е присвоявал средства от нелегалните му сделки. След като Бояна споделя с Джаро откритието си, той се досеща, че Иво е пренебрегнал заповедта му да убие Съни, а фактът, че е присвоявал пари от нелегалния му бизнес също излиза наяве. Джаро е разгневен и скроява капан на Иво като му праща корумпиран полицай да го убие, но Иво оцелява и убива полицая и впоследствие търси защита от Джаро като моли за помощ Генерал Пенев, бивш кадър на [[Държавна сигурност]]. В това време Съни и Мартин се разделят, без да знаят, че ги грози опасност. Попов описва на Съни програмата за защита на свидетели и я разпитва за бизнеса на Джаро. В началото тя е уплашена и разколебана да даде показания срещу боса, но накрая се съгласява, но точно когато влиза в съдилището да даде показания, тя е фатално застреляна от наемен убиец, пратен от Джаро. Мартин вижда убиеца и се опитва да го хване, но не успява, тъй като убиецът е прегазен от минаваща кола, докато се опитва да избяга. |- | 22 (2-10) || Виктор Божинов || Ваня Николова и Йордан Банков || 22 януари 2012 г. |- |colspan="4"| Конфликтът между Джаро и Иво става още по-остър, когато Иво и Куката присвояват части от наркопазара на Джаро. Междувременно, Джаро обявява Мартин за новия заместник на Иво. От своя страна, Миронов иска от Ана Неделчева да оповести информация за Джаро и проекта му с пътя до гръцката граница. В ГДБОП, Попов и Нешев разкриват нови улики по убийството на депутата Борис Желев. Ужиленият от Иво и Куката наркобос Мето се свързва с Джаро и му докладва за среща на босовете, организирана от Иво. Въпреки че Джаро обещава на генерал Пенев да не закача Иво, босът отива на срещата, за да си разчисти сметките с бившата си дясна ръка… |- | 23 (2-11) || Виктор Божинов || Ваня Николова и Йордан Банков || 29 януари 2012 г. |- |colspan="4"| Попов се опитва да намери Дамянов, но Джаро го изпреварва и осуетява бягството му. Босът притиска Дамянов и го принуждава да издаде за кого работи. Дамянов опитва да се измъкне, но Джаро го измъчва и той признава, че планът да сринат империята на боса с граничния път е бил на Миронов. Джаро е шокиран, защото смята, че е разчистил сметките си с Миронов в Русия. Попов намира Дамянов в окаяно състояние и решава да следи лично Джаро, защото подозира, че Миронов е готов да действа. Без да иска, Попов се натъква на капана, който Миронов е заложил на Джаро. Мартин е поставен пред поредния тежък избор, а Иво дава сериозна заявка за нов бос на улицатa. Докато държи Джаро и Попов заложници, Миронов признава, че всъщност той е лъгал през цялото време – той е бил корумпиран полицай и след като е дължал пари на лихвари, е убедил Джаро да ударят престъпна групировка и да откраднат парите. Но с тях е бил техният близък приятел и колега Константин „Стенли“ Стелянов и след като Стенли отказал да замълчи, Миронов го е убил и след това Джаро прострелва Миронов и бяга с парите. По-късно, Миронов се събудил и запалил всичко наоколо, инсценирайки смъртта си и заминал за Русия, където се жени, но Джаро го открива и убива съпругата му и той измислил целия план, с помощта на Дамянов. Миронов също така признава, че той е убил Желев. Междувременно, Мартин и близнаците успяват да убият хората на Миронов, а Мартин успява да убие Миронов точно когато той щеше да издаде Мартин. |- | 24 (2-12) || Виктор Божинов || Ваня Николова и Йордан Банков || 5 февруари 2012 г. |- |colspan="4"| Мартин докладва на Попов за плановете на Джаро да извърши сделка с фалшиви пари и да напусне страната. Агентът е отчаян, защто вече е пуснат за „национално издирване“ и Попов е безсилен да му помогне. Полицаят под прикритие знае, че без преки доказателства не могат да арестуват Джаро и той ще се измъкне. Преди полицаите да ударят печатницата на Джаро, Мартин краде от нея диск с файлове за фалшивите банкноти. Междувременно Куката е притеснен, че са започнали масови арести и иска да се покрие временно. Джаро разбира, че печатницата му е затворена и заплашва семейството на Попов. В това време Мартин подхвърля диска от печатницата в жилището на Джаро. Попов и Нешев обискират апартамента на боса и го задържат по обвинение за фалшифициране на пари. |} === Сезон 3 (2012–13) === {| class="wikitable" |- ! Номер !! Режисьор !! Сценарист(и) !! Първо излъчване |- | 25 (3-01) || Виктор Божинов || Александър Чобанов, Виктор Божинов и Александър Спасов || 25 ноември 2012 г. |- |colspan="4"| Джаро е в ареста, Попов е неспокоен, работи до късно – семейството му е в криза. Прикритието на Мартин вече не е само между Джаро и Попов. Нешев помага на Мартин да излезе от ареста след като Попов му казва за прикритието на Мартин. Навън пазарът на наркотици с престъпления продължава. * '''Бележка: 522 000 зрители''' <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnt.bg/bg/news/view/89670/bnt_nomer_edno_s_pod_prikritie_3 | заглавие = БНТ - номер едно с „Под прикритие 3“ | достъп_дата = 26.11.2012 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = БНТ | цитат = | език = }}</ref> |- | 26 (3-02) || Виктор Божинов || Станимир Великов, Александър Чобанов, Александър Спасов и Виктор Божинов || 2 декември 2012 г. |- |colspan="4"| Иво става силен, пред нищо не се спира и не чува приятелски съвет. Джаро намира начин да управлява хората си, като ползва най-доброто алиби. |- | 27 (3-03) || Виктор Божинов || Ваня Щерева, Владимир Полеганов, Александър Чобанов, Александър Спасов и Виктор Божинов || 9 декември 2012 г. |- |colspan="4"| След отравянето на Джаро в затвора Иво е твърдо решен да завземе морските територии. Всички наркотици и нелегални сделки по море вече трябва да се движат от него, в противен случай наказанията от бруталната му дясна ръка Крум са неизбежни. Джаро се опитва да привлече на своя страна Куката като за тази цел използва Мартин, който се възползва от случая, за да докладва на Нешев за предстоящо прекарване на наркотици от страна на Иво в Свети Влас. По време на акцията срещу хората на Иво, Нешев е фатално прострелян от Крум и умира в ръцете на Инспектор Манолов. Мартин успява дискретно да изведе Куката, който му благодарява за помощта, но решава въпреки това да остане при Иво. |- | 28 (3-04) || Зоран Петровски || Ваня Щерева, Владимир Полеганов, Александър Чобанов, Александър Спасов и Виктор Божинов || 16 декември 2012 г. |- |colspan="4"| Сблъсъкът между Джаро и Иво за надмощие и власт става все по-остър. Дъщерята на Попов е жертва на проваленото му семейство. В края на епизода Джаро праща близнаците да убият майката на Иво Андонов за отмъщение че не е изпълнил поръчката да убие Съни. |- | 29 (3-05) || Зоран Петровски || Ваня Щерева, Владимир Полеганов, Александър Чобанов, Александър Спасов и Виктор Божинов || 23 декември 2012 г. |- |colspan="4"| Иво организира схема за източване на ДДС. Дъщерята на Попов е в опасност. Попада на затворено парти в хотел на Боровец заедно с наети момичета. Мартин я спасява. |- | 30 (3-06) || Виктор Божинов || Станимир Великов, Александър Чобанов, Александър Спасов и Виктор Божинов || 30 декември 2012 г. |- |colspan="4"| Бояна получава документ от съда, според който близнаците тайно свидетелстват срещу Джаро, и уведомява Джаро, който получава и снимка, на която се виждат Мартин и Иво. Вбесен, Джаро поръчва „взаимно“ убийство на Мартин и близнаците като ги примамва в изоставен склад, където ги чакат наемни убийци, въоръжени с автомати Калашников. Мартин и Тишо са многократно застреляни, а Ники умира от раните си. Мартин успява да се обади на Куката. |- | 31 (3-07) || Виктор Божинов || Ваня Щерева, Владимир Полеганов, Александър Чобанов, Александър Спасов и Виктор Божинов || 6 януари 2013 г. |- |colspan="4"| Куката спасява ранените Мартин и Големия близнак. Тримата погребват Малкия близнак. Иво е все по-брутален. Куката обмисля собствен „бизнес“ с източване на кредитни карти. Мартин отива при Иво да приеме неговото предложение за работа, но вместо това Иво признава, че никога не е бил искрен за предложението и безсрамно му показва копие на снимката, която Джаро получил, с Мартин и Иво от тяхна среща. Мартин си тръгва отвратен и вбесен след като разбира, че Иво е натопил Мартин и близнаците като предатели и така е манипулирал Джаро да поръча и тримата, което в резултат доведe до смъртта на Ники. Джаро също разбира, че близнаците и Мартин са били натопени и си изкарва яда на Бояна, задето тя не открила на време, че документа от съда за свидетелстване от страна на близнаците, е бил фалшив и подхвърлен от Иво. Уплашена, Бояна се отказва да защити Джаро на делото срещу него и се опитва да избяга. Джаро отмъщава като праща наемен убиец, който убива Бояна. |- | 32 (3-08) || Виктор Божинов || Станимир Великов, Александър Чобанов, Александър Спасов и Виктор Божинов || 13 януари 2013 г. |- |colspan="4"| Куката развива успешно „бизнеса“ с източване на кредитни карти. Арестуваният Иво изнудва Попов като му показва запис как дъщеря му смърка кокаин. Попов оттегля обвиненията. Иво Андонов разбира, че генерал Пенев работи и с Джаро, и затова Иво му праща убийци да го убият. |- | 33 (3-09) || Виктор Божинов || Станимир Великов, Александър Чобанов, Александър Спасов и Виктор Божинов || 20 януари 2013 г. |- |colspan="4"| Иво организира успешно похищение на Панагюрското златно съкровище. Мартин следи Косъма и разбира за обира. Чрез подадената от агента информация, комисар Попов връща съкровището и е възстановен на поста си. За съжаление партията, в която Джаро е трябвало да бъде кандидат депутат, е отхвърлила кандидатурата му. |- | 34 (3-10) || Виктор Божинов || Ваня Щерева, Владимир Полеганов, Александър Чобанов и Александър Спасов || 3 февруари 2013 г. |- |colspan="4"| Мартин е изнудван от крадците на досието му; Иво опитва да завземе „бизнеса“ на Куката с кредитните карти; Мартин връща досието си с всички средства, независимо от Попов. |- | 35 (3-11) || Виктор Божинов || Ваня Щерева, Владимир Полеганов, Александър Чобанов и Александър Спасов || 10 февруари 2013 г. |- |colspan="4"| Косъма признава любовта си към Ади. Иво го принуждава да свидетелства срещу Джаро. Под влияние на Мартин, Косъма обръща показанията си. Иво отмъщава като праща Крум да очисти Косъма. Смъртоносно ранен от Крум, Косъма оцелява достатъчно дълго за да умре в ръцете на Мартин. Мартин информира Ади и Куката (който тъкмо се канеше да излита за Барселона при семейството си след като му изтече пробацията) за смъртта на Косъма. |- | 36 (3-12) || Виктор Божинов || Станимир Великов, Александър Чобанов, Александър Спасов и Виктор Божинов || 17 февруари 2013 г. |- |colspan="4"| Куката отлага полета си за Барселона и с помощта на Големия близнак, отмъщава за смъртта на Косъма като проследява и убива Крум пред заведението на Иво. Иво отвлича Мартин и заедно с досието му, Куката и Тишо, го води при Джаро. След като Джаро разбира че Мартин е ченге и Иво непрекъснато споменава колко лош баща е бил към тях и към дъщеря си Ния, която незнайно за тях се връща от Нова Зеландия в България, Джаро прострелва Иво и тръгва да бяга. Куката освобождава Мартин. Преследван от Мартин, Попов и полицията, Джаро тръгва да бяга през граница високо в зимната планина. |} === Сезон 4 (2014) === {| class="wikitable" |- ! Номер !! Режисьор !! Сценарист(и) !! Първо излъчване |- | 37 (4-01) || [[Димитър Митовски]] || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, Ваня Щерева и [[Мариан Вълев]] || 19 януари 2014 г. |- |colspan="4"| Иво започва да спи с дъщерята на Джаро Ния, но те са прекъснати от наемни убийци, които искат да убият Иво, но Той успява да ги избие. Мартин започва своята първа смяна като редовен инспектор и започва връзка с дъщерята на Попов Зорница. Джаро е в Истанбул, Турция, и се занимава с нов бизнес със своя приятел Фарук. Групата на Попов получава нов офис, полицията организира обвиненията срещу Иво за отвличането на Мартин, Куката освирепява и започва да избива турски мафиоти, които работят за Фарук като отмъщение за убийството на съпругата и сина му в Испания. |- | 38 (4-02) || Зоран Петровски || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, Ваня Щерева и [[Мариан Вълев]] || 26 януари 2014 г. |- |colspan="4"| Попов отива до морето, за да се срещне със стария си приятел и да уреди арестуването на Джаро. Джаро и хората му се опитват да убият Иво и Куката,а Мартин сключва сделка с Куката за информация за бизнеса на Иво и Ади започва да работи като „Мадам“. Докато е на морето, Попов започва да спи със съдия Терзийска. |- | 39 (4-03) || Зоран Петровски || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, [[Борислав Захариев]] и [[Мариан Вълев]] || 2 февруари 2014 г. |- |colspan="4"| Иво заповядва убийството на Джаро, но опитът се проваля. Проваля се и опитът му за арестуване. Попов и неговата група се опитват да го арестуват, когато отива да се срещне с дъщеря си Ния, но Куката го предупреждава и Джаро се измъква. Мартин разкрива на Попов за сделката с Kуката. Мартин и Зарев арестуват Иво за трафик на наркотици. Една от служителките на Ади й се оплаква, че Тишо е платил само половината от цената за нейните услуги. Също така, Попов отива на вечеря със съдия Терзийска и докато е там, той вижда дъщерята на Джаро. |- | 40 (4-04) || Мартин Макариев || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, [[Борислав Захариев]] и [[Мариан Вълев]] || 9 февруари 2014 г. |- |colspan="4"| Групата на Попов получава анонимна информация за контрабанда на наркотици, но когато спира вагона, намира малко количество и група емигранти. Куката получава информация от Мартин за един от хората на Ак Хасан, Бирхан и започва да го измъчва. Поради виковете на Бирхан, Мартин и Зарев се втурват в апартамента му и започват да преследват Куката. Куката успява да избяга, като при престрелката ранява Зарев. Попов купува гривна за гаджето си, а Григоров се връща обратно в града. |- | 41 (4-05) || Мартин Макариев || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, [[Борислав Захариев]] и [[Мариан Вълев]] || 16 февруари 2014 г. |- |colspan="4"| Джаро заповядва на Гущера да отвлече Иво, ако иска да поеме бизнеса на Иво. Хората на Гущера, преоблечени като полицаи, спират колата на Иво, убиват бодигардовете му и го отвличат. Гущера бие Иво, окачва го да виси във въздуха и го изтезава. Случката за отвличането на Иво и смъртта на охраната му влиза в новините, а Тишо ги вижда и информира Куката. Куката, с помощта на Мартин, отвлича Гущера и сключва сделка за размяна на Иво срещу Гущера. Мартин прави засада на размяната и, когато вижда Джаро, заповядва да действат, но Куката помага на Джаро да избяга и получава Иво. Гущерът е арестуван. Междувременно, Зорница разбира че баща ѝ има приятелка, а Бардем информира баща си за бизнес-плановете на Джаро с амфетамини, наречени „Магически хапчета“. |- | 42 (4-06) || Мартин Макариев || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, Владимир Полеганов и [[Мариан Вълев]] || 23 февруари 2014 г. |- |colspan="4"| Епизодът започва с бой между Иво и Куката в ресторанта, който спира когато Рафаел стреля във въздуха, за да ги разтърве. След това Куката се отделя от групата на Иво и отива в казиното на Джаро, където той му казва да отвлече химика на Иво, който прави „магически хапчета“. Пред очите на Куката и Джаро химикът Спас е убит от Акх Хасан по заповед на Фарук, който е подозиран от турската полиция, че разпространява „магическите хапчета“ в Истанбул. Междувременно, Попов се тревожи за дъщеря си и Мартин му казва, че тя е в неговия апартамент. Също така в края на епизода се разкрива, че борбата в ресторанта всъщност е фалшифицирана и че Куката се е промъкнал в групата на Джаро по нареждане на Иво. |- | 43 (4-07) || Димитър Гочев || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, [[Борислав Захариев]] и [[Мариан Вълев]] || 2 март 2014 г. |- |colspan="4"| Иво решава да ограби казиното на Джаро. За целта той и хората му първо убиват един от хората на Бардем и правят отпечатък от дланта му, за да отворят сейфа. По-късно Иво и неговите хора отвличат друг човек на Бардем и го затварят в ковчег. След грабежа Иво и неговите хора слагат ковчега в сейфа. Мартин научава за обира от Куката и заедно с Манолов правят засада. Обстрелват крадците на излизане от обира, но те успяват да избягат. Малко след това последен излиза Тишо с кутия в ръце, но среща Мартин и като се обръща гръб към него, му казва да стреля. Мартин обаче стреля настрани във вратата. Вратата се отваря и Мартин осъзнава, че зад нея случайно е застрелял своя колега Манолов. Тишо избягва и идва полицията. В службата Мартин сдава пистолета и значката си на Попов и подава оставка. Междувременно, Ния напуска Иво, а Куката успява да получи информация за Мартин чрез Тишо. |- | 44 (4-08) || Димитър Гочев || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, Владимир Полеганов и [[Мариан Вълев]] || 9 март 2014 г. |- |colspan="4"| Попов и неговите хора скърбят за загубата на Манолов. Няколко от местните хора на Иво са изгорени от турските помощници на Джаро, а Джаро се занимава с Ади, за да му помогне да свали Иво заради смъртта на Косъма. Когато една от нейните проститутки е намерена брутално убита, тя се опитва да убие Иво, но не посмява да стреля, той и отнема пистолета и я прогонва. Иво е арестуван заради убийството на проститутката и адвокатът му го информира, че неговата ДНК е намерена в нейната вагина, че прокурор е наредил арестуването му в продължение на 72 часа и полицията може да го вкара в затвора. Куката и Джаро се срещат в парка, но попадат в засада от Рафаел и хората на Иво. Бодигардовете на Джаро са убити, а Джаро и Куката започват да бягат в гората. Рафаел намира Куката седнал зад едно дърво, но стреля до него и продължава да гони Джаро. Попов накара Мартин да се върне на работа. |- | 45 (4-09) || Мартин Макариев || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, [[Борислав Захариев]] и [[Мариан Вълев]] || 16 март 2014 г. |- |colspan="4"| Мартин и Тодоров получават свидетелски показания от приятелката на момичето, намерено мъртво, но тя променя показанията си, когато Мартин по-късно разбира от Ади, че Джаро е платил показанията на момичетата. Същото момиче е по-късно намерено мъртво. Иво е освободен от затвора и започва бизнес с Бардем. Полицията организира акция по време на заснемането на една от сцените на филм, използван като параван за пренос на хероин. По време на акцията Джаро и неговият партньор успяват да избягат от мястото на снимки с кола, но автомобилът се преобръща и партньорът е хоспитализиран, а Джаро е ранен. Дъщеря му го прибира в дома на Иво. Основният свидетел на Попов за офшорни компании, собственост на генерал Сюлейман, е убит. Зарев и Киров все още мразят Мартин. |- | 46 (4-10) || Виктор Божинов || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, Владимир Полеганов и [[Мариан Вълев]] || 23 март 2014 г. |- |colspan="4"| Попов получава информация от своя човек в групата на Фарук, че ще бъде убит и е подложен на подробности за закрила заедно със семейството си. Фарук притиска Джаро и той се съгласява да изпълни задачата. Куката има задача да убие ранен човек, който ще свидетелства срещу Фарук, затова отива в болницата, представя се за Мартин и така стига до Али и свършва работата. Мартин се усеща за опасността, но късно пристига в болницата. Поповата дъщеря, Зорница, се завръща в София, за да прекара Свети Валентин с Мартин и е охранявана още от летището. На следващия ден тя отива на среща с баща си на обяд, охранявани в празно заведение. Хората на Фарук узнават адреса на срещата предната вечер, като подслушват телефона на Попов с помощта на Григоров. Джаро и неговият шофьор Красавецът, един от хората на Фарук, пристигат с кола на адреса. От колата Джаро вижда как след обяда Попов излиза с дъщеря си и охраната и се отказва от покушението, като изхвърля взривателя в кофа за боклук и бавно си тръгва по улицата. Тогава Красавецът решава да свърши работата, излиза от колата и започва да стреля по Попов и придружителите му. Някои от тях за застреляни, а останалите телохранители застрелват убиеца. Попов е с бронежилетка и е ранен в рамото. Паднал на земята, той повдига главата си и вижда на улицата да стои Джаро, който е чул стрелбата и се обръща. След няколко секунди Джаро избягва. Попов вижда дъщеря си да лежи на земята, пропълзява до нея и я намира мъртва. Секунди по-късно идва Мартин. |- | 47 (4-11) || Виктор Божинов || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, Владимир Полеганов и [[Мариан Вълев]] || 30 март 2014 г. |- |colspan="4"| След убийството на Зорница Попова, полицията започва интензивно разследване и Попов маркира Джаро като втори убиец. Скоро след това, Попов говори с дъщерята на Джаро като ѝ казва, че е по-добре баща ѝ да отиде в затвора, иначе ще бъде убит от хората на Фарук, но тя отговаря на Попов, че не знае къде е Джаро и не е говорила с него. По-късно Ния е отвлечена от хората на Фарук, който иска да я размени за баща ѝ. Джаро се съгласява, но се обръща към Попов за помощ. Попов организира акция на мястото на размяната и полицаите застрелват хората на Фарук миг преди да убият Джаро, който успява да избяга с дъщеря си и я укрива. Казва ѝ, че ще отсъства дълго време и решава да се предаде. По-късно, на погребението на Зорница, след като Попов остава сам на гроба на дъщеря си, идва Джаро и имаха кратък разговор – в който се разкрива какво се е случило във финала на сезон 3. Джаро съобщава на Попов, че не е стрелял по него и дъщеря му, дава му една запалка, символичен спомен от миналото и се предава. Попов обаче е съкрушен от загубата на дъщеря си и възприема признанията като подигравка. Изважда пистолет и хладнокръвно убива Джаро. |- | 48 (4-12) || Виктор Божинов || [[Димитър Митовски]], Александър Спасов, [[Борислав Захариев]] и [[Мариан Вълев]] || 6 април 2014 г. |- |colspan="4"| Става ясно, че след убийството на Петър Туджаров, Мартин е чул изстрела, връща се и като вижда какво се е случило, инсценира убийство при самозащита. Слага пистолет в ръката на Туджаров и така стреля с него 2 пъти в близкото дърво. Започва разследването за убийството на Джаро. Мартин и Попов дават изявленията си на следствието, но Мартин е принуден да притисне експерт да фалшифицира експертизата след като прокурорът заявява, че вписва изявленията му и нарежда друг експертен опит. Ния е информирана от адвоката на Джаро за смъртта му и тя получава наследството на баща си. Иво информира Куката, че ще се срещне с Фарук, но в последния момент, Иво изпраща Куката на тази среща, знаейки че той иска да отмъсти на Фарук за убийството на жена му и сина му. Куката се среща в хангар на летище София с Фарук и хората му и се опитва да го убие, но променя решението си и убива Бардем. Полицията пристига след като Фарук и дясната му ръка Ерол Метин си тръгват и Мартин арестува Куката. Попов е посетен от бившата си съпруга и тя го информира че няма да идва на процеса, защото е сигурна, че не е виновен и му пожелава късмет. Процесът на Попов започва и Мартин свидетелства в негова полза. След него Попов свидетелства и след като приключва с изявлението си, прокурорът го пита какво се е случило при инцидента. Попов се обръща и вижда жена си, която току-що е влязла и седи на пейката. След това се обръща към съдията и му казва, че е убил Петър Туджаров защото е престъпник и наркодилър и защото е убил дъщеря му. Епизодът завършва в затвора, където Попов се среща с Мартин и му казва, че има човек в организацията на Фарук – Ерол Метин, полицай под прикритие. |} === Сезон 5 (2016) === {| class="wikitable" |- ! Номер !! Режисьор !! Сценарист(и) !! Първо излъчване |- | 49 (5-01) || Димитър Митовски || Теодора Маркова и Георги Иванов || 20 март 2016 г. |- |colspan="4"|След смъртта на Джаро започва хаос. Ерол и Фарук отиват на среща с наркобос, но в телефона на Ерол непознат човек му пише да излезе от джипа на Фарук. Ерол вижда терористите, че насочват гранатомета към джипа на Фарук, но Ерол успява да се измъкне, и терористите взиряват джипа, убивайки Фарук, като после Ерол убива тези терористи. Мартин е повишен до началник на отдела, а в групата е назначена нова колежка, Яна Танева. Куката е в затвора, но е освободен с помощта на Иво. Братът на Гущера посещава Ния и ѝ казва, че Джаро дължи пари на брат му и той ги иска от нея. Иво и Куката поемат бизнеса на Джаро с хероина. Попов е в затвора и, като е посетен, от приятелката си Терзийска и от Мартин. Ния се готви да замине за Нова Зеландия, но решава да набере номера, който баща ѝ е оставил като наследство. Епизодът завършва с това, че Ния се обажда на този номер. |- | 50 (5-02) || Димитър Митовски || Теодора Маркова и Георги Иванов || 27 март 2016 г. |- |colspan="4"| Ния се среща със счетоводителя на Джаро, който ѝ разказва за италианския бизнес с наркотици на баща ѝ и тя отива в Рим, Италия. Иво също разбира за бизнеса и казва на хората си, че отива в Рим и че те могат да се обърнат към Куката, ако имат въпроси. Куката намира стар приятел и му дава работа в групата на Иво. Също така, Мартин и Ерол изпълняват заедно първата си съвместна задача. Куката е привикан в полицията, където го разпитва Яна. Той по-късно я кани да излезе с него докато двамата са в аптека, като ѝ се извинява за поведението си по време на разпита. Мартин продължава да посещава Попов в ареста. |- | 51 (5-03) || Зоран Петровски || Теодора Маркова и Георги Иванов || 3 април 2016 г. |- |colspan="4"| Иво започва работа с италианците, но Ния настоява за партньорство между тях, което е неприятно за Иво. Полицията започва да разследва убийството на Рафаел, за което Мартин има една версия за събитията, а Яна - друга. Мартин организира „томбола“ с която се решава кой ще отиде с него до морето и на Тодоров му се пада тази мисия. Циганите, с които Иво работи, се опитват да откраднат парите му, но Ерол усеща това и заменяйки чантата с пари, с чанта със списания. Попов се опитва да се самоубие докато свири „[[Травиата]]“ на [[Джузепе Верди|Верди]], която беше любимата опера на Джаро. |- | 52 (5-04) || Зоран Петровски || Теодора Маркова и Георги Иванов || 10 април 2016 г. |- |colspan="4"| Яна преслушва записа, направен по време на разговора си с Попов и разбира, че вероятно той е планирал самоубийството си. Тя веднага докладва на надзирателите и Попов е хоспитализиран. Вследствие на това, гаджето му - Доротея Терзийска се среща с прокурора по делото за убийството на Туджаров и иска от съдията Попов да бъде освободен от затвора, което се и случва. Иво осигурява канал от Бразилия, използвайки фирмата на Владимир Димитриев - Вафлата. Мартин и Тодоров конфискуват наркотиците на Иво за износ, Ерол спи с Ния, а Куката кани Яна да излезе с него. Иво и Ния вече са официални бизнес партньори. |- | 53 (5-05) || Виктор Божинов || Теодора Маркова и Георги Иванов || 17 април 2016 г. |- |colspan="4"| Иво използва имигранти да изпрати наркотици в Сирия и започва работа с фабрика за текстил, в която хората му колосват ризи в чист наркотик. Мартин и Яна водят личен разговор относно връзката на Мартин с покойния му баща и с Попов както и тази на Яна с родителите ѝ. В резултат на това Мартин и Яна започват романтична връзка. Ерол последва Тишо в завода на Иво, но бива заключен вътре и е принуден да спи там до следващата сутрин, когато Мартин и хората му претърсват завода. Епизодът завършва когато Тодоров танцува в клуба, носейки една от ризите, за която е неизвестно за него, че е от текстилната фабрика на Иво. |- | 54 (5-06) || Виктор Божинов || Теодора Маркова и Георги Иванов || 24 април 2016 г. |- |colspan="4"| Тодоров е хоспитализиран след инцидента с ризата, а Мартин разбира, че ризата е от фабриката на Иво, но не може да арестува Иво защото признава на Бенишев, че не са я конфискували по време на търсенето. Ерол започва романтична връзка с Ния по същия начин, по който Мартин започва връзката си със Съни. Междувременно, Попов изчезва, затова Доротея моли Мартин да го намери и Мартин го намира близо до езерото, където живее в каравана. По-късно, Мартин и хората му поставят засада на магистралата, за да хванат микробуса с наркотици на Иво, шофиран от Ерол. Епизодът завършва с това как микробусът пробива барикадата, минава през оградата на моста и пада в бездната. |- | 55 (5-07) || Мартин Макариев || Теодора Маркова и Георги Иванов || 1 май 2016 г. |- |colspan="4"| Ерол оцелява след падането. Иво успява да го спаси и да изгори микробуса. Мартин и хората му пристигат точно когато микробусът експлодира. Иво плаща на лекар да излекува раната на Ерол, а след това Иво подарява часовника си на Ерол. Куката обяснява на Ерол, че Иво го повишава като свой "брат". Куката се пошегува с Мартин и хората му докато обядват в ресторант, под предлог, че шефът им ги вика, за да може да разговаря с Яна. Ерол посещава Попов в караваната му. На следващия ден Ерол празнува рождения си ден и по-късно се прибира с Ния и двамата се любят. Куката успява да убеди Яна да отиде на вечеря с него и, когато я придружава до апартамента ѝ, спира асансьора и я целува. Яна го плесва. Куката я оставя да си отиде, когато асансьорът спира. По-късно, хората на Мартин арестуват някакъв дилър и Мартин разбира от него какво се върши по време на нощната смяна в завода на Иво. Мартин и хората му отиват в завода на Иво, за да конфискуват наркотика, но избухва престрелка. Един от хората на Иво, Рони, взима Киров като заложник, за да му помогне да избяга. Епизодът завършва с убийството на Киров, а Иво, Рони и хората на Иво успяват да избягат. |- | 56 (5-08) || Мартин Макариев || Теодора Маркова и Георги Иванов || 8 май 2016 г. |- |colspan="4"| След убийството на Киров, Мартин временно е заменен от Зарев по заповед на Бенишев. Мартин убеждава Тодоров да работи с него, за да залови Иво заради бизнеса му с наркотиците. Куката чака Яна пред апартамента ѝ и двамата се любят. Доротея посещава Попов и те отпразнуват годишнината си, но помежду им възниква малък конфликт и Доротея си тръгва. Тишо се обръща към Мартин за помощ и му разказва за склада на Иво с наркотик. Но след като Куката обяснява на Тишо, че Иво не иска да го убие, Тишо променя историята и отменя сделката с Мартин. Иво мести склада с наркотика в една стая на психиатрична институция. Епизодът завършва с това как Мартин и Тодоров арестуват Ерол пред Иво и хората му. |- | 57 (5-09) || Мартин Макариев || Теодора Маркова и Георги Иванов || 15 май 2016 г. |- |colspan="4"| След като арестува Ерол, Мартин го посещава в затвора, като по-късно е освободен. Зарев представя нов колега – инспектор Стоев. Иво има проблеми с митничаря, който не иска да пусне контейнера с наркотиците му, затова се уговарят Иво да му плати. Ерол дава на Мартин информация за рушвета и Мартин казва на Зарев. След подкупа са арестувани митничарят и Димитриев, изпратен от Иво. Иво разбира, че митничарят се е обадил на адвоката си един път, а на Ния седем пъти, затова Иво отишъл в апартамента на Ния и ѝ разкрива, че знае за опита ѝ да го изнудва. Междувременно, Куката разбира, че Тишо иска да напусне и казва на Иво. След това Иво заповядва да му доведат Тишо. Тишо е докаран и Иво му казва, че ще го намери където и да отиде и ще го пусне. Попов е на риболов с новия си приятел. Докато е там, Попов чете на една страница от вестник, че приятелката му става съдия, затова той ѝ се обажда и тя го помолва да дойде, но той прекратява разговора. По време на една срещите си Куката казва на Яна какво се е случило със семейството му и че я обича. Яна по-късно е разпитана от Инспектората за поведението на Мартин и тя казва на инспектора, че Мартин че има симптоми на нервен срив. Мартин се скарва с Ерол, затова му се обажда по телефона и му казва, че е изпратил куриер да предаде на Иво флашка с истинската информация за Ерол. Епизодът завършва с това, как Иво поставя флашката в лаптопа. |- | 58 (5-10) || Мартин Макариев || Теодора Маркова и Георги Иванов || 22 май 2016 г. |- |colspan="4"| Ерол успява да смени данните на флашката, която Мартин изпраща на Иво. Ния отново се опитва да изнудва Иво, но той ѝ казва, че вече той я притежава. Зарев информира Мартин че е отстранен, а Мартин отива при Попов, като му казва, че е уволнен, най-вероятно защото е станал заплаха за някои. Куката и Яна излизат и той ѝ купува цветя от малко момиче, което познава. Яна му връща кръста, който полицията е конфискувала когато е арестуван в края на сезон 4. Ерол посещава Попов, който му казва че се притеснява за Мартин и си мисли, че ще направи нещо лошо. Ерол разбира какво планира Мартин. Мартин отива на летището и поставя бомба в самолета на Иво. Когато Иво и Ния излитат със самолета, Мартин се опитва да взриви бомбата, но Ерол идва и двамата се сбиват. Мартин успява да го удари и взима дистанционното управление, за да взриви бомбата. Епизодът завършва с това как Ерол застрелва Мартин в гърдите. |- | 59 (5-11) || Виктор Божинов || Теодора Маркова и Георги Иванов || 29 май 2016 г. |- |colspan="4"| Тялото на Мартин е намерено на летището и Иво е принуден да се върне. След като вижда трупа на Мартин, Иво се връща с Ния в бара и инструктира всеки член на бандата да разкаже една и съща история на полицията когато ги разпита. От друга страна, Зарев и групата са покрушени от загубата на Мартин, особено Попов. По-късно, групата е информирана от Бенишев, че Попов се завръща на работа, за да разбере кой уби Мартин. Попов заповядва подробно търсене на летището и камерите за сигурност в близост до него. Когато Попов гледа кадри от камерите на летището, вижда колата на Ерол да отива към летището и парчета от счупено стъкло от стоп-светлини. Разбира, че са от колата на Ерол, която преди това е забелязал, че е ремонтирана от удар, когато Ерол го посещава в караваната му и го излъгва, че е купил бисквити от бензиностанция, която вече не работи. Попов осъзнава, че Ерол е убил Мартин, среща се с него и му казва, че полицията ще приключи случая. Вечерта Попов се връща в старото си жилище, където го посещава Ерол. Ерол му признава, че е убил Мартин и защо го е направил – заради Ния, която е в самолета. Тогава, Попов му слага белезници, вика полицаи и им нарежда да изпратят колата с ескорт до апартамента му. Същата вечер, Иво заплашва Доротея, принуждавайки я да се срещне с него в 11 часа сутринта на следващия ден. |- | 60 (5-12) || Виктор Божинов || Теодора Маркова и Георги Иванов || 4 юни 2016 г. |- | colspan="4"| Попов решава да пусне Ерол. Сандов предава Иво на полицията, като им предава доказателства, които го инкриминират достатъчно, за да излежи доживотна присъда. Иво и Ерол бягат от заведението и отиват в неговия офис, където Иво разбира, че Ния му е взела парите от италианците и ги е прехвърлила в Швейцария. Иво я залавя, като я оставя при Тишо и Рони да я пазят. Куката решава да зареже престъпния живот и да започне начисто с Яна. Двамата тръгват да бягат зад граница, но след като Яна го вижда да дава фалшиви документи на човек на Андонов като последна услуга за него, тя го зарязва и се връща към нормалния си живот. Куката е издирван от полицията, успява да се спаси като се скрие при група бежанци, водени от трафиканти, пътуващи за Сърбия. Доротея решава да се обърне срещу корумпираните си колеги, а на пресконференция Попов обявява, че е арестувал всички сътрудници на Андонов, вкл. Влади Вафлата, Бенишев, който прави неуспешен опит да прекара наркотиците на Сандов зад граница, и Сандов, макар че той им е представил всички доказателства. Тишо спасява Ния и уведомява Ерол, и като за назидание, Иво убива Рони. След гонка с полицията, Иво и Ерол бягат към огромно поле, пълно с изоставени оранжерии. Иво разбира, че Ерол е полицай и го прострелва. Иво започва да стреля по екип от спец части, дошли да спасят Ерол, и в резултат Попов дава зелена светлина на двама разположени полицейски снайперисти да стрелят – Иво е застрелян многократно и умира от раните си. След като Ерол е изведен, Попов го прегръща и му казва, че неговата мисия под прикритие е успешна. |} === Сезон 6 (2025) === == Източници == <references/> [[Категория:Списъци с епизоди на криминални сериали]] rw912ub7f3b225p84qdmjwzyzphyprc 0 376521 12416227 12415371 2024-11-18T19:46:13Z Ambra75 259141 12416227 wikitext text/x-wiki {{Личност|благородник|описание=[[Маркграфство Източна Лигурия|маркграф на Източна Лигурия]]|майка=неизв.|баща=[[Адалберт (маркграф)|маркграф Адалберт]]|братя-сестри=Амброзо|деца=[[Оберто II]]<br>Адалберт II<br>Адалберт III}} '''Оберто I Обицо''' или '''Отберт I''' ({{lang|it|Oberto I Obizzo}}, ''Otbert I''; † пр. [[15 октомври]] [[975]]) e [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]]. Прародител е на рода [[Отбертини]]. Той става граф на [[Милано]] и [[Луни]] и първият [[Маркграфство Източна Лигурия|маркграф на Източна Лигурия]]. == Произход == Син е на [[Адалберт (маркграф)|маркграф Адалберт]]. Семейната му история твърди, че произлиза от маркграфовете на [[Тусция]], [[Бонифации|Дом Бонифации]] – благородническо семейство, дошло от [[Бавария]] с [[Карл Велики]] в Италия. == Биография == През [[950]] г. [[Беренгар II]] става [[крал на Италия]] и реорганизира управлението на земите западно от река [[По]]. Той ги разделя на 3 марки, които получават името на владетелите им, а именно: [[Маркграфство Западна Лигурия]] (Алерамическа марка) на [[Алерам Монфератски]], [[Маркграфство Торино]] (Ардуинова марка) на [[Ардуин Глабер]] и [[Маркграфство Източна Лигурия]] (Отбертинова марка) на Оберто. Оберто получава Отбертиновата марка, известна и като ''Генуезка марка'', в която влизат земите на Източна [[Лигурия]]. В състава на марката влизат части от [[Тоскана]], в това число градовете [[Генуа]], [[Милано]], [[Луни (Италия)|Луни]], [[Тортона]], [[Парма]] и [[Пиаченца]]. Споменава се като [[маркграф]] на Милано. През [[953]] г. е направен [[пфалцграф]] на Италия. През [[960]] г. е принуден да избяга от Италия в Германия. Когато крал [[Ото I]] през 961 г. взема Италия под свой контрол, Оберто успява да се върне обратно и правата му на владенията му са потвърдени, включително и титлата пфалцграф. == Брак и потомство == ∞ за Джулия от [[Бонифации|Бонифациите]], от която има седем деца: * [[Адалберт I (Милано)|Адалберт I]] (* ок. 925, † 1002), граф и пфалцграф на Милано, родоначалник на Адалбертовия [[Кадетски клон|клон]] на Обертините, има двама сина и две дъщери; * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), пфалцграф на Италия, маркграф на Милано, Тортона и [[Генуа]]. Дъщеря му Берта († 29 декември 1037) се омъжва за [[Ардуин от Ивреа]], [[крал на Италия]]; * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркиз на [[Кортона]]; * Берта, ∞ за Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) Правнукът му [[Алберто Ацо II д’Есте]] (* 996; † 1097) е основател 1056 г. на град [[Есте]] и на фамилията [[Есте (династия)|Есте]], става прародител на династията на Младите [[Велфи]] и на [[Хановерска династия|Хановерската династия]]. == Източници == * Eduard Hlawitschka, ''Franken, Alemannen, Bayern und Burgunder in Oberitalien (774 – 962)'', 1960 == Външни препратки == * {{икона|it}} [http://www.sardimpex.com/Este/OBERTENGHI.htm History of Obertenga]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Маркграфове в Италия]] [[Категория:Генуезци]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 8h3tnscewtuaorrjhi8wa7f37tfjhcs 12416377 12416227 2024-11-18T22:07:19Z Ambra75 259141 12416377 wikitext text/x-wiki {{Личност|благородник|описание=[[Маркграфство Източна Лигурия|маркграф на Източна Лигурия]]|майка=неизв.|баща=[[Адалберт (маркграф)]]|братя-сестри=Амброзо|деца=[[Адалберт I (Милано)|Адалберт I]]<br>[[Оберто II]]<br>Адалберт III<br>Анселм<br>Вилхелм<br>Берта<br>Оберто Обицо|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[951]] – [[975]] | коронация = | предшественик = [[Адалберт (маркграф)]] | наследник = [[Оберто II]] | религия = | герб = | отличия = }}|брак=Джулия от Бонифациите|религия=[[Католицизъм]]}} '''Оберто I Обицо''' или '''Отберт I''' ({{lang|it|Oberto I Obizzo}}, ''Otbert I''; * [[10 век|X век]]; † пр. [[15 октомври]] [[975]]) e [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], граф на [[Милано]] и [[Луни]]. Прародител е на рода [[Отбертини]]. == Произход == Син е на [[Адалберт (маркграф)|Адалберт Маркграф]] (Адалберт III) (* X век; † ок. 951), маркграф на Италия, маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], [[виконт]]. Семейната история на Оберто твърди, че произлиза от маркграфовете на [[Тусция]], [[Бонифации|Дом Бонифации]] – благородническо семейство, дошло от [[Бавария]] с [[Карл Велики]] в Италия. Има един братː * Амброзо († 988), [[епископ]] на Алерия в [[Корсика]] == Биография == През [[950]] г. [[Беренгар II]] става [[крал на Италия]] и реорганизира управлението на земите западно от река [[По]]. Той ги разделя на 3 марки, които получават името на владетелите им, а именно: [[Маркграфство Западна Лигурия]] (Алерамическа марка) на [[Алерам Монфератски]], [[Маркграфство Торино]] (Ардуинова марка) на [[Ардуин Глабер]] и [[Маркграфство Източна Лигурия]] (Отбертинова марка) на Оберто. Оберто получава Отбертиновата марка, известна и като ''Генуезка марка'', в която влизат земите на Източна [[Лигурия]]. В състава на марката влизат части от [[Тоскана]], в това число градовете [[Генуа]], [[Милано]], [[Луни (Италия)|Луни]], [[Тортона]], [[Парма]] и [[Пиаченца]]. Споменава се като [[маркграф]] на Милано. През [[953]] г. е направен [[пфалцграф]] на Италия. През [[960]] г. е принуден да избяга от Италия в Германия. Когато крал [[Ото I]] през 961 г. взема Италия под свой контрол, Оберто успява да се върне обратно и правата му на владенията му са потвърдени, включително и титлата пфалцграф. == Брак и потомство == ∞ за Джулия от [[Бонифации|Бонифациите]], от която има шест сина и една дъщеря: * [[Адалберт I (Милано)|Адалберт I]] (* ок. 925, † 1002), граф и пфалцграф на Милано, родоначалник на Адалбертовия [[Кадетски клон|клон]] на Обертините, има двама сина и две дъщери; * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), пфалцграф на Италия, маркграф на Милано, Тортона и [[Генуа]]. Дъщеря му Берта († 29 декември 1037) се омъжва за [[Ардуин от Ивреа]], [[крал на Италия]]; * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркиз на [[Кортона]]; * Берта, ∞ за Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) Правнукът му [[Алберто Ацо II д’Есте]] (* 996; † 1097) е основател 1056 г. на град [[Есте]] и на фамилията [[Есте (династия)|Есте]], става прародител на династията на Младите [[Велфи]] и на [[Хановерска династия|Хановерската династия]]. == Източници == * Eduard Hlawitschka, ''Franken, Alemannen, Bayern und Burgunder in Oberitalien (774 – 962)'', 1960 * Claudio Maria Goldoni, ''Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara'', Modena, Edizioni Artestampa, 2011 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. D'Este'', Torino, 1835 {{Превод от|it|Oberto I di Milano|141255353}}{{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Маркграфове в Италия]] [[Категория:Генуезци]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Италианска аристокрация]] 3g17eo3b3g6qq614y5e2baefjkehdl8 12416382 12416377 2024-11-18T22:12:35Z Ambra75 259141 12416382 wikitext text/x-wiki {{Личност|благородник|описание=[[Маркграфство Източна Лигурия|маркграф на Източна Лигурия]]|майка=неизв.|баща=[[Адалберт (маркграф)]]|братя-сестри=Амброзо|деца=[[Адалберт I (Милано)|Адалберт I]]<br>[[Оберто II]]<br>Адалберт III<br>Анселм<br>Вилхелм<br>Берта<br>Оберто Обицо|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[951]] – [[975]] | коронация = | предшественик = [[Адалберт (маркграф)]] | наследник = [[Оберто II]] | религия = | герб = | отличия = }}|брак=Джулия от Бонифациите|религия=[[Католицизъм]]}} '''Оберто I Обицо''' или '''Отберт I''' ({{lang|it|Oberto I Obizzo}}, ''Otbert I''; * [[10 век|X век]]; † пр. [[15 октомври]] [[975]]) e [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], граф на [[Милано]] и [[Луни]]. Прародител е на рода [[Отбертини]]. == Произход == Син е на [[Адалберт (маркграф)|Адалберт Маркграф]] (Адалберт III) (* X век; † ок. 951), маркграф на Италия, маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], [[виконт]]. Семейната история на Оберто твърди, че произлиза от маркграфовете на [[Тусция]], [[Бонифации|Дом Бонифации]] – благородническо семейство, дошло от [[Бавария]] с [[Карл Велики]] в Италия. Има един братː * Амброзо († 988), [[епископ]] на Алерия в [[Корсика]] == Биография == През [[950]] г. [[Беренгар II]] става [[крал на Италия]] и реорганизира управлението на земите западно от река [[По]]. Той ги разделя на 3 марки, които получават името на владетелите им, а именно: [[Маркграфство Западна Лигурия]] (Алерамическа марка) на [[Алерам Монфератски]], [[Маркграфство Торино]] (Ардуинова марка) на [[Ардуин Глабер]] и [[Маркграфство Източна Лигурия]] (Отбертинова марка) на Оберто. Оберто получава Отбертиновата марка, известна и като ''Генуезка марка'', в която влизат земите на Източна [[Лигурия]], части от [[Тоскана]], градовете [[Генуа]], [[Милано]], [[Луни (Италия)|Луни]], [[Тортона]], [[Парма]] и [[Пиаченца]]. Споменава се като [[маркграф]] на Милано. През [[953]] г. е направен [[пфалцграф]] на Италия. През [[960]] г. е принуден да избяга от Италия в Германия. На следващата година [[Йоан XII|папа Йоан XII]] моли [[Ото I|Ото I от Германия]] да се намеси в Италия, за да го защити от [[Беренгар (пояснение)|Беренгар]]. Когато Ото завладява Италия, Оберто успява да се завърне в земите си с титлата „пфалцграф“, потвърдена от краля. Праправнукът му [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II д'Есте]] основава [[Есте (династия)|Дома на Есте]]; този факт прави Оберто родоначалник на Дом Есте, както и на неговите клонове – [[Велфи]] и [[Хановерска династия|Хановер]]. == Брак и потомство == ∞ за Джулия от [[Бонифации|Бонифациите]], от която има шест сина и една дъщеря: * [[Адалберт I (Милано)|Адалберт I]] (* ок. 925, † 1002), граф и пфалцграф на Милано, родоначалник на Адалбертовия [[Кадетски клон|клон]] на Обертините, има двама сина и две дъщери; * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), [[пфалцграф]] на Италия, [[маркграф]] на Милано, [[Тортона]] и [[Генуа]]. Дъщеря му [[Берта от Милано|Берта]] се омъжва за [[Ардуин от Ивреа]], [[крал на Италия]]; * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркграф на [[Кортона]]; * Берта, ∞ за Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) == Източници == * Eduard Hlawitschka, ''Franken, Alemannen, Bayern und Burgunder in Oberitalien (774 – 962)'', 1960 * Claudio Maria Goldoni, ''Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara'', Modena, Edizioni Artestampa, 2011 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. D'Este'', Torino, 1835 {{Превод от|it|Oberto I di Milano|141255353}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Маркграфове в Италия]] [[Категория:Генуезци]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Италианска аристокрация]] hhmmgcptwipz8ibdfb7nfwz39592xyf 12416385 12416382 2024-11-18T22:15:04Z Ambra75 259141 12416385 wikitext text/x-wiki {{Личност|благородник|описание=[[Маркграфство Източна Лигурия|маркграф на Източна Лигурия]]|майка=неизв.|баща=[[Адалберт (маркграф)]]|братя-сестри=Амброзо|деца=[[Адалберт I (Милано)|Адалберт I]]<br>[[Оберто II]]<br>Адалберт III<br>Анселм<br>Вилхелм<br>Берта<br>Оберто Обицо|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[951]] – [[975]] | коронация = | предшественик = [[Адалберт (маркграф)]] | наследник = [[Оберто II]] | религия = | герб = | отличия = }}|брак=Джулия от Бонифациите|религия=[[Католицизъм]]}} '''Оберто I Обицо''' или '''Отберт I''' ({{lang|it|Oberto I Obizzo}}, ''Otbert I''; * [[10 век|X век]]; † пр. [[15 октомври]] [[975]]) e [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], граф на [[Милано]] и [[Луни]]. Прародител е на рода [[Отбертини]]. == Произход == Син е на [[Адалберт (маркграф)|Адалберт Маркграф]] (Адалберт III) (* X век; † ок. 951), маркграф на Италия, маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], [[виконт]]. Семейната история на Оберто твърди, че произлиза от маркграфовете на [[Тусция]], [[Бонифации|Дом Бонифации]] – благородническо семейство, дошло от [[Бавария]] с [[Карл Велики]] в Италия. Има един братː * Амброзо († 988), [[епископ]] на Алерия в [[Корсика]] == Биография == През [[950]] г. [[Беренгар II]] става [[крал на Италия]] и реорганизира управлението на земите западно от река [[По]]. Той ги разделя на 3 марки, които получават името на владетелите им, а именно: [[Маркграфство Западна Лигурия]] (Алерамическа марка) на [[Алерам Монфератски]], [[Маркграфство Торино]] (Ардуинова марка) на [[Ардуин Глабер]] и [[Маркграфство Източна Лигурия]] (Отбертинова марка) на Оберто. Оберто получава Отбертиновата марка, известна и като ''Генуезка марка'', в която влизат земите на Източна [[Лигурия]], части от [[Тоскана]], градовете [[Генуа]], [[Милано]], [[Луни (Италия)|Луни]], [[Тортона]], [[Парма]] и [[Пиаченца]]. Споменава се като [[маркграф]] на Милано. През [[953]] г. е направен [[пфалцграф]] на Италия. През [[960]] г. е принуден да избяга от Италия в Германия. На следващата година [[Йоан XII|папа Йоан XII]] моли [[Ото I|Ото I от Германия]] да се намеси в Италия, за да го защити от [[Беренгар (пояснение)|Беренгар]]. Когато Ото завладява Италия, Оберто успява да се завърне в земите си с титлата „пфалцграф“, потвърдена от краля. Праправнукът му [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II д'Есте]] основава [[Есте (династия)|Дома на Есте]]; този факт прави Оберто родоначалник на Дом Есте, както и на неговите клонове – [[Велфи]] и [[Хановерска династия|Хановер]]. == Брак и потомство == ∞ за Джулия, дъщеря на Бонифац, маркграф на [[Сполето]], от която има шест сина и една дъщеря: * [[Адалберт I]] (* ок. 925, † 1002), граф и пфалцграф на Милано, родоначалник на Адалбертовия [[Кадетски клон|клон]] на Обертините, има двама сина и две дъщери; * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), [[пфалцграф]] на Италия, [[маркграф]] на Милано, [[Тортона]] и [[Генуа]]; ∞ за Райленда, дъщеря на граф Рипранд и вдовица на Зигфрид, граф на [[Сеприо]], от която има седем сина и една дъщеря ([[Берта от Милано|Берта]], кралица на Италия като съпруга на [[Ардуин от Ивреа]], [[крал на Италия]]); * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркграф на [[Кортона]]; * Берта, ∞ за Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) == Източници == * Eduard Hlawitschka, ''Franken, Alemannen, Bayern und Burgunder in Oberitalien (774 – 962)'', 1960 * Claudio Maria Goldoni, ''Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara'', Modena, Edizioni Artestampa, 2011 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. D'Este'', Torino, 1835 {{Превод от|it|Oberto I di Milano|141255353}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Маркграфове в Италия]] [[Категория:Генуезци]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Италианска аристокрация]] sdiy5g6sroqz4eezi8hcq2c1qnpm0xo 12416401 12416385 2024-11-18T22:31:13Z Ambra75 259141 12416401 wikitext text/x-wiki {{Личност|благородник|описание=[[Маркграфство Източна Лигурия|маркграф на Източна Лигурия]]|майка=неизв.|баща=[[Адалберт (маркграф)]]|братя-сестри=Амброзо|деца=[[Адалберт I]]<br>[[Оберто II]]<br>Адалберт III<br>Анселм<br>Вилхелм<br>Берта<br>Оберто Обицо|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[951]] – [[975]] | коронация = | предшественик = [[Адалберт (маркграф)]] | наследник = [[Оберто II]] | религия = | герб = | отличия = }}|брак=Джулия ди Бонифачо|религия=[[Католицизъм]]|починал-дата=[[15 октомври]] [[975]]}} '''Оберто I Обицо''' или '''Отберт I''' ({{lang|it|Oberto I Obizzo}}, ''Otbert I''; * [[10 век|X век]]; † [[15 октомври]] [[975]]) e [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], граф на [[Милано]] и [[Луни]]. Прародител е на рода [[Отбертини]]. == Произход == Син е на [[Адалберт (маркграф)|Адалберт Маркграф]] (Адалберт III) (* X век; † ок. 951), маркграф на Италия, маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], [[виконт]]. Семейната история на Оберто твърди, че произлиза от маркграфовете на [[Тусция]], [[Бонифации|Дом Бонифации]] – благородническо семейство, дошло от [[Бавария]] с [[Карл Велики]] в Италия. Има един братː * Амброзо († 988), [[епископ]] на Алерия в [[Корсика]] == Биография == През [[950]] г. [[Беренгар II]] става [[крал на Италия]] и реорганизира управлението на земите западно от река [[По]]. Той ги разделя на 3 марки, които получават името на владетелите им, а именно: [[Маркграфство Западна Лигурия]] (Алерамическа марка) на [[Алерам Монфератски]], [[Маркграфство Торино]] (Ардуинова марка) на [[Ардуин Глабер]] и [[Маркграфство Източна Лигурия]] (Отбертинова марка) на Оберто. Оберто получава Отбертиновата марка, известна и като ''Генуезка марка'', в която влизат земите на Източна [[Лигурия]], части от [[Тоскана]], градовете [[Генуа]], [[Милано]], [[Луни (Италия)|Луни]], [[Тортона]], [[Парма]] и [[Пиаченца]]. Споменава се като [[маркграф]] на Милано. През [[953]] г. е направен [[пфалцграф]] на Италия. През [[960]] г. е принуден да избяга от Италия в Германия. На следващата година [[Йоан XII|папа Йоан XII]] моли [[Ото I|Ото I от Германия]] да се намеси в Италия, за да го защити от [[Беренгар (пояснение)|Беренгар]]. Когато Ото завладява Италия, Оберто успява да се завърне в земите си с титлата „пфалцграф“, потвърдена от краля. Праправнукът му [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II д'Есте]] основава [[Есте (династия)|Дома на Есте]]; този факт прави Оберто родоначалник на Дом Есте, както и на неговите клонове – [[Велфи]] и [[Хановерска династия|Хановер]]. == Брак и потомство == ∞ за Джулия, дъщеря на [[Бонифаций I (Сполето)|Бонифаций I]], маркграф на [[Сполето]], от която има шест сина и една дъщеря: * [[Адалберт I]] (* ок. 925, † 1002), граф и пфалцграф на Милано, родоначалник на Адалбертовия [[Кадетски клон|клон]] на Обертините, има двама сина и две дъщери; * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), [[пфалцграф]] на Италия, [[маркграф]] на Милано, [[Тортона]] и [[Генуа]]; ∞ за Райленда, дъщеря на граф Рипранд и вдовица на Зигфрид, граф на [[Сеприо]], от която има седем сина и една дъщеря ([[Берта от Милано|Берта]], кралица на Италия като съпруга на [[Ардуин от Ивреа]], [[крал на Италия]]); * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркграф на [[Кортона]]; * Берта, ∞ за Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) == Източници == * Eduard Hlawitschka, ''Franken, Alemannen, Bayern und Burgunder in Oberitalien (774 – 962)'', 1960 * Claudio Maria Goldoni, ''Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara'', Modena, Edizioni Artestampa, 2011 * Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. D'Este'', Torino, 1835 {{Превод от|it|Oberto I di Milano|141255353}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Маркграфове в Италия]] [[Категория:Генуезци]] [[Категория:Владетели на Милано]] [[Категория:Италианска аристокрация]] t79x0jgyg5a0znkizszhl5j7moonzv2 0 378270 12415854 12188952 2024-11-18T15:07:36Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415854 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кешишлък|Кешишлък}} {{Селище инфо|Гърция | име = Кешишлък | име-местно = Αετοβούνι | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Сярско | дем = Синтика | височина = 175 }} '''Кешишлък''' или '''Кешишлик''' ({{lang|el|Αετοβούνι}}, ''Аетовуни'', [[катаревуса]] ''Αετοβούνιον'' ''Аетовунион'', до 1927 ''Κεσισλίκ'', ''Кесислик'' или ''Κισιολίτι'', ''Кисьолити''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170555 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], в [[Гърция]], [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] (Синдики). == География == Селото било е разположено в южните склонове на [[Беласица]], на три километра северно от [[Хаджи Бейлик]] (Вирония). == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е турското ''keşişlik'', ''място, където живеят калугери'', производно от ''keşiş''.<ref name="Местните">{{Местните|138}}</ref> === В Османската империя === На северозапад от селото, в местността Голямо градище, през средновековието има голям манастир, с което се свързва и името на селото.<ref name="Местните"/> През XIX век и началото на XX век, Кешишлък е български [[чифлик]] в [[Валовища|Демирхисарска]] [[каза]] на [[Османската империя]], собственост до 1912 година на Акил бей от [[Сяр]] и наброява над 100 къщи.<ref name="Местните"/> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Кайшли чифлик'' (Kaïchli-tchiflik) е посочено като село с 45 домакинства, като жителите му са 140 българи.<ref>{{Етнография|136-137}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Кешишлък, чифлик на пътя от [[Валовища]] за [[Горни Порой|Порой]], 7 1/2 часа на СЗ. Броят на къщите възлиза на 40, само турци.<ref>{{Стрезов|857}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото брои 300 жители, всички българи.<ref>{{МЕС|185}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кешишлък (''Kichichlik'') живеят 560 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Константин Христов.<ref>{{Галчев|157}}</ref> === В Гърция === В 1912 година турците разрушават Кешишлък под предлог, че жителите му крият оръжие и избиват над 60 души, а цялото население бяга в България.<ref name="Местните"/> През [[Балканската война]] в октомври 1912 година селото е освободено от българската армия. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] на 9 юли 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_B.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, стр. 283.]</ref> След войната Кешишлък попада в пределите на Гърция. Наследници на [[бежанци]] от селото днес живеят в [[Сандански]], [[Петрич]] и региона.<ref name="Местните"/> В 1922 година при обмена на население между Гърция и Турция след [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] в селото са заселени гърци бежанци, като според преброяването от 1928 година Кешишлък (''Κεσισλίκ'') е бежанско село с 82 бежански семейства с 315 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> == Бележки == <references /> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Синтика]] [[Категория:Беласица]] dszldrqpztxqkfblrmqzuxk7a7p9qi1 12415855 12415854 2024-11-18T15:07:52Z Мико 4542 /* В Османската империя */ 12415855 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кешишлък|Кешишлък}} {{Селище инфо|Гърция | име = Кешишлък | име-местно = Αετοβούνι | вид = село | област = Централна Македония | карта3 = Сярско | дем = Синтика | височина = 175 }} '''Кешишлък''' или '''Кешишлик''' ({{lang|el|Αετοβούνι}}, ''Аетовуни'', [[катаревуса]] ''Αετοβούνιον'' ''Аетовунион'', до 1927 ''Κεσισλίκ'', ''Кесислик'' или ''Κισιολίτι'', ''Кисьолити''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170555 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е бивше [[село]] в [[Егейска Македония]], в [[Гърция]], [[Дем (Гърция)|дем]] [[Синтика (дем)|Синтика]] (Синдики). == География == Селото било е разположено в южните склонове на [[Беласица]], на три километра северно от [[Хаджи Бейлик]] (Вирония). == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името е турското ''keşişlik'', ''място, където живеят калугери'', производно от ''keşiş''.<ref name="Местните">{{Местните|138}}</ref> === В Османската империя === На северозапад от селото, в местността Голямо градище, през средновековието има голям манастир, с което се свързва и името на селото.<ref name="Местните"/> През XIX век и началото на XX век, Кешишлък е български [[чифлик]] в [[Валовища|Демирхисарска]] [[каза]] на [[Османската империя]], собственост до 1912 година на Акил бей от [[Сяр]] и наброява над 100 къщи.<ref name="Местните"/> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, ''Кайшли чифлик'' (Kaïchli-tchiflik) е посочено като село с 45 домакинства, като жителите му са 140 българи.<ref>{{Етнография|136-137}}</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Кешишлък, чифлик на пътя от [[Валовища]] за [[Горни Порой|Порой]], 7 1/2 часа на СЗ. Броят на къщите възлиза на 40, само турци.<ref>{{Стрезов|857}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото брои 300 жители, всички българи.<ref>{{МЕС|185}}</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кешишлък (''Kichichlik'') живеят 560 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> В 1904/1905 година в българското училище в ''Кишишлик'' преподава Константин Христов.<ref>{{Галчев|157}}</ref> === В Гърция === В 1912 година турците разрушават Кешишлък под предлог, че жителите му крият оръжие и избиват над 60 души, а цялото население бяга в България.<ref name="Местните"/> През [[Балканската война]] в октомври 1912 година селото е освободено от българската армия. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] на 9 юли 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_B.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, стр. 283.]</ref> След войната Кешишлък попада в пределите на Гърция. Наследници на [[бежанци]] от селото днес живеят в [[Сандански]], [[Петрич]] и региона.<ref name="Местните"/> В 1922 година при обмена на население между Гърция и Турция след [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] в селото са заселени гърци бежанци, като според преброяването от 1928 година Кешишлък (''Κεσισλίκ'') е бежанско село с 82 бежански семейства с 315 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> == Бележки == <references /> {{Дем Синтика}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Исторически села в дем Синтика]] [[Категория:Беласица]] b2zi5vgu117ad306440akk671796a0n 0 378818 12416400 12407801 2024-11-18T22:30:24Z Redaktor GLAM 337308 Better image version contributed by the National Library of Poland 12416400 wikitext text/x-wiki [[Полша]] е управлявана в различни моменти от историята си от князе (10 и 14 век) или крале (11 – 18 век). Най-дълго управлявалите династии са [[Пясти]] (ок. 960 – 1370) и [[Ягелони]] (1386 – 1572). Много често държавата е управлявана от монарси, владетели и на други държави или принцове, „наети“ от други династии. В Полша се прилага и уникалният модел за Европа на избираеми монарси. Полската независимост приключва с края на [[Жечпосполита]] през [[1795]] година, а е възстановена с републиканска форма на управление след края на [[Първата световна война]] – през [[1918]] година. == Легендарни крале == {| class="wikitable" |- bgcolor=#cccccc ! colspan=2 | Владетел!!Племе!!Царуване!!Бележки |- bgcolor=#EFEFEF |[[Лех]]||[[Файл:Lech 111.PNG|80px]]|| [[Лехити]] ||6 век||легендарен основател на полската нация |- |[[Кракус]]||[[Файл:Chronica Polonorum I 5.jpg|Krak|80px]]|| Лехити ||8 век||легендарен основател на [[Краков]] |- |[[Принцеса Ванда|Ванда]]||[[Файл:Chronica Polonorum Vanda.jpg|80px]]|| Лехити ||8 век||легендарна дъщеря на Кракус и неизвестна по име [[Вандали|вандалка]] |} == Полулегендарни владетели на западна Полша (Велика Полша) == {| class="wikitable" |- bgcolor=#cccccc ! colspan=2 | Владетел!!Династия!!Управление!!Бележки |- bgcolor=#EFEFEF |[[Попел]]||[[Файл:PopielBis1581.jpg|100px]]|| [[Попелиди]]||Княз от 9 век||полулегендарен владетел от западнославянските племена [[гоплани]] и [[поляни]] |- |[[Шемовит]]|| [[Файл:Siemowit.PNG|100px]]|| [[Пясти]]||княз от 9 век||полулегендарен княз<br>син на [[Пяст]] |- |[[Лестек|Лешек]]||[[Файл:Lestek.PNG|100px]] || [[Пясти]]||княз от 9-и – 10 век||полулегендарен <br>син на Шемовит |- |[[Шемомисъл]]||[[Файл:Siemomysł.PNG|100px]] || Пясти||княз от 10 век||полулегендарен<br>син на Лешко |} == Монарси на Полша == {| class="wikitable" |- bgcolor=#cccccc ! colspan=2 | Владетел!!Династия!!Управление!!Бележки |- bgcolor=#EFEFEF |[[Мешко I]] (Mieszko I)||[[Файл:MieszkoDagome.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 960?–992||син на Шемомисъл<br>първи християнски монарх |- |[[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]] (Bolesław I Chrobry)||[[Файл:Boleslaw Chrobry (76848974) (cropped).jpg|100px]] || Пясти||княз 992 – 1025<br>Kрал 1025||син на Мешко I и [[Добрава Чешка]]<br>първи коронясан за крал |- |[[Мешко II Лямберт]] (Mieszko II Lambert)||[[Файл:Mieszko II (76843463) (cropped).jpg|100px]] || [[Пясти]]||Kрал 1025 – 1031||син на Болеслав I и [[Емнилда]] |- |[[Безприм]] (Bezprym)||[[Файл:Bezprym.jpeg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1031 – 1032||син на Болеслав I [[Юдит Унгарска]] (''спорен'') |- |[[Ото Болеславович]] (Otto Bolesławowic)|| ||[[Пясти]]||Княз 1032||син на Болеслав I и Eмнилда |- |[[Дитрик]] (Dytryk)|| || [[Пясти]]||Княз 1032||внук на Мешко I |- |[[Мешко II Лямберт]] (Mieszko II Lambert)||[[Файл:Mieszko II (76843463) (cropped).jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1032 – 1034||повторно |- |[[Болеслав Забравени]]<br>(Bolesław Zapomniany)|||| Пясти||Княз 1034 – 1039||син на Mешко II и [[Рихеза Лотарингска]] |- |[[Кажимеж I Обновител]]<br>(Kazimierz I Odnowiciel)||[[Файл:Odnowiciel.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1039 – 1058||син на Mешко II и Рихеза Лотарингска |- |[[Болеслав II Щедри]]<br>(Bolesław II Szczodry)||[[Файл:Boleslaw Smialy (76848573) (cropped).jpg|100px]] || Пясти||Княз 1058 – 1076<br>Kрал 1076 – 1079||син на Кажимеж I и [[Мария Добронега Киевска]] |- |[[Владислав I Херман]]<br>(Władysław I Herman)||[[Файл:Jan Matejko, Władysław I Herman.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1079 – 1102||син на Кажимеж I и Mария Добронега |- |[[Збигнев (Полша)|Збигнев]] (Zbigniew)||[[Файл:Zbigniew.JPG|100px]] || Пясти||Княз 1098 – 1107||син на Владислав I (''спорен'')<br>първоначално съвместно с Владислав I 1098 – 1102 |- |[[Болеслав III Кривоусти]]<br>(Bolesław III Krzywousty)||[[Файл:Boleslaw Krzywousty (275002).jpg|100px]] || [[Пясти]]||Княз 1107 – 1138||син на Владислав I <br> първоначално съвместно с Владислав I 1098 – 1102 |- |[[Владислав II Изгнаник]]<br>(Władysław II Wygnaniec)||[[Файл:Wladyslaw II Wygnaniec (76842400) (cropped).jpg|100px]] || Пясти||Велик княз 1138 – 1146||син на Болеслав III <br> също княз на Силезия<br>изгонен от страната от братята си |- |[[Болеслав IV Къдрави]]<br>(Bolesław IV Kędzierzawy)||[[Файл:Boleslaw IV Kedzierzawy (76848902) (cropped).jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1146 – 1173||син на Болеслав III<br>също херцог на Масовия |- |[[Мешко III Стари]]<br>(Mieszko III Stary)||[[Файл:Mieszko III Stary (76852586) (cropped).jpg|100px]] || Пясти||Велик княз 1173 – 1177||син на Болеслав III<br>също княз на Велика Полша |- |[[Кажимеж II Справедливи]] <br>(Kazimierz II Sprawiedliwy) ||[[Файл:Kazimierz II Sprawiedliwy (76846547) (cropped).jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1177 – 1190||син на Болеслав III <br>също херцог на Висилица и Сандомир |- |[[Мешко III Стари]]<br>(Mieszko III Stary)||[[Файл:Mieszko III Stary (76852586) (cropped).jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1190||повторно |- |[[Кажимеж II Справедливи]] <br>(Kazimierz II Sprawiedliwy)||[[Файл:Kazimierz II Sprawiedliwy (76846547) (cropped).jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1190 – 1194||повторно |- |[[Лешек I Бели]] <br>(Leszek I Biały) ||[[Файл:Leszek Bialy (76844388) (cropped).jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1194 – 1198||син на Кажимеж II <br>също херцог на Сандомир |- |[[Мешко III Стари]]<br>(Mieszko III Stary)||[[Файл:Mieszko III Stary (76852586) (cropped).jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1198 – 1199||отново |- |[[Лешек I Бели]]<br> (Leszek I Biały)||[[Файл:Leszek Bialy (76844388) (cropped).jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1199 ||отново |- |[[Мешко III Стари]] <br> (Mieszko III Stary)||[[Файл:Mieszko III Stary (76852586) (cropped).jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1199 – 1202||отново |- |[[Владислав III Тънконоги]]<br>(Władysław III Laskonogi)||[[Файл:Wladyslaw III Laskonogi (76853776) (cropped).jpg‎|100px]] ||Пясти||Велик княз 1202||син на Мешко III <br>също княз на Велика Полша |- |[[Лешек I Бели]]<br> (Leszek I Biały)||[[Файл:Leszek Bialy (76844388) (cropped).jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1202 – 1210||отново |- |[[Мешко IV|Мешко IV Кривокраки]]<br> (Mieszko IV Plątonogi)||[[Файл:Mieszko IV.JPG|100px]] || Пясти||Велик княз 1210 – 1211||син на Владислав II <br>също херцог на Силезия |- |[[Лешек I Бели]]<br> (Leszek I Biały)||[[Файл:Leszek Bialy (76844388) (cropped).jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1211 – 1225||отново |- |[[Хенрик I Брадати]]<br>(Henryk I Brodaty)||[[Файл:Henryk I Brodaty (76847868) (cropped).jpg|100px]] ||Пясти||велик княз 1225||внук на Владислав II, син на [[Болеслав I Високи (Силезия)]] <br>също херцог на Силезия |- |[[Лешек I Бели]] <br> (Leszek I Biały)||[[Файл:Leszek Bialy (76844388) (cropped).jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1225 – 1227||отново<br>убит |- |[[Владислав III Тънконоги]]<br>(Władysław III Laskonogi)||[[Файл:Wladyslaw III Laskonogi (76853776) (cropped).jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1227 – 1229||отново |- |[[Конрад I (Полша)|Конрад I Мазовецки]]<br> (Konrad Mazowiecki)||[[Файл:Mazowiecki.jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1229 – 1232||син на Кажимеж II <br>също херцог на Масовия |- |[[Хенрик I Брадати]]<br>(Henryk I Brodaty)||[[Файл:Henryk I Brodaty (76847868) (cropped).jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1232 – 1238||отново |- |[[Хенрик II Набожни]]<br>(Henryk II Pobożny)||[[Файл:Henryk II Pobożny tomb effigy.PNG|100px]] ||[[Пясти]]||велик княз 1238 – 1241||син на Хенрих I <br>също херцог на Вроцлав е Велика Полша<br>загинал в [[Битка при Легнице (1241)|битката при Легнице]] |- |[[Болеслав Рогати]]<br>(Bolesław II Rogatka)||[[Файл:BolesławRogatka.JPG|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1241||син на Хнрих II и Aнна Бохемска <br>също херцог на Силезия |- |[[Конрад I (Полша)|Конрад I Мазовецки]]<br> (Konrad Mazowiecki)||[[Файл:Mazowiecki.jpg|100px]] ||Пясти||High Duke 1241 – 1243||повторно |- |[[Болеслав V Скромни]] <br>(Bolesław V Wstydliwy) ||[[Файл:Boleslaw V Wstydliwy (76848244).jpg|100px]] ||[[Паясти]]||Велик княз 1243 – 1279 ||син на Лешек Бели |- |[[Лешек II Черни]]<br>(Leszek II Czarny)||[[Файл:Leszek Czarny (76844125) (cropped).jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1279 – 1288||внук по майчина линия на Хенрих II<br>син на Кажимеж I от [[Куявия]] |- |[[Болеслав VII Мазовецки]]<br>(Bolesław VII Siemowitowicz)||[[Файл:Bolesław II.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1288|| внук на Конрад Мазовецки<br> Херцог на Масовия |- |[[Хенрик IV Праведни]]<br>(Henryk IV Prawy)||[[Файл:Henryk probus.jpg|100px]] || Пясти||Велик княз 1288 – 1289||по бащина линия внук на Хенрих II<br>по майчина линия внук на Конрад I<br>син на [[Хенрих III Бели]] и Юдит Мазовецка<br> Херцог на Долна Силезия |- |[[Болеслав VII Мазовецки]]<br>(Bolesław VII Siemowitowicz)||[[Файл:Bolesław II.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1289|| повторно |- |[[Владислав I Локетек]]<br>(Władysław I Łokietek)||[[Файл:Wladyslaw I Lokietek (275125).jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1289||внук на Kонрад I Мазовецки<br>син на Кажимеж I от Куявия |- |[[Хенрик III Праведни]]<br>(Henryk III Prawy)||[[Файл:Henryk probus.jpg|100px]] || [[Пясти]]||Велик княз 1289 – 1290||отново |- |[[Пшемисъл II]]<br>(Premysł II)||[[Файл:Przemysl II (76843358) (cropped).jpg|100px]] ||Пясти||Велик княз 1290 – 1291<br>Kрал 1295 – 1296||внук на Хенрих II<br>син на [[Пшемисъл I]] и Eлизабет от Вроцлав<br>също херцог на Познан, Велика Полша и Померания |- |[[Вацлав II]]<br>(Wacław II Czeski)||[[Файл:Codex Manesse Wenzel II. von Böhmen.jpg|100px]] || [[Пшемисловци]]||Велик княз 1291 – 1300<br>Kрал 1300 – 1305||син на [[Отокар II (Бохемия)]] и Kунигунда от Славония<br>женен за дъщерята на Пшемисъл II Eлизабет Ричеза<br>също крал на Бохемия |- |[[Вацлав III]]<br>(Wacław III Czeski)||[[Файл:Wenzel3.jpg|100px]] || [[Пшемисловци]]||Kрал 1305 – 1306||син на Вацлав II [[Гута Хабсбургска]]<br>некоронован<br>убит |- |[[Рудолф I Хабсбург]]<br>(Rudolf Austriacki)||[[Файл:Rudolph III Habsburg.jpg|100px]] || [[Хабсбурги]]||Tитла ''Kрал на Полша<br>1306 – 1307''|| Херцог на Aвстрия и Щирия (като Рудолф III) |- |[[Анри I (Бохемия)|Хенрих Каринтийски]]<br>(Henryk Karyncki)||[[Файл:JindrichKorutansky pecet1303.jpg|100px]] || [[Мейнхардин]]||Tитла ''Kрал на Полша<br>1307 – 1310''||Граф на Тирол и херцог на Каринтия (като Хайнрих VI) |- |[[Ян Люксембургски]]<br>(Jan Luksemburski)||[[Файл:John of Luxemburg.PNG|100px]] || [[Люксембурги]]||Tитла ''Kрал на Полша<br>1310 – 1335''||граф на Люксембург (като John the Blind) |- |[[Владислав I Локетек]]<br>(Władysław I Łokietek)||[[Файл:Wladyslaw I Lokietek (275125).jpg|100px]] ||[[Пясти]]||Велик княз 1306 – 1320 <br> Kрал 1320 – 1333||възстановил отново Кралство Полша |- |[[Кажимеж III Велики]]<br>(Kazimierz III Wielki)||[[Файл:Kazimierz III sarcophagus figure.jpg|100px]] || Пясти||Kрал 1333 – 1370||син на Владислав I Локетек <br>един от най-забележителните полски монарси |- |[[Лайош I Велики]] <br>(Ludwik Węgierski) ||[[Файл:Budapest Heroes square Nágy Lájos.jpg|100px]] || [[Анжуйска династия]]||Kрал 1370 – 1382||син на [[Карл Роберт Анжуйски]] и Елжбета Локетек<br>като племенник на Кажимеж III<br>e избран за крал и коронован на 17 ноември<br>също крал на Унгария |- |[[Ядвига Анжуйска]]<br>(Jadwiga Andegaweńska)||[[Файл:Jadwiga_Jan_Matejko_%28Poczet%29.jpg|100px]] || [[Анжуйска династия]]||''Kрал'' 1384 – 1399||дъщеря на Лайош I и Елизабет от Босна<br>коронована през 1384<br>и управлява заедно със съпруга си<br>Владислав II от 1386 г. |- |} == Крал на Полша и Велик княз на Литва (1385 – 1569) == === [[Ягелони]] === {| class="wikitable" |- bgcolor=#cccccc ! colspan=2 | Владетел!!Династия!!Начало на управление!!Край на управление!!Бележки |- bgcolor=#EFEFEF |[[Владислав II Ягело]]<br>(Ladislas II, Jogaila)||[[Файл:Jogaila (Władysław II).jpg|100px]] || [[Ягелони]]||4 март 1386||1 юни 1434||[[Велик княз на Литва]] 1377 – 1434<br>управлява заедно със съпругата си Ядвига от 1399<br>най-дълго управлявалия полски крал |- |[[Владислав III|Владислав III Варненчик]]<br>(Ladislas III, Vladislovas III)||[[Файл:Warnenczyk grob CP.jpg|100px]] || Ягелони||25 юли 1434||10 ноември 1444||син на Владислав II <br>също крал на Унгария (като Ласло I)<br>убит в [[Битка при Варна|Битката край Варна]], оттам и „Варненчик“ |- |[[Кажимеж IV Ягелончик|Kажимеж IV]]<br>(Casimir IV, Kazimieras Jogailaitis)||[[Файл:Giovanni da Capistrano and Polish King Casimir IV Jagiellon.PNG|100px]] || Ягелони||25 юни 1447||7 юни 1492||син Владислав II <br>също Велик княз на Литва 1440 – 1492 |- |[[Ян I Олбрахт]]<br>(John I Albert, Jonas Albrechtas)||[[Файл:Jan I Olbracht by Bacciarelli.jpg|100px]] || Ягелони||23 септември 1492||16 юни 1501||син на Кажимеж IV |- |[[Александер Ягелончик]]<br>(Alexander, Aleksandras)||[[Файл:Aleksa.jpg|100px]] || Ягелони||12 декември 1501||19 август 1506||син на Кажимеж IV <br>също Велик княз на Литва 1492 – 1506 |- |[[Зигмунт I Стари]]<br>(Sigismund I, Žygimantas Senasis)||[[Файл:Jungholz_Sigismund_I_the_Old.jpg|100px]] || Ягелони||8 декември 1506||1 април 1548||син на Кажимеж IV <br>също Велик княз на Литва |- |[[Зигмунт II Август]]<br>(Sigismund II August I, Žygimantas Augustas)||[[Файл:Sigismund II Augustus.PNG|100px]] || Ягелони||1 април 1548||7 юли 1572||син на Зигмунт I <br>също Велик княз на Литва<br>заменя персоналната уния на Кралство Полша и Великото княжество Литва с истински съюз и изборна монархия ([[Жечпосполита]]) през 1569 г. |- |} == Вижте също == * [[Херцогство Велика Полша]] * [[Княз на Мазовия|Херцог на Мазовия]] * [[Владетели на Померания]] * [[Княз на Краков|Херцог на Краков]] * [[Княжество Силезия|Херцог на Силезия]] * [[Кралство Галиция-Волиния|Владетелите на Галиция]] * [[Президент на Полша]] == Външни препратки == * Górczyk, Wojciech, [http://histmag.org/?id=3057&act=ac "Półksiężyc, orzeł, lew i smok. Uwagi o godłach napieczętnych Piastów"] Histmag.org June 14 2009 {{превод от|en|List of Polish monarchs|465662088}} [[Категория:Монарси на Полша| ]] [[Категория:Списъци на владетели|Полша]] az6e9u9vqcl1h42wvj9bfgywo11uw3o 4 380778 12416477 12415378 2024-11-19T02:57:59Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на брояча 12416477 wikitext text/x-wiki 29757 52hmhpo5730rjao9uk9o6sfa3syzq7t 4 380779 12416476 12415377 2024-11-19T02:57:58Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата 12416476 wikitext text/x-wiki 19 ноември 2024 opwcgq8wlgzo99yhvkycr48ojnvaf79 0 382155 12416432 12269511 2024-11-19T01:54:11Z Luxferuer 25980 12416432 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средно училище „Любен Каравелов“|Средно училище „Любен Каравелов“}} {{без източници}} {{обработка|форматиране}} {{към пояснение|Средно училище „Любен Каравелов“|Средно училище „Любен Каравелов“}} {{Училище | име = СУ „Любен Каравелов“ | лого = | снимка = | описание = | основаване = 1935 – 1936 г. | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Пловдив]] | държава = {{BUL}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= общинско | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Любен Каравелов]] | адрес = Пловдив, ул. „Бранислав Велешки“ №2 (стара „Лютиче“ 2) | телефон = | e-mail = | сайт = [https://soulkaravelovpd.com/ Официален уеб сайт] | карта = | latd = |latm = |lats = |latNS = | longd= |longm= |longs= |longEW= | бележки = }} '''Средно училище „Любен Каравелов“''' е средно училище в Пловдив. == История == 1935 – 1936 г. е основано училище „Любен Каравелов“ с 4 паралелки и 110 ученика 100 от които е Павел Косов. Построена е сграда на два етажа с 4 учебни стаи. От 1950 до 1964 г. е филиал на училище „Г. С. Раковски“. 1964 г. сградата се реконструира и се обособява самостоятелно основно училище „Любен Каравелов“. 1986 г. училището е удостоено с орден „Кирил и Методий“ – II степен /сребърен/ по случай половинвековния му юбилей. Същата година се формира народен хор, създава се детски народен ансамбъл – хор, оркестър, индивидуални изпълнители. 1989 – 1990 г. е разкрита първата паралелка по народно пеене и народни инструменти. За първи път в България по специален учебен план се въвежда разширено изучаване на българска народна музика. През 1998 г. са разкрити паралелки с разширено изучаване на хореография 1 – 8 клас. Май 2001 г. СОУ „Любен Каравелов“ изпрати първите си абитуриенти, повечето от които станаха студенти в АМТИИ – Пловдив. == ОБУЧЕНИЕ == СУ „Л. Каравелов“ предлага: I – VIII клас Разширено изучаване на: народни инструменти и народно пеене; хореография. Общообразователна паралелка IX – ХII клас Профил“Народна музика“: народни инструменти /кавал, гайда, гъдулка, тамбура/; Непрофилирано обучение със засилено изучаване на: информационни и компютърни технологии, сладкарство, готварство, фризьорство, барман – сервитьор, моден дизайн == Източници == <references /> {{Мъниче|Училище|Пловдив}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средни училища в Пловдив]] [[Категория:Централен район (Пловдив)]] [[Категория:Обекти, наречени на Любен Каравелов]] [[Категория:Основани в България през 1935 година]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] 5drgeonzs276detk1nyvdw48pf7ckfn 0 383832 12415918 12253352 2024-11-18T15:53:19Z Ambra75 259141 /* История */ 12415918 wikitext text/x-wiki {| border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 width=300 class="toccolours" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |colspan="2" style="background:#ffffff; text-align:center;"|<big> '''Маркграфство Торино''' </big><br>'''Ардуинова марка''' ''Marca di Torino'', ''Marca di Susa'', <br />''Marca Arduinica'' |- | align="center" colspan="2"| {| border=0 cellpadding=2 cellspacing=0 style="background:#f9f9f9; text-align:center;" | align=center width=130px|[[Файл:Corona de marqués.svg|125px|център]] [[961]] – [[1060]] |} |- |align=center colspan=2 style="background:#f9f9f9;"|'''Карта''' |- |width="130px"|Вид||[[Маркграф]]ство |- |Период||[[961]] – [[1060]] |- |[[Столица]]||[[Торино]]<br /> [[Суза (Пиемонт)|Суза]] |- |Управление||[[Маркграф]] <br /> |- |Династия||[[Ардуини]] <br/> [[Савойска династия|Дом Савоя]] |} '''Маркграфство Торино''' или '''Маркграфство Суза''' ({{lang|it|Marca di Torino, Marca di Susa}}) е васална територия ([[Марка (териториална единица)|марка]]) от [[10 век|X век]] на [[Италианско кралство|Кралство Италия]] и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], създадена, за да управлява вакуумът на властта, възникнал с края на господството на [[Иврейска династия|Анскаридите]] заедно с други две марки: [[Отбертини|Орбертинова]] и [[Алерамичи|Алерамическа]]. Позната е и като '''Ардуинова марка''' (''Marca Arduinica'') по името на първия ѝ [[маркграф]] [[Ардуин Глабер]] (Голобради), [[граф]] на [[Ауриате]]. Обхваща територията между [[Торино]] на север, [[Алпи|Западните Алпи]], [[Албенга]] и [[Вентимиля]] на юг. Столици на марката са [[Торино]] и [[Албенга]] в [[Северна Италия]]. == История == На 15 декември [[950]] г. [[Беренгар II]] от [[Ивреа]] става [[крал на Италия]]. В началото на следващата година той реорганизира управлението на земите западно от река [[По]] и образува три нови територии ([[Марка (териториална единица)|марки]]), начело на които назначава свои приближени за [[маркграф]]ове: * Маркграфство Торино или Ардуинова марка, обхващащо графствата [[Торино]], [[Ауриате]] и [[Албенга]], и вероятно [[Вентимиля]], Бредуло и [[Алба (Италия)|Алба]]; дадено на [[Ардуин Глабер|Ардуин III Глабер]], граф на Ауриате, глава на произлизащите от франките [[Ардуини]]. * [[Маркграфство Западна Лигурия]] или Алерамическа марка, обхващащо графствата [[Монферат]], [[Акуи Терме|Акуи]] и [[Савона]]; дадено на [[Алерам Монфератски]], прародител на произлизащите от франките [[Алерамичи]]. * [[Маркграфство Източна Лигурия]] или Отбертинова марка, обхващащо графствата [[Генуа]], [[Тортона]] и [[Бобио]], после и тези на [[Павия]] и [[Милано]]; дадено на [[Оберто I|Оберто]] I (родоначалник на [[Отбертини|Отбертините]]). Територията северно от река [[По]] (с изключение на територията около [[Верчели]]) става [[Маркграфство Ивреа]], познато и като Анскарийска марка по другото име на тогава управляващата [[Иврейска династия|Дом Бургундия-Ивреа]]. През втората половина на X век Отоните създават Атонската марка на [[Адалберт Ато от Каноса|Адалберт Ацо от Каноса]], обхващаща графства [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Парма]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Бергамо]] и [[Бреша]]. С измирането на графската фамилия през края на XI век маркграфството попада в ръцете на [[Савойска династия|Дом Савоя]]. == Маркграфове на Торино == === [[Ардуини]] === * [[962]] – [[977]]: [[Ардуин Глабер|Ардуин III Глабер]] (Голобради) († сл. 4 април 976 ?), граф на Торино (пр. 950) * [[977]] – [[1000]]: ([[Манфред I (Торино)|Оделрик) Манфред I]] († пр. 1001), първороден син на предишния * [[1000]] – [[1034]]: [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик-Манфред II]] († сл. 1029), син на [[Манфред I (Торино)|Манфред I]] * [[1034]] – [[1091]]: [[Аделхайд от Суза]] († 1091), дъщеря на [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик Манфред II]], графиня на Савоя, наследничка на Маркграфство Торино; ** [[1037]] – [[1038]]: ∞ 1. 1036 за [[Херман IV (Швабия)|Херман IV Швабски]] († 1038 при [[Милано]]), [[Херцогство Швабия|херцог на Швабия]] ([[Бабенберги]], [[Луитполдинги]]) ** [[1041]] – [[1045]]: ∞ 2. пр. 29 януари 1042 за [[Хайнрих (Монферат)|Хайнрих Монфератски]], [[Маркграфство Монферат|маркграф]] на Западна Лигурия и Савона ([[Алерамичи]]) ** [[1046]] – [[1057]]: ∞ 3. 1045/50 г. за [[Ото I (Савоя)|Ото I Савойски]] († 19 януари 1057), граф на [[Мориен]] и [[Шабле]], след това граф на [[Савоя]] (1045/50) === [[Савойска династия]] === * [[1057]] – 9 юли [[1078]]: [[Петър I Савойски]] (* ок. 1043, 1047/1049 или 1048; † 1078), син на [[Аделхайд от Суза|Аделхайд]] и [[Ото I Савойски]] * 9 юли [[1078]] – 26 януари [[1080]]: [[Амадей II (Савоя)|Амадей II Савойски]] (* 1030; † 1080), второроден син на Аделхайд и Ото I Савойски, брат на предходния * [[1080]] – 29 юни [[1091]]: [[Фридрих от Монбелиар]] († 29 юни 1091), съпруг на [[Агнес Савойска|Агнес]], дъщеря на Петър I Савойски. Чрез брак последен маркграф на Торино. === Граф на Торино === През [[1870]] г. титлата на граф, дадена на принц [[Виктор Емануил Савойски-Аоста]], е подкрепена на територията на Торино. == Източници == * Detlev Schwennicke: ''Europäische Stammtafeln'', III. 3, T. 593 (1985) * Giovanni Sergi: ''I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali.'' Einaudi, Torino 1995, ISBN 88-06-13058-7 (''Biblioteca Studio'' 17). * [http://www.intemelion.it/ascheri.pdf Mario Ascheri, I conti di Ventimiglia e le origini del Comune di Ventimiglia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110722040026/http://www.intemelion.it/ascheri.pdf |date=2011-07-22 }} (PDF-Datei; 118 kB) * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/marca-arduinica/ Arduinica, marca]'', в Enciclopedia on line, <small>посетен на 26 август 2022 г.</small> {{Портал|Италия}} [[Категория:Исторически области в Европа|Торино]] [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Маркграфове на Торино| ]] [[Категория:Маркграфове в Италия| ]] [[Категория:История на Торино]] [[Категория:Свещена Римска империя]] [[Категория:История на Италия]] 48hpgvcpdpb4ji77xt36n0y14xcseko 12415920 12415918 2024-11-18T15:53:52Z Ambra75 259141 /* История */ 12415920 wikitext text/x-wiki {| border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 width=300 class="toccolours" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |colspan="2" style="background:#ffffff; text-align:center;"|<big> '''Маркграфство Торино''' </big><br>'''Ардуинова марка''' ''Marca di Torino'', ''Marca di Susa'', <br />''Marca Arduinica'' |- | align="center" colspan="2"| {| border=0 cellpadding=2 cellspacing=0 style="background:#f9f9f9; text-align:center;" | align=center width=130px|[[Файл:Corona de marqués.svg|125px|център]] [[961]] – [[1060]] |} |- |align=center colspan=2 style="background:#f9f9f9;"|'''Карта''' |- |width="130px"|Вид||[[Маркграф]]ство |- |Период||[[961]] – [[1060]] |- |[[Столица]]||[[Торино]]<br /> [[Суза (Пиемонт)|Суза]] |- |Управление||[[Маркграф]] <br /> |- |Династия||[[Ардуини]] <br/> [[Савойска династия|Дом Савоя]] |} '''Маркграфство Торино''' или '''Маркграфство Суза''' ({{lang|it|Marca di Torino, Marca di Susa}}) е васална територия ([[Марка (териториална единица)|марка]]) от [[10 век|X век]] на [[Италианско кралство|Кралство Италия]] и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], създадена, за да управлява вакуумът на властта, възникнал с края на господството на [[Иврейска династия|Анскаридите]] заедно с други две марки: [[Отбертини|Орбертинова]] и [[Алерамичи|Алерамическа]]. Позната е и като '''Ардуинова марка''' (''Marca Arduinica'') по името на първия ѝ [[маркграф]] [[Ардуин Глабер]] (Голобради), [[граф]] на [[Ауриате]]. Обхваща територията между [[Торино]] на север, [[Алпи|Западните Алпи]], [[Албенга]] и [[Вентимиля]] на юг. Столици на марката са [[Торино]] и [[Албенга]] в [[Северна Италия]]. == История == На 15 декември [[950]] г. [[Беренгар II]] от [[Ивреа]] става [[крал на Италия]]. В началото на следващата година той реорганизира управлението на земите западно от река [[По]] и образува три нови територии ([[Марка (териториална единица)|марки]]), начело на които назначава свои приближени за [[маркграф]]ове: * Маркграфство Торино или Ардуинова марка, обхващащо графствата [[Торино]], [[Ауриате]] и [[Албенга]], и вероятно [[Вентимиля]], Бредуло и [[Алба (Италия)|Алба]]; дадено на [[Ардуин Глабер|Ардуин III Глабер]], граф на Ауриате, глава на произлизащите от франките [[Ардуини]]. * [[Маркграфство Западна Лигурия]] или Алерамическа марка, обхващащо графствата [[Монферат]], [[Акуи Терме|Акуи]] и [[Савона]]; дадено на [[Алерам Монфератски]], прародител на произлизащите от франките [[Алерамичи]]. * [[Маркграфство Източна Лигурия]] или Отбертинова марка, обхващащо графствата [[Генуа]], [[Тортона]] и [[Бобио]], после и тези на [[Павия]] и [[Милано]]; дадено на [[Оберто I|Оберто]] I (родоначалник на [[Отбертини|Отбертините]]). Територията северно от река [[По]] (с изключение на територията около [[Верчели]]) става [[Маркграфство Ивреа]], познато и като Анскарийска марка по другото име на тогава управляващата [[Иврейска династия|Дом Бургундия-Ивреа]]. През втората половина на X век Отоните създават Атонската марка на [[Адалберт Ато от Каноса|Адалберт Ацо от Каноса]], обхващаща графства [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Парма]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Бергамо]] и [[Бреша]]. С измирането на графската фамилия през края на XI век маркграфството попада в ръцете на [[Савойска династия|Дом Савоя]]. == Маркграфове на Торино == === [[Ардуини]] === * [[962]] – [[977]]: [[Ардуин Глабер|Ардуин III Глабер]] (Голобради) († сл. 4 април 976 ?), граф на Торино (пр. 950) * [[977]] – [[1000]]: ([[Манфред I (Торино)|Оделрик) Манфред I]] († пр. 1001), първороден син на предишния * [[1000]] – [[1034]]: [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик-Манфред II]] († сл. 1029), син на [[Манфред I (Торино)|Манфред I]] * [[1034]] – [[1091]]: [[Аделхайд от Суза]] († 1091), дъщеря на [[Оделрик Манфред II (Торино)|Оделрик Манфред II]], графиня на Савоя, наследничка на Маркграфство Торино; ** [[1037]] – [[1038]]: ∞ 1. 1036 за [[Херман IV (Швабия)|Херман IV Швабски]] († 1038 при [[Милано]]), [[Херцогство Швабия|херцог на Швабия]] ([[Бабенберги]], [[Луитполдинги]]) ** [[1041]] – [[1045]]: ∞ 2. пр. 29 януари 1042 за [[Хайнрих (Монферат)|Хайнрих Монфератски]], [[Маркграфство Монферат|маркграф]] на Западна Лигурия и Савона ([[Алерамичи]]) ** [[1046]] – [[1057]]: ∞ 3. 1045/50 г. за [[Ото I (Савоя)|Ото I Савойски]] († 19 януари 1057), граф на [[Мориен]] и [[Шабле]], след това граф на [[Савоя]] (1045/50) === [[Савойска династия]] === * [[1057]] – 9 юли [[1078]]: [[Петър I Савойски]] (* ок. 1043, 1047/1049 или 1048; † 1078), син на [[Аделхайд от Суза|Аделхайд]] и [[Ото I Савойски]] * 9 юли [[1078]] – 26 януари [[1080]]: [[Амадей II (Савоя)|Амадей II Савойски]] (* 1030; † 1080), второроден син на Аделхайд и Ото I Савойски, брат на предходния * [[1080]] – 29 юни [[1091]]: [[Фридрих от Монбелиар]] († 29 юни 1091), съпруг на [[Агнес Савойска|Агнес]], дъщеря на Петър I Савойски. Чрез брак последен маркграф на Торино. === Граф на Торино === През [[1870]] г. титлата на граф, дадена на принц [[Виктор Емануил Савойски-Аоста]], е подкрепена на територията на Торино. == Източници == * Detlev Schwennicke: ''Europäische Stammtafeln'', III. 3, T. 593 (1985) * Giovanni Sergi: ''I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali.'' Einaudi, Torino 1995, ISBN 88-06-13058-7 (''Biblioteca Studio'' 17). * [http://www.intemelion.it/ascheri.pdf Mario Ascheri, I conti di Ventimiglia e le origini del Comune di Ventimiglia] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110722040026/http://www.intemelion.it/ascheri.pdf |date=2011-07-22 }} (PDF-Datei; 118 kB) * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/marca-arduinica/ Arduinica, marca]'', в Enciclopedia on line, <small>посетен на 26 август 2022 г.</small> {{Портал|Италия}} [[Категория:Исторически области в Европа|Торино]] [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Маркграфове на Торино| ]] [[Категория:Маркграфове в Италия| ]] [[Категория:История на Торино]] [[Категория:Свещена Римска империя]] [[Категория:История на Италия]] 46yeecwwx68u3td36iycxlc7ypi8z3i 0 383917 12415962 11806808 2024-11-18T16:30:52Z Nk 399 /* Известни личности */ * [[Кабус ибн Саид]] (1940 – 2020), султан на Оман 12415962 wikitext text/x-wiki {{Висше училище}} '''Кралската военна академия – Сандхърст''' ({{lang|en|Royal Military Academy Sandhurst, RMAS}}), често наричана само '''Сандхърст''', е [[Великобритания|британска]] военна [[академия]], разположена край село [[Сандхърст]] (''Sandhurst''), графство [[Бъркшър]], [[Англия]]. Обявената цел на академията е да бъде „национален център за върхови постижения по лидерство“. Всички офицери от [[Британска армия|Британската армия]] се обучават в академията, както и много офицери от чужбина. == Известни личности == ; Възпитаници * [[Абдула II (Йордания)|Абдула II]] (р. 1962), крал на Йордания * [[Джеймс Едуард Александър]] (1803 – 1885), генерал * [[Харолд Александър]] (1891 – 1969), фелдмаршал * [[Алфонсо XII]] (1857 – 1885), крал на Испания * [[Анри Люксембургски]] (р. 1955), велик херцог на Люксембург * [[Антъни Бийвър]] (р. 1946), историк * [[Джеймс Блънт]] (р. 1974), музикант * [[Хасанал Болкиах]] (р. 1946), султан на Бруней * [[Хенри Годуин-Остин]] (1834 – 1923), геолог * [[Джордж Грей]] (1812 – 1898), политик * [[Едуард Дансени]] (1878 – 1957), писател * [[Диксън Денам]] (1786 – 1828), изследовател * [[Джордж Тупоу V]] (1948 – 2012), крал на Тонга * [[Френсис Йънгхъзбанд]] (1863 – 1942), офицер * [[Джон Киган]] (1934 – 2012), историк * [[Бърнард Монтгомъри]] (1887 – 1976), фелдмаршал * [[Мохамед ибн Заид ал-Нахаян]] (1948 – 2022), емир на Абу Даби * [[Халифа ибн Зайед ал-Нахаян]] (1948 – 2022), емир на Абу Даби * [[Дейвид Нивън]] (1910 – 1983), актьор * [[Ричард О'Конър]] (1889 – 1981), генерал * [[Клод Окинлек]] (1884 – 1981), фелдмаршал * [[Тревър Рейвънскрофт]] (1921 – 1989), писател * [[Кабус ибн Саид]] (1940 – 2020), султан на Оман * [[Пърси Сайкс]] (1867 – 1945), генерал * [[Абдула бин Халифа ал-Тани]] (р. 1958), катарски принц * [[Тамим бин Хамад ал-Тани]] (р. 1980), емир на Катар * [[Арчибалд Уейвъл]] (1883 – 1950), фелдмаршал * [[Уилям Уелски]] (р. 1982), принц * [[Доди ал-Файед]] (1955 – 1997), бизнесмен * [[Иън Флеминг]] (1908 – 1964), писател * [[Хенри Съсекски]] (р. 1984), принц * [[Хусейн I (Йордания)|Хусейн I]] (1935 – 1999), крал на Йордания * [[Уинстън Чърчил]] (1874 – 1965), политик == Външни препратки == * [http://www.army.mod.uk/sandhurst Официален сайт] {{мъниче|ОК}} {{превод от|en|Royal Military Academy Sandhurst|470856681}} [[Категория:Въоръжени сили на Великобритания]] [[Категория:Висши академии във Великобритания]] [[Категория:Висши училища в Англия]] [[Категория:Военни академии|Сандхърст]] [[Категория:Бъркшър]] [[Категория:Основани във Великобритания през 1947 година]] qnly4nwm0ciwxwyvojlvqmy0ztfffwd 0 390643 12415733 12415372 2024-11-18T12:38:15Z Ambra75 259141 /* Източници */ 12415733 wikitext text/x-wiki {| border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 width=300 class="toccolours" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |colspan="2" style="background:#ffffff; text-align:center;"|<big> '''Маркграфство Източна Лигурия''' </big><br>'''Генуезска марка''' '''Отбертинова марка''' ''Marca Liguria Orientale'' <br />''Marca Obertengha'' |- | align="center" colspan="2"| {| border=0 cellpadding=2 cellspacing=0 style="background:#f9f9f9; text-align:center;" | align=center width=130px|[[961]]-[[1193]] |} |- |align=center colspan=2 style="background:#f9f9f9;"| |- |width="130px"|Вид||[[Маркграф]]ство |- |Период||[[961]]-[[1193]] |- |[[Столица]]||[[Генуа]] |- |Управление||[[Маркграф]] <br /> |- |Династия||[[Отбертини]] <br/> [[Дом Есте]] |} '''Маркграфство Източна Лигурия''' ({{lang|la|Marca Liguria Orientale}}) е [[маркграф]]ство от средата на [[10 век|X век]] в Източна [[Лигурия]], [[Северна Италия]], наричано още '''Отбертинова марка''' (''Marca Obertengha'') по името на [[Оберто I|Оберто]] от [[Луни]], прародител на лангобардските [[Отбертини]]. Известна е и с името '''Генуезска марка''' (''Marca Januensis'') заради столицата [[Генуа]]. Обхваща графства [[Генуа]], [[Луни]], [[Тортона]], [[Бобио]], [[Павия]] и [[Милано]] (вероятно най-старото от тях); индиректно към него е принадлежало и господството над [[Корсика]] и [[Сардиния]]. Просъществува до края на [[12 век|XII век]]. Последните анексирани територии са [[Гавело]] и [[Монселиче]], тогава когато част от неговите територии започват да стават независими. == История == Териториите, притежавани от [[Отбертини|Отбертините]] – семейство от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, включват днешна [[Ломбардия]], [[Италианска Швейцария]], [[Новара]], [[Емилия-Романя|Емилия]] без [[Болоня]] (по-късно е добавена и [[Ферара]]), част от [[Пиемонт]] (част от [[Олтреджого]] с [[Тортона]], [[Нови Лигуре]]) и част от [[Лигурия]] и [[Тоскана]], от района на [[Генуа]] до [[Луниджана]] и [[Гарфаняна]], а след това косвено също [[Корсика]] и част от [[Сардиния]]. [[Оберто I]], граф на [[Луниджана|Луни]], потомък на [[Супо II|Супо II,]] [[Списък на херцозите на Сполето|херцог на Сполето]] и [[пфалцграф]], е инвестиран от [[Беренгар II]] през [[951|951 г.]] с марката, наречена ''Отбертинова''. Неговите деца и внуци участват в битката на [[Ардуин от Ивреа]] срещу император [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II Светия]]. Някои от потомците на Оберто I след това дават началото на родовете [[Маласпина]], [[Есте (династия)|Есте]], [[Палавичини|Палавичино]], [[Гави]], [[Кавалкабо]] и други италиански семейства. == Разделяне == На 15 декември [[950]] г. [[Беренгар II]] от [[Ивреа]] става [[крал на Италия]]. В началото на следващата година той реорганизира управлението на земите западно от река [[По]] и образува три нови територии ([[Марка (териториална единица)|марки]]), начело на които назначава свои приближени за [[маркграф]]ове: * [[Маркграфство Торино]] или Ардуинова марка, обхващащо графствата [[Торино]], [[Ауриате]] и [[Албенга]], и вероятно [[Вентимиля]], Бредуло и [[Алба (Италия)|Алба]]; дадено на [[Ардуин Глабер|Ардуин III Глабер]], граф на Ауриате, глава на произлизащите от франките [[Ардуини]]. * [[Маркграфство Западна Лигурия]] или Алерамическа марка, обхващащо графствата [[Монферат]], [[Акуи Терме|Акуи]] и [[Савона]]; дадено на [[Алерам Монфератски]], прародител на произлизащите от франките [[Алерамичи]]. * Маркграфство Източна Лигурия или Маркграфство Западна Лигурия, или Отбертинова марка, обхващащо графствата [[Генуа]], [[Тортона]] и [[Бобио]], после и тези на [[Павия]] и [[Милано]]; дадено дава на [[Оберто I|Оберто]] I (родоначалник на [[Отбертини|Отбертините]]). Територията северно от река [[По]] (с изключение на територията около [[Верчели]]) става [[Маркграфство Ивреа]], познато и като Анскарийска марка по другото име на тогава управляващата [[Иврейска династия|Дом Бургундия-Ивреа]]. През втората половина на X век Отоните създават Атонската марка на [[Адалберт Ато от Каноса|Адалберт Ацо от Каноса]], обхващаща графства [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Парма]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Бергамо]] и [[Бреша]]. Оберто I е направен маркграф на Милано и Генуа още преди [[951]] г., с власт над графствата [[Луни]], преди това принадлежащо на [[Тосканска марка|маркизите на Тусция]], [[Милано]], [[Генуа]], [[Тортона]], [[Павия]] (управлявани пряко) и тези на [[Бобио]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Парма]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Ферара]], [[Асколи Пичено]] (добавено по-късно), след това второстепенни владения (управлявани от епископи или абати или други феодали). Наследниците на Оберто I, [[Адалберт I (Милано)|Адалберт I]] и [[Оберто II]], държат маркграфската длъжност в консорциум с имперската подкрепа на [[Ото I]] към [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] и [[Конрад II]]. == Маркграфове == * [[Адалберт (маркграф)]], ок. 940 – 951 * [[Оберто I]], 961– ок. 997 г., [[Маркиз|маркграф]] на Италия, управляващ Миланската марка, вкл. [[Ломбардия]] и част от [[Лигурия]] * [[Алберто II (Генуа)|Алберто II]], ок. 997 г. * [[Оберто II]], ок. 997– ок.1013 г. * [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]], ок.1013– ок.1029 г. * [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II]], ок.1029–1097 г. * [[Фолко I д’Есте|Фолко I]], 1097– ок.1146 г. * [[Обицо I д’Есте|Обицо I]], ок. 1146–1193 г. == Източници == * Roberto Ricci, ''La marca della Liguria orientale e gli Obertenghi (945–1056). Una Storia Complessa e una Storiografia problematica.'' Fondazione Centro italiano di studi sull'alto Medioevo, Spoleto 2007, ISBN 978-88-7988-118-0 (''Istituzioni e Società'' 8). * Giovanni Sergi, ''I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali.'' Einaudi, Torino 1995, ISBN 88-06-13058-7 (''Biblioteca Studio'' 17). * {{икона|it}} Francesco Calasso, Sivlio Pivano, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/marca-e-marchesi_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Marca e marchesi]'', в Enciclopedia Italiana (1934) * {{икона|it}} ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Obert%C3%A9nga%2C+marca-.html Oberténga, marca-]'', на Sapere.it {{Портал|Италия}} [[Категория:Исторически области в Европа|Източна Лигурия]] [[Категория:Маркграфове в Италия| ]] [[Категория:История на Генуа]] 124kbw584h1kxphf2q2ec8dojmznlh7 12415908 12415733 2024-11-18T15:49:16Z Ambra75 259141 /* Разделяне */ 12415908 wikitext text/x-wiki {| border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 width=300 class="toccolours" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |colspan="2" style="background:#ffffff; text-align:center;"|<big> '''Маркграфство Източна Лигурия''' </big><br>'''Генуезска марка''' '''Отбертинова марка''' ''Marca Liguria Orientale'' <br />''Marca Obertengha'' |- | align="center" colspan="2"| {| border=0 cellpadding=2 cellspacing=0 style="background:#f9f9f9; text-align:center;" | align=center width=130px|[[961]]-[[1193]] |} |- |align=center colspan=2 style="background:#f9f9f9;"| |- |width="130px"|Вид||[[Маркграф]]ство |- |Период||[[961]]-[[1193]] |- |[[Столица]]||[[Генуа]] |- |Управление||[[Маркграф]] <br /> |- |Династия||[[Отбертини]] <br/> [[Дом Есте]] |} '''Маркграфство Източна Лигурия''' ({{lang|la|Marca Liguria Orientale}}) е [[маркграф]]ство от средата на [[10 век|X век]] в Източна [[Лигурия]], [[Северна Италия]], наричано още '''Отбертинова марка''' (''Marca Obertengha'') по името на [[Оберто I|Оберто]] от [[Луни]], прародител на лангобардските [[Отбертини]]. Известна е и с името '''Генуезска марка''' (''Marca Januensis'') заради столицата [[Генуа]]. Обхваща графства [[Генуа]], [[Луни]], [[Тортона]], [[Бобио]], [[Павия]] и [[Милано]] (вероятно най-старото от тях); индиректно към него е принадлежало и господството над [[Корсика]] и [[Сардиния]]. Просъществува до края на [[12 век|XII век]]. Последните анексирани територии са [[Гавело]] и [[Монселиче]], тогава когато част от неговите територии започват да стават независими. == История == Териториите, притежавани от [[Отбертини|Отбертините]] – семейство от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, включват днешна [[Ломбардия]], [[Италианска Швейцария]], [[Новара]], [[Емилия-Романя|Емилия]] без [[Болоня]] (по-късно е добавена и [[Ферара]]), част от [[Пиемонт]] (част от [[Олтреджого]] с [[Тортона]], [[Нови Лигуре]]) и част от [[Лигурия]] и [[Тоскана]], от района на [[Генуа]] до [[Луниджана]] и [[Гарфаняна]], а след това косвено също [[Корсика]] и част от [[Сардиния]]. [[Оберто I]], граф на [[Луниджана|Луни]], потомък на [[Супо II|Супо II,]] [[Списък на херцозите на Сполето|херцог на Сполето]] и [[пфалцграф]], е инвестиран от [[Беренгар II]] през [[951|951 г.]] с марката, наречена ''Отбертинова''. Неговите деца и внуци участват в битката на [[Ардуин от Ивреа]] срещу император [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II Светия]]. Някои от потомците на Оберто I след това дават началото на родовете [[Маласпина]], [[Есте (династия)|Есте]], [[Палавичини|Палавичино]], [[Гави]], [[Кавалкабо]] и други италиански семейства. == Разделяне == На 15 декември [[950]] г. [[Беренгар II]] от [[Ивреа]] става [[крал на Италия]]. В началото на следващата година той реорганизира управлението на земите западно от река [[По]] и образува три нови територии ([[Марка (териториална единица)|марки]]), начело на които назначава свои приближени за [[маркграф]]ове: * [[Маркграфство Торино]] или Ардуинова марка, обхващащо графствата [[Торино]], [[Ауриате]] и [[Албенга]], и вероятно [[Вентимиля]], Бредуло и [[Алба (Италия)|Алба]]; дадено на [[Ардуин Глабер|Ардуин III Глабер]], граф на Ауриате, глава на произлизащите от франките [[Ардуини]]. * [[Маркграфство Западна Лигурия]] или Алерамическа марка, обхващащо графствата [[Монферат]], [[Акуи Терме|Акуи]] и [[Савона]]; дадено на [[Алерам Монфератски]], прародител на произлизащите от франките [[Алерамичи]]. * Маркграфство Източна Лигурия или Маркграфство Западна Лигурия, или Отбертинова марка, обхващащо графствата [[Генуа]], [[Тортона]] и [[Бобио]], после и тези на [[Павия]] и [[Милано]]; дадено на [[Оберто I|Оберто]] I (родоначалник на [[Отбертини|Отбертините]]). Територията северно от река [[По]] (с изключение на територията около [[Верчели]]) става [[Маркграфство Ивреа]], познато и като Анскарийска марка по другото име на тогава управляващата [[Иврейска династия|Дом Бургундия-Ивреа]]. През втората половина на X век Отоните създават Атонската марка на [[Адалберт Ато от Каноса|Адалберт Ацо от Каноса]], обхващаща графства [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Парма]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Бергамо]] и [[Бреша]]. Оберто I е направен маркграф на Милано и Генуа още преди [[951]] г., с власт над графствата [[Луни]], преди това принадлежащо на [[Тосканска марка|маркизите на Тусция]], [[Милано]], [[Генуа]], [[Тортона]], [[Павия]] (управлявани пряко) и тези на [[Бобио]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Парма]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Ферара]], [[Асколи Пичено]] (добавено по-късно), след това второстепенни владения (управлявани от епископи или абати или други феодали). Наследниците на Оберто I, [[Адалберт I (Милано)|Адалберт I]] и [[Оберто II]], държат маркграфската длъжност в консорциум с имперската подкрепа на [[Ото I]] към [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] и [[Конрад II]]. == Маркграфове == * [[Адалберт (маркграф)]], ок. 940 – 951 * [[Оберто I]], 961– ок. 997 г., [[Маркиз|маркграф]] на Италия, управляващ Миланската марка, вкл. [[Ломбардия]] и част от [[Лигурия]] * [[Алберто II (Генуа)|Алберто II]], ок. 997 г. * [[Оберто II]], ок. 997– ок.1013 г. * [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]], ок.1013– ок.1029 г. * [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II]], ок.1029–1097 г. * [[Фолко I д’Есте|Фолко I]], 1097– ок.1146 г. * [[Обицо I д’Есте|Обицо I]], ок. 1146–1193 г. == Източници == * Roberto Ricci, ''La marca della Liguria orientale e gli Obertenghi (945–1056). Una Storia Complessa e una Storiografia problematica.'' Fondazione Centro italiano di studi sull'alto Medioevo, Spoleto 2007, ISBN 978-88-7988-118-0 (''Istituzioni e Società'' 8). * Giovanni Sergi, ''I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali.'' Einaudi, Torino 1995, ISBN 88-06-13058-7 (''Biblioteca Studio'' 17). * {{икона|it}} Francesco Calasso, Sivlio Pivano, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/marca-e-marchesi_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Marca e marchesi]'', в Enciclopedia Italiana (1934) * {{икона|it}} ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Obert%C3%A9nga%2C+marca-.html Oberténga, marca-]'', на Sapere.it {{Портал|Италия}} [[Категория:Исторически области в Европа|Източна Лигурия]] [[Категория:Маркграфове в Италия| ]] [[Категория:История на Генуа]] 0te7srzou10sp339wejgtbembf4qjtb 12415910 12415908 2024-11-18T15:49:55Z Ambra75 259141 /* Разделяне */ 12415910 wikitext text/x-wiki {| border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 width=300 class="toccolours" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |colspan="2" style="background:#ffffff; text-align:center;"|<big> '''Маркграфство Източна Лигурия''' </big><br>'''Генуезска марка''' '''Отбертинова марка''' ''Marca Liguria Orientale'' <br />''Marca Obertengha'' |- | align="center" colspan="2"| {| border=0 cellpadding=2 cellspacing=0 style="background:#f9f9f9; text-align:center;" | align=center width=130px|[[961]]-[[1193]] |} |- |align=center colspan=2 style="background:#f9f9f9;"| |- |width="130px"|Вид||[[Маркграф]]ство |- |Период||[[961]]-[[1193]] |- |[[Столица]]||[[Генуа]] |- |Управление||[[Маркграф]] <br /> |- |Династия||[[Отбертини]] <br/> [[Дом Есте]] |} '''Маркграфство Източна Лигурия''' ({{lang|la|Marca Liguria Orientale}}) е [[маркграф]]ство от средата на [[10 век|X век]] в Източна [[Лигурия]], [[Северна Италия]], наричано още '''Отбертинова марка''' (''Marca Obertengha'') по името на [[Оберто I|Оберто]] от [[Луни]], прародител на лангобардските [[Отбертини]]. Известна е и с името '''Генуезска марка''' (''Marca Januensis'') заради столицата [[Генуа]]. Обхваща графства [[Генуа]], [[Луни]], [[Тортона]], [[Бобио]], [[Павия]] и [[Милано]] (вероятно най-старото от тях); индиректно към него е принадлежало и господството над [[Корсика]] и [[Сардиния]]. Просъществува до края на [[12 век|XII век]]. Последните анексирани територии са [[Гавело]] и [[Монселиче]], тогава когато част от неговите територии започват да стават независими. == История == Териториите, притежавани от [[Отбертини|Отбертините]] – семейство от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, включват днешна [[Ломбардия]], [[Италианска Швейцария]], [[Новара]], [[Емилия-Романя|Емилия]] без [[Болоня]] (по-късно е добавена и [[Ферара]]), част от [[Пиемонт]] (част от [[Олтреджого]] с [[Тортона]], [[Нови Лигуре]]) и част от [[Лигурия]] и [[Тоскана]], от района на [[Генуа]] до [[Луниджана]] и [[Гарфаняна]], а след това косвено също [[Корсика]] и част от [[Сардиния]]. [[Оберто I]], граф на [[Луниджана|Луни]], потомък на [[Супо II|Супо II,]] [[Списък на херцозите на Сполето|херцог на Сполето]] и [[пфалцграф]], е инвестиран от [[Беренгар II]] през [[951|951 г.]] с марката, наречена ''Отбертинова''. Неговите деца и внуци участват в битката на [[Ардуин от Ивреа]] срещу император [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II Светия]]. Някои от потомците на Оберто I след това дават началото на родовете [[Маласпина]], [[Есте (династия)|Есте]], [[Палавичини|Палавичино]], [[Гави]], [[Кавалкабо]] и други италиански семейства. == Разделяне == На 15 декември [[950]] г. [[Беренгар II]] от [[Ивреа]] става [[крал на Италия]]. В началото на следващата година той реорганизира управлението на земите западно от река [[По]] и образува три нови територии ([[Марка (териториална единица)|марки]]), начело на които назначава свои приближени за [[маркграф]]ове: * [[Маркграфство Торино]] или Ардуинова марка, обхващащо графствата [[Торино]], [[Ауриате]] и [[Албенга]], и вероятно [[Вентимиля]], Бредуло и [[Алба (Италия)|Алба]]; дадено на [[Ардуин Глабер|Ардуин III Глабер]], граф на Ауриате, глава на произлизащите от франките [[Ардуини]]. * [[Маркграфство Западна Лигурия]] или Алерамическа марка, обхващащо графствата [[Монферат]], [[Акуи Терме|Акуи]] и [[Савона]]; дадено на [[Алерам Монфератски]], прародител на произлизащите от франките [[Алерамичи]]. * Маркграфство Източна Лигурия или Отбертинова марка, обхващащо графствата [[Генуа]], [[Тортона]] и [[Бобио]], после и тези на [[Павия]] и [[Милано]]; дадено на [[Оберто I|Оберто]] I (родоначалник на [[Отбертини|Отбертините]]). Територията северно от река [[По]] (с изключение на територията около [[Верчели]]) става [[Маркграфство Ивреа]], познато и като Анскарийска марка по другото име на тогава управляващата [[Иврейска династия|Дом Бургундия-Ивреа]]. През втората половина на X век Отоните създават Атонската марка на [[Адалберт Ато от Каноса|Адалберт Ацо от Каноса]], обхващаща графства [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Парма]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Бергамо]] и [[Бреша]]. Оберто I е направен маркграф на Милано и Генуа още преди [[951]] г., с власт над графствата [[Луни]], преди това принадлежащо на [[Тосканска марка|маркизите на Тусция]], [[Милано]], [[Генуа]], [[Тортона]], [[Павия]] (управлявани пряко) и тези на [[Бобио]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Парма]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Ферара]], [[Асколи Пичено]] (добавено по-късно), след това второстепенни владения (управлявани от епископи или абати или други феодали). Наследниците на Оберто I, [[Адалберт I (Милано)|Адалберт I]] и [[Оберто II]], държат маркграфската длъжност в консорциум с имперската подкрепа на [[Ото I]] към [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] и [[Конрад II]]. == Маркграфове == * [[Адалберт (маркграф)]], ок. 940 – 951 * [[Оберто I]], 961– ок. 997 г., [[Маркиз|маркграф]] на Италия, управляващ Миланската марка, вкл. [[Ломбардия]] и част от [[Лигурия]] * [[Алберто II (Генуа)|Алберто II]], ок. 997 г. * [[Оберто II]], ок. 997– ок.1013 г. * [[Алберто Ацо I д’Есте|Алберто Ацо I]], ок.1013– ок.1029 г. * [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберто Ацо II]], ок.1029–1097 г. * [[Фолко I д’Есте|Фолко I]], 1097– ок.1146 г. * [[Обицо I д’Есте|Обицо I]], ок. 1146–1193 г. == Източници == * Roberto Ricci, ''La marca della Liguria orientale e gli Obertenghi (945–1056). Una Storia Complessa e una Storiografia problematica.'' Fondazione Centro italiano di studi sull'alto Medioevo, Spoleto 2007, ISBN 978-88-7988-118-0 (''Istituzioni e Società'' 8). * Giovanni Sergi, ''I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali.'' Einaudi, Torino 1995, ISBN 88-06-13058-7 (''Biblioteca Studio'' 17). * {{икона|it}} Francesco Calasso, Sivlio Pivano, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/marca-e-marchesi_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Marca e marchesi]'', в Enciclopedia Italiana (1934) * {{икона|it}} ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Obert%C3%A9nga%2C+marca-.html Oberténga, marca-]'', на Sapere.it {{Портал|Италия}} [[Категория:Исторически области в Европа|Източна Лигурия]] [[Категория:Маркграфове в Италия| ]] [[Категория:История на Генуа]] iuxsokpmbvqpwsatwdobuf672lemdaw 0 390680 12415915 12415333 2024-11-18T15:52:32Z Ambra75 259141 12415915 wikitext text/x-wiki {| border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 width=300 class="toccolours" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em; border-collapse: collapse;" |colspan="2" style="background:#ffffff; text-align:center;"|<big>'''Маркграфство Западна Лигурия''' </big><br>'''Алерамическа марка''' ''Marca Liguria Occidentale'' <br/>''Marca Aleramica'' |- | align="center" colspan="2"| {| border=0 cellpadding=2 cellspacing=0 style="background:#f9f9f9; text-align:center;" | align=center width=130px| [[961]] – [[967]] |} |- |align=center colspan=2 style="background:#f9f9f9;"|'''Карта''' |- |width="130px"|[[Маркграф]]ство|| |- |Период||[[961]] – [[967]] |- |[[Столица]]||[[Монферат]], до [[Савона]] |- |Управление||[[Маркграф]] <br/> |- |- |Династия||[[Алерамичи]] <br/> |- |Влиза в||[[Маркграфство Монферат]] [[967]] г. <br/> |} '''Маркграфство Западна Лигурия''' (''Marca Liguria Occidentale'') е [[маркграф]]ство от средата на [[10 век|X век]] в Западна [[Лигурия]] в [[Северна Италия]]. Другото му име е '''Алерамическа марка''' (''Marca Aleramica'') на името на първия [[маркграф]] [[Алерам Монфератски]], граф на [[Верчели]], прародител на произлизащите от [[франки]]те [[Алерамичи]]. Обхваща графстваta [[Монферат]], [[Акуи Терме|Акуи]] и [[Савона]], която е център на графството. == История == На 15 декември [[950]] г. [[Беренгар II]] от [[Ивреа]] става [[крал на Италия]]. В началото на следващата година той реорганизира управлението на земите западно от река [[По]] и образува три нови територии ([[Марка (териториална единица)|марки]]), начело на които назначава свои приближени за [[маркграф]]ове: * [[Маркграфство Торино]] или Ардуинова марка, обхващащо графствата [[Торино]], [[Ауриате]] и [[Албенга]], и вероятно [[Вентимиля]], Бредуло и [[Алба (Италия)|Алба]]; дадено на [[Ардуин Глабер|Ардуин III Глабер]], граф на Ауриате, глава на произлизащите от франките [[Ардуини]]. * Маркграфство Западна Лигурия или Алерамическа марка, обхващащо графствата [[Монферат]], [[Акуи Терме|Акуи]] и [[Савона]]; дадено на [[Алерам Монфератски]], прародител на произлизащите от франките [[Алерамичи]]. * [[Маркграфство Източна Лигурия]] или Отбертинова марка, обхващащо графствата [[Генуа]], [[Тортона]] и [[Бобио]], после и тези на [[Павия]] и [[Милано]]; дадено на [[Оберто I|Оберто]] I (родоначалник на [[Отбертини|Отбертините]]). Територията северно от река [[По]] (с изключение на територията около [[Верчели]]) става [[Маркграфство Ивреа]], познато и като Анскарийска марка по другото име на тогава управляващата [[Иврейска династия|Дом Бургундия-Ивреа]]. През втората половина на X век Отоните създават Атонската марка на [[Адалберт Ато от Каноса|Адалберт Ацо от Каноса]], обхващаща графствата [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]], [[Парма]], [[Пиаченца]], [[Кремона]], [[Бергамо]] и [[Бреша]]. == Маркграфове == * [[950]] – [[991]]: [[Алерам Монфератски|Алерам]] * 991 – ок. [[1010]]: [[Анселм I (Монферат)|Анселм I]] * ок. 1010 – ок. [[1027]]: [[Анселм II от Западна Лигурия|Анселм II]] * ок. 1027 – [[1084]]: [[Ото от Западна Лигурия|Ото/Тето]] * 1084 – [[1125]]: [[Бонифаций от Западна Лигурия|Бонифаций]] == Източници == * Giovanni Sergi, ''I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali.'' Einaudi, Torino 1995, ISBN 88-06-13058-7 (''Biblioteca Studio'' 17). * {{икона|it}}[http://www.treccani.it/enciclopedia/marca-e-marchesi_%28Enciclopedia-Italiana%29/ Информация в енциклопедия Трекани] * [http://www.britannica.com/eb/article-9065942/Savona Britannica] {{Портал|Италия}} [[Категория:Исторически области в Европа|Западна Лигурия]] [[Категория:Маркграфове в Италия| ]] [[Категория:Алерамичи| ]] rsmkx95ilv4ayh6m8suretkye0gg5ml 0 391723 12415844 12397236 2024-11-18T14:51:46Z 2A01:5A8:319:E4C:6466:1CE9:F3E2:90F5 12415844 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | професия = тв водещ, [[журналист]], [[политик]] | партия = [[Будна България]] (2014 – 2024)<br>[[Алианс за права и свободи]] (2024 –) | институция1 = [[Европейски парламент]] | постове1 = [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|депутат]] | години1 = 1 юли 2014 – 30 юни 2019 }} }} '''Николай Тихомиров Бареков''' е [[Българи|български]] [[журналист]], бизнесмен<ref name=":0" />, бивш радио и [[телевизионен водещ]], а от 2013 г. се изявява и като [[политик]] – председател на политическа партия „[[България без цензура]]“, член на Европейския парламент, член на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП<ref>„[https://www.24chasa.bg/Article/4134940 Бареков влезе в Изпълнителното бюро на консерваторите в ЕП]“, в-к 24 часа, 12 юни 2014 г.</ref>. == Биография == Николай Бареков е роден на [[16 октомври]] [[1972]] година в град [[Пловдив]].<ref>{{cite web | publisher = novini.bg | year = 2014 | url = http://www.novini.bg/profile/237-николай-бареков.html | title = Николай Бареков | work = Novini.bg | accessdate = 2 септември 2014}}</ref> Завършва българска филология в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет]], специализира телевизионна журналистика. Започва кариерата си като радиожурналист през [[1992]] година, в пловдивското радио „Канал Ком“, управлявано тогава от журналиста Живко Желев.<ref>[http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ „Барека ли е Дирекът на българската журналистика?“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130313190600/http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ |date=2013-03-13 }}, Razkritia.com, 28 ноември 2009.</ref> През [[2000]] година заминава за [[София]] и става водещ на политическо токшоу в [[Европа (телевизия)|телевизия „Европа“]]. Седем години е лице на сутрешния блок на [[bTV]] (2003 – 2010). През [[2010]] година става директор на „Новини и актуални предавания“ в [[TV7]], както и водещ на рубриката „Гореща точка“ в сутрешния блок на медията. По-късно става и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, [[News7]] и [[Super7]]. На [[18 март]] [[2012]] година от 15:30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник“.<ref>[https://web.archive.org/web/20150610203227/http://www.vsekiden.com/113794/zhurnalistat-nikolay-barekov/ „Журналистът Николай Бареков: Неделята не е измислена от Кеворк“], интервю на Илина Григорова, Vsekiden.com, 17 март 2012.</ref> Работи като изпълнителен директор на телевизията до 10 септември 2013 г., когато напуска, защото влиза в политиката.<ref>[https://web.archive.org/web/20160304115030/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2292438 Бареков напуска поста в ТВ7 с „гордо вдигната глава“, не иска да е патерица в политиката], в-к Труд, 11 септември 2013.</ref><ref>[https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/155782 Николай Бареков напусна ТВ 7], Novini.bg, 11 септември 2013.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/09/11/2138371_barekov_se_vpuska_v_partiino_stroitelstvo_gotvel_se_za/ „Бареков се впуска в партийно строителство, готвел се за евроизборите“], в-к Дневник, 11 септември 2013.</ref> На 25 януари 2014 година той учредява партия „България без цензура“, като още в деня на учредяването си поставя цели, които никой и никога след 1989 година не е постигал в България – да управлява два мандата.<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/nikolaj-barekov-iska-da-upravliava-dva-mandata-6003808 Николай Бареков учреди партия и иска да управлява два мандата], Vesti.bg, 25 януари 2014.</ref> През 2024 се кандидатира за депутат от [[Алианс за права и свободи]] във [[Враца]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/nikolai-barekov-oglavyava-listata-vav-vratsa-na-aliansa-okolo-ahmed-dogan-news363417.html|заглавие=Николай Бареков оглавява листата във Враца на алианса около Ахмед Доган|дата=2024-09-26|труд=mediapool.bg|издател=mediapool.bg|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Скандали == Двама роми замерят Бареков и екипа на предаването му с фекалии в Монтана на 30 май 2013 година. Бареков заявява, че мероприятието е поръчано от [[Искра Фидосова]]. На следващия ден предаването му, което се води на открито, отново е следвано от „ромска агитка“, която издига плакати като „Червен плазмодий“, „Боклук“, „Подлога“ и някои по-нецензурни.<ref>[http://www.novini.bg/news/139727-посрещнаха-бареков-с-плакати-лай*ян-дудук-и-направи-ли-си-сюнета.html Посрещнаха Бареков с плакати], novini.bg, 31 май 2013.</ref> През октомври 2013 година Бареков отправя публично обвинения към президента [[Росен Плевнелиев]], на които държавният глава отговаря също публично.<ref>[http://www.balkaneu.com/bulgarian-president-plevneliev-denounces-smear-campaign/ Bulgarian President Plevneliev denounces smear campaign against him], balkaneu.com, 15 октомври 2013.</ref> На 11 май 2013 г. Николай Бареков внася два сигнала в прокуратурата вследствие на открити 350 хиляди бюлетини в печатницата „Мултипринт“, отпечатани извън поръчаното от държавата. Николай Бареков взима основно участие в медийното отразяване и огласяване на „[[Костинбродска афера|Костинбродската афера]]“. Разкритието е направено преди парламентарните избори на 12 май 2013 година, като отразява акцията на прокуратурата в печатницата „Мултипринт“ първоначално от телевизионното си студио в ТВ7, а след това и на живо от Костинброд. Обвинява ГЕРБ, че организира мащабно фалшифициране на изборите чрез огромно количество допълнително напечатани бюлетини, подготвени за изпращане в определени райони. Акцията му в същия ден се подема от редица партийни лидери, които излизат със специални изявления.<ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/11/2058367_prokuraturata_razsledva_pechatnica_multiprint_za/ "Прокуратурата разследва печатница „Мултипринт“ за открити 350 000 бюлетини в склада ѝ"], в-к Дневник, 21 май 2013.</ref> През март 2014 г. е разкрито, че Бареков живее в много луксозна къща в скъпия столичен квартал [[Драгалевци]], което той признава.<ref>[http://www.mediapool.bg/placheshtiyat-za-bednite-barekov-se-oplete-v-obyasneniya-za-luksoznata-si-kashta-news217554.html „Плачещият за бедните“ Бареков се оплете в обяснения за луксозната си къща], mediapool.bg, 5 март 2014</ref> Къщата е закупена за близо 1 милион лева от фирмата „Инвестиция БГ“, собственост на млади жени, за които няма сведения да са декларирали подобни високи доходи. Допълнителни подозрения поражда и фактът, че те са свързани с партията на Бареков. Продавачът на къщата е бивш съдружник на Павел Тренев, известен с източването на 6 милиона долара от КТБ през 1996 г. и намиращ се оттогава в неизвестност. Именно КТБ чрез финансираните от банката медии, в чието ръководство Николай Бареков участва, лансира политическия му проект. Бареков публично предоставя договор за месечен наем от 1000 евро, но по оценка на експерти от бранша сумата е изкуствено занижена, което поражда допълнителни съмнения за симулативна сделка и че формалните собственици на имота са подставени лица.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1748363994 Атака сезира прокуратурата за „къщата на Бареков“ ]</ref> Към март 2014 Бареков не получава официални доходи от трудова дейност. През април 2014 г. [[Найо Тицин]] показва SMS<ref>[http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ Бареков в SMS до Тицин: Скъпи, педерастията не може вечно да остане в тайна!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141016081654/http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ |date=2014-10-16 }}, mignews.info.</ref> с нецензурно съдържание, който твърди, че е получил от Николай Бареков. Повод за гнева на новия политик е участие на Тицин в предаването „Тази сутрин“ по [[bTV]] и обвиненията му към Бареков за близост с [[ДПС]] и [[Делян Пеевски]]. След изборите през май 2014 избухва пореден скандал с финансирането на ББЦ. Сред дарителите на партията се оказват и фиктивни лица, които нямат представа за присъствието си в дарителските списъци.<ref>[https://duma.bg/ataka-signalizira-za-zloupotreba-s-lichni-danni-ot-bbts-n79259?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2879 „Атака“ сигнализира за злоупотреба с лични данни от ББЦ“], duma.bg, 10 юни 2014</ref> Макар да не спира да повтаря, че е първият политик, отказал се от банкова и данъчна тайна, за да е всичко на показ, Бареков не дава документи за доходите и данъците си. А иначе борбата за прозрачност и битката срещу цензурата са любимите му клишета при публични изяви.<ref>Доротея Дачкова, Венелина Ангелова, Светлана Георгиева, [http://www.segabg.com/article.php?id=691513 Колко чисти са ръцете на Николай Бареков, че да иска операция „Чисти ръце“?], в-к Сега, бр. 4944 (69) 24 март 2014.</ref> Партията на Николай Бареков е на първо място по разходи за предизборна агитация за парламентарните избори на 5 октомври 2014 година. Кампанията включва изключително много медийни изяви и реклами в телевизионния праймтайм. Така ББЦ успява да премине бариерата от 4% и да получи място в [[XLIII народно събрание]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/08/2339833_barekov_s_nai-skupata_kampaniia_za_evrovota_sujuzut_na/ Бареков с най-скъпата кампания за евровота], в-к Дневник, 8 юли 2014.</ref> След избирането му за депутат в Европейския парламент става яростен защитник на Истамбулската Конвенция! На 23 октомври 2016 г. в предаването „[[Тази неделя]]“ Бареков прави сексистка забележка за „баджаците“ на водещата [[Жени Марчева]], след като тя го моли да прочете статия от английския вестник „Times“. След като изрича тези думи той си тръгва от студиото. == Политически възгледи == Лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков признава, че изпитва носталгия по [[Комунизъм|комунизма]], но всъщност бил десен човек. „''На мене почна да ми липсва комунизмът, защото при комунизма имаше една елементарна сигурност поне за младия човек. Капитализмът беше ли с човешко лице? Изгони два милиона и половина българи от страната си''“, разкрива Бареков в интервю по бТВ<ref name=":0">[http://clubz.bg/3672-16_neshta_koito_ne_znaehte_za_barekov_do_tazi_sutrin 16 неща, които не знаехте за Бареков. До тази сутрин], clubz.bg, 10 май 2014.</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Николай Бареков}} * [http://www.barekov.com/ Блогът на Николай Бареков] * {{Facebook|NBarekov|Николай Бареков}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бареков, Николай}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Банянци]] [[Категория:Родени в Пловдив]] fo7xafswwq4eg85uc00vw73b5rbpkqf 12416143 12415844 2024-11-18T18:16:08Z Пища Хуфнагел 119943 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:319:E4C:6466:1CE9:F3E2:90F5|редакции на 2A01:5A8:319:E4C:6466:1CE9:F3E2:90F5]] ([[User talk:2A01:5A8:319:E4C:6466:1CE9:F3E2:90F5|б]].), към версия на Лорд Бъмбъри 12397236 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | професия = тв водещ, [[журналист]], [[политик]] | партия = [[Будна България]] (2014 – 2024)<br>[[Алианс за права и свободи]] (2024 –) | институция1 = [[Европейски парламент]] | постове1 = [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|депутат]] | години1 = 1 юли 2014 – 30 юни 2019 }} }} '''Николай Тихомиров Бареков''' е [[Българи|български]] [[журналист]], бизнесмен<ref name=":0" />, бивш радио и [[телевизионен водещ]], а от 2013 г. се изявява и като [[политик]] – председател на политическа партия „[[България без цензура]]“, член на Европейския парламент, член на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП<ref>„[https://www.24chasa.bg/Article/4134940 Бареков влезе в Изпълнителното бюро на консерваторите в ЕП]“, в-к 24 часа, 12 юни 2014 г.</ref>. == Биография == Николай Бареков е роден на [[16 октомври]] [[1972]] година в град [[Пловдив]].<ref>{{cite web | publisher = novini.bg | year = 2014 | url = http://www.novini.bg/profile/237-николай-бареков.html | title = Николай Бареков | work = Novini.bg | accessdate = 2 септември 2014}}</ref> Завършва българска филология в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет]], специализира телевизионна журналистика. Започва кариерата си като радиожурналист през [[1992]] година, в пловдивското радио „Канал Ком“, управлявано тогава от журналиста Живко Желев.<ref>[http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ „Барека ли е Дирекът на българската журналистика?“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130313190600/http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ |date=2013-03-13 }}, Razkritia.com, 28 ноември 2009.</ref> През [[2000]] година заминава за [[София]] и става водещ на политическо токшоу в [[Европа (телевизия)|телевизия „Европа“]]. Седем години е лице на сутрешния блок на [[bTV]] (2003 – 2010). През [[2010]] година става директор на „Новини и актуални предавания“ в [[TV7]], както и водещ на рубриката „Гореща точка“ в сутрешния блок на медията. По-късно става и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, [[News7]] и [[Super7]]. На [[18 март]] [[2012]] година от 15:30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник“.<ref>[https://web.archive.org/web/20150610203227/http://www.vsekiden.com/113794/zhurnalistat-nikolay-barekov/ „Журналистът Николай Бареков: Неделята не е измислена от Кеворк“], интервю на Илина Григорова, Vsekiden.com, 17 март 2012.</ref> Работи като изпълнителен директор на телевизията до 10 септември 2013 г., когато напуска, защото влиза в политиката.<ref>[https://web.archive.org/web/20160304115030/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2292438 Бареков напуска поста в ТВ7 с „гордо вдигната глава“, не иска да е патерица в политиката], в-к Труд, 11 септември 2013.</ref><ref>[https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/155782 Николай Бареков напусна ТВ 7], Novini.bg, 11 септември 2013.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/09/11/2138371_barekov_se_vpuska_v_partiino_stroitelstvo_gotvel_se_za/ „Бареков се впуска в партийно строителство, готвел се за евроизборите“], в-к Дневник, 11 септември 2013.</ref> На 25 януари 2014 година той учредява партия „България без цензура“, като още в деня на учредяването си поставя цели, които никой и никога след 1989 година не е постигал в България – да управлява два мандата.<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/nikolaj-barekov-iska-da-upravliava-dva-mandata-6003808 Николай Бареков учреди партия и иска да управлява два мандата], Vesti.bg, 25 януари 2014.</ref> През 2024 се кандидатира за депутат от [[Алианс за права и свободи]] във [[Враца]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/nikolai-barekov-oglavyava-listata-vav-vratsa-na-aliansa-okolo-ahmed-dogan-news363417.html|заглавие=Николай Бареков оглавява листата във Враца на алианса около Ахмед Доган|дата=2024-09-26|труд=mediapool.bg|издател=mediapool.bg|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Скандали == Двама роми замерят Бареков и екипа на предаването му с фекалии в Монтана на 30 май 2013 година. Бареков заявява, че мероприятието е поръчано от [[Искра Фидосова]]. На следващия ден предаването му, което се води на открито, отново е следвано от „ромска агитка“, която издига плакати като „Червен плазмодий“, „Боклук“, „Подлога“ и някои по-нецензурни.<ref>[http://www.novini.bg/news/139727-посрещнаха-бареков-с-плакати-лай*ян-дудук-и-направи-ли-си-сюнета.html Посрещнаха Бареков с плакати], novini.bg, 31 май 2013.</ref> През октомври 2013 година Бареков отправя публично обвинения към президента [[Росен Плевнелиев]], на които държавният глава отговаря също публично.<ref>[http://www.balkaneu.com/bulgarian-president-plevneliev-denounces-smear-campaign/ Bulgarian President Plevneliev denounces smear campaign against him], balkaneu.com, 15 октомври 2013.</ref> На 11 май 2013 г. Николай Бареков внася два сигнала в прокуратурата вследствие на открити 350 хиляди бюлетини в печатницата „Мултипринт“, отпечатани извън поръчаното от държавата. Николай Бареков взима основно участие в медийното отразяване и огласяване на „[[Костинбродска афера|Костинбродската афера]]“. Разкритието е направено преди парламентарните избори на 12 май 2013 година, като отразява акцията на прокуратурата в печатницата „Мултипринт“ първоначално от телевизионното си студио в ТВ7, а след това и на живо от Костинброд. Обвинява ГЕРБ, че организира мащабно фалшифициране на изборите чрез огромно количество допълнително напечатани бюлетини, подготвени за изпращане в определени райони. Акцията му в същия ден се подема от редица партийни лидери, които излизат със специални изявления.<ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/11/2058367_prokuraturata_razsledva_pechatnica_multiprint_za/ "Прокуратурата разследва печатница „Мултипринт“ за открити 350 000 бюлетини в склада ѝ"], в-к Дневник, 21 май 2013.</ref> През март 2014 г. е разкрито, че Бареков живее в много луксозна къща в скъпия столичен квартал [[Драгалевци]], което той признава.<ref>[http://www.mediapool.bg/placheshtiyat-za-bednite-barekov-se-oplete-v-obyasneniya-za-luksoznata-si-kashta-news217554.html „Плачещият за бедните“ Бареков се оплете в обяснения за луксозната си къща], mediapool.bg, 5 март 2014</ref> Къщата е закупена за близо 1 милион лева от фирмата „Инвестиция БГ“, собственост на млади жени, за които няма сведения да са декларирали подобни високи доходи. Допълнителни подозрения поражда и фактът, че те са свързани с партията на Бареков. Продавачът на къщата е бивш съдружник на Павел Тренев, известен с източването на 6 милиона долара от КТБ през 1996 г. и намиращ се оттогава в неизвестност. Именно КТБ чрез финансираните от банката медии, в чието ръководство Николай Бареков участва, лансира политическия му проект. Бареков публично предоставя договор за месечен наем от 1000 евро, но по оценка на експерти от бранша сумата е изкуствено занижена, което поражда допълнителни съмнения за симулативна сделка и че формалните собственици на имота са подставени лица.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1748363994 Атака сезира прокуратурата за „къщата на Бареков“ ]</ref> Към март 2014 Бареков не получава официални доходи от трудова дейност. През април 2014 г. [[Найо Тицин]] показва SMS<ref>[http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ Бареков в SMS до Тицин: Скъпи, педерастията не може вечно да остане в тайна!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141016081654/http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ |date=2014-10-16 }}, mignews.info.</ref> с нецензурно съдържание, който твърди, че е получил от Николай Бареков. Повод за гнева на новия политик е участие на Тицин в предаването „Тази сутрин“ по [[bTV]] и обвиненията му към Бареков за близост с [[ДПС]] и [[Делян Пеевски]]. След изборите през май 2014 избухва пореден скандал с финансирането на ББЦ. Сред дарителите на партията се оказват и фиктивни лица, които нямат представа за присъствието си в дарителските списъци.<ref>[https://duma.bg/ataka-signalizira-za-zloupotreba-s-lichni-danni-ot-bbts-n79259?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2879 „Атака“ сигнализира за злоупотреба с лични данни от ББЦ“], duma.bg, 10 юни 2014</ref> Макар да не спира да повтаря, че е първият политик, отказал се от банкова и данъчна тайна, за да е всичко на показ, Бареков не дава документи за доходите и данъците си. А иначе борбата за прозрачност и битката срещу цензурата са любимите му клишета при публични изяви.<ref>Доротея Дачкова, Венелина Ангелова, Светлана Георгиева, [http://www.segabg.com/article.php?id=691513 Колко чисти са ръцете на Николай Бареков, че да иска операция „Чисти ръце“?], в-к Сега, бр. 4944 (69) 24 март 2014.</ref> Партията на Николай Бареков е на първо място по разходи за предизборна агитация за парламентарните избори на 5 октомври 2014 година. Кампанията включва изключително много медийни изяви и реклами в телевизионния праймтайм. Така ББЦ успява да премине бариерата от 4% и да получи място в [[XLIII народно събрание]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/08/2339833_barekov_s_nai-skupata_kampaniia_za_evrovota_sujuzut_na/ Бареков с най-скъпата кампания за евровота], в-к Дневник, 8 юли 2014.</ref> На 23 октомври 2016 г. в предаването „[[Тази неделя]]“ Бареков прави сексистка забележка за „баджаците“ на водещата [[Жени Марчева]], след като тя го моли да прочете статия от английския вестник „Times“. След като изрича тези думи той си тръгва от студиото. == Политически възгледи == Лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков признава, че изпитва носталгия по [[Комунизъм|комунизма]], но всъщност бил десен човек. „''На мене почна да ми липсва комунизмът, защото при комунизма имаше една елементарна сигурност поне за младия човек. Капитализмът беше ли с човешко лице? Изгони два милиона и половина българи от страната си''“, разкрива Бареков в интервю по бТВ<ref name=":0">[http://clubz.bg/3672-16_neshta_koito_ne_znaehte_za_barekov_do_tazi_sutrin 16 неща, които не знаехте за Бареков. До тази сутрин], clubz.bg, 10 май 2014.</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Николай Бареков}} * [http://www.barekov.com/ Блогът на Николай Бареков] * {{Facebook|NBarekov|Николай Бареков}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бареков, Николай}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Банянци]] [[Категория:Родени в Пловдив]] 9g218vw36nlbd7q8n8lao943urhou20 12416303 12416143 2024-11-18T21:02:07Z 2A01:5A8:319:E4C:B152:B60E:C1F:592B 12416303 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | професия = тв водещ, [[журналист]], [[политик]] | партия = [[Будна България]] (2014 – 2024)<br>[[Алианс за права и свободи]] (2024 –) | институция1 = [[Европейски парламент]] | постове1 = [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|депутат]] | години1 = 1 юли 2014 – 30 юни 2019 }} }} '''Николай Тихомиров Бареков''' е [[Българи|български]] [[журналист]], бизнесмен<ref name=":0" />, бивш радио и [[телевизионен водещ]], а от 2013 г. се изявява и като [[политик]] – председател на политическа партия „[[България без цензура]]“, член на Европейския парламент, член на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП<ref>„[https://www.24chasa.bg/Article/4134940 Бареков влезе в Изпълнителното бюро на консерваторите в ЕП]“, в-к 24 часа, 12 юни 2014 г.</ref>. == Биография == Николай Бареков е роден на [[16 октомври]] [[1972]] година в град [[Пловдив]].<ref>{{cite web | publisher = novini.bg | year = 2014 | url = http://www.novini.bg/profile/237-николай-бареков.html | title = Николай Бареков | work = Novini.bg | accessdate = 2 септември 2014}}</ref> Завършва българска филология в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет]], специализира телевизионна журналистика. Започва кариерата си като радиожурналист през [[1992]] година, в пловдивското радио „Канал Ком“, управлявано тогава от журналиста Живко Желев.<ref>[http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ „Барека ли е Дирекът на българската журналистика?“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130313190600/http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ |date=2013-03-13 }}, Razkritia.com, 28 ноември 2009.</ref> През [[2000]] година заминава за [[София]] и става водещ на политическо токшоу в [[Европа (телевизия)|телевизия „Европа“]]. Седем години е лице на сутрешния блок на [[bTV]] (2003 – 2010). През [[2010]] година става директор на „Новини и актуални предавания“ в [[TV7]], както и водещ на рубриката „Гореща точка“ в сутрешния блок на медията. По-късно става и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, [[News7]] и [[Super7]]. На [[18 март]] [[2012]] година от 15:30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник“.<ref>[https://web.archive.org/web/20150610203227/http://www.vsekiden.com/113794/zhurnalistat-nikolay-barekov/ „Журналистът Николай Бареков: Неделята не е измислена от Кеворк“], интервю на Илина Григорова, Vsekiden.com, 17 март 2012.</ref> Работи като изпълнителен директор на телевизията до 10 септември 2013 г., когато напуска, защото влиза в политиката.<ref>[https://web.archive.org/web/20160304115030/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2292438 Бареков напуска поста в ТВ7 с „гордо вдигната глава“, не иска да е патерица в политиката], в-к Труд, 11 септември 2013.</ref><ref>[https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/155782 Николай Бареков напусна ТВ 7], Novini.bg, 11 септември 2013.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/09/11/2138371_barekov_se_vpuska_v_partiino_stroitelstvo_gotvel_se_za/ „Бареков се впуска в партийно строителство, готвел се за евроизборите“], в-к Дневник, 11 септември 2013.</ref> На 25 януари 2014 година той учредява партия „България без цензура“, като още в деня на учредяването си поставя цели, които никой и никога след 1989 година не е постигал в България – да управлява два мандата.<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/nikolaj-barekov-iska-da-upravliava-dva-mandata-6003808 Николай Бареков учреди партия и иска да управлява два мандата], Vesti.bg, 25 януари 2014.</ref> През 2024 се кандидатира за депутат от [[Алианс за права и свободи]] във [[Враца]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/nikolai-barekov-oglavyava-listata-vav-vratsa-na-aliansa-okolo-ahmed-dogan-news363417.html|заглавие=Николай Бареков оглавява листата във Враца на алианса около Ахмед Доган|дата=2024-09-26|труд=mediapool.bg|издател=mediapool.bg|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Скандали == Двама роми замерят Бареков и екипа на предаването му с фекалии в Монтана на 30 май 2013 година. Бареков заявява, че мероприятието е поръчано от [[Искра Фидосова]]. На следващия ден предаването му, което се води на открито, отново е следвано от „ромска агитка“, която издига плакати като „Червен плазмодий“, „Боклук“, „Подлога“ и някои по-нецензурни.<ref>[http://www.novini.bg/news/139727-посрещнаха-бареков-с-плакати-лай*ян-дудук-и-направи-ли-си-сюнета.html Посрещнаха Бареков с плакати], novini.bg, 31 май 2013.</ref> През октомври 2013 година Бареков отправя публично обвинения към президента [[Росен Плевнелиев]], на които държавният глава отговаря също публично.<ref>[http://www.balkaneu.com/bulgarian-president-plevneliev-denounces-smear-campaign/ Bulgarian President Plevneliev denounces smear campaign against him], balkaneu.com, 15 октомври 2013.</ref> На 11 май 2013 г. Николай Бареков внася два сигнала в прокуратурата вследствие на открити 350 хиляди бюлетини в печатницата „Мултипринт“, отпечатани извън поръчаното от държавата. Николай Бареков взима основно участие в медийното отразяване и огласяване на „[[Костинбродска афера|Костинбродската афера]]“. Разкритието е направено преди парламентарните избори на 12 май 2013 година, като отразява акцията на прокуратурата в печатницата „Мултипринт“ първоначално от телевизионното си студио в ТВ7, а след това и на живо от Костинброд. Обвинява ГЕРБ, че организира мащабно фалшифициране на изборите чрез огромно количество допълнително напечатани бюлетини, подготвени за изпращане в определени райони. Акцията му в същия ден се подема от редица партийни лидери, които излизат със специални изявления.<ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/11/2058367_prokuraturata_razsledva_pechatnica_multiprint_za/ "Прокуратурата разследва печатница „Мултипринт“ за открити 350 000 бюлетини в склада ѝ"], в-к Дневник, 21 май 2013.</ref> През март 2014 г. е разкрито, че Бареков живее в много луксозна къща в скъпия столичен квартал [[Драгалевци]], което той признава.<ref>[http://www.mediapool.bg/placheshtiyat-za-bednite-barekov-se-oplete-v-obyasneniya-za-luksoznata-si-kashta-news217554.html „Плачещият за бедните“ Бареков се оплете в обяснения за луксозната си къща], mediapool.bg, 5 март 2014</ref> Къщата е закупена за близо 1 милион лева от фирмата „Инвестиция БГ“, собственост на млади жени, за които няма сведения да са декларирали подобни високи доходи. Допълнителни подозрения поражда и фактът, че те са свързани с партията на Бареков. Продавачът на къщата е бивш съдружник на Павел Тренев, известен с източването на 6 милиона долара от КТБ през 1996 г. и намиращ се оттогава в неизвестност. Именно КТБ чрез финансираните от банката медии, в чието ръководство Николай Бареков участва, лансира политическия му проект. Бареков публично предоставя договор за месечен наем от 1000 евро, но по оценка на експерти от бранша сумата е изкуствено занижена, което поражда допълнителни съмнения за симулативна сделка и че формалните собственици на имота са подставени лица.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1748363994 Атака сезира прокуратурата за „къщата на Бареков“ ]</ref> Към март 2014 Бареков не получава официални доходи от трудова дейност. През април 2014 г. [[Найо Тицин]] показва SMS<ref>[http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ Бареков в SMS до Тицин: Скъпи, педерастията не може вечно да остане в тайна!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141016081654/http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ |date=2014-10-16 }}, mignews.info.</ref> с нецензурно съдържание, който твърди, че е получил от Николай Бареков. Повод за гнева на новия политик е участие на Тицин в предаването „Тази сутрин“ по [[bTV]] и обвиненията му към Бареков за близост с [[ДПС]] и [[Делян Пеевски]]. След изборите през май 2014 избухва пореден скандал с финансирането на ББЦ. Сред дарителите на партията се оказват и фиктивни лица, които нямат представа за присъствието си в дарителските списъци.<ref>[https://duma.bg/ataka-signalizira-za-zloupotreba-s-lichni-danni-ot-bbts-n79259?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2879 „Атака“ сигнализира за злоупотреба с лични данни от ББЦ“], duma.bg, 10 юни 2014</ref> Макар да не спира да повтаря, че е първият политик, отказал се от банкова и данъчна тайна, за да е всичко на показ, Бареков не дава документи за доходите и данъците си. А иначе борбата за прозрачност и битката срещу цензурата са любимите му клишета при публични изяви.<ref>Доротея Дачкова, Венелина Ангелова, Светлана Георгиева, [http://www.segabg.com/article.php?id=691513 Колко чисти са ръцете на Николай Бареков, че да иска операция „Чисти ръце“?],След като става евродепутат Бареков става голям привърженик на истамбулската конвенция. в-к Сега, бр. 4944 (69) 24 март 2014.</ref> Партията на Николай Бареков е на първо място по разходи за предизборна агитация за парламентарните избори на 5 октомври 2014 година. Кампанията включва изключително много медийни изяви и реклами в телевизионния праймтайм. Така ББЦ успява да премине бариерата от 4% и да получи място в [[XLIII народно събрание]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/08/2339833_barekov_s_nai-skupata_kampaniia_za_evrovota_sujuzut_na/ Бареков с най-скъпата кампания за евровота], в-к Дневник, 8 юли 2014.</ref> На 23 октомври 2016 г. в предаването „[[Тази неделя]]“ Бареков прави сексистка забележка за „баджаците“ на водещата [[Жени Марчева]], след като тя го моли да прочете статия от английския вестник „Times“. След като изрича тези думи той си тръгва от студиото. == Политически възгледи == Лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков признава, че изпитва носталгия по [[Комунизъм|комунизма]], но всъщност бил десен човек. „''На мене почна да ми липсва комунизмът, защото при комунизма имаше една елементарна сигурност поне за младия човек. Капитализмът беше ли с човешко лице? Изгони два милиона и половина българи от страната си''“, разкрива Бареков в интервю по бТВ<ref name=":0">[http://clubz.bg/3672-16_neshta_koito_ne_znaehte_za_barekov_do_tazi_sutrin 16 неща, които не знаехте за Бареков. До тази сутрин], clubz.bg, 10 май 2014.</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Николай Бареков}} * [http://www.barekov.com/ Блогът на Николай Бареков] * {{Facebook|NBarekov|Николай Бареков}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бареков, Николай}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Банянци]] [[Категория:Родени в Пловдив]] dfk9oh0ul9m96w41uajrp202gahhck2 12416315 12416303 2024-11-18T21:09:49Z 2A01:5A8:319:E4C:B152:B60E:C1F:592B 12416315 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | вложки = {{Личност/Политик | професия = тв водещ, [[журналист]], [[политик]] | партия = [[Будна България]] (2014 – 2024)<br>[[Алианс за права и свободи]] (2024 –) | институция1 = [[Европейски парламент]] | постове1 = [[Избори за Европейски парламент през 2014 (България)|депутат]] | години1 = 1 юли 2014 – 30 юни 2019 }} }} '''Николай Тихомиров Бареков''' е [[Българи|български]] [[журналист]], бизнесмен<ref name=":0" />, бивш радио и [[телевизионен водещ]], а от 2013 г. се изявява и като [[политик]] – председател на политическа партия „[[България без цензура]]“, член на Европейския парламент, член на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП<ref>„[https://www.24chasa.bg/Article/4134940 Бареков влезе в Изпълнителното бюро на консерваторите в ЕП]“, в-к 24 часа, 12 юни 2014 г.</ref>. == Биография == Николай Бареков е роден на [[16 октомври]] [[1972]] година в град [[Пловдив]].<ref>{{cite web | publisher = novini.bg | year = 2014 | url = http://www.novini.bg/profile/237-николай-бареков.html | title = Николай Бареков | work = Novini.bg | accessdate = 2 септември 2014}}</ref> Завършва българска филология в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет]], специализира телевизионна журналистика. Започва кариерата си като радиожурналист през [[1992]] година, в пловдивското радио „Канал Ком“, управлявано тогава от журналиста Живко Желев.<ref>[http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ „Барека ли е Дирекът на българската журналистика?“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130313190600/http://www.razkritia.com/19841/барека-ли-е-дирекът-на-българската-жур/ |date=2013-03-13 }}, Razkritia.com, 28 ноември 2009.</ref> През [[2000]] година заминава за [[София]] и става водещ на политическо токшоу в [[Европа (телевизия)|телевизия „Европа“]]. Седем години е лице на сутрешния блок на [[bTV]] (2003 – 2010). През [[2010]] година става директор на „Новини и актуални предавания“ в [[TV7]], както и водещ на рубриката „Гореща точка“ в сутрешния блок на медията. По-късно става и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, [[News7]] и [[Super7]]. На [[18 март]] [[2012]] година от 15:30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник“.<ref>[https://web.archive.org/web/20150610203227/http://www.vsekiden.com/113794/zhurnalistat-nikolay-barekov/ „Журналистът Николай Бареков: Неделята не е измислена от Кеворк“], интервю на Илина Григорова, Vsekiden.com, 17 март 2012.</ref> Работи като изпълнителен директор на телевизията до 10 септември 2013 г., когато напуска, защото влиза в политиката.<ref>[https://web.archive.org/web/20160304115030/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2292438 Бареков напуска поста в ТВ7 с „гордо вдигната глава“, не иска да е патерица в политиката], в-к Труд, 11 септември 2013.</ref><ref>[https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/155782 Николай Бареков напусна ТВ 7], Novini.bg, 11 септември 2013.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/09/11/2138371_barekov_se_vpuska_v_partiino_stroitelstvo_gotvel_se_za/ „Бареков се впуска в партийно строителство, готвел се за евроизборите“], в-к Дневник, 11 септември 2013.</ref> На 25 януари 2014 година той учредява партия „България без цензура“, като още в деня на учредяването си поставя цели, които никой и никога след 1989 година не е постигал в България – да управлява два мандата.<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/nikolaj-barekov-iska-da-upravliava-dva-mandata-6003808 Николай Бареков учреди партия и иска да управлява два мандата], Vesti.bg, 25 януари 2014.</ref> През 2024 се кандидатира за депутат от [[Алианс за права и свободи]] във [[Враца]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/nikolai-barekov-oglavyava-listata-vav-vratsa-na-aliansa-okolo-ahmed-dogan-news363417.html|заглавие=Николай Бареков оглавява листата във Враца на алианса около Ахмед Доган|дата=2024-09-26|труд=mediapool.bg|издател=mediapool.bg|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Скандали == Двама роми замерят Бареков и екипа на предаването му с фекалии в Монтана на 30 май 2013 година. Бареков заявява, че мероприятието е поръчано от [[Искра Фидосова]]. На следващия ден предаването му, което се води на открито, отново е следвано от „ромска агитка“, която издига плакати като „Червен плазмодий“, „Боклук“, „Подлога“ и някои по-нецензурни.<ref>[http://www.novini.bg/news/139727-посрещнаха-бареков-с-плакати-лай*ян-дудук-и-направи-ли-си-сюнета.html Посрещнаха Бареков с плакати], novini.bg, 31 май 2013.</ref> През октомври 2013 година Бареков отправя публично обвинения към президента [[Росен Плевнелиев]], на които държавният глава отговаря също публично.<ref>[http://www.balkaneu.com/bulgarian-president-plevneliev-denounces-smear-campaign/ Bulgarian President Plevneliev denounces smear campaign against him], balkaneu.com, 15 октомври 2013.</ref> На 11 май 2013 г. Николай Бареков внася два сигнала в прокуратурата вследствие на открити 350 хиляди бюлетини в печатницата „Мултипринт“, отпечатани извън поръчаното от държавата. Николай Бареков взима основно участие в медийното отразяване и огласяване на „[[Костинбродска афера|Костинбродската афера]]“. Разкритието е направено преди парламентарните избори на 12 май 2013 година, като отразява акцията на прокуратурата в печатницата „Мултипринт“ първоначално от телевизионното си студио в ТВ7, а след това и на живо от Костинброд. Обвинява ГЕРБ, че организира мащабно фалшифициране на изборите чрез огромно количество допълнително напечатани бюлетини, подготвени за изпращане в определени райони. Акцията му в същия ден се подема от редица партийни лидери, които излизат със специални изявления.<ref>[http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/11/2058367_prokuraturata_razsledva_pechatnica_multiprint_za/ "Прокуратурата разследва печатница „Мултипринт“ за открити 350 000 бюлетини в склада ѝ"], в-к Дневник, 21 май 2013.</ref> През март 2014 г. е разкрито, че Бареков живее в много луксозна къща в скъпия столичен квартал [[Драгалевци]], което той признава.<ref>[http://www.mediapool.bg/placheshtiyat-za-bednite-barekov-se-oplete-v-obyasneniya-za-luksoznata-si-kashta-news217554.html „Плачещият за бедните“ Бареков се оплете в обяснения за луксозната си къща], mediapool.bg, 5 март 2014</ref> Къщата е закупена за близо 1 милион лева от фирмата „Инвестиция БГ“, собственост на млади жени, за които няма сведения да са декларирали подобни високи доходи. Допълнителни подозрения поражда и фактът, че те са свързани с партията на Бареков. Продавачът на къщата е бивш съдружник на Павел Тренев, известен с източването на 6 милиона долара от КТБ през 1996 г. и намиращ се оттогава в неизвестност. Именно КТБ чрез финансираните от банката медии, в чието ръководство Николай Бареков участва, лансира политическия му проект. Бареков публично предоставя договор за месечен наем от 1000 евро, но по оценка на експерти от бранша сумата е изкуствено занижена, което поражда допълнителни съмнения за симулативна сделка и че формалните собственици на имота са подставени лица.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1748363994 Атака сезира прокуратурата за „къщата на Бареков“ ]</ref> Към март 2014 Бареков не получава официални доходи от трудова дейност. През април 2014 г. [[Найо Тицин]] показва SMS<ref>[http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ Бареков в SMS до Тицин: Скъпи, педерастията не може вечно да остане в тайна!] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141016081654/http://www.mignews.info/barekov-v-sms-do-titsin-skapi-pederastiyata-ne-mozhe-vechno-da-ostane-v-tajna/ |date=2014-10-16 }}, mignews.info.</ref> с нецензурно съдържание, който твърди, че е получил от Николай Бареков. Повод за гнева на новия политик е участие на Тицин в предаването „Тази сутрин“ по [[bTV]] и обвиненията му към Бареков за близост с [[ДПС]] и [[Делян Пеевски]]. След изборите през май 2014 избухва пореден скандал с финансирането на ББЦ. Сред дарителите на партията се оказват и фиктивни лица, които нямат представа за присъствието си в дарителските списъци.<ref>[https://duma.bg/ataka-signalizira-za-zloupotreba-s-lichni-danni-ot-bbts-n79259?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2879 „Атака“ сигнализира за злоупотреба с лични данни от ББЦ“], duma.bg, 10 юни 2014</ref> Макар да не спира да повтаря, че е първият политик, отказал се от банкова и данъчна тайна, за да е всичко на показ, Бареков не дава документи за доходите и данъците си. А иначе борбата за прозрачност и битката срещу цензурата са любимите му клишета при публични изяви.<ref>Доротея Дачкова, Венелина Ангелова, Светлана Георгиева, [http://www.segabg.com/article.php?id=691513 Колко чисти са ръцете на Николай Бареков, че да иска операция „Чисти ръце“?],След като става евродепутат Бареков става голям привърженик на истамбулската конвенция. в-к Сега, бр. 4944 (69) 24 март 2014.</ref> Партията на Николай Бареков е на първо място по разходи за предизборна агитация за парламентарните избори на 5 октомври 2014 година. Кампанията включва изключително много медийни изяви и реклами в телевизионния праймтайм. Така ББЦ успява да премине бариерата от 4% и да получи място в [[XLIII народно събрание]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/08/2339833_barekov_s_nai-skupata_kampaniia_za_evrovota_sujuzut_na/ Бареков с най-скъпата кампания за евровота], в-к Дневник, 8 юли 2014.</ref> На 23 октомври 2016 г. в предаването „[[Тази неделя]]“ Бареков прави сексистка забележка за „баджаците“ на водещата [[Жени Марчева]], след като тя го моли да прочете статия от английския вестник „Times“. След като изрича тези думи той си тръгва от студиото.На 24 октомври учредява първият ,,Джендър клуб " на Балканският Полуостров == Политически възгледи == Лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков признава, че изпитва носталгия по [[Комунизъм|комунизма]], но всъщност бил десен човек. „''На мене почна да ми липсва комунизмът, защото при комунизма имаше една елементарна сигурност поне за младия човек. Капитализмът беше ли с човешко лице? Изгони два милиона и половина българи от страната си''“, разкрива Бареков в интервю по бТВ<ref name=":0">[http://clubz.bg/3672-16_neshta_koito_ne_znaehte_za_barekov_do_tazi_sutrin 16 неща, които не знаехте за Бареков. До тази сутрин], clubz.bg, 10 май 2014.</ref>. == Източници == <references/> == Външни препратки == {{уикицитат|Николай Бареков}} * [http://www.barekov.com/ Блогът на Николай Бареков] * {{Facebook|NBarekov|Николай Бареков}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бареков, Николай}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български евродепутати]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Банянци]] [[Категория:Родени в Пловдив]] s9ifg84ff3jj4z16675j9bmngae1hg5 0 392305 12416117 12313287 2024-11-18T17:59:01Z Мико 4542 /* Биография */ 12416117 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Михаил Попфилипов | име-оригинал = | категория = учител | описание = български учител | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Годлево]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Годлево]], [[Османска империя]] | вложки = {{Личност/Учител | предмет = | образование = | работил-в = | ученици = | публикации = | известен-с = | награди = }} }} '''Михаил Попфилипов Бележков''' е [[българи|български]] просветен деец и книжовник от Българското възраждане.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.181-212.</ref> == Биография == Роден е в 1835 година<ref name="Юруков 51">{{cite book |title= Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки |last= Юруковъ |first= Мирчо |authorlink= |coauthors= |year=1941 |publisher= Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ |location= София |isbn= |pages= 51 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE.pdf|accessdate= |quote= }}</ref> в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Негов брат е учителят в [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко - [[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]]. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година и за него се грижи майка му, която го изпраща на училище. Учи в родното си село и при по-известните учители в Разложко - [[Теофил Попвасилев]] от [[Белица]] и поп [[Димитър Арабаджиев]] от [[Банско]]. По-късно продължава образованието си в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref name="Възрожденска интелигенция"/> Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на [[Влахинска българска община|местната община]], която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до [[Божи гроб]]. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на [[църковнославянски език]] „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 }}</ref> След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868) и Годлево (1868 - 1876). След [[Априлското въстание]] е арестуван от властите. По-късно учителства в [[Костенец]] (1876 - 1884), [[Сребриново|Сърбиново]] (1888 - 1895) и [[Ветрен (град)|Ветрен]], Пазарджишко след 1900 година.<ref name="Възрожденска интелигенция"/> След приключване на учителската си дейност, Попфилипов се завръща в родното си село, където живее до смъртта си през 1910 година.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.196.</ref><ref name="Юруков 51"/>Според някои сведения в 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в [[София]], където умира.<ref name="ЕПК2 143">{{ЕПК|2|143}}</ref> Според други източници умира в [[Разлог]].<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Михаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] a67t0o3dvvqib5q7k0i6qmd4j5gjkxx 12416128 12416117 2024-11-18T18:06:23Z Мико 4542 12416128 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Михаил Попфилипов Бележков''' е [[българи|български]] просветен деец и книжовник от Българското възраждане.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.181-212.</ref> == Биография == Роден е в 1835 година<ref name="Юруков 51">{{cite book |title= Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки |last= Юруковъ |first= Мирчо |authorlink= |coauthors= |year=1941 |publisher= Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ |location= София |isbn= |pages= 51 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE.pdf|accessdate= |quote= }}</ref> в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Негов брат е учителят в [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко - [[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]]. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година и за него се грижи майка му, която го изпраща на училище. Учи в родното си село и при по-известните учители в Разложко - [[Теофил Попвасилев]] от [[Белица]] и поп [[Димитър Арабаджиев]] от [[Банско]]. По-късно продължава образованието си в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref name="Възрожденска интелигенция"/> Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на [[Влахинска българска община|местната община]], която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до [[Божи гроб]]. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на [[църковнославянски език]] „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 }}</ref> След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868) и Годлево (1868 - 1876). След [[Априлското въстание]] е арестуван от властите. По-късно учителства в [[Костенец]] (1876 - 1884), [[Сребриново|Сърбиново]] (1888 - 1895) и [[Ветрен (град)|Ветрен]], Пазарджишко след 1900 година.<ref name="Възрожденска интелигенция"/> След приключване на учителската си дейност, Попфилипов се завръща в родното си село, където живее до смъртта си през 1910 година.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.196.</ref><ref name="Юруков 51"/>Според някои сведения в 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в [[София]], където умира.<ref name="ЕПК2 143">{{ЕПК|2|143}}</ref> Според други източници умира в [[Разлог]].<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Михаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] 5mj2mkcsqgnnp2fgyh8qlqmew976bf1 12416130 12416128 2024-11-18T18:06:59Z Мико 4542 12416130 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Михаил Попфилипов Бележков''' ({{стар|Михаилъ попъ Филиповъ Бележковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и книжовник от Българското възраждане.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.181-212.</ref> == Биография == Роден е в 1835 година<ref name="Юруков 51">{{cite book |title= Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки |last= Юруковъ |first= Мирчо |authorlink= |coauthors= |year=1941 |publisher= Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ |location= София |isbn= |pages= 51 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE.pdf|accessdate= |quote= }}</ref> в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Негов брат е учителят в [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко - [[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]]. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година и за него се грижи майка му, която го изпраща на училище. Учи в родното си село и при по-известните учители в Разложко - [[Теофил Попвасилев]] от [[Белица]] и поп [[Димитър Арабаджиев]] от [[Банско]]. По-късно продължава образованието си в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref name="Възрожденска интелигенция"/> Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на [[Влахинска българска община|местната община]], която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до [[Божи гроб]]. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на [[църковнославянски език]] „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 }}</ref> След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868) и Годлево (1868 - 1876). След [[Априлското въстание]] е арестуван от властите. По-късно учителства в [[Костенец]] (1876 - 1884), [[Сребриново|Сърбиново]] (1888 - 1895) и [[Ветрен (град)|Ветрен]], Пазарджишко след 1900 година.<ref name="Възрожденска интелигенция"/> След приключване на учителската си дейност, Попфилипов се завръща в родното си село, където живее до смъртта си през 1910 година.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.196.</ref><ref name="Юруков 51"/>Според някои сведения в 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в [[София]], където умира.<ref name="ЕПК2 143">{{ЕПК|2|143}}</ref> Според други източници умира в [[Разлог]].<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Михаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] d512z2uoq246dt17jqm776ouhpei3lx 12416138 12416130 2024-11-18T18:11:40Z Мико 4542 /* Биография */ 12416138 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Михаил Попфилипов Бележков''' ({{стар|Михаилъ попъ Филиповъ Бележковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и книжовник от Българското възраждане.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.181-212.</ref> == Биография == Роден е в 1835 година<ref name="Юруков 51">{{cite book |title= Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки |last= Юруковъ |first= Мирчо |authorlink= |coauthors= |year=1941 |publisher= Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ |location= София |isbn= |pages= 51 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE.pdf|accessdate= |quote= }}</ref> в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Негов брат е учителят в [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко - [[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]]. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година и за него се грижи майка му, която го изпраща на училище. Учи в родното си село и при по-известните учители в Разложко - [[Теофил Попвасилев]] от [[Белица]] и поп [[Димитър Арабаджиев]] от [[Банско]]. По-късно продължава образованието си в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref name="Възрожденска интелигенция"/> Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на [[Влахинска българска община|местната община]], която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до [[Божи гроб]]. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на [[църковнославянски език]] „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 }}</ref> След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868) и Годлево (1868 - 1876). След [[Априлското въстание]] е арестуван от властите. По-късно учителства в [[Костенец]] (1876 - 1884), [[Сребриново|Сърбиново]] (1888 - 1895) и [[Ветрен (град)|Ветрен]], Пазарджишко след 1900 година.<ref name="Възрожденска интелигенция"/> След приключване на учителската си дейност, Попфилипов се завръща в родното си село, където живее до смъртта си през 1910 година.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.196.</ref><ref name="Юруков 51"/>Според някои сведения в 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в [[София]], където умира.<ref name="ЕПК2 143">{{ЕПК|2|143}}</ref> Според други източници умира в [[Разлог]].<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Михаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] atau313pvyd1vvskyyy712tdsl33cld 12416279 12416138 2024-11-18T20:47:41Z Мико 4542 12416279 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Михаил Попфилипов Бележков''' ({{стар|Михаилъ попъ Филиповъ Белѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и книжовник от Българското възраждане.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.181-212.</ref> == Биография == Роден е в 1835 година<ref name="Юруков 51">{{cite book |title= Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки |last= Юруковъ |first= Мирчо |authorlink= |coauthors= |year=1941 |publisher= Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ |location= София |isbn= |pages= 51 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE.pdf|accessdate= |quote= }}</ref> в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Негов брат е учителят в [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко - [[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]]. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година и за него се грижи майка му, която го изпраща на училище. Учи в родното си село и при по-известните учители в Разложко - [[Теофил Попвасилев]] от [[Белица]] и поп [[Димитър Арабаджиев]] от [[Банско]]. По-късно продължава образованието си в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref name="Възрожденска интелигенция"/> Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на [[Влахинска българска община|местната община]], която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до [[Божи гроб]]. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на [[църковнославянски език]] „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 }}</ref> След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868) и Годлево (1868 - 1876). След [[Априлското въстание]] е арестуван от властите. По-късно учителства в [[Костенец]] (1876 - 1884), [[Сребриново|Сърбиново]] (1888 - 1895) и [[Ветрен (град)|Ветрен]], Пазарджишко след 1900 година.<ref name="Възрожденска интелигенция"/> След приключване на учителската си дейност, Попфилипов се завръща в родното си село, където живее до смъртта си през 1910 година.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.196.</ref><ref name="Юруков 51"/>Според някои сведения в 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в [[София]], където умира.<ref name="ЕПК2 143">{{ЕПК|2|143}}</ref> Според други източници умира в [[Разлог]].<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Михаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] 44zwrbl1lpnt18n7vsxsmqtw6gno9oe 12416284 12416279 2024-11-18T20:48:52Z Мико 4542 12416284 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Михаил Попфилипов Бележков''' ({{стар|Михаилъ попъ Филиповъ Бѣлѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и книжовник от Българското възраждане.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.181-212.</ref> == Биография == Роден е в 1835 година<ref name="Юруков 51">{{cite book |title= Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки |last= Юруковъ |first= Мирчо |authorlink= |coauthors= |year=1941 |publisher= Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ |location= София |isbn= |pages= 51 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE.pdf|accessdate= |quote= }}</ref> в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Негов брат е учителят в [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко - [[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]]. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година и за него се грижи майка му, която го изпраща на училище. Учи в родното си село и при по-известните учители в Разложко - [[Теофил Попвасилев]] от [[Белица]] и поп [[Димитър Арабаджиев]] от [[Банско]]. По-късно продължава образованието си в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref name="Възрожденска интелигенция"/> Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на [[Влахинска българска община|местната община]], която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до [[Божи гроб]]. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на [[църковнославянски език]] „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 }}</ref> След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868) и Годлево (1868 - 1876). След [[Априлското въстание]] е арестуван от властите. По-късно учителства в [[Костенец]] (1876 - 1884), [[Сребриново|Сърбиново]] (1888 - 1895) и [[Ветрен (град)|Ветрен]], Пазарджишко след 1900 година.<ref name="Възрожденска интелигенция"/> След приключване на учителската си дейност, Попфилипов се завръща в родното си село, където живее до смъртта си през 1910 година.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.196.</ref><ref name="Юруков 51"/>Според някои сведения в 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в [[София]], където умира.<ref name="ЕПК2 143">{{ЕПК|2|143}}</ref> Според други източници умира в [[Разлог]].<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Михаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] 1yc2842rszk4henle02p1hwewsomqm0 12416521 12416284 2024-11-19T06:50:51Z 213.222.32.214 12416521 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Михаил Попфилипов Бележков''' ({{стар|Михаилъ попъ Филиповъ Бѣлѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и книжовник от Българското възраждане.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.181-212.</ref> == Биография == Роден е в 1835 година<ref name="Юруков 51">{{cite book |title= Просвѣтното дѣло въ Разложко: исторически бележки |last= Юруковъ |first= Мирчо |authorlink= |coauthors= |year=1941 |publisher= Печатница В. Ивановъ, Издадена съ подкрепата на Читалище „15 септемврий 1903 г.“ - Разлогъ |location= София |isbn= |pages= 51 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE.pdf|accessdate= |quote= }}</ref> в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Негов брат е учителят в [[Баня (област Благоевград)|Баня]], Разложко - [[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]]. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година и за него се грижи майка му, която го изпраща на училище. Учи в родното си село и при по-известните учители в Разложко - [[Теофил Попвасилев]] от [[Белица]] и поп [[Димитър Арабаджиев]] от [[Банско]]. По-късно продължава образованието си в [[Пловдив]] и [[Пазарджик]].<ref name="Възрожденска интелигенция"/> Работи като учител и преподава в [[Долно Драглище|Долно Драглища]] (1854 - 1856) и [[Влахи]] (1856 - 1866). Във Влахи превръща училището от килийно в новобългарско. Става член на [[Влахинска българска община|местната община]], която в знак на благодарност за заслугите му му плаща хаджилък до [[Божи гроб]]. Като учител във Влахи превежда за нуждите на църквата от гръцки на [[църковнославянски език]] „Опелото на Христа“, „Опелото на миряните“ и други църковни книги.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]], като му дава сведения за самоопределянето на епархиите и за проекзархийската дейност, която развива.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 }}</ref> След Влахи преподава в [[Ощава]] (1867 - 1868) и Годлево (1868 - 1876). След [[Априлското въстание]] е арестуван от властите. По-късно учителства в [[Костенец]] (1876 - 1884), [[Сребриново|Сърбиново]] (1888 - 1895) и [[Ветрен (град)|Ветрен]], Пазарджишко след 1900 година.<ref name="Възрожденска интелигенция"/> След приключване на учителската си дейност, Попфилипов се завръща в родното си село, където живее до смъртта си през 1910 година.<ref>Тренчев, Георги. Михаил Попфилипов - учителят и книжовникът от с. Годлево, Разложко (1835 - 1910). Списание „Македонски преглед“, т.43, кн.2, София, 2020, стр.196.</ref><ref name="Юруков 51"/>Според някои сведения в 1903 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Михаил Попфилипов е заподозрян за революционна дейност и е принуден да бяга в Свободна България. Установява се в [[София]], където умира.<ref name="ЕПК2 143">{{ЕПК|2|143}}</ref> Според други източници умира в [[Разлог]].<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> Синът му [[Иван Бележков]] е виден деец на [[ВМОРО]]. == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Михаил}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български имигранти от Македония в София]] [[Категория:Родени в Годлево]] [[Категория:Починали в област Благоевград]] as1zs434jrr87tou3v2w4vaxjibtssn 0 395330 12415850 12280324 2024-11-18T15:02:24Z Xunonotyk 209517 /* История */ 12415850 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Дионисий}} {{Храм | име = „Свети Дионисий“ | име-оригинал = Μονή του Αγίου Διονυσίου | картинка = Old Dionysios monastery on the Olymp.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Литохоро]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = ставропигиален | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = | реликви = | съвременен статут = действащ | съвременно състояние = | сайт = | категория = християнство }} '''„Свети Дионисий Олимпийски“''' ({{lang|el|Μονή του Αγίου Διονυσίου του εν Ολύμπω}}) е [[ставропигия|ставропигиален]] [[манастир]] в Егейска Македония, [[Гърция]].<ref name="Православная энциклопедия">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravenc.ru/text/178490.html | заглавие = Дионисия Олимпийского монастырь | достъп_дата =24 октомври 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Православная энциклопедия | цитат = | език =}}</ref><ref name="Μοναστήρια της Ελλάδος">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.monastiria.gr/makedonia/nomos-pierias/iera-moni-ag-dionysiou-olympos/ | заглавие=Ιερά Μονή Αγίου Διονυσίου | достъп_дата=25 юни 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Μοναστήρια της Ελλάδος | цитат= | език= }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Местоположение == [[Файл:Μονή Αγίου Διονυσίου στον Όλυμπο (1542). Γκραβούρα της μονής.jpg|ляво|мини|Гравюра от 1542 година]] Манастирът е един от най-важните в [[Пиерия]] и е разположен на около 18 километра от демовия център [[Литохоро]], на територията на дем [[Дион-Олимп]] на 900 метра надморска височина в планината [[Олимп]]. == История == Основан е през април 1542 година от свети [[Дионисий Олимпийски]], според запазеното османско разрешително за строеж на католикона.<ref>{{cite book |title= Μονή Αγίου Διονυσίου στον Όλυμπο: νέα στοιχεία για την δυτική πτέρυγα και την ιστορία ίδρυσης της μονής |last= Θεοχαρίδου |first= Καλλιόπη |authorlink= |coauthors= |year= 2009 |publisher= Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία in: Εικοστό Ένατο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης |location= Αθήνα |isbn= |pages= 51 |url= http://epublishing.ekt.gr/sites/ektpublishing/files/proceedings/SChAE_029.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150601095300/http://epublishing.ekt.gr/sites/ektpublishing/files/proceedings/SChAE_029.pdf |date=2015-06-01 }}</ref> Посветен е бил на Света Троица.<ref name="Μοναστήρια της Ελλάδος"/> Свети Дионисий е погребан в северозападния параклис на манастира.<ref name="Μοναστήρια της Ελλάδος"/> В XVI век манастирът се радва на икономически и духовен разцвет.<ref>Εγκόλπιο Ημερολόγιο, εκδ. Ιεράς Μητροπόλεως Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος, 2007.</ref><ref>[http://www.pigizois.net/I_M_Ag_Dionysioy/istoriko_02.htm История на манастира] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120502163705/http://www.pigizois.net/I_M_Ag_Dionysioy/istoriko_02.htm |date=2012-05-02 }}.</ref> По време на Гръцката революция в 1821 година манастирът е превзет след три дни обсада от Вели паша, син на Али паша. Игуменът Методий Палюрас заедно с 12 монаси е обесен на централния площад в Лариса. Монасите в манастира взимат участие и във [[Гръцко въстание в Македония (1878)|въстанието]] от 1878 година. По време на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] (1904 – 1908) манастирът е база на гръцките чети. В 1943 година е разрушен от нацистите, защото в него се крият гръцки партизани. След това е изграден [[Свети Дионисий Олимпийски Нов|Новият манастир]], на мястото на стария метох на манастира, на 3 km от Литохоро край Скала.<ref name="Μοναστήρια της Ελλάδος"/> Според преброяването от 2001 година манастирът има 26 жители. Старият манастир е в процес на възстановяване. В 1982 година католиконът е обявен за защитен паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=1157023400&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/39947/847/30-7-1984 - ΦΕΚ 854/Β/6-12-1984 | достъп_дата = 24 октомври 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> ;Преброявания общо за стария и новия манастир {{Преброяване Гърция|15<ref name="Симовски 278">{{Симовски|1|278}}</ref>|13<ref name="Симовски 278"/>|27<ref name="Симовски 278"/>|6<ref name="Симовски 278"/>|4<ref name="Симовски 278"/>|5<ref name="Симовски 278"/>|16<ref name="Симовски 278"/>|3<ref name="Симовски 278"/>|16<ref name="Симовски 278"/>|26|25|30}} == Външни препратки == * [http://www.imado.gr/monastery/index.php?option=com_content&task=view&id=23&Itemid=46 Ιερά Πατριαρχική και Σταυροπηγιακή μονή Αγ. Διονυσίου του εν Ολύμπω] == Бележки == <references /> {{Дем Дион-Олимп}} {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Ставропигии на Вселенската патриаршия]] [[Категория:Манастири в дем Дион-Олимп]] [[Категория:Олимп]] 5p2hfbt4ldb65655eqy6vkjetxuc67a 0 396303 12415776 12211689 2024-11-18T13:20:26Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415776 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Ресенски сарай | местно име = Ресенски сарај | картинка = Resne - Niyazi Bey Sarayi (Panorama).jpg | картинка-описание = Панорамен изглед към сградата | вид = [[къща]] | страна = [[Северна Македония]] | населено място = [[Ресен]] | архитект = | архитектурен стил = | време на изграждане = начало на XX век | етажи = 2 | височина = | площ = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = }} '''Ресенският сарай''' или '''Сарай на Ахмед Ниязи бей''' ({{lang|mk|Сарајот на Ахмет Нијази-бег}}) е [[дворец]] в неокласически стил, намиращ се в град [[Ресен]], [[Северна Македония]]<ref name="resen">{{cite web|ref = harv|year = 2011|url = http://www.resen.gov.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=103&Itemid=248&lang=mk|title = Културно Наследство|publisher = Resen Municipality|accessdate = 5 септември 2011|архив_дата = 2012-03-02|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120302090903/http://www.resen.gov.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=103&Itemid=248&lang=mk}}</ref>. Построен е в началото на XX век от местния османски управник [[Ахмед Ниязи бей]]. == Архитектура == Архитектурният стил на сарая го прави уникален в рамките на държавата<ref name="Utrinski Vesnik">{{cite web|ref = harv|year = 2011|url = http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=1CAEB1E54623084F91DEDA88B0BB074B|title = Сарајот на Ахмет Нијази-бег - Ресен|work = Кои се седумте чуда во Македонија|publisher = Утрински Весник|accessdate = 5 септември 2011|архив_дата = 2012-03-26|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120326012931/http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=1CAEB1E54623084F91DEDA88B0BB074B}}</ref>. Сградата е симетрична, с по-висока средна част, висока 25 метра, и 2 крила. Общото пространство в сградата е 4800 m<sup>2</sup>. Фасадата е богато украсена с различни елементи, а стените са дебели между 40 и 85 cm. Покривът на сарая е направен от дърво, но при обновяване през 1982 г. е заменен с метални листове<ref name="Institute for Information">{{cite web |ref=harv|year= 2006|url = http://www.ii.edu.mk/predmeti/mm/20052006/mmproekti/Resen/psaraj.html|title = ГРАДБА НА САРАЈОТ|work= САРАЈ|publisher = ИИ, ЦДНН| accessdate =5 септември 2011 }}</ref>. Последната реновация на сарая е от 2005 г. == История == {{основна|Ресенски музей}} [[Файл:Sarajcrop.jpg|ляво|мини|Сараят на стара картичка]] Началото на строежа започва през 1905 г., когато Ахмед Ниязи бей поръчва сграда във френски неокласически стил. Сградата е построена през 1909 г., но е напълно завършена в началото на 1920-те години. От тогава се използва като административна сграда в [[Кралство Югославия]], през световните войни там е местната управа на окупационните войски. След войните в СФР [[Югославия]] първоначално е седалище на градския съвет, през годините там са настанени Градската библиотека, [[Ресенски музей|Ресенският музей]], Радио Ресен.<ref name="Večer">{{cite web|ref = harv|url = http://www.vecer.com.mk/?ItemID=743D8D72F398FE48BFD9F5CA54FFDC30|title = Фотографот Цуле отиде по трагите на грофицата Рене|work = ПРИКАЗНА ЗА САРАЈОТ И ЉУБОВТА НА ДУЉАНОВИ ОД РЕСЕН|publisher = Вечер|accessdate = 5 септември 2011|архив_дата = 2012-10-16|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121016184039/http://www.vecer.com.mk/?ItemID=743D8D72F398FE48BFD9F5CA54FFDC30}}</ref> Сградата на сарая е Дом на културата „Драги Тозия“, в който се провежда ежегодната Ресенска керамична колония и са разположени художествената галерия с произведения от колонията и постоянната изложба с творби на [[Кераца Висулчева]], както и библиотека с над 30 000 тома<ref name="Dom na Kultura">{{cite web|ref = harv|year = 2009|url = http://www.domnakulturataresen.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=47&Itemid=30&lang=en|title = Зграда Сарај|publisher = Дом на култура Драги Тозија - Ресен|accessdate = 5 септември 2011|архив_дата = 2012-04-02|архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120402111945/http://www.domnakulturataresen.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=47&Itemid=30&lang=en}}</ref>. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Дворци по град]] [[Категория:Неокласическа архитектура]] [[Категория:Библиотеки в Северна Македония]] [[Категория:Паметници на културата в Северна Македония]] ozo2f0qb95d4le09a60or7x75uc6ebm 0 399630 12416628 12398737 2024-11-19T09:25:36Z Ambra75 259141 /* Основна генеалогия */ 12416628 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия |име = Палавичино, Палавичини<br>Pallavicino, Pallavicini |герб = Coat of arms of the House of Pallavicino.svg |motto = |описание = |владение = {{символ|Coat of arms of the House of Pallavicino.svg}} [[Държава Палавичино]]<br />{{символ|Duchy of Castro CoA.svg}} [[Кастро (херцогство)|Херцогство Кастро]]<br />{{символ|Coat of arms of the House of Pallavicino.svg}} [[Маркграфство Дзибело]]<br />{{символ|CoA Pontifical States 01.svg}} [[Папска държава]]<br />{{символ|Flag of Italy (1861-1946).svg}} [[Кралство Италия]]<br />{{флагче|ITA}} [[Италия]] |парентална династия = [[Отбертини]] |титли = {{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Кастро (херцогство)|Херцог на Кастро]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Дож на Генуа|Дож на Генуезката република]] ('ненаследствен) крал на [[Корсика]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на [[Бусето]] и [[Кортемаджоре]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на [[Чева]] и на Фрабозе<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на Раварано (в дн. [[Калестано]])<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на Шипионе (в дн. [[Салсомаджоре Терме]])<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на Спекио (в дн. [[Солиняно]])<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на Табиано (в дн. [[Салсомаджоре Терме]])<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на [[Пелегрино Парменсе]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на [[Варано де' Мелегари]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} Маркиз на [[Маркграфство Дзибело|Дзибело]] <br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Графство Ауция|Граф на Ауция]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} Господар на [[Кремона]], [[Павия]] и [[Пиаченца]] <br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} Господар на [[Сан Фиорано]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Имперски викарий]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Генерален капитан]] на [[Милано]] |основател = [[Адалберт I Милански|Адалберт I]] |последен владетел = |настоящ потоомък = |година на основаване = [[11 век|XI век]] |разпадане = |etnia = |кадетски линии = {{sp}} *[[Палавичини#Палавичино от Бусето|Палавичино от Бусето]] **Палавичино от Крема **[[Палавичини#Палавичино Тривулцио|Палавичино Тривулцио]] *[[Палавичини#Палавичино от Кортемаджоре|Палавичино от Кортемаджоре]] *[[Палавичини#Палавичино от Генуа|Палавичино от Генуа]] **Палавичино от Болоня **[[Палавичини#Английски Палавичино|Английски Палавичино]] **Палавичино от Неапол *[[Палавичини#Палавичино от Пелегрино|Палавичино от Пелегрино]] *[[Палавичини#Палавичино от Полезине|Палавичино от Полезине]] *[[Палавичини#Палавичино от Шипионе|Палавичино от Шипионе]] **Палавичино маркизи на [[Чева]] и на Фрабозе **Палавичино от Спекио *[[Палавичини#Палавичино от Ступиниджи|Палавичино от Ступиниджи]] *[[Палавичини#Паалвичино от Варано|Палавичино от Варано]] *[[Палавичини#Палавичино от Табиано|Палавичино от Табиано]] *[[Палавичини#PПалавичино от Дзибело|Палавичино от Дзибело]] }} '''Палавичини''' или '''Палавичино''' ({{lang|it|Pallavicini, Pallavicino}}) е италиано-австрийска благородническа фамилия. Te са едни от най-големите и най-древни [[Феодал|феодални]] семейства в [[Северна Италия]] и един от най-процъфтяващите клонове (заедно с [[Маласпина]] и [[Род Д'Есте|Есте]]) на много древния род на [[Отбертини|Отбертините]]. Властват в района между [[Кремона]], [[Парма]] и [[Пиаченца]], където сформират [[Държава Палавичино|Държава Палавичино,]] включваща и [[Бусето]], [[Дзибело]], [[Кортемаджоре]] и др. Тя се радва на независимост, докато не е покорена от рода [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] от [[Херцогство Парма|Парма и Пиаченца]]. Техен родоначалник е [[Адалберт II Палавичино]] (* ок. 980, † ок. 1034) – [[маркиз]] на [[Маса (Тоскана)|Маса]], син на Оберто III Палавичино († 996). [[Гуидо Палавичини]] става през 1204 г. първият [[маркграф]] на [[Маркграфство Бодоница]] в [[Гърция]]. == История == === Произход === Палавичини принадлежат към Адалбертиновия клон на рода [[Отбертини]], водещ началото си от Aдалберт I (* ок. 925, † 1002) – [[пфалцграф]] и граф на [[Луни]], маркиз на [[Милано]] и на [[Генуа]]. От този клон са част и маркизите на [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Корсика]], [[Пароди Лигуре|Пароди]], Лупи и [[Гави]]. Първоначално предците на Палавичино са второстепенен клон на семейството, който се заселва в [[Паданска низина|Паданската низина]] между [[Кремона]] и [[Пиаченца]]. Оттам те се разпростират чак до [[Лигурия]]. Както Палавичино (или Палавичини), така и древното [[Кремона|кремонско]] семейство [[Кавалкабо|Кавалкабò]], съществуващо и днес, произлизат от маркиз [[Адалберт II Палавичино|Адалберт II]] (* ок. 980, † ок. 1034) при [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V.]] Негов син е [[Оберто IV (Ауция)|Оберто IV]] († ок. 1084) – [[Графство Ауция|граф на Ауция]] и баща на маркиз [[Оберто I Палавичино|Оберто I]] (* 1080, † 1148), наречен ''Пелавичино''.<ref>E.g. ''Ubert, markgraf Pelavicinus, beständiger herr der Stadt Cremona'', in Johann Friedrich Böhmer, ''Regesta Imperii etc.'' Vol. 5, parte 2, p. 2028. Innsbruck, 1901.</ref> Фамилното име очевидно е родено от съединяването на имената на първите два [[феод]]а на рода: Пела (''Pella(loco'')) и Малавичина (''Mallavicina''), днес и двете подселища на градчето [[Ровербела]] в Провинция [[Мантуа]].<ref>G. Peirce, ''Le origini preistoriche dell'onomastica italiana''. Pp. 137-138. Smashwords, 2001.</ref> ''Pelavicino'' също се нарича и [[Оберто II Палавичино|Оберто II]] († 1269) – внук на Оберто I и син на един друг "Пелавичино" († 1217). Това [[Топонимия|топонимично]] наименование по-късно се предава на неговите потомци, превръщайки се във фамилното име под формата „Палавичино“ (или „Палавичини“). Оберто I получава от император [[Фридрих I Барбароса|Фридрих I]] потвърждение за наследствените владения в равнината около река [[Арда (река в Италия)|Арда]], древното [[графство Ауция]] и бъдещата [[Държава Палавичино]]. Внукът му [[Гулиелмо Палавичино ди Оберто|Гулиелмо]] († 1217) е родоначалник на всички известни линии на т. нар. „Ломбардски клон“, които произхождат от внуците му Оберто II, Манфредо, наречен Манфредино 'Благочестивия' (* 1254 † 1328) и Пелавичино. === Основна генеалогия === *[[Адалберт (маркграф)|Адалберт Маркграфа]] (* X век, † 951?) **[[Оберто I]] (* X век, † 15 октомври 975), [[пфалцграф]], маркиз на Милано и на Генуа, и на цялата [[Маркграфство Източна Лигурия|Отбертинова марка]], граф на [[Генуа]], [[Луни]], [[Тортона]], [[Милано]], с права върху [[Бобио]] (манастирски [[феод]]), [[Павия]], [[Пиаченца]], [[Кремона]] и [[Парма]]. ***[[Адалберт I]] (* ок. 925, † 1002) ****Оберто III († 996), син на Адалберт I *****[[Адалберт II Палавичино|Адалберт II]] (* 980, † 1034), от когото произхождат родовете Палавичино и [[Кавалкабо|Кавалкабò]]<ref>{{cita web|url=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|sito=www.castellodifosdinovo.it|titolo=I Malaspina di Fosdinovo|accesso=8 luglio 2017|urlmorto=sì|urlarchivio=https://web.archive.org/web/20161011094835/http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|dataarchivio=11 ottobre 2016|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2022-04-04|архив_дата=2016-10-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161011094835/http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf}}</ref> ******[[Оберто IV (Ауция)|Оберто IV]] († 1084?), син на Адалберт II *******[[Оберто I Палавичино|Оберто I]] (* 1080, † 1148), нар. "Пелавичино", син на Оберто IV ********[[Гулиелмо Палавичино (1106 – 1162)|Гулиелмо]] (* ок.1106, † ок.1162), син на Оберто I, родоначалник на Ломбардските Палавичини *********[[Оберто Палавичино (1132 – 1196)|Оберто]] (* ок.1132, † ок. 1196), син на Гулиелмо **********[[Гулиелмо Палавичино ди Оберто|Гулиелмо]] († 1217) ********[[Алберто Палавичино|Алберто 'Гърка']] (* ок. 1106, † 1148), син на Оберто I и баща на Николò, родоначалник на Генуезките Палавичини == Палавичино ди Шипионе == [[Файл:Scipione Castello.jpg|мини|267x267px|Замъкът на Шипионе]] Манфредо († 1265) – син на Гулиелмо и неговите потомци имат титлата „маркиз на Шипионе“ – част от [[Салсомаджоре Терме]], което тогава е част от маркграфството. Неговите потомци, обикновено на страната на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]], заемат важни обществени длъжности ([[подест]]и, [[Капитан на народа|капитани на народа]], губернатори) в големите градове на [[Паданска низина|Паданската низина]] и са свързани с рода [[Сфорца]] от [[Милано]], от който получават (с маркиз Пиетро през [[1450]] г.) потвърждение на владенията си. [[Гулиелмо Палавичино]] е губернатор на [[Генуа]] от [[1353]] до [[1355]] г. от името на [[Висконти]] от Милано. От тримата сина на Пиетро: Джовани, Николо и Лудовико произлизат три линии на семейството: тази на Джовани изчезва бързо с изключение на извънбрачни линия, установена в [[Павия]] и феодална на [[Марчиняго]] и Джовенцано (<small>подселище на дн. [[Велецо Белини]]</small>), изчезнала през [[1738]] г.; тази на Николо изчезва през [[1613]] г. с маркиз Орацио, който през [[1568]] г. продава своя дял от Шипионе със Салсомаджоре и др. на [[Херцогство Парма|Херцога на Парма]]; тази на Лудовико продължава до [[1776]] г. От клона на Шипионе произхождат и клоновете на: * Палавичини, маркизи на Спекио (<small>подселище на дн. [[Солиняно]]</small>) * Палавичини, маркизи на [[Маркграфство Чева|Чева]] и [[Фрабозе]] с Паоло Антонио († 1625) == Палавичино ди Пелегрино == [[Файл:Castello di Pellegrino Parmense.jpg|мини|Замък на Пелегрино Парменсе]] Пелавичино – син на [[Гулиелмо Палавичино ди Оберто]] държи маркграфство [[Пелегрино Парменсе]]. Неговите потомци са потвърдени във владенията си от миланските херцози [[Висконти]]. През [[1428]] г. обаче двамата братовчеди – Манфредо и Антонио са обвинени за участие в заговор и са им взети [[феод]]ите. Техните потомци живеят в скромни условия в района на [[Парма]]. Клонът изчезва през [[1795]] г. == Оберто Палавичино и неговите потомци == Най-известният от синовете на [[Гулиелмо Палавичино|Гулиелмо]] е [[Оберто II Палавичино]] – последовател на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] и по-късно признат за лидер на партията на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] в [[Паданска низина|Паданската низина]]. Той е господар на [[Кремона]], [[Павия]], [[Пиаченца]], [[имперски викарий]], генерален капитан на Милано. Позицията му е нарушена с пристигането в Италия на [[Шарл I Анжуйски]], с поражението на [[Конрадин]] и с триумфа на гвелфската фракция. Остават само наследствените му активи, които преминават към сина му [[Манфредино Палавичино|Манфредино]]. След смъртта на Манфредино през 1328 г. той е наследен от тримата му синове Федерико, Оберто и Донино.<ref name="Chini, 19">{{Harv|Chini|p. 19.}}</ref> Първият умира през 1348 г., оставяйки земите на Баргоне (<small>подселище на дн. [[Салсомаджоре Терме]]</small>) на потомците си,<ref>{{Harv|Seletti|p. 94.}}</ref> докато останалите двама братя споделят останалата част от огромното бащино наследство.<ref name="Pezzana, 1837">{{Harv|Pezzana, 1837|pp. 14-15.}}</ref> На Оберто III (* 1302, † 1378) се падат част от [[Солиняно]] с принадлежащите територии на Виатика, Пицофредо, Донгула, Фозио, Ориано и [[Пагацано]], както и [[Фраскароло|Фрескароло]], Ронколе (<small>подселище на дн. Бусето</small>) и [[Бусето]] (столица на [[Държава Палавичино|държавата Палавичино]]) с принадлежащите територии на Сан Андреа, Видаленцо, Спигароло, Раскароло и Семорива.<ref name="Pezzana, 18372">{{Harv|Pezzana, 1837|pp. 14-15.}}</ref> Оберто започва солиден съюз с [[Висконти]] от Милано. От Оберто III чрез Николо (верен съюзник на [[Джан Галеацо Висконти]]) се стига до [[Роландо Великолепни]], който дава на Държава Палавичино устава, регулиращ гражданския ѝ живот в продължение на три века; той също така разширява границите на държавата, като завладява различни замъци и купува, между другото, феодите на Санта Кроче и [[Дзибело]] от братовчед си Антонио, както и Ступиниджи (<small>подселище на дн. [[Никелино]]</small>) през 1439 г.<ref>{{Harv|Chini|p. 34.}}</ref> Ситуацията се променя радикално през 1441 г., когато [[Николо Пичинино]] убеждава херцог [[Филипо Мария Висконти]] в предателството на маркиза и кара да му дадат ролята да завладее Държава Палавичино; атакуван на няколко фронта, Палавичино е принуден да бяга и всичките му феоди са отнети от херцога.<ref>{{Harv|Pezzana, 1842|pp. 446-448.}}</ref> През 1445 г. Роландо дава доказателство за лоялността си към Висконти, които се съгласяват с реституцията на почти всичките му конфискувани земи с изключение на [[Монтичели д'Онджина]] и някои други владения, дарени на Пичинино.<ref>{{Harv|Pezzana, 1842|pp. 498-499.}}</ref> През 1453 г., четири години преди смъртта си, маркизът диктува завещанието си, разделяйки огромното си наследство между седемте си сина и по този начин давайки началото на линиите на [[Варано Борги|Варано]], Табиано, [[Кортемаджоре]], [[Бусето]], [[Полезине Дзибело|Полезине]] и [[Дзибело]].<ref name="Chini">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> Вместо това на Донино се падат Раварано (<small>подселище на дн. [[Калестано]]</small>) с принадлежащите му територии на Касио, Казола (<small>и двете подселище на дн. [[Теренцо]]</small>), Кастелонкио, Фугацоло, [[Калестано]], [[Теренцо]], Вал Спорцана и Вал Баганца, Монте Палерио (близо до дн. [[Сала Баганца]]) с принадлежащите му територии на Сант Иларио Баганца, Черетоло, Верса да Палмия, Верде и Вал Баганца с принадлежащите територии на Корте Дедалда, [[Дзибело]], Санта Кроче, Пиевеотовиле и Рагацола.<ref name="Pezzana, 18373">{{Harv|Pezzana, 1837|pp. 14-15.}}</ref> Донино умира на следващата година и двамата му синове, които винаги имат подчинена роля спрямо тази на братовчедите им от Бусето – синове на Оберто си разделят бащините земи: Дзибело и низините отиват у Федерико, а Раварано и планинските земи – у Джовани.<ref name="Chini, 192">{{Harv|Chini|p. 19.}}</ref> От Джовани произлизат маркизите на Раварано, които, разделени на няколко линии, изчезват през [[18 век|XVIII век]] с изключение на една линия, която придобива феода Ступиниджи (<small>подселище на дн. [[Никелино]]</small>) и се мести в [[Пиемонт]]. Тя заема важни позиции в [[Савойска династия|Савойския]] двор, губернаторството на [[Маркграфство Чева|Чева]] и [[Маркграфство Чева]] и [[Фрабоза Сотана]], и изчезва в главния клон през [[1816]] г., докато [[Кадетски клон|кадетският клон]] на маркизите на [[Приола]] все още съществува. == Палавичино ди Варано == [[Файл:Castello di Varano Marchesi.jpg|мини|Руини на замъка Варано]] Родоначалникът е [[Николо Палавичино|Николо]] – син на [[Роландо Великолепни]]. Той става маркиз на Варано де' Маркези (<small>подселище на дн. [[Медезано]]</small>). Той също така наследява феода на Кастелгуелфо (<small>подселище на дн. [[Фонтевиво]] и [[Ночето]]</small>), Миано (<small>подселище на дн. Медезано</small>) и Галинела (сега руини от замък в местността Континяко (<small>подселище на [[Салсомаджоре Терме]]</small>).<ref name="Pezzana">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Неговият род изчезва през [[1782]] г.<ref name="Chini2">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> == Палавичино ди Табиано == [[Файл:Tabiano-panorama-castle.jpg|ляво|мини|Замък на Табиано]] Родоначалникът е Оберто – син на [[Роландо Великолепни]], който става маркиз на Табиано (<small>подселище на дн. [[Салсомаджоре Терме]]</small>). Той също така наследява феода на Кастелина (<small>подселище на дн. [[Сораня]]</small>) и, наполовина с брат си [[Джанфранческо I Палавичино|Джанфранческо]], [[Солиняно]].<ref name="Pezzana2">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Неговият род изчезва през [[1756]] г.<ref name="Chini3">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> == Палавичино ди Кортемаджоре == {{Основна|Държава Палавичино}} Родоначалникът е [[Джан Лодовико I Палавичино|Джан Лодовико I]] – син на [[Роландо Великолепни]], който става заедно с брат си [[Палавичино Палавичини|Палавичино]] маркиз на [[Бусето]], с принадлежащите територии на [[Кортемаджоре]]. Отново с брат си наследява и феода Баргоне (<small>подселища на дн. [[Салсомаджоре Терме]]</small>).<ref name="Pezzana3">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Въпреки това през [[1479]] г., поради възникналите разногласия между двамата братя, се налага феодът Бусето да бъде разделен на две части: Кортемаджоре е приписан на Джан Лодовико, а Бусето остава у Палавичино.<ref name="Chini4">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> Родоначалникът Джован Лодовико държи важното Маркграфство [[Кортемаджоре]] с част от Бусето, към който неговият син Роландо II, известен като ''Гърбавият'', прибавя [[Фиоренцуола д'Арда]]. През [[1479]] г. е важният принос на Мафео дел Карето да Комо – архитект на [[Миланско херцогство|Миланския херцог]], който проектира и построява от нулата новата столица на държавата [[Кортемаджоре]], която и до днес остава един от малкото примери за град, построен според на принципите на „[[Идеален град|идеалния град]]“, продиктувани от [[Леон Батиста Алберти]]. Родът Палавичини ди Кортемаджоре изчезва още през [[16 век|XVI век]]. [[Сфорца Палавичино]] през [[1579]] г. обединява Кортемаджоре и Бусето в едно маркграфство, което наследява след смъртта на братовчед си Джероламо Палавичино ди Бусето, който няма синове. Въпреки това, през [[1585]] г. умира и Сфорца, който, поради липса на преки наследници, осиновява през [[1581]] г. своя роднина Алесандро Палавичино ди Дзибело, съпруг на извънбрачната дъщеря на [[Херцози на Парма|херцога на Парма]] [[Отавио Фарнезе]]. Следва дълъг спор с новия херцог [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)|Алесандро Фарнезе]], който през [[1587]] г. завладява военно цялата [[Държава Палавичино]]. От дългата история на доброто управление, вдъхновило маркизата на Държавата на Кортемаджоре, от ''Additiones seu Reformationes'', приложена от Роландо II през 1495 г., до древните ''Statuta Pallavicinia'', продиктувани от неговия дядо Роландо Великолепни, ''Corpo Comunitativo'' на града остава до Наполеоновата епоха – предшественик на един истински общински съвет.<ref name="Chini5">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> == Палавичино ди Бусето == {{Основна|Държава Палавичино}} [[Файл:PIAZZA VERDI BUSSETO.jpg|мини|268x268пкс|Крепост Палавичино в Бусето]] Родоначалникът е [[Палавичино Палавичини|Палавичино]] – син на [[Роландо Великолепни]], който става заедно с брат си Джан Лодовико I маркиз на [[Бусето]] с принадлежащите територии на [[Кортемаджоре]]. Пак с Джан Лодовико I той наследява и феода Баргоне (<small>подселища на дн. [[Салсомаджоре Терме]]</small>).<ref name="Pezzana4">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Въпреки това през [[1479]] г., поради възникналите разногласия между двамата братя, се налага феодът Бусето да бъде разделен на две части: Кортемаджоре е приписан на Джан Лодовико, а Бусето остава у Палавичино.<ref name="Chini6">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> Галеацо I, Кристофоро, Отавиано, Джироламо, Антонио Мария и Никола – синовете на Палавичино съвместно управляват маркгрфството след смъртта му през [[1486]] г., завладявайки също [[Фиденца|Борго Сан Донино]], [[Фелино]] и Торекиара (<small>подселище на дн. [[Лангирано]]</small>). През [[1521]] г. тримата синове на Кристофоро поемат властта. След преждевременната смърт на Франческо двамата братя [[Джироламо Палавичино (маркиз на Бусето)|Джироламо]] и Ермете през [[1555]] г. разделят маркграфството на две части, но след смъртта на Ермете през [[1562]] г. Джироламо наследява цялото наследство. Маркизът умира през [[1579]] г., оставяйки маркграфството на своя братовчед Сфорца Палавичино от [[Кортемаджоре]], който по този начин обединява отново [[Държава Палавичино]]. <ref name="Chini7">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> Въпреки това през [[1585]] г. умира и Сфорца и то без мъжки наследници; през [[1581]] г. той е осиновил Алесандро Палавичино ди Дзибело – съпруг на извънбрачната дъщеря на [[Херцози на Парма|херцога на Парма]] [[Отавио Фарнезе]]. Следва дълъг спор с новия херцог на Парма [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)|Алесандро]], който през [[1587]] г. завладял военно цялата [[Държава Палавичино]]. Напразно Галеацо III – внук на Адалберто (законен син на Галеацо I), получава през [[1636]] г. благоприятна присъда от император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II Хабсбург]]: неговите потомци са суверени на Държава Палавичино само по име. Неговият род изчезва през [[19 век|XIX век]].<ref name="Chini8">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> От клона Палавичино от Бусето също произлиза и клонът на Крема с Манфредо Палавичино – потомък на Адалберто, който умира през [[1694]] г. == Палавичино Тривулцио == [[Файл:Blason fam it Trivulzio.svg|ляво|мини|105x105px|Герб на сем. Тривулцио]] [[Файл:CastelloCastana.jpg|мини|Замъкът в Кастана]] От Сфорца Палавичино – син на Галеацо II идват Палавичино Тривулцио – господари на [[Сан Фиорано]], собственици на едноименния замък и, сред множеството исторически сгради и на замъка на [[Кастана]], който ремонтират през [[1740]] г. Клонът Палавичино Тривулцио изчезва по мъжка линия през [[1878]] г. с маркиз [[Джорджо Гуидо Палавичино Тривулцио|Джорджо]] – патриот на [[Рисорджименто]]. == Палавичино ди Полезине == [[Файл:Antica Corte Pallavicina (Polesine Parmense) - facciata posteriore e lato nord 2019-06-18.jpg|мини|Замъкът в Полезине]] Родоначалникът е Джован Манфредо – син на [[Роландо Великолепни]], който става маркиз на [[Полезине Парменсе|Полезине]]. Той наследява и [[феод]]а Костамецана (<small>подселища на дн. [[Ночето]]</small>).<ref name="Pezzana5">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Умира през 1486 г. Две линии произлизат от синовете му Джанотавиано и Угучоне: първата изчезва през 1699 г., а втората – през 1731 г., когато умира Вито Модесто, оставяйки само една дъщеря – Доротея. Сред последните представители на линията Угучоне е [[Ранучо Палавичино]], който е [[инквизитор]] в [[Малта]] и [[кардинал]]. == Палавичино ди Дзибело == [[Файл:Palazzo Pallavicino (Zibello) - facciata 2019-06-18.jpg|мини|223x223пкс|Палат Палавичино в Дзибело]] Родоначалникът е [[Джанфранческо I Палавичино|Джан Франческо]] – син на [[Роландо Великолепни]], който става маркиз на [[Дзибело]]. Той също така наследява, наполовина с брат си Оберто, феода [[Солиняно]].<ref name="Pezzana6">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Спорът, който противопоставя Алесандро ди [[Дзибело]] на неговия братовчед Галеацо II ди Бусето, има за последица факта, че семейството не само не наследява Бусето, но също така губи [[имперски феоди|имперския феод]] Дзибело в полза на семейство [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]]. Въпреки това неговите потомци поддържат владението на Дзибело (като [[васал]]и на Херцозите на [[Херцогство Парма|Парма]]) до премахването на [[Феодализъм|феодализма]] през [[1805]] г. Палавичини от Дзибело по-късно се разделят на много клонове, които съществуват и до днес. Пиер Луиджи обаче – последният маркиз от [[Парма (провинция)|пармската]] линия на династията, умира през [[2003]] г.<ref name="Chini9">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> == Палавичино ди Генуа == Палавичино ди Генуа имат за свой родоначалник [[Николо Палавичино|Николо]] – син на [[Алберто Палавичино|Алберто]] 'Гъркът' и внук на [[Оберто I Палавичино]] (наричан „Пелавичино“), чийто син Джовани се жени за Мария [[Фиески]] и който през 1225 г. е избран за съветник. Семейството придобива значителен престиж и значение в [[Генуа]], така че има сред своите представители освен многобройни сенатори и трима [[Дож на Генуа|дожи]] на [[Генуезка република|Генуезката република]]: [[Агостино Палавичини|Агостино]] през [[1637]] г., [[Джан Карло Палавичино|Джан Карло]] през [[1785]] г. и [[Алераме Мария Палавичини|Алераме Мария]] през [[1789]] г.[[Файл:Palais Pallavicini Vienna Sept 2006 006b.jpg|мини|224x224px|Герб на Палавичини, Палат Палавичини, [[Виена]]]]През [[1528]] г., след реформите, желани от [[Андреа Дория]], те формират 16-ия генуезки благороднически консорциум, т. нар. ''albergo''. От клона на Генуа произлизат и следните клонове: * Палавичино ди Наполи на херцозите на Кастро, с Алесандро Палавичино (* 1594), който се жени за Алвина Фреца – [[ Кастро (херцогство)|херцогиня на Кастро]] * Английски Палавичино с Орацио Палавичино (сър Хорейшо Палавичино) (* 1540, † 1600), който се установява в Англия през 1558 г. Изчезва през 1648 г. г.<sup>[34]</sup> * Палавичино ди [[Болоня]] с Джанлука Палавичино (* 1697, † 1773) * Палавичини на [[Австро-Унгария]] с Джанкарло Палавичини (* 1741, † 1789)<sup>[35]</sup> * Чаки-Палавичини на Австро-Унгария с Рожер Палавичини (* 1814, † 1874), който се жени за Еулалия Вай ди Вая е Луско, бивша съпруга на Шигмонд Чаки<sup>[36][37]</sup> == Маркграфство Бодоница == [[Маркграфство Бодоница]] (днешното село [[Менденица]] във [[Фтиотида]], [[Гърция]]) е малка [[Франки|франкска]] държава в Гърция след завоеванията на [[Четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]]. Първоначално то е предоставено на [[Гуидо Палавичини]] от [[Бонифаций Монфератски|Бонифаций I Монфератски]] – [[Солунско кралство|крал на Солун]] през [[1207]] г. под формата на участие. Първоначалната му цел е охраната на [[Термопили]]те. Съществува от [[1204]] до [[1414]] г. Гуидо – син на [[Гулиелмо Палавичино ди Оберто|Гулиелмо Палавичино]] и Солестела е първият маркиз на Бодоница от [[1204]] до [[1237]] г. Последният представител на Палавичини, управлявал Бодоница, е [[Гулиелма Палавичини|Гулиелма]] – дъщеря на [[Алберто Палавичини, маркиз на Бодоница|Алберто Палавичини]], починала през [[1358]] г. Тя е съпруга на [[Николо I Дзорци]] от [[Венеция|венецианското]] семейство [[Дзорци]], което продължава в маркграфството до 1414 г. с [[Николо III Дзорци]].<ref>{{Ref-en}}[https://www.jstor.org/stable/624608?seq=1#page_scan_tab_contents W. Miller, ''The Marquisate of Boudonitza (1204-1414)''.]</ref> == Известни представители == * [[Оберто I Палавичино]] († 1148), маркиз * [[Оберто II Палавичино]] (* 1197; † 1269), [[кондотиер]], племенник на Оберто I * [[Гуидо Палавичини]] († 1237), кръстоносец от [[Четвърти кръстоносен поход|4-ия кръстоносен поход]], [[Маркграфство Бодоница|маркграф на Бодоница]] (1204 - малко сл. 1237) * [[Убертино Палавичини]] († 1278), син на Гуидо, маркграф на Бодоница * [[Изабела Палавичини]] († 1286), сестра на Убертино, маркграфиня на Бодоница (1278 – 1286) * [[Томазо Палавичини]] (* 1286; † сл. 1331), маркграф на Бодоница и внук на Рубино Палавичини – брат на Гуидо * [[Алберто Палавичини]] († 1311), син на Томазо, маркграф на Бодоница * [[Гулиелма Палавичини]] († 1358), дъщеря на Алберто, маркграф на Бодоница, последна наследничка на [[Маркграфство Бодоница]] * [[Роландо Великолепни|Орландо (или Роландо) Великолепни]] (* ок.1393, † 1457) * [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]], италиански господар * [[Антонио Палавичини Джентили]] (* 1441, † 1507), кардинал, считан за подходящ за папа през 1492 г. * [[Батиста Палавичино (]]† 1466), римокатолически епископ на [[Реджо Емилия]] (1444–1466) * [[Джероламо Палавичино]], [[епископ]] на Новара, 1485–1503 * Карло Палавичино († 1497), римокатолически епископ на [[Лоди]] (1456–1497) * [[Джовани Батиста Палавичино]] (* 1480, † 1524), римокатолически епископ и [[кардинал]] 1517 * [[Чиприано Палавичино]] (* 1509, † 1585), римокатолически [[архиепископ]] на Генуа (1568–1585) и [[апостолически нунций]] в [[Неапол]] (1566) * Сър Хорейшо Палавичино (* ок. 1540, † 1600), търговец, финансист, дипломат в [[Англия]] * [[Бенедето Палавичино]] (* ок. 1551, † 1601), композитор от [[Кремона]] * [[Франческо Сфорца Палавичино]] (* 1607, † 1667), историк и кардинал * [[Феранте Палавичино]] (* 1615, † 1644), писател на антисоциални и неприлични истории и романи на библейска и профанна тематика * [[Карло Палавичино]] (* ок. 1630, † 1688), италиански композитор * [[Агостино Палавичини]], дож на Генуа 1637–1639 * [[Стефано Бенедето Палавичино]] (* 1672, † 1742), италиански поет и оперен [[Либрето|либретист]] * [[Катерина Империале Леркари Палавичини]] (жива 1721), неолатинска поетеса * [[Франческо Мария Палавичини]], кардинал, латински патриарх на Антиохия от 1743 г. * [[Джан Карло Палавичино]] (* 1722, † 1794) – 19-ти [[Дож на Генуа|дож]] на [[Генуезка република|Генуезката република]] * [[Алераме Мария Палавичини]] (* 30 септ. 1730, † 30 дек. 1805) – 18-ти дож на Генуа (1789–1791) * Ладзаро Опицио Палавичино (* 1776, † 1777), кардинал, [[Кардинал-камерлинг|камерлинг]] на Светия колеж на кардиналите * Джанлука Палавичино (XVIII век) – генерал-губернатор на [[Ломбардия]] (втора половина на XVIII век) * [[Ирена Палавичини]] (* 1811, † 1877), снаха на [[Мария Леополдина Австрийска-Есте]] * Емилио Палавичини (* 1823, † 1901), генерал и сенатор, побеждава [[Джузепе Гарибалди]] в битката при Аспромонте * [[Йохан фон Палавичини|Йохан, маркграф фон Палавичини]] (* 1848, † 1941), [[Австро-Унгария|австро-унгарски]] дипломат, посланик в Цариград през 1915 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2873&SRV=false&LANG=bg ''Победа'' - Ежедневен вестник - Варна; печ. Взаимност: Иван Пройков, брой 19, 01 септември 1915, стр.2]</ref> * маркиза Анна д'Андроня Паравичини (* 1840, † 1922), благородничка и меценатка * маркграф ''(Őrgróf)'' Томаш Чаки-Палавичини (* 1960- ), генерален секретар на Световната федерация на католическите медицински асоциации във [[Ватикана]] * [[Федерико Палавичини]], женен от 1961 г. за Роза Австрийска * графиня Елизбет d'Udekem d'Acoz, сестра на белгийската кралица Матилда, се омъжва през 2006 г. за маркграф Алфонсо Палавичини == Сгради == Редица сгради са наречени на семейството: * [[Палат Палавичини (Виена)|Палат „Палавичини“]] във [[Виена]], Австрия * [[Палат Палавичини-Роспильози|Палат „Палавичини-Роспильози“]] в [[Рим]], Италия * [[Вила Дурацо-Палавичини|Вила „Дурацо-Палавичини“]] близо до [[Генуа]], Италия * Палат Палавичини в [[Болоня]], Италия * Вила Гандолфи-Палавичини в Болоня, Италия * [[Палат Палавичино]] в [[Парма]], Италия <gallery> Файл:Palazzo Rospigliosi - Plate 062 - Giuseppe Vasi.jpg|Палат Палавичини-Роспильози през XVIII век, Рим. Файл:Palais Pallavicini Vienna Sept 2006 001.jpg|Палацо „Палавичини“, Виена Файл:Paolo Monti - Servizio fotografico (Genova, 1963) - BEIC 6362165.jpg|Вила „Драч-Палавичини“ в Болоня през 1963 г. </gallery> == Вижте също == * [[Държава Палавичино]] * [[Маркграфство Дзибело]] * [[Кастро (херцогство)|Херцогство Кастро]] * [[Графство Ауция]] == Източници == <references /> * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pallavicini Pallavicini]'', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pallavicini_(Dizionario-di-Storia)/ Pallavicin]''i, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Pallavicini+o+Pallavicino.html Pallavicini o Pallavicino]'', su sapere.it, De Agostini. * ''[https://web.archive.org/web/20160916124911/http://www.parmaelasuastoria.it/ita/Pallavicino.aspx?idMostra=38&idNode=294 Parma e la sua storia]''. Dizionario biografico: Pallavicino. * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/LATIN%20LORDSHIPS%20IN%20GREECE.htm#TomasoPallaviciniB Генеалогия на Палавичино], на fmg.ac * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/LATIN%20LORDSHIPS%20IN%20GREECE.htm#_Toc127589304 Latin Lordships of Greece: Boudonitza] * [http://www2.fhw.gr/chronos/projects/fragokratia/en/webpages/bodonit_gen.html Marquisate of Bodonitsa] == Библиография == * {{Икона|en}} Miller, W. "[http://links.jstor.org/sici?sici=0075-4269(1908)28%3C234%3ATMOB(%3E2.0.CO%3B2-W The Marquisate of Boudonitza (1204-1414)]." ''Journal of Hellenic Studies'', Vol. 28, 1908, pp. 234-249. * {{Икона|en}} Setton, Kenneth M. (general editor) ''A History of the Crusades: Volume III – The Fourteenth and Fifteenth Centuries''. Harry W. Hazard, editor. University of Wisconsin Press: Madison, 1975. * {{Икона|it}} Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia''. Pallavicino, Torino, 1835. * {{Икона|it}} Angelo Pezzana, ''Storia della città di Parma continuata'', vol. 1, Ducale Tipografia, 1837 * {{Икона|it}} Angelo Pezzana, ''Storia della città di Parma continuata'', vol. 2, Ducale Tipografia, 1842 * {{Икона|it}} Angelo Pezzana, ''Storia della città di Parma continuata'', vol. 3, Ducale Tipografia, 1847 * {{Икона|it}} Angelo Scorza, ''Le famiglie nobili genovesi'', Fratelli Frilli Editori, 2009 * {{Икона|it}} Emilio Seletti, ''La città di Busseto, capitale un tempo dello Stato Pallavicino'', vol. 1, Tipografia Bortolotti, 1883 * {{Икона|it}} Giovan Battista di Crollalanza, ''Dizionario storico blasonico delle famiglie nobili o notabili italiane estinte e fiorenti, Vol.2'', А. Forni, 1886 * {{Икона|it}} Angelo Scorza, ''Le famiglie nobili genovesi'', Trebaseleghe, Fratelli Frilli Editori, 2009. * {{Икона|it}} Barbara Bernabò, ''I Pallavicini di Genova tra XIV e XVI secolo'', in "Quaderni Obertenghi", III, 2011, pp.69-150. * {{Икона|it}} Luigi Chini, ''Pallavicino - la storia di una famiglia longobarda'', L.I.R., 2014 {{Превод от|it|Pallavicino|124209790}} {{нормативен контрол}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Палавичини| ]] [[Категория:Гръцка аристокрация]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] ftibhf3oc8dism62920bjt2hc4ahngd 12416641 12416628 2024-11-19T09:30:14Z Ambra75 259141 12416641 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия |име = Палавичино, Палавичини<br>Pallavicino, Pallavicini |герб = Coat of arms of the House of Pallavicino.svg |motto = |описание = |владение = {{символ|Coat of arms of the House of Pallavicino.svg}} [[Държава Палавичино]]<br />{{символ|Duchy of Castro CoA.svg}} [[Кастро (херцогство)|Херцогство Кастро]]<br />{{символ|Coat of arms of the House of Pallavicino.svg}} [[Маркграфство Дзибело]]<br />{{символ|CoA Pontifical States 01.svg}} [[Папска държава]]<br />{{символ|Flag of Italy (1861-1946).svg}} [[Кралство Италия]]<br />{{флагче|ITA}} [[Италия]] |парентална династия = [[Отбертини]] |титли = {{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Кастро (херцогство)|Херцог на Кастро]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Дож на Генуа|Дож на Генуезката република]] ('ненаследствен) крал на [[Корсика]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на [[Бусето]] и [[Кортемаджоре]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на [[Чева]] и на Фрабозе<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на Раварано (в дн. [[Калестано]])<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на Шипионе (в дн. [[Салсомаджоре Терме]])<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на Спекио (в дн. [[Солиняно]])<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на Табиано (в дн. [[Салсомаджоре Терме]])<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на [[Пелегрино Парменсе]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Маркиз]] на [[Варано де' Мелегари]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} Маркиз на [[Маркграфство Дзибело|Дзибело]] <br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Графство Ауция|Граф на Ауция]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} Господар на [[Кремона]], [[Павия]] и [[Пиаченца]] <br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} Господар на [[Сан Фиорано]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Имперски викарий]]<br />{{символ|Croix pattée.svg|10}} [[Генерален капитан]] на [[Милано]] |основател = [[Адалберт I Милански|Адалберт I]] |последен владетел = |настоящ потоомък = |година на основаване = [[11 век|XI век]] |разпадане = |etnia = |кадетски линии = {{sp}} *[[Палавичини#Палавичино ди Бусето|Палавичино ди Бусето]] **Палавичино ди Крема **[[Палавичини#Палавичино Тривулцио|Палавичино Тривулцио]] *[[Палавичини#Палавичино ди Кортемаджоре|Палавичино ди Кортемаджоре]] *[[Палавичини#Палавичино ди Генуа|Палавичино ди Дженова]] **Палавичино от Болоня **[[Палавичини#Английски Палавичино|Английски Палавичино]] **Палавичино ди Наполи *[[Палавичини#Палавичино ди Пелегрино|Палавичино ди Пелегрино]] *[[Палавичини#Палавичино ди Полезине|Палавичино ди Полезине]] *[[Палавичини#Палавичино ди Шипионе|Палавичино ди Шипионе]] **Палавичино маркизи на [[Чева]] и на Фрабозе **Палавичино ди Спекио *[[Палавичини#Палавичино ди Ступиниджи|Палавичино ди Ступиниджи]] *[[Палавичини#Паалвичино ди Варано|Палавичино ди Варано]] *[[Палавичини#Палавичино ди Табиано|Палавичино ди Табиано]] *[[Палавичини#PПалавичино ди Дзибело|Палавичино ди Дзибело]] }} '''Палавичини''' или '''Палавичино''' ({{lang|it|Pallavicini, Pallavicino}}) е италиано-австрийска благородническа фамилия. Te са едни от най-големите и най-древни [[Феодал|феодални]] семейства в [[Северна Италия]] и един от най-процъфтяващите клонове (заедно с [[Маласпина]] и [[Род Д'Есте|Есте]]) на много древния род на [[Отбертини|Отбертините]]. Властват в района между [[Кремона]], [[Парма]] и [[Пиаченца]], където сформират [[Държава Палавичино|Държава Палавичино,]] включваща и [[Бусето]], [[Дзибело]], [[Кортемаджоре]] и др. Тя се радва на независимост, докато не е покорена от рода [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]] от [[Херцогство Парма|Парма и Пиаченца]]. Техен родоначалник е [[Адалберт II Палавичино]] (* ок. 980, † ок. 1034) – [[маркиз]] на [[Маса (Тоскана)|Маса]], син на Оберто III Палавичино († 996). [[Гуидо Палавичини]] става през 1204 г. първият [[маркграф]] на [[Маркграфство Бодоница]] в [[Гърция]]. == История == === Произход === Палавичини принадлежат към Адалбертиновия клон на рода [[Отбертини]], водещ началото си от Aдалберт I (* ок. 925, † 1002) – [[пфалцграф]] и граф на [[Луни]], маркиз на [[Милано]] и на [[Генуа]]. От този клон са част и маркизите на [[Маса (Тоскана)|Маса]], [[Корсика]], [[Пароди Лигуре|Пароди]], Лупи и [[Гави]]. Първоначално предците на Палавичино са второстепенен клон на семейството, който се заселва в [[Паданска низина|Паданската низина]] между [[Кремона]] и [[Пиаченца]]. Оттам те се разпростират чак до [[Лигурия]]. Както Палавичино (или Палавичини), така и древното [[Кремона|кремонско]] семейство [[Кавалкабо|Кавалкабò]], съществуващо и днес, произлизат от маркиз [[Адалберт II Палавичино|Адалберт II]] (* ок. 980, † ок. 1034) при [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V.]] Негов син е [[Оберто IV (Ауция)|Оберто IV]] († ок. 1084) – [[Графство Ауция|граф на Ауция]] и баща на маркиз [[Оберто I Палавичино|Оберто I]] (* 1080, † 1148), наречен ''Пелавичино''.<ref>E.g. ''Ubert, markgraf Pelavicinus, beständiger herr der Stadt Cremona'', in Johann Friedrich Böhmer, ''Regesta Imperii etc.'' Vol. 5, parte 2, p. 2028. Innsbruck, 1901.</ref> Фамилното име очевидно е родено от съединяването на имената на първите два [[феод]]а на рода: Пела (''Pella(loco'')) и Малавичина (''Mallavicina''), днес и двете подселища на градчето [[Ровербела]] в Провинция [[Мантуа]].<ref>G. Peirce, ''Le origini preistoriche dell'onomastica italiana''. Pp. 137-138. Smashwords, 2001.</ref> ''Pelavicino'' също се нарича и [[Оберто II Палавичино|Оберто II]] († 1269) – внук на Оберто I и син на един друг "Пелавичино" († 1217). Това [[Топонимия|топонимично]] наименование по-късно се предава на неговите потомци, превръщайки се във фамилното име под формата „Палавичино“ (или „Палавичини“). Оберто I получава от император [[Фридрих I Барбароса|Фридрих I]] потвърждение за наследствените владения в равнината около река [[Арда (река в Италия)|Арда]], древното [[графство Ауция]] и бъдещата [[Държава Палавичино]]. Внукът му [[Гулиелмо Палавичино ди Оберто|Гулиелмо]] († 1217) е родоначалник на всички известни линии на т. нар. „Ломбардски клон“, които произхождат от внуците му Оберто II, Манфредо, наречен Манфредино 'Благочестивия' (* 1254 † 1328) и Пелавичино. === Основна генеалогия === *[[Адалберт (маркграф)|Адалберт Маркграфа]] (* X век, † 951?) **[[Оберто I]] (* X век, † 15 октомври 975), [[пфалцграф]], маркиз на Милано и на Генуа, и на цялата [[Маркграфство Източна Лигурия|Отбертинова марка]], граф на [[Генуа]], [[Луни]], [[Тортона]], [[Милано]], с права върху [[Бобио]] (манастирски [[феод]]), [[Павия]], [[Пиаченца]], [[Кремона]] и [[Парма]]. ***[[Адалберт I]] (* ок. 925, † 1002) ****Оберто III († 996), син на Адалберт I *****[[Адалберт II Палавичино|Адалберт II]] (* 980, † 1034), от когото произхождат родовете Палавичино и [[Кавалкабо|Кавалкабò]]<ref>{{cita web|url=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|sito=www.castellodifosdinovo.it|titolo=I Malaspina di Fosdinovo|accesso=8 luglio 2017|urlmorto=sì|urlarchivio=https://web.archive.org/web/20161011094835/http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf|dataarchivio=11 ottobre 2016|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2022-04-04|архив_дата=2016-10-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161011094835/http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf}}</ref> ******[[Оберто IV (Ауция)|Оберто IV]] († 1084?), син на Адалберт II *******[[Оберто I Палавичино|Оберто I]] (* 1080, † 1148), нар. "Пелавичино", син на Оберто IV ********[[Гулиелмо Палавичино (1106 – 1162)|Гулиелмо]] (* ок.1106, † ок.1162), син на Оберто I, родоначалник на Ломбардските Палавичини *********[[Оберто Палавичино (1132 – 1196)|Оберто]] (* ок.1132, † ок. 1196), син на Гулиелмо **********[[Гулиелмо Палавичино ди Оберто|Гулиелмо]] († 1217) ********[[Алберто Палавичино|Алберто 'Гърка']] (* ок. 1106, † 1148), син на Оберто I и баща на Николò, родоначалник на Генуезките Палавичини == Палавичино ди Шипионе == [[Файл:Scipione Castello.jpg|мини|267x267px|Замъкът на Шипионе]] Манфредо († 1265) – син на Гулиелмо и неговите потомци имат титлата „маркиз на Шипионе“ – част от [[Салсомаджоре Терме]], което тогава е част от маркграфството. Неговите потомци, обикновено на страната на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]], заемат важни обществени длъжности ([[подест]]и, [[Капитан на народа|капитани на народа]], губернатори) в големите градове на [[Паданска низина|Паданската низина]] и са свързани с рода [[Сфорца]] от [[Милано]], от който получават (с маркиз Пиетро през [[1450]] г.) потвърждение на владенията си. [[Гулиелмо Палавичино]] е губернатор на [[Генуа]] от [[1353]] до [[1355]] г. от името на [[Висконти]] от Милано. От тримата сина на Пиетро: Джовани, Николо и Лудовико произлизат три линии на семейството: тази на Джовани изчезва бързо с изключение на извънбрачни линия, установена в [[Павия]] и феодална на [[Марчиняго]] и Джовенцано (<small>подселище на дн. [[Велецо Белини]]</small>), изчезнала през [[1738]] г.; тази на Николо изчезва през [[1613]] г. с маркиз Орацио, който през [[1568]] г. продава своя дял от Шипионе със Салсомаджоре и др. на [[Херцогство Парма|Херцога на Парма]]; тази на Лудовико продължава до [[1776]] г. От клона на Шипионе произхождат и клоновете на: * Палавичини, маркизи на Спекио (<small>подселище на дн. [[Солиняно]]</small>) * Палавичини, маркизи на [[Маркграфство Чева|Чева]] и [[Фрабозе]] с Паоло Антонио († 1625) == Палавичино ди Пелегрино == [[Файл:Castello di Pellegrino Parmense.jpg|мини|Замъкът на [[Пелегрино Парменсе]]]] Пелавичино – син на [[Гулиелмо Палавичино ди Оберто]] държи маркграфство [[Пелегрино Парменсе]]. Неговите потомци са потвърдени във владенията си от миланските херцози [[Висконти]]. През [[1428]] г. обаче двамата братовчеди – Манфредо и Антонио са обвинени за участие в заговор и са им взети [[феод]]ите. Техните потомци живеят в скромни условия в района на [[Парма]]. Клонът изчезва през [[1795]] г. == Оберто Палавичино и неговите потомци == Най-известният от синовете на [[Гулиелмо Палавичино|Гулиелмо]] е [[Оберто II Палавичино]] – последовател на император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] и по-късно признат за лидер на партията на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] в [[Паданска низина|Паданската низина]]. Той е господар на [[Кремона]], [[Павия]], [[Пиаченца]], [[имперски викарий]], генерален капитан на Милано. Позицията му е нарушена с пристигането в Италия на [[Шарл I Анжуйски]], с поражението на [[Конрадин]] и с триумфа на гвелфската фракция. Остават само наследствените му активи, които преминават към сина му [[Манфредино Палавичино|Манфредино]]. След смъртта на Манфредино през 1328 г. той е наследен от тримата му синове Федерико, Оберто и Донино.<ref name="Chini, 19">{{Harv|Chini|p. 19.}}</ref> Първият умира през 1348 г., оставяйки земите на Баргоне (<small>подселище на дн. [[Салсомаджоре Терме]]</small>) на потомците си,<ref>{{Harv|Seletti|p. 94.}}</ref> докато останалите двама братя споделят останалата част от огромното бащино наследство.<ref name="Pezzana, 1837">{{Harv|Pezzana, 1837|pp. 14-15.}}</ref> На Оберто III (* 1302, † 1378) се падат част от [[Солиняно]] с принадлежащите територии на Виатика, Пицофредо, Донгула, Фозио, Ориано и [[Пагацано]], както и [[Фраскароло|Фрескароло]], Ронколе (<small>подселище на дн. Бусето</small>) и [[Бусето]] (столица на [[Държава Палавичино|държавата Палавичино]]) с принадлежащите територии на Сан Андреа, Видаленцо, Спигароло, Раскароло и Семорива.<ref name="Pezzana, 18372">{{Harv|Pezzana, 1837|pp. 14-15.}}</ref> Оберто започва солиден съюз с [[Висконти]] от Милано. От Оберто III чрез Николо (верен съюзник на [[Джан Галеацо Висконти]]) се стига до [[Роландо Великолепни]], който дава на Държава Палавичино устава, регулиращ гражданския ѝ живот в продължение на три века; той също така разширява границите на държавата, като завладява различни замъци и купува, между другото, феодите на Санта Кроче и [[Дзибело]] от братовчед си Антонио, както и Ступиниджи (<small>подселище на дн. [[Никелино]]</small>) през 1439 г.<ref>{{Harv|Chini|p. 34.}}</ref> Ситуацията се променя радикално през 1441 г., когато [[Николо Пичинино]] убеждава херцог [[Филипо Мария Висконти]] в предателството на маркиза и кара да му дадат ролята да завладее Държава Палавичино; атакуван на няколко фронта, Палавичино е принуден да бяга и всичките му феоди са отнети от херцога.<ref>{{Harv|Pezzana, 1842|pp. 446-448.}}</ref> През 1445 г. Роландо дава доказателство за лоялността си към Висконти, които се съгласяват с реституцията на почти всичките му конфискувани земи с изключение на [[Монтичели д'Онджина]] и някои други владения, дарени на Пичинино.<ref>{{Harv|Pezzana, 1842|pp. 498-499.}}</ref> През 1453 г., четири години преди смъртта си, маркизът диктува завещанието си, разделяйки огромното си наследство между седемте си сина и по този начин давайки началото на линиите на [[Варано Борги|Варано]], Табиано, [[Кортемаджоре]], [[Бусето]], [[Полезине Дзибело|Полезине]] и [[Дзибело]].<ref name="Chini">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> Вместо това на Донино се падат Раварано (<small>подселище на дн. [[Калестано]]</small>) с принадлежащите му територии на Касио, Казола (<small>и двете подселище на дн. [[Теренцо]]</small>), Кастелонкио, Фугацоло, [[Калестано]], [[Теренцо]], Вал Спорцана и Вал Баганца, Монте Палерио (близо до дн. [[Сала Баганца]]) с принадлежащите му територии на Сант Иларио Баганца, Черетоло, Верса да Палмия, Верде и Вал Баганца с принадлежащите територии на Корте Дедалда, [[Дзибело]], Санта Кроче, Пиевеотовиле и Рагацола.<ref name="Pezzana, 18373">{{Harv|Pezzana, 1837|pp. 14-15.}}</ref> Донино умира на следващата година и двамата му синове, които винаги имат подчинена роля спрямо тази на братовчедите им от Бусето – синове на Оберто си разделят бащините земи: Дзибело и низините отиват у Федерико, а Раварано и планинските земи – у Джовани.<ref name="Chini, 192">{{Harv|Chini|p. 19.}}</ref> От Джовани произлизат маркизите на Раварано, които, разделени на няколко линии, изчезват през [[18 век|XVIII век]] с изключение на една линия, която придобива феода Ступиниджи (<small>подселище на дн. [[Никелино]]</small>) и се мести в [[Пиемонт]]. Тя заема важни позиции в [[Савойска династия|Савойския]] двор, губернаторството на [[Маркграфство Чева|Чева]] и [[Маркграфство Чева]] и [[Фрабоза Сотана]], и изчезва в главния клон през [[1816]] г., докато [[Кадетски клон|кадетският клон]] на маркизите на [[Приола]] все още съществува. == Палавичино ди Варано == [[Файл:Castello di Varano Marchesi.jpg|мини|Руини на замъка Варано]] Родоначалникът е [[Николо Палавичино|Николо]] – син на [[Роландо Великолепни]]. Той става маркиз на Варано де' Маркези (<small>подселище на дн. [[Медезано]]</small>). Той също така наследява феода на Кастелгуелфо (<small>подселище на дн. [[Фонтевиво]] и [[Ночето]]</small>), Миано (<small>подселище на дн. Медезано</small>) и Галинела (сега руини на замък в местността Континяко (<small>подселище на [[Салсомаджоре Терме]]</small>).<ref name="Pezzana">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Неговият род изчезва през [[1782]] г.<ref name="Chini2">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> == Палавичино ди Табиано == [[Файл:Tabiano-panorama-castle.jpg|ляво|мини|Замък на [[Тавиано]]]] Родоначалникът е Оберто – син на [[Роландо Великолепни]], който става маркиз на Табиано (<small>подселище на дн. [[Салсомаджоре Терме]]</small>). Той също така наследява феода на Кастелина (<small>подселище на дн. [[Сораня]]</small>) и, наполовина с брат си [[Джанфранческо I Палавичино|Джанфранческо]], [[Солиняно]].<ref name="Pezzana2">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Неговият род изчезва през [[1756]] г.<ref name="Chini3">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> == Палавичино ди Кортемаджоре == {{Основна|Държава Палавичино}} Родоначалникът е [[Джан Лодовико I Палавичино|Джан Лодовико I]] – син на [[Роландо Великолепни]], който става заедно с брат си [[Палавичино Палавичини|Палавичино]] маркиз на [[Бусето]], с принадлежащите територии на [[Кортемаджоре]]. Отново с брат си наследява и феода Баргоне (<small>подселища на дн. [[Салсомаджоре Терме]]</small>).<ref name="Pezzana3">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Въпреки това през [[1479]] г., поради възникналите разногласия между двамата братя, се налага феодът Бусето да бъде разделен на две части: Кортемаджоре е приписан на Джан Лодовико, а Бусето остава у Палавичино.<ref name="Chini4">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> Родоначалникът Джован Лодовико държи важното Маркграфство [[Кортемаджоре]] с част от Бусето, към който неговият син Роландо II, известен като ''Гърбавият'', прибавя [[Фиоренцуола д'Арда]]. През [[1479]] г. е важният принос на Мафео дел Карето да Комо – архитект на [[Миланско херцогство|Миланския херцог]], който проектира и построява от нулата новата столица на държавата [[Кортемаджоре]], която и до днес остава един от малкото примери за град, построен според на принципите на „[[Идеален град|идеалния град]]“, продиктувани от [[Леон Батиста Алберти]]. Родът Палавичини ди Кортемаджоре изчезва още през [[16 век|XVI век]]. [[Сфорца Палавичино]] през [[1579]] г. обединява Кортемаджоре и Бусето в едно маркграфство, което наследява след смъртта на братовчед си Джероламо Палавичино ди Бусето, който няма синове. Въпреки това, през [[1585]] г. умира и Сфорца, който, поради липса на преки наследници, осиновява през [[1581]] г. своя роднина Алесандро Палавичино ди Дзибело, съпруг на извънбрачната дъщеря на [[Херцози на Парма|херцога на Парма]] [[Отавио Фарнезе]]. Следва дълъг спор с новия херцог [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)|Алесандро Фарнезе]], който през [[1587]] г. завладява военно цялата [[Държава Палавичино]]. От дългата история на доброто управление, вдъхновило маркизата на Държавата на Кортемаджоре, от ''Additiones seu Reformationes'', приложена от Роландо II през 1495 г., до древните ''Statuta Pallavicinia'', продиктувани от неговия дядо Роландо Великолепни, ''Corpo Comunitativo'' на града остава до Наполеоновата епоха – предшественик на един истински общински съвет.<ref name="Chini5">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> == Палавичино ди Бусето == {{Основна|Държава Палавичино}} [[Файл:PIAZZA VERDI BUSSETO.jpg|мини|268x268пкс|Крепост Палавичино в [[Бусето]]]] Родоначалникът е [[Палавичино Палавичини|Палавичино]] – син на [[Роландо Великолепни]], който става заедно с брат си Джан Лодовико I маркиз на [[Бусето]] с принадлежащите територии на [[Кортемаджоре]]. Пак с Джан Лодовико I той наследява и феода Баргоне (<small>подселища на дн. [[Салсомаджоре Терме]]</small>).<ref name="Pezzana4">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Въпреки това през [[1479]] г., поради възникналите разногласия между двамата братя, се налага феодът Бусето да бъде разделен на две части: Кортемаджоре е приписан на Джан Лодовико, а Бусето остава у Палавичино.<ref name="Chini6">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> Галеацо I, Кристофоро, Отавиано, Джироламо, Антонио Мария и Никола – синовете на Палавичино съвместно управляват маркгрфството след смъртта му през [[1486]] г., завладявайки също [[Фиденца|Борго Сан Донино]], [[Фелино]] и Торекиара (<small>подселище на дн. [[Лангирано]]</small>). През [[1521]] г. тримата синове на Кристофоро поемат властта. След преждевременната смърт на Франческо двамата братя [[Джироламо Палавичино (маркиз на Бусето)|Джироламо]] и Ермете през [[1555]] г. разделят маркграфството на две части, но след смъртта на Ермете през [[1562]] г. Джироламо наследява цялото наследство. Маркизът умира през [[1579]] г., оставяйки маркграфството на своя братовчед Сфорца Палавичино от [[Кортемаджоре]], който по този начин обединява отново [[Държава Палавичино]]. <ref name="Chini7">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> Въпреки това през [[1585]] г. умира и Сфорца и то без мъжки наследници; през [[1581]] г. той е осиновил Алесандро Палавичино ди Дзибело – съпруг на извънбрачната дъщеря на [[Херцози на Парма|херцога на Парма]] [[Отавио Фарнезе]]. Следва дълъг спор с новия херцог на Парма [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)|Алесандро]], който през [[1587]] г. завладял военно цялата [[Държава Палавичино]]. Напразно Галеацо III – внук на Адалберто (законен син на Галеацо I), получава през [[1636]] г. благоприятна присъда от император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II Хабсбург]]: неговите потомци са суверени на Държава Палавичино само по име. Неговият род изчезва през [[19 век|XIX век]].<ref name="Chini8">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> От клона Палавичино от Бусето също произлиза и клонът на Крема с Манфредо Палавичино – потомък на Адалберто, който умира през [[1694]] г. == Палавичино Тривулцио == [[Файл:Blason fam it Trivulzio.svg|ляво|мини|105x105px|Герб на сем. Тривулцио]] [[Файл:CastelloCastana.jpg|мини|Замъкът в [[Кастана]]]] От Сфорца Палавичино – син на Галеацо II идват Палавичино Тривулцио – господари на [[Сан Фиорано]], собственици на едноименния замък и, сред множеството исторически сгради и на замъка на [[Кастана]], който ремонтират през [[1740]] г. Клонът Палавичино Тривулцио изчезва по мъжка линия през [[1878]] г. с маркиз [[Джорджо Гуидо Палавичино Тривулцио|Джорджо]] – патриот на [[Рисорджименто]]. == Палавичино ди Полезине == [[Файл:Antica Corte Pallavicina (Polesine Parmense) - facciata posteriore e lato nord 2019-06-18.jpg|мини|Замъкът в [[Полезине Дзибело|Полезине]]]] Родоначалникът е Джован Манфредо – син на [[Роландо Великолепни]], който става маркиз на [[Полезине Парменсе|Полезине]]. Той наследява и [[феод]]а Костамецана (<small>подселища на дн. [[Ночето]]</small>).<ref name="Pezzana5">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Умира през 1486 г. Две линии произлизат от синовете му Джанотавиано и Угучоне: първата изчезва през 1699 г., а втората – през 1731 г., когато умира Вито Модесто, оставяйки само една дъщеря – Доротея. Сред последните представители на линията Угучоне е [[Ранучо Палавичино]], който е [[инквизитор]] в [[Малта]] и [[кардинал]]. == Палавичино ди Дзибело == [[Файл:Palazzo Pallavicino (Zibello) - facciata 2019-06-18.jpg|мини|223x223пкс|Палат Палавичино в [[Дзибело]]]] Родоначалникът е [[Джанфранческо I Палавичино|Джан Франческо]] – син на [[Роландо Великолепни]], който става маркиз на [[Дзибело]]. Той също така наследява, наполовина с брат си Оберто, феода [[Солиняно]].<ref name="Pezzana6">{{Harv|Pezzana, 1847|p. 157.}}</ref> Спорът, който противопоставя Алесандро ди [[Дзибело]] на неговия братовчед Галеацо II ди Бусето, има за последица факта, че семейството не само не наследява Бусето, но също така губи [[имперски феоди|имперския феод]] Дзибело в полза на семейство [[Фарнезе (семейство)|Фарнезе]]. Въпреки това неговите потомци поддържат владението на Дзибело (като [[васал]]и на Херцозите на [[Херцогство Парма|Парма]]) до премахването на [[Феодализъм|феодализма]] през [[1805]] г. Палавичини от Дзибело по-късно се разделят на много клонове, които съществуват и до днес. Пиер Луиджи обаче – последният маркиз от [[Парма (провинция)|пармската]] линия на династията, умира през [[2003]] г.<ref name="Chini9">{{Harv|Chini|pp. 40-41.}}</ref> == Палавичино ди Генуа == Палавичино ди Генуа имат за свой родоначалник [[Николо Палавичино|Николо]] – син на [[Алберто Палавичино|Алберто]] 'Гъркът' и внук на [[Оберто I Палавичино]] (наричан „Пелавичино“), чийто син Джовани се жени за Мария [[Фиески]] и който през 1225 г. е избран за съветник. Семейството придобива значителен престиж и значение в [[Генуа]], така че има сред своите представители освен многобройни сенатори и трима [[Дож на Генуа|дожи]] на [[Генуезка република|Генуезката република]]: [[Агостино Палавичини|Агостино]] през [[1637]] г., [[Джан Карло Палавичино|Джан Карло]] през [[1785]] г. и [[Алераме Мария Палавичини|Алераме Мария]] през [[1789]] г.[[Файл:Palais Pallavicini Vienna Sept 2006 006b.jpg|мини|224x224px|Герб на Палавичини, Палат Палавичини, [[Виена]]]]През [[1528]] г., след реформите, желани от [[Андреа Дория]], те формират 16-ия генуезки благороднически консорциум, т. нар. ''albergo''. От клона на Генуа произлизат и следните клонове: * Палавичино ди Наполи на херцозите на Кастро, с Алесандро Палавичино (* 1594), който се жени за Алвина Фреца – [[ Кастро (херцогство)|херцогиня на Кастро]] * Английски Палавичино с Орацио Палавичино (сър Хорейшо Палавичино) (* 1540, † 1600), който се установява в Англия през 1558 г. Изчезва през 1648 г. г.<sup>[34]</sup> * Палавичино ди [[Болоня]] с Джанлука Палавичино (* 1697, † 1773) * Палавичини на [[Австро-Унгария]] с Джанкарло Палавичини (* 1741, † 1789)<sup>[35]</sup> * Чаки-Палавичини на Австро-Унгария с Рожер Палавичини (* 1814, † 1874), който се жени за Еулалия Вай ди Вая е Луско, бивша съпруга на Шигмонд Чаки<sup>[36][37]</sup> == Маркграфство Бодоница == [[Маркграфство Бодоница]] (днешното село [[Менденица]] във [[Фтиотида]], [[Гърция]]) е малка [[Франки|франкска]] държава в Гърция след завоеванията на [[Четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]]. Първоначално то е предоставено на [[Гуидо Палавичини]] от [[Бонифаций Монфератски|Бонифаций I Монфератски]] – [[Солунско кралство|крал на Солун]] през [[1207]] г. под формата на участие. Първоначалната му цел е охраната на [[Термопили]]те. Съществува от [[1204]] до [[1414]] г. Гуидо – син на [[Гулиелмо Палавичино ди Оберто|Гулиелмо Палавичино]] и Солестела е първият маркиз на Бодоница от [[1204]] до [[1237]] г. Последният представител на Палавичини, управлявал Бодоница, е [[Гулиелма Палавичини|Гулиелма]] – дъщеря на [[Алберто Палавичини, маркиз на Бодоница|Алберто Палавичини]], починала през [[1358]] г. Тя е съпруга на [[Николо I Дзорци]] от [[Венеция|венецианското]] семейство [[Дзорци]], което продължава в маркграфството до 1414 г. с [[Николо III Дзорци]].<ref>{{Ref-en}}[https://www.jstor.org/stable/624608?seq=1#page_scan_tab_contents W. Miller, ''The Marquisate of Boudonitza (1204-1414)''.]</ref> == Известни представители == * [[Оберто I Палавичино]] († 1148), маркиз * [[Оберто II Палавичино]] (* 1197; † 1269), [[кондотиер]], племенник на Оберто I * [[Гуидо Палавичини]] († 1237), кръстоносец от [[Четвърти кръстоносен поход|4-ия кръстоносен поход]], [[Маркграфство Бодоница|маркграф на Бодоница]] (1204 - малко сл. 1237) * [[Убертино Палавичини]] († 1278), син на Гуидо, маркграф на Бодоница * [[Изабела Палавичини]] († 1286), сестра на Убертино, маркграфиня на Бодоница (1278 – 1286) * [[Томазо Палавичини]] (* 1286; † сл. 1331), маркграф на Бодоница и внук на Рубино Палавичини – брат на Гуидо * [[Алберто Палавичини]] († 1311), син на Томазо, маркграф на Бодоница * [[Гулиелма Палавичини]] († 1358), дъщеря на Алберто, маркграф на Бодоница, последна наследничка на [[Маркграфство Бодоница]] * [[Роландо Великолепни|Орландо (или Роландо) Великолепни]] (* ок.1393, † 1457) * [[Оберто Палавичино|Оберто II Палавичино]], италиански господар * [[Антонио Палавичини Джентили]] (* 1441, † 1507), кардинал, считан за подходящ за папа през 1492 г. * [[Батиста Палавичино (]]† 1466), римокатолически епископ на [[Реджо Емилия]] (1444–1466) * [[Джероламо Палавичино]], [[епископ]] на Новара, 1485–1503 * Карло Палавичино († 1497), римокатолически епископ на [[Лоди]] (1456–1497) * [[Джовани Батиста Палавичино]] (* 1480, † 1524), римокатолически епископ и [[кардинал]] 1517 * [[Чиприано Палавичино]] (* 1509, † 1585), римокатолически [[архиепископ]] на Генуа (1568–1585) и [[апостолически нунций]] в [[Неапол]] (1566) * Сър Хорейшо Палавичино (* ок. 1540, † 1600), търговец, финансист, дипломат в [[Англия]] * [[Бенедето Палавичино]] (* ок. 1551, † 1601), композитор от [[Кремона]] * [[Франческо Сфорца Палавичино]] (* 1607, † 1667), историк и кардинал * [[Феранте Палавичино]] (* 1615, † 1644), писател на антисоциални и неприлични истории и романи на библейска и профанна тематика * [[Карло Палавичино]] (* ок. 1630, † 1688), италиански композитор * [[Агостино Палавичини]], дож на Генуа 1637–1639 * [[Стефано Бенедето Палавичино]] (* 1672, † 1742), италиански поет и оперен [[Либрето|либретист]] * [[Катерина Империале Леркари Палавичини]] (жива 1721), неолатинска поетеса * [[Франческо Мария Палавичини]], кардинал, латински патриарх на Антиохия от 1743 г. * [[Джан Карло Палавичино]] (* 1722, † 1794) – 19-ти [[Дож на Генуа|дож]] на [[Генуезка република|Генуезката република]] * [[Алераме Мария Палавичини]] (* 30 септ. 1730, † 30 дек. 1805) – 18-ти дож на Генуа (1789–1791) * Ладзаро Опицио Палавичино (* 1776, † 1777), кардинал, [[Кардинал-камерлинг|камерлинг]] на Светия колеж на кардиналите * Джанлука Палавичино (XVIII век) – генерал-губернатор на [[Ломбардия]] (втора половина на XVIII век) * [[Ирена Палавичини]] (* 1811, † 1877), снаха на [[Мария Леополдина Австрийска-Есте]] * Емилио Палавичини (* 1823, † 1901), генерал и сенатор, побеждава [[Джузепе Гарибалди]] в битката при Аспромонте * [[Йохан фон Палавичини|Йохан, маркграф фон Палавичини]] (* 1848, † 1941), [[Австро-Унгария|австро-унгарски]] дипломат, посланик в Цариград през 1915 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2873&SRV=false&LANG=bg ''Победа'' - Ежедневен вестник - Варна; печ. Взаимност: Иван Пройков, брой 19, 01 септември 1915, стр.2]</ref> * маркиза Анна д'Андроня Паравичини (* 1840, † 1922), благородничка и меценатка * маркграф ''(Őrgróf)'' Томаш Чаки-Палавичини (* 1960- ), генерален секретар на Световната федерация на католическите медицински асоциации във [[Ватикана]] * [[Федерико Палавичини]], женен от 1961 г. за Роза Австрийска * графиня Елизбет d'Udekem d'Acoz, сестра на белгийската кралица Матилда, се омъжва през 2006 г. за маркграф Алфонсо Палавичини == Сгради == Редица сгради са наречени на семейството: * [[Палат Палавичини (Виена)|Палат „Палавичини“]] във [[Виена]], Австрия * [[Палат Палавичини-Роспильози|Палат „Палавичини-Роспильози“]] в [[Рим]], Италия * [[Вила Дурацо-Палавичини|Вила „Дурацо-Палавичини“]] близо до [[Генуа]], Италия * Палат Палавичини в [[Болоня]], Италия * Вила Гандолфи-Палавичини в Болоня, Италия * [[Палат Палавичино]] в [[Парма]], Италия <gallery> Файл:Palazzo Rospigliosi - Plate 062 - Giuseppe Vasi.jpg|Палат Палавичини-Роспильози през XVIII век, Рим. Файл:Palais Pallavicini Vienna Sept 2006 001.jpg|Палат „Палавичини“, Виена Файл:Paolo Monti - Servizio fotografico (Genova, 1963) - BEIC 6362165.jpg|Вила „Драч-Палавичини“ в Болоня през 1963 г. </gallery> == Вижте също == * [[Държава Палавичино]] * [[Маркграфство Дзибело]] * [[Кастро (херцогство)|Херцогство Кастро]] * [[Графство Ауция]] == Източници == <references /> * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pallavicini Pallavicini]'', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana * ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/pallavicini_(Dizionario-di-Storia)/ Pallavicin]''i, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 * ''[https://www.sapere.it/enciclopedia/Pallavicini+o+Pallavicino.html Pallavicini o Pallavicino]'', su sapere.it, De Agostini. * ''[https://web.archive.org/web/20160916124911/http://www.parmaelasuastoria.it/ita/Pallavicino.aspx?idMostra=38&idNode=294 Parma e la sua storia]''. Dizionario biografico: Pallavicino. * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/LATIN%20LORDSHIPS%20IN%20GREECE.htm#TomasoPallaviciniB Генеалогия на Палавичино], на fmg.ac * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/LATIN%20LORDSHIPS%20IN%20GREECE.htm#_Toc127589304 Latin Lordships of Greece: Boudonitza] * [http://www2.fhw.gr/chronos/projects/fragokratia/en/webpages/bodonit_gen.html Marquisate of Bodonitsa] == Библиография == * {{Икона|en}} Miller, W. "[http://links.jstor.org/sici?sici=0075-4269(1908)28%3C234%3ATMOB(%3E2.0.CO%3B2-W The Marquisate of Boudonitza (1204-1414)]." ''Journal of Hellenic Studies'', Vol. 28, 1908, pp. 234-249. * {{Икона|en}} Setton, Kenneth M. (general editor) ''A History of the Crusades: Volume III – The Fourteenth and Fifteenth Centuries''. Harry W. Hazard, editor. University of Wisconsin Press: Madison, 1975. * {{Икона|it}} Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia''. Pallavicino, Torino, 1835. * {{Икона|it}} Angelo Pezzana, ''Storia della città di Parma continuata'', vol. 1, Ducale Tipografia, 1837 * {{Икона|it}} Angelo Pezzana, ''Storia della città di Parma continuata'', vol. 2, Ducale Tipografia, 1842 * {{Икона|it}} Angelo Pezzana, ''Storia della città di Parma continuata'', vol. 3, Ducale Tipografia, 1847 * {{Икона|it}} Angelo Scorza, ''Le famiglie nobili genovesi'', Fratelli Frilli Editori, 2009 * {{Икона|it}} Emilio Seletti, ''La città di Busseto, capitale un tempo dello Stato Pallavicino'', vol. 1, Tipografia Bortolotti, 1883 * {{Икона|it}} Giovan Battista di Crollalanza, ''Dizionario storico blasonico delle famiglie nobili o notabili italiane estinte e fiorenti, Vol.2'', А. Forni, 1886 * {{Икона|it}} Angelo Scorza, ''Le famiglie nobili genovesi'', Trebaseleghe, Fratelli Frilli Editori, 2009. * {{Икона|it}} Barbara Bernabò, ''I Pallavicini di Genova tra XIV e XVI secolo'', in "Quaderni Obertenghi", III, 2011, pp.69-150. * {{Икона|it}} Luigi Chini, ''Pallavicino - la storia di una famiglia longobarda'', L.I.R., 2014 {{Превод от|it|Pallavicino|124209790}} {{нормативен контрол}}{{Портал|Италия|История}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Палавичини| ]] [[Категория:Гръцка аристокрация]] [[Категория:Европейски кралски династии]] [[Категория:Италиански династии]] ce4xk7kplbo65dseb9dsxz7b56hh7hn 0 400668 12416357 12405865 2024-11-18T21:48:26Z PowerBUL 202075 12416357 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Гилермо Гарсия Канту | име-оригинал = Guillermo García Cantú | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = мъж | име-рождено = | роден-място = [[Монтерей]], [[Нуево Леон]], [[Мексико]] | починал-място = | националност = {{MEX}} | религия = Католицизъм | образование = | професия = | работодател = | псевдоним = | вложки = | още = | раздел-семейство = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} '''Гилермо Гарсия Канту''' ({{lang|es|Guillermo García Cantú}}) е мексикански актьор. == Биография == Гилермо Гарсия Канту започва актьорската си кариера на 25-годишна възраст. Първата теленовела, в която участва, е ''[[С чиста кръв]]'' от 1985 г., режисирана от Хосе Рендон и продуцирана от [[Ернесто Алонсо]] за [[Телевиса]]. През следващата година получава първата си главна положителна (и единствена) роля в теленовелата ''[[Измамата]]'', в която си партнира с [[Ерика Буенфил]], режисирана Серхио Хименес и продуцирана от Ернесто Алонсо. Кариерата му е обширна – участва в повече от 20 теленовели, сред които се открояват: ''[[Когато дойде любовта]]'' (1990), режисирана от [[Мигел Корсега]] и [[Моника Мигел]] и продуцирана от [[Карла Естрада]], в която споделя сцени с [[Лусеро]], Омар Фиеро и Найлеа Норвинд; ''[[Маримар]]'' (1994), режисирана от [[Беатрис Шеридан]] и продуцирана от Вероника Пимстейн, където си партнира с [[Талия (певица)|Талия]], Едуардо Капетийо и [[Шантал Андере]]; ''[[Росалинда (теленовела)|Росалинда]]'' (1999), в която има специално участие и си партнира с [[Анхелика Мария]], режисирана от Беатрис Шеридан и продуцирана от [[Салвадор Мехия]]; ''[[Натрапницата]]'' (2001), режисирана от Беатрис Шеридан и продуцирана от [[Игнасио Сада Мадеро]], където споделя сцени с [[Габриела Спаник]], [[Силвия Дербес]], Барбара Хил, [[Енрике Лисалде]] и Карлос Камара; и ''Да обичаш отново'', продуцирана от [[Лусеро Суарес]]. Гилермо е емблематичен мексикански актьор, интерпретирайки злодея в историята. През 2005 г. участва в ''[[Мащехата (теленовела, 2005)|Мащехата]]'', теленовела, в която той играе главния антагонистичен герой, споделяйки заслуги с [[Виктория Руфо]] и [[Сесар Евора]] и [[Сесилия Габриела]]. През 2006 г. играе в теленовелата ''[[Пощенски код (теленовела)|Пощенски код]]''. През 2008 г. се присъединява към актьорския състав на успешната теленовела ''[[Огън в кръвта]]'', споделяйки сцени с [[Адела Нориега]], [[Диана Брачо]] и Нинел Конде. През 2010 г. участва в теленовелата ''[[Триумф на любовта]]'', в която той заедно с [[Даниела Ромо]] и Доминика Палета са злодеите в историята, споделяйки сцени с Виктория Руфо, [[Маите Перони]] и [[Уилям Леви]]. През 2014 г. участва в теленовелата ''[[Необичана]]'', продуцирана от [[Хосе Алберто Кастро]], заедно с Виктория Руфо, [[Нора Салинас]] и други. През следващата година има специално участие на злодей в ''[[Непростимо (теленовела, 2015)|Непростимо]]'', теленовела, режисирана от Моника Мигел, [[Виктор Мануел Фульо]] и Алберто Диас и продуцирана от Салвадор Мехия, където споделя сцени с [[Клаудия Рамирес]], [[Ана Бренда Контрерас]] и [[Гретел Валдес]]. През 2016 г. той е главният антагонист заедно с [[Жаклин Андере]], Наталия Гереро и Габриела Вергара в ''[[Амазонките (теленовела, 2016)|Амазонките]]'', споделяйки сцени с [[Дана Гарсия]], [[Андрес Паласиос]], Виктория Руфо и Сесар Евора, отново под продукцията на Мехия. Между 2018 и 2020 г. участва в теленовелите ''[[Да обичам без закон]]'' и ''[[Лекари, линия на живота]]'', в които не играе отрицателна роля, продуцирани от Хосе Алберто Кастро. През 2022 г. има специално участие в теленовелата ''[[Богатите също плачат (теленовела, 2022)|Богатите също плачат]]'', продуцирана от [[Карлос Бардасано]], в която си партнира с [[Алехандра Барос]], [[Асела Робинсън]], [[Себастиан Рули]], [[Клаудия Мартин]], Диего Клейн, Фабиола Гуахардо и Виктор Гонсалес. Към ролите на злодея в историята се завръща през 2023 г. с теленовелата ''[[Непобедима любов]]'', продуцирана от [[Хуан Осорио]]. == Филмография == === Теленовели === * ''[[Дъщерите на госпожа Гарсия]]'' (2024-2025) – Луис Портия * ''[[Господарят на небесата]]'' (2024) – Едмундо Сан Роман * ''[[Непобедима любов]]'' (2023) – Рамсес Торенегро * ''[[Мария Феликс: Ла Доня]]'' (2022) – Бернардо Феликс Флорес * ''[[Богатите също плачат (теленовела, 2022)|Богатите също плачат]]'' (2022) – Алберто Салватиера * ''[[Помниш ли ме]]'' (2021) – Олмо Касерес * ''[[Лекари, линия на живота]]'' (2019) – Алонсо Вега * ''[[Да обичам без закон]]'' (2018-2019) – Алонсо Вега * ''[[Амазонките (теленовела, 2016)|Амазонките]]'' (2016) – Лорето Гусман Валдес * ''[[Непростимо (теленовела, 2015)|Непростимо]]'' (2015) – Арон Мартинес * ''[[Необичана]]'' (2014) – Норберто Паласиос Ринкон * ''[[Триумф на любовта]]'' (2010/11) – Гиермо Кинтана * ''[[Хамелеони (сериал)|Хамелеони]]'' (2009/10) – Аугусто Понсе де Леон * ''[[Огън в кръвта]]'' (2008) – Фернандо Ескандон * ''[[Пощенски код (теленовела)|Пощенски код]]'' (2006/07) – Клаудио Гарса * ''[[Перегрина]]'' (2005) – Карион * ''[[Мащехата (теленовела, 2005)|Мащехата]]'' (2005) – Деметрио Ривера * ''Да обичаш отново'' (2003/04) – Гилермо Монтеро * ''Само за теб'' (2002/03) – Леонардо * ''[[Натрапницата]]'' (2001) – Родриго „Джунър“ Хункера * ''[[Хубава жена (теленовела)|Хубава жена]]'' (2001) – Леополдо * ''[[Винаги ще те обичам]]'' (2000) – Хорхе Монтесинос * ''[[Серафим (теленовела)|Серафим]]'' (1999) – Раул Салгадо * ''[[Росалинда]]'' (1999) – Хосе Фернандо Алтамирано * ''Здраве, пари и любов'' (1997/98) – Фелипе * ''[[Марисол]]'' (1996) – Раул Монтемар * ''Любовна песен'' (1996) – Арисменди * ''[[Акапулко, тяло и душа]]'' (1995) – Марсело * ''[[Валентина (теленовела)|Валентина]]'' (1993) – Виктор Лухан * ''[[Триъгълник (теленовела)|Триъгълник]]'' (1992) – Давид Вияфранка Линарес * ''[[В капан (теленовела)|В капан]]'' (1991/92) – Виктор Монтеро * ''[[Когато дойде любовта]]'' (1989/90) – Родриго Фернандес Перейра * ''Къщата в края на улицата'' (1989) – Браулио * ''Два живота'' (1988) – Маурисио * ''Колко боли да мълчиш'' (1987) – Мауро * ''[[Измамата]]'' (1986) ... Херардо * ''Съблазняване'' (1986) – Камило * ''[[С чиста кръв]]'' (1985/86) – Анселмо Бустаманте === Сериали === * ''Дизайнер и от двата пола'' (2001) – себе си, един епизод * ''Жени, случаи от реалния живот'' (1990) – Бенхамин, един епизод * ''Белязаният час'' (1989) – Гилермо Кано, един епизод === Театър === * ''Десетте дни, които разтърсиха света'' (1984) == Награди и номинации == * [[Ти Ви и Новелас|Награди Ти Ви и Новелас]] {| class="wikitable" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | [[Ти Ви и Новелас (2020)|2020]] || Най-добър пръв актьор || ''Да обичам без закон'' || Номиниран |- | [[Ти Ви и Новелас (2019)|2019]] || Най-добър пръв актьор || ''Да обичам без закон'' || Номиниран |- | 2012 || Най-добър актьор в отрицателна роля || ''Триумф на любовта'' || Номиниран |- | 2009 || Най-добър актьор в отрицателна роля || ''Огън в кръвта'' || Печели |- | 2006 || Най-добър актьор в отрицателна роля || ''Мащехата'' || Номиниран |- | 2002 || Най-добър актьор в поддържаща роля || ''Натрапницата'' || Номиниран |- | 1996 || Най-добър актьор в отрицателна роля || ''Акапулко, тяло и душа'' || Номиниран |- | 1990 || Най-добър млад актьор || ''Къщата в края на улицата'' || Номиниран |- | 1987 || Най-добър млад актьор || ''Измамата'' || Номиниран |- | 1986 || Най-добро мъжко откритие || ''С чиста кръв'' || Номиниран |} * Награди Браво {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | 2009 || Най-добър актьор в отрицателна роля || ''Огън в кръвта'' || Печели |- |} == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0305589 Гиермо Гарсия Канту в IMDB] {{СОРТКАТ:Гарсия Канту, Гиермо}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Монтерей]] mi4olablfk65fi01sjpz24tunkx96as 0 400941 12416354 12147369 2024-11-18T21:47:08Z PowerBUL 202075 12416354 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Едит Гонсалес | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = Едит Гонсалес Фуентес | роден-дата = {{др|1964|12|10|1}} | роден-място = [[Монтерей (Мексико)|Монтерей]], [[Нуево Леон]], [[Мексико]] | наставка = а | починал-дата = {{дсг|2019|6|13|1964|10|12|1}} | починал-място = [[Мексико (град)|Мексико]], [[Мексико]] | друго име = | активност = 1970 – 2019 | брачен партньор = Лоренсо Ласо (25 септември 2010) | деца = Констанса (2004) | родители = Офелия Фуентес и Ефраин Гонсалес | местожителство = | сайт = | значими роли = Есперанса ([[Есперанса]])<br>Барбара ([[Доня Барбара (сериал)|Доня Барбара]]) | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = }} '''Едит Гонсалес Фуентес''' ({{lang|es|Edith González Fuentes}})<ref>{{cite web|url=http://www.imdb.com/name/nm0328132/| title= ''Edith González''| publisher= [[IMDb]].com| date=10 юни 2012| lang=en}}</ref> е [[Мексико|мексиканска]] [[актриса]]. == Биография == Родена в [[Монтерей (Мексико)|Монтерей]], [[Нуево Леон]], [[Мексико]] на 10 декември 1964 г. Едит произлиза от [[семейство]] от средната класа. От много ранна възраст демонстрира страст към [[актьор]]ската игра. Без никакъв опит или подготовка в актьорското майсторство, Едит приема своята първа роля през 1976 г. във [[филм]]а ''„[[El rey de los gorilas]]“''. Само с 2 филма в актива си, тя е поканена да изиграе ролята на дъщерята в [[теленовела]]та ''„[[Богатите също плачат]]“''. През 1970-те и 1980-те години участва в различни теленовели, сред които най-известни са ''„[[Бианка Видал]]“'' и ''„[[Дивата Роза]]“'', както и в няколко филма. През 1993 г. получава предложение да играе Моника в теленовелата ''„''[[Диво сърце (теленовела, 1993)|Диво сърце]]''“'', роля, която първоначално отказва, но след това приема, убедена от брат си. Тази теленовела се излъчва по целия свят, което помага на нейната кариера през 1990-те години. След края на снимките започва да подбира ролите и се появява в малко теленовели и филми. След снимките на ''„[[Есперанса]]“'' решава да си даде малка почивка. Тя заминава за [[Париж]], където усъвършенства своите танци и [[френски език|френския език]]. Преди да се завърне в Мексико, отива в [[САЩ]], за да участва в рекламна кампания на [[козметика]]. През 2001 г. се завръща към актьорството с участието си в теленовелата ''„[[Саломе]]“ (Salome)''. Прави опит да участва в американската филмова индустрия, но няма особен успех. През 2004 г. е принудена да прекрати участието си в ''„[[Безчувствена жена]]“'' заради [[бременност]]. През 2005 г. участва в реклама на ''„Venus“'', [[парфюм]] с [[аромат]] на [[орхидея]]. == Филмография == === TV шоу === * 2009: ''„Mujeres asesinas“'' * 2007: ''„Familia P. Luche“'' * 2006: ''„Bailando por la boda de mis sueños“'' * 2005: ''„Los reyes de la pista“'' * 2005: ''„Bailando por un sueño“'' === Кино === * 2011: ''„Poquita ropa“'' * 2008: ''„Deseo“'' * 2004: ''„Señorita Justice“'' * 1996: ''„Salón México“'' * 1995: ''„Los cómplices del infierno“'' * 1991: ''„El descuartizador“'' * 1991: ''„El jugador“'' * 1990: ''„Atrapados“'' * 1990: ''„Sentencia de muerte“'' * 1990: ''„El motel de la muerte“'' * 1989: ''„Trampa infernal“'' * 1988: ''„Central camionera“'' * 1988: ''„Pero sigo siendo el rey“'' * 1984: ''„Adiós Lagunilla“'' * 1980: ''„Fabricantes de pánico“'' * 1980: ''„Guyana, el crimen del siglo“'' * 1977: ''„Cyclone“'' * 1976: ''„El rey de los gorilas“'' * 1975: ''„Alucarda, la hija de las tinieblas“'' === Театър === * 2012: ''„Purgatorio“'' * 2010: ''„Buenas noches, mamá“'' – Джеси (Jessie) * 1998: ''„Aventurera“'' (1998, 2004 – 2008) – Elena Tejero * 1986: ''„Gigi“'' === Теленовели === * 2012: ''„A corazón abierto“''<ref>{{cite web| url=http://www.tvazteca.com/notas/acorazonabierto/111143/edith-gonzalez-una-misteriosa-invitada-en-a-corazon-abierto| title=Edith González una misteriosa invitada en A corazón abierto| publisher=TV Azteca| date=10 юни 2012| lang=es| достъп_дата=2012-06-10| архив_дата=2012-05-12| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120512074127/http://www.tvazteca.com/notas/acorazonabierto/111143/edith-gonzalez-una-misteriosa-invitada-en-a-corazon-abierto}}</ref> * 2011: ''„Червено небе“ (Cielo rojo)'' – Алма (Alma Durán) * 2009: ''„[[Хамелеони (сериал)|Хамелеони]]“ (Camaleones)'' – Франсиска Кампос (Francisca Campos de Ponce de León) * 2008: ''„[[Доня Барбара (сериал)|Доня Барбара]]“ (Doña Bárbara)'' (2008 – 2009) – Барбара (Bárbara Guaimarán) * 2007: ''„[[Дума на жена]]“ (Palabra de mujer)'' – Ванеса Нориега (Vanesa Noriega) * 2006: ''„[[Свят на хищници]]“ (Mundo de fieras)'' – Джозелин (Joselyn Rivas del Castillo de Cervantes Bravo) * 2004: ''„Безчувствена жена“ (Mujer de madera)'' – Мариса Сантибаниес Виялпандо (Marisa Santibáñez Villalpando) * 2001: ''„[[Саломе (теленовела)|Саломе]]“ (Salomé)'' – Фернанда/Саломе (Fernanda „Salomé“ Quiñonez-Lavalle) * 1999: ''„[[Коледна песен (теленовела)|Коледна песен]]“ (Cuento de Navidad)'' – Хосефина Кодер * 1999: ''„[[Есперанса]]“ (Nunca te olvidaré)'' – Есперанса Гамбоа (Esperanza Gamboa Martel) * 1997: ''„[[Златна клетка]]“ (La jaula de oro)'' – Ориана (Oriana) * 1996: ''„Сянката на другия“ (La sombra del otro)'' – Лорна Мадригал (Lorna Madrigal) * 1993: ''„[[Диво сърце (теленовела, 1993)|Диво сърце]]'' (Corazón salvaje) – Моника де Алтамира (Mónica de Altamira) * 1990: ''„В собствено тяло“'' (En carne propia) – Наталия де Хесус Ортега (Natalia de Jesús Ortega)/Естефания Мюриел (Estefanía Muriel) * 1988: ''„[[Флор и Канела]]“'' (Flor y canela) – Флорентина (Florentina) * 1987: ''„[[Дивата Роза]]“'' (Rosa salvaje) – Леонела (Leonela Villareal) * 1987: ''„Lista negra“'' – Mary * 1986: ''„[[Върховно изпитание]]“'' (Monte Calvario) – Ана Роса (Ana Rosa) * 1985: ''„Бианка Видал“'' (Bianca Vidal) – Бианка Видал (Bianca Vidal) * 1984: ''„Sí, mi amor“'' – Susana * 1983: ''„[[Звяр (теленовела)|Звяр]]“'' (La fiera) – Хули (Julie) * 1981: ''„[[Домът, който откраднах]]“'' (El hogar que yo robé) – Паулина (Paulina) * 1980: ''„Соледад“ (Soledad)'' – Луисита Санчес Фуентес (Luisita Sánchez Fuentes) * 1980: ''„Ambición“'' – Charito * 1979: ''„[[Богатите също плачат]]“'' (Los ricos también lloran) – Мария Исабел (María Isabel) * 1975: ''„[[Непростимо (теленовела, 1975)|Непростимо]]“'' – Глория (дете) * 1973: ''„[[Клетниците (теленовела)|Клетниците]]“'' (Los miserables) – Козет (дете) * 1973: ''„Mi primer amor“'' * 1971: ''„[[Лусия Сомбра]]“'' (Lucía Sombra) – Ерика (дете) * 1970: ''„Cosa juzgada“'' == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Гонсалес, Едит}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Монтерей]] [[Категория:Починали в град Мексико]] sauyr38vyibbomochzyo4nep4oz4z75 0 410243 12415914 12415558 2024-11-18T15:52:22Z Мико 4542 12415914 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]]. <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] 4b36xnn7l3kju9me7fli5tvkvh9k17f 12415921 12415914 2024-11-18T15:54:03Z Мико 4542 /* История */ 12415921 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]]. <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] 0t8o0sfzcgtpbiionuk9294bgf32cng 12415937 12415921 2024-11-18T16:21:21Z Мико 4542 /* История */ 12415937 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]]. <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] 0ul0g3t4b2sqvnw2amox9bpddmd3pq7 12415939 12415937 2024-11-18T16:22:20Z Мико 4542 /* История */ 12415939 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]]. <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] hrc19xxy77z2itdb54i538wdzowuorn 12415989 12415939 2024-11-18T17:09:33Z Мико 4542 /* История */ 12415989 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, Ангел Иванов от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова.<ref>{{Галчев|}}</ref> След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]]. <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] lw3lbpmrgxxcnzis4hhau18hcuznode 12415993 12415989 2024-11-18T17:11:28Z Мико 4542 /* История */ 12415993 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, [[Ангел Иванов]] от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова.<ref>{{Галчев|}}</ref> След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]]. <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] mr5rckikid8at4v3mgh131uzl9mlpb6 12415996 12415993 2024-11-18T17:13:09Z Мико 4542 /* История */ 12415996 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1893/1894 година главен учител е Г. Николов.<ref>{{Галчев|178}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, [[Ангел Иванов]] от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова.<ref>{{Галчев|179}}</ref> След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]]. <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] 1ealz22folne0h76k3poj73beoj8hc0 12415999 12415996 2024-11-18T17:15:15Z Мико 4542 12415999 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1893/1894 година главен учител е Г. Николов. През април 1894 година митрополитската катедра в Неврокоп официално се заема от [[Иларион Неврокопски]].<ref>{{Галчев|178}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, [[Ангел Иванов]] от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова.<ref>{{Галчев|179}}</ref> След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]]. <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] fj8g5p5ygm5yo70hnc3fb8hj3xxzktr 12416014 12415999 2024-11-18T17:20:33Z Мико 4542 /* История */ 12416014 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, Димитър Икономов, председател, К. Стефанович, Георги Д. [неясно], Л. Т. Дуков, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1893/1894 година главен учител е Г. Николов. През април 1894 година митрополитската катедра в Неврокоп официално се заема от [[Иларион Неврокопски]].<ref>{{Галчев|178}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, [[Ангел Иванов]] от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова.<ref>{{Галчев|179}}</ref> След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]]. <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] g0hwp6uswcjoyutagsrf4ba950jfvml 12416105 12416014 2024-11-18T17:52:40Z Мико 4542 /* История */ 12416105 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, Димитър Икономов, председател, К. Стефанович, Георги Д. [неясно], Л. Т. Дуков, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1893/1894 година главен учител е Г. Николов. След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]].<ref>{{Галчев|178}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, [[Ангел Иванов]] от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова. В 1897/1898 година учители са [[Никола Икономов (юрист)|Никола Икономов]] от Каракьой и Костадин Звънчаров от Неврокоп.<ref>{{Галчев|179}}</ref> В 1900/1901 година учители са [[Лука Поптеофилов]] от Белица, главен учител, [[Илия Балтов (ВМОРО)|Илия Балтов]] от Прилеп, Никола Икономов от Каракьой, Георги Караниколов от Неврокоп и Анастасия Апостолакева от Битоля.<ref>{{Галчев|180}}</ref> <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] 0sbnop1sl0rejxrjltzdk1i274sbmuc 12416209 12416105 2024-11-18T19:17:14Z Мико 4542 /* История */ 12416209 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, Димитър Икономов, председател, К. Стефанович, Георги Д. [неясно], Л. Т. Дуков, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1893/1894 година главен учител е Г. Николов. След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]].<ref>{{Галчев|178}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, [[Ангел Иванов]] от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова. В 1897/1898 година учители са [[Никола Икономов (юрист)|Никола Икономов]] от Каракьой и Костадин Звънчаров от Неврокоп.<ref>{{Галчев|179}}</ref> В 1900/1901 година учители са [[Лука Поптеофилов]] от Белица, главен учител, [[Илия Балтов (ВМОРО)|Илия Балтов]] от Прилеп, Никола Икономов от Каракьой, Георги Караниколов от Неврокоп и Анастасия Апостолакева от Битоля. На следната 1901/1902 година главен учител става [[Иван Бележков]], като за учители остават Балтов,<ref>{{Галчев|180}}</ref> Караниколов и Апостолакева (Апостолова), а новоназначени са Илия Попиванов от Балдево и [[Стоян Мълчанков]] от Скребатно. В 1904/1905 година учителският персонал е напълно подменен.<ref name="Галчев 181">{{Галчев|181}}</ref> <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] 8gz06006buy20tpxav4mkqlp0dbuci4 12416210 12416209 2024-11-18T19:18:35Z Мико 4542 /* История */ 12416210 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, Димитър Икономов, председател, К. Стефанович, Георги Д. [неясно], Л. Т. Дуков, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1893/1894 година главен учител е Г. Николов. След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]].<ref>{{Галчев|178}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, [[Ангел Иванов]] от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова. В 1897/1898 година учители са [[Никола Икономов (юрист)|Никола Икономов]] от Каракьой и Костадин Звънчаров от Неврокоп.<ref>{{Галчев|179}}</ref> В 1900/1901 година учители са [[Лука Поптеофилов]] от Белица, главен учител, [[Илия Балтов (ВМОРО)|Илия Балтов]] от Прилеп, Никола Икономов от Каракьой, Георги Караниколов от Неврокоп и Анастасия Апостолакева от Битоля. На следната 1901/1902 година главен учител става [[Иван Бележков]], като за учители остават Балтов,<ref>{{Галчев|180}}</ref> Караниколов и Апостолакева (Апостолова), а новоназначени са Илия Попиванов от Балдево и [[Стоян Мълчанков]] от Скребатно. В 1904/1905 година учителският персонал е напълно подменен.<ref name="Галчев 181">{{Галчев|181}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" ! colspan="6" | Учители в 1900/1901 година |- ! Номер !! Име !! Възраст !! Месторождение !! Образование |- || 1. || [[Георги Трайчев]] || 27 || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] в 1889 година <ref name="Галчев 181"/> |- |} <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] snf3cc9z4jqkmh6pcg7rn5cmyug2mri 12416212 12416210 2024-11-18T19:19:57Z Мико 4542 /* История */ 12416212 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, Димитър Икономов, председател, К. Стефанович, Георги Д. [неясно], Л. Т. Дуков, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1893/1894 година главен учител е Г. Николов. След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]].<ref>{{Галчев|178}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, [[Ангел Иванов]] от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова. В 1897/1898 година учители са [[Никола Икономов (юрист)|Никола Икономов]] от Каракьой и Костадин Звънчаров от Неврокоп.<ref>{{Галчев|179}}</ref> В 1900/1901 година учители са [[Лука Поптеофилов]] от Белица, главен учител, [[Илия Балтов (ВМОРО)|Илия Балтов]] от Прилеп, Никола Икономов от Каракьой, Георги Караниколов от Неврокоп и Анастасия Апостолакева от Битоля. На следната 1901/1902 година главен учител става [[Иван Бележков]], като за учители остават Балтов,<ref>{{Галчев|180}}</ref> Караниколов и Апостолакева (Апостолова), а новоназначени са Илия Попиванов от Балдево и [[Стоян Мълчанков]] от Скребатно. В 1904/1905 година учителският персонал е напълно подменен.<ref name="Галчев 181">{{Галчев|181}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" ! colspan="5" | Учители в 1904/1905 година |- ! Номер !! Име !! Възраст !! Месторождение !! Образование |- || 1. || [[Георги Трайчев]] || 35 || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] в 1889 година |- || 2. || Елена Калайджиева || 23 || [[Долна Сингартия]] || [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]] в 1889 година<ref name="Галчев 181"/> |- |} <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] exxmq2mkmkvkewno5i9h39vv0rno9lf 12416275 12416212 2024-11-18T20:46:26Z Мико 4542 /* История */ 12416275 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Неврокопска българска община | лого = Печат на Неврокопската община на документ от 25 февруари 1889.jpg | снимка = Letter from Nevrokop Bulgarian Municipality to Stefan Verkovic, 19 March 1868.jpg | пояснение = Пълномощно от Неврокопската българска община на [[Стефан Веркович]], 19 март 1868 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Неврокоп]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 60-те години на XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Неврокопската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено през втората половина на XIX век в град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 41">{{ЕПК|2|41}}</ref> Размахът на дейността на общината в годините 1870 – 1894 надхвърля териториалните граници на Неврокопска каза и тя подпомага обществените дела на българите и в [[Драмско]], [[Сярско]] и [[Мелнишко]].<ref name="ЕПК2 41"/> == История == [[Файл:Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф за учиител, 25 февруари 1889.jpg|мини|ляво|250п|Молба от Неврокопската българска община до екзарх Йосиф да бъде изпратен човек, който да поеме училищното дело в града, Димитър Икономов, председател, К. Стефанович, Георги Д. [неясно], Л. Т. Дуков, 25 февруари 1889 година]] Общината е призната от османските власти по време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856). Първите известни нейни документи са от 1860 година и са свързани с борбата на българското население от града с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета. Общината подпомага откриването на български училища, издържа учителите и бедни ученици и набавя учебници, учебни пособия.<ref name="ЕПК2 41"/> Пръв председател на общината от 1860 до 1871 година е [[Илия Дуков]], в чийто дом в 1864 година се провежда съвещание, на което е решено да се активизира и националноосвободителната борба. Активни дейци на общината са [[Никола Мандушев]], [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов]] и [[Димитър Ножаров]].<ref name="ЕПК2 41"/> През 1862 година в Неврокоп се открива [[взаимно училище]] с първи учител [[Тодор Ненов (учител)|Тодор Ненов]] от село [[Райковци]], [[Дряновско]], а през 1867 година е разкрито и девическо училище.<ref>{{Ванчев|70-76}}</ref> Владиката [[Агатангел Схолариос|Агатангел Драмски]] дава на [[българи]]те половината от градското училище, но след протести на [[гъркомани]]те българи и власи българското училище е затворено а Ненов - изгонен. Българите в града обаче заплашват с уния и след настояване на владиката Агатангел пред властите, в Неврокоп отново е отворено българско училище, в което преподава [[Атанас Кръстев (учител)|Атанас Божков]]. И двамата учители са издържани от българската община, подпомагана годишно с три хиляди гроша от [[Никола Тошков]].<ref>{{Шопов|97-98}}</ref> Борбата на Неврокопската българска община с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета е тежка, а оплакванията на [[българи]]те са основателни. Настоятелят на Неврокопската община [[Георги Костов (общественик)|Георги Костов Исерлакли]] в писмо от 11 май 1863 година описва църковната служба на празника на Кирил и Методий, отслужена на [[български език]]. [[Гъркомани]]те в Неврокоп забраняват на свещеника да отслужи литургията в църквата, за да не мине под българско влияние. Тържеството се провежда в училището от свещеник Христофор.<ref>{{Галчев|33}}</ref> Учебното дело в Неврокоп е подпомогнато от [[Стефан Веркович]], който поддържа постоянна връзка с Неврокопската българска община и училищното настоятелство, заради което българската община му гласува официално писмено доверие заради усилията му по защита на [[българщина]]та.<ref name="galchev.34">{{Галчев|34}}</ref> В края на 1865 година Неврокопската българска община информира [[Христо Тъпчилещов]], с когото поддържа редовна връзка, че българите се отказват окончателно и напълно от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>{{Галчев|35}}</ref> В същата 1865 година в града отваря врати читалище „[[Образцово народно читалище „Просвета – 1865“|Зора]]“. В 1869 година общината е инициатор за провеждането на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|Народния събор]] в Гайтаниново.<ref name="ЕПК2 41"/> В 1870 година е основано женско дружество „Ученолюбие“.<ref>{{ЕПК|1|327}}</ref> През 1873 година тук се създава учителско дружество [[Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]], което играе важна роля в борбите на българите в [[Неврокопско]] и целия Серски санджак за национална просвета и култура.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873-1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 48-55.</ref> Положително влияние за културното възраждане на Неврокоп имат българските общини в градовете [[Пловдив]] и [[Пазарджик]], които го подпомагат с учители, учебни пособия, книжнина и пари.<ref>{{ЕПК|1|229}}</ref> С писмо от 3 февруари 1870 година Неврокопската българска община информира руския посланик в Цариград граф [[Николай Игнатиев]] за непрекъснатите интриги и атаки на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в града.<ref name="galchev.34"/> [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|ляво|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] На 11 май 1871 година общината прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Неврокопска каза. На всенародно събрание проведено в дома на братя Полизоеви за председател е избран поп [[Харитон Карпузов]], а за седалище на общината е одобрена къщата-хан на Константин Дуко.<ref>{{cite journal | last = Марков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско | journal = Македонски преглед | publisher = | location = | volume = | issue = 1 | pages = 80-81 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската освободителна война]] и [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] от 1878 година Неврокоп, както цяла [[Македония (област)|Македония]] остава в рамките на [[Османска империя|Отоманската империя]]. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение. През май 1878 година Георги Иванов и [[Атанас Грозданов]] от името на Неврокопската българска община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към новообразуващата се [[Княжество България|българска държава]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> [[Файл:Сведение за Костадин Звънчаров, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Сведение за Костадин Звънчаров от Неврокоп, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] След войната в града има 600 – 700 български семейства и 40-50 [[власи|влашки]]. Българската община с председател свещеник Димитър Икономов поддържа едно мъжко и едно девическо училище, което се помещава в метоха на Рилския манастир. Неврокопската община иска да построи църква, но среща съпротивата на неврокопския патриаршески митрополит. След Съединението Неврокопската община получава парична подкрепа за своите училища чрез поп [[Андон Жостов]], който имал грижата за училищното и църковното дело в Сярско.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> В началото на февруари 1885 г. по донос на гръцкия митрополит били направени обиски от полицията и затворени членовете на Неврокопската българска община – Георги Чаракчиев, Георги Дишлиев, Симеон Шейнов и Личо Батаклиев.<ref>{{cite book |title=Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913 |last=Божинов |first=Воин |authorlink= |coauthors= |year= 1982|publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=48 |url= |accessdate=}}</ref> В 1890 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] назначава за председател на общината поп [[Никола Саев]] от [[Белица]]. Благодарение на сдържаното си поведение, той успява да въведе един по-добър ред в обществените работи в Неврокопско.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_18.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 249.]</ref> През 1891 година [[Георги Стрезов]] пише, че броя на къщите в [[Неврокоп]] възлиза на 1229 с около 11000 жители - повечето турци. [[Християни]]те живеят в две махали - Варош и Кумсала. Напоследък са се заселили и доста [[евреи]], които съсредоточават градската търговия в свои ръце. Има две църкви, от които по-хубавата във Вароша е под контрола на [[гъркомани]]те. В града функционира българско мъжко и девическо училище с 80 ученици. Има също мъжко и девическо гръцко училище. Мъжкото училище има около 30 ученици.<ref>{{Стрезов|4-5}}</ref> В 1893/1894 година главен учител е Г. Николов. След продължителни и упорити борби на местните [[българи]] от Неврокопския край, през 1894 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена [[Неврокопска епархия|Неврокопската българска митрополия]], подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит [[Иларион Неврокопски|Иларион]].<ref>{{Галчев|178}}</ref> В 1894/1895 година училището има 102 ученици, от които завършват 49, а учители са Димитър Гугов, главен учител, [[Ангел Иванов]] от Мусомища, Димитър Манолев и Василка Костадинова. В 1897/1898 година учители са [[Никола Икономов (юрист)|Никола Икономов]] от Каракьой и Костадин Звънчаров от Неврокоп.<ref>{{Галчев|179}}</ref> В 1900/1901 година учители са [[Лука Поптеофилов]] от Белица, главен учител, [[Илия Балтов (ВМОРО)|Илия Балтов]] от Прилеп, Никола Икономов от Каракьой, Георги Караниколов от Неврокоп и Анастасия Апостолакева от Битоля. На следната 1901/1902 година главен учител става [[Иван Бележков]], като за учители остават Балтов,<ref>{{Галчев|180}}</ref> Караниколов и Апостолакева (Апостолова), а новоназначени са Илия Попиванов от Балдево и [[Стоян Мълчанков]] от Скребатно. В 1904/1905 година учителският персонал е напълно подменен.<ref name="Галчев 181">{{Галчев|181}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" ! colspan="5" | Учители в 1904/1905 година |- ! Номер !! Име !! Възраст !! Месторождение !! Образование |- || 1. || [[Георги Трайчев]] || 35 || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] в 1889 година |- || 2. || Елена Калайджиева || 23 || [[Долна Сингартия]] || [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]] в 1889 година<ref name="Галчев 181"/> |- || 3. || Иван Кефалов (Кефалиев) || 24 || [[Фотовища]] || [[Сярско българско педагогическо училище|Сярското българско педагогическо училище]] в 1902 година |- |} <gallery class="center"> Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902.jpg | Учители и учителки в Неврокопското училище през учебната 1901/1902 година Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(2).jpg | Файл:Teachers at the Nevrokop School 1901-1902-(3).jpg | </gallery> == Външни препратки == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=803 "Дописка от Неврокопска българска община, 26 септемврiй"], публикувано във в-к „Съветник“, год. I, бр. 31, Цариград, 21 октомври 1863 г. == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Неврокопска българска община| ]] fv9tepdna8f7zxb3wc0j1zpc9gwuj5e 0 410730 12416043 12264269 2024-11-18T17:31:59Z Мико 4542 /* История */ 12416043 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Петричка българска община | лого = | снимка = Seal of the Petrich Bulgarian Municipality.jpg | пояснение = Печат на общината с надпис „Опщина Петричка каза“ от 1872 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Петрич]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 1868 г., [[Османска империя]] | закрита = 1912 г., [[България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} [[Файл:Petrich Bulgarian Municipality in 1908.jpg|дясно|мини|260п|Ръководството на общината през 1908 година с председател йеромонах [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] в центъра]] '''Петричката българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено в 1868 година в град [[Петрич]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref>{{ЕПК|2|109 - 110}}</ref> == История == По времето на Възраждането [[Петрич]] се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу [[гърцизъм|гърцизма]] за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“. В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежът на първата българска църква „[[Свети Николай (Петрич)|Свети Николай]]“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко.<ref>Тараков, Тодор. Българската църковна община в Петрич (1868-1878). - В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 35-40.</ref> Първоначално тя е градска и обслужва главно българското население в града. През 1872 година тя прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Петричка каза. През 1870 и 1872 година общината предприема две мащабни акции за присъединяване на Петричко към [[Българската екзархия]]. С нейно съдействие в 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон [[Агапий Войнов]] от [[Кюстендил]]. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов от [[Пехчево]] и Димитър Филипов от [[Радовиш]].<ref>{{Ванчев|84}}</ref> В 1876 година след [[Априлско въстание|Априлското въстание]] българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.<ref name="shopov.160-161">{{Шопов|160 – 161}}</ref> [[Файл:Писмо на главния учител в Петрич Стоян Трушков, до екзарх Йосиф, 1 март 1901.jpg|мини|ляво|250п|Писмо на главния учител в Петрич [[Стоян Трушков]], до екзарх Йосиф I Български, 1 март 1901 година]] По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]] от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България. На 20 май 1878 година Петричката българска община се присъединява към [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]] до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към [[Княжество България|България]], с подписите на [[Стоян Марушкин|Стоян Георгиев]] и [[Георги Урумов]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.</ref> Съгласно клаузите на [[Берлински договор|Берлинския договор]] [[Петрич]] е върнат обратно на [[Османска империя|Османската империя]], където остава до 1912 година. В 1881 година Урумов от [[Радовиш]] прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от [[Лазар Теофанов]] от [[Мелник]], но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в [[Сяр]]. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става [[Кочо Мавродиев]] с помощник Димитър Филипов.<ref name="shopov.160-161"/> Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на [[класно училище|класното]] и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.<ref>Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр 111.</ref> С писмо от 28 юни 1885 година, общината уведомява екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]], че някои от петричките първенци имат намерение да приемат [[Униятство в България|унията]], за да запазят българското училище, чийто съществуване е застрашено от гръцкия владика. Те дори влизат във връзка с българския униатски владика [[Лазар Младенов]]. Екзархът увещава общината да не допуска унията да проникне в града, защото правителството няма да позволи затварянето на училището.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 505.</ref> През 1892 година мнозинството от [[българи]]те в Петричко преминават под ведомството на Българската екзархия. С телеграма на [[Велик везир|великия везир]] от 19 януари 1892 година на населението на [[Серски санджак|Серския санджак]], признаващо върховенството на Екзархията се разрешава свободно да изрази волята си. През април същата година е избрана първата официално призната от османските власти екзархийска община под председателството на иконом [[Христо Поптрендафилов]]. Към нея е създадено училищно настоятелство, което поема грижите за поддържането и развитието на просветното дело в града и региона.<ref>Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 96.</ref> През периода 1899 – 1902 година просветният деец [[Христо Телятинов]] председателства Петричката българска община, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело. Особено плодотворен за общината е периодът 1904 – 1908 година, когато начело с йеромонах [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] тя постига забележителни резултати. Общинското ръководство полага големи грижи за напредъка на просветното дело в града и околията. През 1906 година петричкото класно училище се превръща от двукласно в трикласно.<ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 145-146.</ref> [[File:Tarna Bair Petrich 11 May 1900.jpg|дясно|мини|250п|Честване на Светите братя Кирил и Методий в Петрич, 11 май 1900 г.]] На 2 юли 1908 година е избран за председател на Петричката българска община българският революционер и духовник [[Иван Антонов]]. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко.<ref>{{ЕПК|1|26}}</ref> Последен председател на общината до установяването на българско гражданско управление в града е йеромонах [[Климент Кьосев]].<ref name="Музей">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://petrichhistorymuseum.bg/2016/10/27/%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87/ | заглавие= Освобождението на Петрич | достъп_дата= 6 януари 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Исторически музей Петрич | цитат= | език= | архив_дата= 2019-01-17 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20190117054958/http://petrichhistorymuseum.bg/2016/10/27/%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87/ }}</ref> ; Председатели на общината {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Христо Поптрендафилов]] || 1892 – 1895 |- || [[Николай Шкутов]] || 1895 – 1897 |- || ? || 1897 – 1898 |- || [[Христо Телятинов]] || 1898 – 1902 |- || [[Александър Захариев]] || 1902 – 1903 |- || [[Георги Шуманов]] || 1903 – 1904 |- || [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] || 1904 – 1908 |- || [[Иван Антонов]] || 1908 – 1910 |- || [[Никола Коцев (свещеник)|Никола Коцев]] || 1910 – 1911 |- || [[Климент Кьосев]] || 1911 – 1913 |- |} == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Петричка българска община| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1868 година]] gqivpp8bpnqi1n5iiyzvmzwiy8t6buc 12416044 12416043 2024-11-18T17:32:32Z Мико 4542 12416044 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Петричка българска община | лого = | снимка = Seal of the Petrich Bulgarian Municipality.jpg | пояснение = Печат на общината с надпис „Опщина Петричка каза“ от 1872 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Петрич]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 1868 година, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Петричката българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено в 1868 година в град [[Петрич]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref>{{ЕПК|2|109 - 110}}</ref> == История == По времето на Възраждането [[Петрич]] се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу [[гърцизъм|гърцизма]] за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“. В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежът на първата българска църква „[[Свети Николай (Петрич)|Свети Николай]]“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко.<ref>Тараков, Тодор. Българската църковна община в Петрич (1868-1878). - В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 35-40.</ref> Първоначално тя е градска и обслужва главно българското население в града. През 1872 година тя прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Петричка каза. През 1870 и 1872 година общината предприема две мащабни акции за присъединяване на Петричко към [[Българската екзархия]]. С нейно съдействие в 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон [[Агапий Войнов]] от [[Кюстендил]]. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов от [[Пехчево]] и Димитър Филипов от [[Радовиш]].<ref>{{Ванчев|84}}</ref> В 1876 година след [[Априлско въстание|Априлското въстание]] българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.<ref name="shopov.160-161">{{Шопов|160 – 161}}</ref> [[Файл:Писмо на главния учител в Петрич Стоян Трушков, до екзарх Йосиф, 1 март 1901.jpg|мини|ляво|250п|Писмо на главния учител в Петрич [[Стоян Трушков]], до екзарх Йосиф I Български, 1 март 1901 година]] [[Файл:Petrich Bulgarian Municipality in 1908.jpg|дясно|мини|250п|Ръководството на общината през 1908 година с председател йеромонах [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] в центъра]] По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]] от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България. На 20 май 1878 година Петричката българска община се присъединява към [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]] до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към [[Княжество България|България]], с подписите на [[Стоян Марушкин|Стоян Георгиев]] и [[Георги Урумов]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.</ref> Съгласно клаузите на [[Берлински договор|Берлинския договор]] [[Петрич]] е върнат обратно на [[Османска империя|Османската империя]], където остава до 1912 година. В 1881 година Урумов от [[Радовиш]] прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от [[Лазар Теофанов]] от [[Мелник]], но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в [[Сяр]]. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става [[Кочо Мавродиев]] с помощник Димитър Филипов.<ref name="shopov.160-161"/> Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на [[класно училище|класното]] и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.<ref>Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр 111.</ref> С писмо от 28 юни 1885 година, общината уведомява екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]], че някои от петричките първенци имат намерение да приемат [[Униятство в България|унията]], за да запазят българското училище, чийто съществуване е застрашено от гръцкия владика. Те дори влизат във връзка с българския униатски владика [[Лазар Младенов]]. Екзархът увещава общината да не допуска унията да проникне в града, защото правителството няма да позволи затварянето на училището.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 505.</ref> През 1892 година мнозинството от [[българи]]те в Петричко преминават под ведомството на Българската екзархия. С телеграма на [[Велик везир|великия везир]] от 19 януари 1892 година на населението на [[Серски санджак|Серския санджак]], признаващо върховенството на Екзархията се разрешава свободно да изрази волята си. През април същата година е избрана първата официално призната от османските власти екзархийска община под председателството на иконом [[Христо Поптрендафилов]]. Към нея е създадено училищно настоятелство, което поема грижите за поддържането и развитието на просветното дело в града и региона.<ref>Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 96.</ref> През периода 1899 – 1902 година просветният деец [[Христо Телятинов]] председателства Петричката българска община, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело. Особено плодотворен за общината е периодът 1904 – 1908 година, когато начело с йеромонах [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] тя постига забележителни резултати. Общинското ръководство полага големи грижи за напредъка на просветното дело в града и околията. През 1906 година петричкото класно училище се превръща от двукласно в трикласно.<ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 145-146.</ref> [[File:Tarna Bair Petrich 11 May 1900.jpg|дясно|мини|250п|Честване на Светите братя Кирил и Методий в Петрич, 11 май 1900 г.]] На 2 юли 1908 година е избран за председател на Петричката българска община българският революционер и духовник [[Иван Антонов]]. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко.<ref>{{ЕПК|1|26}}</ref> Последен председател на общината до установяването на българско гражданско управление в града е йеромонах [[Климент Кьосев]].<ref name="Музей">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://petrichhistorymuseum.bg/2016/10/27/%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87/ | заглавие= Освобождението на Петрич | достъп_дата= 6 януари 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Исторически музей Петрич | цитат= | език= | архив_дата= 2019-01-17 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20190117054958/http://petrichhistorymuseum.bg/2016/10/27/%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87/ }}</ref> ; Председатели на общината {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Христо Поптрендафилов]] || 1892 – 1895 |- || [[Николай Шкутов]] || 1895 – 1897 |- || ? || 1897 – 1898 |- || [[Христо Телятинов]] || 1898 – 1902 |- || [[Александър Захариев]] || 1902 – 1903 |- || [[Георги Шуманов]] || 1903 – 1904 |- || [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] || 1904 – 1908 |- || [[Иван Антонов]] || 1908 – 1910 |- || [[Никола Коцев (свещеник)|Никола Коцев]] || 1910 – 1911 |- || [[Климент Кьосев]] || 1911 – 1913 |- |} == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Петричка българска община| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1868 година]] hztunnkgt9zby0580y2c0xhv4jvyrjv 12416047 12416044 2024-11-18T17:33:20Z Мико 4542 /* История */ 12416047 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Петричка българска община | лого = | снимка = Seal of the Petrich Bulgarian Municipality.jpg | пояснение = Печат на общината с надпис „Опщина Петричка каза“ от 1872 година | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Петрич]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = 1868 година, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Петричката българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]], създадено в 1868 година в град [[Петрич]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref>{{ЕПК|2|109 - 110}}</ref> == История == По времето на Възраждането [[Петрич]] се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу [[гърцизъм|гърцизма]] за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“. В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежът на първата българска църква „[[Свети Николай (Петрич)|Свети Николай]]“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко.<ref>Тараков, Тодор. Българската църковна община в Петрич (1868-1878). - В: „Пирински край. Краеведски изследвания“. Благоевград, 1996, стр. 35-40.</ref> Първоначално тя е градска и обслужва главно българското население в града. През 1872 година тя прераства в казалийска (околийска) и обединява българите в Петричка каза. През 1870 и 1872 година общината предприема две мащабни акции за присъединяване на Петричко към [[Българската екзархия]]. С нейно съдействие в 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон [[Агапий Войнов]] от [[Кюстендил]]. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов от [[Пехчево]] и Димитър Филипов от [[Радовиш]].<ref>{{Ванчев|84}}</ref> В 1876 година след [[Априлско въстание|Априлското въстание]] българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.<ref name="shopov.160-161">{{Шопов|160 – 161}}</ref> [[Файл:Писмо на главния учител в Петрич Стоян Трушков, до екзарх Йосиф, 1 март 1901.jpg|мини|ляво|250п|Писмо на главния учител в Петрич [[Стоян Трушков]], до екзарх Йосиф I Български, 1 март 1901 година]] [[Файл:Писмо на главния учител в Петрич Стоян Трушков, до екзарх Йосиф, 1 март 1901-2.jpg|мини|250п|Печат на българското училище, 1896 година]] [[Файл:Petrich Bulgarian Municipality in 1908.jpg|дясно|мини|250п|Ръководството на общината през 1908 година с председател йеромонах [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] в центъра]] По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]] от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България. На 20 май 1878 година Петричката българска община се присъединява към [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]] до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към [[Княжество България|България]], с подписите на [[Стоян Марушкин|Стоян Георгиев]] и [[Георги Урумов]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.</ref> Съгласно клаузите на [[Берлински договор|Берлинския договор]] [[Петрич]] е върнат обратно на [[Османска империя|Османската империя]], където остава до 1912 година. В 1881 година Урумов от [[Радовиш]] прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от [[Лазар Теофанов]] от [[Мелник]], но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в [[Сяр]]. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става [[Кочо Мавродиев]] с помощник Димитър Филипов.<ref name="shopov.160-161"/> Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на [[класно училище|класното]] и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.<ref>Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр 111.</ref> С писмо от 28 юни 1885 година, общината уведомява екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф]], че някои от петричките първенци имат намерение да приемат [[Униятство в България|унията]], за да запазят българското училище, чийто съществуване е застрашено от гръцкия владика. Те дори влизат във връзка с българския униатски владика [[Лазар Младенов]]. Екзархът увещава общината да не допуска унията да проникне в града, защото правителството няма да позволи затварянето на училището.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 505.</ref> През 1892 година мнозинството от [[българи]]те в Петричко преминават под ведомството на Българската екзархия. С телеграма на [[Велик везир|великия везир]] от 19 януари 1892 година на населението на [[Серски санджак|Серския санджак]], признаващо върховенството на Екзархията се разрешава свободно да изрази волята си. През април същата година е избрана първата официално призната от османските власти екзархийска община под председателството на иконом [[Христо Поптрендафилов]]. Към нея е създадено училищно настоятелство, което поема грижите за поддържането и развитието на просветното дело в града и региона.<ref>Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 96.</ref> През периода 1899 – 1902 година просветният деец [[Христо Телятинов]] председателства Петричката българска община, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело. Особено плодотворен за общината е периодът 1904 – 1908 година, когато начело с йеромонах [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] тя постига забележителни резултати. Общинското ръководство полага големи грижи за напредъка на просветното дело в града и околията. През 1906 година петричкото класно училище се превръща от двукласно в трикласно.<ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 145-146.</ref> [[File:Tarna Bair Petrich 11 May 1900.jpg|дясно|мини|250п|Честване на Светите братя Кирил и Методий в Петрич, 11 май 1900 г.]] На 2 юли 1908 година е избран за председател на Петричката българска община българският революционер и духовник [[Иван Антонов]]. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко.<ref>{{ЕПК|1|26}}</ref> Последен председател на общината до установяването на българско гражданско управление в града е йеромонах [[Климент Кьосев]].<ref name="Музей">{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://petrichhistorymuseum.bg/2016/10/27/%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87/ | заглавие= Освобождението на Петрич | достъп_дата= 6 януари 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател= Исторически музей Петрич | цитат= | език= | архив_дата= 2019-01-17 | архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20190117054958/http://petrichhistorymuseum.bg/2016/10/27/%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87/ }}</ref> ; Председатели на общината {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Години |- || [[Христо Поптрендафилов]] || 1892 – 1895 |- || [[Николай Шкутов]] || 1895 – 1897 |- || ? || 1897 – 1898 |- || [[Христо Телятинов]] || 1898 – 1902 |- || [[Александър Захариев]] || 1902 – 1903 |- || [[Георги Шуманов]] || 1903 – 1904 |- || [[Горазд (архимандрит)|Горазд]] || 1904 – 1908 |- || [[Иван Антонов]] || 1908 – 1910 |- || [[Никола Коцев (свещеник)|Никола Коцев]] || 1910 – 1911 |- || [[Климент Кьосев]] || 1911 – 1913 |- |} == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония|История на България}} [[Категория:Петричка българска община| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1868 година]] 18ox3hvmu3yshn1xzny20dkhyhfu3tj 0 411422 12416345 12386815 2024-11-18T21:39:33Z PowerBUL 202075 12416345 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{футболист | име на играча = {{Флагче|Мексико}} Джонатан Дос Сантос | снимка = Mex-Kor (33) (cropped).jpg | прякор = | цяло име = '''Джонатан дос Сантос Рамѝрез''' | град на раждане = [[Монтерей]] | държава на раждане = {{Флагче|Мексико}} [[Мексико]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 173 cm | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Мексико}} [[Клуб Америка]] | номер на фланелката = 6 | договор до = | юношески години = 2002 – 2009 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]] | години = 2009 – 2012<br>2009 – 2014<br>2014 – 2017<br>2017 – 2021<br>2022 – | отбори = {{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона Б|Барселона Б]]<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК Барселона|Барселона]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]]<br>{{Флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис Галакси]]<br>{{Флагче|Мексико}} [[Клуб Америка]] | мачове = 81<br>14<br>88<br>103<br>89 | голове = (6)<br>(0)</br>(4)<br>(6)<br>(1) | национален отбор години = 2009 – 2021 | национален отбор = {{Флагче|Мексико}} [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] | национален отбор мачове = 57 | национален отбор голове = (5) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 24 август 2024 г | последно обновяване национален отбор = | наем = да }} '''Джонатан дос Сантос Рамирес''' ({{lang|es|Jonathan dos Santos Ramírez}}) е мексикански [[футболист]] играещ като централен полузащитник за [[Клуб Америка]]. Роден на 26 април 1990 г. в [[Мексико Сити]]. Дос Сантос се състезавал в турнир във Франция заедно с брат си [[Джовани дос Сантос]], който се състезава за американския [[Лос Анджелис Галакси]]. На турнира го забелязват скаутите на Барса и остават впечатлени от това, което правят двамата братя и решават да ги вземат в школата на каталунците – ''Ла Масия''. През сезон 2010/11 Дос Сантос е повикан от [[Хосеп Гуардиола]] в първия състав за предсезонните подготовки заедно с още няколко играчи от ''Б'' отбора. В [[ФК Барселона|Барселона]] Джонатан дос Сантос играе с номер 12. {{СОРТКАТ:Дос Сантос, Джонатан}} [[Категория:Мексикански футболисти]] [[Категория:Футболисти на ФК Барселона]] [[Категория:Футболисти на Виляреал]] [[Категория:Родени в Монтерей]] o9kn26oom1b88mrrljy3rtqf3idz4xd 0 411544 12416576 12373766 2024-11-19T08:45:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416576 wikitext text/x-wiki '''[[Серия А]] 2012/13''' е 81-вият сезон на Серия А от основането ѝ. Първенството започна на 25 август 2012.<ref>{{cite news|url=http://www.football-italia.net/17077/no-early-serie-start |publisher=Футбол Италия | work=Football-Italia.net| date=26 март 2012 |title=Серия А}}</ref> [[ФК Ювентус|Ювентус]] е настоящият шампион. Общо 20 отбора участват в първенството, 17 от [[Серия А 2011/12|сезон 2011/12]] и три получили промоция от [[Серия Б 2011/12]]. == Отбори == Сезон 2012/13 включва завръщането на [[ФК Торино|Торино]], [[Пескара Калчо|Пескара]] и [[УК Сампдория|Сампдория]], които получиха промоция за Серия А след три, деветнайсет и една година съответно. Това е и първият сезон на [[Каляри Калчо|Каляри]] извън [[Стадио Сант Елия]] след повече от 40 години, след като го затвориха поради проблеми с безопасността; като заместител отборът се съгласи да обнови [[Стадио Ис Аренас]] в [[Куарту Сант'Елена]], за да играе там домакинските си мачове през този сезон (Каляри планира да построи нов стадион в следващите няколко години).<ref>{{cite news |url=http://www.repubblica.it/sport/calcio/serie-a/cagliari/2012/05/21/news/rivoluzione_in_arrivo_is_arenas-35653028/ |publisher=La Repubblica |lang=it |accessdate=21 май 2012 |date=21 май 2012 |title=Ис Аренас е времен стадион за Каляри}}</ref> Програмата е обявена на 26 юли. === Информация === {| class="wikitable sortable" ! Отбор ! Град ! Старши треньор ! Капитан ! Стадион ! Капацитет |- | [[Аталанта БК|Аталанта]] | [[Бергамо]] | {{Флагче|Италия}} [[Стефано Колантуоно]] | {{Флагче|Италия}} [[Джанпаоло Белини]] | [[Атлети Азури д'Италия]] | 26 542 |- | [[ФК Болоня|Болоня]] | [[Болоня]] | {{Флагче|Италия}} [[Стефано Пиоли]] | {{Флагче|Италия}} [[Даниеле Портанова]] | [[Ренато Дал'Ара]] | 39 444 |- | [[ФК Дженоа|Дженоа]] | [[Генуа]] | {{Флагче|Италия}} [[Давиде Балардини]] | {{Флагче|Италия}} [[Марко Роси (футболист, роден 1978)|Марко Роси]] | [[Луиджи Ферарис (стадион)|Луиджи Ферарис]] | 36 685 |- | [[ФК Интер|Интер]] | [[Милано]] | {{Флагче|Италия}} [[Андреа Страмачони]] | {{Флагче|Аржентина}} [[Хавиер Санети]] | [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] | 80 074 |- | [[Каляри Калчо|Каляри]] | [[Каляри]] | {{Флагче|Италия}} [[Иво Пулга]] | {{Флагче|Италия}} [[Даниеле Конти]] | [[Стадио Ис Аренас|Ис Аренас]] | 16 214 |- | [[Катания Калчо|Катания]] | [[Катания (град)|Катания]] | {{Флагче|Италия}} [[Роландо Маран]] | {{Флагче|Италия}} [[Марко Бяджанти]] | [[Анджело Масимино (стадион)|Анджело Масимино]] | 23 420 |- | [[АК Киево|Киево]] | [[Верона]] | {{Флагче|Италия}} [[Еугенио Корини]] | {{Флагче|Италия}} [[Серджо Пелисиер]] | [[Маркантонио Бентегоди]] | 39 211 |- | [[СС Лацио|Лацио]] | [[Рим]] | {{Флагче|Швейцария}} [[Владимир Петкович]] | {{Флагче|Италия}} [[Томазо Роки]] | [[Стадио Олимпико|Олимпико]] | 72 698 |- | [[АК Милан|Милан]] | [[Милано]] | {{Флагче|Италия}} [[Масимилиано Алегри]] | {{Флагче|Италия}} [[Масимо Амброзини]] | [[Джузепе Меаца (стадион)|Джузепе Меаца]] | 80 074 |- | [[ССК Наполи|Наполи]] | [[Неапол]] | {{Флагче|Италия}} [[Валтер Мадзари]] | {{Флагче|Италия}} [[Паоло Канаваро]] | [[Стадио Сан Паоло|Сан Паоло]] | 60 240 |- | [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] | [[Палермо]] | {{Флагче|Италия}} [[Джузепе Санино]] | {{Флагче|Италия}} [[Фабрицио Миколи]] | [[Стадио Ренцо Барбера|Ренцо Барбера]] | 37 242 |- | [[ФК Парма|Парма]] | [[Парма]] | {{Флагче|Италия}} [[Роберто Донадони]] | {{Флагче|Италия}} [[Стефано Мороне]] | [[Стадио Енио Тардини|Енио Тардини]] | 27 906 |- | [[Пескара Калчо|Пескара]] | [[Пескара]] | {{Флагче|Италия}} [[Кристиан Бучи]] | {{Флагче|Италия}} [[Емануел Кашчоне]] | [[Стадио Адриатико|Адриатико]] | 24 500 |- | [[АС Рома|Рома]] | [[Рим]] | {{Флагче|Италия}} [[Аурелио Андреацоли]] | {{Флагче|Италия}} [[Франческо Тоти]] | [[Стадио Олимпико|Олимпико]] | 72 698 |- | [[УК Сампдория|Сампдория]] | [[Генуа]] | {{Флагче|Италия}} [[Делио Роси]] | {{Флагче|Италия}} [[Даниеле Гасталдело]] | [[Луиджи Ферарис (стадион)|Луиджи Ферарис]] | 36 685 |- | [[АК Сиена|Сиена]] | [[Сиена]] | {{Флагче|Италия}} [[Джузепе Якини]] | {{Флагче|Италия}} [[Симоне Вергасола]] | [[Артемио Фракни (стадион, Сиена)|Артемио Франки]] | 15 373 |- | [[ФК Торино|Торино]] | [[Торино]] | {{Флагче|Италия}} [[Джампиеро Вентура]] | {{Флагче|Италия}} [[Роландо Бианки]] | [[Стадио Олимпико ди Торино|Олимпико ди Торино]] | 27 994 |- | [[Удинезе]] | [[Удине]] | {{Флагче|Италия}} [[Франческо Гуидолин]] | {{Флагче|Италия}} [[Антонио Ди Натале]] | [[Стадио Фриули|Фриули]] | 41 652 |- | [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] | [[Флоренция]] | {{Флагче|Италия}} [[Винченцо Монтела]] | {{Флагче|Италия}} [[Мануел Паскуал]] | [[Артемио Франки (стадион, Флоренция)|Артемио Франки]] | 47 282 |- | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Торино]] | {{Флагче|Италия}} [[Антонио Конте]] | {{Флагче|Италия}} [[Джанлуиджи Буфон]] | [[Ювентус Арена]] | 41 254 |} === Промени в мениджърите === {| class="wikitable sortable" |- ! Отбор ! Напускащ мениджър ! Причина за напускане ! Дата на напускане ! Нов мениджър ! Дата на започване |- | [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] || {{Флагче|Италия}} [[Бортоло Мути]] || Край на договора || 13 май 2012 || {{Флагче|Италия}} [[Джузепе Санино]] ||6 юни 2012<ref>{{cite news |url=http://palermocalcio.it/it/1112/news/scheda.php?id=26844 |publisher=УС Чита ди Палермо |title=Добре дошъл Санино |lang=it |accessdate=8 юни 2012 |date=6 юни 2012 |archive-date=2012-06-08 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120608205048/http://palermocalcio.it/it/1112/news/scheda.php?id=26844 }}</ref> |- | [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] || {{Флагче|Италия}} [[Винченцо Гуерини]] || Край на временното ръководство || 13 май 2012 || {{Флагче|Италия}} [[Винченцо Монтела]] || 11 юни 2012<ref>{{cite news|url=http://it.violachannel.tv/dettaglio-ultimora/items/vincenzo-montella-e-il-nuovo-allenatore-della-fiorentina.html |publisher=АФК Фиорентина |title=Винченцо Марела е новият мениджър на Фиорентина |lang=it |accessdate=11 юни 2012 |date=11 юни 2012}}</ref> |- | [[АС Рома|Рома]] || {{Флагче|Испания}} [[Луис Енрике Мартинес Гарсия|Луис Енрике]] || По взаимно съгласие || 13 май 2012<ref>{{cite news|url=http://www.romacapitalenews.com/luis-enrique-lascia-la-roma-al-suo-posto-pronto-montella/|title=Луис Енрике напуска Рома|date=9 май 2012|accessdate=16 май 2012|work=АС Рома|lang=it|archivedate=2016-06-25|archive-url=https://web.archive.org/web/20160625115658/http://www.romacapitalenews.com/luis-enrique-lascia-la-roma-al-suo-posto-pronto-montella/}}</ref>|| {{Флагче|Чехия}} [[Зденек Земан]] || 4 юни 2012<ref name="Zeman">{{cite news|url=http://www.asroma.it/en/news/news.html?id=5578 |publisher=АС Рома |title=АС Рома назначи Зденек Земан |accessdate=4 юни 2012 |date=4 юни 2012}}</ref> |- | [[СС Лацио|Лацио]] || {{Флагче|Италия}} [[Едоардо Реха]] || По взаимно съгласие || 18 май 2012<ref>{{cite news|url=http://www.ilmessaggero.it/sport/calcio/reja_lascio_la_lazio_non_cambio_idea_sembra_che_il_4_posto_non_valga_nulla/notizie/196849.shtml|title=Реха напуска Лацио|date=18 май 2012|accessdate=19 май 2012|work=СС Лацио|lang=it|archive-date=2018-10-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20181029030758/http://www.ilmessaggero.it/sport/calcio/reja_lascio_la_lazio_non_cambio_idea_sembra_che_il_4_posto_non_valga_nulla/notizie/196849.shtml}}</ref> ||{{Флагче|Швейцария}} [[Владимир Петкович]] || 2 юни 2012<ref>{{cite news|url=http://www.sslazio.it/news/news/1-news/3028-comunicato.html|title=Петкович поема Лацио|date=2 юни 2012|accessdate=2 юни 2012|work=СС Лацио|lang=it|archive-date=2015-09-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924105537/http://www.sslazio.it/news/news/1-news/3028-comunicato.html}}</ref> |- | [[Пескара Калчо|Пескара]] || {{Флагче|Чехия}} [[Зденек Земан]] || Подписва с [[АС Рома|Рома]] || 4 юни 2012<ref name="Zeman"/> || {{Флагче|Италия}} [[Джовани Стропа]] || 8 юни 2012<ref>{{cite news |url=http://www.pescaracalcio.com/stagione/archivio-news/5531-ufficiale-giovanni-stroppa-nuovo-allenatore.html |publisher=Пескара Калчо |title=Официално: Джовани Стропа е новят мениджър |lang=it |accessdate=9 юни 2012 |date=8 юни 2012 |archivedate=2013-10-29 |archive-url=https://web.archive.org/web/20131029204155/http://www.pescaracalcio.com/stagione/archivio-news/5531-ufficiale-giovanni-stroppa-nuovo-allenatore.html }}</ref> |- | [[Катания Калчо|Катания]] || {{Флагче|Италия}} [[Винченцо Монтела]] || По взаимно съгласие || 4 юни 2012<ref>{{cite news |url=http://www.calciocatania.it/allenamenti/allenamenti.php?id=26494 |publisher=Калчо Катания |title=Винченцо Монтела: 'Благодаря, Катания' |lang=it |accessdate=4 юни 2012 |date=4 юни 2012 |archivedate=2012-08-04 |archive-url=https://archive.is/20120804052707/http://www.calciocatania.it/allenamenti/allenamenti.php?id=26494 }}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Роландо Маран]] || 11 юни 2012<ref>{{cite news|url=http://www.calciocatania.it/comunicati/comunicati.php?id=26509|title=Роландо Маран поема Катания|date=11 юни 2012|accessdate=11 юни 2012|work=Калчо Катания|lang=it|archivedate=2020-04-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20200424002316/http://www.calciocatania.it/comunicati/comunicati.php?id=26509}}</ref> |- | [[АК Сиена|Сиена]] || {{Флагче|Италия}} [[Джузепе Санино]] || По взаимно съгласие || 6 юни 2012<ref>{{cite news |url=http://www.acsiena.it/2012/06/06/rescissione-consensuale-con-sanninobrienza-al-palermo-a-titolo-definitivo/ |publisher=АК Сиена |title=Санино напуска Сиена |lang=it |accessdate=6 юни 2012 |date=6 юни 2012 |archivedate=2014-10-06 |archive-url=https://web.archive.org/web/20141006115827/http://www.acsiena.it/2012/06/06/rescissione-consensuale-con-sanninobrienza-al-palermo-a-titolo-definitivo/ }}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Серс Козми]] || 27 юни 2012<ref>{{cite news |url=http://www.acsiena.it/2012/06/27/cosmi-e-lallenatore-del-sienabenvenuto-mister/ |publisher=АК Сиена |title=Кзоми е мениджър на Сиена, добре дошъл! |lang=it |accessdate=27 юни 2012 |date=27 юни 2012 |archivedate=2014-10-31 |archive-url=https://web.archive.org/web/20141031140645/http://www.acsiena.it/2012/06/27/cosmi-e-lallenatore-del-sienabenvenuto-mister/ }}</ref> |- | [[УК Сампдория|Сампдория]] || {{Флагче|Италия}} [[Джузепе Якини]] || По взаимно съгласие || 2 юли 2012<ref>{{cite news |url=http://www.sampdoria.it/news/giu-il-cappello-ciao-e-grazie-mister-iachini.html |publisher=УК Сампдория |title=Шапките свалени, довиждане и благодарим, г-н Якини |lang=it |accessdate=2 юли 2012 |date=2 юли 2012 |archivedate=2012-07-04 |archive-url=https://web.archive.org/web/20120704220853/http://www.sampdoria.it/news/giu-il-cappello-ciao-e-grazie-mister-iachini.html }}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Чиро Ферара]] || 2 юли 2012<ref>{{cite news |url=http://www.sampdoria.it/images/stories/comunicati_pdf/20120702_allenatore_ciro_ferrara.pdf/ |publisher=УК Сампдория |title=Новини |lang=it |accessdate=2 юли 2012 |date=2 юли 2012 |archivedate=2020-04-24 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200424002317/http://www.sampdoria.it/images/stories/comunicati_pdf/20120702_allenatore_ciro_ferrara.pdf/ }}</ref> |- | [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] || {{Флагче|Италия}} [[Джузепе Санино]] || Уволнен || 16 септември 2012<ref name="gasperini_palermo">{{cite news |url=http://palermocalcio.it/it/1213/news/scheda.php?id=27282 |publisher=УС Чита ди Палермо |title=Санино е освободен от Палермо |lang=it |accessdate=16 септември 2012 |date=16 септември 2012 |archive-date=2012-10-19 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121019182754/http://palermocalcio.it/it/1213/news/scheda.php?id=27282 }}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Джан Пиеро Гасперини]] ||16 септември 2012<ref name="gasperini_palermo" /> |- | [[АК Киево|Киево]] || {{Флагче|Италия}} [[Доменико Ди Карло]] || Уволнен || 2 октомври 2012<ref name="corini_chievo">{{cite news |url=http://www.gazzetta.it/Calcio/Squadre/Chievo/02-10-2012/chievo-addio-carlo-arriva-ex-corini-912783954137.shtml |publisher=La Gazzetta dello Sport |lang=it |accessdate=2 октомври 2012 |date=2 октомври 2012 |title=Киево, довиждане на Ди Карло; бившият играч Корини идва на негово място}}</ref>|| {{Флагче|Италия}} [[Еугенио Корини]] ||2 октомври 2012<ref name="corini_chievo" /> |- | [[Каляри Калчо|Каляри]] || {{Флагче|Италия}} [[Масимо Фичаденти]] || Уволнен || 2 октомври 2012<ref name="pulga_cagliari">{{cite news |publisher=Cagliari Calcio |accessdate=2 октомври 2012 |date=2 октомври 2012 |url=http://www.cagliaricalcio.net/news/13507/nuovo-corso.html |title=Нов път |archivedate=2013-10-17 |archive-url=https://web.archive.org/web/20131017232630/http://www.cagliaricalcio.net/news/13507/nuovo-corso.html }}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Иво Пулга]] ||2 октомври 2012<ref name="pulga_cagliari" /> |- | [[ФК Дженоа|Дженоа]] || {{Флагче|Италия}} [[Луиджи Де Канио]] || Уволнен || 22 октомври 2012<ref name="genoa1">{{cite news |publisher=Il Secolo XIX |accessdate=23 октомври 2012 |date=22 октомври 2012 |url=http://www.ilsecoloxix.it/p/genova/2012/10/22/APLMYilD-preziosi_esonerato_canio.shtml |title=Прециози: „Де Канио си отива, идва Делнери“ |archive-date=2012-10-24 |archive-url=https://web.archive.org/web/20121024213606/http://www.ilsecoloxix.it/p/genova/2012/10/22/APLMYilD-preziosi_esonerato_canio.shtml }}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Луиджи Делнери]] ||22 октомври 2012<ref name="genoa1" /> |- | [[Пескара Калчо|Пескара]] || {{Флагче|Италия}} [[Джовани Стропа]] || Напуска || 18 ноември 2012<ref name="pe1">{{cite news |publisher=Sport Mediaset |accessdate=21 ноември 2012 |date=20 октомври 2012 |url=http://www.sportmediaset.mediaset.it/calcio/calcioserieA/articoli/93351/pescara-ecco-bergodi.shtml |title=PESCARA, ECCO BERGODI L'ex Modena prende il posto di Stroppa |archive-date=2018-10-28 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181028225621/http://www.sportmediaset.mediaset.it/calcio/calcioserieA/articoli/93351/pescara-ecco-bergodi.shtml }}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Кристиано Бергоди]] ||20 ноември 2012<ref name="pe1" /> |- | [[АК Сиена|Сиена]] || {{Флагче|Италия}} [[Серс Козми]] || Уволнен || 17 декември 2012<ref name="si1">{{cite news |publisher=La Nazione|accessdate=17 декември 2012 |date=17 декември 2012 |url=http://m.lanazione.it/siena/sport/calcio/2012/12/17/818101-cosmi-esonerato-serse-siena-calcio-serie-a.shtml|title=Serse Cosmi esonerato: il Siena cambia e sceglie Beppe Iachini}}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Джузепе Якини]] ||17 декември 2012<ref name="si1" /> |- | [[УК Сампдория|Сампдория]] || {{Флагче|Италия}} [[Чиро Ферара]] || Уволнен || 17 декември 2012<ref name="sampdoria">{{cite news |title=Самп махат Ферара, назначават Роси |url=http://www.fifa.com/worldfootball/clubfootball/news/newsid=1973430.html |work=FIFA |publisher=Fédération Internationale de Football Association |date=17 ноември 2012 |accessdate=18 ноември 2012}}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Делио Роси]] || 17 декември 2012<ref name="sampdoria" /> |- | [[ФК Дженоа|Дженоа]] || {{Флагче|Италия}} [[Луиджи Делнери]] || Уволнен || 21 януари 2013<ref name="genoa2">{{cite news |publisher= |accessdate=21 януари 2013 |date=21 януари 2013 |url=http://www.soccerway.com/news/2013/January/21/delneri-sacked-by-genoa/|title=Делнери е уволнен от Дженоа}}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Давиде Балардини]] || 21 януари 2013<ref name="genoa2" /> |- | [[АС Рома|Рома]] || {{Флагче|Чехия}} [[Зденек Земан]] || Уволнен || 2 февруари 2013<ref name="roma">{{cite news|url=http://www.football-italia.net/30269/official-roma-sack-zeman|title=Рома уволнява Земан|work=Football-Italia|accessdate=2 февруари 2013}}</ref>|| {{Флагче|Италия}} [[Аурелио Андреацоли]] || 2 февруари 2013<ref name="roma"/> |- | [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] || {{Флагче|Италия}} [[Джан Пиеро Гасперини]] || Уволнен || 4 февруари 2013<ref>{{cite news|url=http://palermocalcio.it/it/1213/news/scheda.php?id=28017|title=Esonerato Gian Piero Gasperini|work=palermocalcio.it|lang=it|accessdate=4 февруари 2013|archive-date=2013-02-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20130207043059/http://palermocalcio.it/it/1213/news/scheda.php?id=28017}}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Алберто Малезани]] || 5 февруари 2013<ref>{{cite news|url=http://palermocalcio.it/it/1213/news/scheda.php?id=28019|title=È Malesani il nuovo allenatore|work=palermocalcio.it|lang=it|accessdate=5 февруари 2013|archive-date=2013-02-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20130207230754/http://palermocalcio.it/it/1213/news/scheda.php?id=28019}}</ref> |- | [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] || {{Флагче|Италия}} [[Алберто Малезани]] || Уволнен || 24 февруари 2013<ref>{{cite news|url=http://palermocalcio.it/it/1213/news/scheda.php?id=28121|title=Esonerato Malesani Richiamato Gasperini|work=palermocalcio.it|lang=it|accessdate=24 февруари 2013|archive-date=2013-02-27|archive-url=https://web.archive.org/web/20130227012556/http://palermocalcio.it/it/1213/news/scheda.php?id=28121}}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Джан Пиеро Гасперини]] || 24 февруари 2013 |- | [[Пескара Калчо|Пескара]] || {{Флагче|Италия}} [[Кристиано Бергоди]] || Уволнен || 3 март 2013<ref>{{cite news|url=http://www.football-italia.net/31446/official-pescara-sack-bergodi|title=Официално: Пескара уволнява Бергоди|work=Football-Italia|accessdate=3 март 2013}}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Кристиан Бучи]] || 5 март 2013<ref>{{cite news|url=http://www.football-italia.net/31506/bucchi-boss-pescara|title=Бучи е новият треньор на Пескара|work=Football-Italia|accessdate=5 март 2013}}</ref> |- | [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] || {{Флагче|Италия}} [[Джан Пиеро Гасперини]] || По взаимно съгасие || 11 март 2013<ref>{{cite news|url=http://www.football-italia.net/31762/gasperini-leaves-palermoagain|title=Гасперини напуска Палермо...отново|work=Football-Italia|accessdate=11 март 2013}}</ref> || {{Флагче|Италия}} [[Джузепе Санино]] || 12 март 2013<ref>{{cite news|url=http://www.football-italia.net/31775/palermo-announce-sannino-return|title=Палермо обявява завръщането на Санино |work=Football-Italia|accessdate=12 март 2013}}</ref> |} == Класиране == {{Серия А 2012/13 (класиране)}} == Резултати == {{Серия А 2012/13 (резултати)}} === Позиции по кръг === {{Серия А 2012/13 (позиции)}} == Статистика == {{col-begin}} {{col-2}} === Голмайстори === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !No. !Играч !Отбор !Голове<ref>{{cite web |url=http://soccernet.espn.go.com/stats/scorers/_/league/ita.1/italian-serie-a?cc=5739 |title=италиански Статистика на Серия А: голмайстори – 2012 – 13 |work=ESPN Soccernet |publisher=ESPN |accessdate=27 август 2012 |архив_дата=2012-05-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120505024117/http://soccernet.espn.go.com/stats/scorers/_/league/ita.1/italian-serie-a?cc=5739 }}</ref> |- |rowspan="1"|1 |align="left"|{{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] |align="left"|[[ССК Наполи|Наполи]] |rowspan="1"|29 |- |rowspan="1"|2 |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Антонио Ди Натале]] |align="left"|[[Удинезе]] |rowspan="1"|23 |- |rowspan="2"|3 |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Стефан Ел Шаарави]] |align="left"|[[АК Милан|Милан]] |rowspan="1"|16 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Пабло Даниел Освалдо|Пабло Освалдо]] |align="left"|[[АС Рома|Рома]] |rowspan="1"|16 |- |rowspan="4"|5 |align="left"|{{Флагче|Аржентина}} [[Херман Денис]] |align="left"|[[Аталанта БК|Аталанта]] |rowspan="1"|15 |- |align="left"|{{Флагче|Германия}} [[Мирослав Клозе]] |align="left"|[[СС Лацио|Лацио]] |rowspan="1"|15 |- |align="left"|{{Флагче|Аржентина}} [[Ерик Ламела]] |align="left"|[[АС Рома|Рома]] |rowspan="1"|15 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Джампаоло Пацини]] |align="left"|[[АК Милан|Милан]] |rowspan="1"|15 |- |rowspan="1"|9 |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Алберто Джилардино]] |align="left"|[[ФК Болоня|Болоня]] |rowspan="1"|13 |- |rowspan="6"|9 |align="left"|{{Флагче|Аржентина}} [[Гонсало Бергесио]] |align="left"|[[Катания Калчо|Катания]] |rowspan="1"|12 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Марко Бориело]] |align="left"|[[ФК Дженоа|Дженоа]] |rowspan="1"|12 |- |align="left"|{{Флагче|Черна гора}} [[Стеван Йоветич]] |align="left"|[[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] |rowspan="1"|12 |- |align="left"|{{Флагче|Аржентина}} [[Родриго Паласио]] |align="left"|[[ФК Интер|Интер]] |rowspan="1"|12 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Марко Сау]] |align="left"|[[Каляри Калчо|Каляри]] |rowspan="1"|12 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Франческо Тоти]] |align="left"|[[АС Рома|Рома]] |rowspan="1"|12 <!--|- |align="left"|{{Флагче|Аржентина}} [[Диего Милито]] |align="left"|[[ФК Интер|Интер]] |- |align="left"|{{Флагче|Словакия}} [[Марек Хамшик]] |align="left"|[[ССК Наполи|Наполи]] |- |rowspan="4"|8 |align="left"|{{Флагче|Бразилия}} [[Ернанес]] |align="left"|[[СС Лацио|Лацио]] |rowspan="4"|8 |- |rowspan="5"|3 |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Себастиан Джовинико]] |align="left"|[[ФК Ювентус|Ювентус]]--> |} <small>Последно обновяване: 12 май 2013 г.</small> {{col-2}} === Асистенции === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !No. !Играч !Отбор !Асистенции<ref>{{cite web |url=http://soccernet.espn.go.com/stats/assists/_/league/ita.1/italian-serie-a?cc=5739 |title=Статистика на Серия А: асистенции – 2012 – 13 |work=ESPN Soccernet |publisher=ESPN |accessdate=27 август 2012 |архив_дата=2012-05-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120507005758/http://soccernet.espn.go.com/stats/assists/_/league/ita.1/italian-serie-a?cc=5739 }}</ref> |- |rowspan="1"|1 |align="left"|{{Флагче|Словакия}} [[Марек Хамшик]] |align="left"|[[ССК Наполи|Наполи]] |rowspan="1"|14 |- |rowspan="1"|2 |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Франческо Тоти]] |align="left"|[[АС Рома|Рома]] |rowspan="1"|12 |- |rowspan="1"|3 |align="left"|{{Флагче|Испания}} [[Борха Валеро]] |align="left"|[[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] |rowspan="1"|10 |- |rowspan="1"|4 |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Антонио Касано]] |align="left"|[[ФК Интер|Интер]] |rowspan="1"|9 |- |rowspan="3"|5 |align="left"|{{Флагче|Чили}} [[Артуро Видал]] |align="left"|[[ФК Ювентус|Ювентус]] |rowspan="1"|8 |- |align="left"|{{Флагче|Сърбия}} [[Адем Ляич]] |align="left"|[[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] |rowspan="1"|8 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Фабрицио Миколи]] |align="left"|[[УС Чита ди Палермо|Палермо]] |rowspan="1"|8 |- |rowspan="7"|8 |align="left"|{{Флагче|Аржентина}} [[Алехандро Гомес]] |align="left"|[[Катания Калчо|Катания]] |rowspan="1"|7 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Алесандро Диаманти]] |align="left"|[[ФК Болоня|Болоня]] |rowspan="1"|7 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Лоренцо Инсигне]] |align="left"|[[ССК Наполи|Наполи]] |rowspan="1"|7 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Андреа Косу]] |align="left"|[[Каляри Калчо|Каляри]] |rowspan="1"|7 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Франческо Лоди]] |align="left"|[[Катания Калчо|Катания]] |rowspan="1"|7 |- |align="left"|{{Флагче|Северна Македония}} [[Горан Пандев]] |align="left"|[[ССК Наполи|Наполи]] |rowspan="1"|7 |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Алесио Черчи]] |align="left"|[[ФК Торино|Торино]] |rowspan="1"|7 <!--|- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Себастиан Джовинко]] |align="left"|[[ФК Ювентус|Ювентус]] |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Алберто Акуилани]] |align="left"|[[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Лука Антонели]] |align="left"|[[ФК Дженоа|Дженоа]] |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Франко Бриенца]] |align="left"|[[УС Чита ди Палермо|Палермо]] |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Франческо Валиани]] |align="left"|[[АК Сиена|Сиена]] |- |align="left"|{{Флагче|Черна гора}} [[Мирко Вучинич]] |align="left"|[[ФК Ювентус|Ювентус]] |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Стефано Маури]] |align="left"|[[СС Лацио|Лацио]] |- |rowspan="12"|9 |align="left"|{{Флагче|Гана}} [[Квадво Асамоа]] |align="left"|[[ФК Ювентус|Ювентус]] |rowspan="12"|4 |- |align="left"|{{Флагче|Аржентина}} [[Гонзало Бергесио]] |align="left"|[[Катания Калчо|Катания]] |- |align="left"|{{Флагче|Словакия}} [[Владимир Вайс]] |align="left"|[[Пескара Калчо|Пескара]] |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Антонио Кандрева]] |align="left"|[[СС Лацио|Лацио]] |- |align="left"|{{Флагче|Италия}} [[Андреа Лазари]] |align="left"|[[Удинезе]]--> |} <small>Последно обновяване: 5 май 2013 г.</small> {{col-end}} === Хеттрикове === {| class="wikitable sortable" |- ! Играч !! За !! Срещу !! Резултат !! Дата |- |{{Флагче|Италия}} [[Джампаоло Пацини]] || Милан || Болоня ||align="center"| 3 – 1<ref>{{cite news |title=Пацини вдъхновява Милан |url=http://espnfc.com/uk/en/report/352076/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=1 септември 2012 |accessdate=21 октомври 2012 }}</ref> || 1 септември 2012 |- |{{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] || Наполи || Лацио ||align="center"| 3 – 0<ref>{{cite news |title=Наполи 3 – 0 ЛАцио |url=http://espnfc.com/uk/en/report/352043/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=26 септември 2012 |accessdate=21 октомври 2012 }}</ref> || 26 септември 2012 |- |{{Флагче|Италия}} [[Фабрицио Миколи]] || Палермо || Киево ||align="center"| 4 – 1<ref>{{cite news |title=Палермо 4 – 1 Киево |url=http://espnfc.com/uk/en/report/352030/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=30 септември 2012 |accessdate=21 октомври 2012 }}</ref> || 30 септември 2012 |- |{{Флагче|Италия}} [[Фабио Куалярела]] || Ювентус || Пескара ||align="center"| 6 – 1<ref>{{cite news |title=Куалярела помага на Юве да обърне мача |url=http://espnfc.com/uk/en/report/351972/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=10 ноември 2012 |accessdate=10 ноември 2012 }}</ref> || 20 ноември 2012 |- |{{Флагче|Италия}} [[Алберто Палоски]] || Киево || Дженоа ||align="center"| 4 – 2<ref>{{cite news |title=Дженоа 2 – 4 Киево |url=http://espnfc.com/us/en/report/351941/report.html?soccernet=true&cc=5901 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=2 декември 2012 |accessdate=2 декември 2012 }}</ref> || 2 декември 2012 |- |{{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] || Наполи || Рома ||align="center"| 4 – 1<ref>{{cite news |title=Наполи 4 – 1 Рома |url=http://espnfc.com/uk/en/report/351904/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=6 януари 2013 |accessdate=6 януари 2013 }}</ref> || 6 януари 2013 |- |{{Флагче|Колумбия}} [[Виктор Ибардо]] || Каляри || Сампдория ||align="center"| 3 – 1<ref>{{cite news |title=Каляри 3 – 1 Сампдория |url=http://www.espnfc.com/uk/en/report/351815/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=10 март 2013 |accessdate=10 март 2013 }}</ref> || 10 март 2013 |- |{{Флагче|Бразилия}} [[Амаури]] || Парма || Торино ||align="center"| 4 – 1<ref>{{cite news |title=Парма 4 – 1 Торино |url=http://www.espnfc.com/uk/en/report/351817/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=10 март 2013 |accessdate=10 март 2013 }}</ref> || 10 март 2013 |- |{{Флагче|Швейцария}} [[Блерим Джемайли]] || Наполи || Торино ||align="center"| 5 – 3<ref>{{cite news |title=Торино 3 – 5 Наполи |url=http://www.espnfc.com/uk/en/report/351793/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=30 март 2013 |accessdate=30 март 2013 }}</ref> || 30 март 2013 |- |{{Флагче|Аржентина}} [[Херман Денис]] || Аталанта || Интер ||align="center"| 4 – 3<ref>{{cite news |title=Интер 3 – 4 Аталанта |url=http://www.espnfc.com/uk/en/report/351779/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=7 април 2013 |accessdate=7 април 2013 }}</ref> || 7 април 2013 |- |{{Флагче|Италия}} [[Пабло Даниел Освалдо|Пабло Освалдо]] || Рома || Сиена ||align="center"| 4 – 0<ref>{{cite news |title=Рома 4 – 0 Сиена |url=http://www.espnfc.com/uk/en/report/351756/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=28 април 2013 |accessdate=28 април 2013 }}</ref> || 28 април 2013 |- |{{Флагче|Германия}} [[Мирослав Клозе]] <sup>5</sup> || Лацио || Болоня ||align="center"| 6 – 0<ref>{{cite news |title=Лацио 6 – 0 Болоня |url=http://www.espnfc.com/uk/en/report/351739/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=5 май 2013 |accessdate=5 май 2013 }}</ref> || 5 май 2013 |- |{{Флагче|Аржентина}} [[Гонсало Бергесио]] || Катания || Сиена ||align="center"| 3 – 0<ref>{{cite news |title=Катания 3 – 0 Сиена |url=http://www.espnfc.com/uk/en/report/351746/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=5 май 2013 |accessdate=5 май 2013 }}</ref> || 5 май 2013 |- |{{Флагче|Уругвай}} [[Единсон Кавани]] || Наполи || Интер ||align="center"| 3 – 1<ref>{{cite news |title=Наполи 3 – 1 Интер |url=http://www.espnfc.com/uk/en/report/351741/report.html?soccernet=true&cc=5739 |work=ESPN Soccernet |publisher=Entertainment and Sports Programming Network (ESPN) |date=5 май 2013 |accessdate=5 май 2013 }}</ref> || 5 май 2013 |- |} === Голове === * Първи гол за сезона: [[Майкосуел]] за Удинезе срещу Фиорентина (<small>''25 август 2012''</small>) * Най-бързо вкаран гол за сезона: '''18 секунда''' – [[Артуро Видал]] за Ювентус срещу Интер (<small>''3 ноември 2012''</small>) * Най-късно вкаран гол за сезона: '''95 минута''' :* [[Панагиотис Коне]] за Болоня срещу Катаня (<small>''30 септември 2012''</small>) :* [[Йосип Иличич]] за Палермо срещу Катаня (<small>''21 април 2013''</small>) * Най-голяма победа: '''6 гола''' :* Сампдория 6 – 0 Пескара (<small>''27 януари 2013''</small>) :* Лацио 6 – 0 Болоня (<small>''5 май 2013''</small>) * Най-резултатен мач: '''8 гола''' :* Торино 3 – 5 Наполи (<small>''30 март 2013''</small>) * Най-много голове от един отбор: '''6 гола''' :* Пескара 1 – 6 Ювентус (<small>''10 ноември 2012''</small>) :* Сампдория 6 – 0 Пескара (<small>''27 януари 2013''</small>) :* Лацио 6 – 0 Болоня (<small>''5 май 2013''</small>) * Най-много голове от загубил отбор: '''3 гола''' :* Каляри 4 – 3 Торино (<small>''24 февруари 2013''</small>) :* Торино 3 – 5 Наполи (<small>''30 март 2013''</small>) :* Интер 3 – 4 Аталанта (<small>''7 април 2013''</small>) :* Фиорентина 4 – 3 Торино (<small>''21 април 2013''</small>) === Чисти мрежи === * Най-много чисти мрежи: '''19''' :* Ювентус * Най-малко чисти мрежи: '''5''' :* Пескара === Дисциплина === * Най-много жълти картони (отбор): '''108''' :* Каляри * Най-малко жълти картони (отбор): '''77''' :* Ювентус * Най-много жълти картони (играч): '''16''' :* [[Даниеле Конти]] (Каляри) * Най-много червени картони (отбор): '''13''' :* Аталанта * Най-много червени картони (играч): '''2''' :* [[Давиде Астори]] (Каляри) :* [[Фелипе дал Бело]] (Сиена) :* [[Кевин-Принс Боатенг]] (Милан) :* [[Владимир Вайс]] (Пескара) :* [[Даниеле Гастандело]] (Сампдория) :* [[Камил Глик]] (Торино) :* [[Карлос Кармона]] (Аталанта) :* [[Андреа Коста]] (Сампдория) :* [[Данило Ларангейра]] (Удинезе) :* [[Федерико Пелусо]] (Аталанта) :* [[Лука Розетини]] (Каляри) :* [[Томас Херто]] (Удинезе) == Източници == <references /> {{Серия А отбори}} {{Серия А сезони}} {{Портал|Футбол|Италия}} [[Категория:Футбол в Италия]] [[Категория:2012 година в Италия]] [[Категория:2013 година в Италия]] amnb783tj776nsvwmdurmgp943l2are 0 412253 12416206 10362764 2024-11-18T19:13:37Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416206 wikitext text/x-wiki '''Професионална земеделска гимназия „Климент Аркадиевич Тимирязев“''' или както е по-известна в [[Каварна]] като „Техникума“ е [[гимназия]] с едносменен режим на обучение. == История == Началото на земеделското образование в Каварна е положено през [[1958]] година, когато в града е открит селскостопанският техникум „Ив. В. Мичурин“, който е специализиран в две направления – „Полевъдство“ и „Животновъдство“. Планът за прием на ученици през първата учебна година е 70 младежи, приети са 72. За директор на училището е назначен Васил Тасев. Първоначално техникумът е настанен в старо училище със седем стаи, като те се използват и като общежитие. По-късно са наети няколко стаи в града, където са настанени учениците, които не са от Каварна. През учебната 1960/1961 година вече се обучаваг 140 ученици. Окрива се и лозаро-градинарски отдел. Определен е стопански двор и започва да се строи триетажна училищна сграда, която е предадена за експлоатация през 1963 година. Обзаведени са кабинети и класни стаи, подобрена е материално-техническата база с нови машини. През учебната 1969/1970 година селскостопанският техникум „Кл. Арк. Тимирязев“ в [[Добрич|Толбухин]] се закрива, материалната му база е прехвърлена в Каварна към ССТ „Ив. В. Мичурин“. Така обединеният техникум приема името на руския учен Кл. Арк. Тимирязев. През същата година е построена сграда за ученически стол и училищно общежитие.<ref>[https://pzg-kavarna.com pzg-kavarna.com]</ref> == Бележки == <references/> {{Мъниче|Училище|Земеделие|България}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1958 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Средни училища в Каварна]] 97qt02natlydheizew7yny7lom93xks 0 414841 12415933 12130293 2024-11-18T16:14:16Z StanProg 7502 препратка 12415933 wikitext text/x-wiki {{обработка|неизвестен критерий, по който са събрани тук началници на отделения и министри}} [[Файл:Медали за Отлична служба в КДС аверс.JPG|мини|400px|Медали за „10, 15 и 20 г. вярна служба на народа в КДС“, аверс]][[Файл:Медали за Отлична служба в КДС реверс.JPG|мини|400px|Медали за „10, 15 и 20 г. вярна служба на народа в КДС“, реверс]] Това е списък на висшия ръководен състав на ДС и МВР до 1990 г.<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/blog-post_7453.html Списък на висшия ръководен състав на ДС и МВР]</ref>: == Генерал-полковници == * Ген. полк. [[Атанас Семерджиев]] – Министър на ВР (1989 – 1990) * Ген.-полк. [[Ангел Солаков]] – Председател на КДС 1963 – 1968, Министър на ВР (1968 – 1971) * Ген. полк. [[Ангел Цанев]] – Министър на ВР (1971 – 1973) * Ген. полк. [[Боян Българанов]] – Н-к на ДНМ, член на ПБ на ЦК на БКП (ресорен за МВР); * Ген.-полк. [[Васил Зикулов]] – Началник РУ-ГЩ на МНО (РУМНО) * Ген. полк. [[Велко Палин]] – Зав. отдел „Военно-административен“ ЦК на БКП * Ген.-полк. [[Григор Шопов]] – Първи зам.–министър на ВР, ресорен за ДС * Ген. полк. [[Демир Борачев]] – Зам.-министър на ВР * Ген. полк. [[Дико Диков]] – Министър на ВР (1962 – 1968) * Ген.-полк. [[Димитър Капитанов]] – Н-к на ДНМ, н-к на ВШ-МВР, н-к на отдел I-ДС, н-к ВКР (1976 – 1977), зам.-главен прокурор на НРБ, прокурор на ВС на НРБ; * Ген. полк. [[Димитър Стоянов (министър)|Димитър Стоянов]] – Министър на ВР (1973-декември 1988) * Ген. полк. [[Димитър Стоилов]] – Предст. На МВР в [[КГБ]], зам. м-р на ВР * Ген.-полк. [[Здравко Георгиев (генерал-полковник)|Здравко Георгиев]] – Зам.–министър на ВР, 1-ви началник на РУМНО * Ген. полк. [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]] – Зав. отдел „Военно-административен“ ЦК на БКП * Ген. полк. [[Минко Минков]] – Зам.–министър на ВР, ресорен за „ГВ-МВР“ * Ген.-полк. [[Мирчо Спасов]] – Първи зам.–министър на ВР, ресорен за ТВО == Генерал-лейтенанти == * Ген.-лейт. [[Ангел Братанов]] – Първи зам.-началник Управление IV-ДС (ОТУ) * Ген.-лейт. [[Антон Мусаков]] – Началник на Управление VI-ДС от [[1985]] до [[1990]] г. * Ген.-лейт. [[Владимир Тодоров]] – Началник на Управление I-ДС (ПГУ) * Ген.-лейт. [[Васил Коцев]] – Началник на Управление I-ДС (ПГУ) * Ген.-лейт. [[Васил Терзиев (генерал)|Васил Терзиев]] – Началник Управление V / III-ДС (ВКР) * Ген.-лейт. [[Георги Аначков]] – Зам.-министър, началник на Управление II-ДС (ВГУ) * Ген.-лейт. [[Георги Младенов (генерал-лейтенант)|Георги Младенов Георгиев]] – Първи зам. началник на Управление II-ДС (ВГУ) * Ген.-лейт, [[Господин Гочев]] – Началник на ПГУ-ДС * Ген.-лейт. [[Григор Григоров (офицер)|Григор Григоров]] – Началник Управление II-ДС (ВГУ) * Ген.-лейт. [[Георги Кръстев (генерал-лейтенант)|Георги Тодоров Кръстев]] – Н-к на отдел II-ДС (ВН) * Ген.-лейт. [[Димитър Кьосев]] – Началник ПГУ-ДС * Ген.-лейт. [[Димитър Гръбчев]] – Началник на Управление V-ДС (УБО) * Ген.-лейт. [[Димитър Йотов]] – Зам.-началник на ВГУ-ДС, Началник на СГУ-МВР * Ген.-лейт. [[Димитър Капитанов]] – Зам.-министър, Н-к на ВСШ-МВР, ВКР, Следствен отдел ДС * Ген.-лейт. [[Илия Кашев]] – Началник Управление V-ДС (УБО) * Ген.-лейт. [[Костадин Коцалиев]] – Началник [[Главно следствено управление|ГСУ-МВР]] * Ген.-лейт. [[Минчо Агайн]] – Зам.-председател на КДС, Първи зам.-министър на ВР * Ген.-лейт. [[Петър Чергиланов]] – Началник Управление III-ДС (ВКР) * Ген.-лейт. [[Петър Стоянов (генерал, 1925)|Петър Христов Стоянов]] – Началник на Управление VI-ДС от 1969 до 2 януари 1985 г. * Ген.-лейт. [[Петър Стоянов (генерал, 1921)|Петър Рангелов Стоянов]] – РУ-ГЩ на МНО (РУМНО) * Ген.-лейт. [[Петър Вранчев]] – Началник на служба „Военна Информация“, РУ-ГЩ * Ген.-лейт. [[Стоян Савов]] – Зам.-министър, ресорен за ПГУ и отдел III-ДС * Ген.-лейт. [[Христо Боев]] – Началник на Управление I-ДС (ВР) * Ген.-лейт. [[Ангел Карлов]] – ПЗМ-МВР по ТИЛА (до 01.10.1987); * Ген.-лейт. [[Богдан Думков]] – Н-к 2-ри отдел в у-ние III-ДС (1950 – 1963), н-к на у-ние II-ДС (1963 – 1965), зам.-м-р на МВР; * Ген.-лейт. [[Владимир Тодоров]] – Н-к на ПГУ-ДС (14.07.1986 – 07.02.1990); * Ген.-лейт. [[Васил Георгиев (офицер)|Васил Георгиев]] – Н-к на „Секретариат“-МВР (1959 – 1969) и (1971 – 1975), Н-к на ЦИОУ-МВР (1975 – 1990); * Ген.-лейт. [[Веселин Райков]] – Н-к СОУ-МВР и СГУ-МВР, н-к у-ние Кадри-МВР; * Ген.-лейт. [[Георги Кумбилиев]] – ПЗМ на МВР (1952 – 1960), (ресорен за ДС); * Ген.-лейт. [[Георги Минев]] – Н-к на СГУ-МВР, н-к на СУ-КДС; * Ген.-лейт. [[Димитър Мурджев (генерал)|Димитър Мурджев]] – Н-к на ОУ на МВР-София, н-к на у-ние II-ДС (1951 – 1956); * Ген.-лейт. [[Иван Димитров (политик)|Иван Димитров]] – Зам. м-р на МВР, директор на ДНМ; * Ген.-лейт. [[Илия Дончев (офицер)|Илия Дончев]] – Н-к на ЦУПО-МВР (1966 – 1987), н-к на специална група за работа с ДОТ към ДНМ, Герой на социалистическия труд * Ген.-лейт. [[Илия Кръстев]] – Н-к на РУ-ГЩ на МНО (26 януари 1952 – 26.05.1962); * Ген.-лейт. [[Йонко Панов]] – Зам.-м-р на МВР (1947 – 1053), (ресорен за ГВ); * Ген.-лейт. [[Кирил Масленков]] – Н-к на у-ние Кадри-МВР (26.10.1973 – 01.06.1990); * Ген.-лейт. [[Кольо Коларов]] – Н-к НТУ до 1985, зам.-министър на МВР (1978 – 1991), ресорен за ОТУ-ДС, ТИЛ-МВР и ЦУПО-МВР (1985 – 1989), член на ЦКРК при ЦК на БКП; * Ген.-лейт. [[Никола Ангелов (генерал)|Никола Ангелов]] – Директор на НМ (1966 – 1969), зам.-министър на МВР, Зам.-завеждащ отдел „Военен“ на ЦК на БКП; * Ген.-лейт. [[Никола Черкезов]] – Н-к на ОУ на МВР-Бургас (29.12.1973 – 30.07.1975), н-к на „Инспекторат“-МВР; * Ген.-лейт. [[Петко Стоянов (генерал)|Петко Стоянов]] – Н-к на у-ние по НМ в групата за контрол на МВР; * Ген.-лейт. [[Панайот Каракачанов]] – Зам.-м-р на МВР (по войските); * Ген.-лейт. [[Руси Христозов]] – Директор на администрацията, директор на НМ, министър на МВР (06.08.1949 – 6 януари 1951); * Ген.-лейт. [[Стефан Цанов]] – Зам.-командващ „ГВ-МВР“; * Ген.-лейт. [[Тодор Терзиев]] – Н-к у-ние IV-ДС (техническо); * Ген.-лейт. [[Тодор Радулов]] – Първи зам.-зав. отдел „СИНС“ на ЦК на БКП; == Генерал-майори == * Ген.м-р. [[Иван Ачанов]]-Началник на софийското Окръжно и Областно управление на МВР * Ген.м-р. [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]]-Министър на ВР (декември 1988-декември 1989), Министър на транспорта (септември-декември 1988) * Ген. м-р [[Боян Велинов]] – ПЗН на у-ние VI-ДС (ресорен за 6-и отдел) * Ген. м-р [[Богдан Думков]] – Началник на Управление III-ДС (1952), Зам.–министър на ВР * Ген. м-р [[Бончо Бончев (генерал)|Бончо Бончев]] – Зам.-началник на Управление V-ДС (УБО) * Ген. м-р [[Георги Аргиров|Георги Георгиев Аргиров]] – началник на управление в ДС * Ген. м-р [[Георги Силянов]] – Зам.-началник Управление VI-ДС * Ген. м-р [[Георги Мутев|Георги Гаврилов Мутев]] – Зам.-началник на отдел в Управление II-ДС (ВГУ) * Ген. м-р [[Георги Милушев (офицер)|Георги Милушев]] – Началник на Управление V-ДС (УБО) * Ген. м-р [[Георги Младенов (генерал-лейтенант)|Георги Младенов]] – Първи зам.-началник на ВГУ-ДС * Ген. м-р [[Георги Манчев]] – Първи зам.-началник на ПГУ-ДС, Началник на НТР-ПГУ * Ген. м-р [[Илия Лингурски]] – Зам.-началник на Управление IV-ДС (ОТУ) * Ген. м-р [[Иван Иванов (ДС)|Иван Иванов]] (Иванич) – Зам.-началник на ВГУ-ДС (26.07.1984 – 1990) * Ген. м-р [[Константин Атанасов (БКП)|Константин Атанасов]] – Началник на Управление I-ДС (ПГУ) (11.04.1964 – 21.11.1967); * Ген. м-р [[Каприел Каприелов]] – Зам.-началник ДДС * Ген. м-р [[Красимир Саманджиев]] – Зам. началник на ВГУ, Началник „НСЗК“ * Ген. м-р [[Кирил Величков]] – Началник на Управление IV-ДС (икономическо) * Ген. м-р [[Любен Гоцев]] – Първи зам.–министър на ВР * Ген. м-р [[Людмил Маринчевски]] – Зам.-началник Управление II-ДС (ВГУ), зам.-министър на ВР * Ген. м-р [[Леонид Кацамунски]] – Началник на ГСУ-МВР * Ген. м-р [[Любен Анев]] – Ректор на ВСШ „Г. Димитров“ МВР * Ген. м-р [[Нанка Серкеджиева]] – Началник на Отдел III-ДС (КА) * Ген. м-р [[Петър Барбалов]] – Зам.-началник (ВГУ), Началник ОТУ-МВР * Ген. м-р [[Петко Кипров]] – Ректор на ВИ „Г. Димитров“ МВР, Началник на Отдел III-ДС * Ген. м-р [[Румен Тошков]] – Зам.-началник ПГУ-ДС, Началник на НРС * Ген. м-р [[Сава Джендов]] – Началник на Управление V-ДС (УБО) * Ген. м-р [[Страхил Сотиров]] – Началник Управление III-ДС (ВКР) * Ген. м-р [[Тодор Бояджиев (офицер от Държавна сигурност)|Тодор Бояджиев]] – Зам.-н-к на ПГУ-ДС (24.12.1981 – 1989), н-к на ЦИОУ-МВР (1990), главен секретар на МВР; * Ген. м-р [[Тодор Ганчовски|Тодор Димитров Ганчовски]] – Началник „Управление ТИЛ-КДС“ * Ген. м-р [[Желязко Троев]] – Началник отделение „Кадри-ДДС“, отдел „Затвори“ МП * Ген. м-р [[Янко Христов]] – Началник ПГУ-ДС * Ген. м-р [[Асен Пешков]] – Зам.-н-к на у-ние IV-ДС (11.09.1985 – 27.04.1988), ПЗН на у-ние IV-ДС (27.04.1988 – 27.10.1988), н-к на ОУ-МВР Михайловград (01.11.1988 – 01.04.1990); * Ген. м-р [[Атанас Кадирев]] – Н-к на ОУ на МВР-Кърджали (15 януари 1982 – 01.06.1989), зам.-н-к на ЦИОУ-МВР от (01.06.1989 – 05.02.1990); * Ген. м-р [[Ангел Стойчев]] – Н-к на VIII ОбУ на МВР, Зам.-д-р на СДВР (08.09.1990 – 26.11.1991); * Ген. м-р [[Ангел Андреев (офицер)|Ангел Николов Андреев]] – Н-к на отдел ВКР, зам.-н-к на у-ние III-ДС (ВКР); * Ген. м-р [[Ангел Марков]] – ПЗН на РУ-ГЩ на МНО (1974 – 1987); * Ген. м-р [[Александър Басмаджиев]] – Н-к на у-ние ТИЛ-МВР; * Ген. м-р [[Андон Атанасов|Андон Атанасов Андонов]] * Ген. м-р [[Богдан Калчев]] – ПЗН на ГСУ-МВР; * Ген. м-р [[Борис Манов]] – Н-к у-ние VI-ДС (30.11.1967 – 1968), н-к на самостоятелно у-ние ДС (1968 – 01.03.1990); * Ген. м-р [[Борис Беров|Борис Петров Беров]] – ПЗН у-ние на работа в у-ние III-ДС (ВКР) (по щата на революционните кадри); * Ген. м-р [[Боян Хаджипетров|Боян Минков Хаджипетров]] * Ген. м-р [[Божидар Антонов]] – Зам.-н-к на отдел II-ДС, н-к на отдел II-ДС (ВН); * Ген. м-р [[Владимир Янев (офицер)|Владимир Янев]] – Н-к на ОУ-МВР-Хасково; * Ген. м-р [[Васил Гашев]] – Н-к на СОУ на МВР (01.11.1988 – 26.03.1990), н-к на РД на МВР-София (26.03.1990 – 01.12.1991); * Ген. м-р [[Вълко Петров|Вълко Петров Вълков]] – Н-к на ГУНМ; * Ген. м-р [[Владимир Симеонов]] * Ген. м-р [[Велико Станков|Велико Петров Станков]] * Ген. м-р [[Георги Пилев]] – Н-к на ОУ на МВР-Бургас (8 януари 1988 – ?), зам.-н-к на НСЗК (25 януари 1990 – 10.04.1990), н-к на НСЗК (10.04.1990 – 01.05.1991); * Ген. м-р [[Георги Минков (офицер)|Георги Минков]] – Н-к на отдел в у-ние (по щата на революционните кадри в МВР); * Ген. м-р [[Грозьо Грозев]] – Н-к на 5 отдел на Държавна сигурност * Ген. м-р [[Георги Стоянов (МВР)|Георги Стоянов Георгиев]] * Ген. м-р [[Димо Стамов]] – Н-к на ЦУПО-МВР; * Ген. м-р [[Димитър Манов|Димитър Стоянов Манов]] * Ген. м-р [[Димитър Димитров (МВР)|Димитър Йорданов Димитров]] – Н-к на у-ние ПО-МВР (1962 – 1963); * Ген. м-р [[Дойчо Кисьов|Дойчо Славов Кисьов]] * Ген. м-р [[Дамян Милушев|Дамян Петров Милушев]] * Ген. м-р [[Дичо Куманов|Дичо Куманов Митков]] * Ген. м-р [[Желязко Колев]] – Н-к на ДНМ, зам.-завеждащ отдел „Административни органи“ в ЦК на БКП; * Ген. м-р [[Запрян Калудов]] – Н-к на ОУ на МВР-Пловдив (27.10.1988 – 02.04.1990); * Ген. м-р [[Иван Райков]] – Началник Дирекция ДС, ПЗМ на МВР (1951 – 1959); * Ген. м-р [[Иван Горинов]] – Н-к на Соф. затвор, Зам. н-к на ПГУ-ДС (1975 – 1990); * Ген. м-р [[Иван Донковски]] – Зам.-н-к на ВГУ-ДС (03.04.1973 – 01.07.1990), ръководител на опер. група на МВР в СССР; * Ген. м-р [[Иван Иванов (офицер)|Иван Иванов]] – Н-к на ОУ на МВР-Толбухин (21.06.1976 – 26 януари 1989), н-к на ОУ на МВР-Варна (26 януари 1989 – 1990); * Ген. м-р [[Иван Дойчев]] – Н-к на ОбУ на МВР-Ловеч; * Ген. м-р [[Иван Нацолов|Иван Александров]] – Н-к на политотдела на РУ-ГЩ на МНО (1987 – 1991); * Ген. м-р [[Игнат Колев]] – Н-к на ОУ на МВР-Стара Загора (15.12.1978 – 01.09.1990); * Ген. м-р [[Йордан Тунчев]] – Н-к на ОУ на МВР-Пазчрджик; * Ген. м-р [[Йордан Касабов (офицер)|Йордан Касабов]] – Н-к на ОкУ-МВР-Шумен (05.02.1975 – 27.10.1988), ОУ на МВР Разград (27.10.1988 – 19.03.1990); * Ген. м-р [[Костадин Пачеманов]] – Н-к на ОУ-МВР-Хасково; * Ген. м-р [[Константин Христов]] – Зам.-н-к на у-ние V-ДС (УБО); * Ген. м-р [[Кирил Нешев (офицер)|Кирил Нешев]] – Н-к на отдел ЗП-МВР (1977 – 1986); * Ген. м-р [[Кирил Величков]] – Н-к на у-ние „Икономическо“ към ВГУ-ДС, зам.-н-к на ВГУ-ДС (1975 – 16 януари 1986), Н-к на у-ние IV-ДС (икономическо) (16 януари 1986 – 19.03.1990); * Ген. м-р [[Константин Захариев|Константин Захариев Попов]] * Ген. м-р [[Лукан Варадинов]] – ПЗН на СГУ-МВР; * Ген. м-р [[Митко Стоев]] – Н-к на ОУ на МВР-Ямбол; * Ген. м-р [[Михаил Ралев|Михаил Тодоров Ралев]] * Ген. м-р [[Михаил Костадинов]] – Н-к на отдел II-ДС (ВН) 05.02.1979 – 01.06.1990); * Ген. м-р [[Нешо Нешев (офицер)|Нешо Тончев Нешев]] * Ген. м-р [[Никола Ралчев]] – Началник на ЦУПО-МВР (1952 – 1958); * Ген. м-р [[Никола Ганев|Никола Ганев Колев]] – Н-к ОУ на МВР (по неразпределените щатни бройки на МВР); * Ген. м-р [[Никола Малинчев|Никола Борисов Малинчев]] – Началник на СГУ-МВР; * Ген. м-р [[Никола Лалчев]] – Първи сек. на РК на БКП в МВР, председател на КРК към МВР; * Ген. м-р [[Никола Дамянов (офицер)|Никола Дамянов]] – Н-к на ОУ-МВР-Разград (05.06.1979 – 28.07.1986), н-к на отдел Затвори-МВР (28.07.1986 – 1990); * Ген. м-р [[Петър Пенчев (офицер)|Петър Ганчев Пенчев]] – ЦИОУ-МВР; * Ген. м-р [[Петко Соев|Петко Соев Петков]] – ПЗН на СГУ-МВР (16 януари 1987 – 05.06.1990), директор на СтД на МВР (05.06.1990 – 01.10.1990); * Ген. м-р [[Петко Кацаров]] – Н-к отдел (по щата на революционните кадри); * Ген. м-р [[Първан Русинов|Първан Христов Русинов]] – И. д. н-к на СГУ-МВР (1989); * Ген. м-р [[Петър Нинов|Петър Нинов Нинов]] * Ген. м-р [[Петко Недев|Петко Недев Димитров]] * Ген. м-р [[Радул Минчев]] – Н-к на ОУ на МВР-В. Търново (02.02.1963 – 01.11.1988), н-к на ОУ-МВР Ловеч (01.11.1988 – 27.02.1990); * Ген. м-р [[Ради Славов]] – Н-к на политотдела на УГВ-МВР; * Ген. м-р [[Райко Лачев|Райко Цветанов Лачев]] * Ген. м-р [[Стоян Гюров]] – Зам.-министър на МВР (1951 – 1958); * Ген. м-р [[Стоян Стоянов (политик)|Стоян Стоянов]] – ПЗМ на МВР (31.07.1987 – 02.08.1990), И.д. м-р на МВР (02.08.1990 – 05.09. 1991); * Ген. м-р [[Стою Сандалски]] – началник на Управление ДАИ-КАТ * Ген. м-р [[Стойко Нинов|Стойко Нинов Стойков]] – Н-к на ОУ-МВР-Плевен; * Ген. м-р [[Стефан Митев]] – ПЗН у-ние * Ген. м-р [[Стефан Ангелов (офицер)|Стефан Ангелов]] – Зам.-командващ ГВ-МВР, командващ ГВ-МВР (01.03.1990 -06.05.1992); * Ген. м-р [[Слави Тодоров]] – Н-к на отдел 9, ВГУ-ДС; * Ген. м-р [[Слави Чакъров]] – Командващ ГВ-МВР (1952 – 1955); * Ген. м-р [[Стоян Зурлев|Стоян Тонев Зурлев]] – Първи зам.-директор на ДНМ (по щата на революционните кадри на МВР); * Ген. м-р [[Стоян Хаджипенчев|Стоян Петров Хаджипенчев]] – Зам.-н-к на у-ние V-ДС (УБО); * Ген. м-р [[Стефан Митев (офицер)|Стефан Георгиев Митев]] * Ген. м-р [[Стефан Цолов]] * Ген. м-р [[Славейко Джахов]] * Ген. м-р [[Тодор Пенев (генерал)|Тодор Йорданов Пенев]] * Ген. м-р [[Цвятко Баров]] – Зам.-н-к на у-ние IV-ДС; * Ген. м-р [[Цветан Цоков]] – Н-к на политотдела на РУ-ГЩ на МНО (1970 – 1987); * полк. [[Костадин Кюлюмов]] – 1-ви Зам.-началник Управление VI-ДС<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/9ix1944-1991-2.html www.desehistory.com]</ref> * полк. Димитър Симов – Началник на следствен '''''отдел ДС''''' I-ДС; == Източници == <references /> [[Категория:Офицери от Държавна сигурност|*]] [[Категория:Списъци|Държавна сигурност]] qy88nuq4qqqrz0scvpqn4amr8gsbszx 0 419594 12416294 11983703 2024-11-18T20:55:10Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Дупница]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Дупница]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416294 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии | лого = | снимка = | описание = | основаване = 1939 г. | закрита = | основател = | вид = | към = | град = | държава = | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = | телефон = | e-mail = | сайт = | карта = България Дупница | карта-описание = Местоположение в Дупница | бележки = | общомедия = }} '''Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии''' е средно специално [[училище]] в [[Дупница]]. == История == Летоброенето на училището започва през 1939 г., когато в с. Рила е основано „Практическо училище по тютюнопроизводство и технология на тютюневите изделия“. В началото на учебната 1941/42 година училището е преместено в гр. Дупница с цел да бъде създадена по-добра материална база и да се доближи до производствените предприятия. За учебна сграда е предоставено бившето училище „Кирил и Методий“ намиращо се в двора на черквата „Св. Георги“. През 1990 година след въвеждането на специалностите „Химични технологии“ и „Биотехнологии“, техникумът се превръща в Техникум по хранително-вкусова и химическа промишленост. През 2003 г. става Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии. Получената общообразователна и професионална подготовка дава възможност на завършилите обучението да започнат работа в предприятията на хранително-вкусовата ни и химическа промишленост или да продължат обучението си във ВУЗ. == Специалности == Учениците се обучават в следните специалности: * ”Технологичен и микробиологичен контрол в ХВП” 3 СПК професия „[[Лаборатория|Лаборант]]“; * „Производство на кулинарни изделия и напитки“ 2 СПК професия „[[Готвач]]“; * ”Екология и опазване на околната среда“ – 3 СПК професия „[[Еколог]]“; Обучението на учениците се осъществява от учители с необходимия образователен ценз, чиято основна задача е да създадат добре подготвени специалисти по съответните професионални направления, конкурентоспособни на трудовия пазар. == Външни препратки == * [http://pgxvxt.eu Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150402151938/http://pgxvxt.eu/ |date=2015-04-02 }} {{Портал|Образование|Химия|България}} [[Категория:Основани в България през 1939 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Дупница]] t1fkybi4us3m6jxpa3c4tlhk7wg8ney 0 426339 12416370 11303928 2024-11-18T22:01:11Z PowerBUL 202075 12416370 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|певец}} Яир Отон Пара ({{lang|es|Yahir Othón Parra}}) е роден на 21 март 1979 година в Ермосильо, Сонора. Той е известен мексикански певец и актьор. == Биография == Яир започва кариерата си, с участие в музикалното риалити [[La Academia]] през 2002 година. След успеха си в програмата, започва телевизионна кариера. Подписва договор с мексиканската компания [[TV Azteca]]. Там снима първата си теленовела ''[[Enamórate (telenovela)|Enamórate]]'' ('Влюби се') през 2003 година, заедно с [[Марта Хигареда]] и някои приятели от [[La Academia]] като [[Хосе Антонио де ла О]] и [[Марта Инес Гера]]. След ''Влюби се'' Яир участва в ''[[Soñarás]]'' ('Мечтай'), заедно с [[Ванеса Акоста]], която по-късно е заменена със [[Сандра Ечеверия]]. Яир има и син на име Тристан Яир Отон Фиеро, който живее с майка си Жаклин Фиеро, бивше гадже на Яир от тийнейджърските години. През 2003 Яир издава първият си диск наречен „Yahir“ ('Яир'). Първата песен от албума – „Alucinado“ („Изумен“), още с пускането си в радио ефира печели фенове в цялата страна. По-късно диска става златен, а малко по-късно същата година – платинен. С диска „Otra historia de amor“ ('Още една история за любов') излиза и песента „La Locura“ ('Лудост'), която получава същият успех както и „Alucinado“ („Изумен“). „La Locura“ става основна песен в сериала „Soñarás“ ('Мечтай') на [[TV Azteca]], в който Яир участва. През 2006 година Яир издава нов диск – „Con el alma entre las manos“ ('Душа в ръцете ти'), а най-голям хит, който става златен е песента „Maldito Amor“ ('Проклета любов'). През 2007 Яир издава нов диск – „Recuerdos“ ('Спомени'). Песента „Márcame la piel“('Бележи кожата ми'), става титулна за сериала „Bellezas indomables“ ('Неопитомени красавици'), в който Яир има главна роля. Сериалът „Bellezas indomables“ е излъчван в [[България]]. През същата година Яир започва турне в [[Мексико]], [[САЩ]], [[Латинска Америка]] и [[Испания]]. През 2009 Яир пуска нов диск – „Elemental“ ('Елементарен'). За първи път в негова работа преобладават баладите. През 2012 Яир издава нов диск – „Sexto“ ('Шести'), в който най-големи хитове стават баладите „Si tu te vas“ ('Ако ти си тръгнеш') и „Perdoname“ ('Прости ми'). Албумът е издаден с помощта на [[Камило Сесто]] Същата година Яир приема да бъде един от съдиите в конкурса [[La Academia]], в който преди 10 години участва. Други съдии са [[Хулио Пресиадо]], [[Марта Санчес]], [[Крус Мартинес]] и победителката в първия сезон [[Мириам Монтемайор]]. == Дискография == === Студийни албуми === * [[Yahir]] ([[2003]]) * [[Otra Historia De Amor]] ([[2004]]) * [[No Te Apartes De Mi]] ([[2005]]) * [[Con El Alma Entre Las Manos]] ([[2006]]) * [[Recuerdos]] ([[2007]]) * [[Elemental]] ([[2009]]) * [[Quiéreme Elemental Re-edición]] ([[2010]]) * [[Sexto]] ([[2012]]) == Филмография == === Теленовели === {|class="wikitable" !Година !Теленовела !Персонаж |- |[[2003]] |Enamórate |Яир Хименес |- |[[2004]] |Soñarás |Рей |- |rowspan="2"|[[2007]] |La vida es una canción |Педро |- |Неопитомени красавици |Мануел Виласон |- |[[2010]] |Quiéreme |Гилермо |- |[[2017]] |[[Съпругът ми има семейство]] |Хави Галан |} [[Категория:Мексикански певци]] [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Ермосильо]] etw21ehmpwwyug6me1b45rqt5jwempw 0 428978 12416369 11984579 2024-11-18T22:00:53Z PowerBUL 202075 12416369 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Рафаел Амая | bgcolour = | портрет = Rafael Amaya Alma Awards.png | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = Хосе Рафаел Амая Нунез | роден-дата = {{роден|28|02|1977|1}} | роден-място = [[Ермосильо]], [[Сонора]], {{Мексико}} | наставка = | починал-дата = | починал-години = | починал-място = | друго име = | активност = 2000– | брачен партньор = | партньор = [[Анхелика Селая]] (2010 – 2015) | деца = | родители = | местожителство = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], {{USA}} | сайт = | значими роли = Хулиан Гарсия<br>([[Някой те наблюдава]])<br>Аурелио Кастияс<br>([[Господарят на небесата]]) | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = }} '''Рафаел Амая''' ({{lang|es|Rafael Amaya}}) е мексикански [[Манекен|модел]], [[певец]] и [[актьор]], роден на [[28 февруари]] [[1977]] година в [[Ермосильо]], щата [[Сонора]], [[Мексико]]. Познат е в България най-вече с ролята си в [[теленовела]]та „[[Някой те наблюдава]]“ като Хулиан Гарсия.<ref>[http://www.btv.bg/seriali/zvezdi%20ot%20serialite/story/743335847-Rafael_Amaya_Trudno_e_da_namerish_zlatnata_sreda_v_rabotata.html Рафаел Амая: Трудно е да намериш златната среда в работата]</ref>. == Биография == Рафаел Амая е роден в Ермосильо, но след пет години той и семейството му се преместват в [[Текате]], [[Долна Калифорния]]. Още като малко момче упражнява широка гама от [[спорт]]ове, особено [[лека атлетика]]. Също така, като тийнейджър взима уроци в [[театър]]а и по [[музика]]та. След като завършва гимназия, пътува до [[Сан Диего]], за да се запише да учи в университет. След това се връща в [[Мексико]] и започва да свири с различни групи. Остава в [[Мексико Сити]], за да изгради кариера. От всички членове на групата, Рафаел е единственият, който остава в града и започва да работи като модел. Така той попада в Центъра за изкуства и образование на [[Телевиса]] и бива избран в новата музикална група с име „Гарибалди“. Съчетавайки музиката с театралното изкуство той започва да развива своя потенциал и като актьор. Кариерата му започва с теленовелата „[[Къщата на плажа]]“ с героя му Ромуалдо, след това продължава с „[[Без грях]]“ в ролята на Кастуло. През [[януари]] [[2002]] година започва третият и най-вълнуващ проект с участието му в теленовелата „[[Саломе (теленовела)|Саломе]]“ в ролята на един от главните герои, Джулиан Йосиф. С тази си роля Рафаел става известен като актьор. Следващите по-важни участия в теленовели са в „[[Пътища на любовта]]“ с двойната роля първо на Пако, а след това в ролята на Пабло ''(брат на Пако)''. В списъка му от теленовели е участието му в „[[Да обичаш отново]]“, който в [[САЩ]] първоначално е известен като „Букет на илюзиите“, а Рафаел е в ролята на Фернандо. Рафаел има участия и на големия екран. Първото е в снимките на филма ''„Naked“'', романтична [[комедия]], по пиесата „Четири X“. Вторият му филм е в ''„So the precipice“'', където е в ролята на [[гей]], който извършва [[мастурбация]] в една сцена.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.esmas.com/espectaculos/artistas/367803.html |заглавие=Биграфия в сайта на Esmas |достъп_дата=2012-12-29 |архив_дата=2010-01-11 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100111050248/http://www.esmas.com/espectaculos/artistas/367803.html }}</ref> Актьорът се изявява и като водещ. През [[2012]] година, заедно с [[Габи Еспино]] води наградите „Premios tu Mundo“. През [[2013]] е водещ на наградите „Premios Billboard de la Musica Mexicana“. Партнира му актрисата [[Айлин Мухика]]. == Личен живот == От [[2006]] до [[2010]] година поддържа връзка с актрисата [[Ана Лайевска]], с която си партнира в теленовелата „[[Двете лица на Ана]]“. През 2010 двамата се разделят без логично обяснение. По време на снимките на теленовелата [[Някой те наблюдава]], през 2010 година, той се запознава с актрисата [[Анхелика Селая]], с която си партнира в сериала и така не след дълго те започват връзка <ref>{{Citation |title=Rafael Amaya & Angelica Celaya: Yes We’re A Couple |url=http://rumorfix.com/2012/05/exclusive-rafael-amaya-angelica-celaya-yes-were-a-couple/ |accessdate=2012-12-29 |archivedate=2012-05-24 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120524125338/http://rumorfix.com/2012/05/exclusive-rafael-amaya-angelica-celaya-yes-were-a-couple/ }}</ref> През [[юли]], [[2014]] г., пред списание „People en Espanol“, двойката обявява годежа си и сватбата<ref>[http://www.vivelohoy.com/entretenimiento/8411257/rafael-amaya-y-angelica-celaya-se-casan Rafael Amaya y Angelica Celaya se casan]</ref>. През април 2015 г. Рафаел и Анхелика изненадващо обявяват раздялата си след петгодишна връзка, като остават в добри отношения. == Филмография == === Теленовели === * 2013/2017: [[Господарят на небесата|Господарят на небесата (El Señor de los Cielos)]] – '''Аурелио Кастияс''' * 2014: [[Госпожа Асеро|Госпожа Асеро (Senora Acero)]] – '''Аурелио Кастияс (специално участие)''' * 2010: [[Някой те наблюдава|Някой те наблюдава (Alguien te mira)]] – '''Хулиан Гарсия''' * 2010/11: [[Кралицата на юга|Кралицата на юга (La Reina del Sur)]] – '''Раймундо Давила (Русокосия)''' * 2006: [[Двете лица на Ана|Двете лица на Ана (Las dos caras de Ana)]] – '''Густаво Галван''' * 2004: [[Да обичаш отново|Да обичаш отново (Amar otra vez)]] – '''Фернандо Кастаньеда Еслава''' * 2002: [[Пътища на любовта|Пътища на любовта (Las vias del amor)]] – '''Пако/Пабло Ривера''' * 2001: [[Саломе (теленовела)|Саломе (Salome)]] – '''Хосе Хулиан''' * 2001: [[Натрапникът (теленовела)|Натрапникът (La Intrusa)]] – '''Едуардо/Дерик''' * 2001: [[Без грях|Без грях (Sin pecado concebido)]] – '''Кастуло Кампос Ортис''' * 2000: [[Къщата на плажа|Къщата на плажа (La casa en la playa)]] – '''Ромуалдо Рейес''' === Филми === * 2014: Oro y polvo * 2012: Kiss of Vengeance * 2009: Rock Marí * 2009: Dias Extraños * 2009: Me Importas tu... y tu * 2009: The Fighter * 2009: Se jodió la Navidad * 2009: El descubrimiento * 2009: Pepe & Santo vs. America * 2009: La ruleta de los sueños * 2008: Sexo y otros secretos * 2008: 24 cuadros de terror * 2008: Fotonovela * 2008: Mujeres asesinas * 2008: Amor letra por letra * 2008: Los simuladores * 2007: Caliz * 2006: Así del precipicio * 2004: Desnudos * 2001: Mujer, casos de la vida real == Външни препратки == * {{imdb name|0024227|Рафаел Амая}} * {{twitter|RafaAmayaNunez}} * [http://instagram.com/rafaelamayanunez Рафаел Амая в Instagram] == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Амая, Рафаел}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Мексикански певци]] [[Категория:Родени в Ермосильо]] 1r1fsl6zc3zslyae4k68lz65lkvb8az 0 429700 12416474 12396366 2024-11-19T02:56:10Z Luxferuer 25980 12416474 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Успение Богородично|Успение Богородично (пояснение)}} {{Храм | име = „Успение Богородично“ | име-оригинал = | картинка = Church-Koprivshtitsa-2.JPG | картинка-описание = | вид на храма = православна църква, и иконостас, паметник на културата с „Национално значение“<ref>Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020</ref> | страна = България | населено място = [[Копривщица]] | вероизповедание = [[Българска православна църква]] | епархия = [[Пловдивска епархия|Пловдивска]] | архиерейско наместничество = Панагюрско | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1817}} | реликви = | съвременен статут = действащ храм<br>паметник на културата с „Национално значение“ | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично“''' или '''„Света Богородица“''' е най-старата [[църква (сграда)|църква]] на град [[Копривщица]], паметник на културата от местно значение,<ref>Държавен вестник, бр. 53 от 11 юли 1975 г., решение № 312</ref> вдигната върху основите на по-стар храм. Надписът на фронтона, над главния вход на храма гласи: „Храмъ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы“. Намира се на ул. „Димчо Дебелянов“ № 26а, непосредствено над центъра на града. От 1987 г. храмов свещеник е отец Богомил Читалов.<ref>{{Citation |title=Св. синод на БПЦ – сведение за храмовете и енориите по духовни околии в Пловдивска епархия |url=http://www.bg-patriarshia.bg/img/ftp/docs/information_number_of_churches_and_parishes.pdf |accessdate=2017-01-19 |archivedate=2017-08-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170809053808/http://www.bg-patriarshia.bg/img/ftp/docs/information_number_of_churches_and_parishes.pdf }}</ref>. През 2017 г. в тържествена обстановка е отбелязана 200-годишнината от основаването на храма.<ref>Мухова, Св. Новооткрити документи за историята на една 200-годишна църква. – История, 26, бр. 1, 2018, [https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2018/02/azbuki.bg_dmdocuments_History_1_18_SvetlanaMuhova.pdf 77 – 94].</ref> Храмовият празник се чества всяка година на 15 август, [[Успение Богородично|Голяма Богородица]] с тържествена Света литургия и благословен [[курбан]]. == История == Първоначалната сграда на храма е изгорена от турците при кърджалийските нападения над Копривщица между 1804 и 1810 г. Събралите се на 8 юли [[1817]] г. копривщенски църковни настоятели обявяват: „''Воздвигохом от основания сего светаго храма, иже бист разорен и сожжен совсем от иновременних агаряни, иже и [[кърджалии]] нарицаху ся, попущением Божиим грех ради наших. Сего мы подновихом во славу пресветия владичици нашея Богородици и приснодеви Марии, во славном ея Успении.''" Възстановяването на църквата станало с набрани от над двеста копривщенци средства.<ref>архим. Евтимий (Сапунджиев), Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица" от 1814 до 1843 г. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, [http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 617 – 627]; Манолова-Николова, Н. Българите, църковното строителство и религиозната литература (30 – 40-те години на XIX век). С., 2016, 27 – 28.</ref> Сегашната храмова постройка е вкопана отчасти в земята (поради ограниченията за височина, налагани от османските власти) трикорабна [[базилика]] с вътрешен балкон (женско отделение). Предполага се, че олтарната ѝ [[апсида]] е остатък от стария, опожарен храм.<ref>Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 123 – 124, 143, фиг. 56 – 57.</ref> Върху външната стена на притвора има строителен надпис с дата 8 юли 1817 г.<ref>[[Николай Райнов|Райнов, Н.]] Копривщенски надгробни кръстове, плочи и зидани извори. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 9, 1923, [https://digital.libplovdiv.com/bg/view/62eaa3c4fbe70b6322133e09?q%3Acontent=%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0&_x=meta 261 – 262, 269].</ref> Според [[Константин Иречек]] постройката е дело на „български майстори от [[Смолско]] и [[Мирково]]. Преданието гласи, че сградата била свършена за 11 дни, когато получили от турския [[аянин]] позволение само под влиянието на известни особени случки.“<ref>Иречек, К. Пътувания по България (прев. [[Стоян Аргиров]]). Пловдив, 1899, [https://archive.org/details/kniazhestvoblga00jiregoog/page/n379 356].</ref> Към 1835 г. храмът става вече малък за нуждите на града. През 1836 г. гробищата са изнесени от двора му, а в 1839 г. е решено да се издигне втора черква – [[Свети Николай (Копривщица)|„Свети Никола"]].<ref>архим. Евтимий (Сапунджиев), Неиздадени материали по миналото на Копривщица. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, [http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 190, 555 – 558].</ref> В двора на църквата е имало два метоха – на [[Хилендарски манастир|Хилендарския]] и [[Рилски манастир|Рилския манастир]], чиито духовници създават и първите [[Килийно училище|килийни училища]] в Копривщица. Там е имало и къщичка, където [[Христо Г. Данов]] заедно с [[Илия Кацаров]] са живели като ученици-стипендианти на Копривщенското черковно настоятелство.<ref>Пулеков, Б. [http://chitalishtekoprivshtitsa.alle.bg/библиотека/електронни-книги/туристико-исторически-водач-за-град-копривщица/ Туристико-исторически водач за град Копривщица] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141008055756/http://chitalishtekoprivshtitsa.alle.bg/библиотека/електронни-книги/туристико-исторически-водач-за-град-копривщица/ |date=2014-10-08 }}. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011</ref> Чешмата в двора датира от 1817 г., а външната чешма на архимандрит Гавраил, вградена в масивния зид – от 1823 г. През 1876 година камбаните на църквата обявяват началото на [[Априлско въстание|Априлското въстание]].<ref>[http://koprivshtitsa-bg.com/bg/culture/tsarkva-uspenie-bogorodichno.html Официаленв сайт на Община Копривщица – Църква Успение Богородично]</ref> Днешната камбанарията обаче е строена по-късно, през 1896 г., с дарения на големия копривщенски благодетел [[Ненчо Палавеев|хаджи Ненчо Палавеев]]. Южно от църквата се намира малък параклис, издигнат също със средства на хаджи Ненчо през 1907 г. Там се провеждат службите, докато петнайсетина години главната черква е в реставрация. На 13 август 1989 г. тя е преосветена и отново отворена за богомолци. Понастоящем (2022) параклисът се е саморазрушил. == Интериор == [[Наос]]ът е разделен на три кораба от два реда по шест дървени и измазани колони. От запад е разположен обширен вътрешен притвор (отделен е само с редица по-тънки дървени колони), върху който се развива дълбока емпория (балконът). Олтарната част има централна апсида и многобройни ниши по източната, южната и северната стена. Централният кораб завършва с полукръгла апсида. Таваните над страничните кораби са равни и обковани с дървена ламперия, а над средния кораб има имитация на полуцилиндрично сводесто покритие.<ref>[http://svetimesta.com/Revival-churches/Възрожденска%20черква%20-%20Успение%20Богородично%20-%20гр.%20Копривщица Възрожденска църква „Успение Богородично“ – гр. Копривщица]</ref> Църквата има три [[Олтар|престола]] (олтара), посветени на [[Йоан Кръстител|свети Йоан Кръстител]], на [[Успение на Пресвета Богородица|Успение Богородично]] и на [[Архангел|св. Архангели]] [[Михаил (архангел)|Михаил]] и [[Габриел|Гавриил]]. На стари фотографии се вижда, че за известно време храмът е имал висок купол. Впоследствие той е махнат. === Дърворезба === Олтарът е отделен от наоса с красив [[Дърворезба|дърворезбен]] [[иконостас]], закрепен за два масивни дървени стълба. Той е съставен от три различни по време и изработка части. Двата малки странични дяла изглеждат по-стари и вероятно са пренесени от изгорената църква или от друг храм в околностите на града. Средната част, отговаряща на централния кораб, датира от 1821 г. и е украсена с библейски сцени сред плетница от гроздове, птици, животни, красиви цветя и решетки. Според [[Асен Василиев]] копривщенският иконостас силно наподобява по стил онзи в габровската църква „[[Свети Йоан Предтеча (Габрово)|Свети Иван Предтеча]]“ (1814) и може би е дело на същия майстор-резбар – хаджи Георги от [[Видин]].<ref>{{Василиев|656}}</ref> === Живопис === Иконостасните икони „Христос“, „Три светители“, „Събора апостолски“, „Успение Богородично“, „Йоан Кръстител“ и Богородица“, „Свети Петър и Павел“ рисува между 1893 и 1913 г. роденият в [[Галичник]] [[Иван Спаовски|Иван Георгиев Спаовски]].<ref>{{Василиев|227}}</ref> Иконите на свети [[Георги Победоносец]] (1837), свети [[Евстатий Плакида|Евстатий]] (1838) и Успение Богородично (1838) са от [[Захарий Зограф]], <ref>[https://zografi.pravoslavie.bg/църква-св-богородица-копривщица/ тази] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200930221626/https://zografi.pravoslavie.bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0/ |date=2020-09-30 }}</ref> на свети [[Иван Рилски]] с десет житийни сцени (1838) – от [[Йован Иконописец]],<ref>Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, [http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 192 – 194]; [[Атанас Божков|Божков, А.]] Българската икона. С., 1984, обр. 370, 372, 415, 460 – 461; Генова, E. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа: Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович Вальов. С., 2012, 175.</ref> а образите на двамата безсребреници [[свети Козма и Дамян]] и на [[пророк Илия|свети Илия]] – от копривщенския майстор [[Христо Енчев]]. Стенописите в олтара са изработени през 1900 г. от [[Самоковска художествена школа|самоковския живописец]] Спас Захариев.<ref>{{Василиев|473}}</ref> През 2002 г. пловдивчанинът Валери Любомиров Николов рисува светци в цял ръст на северната и южната стена между прозорците. Стенописна украса има и на пандативите над колоните. === Ризница === На копривщенския храм „Успение Богородично“ е принадлежало ръкописното четириевангелие, преписано от даскал Рашо от [[Враца]] през 1644 г., още преди опожаряването на старинната черква от кърджалиите. През XVIII в. (вероятно в 1795 г.) то е подвързано с красив обков от сребро и злато. Добавена към книгата приписка сочи, че този обков е дарен или изработен от Лазар Николов.<ref>Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, [http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 194 – 198]; Генова, Е. Църковните приложни изкуства от ХV-ХІХ век в България: златарство, миниатюрна дърворезба, везба. С., 2004, 56 – 57.</ref> Евангелието дълго време се е пазило в храма, но през петдесетте години на XX в. църковното настоятелство го предава на музея в града, където се намира и днес. == Гробище == По-рано около църквата е имало 98 изцяло или отчасти запазени надгробни паметника от 1762 – 1874 г.<ref>Райнов, Н. Копривщенски надгробни кръстове, плочи и зидани извори. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 9, 1923, [https://digital.libplovdiv.com/bg/view/62eaa3c4fbe70b6322133e09?q%3Acontent=библиотека&_x=meta 213 – 235, 248 – 263].</ref> Шест големи плочи от 1829 – 1874 г., вдигнати от гробовете, които някога са покривали, са подпрени сега (2018) на един от оградните зидове. От южната страна на храма са погребани [[Тодор Каблешков]], архимандрит [[Евтимий Сапунджиев]], а от източната политикът [[Рашко Маджаров]]. Внушителен е [[Семейна гробница на Ненчо Палавеев|саркофагът на благодетеля хаджи Ненчо Палавеев]] и неговите родители. В гробищата на север от църквата почиват комунистът ген. [[Иван Врачев]], известният като „последен копривщенски възрожденец“ основател на съвременното музейно дело в Копривщица [[Петко Теофилов]] и мнозина други копривщенци. Забележителен е [[Надгробен паметник на Димчо Дебелянов|надгробният паметник на Димчо Дебелянов]], създаден от скулптора [[Иван Лазаров|проф. Иван Лазаров]] (1934): неговата статуя изобразява майката на поета, обезсмъртена в стихотворението му „[[Да се завърнеш в бащината къща]]“. == Галерия == <gallery> Успение Богородично 1900.jpg|Успение Богородично (около 1900) Church-Koprivshtitsa-1.JPG|Източната страна на храма (1817) с гроба на [[Рашко Маджаров]] (1943) Interior of Dorminion of the Theotokos Church.jpg|Вътрешността на храма Zograf assumption.jpg|''Успение Богородично'' (1838), икона от [[Захарий Зограф]] House-Koprivshtitsa.JPG|Църковният параклис (1907) Гробницата на х.н.д.п..jpg|[[Семейна гробница на Ненчо Палавеев|Гробницата на Ненчо Палавеев]] и родителите му (1930) Майка от Иван Лазаров.jpg|[[Надгробен паметник на Димчо Дебелянов|Гробът на Димчо Дебелянов]] с изработена от [[Иван Лазаров]] статуя (1934) Чешма от Гавриил.jpg|Чешма от архимандрит Гавриил (1823) Копрившица преди 1896.jpg|Църквата със старата камбанария и метоха зад нея Въ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы - Копривщица.jpg |Строителен надпис на храма Магерница.jpg|Стенопис „Успение Богородично“ в магерницата Магерница 2.jpg|Стенопис „Влизанато в Ерусалим“ в магерницата Магерница 1.jpg|Стенопис „Тайната вечеря“ в магерницата </gallery> ==Строителен надпис== Отвън в западната стена на църквата е вградена каменна плоча с надпис, който в превод на новобългарски гласи: „По благоволението на Отца, с помощта на Сина и с благодатта на Светия Дух тази света църква си изгради из основи по времето на преосвещения Филипополски митрополит господин Йоаникий, с общото братско съгласие на всички копривщенци малки и големи, и се освети с три свети престола: първия [главен и наречен на] храма [в чест на] Успението на Пресветата Богородица, втория [в чест на] Рождеството на честния и славния Кръстител Йоан, третия [в чест на] Събора на Светите Архангели Михаил и Гавриил. Лето от Въплъщението на Бога-Слово [Иисус Христос] 1817, [[индикт]] 5, 8 число на месец юли.“ ==Изследвания== * 200 години храм „Успение на Пресвета Богородица“: сборник с доклади от научна конференция, посветена на 200-годишния юбилей на храма, 7-8 юли 2017 г. (ред. Илия Тодев). Копривщица, 2017. == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Външни препратки == * [http://koprivshtitsa-surdulica.com/object/culture/type/culture_object/oid/521/title/Църква+„Успение+Богородично”/locale/bg Описание и фотографии на църквата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170809062559/http://koprivshtitsa-surdulica.com/object/culture/type/culture_object/oid/521/title/Църква+„Успение+Богородично”/locale/bg |date=2017-08-09 }} == Бележки == <references/> {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Копривщица]] [[Категория:Църкви в Пловдивската епархия]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа]] [[Категория:Произведения на Тревненската художествена школа]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1817 година]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] 1px56lqw8ysqzyxi0qp2500ys22e9ks 0 434521 12416018 12401868 2024-11-18T17:22:14Z Nk 399 текстът не е за тук 12416018 wikitext text/x-wiki {{Книга}} '''„Отечество любезно, как хубаво си ти!“''' е лирическо [[стихотворение]] на [[Иван Вазов]], написано през 1882 в [[Хисаря|Хисар]]. За първи път е публикувано в стихосбирката „[[Поля и гори]]“ ([[1884]]). То продължава и утвърждава традицията във Вазовата поезия родината да бъде лирически представяна и изживявана. == Външни препратки == * [http://www.slovo.bg/old/vazov/polya/otechest.htm Отечество любезно – пълен текст] {{мъниче|произведение на изкуството|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Български стихотворения]] [[Категория:Произведения на Иван Вазов]] [[Категория:Литература след Освобождението]] [[Категория:Култура в Хисаря]] aocq7emy6gfich3r6qh4cnsyhjqioux 12416019 12416018 2024-11-18T17:22:44Z Nk 399 == Други == На „Отечество любезно“ е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949705|title=Отечество любезно}}). 12416019 wikitext text/x-wiki {{Книга}} '''„Отечество любезно, как хубаво си ти!“''' е лирическо [[стихотворение]] на [[Иван Вазов]], написано през 1882 в [[Хисаря|Хисар]]. За първи път е публикувано в стихосбирката „[[Поля и гори]]“ ([[1884]]). То продължава и утвърждава традицията във Вазовата поезия родината да бъде лирически представяна и изживявана. == Други == На „Отечество любезно“ е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949705|title=Отечество любезно}}). == Външни препратки == * [http://www.slovo.bg/old/vazov/polya/otechest.htm Отечество любезно – пълен текст] {{мъниче|произведение на изкуството|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Български стихотворения]] [[Категория:Произведения на Иван Вазов]] [[Категория:Литература след Освобождението]] [[Категория:Култура в Хисаря]] g23h6tgfpdx3n1x74l7lxpnax5usr7f 0 434594 12416057 10675828 2024-11-18T17:36:00Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12416057 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Барис Баев | име-оригинал = | категория = юрист | описание = адвокат и деец на БКП | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Ловеч]], [[България]] | починал-място = Ловеч, България | вложки = {{Личност/Юрист | област = | школа = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | пост = | членства = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Борис Стефанов Баев''' е български [[адвокат]] и деец на [[БКП]]. == Биография == '''Борис Баев''' е роден през 1897 г. в ловешкото село [[Летница]] в семейството на учителя и ботаника [[Стефан Баев]]. Завършва средно образование в Ловешката общинска гимназия. Тук е активен член на [[Съюз на работническата социалдемократическа младеж]]. Завършва специалността право в [[Софийския университет]]. Владее френски, немски и руски език. Работи като [[адвокат]] в Ловеч. [[Цигулар]] в [[оркестър]]а на [[Ловчанско читалище „Наука“|Ловчанското читалище „Наука“]]. Член на Околийския комитет на БКП от 1923 г. След [[Преврат в България (1923)|преврата на 9 юни 1923 г.]] защитава в съдебни дела, земеделци и комунисти обвинени по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Успява да оправдае 45 обвиняеми по Голяможелязовския процес. Поема и съдебната защита на [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов]]. Арестуван след [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]]. През нощта на 24 април 1925 г. заедно с [[Тодор Кацаров]] е изведен от Ловешкото околийско полицейско управление и екзекутиран на прилежащата улица. В [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Цар Борис III“]] неговата майка Параскева х. Николова разкрива дарителски фонд „Стефан Баев и синове“ (1942).<ref>Кузманова К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893-1945 г., ИК „Сафо“, Л., 2003, с. 214</ref> == Източници == <references /> * сб. Неугасващи звезди, Л., 1983, с. 139-145 * [http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/po_diriata6.html www.zadruga.ru] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120204055627/http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/po_diriata6.html |date=2012-02-04 }} {{СОРТКАТ:Баев, Борис}} [[Категория:Български адвокати]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]] [[Категория:Родени в Ловеч]] [[Категория:Починали в Ловеч]] qn4vctyaj68kyfywz7fge39i3o0pt8t 12416059 12416057 2024-11-18T17:36:40Z Tonimicho 109787 Премахване на [[Категория:Родени в Ловеч]]; Добавяне на [[Категория:Родени в област Ловеч]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416059 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Барис Баев | име-оригинал = | категория = юрист | описание = адвокат и деец на БКП | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Ловеч]], [[България]] | починал-място = Ловеч, България | вложки = {{Личност/Юрист | област = | школа = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | пост = | членства = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Борис Стефанов Баев''' е български [[адвокат]] и деец на [[БКП]]. == Биография == '''Борис Баев''' е роден през 1897 г. в ловешкото село [[Летница]] в семейството на учителя и ботаника [[Стефан Баев]]. Завършва средно образование в Ловешката общинска гимназия. Тук е активен член на [[Съюз на работническата социалдемократическа младеж]]. Завършва специалността право в [[Софийския университет]]. Владее френски, немски и руски език. Работи като [[адвокат]] в Ловеч. [[Цигулар]] в [[оркестър]]а на [[Ловчанско читалище „Наука“|Ловчанското читалище „Наука“]]. Член на Околийския комитет на БКП от 1923 г. След [[Преврат в България (1923)|преврата на 9 юни 1923 г.]] защитава в съдебни дела, земеделци и комунисти обвинени по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Успява да оправдае 45 обвиняеми по Голяможелязовския процес. Поема и съдебната защита на [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов]]. Арестуван след [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]]. През нощта на 24 април 1925 г. заедно с [[Тодор Кацаров]] е изведен от Ловешкото околийско полицейско управление и екзекутиран на прилежащата улица. В [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Цар Борис III“]] неговата майка Параскева х. Николова разкрива дарителски фонд „Стефан Баев и синове“ (1942).<ref>Кузманова К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893-1945 г., ИК „Сафо“, Л., 2003, с. 214</ref> == Източници == <references /> * сб. Неугасващи звезди, Л., 1983, с. 139-145 * [http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/po_diriata6.html www.zadruga.ru] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120204055627/http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/po_diriata6.html |date=2012-02-04 }} {{СОРТКАТ:Баев, Борис}} [[Категория:Български адвокати]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]] [[Категория:Родени в област Ловеч]] [[Категория:Починали в Ловеч]] giavxee3z4cs0o55tja6d0v5i1pga1q 12416062 12416059 2024-11-18T17:37:15Z Tonimicho 109787 12416062 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Барис Баев | име-оригинал = | категория = юрист | описание = адвокат и деец на БКП | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Летница]], [[България]] | починал-място = [[Ловеч]], България | вложки = {{Личност/Юрист | област = | школа = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | пост = | членства = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Борис Стефанов Баев''' е български [[адвокат]] и деец на [[БКП]]. == Биография == '''Борис Баев''' е роден през 1897 г. в ловешкото село [[Летница]] в семейството на учителя и ботаника [[Стефан Баев]]. Завършва средно образование в Ловешката общинска гимназия. Тук е активен член на [[Съюз на работническата социалдемократическа младеж]]. Завършва специалността право в [[Софийския университет]]. Владее френски, немски и руски език. Работи като [[адвокат]] в Ловеч. [[Цигулар]] в [[оркестър]]а на [[Ловчанско читалище „Наука“|Ловчанското читалище „Наука“]]. Член на Околийския комитет на БКП от 1923 г. След [[Преврат в България (1923)|преврата на 9 юни 1923 г.]] защитава в съдебни дела, земеделци и комунисти обвинени по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Успява да оправдае 45 обвиняеми по Голяможелязовския процес. Поема и съдебната защита на [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов]]. Арестуван след [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]]. През нощта на 24 април 1925 г. заедно с [[Тодор Кацаров]] е изведен от Ловешкото околийско полицейско управление и екзекутиран на прилежащата улица. В [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Цар Борис III“]] неговата майка Параскева х. Николова разкрива дарителски фонд „Стефан Баев и синове“ (1942).<ref>Кузманова К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893-1945 г., ИК „Сафо“, Л., 2003, с. 214</ref> == Източници == <references /> * сб. Неугасващи звезди, Л., 1983, с. 139-145 * [http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/po_diriata6.html www.zadruga.ru] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120204055627/http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/po_diriata6.html |date=2012-02-04 }} {{СОРТКАТ:Баев, Борис}} [[Категория:Български адвокати]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]] [[Категория:Родени в област Ловеч]] [[Категория:Починали в Ловеч]] o6fad67dciumqokbnmgafy3gxec8cqc 12416390 12416062 2024-11-18T22:18:59Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12416390 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Барис Баев | име-оригинал = | категория = юрист | описание = адвокат и деец на БКП | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Летница]], [[България]] | починал-място = [[Ловеч]], България | вложки = {{Личност/Юрист | област = | школа = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | известен-с = | пост = | членства = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Борис Стефанов Баев''' е български [[адвокат]] и деец на [[БКП]]. == Биография == Борис Баев е роден през 1897 г. в ловешкото село [[Летница]] в семейството на учителя и ботаника [[Стефан Баев]]. Завършва средно образование в Ловешката общинска гимназия. Тук е активен член на [[Съюз на работническата социалдемократическа младеж]]. Завършва специалността право в [[Софийския университет]]. Владее френски, немски и руски език. Работи като [[адвокат]] в Ловеч. [[Цигулар]] в [[оркестър]]а на [[Ловчанско читалище „Наука“|Ловчанското читалище „Наука“]]. Член на Околийския комитет на БКП от 1923 г. След [[Преврат в България (1923)|преврата на 9 юни 1923 г.]] защитава в съдебни дела, земеделци и комунисти обвинени по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Успява да оправдае 45 обвиняеми по Голяможелязовския процес. Поема и съдебната защита на [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов]]. Арестуван след [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]]. През нощта на 24 април 1925 г. заедно с [[Тодор Кацаров]] е изведен от Ловешкото околийско полицейско управление и екзекутиран на прилежащата улица. В [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Народна мъжка гимназия „Цар Борис III“]] неговата майка Параскева х. Николова разкрива дарителски фонд „Стефан Баев и синове“ (1942).<ref>Кузманова К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893-1945 г., ИК „Сафо“, Л., 2003, с. 214</ref> == Източници == <references /> * сб. Неугасващи звезди, Л., 1983, с. 139-145 * [http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/po_diriata6.html www.zadruga.ru] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120204055627/http://www.zadruga.ru/docs/knigi/po_diriata_na_bezsledno_izcheznalite/po_diriata6.html |date=2012-02-04 }} {{СОРТКАТ:Баев, Борис}} [[Категория:Български адвокати]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]] [[Категория:Родени в област Ловеч]] [[Категория:Починали в Ловеч]] swtel82fgn11fk4t6nngg5fln5ef0ww 0 438594 12416353 12362534 2024-11-18T21:46:20Z PowerBUL 202075 12416353 wikitext text/x-wiki {{Пилот Ф1 | картинка = Gutierrez Esteban.JPG | националност = {{MEX}} | роден-място = [[Нуево Леон]], [[Мексико]] | починал-място = | отбор = [[Заубер]] | стартове = 1 | победи = 0 | първи позиции = 0 | най-бързи обиколки = 0 | подиум = 0 | шампион = '''0''' | дебют = [[Голяма награда на Австралия 2013|2013 Австралия]] | първа победа = | последна победа = | текущ сезон = 2013 | място текущ сезон = (0 т.) | точки = }} '''Естебан Мануел Гутиерес Гутиерес''' ({{lang|es|Esteban Manuel Gutiérrez Gutiérrez}}) е [[Мексико|мексикански]] автомобилен състезател, пилот от [[Формула 1]], състезаващ се за тима на [[Заубер]], където си партнира с [[Нико Хюлкенберг]]<ref name="Gutierrez race seat">{{cite news|url=http://www.formula1.com/news/headlines/2012/11/14097.html|title=Gutierrez lands 2013 race drive with Sauber|work=Formula1.com|publisher=Formula One Administration|date=23 ноември 2012|accessdate=23 ноември 2012}}</ref>. Шампион от Формула БМВ Европа за сезон [[2008]]<ref>BMW Motorsport [http://bmw-motorsport.com/ms/en/index2.html "Formula BMW Europe Results – Driver's Championship"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081024221101/http://bmw-motorsport.com/ms/en/index2.html |date=2008-10-24 }}. September 2008. Посетен на 30 октомври 2008.</ref>, печелейки го само на 17-годишна възраст. Шампион в GP3 серии за [[2010]] година. == Биография == Роден е на [[5 август]] [[1991]] г. в [[Монтерей]], [[Нуево Леон]], [[Мексико]]. Естебан е втори от четири братя и една сестра в семейството на Робърт Мануел и Клара Гутиерес<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.sauberf1team.com/en/team/esteban-gutierrez/ |заглавие=www.sauberf1team.com |достъп_дата=2013-03-17 |архив_дата=2013-04-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130410123926/http://www.sauberf1team.com/en/team/esteban-gutierrez/ }}</ref>. Естебан споделя страстта си към [[картинг]]а със своя брат Андрес, който е седем години по-възрастен от него. Скоро става част от програма на академия за млади таланти на Escudería Telmex. == Състезателна кариера == === Картинг === Започва кариерата си през [[2004]] г. в мексиканския картинг тим Rotax Max Challenge, за който се състезава в последните три състезания за сезона. През [[2005]] г. отново е в тима, като завършва трети в състезание, проведено в щата [[Индиана]], [[САЩ]], което му печели място на световните финали в [[Малайзия]], където завършва на 22-ро място поради механични проблеми. През [[2006]] г. Естебан печели всички пет състезания от шампионата Challenge Mexico Camkart. === Формула BMW === ==== 2007 ==== През [[2007]] година Гутиерес преминава в много по-високия клас на Формула BMW – САЩ<ref>{{cite web|title=Formula BMW World Final 2007|url=http://www.driverdb.com/standings/424-2007/|publisher=Driver Database|accessdate=1 юли 2007}}</ref>. Той завършва на второ място в шампионата, печелейки 4 победи, 8 подиума, 9 полпозишъна и три Най-бързи обиколки (НБО), което му донася наградата „Новобранец на годината“. Въпреки че завършва на второ място, остава на цели 87 точки зад шампиона Даниел Морад. Състезава се и във Формула BMW Световните Серии през 2007 г., като в крайна сметка завършва на последно място от 25 участинка. ==== 2008 ==== [[Файл:EstebanGutierrez 2008.JPG|220px|мини|Гутиерес се радва след спечелена победа в Сериите БМВ]] Печели през 2008 Формула БМВ Европа шампионата, като през този сезон на шампионата е резултат от сливането на британските и немски серии БМВ. Печели шампионата с 26 точки повече от основния си съперник [[Марко Витман]], като завоюва 7 победи, 6 от които последователно, и се появява на подиума още пет пъти, набирайки 353 точки. === Формула 3 Европа === През 2009 година се премества в Евро сериите Формула 3, където се състезава за ART Grand Prix заедно със съотборника си [[Жул Бианки]], [[Валтери Ботас]] и Ейдриън Тамбе. Той завършва шампионата само с два подиума (Нюрбургринг и Дижон Преноа), като набира 26 точки, поставяйки Мексико на шесто място в „Купата на нациите“. === GP2 Серии === ==== 2009 ==== Гутиерес е поканен на GP2 тестове в [[Херес]], [[Испания]] на 6 октомври 2009 г., за ART Grand Prix<ref>{{cite news|url=http://www.gp2series.com/en//website/2009gp2series/news/newsgp2/newsdetail.php?articleid=2675|title=ART Grand Prix announces complete GP3 Series 2010 Line-up|work=gp2series.com|publisher=GP2 Series|date=13 януари 2010|accessdate=13 януари 2010|archive-date=2010-01-16|archive-url=https://web.archive.org/web/20100116104440/http://www.gp2series.com/en//website/2009gp2series/news/newsgp2/newsdetail.php?articleid=2675}}</ref>. По време на сутрешната сесия, той завършва 11-и, а в следобедната сесия – 6-и, с малко повече от половин секунда по-бавно от най-бързо време, дадено от [[Жул Бианки]], който също пилотира за ART. Отново участва в тестове за GP2 в края на годината, като на пистата [[Пол Рикар]], [[Франция]] тества за Telmex Arden International. В първия ден ([[10 ноември]]), той завършва 10-и в сутрешната сесия и 11 в следобедната. На [[12 ноември]] завършва 7-и в сутрешната сесия. ==== 2010 ==== В края на 2010 г. подписва за участие в GP2 Сериите през сезон 2011. ==== 2011 ==== След като подписва с отбора на ART Grand Prix в края на 2010 г., тима е преименуван на Lotus ART през 2011. Той е съотбоник с Жул Бианки в двете серии (GP2 и GP2) за азиатските серии. Завършва 13-и в шампионата при пилотите и остава в тима на Lotus ART за сезон 2012, а екипа се преименува на Lotus GP, след увеличаване на спонсорството на концерна [[Лотус (кола)|Лотус]] и е съотборник с Джеймс Каладо. ==== 2011 ==== Гутиерес завършва Сезон 2012 на трето място в шампионата, с набрани 176 точки, 3 победи, 4 подиума и 5 най-бързи обиколки. == [[Формула 1]] == Гутиерес е поканен да направи тестове с отбора от Формула 1 – БМВ Заубер Формула 1 през декември 2009 г. като част от наградата си за спечелването на шампионата Формула BMW Европа.<ref>{{cite web|title=BMW confirms tests for Rossi and Gutierrez|publisher=Inside F1|work=grandprix.com|url=http://www.grandprix.com/ns/ns21697.html|date=31 юли 2009|accessdate=2 август 2009}}</ref>. Въпреки че отбор губи подкрепата на гиганта БМВ през 2010 г., той преминава програма за обучение заедно с официалните тест-пилоти на отбора [[Педро де ла Роса]] и [[Камуи Кобаяши]]<ref>{{cite web|last=Beer|first=Matt|title=Gutierrez to work with Sauber|publisher=Haymarket Publications|work=autosport.com|url=http://www.autosport.com/news/report.php/id/81716|date=26 февруари 2010|accessdate=26 февруари 2010}}</ref>. По-късно през сезона, той се присъединява официално като тест-пилот на отбора и резервен пилот на [[10 септември]]. Той почти дебютира във Формула 1 за Заубер в състезанието за Голямата награда на [[Канада]] 2011, когато титулярният пилот [[Серхио Перес]] има съмнения дали е възстановен от катастрофата в предишното състезание в Монако<ref>{{cite web|title=Sergio Perez to stay in hospital following Monaco crash|url=http://www.bbc.co.uk/sport/0/formula1/13585302|accessdate=29 май 2011}}</ref>. На [[28 юли]] [[2011]] г. е обявено, че Гутиерес ще остане като резерва в Заубер за Сезон 2012. На [[26 октомври]] [[2012]] г. участва в първата свободна тренировка в състезанието за Голямата награда на Индия, замествайки неразположения си сънародник Сепхио Перес. В крайна сметка той записва 20-о време в сесията, преди Перес да се върне в колата за втората сесия<ref>{{cite news|title=Kobayashi and Perez to stay at Sauber in 2012|url=http://www.formula1.com/news/headlines/2011/7/12364.html|work=formula1.com|publisher=Formula One Administration|date=28 юли 2011|accessdate=30 юли 2011}}</ref>. На [[23 ноември]] 2012 г. от Заубер информират, че Гутиерес ще пилотира за тима от [[Формула 1]] [[Заубер]], като ще бъде в екип заедно с [[Нико Хюлкенберг]], който ще се присъедини към тима от друг отбор, а именно този на [[Форс Индия]]<ref>{{cite news|url=http://www.crash.net/f1/news/185498/1/gutierrez_enjoys_india_run_ready_to_go_again.html|title=Gutierrez enjoys India run, 'ready to go again'|work=Crash.net|publisher=Crash Media Group|date=26 октомври 2012|accessdate=23 ноември 2012}}</ref>. Прави своя дебют в състезанието за Голямата награда на Австралия 2013 година, като завършва на 13-а позиция, на една обиколка зад победителя [[Кими Райконен]]. == Вижте също == * [[Заубер]] == Външни препратки == * [http://www.estebangtz.com/ Официален уебсайт] * [http://www.sauberf1team.com/en/drivers/esteban_gutierrez.cfm?t=1 Sauber F1 profile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121030234328/http://www.sauberf1team.com/en/drivers/esteban_gutierrez.cfm?t=1 |date=2012-10-30 }} * [http://www.gp2series.com/Teams-and-Drivers/Drivers/Esteban/ GP2 profile] * [http://www.rotaxmaxmexico.com Rotax Max Challenge Mexico] * [http://www.driverdb.com/drivers/esteban-gutierrez/ Driverdb.com profile] * {{twitter|EstebanGtz}} == Източници == * {{cite web | title = Естебан Гутиерес, профил в ESPN F1 | url = http://www.espn.co.uk/gp2/motorsport/driver/47805.html | accessdate = 28 декември 2013 | архив_дата = 2013-10-17 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131017173757/http://www.espn.co.uk/gp2/motorsport/driver/47805.html }} <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гутиерес, Естебан}} [[Категория:Мексикански пилоти от Формула 1]] [[Категория:Родени в Монтерей]] nz1kr2cw3x1m1nxjnoxygo681hta35f 0 442148 12416558 12381509 2024-11-19T08:26:26Z 213.145.96.65 /* Награди */ 12416558 wikitext text/x-wiki {{Личност|журналист | име = Мариета Николаева | портрет = | портрет-описание = | описание = българска журналистка | роден-място = [[София]], [[Народна република България|България]] | починал-място = | подпис = }} '''Мариета Николаева''' е [[България|българска]] [[журналист]]ка, старши съдебно-криминален и разследващ журналист в [[Нова телевизия]], а преди това и в БТВ. Мариета Николаева е единствената българска журналистка, номинирана за най-престижната световна награда за телевизионна журналистика Emmy. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/akcenti/season-0/akcenti-2024-08-10-nova-nagrada-emmy/634687|заглавие=https://play.nova.bg/video/akcenti/season-0/akcenti-2024-08-10-nova-nagrada-emmy/634687}}</ref> Биография Мариета Николаева е родена на 9 ноември 1978 година в [[София]]. Завършила е Софийската математическа гимназия и УНСС със специалност "Икономика и управление на масмедиите". З<ref>{{Cite journal|title=|url=https://play.nova.bg/video/akcenti/season-0/akcenti-2024-08-10-nova-nagrada-emmy/634687|journal=}}</ref>анимава се с криминална журналистика в различни печатни издания от 1997 г.. През март 2002 се присъединява към екипа на [[Нова телевизия]].По-късно работи като криминален и разследващ журналист в БТВ. От 1 септември 2022 отново се връща в Нова телевизия. <ref name="Еkrana.info">[http://www.ekrana.info/kadri-na-retv-se-prehvarliha-v-probg-otchakvay-na.html „Кадри на Re:TV се прехвърлиха в PRO.BG“]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // Еkrana.info</ref><ref name="вестник Класа, 5 юли 2009">[http://www.classa.bg/News/Read/article/39415_PRO.BG+%22открадна%22+репортери+на+Нова+тв+и+RE:TV PRO.BG открадна репортери на Нова тв и RE:TV, 5 юли 2009]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} // вестник [[Класа (вестник)|Класа]]</ref> Автор е на десетки разследвания в различни сфери на обществения живот. Някои от тях водят и до важни законови промени. В резултат на филма й "Дрогирани на пътя" употребилите дрога зад волана вече подадат под ударите на закона. Мариета Николаева е отразявала почти всички значими криминални събития, тежки инциденти у нас и продължителни съдебни процеси. В трилогия без аналог разкрива просешката мафия у нас, разобличава кандидати за управници с фалшиви дипломи, разкривала е държавни служители, част от педофилска мафия, злоупотреби със социални помощи, съмнителни обществени поръчки, нередности и солидни корупционни схеми. Автор е и на разследване за безпрецедентна кражба на генетичен материал у нас. Разкрива и шокиращ случай с изчезнали 80 тона опасни химикали заради бездействието на институциите. == Награди == Мариета Николаева има редица награди - за борба с наркоманиите, за безопасност на пътя , а филмът й „Дрогирани на пътя“ води и до важни законови промени. Автор е и на поредица от разследвания за схеми в държавни структури, като заради разкритията й за крупни корупционни схеми в столичната „Пътна полиция“ е удостоена с приза „Достойните българи“ през 2006-та година. Носител е и на наградата за Чиста журналистика за филма й "Наркодеца". Получава и голямата награда за телевизионна журналистика от Съюза на българските журналисти "Златно перо" за принос в българската журналистика. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2024/11/09/476514/%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-nova-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%8F-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B0/|заглавие=}}</ref> Мариета Николаева е единствената българска журналистка, номинирана за най-престижните световни награди за телевизионна журналистика Emmy<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/723559--nova-televiziya-e-nominirana-za-mezhdunarodna-nagrada-emi-v-kategoriyata-no|заглавие=}}</ref>. https://www.youtube.com/watch?v=AdtFGY7CBpo https://www.24chasa.bg/biznes/article/18625366 https://www.segabg.com/category-media/nova-tv-specheli-purva-bulgarska-nominaciya-za-emi https://www.24plovdiv.bg/ozhivlenie/article/18683788 https://scoolmedia.com/marieta-nikolaeva-nominirana-za-emmy-razsledvaniyata-sa-visshiyat-pilotazh-v-zhurnalistikata/ .<ref name="Еkrana.info" /><ref name="вестник Класа, 5 юли 2009" /> == Източници == == Външни препратки == * [http://www.btv.bg/btv-licata/novinite/story/1202300970-Marieta_Nikolaeva.html Профил на Мариета Николаева] в сайта на [[bTV]] Профил на Мариета Николаева в сайта на Nova https://nova.bg/faces/reporter/345/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B0 https://scoolmedia.com/marieta-nikolaeva-nominirana-za-emmy-razsledvaniyata-sa-visshiyat-pilotazh-v-zhurnalistikata/ https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/18983800 https://www.youtube.com/watch?v=tNfS_6blsVQ https://www.youtube.com/watch?v=AdtFGY7CBpo В навечерието на церемонията на наградите "Еми" Мариета Николаева става обект на безпрецедентна координирана атака в "жълти" сайтове с deep fake - напълно манипулана снимка, целяща дискредитирането й като журналист. Тя получава мощна подкрепа от журналисти от цял цвят, които остро осъждат атаката и призоват институциите за бързо установяване на извършителите и поръчителите. https://offnews.bg/medii/zhurnalist-na-nova-tv-stana-zhertva-na-ataka-s-manipulirani-snimki-830156.html https://www.mediapool.bg/zhurnalist-na-nova-televiziya-e-zhertva-na-ataka-s-manipulirani-snimki-ot-zhalti-saitove-news363271.html https://news24sofia.eu/moshtna-podkrepa-na-zhurnalsite-za-marieta-nikolaeva-sled-atakata-sreshtu-neya-s-falshiv-kompromat/ https://dariknews.bg/novini/bylgariia/organizaciiata-na-mediite-v-iugoiztochna-evropa-osydi-opita-za-diskreditirane-na-zhurnalista-marieta-nikolaeva-2395750 {{СОРТКАТ:Николаева, Мариета}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Родени в София]] 6gsxkurilensm2iam94klxacsgbskea 0 445561 12415987 10720699 2024-11-18T17:07:54Z Incall 337824 12415987 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Президент на Киргизстан | име-оригинал = Кыргыз Республикасынын Президенти | флаг = Flag of the President of Kyrgyzstan.svg | флаг-размер = 125px | флаг-пояснение = Щандарт на Президента | картинка = Sadyr Japarov (24-02-2021).jpg | картинка-размер = 220px | титуляр = [[Садир Джапаров]] | дата = 28 януари 2021 г. | обръщение = Ваше Превъзходителство | седалище = [[Бишкек]], [[Киргизстан]] | назначен от = Преки избори | мандат = 6 години | създаден = 27 октомври 1990 г. | първи = [[Аскар Акаев]] | сайт = {{url|www.president.kg}} }} '''Президентът на [[Киргизстан]]''' е държавен глава на страната. До 2010 година той има широки правомощия, но злоупотребата с тях довежда до промяна в конституцията и налагане на ограничения. Президентът има право само на един шестгодишен мандат, но може да налага вето и да назначава началници на държавни институции. == Функции == {{раздел-мъниче}} == Предаване на властта == {{раздел-мъниче}} == Списък с президенти == {| class="wikitable" !# !Име !Мандат !Политическа партия |- |1. |[[Аскар Акаев]] (3 мандата) |1990 – 2005 |независим |- |– |Ишенбай Кадърбеков (и.д.) |2005 – 2005 |независим |- |2. |[[Курманбек Бакиев]] |2005 – 2010 |Народно движение на Киргизстан |- |3. |[[Роза Отунбаева]] |2010 – 2011 |[[Социалдемократическа партия на Киргизстан|Социалдемократическа партия]] |- |4. |[[Алмазбек Атамбаев]] |2011 – 2017 |[[Социалдемократическа партия на Киргизстан|Социалдемократическа партия]] |- |5. |[[Сооронбай Джеенбеков]] |2017 – 2020 |[[Социалдемократическа партия на Киргизстан|Социалдемократическа партия]] |- |6. |[[Садир Джапаров]] |2021 – |независим |} == Външни препратки == * [http://eng.president.kg/ Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050204005324/http://eng.president.kg/ |date=2005-02-04 }} [[Категория:Президенти на Киргизстан|*]] 9z5p7ktk0hkelye1jboi9m87glub92z 12415995 12415987 2024-11-18T17:12:34Z Incall 337824 Не было временного президента, у Садира Джапарова национал-демократическая партия мекенчил 12415995 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Президент на Киргизстан | име-оригинал = Кыргыз Республикасынын Президенти | флаг = Flag of the President of Kyrgyzstan.svg | флаг-размер = 125px | флаг-пояснение = Щандарт на Президента | картинка = Sadyr Japarov (24-02-2021).jpg | картинка-размер = 220px | титуляр = [[Садир Джапаров]] | дата = 28 януари 2021 г. | обръщение = Ваше Превъзходителство | седалище = [[Бишкек]], [[Киргизстан]] | назначен от = Преки избори | мандат = 6 години | създаден = 27 октомври 1990 г. | първи = [[Аскар Акаев]] | сайт = {{url|www.president.kg}} }} '''Президентът на [[Киргизстан]]''' е държавен глава на страната. До 2010 година той има широки правомощия, но злоупотребата с тях довежда до промяна в конституцията и налагане на ограничения. Президентът има право само на един шестгодишен мандат, но може да налага вето и да назначава началници на държавни институции. == Функции == {{раздел-мъниче}} == Предаване на властта == {{раздел-мъниче}} == Списък с президенти == {| class="wikitable" !# !Име !Мандат !Политическа партия |- |1. |[[Аскар Акаев]] (3 мандата) |1990 – 2005 |независим |- |– |Ишенбай Кадърбеков (и.д.) |2005 – 2005 |независим |- |2. |[[Курманбек Бакиев]] |2005 – 2010 |Народно движение на Киргизстан |- |3. |[[Роза Отунбаева]] |2010 – 2011 |[[Социалдемократическа партия на Киргизстан|Социалдемократическа партия]] |- |4. |[[Алмазбек Атамбаев]] |2011 – 2017 |[[Социалдемократическа партия на Киргизстан|Социалдемократическа партия]] |- |5. |[[Сооронбай Джеенбеков]] |2017 – 2020 |[[Социалдемократическа партия на Киргизстан|Социалдемократическа партия]] |- |6. |[[Садир Джапаров]] |2021 – |[[:ru:Мекенчил|Мекенчил]] |} == Външни препратки == * [http://eng.president.kg/ Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050204005324/http://eng.president.kg/ |date=2005-02-04 }} [[Категория:Президенти на Киргизстан|*]] 3pt7lt82fmzlwo9ggl5z192ty58uwzg 0 446908 12415884 12402369 2024-11-18T15:29:30Z Dan agent06 295621 /* Сезони */ 12415884 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Като две капки вода | Име в оригинал = Tu cara me suena | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = шоу | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Димитър Рачков]] (1 – 8, 10 – 12)<br/>[[Васил Василев – Зуека]] (1 – 9)<br/>[[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (9 –12)<br/>[[Ани Салич]] (Мини) | Жури = [[Магърдич Халваджиян]] (1 – 3, Мини, Спец. вечер)<br/>[[Хилда Казасян]] (1 – 4, 6 – 12)<br/>[[Любен Дилов-син]] (1)<br/>[[Милица Гладнишка]] (2)<br/>[[Юлиян Константинов]] (2)<br/>[[Димитър Ковачев – Фънки]] (3 – 12)<br/>[[Добрин Векилов|Добрин Векилов – Дони]] (4)<br/>[[Виктор Калев]] (5)<br/>[[Йорданка Христова]] (5)<br/>[[Юлиан Вергов]] (8 – 10)<br/>[[Веско Ешкенази]] (Мини)<br/>[[Илиана Раева]] (Мини)<br/>[[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]] (Мини)<br/>[[Асен Блатечки]] (11)<br/>[[Веселин Маринов]] (11 – 12)<br/>[[Мария Бакалова]] (Спец. вечер)<br />[[Христо Стоичков]] (Спец. вечер)<br />[[Елена Петрова]] (Спец. вечер)<br />[[Любо Киров]] (12) | Начална мелодия = Your Face Sounds Familiar theme | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 12 + Мини, спец. епизод | Епизоди = 158 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Времетраене = 180 минути | ТВ Канал = [[Нова телевизия|NOVA]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 2)<br>SD/HD 16:9 (3 – 12) | Формат на звука = | Излъчване = 13 март 2013 г. – 13 май 2024 | Свързани продукции = [[Маскираният певец]] <br> [[С Рачков всичко е възможно]] | Официален уебсайт = }} '''„Като две капки вода“''' e българска версия на шоуто ''Tu cara me suena/Your Face Sounds Familiar'',<ref>[https://bg-bg.facebook.com/2kapki.voda/ Фейсбук страницата на предаването]</ref> разработено от [[Endemol]] и Antena 3.<ref>[https://tvbulgaria1.wordpress.com/2013/02/06/музикалният-формат-като-две-капки-во/ Музикалният формат „Като две капки вода“ тръгва по Нова ТВ през март]</ref> У нас започва излъчване през пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] като продукция на компанията на [[Магърдич Халваджиян]] ''Global Films''.<ref>[https://www.edna.bg/svobodno-vreme/rafi-pobedi-v-shouto-kato-dve-kapki-voda-4630547 Рафи победи в шоуто „Като две капки вода“]</ref> От тогава до днес шоуто е част от пролетната програма на телевизията всеки сезон. В предаването участват известни личности (актьори, певци, ТВ водещи и други лица от шоубизнеса), които в рамките на 3 месеца имитират световноизвестни и родни изпълнители от музикалната сцена. За имитацията те трябва да се държат като тях по визия (от видеоклипа или концертното изпълнение), поведение, глас и да гонят прилика „като две капки вода“. За трансформацията на изпълнителя, участниците трябва да изтърпят всякакви промени. В повечето български сезони на шоуто участват по 8 души, но в някои те са повече. След изпълненията на участниците по време на концерта има и специален гост (известна личност), който влиза в ролята на имитатор, като не трябва никой да познае кой е. От третия сезон специалният гост се представя в началото на шоуто, като за една вечер става четвъртият член на журито. В четвърти, пети и шести сезон на шоуто специалният гост отново е преместен след изпълненията на участниците преди оценките на журито. == Сезони == {| class="wikitable" width="100%" style="text-align:left" |+ |- ! style="padding:0" | Сезон ! style="padding:0" | ТВ канал ! style="padding:0" | Година ! style="padding:0" | Брой<br>еп. ! style="padding:0" | Схема<br>на излъчване ! style="padding:0" | Старт ! style="padding:0" | Финал ! style="padding:0px 60px" | Водещи ! style="padding:0"| Брой<br>участници ! style="padding:0" | Победител ! style="padding:0" | Награда |- ! 1 | rowspan="14" | [[Нова ТВ|NOVA]] |2013 |12 |сряда, 20:00 – 23:00 |13 март |5 юни |rowspan="8" |[[Димитър Рачков]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] |rowspan="7" | 8 |[[Рафи Бохосян]] | rowspan="10" | автомобил |- ! 2 |2014 |rowspan="9" | 13 |rowspan="9" | понеделник,<br>20:00 – 23:00 |10 март |9 юни |[[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] |- ! 3 |2015 |3 март |25 май |[[Ненчо Балабанов]] |- ! 4 |2016 |3 март |30 май |[[Калин Врачански]] |- ! 5 |2017 |27 февруари |29 май |[[Михаела Маринова]] |- ! 6 |2018 |26 февруари |28 май |[[Славин Славчев]] |- ! 7 |2019 |25 февруари |27 май |[[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] |- ! 8 |2020 |24 февруари |18 май | 9 |[[Фики]] |- ! 9 |2021 |22 февруари |24 май |[[Герасим Георгиев – Геро]] и<br> [[Васил Василев – Зуека]] | 8 |[[Рафи|Рафи Бохосян]] |- ! 10 |2022 |14 февруари |16 май | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | 10 |[[Краси Радков]] |- ! Мини |rowspan="2"|2023 |3 | неделя – вторник,<br> 20:00 – 23:00 |12 февруари |14 февруари |[[Герасим Георгиев – Геро]],<br> [[Димитър Рачков]] и [[Ани Салич]] | 8 | [[Деси Слава]] и Елена ! |- ! 11 |12 | rowspan="2" | неделя, 20:00 – 23:00 | 19 февруари | 21 май | rowspan="3" | [[Герасим Георгиев – Геро]] и <br>[[Димитър Рачков]] | 9 | [[Владимир Михайлов]] | rowspan="1" | автомобил |- ! Спец. вечер | rowspan="2" | 2024 | 1 | align="center" colspan="2"|18 февруари | rowspan="2" | 8 | [[Софи Маринова]] и Валентина ! |- ! 12 |12 | понеделник,<br> 20:00 – 23:00 | 19 февруари | 13 май | [[Владимир Зомбори]] | автомобил |} == Жури и ментори == === Жури === {| class="wikitable" |- ! Член на журито !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="9"| |- | [[Хилда Казасян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Любен Дилов-син]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || bgcolor="darkgray" colspan="11"| |- | [[Милица Гладнишка]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || bgcolor="darkgray" colspan="10"| |- | [[Юлиян Константинов]] || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || bgcolor="darkgray" colspan="10"| |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Дони|Добрин Векилов – Дони]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="8"| |- | [[Йорданка Христова]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| |- | [[Виктор Калев]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| |- | [[Юлиан Вергов]] || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| |- | ''специален гост'' || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| |- | [[Асен Блатечки]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#cbd667;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| |- | [[Веселин Маринов]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |- | [[Любо Киров]] || bgcolor="darkgray" colspan="11"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#cbd667;"| |} === Ментори === '''Легенда''' {{col-begin|width=auto}} {{col-break}} :{{Color box|orange|border=darkgray}} Пеене :{{Color box|lightpink|border=darkgray}} Хореография :{{Color box|lightgreen|border=darkgray}} Актьорско майсторство :{{Color box|lightblue|border=darkgray}} Участник :{{Color box|yellow|border=darkgray}} Жури {{col-end}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! Ментор !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 !! Сезон 9 !! Сезон 10 !! Сезон 11 !! Сезон 12 |- | [[Етиен Леви]] || colspan="12" style="text-align:center; background: orange;"| |- | Александра Енева || colspan="12" style="text-align:center; background: lightpink;"| |- | Георги Низамов || colspan="3" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="4" style="text-align:center; background: lightgreen| || bgcolor="darkgray" colspan="2"| |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: yellow;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="2" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="6"| |- | [[Ненчо Балабанов]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| |- | [[Владимир Михайлов]] || bgcolor="darkgray" colspan="10"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightblue;"| || colspan="1" style="text-align:center; background: lightgreen;"| |} == Сезон 1 == Първоначално шоуто е обявено със старт на 6 март 2013 г., но е отложено заради Деня на национален траур в памет на самозапалилия се пред община Варна [[Пламен Горанов]].<ref>[http://inews.bg/Слави-Столичани-в-повече-и-Като-две-капки-вода-падат-заради-Националния-траур_l.a_i.267309.html Слави, „Столичани в повече“ и „Като две капки вода“ падат заради Националния траур]</ref> Водещи са [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев – Зуека]]. Излъчва се всяка сряда от 20:00. === Участници === * [[Албена Михова]] (актриса) * [[Алексей Кожухаров]] (актьор) * [[Диана Любенова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Мария Игнатова]] (актриса, ТВ водеща) * [[Милица Гладнишка]] (актриса) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, победител в [[X-Factor]] 1) '''(победител)''' * [[Станимир Гъмов]] (актьор) * [[Стефан Рядков]] (актьор) На финала се класират четирима – [[Рафи Бохосян]], [[Милица Гладнишка]], [[Албена Михова]] и [[Станимир Гъмов]] === Класиране === '''Седмица 1 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 4 |- | 2 | Мария | „Don't speak“ ([[Гуен Стефани]] с [[Ноу Даут]]) | 7 |- | 3 | Гъмов | „You can leave your hat on“ ([[Джо Кокър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 4 | Милица | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 5 | Стефан | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 6 |- | 6 | Рафи | „Pretty fly (For a white guy)“ ([[Офспринг]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 8 | Албена | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 8 |} '''Седмица 2 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 9 |- | 2 | Диана | „Someone like you“ ([[Адел]]) | 7 |- | 3 | Мария | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 4 |- | 4 | Алекс | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 3 |- | 6 | Милица | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Албена | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 10 |- | 8 | Рафи | „Fly away“ ([[Лени Кравиц]]) | 8 |} '''Седмица 3 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Moves like jagger“ ([[Маруун 5]]) | 5 |- | 2 | Милица | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- style="background:gold;" | 3 | Албена | „(Everything I do) I do it for you“ ([[Брайън Адамс]]) | 10 |- | 4 | Гъмов | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 9 |- | 5 | Диана | „Двама“ ([[Мария Нейкова]]) | 3 |- | 6 | Стефан | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 4 |- | 7 | Алекс | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 7 |- | 8 | Мария | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 8 |} '''Седмица 4 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гъмов | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 3 |- style="background:gold;" | 3 | Милица | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 10 |- | 4 | Рафи | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 9 |- | 5 | Мария | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 5 |- | 6 | Албена | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 7 | Диана | „Dov'è L'amore“ ([[Шер]]) | 4 |- | 8 | Алекс | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 5 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- | 2 | Албена | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Pretty woman“ ([[Рой Орбисън]]) | 6 |- | 4 | Гъмов | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) | 4 |- | 5 | Диана | „Price tag“ ([[Джеси Джей]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 10 |- | 7 | Мария | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 8 | Милица | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 8 |} '''Седмица 6 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |- | 2 | Милица | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 3 | Стефан | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 7 |- | 4 | Алекс | „The lazy song“ ([[Бруно Марс]]) | 3 |- | 5 | Гъмов | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- | 6* | Албена | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7* | Диана | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Рафи | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |} На концерта на 17 април по време на живото предаване репетициите на [[Албена Михова]] и [[Диана Любенова]] не са излъчени поради технически проблем, но могат да се гледат по [[Nova play]] и видео портала [[Vbox7.com]]. '''Седмица 7 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 2 | Диана | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 3 | Албена | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Man! I feel like a woman“ ([[Шаная Туейн]]) | 5 |- | 5 | Алекс | „Невидим“ ([[Графа]]) | 4 |- | 6 | Мария | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Стефан | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Гъмов | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 9 |} '''Седмица 8 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 2 | Стефан | „Блажени години“ ([[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]]) | 6 |- | 3 | Албена | „Black velvet“ ([[Алана Майлс]]) | 3 |- | 4 | Алекс | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 5 | Милица | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 6 | Гъмов | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 5 |- | 7 | Диана | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 8 | Мария | „Heal the world“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 9 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 5 |- | 2 | Гъмов | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 3 | Мария | „Детелини“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Милица | „Paid my dues“ ([[Анастейша]]) | 9 |- | 5 | Албена | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 6 |- | 6 | Алекс | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Рафи | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 10 |- | 8 | Диана | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |} '''Седмица 10 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алекс | „My way“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 2 | Диана | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 3 | Милица | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 4 | Мария | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 3 |- | 5 | Стефан | „Горчиво вино“/„За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Рафи | „Bohemian rhapsody“, „Radio Ga Ga“ и „We will rock you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 10 |- | 7 | Албена | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 5 |- | 8 | Гъмов | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 11 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Диана | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 3 |- | 2 | Алекс | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 3 | Албена | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 4 | Рафи | „Cose della vita“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Тина Търнър]]) | 9 |- | 5 | Милица | „Fuck you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |- | 6 | Мария | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 7 |- | 7 | Гъмов | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |} '''Седмица 12 (5 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Албена | [[Пинк]] („So what“) |- style="background:gold;" | 2 | Рафи | [[Лучано Павароти]] („Nessun dorma“) |- | 3/4 | Мария-Алекс | [[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]] („You are the one that I want“) |- | 5 | Милица | [[Бионсе]] („Listen“/„Single ladies (Put a ring on it)“) |- | 6/7 | Диана-Стефан | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 8 | Гъмов | [[Франк Синатра]] („New York, New York“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Максимален брой точки |- | Албена | 76 |- | Алекс | 55 |- | Гъмов | 74 |- | Диана | 51 |- | Мария | 67 |- | Милица | 89 |- | Рафи | 91 |- | Стефан | 69 |} == Сезон 2 == Със старта на втория сезон е променен денят на излъчването, както и съставът на журито. === Участници === * [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] (поп певица, актриса) * [[Деян Донков]] (актьор) * [[Иво Танев]] (ТВ водещ, оперен и попфолк певец) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ) * [[Мая Бежанска]] (актриса) * [[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] (актриса) '''(победител)''' * [[Павел Владимиров (ТВ водещ)|Павел Владимиров]] (ТВ водещ) * [[Стефания Колева]] (актриса) На финала отново се класират четирима – [[Невена Бозукова|Невена Бозукова-Неве]], [[Къци Вапцаров]], [[Стефания Колева]] и [[Нети]] === Класиране === '''Седмица 1 (10 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Сбогом моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 2 | Невена | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 3 |- | 3 | Иво | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Павел | „Аз и ти“ ([[D2]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Нети | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 10 |- | 6 | Мая | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 4 |- | 7 | Деян | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 7 |- | 8 | Стефания | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 5 |} '''Седмица 2 (17 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 4 |- | 2 | Деян | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]]) | 7 |- | 4 | Павел | „Mercy“ ([[Дъфи]]) | 6 |- | 5 | Нети | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Невена | „Listen to your heart“ ([[Роксет]]) | 3 |- | 7 | Мая | „Ideal Petroff“ ([[Криско]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Къци | „Стари мой приятелю“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (24 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Невена | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 2 | Мая | „Стига бе“ ([[Мариус Куркински]]) | 4 |- | 3 | Къци | „Talk dirty“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 4 | Деян | „Speed“ ([[Били Айдъл]]) | 3 |- | 5 | Стефания | „I wanna be loved by you“ ([[Мерилин Монро]]) | 8 |- | 6 | Иво | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Нети | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 8 | Павел | „Най-добрата дума“/„Мики Маус“ ([[Росица Кирилова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (31 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 3 |- | 2 | Нети | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 3* | Деян | „P.I.M.P.“ ([[Фифти Сент]]) | 6 |- | 4 | Стефания | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 5 | Къци | „Нека ме боли“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 6 | Невена | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 8 |- | 7 | Мая | „Poker face“ ([[Лейди Гага]]) | 5 |- | 8 | Иво | „All I want for Christmas is you“ ([[Марая Кери]]) | 4 |} На концерта на 31 март [[Деян Донков]] не участва, защото е на турне в [[Унгария]] с трупата на Народния театър, но изпълнението му е излъчено на запис по време на живото предаване. '''Седмица 5 (7 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- | 2 | Стефания | „Hot n cold“ ([[Кейти Пери]]) | 3 |- | 3 | Къци | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) | 5 |- | 4 | Невена | „Frozen“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 6 |- | 5 | Павел | „It's my life“ ([[Д-р Албан]]) | 7 |- | 6 | Нети | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деян | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Мая | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |} '''Седмица 6 (14 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Бате Гойко“/„Скакауец“ ([[Хиподил]]) | 4 |- | 2 | Стефания | „Karma chameleon“ ([[Бой Джордж]] с [[Кълчър Клъб]]) | 3 |- | 3 | Нети | „Respect“/„Thing“ ([[Арета Франклин]]) | 9 |- | 4 | Павел | „Има ли цветя“ ([[Любо Киров]] с [[Те (група)|Те]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 10 |- | 7 | Къци | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 7 |- | 8 | Невена | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |} '''Седмица 7 (21 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мая | „One way ticket“ ([[Иръпшън]]) | 4 |- | 2 | Павел | „Feel“/„Supreme“ ([[Роби Уилямс]]) | 5 |- | 3 | Стефания | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Иво | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Нети | „Let me talk to you/My love“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 6 |- | 6 | Къци | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 7 |- | 7 | Невена | „Skyfall“ ([[Адел]]) | 8 |- | 8 | Деян | „Ветрове“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 8 (28 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „We are the champions“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Woman in love“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 10 |- | 3 | Иво | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 4 |- | 4 | Мая | „Toxic“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 5 | Деян | „I feel you“ ([[Депеш Мод]]) | 3 |- | 6 | Стефания | „Обсебен“ ([[Станислав Сланев|Стенли]]) | 8 |- | 7 | Невена | „Аз съм 6“ ([[100 кила]]) | 9 |- | 8 | Павел | „Ai se eu te pego“ ([[Мишел Тело]]) | 7 |} '''Седмица 9 (12 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иво | „Treasure“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Нети | „Barcelona“ ([[Монсерат Кабайе]] и [[Фреди Меркюри]]) | 10 |- | 3 | Павел | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 6 |- | 4 | Мая | „All around the world“ ([[Лиса Стейнсфилд]]) | 3 |- | 5 | Невена | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 9 |- | 6 | Деян | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 8 |- | 8 | Стефания | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 7 |} '''Седмица 10 (19 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деян | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 2 | Мая | „Get lucky“ ([[Фарел Уилямс]] и [[Дафт Пънк]]) | 5 |- style="background:gold;" | 3 | Невена | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 10 |- | 4 | Къци | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 6 |- | 5 | Иво | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 6 | Нети | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 7 | Стефания | „Somewhere over the rainbow“ ([[Израел Камикавиво'оле|Израел Айзи]]) | 7 |- | 8 | Павел | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |} '''Седмица 11 (26 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Павел | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 4 |- style="background:gold;" | 2 | Стефания | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Ани Ленъкс]] с [[Юритмикс]]) | 10 |- | 3 | Деян | „Smells like teen spirit“ ([[Нирвана (група)|Нирвана]]) | 3 |- | 4 | Нети | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 9 |- | 5 | Иво | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 6 | Мая | „Rise like a phoenix“ ([[Кончита Вурст]]) | 5 |- | 7 | Къци | „Детски спомен“ ([[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]]) | 8 |- | 8 | Невена | „Let's get loud“ ([[Дженифър Лопес]]) | 7 |} '''Седмица 12 (2 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нети | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 4 |- | 2 | Къци | „Whole lotta rosie“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 3 | Иво | „Връх в океана“ ([[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]]) | 8 |- | 4 | Невена | „We're not gonna take it“ ([[Туистед Систър]]) | 5 |- | 5 | Деян | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Мая | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 10 |- | 7 | Павел | „Bed of roses“ ([[Бон Джоуви]]) | 6 |- | 8 | Стефания | „Happy“ ([[Фарел Уилямс]]) | 9 |} '''Седмица 13 (9 юни)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Мая-Деян | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- style="background:gold;" | 3 | Невена | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |- | 4 | Къци | [[Тодор Колев]] („Черно море“) |- | 5 | Нети | [[Сара Брайтман]] („Time to say goodbye“) |- | 6/7 | Иво-Павел | [[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]] („Don't let the sun go down on me“) |- | 8 | Стефания | [[Ицо Хазарта]] („Хип-хоп“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деян | 62 |- | Иво | 76 |- | Къци | 87 |- | Мая | 68 |- | Невена | 83 |- | Нети | 101 |- | Павел | 68 |- | Стефания | 79 |} == Сезон 3 == Първият епизод от третия сезон представя най-добрите моменти през изминалите сезони, а официалният старт е на 9 март от 20 часа. Месец след края на третия сезон в зала 1 на [[НДК]] в две последователни вечери на 23 и 24 юни се провежда концерт с изпълненията на най-любимите участници от трите сезона на шоуто. Концертът е излъчен на 14 септември от 21:30 часа по [[Нова ТВ]]. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец) * [[Деляна Маринова|Деляна Маринова – Джуджи]] (ко-водеща) * [[Жана Бергендорф]] (поп певица, победител в [[X-Factor]] 2) * [[Криско]] (рап изпълнител) * [[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] (актриса) * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, поп певец) '''(победител)''' * [[Нона Йотова]] (актриса, политик, поп певица) * [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] (актьор) На финала отиват [[Ненчо Балабанов]], [[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]], [[Азис]] и [[Криско]] === Класиране === '''Седмица 1 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Малките неща“ ([[Прея]]) | 8 |- | 2 | Нона | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 4 |- | 3 | Криско | „I know you want me“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 5 |- | 4 | Маца | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Филип | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 10 |- | 6 | Джуджи | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 3 |- | 7 | Жана | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Ветре, клех те“ ([[Лили Иванова]]) | 9 |} '''Седмица 2 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Нона | „Шесто чувство“ ([[Етиен Леви]] с [[Трик (група)|Трик]]) | 7 |- | 2 | Филип | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 8 |- | 3 | Джуджи | „Joe le taxi“ ([[Ванеса Паради]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fuoco nel fuoco“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Stay“/„Umbrella“ ([[Риана]]) | 4 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Ад и Рай“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 10 |- | 7 | Маца | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 5 |- | 8 | Криско | „Приливи и отливи“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |} '''Седмица 3 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „Lambada“ ([[Каома]]) | 6 |- | 2 | Криско | „Aicha“ ([[Чеб Калед]]) | 8 |- | 3 | Маца | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 4 | Филип | „If I only knew“ ([[Том Джоунс]]) | 5 |- | 5 | Нона | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 3 |- | 6 | Жана | „Crazy“ ([[Аеросмит]]) | 7 |- | 7 | Азис | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 10 |} '''Седмица 4 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Песня мушкетёров“ ([[Михаил Боярский]]) | 5 |- style="background:gold;" | 2 | Ненчо | „Hero“ ([[Енрике Иглесияс|Енрике Иглесиас]]) | 10 |- | 3 | Джуджи | „The loco-motion“ ([[Кайли Миноуг]]) | 4 |- | 4 | Нона | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 5 | Азис | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 7 |- | 6 | Жана | „Осъдени души“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |- | 7 | Криско | „Нашият сигнал“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 8 | Филип | „Моето радио“ ([[100 кила]] и [[Маги Джанаварова]]) | 6 |} '''Седмица 5 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Could you be loved“ ([[Боб Марли]]) | 6 |- | 2 | Филип | „Dov'e L'amore“ ([[Шер]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Шапка на цветни петна“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 4 | Криско | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Habanera Carmen“ ([[Мария Калас]]) | 5 |- style="background:gold;" | 6 | Ненчо | „Било квот' било“ ([[Криско]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 3 |- | 8 | Азис | „Billie Jean“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |} '''Седмица 6 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джуджи | „You are not alone“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 2 | Филип | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 9 |- | 3 | Криско | „Rolling in the deep“ ([[Адел]]) | 5 |- | 4 | Нона | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 4 |- | 5 | Жана | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]]) | 8 |- | 6 | Азис | „Naughty girl“ ([[Бионсе]]) | 6 |- | 7 | Маца | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 10 |} '''Седмица 7 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ненчо | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |- | 2 | Маца | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 5 |- | 3 | Азис | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 6 |- | 4 | Жана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 8 |- | 5 | Джуджи | „I will always love you“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- style="background:gold;" | 6 | Филип | „I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 7 | Нона | „Mamma Mia“ ([[Мерил Стрийп]]) | 4 |- | 8 | Криско | „Мой свят“ ([[Сленг (група)|Сленг]]) | 9 |} '''Седмица 8 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Филип | „Try“ ([[Пинк]]) | 8 |- | 2 | Джуджи | „Il tempo se ne va“ ([[Адриано Челентано]]) | 4 |- | 3 | Нона | „Smooth operator“ ([[Шаде]]) | 3 |- | 4 | Ненчо | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 7 |- style="background:gold;" | 5 | Криско | „Anaconda“ ([[Ники Минаж]]) | 10 |- | 6 | Маца | „Lili Marleen“ ([[Марлене Дитрих]]) | 9 |- | 7 | Жана | „Paradise city“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 6 |- | 8 | Азис | „Самурай“ ([[Жана Бергендорф]]) | 5 |} '''Седмица 9 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- style="background:gold;" | 1 | Азис | „I just called to say I love you“ ([[Стиви Уондър]]) | 10 |- | 2 | Нона | „Remember the time“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |- | 3 | Джуджи | „Честит рожден ден“ ([[Мая Нешкова]]) | 7 |- | 4 | Криско | „Цвят лилав“ ([[Ирина Флорин]]) | 5 |- | 5 | Жана | „Listen“/„Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 9 |- | 6 | Ненчо | „Не ме гледай така момче“ ([[Камелия Тодорова]]) | 8 |- | 7 | Филип | „Луната спи“ ([[Антоанета Добрева-Нети|Нети]]) | 4 |- | 8 | Маца | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 6 |} '''Седмица 10 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жана | „Мне мама тихо говорила“ ([[Филип Киркоров]]) | 4 |- | 2 | Ненчо | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 7 |- | 3 | Маца | „Je veux“ ([[Заз]]) | 5 |- | 4 | Криско | „Hit the road Jack“ ([[Рей Чарлс]]) | 8 |- | 5 | Нона | „Шушу-мушу“ ([[Леа Иванова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Азис | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 10 |- | 7 | Джуджи | „Limbo rock“ ([[Чъби Чекър]]) | 3 |- | 8 | Филип | „Here I go again“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |} '''Седмица 11 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маца | „Hello Dolly“ ([[Луис Армстронг]]) | 4 |- | 2 | Филип | „Огън от любов“ ([[Васил Найденов]] и [[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Нона | „Goodbye my love“ ([[Демис Русос]]) | 3 |- | 4 | Азис | „Душа“ ([[Диана Експрес]]) | 9 |- | 5 | Жана | „Mama knows best“ ([[Джеси Джей]]) | 6 |- | 6 | Криско | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Ненчо | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 10 |- | 8 | Джуджи | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 5 |} '''Седмица 12 (25 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Жана-Маца | [[Елтън Джон]] и [[Ру Пол]] („Don't go breakin' my heart“) |- | 3 | Филип | [[Тодор Колев]] („Как ще ги стигнем американците“) |- | 4 | Криско | [[Кърт Кобейн]] с [[Нирвана (група)|Нирвана]] („Smells like teen spirit“) |- | 5/6 | Джуджи-Нона | [[Тоника СВ]] („Здравей, как си, приятелю“) |- | 7 | Азис | [[Цеца Величкович]] („Kukavica“) |- style="background:gold;" | 8 | Ненчо | [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] („Векът на любовта“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 90 |- | Джуджи | 44 |- | Жана | 72 |- | Криско | 80 |- | Маца | 61 |- | Ненчо | 96 |- | Нона | 45 |- | Филип | 84 |} == Сезон 4 == Четвъртият сезон на шоуто започва на 3 март от 21 часа. В състава на журито към Хилда Казасян и Димитър Ковачев – Фънки се присъединява и [[Добрин Векилов]] – Дони. В този сезон за първи път участва дует. Официалният старт е на 7 март от 20 часа. === Участници === * [[Георги Низамов]] (актьор) и [[Светозар Христов]] (поп певец) * [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] (ТВ водещ, актьор) * [[Джулия Бочева]] (актриса) * [[Калин Врачански]] (актьор) '''(победител)''' * [[Орлин Павлов]] (поп певец, актьор) * [[Поли Генова]] (поп певица) * [[Преслава (певица)|Преслава]] (попфолк певица) * [[Прея]] (поп певица) [[Калин Врачански]], [[Поли Генова]], [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]] и [[Орлин Павлов]] са на финала. === Класиране === '''Седмица 1 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Sorry“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 8 |- style="background:gold;" | 3 | Прея | „Living in America“ ([[Джеймс Браун]]) | 10 |- | 4 | Геро | „Имам само теб“ ([[Любо Киров]]) | 7 |- | 5 | Калин | „Amerika“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 9 |- | 6 | Джулия | „Без радио не мога“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Hotline bling“ ([[Дрейк]]) | 4 |- | 8 | Преслава | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |} '''Седмица 2 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 5 |- | 2 | Геро | „Bamboléo“/„Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 4 |- | 4 | Преслава | „Unfaithful“ ([[Риана]]) | 7 |- | 5 | Орлин | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |- style="background:gold;" | 6 | Калин | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 7 | Жоро и Светльо | „Telephone“ ([[Лейди Гага]] и [[Бионсе]]) | 3 |- | 8 | Поли | „Blame it on the boogie“ ([[Джексън 5|Джексънс]]) | 8 |} '''Седмица 3 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Bossa nova baby“ ([[Елвис Пресли]]) | 3 |- | 2 | Поли | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Геро | „Мария“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 7 |- | 4 | Прея | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 4 |- | 5 | Джулия | „Locked out of heaven“ ([[Бруно Марс]]) | 5 |- | 6 | Орлин | „Нашата полиция“ ([[Веселин Маринов]]) | 8 |- style="background:gold;" | 7 | Преслава | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Жоро и Светльо | „Единствени“ ([[Слави Трифонов]] и [[Софи Маринова]]) | 6 |} '''Седмица 4 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулия | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 2 | Орлин | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 5 |- | 3 | Прея | „Crazy“ ([[Сийл]]) | 3 |- | 4 | Поли | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 8 |- | 5 | Жоро и Светльо | „Too much love will kill you“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 6 |- | 6 | Калин | „Unchain my heart“ ([[Хю Лори]]) | 9 |- | 7 | Преслава | „Девет кръга“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Геро | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 10 |} '''Седмица 5 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Can't feel my face“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 7 |- | 2 | Жоро и Светльо | „Senza una donna“ ([[Дзукеро]] и [[Пол Янг]]) | 4 |- | 3 | Прея | „Lean on“ ([[Мейджър Лейзър]]) | 3 |- | 4 | Джулия | „На инат“ ([[Поли Генова]]) | 6 |- | 5 | Орлин | „Candle in the wind“ ([[Елтън Джон]]) | 9 |- | 6 | Преслава | „Шапка ти свалям“ ([[Криско]]) | 5 |- | 7 | Геро | „Nothing else matter“ ([[Металика]]) | 8 |- style="background:gold;" | 8 | Калин | „I love rock 'n' roll“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |} '''Седмица 6 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Walk this way“ ([[Рън Ди Ем Си]] и [[Аеросмит]]) | 4 |- | 2 | Калин | „Get ur freak on“ ([[Миси Елиът]]) | 8 |- | 3 | Джулия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 9 |- | 4 | Преслава | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 5 |- | 5 | Поли | „Лъжа е“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 7 |- | 6 | Прея | „Македонско девойче“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Геро | „Фалшив герой“ ([[Тодор Колев]]) | 10 |- | 8 | Орлин | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 3 |} '''Седмица 7 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Преслава | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 3 |- | 2 | Орлин | „Големият кораб“ ([[Силвия Кацарова]]) | 8 |- | 3 | Прея | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 5 |- style="background:gold;" | 4 | Жоро и Светльо | „Ха-ха“ ([[Милена Славова]] и [[Димитър Ковачев – Фънки|Фънки]]) | 10 |- | 5 | Калин | „Август е Септември“ ([[Миро]]) | 6 |- | 6 | Геро | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 7 |- | 7 | Поли | „Thinking out loud“ ([[Ед Ширън]]) | 9 |- | 8 | Джулия | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 4 |} '''Седмица 8 (25 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Жоро и Светльо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 7 |- | 2 | Джулия | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 3 |- | 3 | Геро | „Утренняя гимнастика“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 4 | Прея | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Калин | „Boom! Shake the room“ ([[Уил Смит]] с [[DJ Джейзи Джеф и Фреш Принс]]) | 10 |- | 6 | Преслава | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |- | 7 | Орлин | „Видимо доволни“/„Играя стилно“ ([[Криско]] и [[Мария Илиева]]) | 4 |- | 8 | Поли | „Lady Marmalade“ ([[Кристина Агилера]], [[Пинк]], [[Лил Ким]] и [[Мая (американска певица)|Мая]]) | 8 |} '''Седмица 9 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 4 |- | 2* | Поли | „Позволи ми да знам“ ([[Прея]]) | 5 |- | 3 | Орлин | „Livin' la vida loca“ ([[Рики Мартин]]) | 7 |- | 4 | Преслава | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 5 | Джулия | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 3 |- | 6 | Жоро и Светльо | „Кукла“ ([[Дони]] с [[Атлас (група)|Атлас]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Калин | „Georgia on my mind“ ([[Рей Чарлс]]) | 10 |- | 8 | Геро | „И ти не можеш да ме спреш“ ([[Дивна]]) | 8 |} На концерта на 9 май [[Поли Генова]] не участва, защото е в [[Стокхолм]], за да представи [[България]] на [[Евровизия 2016]]. '''Седмица 10 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Калин | „Kalashnikov“ ([[Горан Брегович]]) | 8 |- | 2 | Джулия | „Облаче ле бяло“ ([[Силви Вартан]]) | 5 |- | 3 | Жоро и Светльо | „Highway to hell“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 7 |- | 4 | Геро | „Oh happy day“ ([[Упи Голдбърг]]) | 6 |- | 5 | Преслава | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 6 | Прея | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 3 |- | 7 | Орлин | „Feeling good“ ([[Майкъл Бубле]]) | 9 |- style="background:gold;" | 8 | Поли | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 10 |} '''Седмица 11 (23 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Прея | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 3 |- | 2 | Геро | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 6 |- | 3 | Джулия | „Rehab“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Орлин | „Рондо на Мефистофеле“ ([[Николай Гяуров]]) | 10 |- | 5 | Поли | <nowiki>''When you believe''</nowiki> ([[Уитни Хюстън]] и [[Марая Кери]]) | 8 |- | 6 | Жоро и Светльо | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]] и [[Брайън Адамс]]) | 7 |- | 7 | Калин | „Freak on a leash“ ([[Корн]]) | 5 |- | 8 | Преслава | „[[Излел е Дельо хайдутин]]“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |} '''Седмица 12 (30 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Джулия-Прея | [[100 кила]] и [[Лора Караджова]] („Цяла нощ“) |- | 3 | Геро | [[Юрий Никулин]] („Песня про зайцев“) |- | 4 | Орлин | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 5/6 | Преслава-Жоро и Светльо | [[Арми оф лавърс]] („Sexual revolution“) |- | 7 | Поли | [[Адел]] („Hello“) |- style="background:gold;" | 8 | Калин | [[Васил Михайлов]] („Петко льо, капитанине“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Геро | 84 |- | Джулия | 52 |- | Жоро и Светльо | 63 |- | Калин | 88 |- | Орлин | 76 |- | Поли | 87 |- | Преслава | 70 |- | Прея | 52 |} == Сезон 5 == В петия сезон съставът на журито е почти напълно променен. Към Димитър Ковачев – Фънки се присъединяват певицата [[Йорданка Христова]] и актьорът [[Виктор Калев]]. === Участници === * [[Башар Рахал]] (актьор) * [[Ваня Джаферович]] (бивш футболист) * [[Деси Слава]] (попфолк певица) * [[Костадин Георгиев-Калки|Коцето Калки]] (музикант стоматолог актьор) * [[Люси Дяковска]] (поп певица) * [[Миро]] (поп певец) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[София Джамджиева]] (актриса) Финалистите в сезон 5 са [[Михаела Маринова]], [[Деси Слава]], [[Люси Дяковска]] и [[Миро]] === Класиране === '''Седмица 1 (27 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси Слава | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Aicha“/„C'est la vie“ ([[Чеб Калед]]) | 4 |- | 3 | София | „All that jazz“ ([[Катрин Зита-Джоунс]]) | 7 |- | 4 | Ваня | „Бягство“ ([[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 9 |- | 5 | Люси | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 6 | Башар | „I can't dance“ ([[Фил Колинс]] с [[Дженезис]]) | 3 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Жена на всички времена“ ([[Петя Буюклиева]]) | 10 |- | 8 | Миро | „I'm still standing“ ([[Елтън Джон]]) | 6 |} '''Седмица 2 (6 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Hips don't lie“ ([[Шакира]]) | 8 |- | 2 | Ваня | „Can't stop“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 3 |- | 3 | София | „Gangsta's paradise“ ([[Кулио]]) | 4 |- | 4 | Люси | „If love was a crime“ ([[Поли Генова]]) | 9 |- | 5 | Башар | „Tutti frutti“ ([[Литъл Ричард]]) | 7 |- | 6 | Миро | „Is this love“ ([[Фики]]) | 6 |- | 7 | Коцето | „Stumblin' in“ ([[Крис Норман]] и [[Сузи Куатро]]) | 5 |- style="background:gold;" | 8 | Деси Слава | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (13 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Люси | „Камино“ ([[Лили Иванова]]) | 10 |- | 3 | София | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 3 |- | 4 | Деси Слава | „Te amo“ ([[Риана]]) | 4 |- | 5 | Коцето | „Itsi bitsi petit bikini“ ([[Далида]]) | 7 |- | 6 | Михаела | „Love me tender“/„Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 9 |- | 7 | Ваня | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 8 | Башар | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 8 |} '''Седмица 4 (20 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't stop believin'“ ([[Джърни]]) | 5 |- | 2 | Коцето | „Volare“ ([[Джипси Кингс]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Grenade“ ([[Бруно Марс]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „November rain“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 10 |- | 5 | Башар | „You are so beautiful“ ([[Джо Кокър]]) | 8 |- | 6 | Деси Слава | „Believe“ ([[Шер]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]]) | 9 |- | 8 | Ваня | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 7 |} '''Седмица 5 (27 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Няма бира“ ([[Подуене блус бенд]]) | 3 |- | 2 | Люси | „Wild dances“ ([[Руслана]]) | 8 |- | 3 | Ваня | „Две следи“ ([[Щурците]]) | 5 |- | 4 | Коцето | „Sweat (A la la la la long)“ ([[Инър Съркъл]]) | 7 |- | 5 | София | „I kissed a girl“ ([[Кейти Пери]]) | 4 |- | 6 | Миро | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | „Set fire to the rain“ ([[Адел]]) | 10 |- | 8 | Деси Слава | „Гълъбо“ ([[Миро]]) | 6 |} '''Седмица 6 (3 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%; |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „Don't be so shy“ ([[Имани]]) | 9 |- | 2 | Коцето | „Non più andrai“ ([[Никола Гюзелев]]) | 8 |- | 3 | Люси | „Read all about it“ ([[Емели Санде]]) | 5 |- | 4 | Ваня | „Daylight in your eyes“ ([[Ноу Ейнджълс]]) | 4 |- | 5 | Деси Слава | „Loca“ ([[Шакира]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Миро | „Боса по асфалта“ ([[Росица Кирилова]]) | 10 |- | 7 | Башар | „Вярвам в теб“ ([[Стоян Михалев (музикант)|Стоян Михалев]] с [[Киора]]) | 3 |- | 8 | Михаела | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |} '''Седмица 7 (10 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Миро | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Ваня | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 10 |- | 3 | Деси Слава | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 8 |- | 4 | Михаела | „Break free“ ([[Ариана Гранде]]) | 9 |- | 5 | София | „Caje sukarije“ ([[Есма Реджепова]]) | 7 |- | 6 | Башар | „Ain't your mama“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 7 | Люси | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 6 |- | 8 | Коцето | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 4 |} '''Седмица 8 (17 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Ваня | „The bad touch“ ([[Блъдхаунд Ганг]]) | 4 |- | 2 | София | „Тежък характер“ ([[Йорданка Христова]]) | 9 |- | 3 | Коцето | „All of me“ ([[Джон Леджънд]]) | 3 |- style="background:gold;" | 4 | Люси | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 10 |- | 5 | Башар | „Personal jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 5 |- | 6 | Михаела | „Send me an angel“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- | 7 | Миро | „Къде си батко“ ([[Милко Калайджиев]]) | 8 |- | 8 | Деси Слава | „No me ames“ ([[Дженифър Лопес]] и [[Марк Антъни]]) | 7 |} '''Седмица 9 (24 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Люси | „Hey mama“ ([[Ники Минаж]]) | 6 |- style="background:gold;" | 2 | Деси Слава | „I dreamed a dream“ ([[Сюзън Бойл]]) | 10 |- | 3 | Коцето | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 3 |- | 4 | Башар | „Human“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 5 |- | 5 | Миро | „Diva“ ([[Дана Интернешънъл]]) | 4 |- | 6 | Михаела | „Bonbon“ ([[Ера Истрефи]]) | 7 |- | 7 | Ваня | „Djurdjevdan“ ([[Биело дугме]]) | 9 |- | 8 | София | „Лудо младо“ ([[Деси Добрева]]) | 8 |} '''Седмица 10 (8 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Солнечный круг“ ([[Йосиф Кобзон]]) | 4 |- | 2 | Башар | „Дано“ ([[Богдана Карадочева]]) | 3 |- | 3 | Михаела | „Необясними неща“ ([[Нели Рангелова]]) | 6 |- | 4 | Ваня | „Hello bitches“ ([[Си Ел]]) | 8 |- | 5 | София | „Break on through“ ([[Дорс]]) | 5 |- | 6 | Люси | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 9 |- style="background:gold;" | 7 | Деси Слава | „Libiamo ne'lieti calici“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 10 |- | 8 | Миро | „Лятна жълтя рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 7 |} '''Седмица 11 (15 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | София | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 3 |- | 2 | Деси Слава | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 6 |- | 3 | Коцето | „It's a heartache“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 4 |- | 4 | Ваня | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 8 |- | 5 | Башар | „Ice ice baby“ ([[Ванила Айс]]) | 9 |- | 6 | Люси | „Под открито небе“ ([[Вензи]]) | 5 |- | 7 | Миро | „Shape of you“ ([[Ед Ширън]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Михаела | „Бурята в сърцето ми“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 10 |} '''Седмица 12 (22 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Башар | „Лъжи ме“ ([[Руши Видинлиев]] и [[Карла Рахал]]) | 4 |- | 2 | Коцето | „It's my life“ ([[Бон Джоуви]]) | 3 |- | 3 | Люси | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 5 |- | 4 | София | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 7 |- | 5 | Михаела | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Деси Слава | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) | 10 |- | 7 | Миро | „Йовано, Йованке“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 8 |- | 8 | Ваня | „Лош или добър“ ([[Криско]]) | 9 |} '''Седмица 13 (29 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Коцето-Християна | [[Андрю Лойд Уебър]] („The phantom of the Opera“) |- | 2 | Деси Слава | [[Стефка Съботинова]] („Притури се планината“) |- | 3 | Люси | [[Маргарита Хранова]] („Устрем“) |- | 4 | София-Ненчо | [[Шер]] и [[Ерос Рамацоти]] („Più che puoi“) |- | 5 | Миро | [[Контрол (група)|Контрол]] („Най-щастливия ден“) |- | 6 | Башар-Милица | [[Джей Зи]] и [[Алиша Кийс]] („Empire state of mind“) |- style="background:gold;" | 7 | Михаела | [[Селин Дион]] („My heart will go on“) |- | 8 | Ваня-Гъмов | [[Кристиано Роналдо]] и [[Лионел Меси]] („Olé, olé, olé (The name of the game)“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Башар | 63 |- | Ваня | 81 |- | Деси Слава | 88 |- | Коцето | 55 |- | Люси | 91 |- | Миро | 83 |- | Михаела | 92 |- | София | 71 |} == Сезон 6 == Хилда Казасян се завръща като член на журито и оценява участниците в предаването през целия сезон заедно с Димитър Ковачев – Фънки и специален гост във всеки епизод. === Участници === * [[Борислав Захариев]] (актьор) * [[Гери-Никол]] (R&B, поп и попфолк певица) * [[Златка Райкова]] (модел, Мис Playmate 2007) * [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]] (актьор и поп-рок певец) * [[Константин (певец)|Константин]] (попфолк певец) * [[Маргарита Хранова]] (естрадна певица) * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, победител в [[X-Factor]] 3) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица) Финалистите отново са 4 – [[Славин Славчев]], [[Иван Юруков (актьор)|Иван Юруков]], [[Константин (певец)|Константин]] и [[Гери-Никол]] === Класиране === '''Седмица 1 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Despacito“ ([[Луис Фонси]]) | 4 |- | 2 | Златка | „Опасно близки“ ([[Михаела Филева]]) | 6 |- | 3 | Славин | „Искам те“ ([[Лили Иванова]]) | 5 |- | 4 | Марги | „She works hard for the money“ ([[Дона Самър]]) | 3 |- | 5 | Иван | „Don't worry, be happy“ ([[Боби Макферин]]) | 8 |- | 6 | Гери-Никол | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 7 |- style="background:gold;" | 7 | Коцето | „Спасение“ ([[Б.Т.Р.]]) | 10 |- | 8 | Софи | „My heart will go on“ ([[Селин Дион]]) | 9 |} '''Седмица 2 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Миллион алых роз“ ([[Алла Пугачова]]) | 9 |- | 2 | Гери-Никол | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 7 |- | 3 | Иван | „Last Christmas“ ([[Джордж Майкъл]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Black or white“ ([[Майкъл Джексън]]) | 8 |- | 5 | Марги | „Малкият принц“ ([[Дони и Момчил]]) | 4 |- | 6 | Боби | „New rules“ ([[Дуа Липа]]) | 5 |- | 7 | Софи | „Wind of change“ ([[Скорпиънс]]) | 6 |- style="background:gold;" | 8 | Златка | „Здравей, как си приятелю“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 10 |} '''Седмица 3 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 5 |- | 2 | Боби | „Enter sandman“ ([[Металика]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Mambo No. 5“ ([[Лу Бега]]) | 4 |- | 4 | Софи | „Baby“ ([[Джъстин Бийбър]]) | 6 |- style="background:gold;" | 5 | Славин | „Somebody to love“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 10 |- | 6 | Иван | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 8 |- | 7 | Гери-Никол | „Who's lovin' you“ ([[Майкъл Джексън]] с [[Джексън 5|Джексънс]]) | 9 |- | 8 | Коцето | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |} '''Седмица 4 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Славин | „Beautiful“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 2 | Боби | „Sex machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Bodak yellow“/„No limit“ ([[Карди Би]]) | 7 |- style="background:gold;" | 4 | Коцето | „Fenomeno“ ([[Василис Карас]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Ain't it funny“ ([[Дженифър Лопес]]) | 3 |- | 6 | Софи | „Далечна песен“ ([[Маргарита Хранова]]) | 4 |- | 7 | Иван | „Beautiful mess“ ([[Кристиан Костов]]) | 5 |- | 8 | Златка | „Like a virgin“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 9 |} '''Седмица 5 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Чекай малко“ ([[Ъпсурт]]) | 3 |- style="background:gold;" | 2 | Иван | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 10 |- | 3 | Софи | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 4 |- | 4 | Славин | „Хабиби (латино версия)“ ([[Азис]]) | 9 |- | 5 | Марги | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 8 |- | 6 | Боби | „Diamonds“ ([[Риана]]) | 5 |- | 7 | Коцето | „...Baby one more time“ ([[Бритни Спиърс]]) | 6 |- | 8 | Гери-Никол | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 7 |} '''Седмица 6 (2 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Гери-Никол | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 5 |- | 2 | Иван | „Обичам те“ ([[Силвия Кацарова]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 4 |- style="background:gold;" | 4 | Боби | „Can't help falling in love“ ([[Елвис Пресли]]) | 10 |- | 5 | Марги | „Sorry seems to be the hardest word“ ([[Елтън Джон]]) | 8 |- | 6 | Славин | „How deep is your love“/„Tragedy“/„Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 7 |- | 7 | Коцето | „Soli“ ([[Адриано Челентано]]) | 9 |- | 8 | Софи | „Give in to me“ ([[Майкъл Джексън]]) | 6 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Може би“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 5 |- | 2 | Марги | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) | 9 |- style="background:gold;" | 3 | Славин | „Back in black“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 10 |- | 4 | Гери-Никол | „Катерино моме“ ([[Деси Добрева]]) | 4 |- | 5 | Иван | „Space oddity“ ([[Дейвид Боуи]]) | 7 |- | 6 | Коцето | „Let it be“ ([[Бийтълс]]) | 6 |- | 7 | Софи | „Антилопа“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 8 |- | 8 | Златка | „Дулсинея“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 3 |} '''Седмица 8 (16 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Иван | „Comment ca va“ ([[Стефан Данаилов]]) | 3 |- | 2 | Марги | „Hello“ ([[Лайнъл Ричи]]) | 4 |- | 3 | Славин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 5 |- | 4 | Златка | „Ах, морето“ ([[Тони Димитрова]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Feel“ ([[Роби Уилямс]]) | 6 |- | 6 | Софи | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) | 9 |- | 7 | Гери-Никол | „Something's got a hold on me“ ([[Кристина Агилера]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Коцето | „Светът е за двама“ ([[Орлин Горанов]]) | 10 |} '''Седмица 9 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Златка | „Don't cha“ ([[Пусикет Долс]]) | 4 |- | 2 | Иван | „Кате, Кате“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 5 |- | 3 | Гери-Никол | „Sweet child o’mine“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 7 |- | 4 | Славин | „Just the way you are“ ([[Бруно Марс]]) | 8 |- | 5 | Боби | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 6 |- style="background:gold;" | 6 | Марги | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 7 | Коцето | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 9 |- | 8 | Софи | „100 гайди“ ([[100 кила]]) | 3 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Боби | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 8 |- | 2 | Коцето | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 5 |- | 3 | Златка | „Mambo italiano“ ([[София Лорен]]) | 3 |- | 4 | Славин | „Can't stop the feeling!“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 7 |- | 5 | Марги | „La donna e mobile“ ([[Лучано Павароти]]) | 6 |- | 6 | Софи | „Amor, amor, amor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 4 |- style="background:gold;" | 7 | Иван | „La boheme“ ([[Шарл Азнавур]]) | 10 |- | 8 | Гери-Никол | „One and only“ ([[Адел]]) | 9 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Марги | „La isla bonita“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |- | 2 | Софи | „Сбогом казах“ ([[Васил Найденов]]) | 8 |- | 3 | Гери-Никол | „Jailhouse rock“ ([[Елвис Пресли]]) | 6 |- | 4 | Боби | „Чико“ ([[Леа Иванова]]) | 3 |- | 5 | Коцето | „Даньова мама“ ([[Бинка Добрева]]) | 9 |- | 6 | Славин | „Оставаме“ ([[Маргарита Хранова]]) | 5 |- | 7 | Златка | „M.I.L.F. $“ ([[Стейси Фъргюсън|Фърги]]) | 7 |- style="background:gold;" | 8 | Иван | „Шушана“ ([[Милко Калайджиев]]) | 10 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Коцето | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 7 |- | 2 | Марги | „Lambada“ ([[Каома]]) | 3 |- | 3 | Златка | „Истина“ ([[Милена Славова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 4 | Иван | „7 seconds“ ([[Юсу Н'Дур]] и [[Нене Чери]]) | 10 |- | 5 | Славин | „Starboy“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 5 |- | 6 | Гери-Никол | „All about that bass“ ([[Мегън Трейнър]]) | 4 |- | 7 | Софи | „Baila me“ ([[Джипси Кингс]]) | 9 |- | 8 | Боби | „Swalla“ ([[Джейсън Деруло]]) | 8 |} '''Седмица 13 (28 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Златка-Боби | [[КариZма|Каризма]] („Минаваш през мен“) |- | 3 | Гери-Никол | [[Риана]] („Stay“/„Love on the brain“) |- | 4 | Иван | [[Бийтълс]] („Help“) |- | 5/6 | Софи-Марги | [[Уитни Хюстън]] и [[Дженифър Хъдсън]] („One moment in time“) |- | 7 | Коцето | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- style="background:gold;" | 8 | Славин | [[Дийп Пърпъл]] („Highway star“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Боби | 71 |- | Гери-Никол | 79 |- | Златка | 67 |- | Иван | 82 |- | Коцето | 97 |- | Марги | 67 |- | Славин | 85 |- | Софи | 76 |} == Сезон 7 == Запазен е изцяло съставът на водещите и журито от предишния сезон. === Участници === * [[Деси Добрева]] (поп певица) * [[Дичо (певец)|Дичо]] (поп рок певец) * [[Константин Трендафилов]] „Папи Ханс“ (писател, поп певец) * [[Мария Илиева]] (поп певица) * [[Милко Калайджиев]] (попфолк певец) * [[Петя Буюклиева]] (естрадна певица) * [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]] (поп певец) '''(победител)''' * [[Тита (певица)|Тита]] (поп певица) На финала се класират [[Стефан Илчев (певец)|Стефан Илчев]], [[Мария Илиева]], [[Милко Калайджиев]] и [[Тита (певица)|Тита]] === Класиране === '''Седмица 1 (25 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „I'm outta love“ ([[Анастейша]]) | 7 |- | 2 | Папи Ханс | „Губя контрол“ ([[Миро]]) | 5 |- | 3 | Петя | „Golden eye“ ([[Тина Търнър]]) | 4 |- | 4 | Стефан | „Vision of love“ ([[Марая Кери]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „American woman“ ([[Лени Кравиц]]) | 3 |- | 6 | Деси | „Замълчи, замълчи“ ([[Мими Николова]]) | 6 |- style="background:gold;" | 7 | Тита | „Candyman“ ([[Кристина Агилера]]) | 10 |- | 8 | Милко | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 8 |} '''Седмица 2 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „Тя“ ([[Трамвай номер 5]]) | 3 |- | 2 | Папи Ханс | „I want it that way“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 6 |- | 3 | Милко | „Без меня“ ([[Алла Пугачова]]) | 8 |- | 4 | Тита | „Can't let you go“ ([[Рейнбоу]]) | 7 |- | 5 | Деси | „Dancing queen“ ([[АББА]]) | 9 |- | 6 | Дичо | „I believe I can fly“ ([[Ар Кели]]) | 5 |- | 7 | Стефан | „Give it 2 me“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 4 |-style="background:gold;" | 8 | Мария | „Плачещо сърце“ ([[Софи Маринова]]) | 10 |} '''Седмица 3 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Стефан | „Сурова нежност“ ([[Кичка Бодурова]]) | 8 |- | 2 | Деси | „А ние с Боби двамата пием кафе“ ([[Уикеда]]) | 3 |- | 3 | Мария | „This is me“ ([[Кила Сетл]]) | 9 |- | 4 | Дичо | „Обещай ми любов“ ([[Силвия Кацарова]]) | 4 |- | 5 | Милко | „Телефонна любов“ ([[Васил Найденов]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Петя | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 10 |- | 7 | Тита | „It's raining men“ ([[Уедър гърлс]]) | 6 |- | 8 | Папи Ханс | „К`во не чу“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 7 |} '''Седмица 4 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Деси | „Black cat“ ([[Джанет Джексън]]) | 5 |- | 2 | Папи Ханс | „Soldier of fortune“ ([[Уайтснейк]]) | 9 |- | 3 | Тита | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 7 |- | 4 | Стефан | „Cheri, cheri lady“ ([[Модърн Токинг]]) | 8 |- | 5 | Петя | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |- | 6 | Мария | „Hero“ ([[Марая Кери]]) | 6 |-style="background:gold;" | 7 | Дичо | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 10 |- | 8 | Милко | „Rivers of Babylon“ ([[Бони Ем]]) | 4 |} '''Седмица 5 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 3 |- | 2 | Петя | „Hold the line“ ([[Тото (група)|Тото]]) | 4 |-style="background:gold;" | 3 | Стефан | „Born to make you happy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 10 |- | 4 | Мария | „Justify my love“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 7 |- | 5 | Папи Ханс | „Want to want me“ ([[Джейсън Деруло]]) | 5 |- | 6 | Деси | „I will survive“ ([[Глория Гейнър]]) | 8 |- | 7 | Милко | „Мурка“ ([[Владимир Висоцки]]) | 9 |- | 8 | Тита | „Finesse (remix)“ ([[Бруно Марс]] и [[Карди Би]]) | 6 |} '''Седмица 6 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Папи Ханс | „Look what you made me do“ ([[Тейлър Суифт]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Милко | „Супер палав“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 10 |- | 3 | Тита | „Ледена кралица“ ([[Азис]]) | 8 |- | 4 | Стефан | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 4 |- | 5 | Петя | „Излел е Дельо хайдутин“ ([[Валя Балканска]]) | 9 |- | 6 | Мария | „Горчиво вино“ ([[Веселин Маринов]]) | 6 |- | 7 | Дичо | „Con te partiro“ ([[Андреа Бочели]]) | 5 |- | 8 | Деси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 7 |} '''Седмица 7 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Петя | „A little party never killed nobody“ ([[Фърги (певица)|Фърги]]) | 4 |- | 2 | Папи Ханс | „Юноша“ ([[Бисер Киров]]) | 3 |- | 3 | Мария | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 8 |- | 4 | Дичо | „Hello“ ([[Адел]]) | 7 |- | 5 | Деси | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 5 |- | 6 | Тита | „Ах, къде е мойто либе“ ([[Деси Добрева]]) | 9 |- | 7 | Милко | „Alright“ ([[Любо Киров]] и [[Мария Илиева]]) | 6 |-style="background:gold;" | 8 | Стефан | „Нямам нужда от много приятели“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 10 |} '''Седмица 8 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Тита | „Toy“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 10 |- | 2 | Стефан | „I want to spend my lifetime loving you“ ([[Марк Антъни]] и [[Тина Арена]]) | 8 |- | 3 | Деси | „I will always love you“ ([[Уитни Хюстън]]) | 5 |- | 4 | Дичо | „Море сокол пие“ ([[Володя Стоянов]]) | 3 |- | 5 | Петя | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Холидей]]) | 9 |- | 6 | Папи Ханс | „Студио Х“ ([[Слави Трифонов]] с [[Ку-Ку бенд]]) | 6 |- | 7 | Мария | „O sole mio“ ([[Лучано Павароти]]) | 7 |- | 8 | Милко | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |} '''Седмица 9 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милко | „Please release me“ ([[Енгелберт Хъмпърдинг|Хъмпърдинг]]) | 5 |- | 2 | Мария | „Firestarter“ ([[Продиджи]]) | 7 |- | 3 | Папи Ханс | „Alejandro“ ([[Лейди Гага]]) | 4 |- | 4 | Деси | „Man in the mirror“ ([[Майкъл Джексън]]) | 9 |- | 5 | Дичо | „Gimme all your lovin'“ ([[ЗиЗи Топ]]) | 6 |- | 6 | Стефан | „Forget you“ ([[Си Ло Грийн]]) | 8 |-style="background:gold;" | 7 | Тита | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 10 |- | 8 | Петя | „Искам да бъда с теб“ ([[Криско]] и [[Тита (певица)|Тита]]) | 3 |} '''Седмица 10 (6 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „One“ ([[Ю Ту]]) | 3 |- | 2 | Тита | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 5 |- | 3 | Милко | „Ръцете ти“ ([[Лили Иванова]]) | 7 |- | 4 | Петя | „Арлекино“ ([[Алла Пугачова]]) | 6 |- | 5 | Папи Ханс | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 8 |- | 6 | Деси | „I feel it coming“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 4 |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 10 |- | 8 | Мария | „Лале ли си, зюмбюл ли си“ ([[Верка Сидерова]]) | 9 |} '''Седмица 11 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мария | „Хубавата Джиджи“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 2 | Петя | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 4 |- | 3 | Стефан | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) | 9 |-style="background:gold;" | 4 | Дичо | „Felicità“ ([[Ал Бано]] и [[Ромина Пауър]]) | 10 |- | 5 | Тита | „(You drive me) Crazy“ ([[Бритни Спиърс]]) | 5 |- | 6 | Милко | „До вчера“ ([[Братя Аргирови]]) | 7 |- | 7 | Папи Ханс | „Bazooka“ ([[Криско]]) | 8 |- | 8 | Деси | „Камъните падат“ ([[Милко Калайджиев]]) | 6 |} '''Седмица 12 (20 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дичо | „Moving on up“ ([[Ем Пипъл]]) | 7 |-style="background:gold;" | 2 | Деси | „La Traviata“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 3 | Папи Ханс | „U can't touch this“ ([[Ем Си Хамър]]) | 8 |- | 4 | Петя | „Think“ ([[Арета Франклин]]) | 5 |- | 5 | Стефан | „Джулия“ ([[Емил Димитров]]) | 9 |- | 6 | Тита | „Phantom of the Opera“ ([[Никол Шерцингер]]) | 3 |- | 7 | Милко | „Да те жадувам“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 6 |- | 8 | Мария | „Рискувам да те имам“ ([[КариZма|Каризма]]) | 4 |} '''Седмица 13 (27 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Деси-Папи Ханс | [[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]] („Огън от любов“) |- | 3 | Тита | [[Бионсе]] („Crazy in love“) |- | 4 | Милко | [[Георги Минчев (музикант)|Георги Минчев]] („Блажени години“) |- | 5/6 | Петя-Дичо | [[Ози Озбърн]] и [[Лита Форд]] („Close my eyes forever“) |-style="background:gold;" | 7 | Стефан | [[Лили Иванова]] („Камино“) |- | 8 | Мария | [[Бионсе]] („Listen“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Деси | 77 |- | Дичо | 66 |- | Мария | 83 |- | Милко | 79 |- | Папи Ханс | 72 |- | Петя | 64 |- | Стефан | 97 |- | Тита | 86 |} == Сезон 8 == В осмия сезон на предаването за първи път към звездните участници се присъединяват и двама фенове, избрани чрез гласуване от зрителите – [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] – JJ и [[Антоан Петров]] – Анди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5|заглавие=Интервю в „На кафе“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=2020-01-27|достъп_дата=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200127211143/https://play.nova.bg/video/na-kafe/season-11/kafe-2020-01-16-5}}</ref> Към журито се присъединява актьорът [[Юлиан Вергов]]. === Участници === * [[Антоан Петров]] „Анди“ (актьор) * [[Георги Симеонов JJ|Георги Симеонов]] „JJ“ (поп певец) * [[Галя (певица)|Галя Курдова]] (поп певица) * [[Дара (певица)|Дара]] (поп певица) * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] (актьор) * [[Луна (певица)|Луна]] (попфолк певица) * [[Маги Джанаварова]] (поп певица) * [[Тото (певец)|Тото]] (рап и R&B певец) * [[Фики]] (попфолк певец) '''(победител)''' На финала се класират четирима – [[Фики]], [[Дара (певица)|Дара]] и [[Георги Симеонов JJ|JJ]], както и [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]], който отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. === Класиране === '''Седмица 1 (24 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анди | „Едно ферари с цвят червен“ ([[Слави Трифонов]]) | 9 |- | 2 | Галя | „Express yourself“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |- | 3 | Тото | „Desperado“ ([[Антонио Бандерас]]) | 5 |- | 4 | JJ | „Impossible“ ([[Джеймс Артър]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Bad guy“ ([[Били Айлиш]]) | 10 |-style="background:gold;" | 6 | Фики | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 6 |- | 8 | Димитър | „New York, New York“ ([[Франк Синатра]]) | 8 |- | 9 | Луна | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 4 |} '''Седмица 2 (2 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Love runs out“ ([[Уанрепъблик]]) | 7 |- | 2 | JJ | „Dance monkey“ ([[Тонс енд Ай]]) | 10 |- | 3 | Луна | „Dreams do come true“ ([[Доли Партън]]) | 3 |- | 4 | Тото | „Get the party started“ ([[Пинк]]) | 5 |- | 5 | Галя | „Work it“ ([[Миси Елиът]]) | 6 |- | 6 | Димитър | „El porompompero“ ([[Йорданка Христова]]) | 4 |- | 7 | Анди | „Не остарявай, любов“ ([[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]]) | 8 |- | 8 | Дара | „Зайди, зайди“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 9 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Booty“ ([[Дженифър Лопес]]) | 11 |} '''Седмица 3 (9 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Strong enough“ ([[Шер]]) | 5 |- | 2 | Димитър | „Кекс“ ([[Константин Трендафилов|Папи Ханс]]) | 7 |- | 3 | Дара | „Make you feel my love“ ([[Адел]]) | 9 |- | 4 | JJ | „Момиче като мен“ ([[Гери-Никол]]) | 10 |- | 5 | Галя | „Don't start now“ ([[Дуа Липа]]) | 6 |-style="background:gold;" | 6 | Тото | „Boombastic“ ([[Шаги]]) | 11 |- | 7 | Маги | „Truth hurts“ ([[Лизо Прувс]]) | 3 |- | 8 | Фики | „When a man loves a woman“ ([[Майкъл Болтън]]) | 8 |- | 9 | Анди | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) | 4 |} '''Седмица 4 (16 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Дара | „Şıkıdım“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) | 11 |- | 2 | JJ | „Hard to say I'm sorry“ ([[Чикаго (група)|Чикаго]]) | 6 |- | 3 | Маги | „Halo“ ([[Бионсе]]) | 5 |- | 4 | Фики | „Канят ме мамо на тежка сватба“ ([[Недялка Керанова]]) | 9 |- | 5 | Галя | „Погледни ме в очите“ ([[Анелия]]) | 4 |- | 6 | Анди | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 8 |- | 7 | Тото | „Baila (Sexy thing)“ ([[Дзукеро]]) | 7 |- | 8 | Луна | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) | 3 |- | 9 | Димитър | „Poison“ ([[Алис Купър]]) | 10 |} '''Седмица 5 (23 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Se bastasse una canzone“ ([[Ерос Рамацоти]]) | 10 |- | 2 | Луна | „Flashdance... What a feeling“ ([[Ирене Кара]]) | 5 |- | 3 | JJ | „Богатство“ ([[Тангра (група)|Тангра]]) | 7 |-style="background:gold;" | 4 | Дара | „Life“ ([[Zivert|Зиверт]]) | 11 |- | 5 | Галя | „Cry me a river“ ([[Ела Фицджералд]]) | 8 |- | 6 | Анди | „Baile fervoroso“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 6 |- | 7 | Маги | „Sweet chalga in time“ ([[Тончо Токмакчиев]] с [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 4 |- | 8 | Димитър | „Black panther“ ([[Небезао]]) | 9 |- | 9 | Тото | „Material girl“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 3 |} '''Седмица 6 (30 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 8 |- | 2 | Дара | „Welcome to the jungle“ ([[Гънс Ен Роузис]]) | 9 |- | 3 | Маги | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 10 |- | 4 | Димитър | „Scatman (Ski-ba-bop-ba-dop-bop)“ ([[Скатмен]]) | 7 |- | 5 | Галя | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 6 |- | 6 | JJ | „Side to side“ ([[Ариана Гранде]]) | 5 |- | 7 | Луна | „Carrie“ ([[Юръп]]) | 3 |- | 8 | Анди | „Късай“ ([[Тита (певица)|Тита]]) | 4 |-style="background:gold;" | 9 | Фики | „Nothing else matters“ ([[Металика]]) | 11 |} '''Седмица 7 (6 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 9 |- | 2 | Анди | „Sexy and I know it“ ([[Ел Ем Фа О|Ел Ем Еф Ей О]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Boys (Summertime love)“ ([[Сабрина Салерно|Сабрина]]) | 3 |- | 4 | Фики | „In my feelings“ ([[Дрейк]]) | 7 |- | 5 | Дара | „Танго“ ([[Лили Иванова]]) | 8 |-style="background:gold;" | 6 | Димитър | „Dance me to the end of love“ ([[Ленард Коен]]) | 11 |- | 7 | Тото | „Everybody (Backstreet's back)“ ([[Бекстрийт Бойс]]) | 4 |- | 8 | Галя | „Show must go on“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 5 |- | 9 | JJ | „Endless love“ ([[Лутър Вандрос]] и [[Марая Кери]]) | 10 |} '''Седмица 8 (13 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Луна | „Gia“ ([[Деспина Ванди]]) | 3 |-style="background:gold;" | 2 | Димитър | „Mein herr“ ([[Лайза Минели]]) | 11 |- | 3 | Тото | „Нищо“ ([[Мария Илиева]]) | 5 |- | 4 | Дара | „Di mi nombre“ ([[Росалия]]) | 8 |- | 5 | JJ | „Ave Maria“ ([[Мария Калас]]) | 6 |- | 6 | Галя | „London bridge“ ([[Фърги]]) | 4 |- | 7 | Анди | „What a wonderful world“ ([[Луис Армстронг]]) | 10 |- | 8 | Фики | „Back to black“ ([[Ейми Уайнхаус]]) | 9 |- | 9 | Маги | „Sweet dreams (Are made of this)“ ([[Мерилин Менсън]]) | 7 |} '''Седмица 9 (20 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Маги | „Ще избягам ли от теб“ ([[КариZма|Каризма]]) | 6 |- | 2 | JJ | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 4 |- | 3 | Галя | „Fallin'“ ([[Алиша Кийс]]) | 9 |- | 4 | Тото | „Unchain my heart“ ([[Джо Кокър]]) | 5 |- | 5 | Луна | „Havana“ ([[Камила Кабейо]]) | 3 |-style="background:gold;" | 6 | Анди | „Заклинание“ ([[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]]) | 11 |- | 7 | Димитър | „Delilah“ ([[Том Джоунс]]) | 7 |- | 8 | Дара | „Джалма“ ([[Дует Ритон]]) | 10 |- | 9 | Фики | „Nessun dorma“ ([[Лучано Павароти]]) | 8 |} '''Седмица 10 (27 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара | „Boy with luv“ ([[Би Ти Ес]]) | 7 |- | 2 | Димитър | „Моя страна, моя България“ ([[Емил Димитров]]) | 10 |- | 3 | Галя | „The most beautiful girl in the world“ ([[Принс]]) | 3 |- | 4 | JJ | „Thong song“ ([[Сиско (певец)|Сиско]]) | 8 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Учителко, целувам ти ръка“ ([[Росица Кирилова]]) | 5 |- | 7 | Фики | „Nesanica“ ([[Тоше Проески]]) | 9 |- | 8 | Луна | „Хайвера“ ([[Скандау]]) | 4 |- | 9 | Тото | „Тук-там, тук-там“ ([[Луна]]) | 6 |} '''Седмица 11 (4 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димитър | „Living next door to Alice“ ([[Смоуки]]) | 7 |- | 2 | Маги | „Cryin“ ([[Аеросмит]]) | 6 |- | 3 | Фики | „Големи и малки“ ([[Хилда Казасян]] и [[Тодор Колев]]) | 8 |- | 4 | Луна | „Mother's daughter“ ([[Майли Сайръс]]) | 3 |- | 5 | Анди | „По-полека“ ([[Стефан Вълдобрев]] и [[Обичайните заподозрени (група)|Обичайните заподозрени]]) | 5 |-style="background:gold;" | 6 | Дара | „Вода“ ([[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]]) | 11 |- | 7 | Тото | „The real Slim Shady“ ([[Еминем]]) | 10 |- | 8 | Галя | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 4 |- | 9 | JJ | „Не казвай любе лека нощ“ ([[Азис]]) | 9 |} '''Седмица 12 (11 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тото | „Boshret kheir“ ([[Хюсеин Ал Ясми]]) | 8 |- | 2 | JJ | „Right here waiting“ ([[Ричард Маркс]]) | 6 |- | 3 | Луна | „Нашата мила родна страна“ ([[Ани Павлова]]) | 3 |- | 4 | Фики | „Сбогом, моя любов“ ([[Васил Найденов]]) | 10 |-style="background:gold;" | 5 | Маги | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 11 |- | 6 | Анди | „Please forgive me“ ([[Брайън Адамс]]) | 4 |- | 7 | Дара | „Shallow (A star is born)“ ([[Лейди Гага]] и [[Брадли Купър]]) | 5 |- | 8* | Димитър | „Великое славословие“ ([[Борис Христов]]) | 9 |- | 9 | Галя | „You are the one that I want“ ([[Оливия Нютън-Джон]] и [[Джон Траволта]]) | 7 |} '''Седмица 13 (18 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2/3 | Галя-Анди-Тото | [[Ъпсурт]] и [[Белослава]] („И твойта майка също“) |- | 4 | Маги | [[Уитни Хюстън]] („I have nothing“) |- | 5 | JJ | [[Фреди Меркюри]] с [[Куин]] („Who wants to live forever“) |- | 6 | Луна | [[Мария Илиева]] („Играя стилно“) |- | 7 | Дара | [[Мария Нейкова]] („Двама“) |-style="background:gold;" | 8 | Фики | [[Лайнъл Ричи]] („Hello“) |- | 9 | Димитър | [[Тодор Колев]] („Самотният човек“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Анди | 80 |- | Галя | 65 |- | Дара | 108 |- | JJ | 88 |- | Димитър | 100 |- | Луна | 42 |- | Маги | 85 |- | Тото | 77 |- | Фики | 111 |} * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] отстъпва мястото си на финала на [[Маги Джанаварова]]. == Сезон 9 (All Stars) == Сезонът е обявен като All Stars, тъй като участниците в него вече са се състезавали в предаването. За първи път [[Димитър Рачков]] не е водещ, а в дуото към [[Васил Василев – Зуека]] се присъединява [[Герасим Георгиев|Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава непроменено. Победител е [[Рафи Бохосян]], който печели шоуто за втори път. === Участници === * [[Азис]] (попфолк певец, участник в сезон 3) * [[Къци Вапцаров]] (ТВ водещ, участник в сезон 2) * [[Милица Гладнишка]] (актриса, участник в сезон 1) * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5) * [[Поли Генова]] (поп певица, участник в сезон 4) * [[Рафи Бохосян]] (поп певец, участник и победител в сезон 1) '''(победител)''' * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезон 6) * [[Фики]] (попфолк певец, участник и победител в сезон 8) На финала се класират [[Рафи Бохосян]], [[Фики]], [[Михаела Маринова]] и [[Милица Гладнишка]] === Класиране === '''Седмица 1 (22 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 21 |- | 2 | Милица | „Hello, Dolly“ ([[Луис Армстронг]] и [[Барбара Стрейзънд]]) | 35 |- | 3 | Рафи | „I was made for lovin' you“ ([[Кис]]) | 38 |-style="background:gold;" | 4 | Фики | „Уморени крила“ ([[Дони и Момчил]]) | 89 |- | 5 | Поли | „Stupid love“ ([[Лейди Гага]]) | 42 |- | 6 | Азис | „The final countdown“ ([[Юръп]]) | 29 |- | 7 | Михаела | „Total eclipse of the heart“ ([[Бони Тайлър|Бони Тейлър]]) | 56 |- | 8 | Софи | „Salaam“ ([[Айшвария Рай]]) | 52 |} '''Седмица 2 (1 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Милица | „No limit“ ([[Ту Ънлимитид]]) | 32 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „I'm a slave 4 U“ ([[Бритни Спиърс]]) | 68 |- | 3 | Поли | „Някога, но не сега“ ([[Дует Ритон]]) | 32 |- | 4 | Къци | „Гладен“ ([[Ицо Хазарта]]) | 24 |- | 5 | Софи | „Jump“ ([[Ван Хален]]) | 34 |- | 6 | Фики | „Big spender“ ([[Шърли Беси]]) | 45 |- | 7 | Михаела | „Лятна жълта рокля“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 8 | Азис | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 22 |} '''Седмица 3 (8 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) | 47 |- | 2 | Рафи | „You sexy thing“ ([[Хот Чокълит]]) | 26 |- | 3 | Софи | „Спящата красавица“ ([[Нети]]) | 30 |- | 4 | Фики | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 32 |- | 5 | Милица | „Омиле ми, ягодо“ ([[Гюрга Пинджурова]]) | 48 |- | 6 | Азис | „Step by step“ ([[Ню Кидс он дъ Блок]]) | 26 |- | 7 | Поли | „Ai ai“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 16 |-style="background:gold;" | 8 | Къци | „Wrecking ball“ ([[Майли Сайръс]]) | 85 |} '''Седмица 4 (15 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Поли | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 71 |- | 2 | Къци | „Страстно обичам жените“ ([[Аспарух Лешников]]) | 16 |- | 3 | Софи | „Desert rose“ ([[Стинг]]) | 26 |- | 4* | Рафи | „Caruso“ ([[Андреа Бочели]]) | 47 |- | 5 | Михаела | „Jerusalema“ ([[Мастър Кейджи]] и [[Номкебо]]) | 42 |- | 6 | Азис | „Ти ри ри рам“ ([[Мариус Куркински]]) | 27 |- | 7 | Милица | „Don't cry for me Argentina“ ([[Никол Шерцингер]]) | 44 |- | 8 | Фики | „Crazy in love“ ([[Бионсе]]) | 37 |} На концертите на 15 и 22 март Рафи не участва, защото е под карантина заради контакт със заразен с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от терасата и хола на дома на певеца. '''Седмица 5 (22 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Фики | „Sex bomb“ ([[Том Джоунс]]) | 43 |- | 2 | Милица | „Umbrella“ ([[Риана]]) | 22 |- | 3 | Къци | „Неам нерви“ ([[Милена Славова]]) | 20 |- | 4* | Рафи | „Страхотен ден“ ([[Дони]], [[Нети]], [[Любо Киров]], [[Ирина Флорин]], [[Атанас Пенев|Наско]], [[Лейди Би]] и [[Спенс]]) | 42 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Balls to the wall“ ([[Аксепт]]) | 71 |- | 6 | Азис | „Hi! Hi! Hi!“ ([[Сандра]]) | 23 |- | 7 | Софи | „Една българска роза“ ([[Паша Христова]]) | 49 |- | 8 | Поли | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 40 |} '''Седмица 6 (29 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Азис | „Приятели“ ([[Фактор (група)|Фактор]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Wannabe“ ([[Спайс Гърлс]]) | 15 |- | 3 | Михаела | „За старата любов“ ([[Ваня Костова]] с [[Тоника СВ]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Сен Тропе“ ([[Азис]]) | 49 |- | 5 | Поли | „Take you dancing“ ([[Джейсън Деруло]]) | 40 |- | 6 | Къци | „Blackout“ ([[Скорпиънс]]) | 20 |- | 7 | Фики | „Let me entertain you“ ([[Роби Уилямс]]) | 45 |- | 8 | Милица | „Who's lovin' you“ ([[Джексън 5]]) | 36 |} На концертите на 29 март и 5 април Софи не участва, защото е под карантина и заразена с [[Пандемия от COVID-19|COVID-19]], изпълненията са представени от дома на певицата. '''Седмица 7 (5 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |-style="background:gold;" | 1 | Милица | „Цяла нощ“ ([[100 кила]] и [[Лора Караджова]]) | 68 |- | 2* | Софи | „Yurudum“ ([[КариZма|Каризма]]) | 16 |- | 3 | Къци | „Без теб“ ([[Сантра]] и [[Любо Киров]]) | 28 |- | 4 | Фики | „Пролетна умора“ ([[Братя Аргирови]]) | 35 |- | 5 | Поли | „Заедно“ ([[Графа]], [[Орлин Павлов]] и [[Любо Киров]]) | 25 |- | 6 | Азис | „Нямаш право“ ([[Алекс и Влади]]) | 27 |- | 7* | Михаела | „Болката отляво“ ([[Васил Найденов]] и [[Мария Илиева]]) | 59 |- | 8 | Рафи | „Жива рана“ ([[Слави Трифонов]], [[Георги Милчев – Годжи|Годжи]] и [[Ку-ку бенд]]) | 52 |} На концерта на 5 април Михаела трябва да имитира [[Силвия Кацарова]] с песента „Огън от любов“, но поради спор с авторските права и забрана да звучи по всички медии, песента е сменена с акустична версия на „Болката отляво“ в изпълнение на [[Мария Илиева]]. '''Седмица 8 (12 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Girlfriend“ ([[Аврил Лавин]]) | 16 |- | 2 | Михаела | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 3 | Фики | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 4 | Поли | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 44 |- | 5 | Милица | „Опера #2“ ([[Витас]]) | 41 |- | 6 | Рафи | „Tunak tunak tun“ ([[Далер Мехнди]]) | 44 |- | 7 | Азис | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 30 |- | 8 | Софи | „I want to break free“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 50 |} '''Седмица 9 (19 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Рафи | „In the air tonight“ ([[Фил Колинс]]) | 46 |- | 2 | Софи | „Нов ден“ ([[Рафи]]) | 29 |- | 3 | Милица | „When you're good to mama“ ([[Куин Латифа]]) | 26 |- | 4 | Къци | „Summertime“ ([[Ела Фицджералд]] и [[Луис Армстронг]]) | 50 |-style="background:gold;" | 5 | Михаела | „Euphoria“ ([[Лорийн]]) | 53 |- | 6 | Азис | „Ако ти си отидеш за миг“ ([[Импулс (група)|Импулс]]) | 34 |- | 7 | Поли | „Стари рани“/„Love unlimited“ ([[Софи Маринова]]) | 24 |- | 8 | Фики | „Is this love“ ([[Уайтснейк]]) | 48 |} '''Седмица 10 (26 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Поли | „Tragedy“ ([[Би Джийс]]) | 29 |-style="background:gold;" | 2 | Фики | „Living for the city“ ([[Рей Чарлз]]) | 75 |- | 3 | Милица | „Living on a prayer“ ([[Бон Джоуви]]) | 19 |- | 4 | Рафи | „Physical“ ([[Дуа Липа]]) | 26 |- | 5 | Азис | „Would I lie to you?“ ([[Чарлз и Еди]]) | 38 |- | 6 | Софи | „Nour el ein“ ([[Амър Диаб]]) | 25 |- | 7 | Къци | „Отиваме на купон“ ([[Джорджано]]) | 52 |- | 8 | Михаела | „Кажи ми като мъж“ ([[Тони Стораро]] и [[Фики]]) | 46 |} '''Седмица 11 (10 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Михаела | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 36 |-style="background:gold;" | 2 | Рафи | „Cabaret“ ([[Лайза Минели]]) | 56 |- | 3 | Поли | „We don't need another hero (Thunderdome)“ ([[Тина Търнър]]) | 42 |- | 4 | Милица | „Другата стая“ ([[Михаела Маринова (певица)|Михаела Маринова]]) | 36 |- | 5 | Фики | „Прости“ ([[Тони Стораро]] и [[Йорданка Христова]]) | 43 |- | 6 | Азис | „Зайди, зайди“ ([[Фики]]) | 53 |- | 7 | Софи | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 24 |- | 8 | Къци | „Единствени“ ([[Софи Маринова]] и [[Слави Трифонов]]) | 20 |} '''Седмица 12 (17 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Къци | „Тази вечер аз съм хубава“ ([[Дони]] и [[Нети]]) | 23 |- | 2* | Азис | „Too funky“ ([[Джордж Майкъл]]) | 21 |- | 3 | Милица | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 37 |- | 4 | Рафи | „Sex machine“/„I got you (I feel good)“ ([[Джеймс Браун]]) | 51 |- | 5 | Поли | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 20 |- | 6 | Михаела | „Vissi d'arte“ ([[Райна Кабаиванска]]) | 42 |- | 7 | Фики | „Руфинка болна легнала“ ([[Васил Михайлов]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Софи | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) | 69 |} На концерта на 17 май поради технически проблем Азис започва песента си, но при първите минути тя спира и той се връща. Водещите излизат на сцената и съобщават за проблема, след което са пуснати реклами. След рекламната пауза изпълнението започва отново. '''Седмица 13 (24 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Софи | [[Преслава (певица)|Преслава]] („Дяволско желание“) |- | 2 | Милица | [[Ребека Фъргюсън|Джени Линд]] („Never enough“) |-style="background:gold;" | 3 | Рафи | [[Васил Найденов]] („Сбогом моя любов“) |- | 4 | Къци | [[Азис]] („Евала“) |- | 5 | Михаела | [[Лара Фабиан]] („Je t'aime“) |- | 6 | Фики | [[Елвис Пресли]] („My way“) |- | 7/8 | Поли-Азис | [[Лили Иванова]] и [[Чочо Владовски]] („За да те има“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Азис | 397 |- | Къци | 375 |- | Милица | 444 |- | Михаела | 578 |- | Поли | 425 |- | Рафи | 545 |- | Софи | 416 |- | Фики | 592 |} == Сезон 10 == [[Димитър Рачков]] се завръща като водещ на предаването като партньор на [[Герасим Георгиев – Геро]]. Журито остава в същия състав, но във всеки епизод има специален гост – [[Магърдич Халваджиян]], [[Васил Найденов]], [[Мария Игнатова]], [[Димитър Станчев (предприемач)|Димитър Станчев]], [[Миро]], [[Атанас Пенев]], [[Мария Илиева]], [[Азис]], [[Рафи Бохосян]] и [[Христо Стоичков]]. Победител в Десетия сезон е [[Красимир Радков]] === Участници === * [[Александър Сано]] (актьор, певец) * [[Алисия]] (попфолк певица) * [[Анелия]] (попфолк певица) * [[Дарин Ангелов]] (актьор) * [[Есил Дюран]] (попфолк певица) * [[Краси Радков]] (актьор) '''(победител)''' * [[Крисия Тодорова|Крисия]] (поп певица) * [[Мариана Попова]] (поп певица) * [[Моню Монев]] (актьор) * [[Руслан Мъйнов]] (актьор, попфолк и поп певец) Финалистите отново са 4 – [[Краси Радков]], [[Александър Сано]], [[Крисия Тодорова|Крисия]] и [[Дарин Ангелов]] === Класиране === '''Седмица 1 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Сано | „Zitti e buoni“ ([[Монескин|Манескин]]) | 56 |- | 2 | Крисия | „Un-break my heart“ ([[Тони Бракстън]]) | 37 |- | 3 | Алисия | „Levitating“ ([[Дуа Липа]]) | 39 |- | 4 | Руслан | „Parla più piano“ ([[Джани Моранди]]) | 63 |-style="background:gold;" | 5 | Есил | „(You make me feel like) A natural woman“ ([[Арета Франклин]]) | 76 |- | 6 | Мони | „Ближи си сладоледа“ ([[Дони и Момчил]]) | 31 |- | 7 | Мариана | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 33 |- | 8 | Дарин | „Секунда“ ([[Орлин Павлов]]) | 16 |- | 9 | Краси | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) | 41 |- | 10 | Анелия | „My number one“ ([[Елена Папаризу]]) | 43 |} '''Седмица 2 (21 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) | 28 |- | 2 | Крисия | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 36 |- | 3 | Дарин | „I'd do anything for love (But I won't do that)“ ([[Мийт Лоуф]]) | 72 |- | 4 | Анелия | „Панаири“ ([[Лили Иванова]]) | 61 |- | 5 | Сано | „Love on the brain“ ([[Риана]]) | 69 |- | 6 | Мони | „Пий, куме“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 34 |- | 7 | Алисия | „Иване, Иване“ ([[Богдана Карадочева]]) | 32 |- | 8 | Краси | „Single ladies (Put a ring on it)“ ([[Бионсе]]) | 68 |- | 9 | Есил | „Beggin'“ ([[Монескин|Манескин]]) | 35 |-style="background:gold;" | 10 | Мариана | „Skin“ ([[Раг ен Боун Ман]]) | 75 |} '''Седмица 3 (28 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Sex machine“ ([[Джеймс Браун]]) | 44 |- | 2 | Анелия | „Bad habits“ ([[Ед Ширън]]) | 25 |- | 3 | Дарин | „No more 'I love you's'“ ([[Ани Ленъкс]]) | 69 |- | 4 | Мариана | „Пипни ме тук“ ([[Румънеца и Енчев]]) | 31 |- | 5 | Есил | „You shook me all night long“ ([[Ей Си/Ди Си]]) | 50 |- | 6 | Краси | „Вълкът и седемте козлета“ ([[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]]) | 41 |- | 7 | Крисия | „Memory“ ([[Барбара Стрейзънд]]) | 58 |-style="background:gold;" | 8 | Руслан | „Планетата на децата“ ([[Крисия Тодорова|Крисия]]) | 73 |- | 9 | Алисия | „Македонско девойче“ ([[Володя Стоянов]]) | 51 |- | 10 | Сано | „Ела и си вземи“ ([[Гери-Никол]]) | 68 |} '''Седмица 4 (7 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Анелия | „The fox (What does the fox say?)“ ([[Илвис]]) | 35 |- | 2 | Мариана | „Queen of the night“ ([[Уитни Хюстън]]) | 39 |- | 3 | Мони | „Бягайте крачета“ ([[Луна (певица)|Луна]]) | 39 |- | 4 | Алисия | „Always remember us this way“ ([[Лейди Гага]]) | 33 |- | 5 | Руслан | „Tamally maak“ ([[Амър Диаб]]) | 41 |-style="background:gold;" | 6 | Крисия | „Thriller“ ([[Майкъл Джексън]]) | 88 |- | 7 | Сано | „Angels“ ([[Роби Уилямс]]) | 50 |- | 8 | Краси | „Камион ме блъсна“ ([[Тодор Колев]]) | 82 |- | 9 | Есил | „The power of love“ ([[Селин Дион]]) | 56 |- | 10 | Дарин | „Никой не може“ ([[Азис]]) | 47 |} '''Седмица 5 (14 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мариана | „Killing in the name“ ([[Рейдж Агейнст дъ Мъшин]]) | 51 |- | 2 | Сано | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 70 |- | 3 | Краси | „Du hast“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 4 | Дарин | „Blinding lights“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 43 |- | 5 | Анелия | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 46 |- | 6 | Мони | „Луди жаби“ ([[Джанго Зе]]) | 28 |-style="background:gold;" | 7 | Алисия | „Rude boy“ ([[Риана]]) | 85 |- | 8 | Руслан | „Черно и бяло“ ([[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 43 |- | 9 | Крисия | „Beautiful liar“ ([[Бионсе]] и [[Шакира]]) | 31 |- | 10 | Есил | „За да те забравя“ ([[Милко Калайджиев]]) | 46 |} '''Седмица 6 (21 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Алисия | „Kiss“ ([[Принс]]) | 38 |- | 2 | Мони | „Bow down mister“ ([[Бой Джордж]]) | 45 |-style="background:gold;" | 3 | Дарин | „Луда по тебе“ ([[Камелия (певица)|Камелия]]) | 67 |- | 4 | Сано | „Печат от моята душа“ ([[Миро]]) | 53 |- | 5 | Есил | „Can't get you out of my head“ ([[Кайли Миноуг]]) | 64 |- | 6 | Краси | „Dernière danse“ ([[Индила]]) | 62 |- | 7 | Анелия | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) | 44 |- | 8 | Мариана | „Моят сън“ ([[Софи Маринова]]) | 61 |- | 9 | Крисия | „Чужди усмивки“ ([[Тото (певец)|Тото]]) | 39 |- | 10 | Руслан | „Пеперуда“ ([[Кати (певица)|Кати]]) | 37 |} '''Седмица 7 (28 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Краси | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) | 68 |- | 2 | Руслан | „Il ritmo del mio cuore“ ([[Руши Видинлиев]]) | 32 |- | 3 | Мариана | „Да погледна в теб“ ([[Б.Т.Р.]]) | 27 |- | 4 | Крисия | „Палатка“ ([[Константин (певец)|Константин]], [[Илиян (певец)|Илиян]] и [[Борис Дали]]) | 27 |- | 5 | Мони | „Hung up“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 54 |- | 6 | Есил | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 75 |- | 7 | Алисия | „The way you make me feel“ ([[Майкъл Джексън]]) | 50 |- | 8 | Анелия | „Breathe“ ([[Продиджи]]) | 37 |- | 9 | Сано | „The Ketchup song (Asereje)“ ([[Лас Кетчуп]]) | 50 |-style="background:gold;" | 10 | Дарин | „Приказка“ ([[П.И.Ф.]]) | 90 |} '''Седмица 8 (4 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „Alane“ ([[Уес]]) | 42 |-style="background:gold;" | 2 | Анелия | „Thunder“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 86 |- | 3 | Мони | „Modern times“ ([[Чарли Чаплин]]) | 37 |- | 4 | Мариана | „Shake it off“ ([[Тейлър Суифт]]) | 23 |- | 5 | Краси | „No face, no name, no number“ ([[Модърн Токинг]]) | 51 |- | 6 | Руслан | „Калиманку Денку“ ([[Янка Рупкина]]) | 81 |- | 7 | Сано | „Семеен спомен за Поморие“ ([[Стефка Берова]] и [[Йордан Марчинков]]) | 57 |- | 8 | Есил | „Тер'о рер'о“ ([[Братя Мангасариян]]) | 49 |- | 9 | Крисия | „I wanna dance with somebody“ ([[Уитни Хюстън]]) | 42 |- | 10 | Алисия | „Горе на черешата“ ([[Руслан Мъйнов]]) | 42 |} '''Седмица 9 (11 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Мони | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 24 |- | 2 | Есил | „Не сме безгрешни“ ([[Глория]] и [[Азис]]) | 55 |- | 3 | Алисия | „Бягство“ ([[Дийп Зоун Проджект]] и [[Авеню (поп-дует)|Авеню]]) | 30 |- | 4 | Мариана | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 36 |- | 5 | Сано | „Жадувам“ ([[Деси Слава]] и [[Азис]]) | 45 |- | 6 | Крисия | „Чуй ме“ ([[Мариана Попова]] и [[Орлин Горанов]]) | 53 |- | 7 | Дарин | „Дискотека“ ([[Трик (група)|Трик]]) | 59 |- | 8 | Руслан | „Точно ти“ ([[Софи Маринова]] и [[Устата]]) | 21 |- | 9 | Анелия | „Моля се“ ([[Силвия Кацарова]] и [[Васил Найденов]]) | 48 |-style="background:gold;" | 10 | Краси | „Само мен“ ([[Нели Петкова]], [[Слави Трифонов]] и [[Ку-ку бенд]]) | 64 |} '''Седмица 10 (18 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Есил | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 38 |- | 2 | Руслан | „В гората“ ([[Деян Неделчев]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мони | „Dum dum“ ([[Ранвир Синх]]) | 85 |- | 4 | Мариана | „One and only“ ([[Адел]]) | 57 |- | 5 | Сано | „Love me again“ ([[Джон Нюман]]) | 56 |- | 6 | Дарин | „За теб Българийо“ ([[Веселин Маринов]]) | 54 |- | 7 | Анелия | „Nobody's perfect“ ([[Джеси Джей]]) | 46 |- | 8 | Краси | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 29 |- | 9 | Алисия | „Basa sababa“ ([[Нета Барзилай|Нета]]) | 56 |- | 10 | Крисия | „Звезда“ ([[Ваня Костова]]) | 60 |} '''Седмица 11 (2 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дарин | „If I could turn back time“ ([[Шер]]) | 60 |- | 2 | Мариана | „One“ ([[Мери Джей Блайдж]] и [[Ю Ту]]) | 45 |- | 3 | Есил | „Sweet dreams“ ([[Мерилин Менсън]]) | 25 |- | 4 | Алисия | „Broken-hearted girl“ ([[Бионсе]]) | 28 |- | 5 | Сано | „Шоколад“ ([[Остава]]) | 50 |- | 6 | Краси | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) | 42 |- | 7 | Анелия | „Forever“ ([[Кис]]) | 35 |- | 8 | Руслан | „Остани тази нощ“ ([[Мария Илиева]]) | 67 |- | 9 | Мони | „Жалба за младост“ ([[Тодор Колев]]) | 54 |-style="background:gold;" | 10 | Крисия | „Hurt“ ([[Кристина Агилера]]) | 104 |} На концерта на 2 май Крисия трябва да изпее „Burlesque“ на Кристина Агилера, но поради лична трагедия в семейството ѝ, песента е сменена с „Hurt“ на същата певица. '''Седмица 12 (9 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Руслан | „New York, New York“ ([[Лайза Минели]]) | 78 |- | 2 | Крисия | „Bangır bangır“ ([[Гюлшен]]) | 46 |- | 3 | Мариана | „Don't let the sun go down on me“ ([[Елтън Джон]] и [[Джордж Майкъл]]) | 30 |- | 4 | Дарин | „Boze cuvaj ja od zlo“ ([[Тоше Проески]]) | 33 |- | 5 | Мони | „PPAP (Pen-pineapple-apple-pen)“ ([[Пикотаро]]) | 46 |- | 6 | Есил | „All of me“ ([[Ела Фицджералд]]) | 38 |- | 7 | Краси | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 57 |-style="background:gold;" | 8 | Сано | „Never let me down again“ ([[Депеш Мод]]) | 84 |- | 9 | Алисия | „Uptown funk“ ([[Бруно Марс]]) | 58 |- | 10 | Анелия | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) | 40 |} '''Седмица 13 (16 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1/2 | Алисия-Мони | [[Бони Ем]] („Rasputin“) |- | 3 | Дарин | [[Влатко Стефановски]] („Gipsy song“) |- | 4 | Сано | [[Васил Найденов]] („Седем пъти“) |- | 5/6 | Анелия-Мариана | [[Дует Ритон]] („Джалма“) |- | 7 | Крисия | [[Александра Бърк]] („Hallelujah“) |-style="background:gold;" | 8 | Краси | [[Емил Димитров]] („Ако си дал“) |- | 9/10 | Есил-Руслан | [[Дони]] и [[Нети]] („Тази вечер аз съм хубава“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Алисия | 542 |- | Анелия | 546 |- | Дарин | 652 |- | Есил | 607 |- | Краси | 672 |- | Крисия | 621 |- | Мариана | 508 |- | Мони | 521 |- | Руслан | 593 |- | Сано | 708 |} == Сезон 11 (Неделя) == === Благотворителен мини сезон === Водещи на благотворителния мини сезон са [[Димитър Рачков]], [[Герасим Георгиев – Геро]] и [[Ани Салич]]. Журито е в състав [[Магърдич Халваджиян]], [[Веско Ешкенази]], [[Илиана Раева]] и [[Николай Дойнов (журналист)|Николай Дойнов]]<ref name="mini">[https://nova.bg/accents/view/2023/01/23/398630/като-две-капки-вода-с-цели-два-сезона-тази-пролет-по-nova/ „Като две капки вода“ с цели два сезона тази пролет по NOVA]</ref>, които макар да са жури - не оценяват участниците, а само коментират изпълненията им. ==== Участници ==== * [[Виктория Терзийска]] (поп певица) и Алина Данчева * [[Деси Слава]] (попфолк певица, участник в сезон 5) и Елена Василева '''(победители)''' * [[Калин Врачански]] (актьор, участник и победител в сезон 4) и Александър Марков „Алекс“ * [[Краси Радков]] (актьор, участник и победител в сезон 10) и Георги Цветанов „Гого“ * [[Люси Дяковска]] (поп певица, участник в сезон 5) и Елизабет Кирова * [[Маги Джанаварова]] (поп певица, участник в сезон 8) и Богомила Янева „Боги“ * [[Ненчо Балабанов]] (актьор, ТВ водещ, поп певец, участник и победител в сезон 3) и Георги Димкин „Жоро“ * [[Тити Папазов]] (треньор по баскетбол) и Васил Кънев „Васко“<ref name="mini" /> ==== Класиране ==== '''Епизод 1 (12 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Калин и Алекс | „Yesterday“ ([[Рей Чарлз]]) |- | 2 | Краси и Гого | „La bomba“ ([[Кинг Африка]]) |-style="background:gold;" | 3 | Тити и Васко | „Ако си дал“ ([[Емил Димитров]]) |- | 4 | Маги и Боги | „Nutbush city limits“ ([[Тина Търнър]]) |- | 5 | Ненчо и Жоро | „Hero“ ([[Енрике Иглесиас]]) |- | 6 | Вики и Алина | „Играя стилно“ ([[Мария Илиева]]) |- | 7 | Люси и Елизабет | „Bad“ ([[Майкъл Джексън]]) |- | 8 | Деси Слава и Елена | „Притури се планината“ ([[Стефка Съботинова]]) |} '''Епизод 2 (13 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „Waka waka (This time for Africa)“ ([[Шакира]]) |-style="background:gold;" | 2 | Деси и Елена | „Horchat hai caliptus“ ([[Ищар]]) |- | 3 | Тити и Васко | „Дим да ме няма“ ([[Графа]] и [[Бобо]]) |- | 4 | Маги и Боги | „And I am telling you I'm not going“ ([[Дженифър Хъдсън]]) |- | 5 | Калин и Алекс | „Ако имах чук“ ([[Емил Димитров]]) |- | 6 | Краси и Гого | „L'italiano“ ([[Тото Кутуньо]]) |- | 7 | Ненчо и Жоро | „Simarik/Kiss kiss“ ([[Таркан (певец)|Таркан]]) |- | 8 | Люси и Елизабет | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) |} '''Епизод 3 (14 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Вики и Алина | „We found love“ ([[Риана]]) |- | 2 | Ненчо и Жоро | „Рожден ден“ ([[Веселин Маринов]]) |-style="background:gold;" | 3 | Маги и Боги | „I have nothing“ ([[Уитни Хюстън]]) |- | 4 | Люси и Елизабет | „Wild dances“ ([[Руслана]]) |- | 5 | Тити и Васко | „Сляп ден“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) |- | 6 | Краси и Гого | „Love me tender“ ([[Елвис Пресли]]) |- | 7 | Деси и Елена | „Believe“ ([[Шер]]) |- | 8 | Калин и Алекс | „Prince Ali“ ([[Уил Смит]]) |} === Сезон 11 (Неделя) === Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]], [[Асен Блатечки]]. В този сезон за втори път в историята на предаването участва и дует. В първи епизод, когато отсъства Блатечки, на негово място сяда [[Магърдич Халваджиян]], а в седми епизод – Джуди Халваджиян. === Участници === * [[Владимир Михайлов]] (актьор и музикант) '''(победител)''' * [[Дара Екимова]] (поп певица) * [[Димо Алексиев]] и [[Ралица Паскалева]] (актьори) * [[Кали (певица)|Кали]] (попфолк певица) * [[Керана]] (поп певица) * [[Тома Здравков]] (рок певец) * [[Христо Гърбов]] (актьор) * [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]] (актьор) * [[Яна Маринова]] (актриса) На финала се класират [[Владимир Михайлов]], [[Керана]], [[Тома Здравков]] и [[Дара Екимова]] === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Dinata Dinata“ ([[Антик]]) | 23 |- | 2 | Христо Г. | „Мой ангеле“ ([[Сашо Роман]]) | 32 |- | 3 | Дара | „Fighter“ ([[Кристина Агилера]]) | 39 |-style="background:gold;" | 4 | Тома | „Сбогом“ ([[Сигнал (група)|Сигнал]]) | 100 |- | 5 | Яна | „Gangnam style“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 37 |- | 6 | Христо П. | „Personal Jesus“ ([[Депеш Мод]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Мания“ ([[Дони и Момчил]]) | 66 |- | 8 | Керана | „Maybe this time“ ([[Лайза Минели]]) | 39 |- | 9 | Димо и Ралица | „Where the wild roses grow“ ([[Кайли Миноуг]] и [[Ник Кейв]]) | 51 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Димо и Ралица | „Barbie girl“ ([[Аква]]) | 46 |- | 2 | Христо П. | „Живей за мига“ ([[Росица Кирилова]]) | 31 |- | 3 | Дара | „Да или не“ ([[Криско]]) | 44 |- | 4 | Яна | „Sway“ ([[Пусикет Долс]]) | 40 |- | 5 | Христо Г. | „Because I got high“ ([[Афромен]]) | 48 |- | 6 | Тома | „That don't impress me much“ ([[Шаная Туейн]]) | 68 |- | 7 | Кали | „About damn time“ ([[Лизо]]) | 47 |-style="background:gold;" | 8 | Владо | „Vogue“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 74 |- | 9 | Керана | „Комбайна-вършачка“ ([[Оркестър Камчия]]) | 35 |} '''Седмица 3 (5 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „24K magic“ ([[Бруно Марс]]) | 46 |- | 2 | Яна | „Miki Mico“ ([[Лепа Брена]]) | 22 |- | 3 | Тома | „Nothing compares 2 U“ ([[Шинийд О’Конър]]) | 55 |-style="background:gold;" | 4 | Керана | „Sweet dreams“ ([[Бионсе]]) | 91 |- | 5 | Димо и Ралица | „Някога, но не сега“ ([[Ритон (дует)|Дует Ритон]]) | 41 |- | 6 | Христо П. | „I am a man of constant sorrow“ ([[Джордж Клуни]]) | 24 |- | 7 | Кали | „Шопкиня“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 31 |- | 8 | Христо Г. | „Пея за всички приятели“ ([[Кичка Бодурова]]) | 42 |- | 9 | Дара | „O mio babbino caro“ ([[Монсерат Кабайе]]) | 81 |} '''Седмица 4 (12 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Керана | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 31 |- | 2 | Тома | „Да си тук“ ([[Меди (певец)|Меди]]) | 65 |- | 3 | Христо Г. | „Let's twist again“ ([[Чъби Чекър]]) | 28 |- | 4 | Кали | „Je suis malade“ ([[Лара Фабиан]]) | 73 |- | 5 | Яна | „They don't care about us“ ([[Майкъл Джексън]]) | 25 |- | 6 | Владо | „Отлагам“ ([[Керана и космонавтите]]) | 55 |- | 7 | Дара | „Mundian to bach ke“ ([[Панджаби Ем Си]]) | 53 |- | 8* | Христо П. | „Blue suede shoes“ ([[Елвис Пресли]]) | 29 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Минаваш през мен“ ([[КариZма|Каризма]]) | 74 |} На концерта на 12 март имитацията на Христо Петков се излъчва на живо от [[Чикаго]], защото е там за представянето на филма „Смирен“. '''Седмица 5 (19 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „Watermelon sugar“ ([[Хари Стайлс]]) | 35 |-style="background:gold;" | 2 | Дара | „All by myself“ ([[Селин Дион]]) | 65 |- | 3 | Керана | „Respect“ ([[Арета Франклин]]) | 59 |- | 4 | Христо Г. | „Non, je ne regrette rien“ ([[Едит Пиаф]]) | 52 |- | 5 | Димо и Ралица | „Coco jamboo“ ([[Мистър Президент]]) | 46 |- | 6 | Яна | „Защо“ ([[Милена Славова]]) | 46 |- | 7 | Владо | „Daddy“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) | 64 |- | 8 | Христо П. | „Рай“ ([[Стефан Вълдобрев]]) | 31 |- | 9 | Кали | „Bella ciao“ ([[Горан Брегович]]) | 31 |} '''Седмица 6 (26 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Кали | „Judas“ ([[Лейди Гага]]) | 32 |- | 2 | Димо и Ралица | „Me against the music“ ([[Бритни Спиърс]] и [[Мадона (певица)|Мадона]]) | 42 |- | 3 | Дара | „I'm too sexy“ ([[Райт сед Фред]]) | 33 |- | 4 | Христо П. | „I love rock 'n' roll“ ([[Джоан Джет]]) | 37 |- | 5 | Керана | „Flowers“ ([[Майли Сайръс]]) | 49 |- | 6 | Яна | „Бутай“ ([[Гери-Никол]]) | 27 |- | 7 | Тома | „Whenever, wherever“ ([[Шакира]]) | 59 |- | 8 | Христо Г. | „Песен на Бони“ ([[Видин Даскалов]]) | 43 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Bohemian rhapsody“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куийн]]) | 111 |} '''Седмица 7 (9 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Дара | „Зелената стара чешма“ ([[Мими Иванова]]) | 43 |- | 2 | Владо | „За тебе бях“ ([[Лили Иванова]]) | 59 |- | 3 | Тома | „Chop suey“ ([[Систъм ъф ъ Даун]]) | 58 |-style="background:gold;" | 4 | Кали | „Искам тази нощ нещо да ти кажа“ ([[Ваня Костова]]) | 76 |- | 5 | Керана | „Unholy“ ([[Сам Смит]]) | 38 |- | 6 | Христо Г. | „4-4-2“ ([[Кали (певица)|Кали]]) | 27 |- | 7 | Яна | „Dream on“ ([[Аеросмит]]) | 18 |- | 8 | Димо и Ралица | „Един миг от рая“ ([[Веселин Маринов]]) | 40 |- | 9 | Христо П. | „Purple rain“ ([[Принс]]) | 74 |} '''Седмица 8 (23 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Яна | „Избрах нарочно вас“ ([[Росица Кирилова]] и [[Братя Аргирови]]) | 18 |- | 2 | Дара | „Пролет“ ([[Петя Буюклиева]] и [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]]) | 34 |- | 3 | Христо Г. | „Повече“ ([[Алма (певица)|Алма]] и [[Миро]]) | 32 |- | 4 | Тома | „Завинаги“ ([[Анелия]] и [[Миро]]) | 52 |- | 5 | Христо П. | „Където няма време“ ([[Любо Киров]], [[Стенли (певец)|Стенли]] и [[Христо Мутафчиев]]) | 73 |- | 6 | Владо | „Мога“ ([[Любо Киров]] и [[Михаела Маринова]]) | 66 |- | 7 | Кали | „Красиви лъжи“ ([[Галена]] и [[Криско]]) | 31 |- | 8 | Керана | „Всяка година по същото време“ ([[Орлин Павлов]] и [[Белослава]]) | 51 |-style="background:gold;" | 9 | Димо и Ралица | „Приятели“ ([[Фамилия Тоника]]) | 76 |} '''Седмица 9 (30 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Владо | „Blaze of glory“ ([[Бон Джоуви]]) | 73 |- | 2 | Керана | „Proud Mary“ ([[Тина Търнър]]) | 70 |- | 3 | Яна | „Milkshake“ ([[Келис]]) | 28 |- | 4 | Христо Г. | „Start me up“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 23 |- | 5 | Дара | „Rollin'“ ([[Лимп Бизкит]]) | 50 |- | 6 | Димо и Ралица | „Гледай как се прави“ ([[Криско]] и [[Слави Трифонов]]) | 45 |- | 7 | Кали | „Bring me to life“ ([[Еванесънс]]) | 47 |- | 8 | Христо П. | „Run the world (Girls)“ ([[Бионсе]]) | 23 |-style="background:gold;" | 9 | Тома | „Бяла роза“ ([[Славка Калчева]]) | 74 |} '''Седмица 10 (7 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Тома | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 53 |- | 2 | Дара | „SloMo“ ([[Шанел Тереро|Шанел]]) | 55 |- | 3 | Владо | „Zombie“ ([[Кранберис]]) | 64 |-style="background:gold;" | 4 | Христо П. | „7 дни“ ([[Молец (група)|Молец]]) | 70 |- | 5 | Димо и Ралица | „Più che puoi“ ([[Ерос Рамацоти]] и [[Шер]]) | 47 |- | 6 | Христо Г. | „Mr. Rover“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 22 |- | 7 | Яна | „Vivir mi vida“ ([[Марк Антъни]]) | 22 |- | 8 | Кали | „The next episode“ ([[Доктор Дре]] и [[Снуп Дог]]) | 44 |- | 9 | Керана | „Ти сън ли си“ ([[Лили Иванова]]) | 56 |} '''Седмица 11 (14 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Христо П. | „Give it away“ ([[Ред Хот Чили Пепърс]]) | 55 |- | 2 | Дара | „Песен моя, обич моя“ ([[Йорданка Христова]]) | 64 |- | 3 | Христо Г. | „In the summertime“ ([[Мънго Джери]]) | 28 |- | 4 | Тома | „Целуни ме“ ([[Любо Киров]]) | 31 |- | 5 | Димо и Ралица | „Walk like an egyptian“ ([[Бенгълс]]) | 40 |- | 6 | Яна | „Имам човек“ ([[Ицо Хазарта]]) | 46 |- | 7 | Керана | „Born this way“ ([[Лейди Гага]]) | 57 |- | 8 | Кали | „Песен за Червената шапчица“ ([[Деси Добрева]]) | 31 |-style="background:gold;" | 9 | Владо | „Perfect symphony“ ([[Андреа Бочели]] и [[Ед Шийрън]]) | 81 |} '''Седмица 12 (21 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Христо Г. | [[Чампс]] („Tequila“) |- | 2 | Тома | [[Уайтснейк]] („Here I go again“) |-style="background:gold;" | 3 | Владо | [[Васил Найденов]] („Болката отляво“) |- | 4/5 | Димо и Ралица-Христо П. | [[Графа]], [[Михаела Филева]] и [[Вензи]] („А дано, ама надали“) |- | 6 | Дара | [[Паша Христова]] („Остани“) |- | 7/8 | Кали-Яна | [[Тату]] („Нас не догонят“) |- | 9 | Керана | [[Никол Шерцингер]] („Memory“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Владо | 764 |- | Дара | 561 |- | Димо и Ралица | 548 |- | Кали | 466 |- | Керана | 576 |- | Тома | 650 |- | Христо Г. | 377 |- | Христо П. | 493 |- | Яна | 329 |} == Сезон 12 == === Специална благотворителна вечер === Преди същинския старт на 12-ия сезон се излъчва благотворителна вечер в подкрепа на каузите на [[УНИЦЕФ]]. В него мнение за участниците дават Магърдич Халваджиян, [[Христо Стоичков]], [[Мария Бакалова]] и [[Елена Петрова]]. ===== Участници ===== * [[Александър Сано]] (актьор и певец, участник в сезон 10) и Йоан * [[Веселин Маринов]] (поп певец) и Християн Балев * [[Владимир Михайлов]] (певец и актьор, участник и победител в сезон 11) и Кристиян Кънев * [[Маргарита Хранова]] (поп певица, участник в сезон 6) и Ева Харисън * [[Миро]] (поп певец, участник в сезон 5) и Никола Костадинов * [[Михаела Маринова]] (поп певица, участник и победител в сезон 5 и участник в сезон 9) и Николета * [[Славин Славчев]] (поп рок певец, участник и победител в сезон 6) и Теодор Славов * [[Софи Маринова]] (попфолк певица, участник в сезони 6 и 9) и Валентина Ванева '''(победители)''' ===== Класиране ===== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Веселин и Християн | „Adesso tu“ ([[Ерос Рамацоти]]) |-style="background:gold;" | 2 | Софи и Валентина | „Скитница“ ([[Лили Иванова]]) |- | 3 | Михаела и Николета | „Bang bang“ ([[Джеси Джей]], [[Ариана Гранде]] и [[Ники Минаж]]) |- | 4 | Владо и Кристиян | „Faith“ ([[Джордж Майкъл]]) |- | 5 | Миро и Никола | „Enter sandman“ ([[Металика]]) |- | 6 | Сано и Йоан | „Gentleman“ ([[Сай (рапър)|Сай]]) |- | 7 | Славин и Теодор | „Don't stop me now“ ([[Фреди Меркюри]] с [[Куин]]) |- | 8 | Марги и Ева | „Незабрава“ ([[Катя Филипова]]) |} ===Сезон 12=== Водещите остават същите, а журито е в състав [[Димитър Ковачев – Фънки]], [[Хилда Казасян]], [[Веселин Маринов]], [[Любо Киров]]. В десети епизод гост жури е [[Ал Бано]]. За първи път финалът на сезона се провежда в „[[Арена Армеец София|Арена София]]“ на 13 май. === Участници === * [[Атанас Пенев]] (рок певец) * [[Владимир Зомбори]] (актьор) '''(победител)''' * [[Джулиана Гани]] (модел, инфлуенсър) * [[Елена Атанасова (актриса)|Елена Атанасова]] (актриса) * [[Иво Аръков]] (актьор) * [[Мария (певица)|Мария]] (попфолк певица) * [[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]] (поп певец) * [[Християна Лоизу]] (поп и оперна певица, победител в [[X-Factor]] 4) На финала за първи път се класират всички осем участника. Оригиналните финалисти са 5 – [[Владимир Зомбори]], [[Атанас Пенев]], [[Християна Лоизу]], както и [[Елена Атанасова]] и [[Иво Аръков]], които имат еднакъв брой точки във финалното класиране. Те започват надпреварата на финала с 2 точки. Останалите 3 участници – [[Джулиана Гани]], [[Панайот Панайотов]] и [[Мария (певица)|Мария]] стартират с 0 точки. === Класиране === '''Седмица 1 (19 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Fireball“ ([[Питбул (рапър)|Питбул]]) | 29 |- | 2 | Християна | „It's all coming back to me now“ ([[Селин Дион]]) | 44 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Sexyback“ ([[Джъстин Тимбърлейк]]) | 83 |- | 4 | Мария | „Fuego“ ([[Елени Фурейра]]) | 25 |- | 5 | Наско | „Livin' on the edge“ ([[Аеросмит]]) | 51 |- | 6 | Елена | „So what“ ([[Пинк]]) | 52 |- | 7 | Джулиана | „Шоколади, бонбони“ ([[Тони Дачева]]) | 24 |- | 8 | Панайот | „I'll never fall in love again“ ([[Том Джоунс]]) | 54 |} '''Седмица 2 (26 февруари)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „Направо ги убивам“ ([[Гери-Никол]] и [[100 кила]]) | 30 |- | 2 | Зомбори | „Hello“ ([[Адел]]) | 70 |- | 3 | Джулиана | „On the floor“ ([[Дженифър Лопес]]) | 51 |-style="background:gold;" | 4 | Наско | „Caruso“ ([[Лучано Павароти]]) | 72 |- | 5 | Християна | „Can't remember to forget you“ ([[Шакира]] и [[Риана]]) | 25 |- | 6 | Панайот | „The best“ ([[Тина Търнър]]) | 24 |- | 7 | Аръков | „Писах му“ ([[Кичка Бодурова]]) | 36 |- | 8 | Мария | „Щурче“ ([[Лили Иванова]]) | 54 |} '''Седмица 3 (4 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Джулиана | „За тебе хората говорят“ ([[Тони Димитрова]]) | 37 |- | 2 | Елена | „Let me да те love you“ ([[Хиподил]]) | 57 |- | 3 | Наско | „Да се събудиш до мен“ ([[Веселин Маринов]]) | 48 |- | 4 | Мария | „Черната овца“ ([[Ахат (група)|Ахат]]) | 44 |- | 5 | Аръков | „Моята сила“ ([[Б.Т.Р.]]) | 44 |- | 6 | Християна | „Устрем“ ([[Маргарита Хранова]]) | 45 |- | 7 | Панайот | „Клетва“ ([[Щурците]]) | 22 |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | „Почти забравена любов“ ([[Васил Найденов]]) | 65 |} '''Седмица 4 (11 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Елена | „It's raining men“ ([[Гери Халиуел]]) | 27 |- | 2 | Аръков | „Wake me up before you go-go“ ([[Джордж Майкъл]]) | 29 |-style="background:gold;" | 3 | Мария | „Woman“ ([[Дожа Кет]]) | 65 |- | 4 | Панайот | „Wonderful tonight“ ([[Ерик Клептън]]) | 49 |- | 5 | Зомбори | „Спомен“ ([[Мария (певица)|Мария]]) | 46 |- | 6 | Християна | „Yeah“ ([[Ъшър]]) | 28 |- | 7 | Джулиана | „Personal jesus“ ([[Мерилин Менсън]]) | 61 |- | 8 | Наско | „Сватба е“ ([[Николина Чакърдъкова]]) | 57 |} '''Седмица 5 (18 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Fool for your loving“ ([[Уайтснейк]]) | 36 |- | 2 | Мария | „La luna“ ([[Белинда Карлайл]]) | 33 |- | 3 | Джулиана | „Покемон“ ([[Мила Роберт]]) | 46 |-style="background:gold;" | 4 | Панайот | „Angeli“ ([[Ал Бано]]) | 67 |- | 5 | Християна | „You make me feel (Mighty real)“ ([[Джими Самървил]]) | 30 |- | 6 | Аръков | „Bailamos“ ([[Енрике Иглесиас]]) | 46 |- | 7 | Наско | „Never gonna give you up“ ([[Рик Астли]]) | 63 |- | 8 | Елена | „Повей, ветре“ ([[Паша Христова]]) | 41 |} '''Седмица 6 (25 март)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „Suspicious minds“ ([[Елвис Пресли]]) | 63 |- | 2 | Джулиана | „María“ ([[Рики Мартин]]) | 23 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „Roar“ ([[Кейти Пери]]) | 74 |- | 4 | Мария | „Мечта за всички“ ([[Елвира Георгиева]]) | 31 |- | 5 | Елена | „Cuban pete“ ([[Джим Кери]]) | 49 |- | 6 | Панайот | „Perfect“ ([[Ед Ширън]]) | 34 |- | 7 | Наско | „Обич“ ([[Панайот Панайотов (певец)|Панайот Панайотов]]) | 41 |- | 8 | Християна | „Дяволско желание“ ([[Преслава (певица)|Преслава]]) | 47 |} '''Седмица 7 (1 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Molitva“ ([[Мария Шерифович]]) | 31 |- | 2 | Мария | „Save your tears“ ([[The Weeknd|Уикенд]]) | 27 |- | 3 | Елена | „Easy on me“ ([[Адел]]) | 33 |- | 4 | Джулиана | „Ледено момиче“ ([[D2]]) | 30 |- | 5 | Аръков | „Houdini“ ([[Дуа Липа]]) | 55 |- | 6 | Християна | „One moment in time“ ([[Уитни Хюстън]]) | 52 |-style="background:gold;" | 7 | Зомбори | „Earth song“ ([[Майкъл Джексън]]) | 90 |- | 8 | Панайот | „Den milame idia glossa“ ([[Василис Карас]]) | 44 |} '''Седмица 8 (8 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Наско | „Стая с лилави стени“ ([[Дони и Момчил]] и [[Каналето (телевизионно предаване)|Каналето]]) | 56 |- | 2 | Християна | „Ако утре няма днес“ ([[Мария Илиева]] и [[Миро]]) | 61 |-style="background:gold;" | 3 | Зомбори | „По, по, по“ ([[Галена]] и [[Азис]]) | 75 |- | 4 | Панайот | „Не мога без теб“ ([[Шик (дует)|Дует Шик]]) | 21 |- | 5 | Мария | „Недей да ме будиш“ ([[Дара Екимова]] и [[Тино]]) | 38 |- | 6 | Аръков | „Не си ти“ ([[Константин (певец)|Константин]] и [[Алисия]]) | 26 |- | 7 | Джулиана | „Сине, сине“ (Севдалина Спасова и [[Валентин Спасов]]) | 36 |- | 8 | Елена | „Обич“ ([[Тоника СВ]]) | 49 |} '''Седмица 9 (15 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Панайот | „Mesecina“ ([[Горан Брегович]]) | 47 |- | 2 | Елена | „Топъл дъжд“ ([[Силвия Кацарова]]) | 22 |- | 3 | Зомбори | „Darbie“ ([[Дара (певица)|Дара]]) | 50 |- | 4 | Мария | „Sara perche ti amo“ ([[Рики е Повери]]) | 37 |- | 5 | Джулиана | „Bad romance“ ([[Лейди Гага]]) | 27 |- | 6 | Наско | „Like a prayer“ ([[Мадона (певица)|Мадона]]) | 40 |- | 7 | Аръков | „Dancing lasha tumbai“ ([[Верка Сердючка]]) | 69 |-style="background:gold;" | 8 | Християна | „Едерлези“ ([[Софи Маринова]]) | 70 |} '''Седмица 10 (22 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Аръков | „I wanna be your slave“ ([[Монескин|Манескин]]) | 55 |- | 2 | Панайот | „Isn't she lovely“ ([[Стиви Уондър]]) | 21 |- | 3 | Зомбори | „I don't want to miss a thing“ ([[Аеросмит]]) | 49 |- | 4 | Мария | „I like it“ ([[Карди Би]]) | 50 |- | 5 | Християна | „Stayin' alive“ ([[Би Джийс]]) | 33 |- | 6 | Джулиана | „Midnight sky“ ([[Майли Сайръс]]) | 30 |-style="background:gold;" | 7 | Елена | „Benzin“ ([[Рамщайн (група)|Рамщайн]]) | 67 |- | 8 | Наско | „Felicità“ ([[Ал Бано]]) | 57 |} '''Седмица 11 (29 април)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;"|- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен ! Точки |- | 1 | Зомбори | „Freedom“ ([[Джордж Майкъл]]) | 46 |- | 2 | Елена | „La vie en rose“ ([[Едит Пиаф]]) | 56 |- | 3 | Наско | „Изповед“ ([[Йорданка Христова]]) | 36 |- | 4 | Християна | „Oops!...I did it again“ ([[Бритни Спиърс]]) | 64 |-style="background:gold;" | 5 | Панайот | „(I can't get no) Satisfaction“ ([[Ролинг Стоунс]]) | 68 |- | 6 | Джулиана | „Dance the night“ ([[Дуа Липа]]) | 18 |- | 7 | Мария | „Slow“ ([[Кайли Миноуг]]) | 43 |- | 8 | Аръков | „Сигурно“ ([[Васил Найденов]]) | 31 |} '''Седмица 12 (13 май)''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|# ! Състезател ! Песен |- | 1 | Джулиана | [[Ейми Уайнхаус]] („Rehab“) |- | 2 | Мария | [[Цеца]] („Zabranjeni grad“) |- | 3 | Панайот | [[Рой Орбисън]] („Pretty woman“) |- | 4 | Елена | [[Елица Тодорова|Елица]] и [[Стоян Янкулов|Стунджи]] („Вода“) |- | 5 | Аръков | [[Имаджин Драгънс]] („Believer“) |- | 6 | Християна | [[Валя Балканска]] („Излел е Дельо хайдутин“) |- | 7 | Наско | [[Айрън Мейдън]] („Fear of the dark“) |-style="background:gold;" | 8 | Зомбори | [[Куийн]] („The show must go on“) |} '''Точки''' {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width:55%;" |- ! Участник ! Получен брой точки |- | Аръков | 483 |- | Джулиана | 383 |- | Елена | 483 |- | Зомбори | 684 |- | Мария | 447 |- | Наско | 552 |- | Панайот | 451 |- | Християна | 499 |} == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2013 година]] ax9jdy4dckwfbcs4gi5l05e0l1kzdpf 0 449575 12416098 12042390 2024-11-18T17:50:48Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12416098 wikitext text/x-wiki {{Личност|комунист}} '''Стамен Велинов Петков - Чавдаров''' е [[българи|български]] юрист и революционер, деец на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. == Биография == Велинов е роден в 1898 година в бедно семейство в босилеградското село [[Райчиловци]] или търнското [[Реяновци]], което тогава е в България, днес в Сърбия. Завършва гимназия в Кюстендил и се записва в Юридическия факултет на Софийския университет. За да се издържа работи като келнер. В 1921 година завършва право. Докато е студент става член на комунистическата младежка организация. В 1922 година започва работа като нотариус в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Става сътрудник на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет на БКП]] в града.<ref name="Герои">{{cite book |title= Герои на антифашистката борба 1923 - 1944. Библиография. Книга 2 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1969 |publisher=Издателство на БКП |location=София |isbn= |pages=50 |url= |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{Тасев|87}}</ref> В 1923 година участва в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. Заловен е от военните власти, но е отвлечен и обесен от членове на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в центъра на Горна Джумая заедно с [[Никола Лисичев]] и [[Димитър Ацев]].<ref>{{ЕПК|1|49}}</ref><ref>Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Велинов, Стамен}} [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Участници в Септемврийското въстание]] [[Категория:Жертви на политически убийства в България]] [[Категория:Хора от община Босилеград]] [[Категория:Починали в Благоевград]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет‎]] [[Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение]] mpd49skojpuwpunu6hshxsdoglcxa8p 12416100 12416098 2024-11-18T17:51:15Z Tonimicho 109787 /* Биография */ 12416100 wikitext text/x-wiki {{Личност|комунист}} '''Стамен Велинов Петков - Чавдаров''' е [[българи|български]] юрист и революционер, деец на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. == Биография == Велинов е роден в 1898 година в бедно семейство в босилеградското село [[Райчиловци]] или търнското [[Реяновци]]. Завършва гимназия в Кюстендил и се записва в Юридическия факултет на Софийския университет. За да се издържа работи като келнер. В 1921 година завършва право. Докато е студент става член на комунистическата младежка организация. В 1922 година започва работа като нотариус в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Става сътрудник на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет на БКП]] в града.<ref name="Герои">{{cite book |title= Герои на антифашистката борба 1923 - 1944. Библиография. Книга 2 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1969 |publisher=Издателство на БКП |location=София |isbn= |pages=50 |url= |accessdate= |quote= }}</ref><ref>{{Тасев|87}}</ref> В 1923 година участва в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. Заловен е от военните власти, но е отвлечен и обесен от членове на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в центъра на Горна Джумая заедно с [[Никола Лисичев]] и [[Димитър Ацев]].<ref>{{ЕПК|1|49}}</ref><ref>Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Велинов, Стамен}} [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Участници в Септемврийското въстание]] [[Категория:Жертви на политически убийства в България]] [[Категория:Хора от община Босилеград]] [[Категория:Починали в Благоевград]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет‎]] [[Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение]] l77yv9duqc7bxie004a8sbrkg2w44i4 0 451523 12416154 12399644 2024-11-18T18:23:48Z Funnytu 88100 12416154 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Artline Studios | лого = | лого-описание = | картинка = | картинка-описание = | тип = | индустрия = [[книгоиздаване]] | жанр = съвременна литература<br>комикси | основаване = 2005 г. | основател = | закриване = | град = [[София]] | страна = [[България]] | ключови фигури = | директор = | заети = | продукти = комикси<br>фентъзи<br>фантастика<br>детски книги | собственик = [[ozone.bg]] | сайт = [https://artline-store.net/ Официален сайт] }} '''Artline Studios''' е българско издателство, регистрирано през 2005 г. със седалище в [[София]], специализирано в издаването на приключенска литература и комикси. Негов управител е Христо Коцев. Издателството публикува преводи на японски комиксови поредици, както и значителни приключенски бестселъри.<ref>[http://www.programata.bg/?p=90&c=1&id=64&l=1 „Комикс студио“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180824183634/http://www.programata.bg/?p=90&c=1&id=64&l=1 |date=2018-08-24 }}, интервю на Никола Шахпазов с Христо Коцев, сп. „Програмата“, 23 март 2007</ref> От 2022 г. издателството е собственост на интернет магазина „Озон.бг“ <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2022/11/18/4415412_pulnata_kolichka_na_ozonebg_niakolko_kupeni_biznesa_i/ | заглавие = Пълната количка на Ozone.bg: няколко купени бизнеса и нов голям склад | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2022-11-18| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref> == Издания == {{Колони|2| * Адвенчърмен: Краят и всичко след това * [[Астерикс]] * Атлас (Оливи Блейк) * [[Батман: Белия рицар]] * [[Батман: Година първа]] * Батман: Градът на совите * [[Батман: Дългият Хелоуин]] * [[Батман: Завръщането на Черния рицар]] * Батман: Последният рицар на Земята * [[Батман: Проклятието на белия рицар]] * [[Батман: Прокълнат]] * Батман: Съдът на совите * [[Батман: Убийствената шега]] * [[Блексед]] * Бял пясък * Венъм: Рекс * Възходът на дракона. Илюстрована история на династията Таргариен * Гладните (М. Р. Кери) * Голям проклет Sin city * Да спиш в море от звезди ([[Кристофър Паолини]]) * Джон Константин: Хелблейзър * [[Кейбъл и Дедпул|Дедпул & Кейбъл]] * Дедпул: Самурай * Деца на времето ([[Ейдриън Чайковски]]) * [[Живите мъртви (комиксово списание)|Живите мъртви]] * Жокера: Омнибус ([[Човекът, който се смее (комикс)|Човекът, който се смее]], [[Лудница Аркам (комикс)|Лудница Аркам]], [[Жокера (графичен роман)|Жокера]], [[Батман: Убийствената шега]], [[Тримата жокери]]) * Заклеващия (Брандън Сандерсън) * Защитниците (М. Р. Кери) * Змията и крилете на нощта (Кариса Броудбент) * Изгубени във времето (А. Дж. Ридъл) * Как Рори Торн унищожи мултивселената (К. Ийсън) * Колосален Конан Кимериеца * Кръвта на змията ([[Робърт Хауърд]], С. М. Стърлинг) * Костенурките нинджа: Последният ронин * Котило от кости (Дж. Д. Кърк) * [[Лъки Люк]] * Майлс Моралес: Върховния Спайдър-мен * Моментикон (Андрю Калдекот) * [[Библиография на Брандън Сандерсън#Мъглороден (Mistborn)|Мъглороден]] (Брандън Сандерсън) * Найтуинг * Наръчник на пестеливия магьосник за оцеляване в средновековна Англия (Брандън Сандерсън) * Нация (Тери Пратчет) * Невероятния Спайдър-мен * Неофициалните рецепти от „Властелинът на пръстените“ (Том Грим) * Непокорни небеса (Ан Сей Лин) * Огромен малък Марвел * Озарения (Брандън Сандерсън) * Пазители на галактиката * Повреда във всички системи ([[Марта Уелс]]) * Пътешественик в Средната земя * Пътят на кралете (Брандън Сандерсън) * Радиант * Ритъмът на войната (Брандън Сандерсън) * [[Светкавицата: Флашпойнт]] * Светът на акото (Тери Пратчет) * [[Светът на диска]] (Тери Пратчет) * Силоз (Хю Хауи) * Сияйни слова (Брандън Сандерсън) * Скайдол * Скълдъгъри Плезънт (Дерек Ланди) * Смяна (Хю Хауи) * Спайдър-мен: Легендарни любимци * [[Спиращия войната]] (Брандън Сандерсън) * [[Супермен: Призвание]] * [[Супермен: Съветски син]] * Сянката на боговете (Джон Гуин) * Трес от Смарагдово море (Брандън Сандерсън) * Фантастичната четворка: Кръговрат * Харлийн * Хелбой: Семето на разрухата * Ъмбрела академия: Апокалиптична сюита * Юми и художникът на кошмари (Брандън Сандерсън) * Blade Runner 2019 * [[BRZRKR]] * Jack Eridon * Kamikaze * The Kong Crew * [[The Sandman: Господарят на сънищата]] * [[V като Вендета]] }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.artline-store.net/ Официален сайт на издателство „Студио Арт Лайн“] [[Категория:Издателства в София]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] mq6gv2ctbx8qbjkw3wvkmoywlszqiae 12416155 12416154 2024-11-18T18:24:31Z Funnytu 88100 12416155 wikitext text/x-wiki {{Компания | име = Artline Studios | лого = | лого-описание = | картинка = | картинка-описание = | тип = | индустрия = [[книгоиздаване]] | жанр = съвременна литература<br>комикси | основаване = 2005 г. | основател = | закриване = | град = [[София]] | страна = [[България]] | ключови фигури = | директор = | заети = | продукти = комикси<br>фентъзи<br>фантастика<br>детски книги | собственик = [[ozone.bg]] | сайт = [https://artline-store.net/ Официален сайт] }} '''Artline Studios''' е българско издателство, регистрирано през 2005 г. със седалище в [[София]], специализирано в издаването на приключенска литература и комикси. Негов управител е Христо Коцев. Издателството публикува преводи на японски комиксови поредици, както и значителни приключенски бестселъри.<ref>[http://www.programata.bg/?p=90&c=1&id=64&l=1 „Комикс студио“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180824183634/http://www.programata.bg/?p=90&c=1&id=64&l=1 |date=2018-08-24 }}, интервю на Никола Шахпазов с Христо Коцев, сп. „Програмата“, 23 март 2007</ref> От 2022 г. издателството е собственост на интернет магазина „Озон.бг“ <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2022/11/18/4415412_pulnata_kolichka_na_ozonebg_niakolko_kupeni_biznesa_i/ | заглавие = Пълната количка на Ozone.bg: няколко купени бизнеса и нов голям склад | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2022-11-18| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref> == Издания == {{Колони|2| * Адвенчърмен: Краят и всичко след това * [[Астерикс]] * Атлас (Оливи Блейк) * [[Батман: Белия рицар]] * [[Батман: Година първа]] * Батман: Градът на совите * [[Батман: Дългият Хелоуин]] * [[Батман: Завръщането на Черния рицар]] * Батман: Последният рицар на Земята * [[Батман: Проклятието на белия рицар]] * [[Батман: Прокълнат]] * Батман: Съдът на совите * [[Батман: Убийствената шега]] * [[Блексед]] * Бял пясък * Венъм: Рекс * Възходът на дракона. Илюстрована история на династията Таргариен * Гладните (М. Р. Кери) * Голям проклет Sin city * Да спиш в море от звезди ([[Кристофър Паолини]]) * Джон Константин: Хелблейзър * [[Кейбъл и Дедпул|Дедпул & Кейбъл]] * Дедпул: Самурай * Деца на времето ([[Ейдриън Чайковски]]) * [[Живите мъртви (комиксово списание)|Живите мъртви]] * Жокера: Омнибус ([[Човекът, който се смее (комикс)|Човекът, който се смее]], [[Лудница Аркам (комикс)|Лудница Аркам]], [[Жокера (графичен роман)|Жокера]], [[Батман: Убийствената шега]], [[Тримата Жокери]]) * Заклеващия (Брандън Сандерсън) * Защитниците (М. Р. Кери) * Змията и крилете на нощта (Кариса Броудбент) * Изгубени във времето (А. Дж. Ридъл) * Как Рори Торн унищожи мултивселената (К. Ийсън) * Колосален Конан Кимериеца * Кръвта на змията ([[Робърт Хауърд]], С. М. Стърлинг) * Костенурките нинджа: Последният ронин * Котило от кости (Дж. Д. Кърк) * [[Лъки Люк]] * Майлс Моралес: Върховния Спайдър-мен * Моментикон (Андрю Калдекот) * [[Библиография на Брандън Сандерсън#Мъглороден (Mistborn)|Мъглороден]] (Брандън Сандерсън) * Найтуинг * Наръчник на пестеливия магьосник за оцеляване в средновековна Англия (Брандън Сандерсън) * Нация (Тери Пратчет) * Невероятния Спайдър-мен * Неофициалните рецепти от „Властелинът на пръстените“ (Том Грим) * Непокорни небеса (Ан Сей Лин) * Огромен малък Марвел * Озарения (Брандън Сандерсън) * Пазители на галактиката * Повреда във всички системи ([[Марта Уелс]]) * Пътешественик в Средната земя * Пътят на кралете (Брандън Сандерсън) * Радиант * Ритъмът на войната (Брандън Сандерсън) * [[Светкавицата: Флашпойнт]] * Светът на акото (Тери Пратчет) * [[Светът на диска]] (Тери Пратчет) * Силоз (Хю Хауи) * Сияйни слова (Брандън Сандерсън) * Скайдол * Скълдъгъри Плезънт (Дерек Ланди) * Смяна (Хю Хауи) * Спайдър-мен: Легендарни любимци * [[Спиращия войната]] (Брандън Сандерсън) * [[Супермен: Призвание]] * [[Супермен: Съветски син]] * Сянката на боговете (Джон Гуин) * Трес от Смарагдово море (Брандън Сандерсън) * Фантастичната четворка: Кръговрат * Харлийн * Хелбой: Семето на разрухата * Ъмбрела академия: Апокалиптична сюита * Юми и художникът на кошмари (Брандън Сандерсън) * Blade Runner 2019 * [[BRZRKR]] * Jack Eridon * Kamikaze * The Kong Crew * [[The Sandman: Господарят на сънищата]] * [[V като Вендета]] }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.artline-store.net/ Официален сайт на издателство „Студио Арт Лайн“] [[Категория:Издателства в София]] [[Категория:Основани в България през 2005 година]] io4u1rip0uyt1l8da6xdcwqwjmry3a3 0 454386 12416384 11442243 2024-11-18T22:14:21Z PowerBUL 202075 12416384 wikitext text/x-wiki {{Личност|зоолог | име = Сизар Милан | портрет = Cesar millan (cropped).jpg | описание = рехабилитатор на кучета | роден-място = [[Кулиакан]], [[Мексико]] }} '''Сѝзар Мѝлан Фавèла''' е дресьор и рехабилитатор на [[куче]]та от [[Мексико|мексикански]] произход, натурализиран гражданин на [[САЩ]] от 2010 г. Автор е на книги и издател на списание по въпросите за обучението на кучетата. Водещ е на реалити шоута посветени на кучетата, излъчвани основно по [[Нешънъл Джиографик (телевизионен канал)|„National Geographic“]]. == Биография == Роден е в град [[Кулиакан]], административен център на [[щат]]а [[Синалоа]] в [[Мексико]]. Син е на Фелипе Милан Гилен и Мария Тереза Фавела де Милан. Израства сред животните във фермата на дядо си и от малък проявява таланта си да укротява и успокоява животните. На 21-годишна възраст Сизар заедно със семейството му преминават нелегално границата на [[САЩ]] и се установяват в [[Санта Клара (Калифорния)|Санта Клара]], щата [[Калифорния]]. Не знае нито дума английски и почти два месеца семейството живее на улицата, но уменията на младия рехабилитатор скоро му намират клиенти, сред които е и американската актриса и продуцент Джада Пинкет-Смит, която става негов поддръжник и ментор, а като начало му намира учител по английски. През 2000 г. Сезар Милан получава официален статут на постоянно пребиваващ на територията на САЩ, а през 2009 г. получава американско гражданство. == Семейство и личен живот == През 1994 г. се жени за Илюзион Уилсън, от която има двама сина: Андрè (р.1995 г.) и Калвин (р.2001). През 2010 г. Илюзион подава молба в съда и се развежда с него. През същата година умира и любимото му куче Дади, американски питбул териер. Това предизвиква у Сизар силен емоционален срив и той прави опит за самоубийство. За да се измъкне от тежкото депресивно състояние дресьорът отказва да взема антидепресанти, а се обръща към работата, към кучетата и физическите натоварвания. През 2012 г. Сизар се събира да живее с новата си приятелка Джахира Дар. При тях остава да живее по-малкият му син. Новото му семейство се появява понякога в епизодите от последния сезон на „Говорещия с кучета“. == Творческа дейност == През 2002 г. Сизар Милан създава в [[Лос Анджелис]] Център за рехабилитация на кучета, където се занимава с проблемни и агресивни индивиди. През 2004 г. Сизар Милан става водещ на телевизионно реалити шоу „Говорещият с кучета“ (''Dog Whisperer''), посветено на рехабилитирането на кучета с дразнещо и агресивно поведение. Шоуто бързо набира популярност и се превръща в едно от най-гледаните предавания в САЩ. Излъчва се 7 сезона – от 13 септември 2004 г. до 15 септември 2012 г. по канала „National Geographic“ и бива предавано в над 80 страни. Във всеки епизод от по 60 мин. водещият се среща с 2 до 3 семейства, които имат проблеми в отношенията си с домашните си кучета – открива в повечето случаи къде е проблемът, а после обучава и наставлява семейството как да се държи с кучето и как да разчита знаците на неговото поведение. Шоуто се превръща в своеобразен бестселър сред телевизионните програми с научно-популярна насоченост. След прекратяването на „Говорещия с кучета“ дресьорът започва през 2012 г. ново реалити шоу, „Водачът на глутницата“ (''Leader of the Pack''), в което се опитва да спаси изоставени в приюти кучета като им намери възможно най-подходящото за тях семейство и най-уверените водачи. През 2009 г. Милан започва да издава в САЩ и [[Канада]] месечно списание „Как го прави Сизар“ (''Cesar's Way'') със статии и съвети за подобряване на взаимоотношенията между хората и техните домашни любимци кучетата. Списанието скоро се превръща в No1 по популярност в своя сектор в Северна Америка, а от 2012 г. стартира издаването му и в [[ЮАР]]. Написва няколко книги с наставления по отглеждането на кучета и с автобиографична насоченост, които се превръщат в бестселъри на „[[Ню Йорк Таймс]]“ и са преиздадени в над десет страни. Сътрудничи с [[Йейлски университет|Йейлския университет]] при създаването на учебни програми за деца, основаващи се на взаимоотношенията с [[животни]]. Работи с широк кръг личности с различни професии, включително и със знаменитости като [[Опра Уинфри]], [[Никълъс Кейдж]], [[Уил Смит]], [[Вин Дизел]] и др. Счита, че успехите му и при животните, и в [[бизнес]]а се дължат на онова, което е научил от кучетата – на личното [[чувство]] за баланс. Някои дресьори и издания, посветени на животните, го критикуват за по-острия подход при справянето с агресивни и раздразниелни кучета, но като цяло и те признават ефективния му подход и метода му преди всичко да обучава собствениците, а след това те сами да превъзпитават домашните си любимци. == Дресура на кучета == Работата му се фокусира върху въздействието върху кучетата с т. нар. от него „спокойно-напориста (спокойно-настойчива) енергия“. Той коригира поведението на домашните любимци като обучава техните собственици да разбират нуждите и сигналите на кучетата, да осъзнават, че кучетата са групови животни и обикновено не живеят самостоятелно, а се събират на глутници с определена йерархия в тях. Той учи собствениците как да заемат лидерска позиция в онова, което кучето счита за своя „глутница“, но да я заемат спокойно, уверено и неотстъпно. Милан поставя на първо място покриването и балансирането на основните нужди на кучето чрез: упражнения, [[дисциплина]] и [[любов]] – точно в тази последователност. С други думи задължение на собственика е да дава възможност на кучето да изразходва своята енергия чрез подходящи упражнения или да я насочва в подходяща за него работа, да го научи да следва ясни правила и да знае своите граници и ограничения, а в подходящото време, когато кучето е изпълнило неговите изисквания, да му дава своята любов. Милан настоява собствениците да показват своята любов към кучето само когато то е спокойно, уравновесено, когато е доволно, че е изпълнило упражненията или се е съобразило с правилата, когато умът му не е напрегнат и обезпокоен; защото ако кучето е нервно, уплашено, раздразнено или в друго превъзбудено състояние, проявите на любов от страна хората може само още повече да засилят дисбаланса на отрицателна енергия у него и да го научат да си търси внимание с помощта на дразнещо и невротично поведение. Според Милан най-голямата грешка на собствениците на кучета е да им дават много внимание, нежност и лакомства, твърде малко дисциплина, почти никакви упражнения и съвсем недостатъчни разходки. Рехабилитаторът подчертава особената важност на разходките за кучето, а не само на упражненията. Но на първо място кучето трябва да признава собственика си като свой водач. Той настоява собствениците внимателно да следят сигналите на тялото, интонацията и лицето и своевременно да отстраняват причините за лошото поведение още в зародиш или преди да са е изострило. Призовава собствениците да разберат дълбокото влияние, което оказва собственото им емоционално състояние върху домашния питомец. Животните са много чувствителни – те усещат настроението, сърцебиенето, нервността, неувереността на своите владелци, като всичко това рефлектира върху собствената им емоционална нагласа и те реагират по свой невротично-агресивен начин. Затова много е важно хората, които притежават кучета, да контактуват с тях, когато те самите са в спкойно, отпуснато състояние, но излъчват увереност и се движат с изпънати рамене и вдигнати гърди. Сизар Милан многократно заявява, че е необходимо да се удовлетворяват потребностите на кучето според неговите кучешки нужди, а не предимно според човешките емоции на собствениците му. И най-вече владелецът на кучето трябва да разбере, че всяко куче е уникално и има свои особени индивидуални потребности, които да го отличават от останалите кучета наоколо. Настоява да се използват прости гласови подвиквания като например „шшт“ и „тсст“, други звукови сигнали или щракане с пръсти, за да заостри вниманието на кучето или да му даде сигнал „внимание“ и препоръчва такива да се използват много по-често от думите и особено от името. Милан съветва: при среща с непознат човек или куче да не се използват първо гласови или зрителни сигнали, защото кучетата възприемата света около себе си първо с обонянието, след това със зрението и едва накря със слуха си. На кучето трябва да се позволи първо да подуши новия „обект“, какъвто и да е той, ако е възможно дори преди да го види и чуе, след това да го види, после да го чуе и накрая, ако кучето позволи, да го усети – да се докосне до него. == Благотворителна дейност == През 2007 г. Сизар и Илюзион Милан създават благотворителна фондация за спасяване, рехабилитиране и настаняване на кучета. Те създават и програма за обучение на осиновители на кучета. След развода им фондацията е само на името на Сизар Милан. Рехабилитаторът участва в множество проекти свързани с кучетата, с деца в риск, с обучение на хората да разбират и приемат животните. През 2006 г. обикаля страната със семинар, чиито приходи също влизат във фондацията. За своята ангажиратност с проблемите на животните и за своята благотворителна дейност Милан е награждаван с множество награди, включително е бил номиниран няколко пъти за наградата [[Еми (награда)|„Еми“]] в категорията телевизионни реалити шоу програми. МАРИЯ твоето куце и то говори споко джони тест дай саджак == Външни препратки == {{Уикицитат|Сизар Милан}} * {{икона|en}} [http://www.cesarsway.com// Официален сайт на Сизар Милан] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130806071430/http://www.cesarsway.com/ |date=2013-08-06 }} * {{икона|en}} {{imdb name|1559638|Сизар Милан}} * {{икона|en}} [http://channel.nationalgeographic.com/wild/dog-whisperer/ Dog Whisperer with Cesar Millan at NationalGeographic.com] * [http://div.bg/Сизър-Милан-повелителят-на-кучетата_l.a_i.238076.html Сизър Милан – повелителят на кучетата], на сайта на Div.bg, 17.11.2012 * [http://www.lapa.bg/topics/15802,Важни-съвети-за-любителите-на-кучета-от-Сизър-Милан- Важни съвети за любителите на кучета от Сизър Милан] * {{икона|ru}} [http://perevodchik-s-s.do.am/ Переводчик с собачьего с Цезарем Милланом] {{Превод от|en|Cesar Millan|566313144}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Милан, Сизар}} [[Категория:Американски издатели на списания]] [[Категория:Американски телевизионни водещи]] [[Категория:Американски писатели]] [[Категория:Мексиканци в САЩ]] [[Категория:Кинолози]] [[Категория:Дресьори]] [[Категория:Родени в Кулиакан]] isqr9utpa39t3swlf1nsl7zyez7hph0 0 456643 12416129 12210491 2024-11-18T18:06:59Z Elkost 8375 ±[[Категория:Английски гимназии]]; ±[[Категория:Средни училища в Русе]]→[[Категория:Гимназии в Русе]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416129 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Английска гимназия „Гео Милев“ | лого = Ag-geo-milev-transp-logo.png | снимка = Ag-geo-milev-front.jpg | описание = | основаване = 1963 г. | закрита = | основател = | вид = езикова гимназия | към = | град = [[Русе]] | страна = [[България]] | директор = г-жа Маргарита Янакиева | учители = | ученици = над 500 | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = гр. Русе, ул. „Алеи Възраждане“ № 3 | телефон = | e-mail = | патрон = [[Гео Милев]] | сайт = {{URL|http://elsruse.eu}} | карта = България Русе | карта-описание = Местонахождение в Русе | бележки = | общомедия = Geo Milev English school, Rousse }} '''АГ „Гео Милев“''' е профилирана гимназия в град [[Русе]] с петгодишен курс на изучаване на английски език и задължителен втори чужд език по избор: немски, руски или френски. Основана през 1963 г. в сграда-паметник на културата.<ref>[http://www.ruse-bg.eu/uploads/files/Registri/SPISYK.pdf www.ruse-bg.eu]</ref> Гимназията е асоцииран член към Глобалната училищна мрежа на [[ЮНЕСКО]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=9218 |заглавие=www.mon.bg |достъп_дата=2016-10-28 |архив_дата=2017-02-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170222021344/http://mon.bg/?h=downloadFile&fileId=9218 }}</ref> С решение на [[Министерски съвет на България]] от 2017 г., училището получава статус на „иновативно училище“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=11945 |заглавие=www.mon.bg |достъп_дата=2017-06-01 |архив_дата=2017-06-25 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170625133813/http://www.mon.bg/?h=downloadFile&fileId=11945 }}</ref> == История == Сградата на Английска гимназия „Гео Милев“ е построена през 1908 г. от италианския архитект Мариано Пернигони и първоначално е помещавала Френския девически колеж с пансион „Notre dame de sion“. Според проекта сградата е трябвало да има П-образна форма, но е изпълнено само едното крило и понастоящем главната фасада е асиметрична. Френският девически пансион е бил заграден с висока ограда. Момичетата, повечето от богати фамилии от цялата страна, живеели под надзора на калугерки-французойки при желязна дисциплина, етикет и поведение. Всяка сутрин специална покрита кола ги возела до учебната сграда, която се намирала на ул. „Борисова“. След 1948 г., сградата е използвана за ЖП училище и впоследствие за поликлиника. На 1 август 1963 г. се открива Политехническа гимназия с преподаване на английски език. Първите випуски изучават само английски език. От учебната година 1983/84 се разкриват две паралелки с изучаване на френски език, а от 1984/85 г. и две паралелки с първи език – немски. Увеличил се и броят на паралелките с профилирано изучаване на английски език от 4 на 5. Така всяка учебна година се приемали 9 паралелки по 25 ученици, което от 1985/86 г. наложило обучение на две смени. Паралелките с първи френски и първи немски език през 1993 г. били прехвърлени в Руската гимназия (сега СОУЕЕ ”Св. Константин-Кирил Философ”). Понастоящем в АГ „Гео Милев“ се приемат четири паралелки с интензивно изучаване на английски език (втори чужд език – френски, немски или руски). През 2010 г. към сградата е открит нов спортен салон. А през 2013 г. – музейна сбирка за училищния живот през различните периоди на обитаване на сградата. В стъклени витрини са подредени архивни материали, грамоти от олимпиади и конкурси; купи, медали и флагчета от призови места на спортни състезания; вестници и материали от честванията на юбилеи и годишнини от създаването на гимназията и т.нар. „капсули на времето“ – посланията на всеки випуск към следващите поколения. Отразени са и успехите на учителите, наградени с орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] и други отличия за своята професионална дейност. На 10 ноември 2016 г., в присъствието на [[Министър на труда и социалната политика на България|Министъра на труда и социалната политика]] – Зорница Русинова и кмета на град Русе – [[Пламен Стоилов]], е тържествено открита ремонтираната и обновена сграда на гимназията по проект „Красива България“.<ref>[http://www.ruseinfo.net/news_155434.html www.ruseinfo.net]</ref> == Възпитаници и реализация == Много от завършилите гимназията продължават своето следване в престижни образователни институции в Европа и САЩ, като Кеймбридж, Оксфорд, Харвард, Станфорд, Карнеги Мелън, Лондонския университет, Помона, Колумбийския университет.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=604343 „16 българчета ще учат в Кеймбридж догодина“]</ref><ref>[http://www.ruseinfo.net/news_108796.html „Държим на традициите отпреди 50 години, следим новостите и се стремим да се променяме“]</ref> Изявени личности, бивши възпитаници на гимназията са: * [[Владимир Койлазов]] – създател на [[V-Ray]]. Носител на Scientific and engineering award от [[Оскари 2017]] за софтуера си V-Ray;<ref>[http://www.oscars.org/news/18-scientific-and-technical-achievements-be-honored-academy-awards-0 18 научно-технически достижения, които са отличени с награди „Оскар“]</ref> * [[Иван Петров (физик)|Иван Петров]] – Физик, президент на [[Американско вакуумно общество|Американското вакуумно общество]].<ref>{{cite web | title=AVS Ivan Petrov | url=https://www.avs.org/About/Roster/Bios/Ivan-Petrov | accessdate=11 септември | accessyear=2015 | архив_дата=2018-08-06 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180806211643/https://www.avs.org/About/Roster/Bios/Ivan-Petrov }}</ref> * [[Мартин Иванов (историк)|Мартин Иванов]] – Министър на културата в служебното правителство на [[Правителство на България (90)|Георги Близнашки]].<ref>[http://mc.government.bg/page.php?p=1&s=11&sp=519&t=520&z=0 mc.government.bg]</ref> * Любомир Тодоров – посланик на България в Япония.<ref>[http://novinar.bg/news/govoriteliat-na-vanshno-slusha-iaponka-vkashti_MTI1Mjs0Mw==.html „Говорителят на Външно слуша японка вкъщи“]</ref> * Димитър Миленков – Съветник по икономически въпроси на [[Президент на България|Президента на Република България]]. Завършил [[Харвардски университет|Харвардския университет]]; * [[Биляна Траянова]] – актриса, продуцент, автор и режисьор на тв предаването „Без багаж“;<ref>{{Citation |title=Водещи на предаването „Без багаж“ |url=http://www.bezbagaz.com/hosts.php |accessdate=2013-09-04 |archivedate=2013-09-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130925220137/http://www.bezbagaz.com/hosts.php }}</ref> * Момчил Кюркчиев – Изпълнителен директор и съосновател на Leanplum в Сан Франциско<ref>[http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/2013/03/01/2013386_optimizaciia_po_noti/ www.capital.bg]</ref> и бивш старши софтуерен инженер в Google;<ref>{{Citation |title=„Покорителят на Гугъл програмира от 8-и клас“ |url=http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=180768 |accessdate=2013-09-04 |archivedate=2013-09-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130926023334/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=180768 }}</ref> * Цветелина Тенева – създател на Института за предприемачи на Сиско;<ref>{{Citation |title=mief.vuzf.bg |url=http://mief.vuzf.bg/bg/teacher/tzvetelina-teneva/ |accessdate=2017-06-02 |archivedate=2016-11-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161101073034/http://mief.vuzf.bg/bg/teacher/tzvetelina-teneva/ }}</ref> * Биляна Бонева-Атанасова – журналист и международен редактор на новини в „По света и у нас“; * [[Нелина]] – фолклорен изпълнител * Росица Яламова – Професор в Летбриджкия университет, Канада; * Николай Димитров – Principal Business Developer Relations в Amazon Game Studios * Красимир Косев – Учен, автор, тв водещ. Директор на Университетски Ботанически градини – София, Варна и Балчик на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Специализирал към Кралското дружество в Университета в Манчестър.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://innovationstarterbox.bg/persons/krasimir-kosev/ |заглавие=innovationstarterbox.bg |достъп_дата=2017-06-02 |архив_дата=2017-08-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170807014615/http://innovationstarterbox.bg/persons/krasimir-kosev/ }}</ref> * [[Тинко Ефтимов]] – канадски и български физик, професор. * [[Виктория Василева]] – Зам.-председател на [[XLV народно събрание]] *Теодора Генчовска - Министър на външните работи в правителството на Кирил Петков == Резултати от матурите == Възпитаниците на гимназия „Гео Милев“ са на първо място по резултати от ДЗИ за учебната 2014/2015 година в [[Русе]]. Оценките по БЕЛ нареждат училището на 16-о място от 100-те най-добри училища в страната.<ref>[http://www.danybon.com/obrazovanie/top-100-uchilista-v-bg-matura-bel-12-klas-2015/ www.danybon.com]</ref> Резултатите на възпитаниците от държавните зрелостни изпити по биология, история и цивилизации, физика и астрономия, са най-добрите в града за тази година.<ref name="МОН Класация на матурите">{{Citation |title=„МОН Класация на матурите“ |url=http://rezultati.zamaturite.bg/uspeh/index.php |accessdate=2016-06-19 |archivedate=2017-02-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170203012542/http://rezultati.zamaturite.bg/uspeh/index.php }}</ref> За учебната 2015/16 година, гимназия „Гео Милев“ е на 9-о място в националната класация на училищата, чиито ученици са постигнали най-висок резултат на втората матура по избираем предмет, със средна аритметична оценка – 5,60 (87 явили се).<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/06/07/2773249_rezultatite_na_maturite_sled_12_klas_dobur_4_dopulnena/ www.capital.bg]</ref> === Резултати от матурата по английски език === Към 2021 г. резултатите от матурата по английски език нареждат гимназията в Топ 10 на езиковите гимназии в национален мащаб и в топ 20 на гимназиите по общ резултат от матурите в България.<ref name="МОН Класация на матурите"/><ref name="danybon.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.danybon.com/obrazovanie/klasacia-gimnazii-vsichki-dzi-12-class-2021/ | заглавие = Класация на гимназиите в България от матурите в 12 клас (2021) | издател = www.danybon.com | достъп_дата = 23 ноември 2021}}</ref> {| class="wikitable" |- | ! 2010 г. !! 2011 г. !! 2012 г. !! 2013 г. !! 2015 г. !! 2016 г. !! 2021 г. |- |Оценка | 5.69 || 5.60 || 5.48 || 5.62 || 5.60 || 5.69 || 5.56<ref name="МОН Класация на матурите"/><ref name="danybon.com"/> |- |Явили се | 77 ученика || 80 ученика || 80 ученика || 68 ученика || 79 ученика || 75 ученика || 85 ученика |} == Галерия == <gallery> NotreDam-ruse.jpg|Френският девически пансион „Notre Dame de Sion“ NotreDam2-ruse.JPG|Снимка на несъществуващата сега ограда NotreDam3-ruse.JPG|Залата за занимания по музика Els-geo-milev-ruse-dnes.jpg|Английската гимназия днес Park-els-geo-milev.jpg|Сградата е разположена в парк </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.agruse.com/ Уеб сайт на Английска гимназия „Гео Милев“] * [https://www.facebook.com/groups/pushcom/ Facebook група PushCom] {{Портал|Образование|Езикознание|България}} [[Категория:Основани в България през 1963 година]] [[Категория:Недвижими културни ценности в Русе]] [[Категория:Обекти, наречени на Гео Милев]] [[Категория:Английски гимназии|Русе]] [[Категория:Гимназии в Русе]] ai6t3qys72dr4es9s1pkifre7rc7ae9 0 458556 12416598 11812875 2024-11-19T09:14:06Z 149.62.206.60 12416598 wikitext text/x-wiki '''Баба ти''' ({{Lang|la|contextus}} – сплитане, съединение, свръзка) в [[езикознание]]то е завършена част от изречение или откъс от речта, определящи смисъла на отделна [[дума]] или [[словосъчетание]]. == Етимология == Произходът на думата в българския език е през [[руски език|руски]], [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]] езици от латински. == Видове контекст == === Езиков контекст (вербален контекст) === ==== Примери за дума с няколко значения ==== * Думата [[бит]] се използва за обозначаване на съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и т.н. * В по-общ, разширен смисъл тази дума се използва като синоним на [[живот]], [[битие]]. * В [[информатика]]та [[бит (информатика)|бит]] е мерна единица за количество [[информация]]. * В друг контекст думата бит е форма на минало страдателно [[причастие]] от [[глагол]]а бия. „Да не ядеш немит, ако не щеш да си бит.“<ref>Петко Славейков, [http://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/Д Български пословици], изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 243.</ref> * Форми на думата „бит“ като [[прилагателно]] име също се използват: „Изгледва като ''бита'' мечка.“ <ref>Петко Славейков, [http://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/И Български пословици], изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 342.</ref> – срещу смислово различен контекст за членуваната форма на „бит“ в израза „изследване на ''бита'' през епохата“. Посочените примери показват, че много често не е възможно да се определи какъв е смисълът на думата, взета самостоятелно, извън контекста. === Общ (разширен извън езиковите фактори) контекст === Има се предвид в най-общия смисъл ситуация, която включва освен лингвистични условия и всички обстоятелства – социални, психологически, природни, и т.н. == Влияние == Влиянието на контекстните параметри при езиковата употреба или дискурс обикновено се изучава от гледна точка на езика, езиковите промени, функционалния стил на говора. Основното допускане е, че говорещите адаптират езиковата употреба (като интонация, лексикален избор, синтаксис, както и други) към текущата комуникационна ситуация. В този смисъл, употребата на езика може да се нарече повече или по-малко „подходяща“ в даден контекст. == Източници == <references /> * Речник на чуждите думи в българския език, БАН, С., 1982, стр. 434. * Речник на литературните термини, четвърто издание, „Наука и изкуство“, С., 1980, стр. 368. {{Превод от|en|Meaning (linguistics)|560672063}} [[Категория:Лингвистика]] badwfc5sk6ytg84aetiu7stvsnlzlnj 12416600 12416598 2024-11-19T09:14:26Z Tanbiruzzaman 326468 Премахнати редакции на [[Special:Contributions/149.62.206.60|149.62.206.60]] ([[User talk:149.62.206.60|б.]]), към версия на Carbonaro.: [[Уикипедия:Вандализъм|Вандализъм]] 10974404 wikitext text/x-wiki '''Контекст''' ({{Lang|la|contextus}} – сплитане, съединение, свръзка) в [[езикознание]]то е завършена част от изречение или откъс от речта, определящи смисъла на отделна [[дума]] или [[словосъчетание]]. == Етимология == Произходът на думата в българския език е през [[руски език|руски]], [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]] езици от латински. == Видове контекст == === Езиков контекст (вербален контекст) === ==== Примери за дума с няколко значения ==== * Думата [[бит]] се използва за обозначаване на съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и т.н. * В по-общ, разширен смисъл тази дума се използва като синоним на [[живот]], [[битие]]. * В [[информатика]]та [[бит (информатика)|бит]] е мерна единица за количество [[информация]]. * В друг контекст думата бит е форма на минало страдателно [[причастие]] от [[глагол]]а бия. „Да не ядеш немит, ако не щеш да си бит.“<ref>Петко Славейков, [http://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/Д Български пословици], изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 243.</ref> * Форми на думата „бит“ като [[прилагателно]] име също се използват: „Изгледва като ''бита'' мечка.“ <ref>Петко Славейков, [http://bg.wikisource.org/wiki/Български_притчи_или_пословици_и_характерни_думи/И Български пословици], изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003, стр. 342.</ref> – срещу смислово различен контекст за членуваната форма на „бит“ в израза „изследване на ''бита'' през епохата“. Посочените примери показват, че много често не е възможно да се определи какъв е смисълът на думата, взета самостоятелно, извън контекста. === Общ (разширен извън езиковите фактори) контекст === Има се предвид в най-общия смисъл ситуация, която включва освен лингвистични условия и всички обстоятелства – социални, психологически, природни, и т.н. == Влияние == Влиянието на контекстните параметри при езиковата употреба или дискурс обикновено се изучава от гледна точка на езика, езиковите промени, функционалния стил на говора. Основното допускане е, че говорещите адаптират езиковата употреба (като интонация, лексикален избор, синтаксис, както и други) към текущата комуникационна ситуация. В този смисъл, употребата на езика може да се нарече повече или по-малко „подходяща“ в даден контекст. == Източници == <references /> * Речник на чуждите думи в българския език, БАН, С., 1982, стр. 434. * Речник на литературните термини, четвърто издание, „Наука и изкуство“, С., 1980, стр. 368. {{Превод от|en|Meaning (linguistics)|560672063}} [[Категория:Лингвистика]] 1asxcipheg51qrwqhrm6bk3mst2xjzq 0 468811 12415943 12212388 2024-11-18T16:23:30Z Nk 399 12415943 wikitext text/x-wiki {{обработка|увод, форматиране}} Когато султан [[Кабус бин Саид]] поема властта през 1970 г., Оман е с ограничени контакти с външния свят, включително и съседните арабски държави. Специален договор позволява непосредственото участие на Обединеното кралство в областта на гражданското и военното дело в Оман. Връзките с Обединеното кралство са установени по времето на султан Кабус. От 1970 г. Оман започва да извършва умерена външна политика и разширява дипломатическите си отношения с останалия свят. Оман подкрепя през 1979 г. Кемп Дейвид и е една от трите държави от Арабската лига, заедно със Сомалия и Судан, която не прекъсва отношенията си с Египет след подписването на египетско- израелския мирения договор през 1979 г. По време на кризата в [[Персийски залив|Персийския залив]], Оман подпомага усилията на [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]]. Оман е развила тесни връзки със своите съседи, тя се присъединява към Съвета за сътрудничество в Персийския залив, когато тя е създадена през 1980 година. Оман е традиционно поддържа мирни инициативи в Близкия изток, както тези през 1983 г. През април 1994 г. Оман е домакин на пленарното заседание на Водната работна група на мирния процес, първата държава на Персийския зали, която го прави. По време на периода на [[Студена война|Студената война]], Оман избягва отношения с комунистически страни, заради комунистическата подкрепа на бунтовниците в Дхофар. През последните години, Оман е предприел дипломатически инициативи в републиките от Централна Азия, особено в Казахстан, където той участва в проект за съвместен петролопровод. В допълнение, Оман поддържа добри отношения с Иран и двете страни редовно обменят ресурси и посещения. Оман е активен член в международни и регионални организации, по-специално Арабската лига и ССЗ (Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива), както и нейната външна политика се ръководи от Министерство на външните работи на страната. [[Файл:Flag of Oman.svg|мини|Флаг на Оман]] [[Файл:National emblem of Oman.svg|мини|Герб на Оман]] == Международни спорове == Северната граница с Обединените арабски емирства не е двустранно определена; северната част на полуостров Мусандам е административна граница. == Двустранни отношения == === Египет === Оман е единствената арабска държава, освен Судан, която поддържа добри отношения с Ануар ал Садат след, като Египет признава Израел. Неправителствената организация, която започна разследване за чуждото финансиране на организации в Египет установява, че Оман, заедно с Обединените арабски емирства, са дарили $ 14,1 милиона в института Мохамед Алаа Мубарак, който е кръстен на внука на Хосни Мубарак. === Индия === Отношения между Индия и Оман се извършват между Индия и Султаната на Оман. Индия има посолство в Маскат, Оман. Индийското консулство е открито в Маскат през февруари 1955 г. и е повишено до пълноправно посолство през 1971 година. Първият посланик на Индия пристигна в Маскат през 1973 година. Оман установява своето посолство в Ню Делхи през 1972 г., како и генерално консулство в Мумбай през 1976 г. === Косово === На 4 февруари 2011 г., Оман призна Република Косово като независима и суверенна държава. Посолството на Косово в Лондон получава писмото от Султана на Оман, който проправя пътя за установяването на дипломатически отношения с Република Косово. Това писмо, адресирано до Министерството на външните работи на Косово, гласи, както следва: „Признавам решението на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, правителството на Султаната на Оман ще приветства членството на Косово в ООН, както и с други международни и регионални организации, към които желае да се присъедини“. Султанат Оман е 75-ата страна, която призна независимостта на Република Косово. === Малайзия === Малайзия и Оман установяват дипломатически отношения през 1983 г. Двустранната търговия между Малайзия и Оман достига почти RM500 милиона през януари-октомври 2010 г., с основен предмет на износ на Малайзия до Оман петрол, машини, апарати и части, продукти от дърво, електрически и електронни продукти. === Пакистан === Отношенията между Исламабад и Маскат са добри, защото тя е най-близката арабска държава до Пакистан, както и факта, че около 30% от населението на Оман има корени от пакистанската провинция Белуджистан. Отношенията между Пакистан и Оман са установени преди повече от сто години. === Русия === Русия има посолство в Маскат. Оман е представен в Русия чрез посолството си в Москва. Оман и Русия са установила дипломатически отношения на 5 февруари 1986 и все още поддържат най-вече приятелски отношения. === ОАЕ === През декември 2010 г., Оман открива шпионска мрежа, управлявана от Обединените арабски емирства, които събират информация за военните части и правителството на Оман. Кувейт е медиатор в спора. === Обединено кралство === Отношенията между Обединеното кралство и Оман са силни и със стратегическа насоченост. Обединеното кралство има посолство в Мина ал Фала и Оман има посолство в Лондон. Кралица Елизабет II посещава Оман през ноември 2010 г., за да отбележи 40-ия Национален празник на Оман и да вземе участие в огромните честванията в страната. Това е второто посещение в Султаната (първото е през 1979 г.) === САЩ === През 1974 г. и април 1983 г., Султанът на Оман – Кабус прави официални посещения в САЩ. Вице президентът Джордж Х. Буш посещава Оман през 1984 г. и 1986 г., а президентът Бил Клинтън посещава за кратко през март 2000 г. Вицепрезидентът Дик Чейни посещава Оман през 2002 г., 2005 г., 2006 г. и 2008 г. През март 2005 г., САЩ и Оман започват преговори за споразумение за свободна търговия, които са успешни и приключват през октомври 2005 година. Споразумението за свободна търговия е подписано на 19 януари 2006 г. == Източници == <references/> {{Превод от|en|Foreign relations of Oman|631971142}} [[Категория:Външна политика на Оман| ]] bybncx5m0p6sh6qooo3hqgtj3b7z0lh 0 475871 12416616 12020270 2024-11-19T09:20:50Z Elkost 8375 +[[Категория:Математически гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища във Велико Търново]]→[[Категория:Гимназии във Велико Търново]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416616 wikitext text/x-wiki {{Училище|основаване=1971 г.|държава={{BUL}}|град=Велико Търново|директор=Ангел Гушев|патрон=Васил Друмев|адрес=ул. „Вела Благоева“ 10|телефон=062620274|e-mail=info-300122@edu.mon.bg|сайт=www.pmgvt.org}} '''Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“''' е специализирана многопрофилна гимназия в град [[Велико Търново]]. През годините се утвърждава като едно от най-престижните средни училища в региона. == История == На 27 май 1971 е издадена заповед от министър [[Стефан Василев (политик)|Стефан Василев]] за откриване на математическа гимназия в град [[Велико Търново]]. Гимназията отваря врати на 1 септември 1971, като първоначално има две паралелки. Първият директор на училището е Никола Високов. Първоначално гимназията се е помещавала в сградата на ОУ „П. Р. Славейков“ и две години в Строителния техникум. През следващите 10 години математическата гимназия дели обща сграда с [[Езикова гимназия „Професор доктор Асен Златаров“|Езиковата гимназия]] в града. През 1985 година гимназията се слива с [[ЕСПУ „Васил Друмев“]]. През 1988 учебното заведение получава името Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“. == Директори на гимназията == * 1987 – 1998 Петър Джуров * 1998 – 2004 Милка Илиева * 2004 – 2013 Славка Симеонска * 2013 – 2016 Милка Илиева * 2017 – Ангел Гушев == Профили == * Математика с английски или немски език * Софтуерни и хардуерни науки * Природни науки * Системно програмиране * Приложно програмиране == Възпитаници == *д-р [[Светлин Наков]] - програмист-предприемач, създател на „[[СофтУни (Софтуерен университет)|СофтУни]]“ == Източници == [http://www.pmgvt.org/node/1 Официален уебсайт] {{Портал|Образование|Математика|Велико Търново|България}} [[Категория:Основани в България през 1971 година]] [[Категория:Математически гимназии в България]] [[Категория:Гимназии във Велико Търново]] ibcz8upb6hfjfw89bkg3f0v970aka90 0 478991 12416013 12154534 2024-11-18T17:20:15Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416013 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Роуз Лесли | портрет = Rose Leslie by Gage Skidmore (cropped).jpg | размер на портрета = | обяснение = <small>Роуз Лесли на [[San Diego Comic-Con International|San Diego Comic-Con]] през 2014 г.</small> | рождено име = | роден-място = {{флагче|Великобритания}} [[Абърдийн]] | починал-място = | друго име = | активност = от 2008 г. | брачен партньор = [[Кит Харингтън]] | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = '''Нов талант:'''{{br}}2009 „Нов град“<ref>{{Цитат уеб | заглавие = New Talent Awards in 2009 | труд = [[BAFTA|BAFTA Scotland]] | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://www.bafta.org/scotland/awards/new-talent-awards-2009,1140,BA.html | език = en | архив_дата = 2014-08-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140819200438/http://www.bafta.org/scotland/awards/new-talent-awards-2009,1140,BA.html }}</ref> | грами = | награди = }} '''Роуз Лесли''' ({{lang|en|Rose Leslie}}) е [[Шотландия|шотландска]] театрална и филмова актриса,<ref name=hamilton_1>{{Цитат уеб | заглавие = Rose Leslie | труд = Hamilton Hodell | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://www.hamiltonhodell.co.uk/cv/client_rose-leslie_id_100050.htm | език = en }}</ref> носителка на награда на [[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|БАФТА]] и номинирана за награда на „Гилдията на киноактьорите“.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Rose Leslie – Awards | труд = [[IMDb]] | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm3310211/awards?ref_=nm_awd | език = en }}</ref> Известни продукции с нейно участие са филма „Най-добре сега“ и сериалите „Арестувани зад граница“, „Престъпления от миналото“, „[[Имението Даунтън]]“ и „[[Игра на тронове (сериал)|Игра на тронове]]“. През 2014 г. заема 61-во място в класацията „Най-желаните жени“ на специализирания мъжки [[интернет портал]] „AskMen“.<ref name="uk.a_Rose">{{Цитат уеб | заглавие = Top 99 Women 2014 #61 Rose Leslie | труд = AskMen | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://uk.askmen.com/specials/2014_top_99/61-rose-leslie.html | език = en }}</ref> == Биография == Роуз Лесли е родена на 9 февруари 1987 г. в Абърдийн, Шотландия,<ref name="tvgu_Rose">{{Цитат уеб | заглавие = Rose Leslie | труд = [[TV Guide]] | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://www.tvguide.com/celebrities/rose-leslie/bio/375661 | език = en }}</ref> в семейството на Кандида Мери Лесли и Себастиян Лесли. Баща ѝ е глава на клан Лесли за област [[Абърдийншър]].<ref name="tvgu_Rose"/> Роуз израства в [[замък]]а „Ликлихед“ (Lickleyhead), който е собственост на нейния род от 500 години.<ref name="dail_Down">{{Цитат уеб | заглавие = Rose Leslie grew up a Scottish castle Lady | труд = Daily Record | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://www.dailyrecord.co.uk/entertainment/celebrity/downton-abbey-maid-rose-leslie-1084067 | език = en }}</ref> Семейството ѝ са собственици и на замъка „Уортхил“ (Warthill) в Абърдийншър, който е построен през 12 век.<ref name="tvgu_Rose"/><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Warthill castle near Aberdeen Scotland | труд = aboutscotland.com | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://www.aboutscotland.com/aberdeen/warthill.html | език = en | архив_дата = 2012-11-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121124083131/http://aboutscotland.com/aberdeen/warthill.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Aberdeenshire Council – Clan Leslie | труд = aberdeenshire.gov.uk | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = https://www.aberdeenshire.gov.uk/visit/clans/leslie.asp | език = en | архив_дата = 2013-10-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131004220251/https://www.aberdeenshire.gov.uk/visit/clans/leslie.asp }}</ref> Роуз първо учи в местно начално училище в Абърдийн, а след това в частното училище „[[Милфилд]]“ в [[Съмърсет]], [[Англия]].<ref name="dail_Down"/> От 2005 г. започва да учи актьорско майсторство в престижната „Лондонска академия за музикално и драматично изкуство“. Дипломира се с [[бакалавърска степен]] през 2008 г.<ref>{{cite web |url= http://www.lamda.org.uk/studentfiles/2008/c2008/LESLIE,%20Rose.pdf |title= LAMDA |publisher= Web.archive.org |accessdate= 6 април 2014 |lang= en |архив_дата= 2011-07-17 |архив_уеб_адрес= https://web.archive.org/web/20110717041212/http://www.lamda.org.uk/studentfiles/2008/c2008/LESLIE,%20Rose.pdf }}</ref> == Кариера == Дебютът ѝ е през 2008 г. в епизод от документалния сериал на „[[Нешънъл Джиографик (телевизионен канал)|Нешънъл Джиографик]]“ –„Арестувани зад граница“.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Rose Leslie Biography | труд = buddytv.com | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://www.buddytv.com/info/rose-leslie-info.aspx | език = en }}</ref> През 2009 г. участва в телевизионния филм „Нов град“ („New Town“), за ролята си в който получава шотландска награда [[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|БАФТА]] в категория „нов талант“. През 2010 г. участва в постановката „Bedlam“, която се играе в театър „[[Глобус (театър)|Глобус]]“<ref name=hamilton_1/><ref>{{Цитат уеб | заглавие = Downton Abbey – Rose Leslie | труд = Enchanted Serenity of Period Films | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://enchantedserenityperiodfilms.blogspot.com/2010/09/downton-abbey-rose-leslie.html | език = en }}</ref> и в сериала „[[Имението Даунтън]]“. През 2011 г. взима участие в сериала „Престъпления от миналото“ („Case Histories“). През 2012 г. участва в сериала „Вера“ („Vera“) и във филма „Най-добре сега“, в който си партнира с [[Дакота Фанинг]] и [[Кая Скоделарио]]. От 2012 до 2014 г. играе ролята на [[Списък с герои от Игра на тронове#Главни герои|Игрит]] в суперпродукцията на [[Ейч Би Оу|HBO]] – „[[Игра на тронове (сериал)|Игра на тронове]]“. През 2014 г. участва в сериалите „Утопия“ („Utopia“), „Blandings“ и „The Great Fire“. През 2015 г. си партнира с [[Вин Дизел]] във филма „[[Последният ловец на вещици]]“.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Rose Leslie | труд = IMDb | достъп_дата = 6 април 2014 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm3310211/ | език = en }}</ref> == Филмография == {{колони|2| * „Арестувани зад граница“ (документален сериал, 2008) * „Нов град“ (Тв филм, 2009) * „[[Имението Даунтън]]“ (сериал, 2010) * „Престъпления от миналото“ (сериал, 2011) * „Вера“ (сериал, 2012) * „Най-добре сега“ (2012) * „[[Игра на тронове (сериал)|Игра на тронове]]“ (сериал, 2012 – 2014) * „Утопия“ (сериал, 2014) * „Меден месец" (2014) * „Blandings“ (сериал, 2014) * „The Great Fire“ (сериал, 2014) * „[[Последният ловец на вещици]]“ (2015) }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Rose Leslie}} * {{imdb name|3310211}} * {{tv.com person|669346|Роуз Лесли}} {{Портал|Биографии|Шотландия}} {{СОРТКАТ:Лесли, Роуз}} [[Категория:Шотландски актьори и актриси]] [[Категория:Британски театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на награда BAFTA]] [[Категория:Родени в Абърдийн]] 0a2981fmsfds2xfy5atimhda3rk1o7b 0 479720 12415802 12214584 2024-11-18T13:52:45Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 2×тире-числа, 5 интервала, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12415802 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = сеньор на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1403]] – [[1443]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} | майка = Агнесина ди Вико }} '''Гуидантонио да Монтефелтро''' или '''Джидантонио да Монтефелтро''' ({{lang|it|Guidantonio da Montefeltro}}; * [[1378]], [[Урбино]]; † [[21 февруари]] [[1443]], Урбино) е [[кондотиер]], от 1403 до 1443 г. сеньор на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] от рода [[Да Монтефелтро]]. == Произход == Той е вторият син на граф [[Антонио II да Монтефелтро|Антонио да Монтефелтро]] († 1404) и Аниезина ди Вико († 1416). == Биография == Гуидантонио наследява баща си през 1404 г. Три седмици след смъртта му [[папа]] [[Бонифаций IX]] го прави папски викарий срещу заплащането на 12 000 гулдена. Бие се като [[кондотиер]] за различни италиански държави. През 1409 г. той е велик конетабъл на [[Кралство Неапол]]. През 1412 г. е [[Отлъчване от Църквата|отлъчен]] от папа [[Григорий XII]]. Тогава той завладява [[Асизи]]. Отношенията с папата се подобряват, когато през 1417 г. [[епископ]]ът на Урбино е избран за [[папа]] като [[Мартин V]]. Той прави Гуидантонио през 1419 г. на [[гонфалониер на Църквата]] и [[херцог]] на [[Сполето]]. През януари 1424 г. е военачалник за [[Венецианска република|Венеция]], а през 1430 г. за [[Флорентинска република|Флоренция]]. Умира през 1443 г. и е погребан в църквата „Сан Донато“в Урбино. Като господар на Урбино го наследява синът му Одантонио. == Брак и потомство == ∞ 1. през 1397 г. за Ренгарда Малатеста (1380 – 1423), дъщеря на [[Малатеста|Галеото Роберто Малатеста]], господар на [[Римини]]. Нямат деца. ∞ 2. на 23 януари 1424 г. за Катерина Колона († 1438), дъщеря на [[Лоренцо Онофрио Колона]], братът на папа [[Мартин V]]. Те имат четири деца: * Аниезина (1425 – 1452), ∞ (I) Гвидантонио Манфреди, господар на Имола и Фаенца († 1448), ∞ (II) [[Алесандро Гонзага]], господар на Медоле († 1466), син на [[Джианфранческо I Гонзага]], маркграф на [[Мантуа]] * [[Одантонио да Монтефелтро|Одантонио]], херцог на Урбино (1427 – 1444), ∞ 1443 Изота д’Есте (1425 – 1456), извънбрачна дъщеря на [[Николо III д’Есте]], господар на [[Ферара]], [[Модена]] и [[Реджо нел'Емилия|Реджо]] * Виоланта (1430 – 1493), ∞ 1446 [[Доменико Малатеста Новело]] († 1465), господар на [[Чезена]] * [[Звева да Монтефелтро|Звева]] (1432 – 1478), [[абат]]еса на „Санта Киара“ в Пезаро (става 1754 [[блажен]]а с името „Серафина“), ∞ 1448 (анулиран 1457) [[Алесандро Сфорца]] (1409 – 1473), господар на [[Пезаро]] извънбрачни деца: * Пиетро (ок. 1410 – 1479), бенедиктански монах, от 1456 г. [[епископ]] на Кастелдуранте * Аура (ок. 1415 – 1475), ∞ 1432 Убалдино дели Убалдини, граф на [[Апекио]] (+ 1457) * [[Федерико да Монтефелтро|Федерико]] (1422 – 1482), херцог на Урбино, ∞ (I) 1440 Джентила Бранкалеони († 1459), ∞ (II) 1460 [[Батиста Сфорца]] (1447 – 1472), дъщеря на [[Алесандро Сфорца]], господар на Пезаро == Източници == <references /> * Cecil Clough: ''Montefeltro''. Volker Reinhardt: Die ''großen Familien Italiens''. Kröner, Stuttgart 1992, ISBN 3-520-48501-X, S. 2360 – 371. * Bernd Roeck, Andreas Tönnesmann: ''Die Nase Italiens''. Wagenbach, Berlin 2007, ISBN 978-3-8031-2558-3. * Ugolini, F. (1859): [http://books.google.it/books?id=neU_AAAAcAAJ&pg=PA227#v=onepage&q&f=false ''Vite dei conti e duchi di Urbino''] == Външни препратки == {{Commonscat|Guidantonio da Montefeltro}} * [http://genealogy.euweb.cz/italy/mtfeltro.html Genealogie, euweb.cz] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Господари]] [[Категория:Херцози на Урбино]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] 4wn5ddhl4eorao91lq2qnbi62qu1mhk 0 479831 12416637 12074413 2024-11-19T09:28:21Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища във Велико Търново]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии във Велико Търново]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416637 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = ПГЕ „Александър Степанович Попов“ | лого = | снимка = Profesional high school of electronics Veliko Tarnovo.JPG | описание = | основаване = 1964 г. | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Велико Търново]] | държава = {{България}} | директор = Нели Николова | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = Ние можем | цветове = | емблема = | членства = | празник = 7 май | адрес = „Колю Фичето“ ул. „Никола Гинев“ № 2 | телефон = | e-mail = | сайт = {{URL|http://www.pgevtpopov.free.bg/}} | карта = България Велико Търново | карта-описание = Местоположение във Велико Търново | бележки = | общомедия = }} '''Професионална гимназия по електроника „Александър Степанович Попов“''' е гимназия в град [[Велико Търново]]. == История == Строежът на сградата на училището започва през [[1963]] година. Районът край сградата тогава е вилна зона. Разрастването на града е в посока запад, където е построена гимназията. Около година и 2 месеца продължава строителството на сградата, като се изгражда и инфраструктура и районът се облагородява чрез залесяване с иглолисти и широколистни дървета. Училището отваря врати на [[15 септември]] 1964 г. и се създава ПТУ по радиотехника „Александър Степанович Попов“. Първата учебна година започва със 111 ученика. Целта е да се подготвят висококвалифицирани изпълнителски кадри за нуждите на радиозавода в гр. В. Търново. От месец февруари 1966 г. училището става СПТУ с тригодишен курс на обучение. На 16 януари 1968 г. е направена първа копка за нова сграда на училището. На 15 септември 1970 година учениците започват учебната година в нови класни стаи. Името на учебното заведение е СПТУЕ. През 1984 година се изгражда нов корпус на сградата, който включва работилници, лаборатории и кабинети. Лабораториите са специализирани за ремонт и диагностика на телевизионни приемници, радиопредаватели, генератори и др. Кабинетите са с учебна цел – изучаване на устройството на телевизионни приемници, [[радиопредавател]]и, [[генератор]]и, също така и изготвяне на електронни схеми и работа върху бъдещи продукти. Училището става асоцииран член на [[ЮНЕСКО]] от [[1998]]. След [[1990]] се установяват нови профили в училището: „Съобщителна техника“, „Електронна техника“, „Електрообзавеждане на промишлени предприятия“.<ref>[https://veliktarnovgrad.blogspot.com/p/blog-page_156.html Професионална гимназия по електроника "А.С.Попов" Търновград - величествен и славен]</ref> От 1995 се откриват специалности като „Съобщителна техника“, „Електронна техника“, „Електрообзавеждане на транспортна техника“. През новото десетилетие се появява и специалността „Компютърна техника и технологии“.До 1998 година училището носи името Техникум по радиотехника, а през 2002 получава името Професионална гимназия по електроника „Александър Степанович Попов“. Гимназията е носител на орден „Кирил и Методий“ II степен и Народен орден на труда – златен. През 2007 са открити специалностите „Компютърна техника и технологии“ и „Микропроцесорна схемотехника“. == Директори на гимназията през годините == * Стоян Стоянов (1964 - 1993) * Петър Вълков (1993 - 1995) * Йорсанка Панаьотова (1995 - 1997) * Гинка Венкова * Нели Николова == Училищна база == 3 компютърни кабинета, сервизни помещения за диагностика и ремонт на МПС, лаборатории за диагностика и ремонт на електронна техника, 15 класни стаи за изучаване на общообразователни предмети. == Празници == 7 май – официален празник на гимназията == Спортни изяви == [[Файл:High school of electronics in Veliko Tarnovo back view.jpg|мини]] Учениците от ПГЕ „Ал. Ст. Попов“ са донесли редица отличия за гимназията на регионално и държавно ниво. Отборите по футбол и волейбол на гимназията са сред първенците в градските спортни мероприятия. В индивидуалните спортове гимназията се гордее с ученици, печелили държавни и европейски състезания по бокс, тенис на маса, шахмат и други. == Проекти == Гимназията поддържа връзки както с български, така и с чужди университети и фирми. ПГЕ реализира рацлични проекти по програмите програма „Леонардо да Винчи" и „Успех“. == Специалности == * Компютърна техника и технологии * Електрообзавеждане на транспортна техника * Микропроцесорна техника * Електрообзавеждане на транспортна техника * Автотранспортна техника * Микропроцесорна техника == Източници == <references /> * [http://www.pgevtpopov.free.bg/ Официален уебсайт на гимназията] {{Портал|Образование|Техника|Велико Търново|България}} [[Категория:Основани в България през 1964 година]] [[Категория:Професионални гимназии във Велико Търново]] 9vua1xor08s1b7no36v8swshzele70a 0 479832 12416635 12237492 2024-11-19T09:27:51Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища във Велико Търново]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии във Велико Търново]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416635 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = ПГСАГ „Ангел Попов“ | лого = | снимка = [[Файл:Angel Popov School of Architecture and Surveying,Veliko Tarnovo.JPG|мини|Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“]] | описание = | основаване = 1943 г. | закрита = | основател = | вид = гимназия | към = | град = [[Велико Търново]] | държава = България | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = | телефон = | e-mail = | сайт = | бележки = | общомедия = }} '''Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“''' е гимназия във [[Велико Търново]] една от най-реномираните и с най-богата история в областта и северна [[България]]. == История == Като областен град и стара столица Велико Търново има своите традиции в архитектурата и градското оформление. В началото на XX век в града има множество професионалисти в строителното дело. Търновския индустриалец [[Ангел Попов (индустриалец)|Ангел Попов]] завещава на община Велико Търново сграда за основаване на строително училище в града. Имотът е бил в края на града по онова време. С указ на цар [[Борис III]] през 1943 г. е основано първото средно техническо училище в града. Няколко години учебните занятия се провеждат в I гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Първият директор на средното училище е инж. Стефан Казанджиев. През 1944 г. е разрешено построяването на нова сграда, върху дарената земя от [[Ангел Попов (индустриалец)|Ангел Попов]]. След построяването на първия корпус на сградата и внасянето на оборудването официално в новата сграда занятията започват през 1951/1952 г. През 1950 г. името на учебното заведение е преименувано на Строителен техникум „Георги Димитров“. През 1954 е завършена спортната секция на гимназията. През следващите години се създават фолклорен ансамбъл, трупа и се провеждат занятия свързани с развитието на културата. През 1964 г. е завършен вторият етап от построяването на сградата, а през 1966 г. са построени работилници към техникума. През 1972 се завършва строителството на Театралния салон с 500 места. През 1990 г. общинската комисия одобрява връщането на името Ангел Попов, който е патрон на гимназията. == Специалности == * Строителство и архитектура * Геодезия * Транспортно строителство * Водно строителство * [[Интериорен дизайн]] * Парково строителство * Производство на мебели == Преподаватели == * Инж. Марин Цонев, директор * Евгения Илиева, помощник – директор * Вяра Крумова - заместник - директор * Инж. Добринка Вачкова, главен учител * Инж. Милка Арабаджиева * Арх. Калинка Цонева * Инж. Здравка Русинова * Инж. Стефка Енчева * Инж. Мария Георгиева * Инж. Вера Борисова * Инж. Даниела Иванова * Нели Гергенчева * Йорданка Йотова * Мариела Манчева * Пенка Капукаранова * Силвия Мицова * Ирена Илиева * Боян Симеонов * Емилия Колева * Павлина Цачева * Янка Узунова * д-р Симеон Недев * Галина Асенова * Светла Грозева * Рени Тодорова * Иван Иванов * Николай Гемижев * Валентин Митков * Боряна Пърлева * Тихомир Живков * Наташа Тихолова == Източници == * [http://pgsagapvt.alle.bg/ Уебсайт на гимназията] {{Портал|Образование|Велико Търново|България}} [[Категория:Основани в България през 1943 година]] [[Категория:Професионални гимназии във Велико Търново]] ecitb7qtyxs0k531l83kk34o0cnydca 0 479846 12416254 11983957 2024-11-18T20:16:21Z Elkost 8375 −[[Категория:Образование в област Хасково]]; −[[Категория:Свиленград]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416254 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране}} {{Училище | име = Първо основно училище „Иван Вазов“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = [[1871]] | закрита = | основател = | вид = Основно | към = | град = {{Флагче|България}} [[Свиленград]] | държава = [[България]] | директор = Ася Райкова | учители = | ученици = | финансиране= Общинско | девиз = Знаещи и можещи Вазовци! | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = Ул. „Kлимент Oхридски“ | телефон = 379 7-19-22<br/>379 7-19-24<br/>379 7-19-23<br/>379 7-19-21 | e-mail = i.vazov@abv.bg | сайт = [http://www.ouivanvazov.info/ Официален сайт] | бележки = | общомедия = }} '''Първо основно училище „[[Иван Вазов]]“''' е [[основно училище]] в [[Свиленград]], основано през [[1945]] година. В него се обучават [[ученик|ученици]] от 1-ви до 8-и клас. Училището е с общинско финансиране. == История == Просветното дело в Свиленград започва от [[1834]] година с построяване на първата българска черква „Света троица“ в квартал Канакли.<ref name="I">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://ouivanvazov.info/za-nas/istoriya.html | заглавие = История | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025310/http://ouivanvazov.info/page/istoriq.html }}</ref> В двора на черквата се изгражда и килийно училище, в което децата се учат да четат черковно-славянски книги.<ref name="I"/> По-късно през 1847 година пръв истински учител е [[Стефан Байолу]], който въвежда в обучението на децата „Рибния буквар“ на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и за първи път учениците се учат на [[кирилица]].<ref name="I"/> Нов етап в просветното дело настъпва през 1862 г., когато за главен учител в Свиленград е изпратен [[Христо Попмарков|Христо поп Марков]] от [[Копривщица]], който за осемгодишното си учителстване в града превръща килийното училище в четирикласно.<ref name="I"/> Той въвежда изучаването на много нови предмети като история, география, анатомия, физика, алгебра, геометрия, българска граматика, турски език и отчасти френски език.<ref name="I"/> На [[3 май]] [[1871]] г. завършва първият випуск на класното училище и тази година се приема за рождена дата на днешната прогимназия „Иван Вазов“.<ref name="I"/> В същото класно училище през 1872/1873 г. за главен учител е назначен [[Иван Вазов]].<ref name="I"/> През 1890 г. вдъхновени от учебното дело свиленградчани построяват нова училищна тухлена сграда в черковния двор, в която се отделя класното училище от първоначалното взаимно.<ref name="I"/> По време на балканските войни училището е временно затворено, а при опожаряването на Свиленград през 1913 г. училището изгаря до основи.<ref name="I"/> От 1914 г. започва нов етап в образователното дело в Свиленград, който вече е освободен и включен в пределите на Царство България.<ref name="I"/> Класното училище е възстановено вече като прогимназия и поради липсата на сграда се помещава в частния дом на Жеко Кашеров.<ref name="I"/> През 1930 г. смесената народна прогимназия в Свиленград получава първата си самостоятелна сграда превърната в по-късен етап в ДДЮ „Александър Кипров“; в нея се обучават три прогимназиални класа с шест паралелки.<ref name="I"/> През 1933 г. на 15 ноември училищният съвет и училищното настоятелство вземат решения да се даде име на прогимназията.<ref name="I"/> На гласуване са подложени имената: [[Пейо Яворов]], [[Христо Смирненски]] и Иван Вазов, но като се взема предвид, че някога Вазов е бил учител в града, се взема решение местната прогимназия да носи неговото име.<ref name="I"/> Бързото развитие на Свиленград в следващите години увеличава броя на учениците на прогимназията, което налага преместването ѝ в нова сграда.<ref name="I"/> За целта е построен масивният корпус на днешното триетажно училище.<ref name="I"/> На 17 декември 1953 година сградата е тържествено открита.<ref name="I"/> През годините се обзавеждат кабинети по биология, физика и химия.<ref name="I"/> Училището се оборудва с нови технически средства, грамофони, киномашина, диаскопи, микроскопи.<ref name="I"/> На 1 май 1980 г. на градския стадион за първи път в града се изпълнява сложна гимнастическа композиция – 480 ученика от училището в града, облечено в бяло, зелено и червено изпълват стадиона под звуците на маршова музика, под вещото ръководство на Христо Ламбов.<ref name="I"/> На 4 октомври 1980 г. ученици и учители се срещат с първия звезден герой – инженер-полковник [[Георги Иванов (инженер)|Георги Иванов]].<ref name="I"/> Към прогимназия „Иван Вазов“ от 1 септември 1984 г. се присъединява бившето вече начално училище „Христо Ботев“.<ref name="I"/> На 1 октомври 1982 г. е направена първата копка от разширяването на училището от директора Георги Коларов – човек с най-голяма заслуга за това.<ref name="I"/> С всеобщите усилия на ученици, родители, учители за четири години обектът е завършен и на 25 април 1986 г. кметът на общината г-н Иван Мангъфов тържествено прерязва лентата.<ref name="I"/> Извънкласните форми и дейности са много и разнообразни.<ref name="I"/> По всички учебни предмети се създават кръжоци и художествени състави, физкултурни и граждански секции.<ref name="I"/> В училището навлизат новите съвременни технологии и през 1999 година е открит видео-кабинет и първият компютърен кабинет.<ref name="I"/> През 2004 година училището вече има свой химн и емблема.<ref name="I"/> През 2006 година училищната сграда е основно ремонтирана.<ref name="I"/> На 15 септември 2007 г. училището разполага с модерна и обновена спортна площадка, тържествено открита от кмета на общината инж. Георги Манолов.<ref name="I"/> От 1 септември 2010 г. училището отваря врати и за нова инициатива – есенна академия за първокласници, с цел по-спокойно и пълноценно адаптиране на бъдещите ученици.<ref name="I"/> == Инициативи == Учениците имат възможност да се включат в детска музикална школа, детска полицейска академия, клуб по шахмат, футболен отбор, както и да изучават английски език в училище, запознавайки се културата и обичаите на други народи.<ref name="I"/> През 2009 г. за първи път е организиран празник „Хелоуин за добри деца“.<ref name="I"/> Отбелязва се и [[14 февруари]].<ref name="I"/> Като продължение на християнските традиции се отбелязва с изложба [[Великден]], а на [[Коледа]] учениците се включват в изработването на картички, играчки и сурвачки и участват в общинския конкурс.<ref name="I"/> Всеки [[19 февруари]] – годишнината от обесването на [[Васил Левски]] – се отбелязва със състезание „Лъвски скок“, а [[3 март]] – Освобождението на България – с друг традиционен спортен празник – щафета „Освобождение“.<ref name="I"/> „Ние сме грамотни“ е традиция и възможност малките първокласници да покажат уменията си в усвояването на българската азбука на своя празник на буквите.<ref name="I"/> В края на месец април, всяка година се отбелязва патрона на училището Иван Вазов.<ref name="I"/> Вазовската седмица включва състезания, рецитали, изложби и конкурси.<ref name="I"/> От няколко години на всеки девети май – Денят на Европа, учениците поемат управлението на училището в собствени ръце.<ref name="I"/> Почит и уважение към делото на [[Кирил и Методий|солунските братя]] се отбелязва на всеки 24 май.<ref name="I"/> == Проекти == * „Подобряване качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес“ – проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз<ref name="P">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ouivanvazov.info/page/proekti.html | заглавие = Проекти | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025636/http://ouivanvazov.info/page/proekti.html }}</ref> * „План за образователни дейности по Целите на хилядолетието за развитие посредством побратимяване на училища“ – участие на над 127 ученика и 9 преподаватели в решаването на проблеми на децата от страните в Африка и черпене на добри идеи от всички страни, участници в проекта, посещение на Африканска делигация в училище с цел запознаване с живота в Африка, посещение в Италия и Камерун за запознаване с образователните системи<ref name="P"/> * „Квалификация на педагогическите специалисти“ – проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз<ref name="P"/> * Национална кампания „За чиста околна среда“ на тема „Обичам природата – и аз участвам“ на МОСВ и ПУДООС – Изграждане на „зелена класна стая“<ref name="P"/> * Национална програма „На училище без отсъствия“ – мярка „Без свободен час“<ref name="P"/> * Проект „Училищен плод“<ref name="P"/> == Персонал == ; Директори Бивши директори на училището: Георги Стоянов, Атанас Войнов, Георги Коларов, Георги Гъчев, Наталия Саманджиева, Стефан Каймаков, Ася Райкова, Любомира Иванова, Ася Райкова<ref name="I"/>. ; Педагози Днес училището разполага с 48 учители: Тодорка Стоянова Сивриева, Нина Димитрова Иванова, Мария Михайлова Павлова, Димитрина Ангелова Янакиева, Веселина Александрова Чавдарова, Камелия Иванова Трампова, Милка Няголова Атанасова, Златина Христова Крушева, Сийка Янакиева Проданова, Мария Желязкова Савова, Мария Илиева Панайотова, Атанаска Делчева Добчева, Огняна Герасимова Цвяткова, Иванка Стефанова Карнобатлиева, Катя Димитрова Атанасова, Донка Милчева Тонева, Милена Иванова Савова, Веска Йорданова Каймакова, Огняна Стоянова Петрова, Соня Брайкова Таушанова, Марияна Атанасова Радойнова, Донка Борисова Сарафова, Анастасия Николова Атанасова, Веселина Ангелова Георгиева, Елена Димова Петкова, Ирина Людмилова Симеонова, Стоянка Янакиева Иванова, Ваня Николова Минкова, Светлана Димитрова Костадинова, Елена Владимирова Перчемлиева, Елена Димитрова Тенчева, Катя Николова Анастасова, Мариана Желязкова Стоянова, Христина Николова Парушева, Мариела Недялкова Сиракова, Радко Вангелов Бъчваров, Соня Георгиева Ходжева, Милен Валентинов Вангелов, Христина Иванова Райчева, Желязко Христов Чапкънов, Дора Трендафилова, Галина Вълканова, Албена Ангелова Кавказова, Гергана Трендафилова Петкова, Янка Желязкова Кирилова, Наска Стоянова Чавдарова, Лина Ангелова Здравкова, Клара Методиева Димитрова, Росица Димитрова Делибозова.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html | заглавие = Педагогически персонал | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025313/http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html }}</ref> == Училищна база == Сградата е триетажна със застроена площ 2112 m² и обща площ 8220 m².<ref name="M">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html | заглавие = Проекти | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025313/http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html }}</ref> Разполага с 3 компютърни кабинета, видеозала, помещение за столово хранене, 35 класни стаи, кабинети по биология, химия и физика, три физкултурни салона, лекарски и зъболекарски кабинет, логопедичен кабинет, кабинет на педагогическия съветник, библиотека.<ref name="M"/> От 2006 училището е санирано като е подменена и дограмата, а от 2007 година училището разполага с модерна и обновена спортна площадка.<ref name="M"/> През 2010 година училището е газифицирано.<ref name="M"/> Осъществяват се ежегодни ремонти на класни стаи и се подновява оборудването.<ref name="M"/> Осигурена е съвременна мултимедийна апаратура, както и два интерактивни кабинета.<ref name="M"/> Функционира училищна библиотека с читалня.<ref name="M"/> Училището разполага<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/5655/ivan_vazov_primary_school.htm | заглавие = Първо основно училище „Иван Вазов“ | достъп_дата = 22 май 2014 | дата = 14 април 2014 | издател = guide-bulgaria.com | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://info-call.bg/f/parvo-osnovno-uchilishte-ivan-vazov-svilengrad/4110/1/ | заглавие = Първо основно училище „Иван Вазов“ – Свиленград – Основно училище в Свиленград | достъп_дата = 22 май 2014 | дата = 14 април 2014 | издател = info-call.bg | език = }}</ref> с: * уютни класни стаи * библиотека * 3 компютърни кабинета с много добра техника и неограничен достъп до Интернет * 3 физкултурни салона * логопедичен кабинет * кабинет „Педагогически съветник“ * спортна площадка * видеозала == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ouivanvazov.info/ Официален сайт] * [http://www.greece.com/photos/destinations/Thrace/Evros/Village/Ormenio/Първо_Основно_Училище_Иван_Вазов_Свиленград/58852271 Снимки] {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в Османската империя през 1871 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Иван Вазов]] [[Категория:Основни училища в Свиленград]] au2rshd0u045zust60zfqcrhyy4ennk 12416259 12416254 2024-11-18T20:28:56Z Elkost 8375 12416259 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране}} {{Училище | име = Първо основно училище „Иван Вазов“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = [[1871]] | закрита = | основател = | вид = Основно | към = | град = {{Флагче|България}} [[Свиленград]] | държава = [[България]] | директор = Ася Райкова | учители = | ученици = | финансиране= Общинско | девиз = Знаещи и можещи Вазовци! | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = Ул. „Kлимент Oхридски“ | телефон = 379 7-19-22<br/>379 7-19-24<br/>379 7-19-23<br/>379 7-19-21 | e-mail = i.vazov@abv.bg | сайт = [http://www.ouivanvazov.info/ Официален сайт] | бележки = | общомедия = }} '''Първо основно училище „[[Иван Вазов]]“''' е [[основно училище]] в [[Свиленград]], основано през [[1945]] година. В него се обучават [[ученик|ученици]] от 1-ви до 8-и клас. Училището е с общинско финансиране. == История == Просветното дело в Свиленград започва от [[1834]] година с построяване на първата българска черква „Света троица“ в квартал Канакли.<ref name="I">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://ouivanvazov.info/za-nas/istoriya.html | заглавие = История | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025310/http://ouivanvazov.info/page/istoriq.html }}</ref> В двора на черквата се изгражда и килийно училище, в което децата се учат да четат черковно-славянски книги.<ref name="I"/> По-късно през 1847 година пръв истински учител е [[Стефан Байолу]], който въвежда в обучението на децата „Рибния буквар“ на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и за първи път учениците се учат на [[кирилица]].<ref name="I"/> Нов етап в просветното дело настъпва през 1862 г., когато за главен учител в Свиленград е изпратен [[Христо Попмарков|Христо поп Марков]] от [[Копривщица]], който за осемгодишното си учителстване в града превръща килийното училище в четирикласно.<ref name="I"/> Той въвежда изучаването на много нови предмети като история, география, анатомия, физика, алгебра, геометрия, българска граматика, турски език и отчасти френски език.<ref name="I"/> На [[3 май]] [[1871]] г. завършва първият випуск на класното училище и тази година се приема за рождена дата на днешната прогимназия „Иван Вазов“.<ref name="I"/> В същото класно училище през 1872/1873 г. за главен учител е назначен [[Иван Вазов]].<ref name="I"/> През 1890 г. вдъхновени от учебното дело свиленградчани построяват нова училищна тухлена сграда в черковния двор, в която се отделя класното училище от първоначалното взаимно.<ref name="I"/> По време на балканските войни училището е временно затворено, а при опожаряването на Свиленград през 1913 г. училището изгаря до основи.<ref name="I"/> От 1914 г. започва нов етап в образователното дело в Свиленград, който вече е освободен и включен в пределите на Царство България.<ref name="I"/> Класното училище е възстановено вече като прогимназия и поради липсата на сграда се помещава в частния дом на Жеко Кашеров.<ref name="I"/> През 1930 г. смесената народна прогимназия в Свиленград получава първата си самостоятелна сграда превърната в по-късен етап в ДДЮ „Александър Кипров“; в нея се обучават три прогимназиални класа с шест паралелки.<ref name="I"/> През 1933 г. на 15 ноември училищният съвет и училищното настоятелство вземат решения да се даде име на прогимназията.<ref name="I"/> На гласуване са подложени имената: [[Пейо Яворов]], [[Христо Смирненски]] и Иван Вазов, но като се взема предвид, че някога Вазов е бил учител в града, се взема решение местната прогимназия да носи неговото име.<ref name="I"/> Бързото развитие на Свиленград в следващите години увеличава броя на учениците на прогимназията, което налага преместването ѝ в нова сграда.<ref name="I"/> За целта е построен масивният корпус на днешното триетажно училище.<ref name="I"/> На 17 декември 1953 година сградата е тържествено открита.<ref name="I"/> През годините се обзавеждат кабинети по биология, физика и химия.<ref name="I"/> Училището се оборудва с нови технически средства, грамофони, киномашина, диаскопи, микроскопи.<ref name="I"/> На 1 май 1980 г. на градския стадион за първи път в града се изпълнява сложна гимнастическа композиция – 480 ученика от училището в града, облечено в бяло, зелено и червено изпълват стадиона под звуците на маршова музика, под вещото ръководство на Христо Ламбов.<ref name="I"/> На 4 октомври 1980 г. ученици и учители се срещат с първия звезден герой – инженер-полковник [[Георги Иванов (инженер)|Георги Иванов]].<ref name="I"/> Към прогимназия „Иван Вазов“ от 1 септември 1984 г. се присъединява бившето вече начално училище „Христо Ботев“.<ref name="I"/> На 1 октомври 1982 г. е направена първата копка от разширяването на училището от директора Георги Коларов – човек с най-голяма заслуга за това.<ref name="I"/> С всеобщите усилия на ученици, родители, учители за четири години обектът е завършен и на 25 април 1986 г. кметът на общината г-н Иван Мангъфов тържествено прерязва лентата.<ref name="I"/> Извънкласните форми и дейности са много и разнообразни.<ref name="I"/> По всички учебни предмети се създават кръжоци и художествени състави, физкултурни и граждански секции.<ref name="I"/> В училището навлизат новите съвременни технологии и през 1999 година е открит видео-кабинет и първият компютърен кабинет.<ref name="I"/> През 2004 година училището вече има свой химн и емблема.<ref name="I"/> През 2006 година училищната сграда е основно ремонтирана.<ref name="I"/> На 15 септември 2007 г. училището разполага с модерна и обновена спортна площадка, тържествено открита от кмета на общината инж. Георги Манолов.<ref name="I"/> От 1 септември 2010 г. училището отваря врати и за нова инициатива – есенна академия за първокласници, с цел по-спокойно и пълноценно адаптиране на бъдещите ученици.<ref name="I"/> == Инициативи == Учениците имат възможност да се включат в детска музикална школа, детска полицейска академия, клуб по шахмат, футболен отбор, както и да изучават английски език в училище, запознавайки се културата и обичаите на други народи.<ref name="I"/> През 2009 г. за първи път е организиран празник „Хелоуин за добри деца“.<ref name="I"/> Отбелязва се и [[14 февруари]].<ref name="I"/> Като продължение на християнските традиции се отбелязва с изложба [[Великден]], а на [[Коледа]] учениците се включват в изработването на картички, играчки и сурвачки и участват в общинския конкурс.<ref name="I"/> Всеки [[19 февруари]] – годишнината от обесването на [[Васил Левски]] – се отбелязва със състезание „Лъвски скок“, а [[3 март]] – Освобождението на България – с друг традиционен спортен празник – щафета „Освобождение“.<ref name="I"/> „Ние сме грамотни“ е традиция и възможност малките първокласници да покажат уменията си в усвояването на българската азбука на своя празник на буквите.<ref name="I"/> В края на месец април, всяка година се отбелязва патрона на училището Иван Вазов.<ref name="I"/> Вазовската седмица включва състезания, рецитали, изложби и конкурси.<ref name="I"/> От няколко години на всеки девети май – Денят на Европа, учениците поемат управлението на училището в собствени ръце.<ref name="I"/> Почит и уважение към делото на [[Кирил и Методий|солунските братя]] се отбелязва на всеки 24 май.<ref name="I"/> == Проекти == * „Подобряване качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес“ – проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз<ref name="P">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ouivanvazov.info/page/proekti.html | заглавие = Проекти | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025636/http://ouivanvazov.info/page/proekti.html }}</ref> * „План за образователни дейности по Целите на хилядолетието за развитие посредством побратимяване на училища“ – участие на над 127 ученика и 9 преподаватели в решаването на проблеми на децата от страните в Африка и черпене на добри идеи от всички страни, участници в проекта, посещение на Африканска делигация в училище с цел запознаване с живота в Африка, посещение в Италия и Камерун за запознаване с образователните системи<ref name="P"/> * „Квалификация на педагогическите специалисти“ – проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз<ref name="P"/> * Национална кампания „За чиста околна среда“ на тема „Обичам природата – и аз участвам“ на МОСВ и ПУДООС – Изграждане на „зелена класна стая“<ref name="P"/> * Национална програма „На училище без отсъствия“ – мярка „Без свободен час“<ref name="P"/> * Проект „Училищен плод“<ref name="P"/> == Персонал == ; Директори Бивши директори на училището: Георги Стоянов, Атанас Войнов, Георги Коларов, Георги Гъчев, Наталия Саманджиева, Стефан Каймаков, Ася Райкова, Любомира Иванова, Ася Райкова<ref name="I"/>. ; Педагози Днес училището разполага с 48 учители: Тодорка Стоянова Сивриева, Нина Димитрова Иванова, Мария Михайлова Павлова, Димитрина Ангелова Янакиева, Веселина Александрова Чавдарова, Камелия Иванова Трампова, Милка Няголова Атанасова, Златина Христова Крушева, Сийка Янакиева Проданова, Мария Желязкова Савова, Мария Илиева Панайотова, Атанаска Делчева Добчева, Огняна Герасимова Цвяткова, Иванка Стефанова Карнобатлиева, Катя Димитрова Атанасова, Донка Милчева Тонева, Милена Иванова Савова, Веска Йорданова Каймакова, Огняна Стоянова Петрова, Соня Брайкова Таушанова, Марияна Атанасова Радойнова, Донка Борисова Сарафова, Анастасия Николова Атанасова, Веселина Ангелова Георгиева, Елена Димова Петкова, Ирина Людмилова Симеонова, Стоянка Янакиева Иванова, Ваня Николова Минкова, Светлана Димитрова Костадинова, Елена Владимирова Перчемлиева, Елена Димитрова Тенчева, Катя Николова Анастасова, Мариана Желязкова Стоянова, Христина Николова Парушева, Мариела Недялкова Сиракова, Радко Вангелов Бъчваров, Соня Георгиева Ходжева, Милен Валентинов Вангелов, Христина Иванова Райчева, Желязко Христов Чапкънов, Дора Трендафилова, Галина Вълканова, Албена Ангелова Кавказова, Гергана Трендафилова Петкова, Янка Желязкова Кирилова, Наска Стоянова Чавдарова, Лина Ангелова Здравкова, Клара Методиева Димитрова, Росица Димитрова Делибозова.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html | заглавие = Педагогически персонал | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025313/http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html }}</ref> == Училищна база == Сградата е триетажна със застроена площ 2112 m² и обща площ 8220 m².<ref name="M">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html | заглавие = Проекти | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025313/http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html }}</ref> Разполага с 3 компютърни кабинета, видеозала, помещение за столово хранене, 35 класни стаи, кабинети по биология, химия и физика, три физкултурни салона, лекарски и зъболекарски кабинет, логопедичен кабинет, кабинет на педагогическия съветник, библиотека.<ref name="M"/> От 2006 училището е санирано като е подменена и дограмата, а от 2007 година училището разполага с модерна и обновена спортна площадка.<ref name="M"/> През 2010 година училището е газифицирано.<ref name="M"/> Осъществяват се ежегодни ремонти на класни стаи и се подновява оборудването.<ref name="M"/> Осигурена е съвременна мултимедийна апаратура, както и два интерактивни кабинета.<ref name="M"/> Функционира училищна библиотека с читалня.<ref name="M"/> Училището разполага<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/5655/ivan_vazov_primary_school.htm | заглавие = Първо основно училище „Иван Вазов“ | достъп_дата = 22 май 2014 | дата = 14 април 2014 | издател = guide-bulgaria.com | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://info-call.bg/f/parvo-osnovno-uchilishte-ivan-vazov-svilengrad/4110/1/ | заглавие = Първо основно училище „Иван Вазов“ – Свиленград – Основно училище в Свиленград | достъп_дата = 22 май 2014 | дата = 14 април 2014 | издател = info-call.bg | език = }}</ref> с: * уютни класни стаи * библиотека * 3 компютърни кабинета с много добра техника и неограничен достъп до Интернет * 3 физкултурни салона * логопедичен кабинет * кабинет „Педагогически съветник“ * спортна площадка * видеозала == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ouivanvazov.info/ Официален сайт] * [http://www.greece.com/photos/destinations/Thrace/Evros/Village/Ormenio/Първо_Основно_Училище_Иван_Вазов_Свиленград/58852271 Снимки] {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в Османската империя през 1871 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Иван Вазов]] [[Категория:Основни училища в България]] [[Категория:Образование в Свиленград]] 7r1cz0bdihhrl5n8iiv0lrwlnz4mcqc 12416260 12416259 2024-11-18T20:30:13Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Основни училища в България]]: „Свиленград“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416260 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране}} {{Училище | име = Първо основно училище „Иван Вазов“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = [[1871]] | закрита = | основател = | вид = Основно | към = | град = {{Флагче|България}} [[Свиленград]] | държава = [[България]] | директор = Ася Райкова | учители = | ученици = | финансиране= Общинско | девиз = Знаещи и можещи Вазовци! | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = Ул. „Kлимент Oхридски“ | телефон = 379 7-19-22<br/>379 7-19-24<br/>379 7-19-23<br/>379 7-19-21 | e-mail = i.vazov@abv.bg | сайт = [http://www.ouivanvazov.info/ Официален сайт] | бележки = | общомедия = }} '''Първо основно училище „[[Иван Вазов]]“''' е [[основно училище]] в [[Свиленград]], основано през [[1945]] година. В него се обучават [[ученик|ученици]] от 1-ви до 8-и клас. Училището е с общинско финансиране. == История == Просветното дело в Свиленград започва от [[1834]] година с построяване на първата българска черква „Света троица“ в квартал Канакли.<ref name="I">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://ouivanvazov.info/za-nas/istoriya.html | заглавие = История | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025310/http://ouivanvazov.info/page/istoriq.html }}</ref> В двора на черквата се изгражда и килийно училище, в което децата се учат да четат черковно-славянски книги.<ref name="I"/> По-късно през 1847 година пръв истински учител е [[Стефан Байолу]], който въвежда в обучението на децата „Рибния буквар“ на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и за първи път учениците се учат на [[кирилица]].<ref name="I"/> Нов етап в просветното дело настъпва през 1862 г., когато за главен учител в Свиленград е изпратен [[Христо Попмарков|Христо поп Марков]] от [[Копривщица]], който за осемгодишното си учителстване в града превръща килийното училище в четирикласно.<ref name="I"/> Той въвежда изучаването на много нови предмети като история, география, анатомия, физика, алгебра, геометрия, българска граматика, турски език и отчасти френски език.<ref name="I"/> На [[3 май]] [[1871]] г. завършва първият випуск на класното училище и тази година се приема за рождена дата на днешната прогимназия „Иван Вазов“.<ref name="I"/> В същото класно училище през 1872/1873 г. за главен учител е назначен [[Иван Вазов]].<ref name="I"/> През 1890 г. вдъхновени от учебното дело свиленградчани построяват нова училищна тухлена сграда в черковния двор, в която се отделя класното училище от първоначалното взаимно.<ref name="I"/> По време на балканските войни училището е временно затворено, а при опожаряването на Свиленград през 1913 г. училището изгаря до основи.<ref name="I"/> От 1914 г. започва нов етап в образователното дело в Свиленград, който вече е освободен и включен в пределите на Царство България.<ref name="I"/> Класното училище е възстановено вече като прогимназия и поради липсата на сграда се помещава в частния дом на Жеко Кашеров.<ref name="I"/> През 1930 г. смесената народна прогимназия в Свиленград получава първата си самостоятелна сграда превърната в по-късен етап в ДДЮ „Александър Кипров“; в нея се обучават три прогимназиални класа с шест паралелки.<ref name="I"/> През 1933 г. на 15 ноември училищният съвет и училищното настоятелство вземат решения да се даде име на прогимназията.<ref name="I"/> На гласуване са подложени имената: [[Пейо Яворов]], [[Христо Смирненски]] и Иван Вазов, но като се взема предвид, че някога Вазов е бил учител в града, се взема решение местната прогимназия да носи неговото име.<ref name="I"/> Бързото развитие на Свиленград в следващите години увеличава броя на учениците на прогимназията, което налага преместването ѝ в нова сграда.<ref name="I"/> За целта е построен масивният корпус на днешното триетажно училище.<ref name="I"/> На 17 декември 1953 година сградата е тържествено открита.<ref name="I"/> През годините се обзавеждат кабинети по биология, физика и химия.<ref name="I"/> Училището се оборудва с нови технически средства, грамофони, киномашина, диаскопи, микроскопи.<ref name="I"/> На 1 май 1980 г. на градския стадион за първи път в града се изпълнява сложна гимнастическа композиция – 480 ученика от училището в града, облечено в бяло, зелено и червено изпълват стадиона под звуците на маршова музика, под вещото ръководство на Христо Ламбов.<ref name="I"/> На 4 октомври 1980 г. ученици и учители се срещат с първия звезден герой – инженер-полковник [[Георги Иванов (инженер)|Георги Иванов]].<ref name="I"/> Към прогимназия „Иван Вазов“ от 1 септември 1984 г. се присъединява бившето вече начално училище „Христо Ботев“.<ref name="I"/> На 1 октомври 1982 г. е направена първата копка от разширяването на училището от директора Георги Коларов – човек с най-голяма заслуга за това.<ref name="I"/> С всеобщите усилия на ученици, родители, учители за четири години обектът е завършен и на 25 април 1986 г. кметът на общината г-н Иван Мангъфов тържествено прерязва лентата.<ref name="I"/> Извънкласните форми и дейности са много и разнообразни.<ref name="I"/> По всички учебни предмети се създават кръжоци и художествени състави, физкултурни и граждански секции.<ref name="I"/> В училището навлизат новите съвременни технологии и през 1999 година е открит видео-кабинет и първият компютърен кабинет.<ref name="I"/> През 2004 година училището вече има свой химн и емблема.<ref name="I"/> През 2006 година училищната сграда е основно ремонтирана.<ref name="I"/> На 15 септември 2007 г. училището разполага с модерна и обновена спортна площадка, тържествено открита от кмета на общината инж. Георги Манолов.<ref name="I"/> От 1 септември 2010 г. училището отваря врати и за нова инициатива – есенна академия за първокласници, с цел по-спокойно и пълноценно адаптиране на бъдещите ученици.<ref name="I"/> == Инициативи == Учениците имат възможност да се включат в детска музикална школа, детска полицейска академия, клуб по шахмат, футболен отбор, както и да изучават английски език в училище, запознавайки се културата и обичаите на други народи.<ref name="I"/> През 2009 г. за първи път е организиран празник „Хелоуин за добри деца“.<ref name="I"/> Отбелязва се и [[14 февруари]].<ref name="I"/> Като продължение на християнските традиции се отбелязва с изложба [[Великден]], а на [[Коледа]] учениците се включват в изработването на картички, играчки и сурвачки и участват в общинския конкурс.<ref name="I"/> Всеки [[19 февруари]] – годишнината от обесването на [[Васил Левски]] – се отбелязва със състезание „Лъвски скок“, а [[3 март]] – Освобождението на България – с друг традиционен спортен празник – щафета „Освобождение“.<ref name="I"/> „Ние сме грамотни“ е традиция и възможност малките първокласници да покажат уменията си в усвояването на българската азбука на своя празник на буквите.<ref name="I"/> В края на месец април, всяка година се отбелязва патрона на училището Иван Вазов.<ref name="I"/> Вазовската седмица включва състезания, рецитали, изложби и конкурси.<ref name="I"/> От няколко години на всеки девети май – Денят на Европа, учениците поемат управлението на училището в собствени ръце.<ref name="I"/> Почит и уважение към делото на [[Кирил и Методий|солунските братя]] се отбелязва на всеки 24 май.<ref name="I"/> == Проекти == * „Подобряване качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес“ – проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз<ref name="P">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ouivanvazov.info/page/proekti.html | заглавие = Проекти | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025636/http://ouivanvazov.info/page/proekti.html }}</ref> * „План за образователни дейности по Целите на хилядолетието за развитие посредством побратимяване на училища“ – участие на над 127 ученика и 9 преподаватели в решаването на проблеми на децата от страните в Африка и черпене на добри идеи от всички страни, участници в проекта, посещение на Африканска делигация в училище с цел запознаване с живота в Африка, посещение в Италия и Камерун за запознаване с образователните системи<ref name="P"/> * „Квалификация на педагогическите специалисти“ – проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз<ref name="P"/> * Национална кампания „За чиста околна среда“ на тема „Обичам природата – и аз участвам“ на МОСВ и ПУДООС – Изграждане на „зелена класна стая“<ref name="P"/> * Национална програма „На училище без отсъствия“ – мярка „Без свободен час“<ref name="P"/> * Проект „Училищен плод“<ref name="P"/> == Персонал == ; Директори Бивши директори на училището: Георги Стоянов, Атанас Войнов, Георги Коларов, Георги Гъчев, Наталия Саманджиева, Стефан Каймаков, Ася Райкова, Любомира Иванова, Ася Райкова<ref name="I"/>. ; Педагози Днес училището разполага с 48 учители: Тодорка Стоянова Сивриева, Нина Димитрова Иванова, Мария Михайлова Павлова, Димитрина Ангелова Янакиева, Веселина Александрова Чавдарова, Камелия Иванова Трампова, Милка Няголова Атанасова, Златина Христова Крушева, Сийка Янакиева Проданова, Мария Желязкова Савова, Мария Илиева Панайотова, Атанаска Делчева Добчева, Огняна Герасимова Цвяткова, Иванка Стефанова Карнобатлиева, Катя Димитрова Атанасова, Донка Милчева Тонева, Милена Иванова Савова, Веска Йорданова Каймакова, Огняна Стоянова Петрова, Соня Брайкова Таушанова, Марияна Атанасова Радойнова, Донка Борисова Сарафова, Анастасия Николова Атанасова, Веселина Ангелова Георгиева, Елена Димова Петкова, Ирина Людмилова Симеонова, Стоянка Янакиева Иванова, Ваня Николова Минкова, Светлана Димитрова Костадинова, Елена Владимирова Перчемлиева, Елена Димитрова Тенчева, Катя Николова Анастасова, Мариана Желязкова Стоянова, Христина Николова Парушева, Мариела Недялкова Сиракова, Радко Вангелов Бъчваров, Соня Георгиева Ходжева, Милен Валентинов Вангелов, Христина Иванова Райчева, Желязко Христов Чапкънов, Дора Трендафилова, Галина Вълканова, Албена Ангелова Кавказова, Гергана Трендафилова Петкова, Янка Желязкова Кирилова, Наска Стоянова Чавдарова, Лина Ангелова Здравкова, Клара Методиева Димитрова, Росица Димитрова Делибозова.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html | заглавие = Педагогически персонал | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025313/http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html }}</ref> == Училищна база == Сградата е триетажна със застроена площ 2112 m² и обща площ 8220 m².<ref name="M">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html | заглавие = Проекти | достъп_дата = 22 май 2014 | издател = ouivanvazov.info | език = | архив_дата = 2014-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140430025313/http://ouivanvazov.info/page/materialna_baza.html }}</ref> Разполага с 3 компютърни кабинета, видеозала, помещение за столово хранене, 35 класни стаи, кабинети по биология, химия и физика, три физкултурни салона, лекарски и зъболекарски кабинет, логопедичен кабинет, кабинет на педагогическия съветник, библиотека.<ref name="M"/> От 2006 училището е санирано като е подменена и дограмата, а от 2007 година училището разполага с модерна и обновена спортна площадка.<ref name="M"/> През 2010 година училището е газифицирано.<ref name="M"/> Осъществяват се ежегодни ремонти на класни стаи и се подновява оборудването.<ref name="M"/> Осигурена е съвременна мултимедийна апаратура, както и два интерактивни кабинета.<ref name="M"/> Функционира училищна библиотека с читалня.<ref name="M"/> Училището разполага<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/5655/ivan_vazov_primary_school.htm | заглавие = Първо основно училище „Иван Вазов“ | достъп_дата = 22 май 2014 | дата = 14 април 2014 | издател = guide-bulgaria.com | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://info-call.bg/f/parvo-osnovno-uchilishte-ivan-vazov-svilengrad/4110/1/ | заглавие = Първо основно училище „Иван Вазов“ – Свиленград – Основно училище в Свиленград | достъп_дата = 22 май 2014 | дата = 14 април 2014 | издател = info-call.bg | език = }}</ref> с: * уютни класни стаи * библиотека * 3 компютърни кабинета с много добра техника и неограничен достъп до Интернет * 3 физкултурни салона * логопедичен кабинет * кабинет „Педагогически съветник“ * спортна площадка * видеозала == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ouivanvazov.info/ Официален сайт] * [http://www.greece.com/photos/destinations/Thrace/Evros/Village/Ormenio/Първо_Основно_Училище_Иван_Вазов_Свиленград/58852271 Снимки] {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в Османската империя през 1871 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Иван Вазов]] [[Категория:Основни училища в България|Свиленград]] [[Категория:Образование в Свиленград]] sk7t3lrhzq0ghm3yq7ak8647mtj2ica 0 479936 12415797 12214549 2024-11-18T13:47:31Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 3×тире-числа, 2 интервала (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12415797 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Antonio II da Montefeltro | категория = монарх | описание = граф на Монтефелтро | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = сеньор на Урбино | герб = | герб-описание = | отличия = }} | майка = [[Теодора Гонзага]] | брак = Аниезина де Префети ди Вико }} '''Антонио II да Монтефелтро''' ({{lang|it|Antonio II da Montefeltro}}; * [[1348]], [[Урбино]]; † [[29 април]] [[1404]], Урбино) е [[кондотиер]] на [[Италия]] и [[граф]] на Монтефелтро, сеньор на Урбино („signore d’Urbino“) от 1363 до 1404 г. от фамилията [[Да Монтефелтро]]. == Биография == Син на граф [[Федерико II да Монтефелтро]] († ок. 1370) и [[Теодора Гонзага]]. Внук е на граф [[Нолфо да Монтефелтро]] (1290 – 1364). Антонио II окупира Урбино през 1375 г. Съюзява се с фамилията [[Висконти]] от Милано. Става господар на Урбино и [[Кали (Италия)|Кали]]. През 1377 г. става господар на [[Кантиано]], и на [[Губио]] през 1384 г. Папа [[Бенедикт IX (папа)|Бенедикт IX]] го прави 1390 г. папски викар. Умира през 1404 г. по време на епидемия в Урбино. == Фамилия == Антонио се жени за Аниезина де Префети ди Вико († 16 май 1416), дъщеря на Джовани, префект и господар на Вико, († ок. 1410). Те имат децата: * [[Гуидантонио да Монтефелтро|Гуидантонио]] (* 1378, † 21 февруари 1443), кондотиер, сеньор на Урбино * [[Батиста Малатеста|Батиста]] (ок. 1384 – 1448), ∞ 14 юни 1405 за [[Галеацо Малатеста]] (1385 – 1461), господар на [[Пезаро]] == Източници == <references /> * Cecil Clough: ''Montefeltro''. In: Volker Reinhardt (Hrsg.): Die ''großen Familien Italiens''. Kröner, Stuttgart 1992, ISBN 3-520-48501-X, S. 2360 – 371. * Bernd Roeck, Andreas Tönnesmann: ''Die Nase Italiens''. Wagenbach, Berlin 2007, ISBN 978-3-8031-2558-3. * Ugolini, F. (1859). [http://books.google.it/books?id=neU_AAAAcAAJ&pg=PA227#v=onepage&q&f=false ''Vite dei conti e duchi di Urbino'']. Urbino. * {{cite book|first=Carlo |last=Grossi|title=''Degli Uomini Illustri di Urbino Commentario''|year=1819|publisher=Vicenzo Guerrini Stampatore|location=Urbino|url=http://books.google.it/books?id=neU_AAAAcAAJ&pg=PA227|page= 1}} * Franceschini, G. (1970). ''I Montefeltro''. Varese. == Външни препратки == {{Commonscat|Guidantonio da Montefeltro}} * [http://genealogy.euweb.cz/italy/mtfeltro.html Genealogie, euweb.cz] [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] rumpuu6cvaz6cpl1mzy0ijwcadhkod2 0 480648 12416561 12264915 2024-11-19T08:28:59Z 195.24.88.173 к 12416561 wikitext text/x-wiki '''берк е топ''' е съвкупност от правила, процедури и техническа инфраструктура, с които се осигурява прехвърляне на средства между икономически субекти. Платежните системи са един от ключовите компоненти на съвременните [[монетарна икономика|монетарни системи]]. Обикновено се подразбира, че с платежните системи се прехвърлят [[пари]]. От юридическа гледна точка в повечето от случаите се прехвърля дълг: средствата, които платежната система дължи на един клиент, стават дължими на друг клиент. Когато първият клиент предава на платежната система пари, сумата на превода се фиксира и става дълг на системата към клиента. Клиентът със свое разпореждане може да укаже на системата, че тя има дълг не към него, а към втори неин клиент. Ако вторият клиент се обърне към платежната система, той има възможност да получи паричния еквивалент на този дълг. В редица случаи ролята на [[платежно средство]] играят не пари или дълг, номиниран в пари, а условни платежни единици или специализирани [[ценни книжа]]. Платежните системи са заместител на плащането с налични пари при осъществяване на вътрешни и международни [[Плащане|плащания]] и е една от основните услуги, предоставяни от [[банка|банките]] и от другите [[Финансова институция|финансови институции]]. Най-голямата услуга от този вид е системата [[S.W.I.F.T.|SWIFT]] {{lang|en|SWIFT}} (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunications). Разширена форма на платежна система (включително физическа или електронна инфраструктура и свързаните с тях процедури и протокол) е осъществяването на финансови трансакции с помощта на [[банкомат]]и, платежни киоски, [[ПОС терминал]]и, предплатени карти; електронни портмонета; трансакции на валутните пазари, пазарите на [[Фючърсен договор|фючърси]], [[дериват (финанси)|деривати]] и [[опции]]. Някои платежни системи включват в себе си [[кредит]]ни механизми, но те попадат извън обсега на платежните системи. Електронните платежни системи са вид платежни системи, при които трансакциите се осъществяват чрез електронни съобщителни мрежи (например [[интернет]]) или с платежни чипове. == Реализации == === Платежни и клирингови системи === ''Това е непълен списък, който никога не може да отговаря на определени стандарти за пълнота. Можете да го допълвате от реномирани източници.'' {{колони|2| * [[БОРИКА]] (България) <ref>[https://www.borica.bg/products-and-services/Platejna-sistema-BORIKA Платежна система БОРИКА], Борика – Банкови услуги.</ref> * [[БИСЕРА]] (България) <ref>[https://www.borica.bg/attachments/BobsProduct/6/docs/Pravila-za-rabota-na-BISERA6.pdf ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА БИСЕРА6]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Борика – Банкови услуги.</ref><ref>[http://leadconsult-bg.com/chasove-za-obrabotka-na-prevodi-po-bisera-2923.html Часове за обработка на преводите по БИСЕРА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200925000207/https://leadconsult-bg.com/chasove-za-obrabotka-na-prevodi-po-bisera-2923.html |date=2020-09-25 }}, Lead Consult.</ref> * [[RINGS]] (България) <ref>[https://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSRealTimeGrossSettlementSystem/PSRTGSSIntroduction/index.htm Система за брутен сетълмент в реално време RINGS], официален сайт на БНБ.</ref> * [[SEPA]] (Европейски съюз) <ref>[https://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSSEPA/PSSEPAIntroduction/index.htm Единна зона за плащания в евро (SEPA)], официален сайт на БНБ.</ref> * [[TARGET2]] (Европейски съюз) <ref>[https://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSTARGET2/PSTARGETDevelopment/index.htm Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време TARGET2], официален сайт на БНБ.</ref> * [[IBAN]] (Международен стандарт) * [[BIC]] (Международен стандарт) * [[SWIFT (система)|SWIFT]] (Международна) * [[TIPANET]] (Европейски съюз) * [[PE-ACH]] (Европейски съюз) * [[СПФС]] (Русия) * Мир (Русия) * [[BACS]] (Великобритания) * [[CHAPS]] (Великобритания) * HiPay (Франция) * Bankgirot (Швеция) * PlusGirot (Швеция) * Bankgirocentralen (Норвегия) * [[Fedwire]] (САЩ) * [[CHIPS]] (САЩ) * ACH Network (САЩ) * EPN (САЩ) * FedACH (САЩ) * [[UnionPay]] (Китай) * FPS (Хонконг) * LankaPay /по-рано SLIPS/ (Шри-Ланка) * BankservAfrica (Южна Африка) * APACS }} === Алтернативни системи === 1. Електронни и мобилни портфейли – плащането се извършва с помощта на електронни портфейли: * CyberPlat (Международна) – първата система от 1997 г. * Webmoney /1998 г./ (Международна) * RBK Money /създадена през 1998 г. като RUpay/ (Русия) * Яндекс. Деньги /създадена през 1998 г. като PayCash/ (Русия) * Google портфейл (Международна) * [[PayPal]] * Neteller * E-gold * QIWI /2007/ <ref name=":0">{{Cite web|url=https://bankstoday.net/last-articles/elektronnye-dengi-plyusy-i-minusy-populyarnyh-v-rossii-elektronnyh-platezhnyh-sistem|title=Электронные деньги: плюсы и минусы популярных в России электронных платежных систем|author=|website=|date=|publisher=}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.banki.ru/news/lenta/?id=9386737|title=​У QIWI появилась „Совесть“|author=|website=|date=|publisher=}}</ref> 2. Мобилно банкиране – плащане чрез мобилни приложения: [[ApplePay]], SamsungPay и др. <ref>{{Cite web|url=https://ecommpay.com/ru/news/alternative-payment-systems/|title=Обзор актуальных трендов альтернативных платежных систем|author=|website=|date=|publisher=}}</ref> 3. Плащане чрез кратки текстови съобщения [[SMS]]. 4. Плащане с превод чрез банкови приложения на мобилни устройства (разработка на самите банки): <br>[[Банка ДСК|DSK Smart]] <ref>[https://dskbank.bg/индивидуални-клиенти/дск-директ/мобилни-приложения/дск-смарт DSK Smart], сайт на ДСК.</ref>, [[Банка ДСК|DSK Direct Mobi]] <ref>[https://dskbank.bg/индивидуални-клиенти/дск-директ/dsk-direct-mobi DSK Direct Mobi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200512010404/https://dskbank.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/%D0%B4%D1%81%D0%BA-%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82/dsk-direct-mobi |date=2020-05-12 }}, сайт на ДСК.</ref>, [[ОББ|ОББ Мобайл]] <ref>[https://www.ubb.bg/ubb-mobile Какво е ОББ Мобайл?], сайт на ОББ.</ref>, [[Райфайзенбанк (България)|RaiMobile]] <ref>[https://www.rbb.bg/bg/individualni-klienti/produkti-uslugi/bankirane/mobilno-bankirane-raimobile/?utm_source=mobile_banking&utm_campaign=RO_web&utm_medium=banner_home RaiMobile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201019161206/https://www.rbb.bg/bg/individualni-klienti/produkti-uslugi/bankirane/mobilno-bankirane-raimobile/?utm_source=mobile_banking&utm_campaign=RO_web&utm_medium=banner_home |date=2020-10-19 }}, сайт на Райфайзебанк.</ref>, [[УниКредит Булбанк|Булбанк Мобайл]] <ref>[https://www.unicreditbulbank.bg/bg/fastbank/bulbank-mobile/ Булбанк Мобайл], сайт на УниКредит Булбанк.</ref>, [[Пощенска банка|e-Postbank]] <ref>[https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Mobilno-bankirane Мобилно банкиране] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200529090333/https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Mobilno-bankirane |date=2020-05-29 }}, сайт на Пощенска банка.</ref> и др. 5. Системи за онлайн-разплащания на дребно: [[Amazon]], AliPay и др. 6. P2P преводи: [[Western Union]] <ref>[https://cashexpress.bg/bg/ Western Union] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200813080019/https://cashexpress.bg/bg/ |date=2020-08-13 }}, Cash Express.</ref>, Юнистрим, Лидер, Корона и др. 7. Алтернативи на съществуващи системи като доразвитие: CIPS (Китай) – алтернативна система и доразвитие на [[SWIFT (система)|SWIFT]] като спомага за прехвърлянето на средства. 8. Интернет банкиране – плащане от компютър онлайн чрез електронен превод от сметка: * [[Първа инвестиционна банка|Моята Фибанк]], [[Интернешънъл Асет Банк|Асет онлайн]] <ref>[https://assetonline.iabank.bg Asset Online], сайт на Асет Банк.</ref>, [[Банка ДСК|ДСК Директ – интернет банкиране]] <ref>[https://dskbank.bg/индивидуални-клиенти/дск-директ/интернет-банкиране ДСК Директ – Интернет банкиране], сайт на ДСК.</ref>, [[Райфайзенбанк (България)|Райфайзен Онлайн]] <ref>[https://online.rbb.bg/ Райфайзен Онлайн] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200418065740/https://online.rbb.bg/ |date=2020-04-18 }}, сайт на Райфайзебанк.</ref>, [[ОББ|ОББ Онлайн]] <ref>[https://ebb.ubb.bg/Log.aspx?lng=BG ОББ Онлайн], сайт на ОББ.</ref>, [[УниКредит Булбанк|Булбанк Онлайн]] <ref>[https://www.unicreditbulbank.bg/bg/fastbank/bulbank-online/ Булбанк Онлайн], сайт на УниКредит Булбанк.</ref>, [[Пощенска банка|e-Postbank]] <ref>[https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Internet-bankirane Интернет банкиране „e-Postbank“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200522060850/https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Internet-bankirane |date=2020-05-22 }}, сайт на Пощенска банка.</ref> и др. * Sberbank Online == Източници == <references /> {{превод от|ru|Платёжная система|62577506}} [[Категория:Разплащателни системи| ]] gm3dywysk7miccqhroc84zc28hzqhyc 12416562 12416561 2024-11-19T08:30:53Z 195.24.88.173 12416562 wikitext text/x-wiki аричния еквивалент на този дълг. В редица случаи ролята на [[платежно средство]] играят не пари или дълг, номиниран в пари, а условни платежни единици или специализирани [[ценни книжа]]. Платежните системи са заместител на плащането с налични пари при осъществяване на вътрешни и международни [[Плащане|плащания]] и е една от основните услуги, предоставяни от [[банка|банките]] и от другите [[Финансова институция|финансови институции]]. Най-голямата услуга от този вид е системата [[S.W.I.F.T.|SWIFT]] {{lang|en|SWIFT}} (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunications). Разширена форма на платежна система (включително физическа или електронна инфраструктура и свързаните с тях процедури и протокол) е осъществяването на финансови трансакции с помощта на [[банкомат]]и, платежни киоски, [[ПОС терминал]]и, предплатени карти; електронни портмонета; трансакции на валутните пазари, пазарите на [[Фючърсен договор|фючърси]], [[дериват (финанси)|деривати]] и [[опции]]. Някои платежни системи включват в себе си [[кредит]]ни механизми, но те попадат извън обсега на платежните системи. Електронните платежни системи са вид платежни системи, при които трансакциите се осъществяват чрез електронни съобщителни мрежи (например [[интернет]]) или с платежни чипове. == Реализации == === Платежни и клирингови системи === ''Това е непълен списък, който никога не може да отговаря на определени стандарти за пълнота. Можете да го допълвате от реномирани източници.'' {{колони|2| * [[БОРИКА]] (България) <ref>[https://www.borica.bg/products-and-services/Platejna-sistema-BORIKA Платежна система БОРИКА], Борика – Банкови услуги.</ref> * [[БИСЕРА]] (България) <ref>[https://www.borica.bg/attachments/BobsProduct/6/docs/Pravila-za-rabota-na-BISERA6.pdf ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА БИСЕРА6]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Борика – Банкови услуги.</ref><ref>[http://leadconsult-bg.com/chasove-za-obrabotka-na-prevodi-po-bisera-2923.html Часове за обработка на преводите по БИСЕРА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200925000207/https://leadconsult-bg.com/chasove-za-obrabotka-na-prevodi-po-bisera-2923.html |date=2020-09-25 }}, Lead Consult.</ref> * [[RINGS]] (България) <ref>[https://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSRealTimeGrossSettlementSystem/PSRTGSSIntroduction/index.htm Система за брутен сетълмент в реално време RINGS], официален сайт на БНБ.</ref> * [[SEPA]] (Европейски съюз) <ref>[https://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSSEPA/PSSEPAIntroduction/index.htm Единна зона за плащания в евро (SEPA)], официален сайт на БНБ.</ref> * [[TARGET2]] (Европейски съюз) <ref>[https://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSTARGET2/PSTARGETDevelopment/index.htm Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време TARGET2], официален сайт на БНБ.</ref> * [[IBAN]] (Международен стандарт) * [[BIC]] (Международен стандарт) * [[SWIFT (система)|SWIFT]] (Международна) * [[TIPANET]] (Европейски съюз) * [[PE-ACH]] (Европейски съюз) * [[СПФС]] (Русия) * Мир (Русия) * [[BACS]] (Великобритания) * [[CHAPS]] (Великобритания) * HiPay (Франция) * Bankgirot (Швеция) * PlusGirot (Швеция) * Bankgirocentralen (Норвегия) * [[Fedwire]] (САЩ) * [[CHIPS]] (САЩ) * ACH Network (САЩ) * EPN (САЩ) * FedACH (САЩ) * [[UnionPay]] (Китай) * FPS (Хонконг) * LankaPay /по-рано SLIPS/ (Шри-Ланка) * BankservAfrica (Южна Африка) * APACS }} === Алтернативни системи === 1. Електронни и мобилни портфейли – плащането се извършва с помощта на електронни портфейли: * CyberPlat (Международна) – първата система от 1997 г. * Webmoney /1998 г./ (Международна) * RBK Money /създадена през 1998 г. като RUpay/ (Русия) * Яндекс. Деньги /създадена през 1998 г. като PayCash/ (Русия) * Google портфейл (Международна) * [[PayPal]] * Neteller * E-gold * QIWI /2007/ <ref name=":0">{{Cite web|url=https://bankstoday.net/last-articles/elektronnye-dengi-plyusy-i-minusy-populyarnyh-v-rossii-elektronnyh-platezhnyh-sistem|title=Электронные деньги: плюсы и минусы популярных в России электронных платежных систем|author=|website=|date=|publisher=}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.banki.ru/news/lenta/?id=9386737|title=​У QIWI появилась „Совесть“|author=|website=|date=|publisher=}}</ref> 2. Мобилно банкиране – плащане чрез мобилни приложения: [[ApplePay]], SamsungPay и др. <ref>{{Cite web|url=https://ecommpay.com/ru/news/alternative-payment-systems/|title=Обзор актуальных трендов альтернативных платежных систем|author=|website=|date=|publisher=}}</ref> 3. Плащане чрез кратки текстови съобщения [[SMS]]. 4. Плащане с превод чрез банкови приложения на мобилни устройства (разработка на самите банки): <br>[[Банка ДСК|DSK Smart]] <ref>[https://dskbank.bg/индивидуални-клиенти/дск-директ/мобилни-приложения/дск-смарт DSK Smart], сайт на ДСК.</ref>, [[Банка ДСК|DSK Direct Mobi]] <ref>[https://dskbank.bg/индивидуални-клиенти/дск-директ/dsk-direct-mobi DSK Direct Mobi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200512010404/https://dskbank.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/%D0%B4%D1%81%D0%BA-%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82/dsk-direct-mobi |date=2020-05-12 }}, сайт на ДСК.</ref>, [[ОББ|ОББ Мобайл]] <ref>[https://www.ubb.bg/ubb-mobile Какво е ОББ Мобайл?], сайт на ОББ.</ref>, [[Райфайзенбанк (България)|RaiMobile]] <ref>[https://www.rbb.bg/bg/individualni-klienti/produkti-uslugi/bankirane/mobilno-bankirane-raimobile/?utm_source=mobile_banking&utm_campaign=RO_web&utm_medium=banner_home RaiMobile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201019161206/https://www.rbb.bg/bg/individualni-klienti/produkti-uslugi/bankirane/mobilno-bankirane-raimobile/?utm_source=mobile_banking&utm_campaign=RO_web&utm_medium=banner_home |date=2020-10-19 }}, сайт на Райфайзебанк.</ref>, [[УниКредит Булбанк|Булбанк Мобайл]] <ref>[https://www.unicreditbulbank.bg/bg/fastbank/bulbank-mobile/ Булбанк Мобайл], сайт на УниКредит Булбанк.</ref>, [[Пощенска банка|e-Postbank]] <ref>[https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Mobilno-bankirane Мобилно банкиране] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200529090333/https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Mobilno-bankirane |date=2020-05-29 }}, сайт на Пощенска банка.</ref> и др. 5. Системи за онлайн-разплащания на дребно: [[Amazon]], AliPay и др. 6. P2P преводи: [[Western Union]] <ref>[https://cashexpress.bg/bg/ Western Union] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200813080019/https://cashexpress.bg/bg/ |date=2020-08-13 }}, Cash Express.</ref>, Юнистрим, Лидер, Корона и др. 7. Алтернативи на съществуващи системи като доразвитие: CIPS (Китай) – алтернативна система и доразвитие на [[SWIFT (система)|SWIFT]] като спомага за прехвърлянето на средства. 8. Интернет банкиране – плащане от компютър онлайн чрез електронен превод от сметка: * [[Първа инвестиционна банка|Моята Фибанк]], [[Интернешънъл Асет Банк|Асет онлайн]] <ref>[https://assetonline.iabank.bg Asset Online], сайт на Асет Банк.</ref>, [[Банка ДСК|ДСК Директ – интернет банкиране]] <ref>[https://dskbank.bg/индивидуални-клиенти/дск-директ/интернет-банкиране ДСК Директ – Интернет банкиране], сайт на ДСК.</ref>, [[Райфайзенбанк (България)|Райфайзен Онлайн]] <ref>[https://online.rbb.bg/ Райфайзен Онлайн] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200418065740/https://online.rbb.bg/ |date=2020-04-18 }}, сайт на Райфайзебанк.</ref>, [[ОББ|ОББ Онлайн]] <ref>[https://ebb.ubb.bg/Log.aspx?lng=BG ОББ Онлайн], сайт на ОББ.</ref>, [[УниКредит Булбанк|Булбанк Онлайн]] <ref>[https://www.unicreditbulbank.bg/bg/fastbank/bulbank-online/ Булбанк Онлайн], сайт на УниКредит Булбанк.</ref>, [[Пощенска банка|e-Postbank]] <ref>[https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Internet-bankirane Интернет банкиране „e-Postbank“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200522060850/https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Internet-bankirane |date=2020-05-22 }}, сайт на Пощенска банка.</ref> и др. * Sberbank Online == Източници == <references /> {{превод от|ru|Платёжная система|62577506}} [[Категория:Разплащателни системи| ]] j36szb29usizbzfnqqilirqlzkyz3rw 12416563 12416562 2024-11-19T08:31:44Z 195.24.88.173 12416563 wikitext text/x-wiki '''берк не е топ''' е съвкупност от правила, процедури и техническа инфраструктура, с които се осигурява прехвърляне на средства между икономически субекти. Платежните системи са един от ключовите компоненти на съвременните [[монетарна икономика|монетарни системи]]. Обикновено се подразбира, че с платежните системи се прехвърлят [[пари]]. От юридическа гледна точка в повечето от случаите се прехвърля дълг: средствата, които платежната система дължи на един клиент, стават дължими на друг клиент. Когато първият клиент предава на платежната система пари, сумата на превода се фиксира и става дълг на системата към клиента. Клиентът със свое разпореждане може да укаже на системата, че тя има дълг не към него, а към втори неин клиент. Ако вторият клиент се обърне към платежната система, той има възможност да получи паричния еквивалент на този дълг. В редица случаи ролята на [[платежно средство]] играят не пари или дълг, номиниран в пари, а условни платежни единици или специализирани [[ценни книжа]]. Платежните системи са заместител на плащането с налични пари при осъществяване на вътрешни и международни [[Плащане|плащания]] и е една от основните услуги, предоставяни от [[банка|банките]] и от другите [[Финансова институция|финансови институции]]. Най-голямата услуга от този вид е системата [[S.W.I.F.T.|SWIFT]] {{lang|en|SWIFT}} (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunications). Разширена форма на платежна система (включително физическа или електронна инфраструктура и свързаните с тях процедури и протокол) е осъществяването на финансови трансакции с помощта на [[банкомат]]и, платежни киоски, [[ПОС терминал]]и, предплатени карти; електронни портмонета; трансакции на валутните пазари, пазарите на [[Фючърсен договор|фючърси]], [[дериват (финанси)|деривати]] и [[опции]]. Някои платежни системи включват в себе си [[кредит]]ни механизми, но те попадат извън обсега на платежните системи. Електронните платежни системи са вид платежни системи, при които трансакциите се осъществяват чрез електронни съобщителни мрежи (например [[интернет]]) или с платежни чипове. == Реализации == === Платежни и клирингови системи === ''Това е непълен списък, който никога не може да отговаря на определени стандарти за пълнота. Можете да го допълвате от реномирани източници.'' {{колони|2| * [[БОРИКА]] (България) <ref>[https://www.borica.bg/products-and-services/Platejna-sistema-BORIKA Платежна система БОРИКА], Борика – Банкови услуги.</ref> * [[БИСЕРА]] (България) <ref>[https://www.borica.bg/attachments/BobsProduct/6/docs/Pravila-za-rabota-na-BISERA6.pdf ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА БИСЕРА6]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Борика – Банкови услуги.</ref><ref>[http://leadconsult-bg.com/chasove-za-obrabotka-na-prevodi-po-bisera-2923.html Часове за обработка на преводите по БИСЕРА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200925000207/https://leadconsult-bg.com/chasove-za-obrabotka-na-prevodi-po-bisera-2923.html |date=2020-09-25 }}, Lead Consult.</ref> * [[RINGS]] (България) <ref>[https://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSRealTimeGrossSettlementSystem/PSRTGSSIntroduction/index.htm Система за брутен сетълмент в реално време RINGS], официален сайт на БНБ.</ref> * [[SEPA]] (Европейски съюз) <ref>[https://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSSEPA/PSSEPAIntroduction/index.htm Единна зона за плащания в евро (SEPA)], официален сайт на БНБ.</ref> * [[TARGET2]] (Европейски съюз) <ref>[https://www.bnb.bg/PaymentSystem/PSTARGET2/PSTARGETDevelopment/index.htm Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време TARGET2], официален сайт на БНБ.</ref> * [[IBAN]] (Международен стандарт) * [[BIC]] (Международен стандарт) * [[SWIFT (система)|SWIFT]] (Международна) * [[TIPANET]] (Европейски съюз) * [[PE-ACH]] (Европейски съюз) * [[СПФС]] (Русия) * Мир (Русия) * [[BACS]] (Великобритания) * [[CHAPS]] (Великобритания) * HiPay (Франция) * Bankgirot (Швеция) * PlusGirot (Швеция) * Bankgirocentralen (Норвегия) * [[Fedwire]] (САЩ) * [[CHIPS]] (САЩ) * ACH Network (САЩ) * EPN (САЩ) * FedACH (САЩ) * [[UnionPay]] (Китай) * FPS (Хонконг) * LankaPay /по-рано SLIPS/ (Шри-Ланка) * BankservAfrica (Южна Африка) * APACS }} === Алтернативни системи === 1. Електронни и мобилни портфейли – плащането се извършва с помощта на електронни портфейли: * CyberPlat (Международна) – първата система от 1997 г. * Webmoney /1998 г./ (Международна) * RBK Money /създадена през 1998 г. като RUpay/ (Русия) * Яндекс. Деньги /създадена през 1998 г. като PayCash/ (Русия) * Google портфейл (Международна) * [[PayPal]] * Neteller * E-gold * QIWI /2007/ <ref name=":0">{{Cite web|url=https://bankstoday.net/last-articles/elektronnye-dengi-plyusy-i-minusy-populyarnyh-v-rossii-elektronnyh-platezhnyh-sistem|title=Электронные деньги: плюсы и минусы популярных в России электронных платежных систем|author=|website=|date=|publisher=}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.banki.ru/news/lenta/?id=9386737|title=​У QIWI появилась „Совесть“|author=|website=|date=|publisher=}}</ref> 2. Мобилно банкиране – плащане чрез мобилни приложения: [[ApplePay]], SamsungPay и др. <ref>{{Cite web|url=https://ecommpay.com/ru/news/alternative-payment-systems/|title=Обзор актуальных трендов альтернативных платежных систем|author=|website=|date=|publisher=}}</ref> 3. Плащане чрез кратки текстови съобщения [[SMS]]. 4. Плащане с превод чрез банкови приложения на мобилни устройства (разработка на самите банки): <br>[[Банка ДСК|DSK Smart]] <ref>[https://dskbank.bg/индивидуални-клиенти/дск-директ/мобилни-приложения/дск-смарт DSK Smart], сайт на ДСК.</ref>, [[Банка ДСК|DSK Direct Mobi]] <ref>[https://dskbank.bg/индивидуални-клиенти/дск-директ/dsk-direct-mobi DSK Direct Mobi] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200512010404/https://dskbank.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/%D0%B4%D1%81%D0%BA-%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82/dsk-direct-mobi |date=2020-05-12 }}, сайт на ДСК.</ref>, [[ОББ|ОББ Мобайл]] <ref>[https://www.ubb.bg/ubb-mobile Какво е ОББ Мобайл?], сайт на ОББ.</ref>, [[Райфайзенбанк (България)|RaiMobile]] <ref>[https://www.rbb.bg/bg/individualni-klienti/produkti-uslugi/bankirane/mobilno-bankirane-raimobile/?utm_source=mobile_banking&utm_campaign=RO_web&utm_medium=banner_home RaiMobile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201019161206/https://www.rbb.bg/bg/individualni-klienti/produkti-uslugi/bankirane/mobilno-bankirane-raimobile/?utm_source=mobile_banking&utm_campaign=RO_web&utm_medium=banner_home |date=2020-10-19 }}, сайт на Райфайзебанк.</ref>, [[УниКредит Булбанк|Булбанк Мобайл]] <ref>[https://www.unicreditbulbank.bg/bg/fastbank/bulbank-mobile/ Булбанк Мобайл], сайт на УниКредит Булбанк.</ref>, [[Пощенска банка|e-Postbank]] <ref>[https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Mobilno-bankirane Мобилно банкиране] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200529090333/https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Mobilno-bankirane |date=2020-05-29 }}, сайт на Пощенска банка.</ref> и др. 5. Системи за онлайн-разплащания на дребно: [[Amazon]], AliPay и др. 6. P2P преводи: [[Western Union]] <ref>[https://cashexpress.bg/bg/ Western Union] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200813080019/https://cashexpress.bg/bg/ |date=2020-08-13 }}, Cash Express.</ref>, Юнистрим, Лидер, Корона и др. 7. Алтернативи на съществуващи системи като доразвитие: CIPS (Китай) – алтернативна система и доразвитие на [[SWIFT (система)|SWIFT]] като спомага за прехвърлянето на средства. 8. Интернет банкиране – плащане от компютър онлайн чрез електронен превод от сметка: * [[Първа инвестиционна банка|Моята Фибанк]], [[Интернешънъл Асет Банк|Асет онлайн]] <ref>[https://assetonline.iabank.bg Asset Online], сайт на Асет Банк.</ref>, [[Банка ДСК|ДСК Директ – интернет банкиране]] <ref>[https://dskbank.bg/индивидуални-клиенти/дск-директ/интернет-банкиране ДСК Директ – Интернет банкиране], сайт на ДСК.</ref>, [[Райфайзенбанк (България)|Райфайзен Онлайн]] <ref>[https://online.rbb.bg/ Райфайзен Онлайн] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200418065740/https://online.rbb.bg/ |date=2020-04-18 }}, сайт на Райфайзебанк.</ref>, [[ОББ|ОББ Онлайн]] <ref>[https://ebb.ubb.bg/Log.aspx?lng=BG ОББ Онлайн], сайт на ОББ.</ref>, [[УниКредит Булбанк|Булбанк Онлайн]] <ref>[https://www.unicreditbulbank.bg/bg/fastbank/bulbank-online/ Булбанк Онлайн], сайт на УниКредит Булбанк.</ref>, [[Пощенска банка|e-Postbank]] <ref>[https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Internet-bankirane Интернет банкиране „e-Postbank“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200522060850/https://www.postbank.bg/Digitalno-bankirane/Internet-bankirane |date=2020-05-22 }}, сайт на Пощенска банка.</ref> и др. * Sberbank Online == Източници == <references /> {{превод от|ru|Платёжная система|62577506}} [[Категория:Разплащателни системи| ]] 0uozrd1apyzoqx6wra7727u1s4c1qxj 0 483160 12416346 9885640 2024-11-18T21:40:39Z PowerBUL 202075 12416346 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Бланка Сото | портрет = | размер на портрета = | обяснение = С [[Рафаел Амая]] на [[Телемундо]] Upfront 2014 в [[Ню Йорк]] | рождено име = Бланка Делфина Сото Бенавидес | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1979|1|5|1}} | роден-място = [[Монтерей]], [[Нуево Леон]], [[Мексико]] | наставка = a | починал-дата = | починал-място = | друго име = | националност = {{Мексико}} | активност = 2007– | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = Ева Гонсалес<br>([[Ева Луна]]) | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Бланка Делфина Сото Бенавидес''' ({{Lang|es|Blanca Delfina Soto Benavides}}) е [[Мексико|мексиканска]] [[актриса]], [[Манекен|модел]] и бивша кралица на красотата от [[Испания|испански]] произход. Родена е на [[5 януари]], [[1979]] г. в [[Монтерей]], [[Нуево Леон]], [[Мексико]]. В България е известна с теленовелата „[[Ева Луна]]“ == Кариера == През 1997 г. Бланка Сото се състезава на конкурса „Nuestra Belleza Mexico“, представлявайки [[Нуево Леон]]. През същата година става „Мис Мексико Свят“ и представлява страната си в международния конкурс за красота „Vina Del Mar“ в [[Чили]]. Първата изява на Бланка Сото като актриса е в късометражния филм „La Vida Blanca“, където тя е ко-продуцент с нейния съпруг по това време Джак Хартнет. За тази роля, актрисата получава първата си награда за най-добра актриса. Изпълнява поддържащи роли във филмите „Divina Confusion“, „Deep In The Valley“ и „Dinner for Schmucks“. Първата теленовела в кариерата ѝ е за компания Venevision в съдружие с Univision. Превъплъщава се в Ева Гонсалес в теленовелата „[[Ева Луна]]“, заедно с [[Гай Екер]]. Следват роли в продукции като „[[Талисманът (теленовела)|Талисманът]]“ през 2012 г. и „[[Защото любовта командва]]“ през 2012/13 г. През 2014 г. Бланка подписва договор с американската компания „[[Телемундо]]“ и получава главната роля в нарконовелата „[[Госпожа Асеро]]“. Бланка играе и в театъра в постановките „Los Monólogos de la Vagina“ и „Obscuro total“. Снима се и в музикални клипове на певци като [[Енрике Иглесиас]], Шалим Ортис, Donato и Estefano, Billy Currington и Noel Schajris. Освен актриса Бланка е и продуцент. Продуцирала е късометражните филми „La Vida Blanca“, „I Won't Be Your Mirror“ и „Sovereign“. Като модел е включена в реклами на GAP, Lens Crafters, Venus Swimwear, Avon, Andrea, Charriol, Foley's, Yellowbook, [[Зара (компания)|„Зара“]], Garnier и Budweiser. == Филмография == === Теленовели и Филми === {| class="wikitable" ! Година ! Име ! Роля ! ! Бележки |- | 2007 | La Vida Blanca | Бланка | главна роля | късометражен филм<br>Grand Jury Award 2007 – Най-добър късометражен филм |- | 2007 | Tampa Jai Alai | Лисет Ариага | главна роля | късометражен филм |- | 2008 | Divina Confusion | Афродита | поддържаща роля | |- | 2009 | Deep In The Valley | Сузи Диабло | поддържаща роля | |- | 2010 | Dinner for Schmucks | Моника | | |- | 2010 | Regresa | Мария Гонсалес | главна роля | Mónaco Film Festival 2010 – Best Entertainment Film |- | 2011 | [[Ева Луна]] | Ева Гонсалес | главна роля | [[теленовела]]<br>Premio Rockie (Festival Mundial de Medios) 2011 – Теленовела на годината |- | 2012 | [[Талисманът (теленовела)|Талисманът]] | Камила Нахера | главна роля | [[теленовела]] |- | 2012/13 | [[Защото любовта командва]] | Алма Монтемайор | главна роля | [[теленовела]]<br>Premios People En Español 2013 – Теленовела на годината |- | 2014 | [[Госпожа Асеро]]<ref>[http://novelalounge.com/nn/2014/05/13/blanca-soto-es-senora-acero-lo-nuevo-de-telemundo/ Blanca Soto Es ‘Señora Acero’ Lo Nuevo De Telemundo]</ref> | Сара Агилар | главна роля | [[теленовела]] |} === Театър === {| class="wikitable" ! Година ! Постановка ! Роля |- | 2011 | The Vagina Monologues / Los Monólogos de la Vagina | |- | 2013/14 | Obscuro Total | София |} == Награди == {|class="wikitable" |- ! Година ! Награда ! Категория ! Продукция ! Резултат |- | ''2007'' | ''Feature Film Award'' | ''Най-добра актриса'' | ''La Vida Blanca'' | ''победител'' |- | ''2011'' | ''Premios Juventud'' | ''She Steals the Show'' | ''Regresa'' | ''победител'' |- | ''2011'' | ''Premios Juventud'' | ''Момичето на мечтите ми'' | ''[[Ева Луна]]'' | ''номинирана'' |- | ''2011'' | ''Premios People En Español'' | ''Най-добра актриса'' | ''[[Ева Луна]]'' | ''номинирана'' |- | ''2011'' | ''Premios People En Español'' | ''Най-добро женско откритие'' | ''[[Ева Луна]]'' | ''номинирана'' |- | ''2011'' | ''Premios People En Español'' | Най-добър водещ (с ''[[Уилям Леви]]'') | ''Premios Juventud 2012'' | ''номинирана'' |- | ''2012'' | ''Premios Juventud'' | ''Момичето на мечтите ми'' | ''[[Талисманът (теленовела)|Талисманът]]'' | ''номинирана'' |- | ''2012'' | ''Premios Actrices Latinas'' | ''Най-добра двойка (с [[Фернандо Колунга]])'' | ''[[Защото любовта командва]]'' | ''номинирана'' |- | ''2013'' | Premios Juventud | ''Момичето на мечтите ми'' | ''[[Защото любовта командва]]'' | ''победител'' |- | 2013 | ''Premios People En Español'' | ''Най-добра двойка (с [[Фернандо Колунга]])'' | ''[[Защото любовта командва]]'' | ''победител'' |- | 2013 | ''Premios People En Español'' | ''Най-добра актриса'' | ''[[Защото любовта командва]]'' | ''победител'' |- | 2014 | ''TVyNovelas Awards – Premios TVyNovelas'' | ''Най-добра актриса'' | ''[[Защото любовта командва]]'' | ''номинирана'' |- | 2014 |''TVyNovelas Awards – Premios TVyNovelas'' | Най-добра целувка (с [[Фернандо Колунга]]) | ''[[Защото любовта командва]]'' | ''номинирана'' |- | 2014 | ''TVyNovelas Awards – Premios TVyNovelas'' | ''Най-добра двойка (с [[Фернандо Колунга]])'' | ''[[Защото любовта командва]]'' | ''номинирана'' |- | 2014 | ''TVyNovelas Awards – Premios TVyNovelas'' | ''Най-красива жена'' | ''[[Защото любовта командва]]'' | ''номинирана'' |} == Външни препратки == * {{imdb name|2620034|Бланка Сото}} * [http://www.telenovella-bg.com/actors/view/blanca-soto Теленовели в България] * {{twitter|BLANCASOTOTM}} == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Сото, Бланка}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Монтерей]] bae5uy31v51ww9h9a3p0quxq6m6o5xr 0 489095 12415820 12394623 2024-11-18T14:13:32Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 19 интервала, URL, нов ред, тире-числа, точка (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12415820 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Elisabetta Gonzaga | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-място = | починал-място =[[Урбино]], [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]] | погребан = Църква „Сан Бернардино“„ [[Урбино]], [[Урбино (херцогство)|Херцогство Урбино]] | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[11 февруари]] [[1488]] –<br> [[11 април]] [[1508]] | коронация = | предшественик = [[Батиста Сфорца]] | наследник = [[Елеонора Гонзага дела Ровере]] | титла = | други титли = | религия = [[Католицизъм]] | образование = | роднини = | герб = | герб-описание = }} | род = | баща = | майка = | брак = | деца = няма | подпис = | сайт = }} '''Елизабета Гонзага''' ({{lang|it|Elisabetta Gonzaga}}; * [[9 февруари]] [[1471]], [[Мантуа]], [[Маркграфство Мантуа]]; † [[28 януари]] [[1526]], [[Урбино]], Херцогство Урбино) от рода [[Гонзага (род)|Гонзага]], [[Маркграфство Мантуа|маркграфове на Мантуа]], е една от най-известните жени на [[италиански ренесанс|Италианския ренесанс]]. Чрез брак е [[херцог]]иня на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] от [[1489]] г. Два пъти е прогонвана от Херцогство Урбино: от [[Чезаре Борджия]] през [[1502]] г. и от [[Лоренцо II де Медичи]] през [[1516]] г. Придружава [[Лукреция Борджия]] по време на пътуване до Ферара, където дъщерята на папата трябва да се омъжи за [[Алфонсо I д’Есте]]. Тя също е приятелка и довереница на [[Изабела д’Есте]], съпруга на брат ѝ [[Франческо II Гонзага|Франческо II]]. == Произход == Тя е четвъртото дете на [[Федерико I Гонзага]] (* 1441, † 1484), [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]], и на съпругата му [[Маргарета Баварска (1442 – 1479)|Маргарета Баварска]] (* 1442, † 1479) от фамилията [[Вителсбахи]]. Нейни дядо и баба по бащина линия са маркграф [[Лудовико III Гонзага]] и [[Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481)|Барбара фон Бранденбург]] от рода Хоенцолерн, а по майчина – херцог [[Албрехт III (Бавария)|Албрехт III]] от [[херцогство Бавария-Мюнхен]] и съпругата му Агнес от [[Княжество Грубенхаген|Брауншвайг-Грубенхаген-Айнбек]].<ref> [http://www.genealogy.euweb.cz/gonzaga/gonzaga5.html ''Gonzaga 5''], genealogy.euweb.cz</ref> Има трима братя и две сестри: * [[Клара Гонзага|Клара]] (* 1464, † 1503), графиня на [[Монпансие]] като съпруга на [[Жилбер дьо Бурбон-Монпансие]] * [[Франческо II Гонзага|Франческо II]] (* 1466, † 1519), 4-ти маркграф на Мантуа, съпруг на [[Изабела д’Есте]] * [[Сиджизмондо Гонзага|Сиджизмондо]] (* 1469, † 1523), [[кардинал]] от 1505, епископ на Мантуа от 1511 * [[Мадалена Гонзага|Мадалена]] (* 1472, † 1490), господарка на [[Пезаро]] и на [[Градара]] като съпруга на [[Джовани Сфорца]] * [[Джовани Гонзага|Джовани]] (* 1474, † 1525), маркграф на [[Весковато (Италия)|Весковато]] и родоначалник на кадетския клон [[Гонзага ди Весковато]], съпруг на [[Лаура Бентивольо]] == Биография == === Ранни години и годеж === Елизабета живее с братята и сестрите си в двореца Порто Мантовано в [[Мантуа]] и именно там през 1483 г. те са посетени от [[Лоренцо де Медичи (Великолепни)|Лоренцо Великолепни]]. Учители на Елизабета и на сестра ѝ Мадалена – твърде малки, за да бъдат приети в училището на [[Джовани Марио Филелфо]], са първо Кристофоро де Франки, а след това Коломбино Веронезе (с чието име е свързано мантуанското издание на „[[Божествена комедия]]“). Рано осиротява напълно и от 1484 г. расте при големия си брат [[Франческо II Гонзага|Франческо II]], новия херцог на Мантуа, женен за [[Изабела д’Есте]]. На 29 август 1486 г. се сгодява за [[Гуидобалдо да Монтефелтро]], херцог на [[Урбино (херцогство)|Урбино]]. Франческо II Гонзага и Пиетро Беланти да Сиена подписват брачния договор: на булката е определена зестра от 27 хил. [[дукат]]а. Гуидубалдо идва инкогнито в Мантуа, за да я види, но тогава тя е тежко болна. === Брак, брачен живот и приятелство с Изабела д'Есте === [[Файл:Guidobaldo montefeltro.jpg|мини|ляво|Гуидобалдо да Монтефелтро, съпруг]] На 1 февруари [[1488]] г. от Мантуа за Урбино тръгва сватбеното шествие на Елизабета, чиято раздяла с роднините ѝ е болезнена. То пристига в [[Урбино]] на 8 февруари, а на 9 влиза тържествено в града. В понеделник, 11 февруари, се омъжва за херцог [[Гуидобалдо да Монтефелтро]]. Празненствата продължават много дни, в последователност от театрални представления, танци, гастрономически изложения. Въздухът на Урбино не е добър за лошото здраве на Елизабета и спомага да се засили носталгията ѝ по Мантуа. Нейното настойчиво настояване убеждава херцога да ѝ остави придворния Бенедето Калилупи до декември. Към края на март 1488 г. херцогът и Отавиано дели Убалдини я водят във [[Фосомброне]]. Въпреки вниманието и подаръците на Елизабета ѝ е трудно да свикне с новия си живот. Тя поисква близкия ѝ придворен Силвестро Каландра да бъде изпратен от Мантуа при нея, което става в средата на април и той остава при нея до края на юни 1488 г. Каландра се ползва с пълното ѝ доверие и може да действа като посредник в деликатните отношения на интереси с новите от 1489 г. роднини. Бракът ѝ обаче е бездетен поради [[импотентност]]та на съпруга ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.whymarche.com/lindissolubile-amore-di-guidobaldo-da-montefeltro-ed-elisabetta-gonzaga/|заглавие=L’indissolubile amore di Guidobaldo da Montefeltro ed Elisabetta Gonzaga|достъп_дата=2023-9-7}}</ref> От април до юни 1488 г. Елизабета и Гуидубалдо са в [[Кали (Италия)|Кали]] и в [[Губио]], чийто въздух е добър за здравето ѝ. В края на април те се завръщат в Урбино за лятото. Елизабета прекарва есента и част от зимата във Фосомброне; тя се връща в Урбино през януари за сватбата на сестрата на съпруга ѝ Аниезина. [[Файл:Tizian 056.jpg|мини|Изабела д'Есте, близка приятелка на Елизабета]] През юни 1489 г. брат ѝ ѝ изпраща певеца Гаспар Сицилиански, за да я разсее: музиката е едно от любимите изкуства на Елизабета и самата тя пее и свири. [[Джан Кристофоро Романо]], музикант и скулптор, [[Лютня|лютнистът]] Джанмария Джудео и Дж. А. Тестагроса остават в нейния двор. На 28 октомври 1489 г. Елизабета е в [[Пезаро]] за брака на сестра си [[Мадалена Гонзага|Мадалена]] с [[Джовани Сфорца]], но когато се връща в Урбино, здравословното ѝ състояние отново се влошава. Тя се подобрява и заминава със съпруга си за Мантуа за сватбата на брат ѝ Франческо II с [[Изабела д’Есте]] на 12 февруари 1490 г. Тя остава там и след заминаването на съпруга си и между нея и Изабела се заражда дългогодишно приятелство. Заедно през март те отиват на езерото [[Лаго ди Гарда|Гарда]] и когато се връща в Урбино през юни, херцогинята е напълно възстановена. На 8 август 1490 г. при раждане умира сестра ѝ Мадалена, което води до влошаване на здравето на Елизабета и през есента тя отива на бани във Фосомброне. През 1492 г. Елизабета има здравословни проблеми и през май отива на бани във [[Витербо]]. По пътя, в [[Губио]], тя е посетена от Херцога на Ферара. През август мъжът ѝ се разболява и Елизабета е принудена да отложи планираното си пътуване до Мантуа. През януари 1493 г. е в [[Порета Терме|Порета]] и най-накрая през март успява да замине за Мантуа. Изабела д’Есте я посреща в [[Ревере]] и Елизабета е в Мантуа на 19 март. През януари 1494 г., напълно възстановена и придружена от съпруга си, тя се завръща от Мантуа в Урбино. Среща се с приятелката си Изабела през март, когато последната е на път за [[Лорето (Марке)|Лорето]]. Херцозите на Урбино я приютяват десет дни в Губио и след това я отвеждат на малки етапи в Урбино. Когато Изабела тръгва на 25 април, Елизабета понася тежко раздялата. През 1494 г., докато съпругът ѝ е на война, Елизабета управлява държавата с подкрепата на Отавиано дели Убалдини. През май 1495 г. тя изпраща на брат си Франческо II художника [[Адриано Фиорентино]] (Адриано де Маестри), скулптор и медалист, поет импровизатор и свирещ на лира, когото тя високо уважава. [[Файл:Bernardo Accolti cropped.png|мини|Бернардо Аколти, поет]] През ноември 1495 г. тя и съпругът ѝ са в Мантуа, за да отпразнуват Франческо II Гонзага като победител на френската армия при [[Битка при Форново|Форново]], и остават там до средата на февруари. През октомври 1496 г., докато Гуидубалдо отсъства и тя все още държи регентство на държавата, Елизабета се среща с Изабела д'Есте във [[Фано]], на път за Неапол. През декември тя отново е в Мантуа и научава, че съпругът ѝ Гуидубалдо е паднал в плен на Орсини. Елизабета побързва да изпрати посланик при папа Борджия с молба да работи за освобождаването му. Тя привлича интереса на други принцове и започва да продава скъпоценности, сребърни прибори и вещи, за да събере 40 000 дуката за откупа. Гуидубалдо е освободен през април 1497 г. Елизабета след това напуска Мантуа и се присъединява към него в Урбино. През август 1498 г. и отново през декември 1499 г. в двора ѝ пребивава поетът Серафино Чиминели от [[Акуила]]: посвещението, което той ѝ прави на второто издание на своите творби, е знак за симпатията, която съществува между него и Елизабета. Въпреки това други поети, които гравитират около двора на Урбино, също демонстрират своето възхищение към нея и ѝ посвещават стихове и сборници със стихове: Панфило Сасо, Каритео, Филипо Скиафенати, Марко Розилин, Джовани Муцарели, Джовани Филотео Акилини, Винченцо Коли, известен като Калмета и особено ценен от нея. Познанството на Елизабета с поета [[Бернардо Аколти]] датира от 1502 г.: в писмо от същата година поетът признава, че е влюбен в нея и според [[Пиетро Бембо]] любовта му би трябвало да датира отпреди 1500 г., когато я вижда за първи път при едно от честите си посещения в Урбино. ==== Приятелство с Винченцо Калмета ==== [[Файл:Eleanor Fortescue-Brickdale - The Forerunner.jpg|мини|ляво|Елинор Фортескю-Брикдейл, ''Дворът на Лудовико Манъра''. Вляво е херцогиня [[Беатриче д'Есте]], на която придворен, може би нейният секретар Калмета, шепне нещо в ухото.]] Елизабета е културна жена и е [[Меценат|покровителка]] на художници и писатели. Сред тях тя предпочита известния поет [[Винченцо Калмета]], който емигрира в Урбино след смъртта на херцогинята на Милано [[Беатриче д’Есте]], на която е секретар, и след френското завладяване на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. През 1507 г. Елизабета многократно го препоръчва на брат си [[Франческо II Гонзага]], без да подозира яростната му омраза към него. Франческо моли сестра си да не му споменава за Винченцо, дори и по погрешка.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.google.it/books/edition/Mantova_e_Urbino/ezzczUKkbx8C?hl=it&gbpv=0|заглавие=Mantova e Urbino Isabella d'Este et Elisabetta Gonzaga nelle relazioni famigliari e nelle vicende politiche : Narrazione storica documentata|достъп_дата=2023-9-7}}</ref> Според историка Алесандро Луцио това се дължи на факта, че още преди 1502 г. Винченцо се е хвалил с благоволението, предоставено му от [[Изабела д’Есте]], съпруга на Франческо II. Според Стивън Колски омразата на маркиза не произтича от ревност, а напротив, от защита на съпругата и сестра му, които са били оклеветени от Винченцо. След тържествата във [[Ферара]] за сватбата на [[Лукреция Борджия]] с [[Алфонсо I д’Есте]] е разпространено писмо, идващо от Римската академия и насочено към двете жени, в което маркиза Изабела е описана като алчна и небрежна чревоугодница която, въпреки че вече не е толкова млада, се облича така, че искаше да изглежда като момиче. Говори се, че авторът е самият Винченцо, но той многократно заявявава, че няма навик да клевети другите, а [[Хуманизъм|хуманистът]] и писател [[Марио Екуикола]] по-скоро смята за автор Марио Бонавентура, който е искал да злепостави Винченцо.<ref>''[https://www.google.it/books/edition/Mario_Equicola/XvCTFZnIXf4C?hl=it&gbpv=0 Mario Equicola: The Real Courtier]'', Stephen Kolsky · 1991, с. 69-70.</ref> Между другото не би могло да се обясни по друг начин как въпреки омразата на брат си Елизабета винаги запазва най-искреното си приятелство с Винченцо.<ref name=":0" /> Това дори я скарва с Франческо, който ѝ отказва гостоприемство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.google.it/books/edition/Archivio_della_Società_romana_di_storia/vF0KAAAAIAAJ?hl=it&gbpv=0|заглавие=Archivio della Società romana di storia patria Volume 16|достъп_дата=2023-9-7}}</ref> === Живот през XVI век === [[Файл:Dosso DOSSI , Battista DOSSI (attributed to) - Lucrezia Borgia, Duchess of Ferrara - Google Art Project.jpg|мини|Лукреция Борджия]] През март 1500 г. Елизабета заминава за Рим за юбилея и отсяда в дома на Савели, както и в [[Марино (Италия)|Марино]] при етърва си Аниезина и съпруга ѝ Фабрицио Колона. На 16 януари 1502 г. тя приветства сватбеното шествие на [[Лукреция Борджия]] в [[Губио]]: през предходните месеци херцогинята е много притеснена от посещението на дъщерята на папата, свикнала с римския разкош, и по изричното искане на [[Александър VI]] я придружава до [[Ферара]]. На 1 февруари 1502 г. в [[Малалберго]] [[Изабела д’Есте]] се присъединява към сватбеното шествие, което влиза в града на следващия ден. Лукреция, Изабела и Елизабета по време на празненствата са в центъра на вниманието: месеци по-късно в различните дворове се коментират роклите и шапките им. През март 1502 г Изабела и Елизабета отиват във [[Венеция]], който Елизабета обявява за по-красив от Рим. С тях са Емилия Пио, маркиза на Котроне, и брат ѝ [[Сиджизмондо Гонзага]]. === Първо бягство от Урбино === [[Файл:Adriano fiorentino, elisabetta gonzaga duchessa di urbino, 1495.JPG|мини|ляво|Медал на Елизабета Гонзага]] През юни 1502 г. Елизабета и Изабела д'Есте търсят облекчение от жегата в двореца Порто Мантовано в [[Мантуа]]. Когато [[Чезаре Борджия]] окупира [[Урбино]] на 21 юни [[1502]] г., обръщайки съпруга ѝ [[Гуидобалдо да Монтефелтро]] в бягство, той се присъединява към тях. След това папата и самият Чезаре излагат идеята за разтрогване на брака им, за който се знае, че не е консумиран, искайки херцога да стане свещеник, а херцогинята да се омъжи повторно. Херцозите се противопоставят и през септември бягат във [[Венеция]]. [[Файл:Young Man Apple.jpg|мини|Херцог Франческо Мария I дела Ровере, осиновен син на съпруга ѝ]] [[Сиджизмондо Гонзага]], който посещава сестра си през декември, я намира за много разтревожена от липсата на новини от съпруга ѝ Гуидубалдо и от липсата на пари. В края на януари 1503 г. обаче съпругът ѝ се завръща във Венеция. Елизабета остава там и след август 1503 г., т.е. след като съпругът ѝ отново завоюва херцогството. На 15 ноември тя тръгва от Венеция по море до [[Равена]] и оттам на кон до Урбино, където пристига в началото на декември. Гуидубалдо, назначен за генерален командир на папската армия, често е далеч от Урбино и Елизабета управлява държавата. Близкото приятелство между Изабела и Елизабета, между Мантуа и Урбино, спомага за стабилния обмен на любопитни и ценни предмети, литературни произведения и художници между двата двора. [[Балдасаре Кастильоне]] напр. преминава от службата на Гонзага към тази на Монтефелтро през май-юни 1504 г. През 1504 г. Гуодобалдо осиновява племенника си [[Франческо Мария I дела Ровере]], който през 1508 г. под регентството на Елизабета става херцог на Урбино. През февруари 1505 г. е сключен брачният договор между Франческо и [[Елеонора Гонзага дела Ровере|Елеонора Гонзага]]: Елизабета разчита на този брак, за да издейства [[кардинал]]ския пост за брат си Сиджизмондо. На 20 август 1506 г. тя моли Изабела д'Есте да предостави декорации за следващото посещение на папа [[Юлий II]], който е в Урбино на 25 септември и остава там и при завръщането си от завладяването на Болоня. === Вдовица, второ бягство от Урбино и смърт === [[Файл:Tizian 055.jpg|мини|ляво|Елеонора Гонзага, племенница и съпруга на осиновения син на съпруга на Елизабета]] На 11 април 1508 г. Елизабета губи съпруга си Гуидобалдо от болест. Той ѝ оставя 14 хил. дуката в допълнение към зестрата ѝ, а [[Балдасаре Кастильоне]] оценява общото наследство на 32 хил. дуката. Тя успява да продължи да живее в двора на Урбино като майка херцогиня: нейната племенница [[Елеонора Гонзага дела Ровере|Елеонора Гонзага]] се омъжва през 1509 г. за новия херцог на Урбино [[Франческо Мария I дела Ровере]], който освен това изпитва голяма привързаност към Елизабета, понеже е бил осиновен от съпруга ѝ. През ноември 1509 г. Елизабета и маркиза Емилия Пио отиват в [[Мантуа]], за да вземат Елеонора Гонзага. През януари 1510 г. тя отново пътува с Елеонора и Франческо Мария I до Рим: папата, който желае тържествено да потвърди отново брака им, ги посреща разкошно и Елизабета се възползва от възможността да го помоли да помогне за освобождаването на брат ѝ [[Франческо II Гонзага]], затворник от венецианците. Елизабета става свидетел на особено сериозното влошаване на отношенията между Франческо Мария I дела Ровере и папа [[Юлий II]]. През април 1516 г. папа [[Лъв X]] обвинява херцога на Урбино в престъпление и му нарежда да се яви в Рим, за да се оправдае. Вместо това херцогът изпраща Елизабета, за която вярва, че се радва на по-голям престиж пред папата, но мисията не дава желания резултат. На 7 юни Елизабета и Елеонора Гонзага отиват в Мантуа и веднага трябва да започнат да продават своите сребърни прибори. Елизабета остава в Мантуа през цялата 1517 г. През юни 1518 г., заедно с Изабела и Елеонора, тя отива във Венеция, за да присъства на процесията Корпус Домини: Франческо Мария I дела Ровере се присъединява към тях инкогнито и ги придружава обратно в Мантуа. През март 1519 г. брат ѝ маркиз Франческо II Гонзага умира: в завещанието си той оставя инструкции за завещание от 6000 дуката годишно на херцога и на херцогините на Урбино, за да осигурява издръжката им по време на изгнанието. През май 1520 г. Елизабета отново е във Венеция с Елеонора за празника на Възнесението. През есента на същата година Изабела д’Есте решава да се установи в стария двор и така херцозите на Урбино са принудени да се преместят в двореца на своите прачичовци [[Лудовико Гонзага (1480 – 1540)|Лудовико]], [[Федерико Гонзага|Федерико]] и [[Пиро Гонзага]]. През 1521 г. Франческо Мария I Дела Ровере напуска Мантуа: съюзът между маркиз Федерико II Гонзага и папата е направил престоя му невъзможен и приемането като гостенки на Елеонора и Елизабета (които посещават манастири и църкви, молейки се за завръщане в Урбино) става трудно. Накрая, през декември 1521 г. Дела Ровере се завръща в своето херцогство и херцогините се присъединяват към него. През октомври 1525 г. Елизабета се разболява и е пощадена от новината за смъртта на брат ѝ кардинал [[Сиджизмондо Гонзага|Сиджизмондо]]. Умира на 31 януари 1526 г. в Урбино на 54-годишна възраст. Погребана е в църквата „Сан Бернардино“. == Елизабета в културата == Именно в присъствието на Елизабета Гонзага се провеждат диалозите, разказани в трактата „Придворният“ (1528) на [[Балдасаре Кастильоне]]. В тази важна творба Елизабета Гонзага, починала две години по-рано, е описана като една от най-културните и изискани благороднички на времето. Съвременниците единодушно я обявяват за красива: нейният портрет, запазен в Галерия „[[Уфици]]“ ([[Флоренция]]), показва жена с правилни черти, с много високо чело, върху което се откроява онова „S“, което е обект на обсъждане в „Придворния“. Портретът се приписва на [[Рафаело Санцио]], който го е нарисувал около 1504 г. Портрет на Елизабета се намира и на заглавната страница на ръкопис в [[Национална библиотека на Франция|Националната библиотека]] в Париж, който съдържа стихотворение, посветено на нея от поет, наречен Пупило, и той я възхвалява като тази, която е въвела Монти ди Пиетà в Херцогство Урбино. Монти ди Пиетà е финансова институция с нестопанска цел от късносредновековен произход, възникнала в Италия през втората половина на XV век по инициатива на някои [[Францискански орден|францискански]] монаси, с цел отпускане на малки заеми (микрокредити) при изгодни условия в сравнение с тези на пазар. Изображение в профил на Елизабета е намерено и на медал, приписван на [[Джан Кристофоро Романо]] – творец, много ценен в двора на Урбино. == Източници == === Литература === * Beverly Loise Brown: ''Die Bildkunst an den Höfen Italiens''; ''Gesichter der Renaissance – Meisterwerke italienischer Portraitkunst'', Hirmerverlag, Deutschland, S. 45, ISBN 978-3-7774-3581-7 * Maria Luisa Mariotti Masi: ''Elisabetta Gonzaga Duchessa di Urbino nello splendore e negli intrighi del Rinscimento'', Groppo Ugo MursiaEditore, Milano, 1983, ISBN 88-425-1977-4 * Kate Simon: „Die Gonzaga – Eine Herrscherfamilie der Renaissance“; Aus dem Amerikanischen übersetzt von Evelyn Voss, Verlag Kiepenheuer & Witsch, Köln, 1991, * Giuseppe Coniglio: „I Gonzaga“, dall´Oglio, editore, 1967 * Volker Reinhardt (Herausgeber) ''Die großen Familien Italiens'', Alfred Kröner Verlag Stuttgart, 1992, ISBN 3-520-48501-X; * Casimir von Chledowski: ''Der Hof von Ferrara'' Georg Müller Verlag München, 1919 * David Englander: ''Culture and Belief in Europe, 1450 – 1600: An Anthology of Sources'', Published by Blackwell Publishing, 1990 ISBN 0-631-16991-1 * Conte Pompeo Litta: ''Famiglie Celebri Italiane''. 1834, Milano * Sarah Bradford, ''Lucrezia Borgia'', Milano, Mondadori, 2005 * M.L. Mariotti Masi, ''Elisabetta Gonzaga duchessa di Urbino'', Mursia, Milano * Renata Salvarani, I Gonzaga e i papi. Roma e le corti padane fra Umanesimo e Rinascimento (1418 – 1620), Roma, 2014 * Sonia Pellizzer, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/elisabetta-gonzaga-duchessa-di-urbino_(Dizionario-Biografico)/ ELISABETTA Gonzaga, duchessa di Urbino]'', в Dizionario biografico degli italiani, vol. 42, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1993 === Други === * [http://www.brooklynmuseum.org/eascfa/dinner_party/heritage_floor/eElizabettagGonzagaphp Elizabetta Gonzaga] at the Brooklyn Museum 'Dinner Party' database of notable women. * [http://www.genealogy.euweb.cz/italy/rovere.html Della Rovere family], на http://www.genealogy.euweb.cz/ == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Херцози на Урбино]] [[Категория:Гонзага]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени в Мантуа]] 134zu3fcln50y7xy7j7y27hvlmkld0w 0 492388 12416434 12415480 2024-11-19T01:58:10Z Luxferuer 25980 12416434 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Средно училище „Любен Каравелов“|Средно училище „Любен Каравелов“}} {{Училище | име = Средно училище „Любен Каравелов“ | лого = | снимка = Средно училище Любен Каравалов в Копривщица.jpg | описание = Средно училище „Любен Каравалов“ в Копривщица | основаване = {{Стартова дата и възраст|1822}} | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Копривщица]] | държава = {{България}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Любен Каравелов]] | адрес = булевард хаджи Ненчо Палавеев 77 | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | телефон = | e-mail = | сайт = [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] | карта = | карта-описание = България Копривщица | бележки = | общомедия = }} {{Сграда | име = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | картинка = Детската градина.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = [[Копривщица (община)|Община Копривщица]] | време на изграждане = 1956 г.<br>18 октомври 1995 г. | сайт = [https://www.facebook.com/groups/122152032083/ Фейсбук страница]<br>vekilova.gradina@abv.bg | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = бул. „Х. Ненчо Палавеев“ 108<ref name="Евлампия Векилова"></ref> | съвременно състояние = действаща }} [[Файл:Копривщица.jpg|мини|Копривщенското училище в началото на ХХ век]] '''Средно училище „Любен Каравелов“''' е средно [[училище]] в град [[Копривщица]], приемственик на Първото класно училище в [[България]] [[Жив музей (Копривщица)|„Св. св. Кирил и Методий“]]. Предучилищното образование във възрожденския културно-просветен център се осъществява в Целодневната детска градина „Евлампия Векилова“. == Преди модерното образование == Още през втората половина на ХVІІІ век, когато българите са под [[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] в Копривщица се преподават науки и религия в тъй наречените [[Килийно училище|„килийни“ училища]]. Сведения за килийното образование се намират в два документа: „Кодик на Обществените училищни заведения в Копривщица“ от 31 август 1854 г., и другият – „Записна книга за Копривщенското общо училище“.<ref name="anamnesis.info">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.anamnesis.info/node/1786 | заглавие = Архив на модерна полукласическа гимназия „Любен Каравелов“ в Копривщица, 1933 Г. | достъп_дата = 9 юни 2023 | фамилно_име = Желязкова | първо_име = Донка | автор_препратка = | съавтори = | дата = 5 януари 2022 | труд = | издател = anamnesis.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В града, в църквата [[Успение Богородично (Копривщица)|„Успение на Пресвета Богородица“]], обучението е извършвано от местни свещеници или монаси в съществуващия по това време метох в двора на храма. Учениците тук се учат на славянско четмо, писмо и на църковен ред и на други познания. Килийни училища има и в къщите или [[Дюкян|дюкяните]] на много просветени копривщенци. [[Геро Добрович-Мушек|Хаджи Геро]], бащата на [[Найден Геров]], още през 1810 година е строг преподавател в основаното от него в [[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“|къщата му училище]], което се намира в Ламбовска махала до Сурля дере.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg"></ref> Училището на поп Никита Вапцилката (вапцва: привежда в ред, боядисва) се помещава в бояджийницата му в Арнаут махала, училището на поп Лулчо се намира на „Битпазар“ в къщата на Генчо Тумангелов а училището на Груйо Попгенчов е разположено в къщата на Семко Хадживельов пак в Ламбовска махала. Училището на Иван Джукелът (джуки: устни) се помещава в дюкяна му на пазара.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/our-school/history/ История.] Посетен на 22 август 2021</ref> Учителите в килийните училища наедно с преподаването се се занимават и с обичайната си работа или занаят. Това не им е пречило обаче да имат това, което днес се нарича „индивидуален подход“ с учениците, много от които стават пионери на образователното дело в града и страната. В град Копривщица от 2012 г. има добре уреден [[Музей на просветното дело (Копривщица)|Музей на просветното дело]] с показни експозиции на килийно и класно училище от възрожденската епоха. == История на образователното дело в града == През 1820 г. е открито първото обществено училище в Копривщица във вид на една килия в къщата на чорбаджи [[Вълко Чалъков]]. Това била наричащата се Буюклийска къща, намираща се в района под [[Калъчев мост|моста на хаджи Найден Калъчев]]. Буюклийската къща след години е била съборена. Обучението се ръководело от учителя хаджи [[Геро Добрович - Мушек]], баща на Найден Геров. В Копривщица живеели бегликчии и джелепи, които събрали волни пожертвувания за изграждането на нова училищна сграда. Вълко Чалъков за целта дарил през 1937 г. своята градина край река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]]. Сградата на училището е построена от майстори на коприещенския дюлгерски еснаф с устбашии (главни майстори) Симон и Генчо Топалът.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица | last = Ослеков | first = Лука | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“]] | location = София | isbn = | doi = | pages = 521. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> [[Файл:Гимназия Любен Каравелов.jpg|мини|Гимназия „Любен Каравелов“]] [[File:Надежда Петренко и Иван Сиврев – Любен Каравелов.jpg|мини|Паметник на Любен Каравелов, изработен от [[Надежда Петренко]] и Иван Сиврев]] [[File:Koprivshtitsa 2019-02-10 128.jpg|thumb|Парадният вход]] [[File:Духов оркестър.jpg|thumb|Духовият оркестър]] С предплата от 6000 гроша Вълко склонява [[Неофит Рилски]] да бъде главен учител в Копривщица за учебната 1837 – 1838 година. В продължение на двегодишния престой на Неофит Рилски в Копривщица местното училище се превръща в национален образователен институт. Неофит Рилски е заместен от [[Христо Пулеков]]. Учители в училището са [[Йоаким Груев]] и [[Найден Геров]], чиято сестра – [[Ивана Хаджигерова]] е първата жена – учителка в града.<ref>Теофилов, П. „Копривщица пътеводител“. София: Изд. „Наука и изкуство“. 1962, стр. 58.</ref> Те поемат управлението на училището по взаимоучителната метода (въведена от [[Захари Круша]] през учебната 1835 – 1836 година<ref>[http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria История на СУ „Любен Каравелов“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304130758/http://www.soulkaravelov.com/za-nas/istoria |date=2016-03-04 }}, Официален уебсайт на училището.</ref>) след оттеглянето на Неофит Рилски в [[Рилски манастир|Рилската обител]]. След Габрово, Копривщица е следващият български град, в който се разпространява [[Взаимоучителен метод|взаимоучителният Бел-Ланкастерски метод]]. През 1842 г. е създадено Училищно настоятелство.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Просветно дело в Копривщица. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната. Уставът, изработен от главния даскал [[Веселин Груев]], е ценно свидетелство за развитието на учебното дело през [[Възраждането]]. През 1864 г. се открива и класно девическо училище. Дотогава девойките ходят в частното килийно училище на Хаджи [[Геро Добрович-Мушек|Геро Мушек]]. Три години по-късно Тодор Каблешков основава [[Ученическо дружество за просвета и знания „Зора“|ученическо дружество „Зора“]].<ref>[http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm Тодор Каблешков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160308010356/http://www.koprivshtica.eu/Kableshkov.htm |date=2016-03-08 }}, koprivshtica.eu.</ref> Възпитаници на копривщенското училище са [[Любен Каравелов]], [[Георги Бенковски]], [[Тодор Каблешков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Христо Г. Данов|Христо Данов]] и много други. Училището е затворено по време на Априлското въстание в 1876 година, като учителите взимат активно участие в бунта – [[Найден Попстоянов]] е делегат в [[Оборищенско събрание|Оборище]], а [[Евлампия Векилова]] ушива главното знаме на въстаниците.<ref>[[Танчо Шабанов]]. „Описание на живота ми в Кипър“. Издава съвместен проект на Посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър. bnr.bg, 21 януари 2013 г.</ref> Копривщенските учители [[Нешо Попбрайков]], [[Никола Беловеждов]], [[Генчо Белчев]] и [[Петър Жилков]] са заточени след потушаването на въстанието на [[Родос]]. След Освобождението се завръщат и продължават да учителстват в града, София и Пловдив.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables livingmuseum.info] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309172233/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=About&cat=Notables |date=2014-03-09 }}. Видни личности. Посетен на 27 март 2014 г.</ref> След [[Освобождението]] по инициатива на Петър Жилков училището отново е отворено. По решение на Министерството на народното просвещение копривщенското училище прераства в полугимназия. В 1889 година Копривщенското училищно настоятелство и общинският съвет решават да построят ново училищно здание, защото построеното в 1858 г. здание за мъжко училище става тясно за учениците от първоначалното и класното училище, а зданието, в което се помещава девическото училище е грохнало. Добрите, съзнателните членове на абаджийския еснаф се притичат и тук на помощ – те даряват за постройката на новото училищно здание всичкия си еснафски капитал, възлизащ на 16,000 лева готови пари, записи, консолиди и недвижими имоти.<ref name="unilib-dspace.nasledstvo.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | заглавие = Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Доросиев | първо_име = Лука | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1926 | труд = | издател = 20 Априлъ 1876 | формат = | страници = 273 – 420 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Така за целта е построена с помощта на дарения от Ненчо Палавеев (1859 – 1936) и [[Женско благотворително дружество „Благовещение“|женското благотворително дружество „Благовещение“]], нова, модерна сграда, която приема първия си випуск през 1895 г.<ref>Пантелеева, П. „Копривщица – най-българският град“. Изд „Славина“. 2011.</ref> Любен Каравелов е избран за патрон на копривщенската гимназия.<ref>Виларова, Р. Страници от миналото на копривщенското читалище.</ref> През 1934 г. се открива Средно реално специализирано училище за чужди езици.<ref>Тороманова, П. „Старият каменен мост“. Изд. „Божич“, 2013, стр. 42. ISBN 978-954-9925-63-0</ref>През 1920<sup>-те</sup> години в града има и обособено Дърводелско училище.<ref>[[Петко Теофилов|Теофилов, Петко.]] В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 41 – 42</ref> Във времето от 1925 до 1932 г. прогимназията в Копривщица е наричана още „Непълна смесена гимназия „Любен Каравелов“. Новото следосвобожденско училищно настоятелство в града е създадено през 1910 г. През същата година полугимназията в Копривщица получава статут на гимназия. На 5 юни 1925 г. с Указ N 191 на цар [[Борис III]] се утвърждава приетия от XXI ОНС през втората му редовна сесия „Закон за закриването на смесените гимназии в [[Карлово]], [[Радомир]] и Копривщица, и смесените педагогически училища в [[Берковица]], [[Горна Оряховица]], [[Луковит]], [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]], [[Ботевград|Орхание]], [[Панагюрище]] и [[Севлиево]]“. Министърът на просвещението [[Александър Цанков]] съобщава, че през учебната 1925 – 1926 г. ще останат да съществуват с VIII-те си класове. През 1934 г. „Модерна реална и класическа гимназия“ е обявена за специално училище за модерни езици и се издържа от учредения попочителски фонд на Ненчо Палавеев при [[Министерство на образованието и науката на България|Министерството на народното просвещение]]. През учебната 1931 – 1932 г. смесената гимназия в гр. Копривщица е пак непълна, но с четири гимназиални класа.<ref name="anamnesis.info"></ref> През [[1950-те|50<sup>-те</sup>]] години на ХХ век училището възвръща името „Кирил и Методий“, заменено с „Основно училище хаджи Ненчо Палавеев“ по време на неговата дарителска кампания, свързана с разширението на сградата през 1922 г.<ref>Цитира се текстът от надписа на фронтона на сградата от това време.</ref> Пак тогава по инициатива на диригента Жоржета Ножарова (1904 – 1991) е възстановена и дейността на [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“|ученическия духов оркестър]]. С хонорара на децата от участието в снимките на „[[Свирачът]]“ (1967) са закупени фанфарни музикални инструменти и тя е пръв ръководител на сформирания втори оркестър. През годините диригенти са основателят [[Дамян Брайков]] (1894 – 1970),<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/101678522/koprivshtica-sabujda-balgarskoto-v-plovdiv | заглавие = Копривщица събужда българското в Пловдив | достъп_дата = 9 ноември 2022 | фамилно_име = Стоянов | първо_име = Никола | автор_препратка = | съавтори = | дата = 19 юли 2022 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Васил Юруков (1921 – 2001), и Иван Косев (1933 – 2014). От 2009 г. [[Добрин Иванов|Добрин Иванов (Бинчо)]] (1931 – 2020) подновява дейността на оркестъра.<ref>Акад. проф. Янев, Е. „Магията, която излъчва Бинчо“ в. „Копривщенци“, юбилеен брой април-май 2014.</ref>След смъртта на маестро Иванов диригент на оркестъра е неговият ученик, учителя по музика Валентин Петков.<ref>Sulkaravelov.com. [http://www.sulkaravelov.com/сугестопедията-ограмотява-децата-дв Екипът на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица облагородява интериора на училището с личен труд през ваканциите.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1957 г. е създадено [[Горско климатично училище „Антон Иванов“|средно политехническо климатично училище]] за белодробно болни ученици, чиято дейност днес временно е замразена. Сградата на климатичния пансион е построена по проект на софийския архитект [[Йордан Йорданов (архитект)|Юрдан Юрданов]].<ref>Daritelite.bg. [http://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ „Хаджи Ненчо Дончев Палавеев“ – фондации.] Посетен на 14 август 2021</ref> През 1968 г. основното училище „Кирил и Методий“, гимназия „Любен Каравелов“ и климатичната гимназия са обединени в Средно общо образователно училище „[[Любен Каравелов]]“ и преместени в новата построена за целта сграда през 1976 г. До средата на 80<sup>-те</sup> години на XX век училището ежегодно е инициатор в провеждането на факелно шествие по случай националния празник 24<sup>-ти</sup> май в чест на славянската писменост, култура и светите братя [[Кирил и Методий]]. В зданието на гимназията днес се помещават Общинският съвет и кметът на Копривщица,<ref name="anamnesis.info"></ref> на климатичното училище предстои основен ремонт, а ремонтираното и преоборудвано класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е [[Жив музей (Копривщица)|Жив музей]] – паметник на просветното дело в България. [[File:Климатичната гимназия.jpg|thumb|[[Горско климатично училище „Антон Иванов“|Климатичната гимназия]]]] [[File:Централен орнамент от тавана.jpg|thumb|Централен орнамент от тавана]] [[File:Karavelov House 050.jpg|thumb|]] == Награди== * Мария Павлова Мухова, учител – Награда на Областния управител на Софийска област (2015).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = | заглавие = Резултати от практическа част на VIII Конкурс за специалисти, работещи в извънкласни и извънучилищни дейности – „Ден на таланта“ | достъп_дата = 18 декенври 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * Приз „Училище на година от Софийска област“ (2023).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sulkaravelov.com/ | заглавие = Средно училище „Любен Каравелов“с приз „Училище на 2023 година от Софийска област“ | достъп_дата = 18 декември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sulkaravelov.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Предучилищно образование в Копривщица == '''Целодневната детска градина''' с общинско финансиране<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/959/evlampia_vekilova_kindergarten.htm | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> носи името на учителката [[Евлампия Векилова]], ушила знамето на [[Копривщица|копривщенските]] въстаници от [[Априлско въстание|Априлското въстание през 1876 година]].<ref name="koprivshtitsa-bg.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-bg.com/bg/municipality/tsdg-evlampiya-vekolova.html | заглавие = Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 23 юни 2017 г. детската градина е защитена детска градина по смисъла на чл. 54, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137150342 | заглавие = Постановление на МС № 121 от 23 юни 2017 Г. | достъп_дата = 18 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lex.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Детското заведение има история от 1956 година насам и е едно от учебните заведения в Средногорието. Постиженията и престижът на [[Детска градина|детската градина]] са резултат от съхранените традиции и придобития опит от педагогическия екип. Работи в приспособени за целта сгради до откриването на модерната постройка на 18 октомври 1995 година, построена по проект на арх. [[Стефан Беязов]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://m.mirela.bg/estate-in-bulgaria/CDG-Evlampiya-Vekilova-zxi9806.html | заглавие = ЦДГ „Евлампия Векилова“ | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = m.mirela.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kab-sofia.bg/component/user/profile?ppreview=1&id=00659 | заглавие = Камара на архитектите в България | достъп_дата = 3 октомври 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = kab-sofia.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В детската градина работи екип от квалифициран педагогически и помощен персонал. Осъществява се работа с родителите, сътрудничество между учители и деца, учители и родители. Работата в клубове по интереси прави детското заведение желано място от деца и родители. Те са редовно ангажирани в разнообразни художествени изяви съвместно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|Народното читалище]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://srednogorie.eu/децата-в-копривщица-посрещнаха-дядо-к/ | заглавие = Децата в Копривщица посрещнаха Дядо Коледа | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = srednogorie.eu | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]], [[Жив музей (Копривщица)|Живия музей]], училище „Любен Каравелов“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | заглавие = Баба Марта на посещение в ДГ „Евлампия Векилова“ Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = vestnikregion.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221021205655/https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1268-baba-marta-na-poseshtenie-v-dg-evlampiya-vekilova-v-koprivshtitza | архив_дата = 2022-10-21 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> и църковното настоятелство на „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]]“.<ref>[http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Home Жив музей – Living museum – Официален уебсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140309202316/http://www.livingmuseum.info/index.php?lang=Bulgarian&page=Events&cat=News |date=2014-03-09}}</ref> Разполага с подходяща сграда с просторни занимални и спални. Има медицински кабинет, обслужван от медицинска сестра и специалист логопед. Отоплението на сградата е чрез локално парно. В детската градина има обучение по безопасно движение по улиците и тротоарите, за безопасно пресичане на пешеходна пътека и на светофар. Води се от инспектор „Детска педагогическа стая“ в РПУ – [[Пирдоп]] и колегите в лицето на полицейски инспектор от града.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | заглавие = Малчугани от Копривщица затвърдиха правилата за безопасно движение | достъп_дата = 16 февруари 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mvr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220216071058/https://www.mvr.bg/sofia/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | архив_дата = 2022-02-16 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 2008 година ЦДГ „Евлампия Векилова“ гр. Копривщица обявява прием за формиране на седмична (нощуваща от понеделник до петък) група на деца от 3 до 7 години. Копривщенската детска градина е един от инициаторите и организатори на [[Летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“|Летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“]], заедно с [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“]], [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] и „[[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на пресветая Богородица]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://inews.bg/Култура/С-Копривщица-в-сърцето_l.a_c.394_i.104280.html | заглавие = С Копривщица в сърцето. Литературата и фолклорът ще са основните елементи от летните празници | достъп_дата = 19 септември 2022 | фамилно_име = Бедерева | първо_име = Кремена | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 август 2011 | труд = | издател = inews.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Детски клубове по интереси == * клуб приложни изкуства;<ref name="Евлампия Векилова">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://obrazovatelen-register.bg/dg-evlampiya-vekilova-koprivshtica/ | заглавие = ДГ Евлампия Векилова – град Копривщица | достъп_дата = 13 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = obrazovatelen-register.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * английски език;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * театрален клуб;<ref name="Евлампия Векилова"></ref> * народни танци.<ref name="Евлампия Векилова"></ref> ЦДГ „Евлампия Векилова“ разполага с обособени помещения според предназначението си – спални, занимални, музикален и физкултурен салон,<ref name="Евлампия Векилова"></ref> административен и кухненски блок, парокотелно и перално помещение. Учебното заведение има общо личен състав около 90 души: деца, директор, педагогически персонал, непедагогически персонал и медицинскии специалист.<ref name="koprivshtitsa-bg.com"></ref> == Външни препратки == * [https://onlinebulgaria.bg/profile/dg-evlampiq-vekilova-koprivshtica-detska-gradina-evlampiq-vekilova-koprivshtica-zapisvane-na/stats Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“] == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] * [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] * [https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2800727299953462&id=1419520924740780&comment_tracking=%7B%22tn%22%3A%22O%22%7D Видео клип] с изпълнение на ученическия духов оркестър на СУ „Любен Каравелов“ Копривщица с диригент маестро [[Добрин Иванов]], [[Дмитрий Шостакович]] – [[Сюита за джазов оркестър № 2|Второй вальс]]. * [https://bnr.bg/post/100844674 Светлана Мухова за историята на възрожденската просвета в Копривщица.] БНР публикувано на 21 юли 17 в 14:58 {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)| ]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1822 година]] [[Категория:Найден Геров]] 43dkzw16f8pcdn5fj3824cokoxgg0kh 0 493752 12415809 11516224 2024-11-18T14:00:25Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 4×тире-числа, интервал (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12415809 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Guidobaldo (Guido Ubaldo) da Montefeltro | категория = монарх | описание = 3-ти херцог на Урбино | портрет = Guidobaldo montefeltro.jpg | портрет-описание = худ. [[Рафаело]] | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1482]] – [[1502]] <br>[[1503]] – [[1508]] | коронация = | предшественик = [[Федерико да Монтефелтро]] | наследник = [[Франческо Мария I дела Ровере]] | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Гуидобалдо да Монтефелтро''' ({{lang|it|Guidobaldo (Guido Ubaldo) da Montefeltro}}, * [[17 януари]] [[1472]] в [[Губио]], † [[11 април]] [[1508]]) е през 1482 – 1502 и 1503 – 1508 г. [[Урбино (херцогство)|херцог на Урбино]] от фамилията [[Да Монтефелтро]]. == Произход == Той е единственият син на [[Федерико да Монтефелтро]] (1422 – 1482), кондотиер и херцог на Урбино, и втората му съпруга [[Батиста Сфорца]] (1446 – 1472), дъщеря на [[Алесандро Сфорца]], управител на Пезаро, сестра на [[Констанцо I Сфорца]]. Той последва баща си като херцог на Урбино. <br> <gallery caption="" class="center" widths="190px" heights="210px"> Файл:Girolamo Di Giovanni Da Camerino - Portrait of a Child - WGA09525.jpg|Портрет на Гуидобалдо да Монтефелтро като дете Файл:Federico montefeltro and son.jpg|Гуидобалдо с баща му [[Федерико да Монтефелтро]], от [[Педро Беругете]] </gallery> == Брак. Управление == На 11 февруари 1489 г. Гуидобалдо се жени за [[Елизабета Гонзага]] (* 1471, † 31 януари 1526), третата дъщеря на [[Федерико I Гонзага]], [[Маркграфство Мантуа|маркграф на Мантуа]], и съпругата му [[Маргарета Баварска (1442–1479)|Маргарета Баварска]]. През 1502 г. Гуидобалдо е изгонен от Херцогство Урбино от [[Чезаре Борджия]], син на [[папа]] [[Александър VI]]. Имуществото му е конфискувано. След смъртта на папа Александър VI през 1503 г. Гуидобалдо получава отново обратно своето херцогство и собствеността си. Понеже бракът му е бездетен Гуидобалдо осиновява през 1504 г. своя племенник, [[Франческо Мария I дела Ровере]], син на сестра му Джована да Монтефелтро, който през 1508 г. става херцог на Урбино под регентството на Елизабета Гонзага. Гуидобалдо да Монтефелтро е последен мъжки наследник от фамилията [[Да Монтефелтро]]. == Източници == <references /> * {{cite book|last=Rendina|first=Claudio|title=I capitani di ventura|publisher=Newton Compton|location=Rome|year=1985|pages=393–394}} * Pietro Bembo, ''Vita dello illustrissimo s. Guidobaldo duca d'Vrbino. E della illustriss. sig. Helisabetta Gonzaga sua consorte'', Firenze, Lorenzo Torrentino 1555 * P. Giovio. ''Istorie dei suoi tempi'', Venezia 1570 * F. Ugolini. ''Guidobaldo da Montefeltro'' in „Imparziale fiorentino“, 1857 * Bernardino Baldi, ''Della vita e de' fatti di Guidobaldo I da Montefeltro, Duca d'Urbino libri dodici'', Milano, Silvestri 1821 ([http://books.google.de/books?id=HJAKAAAAIAAJ&dq=federico+da+montefeltro&as_brr=1 Google Books]) * G. Franceschini. ''I Montefeltro'', Milano 1970 * C. H. Clough, A. Conti, ''Guidobaldo da Montefeltro, duca di Urbino: fu mai gonfaloniere di Sancta Romana Ecclesia?'' in „Studi Montefeltrani“, n. 27, San Leo 2006 == Външни препратки == * [http://genealogy.euweb.cz/italy/mtfeltro.html ''Montefeltro family''], genealogy.euweb.cz * [http://libmma.contentdm.oclc.org/cdm/search/collection/p15324coll10/searchterm/Gubbio%20Studiolo%20and%20its%20conservation/field/title/mode/all/conn/and/order/nosort The Gubbio Studiolo and its conservation, volumes 1 & 2], The Metropolitan Museum of Art Libraries [[Категория:Херцози на Урбино]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Мъже]] e17c52oxnmgvploqoj5dof339vd4es1 0 494409 12416322 11846391 2024-11-18T21:13:56Z 93.152.244.185 12416322 wikitext text/x-wiki {{С малка буква}} {{Операционна система | име = elementary OS | лого = Elementary OS logo.svg | лого размер = 250px | скрийншот = Elementary OS Loki 0.4.png | скрийншот размер = 300px | описание = elementary OS ''Loki'' | версия = 7.1 Horus | вид ОС = GNU базирана | ядро = Linux kernel | архитектури = [[x86]], [[x86-64]] | лиценз = [[GNU GPL]], [[LGPL]] и безплатни софтуерни лицензи | сайт = {{Official website|http://elementaryos.org/}} | език = многоезичен | мениджър на пакети = [[Dpkg]] | общомедия = Elementary OS }} '''elementary OS''' е дистрибуция на операционната система [[GNU/Linux]], базирана на [[Ubuntu Linux|Ubuntu]]. Използва [[работен плот]] [[Pantheon]] и е силно интегрирана със специално разработени за нея приложения като [[Plank]] (таскбар), [[Midori]] ([[уеб браузър]]) (той е и подразбиращият се уеб браузър) и [[Scratch]] (прост [[текстов редактор]]). Тази дистрибуция използва [[Gala]] като прозоречен мениджър, който е базиран на Mutter. == Софтуерни компоненти == Pantheon е форкнал някои от [[GNOME]] приложенията, други са написани от нулата. Списък: * Pantheon Greeter: Сесиен мениджър, базиран на [[LightDM]] * Wingpanel: Горен панел, подобен по функционалност на този в GNOME * Slingshot: За зареждане на приложения * Plank: Док * Switchboard: Контролен панел * Midori: Уеб браузър * Geary: Имейл клиент * Calendar (a.k.a. Maya): Календар * Music (a.k.a. Noise): Аудио плеър * Scratch: Прост текстов редактор * Pantheon Terminal: Терминал * Pantheon Files: Файлов мениджър == Инсталация == elementary OS се разпространява безплатно (с опция за дарение за екипа разработчици) с [[жив диск]], който позволява операционната система да бъде изпробвана, без нуждата да се инсталира. Инсталаторът е [[Ubiquity]], подразбиращият се инсталатор на Убунту и повечето от неговите деривати. == Версии == Първата стабилна версия на elementary OS е ''[[Jupiter]]'', пусната през март 2011 и базирана на Убунту 10.10. От октомври 2012 тя вече не се поддържа и следователно не може да бъде изтеглена от официалния уеб сайт на elementary OS (с изключение на архивните ресурси). == Външни препратки == * [http://elementaryos.org/ Официална интернет страница] * [http://distrowatch.com/table.php?distribution=elementary DistroWatch] {{мъниче|софтуер}} {{Линукс дистрибуции}} [[Категория:GNU/Linux дистрибуции]] 41hhcvdj18cwyc6vighnw2wmkup9cgn 12416325 12416322 2024-11-18T21:16:14Z 93.152.244.185 12416325 wikitext text/x-wiki {{С малка буква}} {{Операционна система | име = elementary OS | лого = Elementary OS logo.svg | лого размер = 250px | скрийншот = Elementary_OS_7.0_Horus.jpg | скрийншот размер = 300px | описание = elementary OS 7.0 "Horus" | версия = 7.1 Horus | вид ОС = GNU базирана | ядро = Linux kernel | архитектури = [[x86]], [[x86-64]] | лиценз = [[GNU GPL]], [[LGPL]] и безплатни софтуерни лицензи | сайт = {{Official website|http://elementaryos.org/}} | език = многоезичен | мениджър на пакети = [[Dpkg]] | общомедия = Elementary OS }} '''elementary OS''' е дистрибуция на операционната система [[GNU/Linux]], базирана на [[Ubuntu Linux|Ubuntu]]. Използва [[работен плот]] [[Pantheon]] и е силно интегрирана със специално разработени за нея приложения като [[Plank]] (таскбар), [[Midori]] ([[уеб браузър]]) (той е и подразбиращият се уеб браузър) и [[Scratch]] (прост [[текстов редактор]]). Тази дистрибуция използва [[Gala]] като прозоречен мениджър, който е базиран на Mutter. == Софтуерни компоненти == Pantheon е форкнал някои от [[GNOME]] приложенията, други са написани от нулата. Списък: * Pantheon Greeter: Сесиен мениджър, базиран на [[LightDM]] * Wingpanel: Горен панел, подобен по функционалност на този в GNOME * Slingshot: За зареждане на приложения * Plank: Док * Switchboard: Контролен панел * Midori: Уеб браузър * Geary: Имейл клиент * Calendar (a.k.a. Maya): Календар * Music (a.k.a. Noise): Аудио плеър * Scratch: Прост текстов редактор * Pantheon Terminal: Терминал * Pantheon Files: Файлов мениджър == Инсталация == elementary OS се разпространява безплатно (с опция за дарение за екипа разработчици) с [[жив диск]], който позволява операционната система да бъде изпробвана, без нуждата да се инсталира. Инсталаторът е [[Ubiquity]], подразбиращият се инсталатор на Убунту и повечето от неговите деривати. == Версии == Първата стабилна версия на elementary OS е ''[[Jupiter]]'', пусната през март 2011 и базирана на Убунту 10.10. От октомври 2012 тя вече не се поддържа и следователно не може да бъде изтеглена от официалния уеб сайт на elementary OS (с изключение на архивните ресурси). == Външни препратки == * [http://elementaryos.org/ Официална интернет страница] * [http://distrowatch.com/table.php?distribution=elementary DistroWatch] {{мъниче|софтуер}} {{Линукс дистрибуции}} [[Категория:GNU/Linux дистрибуции]] b5kr2m2v57beqdzjzfyb0q7e4au6tws 0 497836 12415778 12220041 2024-11-18T13:21:06Z Gmihail 106844 12415778 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Октоих | име в оригинал = | корица = Oktoih01.jpg | px = 308 | корица-текст = | други-имена = | език = [[Църковнославянски език]] | автор = | издадена-година = 4 януари 1494 | издадена-държава = [[княжество Зета]] | издателство = [[печатница на Църноевич]] | жанр = [[православие]] | вид = богослужение | произведения = | ISBN = | поредица = | предходна = | следваща = | бележки = }} '''Цетинският Октоих''' ({{lang|sr|Цетињски октоих}}) е първата кирилска печатна книга в Югоизточна Европа. Излязла е от печат на 4 януари [[1494]] г.<ref>[http://www.njegos.org/arhsrpski/obod.htm Ободска штампарија, от Будимир Алексич, 1993 г.]</ref> Октоихът е с размери 254 × 186 mm и съдържа 269 листа (538 страници). Отпечатан на хартия с мастила от два цвята (черно и червено). Украсени инициали и двуглавия византийски имперски орел на [[Църноевичи]] с инициал '''П'''. „Октоихът“ е отпечатан от седем монаси под надзора на [[йеромонах Макарий]] в [[печатница на Църноевич|печатницата на Църноевич]]. Днес са запазени 105 екземпляра от него. == Източници == <references /> ==Външни препратки== * [https://digitalna.nb.rs/view/URN:NB:RS:SD_6F50D27CBFA2B6439C476C767A416F2C дигитално факсимиле] на екземпляр от Цетинския октоих, пазен в Народната библиотека на Сърбия [[Категория:История на българското книгопечатане]] [[Категория:Стара Черна гора]] [[Категория:Среднобългарски език]] [[Категория:Книги от 1494 година]] 1wbxli92hzz2zp1yivg6ghlgkulsvej 0 500395 12415788 12278969 2024-11-18T13:38:48Z 149.62.207.46 12415788 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Палестина | официално-име-бг = Държава Палестина | официално-име = دولة فلسطين | особен-статут = частично призната държава | девиз = | химн = [[Химн на Палестина|فدائي]] | химн-файл = | демоним = [[Палестинци|палестинец]] | карта = State of Palestine (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Палестина | столица = [[Рамала]] | най-голям-град = [[Газа]] | религия = 93% [[ислям]]<br>6% [[християнство]]<br>1% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Палестина|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Махмуд Абас]] | лидер2 = [[Министър-председател на Палестина|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Мохамад Щайе]] | законодателна-власт = Национален съвет | независимост-събития = – частично призната | независимост-дати = от [[Израел]]<br>15 ноември 1988 г. | площ-място = 163-то | води% = 3,5 | население-година = 2023 | население = 5 483 450 | население-място = 121-во | население-градско = 76,7 | население-градско-място = 54-то | население-гъстота-място = | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 5 051 953 | БВП-година = 2022 | БВП = 33,9 млрд. [[щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 138-о | БВП-на-човек = 6354 щ.д. | БВП-на-човек-място = 140-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 19,6 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 121-во | БВП-ном-на-човек = 3517 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 131-во | Джини-година = 2016 | Джини = 33,7 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,708 | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 115-о | продълж-живот = 73,9 години | продълж-живот-място = 92-ро | дет-смъртност = | дет-смъртност-място = | грамотност = 96,9 | грамотност-място = 73-то | валута = [[Египетска лира]] ([[ISO 4217|EGP]])<br>[[Израелски шекел]] (ILS)<br>[[Йордански динар]] (JOD) | валута-код = | часова-зона = PST | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = PST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = [[средиземноморски климат|средиземноморски]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = PS | TLD = [[.ps]] | телефонен-код = +970 | ITU префикс = E4A-E4Z | сайт = | забележки = }} '''Държавата Палестина''' ({{lang|ar|دولة فلسطين}}<ref>По името [[Палестина]], наименувана така от император [[Адриан (император)|Адриан]] след края на [[втора юдейско-римска война|втората юдейско-римска война]] през [[135]] г. с цел да се даде ново римско начало на мястото на старото [[Юдейско царство]]. „Palaestina“ (латински вариант на древногръцкото име) произлиза от „[[Филистия]]“ ({{lang|he|ארץ פלשת}}, [''Ерец-Пелеешет'']) – наименованието на заселената в древността земя от [[филистимляни]]те по средиземноморското крайбрежие на [[Ханаан]].</ref><ref>[http://ria.ru/world/20130105/917175283.html РИА Новости – Аббас велел переименовать ПНА в „Государство Палестина“]</ref>) е частично призната държава (от 70% от държавите членове на ООН) <ref>[http://www.nr2.ru/inworld/414483.html Новый Регион 2. ООН наделила Палестину статусом государства-наблюдателя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130512191455/http://www.nr2.ru/inworld/414483.html |date=2013-05-12 }}.</ref> в [[Близък изток|Близкия изток]]. Тя претендира за територията на [[Западен бряг]] на река [[Йордан (река)|Йордан]] и [[Ивица Газа|ивицата Газа]] с източен [[Йерусалим]], които са под фактическия контрол на [[Израел]].<ref name=only1967>{{cite web |title=Ban sends Palestinian application for UN membership to Security Council |date=23 September 2011 |accessdate=11 септември 2015 |website=United Nations News Centre |url=https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39722#.VfMZaZeM-ao |archive-url=https://web.archive.org/web/20151010151934/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39722#.VfMZaZeM-ao |archivedate=10 октомври 2015 |url-status=live |df=dmy-all }}</ref> Независимостта на държавата е обявена на 15 ноември 1988 г. от [[Ясер Арафат]] в [[Алжир]]. Според [[Организация за освобождение на Палестина]], държавата е под фактическа израелска окупация.<ref>[http://unispal.un.org/unispal.nsf/0080ef30efce525585256c38006eacae/181c72112f4d0e0685257ac500515c6c?OpenDocument Status of Palestine in the United Nations]</ref><ref>[http://www.nytimes.com/2012/11/30/world/middleeast/Palestinian-Authority-United-Nations-Israel.html?pagewanted=all&_r=0 U.N. Assembly, in Blow to U.S., Elevates Status of Palestine] // nytimes.com</ref> На 29 октомври 2012 г. Генералната асамблея на ООН предоставя на Държавата Палестина статут на държава-наблюдател при ООН. <ref name="ru.euronews.com/2012/11/29">[http://ru.euronews.com/2012/11/29/un-votes-to-give-palestine-non-member-status/ Генассамблея ООН повысила статус Палестинской автономии] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141031043338/http://ru.euronews.com/2012/11/29/un-votes-to-give-palestine-non-member-status/ |date=2014-10-31 }} – euronews, 29/11/2012</ref><ref name="autogenerated20130111-1">[http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N12/479/76/PDF/N1247976.pdf?OpenElement Резолюция ГА ООН № 67/19 от 29.11.2012 „Статус Палестины в Организации Объединённых Наций“].</ref><ref name="un121129">{{cite web|url=http://www.un.org/russian/news/story.asp?newsID=18697#.ULf2q-RWySo|title=Генеральная Ассамблея ООН 138 голосами „за“ предоставила Палестине статус государства-наблюдателя при ООН, не являющегося ее членом|date=29.11.2012|publisher=ООН|accessdate=30 ноември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6CaB2fVvY|archivedate=1 декември 2012}}</ref>. На 5 януари 2013 г. с указ на Председателя на Палестинската национална администрация [[Махмуд Абас]], вместо досегашното „Палестинска национална администрация“ започва да се използва в официални документи името ''Държава Палестина''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.alresalah.ps/en/index.php?act=post&id=1562 |заглавие=Abbas replaces 'PNA' with Palestine |достъп_дата=2014-10-30 |архив_дата=2013-03-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130312063000/http://www.alresalah.ps/en/index.php?act=post&id=1562 }}</ref><ref>[http://english.wafa.ps/index.php?action=detail&id=21470 Information Ministry to Use ‘State of Palestine’ on Press Cards]. – WAFA, 8 января 2013 года.</ref>. Редица страни начело със [[САЩ]] и разбира се [[Израел]] не признават държавата и съответно и употребата на името Държава Палестина.<ref name="golos130108">{{cite web|url=http://www.golos-ameriki.ru/content/state-briefing-palestinian-authority/1579655.html|title=США не будут называть Палестинскую автономию „Государством Палестина“|date=8 януари 2013|publisher=Русская служба [[Гласът на Америка|„Голоса Америки“]]|accessdate=13 януари 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6DnN4REzE|archivedate=19 януари 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=http://world.time.com/2013/01/07/state-of-palestine-name-change-shows-limitations/|title=State of Palestine Name Change Shows Limitations|date=Jan. 07, 2013|publisher=Associated Press|accessdate=13 януари 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6DnN7SO13|archivedate=19 януари 2013|lang=en|архив_дата=2013-01-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130130001301/http://world.time.com/2013/01/07/state-of-palestine-name-change-shows-limitations/}}</ref> == Етимология == Името „Палестина“ идва от „Филистия“ ({{lang|he|ארץ פלשת}}, Éretz-P (e) léhet) – името на частта от средиземноморския бряг на днешен Израел, обитавана в древността от филистимците ({{lang|he|פלישתים}}, plishtim). Арабските завоеватели от 638 г. наричат ​​страната „Фаластин“ като арабска форма на името „Палестина“. По време на британския мандат името „Палестина“ е присвоено на мандатната територия. В средата на 99а20 век името „палестинци“, получено от думата „Палестина“, започва да се отнася до арабите, живеещи на тази територия („палестинския народ“, „арабския народ на Палестина“), въпреки че по-рано то определя всички жители на региона и не носи етнически конотации. == История == [[Файл:Ensign of the Palestine Mandate (1927–1948).svg|150px|мини|ляво|Флаг на Палестина (1927 – 1948)]] [[Файл:PalestineP7b-1Pound-1929-donatedtj f.jpg|150px|мини|ляво|Палестински паунд – 1929 г.]] При разпадането на [[Османската империя]] след [[Първата световна война]] победилите европейските държави разделят много от съставните ѝ области на политически единици, в съответствие с мандатите на [[Обществото на народите]], за собствени цели и в много по-малка степен съгласно споразумения, постигнати с други заинтересовани страни. В Близкия изток (Сирия, включително Османския автономен християнски Ливан и околните територии, които стават [[Ливан|Ливанска република]]) попадат под френски контрол, докато Месопотамия и Палестина (включително Трансиордания) са отстъпени на [[Англия]]. Палестина се превръща в колония на Британската империя, а през 1947 г. се предлага разделянето ѝ на две независими държави – еврейска и арабска. Създадена е обаче само еврейската държава [[Израел]], която освен териториите, които биха ѝ принадлежали според плана за разделение, анексира и някои области, които би трябвало да принадлежат на държавата на арабите (палестинците). След това части от Палестина, които не са били част от Израел (Западния бряг и ивицата Газа) са включени към Йордания и Египет. По време на войната през 1967 г. Израел завладява Западния бряг и ивицата Газа, за да формира автономно палестинско народно самоуправление през 1994 г. През 2004 г. Израел се оттегля от ивицата Газа, но запазва контрола върху Западния бряг. През 2007 г. контролът върху ивицата Газа е поет от палестинската организация [[Хамас]], която формира свое собствено палестинско правителство в ивицата Газа, за разлика от палестинското правителство на Западния бряг. == Демография и политика == [[Файл:Palestine recognition only.svg|200px|мини|ляво|Държави, признали Палестина като независима държава]] Ивицата Газа има население от 1 604 238, от които 99,9% са палестинци. 85,8% от населението са мюсюлмани, а 14,2% са християни. В Западния бряг живеят 3 092 555 души, от които 83% са палестинци и 17% евреи. В допълнение към палестинците, на Западния бряг живеят около 524 000 еврейски колонисти. Въпреки че е призната от ООН за суверенна държава, Палестина контролира само частично територията си и има две противоположни палестински правителства. Ивицата Газа, която е изцяло контролирана от палестинците, се управлява от палестинското правителство на Хамас, докато Западният бряг, който все още е под израелска окупация, се управлява от палестинското правителство на Фатах. == Вижте също == * [[Палестинска автономия]] * [[Палестина]] * [[Палестински въпрос]] * [[Палестинци]] == Източници == <references /> [[Категория:Политика на Палестина]] jbxypmshq6obn58qm6fnrjllcjmjzsa 12415816 12415788 2024-11-18T14:05:06Z Мико 4542 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.207.46|редакции на 149.62.207.46]] ([[User talk:149.62.207.46|б]].), към версия на Ivo3004 12278969 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Палестина | официално-име-бг = Държава Палестина | официално-име = دولة فلسطين | особен-статут = частично призната държава | девиз = | химн = [[Химн на Палестина|فدائي]] | химн-файл = | демоним = [[Палестинци|палестинец]] | карта = State of Palestine (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Палестина | столица = [[Рамала]] | най-голям-град = [[Газа]] | религия = 93% [[ислям]]<br>6% [[християнство]]<br>1% други религии | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Палестина|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Махмуд Абас]] | лидер2 = [[Министър-председател на Палестина|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Мохамад Щайе]] | законодателна-власт = Национален съвет | независимост-събития = – частично призната | независимост-дати = от [[Израел]]<br>15 ноември 1988 г. | площ-място = 163-то | води% = 3,5 | население-година = 2023 | население = 5 483 450 | население-място = 121-во | население-градско = 76,7 | население-градско-място = 54-то | население-гъстота-място = | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 5 051 953 | БВП-година = 2022 | БВП = 33,9 млрд. [[щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 138-о | БВП-на-човек = 6354 щ.д. | БВП-на-човек-място = 140-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 19,6 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 121-во | БВП-ном-на-човек = 3517 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 131-во | Джини-година = 2016 | Джини = 33,7 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,708 | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 115-о | продълж-живот = 73,9 години | продълж-живот-място = 92-ро | дет-смъртност = | дет-смъртност-място = | грамотност = 96,9 | грамотност-място = 73-то | валута = [[Египетска лира]] ([[ISO 4217|EGP]])<br>[[Израелски шекел]] (ILS)<br>[[Йордански динар]] (JOD) | валута-код = | часова-зона = PST | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = PST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = [[средиземноморски климат|средиземноморски]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = PS | TLD = [[.ps]] | телефонен-код = +970 | ITU префикс = E4A-E4Z | сайт = | забележки = }} '''Държавата Палестина''' ({{lang|ar|دولة فلسطين}}<ref>По името [[Палестина]], наименувана така от император [[Адриан (император)|Адриан]] след края на [[втора юдейско-римска война|втората юдейско-римска война]] през [[135]] г. с цел да се даде ново римско начало на мястото на старото [[Юдейско царство]]. „Palaestina“ (латински вариант на древногръцкото име) произлиза от „[[Филистия]]“ ({{lang|he|ארץ פלשת}}, [''Ерец-Пелеешет'']) – наименованието на заселената в древността земя от [[филистимляни]]те по средиземноморското крайбрежие на [[Ханаан]].</ref><ref>[http://ria.ru/world/20130105/917175283.html РИА Новости – Аббас велел переименовать ПНА в „Государство Палестина“]</ref>) е частично призната държава (от 70% от държавите членове на ООН) <ref>[http://www.nr2.ru/inworld/414483.html Новый Регион 2. ООН наделила Палестину статусом государства-наблюдателя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130512191455/http://www.nr2.ru/inworld/414483.html |date=2013-05-12 }}.</ref> в [[Близък изток|Близкия изток]]. Тя претендира за територията на [[Западен бряг]] на река [[Йордан (река)|Йордан]] и [[Ивица Газа|ивицата Газа]] с източен [[Йерусалим]], които са под фактическия контрол на [[Израел]].<ref name=only1967>{{cite web |title=Ban sends Palestinian application for UN membership to Security Council |date=23 September 2011 |accessdate=11 септември 2015 |website=United Nations News Centre |url=https://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39722#.VfMZaZeM-ao |archive-url=https://web.archive.org/web/20151010151934/http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=39722#.VfMZaZeM-ao |archivedate=10 октомври 2015 |url-status=live |df=dmy-all }}</ref> Независимостта на държавата е обявена на 15 ноември 1988 г. от [[Ясер Арафат]] в [[Алжир]]. Според [[Организация за освобождение на Палестина]], държавата е под фактическа израелска окупация.<ref>[http://unispal.un.org/unispal.nsf/0080ef30efce525585256c38006eacae/181c72112f4d0e0685257ac500515c6c?OpenDocument Status of Palestine in the United Nations]</ref><ref>[http://www.nytimes.com/2012/11/30/world/middleeast/Palestinian-Authority-United-Nations-Israel.html?pagewanted=all&_r=0 U.N. Assembly, in Blow to U.S., Elevates Status of Palestine] // nytimes.com</ref> На 29 октомври 2012 г. Генералната асамблея на ООН предоставя на Държавата Палестина статут на държава-наблюдател при ООН. <ref name="ru.euronews.com/2012/11/29">[http://ru.euronews.com/2012/11/29/un-votes-to-give-palestine-non-member-status/ Генассамблея ООН повысила статус Палестинской автономии] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141031043338/http://ru.euronews.com/2012/11/29/un-votes-to-give-palestine-non-member-status/ |date=2014-10-31 }} – euronews, 29/11/2012</ref><ref name="autogenerated20130111-1">[http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N12/479/76/PDF/N1247976.pdf?OpenElement Резолюция ГА ООН № 67/19 от 29.11.2012 „Статус Палестины в Организации Объединённых Наций“].</ref><ref name="un121129">{{cite web|url=http://www.un.org/russian/news/story.asp?newsID=18697#.ULf2q-RWySo|title=Генеральная Ассамблея ООН 138 голосами „за“ предоставила Палестине статус государства-наблюдателя при ООН, не являющегося ее членом|date=29.11.2012|publisher=ООН|accessdate=30 ноември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6CaB2fVvY|archivedate=1 декември 2012}}</ref>. На 5 януари 2013 г. с указ на Председателя на Палестинската национална администрация [[Махмуд Абас]], вместо досегашното „Палестинска национална администрация“ започва да се използва в официални документи името ''Държава Палестина''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.alresalah.ps/en/index.php?act=post&id=1562 |заглавие=Abbas replaces 'PNA' with Palestine |достъп_дата=2014-10-30 |архив_дата=2013-03-12 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130312063000/http://www.alresalah.ps/en/index.php?act=post&id=1562 }}</ref><ref>[http://english.wafa.ps/index.php?action=detail&id=21470 Information Ministry to Use ‘State of Palestine’ on Press Cards]. – WAFA, 8 января 2013 года.</ref>. Редица страни начело със [[САЩ]] и разбира се [[Израел]] не признават държавата и съответно и употребата на името Държава Палестина.<ref name="golos130108">{{cite web|url=http://www.golos-ameriki.ru/content/state-briefing-palestinian-authority/1579655.html|title=США не будут называть Палестинскую автономию „Государством Палестина“|date=8 януари 2013|publisher=Русская служба [[Гласът на Америка|„Голоса Америки“]]|accessdate=13 януари 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6DnN4REzE|archivedate=19 януари 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=http://world.time.com/2013/01/07/state-of-palestine-name-change-shows-limitations/|title=State of Palestine Name Change Shows Limitations|date=Jan. 07, 2013|publisher=Associated Press|accessdate=13 януари 2013|archiveurl=http://www.webcitation.org/6DnN7SO13|archivedate=19 януари 2013|lang=en|архив_дата=2013-01-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130130001301/http://world.time.com/2013/01/07/state-of-palestine-name-change-shows-limitations/}}</ref> == Етимология == Името „Палестина“ идва от „Филистия“ ({{lang|he|ארץ פלשת}}, Éretz-P (e) léhet) – името на частта от средиземноморския бряг на днешен Израел, обитавана в древността от филистимците ({{lang|he|פלישתים}}, plishtim). Арабските завоеватели от 638 г. наричат ​​страната „Фаластин“ като арабска форма на името „Палестина“. По време на британския мандат името „Палестина“ е присвоено на мандатната територия. В средата на 20 век името „палестинци“, получено от думата „Палестина“, започва да се отнася до арабите, живеещи на тази територия („палестинския народ“, „арабския народ на Палестина“), въпреки че по-рано то определя всички жители на региона и не носи етнически конотации. == История == [[Файл:Ensign of the Palestine Mandate (1927–1948).svg|150px|мини|ляво|Флаг на Палестина (1927 – 1948)]] [[Файл:PalestineP7b-1Pound-1929-donatedtj f.jpg|150px|мини|ляво|Палестински паунд – 1929 г.]] При разпадането на [[Османската империя]] след [[Първата световна война]] победилите европейските държави разделят много от съставните ѝ области на политически единици, в съответствие с мандатите на [[Обществото на народите]], за собствени цели и в много по-малка степен съгласно споразумения, постигнати с други заинтересовани страни. В Близкия изток (Сирия, включително Османския автономен християнски Ливан и околните територии, които стават [[Ливан|Ливанска република]]) попадат под френски контрол, докато Месопотамия и Палестина (включително Трансиордания) са отстъпени на [[Англия]]. Палестина се превръща в колония на Британската империя, а през 1947 г. се предлага разделянето ѝ на две независими държави – еврейска и арабска. Създадена е обаче само еврейската държава [[Израел]], която освен териториите, които биха ѝ принадлежали според плана за разделение, анексира и някои области, които би трябвало да принадлежат на държавата на арабите (палестинците). След това части от Палестина, които не са били част от Израел (Западния бряг и ивицата Газа) са включени към Йордания и Египет. По време на войната през 1967 г. Израел завладява Западния бряг и ивицата Газа, за да формира автономно палестинско народно самоуправление през 1994 г. През 2004 г. Израел се оттегля от ивицата Газа, но запазва контрола върху Западния бряг. През 2007 г. контролът върху ивицата Газа е поет от палестинската организация [[Хамас]], която формира свое собствено палестинско правителство в ивицата Газа, за разлика от палестинското правителство на Западния бряг. == Демография и политика == [[Файл:Palestine recognition only.svg|200px|мини|ляво|Държави, признали Палестина като независима държава]] Ивицата Газа има население от 1 604 238, от които 99,9% са палестинци. 85,8% от населението са мюсюлмани, а 14,2% са християни. В Западния бряг живеят 3 092 555 души, от които 83% са палестинци и 17% евреи. В допълнение към палестинците, на Западния бряг живеят около 524 000 еврейски колонисти. Въпреки че е призната от ООН за суверенна държава, Палестина контролира само частично територията си и има две противоположни палестински правителства. Ивицата Газа, която е изцяло контролирана от палестинците, се управлява от палестинското правителство на Хамас, докато Западният бряг, който все още е под израелска окупация, се управлява от палестинското правителство на Фатах. == Вижте също == * [[Палестинска автономия]] * [[Палестина]] * [[Палестински въпрос]] * [[Палестинци]] == Източници == <references /> [[Категория:Политика на Палестина]] b31gim2q06re4kvp2nkswinih4hc41g 0 508765 12415845 10168766 2024-11-18T14:52:49Z Xunonotyk 209517 12415845 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Furnarius minor''''' е вид [[птица]] от семейство [[Furnariidae]]. == Разпространение == Видът е разпространен в [[Бразилия]], [[Еквадор]], [[Колумбия]] и [[Перу]] по бреговете на река [[Амазонка]] и някои от по-големите ѝ притоци.<ref>{{IUCN|id=22702128 |title=Furnarius minor |version=2015.4 |year=2015 |accessdate=24 февруари 2016}}</ref> == Източници == <references/> {{мъниче|животни}} [[Категория:Пещарки]] mf5thomyqosfubnizaduer38tpp0cnm 0 524901 12415961 11664072 2024-11-18T16:30:04Z 78.154.13.14 12415961 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Николай Тодоров Георгиев-Фол''' е [[България|български]] [[писател]], [[драматург]], [[режисьор]], културен деец и [[общественик]], [[редактор]] на периодични издания и [[преводач]]. == Биография и творчество == Николай Фол е роден на [[13 януари]] [[1898]] г. в [[Берковица]], в семейството на Тодор Георгиев и Николина Атанасова. Баща му е учител и банков чиновник, създател на първия църковен хор в България и на първия самодеен театрален колектив от учители. Майка му е дъщеря на един от строителите на първата жп линия Русе-Варна, учила в Нанчовото педагогическо училище в Шумен и е учила във френски колеж. Завършва Търговската гимназия в София, след което учи режисура и драматургия в Лесинговия университет в Берлин. След дипломирането си се връща в България, където се свързва с литературния творчески кръг на [[Христо Смирненски]], [[Елин Пелин]], [[Гео Милев]], [[Александър Балабанов]], и [[Александър Жендов]]. Заедно с Христо Смирненски издава вестник „Маскарад“. През 1923 г. Христо Смирненски му посвещава стихотворението си „Рицари след бой“. Сътрудничи на в. „Литературен глас“, „Развигор“, „Литературни новини“, „Щурец“ и др. В продължение на 4 години е редактор на вестник „Българан“. Редактира списание „Хоро“, а заедно с [[Христо Бръзицов]] – и списание „Палячо“. Прави много преводи, като е първият преводач на [[Бертолт Брехт]] в България. През 1932 г. създава първата детска театрална школа в България. В периода 1934 – 1944 г. е директор-режисьор на Софийски областен театър и на театрите в Русе, Варна и Пловдив. Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, и Враца. През 1951 г. създава втората детска театрална школа. Като писател е автор на разкази, книги и много детски пиеси, сред които „Мишока Мики“, „Принц Вей Хайвей“, „Татунчо и Татунка“, „Принцесата Пики Тики“. Поставя пиесата на Брехт „Опера за три гроша“. Съпруг е на писателката [[Вера Бояджиева-Фол]] и баща на траколога проф. [[Александър Фол]]. Николай Фол умира на [[14 март]] [[1969]] г. в [[София]]. == Произведения == * „Моята землянка: Хуморист. страници“ (1918) * „Незначителни събития“ (1922) – разкази * „Лято“ (1923) – новела * „Червеният фенер“ (1925) – разкази * „Народ и деспот“ (1928) * „Алековия Бай Ганьо. Пригоди за деца Николай Фол“ (1929), * „Мешко и приятеля му Таралежко“ (1930) – роман за деца * „Слънчев дом“ (1946) – приказки и легенди * „Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин“ (1932) * „Три желания“ (1975) * „Разкази, пиеси. Избрани творби“ (1979) * „Златното магаренце. Весели приказки“ === Пиеси === [[Файл:Mickey Mouse Wedding 1935 cover.jpg|мини|170px|Корица на „Сватбата на мишока Мики“ от [[Пенчо Георгиев]]]] * „Брачните вериги“ (1932) – комедия * „Царкинята с девет пръста“ (1932) * „Ловджийска сватба“ (1934) – комедия * „Новите дрехи на царя“ (1935) – комедия * „Сватбата на Мишока Мики“ (1935, 1946) * „Сговорна дружина: Кооперативна пиеса за деца в 3 действия“ (1939) * „Златната невяста“ * „Червената шапчица“ * „Живата кукла“ * „Сговорна дружина“ * „Продадената брадва“ == Източници == <references /> * [http://literaturensviat.com/?p=98644 Биография и библиография в „Литературен свят“] * [http://detstvoto.net/index.php?newsid=3578 Биография и текст на пиесата „Сватбата на Мишока Мики“] * [http://calendar.dir.bg/inner.php?d=14&month=3&year=2014&cid=0&sid=0&eid=52693 45 години от смъртта на Николай Фол, Биография в Календар на „dir.bg“] == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|nikolaj-fol|Николай Фол}} {{Портал|Биографии|Литература|История на България}} {{СОРТКАТ:Фол, Николай}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Български детски писатели]] [[Категория:Български драматурзи]] [[Категория:Родени в Берковица]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] g8up86natotnp9wzb13ge39vlm3ryvh 0 524913 12416192 11944918 2024-11-18T18:57:21Z Elkost 8375 12416192 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{обработка|енциклопедизиране, изчистване на незначителни факти}} {{Училище | име = „ПГПЧЕ „Петър Богдан“ | лого = | снимка = | описание = | основаване = 20 април 1970 г. | закрита = | основател = | вид = средно | към = | град = [[Монтана]] | държава = {{BUL}} | директор = Мария Бончева | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = ул. „Юлиус Ирасек“ 9 | телефон = +359 96 306 808 | e-mail = gpche_mont@abv.bg | сайт = [http://www.gpchemont.com/bg/ www.gpchemont.com/bg] }} '''Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“''' е средно училище в град [[Монтана]]. == История == Профилирана [[Гимназия]] с преподаване на чужди езици „[[Петър Богдан]]“ е създадена на 20 април 1970 г. в град [[Монтана]]. На 15 септември 1970 г. е открита първата учебна година. Първият [[директор]] на [[гимназия]]та е Коста Барашаки, назначен на 21 юни 1971 г. Първото [[име]] на учебното заведение е „Политехническа гимназия с [[преподаване]] на [[немски език]]“ (ПГНЕ). На 7 октомври 1971 г., гимназията се наименува „Роза Люксембург“. Първият патронен празник е честван на 5 март 1972 г. През юли 1975 г., първият випуск на гимназията се дипломира с общ успех „много добър 5,45“. През 1982 г. е назначено ново ръководство с директор – Петър Попов. През септември 1983 г. е добавен профил „английски език“. Гимназията е преименувана на "ЕСПУ с преподаване на немски и английски език „Роза Люксембург“. През септември 1987 г., английските паралелки стават две, а немските – три. Гимназията е преименувана на "Политехническа гимназия с преподаване на немски и английски език „Роза Люксембург“. На 1 април 1992 г., за директор е избрана Диана Янакиева. На 7 май 1992 г., гимназията се преименува на "Гимназия с преподаване на чужди езици „[[Роза Люксембург]]“. През септември 1992 г. е открита първата паралелка с френски език и е оборудван първият компютърен кабинет. На 15 юли 1998 г., след конкурс, за директор на гимназията е избрана Пенка Ненкова. На 1 ноември 1998 г., гимназията приема [[Петър Богдан]] за свой патрон. На 22 март 1999 г., гимназията е оторизирана за работа по немска езикова диплома. На 27 април 2000 г. са обявени резултатите от първия изпит за немска езикова диплома. От 15 ученици, 14 са носители на дипломата. На 20 май 2000 г., гимназията получава почетен знак от община Монтана. През 2001 г. е създадена вокалната формация „Торлашки напеви“. През септември 2002 г., испанският е въведен като втори изучаван език в гимназията. През 2016 г. гимназията е преименувана от ГПЧЕ на ПГПЧЕ, тъй като е въведен нов образователен закон. == Изучавани езици == В училището се изучават езиците: немски, английски, руски и френски. {{Портал|Образование|Езикознание|България}} [[Категория:Основани в България през 1970 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Петър Богдан]] [[Категория:Гимназии в Монтана]] j25e01qx5yd97e20q1db7s195gjw5ir 0 525604 12416102 12410869 2024-11-18T17:51:42Z Mosbatho 277921 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:T-55 smokescreen.jpg]] → [[File:T-62 smokescreen.jpg]] [[c:COM:FR#FR3|Criterion 3]] (obvious error) 12416102 wikitext text/x-wiki {{Танк | име=Т-62 | тип=среден танк | картинка= 20170830001335!ParkPatriot2015part10-1.jpg | серийно производство=1961 | заглавие=Т-62 образец 1972 г. в Парк „Патриот“, Русия | опитен образец=1960 | на въоръжение от=1961 | на въоръжение в=вж. [[Т-62#Оператори|Оператори]] | дължина=9,3 | ширина=3,3 | височина=2,40 | тегло=37 | окачване=торсионно | макс. скорост=50 | скорост по пресечен терен=22 – 27 | запас от ход=450 (650 с допълнителни резервоари) | запас от ход по пресечен терен=320 (450 с допълнителни резервоари) | широчина на ров=2,85 | вертикално препятствие=0,8 | основно въоръжение=115-mm гладкостволно оръдие 2А20 (40 сн.) | допълнително въоръжение=1 х 7,62 mm картечница ПКТ (до 1964 г. – СГМТ) (2500 п.)<br>1 x 12,7-mm картечница ДШКМ (300 п.) | броня=борд: 1000 mm (челна), 80 mm (борд), 20 mm (дъно), 60 mm (таван)<br> купола: 220 mm (челна част), 165 (борд), 65 (задна част) и 30 – 58 mm (горна част). | двигател=дизелов, 12-цилиндров, V-образен В-55В, механична 5-степенна скоростна кутия<br> дизелов 12-цилиндров, V-образен В-55У (Т-62М)<br> многогоривен дизелов 12-цилиндров, V-образен В-46-5М (Т-62М-1) | к.с.=580<br>620 (Т-62М)<br>780 (Т-62М-1) | киловат=427 | екипаж=4 души }} '''Т-62''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[Класификация на танковете|основен боен танк]], приет на въоръжение в началото на 60-те години на 20 век. Създаден на основата на [[Т-55]], той е първият сериен танк в света с гладкостволно оръдие. От него са произведени над 20 000 броя и освен в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] е бил, или все още е, на въоръжение в повече от 20 държави. През 70-те и 80-те години е заменен от по-съвременните [[Т-64]] и [[Т-72]]. Активно е използван в локални конфликти по време на [[Студена война|Студената война]] и в наши дни: [[Операция Дунав|нахлуването в Чехословакия през 1968 г.]], [[Китайско-съветски конфликт|конфликтът на о. Дамански]], [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]], [[Война в Афганистан (1979-1989)|войната в Афганистан]], [[Война в Персийския залив (1990-1991)|войната в Залива]], [[Първа чеченска война|Руско-чеченските войни]], гражданската война в Сирия и др. == История на създаването == На 20 май [[1952]] г. Научно-техническият комитет към към Главното бронетанково управление на съветската армия (ГБТУ) изготвя задание за бъдещия основен боен танк от второто следвоенно поколение, което представя на конструкторските бюра към заводите №75, №183, №175, Ленинградския и Челябинския завод. Окончателното задание е оформено през декември същата година от ГБТУ и Министерство на транспортното машиностроене (Минтрансмаш).<ref>Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 29.</ref>. Като защитеност, огнева мощ, проходимост и подвижност той трябва да превъзхожда значително приетия на въоръжение след [[1946]] г. [[Т-55|Т-54]]. В началото на март [[1953]] г. в Минтрансмаш са разгледани предложенията на три конструкторски бюра – на харковския машиностроителен завод №75, нижнитагилския завод №183 – [[Уралвагонзавод]], и ленинградския ВНИИ-100 (ВНИИТрансмаш – Всесъюзен научноизследователски институт за транспортно машиностроене). Проектът на завод №75 е под кодовото име „Обект 430“, на завод № 183 – „Обект 140“ и на ВНИИ-100 – „Обект 907“. Година по-късно – през март [[1954]] г. са разгледани и трите предескизни проекта и с постановление на Съвета на министрите на СССР № 598 – 265 от 2 април 1954 г. е решено и трите проекта да минат на ескизна фаза. На 6 май 1955 г. с постановление на Съвета на министрите на СССР № 880 – 524 се дава разрешение работата да продължи само по две машини – „Обект 430“ и „Обект 140“.<ref>Танки и люди. Дневник главного конструктора Александра Александровича Морозова. Харьков: Харьковский институт танковых войск НТУ „ХПИ“, 2007.</ref> Преимущество се дава на „Обект 430“, но тъй като по него е необходима още много работа, „Обект 140“ е избран като резервен вариант. Що се отнася до „Обект 907“ на ВНИИ-100, въпреки авангардните идеи – лят корпус, принципно нова купола, хидромеханична трансмисия и усилена бронировка, той е доста сложен за изработка, има твърде много недостатъци за изчистване и е взето решение работата по него да бъде прекратена. [[Файл:Object 430 (T-64 prototype).jpg|alt=„Обект 430“, на Харковското КБ 60, който по-късно става основа за разработката на Т-64|мини|„Обект 430“, на Харковското КБ 60, който по-късно-става основа за разработката на Т-64]] Разработката на „Обект 430“ е дело на КБ-60. То е наследник на КБ-520, което по време на [[Германо-съветска война|Отечествената война]] е евакуирано заедно със завод №183 в [[Нижни Тагил]] на територията на Уралвагонзавод. Негово дело там са разработките на танковете [[Т-44]] и [[Т-54]]. След завръщането в [[Харков]] през 1951 г. конструкторското бюро е преименувано на КБ-60 към завод №75, начело с известния танков конструктор Александър Морозов.<ref>Т-62 – советский основной танк. Riga: Tornado, с. 4</ref> Новата машина е значително по-добра като характеристики от Т-54 – монтирано е ново, по-мощно 100-mm оръдие Д-54ТС и механизъм за изхвърляне на изстреляните гилзи, монокулярен дневен стереоскопичен прицел ТПД-43Б (ТПД МС), челната част на корпуса и куполата е с трислойна броня, двигателят е 5-цилиндров двутактов многогоривен дизел 5ТД, опорните ролки са с по-малък размер.<ref>Карпенко, А. В. Обозрение отечественной бронетанковой техники. СП: Невский бастион, с. 322, 1996.</ref> Част от тези новости по-късно са въведени в новия танк [[Т-64]], разработен от същото КБ. През [[1954]] г. работа по нов танк, означен като „Обект 140“, започва и конструкторското бюро към Уралвагонзавод, начело с Леонид Карцев. Оръдието на този модел също е било 100-mm Д-54ТС с ежектор и дулен спирач, оборудвано и с двуплоскостен стабилизатор „Молния“ (Разработван е и стабилизатор „Вьюга“, но работата по него е прекратена).<ref>[http://otvaga2004.ru/na-zemle/na-zemle-1/bm-1945-1965_08/ otvaga2004.ru]</ref> За двигател е избран дизеловият Д-36, който още и бил в процес на разработка. В ходовата част освен по 6 опорни ролки са предвидени и по 3 поддържащи. Въпреки сериозните нововъведения танкът показва много дефекти и през 1957 г., след похарчени 16 милиона рубли за разработката му, по предложение на Л. Карцев работата по „Обект 140“ е прекратена.<ref>Карцев, Л. Н. Воспоминания Главного конструктора танков. журнал „Техника и вооружение“, 2008, №№ 1 – 5, 8, 9, 11.</ref> Работата по „Обект 430“ продължава още 4 години, докато накрая с постановление на Съвета на министрите на СССР № 141 – 58 от 17 февруари 1961 г. е решено проектът да бъде прекратен и да започне работата по нов танк под името „Обект 432“, който по-късно е приет на въоръжение като [[Т-64]].<ref>Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 47.</ref> Въпреки че „Обект 430“ е изключително иновативен, той е доста сложен за изработка, а и не превъзхожда значително по огнева мощ настоящия основен боен танк [[Т-54]]. По това време на въоръжение в армиите на [[НАТО]] постъпва новото 105-mm оръдие L7A1 с начална скорост на снаряда 1470 m/s срещу 850 m/s за 100-mm Д10Т, което се монтира на съветските Т-54 и Т-55. С него са съоръжени британските танкове [[Центурион (танк)|Centurion Mk 9]] и с лицензна версия – американските M-60. Към началото на 60-те години армиите на НАТО разполагат както с високоефективни противотанкови управляеми снаряди, така и със 105-mm и 120-mm бронебойно фугасни снаряди, които без проблем поразяват бронята на тежкия съветски танк [[Т-10]]. Всичко това налага спешната разработка на нов танк с усилена броня и огнева мощ. След прекратяването по работата върху „Обект 140“ конструкторското бюро към Уралвагонзавод под ръководството на Л. Карцев започва работа по два нови проекта. Първият е „Обект 165“, който използва корпуса и куполата от „Обект 140“, бойното отделение от „Обект 150“, моторно-трансмисионно отделение от „Обект 155“]]..<ref>Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 56.</ref> Въоръжен е с по-мощно 100-mm оръдие Д-10Т2С. На заседание на комисия от военно-промишления комплекс на СССР от [[1961]] г. е взето решение танкът да бъде приет на въоръжение през [[1963]] г. под името Т-62А. Само две години по-късно с постановление на Съвета на министрите на СССР работата е прекратена и машината не е произвеждана серийно. Вторият проект – „Обект 166“, е далеч по-успешен. Карцев предлага в края на [[1958]] г. освен 100-mm нарезно оръдие да се използва и гладкостволно оръдие. По това време преминава успешно изпитанията ново 100-mm гладкостволно противотанково оръдие Т-12. Затова и новата разработка в постановлението №831 – 371 на Съвета на министрите на СССР от 21 юли [[1959]] г. е записана като „изтребител на танкове“. Решено е калибърът на новото оръдие У-5ТСД „Молот“, получило по-късно означението 2А20, да бъде 115 mm. Първоначалната идея е била за него да се използва продухване на цевта със сгъстен въздух след изстрел, но е отхвърлена, защото се усложнява конструкцията и се намалява боекомплекът. Ежекторът на оръдието обаче се оказва недостатъчен за отвеждане на газовете след изстрел и се налага добавянето на отвор в задната част на куполата за изхвърлянето на гилзите. От април до септември [[1960]] г. два опитни екземпляра преминават успешно през полигонно-войскови изпитания. През есента същата година документацията по новата машина се задържа от председателя на Научно-техническия комитет на ГБТУ ген. Радус-Зенкович, който очевидно предпочита довършването на харковската разработка на „Обект 432“. Благодарение на намесата на командващия сухопътните сили маршал [[Василий Чуйков|Чуйков]] въвеждането на новата машина се ускорява, но вече в документацията се води не „изтребител на танкове“, а „нов среден танк“.<ref>Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 65.</ref> Тази промяна по-късно оказва силно влияние върху бойните качества на танка, тъй като той е проектиран и изпълнен като изтребител на танкове, който трябва да участва в бой съвместно с основните бойни танкове Т-54/Т-55, които са по-добре пригодени за борба с пехотните противотанкови средства. Но тъй като в решението за производство е записан като „основен боен танк“, се появяват цели полкове, комплектовани само с Т-62, което ги прави не особено ефективни при мащабни бойни действия.<ref>Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007, с. 98.</ref> През март 1961 г. се провеждат заключителни изпитания, а на 27 май 1961 г. Държавният комитет по отбранителна техника излиза със заключение танкът да бъде приет на въоръжение. На 12 август същата година е прието и правителственото постановление за постъпване в армията на новия Т-62. За първи път танкът е демонстриран публично на парада на Червения площад в Москва на 7 ноември [[1965]] г. До края на 1961 г. са произведени 25 предсерийни бройки, след което от 1 януари 1962 г. заводът е спрян за 6 месеца за пренастройка за новата машина и от 1 юли 1962 г. започна серийното производство на танка. До октомври [[1973]] г., когато производството на този модел е спряно, са произведени общо 19 019 машини. От [[1975]] до [[1978]] г. танкът е произвеждан по лиценз и в [[Чехословакия]], а от [[1980]] до [[1989]] г. и в [[КНДР]]. През [[1964]] г. се появява командирският вариант Т-62К с допълнителна радиостанция и навигационна апаратура, а през [[1967]] г. танкът претърпява леки модификации и са премахнати люковете над моторно-трансмисионното отделение. От 1972 г. куполата е модифицирана и се установява установка за 12,7-mm зенитна картечница ДШКМ. През 1983 – 85 г. е извършена дълбока модернизация – допълнителна бронева защита, нова система за управление на огъня с лазерен далекомер и др. Модернизираната версия е наречена Т-62М. Последната модернизация е Т-62АМ със 125-mm оръдие, нов, по-мощен двигател и динамична защита. == Устройство == === Конструкция === Танкът е изграден по класическа схема и има три основни отделения – за управление в предната част, бойно – в средната, и моторно-трансмисионно – в кърмовата част. Корпусът е изграден от заварени бронирани листове. Челните бронирани листове с дебелина 100 mm са съединени под ъгъл 60°, като по този начин се увеличава защитеността при пряко попадение – дебелината на бронята достига 200 mm. Страничните бордове са с дебелина 80 mm, кърмата е с дебелина 45 mm, а дъното – 20 mm (дъно). Таванът на корпуса е с дебелина 60 mm. Корпусът в сравнение с този на предшественика си Т-55 е удължен – 6630 mm срещу 6200 mm. Куполата е със значително по-голям обем от тази на Т-55, има полусферична форма и е изцяло лята. Дебелината на бронята в предната ѝ част е 220 mm, отстрани – 165 mm, 65 mm в задната част и 30 – 58 mm отгоре. Характерно за Т-62 е отворът за автоматично изхвърляне на гилзата в задната част на куполата. След 1975 г. куполата е модифицирана и на люка на пълнача е монтирана установка за 12,7-mm зенитна картечница ДШКМ. Мястото на механик-водача в отделението за управление е в лявата част, а в дясната част е разположен резервоар за гориво и стелажи за снаряди. В бойното отделение от лявата страна са разположени мерачът и зад него командирът на танка, а вдясно – пълначът. Куполата може да се върти от мерача ръчно или с електромеханичен привод. Подът на бойното отделение е въртящ се, което намалява възможността за контузии на екипажа по време на бойни действия. [[Файл:Panzermuseum Munster 2010 0686.JPG|alt= Танков дизелов двигател В-55В|мини|Танков дизелов двигател В-55В]] [[Файл:Rear view of a T-62A.JPEG|alt= Т-62 с допълнително монтирани варели за гориво в задната част|мини|Т-62 с допълнително монтирани варели за гориво в задната част]] === Двигател и трансмисия === Двигателят е [[Дизелов двигател|дизелов]] В-55В – четиритактов, 12-цилиндров, V-образен, с течно охлаждане и с мощност 580 к.с. при 2000 об./мин. Разположен е напречно в машинно-трансмисионното отделение. На модифицирания вариант от 1983 г. Т-62Д се монтира дизелов двигател В-55У с мощност 620 к.с., а танковете с многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 780 к.с. се означават като Т-62Д-1. През същата година и модификацията Т-62М получава двигател В-55У, а Т-62М-1 – двигател В-46-5М. Пускът на двигателя се осъществява с помощта на сгъстен въздух, който се нагнетява от двуцилиндров [[Нагнетител|компресор]] АК -150СВ в две бутилки, разположени на левия борд до механик-водача. Като допълнителна система за пуск може да се използва електрическият стартер СТ-16М. За подгряване на охладителната течност и маслото при ниски температури се използва подгревател, който е разположен на левия борд в бойното отделение. Двигателят използва [[дизелово гориво]] ДЛ, ДЗ и ДА, което се съхранява във вътрешни и външни резервоари. Общият обем на резервоарите е 960 l – 675 l във вътрешните и 285 l – във външните резервоари.<ref>Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968, с. 20.</ref> Допълнително на кърмовата част могат да се монтират и 2 варела с гориво с общ обем 400 l. Разходът на гориво по шосе 190 – 210 l на 100 km, а по пресечен терен – 300 – 330 l. Запасът от ход по шосе е 450 km, а по пресечена местност – до 320 km. С допълнителните резервоари запасът от ход съответно е 650 km и 450 km.<ref>Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968, с. 14.</ref> Трансмисията се състои от [[Механичен редуктор|редуктор]], петстепенна [[скоростна кутия]] (5 + 1), главен многодисков фрикцион със сухо триене стомана в стомана, два планетарни механизма за завиване и лентови спирачки, 2 бордови предавки и приводи за вентилатора и компресора. С помощта на два лоста с приводи механик-водачът осъществява двустепенно завиване или спиране на танка. При поставяне на един лост от нулево в първо положение въртящият момент на съответното водещо колело се забавя с 1,42 пъти, което спомага за плавното завиване на машината. При поставяне на лоста във второ положение се блокира водещото колело и машината завива около оста си. Поставянето на двата привода във второ положение спират танка на място. === Ходова част === Изградена е от [[верига]] с 96 лети метални трака с ширина 580 mm с метални шарнири, пет сдвоени лети метални опорни ролки с гумен бандаж и диаметър 810 mm, задно водещо колело, предно направляващо колело и механизъм за натягане на веригата. Веригата с гумено-метални шарнири се състои от 97 трака. Окачването е индивидуално, торсионно с хидравличнни амортисьори на първата и последната ролка. Първите три опорни ролки са групирани близо една до друга, а четвъртата и петата са раздалечени, за разлика от танка Т-55, където само първата опорна ролка е изнесена напред. Опорните ролки на левия борд са изместени със 105 mm назад спрямо десните – причината са торсионните валове, които са разположени един до друг. Модернизираният вариант от 1983 г. Т-62М е с подобрена ходова част и вериги от танка Т-72. === Въоръжение === [[File:U5-TS(2A20) in Motovilikha Plants museum 2.jpg|alt= 115-mm гладкостволно оръдие 2А20|мини| 115-mm гладкостволно оръдие 2А20]] [[Файл:ParkPatriot2015part11-033.jpg|alt=Люкът на механизма за изхвърляне на гилзата след изстрел в задната част на куполата|мини|Люкът на механизма за изхвърляне на гилзата след изстрел в задната част на куполата]] Основното въоръжение е 115-mm гладкостволно [[Артилерийско оръдие|оръдие]] 2А20 (У-5ТСД) с дължина 52,6 калибъра (6050 mm), закрепено на цапфи в куполата. Скорострелността му е 4 изстрела в минута. За изсмукване на газовете в ствола след изстрел в средната част е монтиран ежектор. Оръдието е снабдено с механизъм за изхвърляне на изстреляните гилзи през автоматично отварящ се люк в задната част на куполата. Боекомплектът за оръдието на базовия модел и модернизираната версия Т-62МВ е 40 унитарни [[Снаряд|изстрела]] (36 за командирската версия Т-62К). Версиите Т-62Д и Т-62М имат по 42 снаряда. [[Файл:T-62 ammunition racks.jpg|alt= Стелажи за 115-mm снаряди в резервоарите в предната част на танка|мини|Стелажи за 115-mm снаряди в резервоарите в предната част на танка]] Снарядите се разполагат в отделението за управление и бойното отделение: 16 в два стелажа в резероварите, намиращи се в дясната част на отделението за управление, 20 на стелажи върху преградата към силового отделение, 2 – закрепени на куполата и по 1 на всеки борд. Оръдието може да изстрелва осколъчно-фугасни – ЗОФ11, бронебойно-кумулативни – ЗБК-4, и бронебойно-подкалибрени снаряди – БМ3 – с волфрамов сърдечник, ЗБМ-4 – изцяло стоманен, и ЗБМ6 – с по-голям заряд и подобрена балистика.<ref>[http://otvaga2004.ru/na-zemle/na-zemle-1/bm-1945-1965_05/ otvaga2004.ru]</ref> По-късно започват да се използват и новите модели подкалибрени снаряди ЗБМ-21 – с волфрамов сърдечник и ЗБМ-28 – със сърдечник от обеднен уран. Далекобойността на оръдието за бронебойно-подкалибрени снаряди достига до 4000 m, а при стрелба от закрити огневи позиции с бронебойно-кумулативни и осколъчно фугасни снаряди – до 5800 m. Нощна стрелба може да води до 800 m. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +16 до –6°. Мъртвата зона за оръдието и картечницата е 19 – 20 m.<ref>Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968, с. 15.</ref> От 1983 г. на модификациите Т-62М и Т-62МВ на оръдието се монтира и топлозащитен кожух. <table border="1" cellspacing="2" cellpadding="2"> <tr> <td colspan="9" valign="top"> Дистанция на поражение на бронебойно-подкалибрен снаряд на 115-mm оръдие на Т-62 срещу противникови танкове </td> </tr> <tr> <td colspan="2" valign="top"> [[М60 Патън|М60]] </td> <td colspan="2" valign="top"> [[М48 Патън|М48А2]] </td> <td colspan="2" valign="top"> Чифтен </td> <td colspan="2" valign="top"> [[Leopard 1|Леопард 1]] </td> </tr> <tr> <td valign="top"> С<sup>1</sup> </td> <td valign="top"> БС<sup>2</sup> </td> <td valign="top"> С </td> <td valign="top"> БС </td> <td valign="top"> С </td> <td valign="top"> БС </td> <td valign="top"> С </td> <td valign="top"> БС </td> </tr> <tr> <td valign="top"> 800 </td> <td valign="top"> 900 </td> <td valign="top"> 2000 </td> <td valign="top"> 2500 </td> <td valign="top"> 500 </td> <td valign="top"> 900 </td> <td valign="top"> &gt;3000 </td> <td valign="top"> &gt;3000 </td> </tr> <tr> <td valign="top"> 2700 </td> <td valign="top"> 2800 </td> <td valign="top"> 2700 </td> <td valign="top"> 2800 </td> <td valign="top"> &gt;3000 </td> <td valign="top"> &gt;3000 </td> <td valign="top"> &gt;3000 </td> <td valign="top"> &gt;3000 </td> </tr> <tr> <td valign="top"> 2800 </td> <td valign="top"> 2000 </td> <td valign="top"> 2800 </td> <td valign="top"> 2000 </td> <td valign="top"> 2800 </td> <td valign="top"> 2000 </td> <td valign="top"> &gt;3000 </td> <td valign="top"> &gt;3000 </td> </tr> <tr> <td colspan="9" valign="top"> <sup>1</sup>С – с волфрамов сърдечник; <sup>2</sup>БС – без валфрамов сърдечник </td> </tr> </table> [[Файл:Machine gun PKT.jpg|alt= 7,62-mm танкова картечница ПКТ с електроспусък|мини|7,62-mm танкова картечница ПКТ с електроспусък]] Допълнителното въоръжение на танка е една 7,62-mm [[картечница]] ПКТ с електроспусък. В първите серии е монтирана картечница 7,62-mm СГМТ. Предвижданата както при танка Т-54 курсова картечница, с която може да стреля механик-водачът, отпада от плановете при окончателното завършване на проекта. Боекомплектът за сдвоената картечница е 2500 патрона в 10 метални кутии с ленти по 250 патрона (1750 за командирската версия Т-62К). Версиите Т-62Д, Т-62М и Т-62МВ имат по 3000 патрона. Ако електроспусъкът е повреден, с картечницата може да стреля мерачът, като използва механичния спусък. [[Файл:DShK on T-55 DD-SD-01-05147.JPEG|alt= 12,7-mm зенитна картечница ДШКМ с максимален ъгъл на възвишение (тук монтирана на купола на Т-55)|мини|12,7-mm зенитна картечница ДШКМ с максимален ъгъл на възвишение (тук монтирана на купола на Т-55)]] В първите серии на Т-62 не е била предвидена зенитна картечница, тъй като се приема, че е неефективна за борба срещу реактивните самолети. В края на 60-те обаче във връзка с широкото използване на бойни вертолети отнова започват да се монтират на танковете. След 1972 г. на десния люк на куполата се монтира 12,7-mm картечница ДШКМ обр. 1938 – 46 г., с която стреля пълначът. Стандартната скорострелност е 600 изстрела в минута, но поради ограничения боекомплект тя е сведена до 125 изст./мин. Боекомплектът за зенитната картечница е 300 патрона в 6 метални кутии по 50 патрона. Картечницата може да стреля с бронебойни – Б-30, бронебойно-запалителни – Б-32 и БС-41, и бронебойно-запалителни трасиращи патрони – БЗТ. След 1983 г. на част от модерницираните танкове Т-62М се монтира 12,7-mm зенитна картечница НСВТ. Допълнително в боекомплекта на танка влизат 120 патрона за автомат [[АК-47]] – 4 пълнителя с по 30 патрона, 10 отбранителни [[Граната|гранати]] Ф-1 и 12 патрона за сигналния пистолет. На първите модели е експериментирано и монтирането на комплекс за изстрелване на противотанков управляем снаряд 9К14 „Малютка“, разположен отвън върху задната част на куполата. Презареждането е било ръчно, което не е позволявало да се води стрелба от движение и опитите са прекратени.<ref>Т-62 – советский основной танк. Riga: Tornado, с. 25 – 26</ref> От 1983 – 1985 г. на модификациите Т-62М и Т-62МВ се монтира и комплекс за управляемо танково въоръжение 9К116-1 „Шексна“, която дава възможност от оръдието да се изстрелва лазерно управляема противотанкова ракета.<ref>[http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bastion/bastion.shtml rbase.new-factoria.ru]</ref> Разработена е и версия на огнеметен танк – ТО-62, при който на мястото на сдвоената картечница се монтира [[огнехвъргачка]], която може да изстрелва струя до 100 m. === Система за управление на огъня === Оръдието има двуплоскостен лампов стабилизатор „Метеор“, позволяващ да се води стрелба в движение. В по-късните версии стабилизаторът е транзисторен „Метеор М“ или „Метеор М1“.<ref>[http://btvt.narod.ru/4/t-62/t62.htm btvt.narod.ru]</ref> Стабилизаторът се командва от мерача с помощта на пулт за управление, на който са монтирани и електроспусъците – вдясно – за оръдието, а вляво за картечницата. В случай на необходимост мерачът може да произведе изстрел и с механичния спусък на оръдието. За прицелване с оръдието и сдвоената картечница мерачът използва телескопичен шарнирен прицел ТШ2Б-41 с 3,5 и 7-кратно увеличение. За стрелба през нощта се използва прицел ТПН-1-41-11 с 5,5-кратно увеличение и прожектор Л-2Г с инфрачервен филтър. При стрелба от закрити огневи позиции мерачът използва азимутния указател вляво от него, показващ позицията на завъртане на куполата, и индикаторът за възвишение на оръдието. Командирът на танка също има възможност да целеуказва с помощта на командирския прибор за наблюдение ТКН-3 (до 1964 г. се монтира ТКН-2). След като завърти командирската куполка в желаната посока и целта попадне в линията на визиране, с натискането на бутон в лявата ръкохватка (докато задържа куполката в същото положение), той завърта куполата с оръдието в същата посока. Прецизното мерене се извършва от мерача. От модификацията Т-62М започва да се монтира нова система за управление на огъня – „Волна“, включваща лазерен далекомер КТД-2, измерващ разстояния от 500 до 4000 m и точност на измерване до 10 m, балистически изчислител БВ-62, прицел ТШСМ-41У с независима стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост и двуплоскостен стабилизатор „Метеор М1“.<ref>[http://armor.kiev.ua/Tanks/Modern/T55/modern.php armor.kiev.ua]</ref> === Средства за наблюдение и връзка === Командирът на танка разполага с комбиниран бинокулярен перископичен прибор за наблюдение ТКН-3 с 5-кратно увеличение. С него може да се наблюдава местността, да се целеуказва и да се коригира огъня както през деня, така и през нощта. За работа през нощта се използва и прожектор ОУ-3ГК с инфрачервен филтър, монтиран на командирската куполка. На нея с цел по-добър обзор са монтирани и четири призмени прибора за наблюдение.<ref>Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968, с. 195 – 197.</ref> Мерачът разполага освен с дневния и нощния прицел и с призмен прибор за наблюдение ТНП-165, а мерачът – с призмен перископичен прибор за наблюдение МК-4.<ref>Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968, с. 220.</ref> За наблюдение при водене на танка в бойно положение – със затворен люк, през деня механик-водачът използва два призмени перископични прибора, а през нощта – бинокулярен перископичен уред за наблюдение ТВН-2 и два фара с инфрачервени филтри ФГ-125 (ФГ-100).<ref>Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968, с. 222 – 227.</ref> При движение в среда с ограничена видимост или преодоляване на водно препятствие механик-водачът използва жирополукомпас ГПК-48, разположен пред него на горния челен брониран лист.<ref>Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968, с. 233 – 234.</ref> За външна радиовръзка се използва УКВ радиостанция Р-123 – приемо-предавателна, телефонна, симплексна с честотна модулация с 4-метрова мачтова антена. Радиостанцията позволява фиксирането на 4 честоти, сменяни с превключватели. От модификацията Т-62М започва да се монтира радиостанция Р-173. На командирските танкове Т-62К се монтира допълнителна радиостанция Р-112 и навигационна апаратура ТНА-2, позволяваща да се определят текущите координати на местоположението и дирекционния ъгъл на движещите се машини, да се водят отделните машини и колони в зададено направление, да се получават схеми на маршрута и др. За вътрешна връзка се използват танкови разговорни устройства с комутатори и ларингофони Р-124 за пет абоната Ларингофоните ЛЭМ-3 и нискоомовите телефони ТА-56-М са монтирани в шлемофоните за екипажа.<ref>Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968, с. 534 – 535.</ref> === Защита и оборудване === Основната защита на танка е бронята от закалена валцувана [[стомана]], която е разположена под рационални ъгли с цел повишаване защитеността. Челната броня и бордовете са изработени от валцувана стомана 52С и 42СМ, горната и кърмовата част – из стомана 49С, дъното – от стомана 43ПСМ.<ref name="otvaga2004.ru">[http://otvaga2004.ru/na-zemle/na-zemle-1/bm-1945-1965_10/ otvaga2004.ru]</ref> Куполата е лята, като за нея е използвана стомана СБЛ-2 (Сибирская, броневая, литая) с увеличено съдържание на [[въглерод]], [[никел]] и [[ванадий]].<ref name="otvaga2004.ru"/> В периода [[1983]] – [[1985]] г. е проведена модернизация, при която е усилена защитата на танка – на модела Т-62Д и Т-62М е добавена допълнителна бронировка на куполата и е усилена челната част на корпуса с многослойна броня – бронирани листове и [[Полиуретан|пенополиуретан]], а на дъното е добавена противоминна защита, ходовата част е защитена от гумирани противокумулативни екрани. На модела Т-62МВ от 1985 г. е монтирана и навесна динамична защита „Контакт 1“, включително и на бордовите екрани. Т-62Д е оборудван и с комплекс за активна защита от противотанкови управляеми снаряди – 1030М „Дрозд“. Системата по радиолокационен принцип открива приближаващи се управляеми кумулативни ракети и активира намиращите се на куполата 107-mm защитни заряди (по 4 от двете страни), които поразяват противниковата ракета с осколки. Танковете в [[Афганистан]] допълнително са оборудвани и с противокумулативни екрани от решетест тип за куполата и бордовете. За защита от оръжия за масови поразявания танкът е оборудван с противоатомна защита (ПАЗ), която в случай на ядрено заразяване херметизира отворите на танка. ПАЗ може да се включва автоматично по сигнал на датчика РБЗ-1М или ръчно от екипажа по показания на прибора ДП-3Б. Танкът има и филтро-вентилационна установка (ФВУ) – система за филтрация на въздуха с нагнетател сепаратор. От 1983 г. на модела Т-62М се монтира и допълнителна неутронна защита на куполата. [[Файл:T-62 smokescreen.jpg|alt= Т-62 с включена термодимова апаратура|мини|Т-62 с включена термодимова апаратура]] Танкът разполага с автоматична противопожарна система, състояща се от 3 бутилки със смес „3,5“ и 8 датчика, които активират системата. Противопожарната система има и полуавтоматичен режим, при който управлението на пожарогасителите се командва от механик-водача. След 1983 г. на танковете Т-62Д и Т-62М се монтира и противопожарна система за гасене на напалм „Сода“. За създаване на маскировъчна димна завеса танкът е оборудван с термодимова апаратура (ТДА). При нея помпа впръсква под налягане дизелово гориво в изпускателните колектори на танка и неговото изгаряне води до създаване на димна завеса.<ref>Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968, с. 279 – 281.</ref> От 1983 г. на модификацията Т-62М се монтира система за изстрелване на димни гранати 902Б „Туча“ – по 8 на всеки борд на куполата. Т-62 има и оборудване за преодоляване на водни препятствия – ОПВТ (Оборудование подводного вождения танков), до дълбочина 5 m и дължина 700 m. == Модификации == [[Файл:T-62D, Moscow Suvorov Military School (1).jpg|alt= Т-62Д с комплекс за активна защита „Дрозд“ и система за изстрелване на димни гранати „Туча“|мини|Т-62Д с комплекс за активна защита „Дрозд“ и система за изстрелване на димни гранати „Туча“]] [[Файл:Т-62 в Хабаровске.JPG|alt= Т-62М с допълнителна броня на куполата и корпуса|мини|Т-62М с допълнителна броня на куполата и корпуса]] === Серийни модели === * '''Т-62''' (1961 г.) или '''Обект 166''' – базов модел, създаден на основата на танка Т-55. * '''Т-62А''' (1961 г.) или '''Обект 165''' – базов вариант на танка, разработван паралелно с Т-62, на който се монтира. 100-mm нарезно оръдие Д-54ТС с дулен спирач и ежектор. Приет е на въоръжение преди Т-62 и е произведена малка предсерийна партида, но по-късно производството му е прекратено и не е произвеждан серийно. * '''Т-62К''' (1964 г.) – командирски вариант на базовия Т-62 (К – от „командирский“). Съоръжен е с допълнителна радиостанция Р-130, навигационна апаратура ТНА-2, КВ-радиостанция и заряден агрегат АБ-1 за захранване при продължителна работа на място. Боекомплектът на оръдието и картечницата е намален на 36 снаряда и 1750 патрона. * '''Т-62''' (1967 г.) – модификация на базовия модел, при която са премахнати люковете зад куполата за достъп до моторно-трансмисионното отделение. * '''Т-62''' (1972 г.) – модификация на базовия модел, при която е променен люкът на пълнача и е монтирана стойка за 12,7-mm зенитна картечница ДШКМ. * '''Т-62''' (1975 г.) – модификация на базовия модел, при която започва да се монтира лазерен далекомер КТД-1 или КТД-2 в основата на оръдието. * '''Т-62Д''' (1983 г.) или '''Обект 166Д''' – модификация на базовия модел Т-62, оборудван с комплекс за активна защита „Дрозд“ (Д – от „Дрозд“). Подсилена е бронята на корпуса и куполата, добавени са гумирани противокумулативни екрани на бордовете, модернизирана е ходовата част, монтира се дизелов двигател В-55У, мощност 620 к.с., добавена е противопожарна система за гасене на напалм „Сода“. Радиостанцията е Р-173. * '''Т-62Д-1''' (1983 г.) или '''Обект 166Д-1''' – вариант на танка Т-62Д с многогоривен дизелов двигател В-46-5М. * '''Т-62М''' (1983 г.) или '''Обект 166М6''' – силно модернизирана версия на базовия модел Т-62, извършена в периода 1983 – 1985 г. Монтирани са: допълнителна бронирана защита на куполата, челната част на корпуса и пода; противокумулативни бордови екрани от гумирана тъкан; неутронна защита на куполата; комплекс за изстрелване на управляеми ракети 1К116-2 „Шексна“; двигател В-55У, с мощност 620 к.с.; нова система за управление на огъня „Волна“; система за изстрелване на димни гранати 902Б „Туча“, противопожарна система за гасене на напалм „Сода“. На част от машините се монтира нова зенитна картечница; на оръдието се поставя топлозащитен кожух. Ходовата част е модернизирана и се поставят вериги от танка Т-72. Радиостанцията е Р-173. * '''Т-62М-1''' – вариант на Т-62М с многогоривен дизелов двигател В-46-5М. * '''Т-62М1''' – вариант на Т-62М с двигател В-55У и без комплекс за изстрелване на управляеми ракети 1К116-2 „Шексна“. * '''Т-62М1-1''' – вариант на Т-62М-1 с многогоривен дизелов двигател В-46-5М и без комплекс за изстрелване на управляеми ракети 1К116-2 „Шексна“. * '''Т-62М1-2''' – вариант на Т-62М без комплекс за изстрелване на управляеми ракети 1К116-2 „Шексна“ и без допълнителна бронировка на корпуса. * '''Т-62М1-2-1''' – вариант на Т-62М1-2 с двигател В-46-5М. * '''Т-62МБ''' (1985) – Модернизация на танка Т-62: оръдието е оборудвано с топлозащитен кожух, вградена динамична защита на куполата и навесна динамична защита на корпуса, многогоривен дизелов двигател В-46-5М и нова система за управление на огъня. Монтиран е комплекс за изстрелване на управляеми ракети 1К116-2 „Шексна“ * '''Т-62МК''' – командирски вариант на Т-62М, с радиостанция Р-130 и ТНА-3. * '''Т-62МВ''' (1985 г.) – Т-62М с монтирана навесна динамична защита на корпуса „Контакт 1“, куполата и бордовите екрани и без допълнителна бронировка на корпуса и куполата (В – от „взривной“). * '''Т-62МВ-1''' – вариант на танка Т-62МВ с многогоривен дизелов двигател В-46-5М. * '''Т-62МД''' – вариант на Т-62М, оборудван с комплекс за активна защита „Дрозд“. * '''Т-62АМ''' (2001 г.) – вариант за дълбока съвременна модификация на Т-62, показан на изложението „Омск 2001“. Танкът е с нова купола, въоръжен е със 125-mm оръдие, автомат за зареждане и нова съвременна система за управление на огъня, екипажът е от трима души.<ref>Т-62 – советский основной танк. Riga: Tornado, с. 50</ref> * '''ТО-62''' – модификация на базовия Т-62 с огнехвъргачка, която се монтира на мястото на сдвоената картечница. Далечина на огнемятане – 100 m. * '''Т-62М обр. 2022''' (2022 г.) – вариант за дълбока съвременна модификация на Т-62, показан на военно-техническия форум „Армия-2022“. Танкът е снабден с нов прицел 1ПН-96МТ-02 с топловизорен канал, на куполата е добавена електромеханическа мачта с МГОЭС (многоспектральная гиростабилизированная оптико-электронная система), включвваща топловизор, телевизионна камера и лазерен далекомер. Монтира се и нов дизелов двигател с мощност 780 к.с.<ref>[https://www.ixbt.com/news/2022/08/16/predstavlena-radikalnaja-modernizacija-tanka-t62.html Представлена радикальная модернизация танка Т-62], ixbt.com</ref> === Експериментални модели === * '''Обект 166М''' (1963 г.) или ''Т-62Б''' – експериментален танк, оборудван с опорни ролки с намален размер, както при „Обект 167“, и двигател В-36Ф с мощност 640 к.с. * '''Обект 166МЛ''' – вариант на '''Обект 166М''', с монтиран комплекс за изстрелване на ПТУР 9К14 „Малютка“. * '''Обект 166П''' – вариант базовия модел Т-62, с монтирана усилена противорадиационна защита на бойното отделение. * '''Обект 166ТМ''' – вариант с газотурбинен двигател ГТД-3ТУ, но с ходова част от танка '''Обект 167''' * '''Обект 167''' (1961 г.) – експериментален танк, оборудван с опорни ролки с намален размер, и двигател В-26 с мощност 700 к.с., зареждането на оръдието е полуавтоматично * '''Обект 167Ж''' – въоръжен със 115-mm оръдие 2А21 с разделно пълнене и автомат за зареждане&nbsp;– същото оръдие се монтира и в първите серии на [[Т-64]]. * '''Обект 167М''' (1962) – неофициално назоваван и Т-62Б, въоръжен със 125-mm оръдие 2А46 (Д-81) и автомат за зареждане „Жёлудь“ с 21 снаряда. * '''Обект 167Т''' (1963) – оборудван с газотурбинен двигател ГТД-3Т с мощност 700 к.с. * '''Обект 167ТУ''' – оборудван с газотурбинен двигател ГТД-3ТУ, със съкратено време за пуск в зимни условия. * Опитна САУ, въоръжена със 100-mm гладкостволно противотанково оръдие [[МТ-12|МТ-12 „Рапира“]] и радиолокационен прицел „Рута“. По-късно на негова основа е разработвана САУ 2С15 „Норов“. === Модификации на други държави === [[Файл:Ch'onma-ho Render.png|alt= Chonma-ho – севернокорейска модификация на Т-62|мини|Chonma-ho – севернокорейска модификация на Т-62]] [[Файл:Tiran-6-latrun-2.jpg|alt= Tiran-6 – модифициран сирийски танк Т-62 на служба в израелската армия.|мини|Tiran-6 – модифициран сирийски танк Т-62 на служба в израелската армия.]] * '''Chonma-ho''' – севернокорейска модификация на базовия Т-62. * '''RO-115 Mark I''' – първа фаза египетска модернизация на Т-62 от 1980 г. Монтиран е британски дизелов двигател, лазерен далекомер, балистичен изчислител. * '''Т-62Е Mark II''' – втора фаза на египетска модернизация на Т-62 от средата на 90-те. Двигателят е германски дизелов MTU с мощност 880 к.с., оръдието е 105-mm M68, системата за управление на огъня и електрониката е италианска. * '''RO-120 Mark III''' – трета фаза на египетска модернизация (2004 – 1008 г.). Оръдието е 120-mm гладкостволно M-393, подобрен германски MTU дизелов двигател. Масата на танка нараства до 46,5 t.<ref>[http://www.tanks-encyclopedia.com/coldwar/USSR/soviet_T-62.php www.tanks-encyclopedia.com]</ref> * '''Т-62AG''' – украинска модификация на базовия Т-62, предназначена за експорт. Оръдието е 120-mm гладкостволно КБА-101, с многогоривен дизелов двигател 5ТДФ, с мощност 700 к.с. и автоматична трансмисия. Танкът разполага с термовизорен прицел и нова система за управление на огъня. Добавена е реактивна броня от трето поколение „Нож“. Танкът е боядисан с камуфлажна боя, понижаваща инфрачервеното излъчване. Масата му е 40 t. * '''Т-62AGM''' – украинска модификация на базовия Т-62, предназначена за експорт. Оръдието е 125-mm гладкостволно КБМ-1М, с многогоривен дизелов двигател 5ТДФМ, с мощност 850 (1000) к.с. и автоматична трансмисия. Танкът разполага с термовизорен прицел и нова система за управление на огъня. Добавена е реактивна броня от трето поколение „Нож“. Масата му е 50 t.<ref>[http://www.pmulcahy.com/tanks/ukrainian_tanks.html www.pmulcahy.com]</ref> * '''Tiran-6''' – израелска модификация на трофейни сирийски Т-62. Оборудвана е с лазерен далекомер и топловизионен прицел за мерача, както и допълнителни кутии за запасни части и оборудване отзад и отстрани на куполата. На някои модели се монтира и реактивна броня. Оригиналният двигател е заменен с двигател на General Motors.<ref>[http://www.globalsecurity.org/military/world/israel/tiran.htm www.globalsecurity.org]</ref> * '''WZ-122A San Ye''' – опитен китайски танк, на основата на пленения при конфликта на о. Дамански Т-62.<ref name="www.militaryparitet.com">[http://www.militaryparitet.com/nomen/china/bron/data/ic_nomenchinabron/7/ www.militaryparitet.com]</ref> * '''WZ -122B San Ji''' – прототип на основата на '''WZ-122A San Ye'''.<ref name="www.militaryparitet.com"/> [[Файл:IT-1 tank in Patriot park.jpg|alt= Ракетен танк ИТ-1 на базата на Т-62|мини|Ракетен танк ИТ-1 на базата на Т-62]] == Машини на основата на Т-62 == [[Файл:Bulgarian TV-62 ARV at the National Museum of Military History, Bulgaria.jpg|мини|Българска машина ТВ-62 в Националния военноисторически музей, България]] * '''ИМПУЛЬС-2М''' – съветска верижна пожарна машина, предназначена за гасене на пожари на нефтени находища и хранилища. Съоръжена е с 50 цеви за залпов огън с гасящ прах.<ref>[http://fire-truck.ru/encyclopedia/gusenichnaya-pozharnaya-mashina-impuls-2m.html fire-truck.ru]</ref> * '''ИТ-1''' – съветски ракетен танк, разработен като '''Обект 150''', приет на въоръжение през 1968 г. и създаден на основата на ходовата част на Т-62. Има модифицирана силно приплесната купола и е въоръжен с комплекс за изстрелване на управляеми противотанкови ракети 2К4 „Дракон“. Използван е само от армията на СССР.<ref>Карпенко, А. В. Обозрение отечественной бронетанковой техники. СП: Невский бастион, с. 452, 1996.</ref> * '''ТП-62''' – българска верижна пожарна машина, разработка на завод „ТЕРЕМ – Хан Крум“, [[Търговище]]. Оборудвана е с 10-тонна цистерна, управляемо дистанционно подаване на вода и булдозерно гребло<ref>{{Citation |title=www.terem-xk.com |url=http://www.terem-xk.com/new.html |accessdate=2015-01-20 |archivedate=2015-06-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150609063041/http://terem-xk.com/new.html }}</ref>. * '''ТВ-62''' – българска ремонтно-евакуационна машина. Оборудвана е с лебедка. Куполата е демонтирана и заменена с половин купола от Т-55 и Т-55А с 12,7-mm зенитна картечница ДШКМ <ref>[http://vestnik-rm.ru/news-4-4959.htm vestnik-rm.ru]</ref>. == Оператори == === Настоящи === * {{флагче с име|Алжир}} – 300 Т-62 към [[2013]] г.<ref>Military Balance 2013, p. 370</ref> * {{флагче с име|Ангола}} – 50 Т-62 към 2013 г.<ref>Military Balance 2013, p. 493</ref> * {{флагче с име|Афганистан}} – неизвестно количество Т-62 към [[2010]] г.<ref>Military Balance 2010, p. 356</ref>. СССР доставя 255 Т-62 на 2 транша – 100 през 1975 – 1976 г. и 155 през 1979 – 1991 г.<ref name="SIPRI">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://armstrade.sipri.org/armstrade/page/trade_register.php |заглавие=Stockholm Internation Peace Research Institute – Arms Transfers Database |достъп_дата=2015-01-20 |архив_дата=2010-04-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100414022558/http://armstrade.sipri.org/armstrade/page/trade_register.php }}</ref> * {{флагче с име|Виетнам}} – 70 Т-62 към [[2013]] г.<ref>Military Balance 2013, p. 342</ref> * {{флагче с име|Египет}} – 500 модифицирани Т-62 в резерв към 2013 г.<ref>Military Balance 2013, p. 374</ref> * {{флагче с име|Етиопия}} – 70 Т-62 към 2013 г.<ref>Military Balance 2013, p. 509</ref>, 20 от които доставени вероятно от Чехословакия през 1977 г. и 50, доставени от СССР през 1980 г.<ref name="SIPRI" /> * {{флагче с име|Иран}} – повече от 75 Т-62 към 2013 г.<ref>Military Balance 2013, p. 378</ref> * {{флагче с име|Йемен}} – 200 Т-62 към [[2013]] г.<ref>Military Balance 2013, p. 409</ref> * {{флагче с име|КНДР}} – над 470 Т-62 към 2013, доставени от СССР в периода 1980 – 1989.<ref name="SIPRI" /> * {{флагче с име|Куба}} – 400 Т-62, доставени от СССР на два транша – 200 през 1976 – 1983 г. и 200 – през 1984 – 1988<ref name="SIPRI" /><ref>Military Balance 2013, p. 449</ref> * {{флагче с име|Либия}} – 400 Т-62, доставени от СССР на два транша – 150 през 1974 г. и 250 – през 1978<ref name="SIPRI" /><ref>Military Balance 2013, p. 392</ref> * {{флагче с име|Сирия}} – 1000 Т-62К и Т-62М към [[2013]] г.<ref>Military Balance 2013, p. 404</ref>, доставени на 3 транша от СССР – 500 – през 1973 – 1974 г., 200 през 1979 г., и 300 – през 1983 – 1984 г.<ref name="SIPRI" /> * {{флагче с име|Таджикистан}} – 7 Т-62 към 2013 г. от времето на СССР<ref>Military Balance 2013, p. 237</ref> * {{флагче с име|Узбекистан}} – 170 Т-62 към 2013 г. от времето на СССР<ref name="Military Balance 2013, p. 242">Military Balance 2013, p. 242</ref> === Бивши === * {{флагче с име|България}} – 250 Т-62, доставени от СССР в периода 1970 – 1974 г.<ref name="SIPRI" /> България е единствената държава от Варшавския договор освен СССР, която е притежавала танкове Т-62. След 1990 г. във връзка със съкращаването на бронетанковите войски Т-62 като сравнително нестандартен калибър първи е свален от въоръжение. Има само 2 запазени машини. * {{флагче с име|Беларус}} – 170 Т-62 от времето на СССР.<ref>[http://www.globalsecurity.org/military/world/belarus/army-equipment.htm Belarus Army Equipment]</ref> * {{флагче с име|Ирак}} – 2850 Т-62, доставени от [[СССР]]: 100 Т-62, доставени в периода [[1974]] – [[1975]] г., 600 Т-62 [[Чехословакия|чехословашко]] производство, доставени в периода [[1977]] – [[1979]] г., 2150 Т-62, доставени в периода [[1982]] – [[1989]].<ref name="SIPRI" /> * {{флагче с име|Израел}} – 100 Tiran-6 – израелска модификация на трофейни сирийски Т-62, към [[2010]] г.<ref>Military Balance 2010, p. 255</ref><ref>[http://www.globalsecurity.org/military/world/israel/army-equipment.htm www.globalsecurity.org]</ref> * {{флагче с име|Казахстан}} – 280 Т-62 от времето на СССР, към [[1995]] г.<ref>Military Balance 2010, p. 243</ref> * {{флагче с име|Монголия}} – 100 Т-62 доставени от [[СССР]] в периода [[1973]] – [[1975]] г.<ref name="SIPRI" /> * {{флагче с име|Русия}} – 2500 Т-62 в резерв към 2013 г.<ref name="Military Balance 2013, p. 242"/>. Снети от въоръжение през 2011 г. 900 Т-62 трябва да бъдат утилизирани през 2013 г.<ref>[http://lenta.ru/articles/2013/01/03/t62/_Printed.htm title=Полный распил. Россия избавится от всех танков Т-62 lenta.ru]</ref> * {{флагче с име|Северен Йемен}} – 16 Т-62, доставени вероятно от Чехословакия през 1980 г.<ref name="SIPRI" /> * {{флагче с име|СССР}} – над 19 000 Т-62 са произведени в периода 1962 – 1975 г. След разпада на СССР част от тях остават на въоръжение в съответните независиим държави. * {{флагче с име|Украйна}} – 300 Т-62 от времето на СССР <ref>М. Барятинский Средний танк Т-62. – Москва: Моделист-Конструктор, 2004. – С. 29. – 32 с. – (Бронеколлекция № 2 (53) / 2004).</ref> * {{флагче с име|Южен Йемен}} – 270 Т-62, доставени от СССР на три транша: 50 през [[1972]] г., 100 през [[1981]] – [[1982]], 120 през [[1986]].<ref name="SIPRI" /> == Бойно използване == === Операция „Дунав“ === За първи път Т-62 е използван във военна операция през август 1968 г. в [[Операция Дунав|Операция „Дунав“]], при която войските на страните-членки на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] навлизат на територията на [[Чехословакия]], за да сложат край на т.нар. [[Пражка пролет]]. По това време с тях е била въоръжена 1-ва гвардейска танкова армия от Групата на съветските войски в [[Източна Германия]]. Тъй като чехословашката армия не оказва съпротива, танковете не влизат в реални бойни действия. От запазени снимки се вижда как един от танковете, навлизащи в колона в град [[Либерец]], се врязва в сграда в центъра на града – вероятно механик-водачът е загубил видимост.<ref>[https://www.ustrcr.cz/uvod/srpen-1968/fotogalerie-1968/fotogalerie-srpen-1968-brno-liberec-trutnov-vlasim/ www.ustrcr.cz]</ref> [[Файл:Captured T-62 tank.jpg|alt= Плененият Т-62 от конфликта на о. Даманский през 1969 г., изложен пред Музея на народоосвободителната армия на Китай|мини|Плененият Т-62 от конфликта на о. Даманский през 1969 г., изложен пред Музея на народоосвободителната армия на Китай]] === Китайско-съветски конфликт === Само няколко месеца по-късно – на [[15 март]] [[1969]] г. Т-62 е използван за първи път в реални бойни действия – [[Китайско-съветски конфликт|конфликтът на о. Дамански]], на съветско-китайската граница. На 2 март китайски войници атакуват спорния остров на р. [[Усури]] и отблъскват съветските граничари. На 15 март китайците за втори път атакуват укрепилите се на острова граничари. Зад граничарите е развърната 153-та мотострелкова дивизия, но няма заповед за намеса. Погрешка обаче рота от 10 танка Т-62 се появява в района. Началникът на 57-и пограничен отряд – полк. Демократ Леонов, организира обход с един танков взвод от четири Т-62. Челният танк, в който се намира и полк. Леонов, е повреден вероятно от предварително заложена мина и попадения РПГ-2, а самият Леонов е убит от снайперист. Съветските войници опитват да унищожат танка, но успяват само да го потопят. По-късно китайците с помощта да водолази успяват да извадят потопения танк и днес той е изложен в откритата експозиция пред Музея на народоосвободителната армия на Китай. Останалите танкове са използвани в късния следобед за контраатака и овладяване на острова от съветските войски.<ref>Рябушкин, Дмитрий. „Мифы Даманского“. М., 2004.</ref> === Войната от Йом Кипур === [[Война от Йом Кипур|Войната от Йом Кипур]] е първият конфликт с масирано бойно използване на Т-62. С тях са въоръжени египетската и сирийската армия. В боевете от 9 и 17 октомври 1973 г. египетските войски претърпяват поражение от израелците, които са въоръжени с танкове [[М48 Патън|M-48 „Патън“]] и „[[Центурион (танк)|Центурион]]“ – египетската 25-а танкова бригада губи 86 от общо 96 Т-62. Подобна е и съдбата на сирийските войски, които атакуват на 7 октомври. Те губят 35 танка Т-62 срещу 3 израелски „Центурион“.<ref>Zaloga, Steven. T-62 Main Battle Tank 1965 – 2005. Osprey Publishing, 2009. – p. 36.</ref> Израел пленява над 100 танка Т-62, които са използвани като резерв в армията под името Tiran-3, а преминалите сериозна модификация – като Tiran-6. [[Файл:Destroyed Iraqi T-62.jpg|alt= Унищожен иракски Т-62 по време на войната в Персийския залив от 1991 г.|мини|Унищожен иракски Т-62 по време на войната в Персийския залив от 1991 г.]] === Ливан === Освен във [[Война от Йом Кипур|Войната от Йом Кипур]] сирийската армия активно използва танковете Т-62 във военните конфликти, в които участва. През 1982 г. в [[Ливан]] по време на операция „[[Мир за Галилея]]“ израелските сили, въоръжени с танкове „Центурион“, [[М60 Патън|М60]] и новият израелски танк „[[Меркава 4|Меркава]]", се сблъскват със сирийската 1-ва бронетанкова дивизия, която разполага с две бригади, въоръжени с Т-62. При боевете от юни 1982 г. сирийските войски губят повече от 200 танка. === Етиопия === [[Файл:T-55s civil war.JPG|alt=Т-62 на етиопската армия, унищожен в Адис-Абеба по време на гражданската война в Етиопия.|мини|Т-62 на етиопската армия, унищожен в Адис-Абеба по време на гражданската война в Етиопия.]] По време на гражданската война в [[Етиопия]] (1974&nbsp;– 1991 г.) правителствените сили на режима на [[Менгисту Хайле Мариам]] опитват с огромна армия да спрат бунтовниците на [[Мелес Зенави]], настъпващи към [[Адис Абеба|Адис-Абеба]]. В сраженията армията използва и танкове Т-62, но въпреки това губят войната и режимът на Мариам е свален. === Ирак === Ирак разполага с 2850 танка, повечето закупени по време на [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]] на втора ръка.<ref name="SIPRI" />. Те вземат участие във всички конфликти на иракската армия при управлението на [[Саддам Хюсеин]]. Най-мащабният от тях е войната с [[Иран]] от 1980 – 1988 г. Танковете Т-62 са включени още в първия ден на наземното настъпление – на 23 септември 1980 г. танковете на 6-а бронирана дивизия, която разполага с 300 Т-62, преминават границата и атакуват иранските позиции.<ref>[http://www.acig.info/CMS/index.php?option=com_content&task=view&id=63&Itemid=47 www.acig.info]</ref> В началото на януари 1981 г. при битката за Дезфул 300 иракски Т-62 се срещат с 300 ирански „Чифтън“ и [[М60 Патън|М60]]. Въпреки че губят 45 танка, иракчаните унищожават или пленяват между 100 и 200 противникови машини.<ref>Karsh, Efraim (25 април 2002). The Iran–Iraq War: 1980 – 1988. Osprey Publishing.</ref> В контраофанзивата през 1982 г. иранските сили почти напълно унищожават иракската 6-а бронирана дивизия. По време на войната Иран също се снабдява с танкове Т-62 – общо 215 машини.<ref name="SIPRI" /> Ирак използва Т-62 и при окупацията на [[Кувейт]] през 1990 г. и при последвалата [[Война в Персийския залив (1990-1991)|война в Персийския залив]], когато около 250 от тях са унищожени. Силите на коалицията срещу Саддам Хюсеин също разполага с Т-62, с които са въоръжени сирийските войски. За последно армията на Саддам Хюсеин използва Т-62 при втората [[Война в Ирак (2003)|война в Персийския залив]], когато окончателно е разгромена от армиите на [[САЩ]] и коалиционните им съюзници.[[Файл:People on a tank in Benghazi1.jpg|alt= Изоставен либийски танк от правителствените сили по време на гражданската война от 2011 г.|мини|Изоставен либийски танк от правителствените сили по време на гражданската война от 2011 г.]] === Либия === Либийските танкове участват в [[Чадско-либийски конфликт|Чадско-либийския конфликт]] в периода 1978 – 1987 г. Въпреки първоначалните успехи след т.нар. „война на Тойотите“, когато либийските бронирани части са атакувани успешно от мобилни ПТУР „Милан“, монтирани на джипове „Тойота“, либийстката армия се изтегля от [[Чад]]. Танковете се използват и в [[Гражданска война в Либия|гражданската война]], обхванала Либия през 2011 г., довела до свалянето на режима на полковник [[Муамар Кадафи]]. === Куба === [[Куба]] получава 120 танка през 1977 г., които формират танкова бригада, придадена към кубинския експедиционен корпус в [[Африка]]. Танковете вземат участие във войната за Огаден на страната на етиопските сили. В боевете край град Харар те унищожават сомалийските сили и допринасят съществено за поражението на противника и оттеглянето му от спорните територии. Кубински Т-62 се използват и в гражданската война в [[Ангола]] (1975 – 2002), където през 1987 – 1988 г. се сражават с части на южноафриканската армия. [[Файл:T-62 withdraws from Afghanistan.JPEG|alt= Съветски Т-62М се изтегля от Афганистан, 1987 г.|мини|Съветски Т-62М се изтегля от Афганистан, 1987 г.]] === Войната в Афганистан === Т-62 е основният танк, използван от съветската армия в [[Война в Афганистан (1979-1989)|гражданската война в Афганистан 1979 – 1989 г.]] Доколкото техните противници – муджахидините, не разполагали с тежка бронирана техника, танкове са използвани основно за конвоиране, прочистване на пътищата с минни тралове, разчистване на райони от въоръжени групи на противника, прикриване и огнева поддръжка на пехотни или транспортни формации. Има случаи, когато танковете са придавани към парашутно-десантни части за огнева поддръжка на настъплението им. Липсата на прибори за нощно виждане при муджахидините води до успешни нощни атаки на техни позиции от Т-62. Загубите на Т-62 по време на конфликта не са значителни – основно от попадане на мина или обстрел с РПГ-7.<ref>[http://otvaga2004.ru/tanki/v-stroyu/boevoe-primenenie-tanka-t-62/ otvaga2004.ru]</ref> === Конфликтите в постсъветското пространство === След разпада на СССР през 1991 г. Т-62, които остават на въоръжение в руската федерация и бившите съюзни републики са въвлечени в повечето локални конфликти. Те са използвани от руските войски в [[Първа чеченска война|Първата]] и [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], както и в [[Руско-грузинска война|Руско-грузинската война от 2008 г.]] === Йемен === Армията на Йемен използва Т-62 в започналата през 2015 г. гражданска война. Коалиция, начело със [[Саудитска Арабия]], я подпомага и води активни бойни действия срещу хутите – шиитски бунтовници, поддържани от Иран<ref>[http://ruslantrad.com/2015/03/26/reshitelna-burya-sauditska-arabiya-zapotchva-voenna-operatsiya-v-yemen/ ruslantrad.com]</ref>, в защита на президента в изгнание Абд Раббу Мансур Хади. Конфликтът, отнел повече от 10 000 човешки живота, продължава и през 2017 г. без изгледи за скорошно прекратяване на бойните действия. === Сирия === По време на [[Война в Персийския залив (1990-1991)|войната в Персийския залив]] сирийски части, въоръжени с Т-62, участват на страната на САЩ и коалиционните сили срещу иракските въоръжени сили. Сирийската армия използва Т-62 и в започналата от март [[2011]] г. гражданска война в страната. По време на боевете силите на въоръжената опозиционна армия успяват да пленят известно количество Т-62, които се използват от тях в борбата срещу управлението на [[Башар Асад]]. [[Файл:UA 128th brigade liberating Kherson region 02.jpg|alt=Повреден и пленен руски Т-62М край Херсон. На куполата се вижда допълнително метално съоръжение за защита от дронове и ПТУР|мини|Повреден и пленен руски Т-62М край Херсон през октомври 2022 г.. На куполата се вижда допълнително метално съоръжение за защита от дронове и ПТУР]] === Войната в Украйна === Една година след [[Руско нападение над Украйна|нападението на Русия]] над Украйна на 24 февруари 2022 г. руската армия започва използването на разконсервирани от съхранение танкове Т-62 на бойното поле. Всички машини - Т-62 и Т-62М са оборудвани с динамична защита "Контакт-1", както и с метални навеси на куполата срещу атаки от дронове или ПТУР. На някои от танковете се монтира и система за радиоелектронна борба РЭБ РП-377УВМ1Л "Лесочек". Танковете се използват както за стрелба от закрити огневи позиции, така и за непосредствена огнева поддръжка на пехотата и щурмуване на укрепени пунктове. Според нидерландския [[OSINT]]проект [[Oryx (сайт)|Oryx]]към края на втората година от войната са изгубени като унищожени или пленени 108 Т-62. == Литература == * {{икона|ru}} Барятинский, М. Все танки СССР. Самая полная энциклопедия. М.: „Яуза“ „Эксмо“, 2012. * {{икона|ru}} Карпенко, А. В. Обозрение отечественной бронетанковой техники. СП: Невский бастион, 1996. * {{икона|ru}} Карцев, Л. Н. Воспоминания Главного конструктора танков. журнал „Техника и вооружение“, 2008, №№ 1&nbsp;– 5, 8, 9, 11. * {{икона|ru}} Павлов, М. В., И. В. Павлов. Отечественные бронированные машины 1945 – 1965 гг. Техника и вооружение: вчера, сегодня, завтра. М: Техинформ, 2008. * {{икона|ru}} Послевоенные танки СССР 1945 – 1991, часть 1. * {{икона|ru}} Свирин, М. Танковая мощ СССР. Первая полная энциклопедия. М.: „Яуза“, 2009. * {{икона|ru}} Т-62 – советский основной танк. Riga: Tornado * {{икона|ru}} Т-62 – руководство по материалной части и эксплуатации. М: Военное издательство, 1968. * {{икона|ru}} Танки и люди. Дневник главного конструктора Александра Александровича Морозова. Харьков: Харьковский институт танковых войск НТУ „ХПИ“, 2007. * {{икона|ru}} Устьянцев, С., Дмитрий Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки 60-х. Н.Т.: Медиа-принт. 2007 * {{икона|ru}} Холявский, Г. Л. Энциклопедия танков. – (Библиотека военной истории). СПб.: АСТ, 1998. * {{икона|en}} Jane’s Armour and Artillery 2005 – 2006. * {{икона|en}} Tank Battles of the Mid-East Wars. 1: The Wars of 1948 – 1973. Hong Kong: Concord Publications Company, 1996. * {{икона|en}} The Military Balance 2013. == Източници == {{колони|2|<references />}} {{Танкове на СССР и Русия}} {{СледвоенниСБМ}} [[Категория:Руски и съветски танкове]] dkvta4a2v814atqg3qzfl14cwblst2i 0 526180 12416436 12333459 2024-11-19T02:02:40Z Luxferuer 25980 12416436 wikitext text/x-wiki {{Мост | име = Моравенов мост | картинка = Moravenovi bridge.jpg | картинка-описание = | предназначение = пешеходен мост | пресича = Косьово дере | местоположение = [[Копривщица]]<br>паметник на културата с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | конструкция = | материал = [[камък]] | дължина = | ширина = | височина = | отвор = | товар = | височина-път = | височина-под = | построен = {{Стартова дата и възраст|1844}} | проектант = | строител = [[Уста Гавраил]] | разрушен = | по-горен = Шейтан мост | по-долен = Тороманов мост | собственик = | поддържан = | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | карта-файл = | карта = България Копривщица | карта-описание = Местоположение в Копривщица }} [[File:Moravenov bridge.jpg|thumb|л|]] '''Моравеновия мост''' (наричан още '''Моравенеков''') е каменен сводест [[мост]] на ''Косьово дере'' в [[Копривщица]] (срещу [[Гъркова къща|Гърковата]] и [[Кулаксъзова къща|Кулаксъзовата къща]]).<ref>От кулаксъз: човек без едно ухо.</ref> Построен е през [[1844]] година със средства на [[ктитор]]ите Петко, Рашко и Лулчо [[Моравенови]] и [[Тодор Мирчов]].<ref name="ЮС">„Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ 1926 г., Проф. [[Евтимий Сапунджиев|Архимандрит Евтимий]]</ref> Изграден е на пътя на старата Главна улица на града („Любен Каравелов“), за да се улесни преминаването на дерето и достъпа до новата църква [[Свети Николай (Копривщица)|„Св. Николай“]] ([[1844]] г.).<ref name="ЮС"/> Намира се в [[Архитектурен ансамбъл „Тороман махала“]]. == Вижте също == * [[Моравенова чешма]] * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Бележки == <references /> {{Мъниче|Мост|България}} {{Портал|Култура|България}} [[Категория:Пешеходни мостове в България]] [[Категория:Мостове в Копривщица]] [[Категория:Моравенови]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1844 година]] [[Категория:Дъгови мостове]] 8ab0g8ucmf9sq9ydf3atzcyohsdsa18 0 526719 12416330 12253466 2024-11-18T21:20:32Z Elkost 8375 −[[Категория:Професионални гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Горна Оряховица]]→[[Категория:Професионални гимназии в Горна Оряховица]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416330 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ломоносов|Ломоносов}} {{Училище | име = ПГЕЕ „Михайло Василиевич Ломоносов“ | лого = M.V.Lomonosov School,Gorna Oryahovitsa.png | снимка = M. V. Lomonosov School of Electrotechnics and Electronics,Gorna Oryahovitsa - front view.JPG | описание = ПГЕЕ „Михайло Василиевич Ломоносов“ | основаване = 1959 г. | закрита = | основател = инж. Марко Генчев Илиев | вид = гимназия | към = | град = [[Горна Оряховица]] | държава = {{BUL}} | директор = Милена Димитрова | учители = | ученици = | финансиране= държавно | девиз = „Мисли, решавай и твори“ | мото = „Който успее тук, ще успее навсякъде“ | цветове = | емблема = | членства = | празник = 19 ноември | адрес = ул. „Никола Петров“ 31 | телефон = 0618 6-06-18 | e-mail = mvl@mail.bg | сайт = [http://lomonosov-go.com/ lomonosov-go.com] | бележки = | общомедия = }} '''Професионална гимназия по електротехника и електроника „Михайло Василиевич Ломоносов“''' (ПГЕЕ „М. В. Ломоносов“) е техническа гимназия в [[Горна Оряховица]] и едно от най-големите професионални училища в Северна България. Техникумът е третият цялостен в страната след гимназиите в [[Радомир]] и [[София]]. == История == Техническото училище поставя началото си през [[1959]] г. След решение на Министерството на просветата и Община Горна Оряховица, Втора смесена гимназия в града се превръща в Техникум по електротехника. Гимназията е първата със своята професионална насоченост в града и региона. Първоначално учебните занятия са се провеждали в сградата на СОУ „Г. Измирлиев“. Първата учебна година започва на 15 септември 1959 г., като екипът от преподаватели и съставен от преподаватели по хуманитарни и естествени науки и преподаватели инженери в области на електротехниката, съобщителната техниката, енергетиката и други технически области. През първите учебни години паралелките са 6. Формите на обучение са редовно, задочно и вечерно. Първите профили в техникума са: слаботокова и електронна промишленост, силнотокова промишленост и електрообзавеждане, електрически централи и мрежи. === Техникум по електротехника „Михайло Василиевич Ломоносов“ === Основател и първи директор на техникума е инж. Марко Илиев Генчев – силнотоков специалист. Първите преподаватели в училището са: Димка Григорова – история, Вангели Пенчева – физика, Йордан Йорданов – български език и литература, Александър Йорданов, Петър Русков, Янко Добрев – техническо чертане и практика, Костадин Даракчиев, Коста Аврамов, Вангел Василев, Николай Бейски – математика, Райчо Реав – химия, Цветанка Гугова – икономика на промишлеността, Иван Николков – техническа механика. През [[1960]] започва проектирането и грубият строеж на сградата на електротехникума. Архитект Трифон Тунев изготвя план за сградата. Избран е терен, на който се е помещавал стадион „Юнак“. До 1965 г. са построени всички корпуси от сградата. През следващите години са издигнати и спортен комплекс и парк към двора на електротехникума. Преподавателят по български език – Йордан Йорданов създава първия марш на гимназията. През периода на социализма, задължително се провеждат часове по Военно патриотично обучение в поделение 90050. През 1962 г. за патрон на гимназията е избран [[Михаил Ломоносов]]. Същата година официално е открита сградата на техникума. През учебната 1962/63 за официално наименование на училището е избрано името '''Техникум по електротехника „Михайло Василиевич Ломоносов“ (ТЕТ „М. В. Ломоносов“)'''. През следващата учебна година с тържествени културни тържества и спортни изяви е отбелязан първият официален празник на гимназията. В края на 60-те години на 20 век техникумът си сътрудничи с Техникума по измервания в Одеса. През учебната 1968/69 се взема решение за създаване на училищен завод. Няколко пъти в годината се провеждат „Вечери на таланта“. Преподаватели са: Янко Добрев, Христо Досев, М. Михайлов, Румен Попов, Н. Бейски (математика), Иван Николов и С. Колева. Тридесет ентусиасти от техникума през [[1973]] основават клуб „ЛИК“. Към него са сформирани секциите: „Театър“, „Музика“, „Култура и кино“ и „Литература“. През 1971 г. е завършен новият Северен корпус на техникума, където започват да се помещават занятия и лабораторни упражнения по дисциплини като Радио и телевизионна техника, Електротехника и Електроенергетика. Освен тези нововъведения в корпуса е построен и нов киносалон с 500 места. Учебната 1973/74 остава в историята на техникума с това, че е открита първата самостоятелна изложба по техническо и научно творчество в учебното заведение с над 50 творби. От създаването на техникума в него се обучават специалисти както от Великотърновски окръг, така и от цяла Северна [[България]], а по специалността „Изчислителна техника“ – задочно и от цялата страна. Общо се обучават 1366 ученици – 774 редовно обучение, 179 над средно, 126 вечерно, 287 задочно. През учебната 1975/76 ученици и преподаватели отбелязват 100-годишнината от [[Априлското въстание]] с различни възпоменателни мероприятия и експедиционен отряд по стъпките на Априлци. Преподаватели и възпитаници на техникума произвеждат третия регистриран електронен часовник в България. Това се случва през [[1977|1977 г]]. Часовникът е монтиран върху новопостроената сграда на Община Горна Оряховица.<ref>[http://www.borbabg.com/2016/08/02/юбопитно-градските-часовници-на-горн/ Градските часовници в Горна Оряховица]</ref> През социалистическия период в техникума е издаван вестник „Култура“, по-късно преименуван на „Искра“. Техникумът по електротехника има и своя производствена дейност в ученическия завод. Бъдещите техници произвеждаха [[електрически двигател]]и, радио и телевизионни [[антени]], индукционни поялници, импулсни [[трансформатор]]и, устройства за изключване на осветление, ниво регулатори за помпените станции на ВиК, пултове са управление на автоматизираните складове на комбината за складова техника и други. През [[1979]] година се чества двадесетгодишнината от създаването на техникума. Създават се връзки с техникуми в градовете в [[Полтава]] и [[Краков]]. Разширява се дейността в клуба за ТНТМ „Фотон“. През 1985 г. в техникума се открива първата компютърна зала, оборудвана от инж. Нина Константинова и техникът Пламен Георгиев. Започва обучение по начална компютърна грамотност и английски език. Създадени са програми и „Образец 1“ (щатното разписание на училището) се изработва на компютър. През [[1995]] се провежда кръгла маса на тема „Екология и космос“, на която специални гости са акад. [[Димитър Мишев (инженер)|Димитър Мишев]], вторият български космонавт [[Александър Александров]] и проф. Кехайов. [[Файл:Backyard of M. V. Lomonosov School of Electrotechnics and Electronics.JPG|мини|260px|Дворът на гимназията]] === Професионална гимназия по електротехника и електроника „Михайло Василиевич Ломоносов“ === В началото на 2000 година в българското образование започват промени в различни аспекти. Взима се решение от Министерския съвет във връзка със Закона за народната просвета за промяна на имената на средни специализирани училища в страната. Вследствие от този закон ТЕТ „В. М. Ломоносов“ променя името си на Професионална гимназия по електротехника и електроника „Михайло Василиевич Ломоносов“. В следващите години професионалната гимназия е домакин на различни технически и математически състезания, в частност Коледно и Великденско математическо състезание. През 2001 г. в гимназията се провеждат вечери на чуждите езици. По време на тези събития се представят различни литературни произведения и влиянието на чуждоезиковото знание в техническите области. През следващите години в гимназията се провеждат редица събития свързани с представянето на различни литературни творби, също така и собствени произведения, съчинения и есета дело на възпитаниците на училището. Откриват се нови профили в областта на програмирането, софтуерните технологии, комуникационните и компютърните технологии. [[Файл:Memory plate,Lomonossov`s school Bulgaria.jpg|мини|]] Създава се театрално студио „Театър 220“ като културно-институционална организация. През 2006 година към новогодишната програма е включена и програмата „Шоуто на Жичка и Електричка“. През тази учебна година ученици от гимназията са включени в Първи регионален празник на Младежките театри „Малкият принц“, с. [[Самоводене]], ръководител Рена Дранкюлева. Възпитаниците на гимназията 50 години след основаването наброяват 10 000. == Директори на гимназията == * инж. Марко Генчев (1959 – 1973) * инж. Димитър Ковачев (1973 – 1984) * инж. Константин Константинов (1984 – 1989) - възпитаник на ТЕТ „М. В. Ломоносов“. * инж. Кина Маркова (1989 – 1998) - възпитаничка на ТЕТ „М. В. Ломоносов“. * инж. Димитър Йонов (1998 – 2009) - възпитаник на ТЕТ „М. В. Ломоносов“. * Кина Котларска (2010) * инж. Филип Филипов (2010 – 2016) * инж. Милена Димитрова (2016-) - възпитаничка на ТЕТ „М. В. Ломоносов“. == Специалности == [[Файл:Symbols of M.V.Lomonossov`s school in Gorna Oryahovitsa.png|мини|Емблеми на гимназията през годините]] * Компютърна техника и технологии * Системно програмиране * Възобновяеми енергийни източници * Компютърни мрежи * Телекомуникационни системи * Електроенергетика * Електрически инсталации * Електрически машини и апарати (до 1998) * Радио и телевизионна техника (до 1995) * Електронна изчислителна техника (до 1998) * Електрически мрежи и централи (до 2002) * Промишлена електроника (до 1998) * Съобщителна техника (до 2001) == Възпитаници на гимназията == * Георги Мотев – български офицер * проф. д-р Румен Арнаудов - декан в ТУ София * полковник инженер Иван Стоянов – заместник-началник на НВУ „Васил Левски“ ([[Национален военен университет]]), Велико Търново * Велизар Димов – ръководител на екип, част от концерн в областта на автомобилната електроника * Стефан Терзиев – професор във Варненския свободен университет, декан на Архитектурния факултет * [[Маринела Йорданова]] – декан на Електротехническия факултет, преподавател в Техническия университет – Варна * [[Лъчезар Личев]] – професор в [[Технически Университет Острава]], Чехия * [[Добромир Добрев]] – кмет на [[Горна Оряховица]] * [[Лора Владова]] – певица * Нора Караиванова – певица * Найден Костов — съосновател на уеб портала www.raiseyourbrain.com * Димитър Вълчев — съосновател на уеб портала www.raiseyourbrain.com * Богомил Владев Бонев – [[Боги]] – български поп певец * Павел Петров – бизнесмен в сферата на пощенските услуги * [[Светла Златева]] – състезателка по лека атлетика * проф. Марин Маринов – ректор на [[Европейски политехнически университет]] == Спортни успехи == ПГЕЕ „М. В. Ломоносов“ е награден с орден „Народна просвета“ през [[1976]] година, поради постигнати успехи в областта на спорта. Техникумът е награден с кристалната купа заради първото място в спортно-техническите области през 1972/73 и 1973/74. * 1988 отборът по лека атлетика печели Републиканско първенство. * Отборът по хандбал става републикански шампион. * 1989 отборът по тенис на маса става републикански шампион * 1996 – републикански шампион по баскетбол (девойки) * 2017 – републикански шампион по хандбал == Библиотека == Библиотеката на училището наброява над 35 000 тома литература. == Признания == * Техникум по електротехника „М. В. Ломоносов“ е член на [[ЮНЕСКО]] от [[1982]] * В ПГЕЕ „М. В. Ломоносов“ се създава първият кариерен център в страната * [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Орден „Кирил и Методий“]] – трета степен * Член на Организацията на обединените училища към ООН == Източници == <references/> * [http://lomonosov-go.com/about-us/portfolio-pgee-go/history/ Официална уеб страница на гимназията] * [http://www.gelesoft.com/schools/tet/history_m.htm История на гимназията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081211093128/http://www.gelesoft.com/schools/tet/history_m.htm |date=2008-12-11 }} * [https://www.youtube.com/watch?v=igvLBL4sbCg Филм по случай 50-годишнината от създаването на техникума] {{Портал|Образование|Техника|България}} [[Категория:Професионални гимназии в Горна Оряховица]] [[Категория:Основани в България през 1959 година]] q4k61gjihpp03wglxhh2d0c81z20w64 0 530113 12415930 12077797 2024-11-18T16:08:56Z StanProg 7502 друг офицер 12415930 wikitext text/x-wiki '''Петър Пенчев''' може да се отнася за: * [[Петър Пенчев (физик)|Петър Пенчев]] (1873 – 1956) – български физик, учен (професор) и учител * [[Петър Пенчев (географ)|Петър Пенчев]] (1915 – 1998) – български географ-хидролог * [[Петър Пенчев (инженер)|Петър Пенчев]] (1923 – 2012) – български инженер и учен, ректор на ТУ, Варна * [[Петър Пенчев (офицер)|Петър Ганчев Пенчев]] (р. 1924) – български офицер, генерал-майор * [[Петър Пенчев (треньор)|Петър Пенчев]] (р. 1969) – български треньор по футбол * [[Петър Пенчев (политик)|Петър Пенчев]] – български политик от „[[Екогласност]]“ {{пояснение}} t2bxbpzukdk3q44umk33nmg6dwva6m2 0 547289 12416634 12128263 2024-11-19T09:27:18Z Elkost 8375 12416634 wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:High school of Tourism "Dr. Vasil Beron", Veliko Tarnovo.jpg|мини]] '''Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“''' във [[Велико Търново]] е училище, което започва своята дейност по обучение на ученици през 1964 г. В периода от 1967 до 1975 г. специалностите, в които се обучават учениците на ПГТ, са: Готварство, Ресторантьорство и Хлебарство. След 1971 г. цялостната дейност по обучение и подготовка на кадри в сферите на туризма протича в сграда на адрес ул. „Цанко Церковски“ № 11 във Велико Търново. От тогава в тази гимназия се обучават бъдещи: търговски представители, аниматори, готвачи, ресторантьори и др. {{Мъниче|Училище|България}} {{Портал|Образование|Велико Търново|България}} [[Категория:Основани в България през 1964 година]] [[Категория:Професионални гимназии във Велико Търново]] 3o0amv9uedkiul94cn0ie99unpyr104 0 549279 12416052 10961858 2024-11-18T17:35:07Z Nk 399 == Други == На Хотнишкия водопад е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950964|title=Хотнишки водопад}}). 12416052 wikitext text/x-wiki {{Природна забележителност |име = Природна забележителност {{Br}} „Кая Бунар“ |снимка = Hotnitsa waterfall Iz5.JPG |описание = Хотнишки водопад |държава = България |географска ширина = 43.146135 |географска дължина = 25.514889 |местонахождение = {{Флагче|България}} [[България]] |град = [[Хотница]]{{Br}} [[Община Велико Търново]]{{Br}} [[Област Велико Търново]] |площ = 80.00 [[хектар]]а |дата на обявяване = [[21 април]] [[1971]] |уеб страница = }} '''Хотнишкият водопад''', или '''Кая Бунар''', е [[водопад]] на река [[Бохот (река)|Бохот]] в [[Северна България]], [[област Велико Търново]]. == Местоположение == Водопадът се намира на около 2,5 km западно от село [[Хотница]]. До него се достига от [[Републикански път I-5]] през [[Самоводене]] или от [[Републикански път I-4]] през село [[Момин сбор]]. В близост до водопада има удобен паркинг за автомобили. == Описание == Представлява естествен завършек на [[пролом]]а на реката преминаваща през [[Търновски височини|Търновските височини]]. Височината на пада му е около 30 метра. Водопадът и проломът на реката са обявени за [[природна забележителност]], която може да бъде посетена по обособена екопътека. == Статут == Водопадът е природна забележителност, обявена за [[защитена територия]] със заповед № 995 от 21.04.1971 г., бр. 41/1971 на Държавен вестник. Целта е опазването на района на водопада и прелома на река Бохот. == Други == На Хотнишкия водопад е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950964|title=Хотнишки водопад}}). == Външни препратки == {{commons|Category:Hotnitsa waterfall}} * {{cite web | title = '''Кая Бунар''' - профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=188 | accessdate = 26 април 2015}} * [https://www.veliko-tarnovo.bg/bg/kultura-i-turizm/ekoturizam/hotnishki-vodopad/ Хотнишки водопад] в сайта на Община Велико Търново [[Категория:Водопади в България]] [[Категория:Природни забележителности в България]] [[Категория:География на община Велико Търново]] s3h1oh3v5k09ydv8t9nug5dqvjn4kyu 0 549596 12416612 12312594 2024-11-19T09:19:44Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища във Велико Търново]]; Добавяне на [[Категория:Гимназии във Велико Търново]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416612 wikitext text/x-wiki {{Училище}} '''Старопрестолна професионална гимназия по икономика „Д-р Петър Аладжов“''' е професионално средно училище в град [[Велико Търново]]. == История == Старопрестолна гимназия по икономика е основана през 1919 година. Търговско-промишленото дружество настоява за провеждане на търговски и занаятчийски кусове. По този начин се създава едно от първите професионални гимназии в града. Създава се Училище за търговия и кооперативно дело. Първи директор на училището е Димитър Щъркелов, преродавател по счетоводство, кооперативно дело и търговско знание. През следващото десетилетие училището носи името Държавна търговска гимназия „Симеон Княз Търновски“. През учебната 1924/1925 година броят на учениците е 273 (221 ученика и 52 ученички). През 1935 година е построена сградата на училището. 22 паралелки има в гимназията през учебната 1950/1951 година. Следващата година се извършва надстройка на гимназията със седем нови класни стаи. Христо Конакчиев е назначен за директор на техникума през 1961 година. Година по-късно БСФС отпуска 10000 лева за построяване на физкултурния салон. Към гимназията съществуват хор, танцова група, танцов ансамбъл. Сформира се въздържателно дружество, чийто основен орган става вестник „Факел“. През 1972 година за директор на техникума и избран Георги Кемалов. След политическите промени в страната, училището сменя името си на Икономически техникум „Васил Коларов“. [[Файл:Старопрестолна професионална гимназия по икономика "Д-р Петър Аладжов" ·.jpg|мини|Старопрестолна професионална гимназия по икономика „Д-р Петър Аладжов“]] От 1993 година, чрез конкурс за директор е избрана Ганка Робова. През учебната 1995/1996 година броят ученици наброява 881. За 95 години, училището е квалифицирало 10 180 зрелостници. == Специалности == * „Търговия“ * „Оперативно счетоводство“ * „Икономическа информатика“ * „Електронна търговия“ == Източници == * [http://www.dnesbg.com/obshtestvo/s-fakelno-shestvie-otbelyazaha-95-godishninata-na-staroprestolnata-gimnaziya-po-ikonomika.html Статия на З.Георгиева, вестник „Янтра днес“] * [http://veliko-tarnovo.net/kultura/uchebni/staroprestolna-gimnaziya-po-ikonomika.html Профил на училището в официалната страница на Велико Търново] * [http://sgivt.com/?page_id=53 Официална страница на гимназията] {{Портал|Образование|Икономика|Велико Търново|България}} [[Категория:Основани в България през 1919 година]] [[Категория:Гимназии във Велико Търново]] 92sf9b1uu1jqmrgazg2m2cspir44aiu 0 552333 12416332 10375199 2024-11-18T21:21:34Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Горна Оряховица]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Горна Оряховица]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416332 wikitext text/x-wiki '''Професионална техническа гимназия „Васил Левски“''' е професионална техническа гимназия в [[Горна Оряховица]]. == История == През [[1921]] година в село [[Драганово (Област Велико Търново)|Драганово]] е основано Държавно коларско училище. Поради увеличаващия се брой ученици, гимназията е преместена в Горна Оряховица. През [[1930]] година коларското училище се премества в сградите на пазарните палати. След създаването си училището носи имената Държавно коларо-железарско и автомобилно-каросерийно училище, Държавно средно механотехническо училище, Народна механотехническа гимназия. През [[1939]] година се полагат основите на сегашната сграда на гимназията. Избран е терен в новоизграждащата се част на града. България влиза във [[Втората световна война]] и строежът на сградата започва след три години. След [[1945]] година името е променено на Техникум по машиностроене и уредостроене. Първата учебна година в новата сграда е учебната 1947/1948. В началото на 50-те години е изграден спортния комплекс към гимназията. През 1955 г. се изграждат нови работилници. През [[1958]] името на училището е променено на Техникум по механотехника. През следващото десетилетие се изграждат киносалон, автосервиз и друго помещение за библиотеката. Техникумът приема ученици от много градове и села в Северния-Централен регион. Възспитаниците на техникума се профилират в различни направления и намират реализация в леката и тежката индустрия. През [[1971]] техникумът тържествено отбелязва 50-годишния си юбилей. Техникумът получава орден „Кирил и Методий“ втора степен поради огромните си заслуги в образованието в региона. Апостолът на свободата [[Васил Левски]] е избран за патрон на гимназията през [[1991]]. От [[2003]] техникумът носи името Професионална техническа гимназия „Васил Левски“. == Ръководство == * директор – инж. Димитър Станчев == Музей == Гимназията има музей, който е създаден от нейни възпитаници. В него се съхраняват грамоти, медали, знамена на училището, дипломни работи, архивни снимки и материали, свързани с историята на училището. == Специалности == * топлотехника – топлинна, климатична, вентилационна и хладилна * електрообзавеждане на подемна и асансьорна техника * автотранспортна техника * автомобилна мехатроника * технология на машиностроенето * стругарство == Признания == * орден „Кирил и Методий“ втора степен (1971) * грамота и вимпел Общонационалния комитет „Васил Левски“ (1996) == Възпитаници == * Проф. д.и.н. Хитко Вачев – преподавател във Великотърновския университет * главен инспектор Илиян Личев – зам.-директор на Областната дирекция на МВР == Спорт == * Футболният отбор на ПТГ „Васил Левски“ е два пъти републикански шампион и един път вицешампион. == Източници == * [http://ptggo.com/история/ Официална уебстраница] {{Портал|Образование|Техника|България}} [[Категория:Професионални гимназии в Горна Оряховица]] [[Категория:Основани в България през 1921 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Васил Левски]] d5vq6x4qsl5lwo41aoqrgf41tpxjbhz 0 553036 12416397 11280549 2024-11-18T22:29:09Z 212.50.106.91 12416397 wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = Bestial Devastation | тип = EP | обложка = | автор = Sepultura | дата = август 1985 г., J.G. Estudios, [[Бело Оризонти]], [[Бразилия]] | година = 1 декември 1985 г. | жанр = [[Хевиметъл]] | стилове = [[Блек метъл]], [[дет метъл]] | времетраене = 15:37 | лейбъл = Cogumelo Records | пореден = | имена = | език = [[английски език|английски]] | оценка = * ''[[Allmusic]]'' {{рейтинг|3|5}} | предишен албум = | този албум = Bestial Devastation | следващ албум = ''[[Morbid Visions]] (1986)'' }} '''Bestial Devastation''' е [[EP]] албум на бразилската [[Трашметъл]] група [[Sepultura]] от 1985 година. == Информация == Първоначално излиза заедно с албума Século XX на Overdose като сплит албум. По-късно е включен като бонус диск към дебютния [[Morbid Visions]] (1986). Поради безпаричието на членовете на групата, те използват музикални инструменти на свои приятели.<ref>Barcinski & Gomes (1999), page 31.</ref> Вокалите на интрото ''The Curse'' са изпълнени от приятел на групата, според Игор Кавалера: {{cquote|Това, което помня е, че един от нашите приятели направи гласа на интрото ('The Curse'), понеже той го правеше без никакви ефекти – беше нещо като оригване и говорене едновременно. Беше забавно, за това го извикахме да го направи в студиото. Дори не помня името му!<ref>Sepultura, ''Morbid Visions'' / ''Bestial Devastation'' reissue liner notes (1997)</ref>}} == Състав == * [[Макс Кавалера|Макс „Possessed“ Кавалера]] – [[вокали]] и [[китара]] * [[Игор Кавалера|Игор „Skullcrusher“ Кавалера]] – [[барабан]]и * [[Пауло Джуниър|Пауло „Destructor“ Джуниър]] – [[бас китара|бас]] * Жайро „Tormentor“ Гедз – китара == Песни == {{tracklist | collapsed = no | headline = Bestial Devastation | writing_credits = no | title1 = The Curse | length1 = 0:39 | title2 = Bestial Devastation | length2 = 3:08 | title3 = Antichrist | length3 = 3:47 | title4 = Necromancer | length4 = 3:53 | title5 = Warriors of Death | length5 = 4:10 | total_length = 15:37 }} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.sepultura.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140415074124/http://www.sepultura.com/ |date=2014-04-15 }} {{Sepultura}} [[Категория:Музикални албуми от 1985 година]] [[Категория:Албуми на Сепултура]] mu94i8dc5wwrrsucw4c5sla7p9p3p8l 12416399 12416397 2024-11-18T22:30:07Z 212.50.106.91 12416399 wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = Bestial Devastation | тип = EP | обложка = | автор = Sepultura | дата = август 1985 г., J.G. Estudios, [[Бело Оризонти]], [[Бразилия]] | година = 1 декември 1985 г. | жанр = [[Трашметъл]] | стилове = [[Блек метъл]], [[дет метъл]] | времетраене = 15:37 | лейбъл = Cogumelo Records | пореден = | имена = | език = [[английски език|английски]] | оценка = * ''[[Allmusic]]'' {{рейтинг|3|5}} | предишен албум = | този албум = Bestial Devastation | следващ албум = ''[[Morbid Visions]] (1986)'' }} '''Bestial Devastation''' е [[EP]] албум на бразилската [[Трашметъл]] група [[Sepultura]] от 1985 година. == Информация == Първоначално излиза заедно с албума Século XX на Overdose като сплит албум. По-късно е включен като бонус диск към дебютния [[Morbid Visions]] (1986). Поради безпаричието на членовете на групата, те използват музикални инструменти на свои приятели.<ref>Barcinski & Gomes (1999), page 31.</ref> Вокалите на интрото ''The Curse'' са изпълнени от приятел на групата, според Игор Кавалера: {{cquote|Това, което помня е, че един от нашите приятели направи гласа на интрото ('The Curse'), понеже той го правеше без никакви ефекти – беше нещо като оригване и говорене едновременно. Беше забавно, за това го извикахме да го направи в студиото. Дори не помня името му!<ref>Sepultura, ''Morbid Visions'' / ''Bestial Devastation'' reissue liner notes (1997)</ref>}} == Състав == * [[Макс Кавалера|Макс „Possessed“ Кавалера]] – [[вокали]] и [[китара]] * [[Игор Кавалера|Игор „Skullcrusher“ Кавалера]] – [[барабан]]и * [[Пауло Джуниър|Пауло „Destructor“ Джуниър]] – [[бас китара|бас]] * Жайро „Tormentor“ Гедз – китара == Песни == {{tracklist | collapsed = no | headline = Bestial Devastation | writing_credits = no | title1 = The Curse | length1 = 0:39 | title2 = Bestial Devastation | length2 = 3:08 | title3 = Antichrist | length3 = 3:47 | title4 = Necromancer | length4 = 3:53 | title5 = Warriors of Death | length5 = 4:10 | total_length = 15:37 }} == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.sepultura.com/ Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140415074124/http://www.sepultura.com/ |date=2014-04-15 }} {{Sepultura}} [[Категория:Музикални албуми от 1985 година]] [[Категория:Албуми на Сепултура]] sp1o1q4d7tdyhii6ejzjoljk77eemse 0 579931 12415906 12229011 2024-11-18T15:46:16Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415906 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Роди Макдауъл | име-оригинал = Roddy McDowall | име-рождено = Родърик Андрю Антъни Джуд Макдауъл | категория = актьор | описание = британско-американски актьор | портрет = RoddyMcDowall.jpg | портрет-описание = Роди Макдауъл (1988) | роден-място = Хърн Хил, [[Лондон]], [[Великобритания]]<ref>{{cite news| url=http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-roddy-mcdowall-1176240.html | location=London | work=The Independent | first=Tom | last=Vallance | title=Obituary: Roddy McDowall | date=5 октомври 1998}} {{икона|en}}</ref> | починал-място = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | националност = {{ENG}}<br>{{GBR}}<br>{{USA}} | работил = [[актьор]]<br>[[фотограф]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1938 – 1998 | значими роли = | театрални награди = | оскари = | златен глобус = }} | брак = | деца = }} '''Родърик Андрю Антъни Джуд „Роди“ Макдауъл''' ({{lang|en|Roderick Andrew Anthony Jude „Roddy“ McDowall}}) е британско-американски актьор и фотограф. <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0001522/ www.imdb.com]</ref> == Биография == Роди Макдауъл е роден на 17 септември 1928 година в Хърн Хил, [[Лондон]], [[Великобритания]]. Той е единственият син на родения в Лондон Томас Андрю Макдауъл (1896–1978), търговски моряк от далечен шотландски произход, и неговата ирландска съпруга Уинифред (по баща Коркоран). <ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/obituary-roddy-mcdowall-1176240.html|location=London, UK|work=The Independent|first=Tom|last=Vallance|title=Obituary: Roddy McDowall|date=5 October 1998}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.latimes.com/local/obituaries/archives/la-me-roddy-mcdowall-19981004-snap-story.html|title = From the Archives: Roddy McDowall, Actor for 6 Decades, Dies at 70| website=[[Los Angeles Times]] |date = 4 October 1998}}</ref> И двамата му родители са ентусиазирани по театъра. Той и по-голямата му сестра Вирджиния са отгледани в католическата вяра на майка си. Той посещава колежа Сейнт Джоузеф, Бюла Хил, Горен Норууд, римокатолическо средно училище в Лондон. <ref>{{citation|title=Roddy McDowall, 70, Dies; Child Star and Versatile Actor|first=Mel|last=Gussow|periodical=New York Times|date=4 October 1998|url=https://www.nytimes.com/1998/10/04/nyregion/roddy-mcdowall-70-dies-child-star-and-versatile-actor.html|access-date=16 March 2010}}</ref> === Кариера === Носител на награди „[[Еми (награда)|Еми]]“ и „[[Сатурн (награда)|Сатурн]]“, номиниран е за „[[Златен глобус]]“.<ref name="imdb_Rodd">{{Цитат уеб | заглавие = Roddy McDowall Awards | труд = IMDb | достъп_дата = 4 август 2015 | уеб_адрес = http://www.imdb.com/name/nm0001522/awards?ref_=nm_awd }} {{икона|en}}</ref> Познат е с ролите си на Корнелий, Цезар и Галън от поредицата „[[Планетата на маймуните (филм, 1968)|Планетата на маймуните]]“, също така озвучава [[Лудия шапкар]] в „[[Батман: Анимационният сериал]]“. От 1960 г. има звезда на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]]. <ref name="walk_Rodd">{{Цитат уеб | заглавие = Roddy McDowall {{!}} Hollywood Walk of Fame | труд = walkoffame.com | достъп_дата = 4 август 2015 | уеб_адрес = http://www.walkoffame.com/roddy-mcdowall }} {{икона|en}}</ref> === Персонален живот === Макдауъл е демократ и подкрепя кампанията на Адлай Стивънсън по време на президентските избори през 1952 г. <ref>''Motion Picture and Television Magazine'', November 1952, page 33, Ideal Publishers</ref> През 1974 г. [[ФБР]] нахлува в дома на Макдауъл и конфискува колекцията му от филми и телевизионни сериали в хода на разследване за филмово пиратство и нарушаване на авторски права. Неговата колекция се състоеше от 160, 16-милиметрови разпечатки и повече от 1000 видеокасети. Във време преди ерата на комерсиалните видеоленти, когато не съществува легален вторичен пазар за филми. Макдауъл е закупил филмите за домашно кино на [[Ерол Флин]] и ги прехвърля на лента за по-дълготрайно архивно съхранение. Не са повдигнати обвинения. <ref>{{cite web|url=http://mentalfloss.com/article/90689/when-roddy-mcdowall-was-busted-fbi-pirating-films|title=When Roddy McDowall Was Busted by the FBI for Pirating Films|date=16 January 2017|access-date=18 January 2017}}</ref> Макдауол никога не се жени, нито има деца. Той има връзка с американския актьор [[Монтгомъри Клифт]] в продължение на няколко години в началото на 1950 г. <ref>''Monty: A Biography of Montgomery Clift'', by LaGuardia, Robert, pp.138-139</ref><ref>''Montgomery Clift: A Biography'', Bosworth, Patricia, p. 281</ref> === Смърт === На 3 октомври 1998 г. на 70-годишна възраст Макдауъл умира от рак на белия дроб в дома си в Студио Сити, [[Калифорния]]. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1998/10/04/nyregion/roddy-mcdowall-70-dies-child-star-and-versatile-actor.html|title=Roddy McDowall, 70, Dies; Child Star and Versatile Actor|work=The New York Times|date=4 October 1998|access-date=2 November 2016|last1=Gussow|first1=Mel}}</ref> Тялото му е кремирано и прахът му е разпръснат в [[Тихия океан]] на 7 октомври 1998 г. край окръг Лос Анджелис. <ref>Wilson, Scott. ''Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons'', 3d ed.: 2 (Kindle Locations 31331-31332). McFarland & Company, Inc., Publishers. Kindle Edition.</ref> Сценаристът Денис Озбърн се грижи за Макдауъл през последните му месеци и е цитиран да казва: ''„Беше много спокойно. Беше точно както го искаше. Беше точно както планираше.“'' <ref>[http://www.deseretnews.com/article/655317/Actor-Roddy-McDowall-dies-of-cancer.html "Actor Roddy McDowall dies of cancer"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181007095431/https://www.deseretnews.com/article/655317/Actor-Roddy-McDowall-dies-of-cancer.html |date=2018-10-07 }}, deseretnews.com, 4 October 1998.</ref> == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 100%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1941 | ''[[Колко зелена беше моята долина (филм)|Колко зелена беше моята долина]]'' | ''How Green Was My Valley'' | ''Хю Морган'' | [[Джон Форд]] |- | 1965 | ''[[Най-великата история, разказвана някога]]'' | ''The Greatest Story Ever Told'' | ''[[Матей (евангелист)|Матей]]'' | [[Джордж Стивънс]] |- | 1968 | ''[[Планетата на маймуните (филм, 1968)|Планетата на маймуните]]'' | ''Planet of the Apes'' | ''Корнелиус'' | [[Франклин Шафнър]] |- | 1972 | ''[[Животът и времената на съдията Рой Бийн]]'' | ''The Life and Times of Judge Roy Bean'' | ''Франк Гас'' | [[Джон Хюстън]] |- | 1987 | ''[[Зад борда (филм, 1987)|Зад борда]]'' | ''Overboard'' | ''Андрю'' | [[Гари Маршал]] |- | 1991 | ''[[Потапяне]]'' | ''Going Under'' | ''Съсед секретар '' | [[Марк Травис]] |} == Източници == <div class="references-small"><references /></div> == Външни препратки == * {{imdb name|0001522|Роди Макдауъл}} * {{AllMovie name|roddy-mcdowall-vn15533524|Роди Макдауъл}} * {{tv.com person|6557}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Макдауъл, Роди}} [[Категория:Английски актьори]] [[Категория:Английски озвучаващи актьори]] [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Деца актьори]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Носители на награда „Сатурн“]] [[Категория:Родени в Лондон]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 745w7nz6p6q25jaal0x8bmmcycgqaj5 0 580748 12415779 12211691 2024-11-18T13:21:08Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415779 wikitext text/x-wiki [[Файл:Фильтрующий респиратор с принудительной подачей воздуха под полнолицевую маску, вентилятор на маске-.jpg|мини|дясно|250px|Филтърен респиратор с принудително подаване на въздух под пълнолицева маска. Може да се използва при концентрация на вредни вещества, надвишаваща 1000 пъти допустимата<ref name="APF" />]] [[Файл:Фильтрующий респиратор с принудительной подачей воздуха под капюшон.JPG|мини|дясно|250px| Филтърен респиратор с принудително подаване на въздух под качулката. Очакван коефициент на защита – 25<ref name="APF" />]] '''Респираторът''' е средство за индивидуална защита на дихателните органи срещу попадане на [[аерозол]]и (прах, дим, мъгла) и/или вредни газове. Това е последното, и едновременно най-несигурното средство за защита. Използването на такива средства се налага от несъвършенството на [[Технология|технологичните процеси]], на използваното оборудване и методите на организация на работата, което води до това, че [[въздух]]ът на работните места може да бъде замърсен с вредни вещества. Когато се използват за предпазване от инфекциозни заболявания, респираторите и маските могат да се използват многократно. Освен това са разработени и проверени начини за тяхната дезинфекция<ref>{{cite journal | last = Yan | first = Roland | authorlink = | coauthors = Steve Chillrud, Debra L. Magadini, Beizhan Yan | year= 2020 | title= Developing home-disinfection and filtration efficiency improvement methods for N95 respirators and surgical facial masks: stretching supplies and better protection during the ongoing COVID-19 Pandemic | journal= Journal of the International Society for Respiratory Protection | publisher= International Society for Respiratory Protection | location= Saint Paul, MN (USA) | volume= 37 |issue= 1 | pages= 19 – 35 | url= https://www.isrp.com/the-isrp-journal/journal-public-abstracts/1143-vol-37-no-1-2020-pp-19-35-yan/file | accessdate= 08-06-2020 | lang-hide= | lang = en }} на руски: Роланд Ян, Стив Чилрод, Дебра Магадини и Бейжан Ян. [https://library.by/portalus/modules/medecine/readme.php?subaction=showfull&id=1590430786&archive=&start_from=&ucat=& Разработка методов дезинфекции респираторов, которые могут использоваться в домашних условиях, и проверка эффективности очистки воздуха фильтрующими полумасками и хирургическими масками – в условиях нехватки СИЗОД во время эпидемии]. – Минск: Белорусская цифровая библиотека LIBRARY.BY, 25 мая 2020. Дата доступа: 03.06.2020.</ref>. Концентрацията на [[въглероден диоксид]] във вдишвания въздух може да бъде по-висока от [[Гранична стойност|граничната стойност]] (0,5% = 5000 ppm<ref name="Наредба-13">91. Въглероден диоксид. В: [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135477597 Наредба № 13 от 30 декември 2003 г. За защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа]. В сила от 31 януари 2005 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването</ref>) и да достигне: респиратори за еднократна употреба 3,52% (сгъваем респиратор, средна стойност при 6 модела), 2,52% (чаша-подобен респиратор, средната стойност при 18 модела); концентрацията може да се повиши до 2,6% ([[противогаз]]и, респиратори за многократна употреба-полумаска<ref name="СО2">{{cite journal | last =E.J. Sinkule, J.B. Powell, F.L. Goss | year= 2013 | title= Evaluation of N95 respirator use with a surgical mask cover: effects on breathing resistance and inhaled carbon dioxide | journal= The Annals of Occupational Hygiene | publisher= Oxford University Press | location= Oxford | volume= 57 | issue= 3 | pages= 384-398 | doi= 10.1093/annhyg/mes068 | url= https://academic.oup.com/annweh/article/57/3/384/230992 | accessdate= 19-09-2020 | lang= en }} Вижте също [[:File:Даллас Синкул+ 2003.pdf|PDF]] [[:s:ru:Оценка воздействия диоксида углерода на работников, использующих СИЗОД (2003)|Wiki]]</ref>). Резултатите са подобни при други изследвания<ref name="Roberge1">{{cite journal | last= R.J. Roberge, A. Coca, W.J. Williams, J.B. Powell & A.J. Palmiero | year= 2010 | title= Physiological Impact of the N95 Filtering Facepiece Respirator on Healthcare Workers | journal= Respiratory Care | publisher= American Association for Respiratory Care (AARC) | volume= 55 | issue= 5 | pages= 569—577 |url= https://www.researchgate.net/publication/43344996_Physiological_impact_of_the_N95_filtering_facepiece_respirator_on_healthcare_workers | accessdate= 28-02-2021 | lang= en }} [https://library.by/portalus/modules/medecine/readme.php?subaction=showfull&id=1608403872&archive=&start_from=&ucat=& ru]</ref><ref name="Roberge2">{{cite journal | last= Raymond J. Roberge, Aitor Coca, W. Jon Williams, Jeffrey B. Powell and Andrew J. Palmiero | year= 2010 | title= Surgical mask placement over N95 filtering facepiece respirators: Physiological effects on healthcare workers | journal= Respirology | publisher= John Wiley & Sons, Inc. | volume= 15 | issue= 3 | pages= 516-521 | doi= 10.1111/j.1440-1843.2010.01713.x |url= https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1440-1843.2010.01713.x | accessdate= 28-02-2021 | lang= en }} [https://library.by/portalus/modules/medecine/readme.php?subaction=showfull&id=1609517301&archive=&start_from=&ucat=& ru]</ref><ref name="Смит-2013">{{cite journal | last= Carmen L. Smith, Jane L. Whitelaw & Brian Davies | year= 2013 | title= Carbon dioxide rebreathing in respiratory protective devices: influence of speech and work rate in full-face masks | journal= Ergonomics | publisher= Taylor & Francis |volume= 56 | issue= 5 | pages= 781-790 | doi= 10.1080/00140139.2013.777128 |url= https://ro.uow.edu.au/cgi/viewcontent.cgi?article=1836&context=smhpapers | accessdate= 28-02-2021 | lang= en }}</ref><ref name="Gunner-1987">{{cite journal | last= Gunner O. Dahlback, Lars-Goran Fallhagen | year= 1987 | title= A Novel Method for Measuring Dead Space in Respiratory Protective Equipment | journal= The Journal of the International Society for Respiratory Protection | publisher= The Edgewood Press, Inc | volume= 5 | issue= 1 | pages= 12-17 | accessdate= 28-02-2021 | lang= en }}</ref><ref name="MilMed">{{cite journal | last= Shai Luria, Shlomo Givoni, Yuval Heled, Boaz Tadmor; Alexandra Khanin; Yoram Epstein | year= 2004 | title= Evaluation of CO2 Accumulation in Respiratory Protective Devices | journal= Military Medicine | publisher= Oxford University Press | location= | volume= 169 | issue= 2 | pages= 121-124 | doi= 10.7205/MILMED.169.2.121 |url= https://doi.org/10.7205/MILMED.169.2.121 | accessdate= 28-02-2021 | lang= en }}</ref>. Това причинява главоболие<ref name="главоболие">{{cite journal | last= E.C.H. Lim, R.C.S. Seet, K.?H. Lee, E.P.V. Wilder?Smith, B.Y.S. Chuah, B.K.C. Ong | year= 2006 | title= Headaches and the N95 face-mask amongst healthcare providers | journal= Acta Neurologica Scandinavica | publisher= John Wiley & Sons | location= | volume= 113 | issue= 3 | pages= 199-202 | doi= 10.1111/j.1600-0404.2005.00560.x |url= https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/j.1600-0404.2005.00560.x | accessdate= 19-09-2020 | | lang= en }}</ref>; и кожни заболявания<ref name="кожни-заболявания">{{cite journal | last = Chris CI Foo, Anthony TJ Goon, Yung-Hian Leow, Chee-Leok Goh | first= | coauthors= | year= 2006 | title= Adverse skin reactions to personal protective equipment against severe acute respiratory syndrome – a descriptive study in Singapore | journal= Contact Dermatitis | publisher= John Wiley & Sons | location= | volume= 55 | issue= 5 | pages= 291-294 | doi = 10.1111/j.1600-0536.2006.00953.x | id=| url= https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/j.1600-0536.2006.00953.x | accessdate= 19-09-2020 | lang=en }}</ref> на [[лекар]]ите, които използват респиратори в продължение на много часове. == История == Първите опити да се използват средства за защита от [[Прах (субстанция)|прах]] са правени преди много векове. Първият респиратор за защита от токсични [[газ]]ове с [[активен въглен]] е направен от Джон Стенхауз (шотландски химик, изучавал [[Активен въглен|активния въглен]]). През 19 век са създадени първите работоспособни ''автономни'' дихателни апарати, широко използвани от планински спасители в условията на недостиг на [[кислород]]. Като цяло респираторите по това време са много несъвършени. Те били неудобни, [[Филтър|филтрите]] или лошо пропускали въздуха, или пропускали праха, а вследствие на овлажняването на филтъра той бързо се задръствал, и с респираторите ставало трудно да се работи. Един от първите документирани случаи на използване на респиратори за защита от прах е бил през 1871 г., когато английският фабричен инспектор Робърт Бейкър изисквал от [[работодател]]ите работниците да използват респиратори<ref name="BJIM-1964" />. Появата на [[Химическо оръжие|химическите оръжия]]<ref name="Амос-1924" /> по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] и [[Ядрено оръжие|ядрените оръжия]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] ускорява развитието на науката в тази област – необходима била сигурна защита от отровните газове и [[Радиоактивност|радиоактивния]] прах. В резултат на това са създадени ефективни филтри, улавящи газовете и [[аерозол]]ите. [[Файл:Испытания респираторов - 01b.jpg|мини|400px|Илюстрация на непостоянството в [[ефективност]]та на респиратора вследствие на динамичното появяване и изменение на пролуките между маската и лицето по време на работа<ref name="AOH-2005" />]] В края на 1960-те години в [[Ядрена енергетика|атомната индустрия]] в [[САЩ]] са открити случаи на заболявания при служители, които са използвали качествени респиратори с високоефективни филтри<ref name="Patty-1985" />. Специалистите разбират, че действителната надеждност на респираторите е значително по-ниска, отколкото се е смятало по-рано. Това кара изследователите да направят измерване на ефективността на респиратори с различни конструкции, и то не само в лабораториите, но и на работните места по време на работа<ref name="ТоксВестник-2014" />. Тези изследвания показват, че: # Вредните вещества попадат под маската на първо място през пролуките между маската и лицето, а не през филтъра. Появата на тези хлабини и техните размери зависят от много обстоятелства (съответствие между маска и лице; правилно или неправилно поставяне; изхлузване (изместване) по време на работа). Случайното образуване и промяната на хлабините прави ефективността на респиратора случайна и непредвидима. # При използване на респиратори на работните места размерите на появяващите се пролуки, средно взето, са много по-високи, отколкото при изпитванията в лабораторни условия. Поради това получените в лабораторията данни за ефективността не могат да се използват за оценка на ефективността на респираторите на работните места<ref name="ТоксВестник-2014" />. # Ефективността на респираторите много зависи от тяхната конструкция (на лицевата част, както и от наличието или отсъствието на свръхналягане под лицевата част при вдишване). Резултатите от научните изследвания са се превърнали в основа за разработване на изискванията на законодателството за [[работодател]]я<ref name="APF-2003" /><ref name="BS-4275" /><ref name="DIN-2006" />, и за написването на учебници за специалисти по индустриална хигиена. == Конструкция на респираторите == Има изолиращи и филтриращи респиратори. Филтриращите респиратори предоставят на работника въздух, който е подходящ за дишане, чрез пречистване на външния замърсен въздух с помощта на филтри. Те са в състояние да защитят работника тогава, когато във въздуха има достатъчно много кислород, и когато има филтри, които могат да уловят вредните газове. Изолиращите респиратори получават годен за дишане въздух от източник, който е напълно независим от околната работната атмосфера. Автономните дихателни апарати използват резервоари със сгъстен въздух или с кислород, или химически източник на кислород. Шланговите изолиращи респиратори подават чистия въздух през маркуч. Изолиращите респиратори са по-надеждни, но са тежки, неудобни и скъпи. За разделяне на дихателните органи от замърсения въздух на околната среда се използват различни лицеви части – полумаска, цели маски, пневмокостюми и други. <gallery class="center" widths=180px heights=160px> File:Четвертьмаска.jpg|Лицева част тип четвъртмаска; [[Очаквани коефициенти на защита на респиратори|очакван коефициент на защита]] – от порядъка на '''5'''<ref name="APF" /> File:Полумаска MSA.jpg|Лицева част тип полумаска; [[Очаквани коефициенти на защита на респиратори|очакван коефициент на защита]] – от порядъка на '''10'''<ref name="APF" /> File:Полнолицевая маска с фильтрами.jpg|Лицева част – цяла маска; [[Очаквани коефициенти на защита на респиратори|очакван коефициент на защита]] – от порядъка на '''50'''<ref name="APF" /> File:Самоспасатель с загубником и носовым зажимом.jpg|Лицева част тип „задустник“ (наустник); [[Очаквани коефициенти на защита на респиратори|очакван коефициент на защита]] – от порядъка на '''100''' </gallery> Въздухът може да постъпи под лицевата част за сметка на разреждането при вдишване или чрез принудително подаване отвън. В зависимост от лицевата част и начина на подаване на въздух респираторите от различни проекти осигуряват [[Очаквани коефициенти на защита на респиратори|различна ефективност на защитата]]<ref name="APF" />. Ниската ефективност на респираторите, които нямат високо налягане под маската по време на вдишване, налага да се разработват респиратори с принудително подаване на въздух под лицева част. == Ефективност == [[Файл:Respirator canister with ESLI for asid gases -2.JPG|мини|200px|Комбиниран филтър, предназначен за защита от кисели газове, тип БКФ. За своевременна замяна е използван прозрачен корпус и специален [[сорбент]], изменящ цвета си според насищането.]] [[Файл:ESLI-after-Hg-exposure.jpg|мини|400px|Респираторен филтър (3M 6009) за защита срещу живачни изпарения и хлор. Филтърът има индикатор, който постепенно променя цвета си от жълт до черен (1-2-3-4) под въздействието на живачни пари.]] За да може един респиратор да защити здравето на работника, той трябва да намали концентрацията на вредни вещества във вдишвания въздух до зададена степен. Ефективността на респираторите не е постоянна. В [[САЩ]] и [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] са правени измервания на ефективността по време на работа и резултатите от измерванията са подлагани на [[Статистика|статистическа обработка]]. След това държавата публикува закони, които [[Очаквани коефициенти на защита на респиратори|ограничават прилагането на респиратори от някои видове]], така че повечето работници да са надеждно защитени в повечето случаи (макар и не винаги). През 2003 г. в [[САЩ]] са наложени ограничения – полумаска може да се използва при концентрация на вредни вещества, надвишаваща допустимата не повече от 10 пъти, а пълнолицева маска – до 50 пъти<ref name="APF" />. При по-голяма концентрация на вредни вещества работодателят е длъжен да осигури на служителите респиратори, при която въздухът се подава под маската под налягане отвън. Свръхналягането на въздуха под маската по време на вдишване не позволява на вредните вещества да проникнат през пролуките. Ако се използва респиратор за защита от вредни газове, могат да възникнат сериозни проблеми с осигуряването на навременна подмяна на филтрите.<ref name="ГиС-2013" /><ref name="БИОТ-2015" /> Когато вредното вещество няма миризма при концентрация, надвишаваща безопасната, използването на появата на миризма под маската като белег за нужда от навременна подмяна на противогазовите филтри е опасно. {| class="wikitable sortable collapsible collapsed" style="text-align:center" ! colspan="3" | Частичен списък на някои вредни газове и изпарения, при които няма предупредителни свойства<br>(миризма, дразнене на дихателните пътища и др.) |- ! Газове и изпарения ([[CAS]]) ! Максимално допустимата концентрация, части на милион (по обем), ppm (mg/m³) ! Колко пъти концентрацията на газа,<br> при която човек чувства мирис, е по-висока<br>от максимално допустимата концентрация |- | Етилен оксид (75-21-8) || 1 (1,8) || 851 |- | Арсин (7784-42-1) || 0,05 (0,2) || до 200 |- | Пентаборан (19624-22-7) || 0,005 (0,013) || 194 |- | Хлор диоксид (10049-04-4) || 0,1 (0,3) || 92,4 |- | Метилен бифенил изоцианат (101-68-8)|| 0,005 (0,051) || 77 |- | Диглицидилово излъчване (2238-07-5)|| 0,1 (0,53) || 46 |- | Дихлоретилен (75-35-4) || 1 (4,33) || 35,5 |- | Толуен диизоцианат (91-08-7) || 0,005 (0,036) || 34 |- | Диборан (19287-45-7)|| 0,1 (0,1) || 18 – 35 |- | [[Циановодород]] (460-19-5) || 10 (21) || 23 |- | Пропилен оксид (75-56-9) || 2 (4,75) || 16 |- | Осмиев тетраоксид (20816-12-0) || 0,0002 (0,0016) || 10 |- | [[Бензен]] (71-43-2) || 1 (3,5) || 8,5 |- | Селенид (7783-07-5)|| 0,05 (0,2) || 6 |- | [[Мравчена киселина]] (64-18-6) || 5 (9) || 5,6 |- | [[Фосген]] (75-44-5) || 0,1 (0,4) || 5,5 |- | Метилциклохексанол (25639-42-3)|| 50 (234) || 5 |- | Перхлорил флуорид (7616-94-6) || 3 (13) || 3,6 |- | Малеинов анхидрид (108-31-6) || 0,1 (0,4) || 3,18 |- | Хексахлорциклопентадиен (77-47-4) || 0,01 (0,11) || 3 |- | Хлорбромметан (74-97-5) || 200 (1050) || 2 |- | Дифторид кислород (7783-41-7) || 0,05 (0,1) || 1.9 |- | [[Хлороформ]] (67-66-3) || 10 (49) || 1,17 |} == Законови изисквания == [[Файл:Индикатор окончания срока службы ESLI.jpg|мини|250px|За да се избегнат грешки при замяна на филтрите на противогазите, могат да се използват индикатори за края на срока на експлоатация ''(End of Service Life Indicator '''ESLI''')''. При насищане на абсорбатора кръгът в центъра на пасивния индикатор променя цвета си от оранжев в кафяв. Виж<ref name="Favas-2005" /><ref name="Rose-Pehrsson-2005" />]] Във всички развити страни има закони, които регулират начините за избор и използване на респираторите<ref name="МедТруда-2013" />. Не бива да се забравя, че от всички начини за защита на работниците респираторите са най-ненадеждни. Във Великобритания<ref name="BS-4275" />, Германия<ref name="DIN-2006" /> и САЩ<ref name="CFR1910.134" /> законът задължава работодателя да намали концентрацията на вредни вещества във въздуха до минималната постижима по всички възможни начини, и едва след това да използва респиратори. Така например поради ниската надеждност на респираторите в минната индустрия на САЩ от работодателите строго се изисква да се намали запрашеността на въздуха до допустимата степен. След това законите еднозначно установяват кога какви видове респиратори могат да бъдат използвани (работниците получават такива респиратори, които отговарят на условията на труд). И накрая, законите определят, че работодателят трябва да осигури използването на респиратори, защото неправилното прилагане може значително да намали ефективността на защитата. В САЩ е разработена инструкция за инспектори, показваща как да се проверява изпълнението на изискванията на стандарта<ref name="CPL" />. В [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и страните от [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Съвета за икономическа взаимопомощ]] е обръщано малко внимание на избора и прилагането на респиратори, не са изпълнявани изискванията на закона за избор на респиратори, често работниците са ползвали пословично недостатъчно ефективни респиратори. Тази ситуация се е запазила в Руската федерация<ref name="МедТруда-2013" /> и [[Украйна]]. Работниците често се използват евтини респиратори (полумаска без принудително подаване на въздух) при работа в силно замърсена атмосфера, и така у тях могат да се развиват професионални заболявания (понякога нелечими и необратими, като [[силикоза]] и други)<ref name="Токсикологичен-хералд-2018">{{Цитат периодика| last =Капцов | first =Валерий | authorlink = | coauthors = Чиркин Александр| year =2018 | month =Април | title = Ефективността на превенцията на професионалните заболявания при използването на респиратори (преглед) (''Об эффективности средств индивидуальной защиты органов дыхания как средства профилактики заболеваний (обзор)'')| journal = Токсикологичен хералд (Токсикологический Вестник)| publisher = Федерална бюджетна здравна институция „Руски регистър на потенциално опасни химични и биологични вещества“ (в: Роспотребнадзор) | location =Москва | volume = | issue =2 (149)| pages =2 – 6 | doi = | id = | url =http://toxreview.ru/ | format = | accessdate =20-12-2018}}, ISSN 0869 – 7922, ''Безплатен текст: на руски [[:w:s:ru:Файл:Токсикологический-вестник-2018-2.pdf|PDF]] [[w:s:ru:Об эффективности средств индивидуальной защиты органов дыхания как средства профилактики заболеваний (обзор)|Об эффективности средств индивидуальной защиты органов дыхания как средства профилактики заболеваний (обзор)]]''</ref>. == Учебни помагала == [[Файл:ESLI 6051i 1-4.jpg|мини|200px|Филтър 3М 6051i A1, предназначен за защита от [[Органично съединение|Органични съединения]]<ref name="Checky-2016">{{Цитат периодика |last= Melissa Checky, Kevin Frankel, Denise Goddard, Erik Johnson, J. Christopher Thomas, Maria Zelinsky & Cassidy Javner |title= Изследването на пасивната (оптичен) индикатор, която показва остатъка от срок на експлоатация на филтрите при въздействие на органични съединения; име в оригинал &#91;Evaluation of a passive optical based end of service life indicator (ESLI) for organic vapor respirator cartridges&#93;|url=http://www.tandfonline.com/toc/uoeh20/13/2|publisher= AIHA & ACGIH and Taylor & Francis|journal=Journal of Occupational and Environmental Hygiene |year=2016 |volume=13 |issue=2|pages=112 – 120 |issn= 1545 – 9624 |doi=10.1080/15459624.2015.1091956|lang = en}}</ref>]] В [[САЩ]]<ref name="NIOSH-1987" /><ref name="NIOSH-1999" /><ref name="NIOSH-2004" />, [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]]<ref name="HSE-2013" />, [[Канада]]<ref name="IRSST-2002" /> и [[Германия]]<ref name="BGR-2011" /> са публикувани учебни помагала за използването на промишлени респиратори (избор и прилагане на респиратори при терористични актове и катастрофи<ref name="NIOSH-2018">{{cite book | title =CBRN respiratory protection handbook.| last = Janssen L| coauthors =, Johnson AT, Johnson JS, Mansdorf SZ, Medici OR, Metzler RW, Rehak TR, Szalajda JV | year = 2018 | publisher = U.S. Department of Health and Human Services (HHS), Centers for Disease Control and Prevention (CDC), National Institute for Occupational Safety and Health (NIOSH) | location =Pittsburgh, PA | doi =10.26616/NIOSHPUB2018166. | pages = 229 | url = https://www.cdc.gov/niosh/docs/2018-166/default.html | accessdate = 9 юни 2019 |lang = en }}</ref>). {| class="wikitable sortable collapsible collapsed" style="text-align:center" ! colspan=6 | Учебни помагала за използването на респиратори |- ! Държава !! Език !! Година !! Брой страници !! Организация !! Учебни помагала (област на дейност) |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 1987 || 305 || Националният институт на безопасност и здраве на работното място (NIOSH) || NIOSH Guide to Industrial Respiratory Protection ''(избор и използване на респираторите в промишлеността)''<ref name="NIOSH-1987" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2005 || 32 || Националният институт на безопасност и здраве на работното място (NIOSH) || NIOSH Respirator Selection Logic ''(избор на респираторите)''<ref name="NIOSH-2004" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 1999 || 120 || Националният институт на безопасност и здраве на работното място (NIOSH) || TB Respiratory Protection Program In Health Care Facilities ''(избор и използване на респираторите в [[Болница|медицински заведения]] за защита от [[туберкулоза]])''<ref name="NIOSH-1999" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2017 || 48 || Pesticide Educational Resources Collaborative (PERC) || Respiratory Protection Guide. Requirements for Employers of Pesticide Handlers ''(избор и използване на респираторите в [[Селско стопанство|селското стопанство]] за защита от [[пестицид]]и)''<ref name="Пестициды-2017" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] и [[Испански език|испански]] || - || - || Управление за безопасност и охрана на труда – в Министерството на труда на САЩ (OSHA) || Respiratory Protection eTool ''(избор и използване на респираторите, онлайн)''<ref name="OSHA-eTool" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2011 || 124 || Управление за безопасност и охрана на труда – в Министерството на труда на САЩ (OSHA) || Small Entity Compliance Guide for the Respiratory Protection Standard ''(избор и използване на респираторите в малки организации)''<ref name="OSHA-2011" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2015 || 96 || Управление за безопасност и охрана на труда – в Министерството на труда на САЩ (OSHA) || Hospital Respiratory Protection Program Toolkit ''(избор и използване на респираторите в [[Болница|медицински заведения]])''<ref name="Медучреждения-2015" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2012 || 54 || Управление за безопасност и охрана на труда – в Министерството на труда на САЩ (OSHA), звено за управление в Северна Каролина || A Guide to Respiratory Protection ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="OSHA-NC-2012" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2014 || 44 || Управление за безопасност и охрана на труда – в Министерството на труда на САЩ (OSHA), звено за управление в Орегон || Breathe Right! Oregon OSHA’s guide developing a respiratory protection program for small-business owners and managers ''(избор и използване на респираторите в малки организации)''<ref name="Орегон-2014" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2016 || 32 || Управление за безопасност и охрана на труда – в Министерството на труда на САЩ (OSHA), звено за управление в Орегон || Air you breathe: Oregon OSHA's respiratory protection guide for agricultural employers ''(избор и използване на респираторите в [[Селско стопанство|селското стопанство]])''<ref name="OSHA-Oregon-2016" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2014 || 38 || Управление за безопасност и охрана на труда – в Министерството на труда на САЩ (OSHA), звено за управление в Орегон || Respiratory Protection (избор и използване на респираторите)<ref name="OSHA-TM-2014" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2017 || 51 || Управление за безопасност и охрана на труда – в Министерството на труда на САЩ (OSHA), звено за управление в Калифорния || Respiratory Protection in the Workplace ''(избор и използване на респираторите в малки организации)''<ref name="OSHA-Калифорния-2017" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 2001 || 166 || Комисия за защита на населението от радиоактивни материали (NRC, САЩ) || Manual of Respiratory Protection Against Airborne Radioactive Material ''(избор и използване на респираторите в [[Ядрена енергетика|ядрена промишленост]])''<ref name="NRC-2001" /> |- style="text-align:left" | [[Съединени американски щати|САЩ]] || [[Английски език|английски]] || 1986 || 173 || Националният институт на безопасност и здраве на работното място (NIOSH) и [[Американска агенция за опазване на околната среда]] (EPA) || A guide to respiratory protection for the asbestos abatement industry ''(избор и използване на респираторите за защита от [[азбест]])''<ref name="EPA-1986" /> |- style="text-align:left" | [[Канада]] || [[Френски език|френски]] || 2013, 2002 || 60 || Национален институт за изследване и сигурност (IRSST) || Guide pratique de protection respiratoire ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="IRSST-2002" />; второ издание<ref name="Канада-2013" /> |- style="text-align:left" | [[Канада]] || [[Английски език|английски]] || 2015 || - || Национален институт за изследване и сигурност (IRSST) || A support tool for choosing respiratory protection against bioaerosols ''(защита от [[Микроорганизъм|биологични аерозоли]], онлайн)''<ref name="Биоаэрозоли-2015-en" /> |- style="text-align:left" | [[Канада]] || [[Френски език|френски]] || 2015 || - || Национален институт за изследване и сигурност (IRSST) || Un outil d’aide a la prise de decision pour choisir une protection respiratoire contre les bioaerosols ''(защита от [[Микроорганизъм|биологични аерозоли]], онлайн)''<ref name="Биоаэрозоли-2015-fr" /> |- style="text-align:left" | [[Франция]] || [[Френски език|френски]] || 2017 || 68 || Национален институт за изследване и сигурност (INRS) || Les appareils de protection respiratoire ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="Франция-2017" /> |- style="text-align:left" | [[Германия]] || [[Немски език|немски]] || 2011 || 174 || Застрахователна компания при злополука (DGUV) || Benutzung von Atemschutzgerdten ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="BGR-2011" /> |- style="text-align:left" | [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] || [[Английски език|английски]] || 2013 || 59 || Управление за безопасност и охрана на труда (HSE) || Respiratory protective equipment at work ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="HSE-2013" /> |- style="text-align:left" | [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] || [[Английски език|английски]] || 2016 || 29 || Подразделение на радиационната защита в ядрената индустрия (IRPCG) || Respiratory Protective Equipment ''(избор и използване на респираторите в [[Ядрена енергетика|ядрена промишленост]])''<ref name="Атомная промышленность-2016" /> |- style="text-align:left" | [[Ирландия (държава)|Ирландия]] || [[Английски език|английски]] || 2010 || 19 || Управление за безопасност и охрана на труда (HSA) || A Guide to Respiratory Protective Equipment ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="Ирландия-2010" /> |- style="text-align:left" | [[Нова Зеландия]] || [[Английски език|английски]] || 1999 || 51 || Управление за безопасност и охрана на труда (OSHS) || A guide to respiratory protection ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="Новая-Зеландия-1999" /> |- style="text-align:left" | [[Чили]] || [[Испански език|испански]] || 2009 || 40 || Институт за здравеопазване (ISPCH) || Guia para la seleccion y control de proteccion respiratoria ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="Чили-2009" /> |- style="text-align:left" | [[Испания]] || [[Испански език|испански]] || - || 16 || Националният институт на безопасност и здраве на работното място (INSHT) || Guia orientativa para la seleccion y utilizacion de protectores respiratorios ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="INSHT" /> |- style="text-align:left" | [[Италия]] || [[Италиански език|италиански]] || - || 64 || Компания „Sabbatini Consulting“ || Guida alla scelta e all'uso degli apparecchi di protezione delle vie respiratorie ''(избор и използване на респираторите)''<ref name="Италия" /> |- style="text-align:left" | [[Нидерландия]] || [[Нидерландски език|нидерландски]] || 2001 || 88 || Холандска асоциация по трудова медицина; Работна група за респираторна защита || Selectie en Gebruik van Ademhalingsbeschermingsmiddelen (избор и използване на респираторите)<ref name="Нидерланды" /> |} Проучването е повече от 30 хиляди компании показа, че респиратори, често неправилно се използва в малки организации<ref name="Обзор-2001" />. Ниската надеждност на респираторите налага да се разработят начини за намаляване концентрацията на прах<ref name="NIOSH-2010" /><ref name="NIOSH-2012" />. Това прави прилагането на средства за лична защита незадължителна в повечето случаи. == Вижте също == * [[Противогаз]] * [[Тестване на изолационните свойства на респиратори]] * [[Очаквани коефициенти на защита на респиратори]] * [[Своевременна подмяна на респираторните филтри]] == Източници == {{reflist|refs= <ref name="NIOSH-2010">{{cite book|last=Colinet |first=Jay F. |last2=Rider |first2=James P.|coauthors=Jeffrey M. Listak, John A. Organiscak, and Anita L. Wolfe |title= Best Practices for Dust Control in Coal Mining |url=http://www.cdc.gov/niosh/mining/works/coversheet192.html|series= DHHS (NIOSH) Publication No. 2010 – 110|year= 2010|publisher=National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2010 – 110|location=Cincinnati, Ohio |lang=en|pages=84}}; ''PDF'' [https://ru.wikibooks.org/wiki/Лучшие_способы_снижения_запылённости_в_угольных_шахтах ''Wiki''] (''на руски'')</ref> <ref name="Амос-1924">{{cite book|last=Фрайс А. Амос, Клапенс Д. Вест|coauthors=переводчик М.Н. Соболев|title= Химическая война| url=https://library.by/portalus/modules/warcraft/readme.php?subaction=showfull&id=1623926831&archive=&start_from=&ucat=&|edition =2 изд|location =Москва|издательство=Государственное Военное Издательство|year =1924|allpages=506| lang=ru}}</ref> <ref name="NIOSH-2012">{{cite book|last=Cecala |first=Andrew B. |last2=O'Brien |first2=Andrew D.|coauthors= Joseph Schall, Jay F. Colinet, William R. Fox, Robert J. Franta, Jerry Joy, Wm. Randolph Reed, Patrick W. Reeser, John R. Rounds, Mark J. Schultz|title= Dust Control Handbook for Industrial Minerals Mining and Processing| url=http://www.cdc.gov/niosh/mining/works/coversheet1765.html| series= DHHS (NIOSH) Publication No. 2012 – 112|year= 2012|publisher=National Institute for Occupational Safety and Health; DHHS (NIOSH) Publication No. 2012 – 112|location=Cincinnati, Ohio |lang=en|pages=314}}</ref> <ref name="Favas-2005">{{cite book |title=End of Service Life Indicator (ESLI) for Respirator Cartridges. Part I: Literature Review |last=Favas |first=George |year=2005 |publisher=Human Protection & Performance Division Defence Science and Technology Organisation |location=506 Lorimer St Fishermans Bend, Victoria 3207 Australia: DSTO Defence Science and Technology Organisation |lang=en |url=http://www.dtic.mil/cgi-bin/GetTRDoc?Location=U2&doc=GetTRDoc.pdf&AD=ADA446250 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130502032456/http://www.dtic.mil/cgi-bin/GetTRDoc?Location=U2&doc=GetTRDoc.pdf&AD=ADA446250 |date=2013-05-02 }} [https://library.by/portalus/modules/medecine/readme.php?subaction=showfull&id=1573381857&archive=&start_from=&ucat=& (''на руски'')]</ref> <ref name="Patty-1985">{{cite book |title= Patty's Industrial Hygiene and Toxicology |last=Cralley |first=L.V. |last2=Cralley |first2= L.J.|coauthors= et al|year= 1985|publisher=Willey-Interscience |location=London |isbn=9780471125327 |lang=en|pages=677 – 678 }}</ref> <ref name="Rose-Pehrsson-2005">{{cite book |title=Integration of Sensor Technologies into Respirator Vapor Cartridges as End-of-Service-Life Indicators: Literature and Manufacturer's Review and Research Roadmap |last=Rose-Pehrsson |first=Susan L. |last2=Williams |first2=Monica L. |year=2005 |publisher=US Naval Research Laboratory |location=Washington |lang=en |url=http://oai.dtic.mil/oai/oai?verb=getRecord&metadataPrefix=html&identifier=ADA434905 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304053447/http://oai.dtic.mil/oai/oai?verb=getRecord&metadataPrefix=html&identifier=ADA434905 |date=2016-03-04 }} [https://library.by/portalus/modules/medecine/readme.php?subaction=showfull&id=1573057666&archive=&start_from=&ucat=& (''на руски'')]</ref> <ref name="CFR1910.134">Стандарт на САЩ 29 Code of Federal Register 1910.134 [http://www.osha.gov/pls/oshaweb/owadisp.show_document?p_table=STANDARDS&p_id=12716 Respiratory Protection] (''на английски''); [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Стандарт_респиратор.pdf PDF] [https://ru.wikisource.org/wiki/Требования_к_выбору_эффективных_респираторов_и_к_организации_их_применения Wiki] (''на руски'')</ref> <ref name="APF">Стандарт на САЩ 29 Code of Federal Register 1910.134; Раздел 1910.134(d)(3)(i)(A) Table 1. Assigned Protection Factors (APFs) [http://www.osha.gov/pls/oshaweb/owadisp.show_document?p_table=STANDARDS&p_id=12716 Respiratory Protection] (''на английски''); [https://ru.wikisource.org/wiki/Требования_к_выбору_эффективных_респираторов_и_к_организации_их_применения#1910.134.28d.29 Wiki] (''на руски'')</ref> <ref name="CPL">''Charles Jeffress'' [http://www.osha.gov/pls/oshaweb/owadisp.show_document?p_table=DIRECTIVES&p_id=2275 Instruction CPL 2 – 0.120] OSHA, 1998 (''на английски''); [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Проверка_инспектором.pdf (''на руски'')]</ref> <ref name="BS-4275">Английски стандарт BS 4275:1997 Guide to implementing an effective respiratory protective device programme (''на английски'')</ref> <ref name="DIN-2006">Немски стандарт DIN EN 529:2006 Atemschutzgeräte – Empfehlungen für Auswahl, Einsatz, Pflege und Instandhaltung (''на немски'')</ref> <ref name="APF-2003">Federal Register vol. 68, No 109 / Friday, 6 юни 2003 [https://www.osha.gov/FedReg_osha_pdf/FED20030606.pdf pp. 34036 – 34119] '''Assigned Protection Factors'''</ref> <ref name="BJIM-1964">{{cite journal|last= Lee |first= W.R. |year= 1964| title= Robert Baker: The First Doctor in the Factory Department. Part I. 1803 – 1858 | journal =British Journal of Industrial Medicine |volume =21 |issue = 2 |pages= 85 – 93 |doi =10.1136/oem.21.2.85 | url= http://oem.bmj.com/content/21/2/85 |issn=1470 – 7926 |lang=en}}</ref> <ref name="ТоксВестник-2014">{{cite journal| last = Кириллов | first= Владимир | coauthors = et al | year = 2014| month =11 | title =Обзор результатов производственных испытаний средств индивидуальной защиты органов дыхания (СИЗОД) |journal =Токсикологический вестник | issue= 6 (129) | pages= 44 – 49 | doi= 10.17686/sced_rusnauka_2014-1034 | url=http://toxreview.ru/ |issn=0869 – 7922}} (''на руски''); [https://en.wikisource.org/wiki/Translation:Overview_of_Industrial_Testing_Outcome_of_Respiratory_Organs_Personal_Protection_Equipment Wikisource] (''на английски'')</ref> <ref name="МедТруда-2013">{{cite journal| last = Кириллов | first = Владимир | coauthors = et al | year = 2013| month =4 | title =О средствах индивидуальной защиты органов дыхания работающих (обзор литературы) |journal =Медицина труда и промышленная экология | issue= 4 | pages = 25 – 31 | doi= 10.17686/sced_rusnauka_2013-1033 | url= https://ru.wikisource.org/wiki/О_средствах_индивидуальной_защиты_органов_дыхания_работающих_(обзор_литературы)|issn= 1026 – 9428 }} (''на руски''); [https://en.wikisource.org/wiki/Translation:On_Individual_protective_means_for_workers%27_respiratory_organs_(review_of_literature) Wikisource] (''на английски'')</ref> <ref name="ГиС-2013">{{cite journal|last= Капцов |first= Валерий | coauthors= et al | year=2013| month=5 | title= Правильное использование противогазов в профилактике профзаболеваний| journal=Гигиена и санитария | issue=3 |pages=42 – 45 |doi=10.17686/sced_rusnauka_2013-1109 |url=|issn=0016 – 9900 }} [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Гигиена_и_Санитария_№4_2012_с._43-46.pdf PDF] (''на руски''); [https://en.wikisource.org/wiki/Translation:Proper_use_of_gas_masks_as_prevention_of_occupational_diseases Wikisource] (''на английски'')</ref> <ref name="БИОТ-2015">{{cite journal|last= Капцов |first= Валерий | coauthors= et al | year=2015| month=1 | title= Невесомый порог. Проблемы использования противогазных СИЗ органов дыхания| journal=Безопасность и охрана труда| issue=1 |pages=59 – 63 |url= https://ru.wikisource.org/wiki/Невесомый_порог._Проблемы_использования_противогазных_СИЗ_органов_дыхания }} (''на руски'')</ref> <ref name="NIOSH-1987">{{cite book|last=Bollinger |first=Nancy D. |last2=Schutz |first2= Robert H.|coauthors=et al |title=NIOSH Guide to Industrial Respiratory Protection |url=http://www.cdc.gov/niosh/docs/87-116/ |series= DHHS (NIOSH) Publication No. 87 – 116|year= 1987|publisher=National Institute for Occupational Safety and Health|location=Cincinnati, Ohio |lang=en|pages=305}}; [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:NIOSH_Руководство_по_применению_респираторов_в_промышленности_1987.pdf ''PDF''] [https://ru.wikibooks.org/wiki/Применение_респираторов_в_промышленности ''Wiki''] (''на руски'')</ref> <ref name="NIOSH-1999">{{cite book|last=Rosenstock|first=Linda|coauthors= et al|title=TB Respiratory Protection Program In Health Care Facilities – Administrator's Guide|url=http://www.cdc.gov/niosh/docs/99-143/ |series= DHHS (NIOSH) Publication No. 99 – 143 |year= 1999|publisher=National Institute for Occupational Safety and Health|location=Cincinnati, Ohio |lang=en|pages= 120}}; [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:TБ_Руководство_NIOSH.pdf ''PDF''] [https://ru.wikibooks.org/wiki/Профилактика_туберкулёза_в_медучреждениях ''Wiki''] (''на руски'')</ref> <ref name="NIOSH-2004">{{cite book|last=Bollinger |first=Nancy D. |coauthors=et al |title=NIOSH Respirator Selection Logic |url=http://www.cdc.gov/niosh/docs/2005-100/ |series= DHHS (NIOSH) Publication No. 2005 – 100 |year=2004 |publisher=National Institute for Occupational Safety and Health|location=Cincinnati, Ohio |lang=en|pages=39 }}; [http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Руководство_по_выбору_респираторов_2004.pdf ''PDF''] [https://ru.wikibooks.org/wiki/Выбор_респираторов_(NIOSH,_США) ''Wiki''] (''на руски'')</ref> <ref name="HSE-2013">{{cite book|last= HSE|title=Respiratory protective equipment at work. A practical guide |url=http://www.hse.gov.uk/pubns/priced/HSG53.pdf |series= HSG53 Fourth edition |year=2013 |publisher=Health and Safety Executive (HSE), Crown |lang=en|pages=59 |isbn=9780717664542}}</ref> <ref name="IRSST-2002">{{cite book |last=Lara |first=Jaime |last2=Vennes |first2=Mireille |title=Guide pratique de protection respiratoire |url=http://www.irsst.qc.ca/-publication-irsst-guide-pratique-de-protection-respiratoire-r-319.html |year=2002 |publisher=Publication de l'IRSST |location=Montréal |lang=fr |pages=56 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150629174240/http://www.irsst.qc.ca/-publication-irsst-guide-pratique-de-protection-respiratoire-r-319.html |date=2015-06-29 }}</ref> <ref name="BGR-2011">{{cite book|last=DGUV |title=BGR/GUV-R 190 Benutzung von Atemschutzgereaten |url=http://publikationen.dguv.de/dguv/udt_dguv_main.aspx?FDOCUID=23963 |year= 2011|publisher=Deutsche Gesetzliche Unfallversicherung e.V. |location=Berlin |lang=de|pages=174 }} [http://publikationen.dguv.de/dguv/pdf/10002/R-190.pdf PDF]</ref>. <ref name="AOH-2005">{{cite journal| last=Shu-An| first= Lee |last2=Sergey |first2=Grinshpun |last3=Atin |first3= Adhikari|coauthors= Weixin Li, Roy Mckay, Andrew Maynard and Tiina Reponen|year = 2005| title=Laboratory and Field Evaluation of a New Personal Sampling System for Assessing the Protection Provided by the N95 Filtering Facepiece Respirators against Particles | journal =The Annals of Occupational Hygiene |volume =49 |issue = 3 |pages= 245 – 257 |doi =10.1093/annhyg/meh097 | url=http://annhyg.oxfordjournals.org/content/49/3.toc |issn=1475 – 3162|lang=en }}</ref> <ref name="OSHA-NC-2012">{{cite book|last =J. Edgar Geddie | title=A Guide to Respiratory Protection ''(Industry Guide 44)''| url= https://www.labor.nc.gov/safety-and-health/occupational-safety-and-health/occupational-safety-and-health-topic-pages/respiratory-protection#learn-more |location =Raleigh, North Carolina (САЩ)|publisher=Occupational Safety and Health Division, N.C. Department of Labor|year =2012|lang =en|edition =2 ed|allpages=54}}</ref> <ref name="Орегон-2014">{{cite book|last =Patricia Young, Phillip Fehrenbacher & Mark Peterson| title=Breathe Right! Oregon OSHA’s guide to developing a respiratory protection program for small-business owners and managers ''(Guides 440 – 3330)''| url= https://osha.oregon.gov/Pages/topics/respiratory-protection.aspx|edition =Oregon OSHA Standards and Technical Resources Section|location =Salem, Oregon (САЩ)|publisher=Oregon Occupational Safety and Health (osha.oregon.gov)|lang =en|year =2014|allpages=44}} [https://osha.oregon.gov/OSHAPubs/3330.pdf PDF] [[:Файл:Респираторы OSHA Орегон.pdf|Wiki]]</ref> <ref name="OSHA-Oregon-2016">{{cite book|last =Patricia Young & Mark Peterson| title=Air you breathe: Oregon OSHA's respiratory protection guide for agricultural employers ''(Guides 440 – 3654)''| url= https://osha.oregon.gov/Pages/topics/respiratory-protection.aspx|edition =Oregon OSHA Standards and Technical Resources Section|location =Salem, Oregon (САЩ)|publisher=Oregon Occupational Safety and Health (osha.oregon.gov)|year =2016|allpages=32|lang=en}} [https://osha.oregon.gov/OSHAPubs/3654.pdf PDF]</ref> <ref name="OSHA-TM-2014">{{cite book|last =Oregon OSHA|часть=Section VIII / Chapter 2: Respiratory Protection| title=Oregon OSHA Technical Manual| url=https://osha.oregon.gov/rules/Pages/tech-manual.aspx|location =Salem, Oregon (САЩ)|publisher=Oregon OSHA|year =2014|allpages=38|lang=en}} [https://osha.oregon.gov/OSHARules/technical-manual/Section8-Chapter2.pdf PDF] [[:Файл:OSHA-TM-2014.pdf|Wiki]].</ref> <ref name="OSHA-Калифорния-2017">{{cite book|last =Cal/OSHA Consultation Service, Research and Education Unit, Division of Occupational Safety and Health, California Department of Industrial Relations| title=Respiratory Protection in the Workplace. A Practical Guide for Small-Business Employers| url=https://www.dir.ca.gov/dosh/PubOrder.asp |edition =3 ed|location =Santa Ana, California (САЩ)| publisher=California Department of Industrial Relations|year =2017|allpages=51|lang=en}} [https://www.dir.ca.gov/dosh/dosh_publications/respiratory.pdf PDF]</ref> <ref name="NRC-2001">{{cite book|last =K. Paul Steinmeyer et al| title=Manual of Respiratory Protection Against Airborne Radioactive Material (NUREG/CR-0041, Revision 1)| url=https://www.nrc.gov/reading-rm/doc-collections/nuregs/contract/cr0041/|edition =Office of Nuclear Reactor Regulation| location =Washington, DC (САЩ)|publisher=U.S. Nuclear Regulatory Commission|year =2001| allpages= 166| lang=en}} [https://www.nrc.gov/docs/ML0103/ML010310331.pdf PDF] [[:Файл:СИЗОД в атомной промышленности США.pdf|Wiki]]</ref> <ref name="EPA-1986">{{cite book|last =Gary P. Noonan, Herbert L. Linn, Laurence D. Reed et al|title =A guide to respiratory protection for the asbestos abatement industry ''(NIOSH IA 85 – 06; EPA DW 75932235-01-1)''|url =https://www.wbdg.org/ffc/epa/criteria/epa-560opts86001|editor =Susan V. Vogt|location =Washington, DC (САЩ)|publisher =Environmental Protection Agency (EPA)|year =1986|allpages =173|lang =en}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210322031623/https://www.wbdg.org/ffc/epa/criteria/epa-560opts86001 |date=2021-03-22 }} [[:Файл:СИЗОД NIOSH защита от асбеста.pdf|Wiki]]</ref> <ref name="Канада-2013">{{cite book|last =Jaime Lara, Mireille Vennes|title =Guide pratique de protection respiratoire|url =http://www.cnesst.gouv.qc.ca/publications/200/Pages/dc_200_1635.aspx|editor =Commission de la sante et de la securite du travail du Quebec|edition =2 ed|location =Montreal, Quebec (Canada)|издательство =Institut de recherche Robert-Sauve en sante et en securite du travail|year =2013-08-26|серия =DC 200 – 1635 2CORR|allpages =60|isbn =2-550-40403-3|lang =fr}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190822135121/https://www.cnesst.gouv.qc.ca/publications/200/Pages/dc_200_1635.aspx |date=2019-08-22 }}, онлайн: {{cite web|title=Appareils de protection respiratoire|url=http://www.csst.qc.ca/prevention/reptox/apruq/guide-reglementaire/Pages/000-table-des-matieres.aspx|website=www.cnesst.gouv.qc.ca|publisher=Commission des normes, de l'equite, de la sante et de la securite du travail|date=2016|accessdate=2018-06-07|lang=fr|location=Quebec (Quebec, Canada)|архив_дата=2021-03-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210322031624/https://reptox.cnesst.gouv.qc.ca/apruq/guide-reglementaire/Pages/000-table-des-matieres.aspx}}</ref> <ref name="Биоаэрозоли-2015-en">{{cite web |author=Jacques Lavoie, Maximilien Debia, Eve Neesham-Grenon, Genevieve Marchand, Yves Cloutier |title=A support tool for choosing respiratory protection against bioaerosols |url=http://www.irsst.qc.ca/bioaerosol/Accueil.aspx?l=en |website=www.irsst.qc.ca |publisher=Publication no.: UT-024; Research Project: 0099 – 9230 |date=22-05-2015 |work=Institut de recherche Robert-Sauve en sante et en securite du travail (IRSST) |accessdate=2018-06-07 |lang=en |location=Montreal, Quebec (Canada) |архив_дата=2021-05-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210507040129/https://www.irsst.qc.ca/bioaerosol/Accueil.aspx?l=en }}</ref> <ref name="Биоаэрозоли-2015-fr">{{cite web|author=Jacques Lavoie, Maximilien Debia, Eve Neesham-Grenon, Genevieve Marchand, Yves Cloutier|title=Un outil d’aide a la prise de decision pour choisir une protection respiratoire contre les bioaerosols|url=http://www.irsst.qc.ca/bioaerosol/Accueil.aspx?l=fr|website=www.irsst.qc.ca|publisher=N° de publication : UT-024; Projet de recherche: 0099 – 9230|date=22-05-2015|work=Institut de recherche Robert-Sauve en sante et en securite du travail (IRSST)|accessdate=2018-06-07|lang=fr|location=Montreal, Quebec (Canada)|архив_дата=2021-05-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210507040136/https://www.irsst.qc.ca/bioaerosol/Accueil.aspx?l=fr}}</ref> <ref name="Франция-2017">{{cite book|last =M. Gumon|title= Les appareils de protection respiratoire. Choix et utilisation. (ED 6106)| url=http://www.inrs.fr/media.html?refINRS=ED%206106|edition =2 ed|location =Paris|издательство=Institut National de Recherche et de Securite (INRS) www.inrs.fr|year =2017|allpages=68| isbn=978-2-7389-2303-5|lang=fr}}</ref> <ref name="Пестициды-2017">{{cite book|last =Kathleen Kincade, Garnet Cooke, Kaci Buhl et al| title=Respiratory Protection Guide. Requirements for Employers of Pesticide Handlers.| url=http://pesticideresources.org/wps/respirators.html| editor=Janet Fults ed|edition =Worker Protection Standard (WPS)|location =California (САЩ)|издательство=Pesticide Educational Resources Collaborative (PERC)|year =2017|allpages=48|lang=en}} [http://pesticideresources.org/wps/hosted/PERC-WPS-Respirator-Guide.pdf PDF]</ref> <ref name="OSHA-eTool">{{cite web |author=Occupational Safety and Health Administration|title=Respiratory Protection eTool ''(Proteccion respiratoria eTool)'' | url=https://www.osha.gov/SLTC/etools/respiratory/index.html|website=www.osha.gov|date=1998|accessdate=2018-06-08|lang=en| location=Washington, DC (САЩ)}}</ref> <ref name="OSHA-2011">{{cite book|last =Hilda L. Solis et al| title=Small Entity Compliance Guide for the Respiratory Protection Standard ''(OSHA 3384 – 09)''| url= https://www.osha.gov/dte/librarymaterials_library.html#respiratoryprotection|edition =Occupational Safety and Health Administration| location = Washington, DC (САЩ)|publisher=U.S. Department of Labor|year =2011|allpages=124|lang=en}} [https://www.osha.gov/Publications/3384small-entity-for-respiratory-protection-standard-rev.pdf PDF] [[:Файл:СИЗОД для маленьких предприятий OSHA-2011.pdf|Wiki]]</ref> <ref name="Медучреждения-2015">{{cite book|last =OSHA et al| title=Hospital Respiratory Protection Program Toolkit ''(OSHA 3767. Resources for Respirator Program Administrators)''| url= https://www.osha.gov/SLTC/respiratoryprotection/guidance.html |edition =Occupational Safety and Health Administration www.osha.gov|location =Washington, DC (САЩ)|publisher=U.S. Department of Labor|year =2015|allpages=96|lang=en}} [https://www.osha.gov/Publications/OSHA3767.pdf PDF]</ref> <ref name="Атомная промышленность-2016">{{cite book|last =The UK Nuclear Industry Radiological Protection Coordination Group (IRPCG)| title=Respiratory Protective Equipment ''(Good Practice Guide)''| url= https://www.nuclearinst.com/write/MediaUploads/SDF%20documents/IRPCG/RPE_Good_Practice_Guide_Issue_1.pdf| edition =Nuclear Industry Safety Directors’ Forum (SDF)|location =London|year =2016|allpages=29|lang= en}}</ref> <ref name="Ирландия-2010">{{cite book|last =The Health and Safety Authority| title=A Guide to Respiratory Protective Equipment ''(HSA0362)''| url= http://www.hsa.ie/eng/Publications_and_Forms/Publications/Chemical_and_Hazardous_Substances/Respiratory_Protective_Equipment_.html |location =Dublin|publisher= www.hsa.ie/eng/|year =2010 |isbn= 978-1-84496-144-3|allpages=19 |lang=en}} [http://www.hsa.ie/eng/Publications_and_Forms/Publications/Chemical_and_Hazardous_Substances/Respiratory%20Protective%20Equipment.pdf PDF]</ref> <ref name="Новая-Зеландия-1999">{{cite book|last =Occupational Safety and Health Service|title =A guide to respiratory protection|url =https://worksafe.govt.nz/topic-and-industry/respiratory-protective-equipment/rpe-advice-for-workers/|edition =8 ed|location =Wellington (Новая Зеландия)|publisher =NZ Department of Labour|year =1999|allpages =51|isbn =0-477-03625-2|lang =en}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180612143214/https://worksafe.govt.nz/topic-and-industry/respiratory-protective-equipment/rpe-advice-for-workers/ |date=2018-06-12 }} [https://worksafe.govt.nz/dmsdocument/959-a-guide-to-respiratory-protection PDF] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180129191921/https://worksafe.govt.nz/dmsdocument/959-a-guide-to-respiratory-protection |date=2018-01-29 }}</ref> <ref name="Чили-2009">{{cite book|last =Christian Albornoz, Hugo Cataldo (Departamento de salud occupational, Instituto de Salud Publica de Chile) et al|title =Guia para la seleccion y control de proteccion respiratoria ''(Guia tecnica)''|url =http://www.ispch.cl/documento/13129/guia-de-seleccion-equipos-de-proteccion-respiratorias|location =Santiago (Чили)|publisher =Instituto de Salud Publica de Chile|year =2009|allpages =40|lang =es}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190822135111/http://www.ispch.cl/documento/13129/guia-de-seleccion-equipos-de-proteccion-respiratorias |date=2019-08-22 }} [http://www.ispch.cl/sites/default/files/documento/2010/02/Guía%20EPR.pdf PDF]</ref> <ref name="INSHT">{{cite book|last=Instituto Nacional de Seguridad, Salud y Bienestar en el Trabajo (INSSBT)|title=Guia orientativa para la seleccion y utilizacion de protectores respiratorios (Documentos tecnicos INSHT)|url=http://www.insht.es/portal/site/Epi/menuitem.0c9dc88588aacbc9a614c52a180311a0/?vgnextoid=7bfb791385e83310VgnVCM1000008130110aRCRD|location=Madrid|publisher=Instituto Nacional de Seguridad, Salud y Bienestar en el Trabajo|allpages=16|lang=es}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190424044021/http://www.insht.es/portal/site/Epi/menuitem.0c9dc88588aacbc9a614c52a180311a0/?vgnextoid=7bfb791385e83310VgnVCM1000008130110aRCRD |date=2019-04-24 }} [http://www.insht.es/InshtWeb/Contenidos/Documentacion/TextosOnline/Guias/Guias_Orientativas_EPI/Ficheros/protectores_respiratorios.pdf PDF] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181222204734/http://www.insht.es/InshtWeb/Contenidos/Documentacion/TextosOnline/Guias/Guias_Orientativas_EPI/Ficheros/protectores_respiratorios.pdf |date=2018-12-22 }}</ref> <ref name="Италия">{{cite book|last =Sabbatini Consulting di Sabbatini Roberto|title =Guida alla scelta e all'uso degli apparecchi di protezione delle vie respiratorie|url =http://www.sabbatiniconsulting.it/DOCUMENTAZIONE/01_index_doc1.htm|publisher =Sabbatini Consulting di Sabbatini Roberto|location =Jesi, Ancona (Италия)|allpages =64|lang =it}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} [http://www.sabbatiniconsulting.com/DOCUMENTAZIONE/DOC1/06%20DPI/Vie%20respiratorie/01%20DPI%20VIE%20RESPIRATORIE%20IMPRESA%20SICURA.pdf PDF]</ref> <ref name="Нидерланды">{{cite book|last =S.J. Veenstra, D. Brouwer, J.M.H. Hendrix, R. Kerkhoff, J.C.R. Leeuw, J. Liemburg, M.E.G.L. Lumens, A.P. Remijn| title=Selectie en Gebruik van Ademhalingsbeschermingsmiddelen |url=https://www.arbeidshygiene.nl/-uploads/files/insite/nvva-eindrapport-wg-ademhalingsbescherming.pdf |publisher = Nederlandse Vereniging voor Arbeidshygiëne www.arbeidshygiene.nl |location = Eindhoven (Нидерланды)|allpages=88 |language=nl|isbn= 90-804205-5-7 }}</ref> <ref name="Обзор-2001">{{cite book|last =U.S. Department of Labor, Bureau of Labor Statistics| title=Respirator Usage in Private Sector Firms, 2001|url= https://www.cdc.gov/niosh/docs/respsurv/pdfs/respsurv2001.pdf|publisher=U.S. Department of Health and Human Services, Centers for Disease Control and Prevention, National Institute for Occupational Safety and Health|location=Morgantown, WV|year=2003|allpages=273}}</ref> }} == Външни препратки == * [http://www.cdc.gov/niosh/npg/ NIOSH Pocket Guide to Chemical Hazards] (''на английски'') – Наръчник за вредните вещества и за избора на респиратори за защита от тях. * [http://www.cdc.gov/niosh/idlh/idlhintr.html Immediately Dangerous To Life or Health (IDLH)] (''на английски'') – Стойности на концентрациите на вредни вещества във въздуха, при които краткосрочното им вдишване може да доведе до смърт или до трайно влошаване на здравето. * [https://www.osha.gov/SLTC/respiratoryprotection/index.html Respiratory Protection] (''на английски и на испански език'') US Occupational Safety & Health Administration web-cite – Учебни видеофилми и други източници. * [http://www.cdc.gov/niosh/topics/respirators/ Respirators] National Institute for Occupational Safety and Health (NIOSH) (''на английски'') – Източници на сайта на Института по охрана на труда в САЩ. [[Категория:Маски]] [[Категория:Предпазни средства]] [[Категория:Индустриална хигиена]] [[Категория:Охрана на труда]] npxy1vkcmkrxd7h1gvw4atwg2lpbddk 0 582957 12416180 12133851 2024-11-18T18:42:37Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Пазарджик]]; Добавяне на [[Категория:Гимназии в Пазарджик]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416180 wikitext text/x-wiki {{без източници|18:27, 2 януари 2024 (UTC)}} {{Училище | лого = | снимка = | описание = | основаване = [[1971]] | закрита = | основател = | вид = | град = [[Пазарджик]] | държава = [[България]] | директор = Радка Спасова | учители = 60 | ученици = 800 | сайт = {{URL|https://mgpz.org/}} }} '''Профилирана математическа гимназия „Константин Величков“''' е средно [[училище]] в град [[Пазарджик]]. == История == Гимназията съществува в сегашния си вид от [[1971]] г., макар преди това в сградата на училището да са се помещавали Мъжка гимназия ([[1923]] – [[1936]] г.) и Политехническа гимназия ([[1954]] – 1971 г.). Към началото на XXI век в Математическа гимназия „Константин Величков“ се обучават около 800 ученици от 8-и до 12-и клас – повечето класове са с от четири до седем паралелки. От [[2010]] г. започва пробен прием на ученици в 5-и клас – с една паралелка. Директор на гимназията е Радка Спасова. == Профили и паралелки == В миналото повечето паралелки са били ориентирани към интензивното изучаване на [[математика]] и [[физика]], но към момента акцентът пада върху обучението по [[информатика]], [[информационни технологии]] и [[английски език]]. В края на обучението си в гимназията, учениците получават сертификат за компютърна грамотност, завършен курс по графичен дизайн и удостоверение за владеене на английски език. Гимназията поддържа връзки с местни и международни корпорации в областта на компютърните науки и английския език като най-силни взаимоотношения има с фирма [[Pathways]], която насърчава учениците за обучение във [[Великобритания]]. Паралелките в гимназията за прием през [[2023]]/[[2024]] учебна година са: * Математика, информатика, английски език – 1 паралелки (26 ученици) * Информатика, информационни технологии, английски език – 1 паралелка (26 ученици) * Биология, химия, английски език – 1 паралелка (26 ученици) * специалност „програмно осигуряване“ – 1 паралелка (26 ученици) * специалност „приложно програмиране“ – 1 паралелка (26 ученици) Освен обучение на английски език, в гимназията като втори чужд език се преподава [[немски език|немски]] език. == Учители == {| class="wikitable" ! Учители ! Предмет |- | Мариела Гавазова, Мария Янчева, Петя Кошева, Цанко Бангьозов, Юлиана Камова | Български език и литература |- | Даниела Бакърджиева, Десислава Георгиева, Димитрийка Боева, Евелин Мардиросян, Емилия Бояджиева, Елица Бекярова, Елена Ненкова, Мирослава Такева | Английски език |- | Надежда Енева, Фанка Калбурова | Немски език |- | Аделина Чопанова, Илияна Тотлякова, Мария Маркова, Теодора Маркова, Христина Стефанова, Цветка Андонова | Математика |- | Атанаска Милева, Ваня Шишиньова, Виолета Микова, Лидия Сиракова, Мария Консулова, Надежда Кордова, Петрунка Кънева, Радка Спасова, Цветка Василева, Цветанка Славкова, Владимир Бояджиев | Информатика и информационни технологии |- | Ивелина Андреева, Рангел Енев | История и цивилизация |- | Людмила Стоянова, Занка Борисова | География и икономика |- | Димитрия Узунова, Ирина Петкова, | Философия |- | Мая Зафирова, Мюбера Адемова | Биология и здравно образование |- | Катя Стефанова, Теодора Маркова | Физика и астрономия |- | Димитрийка Трифонова, Елена Янакиева | Химия и опазване на околната среда |- | Георги Кокозов, Даниела Несторова, Ева Тоданова, Петрунка Маргинова | Физическо възпитание и спорт |} == Външни препратки == * [http://www.mgpz.telecablenet.com МГ „Константин Величков“, Пазарджик] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20181108130903/http://www.mgpz.telecablenet.com/ |date=2018-11-08 }} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основани в България през 1971 година]] [[Категория:Математически гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Пазарджик]] t8rkighbwtryqg4iiwhgvp19ts2yud8 0 583770 12416546 12215721 2024-11-19T08:09:20Z Krushev.S333 297451 12416546 wikitext text/x-wiki Сезон 2015 – 16 е 118-ия и 9-и пореден сезон на [[Ювентус]] в италианския футболен елит. Освен в Серия А, отбора участва в Купата на Италия 2015 – 16, както и в [[Шампионска лига 2015/16]]. == Състав == === Информация за състава === <small>Играчите и номерата на отборите са актуализирани последно на 18 септември 2015 г.</small><ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/en/teams/first-team/all/index.php|title=FIRST TEAM 2015/16|publisher=juventus.com|accessdate=18 September 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2015/squad-numbers-for-the-2015-16-season.php|title=Juventus submits its squad numbers to Serie A for the 2015/16 season|publisher=juventus.com|accessdate=6 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2015/juventus-submits-champions-league-squad-.php|title=Juventus submits Champions League squad|publisher=juventus.com|accessdate=1 September 2015}}</ref> <small>Бележка: Флаговете показват националния отбор, както е определено в правилата за допустимост на ФИФА. Играчите могат да притежават повече от една националност извън FIFA.</small> {| class="wikitable" style="text-align: left; font-size:90%" width="100%" ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |No. ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |Име ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |Нац ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |Позици(я/и) ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |Дата на раждане и години ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |От ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |Край на договора ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |Бивш клуб ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |Трансферна сума ! style="background:#000000; color:white; text-align:center;" |Бележки |- ! colspan="10" style="background:#DCDCDC; text-align:center;" |Вратари |- |1 |[[Джанлуиджи Буфон]] |{{flagicon|ITA}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|6|30|1978|1|28|df=yes}} |2001 |2017 |{{flagicon|ITA}} [[ФК Парма|Парма]] |€45M<ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/europe/1422132.stm|title=Juve land £23m Buffon|publisher=bbc.co.uk|accessdate=15 May 2015}}</ref> |Капитан |- |25 |[[Норберто Мурара Нето|Нето]] |{{flagicon|BRA}} |[[Вратар|ВР]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1989|7|19|df=yes}} |2015 |2019 |{{flagicon|ITA}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] |Безплатно<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2015/neto-joins-juventus.php|title=Neto joins Juventus|publisher=juventus.com|accessdate=3 July 2015}}</ref> | |- |34 |[[Рубиньо]] |{{flagicon|BRA}} |[[Вратар|ВР]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1982|8|4|df=yes}} |2012 |2016 |Свободе агент |Безплатно<ref name=":0" /><ref name="Juventus sign Storari and Martinez">{{cite web|url=http://www.calciomercato.com/english-news/juventus-sign-storari-and-martinez|title=Juventus sign Storari and Martinez|publisher=calciomercato.com|accessdate=15 May 2015}}</ref> | |- |38 |[[Емил Аудеро]] |{{flagicon|ITA}} |[[Вратар|ВР]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1997|1|18|df=yes}} |2015<ref>{{cite news|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2015/juventus-submits-champions-league-squad-.php|title=Juventus submits Champions League squad|date=1 September 2015|publisher=juventus.com}}</ref> | |Академия на Ювентус |— | |- ! colspan="10" style="background:#DCDCDC; text-align:center;" |Защитници |- |3 |[[Джорджо Киелини]] |{{flagicon|ITA}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1984|8|14|df=yes}} |2005 |2018 |{{flagicon|ITA}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] |€7.4M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2004-2005/comunicato%2031082004%20cannavaro_chiellini%20eng.pdf|title=Juventus Football Club: Operations concerning players' registration rights|publisher=juventus.com|accessdate=10 August 2015|archive-date=5 March 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160305021508/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2004-2005/comunicato%2031082004%20cannavaro_chiellini%20eng.pdf|url-status=dead|архив_дата=2016-03-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305021508/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2004-2005/comunicato%2031082004%20cannavaro_chiellini%20eng.pdf}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.repubblica.it/2005/f/sezioni/sport/calcio/calciomerc/calciomerc/calciomerc.html|title=Comproprietà, Chiellini alla Juve per Miccoli si andrà alle buste|publisher=repubblica.it|accessdate=10 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://salernitanafans.forumfree.it/?t=3926730|title=La Juventus riscatta Chiellini|publisher=salernitanafans.forumfree.it|accessdate=10 August 2015}}</ref> |Вице-капитан |- |4 |[[Мартин Касерес]] |{{flagicon|URU}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1987|4|7|df=yes}} |2012 |2016 |{{flagicon|ESP}} [[ФК Севиля|Севиля]] |€8M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/10c02afc-17fa-457f-b2db-6590e114b03a/comunicato+25052012+caceres+eng.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=10c02afc-17fa-457f-b2db-6590e114b03a|title=Exercise of the Option Right for the player Martin Caceres|publisher=juventus.com|accessdate=15 May 2015|архив_дата=2015-05-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150518090332/http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/10c02afc-17fa-457f-b2db-6590e114b03a/comunicato+25052012+caceres+eng.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=10c02afc-17fa-457f-b2db-6590e114b03a}}</ref> | |- |12 |[[Алекс Сандро]] |{{flagicon|BRA}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1991|1|26|df=yes}} |2015 |2020 |{{flagicon|POR}} [[ФК Порто|Порто]] |€26M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2020082015%20alexsandro%20eng.pdf|title=Agreement with Porto for the Acquisition of the player Alex Sandro|publisher=juventus.com|accessdate=20 August 2015|archive-date=27 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160127223533/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2020082015%20alexsandro%20eng.pdf|url-status=dead|архив_дата=2016-01-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160127223533/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2020082015%20alexsandro%20eng.pdf}}</ref> | |- |15 |[[Андреа Бардзали]] |{{flagicon|ITA}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1981|5|8|df=yes}} |2011 |2016 |{{flagicon|GER}} [[ФФЛ Волфсбург|Волфсбург]] |€0.3M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/wps/portal/juve/en/news-gallery/2011/1/NEWS_newsseriea_80A82CE1A643418FA21371A630AB8915.asp/!ut/p/b1/zZNbs2NAFIV_y_wARyOaPDq5aHGLELQX1cQtQhMS4ddPZub5zHmc2ftpV61a9a1dtdiIDdmoJc-qIGNFW3L7dUcwdgBQ15-cAoClC0Dbb11HPNicrq_YgA0RnqUt1ab9bhOXZH-VAsGgL3Cf0v0OaTMZutI1qIzrveLmnFzb6SBO_M7v4xkszfNoaGiJfVRz0zC6heblhfmpRJPHbypDZAQumdRQuXBG4e8qQyoP-HVbLp6-mflp2WSEWjvZNobX0MiMAUGCpKNbCs86WzMYJlvFFBI3Qa-uiaLkHOqVSehNw-K-D-4p1YPrhdKMjAAu57QRLB8BZYETaeUf7_D4HR58MQr4_jfRb8lfHPBbIH3tIbAeG4JV7F6nTlhTcNyis1WN7tHYlLpnri1Oi815fbG8erFd64zcMq0jmNDTq0-aGUfqrcGQo6SDSd-UVRRktOnImcBXh4Oe3A7lUKsE34LHvf18FlApFFu75u43YBr4T8E2_D8DO7BRlTQfU9p8gA8oizLHCZwoyxACKLB-iyWrGt4t0YJcrMQxGe_9RcWhy_GaXYwvCTlXgnkANrh8nLp1xphy4UypvV1PK9XkGIY_SJ9pgZWiVC-0g-m0yw5rVXLU0eRzZZhPhy0cFBtaBxIYVigVXj-hsBSZPrYkuy_5wq9U5vxwUlPtQpRnLccQXxUdee9W-qjPq8A-RQt9-C5q3_18qPh2k-W2rp5B-DSd0M_G4b6H6pC6HoLWhUdbem-jSSZwrvNrQisecdUq9895XKmBnMiOc3Q9ZmEtRJuM7ZqnAXPrz66UHz8B-YD3OQ!!/dl4/d5/L2dBISEvZ0FBIS9nQSEh/?pragma=no-cache|title=Andrea Barzagli is now Bianconero|publisher=juventus.com|accessdate=15 May 2015}}</ref> | |- |19 |[[Леонардо Бонучи]] |{{flagicon|ITA}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1987|5|1|df=yes}} |2010 |2020<ref>{{cite news|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2015/bonucci-extends-contract-until-2020-.php|title=Bonucci extends contract until 2020|date=28 July 2015|publisher=juventus.com}}</ref> |{{flagicon|ITA}} [[АС Бари|Бари]] |€15.5M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/d4f9d633-19d8-474b-9047-7abda4d81747/comunicato_01072010_bonucci_eng.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=d4f9d633-19d8-474b-9047-7abda4d81747|title=Agreement with A.S. Bari for the Acquisition of the Registration Rights of the Player Leonardo Bonucci|publisher=juventus.com|accessdate=15 May 2015}}</ref> | |- |24 |[[Даниеле Ругани]] |{{flagicon|ITA}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1994|7|29|df=yes}} |2015 |2020<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2024022016%20semestrale%20eng.pdf|title=Bod Approves Figures For The First Half Of 2015/16|publisher=juventus.com|date=25 Feb 2016|достъп_дата=2022-01-18|архив_дата=2016-03-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305140917/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2024022016%20semestrale%20eng.pdf}}</ref> |{{flagicon|ITA}} [[ФК Емполи|Емполи]] |€3.5M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2014/juventus-complete-full-rugani-purchase.php|title=Juventus complete full Rugani purchase|publisher=juventus.com|accessdate=2 July 2015}}</ref> | |- |26 |[[Стефан Лихтщайнер]] |{{flagicon|SUI}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] / [[Defender (association football)#Wing-back|RWB]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1984|1|16|df=yes}} |2011 |2017 |{{flagicon|ITA}} [[СС Лацио|Лацио]] |€10M<ref>{{cite web|url=http://www.gazzetta.it/Calcio/SerieA/Juventus/10-07-2011/lichtsteiner-non-ha-dubbi-801947977793.shtml|title=Lichtsteiner non ha dubbi "La Juve è sempre la Juve"|publisher=gazzetta.it|accessdate=15 May 2015}}</ref> | |- |33 |[[Патрис Евра]] |{{flagicon|FRA}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1981|5|15|df=yes}} |2014 |2016 |{{flagicon|ENG}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] |€1.6M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/1438ebd3-7f98-4aa8-b018-f3945c06d504/comunicato+21072014+evra+eng.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=1438ebd3-7f98-4aa8-b018-f3945c06d504|title=Agreement with Manchester United for the Acquisition of the player Patrice Evra|publisher=juventus.com|accessdate=15 May 2015|архив_дата=2015-05-18|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150518084753/http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/1438ebd3-7f98-4aa8-b018-f3945c06d504/comunicato+21072014+evra+eng.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=1438ebd3-7f98-4aa8-b018-f3945c06d504}}</ref> | |- ! colspan="10" style="background:#DCDCDC; text-align:center;" |Полузащитници |- |6 |[[Сами Кедира]] |{{flagicon|GER}} |[[Midfielder#Defensive midfielder|DM]] / [[Midfielder#Central midfielder|CM]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1987|4|4|df=yes}} |2015 |2019 |{{flagicon|ESP}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] |Безплатно<ref name=":0">{{cite web|url=http://www.juventus.com/juve/en/news/khedira+signs+for+juventus|title=Khedira signs for Juventus|publisher=juventus.com|accessdate=9 June 2015}}</ref> | |- |8 |[[Клаудио Маркизио]] |{{flagicon|ITA}} |[[Полузащитник|ЦП]] / [[Midfielder#Attacking midfielder|AM]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1986|1|19|df=yes}} |2006 |2020<ref>{{cite news|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2015/marchisio-excited-for-the-future.php|title=Marchisio excited for the future|date=6 July 2015|publisher=juventus.com}}</ref> |Академия на Ювентус |— |Втори вице-капитан |- |10 |[[Пол Погба]] |{{flagicon|FRA}} |[[Midfielder#Defensive midfielder|DM]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1993|3|15|df=yes}} |2012 |2019 |{{flagicon|ENG}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] |Безплатно<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/juve/en/news/3aug2012_pogba|title=Pogba completes Juventus move|publisher=juventus.com|accessdate=15 May 2015}}</ref> | |- |11 |[[Ернанес]] |{{flagicon|BRA}} |[[Полузащитник|ЦП]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1985|5|29|df=yes}} |2015 |2018 |{{flagicon|ITA}} [[ФК Интер|Интернационале]] |€11M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2015/hernanes-signs-for-juventus-.php|title=Hernanes signs for Juventus|publisher=juventus.com|accessdate=31 August 2015}}</ref> | |- |18 |[[Марио Лемина]] |{{flagicon|GAB}} |[[Midfielder#Defensive midfielder|DM]] / [[Midfielder#Central midfielder|CM]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1993|9|1|df=yes}} |2015 |2016 |{{flagicon|FRA}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] |€0.5M <ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2015/lemina-completes-juve-loan-switch.php|title=Lemina completes Juve loan switch|publisher=juventus.com|accessdate=31 August 2015}}</ref> |Под наем |- |20 |[[Симоне Падоин]] |{{flagicon|ITA}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЦП]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1984|3|18|df=yes}} |2012 |2017<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2024022016%20semestrale%20eng.pdf|title=Bod Approves Figures For The First Half Of 2015/16|publisher=juventus.com|date=25 Feb 2016|достъп_дата=2022-01-18|архив_дата=2016-03-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305140917/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2024022016%20semestrale%20eng.pdf}}</ref> |{{flagicon|ITA}} [[Аталанта БК|Аталанта]] |€5M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2011-2012/2012-2013/comunicato%2031012012%20padoin%20eng.pdf|title=Agreement with Atalanta for the acquisition of the player Simone Padoin|publisher=juventus.com|accessdate=24 Feb 2016}}</ref> | |- |22 |[[Квадво Асамоа]] |{{flagicon|GHA}} |[[Полузащитник|ЦП]] / [[Midfielder#Wide midfielder|LM]] / [[Defender (association football)#Wing-back|LWB]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1988|12|9|df=yes}} |2012 |2018 |{{flagicon|ITA}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] |€18M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2011-2012/2012-2013/comunicato%2002072012%20accordi%20con%20udinese%20eng.pdf|title=Agreements with Udinese Calcio S.P.A|publisher=juventus.com|accessdate=10 August 2015|архив_дата=2016-03-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305220645/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2011-2012/2012-2013/comunicato%2002072012%20accordi%20con%20udinese%20eng.pdf}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2012/co-ownership-agreement-summary.php|title=Co-ownership agreement summary|publisher=juventus.com|accessdate=10 August 2015}}</ref> | |- |27 |[[Стефано Стураро]] |{{flagicon|ITA}} |[[Полузащитник|ДП]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1993|3|9|df=yes}} |2014 |2019 |{{flagicon|ITA}} [[ФК Дженоа|Дженоа]] |€5.5M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/juve/en/news/juventus-sign-sturaro|title=Juventus sign Sturaro|publisher=juventus.com|accessdate=15 May 2015}}</ref> | |- |37 |[[Роберто Перейра]] |{{flagicon|ARG}} |[[Плеймейкър|АП]] / [[Полузащитник|ЛК]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1991|1|7|df=yes}} |2014 |2020<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2024022016%20semestrale%20eng.pdf|title=Bod Approves Figures For The First Half Of 2015/16|publisher=juventus.com|date=25 Feb 2016|достъп_дата=2022-01-18|архив_дата=2016-03-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160305140917/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2024022016%20semestrale%20eng.pdf}}</ref> |{{flagicon|ITA}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] |€14M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/juve/en/news/roberto-pereyra-permanent-switch-juventus|title=Pereyra completes permanent Juve switch|publisher=juventus.com|accessdate=23 June 2015}}</ref> | |- ! colspan="10" style="background:#DCDCDC; text-align:center;" |Нападатели |- |7 |[[Симоне Дзадза]] |{{flagicon|ITA}} |[[Forward (association football)#Striker|ST]] / [[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1991|6|25|df=yes}} |2015 |2020 |{{flagicon|ITA}} [[УС Сасуоло Калчо|Сасуоло]] |€18M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/en/news/news/2015/zaza-joins-juventus.php|title=Zaza joins Juventus|publisher=juventus.com|accessdate=7 July 2015}}</ref> | |- |9 |[[Алваро Мората]] |{{flagicon|ESP}} |[[Forward (association football)#Striker|ST]] / [[Нападател (футбол)|ЦН]] / [[Forward (association football)#Second striker|SS]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1992|10|23|df=yes}} |2014 |2020<ref>{{cite web|url=http://www.football-italia.net/76935/official-morata-extends-juve-deal|title=Official: Morata extends Juve deal|publisher=Football Italia|accessdate=10 December 2015|date=10 December 2015}}</ref> |{{flagicon|ESP}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] |€20M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/juve/en/news/morata-completes-juventus-switch|title=Morata signs for Juventus|publisher=juventus.com|accessdate=15 May 2015}}</ref> | |- |16 |[[Хуан Куадрадо]] |{{flagicon|COL}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Defender (association football)#Wing-back|RWB]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1988|5|26|df=yes}} |2015 |2016 |{{flagicon|ENG}} [[ФК Челси|Челси]] |€1.5M<ref>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/cuadrado-joins-juventus-on-loan.php www.juventus.com]</ref> |Под наем |- |17 |[[Марио Манджукич]] |{{flagicon|CRO}} |[[Forward (association football)#Striker|ST]] / [[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1986|5|21|df=yes}} |2015 |2019 |{{flagicon|ESP}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] |€19M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/d5483d7b-b923-4bdb-a43f-46589d957f65/comunicato+22062015+mandzukic+eng.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=d5483d7b-b923-4bdb-a43f-46589d957f65|title=Agreement with Atletico Madrid for the Acquisition of the player Mario Mandzukic|publisher=juventus.com|accessdate=22 June 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150622204536/http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/d5483d7b-b923-4bdb-a43f-46589d957f65/comunicato+22062015+mandzukic+eng.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=d5483d7b-b923-4bdb-a43f-46589d957f65|archive-date=2015-06-22|url-status=dead|архив_дата=2015-06-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150622204536/http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/d5483d7b-b923-4bdb-a43f-46589d957f65/comunicato+22062015+mandzukic+eng.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=d5483d7b-b923-4bdb-a43f-46589d957f65}}</ref> | |- |21 |[[Пауло Дибала]] |{{flagicon|ARG}} |[[Forward (association football)#Striker|ST]] / [[Нападател (футбол)|ЦН]] / [[Forward (association football)#Second striker|SS]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1993|11|15|df=yes}} |2015 |2020 |{{flagicon|ITA}} [[ССД Палермо|Палермо]] |€32M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/2415f0d0-9cb1-4394-bb43-0b49efd52466/comunicato+04062015+dybala+ita.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=2415f0d0-9cb1-4394-bb43-0b49efd52466|title=Accordo con il Palermo per l'aquisizione del calciatore Paulo Dybala|publisher=juventus.com|accessdate=6 June 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150630181915/http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/2415f0d0-9cb1-4394-bb43-0b49efd52466/comunicato+04062015+dybala+ita.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=2415f0d0-9cb1-4394-bb43-0b49efd52466|archive-date=2015-06-30|url-status=dead|архив_дата=2015-06-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150630181915/http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/2415f0d0-9cb1-4394-bb43-0b49efd52466/comunicato+04062015+dybala+ita.pdf?MOD=AJPERES&CACHEID=2415f0d0-9cb1-4394-bb43-0b49efd52466}}</ref> | |- |39 |[[Андреа Фавили]] |{{flagicon|ITA}} |[[Нападател (футбол)|НП]] / [[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{birth date and age2|2016|6|30|1997|5|17|df=yes}} |2015 |2016 |{{flagicon|ITA}} [[АС Ливорно Калчо|Ливорно]] |€0.15M<ref>{{cite web|url=http://www.juventus.com/it/news/news/2014/i-movimenti-di-mercato.php|title=I movimenti di mercato|publisher=juventus.com|accessdate=1 March 2016|language=Italian}}</ref> |Под наем |} == Трансфери == === Привлечени === ==== Лято 2015 ==== {| class="wikitable sortable" ! style="width:80px;" |Дата ! style="width:30px;" |{{tooltip|Пост|Позиция}} ! style="width:180px;" |Играч ! style="width:20px;" |{{tooltip|Въз.|Age on the day of the transfer}} ! style="width:180px;" |Привлечен от ! style="width:120px;" class="unsortable" |Цена ! style="width:250px;" class="unsortable" |Бележка ! style="width:20px;" |Източник |- |4 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ARG}} [[Пауло Дибала]] | align="center" |{{Age|1993|11|15|2015|6|4}} |{{flagicon|ITA}} [[ССД Палермо|Палермо]] | align="center" |€32M + €8M в бонуси | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/italiano/comunicati/2015/comunicato%2004062015%20dybala%20ita.pdf] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160316151931/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/italiano/comunicati/2015/comunicato%2004062015%20dybala%20ita.pdf|date=2016-03-16}}</small> |- |9 юни 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|GER}} [[Сами Кедира]] | align="center" |{{Age|1987|04|04|2015|6|9}} |{{flagicon|ESP}} [[Реал Мадрид КФ|Реал Мадрид]] | align="center" |''Свободен агент'' | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/khedira-bianconero.php]</small> |- |22 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|CRO}} [[Марио Манджукич]] | align="center" |{{Age|1986|05|21|2015|6|22}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК Атлетико (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | align="center" |€19M + €2M в бонуси | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/italiano/comunicati/2015/comunicato+22062015+ronaldo+ita.pdf]{{Dead link|date=January 2022|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</small> |- |1 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Даниеле Ругани]] | align="center" |{{Age|1994|7|29|2015|7|1}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Емполи|Емполи]] | align="center" | | align="center" |Върнат от наем |<small>[http://www.juventus.com/juve/en/news/juventus-complete-full-rugani-purchase]</small> |- |3 юли 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|BRA}} [[Норберто Мурара Нето|Нето]] | align="center" |{{Age|1989|07|19|2015|7|3}} |{{flagicon|ITA}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] | align="center" |''Свободен агент'' | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/neto-joins-juventus.php]</small> |- |7 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Симоне Дзадза]] | align="center" |{{Age|1991|06|25|2015|7|7}} |{{flagicon|ITA}} [[УС Сасуоло Калчо|Сасуоло]] | align="center" |€18M | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/zaza-joins-juventus.php]</small> |- |13 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ARG}} [[Гуидо Вадала]] | align="center" |{{Age|1997|2|8|2015|7|13}} |{{flagicon|ARG}} [[ФК Бока Хуниорс|Бока Хуниорс]] | align="center" |€3.5M | align="center" |Под наем до 2017 |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/muchas-gracias-carlos.php]</small> |- |20 август 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|BRA}} [[Алекс Сандро]] | align="center" |{{Age|1991|1|26|2015|8|20}} |{{flagicon|POR}} [[ФК Порто|Порто]] | align="center" |€26M | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2020082015%20alexsandro%20eng.pdf] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160127223533/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2020082015%20alexsandro%20eng.pdf|date=2016-01-27}}</small> |- |25 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]] | align="center" |{{Age|1988|5|26|2015|8|25}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Челси|Челси]] | align="center" |€1.5M | align="center" |Под наем до 2016 |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/cuadrado-joins-juventus-on-loan.php]</small> |- |31 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|GAB}} [[Марио Лемина]] | align="center" |{{Age|1993|9|1|2015|8|31}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] | align="center" |€0.5M + €1M в бонуси | align="center" |Под наем до 2016, с опция за закупуване срещу допълнително €9,5М |<small>[http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2031082015%20accordi%20marsiglia%20eng.pdf]</small> |- |31 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|BRA}} [[Ернанес]] | align="center" |{{Age|1985|5|29|2015|8|31}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Интер|Интернационале]] | align="center" |€11M + €2M в бонуси | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/hernanes-signs-for-juventus-.php]</small> |} === Напуснали === {| class="wikitable sortable" ! style="width:80px;" |Дата ! style="width:30px;" |{{tooltip|Пост|Позиция}} ! style="width:180px;" |Играч ! style="width:20px;" |{{tooltip|Въз.|Age on the day of the transfer}} ! style="width:180px;" |Напуснал в ! style="width:120px;" class="unsortable" |Цена ! style="width:250px;" class="unsortable" |Бележка ! style="width:20px;" |Източник |- |30 юни 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Ромуло]] | align="center" |{{Age|1987|05|22|2015|6|30}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Верона|Елас Верона]] | align="center" | | align="center" |Върнат от наем |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2014/romulo-completes-juventus-move.php]</small> |- |30 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Алесандро Матри]] | align="center" |{{Age|1984|08|19|2015|6|30}} |{{flagicon|ITA}} [[АК Милан|Милан]] | align="center" | | align="center" |Върнат от наем |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2014/matri-returns-to-juventus.php]</small> |- |3 юли 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Марко Сторари]] | align="center" |{{Age|1977|01|07|2015|7|3}} |{{flagicon|ITA}} [[Каляри Калчо|Каляри]] | align="center" |''Свободен агент'' | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/storari-departs-after-five-unforgettable-years.php]</small> |- |6 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Андреа Пирло]] | align="center" |{{Age|1979|05|19|2015|7|6}} |{{flagicon|USA}} [[ФК Ню Йорк Сити|Ню Йорк Сити]] | align="center" |''Свободен агент'' | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/thanks-for-everything-maestro.php]</small> |- |8 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Лука Мароне]] | align="center" |{{Age|1990|03|28|2015|7|8}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/marrone-joins-carpi-on-loan.php]</small> |- |10 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Анджело Огбона]] | align="center" |{{Age|1988|05|23|2015|7|10}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |€11M | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/ogbonna-departs-for-west-ham.php]{{Dead link|date=January 2022|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</small> |- |13 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ARG}} [[Карлос Тевес]] | align="center" |{{Age|1984|2|5|2015|7|13}} |{{flagicon|ARG}} [[ФК Бока Хуниорс|Бока Хуниорс]] | align="center" |€6.5M | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/muchas-gracias-carlos.php]</small> |- |28 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|CHI}} [[Артуро Видал]] | align="center" |{{Age|1987|05|22|2015|7|28}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | align="center" |€37M+3M в бонуси | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/vidal-completes-move-to-bayern-munich.php]</small> |- |11 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Симоне Пепе]] | align="center" |{{Age|1983|08|30|2015|8|11}} |{{flagicon|ITA}} [[АК Киево|Киево]] | align="center" |''Свободен агент'' | align="center" | |<small>[http://www.chievoverona.it/en/news/official-simone-pepe-coming-chievoverona] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305074148/http://www.chievoverona.it/en/news/official-simone-pepe-coming-chievoverona|date=2016-03-05}}</small> |- |27 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ESP}} [[Фернандо Йоренте]] | align="center" |{{Age|1985|2|26|df=yes}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК Севиля|Севиля]] | align="center" |''Свободен агент'' | align="center" | |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/llorente-completes-move-to-sevilla-.php]</small> |- |30 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|FRA}} [[Кингсли Коман]] | align="center" |{{Age|1996|06|13|2015|8|30}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] | align="center" |€7M | align="center" |Под наем до 2017, с опция за закупуване срещу допълнително €21M |<small>[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/coman-completes-loan-move-to-bayern.php]</small> |- |31 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|CHI}} [[Маурисио Исла]] | align="center" |{{Age|1988|6|12|2015|8|31}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016, с опция за закупуване срещу допълнително €7M |<small>[http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2031082015%20accordi%20marsiglia%20eng.pdf]</small> |- |31 август 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Паоло Де Челие]] | align="center" |{{Age|1986|9|17|2015|8|31}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |<small>[http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2031082015%20accordi%20marsiglia%20eng.pdf]</small> |} ==== Други привлечени ==== {| class="wikitable sortable" ! style="width:80px;" |Дата ! style="width:30px;" |{{tooltip|Пост|Позиция}} ! style="width:180px;" |Играч ! style="width:20px;" |{{tooltip|Въз.|Age on the day of the transfer}} ! style="width:180px;" |Привлечен от ! style="width:120px;" class="unsortable" |Цена ! style="width:250px;" class="unsortable" |Бележка ! style="width:20px;" |Източник |- |23 юни 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ARG}} [[Роберто Перейра]] | align="center" |{{Age|1991|1|7|2015|6|23}} |{{flagicon|ITA}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | align="center" |€14M | align="center" |Bought out loan from Udinese |[http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/675f0500-6324-499f-8938-a42a3176fd95/comunicato+23062015+pereyra+eng.pdf?MOD=AJPERES] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150623232858/http://www.juventus.com/wps/wcm/connect/675f0500-6324-499f-8938-a42a3176fd95/comunicato+23062015+pereyra+eng.pdf?MOD=AJPERES |date=2015-06-23 }} |- |25 юни 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Лука Барлоко]] | align="center" |{{Age|1995|2|20|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Аталанта БК|Аталанта]] | align="center" | | align="center" |Co-ownership termination |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |25 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Давиде Каис]] | align="center" |{{Age|1994|2|17|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Аталанта БК|Аталанта]] | align="center" | | align="center" |Co-ownership termination |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |25 юни 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Винченцо Фиорило]] | align="center" |{{Age|1990|1|13|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[УК Сампдория|Сампдория]] | align="center" | | align="center" |Co-ownership termination |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |25 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Ерик Ланини]] | align="center" |{{Age|1994|2|25|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[ССД Палермо|Палермо]] | align="center" | | align="center" |Co-ownership termination |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |25 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|SEN}} [[Маме Тиам]] | align="center" |{{Age|1992|10|9|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Виртус Ланчано]] | align="center" | | align="center" |Co-ownership termination |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |1 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|CHI}} [[Маурисио Исла]] | align="center" |{{Age|1988|6|23|2015|7|1}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]] | align="center" | | align="center" |Върнат от наем |[http://www.juventus.com/en/news/news/2014/isla-joins-qpr-on-loan.php] |- |1 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Федерико Матиело]] | align="center" |{{Age|1995|7|14|2015|7|1}} |{{flagicon|ITA}} [[АК Киево|Киево]] | align="center" | | align="center" |Върнат от наем |[http://www.juventus.com/en/news/news/2014/a-rundown-of-the-bianconeri-s-winter-transfer-window.php] |- |1 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|COL}} [[Андрес Тейо]] | align="center" |{{Age|1996|9|6|2015|7|1}} |{{flagicon|COL}} [[ФК Енвигадо|Енвигадо]] | align="center" |€1.2M | align="center" |Bought out loan from Envigado |[http://calcio.fanpage.it/andres-tello-il-nuovo-cuadrado-nella-primavera-della-juventus/] |- |15 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Алберто Чери]] | align="center" |{{Age|1996|4|16|2015|7|15}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Парма|Парма]] | align="center" |''Свободен агент'' | align="center" | |[http://football-italia.net/69239/official-juve-sign-cerri] |} ==== Други напуснали ==== {| class="wikitable sortable" ! style="width:80px;" |Дата ! style="width:30px;" |{{tooltip|Пост|Позиция}} ! style="width:180px;" |Играч ! style="width:20px;" |{{tooltip|Въз.|Age on the day of the transfer}} ! style="width:180px;" |Напуснал в ! style="width:120px;" class="unsortable" |Цена ! style="width:250px;" class="unsortable" |Бележка ! style="width:20px;" |Източник |- |25 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Доменико Берарди]] | align="center" |{{Age|1994|8|1|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[УС Сасуоло Калчо|Сасуоло]] | align="center" |€10M | align="center" |Прекратяване на договора |[http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2025062015%20berardi%20eng.pdf] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160316152128/http://www.juventus.com/media/native/investor-relations-docs/english/price-sensitive-press-releases/2015-2016/comunicato%2025062015%20berardi%20eng.pdf |date=2016-03-16 }} |- |25 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|GHA}} [[Ричмънд Боакие]] | align="center" |{{Age|1993|1|28|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Аталанта БК|Аталанта]] | align="center" | | align="center" |Прекратяване на договора |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |25 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Едоардо Черия]] | align="center" |{{Age|1995|5|26|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Аталанта БК|Аталанта]] | align="center" | | align="center" |Прекратяване на договора |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |25 юни 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Симоне Емануело]] | align="center" |{{Age|1994|4|25|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Аталанта БК|Аталанта]] | align="center" | | align="center" |Прекратяване на договора |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |25 юни 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Едоардо Голданига]] | align="center" |{{Age|1993|11|2|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[ССД Палермо|Палермо]] | align="center" | | align="center" |Прекратяване на договора |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |25 юни 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Симоне Русини]] | align="center" |{{Age|1996|3|20|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Тернана Калчо|Тернана]] | align="center" |€0.15M | align="center" |Прекратяване на договора |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |25 юни 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Алберто Либертаци]] | align="center" |{{Age|1992|1|1|2015|6|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Новара Калчо|Новара]] | align="center" | | align="center" |Прекратяване на договора |[http://www.juventus.com/it/news/news/2014/risoluzioni-di-compropriet-di-12-giocatori.php] |- |27 юни 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ROU}} [[Лауренциу Бранеску]] | align="center" |{{Age|1994|3|30|2015|6|27}} |{{flagicon|CYP}} [[АК Омония Никозия|Омония]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150711173114/http://www.omonoia.com.cy/?lang=GR&tab=&section=news&nid=3392] |- |1 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Кристиан Бунино]] | align="center" |{{Age|1996|8|27|2015|7|1}} |{{flagicon|ITA}} [[Про Верчели]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |<ref>{{cite web|url=http://www.fcprovercelli.it/news/prima-squadra/prima-squadra-news/794-mercato-tripla-operazione-con-la-juventus.html|title=MERCATO: TRIPLA OPERAZIONE CON LA JUVENTUS|publisher=F.C. Pro Vercelli 1892|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150203171613/http://www.fcprovercelli.it/news/prima-squadra/prima-squadra-news/794-mercato-tripla-operazione-con-la-juventus.html|date=2 February 2015|archivedate=3 February 2015|language=Italian}}</ref> |- |2 юли 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Алберто Бриньоли]] | align="center" |{{Age|1991|8|19|2015|7|2}} |{{flagicon|ITA}} [[УК Сампдория|Сампдория]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.sampdoria.it/lestremo-difensore-brignoli-al-doria-a-titolo-temporaneo/] |- |3 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Федерико Матиело]] | align="center" |{{Age|1995|7|14|2015|7|3}} |{{flagicon|ITA}} [[АК Киево|Киево]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.juventus.com/it/news/news/2015/mattiello-in-prestito-al-chievo.php] |- |3 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|SUI}} [[Джоел Унтерзее]] | align="center" |{{Age|1994|2|11|2015|7|3}} |{{flagicon|LIE}} [[ФК Вадуц|Вадуц]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.fcvaduz.li/Aktuell/News.aspx?shmid=395&shact=1793903&shmiid=bO1ilW6qTio__eql__] |- |8 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Филипо Пена]] | align="center" |{{Age|1995|3|24|2015|7|8}} |{{flagicon|ITA}} [[Виртус Ланчано]] | align="center" | | align="center" |Пълна собственост |<ref name="Penna">{{cite web|url=http://www.virtuslanciano.it/news/2905_speciale-calciomercato.html|title=Speciale Calciomercato: Arrivano a Lanciano a titolo definitivo Di Francesco, Penna e Di Benedetto|publisher=S.S. Virtus Lanciano 1924|accessdate=13 July 2015|date=8 July 2015|language=Italian|archive-date=23 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171023011033/http://www.virtuslanciano.it/news/2905_speciale-calciomercato.html|url-status=dead|архив_дата=2017-10-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171023011033/http://www.virtuslanciano.it/news/2905_speciale-calciomercato.html}}</ref> |- |8 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Марко ди Бенедето]] | align="center" |{{Age|1995|8|5|2015|7|8}} |{{flagicon|ITA}} [[Виртус Ланчано]] | align="center" | | align="center" |Пълна собственост |<ref name="Penna" /> |- |11 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|DEN}} [[Фредерик Сьоренсен]] | align="center" |{{Age|1992|4|14|2015|7|11}} |{{flagicon|GER}} [[1. ФК Кьолн]] | align="center" |€2.5M | align="center" | |[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/sorensen-signs-for-fc-koln.php] |- |11 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ESP}} [[Марсело Диало]] | align="center" |{{Age|1993|10|8|2015|7|11}} |{{flagicon|ESP}} [[Жирона ФК|Жирона]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.gironafc.cat/ca_ES/-/marcelo] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150924022442/http://www.gironafc.cat/ca_ES/-/marcelo |date=2015-09-24 }} |- |13 юли 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Никола Леали]] | align="center" |{{Age|1993|2|17|2015|7|13}} |{{flagicon|ITA}} [[Фрозиноне Калчо|Фрозиноне]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/leali-joins-frosinone-on-loan-.php] |- |14 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Николо Курций]] | align="center" |{{Age|1995|3|26|2015|7|14}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Понтедера|Понтедера]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.uspontedera.it/index.php?option=com_content&view=article&id=836:citti-e-curti-calciatori-granata&catid=7&Itemid=304] |- |14 юли 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Леонардо Чити]] | align="center" |{{Age|1995|7|14|2015|7|14}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Понтедера|Понтедера]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.uspontedera.it/index.php?option=com_content&view=article&id=836:citti-e-curti-calciatori-granata&catid=7&Itemid=304] |- |14 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ALB}} [[Елвис Кабаши]] | align="center" |{{Age|1994|2|20|2015|7|14}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Понтедера|Понтедера]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.uspontedera.it/index.php?option=com_content&view=article&id=893:ufficiale-kabashi-al-pontedera&catid=7:news-prima-squadra&Itemid=304] |- |15 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|GHA}} [[Алхасан Сума]] | align="center" |{{Age|1996|3|2|2015|7|15}} |{{flagicon|HUN}} [[ФК Фехервар|Видеотон]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.vidi.hu/2015/07/15/a-juventustol-igazolt-csatart-a-vidi.html] |- |16 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Грегорио Луперини]] | align="center" |{{Age|1994|2|10|2015|7|16}} |{{flagicon|ITA}} [[Про Верчели]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150724205146/http://www.fcprovercelli.it/news/prima-squadra/prima-squadra-news/1083-ufficiale-luperini-in-prestito-marconi-al-como.html] |- |18 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Андреа Скиавоне]] | align="center" |{{Age|1993|2|25|2015|7|18}} |{{flagicon|ITA}} [[АС Ливорно Калчо|Ливорно]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150722014624/http://www.livornocalcio.it/it-IT/Notizia/Ufficiale_Schiavone_nuovo_amaranto] |- |19 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Стефано Белтраме]] | align="center" |{{Age|1993|2|8|2015|7|19}} |{{flagicon|ITA}} [[Про Верчели]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.lastampa.it/2015/07/19/edizioni/biella/sport/stefano-beltrame-verso-la-pro-vercelli-voOc7Hgz2hklJUI6bEwBNM/pagina.html] |- |20 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|GRE}} [[Анастасиос Донис]] | align="center" |{{Age|1996|8|29|2015|7|20}} |{{flagicon|SUI}} [[ФК Лугано|Лугано]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150724124302/http://www.fclugano.com/?4073%2Fpunta-greca-40via-juve41-a-lugano] |- |21 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Валерио Росети]] | align="center" |{{Age|1994|8|5|2015|7|21}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Чезена|Чезена]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150810015053/http://www.cesenacalcio.it/it/news/2015/07/21/lorenzo-rosseti-%C3%A8-un-giocatore-del-cesena-3509.html] |- |21 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Ерик Ланини]] | align="center" |{{Age|1994|2|25|2015|7|21}} |{{flagicon|ITA}} [[Виртус Ланчано]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.virtuslanciano.it/news/2931_ufficiale-tesserati-lanini-e-padovan.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150724122202/http://www.virtuslanciano.it/news/2931_ufficiale-tesserati-lanini-e-padovan.html |date=2015-07-24 }} |- |21 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Стефано Падован]] | align="center" |{{Age|1994|4|16|2015|7|21}} |{{flagicon|ITA}} [[Виртус Ланчано]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.virtuslanciano.it/news/2931_ufficiale-tesserati-lanini-e-padovan.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150724122202/http://www.virtuslanciano.it/news/2931_ufficiale-tesserati-lanini-e-padovan.html |date=2015-07-24 }} |- |22 юли 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Франческо Анакура]] | align="center" |{{Age|1994|8|1|2015|7|22}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Римини|Римини]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150724204943/http://www.riminicalcio.com/news/francesco_joyce_anacoura_nuovo_biancorosso] |- |23 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Леонардо Спинацола]] | align="center" |{{Age|1993|3|25|2015|7|23}} |{{flagicon|ITA}} [[Перуджа Калчо|Перуджа]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.juventus.com/en/news/news/2015/spinazzola-joins-perugia-on-loan-.php] |- |23 юли 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Винченцо Фиорило]] | align="center" |{{Age|1990|1|13|2015|7|23}} |{{flagicon|ITA}} [[Пескара Калчо|Пескара]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20151030054704/http://www.pescaracalcio.com/stagione/archivio-news/8463-calciomercato-fiorillo-mandragora-valoti-e-cappelluzzo.html] |- |24 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Карло Илари]] | align="center" |{{Age|1991|12|12|2015|7|24}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Сантарканджело|Сантарканджело]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20151126043506/http://santarcangelocalcio.net/?p=2181] |- |26 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|SEN}} [[Маме Тиам]] | align="center" |{{Age|1992|10|9|2015|7|26}} |{{flagicon|BEL}} [[Зьолте Варегем]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150924002333/http://www.essevee.be/nieuws.php?Article=1031] |- |27 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|Испания}} [[Пол Гарсия]] | align="center" |{{Age|1995|2|18|2015|7|27}} |{{flagicon|ITA}} [[Калчо Комо|Комо]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150811094538/http://www.calciocomo1907.it/news_details.php?id_news=2317] |- |29 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Алесандро Деграси]] | align="center" |{{Age|1996|3|21|2015|7|29}} |{{flagicon|ITA}} [[Делта Ровиго]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.giovanibianconeri.it/juve-ceduti-degrassi-e-giannarelli/] |- |29 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Андреа Джанарели]] | align="center" |{{Age|1996|12|1|2015|7|29}} |{{flagicon|ITA}} [[Пиза Калчо|Пиза]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.giovanibianconeri.it/juve-ceduti-degrassi-e-giannarelli/] |- |29 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Лоренцо Бенучи]] | align="center" |{{Age|1996|11|22|2015|7|29}} |{{flagicon|ITA}} [[Прато Калчо|Прато]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.acprato.it/Ufficializzato-il-prestito-di-Lorenzo-Benucci.htm] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160303061222/http://www.acprato.it/Ufficializzato-il-prestito-di-Lorenzo-Benucci.htm |date=2016-03-03 }} |- |30 юли 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Карло Пинсолио]] | align="center" |{{Age|1990|3|16|2015|7|30}} |{{flagicon|ITA}} [[АС Ливорно Калчо|Ливорно]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.livornocalcio.it/it-IT/Notizia/Presentazione_nuovi_acquisti_Livorno_Calcio_1] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160426035342/http://livornocalcio.it/it-IT/Notizia/Presentazione_nuovi_acquisti_Livorno_Calcio_1 |date=2016-04-26 }} |- |31 юли 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Матео Гербаудо]] | align="center" |{{Age|1995|5|10|2015|7|31}} |{{flagicon|ITA}} [[Карарезе Калчо|Карарезе]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |<ref name="CarrareseQuattro">{{cite web|url=http://www.carraresecalcio.it/quattro-acquisti-per-gli-azzurri/|title=Quattro acquisti per gli azzurri|publisher=Carrarese Calcio|date=31 July 2015|access-date=7 November 2015|language=Italian|archive-url=https://web.archive.org/web/20150923200713/http://www.carraresecalcio.it/quattro-acquisti-per-gli-azzurri/|archive-date=2015-09-23|url-status=dead|достъп_дата=2022-01-18|архив_дата=2015-09-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150923200713/http://www.carraresecalcio.it/quattro-acquisti-per-gli-azzurri/}}</ref> |- |31 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Кристън Таванти]] | align="center" |{{Age|1995|5|19|2015|7|31}} |{{flagicon|ITA}} [[Карарезе Калчо|Карарезе]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |<ref name="CarrareseQuattro" /> |- |31 юли 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Лука Барлоко]] | align="center" |{{Age|1995|2|20|2015|7|31}} |{{flagicon|ITA}} [[Карарезе Калчо|Карарезе]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |<ref name="CarrareseQuattro" /> |- |31 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Давиде Каис]] | align="center" |{{Age|1994|2|17|2015|7|31}} |{{flagicon|ITA}} [[Карарезе Калчо|Карарезе]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |<ref name="CarrareseQuattro" /> |- |31 юли 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|SUI}} [[Зоран Йосипович]] | align="center" |{{Age|1995|8|25|2015|7|31}} |{{flagicon|SUI}} [[ФК Лугано|Лугано]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016, прекратен на 12 януари 2016 |[http://www.fclugano.com/?2647/josipovic-dalla-juventus-al-lugano][http://www.juventus.com/en/news/news/2016/-winter-transfer-window-round-up-.php] |- |4 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|BRA}} [[Габриел Пирес]] | align="center" |{{Age|1993|9|18|2015|8|4}} |{{flagicon|ESP}} [[КД Леганес|Леганес]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.mundodeportivo.com/futbol/20150804/201105067354/el-brasileno-gabriel-llega-al-leganes-cedido-por-la-juventus.html] |- |6 август 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Назарено Белфасти]] | align="center" |{{Age|1993|7|15|2015|8|6}} |{{flagicon|ITA}} [[Фералписало]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.feralpisalo.it/breaking/feralpisalo-comunicato-ufficiale-17/] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170729171448/http://www.feralpisalo.it/breaking/feralpisalo-comunicato-ufficiale-17/ |date=2017-07-29 }} |- |15 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|SEN}} [[Мбайе Диане]] | align="center" |{{Age|1991|10|28|2015|8|15}} |{{flagicon|HUN}} [[ФК Уйпещ|Уйпещ]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.ujpestfc.hu/hirek/hir/csatart_igazoltunk] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220118151814/http://ujpestfc.hu/hirek/hir/csatart_igazoltunk |date=2022-01-18 }} |- |17 август 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Алберто Галинета]] | align="center" |{{Age|1994|3|30|2015|8|17}} |{{flagicon|BEL}} [[Серкъл Брюж КСВ|Брюж]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.cerclebrugge.be/nl/nieuws/detail/inkomende-transfer-albert/1448] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923202124/http://www.cerclebrugge.be/nl/nieuws/detail/inkomende-transfer-albert/1448 |date=2015-09-23 }} |- |19 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|NOR}} [[Ваджеба Сакор]] | align="center" |{{Age|1996|4|14|2015|8|19}} |{{flagicon|BEL}} [[КВК Вестерло|Вестерло]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20160304095732/http://www.kvcwesterlo.be/a-kern/nieuws/item/1211-vajebah-sakor-versterkt-kemphanen] |- |21 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Алберто Чери]] | align="center" |{{Age|1996|4|16|2015|8|21}} |{{flagicon|ITA}} [[Каляри Калчо|Каляри]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.cagliaricalcio.com/news/ultimissime/14000/alberto-cerri-al-cagliari] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150822163538/http://www.cagliaricalcio.com/news/ultimissime/14000/alberto-cerri-al-cagliari |date=2015-08-22 }} |- |23 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Давиде Арас]] | align="center" |{{Age|1998|4|2|2015|8|23}} |{{flagicon|ITA}} [[Каляри Калчо|Каляри]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.cagliaricalcio.com/news/ultimissime/14004/amichevole-con-la-primavera] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150926011057/http://www.cagliaricalcio.com/news/ultimissime/14004/amichevole-con-la-primavera |date=2015-09-26 }} |- |25 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|Colombia}} [[Андрес Тейо]] | align="center" |{{Age|1996|9|6|2015|8|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Каляри Калчо|Каляри]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.cagliaricalcio.com/news/ultimissime/14015/tello-al-cagliari] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150826203135/http://www.cagliaricalcio.com/news/ultimissime/14015/tello-al-cagliari |date=2015-08-26 }} |- |25 август 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Федерико Джовани]] | align="center" |{{Age|1997|8|21|2015|8|25}} |{{flagicon|ITA}} [[Делта Ровиго]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://deltacalciorovigo.it/index.php/1-squadra/item/52-nuovo-arrivo-dalla-juventus]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} |- |26 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|MAR}} [[Юнес Марзук]] | align="center" |{{Age|1996|3|2|2015|8|25}} |{{flagicon|BEL}} [[КВК Вестерло|Вестерло]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150902010041/http://kvcwesterlo.be/a-kern/nieuws/item/1224-younes-bnou-marzouk-versterkt-aanvalslinie] |- |26 август 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Матео Ливиеро]] | align="center" |{{Age|1993|4|13|2015|8|26}} |{{flagicon|ITA}} [[УС Лече|Лече]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.uslecce.it/news/285595831814/formalizzata-l-intesa-con-liviero] |- |29 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Франческо Марджота]] | align="center" |{{Age|1993|7|15|2015|8|29}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Сантарканджело|Сантарканджело]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |<ref>{{cite news|url=http://santarcangelocalcio.net/?p=2643|title=Benvenuto Francesco Margiotta!|date=29 August 2015|accessdate=29 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20151126054607/http://santarcangelocalcio.net/?p=2643|archive-date=2015-11-26|publisher=Santarcangelo Calcio|language=Italian|url-status=dead}}</ref> |- |31 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Кристиан Паскуато]] | align="center" |{{Age|1989|7|20|2015|8|31}} |{{flagicon|ITA}} [[АС Ливорно Калчо|Ливорно]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20151117024441/http://www.livornocalcio.it/it-IT/Notizia/Pasquato_e_Cazzola_nuovi_giocatori_amaranto] |- |31 август 2015 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Кристиан Бунино]] | align="center" |{{Age|1996|8|27|2015|8|31}} |{{flagicon|ITA}} [[АС Ливорно Калчо|Ливорно]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20160304061201/http://www.livornocalcio.it/it-it/notizia/Cristian_Bunino_al_Livorno] |- |31 август 2015 | align="center" |ВР |{{flagicon|ITA}} [[Тимъти Ноки]] | align="center" |{{Age|1990|7|7|2015|8|31}} |{{flagicon|ITA}} [[Карарезе Калчо|Карарезе]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150904075423/http://www.carraresecalcio.it/bentornato-timothy/] |- |31 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Микеле Кавион]] | align="center" |{{Age|1994|12|8|2015|8|31}} |{{flagicon|ITA}} [[Карарезе Калчо|Карарезе]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20151106095211/http://www.carraresecalcio.it/michele-cavion-alla-carrarese/] |- |31 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Фаусто Роси]] | align="center" |{{Age|1990|12|3|2015|8|31}} |{{flagicon|ITA}} [[Про Верчели]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://archive.today/20150831183524/http://www.fcprovercelli.it/news/prima-squadra/prima-squadra-news/1187-ufficiale-rossi-in-prestito-bunino-torna-alla-juventus.html] |- |31 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|LIE}} [[Марсел Бюхел]] | align="center" |{{Age|1991|3|18|2015|8|31}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Емполи|Емполи]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150924000513/http://www.empolicalcio.net/Preso-Buchel.htm] |- |31 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|NED}} [[Уасим Боуи]] | align="center" |{{Age|1993|6|11|2015|8|31}} |{{flagicon|NED}} [[ПЕК Зволе|Зволе]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150924070710/http://www.peczwolle.nl/nl/nieuwsarchief/ouasim-bouy-op-huurbasis-naar-pec-zwolle2015-08-31] |- |31 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|Литва}} [[Викинтас Сливка]] | align="center" |{{Age|1995|4|29|2015|8|31}} |{{flagicon|NED}} [[ФК Ден Бош|Ден Бош]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150924011057/http://www.fcdenbosch.nl/Nieuws/9/4870/FC%20DEN%20BOSCH%20HUURT%20VYKINTAS%20SLIVKA%20VAN%20JUVENTUS/?siteID=1] |- |31 август 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ROU}} [[Влад Марин]] | align="center" |{{Age|1995|3|15|2015|8|31}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Римини|Римини]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.riminicalcio.com/news/vladut-nicolae-marin-al-rimini] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304104644/http://www.riminicalcio.com/news/vladut-nicolae-marin-al-rimini |date=2016-03-04 }} |- |31 август 2015 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|AUS}} [[Джеймс Троизи]] | align="center" |{{Age|1988|7|3|2015|8|31}} |{{flagicon|SAU}} [[Ал Итихад Джеда|Итихад]] | align="center" |''Свободен агент'' | align="center" | |[https://www.theguardian.com/football/2015/sep/01/socceroo-james-troisi-signs-with-asian-giants-al-ittihad] |- |31 август 2015 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ISL}} [[Хьордюр Магнусон]] | align="center" |{{Age|1993|2|11|2015|8|31}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Чезена|Чезена]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[https://web.archive.org/web/20150907185559/http://www.cesenacalcio.it/it/news/2015/08/31/hordur-magnusson-ritorna-cesena-3736.html] |} <small>Общ разход: €125,700,000</small> <small>Общи приходи: €74,000,000</small> Нетен доход: {{decrease}} €51,700,000 === Зима 2015–16 === ==== Привлечени ==== {| class="wikitable sortable" ! style="width:80px;" |Дата ! style="width:30px;" |{{tooltip|Пост|Пост}} ! style="width:180px;" |Играч ! style="width:20px;" |{{tooltip|Въз.|Age on the day of the transfer}} ! style="width:180px;" |Напуснал в ! style="width:120px;" class="unsortable" |Цена ! style="width:250px;" class="unsortable" |Бележка ! style="width:20px;" |Източник |- |9 януари 2016 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Алесио ди Масимо]] | align="center" |{{Age|1996|5|7|2016|1|9}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Сант'Омеро|Сант'Омеро]] | align="center" |€0.3M | align="center" |Под наем до 2016 г., с опция за закупуване |[http://santomerocalcio.com/2016/01/09/ufficiale-di-massimo-in-prestito-dal-santomero-alla-juventus/] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160109224322/http://santomerocalcio.com/2016/01/09/ufficiale-di-massimo-in-prestito-dal-santomero-alla-juventus/ |date=2016-01-09 }} |- |12 януари 2016 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Джакомо Галваньо]] | align="center" |{{Age|2000|7|1|2016|1|12}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Фосано|Фосано]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 г., с опция за закупуване |[http://www.fossanocalcio.it/news/giovanili/item/2332-il-fossano-lancia-galvagno-e-della-juventus] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160216174449/http://www.fossanocalcio.it/news/giovanili/item/2332-il-fossano-lancia-galvagno-e-della-juventus |date=2016-02-16 }} |- |19 януари 2016 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Роландо Мандрагора]] | align="center" |{{Age|1997|6|29|2016|1|9}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Дженоа|Дженоа]] | align="center" |€6M + €6M в бонуси | align="center" | |[http://www.juventus.com/en/news/news/2016/-mandragora-completes-juventus-move-.php] |} ==== Напуснали ==== {| class="wikitable sortable" ! style="width:80px;" |Дата ! style="width:30px;" |{{tooltip|Пост|Пост}} ! style="width:180px;" |Играч ! style="width:20px;" |{{tooltip|Въз.|Age on the day of the transfer}} ! style="width:180px;" |Напуснал в ! style="width:120px;" class="unsortable" |Цена ! style="width:250px;" class="unsortable" |Бележка ! style="width:20px;" |Източник |- |7 януари 2016 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Стефано Барили]] | align="center" |{{Age|1997|3|24|2016|1|7}} |{{flagicon|ITA}} [[Кореджесе Калчо|Кореджесе]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.correggese.it/leggi_news.php?id=3832] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160207110545/http://www.correggese.it/leggi_news.php?id=3832 |date=2016-02-07 }} |- |12 януари 2016 | align="center" |НП |{{flagicon|SUI}} [[Зоран Йосипович]] | align="center" |{{Age|1995|8|25|2016|1|12}} |{{flagicon|SUI}} [[ФК Аарау]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://fcaarau.ch/news/josipovic-wechselt-leihweise-zu-aarau/] |- |14 януари 2016 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Матия Витале]] | align="center" |{{Age|1997|10|1|2016|1|14}} |{{flagicon|ITA}} [[Виртус Ланчано]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 г., с опция за закупуване |[http://www.virtuslanciano.it/news/3240_speciale-calciomercato.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126082444/http://www.virtuslanciano.it/news/3240_speciale-calciomercato.html |date=2016-01-26 }} |- |14 януари 2016 | align="center" |НП |{{flagicon|ITA}} [[Кинг Пол Акпан Удо|Кинг Удо]] | align="center" |{{Age|1997|9|5|2016|1|14}} |{{flagicon|ITA}} [[Виртус Ланчано]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 г., с опция за закупуване |[http://www.virtuslanciano.it/news/3240_speciale-calciomercato.html] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160126082444/http://www.virtuslanciano.it/news/3240_speciale-calciomercato.html |date=2016-01-26 }} |- |19 януари 2016 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Роландо Мандрагора]] | align="center" |{{Age|1997|6|29|2016|1|19}} |{{flagicon|ITA}} [[Пескара Калчо|Пескара]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.juventus.com/en/news/news/2016/-mandragora-completes-juventus-move-.php] |- |28 януари 2016 | align="center" |ПЗ |{{flagicon|ITA}} [[Лука Мароне]] | align="center" |{{Age|1997|6|29|2016|1|19}} |{{flagicon|ITA}} [[ФК Верона|Елас Верона]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.juventus.com/en/news/news/2016/-mandragora-completes-juventus-move-.php] |- |1 февруари 2016 | align="center" |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} [[Рикардо Санторо]] | align="center" |{{Age|1995|10|11|2016|2|1}} |{{flagicon|ITA}} [[АСД Калчо Киери 1955|Киери]] | align="center" | | align="center" |Под наем до 2016 |[http://www.juventus.com/en/news/news/2016/-winter-transfer-window-round-up-.php] |} <small>Общ разход: €6,000,000</small> <small>Общи приход: €0</small> Нетен доход: {{decrease}} €6,000,000 == Предсезонна поготовка == {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''Приятелски'''|дата=[[25 юли]] [[2015]]|отбор1=[[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] {{Флагче|Германия}}|резултат=2 – 0|отбор2={{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]|място=[[Санкт Гален]], [[Швейцария]]|стадион=[[АФГ Арена]]|час=19:05 CEST|голове1=[[Пиер-Емерик Обамеянг|Обамеянг]] {{гол|40}}<br>[[Марко Ройс|Ройс]] {{гол|64}}|подробности=[http://www.goal.com/en/match/borussia-dortmund-vs-juventus/2038873 Доклад]|голове2=|зрители=18 300|съдия={{Флагче|Швейцария}} [[Адриен Жакоте]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''Приятелски'''|дата=[[29 юли]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]] {{Флагче|Полша}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]|място=[[Гданск]], [[Полша]]|стадион=[[ПГЕ Арена Гданск]]|час=17:00 CEST|голове1=[[Адам Букса|Букса]] {{гол|82}}|голове2=[[Пол Погба|Погба]] {{гол|4}}<br>[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|90}}|зрители=26 000|съдия={{Флагче|Полша}} [[Доминик Суликовски]]|подробности=[http://www.goal.com/en/match/borussia-dortmund-vs-juventus/2038873 Доклад]}} == Суперкупа на Италия == {{Основна|Суперкупа на Италия 2015}}{{footballbox collapsible|дата=[[8 август]] [[2015]]|час=14:00 CEST|етап=|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[СС Лацио|Лацио]]|голове1=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|69}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|73}}|голове2=|стадион=[[Шанхай Стейдиъм]]|място=[[Шанхай]]|зрители=30 000|съдия=[[Лука Банти]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/supercoppa-tim/match-report/2015-16/FINAL/UNI/1/JUVLAZ Доклад]}} == Серия А == Новият сезон в Серия А започва на 22 август 2015 г. Първият мач на Ювентус е на 23 август. {{footballbox collapsible|дата=[[23 август]] [[2015]]|час=18:00 CEST|етап='''1'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[Удинезе Калчо|Удинезе]]|голове1=[[Симоне Падоин|Падоин]] {{жълт|39}}|голове2=[[Иван Пирис|Пирис]] {{жълт|15}}<br>[[Томас Херто|Херто]] {{жълт|35}}<br>[[Сирил Теро|Теро]] {{гол|78}}<br>[[Али Аднан Казим|Аднан]] {{жълт|80}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=38 697|съдия=[[Паоло Мацолени]]|П/Р/З=З|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/1/JUVUDI Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[30 август]] [[2015]]|час=18:00 CEST|етап='''2'''<br>кръг|отбор1=[[АС Рома|Рома]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Миралем Пянич|Пянич]] {{жълт|57}} , {{гол|61}}<br>[[Даниеле Де Роси|Де Роси]] {{жълт|63}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{жълт|76}} , {{гол|79}}|голове2=[[Пол Погба|Погба]] {{жълт|22}}<br>[[Джорджо Киелини|Киелини]] {{жълт|37}}<br>[[Рубиньо]] {{червен|0|65}}<br>[[Патрис Евра|Евра]] {{червен|2|74|77}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|87}}|стадион=[[Стадио Олимпико]]|място=[[Рим]]|съдия=[[Никола Рицоли]]|П/Р/З=З|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/2/ROMJUV Доклад]|зрители=55 040}} {{footballbox collapsible|дата=[[12 септември]] [[2015]]|час=20:45 CEST|етап='''3'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[АК Киево|Киево]]|голове1=[[Ернанес]] {{жълт|36}}<br>[[Алекс Сандро|Сандро]] {{жълт|49}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|83}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] {{жълт|90+1}}|голове2=[[Перпарим Хетемай|Хетемай]] {{гол|5}}<br>[[Лукас Кастро|Кастро]] {{жълт|21}}<br>[[Валтер Бирса|Бирса]] {{жълт|50}}<br>[[Бощян Цесар|Цесар]] {{жълт|78}}<br>[[Симоне Пепе|Пепе]] {{жълт|81}}<br>[[Албано Бидзари|Бидзари]] {{жълт|90+2}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=29 250|съдия=[[Марко Гуида]]|П/Р/З=Р|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/3/JUVCHI Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[20 септември]] [[2015]]|час=15:00 CEST|етап='''4'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Дженоа|Дженоа]]|резултат=0 – 2|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Армандо Ицо|Ицо]] {{червен|2|26|43}}<br>[[Блерим Джемайли|Джемайли]] {{жълт|50}}|голове2=[[Патрис Евра|Евра]] {{жълт|17}}<br>[[Еудженио Ламана|Ламана]] {{гол|37|авт.}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{гол|60}} [[Дузпа|(д.)]] , {{жълт|60}}<br>[[Марио Лемина|Лемина]] {{жълт|61}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{жълт|86}}|стадион=[[Луиджи Ферарис (стадион)|Луиджи Ферарис]]|място=[[Генуа]]|зрители=25 115|съдия=[[Паоло Валери]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/4/GENJUV Доклад]}}{{footballbox collapsible|дата=[[23 септември]] [[2015]]|час=20:45 CEST|етап='''5'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[Фрозиноне Калчо|Фрозиноне]]|голове1=[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{жълт|46}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{гол|50}} , {{жълт|67}}|голове2=[[Роберто Кривело|Кривело]] {{жълт|32}}<br>[[Данило Содимо|Содимо]] {{жълт|36}}<br>[[Алеандро Рози|Рози]] {{жълт|84}}<br>[[Леонардо Бланшард|Бланшард]] {{гол|90+2}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=36 646|съдия=[[Анджело Сервелера]]|П/Р/З=Р|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/5/JUVFRO Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[26 септември]] [[2015]]|час=20:45 CEST|етап='''6'''<br>кръг|отбор1=[[ССК Наполи|Наполи]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Лоренцо Инсине|Инсине]] {{гол|26}}<br>[[Фаузи Гулам|Гулам]] {{жълт|50}}<br>[[Хосе Мария Кайехон|Кайехон]] {{жълт|55}}<br>[[Гонсало Игуаин|Игуаин]] {{гол|62}}|голове2=[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{жълт|51}}<br>[[Патрис Евра|Евра]] {{жълт|53}}<br>[[Марио Лемина|Лемина]] {{гол|63}}<br>[[Симоне Падоин|Падоин]] {{жълт|87}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{жълт|90+3}}|стадион=[[Стадио Сан Паоло]]|място=[[Неапол]]|съдия=[[Даниеле Орсато]]|П/Р/З=З|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/6/NAPJUV Доклад]|зрители=40 311}} {{footballbox collapsible|дата=[[4 октомври]] [[2015]]|час=18:00 CEST|етап='''7'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Болоня|Болоня]]|голове1=[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|33}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|53}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Сами Кедира|Кедира]] {{гол|63}}<br>[[Марио Лемина|Лемина]] {{жълт|83}}|голове2=[[Антони Муние|Муние]] {{гол|5}} , {{жълт|45+1}}<br>[[Матия Дестро|Дестро]] {{жълт|40}}<br>[[Даниеле Гасталдело|Гасталдело]] {{жълт|42}}<br>[[Адам Мазина|Мазина]] {{жълт|50}}<br>[[Ерик Пулгар|Пулгар]] {{жълт|56}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=39 330|съдия=[[Паоло Мацолени]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/7/JUVBOL Доклад]}}{{footballbox collapsible|дата=[[18 октомври]] [[2015]]|час=20:45 CEST|етап='''[[Великото дерби на Италия|8]]'''<br>кръг|отбор1=[[Интер]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Фелипе Мело|Мело]] {{жълт|8}}<br>[[Марцело Брозович|Брозович]] {{жълт|78}}<br>[[Жоао Миранда|Миранда]] {{жълт|90+1}}|голове2=[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|7}}<br>[[Сами Кедира|Кедира]] {{жълт|11}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{жълт|16}}<br>[[Патрис Евра|Евра]] {{жълт|60}}<br>[[Джорджо Киелини|Киелини]] {{жълт|86}}|стадион=[[Джузепе Меаца (стадион)|Сан Сиро]]|място=[[Милано]]|зрители=79 154|съдия=[[Паоло Валери]]|П/Р/З=Р|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/8/INTJUV Доклад]}}{{footballbox collapsible|дата=[[25 октомври]] [[2015]]|час=15:00 CET|етап='''9'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[Аталанта БК|Аталанта]]|голове1=[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|28}} , {{жълт|61}}<br>[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|49}}<br>[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|51}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{Дузпа-пропуск}} 79'|голове2=[[Мартен де Рон|де Рон]] {{жълт|25}}<br>[[Алберто Граси|Граси]] {{жълт|54}}<br>[[Рафаел Толой|Толой]] {{червен|2|56|73}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=38 720|съдия=[[Марко ди Бело]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/9/JUVATA Доклад]}}{{footballbox collapsible|дата=[[28 октомври]] [[2015]]|час=20:45 CET|етап='''10'''<br>кръг|отбор1=[[УС Сасуоло Калчо|Сасуоло]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Федерико Пелузо|Пелузо]] {{жълт|13}}<br>[[Никола Сансоне|Сансоне]] {{гол|20}} , {{жълт|90+4}}<br>[[Джанлука Пеголо|Пеголо]] {{жълт|60}}<br>[[Доменико Берарди|Берарди]] {{жълт|68}}<br>[[Паоло Канаваро|Канаваро]] {{жълт|82}}|голове2=[[Джорджо Киелини|Киелини]] {{червен|2|4|39}}<br>[[Марио Лемина|Лемина]] {{жълт|18}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{жълт|77}}|стадион=[[Стадио Мапеи – Чита дел Трикольоре]]|място=[[Реджо нел'Емилия]]|съдия=[[Андреа Джервасони]]|П/Р/З=З|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/10/SASJUV Доклад]|зрители=20 570}} {{footballbox collapsible|дата=[[31 октомври]] [[2015]]|час=20:45 CET|етап='''[[Дерби дела Моле|11]]'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Торино|Торино]]|голове1=[[Пол Погба|Погба]] {{гол|19}} , {{жълт|81}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{жълт|27}}<br>[[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] {{гол|90+3}}|голове2=[[Африйе Акуа|Акуа]] {{жълт|21}}<br>[[Чезаре Бово|Бово]] {{жълт|21}} , {{гол|51}}<br>[[Даниеле Базели|Базели]] {{жълт|37}}<br>[[Давиде Дзапакоста|Дзапакоста]] {{жълт|76}}<br>[[Бруно Перес|Перес]] {{жълт|90}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=39 828|съдия=[[Джанлука Роки]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/11/JUVTOR Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[8 ноември]] [[2015]]|час=15:00 CET|етап='''12'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Емполи|Емполи]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Масимо Макароне|Макароне]] {{гол|19}}<br>[[Мариу Руи|Руи]] {{жълт|58}}<br>[[Раде Крунич|Крунич]] {{жълт|71}}|голове2=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|32}}<br>[[Патрис Евра|Евра]] {{гол|38}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{жълт|51}}<br>[[Джанлуиджи Буфон|Буфон]] {{жълт|60}}<br>[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|81}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|84}}|стадион=[[Стадио Карло Кастелани|Карло Кастелани]]|място=[[Емполи]]|зрители=14 693|съдия=[[Давиде Маса]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/12/EMPJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[21 ноември]] [[2015]]|час=20:45 CET|етап='''13'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[АК Милан|Милан]]|голове1=[[Стефано Стураро|Стураро]] {{жълт|28}}<br>[[Стефан Лихтщайнер|Лихтщайнер]] {{жълт|50}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|65}}|голове2=[[Юрай Куцка|Куцка]] {{жълт|31}}<br>[[Алекс (футболист)|Алекс]] {{жълт|53}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=40 841|съдия=[[Паоло Мацолени]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/13/JUVMIL Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[29 ноември]] [[2015]]|час=20:45 CET|етап='''14'''<br>кръг|отбор1=[[ССД Палермо|Палермо]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Аляж Струна|Струна]] {{жълт|50}}<br>[[Франко Васкес|Васкес]] {{жълт|76}}|голове2=[[Пол Погба|Погба]] {{жълт|25}}<br>[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|54}}<br>[[Андреа Бардзали|Бардзали]] {{жълт|61}}<br>[[Стефано Стураро|Стураро]] {{жълт|76}} , {{гол|89}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{гол|90+3}}|стадион=[[Стадио Ренцо Барбера|Ренцо Барбера]]|място=[[Палермо]]|зрители=25 737|съдия=[[Паоло Валери]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/14/PALJUV Доклад]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[4 декември]] [[2015]]|отбор1=[[СС Лацио|Лацио]]|резултат=0 – 2|място=[[Рим]]|стадион=[[Стадио Олимпико]]|час=20:45 CET|голове1=[[Сантяго Джентилети|Джентилети]] {{жълт|15}}<br>[[Маурисио]] {{жълт|37}}<br>[[Щефан Раду|Раду]] {{жълт|45+3}}<br>[[Марко Пароло|Пароло]] {{жълт|60}}<br>[[Мирослав Клозе|Клозе]] {{жълт|84}}|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/15/LAZJUV Доклад]|голове2=[[Сантяго Джентилети|Джентилети]] {{гол|7|авт.}}<br>[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{жълт|26}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|32}}<br>[[Алекс Сандро|Сандро]] {{жълт|68}}<br>[[Патрис Евра|Евра]] {{жълт|75}}|зрители=27 740|съдия=[[Лука Банти]]|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]}} {{footballbox collapsible|дата=[[13 декември]] [[2015]]|час=20:45 CET|етап='''16'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]|голове1=[[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] {{гол|6}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{жълт|52}}<br>[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{жълт|72}} , {{гол|80}} <br>[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|75}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|90+1}}|голове2=[[Йосип Иличич|Иличич]] {{гол|3}} [[Дузпа|(д.)]] , {{жълт|68}}<br>[[Маркос Алонсо|Алонсо]] {{жълт|34}}<br>[[Борха Валеро|Валеро]] {{жълт|57}}<br>[[Матиас Весино|Весино]] {{жълт|72}}<br>[[Мануел Паскуал|Паскуал]] {{жълт|90+1}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=38 044|съдия=[[Даниеле Орсато]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/16/JUVFIO Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[20 декември]] [[2015]]|час=12:30 CET|етап='''17'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Карпи 1909|Карпи]]|резултат=2 – 3|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Марко Бориело|Бориело]] {{гол|15}}<br>[[Габриел Силва|Силва]] {{жълт|78}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{гол|90+2|авт.}}|голове2=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|18||41}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{гол|50}}|стадион=[[Стадио Алберто Бралия|Алберто Бралия]]|място=[[Модена]]|зрители=17 755|съдия=[[Пиеро Джакомели]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/17/CARJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[6 януари]] [[2016]]|час=15:00 CET|етап='''18'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Верона|Елас Верона]]|голове1=[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|8}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{гол|45}}<br>[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|45+2}}<br>[[Алекс Сандро|Сандро]] {{жълт|59}}<br>[[Стефано Стураро|Стураро]] {{жълт|80}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{гол|82}}|голове2=[[Лиандро Греко|Греко]] {{жълт|24}}<br>[[Емил Хатълфредсон|Хатълфредсон]] {{жълт|48}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=40 171|съдия=[[Джанпаоло Калварезе]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/18/JUVVER Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[10 януари]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''19'''<br>кръг|отбор1=[[УК Сампдория|Сампдория]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Антонио Касано|Касано]] {{гол|64}}<br>[[Матиа Касани|Касани]] {{жълт|67}}<br>[[Карлос Карбонеро|Карбонеро]] {{жълт|90+2}}<br>[[Никлас Мойсандер|Мойсандер]] {{червен|0|90+4}}|голове2=[[Пол Погба|Погба]] {{гол|17}} , {{жълт|47}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{жълт|39}}<br>[[Сами Кедира|Кедира]] {{гол|46}} , {{жълт|90}}<br>[[Ернанес]] {{жълт|88}}|стадион=[[Луиджи Ферарис (стадион)|Луиджи Ферарис]]|място=[[Генуа]]|зрители=25 024|съдия=[[Паоло Мацолени]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/19/SAMJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[17 януари]] [[2016]]|час=15:00 CET|етап='''20'''<br>кръг|отбор1=[[Удинезе Калчо|Удинезе]]|резултат=0 – 4|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Емануел Агиеманг-Баду|Баду]] {{жълт|13}}<br>[[Данило Ларангейра|Данило]] {{червен|0|25}}|голове2=[[Джорджо Киелини|Киелини]] {{жълт|11}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|15||26}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Сами Кедира|Кедира]] {{гол|18}}<br>[[Алекс Сандро|Сандро]] {{гол|42}}|стадион=[[Стадио Фриули]]|място=[[Удине]]|зрители=25 467|съдия=[[Джанлука Роки]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/20/UDIJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[24 януари]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''21'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[АС Рома|Рома]]|голове1=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{жълт|50}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|77}}<br>[[Патрис Евра|Евра]] {{жълт|88}}|голове2=[[Даниеле Де Роси|Де Роси]] {{жълт|9}}<br>[[Антонио Рюдигер|Рюдигер]] {{жълт|14}}<br>[[Миралем Пянич|Пянич]] {{жълт|50}}<br>[[Раджа Наинголан|Наинголан]] {{жълт|90+3}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=39 721|съдия=[[Лука Банти]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/21/JUVROM Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[31 януари]] [[2016]]|час=12:30 CET|етап='''22'''<br>кръг|отбор1=[[АК Киево|Киево]]|резултат=0 – 4|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Иван Радованович|Радованович]] {{жълт|9}}<br>[[Дженаро Сардо|Сардо]] {{жълт|54}}<br>[[Джампиеро Пинци|Пинци]] {{жълт|85}}|голове2=[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|6||40}}<br>[[Алекс Сандро|Сандро]] {{жълт|20}} , {{гол|61}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{гол|67}}<br>[[Ернанес]] {{жълт|84}}|стадион=[[Маркантонио Бентегоди]]|място=[[Верона]]|зрители=25 000|съдия=[[Даниеле Довери]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/22/CHIJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[3 февруари]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''23'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Дженоа|Дженоа]]|голове1=[[Себастиан Де Майо|Де Майо]] {{гол|30|авт.}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{жълт|39}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{червен|0|90+1}}|голове2=[[Езекуийл Муньос|Муньос]] {{жълт|9}}<br>[[Диего Капел|Капел]] {{жълт|64}}<br>[[Лука Ригони|Ригони]] {{жълт|73}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=37 605|съдия=[[Кармин Русо]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/23/JUVGEN Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[7 февруари]] [[2016]]|час=15:00 CET|етап='''24'''<br>кръг|отбор1=[[Фрозиноне Калчо|Фрозиноне]]|резултат=0 – 2|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Роберто Кривело|Кривело]] {{жълт|53}}<br>[[Паоло Самарко|Самарко]] {{жълт|76}}<br>[[Данило Содимо|Содимо]] {{жълт|90+5}}|голове2=[[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] {{гол|73}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{жълт|82}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|90+1}}|стадион=[[Стадион Матуса]]|място=[[Фрозиноне]]|зрители=7 954|съдия=[[Давиде Маса]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/24/FROJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[13 февруари]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''25'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ССК Наполи|Наполи]]|голове1=[[Пол Погба|Погба]] {{жълт|67}}<br>[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|86}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{гол|88}}|голове2=[[Хосе Мария Кайехон|Кайехон]] {{жълт|63}}<br>[[Дрис Мертенс|Мертенс]] {{жълт|90+4}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=41 305|съдия=[[Даниеле Орсато]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/25/JUVNAP Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[19 февруари]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''26'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Болоня|Болоня]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Даниеле Гасталдело|Гасталдело]] {{жълт|33}}<br>[[Амаду Диавара|Диавара]] {{жълт|90+3}}|голове2=[[Стефано Стураро|Стураро]] {{жълт|41}}<br>[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|45}}|стадион=[[Стадион Ренато Дал'Ара]]|място=[[Болоня]]|зрители=29 463|съдия=[[Масимилиано Ирати]]|П/Р/З=Р|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/26/BOLJUV Доклад]}}{{footballbox collapsible|дата=[[28 февруари]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''[[Великото дерби на Италия|27]]'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[Интер]]|голове1=[[Стефан Лихтщайнер|Лихтщайнер]] {{жълт|39}}<br>[[Ернанес]] {{жълт|45}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{гол|47}}<br>[[Сами Кедира|Кедира]] {{жълт|59}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|84}} [[Дузпа|(д.)]]|голове2=[[Жуан Жесуш|Жесуш]] {{жълт|58}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=40 204|съдия=[[Джанлука Роки]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/27/JUVINT Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[6 март]] [[2016]]|час=15:00 CET|етап='''28'''<br>кръг|отбор1=[[Аталанта БК|Аталанта]]|резултат=0 – 2|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Лука Чигарини|Чигарини]] {{жълт|2}}<br>[[Габриел Палета|Палета]] {{жълт|51}}<br>[[Рафаел Толой|Толой]] {{жълт|85}}|голове2=[[Андреа Бардзали|Бардзали]] {{гол|24}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{жълт|43}}<br>[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|81}}<br>[[Марио Лемина|Лемина]] {{гол|86}}|стадион=[[Атлети Азури д'Италия]]|място=[[Бергамо]]|зрители=19 770|съдия=[[Паоло Валери]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/28/ATAJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[11 март]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''29'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[УС Сасуоло Калчо|Сасуоло]]|голове1=[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|36}}|голове2=[[Алфред Дънкан|Дънкан]] {{жълт|23}}<br>[[Никола Сансоне|Сансоне]] {{жълт|41}}<br>[[Шиме Върсалко|Върсалко]] {{жълт|55}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=39 240|съдия=[[Доменико Чели]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/29/JUVSAS Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[20 март]] [[2016]]|час=15:00 CET|етап='''[[Дерби дела Моле|30]]'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Торино|Торино]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Африйе Акуа|Акуа]] {{жълт|19}}<br>[[Камил Глик|Глик]] {{жълт|31}}<br>[[Гастон Силва|Силва]] {{жълт|35}}<br>[[Андреа Белоти|Белоти]] {{гол|48}} [[Дузпа|(д.)]] , {{жълт|68}}|голове2=[[Алекс Сандро|Сандро]] {{жълт|16}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{гол|33}}<br>[[Сами Кедира|Кедира]] {{гол|42}} , {{червен|0|87}}<br>[[Стефан Лихтщайнер|Лихтщайнер]] {{жълт|44}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{жълт|47}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|63||76}}|стадион=[[Стадио Олимпико ди Торино]]|място=[[Торино]]|зрители=24 428|съдия=[[Никола Рицоли]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/30/TORJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[2 април]] [[2016]]|час=20:45 CEST|етап='''31'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Емполи|Емполи]]|голове1=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|44}}<br>[[Стефан Лихтщайнер|Лихтщайнер]] {{жълт|45+1}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{жълт|67}}|голове2=[[Леандро Паредес|Паредес]] {{жълт|53}}<br>[[Лоренцо Тонели|Тонели]] {{жълт|86}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=39 260|съдия=[[Джанпаоло Калварезе]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/31/JUVEMP Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[9 април]] [[2016]]|час=20:45 CEST|етап='''32'''<br>кръг|отбор1=[[АК Милан|Милан]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Алекс (футболист)|Алекс]] {{гол|18}} , {{жълт|59}}<br>[[Марио Балотели|Балотели]] {{жълт|51}}<br>[[Юрай Куцка|Куцка]] {{жълт|61}}<br>[[Лука Антонели|Антонели]] {{жълт|89}}|голове2=[[Квадво Асамоа|Асамоа]] {{жълт|19}}<br>[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|27}} , {{жълт|59}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{гол|65}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{жълт|86}}|стадион=[[Джузепе Меаца (стадион)|Сан Сиро]]|място=[[Милано]]|зрители=75 393|съдия=[[Даниеле Орсато]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/32/MILJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[17 април]] [[2016]]|час=15:00 CEST|етап='''33'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=4 – 0|отбор2=[[ССД Палермо|Палермо]]|голове1=[[Сами Кедира|Кедира]] {{гол|10}}<br>[[Андреа Бардзали|Бардзали]] {{жълт|29}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{гол|71}}<br>[[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] {{гол|74}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{жълт|86}}<br>[[Симоне Падоин|Падоин]] {{гол|89}}|голове2=[[Оскар Хилйемарк|Хилйемарк]] {{жълт|29}}<br>[[Едоардо Голданига|Голданига]] {{жълт|45+1}}<br>[[Джанкарло Гонзалес|Гонзалес]] {{жълт|52}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=39 241|съдия=[[Пиеро Джакомели]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/33/JUVPAL Доклад]}}{{footballbox collapsible|дата=[[20 април]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''34'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[СС Лацио|Лацио]]|голове1=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|39}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|52|д.|64}}|голове2=[[Патрисио Габарон|Патрик]] {{червен|2|41|48}}<br>[[Сенад Лулич|Лулич]] {{жълт|52}}<br>[[Уесли Худ|Худ]] {{жълт|90+1}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=38 655|съдия=[[Паоло Мацолени]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/34/JUVLAZ Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[24 април]] [[2016]]|час=20:45 CEST|етап='''35'''<br>кръг|отбор1=[[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Гонсало Родригес|Гонсало]] {{жълт|58}}<br>[[Никола Калинич|Калинич]] {{гол|81}} , {{Дузпа-пропуск}} 90'|голове2=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|39}}<br>[[Даниеле Ругани|Ругани]] {{жълт|72}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|83}} , {{жълт|83}}<br>[[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] {{жълт|89}}|стадион=[[Стадио Артемио Франки]]|място=[[Флоренция]]|зрители=33 650|съдия=[[Паоло Талявенто]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/35/FIOJUV Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[1 май]] [[2016]]|час=12:30 CEST|етап='''36'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Карпи 1909|Карпи]]|голове1=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{жълт|28}}<br>[[Ернанес]] {{гол|42}} , {{жълт|90+3}}<br>[[Даниеле Ругани|Ругани]] {{жълт|51}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{жълт|66}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{гол|80}}<br>[[Стефан Лихтщайнер|Лихтщайнер]] {{жълт|90}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{жълт|90+1}}|голове2=[[Рафаел Мартиньо|Мартиньо]] {{жълт|30}}<br>[[Марко Крими|Крими]] {{жълт|45+2}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=40 316|съдия=[[Масимилиано Ирати]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/36/JUVCAR Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[8 май]] [[2016]]|час=20:45 CEST|етап='''37'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Верона|Елас Верона]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Лука Силигарди|Силигарди]] {{жълт|16}}<br>[[Лука Мароне|Мароне]] {{жълт|31}}<br>[[Лука Тони|Тони]] {{гол|43}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Федерико Вивиани|Вивиани]] {{гол|49}}<br>[[Филип Хеландер|Хеландер]] {{жълт|90+4}}|голове2=[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{жълт|26}}<br>[[Алекс Сандро|Сандро]] {{червен|2|42|90+2}}<br>[[Марио Лемина|Лемина]] {{жълт|51}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|90+4}} [[Дузпа|(д.)]]|стадион=[[Маркантонио Бентегоди]]|място=[[Верона]]|съдия=[[Фабио Мареска]]|П/Р/З=З|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/37/VERJUV Доклад]|зрители=23 423}}{{footballbox collapsible|дата=[[14 май]] [[2016]]|час=17:00 CEST|етап='''38'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=5 – 0|отбор2=[[УК Сампдория|Сампдория]]|голове1=[[Патрис Евра|Евра]] {{гол|5}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|15|д.|37}}<br>[[Джорджо Киелини|Киелини]] {{жълт|21}} , {{гол|77}}<br>[[Ернанес]] {{жълт|35}}<br>[[Стефано Стураро|Стураро]] {{жълт|72}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{гол|85}}|голове2=[[Милан Шкриняр|Шкриняр]] {{червен|0|14}}<br>[[Якопо Сала|Сала]] {{жълт|37}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=39 272|съдия=[[Клаудио Гавилучи]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/serie-a-tim/match-report/2015-16/UNICO/UNI/38/JUVSAM Доклад]}}{{col-begin}} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ Мачове ! Кръг ! Домакин ! Гост ! Резултат <br> (1-ви мач) ! Резултат <br> (2-ри мач) |- align="center" | 1 (20) | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Файл:Flag of Udinese Calcio.svg|20px]] [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | 0:1 | 4:0 |- align="center" | 2 (21) | {{Рома}} | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 2:1 | 0:1 |- align="center" | 3 (22) | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Файл:600px Giallo e Blu (Bordato)2.png|20px]] [[АК Киево|Киево]] | 1:1 | 4:0 |- align="center" | 4 (23) | [[Файл:Sports flag icons - Red blue white with red cross.svg|20px]] [[ФК Дженоа|Дженоа]] | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 0:2 | 0:1 |- align="center" | 5 (24) | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Файл:Blu_Savoia_e_Giallo_Ombreggiato.png|20px]] [[Фрозиноне Калчо|Фризиноне]] | 1:1 | 2:0 |- align="center" | 6 (25) | [[Файл:Azzurro con N cerchiata.svg|20px]] [[С.С.К. Наполи|Наполи]] | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 2:1 | 0:1 |- align="center" | 7 (26) | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Файл:Rosso_e_Blu_(Strisce)_con_croce_Rosso_e_Giallo.png|20px]] [[ФК Болоня|Болоня]] | 3:1 | 0:0 |- align="center" | 8 (27) | [[Файл:600px_Nero_e_azzurro_strisciato_con_stella.png|20px]] [[ФК Интер|Интер]] | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 0:0 | 0:2 |- align="center" | 9 (28) | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Файл:600px Azzurro e Nero (Strisce).svg|20px]] [[Аталанта БК|Аталанта]] | 2:0 | 2:0 |- align="center" | 10 (29) | [[Файл:600px Nero e Verde (Strisce).png|20px]] [[УС Сасуоло Калчо|Сасуоло]] | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 1:0 | 0:1 |- align="center" | 11 (30) | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Файл:Flag - Garnet with white bull.svg|20px]] [[ФК Торино|Торино]] | 2:1 | 4:1 |- align="center" | 12 (31) | [[Файл:600px Azzurro con Bande Bianche.png|20px]] [[ФК Емполи|Емполи]] | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 1:3 | 0:1 |- align="center" | 13 (32) | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Файл:600px_Bianco_e_Rosso_(Croce)_e_Rosso_e_Nero_(Strisce).png|20px]] [[АК Милан|Милан]] | 1:0 | 2:1 |- align="center" | 14 (33) | [[Файл:600px Rosa e Nero in diagonale con aquila.png|20px]] [[УС Чита ди Палермо|Палермо]] | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 0:3 | 0:4 |- align="center" | 15 (34) | [[Файл:600px_Bianco_e_Celeste_con_aquila.svg|20px]] [[СС Лацио|Лацио]] | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 0:2 | 0:3 |- align="center" | 16 (35) | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Файл:Flag of Fiorentina.svg|20px]] [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] | 3:1 | 2:1 |- align="center" | 17 (36) | [[Файл:600px_Bianco_con_inserti_Rossi.png|20px]] [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 2:3 | 0:2 |- align="center" | 18 (37) | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | [[Файл:600px_Blu_e_Giallo3.png|20px]] [[ФК Верона|Верона]] | 3:0 | 1:2 |- align="center" | 19 (38) | [[Файл:600px Blu Bianco Rosso e Nero (Strisce Orizzontali) con scudo Bianco e Rosso.png|20px]] [[УК Сампдория|Сампдория]] | [[ФК Ювентус|Ювентус]] | 1:2 | 0:5 |} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ Класиране ! Позиция ! Отбор ! Мачове ! П ! Р ! З ! ОГ ! ДГ ! ГР ! Точки |- align="center" | 1 | '''[[ФК Ювентус|Ювентус]]''' | 38 | 29 | 4 | 5 | 75 | 20 | +55 | 91 |- align="center" | 2 | [[Файл:Azzurro con N cerchiata.svg|20px]] [[С.С.К. Наполи|Наполи]] | 38 | 25 | 7 | 6 | 80 | 32 | +48 | 82 |- align="center" | 3 | {{Рома}} | 38 | 23 | 11 | 4 | 83 | 41 | +42 | 80 |- align="center" | 4 | [[Файл:600px_Nero_e_azzurro_strisciato_con_stella.png|20px]] [[ФК Интер|Интер]] | 38 | 20 | 7 | 11 | 50 | 38 | +12 | 67 |- align="center" | 5 | [[Файл:Flag of Fiorentina.svg|20px]] [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] | 38 | 18 | 10 | 10 | 42 | 18 | +24 | 64 |- align="center" | 6 | [[Файл:600px Nero e Verde (Strisce).png|20px]] [[УС Сасуоло Калчо|Сасуоло]] | 38 | 16 | 13 | 9 | 49 | 40 | +9 | 61 |} {{col-end}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2015/16}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2015/16}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[15 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=21:45|голове1=[[Джорджо Киелини|Киелини]] {{гол|57|авт.}}|голове2=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|70}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|81}}|подробности=[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2016/matches/round=2000634/match=2015671/index.html Доклад]|зрители=50 363|съдия={{Флагче|Словения}} [[Дамир Скомина]]}} {{footballbox collapsible|дата=[[30 септември]] [[2015]]|час=21:45|етап='''2'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]] {{Флагче|Италия}}|резултат=2 – 0|отбор2={{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]]|голове1=[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|41}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{гол|87}}|голове2=[[Хорхе Андухар|Коке]] {{жълт|78}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=36 499|съдия={{Флагче|Швеция}} [[Йонас Ериксон]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2016/matches/round=2000634/match=2015696/index.html Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[21 октомври]] [[2015]]|час=21:45|етап='''3'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]] {{Флагче|Италия}}|резултат=0 – 0|отбор2={{Флагче|Германия}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]]|голове1=[[Джорджо Киелини|Киелини]] {{жълт|90+2}}|голове2=[[Алваро Домингес Сото|Домингес]] {{жълт|41}}<br>[[Оскар Вендт|Вендт]] {{жълт|62}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|77}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=40 940|съдия={{Флагче|Шотландия}} [[Крейг Томсън]]|П/Р/З=Р|подробности=[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2016/matches/round=2000634/match=2015711/index.html Доклад]}}{{footballbox collapsible|дата=[[3 ноември]] [[2015]]|час=21:45|етап='''4'''<br>кръг|отбор1=[[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] {{Флагче|Германия}}|резултат=1 – 1|отбор2={{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Фабиан Джонсън|Джонсън]] {{гол|18}}|голове2=[[Стефан Лихтщайнер|Лихтщайнер]] {{гол|44}}<br>[[Ернанес]] {{червен|0|53}}<br>[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|56}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{жълт|63}}<br>[[Стефано Стураро|Стураро]] {{жълт|67}}|стадион=[[Борусия-Парк]]|място=[[Мьонхенгладбах]]|зрители=46 217|съдия={{Флагче|Нидерландия}} [[Бьорн Койперс]]|П/Р/З=Р|подробности=[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2016/matches/round=2000634/match=2015719/index.html Доклад]}} {{footballbox collapsible|дата=[[25 ноември]] [[2015]]|час=21:45|етап='''5'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]] {{Флагче|Италия}}|резултат=1 – 0|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|голове1=[[Марио Манджукич|Манджукич]] {{гол|18}}|голове2=[[Фернандиньо]] {{жълт|35}}<br>[[Бакари Саня|Саня]] {{жълт|69}}<br>[[Хесус Навас|Навас]] {{жълт|69}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=38 193|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2016/matches/round=2000634/match=2015743/index.html Доклад]}}{{footballbox collapsible|дата=[[8 декември]] [[2015]]|час=21:45|етап='''6'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Севиля|Севиля]] {{Флагче|Испания}}|резултат=1 – 0|отбор2={{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Фернандо Йоренте|Йоренте]] {{гол|65}}|голове2=[[Алекс Сандро|Сандро]] {{жълт|38}}<br>[[Стефано Стураро|Стураро]] {{жълт|49}}|стадион=[[Естадио Рамон Санчес Писхуан|Рамон Санчес Писхуан]]|място=[[Севиля]]|съдия={{Флагче|Полша}} [[Шимон Марциняк]]|П/Р/З=З|подробности=[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2016/matches/round=2000634/match=2015752/index.html Доклад]|зрители=35 583}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2015/16}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''първи<br>мач'''|дата=[[23 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]] {{Флагче|Италия}}|резултат=2 – 2|отбор2={{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]]|място=[[Торино]]|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|час=21:45|голове1=[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|63}}<br>[[Стефано Стураро|Стураро]] {{гол|76}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{жълт|79}}|голове2=[[Дъглас Коста|Коста]] {{жълт|20}}<br>[[Томас Мюлер|Мюлер]] {{гол|43}}<br>[[Арен Робен|Робен]] {{гол|55}}<br>[[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{жълт|70}}<br>[[Артуро Видал|Видал]] {{жълт|90}}|подробности=[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2016/matches/round=2000635/match=2015767/index.html Доклад]|зрители=41 332|съдия={{Флагче|Англия}} [[Мартин Аткинсън]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[16 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] {{Флагче|Германия}}|резултат=4 – 2 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2={{Флагче|Италия}} [[ФК Ювентус|Ювентус]]|място=[[Мюнхен]]|стадион=[[Алианц Арена]]|час=21:45|голове1=[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{жълт|43}}<br>[[Артуро Видал|Видал]] {{жълт|48}}<br>[[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{жълт|51}} , {{гол|73}}<br>[[Томас Мюлер|Мюлер]] {{гол|90+1}}<br>[[Тиаго Алкантара|Алкантара]] {{гол|108}} , {{жълт|109}}<br>[[Кингсли Коман|Коман]] {{гол|110}}<br>[[Хуан Бернат|Бернат]] {{жълт|112}}|подробности=[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2016/matches/round=2000635/match=2015773/index.html Доклад]|голове2=[[Пол Погба|Погба]] {{гол|5}}<br>[[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] {{гол|28}} , {{жълт|71}}<br>[[Сами Кедира|Кедира]] {{жълт|29}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{жълт|38}}<br>[[Стефан Лихтщайнер|Лихтщайнер]] {{жълт|48}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{жълт|53}}<br>[[Роберто Перейра|Перейра]] {{жълт|103}}<br>[[Стефано Стураро|Стураро]] {{жълт|112}}|зрители=70 000|съдия={{Флагче|Швеция}} [[Йонас Ериксон]]}} == Купата на Италия == {{Основна|Копа Италия 2015/16}}{{footballbox collapsible|дата=[[16 декември]] [[2015]]|час=20:45 CET|етап='''1/8<br>финал'''|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=4 – 0|отбор2=[[ФК Торино|Торино]]|голове1=[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{жълт|23}} , {{гол|28||51}}<br>[[Клаудио Маркизио|Маркизио]] {{жълт|39}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|73}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{гол|82}}|голове2=[[Кристиан Молинаро|Молинаро]] {{червен|2|35|49}}<br>[[Африйе Акуа|Акуа]] {{жълт|42}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=32 863|съдия=[[Даниеле Довери]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/tim-cup/match-report/2015-16/OTTAV/UNI/1/JUVTOR Доклад]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1/4<br>финал'''|дата=[[20 януари]] [[2016]]|отбор1=[[СС Лацио|Лацио]]|резултат=0 – 1|място=[[Рим]]|стадион=[[Стадио Олимпико]]|час=20:45 CET|голове1=[[Сенад Лулич|Лулич]] {{жълт|31}}<br>[[Маурисио]] {{жълт|55}}<br>[[Абдулай Конко|Конко]] {{жълт|60}}|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/tim-cup/match-report/2015-16/QUART/UNI/1/LAZJUV Доклад]|голове2=[[Джорджо Киелини|Киелини]] {{жълт|44}}<br>[[Стефан Лихтщайнер|Лихтщайнер]] {{гол|66}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{жълт|90}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{жълт|90+3}}|зрители=30 799|съдия=[[Антонио Дамато]]|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]}} {{footballbox collapsible|дата=[[27 януари]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''1/2<br>финал'''|отбор1=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[Интер]]|голове1=[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{жълт|18}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|36|д.|63}}<br>[[Пауло Дибала|Дибала]] {{гол|84}}|голове2=[[Хейсон Мурийо|Мурийо]] {{червен|2|34|70}}<br>[[Жоао Миранда|Миранда]] {{жълт|45+1}}<br>[[Жофри Кондогбия|Кондогбия]] {{жълт|89}}|стадион=[[Ювентус Стейдиъм]]|място=[[Торино]]|зрители=39 441|съдия=[[Паоло Талявенто]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/tim-cup/match-report/2015-16/SEMIF/AND/1/JUVINT Доклад]}}{{footballbox collapsible|дата=[[2 март]] [[2016]]|час=20:45 CET|етап='''1/2<br>финал'''|отбор1=[[Интер]]|резултат=3 – 0 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Марцело Брозович|Брозович]] {{гол|16||82}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Жуан Жесуш|Жесуш]] {{жълт|24}}<br>[[Иван Перишич|Перишич]] {{гол|49}} , {{жълт|90+2}}<br>[[Данило Д'Амброзио|Д'Амброзио]] {{жълт|90+1}}<br>[[Едер (италиански футболист)|Едер]] {{жълт|102}}<br>[[Давиде Сантон|Сантон]] {{жълт|106}}|голове2=[[Стефано Стураро|Стураро]] {{жълт|37}}<br>[[Леонардо Бонучи|Бонучи]] {{жълт|41}}<br>[[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] {{жълт|90+2}}<br>[[Марио Лемина|Лемина]] {{жълт|93}}<br>[[Пол Погба|Погба]] {{жълт|98}}<br>[[Симоне Дзадза|Дзадза]] {{жълт|109}}|стадион=[[Джузепе Меаца (стадион)|Сан Сиро]]|място=[[Милано]]|съдия=[[Андреа Джервасони]]|П/Р/З=З|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/tim-cup/match-report/2015-16/SEMIF/RIT/2/INTJUV Доклад]|зрители=29 357|резултат след дузпи=3 – 5|дузпи2={{дузпа}} [[Андреа Бардзали|Бардзали]]<br>{{дузпа}} [[Симоне Дзадза|Дзадза]]<br>{{дузпа}} [[Алваро Мората|Мората]]<br>{{дузпа}} [[Пол Погба|Погба]]<br>{{дузпа}} [[Леонардо Бонучи|Бонучи]]|дузпи1=[[Марцело Брозович|Брозович]] {{дузпа}}<br>[[Родриго Паласио|Паласио]] {{Дузпа-пропуск}}<br>[[Рей Манай|Манай]] {{дузпа}}<br>[[Юто Нагатомо|Нагатомо]] {{дузпа}}}} {{footballbox collapsible|дата=[[21 май]] [[2016]]|час=20:45 CEST|етап='''Финал'''|отбор1=[[АК Милан|Милан]]|резултат=0 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Ювентус|Ювентус]]|голове1=[[Кристиан Сапата|Сапата]] {{жълт|50}}<br>[[Кейсуке Хонда|Хонда]] {{жълт|88}}<br>[[Мбайе Нианг|Нианг]] {{жълт|101}}<br>[[Хосе Маури|Маури]] {{жълт|119}}|голове2=[[Пол Погба|Погба]] {{жълт|62}}<br>[[Андреа Бардзали|Бардзали]] {{жълт|105}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|110}} , {{жълт|119}}<br>[[Джорджо Киелини|Киелини]] {{жълт|117}}<br>[[Даниеле Ругани|Ругани]] {{жълт|120+2}}|стадион=[[Стадио Олимпико]]|място=[[Рим]]|зрители=67 123|съдия=[[Джанлука Роки]]|П/Р/З=П|подробности=[http://www.legaseriea.it/en/tim-cup/match-report/2015-16/FINAL/UNI/1/MILJUV Доклад]}} == Голмайстори == {{col-begin}} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ Голмайстори ! Позиция ! Футболист ! [[Серия А|СА]] ! [[Купа на Италия|КИ]] ! [[Суперкупа на Италия|СИ]] ! [[Шампионска лига|ШЛ]] ! [[Лига Европа|ЛЕ]] ! Общо |- | 1 | {{Флагче|Аржентина}} [[Пауло Дибала]] | '''19''' | 2 | '''1''' | 1 | | 23 |- | 2 | {{Флагче|Хърватия}} [[Марио Манджукич]] | 10 | | '''1''' | '''2''' | | 13 |- | 3 | {{Флагче|Испания}} [[Алваро Мората]] | 7 | '''3''' | | '''2''' | | 12 |- | 4 | {{Флагче|Франция}} [[Пол Погба]] | 8 | 1 | | 1 | | 10 |- | 5 | {{Флагче|Италия}} [[Симоне Дзадза]] | 5 | 2 | | 1 | | 8 |- | 6 | {{Флаг|Колумбия}} [[Хуан Куадрадо]] | 4 | | | 1 | | 5 |- | 6 | {{Флаг|Германия}} [[Сами Кедира]] | 5 | | | | | 5 |- | 8 | {{Флагче|Италия}} [[Леонардо Бонучи]] | 3 | | | | | 3 |- | 8 | {{Флаг|Швейцария}} [[Стефан Лихтщайнер]] | | 1 | | 1 | | 2 |- | 8 | {{Флагче|Бразилия}} [[Алекс Сандро]] | 2 | | | | | 2 |- | 8 | {{Флагче|Италия}} [[Стефано Стураро]] | 1 | | | 1 | | 2 |- | 8 | {{Флагче|Франция}} [[Марио Лемина]] | 2 | | | | | 2 |- | 8 | {{Флагче|Франция}} [[Патрис Евра]] | 2 | | | | | 2 |- | 14 | {{Флагче|Италия}} [[Андреа Бардзали]] | 1 | | | | | 1 |- | 14 | {{Флагче|Италия}} [[Симоне Падоин]] | 1 | | | | | 1 |- | 14 | {{Флаг|Бразилия}} [[Ернанес]] | 1 | | | | | 1 |- | 14 | {{Флаг|Италия}} [[Джорджо Киелини]] | 1 | | | | | 1 |} {{col-2}} {| class="wikitable" |+ Асистенции ! Позиция ! Футболист ! [[Серия А|СА]] ! [[Купа на Италия|КИ]] ! [[Суперкупа на Италия|СИ]] ! [[Шампионска лига|ШЛ]] ! [[Лига Европа|ЛЕ]] ! Общо |- | 1 | {{Флаг|Франция}} [[Пол Погба]] | '''12''' | | '''1''' | '''2''' | | 15 |- | 2 | {{Флаг|Испания}} [[Алваро Мората]] | 7 | '''2''' | | 2 | | 11 |- | 3 | {{Флаг|Аржентина}} [[Пауло Дибала]] | 8 | | | | | 8 |- | 4 | {{Флаг|Хърватия}} [[Марио Манджукич]] | 5 | | | 1 | | 6 |- | 4 | {{Флаг|Колумбия}} [[Хуан Куадрадо]] | 5 | 1 | | | | 6 |- | 6 | {{Флаг|Бразилия}} [[Алекс Сандро]] | 3 | | | 1 | | 4 |- | 7 | {{Флаг|Германия}} [[Сами Кедира]] | 3 | | | | | 3 |- | 8 | {{Флаг|Франция}} [[Патрис Евра]] | 2 | | | | | 2 |- | 8 | {{Флаг|Швейцария}} [[Стефан Лихтщайнер]] | 1 | | | 1 | | 2 |- | 8 | {{Флаг|Италия}} [[Клаудио Маркизио]] | 2 | | | | | 2 |- | 8 | {{Флаг|Гана}} [[Квадво Асамоа]] | 1 | 1 | | | | 2 |- | 12 | {{Флаг|Аржентина}} [[Роберто Перейра]] | 1 | | | | | 1 |- | 12 | {{Флаг|Италия}} [[Андреа Бардзали]] | | | | 1 | | 1 |- | 12 | {{Флаг|Италия}} [[Стефано Стураро]] | | | '''1''' | | | 1 |- | 12 | {{Флаг|Италия}} [[Леонардо Бонучи]] | 1 | | | | | 1 |- | 12 | {{Флаг|Бразилия}} [[Ернанес]] | 1 | | | | | 1 |} {{col-end}} === Дисциплинарни показатели === {| class="wikitable" style="text-align:center;" | rowspan="2" |'''{{Abbr|No.|Squad Number}}''' | rowspan="2" |'''{{Abbr|Пост|Позиция}}''' | rowspan="2" |'''{{Tooltip|Нац.|Националност}}''' | rowspan="2" |'''Име''' | colspan="3" |'''Сериа А''' | colspan="3" |'''Суперкупа''' | colspan="3" |'''Копа Италия''' | colspan="3" |'''Шампионска лига''' | colspan="3" |'''Общо''' |- ! width="34;" |{{жълт|}} ! width="34;" |{{червен|2||}} ! width="34;" |{{червен|0|}} ! width="34;" |{{Жълт}} ! width="34;" |{{червен|2||}} ! width="34;" |{{червен|0|}} ! width="34;" |{{Жълт}} ! width="34;" |{{червен|2||}} ! width="34;" |{{червен|0|}} ! width="34;" |{{Жълт}} ! width="34;" |{{червен|2||}} ! width="34;" |{{червен|0|}} ! width="34;" |{{Жълт}} ! width="34;" |{{червен|2||}} ! width="34;" |{{червен|0|}} |- |1 |ВР |{{flagicon|ITA}} | align="left" |[[Джанлуиджи Буфон]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |'''0''' |'''0''' |- |25 |ВР |{{flagicon|BRA}} | align="left" |[[Норберто Мурара Нето|Нето]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''0''' |'''0''' |'''0''' |- |34 |ВР |{{flagicon|BRA}} | align="left" |[[Рубиньо]] |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''0''' |'''0''' |'''1''' |- |3 |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} | align="left" |[[Джорджо Киелини]] |4 |1 |0 |0 |0 |0 |2 |0 |0 |1 |0 |0 |'''7''' |'''1''' |'''0''' |- |4 |ЗЩ |{{flagicon|URU}} | align="left" |[[Мартин Касерес]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''0''' |'''0''' |'''0''' |- |12 |ЗЩ |{{flagicon|BRA}} | align="left" |[[Алекс Сандро]] |5 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |'''6''' |'''1''' |'''0''' |- |15 |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} | align="left" |[[Андреа Бардзали]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''3''' |'''0''' |'''0''' |- |19 |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} | align="left" |[[Леонардо Бонучи]] |6 |0 |0 |0 |0 |0 |2 |0 |0 |1 |0 |0 |'''9''' |'''0''' |'''0''' |- |24 |ЗЩ |{{flagicon|ITA}} | align="left" |[[Даниеле Ругани]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''3''' |'''0''' |'''0''' |- |26 |ЗЩ |{{flagicon|SUI}} | align="left" |[[Стефан Лихтщайнер]] |5 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |'''6''' |'''0''' |'''0''' |- |33 |ЗЩ |{{flagicon|FRA}} | align="left" |[[Патрис Евра]] |5 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''5''' |'''1''' |'''0''' |- |6 |ПЗ |{{flagicon|GER}} | align="left" |[[Сами Кедира]] |3 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |'''4''' |'''0''' |'''1''' |- |8 |ПЗ |{{flagicon|ITA}} | align="left" |[[Клаудио Маркизио]] |8 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |1 |0 |0 |'''10''' |'''0''' |'''0''' |- |10 |ПЗ |{{flagicon|FRA}} | align="left" |[[Пол Погба]] |10 |0 |0 |0 |0 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |'''12''' |'''0''' |'''0''' |- |11 |ПЗ |{{flagicon|BRA}} | align="left" |[[Ернанес]] |6 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |'''6''' |'''0''' |'''1''' |- |18 |ПЗ |{{flagicon|GAB}} | align="left" |[[Марио Лемина]] |4 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''5''' |'''0''' |'''0''' |- |20 |ПЗ |{{flagicon|ITA}} | align="left" |[[Симоне Падоин]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |'''0''' |'''0''' |- |22 |ПЗ |{{flagicon|GHA}} | align="left" |[[Квадво Асамоа]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |'''0''' |'''0''' |- |27 |ПЗ |{{flagicon|ITA}} | align="left" |[[Стефано Стураро]] |6 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |3 |0 |0 |'''10''' |'''0''' |'''0''' |- |37 |ПЗ |{{flagicon|ARG}} | align="left" |[[Роберто Перейра]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |'''1''' |'''0''' |'''0''' |- |7 |НП |{{flagicon|ITA}} | align="left" |[[Симоне Дзадза]] |6 |0 |1 |0 |0 |0 |3 |0 |0 |0 |0 |0 |'''9''' |'''0''' |'''1''' |- |9 |НП |{{flagicon|ESP}} | align="left" |[[Алваро Мората]] |6 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |2 |0 |0 |'''9''' |'''0''' |'''0''' |- |16 |НП |{{flagicon|COL}} | align="left" |[[Хуан Куадрадо]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |1 |0 |0 |'''4''' |'''0''' |'''0''' |- |17 |НП |{{flagicon|CRO}} | align="left" |[[Марио Манджукич]] |5 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''5''' |'''0''' |'''0''' |- |21 |НП |{{flagicon|ARG}} | align="left" |[[Пауло Дибала]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |1 |0 |0 |'''3''' |'''0''' |'''0''' |- | colspan="4" |'''Общо''' |'''90''' |'''3''' |'''3''' |'''0''' |'''0''' |'''0''' |'''17''' |'''0''' |'''0''' |'''14''' |'''0''' |'''1''' |'''121''' |'''3''' |'''4''' |} == Спечелени състезания == * [[Файл:Scudetto.svg|20px]] '''Серия А''' * [[Файл:Coccarda Coppa Italia.svg|25px]] '''Купа на Италия''' * [[Файл:Supercoppaitaliana.png|20px]] '''Суперкупа на Италия''' {{Портал|Футбол|Италия}} == Източници == <references/> [[Категория:Футболни отбори през сезон 2015/16]] [[Категория:ФК Ювентус по сезон|2015/16]] [[Категория:2015 година в Италия]] [[Категория:2016 година в Италия]] ol5zgdghscez5zb43jqnhcukszhn3mk 0 585331 12416027 12003396 2024-11-18T17:25:59Z Nk 399 == Памет == На професор Александър Милев е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949750|title=Проф. Александър Милев}}). 12416027 wikitext text/x-wiki {{друго значение|известният езиковед|революционера от ВМОРО|Александър Стефанов}} {{Личност | категория = филолог | описание = български езиковед, лексикограф, литературовед и преводач | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Учен | област = [[езикознание]], [[лексикография]] | учил-при = | работил-в = [[Софийски университет]]<br>[[БАН]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Александър Иванов Мѝлев''' е български [[езиковед]], [[лексикограф]], [[литературовед]] и [[преводач]].<ref name="геб">{{Геб|7|2808-2809}}</ref><ref name="Богданов">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://kkf.proclassics.org/documents/Bogdanov%20za%20Milev.pdf | заглавие = Alexandri Milev professoris in memoriam | достъп_дата = 5 март 2016 | фамилно_име = Богданов | първо_име = Богдан | издател = kkf.proclassics.org | цитат = | език = | архив_дата = 2016-03-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160305184145/http://kkf.proclassics.org/documents/Bogdanov%20za%20Milev.pdf }}</ref> == Биография == Роден е на [[16 септември]] [[1904]] г. в [[Годеч]]. Завършва [[Софийска духовна семинария|духовната семинария]] в [[София]] през [[1926]] г., а през [[1930]] г. – [[богословие]] и [[класическа филология]] в [[Софийския университет]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.booktraffic.bg/sauthor/a%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2 | заглавие = Александър Милев | достъп_дата = 8 август 2015 | дата = | труд = | издател = booktraffic.bg | цитат = | език = | архив_дата = 2014-08-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140829033132/http://www.booktraffic.bg/sauthor/a%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2 }}</ref>, след което специализира в [[Гърция]] и [[Унгария]]. В периода 1930–1945 г. работи като учител в класическите гимназии във [[Варна]] и София. От 1945 г. е [[научен сътрудник]] в [[Институт за исторически изследвания|Института по история]] при [[БАН]]. През 1946–1967 г. преподава [[латински]] и [[старогръцки език]] в Софийския университет, а от [[1971]] до [[1980]] г. е [[професор]] в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Духовната академия]] в София. Умира на [[16 април]] [[1980]] г.<ref name="геб"/><ref name="Богданов"/> == Памет == На професор Александър Милев е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949750|title=Проф. Александър Милев}}). == Научни трудове == Александър Милев се занимава въпроси от историята на българския език, извършва изследвания върху старобългарската и античната литература, превежда от старогръцки и латински език. По-значими негови трудове са: * ''„Латинско-български речник“'' (1937) * ''„Гръцките съществителни имена в българския език“'' (1955) * ''„Латинските имена в българския език“'' (1956) * ''„За авторството на пространното Климентово житие“'' (1957) * ''„Речник на чуждите думи в българския език“'' (1958)<ref name="геб"/> == Бележки == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Езикознание|Литература|Наука|История на България}} {{СОРТКАТ:Милев, Александър}} [[Категория:Български класически филолози]] [[Категория:Български лексикографи]] [[Категория:Български езиковеди]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Възпитаници на Богословския факултет на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Богословския факултет на Софийския университет]] [[Категория:Учени от БАН]] [[Категория:Родени в Годеч]] [[Категория:Починали в София]] 2bjp05pcz8oenh1x2dpdd1ysypqf1s9 0 586651 12416199 10954981 2024-11-18T19:05:25Z Elkost 8375 +[[Категория:Професионални гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Ловеч]]→[[Категория:Гимназии в Ловеч]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416199 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Професионална гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“ |основан= [[1928]] |окончание=о |град=[[Файл:Lovech-coat-of-arms.svg|22 px]] [[Ловеч]], [[област Ловеч]], [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22px]] [[България]] |провинция= |страна= |квартал = |улица =ул. „Хан Кубрат“ |номер = № 1 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид=Професионална гимназия |финансиране=Държавно |преподаватели= |директор= последен директор-Теменуга Иванова |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт=[http://pgkoht-lovech.alle.bg/ pgkoht-lovech.alle.bg] |лого= }} '''Професионална гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“''' e професионално училище в град Ловеч. Професионалната гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“ е създадена благодарение на търговеца от град Ловеч [[Маринчо Караконовски]]. Според неговото публично завещание, движимото и недвижимото си имущество разделя на близките, [[Община Ловеч|Ловешка градска община]], църквите в града, училищата и най-голямата част от средствата завещава „за построяването и издържането на едно техническо училище“ (1920). Строителството на училището започва на 5 декември 1925 г. Започва своята работа с приемането на 28 ученика от цялата страна през 1928 г. Първи директор е унгареца Сабо Янош, а учител по практика е Йозеф Шпирек. Създаването на училището се дължи и на факта, че кожарството е традиционен занаят за град [[Ловеч]]. Първите ръкавици от кожи, обработени в училището са произведени през 1932 г. Построена е нова двуетажна сграда за училището и едноетажна сграда за производствена практика (1939-1940) и третия етаж (1962-1963). Гимназията има редовно обучение по професиите химик-технолог, моделиер-технолог на облекло и лаборант. Задочно се провежда обучение по професиите шивач, работник в производството на облекло и оператор в производството но кожено-галантерийни изделия. Слята е с Професионалната гимназия по икономика търговия и услуги през 2016 г. Сградата на Професионалната гимназия по кожарство, облекло и химични технологии „Марийка и Маринчо Караконови“ преминава под управлението на Община Ловеч. == Източници == <references /> * Лалев, И., Държавно кожарско училище в Ловеч 1928-2008 г., Л., ИК „“Сафо“Сафо, 2008, {{Портал|Образование|Химия|България}} [[Категория:Основани в България през 1928 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Ловеч]] divmtaa452lklci3r7jeie8xjyb1dec 0 593386 12415895 10281550 2024-11-18T15:36:02Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415895 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Робърт Ул | bgcolour = | портрет = Robert Wuhl.jpg | размер на портрета = | обяснение = Ул, 2012 г. | рождено име = | роден-място = Юниън, [[Ню Джърси]], [[САЩ]]<ref name="Philly 1989-08-11">{{cite web|url=http://articles.philly.com/1989-08-11/entertainment/26146898_1_penn-teller-couple-of-eccentric-guys-cool-things|title=Rising Star Robert Wuhl Is Having Fun|last=Lloyd|first=Jack|date=11 август 1989|publisher=Philly.com|accessdate=24 март 2015|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304090540/http://articles.philly.com/1989-08-11/entertainment/26146898_1_penn-teller-couple-of-eccentric-guys-cool-things}}</ref> | починал-място = | друго име = | активност = 1980–понастоящем | родители = | брачен партньор = Барбара Колдис Капели (1983–понастоящем) | деца = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = }} '''Робърт Ул''' ({{lang|en|Robert Wuhl}}) (роден на 9 октомври 1951 г.) е [[Съединени американски щати|американски]] актьор, комик и сценарист.<ref name="LA Times 2012-10-24">{{cite news|last=Brandes|first=Philip|date=24 октомври 2012|title=Review: 'I Ought to Be in Pictures' steeped in sentimentality|url=http://articles.latimes.com/2012/oct/24/entertainment/la-et-cm-review-i-ought-to-be-in-pictures-falcon-theatre-20121023|newspaper=''[[Los Angeles Times]]''|accessdate=24 март 2015}}</ref> Участвал е във филми като „[[Флашданс]]“, „[[Добро утро, Виетнам]]“, „[[Бул Дърам]]“, „[[Батман (филм, 1989)|Батман]]“, „Бодигард“ и „Доктор Джекил и мис Хайд“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|0943237}} {{мъниче|актьор|американци}} {{СОРТКАТ:Ул, Робърт}} [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Американски комици]] [[Категория:Носители на награда Еми]] cslioin2enh340s7xk9vz2q0mvhq033 0 594094 12416194 12044921 2024-11-18T18:58:26Z Elkost 8375 +[[Категория:Професионални гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Монтана]]→[[Категория:Гимназии в Монтана]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416194 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Училище | име = ПГТЕ „Христо Ботев“ | лого = | снимка = | описание = | основаване = 1962 г. | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Монтана]] | държава = {{BUL}} | директор = инж. Добри Александров | учители = | ученици = | финансиране= държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = ул. Неофит Бозвели, 22А | телефон = 096 301177 | e-mail = tet_223_mon@abv.bg | сайт = [http://pge-montana.com/ pge-montana.com] | карта = България Монтана | карта-описание = Местоположение в Монтана | latd = 43|latm = 24|lats = 37|latNS = N | longd= 23|longm= 12|longs= 58|longEW= E | бележки = | общомедия = }} '''Професионалната гимназия по техника и електротехника „Христо Ботев“''' в гр. [[Монтана]] е средно специално училище. Има 4 основни специалности: * „Компютърна техника и технологии“, * „Програмно осигуряване“, * „Компютърни мрежи“ и * „Възобновяеми енергийни източници“ == История на училището == За нуждите на електротехническото производство в града и региона със заповед № Т – 21а от 11 август 1962 година е създадено първото в Северозападна България електротехническо училище – Техникум по електротехника, град Михайловград. За директор е назначен Симеон Момчилов, който заедно с първите 21 учители от 1 септември 1962 година организира приема на първите курсисти и подготвя първата учебна година. Тя започва в сградата на Икономическия техникум, където по това време заедно учат три училища. В началото липсват и най-елементарните условия за учебно-възпитателна дейност. Няма помещения за работилници и лаборатории, за машини и инструменти изобщо не може да се мисли, поради липсата на финанси. Непопълнените учителски места поради липса на специалисти се заемат от младежи, току-що завършили средното си образование и отбили военната си служба, без опит и педагогическа подготовка. Изправен пред тези трудности, колективът от учители и ученици не се стъписва, а започва сам да създава условията. Мазетата на Икономическия техникум са разчистени и с общ труд са превърнати в стругарска работилница и силнотокова работилница и лаборатория. Сградата до трафопостта при Черния мост е превърната в слаботокови работилници, метална и шлосерска работилница. Оценявайки приноса на техникума в промишлеността в региона и бъдещите му перспективи, през 1966 година започва строежът на новата сграда. Строителните работници действат, но заедно с тях всеки ден са учителите и учениците. Сутрин – на училище, след обяд на новостроящата се сграда. Учебните занятия на 15 септември 1968 година започват в новата сграда. Започва благородна борба между учители, майстори и ученици кой кабинет ще бъде естетически най-добре оформен. Официалното откриване е на 4 ноември 1968 г. == Випускници == * [[Златко Живков]] – кмет на град Монтана; * [[Ивайло Алексиев]] – заместник областен управител; * [[Татяна Петрова]] – началник РИО; * инж.[[Теменужка Георгиева]] – дългогодишен директор на гимназията; * инж.[[Гаврил Гаврилов]] – ЕСО ЕАД; * инж.[[Любомир Езекиев]] – ЧЕЗ; * [[Йордан Василев]] – депутат; * [[инж. Данчо Ангелов]] – МБАЛ Монтана; * [[инж. Николай Върбанов]] – директор ПГССМ; * [[Теодор Тодоров]]– волейболист, състезател на националния отбор. {{Портал|Образование|Техника|България}} [[Категория:Основани в България през 1962 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев]] [[Категория:Гимназии в Монтана]] 0i8nt9xyghuuh6j14hbr0knhzwo8upp 2 595434 12416053 12414020 2024-11-18T17:35:09Z Мико 4542 12416053 wikitext text/x-wiki Подписи за правене от можещи :) {| class="wikitable" ! Изходен файл !! Статии и бележки |- | [[:Файл:Kuzman_Shapkarev_and_Ekaterina_Hristova_Marriage_Certificate_1907-2.jpg]] || [[Кузман Шапкарев]] (по-добър) |- | [[:Файл:Letter of the Bitolya Bulgarian Municipality to Petre Bozhinov, 20 November 1874.jpg]] || [[Димитър Робев]], [[Димко Радев]] |- | [[:Файл:Contract between Luka Neychov and Bitolya Bulgarian Municipality 1871.jpg]] || [[Димитър Робев]] (ако по става), [[Димко Радев]] (ако по става), [[Лука Нейчов]], [[Константин Мишайков]] |- | [[:Файл:Receit of the UMEO to Dimitar Hadzhikochov.jpg]] || [[Божирад Татарчев]], [[Филип Атанасов]] |- | [[:Файл:Toma Izmirliev.jpg]] || [[Тома Измирлиев]] |- | [[:Файл:Letter to the Karlukovtsi in Stara Zagora to participate in the Ilinden Uprising, 5 August 1903-02.jpg]] || [[Пею Шишманов]], [[Никола Данаилов]], [[Христо Караманджуков]] |- | [[:Файл:Letter drom Dimitar Daskalov 4 May 1941.jpg]] || [[Димитър Даскалов]] |- | [[:Файл:Veles_20_Apr_1863.JPG]] || [[Георги Трайков (духовник)]] 11 във втората колона от лево |- | [[:Файл:Bulgarian Macedonian Memorandum to the Great Powers 1878 02.jpg]] || [[Саздо Шулев]], [[Андрей Георгов]] |- | [[:Файл:Bulgarian Macedonian Memorandum to the Great Powers 1878 03.jpg]] || [[Стефан Салгънджиев]], [[Георги Зимбилев]], [[Иван Гологанов]], [[Печо Хаджиоглу]], [[Алекси Чанов]] |- | [[:Файл:Bulgarian Macedonian Memorandum to the Great Powers 1878 04.jpg]] || [[Христо Алексиев]], [[Тръпче Стоянов]], [[Серафим Архимандритов]], [[Стоян Марушкин]], [[Георги Урумов]], [[Георги Попиванов (общественик)]], [[Атанас Грозданов]], [[Христо Фукара]] |- | [[:Файл:Georgi Trenev Captain.JPG]] || [[Георги Тренев]] |- | [[:Файл:Bulgarian-Men's-High-School-Thessaloniki-document.jpg]] || [[Георги Кандиларов]] |- | [[:Файл:Letter from Dimitar Makedoniski to the Bitolya Bulgarian Municipality 16 February 1873.jpg]] || [[Димитър Македонски (Емборе)]] |- | [[:Файл:Letter from Dimitar Makedoniski to the Bitolya Bulgarian Municipality 25 Μarch 1875.jpg]] || [[Димитър Македонски (Емборе)]] (ако е по-добър) |- | [[:Файл:Letter from Nedelya Petkova to the Bitolya Bulgarian Municipality 1867.jpg]] || [[Неделя Петкова]] |- | [[:Файл:Macedonian Committee Certificate of Slavcho Kovachev 1895.jpg]] || [[Наум Тюфекчиев]] (по-добър, с инициал) |- | [[:Файл:Atanas Kelpetkov and Family in Ustovo 22 January 1884 Back.jpg]] || [[Атанас Келпетков]] |- | [[:Файл:Ivan Bitrakov.jpg]] || [[Иван Битраков (революционер)]] |- | [http://www.strumski.com/books/j_bageri_akt_za_razhdane_Aleksandar_Lazar_Josifovi.pdf] || [[Йосиф Багерев]] |- | [[:Файл:Election of New Bulgarian Municipality in Thessaloniki, 9 June 1880 - Page 1.jpg]] || [[Никола Попстефанов (общественик)]] |- | [[:Файл:Dimitar Manov Stanishev Signature.png]] || [[Димитър Станишев (Галичник)]] |- | [[:Файл:BASA-77K-4-1499-2.jpg]] || [[Константин Станишев (лекар)]] |- | [[:Файл:Протокол на заседание Обединувачки конгрес 1923 - 2.tif]] || [[Христо Божков]] |- | [[:Файл:BASA-1801K-1-1-1-Dimitar Dudulov.JPG]] || [[Йосиф Каваев]] |- | [[:Файл:Kambania Metropoly Document 1928.jpg]] || [[Диодор Карадзис]] |- | [[:Файл:Anton Drandar.JPG]] || [[Антон Драндар]] |- | [http://www.strumski.com/books/andon_kjoseto_spomeni.pdf] || [[Боян Мирчев]] (накрая) |- | [[:Файл:Alexandros of Thessaloniki Letter to Ion Dragoumis 18 June 1909 02.jpg]] || [[Александър Ригопулос]] |- | [http://www.archives.government.bg/523-%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8 Ферман (императорска заповед) на султан Абдул Меджид, син на султан Махмуд ІІ, с позволение за ремонт и разширение на църквата „Св. Георги“ в с. Игуменец, Петричко. 1273 г. по мохамеданското летоброене (27 март 1857 г.). Оригинал. Ръкопис. Осм.-тур. ез.] || [[Димитър Шалев]] |- | [[:Файл:Petar Darvingov 1935.jpg]] || [[Петър Дървингов]] - заради п-то |- | [http://www.museumsmolyan.eu/gallery_1903.html] || [[Тота Дончева]], 21 снимка |- | [http://archives.bg/narodensud/SEARCH?defendant=5&court=VII] || [[Ангел Черкезов]] (на последна страница на Протокола за разпит или Писмената последна дума) |- | [http://archives.bg/narodensud/SEARCH?defendant=5&court=VII] || [[Иван Карлов]] (на последна страница на свидетелските показания на Карлов) |- | [https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Pandeliya_Stoyanov?uselang=bg#/media/File:Lichnakarta.jpg] || [[Панделия Стоянов]] |- | [http://www.strumski.com/books/N_Delchev_molba_za_pensija.pdf] || [[Никола Делчев]] и [[Стоица Николов]] |- | [http://www.strumski.com/books/tatarchev_matov_udostoverenie.pdf] || [[Христо Матов]] и [[Христо Татарчев]], ако по стават |- | [[:Файл:Dicho Zograf frescoe, Kozma i Damyan, Ohrid.jpg]] || [[Дичо Зограф]] (като Дичо Живописец долу вдясно) |- | [[:Файл:Joint Greek-Bulgarian Emmigration Committee Document 25 February 1929 Detail 01.jpg]], [[:Файл:Joint Greek-Bulgarian Emmigration Committee Document 25 February 1929 Detail 02.jpg]] , [[:Файл:Joint Greek-Bulgarian Emmigration Committee Document 25 February 1929 Detail 03.jpg]] || [[Илия Каблешков]] |- | [https://yordanvoynov1896.wordpress.com/%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82/] || [[Пимен Неврокопски]] на четири документа като Пимен и [[Максим Български]] на един документ като Ловч. Максим, като Ловчански е добре да се изпусне, ама самият подпис е леко скапан и може би може да се намери негов по-добър. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:54, 20 януари 2020 (UTC) |- | [[:Файл:Toma Davidov from Buntovnik 1903.jpg]] || [[Тома Давидов]] |- | [[:File:Stefan Stankov SMAC Diploma.jpg]] || [[Стефан Николов (полковник)]], [[Владимир Каназирев]] |- | [[:File:Gotse Mezhdurechki Document.jpg]] || [[Гоце Междуречки]] |- | [[:File:Iliya Dilberov Document.jpg]] || [[Илия Дилберов]], [[Гоце Междуречки]] (ако по бива от горнио) |- | [[:File:Boris Proevski Document UMAVA.jpg]] || [[Борис Проевски]] |- | [[:File:Andon Kyosev Document.jpg]] || [[Андон Кьосето]] |- | [[:File:Letter from Dionisius Popyanchev to Kliment Miladinov 1908.jpg]] || [[Дионисий Попянчев]] |- | [[:File:Hristo Tsvetkov and Pando Sidov.jpg]] || [[Христо Цветков]], [[Пандо Сидов]] |- | [[:File:Naredba za prezemanje merki protiv pozari, 1917.JPG]] || [[Захари Новев]] |- | [[:File:Georgi Karev Autobiography.jpg]] || [[Георги Карев]] |- | [[:File:Certificate for Pension of Georgi Karev by Vladimir Dimitrov.jpg]] || [[Владимир Димитров (кмет)|Владимир Димитров]] |- | [[:File:Certificate for Pension of Georgi Karev by Vladimir Dimitrov 2.jpg]] || [[Константин Иванов Робев]] |- | [http://www.strumski.com/books/zivadinov_pensija-compressed.pdf?fbclid=IwAR3ohr7ggAbBy6FX-MDXHe-99Kknz7vUK8H-N235O6MgINpBmpD7B3Jd1BA стр. 3] || [[Дончо Живадинов]] |- | [http://www.strumski.com/books/zivadinov_pensija-compressed.pdf?fbclid=IwAR3ohr7ggAbBy6FX-MDXHe-99Kknz7vUK8H-N235O6MgINpBmpD7B3Jd1BA стр. 4] || [[Тодор Гичев]] |- | [[:File:Strumitsa High School Certificate Signatures.jpg]], [[:Файл:Strumitsa 1915 Signatures 05.jpg]] || [[Антон Атанасов]] |- | [[:Файл:Strumitsa 1915 Signatures 01.jpg]] или [[:Файл:Strumitsa 1915 Signatures 02.jpg]] или [[:Файл:Strumitsa 1915 Signatures 04.jpg]] или [[:Файл:Strumitsa 1915 Signatures 05.jpg]] || [[Димитър Галев (революционер)]] |- | [[:Файл:Strumitsa 1915 Signatures 04.jpg]] или [[:Файл:Strumitsa 1915 Signatures 05.jpg]] || [[Иван Мицов]] |- | [[:Файл:Kosta Dzekov MOO.JPG]] || [[Константин Дзеков]] |- | [[:Файл:School Certificate of Ivan Ikonomov from Kukush from the Bulgarian Men's High School of Thessaloniki, 17 June 1901 - Page 3.jpg]] || [[Георги Раев]], [[Димитър Мирчев]], [[Спас Мартинов]], [[Никодим Тивериополски]] (имаме негов - ако е по-добър), [[Христо Далчев]] |- | [[:Файл:BASA-1932K-1-16a-03.JPG]] || [[Атанас Калчев]] |- | [[:Файл:Dimitar Lyapov portrait.jpg]] или [[:Файл:Dimitar Lyapov Gurin Letter to Mencha Karnicheva 5 September 1927.jpg]] || [[Димитър Ляпов]] |- | [[:Файл:Hrupishta Bulgarian seal.jpg]] || [[Григорий Лазаров]] |- | [http://www.strumski.com/books/Pandil_Shanev_do_Tsar_Boris.pdf] || [[Пандил Шанев]] |- | [http://www.strumski.com/books/andon_kostovski_pehchevo_pensija.pdf] || [[Андон Костов (Пехчево)]] |- | [[:Файл:Dokument od gradska opstinska uprava od grad Galicnik, 1916.JPG]] || [[Иван Юруков (Тресонче)]] |- | {{Михайлов|4|762}} || [[Симеон Кавракиров]] |- | {{Михайлов|4|529}} || [[Жорж Десбон]] |- | [[:Файл:Hristo Silyanov poem Memory.jpg]] || [[Христо Силянов]] повишена трудност |- | [[:Файл:Declaration of Unification 1941 of Bulgarian macedonian organisations -1.jpg]], [[:Файл:Declaration of Unification 1941 of Bulgarian macedonian organisations.jpg]] || [[Коста Николов (офицер)|Коста Николов]], [[Лазар Томов]], [[Милан Дамянов|Милан К. Дамянов]], [[Злата Сарафова]] |- | [[:Файл:Simeon Evtimov Signature.jpg]] || [[Симеон Евтимов]] |- | [[:Файл:Ivan Mihaylov Bitrakov by Todor Fakirov 1911 Back.jpg]] || [[Иван Битраков (революционер)]] |- | [https://www.strumski.com/books/Gurko_Savinov_Solunskata_Afera.pdf?fbclid=IwAR1l1QLw5H-FfWX6IeoHdDfyS5Ama6cKLyUKiDnHBM-t-TUtYubVaVxoZB8] или [https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=718:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61] || [[Гурко Савинов]] |- | [[:File:Confiscated property of the Orthodox Church in Kukush Hieromonk Methodius' Letter (1 back).jpg]] [[:File:Metodii Dimov, letter.jpg]] || [[Методий Димов]] |- | [[:File:Grigor Alexiev.jpg]] или още по-добре [[:File:Grigor Alexiev.signature.jpg]] || [[Григор Алексиев]] |- | [[:File:BASA-1449-1-1-10-16-People's Court, Bulgaria.pdf]] || [[Богдан Шулев]] |- | [https://www.strumski.com/books/todor_pavlov_misli_po_makedonskoto_prasanje.pdf] || [[Тодор Павлов]] |- | [https://www.strumski.com/books/josif_kovachev_avtobiografia.pdf] || [[Йосиф Ковачев]] |- | [[:File:Dimitar G. Stanishev Signature.jpg]] || [[Димитър Г. Станишев]] |- | [https://www.strumski.com/books/dokumenti_vl_poptomov_vik_v_sunja_veselin_angelov.pdf] || [[Владимир Поптомов]] на 99, 116, 138, 145 или 198 страница |- | [[:File:Geroichni Vremena 2.jpg]] || [[Стефан Аврамов (революционер)]] |- | [http://policefiles.archives.bg/dosieta/2013-01-16-10-39-49/162-2013-01-16-10-26-50] или [http://policefiles.archives.bg/dosieta/2013-01-16-10-39-49/166-2013-01-16-10-28-27] || [[Атанас Романов]] |- | [https://www.strumski.com/books/%d0%98%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f%20%d0%bd%d0%b0%20%d1%81.%20%d0%93%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8.pdf] || [[Лев Адамов]] |- | [https://www.strumski.com/books/K_Nikolov_Zaslugite_v_minaloto_na_Rafael_Mois_Kamhi_kum_Bulgarshtinata_v_Makedonija.pdf] || [[Коста Николов (офицер)]] |- | [[:File:Ivan Mihaylov Bitrakov by Todor Fakirov 1911 Back.jpg]] || [[Иван Битраков (революционер)]] |- | [https://мна.мкд/i-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82/01-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%98%d0%b0/1-1-%d1%81%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%b0/1892-1952-07-19_%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d0%b4%d0%be%d1%88%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb-%d0%ba%d0%be%d1%80/?fbclid=IwAR2m12nDaunvB-ShiaJipgSsklP2MVCA7Tt1KPOTBjJYpA_HKDPrALLP4SU] || [[Ангел Корабаров]] |- | [https://мна.мкд/i-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82/01-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%98%d0%b0/1-1-%d1%81%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%b0/1930-10-24_%d0%ba%d1%80%d1%81%d1%82%d0%be-%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%98%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%b4%d0%be-%d0%bc%d0%bf%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%98%d0%b0%d0%bd%d0%b0/] || [[Кръстьо Трайков]] |- | [https://www.strumski.com/books/b_lichenovski_sudski_dokumenti.pdf?fbclid=IwAR3cvLxsfYP7o4WXiAkiyrYn1aV_YlkxeraXIB5GNQTzwOzASun32rKvh4k Свидетелство за свето кръщение] || [[Овентий Исачев]] |- | [[:File:Prilep Brotherhod document Dame Popov 1.jpg]] || [[Владимир Кусев]] |- | [[:File:Prilep Brotherhod document Dame Popov 2.jpg]] || [[Тодор Попадамов]] |- | [[:File:Hristo_Kontev_letter_to_Albert_Sonnichsen.jpg]] || [[Христо Контев (революционер)]] |- | [[:File:TaneStoychev pismo do AlbertSonnichsen25-04-1906.jpg]] || [[Тане Стойчев]] |- | [[:File:Petar Chaulev pismo do ASonnichsen 04-07-1906 s2.jpg]] или [[:Файл:Petar Chaulev pismo do ASonnichsen 28-10-1906 s2.jpg]] || [[Петър Чаулев]] |- | [[:File:Luka Ivanov Pismo do ASonnichsen1906.jpg]] || [[Лука Иванов]] |- | [[:File:BASA-SF-3K-1-162-7-Kukush Charitable Brotherhood.jpg]] || [[Димитър Шопов (общественик)]] |- | [[:File:Ilinden Organization Certificate Luka Dzherov page 2.jpg]] || [[Антон Кецкаров]], [[Васил Трифонов]] |- | [[:File:Skopje Bulgarian Pedagogical School Letter to the Bulgarian Exarch (4) Seal.jpg]] || [[Сребро Данов]] |- | [[:File:Skopje Bulgarian Pedagogical School Letter to the Bulgarian Exarch (4).jpg]], [[:File:Skopje Bulgarian Pedagogical School Letter to the Bulgarian Exarch (4, detail)).jpg]] || [[Стоян Каблешков]] |- | [[:File:Pelagonian Bulgaria Metropolitanate Seal and Signature.jpg]] или [[:Файл:BASA-246K-1-78-65-full.jpg]]|| [[Спиридон Мирчев]] |- | [[:File:Confiscated property of the Orthodox Church in Kukush K.Popgutov' Letter.jpg]] || [[Костадин Попгутов]] |- | [[:File:Bitolya Bulgarian High School Seal and Signature.jpg]] || [[Лазар Цунев]] |- | [[:File:Skopje Bulgarian Girls' School Seal and Signature.jpg]] || [[Иван Благоев]] |- | [[:File:Thessaloniki Bulgarian Municipality Certficate 1910.JPG]] || [[Христо Шумаров]] |- | [[:File:Certificate of Tarpo Popovski by the Kostur Brotherhood 18 August 1914.jpg]] || [[Наум Темчев]] и [[Георги Константинов Бистрицки]] |- | [[:File:Letter to Tarpo Popovski by Theodosius of Skopje 02.jpg]] || [[Теодосий Скопски]] |- | [[:File:Letter from the Union of the Macedonian Emigrant Organisations to Tarpo Popovski.jpg]] || [[Крум Николов]], [[Петър Манев]] |- | [[:File:Letter from Helarion of Nioshava to Tarpo Popovski 1913-11-12.jpg]] || [[Иларион Нишавски]] |- | [[:File:Tarpo Popovski Portrait 1923-03-20 Back.jpg]] || [[Търпо Поповски]] |- | [[:File:Veles 20 Apr 1863.JPG]] || [[Георги Трайков (духовник)]] |- | [[:File:Veles 20 Apr 1863.JPG]] || [[Петруш Шулев]] |- | [[:File:Veles 20 Apr 1863.JPG]] || [[Иван Весов]] |- | [[:File:Veles 28 Maj 1863.JPG]] || [[Михаил Кушев (1812 – 1905)]] |- | [[:File:Bitolya Bulgarian High School Letter 1901 (back).jpg]] || [[Никола Янишлиев]], [[Атанас Михайлов (учител)]] |- | [[:File:Resolution of the Bulgarian People's Macedonian Adrianopolitan Revolutionary Organisation 4 May 1910.pdf]] || [[Димитър Думбалаков]], [[Михаил Чаков]], [[Марин Чолаков]], [[Георги Мучитанов]], [[Христо Чернопеев]] |- | [[:File:Petition by Toma Niklev and Nikola Karev to the Bulgarian interior minister 22 April 1904-02.jpg]] или [[:File:Petition by Toma Niklev and Nikola Karev to the Ottoman Government 17 June 1904.jpg]] || [[Тома Никлев]], [[Никола Карев]] |- | [[:File:Letter from Dimitar Popyosifov to Petar Ivanov Panchev 1900.jpg]] || [[Димитър Попйосифов]] |- | [[:File:Sande Kolev Petition 1943.jpg]] || [[Санде Колев Самарджия]] |- | [[:File:Naum Yosifov certificate to Vasil Stavrev Dodov 8 March 1943.jpg]] || [[Наум Йосифов]] |- | [[:File:Birth Certificate pf Atanas Bogdanov.jpg]] || [[Борис Охридски]] |- | [[:File:Sotir Garelov Document 2.jpg]] || [[Коста Николов (офицер)]] [[Христо Миладинов]] |- | [[:File:Iliya Trifonovski Certificate 1916.jpg]] || [[Васил Икономов (общественик)]] |- | [[:File:Ahil Mindzov's Letter to the Bulgarian Exarch (5.12.1901).jpg]] || [[Ахил Минджов]] |- | [[:File:Skopje Bulgarian Metropolitanate Letter (30.11.1902).jpg]] или [[:File:Skopje Bulgarian Metropolitanate Letter (13.08.1902).jpg]] || [[Стоян Тилков]] |- | [[:File:Bitolya Bulgarian High School Seal and Signature.jpg]] || [[Лазар Цунев]] |- | [[:File:Bozhin Talev Letter to Kiril Parlichev.pdf]] || [[Божин Талев]] |- | [[:File:Letter from Stefan Petkov to Kiril Parlichev.jpg]] || [[Стефан Петков – Сиркето]] |- | [[:File:Nikola Dishkov Letter 03.jpg]] || [[Никола Дишков (строителен предприемач)]] |- | [[:File:Foti Kirchev Petition 1.jpg]] или [[:File:Foti Kirchev Petition 2.jpg]] || [[Фоти Кирчев]] |- | [[:File:Georgi Eftimov Filipchev Ohrid Petition.jpg]] || [[Георги Филипчев]], [[Лев Огненов]], [[Антон Кецкаров]], [[Илия Коцарев]] (вляво има по-добър подпис) |- | [[:File:Foti Kirchev Certificate by the Ilinden Organisation 23 June 1943.jpg]] || [[Лазар Томов]], [[Евтим Янкулов]] |- | [[:File:Certificate to Tarpo Popovski by the Macedonian Charity Brotherhood in Burgas 1922-12-01 02.jpg]] || [[Александър Трифонов (революционер)]] |- | [[:File:Отечествоведение на Георги Паунчев 1899.jpg]] || [[Георги Паунчев]] |- | [https://www.strumski.com/books/velko_mandarchev_dosie_bezhanec.pdf] || [[Велко Мандарчев]] |- | [https://www.strumski.com/books/Filip_Kavaev_Do_Bylgarskija_Tzentralen_Aktzionen_Komitet_v_Skopje.pdf] || [[Филип Каваев]] |- | [[:Файл:Galichnik-Reka Association Statute.pdf]] || [[Филип Томов (общественик)]] |- | [[:Файл:Tamna Gora 10 September 1948.jpg]] || [[Георги Трайков]] |- | [[:Файл:Georgi Serafimov sign.jpg]] || [[Георги Серафимов]] |- | [[:Файл:BASA-246K-1-228-135-cropped.jpg]] || [[Аристотел Дудулов]] |- | [[:Файл:Ilinden Organization Certificate Luka Dzherov page 2.jpg]] || [[Васил Трифонов]] |- | [https://www.strumski.com/books/stefan_jakimov_dedov.pdf] || [[Стефан Дедов]] |- | [[:Файл:BASA-892K-1-33-5.jpg]] || [[Порфирий Шайнов]] |- | [[:Файл:BASA-892K-1-33-6 (back).jpg]] || [[Атанас Алтъпармаков]] |- | [[:Файл:Thessaloniki Bulgarian Charitable Brotherhood 05.03.1931 (1).jpg]] || [[Щерьо Божинов]] , [[Борис Белазелков]] |- | [[:Файл:Atanas Saraydarov Document 3.jpg]], [[:Файл:Atanas Saraydarov Document 4.jpg]] || [[Атанас Сарайдаров]] |- | [[:Файл:Naum Rukov Molba 1910 Page 2.jpg]] || [[Наум Руков]] |- | [https://www.strumski.com/books/p_zavoev_do_sbz_1958.pdf] || [[Петър Завоев]] |- | [[:Файл:Atanas nivichki pensija pages-to-jpg-0005.jpg]] или [[:Файл:Atanas nivichki pensija pages-to-jpg-0003.jpg]] || [[Панде Куюмджиев]] |- | [[:Файл:Bulgarian Girls' High School of Thessaloniki Seal, Signatures1890.jpg]] || [[Васил Кънчов]], [[Фания Зографова]], [[Димитър Матов]] |- | [[:Файл:Spiro Ivanov.3.jpg]] || [[Васил Диамандиев]], [[Димитър Карамфилович]], [[Натанаил Охридски]] (ако е по-добър от съществуващия, който е лош), [[Тодор Митов (свещеник)]] |- | [[:Файл:Lyubitsa Kyupeva Certificate from Veles Bulgarian School 1890-1891 03.jpg]], [[:Файл:Lyubitsa Kyupeva Certificate from Veles Bulgarian School 1890-1891 02.jpg]] || [[Иван Крайничанец]], [[Никола Мискинов]], [[Петър Михов]] |- | [[:Файл:BASA-264K-5-721-4 (backside).jpg]] || [[Спас Саракинов]], [[Мице Паришев]] |- | [[:Файл:BASA-264K-5-721-4 (frontside).jpg]] || [[Георги Саракинов]] |- | [[:Файл:BASA-264K-5-721-8.jpg]] || [[Кирип Попиванов]], [[Христо Шаламанов]] |- | [[:Файл:Molba krasto chakarov 1893 4.jpg]] || [[Янкула Дудулов]], [[Дионисий Попянчев]] |- | [https://www.strumski.com/books/m_kovachev_molba_do_predsedatelja_na_narodnoto_sobranie_1907.pdf] || [[Михаил Ковачев (революционер)]] |- | [https://www.strumski.com/books/B_Zografov_Pismo_do_Konstantin_Popatanasov.pdf] || [[Борис Зографов]] |- | [[:Файл:K.Shkurtov-Deklaracija.jpg]] || [[Козма Погончев]] |- | [[:Файл:Bozhin Tanchev Book.jpg]] || [[Божин Танчев]] |- | [https://www.strumski.com/books/Spiro_Vasilev_Makedono_Odrinskoto_Opalchenie.pdf] || [[Спиро Василев]] |- | [[:Файл:Skopje Bulgarian Girls' School Seal and Signature.jpg]] || [[Иван Благоев]] |- | [[:Файл:BASA-246K-1-613.43.jpg]] || [[Горазд (архимандрит)]] |- | [[Константин Саев]] || [https://www.strumski.com/books/K_Saev_Molba_.pdf] |- | [[:Файл:Delnichni Prikazki 1928-2.jpg]] || [[Иван Генадиев (журналист)]] |- | [[:Файл:Serres Bulgarian Municipality Seal and Signature.jpg]] || [[Андрей Садразанов]] |- | [[:Файл:Писмо на главния учител в Петрич Стоян Трушков, до екзарх Йосиф, 1 март 1901-2.jpg]] || [[Стоян Трушков]] |} 7h9jbav6nm64d6qnk25d0hm6teffddp 0 598182 12416331 11983693 2024-11-18T21:21:02Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Горна Оряховица]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Горна Оряховица]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416331 wikitext text/x-wiki '''Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Й. Вапцаров“''' е техническо училище в областта на железопътния транспорт и е единствено в Северна [[България]]. Гимназията се намира в град [[Горна Оряховица]]. == История == Училището е основано през [[1977]] като СПТУ по железопътен транспорт. С решение на учителския съвет и с решение на общината училището избира за свой покровител [[Никола Вапцаров]] през [[1981]] година. Първата учебна година започва със 108 ученика. Бойка Вапцарова става кръстник на гимназията. Започва изграждането на първите лаборатории. През [[1991]] година техникумът е преименуван на Професионална гимназия по железопътен транспорт. == Източници == * [http://www.pgjpt-go.org/bg/05f9bc/d75491/ Официална страница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309225827/http://www.pgjpt-go.org/bg/05f9bc/d75491/ |date=2016-03-09 }} {{Мъниче|Училище|Железопътен транспорт|България}} {{Портал|Образование|Транспорт|България}} [[Категория:Професионални гимназии в Горна Оряховица]] [[Категория:Основани в България през 1977 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Никола Вапцаров]] [[Категория:Железопътен транспорт в България]] 8epnsp33bw8yasf4fmkmv9e8a8o0wj2 0 598301 12415781 12400758 2024-11-18T13:24:41Z Nk 399 актуализация с източник 12415781 wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''„[[Арена 8888 София]]“''' е многофункционална зала в София, България. След своето откриване през 2011 година със своите близо 15 000 места тя става най-голямото съоръжение за концерти на закрито в града. По тази причина в нея се провеждат някои от най-големите концерти в София на български и чуждестранни изпълнители от разни жанрови и стилови категории. == 10-те години == === 2011 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 9 октомври || {{флагче|Франция}} [[Жан Мишел Жар]] || || |- | 29 октомври || {{флагче|Великобритания}} „[[Шаде]]“ || || |- | 10 ноември || {{флагче|Финландия}} „[[Аморфис]]“ || || |- | 18 ноември || {{флагче|Великобритания}} [[Том Джоунс]] || || |- | 3 декември || {{флагче|Сърбия}} [[Лепа Брена]] || || |- | 25 декември || {{флагче|Великобритания}} [[Марк Найт]] || || |} === 2012 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 27 януари || {{флагче|Финландия}} [[Таря Турунен]] || || |- | 13 април || {{флагче|Италия}} [[Марко Карола]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Виктор Калдерон]]<br>{{флагче|Испания}} [[Карлос Фаврел]] || ''Solar Easter'' || |- | 22 май || {{флагче|Сърбия}} [[Цеца Ражнатович]] || || |- | 13 юни || {{флагче|Испания}} [[Хулио Иглесиас]] || || |- | 14 август || {{флагче|САЩ}} [[Лейди Гага]] || От турнето ''[[The Born This Way Ball Tour]]'' || |- | 1 септември || {{флагче|САЩ}} „[[Ред Хот Чили Пепърс]]“ || От турнето ''[[I'm With You World Your]]'' || |- | 18 ноември || {{флагче|САЩ}} [[Дженифър Лопес]] || || |- | 22 ноември || {{флагче|България}} [[Лили Иванова]] || || |- | 29 ноември || {{флагче|Босна}} [[Горан Брегович]] || || |- | 12 декември || {{флагче|Гърция}} [[Йоргос Мазонакис]] || || |- | 21 декември || {{флагче|Нидерландия}} [[Хардуел]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[Феде Льо Гран]]<br>{{флагче|Нидерландия}} „[[Сънъри Джеймс и Райън Марчиано]]“ || ''Solar Christmas 2012'' || |} === 2013 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 8 март || {{флагче|Нидерландия}} [[Армин ван Бюрен]]<br>{{флагче|Нидерландия}} „[[Даш Берлин]]“<br>{{флагче|Нидерландия}} [[Фери Корстен]]<br>{{флагче|Германия}} [[Денис Шепърд]]<br>{{флагче|Унгария}} „[[Мьон и Шейн 54]]“<br>{{флагче|Нидерландия}} [[Рубен де Ронде]] || ''A State of Trance 600: The Expedition'' || |- | 15 март || {{флагче|Германия}} „[[Гама Рей]]“<br>{{флагче|Германия}} „[[Хелоуин (група)|Хелоуин]]“ || || |- | 28 юни || {{флагче|Великобритания}} „[[Джъмиръкуай]]“ || || |- | 29 юни || {{флагче|Великобритания}} [[Джеси Джей]] || || |- | 8 юли || {{флагче|САЩ}} [[Снуп Дог]] || || |- | 10 декември || {{флагче|Италия}} [[Енио Мориконе]] || || |- | 16 декември || {{флагче|Германия}} „[[Скорпиънс]]“ || || |} === 2014 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 14 февруари || {{флагче|Испания}} [[Пласидо Доминго]] || || |- | 23 март || {{флагче|САЩ}} [[Джоуи Беладона]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Зак Уайлд]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Роб Никълсън]]<br>{{флагче|Германия}} [[Удо Диркшнайдер]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Брайън Феър]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Макс Кавалера]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Джон Донайс]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Джасин Тод]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Арън Роси]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Мат Бънчард]] || ''Metal All Stars – Loud Festival 2014'' || |- | 16 юни || {{флагче|Великобритания}} „[[Айрън Мейдън]]“ || || |- | 7 ноември || {{флагче|Сърбия}} [[Цеца Ражнатович]] || || |- | 10 ноември || {{флагче|България}} „[[Фондацията]]“ || || |- | 12 ноември || {{флагче|Великобритания}} [[Сара Брайтман]] || || |- | 11 декември || {{флагче|България}} [[Николина Чакърдъкова]] || || |- | 19 декември || {{флагче|Босна}} [[Горан Брегович]] || || |} === 2015 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 25 април || {{флагче|България}} [[Слави Трифонов]]<br>{{флагче|България}} „[[Ку-Ку бенд]]“ || || |- | 26 май || {{флагче|Испания}} [[Хулио Иглесиас]] || || |- | 2 юни || {{флагче|САЩ}} „[[Уанрепъблик]]“ || || |- | 17 юни || {{флагче|Швеция}} „[[Роксет]]“ || || |- | 28 юни || {{флагче|САЩ}} „[[Тото (група)|Тото]]“ || || |- | 30 юни || {{флагче|Великобритания}} „[[Джудас Прийст]]“<br>{{флагче|Германия}} „[[Хелоуин (група)|Хелоуин]]“ || || |- | 26 септември || {{флагче|Италия}} [[Ерос Рамацоти]] || || |- | 22 октомври || {{флагче|Сърбия}} [[Лепа Брена]] || || |- | 6 ноември || {{флагче|Великобритания}} „[[Брит Флойд]]“ || || |- | 24 ноември || {{флагче|Великобритания}} „[[Уайтснейк]]“ || || |- | 1 декември || {{флагче|България}} ''множество'' || 14 години телевизия „Планета“ || |- | 14 декември || {{флагче|Испания}} [[Енрике Иглесиас]] || || |- | 16 декември || {{флагче|Италия}} [[Ал Бано]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Ромина Пауър]] || || |} === 2016 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 14 май || {{флагче|Испания}} [[Енрике Иглесиас]] || || |- | 16 май || {{флагче|Германия}} [[Ханс Цимер]] || || |- | 12 юни || {{флагче|САЩ}} „[[Форинър]]“ || || |- | 17 юли || {{флагче|Германия}} „[[Скорпиънс]]“ || || |- | 14 септември || {{флагче|Финландия}} „[[Найтуиш]]“ || || |- | 17 септември || {{флагче|Нидерландия}} [[Армин ван Бюрен]] || || |- | 11 октомври || {{флагче|Канада}} [[Брайън Адамс]] || || |- | 20 октомври || {{флагче|Сърбия}} [[Миле Китич]] || || |- | 22 ноември || {{флагче|България}} ''множество'' || 15 години телевизия „Планета“ || |- | 30 ноември || {{флагче|България}} [[Веселин Маринов]] || || |- | 10 декември || {{флагче|Русия}} „[[Любе]]“ || || |- | 16 декември || {{флагче|Сърбия}} [[Драгана Миркович]] || || |} === 2017 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 16 март<br>17 март || {{флагче|Сърбия}} [[Цеца Ражнатович]] || || |- | 6 април || {{флагче|България}} [[Графа]] || || |- | 7 април || {{флагче|Босна и Херцеговина}} „[[Биело дугме]]“<br>{{флагче|Босна и Херцеговина}} [[Горан Брегович]] || || |- | 29 април || {{флагче|Великобритания}} [[Саманта Фокс]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[Си Си Кеч]]<br>{{флагче|Германия}} [[Сандра]] || ''Hits only'' || |- | 10 май || {{флагче|Гърция}} [[Василис Карас]] || || |- | 13 май || {{флагче|България}} „[[Ъпсурт]]“ || || |- | 14 май || {{флагче|Великобритания}} „[[Дийп Пърпъл]]“ || || |- | 16 май || {{флагче|Швеция}} „[[Юръп]]“ || || |- | 3 юни || {{флагче|България}} „[[Щурците]]“ || || |- | 16 юни<br>17 юни<br>18 юни || {{флагче|България}} [[Слави Трифонов]]<br>{{флагче|България}} „[[Ку-Ку бенд]]“ || || |- | 27 октомври || {{флагче|Босна и Херцеговина}} „[[Дубиоза колектив]]“ || || |} === 2018 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 22 февруари || {{флагче|България}} ''множество'' || 25 години радио „[[Веселина (радио)|Веселина]]“ || |- | 21 април || {{флагче|България}} „[[Нова генерация]]“<br>{{флагче|България}} „[[Хиподил]]“<br>{{флагче|България}} „[[Контрол (група)|Контрол]]“<br>{{флагче|България}} „[[Ревю]]“ || || |- | 4 май || {{флагче|Великобритания}} [[Роджър Уотърс]] || || |- | 23 май || {{флагче|Белгия}} „[[Димитри Вегас & Лайк Майк]]“ || || |- | 16 юни<br>17 юни || {{флагче|Нидерландия}} [[Андре Рийо]] || || |- | 21 октомври || {{флагче|Испания}} [[Хосе Карерас]] || || |- | 4 декември || {{флагче|България}} ''множество'' || 17 години телевизия „[[Планета ТВ|Планета]]“ || |- | 14 декември || {{флагче|Сърбия}} [[Миле Китич]] || || |- | 21 декември || {{флагче|Сърбия}} [[Шабан Шаулич]] || || |} === 2019 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 30 март || {{флагче|САЩ}} „[[Годсмак]]“ || || |- | 6 април || {{флагче|България}} „[[Скандау]]“ || || <ref>[https://arenaarmeecsofia.net/2019/04/07/06-04-2019-колекция-видеоклипове-от-концерта/ 06.04.2019 Колекция видеоклипове от концерта на СКАНДАУ – arenaarmeecsofia.net]</ref> |- | 18 април || {{флагче|Русия}} [[Григорий Лепс]] || || |- | 4 май || {{флагче|САЩ}} [[Лени Кравиц]] || || |- | 8 май || {{флагче|Гърция}} [[Василис Карас]] || || |- | 1 юни || {{флагче|Великобритания}} [[Стинг]] || || |- | 16 юни || {{флагче|САЩ}} „[[Меноуър]]“ || || |- | 10 юли || {{флагче|Колумбия}} [[Малума]] || || |- | 11 септември || {{флагче|САЩ}} „[[Еванесънс]]“ || || |- | 18 септември || {{флагче|Италия}} „[[Ил Воло]]“ || || |- | 3 октомври || {{флагче|Италия}} [[Ерос Рамацоти]] || || |- | 29 ноември || {{флагче|Босна и Херцеговина}} „[[Дубиоза колектив]]“ || || |- | 7 декември || {{флагче|Великобритания}} „[[Дийп Пърпъл]]“ || || |- | 16 декември || {{флагче|Белгия}} [[Лара Фабиан]] || || |} == 20-те години == === 2022 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 30 март || {{флагче|Гърция}} [[Никос Вертис]] || || |- | 29 май || {{флагче|Великобритания}} „[[Дийп Пърпъл]]“ || || |- | 13 юли || {{флагче|Великобритания}} „[[Айрън Мейдън]]“ || || |- | 30 август || {{флагче|Германия}} [[Дейвид Гарет]] || || |- | 1 септември || {{флагче|САЩ}} „[[Джаксънс]]“ || ''50th Anniversary Tour'' || |- | 8 октомври || {{флагче|България}} [[Софи Маринова]] || 25 години на сцена || |- | 13 октомври || {{флагче|Германия}} „[[Хелоуин (група)|Хелоуин]]“ || || |- | 25 октомври || {{флагче|САЩ}} „[[Годсмак]]“ || || |- | 29 ноември || {{флагче|Нидерландия}} [[Андре Рийо]] || || |- | 1 декември || {{флагче|Сърбия}} [[Цеца Ражнатович]] || || |- | 4 декември || {{флагче|България}} [[Лили Иванова]] || || |} === 2023 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 8 март || {{флагче|Гърция}} [[Никос Вертис]] || || |- | 25 април || {{флагче|Италия}} [[Ерос Рамацоти]] || || |- | 26 май || {{флагче|САЩ}} „[[Пантера (музикална група)|Пантера]]“ || || |- | 12 юни || {{флагче|САЩ}} „[[Холиуд Вампайърс]]“ || || |- | 31 август || {{флагче|Великобритания}} „[[Кемикъл Брадърс]]“ || || |- | 18 септември || {{флагче|Великобритания}} [[Луи Томлинсън]] || || |- | 20 септември || {{флагче|Сърбия}} [[Миле Китич]] || || |- | 14 октомври || {{флагче|Гърция}} [[Константинос Аргирос]] || || |- | 25 ноември || {{флагче|Сърбия}} [[Драгана Миркович]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Лепа Брена]] || || |- | 2 декември || {{флагче|България}} „[[Контрол (група)|Контрол]]“<br>{{флагче|България}} „[[Нова генерация]]“<br>{{флагче|България}} „[[Ревю]]“<br>{{флагче|България}} „[[Хиподил]]“ || || |- | 8 декември || {{флагче|Канада}} [[Брайън Адамс]] || || |} === 2024 година === : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 10 февруари || {{флагче|България}} [[Николина Чакърдъкова]]<br>{{флагче|България}} [[Мария Чакърдъкова]] || || |- | 1 март || {{флагче|България}} [[Борис Дали]]<br>{{флагче|България}} [[Кали (певица)|Кали]]<br>{{флагче|България}} [[Луна (певица)|Луна]]<br>{{флагче|България}} [[Милко Калайджиев]]<br>{{флагче|България}} [[Сашо Роман]]<br>{{флагче|България}} [[Орхан Мурад]]<br>{{флагче|България}} [[Софи Маринова]]<br>{{флагче|България}} [[Тони Дачева]] || Златни хитове || |- | 15 март<br>16 март || {{флагче|Нидерландия}} [[Андре Рийо]] || || |- | 17 април || {{флагче|България}} [[Миро]] || || |- | 27 април || {{флагче|България}} „[[Скандау]]“ || || |- | 9 май || {{флагче|България}} [[Тони Стораро]] || 25 години на сцена || |- | 19 юли || {{флагче|Великобритания}} „[[Джудас Прийст]]“ || || |- | 11 октомври || {{флагче|България}} [[Никос Вертис]] || || |- | 19 октомври || {{флагче|Швейцария}} [[Диджей Бобо]] || От турнето ''EVOLUT3ON Tour'' || <ref>{{cite web | publisher = actualno.com | year = 2024 | url = https://www.actualno.com/music/legendarnijat-dj-bobo-s-fenomenalno-shou-v-arena-sofija-videosnimki-news_2323464.html | title = Легендарният DJ BoBo с феноменално шоу в "Арена София" | work = actualno.com | accessdate = 2024-11-01}}</ref> |- | 24 октомври || {{флагче|Сърбия}} [[Цеца Ражнатович]] || || <ref>{{cite web | publisher = Радио Веселина | year = 2024 | url = https://www.radioveselina.bg/articles/9484/ceca-vdigna-na-kraka-nad-12-hiljadi-v-arena-sofija | title = Цеца вдигна на крака над 12 хиляди в "Арена София" | work = radioveselina.bg | accessdate = 2024-11-01}}</ref> |- | 16 ноември || {{флагче|България}} [[Преслава]] || 20 години на сцена || <ref>https://arenaarmeecsofia.net/2024/11/17/16-11-2024-преслава-отбеляза-20-години-на-сцена-с/</ref> |} == Планирани == : ''Списъкът може да е непълен.'' {| class="wikitable" ! Дата ! Изпълнител ! Наименование ! Бележки |- | 21 ноември || {{флагче|България}} „[[Молец (група)|Молец]]“ || || |- | 23 ноември || {{флагче|Сърбия}} [[Теа Таирович]] || || |- | 28 ноември || {{флагче|България}} [[Любо Киров]] || Ново турне || |- | 3 декември || {{флагче|Босна}} [[Дино Мерлин]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Желко Йоксимович]] || || |- | 14 декември || {{флагче|България}} [[Лили Иванова]] || || |- | 16 декември || {{флагче|Италия}} [[Лаура Паузини]] || || |- | 13 февруари || {{флагче|Гърция}} [[Константинос Аргирос]] || || |- | 1 март<br>2 март || {{флагче|България}} [[Криско]] || || |- | 11 март<br>12 март || {{флагче|Нидерландия}} [[Андре Рийо]] || || |- | 29 март || {{флагче|Сърбия}} [[Драгана Миркович]]<br>{{флагче|Сърбия}} [[Миле Китич]] || || |- | 12 август || {{флагче|Германия}} [[Тил Линдеман]] || || |} == Бележки == <references/> {{нормативен контрол}} [[Категория:Списъци|концерти в Арена 8888 София]] [[Категория:Музика в София]] n7rzfwabfc4bgxmxeyfeqsyqgo1exdg 0 601680 12416456 12184303 2024-11-19T02:26:08Z Luxferuer 25980 12416456 wikitext text/x-wiki {{Паметник | име = Човекът, що даде фаталния знак | картинка = Koprivshtitsa 2019-02-10 55.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = [[Петко Татаров]]<br>[[Христо Танев (скулптор)|Христо Танев]]<br>Сава Танев | тип на сградата = гранит | конструктор = | конструкция = гранитни блокове, свързани с метални скоби | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1976}} | височина = 1100 см | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = поддържан }} '''Паметникът на Георги Бенковски''' (с пълно наименование: мемориален комплекс '''„Човекът, що даде фаталния знак“''')<ref>koprivshtitza.com. [http://www.koprivshtitza.com/museums.php Копривщенските музеи]. Посетен на 27 септември 2021</ref> се намира над [[Къща музей „Георги Бенковски“|родната къща]] на [[Георги Бенковски]] в [[Копривщица|града]] и е изработен по проект на [[скулптор]]а [[Христо Танев (скулптор)|Христо Танев]] и [[архитект]]а [[Петко Татаров]]. Високият 11 m паметник представя Бенковски на кон, стъпил на пет камъка, със сабя в дясната ръка. Камъните символизират близо петте века, в които [[Българските земи под османско владичество|българските земи са се намирали под османска власт]]. Върху тях са изписани думите от одата „Бенковски“ от „[[Епопея на забравените]]“ на [[Иван Вазов]]: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“.<ref name="nauk_Паме">{{Цитат уеб | заглавие = Паметник – Бенковски в Коприщица {{!}} Българска наука | труд = nauka.bg | дата = 23 януари 2012 | достъп_дата = 21 декември 2015 | уеб_адрес = http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0 | архив_дата = 2016-09-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160913003656/http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0 }}</ref> Бенковски е представен на кон, за да бъде показано значението на неговата „[[Хвърковата чета]]“, а погледът му е насочен към [[Панагюрище]], където е бил центърът на [[Априлско въстание#Четвърти революционен окръг|Четвърти революционен окръг]].<ref name="24ch_Дока"/> Паметникът е един от символите на град Копривщица. <ref name="kopr_Паме">{{Цитат уеб | заглавие = Паметник Георги Бенковски – Копривщица – Сурдулица | автор = www.web-lego.com | труд = koprivshtitsa-surdulica.com | достъп_дата = 21 декември 2015 | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-surdulica.com/object/historic/type/historic_object/oid/131/title/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/locale/bg | архив_дата = 2017-09-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170906122229/http://koprivshtitsa-surdulica.com/object/historic/type/historic_object/oid/131/title/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/locale/bg }}</ref> == Изграждане == Паметникът е създаден, след като на 29 юни 1971 г. [[Правителство на Тодор Живков 2|Второто правителство на Тодор Живков]] постановява Копривщица да бъде превърната в национален исторически резерват и да започне да развива международен туризъм. За 100-годишнината от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в града са открити сто обекта, като паметникът на Бенковски е най-значимият от тях. Изграждането на монумента струва 340 000 лв. На откриването на паметника на 30 април 1976 г. присъства целият състав на Политбюро.<ref name="24ch_Дока">{{Цитат уеб | заглавие = Докарали 5 морени за паметника на Бенковски в Копривщица | автор = Ваньо Стоилов | труд = www.24chasa.bg | дата = 23 април 2014 | достъп_дата = 21 декември 2015 | уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4046930}}</ref> След постъпването на проекта на Христо Танев се взимат впредвид ескизите от дипломната му работа в [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]] на тема Монументална историческа пластика – Конна композиция „Георги Бенковски“. След дебати за местополжението на мемориалния комплекс е взето решение той да се изгради на скалите над [[Къща музей „Георги Бенковски“|родния дом]] на войводата. След проучване на труднодостъпния терен, траяло две години от специалисти на Главно управление на строителните войски (ГУСВ) и „Хидрострой инженеринг“. Изпълнението на плановете е възложено на ОбНС Копривщица с отговорник на строежа Петър Атанасов Геов (почетен гражданин на Копривщица 2010). Отговорността по изпълнението пада на тогавашния председател на Комитета за отдих и туризъм [[Иван Врачев]]. Подготовката на каменните блокове, служещи за основа на комплекса започва през лятото на 1975 и продължава до февруари 1976 г. Това става под ръководството на Атанас Нешов Юруков – стар копривщенски майшстор-каменоделец. След укрепване на пътя и водостоците до избраното място, тежащите между десет и сто тона [[Морена|морени]] са закарани там, а предварителната им подготовка е възложена на брата на Христо, Сава Танев. На 3 март 1976 г. макета на паметника е одобрен. Този макет е разрязан на осем фрагмента, които са монтирани на мястото. След това са изградени и околните подстъпи и зелени пространства към „Човекът, що даде фаталния знак“.<ref>{{cite journal | last = Лудова | first = Елена | authorlink = | coauthors = | year = 2023 | month = септември | title = 180 години от рождението на Георги Бенковски | journal = | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | volume = юбилеен брой | issue = | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Реставрация == През 2016 г. скулпторът на паметника Христо Танев прави съобщение, че обектът се намира в застрашено състояние. По време на градежа поради неблагоприятни атмосферни условия връзките между отделните блокове, направени с метални скоби, вместо с разтопен метал са залети със смола. По тези причини и заради факта, че паметникът не е реставриран повече от четиридесет години, авторът му го счита за опасен. За емблемата на град Копривщица, която представлява конната скулптура на Бековски, е учредена дарителска кампания.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/pametnikat-na-georgi-benkovski-v-koprivshtica-se-rushi.html | заглавие = Паметникът на Георги Бенковски в Копривщица се руши | достъп_дата = 18 януари 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 октомври 2018 | труд = | издател = btvnovinite.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Недостигащите във фонда ѝ средства са събрани само за три месеца, като е съобщено, че в началото на 2019 г. работата по спасяването на монумента ще бъде започната.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/bulgaria/rodoljubivi-balgari-spasiha-pametnika-na-georgi-benkovski-v-koprivshtica.html | заглавие = Родолюбиви българи спасиха паметника на Георги Бенковски в Копривщица | достъп_дата = 8 януари 2024 | фамилно_име = Кацаров | първо_име = Емил | автор_препратка = | съавтори = | дата = 28 декември 2018 | труд = | издател = btvnovinite.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Възпоменателен текст == {{цитат|Ставайте робове аз неща ярем.|}} {{цитат|Героят, юнакът с мисъл на челото, на подвига знаме, душа на делото, човекът, що даде фаталния знак и цял народ смело тикна с своя крак.}} == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Бележки == <references /> {{Портал|Култура|България}} [[Категория:Основани в България през 1971 година]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Паметници на Георги Бенковски|Копривщица]] bl7f057bqj8q0ygkkwknm8hav5hp2g9 0 601884 12416596 12415285 2024-11-19T09:13:24Z 46.35.168.72 12416596 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = алкохолик | описание = циганин | портрет = андре токев | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = актьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2006 – | значими роли = | театрални награди = [[Аскеер]] в категория „Изгряваща звезда“ (2009) }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Димо Александров Алексиев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на [[29 юли]] [[1983]] г. в [[София]]. Завършва [[125 средно училище „Проф. Боян Пенев“|125-о СОУ „Боян Пенев“]] с профил [[Френски език]]. Завършва [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 2006 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на доц. [[Веселин Ранков]] с наградата „НАЙ-НАЙ-НАЙ“.<ref>[http://www.provo.bg/провидение/димо-алексиев-забравяме-да-сме-човечн/ Димо Алексиев: Забравяме да сме човечни], интервю на Стилян Манолов, „Прово“, 5 август 2014.</ref> === Актьорска кариера === От 2006 до 2009 г. е на щат в [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]]. През 2009 г. Алексиев печели награда „[[Аскеер]]“ в категория „Изгряваща звезда“ за постановката „[[Калигула]]“, където играе главния герой под режисурата на [[Явор Гърдев]].<ref>[https://dariknews.bg/regioni/varna/dimo-aleksiev-vze-askeer-za-izgrqvashta-zvezda-359129 Димо Алексиев взе „АСКЕЕР“ за изгряваща звезда], dariknews.bg, 24 май 2009.</ref> От 2010 г. е в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“]], където играе Ньойд в „Госпожица Юлия“ с реж. [[Лилия Абаджиева]], Валвер и Граф Дьо Гиш в „[[Сирано дьо Бержерак (пиеса)|Сирано дьо Бержерак]]“ с реж. [[Теди Москов]], Чарлз в „Убийството на Гонзаго“ с реж. [[Недялко Йорданов]], Пощенския началник в „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]“ с реж. [[Мариус Куркински]] и други. През 2019 г. участва в риалити предаването „[[Маскираният певец]]“ в образа на Рицарят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/liubopitno/dimo-aleksiev-se-okaza-ricariat-v-maskiraniiat-pevec-videosnimki-2189786|заглавие=Димо Алексиев се оказа Рицарят в „Маскираният певец“ (ВИДЕО/СНИМКИ)|издател=dariknews.bg|дата=29 септември 2019 г.|достъп_дата=2 декември 2022 г.}}</ref> От 2020 г. е водещ на риалити предаването „[[Игри на волята]]“ с [[Ралица Паскалева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/8749553|заглавие=Димо Алексиев водещ с Ралица Паскалева на „Игри на волята“|издател=24chasa.bg|дата=27 юни 2020 г.|достъп_дата=2 декември 2022 г.}}</ref> През февруари 2023 г. участва в риалити предаването „[[Като две капки вода]]“ с [[Ралица Паскалева]]. == Кариера в дублажа == Димо Алексиев озвучава предавания за [[AXN]] през 2008 г. През 2022 г. озвучава Аквамен в българския дублаж на [[Компютърна анимация|компютърната анимация]] „[[DC Лигата на супер-любимците]]“. == Шофиране след употреба на алкохол == На 12 ноември 2024 г. около 00.20 ч., Димо Алексиев е управлява пиян лек автомобил марка „Субару” по бул. „Никола Мушанов“ в гр. София. Спират го пътни полицаи, които след тест с дрегер установяват концентрация на алкохол в кръвта му 1.49 промила. Взимат му кръвна проба и го арестуват. Алексиев е задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващ прокурор, а автомобилът е конфискуван. 2 години по-рано, през 2022 г. районният съд одобрява споразумение с Алексиев за същото престъпление. Тогава той е бил заловен да шофира с 1.69 промила и е получил три месеца условно с три години изпитателен срок. Случаят е рецидив, тъй като към момента на залавянето на през 2024 г. Алексиев е все още в изпитателен срок. Образувано е досъдебно производство по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „[[лишаване от свобода]]“ от 1 до 5 години.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/otnovo-pijan-zad-volana-dimo-aleksiev-e-bil-v-izpitatelen-srok.html Отново пиян зад волана: Димо Алексиев е бил в изпитателен срок]</ref> == Други дейности == Освен автор на режисьорски есета, Димо Алексиев е и режисьор на независимата постановка „Буря“ на [[Александър Островски]], където е и актьор. Освен като актьор, в някои от филмите участва и като каскадьор. Има умения по акробатика, фехтовка и езда. == Филмография == * „Кошмарен град 2035“ (2007) - Ръсел * „Бяла стая“ (2007) * „[[Ваканцията на Лили]]“ (2007) – Друг пътник * „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“ (2008) – Войникът * „[[Магна Аура – изгубеният град]]“ (2008) * „Път до морето“ (2010) * „[[Още нещо за любовта]]“ (2010) – приятел на Дикран * „[[Лора от сутрин до вечер]]“ (2011) – Тихомир Тихов, заместник-министър на икономиката * „[[Седем часа разлика]]“ (2011–2014) – Миро * „Непобедимите 2“ (2012) - Войник * „Плюя на гроба ти 2“ (2013) * „[[Секс, лъжи и ТВ: 8 дни в седмицата]]“ (2013) – Саймън * „[[Живи легенди]]“ (2014) * „[[На границата]]“ (2014) – офицера * „[[Оцеляване (филм)|Оцеляване]]“ (Survivor) (2015) – келнер * „Хан Тутракан“ (2016) * „[[Откраднат живот]]“ (2016-2019) – доктор Калин Генадиев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/series_movies/person/332/димо-алексиев|заглавие=Димо Алексиев като Калин Генадиев в сериала „Откраднат живот“}}</ref> * „[[Секс академия - мъже]]“ (2017) – Мистър Д * „Летърфейс“ (2017) – Драйтън * „[[Румбата, аз и Роналдо]]“ (2018) – Иван Каменов * „[[Ягодова луна]]“ (тв сериал, 2020) – Боян Генчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/series_movies/person/889/димо-алексиев|заглавие=Димо Алексиев като Боян Генчев в „Ягодова луна“}}</ref> * „Дани. Легенда. Бог.“ (2020) – Дани * „[[Блок (филм)]] (2023) * „Дяволското гърло“ (2023)- Димитър Харитонов <ref>[https://nova.bg/accents/view/2022/10/15/386569/ексклузивно-от-снимачната-площадка-новият-сезон-на-дяволското-гърло-есента-на-демона/ nova.bg]</ref>. * „[[Предложение в Париж]]“ (2023) (A Paris Proposal) - САЩ, Канада, България – Анри == Дублаж == === Войсоувър === * „Невероятната надпревара“, 2008 === [[Нахсинхронен дублаж|Нахсинхрон]] === * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Аквамен, 2022<ref>[http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg kino.dir.bg]</ref><ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|2817670}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Алексиев, Димо}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] qa0kdln6nq90l4h51th9t0drm7x9ne0 12416599 12416596 2024-11-19T09:14:06Z 46.35.168.72 Премахната редакция 12415285 на [[Special:Contributions/78.154.13.217|78.154.13.217]] ([[User talk:78.154.13.217|б.]]) 12416599 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = алкохолик | описание = циганин | портрет = андре токев | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = актьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2006 – | значими роли = | театрални награди = [[Аскеер]] в категория „Изгряваща звезда“ (2009) }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Димо Александров Алексиев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на [[29 юли]] [[1983]] г. в [[София]]. Завършва [[125 средно училище „Проф. Боян Пенев“|125-о СОУ „Боян Пенев“]] с профил [[Френски език]]. Завършва [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 2006 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на доц. [[Веселин Ранков]] с наградата „НАЙ-НАЙ-НАЙ“.<ref>[http://www.provo.bg/провидение/димо-алексиев-забравяме-да-сме-човечн/ Димо Алексиев: Забравяме да сме човечни], интервю на Стилян Манолов, „Прово“, 5 август 2014.</ref> === Актьорска кариера === От 2006 до 2009 г. е на щат в [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]]. През 2009 г. Алексиев печели награда „[[Аскеер]]“ в категория „Изгряваща звезда“ за постановката „[[Калигула]]“, където играе главния герой под режисурата на [[Явор Гърдев]].<ref>[https://dariknews.bg/regioni/varna/dimo-aleksiev-vze-askeer-za-izgrqvashta-zvezda-359129 Димо Алексиев взе „АСКЕЕР“ за изгряваща звезда], dariknews.bg, 24 май 2009.</ref> От 2010 г. е в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“]], където играе Ньойд в „Госпожица Юлия“ с реж. [[Лилия Абаджиева]], Валвер и Граф Дьо Гиш в „[[Сирано дьо Бержерак (пиеса)|Сирано дьо Бержерак]]“ с реж. [[Теди Москов]], Чарлз в „Убийството на Гонзаго“ с реж. [[Недялко Йорданов]], Пощенския началник в „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]“ с реж. [[Мариус Куркински]] и други. През 2019 г. участва в риалити предаването „[[Маскираният певец]]“ в образа на Рицарят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/liubopitno/dimo-aleksiev-se-okaza-ricariat-v-maskiraniiat-pevec-videosnimki-2189786|заглавие=Димо Алексиев се оказа Рицарят в „Маскираният певец“ (ВИДЕО/СНИМКИ)|издател=dariknews.bg|дата=29 септември 2019 г.|достъп_дата=2 декември 2022 г.}}</ref> От 2020 г. е водещ на риалити предаването „[[Игри на волята]]“ с [[Ралица Паскалева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/8749553|заглавие=Димо Алексиев водещ с Ралица Паскалева на „Игри на волята“|издател=24chasa.bg|дата=27 юни 2020 г.|достъп_дата=2 декември 2022 г.}}</ref> През февруари 2023 г. участва в риалити предаването „[[Като две капки вода]]“ с [[Ралица Паскалева]]. == Кариера в дублажа == Димо Алексиев озвучава предавания за [[AXN]] през 2008 г. През 2022 г. озвучава Аквамен в българския дублаж на [[Компютърна анимация|компютърната анимация]] „[[DC Лигата на супер-любимците]]“. == Шофиране след употреба на алкохол == На 12 ноември 2024 г. около 00.20 ч., Димо Алексиев е управлява пиян лек автомобил марка „Субару” по бул. „Никола Мушанов“ в гр. София. Спират го пътни полицаи, които след тест с дрегер установяват концентрация на алкохол в кръвта му 1.49 промила. Взимат мъ кръвна проба и го арестуват. Алексиев е задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващ прокурор, а автомобилът е конфискуван. 2 години по-рано, през 2022 г. районният съд одобрява споразумение с Алексиев за същото престъпление. Тогава той е бил заловен да шофира с 1.69 промила и е получил три месеца условно с три години изпитателен срок. Случаят е рецидив, тъй като към момента на залавянето на през 2024 г. Алексиев е все още в изпитателен срок. Образувано е досъдебно производство по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „[[лишаване от свобода]]“ от 1 до 5 години.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/otnovo-pijan-zad-volana-dimo-aleksiev-e-bil-v-izpitatelen-srok.html Отново пиян зад волана: Димо Алексиев е бил в изпитателен срок]</ref> == Други дейности == Освен автор на режисьорски есета, Димо Алексиев е и режисьор на независимата постановка „Буря“ на [[Александър Островски]], където е и актьор. Освен като актьор, в някои от филмите участва и като каскадьор. Има умения по акробатика, фехтовка и езда. == Филмография == * „Кошмарен град 2035“ (2007) - Ръсел * „Бяла стая“ (2007) * „[[Ваканцията на Лили]]“ (2007) – Друг пътник * „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“ (2008) – Войникът * „[[Магна Аура – изгубеният град]]“ (2008) * „Път до морето“ (2010) * „[[Още нещо за любовта]]“ (2010) – приятел на Дикран * „[[Лора от сутрин до вечер]]“ (2011) – Тихомир Тихов, заместник-министър на икономиката * „[[Седем часа разлика]]“ (2011–2014) – Миро * „Непобедимите 2“ (2012) - Войник * „Плюя на гроба ти 2“ (2013) * „[[Секс, лъжи и ТВ: 8 дни в седмицата]]“ (2013) – Саймън * „[[Живи легенди]]“ (2014) * „[[На границата]]“ (2014) – офицера * „[[Оцеляване (филм)|Оцеляване]]“ (Survivor) (2015) – келнер * „Хан Тутракан“ (2016) * „[[Откраднат живот]]“ (2016-2019) – доктор Калин Генадиев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/series_movies/person/332/димо-алексиев|заглавие=Димо Алексиев като Калин Генадиев в сериала „Откраднат живот“}}</ref> * „[[Секс академия - мъже]]“ (2017) – Мистър Д * „Летърфейс“ (2017) – Драйтън * „[[Румбата, аз и Роналдо]]“ (2018) – Иван Каменов * „[[Ягодова луна]]“ (тв сериал, 2020) – Боян Генчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/series_movies/person/889/димо-алексиев|заглавие=Димо Алексиев като Боян Генчев в „Ягодова луна“}}</ref> * „Дани. Легенда. Бог.“ (2020) – Дани * „[[Блок (филм)]] (2023) * „Дяволското гърло“ (2023)- Димитър Харитонов <ref>[https://nova.bg/accents/view/2022/10/15/386569/ексклузивно-от-снимачната-площадка-новият-сезон-на-дяволското-гърло-есента-на-демона/ nova.bg]</ref>. * „[[Предложение в Париж]]“ (2023) (A Paris Proposal) - САЩ, Канада, България – Анри == Дублаж == === Войсоувър === * „Невероятната надпревара“, 2008 === [[Нахсинхронен дублаж|Нахсинхрон]] === * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Аквамен, 2022<ref>[http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg kino.dir.bg]</ref><ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|2817670}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Алексиев, Димо}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] jnywjmfwvavh4jzlgmzqhfwk1t0bmmu 12416615 12416599 2024-11-19T09:20:47Z Givern 4124 12416615 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = актьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2006 – | значими роли = | театрални награди = [[Аскеер]] в категория „Изгряваща звезда“ (2009) }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = }} '''Димо Александров Алексиев''' е български [[актьор]]. == Биография == Роден е на [[29 юли]] [[1983]] г. в [[София]]. Завършва [[125 средно училище „Проф. Боян Пенев“|125-о СОУ „Боян Пенев“]] с профил [[Френски език]]. Завършва [[НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 2006 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на доц. [[Веселин Ранков]] с наградата „НАЙ-НАЙ-НАЙ“.<ref>[http://www.provo.bg/провидение/димо-алексиев-забравяме-да-сме-човечн/ Димо Алексиев: Забравяме да сме човечни], интервю на Стилян Манолов, „Прово“, 5 август 2014.</ref> === Актьорска кариера === От 2006 до 2009 г. е на щат в [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“]]. През 2009 г. Алексиев печели награда „[[Аскеер]]“ в категория „Изгряваща звезда“ за постановката „[[Калигула]]“, където играе главния герой под режисурата на [[Явор Гърдев]].<ref>[https://dariknews.bg/regioni/varna/dimo-aleksiev-vze-askeer-za-izgrqvashta-zvezda-359129 Димо Алексиев взе „АСКЕЕР“ за изгряваща звезда], dariknews.bg, 24 май 2009.</ref> От 2010 г. е в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“]], където играе Ньойд в „Госпожица Юлия“ с реж. [[Лилия Абаджиева]], Валвер и Граф Дьо Гиш в „[[Сирано дьо Бержерак (пиеса)|Сирано дьо Бержерак]]“ с реж. [[Теди Москов]], Чарлз в „Убийството на Гонзаго“ с реж. [[Недялко Йорданов]], Пощенския началник в „[[Ревизор (комедия)|Ревизор]]“ с реж. [[Мариус Куркински]] и други. През 2019 г. участва в риалити предаването „[[Маскираният певец]]“ в образа на Рицарят.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/liubopitno/dimo-aleksiev-se-okaza-ricariat-v-maskiraniiat-pevec-videosnimki-2189786|заглавие=Димо Алексиев се оказа Рицарят в „Маскираният певец“ (ВИДЕО/СНИМКИ)|издател=dariknews.bg|дата=29 септември 2019 г.|достъп_дата=2 декември 2022 г.}}</ref> От 2020 г. е водещ на риалити предаването „[[Игри на волята]]“ с [[Ралица Паскалева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/8749553|заглавие=Димо Алексиев водещ с Ралица Паскалева на „Игри на волята“|издател=24chasa.bg|дата=27 юни 2020 г.|достъп_дата=2 декември 2022 г.}}</ref> През февруари 2023 г. участва в риалити предаването „[[Като две капки вода]]“ с [[Ралица Паскалева]]. == Кариера в дублажа == Димо Алексиев озвучава предавания за [[AXN]] през 2008 г. През 2022 г. озвучава Аквамен в българския дублаж на [[Компютърна анимация|компютърната анимация]] „[[DC Лигата на супер-любимците]]“. == Шофиране след употреба на алкохол == На 12 ноември 2024 г. около 00.20 ч., Димо Алексиев е управлява пиян лек автомобил марка „Субару” по бул. „Никола Мушанов“ в гр. София. Спират го пътни полицаи, които след тест с дрегер установяват концентрация на алкохол в кръвта му 1.49 промила. Взимат мъ кръвна проба и го арестуват. Алексиев е задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващ прокурор, а автомобилът е конфискуван. 2 години по-рано, през 2022 г. районният съд одобрява споразумение с Алексиев за същото престъпление. Тогава той е бил заловен да шофира с 1.69 промила и е получил три месеца условно с три години изпитателен срок. Случаят е рецидив, тъй като към момента на залавянето на през 2024 г. Алексиев е все още в изпитателен срок. Образувано е досъдебно производство по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „[[лишаване от свобода]]“ от 1 до 5 години.<ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/otnovo-pijan-zad-volana-dimo-aleksiev-e-bil-v-izpitatelen-srok.html Отново пиян зад волана: Димо Алексиев е бил в изпитателен срок]</ref> == Други дейности == Освен автор на режисьорски есета, Димо Алексиев е и режисьор на независимата постановка „Буря“ на [[Александър Островски]], където е и актьор. Освен като актьор, в някои от филмите участва и като каскадьор. Има умения по акробатика, фехтовка и езда. == Филмография == * „Кошмарен град 2035“ (2007) - Ръсел * „Бяла стая“ (2007) * „[[Ваканцията на Лили]]“ (2007) – Друг пътник * „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“ (2008) – Войникът * „[[Магна Аура – изгубеният град]]“ (2008) * „Път до морето“ (2010) * „[[Още нещо за любовта]]“ (2010) – приятел на Дикран * „[[Лора от сутрин до вечер]]“ (2011) – Тихомир Тихов, заместник-министър на икономиката * „[[Седем часа разлика]]“ (2011–2014) – Миро * „Непобедимите 2“ (2012) - Войник * „Плюя на гроба ти 2“ (2013) * „[[Секс, лъжи и ТВ: 8 дни в седмицата]]“ (2013) – Саймън * „[[Живи легенди]]“ (2014) * „[[На границата]]“ (2014) – офицера * „[[Оцеляване (филм)|Оцеляване]]“ (Survivor) (2015) – келнер * „Хан Тутракан“ (2016) * „[[Откраднат живот]]“ (2016-2019) – доктор Калин Генадиев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/series_movies/person/332/димо-алексиев|заглавие=Димо Алексиев като Калин Генадиев в сериала „Откраднат живот“}}</ref> * „[[Секс академия - мъже]]“ (2017) – Мистър Д * „Летърфейс“ (2017) – Драйтън * „[[Румбата, аз и Роналдо]]“ (2018) – Иван Каменов * „[[Ягодова луна]]“ (тв сериал, 2020) – Боян Генчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/series_movies/person/889/димо-алексиев|заглавие=Димо Алексиев като Боян Генчев в „Ягодова луна“}}</ref> * „Дани. Легенда. Бог.“ (2020) – Дани * „[[Блок (филм)]] (2023) * „Дяволското гърло“ (2023)- Димитър Харитонов <ref>[https://nova.bg/accents/view/2022/10/15/386569/ексклузивно-от-снимачната-площадка-новият-сезон-на-дяволското-гърло-есента-на-демона/ nova.bg]</ref>. * „[[Предложение в Париж]]“ (2023) (A Paris Proposal) - САЩ, Канада, България – Анри == Дублаж == === Войсоувър === * „Невероятната надпревара“, 2008 === [[Нахсинхронен дублаж|Нахсинхрон]] === * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Аквамен, 2022<ref>[http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg kino.dir.bg]</ref><ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{IMDb name|2817670}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Алексиев, Димо}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] mrnze1h6bmvrznh7f4v6onpjpn4pu3r 0 603085 12416069 12112579 2024-11-18T17:40:49Z Nk 399 {{Квартал на София}} 12416069 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|вилната зона в София, България|местността в Самоков|Черният кос}} {{Квартал на София}} '''Вилна зона „Черния кос“''' е [[квартал]] на град [[София]], [[България]], разположен в район „[[Витоша (район)|Витоша]]“, на 10,7 километра югозападно от центъра на града. Разположен е северозападно от шосето [[Републикански път I-1|София – Перник]] и граничи с вилна зона „[[Люлин (вилна зона)|Люлин]]“ на северозапад, а в другите посоки е ограден от невключени в квартали части на планината [[Люлин (планина)|Люлин]].<ref>http://www.isofmap.bg/</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|географски обект|София}} {{Квартали на София}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Квартали на София]] [[Категория:Район Витоша]] [[Категория:Люлин (планина)]] 6nzhah5ifsumwadd5n4ely1bdex74ss 0 603719 12416690 11815316 2024-11-19T11:27:50Z Melanita 132414 смяна на шаблон (личност); форматиране: 2 интервала (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12416690 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[граф]] на [[Монтефелтро]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1184]] – [[1202]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = | герб-описание = | отличия = }} }} '''Монтефелтрано I да Монтефелтро''' ({{lang|it|Montefeltrano (Montefeltrino) I da Montefeltro}}; * ок. [[1135]], † [[1202]], [[Сан Лео]]) от фамилията [[Да Монтефелтро]], е [[кондотиер]] и политик на [[Италия]], [[граф]] на [[Монтефелтро]] (1184 – 1202).<ref>Pompeo Litta, ''Famiglie celebri d'Italia. Conti di Montefeltro, Duchi di Urbino'', Tav. 1, Torino, 1835</ref> == Биография == Той е син на граф [[Антонио I да Монтефелтро]] († ок. 1184). Монтефелтрано I служи във войската на император [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] във войната против [[Сицилия]]. След смъртта на чичо му Галеацо той наследява [[Пиетрарубия|Графство Пиетрарубия]].<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%20after%201400.htm#_Toc390931805 ''Conti di Urbino, Conti di Montefeltro (Montefeltro)''], fmg.ac</ref> == Деца == Монтефелтрано I да Монтефелтро е баща на:<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/NORTHERN%20ITALY%201100-1400.htm#AgneseMontefeltroMMalatesta Montefeltro], fmg.ac</ref> * [[Бонконте I да Монтефелтро|Бонконте I]] (1165 – 1242), граф на Монтефелтро, първият граф на [[Урбино (херцогство)|Урбино]] * Тадео I (1180 – 1251), кондотиер == Източници == <references /> [[Категория:Графове в Италия]] [[Категория:Да Монтефелтро]] [[Категория:Мъже]] [[Категория:Италианци]] [[Категория:Италианска аристокрация]] mpcdqbd5ta2elqlxk0wy01p13dral4x 0 604985 12416407 12098169 2024-11-18T22:40:15Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416407 wikitext text/x-wiki {{Борса |име = Саудитска фондова борса |местно име = |лого = Saudi Exchange Logo.svg |лого_големина = |лого_текст = |изображение = Tadawul All Share Index (TASI) Since 1.png |изображение_големина = |изображение_текст =Tadawul All Share Index (TASI) от 2005 г. |вид = [[фондова борса]] |град = [[Рияд]] |страна = {{Саудитска Арабия}} |локация = Рияд |координати = {{coord|24|41|89|N|46|41|7.70|E|type:landmark}} |основаване = 19 март 2007 г. |собственик = |ключови_личности = |валута = [[Саудитски риал]] |търгува_с = |списъци = |пазарна_капитализация = |обем = |индекси = |официална_страница = {{URL|http://www.tadawul.com.sa/}} |бележки = |общомедия = }} '''Саудитската фондова борса (Tadawul)''' е единствената [[фондова борса]] в [[Саудитска Арабия]]. По капитализация борсата е 11-а по големина в света. == История == Индексът TASI започва да се отчита през [[1985]] г. с базова стойност 1000. На [[26 януари]] [[1994]] г. борсовият индекс TASI има стойност 1,751.71. На [[30 юни]] [[2008]] г. индексът е преструктуриран. {| class="wikitable" | align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''В края на годината''' | align="center" style="background:#f0f0f0;"|'''Стойност''' |- | 1994||1,282.87 |- | 1995||1,367.56 |- | 1996||1,531.00 |- | 1997||1,957.80 |- | 1998||1,413.10 |- | 1999||2,028.53 |- | 2000||2,258.29 |- | 2001||2,430.11 |- | 2002||2,518.08 |- | 2003||4,437.58 |- | 2004||8,206.23 |- | 2005||16,712.64 |- | 2006||7,933.29 |- | 2007||11,175.96 |- | 2008||4,802.99 |- | 2009||6,121.76 |- | 2010||6,620.75 |- | 2011||6,417.73 |- | 2012||6,801.22 |- | 2013||8,535.60 |- | 2014||8,333.30 |- | 2015||6,911.76 |} == Източници == * [http://www.tadawul.com.sa Официален сайт на борсата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131031230443/http://www.tadawul.com.sa/ |date=2013-10-31 }} [[Категория:Фондови борси в Азия]] [[Категория:Икономика на Саудитска Арабия]] [[Категория:Рияд]] ddrw6rrk8dlh0swjisqht12vxeokys7 14 605520 12416252 7668937 2024-11-18T20:14:37Z Elkost 8375 12416252 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Образование в България по област|Хасково]] [[Категория:Област Хасково]] jvr6iwbcjjou7c259h5uop3r2l9kbfa 0 610608 12416106 11915258 2024-11-18T17:52:44Z Inertia6084 213667 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:Hadamar, Herzenbergkapelle, Epitaph Franz Alexander von Nassau-Hadamar.jpg]] → [[File:Hadamar, Herzenbergkapelle, Epitaph Franz Hugo von Nassau-Siegen2.jpg]] [[c:COM:FR#FR3|Criterion 3]] (obvious error) · Offenbar Fehlbenennung. Auf dem Bild ist der Name "Hugo" klar zu erkennen. 12416106 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[княз]] на [[Насау-Хадамар]] | портрет = Franzalexander stadtmuseum.jpg | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1679]] – [[1711]] | коронация = | предшественик = [[Мориц Хайнрих (Насау-Хадамар)|Мориц Хайнрих]] | наследник = [[Вилхелм IV (Орания)|Вилхелм IV]];<br> [[Вилхелм II (Насау-Диленбург)|Вилхелм II]];<br> [[Фридрих Вилхелм I Адолф (Насау-Зиген)|Фридрих Вилхелм I Адолф]] | други титли = | герб = | отличия = }} }} '''Франц Александер фон Насау-Хадамар''' ({{lang|de|Franz Alexander von Nassau-Hadamar}}; * [[27 януари]] [[1674]], [[Хадамар]]; † [[27 май]] [[1711]], Хадамар) е от 1679 до 1711 г. последният княз на [[Насау-Хадамар]]. == Живот == Той е син на княз [[Мориц Хайнрих (Насау-Хадамар)|Мориц Хайнрих фон Насау-Хадамар]] (1626 – 1679) и втората му съпруга [[Мария Леополдина фон Насау-Зиген]] (1652 – 1675). Внук е на княз [[Йохан Лудвиг фон Насау-Хадамар]] (1590 – 1653). На шест години Франц Александер става княз на Насау-Хадамар. От 1679 до 1694 г. той е под опекунството на чичо му Франц Бернхарт фон Насау-Хадамар (* 21 септември 1637; † 15 септември 1695). През 1699, 1702 и 1706 г. строи 3 капели. През 1710 г. е номиниран за [[съдия]] във [[Вецлар]]. Франц Александер умира при падане от кон в Хадамар. Погребан е в княжеската гробница във Францисканската църква в Хадемар; сърцето му е положено в капелата Мария на Херценберг. На мястото на смъртта му е поставен кръст с надпис: {{Цитат|1=VERGES ICH DEIN – VERGIS O GOTT MEIN<br>F.A.F.Z.N.H.<br>ANNO 1711 D. 26. MAY.<br>(F.A.F.Z.N.H. = Franz Alexander Fürst zu Nassau-Hadamar)}} <br> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Alexanderkreuz2.JPG|Кръст за Франц Александер близо до Хамелбург (Лимбургска врата) в Хадамар Файл:Hadamar, Herzenbergkapelle, Epitaph Franz Hugo von Nassau-Siegen2.jpg|Сърце-епитаф на Франц Александер в капелата Херценберг в Хадамар </gallery> След смъртта му от 1712 до 1742 г. Насау-Хадамар е разделен между други отонски-насауски домове. == Фамилия == Франц Александер се жени на 18 октомври 1695 г. в Ловосице в [[Бохемия]] за ландграфиня Елизабет Катарина Фелицитас фон Хесен-Ротенбург (* 14 февруари 1677; † 15 май 1739), дъщеря на ландграф [[Вилхелм I (Хесен-Ротенбург)|Вилхелм I фон Хесен-Ротенбург]]. Те имат децата:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/nassau/nassau11.html#MHH ''Nassau 11''], genealogy.euweb.cz</ref> * Йозеф Хуго (1701 – 1708) * Франциска Мария Анна Вилхелмина (1696 – 1697) * Елизабет (1698 – 1724), монахиня в Торн и Есен * Шарлота Вилхелмина Амалия Александрина (1703 – 1740), омъжена в дворец Петерсхем на 29 юни 1721 за граф Йохан Филип Евгени от Мероде-Вестерлоо († 1732) През 1705 г. той и съпругата му се разделят. Вдовицата му Елизабет се омъжва втори път на 6 септември 1727 г. в [[Нюрнберг]] за по-младия с почти 14 години Антон Фердинанд, граф на Атемс. <br> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Файл:Betendefuerstenhadamar.jpg|Фамилията на княз Франц Александер при молитва Файл:Hadamar_-_Schloss_vom_Herzenberg_aus.jpg|Дворец Хадамар </gallery> == Литература == * Karl Josef Stahl, ''Hadamar – Stadt und Schloss'', 1974 * Walter Michel, ''Das Herz des Fürsten Johann Ludwig von Nassau-Hadamar gefunden'', in: Nassauische Annalen 76, 1965, S. 226 == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat|Francis Alexander, Prince of Nassau-Hadamar}} * [http://www.royaltyguide.nl/countries/germany/hadamar/furstengruft.htm Fürstengruft Nassau-Hadamar] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120218044455/http://www.royaltyguide.nl/countries/germany/hadamar/furstengruft.htm |date=2012-02-18 }} * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/NASSAU.htm#EmichoIdied1334 ''Grafen von Nassau-Hadamar''], fmg.ac * [http://geneagraphie.com/getperson.php?personID=I170032&tree=1 ''Franz Alexander von Nassau-Hadamar''], geneagraphie.com [[Категория:Князе на Насау]] [[Категория:Дом Насау]] [[Категория:Починали след падане от кон]] tpgeeolo1x0111d5uplqkq6vkx7mtxi 0 611279 12415982 12002009 2024-11-18T17:02:08Z 2400:C600:3352:EF98:1:0:9A6C:E542 X 12415982 wikitext text/x-wiki {{DISPLAYTITLE:xHamster}} {{Уебсайт | име = XHamster | лого = XHamster logo.svg | надпис на лого = | изглед = | надпис на изглед = | адрес = XHamster.com | надпис = | комерсиален тип = порнографско съдържание | вид = | регистрация = с регистрация, но не е задължителна | език = английски и други езици | лиценз на съдържанието = | собственик = | дизайнер = | дата на пускане онлайн = {{Стартова дата и възраст|2007|4|2}} | алекса = 82 | печалба = | настоящ статус = Онлайн | бележки = }} '''xHamster''' е безплатен порнографски [[сайт|сай]] [[сайт|т]] за [[Видео хостинг услуга|видео споделяне]] със седалище в [[Хюстън]], [[Тексас]], [[САЩ]]. От февруари 2016 година заема 82-ра позиция в топ 100 световни сайтове според [[Alexa Internet|Alexa]].<ref name="alexa"><cite class="citation web">[http://www.alexa.com/siteinfo/xhamster.com ''XHamster''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160319035430/http://www.alexa.com/siteinfo/xhamster.com |date=2016-03-19 }}</cite></ref> == Злонамерено рекламиране == Изследователя Conrad Longmore твърди, че рекламите, които биват показвани, на подобни сайтове съдържат зловреден софтуер, който инсталира вредни файлове на компютрите на потребителите без тяхното разрешение. Господин Лонгмор твърди пред [[Би Би Си]], че два популярни сайта – XHamster и Pornhub - представляват най-голямата заплаха.<ref><cite class=“citation web" contenteditable="false">[http://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/popular-porn-websites-host-adverts-with-malware-8568608.html „Popular porn websites 'host adverts with malware' – News – Gadgets and Tech – The Independent“]. </cite></ref><ref>[http://www.bbc.com/news/technology-22093141 www.bbc.com]</ref> == Вижте също == * [[Pornhub]] * [[XVideos]] * [[YouPorn]] == Източници == <references /> {{Портал|САЩ}} [[Категория:Видео хостинг]] [[Категория:Мъничета за уебсайтове]] [[Категория:Порнографски сайтове]] [[Категория:Сайтове в САЩ]] [[Категория:Култура в Хюстън]] [[Категория:Порнография в САЩ]] [[Категория:Основани в САЩ през 2007 година]] [[Категория:Уебсайтове, стартирани през 2007 година]] gb4ohxs4iq9ywiynyic0do9l0pp6hzw 0 616334 12416678 11989681 2024-11-19T11:02:44Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416678 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = „Синът на Саул“ | име_оригинал = Saul Fia | картинка = | описание = | режисьори = [[Ласло Немеш]] | продуценти = Габор Райна<br>Габор Шипош | сценаристи = Ласло Немеш<br>Клара Ройер | базиран_на = | актьори = Геза Рьориг<br>Левенте Молнар<br>Урс Рехн<br>Тод Чармънт<br>Марчин Чарник<br>Йежи Валчак<br>Шандор Жотер<br>Уве Лауер<br>Кристиан Хартинг<br>Ищван Пион<br>Амитай Кедар<br>Камил Доброволски | музика = Ласло Мелиш | оператор = Матиаш Ердели | монтаж = | сценография = | костюми = | филмово_студио = Hungarian National Film Fund<br>Laokoon Film Arts<br>Laokoon Filmgroup | разпространител = Mozinet | жанр = драма | премиера = [[15 май]] [[2015]] г. ([[Кан (кинофестивал)|Кан]])<br>[[11 юни]] 2015 г. (Унгария) | времетраене = 107 минути<ref>{{cite web | url=http://bbfc.co.uk/releases/son-saul-film | title=''Son of Saul'' (15) | work=[[British Board of Film Classification]] | date=3 ноември 2015 | accessdate=8 декември 2015}}</ref> | страна = {{Унгария}} | език = [[немски]]<br>[[унгарски]]<br>[[полски]]<br>[[иврит]] | цветност = цветен | бюджет = [[евро|€]] 1,5 млн.<ref name="kilday">{{cite news|last=Kilday|first=Gregg|date=16 ноември 2015|url=http://www.hollywoodreporter.com/features/how-son-saul-defied-dangers-838149|title=How 'Son of Saul' Defied the Dangers of Re-Creating the Holocaust|work=[[The Hollywood Reporter]]|accessdate=25 януари 2016}}</ref> | приходи = [[щатски долар|$]] 4 млн.<ref>{{cite web|url=http://www.the-numbers.com/movie/Saul-fia#tab=summary|title=Saul fia (2015)|publisher=[[The Numbers (website)|The Numbers]]|accessdate=7 април 2016|архив_дата=2021-04-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210423060707/https://www.the-numbers.com/movie/Saul-fia#tab=summary}}</ref> | предишна_част = | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 3808342 | код-Allmovie = }} '''„Синът на Саул“''' ({{lang|hu|Saul Fia}}) е унгарски игрален филм на режисьора [[Ласло Немеш]] от 2015 г. Това е неговият дебютен пълнометражен филм.<ref name="сфф">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://siff.bg/bg/movies/golemite-nagradi/sinat-na-saul |заглавие=Синът на Саул |достъп_дата=7 април 2016 г |дата=4 февруари 2016 г |издател=София филм фест |език= |архив_дата=2016-04-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160401163908/http://siff.bg/bg/movies/golemite-nagradi/sinat-na-saul }}</ref> Премиерата на филма се състои на филмовия фестивал в [[Кан (кинофестивал)|Кан]] на [[15 май]] [[2015]] г.<ref name="2015Cannes">{{cite web |url=http://www.festival-cannes.com/en/article/61306.html |title=2015 Official Selection |accessdate=16 април 2015 |work=Cannes}}</ref>, където печели Гранд При.<ref name="barnes">{{cite web |url=http://www.theguardian.com/film/live/2015/may/24/cannes-2015-palme-dor-announcement |title=Cannes 2015: Jacques Audiard's Dheepan wins the Palme d'Or |author=Henry Barnes |date=24 май 2015 |accessdate=24 май 2015 |work=The Guardian}}</ref> Участва в специалната селекция на Международния филмов фестивал в Торонто през 2015 г.<ref name="ScreenDaily">{{cite web |url=http://www.screendaily.com/toronto-world-premieres-for-trumbo-demolition-the-program/5090990.article?blocktitle=LATEST-FILM-NEWS&contentID=40562# |title=Toronto to open with 'Demolition'; world premieres for 'Trumbo', 'The Program' |date=28 юли 2015 |accessdate=28 юли 2015 |work=ScreenDaily}}</ref> Печели Оскар за най-добър чуждоезичен филм.<ref name="88nom">{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/news/oscar-nominations-2016-full-list-855670 |title=Oscar Nominations: The Complete List |work=[[The Hollywood Reporter]] |last=Ford |first=Rebecca |date=14 януари 2016 |accessdate=14 януари 2016}}</ref><ref name="WinnerHWR">{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/news/2016-oscars-best-foreign-language-869714 |title=Oscars: Hungary Wins Its First Foreign-Language Honor Since Fall of Communism |work=[[The Hollywood Reporter]] |last=Szalai |first=Georg |date=28 февруари 2016 |accessdate=29 февруари 2016}}</ref> Това е деветият унгарски филм номиниран за Оскар и втория, който получава наградата, след „[[Мефисто]]“ на режисьора [[Ищван Сабо]] от [[1981]] г.<ref>{{cite web|url=http://oscar.go.com/nominees/foreign-language-film/son-of-saul|title=Son of Saul: Foreign Language Film – Nominees|work=Oscars|date=14 януари 2016|accessdate=29 февруари 2016}}</ref> Филмът получава и Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм<ref>{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/lists/golden-globes-winners-2016-list-853010|title=Golden Globes: The Complete Winners List|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=11 януари 2016|accessdate=11 януари 2016}}</ref>, което го прави първият унгарски филм получил това отличие.<ref>{{cite web|url=http://www.hollywoodreporter.com/news/golden-globes-hungary-celebrates-first-854446|title=Golden Globes: Hungary Celebrates First-Ever Win for 'Son of Saul'|author=Nick Holdsworth|date=11 януари 2016|accessdate=16 януари 2016|work=The Hollywood Reporter}}</ref> == Награди == * 2015 г. – Голямата награда на журито, наградата на ФИПРЕССИ, награда „Франсоа Шале“, награда „Вулкан“ за техническо постижение за звук на Тамаш Заний на Филмовия фестивал в Кан * 2015 г. – „Бронзова жаба“ в [[Бидгошч]] * 2015 г. – Специалната награда на журито и номинация за „Сърцето на Сараево“ на Международния филмов фестивал в [[Сараево]] * 2015 г. – „Алуминиев кон“ за режисьорски дебют, награда за най-добър режисьор и номинация за „Бронзов кон“ на Международния филмов фестивал в [[Стокхолм]] * 2015 г. – „Златна количка“ за най-добър филм на фестивала в [[Загреб]] * 2016 г. – Оскар за най-добър чуждоезичен филм * 2016 г. – „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм === Номинации === * „[[Златна палма]]“ и „Златна камера“ * Номинация за най-добър филм на филмовия фестивал в [[Лондон]] * Номинация за наградата на международното жури за най-добър игрален филм в [[Сао Пауло]] * Номинация за най-добър чуждестранен независим филм на Британските независими филмови награди * Номинация за Голямата награда за най-добър филм в [[Гент]] * Номинация за наградата на критиката в [[Хамбург]] * Номинация за наградата „EuroCinema Hawai’I“ за най-добър филм в [[Хаваи]] * Номинация на фестивала Независим дух == Актьорски състав == * Геза Рьориг – Саул * Левенте Молнар – Абрахам * Урс Рехн – Оберкапо Биедерман * Тод Чармънт – Раби Браун * Марчин Чарник – Фаигенбаум * Йежи Валчак – Раби Франкел * Шандор Жотер – д-р Миклош Нисли * Уве Лауер – обершалфюрер Вос * Кристиан Хартинг – обершалфюрер Буш * Амитай Кедар – Хирш * Камил Доброволски – Оберкапо Миетек == Източници == <references /> {{Оскар за най-добър чуждоезичен филм}} [[Категория:Оскар за най-добър чуждоезичен филм]] [[Категория:Унгарски драми]] [[Категория:Филми от 2015 година]] [[Категория:Филми за Холокоста]] qr877cbm8zzq2drd86j05022b7iifj4 0 616381 12416266 11683822 2024-11-18T20:43:02Z PowerBUL 202075 12416266 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Майкъл Рукър | име-оригинал = Michael Rooker | име-рождено = | категория = актьор | описание = американски актьор | портрет = Michael Rooker (49645306596).jpg | портрет-описание = Майкъл Рукър (2020) | роден-място = Джаспър, [[Алабама]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1986-днес | значими роли = | театрални награди = | златен глобус = }} | брак = Марго Рукър<br> (1979-днес) | деца = 2 }} '''Майкъл Рукър''' ({{lang|en|Michael Rooker}}) е [[Съединени американски щати|американски]] актьор. <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0740264/ www.imdb.com]</ref> == Биография == Роден е на 6 април 1955 г. в Джаспър, [[Алабама]]. === Личен живот === Рукър и съпругата му Марго живеят в Тихуана, Калифорния. Те имат две дъщери. <ref name=tvg>{{cite web | url=http://www.tvguide.com/celebrities/michael-rooker/bio/166280 | title= Michael Rooker | publisher= [[TV Guide|TVGuide.com]] | accessdate =19 юли 2014}}</ref> === Кариера === Някои от по-известните му роли включват тези на Хенри в ''„Хенри: Портрет на сериен убиец“'', Бил Брусард в ''„Джей Еф Кей“'', Хал Тъкър в ''„Катерачът“'', Мърл Диксън в ''„[[Живите мъртви (сериал)|Живите мъртви]]“'' и Йонду Удонта в ''„[[Пазители на Галактиката]]“''. == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 100%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1988 | ''[[Над закона]]'' | ''Above the Law'' | ''мъж в бара'' | [[Андрю Дейвис]] |- | 1988 | ''[[Мисисипи в пламъци]]'' | ''Mississippi Burning'' | ''Франк Бейли'' | [[Алън Паркър]] |- | 1989 | ''[[Музикална кутия]]'' | ''Music Box'' | ''Карчи Ласло'' | [[Костас Гаврас]] |- | 1990 | ''[[Дни на грохот]]'' | ''Days of Thunder'' | ''Роуди Бърнс'' | [[Тони Скот]] |- | 1993 | ''[[Катерачът]]'' | ''Cliffhanger'' | ''Хал Тъкър'' | [[Рени Харлин]] |- | 1993 | ''[[Тумбстоун (филм)|Тумбстоун]]'' | ''Tombstone'' | ''Шърман Макмастърс'' | [[Джордж Косматос]] |- | 2002 | ''[[Фаворитът]]'' | ''Undisputed'' | ''Ей Джей Меркър'' | [[Уолтър Хил]] |- | 2008 | ''[[Телепорт (филм)|Телепорт]]'' | ''Jumper'' | ''Уилям Райс'' | [[Дъг Лайман]] |- | 2008 | ''[[Пазители на Галактиката]]'' | ''Guardians of the Galaxy'' | ''Йонду Удонта'' | [[Джеймс Гън (кинодеец)|Джеймс Гън]] |- | 2008 | ''[[Пазители на Галактиката: Втора част]]'' | ''Guardians of the Galaxy Vol. 2'' | ''Йонду Удонта'' | [[Джеймс Гън (кинодеец)|Джеймс Гън]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.michaelrookeronline.com Майкъл Рукър] Официален уебсайт * {{imdb name|0740264|Майкъл Рукър}} * {{AllMovie name|61370|Майкъл Рукър}} {{мъниче|актьор|американци}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рукър, Майкъл}} [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Алабама]] apdnhuqnvxb19zr7gt3cdy4goob97na 0 617772 12416671 12266778 2024-11-19T10:33:14Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416671 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Симоне Ланг | име-оригинал = | категория = кънкьор | описание = германска състезателка по фигурно пързаляне | портрет = SimoneLang.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Карлмарксщат]], [[ГДР]] | починал-място = | националност = {{Германия}} | вложки = {{Личност/Спортист | категория = кънкьор | вид спорт = [[фигурно пързаляне]] | клуб = | период = | постижения = | награди = | ръст = | тегло = | прякор = | номер = | пост = }} | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Симоне Ланг''' ({{lang|de|Simone Lang}}) е бивша състезателка по [[фигурно пързаляне]] на [[Източна Германия]] и след това на Обединена Германия. == Биография == Родена е на [[30 април]] [[1971]] г. в [[Карлмарксщат]], [[Германската демократична република]]. Тя печели медал в първенството на Източна Германия и 3 медала в първенствата на Обединена Германия. Завоюва медали на международни турнири, включително на Международния съюз по пързаляне с кънки (''ISU''): * сребърен (1989) в [[Канада]]; * бронзов (1989) на „Скейт Америка“, организиран в рамките на Гран при на фигурното пързаляне от [[САЩ]] и ISU, * златен (1992) на „Небелхорн Трофи“ (''Nebelhorn Trophy''), организиран от Германския съюз и ISU всяка година в [[Оберстдорф]], Германия. Ланг е на 4-то място в класацията на Международния съюз по пързаляне с кънки (ISU) през 1989 г. и през 1992 г. на европейски първенства. [[Треньор]]и на Симоне Ланг са [[Юта Мюлер]] в Карлмарксщат и по-късно [[Петър Юнас]] в Оберстдорф и [[Дюселдорф]]. == Източници == * [http://www.isu.org/en/single-and-pair-skating-and-ice-dance www.isu.org] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131227062651/http://www.isu.org/en/single-and-pair-skating-and-ice-dance |date=2013-12-27 }} * {{икона|de}} [http://www.eislauf-union.de/Nebelhorn-Trophy-2015_Veranstaltungendetail_Zuschauer_296_kkdetail_view_verans.html Nebelhorn Trophy 2015] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150925132008/http://www.eislauf-union.de/Nebelhorn-Trophy-2015_Veranstaltungendetail_Zuschauer_296_kkdetail_view_verans.html |date=2015-09-25 }} {{Превод от|en|Simone Lang|662686535}} {{СОРТКАТ:Ланг, Симон}} [[Категория:Германски фигуристки]] [[Категория:Фигуристки от ГДР]] [[Категория:Родени в Кемниц]] mii3z3sl720v8bmnozhutih3nfyb9pb 0 618246 12416103 10402382 2024-11-18T17:52:15Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416103 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = 1920 г. | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Трявна]] | държава = {{България}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = | телефон = | e-mail = | сайт = | карта = България Област Габрово | карта-описание = | latd =42 |latm =52 |lats =25 |latNS =N | longd=25 |longm=29 |longs=54 |longEW=E | бележки = | общомедия = }} '''Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“''' е средно специално [[училище]], намиращо се в [[Трявна]] и е наследник на [[Тревненска художествена школа|Тревненската художествена школа]]. == История == Училището е наследник на тревненската възрожденска иконописна и тревненската дърворезбарска школа. Държавно столарско училище се създава в град [[Трявна]] през [[1920]] г. Училището е създадено, с цел да запази културните традиции в града. Едни от първите преподаватели за изявени художници през началото на [[XX век]], е завършилия в [[Мюнхен]] художник Иван Христов. Христов дава идея за създаване на музей, който да съхрани дърворезба, картини и други художествени произведения. В периода [[1945]] – [[1952]] г. училището носи името Държавно средно училище по дърворезба и сградостроителство. Техникум по дърворезба и вътрешна архитектура е името на училището в периода 1952 – [[1975]] г. До 2009 г. е с името Средно художествено училище за приложни изкуства.<ref>[http://artschooltryavna.com/ Официална страница]</ref> == Възпитаници на училището == * Димитър Друмев * Цаньо Антонов – резбар * Асен Василев – резбар * проф. Кънчо Цанев * проф. Антон Дончев == Източници == <references /> {{Портал|Образование|Изкуство|България}} [[Категория:Основани в България през 1920 година]] [[Категория:Средни училища в Трявна]] [[Категория:Гимназии в България]] [[Категория:Култура в Трявна]] rezpf4l63pqumyq23k2yr413nx8ioc4 0 622007 12416152 12415498 2024-11-18T18:21:34Z Arise13 47978 разширяване 12416152 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Белгия}} Раджа Наинголан | снимка = 2017 RUS v BEL exhibition - Radja Nainggolan (cropped).jpg | описание = | прякор = ''Нинджата''<ref>{{cite web|url=http://www.unionesarda.it/articolo/sport/2011/11/05/ora_il_belgio_rivuole_il_suo_ninja_nainggolan_convocato_in_nazion-4-241141.html|title=Ora il Belgio rivuole il suo Ninja Nainggolan convocato in nazionale|trans-title=Now Belgium wants their Ninja Nainggolan back in national team|newspaper=[[L'Unione Sarda]]|lang=it|date=5 ноември 2011|accessdate=27 февруари 2017}}</ref> | цяло име = | град на раждане = [[Антверпен]] | държава на раждане = {{флагче|Белгия}} [[Белгия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 176 cm | пост = [[полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2000 – 2005<br>2005 – 2007 | юношески отбори = {{флагче|Белгия}} Жерминал Беершот<br>{{флагче|Италия}} [[Пиаченца Калчо|Пиаченца]] | години = 2006 – 2010<br>2010<br>2010 – 2014<br>2014<br>2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2019 – 2020<br>2021<br>2021 – 2022<br>2023<br>2023 – 2024 | отбори = {{флагче|Италия}} [[Пиаченца Калчо|Пиаченца]]<br>{{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]] *<br>{{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]<br>{{флагче|Италия}} [[АС Рома|Рома]] *<br>{{флагче|Италия}} [[АС Рома|Рома]]<br>{{флагче|Италия}} [[Интер]]<br>{{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]] *<br>{{флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]] *<br>{{флагче|Белгия}} [[ФК Антверп|Антверп]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК С.П.А.Л. 2013|СПАЛ]]<br>{{флагче|Индонезия}} [[Бхаянгкара Соло]] | мачове = 71<br>7<br>131<br>17<br>138<br>33<br>26<br>22<br>44<br>10<br>10 | голове = (4)<br>(0)<br>(7)<br>(2)<br>(26)<br>(6)<br>(6)<br>(1)<br>(3)<br>(1)<br>(1) | национален отбор години = 2004<br>2007<br>2008 – 2009<br>2007 – 2010<br>2009 – 2018 | национален отбор = {{флагче|Белгия}} Белгия до 16 г.<br>{{флагче|Белгия}} Белгия до 19 г.<br>{{флагче|Белгия}} Белгия до 20 г.<br>{{флагче|Белгия}} Белгия до 21 г.<br>{{флагче|Белгия}} [[Национален отбор по футбол на Белгия|Белгия]] | национален отбор мачове = 1<br>2<br>2<br>13<br>30 | национален отбор голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(1)<br>(6) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 26 декември 2023 | посл_нац_отбор = 23 май 2018 | наем = да }} '''Раджа Наинголан''' (на [[Нидерландски език|фламандски]]: ''Radja Nainggolan''), роден на [[4 май]] [[1988]] г., е [[Белгия|белгийски]] професионален [[футбол]]ист, [[полузащитник]]. == Клубна кариера == === Пиаченца === Започва да тренира футбол в Жерминал Беершот на 5-годишна възраст<ref>{{cite web|url=http://www.laroma24.it/rubriche/la-penna-degli-altri/2014/02/anversa-a-casa-di-nainggolan/|title=Anversa, a casa di Nainggolan|trans-title=Antwerp, at Nainggolan's|publisher=La Roma 24|lang=it|date=14 февруари 2014|accessdate=27 февруари 2017}}</ref>, но когато е 17-годишен е привлечен от [[Италия|италианския]] [[Пиаченца Калчо|Пиаченца]].<ref>{{cite web|url=http://ricerca.gelocal.it/lanuovasardegna/archivio/lanuovasardegna/2012/09/05/NZ_41_02.html|title=«Ho sbagliato un gol fatto col Palermo ci riproverò»|trans-title=«I missed a clear goal with Palermo I will regret»|newspaper=[[La Nuova Sardegna]]|lang=it|date=5 септември 2012|accessdate=27 февруари 2017|архив_дата=2013-12-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131203031941/http://ricerca.gelocal.it/lanuovasardegna/archivio/lanuovasardegna/2012/09/05/NZ_41_02.html}}</ref> Въпреки младостта си, той бързо успява да се утвърди като титуляр в [[Серия Б]]. През сезон 2008/09 изиграва 38 мача, в които помага на отбора си да завърши на 10-о място. === Каляри === На [[27 януари]] [[2010]] г. преминава под наем с опция за постоянно закупуване в елитния [[Каляри Калчо|Каляри]].<ref>{{cite web|url=http://www.cagliaricalcio.com/news/ultimissime/5492/null|title=Nainggolan: „Vengo per migliorare“ – „La Serie A è un sogno“|trans-title=Nainggolan: „I come to improve“ – „Serie A is a dream“|publisher=Cagliari Calcio|lang=it|date=27 януари 2010|accessdate=25 юни 2015|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304002432/http://www.cagliaricalcio.com/news/ultimissime/5492/null}}</ref> Прави дебюта си на [[27 февруари]] в мач срещу [[ФК Интер|Интер]], загубен с 0:3.<ref>{{cite web|url=http://soccernet.espn.go.com/report/_/id/278356?cc=5739|title=Internazionale 3 – 0 Cagliari|publisher=ESPN Soccernet|date=7 февруари 2010|accessdate=17 януари 2012}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След края на сезона, Каляри го закупува за постоянно.<ref>{{cite web|url=https://www.tuttob.com/piacenza/ufficiale-il-cagliari-esercita-il-diritto-di-riscatto-per-nainggolan-18696|title=Ufficiale: Il Cagliari esercita il diritto di riscatto per Nainggolan|trans-title=Official: Cagliari exercises redeeming right on Nainggolan|publisher=Tutto Mercato Web|lang=it|date=21 юни 2010|accessdate=1 юни 2017}}</ref> Там той е твърд титуляр през всичките си години в отбора. На [[7 януари]] [[2014]] г. преминава под наем в отбора на [[АС Рома|Рома]], отново с опция за постоянно закупуване.<ref>{{cite web|url=http://www.asroma.it/pdf/corporate/operazioni_di_mercato/2014_01_07_Nainggolan.pdf|title=Radja Nainggolan|publisher=A.S. Roma|lang=it|format=PDF|date=7 януари 2014|accessdate=7 януари 2014}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/memberassociations/association=ita/news/newsid=2042487.html|title=Nainggolan coming to Roma|publisher=UEFA|date=7 януари 2014|accessdate=31 януари 2014}}</ref> === Рома === Наинголан прави дебюта си за [[АС Рома|Рома]] на [[9 януари]] [[2014]] г., при победата с 1:0 срещу [[УК Сампдория|Сампдория]] за Купата на Италия.<ref>{{cite news|url=http://www.gazzetta.it/Calcio/09-01-2014/roma-sampdoria-1-0-decide-torosidis-c-juventus-quarti-202022482536.shtml|title=Coppa Italia, Roma-Sampdoria 1 – 0, decide Torosidis: c'è la Juventus nei quarti|trans-title=Italian Cup, Roma-Sampdoria 1 – 0, Torosidis decides it: it's Juventus in last-eight|newspaper=La Gazzetta dello Sport|lang=it|date=9 януари 2014|accessdate=13 февруари 2014}}</ref> На [[22 февруари]] отбелязва първия си гол за [[АС Рома|Рома]], при победа с 1:0 срещу [[ФК Болоня|Болоня]].<ref>{{cite news|url=http://uk.reuters.com/article/2014/02/22/uk-soccer-italy-idUKBREA1L14V20140222|title=Nainggolan's first Roma goal sinks Bologna|publisher=[[Reuters]]|date=22 февруари 2014|accessdate=22 април 2014|archive-date=2014-05-05|archive-url=https://web.archive.org/web/20140505221603/http://uk.reuters.com/article/2014/02/22/uk-soccer-italy-idUKBREA1L14V20140222}}</ref> Вторият му гол за [[АС Рома|Рома]], отбелязан срещу [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]], осигурява класирането на отбора за груповата фаза на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]].<ref name=BBC>{{cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/27090272|title=World Cup watch: Lionel Messi, Radamel Falcao & Carlos Tevez|publisher=BBC Sport|date=21 април 2014|accessdate=22 април 2014}}</ref> Наинголан сключва постоянен трансфер с Рома през 2014 г. за 9 млн. евро.<ref>{{cite web|url=http://www.asroma.it/pdf/2015-06-24-Nainggolan.pdf|title=Operazioni di mercato – Radja Nainggolan|trans-title=Transfer market – Radja Nainggolan|publisher=A.S. Roma|lang=it|date=24 юни 2015|accessdate=25 юни 2015}}</ref> На 6 юли следващата година, той подновява договора си до юни 2020 г., като го удължава с още една година през следващото лято.<ref>{{cite web|url=http://www.football-italia.net/86908/nainggolan-‘staying-roma’|title=Nainggolan: ‘Staying at Roma’|publisher=Football Italia|date=6 юли 2016|accessdate=6 юли 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11861/10494402/chelsea-target-radja-nainggolan-staying-at-roma|title=Chelsea target Radja Nainggolan staying at Roma|publisher=Sky Sports|date=6 юли 2016|accessdate=7 юли 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.asroma.com/en/news/2017/7/radja-nainggolan-signs-new-long-term-contract-with-roma|title=Nainggolan signs new long-term contract|publisher=A.S. Roma|date=27 юли 2017|accessdate=1 август 2017}}</ref> === Интер === На 26 юни 2018 г., след седмици на преговори, [[Интер]] потвърждава подписването на Наинголан в официалния си акаунт в [[Twitter]]. Той ще играе за „нерадзурите“ до 30 юни 2022 г.<ref>{{cite web |title=Radja Nainggolan joins Inter |url=http://www.fcinternews.it/in-primo-piano/ufficiale-radja-nainggolan-e-un-giocatore-dell-inter-280819 |work=www.fcinternews.it |publisher=Fcinternews}}</ref> Сумата по трансфера е 38 милиона евро (24 милиона + [[Николо Дзаниоло]] и [[Давиде Сантон]]) Той отбелязва в дебюта си на 1 септември, като помага на гостите да победят Болоня с 3:0, и малко повече от месец по-късно отбелязва изравнителния гол при победа с 2:1 срещу [[ПСВ Айндховен]] в груповата фаза на Шампионската лига, за да стане първият в историята белгиец, който отбелязва за клуба в турнира. През август 2019 г. Наинголан се завръща в Каляри под наем за цял сезон. Той е обявен за най-добър играч за ноември, с два гола от далечни разстояния и три асистенции в три мача, за да помогне на своя отбор да достигне четвърто място. Наинголан се завръща на [[Сардиния Арена]] на 31 декември 2020 г., отново под наем. === Антверп === На 10 август 2021 г. Интер Милано обявява, че договорът на Наинголан с клуба е прекратен по взаимно съгласие. Четири дни по-късно, 33-годишният футболист подписва двугодишен договор с Антверп. Той дебютира в Първа дивизия на страната си на 22 септември, започвайки при домакинската победа с 4:2 срещу Генк. Първият му гол е в мач като гост на съседите Беершот на 5 декември и той посвещава гола на покойната си майка, чиято чест е обидена от местните фенове. На 17 октомври 2022 г. Наинголан е отстранен за неопределено време от Антверп, след като е арестуван за шофиране с изтекла шофьорска книжка и по-късно пушене на електронна цигара на резервната скамейка преди загубата с 0:3 от [[Стандарт Лиеж]]. През декември той напуска по взаимно съгласие. === СПАЛ === След седмици на спекулации, на 30 януари 2023 г. Наинголан официално се присъединява към италианския второразряден клуб [[С.П.А.Л. 2013|СПАЛ 2013]], трениран от бившия си съотборник и приятел в Рома [[Даниеле Де Роси]], със свободен трансфер, подписвайки петмесечен договор с опция за още един сезон в случай на промоция. Не само, че това не е постигнато, но и СПАЛ изпада от [[Серия Б]]. === Бхаянгкара === В края на ноември 2023 г. Наинголан се съгласява на сделка с Бхаянгкара, който се опитва да избегне изпадане от местната Лига 1. Той е с договор за остатъка от сезона и е съобщено, че печели 1 милиард IDR на месец с бонус от 416 милиона IDR на мач; на първата си пресконференция той признава, че не е знаел за Индонезийската лига, но ще "даде най-доброто от себе си, за да може Бхаянгкара да остане в Лига 1." След като не успява да се появи в предишния мач срещу ПСМ Макасар, Наинголан дебютира като резерва на 17 декември при победа с 3:0 над Персита Тангеранг, първата за неговия отбор от 17 мача в лигата. Той отбелязва първия си гол на 16 март 2024 г. при домакинска загуба с 2:3 от Дева Юнайтед. == Национален отбор == [[Файл:Radja Nainggolan.JPG|мини|150px|Наинголан с Белгия през 2009 г.|ляво]] Раджа Наинголан прави дебюта си мъжкия национален отбор на [[29 май]] [[2009]], в мач срещу [[Национален отбор по футбол на Чили|Чили]], част от [[Кирин Къп]].<ref>{{cite web|url=http://www.dhnet.be/sports/diables-rouges/article/264863/kirin-cup-de-laet-kitoko-et-nainggolan-aussi.html|title=Kirin Cup: De Laet, Kitoko et Nainggolan aussi|trans-title=Kirin Cup: De Laet, also Kitoko and Nainggolan|publisher=DH|език=fr|date=27 май 2009|accessdate=17 януари 2012}}</ref> Първия си гол за националния отбор отбелязва на [[5 март]] [[2014]] г., в мач срещу [[Национален отбор по футбол на Кот д'Ивоар|Кот д'Ивоар]]. Попада в разширения списък на Белгия за [[Световно първенство по футбол 2014|Световното първенство през 2014 г.]], но не и в окончателния състав.<ref>{{cite news|url=https://twitter.com/BelRedDevils/status/466187972594139136|title=World Cup squad announcement – Belgium|publisher=[[Twitter]]|date=13 май 2014|accessdate=13 май 2014}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en-au/news/4029/europe/2014/05/13/4815376/januzaj-makes-belgium-provisional-world-cup-squad|title=Januzaj makes Belgium provisional World Cup squad|publisher=Goal|date=13 май 2014|accessdate=4 юни 2014}}</ref> В [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2016|квалификациите за Европейското първенство през 2016]] обаче, Наинголан е твърд титуляр<ref>{{cite news|url=http://www.belgofoot.be/nainggolan-januzaj-batshuayi-and-other-tricky-questions-for-wilmots/|title=Nainggolan, Januzaj, Batshuayi and other tricky questions for Wilmots|publisher=Belgo Foot|date=19 март 2015|accessdate=15 октомври 2015}}</ref>, отбелязвайки голове срещу [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] <ref name=GOAL2>{{cite news|url=http://www.uefa.com/uefaeuro/qualifiers/season=2016/matches/round=2000446/match=2013878/postmatch/report/index.html|title=Belgium make point at Bosnia and Herzegovina|publisher=UEFA|date=13 октомври 2014|accessdate=15 октомври 2015}}</ref> и [[Национален отбор по футбол на Андора|Андора]], помагайки на отбора да се класира на [[Европейско първенство по футбол|Европейско първенство]] за пръв път след 16 години.<ref>{{cite news|url=http://www.uefa.com/uefaeuro/qualifiers/season=2016/matches/round=2000446/match=2014042/postmatch/report/index.html|title=Belgium stroll past Andorra to qualify|publisher=UEFA|date=10 октомври 2015|accessdate=15 октомври 2015}}</ref> Той играе на Евро 2016.<ref>{{cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/29908/10300579/marc-wilmots-unveils-belgium-squad-for-euro-2016|title=Marc Wilmots unveils Belgium squad for Euro 2016|publisher=Sky Sports|date=31 май 2016|accessdate=13 юни 2016}}</ref> Първият му мач там е срещу [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]], загубен с 0:2, а Наинголан играе 62 минути.<ref>{{cite news|url=http://www.uefa.com/uefaeuro/season=2016/matches/round=2000448/match=2017953/postmatch/report/index.html|title=Impressive Italy leave Belgium floored|publisher=UEFA|date=13 юни 2016|accessdate=13 юни 2016}}</ref> На четвъртфиналите с [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]], той вкарва гол от 25 метра, но Белгия губи с 1:3.<ref>{{cite news|url=http://www.espnfc.com/report?gameId=438159|title=Wales shock Belgium to reach semifinals at Euro 2016|publisher=ESPN FC|date=1 юли 2016|accessdate=1 юли 2016}}</ref> На 26 август 2017 г. след като не е повикан за квалификациите за Мондиал 2018, Наинголан се отказва от националния отбор.<ref>{{cite web|url=http://www.football-italia.net/108801/nainggolan-i-quit-belgium|title=Nainggolan: 'I quit Belgium!'|publisher=Football Italia|date=26 август 2017|accessdate=1 октомври 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.gazzetta.it/Calcio/Serie-A/Roma/26-08-2017/nainggolan-lascia-belgio-polemica-ora-solo-roma-22097403519.shtml|title=Nainggolan lascia il Belgio con polemica: „Ora solo la Roma“|trans-title=Nainggolan leaves Belgium with controversy: „Only Roma now“|newspaper=La Gazzetta dello Sport|lang=it|author=Chiara Zucchelli|date=26 август 2017|accessdate=1 октомври 2017}}</ref> Все пак, той е повикан за контролите с [[Национален отбор по футбол на Мексико|Мексико]] и [[Национален отбор по футбол на Япония|Япония]]<ref>{{cite news|url=http://www.espnfc.com/belgium/story/3256951/belgium-call-up-adnan-januzaj-radja-nainggolan-for-mexico-japan-games|title=Belgium call up Adnan Januzaj, Radja Nainggolan for Mexico, Japan games|publisher=ESPN FC|date=3 ноември 2017|accessdate=14 ноември 2017}}</ref> през ноември, но ги пропуска заради контузия.<ref>{{cite news|url=http://www.football-italia.net/112605/official-nainggolan-out-belgium-squad|title=Official: Nainggolan out of Belgium squad|publisher=Football Italia|date=10 ноември 2017|accessdate=14 ноември 2017}}</ref> На 21 май 2018 г. обявява оттеглянето си от националния отбор, след като не е включен в състава за [[Мондиал 2018]] в [[Русия]].<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/29908/11380541/radja-nainggolan-left-out-of-belgium-world-cup-squad|title=Radja Nainggolan left out of Belgium World Cup squad|publisher=Sky Sports|date=21 май 2018|accessdate=21 май 2018}}</ref> == Личен живот == Наинголан е роден в [[Антверпен]]. Майката на Наинголан е белгийка, а бащата е от [[Индонезия]].<ref>{{cite news|url=http://www.mahasiswabatak.com/2013/06/radja-nainggolan-bangga-bermarga-batak.html|title=Radja Nainggolan bangga bermarga Batak|publisher=Mahasiswa Batak|lang=id|date=June 2013|accessdate=8 януари 2014|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140108121411/http://www.mahasiswabatak.com/2013/06/radja-nainggolan-bangga-bermarga-batak.html|archivedate=8 януари 2014|deadurl=yes|df=dmy-all}}</ref> Бащата напуска семейството когато Наинголан е само на 1 година.<ref name="ILVERO">{{cite news|url=http://www.ilveromilanista.it/milan/29-12-2013/la-gds-racconta-nainggolan-cresciuto-senza-padre-salvato-dalla-madre.html/|title=La GdS racconta Nainggolan: cresciuto senza padre, salvato dalla madre|trans-title=GdS tells of Nainggolan: grown up without a father, rescued by mother|publisher=Il Vero Milanista|lang=it|date=29 декември 2013|accessdate=8 януари 2014|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140108122702/http://www.ilveromilanista.it/milan/29-12-2013/la-gds-racconta-nainggolan-cresciuto-senza-padre-salvato-dalla-madre.html/|archivedate=8 януари 2014|deadurl=yes|df=dmy-all}}</ref> Има близначка сестра – Риана<ref>{{cite news|url=http://www.tempo.co/read/news/2013/06/12/099487660/Tottenham-Incar-Radja-Nainggolan|title=Tottenham incar Radja Nainggolan|trans-title=Tottenham wants Radja Nainggolan|publisher=Tempo|lang=id|date=12 юни 2013|accessdate=8 януари 2014|archive-date=2014-10-06|archive-url=https://web.archive.org/web/20141006073021/http://www.tempo.co/read/news/2013/06/12/099487660/Tottenham-Incar-Radja-Nainggolan}}</ref><ref>{{cite news|url=http://ganlob.com/2013/06/15109/radja-nainggolan-diincar-klub-besar-eropa/|title=Radja Nainggolan diincar klub besar Eropa|trans-title=Radja Nainggolan drafted by big European club|publisher=Ganlob|lang=id|date=16 юни 2013|accessdate=8 януари 2014|archivedate=2014-01-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20140108121319/http://ganlob.com/2013/06/15109/radja-nainggolan-diincar-klub-besar-eropa/}}</ref>, която също се занимава с футбол, и е част от Женския национален отбор на Белгия. Интересно може би е, че тя е протестантка, а той е католик. Майката на Наинголан умира през [[2010]] г.<ref>{{cite news|url=http://www.tuttocagliari.net/news/grave-lutto-per-nainggolan-8916|title=Grave lutto per Nainggolan|trans-title=Serious mourning for Nainggolan|publisher=Tutto Cagliari|lang=it|date=19 октомври 2010|accessdate=8 януари 2014}}</ref>, като след нейната смърт Наинголан татуира 2 крила на гърба си – едното с датата ѝ на раждане, а другото – с датата на смъртта. Наинголан говори свободно [[Холандски език|холандски]], [[Английски език|английски]], [[Италиански език|италиански]] и майчиният му език [[Френски език|френски]].<ref>{{cite news|url=http://www.aserramanna.it/2011/05/radja-nainggolan-serramannese-d’adozione/|title=Radja Nainggolan, serramannese d’adozione|trans-title=Radja Nainggolan, ''serramannese'' by adoption|publisher=A Serramanna|lang=it|date=11 май 2011|accessdate=8 януари 2014}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.calciomercato.com/news/sorpresa-nainggolan-a-firenze-meglio-che-a-lecce-284288|title=Sorpresa Nainggolan: 'A Firenze meglio che a Lecce'|trans-title=Surprise Nainggolan: 'Better in Florence than Lecce'|publisher=Calcio Mercato|lang=it|date=3 декември 2010|accessdate=8 януари 2014}}</ref> Той е пушач по време на кариерата си.<ref>{{cite news|url=https://www.fourfourtwo.com/news/nainggolan-has-a-room-a-balcony-so-he-can-smoke-wilmots|title=Nainggolan has a room with a balcony so he can smoke – Wilmots|publisher=FourFourTwo|date=24 юни 2016|accessdate=2 февруари 2018}}</ref> == Успехи == '''Интер''' *[[Серия А]]: [[Серия А 2020/21|2020/21]]<ref>{{cite web|url=https://www.tuttomercatoweb.com/serie-a/inter-campione-tutti-i-risultati-i-tabellini-e-i-marcatori-dei-nerazzurri-di-conte-1528747|title=Inter campione. Tutti i risultati, i tabellini e i marcatori dei nerazzurri di Conte|trans-title=Inter champions. All the results, tables and scorers of Conte's ''nerazzurri''|publisher=Tutto Mercato Web|last=Cardia|first=Ivan|language=it|date=2 May 2021|access-date=2 May 2021}}</ref> '''Антверп''' *[[Белгийска Про Лига]]: 2022/23<ref>{{cite news|url=https://www.standaard.be/cnt/dmf20230604_97051627|title=Een wervelende start, gedoe rond Nainggolan en een onwaarschijnlijke apotheose: het historische seizoen van Antwerp in tien momenten|trans-title=Rocky start, confusion regarding Nainggolan and an unlikely apotheosis: Antwerp's historic season in ten moments|newspaper=De Standaard|last=Torfs|first=Quinten|language=nl|date=4 June 2023|access-date=10 June 2023}}</ref> '''Индивидуални''' *Отбор на годината в Серия А: 2014/15,<ref>{{cite news|url=http://www.gazzetta.it/Calcio/Serie-A/Juventus/14-12-2015/juventus-buffon-elogia-donnarumma-ha-doti-gia-grande-1301295361892.shtml|title=Oscar del Calcio, dominio Juve. Buffon: "Donnarumma ha doti da grande"|trans-title=Serie A Oscars, Juve dominate. Buffon: "Donnarumma has the characteristics to be great"|newspaper=La Gazzetta dello Sport|language=it|date=14 December 2015|access-date=14 December 2015}}</ref> 2015/16,<ref>{{cite news|url=http://www.corriere.it/foto-gallery/sport/17_gennaio_31/gran-gala-calcio-juventus-fa-incetta-premi-serie-a-c6dc644c-e795-11e6-8168-2d40923ac04f.shtml|title=Gran Galà del calcio, la Juventus fa incetta di premi|trans-title=Great Gala of football, Juventus pile up awards|newspaper=Corriere della Sera|language=it|date=31 January 2017|access-date=31 January 2017}}</ref> 2016/17,<ref>{{cite web|url=https://www.football-italia.net/113463/buffon-named-best-player|title=Buffon named best player|publisher=Football Italia|date=27 November 2017|access-date=28 November 2017}}</ref> 2017/18<ref>{{cite web|url=https://football-italia.net/serie-a-team-of-2017-18/|title=Serie A Team of 2017–18|publisher=Football Italia|last=Campanale|first=Susy|date=3 December 2018|access-date=3 February 2023}}</ref> *Играч на месеца в Серия А: ноември 2019<ref>{{cite news|url=http://www.legaseriea.it/en/press/news/info/radja-nainggolan-mvp-for-november|title=Radja Nainggolan MVP for November|publisher=Lega Serie A|date=29 November 2019|access-date=11 December 2019|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20200408044339/http://www.legaseriea.it/en/press/news/info/radja-nainggolan-mvp-for-november|archive-date=8 April 2020}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.tuttocalciatori.net/Nainggolan_Radja Статистика в Tutto Calciatori] * [http://www.belgianfootball.be/en/all-red-devils Статистика на националния отбор на Белгия] * [http://www.national-football-teams.com/player/31657/Radja_Nainggolan.html Профил в National-Football-Teams.com] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/players/player=1906233/profile/index.html Резултати на националния отбор на Белгия] {{Белгия - Евро 2016}} {{СОРТКАТ:Наинголан, Раджа}} [[Категория:Белгийски футболисти]] [[Категория:Фламандци]] [[Категория:Родени в Антверпен]] [[Категория:Футболисти на Каляри Калчо]] [[Категория:Футболисти на АС Рома]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] t7g4rjd6ikrom652rxf3d4szs943o1o 0 622149 12415833 12263966 2024-11-18T14:35:58Z Givern 4124 12415833 wikitext text/x-wiki {{Филм | име_оригинал = The Nice Guys | режисьори = [[Шейн Блек]] | продуценти = Джоел Силвър | сценаристи = Шейн Блек<br>Антъни Багароци | актьори = [[Райън Гослинг]]<br>[[Ръсел Кроу]]<br>Ангаури Райс | музика = Джон Отман<br>Дейвид Бъкли | оператор = Филип Русло | монтаж = Джоел Негрън | филмово_студио = Silver Pictures<br>Waypoint Entertainment<br>Bloom | разпространител = Warner Bros. Pictures | премиера = 20 май 2016 г.<br>(САЩ) | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|Английски]] }} '''„Любезните пичове“''' ({{lang|en|The Nice Guys}}) е [[Кино на САЩ|американска]] [[екшън комедия]] [[Кино през 2016 година|от 2016]] г. на режисьора [[Шейн Блек]]. Премиерата е на 15 май 2016 г. на [[Кан (кинофестивал)|кинофестивала в Кан]], а по кината в САЩ и България филмът излиза съответно на 20 и 27 май 2016 г. == Актьорски състав == {| class="wikitable" ! Актьор !! Роля |- | [[Ръсел Кроу]] || Джаксън Хийли |- | [[Райън Гослинг]] || Холанд Марч |- | Ангаури Райс || Холи Марч |- | [[Мат Бомър]] || Джон Бой |- | [[Маргарет Куоли]] || Амелия Кътнър |- | Яя Дакоста || Тали |- | [[Ким Бейсингър]] || Джудит Кътнър |- | Тай Симпкинс || Боби |} == Заснемане == Снимките започват на 27 октомври 2014 г. в [[Атланта]], [[Джорджия]].<ref>{{cite news|title=Ryan Gosling's 'The Nice Guys' is Now Casting Actors for a Very Featured Role|url=http://www.projectcasting.com/casting-calls-and-auditions/ryan-goslings-the-nice-guys-is-now-casting-actors-for-a-very-featured-role/|accessdate=October 30, 2014|website=projectcasting.com|date=October 5, 2014|archivedate=2014-11-01|archive-url=https://web.archive.org/web/20141101210203/http://www.projectcasting.com/casting-calls-and-auditions/ryan-goslings-the-nice-guys-is-now-casting-actors-for-a-very-featured-role/}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3799694}} {{мъниче|филм|САЩ}} [[Категория:Американски екшън комедии]] [[Категория:Американски криминални комедии]] [[Категория:Американски криминални екшъни]] [[Категория:Филми от 2016 година]] [[Категория:Филми на Шейн Блек]] t9hxdayx4oe858errpg5cqkdb934xz2 0 626507 12416428 12035995 2024-11-19T00:50:44Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416428 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Атанасий|Свети Атанасий (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Атанасий“ | име-оригинал = Αγίου Αθανασίου | картинка = Saint Athanasius Church in Thessaloniki Wester Facade.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = трикорабна базилика | архитектурен стил = | време на изграждане = 1818 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Атанасий“''' ({{lang|el|Ιερός Ναός του Αγίου Αθανασίου}}) е възрожденска църква в македонския град [[Солун]], част от [[Солунска епархия|Солунската епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], под управлението на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]].<ref name="Thessaloniki 4 all">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CE%AC%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82-%CE%B1%CE%B8%CE%B1%CE%BD%CE%AC%CF%83%CE%B9%CE%BF%CF%82 | заглавие = Άγιος Αθανάσιος | достъп_дата = 5 юли 2016 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Thessaloniki 4 all | 9 = Your Thessaloniki | цитат = | език = | архив_дата = 2022-07-21 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220721094002/https://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CE%AC%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82-%CE%B1%CE%B8%CE%B1%CE%BD%CE%AC%CF%83%CE%B9%CE%BF%CF%82 }}</ref> Църквата е разположена в центъра на града, на кръстовището на улиците „[[Егнатия (улица в Солун)|Егнатия]]“ и „Сократис“, югозападно от „[[Света Богородица Неръкотворна (Солун)|Света Богородица Неръкотворна]]“. Построена на мястото на по-ранен храм, унищожен от пожар в 1817 година. Издигната е наново в 1818 година според надписа над южния вход. В архитектурно отношение представлява типичната за епохата трикорабна базилика с дървен покрив. Западната фасада е декоративно изработена с редуващи се дялани камъни и тухли, докато северната и южната стена са от ломен камък и дървени греди.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> В интериора на западната стена и частично по северната и южната има п-образна галерия, женска църква. До северната стена има отделна малка стая, типична за манастирските храмове. Дървените тавани са украсени с различни геометрични фигури. Оригиналният рисуван иконостас е сменен с нов дървен, в който са вградени старите икони от XVI, XVIII и XIX век.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> През 90-те години на XIX век в храма работи представителят на [[Кулакийска художествена школа|Кулакийската художествена школа]] [[Митакос Хадзистаматис]].<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=182 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Иконата „Исус Христос Велик Архиерей“ (1846), подписана „χειρ Ιω(άννη) Α. Ρ.“, е дело на [[Йоанис Анастасиу]] от Литохоро.<ref name="Δρακοπούλου 343">{{cite book|title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first= Ευγενία|authorlink= |coauthors= |year= 2010|publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών|location= Αθήνα|isbn= 978-960-7916-94-5|pages= 343|url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3|accessdate= |lang-hide= 1|lang= el}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211029061714/https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |date=2021-10-29 }}</ref> Възможно е на мястото, на което се намира храмът да е бил, известният от източници от XIV век, солунски метох „Свети Атанасий“. В 1569 година църквата с всичката ѝ собственост е купена от берския епископ [[Теофан Малакис]] и е дарена на манастира [[Влатадес]]. През османско време енория на „Свети Атанасий“ е една от най-големите и богатите в града и е обект на спорове между Солунската митрополия и манастира Влатадес.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> <gallery class="center"> Église Athanase 00401 01.JPG | Вътрешността на храма с амвона Saints George, Demetrius, Pantaleon, Theodores, Anthony Icon from Saint Athanasius Church in Thessaloniki 14-15 Century.jpg | Икона на светците Георги, Димитър, Пантелей, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, Антоний от храма. Днес в [[Музей на византийската култура|Музея на византийската култура]] </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Солунската епархия|Атанасий (Солун)]] [[Категория:Църкви в Солун|Атанасий (Солун)]] ett6yqjf3fm1pimj8pdekt8hndiq4em 0 626518 12416414 12035957 2024-11-18T23:29:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416414 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Богородица Нова“ | име-оригинал = Νέας Παναγίας | картинка = Nea Panagia in Thessaloniki by George Groutas.jpg | картинка-описание = Общ изглед от юг | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = трикорабна базилика | архитектурен стил = | време на изграждане = 1727 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Успение Богородично Нова“''' или '''„Света Богородица Нова“''' ({{lang|el|Ιερός Ναός της Νέας Παναγίας}}) е възрожденска църква в македонския град [[Солун]], част от [[Солунска епархия|Солунската епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], под управлението на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]].<ref name="Thessaloniki 4 all">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CE%BD%CE%AD%CE%B1-%CF%80%CE%B1%CE%BD%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1 | заглавие = Νέα Παναγία | достъп_дата = 5 юли 2016 | издател = Thessaloniki 4 all | 5 = Your Thessaloniki | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2022-07-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220727011654/https://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CE%BD%CE%AD%CE%B1-%CF%80%CE%B1%CE%BD%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1 }}</ref> [[Файл:Saint Mary New Church in Thessaloniki Inscrption.png|ляво|мини|350п|Надписът над южната врата]] Църквата е разположена югоизточно от центъра на града, близо до морето, в началото на улица „Димитрис Гунарис“ и между улиците „Цимискис“ и „Митрополис“. В миналото храмът е бил известен като „Света Богородица Голяма“ (''Μεγάλη Παναγία'', ''Τρανή Παναγία''). Изградена е в 1727 година според надписа върху мраморна плоча над южната врата. На нейно място е бил разположен манастирът „Света Богородица“, основан от Иларион Мацунис и опожарен в 1690 година.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> От 1727 година са и стенописите дело на [[Давид Селеница]].<ref name="Δρακοπούλου 229">{{cite book|title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first= Ευγενία|year= 2010|publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών|location= Αθήνα|isbn= 978-960-7916-94-5|pages= 229|url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3|lang-hide= 1|lang= el}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211029061714/https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |date=2021-10-29 }}</ref> В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с женска църква. На западната страна има трем, а на южната има добавен по-късно неокласически портик с камбанария над него. В 1978 година камбанарията пострадва от земетресение и е разрушена и построена наново. Във вътрешността на храма има запазена ценна украса – в светилището и в женската църква има забележителни стенописи от XVIII век, изработени в духа на Палеологовото изкуство. Дървеният резбован иконостас е позлатен. Владишкият трон, амвонът и стенописите на тавана са от XIX век.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> Иконата на Света Богородица Сладколюбеща е на [[Йоанис Папаталасиу]].<ref name="Δρακοπούλου 341">{{cite book|title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first= Ευγενία|year= 2010|publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών|location= Αθήνα|isbn= 978-960-7916-94-5|pages= 341|url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3|lang-hide= 1|lang= el}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211029061714/https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |date=2021-10-29 }}</ref> <gallery class="center"> Νικόλαος Αδριανουπολίτης, Άγιος Μόδεστος, 1860, Νέα Παναγία, Θεσσαλονίκη.jpg | „Свети Модест“, икона на [[Никола Одринчанин]] от 1860 г. Πίνακας Αγίων Τόπων, Νέα Παναγία, Θεσσαλονίκη.jpg | „Светите земи“ ΝΕΑ ΠΑΝΑΓΙΑ.jpg | Изглед от запад NEA PANAGIA 2.jpg | Интериорът </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Солунската епархия|Богородица Нова (Солун)]] [[Категория:Църкви в Солун|Богородица Нова (Солун)]] adtboqa9rcyzzl2mspytonl9nxv50pb 0 626622 12416449 12410000 2024-11-19T02:19:12Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416449 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мина|Мина (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Мина“ | име-оригинал = Αγίου Μηνά | картинка = Saint_Mina_Thessaloniki.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = трикорабна базилика | архитектурен стил = | време на изграждане = средата на XIX век | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Мина, Виктор и Викентий“''' ({{lang|el|Ιερός Ναός Αγίου Μηνά}}) е възрожденска църква в македонския град [[Солун]], част от [[Солунска епархия|Солунската епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], под управлението на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]].<ref name="Thessaloniki 4 all">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CE%AC%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82-%CE%BC%CE%B7%CE%BD%CE%AC%CF%82 | заглавие = Άγιος Μηνάς | достъп_дата = 6 юли 2016 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Thessaloniki 4 all | 9 = Your Thessaloniki | цитат = | език = | архив_дата = 2022-07-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220723090935/https://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CE%AC%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82-%CE%BC%CE%B7%CE%BD%CE%AC%CF%82 }}</ref> [[Файл:Closed gift shop.jpg|мини|ляво|Камбанарията на входа на двора]] Църквата е разположена в югоизточната част на центъра на града, близо до морето, на кръстовището между улиците „Василевс Ираклио“ и „Йон Драгумис“. Църквата е спомената в житието на Свети Григорий Декаполит от първата половина на IX век. Вероятно е построена в раннохристиянската епоха – края на V – началото на VI век. В светогорските архиви има споменавания на храма от XI, XII, XIV и XV век. След османското завоевание на града храмът е от малкото, които не са превърнати в джамии. В 1569 година султан Селим II изважда шест колони от храма. В 1687 година по време на Морейската война храмът пострадва от бомбардировки от венецианската флота. В XVIII век храмът изгаря почти напълно и е възстановен в 1806 година по инициатива на търговеца Йоанис Кафтандзоглу, само за да пострада отново от голям пожар в 1839 година.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> Сегашният си вид храмът получава при пълна реконструкция в средата на XIX век, ръководена от архитект [[Ралис Плюфас]]. В архитектурно отношение е типичната за епохата трикорабна базилика. Украсата във вътрешността е богата и има различни влияния включително и неокласицизъм и барок-рококо. Между 1890 и 1912 година е катедрална църква на Солунската епархия.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> <gallery class="center"> Ματθαίος (1815-1880), Παναγία Βρεφοκρατούσα, 1852, Άγιος Μηνάς, Θεσσαλονίκη.jpg | „Света Богородица Врефократуса“, Матеос Зограф (1815 – 1880), 1852 г. Ματθαίος (1815-1880), Χριστός Παντοκράτορας, 1852, Άγιος Μηνάς (λεπτομέρεια), Θεσσαλονίκη4.jpg | „Христос Вседържител“, Матеос Зограф (1815 – 1880), 1852 г. Ναός Αγ. Μηνά (εσωτερικό).jpg|Вътрешността на храма </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Солунската епархия|Мина (Солун)]] [[Категория:Православни катедрали в Солун|Мина (Солун)]] fjyfmgtcftipcidn3871tykb3y2m906 0 626635 12415926 12248826 2024-11-18T16:03:06Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415926 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Света Богородица Скоропослушница“ | име-оригинал = Παναγίας Γοργοεπηκόου | картинка = Panagouda Church in Thessaloniki by George Groutas.jpg | картинка-описание = Изглед от запад откъм улица „Герман Патраски“ | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = трикорабна базилика | архитектурен стил = | време на изграждане = 1818 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Богородица Скоропослушница“''', също '''„Рождество Богородично“''' или '''Панагуда''' ({{lang|el|Παναγίας Γοργοεπηκόου, Παναγούδα}}), е възрожденска църква в македонския град [[Солун]], част от [[Солунска епархия|Солунската епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], под управлението на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]].<ref name="Thessaloniki 4 all">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CF%80%CE%B1%CE%BD%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1-%CE%B3%CE%BF%CF%81%CE%B3%CE%BF%CE%B5%CF%80%CE%AE%CE%BA%CE%BF%CE%BF%CF%82 | заглавие = Παναγία Γοργοεπήκοος | достъп_дата = 5 юли 2016 | издател = Thessaloniki 4 all | 5 = Your Thessaloniki | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2022-07-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220726141219/https://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CF%80%CE%B1%CE%BD%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1-%CE%B3%CE%BF%CF%81%CE%B3%CE%BF%CE%B5%CF%80%CE%AE%CE%BA%CE%BF%CE%BF%CF%82 }}</ref> [[Файл:Birth Certificate from Nativity of Mary Parish in Thessaloniki Metropoly 1887.jpg|ляво|мини|250п|Кръщелно от енория „Рождество Богородично“, 1887 г.]] Църквата е разположена на ъгъла на улиците „[[Егнатия (улица в Солун)|Егнатия]]“ и „Герман Патраски“. Изградена е в 1818 година на мястото на по-стар храм със същото име, унищожен от пожар в 1817 година. Възможно е на мястото да е имало и византийска църква, съдейки по реликвите от византийския период, запазени в храма. Възможно е това да е манастира, известен като „царски“ и споменаван в XII, XIII и XIV век. В архитектурно отношение е типичната за епохата трикорабна базилика с женска църква. Съдейки по източниците, храмът е изграден с по-големи размери от разрешеното от османските власти.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> В храма работят майстори от [[Кулакийска художествена школа|Кулакийската художествена школа]] - в 1820 година в нея работи [[Маргаритис Ламбу]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://promocross.eu/catalog/poi/2/6 | заглавие = Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Λόφου Κιλκίς | достъп_дата = 12 юни 2014 | фамилно_име = Λάμπρου | първо_име = Σουλτάνα Δ | издател = Promo.cross | lang-hide = 1 | lang = el }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> а в 90-те години на XIX век - [[Митакос Хадзистаматис]].<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=182 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide=1 |lang=el }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Солунската епархия]] [[Категория:Църкви в Солун]] [[Категория:Произведения на Кулакийската художествена школа]] 2qbtctn6n1z1eahsbgot71pbsqvu394 0 626710 12416413 12248769 2024-11-18T23:28:59Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416413 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Богородица Лагудяни“ | име-оригинал = Παναγίας Λαγουδιανής | картинка = Church_Panagia_Lagoudiani,_Thessaloniki.jpg | картинка-описание = | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = трикорабна базилика | архитектурен стил = | време на изграждане = начало на XIX век | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Света Богородица Животворящ източник“''' ({{lang|el|Ζωοδόχος Πηγή}}), известна като '''„Света Богородица Лагудяни“''', '''„Лагудату“''' или '''„Лаодигитрия“''' (''Παναγία Λαγουδιανή, Λαγουδάτου, Λαοδηγήτρια''), е възрожденска църква в македонския град [[Солун]], част от [[Солунска епархия|Солунската епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], под управлението на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]].<ref name="Thessaloniki 4 all">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CF%80%CE%B1%CE%BD%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1-%CE%BB%CE%B1%CE%B3%CE%BF%CF%85%CE%B4%CE%B9%CE%B1%CE%BD%CE%AE-%CE%BB%CE%B1%CE%BF%CE%B4%CE%B7%CE%B3%CE%AE%CF%84%CF%81%CE%B9%CE%B1 | заглавие = Παναγία Λαγουδιανή - Λαοδηγήτρια | достъп_дата = 7 юли 2016 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Thessaloniki 4 all | 9 = Your Thessaloniki | цитат = | език = | архив_дата = 2022-07-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220724103045/https://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CF%80%CE%B1%CE%BD%CE%B1%CE%B3%CE%AF%CE%B1-%CE%BB%CE%B1%CE%B3%CE%BF%CF%85%CE%B4%CE%B9%CE%B1%CE%BD%CE%AE-%CE%BB%CE%B1%CE%BF%CE%B4%CE%B7%CE%B3%CE%AE%CF%84%CF%81%CE%B9%CE%B1 }}</ref> [[Файл:Άγιος Ιωάννης και προφήτης Ηλίας - άγιοι Αντώνιος και Χαράλαμπος - άγιοι Γεώργιος και Δημήτριος, Παναγία Λαγουδιανή, Θεσσαλονίκη.jpg|мини|ляво|250п|„Свети Йоан и Свети Илия, Свети Антоний и Свети Харалампий и Свети Георги и Свети Димитър“, икона от храма]] Църквата е разположена в Горния град, на кръстовището на улиците „Олимпиада“ и „Юлианос“. Църквата е построена на мястото на византийския женски манастир със същото име, вероятно основан в XIV век като метох на манастира [[Влатадес]]. Името вероятно се дължи на ктитора Лагудятис или Лагудатис. През османско време е нарича ''Тавшан Манастър'' (''Tavşan Manastır''), тоест ''Заешки манастир''. Сегашният си вид храмът получава след пълна реконструкция в началото на XIX век, финансирана от търговеца Йоанис Кафтандзоглу. В архитектурно отношение е типичната за епохата трикорабна базилика с женска църква. От юг има прилепен параклис с аркаден покрив, в който има смятан за свещен извор.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> Царските икони от храма „Христос Вседържител“ (1806), „Света Богородица Всецарица“ (1806), „Свети Йоан Богослов“ (1806), „Свети Давид Олимпийски“ (1806), „Свети Николай на трон“ (1809) и „Свети Атанасий“ (1809) са дело на [[Давид Зограф (Света гора)|Давид Зограф]].<ref name="Δρακοπούλου 230">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις) |last= Δρακοπούλου |first= Ευγενία |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location= Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 230 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |accessdate= |lang-hide= |lang= el }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20211029061714/https://www.scribd.com/doc/314573545/%CE%88%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B5%CF%82-%CE%96%CF%89%CE%B3%CF%81%CE%AC%CF%86%CE%BF%CE%B9-%CE%9C%CE%B5%CF%84%CE%AC-%CE%A4%CE%B7%CE%BD-%CE%86%CE%BB%CF%89%CF%83%CE%B7-3 |date=2021-10-29 }}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Гърция|Православие|Македония}} [[Категория:Църкви в Солунската епархия|Богородица Лагудяни]] [[Категория:Църкви в Солун|Богородица Лагудяни]] [[Категория:Произведения на Кулакийската художествена школа|Богородица Лагудяни]] cx1ihyjlbkcm0wv5gzrs983fnxavn9b 0 626733 12416426 10958029 2024-11-19T00:34:56Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416426 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Архангели|Свети Архангели}} {{Храм | име = „Свети Архангели“ | име-оригинал = Ταξιαρχών | картинка = THES-Taxiarchs 2.jpg | картинка-описание = Източната фасада | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIV век | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Архангели“''' ({{lang|el|Ιερός Ναός Ταξιαρχών}}) е средновековна църква в македонския град [[Солун]], част от [[Солунска епархия|Солунската епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], под управлението на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]].<ref name="Thessaloniki 4 all">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CF%84%CE%B1%CE%BE%CE%B9%CE%AC%CF%81%CF%87%CE%B5%CF%82 | заглавие = Ταξιάρχες | достъп_дата = 5 юли 2016 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Thessaloniki 4 all | 9 = Your Thessaloniki | цитат = | език = | архив_дата = 2022-07-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220718105243/https://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CF%84%CE%B1%CE%BE%CE%B9%CE%AC%CF%81%CF%87%CE%B5%CF%82 }}</ref> Църквата е разположена в североизточната част на Горния град, на улица „Теотокопулос“, преди кръстовището с „Акрополи“. Храмът е изграден през втората половина на XIV век. В архитектурно отношеие представлява централен кораб с дървен таван, обграден от север, запад и юг от трем с едноскатен покрив, завършващ на изток с два квадратни параклиса. Фасадите са украсени със слепи арки, камени колони и назъбени ленти. Под храма има крипта с галерии, по чиито стени има отвори, служещи за гробници, вероятно монашески, което води до извода, че храмът е бил католикон на неизвестен византийски манастир. От оригиналните стенопси от втората половина на XIV век са съхранени само два – Възнесение и Петдесетница, съответно в източнния и западния фронтон.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> След падането на Солун в ръцете на османците в 1430 година, храмът е превърнат в джамия. Новопостроеното минаре има два балкона и заради това джамията е наричана ''Икъ Шерифе'' (''İki Şerife'', ''Два балкона'').<ref>Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.95</ref> След като градът попада в Гърция в 1912 година, храмът отново става църква и е разширен с тесен затворен нартекст на запад, а от юг е построен нов кораб.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> <gallery class="center"> THES-Taxiarchs.jpg | От запад THES-Taxiarchs 3.jpg | Северната фасада 07Thessaloniki Taxiarches02.jpg | Иконостасът Mosaïque de sol Eglise des Archanges.JPG | Мозайки от VI век </gallery> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Солунската епархия|Архангели (Солун)]] [[Категория:Църкви в Солун|Архангели (Солун)]] [[Категория:Църкви, преустроени в джамии|Архангели (Солун)]] [[Категория:Джамии, преустроени в църкви|Архангели (Солун)]] iwyv62j70kvohla7ryo5lsdkddwlreb 0 626790 12416433 11987482 2024-11-19T01:57:39Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416433 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Свети Илия|Свети Илия (пояснение)}} {{Храм | име = „Свети Илия“ | име-оригинал = Προφήτη Ηλία | картинка = Ναός Προφήτη Ηλία, Θεσσαλονίκη 1713.jpg | картинка-описание = Общ изглед | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | време на изграждане = XIV век | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = | категория= християнство }} '''„Свети Илия“''' ({{lang|el|Ιερός Ναός Προφήτη Ηλία}}) е средновековна църква в македонския град [[Солун]], част от [[Солунска епархия|Солунската епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], под управлението на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]].<ref name="Thessaloniki 4 all">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CF%80%CF%81%CE%BF%CF%86%CE%AE%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%B7%CE%BB%CE%AF%CE%B1%CF%82 | заглавие = Προφήτης Ηλίας | достъп_дата = 8 юли 2016 | издател = Thessaloniki 4 all | 5 = Your Thessaloniki | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2022-06-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220629155746/https://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CF%80%CF%81%CE%BF%CF%86%CE%AE%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%B7%CE%BB%CE%AF%CE%B1%CF%82 }}</ref> От 1988 година е част от [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|обектите на световното наследство на Юнеско]] като част от [[Раннохристиянски и византийски паметници в Солун|Раннохристиянските и византийските паметници в Солун]].<ref name="UNESCO">{{cite web | url = http://whc.unesco.org/en/list/456/multiple=1&unique_number=528 | publisher = UNESCO | title = Paleochristian and Byzantine Monuments of Thessalonika | accessdate = 11 юли 2016 }}</ref><ref name="GREEKUNESCO">{{cite web | url = http://www.unesco-hellas.gr/gr/3_5_1.htm | publisher = Hellenic National Commission for UNESCO | title = ΠΑΓΚΟΣΜΙΑ ΠΟΛΙΤΙΣΤΙΚΗ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑ UNESCO: Παλαιοχριστιανικά και Βυζαντινά μνημεία Θεσσαλονίκης | език = el | accessdate = 11 юли 2016 | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2012-06-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120627044049/http://www.unesco-hellas.gr/gr/3_5_1.htm#thess }}</ref> [[Файл:Προφήτης Ηλίας Θεσσαλονίκης. Η ίαση των τυφλών, χωλών και άλλων. Τοιχογραφία γύρω στα 1360-1380.jpg|ляво|мини|Излекуването на слепите, запазен стенопис от 1360 – 1380 г.]] Църквата е разположена в [[Горен град (Солун)|Горния град]] на естествен хълм на кръстовището на улиците „Олимпия“, „Йоанис Варвакис“ и „Профитис Илияс“. Изградена е във втората половина на XIV век. Църквата вероятно първоначално е била посветена на Христос и е била католикон на манастир, като се предполага, че може би е Акапинският манастир, свързан с Палелоговата династия. След завладяването на града от османците в 1430 година храмът веднага е превърнат в джамия от Бадра Мустафа паша и получава името '''Ески сарай'''<ref>Papagiannopoulos, Apostolos. Monuments of Thessaloniki, Rekos ltd., 2015, p.88</ref> или '''Сарайли джамия'''.<ref>{{cite book |title= Wandering in Byzantine Thessaloniki |url= https://archive.org/details/wanderingbyzntin00tour |last=Kourkoutidou-Nikolaidou |first=E., A. Tourta |year=1997 |publisher=Kapon Editions |isbn=960-7254-47-3 |pages=[https://archive.org/details/wanderingbyzntin00tour/page/n57 112] – 113 }}</ref> След като града попада в Гърция в 1912 година, храмът отново е превърнат в църква и му е дадено днешното име, може би поради грешно тълкувание на турското име.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> == Архитектура == В архитектурно отношение представлява внушителна постройка в типичния солунски атонски стил, използван за манастирски католикони. Има кръстообразна форма с голям основен купол с диаметър 5,5 m, а на север и на юг са оформени широки и високи полукръгли конхи. Храмът има още четири малки помещения с куполи, а на запад има просторен правоъгълен нартекс с четири колони, на чийто покрив има нови два купола. На западната и отчасти на северната и южната страна има отворен трем.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> Изисканата зидария е нетипична за Солун и е копирана от константинополската архитектура.<ref>{{cite book |title= Wandering in Byzantine Thessaloniki |last=Kourkoutidou-Nikolaidou |first=E., A. Tourta |year=1997 |publisher=Kapon Editions |isbn=960-7254-47-3 |pages=113 – 114 }}</ref> == Стенописи == В интериора има няколко оцелели стенописа от оригиналната декорация, датиращи между 1360 и 1380 година и отличаващи се с високо качество – необичайно чувство за реализъм и дълбочина на сцените, интензивно движение и видими емоции на фигурите.<ref name="Thessaloniki 4 all"/> Това късно палеологово изкуство повлиява силно сръбската средновековна живопис.<ref>{{cite book |title= Wandering in Byzantine Thessaloniki |last=Kourkoutidou-Nikolaidou |first=E., A. Tourta |year=1997 |publisher=Kapon Editions |isbn=960-7254-47-3 |pages=115 – 116 }}</ref> == Бележки == <references /> {{ОСН Гърция}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Солунската епархия|Илия (Солун)]] [[Категория:Църкви в Солун|Илия (Солун)]] [[Категория:Църкви, преустроени в джамии|Илия (Солун)]] [[Категория:Джамии, преустроени в църкви|Илия (Солун)]] [[Категория:Обекти на световното наследство в Гърция]] b1z3wcb3n362ufq4ga4vsu628x1cfnv 0 627002 12416431 10895629 2024-11-19T01:26:49Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416431 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Григорий Палама“ | име-оригинал = Αγίου Γρηγορίου Παλαμά | картинка = Thessaloniki Saint Gregory Palamas.jpg | картинка-описание = Общ изглед от запад | вид на храма = православна църква | страна = Гърция | населено място = [[Солун]] | вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]] | епархия = [[Солунска епархия|Солунска]] | архиерейско наместничество = | тип на сградата = | архитектурен стил = | архитект = [[Ернст Цилер]],<br>[[Ахилеас Камбанакис]],<br>[[Константинос Кокинакас]],<br>[[Ксенофон Пеонидис]] | време на изграждане = 1891 – 1914 г. | реликви = | съвременен статут = действащ храм | съвременно състояние = | сайт = [http://www.neoiagp.gr/ www.neoiagp.gr] | категория= християнство }} '''„Свети Григорий Палама“''' ({{lang|el|Ιερός Ναός του Αγίου Γρηγορίου Παλαμά}}) е църква в македонския град [[Солун]], митрополитски храм на [[Солунска епархия|Солунската епархия]] на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], под управлението на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]].<ref name="Thessaloniki 4 all">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CE%AC%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82-%CE%B3%CF%81%CE%B7%CE%B3%CF%8C%CF%81%CE%B9%CE%BF%CF%82-%CE%BF-%CF%80%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%BC%CE%AC%CF%82 | заглавие = Άγιος Γρηγόριος ο Παλαμάς | достъп_дата = 11 юли 2016 | издател = Thessaloniki 4 all | 5 = Your Thessaloniki | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2022-06-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220629171159/https://thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%CE%B2%CF%85%CE%B6%CE%B1%CE%BD%CF%84%CE%B9%CE%BD%CE%AE-%CE%B5%CF%80%CE%BF%CF%87%CE%AE/%CE%AC%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CF%82-%CE%B3%CF%81%CE%B7%CE%B3%CF%8C%CF%81%CE%B9%CE%BF%CF%82-%CE%BF-%CF%80%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%BC%CE%AC%CF%82 }}</ref><ref name="Τερμεντζόγλου 14">{{cite book |title= Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) |last=Τερμεντζόγλου |first= Γεώργιος Κ |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=14 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/133958/files/GRI-2014-11988.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> == История == === Стар храм === Църквата е разположена в центъра на града, на кръстовището между „Митрополис“ и „Света София“. На това място през османската епоха съществува църква, посветена на покровителя на Солун Свети Димитър, която е катедрала на града. Църквата е построена в края на XIII – началото на XIV век от император [[Андроник II Палеолог]] (1282 - 1328) и е трикорабна базилика, посветена на Света Богородица. След завладяването на града от османците (1430) и превръщането на катедралата „[[Свети Димитър (Солун)|Свети Димитър]]“ в джамия в 1491 година, църквата на Богородица е прекръстена на името на покровителя на Солун Свети Димитър. Когато и следващият катедрален храм ротондата „[[Свети Георги (ротонда в Солун)|Свети Архангели]]“ е превърната в джамия в 1590 година, крайбрежната църква става катедрала на града. В 1699 година е ремонтирана при митрополит [[Игнатий Лесбосец]]. По време на гръцкото въстание в 1821 година в храма търсят спасение стотици солунчани, но османците разбиват вратите и ги изколват.<ref name="Τερμεντζόγλου 14"/> В храма се пазят чудотворната икона на Свети Димитър, патриаршеският трон и много документи на гръцката община.<ref name="Τερμεντζόγλου 15">{{cite book |title= Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) |last=Τερμεντζόγλου |first= Γεώργιος Κ |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=15 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/133958/files/GRI-2014-11988.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> На 22 август 1890 година тази църква е напълно унищожена от [[Солунски пожар (1890)|голям пожар]]. Още през октомври 1890 година митрополит [[Софроний Христидис (солунски митрополит)|Софроний Солунски]] (1889 - 1893) подава молба за разрешително за строеж на нова църква, което излиза в началото на юни 1891 година. В разрешителното се казва, че новият храм на Свети Димитър, ще има и два параклиса - на север, посветен на Григорий Палама, а на юг - на Свети Николай. След молба на гръцкия премиер [[Харилаос Трикупис]] банкерът [[Андрос Сингрос]] добавя 8600 османски лири към 6500-те лири, събрани от солунската гръцка община и строежът на новия храм започва.<ref name="Τερμεντζόγλου 15"/> === Нов храм === [[Файл:Saint Gregory Palama Church in Thessaloniki Ottoman Postcard.jpg|ляво|мини|250п|Митрополитската църква, османска пощенска картичка]] За архитект на сградата е избран [[Ернст Цилер]], който обаче в същата 1890 година се занимава с изготвянето на плановете за митрополитския храм в Егио „[[Света Богородица Фанеромени (Егио)|Света Богородица Фанеромени]]“, което е и причината двете църкви да си приличат като архитектура. Наблюдението на проекта е възложено на ученика на Цилер [[Ахилеас Камбанакис]]. Основният камък на църквата е поставен на 16 юни 1891 година от митрополит Софроний.<ref name="Τερμεντζόγλου 16">{{cite book |title= Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) |last=Τερμεντζόγλου |first= Γεώργιος Κ |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=16 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/133958/files/GRI-2014-11988.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Строежът е затруднен, тъй като почвата е нестабилна, защото мястото е близо до морето.<ref name="Τερμεντζόγλου 18">{{cite book |title= Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) |last=Τερμεντζόγλου |first= Γεώργιος Κ |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=18 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/133958/files/GRI-2014-11988.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Работата спира през 1892 година, тъй като общината обвинява изпълнителите на проект, че използват некачествени материали, и че се отклоняват от първоначалния план Цилер. Камбанакис е уволнен и на негово място е назначен [[Константинос Кокинакис]], но Камбанакис отказва да предостави проектите, а Цилер заявява, че няма копия. Така строежът спира, а общината похарчва парите.<ref name="Τερμεντζόγλου 16"/> Избухването на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] в 1897 година още повече възпрепятства възобновяването на строежа. Едва в 1900 година митрополит [[Атанасий Мегаклис|Атанасий Солунски]] (1893 - 1903) започва отново да събира пари за строежа на храма. Работата е възобновена на 8 юли 1902 година, като довършването на църквата е поверено на архитект [[Ксенофон Пеонидис]], официален архитект на гръцката община. Пеонидис следва до голяма степен плановете на Цилер, тъй като църквата е наполовина построена, но и прави промени там където е възможно. Грубият строеж е завършен на 17 юни 1906 г., а напълно готова църквата става в края на 1909 година. Разходите са 302 229,30 златни гроша.<ref name="Τερμεντζόγλου 16"/> Строежът на храма върви заедно със строежа на Гръцкото генерално консулство (1890 – 1893), днес [[Музей на македонската борба (Солун)|Музей на македонската борба]], също дело на Цилер.<ref name="Τερμεντζόγλου 16"/><ref name="Thessaloniki 4 all"/> Двете сгради са свързани с тайна врата и са централа на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|Гръцката въоръжена пропаганда]] в Македония в 1904 – 1908 година.<ref name="Τερμεντζόγλου 17">{{cite book |title= Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) |last=Τερμεντζόγλου |first= Γεώργιος Κ |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=17 |url= http://ikee.lib.auth.gr/record/133958/files/GRI-2014-11988.pdf |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Църквата е открита, когато градът е вече в Гърция, на 21 април 1914 година от митрополит [[Генадий Алексиадис|Генадий Солунски]] (1912 – 1951). Тъй като старата катедрала „[[Свети Димитър (Солун)|Свети Димитър]]“ вече отново е християнска църква, новият митрополитски храм е посветен вместо на Свети Димитър на Свети Григорий Палама.<ref name="Τερμεντζόγλου 17"/> В 1978 година [[Солунско земетресение|Солунското земетресение]] причинява големи щети на храма. Вероятна причина за това са лошите материали използвани при първоначалния строеж и отклоненията от плановете на Цилер. Появяват се гласове за разрушаването му, но ндделява мнението за ремонт и, след възстановителните работи, храмът е повторно открит на 13 ноември 1980 година.<ref name="Τερμεντζόγλου 17"/> == Архитектура == [[Файл:Church of Saint Gregory Palamas in Thessaloniki.jpg|дясно|мини|250п|Вътрешността на храма]] Архитектурата на храма е нетипична за времето. В XIX век в Солун и Македония доминират трикорабните базилики, докато църквата принадлежи към неовизантийския октагонален храмов тип с купол, наложил се в свободна Гърция. Има неокласически и неоромантични и неоренесансови характеристики и така следва еклектичната тенденция, характеризираща солунската архитектура в края на XIX век. Наосът има форма на вписан равностранен кръст и е покрит с голям купол, а от четирите страни на сградата има четири високи камбанарии.<ref name="Thessaloniki 4 all"/><ref name="Τερμεντζόγλου 17"/> Интериорът е изписан от цариградския зограф [[Николаос Кесанлис]], пристигнал в Солун през април 1911 година.<ref name="Τερμεντζόγλου 17"/> В храма се пазят мощите на [[Григорий Палама]].<ref name="Thessaloniki 4 all"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Църкви в Солунската епархия|Григорий Палама (Солун)]] [[Категория:Православни катедрали в Солун|Григорий Палама (Солун)]] 6i6g5axs6d8ux02751hmeg82eq8sean 0 627344 12415951 11831883 2024-11-18T16:26:08Z Мико 4542 12415951 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Мехомийска българска община | лого = | снимка = Mehomia-Ustav.jpg | пояснение = Устав на Мехомийската българска община | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Мехомия]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = около 1829 г., [[Османска империя]] | закрита = 1912 г., [[България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = | общомедия = }} '''Мехомийската''' или '''Разложката българска черковно-училищна община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]], създадено около 1829 година в разложкия град [[Мехомия]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 179">{{ЕПК|2|179}}</ref> == История == Общината се заражда след 1829 година и последвалите [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мирен договор]] реформи в Османската империя.<ref name="ЕПК2 179"/> Тя е една от първите в [[Разлога]], която получава [[ферман]] за строеж на църква и в 1834 година в града общината изгражда храма „[[Свети Георги (Разлог)|Свети Георги]]“.<ref name="ЕПК2 180">{{ЕПК|2|180}}</ref> Членове на общината са представителят в [[Меджлис|меджлиса]] [[Цветко Кондев]], [[Яне Ботков]], [[Гере Шишков]], [[Петър Татарски]], [[Михаил Попйосифов]].<ref name="ЕПК2 180"/> В годините на [[Кримската война]] (1853 – 1856), общината е официално призната от османските власти<ref name="ЕПК2 179"/> и поема редица административни функции.<ref name="ЕПК2 180"/> В 1846 – 1861 година общината е начело на борбата с гръцкия владика [[Матей Аристархис|Матей Самоковски]]. Поддържа активни връзки с [[Цариградска българска община|Цариградската българска община]], водача на [[Българска църковна борба|българската църковна борба]]. В 1873 година общинарите поп Никола Ангелов, [[Никола Каназирев]], [[Кипре Максев]] и [[Бильо Хаджийски]] пишат на руския пловдивски вицеконсул [[Найден Геров]] да изпрати момче от Мехомия на обучение в Русия.<ref name="ЕПК2 180"/> След [[Априлското въстание]] (1876) и последвалата [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война]] (1877 – 1878), подобно на другите български общини в Македония, Мехомийската община не е призната от властите и дейността ѝ се ограничава. На 15 ноември 1888 година общината праща молба до [[Велик везир|Великия везир]], подпечатана и със 70 селски кметски печата, в която твърди, че причината за неуредиците в духовния и обществения живот на българите е непризнаването на общината от властите.<ref name="ЕПК2 180"/> На 1 януари 1889 година е избрана нова община с председател Атанас Хаджитодоров, секретар-касиер Кипре Максев и членове поп Никола Ангелов, Петър Рачев, Никола Елчинов и Трендафил Георгиев. След 1891 година общината се активизира и тя построява изцяло със свои пари съвременна училищна сграда.<ref name="ЕПК2 180"/> След като градът попада в България в 1912 година общината е разпусната и е назначена нова общинска управа.<ref name="ЕПК2 180"/> == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Османска империя|Македония|История на България}} [[Категория:Култура в Разлог]] [[Категория:Български православни общини в Османската империя]] [[Категория:История на Разлог]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1829 година]] fd80mzu92609xbkwhiyqm45eyc3llix 12415975 12415951 2024-11-18T16:49:48Z Мико 4542 /* История */ 12415975 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Мехомийска българска община | лого = | снимка = Mehomia-Ustav.jpg | пояснение = Устав на Мехомийската българска община | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Мехомия]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = около 1829 г., [[Османска империя]] | закрита = 1912 г., [[България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = | общомедия = }} '''Мехомийската''' или '''Разложката българска черковно-училищна община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]], създадено около 1829 година в разложкия град [[Мехомия]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 179">{{ЕПК|2|179}}</ref> == История == [[Файл:Рапорт на Разложката българска община до екзарх Йосиф за 1893 година, 27 януари 1894.jpg|мини|ляво|250п|Рапорт на Разложката българска община до екзарх Йосиф I Български за състоянието на църковното и учебното дело в 1893 година, 27 януари 1894 година]] Общината се заражда след 1829 година и последвалите [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мирен договор]] реформи в Османската империя.<ref name="ЕПК2 179"/> Тя е една от първите в [[Разлога]], която получава [[ферман]] за строеж на църква и в 1834 година в града общината изгражда храма „[[Свети Георги (Разлог)|Свети Георги]]“.<ref name="ЕПК2 180">{{ЕПК|2|180}}</ref> Членове на общината са представителят в [[Меджлис|меджлиса]] [[Цветко Кондев]], [[Яне Ботков]], [[Гере Шишков]], [[Петър Татарски]], [[Михаил Попйосифов]].<ref name="ЕПК2 180"/> В годините на [[Кримската война]] (1853 – 1856), общината е официално призната от османските власти<ref name="ЕПК2 179"/> и поема редица административни функции.<ref name="ЕПК2 180"/> В 1846 – 1861 година общината е начело на борбата с гръцкия владика [[Матей Аристархис|Матей Самоковски]]. Поддържа активни връзки с [[Цариградска българска община|Цариградската българска община]], водача на [[Българска църковна борба|българската църковна борба]]. В 1873 година общинарите поп Никола Ангелов, [[Никола Каназирев]], [[Кипре Максев]] и [[Бильо Хаджийски]] пишат на руския пловдивски вицеконсул [[Найден Геров]] да изпрати момче от Мехомия на обучение в Русия.<ref name="ЕПК2 180"/> След [[Априлското въстание]] (1876) и последвалата [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война]] (1877 – 1878), подобно на другите български общини в Македония, Мехомийската община не е призната от властите и дейността ѝ се ограничава. На 15 ноември 1888 година общината праща молба до [[Велик везир|Великия везир]], подпечатана и със 70 селски кметски печата, в която твърди, че причината за неуредиците в духовния и обществения живот на българите е непризнаването на общината от властите.<ref name="ЕПК2 180"/> На 1 януари 1889 година е избрана нова община с председател Атанас Хаджитодоров, секретар-касиер Кипре Максев и членове поп Никола Ангелов, Петър Рачев, Никола Елчинов и Трендафил Георгиев. След 1891 година общината се активизира и тя построява изцяло със свои пари съвременна училищна сграда.<ref name="ЕПК2 180"/> След като градът попада в България в 1912 година общината е разпусната и е назначена нова общинска управа.<ref name="ЕПК2 180"/> == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Османска империя|Македония|История на България}} [[Категория:Култура в Разлог]] [[Категория:Български православни общини в Османската империя]] [[Категория:История на Разлог]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1829 година]] cv9mu7pagdu0ovage5ox1x7w8c1qgfd 12415976 12415975 2024-11-18T16:50:08Z Мико 4542 12415976 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Мехомийска българска община | лого = | снимка = Mehomia-Ustav.jpg | пояснение = Устав на Мехомийската българска община | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Мехомия]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = около 1829 година, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = | общомедия = }} '''Мехомийската''' или '''Разложката българска черковно-училищна община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]], създадено около 1829 година в разложкия град [[Мехомия]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 179">{{ЕПК|2|179}}</ref> == История == [[Файл:Рапорт на Разложката българска община до екзарх Йосиф за 1893 година, 27 януари 1894.jpg|мини|ляво|250п|Рапорт на Разложката българска община до екзарх Йосиф I Български за състоянието на църковното и учебното дело в 1893 година, 27 януари 1894 година]] Общината се заражда след 1829 година и последвалите [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мирен договор]] реформи в Османската империя.<ref name="ЕПК2 179"/> Тя е една от първите в [[Разлога]], която получава [[ферман]] за строеж на църква и в 1834 година в града общината изгражда храма „[[Свети Георги (Разлог)|Свети Георги]]“.<ref name="ЕПК2 180">{{ЕПК|2|180}}</ref> Членове на общината са представителят в [[Меджлис|меджлиса]] [[Цветко Кондев]], [[Яне Ботков]], [[Гере Шишков]], [[Петър Татарски]], [[Михаил Попйосифов]].<ref name="ЕПК2 180"/> В годините на [[Кримската война]] (1853 – 1856), общината е официално призната от османските власти<ref name="ЕПК2 179"/> и поема редица административни функции.<ref name="ЕПК2 180"/> В 1846 – 1861 година общината е начело на борбата с гръцкия владика [[Матей Аристархис|Матей Самоковски]]. Поддържа активни връзки с [[Цариградска българска община|Цариградската българска община]], водача на [[Българска църковна борба|българската църковна борба]]. В 1873 година общинарите поп Никола Ангелов, [[Никола Каназирев]], [[Кипре Максев]] и [[Бильо Хаджийски]] пишат на руския пловдивски вицеконсул [[Найден Геров]] да изпрати момче от Мехомия на обучение в Русия.<ref name="ЕПК2 180"/> След [[Априлското въстание]] (1876) и последвалата [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война]] (1877 – 1878), подобно на другите български общини в Македония, Мехомийската община не е призната от властите и дейността ѝ се ограничава. На 15 ноември 1888 година общината праща молба до [[Велик везир|Великия везир]], подпечатана и със 70 селски кметски печата, в която твърди, че причината за неуредиците в духовния и обществения живот на българите е непризнаването на общината от властите.<ref name="ЕПК2 180"/> На 1 януари 1889 година е избрана нова община с председател Атанас Хаджитодоров, секретар-касиер Кипре Максев и членове поп Никола Ангелов, Петър Рачев, Никола Елчинов и Трендафил Георгиев. След 1891 година общината се активизира и тя построява изцяло със свои пари съвременна училищна сграда.<ref name="ЕПК2 180"/> След като градът попада в България в 1912 година общината е разпусната и е назначена нова общинска управа.<ref name="ЕПК2 180"/> == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Османска империя|Македония|История на България}} [[Категория:Култура в Разлог]] [[Категория:Български православни общини в Османската империя]] [[Категория:История на Разлог]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1829 година]] 16hax8dexylnokhv8g9s3b7qdobz3bi 12415990 12415976 2024-11-18T17:10:06Z Мико 4542 /* История */ 12415990 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Мехомийска българска община | лого = | снимка = Mehomia-Ustav.jpg | пояснение = Устав на Мехомийската българска община | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Мехомия]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = около 1829 година, [[Османска империя]] | закрита = 1912 година, [[Царство България]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = | общомедия = }} '''Мехомийската''' или '''Разложката българска черковно-училищна община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]], създадено около 1829 година в разложкия град [[Мехомия]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]].<ref name="ЕПК2 179">{{ЕПК|2|179}}</ref> == История == [[Файл:Рапорт на Разложката българска община до екзарх Йосиф за 1893 година, 27 януари 1894.jpg|мини|ляво|250п|Рапорт на Разложката българска община, начело със свещеник А. Ангелов, до екзарх Йосиф I Български за състоянието на църковното и учебното дело в 1893 година, 27 януари 1894 година]] Общината се заражда след 1829 година и последвалите [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мирен договор]] реформи в Османската империя.<ref name="ЕПК2 179"/> Тя е една от първите в [[Разлога]], която получава [[ферман]] за строеж на църква и в 1834 година в града общината изгражда храма „[[Свети Георги (Разлог)|Свети Георги]]“.<ref name="ЕПК2 180">{{ЕПК|2|180}}</ref> Членове на общината са представителят в [[Меджлис|меджлиса]] [[Цветко Кондев]], [[Яне Ботков]], [[Гере Шишков]], [[Петър Татарски]], [[Михаил Попйосифов]].<ref name="ЕПК2 180"/> В годините на [[Кримската война]] (1853 – 1856), общината е официално призната от османските власти<ref name="ЕПК2 179"/> и поема редица административни функции.<ref name="ЕПК2 180"/> В 1846 – 1861 година общината е начело на борбата с гръцкия владика [[Матей Аристархис|Матей Самоковски]]. Поддържа активни връзки с [[Цариградска българска община|Цариградската българска община]], водача на [[Българска църковна борба|българската църковна борба]]. В 1873 година общинарите поп Никола Ангелов, [[Никола Каназирев]], [[Кипре Максев]] и [[Бильо Хаджийски]] пишат на руския пловдивски вицеконсул [[Найден Геров]] да изпрати момче от Мехомия на обучение в Русия.<ref name="ЕПК2 180"/> След [[Априлското въстание]] (1876) и последвалата [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война]] (1877 – 1878), подобно на другите български общини в Македония, Мехомийската община не е призната от властите и дейността ѝ се ограничава. На 15 ноември 1888 година общината праща молба до [[Велик везир|Великия везир]], подпечатана и със 70 селски кметски печата, в която твърди, че причината за неуредиците в духовния и обществения живот на българите е непризнаването на общината от властите.<ref name="ЕПК2 180"/> На 1 януари 1889 година е избрана нова община с председател Атанас Хаджитодоров, секретар-касиер Кипре Максев и членове поп Никола Ангелов, Петър Рачев, Никола Елчинов и Трендафил Георгиев. След 1891 година общината се активизира и тя построява изцяло със свои пари съвременна училищна сграда.<ref name="ЕПК2 180"/> След като градът попада в България в 1912 година общината е разпусната и е назначена нова общинска управа.<ref name="ЕПК2 180"/> == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Османска империя|Македония|История на България}} [[Категория:Култура в Разлог]] [[Категория:Български православни общини в Османската империя]] [[Категория:История на Разлог]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1829 година]] fiwm9e6sz7sqdipzhi7up5ykji97mhf 0 629383 12416361 12208286 2024-11-18T21:53:24Z PowerBUL 202075 12416361 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Никандро Диас Гонсалес | име-оригинал = | категория = кинопродуцент | описание = мексикански продуцент | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Никандро Диас Гонсалес | роден-място = [[Монтерей]], [[Нуево Леон]], [[Мексико]] | починал-място = Сан Мигел де Косумел, [[Кинтана Ро]], [[Мексико]] | националност = мексиканец | работил = продуцент | вложки = | баща = Никандро Диас Оропеса | майка = Делия Гонсалес Ернандес | брак = Синтия (разведени) | деца = 3 | подпис = | сайт = }} '''Никандро Диас Гонсалес''' ({{lang|es|Nicandro Díaz González}}) е [[Мексико|мексикански]] продуцент на [[теленовела|теленовели]], реализирал цялата си кариера в компания [[Телевиса]]. == Кариера == Започва професионалната си кариера като асистент-продуцент в теленовелите на [[Валентин Пимстейн]]: ''[[Върховно изпитание]]'' и ''[[Дивата Роза]]'', режисирани от [[Беатрис Шеридан]]. Много скоро следват ''[[Моята втора майка]]'', ''[[Просто Мария]]'', ''Палавата мечтателка'' и ''Американска въртележка'', където той заема позицията на координатор на продукцията. През 1996 г. заема позицията на асоцииран продуцент в теленовелата на [[Лусеро Суарес]] ''[[За цял живот]]''. Работата си продължава с продуцента [[Педро Дамян]] в ''Моя малка палавница'' и ''Красавицата''. Кариерата му като изпълнителен продуцент започва през 1998 г. с теленовелата ''[[Капчица любов]]'', режисирана от [[Марта Луна]], [[Карина Дупрес]] и Артуро Гарсия Тенорио. През 1999 г. продуцира теленовелата ''[[Непокорна душа]]'', а на следващата година – ''[[Ангелско личице]]''. През 2002 г. продуцира теленовелата ''[[Да живеят децата]]''. През 2004 г. работи с Роберто Ернандес Васкес по теленовелата ''Сърца на границата''. През 2005 г. продуцира теленовелата ''[[Срещу вълните на живота]]'', с участието на [[Марлене Фавела]], [[Себастиан Рули]], [[Асела Робинсън]] и [[Беатрис Шеридан]]. С теленовелата ''[[Дестилирана любов]]'', продуцирана през 2007 г., с участието на [[Анхелика Ривера]] и Едуардо Яниес, печели през 2008 г. в категория „Най-добра теленовела“ на наградите [[Ти Ви и Новелас]].<ref>{{Cita web|url=http://archivo.eluniversal.com.mx/notas/448309.html|título=El Universal - Espectáculos - La Gaviota salió de un casting con nueve actrices protagónicas|fechaacceso=2024-03-18|fecha=2016-08-14|sitioweb=web.archive.org|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2024-03-22|архив_дата=2016-08-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160814073628/http://archivo.eluniversal.com.mx/notas/448309.html}}</ref> През 2008 г. Никандро Диас Гонсалес продуцира теленовелата ''[[Утре и завинаги]]'', с участието на [[Силвия Наваро]] и [[Фернандо Колунга]], която постига голям международен успех. През 2010 г. продуцира теленовелата ''[[Желязната дама]]'' с [[Лусеро]], [[Габриела Спаник]] и [[Фернандо Колунга]], нова версия на теленовелата ''[[Господарката (теленовела)|Господарката]]'', продуцирана през 1995 г. от Флоринда Меса. Следващата теленовела, която продуцира, е ''[[Истинската любов]]'' от 2012 г., с участието на [[Ерика Буенфил]], Едуардо Яниес, [[Ейса Гонсалес]] и [[Себастиан Рули]]. През 2014 г. продуцира теленовелата ''[[До края на света]]'', с участието на [[Марджори де Соуса]] и Педро Фернандес. На 27 октомври 2014 г., по здравословни причини, Педро Фернандес обявява напускането си от мелодрамата, като е заменен от [[Давид Сепеда]], който поема ролята. През 2017 г. Диас продуцира комичната теленовела ''[[Обичаният]]'', с участието Хесус Очоа, [[Шантал Андере]], [[Нора Салинас]], Иран Кастило, Марк Тачер, Марилус Бермудес и [[Андрес Паласиос]]. През 2018 г. продуцира теленовелата ''[[Дъщери на Луната]]'', с участието на Мишел Рено, Данило Карера, Джералдин Галван, Марио Моран, Хаде Фрасер, Джонатан Бесера, Лоре Граневич, Гонсало Пеня, Омар Фиеро и [[Синтия Клитбо]]. Той продуцира комичната теленовела ''[[Мексиканката и блондинът]]'', с участието на [[Итати Канторал]], [[Хуан Солер]] и Луис Роберто Гусман, чиято премиера е през втората половина на 2020 г. В периода 2021 – 2023 г. продуцира теленовелите ''[[Моето богатство е да те обичам]]'', с участието на [[Сусана Гонсалес]] и [[Давид Сепеда]], и ''[[Моят път е да те обичам]]'', отново с участието на Гонсалес и на Габриел Сото. През 2023 г. продуцира последната си теленовела ''[[Късмет (теленовела)|Късмет]]'', с участието на [[Майрин Вилянуева]] и Едуардо Яниес. == Злополука и смърт == Никандро Диас Гонсалес умира на 60-годишна възраст в болница в Сан Мигел де Косумел, [[Кинтана Ро]], на 18 март 2024 г., след като претърпява инцидент с мотоциклет предишната вечер, докато се опитва да избегне животно, изскочило на пътя.<ref>{{Cita web|url=https://www.milenio.com/espectaculos/famosos/muerte-de-nicandro-diaz-fue-por-choco-contra-animal-viajaba-en-moto|título=Reportan que muerte de Nicandro Díaz fue porque chocó al esquivar a un animal en moto|fechaacceso=19 de marzo de 2024|autor=Javier Chávez M.|fecha=19 de marzo de 2024|sitioweb=Milenio}}</ref><ref>{{Cita web|url=https://www.lasestrellas.tv/famosos/nicandro-diaz-no-sufrio-accidente-moto-acuatica-esto-ocurrio|título=Nicandro Díaz no sufrió un accidente en moto acuática: esto fue lo que ocurrió|fechaacceso=2024-03-19|apellido=TIM|nombre=Televisa|sitioweb=Las Estrellas TV|idioma=es-MX}}</ref><ref>{{cita web|url=https://www.univision.com/famosos/nicandro-diaz-productor-muere-accidente|título=Muere el productor Nicandro Díaz a los 60 años tras sufrir fuerte accidente|fechaacceso=18 de marzo de 2024}}</ref> Продуцентът, който пътува с приятелката си по време на инцидента, претърпява множество наранявания. Въпреки оказаната му медицинска помощ, умира от хиповолемичен шок, който е в резултат от разкъсване на далака.<ref>{{Cita web|url=https://www.radioformula.com.mx/espectaculos/2024/3/19/muerte-de-nicandro-diaz-que-es-un-trauma-esplenico-causa-de-muerte-del-productor-de-televisa-806838.html|título=Muerte de Nicandro Díaz: ¿Qué es un trauma esplénico, causa de muerte del productor de Televisa?|fechaacceso=2024-03-19|fecha=2024-03-19|sitioweb=Radio Fórmula|idioma=es}}</ref> == Кариера == === Изпълнителен продуцент === * ''[[Късмет (теленовела)|Късмет]]'' (2023) * ''[[Моят път е да те обичам]]'' (2022-2023) * ''[[Моето богатство е да те обичам]]'' (2021-2022) * ''[[Мексиканката и блондинът]]'' (2020-2021) * ''[[Дъщери на Луната]]'' (2018) * ''[[Обичаният]]'' (2017) * ''[[До края на света]]'' (2014-2015) * ''[[Истинската любов]]'' (2012-2013) * ''[[Желязната дама]]'' (2010) * ''[[Утре и завинаги]]'' (2008-2009) * ''[[Дестилирана любов]]'' (2007) * ''[[Срещу вълните на живота]]'' (2005) * ''[[Да живеят децата]]'' (2002-2003) * ''[[Ангелско личице]]'' (2000-2001) * ''[[Непокорна душа]]'' (1999) * ''[[Капчица любов]]'' (1998) === Продуцент === * Първа част на ''[[Сърца на границата]]'' (2004) === Сътрудник === * Първа част на ''Preciosa'' (1998) * ''Mi pequeña traviesa'' (1997-1998) * Първа част на ''[[За цял живот]]'' (1996) === Координатор === * ''Carrusel de las Américas'' (1992) * ''La pícara soñadora'' (1991) * Втора част на ''[[Просто Мария]]'' (1989-1990) * ''[[Моята втора майка]]'' (1989) * Средна и последна част на ''[[Дивата Роза]]'' (1987-1988) === Асистент-продуцент === * Първа част на ''[[Дивата Роза]]'' (1987-1988) * ''[[Върховно изпитание]]'' (1986) == Награди и номинации == ;[[Награди TVyNovelas (Мексико)]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | [[Ти Ви и Новелас (2018)|2018]] ||Най-добра теленовела|| ''Обичаният'' || Номиниран |- | 2014 ||Най-добра теленовела|| ''Истинската любов'' ||Печели |- | 2011 ||Най-добра теленовела|| ''Желязната дама'' ||Номинирана |- | 2010 ||Най-добра теленовела|| ''Утре и завинаги'' ||Номинирана |- | 2008 ||Най-добра теленовела|| ''Destilando amor'' ||Печели |} ; Награди Galardón a los Grandes (Мексико, 2011) {| border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 90%;" |- bgcolor="#B0C4DE" align="center" !'''Категория''' || '''Личност''' || '''Резултат''' |- |Цялостно творчество||Никандро Диас||Печели |- |} ; Награди Bravo (Мексико) {| border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 90%;" |- bgcolor="#B0C4DE" align="center" ! '''Категория''' || '''Теленовела'''|| '''Резултат''' |- |Най-добра теленовела||''Destilando amor''||Печели |- |Най-добра теленовела||''Истинската любов''|| Печели |} ; Награди People en Español {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | rowspan="2"|2009 | Най-добра теленовела | rowspan="2"| ''Утре и завинаги'' | Печели |- | Най-добра преработка | Печели |} ; Купа Телевиса {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | 2009 | Най-добра теленовела | ''Утре и завинаги'' | Печели |- | 2013 | Най-добра теленовела | ''Истинската любов'' | Печели |- | 2015 | Най-добра теленовела | ''До края на света'' | Печели |} ; Награди ACE {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Година || Категория || Теленовела || Резултат |- | 2008 || Най-добра теленовела || ''Destilando amor'' || Печели |- | 2011 || Най-добра теленовела || ''Желязната дама'' || Печели |- | 2013 || Най-добра теленовела || ''Истинската любов'' || Печели |- | 2014 || Най-добра теленовела || ''До края на света'' || Печели |- |} ; Награди Kids' Choice {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | 2015 ||Най-добър сериал или програма|| ''До края на света'' || Печели |- |} == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0246695/ Никандро Диас Гонсалес в IMDB] * [https://web.archive.org/web/20171018130747/http://www2.esmas.com/entretenimiento/telenovelas/manana-es-para-siempre/ficha_tecnica.php Никандро Диас Гонсалес в esmas.com] == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Диас Гонсалес, Никандро}} [[Категория:Мексикански телевизионни продуценти]] [[Категория:Родени в Монтерей]] t0a6xb799cfa7fhzv0bezspozu9yvr4 0 630987 12415849 12415179 2024-11-18T15:00:27Z 2A01:5A8:30A:796:2D61:8F87:2946:1BC9 /* Сезони */ 12415849 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |1 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=9| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"|Галина Янева |- | 9 | [[]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] o247ycclee1zgst36487q714dyi5ppi 12415972 12415849 2024-11-18T16:43:08Z 2A01:5A8:30A:796:2D61:8F87:2946:1BC9 /* Участници */ 12415972 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |1 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=9| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"|Галина Янева |- | 9 | [[Орлин Горанов]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] ckcvg68mcljqe2489c3vwejyt02j45g 12415973 12415972 2024-11-18T16:43:24Z 2A01:5A8:30A:796:2D61:8F87:2946:1BC9 /* Съветници */ 12415973 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |1 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=9| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Мариана Попова]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"|Галина Янева |- | 9 | [[Орлин Горанов]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] 9n8cplxvgkh9qt86vmeipf5fiweakxf 12416211 12415973 2024-11-18T19:19:43Z 2A01:5A8:30A:796:2D61:8F87:2946:1BC9 /* Съветници */ 12416211 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пееш или лъжеш | Име в оригинал = I can see your voice | Жанр = музикално реалити | Създател(и) = | Водещ(и) = [[Мария Игнатова]] (1)<br>[[Ненчо Балабанов]] (1)<br>[[Димитър Рачков]] (2) | Жури = [[Александра Раева]] (1)<br>[[Милица Гладнишка]] (1)<br>[[Емил Кошлуков]] (1)<br>[[Мария Игнатова]] (2)<br>[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] (2)<br>[[Андрей Арнаудов]] (2) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = български | Сезони = 2 | Епизоди = 19 | Изпълнителни продуценти = Global Films | Продуцент(и) = [[Nova Broadcasting Group]] | Времетраене = 120 минути | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на картината = 16:9 [[SDTV|SD]] (1)<br>16:9 [[HDTV|HD]] (2) | Излъчване = [[3 ноември]] [[2016]] г. – | Официален уебсайт = }} '''Пееш или лъжеш''' е българската версия на телевизионното шоу ''I can see your voice''. Предаването започва през есента на [[2016]] г. в ефира на [[Нова телевизия]]. Водещи на първия сезон на шоуто са [[Мария Игнатова]] и [[Ненчо Балабанов]]. През пролетта на 2024 г., след 8-годишна пауза, е анонсирано завръщането на предаването в ефир с нов водещ - [[Димитър Рачков]]. На 22 август 2024 г. е обявено, че вторият сезон на шоуто стартира на 22 септември и ще се излъчва всяка неделя от 20:00 ч. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Излъчване ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |rowspan="2"|[[Нова ТВ]] |2016 |7 |четвъртък, 21:00 – 23:00 |3 ноември |18 декември |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |2024 |10 |неделя, 20:00 – 22:00 |22 септември |1 декември |} През [[август]] [[2017]] г. се излъчват повторения на първия сезон всяка неделя от 17:00 до 19:00 ч.<ref>[https://nova.bg/accents/view/2017/08/13/190327/люси-дяковска-избира-дуетна-половинка-в-пееш-или-лъжеш Люси Дяковска избира дуетна половинка в "Пееш или лъжеш"]</ref> На [[31 декември]] [[2016]] е излъчено специално новогодишно издание на шоуто, включващи всички гости и победители през сезона. == Водещи и съветници == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 4px" colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 35px" colspan="2"| Водещи ! style="padding: 0px 35px" colspan="5"| Съветници |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 |[[Мария Игнатова]] |[[Ненчо Балабанов]] |[[Алекс Раева]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Милица Гладнишка]] |rowspan="2"|ГОСТ |[[Емил Кошлуков]] |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |2 |colspan="2"|[[Димитър Рачков]] |[[Мария Игнатова]] |[[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] |[[Андрей Арнаудов]] |} == Формат == Хора с артистични умения и харизма, които пеят фалшиво или имат истински талант, си партнират с известни музикални изпълнители. Във всеки епизод участниците са оценявани от една популярна личност от музикалната сцена в България. Част от тях са забележителни певци с музикален талант, а останалите ще твърдят, че притежават такъв. Гост-звездата има специална мисия – да определи кой „пее“ и кой „лъже“ на сцената, а на финала очаква дует с победителя.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1601212 NOVA предизвиква зрителите с музикалното шоу „Пееш или лъжеш“]</ref> == Първи сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=8| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 |- | [[Александра Раева]] || colspan=3 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=2 {{yes}} |- | [[Милица Гладнишка]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Емил Кошлуков]] || colspan=8 {{yes}} |- | [[Димитър Рачков]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Васил Василев-Зуека]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Юлиян Константинов]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | Велизар Соколов – Заки || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Люси Дяковска]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Антоанета Добрева-Нети|Антоанета Добрева – Нети]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Герасим Георгиев – Геро]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | Надя Петрова || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Алфредо Торес]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Славин Славчев]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Стефания Колева]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Хилда Казасян]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | Мартин Захариев || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Маргарита Хранова]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Гала (водеща)|Гала]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Любо Киров]] | style="background:#ffc7c7"| Милка Татарева |- | 2 | [[Люси Дяковска]] | style="background:#9f9"| Деница Ангелова |- | 3 | [[Криско]] | style="background:#9f9"| Игор Дамянов |- | 4 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#ffc7c7"| Теодора Славова |- | 5 | [[Атанас Пенев]] | style="background:#9f9"| Габриела Даганова |- | 6 | [[Маргарита Хранова]] | style="background:#9f9"| Ралица Соколинска |- | 7 | [[Йорданка Христова]] | style="background:#ffc7c7"| [[Росен Белов]]<ref name=Foot01>{{cite book |mode=cs2}} Първоначално Росен Белов не може да пее, но се научава за новогодишния концерт.</ref> |} == Втори сезон == === Съветници === {| class="wikitable plainrowheaders collapsible mw-collapsible" style="width:50%;" |- ! rowspan=2 style="width:25%;"| Съветник ! colspan=9| Епизоди |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Андрей Арнаудов]] || colspan=9 {{yes}} |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Наталия Симеонова]] || colspan=1 {{yes}} || colspan=8 {{n/a|}} |- | [[Башар Рахал]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | [[Ромина Андонова|Ромина Тасевска]] || colspan=1 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=7 {{n/a|}} |- | Андреа Банда Банда || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драгомир Драганов]] || colspan=2 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=6 {{n/a|}} |- | [[Станимир Гъмов]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Димитър Ковачев – Фънки]] || colspan=3 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=5 {{n/a|}} |- | [[Дивна]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Станислава Армутлиева]] || colspan=4 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=4 {{n/a|}} |- | [[Криско]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Джулиана Гани]] || colspan=5 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=3 {{n/a|}} |- | [[Борислав Захариев]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Изабел Овчарова|Изабел Овчарова - Изи]] || colspan=6 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=2 {{n/a|}} |- | [[Тома Здравков]] || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | Джуди Халваджиян || colspan=7 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} || colspan=1 {{n/a|}} |- | [[Атанас Пенев]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |- | [[Мариана Попова]] || colspan=8 {{n/a|}} || colspan=1 {{yes}} |} === Участници === {| |- valign="top" | width = 50% | {| |- valign="top" |{{colorbox|#9f9;}} –||Пее |- valign="top" |{{colorbox|#ffc7c7;}} –||Лъже |} |} {| class="sortable wikitable mw-collapsible" style="width:55%;" |- ! style="width:5%;"|Епизод ! Гост певец ! Участник |- | 1 | [[Веселин Маринов]] | style="background:#9f9"| Валерия и Виктория Топалски |- | 2 | [[Галена]] | style="background:#9f9"| Марио Тодоров |- | 3 | [[Тони Димитрова]] | style="background:#ffc7c7"| Кристина Лилкова |- | 4 | [[Константин (певец)|Константин]] | style="background:#ffc7c7"| Лора Александрова |- | 5 | [[Миро]] | style="background:#9f9"| Надя Казакова |- | 6 | [[Дони]] | style="background:#9f9"| Елеонора Стоянова |- | 7 | [[Анелия]] | style="background:#ffc7c7"| Димитър Шутев |- | 8 | [[Михаела Филева]] | style="background:#9f9"|Галина Янева |- | 9 | [[Орлин Горанов]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2016 година]] 8dwz5aro5xjjir0yvecc8uy9spgz7pb 0 631517 12416383 11975697 2024-11-18T22:13:35Z PowerBUL 202075 12416383 wikitext text/x-wiki {{писател | име = Мария дел Кармен Пеня | снимка = | описание = | наставка = а | дата на раждане = {{дрг|1960|9|28}} | място на раждане = [[Кулиакан]], [[Синалоа]], {{MEX}} | дата на смърт = | място на смърт = | работил = писател<ref>[http://www.abcguionistas.com/noticias/guion/la-asociacion-de-escritores-mexicana-crea-un-banco-de-guiones.html ABC Guionistas (La asociación de escritores mexicana crea un „banco de guiones“)]</ref><br>сценарист | националност = мексиканка | период = 1991 - | жанрове = [[новела]] | теми = | направление = | дебют = | повлиян = | повлиял = | брак = [[Хосе Куаутемок Бланко|Куаутемок Бланко]] | деца = [[Хуан Пабло Бланко]] | подпис = | сайт = | бележки = | общомедия = }} '''Мария дел Кармен Пеня''' ({{lang|es|María del Carmen Peña}}) е мексиканска писателка и сценаристка на теленовели, избрана чрез конкурс в края на 80-те години, организиран от компания [[Телевиса]], за нови писатели и сценаристи на теленовели. Предимно създава оригинални истории за Телевиса, заедно със сценаристите Хосе Куаутемок Бланко и Виктор Мануел Медина. == Творчество == === Оригинални истории === * ''[[Цветът на страстта]]'' (2014) с [[Хосе Куаутемок Бланко|Куаутемок Бланко]] * ''[[Моят грях]]'' (2009) с Куаутемок Бланко и Виктор Мануел Медина * ''[[Анхела]]'' (1998) с Куаутемок Бланко * ''[[Каприз (теленовела)|Каприз]]'' (1993) с Куаутемок Бланко * ''[[Окови от огорчение]]'' (1991) с Куаутемок Бланко === Адаптации === * ''[[Изворът (теленовела)|Изворът]]'' (2001/2002) оригинална история от Куаутемок Бланко и Виктор Мануел Медина * ''[[Лабиринти на страстта]]'' (1999) с Куаутемок Бланко, базирана на теленовелата ''Estafa de amor'' от [[Каридад Браво Адамс]] * ''[[Плантация на страсти]]'' (1996) с Куаутемок Бланко и Хосе Антонио Олвера, базирана на радионовелата ''Una sombra entre los dos / Al pie del altar'' от Каридад Браво Адамс * Първа част на ''[[Господарката (теленовела)|Господарката]]'' (1995) базирана на теленовелата ''La dueña'' от [[Инес Родена]] === Литературна редакция === * Втора част на ''[[Господарката (теленовела)|Господарката]]'' (1995) адаптация от Карлос Даниел Гонсалес и Алехандро Ориве === Нови версии, пренаписани от други === * ''[[Лъжовно сърце]]'' (2016) адаптация от Антонио Абаскал и Карлос Даниел Гонсалес, базирана на теленовелата ''[[Лабиринти на страстта]]'' * ''[[Сянката на миналото]]'' (2015) адаптация от Карлос Даниел Гонсалес, Хосе Антонио Абаскал и Данте Ернандес, базирана на теленовелата ''[[Изворът (теленовела)|Изворът]]'' * ''[[Бездната на страстта]]'' (2012) адаптация от [[Хуан Карлос Алкала]], базирана на теленовелата ''Плантация на страсти'' * ''[[Желязната дама]]'' (2010) адаптация от [[Кари Фахер]], базирана на теленовелата ''[[Господарката (теленовела)|Господарката]]'' * ''[[В името на любовта]]'' (2008/09) адаптация от [[Марта Карийо]] и [[Кристина Гарсия]], базирана на теленовелата ''[[Окови от огорчение]]''. == Награди == [[Награди TVyNovelas (Мексико)|Награди TVyNovelas]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | [[2015]] || Най-добра история или адаптация || [[Цветът на страстта]] || Номинирана |- | [[2010]] || Най-добра история или адаптация || [[Моят грях]] || Печели |- | [[2000]] || Най-добра история или адаптация || [[Лабиринти на страстта]] || Печели |- | [[1997]] || Най-добра история или адаптация || [[Плантация на страсти]] || Печели |} Награди Bravo (Мексико) 2002 {| border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse; font-size: 90%;" |- bgcolor="#B0C4DE" align="center" ! '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | Най-добър сценарий || [[Изворът (теленовела)|Изворът]] || Печели<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://orizabaenred.com.mx/cgi-bin/web?b=VERNOTICIA&%7Bnum%7D=4382 |заглавие=Orizaba en la Red (Todo bien en la entrega de los „Premio Bravo“) |достъп_дата=2016-09-04 |архив_дата=2018-01-22 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180122101031/http://orizabaenred.com.mx/cgi-bin/web?b=VERNOTICIA&%7Bnum%7D=4382 }}</ref> |- |} == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0215444/ Мария дел Кармен Пеня в IMDB] == Източници == <references/> {{СОРТКАТ: Пеня, Мария дел Кармен}} [[Категория:Мексикански сценаристи]] [[Категория:Мексикански драматурзи]] [[Категория:Родени в Кулиакан]] 3g0t89pq9dye0rucourzoye78vrj9bk 14 638028 12416245 8527211 2024-11-18T20:06:40Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Основни училища в България]]: „ “, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416245 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Категории по град в България]] [[Категория:Училища в България по град| ]] [[Категория:Основни училища в България| ]] lxwgp7sjpy7s4n7bamamtn22frrg29q 0 638153 12415955 12382053 2024-11-18T16:27:53Z Nk 399 релативиране, Кабус е починал отдавна 12415955 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Али Хаменеи |наставка = |портрет = سید علی خامنه‌ای در سال ۱۴۰۳.jpg |длъжност = 2-ри [[върховен водач на Иран]] |мандат_нач = 6 август 1989 г. |мандат_край = |предшестван от = [[Рухолах Хомейни]] |наследен от = |длъжност2 = 3-ти [[президент на Иран]] |предшестван от2 = [[Мохамед Али Раджай]] |наследен от2 = [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]] |мандат_нач2 = 9 октомври 1981 |мандат_край2 = 16 август 1989 г. |длъжност3 = член на съвета на експертите |мандат_нач3 = 15 август 1983 г. |мандат_край3 = 4 юни 1989 г. |роден_място = [[Машхад]], [[Иран]] |починал_място = |погребан = |националност = {{Иран}} |партия = [[Ислямска републиканска партия]]<ref>{{cite web|title= Detailed biography of Ayatollah Khamenei, Leader of Islamic Revolution |publisher =Khamenei.ir|url=http://english.khamenei.ir/news/2157/Detailed-biography-of-Ayatollah-Khamenei-Leader-of-Islamic-Revolution|accessdate=17 март 2016}}</ref> (1979 – 1987) |родства = Хади Хаменеи (брат) |първа дама = Коджасте Багерзаде (1964– ) |съпруг (а) = |деца = 6 |седалище = |религия = [[Шиитски ислям]] |alma mater = |професия = |подпис = [[Файл:Khamenei signature.png|85п]] |уебсайт = [http://www.khamenei.ir/ Официален сайт] |преданост = |род войски = Ислямска революционна гвардия |години на служба = 1979 – 1980 |звание = Ръководител на революционна гвардия |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |портрет-описание=Хаменеи през 2024 г.}} '''Сеид Али Хосейни Хаменеи''' ({{lang|fa|سید علی حسینی خامنه ای‎‎}} ''Сайѐд Алѝ Хосейнѝ Хаменеѝ'') е [[иран]]ски духовник и настоящ [[върховен водач на Иран]].<ref name=loi>{{cite web|url=http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/5314.htm|title=Iran|publisher=State|date=23 юли 2010|accessdate=21 август 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20100819091014/http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/5314.htm| archivedate=19 август 2010|deadurl=no}}</ref><ref name="BBCNewsProfile">{{cite news|url= http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/3018932.stm|title=Profile: Ayatollah Seyed Ali Khamenei|date=17 юни 2009|newspaper=BBC News|accessdate=28 юли 2009}}</ref> Али Хаменеи наследява [[Рухолах Хомейни]], лидер на [[Иранска революция|иранската революция]]. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е на 49-годишна възраст. Преди това Хаменеи е [[президент на Иран]] от 1981 г. до 1989 г. През 2012 г., 2013 г. и 2014 г. „[[Forbes]]“ го класира на 21-во, 23-то и 19-о място съответно, в списъка на най-влиятелните хора в света.<ref>{{cite news| url=http://www.forbes.com/powerful-people/?boxes=Homepagelighttop#page:3_sort:0_direction:asc_search:_filter:All%20countries_filter:All%20categories | title=The 72 Who Rule The World | work=Forbes}}</ref> Към 2024 година със своите 35 години начело на държавата, Хаменеи е вторият най-дълго управлявал лидер в [[Близкия изток]], както и втори най-дълго управлявал ирански лидер след [[Шах (титла)|Шах]] [[Мохамед Реза Пахлави]].<ref>{{cite web|url=http://iranprimer.usip.org/resource/supreme-leader|title=The Supreme Leader – The Iran Primer|accessdate=1 юли 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cbsnews.com/news/the-worlds-enduring-dictators-sayyid-ali-khamenei-iran-19-06-2011/|title=The world's enduring dictators: Sayyid Ali Khamenei, Iran|date=19 юни 2011}}</ref> Хаменеи е [[държавен глава]], а също и главнокомандващ на въоръжените сили, и се счита за най-влиятелен политик в Иран.<ref>{{cite news|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-14362281 |newspaper=BBC News|title=Profile: Iran's 'unremarkable' supreme leader Khamenei|date=4 август 2011}}</ref> Издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран.<ref name="Middle East Eye">{{cite web|url=http://www.middleeasteye.net/news/khamenei-lashes-out-rafsanjani-and-rouhani-rare-iran-public-spat-1261460510|title=Iran's Khamenei hits out at Rafsanjani in rare public rebuke|work=Middle East Eye}}</ref><ref name="al-monitor.com">{{cite web|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2015/11/iran-green-climate-change-khamenei.html|title=Khamenei says Iran must go green – Al-Monitor: the Pulse of the Middle East|work=Al-Monitor}}</ref><ref>{{cite book|url=http://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-missiles-idUSBREA4E11V20140516|title=Exclusive: Iran pursues ballistic missile work, complicating nuclear talks|last1=Charbonneau|first1=Louis|last2=Hafezi|first2=Parisa|date=16 май 2014|издател=Reuters}}</ref><ref name="en.iranwire.com">{{cite web|url=https://en.iranwire.com/features/5272/|title=IranWire – Asking for a Miracle: Khamenei's Economic Plan|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2016-03-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307035444/https://en.iranwire.com/features/5272/}}</ref> През август 2016 г. директно предупреждава бившият президент [[Хасан Рухани]], че не трябва да има отклонения от икономическата политика на Хаменеи.<ref name="www.presstv.com">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.presstv.com/Detail/2016/08/24/481439/Iran-Leader-administration-Government-Week |заглавие=www.presstv.com |достъп_дата=2016-11-05 |архив_дата=2016-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160824182925/http://presstv.com/Detail/2016/08/24/481439/Iran-Leader-administration-Government-Week }}</ref> Контролира организацията „Setad“, която е на стойност най-малко $ 95 милиарда през 2015 г. „Setad“ дава на Хаменеи финансова независимост от парламента и от националния бюджет.<ref>[http://www.reuters.com/investigates/iran/#article/part1 Khamenei controls massive financial empire built on property seizures], reuters.com, Посетен на 2 септември 2015</ref> Али Хаменеи има контрол върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и върху армията и медиите.<ref>{{cite web|url=http://iranprimer.usip.org/resource/supreme-leader|title=The Supreme Leader – The Iran Primer}}</ref> С течение на годините, за да затвърди властта си, поддържа близки отношения с военните и охранителните сили. Всички кандидати за Съвета на експертите, за президент и Меджлиса (парламент), са проверени от Съвета на настойниците, чиито членове се избират пряко или косвено от върховния лидер на Иран.<ref>{{cite web|url=http://www.theguardian.com/world/2015/dec/14/rafsanjani-breaks-taboo-over-selection-of-irans-next-supreme-leader|title=Rafsanjani breaks taboo over selection of Iran's next supreme leader|work=the Guardian}}</ref> Хаменеи също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента.<ref>[http://www.stalbertgazette.com/article/GB/20110420/CP01/304209937/-1/sag0806/iranian-lawmakers-warn-ahmadinejad-to-back-intelligence-chief-as&template=cpArt www.stalbertgazette.com]</ref><ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8168202.stm|title=BBC NEWS – Middle East – Iranian vice-president 'sacked'}}</ref> През 2016 г., Хаменеи нарежда на [[Махмуд Ахмадинеджад]], бившият му съюзник, с когото отношенията му са обтегнати след като Ахмадинеджад обвинява сина на Хаменеи – Моджтаба Хаменеи в присвояване от държавната хазна, да не се кандидатира за президент отново.<ref>[https://english.alarabiya.net/articles/2012/01/15/188461.html english.alarabiya.net]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2016/09/mahmoud-ahmadinejad-khamenei-candidacy-letter.html | заглавие = Khamenei puts stop to Ahmadinejad's return | издател = al-monitor.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.irishtimes.com/news/world/middle-east/iran-s-ayatollah-khamenei-blocks-ahmadinejad-s-comeback-1.2807835 | заглавие = Iran’s Ayatollah Khamenei blocks Ahmadinejad’s comeback | издател = irishtimes.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/world/iran-blog/2016/sep/28/ahmadinejad-blocked-running-iran-presidential-elections-ali-khamenei | заглавие = Ahmadinejad blocked from running in Iran presidential elections {{!}} Iran {{!}} The Guardian | издател = theguardian.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.aawsat.com/2016/09/article55359128/ahmadinejad-prohibited-run-presidential-elections-based-khameneis-orders | заглавие = Ahmadinejad Prohibited to Run for President...based on Khamenei’s Orders - ASHARQ AL-AWSAT English Archive | издател = english.aawsat.com | достъп_дата = 21 март 2022 | архив_дата = 2016-09-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160928154055/http://english.aawsat.com/2016/09/article55359128/ahmadinejad-prohibited-run-presidential-elections-based-khameneis-orders }}</ref><ref>[http://english.alarabiya.net/en/2016/09/26/Ahmadinejad-told-stay-out-of-election.html english.alarabiya.net]</ref> През годините има няколко големи протеста по време на управлението на Хаменеи, включително студентски протести през юли 1999 г., 2009 г. за президентските избори, когато протестиращите скандират „Смърт на диктатора“,<ref>{{cite web|title=Khamenei was the victim of an attempted assassination|url=http://www.linkday.ir/%DA%AF%D8%B2%D8%A7%D8%B1%D8%B4%DB%8C-%D8%A7%D8%B2-%D9%85%D8%A7%D8%AC%D8%B1%D8%A7%DB%8C-%D8%AA%D8%B1%D9%88%D8%B1-6-%D8%AA%DB%8C%D8%B1-1360.html|work=LinkDay|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2016-10-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161011225034/http://www.linkday.ir/%DA%AF%D8%B2%D8%A7%D8%B1%D8%B4%DB%8C-%D8%A7%D8%B2-%D9%85%D8%A7%D8%AC%D8%B1%D8%A7%DB%8C-%D8%AA%D8%B1%D9%88%D8%B1-6-%D8%AA%DB%8C%D8%B1-1360.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.nytimes.com/2009/12/28/world/middleeast/28iran.html|title=Police Are Said to Have Killed 10 in Iran Protests|date=28 декември 2009|work=The New York Times}}</ref> както и иранските протести от 2011 г. Али Хаменеи става жертва на опит за убийство през юни 1981 г., който парализира дясната му ръка.<ref>{{cite news|url=http://www.newsweek.com/2007/04/05/reign-of-the-melted-ones.html |title=How Khamenei Keeps Control|work=Newsweek|author=Maziar Bahari|date=6 април 2007|accessdate=29 септември 2010|archiveurl= https://web.archive.org/web/20101025013022/http://www.newsweek.com/2007/04/05/reign-of-the-melted-ones.html|archivedate=25 октомври 2010|deadurl=no}}</ref> Според официалния си сайт, Хаменеи е арестуван шест пъти, преди да бъде изпратен в изгнание в продължение на три години, по време на царуването на Мохамед Реза Пахлави.<ref>{{cite web|url=http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=57&Itemid=20 |title=Khamenei.ir |work=Khamenei.ir |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131112211620/http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=781&Itemid=4 |archivedate=12 ноември 2013 |df=dmy }}</ref> == Ранен живот == [[Файл:Childhood photo of Seyed Ali Khamenei.jpg|upright|мини|ляво|Али Хаменеи като дете.]] Хаменеи твърди, че притежава титлата на Сеид, което означава, според него, пряк произход от [[Мохамед]]. Някои от неговите предци са от Тафреш и се местят близо до [[Табриз]].<ref>{{cite web|url=http://anaj.ir/News/15322/6-%D9%85%D8%B1%D8%AF%D8%A7%D8%AF%D8%8C-%D8%B3%D8%A7%D9%84%D8%B1%D9%88%D8%B2%D8%B3%D9%81%D8%B1-%D8%AA%D8%A7%D8%B1%DB%8C%D8%AE%DB%8C-%D8%B1%D9%87%D8%A8%D8%B1-%D9%85%D8%B9%D8%B8%D9%85-%D8%A7%D9%86%D9%82%D9%84%D8%A7%D8%A8-%D8%A8%D9%87-%D8%B4%D9%87%D8%B1%D8%AE%D8%A7%D9%85%D9%86%D9%87/|title=6 مرداد، سالروزسفر تاریخی رهبر معظم انقلاب به رشت|author=Anaj News|език=fa|достъп_дата=2016-12-07|архив_дата=2015-07-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150729031158/http://www.anaj.ir/News/15322/6-%D9%85%D8%B1%D8%AF%D8%A7%D8%AF%D8%8C-%D8%B3%D8%A7%D9%84%D8%B1%D9%88%D8%B2%D8%B3%D9%81%D8%B1-%D8%AA%D8%A7%D8%B1%DB%8C%D8%AE%DB%8C-%D8%B1%D9%87%D8%A8%D8%B1-%D9%85%D8%B9%D8%B8%D9%85-%D8%A7%D9%86%D9%82%D9%84%D8%A7%D8%A8-%D8%A8%D9%87-%D8%B4%D9%87%D8%B1%D8%AE%D8%A7%D9%85%D9%86%D9%87/}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.shia-online.ir/article.asp?id=17262&cat=1|title=Shia-Online.ir – شیعه آنلاین – نگاهی اجمالی به شجره نامه آیت الله خامنه ای|work=shia-online.ir|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2014-01-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140102191131/http://www.shia-online.ir/article.asp?id=17262&cat=1}}</ref> Хаменеи е вторият от осем деца, като двама от братята му също са духовници. По-малкият му брат Хади Хаменеи, е известен редактор на вестник и духовник.<ref>Robin Wright, ''The Last Great Revolution: Turmoil and Transformation in Iran'', Alfred A. Knopf, 2000</ref> Хаменеи е етнически ирански азер.<ref>Encyclopedia of the Peoples of Africa and the Middle East – Facts on File, Incorporated, 2009, p.79</ref><ref>{{cite web|url=http://www.worlddialogue.org/content.php?id=150 |title=Iran and the Caucasus: The Triumph of Pragmatism over Ideology – Centre for World Dialogue |publisher=Worlddialogue.org |accessdate=1 януари 2014 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130927184152/http://www.worlddialogue.org/content.php?id=150 |archivedate=27 септември 2013 |df=dmy }}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=26910|title=Azeris unhappy at being the butt of national jokes|publisher=UN Office for the Coordination of Humanitarian Affairs|agency=IRIN|date=25 май 2006|accessdate=19 юни 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20070814165654/http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=26910|archivedate=2007-08-14}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/FI28Ak01.html|title=Iran at sea over Azerbaijan|work=Asia Times Online|date=28 септември 2004|accessdate=19 юни 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090618084536/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/FI28Ak01.html|archivedate=18 юни 2009|deadurl=no|архив_дата=2011-06-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110628183233/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/FI28Ak01.html}} Indeed, Iran's leader Ali Khamenei is an ethnic Azeri and so is Rahim Safavi, the overall commander of the Islamic Revolutionary Guards Corps (IRGC) and the most important military-security official in the country.</ref> Хаменеи е завършил мюсюлманско училище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.leader.ir/en/biography | заглавие = Biography | издател = leader.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> След това отива в [[Наджаф]] през 1957 г.<ref name=chamber>{{cite web|url=http://www.iranchamber.com/history/akhamenei/ali_khamenei.php|title=Historic Personalities of Iran: Seyed Ali Khamenei|publisher=Iran Chamber|accessdate=19 юни 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090611073402/http://www.iranchamber.com//history//akhamenei//ali_khamenei.php| archivedate=11 юни 2009 |deadurl=no}}</ref> След кратък престой, напуска и се мести в [[Машхад]], и през 1958 г. се установява в Ком. Хаменеи присъства на лекциите на аятолах Рухолах Хомейни. По-късно участва в ислямските дейности през 1963 г., които водят до ареста му в Южен [[Хорасан]]. Малко след това е освободен и се отново преподава в религиозни училища и джамии. Според официалната му биография, Хаменеи прекарва „таен живот“ в Техеран (1966 – 1967), след което е арестуван от полицията и хвърлен в затвора. Жени се за Коджасте Багерзаде през 1964 г.<ref name=khojaste>[http://www.rferl.org/content/interview_surfaces_with_wife_of_iran_supreme_leader_khamenei/24349114.html rferl.org: „Rare Interview Surfaces With The Wife of Iran's Supreme Leader“], 4 Oct 2011</ref> Заедно те имат четирима сина и две дъщери. Хаменеи владее [[арабски език]], в допълнение към родните си [[Персийски език|персийски]] и [[Азербайджански език|азербайджански]].<ref>{{cite web|url=http://irannegah.com/Video.aspx?id=434|title=Khamenei sermon in Arabic|publisher=Irannegah.com|accessdate=19 юни 2009|archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618155048/http://irannegah.com/Video.aspx?id=434|archivedate=18 юни 2009| deadurl=no}}</ref> Превежда няколко книги на персийски от арабски, включително произведения на известния египетски теоретик Саид Кутб. Говори [[азербайджански език]], родният език на баща си.<ref>{{cite web|url=http://irannegah.com/Video.aspx?id=423|title=Khamenei speaking Azeri about poetry|publisher=Irannegah|accessdate =19 юни 2009}}</ref> Подобно на много други политически активни духовници по времето, Хаменеи е далеч по-ангажирани с политиката, отколкото с религиозна дейност. == Кариера == === Президент === [[Файл:Ali Khamenei in Iranian Revolution protests.jpg|мини|Хаменеи на протест по време на [[иранската революция]] в [[Машхад]].]] Али Хаменеи е ключова фигура в иранската революция и близък довереник на Рухолах Хомейни. Хомейни назначава Хаменеи за имам на петъчните молитви в Техеран през 1979 г., след като принуждава Хосейн Али Монтазери да подаде оставка. Служи за кратко като заместник-министър на отбраната и като ръководител на Ислямската революционна гвардия. През юни 1981 г. оцелява при опит за убийство от страна на муджахедините-е Халк, когато бомба, скрита в магнетофон по време на пресконференция избухва до него. Това обаче, парализира дясната му ръка завинаги.<ref name=vn>"[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/12/07/AR2007120701614_pf.html Meet 'The Decider' of Tehran. It's Not the Hothead You Expect]", Nasr, Vali, commentary article, Outlook section, ''[[The Washington Post]]'', 9 декември 2007, page B01, Посетен на 9 декември 2007</ref> През 1981 г., след убийството на [[Мохамед Али Раджай]], Хаменеи е избран за президент на Иран с 97% на президентските избори от октомври 1981 г., в които само четирима кандидати са одобрени от Съвета на настойниците. Хаменеи става първият духовник на поста. Рухолах Хомейни първоначално иска да държи настрана духовниците от президентството, но по-късно променя мнението си. Хаменеи е преизбран на президентските избори от 1985 г., където само трима кандидати са одобрени от Съвета, получавайки 87% от гласовете. Единствените ирански президентски избори, които са с по-малко кандидати, са проведени през 1989 г., когато само двама участват, и Рафсанджани лесно печели 96% от гласовете. [[Файл:Ali Khamenei is shaking hand with his left hand.jpg|200px|мини|ляво|Али Хаменеи се ръкува с лявата си ръка, след опита за убийство.]] В президентското си встъпително слово Хаменеи заявява, че ще премахне „отклонението, либерализма, и американско-повлияните левичари“.<ref name="Sadjad">{{cite web|url=http://www.carnegieendowment.org/files/sadjadpour_iran_final2.pdf|format=PDF|title=Reading Khamenei by Karim Sadjadpour|publisher=carnegieendowment.org|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2011-05-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110506210735/http://www.carnegieendowment.org/files/sadjadpour_iran_final2.pdf}}</ref> На енергичната опозиция на правителството, включително и ненасилствени и насилствени протести, убийства, партизанска дейност и въстания, е отговорено с държавна репресия и терор в началото на 1980 г., както преди, така и по време на председателството на Хаменеи. Хиляди членове на бунтовнически групи са убити, често от революционни съдилища.<ref>{{cite web|url=http://www.iranchamber.com/history/islamic_revolution/revolution_and_iran_after1979_4.php|title=History of Iran: Iran after the victory of 1979's Revolution|publisher=Iran Chamber|accessdate=19 юни 2009}}</ref> Хаменеи помага в ръководенето на страната по време на войната между [[Ирано-иракска война|Иран и Ирак]] през 1980 г., и развива тесни връзки с Революционната гвардия. Като президент има репутацията на дълбоко интересуващ се от армията, бюджета и административните подробности. След като иракската армия е изгонена от Иран през 1982 г., Хаменеи се превръща в един от основните противници на решението на Хомейни да контраатакува Ирак. Становището си Хаменеи споделя с премиера [[Мир Хосеин Мусави]].<ref name=OPIraqIran>{{Cite book|last=Karsh|first=Efraim|authorlink=Efraim Karsh|title=The Iran-Iraq War 1980 – 1988|url=https://archive.org/details/iraniraqwar00kars|publisher=Osprey Publishing|year=2002|location=Oxford|page=[https://archive.org/details/iraniraqwar00kars/page/41 41]|isbn=1-84176-371-3}}</ref> На 10 април 1997 г., във връзка с убийството на Миконос в ресторант, германският съд издава международна заповед за арест на иранския министър на разузнаването Ходжат ал Ислам Али Фалахиян,<ref>{{cite web|url=http://www.haaretz.com/hasen/spages/911622.html|title=Israel fails to prevent Germany freeing Iranian|author=Yossi Melman|work=Haaretz|date=11 октомври 2007|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2009-04-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090401091011/http://haaretz.com/hasen/spages/911622.html}}</ref> след като заявява, че убийството е било наредено от него със знанието на Хаменеи и Рафсанджани.<ref>{{cite news|url=http://www.spiegel.de/international/0,1518,476369,00.html|title=The End of the Dispensable Iranian|author=Roya Hakakian |work=[[Der Spiegel]]|date=4 октомври 2007|accessdate=31 януари 2009}}</ref> Иранските официални лица, обаче категорично отричат участието си. Тогава говорителят на иранския парламент Али Акбар Натех-Нури отхвърля решението като политическо невярно и необосновано. Решението води до дипломатическа криза между правителствата на Иран и няколко европейски страни, което продължава до ноември 1997 г.<ref name=cnn97>{{cite news|title=German court implicates Iran leaders in '92 killings|url=http://edition.cnn.com/WORLD/9704/10/germany.iran/|accessdate=26 януари 2013|publisher=CNN|date=10 април 1997}}</ref> Дараби и Раел са освободени от затвора на 10 декември 2007 г. и депортирани обратно в родните си страни.<ref>{{Citation |title=Germany Deports Iranian jailed for 1992 murders |url=http://afp.google.com/article/ALeqM5h9W4be39jKC2qUnAvPByF2rZZmkA |accessdate=2016-11-05 |archivedate=2012-03-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120306054342/http://afp.google.com/article/ALeqM5h9W4be39jKC2qUnAvPByF2rZZmkA }}</ref><ref>{{cite news|title=Iran: Terrorist Freed In Germany Is Welcomed By Tehran|url=http://www.eurasianet.org/departments/insight/articles/pp121507a.shtml|accessdate=21 юни 2013|newspaper=Eurasia Net|date=14 декември 2007}}</ref> === Върховен водач === [[Файл:Matteo Renzi, meeting Ali Khamenei in Tehran (1).jpg|мини|Хаменеи с президента на Иран [[Хасан Рухани]] и италианският министър-председател [[Матео Ренци]], 12 април 2016 г.]] Али Хаменеи наследява Рухолах Хомейни, лидер на иранската революция. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е 49-годишна възраст. Първоначално съвет от трима членове Али Мешкини, Мусави Ардебили и Хаменеи са предложени за лидерство. Али Хаменеи е избран за лидер от 60 членове от присъстващите 74 членове.<ref>{{cite web | url=http://www.hashemirafsanjani.ir/content/%DA%86%D8%B1%D8%A7-%D8%A2%DB%8C%D8%AA-%D8%A7%D9%84%D9%84%D9%87-%D8%AE%D8%A7%D9%85%D9%86%D9%87-%D8%A7%DB%8C-%D9%88%D8%B5%DB%8C%D8%AA-%D8%A7%D9%85%D8%A7%D9%85-%D8%B1%D8%A7-%D8%AE%D9%88%D8%A7%D9%86%D8%AF%D8%9F-%D9%BE%DB%8C%D8%B4%D9%86%D9%87%D8%A7%D8%AF-%D8%B1%D9%87%D8%A8%D8%B1%DB%8C-%D8%A2%DB%8C%D8%AA-%D8%A7%D9%84%D9%84%D9%87-%DA%AF%D9%84%D9%BE%D8%A7%DB%8C%DA%AF%D8%A7%D9%86%DB%8C-%D8%A7%D8%B2-%D8%B3%D9%88%DB%8C-%D8%AC%D8%A7%D9%85%D8%B9%D9%87-%D9%85%D8%AF%D8%B1%D8%B3 | title=چرا آیت الله خامنه ای وصیت امام را خواند؟/ پیشنهاد رهبری آیت الله گلپایگانی از سوی جامعه مدرسین | author=Akbar Hashemi Rafsanjani | date=4 юни 1989 | work=بازسازی و سازندگی | език=fa | достъп_дата=2016-12-07 | архив_дата=2013-06-20 | архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130620012317/http://www.hashemirafsanjani.ir/content/چرا-آیت-الله-خامنه-ای-وصیت-امام-را-خواند؟-پیشنهاد-رهبری-آیت-الله-گلپایگانی-از-سوی-جامعه-مدرس }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.khobreganrahbari.com/modules.php?name=News&file=article&sid=76 | title = خبرگان رهبری – رييس مجمع تشخيص مصلحت نظام: از مهمترين پيشرفت‌هاي واقعي انقلاب اسلامي، تأسيس سازماني براي ولايت فقيه بود&#91;ايلنا&#93; | publisher = Khobreganrahbari.com | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2012-02-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120206014905/http://www.khobreganrahbari.com/modules.php?name=News&file=article&sid=76 }}</ref><ref>{{cite web | title = هاشمي رفسنجاني: در سال 68 مهمترين مخالفت با رهبري يك فرد را، خود مقام معظم رهبري داشتند | url = http://www.iran57.com/Rafsanjani%20T%20dar%20sal%2068%20mokhalef%20rahbarie%20fardi%27%20Ilna%2016%20Azar%201385.doc | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2009-03-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090326084140/http://www.iran57.com/Rafsanjani%20T%20dar%20sal%2068%20mokhalef%20rahbarie%20fardi%27%20Ilna%2016%20Azar%201385.doc }}</ref> Тъй Хаменеи не е „Маря“ по времето, което е необходимо по иранската конституция, той е обявен за временен върховен водач. По-късно конституцията е изменена и Събранието на експертите се събира отново на 6 август 1989 г., за да препотвърди Хаменеи с 60 гласа от 64.<ref>{{cite web | url=http://www.hashemirafsanjani.ir/content/%D8%B1%D8%A3%DB%8C-%DA%AF%DB%8C%D8%B1%DB%8C-%D9%85%D8%AC%D8%AF%D8%AF-%D8%AE%D8%A8%D8%B1%DA%AF%D8%A7%D9%86-%D8%B1%D9%87%D8%A8%D8%B1%DB%8C-%D8%A8%D8%B1%D8%A7%DB%8C-%D8%A7%D9%86%D8%AA%D8%AE%D8%A7%D8%A8-%D8%A2%DB%8C%D8%AA%E2%80%8C%D8%A7%D9%84%D9%84%D9%87-%D8%AE%D8%A7%D9%85%D9%86%D9%87%E2%80%8C%D8%A7%DB%8C-%D8%AE%D9%88%D8%A7%D8%B3%D8%AA-%D8%AC%D9%86%D8%AA%DB%8C-%D8%A7%D8%B2-%D9%87%D8%A7%D8%B4%D9%85%DB%8C-%D8%AF%D8%B1%D8%A8%D8%A7%D8%B1%D9%87-%D9%85%D8%AD%D8%AA%D8%B4%D9%85%DB%8C-%D9%BE | title=رأی گیری مجدد خبرگان رهبری برای انتخاب آیت‌الله خامنه‌ای/ خواست جنتی از هاشمی درباره محتشمی پور | author=Akbar Hashemi Rafsanjani | date=6 август 1989 | work=بازسازی و سازندگی | език=fa | достъп_дата=2016-12-07 | архив_дата=2013-06-20 | архив_уеб_адрес=https://archive.is/20130620012315/http://www.hashemirafsanjani.ir/content/%D8%B1%D8%A3%DB%8C-%DA%AF%DB%8C%D8%B1%DB%8C-%D9%85%D8%AC%D8%AF%D8%AF-%D8%AE%D8%A8%D8%B1%DA%AF%D8%A7%D9%86-%D8%B1%D9%87%D8%A8%D8%B1%DB%8C-%D8%A8%D8%B1%D8%A7%DB%8C-%D8%A7%D9%86%D8%AA%D8%AE%D8%A7%D8%A8-%D8%A2%DB%8C%D8%AA%E2%80%8C%D8%A7%D9%84%D9%84%D9%87-%D8%AE%D8%A7%D9%85%D9%86%D9%87%E2%80%8C%D8%A7%DB%8C-%D8%AE%D9%88%D8%A7%D8%B3%D8%AA-%D8%AC%D9%86%D8%AA%DB%8C-%D8%A7%D8%B2-%D9%87%D8%A7%D8%B4%D9%85%DB%8C-%D8%AF%D8%B1%D8%A8%D8%A7%D8%B1%D9%87-%D9%85%D8%AD%D8%AA%D8%B4%D9%85%DB%8C-%D9%BE }}</ref> Концепцията, че владетеля на земята трябва да бъде ислямски юрист служещ като „пазител“, е разработена от аятолах Рухолах Хомейни. В този вид теократично „настойничестко“ лидерство, не е политическо законосъобразно решение, докато не е одобрено. ==== Политическа философия ==== Ерата на Хаменеи като лидер е различна от тази на предшественика му Хомейни. Той продължава политиката на Хомейни на „балансиране на една група срещу друга, като се уверява, че нито една няма твърде много власт“. Според Вали Наср, той е донася много от правомощията на президентството с него в кабинета, превръщайки го във „всемогъщ надзирател на политическата сцена на Иран“. Длъжностни лица под управлението на Хаменеи влияят различно, а понякога и с противоречия; институции в страната, в това число „парламента, президентството, съдебната система, гвардейците на ислямската революция, военните, разузнавателните служби, полицейските управления, духовният елит, молитвени лидери в петък и голяма част от медиите“, както и различни „неправителствени фондации, организации, съвети, семинарии и бизнес групи“. Хаменеи издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран.<ref name="Middle East Eye"/><ref name="al-monitor.com"/><ref name="en.iranwire.com"/><ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-missiles-idUSBREA4E11V20140516|title=Exclusive: Iran pursues ballistic missile work, complicating nuclear talks|author=Louis Charbonneau and Parisa Hafezi|date=16 май 2014|work=Reuters}}</ref> Редовно се среща с президента, членове на кабинета, ръководителя и служители на съдебната власт, парламентаристи и им казва какво да правят.<ref name="www.presstv.com"/><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.khamenei.ir/news/609/Leader-Meets-President-Cabinet-Members | заглавие = Leader Meets President, Cabinet Members - Khamenei.ir | издател = english.khamenei.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.leader.ir/en/content/12197/Supreme-Leader-Meets-with-President-Rouhani-and-Cabinet-Members | заглавие = Supreme Leader Meets with President Rouhani and Cabinet Members | издател = leader.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.khamenei.ir/news/2101/Leader-meets-with-President-and-Cabinet-members | заглавие = Leader meets with President and Cabinet members - Khamenei.ir | издател = english.khamenei.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.khamenei.ir/news/3976/Ayatollah-Khamenei-Judiciary-Should-Pursue-Violated-Rights-of | заглавие = Ayatollah Khamenei: Judiciary Should Pursue Violated Rights of Iranian Nation at the International Level - Khamenei.ir | издател = english.khamenei.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://indianexpress.com/article/world/world-news/iran-leader-ayatollah-ali-khamenei-warns-of-western-schemes-as-new-mps-meet-2823307/ | заглавие = Iran’s leader Khamenei warns of Western ‘schemes’ as new MPs meet {{!}} World News,The Indian Express | издател = indianexpress.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> Също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента.<ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8168202.stm|title=BBC NEWS – Middle East – Iranian vice-president 'sacked'}}</ref> Среща се с чуждестранни високопоставени лица, но не пътува в чужбина. Ако някой иска да го види, трябва да дойде в Иран. === Спорове за статута Велик аятолах === Статута му на „Маря“ е спорен.<ref name=globalsecurity>{{cite web | author = John Pike | url = http://www.globalsecurity.org/military/world/iran/khamenei.htm | title = Ayatollah Hojjat-ul-Islam Ali Khamenei | publisher = Globalsecurity.org | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090714231015/http://www.globalsecurity.org/military/world/iran/khamenei.htm| archivedate=14 юли 2009 | deadurl= no}}</ref> През 1994 г., след смъртта на великия аятолах Мохамед Али Араки, Дружеството на Ком обявява Али Хаменеи за нов „Маря“. Въпреки това, четирима от дисидентските велики аятоласи на Иран отказват да признаят Хаменеи като „Маря“. Аятолах Мохамед Ширази, който е под домашен арест по време на неговото противопоставяне на Рухолах Хомейни, не приема аятолах Али Хаменеи като „Маря“. Според „правата на човека в Иран“ (2001 г.), Ширази е „възмутен“ над признаването на Хаменеи като лидер. === Фетва срещу ядрените оръжия === Хаменеи издава фетва, че производството, натрупването и употребата на ядрени оръжия е забранено по силата на исляма.<ref name="AT">{{cite web | url = http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/HC17Ak02.html | title = An Iran option the US prefers to ignore | date = 17 март 2006 | work = [[Asia Times]] | достъп_дата = 2016-11-05 | архив_дата = 2012-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120613220534/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/HC17Ak02.html }}</ref> Ядрената програма на Иран е обект на международен дебат в продължение на десетилетия. Иранското правителство твърди, че целта на ядреното му развитие е за производство на [[електроенергия]], докато експерти смятат, че Иран е в техническо състояние да обогатява уран за производството на бомба в рамките на няколко месеца.<ref>{{cite news|title=Q&A: Iran nuclear issue|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11709428|accessdate=28 май 2015|work=[[BBC News]]|date=11 ноември 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20101114015229/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11709428|archivedate=14 ноември 2010}}</ref> В края на 2015 г. [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]] разкрива, че Хаменеи е смятал да използва оръжия за масово унищожение по време на ирано-иракската война.<ref name="www.reuters.com">[http://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-rafsanjani-idUSKCN0SN0E720151029 www.reuters.com]</ref><ref name="www.i24news.tv">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.i24news.tv/en/news/international/middle-east/90695-151029-iran-has-always-had-a-covert-nuclear-weapons-program-rafsanjani | заглавие = i24NEWS | издател = i24news.tv | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref name="www.ibtimes.co.uk">[http://www.ibtimes.co.uk/pakistan-sold-nuke-technology-iran-1980s-says-former-president-rafsanjani-1526403 www.ibtimes.co.uk]</ref> Фетвата е цитирана в официално изявление от страна на иранското правителство по време на срещата през август 2005 г. на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във [[Виена]].<ref name="IAEA">{{cite web | url = http://www.mathaba.net/news/?x=302258 | title = Iran, holder of peaceful nuclear fuel cycle technology | date = 25 август 2005 | publisher = Mathaba.net, IRNA | accessdate = 13 август 2013 | архив_дата = 2013-08-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130810154009/http://www.mathaba.net/news/?x=302258 }}</ref> Тя е широко обсъждана от международни представители и по-конкретно, призната от администрацията на САЩ. Съмненията са подадени от някои експерти от САЩ и Израел, свързани с нейната автентичност, въздействието ѝ, и очевидно религиозния характер.<ref>{{cite web|url=http://www.usatoday.com/story/news/world/2013/10/04/iran-fatwa-nuclear-weapons/2922517|title=Iran says nuclear fatwa exists; others don't buy it|date=4 октомври 2013|publisher=USAToday|accessdate=31 януари 2015}}</ref><ref name=Kessler-7-4-15>{{cite news|last1=Kessler|first1=Glenn|title=Fact Checker Did Iran’s supreme leader issue a fatwa against the development of nuclear weapons?|url=http://www.washingtonpost.com/blogs/fact-checker/wp/2013/11/27/did-irans-supreme-leader-issue-a-fatwa-against-the-development-of-nuclear-weapons/|accessdate=7 април 2015|agency=Washington Post|date=27 ноември 2013}}</ref> Фетвата идва след края на периода, когато бившият президент Рафсанджани признава, че ядрената алтернатива е ползвана от [[Пакистан]].<ref name="www.reuters.com"/><ref name="www.i24news.tv"/><ref name="www.ibtimes.co.uk"/><ref>{{cite web|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Iran/Rafsanjani-revelation-on-Iran-drive-for-nuclear-bomb-eludes-alleged-Khamenei-fatwa-430657|title=Rafsanjani revelation on Iran drive for nuclear bomb eludes alleged Khamenei fatwa|date=1 ноември 2015|publisher=Jerusalem Post|accessdate=4 ноември 2015}}</ref> Иранският официален уебсайт за информация относно ядрената програма съдържа многобройни случаи на публични изявления на Хаменеи, където той изразява несъгласието си с осъществяването и развитието на ядрените оръжия в морални, религиозни и ислямски юридически термини.<ref>{{cite web|url=http://nuclearenergy.ir/legal-aspects/|title=Legal Aspects–Fatwa against Nuclear Weapons|publisher=nuclearenergy.ir|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2015-07-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150711211807/http://nuclearenergy.ir/legal-aspects/#Fatwa_against_Nuclear_Weapons}}</ref> Khamenei's official website specifically cites a 2010 version<ref>{{cite web|url=http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=1287&Itemid=16 |title=Supreme Leader's Message to International Conference on Nuclear Disarmament |date=17 април 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131112211620/http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=781&Itemid=4 |archivedate=12 ноември 2013 |df=dmy }}</ref> Официалния сайт на Хаменеи конкретно цитира версия от 2010 г., където тези твърдения са в раздела за фетва на фарси, като фетва за „Забрана на оръжията за масово унищожение“.<ref>{{cite web|url=http://farsi.khamenei.ir/treatise-content?id=228#2790|title=حرمت سلاح کشتار جمعی|publisher=Official Website of Ayatollah Khamenei–Fatwas Section|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2018-06-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180612142926/http://farsi.khamenei.ir/treatise-content?id=228#2790}}</ref> През юли 2016 г. германското разузнаване твърди, че Иран се опитва да купи незаконна ядрена технология.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.newsweek.com/german-intelligence-iran-attempted-buy-illegal-nuclear-technology-478770 | заглавие = German Intelligence: Iran Has Attempted to Buy Illegal Nuclear Technology After 2015 Deal | издател = newsweek.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ft.com/cms/s/0/9739d5c0-4449-11e6-9b66-0712b3873ae1.html | заглавие = Subscribe to read {{!}} Financial Times | издател = ft.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> === Отношения с медиите === През 2000 г. е регистриран от Комитета за защита на журналистите като „един от десетте най-големи врагове на пресата и свободата на изразяване“.<ref>[http://cpj.org/reports/2000/05/enemies-00.php Spotlight on Press Tyrants: CPJ Names Ten Worst Enemies of the Press]. CPJ, 3 май 2000. Посетен на 24 септември 2009.</ref> Опозиционните журналисти Ахмад Зейдабади, Мохсен Сазегара, Мохамед Нуризад и Акбар Ганджи са арестувани и разследвани за публикуване на критични статии, съдържащи недоказани обвинения срещу политиките на Хаменеи като лидер и някои организации.<ref>{{cite web |url=http://www.advarnews.biz/organization/11035.aspx |title=ادوار نيوز&#124;شکنجه دکتر زیدآبادی غیرقابل انکار است/ توضیحات ادوارنیوز در مورد گزارش کذب صداوسیما |publisher=Advarnews.biz |accessdate=21 август 2010 |архив_дата=2010-05-31 |архив_уеб_адрес=https://archive.today/20100531233049/http://www.advarnews.biz/organization/11035.aspx }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/persian/iran/2010/07/100716_l38_iran89_amnestyinternational_reporter.shtml |title=BBC فارسی – ايران – 'محروم کردن زندانی از درمان پزشکی، شکنجه است' |publisher=BBC |accessdate=21 август 2010| archiveurl= https://web.archive.org/web/20100725023621/http://www.bbc.co.uk/persian/iran/2010/07/100716_l38_iran89_amnestyinternational_reporter.shtml| archivedate=25 юли 2010 | deadurl= no}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.iranhrdc.org/httpdocs/Persian/pdfs/Reports/covertterror/statements/Farsi/Statement%20of%20Mohsen%20Sazegara%20-%20FA.pdf |title=Iran Human Rights Documentation Center |publisher=Iranhrdc.org |date=26 декември 2013 |accessdate=1 януари 2014 |архив_дата=2010-09-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100902195256/http://www.iranhrdc.org/httpdocs/Persian/pdfs/Reports/covertterror/statements/Farsi/Statement%20of%20Mohsen%20Sazegara%20-%20FA.pdf }}</ref><ref>{{cite web|author=Copyright: gooya.com 2010 |url=http://news.gooya.com/politics/archives/038152.php |title=gooya news:: politics: شکنجه اکبر گنجی در بیمارستان، گزارش سازمان عفو بین الملل |publisher=News.gooya.com |accessdate=21 август 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/1958144.stm|title=BBC News – MIDDLE EAST – Iran journalist jailed for 23 months|work=bbc.co.uk}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.mowjcamp.com/article/id/50953 |title=0009.ws &#124; Free Website Hosting with PHP |publisher=Mowjcamp.com |accessdate=21 август 2010 |архив_дата=2010-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100407130015/http://www.mowjcamp.com/article/id/50953 }}</ref> Според закона за печата на Иран „разпространяване на слухове и лъжи и изкривяване на думите на другите“ не е позволено.<ref name="Iran's Press Law">{{cite web|url=http://info.irna.ir/data/html/matbooat.htm|title=Iran's Press Law|accessdate=1 юли 2016|архив_дата=2014-02-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140209233037/http://info.irna.ir/data/html/matbooat.htm}}</ref> Също така според закона, „разпространение на клевети срещу длъжностни лица, институции, организации и физически и юридически лица в страната, дори и с помощта на изображения или карикатури“ не е позволено. Сред противоречивите му действия са отхвърляне на законопроект, представен от иранския парламент през 2000 г., който има за цел да реформира закона за медиите на страната и лишаването от права на хиляди парламентарни кандидати за изборите през 2004 г. === Протести от 2009 г. === [[Файл:Khamenei meeting Assembly of Experts members 06.jpg|ляво|мини|Хаменеи и бившият президент, [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]].]] В средата на август 2009 г., група от неназовани бивши реформаторски законодатели обжалва пред събранието на експертите – конституционния орган, натоварен с избирането и премахването на лидера да се разследва квалификацията на Али Хаменеи.<ref name="AP15082009">[http://fr.jpost.com/servlet/Satellite?pagename=JPost/JPArticle/ShowFull&cid=1249418608677 'Investigate if Khamenei fit to rule'] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120205131012/http://fr.jpost.com/servlet/Satellite?pagename=JPost/JPArticle/ShowFull&cid=1249418608677 |date=2012-02-05 }} Associated Press, 15 август 2009. Посетен на 24 септември 2009.</ref> Седмица по-късно друго анонимно писмо „нарича лидера на Иран диктатор и зове за премахването му“, този път от група ирански духовници.<ref name="NYT17082009">Robert F. Worth and Nazila Fathi, [http://www.nytimes.com/2009/08/17/world/middleeast/17iran.html?_r=1&ref=middleeast "Clerics' Call for Removal Challenges Iran Leader"], ''New York Times'', 16 август 2009</ref> Писмата са наречени удар за Хаменеи като неговия „статут на неутрален арбитър и ислямска мутра“, и „безпрецедентно предизвикателство за най-влиятелния човек в страната“. „The New York Times“ съобщава че, фразата „Смърт за Хаменеи“ е започнала да се появява по графити в Техеран, една фраза, която е била почти немислимо да бъде казана преди. Писмото е адресирано до началника на Съвета на експертите, аятолах Али Акбар Хашеми Рафсанджани, „мощен бивш президент“, който поставя под въпрос резултатите от изборите. Според „Асошиейтед Прес“, малко вероятно е исканията на писмото да бъдат изпълнени, след като „две трети от 86-членния състав се считат за силни привърженици на Хаменеи и ще се противопоставят на всяко разследване за него“. Според „The ​​New York Times“, 11-страници анонимно писмо от група ирански духовници излиза на 15 август и „нарича лидера на Иран диктатор и призовава за отстраняването му“.<ref name="NYT17082009" /><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/persian/iran/2009/08/090817_si_khamenei_khebregan.shtml |title=BBC فارسی – ايران – گزارش نیویورک تایمز از 'درخواست گروهی از روحانیون برای عزل رهبر' |publisher=BBC |accessdate=21 август 2010}}</ref> Още според вестника, „виден ирански духовник и бивш депутат заявява в неделя, че е разговарял с някои от авторите и не се съмнява, че писмото е истинско“. === Отношения с Ахмадинеджад === В началото на своето президентство, Ахмадинеджад понякога е описван като „радващ се на пълната подкрепа“ на върховния лидер Али Хаменеи, и дори като негово „протеже“.<ref name="nyt-favor">{{cite news|last=Fathi |first=Nazila |url=http://www.nytimes.com/2008/01/07/world/africa/07iht-tehran.4.9063096.html |title=Ahmadinejad loses favor with Khamenei, Iran's top leader |work=The New York Times |date=7 януари 2008 |accessdate=18 юни 2011| archiveurl= https://web.archive.org/web/20110629111911/http://www.nytimes.com/2008/01/07/world/africa/07iht-tehran.4.9063096.html| archivedate=29 юни 2011 | deadurl= no}}</ref> При втстъпването в длъжност на Ахмадинеджад през 2005 г. Върховният лидер позволява Ахмадинеджад да целуне ръката му и бузите, като нарича това „знак на близост и лоялност“,<ref>[http://www.chinadaily.com.cn/world/2009-08/04/content_8513716.htm Ahmadinejad gets key endorsement as Iran president], ''China Daily'', 4 август 2009</ref> а след изборите през 2009 г. напълно одобрява Ахмадинеджад срещу протестиращите.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/5576925/Ayatollah-Ali-Khamenei-backs-Mahmoud-Ahmadinejad-in-address-at-Friday-prayers.html Ayatollah Ali Khamenei backs Mahmoud Ahmadinejad in address at Friday prayers], ''The Telegraph'', Damien McElroy, 19 юни 2009</ref> Въпреки това, най-рано през януари 2008 г. се проявяват признаци на несъгласие между двамата, относно вътрешната политика, и от периода на 2010 – 2011 г. няколко източника разкриват за „растящ разрив“ между тях.<ref name=rift>{{cite news|author=Saeed Kamali Dehghan |url=http://www.guardian.co.uk/world/2011/may/05/ahmadinejad-allies-charged-with-sorcery |title=Ahmadinejad allies charged with sorcery |work=The Guardian |date=5 май 2011|accessdate=18 юни 2011 |location=London| archiveurl= https://web.archive.org/web/20110510144655/http://www.guardian.co.uk/world/2011/may/05/ahmadinejad-allies-charged-with-sorcery| archivedate=10 май 2011| deadurl= no}}</ref> Несъгласието е описано като центриране на [[Есфандияр Рахим Машей]], топ съветник и близък довереник<ref name="washpost">[http://www.stalbertgazette.com/article/GB/20110420/CP01/304209937/-1/sag0806/iranian-lawmakers-warn-ahmadinejad-to-back-intelligence-chief-as&template=cpArt Iranian lawmakers warn Ahmadinejad to accept intelligence chief as political feud deepens], ''The Associated Press'', 20 април 2011</ref> на Ахмадинеджад и противник на „по-голямо участие на духовници в политиката“. През април 2011 г. министър Гейдар Мослехи подава оставка, след като е помолен от Ахмадинеджад, но е възстановен от върховния лидер в рамките на часове.<ref name=Abdo>[http://www.huffingtonpost.com/geneive-abdo/clash-over-mashaei-reveal_b_853329.html Clash Over Mashaei Reveals Fissures Within the Iranian Regime], 04/26/11</ref> Ахмадинеджад отказва официално да подкрепи възстановяването на Мослехи и в знак на протест. Действията на Ахмадинеджад водят до гневни публични атаки от духовници, парламентаристи и военни командири, които го обвиняват в пренебрегване на решенията на върховния лидер. Консервативните противници в парламента започват процес по импийчмънт срещу него. На 6 май 2011 г. е съобщено, че на Ахмадинеджад е даден ултиматум да приеме намесата на лидера или да си подаде оставката,<ref>[http://www.theguardian.com/world/2011/may/06/iran-supreme-leader-ahmadinejad-minister Iran's supreme leader tells Ahmadinejad: accept minister or quit], Saeed Kamali Dehghan, ''The Guardian'', 6 май 2011</ref> и на 8 май той „очевидно се примирява“ към възстановяването, като приветства обратно Мослехи на заседание на кабинета.<ref name=autogenerated3>[http://www.washingtonpost.com/world/middle-east/irans-ahmadinejad-affirms-khamenei-decision-tensions-remain/2011/05/08/AFpK82QG_print.html Iran's Ahmadinejad affirms Khamenei decision, tensions remain], Thomas Erdbrink, ''The Washington Post'', 8 май 2011</ref> Събитията са определени като „унижаващи и отслабващи“ Ахмадинеджад, но президентът отрича, че е имало някакъв разрив между двамата, и според „Fars News“, той заявява, че отношенията му с върховния лидер са „като на баща и син“.<ref name=LATimes>[http://articles.latimes.com/2011/may/02/world/la-fg-iran-intelligence-20110502 Spy flap weakens Iranian President Mahmoud Ahmadinejad], ''LA Times'', 2 май 2011</ref> През 2012 г., Али Хаменеи нарежда спиране на парламентарно разследване за неправилно управление на иранската икономика от Ахмадинеджад.<ref>[http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2012/11/2012112119588529396.html ''Iran calls off Ahmadinejad parliament probe.''] ''Al Jazeera'', 21 ноември 2012.</ref> == Вътрешна политика == През 2007 г. Хаменеи иска от правителството да ускори хода на Иран към икономическа приватизация.<ref>{{cite web | url = http://www.payvand.com/news/07/feb/1254.html | title = Iran: Leader calls for acceleration of privatization program | publisher = Payvand.com | accessdate = 19 юни 2009 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090618113704/http://www.payvand.com/news/07/feb/1254.html | archivedate = 18 юни 2009 | deadurl = no | архив_дата = 2018-10-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181003021759/http://www.payvand.com/news/07/feb/1254.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.tehrantimes.com/Description.asp?Da=2/20/2007&Cat=2&Num=019 |заглавие=www.tehrantimes.com |достъп_дата=2016-11-05 |архив_дата=2007-03-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070308200734/http://www.tehrantimes.com/Description.asp?Da=2/20/2007&Cat=2&Num=019 }}</ref> Член 44 от конституцията на страната постановява, че основната инфраструктура на Иран трябва да остане собственост на държавата. Този член е премахнат през 2004 г. [[Файл:Ayatollah Seyyed Ali Khamenei.jpg|мини|дясно|Хаменеи по време на публична реч.]] Освен това, Хаменеи заявява, че вярва в използването на ядрени технологии за граждански цели, защото „нефта и природния газ не може да продължат вечно“.<ref>{{cite web | url = http://www.voanews.com/english/2007-02-18-voa3.cfm | title = Khamenei: Iran's Nuclear Program Important to Nation's Future | publisher = Voice of America | accessdate =19 юни 2009 |archiveurl = https://web.archive.org/web/20081119095350/http://voanews.com/english/2007-02-18-voa3.cfm|archivedate=19 ноември 2008 }}</ref><ref>{{cite news | url = http://www.reuters.com/article/worldNews/idUSBLA82817120070218 | title = Iran says will not halt uranium enrichment &#124; International | agency = Reuters | date =18 февруари 2007 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090619054408/http://www.reuters.com/article/worldNews/idUSBLA82817120070218| archivedate=19 юни 2009 | deadurl= no}}</ref> На 30 април 2008 г., Али Хаменеи подкрепя икономическата политика на президента Ахмадинеджад и заявява, че Западът се бори с повече икономически трудности в сравнение с Иран, с „криза“ разпространявана от САЩ до Европа, а инфлацията е широко разпространен проблем. Иранският лидер твърди, че продължаващата икономическа криза, която е осакатила света е безпрецедентна в последните 60 години. „Тази криза принуди ООН да обяви извънредно положение за недостиг на хранителни продукти по целия свят, но чужди медии са фокусирани върху Иран за да внушат, че настоящото повишаване на цените и инфлацията в страната са резултат от небрежност от страна на иранските управници, което, разбира се не е вярно“. Хаменеи подчертава, че никой няма право да обвинява иранското правителство за икономическите проблеми на Иран. Той също не препоръчва на народа и правителството да избягват разхищение с цел решаване на икономическите проблеми. „Аз ви съветвам да имате на предвид, че тази велика нация никога не я е била страх от икономически санкции“, добавя той.<ref>{{cite news | url = http://in.reuters.com/article/asiaCompanyAndMarkets/idINDAH03115420080430?pageNumber=1&virtualBrandChannel=0 | title = Iran leader defends government handling of economy &#124; Reuters | agency = Reuters | date =30 април 2008 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090621032901/http://in.reuters.com/article/asiaCompanyAndMarkets/idINDAH03115420080430?pageNumber=1&virtualBrandChannel=0| archivedate=21 юни 2009 | deadurl= no}}</ref><ref>{{cite web |url = http://www.middle-east-online.com/english/business/?id=25619 |title = Middle East Online |publisher = Middle East Online |date = 30 април 2008 |accessdate = 19 юни 2009 |archiveurl = https://web.archive.org/web/20090618105603/http://www.middle-east-online.com/english/business/?id=25619 |archivedate = 18 юни 2009 |deadurl = no |архив_дата = 2009-06-18 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090618105603/http://www.middle-east-online.com/english/business/?id=25619 }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.tehrantimes.com/index_View.asp?code=167549 | title = Iranians turn threats into opportunities: Leader | publisher = tehran times | date =1 май 2008 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618111847/http://www.tehrantimes.com/index_View.asp?code=167549| archivedate=18 юни 2009 | deadurl= no}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www2.irna.ir/en/news/view/menu-236/0804304889163444.htm | title = Irna | accessdate = 19 юни 2009 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090618131203/http://www2.irna.ir/en/news/view/menu-236/0804304889163444.htm | archivedate = 18 юни 2009 | deadurl = no | архив_дата = 2009-06-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090618131203/http://www2.irna.ir/en/news/view/menu-236/0804304889163444.htm }}</ref> === Наука и технологии === Али Хаменеи е подкрепя научния прогрес в Иран. Той е един от първите ислямски духовници, който дава възможност за изследане на [[стволови клетки]] и терапевтично [[клониране]].<ref>{{cite news | url = http://www.boston.com/news/world/middleeast/articles/2006/08/22/iran_looks_to_science_as_source_of_pride | title = Iran looks to science as source of pride – The Boston Globe |work=Boston Globe | date =22 август 2006 | accessdate =19 юни 2009 | first=Anne | last=Barnard| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090526091641/http://www.boston.com/news/world/middleeast/articles/2006/08/22/iran_looks_to_science_as_source_of_pride| archivedate=26 май 2009 | deadurl= no}}</ref> През 2004 г. заявява, че напредъкът на страната е зависим от инвестициите в областта на науката и технологиите. Той също така твърди, че прикачването на висок статус на учени в обществото ще помогне на таланти, за да се развива науката и технологиите, като по този начин се гарантира напредък и развитие на страната.<ref>{{cite web | url = http://www.khamenei.ir/EN/News/detail.jsp?id=20041031A | archiveurl = https://web.archive.org/web/20070927225641/http://www.khamenei.ir/EN/News/detail.jsp?id=20041031A | archivedate = 27 септември 2007 | title = Students, Scientific Olympiad Winners Meet the Leader | publisher = The Islamic Revolution Cultural-Research Institute for Preserving and Publishing Works by Ayatollah Seyyed Ali Khamenie | date = 31 октомври 2004 | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2007-09-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070927225641/http://www.khamenei.ir/EN/News/detail.jsp?id=20041031A }}</ref> === Малцинства === Бахайската вяра е най-големото религиозно малцинство в Иран, с около 300 000 души (8 000 000 в целия свят) и официално се счита за опасен култ от иранското правителство. Тя е забранена в Иран и няколко други страни,<ref>{{cite news |url=http://www.cnn.com/2011/11/10/world/meast/iran-bans-bahai-university/index.html |title=Iran bans 'underground university,' brands it 'extremist cult' |author=Tim Hume |publisher=CNN International |date=10 ноември 2011 |accessdate=1 октомври 2013}}</ref> докато други изразяват загриженост за групата. Хаменеи одобрява ново законодателство срещу бахаите в Иран за да намали влиянието им в чужбина.<ref>UN Doc. E/CN.4/1993/41, Commission on Human Rights, 49th session, 28 януари 1993, Final report on the situation of human rights in the Islamic Republic of Iran by the Special Representative of the Commission on Human Rights, Mr. Reynaldo Galindo Pohl, paragraph 310.</ref> Според писмо от председателя на командния щаб на въоръжените сили в Иран, адресирано до Министерството на информацията, Революционната гвардия и полицейските сили, Хаменеи също така нарежда на командния щаб да се наблюдава дейността им и да се събира цялата информация за хората на бахайската вяра. === Права на жените === През юли 2007 г., Хаменеи разкритикува активисти за правата на иранските жени и на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW): „В нашата страна ... някои активистки жени, както и някои хора се опитват да играят с ислямските правила, за да съответстват на международните конвенции, свързани с жените“, заявява той. „Това е грешно“. Хаменеи прави тези коментари два дни, след като правозащитник на иранските жени Деларам Али е осъден на 34 месеца затвор и 10 удара с камшик от съдебната система на Иран.<ref>{{cite web | url = http://www.radiofarda.com/Article/2007/07/04/o1_khamenei-critisiz.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071113051113/http://www.radiofarda.com/Article/2007/07/04/o1_khamenei-critisiz.html | archivedate = 13 ноември 2007 | title = انتقاد رهبر ایران از تلاش برای تغییر قوانین زنان | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2007-11-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071113051113/http://www.radiofarda.com/Article/2007/07/04/o1_khamenei-critisiz.html }}</ref> Иранската съдебна система работи под егидата на върховния лидер и е независима от правителството. Хаменеи е застъпник на ислямската практика на [[Хиджаб]]. Той смята, че хиджаб е насочен към почитане на жените. Към Запада той реагира като посочва че, задължителното откриване в някои западни страни е препятствие, за забулените мюсюлманки, които искат да влязат в университети. Освен това той твърди, че жените на Запад са загубили своята чест като посочва, висок процент на сексуално насилие, както и широкото използване на женска жалба за търговски цели: „В действителност, те са третирани като стока, като още един от своите продукти. Ако ви се налага да погледнете списанията, които са публикувани на Запад, вие ще видите, че те рекламират стока за продажба в непосредствена близост до гола снимка на жена. Можете ли да си представите по-голяма обида за жената? Те [Запада] трябва да отговарят [не исляма]“.<ref>{{cite web | url = http://www.cnsnews.com/ViewCulture.asp?Page=/Culture/archive/200801/CUL20080114a.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080118083034/http://www.cnsnews.com/ViewCulture.asp?Page=/Culture/archive/200801/CUL20080114a.html | archivedate = 18 януари 2008 | title = Iran's Ayatollah: West Abuses Women, Islam Honors Them | first = Terence P | last = Jeffrey | publisher = Cybercast News Service | date = 14 януари 2008 | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2008-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080118083034/http://www.cnsnews.com/ViewCulture.asp?Page=/Culture/archive/200801/CUL20080114a.html }}</ref><ref>{{cite web | url = http://farsi.khamenei.ir/speech-content?id=3416 | title = بیانات در دیدار دانشجویان دانشگاه‌های استان یزد (Address to the Students of Universities in Yazd Province) | publisher = Official Website for Khamenei Speeches and Works | date =3 януари 2008 | accessdate =4 септември 2015}}</ref> Али Хаменеи вярва в половата [[сегрегация]].<ref>{{cite web |url=http://isa-global-dialogue.net/backlash-gender-segregation-in-iranian-universities/ |title=Backlash: Gender Segregation in Iranian Universities |publisher=Isa-global-dialogue.net |accessdate=21 май 2014 |архив_дата=2014-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140301173310/http://isa-global-dialogue.net/backlash-gender-segregation-in-iranian-universities/ }}</ref> Хаменеи твърди, че „днес, [[хомосексуалност]]та е основен проблем в западния свят. Те [западните народи] обаче го игнорират. Но реалността е, че хомосексуалността се е превърнала в сериозно предизвикателство, болка и нерешим проблем за интелектуалците на Запад“.<ref>{{cite web | url = http://www.khamenei.ir/FA/Speech/detail.jsp?id=860413A | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071118164001/http://www.khamenei.ir/FA/Speech/detail.jsp?id=860413A | archivedate = 18 ноември 2007 | title = بيانات رهبر معظم انقلاب اسلامى در ديدار گروه كثيرى از زنان نخبه در آستانهى سالروز ميلاد حضرت زهراى اطهر (سلاماللَّهعليها) | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2007-11-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071118164001/http://www.khamenei.ir/FA/Speech/detail.jsp?id=860413A }}</ref> === Човешки права === Хаменеи призовава правата на човека да са основен принцип в основата на ислямските учения, която предхожда западната загриженост за правата на човека от много векове. Той е нападнат от западните сили, които критикуват Ислямската република за лицемерие казвайки, че тези страни икономически потискат хората в страните от Третия свят и подкрепят деспоти и диктатори. В отговор на Западните оплаквания за нарушения на правата на човека в Иран, той заявява, че американската администрация е извършила много престъпления и следователно не е годна да съди Иран.<ref>{{cite news | url = http://news.bbc.co.uk/hi/spanish/international/newsid_5045000/5045704.stm | title = BBC Mundo &#124; Irán: advertencia con petróleo |publisher=BBC News | accessdate =19 юни 2009 | date=4 юни 2006| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090509012241/http://news.bbc.co.uk/hi/spanish/international/newsid_5045000/5045704.stm| archivedate=9 май 2009 | deadurl= no}}</ref> Иранското правителство редовно е критикувано от Организацията на обединените нации и групи за правата на човека за неговите човешки права. Области на критики включват използването на изтезания, политически затворници, изборен процес на нацията и лошо отношение между сериозност на престъпността и наказание.<ref>[http://www.irib.ir/occasions/Rahbar/human-rights-in-islam.htm Human Rights in Islam], ''[[Islamic Republic of Iran Broadcasting]]'', 31 януари 1997. Посетен на 8 януари 2007.</ref><ref>Ehsan Zarrokh (,Ehsan and Gaeini, M. Rahman). „Iranian Legal System and Human Rights Protection“ The Islamic Law and Law of the Muslim World e-journal, New York law school 3.2 (2009).</ref> На своя уебсайт, Хаменеи пише, че „всяко сдружение с подвеждащата Бахайска вяра трябва да се избягва“.<ref>{{cite web|url=http://www.leader.ir/tree/index.php?catid=38|title=FAQ|work=leader.ir}}</ref> == Външна политика == [[Файл:Ali Khamenei and Vladimir Putin.jpg|мини|Хаменеи се среща с руския президент [[Владимир Путин]], 23 ноември 2015 г.]] === Противопоставяне на американската външна политика === На 4 юни 2006 г., Хаменеи заявява, че Иран би прекъснал енергийните доставки от региона на Персийския залив (около 20% от дневната нужда от петрол в света преминава от Персийския залив през Ормузкия пролив в непосредствена близост до брега на Иран<ref>{{cite web | title = Iran Will Close Strait of Hormuz If Attacked, Fars Reports | publisher = [[LiveLeak]] Liveleak.com | date =7 юли 2008 | url = http://www.liveleak.com/view?i=db7_1215422974 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618090515/http://www.liveleak.com/view?i=db7_1215422974| archivedate=18 юни 2009 | deadurl= no}}</ref>), в случай че страната бъде подложена на нападение от страна на [[САЩ]], настоявайки, че [[Техеран]] няма да се откаже от правото си да произвежда ядрено гориво. На 14 септември 2007 г. аятолах Али Хаменеи прогнозира, че [[Джордж У. Буш]] и американски представители, един ден ще бъдат съдени в международен наказателен съд, за да се подведат в „отговорнист“ за нахлуваването на САЩ в Ирак.<ref>{{cite news | url = http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/09/14/AR2007091400636.html | title = Iran leader: Bush will be tried |work=The Washington Post | date =14 септември 2007 | accessdate =19 юни 2009 | first=Nasser | last=Karimi}}</ref> Той също така обвинява САЩ за „сляп [[тероризъм]]“ след инвазията на Ирак.<ref>{{cite web | url = http://www.liveleak.com/view?i=684_1192340490 | title = Imam Khamenei: US trying to save Israel | publisher = Liveleak.com | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618091026/http://www.liveleak.com/view?i=684_1192340490| archivedate=18 юни 2009 | deadurl= no}}</ref> Той твърди, че САЩ е основната причина за несигурността в Ирак. [[Файл:Ali Khamenei met with Xi Jinping in Tehran 2016 (3).jpg|мини|ляво|Хаменеи заедно с китайския президент [[Си Дзинпин]], 23 януари 2016 г.]] На 21 март 2009 г., един ден след като американският президент [[Барак Обама]] заявява, че ще предложи на Иран „ново начало“ на дипломатическа ангажираност между двата стари врагове, Хаменеи казва, промяна на „думи“ от САЩ не е достатъчно и добавя: „Ние ще следим и ние ще съдим (новата администрация на САЩ) ... Променете се и нашето поведение ще се промени“.<ref>{{cite news | url = http://www.reuters.com/article/worldNews/idUSTRE52K0KP20090321 | title = Iran sees no change in U.S. policy: Khamenei &#124; International | agency = Reuters | date =21 март 2009 | accessdate =19 юни 2009}}</ref> През юни 2011 г., Хаменеи обвинява правителството на Съединените щати за тероризма и отхвърля американската дефиниция за тероризма, той е цитиран да казва, „САЩ и европейските правителства, които преследват палестински бойни групи, които се борят за освобождението на земята си като терористи“.<ref>{{cite web|url=http://winnipeg.ctv.ca/servlet/an/local/CTVNews/20110625/iran-leader-khamenei-accuses-us-terrorism-110626/20110625/?hub=WinnipegHome |title=Iran's supreme leader accuses U.S. of terrorism &#124; CTV News |publisher=Winnipeg.ctv.ca |accessdate=1 януари 2014}}</ref> През юни 2012 г., Хаменеи предупреждава западните правителства, че санкциите на страната само „ще задълбочат омразата към Запада от иранците“.<ref>{{cite web|url=http://mg.co.za/article/2012-06-04-iran-warns-israel|title=Khamenei threatens Israel with 'lightning' revenge|author=Guardian Reporter|work=The M&G Online}}</ref> На 19 юли 2015 г., докато говори в джамия в Техеран, Хаменеи казва на привържениците си, че политиката на САЩ в региона на „180 градуса“<ref name="msn.com">{{cite web|url=http://www.msn.com/en-us/news/world/kerry-says-iran-vow-to-defy-us-is-very-disturbing/ar-AAdgNd9|title=U.S. 'disturbed' by Iranian leader's criticism after deal|work=msn.com}}</ref> се противопоставя на политическото и религиозното движение в Иран. Речта е белязана от скандирания „Смърт на Америка“ и „Смърт на Израел“. Хаменеи заявява по отношение на ядрената сделка от 2015 г., че „дори и след тази сделка нашата политика по отношение на арогантните САЩ няма да се промени“.<ref>{{cite web|url=http://www.aol.com/article/2015/07/21/kerry-says-iran-vow-to-defy-u-s-is-very-disturbing/21211758/|title=Kerry says Iran vow to defy U.S. is 'very disturbing' - AOL.com|work=AOL Article}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.nbcnews.com/storyline/iran-nuclear-talks/irans-ayatollah-ali-khamenei-vows-opposition-u-s-despite-nuke-n394326|title=Iran's Ayatollah Vows Opposition to 'Arrogant' U.S. Despite Nuke Deal|author=Ali Arouzi|work=NBC News}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2015/07/18/us-iran-nuclear-khamenei-idUSKCN0PS05320150718|title=Nuclear deal will not change Iran's relations with U.S.: supreme leader|work=Reuters|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2015-11-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151114223149/http://www.reuters.com/article/2015/07/18/us-iran-nuclear-khamenei-idUSKCN0PS05320150718}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.washingtonpost.com/world/national-security/ayatollah-says-nuclear-deal-will-not-change-irans-relations-with-us/2015/07/18/7470b531-ff12-4913-81e1-21101130fbdd_story.html|title=Ayatollah says nuclear deal will not change Iran’s relations with U.S.|author=Carol Morello|work=Washington Post}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-middle-east-33578942|title=Iran nuclear: Ayatollah Khamenei chastises 'arrogant' US|work=BBC}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/iran-nuclear-deal-ayatollah-khamenei-says-hostile-policies-towards-arrogant-america-will-not-change-10398733.html|title=Iran nuclear deal: Ayatollah Khamenei says hostile policies towards 'arrogant' America will not change|author=Tom Brooks-Pollock|work=The Independent}}</ref> Държавният секретар на САЩ [[Джон Кери]] казва, че ако коментарите са истински, то те са „много тревожни“.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/kerry-says-iran-vow-defy-u-very-disturbing-070223527.html|title=Kerry says Iran vow to defy U.S. is 'very disturbing'|date=21 юли 2015|work=Yahoo News}}</ref> === Осъждане на атаките от 11 септември 2001 г. === След [[атентатите от 11 септември]], Хаменеи осъжда акта и нападателите и призовава за осъждане на терористичните дейности по целия свят, но предупреждава категорично против военна интервенция в [[Афганистан]].<ref name=autogenerated1>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/1549573.stm BBC News, Middle East, Iran condemns attacks on US], 17 септември 2001</ref> Той е цитиран да казва, „масовите убийства на човешки същества са катастрофални актове, които са осъдени, където и да се случат, и които и да са извършителите и жертвите“. === Ционизма и Израел === Али Хаменеи е противник на държавата [[Израел]] и [[Ционизъм|ционизма]], и е широко критикуван, заедно с цялото иранското правителство, а реториката му е описана като [[Расизъм|расистка]] и [[Антисемитизъм|антисемитска]], и за заплахи срещу държавата Израел. На 15 декември 2000 г. Хаменеи нарича Израел „раков тумор“, и че „трябва да бъде отстранен от региона“,<ref>{{cite journal|last=Richter|first=Elihu D.|author2=Alex Barnea|title=Tehran's Genocidal Incitement against Israel|journal=The Middle East Quarterly|date=Summer 2009|volume=XVI|issue=3|pages=49 – 51|url=http://www.meforum.org/2167/iran-genocidal-incitement-israel|accessdate=14 август 2013}}</ref><ref>[http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4270418,00.html Khamenei: 'Tumor' of Israel is world's biggest problem] ''Ynet News''. 19 август 2012</ref><ref>[http://www.cbsnews.com/news/iranian-leader-israel-a-cancerous-tumor/ Iranian Leader: Israel A „Cancerous Tumor“] ''CBS News''. 4 март 2009</ref><ref>[http://www.timesofisrael.com/khamenei-israeli-a-malignant-zionist-tumor/ Israel a ‘cancerous tumor’ and Middle East’s biggest problem, Iranian supreme leader says] ''Times of Israel''. 19 август 2012</ref> а през 2013 г. нарича Израел „бясно куче“.<ref>{{cite news|url=http://abcnews.go.com/blogs/politics/2013/11/kerry-calls-khameneis-rabid-dog-comment-inflammatory/|title=Kerry Calls Khamenei's 'Rabid Dog' Comment 'Inflammatory'|date=21 ноември 2013|accessdate=6 септември 2015|newspaper=ABC News}}</ref> През 2014 г. в [[туитър]] акаунт, свързван с него се твърди, че единственият лек за Израел е унищожение.<ref>[http://www.jpost.com/Middle-East/Khamenei-on-Twitter-No-cure-for-barbaric-Israeli-regime-but-to-be-annihilated-381215 "Khamenei on Twitter: No cure for barbaric Israeli regime but to be annihilated."] ''Jpost.com''. 9 ноември 2014. 9 март 2015.</ref><ref>[http://edition.cnn.com/2014/11/10/world/meast/iran-annihilate-israel/ Iran leader's call to 'annihilate' Israel sparks fury as nuclear deadline looms] ''CNN''. 10 ноември 2014.</ref><ref>[http://www.slate.com/blogs/the_slatest/2014/11/09/iran_s_khamenei_israel_must_be_annihilated.html Iran's Khamenei: No Cure for Barbaric Israel but Annihilation] ''The Slatest''. 9 ноември 2014</ref><ref>[http://globalnews.ca/news/1664491/irans-supreme-leader-khamenei-tweets-his-reasons-to-eliminate-israel/ Iran's supreme leader Khamenei tweets reasons to 'eliminate' Israel] ''Global News''. 10 ноември 2014</ref> През 2013 г., Хаменеи обвинява [[Франция]], че „коленичи“ пред Израел, докато казва, че Израел е водена от хора, недостойни да се наричат „хора“.<ref>{{cite web|url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/10462154/Irans-Supreme-Leader-vows-no-retreat-as-nuclear-talks-begin.html|title=Iran's Supreme Leader vows 'no retreat' as nuclear talks begin|date=20 ноември 2013|work=Telegraph.co.uk}}</ref> В друг доклад от реч през 2009 г., той твърди, че „ние ще подкрепим и помогнем на всички народи, всички групи, борещи се срещу ционисткия режим в целия свят, и ние не се страхуваме да обявявим това“.<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/middle_east/article6841604.ece Iran's Supreme Leader Ayatollah Seyed Ali Khamenei blasts Israel in sermon] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090927101629/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/middle_east/article6841604.ece |date=2009-09-27 }}. ''The Times''.</ref><ref>{{cite web|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/iran-says-it-launched-satellite/2012/02/03/gIQARNuDmQ_story.html|title=Ayatollah Khamenei says Iran will back 'any nations, any groups' fighting Israel|work=The Washington Post}}</ref> Хаменеи предлага, че „палестинските бежанци ще се завърнат и [[мюсюлмани]], [[християни]] и [[евреи]] биха могли да изберат правителство, за себе си, с изключение на имигрантите евреи“.<ref name="archives.cnn.com">{{cite news|title=Iran leader urges destruction of 'cancerous' Israel|work=CNN|date=15 декември 2000|url=http://archives.cnn.com/2000/WORLD/meast/12/15/mideast.iran.reut/|accessdate =30 април 2007| archiveurl=https://web.archive.org/web/20070405205037/http://archives.cnn.com/2000/WORLD/meast/12/15/mideast.iran.reut/|archivedate=5 април 2007 | deadurl= no}}</ref> На 10 септември 2015 г., по време на реч за Израел след споразумението относно ядрената програма на Иран, Хаменеи прави забележка „Израел няма да съществува след 25 години“.<ref name="al-monitor">{{cite news | url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2015/09/khamenei-negotiation-us.html# | title=Khamenei: Israel will no longer exist in 25 years | work=Al Monitor | date=9 септември 2015 | accessdate=2 април 2016 | author=Karami, Arash}}</ref> За първи път, забележката е публикувана в официалния сайт на Хаменеи и в [[Twitter]].<ref>{{cite news | url=http://adhdwire.com/world/irans-supreme-leader-says-israel-wont-exist-in-25-years/ | title=Iran’s Supreme Leader Says Israel Won't Exist in 25 Years | work=ADHD | date=10 септември 2015 | accessdate=2 април 2016 | author=Rawling, Noah | archivedate=2016-06-11 | archive-url=https://archive.is/20160611114627/http://adhdwire.com/world/irans-supreme-leader-says-israel-wont-exist-in-25-years/ }}</ref><ref>{{cite news | url=http://www.westernjournalism.com/israels-netanyahu-returns-fire-after-iran-supreme-leaders-death-threat/ | title=Israel’s Netanyahu Returns Fire After Iran Supreme Leader’s Death Threat | work=Western Jounrnalism | date=10 септември 2015 | accessdate=2 април 2016 | author=Koski, Justin | archivedate=2016-01-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20160105015356/http://www.westernjournalism.com/israels-netanyahu-returns-fire-after-iran-supreme-leaders-death-threat/ }}</ref> Това изречение е въведено като най-доброто и най-важното, направено от иранец през 2015 г., в онлайн анкета, проведена от официалния му сайт.<ref>{{cite news | url=http://www.jahannews.com/fa/doc/news/480412/مهمترین-جمله-رهبر-انقلاب-سال-۹۴-نگاه-مردم | title=The best 2015 year sentence of Iranian leader in view of Iranian people was selected. | work=Jahan News Agency | date=17 март 2016 | accessdate=2 април 2016}}</ref> === Съмнение в Холокоста === На 21 март 2014 г., Хаменеи в сутринна реч по случай „Nowruz“, персийската Нова година, поставя под съмнение [[Холокост]]а. Той казва: „Холокостът е събитие, чиято действителност е несигурна и ако това се е случило, не е сигурно как се е случило“.<ref>[http://www.jpost.com/Iranian-Threat/News/Irans-Khamenei-questions-certainty-of-Holocaust-346116 Iran's Khamenei questions 'certainty' of Holocaust], Jerusalem Post 21 март 2014</ref> === Хомосексуализъм === Хаменеи твърди, че „Днес хомосексуалността е основен проблем в западния свят. Те [западните нации] обаче го игнорират. Но реалността е, че хомосексуалността се е превърнала в сериозно предизвикателство, болка и неразрешим проблем за интелектуалците на запад.“ == Източници == <references /> {{commonscat|Ali Khamenei}} == Външни препратки == * [http://www.khamenei.ir/ Официален сайт] * [http://www.leader.ir/ Официален сайт на върховния водач] {{Върховен водач на Иран}} {{Президент на Иран}} {{Превод от|en|Ali Khamenei|746077095}} {{СОРТКАТ:Хаменеи, Али}} [[Категория:Личности от Иранската революция]] [[Категория:Президенти на Иран]] [[Категория:Ирански министри]] [[Категория:Ирански политици]] [[Категория:Ирански аятоласи]] [[Категория:Отрицатели на Холокоста]] [[Категория:Азербайджанци в Иран]] sd5t2crs488yhzjrol0nrsezq1iu8yp 12415958 12415955 2024-11-18T16:28:22Z Nk 399 форматиране: 7×URL, 3 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12415958 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Али Хаменеи |наставка = |портрет = سید علی خامنه‌ای در سال ۱۴۰۳.jpg |длъжност = 2-ри [[върховен водач на Иран]] |мандат_нач = 6 август 1989 г. |мандат_край = |предшестван от = [[Рухолах Хомейни]] |наследен от = |длъжност2 = 3-ти [[президент на Иран]] |предшестван от2 = [[Мохамед Али Раджай]] |наследен от2 = [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]] |мандат_нач2 = 9 октомври 1981 |мандат_край2 = 16 август 1989 г. |длъжност3 = член на съвета на експертите |мандат_нач3 = 15 август 1983 г. |мандат_край3 = 4 юни 1989 г. |роден_място = [[Машхад]], [[Иран]] |починал_място = |погребан = |националност = {{Иран}} |партия = [[Ислямска републиканска партия]]<ref>{{cite web|title= Detailed biography of Ayatollah Khamenei, Leader of Islamic Revolution |publisher =Khamenei.ir|url=http://english.khamenei.ir/news/2157/Detailed-biography-of-Ayatollah-Khamenei-Leader-of-Islamic-Revolution|accessdate=17 март 2016}}</ref> (1979 – 1987) |родства = Хади Хаменеи (брат) |първа дама = Коджасте Багерзаде (1964 – ) |съпруг (а) = |деца = 6 |седалище = |религия = [[Шиитски ислям]] |alma mater = |професия = |подпис = [[Файл:Khamenei signature.png|85п]] |уебсайт = [http://www.khamenei.ir/ Официален сайт] |преданост = |род войски = Ислямска революционна гвардия |години на служба = 1979 – 1980 |звание = Ръководител на революционна гвардия |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |портрет-описание=Хаменеи през 2024 г.}} '''Сеид Али Хосейни Хаменеи''' ({{lang|fa|سید علی حسینی خامنه ای‎‎}} ''Сайѐд Алѝ Хосейнѝ Хаменеѝ'') е [[иран]]ски духовник и настоящ [[върховен водач на Иран]].<ref name=loi>{{cite web|url=http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/5314.htm|title=Iran|publisher=State|date=23 юли 2010|accessdate=21 август 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20100819091014/http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/5314.htm| archivedate=19 август 2010|deadurl=no}}</ref><ref name="BBCNewsProfile">{{cite news|url= http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/3018932.stm|title=Profile: Ayatollah Seyed Ali Khamenei|date=17 юни 2009|newspaper=BBC News|accessdate=28 юли 2009}}</ref> Али Хаменеи наследява [[Рухолах Хомейни]], лидер на [[Иранска революция|иранската революция]]. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е на 49-годишна възраст. Преди това Хаменеи е [[президент на Иран]] от 1981 г. до 1989 г. През 2012 г., 2013 г. и 2014 г. „[[Forbes]]“ го класира на 21-во, 23-то и 19-о място съответно, в списъка на най-влиятелните хора в света.<ref>{{cite news| url=http://www.forbes.com/powerful-people/?boxes=Homepagelighttop#page:3_sort:0_direction:asc_search:_filter:All%20countries_filter:All%20categories | title=The 72 Who Rule The World | work=Forbes}}</ref> Към 2024 година със своите 35 години начело на държавата, Хаменеи е най-дълго управлявалият лидер в [[Близкия изток]], както и втори най-дълго управлявал ирански лидер след [[Шах (титла)|Шах]] [[Мохамед Реза Пахлави]].<ref>{{cite web|url=http://iranprimer.usip.org/resource/supreme-leader|title=The Supreme Leader – The Iran Primer|accessdate=1 юли 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cbsnews.com/news/the-worlds-enduring-dictators-sayyid-ali-khamenei-iran-19-06-2011/|title=The world's enduring dictators: Sayyid Ali Khamenei, Iran|date=19 юни 2011}}</ref> Хаменеи е [[държавен глава]], а също и главнокомандващ на въоръжените сили, и се счита за най-влиятелен политик в Иран.<ref>{{cite news|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-14362281 |newspaper=BBC News|title=Profile: Iran's 'unremarkable' supreme leader Khamenei|date=4 август 2011}}</ref> Издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран.<ref name="Middle East Eye">{{cite web|url=http://www.middleeasteye.net/news/khamenei-lashes-out-rafsanjani-and-rouhani-rare-iran-public-spat-1261460510|title=Iran's Khamenei hits out at Rafsanjani in rare public rebuke|work=Middle East Eye}}</ref><ref name="al-monitor.com">{{cite web|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2015/11/iran-green-climate-change-khamenei.html|title=Khamenei says Iran must go green – Al-Monitor: the Pulse of the Middle East|work=Al-Monitor}}</ref><ref>{{cite book|url=http://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-missiles-idUSBREA4E11V20140516|title=Exclusive: Iran pursues ballistic missile work, complicating nuclear talks|last1=Charbonneau|first1=Louis|last2=Hafezi|first2=Parisa|date=16 май 2014|издател=Reuters}}</ref><ref name="en.iranwire.com">{{cite web|url=https://en.iranwire.com/features/5272/|title=IranWire – Asking for a Miracle: Khamenei's Economic Plan|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2016-03-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307035444/https://en.iranwire.com/features/5272/}}</ref> През август 2016 г. директно предупреждава бившият президент [[Хасан Рухани]], че не трябва да има отклонения от икономическата политика на Хаменеи.<ref name="www.presstv.com">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.presstv.com/Detail/2016/08/24/481439/Iran-Leader-administration-Government-Week |заглавие=www.presstv.com |достъп_дата=2016-11-05 |архив_дата=2016-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160824182925/http://presstv.com/Detail/2016/08/24/481439/Iran-Leader-administration-Government-Week }}</ref> Контролира организацията „Setad“, която е на стойност най-малко $ 95 милиарда през 2015 г. „Setad“ дава на Хаменеи финансова независимост от парламента и от националния бюджет.<ref>[http://www.reuters.com/investigates/iran/#article/part1 Khamenei controls massive financial empire built on property seizures], reuters.com, Посетен на 2 септември 2015</ref> Али Хаменеи има контрол върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и върху армията и медиите.<ref>{{cite web|url=http://iranprimer.usip.org/resource/supreme-leader|title=The Supreme Leader – The Iran Primer}}</ref> С течение на годините, за да затвърди властта си, поддържа близки отношения с военните и охранителните сили. Всички кандидати за Съвета на експертите, за президент и Меджлиса (парламент), са проверени от Съвета на настойниците, чиито членове се избират пряко или косвено от върховния лидер на Иран.<ref>{{cite web|url=http://www.theguardian.com/world/2015/dec/14/rafsanjani-breaks-taboo-over-selection-of-irans-next-supreme-leader|title=Rafsanjani breaks taboo over selection of Iran's next supreme leader|work=the Guardian}}</ref> Хаменеи също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента.<ref>[http://www.stalbertgazette.com/article/GB/20110420/CP01/304209937/-1/sag0806/iranian-lawmakers-warn-ahmadinejad-to-back-intelligence-chief-as&template=cpArt www.stalbertgazette.com]</ref><ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8168202.stm|title=BBC NEWS – Middle East – Iranian vice-president 'sacked'}}</ref> През 2016 г., Хаменеи нарежда на [[Махмуд Ахмадинеджад]], бившият му съюзник, с когото отношенията му са обтегнати след като Ахмадинеджад обвинява сина на Хаменеи – Моджтаба Хаменеи в присвояване от държавната хазна, да не се кандидатира за президент отново.<ref>[https://english.alarabiya.net/articles/2012/01/15/188461.html english.alarabiya.net]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2016/09/mahmoud-ahmadinejad-khamenei-candidacy-letter.html | заглавие = Khamenei puts stop to Ahmadinejad's return | издател = al-monitor.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.irishtimes.com/news/world/middle-east/iran-s-ayatollah-khamenei-blocks-ahmadinejad-s-comeback-1.2807835 | заглавие = Iran’s Ayatollah Khamenei blocks Ahmadinejad’s comeback | издател = irishtimes.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/world/iran-blog/2016/sep/28/ahmadinejad-blocked-running-iran-presidential-elections-ali-khamenei | заглавие = Ahmadinejad blocked from running in Iran presidential elections {{!}} Iran {{!}} The Guardian | издател = theguardian.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.aawsat.com/2016/09/article55359128/ahmadinejad-prohibited-run-presidential-elections-based-khameneis-orders | заглавие = Ahmadinejad Prohibited to Run for President...based on Khamenei’s Orders - ASHARQ AL-AWSAT English Archive | издател = english.aawsat.com | достъп_дата = 21 март 2022 | архив_дата = 2016-09-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160928154055/http://english.aawsat.com/2016/09/article55359128/ahmadinejad-prohibited-run-presidential-elections-based-khameneis-orders }}</ref><ref>[http://english.alarabiya.net/en/2016/09/26/Ahmadinejad-told-stay-out-of-election.html english.alarabiya.net]</ref> През годините има няколко големи протеста по време на управлението на Хаменеи, включително студентски протести през юли 1999 г., 2009 г. за президентските избори, когато протестиращите скандират „Смърт на диктатора“,<ref>{{cite web|title=Khamenei was the victim of an attempted assassination|url=http://www.linkday.ir/گزارشی-از-ماجرای-ترور-6-تیر-1360.html|work=LinkDay|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2016-10-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161011225034/http://www.linkday.ir/گزارشی-از-ماجرای-ترور-6-تیر-1360.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.nytimes.com/2009/12/28/world/middleeast/28iran.html|title=Police Are Said to Have Killed 10 in Iran Protests|date=28 декември 2009|work=The New York Times}}</ref> както и иранските протести от 2011 г. Али Хаменеи става жертва на опит за убийство през юни 1981 г., който парализира дясната му ръка.<ref>{{cite news|url=http://www.newsweek.com/2007/04/05/reign-of-the-melted-ones.html |title=How Khamenei Keeps Control|work=Newsweek|author=Maziar Bahari|date=6 април 2007|accessdate=29 септември 2010|archiveurl= https://web.archive.org/web/20101025013022/http://www.newsweek.com/2007/04/05/reign-of-the-melted-ones.html|archivedate=25 октомври 2010|deadurl=no}}</ref> Според официалния си сайт, Хаменеи е арестуван шест пъти, преди да бъде изпратен в изгнание в продължение на три години, по време на царуването на Мохамед Реза Пахлави.<ref>{{cite web|url=http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=57&Itemid=20 |title=Khamenei.ir |work=Khamenei.ir |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131112211620/http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=781&Itemid=4 |archivedate=12 ноември 2013 |df=dmy }}</ref> == Ранен живот == [[Файл:Childhood photo of Seyed Ali Khamenei.jpg|upright|мини|ляво|Али Хаменеи като дете.]] Хаменеи твърди, че притежава титлата на Сеид, което означава, според него, пряк произход от [[Мохамед]]. Някои от неговите предци са от Тафреш и се местят близо до [[Табриз]].<ref>{{cite web|url=http://anaj.ir/News/15322/6-مرداد،-سالروزسفر-تاریخی-رهبر-معظم-انقلاب-به-شهرخامنه/|title=6 مرداد، سالروزسفر تاریخی رهبر معظم انقلاب به رشت|author=Anaj News|език=fa|достъп_дата=2016-12-07|архив_дата=2015-07-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150729031158/http://www.anaj.ir/News/15322/6-مرداد،-سالروزسفر-تاریخی-رهبر-معظم-انقلاب-به-شهرخامنه/}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.shia-online.ir/article.asp?id=17262&cat=1|title=Shia-Online.ir – شیعه آنلاین – نگاهی اجمالی به شجره نامه آیت الله خامنه ای|work=shia-online.ir|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2014-01-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140102191131/http://www.shia-online.ir/article.asp?id=17262&cat=1}}</ref> Хаменеи е вторият от осем деца, като двама от братята му също са духовници. По-малкият му брат Хади Хаменеи, е известен редактор на вестник и духовник.<ref>Robin Wright, ''The Last Great Revolution: Turmoil and Transformation in Iran'', Alfred A. Knopf, 2000</ref> Хаменеи е етнически ирански азер.<ref>Encyclopedia of the Peoples of Africa and the Middle East – Facts on File, Incorporated, 2009, p.79</ref><ref>{{cite web|url=http://www.worlddialogue.org/content.php?id=150 |title=Iran and the Caucasus: The Triumph of Pragmatism over Ideology – Centre for World Dialogue |publisher=Worlddialogue.org |accessdate=1 януари 2014 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130927184152/http://www.worlddialogue.org/content.php?id=150 |archivedate=27 септември 2013 |df=dmy }}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=26910|title=Azeris unhappy at being the butt of national jokes|publisher=UN Office for the Coordination of Humanitarian Affairs|agency=IRIN|date=25 май 2006|accessdate=19 юни 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20070814165654/http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=26910|archivedate=2007-08-14}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/FI28Ak01.html|title=Iran at sea over Azerbaijan|work=Asia Times Online|date=28 септември 2004|accessdate=19 юни 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090618084536/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/FI28Ak01.html|archivedate=18 юни 2009|deadurl=no|архив_дата=2011-06-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110628183233/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/FI28Ak01.html}} Indeed, Iran's leader Ali Khamenei is an ethnic Azeri and so is Rahim Safavi, the overall commander of the Islamic Revolutionary Guards Corps (IRGC) and the most important military-security official in the country.</ref> Хаменеи е завършил мюсюлманско училище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.leader.ir/en/biography | заглавие = Biography | издател = leader.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> След това отива в [[Наджаф]] през 1957 г.<ref name=chamber>{{cite web|url=http://www.iranchamber.com/history/akhamenei/ali_khamenei.php|title=Historic Personalities of Iran: Seyed Ali Khamenei|publisher=Iran Chamber|accessdate=19 юни 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090611073402/http://www.iranchamber.com//history//akhamenei//ali_khamenei.php| archivedate=11 юни 2009 |deadurl=no}}</ref> След кратък престой, напуска и се мести в [[Машхад]], и през 1958 г. се установява в Ком. Хаменеи присъства на лекциите на аятолах Рухолах Хомейни. По-късно участва в ислямските дейности през 1963 г., които водят до ареста му в Южен [[Хорасан]]. Малко след това е освободен и се отново преподава в религиозни училища и джамии. Според официалната му биография, Хаменеи прекарва „таен живот“ в Техеран (1966 – 1967), след което е арестуван от полицията и хвърлен в затвора. Жени се за Коджасте Багерзаде през 1964 г.<ref name=khojaste>[http://www.rferl.org/content/interview_surfaces_with_wife_of_iran_supreme_leader_khamenei/24349114.html rferl.org: „Rare Interview Surfaces With The Wife of Iran's Supreme Leader“], 4 Oct 2011</ref> Заедно те имат четирима сина и две дъщери. Хаменеи владее [[арабски език]], в допълнение към родните си [[Персийски език|персийски]] и [[Азербайджански език|азербайджански]].<ref>{{cite web|url=http://irannegah.com/Video.aspx?id=434|title=Khamenei sermon in Arabic|publisher=Irannegah.com|accessdate=19 юни 2009|archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618155048/http://irannegah.com/Video.aspx?id=434|archivedate=18 юни 2009| deadurl=no}}</ref> Превежда няколко книги на персийски от арабски, включително произведения на известния египетски теоретик Саид Кутб. Говори [[азербайджански език]], родният език на баща си.<ref>{{cite web|url=http://irannegah.com/Video.aspx?id=423|title=Khamenei speaking Azeri about poetry|publisher=Irannegah|accessdate =19 юни 2009}}</ref> Подобно на много други политически активни духовници по времето, Хаменеи е далеч по-ангажирани с политиката, отколкото с религиозна дейност. == Кариера == === Президент === [[Файл:Ali Khamenei in Iranian Revolution protests.jpg|мини|Хаменеи на протест по време на [[иранската революция]] в [[Машхад]].]] Али Хаменеи е ключова фигура в иранската революция и близък довереник на Рухолах Хомейни. Хомейни назначава Хаменеи за имам на петъчните молитви в Техеран през 1979 г., след като принуждава Хосейн Али Монтазери да подаде оставка. Служи за кратко като заместник-министър на отбраната и като ръководител на Ислямската революционна гвардия. През юни 1981 г. оцелява при опит за убийство от страна на муджахедините-е Халк, когато бомба, скрита в магнетофон по време на пресконференция избухва до него. Това обаче, парализира дясната му ръка завинаги.<ref name=vn>"[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/12/07/AR2007120701614_pf.html Meet 'The Decider' of Tehran. It's Not the Hothead You Expect]", Nasr, Vali, commentary article, Outlook section, ''[[The Washington Post]]'', 9 декември 2007, page B01, Посетен на 9 декември 2007</ref> През 1981 г., след убийството на [[Мохамед Али Раджай]], Хаменеи е избран за президент на Иран с 97% на президентските избори от октомври 1981 г., в които само четирима кандидати са одобрени от Съвета на настойниците. Хаменеи става първият духовник на поста. Рухолах Хомейни първоначално иска да държи настрана духовниците от президентството, но по-късно променя мнението си. Хаменеи е преизбран на президентските избори от 1985 г., където само трима кандидати са одобрени от Съвета, получавайки 87% от гласовете. Единствените ирански президентски избори, които са с по-малко кандидати, са проведени през 1989 г., когато само двама участват, и Рафсанджани лесно печели 96% от гласовете. [[Файл:Ali Khamenei is shaking hand with his left hand.jpg|200px|мини|ляво|Али Хаменеи се ръкува с лявата си ръка, след опита за убийство.]] В президентското си встъпително слово Хаменеи заявява, че ще премахне „отклонението, либерализма, и американско-повлияните левичари“.<ref name="Sadjad">{{cite web|url=http://www.carnegieendowment.org/files/sadjadpour_iran_final2.pdf|format=PDF|title=Reading Khamenei by Karim Sadjadpour|publisher=carnegieendowment.org|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2011-05-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110506210735/http://www.carnegieendowment.org/files/sadjadpour_iran_final2.pdf}}</ref> На енергичната опозиция на правителството, включително и ненасилствени и насилствени протести, убийства, партизанска дейност и въстания, е отговорено с държавна репресия и терор в началото на 1980 г., както преди, така и по време на председателството на Хаменеи. Хиляди членове на бунтовнически групи са убити, често от революционни съдилища.<ref>{{cite web|url=http://www.iranchamber.com/history/islamic_revolution/revolution_and_iran_after1979_4.php|title=History of Iran: Iran after the victory of 1979's Revolution|publisher=Iran Chamber|accessdate=19 юни 2009}}</ref> Хаменеи помага в ръководенето на страната по време на войната между [[Ирано-иракска война|Иран и Ирак]] през 1980 г., и развива тесни връзки с Революционната гвардия. Като президент има репутацията на дълбоко интересуващ се от армията, бюджета и административните подробности. След като иракската армия е изгонена от Иран през 1982 г., Хаменеи се превръща в един от основните противници на решението на Хомейни да контраатакува Ирак. Становището си Хаменеи споделя с премиера [[Мир Хосеин Мусави]].<ref name=OPIraqIran>{{Cite book|last=Karsh|first=Efraim|authorlink=Efraim Karsh|title=The Iran-Iraq War 1980 – 1988|url=https://archive.org/details/iraniraqwar00kars|publisher=Osprey Publishing|year=2002|location=Oxford|page=[https://archive.org/details/iraniraqwar00kars/page/41 41]|isbn=1-84176-371-3}}</ref> На 10 април 1997 г., във връзка с убийството на Миконос в ресторант, германският съд издава международна заповед за арест на иранския министър на разузнаването Ходжат ал Ислам Али Фалахиян,<ref>{{cite web|url=http://www.haaretz.com/hasen/spages/911622.html|title=Israel fails to prevent Germany freeing Iranian|author=Yossi Melman|work=Haaretz|date=11 октомври 2007|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2009-04-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090401091011/http://haaretz.com/hasen/spages/911622.html}}</ref> след като заявява, че убийството е било наредено от него със знанието на Хаменеи и Рафсанджани.<ref>{{cite news|url=http://www.spiegel.de/international/0,1518,476369,00.html|title=The End of the Dispensable Iranian|author=Roya Hakakian |work=[[Der Spiegel]]|date=4 октомври 2007|accessdate=31 януари 2009}}</ref> Иранските официални лица, обаче категорично отричат участието си. Тогава говорителят на иранския парламент Али Акбар Натех-Нури отхвърля решението като политическо невярно и необосновано. Решението води до дипломатическа криза между правителствата на Иран и няколко европейски страни, което продължава до ноември 1997 г.<ref name=cnn97>{{cite news|title=German court implicates Iran leaders in '92 killings|url=http://edition.cnn.com/WORLD/9704/10/germany.iran/|accessdate=26 януари 2013|publisher=CNN|date=10 април 1997}}</ref> Дараби и Раел са освободени от затвора на 10 декември 2007 г. и депортирани обратно в родните си страни.<ref>{{Citation |title=Germany Deports Iranian jailed for 1992 murders |url=http://afp.google.com/article/ALeqM5h9W4be39jKC2qUnAvPByF2rZZmkA |accessdate=2016-11-05 |archivedate=2012-03-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120306054342/http://afp.google.com/article/ALeqM5h9W4be39jKC2qUnAvPByF2rZZmkA }}</ref><ref>{{cite news|title=Iran: Terrorist Freed In Germany Is Welcomed By Tehran|url=http://www.eurasianet.org/departments/insight/articles/pp121507a.shtml|accessdate=21 юни 2013|newspaper=Eurasia Net|date=14 декември 2007}}</ref> === Върховен водач === [[Файл:Matteo Renzi, meeting Ali Khamenei in Tehran (1).jpg|мини|Хаменеи с президента на Иран [[Хасан Рухани]] и италианският министър-председател [[Матео Ренци]], 12 април 2016 г.]] Али Хаменеи наследява Рухолах Хомейни, лидер на иранската революция. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е 49-годишна възраст. Първоначално съвет от трима членове Али Мешкини, Мусави Ардебили и Хаменеи са предложени за лидерство. Али Хаменеи е избран за лидер от 60 членове от присъстващите 74 членове.<ref>{{cite web | url=http://www.hashemirafsanjani.ir/content/چرا-آیت-الله-خامنه-ای-وصیت-امام-را-خواند؟-پیشنهاد-رهبری-آیت-الله-گلپایگانی-از-سوی-جامعه-مدرس | title=چرا آیت الله خامنه ای وصیت امام را خواند؟/ پیشنهاد رهبری آیت الله گلپایگانی از سوی جامعه مدرسین | author=Akbar Hashemi Rafsanjani | date=4 юни 1989 | work=بازسازی و سازندگی | език=fa | достъп_дата=2016-12-07 | архив_дата=2013-06-20 | архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130620012317/http://www.hashemirafsanjani.ir/content/چرا-آیت-الله-خامنه-ای-وصیت-امام-را-خواند؟-پیشنهاد-رهبری-آیت-الله-گلپایگانی-از-سوی-جامعه-مدرس }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.khobreganrahbari.com/modules.php?name=News&file=article&sid=76 | title = خبرگان رهبری – رييس مجمع تشخيص مصلحت نظام: از مهمترين پيشرفت‌هاي واقعي انقلاب اسلامي، تأسيس سازماني براي ولايت فقيه بود&#91;ايلنا&#93; | publisher = Khobreganrahbari.com | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2012-02-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120206014905/http://www.khobreganrahbari.com/modules.php?name=News&file=article&sid=76 }}</ref><ref>{{cite web | title = هاشمي رفسنجاني: در سال 68 مهمترين مخالفت با رهبري يك فرد را، خود مقام معظم رهبري داشتند | url = http://www.iran57.com/Rafsanjani%20T%20dar%20sal%2068%20mokhalef%20rahbarie%20fardi%27%20Ilna%2016%20Azar%201385.doc | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2009-03-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090326084140/http://www.iran57.com/Rafsanjani%20T%20dar%20sal%2068%20mokhalef%20rahbarie%20fardi%27%20Ilna%2016%20Azar%201385.doc }}</ref> Тъй Хаменеи не е „Маря“ по времето, което е необходимо по иранската конституция, той е обявен за временен върховен водач. По-късно конституцията е изменена и Събранието на експертите се събира отново на 6 август 1989 г., за да препотвърди Хаменеи с 60 гласа от 64.<ref>{{cite web | url=http://www.hashemirafsanjani.ir/content/رأی-گیری-مجدد-خبرگان-رهبری-برای-انتخاب-آیت‌الله-خامنه‌ای-خواست-جنتی-از-هاشمی-درباره-محتشمی-پ | title=رأی گیری مجدد خبرگان رهبری برای انتخاب آیت‌الله خامنه‌ای/ خواست جنتی از هاشمی درباره محتشمی پور | author=Akbar Hashemi Rafsanjani | date=6 август 1989 | work=بازسازی و سازندگی | език=fa | достъп_дата=2016-12-07 | архив_дата=2013-06-20 | архив_уеб_адрес=https://archive.is/20130620012315/http://www.hashemirafsanjani.ir/content/رأی-گیری-مجدد-خبرگان-رهبری-برای-انتخاب-آیت‌الله-خامنه‌ای-خواست-جنتی-از-هاشمی-درباره-محتشمی-پ }}</ref> Концепцията, че владетеля на земята трябва да бъде ислямски юрист служещ като „пазител“, е разработена от аятолах Рухолах Хомейни. В този вид теократично „настойничестко“ лидерство, не е политическо законосъобразно решение, докато не е одобрено. ==== Политическа философия ==== Ерата на Хаменеи като лидер е различна от тази на предшественика му Хомейни. Той продължава политиката на Хомейни на „балансиране на една група срещу друга, като се уверява, че нито една няма твърде много власт“. Според Вали Наср, той е донася много от правомощията на президентството с него в кабинета, превръщайки го във „всемогъщ надзирател на политическата сцена на Иран“. Длъжностни лица под управлението на Хаменеи влияят различно, а понякога и с противоречия; институции в страната, в това число „парламента, президентството, съдебната система, гвардейците на ислямската революция, военните, разузнавателните служби, полицейските управления, духовният елит, молитвени лидери в петък и голяма част от медиите“, както и различни „неправителствени фондации, организации, съвети, семинарии и бизнес групи“. Хаменеи издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран.<ref name="Middle East Eye"/><ref name="al-monitor.com"/><ref name="en.iranwire.com"/><ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-missiles-idUSBREA4E11V20140516|title=Exclusive: Iran pursues ballistic missile work, complicating nuclear talks|author=Louis Charbonneau and Parisa Hafezi|date=16 май 2014|work=Reuters}}</ref> Редовно се среща с президента, членове на кабинета, ръководителя и служители на съдебната власт, парламентаристи и им казва какво да правят.<ref name="www.presstv.com"/><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.khamenei.ir/news/609/Leader-Meets-President-Cabinet-Members | заглавие = Leader Meets President, Cabinet Members - Khamenei.ir | издател = english.khamenei.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.leader.ir/en/content/12197/Supreme-Leader-Meets-with-President-Rouhani-and-Cabinet-Members | заглавие = Supreme Leader Meets with President Rouhani and Cabinet Members | издател = leader.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.khamenei.ir/news/2101/Leader-meets-with-President-and-Cabinet-members | заглавие = Leader meets with President and Cabinet members - Khamenei.ir | издател = english.khamenei.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.khamenei.ir/news/3976/Ayatollah-Khamenei-Judiciary-Should-Pursue-Violated-Rights-of | заглавие = Ayatollah Khamenei: Judiciary Should Pursue Violated Rights of Iranian Nation at the International Level - Khamenei.ir | издател = english.khamenei.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://indianexpress.com/article/world/world-news/iran-leader-ayatollah-ali-khamenei-warns-of-western-schemes-as-new-mps-meet-2823307/ | заглавие = Iran’s leader Khamenei warns of Western ‘schemes’ as new MPs meet {{!}} World News,The Indian Express | издател = indianexpress.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> Също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента.<ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8168202.stm|title=BBC NEWS – Middle East – Iranian vice-president 'sacked'}}</ref> Среща се с чуждестранни високопоставени лица, но не пътува в чужбина. Ако някой иска да го види, трябва да дойде в Иран. === Спорове за статута Велик аятолах === Статута му на „Маря“ е спорен.<ref name=globalsecurity>{{cite web | author = John Pike | url = http://www.globalsecurity.org/military/world/iran/khamenei.htm | title = Ayatollah Hojjat-ul-Islam Ali Khamenei | publisher = Globalsecurity.org | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090714231015/http://www.globalsecurity.org/military/world/iran/khamenei.htm| archivedate=14 юли 2009 | deadurl= no}}</ref> През 1994 г., след смъртта на великия аятолах Мохамед Али Араки, Дружеството на Ком обявява Али Хаменеи за нов „Маря“. Въпреки това, четирима от дисидентските велики аятоласи на Иран отказват да признаят Хаменеи като „Маря“. Аятолах Мохамед Ширази, който е под домашен арест по време на неговото противопоставяне на Рухолах Хомейни, не приема аятолах Али Хаменеи като „Маря“. Според „правата на човека в Иран“ (2001 г.), Ширази е „възмутен“ над признаването на Хаменеи като лидер. === Фетва срещу ядрените оръжия === Хаменеи издава фетва, че производството, натрупването и употребата на ядрени оръжия е забранено по силата на исляма.<ref name="AT">{{cite web | url = http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/HC17Ak02.html | title = An Iran option the US prefers to ignore | date = 17 март 2006 | work = [[Asia Times]] | достъп_дата = 2016-11-05 | архив_дата = 2012-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120613220534/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/HC17Ak02.html }}</ref> Ядрената програма на Иран е обект на международен дебат в продължение на десетилетия. Иранското правителство твърди, че целта на ядреното му развитие е за производство на [[електроенергия]], докато експерти смятат, че Иран е в техническо състояние да обогатява уран за производството на бомба в рамките на няколко месеца.<ref>{{cite news|title=Q&A: Iran nuclear issue|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11709428|accessdate=28 май 2015|work=[[BBC News]]|date=11 ноември 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20101114015229/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11709428|archivedate=14 ноември 2010}}</ref> В края на 2015 г. [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]] разкрива, че Хаменеи е смятал да използва оръжия за масово унищожение по време на ирано-иракската война.<ref name="www.reuters.com">[http://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-rafsanjani-idUSKCN0SN0E720151029 www.reuters.com]</ref><ref name="www.i24news.tv">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.i24news.tv/en/news/international/middle-east/90695-151029-iran-has-always-had-a-covert-nuclear-weapons-program-rafsanjani | заглавие = i24NEWS | издател = i24news.tv | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref name="www.ibtimes.co.uk">[http://www.ibtimes.co.uk/pakistan-sold-nuke-technology-iran-1980s-says-former-president-rafsanjani-1526403 www.ibtimes.co.uk]</ref> Фетвата е цитирана в официално изявление от страна на иранското правителство по време на срещата през август 2005 г. на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във [[Виена]].<ref name="IAEA">{{cite web | url = http://www.mathaba.net/news/?x=302258 | title = Iran, holder of peaceful nuclear fuel cycle technology | date = 25 август 2005 | publisher = Mathaba.net, IRNA | accessdate = 13 август 2013 | архив_дата = 2013-08-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130810154009/http://www.mathaba.net/news/?x=302258 }}</ref> Тя е широко обсъждана от международни представители и по-конкретно, призната от администрацията на САЩ. Съмненията са подадени от някои експерти от САЩ и Израел, свързани с нейната автентичност, въздействието ѝ, и очевидно религиозния характер.<ref>{{cite web|url=http://www.usatoday.com/story/news/world/2013/10/04/iran-fatwa-nuclear-weapons/2922517|title=Iran says nuclear fatwa exists; others don't buy it|date=4 октомври 2013|publisher=USAToday|accessdate=31 януари 2015}}</ref><ref name=Kessler-7-4-15>{{cite news|last1=Kessler|first1=Glenn|title=Fact Checker Did Iran’s supreme leader issue a fatwa against the development of nuclear weapons?|url=http://www.washingtonpost.com/blogs/fact-checker/wp/2013/11/27/did-irans-supreme-leader-issue-a-fatwa-against-the-development-of-nuclear-weapons/|accessdate=7 април 2015|agency=Washington Post|date=27 ноември 2013}}</ref> Фетвата идва след края на периода, когато бившият президент Рафсанджани признава, че ядрената алтернатива е ползвана от [[Пакистан]].<ref name="www.reuters.com"/><ref name="www.i24news.tv"/><ref name="www.ibtimes.co.uk"/><ref>{{cite web|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Iran/Rafsanjani-revelation-on-Iran-drive-for-nuclear-bomb-eludes-alleged-Khamenei-fatwa-430657|title=Rafsanjani revelation on Iran drive for nuclear bomb eludes alleged Khamenei fatwa|date=1 ноември 2015|publisher=Jerusalem Post|accessdate=4 ноември 2015}}</ref> Иранският официален уебсайт за информация относно ядрената програма съдържа многобройни случаи на публични изявления на Хаменеи, където той изразява несъгласието си с осъществяването и развитието на ядрените оръжия в морални, религиозни и ислямски юридически термини.<ref>{{cite web|url=http://nuclearenergy.ir/legal-aspects/|title=Legal Aspects–Fatwa against Nuclear Weapons|publisher=nuclearenergy.ir|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2015-07-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150711211807/http://nuclearenergy.ir/legal-aspects/#Fatwa_against_Nuclear_Weapons}}</ref> Khamenei's official website specifically cites a 2010 version<ref>{{cite web|url=http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=1287&Itemid=16 |title=Supreme Leader's Message to International Conference on Nuclear Disarmament |date=17 април 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131112211620/http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=781&Itemid=4 |archivedate=12 ноември 2013 |df=dmy }}</ref> Официалния сайт на Хаменеи конкретно цитира версия от 2010 г., където тези твърдения са в раздела за фетва на фарси, като фетва за „Забрана на оръжията за масово унищожение“.<ref>{{cite web|url=http://farsi.khamenei.ir/treatise-content?id=228#2790|title=حرمت سلاح کشتار جمعی|publisher=Official Website of Ayatollah Khamenei–Fatwas Section|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2018-06-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180612142926/http://farsi.khamenei.ir/treatise-content?id=228#2790}}</ref> През юли 2016 г. германското разузнаване твърди, че Иран се опитва да купи незаконна ядрена технология.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.newsweek.com/german-intelligence-iran-attempted-buy-illegal-nuclear-technology-478770 | заглавие = German Intelligence: Iran Has Attempted to Buy Illegal Nuclear Technology After 2015 Deal | издател = newsweek.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ft.com/cms/s/0/9739d5c0-4449-11e6-9b66-0712b3873ae1.html | заглавие = Subscribe to read {{!}} Financial Times | издател = ft.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> === Отношения с медиите === През 2000 г. е регистриран от Комитета за защита на журналистите като „един от десетте най-големи врагове на пресата и свободата на изразяване“.<ref>[http://cpj.org/reports/2000/05/enemies-00.php Spotlight on Press Tyrants: CPJ Names Ten Worst Enemies of the Press]. CPJ, 3 май 2000. Посетен на 24 септември 2009.</ref> Опозиционните журналисти Ахмад Зейдабади, Мохсен Сазегара, Мохамед Нуризад и Акбар Ганджи са арестувани и разследвани за публикуване на критични статии, съдържащи недоказани обвинения срещу политиките на Хаменеи като лидер и някои организации.<ref>{{cite web |url=http://www.advarnews.biz/organization/11035.aspx |title=ادوار نيوز&#124;شکنجه دکتر زیدآبادی غیرقابل انکار است/ توضیحات ادوارنیوز در مورد گزارش کذب صداوسیما |publisher=Advarnews.biz |accessdate=21 август 2010 |архив_дата=2010-05-31 |архив_уеб_адрес=https://archive.today/20100531233049/http://www.advarnews.biz/organization/11035.aspx }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/persian/iran/2010/07/100716_l38_iran89_amnestyinternational_reporter.shtml |title=BBC فارسی – ايران – 'محروم کردن زندانی از درمان پزشکی، شکنجه است' |publisher=BBC |accessdate=21 август 2010| archiveurl= https://web.archive.org/web/20100725023621/http://www.bbc.co.uk/persian/iran/2010/07/100716_l38_iran89_amnestyinternational_reporter.shtml| archivedate=25 юли 2010 | deadurl= no}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.iranhrdc.org/httpdocs/Persian/pdfs/Reports/covertterror/statements/Farsi/Statement%20of%20Mohsen%20Sazegara%20-%20FA.pdf |title=Iran Human Rights Documentation Center |publisher=Iranhrdc.org |date=26 декември 2013 |accessdate=1 януари 2014 |архив_дата=2010-09-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100902195256/http://www.iranhrdc.org/httpdocs/Persian/pdfs/Reports/covertterror/statements/Farsi/Statement%20of%20Mohsen%20Sazegara%20-%20FA.pdf }}</ref><ref>{{cite web|author=Copyright: gooya.com 2010 |url=http://news.gooya.com/politics/archives/038152.php |title=gooya news:: politics: شکنجه اکبر گنجی در بیمارستان، گزارش سازمان عفو بین الملل |publisher=News.gooya.com |accessdate=21 август 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/1958144.stm|title=BBC News – MIDDLE EAST – Iran journalist jailed for 23 months|work=bbc.co.uk}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.mowjcamp.com/article/id/50953 |title=0009.ws &#124; Free Website Hosting with PHP |publisher=Mowjcamp.com |accessdate=21 август 2010 |архив_дата=2010-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100407130015/http://www.mowjcamp.com/article/id/50953 }}</ref> Според закона за печата на Иран „разпространяване на слухове и лъжи и изкривяване на думите на другите“ не е позволено.<ref name="Iran's Press Law">{{cite web|url=http://info.irna.ir/data/html/matbooat.htm|title=Iran's Press Law|accessdate=1 юли 2016|архив_дата=2014-02-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140209233037/http://info.irna.ir/data/html/matbooat.htm}}</ref> Също така според закона, „разпространение на клевети срещу длъжностни лица, институции, организации и физически и юридически лица в страната, дори и с помощта на изображения или карикатури“ не е позволено. Сред противоречивите му действия са отхвърляне на законопроект, представен от иранския парламент през 2000 г., който има за цел да реформира закона за медиите на страната и лишаването от права на хиляди парламентарни кандидати за изборите през 2004 г. === Протести от 2009 г. === [[Файл:Khamenei meeting Assembly of Experts members 06.jpg|ляво|мини|Хаменеи и бившият президент, [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]].]] В средата на август 2009 г., група от неназовани бивши реформаторски законодатели обжалва пред събранието на експертите – конституционния орган, натоварен с избирането и премахването на лидера да се разследва квалификацията на Али Хаменеи.<ref name="AP15082009">[http://fr.jpost.com/servlet/Satellite?pagename=JPost/JPArticle/ShowFull&cid=1249418608677 'Investigate if Khamenei fit to rule'] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120205131012/http://fr.jpost.com/servlet/Satellite?pagename=JPost/JPArticle/ShowFull&cid=1249418608677 |date=2012-02-05 }} Associated Press, 15 август 2009. Посетен на 24 септември 2009.</ref> Седмица по-късно друго анонимно писмо „нарича лидера на Иран диктатор и зове за премахването му“, този път от група ирански духовници.<ref name="NYT17082009">Robert F. Worth and Nazila Fathi, [http://www.nytimes.com/2009/08/17/world/middleeast/17iran.html?_r=1&ref=middleeast "Clerics' Call for Removal Challenges Iran Leader"], ''New York Times'', 16 август 2009</ref> Писмата са наречени удар за Хаменеи като неговия „статут на неутрален арбитър и ислямска мутра“, и „безпрецедентно предизвикателство за най-влиятелния човек в страната“. „The New York Times“ съобщава че, фразата „Смърт за Хаменеи“ е започнала да се появява по графити в Техеран, една фраза, която е била почти немислимо да бъде казана преди. Писмото е адресирано до началника на Съвета на експертите, аятолах Али Акбар Хашеми Рафсанджани, „мощен бивш президент“, който поставя под въпрос резултатите от изборите. Според „Асошиейтед Прес“, малко вероятно е исканията на писмото да бъдат изпълнени, след като „две трети от 86-членния състав се считат за силни привърженици на Хаменеи и ще се противопоставят на всяко разследване за него“. Според „The ​​New York Times“, 11-страници анонимно писмо от група ирански духовници излиза на 15 август и „нарича лидера на Иран диктатор и призовава за отстраняването му“.<ref name="NYT17082009" /><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/persian/iran/2009/08/090817_si_khamenei_khebregan.shtml |title=BBC فارسی – ايران – گزارش نیویورک تایمز از 'درخواست گروهی از روحانیون برای عزل رهبر' |publisher=BBC |accessdate=21 август 2010}}</ref> Още според вестника, „виден ирански духовник и бивш депутат заявява в неделя, че е разговарял с някои от авторите и не се съмнява, че писмото е истинско“. === Отношения с Ахмадинеджад === В началото на своето президентство, Ахмадинеджад понякога е описван като „радващ се на пълната подкрепа“ на върховния лидер Али Хаменеи, и дори като негово „протеже“.<ref name="nyt-favor">{{cite news|last=Fathi |first=Nazila |url=http://www.nytimes.com/2008/01/07/world/africa/07iht-tehran.4.9063096.html |title=Ahmadinejad loses favor with Khamenei, Iran's top leader |work=The New York Times |date=7 януари 2008 |accessdate=18 юни 2011| archiveurl= https://web.archive.org/web/20110629111911/http://www.nytimes.com/2008/01/07/world/africa/07iht-tehran.4.9063096.html| archivedate=29 юни 2011 | deadurl= no}}</ref> При втстъпването в длъжност на Ахмадинеджад през 2005 г. Върховният лидер позволява Ахмадинеджад да целуне ръката му и бузите, като нарича това „знак на близост и лоялност“,<ref>[http://www.chinadaily.com.cn/world/2009-08/04/content_8513716.htm Ahmadinejad gets key endorsement as Iran president], ''China Daily'', 4 август 2009</ref> а след изборите през 2009 г. напълно одобрява Ахмадинеджад срещу протестиращите.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/5576925/Ayatollah-Ali-Khamenei-backs-Mahmoud-Ahmadinejad-in-address-at-Friday-prayers.html Ayatollah Ali Khamenei backs Mahmoud Ahmadinejad in address at Friday prayers], ''The Telegraph'', Damien McElroy, 19 юни 2009</ref> Въпреки това, най-рано през януари 2008 г. се проявяват признаци на несъгласие между двамата, относно вътрешната политика, и от периода на 2010 – 2011 г. няколко източника разкриват за „растящ разрив“ между тях.<ref name=rift>{{cite news|author=Saeed Kamali Dehghan |url=http://www.guardian.co.uk/world/2011/may/05/ahmadinejad-allies-charged-with-sorcery |title=Ahmadinejad allies charged with sorcery |work=The Guardian |date=5 май 2011|accessdate=18 юни 2011 |location=London| archiveurl= https://web.archive.org/web/20110510144655/http://www.guardian.co.uk/world/2011/may/05/ahmadinejad-allies-charged-with-sorcery| archivedate=10 май 2011| deadurl= no}}</ref> Несъгласието е описано като центриране на [[Есфандияр Рахим Машей]], топ съветник и близък довереник<ref name="washpost">[http://www.stalbertgazette.com/article/GB/20110420/CP01/304209937/-1/sag0806/iranian-lawmakers-warn-ahmadinejad-to-back-intelligence-chief-as&template=cpArt Iranian lawmakers warn Ahmadinejad to accept intelligence chief as political feud deepens], ''The Associated Press'', 20 април 2011</ref> на Ахмадинеджад и противник на „по-голямо участие на духовници в политиката“. През април 2011 г. министър Гейдар Мослехи подава оставка, след като е помолен от Ахмадинеджад, но е възстановен от върховния лидер в рамките на часове.<ref name=Abdo>[http://www.huffingtonpost.com/geneive-abdo/clash-over-mashaei-reveal_b_853329.html Clash Over Mashaei Reveals Fissures Within the Iranian Regime], 04/26/11</ref> Ахмадинеджад отказва официално да подкрепи възстановяването на Мослехи и в знак на протест. Действията на Ахмадинеджад водят до гневни публични атаки от духовници, парламентаристи и военни командири, които го обвиняват в пренебрегване на решенията на върховния лидер. Консервативните противници в парламента започват процес по импийчмънт срещу него. На 6 май 2011 г. е съобщено, че на Ахмадинеджад е даден ултиматум да приеме намесата на лидера или да си подаде оставката,<ref>[http://www.theguardian.com/world/2011/may/06/iran-supreme-leader-ahmadinejad-minister Iran's supreme leader tells Ahmadinejad: accept minister or quit], Saeed Kamali Dehghan, ''The Guardian'', 6 май 2011</ref> и на 8 май той „очевидно се примирява“ към възстановяването, като приветства обратно Мослехи на заседание на кабинета.<ref name=autogenerated3>[http://www.washingtonpost.com/world/middle-east/irans-ahmadinejad-affirms-khamenei-decision-tensions-remain/2011/05/08/AFpK82QG_print.html Iran's Ahmadinejad affirms Khamenei decision, tensions remain], Thomas Erdbrink, ''The Washington Post'', 8 май 2011</ref> Събитията са определени като „унижаващи и отслабващи“ Ахмадинеджад, но президентът отрича, че е имало някакъв разрив между двамата, и според „Fars News“, той заявява, че отношенията му с върховния лидер са „като на баща и син“.<ref name=LATimes>[http://articles.latimes.com/2011/may/02/world/la-fg-iran-intelligence-20110502 Spy flap weakens Iranian President Mahmoud Ahmadinejad], ''LA Times'', 2 май 2011</ref> През 2012 г., Али Хаменеи нарежда спиране на парламентарно разследване за неправилно управление на иранската икономика от Ахмадинеджад.<ref>[http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2012/11/2012112119588529396.html ''Iran calls off Ahmadinejad parliament probe.''] ''Al Jazeera'', 21 ноември 2012.</ref> == Вътрешна политика == През 2007 г. Хаменеи иска от правителството да ускори хода на Иран към икономическа приватизация.<ref>{{cite web | url = http://www.payvand.com/news/07/feb/1254.html | title = Iran: Leader calls for acceleration of privatization program | publisher = Payvand.com | accessdate = 19 юни 2009 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090618113704/http://www.payvand.com/news/07/feb/1254.html | archivedate = 18 юни 2009 | deadurl = no | архив_дата = 2018-10-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181003021759/http://www.payvand.com/news/07/feb/1254.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.tehrantimes.com/Description.asp?Da=2/20/2007&Cat=2&Num=019 |заглавие=www.tehrantimes.com |достъп_дата=2016-11-05 |архив_дата=2007-03-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070308200734/http://www.tehrantimes.com/Description.asp?Da=2/20/2007&Cat=2&Num=019 }}</ref> Член 44 от конституцията на страната постановява, че основната инфраструктура на Иран трябва да остане собственост на държавата. Този член е премахнат през 2004 г. [[Файл:Ayatollah Seyyed Ali Khamenei.jpg|мини|дясно|Хаменеи по време на публична реч.]] Освен това, Хаменеи заявява, че вярва в използването на ядрени технологии за граждански цели, защото „нефта и природния газ не може да продължат вечно“.<ref>{{cite web | url = http://www.voanews.com/english/2007-02-18-voa3.cfm | title = Khamenei: Iran's Nuclear Program Important to Nation's Future | publisher = Voice of America | accessdate =19 юни 2009 |archiveurl = https://web.archive.org/web/20081119095350/http://voanews.com/english/2007-02-18-voa3.cfm|archivedate=19 ноември 2008 }}</ref><ref>{{cite news | url = http://www.reuters.com/article/worldNews/idUSBLA82817120070218 | title = Iran says will not halt uranium enrichment &#124; International | agency = Reuters | date =18 февруари 2007 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090619054408/http://www.reuters.com/article/worldNews/idUSBLA82817120070218| archivedate=19 юни 2009 | deadurl= no}}</ref> На 30 април 2008 г., Али Хаменеи подкрепя икономическата политика на президента Ахмадинеджад и заявява, че Западът се бори с повече икономически трудности в сравнение с Иран, с „криза“ разпространявана от САЩ до Европа, а инфлацията е широко разпространен проблем. Иранският лидер твърди, че продължаващата икономическа криза, която е осакатила света е безпрецедентна в последните 60 години. „Тази криза принуди ООН да обяви извънредно положение за недостиг на хранителни продукти по целия свят, но чужди медии са фокусирани върху Иран за да внушат, че настоящото повишаване на цените и инфлацията в страната са резултат от небрежност от страна на иранските управници, което, разбира се не е вярно“. Хаменеи подчертава, че никой няма право да обвинява иранското правителство за икономическите проблеми на Иран. Той също не препоръчва на народа и правителството да избягват разхищение с цел решаване на икономическите проблеми. „Аз ви съветвам да имате на предвид, че тази велика нация никога не я е била страх от икономически санкции“, добавя той.<ref>{{cite news | url = http://in.reuters.com/article/asiaCompanyAndMarkets/idINDAH03115420080430?pageNumber=1&virtualBrandChannel=0 | title = Iran leader defends government handling of economy &#124; Reuters | agency = Reuters | date =30 април 2008 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090621032901/http://in.reuters.com/article/asiaCompanyAndMarkets/idINDAH03115420080430?pageNumber=1&virtualBrandChannel=0| archivedate=21 юни 2009 | deadurl= no}}</ref><ref>{{cite web |url = http://www.middle-east-online.com/english/business/?id=25619 |title = Middle East Online |publisher = Middle East Online |date = 30 април 2008 |accessdate = 19 юни 2009 |archiveurl = https://web.archive.org/web/20090618105603/http://www.middle-east-online.com/english/business/?id=25619 |archivedate = 18 юни 2009 |deadurl = no |архив_дата = 2009-06-18 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090618105603/http://www.middle-east-online.com/english/business/?id=25619 }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.tehrantimes.com/index_View.asp?code=167549 | title = Iranians turn threats into opportunities: Leader | publisher = tehran times | date =1 май 2008 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618111847/http://www.tehrantimes.com/index_View.asp?code=167549| archivedate=18 юни 2009 | deadurl= no}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www2.irna.ir/en/news/view/menu-236/0804304889163444.htm | title = Irna | accessdate = 19 юни 2009 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090618131203/http://www2.irna.ir/en/news/view/menu-236/0804304889163444.htm | archivedate = 18 юни 2009 | deadurl = no | архив_дата = 2009-06-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090618131203/http://www2.irna.ir/en/news/view/menu-236/0804304889163444.htm }}</ref> === Наука и технологии === Али Хаменеи е подкрепя научния прогрес в Иран. Той е един от първите ислямски духовници, който дава възможност за изследане на [[стволови клетки]] и терапевтично [[клониране]].<ref>{{cite news | url = http://www.boston.com/news/world/middleeast/articles/2006/08/22/iran_looks_to_science_as_source_of_pride | title = Iran looks to science as source of pride – The Boston Globe |work=Boston Globe | date =22 август 2006 | accessdate =19 юни 2009 | first=Anne | last=Barnard| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090526091641/http://www.boston.com/news/world/middleeast/articles/2006/08/22/iran_looks_to_science_as_source_of_pride| archivedate=26 май 2009 | deadurl= no}}</ref> През 2004 г. заявява, че напредъкът на страната е зависим от инвестициите в областта на науката и технологиите. Той също така твърди, че прикачването на висок статус на учени в обществото ще помогне на таланти, за да се развива науката и технологиите, като по този начин се гарантира напредък и развитие на страната.<ref>{{cite web | url = http://www.khamenei.ir/EN/News/detail.jsp?id=20041031A | archiveurl = https://web.archive.org/web/20070927225641/http://www.khamenei.ir/EN/News/detail.jsp?id=20041031A | archivedate = 27 септември 2007 | title = Students, Scientific Olympiad Winners Meet the Leader | publisher = The Islamic Revolution Cultural-Research Institute for Preserving and Publishing Works by Ayatollah Seyyed Ali Khamenie | date = 31 октомври 2004 | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2007-09-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070927225641/http://www.khamenei.ir/EN/News/detail.jsp?id=20041031A }}</ref> === Малцинства === Бахайската вяра е най-големото религиозно малцинство в Иран, с около 300 000 души (8 000 000 в целия свят) и официално се счита за опасен култ от иранското правителство. Тя е забранена в Иран и няколко други страни,<ref>{{cite news |url=http://www.cnn.com/2011/11/10/world/meast/iran-bans-bahai-university/index.html |title=Iran bans 'underground university,' brands it 'extremist cult' |author=Tim Hume |publisher=CNN International |date=10 ноември 2011 |accessdate=1 октомври 2013}}</ref> докато други изразяват загриженост за групата. Хаменеи одобрява ново законодателство срещу бахаите в Иран за да намали влиянието им в чужбина.<ref>UN Doc. E/CN.4/1993/41, Commission on Human Rights, 49th session, 28 януари 1993, Final report on the situation of human rights in the Islamic Republic of Iran by the Special Representative of the Commission on Human Rights, Mr. Reynaldo Galindo Pohl, paragraph 310.</ref> Според писмо от председателя на командния щаб на въоръжените сили в Иран, адресирано до Министерството на информацията, Революционната гвардия и полицейските сили, Хаменеи също така нарежда на командния щаб да се наблюдава дейността им и да се събира цялата информация за хората на бахайската вяра. === Права на жените === През юли 2007 г., Хаменеи разкритикува активисти за правата на иранските жени и на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW): „В нашата страна ... някои активистки жени, както и някои хора се опитват да играят с ислямските правила, за да съответстват на международните конвенции, свързани с жените“, заявява той. „Това е грешно“. Хаменеи прави тези коментари два дни, след като правозащитник на иранските жени Деларам Али е осъден на 34 месеца затвор и 10 удара с камшик от съдебната система на Иран.<ref>{{cite web | url = http://www.radiofarda.com/Article/2007/07/04/o1_khamenei-critisiz.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071113051113/http://www.radiofarda.com/Article/2007/07/04/o1_khamenei-critisiz.html | archivedate = 13 ноември 2007 | title = انتقاد رهبر ایران از تلاش برای تغییر قوانین زنان | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2007-11-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071113051113/http://www.radiofarda.com/Article/2007/07/04/o1_khamenei-critisiz.html }}</ref> Иранската съдебна система работи под егидата на върховния лидер и е независима от правителството. Хаменеи е застъпник на ислямската практика на [[Хиджаб]]. Той смята, че хиджаб е насочен към почитане на жените. Към Запада той реагира като посочва че, задължителното откриване в някои западни страни е препятствие, за забулените мюсюлманки, които искат да влязат в университети. Освен това той твърди, че жените на Запад са загубили своята чест като посочва, висок процент на сексуално насилие, както и широкото използване на женска жалба за търговски цели: „В действителност, те са третирани като стока, като още един от своите продукти. Ако ви се налага да погледнете списанията, които са публикувани на Запад, вие ще видите, че те рекламират стока за продажба в непосредствена близост до гола снимка на жена. Можете ли да си представите по-голяма обида за жената? Те [Запада] трябва да отговарят [не исляма]“.<ref>{{cite web | url = http://www.cnsnews.com/ViewCulture.asp?Page=/Culture/archive/200801/CUL20080114a.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080118083034/http://www.cnsnews.com/ViewCulture.asp?Page=/Culture/archive/200801/CUL20080114a.html | archivedate = 18 януари 2008 | title = Iran's Ayatollah: West Abuses Women, Islam Honors Them | first = Terence P | last = Jeffrey | publisher = Cybercast News Service | date = 14 януари 2008 | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2008-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080118083034/http://www.cnsnews.com/ViewCulture.asp?Page=/Culture/archive/200801/CUL20080114a.html }}</ref><ref>{{cite web | url = http://farsi.khamenei.ir/speech-content?id=3416 | title = بیانات در دیدار دانشجویان دانشگاه‌های استان یزد (Address to the Students of Universities in Yazd Province) | publisher = Official Website for Khamenei Speeches and Works | date =3 януари 2008 | accessdate =4 септември 2015}}</ref> Али Хаменеи вярва в половата [[сегрегация]].<ref>{{cite web |url=http://isa-global-dialogue.net/backlash-gender-segregation-in-iranian-universities/ |title=Backlash: Gender Segregation in Iranian Universities |publisher=Isa-global-dialogue.net |accessdate=21 май 2014 |архив_дата=2014-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140301173310/http://isa-global-dialogue.net/backlash-gender-segregation-in-iranian-universities/ }}</ref> Хаменеи твърди, че „днес, [[хомосексуалност]]та е основен проблем в западния свят. Те [западните народи] обаче го игнорират. Но реалността е, че хомосексуалността се е превърнала в сериозно предизвикателство, болка и нерешим проблем за интелектуалците на Запад“.<ref>{{cite web | url = http://www.khamenei.ir/FA/Speech/detail.jsp?id=860413A | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071118164001/http://www.khamenei.ir/FA/Speech/detail.jsp?id=860413A | archivedate = 18 ноември 2007 | title = بيانات رهبر معظم انقلاب اسلامى در ديدار گروه كثيرى از زنان نخبه در آستانهى سالروز ميلاد حضرت زهراى اطهر (سلاماللَّهعليها) | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2007-11-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071118164001/http://www.khamenei.ir/FA/Speech/detail.jsp?id=860413A }}</ref> === Човешки права === Хаменеи призовава правата на човека да са основен принцип в основата на ислямските учения, която предхожда западната загриженост за правата на човека от много векове. Той е нападнат от западните сили, които критикуват Ислямската република за лицемерие казвайки, че тези страни икономически потискат хората в страните от Третия свят и подкрепят деспоти и диктатори. В отговор на Западните оплаквания за нарушения на правата на човека в Иран, той заявява, че американската администрация е извършила много престъпления и следователно не е годна да съди Иран.<ref>{{cite news | url = http://news.bbc.co.uk/hi/spanish/international/newsid_5045000/5045704.stm | title = BBC Mundo &#124; Irán: advertencia con petróleo |publisher=BBC News | accessdate =19 юни 2009 | date=4 юни 2006| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090509012241/http://news.bbc.co.uk/hi/spanish/international/newsid_5045000/5045704.stm| archivedate=9 май 2009 | deadurl= no}}</ref> Иранското правителство редовно е критикувано от Организацията на обединените нации и групи за правата на човека за неговите човешки права. Области на критики включват използването на изтезания, политически затворници, изборен процес на нацията и лошо отношение между сериозност на престъпността и наказание.<ref>[http://www.irib.ir/occasions/Rahbar/human-rights-in-islam.htm Human Rights in Islam], ''[[Islamic Republic of Iran Broadcasting]]'', 31 януари 1997. Посетен на 8 януари 2007.</ref><ref>Ehsan Zarrokh (,Ehsan and Gaeini, M. Rahman). „Iranian Legal System and Human Rights Protection“ The Islamic Law and Law of the Muslim World e-journal, New York law school 3.2 (2009).</ref> На своя уебсайт, Хаменеи пише, че „всяко сдружение с подвеждащата Бахайска вяра трябва да се избягва“.<ref>{{cite web|url=http://www.leader.ir/tree/index.php?catid=38|title=FAQ|work=leader.ir}}</ref> == Външна политика == [[Файл:Ali Khamenei and Vladimir Putin.jpg|мини|Хаменеи се среща с руския президент [[Владимир Путин]], 23 ноември 2015 г.]] === Противопоставяне на американската външна политика === На 4 юни 2006 г., Хаменеи заявява, че Иран би прекъснал енергийните доставки от региона на Персийския залив (около 20% от дневната нужда от петрол в света преминава от Персийския залив през Ормузкия пролив в непосредствена близост до брега на Иран<ref>{{cite web | title = Iran Will Close Strait of Hormuz If Attacked, Fars Reports | publisher = [[LiveLeak]] Liveleak.com | date =7 юли 2008 | url = http://www.liveleak.com/view?i=db7_1215422974 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618090515/http://www.liveleak.com/view?i=db7_1215422974| archivedate=18 юни 2009 | deadurl= no}}</ref>), в случай че страната бъде подложена на нападение от страна на [[САЩ]], настоявайки, че [[Техеран]] няма да се откаже от правото си да произвежда ядрено гориво. На 14 септември 2007 г. аятолах Али Хаменеи прогнозира, че [[Джордж У. Буш]] и американски представители, един ден ще бъдат съдени в международен наказателен съд, за да се подведат в „отговорнист“ за нахлуваването на САЩ в Ирак.<ref>{{cite news | url = http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/09/14/AR2007091400636.html | title = Iran leader: Bush will be tried |work=The Washington Post | date =14 септември 2007 | accessdate =19 юни 2009 | first=Nasser | last=Karimi}}</ref> Той също така обвинява САЩ за „сляп [[тероризъм]]“ след инвазията на Ирак.<ref>{{cite web | url = http://www.liveleak.com/view?i=684_1192340490 | title = Imam Khamenei: US trying to save Israel | publisher = Liveleak.com | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618091026/http://www.liveleak.com/view?i=684_1192340490| archivedate=18 юни 2009 | deadurl= no}}</ref> Той твърди, че САЩ е основната причина за несигурността в Ирак. [[Файл:Ali Khamenei met with Xi Jinping in Tehran 2016 (3).jpg|мини|ляво|Хаменеи заедно с китайския президент [[Си Дзинпин]], 23 януари 2016 г.]] На 21 март 2009 г., един ден след като американският президент [[Барак Обама]] заявява, че ще предложи на Иран „ново начало“ на дипломатическа ангажираност между двата стари врагове, Хаменеи казва, промяна на „думи“ от САЩ не е достатъчно и добавя: „Ние ще следим и ние ще съдим (новата администрация на САЩ) ... Променете се и нашето поведение ще се промени“.<ref>{{cite news | url = http://www.reuters.com/article/worldNews/idUSTRE52K0KP20090321 | title = Iran sees no change in U.S. policy: Khamenei &#124; International | agency = Reuters | date =21 март 2009 | accessdate =19 юни 2009}}</ref> През юни 2011 г., Хаменеи обвинява правителството на Съединените щати за тероризма и отхвърля американската дефиниция за тероризма, той е цитиран да казва, „САЩ и европейските правителства, които преследват палестински бойни групи, които се борят за освобождението на земята си като терористи“.<ref>{{cite web|url=http://winnipeg.ctv.ca/servlet/an/local/CTVNews/20110625/iran-leader-khamenei-accuses-us-terrorism-110626/20110625/?hub=WinnipegHome |title=Iran's supreme leader accuses U.S. of terrorism &#124; CTV News |publisher=Winnipeg.ctv.ca |accessdate=1 януари 2014}}</ref> През юни 2012 г., Хаменеи предупреждава западните правителства, че санкциите на страната само „ще задълбочат омразата към Запада от иранците“.<ref>{{cite web|url=http://mg.co.za/article/2012-06-04-iran-warns-israel|title=Khamenei threatens Israel with 'lightning' revenge|author=Guardian Reporter|work=The M&G Online}}</ref> На 19 юли 2015 г., докато говори в джамия в Техеран, Хаменеи казва на привържениците си, че политиката на САЩ в региона на „180 градуса“<ref name="msn.com">{{cite web|url=http://www.msn.com/en-us/news/world/kerry-says-iran-vow-to-defy-us-is-very-disturbing/ar-AAdgNd9|title=U.S. 'disturbed' by Iranian leader's criticism after deal|work=msn.com}}</ref> се противопоставя на политическото и религиозното движение в Иран. Речта е белязана от скандирания „Смърт на Америка“ и „Смърт на Израел“. Хаменеи заявява по отношение на ядрената сделка от 2015 г., че „дори и след тази сделка нашата политика по отношение на арогантните САЩ няма да се промени“.<ref>{{cite web|url=http://www.aol.com/article/2015/07/21/kerry-says-iran-vow-to-defy-u-s-is-very-disturbing/21211758/|title=Kerry says Iran vow to defy U.S. is 'very disturbing' - AOL.com|work=AOL Article}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.nbcnews.com/storyline/iran-nuclear-talks/irans-ayatollah-ali-khamenei-vows-opposition-u-s-despite-nuke-n394326|title=Iran's Ayatollah Vows Opposition to 'Arrogant' U.S. Despite Nuke Deal|author=Ali Arouzi|work=NBC News}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2015/07/18/us-iran-nuclear-khamenei-idUSKCN0PS05320150718|title=Nuclear deal will not change Iran's relations with U.S.: supreme leader|work=Reuters|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2015-11-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151114223149/http://www.reuters.com/article/2015/07/18/us-iran-nuclear-khamenei-idUSKCN0PS05320150718}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.washingtonpost.com/world/national-security/ayatollah-says-nuclear-deal-will-not-change-irans-relations-with-us/2015/07/18/7470b531-ff12-4913-81e1-21101130fbdd_story.html|title=Ayatollah says nuclear deal will not change Iran’s relations with U.S.|author=Carol Morello|work=Washington Post}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-middle-east-33578942|title=Iran nuclear: Ayatollah Khamenei chastises 'arrogant' US|work=BBC}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/iran-nuclear-deal-ayatollah-khamenei-says-hostile-policies-towards-arrogant-america-will-not-change-10398733.html|title=Iran nuclear deal: Ayatollah Khamenei says hostile policies towards 'arrogant' America will not change|author=Tom Brooks-Pollock|work=The Independent}}</ref> Държавният секретар на САЩ [[Джон Кери]] казва, че ако коментарите са истински, то те са „много тревожни“.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/kerry-says-iran-vow-defy-u-very-disturbing-070223527.html|title=Kerry says Iran vow to defy U.S. is 'very disturbing'|date=21 юли 2015|work=Yahoo News}}</ref> === Осъждане на атаките от 11 септември 2001 г. === След [[атентатите от 11 септември]], Хаменеи осъжда акта и нападателите и призовава за осъждане на терористичните дейности по целия свят, но предупреждава категорично против военна интервенция в [[Афганистан]].<ref name=autogenerated1>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/1549573.stm BBC News, Middle East, Iran condemns attacks on US], 17 септември 2001</ref> Той е цитиран да казва, „масовите убийства на човешки същества са катастрофални актове, които са осъдени, където и да се случат, и които и да са извършителите и жертвите“. === Ционизма и Израел === Али Хаменеи е противник на държавата [[Израел]] и [[Ционизъм|ционизма]], и е широко критикуван, заедно с цялото иранското правителство, а реториката му е описана като [[Расизъм|расистка]] и [[Антисемитизъм|антисемитска]], и за заплахи срещу държавата Израел. На 15 декември 2000 г. Хаменеи нарича Израел „раков тумор“, и че „трябва да бъде отстранен от региона“,<ref>{{cite journal|last=Richter|first=Elihu D.|author2=Alex Barnea|title=Tehran's Genocidal Incitement against Israel|journal=The Middle East Quarterly|date=Summer 2009|volume=XVI|issue=3|pages=49 – 51|url=http://www.meforum.org/2167/iran-genocidal-incitement-israel|accessdate=14 август 2013}}</ref><ref>[http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4270418,00.html Khamenei: 'Tumor' of Israel is world's biggest problem] ''Ynet News''. 19 август 2012</ref><ref>[http://www.cbsnews.com/news/iranian-leader-israel-a-cancerous-tumor/ Iranian Leader: Israel A „Cancerous Tumor“] ''CBS News''. 4 март 2009</ref><ref>[http://www.timesofisrael.com/khamenei-israeli-a-malignant-zionist-tumor/ Israel a ‘cancerous tumor’ and Middle East’s biggest problem, Iranian supreme leader says] ''Times of Israel''. 19 август 2012</ref> а през 2013 г. нарича Израел „бясно куче“.<ref>{{cite news|url=http://abcnews.go.com/blogs/politics/2013/11/kerry-calls-khameneis-rabid-dog-comment-inflammatory/|title=Kerry Calls Khamenei's 'Rabid Dog' Comment 'Inflammatory'|date=21 ноември 2013|accessdate=6 септември 2015|newspaper=ABC News}}</ref> През 2014 г. в [[туитър]] акаунт, свързван с него се твърди, че единственият лек за Израел е унищожение.<ref>[http://www.jpost.com/Middle-East/Khamenei-on-Twitter-No-cure-for-barbaric-Israeli-regime-but-to-be-annihilated-381215 "Khamenei on Twitter: No cure for barbaric Israeli regime but to be annihilated."] ''Jpost.com''. 9 ноември 2014. 9 март 2015.</ref><ref>[http://edition.cnn.com/2014/11/10/world/meast/iran-annihilate-israel/ Iran leader's call to 'annihilate' Israel sparks fury as nuclear deadline looms] ''CNN''. 10 ноември 2014.</ref><ref>[http://www.slate.com/blogs/the_slatest/2014/11/09/iran_s_khamenei_israel_must_be_annihilated.html Iran's Khamenei: No Cure for Barbaric Israel but Annihilation] ''The Slatest''. 9 ноември 2014</ref><ref>[http://globalnews.ca/news/1664491/irans-supreme-leader-khamenei-tweets-his-reasons-to-eliminate-israel/ Iran's supreme leader Khamenei tweets reasons to 'eliminate' Israel] ''Global News''. 10 ноември 2014</ref> През 2013 г., Хаменеи обвинява [[Франция]], че „коленичи“ пред Израел, докато казва, че Израел е водена от хора, недостойни да се наричат „хора“.<ref>{{cite web|url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/10462154/Irans-Supreme-Leader-vows-no-retreat-as-nuclear-talks-begin.html|title=Iran's Supreme Leader vows 'no retreat' as nuclear talks begin|date=20 ноември 2013|work=Telegraph.co.uk}}</ref> В друг доклад от реч през 2009 г., той твърди, че „ние ще подкрепим и помогнем на всички народи, всички групи, борещи се срещу ционисткия режим в целия свят, и ние не се страхуваме да обявявим това“.<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/middle_east/article6841604.ece Iran's Supreme Leader Ayatollah Seyed Ali Khamenei blasts Israel in sermon] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090927101629/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/middle_east/article6841604.ece |date=2009-09-27 }}. ''The Times''.</ref><ref>{{cite web|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/iran-says-it-launched-satellite/2012/02/03/gIQARNuDmQ_story.html|title=Ayatollah Khamenei says Iran will back 'any nations, any groups' fighting Israel|work=The Washington Post}}</ref> Хаменеи предлага, че „палестинските бежанци ще се завърнат и [[мюсюлмани]], [[християни]] и [[евреи]] биха могли да изберат правителство, за себе си, с изключение на имигрантите евреи“.<ref name="archives.cnn.com">{{cite news|title=Iran leader urges destruction of 'cancerous' Israel|work=CNN|date=15 декември 2000|url=http://archives.cnn.com/2000/WORLD/meast/12/15/mideast.iran.reut/|accessdate =30 април 2007| archiveurl=https://web.archive.org/web/20070405205037/http://archives.cnn.com/2000/WORLD/meast/12/15/mideast.iran.reut/|archivedate=5 април 2007 | deadurl= no}}</ref> На 10 септември 2015 г., по време на реч за Израел след споразумението относно ядрената програма на Иран, Хаменеи прави забележка „Израел няма да съществува след 25 години“.<ref name="al-monitor">{{cite news | url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2015/09/khamenei-negotiation-us.html# | title=Khamenei: Israel will no longer exist in 25 years | work=Al Monitor | date=9 септември 2015 | accessdate=2 април 2016 | author=Karami, Arash}}</ref> За първи път, забележката е публикувана в официалния сайт на Хаменеи и в [[Twitter]].<ref>{{cite news | url=http://adhdwire.com/world/irans-supreme-leader-says-israel-wont-exist-in-25-years/ | title=Iran’s Supreme Leader Says Israel Won't Exist in 25 Years | work=ADHD | date=10 септември 2015 | accessdate=2 април 2016 | author=Rawling, Noah | archivedate=2016-06-11 | archive-url=https://archive.is/20160611114627/http://adhdwire.com/world/irans-supreme-leader-says-israel-wont-exist-in-25-years/ }}</ref><ref>{{cite news | url=http://www.westernjournalism.com/israels-netanyahu-returns-fire-after-iran-supreme-leaders-death-threat/ | title=Israel’s Netanyahu Returns Fire After Iran Supreme Leader’s Death Threat | work=Western Jounrnalism | date=10 септември 2015 | accessdate=2 април 2016 | author=Koski, Justin | archivedate=2016-01-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20160105015356/http://www.westernjournalism.com/israels-netanyahu-returns-fire-after-iran-supreme-leaders-death-threat/ }}</ref> Това изречение е въведено като най-доброто и най-важното, направено от иранец през 2015 г., в онлайн анкета, проведена от официалния му сайт.<ref>{{cite news | url=http://www.jahannews.com/fa/doc/news/480412/مهمترین-جمله-رهبر-انقلاب-سال-۹۴-نگاه-مردم | title=The best 2015 year sentence of Iranian leader in view of Iranian people was selected. | work=Jahan News Agency | date=17 март 2016 | accessdate=2 април 2016}}</ref> === Съмнение в Холокоста === На 21 март 2014 г., Хаменеи в сутринна реч по случай „Nowruz“, персийската Нова година, поставя под съмнение [[Холокост]]а. Той казва: „Холокостът е събитие, чиято действителност е несигурна и ако това се е случило, не е сигурно как се е случило“.<ref>[http://www.jpost.com/Iranian-Threat/News/Irans-Khamenei-questions-certainty-of-Holocaust-346116 Iran's Khamenei questions 'certainty' of Holocaust], Jerusalem Post 21 март 2014</ref> === Хомосексуализъм === Хаменеи твърди, че „Днес хомосексуалността е основен проблем в западния свят. Те [западните нации] обаче го игнорират. Но реалността е, че хомосексуалността се е превърнала в сериозно предизвикателство, болка и неразрешим проблем за интелектуалците на запад.“ == Източници == <references /> {{commonscat|Ali Khamenei}} == Външни препратки == * [http://www.khamenei.ir/ Официален сайт] * [http://www.leader.ir/ Официален сайт на върховния водач] {{Върховен водач на Иран}} {{Президент на Иран}} {{Превод от|en|Ali Khamenei|746077095}} {{СОРТКАТ:Хаменеи, Али}} [[Категория:Личности от Иранската революция]] [[Категория:Президенти на Иран]] [[Категория:Ирански министри]] [[Категория:Ирански политици]] [[Категория:Ирански аятоласи]] [[Категория:Отрицатели на Холокоста]] [[Категория:Азербайджанци в Иран]] 9r64b4pax1atoihj7zjlz60wwnfw4w0 12415966 12415958 2024-11-18T16:33:07Z Luxferuer 25980 /* Фетва срещу ядрените оръжия */ 12415966 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Али Хаменеи |наставка = |портрет = سید علی خامنه‌ای در سال ۱۴۰۳.jpg |длъжност = 2-ри [[върховен водач на Иран]] |мандат_нач = 6 август 1989 г. |мандат_край = |предшестван от = [[Рухолах Хомейни]] |наследен от = |длъжност2 = 3-ти [[президент на Иран]] |предшестван от2 = [[Мохамед Али Раджай]] |наследен от2 = [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]] |мандат_нач2 = 9 октомври 1981 |мандат_край2 = 16 август 1989 г. |длъжност3 = член на съвета на експертите |мандат_нач3 = 15 август 1983 г. |мандат_край3 = 4 юни 1989 г. |роден_място = [[Машхад]], [[Иран]] |починал_място = |погребан = |националност = {{Иран}} |партия = [[Ислямска републиканска партия]]<ref>{{cite web|title= Detailed biography of Ayatollah Khamenei, Leader of Islamic Revolution |publisher =Khamenei.ir|url=http://english.khamenei.ir/news/2157/Detailed-biography-of-Ayatollah-Khamenei-Leader-of-Islamic-Revolution|accessdate=17 март 2016}}</ref> (1979 – 1987) |родства = Хади Хаменеи (брат) |първа дама = Коджасте Багерзаде (1964 – ) |съпруг (а) = |деца = 6 |седалище = |религия = [[Шиитски ислям]] |alma mater = |професия = |подпис = [[Файл:Khamenei signature.png|85п]] |уебсайт = [http://www.khamenei.ir/ Официален сайт] |преданост = |род войски = Ислямска революционна гвардия |години на служба = 1979 – 1980 |звание = Ръководител на революционна гвардия |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |портрет-описание=Хаменеи през 2024 г.}} '''Сеид Али Хосейни Хаменеи''' ({{lang|fa|سید علی حسینی خامنه ای‎‎}} ''Сайѐд Алѝ Хосейнѝ Хаменеѝ'') е [[иран]]ски духовник и настоящ [[върховен водач на Иран]].<ref name=loi>{{cite web|url=http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/5314.htm|title=Iran|publisher=State|date=23 юли 2010|accessdate=21 август 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20100819091014/http://www.state.gov/r/pa/ei/bgn/5314.htm| archivedate=19 август 2010|deadurl=no}}</ref><ref name="BBCNewsProfile">{{cite news|url= http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/middle_east/3018932.stm|title=Profile: Ayatollah Seyed Ali Khamenei|date=17 юни 2009|newspaper=BBC News|accessdate=28 юли 2009}}</ref> Али Хаменеи наследява [[Рухолах Хомейни]], лидер на [[Иранска революция|иранската революция]]. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е на 49-годишна възраст. Преди това Хаменеи е [[президент на Иран]] от 1981 г. до 1989 г. През 2012 г., 2013 г. и 2014 г. „[[Forbes]]“ го класира на 21-во, 23-то и 19-о място съответно, в списъка на най-влиятелните хора в света.<ref>{{cite news| url=http://www.forbes.com/powerful-people/?boxes=Homepagelighttop#page:3_sort:0_direction:asc_search:_filter:All%20countries_filter:All%20categories | title=The 72 Who Rule The World | work=Forbes}}</ref> Към 2024 година със своите 35 години начело на държавата, Хаменеи е най-дълго управлявалият лидер в [[Близкия изток]], както и втори най-дълго управлявал ирански лидер след [[Шах (титла)|Шах]] [[Мохамед Реза Пахлави]].<ref>{{cite web|url=http://iranprimer.usip.org/resource/supreme-leader|title=The Supreme Leader – The Iran Primer|accessdate=1 юли 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cbsnews.com/news/the-worlds-enduring-dictators-sayyid-ali-khamenei-iran-19-06-2011/|title=The world's enduring dictators: Sayyid Ali Khamenei, Iran|date=19 юни 2011}}</ref> Хаменеи е [[държавен глава]], а също и главнокомандващ на въоръжените сили, и се счита за най-влиятелен политик в Иран.<ref>{{cite news|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-14362281 |newspaper=BBC News|title=Profile: Iran's 'unremarkable' supreme leader Khamenei|date=4 август 2011}}</ref> Издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран.<ref name="Middle East Eye">{{cite web|url=http://www.middleeasteye.net/news/khamenei-lashes-out-rafsanjani-and-rouhani-rare-iran-public-spat-1261460510|title=Iran's Khamenei hits out at Rafsanjani in rare public rebuke|work=Middle East Eye}}</ref><ref name="al-monitor.com">{{cite web|url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2015/11/iran-green-climate-change-khamenei.html|title=Khamenei says Iran must go green – Al-Monitor: the Pulse of the Middle East|work=Al-Monitor}}</ref><ref>{{cite book|url=http://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-missiles-idUSBREA4E11V20140516|title=Exclusive: Iran pursues ballistic missile work, complicating nuclear talks|last1=Charbonneau|first1=Louis|last2=Hafezi|first2=Parisa|date=16 май 2014|издател=Reuters}}</ref><ref name="en.iranwire.com">{{cite web|url=https://en.iranwire.com/features/5272/|title=IranWire – Asking for a Miracle: Khamenei's Economic Plan|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2016-03-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307035444/https://en.iranwire.com/features/5272/}}</ref> През август 2016 г. директно предупреждава бившият президент [[Хасан Рухани]], че не трябва да има отклонения от икономическата политика на Хаменеи.<ref name="www.presstv.com">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.presstv.com/Detail/2016/08/24/481439/Iran-Leader-administration-Government-Week |заглавие=www.presstv.com |достъп_дата=2016-11-05 |архив_дата=2016-08-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160824182925/http://presstv.com/Detail/2016/08/24/481439/Iran-Leader-administration-Government-Week }}</ref> Контролира организацията „Setad“, която е на стойност най-малко $ 95 милиарда през 2015 г. „Setad“ дава на Хаменеи финансова независимост от парламента и от националния бюджет.<ref>[http://www.reuters.com/investigates/iran/#article/part1 Khamenei controls massive financial empire built on property seizures], reuters.com, Посетен на 2 септември 2015</ref> Али Хаменеи има контрол върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и върху армията и медиите.<ref>{{cite web|url=http://iranprimer.usip.org/resource/supreme-leader|title=The Supreme Leader – The Iran Primer}}</ref> С течение на годините, за да затвърди властта си, поддържа близки отношения с военните и охранителните сили. Всички кандидати за Съвета на експертите, за президент и Меджлиса (парламент), са проверени от Съвета на настойниците, чиито членове се избират пряко или косвено от върховния лидер на Иран.<ref>{{cite web|url=http://www.theguardian.com/world/2015/dec/14/rafsanjani-breaks-taboo-over-selection-of-irans-next-supreme-leader|title=Rafsanjani breaks taboo over selection of Iran's next supreme leader|work=the Guardian}}</ref> Хаменеи също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента.<ref>[http://www.stalbertgazette.com/article/GB/20110420/CP01/304209937/-1/sag0806/iranian-lawmakers-warn-ahmadinejad-to-back-intelligence-chief-as&template=cpArt www.stalbertgazette.com]</ref><ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8168202.stm|title=BBC NEWS – Middle East – Iranian vice-president 'sacked'}}</ref> През 2016 г., Хаменеи нарежда на [[Махмуд Ахмадинеджад]], бившият му съюзник, с когото отношенията му са обтегнати след като Ахмадинеджад обвинява сина на Хаменеи – Моджтаба Хаменеи в присвояване от държавната хазна, да не се кандидатира за президент отново.<ref>[https://english.alarabiya.net/articles/2012/01/15/188461.html english.alarabiya.net]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2016/09/mahmoud-ahmadinejad-khamenei-candidacy-letter.html | заглавие = Khamenei puts stop to Ahmadinejad's return | издател = al-monitor.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.irishtimes.com/news/world/middle-east/iran-s-ayatollah-khamenei-blocks-ahmadinejad-s-comeback-1.2807835 | заглавие = Iran’s Ayatollah Khamenei blocks Ahmadinejad’s comeback | издател = irishtimes.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theguardian.com/world/iran-blog/2016/sep/28/ahmadinejad-blocked-running-iran-presidential-elections-ali-khamenei | заглавие = Ahmadinejad blocked from running in Iran presidential elections {{!}} Iran {{!}} The Guardian | издател = theguardian.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.aawsat.com/2016/09/article55359128/ahmadinejad-prohibited-run-presidential-elections-based-khameneis-orders | заглавие = Ahmadinejad Prohibited to Run for President...based on Khamenei’s Orders - ASHARQ AL-AWSAT English Archive | издател = english.aawsat.com | достъп_дата = 21 март 2022 | архив_дата = 2016-09-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160928154055/http://english.aawsat.com/2016/09/article55359128/ahmadinejad-prohibited-run-presidential-elections-based-khameneis-orders }}</ref><ref>[http://english.alarabiya.net/en/2016/09/26/Ahmadinejad-told-stay-out-of-election.html english.alarabiya.net]</ref> През годините има няколко големи протеста по време на управлението на Хаменеи, включително студентски протести през юли 1999 г., 2009 г. за президентските избори, когато протестиращите скандират „Смърт на диктатора“,<ref>{{cite web|title=Khamenei was the victim of an attempted assassination|url=http://www.linkday.ir/گزارشی-از-ماجرای-ترور-6-تیر-1360.html|work=LinkDay|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2016-10-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161011225034/http://www.linkday.ir/گزارشی-از-ماجرای-ترور-6-تیر-1360.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.nytimes.com/2009/12/28/world/middleeast/28iran.html|title=Police Are Said to Have Killed 10 in Iran Protests|date=28 декември 2009|work=The New York Times}}</ref> както и иранските протести от 2011 г. Али Хаменеи става жертва на опит за убийство през юни 1981 г., който парализира дясната му ръка.<ref>{{cite news|url=http://www.newsweek.com/2007/04/05/reign-of-the-melted-ones.html |title=How Khamenei Keeps Control|work=Newsweek|author=Maziar Bahari|date=6 април 2007|accessdate=29 септември 2010|archiveurl= https://web.archive.org/web/20101025013022/http://www.newsweek.com/2007/04/05/reign-of-the-melted-ones.html|archivedate=25 октомври 2010|deadurl=no}}</ref> Според официалния си сайт, Хаменеи е арестуван шест пъти, преди да бъде изпратен в изгнание в продължение на три години, по време на царуването на Мохамед Реза Пахлави.<ref>{{cite web|url=http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=57&Itemid=20 |title=Khamenei.ir |work=Khamenei.ir |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131112211620/http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=781&Itemid=4 |archivedate=12 ноември 2013 |df=dmy }}</ref> == Ранен живот == [[Файл:Childhood photo of Seyed Ali Khamenei.jpg|upright|мини|ляво|Али Хаменеи като дете.]] Хаменеи твърди, че притежава титлата на Сеид, което означава, според него, пряк произход от [[Мохамед]]. Някои от неговите предци са от Тафреш и се местят близо до [[Табриз]].<ref>{{cite web|url=http://anaj.ir/News/15322/6-مرداد،-سالروزسفر-تاریخی-رهبر-معظم-انقلاب-به-شهرخامنه/|title=6 مرداد، سالروزسفر تاریخی رهبر معظم انقلاب به رشت|author=Anaj News|език=fa|достъп_дата=2016-12-07|архив_дата=2015-07-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150729031158/http://www.anaj.ir/News/15322/6-مرداد،-سالروزسفر-تاریخی-رهبر-معظم-انقلاب-به-شهرخامنه/}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.shia-online.ir/article.asp?id=17262&cat=1|title=Shia-Online.ir – شیعه آنلاین – نگاهی اجمالی به شجره نامه آیت الله خامنه ای|work=shia-online.ir|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2014-01-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140102191131/http://www.shia-online.ir/article.asp?id=17262&cat=1}}</ref> Хаменеи е вторият от осем деца, като двама от братята му също са духовници. По-малкият му брат Хади Хаменеи, е известен редактор на вестник и духовник.<ref>Robin Wright, ''The Last Great Revolution: Turmoil and Transformation in Iran'', Alfred A. Knopf, 2000</ref> Хаменеи е етнически ирански азер.<ref>Encyclopedia of the Peoples of Africa and the Middle East – Facts on File, Incorporated, 2009, p.79</ref><ref>{{cite web|url=http://www.worlddialogue.org/content.php?id=150 |title=Iran and the Caucasus: The Triumph of Pragmatism over Ideology – Centre for World Dialogue |publisher=Worlddialogue.org |accessdate=1 януари 2014 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130927184152/http://www.worlddialogue.org/content.php?id=150 |archivedate=27 септември 2013 |df=dmy }}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=26910|title=Azeris unhappy at being the butt of national jokes|publisher=UN Office for the Coordination of Humanitarian Affairs|agency=IRIN|date=25 май 2006|accessdate=19 юни 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20070814165654/http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=26910|archivedate=2007-08-14}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/FI28Ak01.html|title=Iran at sea over Azerbaijan|work=Asia Times Online|date=28 септември 2004|accessdate=19 юни 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090618084536/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/FI28Ak01.html|archivedate=18 юни 2009|deadurl=no|архив_дата=2011-06-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110628183233/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/FI28Ak01.html}} Indeed, Iran's leader Ali Khamenei is an ethnic Azeri and so is Rahim Safavi, the overall commander of the Islamic Revolutionary Guards Corps (IRGC) and the most important military-security official in the country.</ref> Хаменеи е завършил мюсюлманско училище.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.leader.ir/en/biography | заглавие = Biography | издател = leader.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> След това отива в [[Наджаф]] през 1957 г.<ref name=chamber>{{cite web|url=http://www.iranchamber.com/history/akhamenei/ali_khamenei.php|title=Historic Personalities of Iran: Seyed Ali Khamenei|publisher=Iran Chamber|accessdate=19 юни 2009|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090611073402/http://www.iranchamber.com//history//akhamenei//ali_khamenei.php| archivedate=11 юни 2009 |deadurl=no}}</ref> След кратък престой, напуска и се мести в [[Машхад]], и през 1958 г. се установява в Ком. Хаменеи присъства на лекциите на аятолах Рухолах Хомейни. По-късно участва в ислямските дейности през 1963 г., които водят до ареста му в Южен [[Хорасан]]. Малко след това е освободен и се отново преподава в религиозни училища и джамии. Според официалната му биография, Хаменеи прекарва „таен живот“ в Техеран (1966 – 1967), след което е арестуван от полицията и хвърлен в затвора. Жени се за Коджасте Багерзаде през 1964 г.<ref name=khojaste>[http://www.rferl.org/content/interview_surfaces_with_wife_of_iran_supreme_leader_khamenei/24349114.html rferl.org: „Rare Interview Surfaces With The Wife of Iran's Supreme Leader“], 4 Oct 2011</ref> Заедно те имат четирима сина и две дъщери. Хаменеи владее [[арабски език]], в допълнение към родните си [[Персийски език|персийски]] и [[Азербайджански език|азербайджански]].<ref>{{cite web|url=http://irannegah.com/Video.aspx?id=434|title=Khamenei sermon in Arabic|publisher=Irannegah.com|accessdate=19 юни 2009|archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618155048/http://irannegah.com/Video.aspx?id=434|archivedate=18 юни 2009| deadurl=no}}</ref> Превежда няколко книги на персийски от арабски, включително произведения на известния египетски теоретик Саид Кутб. Говори [[азербайджански език]], родният език на баща си.<ref>{{cite web|url=http://irannegah.com/Video.aspx?id=423|title=Khamenei speaking Azeri about poetry|publisher=Irannegah|accessdate =19 юни 2009}}</ref> Подобно на много други политически активни духовници по времето, Хаменеи е далеч по-ангажирани с политиката, отколкото с религиозна дейност. == Кариера == === Президент === [[Файл:Ali Khamenei in Iranian Revolution protests.jpg|мини|Хаменеи на протест по време на [[иранската революция]] в [[Машхад]].]] Али Хаменеи е ключова фигура в иранската революция и близък довереник на Рухолах Хомейни. Хомейни назначава Хаменеи за имам на петъчните молитви в Техеран през 1979 г., след като принуждава Хосейн Али Монтазери да подаде оставка. Служи за кратко като заместник-министър на отбраната и като ръководител на Ислямската революционна гвардия. През юни 1981 г. оцелява при опит за убийство от страна на муджахедините-е Халк, когато бомба, скрита в магнетофон по време на пресконференция избухва до него. Това обаче, парализира дясната му ръка завинаги.<ref name=vn>"[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/12/07/AR2007120701614_pf.html Meet 'The Decider' of Tehran. It's Not the Hothead You Expect]", Nasr, Vali, commentary article, Outlook section, ''[[The Washington Post]]'', 9 декември 2007, page B01, Посетен на 9 декември 2007</ref> През 1981 г., след убийството на [[Мохамед Али Раджай]], Хаменеи е избран за президент на Иран с 97% на президентските избори от октомври 1981 г., в които само четирима кандидати са одобрени от Съвета на настойниците. Хаменеи става първият духовник на поста. Рухолах Хомейни първоначално иска да държи настрана духовниците от президентството, но по-късно променя мнението си. Хаменеи е преизбран на президентските избори от 1985 г., където само трима кандидати са одобрени от Съвета, получавайки 87% от гласовете. Единствените ирански президентски избори, които са с по-малко кандидати, са проведени през 1989 г., когато само двама участват, и Рафсанджани лесно печели 96% от гласовете. [[Файл:Ali Khamenei is shaking hand with his left hand.jpg|200px|мини|ляво|Али Хаменеи се ръкува с лявата си ръка, след опита за убийство.]] В президентското си встъпително слово Хаменеи заявява, че ще премахне „отклонението, либерализма, и американско-повлияните левичари“.<ref name="Sadjad">{{cite web|url=http://www.carnegieendowment.org/files/sadjadpour_iran_final2.pdf|format=PDF|title=Reading Khamenei by Karim Sadjadpour|publisher=carnegieendowment.org|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2011-05-06|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110506210735/http://www.carnegieendowment.org/files/sadjadpour_iran_final2.pdf}}</ref> На енергичната опозиция на правителството, включително и ненасилствени и насилствени протести, убийства, партизанска дейност и въстания, е отговорено с държавна репресия и терор в началото на 1980 г., както преди, така и по време на председателството на Хаменеи. Хиляди членове на бунтовнически групи са убити, често от революционни съдилища.<ref>{{cite web|url=http://www.iranchamber.com/history/islamic_revolution/revolution_and_iran_after1979_4.php|title=History of Iran: Iran after the victory of 1979's Revolution|publisher=Iran Chamber|accessdate=19 юни 2009}}</ref> Хаменеи помага в ръководенето на страната по време на войната между [[Ирано-иракска война|Иран и Ирак]] през 1980 г., и развива тесни връзки с Революционната гвардия. Като президент има репутацията на дълбоко интересуващ се от армията, бюджета и административните подробности. След като иракската армия е изгонена от Иран през 1982 г., Хаменеи се превръща в един от основните противници на решението на Хомейни да контраатакува Ирак. Становището си Хаменеи споделя с премиера [[Мир Хосеин Мусави]].<ref name=OPIraqIran>{{Cite book|last=Karsh|first=Efraim|authorlink=Efraim Karsh|title=The Iran-Iraq War 1980 – 1988|url=https://archive.org/details/iraniraqwar00kars|publisher=Osprey Publishing|year=2002|location=Oxford|page=[https://archive.org/details/iraniraqwar00kars/page/41 41]|isbn=1-84176-371-3}}</ref> На 10 април 1997 г., във връзка с убийството на Миконос в ресторант, германският съд издава международна заповед за арест на иранския министър на разузнаването Ходжат ал Ислам Али Фалахиян,<ref>{{cite web|url=http://www.haaretz.com/hasen/spages/911622.html|title=Israel fails to prevent Germany freeing Iranian|author=Yossi Melman|work=Haaretz|date=11 октомври 2007|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2009-04-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090401091011/http://haaretz.com/hasen/spages/911622.html}}</ref> след като заявява, че убийството е било наредено от него със знанието на Хаменеи и Рафсанджани.<ref>{{cite news|url=http://www.spiegel.de/international/0,1518,476369,00.html|title=The End of the Dispensable Iranian|author=Roya Hakakian |work=[[Der Spiegel]]|date=4 октомври 2007|accessdate=31 януари 2009}}</ref> Иранските официални лица, обаче категорично отричат участието си. Тогава говорителят на иранския парламент Али Акбар Натех-Нури отхвърля решението като политическо невярно и необосновано. Решението води до дипломатическа криза между правителствата на Иран и няколко европейски страни, което продължава до ноември 1997 г.<ref name=cnn97>{{cite news|title=German court implicates Iran leaders in '92 killings|url=http://edition.cnn.com/WORLD/9704/10/germany.iran/|accessdate=26 януари 2013|publisher=CNN|date=10 април 1997}}</ref> Дараби и Раел са освободени от затвора на 10 декември 2007 г. и депортирани обратно в родните си страни.<ref>{{Citation |title=Germany Deports Iranian jailed for 1992 murders |url=http://afp.google.com/article/ALeqM5h9W4be39jKC2qUnAvPByF2rZZmkA |accessdate=2016-11-05 |archivedate=2012-03-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120306054342/http://afp.google.com/article/ALeqM5h9W4be39jKC2qUnAvPByF2rZZmkA }}</ref><ref>{{cite news|title=Iran: Terrorist Freed In Germany Is Welcomed By Tehran|url=http://www.eurasianet.org/departments/insight/articles/pp121507a.shtml|accessdate=21 юни 2013|newspaper=Eurasia Net|date=14 декември 2007}}</ref> === Върховен водач === [[Файл:Matteo Renzi, meeting Ali Khamenei in Tehran (1).jpg|мини|Хаменеи с президента на Иран [[Хасан Рухани]] и италианският министър-председател [[Матео Ренци]], 12 април 2016 г.]] Али Хаменеи наследява Рухолах Хомейни, лидер на иранската революция. След смъртта му, е избран за новия върховен водач от Съвета на експертите на 4 юни 1989 г., когато Хаменеи е 49-годишна възраст. Първоначално съвет от трима членове Али Мешкини, Мусави Ардебили и Хаменеи са предложени за лидерство. Али Хаменеи е избран за лидер от 60 членове от присъстващите 74 членове.<ref>{{cite web | url=http://www.hashemirafsanjani.ir/content/چرا-آیت-الله-خامنه-ای-وصیت-امام-را-خواند؟-پیشنهاد-رهبری-آیت-الله-گلپایگانی-از-سوی-جامعه-مدرس | title=چرا آیت الله خامنه ای وصیت امام را خواند؟/ پیشنهاد رهبری آیت الله گلپایگانی از سوی جامعه مدرسین | author=Akbar Hashemi Rafsanjani | date=4 юни 1989 | work=بازسازی و سازندگی | език=fa | достъп_дата=2016-12-07 | архив_дата=2013-06-20 | архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130620012317/http://www.hashemirafsanjani.ir/content/چرا-آیت-الله-خامنه-ای-وصیت-امام-را-خواند؟-پیشنهاد-رهبری-آیت-الله-گلپایگانی-از-سوی-جامعه-مدرس }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.khobreganrahbari.com/modules.php?name=News&file=article&sid=76 | title = خبرگان رهبری – رييس مجمع تشخيص مصلحت نظام: از مهمترين پيشرفت‌هاي واقعي انقلاب اسلامي، تأسيس سازماني براي ولايت فقيه بود&#91;ايلنا&#93; | publisher = Khobreganrahbari.com | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2012-02-06 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120206014905/http://www.khobreganrahbari.com/modules.php?name=News&file=article&sid=76 }}</ref><ref>{{cite web | title = هاشمي رفسنجاني: در سال 68 مهمترين مخالفت با رهبري يك فرد را، خود مقام معظم رهبري داشتند | url = http://www.iran57.com/Rafsanjani%20T%20dar%20sal%2068%20mokhalef%20rahbarie%20fardi%27%20Ilna%2016%20Azar%201385.doc | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2009-03-26 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090326084140/http://www.iran57.com/Rafsanjani%20T%20dar%20sal%2068%20mokhalef%20rahbarie%20fardi%27%20Ilna%2016%20Azar%201385.doc }}</ref> Тъй Хаменеи не е „Маря“ по времето, което е необходимо по иранската конституция, той е обявен за временен върховен водач. По-късно конституцията е изменена и Събранието на експертите се събира отново на 6 август 1989 г., за да препотвърди Хаменеи с 60 гласа от 64.<ref>{{cite web | url=http://www.hashemirafsanjani.ir/content/رأی-گیری-مجدد-خبرگان-رهبری-برای-انتخاب-آیت‌الله-خامنه‌ای-خواست-جنتی-از-هاشمی-درباره-محتشمی-پ | title=رأی گیری مجدد خبرگان رهبری برای انتخاب آیت‌الله خامنه‌ای/ خواست جنتی از هاشمی درباره محتشمی پور | author=Akbar Hashemi Rafsanjani | date=6 август 1989 | work=بازسازی و سازندگی | език=fa | достъп_дата=2016-12-07 | архив_дата=2013-06-20 | архив_уеб_адрес=https://archive.is/20130620012315/http://www.hashemirafsanjani.ir/content/رأی-گیری-مجدد-خبرگان-رهبری-برای-انتخاب-آیت‌الله-خامنه‌ای-خواست-جنتی-از-هاشمی-درباره-محتشمی-پ }}</ref> Концепцията, че владетеля на земята трябва да бъде ислямски юрист служещ като „пазител“, е разработена от аятолах Рухолах Хомейни. В този вид теократично „настойничестко“ лидерство, не е политическо законосъобразно решение, докато не е одобрено. ==== Политическа философия ==== Ерата на Хаменеи като лидер е различна от тази на предшественика му Хомейни. Той продължава политиката на Хомейни на „балансиране на една група срещу друга, като се уверява, че нито една няма твърде много власт“. Според Вали Наср, той е донася много от правомощията на президентството с него в кабинета, превръщайки го във „всемогъщ надзирател на политическата сцена на Иран“. Длъжностни лица под управлението на Хаменеи влияят различно, а понякога и с противоречия; институции в страната, в това число „парламента, президентството, съдебната система, гвардейците на ислямската революция, военните, разузнавателните служби, полицейските управления, духовният елит, молитвени лидери в петък и голяма част от медиите“, както и различни „неправителствени фондации, организации, съвети, семинарии и бизнес групи“. Хаменеи издава укази и взима окончателните решения за икономиката, околната среда, външната политика и всичко останало в Иран.<ref name="Middle East Eye"/><ref name="al-monitor.com"/><ref name="en.iranwire.com"/><ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-missiles-idUSBREA4E11V20140516|title=Exclusive: Iran pursues ballistic missile work, complicating nuclear talks|author=Louis Charbonneau and Parisa Hafezi|date=16 май 2014|work=Reuters}}</ref> Редовно се среща с президента, членове на кабинета, ръководителя и служители на съдебната власт, парламентаристи и им казва какво да правят.<ref name="www.presstv.com"/><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.khamenei.ir/news/609/Leader-Meets-President-Cabinet-Members | заглавие = Leader Meets President, Cabinet Members - Khamenei.ir | издател = english.khamenei.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.leader.ir/en/content/12197/Supreme-Leader-Meets-with-President-Rouhani-and-Cabinet-Members | заглавие = Supreme Leader Meets with President Rouhani and Cabinet Members | издател = leader.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.khamenei.ir/news/2101/Leader-meets-with-President-and-Cabinet-members | заглавие = Leader meets with President and Cabinet members - Khamenei.ir | издател = english.khamenei.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://english.khamenei.ir/news/3976/Ayatollah-Khamenei-Judiciary-Should-Pursue-Violated-Rights-of | заглавие = Ayatollah Khamenei: Judiciary Should Pursue Violated Rights of Iranian Nation at the International Level - Khamenei.ir | издател = english.khamenei.ir | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://indianexpress.com/article/world/world-news/iran-leader-ayatollah-ali-khamenei-warns-of-western-schemes-as-new-mps-meet-2823307/ | заглавие = Iran’s leader Khamenei warns of Western ‘schemes’ as new MPs meet {{!}} World News,The Indian Express | издател = indianexpress.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> Също така уволнява и назначава членове в кабинета на президента.<ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8168202.stm|title=BBC NEWS – Middle East – Iranian vice-president 'sacked'}}</ref> Среща се с чуждестранни високопоставени лица, но не пътува в чужбина. Ако някой иска да го види, трябва да дойде в Иран. === Спорове за статута Велик аятолах === Статута му на „Маря“ е спорен.<ref name=globalsecurity>{{cite web | author = John Pike | url = http://www.globalsecurity.org/military/world/iran/khamenei.htm | title = Ayatollah Hojjat-ul-Islam Ali Khamenei | publisher = Globalsecurity.org | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090714231015/http://www.globalsecurity.org/military/world/iran/khamenei.htm| archivedate=14 юли 2009 | deadurl= no}}</ref> През 1994 г., след смъртта на великия аятолах Мохамед Али Араки, Дружеството на Ком обявява Али Хаменеи за нов „Маря“. Въпреки това, четирима от дисидентските велики аятоласи на Иран отказват да признаят Хаменеи като „Маря“. Аятолах Мохамед Ширази, който е под домашен арест по време на неговото противопоставяне на Рухолах Хомейни, не приема аятолах Али Хаменеи като „Маря“. Според „правата на човека в Иран“ (2001 г.), Ширази е „възмутен“ над признаването на Хаменеи като лидер. === Фетва срещу ядрените оръжия === Хаменеи издава [[фетва]], че производството, натрупването и употребата на ядрени оръжия е забранено по силата на исляма.<ref name="AT">{{cite web | url = http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/HC17Ak02.html | title = An Iran option the US prefers to ignore | date = 17 март 2006 | work = [[Asia Times]] | достъп_дата = 2016-11-05 | архив_дата = 2012-06-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120613220534/http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/HC17Ak02.html }}</ref> Ядрената програма на Иран е обект на международен дебат в продължение на десетилетия. Иранското правителство твърди, че целта на ядреното му развитие е за производство на [[електроенергия]], докато експерти смятат, че Иран е в техническо състояние да обогатява уран за производството на бомба в рамките на няколко месеца.<ref>{{cite news|title=Q&A: Iran nuclear issue|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11709428|accessdate=28 май 2015|work=[[BBC News]]|date=11 ноември 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20101114015229/http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-11709428|archivedate=14 ноември 2010}}</ref> В края на 2015 г. [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]] разкрива, че Хаменеи е смятал да използва оръжия за масово унищожение по време на ирано-иракската война.<ref name="www.reuters.com">[http://www.reuters.com/article/us-iran-nuclear-rafsanjani-idUSKCN0SN0E720151029 www.reuters.com]</ref><ref name="www.i24news.tv">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.i24news.tv/en/news/international/middle-east/90695-151029-iran-has-always-had-a-covert-nuclear-weapons-program-rafsanjani | заглавие = i24NEWS | издател = i24news.tv | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref name="www.ibtimes.co.uk">[http://www.ibtimes.co.uk/pakistan-sold-nuke-technology-iran-1980s-says-former-president-rafsanjani-1526403 www.ibtimes.co.uk]</ref> Фетвата е цитирана в официално изявление от страна на иранското правителство по време на срещата през август 2005 г. на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във [[Виена]].<ref name="IAEA">{{cite web | url = http://www.mathaba.net/news/?x=302258 | title = Iran, holder of peaceful nuclear fuel cycle technology | date = 25 август 2005 | publisher = Mathaba.net, IRNA | accessdate = 13 август 2013 | архив_дата = 2013-08-10 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130810154009/http://www.mathaba.net/news/?x=302258 }}</ref> Тя е широко обсъждана от международни представители и по-конкретно, призната от администрацията на САЩ. Съмненията са подадени от някои експерти от САЩ и Израел, свързани с нейната автентичност, въздействието ѝ, и очевидно религиозния характер.<ref>{{cite web|url=http://www.usatoday.com/story/news/world/2013/10/04/iran-fatwa-nuclear-weapons/2922517|title=Iran says nuclear fatwa exists; others don't buy it|date=4 октомври 2013|publisher=USAToday|accessdate=31 януари 2015}}</ref><ref name=Kessler-7-4-15>{{cite news|last1=Kessler|first1=Glenn|title=Fact Checker Did Iran’s supreme leader issue a fatwa against the development of nuclear weapons?|url=http://www.washingtonpost.com/blogs/fact-checker/wp/2013/11/27/did-irans-supreme-leader-issue-a-fatwa-against-the-development-of-nuclear-weapons/|accessdate=7 април 2015|agency=Washington Post|date=27 ноември 2013}}</ref> Фетвата идва след края на периода, когато бившият президент Рафсанджани признава, че ядрената алтернатива е ползвана от [[Пакистан]].<ref name="www.reuters.com"/><ref name="www.i24news.tv"/><ref name="www.ibtimes.co.uk"/><ref>{{cite web|url=http://www.jpost.com/Middle-East/Iran/Rafsanjani-revelation-on-Iran-drive-for-nuclear-bomb-eludes-alleged-Khamenei-fatwa-430657|title=Rafsanjani revelation on Iran drive for nuclear bomb eludes alleged Khamenei fatwa|date=1 ноември 2015|publisher=Jerusalem Post|accessdate=4 ноември 2015}}</ref> Иранският официален уебсайт за информация относно ядрената програма съдържа многобройни случаи на публични изявления на Хаменеи, където той изразява несъгласието си с осъществяването и развитието на ядрените оръжия в морални, религиозни и ислямски юридически термини.<ref>{{cite web|url=http://nuclearenergy.ir/legal-aspects/|title=Legal Aspects–Fatwa against Nuclear Weapons|publisher=nuclearenergy.ir|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2015-07-11|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150711211807/http://nuclearenergy.ir/legal-aspects/#Fatwa_against_Nuclear_Weapons}}</ref> Khamenei's official website specifically cites a 2010 version<ref>{{cite web|url=http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=1287&Itemid=16 |title=Supreme Leader's Message to International Conference on Nuclear Disarmament |date=17 април 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131112211620/http://english.khamenei.ir//index.php?option=com_content&task=view&id=781&Itemid=4 |archivedate=12 ноември 2013 |df=dmy }}</ref> Официалния сайт на Хаменеи конкретно цитира версия от 2010 г., където тези твърдения са в раздела за фетва на фарси, като фетва за „Забрана на оръжията за масово унищожение“.<ref>{{cite web|url=http://farsi.khamenei.ir/treatise-content?id=228#2790|title=حرمت سلاح کشتار جمعی|publisher=Official Website of Ayatollah Khamenei–Fatwas Section|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2018-06-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180612142926/http://farsi.khamenei.ir/treatise-content?id=228#2790}}</ref> През юли 2016 г. германското разузнаване твърди, че Иран се опитва да купи незаконна ядрена технология.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.newsweek.com/german-intelligence-iran-attempted-buy-illegal-nuclear-technology-478770 | заглавие = German Intelligence: Iran Has Attempted to Buy Illegal Nuclear Technology After 2015 Deal | издател = newsweek.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ft.com/cms/s/0/9739d5c0-4449-11e6-9b66-0712b3873ae1.html | заглавие = Subscribe to read {{!}} Financial Times | издател = ft.com | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> === Отношения с медиите === През 2000 г. е регистриран от Комитета за защита на журналистите като „един от десетте най-големи врагове на пресата и свободата на изразяване“.<ref>[http://cpj.org/reports/2000/05/enemies-00.php Spotlight on Press Tyrants: CPJ Names Ten Worst Enemies of the Press]. CPJ, 3 май 2000. Посетен на 24 септември 2009.</ref> Опозиционните журналисти Ахмад Зейдабади, Мохсен Сазегара, Мохамед Нуризад и Акбар Ганджи са арестувани и разследвани за публикуване на критични статии, съдържащи недоказани обвинения срещу политиките на Хаменеи като лидер и някои организации.<ref>{{cite web |url=http://www.advarnews.biz/organization/11035.aspx |title=ادوار نيوز&#124;شکنجه دکتر زیدآبادی غیرقابل انکار است/ توضیحات ادوارنیوز در مورد گزارش کذب صداوسیما |publisher=Advarnews.biz |accessdate=21 август 2010 |архив_дата=2010-05-31 |архив_уеб_адрес=https://archive.today/20100531233049/http://www.advarnews.biz/organization/11035.aspx }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/persian/iran/2010/07/100716_l38_iran89_amnestyinternational_reporter.shtml |title=BBC فارسی – ايران – 'محروم کردن زندانی از درمان پزشکی، شکنجه است' |publisher=BBC |accessdate=21 август 2010| archiveurl= https://web.archive.org/web/20100725023621/http://www.bbc.co.uk/persian/iran/2010/07/100716_l38_iran89_amnestyinternational_reporter.shtml| archivedate=25 юли 2010 | deadurl= no}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.iranhrdc.org/httpdocs/Persian/pdfs/Reports/covertterror/statements/Farsi/Statement%20of%20Mohsen%20Sazegara%20-%20FA.pdf |title=Iran Human Rights Documentation Center |publisher=Iranhrdc.org |date=26 декември 2013 |accessdate=1 януари 2014 |архив_дата=2010-09-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100902195256/http://www.iranhrdc.org/httpdocs/Persian/pdfs/Reports/covertterror/statements/Farsi/Statement%20of%20Mohsen%20Sazegara%20-%20FA.pdf }}</ref><ref>{{cite web|author=Copyright: gooya.com 2010 |url=http://news.gooya.com/politics/archives/038152.php |title=gooya news:: politics: شکنجه اکبر گنجی در بیمارستان، گزارش سازمان عفو بین الملل |publisher=News.gooya.com |accessdate=21 август 2010}}</ref><ref>{{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/1958144.stm|title=BBC News – MIDDLE EAST – Iran journalist jailed for 23 months|work=bbc.co.uk}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.mowjcamp.com/article/id/50953 |title=0009.ws &#124; Free Website Hosting with PHP |publisher=Mowjcamp.com |accessdate=21 август 2010 |архив_дата=2010-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100407130015/http://www.mowjcamp.com/article/id/50953 }}</ref> Според закона за печата на Иран „разпространяване на слухове и лъжи и изкривяване на думите на другите“ не е позволено.<ref name="Iran's Press Law">{{cite web|url=http://info.irna.ir/data/html/matbooat.htm|title=Iran's Press Law|accessdate=1 юли 2016|архив_дата=2014-02-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140209233037/http://info.irna.ir/data/html/matbooat.htm}}</ref> Също така според закона, „разпространение на клевети срещу длъжностни лица, институции, организации и физически и юридически лица в страната, дори и с помощта на изображения или карикатури“ не е позволено. Сред противоречивите му действия са отхвърляне на законопроект, представен от иранския парламент през 2000 г., който има за цел да реформира закона за медиите на страната и лишаването от права на хиляди парламентарни кандидати за изборите през 2004 г. === Протести от 2009 г. === [[Файл:Khamenei meeting Assembly of Experts members 06.jpg|ляво|мини|Хаменеи и бившият президент, [[Али Акбар Хашеми Рафсанджани]].]] В средата на август 2009 г., група от неназовани бивши реформаторски законодатели обжалва пред събранието на експертите – конституционния орган, натоварен с избирането и премахването на лидера да се разследва квалификацията на Али Хаменеи.<ref name="AP15082009">[http://fr.jpost.com/servlet/Satellite?pagename=JPost/JPArticle/ShowFull&cid=1249418608677 'Investigate if Khamenei fit to rule'] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120205131012/http://fr.jpost.com/servlet/Satellite?pagename=JPost/JPArticle/ShowFull&cid=1249418608677 |date=2012-02-05 }} Associated Press, 15 август 2009. Посетен на 24 септември 2009.</ref> Седмица по-късно друго анонимно писмо „нарича лидера на Иран диктатор и зове за премахването му“, този път от група ирански духовници.<ref name="NYT17082009">Robert F. Worth and Nazila Fathi, [http://www.nytimes.com/2009/08/17/world/middleeast/17iran.html?_r=1&ref=middleeast "Clerics' Call for Removal Challenges Iran Leader"], ''New York Times'', 16 август 2009</ref> Писмата са наречени удар за Хаменеи като неговия „статут на неутрален арбитър и ислямска мутра“, и „безпрецедентно предизвикателство за най-влиятелния човек в страната“. „The New York Times“ съобщава че, фразата „Смърт за Хаменеи“ е започнала да се появява по графити в Техеран, една фраза, която е била почти немислимо да бъде казана преди. Писмото е адресирано до началника на Съвета на експертите, аятолах Али Акбар Хашеми Рафсанджани, „мощен бивш президент“, който поставя под въпрос резултатите от изборите. Според „Асошиейтед Прес“, малко вероятно е исканията на писмото да бъдат изпълнени, след като „две трети от 86-членния състав се считат за силни привърженици на Хаменеи и ще се противопоставят на всяко разследване за него“. Според „The ​​New York Times“, 11-страници анонимно писмо от група ирански духовници излиза на 15 август и „нарича лидера на Иран диктатор и призовава за отстраняването му“.<ref name="NYT17082009" /><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/persian/iran/2009/08/090817_si_khamenei_khebregan.shtml |title=BBC فارسی – ايران – گزارش نیویورک تایمز از 'درخواست گروهی از روحانیون برای عزل رهبر' |publisher=BBC |accessdate=21 август 2010}}</ref> Още според вестника, „виден ирански духовник и бивш депутат заявява в неделя, че е разговарял с някои от авторите и не се съмнява, че писмото е истинско“. === Отношения с Ахмадинеджад === В началото на своето президентство, Ахмадинеджад понякога е описван като „радващ се на пълната подкрепа“ на върховния лидер Али Хаменеи, и дори като негово „протеже“.<ref name="nyt-favor">{{cite news|last=Fathi |first=Nazila |url=http://www.nytimes.com/2008/01/07/world/africa/07iht-tehran.4.9063096.html |title=Ahmadinejad loses favor with Khamenei, Iran's top leader |work=The New York Times |date=7 януари 2008 |accessdate=18 юни 2011| archiveurl= https://web.archive.org/web/20110629111911/http://www.nytimes.com/2008/01/07/world/africa/07iht-tehran.4.9063096.html| archivedate=29 юни 2011 | deadurl= no}}</ref> При втстъпването в длъжност на Ахмадинеджад през 2005 г. Върховният лидер позволява Ахмадинеджад да целуне ръката му и бузите, като нарича това „знак на близост и лоялност“,<ref>[http://www.chinadaily.com.cn/world/2009-08/04/content_8513716.htm Ahmadinejad gets key endorsement as Iran president], ''China Daily'', 4 август 2009</ref> а след изборите през 2009 г. напълно одобрява Ахмадинеджад срещу протестиращите.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/5576925/Ayatollah-Ali-Khamenei-backs-Mahmoud-Ahmadinejad-in-address-at-Friday-prayers.html Ayatollah Ali Khamenei backs Mahmoud Ahmadinejad in address at Friday prayers], ''The Telegraph'', Damien McElroy, 19 юни 2009</ref> Въпреки това, най-рано през януари 2008 г. се проявяват признаци на несъгласие между двамата, относно вътрешната политика, и от периода на 2010 – 2011 г. няколко източника разкриват за „растящ разрив“ между тях.<ref name=rift>{{cite news|author=Saeed Kamali Dehghan |url=http://www.guardian.co.uk/world/2011/may/05/ahmadinejad-allies-charged-with-sorcery |title=Ahmadinejad allies charged with sorcery |work=The Guardian |date=5 май 2011|accessdate=18 юни 2011 |location=London| archiveurl= https://web.archive.org/web/20110510144655/http://www.guardian.co.uk/world/2011/may/05/ahmadinejad-allies-charged-with-sorcery| archivedate=10 май 2011| deadurl= no}}</ref> Несъгласието е описано като центриране на [[Есфандияр Рахим Машей]], топ съветник и близък довереник<ref name="washpost">[http://www.stalbertgazette.com/article/GB/20110420/CP01/304209937/-1/sag0806/iranian-lawmakers-warn-ahmadinejad-to-back-intelligence-chief-as&template=cpArt Iranian lawmakers warn Ahmadinejad to accept intelligence chief as political feud deepens], ''The Associated Press'', 20 април 2011</ref> на Ахмадинеджад и противник на „по-голямо участие на духовници в политиката“. През април 2011 г. министър Гейдар Мослехи подава оставка, след като е помолен от Ахмадинеджад, но е възстановен от върховния лидер в рамките на часове.<ref name=Abdo>[http://www.huffingtonpost.com/geneive-abdo/clash-over-mashaei-reveal_b_853329.html Clash Over Mashaei Reveals Fissures Within the Iranian Regime], 04/26/11</ref> Ахмадинеджад отказва официално да подкрепи възстановяването на Мослехи и в знак на протест. Действията на Ахмадинеджад водят до гневни публични атаки от духовници, парламентаристи и военни командири, които го обвиняват в пренебрегване на решенията на върховния лидер. Консервативните противници в парламента започват процес по импийчмънт срещу него. На 6 май 2011 г. е съобщено, че на Ахмадинеджад е даден ултиматум да приеме намесата на лидера или да си подаде оставката,<ref>[http://www.theguardian.com/world/2011/may/06/iran-supreme-leader-ahmadinejad-minister Iran's supreme leader tells Ahmadinejad: accept minister or quit], Saeed Kamali Dehghan, ''The Guardian'', 6 май 2011</ref> и на 8 май той „очевидно се примирява“ към възстановяването, като приветства обратно Мослехи на заседание на кабинета.<ref name=autogenerated3>[http://www.washingtonpost.com/world/middle-east/irans-ahmadinejad-affirms-khamenei-decision-tensions-remain/2011/05/08/AFpK82QG_print.html Iran's Ahmadinejad affirms Khamenei decision, tensions remain], Thomas Erdbrink, ''The Washington Post'', 8 май 2011</ref> Събитията са определени като „унижаващи и отслабващи“ Ахмадинеджад, но президентът отрича, че е имало някакъв разрив между двамата, и според „Fars News“, той заявява, че отношенията му с върховния лидер са „като на баща и син“.<ref name=LATimes>[http://articles.latimes.com/2011/may/02/world/la-fg-iran-intelligence-20110502 Spy flap weakens Iranian President Mahmoud Ahmadinejad], ''LA Times'', 2 май 2011</ref> През 2012 г., Али Хаменеи нарежда спиране на парламентарно разследване за неправилно управление на иранската икономика от Ахмадинеджад.<ref>[http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2012/11/2012112119588529396.html ''Iran calls off Ahmadinejad parliament probe.''] ''Al Jazeera'', 21 ноември 2012.</ref> == Вътрешна политика == През 2007 г. Хаменеи иска от правителството да ускори хода на Иран към икономическа приватизация.<ref>{{cite web | url = http://www.payvand.com/news/07/feb/1254.html | title = Iran: Leader calls for acceleration of privatization program | publisher = Payvand.com | accessdate = 19 юни 2009 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090618113704/http://www.payvand.com/news/07/feb/1254.html | archivedate = 18 юни 2009 | deadurl = no | архив_дата = 2018-10-03 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181003021759/http://www.payvand.com/news/07/feb/1254.html }}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.tehrantimes.com/Description.asp?Da=2/20/2007&Cat=2&Num=019 |заглавие=www.tehrantimes.com |достъп_дата=2016-11-05 |архив_дата=2007-03-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20070308200734/http://www.tehrantimes.com/Description.asp?Da=2/20/2007&Cat=2&Num=019 }}</ref> Член 44 от конституцията на страната постановява, че основната инфраструктура на Иран трябва да остане собственост на държавата. Този член е премахнат през 2004 г. [[Файл:Ayatollah Seyyed Ali Khamenei.jpg|мини|дясно|Хаменеи по време на публична реч.]] Освен това, Хаменеи заявява, че вярва в използването на ядрени технологии за граждански цели, защото „нефта и природния газ не може да продължат вечно“.<ref>{{cite web | url = http://www.voanews.com/english/2007-02-18-voa3.cfm | title = Khamenei: Iran's Nuclear Program Important to Nation's Future | publisher = Voice of America | accessdate =19 юни 2009 |archiveurl = https://web.archive.org/web/20081119095350/http://voanews.com/english/2007-02-18-voa3.cfm|archivedate=19 ноември 2008 }}</ref><ref>{{cite news | url = http://www.reuters.com/article/worldNews/idUSBLA82817120070218 | title = Iran says will not halt uranium enrichment &#124; International | agency = Reuters | date =18 февруари 2007 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090619054408/http://www.reuters.com/article/worldNews/idUSBLA82817120070218| archivedate=19 юни 2009 | deadurl= no}}</ref> На 30 април 2008 г., Али Хаменеи подкрепя икономическата политика на президента Ахмадинеджад и заявява, че Западът се бори с повече икономически трудности в сравнение с Иран, с „криза“ разпространявана от САЩ до Европа, а инфлацията е широко разпространен проблем. Иранският лидер твърди, че продължаващата икономическа криза, която е осакатила света е безпрецедентна в последните 60 години. „Тази криза принуди ООН да обяви извънредно положение за недостиг на хранителни продукти по целия свят, но чужди медии са фокусирани върху Иран за да внушат, че настоящото повишаване на цените и инфлацията в страната са резултат от небрежност от страна на иранските управници, което, разбира се не е вярно“. Хаменеи подчертава, че никой няма право да обвинява иранското правителство за икономическите проблеми на Иран. Той също не препоръчва на народа и правителството да избягват разхищение с цел решаване на икономическите проблеми. „Аз ви съветвам да имате на предвид, че тази велика нация никога не я е била страх от икономически санкции“, добавя той.<ref>{{cite news | url = http://in.reuters.com/article/asiaCompanyAndMarkets/idINDAH03115420080430?pageNumber=1&virtualBrandChannel=0 | title = Iran leader defends government handling of economy &#124; Reuters | agency = Reuters | date =30 април 2008 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090621032901/http://in.reuters.com/article/asiaCompanyAndMarkets/idINDAH03115420080430?pageNumber=1&virtualBrandChannel=0| archivedate=21 юни 2009 | deadurl= no}}</ref><ref>{{cite web |url = http://www.middle-east-online.com/english/business/?id=25619 |title = Middle East Online |publisher = Middle East Online |date = 30 април 2008 |accessdate = 19 юни 2009 |archiveurl = https://web.archive.org/web/20090618105603/http://www.middle-east-online.com/english/business/?id=25619 |archivedate = 18 юни 2009 |deadurl = no |архив_дата = 2009-06-18 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090618105603/http://www.middle-east-online.com/english/business/?id=25619 }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.tehrantimes.com/index_View.asp?code=167549 | title = Iranians turn threats into opportunities: Leader | publisher = tehran times | date =1 май 2008 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618111847/http://www.tehrantimes.com/index_View.asp?code=167549| archivedate=18 юни 2009 | deadurl= no}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www2.irna.ir/en/news/view/menu-236/0804304889163444.htm | title = Irna | accessdate = 19 юни 2009 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20090618131203/http://www2.irna.ir/en/news/view/menu-236/0804304889163444.htm | archivedate = 18 юни 2009 | deadurl = no | архив_дата = 2009-06-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20090618131203/http://www2.irna.ir/en/news/view/menu-236/0804304889163444.htm }}</ref> === Наука и технологии === Али Хаменеи е подкрепя научния прогрес в Иран. Той е един от първите ислямски духовници, който дава възможност за изследане на [[стволови клетки]] и терапевтично [[клониране]].<ref>{{cite news | url = http://www.boston.com/news/world/middleeast/articles/2006/08/22/iran_looks_to_science_as_source_of_pride | title = Iran looks to science as source of pride – The Boston Globe |work=Boston Globe | date =22 август 2006 | accessdate =19 юни 2009 | first=Anne | last=Barnard| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090526091641/http://www.boston.com/news/world/middleeast/articles/2006/08/22/iran_looks_to_science_as_source_of_pride| archivedate=26 май 2009 | deadurl= no}}</ref> През 2004 г. заявява, че напредъкът на страната е зависим от инвестициите в областта на науката и технологиите. Той също така твърди, че прикачването на висок статус на учени в обществото ще помогне на таланти, за да се развива науката и технологиите, като по този начин се гарантира напредък и развитие на страната.<ref>{{cite web | url = http://www.khamenei.ir/EN/News/detail.jsp?id=20041031A | archiveurl = https://web.archive.org/web/20070927225641/http://www.khamenei.ir/EN/News/detail.jsp?id=20041031A | archivedate = 27 септември 2007 | title = Students, Scientific Olympiad Winners Meet the Leader | publisher = The Islamic Revolution Cultural-Research Institute for Preserving and Publishing Works by Ayatollah Seyyed Ali Khamenie | date = 31 октомври 2004 | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2007-09-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070927225641/http://www.khamenei.ir/EN/News/detail.jsp?id=20041031A }}</ref> === Малцинства === Бахайската вяра е най-големото религиозно малцинство в Иран, с около 300 000 души (8 000 000 в целия свят) и официално се счита за опасен култ от иранското правителство. Тя е забранена в Иран и няколко други страни,<ref>{{cite news |url=http://www.cnn.com/2011/11/10/world/meast/iran-bans-bahai-university/index.html |title=Iran bans 'underground university,' brands it 'extremist cult' |author=Tim Hume |publisher=CNN International |date=10 ноември 2011 |accessdate=1 октомври 2013}}</ref> докато други изразяват загриженост за групата. Хаменеи одобрява ново законодателство срещу бахаите в Иран за да намали влиянието им в чужбина.<ref>UN Doc. E/CN.4/1993/41, Commission on Human Rights, 49th session, 28 януари 1993, Final report on the situation of human rights in the Islamic Republic of Iran by the Special Representative of the Commission on Human Rights, Mr. Reynaldo Galindo Pohl, paragraph 310.</ref> Според писмо от председателя на командния щаб на въоръжените сили в Иран, адресирано до Министерството на информацията, Революционната гвардия и полицейските сили, Хаменеи също така нарежда на командния щаб да се наблюдава дейността им и да се събира цялата информация за хората на бахайската вяра. === Права на жените === През юли 2007 г., Хаменеи разкритикува активисти за правата на иранските жени и на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW): „В нашата страна ... някои активистки жени, както и някои хора се опитват да играят с ислямските правила, за да съответстват на международните конвенции, свързани с жените“, заявява той. „Това е грешно“. Хаменеи прави тези коментари два дни, след като правозащитник на иранските жени Деларам Али е осъден на 34 месеца затвор и 10 удара с камшик от съдебната система на Иран.<ref>{{cite web | url = http://www.radiofarda.com/Article/2007/07/04/o1_khamenei-critisiz.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071113051113/http://www.radiofarda.com/Article/2007/07/04/o1_khamenei-critisiz.html | archivedate = 13 ноември 2007 | title = انتقاد رهبر ایران از تلاش برای تغییر قوانین زنان | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2007-11-13 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071113051113/http://www.radiofarda.com/Article/2007/07/04/o1_khamenei-critisiz.html }}</ref> Иранската съдебна система работи под егидата на върховния лидер и е независима от правителството. Хаменеи е застъпник на ислямската практика на [[Хиджаб]]. Той смята, че хиджаб е насочен към почитане на жените. Към Запада той реагира като посочва че, задължителното откриване в някои западни страни е препятствие, за забулените мюсюлманки, които искат да влязат в университети. Освен това той твърди, че жените на Запад са загубили своята чест като посочва, висок процент на сексуално насилие, както и широкото използване на женска жалба за търговски цели: „В действителност, те са третирани като стока, като още един от своите продукти. Ако ви се налага да погледнете списанията, които са публикувани на Запад, вие ще видите, че те рекламират стока за продажба в непосредствена близост до гола снимка на жена. Можете ли да си представите по-голяма обида за жената? Те [Запада] трябва да отговарят [не исляма]“.<ref>{{cite web | url = http://www.cnsnews.com/ViewCulture.asp?Page=/Culture/archive/200801/CUL20080114a.html | archiveurl = https://web.archive.org/web/20080118083034/http://www.cnsnews.com/ViewCulture.asp?Page=/Culture/archive/200801/CUL20080114a.html | archivedate = 18 януари 2008 | title = Iran's Ayatollah: West Abuses Women, Islam Honors Them | first = Terence P | last = Jeffrey | publisher = Cybercast News Service | date = 14 януари 2008 | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2008-01-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080118083034/http://www.cnsnews.com/ViewCulture.asp?Page=/Culture/archive/200801/CUL20080114a.html }}</ref><ref>{{cite web | url = http://farsi.khamenei.ir/speech-content?id=3416 | title = بیانات در دیدار دانشجویان دانشگاه‌های استان یزد (Address to the Students of Universities in Yazd Province) | publisher = Official Website for Khamenei Speeches and Works | date =3 януари 2008 | accessdate =4 септември 2015}}</ref> Али Хаменеи вярва в половата [[сегрегация]].<ref>{{cite web |url=http://isa-global-dialogue.net/backlash-gender-segregation-in-iranian-universities/ |title=Backlash: Gender Segregation in Iranian Universities |publisher=Isa-global-dialogue.net |accessdate=21 май 2014 |архив_дата=2014-03-01 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140301173310/http://isa-global-dialogue.net/backlash-gender-segregation-in-iranian-universities/ }}</ref> Хаменеи твърди, че „днес, [[хомосексуалност]]та е основен проблем в западния свят. Те [западните народи] обаче го игнорират. Но реалността е, че хомосексуалността се е превърнала в сериозно предизвикателство, болка и нерешим проблем за интелектуалците на Запад“.<ref>{{cite web | url = http://www.khamenei.ir/FA/Speech/detail.jsp?id=860413A | archiveurl = https://web.archive.org/web/20071118164001/http://www.khamenei.ir/FA/Speech/detail.jsp?id=860413A | archivedate = 18 ноември 2007 | title = بيانات رهبر معظم انقلاب اسلامى در ديدار گروه كثيرى از زنان نخبه در آستانهى سالروز ميلاد حضرت زهراى اطهر (سلاماللَّهعليها) | accessdate = 19 юни 2009 | архив_дата = 2007-11-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20071118164001/http://www.khamenei.ir/FA/Speech/detail.jsp?id=860413A }}</ref> === Човешки права === Хаменеи призовава правата на човека да са основен принцип в основата на ислямските учения, която предхожда западната загриженост за правата на човека от много векове. Той е нападнат от западните сили, които критикуват Ислямската република за лицемерие казвайки, че тези страни икономически потискат хората в страните от Третия свят и подкрепят деспоти и диктатори. В отговор на Западните оплаквания за нарушения на правата на човека в Иран, той заявява, че американската администрация е извършила много престъпления и следователно не е годна да съди Иран.<ref>{{cite news | url = http://news.bbc.co.uk/hi/spanish/international/newsid_5045000/5045704.stm | title = BBC Mundo &#124; Irán: advertencia con petróleo |publisher=BBC News | accessdate =19 юни 2009 | date=4 юни 2006| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090509012241/http://news.bbc.co.uk/hi/spanish/international/newsid_5045000/5045704.stm| archivedate=9 май 2009 | deadurl= no}}</ref> Иранското правителство редовно е критикувано от Организацията на обединените нации и групи за правата на човека за неговите човешки права. Области на критики включват използването на изтезания, политически затворници, изборен процес на нацията и лошо отношение между сериозност на престъпността и наказание.<ref>[http://www.irib.ir/occasions/Rahbar/human-rights-in-islam.htm Human Rights in Islam], ''[[Islamic Republic of Iran Broadcasting]]'', 31 януари 1997. Посетен на 8 януари 2007.</ref><ref>Ehsan Zarrokh (,Ehsan and Gaeini, M. Rahman). „Iranian Legal System and Human Rights Protection“ The Islamic Law and Law of the Muslim World e-journal, New York law school 3.2 (2009).</ref> На своя уебсайт, Хаменеи пише, че „всяко сдружение с подвеждащата Бахайска вяра трябва да се избягва“.<ref>{{cite web|url=http://www.leader.ir/tree/index.php?catid=38|title=FAQ|work=leader.ir}}</ref> == Външна политика == [[Файл:Ali Khamenei and Vladimir Putin.jpg|мини|Хаменеи се среща с руския президент [[Владимир Путин]], 23 ноември 2015 г.]] === Противопоставяне на американската външна политика === На 4 юни 2006 г., Хаменеи заявява, че Иран би прекъснал енергийните доставки от региона на Персийския залив (около 20% от дневната нужда от петрол в света преминава от Персийския залив през Ормузкия пролив в непосредствена близост до брега на Иран<ref>{{cite web | title = Iran Will Close Strait of Hormuz If Attacked, Fars Reports | publisher = [[LiveLeak]] Liveleak.com | date =7 юли 2008 | url = http://www.liveleak.com/view?i=db7_1215422974 | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618090515/http://www.liveleak.com/view?i=db7_1215422974| archivedate=18 юни 2009 | deadurl= no}}</ref>), в случай че страната бъде подложена на нападение от страна на [[САЩ]], настоявайки, че [[Техеран]] няма да се откаже от правото си да произвежда ядрено гориво. На 14 септември 2007 г. аятолах Али Хаменеи прогнозира, че [[Джордж У. Буш]] и американски представители, един ден ще бъдат съдени в международен наказателен съд, за да се подведат в „отговорнист“ за нахлуваването на САЩ в Ирак.<ref>{{cite news | url = http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/09/14/AR2007091400636.html | title = Iran leader: Bush will be tried |work=The Washington Post | date =14 септември 2007 | accessdate =19 юни 2009 | first=Nasser | last=Karimi}}</ref> Той също така обвинява САЩ за „сляп [[тероризъм]]“ след инвазията на Ирак.<ref>{{cite web | url = http://www.liveleak.com/view?i=684_1192340490 | title = Imam Khamenei: US trying to save Israel | publisher = Liveleak.com | accessdate =19 юни 2009| archiveurl= https://web.archive.org/web/20090618091026/http://www.liveleak.com/view?i=684_1192340490| archivedate=18 юни 2009 | deadurl= no}}</ref> Той твърди, че САЩ е основната причина за несигурността в Ирак. [[Файл:Ali Khamenei met with Xi Jinping in Tehran 2016 (3).jpg|мини|ляво|Хаменеи заедно с китайския президент [[Си Дзинпин]], 23 януари 2016 г.]] На 21 март 2009 г., един ден след като американският президент [[Барак Обама]] заявява, че ще предложи на Иран „ново начало“ на дипломатическа ангажираност между двата стари врагове, Хаменеи казва, промяна на „думи“ от САЩ не е достатъчно и добавя: „Ние ще следим и ние ще съдим (новата администрация на САЩ) ... Променете се и нашето поведение ще се промени“.<ref>{{cite news | url = http://www.reuters.com/article/worldNews/idUSTRE52K0KP20090321 | title = Iran sees no change in U.S. policy: Khamenei &#124; International | agency = Reuters | date =21 март 2009 | accessdate =19 юни 2009}}</ref> През юни 2011 г., Хаменеи обвинява правителството на Съединените щати за тероризма и отхвърля американската дефиниция за тероризма, той е цитиран да казва, „САЩ и европейските правителства, които преследват палестински бойни групи, които се борят за освобождението на земята си като терористи“.<ref>{{cite web|url=http://winnipeg.ctv.ca/servlet/an/local/CTVNews/20110625/iran-leader-khamenei-accuses-us-terrorism-110626/20110625/?hub=WinnipegHome |title=Iran's supreme leader accuses U.S. of terrorism &#124; CTV News |publisher=Winnipeg.ctv.ca |accessdate=1 януари 2014}}</ref> През юни 2012 г., Хаменеи предупреждава западните правителства, че санкциите на страната само „ще задълбочат омразата към Запада от иранците“.<ref>{{cite web|url=http://mg.co.za/article/2012-06-04-iran-warns-israel|title=Khamenei threatens Israel with 'lightning' revenge|author=Guardian Reporter|work=The M&G Online}}</ref> На 19 юли 2015 г., докато говори в джамия в Техеран, Хаменеи казва на привържениците си, че политиката на САЩ в региона на „180 градуса“<ref name="msn.com">{{cite web|url=http://www.msn.com/en-us/news/world/kerry-says-iran-vow-to-defy-us-is-very-disturbing/ar-AAdgNd9|title=U.S. 'disturbed' by Iranian leader's criticism after deal|work=msn.com}}</ref> се противопоставя на политическото и религиозното движение в Иран. Речта е белязана от скандирания „Смърт на Америка“ и „Смърт на Израел“. Хаменеи заявява по отношение на ядрената сделка от 2015 г., че „дори и след тази сделка нашата политика по отношение на арогантните САЩ няма да се промени“.<ref>{{cite web|url=http://www.aol.com/article/2015/07/21/kerry-says-iran-vow-to-defy-u-s-is-very-disturbing/21211758/|title=Kerry says Iran vow to defy U.S. is 'very disturbing' - AOL.com|work=AOL Article}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.nbcnews.com/storyline/iran-nuclear-talks/irans-ayatollah-ali-khamenei-vows-opposition-u-s-despite-nuke-n394326|title=Iran's Ayatollah Vows Opposition to 'Arrogant' U.S. Despite Nuke Deal|author=Ali Arouzi|work=NBC News}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2015/07/18/us-iran-nuclear-khamenei-idUSKCN0PS05320150718|title=Nuclear deal will not change Iran's relations with U.S.: supreme leader|work=Reuters|достъп_дата=2016-11-05|архив_дата=2015-11-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151114223149/http://www.reuters.com/article/2015/07/18/us-iran-nuclear-khamenei-idUSKCN0PS05320150718}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.washingtonpost.com/world/national-security/ayatollah-says-nuclear-deal-will-not-change-irans-relations-with-us/2015/07/18/7470b531-ff12-4913-81e1-21101130fbdd_story.html|title=Ayatollah says nuclear deal will not change Iran’s relations with U.S.|author=Carol Morello|work=Washington Post}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-middle-east-33578942|title=Iran nuclear: Ayatollah Khamenei chastises 'arrogant' US|work=BBC}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/iran-nuclear-deal-ayatollah-khamenei-says-hostile-policies-towards-arrogant-america-will-not-change-10398733.html|title=Iran nuclear deal: Ayatollah Khamenei says hostile policies towards 'arrogant' America will not change|author=Tom Brooks-Pollock|work=The Independent}}</ref> Държавният секретар на САЩ [[Джон Кери]] казва, че ако коментарите са истински, то те са „много тревожни“.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/kerry-says-iran-vow-defy-u-very-disturbing-070223527.html|title=Kerry says Iran vow to defy U.S. is 'very disturbing'|date=21 юли 2015|work=Yahoo News}}</ref> === Осъждане на атаките от 11 септември 2001 г. === След [[атентатите от 11 септември]], Хаменеи осъжда акта и нападателите и призовава за осъждане на терористичните дейности по целия свят, но предупреждава категорично против военна интервенция в [[Афганистан]].<ref name=autogenerated1>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/1549573.stm BBC News, Middle East, Iran condemns attacks on US], 17 септември 2001</ref> Той е цитиран да казва, „масовите убийства на човешки същества са катастрофални актове, които са осъдени, където и да се случат, и които и да са извършителите и жертвите“. === Ционизма и Израел === Али Хаменеи е противник на държавата [[Израел]] и [[Ционизъм|ционизма]], и е широко критикуван, заедно с цялото иранското правителство, а реториката му е описана като [[Расизъм|расистка]] и [[Антисемитизъм|антисемитска]], и за заплахи срещу държавата Израел. На 15 декември 2000 г. Хаменеи нарича Израел „раков тумор“, и че „трябва да бъде отстранен от региона“,<ref>{{cite journal|last=Richter|first=Elihu D.|author2=Alex Barnea|title=Tehran's Genocidal Incitement against Israel|journal=The Middle East Quarterly|date=Summer 2009|volume=XVI|issue=3|pages=49 – 51|url=http://www.meforum.org/2167/iran-genocidal-incitement-israel|accessdate=14 август 2013}}</ref><ref>[http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4270418,00.html Khamenei: 'Tumor' of Israel is world's biggest problem] ''Ynet News''. 19 август 2012</ref><ref>[http://www.cbsnews.com/news/iranian-leader-israel-a-cancerous-tumor/ Iranian Leader: Israel A „Cancerous Tumor“] ''CBS News''. 4 март 2009</ref><ref>[http://www.timesofisrael.com/khamenei-israeli-a-malignant-zionist-tumor/ Israel a ‘cancerous tumor’ and Middle East’s biggest problem, Iranian supreme leader says] ''Times of Israel''. 19 август 2012</ref> а през 2013 г. нарича Израел „бясно куче“.<ref>{{cite news|url=http://abcnews.go.com/blogs/politics/2013/11/kerry-calls-khameneis-rabid-dog-comment-inflammatory/|title=Kerry Calls Khamenei's 'Rabid Dog' Comment 'Inflammatory'|date=21 ноември 2013|accessdate=6 септември 2015|newspaper=ABC News}}</ref> През 2014 г. в [[туитър]] акаунт, свързван с него се твърди, че единственият лек за Израел е унищожение.<ref>[http://www.jpost.com/Middle-East/Khamenei-on-Twitter-No-cure-for-barbaric-Israeli-regime-but-to-be-annihilated-381215 "Khamenei on Twitter: No cure for barbaric Israeli regime but to be annihilated."] ''Jpost.com''. 9 ноември 2014. 9 март 2015.</ref><ref>[http://edition.cnn.com/2014/11/10/world/meast/iran-annihilate-israel/ Iran leader's call to 'annihilate' Israel sparks fury as nuclear deadline looms] ''CNN''. 10 ноември 2014.</ref><ref>[http://www.slate.com/blogs/the_slatest/2014/11/09/iran_s_khamenei_israel_must_be_annihilated.html Iran's Khamenei: No Cure for Barbaric Israel but Annihilation] ''The Slatest''. 9 ноември 2014</ref><ref>[http://globalnews.ca/news/1664491/irans-supreme-leader-khamenei-tweets-his-reasons-to-eliminate-israel/ Iran's supreme leader Khamenei tweets reasons to 'eliminate' Israel] ''Global News''. 10 ноември 2014</ref> През 2013 г., Хаменеи обвинява [[Франция]], че „коленичи“ пред Израел, докато казва, че Израел е водена от хора, недостойни да се наричат „хора“.<ref>{{cite web|url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/iran/10462154/Irans-Supreme-Leader-vows-no-retreat-as-nuclear-talks-begin.html|title=Iran's Supreme Leader vows 'no retreat' as nuclear talks begin|date=20 ноември 2013|work=Telegraph.co.uk}}</ref> В друг доклад от реч през 2009 г., той твърди, че „ние ще подкрепим и помогнем на всички народи, всички групи, борещи се срещу ционисткия режим в целия свят, и ние не се страхуваме да обявявим това“.<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/middle_east/article6841604.ece Iran's Supreme Leader Ayatollah Seyed Ali Khamenei blasts Israel in sermon] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090927101629/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/middle_east/article6841604.ece |date=2009-09-27 }}. ''The Times''.</ref><ref>{{cite web|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/iran-says-it-launched-satellite/2012/02/03/gIQARNuDmQ_story.html|title=Ayatollah Khamenei says Iran will back 'any nations, any groups' fighting Israel|work=The Washington Post}}</ref> Хаменеи предлага, че „палестинските бежанци ще се завърнат и [[мюсюлмани]], [[християни]] и [[евреи]] биха могли да изберат правителство, за себе си, с изключение на имигрантите евреи“.<ref name="archives.cnn.com">{{cite news|title=Iran leader urges destruction of 'cancerous' Israel|work=CNN|date=15 декември 2000|url=http://archives.cnn.com/2000/WORLD/meast/12/15/mideast.iran.reut/|accessdate =30 април 2007| archiveurl=https://web.archive.org/web/20070405205037/http://archives.cnn.com/2000/WORLD/meast/12/15/mideast.iran.reut/|archivedate=5 април 2007 | deadurl= no}}</ref> На 10 септември 2015 г., по време на реч за Израел след споразумението относно ядрената програма на Иран, Хаменеи прави забележка „Израел няма да съществува след 25 години“.<ref name="al-monitor">{{cite news | url=http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2015/09/khamenei-negotiation-us.html# | title=Khamenei: Israel will no longer exist in 25 years | work=Al Monitor | date=9 септември 2015 | accessdate=2 април 2016 | author=Karami, Arash}}</ref> За първи път, забележката е публикувана в официалния сайт на Хаменеи и в [[Twitter]].<ref>{{cite news | url=http://adhdwire.com/world/irans-supreme-leader-says-israel-wont-exist-in-25-years/ | title=Iran’s Supreme Leader Says Israel Won't Exist in 25 Years | work=ADHD | date=10 септември 2015 | accessdate=2 април 2016 | author=Rawling, Noah | archivedate=2016-06-11 | archive-url=https://archive.is/20160611114627/http://adhdwire.com/world/irans-supreme-leader-says-israel-wont-exist-in-25-years/ }}</ref><ref>{{cite news | url=http://www.westernjournalism.com/israels-netanyahu-returns-fire-after-iran-supreme-leaders-death-threat/ | title=Israel’s Netanyahu Returns Fire After Iran Supreme Leader’s Death Threat | work=Western Jounrnalism | date=10 септември 2015 | accessdate=2 април 2016 | author=Koski, Justin | archivedate=2016-01-05 | archive-url=https://web.archive.org/web/20160105015356/http://www.westernjournalism.com/israels-netanyahu-returns-fire-after-iran-supreme-leaders-death-threat/ }}</ref> Това изречение е въведено като най-доброто и най-важното, направено от иранец през 2015 г., в онлайн анкета, проведена от официалния му сайт.<ref>{{cite news | url=http://www.jahannews.com/fa/doc/news/480412/مهمترین-جمله-رهبر-انقلاب-سال-۹۴-نگاه-مردم | title=The best 2015 year sentence of Iranian leader in view of Iranian people was selected. | work=Jahan News Agency | date=17 март 2016 | accessdate=2 април 2016}}</ref> === Съмнение в Холокоста === На 21 март 2014 г., Хаменеи в сутринна реч по случай „Nowruz“, персийската Нова година, поставя под съмнение [[Холокост]]а. Той казва: „Холокостът е събитие, чиято действителност е несигурна и ако това се е случило, не е сигурно как се е случило“.<ref>[http://www.jpost.com/Iranian-Threat/News/Irans-Khamenei-questions-certainty-of-Holocaust-346116 Iran's Khamenei questions 'certainty' of Holocaust], Jerusalem Post 21 март 2014</ref> === Хомосексуализъм === Хаменеи твърди, че „Днес хомосексуалността е основен проблем в западния свят. Те [западните нации] обаче го игнорират. Но реалността е, че хомосексуалността се е превърнала в сериозно предизвикателство, болка и неразрешим проблем за интелектуалците на запад.“ == Източници == <references /> {{commonscat|Ali Khamenei}} == Външни препратки == * [http://www.khamenei.ir/ Официален сайт] * [http://www.leader.ir/ Официален сайт на върховния водач] {{Върховен водач на Иран}} {{Президент на Иран}} {{Превод от|en|Ali Khamenei|746077095}} {{СОРТКАТ:Хаменеи, Али}} [[Категория:Личности от Иранската революция]] [[Категория:Президенти на Иран]] [[Категория:Ирански министри]] [[Категория:Ирански политици]] [[Категория:Ирански аятоласи]] [[Категория:Отрицатели на Холокоста]] [[Категория:Азербайджанци в Иран]] 0q60iuxz9vq7ym7bgqj9bqmfrjrlxt5 10 638437 12416533 12247347 2024-11-19T07:41:54Z Rey Keshe 116854 12416533 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = Разширената вселена на Ди Си | скрит = <includeonly>1</includeonly> | заглавие = [[Разширената вселена на Ди Си]] | listclass = hlist | group1 = | list1 = {{Навигационен шаблон подгрупа | group1 = Филми | list1 = * ''[[Човек от стомана]]'' (2013) * ''[[Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта]]'' (2016) * ''[[Отряд самоубийци]]'' (2016) * ''[[Жената чудо (филм)|Жената чудо]]'' (2017) * ''[[Лигата на справедливостта (филм)|Лигата на справедливостта]]'' (2017) * ''[[Аквамен (филм)|Аквамен]]'' (2018) * ''[[Шазам! (филм)|Шазам!]]'' (2019) * ''[[Хищни птици (филм)|Хищни птици]]'' (2020) * ''[[Жената чудо 1984]]'' (2020) * ''[[Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър]]'' (2021) * ''[[Отрядът самоубийци]]'' (2021) * ''[[Черният Адам (филм)|Черният Адам]]'' (2022) * ''[[Шазам: Яростта на боговете]]'' (2023) * ''[[Светкавицата (филм)|Светкавицата]]'' (2023) * ''[[Синия бръмбар (филм)|Синия бръмбар]]'' (2023) * ''[[Аквамен и изгубеното кралство]]'' (2023) | group2 = Сериали | list2 = *''[[Миротвореца|Миротвореца, сезон 1]]'' (2022) }} }}<noinclude> [[Категория:Шаблони за телевизия]] </noinclude> ch98x30svsmlu46k1ie9ffnkit6s0ug 0 645330 12415885 12415618 2024-11-18T15:29:55Z Мико 4542 /* История */ 12415885 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Демирхисарска българска община | лого = | снимка = Seal-to-Demir-Hisar.jpg | пояснение = Печат на общината с надпис „Казалиски советъ въ Демирь Хисаръ“ от [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара]] от 20 май 1878 г. | тип = училищно-църковна организация | акроними = | седалище = [[Валовища|Демир Хисар]] | ръководител = | език = [[български език|български]] | положение = несъществуваща | основатели = | основана = XIX век, [[Османска империя]] | закрита = 1913 година, [[Гърция]] | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Демирхисарската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]] в [[Валовища|Демир Хисар]] (или Валовища), [[Османска империя|Османската империя]], съществувало до 1913 година, когато е закрита след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от новите [[Кралство Гърция|гръцки власти]]. == История == [[Файл:Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф за броя ученици, 8 февруари 1901.jpg|мини|ляво|250п|Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх [[Йосиф I Български]] за броя ученици в околията, подписано от председателя йеромонах [[Евгений Рилски]], 8 февруари 1901 година]] От 70-те години на XIX век във Валовища функционира българска община, която работи за разкриването на българско училище. Председател на общината е поп Ангел, а нейни членове са Кочо Харизанов и Попангелов от самия град, а също и Харманов, [[Тасю Гиздавков|Гиздавков]], [[Иван Гологанов|Гологанов]] и поп Кръстьо от околията.<ref>{{Стрезов|62}}</ref> На 20 май 1878 година общината във Валовища се присъединява към [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]] до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на [[Македония (област)|Македония]] към [[Княжество България|България]], с подписите на поп [[Димитър Кърчовски]] и [[Иван Гологанов]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.</ref> Българските жители на града участват активно в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] и в революционната дейност на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в четата на местния войвода [[Илия Кърчовалията]]. Опит да открие българско училище прави [[Стоян Божов]], но гъркоманите и владиката не му позволяват. Българското училище е открито в 1893 година от учителя [[Георги Гърнев]]. Гърнев преподава във Валовища две години заедно с неврокопчанката Мария Попдимитрова. След тях идват [[Кочо Мавродиев|Константин Мавродиев]] и Констанца Хр. Балева от Битоля. В учебната 1897/1898 година учител в българското училище в града е Константин Мавродиев.<ref>{{ЕПК|1|524}}</ref> От 1898 година две години преподава Александър Хаджиев от [[Голешово]].<ref name="Галчев 152">{{Галчев|152}}</ref> В началото на 1900/1901 учебна година общината наема хана на Ангел Кърчовалията за своя канцелария и за жилище на българските ученици от околните села. Местната турска власт по настояване на демирхисарските патриаршисти и мелнишкия митрополит на 8 ноември 1903 година изгонва учениците и даже заличава българския надпис над вратата на хана. Вследствие на оплакването на българската църковна община и родителите на децата пред солунския валия, учениците пак се събират в хана.<ref>[https://petkohinov.com/pravoslavie/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 358.]</ref> През 1901/1902 година председател на общината е отец [[Евгений Рилски]], а главен учител в българското второкласно училище е Константин Найденов (27-годишен) от Велес, завършил, Солунската гимназия в 1894 година. Учители са и [[Никола Янишлиев]] от Дойран за първото полугодие,<ref name="Галчев 149">{{Галчев|149}}</ref> Констанца (Коца) Хр. Балева от Битоля (или от Охрид), Иван Димитров, Екатерина Шумкова от Солун. С идването на йеромонах Евгений като председател на общината настъпва съживяване на дейността ѝ и е направен ремонт на българската църква с пари от Екзархията<ref name="Галчев 152"/> и от селяните от околията. В следващата учебна 1901/1902 година Балева напуска и на нейно място идва учителят Атанас Думчев. Сградата на училището е стара с 1 стая на първия и 4 на втория етаж. Тъй като е под наем Екзархията от 3 години се опитва да я купи, но гръцката община прави пречки.<ref name="Галчев 153">{{Галчев|153}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" ! colspan="6" | Учители в 1900/1901 година |- ! Номер !! Име !! Възраст !! Месторождение !! Образование |- || 1. || Константин Найденов || 27 || [[Велес]] || [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] в 1894 година |- || 2. || Иван Димитров || 25 || [[Русиново]] || IV клас на [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]] в 1899 година |- || 3. || Констанца Балева || 26 || [[Битоля]] || V клас на [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]] в 1889 година |- || 4. || Екатерина Шумкова || 20 || [[Солун]] || III клас през 1895 година<ref name="Галчев 152"/> |- |} [[Файл:Demir Hisar Bulgarian School 1908 - 1909.jpg|мини|250п|Демирхисарското българско училище в 1908 – 1909 година]] През 1902 година Евгений Рилски той подписва поздравителен адрес до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]] за 25 години на престола, в който трите български общини на [[Мелнишка епархия|Мелнишката епархия]] - [[Петричка българска община|Петричката]], Демирхисарската и [[Мелнишка българска община|Мелнишката]] изразяват молба от името на българското население за назначаване на български владика.<ref>{{cite book |title= Йосиф I Екзарх Български (1877 - 1902). Юбилеен сборник |last= Българско книжовно дружество в София |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1904 |publisher= Държавна печатница |location= София |isbn= |pages= 133 |url= |accessdate=}}</ref> След [[Солунски атентати|Солунските атентати]] от април 1903 година, българите в Демир Хисар са подложени на голям гръцки терор. Йеромонах Евгений е арестуван и след 52 дена екстерниран. Затворени са повече от 300 свещеници, учители и първенци от демирхисарските села, понеже не признават Патриаршията.<ref>[https://petkohinov.com/pravoslavie/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 394.]</ref> По същото време българско училище с пансиона е затворено. През ноември същата година гръцки ученици счупват преградата между гръцкото от българското училище, нахлуват в последното, изпочупват прозорците, чиновете и стълбата, откъртват мазилката от тавана и стените, разграбват много учебни помагала. По искане на гръцкия владика, властта не е позволява да се отвори българско училище в града и през 1904 година.<ref>[https://petkohinov.com/pravoslavie/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 361, 362.]</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]], в 1904 година 30 къщи от Валовища минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>{{Силянов|2|126}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 24 [[българи]] [[Българска екзархия|екзархисти]], 864 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]], 245 [[гърци]], 240 [[власи]] и 162 [[цигани]].<ref>{{Бранков|188-189}}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" ! colspan="6" | Учители в 1904/1905 година |- ! Номер !! Име !! Възраст !! Месторождение !! Заплата (турски лири) !! Образование |- || 1. || Стефан Иванов || 33 || [[Битоля]] || 67 || педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] в 1890 година |- || 2. || [[Тольо Левов]] || 46 || [[Айватово]] || 60 || [[Робърт колеж]] в 1883 година |- || 3. || Иван Иванов || 30 || [[Гуменджа]] || 36 || [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]] в 1898 година |- || 4. || [[Петър Лъжев]] || 26 || [[Воден]] || 36 || [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска класическа гимназия]] в 1903 година |- || 5. || Мария Богданова || 24 || [[Прилеп (град)|Прилеп]] || 36 || [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]] в 1900 година |- || 6. || [[Бонча Пекова]] || 20 || [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]] || 36 || [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]] в 1900 година<ref name="Галчев 155">{{Галчев|155}}</ref> |- |} В 1905 година общината празнува пищно деня на Св. св. Кирил и Методий, като на празника присъстват дори селяни от околните гъркомански села [[Латарево]], [[Радово (дем Синтика)|Радево]], [[Камарето|Камаретово]].<ref name="Галчев 155"/> В 1905 година председател на общината е свещеник Е. Шуманов.<ref>{{Галчев|157}}</ref> До началото на [[Балканската война]] от 1912 година местната българска община поддържа във Валовища смесена прогимназия с икономически пансион и едно основно училище в които се обучават до 150 ученици. В града има и малка българска църква. Със собствени и екзархийски средства, общината купува голям парцел южно от града за строеж на къщички за [[българи]]-преселници от селата. В двора на старото училище през 1910 година започва строеж на триетажна прогимназиална сграда, която до началото на войната е покрита и почти готова. Сградата е построена главно с пожертвуванията на българите от околните села.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_3_2.htm Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 310-311].</ref> <gallery caption="" class="center"> Файл:Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I, 8 февруари 1901.jpg | Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх [[Йосиф I Български]], 8 февруари 1901 година Файл:Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I, 19 февруари 1901.jpg | Писмо от Демирхисарската българска община до екзарх [[Йосиф I Български]] за трудностите, които има, подписано от главния учител Константи Найденов, 19 февруари 1901 година Файл:Писмо на Демирхисарската българска община до екзарх Йосиф I , 16 юни 1905.jpg | Писмо на Демирхисарската българска община до екзарх [[Йосиф I Български]], 16 юни 1905 година </gallery> == Председатели == * поп Ангел (1870-те) * [[Евгений Рилски]] (1900-те) == Бележки == <references /> {{Български църковни общини в Македония}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Демирхисарска българска община| ]] rx7u3r6p668vhd9jp9iwvnegv2ep214 0 646817 12415891 11582498 2024-11-18T15:34:16Z Nk 399 /* Студийни албуми */ 12415891 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Доналд Глоувър | име-оригинал = Donald Glover | портрет = Donald_Glover_TIFF_2015.jpg | рождено име = Доналд Маккинли Глоувър | роден-място = [[Едуардс (военновъздушна база)]], [[Калифорния]], [[САЩ]] | починал-място = | друго име = Childish Gambino, mcDJ | националност = [[САЩ]] | работил = актьор, рапър, продуцент, режисьор, комик | активност = 2002 – | брачен партньор = | партньор = | деца = | родители = | близки = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = '''Най-добър актьор в комедиен сериал:'''<br>2017 „Атланта“<br>'''Най-добър режисьор на комедиен сериал:'''<br>2017 „Атланта“ | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Доналд Глоувър''' ({{lang|en|Donald Glover}}) е американски рапър, актьор, режисьор, сценарист, комик и текстописец. Като рапър е известен с псевдонима си '''Childish Gambino'''. Придобива известност с комедийната група [[Derrick Comedy]], в която участва, и [[Тина Фей]], с чиято помощ на 23 години става сценарист на комедийния сериал [[Рокфелер плаза 30]].<ref>{{cite web|last=Eells|first=Josh|title=THE TRIPLE THREAT: DONALD Glover|publisher=Rolling Stone|accessdate=15 септември 2011}}</ref> По-късно участва в ситкома [[Community]] по NBC. Към [[2016]] година е създател и актьор в сериала [[Атланта (сериал)|Атланта]].<ref>{{cite web |url=http://www.thedailybeast.com/articles/2016/09/06/with-atlanta-donald-glover-wants-to-make-people-feel-black.html |title=Donald Glover stars in a new TV show about rappers in the Atlana scene |last= |first= |date=6 септември 2016 |publisher=DailyBeast |accessdate=7 септември 2016}}</ref> Освен като актьор, Глоувър има и силно успешна кариера като рап изпълнител, като издава общо три албума в периода 2011 – 2016 година. За сингъла си – „3005“ е номиниран за 2 награди [[Грами]].<ref name="Billboard">{{cite news| last=Lynch|first=Joe|title=Grammys 2015: And the Nominees Are…|url=http://www.billboard.com/articles/6363565/grammys-2015-nominations-57th-annual|accessdate=25 декември 2014|work=[[Билборд (списание)|Billboard]]| date=5 декември 2014}}</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * ''Camp'' (2011) * ''Because the Internet'' (2013) * ''Awaken, My Love!'' (2016) === Сингли === * 2012: ''Bonfire'' (US: [[Файл:Gold record icon.svg|15px|Gold]]) * 2012: ''Heartbeat'' (US: [[Файл:Platinum record icon.svg|15px|Platin]]) * 2013: ''3005'' * 2014: ''Crawl (Featuring Kai & Mystikal)'' * 2014: ''Sweatpants'' (US: [[Файл:Gold record icon.svg|15px|Gold]]) * 2014: ''Sober'' * 2016: ''Me and Your Mama'' * 2016: ''[[Redbone]]'' * 2018: ''This is America'' == Избрана филмография == === Актьор === * 2006–2007, 2009, 2012: [[Рокфелер плаза 30]] (4 епизода) * 2009: [[Mystery Team]] * 2009–2014: [[Community]] (89 епизода) * 2011: [[Мъпетите (филм)|Мъпетите]] * 2013: [[Момичета]] (2 епизода) * 2013: The To Do List * 2014: Alexander and the Terrible, Horrible, No Good, Very Bad Day * 2015: [[Ефектът на Лазар]] * 2015: [[Професия: Стриптизьор 2]] * 2015: [[Марсианецът]] * 2016 – 2022: [[Атланта (сериал)|Атланта]] * 2018: [[Solo: A Star Wars Story]] * 2018: Spider-Man: Homecoming === Режисьор === * 2016 –: [[Атланта (сериал)|Атланта]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|2255973|Доналд Глоувър}} * [http://iamdonald.com Официален уебсайт] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Глоувър, Доналд}} [[Категория:Американски хип-хоп музиканти]] [[Категория:Американски режисьори]] [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Афроамерикански актьори]] [[Категория:Американски сценаристи]] [[Категория:Американски комици]] [[Категория:Носители на награда Еми]] [[Категория:Родени в Калифорния]] azph5nsa9q27dz6j8b8lnpjqvx9sidt 3 652483 12415767 12415517 2024-11-18T13:07:05Z PSS 9 209881 Нова тема /* New user block 2024-11-18T13:06:55Z: 151.251.248.216 */ 12415767 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-11-11T16:38:43Z: 149.62.207.10 == {{чекюзър|149.62.207.10|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:38, 11 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T07:41:01Z: 213.149.157.173 == {{чекюзър|213.149.157.173|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:41, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T10:53:10Z: 2A01:5A8:52B:6B72:0:0:18FA:4469 == {{чекюзър|2A01:5A8:52B:6B72:0:0:18FA:4469|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:53, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T12:29:55Z: 217.142.21.86 == {{чекюзър|217.142.21.86|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:30, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T20:54:16Z: 151.251.115.231 == {{чекюзър|151.251.115.231|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:54, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T08:06:04Z: Stankatanelapa == {{чекюзър|Stankatanelapa|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:06, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T08:32:26Z: 2A01:5A8:44F:B17D:3506:CFEE:6575:BE2B == {{чекюзър|2A01:5A8:44F:B17D:3506:CFEE:6575:BE2B|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:32, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T08:40:25Z: 149.62.208.218 == {{чекюзър|149.62.208.218|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:40, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T12:12:50Z: 46.10.208.76 == {{чекюзър|46.10.208.76|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:13, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T16:16:14Z: 46.253.14.123 == {{чекюзър|46.253.14.123|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:16, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T16:24:34Z: 87.126.57.136 == {{чекюзър|87.126.57.136|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:24, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-14T11:43:34Z: 151.251.254.30 == {{чекюзър|151.251.254.30|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:43, 14 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-14T13:12:49Z: 149.62.209.0 == {{чекюзър|149.62.209.0|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:12, 14 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-14T17:17:18Z: 2A01:5A8:517:D947:B8A8:7681:62AA:EB1D == {{чекюзър|2A01:5A8:517:D947:B8A8:7681:62AA:EB1D|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:17, 14 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-15T07:24:42Z: 2A01:5A8:46B:F150:3046:4488:2F4B:20F0 == {{чекюзър|2A01:5A8:46B:F150:3046:4488:2F4B:20F0|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:24, 15 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-15T18:10:56Z: 149.62.207.89 == {{чекюзър|149.62.207.89|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:11, 15 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-16T14:59:07Z: 5.53.198.73 == {{чекюзър|5.53.198.73|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:59, 16 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-16T19:49:38Z: 91.92.60.229 == {{чекюзър|91.92.60.229|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:49, 16 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-16T21:08:12Z: 77.85.115.67 == {{чекюзър|77.85.115.67|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:08, 16 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-17T02:06:44Z: 46.96.27.217 == {{чекюзър|46.96.27.217|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 02:06, 17 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-17T06:26:24Z: 176.222.2.16 == {{чекюзър|176.222.2.16|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:26, 17 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-18T09:21:35Z: 178.169.187.38 == {{чекюзър|178.169.187.38|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:21, 18 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-18T13:06:55Z: 151.251.248.216 == {{чекюзър|151.251.248.216|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:07, 18 ноември 2024 (UTC) grz4j1wrmbej9lxxcw9tp1gzkgr9fha 12416479 12415767 2024-11-19T02:58:05Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 7 дни) to [[Потребител беседа:PSS 9/Архиви/2024/ноември]] 12416479 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:PSS 9/Архиви/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(7d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> == New user block 2024-11-12T07:41:01Z: 213.149.157.173 == {{чекюзър|213.149.157.173|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:41, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T10:53:10Z: 2A01:5A8:52B:6B72:0:0:18FA:4469 == {{чекюзър|2A01:5A8:52B:6B72:0:0:18FA:4469|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:53, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T12:29:55Z: 217.142.21.86 == {{чекюзър|217.142.21.86|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:30, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-12T20:54:16Z: 151.251.115.231 == {{чекюзър|151.251.115.231|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 20:54, 12 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T08:06:04Z: Stankatanelapa == {{чекюзър|Stankatanelapa|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:06, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T08:32:26Z: 2A01:5A8:44F:B17D:3506:CFEE:6575:BE2B == {{чекюзър|2A01:5A8:44F:B17D:3506:CFEE:6575:BE2B|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:32, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T08:40:25Z: 149.62.208.218 == {{чекюзър|149.62.208.218|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:40, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T12:12:50Z: 46.10.208.76 == {{чекюзър|46.10.208.76|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 12:13, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T16:16:14Z: 46.253.14.123 == {{чекюзър|46.253.14.123|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:16, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-13T16:24:34Z: 87.126.57.136 == {{чекюзър|87.126.57.136|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:24, 13 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-14T11:43:34Z: 151.251.254.30 == {{чекюзър|151.251.254.30|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:43, 14 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-14T13:12:49Z: 149.62.209.0 == {{чекюзър|149.62.209.0|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:12, 14 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-14T17:17:18Z: 2A01:5A8:517:D947:B8A8:7681:62AA:EB1D == {{чекюзър|2A01:5A8:517:D947:B8A8:7681:62AA:EB1D|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:17, 14 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-15T07:24:42Z: 2A01:5A8:46B:F150:3046:4488:2F4B:20F0 == {{чекюзър|2A01:5A8:46B:F150:3046:4488:2F4B:20F0|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:24, 15 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-15T18:10:56Z: 149.62.207.89 == {{чекюзър|149.62.207.89|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 18:11, 15 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-16T14:59:07Z: 5.53.198.73 == {{чекюзър|5.53.198.73|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:59, 16 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-16T19:49:38Z: 91.92.60.229 == {{чекюзър|91.92.60.229|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 19:49, 16 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-16T21:08:12Z: 77.85.115.67 == {{чекюзър|77.85.115.67|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:08, 16 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-17T02:06:44Z: 46.96.27.217 == {{чекюзър|46.96.27.217|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 02:06, 17 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-17T06:26:24Z: 176.222.2.16 == {{чекюзър|176.222.2.16|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:26, 17 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-18T09:21:35Z: 178.169.187.38 == {{чекюзър|178.169.187.38|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:21, 18 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-18T13:06:55Z: 151.251.248.216 == {{чекюзър|151.251.248.216|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:07, 18 ноември 2024 (UTC) 6bogypjo6g88hnqfat0mg0xhzghzk1k 0 653227 12415988 12386145 2024-11-18T17:08:50Z Like the windows 306705 /* Голмайстори */ 12415988 wikitext text/x-wiki {{Европейско първенство по футбол инфокутия | година = 2024 | други имена = Fußball-Europameisterschaft 2024<br>UEFA EURO 2024 | предишно първенство = 2020 | следващо първенство = 2028 | картинка = UEFA Euro 2024 logo.svg | размер = 200px | текст към картинката = Официално лого на първенството | домакин = {{Германия}} | откриване = 14 юни 2024 г. | финал = 14 юли 2024 г. | участници = 24 | федерации = | стадиони = 10 | градове = 10 | шампион = {{Испания}} | титла = | мачове = 51 | голове = 117 | посещаемост = {{#expr: 65052 + 41676 + 54000 + 42711 + 46685 + 54000 + 68844 + 60512 + 46784 + 49528 + 46586 + 38322 + 54000 + 48953 + 63028 + 46177 + 41536 + 64288 + 48117 + 46425 + 69455 + 38531 + 68363 + 59728 + 61591 + 45181 + 43910 + 42535 + 45033 + 54000 + 59127 + 38421 + 46524 + 61047 + 49616 + 47683 + 68172 + 61612 + 47244 + 42233 + 46810 + 46576 + 65012 + 38305 + 54000 + 47789 + 46907 + 70091 + 62042 + 60926 + 65600}} | голмайстор = {{Флагче|Англия}} [[Хари Кейн]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Джамал Мусиала]]<br>{{Флагче|Грузия}} [[Жорж Микаутадзе]]<br>{{Флагче|Испания}} [[Дани Олмо]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[Коди Гакпо]]<br>{{Флагче|Словакия}} [[Иван Шранц]]<br><small>(3 гола)</small> | голмайстор 2 = | най-добър играч = {{Флагче|Испания}} [[Родриго Ернандес|Родри]] }} '''[[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство по футбол]] през 2024 г.''' се проведе в [[Германия]]. Футболната федерация на страната представя плановете си за организацията на първенството още през април 2018 г., а [[УЕФА]] обявява организатора през септември 2018 г. След като [[Европейско първенство по футбол 2020|първенството в 2020 г.]] е отложено и се провежда през 2021 г. в 12 европейски града поради [[Пандемия от COVID-19|пандемията от Ковид-19]], форматът на първенството се връща към към обичайния си четиригодишен цикъл в четна година, кратна на 4, с организация от една държава.<ref>[http://www.bbc.com/sport/football/39211428 Euro 2024: Tournament to be held in Germany or Turkey], bbc.com, 8 March 2017</ref> [[File:BYD Auto at Geneva International Motor Show 2024 GIMS 2024 1X7A2215.jpg|190п|мини|Купата, спечелена от Испания]] [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]] защитава титлата си от [[Европейско първенство по футбол 2020|2021 г.]] до осминафиналите, където отпада от [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]].<ref>{{Cite news |date=29 June 2024 |title=Switzerland 2–0 Italy: Swiss club together in Berlin |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |url=https://www.uefa.com/euro2024/news/028e-1b3feb119740-4173d9eff275-1000--switzerland-2-0-italy-swiss-club-together-in-berlin/ |access-date=3 юли 2024 г}}</ref> Основните фаворити за титлата се срещат на четвъртфинал, но домакинът [[Национален отбор по футбол на Германия|Германия]] е елиминиран от [[Национален отбор по футбол на Испания|Испания]].<ref>{{Cite news |date=5 July 2024 |title=Spain 2–1 Germany (after extra time): Late Merino header sends La Roja through to semi-finals |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |url=https://www.uefa.com/euro2024/news/028f-1b4c0eace715-d70920033715-1000--spain-2-1-germany-after-extra-time-late-merino-header-sends-/ |access-date=6 юли 2024 г}}</ref> Испания играе най-силно на първенството и е единственият отбор с максимален актив от групите с 3 победи, 9 точки, 5 отбелязани гола и без допуснат гол. Убедително побеждава всичките си противници и в директните елиминации, сред които са и най-силните конкуренти за титлата - бивши световни и европейски шампиони и вицешампиони: Италия, [[Национален отбор по футбол на Хърватия|Хърватия]], Германия, [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] и [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]]. Поставя рекорди на европейски първенства, като спечелва всичките 7 мача и отбелязва 15 гола. Испански футболисти печелят и основните индивидуални награди на турнира: [[Родриго Ернандес|Родри]] за най-добър играч и [[Ламин Ямал]] за най-добър млад играч. [[File:RODRI - SWE vs ESP - UEFA EURO 2020 QUALIFIERS - 2019.10.15 (cropped).jpg|200п|мини|Родриго Ернандес (Родри) – най-добър играч на първенството]] == Избор на домакин == На 8 март 2017 г. УЕФА съобщава, че две страни, [[Германия]] и [[Турция]], са заявили намеренията си да бъдат домакини на турнира преди крайния срок 3 март 2017 г. <ref name="BBC">{{cite web |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/39211428 |title=Euro 2024: Tournament to be held in Germany or Turkey |website=[[BBC Sport]] |publisher=[[BBC|British Broadcasting Corporation]] |date=8 March 2017 |access-date=8 март 2017 |archive-date=1 октомври 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221001223645/https://www.bbc.co.uk/sport/football/39211428 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.uefa.org/about-uefa/news/newsid=2447054.html |title=Germany and Turkey officially interested in hosting UEFA Euro 2024 |publisher=UEFA |date=8 March 2017 |access-date=9 март 2017 |archive-date=7 юни 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170607170606/http://www.uefa.org/about-uefa/news/newsid=2447054.html |url-status=live }}</ref> Домакинът е избран от Изпълнителния комитет на УЕФА с тайно гласуване,<ref>{{Cite web |date=27 September 2018 |title=Germany to host UEFA Euro 2024 |url=https://www.uefa.com/insideuefa/news/0249-0f8e640dc5e1-2ebf8efacf63-1000--germany-to-host-uefa-euro-2024/ |access-date=26 май 2024 |website=UEFA |archive-date=7 май 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240312140232/https://www.uefa.com/insideuefa/news/0249-0f8e640dc5e1-2ebf8efacf63-1000--germany-to-host-uefa-euro-2024/ |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |last=Georgiou |first=Stephan |date=26 September 2018 |title=Euro 2024: Germany vs Turkey – who's leading the race? |url=https://www.sportspromedia.com/insights/analysis/euro-2024-hosts-germany-turkey-winner/ |access-date=8 март 2024 |website=SportsPro}}</ref> като за победа е необходимо само обикновено мнозинство от гласовете. Ако гласовете са равни, окончателното решение ще вземе президентът на УЕФА [[Александър Чеферин]].<ref name="bid regulations">{{cite web|url=http://www.uefa.org/MultimediaFiles/Download/uefaorg/General/02/42/99/57/2429957_DOWNLOAD.pdf|title=UEFA Euro 2024: bid regulations|publisher=UEFA|access-date=26 декември 2016|archive-date=20 декември 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161220163951/http://www.uefa.org/MultimediaFiles/Download/uefaorg/General/02/42/99/57/2429957_DOWNLOAD.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite web |last=Graaf |first=Patrick de |title=EURO 2024 host selection - All about Germany's selection as host country |url=https://www.europeanchampionship2024.co.uk/host-selection |access-date=26 май 2024 |website=European Championship 2024 Germany|archive-date=12 март 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240312140233/https://www.europeanchampionship2024.co.uk/host-selection |url-status=live }}</ref> От 20-те членове на Изпълнителния комитет на УЕФА Райнхард Гриндел (Германия) и Сервет Ярдъмджи (Турция) не могат да гласуват, защото нямат право на глас. Ларс-Кристер Олсон (Швеция) също отсъства поради заболяване. Успяват да гласуват общо 17 членове.<ref>{{Cite web |last=Adams |first=Tom |date=27 September 2018 |title=Germany win vote to host 2024 European Championship |url=https://www.eurosport.com/football/germany-win-vote-to-host-2024-european-championships_sto6949156/story.shtml |access-date=26 май 2024 |website=Eurosport |archive-date=10 май 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240510140928/https://www.eurosport.com/football/germany-win-vote-to-host-2024-european-championships_sto6949156/story.shtml |url-status=live }}</ref> [[File:Lamine Yamal, Sánchez se reunió con los futbolistas de la selección española tras ganar la Eurocopa 2024 (3) (cropped).jpg|200п|мини|[[Ламин Ямал]] {{Флаг|Испания}} – най-добър млад футболист на шампионата, гол на полуфинала и играч на мача, най-много голови асистенции (4) във всички мачове.]] {| class="wikitable" style="text-align:center" |+ Резултати от гласуването ! Държава ! Гласове |- style="background:#90EE90" |style="text-align:left"| {{Флагче|Германия}} Германия | 12 |- |style="text-align:left"| {{Флагче|Турция}} Турция | 4 |- |style="text-align:left"| Въздържание | 1 |- !style="text-align:left"| Общо ! 17 |} Домакинът е избран на 27 септември 2018 г. в [[Нион]], [[Швейцария]]. Първоначално Германия е планирала изцяло да бъде домакин на Евро 2020, въпреки че не е обявила твърд интерес до май 2012 г. <ref>{{cite web|title=Niersbach: EM-Bewerbung wäre "reizvoll"|url=http://de.fifa.com/worldfootball/news/newsid=1594176.html|publisher=FIFA.com|accessdate=22 август 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20120704095419/http://de.fifa.com/worldfootball/news/newsid=1594176.html|archivedate=4 юли 2012|date=4 March 2012|url-status=dead|архив_дата=2012-07-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120704095419/http://de.fifa.com/worldfootball/news/newsid=1594176.html}}</ref> Това е третият път, когато мачовете от Европейското първенство се играят на територията на Германия, след като [[Западна Германия]] е домакин на [[Европейско първенство по футбол 1988|турнира през 1988 г.]], а четири мача от многонационалното Евро 2020 се играят в [[Мюнхен]]. Това е първият път, когато състезанието се провежда и в бивша [[Източна Германия]], с [[Берлин]] и [[Лайпциг]] като градове домакини.<ref>{{cite news |url=https://www.bbc.com/sport/football/45666950 |title=Euro 2024: Germany beats Turkey to host tournament |date=27 September 2018 |website=BBC Sport |access-date=20 декември 2018 |archive-date=12 февруари 2024 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240212031520/https://www.bbc.com/sport/football/45666950 |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |last=Penfold |first=Chuck |date=27 September 2018 |title=Germany wins right to host UEFA Euro 2024 |url=https://www.dw.com/en/germany-wins-right-to-host-uefa-euro-2024-football-championship/a-45655549 |access-date=27 април 2024 |website=dw.com}}</ref> == Стадиони == От 14 града и стадиони, които подават заявления за приемане на мачовете, след посещения на място и проучване на условията, комисия определя следните 10 за провеждане на първенството: <ref name="stad">[https://www.dfb.de/news/detail/euro-2024-14-staedte-und-stadien-reichen-bewerbungsunterlagen-ein-170507/ EURO 2024: 14 Städte und Stadien reichen Bewerbungsunterlagen ein], dfb.de.</ref> {| class="wikitable centered" style="text-align:center" |- ! [[Берлин]] ! [[Мюнхен]] ! [[Дортмунд]] |- |[[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпиащадион]] |[[Алианц Арена]] |[[Сигнал Идуна Парк]] |- | Вместимост:<br>'''74 475'''<br>74 475 | Вместимост:<br>'''70 076'''<br>75 021 | Вместимост:<br>'''65 851'''<br>81 360 |- |[[Файл:Stade Olympique Berlin Ext.JPG|200x200пкс]] |[[Файл:Allianz-Arena-München.jpg|200x200пкс]] |[[Файл:Signal iduna park stadium dortmund 4.jpg|200x200пкс]] |- ! [[Хамбург]] ! [[Кьолн]] ! [[Гелзенкирхен]] |- | [[Имтек Арена|Фолкспаркщадион]] | [[Райненергищадион]] | [[Фелтинс Арена]] |- | Вместимост:<br>'''51 500'''<br>57 000 | Вместимост:<br>'''46 195'''<br>49 968 | Вместимост:<br>'''54 740'''<br>62 271 |- |[[Файл:RK 1009 9831 Volksparkstadion.jpg|200x200пкс]] |[[Файл:Fußball Stadion Köln Luftbild Aerial (125164767).jpeg|200x200пкс]] |[[Файл:Arena auf Schalke - panoramio (1).jpg|200x200пкс]] |- ! [[Щутгарт]] ! [[Дюселдорф]] ! [[Лайпциг]] |- | [[МХП-Арена]] | [[Есприт Арена]] | [[Ред Бул Арена (Лайпциг)|Ред Бул Арена]] |- | Вместимост:<br>'''54 812'''<br>60 449 | Вместимост:<br>'''51 500'''<br>54 600 | Вместимост:<br>'''42 959'''<br>42 959 |- |[[Файл:Stuttgart stadium.jpg|200x200пкс]] |[[Файл:Merkur-Spiel-Arena.jpg|200x200пкс]] |[[Файл:Leipzig stadium.jpg|200x200пкс]] |- ! [[Франкфурт на Майн]] ! colspan="2" rowspan="5" | {{ПК|Германия|width=275|caption=|places= {{ПК точка|Германия|lat=52.514722|lon=13.239444|label=[[Берлин]]}} {{ПК точка|Германия|lat=48.218611|lon=11.624444|label=[[Мюнхен]]}} {{ПК точка|Германия|lat=51.492569|lon=7.451667|label=[[Дортмунд]]}} {{ПК точка|Германия|lat=51.554474|lon=7.067642|label=[[Гелзенкирхен]]|position=top}} {{ПК точка|Германия|lat=48.792222|lon=9.231944|label=[[Щутгарт]]}} {{ПК точка|Германия|lat=53.586944|lon=9.898611|label=[[Хамбург]]}} {{ПК точка|Германия|lat=51.261539|lon=6.733083|label=[[Дюселдорф]]}} {{ПК точка|Германия|lat=50.933611|lon=6.874997|label=[[Кьолн]]}} {{ПК точка|Германия|lat=50.068611|lon=8.645278|label=[[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]}} {{ПК точка|Германия|lat=51.345833|lon=12.348056|label=[[Лайпциг]]}}}} |- | [[Дойче банк Парк]] |- | Вместимост:<br>'''48 387'''<br>51 500 |- |[[Файл:Deutsche bank park.jpg|200x200пкс]] |} Вместимостта на стадионите, написана с удебелен шрифт, се отнася за седящите места и е определяща за международни срещи съгласно изискванията на ФИФА и УЕФА. С обикновен шрифт е означен пълният капацитет с правостоящите места. == Квалификации == {{Основна|Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024}} 53 страни се борят за 23 места, за да се присъединят към домакина {{имеНОФ|Германия}}. От март до ноември 2023 г. се играят мачовете в 10 квалификационни групи, които определят 20 участници – първите два отбора от всяка група. За останалите 3 места се играят плейофи през март 2024 г. В тях участват по 4 отбора от първите 3 европейски лиги A, B и C от турнира [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23]]. Те се разпределят по двойки и чрез директно елиминиране излъчват победител от плейофа на лигата. === Класирани отбори === {| class="wikitable sortable" ! width=15%|Страна !! width=19%|Класиран като!! width=15%|Дата на класиране !! width=49%|Предишни участия<sup>[[#A|A]]</sup> |- |{{фб-л|Германия}}<sup>[[#B|B]]</sup> || {{Sort|00|Домакин}} || {{Sort|00|27 септември 2018}} || 13 ('''[[Европейско първенство по футбол 1972|1972]]''', [[Европейско първенство по футбол 1976|1976]], '''[[Европейско първенство по футбол 1980|1980]]''', [[Европейско първенство по футбол 1984|1984]], ''[[Европейско първенство по футбол 1988|1988]]'', [[Европейско първенство по футбол 1992|1992]], '''[[Европейско първенство по футбол 1996|1996]]''', [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]], [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], ''[[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]'') |- | {{фб-л|Белгия}} || {{sort|F1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група F|Група F]] победител}} || {{Sort|01|13 октомври 2023}} || 6 (''[[Европейско първенство по футбол 1972|1972]]'', [[Европейско първенство по футбол 1980|1980]], [[Европейско първенство по футбол 1984|1984]], ''[[Европейско първенство по футбол 2000|2000]]'', [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Португалия}} || {{sort|J1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група J|Група J]] победител}} || {{Sort|01|13 октомври 2023}} || 8 ([[Европейско първенство по футбол 1984|1984]], [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]], ''[[Европейско първенство по футбол 2004|2004]]'', [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]], '''[[Европейско първенство по футбол 2016|2016]]''', [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Франция}} || {{sort|B1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група B|Група B]] победител}} || {{Sort|01|13 октомври 2023}} || 10 (''[[Европейско първенство по футбол 1960|1960]]'', '''[[Европейско първенство по футбол 1984|1984]]''', [[Европейско първенство по футбол 1992|1992]], [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], '''[[Европейско първенство по футбол 2000|2000]]''', [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]], ''[[Европейско първенство по футбол 2016|2016]]'', [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Испания}} || {{sort|A1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група A|Група A]] победител}} || {{Sort|02|15 октомври 2023}} || 11 ('''''[[Европейско първенство по футбол 1964|1964]]''''', [[Европейско първенство по футбол 1980|1980]], [[Европейско първенство по футбол 1984|1984]], [[Европейско първенство по футбол 1988|1988]], [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], '''[[Европейско първенство по футбол 2008|2008]]''', '''[[Европейско първенство по футбол 2012|2012]]''', [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], ''[[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]'') |- | {{фб-л|Турция}} || {{sort|D1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група D|Група D]] победител}} || {{Sort|02|15 октомври 2023}} || 5 ([[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]], [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Шотландия}} || {{sort|A2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група A|Група A]] втори}} || {{Sort|02|15 октомври 2023}} || 3 ([[Европейско първенство по футбол 1992|1992]], [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], ''[[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]'') |- | {{фб-л|Австрия}} || {{sort|F2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група F|Група F]] втори}} || {{Sort|03|16 октомври 2023}} || 3 (''[[Европейско първенство по футбол 2008|2008]]'', [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Англия}} || {{sort|C1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група C|Група C]] победител}} || {{Sort|04|17 октомври 2023}} || 10 ([[Европейско първенство по футбол 1968|1968]], [[Европейско първенство по футбол 1980|1980]], [[Европейско първенство по футбол 1988|1988]], [[Европейско първенство по футбол 1992|1992]], ''[[Европейско първенство по футбол 1996|1996]]'', [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]], [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], ''[[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]'') |- | {{фб-л|Словакия}} || {{sort|J2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група J|Група J]] втори}} || {{Sort|05|16 ноември 2023}} || 2 ([[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Унгария}} || {{sort|G1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група G|Група G]] победител}} || {{Sort|05|16 ноември 2023}} || 4 ([[Европейско първенство по футбол 1964|1964]], [[Европейско първенство по футбол 1972|1972]], [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], ''[[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]'') |- | {{фб-л|Албания}} || {{sort|E1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група E|Група E]] победител}} || {{Sort|06|17 ноември 2023}} || 1 ([[Европейско първенство по футбол 2016|2016]]) |- | {{фб-л|Дания}} || {{sort|H1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група H|Група H]] победител}} || {{Sort|06|17 ноември 2023}} || 9 ([[Европейско първенство по футбол 1964|1964]], [[Европейско първенство по футбол 1984|1984]], [[Европейско първенство по футбол 1988|1988]], '''[[Европейско първенство по футбол 1992|1992]]''', [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]], ''[[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]'') |- | {{фб-л|Нидерландия}} || {{sort|B2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група B|Група B]] втори}} || {{Sort|07|18 ноември 2023}} || 10 ([[Европейско първенство по футбол 1976|1976]], [[Европейско първенство по футбол 1980|1980]], '''[[Европейско първенство по футбол 1988|1988]]''', [[Европейско първенство по футбол 1992|1992]], [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], ''[[Европейско първенство по футбол 2000|2000]]'', [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]], ''[[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]'') |- | {{фб-л|Румъния}} || {{sort|I1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група I|Група I]] победител}} || {{Sort|07|18 ноември 2023}} || 5 ([[Европейско първенство по футбол 1984|1984]], [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]], [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]]) |- | {{фб-л|Швейцария}} || {{sort|I2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група I|Група I]] втори}} || {{Sort|07|18 ноември 2023}} || 5 ([[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], ''[[Европейско първенство по футбол 2008|2008]]'', [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Сърбия}}<sup>[[#C|C]]</sup> || {{sort|G2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група G|Група G]] втори}} || {{Sort|08|19 ноември 2023}} || 5 ([[Европейско първенство по футбол 1960|1960]], [[Европейско първенство по футбол 1968|1968]], ''[[Европейско първенство по футбол 1976|1976]]'', [[Европейско първенство по футбол 1984|1984]], [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]]) |- | {{фб-л|Италия}} || {{sort|C2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група C|Група C]] втори}} || {{Sort|09|20 ноември 2023}} || 10 ('''''[[Европейско първенство по футбол 1968|1968]]''''', ''[[Европейско първенство по футбол 1980|1980]]'', [[Европейско първенство по футбол 1988|1988]], [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]], [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], '''''[[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]''''') |- | {{фб-л|Словения}} || {{sort|H2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група H|Група H]] втори}} || {{Sort|09|20 ноември 2023}} || 1 ([[Европейско първенство по футбол 2000|2000]]) |- | {{фб-л|Чехия}}<sup>[[#D|D]]</sup> || {{sort|E2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група E|Група E]] втори}} || {{Sort|09|20 ноември 2023}} || 10 ([[Европейско първенство по футбол 1960|1960]], '''[[Европейско първенство по футбол 1976|1976]]''', [[Европейско първенство по футбол 1980|1980]], [[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2000|2000]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]], [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Хърватия}} || {{sort|D2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Група D|Група D]] втори}} || {{Sort|10|21 ноември 2023}} || 6 ([[Европейско първенство по футбол 1996|1996]], [[Европейско първенство по футбол 2004|2004]], [[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], [[Европейско първенство по футбол 2012|2012]], [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Полша}} || {{sort|P1|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Лига A|Победител в плейоф на Лига A]]}} || {{Sort|11|26 март 2024}} || 4 ([[Европейско първенство по футбол 2008|2008]], ''[[Европейско първенство по футбол 2012|2012]]'', [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Украйна}} || {{sort|P2|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Лига B|Победител в плейоф на Лига B]]}} || {{Sort|11|26 март 2024}} || 3 (''[[Европейско първенство по футбол 2012|2012]]'', [[Европейско първенство по футбол 2016|2016]], [[Европейско първенство по футбол 2020|2020]]) |- | {{фб-л|Грузия}} || {{sort|P3|[[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024#Лига C|Победител в плейоф на Лига C]]}} || {{Sort|10|26 март 2024}} || 0 (дебют) |- |} :<div id="A"><sup>A</sup> '''Удебелен шрифт''' обозначава шампион за тази година. ''Курсив шрифт'' обозначава домакин за тази година.</div> :<div id="B"><sup>B</sup> от 1960 до 1988 Германия участва като ''ФРГ''.</div> :<div id="C"><sup>C</sup> от 1960 до 2004 Сърбия участва като ''Югославия'' или ''Сърбия и Черна гора''.</div> :<div id="D"><sup>D</sup> от 1960 до 1992 Чехия участва като ''Чехословакия''.</div> == Жребий == Жребият за групите във финалния турнир се тегли на 2 декември 2023 г. в [[Хамбург]], преди да са играни плейофите от квалификациите при известни 21 класирани отбора от всички 24. В него участват и неизвестните 3 отбора победители в плейофите на лиги A, B и C под имена „Победител от Лига A (B, C)“.<ref>[https://dsport.bg/ochakvaite-na-zivo-kakvi-iznenadi-ni-e-podgotvil-zrebiat-za-evro-2024~138447.html Испания срещу Италия и отново Франция – Нидерландия в групите на Евро 2024], dsport.bg, 2 декември 2023 г.</ref> Отборите са разпределени в кутии, подредени в съответствие с [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|общото класиране от квалификационния турнир]]. Германският национален отбор, като домакин, автоматично е поставен в група 1 и се намира на позиция A1.<ref>{{cite news |title=Жеребьёвка финальной стадии Евро-2024 пройдёт в Гамбурге |url=https://ru.uefa.com/euro-2024/news/0261-105905e4967b-a8ea6095a091-1000--жеребьевка-финальнои-стадии-евро-2024-проидет-в-гамбурге/ |website=UEFA.com |publisher=UEFA.com |date=11.9.2020 |access-date=07.7.2022}}</ref> * Кутия 1: Германия (позиция А1), Португалия, Франция, Испания, Белгия, Англия (позиция 1 в други групи); * Кутия 2: Унгария, Турция, Румъния, Дания, Албания, Австрия; * Кутия 3: Нидерландия, Шотландия, Хърватия, Словения, Словакия, Чехия; * Кутия 4: Италия, Сърбия, Швейцария, 3 победителя в плейофите (Украйна, Полша и Грузия, които не са определени по време на жребия). == Групов етап == Отборите, класирали се на първо и второ място в групата, както и първите 4 тима с най-добри резултати в общото класиране на отборите, класирали се на трето място, преминават към осминафиналите.<ref name="Правила">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-European-Football-Championship-2022-24-Online |title=Regulations of the UEFA European Football Championship, 2022–24 |publisher=UEFA |date=2022-05-10 |access-date=16.5.2022 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220516115052/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/5tYSJw48iUOPsbIGOxQA4w/attachments/_dSxuIv48n81YqITx97r~g/content?Ft-Calling-App=ft/turnkey-portal&Ft-Calling-App-Version=3.11.26&filename=20220601_Regulations_EURO_2024_en.pdf |archive-date= 16.5.2022}}</ref> === Критерии и показатели за класиране на отборите === След завършване на всички мачове в групата отборите се класират по следните критерии: # най-голям брой спечелени точки във всички мачове от групата; # най-добра голова разлика – най-голяма разлика в отбелязаните и допуснатите голове във всички мачове от групата; # най-голям брой отбелязани голове във всички мачове от групата; # най-голям брой победи във всички мачове от групата; # Ако в последния кръг от груповата фаза два отбора с равен брой точки и отбелязани и допуснати голове играят помежду си и мачът завърши наравно, позицията им се определя при изпълнение на дузпи (критерият не се прилага, ако има повече от два отбора с равни постижения). В случай на равенство между два или повече отбора по тези критерии се прилагат последователно следните допълнителни показатели за класиране:<ref name= "Правила"></ref> # най-голям брой спечелени точки в директните срещи между отборите; # най-голяма разлика в отбелязаните и допуснатите голове в директните срещи между отборите; # най-голям брой отбелязани голове в директните срещи между отборите; # ако след прилагане на показатели 1-3, един от отборите се различава от другите по тези показатели, а другите два или повече отбора са равни по тях, отново се прилагат показатели 1-3 за мачовете на тези равни отбори с останалите отбори без различния. Ако това не определя позициите на отборите, се прилагат следващите показатели; # най-малък брой дисциплинарни точки за феърплей (1 точка за жълт картон, 3 точки за червен картон, 3 точки за отстраняване за два жълти картона); # място на отбора в [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|общото класиране на квалификационния турнир]]. На 10 май 2022 г. УЕФА публикува календара на турнира с местата и началните часове на мачовете. Всички часове са в [[UTC+3#Лятно часово време (летен сезон)|източноевропейско лятно време]] ([[UTC+3]]). === Група A === {{основна|Европейско първенство по футбол 2024 – група A}} {{Европейско първенство по футбол 2024 група A | expanded = yes }} {{footballbox |дата = 14 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|10}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|19}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|45+1|д.}}<br>[[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|68}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{гол|90+3}} |голове2 = [[Антонио Рюдигер|Рюдигер]] {{гол|87|авт.}} |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 65 052 |съдия = {{флагче|Франция}} Клеман Тюрпен }} {{footballbox |дата = 15 юни 2024 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Барнабаш Варга|Варга]] {{гол|66}} |голове2 = [[Квадво Дуа|Дуа]] {{гол|12}}<br>[[Михел Ебишер|Ебишер]] {{гол|45}}<br>[[Бреел Емболо|Емболо]] {{гол|90+3}} |стадион = [[Райненергищадион]], [[Кьолн]] |зрители = 41 676 |съдия = {{флагче|Словения}} Славко Винчич }} ---- {{footballbox |дата = 19 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036173/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|22}}<br>[[Илкай Гюндоган|Гюндоган]] {{гол|67}} |голове2 = |стадион = [[МХП-Арена]], [[Щутгарт]] |зрители = 54 000 |съдия = {{флагче|Нидерландия}} Дани Маккели }} {{footballbox |дата = 19 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036174/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|13}} |голове2 = [[Джердан Шакири|Шакири]] {{гол|26}} |стадион = [[Райненергищадион]], [[Кьолн]] |зрители = 42 711 |съдия = {{флагче|Словакия}} Иван Кружлиак }} ---- {{footballbox |дата = 23 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036185/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Дан Ндойе|Ндойе]] {{гол|28}} |голове2 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|90+2}} |стадион = [[Валдщадион]], [[Франкфурт на Майн]] |зрители = 46 685 |съдия = {{флагче|Италия}} Даниеле Орсато }} {{footballbox |дата = 23 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Кевин Чобот|Чобот]] {{гол|90+10}} |стадион = [[МХП-Арена]], [[Щутгарт]] |зрители = 54 000 |съдия = {{флагче|Аржентина}} Факундо Тейо }} === Група B === {{основна|Европейско първенство по футбол 2024 – група B}} {{Европейско първенство по футбол 2024 група B | expanded = yes }} {{footballbox |дата = 15 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036163/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Алваро Мората|Мората]] {{гол|29}}<br>[[Фабиан Руис|Фабиан]] {{гол|32}}<br>[[Дани Карвахал|Карвахал]] {{гол|45+2}} |голове2 = |стадион = [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]], [[Берлин]] |зрители = 68 844 |съдия = {{флагче|Англия}} Майкъл Оливър }} {{footballbox |дата = 15 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036164/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Албания}} |голове1 = [[Алесандро Бастони|Бастони]] {{гол|11}}<br>[[Николо Барела|Барела]] {{гол|16}} |голове2 = [[Недим Байрами|Байрами]] {{гол|1}} |стадион = [[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]] |зрители = 60 512 |съдия = {{флагче|Германия}} Феликс Цвайер }} ---- {{footballbox |дата = 19 юни 2024 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036176/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Албания}} |голове1 = [[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|74}}<br>[[Клаус Джазула|Джазула]] {{гол|76|авт.}} |голове2 = [[Казим Лачи|Лачи]] {{гол|11}}<br>[[Клаус Джазула|Джазула]] {{гол|90+5}} |стадион = [[Имтек Арена|Фолкспаркщадион]], [[Хамбург]] |зрители = 46 784 |съдия = {{флагче|Франция}} Франсоа Летексие }} {{footballbox |дата = 20 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036175/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Рикардо Калафиори|Калафиори]] {{гол|54|авт.}} |голове2 = |стадион = [[Фелтинс Арена|Арена Ауфшалке]], [[Гелзенкирхен]] |зрители = 49 528 |съдия = {{флагче|Словения}} Славко Винчич }} ---- {{footballbox |дата = 24 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Албания}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036187/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = [[Феран Торес|Торес]] {{гол|13}} |стадион = [[Есприт Арена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 46 586 |съдия = {{флагче|Швеция}} Глен Найберг }} {{footballbox |дата = 24 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036188/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|55}} |голове2 = [[Матия Дзакани|Дзакани]] {{гол|90+8}} |стадион = [[Ред Бул Арена (Лайпциг)|Ред Бул Арена]], [[Лайпциг]] |зрители = 38 322 |съдия = {{флагче|Нидерландия}} Дани Маккели }} === Група C === {{основна|Европейско първенство по футбол 2024 – група C}} {{Европейско първенство по футбол 2024 група C | expanded = yes }} <sup>1</sup> Дисциплинарни точки: Дания − 6 (жълти картони в трите мача 1+3+2),<br> Словения − 7 (жълти картони в трите мача 3+2+2). {{footballbox |дата = 16 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Словения}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036165/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ерик Янжа|Янжа]] {{гол|77}} |голове2 = [[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|17}} |стадион = [[МХП-Арена]], [[Щутгарт]] |зрители = 54 000 |съдия = {{флагче|Швейцария}} Сандро Шерер }} {{footballbox |дата = 16 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036166/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Англия}} |голове1 = |голове2 = [[Джуд Белингам|Белингам]] {{гол|13}} |стадион = [[Фелтинс Арена|Арена Ауфшалке]], [[Гелзенкирхен]] |зрители = 48 953 |съдия = {{флагче|Италия}} Даниеле Орсато }} ---- {{footballbox |дата = 20 юни 2024 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Словения}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036177/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Жан Карничник|Карничник]] {{гол|69}} |голове2 = [[Лука Йович|Йович]] {{гол|90+5}} |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 63 028 |съдия = {{флагче|Румъния}} Ищван Ковач }} {{footballbox |дата = 20 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Англия}} |голове1 = [[Мортен Хюлманд|Хюлманд]] {{гол|34}} |голове2 = [[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|18}} |стадион = [[Валдщадион]], [[Франкфурт на Майн]] |зрители = 48 953 |съдия = {{флагче|Португалия}} Артур Соареш Диаш }} ---- {{footballbox |дата = 25 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Англия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Словения}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райненергищадион]], [[Кьолн]] |зрители = 41 536 |съдия = {{флагче|Франция}} Клеман Тюрпен }} {{footballbox |дата = 25 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036190/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 64 288 |съдия = {{флагче|Франция}} Франсоа Летексие }} === Група D === {{основна|Европейско първенство по футбол 2024 – група D}} {{Европейско първенство по футбол 2024 група D }} {{footballbox |дата = 16 юни 2024 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036167/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Адам Букса|Букса]] {{гол|16}} |голове2 = [[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|29}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|83}} |стадион = [[Имтек Арена|Фолкспаркщадион]], [[Хамбург]] |зрители = 48 117 |съдия = {{флагче|Португалия}} Артур Соареш Диаш }} {{footballbox |дата = 17 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Австрия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = |голове2 = [[Максимилиан Вьобер|Вьобер]] {{гол|38|авт.}} |стадион = [[Есприт Арена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 46 425 |съдия = {{флагче|Испания}} Хесус Хил Мансано }} ---- {{footballbox |дата = 21 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Австрия}} |голове1 = [[Кшищоф Пьонтек|Пьонтек]] {{гол|30}} |голове2 = [[Гернот Траунер|Траунер]] {{гол|9}}<br>[[Кристоф Баумгартнер|Баумгартнер]] {{гол|66}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{гол|78|д.}} |стадион = [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]], [[Берлин]] |зрители = 69 455 |съдия = {{флагче|Турция}} Халил Умут Мелер }} {{footballbox |дата = 21 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Ред Бул Арена (Лайпциг)|Ред Бул Арена]], [[Лайпциг]] |зрители = 38 531 |съдия = {{флагче|Англия}} Антъни Тейлър }} ---- {{footballbox |дата = 25 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036192/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Австрия}} |голове1 = [[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|47}}<br>[[Мемфис Депай|Депай]] {{гол|75}} |голове2 = [[Дониел Мален|Мален]] {{гол|6|авт.}}<br>[[Романо Шмид|Шмид]] {{гол|59}}<br>[[Марсел Забицер|Забицер]] {{гол|80}} |стадион = [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпийски стадион]], [[Берлин]] |зрители = 68 363 |съдия = {{флагче|Словакия}} Иван Кружлиак }} {{footballbox |дата = 25 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036191/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Килиан Мбапе|Мбапе]] {{гол|56|д.}} |голове2 = [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|79|д.}} |стадион = [[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]] |зрители = 59 728 |съдия = {{флагче|Италия}} Марко Гуида }} === Група E === {{основна|Европейско първенство по футбол 2024 – група E}} {{Европейско първенство по футбол 2024 група E | expanded = no }} {{footballbox |дата = 17 юни 2024 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Румъния}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Украйна}} |голове1 = [[Николае Станчу|Станчу]] {{гол|29}}<br>[[Разван Марин|Р. Марин]] {{гол|53}}<br>[[Денис Драгуш|Драгуш]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 61 591 |съдия = {{флагче|Швеция}} Глен Найберг }} {{footballbox |дата = 17 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036169/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Словакия}} |голове1 = |голове2 = [[Иван Шранц|Шранц]] {{гол|7}} |стадион = [[Валдщадион]], [[Франкфурт на Майн]] |зрители = 45 181 |съдия = {{флагче|Турция}} Халил Умут Мелер }} ---- {{footballbox |дата = 21 юни 2024 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Словакия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Украйна}} |голове1 = [[Иван Шранц|Шранц]] {{гол|17}} |голове2 = [[Микола Шапаренко|Шапаренко]] {{гол|54}}<br>[[Роман Яремчук|Яремчук]] {{гол|80}} |стадион = [[Есприт Арена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 43 910 |съдия = {{флагче|Англия}} Майкъл Оливър }} {{footballbox |дата = 22 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Румъния}} |голове1 = [[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|2}}<br>[[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|80}} |голове2 = |стадион = [[Райненергищадион]], [[Кьолн]] |зрители = 42 535 |съдия = {{флагче|Полша}} Шимон Марчиняк }} ---- {{footballbox |дата = 26 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Словакия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Румъния}} |голове1 = [[Онджей Дуда|Дуда]] {{гол|24}} |голове2 = [[Разван Марин|Р. Марин]] {{гол|37|д.}} |стадион = [[Валдщадион]], [[Франкфурт на Майн]] |зрители = 54 000 |съдия = {{флагче|Германия}} Даниел Зиберт }} {{footballbox |дата = 26 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Украйна}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036193/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[МХП-Арена]], [[Щутгарт]] |зрители = 54 000 |съдия = {{флагче|Англия}} Антъни Тейлър }} === Група F === {{основна|Европейско първенство по футбол 2024 – група F}} {{Европейско първенство по футбол 2024 група F | expanded = no }} {{footballbox |дата = 18 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Турция}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036171/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Грузия}} |голове1 = [[Мерт Мюлдюр|Мюлдюр]] {{гол|25}}<br>[[Арда Гюлер|Гюлер]] {{гол|65}}<br>[[Керем Актюркоглу|Актюркоглу]] {{гол|90+7}} |голове2 = [[Жорж Микаутадзе|Микаутадзе]] {{гол|32}} |стадион = [[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]] |зрители = 59 127 |съдия = {{флагче|Аржентина}} Факундо Тейо }} {{footballbox |дата = 18 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036172/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Чехия}} |голове1 = [[Робин Хранач|Хранач]] {{гол|69|авт.}}<br>[[Франсиско Консейсао|Консейсао]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Лукаш Провод|Провод]] {{гол|62}} |стадион = [[Ред Бул Арена (Лайпциг)|Ред Бул Арена]], [[Лайпциг]] |зрители = 38 421 |съдия = {{флагче|Италия}} Марко Гуида }} ---- {{footballbox |дата = 22 юни 2024 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Грузия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036184/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Чехия}} |голове1 = [[Жорж Микаутадзе|Микаутадзе]] {{гол|45+4|д.}} |голове2 = [[Патрик Шик|Шик]] {{гол|29}} |стадион = [[Имтек Арена|Фолкспаркщадион]], [[Хамбург]] |зрители = 46 524 |съдия = {{флагче|Германия}} Даниел Зиберт }} {{footballbox |дата = 22 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Турция}} |резултат = 0:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036183/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = [[Бернардо Силва|Силва]] {{гол|21}}<br>[[Самет Акайдин|Акайдин]] {{гол|28|авт.}}<br>[[Бруно Фернандес|Фернандес]] {{гол|56}} |стадион = [[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]] |зрители = 61 047 |съдия = {{флагче|Германия}} Феликс Цвайер }} ---- {{footballbox |дата = 26 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Грузия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036196/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Хвича Кварацхелия|Кварацхелия]] {{гол|2}}<br>[[Жорж Микаутадзе|Микаутадзе]] {{гол|57|д.}} |голове2 = |стадион = [[Фелтинс Арена|Арена Ауфшалке]], [[Гелзенкирхен]] |зрители = 49 616 |съдия = {{флагче|Швейцария}} Сандро Шерер }} {{footballbox |дата = 26 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Чехия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefaeuro/match/2036195/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Турция}} |голове1 = [[Томаш Соучек|Соучек]] {{гол|66}} |голове2 = [[Хакан Чалханоглу|Чалханоглу]] {{гол|51}}<br>[[Дженк Тосун|Тосун]] {{гол|90+4}} |стадион = [[Имтек Арена|Фолкспаркщадион]], [[Хамбург]] |зрители = 47 683 |съдия = {{флагче|Румъния}} Ищван Ковач }} === Класиране на отборите, заели трето място в групите === Четирите най-добри отбора, които завършват трети в своите групи, също се класират за осминафиналите и се определят по следните критерии:<ref name="Правила" /> # най-голям брой отбелязани точки в мачове от груповата фаза; # най-голямата разлика в отбелязаните и допуснатите голове в мачовете от груповата фаза; # най-голям брой отбелязани голове в мачове от груповата фаза; # брой победи в мачове от груповата фаза; # най-малък брой дисциплинарни точки за феърплей (1 точка за жълт картон, 3 точки за червен картон, 3 точки за отстраняване за два жълти картона); # позицията на отбора в общото класиране на квалификационния турнир. ; Таблица на отборите на 3<sup>-то</sup> място в групите {{Европейското първенство по футбол 2024 класирани на 3-то място}} <sup>1</sup> Дисциплинарни точки: Нидерландия − 2 (жълти картони в трите мача 1+1+0),<br> Грузия − 6 (жълти картони в трите мача 1+4+1). == Етап на директни елиминации == {{Основна|Европейско първенство по футбол 2024 – Директни елиминации}} Директните елиминации започват с осминафинали след завършване на груповия етап. Провеждат се по олимпийската система с отпадане на загубилите отбори от турнира. Ако мач от този етап завърши наравно след 90 минути нормално време, се присъжда допълнително време (две продължения по 15 минути). Ако резултатът все още е равен след продълженията, победителят в мача се определя чрез изпълнение на дузпи.<ref name="Правила" /> Няма мач за трето място, такъв е игран последно през [[Европейско първенство по футбол 1980|1980]] г. Възможните комбинации от мачове на 1/8 финалите, включващи отбори, класирали се на трето място в груповия етап, зависят от конкретните групи, от които се класират първите четири отбора, класирали се на трето място:<ref name="Правила" /> {| class="wikitable" style="text-align:center; <includeonly>font-size:85%;</includeonly>" |- ! colspan="6" | Отбори, заели 3-то място<br>и достигнали до 1/8 финали ! rowspan="16" | ! 1B<br>срещу ! 1C<br>срещу ! 1E<br>срещу ! 1F<br>срещу |- | '''A''' || '''B''' || '''C''' || '''D''' || || || 3A || 3D || 3B || 3C |- | '''A''' || '''B''' || '''C''' || || '''E''' || || 3A || 3E || 3B || 3C |- | '''A''' || '''B''' || '''C''' || || || '''F''' || 3A || 3F || 3B || 3C |- | '''A''' || '''B''' || || '''D''' || '''E''' || || 3D || 3E || 3A || 3B |- | '''A''' || '''B''' || || '''D''' || || '''F''' || 3D || 3F || 3A || 3B |- | '''A''' || '''B''' || || || '''E''' || '''F''' || 3E || 3F || 3B || 3A |- | '''A''' || || '''C''' || '''D''' || '''E''' || || 3E || 3D || 3C || 3A |- | '''A''' || || '''C''' || '''D''' || || '''F''' || 3F || 3D || 3C || 3A |- | '''A''' || || '''C''' || || '''E''' || '''F''' || 3E || 3F || 3C || 3A |- | '''A''' || || || '''D''' || '''E''' || '''F''' || 3E || 3F || 3D || 3A |- | || '''B''' || '''C''' || '''D''' || '''E''' || || 3E || 3D || 3B || 3C |- | || '''B''' || '''C''' || '''D''' || || '''F''' || 3F || 3D || 3C || 3B |- | || '''B''' || '''C''' || || '''E''' || '''F''' || 3F || 3E || 3C || 3B |- | || '''B''' || || '''D''' || '''E''' || '''F''' || 3F || 3E || 3D || 3B |- style="background-color:#BBF3BB;" | || || '''C''' || '''D''' || '''E''' || '''F''' || 3F || 3E || 3D || 3C |} === Схема === {{Европейското първенство по футбол 2024 директни елиминации}} === Осминафинали === {{footballbox |дата = 29 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036198--switzerland-vs-italy// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|37}}<br>[[Рубен Варгас|Варгас]] {{гол|46}} |голове2 = |стадион = [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпиащадион]], [[Берлин]] |зрители = 68 172 |съдия = {{флагче|Полша}} Шимон Марчиняк }} ---- {{footballbox |дата = 29 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036197--germany-vs-denmark// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|53|д.}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|68}} |голове2 = |стадион = [[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]] |зрители = 61 612 |съдия = {{флагче|Англия}} Майкъл Оливър }} ---- {{footballbox |дата = 30 юни 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Англия}} |резултат = 2:1 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036200--england-vs-slovakia// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Словакия}} |голове1 = [[Джуд Белингам|Белингам]] {{гол|90+5}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|91}} |голове2 = [[Иван Шранц|Шранц]] {{гол|25}} |стадион = [[Фелтинс Арена|Арена Ауфшалке]], [[Гелзенкирхен]] |зрители = 47 244 |съдия = {{флагче|Турция}} Халил Умут Мелер }} ---- {{footballbox |дата = 30 юни 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036199--spain-vs-georgia// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Грузия}} |голове1 = [[Родриго Ернандес|Родри]] {{гол|39}}<br>[[Фабиан Руис|Руис]] {{гол|51}}<br>[[Нико Уилямс|Уилямс]] {{гол|75}}<br>[[Дани Олмо|Олмо]] {{гол|83}} |голове2 = [[Робин Ле Норман|Ле Норман]] {{гол|18|авт.}} |стадион = [[Райненергищадион]], [[Кьолн]] |зрители = 42 233 |съдия = {{флагче|Франция}} Франсоа Летексие }} ---- {{footballbox |дата = 1 юли 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036202--france-vs-belgium// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ян Вертонген|Вертонген]] {{гол|85|авт.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 46 810 |съдия = {{флагче|Швеция}} Глен Найберг }} ---- {{footballbox |дата = 1 юли 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 0:0 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036201--portugal-vs-slovenia// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Словения}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Валдщадион]], [[Франкфурт на Майн]] |зрители = 46 576 |съдия = {{флагче|Италия}} Даниеле Орсато |дузпи1 = [[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{Дузпа-гол}}<br />[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{Дузпа-гол}}<br />[[Бернардо Силва|Силва]] {{Дузпа-гол}} |дузпирезултат = 3:0 |дузпи2 = {{Дузпа-пропуск|спасена}} [[Йосип Иличич|Иличич]]<br />{{Дузпа-пропуск|спасена}} [[Юре Балковец|Балковец]]<br />{{Дузпа-пропуск|спасена}} [[Бенямин Вербич|Вербич]] }} ---- {{footballbox |дата = 2 юли 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Румъния}} |резултат = 0:3 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036203--romania-vs-netherlands// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = |голове2 = [[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|20}}<br>[[Дониел Мален|Мален]] {{гол|83||90+3}} |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 65 012 |съдия = {{флагче|Германия}} Феликс Цвайер }} ---- {{footballbox |дата = 2 юли 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Австрия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036204--austria-vs-turkiye// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Турция}} |голове1 = [[Михаел Грегорич|Грегорич]] {{гол|66}} |голове2 = [[Мерих Демирал|Демирал]] {{гол|1||59}} |стадион = [[Ред Бул Арена (Лайпциг)|Ред Бул Арена]], [[Лайпциг]] |зрители =38 305 |съдия = {{флагче|Португалия}} Артур Соареш Диаш }} === Четвъртфинали === {{footballbox |дата = 5 юли 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 2:1 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036205--spain-vs-germany// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Дани Олмо|Олмо]] {{гол|51}}<br>[[Микел Мерино|Мерино]] {{гол|119}} |голове2 = [[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|89}} |стадион = [[МХП-Арена]], [[Щутгарт]] |зрители = 54 000 |съдия = {{флагче|Англия}} Антъни Тейлър }} ---- {{footballbox |дата = 5 юли 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 0:0 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036206--portugal-vs-france// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Имтек Арена|Фолкспаркщадион]], [[Хамбург]] |зрители = 47 789 |съдия = {{флагче|Англия}} Майкъл Оливър |дузпи1 = [[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{Дузпа-гол}}<br />[[Бернардо Силва|Силва]] {{Дузпа-гол}}<br />[[Жоао Феликс|Феликс]] {{Дузпа-пропуск|лява греда}}<br />[[Нуно Мендеш|Мендеш]] {{Дузпа-гол}} |дузпирезултат = 3:5 |дузпи2 = {{Дузпа-гол}} [[Усман Дембеле|Дембеле]]<br />{{Дузпа-гол}} [[Уелси Фофана|Фофана]]<br />{{Дузпа-гол}} [[Жул Кунди|Кунде]]<br /> {{Дузпа-гол}} [[Брадли Баркола|Баркола]]<br />{{Дузпа-гол}} [[Тео Ернандес|Ернандес]] }} ---- {{footballbox |дата = 6 юли 2024 г. |час = 19:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Англия}} |резултат = 1:1 ([[Продължение (спорт)|с.д.в.]]) |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036208--england-vs-switzerland// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Букайо Сака|Сака]] {{гол|80}} |голове2 = [[Бреел Емболо|Емболо]] {{гол|75}} |стадион = [[Есприт Арена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 46 907 |съдия = {{флагче|Италия}} Даниеле Орсато |дузпи1 = [[Коул Палмър|Палмър]] {{Дузпа-гол}}<br />[[Джуд Белингам|Белингам]] {{Дузпа-гол}}<br />[[Букайо Сака|Сака]] {{Дузпа-гол}}<br />[[Айвън Тони|Тони]] {{Дузпа-гол}}<br />[[Трент Александър-Арнолд|Александър-Арнолд]] {{Дузпа-гол}} |дузпирезултат = 5:3 |дузпи2 = {{Дузпа-пропуск|спасена}} [[Мануел Аканджи|Аканджи]]<br />{{Дузпа-гол}} [[Фабиан Шер|Шер]]<br />{{Дузпа-гол}} [[Джердан Шакири|Шакири]]<br /> {{Дузпа-гол}} [[Зеки Амдуни|Амдуни]] }} ---- {{footballbox |дата = 6 юли 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036207--netherlands-vs-turkiye// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Турция}} |голове1 = [[Стефан де Врай|Де Врай]] {{гол|70}}<br />[[Мерт Мюлдюр|Мюлдюр]] {{гол|76|авт.}} |голове2 = [[Самет Акайдин|Акайдин]] {{гол|35}} |стадион = [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпищадион]], [[Берлин]] |зрители = 70 091 |съдия = {{флагче|Франция}} Клеман Тюрпен }} === Полуфинали === {{footballbox |дата = 9 юли 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036209--spain-vs-france// Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Ламин Ямал|Ямал]] {{гол|21}}<br>[[Дани Олмо|Олмо]] {{гол|25}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|9}} |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 62 042 |съдия = {{флагче|Словения}} Славко Винчич }} ---- {{footballbox |дата = 10 юли 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036210--netherlands-vs-england// Доклад] |отбор2 = {{Фб-л|Англия}} |голове1 = [[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|7}} |голове2 = [[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|18|д.}}<br>[[Оли Уоткинс|Уоткинс]] {{гол|90}} |стадион = [[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]] |зрители = 60 926 |съдия = {{флагче|Германия}} Феликс Цвайер }} === Финал === {{основна|Финал на Европейско първенство по футбол 2024}} {{footballbox |дата = 14 юли 2024 г. |час = 22:00 ч. |отбор1 = {{Фб-д|Испания}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/euro2024/match/2036211--spain-vs-england// Доклад] |отбор2 = {{Фб-л|Англия}} |голове1 = [[Нико Уилямс|Уилямс]] {{гол|47}}<br>[[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|86}} |голове2 = [[Коул Палмър|Палмър]] {{гол|73}} |стадион = [[Олимпийски стадион (Берлин)|Олимпиащадион]], [[Берлин]] |зрители = 65 600 |съдия = {{флагче|Франция}} Франсоа Летексие }} [[File:ATHLETIC-OSASUNA SEMIFINAL. MAIDER GOIKOETXEA (168).jpg|150п|мини|{{Флагче|Испания}} [[Нико Уилямс]] – играч на мача на финала]] == Шампион == {{победители|fb|Европейско първенство по футбол 2024|Испания|Четвърта}} == Идеалният символичен отбор на първенството == {| class="wikitable" style="margin: 0 auto;" |- !width="150"|[[Вратар]] !width="150"|[[Защитник (футбол)|Защитници]] !width="150"|[[Полузащитник|Халфове]] !width="150"|[[Нападател]]и |- |valign=top| {{Флагче|Франция}} [[Майк Менян]]<br> |valign=top| {{Флагче|Англия}} [[Кайл Уокър]]<br> {{Флагче|Франция}} [[Уилям Салиба]]<br> {{Флагче|Швейцария}} [[Мануел Аканджи]]<br> {{Флагче|Испания}} [[Марк Кукурея]] |valign=top| {{Флагче|Испания}} [[Родриго Ернандес|Родри]]<br> {{Флагче|Испания}} [[Дани Олмо]]<br> {{Флагче|Испания}} [[Фабиан Руис]] |valign=top| {{Флагче|Испания}} [[Ламин Ямал]]<br> {{Флагче|Германия}} [[Джамал Мусиала]]<br> {{Флагче|Испания}} [[Нико Уилямс]]<ref>[https://www.uefa.com/euro2024/news/028f-1b61a0e91074-427664e9bbfe-1000--uefa-euro-2024-team-of-the-tournament/ UEFA EURO 2024 Team of the Tournament], UEFA.com, Посетен на 10 август 2024 г.</ref> |} == Класиране == {| class="wikitable" style="text-align: center;" |+ Общо класиране ! Място ! Отбор ! Точки<sup>1</sup> ! ВГ ! ДГ ! Етап |- bgcolor=gold | 1 | style="text-align:left;"| '''{{фб-л|Испания}}''' | '''21''' | '''15''' | '''4''' | '''Шампион''' |- bgcolor="#f0f0ff" | 2 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Англия}} | 12 | 8 | 6 | Финалист |- bgcolor="#E7FAEC" | 3 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Нидерландия}} | 10 | 9 | 5 |rowspan=2 |Полуфиналисти |- bgcolor="#E7FAEC" | 4 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Франция}} | 9 | 2 | 3 |- bgcolor="#DFEDFD" | 5 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Германия}} | 10 | 11 | 4 |rowspan=4 |Четвъртфиналисти |- bgcolor="#DFEDFD" | 6 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Швейцария}} | 9 | 8 | 4 |- bgcolor="#DFEDFD" | 7 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Турция}} | 9 | 8 | 8 |- bgcolor="#DFEDFD" | 8 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Португалия}} | 8 | 5 | 3 |- bgcolor="#FFD2D6" | 9 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Австрия}} | 6 | 7 | 6 |rowspan=8 |Осминафиналисти |- bgcolor="#FFD2D6" | 10 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Белгия}} <sup>2</sup> | 4 | 2 | 2 |- bgcolor="#FFD2D6" | 11 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Словения}}<sup>2</sup> | 4 | 2 | 2 |- bgcolor="#FFD2D6" | 12 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Словакия}} | 4 | 4 | 5 |- bgcolor="#FFD2D6" | 13 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Румъния}} | 4 | 4 | 6 |- bgcolor="#FFD2D6" | 14 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Италия}} | 4 | 3 | 5 |- bgcolor="#FFD2D6" | 15 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Грузия}} | 4 | 5 | 9 |- bgcolor="#FFD2D6" | 16 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Дания}} | 3 | 2 | 4 |- | 17 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Украйна}} | 4 | 2 | 4 |rowspan=8 |Групов етап |- | 18 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Унгария}} | 3 | 2 | 5 |- | 19 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Сърбия}} | 2 | 1 | 2 |- | 20 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Хърватия}} | 2 | 3 | 6 |- | 21 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Албания}} <sup>3</sup> | 1 | 3 | 5 |- | 22 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Чехия}} <sup>3</sup> | 1 | 3 | 5 |- | 23 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Полша}} | 1 | 3 | 6 |- | 24 | style="text-align:left;"| {{фб-л|Шотландия}} | 1 | 2 | 7 |} ''Забележки'':<br> <sup>1</sup> За победа – 3 точки, за равенство в редовното време в груповия етап или след продължения в директните елиминации – 1 точка. Класирането е по достигнат етап и след това по точки и голова разлика.<br> <sup>2</sup> Белгия – 1 победа, Словения – 0 победи.<br> <sup>3</sup> Дисциплинарни точки: Албания − 3 (жълти картони в трите мача 1+1+1), Чехия − 8 (жълти картони в трите мача 1+5+2). == Автори на голове == === Голмайстори === ;3 гола {{Колони|2| * {{Флагче|Англия}} [[Хари Кейн]] * {{Флагче|Германия}} [[Джамал Мусиала]] * {{Флагче|Грузия}} [[Жорж Микаутадзе]] * {{Флагче|Испания}} [[Дани Олмо]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Коди Гакпо]] * {{Флагче|Словакия}} [[Иван Шранц]] }} ;2 гола {{Колони|2| * {{Флагче|Англия}} [[Джуд Белингам]] * {{Флагче|Германия}} [[Кай Хаверц]] * {{Флагче|Германия}} [[Никлас Фюлкруг]] * {{Флагче|Германия}} [[Флориан Виртц]] * {{Флагче|Испания}} [[Фабиан Руис]] * {{Флагче|Испания}} [[Нико Уилямс]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Дониел Мален]] * {{Флагче|Румъния}} [[Разван Марин]] * {{Флагче|Турция}} [[Мерих Демирал]] * {{Флагче|Швейцария}} [[Бреел Емболо]] }} ;1 гол {{Колони|2| * {{Флагче|Австрия}} [[Марко Арнаутович]] * {{Флагче|Австрия}} [[Кристоф Баумгартнер]] * {{Флагче|Австрия}} [[Михаел Грегорич]] * {{Флагче|Австрия}} [[Марсел Забицер]] * {{Флагче|Австрия}} [[Гернот Траунер]] * {{Флагче|Австрия}} [[Романо Шмид]] * {{Флагче|Албания}} [[Казим Лачи]] * {{Флагче|Албания}} [[Клаус Джазула]] * {{Флагче|Албания}} [[Недим Байрами]] * {{Флагче|Англия}} [[Букайо Сака]] * {{Флагче|Англия}} [[Коул Палмър]] * {{Флагче|Англия}} [[Оли Уоткинс]] * {{Флагче|Белгия}} [[Кевин Де Бройне]] * {{Флагче|Белгия}} [[Юри Тилеманс]] * {{Флагче|Германия}} [[Емре Джан]] * {{Флагче|Германия}} [[Илкай Гюндоган]] * {{Флагче|Грузия}} [[Хвича Кварацхелия]] * {{Флагче|Дания}} [[Кристиан Ериксен]] * {{Флагче|Дания}} [[Мортен Хюлманд]] * {{Флагче|Испания}} [[Алваро Мората]] * {{Флагче|Испания}} [[Дани Карвахал]] * {{Флагче|Испания}} [[Ламин Ямал]] * {{Флагче|Испания}} [[Микел Мерино]] * {{Флагче|Испания}} [[Микел Оярсабал]] * {{Флагче|Испания}} [[Родриго Ернандес]] * {{Флагче|Испания}} [[Феран Торес]] * {{Флагче|Италия}} [[Алесандро Бастони]] * {{Флагче|Италия}} [[Матия Дзакани]] * {{Флагче|Италия}} [[Николо Барела]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Ваут Вегхорст]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Мемфис Депай]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Стефан де Врай]] * {{Флагче|Нидерландия}} [[Шави Симонс]] * {{Флагче|Полша}} [[Адам Букса]] * {{Флагче|Полша}} [[Кшищоф Пьонтек]] * {{Флагче|Полша}} [[Роберт Левандовски]] * {{Флагче|Португалия}} [[Бернардо Силва]] * {{Флагче|Португалия}} [[Бруно Фернандеш]] * {{Флагче|Португалия}} [[Франсиско Консейсао]] * {{Флагче|Румъния}} [[Денис Драгуш]] * {{Флагче|Румъния}} [[Николае Станчу]] * {{Флагче|Словения}} [[Ерик Янжа]] * {{Флагче|Словения}} [[Жан Карничник]] * {{Флагче|Сърбия}} [[Лука Йович]] * {{Флагче|Турция}} [[Арда Гюлер]] * {{Флагче|Турция}} [[Дженк Тосун]] * {{Флагче|Турция}} [[Керем Актюркоглу]] * {{Флагче|Турция}} [[Мерт Мюлдюр]] * {{Флагче|Турция}} [[Самет Акайдин]] * {{Флагче|Турция}} [[Хакан Чалханоглу]] * {{Флагче|Украйна}} [[Микола Шапаренко]] * {{Флагче|Украйна}} [[Роман Яремчук]] * {{Флагче|Унгария}} [[Барнабаш Варга]] * {{Флагче|Унгария}} [[Кевин Чобот]] * {{Флагче|Франция}} [[Килиан Мбапе]] * {{Флагче|Франция}} [[Рандал Коло Муани]] * {{Флагче|Хърватия}} [[Андрей Крамарич]] * {{Флагче|Хърватия}} [[Лука Модрич]] * {{Флагче|Чехия}} [[Лукаш Провод]] * {{Флагче|Чехия}} [[Патрик Шик]] * {{Флагче|Чехия}} [[Томаш Соучек]] * {{Флагче|Швейцария}} [[Дан Ндойе]] * {{Флагче|Швейцария}} [[Джердан Шакири]] * {{Флагче|Швейцария}} [[Квадво Дуа]] * {{Флагче|Швейцария}} [[Михел Ебишер]] * {{Флагче|Швейцария}} [[Ремо Фройлер]] * {{Флагче|Швейцария}} [[Рубен Варгас]] * {{Флагче|Шотландия}} [[Скот Мактоминей]] }} ''Източници:'' <ref>[https://www.uefa.com/euro2024/statistics/players/goals/?sortBy=goals Player Stats – Goals], uefa.com, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> === Автоголове === {{Колони|2| * {{Флагче|Австрия}} [[Максимилиан Вьобер]] <br><small>(в полза на {{Фб-л|Франция}})</small> * {{Флагче|Албания}} [[Клаус Джазула]] <br><small>(в полза на {{Фб-л|Хърватия}})</small> * {{Флагче|Белгия}} [[Ян Вертонген]] <br><small>(в полза на {{Фб-л|Франция}})</small> * {{Флагче|Германия}} [[Антонио Рюдигер]] <br><small>(в полза на {{Фб-л|Шотландия}})</small> * {{Флагче|Испания}} [[Робин ле Норман]] <br><small>(в полза на {{фб-л|Грузия}})</small> * {{Флагче|Италия}} [[Рикардо Калафиори]] <br><small>(в полза на {{Фб-л|Испания}})</small> * {{Флагче|Нидерландия}} [[Дониел Мален]] <br><small>(в полза на {{Фб-л|Австрия}})</small> * {{Флагче|Турция}} [[Самет Акайдин]] <br><small>(в полза на {{Фб-л|Португалия}})</small> * {{Флагче|Турция}} [[Мерт Мюлдюр]] <br><small>(в полза на {{Фб-л|Нидерландия}})</small> * {{Флагче|Чехия}} [[Робин Хранач]] <br><small>(в полза на {{Фб-л|Португалия}})</small> }} == Спонсорство == UEFA разполага със следните партньори по време на Евро 2024: {{col-begin}} {{col-2}} '''Официални международни спонсори:''' * [[Адидас|Adidas]] * [[Алибаба|Alibaba Group]] (Alipay & World First) * Atos * Betano<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nostrabet.com/novini/betano-stana-ofitsialen-partnior-na-uefa-euro-2024/|заглавие=Betano стана официален партньор на UEFA EURO 2024|автор=Кристиян Кюлюнков|дата=30.11.2023}}</ref> * Booking.com * BYD Auto * [[Coca-Cola]] * Engelbert Strauss * [[Hisense]] * [[Лидл|Lidl]] * [[Юнилевър|Unilever]] * Visit Qatar * Vivo Mobile {{col-2}} '''Официални национални спонсори:''' * Bitburger Brewery * [[Дойче бан|Deutsche Bahn]] * [[Дойче Телеком|Deutsche Telekom]] * Ergo Group * Wiesenhof {{col-end}} Topps е официалният партньор на турнира за колекционерски стикери и карти. Това беляза края на партньорството между Panini и UEFA, което стартира през 1976 г. == Вижте също == * [[Копа Америка 2024]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * Официален сайт на УЕФА: {{URL|uefa.com}} {{Европейско първенство по футбол}} {{Портал |футбол}} [[Категория:Европейско първенство по футбол 2024| ]] [[Категория:Футбол в Германия]] th4ijlh966b9x9dfng1vzrcciv819sv 3 659590 12416481 12410464 2024-11-19T02:58:08Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 15 дни) to [[Потребител беседа:Ted Masters/Архив 2024]] 12416481 wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Потребител беседа:Ted Masters/Архив %(year)d |algo = old(15d) |counter = 1 |archiveheader = {{Архив беседа2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Заглавка}}<!-- МОЛЯ НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД. БЛАГОДАРЯ --> == Междуезикова препратка == Здравей, мога ли да те помоля да оправиш междуезиковата препратка на тази страница [[Полет 440 на „Индиан Еърлайнс“]], с правилната такава, [https://en.wikipedia.org/wiki/Indian_Airlines_Flight_440 например от английската Уикипедия], понеже я свързах по погрешка неправилно с друга страница, която има просто една различна цифра. Проблемът е, че моето IP е все още блокирано за редактиране, освен в българската Уикипедия и от офиса не мога да извърша промяната. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 13:23, 12 ноември 2024 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:44, 12 ноември 2024 (UTC) s2e2p5id5g35quar2czi6wgx9tqmmcs 0 662288 12415945 10982725 2024-11-18T16:24:06Z Nk 399 /* Банкноти */ 12415945 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|риал|риал}} {{Парична единица | име = Омански риял | име-местно = ريال عماني | картинка = 10 Omani Rial (Obverse).jpg | картинка-описание = Банкнота от 10 рияла | страна = {{Оман}} | код-ISO = OMR | символ = ﷼ | име разделение = байса | банкноти = 100, 200 байса, ​1⁄2, 1, 5, 10, 20, 50 рияла | монети = 5, 10, 25, 50 байса | централна банка = Централна банка на Оман | бележки = }} '''Оманският риял''' ({{lang|ar|ريال عماني}}) е официалната валута и разплащателно средство в [[Оман]] от 1940 г. насам. Дели се на 1000 байса. == Монети == Има монети от 5, 10, 25, 50, 100 байса.<ref>[https://web.archive.org/web/20080513092305/http://www.omanet.om/english/tourism/currency.asp www.omanet.om]</ref> == Банкноти == Емитират се банкноти от 100, 200 байса, 1, 5, 10, 20, 50 рияла. Банкнотите, които са циркулиращи са: {|class="wikitable" style="font-size: 90%" !colspan="6"| 1970 Банкноти |- !colspan="2"| Снимка !!rowspan="2"| Стойност !!rowspan="2"| Цвят !!colspan="2"| Описание |- ! Лице !! Гръб !! Лице !! Гръб |- | [[Файл:100 baisa obverse.jpg|100px]] | [[Файл:100 baisa reverse.jpg|100px]] | 100 баиса | Зелен | Султан [[Кабус бин Саид]] | |- | [[Файл:200 baisa obverse.jpg|100px]] | [[Файл:200 baisa reverse.jpg|100px]] | 200 баиса | Синьо-зелен | Султан [[Кабус бин Саид]] | |- | [[Файл:Oman Half rial obverse.jpg|100px]] | [[Файл:Oman Half rial reverse.jpg|100px]] | ½ риал | Кафяво-лилав | Султан [[Кабус бин Саид]] | |- | [[Файл:1 oman rial obverse.jpg|100px]] | [[Файл:1 Oman rial reverse.jpg|100px]] | 1 риал | Лилав | Султан [[Кабус бин Саид]] | |- | [[Файл:5 Oman rial obverse.jpg|100px]] | [[Файл:5 Oman rial reverse.jpg|100px]] | 5 риала | Червен | Султан [[Кабус бин Саид]] | |} == Източници == <references /> == Бележки == 1 български лев е равен на 0.220714 омански рияла. {{мъниче|парична единица|Оман}} [[Категория:Парични единици в Азия]] [[Категория:Икономика на Оман]] jgly9k4o690kyzf30g7s6eri1jg0uic 0 668427 12415856 12280483 2024-11-18T15:08:13Z Xunonotyk 209517 12415856 wikitext text/x-wiki {{Светец |име = Дионисий<br>''Διονύσιος'' |място на раждане = [[Дракотрипа|Склатена]], [[Османска империя]] |празник = [[23 януари]] |почитан/а в =[[Източноправославна църква]] |изображение = Saint Dionisius of Olympus and Saint Nicanor-Crop 2.jpg |размер на изображението = |описание на изображението = Икона от църквата „[[Свети Атанасий (Лошница)|Свети Атанасий]]“ в Лошница |място на смъртта = |титли = [[светец]] |атрибути = |покровителство = |главно светилище = „[[Свети Дионисий (Литохоро)|Свети Дионисий]]“ }} '''Дионисий Олимпийски''' ({{lang|el|Άγιος Διονύσιος ο εν Ολύμπω}}) е [[източноправославен]] [[светец]] от XVI век, основател на големия южномакедонски олимпийски манастир „[[Свети Дионисий Олимпийски Стар|Свети Дионисий]]“, Литохорско.<ref name="Ορθόδοξος Συναξαριστής">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.saint.gr/3370/saint.aspx | заглавие = Άγιος Διονύσιος ο εν Ολύμπω | достъп_дата = 25 август 2017 | издател = Ορθόδοξος Συναξαριστής | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref><ref name="Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού ">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://ekklisiesvelvento.blogspot.bg/search/label/ΑΓΙΟΣ%20ΔΙΟΝΥΣΙΟΣ%20ΒΕΛΒΕΝΤΟΥ?&max-results=4 | заглавие = Άγιος Διονύσιος Βελβεντού | достъп_дата = 25 август 2017 | издател = Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref><ref name="Δρακότρυπα">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.drakotrypa.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=77&Itemid=164 | заглавие= Ο εκ Σκλαταίνης όσιος Διονύσιος ο εν Ολύμπω |достъп_дата = 25 август 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Δρακότρυπα |цитат= |език= }}</ref> == Биография == [[Файл:Cave of Saint Dionysios 2.jpg|ляво|мини|Пещерата на свети Дионисий в Олимп]] Роден е преди 1500 година в планинското село Склатена (дн. Дракотрипа), Кардишко със светското име '''Димитриос''' (''Δημήτριος''). На 18 години се замонашва в Метеора под името Даниил.<ref name="Ορθόδοξος Συναξαριστής"/> Три години по-късно се установява в [[Карея]] на Света гора. Приема свещенство и велика схима под името Дионисий. Установява се в скита [[Каракал (манастир)|Каракал]], където живее 10 години като аскет. Избран е за игумен на българския тогава манастир [[Филотей (манастир)|Филотей]].<ref name="Ορθόδοξος Συναξαριστής"/> Тъй като среща голяма съпротива на начина си на живот, Дионсий напуска Света гора и около 1524 година се установява в големия [[Берски манастир|Берски манастир „Свети Йоан Предтеча“]].<ref name="Ορθόδοξος Συναξαριστής"/> В манастира общува и се сприятелява с бъдещия светец [[Никанор Завордски|Никанор]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imth.gr/default.aspx?lang=el-GR&loc=1&&page=147&saintid=113 | заглавие = Νικάνωρ, ὅσιος | достъп_дата = 5 март 2017 | издател = Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2017-08-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20170825023803/http://www.imth.gr/default.aspx?lang=el-GR&loc=1&&page=147&saintid=113 }}</ref> Дионисий отклонява молбата на местните жители да бъде избран за епископ и се оттегля в [[Олимп]], където се заселва в една пещера.<ref name="Ορθόδοξος Συναξαριστής"/> Наклеветен, Дионисий е изхвърлен от пещерата си и заминава за Пелион, където през 1542 година основава манастира „Света Троица Сурвия“.<ref name="Ορθόδοξος Συναξαριστής"/> След три години се завръща в Олипм, където и умира.<ref name="Ορθόδοξος Συναξαριστής"/> Свети Дионисий е погребан в северозападния параклис на манастира „Света Троица“, оформил се около пещерата му.<ref name="Μοναστήρια της Ελλάδος">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.monastiria.gr/makedonia/nomos-pierias/iera-moni-ag-dionysiou-olympos/ | заглавие=Ιερά Μονή Αγίου Διονυσίου | достъп_дата=25 юни 2017 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=Μοναστήρια της Ελλάδος | цитат= | език= }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Християнски светци от XIV век]] [[Категория:Християнски светци от XV век]] [[Категория:Гръцки светци]] [[Категория:Игумени]] [[Категория:Монаси в Каракал]] [[Категория:Монаси във Филотей]] jsnuvatrfomu89th4do0z7coord7lfq 0 668569 12416605 12407449 2024-11-19T09:18:26Z Elkost 8375 12416605 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ | лого = | снимка = BASA-142K-1-488-29-Tarnovo, Bulgaria.jpeg | описание = | основаване = | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Велико Търново]] | държава = {{BUL}} | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = | телефон = | e-mail = | сайт = }} '''Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“''' е най-старото училище в град [[Велико Търново]], България. == История == През 1836 г. възрожденския отец Зотик, прави опит за откриване на Първото взаимно училище. През есента на 1839 г. към църквата „Св. Никола“ възниква общинско училище. През следващата 1844 г. в училището постъпва на работа и даскал Петър (Пеню) Давидов от Лясковец. Тревненецът Кънчо Кесаров е назначен като учител през 1851 година. От тази година към църквата работят две училища: [[взаимно училище]] на даскал [[Никола Златарски]] и класовете с по-висок тип образование, което осъществява даскал Кънчо Кесаров. Седем години по-късно класното училище, се премества в сградата на бившето гръцко училище. От [[1854]] до [[1885]] училището е класно. Пръв директор на училището е д-р Васил Берон. Учители от други страни са били: Алонс Бюнтер от [[Швейцария]], [[Александър Кулев]] от Болград, Иван Амзел – Унгария, [[Карел Шкорпил]] – Чехия, Ото Хорейши – Чехия, Райвонд Улрих – Грац. === Великотърновска държавна мъжка гимназия „Св. Кирил“ === Училището „Св. Кирил“ прераства в гимназия през 1872 г. През 1885 – 1886 училището се преобразува в седемкласна гимназия „Св. Кирил“. През 1888 година учебното заведение получава статут на държавно училище. 472 ученика се обучават през учебната 1889/1890. През 1891, гимназията се структурира по следния начин: долна – с три учебни години и горна – с четиригодишен курс на обучение. През същата година към гимназията е открито Специално духовно училище, чиято учебна програма е подравнена с тази на [[Самоковска духовна семинария|Самоковската духовна семинария]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 12/13, 29 август 1891 год., стр. 8]</ref> На 8 октомври 1898 г. започва строежът на нова училищна сграда. През 1901 – 1902 учебна година в „Св. Кирил“ работят 28 учители, от които почти 1/4 имат първа квалификационна степен, а 1/3 – втора. През 1905 г. се празнуват 50 години от възникването на първото класно училище във В. Търново и 25 – годишнината от прерастването на училището в гимназия. Тогавашният министър на просвещението проф. [[Иван Шишманов]] въвежда специални награди за изявени учители. Между наградените са и преподаватели в гимназията „Св. Кирил“ – Моско Москов, Йордан Кулелиев и др. През август 1909 година гимназистът Панайот Хитров редактира младежки есперантски вестник „Юнуло“. След Балканските войни, през 1916 г. се стига до тържественото честване на 11 май – Деня на славянските първоучители – и особено на 1000 – годишнината от смъртта на св. Климент Охридски (27 юли). === Пълно средно училище „Кирил и Методий“ === През 1952 г. мъжката гимназия се преобразува в Пълно средно училище „Кирил и Методий“. През 1970 училището отново е реорганизирано в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ). През учебна година (1956 – 1957) обаче средното училище е разделено на две самостоятелни учебни заведения: Първа гимназия „Кирил и Методий“ и Основно училище „Христо Ботев“. През 1987 година излиза „Негаснещо просветно огнище“ – сборник, посветен на 100 – годишнината от възникването на гимназията. === Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ === През 1992 година ЕСПУ „Св. св. Кирил и Методий“ се преобразува в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.<ref>[https://www.borbabg.com/2015/05/04/хуманитарна-гимназия-почете-най/ www.borbabg.com]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1993 година в училището се организира Втората национална конференция по история за ученици от хуманитарните гимназии.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hg-vt.com/?mod=info&show=history |заглавие=www.hg-vt.com |достъп_дата=2017-08-26 |архив_дата=2017-01-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170108092927/http://www.hg-vt.com/?mod=info&show=history }}</ref> От 2006 година в Хуманитарна гимназия съществува и Театрална студия. Участниците в тази студия представят:„Народните будители“, „Коледата е възможна“, „Криворазбраната цивилизация“, както и „Най-чудното чудо“.<ref>[https://www.veliko-tarnovo.bg/bg/obrazovanie/profilirani-gimnazii/phg-sv-sv-kiril-i-metodij/ Община Валико Търново]</ref> През 2015 г. в сградата на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ ​е разкрит филиал на [[Медицински университет – Варна]], в който се обучават студенти по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра" и „Акушерка" с образователно-квалификационна степен „бакалавър".<ref>[https://www.mu-varna.bg/BG/AboutUs/Pages/mu-filial-veliko-turnovo.aspx МУ-Варна - Филиал Велико Търново]</ref> == Дарители на гимназията == * д-р Никола Пиколо – 12 000 франка * Ахилей Теодориди – дарява библиотеката си, събирана 174 г. * Наследниците на търговеца Илия Попов – 2500 златни лева * Митрополит Иларион – 4000 лв. за подпомагане на доказано бедни деца * Митрополит Антим, който оставя 9500 лв. * Петър Керемекчиев – 25 000 златни лева.<ref>{{Citation |title=www.borbabg.com |url=https://www.borbabg.com/2013/07/19/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F/ |accessdate=2017-08-29 |archivedate=2017-08-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170829204044/https://www.borbabg.com/2013/07/19/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F/ }}</ref> == Директори на гимназията == {{колони|2| * Сирманов - 1891 г. ... * Цаню Василев 1940 – 1944 * Живко Георгиев 1944 – 1945 * Никола Церовски 1945 – 1948 * Илия Илиев 1948 – 1949 * Георги Георгиев 1949 – 1959 * Никола Джамбазов 1959 – 1963 * Йордан Кирвиков 1963 – 1969 * Димитър Папазов 1969 – 1972 * Анастасия Обретенова 1972 – 1979 * Митка Янева 1979 – 1992 * Милко Донев 1992 – 2005 * Славка Чехларова 2005 – 2010 * Тамара Драганова 2010 – 2013 * Галя Пенкова 2013 – 2014 * Донка Андреева 2014 – 2015 * Жоржета Ангелова 2015 – 2018 * Павлин Витанов 2018 – }} == Възпитаници == * акад.[[Никола Ирибаджаков]] * проф. Илия Янкулов * [[Асен Разцветников]] * [[Антон Дончев]] * [[Ангел Каралийчев]] * [[Константин Кисимов]] * [[Деньо Чоканов]] * [[Рафаел Михайлов]] * [[Матей Шопкин]] == Бележки == <references/> * Държавен Архив – Велико Търново Ф99К {{Портал|Образование|Велико Търново|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Кирил и Методий]] [[Категория:Гимназии във Велико Търново]] e7a8dh2rxze16uter1y3h87xupveaep 0 670790 12416586 12311161 2024-11-19T09:05:04Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416586 wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Сечкин Йоздемир | портрет = | обяснение = | роден-място = [[Истанбул]], [[Турция]] | починал-място = | националност = {{Турция}} | работил = [[актьор]], водещ, DJ | значими роли = Иляс Авджъ,<br>(„Момичето с червения шал“)<br>Коркут Али,<br>(„Една любовна история“)<br>Булут Оджак,<br>(„Горчива любов“)<br>Памир Марден,<br>(„Любов под наем“)<br>Алпер Бозтепе,<br>(„Моята опасна жена“) }} '''Сечкин Йоздемир''' ({{lang|tr|Seçkin Özdemir}}) е турски [[актьор]], телевизионен и радио водещ, [[музикант]] и диджей<ref>[http://turkey-actors.wikia.com/wiki/Se%C3%A7kin_%C3%96zdemir Seçkin Özdemir Career and Biography]</ref>. == Биография == Сечкин Йоздемир е роден на 25 август 1981 г. в [[Истанбул]]. След като завършва икономика в [http://www.kocaeli.edu.tr/ Университет Коджаели] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070116040735/http://www.kocaeli.edu.tr/ |date=2007-01-16 }}, започва да учи театър в Müjdat Gezen Art Center в Истанбул. Започва кариерата си като радиоводещ през 2000 г. с предаване по „Red FM“, а от 2002 до 2004 г. води радио шоу „Брейнсторм“ – едно от най-слушаните предавания в радиоефира. През 2004 г. по „My Radio“ в Истанбул Сечкин създава интерактивна програма за радио шоу по време на шофиране. Тя се излъчва в продължение на 5 месеца, като през август същата година програмата достига номер едно по слушаемост. Успоредно с кариерата си по радиото, Сечкин е популярен DJ в едни от най-известните клубове в [[Анталия]], [[Истанбул]] и [[Бодрум]], където прави както собствени партита, така и концерти с други звезди. Също така той е водещ на развлекателни телевизионни предавания. През 2004 започва да води шоуто Hello Moto по Number 1 TV. През 2005 г. със спонсорството на Foster's стартира шоуто „Лопата“, което през 2006 е поставено сред най-добрите телевизионни програми, според турския младежки клуб – GNCTRKCLL. Води предаването "Play" по Number 1 TV и Number 1 FM. Участва в редица телевизионни реклами на [[Кока-Кола|Coca-Cola]], Binboa Vodka, Akbank, Ülker, GNÇ – TURKCELL и др. Има две номинации за най-добър актьор в романтична комедия през 2017 и 2018 г. Занимава се и с музика. Има авторски песни, една от които е популярната „Herşeye çaredir Zaman“. == Актьорска кариера == През 2008 г. получава малка роля в продукцията на ATV „Дивата роза“, където играе Бурак. Три години по-късно, през 2011, играе главната роля на Иляс Авджъ в сериала [[Момичето с червения шал]], партнирайки си с актрисата [[Йозге Йозпиринчджи]]. Сериалът е създаден по повестта на [[Чингиз Айтматов]] „Тополчице моя с червена забрадка“. Година по-късно Сечкин Йоздемир играе в най-популярната турска историческа продукция [[Великолепният век]]<ref>[http://tims.tv/serie/muhtesem-yuzyil Официален сайт на сериала „Великолепният век“]</ref>. Героят му Лео е някогашен ухажор на султанката, която трябва да го отрови, за да не разкрива тайните от миналото ѝ. През 2013 г. Сечкин добива изключителна популярност с главната роля в сериала [[Една любовна история]], който е адаптация на корейската телевизионна поредица „I'm Sorry, I Love You“. Там той изиграва ролята на Коркут Али, като си партнира с актрисата Дамла Сьонмез. През есента на 2014 г. играе Али Юсуф Тан в сериала „Грешници“<ref>[http://www.milliyet.com.tr/gunahkar-dizisi-ilk-bolum-icin-magazin-1964791/ Günahkar dizisi ilk bölüm için nefesler tutuldu!] (тур.). Milliyet (04.11.2014)</ref> на FOX, а няколко месеца по-късно участва в сериала на ATV „Раджон – за моето семейство“ с ролята на Аднан Корхан, но тези две роли не му носят голяма популярност. През 2015 г. обаче участието му в сериала на ShowTV [[Горчива любов]]<ref>[http://www.showtv.com.tr/dizi/tanitim/aci-ask/1532 Официален сайт на сериала „Горчива любов“]</ref> отново го изстрелва нагоре. Там играе ролята на Булут. За 2016 г. има участие във втория сезон на сериала „Любов под наем“ в ролята на Памир Марден. В сериала „Светулка“, една от най-успешните продукции на StarTV за 2017, Сечкин играе ролята на успешния адвокат по бракоразводни дела Баръш. Той се страхува от любовта и смята, че животът няма смисъл. Животът обаче му поднася изненада, като му пресича пътя с жизнерадостната Аслъ (Нилай Дениз), която, за да издържа семейството си, работи като таксиметров шофьор. През 2017 се снима и в игралния филм „Един дъх е достатъчен“. Февруари 2018 г. стартира новят сериал „[[Моята опасна жена]]“. В него Сечкин изпълнява главната мъжка роля на Алпер Бозтепе. Партнира си с актрисата Гонджа Вуслатери. Сериалът е по-скоро комедия – нещо, което е нетипично за досегашните роли на Сечкин Йоздемир. Основната идея на сюжета е да покаже как един привидно щастлив брак може да се превърне в истински ад. == Личен живот == Сечкин Йоздемир има две по-малки сестри и по-голям брат. Висок е 181 см., зодия [[Дева (зодия)|дева]]. Майка му по произход е от гръцките турци, родом от [[Ксанти]], а баща му е роден в [[Синоп]]. Родителите му се запознали в Ксанти и се оженили, когато се преместили в Истанбул. Майка му е домакиня – грижела се е за децата и дома. Баща му е занаятчия. Имал е магазин за обувки, а сега е пенсионер. Сечкин Йоздемир е израснал в традиционно турско семейство. Той е домошар, обича ежедневието и спокойния живот. В свободното си време обича да бъде със семейството си, приятелите си, котката си, както и да се разхожда и наслаждава на прекрасния Истанбул. Обожава да пие чай и да похапва шоколад. Определя себе си като приятен и забавен човек. Открит е и винаги показа това, което чувства. Любимите му музикални жанрове са [[соул]], [[джаз]] и [[блус]], а също така харесва музиката от 70-те и 80-те години. Абсолютен фен е на [[Майкъл Джаксън|Майкъл Джексън]]. Страхува се от насекоми – това е единствената му фобия. Домашният му любимец е котка. Една от мечтите му е да отиде на пътешествие в [[Космическо пространство|Космоса]]. Спортува всеки ден. Обича футбола и той заема важна част в неговия живот. Фен е на футболните отбори [[Галатасарай]] и Турския национален отбор. Казва за себе си, че ако не е актьор, би се радвал да бъде футболист в отбор като Галатасарай или някой от големите европейски отбори. Но това за него е просто мечта. Почитател е на екстремните спортове – чувството за опасност му харесва. От 2014 г. до 2016 г. е обвързан с актрисата Деря Сеноуи.<ref>[http://www.haberturk.com/magazin/magazin/haber/1239692-seckin-ozdemir-aileye-girdi Seçkin Özdemir aileye girdi] (тур.). HABERTÜRK MAGAZİN (15 Mayıs 2016). <small>Проверено на 17 октомври 2017.</small></ref> От юни 2018 до февруари 2019 година има връзка с актрисата Демет Йоздемир.<ref>[https://www.haberturk.com/seckin-ozdemir-den-demet-ozdemir-e-destek-2091997-magazin Haber Turk]</ref> Съвпадението на фамилиите им е случайност. == Филмография == {| class="wikitable" ! colspan="5" style="background:LightSteelBlue" |'''Сериали''' |- !Година !Заглавие на български език !Заглавие на турски език !Роля ! |- |2008 |Дивата роза |''Yaban Gülü'' |Бурак |Поддържаща |- |2011 – 2012 |[[Момичето с червения шал]] |''Al Yazmalım'' |Иляс Авджъ |Главна |- |2012 |[[Великолепният век]] |''Muhteşem Yüzyıl'' |Лео |Поддържаща |- |2013 – 2014 |[[Една любовна история]] |''Bir Aşk Hikayesi'' |Коркут Али |Главна |- |2014 |Грешници |''Günahkar'' |Али Юсуф Тан |Главна |- |2015 |Закон за моето семейство |''Racon Ailem İçin'' |Аднан Корхан |Главна |- |2015 – 2016 |[[Горчива любов]] |''Acı Aşk'' |Булут Оджак |Главна |- |2016  |[[Любов под наем]] |''Kiralık Aşk'' |Памир Марден |Главна |- |2017 |[[Светулка (сериал)|Светулка]] |''Ateş Böceği'' |Баръш Бука |Главна |- |2018 |[[Моята опасна жена]] |''Tehlikeli Karım'' |Алпер Бозтепе |Главна |- |2018  |Разбита душа |''Can Kırıkları'' |Комисар Аслан |Главна |- |2019 |Скъпо минало |''Sevgili Geçmiş'' |Синан Малик |Главна |- |2020 |Камериерки |''Hizmetçiler'' |Иит Атаханлъ |Главна |- |2020-2021 |Осман - Основателят |''Kuruluş: Osman'' |Флатиос |Поддържаща |- |2021 |Създател на проблеми |''Baş Belası'' |Главен комисар Шахин Кара |Главна |- ! colspan="5" style="background:LightSteelBlue" |'''Игрални филми''' |- |2017 |Един дъх е достатъчен |''Bir Nefes Yeter'' |Яман |Главна |- |2018 |Дребосък |''Bücür'' |Мурат |Главна |- |2020 |Гамония: Страната на мечтите |''Gamonya: Hayaller Ülkesi'' |Маркус |Главна |- |2023 | |''Yaren Leylak'' |Картал |Главна |} == Външни препратки == * [https://www.facebook.com/SeckinOzdemir/ Сечкин Йоздемир] във Facebook * [https://www.instagram.com/seckinozdemir/?hl=en Сечкин Йоздемир] в Instagram * [https://twitter.com/seckinozdemir Сечкин Йоздемир] в Twitter * [https://m.imdb.com/name/nm4606131/?ref_=m_nmbio_bio_nm Сечкин Йоздемир] в IMDb == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Йоздемир, Сечкин}} [[Категория:Турски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Истанбул]] 977n7ho1g0eluwsno83s52uy0y9nm4c 0 674356 12415709 12187971 2024-11-18T12:18:12Z Xunonotyk 209517 Xunonotyk премести страница „[[Двама души, съзерцаващи луната]]“ като „[[Двама души, съзерцаващи Луната]]“: Правописна грешка 12187971 wikitext text/x-wiki {{Картина | файл = Caspar_David_Friedrich_-_Two_Men_Contemplating_the_Moon_-_Google_Art_Project.jpg | име = Двама души, съзерцаващи луната | художник = Каспар Давид Фридрих | година = 1819–1820 | вид = масло върху платно | височина = 35 | ширина = 44,5 | град = Дрезден | музей = Галерия на новите майстори }}'''''Двама души, съзерцаващи луната''''' ({{lang|de|Zwei Männer in Betrachtung des Mondes}}) е една от най-известните картини на [[Каспар Давид Фридрих]].<ref>"[https://www.metmuseum.org/toah/works-of-art/2000.51/ Heilbronn Timeline of Art History]". ''metmuseum.org.'' The Metropolitan Museum of Art.</ref> Фридрих рисува няколко версии, както и вариант, в който двете фигури са мъж и жена (1835 г.). Версията от 1819-1820 г. в [[Галерия на новите майстори|Галерията на новите майстори]] в [[Дрезден]] се смята за оригинал. [[Самюъл Бекет]] казва, че картината го вдъхновява да напише пиесата си „[[В очакване на Годо]]“. == Интерпретации == С леко меланхоличното си настроение картината олицетворява [[Романтизъм|романтичната]] гледка към природата. Двете фигури, гледани почти изцяло отзад, служат като представители на наблюдателя, който е оставен да размишлява върху това, което вижда, и да му предаде смисъл.<ref>Werner Busch, ''"Zum Verständnis und Interpretation romantischer Kunst"'', in: Werner Busch ''et al''., ''Romantik'', Arte Fakten, Annweiler: Plöger, 1987, ISBN 9783924574130, S. 48 {{икона|de}}.</ref> В допълнение към романтичната мистика на напрежението между осезаемия свят и безкрайния космос са представени три допълнителни контрастни интерпретации по отношение на религията, политиката и биографията. === Религия === Германският историк на изкуството Хелмут Бьорш-Супан интерпретира вечнозеления смърч и мъртвия дъб като символи на християнския светоглед и победеното езичество, съответно, пътя като пътека на живота, а настъпващата луна като [[Иисус Христос|Христос]]. Дъбът традиционно представлява историята и преходността, вечнозеленото елхово дърво – постоянно обновяваща сила на природата.<ref>Busch, p. 177.</ref> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Картини на Каспар Давид Фридрих]] 85nu3xkefh8l3xm3fmd466n67ungu6s 12415712 12415709 2024-11-18T12:20:02Z Xunonotyk 209517 12415712 wikitext text/x-wiki {{Картина | файл = Caspar_David_Friedrich_-_Two_Men_Contemplating_the_Moon_-_Google_Art_Project.jpg | художник = Каспар Давид Фридрих | година = 1819–1820 | вид = масло върху платно | височина = 35 | ширина = 44,5 | град = Дрезден | музей = Галерия на новите майстори }} '''„Двама души, съзерцаващи Луната“''' ({{lang|de|Zwei Männer in Betrachtung des Mondes}}) е една от най-известните [[картина|картини]] на [[Каспар Давид Фридрих]].<ref>"[https://www.metmuseum.org/toah/works-of-art/2000.51/ Heilbronn Timeline of Art History]". ''metmuseum.org.'' The Metropolitan Museum of Art.</ref> Фридрих рисува няколко версии, както и вариант, в който двете фигури са мъж и жена (1835 г.). Версията от 1819-1820 г. в [[Галерия на новите майстори|Галерията на новите майстори]] в [[Дрезден]] се смята за оригинал. [[Самюъл Бекет]] казва, че картината го вдъхновява да напише пиесата си „[[В очакване на Годо]]“. == Интерпретации == С леко меланхоличното си настроение картината олицетворява [[Романтизъм|романтичната]] гледка към природата. Двете фигури, гледани почти изцяло отзад, служат като представители на наблюдателя, който е оставен да размишлява върху това, което вижда, и да му предаде смисъл.<ref>Werner Busch, ''"Zum Verständnis und Interpretation romantischer Kunst"'', in: Werner Busch ''et al''., ''Romantik'', Arte Fakten, Annweiler: Plöger, 1987, ISBN 9783924574130, S. 48 {{икона|de}}.</ref> В допълнение към романтичната мистика на напрежението между осезаемия свят и безкрайния космос са представени три допълнителни контрастни интерпретации по отношение на религията, политиката и биографията. === Религия === Германският историк на изкуството Хелмут Бьорш-Супан интерпретира вечнозеления смърч и мъртвия дъб като символи на християнския светоглед и победеното езичество, съответно, пътя като пътека на живота, а настъпващата луна като [[Иисус Христос|Христос]]. Дъбът традиционно представлява историята и преходността, вечнозеленото елхово дърво – постоянно обновяваща сила на природата.<ref>Busch, p. 177.</ref> == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Картини на Каспар Давид Фридрих]] owljimxu4x8u2u45d7iba62wy2tik03 0 675238 12416501 12403064 2024-11-19T05:20:50Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (23 титли; 36 финала) */ 12416501 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Александър Зверев | име-латински = Alexander Zverev | картинка = Zverev MCM23 (20).jpg | големина-картинка = 280 | описание = Зверев в Монте Карло, 2023 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Германия}} [[Германия]] | роден-дата = {{роден|20|4|1997|1|1}}<ref name="atp-profile">{{cite web |title=Alexander Zverev |url=https://www.atptour.com/en/players/alexander-zverev/z355/overview |website=ATP Tour |access-date=25 November 2018 |archive-date=4 August 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210804080307/https://www.atptour.com/en/players/alexander-zverev/z355/overview |url-status=live }}</ref> | роден-място = [[Хамбург]]<br>[[Германия]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = [[Монте Карло]], [[Монако]] | височина = 198 | тегло = 86 | ръка = дясна | прякор = | професионалист = 2013 | оттеглил = | пари = $ 46 023 424 [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web |title=ATP Prize Money Leaders |url=http://www.protennislive.com/posting/ramr/career_prize.pdf |access-date=25 November 2018 |archive-date=7 April 2021 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210407024319/http://www.protennislive.com/posting/ramr/career_prize.pdf |url-status=live }}</ref> | победи-загуби-сингъл = 402 – 178 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 23 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 2 <small>(13 юни 2022)</small> | позиция-сингъл2 = 2 <small>(4 ноември 2024)</small> | оп_австралия = Полуфинал (2020, 2024) | ролан_гарос = Финал (2024) | уимбълдън = Осминафинал (2017, 2021, 2024) | оп_сащ = Финал (2020) | победи-загуби-двойки = 61 – 72 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 2 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 68 (18 март 2019) | позиция-двойки2 = 198 (15 януари 2024) | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>2016 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | победи-загуби-смесени-двойки = | титли-гш-смесени-двойки = | титли-itf-смесени-двойки = | оп_австралия_смесени-двойки = | ролан_гарос_смесени-двойки = | уимбълдън_смесени-двойки = | оп_сащ_смесени-двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Германия за Купа Дейвис|Германия]]<br>1/4 финал 2018 | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = Финал 2018, 2019 | друго = '''[[Олимпийски тенис турнир|Летни олимпийски игри]]'''<br>[[Файл:Gold medal.svg|20px|Златен медал]] [[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]] - сингъл | обновяване = 4 декември 2023 }} '''Александър Зверев''' ({{lang|de|Alexander Zverev}}) е германски професионален [[тенисист]] с руски корени. == Биография == Александър Александрович Зверев е роден на 20 април 1997 година в [[Хамбург]], [[Германия]]. == Кариера == Александър Зверев е победител в 21 [[ATP]] [[турнир]]а. Първият му сериозен успех е през 2013 г., като достига финал на [[Открито първенство на Франция|Откритото първенство на Франция]]. Зверев печели заключителния за годината [[Тенис Мастърс Къп]] през 2018 година и 2021 година, както и златния медал на турнира по тенис на Олимпийските игри в Токио през 2020 г. == Кариерна статистика == ==== Финали от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#99ccff;" | style="text-align:center"| 2020 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] | {{Флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] | style="text-align:center"| 6–2, 6–4, 4–6, 3–6, 6–7<sup>(6–8)</sup> |-style="background:#ebc2af;" | style="text-align:center"| 2024 | style="text-align:center"| [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] | {{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас]] | style="text-align:center"| 3–6, 6–2, 7–5, 1–6, 2–6 |} ====Олимпийски игри (1 златен медал)==== {|class="sortable wikitable nowrap" |- ! година ! медал ! width=120 | турнир ! Настилка ! width=150 | съперник ! width=120 class="unsortable" | резултат |- style="background:#ffea5c;" | style="text-align:center"|2020 |bgcolor=gold|Златен | [[Летни олимпийски игри 2020|Токио 2020]] | style="text-align:center"|твърда |{{flagicon|RUS|roc-olympics}} [[Карен Хачанов]] | style="text-align:center"|6–3, 6–1 |} ==== Титли на Финалния турнир [[Тенис Мастърс Къп|Световния Тур на ATP]] (2) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" |- !width=40|година !width=60|място !width=130|финален турнир ! width=200|съперник във финала ! width=200|резултат |-bgcolor="#CCCCFF" | style="text-align:center"|2018 || [[Лондон]] || style="text-align:center"| [[Тенис Мастърс Къп]] | {{Флагче|Сърбия}} [[Новак Джокович]] | style="text-align:center"| 6–4, 6–3 |-bgcolor="#CCCCFF" | style="text-align:center"|2021 || [[Торино]] || style="text-align:center"| [[Тенис Мастърс Къп]] | {{Флагче|Русия}} [[Даниил Медведев]] | style="text-align:center"| 6–4, 6–4 |} ==== Титли от [[турнири от сериите Мастърс]] (7) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир !width=250| съперник във финала ! width=200|резултат |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2017 || style="text-align:center"| [[Италия Оупън]] | {{Флагче|Сърбия}} [[Новак Джокович]] || style="text-align:center"| 6–4, 6–3 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2017 || style="text-align:center"| [[Канада Оупън]] | {{Флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] || style="text-align:center"| 6–3, 6–4 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2018 || style="text-align:center"| [[Мадрид Оупън]] | {{Флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || style="text-align:center"| 6–4, 6–4 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2021 || style="text-align:center"| [[Мадрид Оупън]] | {{Флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || style="text-align:center"| 6–7<sup>(8–10)</sup>, 6–4, 6–3 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2021 || style="text-align:center"| [[Синсинати Оупън]] | {{Флагче|Русия}} [[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]] || style="text-align:center"| 6–2, 6–3 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2024 || style="text-align:center"| [[Италия Оупън]] | {{Флагче|Чили}} [[Николас Джари]] || style="text-align:center"| 6–4, 7–5 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2024 || style="text-align:center"| [[Париж Мастърс]] | {{Флагче|Франция}} [[Юго Умбер]] || style="text-align:center"| 6–2, 6–2 |} ==== Финали на [[турнири от сериите Мастърс]] (5) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир !width=250| съперник във финала ! width=200|резултат |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2018 || style="text-align:center"| [[Маями Оупън]] | {{Флагче|САЩ}} [[Джон Иснър]] || style="text-align:center"| 7–6<sup>(7–4)</sup>, 4–6, 4–6 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2018 || style="text-align:center"| [[Италия Оупън]] | {{Флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]] || style="text-align:center"| 1–6, 6–1, 3–6 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2019 || style="text-align:center"| [[Шанхай Мастърс]] | {{Флагче|Русия}} [[Даниил Медведев]] || style="text-align:center"| 4–6, 1–6 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2020 || style="text-align:center"| [[Париж Мастърс]] | {{Флагче|Русия}} [[Даниил Медведев]] || style="text-align:center"| 7–5, 4–6, 1–6 |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 2022 || style="text-align:center"| [[Мадрид Оупън]] | {{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас]] || style="text-align:center"| 3–6, 1–6 |} === ATP финали (23 титли; 36 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |2016 |{{Флагче|Франция}} [[Ница Лазурен бряг Оупън|Ница Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] |4–6, 6–3, 0–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–2 |2016 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Германия}} [[Хале Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Трева]] |{{Флагче|Германия}} [[Флориан Майер]] |2–6, 7–5, 3–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–2 |2016 |{{флагче|Русия}} [[Санкт Петербург Оупън]] |250 серии |Твърда (з) |{{флагче|Швейцария}} [[Станислас Вавринка]] |6–2, 3–6, 7–5 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–2 |2017 |{{флагче|Франция}} [[Оупън Сюд дьо Франс]] |250 серии |Твърда (з) |{{флагче|Франция}} [[Ришар Гаске]] |7–6<sup>(7–4)</sup>, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–2 |2017 |{{флагче|Германия}} [[Баварски международен шампионат по тенис|Баварски шампионат]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Аржентина}} [[Гидо Пела]] |6–4, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–2 |2017 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Италия}} [[Италия Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Сърбия}} [[Новак Джокович]] |6–4, 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–3 |2017 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Германия}} [[Хале Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Трева]] |{{Флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] |1–6, 3–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 5–3 |2017 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|САЩ}} [[Вашингтон Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |Твърда |{{Флагче|ЮАР}} [[Кевин Андерсън (тенисист)|Кевин Андерсън]] |6–4, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 6–3 |2017 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Канада}} [[Канада Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |Твърда |{{Флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] |6–3, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 6–4 |2018 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|САЩ}} [[Маями Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Джон Иснър]] |7–6<sup>(7–4)</sup>, 4–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 7–4 |2018 |{{флагче|Германия}} [[Баварски международен шампионат по тенис|Баварски шампионат]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] |6–3, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 8–4 |2018 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Испания}} [[Мадрид Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] |6–4, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 8–5 |2018 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Италия}} [[Италия Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]] |1–6, 6–1, 3–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 9–5 |2018 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|САЩ}} [[Вашингтон Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |Твърда |{{Флагче|Австралия}} [[Алекс де Минор]] |6–2, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 10–5 |2018 |bgcolor=ffffcc|{{Флагче|Великобритания}} [[Тенис Мастърс Къп|Мастърс Къп]] (Лондон) |bgcolor=ffffcc|ATP Финали |Твърда (з) |{{Флагче|Сърбия}} [[Новак Джокович]] |6–4, 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 10–6 |2019 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Мексико}} [[Мексико Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |Твърда |{{Флагче|Австралия}} [[Ник Кириос]] |3–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 11–6 |2019 |{{флагче|Швейцария}} [[Женева Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Чили}} [[Николас Джари]] |6–3, 3–6, 7–6<sup>(10–8)</sup> |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 11–7 |2019 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Китай}} [[Шанхай Мастърс]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |Твърда |{{Флагче|Русия}} [[Даниил Медведев]] |4–6, 1–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 11–8 |2020 |style=background:#F3E6D7|{{Флагче|САЩ}} [[Открито първенство на САЩ|ОП САЩ]] |style=background:#F3E6D7|Голям шлем |Твърда |{{Флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] |6–2, 6–4, 4–6, 3–6, 6–7<sup>(6–8)</sup> |- |bgcolor=98fb98|Победа | 12–8 |2020 |{{флагче|Германия}} [[Кьолн Индорс]] |250 серии |Твърда (з) |{{флагче|Канада}} [[Феликс Оже-Алиасим]] |6–3, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 13–8 |2020 |{{флагче|Германия}} [[Кьолн Чемпиъншипс]] |250 серии |Твърда (з) |{{флагче|Аржентина}} [[Диего Шварцман]] |6–2, 6–1 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 13–9 |2020 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Франция}} [[Париж Мастърс]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |Твърда (з) |{{Флагче|Русия}} [[Даниил Медведев]] |7–5, 4–6, 1–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 14–9 |2021 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Мексико}} [[Мексико Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |Твърда |{{Флагче|Гърция}} [[Стефанос Циципас]] |6–4, 7–6<sup>(7–3)</sup> |- |bgcolor=98fb98|Победа | 15–9 |2021 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Испания}} [[Мадрид Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] |6–7<sup>(8–10)</sup>, 6–4, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 16–9 |2021 |bgcolor=#ffea5c|[[Файл:Olympic flag.svg|22px|border]] [[Летни олимпийски игри 2020|2020'Токио]] |bgcolor=#ffea5c|Олимпиада |Твърда |{{Флагче|Русия}} [[Карен Хачанов]] |6–3, 6–1 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 17–9 |2021 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|САЩ}} [[Синсинати Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |Твърда |{{Флагче|Русия}} [[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]] |6–2, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 18–9 |2021 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Австрия}} [[Виена Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |Твърда (з) |{{Флагче|САЩ}} [[Френсис Тиафо]] |7–5, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 19–9 |2021 |bgcolor=ffffcc|{{Флагче|Италия}} [[Тенис Мастърс Къп|Мастърс Къп]] (Торино) |bgcolor=ffffcc|ATP Финали |Твърда (з) |{{Флагче|Русия}} [[Даниил Медведев]] |6–4, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 19–10 |2022 |{{флагче|Франция}} [[Оупън Сюд дьо Франс]] |250 серии |Твърда (з) |{{флагче|Казахстан}} [[Александър Бублик]] |4–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 19–11 |2022 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Испания}} [[Мадрид Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас]] |3–6, 1–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 20–11 |2023 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Германия}} [[Открито първенство по тенис на Германия (мъже)|Германия Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Сърбия}} [[Ласло Джере]] |7–5, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 21–11 |2023 |{{флагче|Китай}} [[Чънду Оупън]] |250 серии |Твърда |{{флагче|Русия}} [[Роман Сафиулин]] |6–7<sup>(2–7)</sup>, 7–6<sup>(7–5)</sup>, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 22–11 |2024 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Италия}} [[Италия Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Чили}} [[Николас Джари]] |6–4, 7–5 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 22–12 |2024 |style=background:#F3E6D7|{{Флагче|Франция}} [[Открито първенство на Франция|Ролан Гарос]] |style=background:#F3E6D7|Голям шлем |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас]] |3–6, 6–2, 7–5, 1–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 22–13 |2024 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Германия}} [[Открито първенство по тенис на Германия (мъже)|Германия Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Франция}} [[Артур Фис]] |3–6, 6–3, 6–7<sup>(1–7)</sup> |- |bgcolor=98fb98|Победа | 23–13 |2024 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Франция}} [[Париж Мастърс]] |bgcolor=e9e9e9|Мастърс 1000 |Твърда (з) |{{Флагче|Франция}} [[Юго Умбер]] |6–2, 6–2 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/Z355/overview Александър Зверев] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/alexander-zverev/800331337/ger/mt/s/overview/ Александър Зверев] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800331337 Александър Зверев] в сайта на Davis cup * [https://www.wimbledon.com/en_GB/players/overview/atpz355.html Александър Зверев] в сайта на Wimbledone * [https://www.espn.com/tennis/player/_/id/2375 Александър Зверев] в сайта на ESPN {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Тенис|Германия}} {{СОРТКАТ:Зверев, Александър}} [[Категория:Германски тенисисти]] [[Категория:Руснаци в Германия]] [[Категория:Родени в Хамбург]] nsoen99uwd715upx765lb4qe43gkbys 0 677266 12416348 10461539 2024-11-18T21:44:02Z PowerBUL 202075 12416348 wikitext text/x-wiki {{актьор | име = Нора Салинас | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = Нора Алисия Ортис Салинас | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1976|6|7|1}} | роден-място = [[Монтерей]], {{MEX}} | наставка = а | починал-дата = | починал-място = | друго име = | активност = 1994– | брачен партньор = Мигел Борбоя (2002 – 2004)<br>Маурисио Бекер (2009 – 2012) | деца = Хосе Мигел Борбоя<br>Скарлет Бекер | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Нора Салинас''' ({{Lang|es|Nora Salinas}}) е [[Мексико|мексиканска]] [[актриса]]. == Биография == Нора Салинас е родена в [[Монтерей]], в семейството на Нора Салинас де Леон и Родолфо Калера Ансалдуа, но детството си прекарва в [[Рейноса]], град, граничещ със Съединените щати, в щата [[Тамаулипас]]. Актрисата има двама братя, Родолфо и Хосе Луис, и три сестри, Наталия, Хисела и Карла. През 1993 г. Нора представя Рейноса в конкурса за красота „Мис Тамаулипас“ и го печели. Малко след това, заминава за град [[Мексико (град)|Мексико]], за да участва в телевизионния конкурс „La Chica“. По време на конкурса се запознава с Еухенио Кобо, директор на [[Телевиса#CEA|Центъра за артистично образование]] към [[Телевиса]], в който център Салинас завършва специалност актьорско майсторство. Първата си роля Нора Салинас получава в теленовелата ''Agujetas de color de rosa'', продуцирана от Луис де Яно Маседо през 1994 г. == Филмография == === Теленовели === * ''[[Мексиканката и блондинът]]'' (2020) – Елена Пенялоса де Ередия * ''[[Дъщери на Луната]]'' (2018) – Есмералда * ''[[Обичаният]]'' (2017) – Дулсина Самперио * ''[[Любовни капани]]'' (2015) – Естефани Годинес дел Реал * ''[[Необичана]]'' (2014) – Хулиана Салмерон де Паласиос * ''[[Бурята (теленовела)|Бурята]]'' (2013) – Ребека Реверте * ''[[Убежище за любовта]]'' (2012) – Аурора Таланкон * ''Atrévete a soñar'' (2009) – Себе си * ''[[Огън в кръвта]]'' (2008) – Сара Елисондо Асеведо * ''[[Любов без грим]]'' (2007) – Адриана * ''[[Дестилирана любов]]'' (2007) – Карен * ''[[Най-красивата грозница]]'' (2006 – 2007) – Каролина Анхелес * ''[[Мечти и бонбони]]'' (2005) – Лупита * ''Amy, la niña de la mochila azul'' (2004) – Емилия Алварес де ла Вега * ''[[Коледа без край]]'' (2001 – 2002) – Алехандра * ''[[Мария Белен]]'' (2001) – Ана дел Рио Диас * ''[[Ангелско личице]]'' (2000 – 2001) – Естефания Лариос де Гамбоа * ''DKDA Sueños de juventud'' (1999 – 2000) – Летисия дел Росал * ''[[Росалинда]]'' (1999) – Федра Перес Ромеро * ''[[Есмералда (теленовела)|Есмералда]]'' (1997) – Грасиела Пеняреал Линарес * ''Confidente de secundaria'' (1996) – Bianca Bermúdez * ''[[Розови връзки за обувки]]'' (1994 – 1995) – Джесика === Сериали === * ''Nueva vida'' (2013) – Клара * ''Historias delirantes'' (2011) – Сусана * ''Como dice el dicho'' (2011) ** ''Quien mucho amenaza'' (2011) – Елена * ''Tiempo final'' (2009) – Кристина Сармиенто * ''La hora pico'' (2003) === Кино === * ''Cicatrices'' (2005) – Клара Дуран Уерта === Театър === * ''A la orilla del río'' (2014 – 2015) == Награди и номинации == ;[[Награди TVyNovelas (Мексико)|Награди TVyNovelas]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | 2007 || Най-добра актриса в поддържаща роля || ''La fea más bella'' || Номинирана |- | 2000 || Най-добра актриса в отрицателна роля || ''Росалинда'' || Номинирана |- | 1998 || Най-добра актриса в поддържаща роля || ''Есмералда'' || Печели |- | 1997 || Най-добро женско откритие || ''Confidente de secundaria'' || Номинирана |} ; Награди Diosa de Plata {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Филм''' || '''Резултат''' |- | 2006 || Най-добро женско откритие || ''Cicatrices'' || Печели |- |} == Външни препратки == * {{imdb name|0758382|Нора Салинас}} {{СОРТКАТ:Салинас, Нора}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Монтерей]] 7dync4x8ccocykvk9p3s5o7z05d0sgk 0 680899 12415978 12414550 2024-11-18T16:56:19Z AlexBTR 304449 /* Ноември */ 12415978 wikitext text/x-wiki {{Век|21}} '''2024 ([[Римски цифри|MMXXIV]])''' е [[високосна година, започваща в понеделник]] според [[Григориански календар|григорианския календар]]. Тя е 2024-тата година от новата ера, двадесет и четвъртата от [[3-то хилядолетие|третото хилядолетие]] и петата от [[2020-те]]. Определена е като: * Годината на зеления дървен [[дракон]] в [[Китайски календар|Китайския календар]] Съответства на: * 1473 година по Арменския календар * 7532 година по [[Прабългарския календар]] * 6775 година по Асирийския календар * 2975 година по Берберския календар * 1386 година по Бирманския календар * 2568 година по Будисткия календар * 5784 – 5785 година по [[Еврейски календар|Еврейския календар]] * 2016 – 2017 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1402 – 1403 година по [[Ирански календар|Иранския календар]] * 1445 – 1446 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4720 – 4721 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1740 – 1741 година по Коптския календар * 4357 година по Корейския календар * 2777 години от основаването на [[Рим]] * 2567 година по Тайландския слънчев календар * 113 година по [[Чучхе]] календара == Родени == {{Раздел-мъниче}} == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Navalny vs Pamfilova1 (cropped).jpg|мини|120px|[[Алексей Навални]]]] [[Файл:Neophyte of Bulgaria.jpg|мини|120px| [[Патриарх Неофит]]]] [[Файл:Pomorie 2014.JPG|мини|120px| [[Йоаникий Сливенски]]]] [[Файл:Alain Delon 1961.jpg|мини|120px|[[Ален Делон]]]] [[Файл:Franz Beckenbauer (1975).jpg|мини|120px|[[Франц Бекенбауер]]]] === Януари === * [[1 януари]] – [[Питър Магубане]], южноафрикански фотограф, личен фотограф на Нелсън Мандела (* [[1932]] г.) * [[1 януари]] – [[Линджа|Лин Ямада Дейвис]], американска инфлуенсър готвачка (* [[1956]] г.) * [[2 януари]] – [[Салех Ал Арури]], палестински боец свързан с терористичното движение Хамас (* [[1966]] г.) * [[5 януари]] – [[Марио Загало]], бразилски футболист и треньор (* [[1931]] г.)<ref>[https://clubz.bg/145468 Бразилия се сбогува с величието Марио Загало]</ref> * [[6 януари]] – [[Ласка Минчева]], българска режисьорка (* [[1942]] г.)<ref>[https://www.segabg.com/category-culture/otide-si-televizionnata-legenda-laska-mincheva Отиде си телевизионната легенда Ласка Минчева]</ref> * [[7 януари]] – [[Франц Бекенбауер]], немски футболист и треньор (* [[1945]] г.)<ref>[https://www.dnevnik.bg/v_pamet/2024/01/08/4573650_pochina_futbolnata_legenda_franc_bekenbauer/ Почина футболната легенда Франц Бекенбауер]</ref> * [[9 януари]] – [[Йоаникий Сливенски]], митрополит на Сливенска епархия от 1980 до 2024 г. (* [[1939]] г.) * [[10 януари]] – [[Януш Майевски]], полски режисьор (* [[1931]] г.) * [[11 януари]] – [[Тед Блънт]], американски политик (* [[1943]] г.) * [[12 януари]] – [[Генадий Яковлев]], руски ботаник (* [[1938]] г.) * [[13 януари]] – [[Мехмет Еймюр]], служител на турското разузнаване (* [[1943]] г.) * [[14 януари]] – [[Красимир Спасов]], български режисьор (* [[1941]] г.) * [[14 януари]] – [[Лев Рубинщейн]], руски поет и есеист (* [[1947]] г.) * [[19 януари]] – [[Георги Костов (композитор)|Георги Костов]], български композитор (* [[1941]] г.) * [[24 януари]] – [[Джеси Джейн]], американска порнографска актриса (* [[1980]] г.) * [[29 януари]] – [[Николай Ишков]], български актьор и продуцент (* [[1962]] г.) * [[31 януари]] – [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]], български актьор (* [[1951]] г.) === Февруари === * [[1 февруари]] – [[Карл Уедърс]], американски актьор (* [[1948]] г.) * [[2 февруари]] – [[Стефан Янев (футболист)|Стефан Янев]], български футболист, журналист и писател (* [[1939]] г.) * [[2 февруари]] – [[Кристофър Прийст]], британски романист (* [[1943]] г.) * [[3 февруари]] – [[Елена Рохо]], мексиканска актриса (* [[1944]] г.) * [[3 февруари]] – [[Виктор Емануил Савойски (1937)|Виктор Емануил Савойски]], син на последния крал на Италия (* [[1937]] г.) * [[16 февруари]] – [[Алексей Навални]], руски политик и активист за човешки права (* [[1976]] г.)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2024/02/16/europe/alexey-navalny-dead-russia-prison-intl/index.html|заглавие=Jailed Russian opposition leader Alexey Navalny dies, prison service says|достъп_дата=16 февруари 2024|фамилно_име=Чернова, Едуардс|първо_име=Ана, Крисчън|дата=16 февруари 2024|труд=[[Си Ен Ен]]|издател=edition.cnn.com}}</ref> * [[18 февруари]] – Златина Дончева-Джамбазова, българска актриса * [[20 февруари]] – [[Виталий Куприй]], украински композитор и пианист (* [[1974]] г.) * [[27 февруари]] – [[Светослав Пеев]], български актьор, режисьор и художник (* [[1939]] г.) === Март === * [[9 март]] – [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов]], български футболист (* [[1944]] г.) * [[13 март]] – [[Стефан Абаджиев – Теко|Стефан Абаджиев]], български футболист (* [[1934]] г.) * [[13 март]] – [[Неофит Български]], български патриарх (* [[1945]] г.) * [[18 март]] – [[Ангел Марин]], български генерал и вицепрезидент на [[България]] (* [[1942]] г.) * [[22 март]] – [[Алек Попов]], български писател (* [[1966]] г.) === Април === * [[1 април]] – [[Едуардо Зулета]], еквадорски тенисист (* [[1935]] г.) * [[2 април]] – [[Хуан Висенте Перес]], венецуелски свръхдълголетник (* [[1909]] г.) * [[12 април]] – [[Роберто Кавали]], италиански моден дизайнер (* [[1940]] г.) * [[15 април]] – [[Павел Балакшин]], руски политик (* [[1936]] г.) * [[21 април]] – [[Роедад Хан]], пакистански държавен служител и политик (* [[1923]] г.) * [[30 април]] – [[Стефано Стефани]], италиански политик (* [[1938]] г.) === Май === * [[1 май]] – [[Данило Дончич]], сръбски футболен треньор (* [[1969]] г.) * [[5 май]] – [[Белинда Белвил]], британски моден дизайнер (* [[1930]] г.) * [[11 май]] – [[Сурджит Патар]], индийски писател и поет (* [[1945]] г.) * [[18 май]] – [[Вили Брокмайер]], германски тенор (* [[1928]] г.) * [[26 май]] – [[Тони Скот (бейзболист)|Тони Скот]], американски бейзболист (* [[1951]] г.) === Юни === * [[5 юни]] – [[Маргарита Радинска]], българска поп певица (* [[1945]] г.) * [[12 юни]] – [[Джери Уест]], американски баскетболист и президент на НБА (* [[1938]] г.) * [[13 юни]] – [[Бенджи Грегъри]], американски актьор (* [[1978]] г.) * [[22 юни]] – [[Добра Савова]], българска народна певица (* [[1932]] г.) * [[27 юни]] – [[Кристина Алберди]], испански адвокат и политик (* [[1946]] г.) === Юли === * [[1 юли]] – [[Брад Картър]], американски политик и инженер (* [[1936]] г.) * [[5 юли]] – [[Джон Ландау]], американски филмов продуцент (* [[1960]] г.) * [[11 юли]] – [[Вили Козловски]], германски футболист (* [[1937]] г.) * [[23 юли]] – [[Фред Потър]], английски футболист (* [[1940]] г.) * [[31 юли]] – [[Крум Георгиев]], български гросмайстор по шах (* [[1958]] г.) === Август === === Септември === * [[1 септември]] – [[Иван Тренев (поет)|Иван Тренев]], български поет (* [[1931]] г.) * [[3 септември]] – [[Иван Гарелов]], български журналист и телевизионен водещ (* [[1943]] г.) * [[6 септември]] – [[Сержиу Мендис]], бразилски музикант (* [[1941]] г.) * [[8 септември]] – [[Снежана Стамеска]], македонска актриса (* [[1946]] г.) * [[9 септември]] – [[Джеймс Ърл Джоунс]], американски театрален, телевизионен, филмов и озвучаващ актьор (* [[1931]] г.) * [[9 септември]] – [[Катерина Валенте]], италианска певица (* [[1931]] г.) * [[18 септември]] – [[Зулфия Камалова]], съветска и австралийска певица от татарски произход (* [[1969]] г.) * [[22 септември]] ** [[Иван Вукадинов]], български художник (* [[1932]] г.) ** [[Александър Петров (физик)|Александър Петров]], български физик (* [[1948]] г.) ** [[Фредерик Джеймисън]], американски литературен и политически теоретик (* [[1934]] г.) === Октомври === * [[11 октомври]] – [[Кирил Маричков]], български музикант (* [[1944]] г.) * [[15 октомври]] – [[Николай Волев]], български сценарист и режисьор (* [[1946]] г.) * [[16 октомври]] ** [[Лиъм Пейн]], английски певец и член на „[[Уан Дайрекшън]]“ (* [[1993]] г.) ** [[Яхия Синуар]], палестински военен лидер (* [[1962]] г.) ** [[Енрике Ларе]], чилийски политик (* [[1933]] г.) * [[18 октомври]] – [[Зебедео Джон Опоре]], кенийски политик (* [[1947]] г.) * [[20 октомври]] ** [[Радослав Спасов]], български кинооператор и режисьор (* [[1943]] г.) ** [[Фетхуллах Гюлен]], турски проповедник, ислямовед и водач на движението „Гюлен“ (* [[1941]] г.) === Ноември === * [[3 ноември]] – [[Куинси Джоунс]], американски музикален и телевизионен продуцент, аранжор, диригент, композитор и тромпетист (* [[1933]] г.) * [[15 ноември]] – [[Бела Карои]], румънски и американски спортист (* [[1942]] г.) * [[16 ноември]] – [[Владимир Шкляров]], руски балетист (* [[1985]] г.) * [[17 ноември]] – [[Муазез Илмие Чиг]], турска археоложка и асириоложка (* [[1914]] г.) == Събития == * [[1 януари]] – Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства стават членове на БРИКС * [[14 януари]] – Маргрете II официално абдикира като кралица на Дания на 52-ата годишнина от възкачването й, като най-големият й син Фредерик я наследява като крал Фредерик X * [[19 януари]] – Япония става петата страна, постигнала меко кацане на Луната със своята мисия SLIM * [[7 февруари]] – [[Президентски избори в Азербайджан (2024)|президентски избори в Азербайджан]] * [[7 март]] – Швеция официално се присъединява към НАТО, ставайки негов 32-ри член след Финландия година по-рано * [[15 март]] – [[17 март]] – [[Президентски избори в Русия (2024)|президентски избори в Русия]] * [[22 март]] – Поне 145 души загинаха в резултат на [[Атентат в „Крокус Сити Хол“|терористична атака в Crocus City Hall]] в Красногорск, Русия. * [[31 март]] – [[Местни избори в Турция (2024)|местни избори в Турция]] * [[17 април]] – избори за парламент в Хърватия * [[19 април]] – [[1 юни]] – избори за парламент в Индия * [[6 май]] – [[Президентски избори в Чад (2024)|президентски избори в Чад]] * [[12 май]] – [[26 май]] – [[Президентски избори в Литва (2024)|президентски избори в Литва]] * [[15 май]] – Министър-председателят на Словакия Роберт Фицо е прострелян и хоспитализиран по време на среща с поддръжници на събитие в Хандлова * [[9 юни]] – избори за парламент в България * [[6 юни]] – [[9 юни]] – избори за европарламент * [[14 юни]] – [[14 юли]] – провежда се 17-ото [[Европейско първенство по футбол 2024|Европейско първенство по футбол]] * [[23 юни]] – Случват се две координирани атаки в градовете Махачкала и Дербент в Република Дагестан в Южна Русия, ранявайки 46 и убивайки 28 души * [[26 юни]] – [[6 юли]] – [[Президентски избори в Иран (2024)|президентски избори в Иран]] * [[28 юни]] – избори за парламент в Монголия * [[29 юни]] – [[Президентски избори в Мавритания (2024)|президентски избори в Мавритания]] * [[13 юли]] – Докато провежда кампания за президентските избори в Съединените щати през 2024 г., бившият президент Доналд Тръмп е прострелян в дясното ухо при опит за убийство на митинг, който той провежда близо до Бътлър, Пенсилвания * [[26 юли]] – [[11 август]] – провеждат се 33-ти [[Летни олимпийски игри 2024|Летни олимпийски игри]] * [[17 август]] – Честването на 79 години от Деня на независимостта на Индонезия се провежда в Нусантара. Тържеството трябва да открие Нусантара като новата столица на Индонезия, но това не се случва поради закъснения * [[23 август]] – В Солинген, Германия, сирийски имигрант намушква трима души до смърт, което води до засилване на дебата за миграцията в Германия * [[7 септември]] – [[Президентски избори в Алжир (2024)|президентски избори в Алжир]] * [[13 септември]] – При тренировъчен полет със самолет „[[Аеро L-39 Албатрос|Аеро L-39ZA Албатрос]]“ [[Авиокатастрофа край Граф Игнатиево през 2024 г.|двама български офицери загиват]] в близост до [[3-та авиационна база]] в [[Граф Игнатиево]], [[България]]. * [[20 октомври]] – [[3 ноември]] – [[Президентски избори в Молдова (2024)|президентски избори в Молдова]] * [[26 октомври]] – избори за парламент в Грузия * [[27 октомври]] – избори за парламент в България * [[5 ноември]] – [[Президентски избори в САЩ (2024)|президентски избори в САЩ]] * [[13 ноември]] – [[Президентски избори в Сомалиленд (2024)|президентски избори в Сомалиленд]] * [[14 ноември]] – избори за парламент в Шри Ланка * [[16 ноември]] – конституционен референдум в Габон * [[30 ноември]] – избори за парламент в Исландия * [[1 декември]] – избори за парламент в Румъния == Нобелови награди == == Вижте също == * [[Обикновена година, започваща в понеделник|Календара за тази година]] == Източници == <references /> [[Категория:2024 година|*]] 3fsquzmhoty65vqvzy3aomn29na2ku1 0 681932 12416344 10279142 2024-11-18T21:37:19Z PowerBUL 202075 12416344 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|мексиканския писател|литературната награда|Алфонсо Рейес (награда)}} {{Личност | име-оригинал = Alfonso Reyes | категория = писател | роден-място = [[Монтерей]], [[Мексико]] | починал-място = [[Мексико (град)|Мексико]], Мексико | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 1909 – 1959 г. }} | баща = [[Бернардо Рейес]] }} '''Алфонсо Рейес Очоа''' ({{lang|es|Alfonso Reyes Ochoa}}) е [[Мексико|мексикански]] [[писател]], [[философ]] и [[дипломат]]. == Биография == Роден е на 17 май 1889 година в [[Монтерей]] в семейството на офицера и политик [[Бернардо Рейес]]. През 1913 година завършва право в [[Национален автономен университет на Мексико|Националния автономен университет на Мексико]], от 1914 година работи като журналист в [[Мадрид]], а от 1920 година е на дипломатическа служба в Мадрид и [[Париж]]. Посланик е на Мексико в [[Аржентина]] (1927 – 1930, 1936 – 1937) и [[Бразилия]] (1930 – 1935, 1938), а от 1939 година се оттегля от дипломацията и се занимава с литературна дейност в Мексико. От ранна възраст публикува в различни жанрове – от [[поезия]] и [[есе]]та до [[литературна критика]] и изследвания на историята на испаноезичната литература, както и преводи от френски и английски, превръщайки се във водеща фигура в мексиканския литературен живот.<ref>[https://www.britannica.com/biography/Alfonso-Reyes www.britannica.com]</ref> Алфонсо Рейес умира на 27 декември 1959 година в град [[Мексико (град)|Мексико]]. == Библиография == ; Поезия * ''Huellas'' (1922) * ''Pausa'' (1926) * ''Cinco casi sonetos'' (1931) * ''Sol de Monterrey'' (1932) * ''Romances del Río de enero'' (1933) * ''A la memoria de Ricardo Guiralde'' (1934) * ''Golfo de México'' (1934) * ''Yerbas del tarahumara'' (1934) * ''Minuta. Juego Poético'' (1935) * ''Infancia'' (1935) * ''Otra voz'' (1936) * ''Cantata en la tumba de Federico García Lorca'' (1937) * ''Villa de Unión'' (1940) * ''Algunos poemas, (1925-1939)'' (1941) * ''Romances (y afines)'' (1945) * ''La vega y el soto (1916-1943)'' (1946) * ''Cortesía (1909-1947)'' (1948) * ''Homero en Cuernavaca'' (1949) * ''Poema del Cid (Traducción)'' (1949) * ''La Iliada de Homero. Primera parte: Aquiles agraviado. Traslado de Alfonso Reyes'' (1951) * ''Obra poética'' (1952) * ''Nueve romances sordos'' (1954) * ''Bernardo Mandeville. El panal rumoroso o la redención de los bribones. Paráfrasis libre de Alfonso Reyes'' (1957) * ''Cuatro poemas en torno a Monterrey'' (1948) ; Белетристика * ''El plano oblicuo. Cuentos y diálogos'' (1920) * ''El testimonio de Juan Peña'' (1930) * ''La casa del grillo'' (1938) * ''Verdad y mentira'' (1950) * ''Árbol de pólvora'' (1953) * ''Quince presencias'' (1955) * ''Los tres tesoros'' (1955) == Бележки == <references/> {{мъниче|писател|Мексико}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рейес, Алфонсо}} [[Категория:Мексикански писатели]] [[Категория:Мексикански поети]] [[Категория:Мексикански есеисти]] [[Категория:Либретисти]] [[Категория:Преводачи]] [[Категория:Посланици на Мексико]] [[Категория:Посланици в Аржентина]] [[Категория:Посланици в Бразилия]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] [[Категория:Родени в Монтерей]] [[Категория:Починали в град Мексико]] 898vdqo3d881pgaahwhnk0u3hxk3cdr 0 688731 12416221 12150584 2024-11-18T19:36:58Z 95.87.235.200 от уд 12416221 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Реджай Кутан | име-оригинал = | категория = политик | описание = | портрет = Recai Kutan 2009 crop.jpg | портрет-описание = Реджай Кутан през 2009 г. | пол = мъж | име-рождено = | роден-място = [[Малатия]], [[Турция]] | починал-дата = | починал-място = | националност = | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[инженер]], [[политик]] | партия = [[Национално спасение (партия в Турция)|Национално спасение]]<br><small>(1973 – 1980)</small>;<br> [[Партия на благоденствието]] <small>(1983 – 1998)</small>;<br> [[Партия на добродетелта]]<br><small>(1998 – 2001)</small>;<br> [[Партия на щастието]] <small>(2001 – 2008)</small> | убеждения = | институция1 = Министър на енергетиката и природните ресурси на Турция | постове1 = | години1 = 28 юни 1996 – 30 юни 1997 | институция2 = Министър на строителството и селищата на Турция | постове2 = | години2 = 21 юли 1977 – 5 януари 1978 | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = | баща = | майка = | брак = Мебрюре Кутан<br><small>(1954 – 2009)</small> | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Мехмет Реджай Кутан''' ({{lang|tr|Recai Kutan}}) е [[Турция|турски]] [[политик]]. В периода 2001 – 2003 г. и 2006 – 2008 г. е председател на [[Партия на щастието|Партията на щастието]]. == Биография == Реджай Кутан е роден през [[1930]] г. в град [[Малатия]], Турция. През [[1952]] г. завършва Техническия университет в [[Истанбул]]. До [[1973]] г. работи като [[инженер]] по различни проекти, включително проекта за Югоизточен Анадол. Неговата политическа кариера започва през [[1973]] г., когато постъпва в партия [[Национално спасение (партия в Турция)|Национално спасение]], а след [[1983]] г. става член на [[Партия на благоденствието|Партията на благоденствието]]. През 1996 г. става министър на енергетиката и природните ресурси, в политическата коалиция водена от Партията на благоденствието. На 3-тия конгрес на [[Партия на щастието|Партията на щастието]], проведен на 26 октомври 2008 г. в [[Анкара]] той не се кандидатира за преизбиране като председател, и е наследен от [[Нуман Куртулмуш]].<ref>{{cite web |url=http://www.nethaber.com/Politika/78573/Saadet-Partisi-Genel-Baskanligina-Numan-Kurtulmus-secildi |publisher=Nethaber |title=Saadet Partisi Genel Başkanlığına, Numan Kurtulmuş seçildi |date=26 октомври 2008 |accessdate=28 октомври 2008 |lang=tr |архив_дата=2018-12-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181226052119/http://www.nethaber.com/Politika/78573/Saadet-Partisi-Genel-Baskanligina-Numan-Kurtulmus-secildi }}</ref> Той е член на общността „Искендер паша“, която е турска [[Суфизъм|суфистка]] общност на [[тарикат]] Накшбандия.<ref>[http://www.radikal.com.tr/2001/02/05/turkiye/01nak.shtml Radikal: "Nakşibendi şeyhi öldü - Nakşibendi tarikatının ünlü kollarından İskender Paşa cemaatinin şeyhi Coşan, Avustralya'da trafik kazasında yaşamını yitirdi. Aynı kazada ölen Uyarel, şeyhin olası haleflerinden sayılıyordu"] 5 Şubat 2001</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Recai Kutan}} * {{Икона|tr}} [http://www.biyografi.info/kisi/recai-kutan Биография на Реджай Кутан] в biyografi.info {{мъниче|политик|Турция}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Турция}} {{СОРТКАТ:Кутан, Реджай}} [[Категория:Турски политици]] [[Категория:Министри на енергетиката и природните ресурси на Турция]] [[Категория:Родени в Малатия]] mu14t290myksiggansalf8z04y77fxw 0 689551 12415916 12201769 2024-11-18T15:52:34Z Davidkenarovcska 254027 12415916 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Дания}} Кристиан Ериксен | снимка = 20140904 - Christian Eriksen (cropped).jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Данеман Ериксен<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://hugmansfootballers.com/player/26123 |заглавие=hugmansfootballers.com |достъп_дата=2018-04-04 |архив_дата=2018-04-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180405024443/http://hugmansfootballers.com/player/26123 }}</ref> | град на раждане = [[Миделфарт]] | държава на раждане = {{флагче|Дания}} [[Дания]] | второ гражданство = | височина = 182 см <ref>[http://www.tottenhamhotspur.com/first-team-squad/christian-eriksen/ www.tottenhamhotspur.com]</ref> | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | номер на фланелката = 14 | договор до = | юношески години = 1995 – 2005<br>2005 – 2008<br>2008 – 2010 | юношески отбори = {{флагче|Дания}} [[Миделфарт Болдклуб]]<br>{{флагче|Дания}} [[Одензе БК|Одензе]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] | години = 2010 – 2013<br>2013 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Интер|Интер]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | мачове = 113<br>226<br>43<br>11<br>58 | голове = (25)<br>(51)<br>(4)<br>(1)<br>(2) | национален отбор години = 2010 – | национален отбор = {{флагче|Дания}} [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] | национален отбор мачове = 139 | национален отбор голове = (43) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 15 ноември 2023 г | посл_нац_отбор = 27 октомври 2023 г | наем = }} '''Кристиан Данеман Ериксен''' е [[Дания|датски]] [[футболист]], полузащитник на [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]] и [[Национален отбор по футбол на Дания|датския национален футболен отбор]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://hugmansfootballers.com/player/26123 |заглавие=hugmansfootballers.com |достъп_дата=2018-04-04 |архив_дата=2018-04-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180405024443/http://hugmansfootballers.com/player/26123 }}</ref> Прави дебюта си за националния отбор през март 2010 г. и става най-младият играч на [[Световно първенство по футбол 2010|Световното първенство по футбол]] в [[Южна Африка]]. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://sport.stv.tv/fifa-world-cup/180776-world-cup-squads-the-story-of-the-stats/ |заглавие=sport.stv.tv |достъп_дата=2018-04-04 |архив_дата=2011-10-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111007210159/http://sport.stv.tv/fifa-world-cup/180776-world-cup-squads-the-story-of-the-stats/ }}</ref><ref>[https://www.fifa.com/worldfootball/news/newsid=1611883.html www.fifa.com]</ref> През 2011 г. е обявен за датски футболист на годината, талант на годината в [[Холандия]] и талант на годината на Аякс (награда „Марко ван Бастен“).<ref>[https://web.archive.org/web/20150114162516/http://news.xinhuanet.com/english2010/sports/2011-11/08/c_131234281.htm news.xinhuanet.com]</ref> През [[Ередивиси 2010/11|2010/11]], [[Ередивиси 2011/12|2011/12]] и [[Ередивиси 2012/13|2012/13]] печели [[Ередивиси]] с [[АФК Аякс|Аякс]]. Преминава в Тотнъм през август 2013 г. за сумата от 11,5 милиона евро.<ref>[http://www.skysports.com/football/news/11675/8898245/tottenham-confirm-the-signing-of-midfielder-christian-eriksen-from-ajax www.skysports.com]</ref> Става играч на годината на Тотнъм през сезон 2013/14. През 2015 г. печели трета поредна награда за датски футболист на годината. На Европейското първенство през 2021 Кристиан Ериксен колабира внезапно на терена в мача срещу Финландия от Европейското първенство по футбол. Инцидентът се случи преди края на първото полувреме, а мачът е временно прекратен. В прякото предаване на БНТ се видя как медиците му правят сърдечен масаж. Той беше изнесен след десетина минути в опити да бъде стабилизиран. == Успехи == === Отборни === ;Аякс * [[Ередивиси]] (3): 2010/11, 2011/12, 2012/13 * Купа на Нидерландия: 2010 * Суперкупа на Нидерландия: 2013 ;Интер * [[Серия А]] (1): 2020/21 === Индивидуални === * Талант на годината в Дания (до 17 г.): 2008<ref>{{cite web|url=http://www.dbu.dk/page.aspx?id=318|title=Arlas talentpriser 2009 – 1987.|publisher=''dbu.dk''|lang=da|accessdate=13.06.2011|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110616213319/http://www.dbu.dk/page.aspx?id=318|archivedate=2011-06-16|deadlink=yes|архив_дата=2018-12-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181212144542/https://www.dbu.dk/page.aspx?id=318}}</ref> * Талант на годината в Аякс: 2010/11<ref>{{cite web|url=http://www.ajax.nl/Nieuws/Nieuwsarchief/Nieuws-artikel/Stekelenburg-Ajacied-van-het-Jaar.htm|title=Eriksen Talent van het Jaar.|publisher=''ajax.nl''|lang=nl|accessdate=13.06.2011|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110822224308/http://www.ajax.nl/Nieuws/Nieuwsarchief/Nieuws-artikel/Stekelenburg-Ajacied-van-het-Jaar.htm|archivedate=2011-08-22|deadlink=yes}}</ref> * Футболен талант на годината в Нидерландия: 2010/11 * Футболист на годината в Дания (4): 2013, 2014, 2015, 2018 == Източници == <references /> {{Настоящ състав на ФК Манчестър Юнайтед}} {{мъниче|футболист|Дания}} {{Превод от|en|Christian Eriksen|833993537}} [[Категория:Датски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Тотнъм]] [[Категория:Футболисти на АФК Аякс]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] fc6cdruwr0ghih8t8tg05hhccutlncl 12415917 12415916 2024-11-18T15:53:02Z Davidkenarovcska 254027 12415917 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Дания}} Кристиан Ериксен | снимка = EriksenTottenham2016(cropped) 2.jpg | описание = | прякор = | цяло име = Кристиан Данеман Ериксен<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://hugmansfootballers.com/player/26123 |заглавие=hugmansfootballers.com |достъп_дата=2018-04-04 |архив_дата=2018-04-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180405024443/http://hugmansfootballers.com/player/26123 }}</ref> | град на раждане = [[Миделфарт]] | държава на раждане = {{флагче|Дания}} [[Дания]] | второ гражданство = | височина = 182 см <ref>[http://www.tottenhamhotspur.com/first-team-squad/christian-eriksen/ www.tottenhamhotspur.com]</ref> | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | номер на фланелката = 14 | договор до = | юношески години = 1995 – 2005<br>2005 – 2008<br>2008 – 2010 | юношески отбори = {{флагче|Дания}} [[Миделфарт Болдклуб]]<br>{{флагче|Дания}} [[Одензе БК|Одензе]]<br>{{флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] | години = 2010 – 2013<br>2013 – 2020<br>2020 – 2021<br>2021 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]<br>{{флагче|Италия}} [[ФК Интер|Интер]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]] | мачове = 113<br>226<br>43<br>11<br>58 | голове = (25)<br>(51)<br>(4)<br>(1)<br>(2) | национален отбор години = 2010 – | национален отбор = {{флагче|Дания}} [[Национален отбор по футбол на Дания|Дания]] | национален отбор мачове = 139 | национален отбор голове = (43) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 15 ноември 2023 г | посл_нац_отбор = 27 октомври 2023 г | наем = }} '''Кристиан Данеман Ериксен''' е [[Дания|датски]] [[футболист]], полузащитник на [[ФК „Манчестър Юнайтед“|Манчестър Юнайтед]] и [[Национален отбор по футбол на Дания|датския национален футболен отбор]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://hugmansfootballers.com/player/26123 |заглавие=hugmansfootballers.com |достъп_дата=2018-04-04 |архив_дата=2018-04-05 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180405024443/http://hugmansfootballers.com/player/26123 }}</ref> Прави дебюта си за националния отбор през март 2010 г. и става най-младият играч на [[Световно първенство по футбол 2010|Световното първенство по футбол]] в [[Южна Африка]]. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://sport.stv.tv/fifa-world-cup/180776-world-cup-squads-the-story-of-the-stats/ |заглавие=sport.stv.tv |достъп_дата=2018-04-04 |архив_дата=2011-10-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111007210159/http://sport.stv.tv/fifa-world-cup/180776-world-cup-squads-the-story-of-the-stats/ }}</ref><ref>[https://www.fifa.com/worldfootball/news/newsid=1611883.html www.fifa.com]</ref> През 2011 г. е обявен за датски футболист на годината, талант на годината в [[Холандия]] и талант на годината на Аякс (награда „Марко ван Бастен“).<ref>[https://web.archive.org/web/20150114162516/http://news.xinhuanet.com/english2010/sports/2011-11/08/c_131234281.htm news.xinhuanet.com]</ref> През [[Ередивиси 2010/11|2010/11]], [[Ередивиси 2011/12|2011/12]] и [[Ередивиси 2012/13|2012/13]] печели [[Ередивиси]] с [[АФК Аякс|Аякс]]. Преминава в Тотнъм през август 2013 г. за сумата от 11,5 милиона евро.<ref>[http://www.skysports.com/football/news/11675/8898245/tottenham-confirm-the-signing-of-midfielder-christian-eriksen-from-ajax www.skysports.com]</ref> Става играч на годината на Тотнъм през сезон 2013/14. През 2015 г. печели трета поредна награда за датски футболист на годината. На Европейското първенство през 2021 Кристиан Ериксен колабира внезапно на терена в мача срещу Финландия от Европейското първенство по футбол. Инцидентът се случи преди края на първото полувреме, а мачът е временно прекратен. В прякото предаване на БНТ се видя как медиците му правят сърдечен масаж. Той беше изнесен след десетина минути в опити да бъде стабилизиран. == Успехи == === Отборни === ;Аякс * [[Ередивиси]] (3): 2010/11, 2011/12, 2012/13 * Купа на Нидерландия: 2010 * Суперкупа на Нидерландия: 2013 ;Интер * [[Серия А]] (1): 2020/21 === Индивидуални === * Талант на годината в Дания (до 17 г.): 2008<ref>{{cite web|url=http://www.dbu.dk/page.aspx?id=318|title=Arlas talentpriser 2009 – 1987.|publisher=''dbu.dk''|lang=da|accessdate=13.06.2011|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110616213319/http://www.dbu.dk/page.aspx?id=318|archivedate=2011-06-16|deadlink=yes|архив_дата=2018-12-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181212144542/https://www.dbu.dk/page.aspx?id=318}}</ref> * Талант на годината в Аякс: 2010/11<ref>{{cite web|url=http://www.ajax.nl/Nieuws/Nieuwsarchief/Nieuws-artikel/Stekelenburg-Ajacied-van-het-Jaar.htm|title=Eriksen Talent van het Jaar.|publisher=''ajax.nl''|lang=nl|accessdate=13.06.2011|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110822224308/http://www.ajax.nl/Nieuws/Nieuwsarchief/Nieuws-artikel/Stekelenburg-Ajacied-van-het-Jaar.htm|archivedate=2011-08-22|deadlink=yes}}</ref> * Футболен талант на годината в Нидерландия: 2010/11 * Футболист на годината в Дания (4): 2013, 2014, 2015, 2018 == Източници == <references /> {{Настоящ състав на ФК Манчестър Юнайтед}} {{мъниче|футболист|Дания}} {{Превод от|en|Christian Eriksen|833993537}} [[Категория:Датски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Тотнъм]] [[Категория:Футболисти на АФК Аякс]] [[Категория:Футболисти на Интер Милано]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Юнайтед]] 06g0xz2x8am8gpibqmz4goi8rt84dno 0 691481 12416552 12277776 2024-11-19T08:21:45Z DBoncheva 296864 /* Крепости в България */ 12416552 wikitext text/x-wiki Това е списък на някои от [[крепост]]ите в [[България]]. == Крепости в България == {| class="wikitable sortable" ! Име !! Изображение !! Състояние !! Дата !! Епоха !! Населено място !! Област !! Съвременен статут !! Разположение |- | [[[https://yambol.bg/news/srednovekovnata-yambolska-krepost-vazstanoven-simvol-na-gord Дъбилин]]] || [[Файл:Dubilin.jpg|мини|Средновековната ямболска крепост]]|200px]] || Реставрирана || 10 век || [[Средновековие]] || [[Ямбол]] || [[Област Ямбол]] || [[http://ninkn.bg/documents/download/65 Паметник на културата с национално значение]] || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.5035023, 42.4841999]}}]}</mapframe> |- | [[Аневско кале]] || [[Файл:Anevsko Kale 06.JPG|200px]] || Руини || 12 век || [[Средновековие]] || [[Анево]] || [[Област Пловдив]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.7306591,42.6681473]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Асенова крепост]] || [[Файл:Asenova krepost church 1.jpg|200px]] || Частично запазена || 8 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Асеновград]] || [[Област Пловдив]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №47 || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.8718228,41.9870165]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Белоградчишка крепост]] || [[Файл:Belogradchik.JPG|200px]] || Частично запазена || 1 – 3 век<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://bulgariatravel.org/bg/object/51/Belogradchishkakrepost | заглавие=Белоградчишка крепост | достъп_дата=30.04.2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=bulgariatravel.org | цитат= | език= | архив_дата=2018-04-30 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180430182232/http://bulgariatravel.org/bg/object/51/Belogradchishkakrepost }}</ref> || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]]{{Br}}[[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] || [[Белоградчик]] || [[Област Видин]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №15 || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.6764827,43.6232642]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Калето (Мездра)|Калето]] || [[Файл:Chateau Kaleto 02687.JPG|200px]] || Частично запазена || || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Мездра]] || [[Област Враца]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №16A || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.703889,43.139444]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Баба Вида]] || [[Файл:Крепостта Баба Вида.JPG|200px]] || Напълно запазена || 10 век || [[Средновековие]]{{Br}}[[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] || [[Видин]] || [[Област Видин]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №13 || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.8843112,43.9930298]}}]}</mapframe> |- | [[Бялград]] || [[Файл:Gugutka medieval castle2.jpg|200px]] || Частично запазена || 12 век || [[Средновековие]]{{Br}}[[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] || [[Гугутка (село)|Гугутка]] || [[Област Хасково]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.95287,41.3979497]}}]}</mapframe> |- | [[Кастра Мартис]] || [[Файл:Kula (Кула) - Castra Martis.JPG|200px]] || Частично запазена || 3 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Кула (град)|Кула]] || [[Област Видин]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.5219005,43.8906814]}}]}</mapframe> |- | [[Червен (крепост)|Червен]] || [[Файл:Tower stronghold of Cherven (Bulgaria).JPG|200px]] || Частично запазена || 6 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Червен (област Русе)|Червен]] || [[Област Русе]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.0196933,43.6232108]}}]}</mapframe> |- | [[Сердика (крепост)|Сердика]] || [[Файл:Western gate of ancient Serdica E3.jpg|200px]] || Руини || 2 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[София]] || [[Област София]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.3189563,42.6978619]}}]}</mapframe> |- | [[Траянови врата]] || [[Файл:Крепост Траянови Врата - 2015-09-02.jpg|200px]] || Частично запазена || 3 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Костенец]] || Област София || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.8718228,41.9870165]}}]}</mapframe> |- | [[Хисарлъка (крепост)|Хисърлъка]] || [[Файл:Kyustendil TB (8).jpg|200px]] || Частично запазена || 4 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Кюстендил]] || [[Област Кюстендил]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.6918,42.2757]}}]}</mapframe> |- | [[Хисаря]] || [[Файл:Hisar kapia.JPG|200px]] || Частично запазена || 3 век || [[Античност]] || [[Хисаря]] || [[Област Пловдив]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.7062989,42.5026984]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Калиакра]] || [[Файл:Kaliakra Fortress.jpg|200px]] || Частично запазена || 4 век || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]]{{Br}}[[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] || [[Каварна]] || [[Област Добрич]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №24б ||<mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[28.466667,43.366667]}}]}</mapframe> |- | [[Ковачевско кале]] || [[Файл:Kovachevsko kale Popovo.jpg|200px]] || Руини || 4 век || [[Античност]] || [[Попово]] || [[Област Търговище]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.146,43.3588]}}]}</mapframe> |- | [[Красен кале|Красен]] || || Руини || 10 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Бъта]] || [[Област Пазарджик]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.1975,42.462222]}}]}</mapframe> |- | [[Ктения]] || || Руини || 8 век || [[Средновековие]] || [[Лозарево]] || [[Област Бургас]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.875278,42.79]}}]}</mapframe> |- | [[Лардея]] || || Руини || 3 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Лозенец (област Ямбол)|Лозенец]] || [[Област Ямбол]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.728611,42.658056]}}]}</mapframe> |- | [[Ловешка крепост]] || [[Файл:Ловешка крепост.jpg|200px]] ||Частично запазена || 9 – 10 век || [[Средновековие]]{{Br}}[[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] || [[Ловеч]] || [[Област Ловеч]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.715833,43.127222]}}]}</mapframe> |- | [[Лютица]] || [[Файл:Lyutitsa 25.jpg|200px]] || Руини || 4 – 6 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Ивайловград]] || [[Област Хасково]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.0652,41.5025]}}]}</mapframe> |- | [[Маркели]] || [[Файл:Водно съоръжение "Маркели".JPG|200px]] || Руини || 8 век || [[Средновековие]] || [[Карнобат]] || [[Област Бургас]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.896522,42.637633]}}]}</mapframe> |- | [[Маточинска крепост]] || [[Файл:Bukelon Fortress Matochina Bulgaria.jpg|200px]] || Частично запазена || 12 – 14 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]]{{Br}}[[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]] || [[Маточина]] || [[Област Хасково]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.5469,41.854]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Мезешка крепост]] || [[Файл:Mezek Fortress 2011 PD 011.JPG|200px]] || Частично запазена || 11 век || [[Средновековие]] || [[Мезек]] || [[Област Хасково]] ||[[Стоте национални туристически обекта]] – №72а || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.083611,41.737222]}}]}</mapframe> |- | [[Момина кула (Кремен)|Момина кула]] || [[Файл:Momina kula IMG 0839.jpg|200px]] || Руини || 3 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Кремен (област Благоевград)|Кремен]] || [[Област Благоевград]] || ||<mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.696389,41.715833]}}]}</mapframe> |- | [[Кастра ад Монтанезиум]] || [[Файл:Област Монтана - Гр. Монтана - Антична крепост - Кастра ад Монтанезиум - (6).jpg|200px]] || Частично запазена || 1 век пр.н.е. || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]] || [[Монтана]] || [[Област Монтана]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.225,43.407778]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Месемврия]] || [[Файл:Nesebar14part.jpg|200px]] || Частично запазена || 5 век пр.н.е. || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Несебър]] || [[Област Бургас]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №6 || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[27.713889,42.660833]}}]}</mapframe> |- | [[Овеч]] || [[Файл:Крепост Овеч (11).JPG|200px]] || Частично запазена || 4 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Провадия]] || [[Област Варна]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[27.4475,43.172778]}}]}</mapframe> |- | [[Перистера (крепост)|Перистера]] || [[Файл:Southeast church-tower (7), Peshtera, Bulgaria..jpg|200px]] || Частично запазена || 4 век || [[Античност]] || [[Пещера]] || [[Област Пазарджик]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.30430,42.03885]}}]}</mapframe> |- | [[Небет тепе]] || [[Файл:Nebet tepe 7.jpg|200px]] || Частично запазена || 6 век пр.н.е. || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Пловдив]] || [[Област Пловдив]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.752182,42.151236]}}]}</mapframe> |- | [[Крепостни стени на Филипопол]] || [[Файл:Krepostni steni.jpg|200px]] || Частично запазена || 4 век пр.н.е. || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Пловдив]] || Област Пловдив || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.753148,42.149781]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Шуменска крепост]] || [[Файл:Shumen Fortress Main Tower.jpg|200px]] || Частично запазена || 12 век пр.н.е. || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Шумен]] || [[Област Шумен]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №94 || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.89465,43.26261]}}]}</mapframe> |- | [[Состра]] || [[Файл:Sostra Fortress E982.jpg|200px]] || Частично запазена || 2 век || [[Античност]] || [[Ломец]] || [[Област Ловеч]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.6719751,42.9848534]}}]}</mapframe> |- | [[Сторгозия]] || [[Файл:Storgosia TB 4.jpg|200px]] || Руини || 1 век || [[Античност]] || [[Плевен]] || [[Област Плевен]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.6271469,43.3829877]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Царевец]] || [[Файл:Tsarevets-Panorama11.JPG|200px]] || Частично запазена || 5 век || [[Средновековие]] || [[Велико Търново]] || [[Област Велико Търново]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №11 || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.6528,43.0833]}}]}</mapframe> |- | [[Трапезица]] || [[Файл:20140621 Veliko Tarnovo 006.jpg|200px]] || Частично запазена || 13 век || [[Средновековие]] || [[Велико Търново]] || [[Област Велико Търново]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.64583333,43.08472222]}}]}</mapframe> |- | [[Цепина]] || [[Файл:Tsepina Fortress 57.JPG|200px]] || Частично запазена || 11 век || [[Средновековие]] || [[Дорково]] || [[Област Пазарджик]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.124,42.085]}}]}</mapframe> |- | [[Урвич (Кокалянски)|Кокалянски Урвич]] || [[Файл:Remains of the Fortified church of St. Iliya in the Urvich Fortress near Sofia, Bulgaria.png|200px]] || Частично запазена || 9 – 10 век || [[Средновековие]] || [[Кокаляне]] || [[Област София]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.4247,42.5581]}}]}</mapframe> |- | [[Урвич (Боженишки)|Боженишки урвич]] || [[Файл:Крепост Боженишки урвич.jpg|200px]] || Частично запазена || 5 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Боженица]] || Област София || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.823906,42.995714]}}]}</mapframe> |- | [[Устра]] || [[Файл:Крепост Устра (2).jpg|200px]] || Частично запазена || 10 век || [[Средновековие]] || [[Устрен]] || [[Област Кърджали]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.202778,41.452778]}}]}</mapframe> |- | [[Кракра (крепост)|Кракра]] || [[Файл:Pernik Region - Pernik Municipality - Town of Pernik - Krakra Fortress (1).jpg|200px]] || Частично запазена || 9 век || [[Средновековие]] || [[Перник]] || [[Област София]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.0075019,42.5969047]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Цари Мали град]] || [[Файл:Tsari Mali grad.jpg|200px]] || Частично запазена || 3 век || [[Античност]] || [[Белчин]] || [[Област София]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №79а || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.381911,42.353861]}}]}</mapframe> |- |-bgcolor="#CFECEC" | [[Самуилова крепост (Ключ)|Самуилова крепост]] || [[Файл:Samouil's fortress 2011, 20.JPG|200px]] || Частично запазена || 10 век || [[Средновековие]] || [[Ключ]] || [[Област Благоевград]] || [[Стоте национални туристически обекта]] – №5а || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.021111,41.385833]}}]}</mapframe> |- | [[Хоталич]] || [[Файл:Храм в средновековен град Хоталич Севлиево.jpg|200px]] || Частично запазена || 5 век || [[Античност]] || [[Севлиево]] || [[Област Габрово]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.065,43.0575]}}]}</mapframe> |- | [[Меджиди табия]] || [[Файл:Област Силистра - Гр. Силистра - Силистренска крепост Меджиди табия - (3).jpg|200px]] || Напълно запазена || 19 век || [[Трета българска държава|Съвременна история]] || [[Силистра]] || [[Област Силистра]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[27.25679,44.102425]}}]}</mapframe> |- | [[Видинска крепост]] || [[Файл:Vidin E111.JPG|200px]] || Частично запазена || 18 век || [[Трета българска държава|Съвременна история]] || [[Видин]] || [[Област Видин]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.87777778,43.98638889]}}]}</mapframe> |- | Кошница || || Руини || 1 век || [[Античност]] || [[Кошница]] || [[Област Смолян]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.68750000,41.50888889]}}]}</mapframe> |- | [[Раховец]] || [[Файл:Rachovets fortress ruins,Gorna Oryahovitsa.jpg|200px]] || Руини || 3 век || [[Античност]]{{br}}[[Средновековие]] || [[Горна Оряховица]] || [[Област Велико Търново]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.65027778,43.13333333]}}]}</mapframe> |- | [[Петрич кале]] || [[Файл:Petrich Kale 2.jpg|200px]] || Частично запазена || 5 – 6 век || [[Античност]]{{br}}[[Средновековие]] || [[Разделна (област Варна)|Разделна]] || [[Област Варна]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[27.642778,43.162222]}}]}</mapframe> |- | [[Свети Димитър]] || [[Файл:Sv.dimitar.jpg|200px]] || Частично запазена || 5 век || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Хаджидимово]] || [[област Благоевград]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.885556,41.505556]}}]}</mapframe> |- | [[Никополска крепост]] || [[Файл:Nikopolfortressgate.JPG|200px]] || Частично запазена || 11 век || [[Средновековие]]{{Br}}[[Българските земи под османско владичество|Османско владичество]]{{Br}}[[Трета българска държава|Съвременна история]] || [[Никопол]] || [[Област Плевен]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.94583333,43.70555556]}}]}</mapframe> |- | [[Моняк]] || [[Файл:Монек.jpg|200px]] || Частично запазена || 12 век || [[Средновековие]] || [[Широко поле]] || [[Област Кърджали]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.4596084,41.6215941]}}]}</mapframe> |- | [[Кривус]] || [[Файл:Krivus.jpg|200px]] || Частично запазена || 10 век || [[Средновековие]] || [[Башево]] || Област Кърджали || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.1268,41.6726]}}]}</mapframe> |- | [[Вишеград (крепост)|Вишеград]] || [[Файл:Vishegrad fortress 2011 PD 24.JPG|200px]] || Частично запазена || 4 век || [[Античност]] || [[Вишеград (село)|Вишеград]] || [[Област Кърджали]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.408008,41.616543]}}]}</mapframe> |- | [[Градище (Габрово)|Градище]] || [[Файл:Gradishte Fortress, Gabrovo 16.JPG|200px]] || Частично запазена || 4 век || [[Античност]] || [[Габрово]] || [[Област Габрово]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.340658,42.8827306]}}]}</mapframe> |- | [[Кастра Рубра]] || [[Файл:Castra rubra PD 2011 046.JPG|200px]] || Частично запазена || 2 век || [[Античност]] || [[Изворово (област Хасково)|Изворово]] || [[Област Хасково]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.0922004,41.9322509]}}]}</mapframe> |- | [[Шишманово кале]] || [[Файл:Tzar Shishman of Bulgaria fortress - Samokov.JPG|200px]] || Частично запазена || 4 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Доспей]] || [[Област София]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.535597,42.300276]}}]}</mapframe> |- | [[Козник (Рудозем)|Козник]] || [[Файл:Koznik 07.JPG|200px]] || Частично запазена || || [[Средновековие]] || [[Рудозем]] || [[Област Смолян]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.879167,41.477222]}}]}</mapframe> |- | [[Туида]] || [[Файл:Туида18062016.jpg|200px]] || Частично запазена || 3 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Сливен]] || [[Област Сливен]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[26.334722,42.693611]}}]}</mapframe> |- | [[Сексагинта Приста]] || [[Файл:Roman Wall Rousse 078.jpg|200px]] || Частично запазена || 2 век пр.н.е. || [[Праистория]]{{br}}[[Античност]] || [[Русе]] || [[Област Русе]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.9442,43.8449]}}]}</mapframe> |- | [[Кюнт Капу]] || [[Файл:Kunt Kapu.jpg|200px]] || Частично запазена || 18 век || [[Трета българска държава|Съвременна история]] || [[Русе]] || Област Русе || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.948611,43.830694]}}]}</mapframe> |- | [[Форос]] || || Руини || 2 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Бургас]] || [[Област Бургас]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[27.47444444,42.45388889]}}]}</mapframe> |- | [[Садовско кале]] || [[Файл:Крепост Садовско кале.jpg|200px]] || Частично запазена || 5 век || [[Античност]] || [[Садовец]] || [[Област Плевен]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.38,43.29]}}]}</mapframe> |- | [[Аетос]] || || Частично запазена || 6 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Айтос]] || [[Област Бургас]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[24.7009859,41.597288]}}]}</mapframe> |- | [[Тракийска крепост (село Лисиците)|Чит кая]] || || Руини || 4 – 1 век пр.н.е. || [[Праистория]]{{br}}[[Античност]] || [[Лисиците]] || [[Област Кърджали]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.44500000,41.60694444]}}]}</mapframe> |- | [[Малкото кале (Созопол)|Малкото кале]] || || Частично запазена || 5 век пр.н.е. || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Созопол]] || [[Област Бургас]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[27.05416667,42.89388889]}}]}</mapframe> |- | [[Дръстър]] || [[Файл:Durostorum-walls.jpg|200px]] || Частично запазена || 9 век || [[Средновековие]] || [[Силистра]] || [[Област Силистра]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[27.258939,44.1211351]}}]}</mapframe> |- | [[Бузово кале]] || || Частично запазена || 5 век || [[Античност]] || [[Казанлък]] || [[Област Стара Загора]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[25.367,42.567]}}]}</mapframe> |- | [[Ургури]] || || Частично запазена || || [[Праистория]]{{Br}}[[Античност]] || [[Българи]] || [[Област Бургас]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[27.73250000,42.12972222]}}]}</mapframe> |- | [[Землънград]] || || Частично запазена || 4 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Земен]] || [[Област Кюстендил]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.70888889,42.43722222]}}]}</mapframe> |- | [[Дупнишка крепост]] ||[[Файл:Аероснимка на крепостта.jpg|200px]] || Руини || 4 век<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dennews.bg/news/2017/2/14/32756-jivot-v-kulata-krai-dupnica-e-kipyal-5-veka-predi-hrista | заглавие=Живот в Кулата край Дупница е кипял 5 века преди Христа |достъп_дата =01.05.2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=dennews.bg |цитат= |език= }}</ref> || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Дупница]] || Област Кюстендил || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.12611111,42.26861111]}}]}</mapframe> |- | [[Кипровец]] || [[Файл:Chiprovtsi 001.jpg|200px]] || Руини || 4 век || [[Античност]]{{Br}}[[Средновековие]] || [[Чипровци]] || [[Област Монтана]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[22.8763888888889,43.37]}}]}</mapframe> |- | [[Мелнишка крепост]] || [[Файл:Melnik Despot-Slavova Fortress.jpg|200px]] || Руини || 11 век || [[Средновековие]] || [[Мелник]] || [[Област Благоевград]] || || <mapframe frameless latitude="42.7072812" longitude="25.4045053" zoom="6" width="300" height="240" align="center">{"type":"FeatureCollection","features":[{"type":"Feature","properties":{"marker-size":"small","marker-color":"ff0000"},"geometry":{"type":"Point","coordinates":[23.390833,41.523333]}}]}</mapframe> |} == Източници == <ref name="Български крепости">{{Citation |title=www.bulgariancastles.com |url=http://www.bulgariancastles.com/bg |accessdate=2018-05-12 |archivedate=2018-05-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180506124538/http://bulgariancastles.com/bg }}</ref> <references/> [[Категория:Крепости в България|*]] [[Категория:Списъци на места в България]] 0f5h4abuclhwppf0zo8edi0ysdlabo1 0 692334 12416238 11124644 2024-11-18T20:00:22Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Основни училища в Софийска област]]: „Васил Левски“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416238 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Училище | име = Основно училище „Васил Левски“ | лого = | снимка = School in Novachene, Sofia District.jpg | описание = | основаване = [[1848]] г. | закрита = | основател = | вид = Основно училище | към = | град = [[Новачене (Област София)|Новачене]] | държава = [[България]] | директор = | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Васил Левски]] | адрес = | телефон = | e-mail = | сайт = | карта = България Софийска област | бележки = | общомедия = }} '''Основно училище „Васил Левски“''' в село [[Новачене (Област София)|Новачене]] е създадено през [[1848]] г. с доброволен труд. През 1951 г. е разширено до вида в което съществува и до днес. Има голям и добре поддържан училищен парк с много видове дървета. В училището има изградена богата музейна сбирка на образователното дело в селото, по инициатива на дългогодишния директор Краси Узунов. Сбирката е първа за общината и е регистрирана от [[Национален музей на образованието|Националния музей на образованието]] – [[Габрово]]. Експозицията съдържа: макети, снимков материал, учебници и училищни вещи, награди за ученици и учители. Музейната сбирка е достъпна безплатно за посещения през цялата учебна година. През летните месеци по предварителна договорка. {{портал|Ботевград}} {{Обекти в община Ботевград}} [[Категория:Основни училища в Софийска област|Васил Левски]] [[Категория:Община Ботевград]] ph6birkt3hf670ow8zq6yrxslunpolz 0 699225 12415707 12415669 2024-11-18T12:12:51Z Milevivanp 237772 12415707 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100x80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100x80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130x96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024, <br> 98х140 см, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] kns5nbmaqrqg1c9vxkmpyug756sftu6 12415708 12415707 2024-11-18T12:15:50Z Milevivanp 237772 /* Галерия */ 12415708 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130 x 96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024 <br> 98 х 140 cm, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] mkxiout6knypc7sd54f3wmzewdbia62 12415715 12415708 2024-11-18T12:23:21Z Milevivanp 237772 12415715 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = * Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>* Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>* Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130 x 96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024 <br> 98 х 140 cm, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] r19tm84cwoiltn64n2lgtez9c3uuf4i 12415761 12415715 2024-11-18T13:02:03Z Milevivanp 237772 /* Награди */ 12415761 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = * Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>* Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>* Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130 x 96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024 <br> 98 х 140 cm, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] m0btvjl1b6fs5j3e4zmhm9hrl4j7trc 12415763 12415761 2024-11-18T13:04:43Z Milevivanp 237772 12415763 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = * Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>* Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>* Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130 x 96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024 <br> 98 х 140 cm, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] q01u1em29wljv8lckj6k0vkugake9w4 12415789 12415763 2024-11-18T13:39:24Z Milevivanp 237772 12415789 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = *Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>* Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>* Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130 x 96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024 <br> 98 х 140 cm, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] t4a094xryoy4if6om1728mdnqy5ng1t 12415790 12415789 2024-11-18T13:42:33Z Milevivanp 237772 12415790 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = * Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>* Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>* Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130 x 96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024 <br> 98 х 140 cm, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] q01u1em29wljv8lckj6k0vkugake9w4 12415793 12415790 2024-11-18T13:43:52Z Milevivanp 237772 12415793 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = * Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>* Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>* Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130 x 96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024 <br> 98 х 140 cm, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] betr5ertv7p5y107dlkft0c0uqzz9fu 12415794 12415793 2024-11-18T13:45:09Z Milevivanp 237772 12415794 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = * * Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>* Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>* Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130 x 96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024 <br> 98 х 140 cm, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] eumrl8mptqwywh56xu8wy91vugnxl2p 12415796 12415794 2024-11-18T13:47:02Z Milevivanp 237772 12415796 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Иван Петров Милев | категория = художник | описание = български художник | портрет = Иван Петров Милев, 2018, София.jpg | портрет-описание = Иван Милев, София, 2018 | име-рождено = Иван Петров Милев | роден-дата = {{дата на раждане и години|1957|06|15|1}} | роден-място = [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | стил = | учител = проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]] | академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] | направление = [[живопис]]<ref name="novini.info"/> | патрон = | работил = | творби = | повлиян = | повлиял = | избран = | награди =* Диплом за живопис на VIII ММК София, 1989<br>* Голямата награда за [[живопис]] на Есенен салон, София, 1994<br>* Награда за живопис на Шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда за живопис на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, 2018<br>* Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 }} }} '''Иван Петров Милев''' е български [[художник]], живеещ и работещ в [[София]]. == Биография == Роден е на [[15 юни]] [[1957]] г. в [[Априлово (област Търговище)|Априлово]], [[област Търговище|Търговище]].<ref group="б">Някои източници посочват София – [https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Завършва [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Художествена гимназия]] в София,<ref name="infomreja">[http://infomreja.bg/otkriha-izlojba-s-portreti-na-policejskite-shefove-v-kiustendil-29980.html Иван Милев открива изложба живопис „Пространство, природа, земя“ в Художествената галерия в Кюстендил]</ref> а по-късно и [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Павлович“]] в класа на проф. [[Добри Добрев (художник)|Добри Добрев]].<ref name="novini.info">[https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9143&sid=2 Изложба „Ивановден V“]</ref> Работи с [[маслени бои]], акрилни бои, [[акварел]]. Поставил е множество самостоятелни [[Изложба|изложби]] в страната.<ref name="novini.info"/> Негови платна са притежание на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната, и частни колекции в България, Австрия, Белгия, Франция, Германия, САЩ, Швейцария, Великобритания От 1972 г. живее и работи в гр. София. От 1990 г. Иван Милев е член на [[Съюза на българските художници]].<ref name="infomreja"/><ref name="СБХ">[http://www.sbhart.com/bg/members/letter/М/p/100#letter Членове на СБХ], Сайт на СБХ</ref> От месец декември 2009 г. Иван Милев е заместник-директор на [[Националната художествена галерия|Националната галерия]].<ref name="infomreja"/><ref>[http://nationalgallery.bg/bg/about-us/team/ Официален сайт на Националната галерия]</ref> == Награди == * 1989 – Диплом за живопис на VІІІ Международен младежки конкурс, София<ref name="novini.info"/> * 1994 – Голямата награда за живопис на Есенен салон, София<ref name="novini.info"/><ref name="infomreja"/> * 2018 – Награда за живопис на шестия национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“<ref>[https://www2.allianz.bg/ownewsfeed/index.php/news/view/Exhibition2018 Изложба „Национален конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика“ бе открита в София]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> за живопис, скулптура и графика – София-град, София-окръг, регион Перник, Благоевград, Кюстендил * 2018 – Голямата награда за [[живопис]] на Шестия национален конкурс за живопис, графика и скулптура на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ * 2024 - Голямата награда на VI Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 <ref>https://artgallerystz.com/</ref> == Самостоятелни изложби == * 1992 – Галерия „Арена“, София * 1994 – Галерия „Досев“, София<ref name="novini.info"/> * 1996 – Галерия „Макта“, София<ref name="novini.info"/> * 1998 – Галерия „11“ в Столична библиотека, София<ref name="novini.info"/> * 2000 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Дяков“, Пловдив<ref name="novini.info"/> * 2001 – Галерия „Артамонцев“, София<ref name="novini.info"/> * 2003 – Галерия „Балабановата къща“, Пловдив * 2003 – Галерия „Макта“, София * 2004 – Галерия „Юка“, Варна * 2007 – НХГ – юбилейна изложба – 50 г. * 2011 – Галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик * 2011 – Галерия „L'UNION de Paris“, Пловдив * 2012 – Галерия „Илия Петров“, Разград * 2012 – Галерия „Никола Петров“, Търговище * 2012 – Народно събрание на Република България * 2013 – Галерия „П. А. Р. К.“, Пловдив * 2014 – Галерия „Артамонцев“, София * 2016 – Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил * 2017 – Исторически музей, Попово == Участия в групови изложби == * 1988 – Галерия на СБХ, бул. „Раковски“ 108, София * 1990 – Зала „Спорт палас“, Варна * 1990 – Галерия на СБХ, бул. „Руски“ 6, София * 1992 – Градска художествена галерия, Карлово * 1992 – Галерии във Вупертал и Крефелт, Германия<ref name="novini.info"/> * 1995 – Галерия „Арена“, София * 1997 – Галерия „11“, Лугано, Швейцария<ref name="novini.info"/> * 2009 – Галерия „Ракурси“, София * 2010 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2011 – Галерия „Ракурси“, София – Ивановден * 2013 – Галерия „VOX“, Бургас – Ивановден * 2015 – Галерия „Пентименто“ – Ивановден * 2018 – Заключителна изложба на Шести национален конкурс „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за живопис, скулптура и графика, Изложбен център „Шипка“ 6, София<ref>[https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/924-шести-национален-конкурс-_алианц-българия_-за-живопис_-скулптура-и-графика-_-заключителна-изложба www.sbhart.com]</ref> * 2024 - [[VI Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ"]], [[Художествена галерия Стара Загора]] == Галерия == <gallery widths="200" heights="140" perrow="4" class="center"> File:100 240 PLANINSKI MOTIV IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:70 200 GRADINI IPMILEV.jpg|„Градини“, 70 x 200 см, <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 DARVETA IPMILEV.jpg|„Дървета“, 100 x 240 см,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:100 240 PRIRODA IPMILEV.jpg|„Природа“, 100 x 240 см, смесена техника,<br> Иван Милев File:BOROVA ZAVESA І 2000 SMT 100 81 IPMILEV.jpg|„Борова завеса I“, 2000 г., <br>100 х 81 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:NATASHA PORTRET 1981 106 72.3 MBPL IPMILEV.jpg|„Портрет на Наташа“, 1981 г.,<br> 106 x 72,3 см, маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2020 90 70 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2020 г.,<br> 90 x 70 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2015 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2015 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PEIZAJ 2022 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Пейзаж“, 2022 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:PLANINSKI MOTIV 2017 70 50 SMT IPMILEV.jpg|„Планински мотив“, 2017 г.,<br> 70 x 50 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:RAVNINA ІІ 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Равнина“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:TERENI SMT IPMILEV.jpg|„Терени“, смесена техника,<br>Иван Милев File:NEOBICHAINA ESEN І 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Необичайна есен“, 2006 г., <br>смесена техника,<br>Иван Милев File:BOROVA ZAVESA ІІ 2006 SMT 100 80 IPMILEV.jpg|„Борова завеса“, 2006 г., <br>100 х 80 см, смесена техника,<br>Иван Милев File:LIATO 2006 SMT IPMILEV.jpg|„Лято“, 2006 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV І 2005 SMT IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 2005 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:DARVETA 2004 SMT IPMILEV.jpg|„Дървета“, 2004 г.,<br> смесена техника,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1984 MBPL 98 80 IPMILEV.jpg|„Националната художествена академия“, 1984 г.,<br> маслени бои, платно,<br>Иван Милев File:AVTOPORTRET 2004 RISUNKA IPMILEV.jpg|„Автопортрет“, рисунка, 2004 г.,<br>Иван Милев File:RODOPSKI MOTIV 1989 54,5 194 IPMILEV.jpg|„Родопски мотив“, 1989 г., <br>54,5 х 194 см,<br>Иван Милев File:ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г., <br>по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD III ART ACADEMY 1980 100 70 IPMILEV.jpg|Етюд, 1980 г.,<br> 100 х 70 см, по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:ETIUD II ART ACADEMY 1983 IPMILEV.jpg|Етюд, 1983 г.,<br> по време на следване в Националната художествената академия, София,<br>Иван Милев File:IPMilev ETUDE 1980.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br> Национална художествената академия, София File:IPMilev ETUDE 1980 100x80.jpg|Етюд, 1980 г., 100 x 80 cm,<br>Национална художествената академия, София File:IPMilev GIRL 1982 130x96.5.jpg|Етюд, 1982 г., 130 x 96.5 cm, <br>Национална художествената академия, София File:Островът.jpg|thumb|Островът, 2024 <br> 98 х 140 cm, смесена техника, <br>Иван Милев <br>Голямата награда на VI Балканско квадриeнале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора '2024 </gallery> == Бележки == <references group="б"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Милев, Иван}} [[Категория:Български художници]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] 6zgrjlmj8li7daw29zupdp6hnnapi71 0 700185 12416549 12386063 2024-11-19T08:16:24Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Конструкция */ 12416549 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Трукстън“ |име-оригинал = [[USS (префикс)|USS]] Truxtun ([[номер на борда|DLGN-35/CGN-35]]) |снимка = USS Truxtun (CGN-35).jpg |заглавие = Ракетният крайцер „Трукстън“ |емблема = [[File:USS Truxtun (CGN-35) insignia, in 1995.png|23px]] |флаг = {{Флагификация|САЩ|ВМС}} |тип = [[Атомен ракетен крайцер]] |производител = ''New York Shipbuilding Corporation'' в [[Камдън (Ню Джърси)|Камдън]], [[САЩ]] |поръчан = |започнат = [[17 юни]] [[1963]] г. |завършен = [[19 декември]] [[1964]] г. |начало = [[27 май]] [[1967]] г. |край = утилизиран на [[16 април]] [[1999]] г. |състояние = извън експлоатация |ИМО = [[Номер на борда]]:<br>DLGN-35;<br>CGN-35<br>(от [[30 юни]] [[1975]] г.) |позивна = NTYL<br>[[Файл:ICS November.svg|13px]] [[Файл:ICS_Tango.svg|13px]] [[Файл:ICS_Yankee.svg|13px]] [[Файл:ICS_Lima.svg|13px]] |дължина = 172,0 [[метър|m]] |по водолинията =<br>164,6 m |ширина = 17,6 m |газене = 6 m |задвижване = 2 [[ядрен реактор|ядрени реактора]] ''D2G'';<br>2 [[парна турбина|парни турбини]] ''[[General Electric]]'' |мощност = 60 000 [[конска сила|к.с.]] (44,0 М[[Ват|Вт]]) |движител = 2 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 30 [[възел (скорост)|възела]]<br />(55,56 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 8149 [[тон|t]] (стандартна);<br />8927 t (пълна) |броня = |ХАС =<br>AN/SQS-26<ref name="janes"/><ref name="p3">Polmar, Norman "The U.S. Navy: Sonars, Part 1" ''United States Naval Institute Proceedings'' July 1981 p.119</ref> |радиоелектронно оборудване = |екипаж = 490 души |автономност време = |РЛС = AN/SPS-10;<ref name="janes">Blackman, Raymond V. B. ''Jane's Fighting Ships'' (1970/71) p.428</ref><br>AN/SPS-40;<ref name="janes"/><br>[[AN/SPS-48]];<ref name="janes"/><br>2 × [[AN/SPG-55]]<ref name="janes"/><ref name="proceedings">Polmar, Norman "The U.S. Navy: Shipboard Radars" ''United States Naval Institute Proceedings'' December 1978 p.144</ref><ref name="janes"/><ref name="p3">Polmar, Norman "The U.S. Navy: Sonars, Part 1" ''United States Naval Institute Proceedings'' July 1981 p.119</ref> |автономност дистанция = неограничена |девиз = „Ars navigandi – Fidelitas – Imperium“: „Умела навигация – Верност – Сила“ |други име 1 = Кръстен в чест на |други 1 =[[Флотилен адмирал|комодор]] [[Томас Трукстън]] |оръдия = 1x1 [[5"/54 Mark 42|127 mm]]<br>'''до 1980:''' 2×2 [[3"/50 Mark 33|76,2 mm]] |зенитни ='''от 1980:''' 2×6 [[Mark 15 Phalanx CIWS|20 mm]] АУ Mark 15 Phalanx CIWS |ракети = 1x2 [[ракетна пускова установка|ПУ]] за [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[Териер (ЗРК)|Териер]]<br>'''от 1980:''' ПУ за [[противокорабна ракета|ПКР]] [[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]] |торпеда =<br>2x3 324 mm [[торпеден апарат|ТА]]<ref group=~>Всички данни са към момента на влизане в строй, привеждат се по справочника на Conway.</ref> |противолодъчно =<br>1x8 ПУ за [[RUR-5 ASROC|ASROC]] |хеликоптери = БПЛА [[Gyrodyne QH-50|DASH]];<br>'''от 1971:''' [[Kaman UH-2 Seasprite|SH-2 Seasprite]] |самолети = |източник = }} '''„Трукстън“''' ({{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Truxtun ([[номер на борда|DLGN-35/CGN-35]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)}}) е [[атомен ракетен крайцер]] на [[военноморски сили на САЩ|ВМС на САЩ]]. Той е атомният аналог на ракетните крайцери от [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|типа „Белнап“]]. [[Прекласификация на военните кораби на САЩ през 1975 г.|До 1975 г.]] се [[Класификация на корабите|класифицира]] като [[атомоход|атомна]] [[фрегата]] (атомен ракетен [[лидер на ескадрени миноносци|лидер]] – ''Destroyer Leader Guided Nuclear''). Основната задача на кораба се състои в осигуряването на [[Противовъздушна отбрана|ПВО]] и [[Противолодъчна отбрана|ПЛО]] на [[авионосно съединение|авионосните съединения]]. Построен е специално за взаимодействие с атомния [[самолетоносач]] „[[Ентърпрайз (CVN-65)|USS Enterprise (CVN-65)]]“ („Ентърпрайз“). == История на създаването == Третият по ред атомен крайцер с УРО на ВМС на САЩ „Трукстън“ (USS Truxtun, CGN-35) е [[залагане на плавателен съд|заложен]] на 17 юни 1963 г. в корабостроителницата New York Shipbuilding Corporation в Камдън, [[щат]]а [[Ню Джърси]]. Корабът носи името си в чест на [[Флотилен адмирал|комодора]] от ВМС на САЩ [[Томас Трукстън]]. [[спускане на вода на плавателен съд|Спуснат е на вода]] на 19 декември 1964 г. („[[спускане на вода (церемония)|кръстници]]“ на кораба стават мисис Кирби Тепан и мисис Скот Умстед), влиза в строй на 27 май 1967 г. (първи [[командир на кораб|командир]] – [[полковник|капитан 1 ранг]] Дейвид Уорк). Първоначално е класифициран като атомен ракетен лидер (англ. „destroyer leader“), през 1975 г. е прекласифициран на атомен крайцер с УРО. С [[водоизместимост]] малко над 8500 [[тон]]а, „Трукстън“ става най-малкият [[кораб]] с [[Ядрена силова установка|атомна енергетична установка]] в историята на [[ВМС на САЩ]]. == Конструкция == Конструктивно крайцерът (първоначално класифициран като ракетен лидер на разрушители – DLGN) „Трукстън“ повтаря проекта на крайцерите от типа [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]], снабдени с паротурбинна [[съдова енергетична установка]]. За разлика от последните, на крайцера „Трукстън“ са поставени 2 [[ядрен реактор|атомни реактора]] от типа D2G на [[фирма]]та „[[Дженерал Илектрик]]“. Аналогични реактори се поставят на крайцерите от типовете [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]] и [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]]. Поставянето на [[Съдова енергетична установка|ЕУ]] от нов тип води до изменения в [[главни размери на плавателен съд|размерите]] му – атомният крайцер (към момента на проектирането и строежа – ракетен лидер на разрушители) става с 5,2 [[метър|м]] [[главни размери на плавателен съд#дължина|по-дълъг]] и с 0,91 м [[главни размери на плавателен съд#ширина|по-широк]] от своите събратя от типа „Белнап“. [[Газене]]то му също расте с 0,61 м, а водоизместимостта с 1200 тона. Ракетният лидер „Трукстън“ (DLGN-35) влиза в строй с въоръжение, състоящо се от 127-мм артилерийска установка [[5"/54 Mark 42|Mark 42]] в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част, на [[Шканец|квартердека]] се намира [[ракетна пускова установка]] Mk 10 за ракетите [[Териер (ЗРК)|RIM-2 Terrier]] (впоследствие системата Terrier е заменена с по-съвременните ракети [[SM-1|RIM-67A Standard]]). Артилерийското въоръжение се допълва от две сдвоени [[3"/50 Mark 33|76-мм оръдия]], през 1980 г. заменени с [[Mk 141 (пускова установка)|ПУ Mk 141]] за [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.<ref name="NavySite"> {{cite web |url=http://navysite.de/cg/cgn35class.htm |title=The TRUXTUN – class |access-date=13 January 2007 |last=Doehring |first=Thoralf |publisher= Unofficial US Navy Site}}</ref> Противолодъчното въоръжение изначално предвижда използването на безпилотния летателен апарат [[Gyrodyne QH-50|DASH]], но през 1971 г. [[хангар]]ът е приспособен за базиране на [[вертолет]]и [[Kaman UH-2 Seasprite|SH-2 Seasprite]]. == Модернизации == В средата на [[1980-те]] години крайцера преминава модернизация, в хода на която са поставени две нови АУ [[Mark 15 Phalanx CIWS]] и ново електронно-изчислително оборудване. == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |автор = Ненахов Ю. Ю. |заглавие = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005 |място = Минск |издател = Харвест |дата = 2007 |isbn = }} * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1996 |isbn = 978-155-75013-25 }} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/usa/us_cr_truxtun.htm TRUXTUN nuclear powered missile cruiser (1967)] {{икона|en}} * [https://www.nvr.navy.mil/SHIPDETAILS/SHIPSDETAIL_CGN_35.HTML Official U.S. Navy Listing] {{икона|en}} * [http://navysite.de/cg/cgn35.htm Thoralf Doehring's Unofficial U.S. Navy Site] {{икона|en}} * [http://home.comcast.net/~truxtun35/Truxtun35_Web/ USS Truxtun Site] {{икона|en}} * [http://www.truxtunassociation.org/ USS Truxtun Association official site] {{икона|en}} * {{commonscat-inline|USS Truxtun (CGN-35)}} {{Превод от|ru|USS Truxtun (CGN-35)|89766514}} [[Категория:Ракетни крайцери по проекти|Т]] [[Категория:Ракетни крайцери на САЩ|Т]] [[Категория:Атомни ракетни крайцери|Т]] 9rti5yl4xe29qy3vc9tvjv8dtaxu2tt 0 700539 12416554 12215014 2024-11-19T08:22:07Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Литература */ 12416554 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[кораб]]и, [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота, в СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} Във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] === На английски език === * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети]] [[Категория:Американски ракети]] lfz2o4dvcfsv8x480e4diemufskqx1d 12416557 12416554 2024-11-19T08:25:12Z Alexander.D.Hristov 169981 /* На английски език */ 12416557 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[кораб]]и, [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота, в СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} Във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] === На английски език === * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] aatuuqesriwc8bsja8j8l7s36j8c14k 12416559 12416557 2024-11-19T08:26:30Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Рускоезични */ 12416559 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[кораб]]и, [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота, в СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} Във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] m3g3htuhvzxx9ipx4wnmlb00x7hryo5 12416560 12416559 2024-11-19T08:28:36Z Alexander.D.Hristov 169981 /* На английски език */ 12416560 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[кораб]]и, [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота, в СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} Във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] qggo6okamci2ecsiwmg6wt9pgsez1dj 12416564 12416560 2024-11-19T08:31:45Z Alexander.D.Hristov 169981 12416564 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[кораб]]и, [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота, в СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} Във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] gpztnhp296v8yywkrfzlioico00d953 12416565 12416564 2024-11-19T08:33:51Z Alexander.D.Hristov 169981 12416565 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота, в СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} Във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] tn0yc5li7w0taav586ip46yu4bxvf7b 12416567 12416565 2024-11-19T08:35:04Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Предназначение */ 12416567 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота, в СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} Във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] c1yalwoemjkeoy103hhpf4c72aqj87d 12416568 12416567 2024-11-19T08:36:05Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Предистория */ 12416568 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота, в СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} Във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] km3xq7totc87tdy2bh92tr44g8okn3g 12416571 12416568 2024-11-19T08:38:30Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Предистория */ 12416571 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно (префикса „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при надводните кораби, за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блока електроника на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86|AGM-86A]] преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на президента [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] USS Merrill (DD-976), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с термоядрена бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86|AGM-86B]] и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] 4d40eg0qhmrkhhjdf1yg4snzx51kro9 12416579 12416571 2024-11-19T08:52:15Z Alexander.D.Hristov 169981 /* История */ 12416579 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник №1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86|AGM-86A]], която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БE|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Хронология == === Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] bq6m1ap34egkf2uv47p2aiimxgdf7hq 12416583 12416579 2024-11-19T09:01:06Z Alexander.D.Hristov 169981 12416583 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология === ==== Създаване{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} ==== ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] t7exly8tpt1hp943nu4nrlo3bj1gj99 12416584 12416583 2024-11-19T09:02:14Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Хронология */ 12416584 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на разрушителя „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[щат]]а [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка живучести (от средств ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилона на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на вертикална ПУ {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войсковые испытания TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквально ''оценка операций'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписания [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състоял. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] 97is8ghrc35wzob3e6ayplctvc929y8 12416595 12416584 2024-11-19T09:12:53Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Изпитания */ 12416595 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Изстрелване == Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} <!-- липсва превод === Изстрелване с подводни носители === По мере наполнения раздела информацией об особенностях пуска с подводных лодок добавить в конец раздела нижеследующую информацию <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск одной или одновременный залп несколькими ракетами из УВП [[Подводные лодки типа «Огайо»|подводной лодки типа „Огайо“]] с различной глубины („мокрый“ и „сухой“ способы старта)}}}} </gallery> --> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] 23ld93ptv296riwqxytim61zp6xe4u2 12416619 12416595 2024-11-19T09:21:47Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Изстрелване */ 12416619 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] 7n9558mi9cg04vvz1kzrccgtzed1wjc 12416627 12416619 2024-11-19T09:25:11Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} */ 12416627 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} </gallery> == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] cyca6ukynjqv70zoettaks1pun3h86v 12416630 12416627 2024-11-19T09:26:10Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Конструкция */ 12416630 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg </gallery> {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> == Носители == {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки ([[номер на борда|SSN]]) тип [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * Британската [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с водоизместимост 4900 тона, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007, първата от четирите от този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] tiqb089zvvf228o08bd2i5jq9dv9v6u 12416632 12416630 2024-11-19T09:27:00Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Носители */ 12416632 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg </gallery> {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] fjul8ujntfwi68ogc8ihaznw43maxkm 12416642 12416632 2024-11-19T09:32:00Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Изстрелване от подводни носители */ 12416642 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg </gallery> {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} === Носители === {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки (SSN) [[еднотипни кораби|тип]] [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Британската]] [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с [[водоизместимост]] 4900 [[тон]]а, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007 г., първата от четирите на този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати == Профил на полета == {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] foljdnur20ynbovftwej1j4xiqnbt98 12416643 12416642 2024-11-19T09:32:23Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Профил на полета */ 12416643 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg </gallery> {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} === Носители === {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки (SSN) [[еднотипни кораби|тип]] [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Британската]] [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с [[водоизместимост]] 4900 [[тон]]а, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007 г., първата от четирите на този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Профил на полета === {| style="margin-left:0.5em" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профила на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача, преди захождането към целта, ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профила на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режима на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профила на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) детонация на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] fyagiqwx9i3zzbqitjp0awj3l5w0hly 12416648 12416643 2024-11-19T09:38:00Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Профил на полета */ 12416648 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg </gallery> {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} === Носители === {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки (SSN) [[еднотипни кораби|тип]] [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Британската]] [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с [[водоизместимост]] 4900 [[тон]]а, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007 г., първата от четирите на този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Профил на полета === {| border="1" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профилът на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача. Преди захождането към целта ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта, започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профилът на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режимът на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профилът на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) [[детонация]] на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == Задействани структури == За разлика от проектите на други крилати ракети, проекта „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през 1980-те години съответстват на определение „малосерийно производство“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] hxaw9xdbqwztgmpl0jkid7mltm9ogz8 12416654 12416648 2024-11-19T09:50:48Z Alexander.D.Hristov 169981 12416654 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg </gallery> {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} === Носители === {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки (SSN) [[еднотипни кораби|тип]] [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Британската]] [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с [[водоизместимост]] 4900 [[тон]]а, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007 г., първата от четирите на този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Профил на полета === {| border="1" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профилът на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача. Преди захождането към целта ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта, започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профилът на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режимът на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профилът на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) [[детонация]] на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през [[1980-те]] години съответстват на определение за „производство в малка серия“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} === Задействани структури === За разлика от проектите на други крилати ракети, проектът „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договора разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първия модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полета на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално, няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] o58mc5zkbp60h2n14ydcnyks1oe2ffn 12416655 12416654 2024-11-19T10:00:33Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Флотски модификации */ 12416655 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg </gallery> {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} === Носители === {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки (SSN) [[еднотипни кораби|тип]] [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Британската]] [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с [[водоизместимост]] 4900 [[тон]]а, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007 г., първата от четирите на този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Профил на полета === {| border="1" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профилът на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача. Преди захождането към целта ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта, започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профилът на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режимът на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профилът на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) [[детонация]] на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през [[1980-те]] години съответстват на определение за „производство в малка серия“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} === Задействани структури === За разлика от проектите на други крилати ракети, проектът „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договорът разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първият модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полетът на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). Тя има, освен увеличената далечина на полета, възможност да се пренацелва по време на полета. Също така ракетата е способна да баражира в определен район, изчаквайки команда за удар. Тя съобщава, чрез системата за спътникова свръзка, за получените бойни повреди, което е важно за оценка на ефективността от нейния удар. === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в Източна Европа. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] lzqjipz1f3dkvsw2rmw6nqu4ozx8kvk 12416658 12416655 2024-11-19T10:07:07Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Сухопътни модификации */ 12416658 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg </gallery> {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} === Носители === {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки (SSN) [[еднотипни кораби|тип]] [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Британската]] [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с [[водоизместимост]] 4900 [[тон]]а, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007 г., първата от четирите на този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Профил на полета === {| border="1" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профилът на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача. Преди захождането към целта ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта, започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профилът на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режимът на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профилът на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) [[детонация]] на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през [[1980-те]] години съответстват на определение за „производство в малка серия“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} === Задействани структури === За разлика от проектите на други крилати ракети, проектът „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договорът разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първият модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полетът на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). Тя има, освен увеличената далечина на полета, възможност да се пренацелва по време на полета. Също така ракетата е способна да баражира в определен район, изчаквайки команда за удар. Тя съобщава, чрез системата за спътникова свръзка, за получените бойни повреди, което е важно за оценка на ефективността от нейния удар. === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на термоядрената бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в [[Източна Европа]]. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. В началото на 2020 г. [[Корпус на морската пехота на Съединените щати|КМП на САЩ]] става първото подразделение от въоръжените сили на САЩ, което ще получи крилатите ракети „Томахоук“ с наземен пуск: „Томахоук“ се планира да бъдат разположени по бреговата линия, за да се използват като наземно [[Противокорабна ракета|противокорабно]] оръжие (сега нито едно подразделение на американската армия няма „Томахоук“, пускът на която да се осъществява от сушата – тези системи по-рано са снети от въоръжение според ДРСМД).<ref>[https://hi-tech.mail.ru/news/nazemnye_tomagavki/ США вернутся к наземным «Томагавкам». Они не использовались военными с прошлого века] {{Wayback|url=https://hi-tech.mail.ru/news/nazemnye_tomagavki/ |date=20210629190315 }} // 7 марта 2020</ref> През 2023 г. е проиведен първият пуск на ракета „Томахоук“ от наземна пускова установка [[Typhon (пускова установка)|Typhon]]<ref>{{Cite web |url=https://crsreports.congress.gov/product/pdf/IF/IF12135 |title=The U.S. Army’s Typhon Strategic Mid-Range Fires (SMRF) System |access-date=2024-09-14 |archive-date=2024-01-01 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240101150825/https://crsreports.congress.gov/product/pdf/IF/IF12135 |url-status=live }}</ref>. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет бомбардировач. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическия бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]я-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създаден реално.<ref name="autogenerated3" /> == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] kh6sls5ibwjoi0z06prasymte1b9l5q 12416659 12416658 2024-11-19T10:09:47Z Alexander.D.Hristov 169981 /* Модификации с въздушно базиране */ 12416659 wikitext text/x-wiki {{Балистична ракета |име = „Томахоук“ |име оригинал = BGM-109 Tomahawk |картинка = Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg |картинка_описание = Ракета BGM-109 „Томахоук“ в полет, снимка от 2002 г. |произход = |вид = [[Крилата ракета]] с голям обсег на действие |изобретател = |дата_създаване = [[1972]] г. – [[1980]] г. |производител = [[General Dynamics]] (първоначално)<br>[[Raytheon]]/[[McDonnell Douglas]]; разработена от: General Dynamics, {{Флагификация|САЩ}} |период_на_производство = |дата_на_въоръжение = март 1983 г. |дата_на_въоръжение_до = |на_служба_при = {{Флагификация|САЩ|ВМС}}<br>{{Флагификация|Великобритания|ВМС}}<br>{{Флагификация|Испания|ВМС}} |конфликти = |брой = 7302 (и продължава)<ref name="ncca2014">{{cite web|url=https://www.ncca.navy.mil/FMB/14pres/WPN_BOOK.PDF|title=Weapons Procurement, Navy|date=2013 – 04|work=Fiscal Year 2014 Department of the Navy Budget Materials|publisher=Departament of the Navy, USA|description=Бюджетные материалы 2014 финансового года, [[Военно-морское министерство США|Военно-морского министерства США]]|pages=Volume 1 – 17|accessdate=21 ноември 2013|lang=en}}</ref><ref group="Бележки">Закупени към 2011 [[финансова година]] включително.</ref> |варианти = BGM-109A (базов)<br>BGM-109A/…/F<br>RGM/UGM-109A/…/E/H<br>BGM-109G<br>AGM-109C/H/I/J/K/L |маса = 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 (с ускорител) |дължина = 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 (с ускорител) |диаметър = 0,531 м |степени = 2 |полезен товар = |двигател = двуконтурен [[турбореактивен двигател]] (маршев)<br>[[твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] (ускорител); |гориво = |тяга = |бойна глава-вид = [[ядрено оръжие|ядрена]] W80 |бойна глава-мощ = 5 – 200 [[килотон|кт]] |бойна глава-брой = 1 |моц = 80 м (35 м) |обсег = 2500 [[километър|км]] |дълбочина = |скорост = до 0,75 [[число на Мах|М]] |височина = |насочване = [[инерционна навигация|инерционно]] с корекция по<br>[[TERCOM|контура на релефа на местността]]<br>(TERCOM AN/DPW-23) |платформа = [[подводница|подводници]], [[Надводен кораб|Надводни кораби]], [[суша|сухопътни комплекси]] и [[Летателен апарат|въздушни носители]] }} [[Файл:Tomahawk cruise missile - Smithsonian Air and Space Museum - 2012-05-15.jpg|мини|дясно|280px|Ранен предсериен образец на ракетата в [[Национален музей на авиацията и космонавтиката|Националния музей на авиацията и космонавтиката]], [[Вашингтон]].]] '''„Томахоук“''' ({{IPA|[’tɒmə‚hɔ:k]}} {{Tooltip|ориг. произн.|Оригинално произношение}} „''То́махок''“ {{lang|en|Tomahawk}} – по името на [[Томахавка|едноименната бойна брадвичка]] на [[Индианци|северноамериканските индианци]]) са семейство [[САЩ|американски]] многоцелеви високоточни дозвукови [[крилата ракета|крилати ракети]] '''(КР)''' с голям обсег на действие със стратегическо и тактическо предназначение и подводно, надводно, сухопътно и въздушно базиране.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}} Нейният [[полет]] е на пределно малка височина, по [[релеф]]а на местността. Намира се на въоръжение на корабите и подводниците на [[ВМС на САЩ]], използва се във всички значителни военни конфликти с участието на САЩ от момента на приемането ѝ на въоръжение през 1983 г. Ориентировъчната стойност на ракетата през 2014 [[финансова година]] съставлява 1,45<ref>{{Citation |title=rus.ruvr.ru |url=http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg |accessdate=2018-08-13 |archivedate=2013-12-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131208164713/http://rus.ruvr.ru/images/static/infographycs/syriamap.jpg }}</ref> млн. [[щатски долар|долара]]. == Предназначение == „Томахоук“ е функционално средство за решаване на широк спектър бойни задачи и вместо щатната си бойна част, [[ядрено оръжие|ядрена]] или конвенционална, ракетата може да изпълнява функцията на носител на [[касетъчни боеприпаси]] за поразяване на групови съсредоточени цели (например, самолети на летище, стоянка на техника или палатъчен лагер), или да носи разузнавателна апаратура и изпълнява функциите на безпилотен [[разузнавателен самолет]] за фото- и видеоснимки на местността, или оперативно да достави на отдалечено разстояние някакъв [[полезен товар]] ([[боеприпаси]], снаряжение) с приземяване чрез [[парашут]] за силите от [[авангард (военно дело)|авангарда]] в ситуации, когато доставката на товар с пилотирани летателни апарати е невъзможна или проблематична (климатични условия, противодействие от средствата на [[ПВО]] на противника и др.). Далечината на полета на ракетата се увеличава по два начина, първо, за сметка на намаляване на стартовата маса (полезното натоварване), и второ, за сметка на увеличаване на височината на полета на ракетата на маршевия участък от траекторията (до влизането в зоната на активно противодействие на средствата на ПВО на противника).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} == Предистория == След [[Втората световна война]] свои програми за разработка на крилати ракети водят, с различен успех, [[СССР|Съветския съюз]] и [[САЩ|Съединените американски щати]]. По това време, когато в САЩ, с приемането на въоръжение на [[Балистична ракета с подводно базиране|балистичните ракети за подводници]] „[[Поларис (ракета)|Поларис]]“ и [[Междуконтинентална балистична ракета|межконтиненталните балистични ракети]] с наземно базиране „[[Атлас (ракета)|Атлас]]“, „[[Титан I|Титан]]“ и с [[ракетен силоз|шахтено базиране]] „[[LGM-30 Minuteman|Минитмън]]“ проектите за разработка на стратегически крилати ракети за флота от ново поколение са прекратени, в резултат на което се образува дупка в сегмента на оперативно-тактическите въоръжения на флота. В СССР указаните проекти продължават и достигат впечатляващи резултати. Това, на свой ред, води до това, че през 1972 г., впечатлени от съветските успехи, САЩ възобновяват програмите за разработка на собствени КР (съветските аналози са [[противокорабна ракета|ПКР]] „[[П-15 „Термит“|Термит-М]]“, „[[Метел (противолодъчен ракетен комплекс)|Метель]]“ и „[[П-500 „Базалт“|Базалт]]“).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Cruise Missile Background|p=6397}} При това, във връзка с достиженията на [[Научно-технически прогрес|научно-техническия прогрес]] в областта на [[електроника]]та и [[аеродинамика]]та, проектите за новите американски КР са значително по-малки по своите размери и [[маса]], отколкото техните предшественици от края на 1950-те – началото на 1960-те години.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Brief History|p=6393}} == История == През 1971 г. ръководството на Военноморските сили на САЩ инициира работи по изучаване на възможността за създаване на стратегическа КР с подводно изстрелване. В началната фаза на работите се разглеждат два варианта на КР: * Първият вариант предвижда разработката на тежка КР с подводен старт и голяма далечина на полета – до 3000 [[морска миля|морски мили]] (~5500 [[километър|км]]) и поставянето на ракетите на борда на петте [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|ПЛАРБ]] [[Подводници тип „Джордж Вашингтон“|от типа „Джордж Вашингтон“]] и петте от [[Подводници тип „Итън Алън“|типа „Итън Алън“]] в пусковите установки за [[Балистична ракета с подводно базиране|БРПБ]] [[Поларис (ракета)|UGM-27 „Поларис“]] с ([[диаметър]] 55 [[дюйм]]а), свалящи се от въоръжение. Така ПЛАРБ стават носители на стратегически крилати ракети [[Атомен подводен ракетен крайцер|ПЛАРК]]. * Вторият вариант предполага разработката на по-лека КР за 533-мм [[торпеден апарат|торпедни апарати]] на подводниците с далечина на полета до 2500 км. На 2 юни 1972 г. е избран по-лекият вариант, а през ноември на същата година на [[промишленост]]та са дадени договори за разработката на '''SLCM''' ({{lang|en|Submarine-Launched Cruise Missile}}) – крилата ракета с подводно базиране. По-късно, от офицерите на флота, куриращи проекта, тя получава своето словесно наименование „Томахоук“. През януари 1974 г. двата най-перспективни проекта са взети за участие в конкурсни демонстрационни пускове, а през 1975 г. на проектите на фирмите „[[General Dynamics|Дженерал динамикс]]“ и „[[Ling-Temco-Vought|Линг-Темко-Воут]]“ са присвоени обозначенията '''ZBGM-109A''' и '''ZBGM-110A''', съответно ([[префикс]]ът „Z“ в обозначението се явява статусен, и в системата на обозначенията на [[Департамент на отбраната на САЩ|МО на САЩ]] се използва за обозначаването на системи, съществуващи „на хартия“, т.е., в ранен стадий на разработка). Докато „Дженерал динамикс“ се концентрира в [[челно съпротивление|хидродинамични]] изпитателни пускове на ракетата от подводница за отработка на последователността на излизането на ракетата от дълбочината на повърхността на водата (на този етап е осъществен един „сух“ пуск, когато ракетата напуска пусковата шахта, избутвана нагоре от [[сгъстен въздух]], и осем „мокри“ пуска с предварително запълване на шахтата с вода), „Линг-Темко-Воут“ своевременно е провела аналогични изпитания по-рано и вече е пристъпила към работа над интеграцията на [[двигател]]я с корпуса на ракетата и с усъвършенстването на аеродинамичните характеристики на техния опитен [[прототип]].<ref>[http://archive.aviationweek.com/issue/19740812 Navy Sets 1976 Cruise Missile Decision]. // ''Aviation Week & Space Technology'', 12 август 1974, v. 101, no. 6, p. 17.</ref> През февруари 1976 г. първият опит за пуск от торпеден апарат (ТА) на прототипа '''YBGM-110A''' (префикс „Y“ в обозначението) завършва неуспешно заради неизправност на ТА. Втория опит не е успешен поради неразтваряне на конзолите на крилата. През март 1976 г., учитвайки двата безупречни пуска на прототипа '''YBGM-109A''' и неговата по-малко рискована конструкция, ВМС на САЩ обявяват за победител в конкурса по програмата ''SLCM'' ракетата ''BGM-109'', а работите по проекта ''BGM-110'' са прекратени.<ref name="bgm110">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-110.html|title=LTV BGM-110|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8yuw6T|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> През този период ръководството на ВМФ решава, че ''SLCM'' трябва да бъде приета на въоръжение и при [[надводен кораб|надводните кораби]], за това значението на [[акроним]]а ''SLCM'' е изменено {{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}} – крилата ракета с ''морско'' базиране (КРМБ). Полетните изпитания на ''YBGM-109A'', включая релефометричната система за корекция [[TERCOM]] („''Терком''“, {{lang|en|Terrain Contour Matching}}, която на свой ред се явява модифициран вариант на аналогичните навигационни системи при [[самолет]]ите),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} продължават в течение на няколко години. Подготовката на триизмерните карти на местността за програмно-апаратните комплекси на навигационната апаратура на ракетите са дело на [[Национално агентство за геопространствено разузнаване|Военното картографско агентство]] на Министерството на отбраната.{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=38}} Системата TERCOM осигурява на ракетата полет под радиолокационния [[хоризонт]], позволявайки да се лети на свръхмалка височина, точно над върховете на дърветата или покривите на зданията, усложнявайки задачата на противника със своя зигзагообразен маршрут на полета.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} За по-голямо повишаване на точността на нанасяните удари релефометричната система е допълнена с цифров корелатор (''digital scene-matching area correlator''), за да може, по думите на разработчиците, да се удря с точност до пощенския адрес и да се атакува целта „през парадната врата“.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=48}} <gallery mode="packed" heights="170px"> E-Systems Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg McDonnell Douglas Strategic Cruise Missile Guidance Set.jpg Tactical Cruise Missile Guidance Set.jpg </gallery> {{center|Блокът [[електроника]] на [[Инерционна навигация|инерционната навигационна апаратура]] производство на E-Systems (отляво) и McDonnell Douglas (в центъра) за стратегическата крилата ракета, а също и на McDonnell Douglas (отдясно) за тактическата крилата ракета.}} От 1976 г. програмата работи над авиационния „Томахоук“ (TALCM) се курира съвместно от ВМС и ВВС, които също се включват в програмата с разработката на собствена крилата ракета с въздушно базиране ({{lang|en|Air-Launched Cruise Missile}}) с цел да бъде въоръжение на стратегическата бомбардировъчна [[авиация]]. Като главен конкурент на „Дженерал динемикс“ в [[Ракета въздух-повърхност|класа „въздух—повърхност“]] застава компанията „[[Боинг]]“ със своята [[AGM-86|AGM-86 ALCM]], най-интензивната фаза на изпитанията са през пролетта—лятото и продължават до края на 1976 г. (което е нехарактерно за проектите за ракетно оръжие в САЩ, като правило, интензификацията на пусковете нараства не през първата година, а според степеннта на приближаване на контролните изпитания). Съвместните изпитания с [[AGM-86]]A преминават по програмата на [[Стратегическо командване на ВВС на САЩ|Командването на стратегическата авиация на САЩ]]. Тогава, през 1976 г., сухопътният вариант на „Томахоук“ (GLCM) е признат за удовлетворяващ изискванията на ВВС.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} През януари 1977 г. администрацията на [[президент на САЩ|президента]] [[Джими Картър]] инициира програма, наречена ''JCMP'' ({{lang|en|Joint Cruise Missile Project}} – ''Проект за обща крилата ракета''), която предписва на [[ВВС на САЩ|ВВС]] и ВМС да водят разработката на техните крилати ракети на обща технологична база. Едно от следствията от реализацията на програмата ''JCMP'' става това, че последващо развитие получава само един тип [[маршев двигател]] (двуконтурния [[турбореактивен двигател]] [[Williams F107]] на ракетата ''AGM-86'') и системата за корекция по релефа на местността TERCOM ([[McDonnell Douglas]] ''AN/DPW-23'' на ракетата ''BGM-109''). Още едно следствие става прекратяването на работите по практически готовата за пускане в производство на базовата модификация на КР ''AGM-86A'' и провеждането на конкурсни полетни изпитания за ролята на основна крилата ракета с въздушно базиране между удължения вариант на ''AGM-86'' с увеличена до 2400 км далечина, обозначена, като ''ERV ALCM'' ({{lang|en|Extended Range Vehicle}}, по-късно става ''AGM-86B'') и ''AGM-109'' (модификация на ''YBGM-109A'' с въздушно базиране). След проведените в периода между юли 1979 и февруари 1980 г. полетни изпитания ''AGM-86B'' е обявена за победител в конкурса, а разработката на ''AGM-109'' с въздушно базиране е спряна.<ref name="agm86">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2002|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-86.html|title=Boeing AGM-86 ALCM|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=15 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j8zTOAY|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Морският вариант, ''BGM-109'', по това време продължава да се развива. През март 1980 г. е първото надводно полетно изпитание на серийната ракета ''BGM-109A Tomahawk'' от [[борд]]а на [[разрушители тип „Спрюенс“|разрушителя от типа „Спрюенс“]] (''[[USS (префикс)|USS]] Merrill ([[номер на борда|DD-976]]<ref group="Бележки">Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)''), а през юни същата година е изпълнен успешният пуск на серийния „Томахоук“ от подводната лодка [[Гитаро (подводница, 1968)|USS Guitarro (SSN-665)]] [[Подводници тип „Стърджън“|от типа „Стърджън“]]. Това е първото в света изстрелване на стратегическа КР от борда на подводна лодка. За въоръжаването с „Томахоук“ на надводните кораби, на ракетата и предстои да се сработи с другите бойни средства на кораба,{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} за което е необходима нова [[Система за управление на огъня|система за управление на бордовото въоръжение]], аналогична на вече наличната на корабите, носещи ракетите „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6401}} Полетните изпитания на КРМБ ''Tomahawk'' продължават в течение на шест години, контролните изпитания са в течение на три години, за това време са произведени над 100 пуска, като резултат, през март 1983 г. е обявено за достигането на ракетата в експлоатационна готовност и са дадени препоръки за приемането ѝ на въоръжение. Първите модификации на тези ракети, известни като '''Tomahawk Block I''', са [[стратегическа ракета|стратегическата]] ''BGM-109A TLAM-N'' ({{lang|en|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}}) с [[Водородна бомба|термоядрена]] бойна част (аналогична на използваната в [[AGM-86]]B и [[AGM-69 SRAM|AGM-69B]]){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} и [[противокорабна ракета|противокорабната]] ''BGM-109B TASM'' ({{lang|en|Tomahawk Anti-Ship Missile}}) с обикновена бойна част. Първоначално модификациите на КР за различните типове среда на изстрелване се обозначават с присвояването на цифров суфикс, така, индексите ''BGM-109A-1'' и ''−109B-1'' обозначават ракети с надводен пуск, а ''BGM-109A-2'' и ''−109B-2'' – подводен. Обаче, през 1986 г. вместо цифровия суфикс за обозначаването на средата на пуск в качеството на първата литера от индекса („B“ – обозначаващ множественост на среди на пускане) започва да се използват литерите „R“ за КР за надводни кораби и „U“ – за КР за подводни лодки. Оценъчната стойност на една ракета на стадиите разработка и изпитания се колебае нагоре или надолу от половин [[милион]] долара, в зависимост от обема на поръчката: $560,5 хил. (1973), $443 хил. (1976), $689 хил. (1977).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Average Unit Flyaway Cost|p=6409}} Стойността на един пуск на КР „Томахоук“ през март 2011 г. съставлява около 1,5 млн. долара.<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/29/talks/ США раскрыли стоимость операции в Ливии] Lenta.ru</ref> === Изпитания === [[Файл:Tomahawk missile sinking USS Agerholm (DD-826) 1982.JPEG|320пкс|мини|Потопяването с противокорабна ракета на [[разрушител]]я „Агерхолм“ в хода на флотските изпитания]] Започвайки от 1976 г. всички точки от програмата НИОКР се изпълняват по-рано от календарния план. Изходната програма за изпитания предвижда 101 пуска на ракети, носещи [[активно радиолокационно самонасочване|РЛГСН]] на [[Противокорабна ракета|ПКР]] „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“ и самолетната [[навигационна система]] TERCOM от началото на 1977 до края на 1979 г. (от тях 53 пуска за техническа оценка на полетните характеристики, 10 пуска на ракети с ядрена бойна част по програма на Администрацията за енергийни изследвания и разработки, 38 пуска за оценка на бойните възможности в условията на различни изходни тактически ситуации).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}} Опитните пускове за оценка на забележимостта от земята на силуета на прелитащата ракета по визуален и инструментален начин, а също и за оставяната от нея [[Инфрачервено излъчване|топлинна следа]] (с помощта на специална инфрачервена засичаща апаратура) се провеждат на полигона „[[Уайт Сендс]]“. Освен това, програмата за изпитания включва опитни изстрелвания на полигона на авиобазата „[[Хил (авиобаза)|Хил]]“ в [[Щати в САЩ|щата]] [[Юта]]. Контролните измервания на [[ефективна площ на разсейване|ефективната отразяваща площ]] на масо-габаритни макети на ракетите на [[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] са извършени в установката за определяне на радиолокационните сечения на летателни апарати на авиобазата „[[Холоман (авиобаза)|Холоман]]“ (в щата [[Ню Мексико]]). Устойчивостта на бордовата електроника и другите системи на ракетата към въздействия от [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното излъчване]] на ядрен взрив се измерва в лабораториите на корпорацията IRT в [[Сан Диего]], щата [[Калифорния]].{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Extensive Testing Assures Tomahawk Survivability|p=6404}} Независимо от интензивността и високата продуктивност на работите в началния етап (в хода на опитните пускове през 1976 г. системата за насочване показва резултати три пъти над очакваните, полетите на ракетите на свръхмалки височини надминават изискванията за минимална височина),{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}} програмата на изпитанията се проточва по време в сравнение с първоначалния план и в крайна сметка, от началото на изпитанията до средата на 1982 г. са изпълнени 89 пуска. За икономия на средства, опитните прототипи на ракетата вместо бойна част носят парашутна система, задействана при завършване на изпълняваната от ракетата полетна задача (или по команда от пункта за управление на изпитанията) за осигуряване на целостта на вградената телеметрична апаратура и последващо изучаване на обстоятелствата на всеки един опитен пуск.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} В хода на 20 първи изстрелвания 17 ракети са успешно намерени.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Status of Tomahawk Development|p=6394}} {| class="wikitable collapsible collapsed" width="100%" |- !colspan="7"|Описание на пусковете по програмата на полетните изпитания |- ! № на пуска ! width="9,5%"|[[дата]] и време ! № на [[ракета]]та ! тип на [[ракетна пускова установка|ПУ]] ! тип на ракетата ! забележка ! резултат |- |1 ||13 февруари 1976 || T4:1 ||{{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |2||15 февруари 1976 || T6:1|| ТА|| планер|| Свободно планиране|| {{yes|'''успешен'''}} |- |3||28 март 1976 || T7:1|| Самолет [[А-6|Grumman A-6 Intruder]]|| планер|| Интеграция на ДУ и СУ с ракетата. 1-во полетно изпитание с маршевата ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |4||26 април 1976 || T8:1|| A-6|| планер|| Устойчивост при [[флатер]] и управление|| {{yes|'''успешен'''}} |- |5||16 май 1976 || T8:2|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |6||5 юни 1976 || T9:1|| A-6|| {{Tooltip|РПНЦ|Ракета за поразяване на наземна цел}}|| Интеграция на СУ и ДУ с ракетата. 1-ви полет от СУ с корекция TERCOM|| {{yes|'''успешен'''}} |- |7||11 юни 1976 || T8:3|| A-6|| планер|| Разширяване на режимите на полета || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |8||16 юли 1976 || T9:2|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, 1-ви полет с демонстрация на полет по релефа|| {{yes|'''успешен'''}} |- |9||30 юли 1976 || T9:3|| A-6|| РПНЦ|| Отработка на системата за навигация, TERCOM, полет по релефа|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |10||8 август 1976 || T8:4|| A-6|| планер|| Определяне на индикаторната въздушна скорост; отработка на нисковисочинен полет || {{yes|'''успешен'''}} |- |11||27 август 1976 || T10:1|| A-6|| РПНЦ|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |12||1 септември 1976 || T8:5|| A-6|| планер|| Отработка на маньовъра на финалния участък, разширяване на полетните режими || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |13A||28 септември 1976 ||rowspan="2"| T10:2||rowspan="2"| A-6||rowspan="2"| РПНЦ||rowspan="2"| 1-ва демонстрация на възможностите за поразяване на наземна цел || rowspan="2" bgcolor="#90FF90"|'''успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |13B||30 септември 1976 |- bgcolor="#EFEFEF" |14||14 октомври 1976 || T11:1|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{yes|'''успешен'''}} |- |15||15 ноември 1976 || T11:2|| A-6|| планер|| Нарастване на полетните характеристики || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |16||7 декември 1976 || T12:1|| A-6|| {{Tooltip|ПКР|Противокорабна ракета}}|| 1-ва демонстрация на отвъдхоризонтно търсене и захват на надводна цел || {{yes|'''успешен'''}} |- |17||29 януари 1977 || T10:3|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание на {{Tooltip|SMAC|Scene matching area correlation}} – системата за корекция по изображението на местността, за намаляване на [[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |18||11 февруари 1977 || T12:2|| Самолет|| ПКР|| Отработка на отвъдхоризонтното търсене и захват на целта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |19||24 февруари 1977 || T5:1|| Наземна ПУ|| планер|| 1-ви пуск от контейнера, 1-ви пуск от мобилна наземна ПУ, отработка на преминаването от стартова към маршева ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |20||19 март 1977 || T10:4|| Самолет|| РПНЦ|| Свободен полет по наземен маршрут, отработка на SMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |21||12 април 1977 || T12:3|| Самолет|| ПКР|| Отработка на проекта за захоризонтно радиолокационно насочване „Outlaw Shark“ чрез ПЛ-посредник, разширяване на режимите на полета || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |XXX||9 юни 1977 || T6:4|| ТА|| ПКР|| Оценка на възможностите за полет в противоположно направление || {{yes|'''успешен'''}} |- |22||20 юни 1977 || T3:1|| ТА|| ПКР|| Отработка на излизането от водата и преход на маршев двигател, подготовителен за първия подводен пуск || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |23||7 януари 1978 || T10:5|| Самолет|| РПНЦ|| 1-во полетно изпитание в рамкаите на оценката за [[живучест]] от средствата за [[ПВО]], оценка на системата „свой-чужд“ || {{yes|'''успешен'''}} |- |24||2 февруари 1978 || T4:2|| USS Barb (SSN-596)|| РПНЦ|| 1-ви пуск от [[подводница|ПЛ]], от [[перископ]]на дълбочина|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |25||2 февруари 1978 || T14:1||''USS Barb''|| ПКР|| пуск от перископна дълбочина || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |26||16 март 1978 || T11:3|| Самолет|| РПНЦ|| нисковисочинен пуск, полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |27||18 април 1978 || T11:4|| Самолет|| РПНЦ|| оценка на живучестта (от средствата за ПВО) || {{yes|'''успешен'''}} |- |28||24 април 1978 || T4:3|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри наземен пуск; отработка на мобилната ПУ, стартовата ДУ, СУ, оценка на полетните данни || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |29||26 май 1978 || T10:6|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ва демонстрация на {{Tooltip|TAAM|Tomahawk airfield attack missile}}: оценка на отделянето на бойните елементи на [[Касетъчни боеприпаси|касетната]] БЧ, поразяване на писта за излитане и кацане; корекция от DSMAC || {{yes|'''успешен'''}} |- |30||21 юни 1978 || T11:5|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подготвено полетно задание, оценка на живучестта (от средствата за ПВО), попътно се проверяват бойните възможности по захват и съпровождение на крилатата ракета от земята с радиолокационните станции за насочване на [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[MIM-23 Хоук|Hawk]] и [[Roland (ЗРК)|Roland]], [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИК ГСН]] на [[ракета земя-въздух|ЗУР]] [[MIM-72 Чапарал|Chaparral]], [[FIM-92 Стингър|Stinger]] и [[FIM-43 Redeye|Redeye]]<ref>[https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uiug.30112105059957;view=1up;seq=280 Successful Test Flight]. // ''Defense Management Journal''. – September 1978. – Vol. 14 – No. 5 – P. 46.</ref> || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |31||25 юли 1978 || T13:1|| {{Tooltip|ПЛ|Подводна лодка}}|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |32||25 юли 1978 || T18:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на траекторията при отвъдхоризонтно насочване || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |33||28 юли 1978 || T11:6|| Самолет|| наземна цел|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- |34||14 септември 1978 || T4:4|| Подвижен стенд|| РПНЦ|| Отработка на надводен пуск от динамична платформа (т. нар. „люлеещ се стенд“), оценка на живучестта || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |35||30 октомври 1978 || T11:7|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- |36||13 декември 1978 || T11:8|| Самолет|| РПНЦ|| Полет по предварително подговено полетно задание, отработка на полета по релефа, оценка на живучестта || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |37||29 януари 1979 || T20:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| Оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- |38||14 февруари 1979 || T18:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на подводен пуск на зададена дълбочина и скорост: оценка на системите уплътнения, пиротехническата система, изстрелването на ДУ и прехода към маршевата || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |39||22 февруари 1979 || T24:1|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} на дълбочина, оценка на системата за изравняване на наляганията || {{yes|'''успешен'''}} |- |40||13 април 1979 || T20:2|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-во изпитание на ПКР със системата за пасивна локация {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}}; контрол на качеството на изстрелване на ДУ, оценка на полета с контрол на качеството на ДУ || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |41||21 април 1979 || T11:9|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |42||7 юни 1979 || T10:7|| Самолет|| РПНЦ|| Проверка на новата система TERCOM/карти на финалния участък. Оценка на живучест || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |43||28 юни 1979 || T18:3|| ПЛ|| ПКР|| Задхоризонтно насочване в реално време, 1-ви пуск с използване на {{Tooltip|СУО|Система за управление на огъня}} ''Mk117'', оценка на живучестта|| {{yes|'''успешен'''}} |- |44||17 юли 1979 || AL2:1|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви пуск от въртяща се ПУ. Отработка на модифицираната (Case I) навигационна система. || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |45||19 юли 1979 || T24:2|| ПЛ|| ПКР|| Отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и на пасивно засичане {{Tooltip|PI/DE|Passive identification/Detection}} || {{yes|'''успешен'''}} |- |46||1 август 1979 || AL1:1|| Самолет|| РПНЦ|| Отработка на навигационната система || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |47||8 август 1979 || T17:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Интеграция на средствата на Департамента по енергетика (специална БЧ или станция за смущения). Демонстрация на атака по наземна цел; обновление на TERCOM; пробив на ПВО || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |48||9 август 1979 || T20:3|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на СУО ''Mk117''; отработка на АРЛГСН в режимите на търсене PL2 и пасивно засичане PI/DE, захоризонтно насочване; оценка на живучестта|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |49||9 септември 1979 || T24:3|| Самолет|| || 1-ви пуск на AGM-109 от пилон на [[Боинг B-52|B-52]]|| {{N/a|'''няма данни'''}} |- |50||(13) 14 септември 1979 || T18:4|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви вертикален пуск; използване на режима SWT АРЛГСН || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |51||29 септември 1979 || AL4:1|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |52||27 октомври 1979 || AL2:2|| Самолет|| РПНЦ|| Попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |53||7 ноември 1979 || T17:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Проверка на предавателя на S-диапазон (Департамент по енергетика, спец. БЧ или станция за смущения). Отработка на атака по наземна цел; сбор на данни по условията на работа на бойната част; || {{yes|'''успешен'''}} |- |54||15 ноември 1979 || AL6:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |55||6 декември 1979 || AL1:2|| Самолет|| РПНЦ|| Оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |56||27 декември 1979 || AL4:2|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на малка височина на полет на носителя, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |57||24 януари 1980 || AL7:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск на голяма височина и скорост на полет на носителя, попадение в целта || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |58||8 февруари 1980 || AL5:1|| Самолет|| РПНЦ|| Пуск по план на Стратегическото авиационно командване, оценка на полетните характеристики || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |59||13 март 1980 || T19:1|| Наземна ПУ|| ПКР|| 1-ви пуск от наклонената четворна ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]] за надводни кораби; използване на режима SWT АРЛГСН|| {{yes|'''успешен'''}} |- |60||19 март 1980 || T27:1|| USS Merrill (DD-976)|| ПКР|| 1-ви пуск от надводен кораб; демонстрация на взаимодействието „кораб/интегрирана система за управление на оръжието/ПУ [[Armored Box Launcher|Mk143 ABL]]“ || bgcolor="orange" align="center"|'''частично успешен''' |- bgcolor="#EFEFEF" |61||16 май 1980 || T16:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск по програмата GLCM от мобилна ПУ {{Tooltip|TEL|Transporter erector launcher}}; отработка на специалната БЧ W84 || {{yes|'''успешен'''}} |- |62||6 юни 1980 || T20:4|| [[Гитаро (подводница, 1968)|ПЛ USS Guitarro]] || ПКР|| Отработка на модифицираната СУО ''Mk117 Mod'' (6T) и задхоризонтното насочване || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |63||8 юли 1980 || T24:4|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса за подготовка на траекторията за управляем полет || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |64||16 август 1980 || T15:1|| Самолет|| РПНЦ|| Демонстрация на характеристиките на DSMAC Block I и СУ Block III|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |65||26 ноември 1980 || T16:2|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 1-ви пуск от прототипа на [[установка за вертикален пуск|вертикална ПУ]] {{Tooltip|VLS|Vertical launch system}} (наземен) || {{yes|'''успешен'''}} |- |66||16 декември 1980 || T27:2|| ПЛ|| ПКР|| Максимална дълбочина и скорост на ПЛ; отработка на процеса на подготовка на полетното задание|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |67||15 януари 1981 || T42:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2, 1-во реално поразяване на целта || {{yes|'''успешен'''}} |- |68||21 януари 1981 || T28:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН {{Tooltip|BOL|Bearing only launch}} („пуск само по пеленг“ – ГСН се включва веднага след пуска)|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |69||23 януари 1981 || T43:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL4 || {{yes|'''успешен'''}} |- |70||15 февруари 1981 || T17:3|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ва атака по наземна цел от напълно щатна ракета с обикновено снаряжение; оценка на системата ''DSMAC Block 1'' || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |71||20 март 1981 || T40:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL3|| {{yes|'''успешен'''}} |- |72||28 март 1981 || T50:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-ви подводен пуск на ракета с обикновено снаряжение, по наземна цел; демонстрация на подаването на корекции от системите TERCOM и DSMAC|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |73||10 юли 1981 || T51:1|| ПЛ|| РПНЦ|| 1-во поразяване на реална наземна цел; демонстрация на системата за планиране на ракетните удари|| {{yes|'''успешен'''}} |- |74||30 юли 1981 || T50:2|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на ракетата с обикновено снаряжение|| {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |75||2 август 1981 || T41:1|| ПЛ|| ПКР|| Демонстрация на характеристиките на ракетата в режим на насочване на ГСН PL2|| {{таблица-не|'''авариен'''}} |- |76||19 септември 1981 || T17:4|| Самолет|| РПНЦ|| 1-ви полет в нощни условия; оценка на DSMAC в нощни условия || {{yes|'''успешен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |77||27 октомври 1981 || T52:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} – ракетата с конвенционална БЧ за атака по наземна цел|| {{yes|'''успешен'''}} |- |78||7 ноември 1981 || T54:1|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{таблица-не|'''авариен'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |79||14 декември 1981 || T53|| ПЛ|| РПНЦ|| Атестация на {{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk land attack missile – Conventional}} || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |80||28 януари 1982 || T48|| ПЛ|| ПКР|| || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |81||25 февруари 1982 || T72:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| 2-ри пуск по програмата GLCM с предаване на полетното задание към TEL от LCC || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |82||25 март 1982 || T73:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Оценка на GLCM || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |83||[[30 марта]] 1982 || T56|| ПЛ|| РПНЦ|| Войскови изпитания на TLAM-C ({{Tooltip|OPEVAL|Operations evaluation}} – буквално ''оценка на операцията'') || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |84||19 май 1982 || T74:1|| Наземна ПУ|| РПНЦ|| Войскова оценка на GLCM (OPEVAL) || {{N/a|'''няма данни'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |85||21 май 1982 || T55|| ПЛ|| РПНЦ|| Оценка на TLAM-C || {{N/a|'''няма данни'''}} |- |86||8 юли 1982 || T60|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на {{Tooltip|TASM|Tomahawk anti-ship missile}} във войскови условия (OPEVAL) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#EFEFEF" |87||18 юли 1982 || T45|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL). Реална БЧ, потопяване на мишената (отписаният [[разрушител]] „USS Agerholm“) || {{yes|'''целта е поразена'''}} |- |88||20 юли 1982 || T46|| ПЛ|| ПКР|| Оценка на TASM във войскови условия (OPEVAL) || bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- bgcolor="#EFEFEF" |89||26 юли 1982 || T107|| ПЛ|| ПКР|| Войскова оценка на TASM (OPEVAL)|| bgcolor="orange" align="center"|'''пропуск''' |- | ||октомври 1986 || || [[Ракетен крайцер|РК]]|| РПНЦ|| Проверка на бойните възможности на ракетата, пуск от кораб носител в [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] по наземен окопан бункер на разстояние над 800 км, полет на височина до 150 метра с противорадиолокационна маневра на подлета към целта<ref>[https://books.google.com/books?id=z-MDAAAAMBAJ&pg=PA66 Tomahawk is on target]. // ''[[Popular Mechanics]]''. – October 1986. – ‎Vol. 163 – No. 10 – P. 66 – ISSN 0032 – 4558.</ref>|| {{yes|'''целта е поразена'''}} |- bgcolor="#B0C4DE" |colspan="7" style="text-align:center; font-size:10.5pt"|'''Източници на информация''' |- |colspan="7" style="text-align:left; font-family: sans-serif; font-size:9.5pt"| * ''Werrell, Kenneth P.'' [http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf The Evolution of the Cruise Missile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161227125901/http://aupress.maxwell.af.mil/digital/pdf/book/b_0006_werrell_evolution_cruise_missile.pdf |date=2016-12-27 }}. – Maxwell Air Force Base, Alabama: Air University Press, 1985. – P. 265 – 270 – 289 p. * [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=29 Cruise Missile Test Record: Statement of Dr. William J. Perry, Director, Defense Research and Engineering; accompanied by John B. Walsh, Deputy Director, Defense Research and Engineering for Strategic and Space System].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session, 27 юли 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1997. – P. 25 – 299 p. |} Следва да се отчита, че в описаните изпитания не са включени опитите за изстрелване, несъстояли се по технически причини (''no-go''), както например: нестартиране на системата за запалване и други причини, поради които този или онзи пуск не се е състои. Освен това, военните чинове предпочитат да не употребяват израза „неуспешен пуск“ (''failure''), използвайки вместо него по-завоалираната формулировка „частично успешен пуск“ (''partial success''), подразбирайки при това, че всичко е било успешно до неизправност или отказ в работата на тази или друга подсистема.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=49 – 50}} === Хронология{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Milestones Passed since Fiscal Year 1976 Briefing|pp=6394 – 6395}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Cruise Missile Full Scale Development Schedules|p=6396}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Program Plan|p=6403}} === ; Стадий на предпроектна подготовка * '''I четвърт на 1973''' – начало на концептуалната работа, формулиране на [[техническо задание|тактико-техническото задание]] * '''II четвърт на 1973''' – избор на направлението на работите (крилата ракета за подводните лодки) ; Стадий на проектирането * '''I четвърт на 1974''' – Съветът по отбранителните покупки при [[Департамент на отбраната на САЩ|Министерството на отбраната на САЩ]] одобрява началото на работите по проекта за новата крилатата ракета за въоръжение на флота * '''II четвърт на 1974''' – продължава концептуалната разработка на проекта * '''12 юни 1974''' – сключени са два контракта за разработката на системата за насочване и инерционната навигация на ракетите на конкурсна основа ([[McDonnell Douglas]] и E-Systems) * '''I четвърт на 1975''' – Съветът по отбранителните покупки одобрява началото на работите по проекта за новата крилата ракета DSARC 1A * '''II четвърт на 1975''' – оценка на ВМС на конкуриращите се проекти (макети в естествена големина и технически проекти), представени от различните корпорации участници в конкурса ([[Ling-Temco-Vought|LTV]] и [[General Dynamics]] – ракета, [[Williams International|Williams Research]] и [[Teledyne CAE|Teledyne]] – маршев двигател, [[Atlantic Research]] и [[Thiokol]] – стартов двигател) * '''III четвърт на 1975''' – сключен контракт за създаването на системата за насочване/инерционна навигация на ракетата ([[McDonnell Douglas]]) ; Стадий на изпитания и оценка на техническите параметри * '''13 февруари 1976''' – първи пуск на неуправляемия прототип * '''Март 1976''' – сключен контракт за създаване на корпуса, аеродинамичните елементи ([[Convair]]), месец по-рано от календарния план * '''28 март 1976''' – първи пуск на управляемия прототип, два месеца по-рано от плана * '''Юни 1976''' – сключен контракт за създаване на двигателя на ракетата ([[Williams Research]]) * '''5 юни 1976''' – първи напълно автономен полет на ракетата, четири месеца по-рано от плана * '''III четвърт на 1976''' – оценка на потенциала и ефективността на [[Системен интегратор|системната интеграция]] на продукцията на различните доставчици * '''24 февруари 1977''' – първи пуск от наземна пускова установка, Съветът по покупките одобрява решение за създаване на базата на вече налични работи на сухопътен вариант на ракетата за въоръжаване в перспектива на сухопътните подразделения на ВВС на САЩ * '''14 януари 1977''' – решение на Министерството на отбраната за начало на пълномащабни изпитания на вариантите на ракетите за подводно и корабно базиране * '''20 юли 1977''' – сътрудници на [[ФБР]] в [[Маями]] след продължителна оперативна разработка и събиране на доказателствена база арестуват гражданина на САЩ {{Tooltip|Карл Хейзер|Carl J. Heiser}} и гражданина на [[Западна Германия]] {{Tooltip|Карл Вайшенберг|Carl Lutz Weischenberg}} по обвинение в опит за покупка на стойност $250 хил. на детайли на ракетата „Томахоук“ в интерес на СССР за последващо изпращане [[Контрабанда|контрабандно]] с моторен катер през [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] за представител на съветското разузнаване в [[Куба]] * '''26 юли 1982''' – завършване на изпитанията на ракетата. == Конструкция == === Изстрелване === Изстрелването на ракетите от [[Плавателен съд|плавателните средства]] носители се осъществява чрез торпедните апарати на подводните лодки калибър 533 милиметра и повече и от надводни кораби от наклонените ПУ тип [[Armored Box Launcher|ABL (Mk 143)]] и [[Установка за вертикален пуск|установките за вертикален пуск]] [[Mk 41 (пускова установка)|Mk 41]] (също така някои типове [[Атомна подводница|АПЛ]] имат тези вертикални пускови установки). За ракетите модификация BGM-109G се използват наземните пускови контейнерни установки TEL, но във връзка със сключването през 1987 г. на договора между СССР и САЩ за [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие]] те са свалени от въоръжение и унищожени към 1991 г. <gallery mode="packed" heights="185px"> US Navy 091112-N-9531K-004 Fireman Recruit Patrick Todd, a student at Basic Enlisted Submarine School, uses the Torpedo Tube Trainer to learn how to load Tomahawk cruise missile.jpg VLS on board Oklahoma City (SSN-723).JPEG US Navy 050714-N-0874H-001 Gunner's Mate 2nd Class Charles Coleman inspects missile cell hatches on one of two Vertical Launching Systems (VLS) aboard the guided missile cruiser USS Hue City (CG 66).jpg BGM-109 Tomahawk Cruise Missiles.jpg </gallery> {{center|{{small|''Отляво-надясно'': [[торпеден апарат]] и [[установка за вертикален пуск]] на подводна лодка, установка за вертикален пуск и подвижна пускова установка на надводен кораб, приспособени за ракетите „Томахоук“.}}}} === Изстрелване от подводни носители === <gallery mode="packed" heights="200px"> Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg </gallery> {{center|{{small|Пуск на една или едновременен [[залп]] на няколко ракети от УВП [[Подводници тип „Охайо“|подводница тип „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ старт)}}}} === Носители === {| align="right" |- valign="top" |[[Файл:Torpedo virginia 040822-N-2653P-370.jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото торпедно и ракетно въоръжение на АПЛ „[[Вирджиния (подводница, 2003)|USS Virginia (SSN-774)]]“]]||[[Файл:US Navy 030305-N-3235P-522 Fire Controlman Joshua L. Tillman along with three other Fire Controlmen, man the ship^rsquo,s launch control watch station in the Combat Information Center (CIC).jpg|320px|мини|Панел на системата за управление на бордовото ракетно-артилерийско въоръжение на ракетния крайцер „[[USS San Jacinto (CG-56)|Сан Хасинто]]“]] |} '''Първоначално''' (90 плавателни средства + 5 в проект){{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk Launch Platforms|p=6412}} * Ударните атомни подводни лодки (SSN) [[еднотипни кораби|тип]] [[Подводници тип „Трешър“|„Трешър“]], [[Подводници тип „Стърджън“|„Стърджън“]], [[Подводници тип „Лос Анджелис“|„Лос Анджелис“]]; * [[Атомен ракетен крайцер|Атомните ракетоносни крайцери]] (CGN) тип [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|„Лонг Бийч“]], [[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|„Бейнбридж“]], [[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|„Трукстън“]], [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|„Калифорния“]], [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|„Вирджиния“]]; * [[Ракетен крайцер|Ракетните крайцери]] (CG) тип [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|„Белнап“]]; * [[Разрушител]]ите (DD) от типа [[Разрушители тип „Спрюенс“|„Спрюенс“]]. '''Съвременни''' * 32 [[Подводници тип „Лос Анджелис“|АПЛ от типа „Лос Анджелис“]], 12 КР – общо 384 КР; * 4 модернизирани [[Подводници тип „Охайо“|АПЛ от типа „Охайо“]], до 154 КР (по 7 ракети в ПУ барабанен тип на всяка от 22 шахти за БРПЛ „Трайдънт“) – всичко до 616 КР; * 3 [[Подводници тип „Сийулф“|АПЛ от типа „Сийулф“]], до 50 заряда към торпедните апарати, в т.ч. крилати ракети – всичко до 150 КР; * 14 [[Подводници тип „Вирджиния“|АПЛ от типа „Вирджиния“]], до 12 КР – общо 108 КР; * [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Британската]] [[Подводници тип „Суифтшър“|АПЛ от типа „Суифтшър“]] с [[водоизместимост]] 4900 [[тон]]а, 5 торпедни апарата, 20 торпеда и ракети; * Британската [[Подводници тип „Трафалгар“|АПЛ от типа „Трафалгар“]] с водоизместимост 5200 тона, 5 торпедни апарата, 25 торпеда и ракети; * Британската ударна [[Подводници тип „Астют“|АПЛ от типа „Астют“]] (2007 г., първата от четирите на този тип), с водоизместимост 7200/7800 тона, срок на служба ~30 години, 6 торпедни апарата, 48 торпеда и ракети; * 64 [[разрушител]]я от тип [[разрушители тип „Арли Бърк“|„Арли Бърк“]] в строй, вместимост на двете ВПУ Mk41 на системата „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ – 90/96 шахти (в зависимост от серията на кораба).<ref name="gzt 2000">[http://gzt.ru/politics/2008/02/10/220201.html Россия-2020, gzt.ru, 28.02.2008]</ref><ref>[http://www.newalgorithm.com/news_1_293318.htm newalgorithm.com, „Томагавки“, находящиеся на борту американского эсминца в Одесском порту, являются „слепыми“, 9 июля 2007]</ref> В универсалния си вариант за въоръжение корабът носи 8 „Томахоук“, в ударния – 56, всичко от 512 до 3584 КР; * 22 [[ракетен крайцер|ракетни крайцера]] от типа „[[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Ticonderoga]]“, вместимост на ВПУ Mk41 на системата „Аеджис“ – 122 шахти, типово въоръжение – 26 КР „Томахоук“ – всичко 2648 КР; * От 2016 г. са спуснати 2 нови разрушителя от типа [[Разрушители тип „Зумвалт“|DDG-1000]] с 80 ПУ всеки<ref name="gzt 2000" /> – общо 160 КР Общо по данни към 2016 г. ВМС на САЩ може едновременно да постави от 4671 до 7743 КР „Томахоук“ на повече от 120 надводни и подводни носителя. При наличието на съответния брой такива, и за сметка на другите видове въоръжение. Като в универсалните ПУ на САЩ може да се постави строго само един вид ракети за един носител. '''Отписани от флота''' * 31 [[Разрушители тип „Спрюенс“|разрушители от типа „Спрюенс“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ [[Armored Box Launcher|ABL]] * 4 [[Линейни кораби тип „Айова“|линейни кораба от типа „Айова“]], 32 ракети в осем четиризарядни ПУ ABL * 1 [[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|атомен ракетен крайцер от типа „Лонг Бийч“]], 8 КР в две четиризарядни ПУ ABL * 37 [[Подводници тип „Стърджън“|АПЛ от типа „Стърджън“]], 8 ракети, изстрелвани през торпедните апарати === Профил на полета === {| border="1" width="460px" align="right" |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Technical Drawing Line Types, 0.35mm dashed.svg|80px|link=]]||rowspan="4" style="font-size:9.5pt"|Профилът на полета на ракетата във вертикалната плоскост зависи от нейните системи за управление и изпълняемата бойна задача. Преди захождането към целта ракетата носеща [[самонасочваща глава|глава за самонасочване]] с функция издирване на целта, започва да изпълява [[изкачване (пилотаж)|изкачване (горка)]] (''нагоре''), ракетата носеща [[Инерционна навигация|инерционна навигационна апаратура]] с програмиран маршрут на полета веднага започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]] (''надолу''). |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |- valign="top" |[[Файл:Transparent square.svg|30px|link=]]||rowspan="2"|[[Файл:Draw-1-black-line.svg|30px|link=]] |- |[[Файл:Explosion.svg|30px|link=]] |} Системата за насочване на ракетата е практически тъждествена с тази на противокорабната ракета „[[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]“.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} Профилът на полет на ракета, снабдена със самонасочваща се глава (target acquisition and homing system), е следният: маршевия участък от траекторията на полета предполага плъзгане по релефа на местността извън зоната на ефективното засичане от [[Радиолокатор|радиолокационните средства]] на противника, за това полета се извършва с помощта на вградената [[Инерционна навигация|инерционна навигационна система]] (midcourse guidance unit) на малки и пределно малки височини, преди финалният участък от полета ракетата набира височина, активизира се двурежимната [[Активно радиолокационно самонасочване|активна радиолокационна глава за самонасочване]] и започва търсенето на цел в режим на пасивно сканиране, след засичането на целта се включва режимът на [[активно радиолокационно самонасочване]] и захваща се целта от ГСН (глава за самонасочване), след което ракетата захожда към целта. В случай на отсъствие на точни координати на целта (при стрелба по движещи се цели), ракетата се ориентира по приблизителни такива и в зададения сектор от въздушното пространство преминава в полетен режим на търсене на целта, през това време ГСН сканира обозреваемата в предната полусфера местност за наличие на цели, идентифицира ги по габаритните характеристики (дължина, ширина, височина, форма) от записаните в [[софтуер]]а набор от параметри. При моделите без ГСН (предназначени за стрелба по стационарни наземни обекти, кораби и съдове на [[котва]]), профилът на полета практически с нищо не се различава, освен това, че преди захода към целта ракетата не прави подем, а просто започва да [[Пикиране (пилотаж)|пикира]], функцията по насочването се изпълнява от [[автопилот]]а без предварителното търсене на цел.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6393 – 6394}} <gallery mode="packed" heights="140px"> US Navy 020823-N-9999X-002 A Tactical Tomahawk completes a test launch and target intercept.jpg Tactical Tomahawk 020823-N-9999X-003.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits the Target MOD 45138117.jpg Tomahawk Land Attack Missile Hits a Target MOD 45138118.jpg UGM-109 hits RA-5C on San Clemente Island 1986.JPEG </gallery> {{center|{{small|Приближаването на ракетата към целта по низходяща траектория и последващата (със закъснение на взривяването) [[детонация]] на бойната част след контакт с целта или над целта – [[въздушен взрив]]).}}}} == Производство == Средномесечните показатели за производството през [[1980-те]] години съответстват на определение за „производство в малка серия“ и съставляват по пет ракети на месец (възможностите на производствените мощности на заводите на „Конвеър“ в Сан Диего са ограничени от броя стругове и друго оборудване и не надвишават 60 ракети на месец + 20 при задействане на пълна мощност по нормите за мирно време + 60 при включване на алтернативни доставчици).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=SLCM Production|p=4088}} Показателите по другите асоциирани доставчици не са много по-добри: „Атлантик рисърч“ осигурява 20 стартови двигателя, „Уилямс рисърч“ и „Теледайн“ дават 20 маршеви двигателя, „Макдонал-Дъглас“ – 10 блока навигационна апаратура за обикновените модификации, „Тексас инструментс“ – 15 блока навигационна апаратура за противокорабната модификация. Производството на всеки от указаните елементи може да бъде доведено до 120 бр. на месец след доокомплектоване на предприятията с работна сила, въвеждане на работен ден на смени и включване на алтернативни доставчици в случай на такава необходимост (заплаха от голяма регионална война и подобни ситуации).{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4073}} === Задействани структури === За разлика от проектите на други крилати ракети, проектът „Томахоук“ няма генерален доставчик, вместо това той има четири—пет асоциирани, с всеки от кооито ВМС има сключен индивидуален договор (първоначално са три, по-късно са добавени другите),{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=155}} отговарящи за производството на корпусите, елементите на системата за насочване, контролно-измервателните прибори, маршевия и стартовите двигатели, а също и подизпълнители, за доставка на асоциираните на комплектуващи и решение на други производствени задачи с ниска важност. В производството на различните възли и агрегати на ракетите участват следните търговски структури: ; [[системен интегратор|Системна интеграция]] {{Col-begin}} {{Col-2}} * Корпус и аеродинамични елементи – [[General Dynamics|General Dynamics Corp.]], [[Конвеър|Convair Division]], промишлен район на [[Сан Диего]], [[Калифорния]]. Подразделения:{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Air Vehicle|p=4071 – 4072}} :* Производство на аеродинамичните елементи от листов [[метал]], металообработка – Lindbergh Facility, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Механична обработка на детайлите – Air Force Plant 19, [[Сан Диего (летище)|Линдберг Фийлд]]; :* Производство на [[Бойна глава|бойните части]] – Sycamore Canyon Test Facility, [[Мирамар (авиабаза)|Мирамар]]; Pomona Standard Arm Missile Production, [[Помона]]; :* Сглобяване на ракетите, заводски изпитания – Kearny Mesa Facility, [[Карни Меса]]; ; Система за насочване * [[Инерционна навигация|Инерционна навигационна апаратура]] – [[McDonnell Douglas|McDonnell Douglas Astronautics Co.]], [[Сейнт Луис]], [[Мисури (щат)|Мисури]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} {{Col-2}} * [[Система за самонасочване]] – [[Texas Instruments|Texas Instruments, Inc.]], [[Далас]], [[Тексас]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * Вграден [[електронно-изчислителна машина|електронно-изчислителен]] [[измервателен прибор|контролно-измервателен прибор]] – [[Litton Industries|Litton Guidance and Control Systems, Inc.]], [[Уудленд Хилс]], [[Калифорния]]; [[Litton Industries|Litton Systems Ltd]], [[Торонто]], [[Онтарио]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} * [[Радиовисокомер]] – [[Honeywell|Honeywell International, Inc.]], [[Минеаполис]], [[Минесота]]; Kollsman Instrument Co., [[Меримак (Ню Хампшър)|Меримак]], [[Ню Хампшър]];{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Guidance|p=4073}} ; Силова установка * [[Маршев двигател]] – Williams Research Corp., [[Уолед Лейк]], [[Мичиган]] (разработка), [[Детройт]], Мичиган (производство); [[Огдън]], [[Юта]] (производство); Teledyne Industries, Inc., Teledyne CAE Division, [[Толидо]], [[Охайо]] (производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Engine|pp=4072 – 4073}} * [[Стартов двигател]] – Atlantic Research Corp., [[Александрия (Вирджиния)|Александрия]], [[Вирджиния]] (разработка и производство);{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Booster|p=4073}} {{Col-end}} == Модификации == „Томахоук“ е разработвана в цял ред модификации, включващи в себе си варианти, различни според типа на [[Бойна глава|бойната част]]: * с [[Бойна глава|ядрена бойна част]] (стратегическа) * с [[Бойна глава|осколочно-фугасна бойна част]] (оперативно-тактическа) И според работната среда на средството носител{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6400}}{{sfn|DoD Authorization for Appropriations|1981|loc=Executive Summary of Tomahawk Acceleration Potential|p=4071}} <big>Ракети с морско базиране '''SLCM'''</big> ({{lang|en|Sea-Launched Cruise Missile}}) {{Col-begin}} {{Col-3}} * подводно базиране * надводно базиране Според типа на [[Плавателен съд|плаващото средство]] носител (за ракетите с надводно базиране) * корабни палубни * на плаваща ракетна платформа {{Col-3}} Според типа на [[Транспортно-пусков контейнер|транспортно-пусковия контейнер]]{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|pp=6399 – 6400}} * в херметичен стоманен контейнер от запълнен с вода [[торпеден апарат]] („мокър“ подводен старт) * в херметичен алуминиев контейнер със защитена от броня подвижна палубна пускова установка или от [[установка за вертикален пуск]] {{Col-3}} Според системата за управление на ракетата на финалния (терминален) участък от траекторията{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6399}} * Самонасочващи се модификации с ОФБЧ (за поразяване на движещи се цели, кораби) * Инерционно-навигационни модификации с ЯБЧ (за поражение на стационарни цели) {{Col-end}} <big>Ракети със сухопътно базиране '''GLCM'''</big> ({{lang|en|Ground-Launched Cruise Missile}}) <big>Ракети с въздушно базиране '''MRASM'''</big> ({{lang|en|Medium-Range Air-to-Surface Missile}}) Някои войскови индекси (показани в скоби с удебелен шрифт) * Крилата ракета с подводно базиране за поразяване на наземни цели с ядрена бойна част ('''BGM-109A''') * Крилата [[противокорабна ракета]] с подводно базиране ('''BGM-109B''') * Крилата ракета с подводно базиране с [[Осколочно-фугасен снаряд|осколочно-фугасна бойна част]] ('''BGM-109C''') * Крилата ракета с въздушно базиране ('''AGM-109C''', '''AGM-109I''') {| class="collapsible" style="border-collapse:collapse; border:#A2A9B1" width="65%" border="1" align="center" |- bgcolor="#CCF" !colspan="5"|8 от 16 варианта, преминали изпитания през 1977 г.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|p=6392}}{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6398}} |- bgcolor="#EBEBFF" !Способ на базиране||Бойна част||Управление на ракетата в полета||Програма||Статус |- |Въздушен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TALCM за стрелба по наземни цели||{{таблица-не|закрита}} |- |Сухопътен||ЯБЧ||Инерционна навигация||GLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ОФБЧ||Самонасочване||SLCM противокорабна||{{yes|доработена}} |- |Корабен||ЯБЧ||Инерционна навигация||SLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Подводен||ЯБЧ||Инерционна навигация||TSLCM за стрелба по наземни цели||{{yes|доработена}} |- |Сухопътен||ОФБЧ||Самонасочване||GLCM противокорабна||{{таблица-не|закрита}} |- |colspan="5"|{{легенда|#90FF90|— програми, получили последващо развитие.|inline}} {{легенда|#FF9090|— програми, не получили последващо развитие.|inline}} |} Всичко в разработка се намират 16 програми (8 секретни и 8 [[Класификация на секретната информация в САЩ|топ секретни]]) съчетаващи в себе си изброените по-горе параметри в различни комбинации (например, {{Tooltip|КРВБ-ОФБЧ-ГСН-ПКР|Крилата ракета с въздушно базиране с осколочно-фугасна бойна част, със самонасочваща се глава за поразяване на корабите на противника}}, {{Tooltip|КРПЛ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета с подводно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}}, {{Tooltip|КРНБ-ЯБЧ-ИНС-СЦ|Крилата ракета със сухопътно базиране с ядрена бойна част, с инерционна навигация за поразяване на наземни цели}} и др.), между които присъства висока степен на взаимозаменяемост на аеродинамичните елементи, елементи на системите за насочване, двигателите и др. при поевтиняване и технологическо опростяване на производството.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Tomahawk/ALCM Programs|pp=6391 – 6393}} Модификациите с подводно базиране (SLCM) са оптимизирани за поставянето на борда на ''всяка'' американска [[ударна подводница]] ({{lang|en|Attack submarine}}), а надводните модификации са предназначени за въоръжение на кораби от различен [[класификация на корабите|тип]]. Модификациите на ракетата със сухопътно (GLCM) и въздушно (TALCM) базиране се разработват за ВВС, за поставяне на самоходни пускови установки [[Седлови влекач|колесни влекачи седелови тип]] (тъй като армейското командване, както това е обичайно за САЩ, не проявява заинтересованост) и на [[точка за окачване на въоръжение|външните точки за окачване]] на подкрилевите пилони на [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]] (в този сегмент от опитно-конструкторските работи „Томахоук“ се конкурира с перспективната [[AGM-86]]A, която в крайна сметка и получава предпочитанието на ВВС).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6393}} === Флотски модификации === {{Multiple image|footer=Пуска на ракетите от флотските модификации е възможен както от подводни лодки в потопено и полупотопено състояние така и от надводни кораби|image1=US Navy 030114-N-XXXXX-001 USS Florida launches a Tomahawk cruise missile during Giant Shadow in the waters off the coast of the Bahamas.jpg|width1=250|image2=US Navy 030323-N-6946M-002 A Tomahawk Land Attack Missile (TLAM) launches from the guided missile cruiser USS Cape St. George (CG 71).jpg|width2=253}} ; RGM/UGM-109A Изходна модификация на „Томахоук“ (макар да е приета на въоръжение по-късно от противокорабната TASM) – крилата ракета с голяма далечина на полета и ядрена бойна част. Първият пуск на серийния образец е проведен през 1980 г., но поради продължителните доработки ракетата официално е приета на въоръжение едва през 1983 г.<ref name="m-109">{{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}}</ref> Ракетата има инерционна система за управление, допълнена с релефометричната система за корекция TERCOM. Тя носи ядрена бойна глава [[W-80]] с променлива [[мощност]] в [[тротилов еквивалент]] от 5 до 200 [[килотон]]а. Далечината на ракетата превишава 2500 [[километър|км]] (най-далекобойната модификация). Ракетите BGM-109A са предназначени за базиране на надводни кораби (по-късно започва да се обозначава като RGM) в пускови установки [[Armored Box Launcher|ABL]], и на подводници (модификацията UGM), за изстрелване през стандартния 533-мм {{Tooltip|ТА|Торпеден апарат}}.<ref name="m-109" /> Технически, BGM-109A се разглежда от ВМФ на САЩ като равноефективно оръжие за превантивен/ответен удар, тъй като възможността за базиране на неспециализирани носители облекчава нейното разгръщане при територията на противника, а откриването и прихващането на ракетата поради малката височина на полета представлява сериозен проблем за съществуващите през 1980-те средства за ПВО.<ref>N. Friedman: „World Naval Weapons Systems, 1997/98“</ref> Всички ракети BGM-109A са свалени в рамките на договора [[СТАРТ|СНВ-I]]<ref group="Бележки">Договорът разрешава като носители на ядрени КР само [[Стратегически бомбардировач|стратегическите бомбардировачи]].</ref> в началото на 1990-те. {{Multiple image|footer=Пуск на една или едновременен [[залп]] с няколко ракети от УПЛ [[Подводници тип „Охайо“|от типа „Охайо“]] от различна дълбочина („мокър“ и „сух“ способи за старт)|image1=Ohio-class submarine launches Tomahawk Cruise missiles (artist concept).jpg|width1=177|image2=US Navy 030814-N-0000X-004 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width2=160|image3=US Navy 030814-N-0000X-003 Illustration of USS Ohio (SSGN 726) which is undergoing a conversion from a Ballistic Missile Submarine (SSBN) to a Guided Missile Submarine (SSGN) designation.jpg|width3=161}} ; RGM/UGM-109B Tomahawk Anti-Ship Missile (TASM) Една от първите неядрени модели на ракетата (и първият модел, приет на въоръжение) е далекобойната [[противокорабна ракета]] с обозначение RGM/UGM-109B TASM. Конструктивно TASM представлява „Томахоук“, на която системата TERCOM, безполезна при полети над морето, е заменена с активна радиолокационна, аналогична ГСН за ПКР [[Харпун (противокорабна ракета)|„Харпун“]]. Ракетата е предназначена за поразяване на надводни цели на големи дистанции и носи 450-[[килограм]]ова полу[[Бронебоен снаряд|бронебойна]] бойна част. Максималната далечина на използване на TASM съставлява 450 километра. За разлика от съветските далекобойни ПКР, като [[П-700 „Гранит“]], TASM лети през цялото разстояние на свръхмалка височина (около 5 метра над нивото на морето) и не може да бъде открита от корабна РЛС на голямо разстояние.<ref>{{Citation |title=MissileThreat:: RGM/UGM-109B TASM |url=http://missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2012-10-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121018143239/http://www.missilethreat.com/cruise/id.136/cruise_detail.asp }}</ref> Поради дозвуковата скорост на ракетата полетът на максималното разстояние заема около половин [[час]]. За това време бързоходен кораб може да излезе от разчетния район на местонахождение, за това, пристигайки в точката на предполагаемото разположение на целта, TASM започва търсещата маневра „змейка“.<ref>{{Citation |title=img15.nnm.ru |url=http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305001932/http://img15.nnm.ru/3/c/d/a/5/14163a5d352927084877adb26e0_prev.jpg }}</ref> ГСН на TASM може да разпознава размерите на корабите и да избира най-големите от тях.<ref name="autogenerated3">[http://www.ausairpower.net/TE-Cruise-Missiles-1985.html Cruise Missiles Parts I, II]</ref> При приближаване към целта ракетата изпълнява програмирани маневри за отклонение и или я атакува в бръснещ полет, удряйки в [[борд]]а (за големите кораби), или изпълнява маневрата „горка“ и папада на целта от [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] (за неголеми маневрени [[катер]]и). [[Глава са самонасочване|ГСН]] на ракетата работи на променливи честоти, и може да функционира в пасивен режим, насочвайки се от радарите на противника. Ракетата може да се изстрелва от същите пускови установки, както и обикновената „Томахоук“, така и от торпедните апарати на подводните лодки. Независимо от голямата далечина и малката височина на полета, TASM е доста примитивна ракета, неспособна да осъществява координирани схеми за атака, за това ВМФ на САЩ оценивят бойната ѝ ценност не много високо. Освен това, ракетата няма система за опознаване „свой-чужд“, което прави използването и в присътствие редом с целта на дружествени или неутрални судове затруднително. Направени са редица предложения за модернизация на ракетата, в частност – поставяне на допълнително целеуказание от орбитална платформа или палубен [[вертолет]], но те не са реализирани. В началото на 2000-те, във връзка с относителното намаляване на международното напрежение, ракетата е свалена от въоръжение, и всички съществуващи образци са преправени в други модификации.<ref name="autogenerated3" /><ref group="Бележки">Потенциално няма никакви препятствия за възстановяване на производството на TASM във всеки един момент: двете ѝ съставляващи – ракетите BGM-109 и ракетите AGM-84 „Harpoon“ понастоящем са в производство.</ref> През 2012 г. фирмата „Raytheon“ предлага да се възроди TASM във вид на евтина модификация за съществуващите „Томахоук“.<ref>[http://www.informationdissemination.net/2012/08/back-to-future-targeting-new-tasm.html Back to the Future – Targeting the New TASM] // Information Dissemination</ref> Проектът е разглеждан от флота като резервно решение в случай на неуспех при новата далекобойна противокорабна ракета LRASM; обаче главната претенция към проекта е относително високата [[Ефективна площ на разсейване|ЕПР]] на ракетата, което (при нейната дозвукова скорост и липсата на възможност да се крие зад релефа при действия над морето) прави новата TASM лесна жертва за съвременните системи за близка ПВО на корабите. Понастоящем проектът е преразгледан в план създаване на модификация с двойно предназначение, способен да поразява както наземни, така и морски цели.<ref>[http://www.prnewswire.com/news-releases/raytheon-demonstrates-new-seeker-technology-for-tomahawk-block-iv-missile-226830421.html Raytheon demonstrates new seeker technology for Tomahawk Block IV missile – POINT LOMA, Calif., Oct. 7, 2013] // PRNewswire</ref> ; RGM/UGM-109C Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional (TLAM-C) Първата модификация с неядрена бойна част, предназначена за поражение на наземни цели. Разработва се от ВМФ на САЩ за точно поразяване на стратегически важни обекти в тила на противника. Вместо ядрена бойна част ракетата получава осколочно-фугасната бойна част WDU-25/B с маса 450 кг. По-тежката в сравнение с ядрената бойна част води до намаляването на далечината на полета на ракетата до 1250 км (1600 – в модификацията Block III). Тъй като инерционната система за насочване дава КВО около 80 метра, което е недостатъчно за неядрената бойна част, ракетата е снабдена със системата за оптико-електронно разпознаване на целите AN/DXQ-1 DSMAC (Digital Scene Matching Area Correlation). Системата позволява на ракетата да разпознава наземните цели, да ги съпоставя с наличните в паметта ѝ изображения на целта и да изпълнява насочване с КВО с точност до 10 метра.<ref name="autogenerated2">[http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html Raytheon AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk] // designation-systems.net</ref> Първата модификация на ракетата – Block-II – атакува целта само на [[бръснещ полет]], строго по [[курс]]а. Последващата модификация – Block-IIA – има два режима на атака: „горка“ с последващо [[Пикиране (пилотаж)|пикиране]] към целта отгоре и Programmed Warhead Detonation – подрив на ракетата точно при прелитането над целта. Модификацията Block-III, приета през 1994 г., има по-мощен двигател и новата БЧ WDU-36/B с по-малка маса, но със съпоставима мощност. Това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 1600 км. TLAM-C Block-III е първата ракета в семейството, получила като допълнение към инерционното насочване и системата TERCOM за насочване по [[Глобална система за позициониране|GPS]]. Планираната, но неосъществена по икономически причини, модификация Block-IV TMMM (Tomahawk Multi-Mode Missile) предполага създаването на единен образец на ракетата, способен да атакува както наземни цели, така и кораби. Предполага се поставянето на нова радиолокационна система за разпознаване на целите. Програмата е закрита в полза на програмата Tactical Tomahawk. ; RGM/UGM-109D Модификация на TLAM-C с [[Касетъчни боеприпаси|касетна]] бойна част, включваща 166 суббоеприпаса BLU-97/B CEB. Предназначена е за поразяване на площадни цели, като летища и струпвания на войски на противника. Поради голямата маса на касетната бойна част тази модификация на ракетата има най-малка далечина на полета от всички, равна на 870 километра.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109E'' Предполагаща се противокорабна модификация, за замяна на TASM. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те. Обозначението BGM-109E по-късно е предадено на друга модификация на ракетата.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109F'' Предполагаща се противолетищна версия на BGM-109D с по-тежки суббоеприпаси за ефективно изваждане от строя на пистите на летищата. Не е осъществена, разработката е прекратена в средата на 1980-те.<ref name="autogenerated2" /> ; ''BGM-109H'' Предполагаща се версия на ракетата TLAM-C Block-IV c пенетрационна бойна част за поражение на подземни обекти и укрепления. Не е осъществена. Обозначението BGM-109H по-късно е предадено на друга модификация. [[Файл:US Navy 020517-N-6727L-001 ^ldquo,Tactical Tomahawk,^rdquo, the next generation of the U.S. Navy^rsquo,s ^ldquo,Tomahawk^rdquo, cruise missile.jpg|320px|мини|Стендовите изпитания на двигателя на опитния прототип на ракетата Tactical Tomahawk]] ; RGM/UGM-109E Tactical Tomahawk Модификация на ракетата, създадена като най-пригодна за [[близка въздушна поддръжка]] на войските, т.е. за използване в непосредствена близост от линията на фронта. В хода на програмата са приети мерки по снижение на стойността на ракетите по сравнение с предшестващите образци за сметка на използването на по-леки материали и по-евтиния двигател Williams F415-WR-400/402. Системата за спътникова свръзка UHF дава възможност да се пренацелва ракетата в полет на всяка една от 15 предварително програмирани цели. Поставената на борда тв камера позволява да се оценява състоянието на целта при приближаване на ракетата към нея и да се вземе решение за продължаване на атаката или пренацелване на ракетата към друга цел. Поради олекотената си конструкция ракетата повече не е пригодна за пуск през торпедните апарати. Въпреки това подводните лодки, носещи ВПУ Mk-41, могат да използват тази ракета. Понастоящем ракетата се явява основната модификация, използвана от ВМФ на САЩ. На 5 ноември 2013 г. компанията „Рейтеон“ доставя на ВМС на САЩ трихилядната КР от тази модификация<ref name="tactom3000">{{cite web|url=http://www.navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490|title=U.S. Navy celebrates delivery of 3,000th Tactical Tomahawk missile|date=8 ноември 2013|publisher=Naval Air System Command|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131110043257/http://navair.navy.mil/index.cfm?fuseaction=home.NAVAIRNewsStory&id=5490}}</ref> започвайки от 2004 г.<ref name="tucsonnews">{{cite web|url=http://www.tucsonnewsnow.com/story/23887211/raytheon-celebrates-miitary-milestone|title=Raytheon celebrates military milestone|author=Barbara Grijalva|date=6 ноември 2013|publisher=Tucson News Now|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> ; RGM/UGM-109H Tactical Tomahawk Penetration Variant Модификация на Tactical Tomahawk, снабдена с проникаваща бойна част, предназначена за поразяване на зарити в земята или добре защитени цели. ; RGM/UGM-109E TLAM-E (Tomahawk Block IV) Намираща се понастоящем в разработка модификация на Tactical Tomahawk с разширени възможности за тактическо използване и допълнителна способност да поразява движещи се цели (включая и надводни кораби). Тя има, освен увеличената далечина на полета, възможност да се пренацелва по време на полета. Също така ракетата е способна да баражира в определен район, изчаквайки команда за удар. Тя съобщава, чрез системата за спътникова свръзка, за получените бойни повреди, което е важно за оценка на ефективността от нейния удар. === Сухопътни модификации === [[Файл:BGM-109G Gryphon - ID DF-ST-84-09187.JPEG|320пкс|мини|Самоходният ракетен комплекс „Грифон“ на ВВС на САЩ с транспортна машина на шаси [[MAN]]]] '''GLCM (Ground-Launched Cruise Missile)''': BGM-109G Gryphon Сухопътната модификация на BGM-109A е приспособена за пуск от подвижна пускова установка. Разрабетана е съвместно от ВМС и ВВС на САЩ за замяна на остарялата ядрена крилата ракета [[MGM-13 Mace]]. Проектът за самоходната пускова установка представлява цяло от [[седлови влекач]] с платформа от полуприцепен тип, на която има четири ракети. За изпитанията е използван стандартният общовойскови камион M-35 Cargo Truck, каросерията на който е преправена за поместване на четири пускови тръби (всяка от тях представлява същият алуминиев контейнер, както и за корабните палубни пускови установки), с хидравлично подемно устройство.{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Design Characteristics|p=6402}} Конструктивно ракетата е идентична с BGM-109A с единствено изключение – използването на термоядрената бойна част W-84 с изменяема мощност от 0,2 до 150 килотона. Ефективната далечина на стрелба на ракетата съставлява около 2500 км. Изстрелването ѝ се осъществява от специално разработената четиризарядна установка TEL, монтирана на шаси [[MAN]] AG 8 × 8. В мирно време ракетите се базират в укрепените подземни укрития GAMA (GLCM Alert and Maintenance Area). В случай на възникване на военна заплаха батареите с ракети трябва да се разгърнат на предварително разчетени засекретени бойни позиции. Всяка батарея съдържа 16 ракети. Всичко от 1982 до 1988 са разгърнати 6 ракетни крила с 448 бойни ракети, от тях 304 в [[Западна Европа]]. Заедно с ракетите [[Пършинг 2]] „Грифоните“ се разглеждат като адекватен отговор на съветските БРСД [[РТ-21М|„Пионер“]] в [[Източна Европа]]. Съгласно [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора от 1987 г.]], „Грифоните“ (макар и да не са балистичесни ракети) са свалени от въоръжение заедно с ракетите Пършинг 2. В началото на 2020 г. [[Корпус на морската пехота на Съединените щати|КМП на САЩ]] става първото подразделение от въоръжените сили на САЩ, което ще получи крилатите ракети „Томахоук“ с наземен пуск: „Томахоук“ се планира да бъдат разположени по бреговата линия, за да се използват като наземно [[Противокорабна ракета|противокорабно]] оръжие (сега нито едно подразделение на американската армия няма „Томахоук“, пускът на която да се осъществява от сушата – тези системи по-рано са снети от въоръжение според ДРСМД).<ref>[https://hi-tech.mail.ru/news/nazemnye_tomagavki/ США вернутся к наземным «Томагавкам». Они не использовались военными с прошлого века] {{Wayback|url=https://hi-tech.mail.ru/news/nazemnye_tomagavki/ |date=20210629190315 }} // 7 марта 2020</ref> През 2023 г. е проиведен първият пуск на ракета „Томахоук“ от наземна пускова установка [[Typhon (пускова установка)|Typhon]]<ref>{{Cite web |url=https://crsreports.congress.gov/product/pdf/IF/IF12135 |title=The U.S. Army’s Typhon Strategic Mid-Range Fires (SMRF) System |access-date=2024-09-14 |archive-date=2024-01-01 |archive-url=https://web.archive.org/web/20240101150825/https://crsreports.congress.gov/product/pdf/IF/IF12135 |url-status=live }}</ref>. === Модификации с въздушно базиране === {{Crop|Image=DN-SC-92-10045.jpg|позиция=|Description=Опитен самолет носител на крилатите ракети „[[Convair 880|Конвъер-880]]“ на ВМС на САЩ|cWidth=320|bSize=320|oTop=20|право=0|cHeight=220|oLeft=0}} ; AGM-109 TALCM (Tomahawk Air-Launched Cruise Missile) Версия на BGM-109A, доработена за въздушен пуск от самолет [[бомбардировач]]. Използва се по време на съвместните работи на флота и ВВС по програмата JCMP (Joint Cruise Missile Project) през 1979. Губи конкурса от ракетата на „Боинг“ [[AGM-86|AGM-86 ALCM]].<ref name="autogenerated3" /> При разработката на авиационната ракета особен акцент се прави не само и не толкова на самата ракета, колкото на средствата носители, и „Боинг“ като разработчик на ALCM, и „Дженерал динамикс“ като разработчик на TALCM, имат подход за интегрирането на ракетите с бордовите системи за управление на въоръжението на произведените от тях самите самолети, преоборудвани да носят крилатите ракети, стратегическият бомбардировач [[Боинг B-52|B-52G/H]] (12 AGM-86B на външни точки) и [[изтребител]]ят-[[бомбардировач]] [[General Dynamics F-111|FB-111H]] (8 – 10 AGM-86B на външни точки или 3 AGM-86A във вътрешния бомбов отсек) съответно. Извадената от съревнованието в първия рунд „Линг-Темко-Воут“ също има планове за разработка на авиационна ракета за собствения ѝ самолет – [[Щурмови самолет|щурмовика]] [[LTV A-7 Corsair II|A-7]]. Освен това паралелно се води програма работи по създаването на специален самолет ракетоносец на базата на вече съществуващ или разработка на нов (''Cruise Missile Carrier Aircraft'', съкр. ''CMCA''), което още повече отговаря на интересите на крупния бизнес, тъй като предполага поръчката на нови самолети. При това „Боинг“ последователно отстоява идеята за окачването на ракетите на подкрили пилони, а в същото време техните конкуренти от „Дженерал динамикс“ провеждат идеята за поместването на ракетите на въртяща се пускова установка (което позволява да се осъществи пуск в произволно направление без да се сменя курса на самолета, в този план [[Оператор (военно дело)|оператора]] на бордовото управляемо въоръжение не зависи от пилота и може да действа съвършено самостоятелно).{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missiles Initiatives|p=40 – 43}}{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Cruise Missile Program Comparison|pp=57 – 60}} За да се изнесе въпросът за избор на средството носител извън двата конкуриращи се разработчика на ракети, за носене на крилатите ракети се предполага да се дооборудва при условие на достатъчно финансиране намиращият се тогава в стадий на разработка стратегически бомбардировач [[Northrop Grumman B-2 Spirit|B-2]] или да се използват за тези цели преоборудвани транспортни самолети [[Lockheed C-5]], [[Lockheed L-1011]], [[Боинг 747|Boeing 747]] или [[McDonnell Douglas DC-10]].{{sfn|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977|loc=Questions Submitted by Senator McIntyre|p=164}} ; AGM-109C/H/I/J/K/L MRASM (Medium-Range Air-to-Surface Missile) Планиращи се през 1980-те проекти за ракети BGM-109 за ВВС. Основните модификации са аналогични на флотските модификации, с изключение на приспособяването за пуск от бомбардировачи и вариации на използваните бойни глави. '''AGM-109I''' се предполага като многоцелева ракета с инфрачервена система за разпознаване на целта. Впоследствие проектът се разделя на '''AGM-109L''' за флота и '''AGM-109K''' за ВВС. Поради липса на интерес към програмата от страна на флота, опасяващ се от високата стойност на разработката, съвместната програма е закрита през 1984. Нито една ракета не е създадена реално.<ref name="autogenerated3" /> == Целесъобразност == По-долу са изброени предимствата и недостатъците на крилатите ракети с морско базиране „Томахоук“ в сравнение с другите средства от [[Ядрен арсенал на САЩ|ракетно-ядрения арсенал на САЩ]], стратегическите и оперативно-тактическите въоръжения, в контекста на дебатите за практическата целесъобразност на [[серийно производство|серийното производство]] и разгръщане на ракетите (тезиси от изказването на началника на управлението по ударни подводници към [[началник на военноморските операции|главното командване на ВМС на САЩ]] [[контраадмирал]] [[Томас Мелоун]]).{{sfn|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977|loc=Land Attack Tomahawk: Advantages of Sea-Basing. Statement of Rear Adm. T. L. Malone, Director of the Attack Submarine Division, Office of the Chief of Naval Operations|pp=6410 – 6411}} Следва да се отчита, че преимуществата и недостатъците в технически план (касаещи системите за насочване и полетно-техническите характеристики на ракетите) са еднакви за „Томахоук“, „[[BGM-109G Gryphon|Грифон]]“ и „[[AGM-86|Ей-ел-си-ем]]“, имащи различна среда и способ на базиране (морски, наземен и въздушен съответно). === Предимства === * Обхващане на цялото земно кълбо, възможност за нанасяне на ракетно-ядрен удар по всяка една цел и завръщане към практиката на „[[Дипломация на канонерките|дипломацията на канонерките]]“ по отношение на [[Развиващи се страни|развиващите се страни]]; * [[Високоточно оръжие|Висока точност на оръжието]] и възможност за нанасяне на точков удар с ракета с конвенционална бойна част по интересуващите обекти без създаване на зона на тотално поражение, ущърб за местното гражданско население и заплаха за въвличане в голяма регионална или световна война; * Разширяване на бойните възможности на флота, възможност за самостоятелно решаване от тях на широк спектър от бойни задачи до автономно участие в [[Локална война|ограничени военни конфликти]] без привличането на другите [[Вид въоръжени сили|видове въоръжени сили]] (ракетни обстрели, удари на [[Палубна авиация|палубната авиация]], действия на [[Военноморски тюлени|силите със специално предназначение на флота]] и местни [[Колаборационизъм|колаборационистически]] формирования на сушата); * Пълна самостоятелност на командирите на оперативното звено по въпросите за избора на целите и нанасянето на удари по тях без необходимост от междувидова координация и съпътстващите бюрократични процедури, отсъствие на необходимост да се обръщат към висшестоящите щабове и органи за военно управление за помощ; * Голяма стратегическа [[Мобилност (военно дело)|мобилност]] на привлечените сили и средства по сравнение с другите способи за базиране (освен въздушното, което, на свой ред, изисква наличието на безпрепятствен достъп във [[въздушно пространство|въздушното пространство]] на приемащата страна и създаване там на мрежа от [[летище|летища]] и наземна инфраструктура, готови да приемат и да настанят средствата носители на ракетите, сключване и регулярно продължаване на съответстващите междудържавни договорености за съвместното използване на въздушното пространство и наземните обекти, както и множество други подготвителни мероприятия); * Липса на политико-правови последствия от разгръщането на групировки от ракетоносни кораби и сили на подводния флот в различните точки на планетата в [[неурални води]], което не изисква съгласуване с местните органи на държавна власт и [[Международна организация|международни инстанции]], не е в разрез с международно-правовите договори (което е особено актуално в светлината на протестите на [[Антивоенно движение|антивоенните активисти]], опозиционните партии и движения в страните от [[НАТО]] относително настаняването там на американски стратегически ракети) и, като следствие, [[Разведряване|намаляване на политическото напрежение]]; * Натрупване на силите за ракетно нападение, обусловено от това обстоятельство, че местата на дислокация и траекториите на полета на ракетите, от сухопътните плацдарми, са добре известни на противника и непрекъснато се следят с помощта на различни средства за [[Система за ранно оповестяване|откриване и предупреждение за ракетно нападение]], а морската крайбрежна зона от територията на противника е толкова голяма, че качественият ѝ мониторинг, като въздушните коридори за преминаване на ракетите над [[Европейска част на Русия|Европейската част от страната]], е крайно труден и позволява да се води едновременен обстрел от множество направления; * Възможност за нарастване на групировките в случай на такова необходимост без нарушаване на правовите задължения (по [[САЛТ|договорите за ограничаване на настъпателните въоръжения]] на [[сухопътни войски на САЩ в Европа|американските войски в Европа]] и наличните за тях средства за водене на война, които са количествено лимитирани); * Възможност за незабавна промяна на заеманата позиция, по-малка уязвимост към ответен удар (ако позициите на ракетите на сухопътните театри са отдавна и точно разучени от вероятния противник, то базирането в морето снема този въпрос от дневния ред) и липса на заплаха за гражданското население на прилежащите територии, както в случая със сухопътните ракетни комплекси, дислоцирани в страните от НАТО; * Високо ново на инфрачервена- и светомаскировка за изстрелването на ракетите, обусловени от слабата топлинна следа и липсата на ярката светлина по време на пуска и в началния участък от полета, за предотвратяването на разпознаването от космоса от спътниците на [[Система за ранно оповестяване|системата за предупреждение за ракетно нападение]] (за разлика от балистичните ракети) и другите средства за оптично или термовизуално засичане, което я прави по-предпочитана в качеството на средство за нанасяне на скрит изпреварващ удар; * Относителната скритост на преместване и наличието на подводни средства носители в района на оперативната дейност са фактор на изненада за противника; * По-голяма [[живучест]] на силите за [[Ядрено сдържане|ядреното сдържане]] като следствие от гореизброените обстоятелства; * По-широк спектър на изпълнявани задачи от морска ударна групировка на кораби за разлика от сухопътните ракетни части ([[Противолодъчна отбрана|противолодъчни мероприятия]], осигуряване на безопасността на морските комуникации и на собственото [[корабоплаване]], изваждане от строя на корабоплаването на противника и т.н.); * Експлоатационна простота на наличните средства за нанасяне на ракетния удар, които се намират в херметични метални контейнери и не изискват регулярно [[техническо обслужване]] и контролни проверки; * Относително ниска цена по сравнение с други видове ракетно въоръжение за сметка на намаляването на експлоатационните разходи и тези за заплащане на дейностите на обслужващия персонал; * По-малка вероятност от провокиран ответен удар от страна на вероятния противник в случай на засичане на единичен преднамерен (провокационен) или непреднамерен (авариен) пуск на ракета, за разлика от предполагаемата реакция при засичане от него на изстрелване на [[межконтитентална балистична ракета]] от типа „[[LGM-118|Пийскипър]]“ или на [[балистична ракета]] със среден обхват от типа „[[Пършинг 2]]“; * Висока ефективност на релефометричната система при полет на ракетата над планинска, хълмиста и пресечена местност. === Недостатъци === * Необходимост от наличие на точни триизмерни [[Цифрова карта|цифрови]] [[Топографска карта|топографски карти]] на местността по целия маршрут на полета на ракетата, което означава привличането на всички налични сили и средства на [[Визуално разузнаване|визуалното разузнаване]] (в годините на Студената война решаването на тази задача се осложнява много от активното противодействие на [[СССР]] за каквито и да е опити за фотографиране от разузнаванията на САЩ и НАТО на своя територия и на териториите на [[страни със социалистическа ориентация|страните със социалистическа ориентация]],{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 52}} след [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] те получават практически неограничен достъп до цялото постсъветско пространство и към териториите на страните-съюзници, и достъп към по-рано секретни топографски карти); * Ниска ефективност на релефометричната система при стрелба по обекти в равнинна местност, [[тундра]] и [[лесотундра]] или в брегова зона с полегат бряг. По думите на високопоставен сътрудник на [[Пентагон]]а, „някои региони на СССР са плоски като [[билярдна маса]], TERCOM там няма да работи“, а всъщност основната маса изпитания се провежда в планински райони на САЩ;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=50 – 51}} * Високите вариации на нивото на снеговалежите в северните райони на СССР, влияещи на работата на [[радиовисокомер]] и, като следствие, на качеството на работа на релефометричната система, пораждащи сезонен характер на нейната употреба, или необходимост от изясняване на дебелината на снежната покривка по маршрута на нейния полет, което практически е нереализируемо;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|pp=51 – 52}} * Бедността в арктическите райони на СССР на ориентири и отправни точки за релефометричната система;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * Уязвимост на радиовисокомера към радиолокационни смущения въобще и към средствата за създаване на изкуствени радиолокационни смущения в частност;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55 – 56}} * Прекъсвания в работата на системите за запалване на ракетните двигатели при [[минус]]ови температури на етапа на изпитанията (впоследствие, проблема е отстранен);{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=49}} * Относително малката скорост на полета ([[Число на Мах|под 1 Мах]]) на маршевия и финалния участък от полета и, като следствие, уязвимост на ракетата от една страна, към средствата за откриване и прихващане на противника, а от друга страна, към силен поривист [[вятър]] и подобните неблагоприятни метеоусловия, влияещи на [[турбулентност]]та на атмосферните маси;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=52}} * За разлика от междуконтиненталните балистични ракети и балистичните ракети със средна далечина, поради своите аеродинамични (скорост на полета) и масо-габаритни ([[Тротилов еквивалент|килотонаж на бойната част]]) характеристики не може да се използва като основно оръжие на [[Първи удар|първия удар]] за обезоръжаване на противника. По думите на сътрудника на [[Международен институт за стратегически изследвания|Международния институт за стратегически изследвания]] Леонард Бертин, „нито една държава в света с развит ракетно-ядрен потенциал няма да рискува да смени МБР с подлетно време двадесет минути до най-отдалеченото разположените стратегически цели на територията на противника с крилати ракети, летящи четири часа до целите на разстояние само три хиляди километра“. Но, въпреки това, ракетата може да се използва като спомагателно оръжие за нанасяне на удари по [[щаб]]овете и органите за управление на противника, допълвайки така наличния ядрен арсенал;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|рз=53 – 54}} * Ниска вероятност за преодоляване на ешелонирана система за противоракетна отбрана на противника, включваща в себе си [[изтребител]]на [[авиация]] и тактическите наземни средства на [[ПВО]]. Съвместните учения на Армията и ВВС на САЩ, показват, че стандартните армейски зенитно-ракетни комплекси „[[MIM-23 Хоук|Хоук]]“ от усъвършенствания модел могат да засекат в зоната на радиолокационната си досегаемост, да съпровождат до зоната на поразяване и условно да свалят ракета от типа „Томахоук“ в седем-девет случая от десет. А по данни на американското разузнаване, съветските изтребители [[МиГ-25]], част от дежурните средства за прихващане, баражиращи на височина над шест километра, осигуряват ефективно поражение на крилатите ракети, летящи на малка височина;{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=56}} По думите на тогавашния заместник Министър на отбраната на САЩ [[Уилям Пери]], във връзка с високите показатели за засичане на малогабаритни цели на фона на смущения от местността, която имат съветските системи за противовъздушна отбрана от тип [[С-300]], вероятния противник разполага с достатъчно ефективно средство за противодействие на заплахата от използване на крилати ракети от страна на САЩ и НАТО, освен това, по сведения на авторитетното издание в сферата на авиацията и ракетостроенето „Aviation Week“, в СССР са провеждани учения и мероприятия от бойната подготовка на летците от авиацията на ПВО по откриване и поражение на имитатори на крилати ракети с помощта на [[Ракета въздух-въздух|УРВВ]];{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=55}} * Протести на антивоенни активисти и привърженици на [[Ядрено разоръжаване|ядреното разоръжаване]] в самите САЩ, обусловени от способността на ракетите да носят ядрена бойна част.{{sfn|Rosenblum. Misguided Missiles|1985|p=53}} Основните недостатъци на ракетите са продиктувани, главно, от независими от разработчиците причини (географски и метео-климатични особености на страната-вероятен противник № 1 към онзи момент, т.е. СССР). Опита от използване на ракетите против други страни в постсъветския период от световната история показва, че [[Ceteris paribus|при равни други условия]] ракетите демонстрират висока ефективност театрите на военни действия, които нямат изброените ограничаващи фактори, и против страни, които не обладават естествена защита от ракетите от типа „Томахоук“. == [[Тактико-технически характеристики]] == Съществуват множество модификации на тази ракета, които се различават основно по типа боезаряд, пределната далечина на полета и типа система за насочване. {| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;" ! ! RGM/UGM-109A <br>{{Tooltip|TLAM-N|Tomahawk Land-Attack Missile – Nuclear}} ! RGM/UGM-109B <br>{{Tooltip|TASM|Tomahawk Anti-Ship Missile}} ! BGM-109G <br>{{Tooltip|GLCM|Ground-Launched Cruise Missile}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109C <br>{{Tooltip|TLAM-C|Tomahawk Land-Attack Missile – Conventional}} ! colspan="2" | RGM/UGM-109D <br>{{Tooltip|TLAM-D|Tomahawk Land-Attack Missile – Dispenser}} ! RGM/UGM-109E <br> Tactical Tomahawk ! RGM/UGM-109H <br>{{Tooltip|TTPV|Tactical Tomahawk Penetrator Variant}} ! AGM-109H/K <br>{{Tooltip|MRASM|Medium-Range Air-to-Surface Missile}} ! AGM-109L <br> MRASM |- ! Изображение |[[Файл:BGM-109 Tomahawk Ship-launched Cruise Missile.jpg|105px|център]] | |[[Файл:BGM-109G GLCM.jpg|105px|център]] |colspan="2" |[[Файл:Tomahawk Land Attack Missile ( Cruise Missile) (TLAM) flying through the air. 12-04-2000 MOD 45138116.jpg|105px|център]] |colspan="2" | |[[Файл:Tomahawk Block IV cruise missile -crop.jpg|105px|център]] | | |[[Файл:Air-launched Tomahawk cruise missile.jpg|105px|център]] |- ! Етап на модернизации ! colspan="2" | Tomahawk Block I ! ! Tomahawk Block II / IIA ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block II / IIB ! Tomahawk Block III ! Tomahawk Block IV <br> (по-рано Block V) ! ! ! |- ! Базиране | colspan="2" | [[плавателен съд|Надводно]] / [[подводница|Подводно]] | Мобилно наземно | colspan="4" | Надводно / Подводно | Надводно / Подводно (от [[Установка за вертикален пуск|УВП]]) | Надводно / Подводно | [[летателен апарат|Въздушно]] ([[Боинг B-52|B-52]]) | Въздушно ([[А-6|A-6E]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Година на започване на доставките | colspan="3" | 1983 | 1986 | 1993 | 1988 | 1993 | 2004 | 2005 (план) | colspan="2" | разработката е прекратена през 1984 |- ! Далечина на [[полет]]а | 2500 [[километър|км]] | 460 км (550 км<ref name="zvo1996_11" />) | 2500 км | 1250 км | 1600 км (до 1850) | 870 км | 1250 км<ref name="navy_fact">[http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 The US Navy Fact File. Tomahawk® Cruise Missile] Оф. сайт на ВМС на САЩ</ref> | 1600 км<ref name="navy_fact" /> (2400{{sfn|Шевченко|2009|loc= №8|с = 68|name = zvo2009_8}}) | няма данни | 2500 км (~600<ref name="ausa_tomahawk" />) <br> 472/509 км (H/K)<ref group="Бележки">При полет на нивото на морето със скорост 0,6 Маха.</ref><ref name="AIGNAM">{{cite|автор=Bill Gunston|заглавие=An Illustrated Guide to Modern Airborne Missiles|место=New York|издателство=Arco Pub.|година=1983|pages=118 – 119|allpages=159|серия=Illustrated Military Guides Series|isbn=0-668-05822-6}}</ref> | ~600 км<ref name="ausa_tomahawk" /> (564<ref name="AIGNAM" />) |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Дължина]] | colspan="9" | 5,56 [[метър|м]]<br>6,25 м (със стартов ускорител) | 5,84 м (5,94<ref name="AIGNAM" />) | 4,88 м |- ! Размах на крилата | colspan="11" | 2,62 м |- bgcolor="#EFEFEF" ! [[Диаметър]] | colspan="2" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) | 518 мм | colspan="8" | 531 мм (518<ref name="navy_fact" />) |- ! [[Маса]] | colspan="2" | 1180 [[килограм|кг]]<br>1450 кг (с СДУ) | 1200 кг<br>1470 кг (с СДУ) | 1310 кг<br>1590 кг (с СДУ) | <br> 1450 кг<ref name="zvo1996_11" /> | 1220 кг<br>1490 кг (с СДУ) | | ~1500 кг | 1200 кг | 1315 кг (H) <br> 1193 кг (K)<ref name="AIGNAM" /> | 1009 кг<ref name="AIGNAM" /> |- bgcolor="#EFEFEF" ! Запас [[гориво]] | colspan="2" | | | ~365 кг | ~465 кг | ~365 кг | ~465 кг | | | colspan="2" | ~205 кг |- ! [[Скорост]] на полета | colspan="11" | до 880 [[километър в час|км/ч]] (0,5 – 0,75 [[Число на Мах|М]]) |- bgcolor="#EFEFEF" ! Маршев двигател | colspan="4" | Двуконтурен [[турбореактивен двигател|ТРД]] Williams International [[Williams F107|F107-WR-400]] <br>с [[Реактивна тяга|тяга]] 2,7 [[Нютон|кН]] | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | ТРДД Williams F107-WR-400 <br>с тяга 2,7 кН | ТРДД Williams F107-WR-402 <br>с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРДД [[Williams F415|Williams F415-WR-400/402]] с тяга 3,1 кН | colspan="2" | ТРД Teledyne Turbine Engines [[Teledyne CAE J402|J402-CA-401]] <br>с тяга 3,0 кН |- ! Стартов двигател | colspan="7" | [[Твърдогоривен ракетен двигател|РДТГ]] ''Atlantic Research Mk 106''<br>с тяга 26,7 кН в течение на 12 [[секунда|с]] | colspan="2" | РДТГ ''Mk 135'' | colspan="2" | няма |- bgcolor="#EFEFEF" ! Бойна част | [[Ядрено оръжие|ядрена]] <br>[[W80]] (5 – 200 [[тротилов еквивалент|кт]]),<br> 110 кг{{sfn|Белов, Валентинов|1996|loc = Совершенствование крылатой ракеты „Томагавк“|name = zvo1996_11}} | [[Бойна глава|полубронебойна]] ''WDU-25/B'',<br> 450 кг (от [[AGM-12 Bullpup|Bullpup B]]) | ядрена [[W84]] (5 – 150 кт) | полубронебойна ''WDU-25/B'', 450 кг | [[осколочно-фугасен снаряд|ОФБЧ]] ''WDU-36/B'', 340 кг ([[Взривно вещество|ВВ]] – PBXN-107) | colspan="2" | [[Касетъчни боеприпаси|касетъчна]] <br> 166 {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} с комбинирано действие BLU-97/B Combined Effects Bomb (по 1,5 кг) в 24 касети | ОФБЧ WDU-36/B, 340 кг (''PBXN-107 Type 2'') | [[Бойна глава|проникваща]] <br>''WDU-43/B'' | AGM-109H: 28 бетонобойни {{Tooltip|БЕ|Боен елемент}} ''BLU-106/B BKEP'' по 19 кг (58 БЕ TAAM, всичко 481 кг<ref name="AIGNAM" />) <br>AGM-109K: осколочно-фугасна ''WDU-25A/B'' 450 кг (425<ref name="AIGNAM" />) | ОФБЧ ''WDU-7/B'' 295 кг <br> (Проникваща WDU-18/B Condor<ref name="ausa_tomahawk">{{cite web|url=http://www.ausairpower.net/Tomahawk-Subtypes.html|title=Tomahawk Cruise Missile Variants|author=Carlo Kopp|date=2005 – 07|publisher=Air Power Australia|description=Technical Report APA-TR-2005-0702|accessdate=4 март 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2n8sPu|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref>) |- ! Система за управление на маршевия участък | [[Инерционна навигация|инерционна]] ({{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}})<br> с корекция по [[TERCOM|контура на релефа на местността]] ({{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'') | {{Tooltip|ИНС|Инерционна навигационна система}} | ИНС + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС {{Tooltip|RPU|Receiver Processing Unit}} (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + корекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | ИНС ''P-1000'' + TERCOM ''AN/DPW-23'' | ИНС ''RPU'' (на пръстенов [[лазерен жироскоп|ПЛЖ]]) + коррекция от TERCOM ''AN/DPW-23'' и приемник за [[Глобална система за позициониране|NAVSTAR]] (5-канален) | colspan="2" | ИНС (на [[Жироскоп на оптични влакна|ЖОВ]]) + защитен от смущения NAVSTAR + TERCOM + двустранна [[спътникова свръзка]] (на [[ултракъси вълни|УКВ]]) с носителя | colspan="2" | {{Tooltip|БИНС|Безплатформена инерционна навигационна система}} ''LN-35'' (на ПЛЖ) + {{Tooltip|TERCOM|Terrain Contour Matching}} ''AN/DPW-23'' |- bgcolor="#EFEFEF" ! Система за насочване във финалния участък | | [[активно радиолокационно самонасочване|АРЛГСН]] ''AN/DSQ-28'' (10 – 20 Г[[Херц|Хц]]) | | {{Tooltip|ОЕСК|Оптико-електронна система за корекция}} по [[Цифрова карта|цифрови карти на местността]] ''AN/DXQ-1'' (DSMAC) | ОЕСК {{Tooltip|DSMAC IIA|Digital Scene-Mapping Area Correlator}} | ОЕСК ''AN/DXQ-1'' ({{Tooltip|DSMAC|Digital Scene-Mapping Area Correlator}}) | ОЕСК ''DSMAC IIA'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | ОЕСК ''DSMAC IV'' | colspan="2" | ОЕСК ''DSMAC II'' <br> + [[Инфрачервена глава за самонасочване|ИЧГСН]] ({{Tooltip|IIR|Imaging Infrared}}, при AGM-109K/L) |- ! Точност ([[Кръгово вероятно отклонение|КВО]]) | 80 м (35 м<ref name="zvo1996_11" />) | | 80 м | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м (8 м<ref name="zvo1996_11" />) | 20 – 25 м (10 м<ref name="zvo1996_11" />) | 10 – 15 м | colspan="2" | 5 – 10 м | colspan="2" | |} == Ефективност в използването == [[Файл:Tomahawk Serbia 01.jpg|мини|250px|Фрагменти от ракета „Томахоук“, свалена над територията на [[Югославия]] през 1999 г.]] [[Файл:Downed Tomahawk cruise missile in Belgrade, Serbia.jpg|мини|ляво|Фрагменти от корпуса на ракета „Томахоук“, свалена над Югославия. В задната част на корпуса се вижда турбовентилаторния двигател. Музей на авиацията, [[Белград]], [[Сърбия]].]] Ефективността в използването се достига за сметка на: * малката височина на полета; * високата точност по стационарни обекти; * непопадането под действието на изпълняващите се договори за стратегическите въоръжения;<ref name="break_missile">{{cite web |date=2 май 2006 |url=http://www.inosmi.ru/translation/227155.html |title=Рост ядерного превосходства США |work=Keir A. Lieber, Daryl G. Press, „Foreign Affairs“, САЩ |publisher=inosmi.ru |accessdate=11 септември 2007 |archiveurl=https://www.webcitation.org/65j909tOo |archivedate=26 февруари 2012 |архив_дата=2010-06-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100626133437/http://www.inosmi.ru/world/20060502/227155.html }}</ref> * ниската стойност за поддържане в бойно състояние; * лекотата за разгръщане на неспециализирани кораби и подводници; * ниската цена и като следствие – големият брой ракети, състоящи на въоръжение. == Противодействие == Тъй като „Томахоук“ лети на дозвукова скорост (800 км в час), не може да маневрира с голямо претоварване, а също не може да използва лъжливи цели, то засечената ракета може да се поразява от съвременните средства за [[ПВО]] и [[противоракетна отбрана|ПРО]], удовлетворяващи ограниченията по височина.<ref>{{Citation |title=«Оса», (9К33, SA-8, SA-8A, Gecko) зенитный ракетный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2008-09-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080903094205/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049051048057124049049052052.html }}</ref><ref>[http://www.arms-expo.ru/site.xp/049057048054124049048050053.html «Тор» (9К330, SA-15, Gauntlet), зенитная ракетная система]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=«Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс |url=http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html |accessdate=2018-08-16 |archivedate=2011-01-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110114003333/http://www.arms-expo.ru/site.xp/049056051055124057056050.html }}</ref> По мнение на специалисти по [[радиоелектронна борба]], КР „Томахоук“ „''се явява сложна цел и в света няма достатъчно ефективни средства за радиоелектронна борба, които гарантирано да могат да я отклонят от курса или да я извадят от строй''“.<ref>[http://izvestia.ru/news/683822 Разработчик систем РЭБ: «Американские „Томагавки“ – сложные цели»]</ref> === Покупки === {| class= wikitable „standard“ |- !colspan="7"|Закупки на ракетите за ВМС на САЩ |- !rowspan="2"|[[Финансова година|Година]]||rowspan="2"|Брой||colspan="4"|Бюджет (в [[милион]]а [[щатски долар]]а)||rowspan="2"|{{Tooltip|Източн.|Източник на информацията}} |- ! Ракети || НИОКР || Резервни части ||class="bright"| Всичко <!-- |- | '''1983''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1984''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1985''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1986''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1987''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1988''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1989''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1990''' || || || || ||class="bright"| || --> |- | '''1991''' || 678 || $1045,9 млн. || $12,2 млн. || $28,1 млн. ||class="bright"| $1,0974 млрд. || <ref name="Budget-FY93">[http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf Program Acquisition Costs by Weapon System. Department of Defense Budget for Fiscal Year 1993] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170225080749/http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/a247272.pdf |date=2017-02-25 }}. – 29 януари 1992. – P. 57 – 124 p.</ref> |- | '''1992''' || 176 || $411,2 млн. || $33,1 млн. || $15,9 млн. ||class="bright"| $470,8 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> |- | '''1993''' || 200 || $404,2 млн. || $3,7 млн. || $14,7 млн. ||class="bright"| $422,6 млн. || <ref name="Budget-FY93" /> <!-- |- | '''1994''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1995''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1996''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1997''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1998''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''1999''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2000''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2001''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2002''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2003''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2004''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2005''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2006''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2007''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2008''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2009''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2010''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2011''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2012''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2013''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2014''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2015''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2016''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2017''' || || || || ||class="bright"| || |- | '''2018''' || || || || ||class="bright"| || --> |} === Бойна употреба === {{Multiple image |footer = Отляво-надясно са показани изстрелвания на ракети: 29 януари 1991 г. по [[Ирак]] в хода на операцията „[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Пустинна буря]]“, 31 март 1999 г. по [[Югославия]] в хода на операцията „[[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Благородна наковалня]]“, 7 октомври 2001 г. по [[Афганистан]] в хода на операцията „[[Война в Афганистан (2001 – 2014)|Несъкрушима свобода]]“ (първи пуск), 19 март 2011 г. по [[Либия]] в хода на операцията „[[Военна интервенция в Либия 2011|Операция Odyssey Dawn]]“ |image1= USS Mississippi (CGN-40) fires a tomahawk during Desert Storm.jpg |width1= 180 |image2= Tomahawk-launch.jpg |width2= 216 |image3= 011007-N-1523C-001 First Strike into Afghanistan.jpg |width3= 178 |image4= USS Barry fires Tomahawk missile Libya.png |width4= 180 }} Всичко от момента на приемане на въоръжение в бойни операции са използвани над 2000 КР.<ref name="camto_121113">{{cite web|url=http://www.armstrade.org/includes/periodics/mainnews/2013/1112/100521180/detail.shtml|title=Компания „Рейтеон“ поставила ВМС США 3000-ю КР „Томагавк“ Блок.4|date=12 ноември 2013|publisher=Сайт ЦАМТО|accessdate=12 ноември 2013|lang=ru}}</ref> 2000-ната ракета е изстреляна през 2011 г. от разрушителя [[Бари (разрушител, 1991)|USS Barry (DDG-52)]] по време на [[Военна интервенция в Либия 2011|операцията „Odyssey Dawn“]] в Либия,<ref name="amnavy_9811">{{cite web|url=http://www.navy.mil/submit/display.asp?story_id=62061|title=Navy Recognizes USS Barry Sailors for 2,000th Tomahawk Launch Milestone|date=9 август 2011|publisher=America's NAVY|accessdate=12 ноември 2013|lang=en}}</ref> през същата година е проведен петстотният изпитателен пуск на тази КР за периода на нейната експлоатация.<ref name="raytheon_serving">{{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf|title=Tomahawk: Serving the U.S. and Allied Warfighte|date=2012|publisher=Оф. сайт Рейтеон|accessdate=12 ноември 2013|lang=en|архив_дата=2013-11-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131112182745/http://www.raytheon.com/capabilities/rtnwcm/groups/public/documents/content/rms_prod_tomahawk_wp.pdf}}</ref> * [[Война в Персийския залив (1990–1991)]] – за цялото време на операциите, съгласно „Общ отчет на военновъздушните сили за войната в Персийския залив“ (ориг. – „Gulf War Air Power Survey Summary Report“), са изстреляни 297 ракети, 282 от които успешно поразяват поставените цели, 6 ракети дават отказ веднага след старта и пускът на 9 ракети не се състои по причини откази на борда на носителя.<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/sgp/library/gwpsum.doc|title=Сводный отчет о Военно Воздушных Силах в Войне в Персидском Заливе|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2pizXE|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/gulf/weapons/tomahawk.html|title=PBS Frontline – Weapons: Tomahawk missile|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qDAPP|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref><br> В първите 4 дни на операцията крилатите ракети имат само 16% от въздушните удари, а 2 месеца по-късно техният дял достига 55% от общото число на ударите, като 80% от всички удари на КР са на „Томахоук“. Сред проявилите се съществени недостатъци са продължителното време за подготовка на полетното задание за този тип КР, носещи релефометричната и оптико-електронната системи за корекция по цифрови карти на местността, даже при наличие в разчета на необходимите изображения. Освен това малоинформативната равнинна местност, нямаща достатъчен брой ориентири, или напротив местност, способстваща за маскировката на обекта за поразяване, водят до използването на еднакви маршрути за подход към целите – в резултат нарастват загубите сред ракетите.<ref name="an1205">[http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ Опыт боевого применения крылатых ракет морского базирования США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180821160428/http://army-news.ru/2012/05/opyt-boevogo-primeneniya-krylatyx-raket-morskogo-bazirovaniya-ssha/ |date=2018-08-21 }} Армейский вестник</ref> * [[Операция Преднамерена сила]] (1995) * [[Операция пустинен удар]] (1996) * [[Операция Пустинна лисица]] (1998) – като дял КР („Томахоук“ и [[AGM-86|CALCM]]) имат 72% от всички въздушни удари, при това подготовката към пуск е съкратена до 25 часа. Всичко са използвани 370 КР, от които само 13 не поразяват целта.<ref name="an1205" /> * [[Бомбардировки на Югославия от НАТО|Война на НАТО против Югославия]] (1999). Използвани са над 700 КР с различно базиране. * [[Война в Ирак (2003)]] * [[Военна интервенция в Либия 2011]]<ref>[http://lenta.ru/news/2011/03/19/midreax/ ВМС США ударили по Ливии „Томагавками“] Lenta.ru</ref> – използвани са над 200 ракети<ref name="amnavy_9811" /> * [[Гражданска война в Сирия|Бомбардировка на авиобазата Шайрат]] (Сирия, 2017 г.) – 59 ракети<ref>{{Cite news|title=U.S. launches missiles at Syrian base after chemical weapons attack|url=http://www.nbcnews.com/news/us-news/u-s-launches-missiles-syrian-base-after-chemical-weapons-attack-n743636|work=NBC News|accessdate=7 април 2017|lang=en}}</ref> * [[Гражданска война в Сирия|Удар на коалицията по Сирия през април 2018 г.]] – 106 ракети [[Файл:INF inspection.JPEG|мини|320пкс|Съветски инспектор изучава ракета от сухопътен комплекс преди нейната утилизация по [[Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие|договора за съкращаване на въоръженията]], 1988 г.]] === Доставки и експорт === В периода от 1998 до 2011 г. са доставени:<ref name="deag240212">{{cite web|url=http://www.deagel.com/equipment/r1a001146.htm|title=Tomahawk 1998 – 2011 Report|date=24 февруари 2012|publisher=Deagel.com|accessdate=29 февруари 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2qtiFC|archivedate=26 юни 2012|lang=en}}</ref> * Във [[Великобритания]] ** 55 ракети Tomahawk версия Block III, предназначени за поражение на наземни цели (26 през 1998 г., 7 през 2000 г. и 22 през 2003 г.) ** 65 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (между 2007 и 2011 г.) * На Въоръженните сили на САЩ ** 2135 ракети Tactical Tomahawk за поражение на наземни цели (от 2007 г. ежегодно по 440 ракети<ref group="Бележки">С изключение на 65 ракети от този тип, доставени в указания период на Великобритания.</ref>) През 2012 г. [[ВМС на САЩ]] поръчват на компанията [[Raytheon]] 361 крилати ракети Tomahawk Block IV на обща стойност 338 млн. долара. Договорът предвижда предаването на 238 ракети с вертикален пуск за надводни кораби и 123 ракети за подводници. Доставката трябва да бъде завършена през август 2014 г.<ref name="ВМС-2012">{{cite web|url=http://lenta.ru/news/2012/06/08/tomahawk/|title=ВМС США заказали „Томагавков“ на 337 миллионов долларов|date=08.06.2012|publisher=Лента.ру|accessdate=9 юни 2012|archiveurl=https://www.webcitation.org/68i2rbB1I|archivedate=26 юни 2012}}</ref> == На въоръжение == [[Файл:Tomahawk Operators.svg|300пкс|мини|Разпространението на Tomahawk.]] Основни експлоатанти са САЩ и Великобритания. [[Нидерландия]] (през 2005) и [[Испания]] (през 2002 и 2005) са заинтересувани от закупуването на Tomahawk, но по-късно, през 2007 и 2009 г. съответно, се откват от тяхното закупуване. == Аналози == * [[C-10 „Гранат“|3М10]] * [[Калибър (крилата ракета)|3М14]] * [[Циркон (ракета)|Циркон (3М22)]] * [[Missile de croisière naval]] == Бележки == {{references|group=Бележки}} == Източници == <references/> == Литература == * {{cite|FY 1978 Supplemental Military Authorization|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015076084733;view=1up;seq=1 Fiscal Year 1978 Supplemental Military Authorization].: Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 95th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 299 p. * {{cite|Hearings before the Subcommittee on R&D|1977}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=mdp.39015013772390;view=1up;seq=348 Prepared Statement of Capt. Walter M. Locke, U.S. Navy, Tomahawk Cruise Missile Project Manager]. / Hearings before the Subcommittee on Research and Development of the Committee on Armed Services, United States Senate, 31 март 1977. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1977. – 6454 p. * {{cite|DoD Authorization for Appropriations|1981}} [https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.b5107669;view=1up;seq=957 Statement of Rear Adm. Walter Locke, Joint Cruise Missiles Project Office, Director]. / Department of Defense Authorization for Appropriations for Fiscal Year 1982: Hearings before the Committee on Armed Services, United States Senate, 97th Congress, 1st Session, 11 март 1981. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1981. – 4385 p. * {{cite|автор=Werrell, Kenneth P.|заглавие=The Evolution of the Cruise Missile|издание=|място=Maxwell Air Force Base, Alabama|издател=Air University Press|дата=1985|серия=|страници=289|isbn=}} * {{cite|Rosenblum. Misguided Missiles|1985}} ''Rosenblum, Simon''. [https://books.google.com/books?id=Th3foVg-zDkC&printsec=frontcover&hl=ru#v=onepage&q&f=false Misguided Missiles: Canada, the Cruise and Star Wars]. – Toronto: James Lorimer & Company, 1985. – 234 p. – (Canadian Issue) – ISBN 0-88862-698-3. * {{cite|автор=Gibson, James N.|заглавие=Nuclear Weapons of the United States: An Illustrated History|място=Atglen, Pennsylvania|издател=Schiffer Publishing Ltd.|дата=1996|серия=Schiffer Military History|страници=240|isbn=0-7643-0063-6}} * {{cite|автор=Белов А., Валентинов А.|заглавие= Совершенствование крылатой ракеты „Томахок“|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1996|выпуск=596|брой=11|страница=44 – 49|issn=0134-921X|ref=Белов, Валентинов}} * {{cite|автор=Кожевников В.|заглавие=Ракетный комплекс „Томахок“ морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx06.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|год=|выпуск=|номер=|страницы=|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Краснов А., Бессарабов Н.|заглавие=Применение крылатых ракет и борьба с ними истребителей ПВО|url=http://commi.narod.ru/txt/1995/0606.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1995|выпуск=|брой=6|страница=30 – 33|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Лумпуров К.|заглавие=Крылатые ракеты „Томахок“ в ВМС США|ссылка=|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1992|выпуск=|брой=2|страница=58 – 60|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=На полигонах мира: Испытания КРМБ „Томахок“ в США|url=http://pentagonus.ru/publ/31-1-0-1079|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=744|брой=3|страници=на обложката|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=|заглавие=Персидский залив: война в воздухе|език=ru|издание=[[Крылья Родины]]|място=М.|дата=1992|брой=6|страница=18 – 19|issn=0130 – 2701}} * {{cite|автор=Радомиров Р.|заглавие=Американские крылатые ракеты морского базирования|url=http://commi.narod.ru/txt/0000/xx07.htm|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=1982|выпуск=|брой=2|страница=79 – 82|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Крылатые ракеты морского базирования|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная Звезда»|дата=2011|брой=11|выпуск=876|страница=83 – 87|issn=0134-921X}} * {{cite|автор=Шевченко И.|заглавие=Современное состояние и перспективы развития крылатых ракет морского базирования ВМС США|url=http://pentagonus.ru/publ/sovremennoe_sostojanie_i_perspektivy_razvitija_krylatykh_raket_morskogo_bazirovanija_vms_ssha/32-1-0-1283|език=ru|издание=Зарубежное военное обозрение|място=М.|издател=«Красная звезда»|дата=2009|выпуск=749|брой=8|страница=66 – 73|issn=0134-921X|ref=Шевченко}} == Външни препратки == * {{commonscat-inline|BGM-109 family}} === Рускоезични === * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109c_d/bgm109c_d.shtml|title=Крылатая ракета „Tomahawk“ BGM-109 A/С/D|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65j97enDT|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * {{cite web|author=|date=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/bgm109b_e/bgm109b_e.shtml|title=Противокорабельная ракета „Tomahawk“ BGM-109 B/E|publisher=ИС „Ракетная техника“ [[Балтийский государственный технический университет|БГТУ]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDifnYq|archivedate=26 февруари 2012|lang=ru}} * [http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 Томагавк] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090304201120/http://ship.bsu.by/main.asp?id=1000008 |date=2009-03-04 }} Сайт „Энциклопедия кораблей“ {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ Американские ракеты бьют по больному месту России (перевод). Российский стратегический паритет с США] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204502/http://www.zavtra.com.ua/news/mir/46268/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ Возможный исход ядерного столкновения США и РФ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927204513/http://www.zavtra.com.ua/news/guns/49054/ |date=2007-09-27 }} zavtra.com.ua {{икона|ru}} * [http://www.warandpeace.ru/ru/reports/view/14879/ «Крылатые ракеты: можно ли с ними бороться?», Анатолий Соколов, ВОЙНА и МИР] {{икона|ru}} * [http://nvo.ng.ru/armament/2011-04-08/1_topol.html Мобильные „Тополя“ под прицелом „Tomahawk“] {{икона|ru}} === На английски език === * [http://www.navweaps.com/Weapons/WMUS_Tomahawk.php Tomahawk BGM-109] {{икона|en}} * {{cite web|url=http://www.raytheon.com/capabilities/products/tomahawk/|title=Raytheon Missile Systems Tomahawk Cruise Missile|publisher=Оф. сайт компании [[Raytheon]]|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDjUTFN|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|author=Andreas Parsch|date=2004|url=http://www.designation-systems.net/dusrm/m-109.html|title=Raytheon (General Dynamics) AGM/BGM/RGM/UGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт Designation-Systems.net|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDkalvZ|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * {{cite web|date=27 апреля 2005|url=http://www.globalsecurity.org/military/systems/munitions/bgm-109.htm|title=BGM-109 Tomahawk|publisher=Сайт GlobalSecurity.org|accessdate=14 юни 2010|lang=en}} * {{cite web|author=Greg Goebel|date=|url=http://www.vectorsite.net/twcruz_4.html#m5|title=Cruise Missiles. ALCM & SLCM|publisher=Greg Goebel's IN THE PUBLIC DOMAIN|accessdate=14 юни 2010|archiveurl=https://www.webcitation.org/65jDlKJv8|archivedate=26 февруари 2012|lang=en}} * [http://www.navy.mil/navydata/fact_display.asp?cid=2200&tid=1300&ct=2 Fact File] The US Navy {{икона|en}} * [http://missilethreat.csis.org/missile/tomahawk/ CSIS Missile Threat – Tomahawk Cruise Missile] {{икона|en}} {{превод от|ru|Томагавк (ракета)|93219904}} [[Категория:Американски крилати ракети|Т]] [[Категория:Американски ракети|Т]] e9bziylmmcunh0esaugm5d0gx5kes72 0 703347 12415813 12372859 2024-11-18T14:02:55Z Alexander.D.Hristov 169981 12415813 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Тикондерога“ |име-оригинал = [[USS (префикс)|USS]] Ticonderoga ([[номер на борда|CG-47]]) |снимка = USS Ticonderoga (CG-47) underway off Puerto Rico on 9 April 1983 (6379851).jpg |заглавие = Крайцерът „Тикондерога“ при бреговете на [[Пуерто Рико]], [[9 април]] [[1983]] г. |емблема = [[File:USS Ticonderoga CG-47 COA.png|25px]] |флаг = {{Флагификация|САЩ|ВМС}} |тип = [[Ракетен крайцер]] [[еднотипни кораби|от типа]] [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|„Тикондерога“]] |производител = ''Ingalls Shipbuilding'' в [[Паскагула (Мисисипи)]], [[САЩ]] |поръчан = [[22 септември]] [[1978]] г. |започнат = [[21 януари]] [[1980]] г. |завършен = [[25 април]] [[1981]] г. |начало = [[22 януари]] [[1983]] г. |край = [[30 септември]] [[2004]] г. |състояние = извън експлоатация |ИМО = [[Номер на борда]]:<br>DDG-47;<br>CG-47<br>(от [[1 януари]] [[1980]] г.) |позивна = NTIC<br>[[Файл:ICS November.svg|13px]] [[Файл:ICS Tango.svg|13px]] [[Файл:ICS India.svg|13px]] [[Файл:ICS Charlie.svg|13px]] |дължина = 172,5 [[метър|m]] |по водолинията =<br>162,4 m |ширина = 16,7 m |газене = 9,7 m |задвижване = 4 [[газова турбина|газотурбинни двигателя]] ''[[Газотурбинен двигател „General Electric LM2500“|General Electric LM2500]]'' |мощност = 80 000 [[конска сила|к.с.]] (60,0 М[[Ват|Вт]]) |движител = 2 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 32 [[възел (скорост)|възела]]<br />(59,3 [[километър в час|km/h]]) |водоизместимост = 5146 [[тон|t]] (стандартна);<br />9800 t (пълна) |броня = |ХАС = AN/SQQ-89(V)1/3 - A(V)15 Sonar suite:<br>* AN/SQS-53B/C/D;<br>* AN/SQR-19 TACTAS;<br>* AN/SQR-19B ITASS;<br>* MFTA passive sonar<br>* AN/SQQ-28 |радиоелектронно оборудване = AN/SLQ-32;<br>Mark 36 SRBOC;<br>AN/SLQ-25 Nixie |екипаж = 387 души |автономност време = |РЛС = AN/SPY-1A/B;<br>AN/SPS-49;<br>AN/SPG-62;<br>AN/SPS-73;<br>AN/SPQ-9 |автономност дистанция = 6000 [[морска миля|мили]] на 20 възела ход, 3300 мили на 30 възела ход; Запас [[гориво]]: 2000 t |девиз = ''First AEGIS Cruiser'' (Първият „Аеджис“ крайцер) |други име 1 = Кръстен в чест на |други 1 =[[превземане на форт Тикондерога|превземането на форт Тикондерога]] |други име 2 = [[Прякор]]: |други 2 = ''Tico''<ref name=Cushman1987>{{cite news | work = [[New York Times]] | url = https://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9B0DEFDD143EF93AA25751C1A961948260 | access-date = 13 March 2009 | date = 19 December 1987 | title = Navy Puts Its 'Spotter' Near the Gulf | first = John H. | last = Cushman Jr. }}</ref> |оръдия = 2x1 [[5"/54 Mark 45|127 mm]] Mod. 1 |зенитни= 2x6 [[Зенитно-артилерийски комплекс|ЗАК]] [[Mark 15 Phalanx CIWS|„Вулкан-Фанакс“]] |ракети = 2x4 [[ракетна пускова установка|ПУ]] за [[противокорабна ракета|ПРК]] [[Харпун (противокорабна ракета)|Харпун]]<br>ПУ за ракети [[Томахоук (ракета)|Томахоук]], [[SM-2]] (до 88 [[ракета земя-въздух|ЗУР]]) и [[RUR-5 ASROC|ASROC]] |торпеда =<br>2x3 324 mm [[торпеден апарат|ТА]] |други = |хеликоптери = 2 x [[Sikorsky SH-60 Seahawk]] LAMPS Mk III |самолети = |източник = }} '''Тикондерога''' (също и „Тико“ {{lang|en|[[USS (префикс)|USS]] Ticonderoga ([[номер на борда|DDG/CG-47]]<ref group=~>Буквите показват принадлежността към определен [[класификация на корабите на ВМС на САЩ|клас]]­ː ВВ – [[линеен кораб|линкор]], СС, CL, СА – съответно [[линеен крайцер|линеен]], [[лек крайцер|лек]] или [[тежък крайцер]], CV – [[самолетоносач]], DD – [[разрушител]], SS – [[подводница]] и т.н.</ref>)}}) е [[главен кораб]] на [[ракетен крайцер|ракетните крайцери]] на [[военноморски сили на САЩ|ВМС на САЩ]] от [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|едноименният проект]]. Това е първият в света ракетен крайцер с многофункционалната [[БИУС|бойна информационно-управляваща система]] (БИУС) „[[Аеджис (БИУС)|Аеджис]]“ и петият кораб от състава на [[ВМС на САЩ]] с това име. Повечето крайцери от типа „Тикондерога“ са кръстени в чест на значими за историята [[САЩ]] сражения. Крайцерът „Тикондерога“ не става изключение от това правило. Той носи името си в чест на [[превземане на форт Тикондерога|превземането на форта Тикондерога]] през [[1775]] г.<ref>GlobalSecurity.org [http://www.globalsecurity.org/military/agency/navy/cg-47.htm USS Ticonderoga (CG-47)].</ref> [[File:NRCHRISTENSHIP2.jpg|мини|ляво|[[Първа дама на САЩ|Първата дама на САЩ]] [[Нанси Рейгън]], [[спускане на вода (церемония)|кръстница]] на USS ''Ticonderoga'', 16 май 1981 г.]] Названието „Тикондерога“ произхожда от [[Ирокезки езици|ирокезската]] дума tekontaró:ken, означаваща „при събирането на два водни пътя“.<ref>{{cite book |last1= Afable |first1= Patricia O. |first2= Madison S. |last2= Beeler |year= 1996 |section= Place Names |volume= 17 Languages |title= Handbook of North American Indians |editor1-link= William C. Sturtevant |editor1-first= William C. |editor1-last= Sturtevant |editor2-link= Ives Goddard |editor2-first= Ives |editor2-last= Goddard |location= Washington, D.C. |publisher= Smithsonian Institution |page= 193 |isbn= 9780874741971}}</ref> == История на строителството == Поръчката за строителството на крайцера „Тикондерога“ е предоставена на [[корабостроителница]]та [[Ingalls Shipbuilding]] на 22 септември 1978 г. На 1 януари 1980 г. крайцера е [[класификация на корабите|прекласифициран]] в [[ракетен крайцер|крайцер с управляемо ракетно оръжие]]. Залагането на [[кил (корабоплаване)|кила]] на кораба е на 21 януари 1980 г., [[Спускане на вода на плавателен съд|спуска му на вода]] – на 25 април 1981 г. В състава на ВМС на САЩ крайцера влиза на 22 януари 1983 г. В [[Спускане на вода (церемония)|церемонията]] по кръщаване на кораба, на 16 май 1981 г., взема участие [[първа дама|первата дама]] на САЩ [[Нанси Рейгън]]. От състава на флота крайцера е изваден на 30 септември 2004 г. След отписването си крайцера е от[[буксир]]ан във [[Филаделфия]]. Съществуват планове за преоборудването на крайцера в [[кораб музей|музей по историята на кораба]].<ref>{{cite journal |url= http://www.shipsmonthly.com/news/450450/uss-ticonderoga-to-be-the-first-floating-museum |journal= [[Ships Monthly]] |date= April 2010 |title= USS Ticonderoga to be floating museum }} {{dead link|date=June 2014}}</ref> През септември 2020 г., корабът пристига в [[Браунсвил]], [[Тексас]] за утилизиране.<ref name="scrap1">{{cite web|url=https://www.thedrive.com/the-war-zone/36971/the-navys-first-aegis-warship-uss-ticonderoga-is-being-scrapped|title=The Navy's First Aegis Warship USS Ticonderoga Is Being Scrapped|publisher=thedrive.com|date=27 November 2020|access-date=17 October 2022}}</ref> [[File:Ticonderoga CG-47 Phil Navy Yard.JPG|ляво|мини|Бившият USS ''Ticonderoga'' във Филаделфия, януари 2008 г.]] == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == <references /> == Литература == * {{cite |заглавие = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995 |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата= 1996 |isbn = 978-155-75013-25 }} * {{cite |автор = Baker, A. D., Friedman N. |заглавие = U. S. Cruisers: An Illustrated Design History |място = Annapolis, Maryland, U.S.A. |издател = Naval Institute Press |дата = 1984 |isbn = 0-87021-718-6 }} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/usa/us_cr_ticonderoga.htm TICONDEROGA missile cruisers (1983 – 1994)] {{икона|en}} * [http://www.navysite.de/cg/cg47.html USS ''Ticonderoga'' webpage] {{икона|en}} * [https://web.archive.org/web/20080220005451/http://www.news.navy.mil/search/display.asp?story_id=15374 Navy News Story about Decommissioning] {{икона|en}} * [http://www.ussticonderoga.com/index.html USS ''Ticonderoga'' (CG-47) Veterans' Website] {{икона|en}} * [http://www.hullnumber.com/CG-47 CG-47 Personnel Roster at HullNumber.com] {{икона|en}} * {{commonscat-inline|USS Ticonderoga (CG-47)}} {{Крайцери тип „Тикондерога“}} {{Превод от|ru|USS Ticonderoga (CG-47)|92724510}} [[Категория:Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|Т]] baguqv0140og2iyo9wafcay3xatpbzw 0 709250 12415846 10707699 2024-11-18T14:54:22Z Xunonotyk 209517 12415846 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Пещаркови''' (Furnariidae), наричани също '''пещари''', са [[семейство (биология)|семейство]] [[птици]] от разред [[Врабчоподобни]] (Passeriformes).<ref>[http://www.museum.lsu.edu/~Remsen/SACCBaseline06.html= www.museum.lsu.edu]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Включва около 65 рода дребни до средноголеми птици с дължина 9 до 35 сантиметра, разпространени в практически всички хабитати в [[Централна Америка|Централна]] и [[Южна Америка]]. Името си дължат на строените от представителите на номинатния род [[Пещарки]] (''Furnarius'') сложни глинени [[гнездо|гнезда]], наподобяващи зидана фурна. == Родове == ; Семейство Furnariidae – Пещаркови * Подсемейство Sclerurinae ** ''[[Geositta]]'' ** ''[[Sclerurus]]'' * Подсемейство [[Dendrocolaptinae]] – Дърволази ** Триб Sittasomini *** ''[[Dendrocincla]]'' *** ''[[Deconychura]]'' *** ''[[Sittasomus]]'' *** ''[[Certhiasomus]]'' ** Триб Dendrocolaptini *** ''[[Glyphorynchus]]'' *** ''[[Nasica]]'' *** ''[[Dendrexetastes]]'' *** ''[[Dendrocolaptes]]'' *** ''[[Hylexetastes]]'' *** ''[[Xiphocolaptes]]'' *** ''[[Dendroplex]]'' *** ''[[Xiphorhynchus]]'' *** ''[[Lepidocolaptes]]'' *** ''[[Drymornis]]'' *** ''[[Drymotoxeres]]'' *** ''[[Campylorhamphus]]'' * Подсемейство Furnariinae ** ''[[Xenops]]'' ** ''[[Berlepschia]]'' ** Триб Pygarrhichini *** ''[[Pygarrhichas]]'' *** ''[[Microxenops]]'' *** ''[[Ochetorhynchus]]'' ** Триб Furnariini *** ''[[Pseudocolaptes]]'' *** ''[[Premnornis]]'' *** ''[[Tarphonomus]]'' *** ''[[Geocerthia]]'' *** ''[[Upucerthia]]'' *** ''[[Cinclodes]]'' *** ''[[Furnarius]]'' – Пещарки **** ''[[Furnarius cristatus]]'' **** ''[[Furnarius figulus]]'' **** ''[[Furnarius minor]]'' – Малка пещарка **** ''[[Furnarius rufus]]'' – Ръждива пещарка *** ''[[Lochmias]]'' *** ''[[Phleocryptes]]'' *** ''[[Limnornis]]'' ** Триб Philydorini *** ''[[Megaxenops]]'' *** ''[[Anabazenops]]'' *** ''[[Ancistrops]]'' *** ''[[Cichlocolaptes]]'' *** ''[[Heliobletus]]'' *** ''[[Philydor]]'' *** ''[[Anabacerthia]]'' *** ''[[Syndactyla]]'' *** ''[[Clibanornis]]'' *** ''[[Thripadectes]]'' *** ''[[Automolus]]'' ** Триб Synallaxini *** ''[[Margarornis]]'' *** ''[[Premnoplex]]'' *** ''[[Aphrastura]]'' *** ''[[Hellmayrea]]'' *** ''[[Sylviorthorhynchus]]'' *** ''[[Leptasthenura]]'' *** ''[[Phacellodomus]]'' *** ''[[Anumbius]]'' *** ''[[Coryphistera]]'' *** ''[[Pseudoseisura]]'' *** ''[[Pseudasthenes]]'' *** ''[[Spartonoica]]'' *** ''[[Asthenes]]'' *** ''[[Certhiaxis]]'' *** ''[[Schoeniophylax]]'' *** ''[[Synallaxis]]'' *** ''[[Siptornis]]'' *** ''[[Metopothrix]]'' *** ''[[Xenerpestes]]'' *** ''[[Acrobatornis]]'' *** ''[[Limnoctites]]'' *** ''[[Thripophaga]]'' *** ''[[Cranioleuca]]'' == Бележки == <references/> {{мъниче|птици}} [[Категория:Пещаркови| ]] 4g9ghgzd5j4dv7vst4c9guo96en3ih9 0 717638 12416423 12125807 2024-11-19T00:14:27Z Randona.bg 249543 12416423 wikitext text/x-wiki Според стенографските дневници депутатите в [[Четвърто велико народно събрание|Четвъртото велико народно събрание]] са: <ref>Стенографски дневници на IV ВНС. Собствено издание на Народното събрание, 1893, с. 75 – 77.</ref><ref>Алманах на българската конституция. Пловдив, 1911. с. 716-723.</ref> {{колони|4| * Анастас Д. Вангелов * Ат. Д. Самоковлиев * А. Гергинов * А. Златев * А. Крушков * Я. Руселиев * П. Зографски * Ив. Стоянов * Ат. Кръстев * А. Стоилов * А. Гагов * А. Дончов * А. Ангелиев * А. Станчов * Антон Т. Куманов * Ангел Поппов * Хр. Иванов * Андон С. Бояджиев * А. Генчев * А. Попов * А. Насалевски * А. Новков * А. Джагов * А. Петров * Ат. Сербезов * А. Генчев * А. Караманов * А. Бобев * Ант. Попов * Андр. Пеев * Ат. Дончов * А. Х. Есадов * Ф. Щърбанов * Б. Димитров * В. Попов * В. П. Стоянов * В. Атанасов * Вел. Попов * [[Васил Дипчев|В. Дипчов]] * Ат. Г. Каракашев * В. Станчев * В. И. Божинов * В. Цветков * Н. Драгошинов * В. Р. Мазников * Ив. В. Конов * В. Биволаров * В. Стаменов * В. Дудов * [[Велико Христов|В. Христов]] * В. Джонов * Д. Караджов * Ив. Бояджиев * Ив. А. Алексиев * Ибрахим Х. Ахмедов * Халил Котели * И. Попов * Ив. Мандиков * С. Стаменов * Ив. Стойнов * Юсеин Х. Ахмедов * Ил. Стоянов * Ц. Драгунов * Замак Исмаилов * М. Иванов * П. Иванов * К. Евров * А. Димов * Н. К. Думанов * А. Н. Ръждавички * А. Караиванов * А. Х. Ангелов * Алекси Дюлгеров * Ат. Поппов * Ах. Х. Хасанов * А. Попов * Б. Попов * М. Манев * И. Сакаров * Ат. Митев * Б. Тихолов * Б. Пенчев * К. Мирски * Кр. Великов * Т. Х. Стоев * Н. Вълчев * Хр. Христов * Н. Щърбев * Ст. Х. Драгнев * Тане Колев * Л. Христов * К. С. Възвъзов * П. Петрунов * Т. Икономов * Яким Попов<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 5, 28 август 1896 год, стр. 2]</ref> * [[Петър Винаров]] * Тр. Тодоров * Л. Павлов * К. Петров * М. Георгиев * К. Колев * И. Богданов * Н. Господинов * М. Ганчов * С. Драганов * К. Стаменов * Тахсим Бей * К. Стефанов * Иван Маслов * С. Касабов * Ив. Стоянов * Ст. Кожухаров * Ц. Леонкиев * С. Русанов * П. Сребров * Юрдан Пенчов * К. Запрянов * К. Златанов * Мустафа Юсуф * К. Костов * П. Доков * П. Георгов * Симо Гигов * М. Тодоров * П. Калинков * Т. Богданов * П. Попов * Т. Г. Пеев * Стоян Наков * Н. Ю. Бакалов * Сав. Г. Станов * Мехмед Еф. Юмеров * Н. Я. Златев * Мустафа Еф. Ибрямов * Никола Ф. Генов * П. Сирака * К. Станчев * К. Алексиев * Киро П. Иванов * Х. Ив. Палазов * П. Бояджиев * Тодор Киров * К. Колев * М. Иванов * Н. Русев * Осман Х. Асанов * Н. Минков * Пею Мръвков * Скендер Бей * Ст. Тодоров * Ст. Симеонов * Н. Фичев * Нури Хюсеин * Христо Ангелов * П. Христов * Ст. Ценов * Осман Бей Салибегов * Н. Щерев * П. С. Куюмджиев * М. Ангелов * П. Боджаков * Русси Н. Касабов * П. Тодоров * Хаджи Юсуф * Ю. Калчев * Сл. Господинов * П. Банов * Ст. Празов * П. Стойнов * С. Първанов * С. Драганов * Ст. Калчев * Т. Минев * С. Сарийски * Риза Хафус Ибишов * Хаджи Афуз * Ст. Димитров * П. Иванов Черкеза * М. Славов * Ив. Христов * [[Радион Йосифов|Р. Йосифов]] * С. П. Величков * Хаджи Ибр. Сяров * Шербетчи Халил * Т. Паунов * Т. Петров * Т. Попов * Т. Пейчов * Т. Петров * П. Кочанков * Т. Димчев * Юмер Х. Ахмед * Шабан Халилов * Иван Арабаджията * Хатиб Ом. Ходжов * Хаф. А. Ахмедов * Хаджи Д. Карагьозов * Х. Ахм. Х. Мехмедов * Хаджи Яхя Юмеров * Хр. Векилхарчев * Юрд. Д. Парасков * Хр. Ив. Лекарски * Янко Х. К. Сираков * Нечо Стоянов * Юсуф Х. Мустафов * [[Христо Самсаров]] * И. Йонов * Цани Филев * Яни Станчев * Каню Хр. Бояджиев * Ил. П. Маджаров * К. Динов * Хр. Манов * Цв. Игнатов * Р. Попов * Х. Донев * К. Цончев * Г. Николов * Хр. Т. Рибаров * Цеко Попов * Хр. Т. Рибаров * Цеко Попов * [[Христо Иванов (Големия)|Христо Иванов Книговезец]] * Дянко Милков * П. Н. Юруков * Нино Петков * Д. Н. Пъшков * Н. Момчилов * Д-р [[Стоян Чомаков]] * В. Икономов * Цанко Р. Цанков * Христо П. Манафов * [[Васил Карагьозов]] * И. Пецов * В. И. Грудов * Ив. Стойнов * Коста С. Пейков * П. Чаушов * К. Попов * Тодор Х. Тошев * [[Стефан Димитров (политик)|Стефан Димитров]] * Ж. Попов * Д. Десев * [[Стат Паница|С. Паница]] * [[Стефан Явашчиев]]<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=1001&year=1895&month=05&day=17&issue=izv ''Черно море'' - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, извънреден брой от 17 май 1895 год., стр. 1]</ref> * Тони Петров * Р. Енев * Ат. Желев * Моню Абаджиев * М. Иванов * Ив. Матракчийски * Н. Дечев * Д. Тодоров * Ив. Стоянов * С. Богданов * В. А. Дивленски * Г. Тодоров * П. Гогов * Ст. Ю. Попов * Петър Гюзелев * М. П. Пачев * Г. Ковачев * Г. Гьокчеренски * Д. Гогов * Г. Арнаудов * Господин Георгиев * Г. Йовчов * Г. Пенев * [[Георги Ангелиев]] * Г. Петров * Г. С. Дедев * Г. Лютаков * И. Ц. Гугучков * Гену Добрев * Г. Станков * М. К. Аврамов * Георги Дечев * Георги Николов * Г. Стоянов * [[Георги Данчов]] * Георги Попов * Г. П. Рафаилов * Г. Цигов * Господин Попов * Гр. Николов * Г. П. Касабов * Сим. Т. Попов * Георги Илиев * Г. Е. Паница * Г. Панов * Р. Георгиев * Г. Цветков * Г. Стойков * Георги Динов * Георги Иванов * Геню Б. Джамбазов * Герчо Йончов * Дончо Петков * Д. Самочевски * Д. Попов * Г. Данков * Д. Анастасов * Марко Ст. Марков * Д. Сиромашки * Н. Георгов * Г. Куруджиев * Д. Стойков * Д. Стоилков * Г. Кюмюров * С. Х. Хайдудов * Д. Китов * Н. Цолов * Д-р К. Помянов * Д-р [[Сотир Антониади]] * Д. Пашков * Д. Ив. Белопопски * [[Димитър Стоянов (Разград)|Д. Стоянов]] * Димитър А. Гърков * Д. Станев * Д. Нойков * Д. Драгиев * Д. Танчов * Димитър Рачев * Д. Николов * Доси Кърджиев * Д. Юрданов * Д. Топкаров * Данаил Георгиев * Туца Г. Миков * Д. Г. Дойчинов * Д. Добрев * Д. Масларски * Д. Михайлов * М. Гицов * Д. Х. Стефанов * Д. Горов * Д. Ценов * И. Николов * Мехмед А. Исмаилов * Д. Боев * Ив. Арнаудов * [[Недю Петров]] * Давид Бояджиев * Т. Табаков * М. Петров * М. Лазаров * П. Стаменков * Д. А. Ценов * Даскал Ив. Драганов * Е. Друмев * Неджиб Бей Чилингиров * [[Мехмед Кесим Зааде]] * Д. Иванов * Ебулеиз Ефенди * Т. Шипков * Ив. Манчов * Ив. Кидов * Ем. Начев * Онуфрий Седмаков * Ив. Митев * Хр. Ив. Велев * Сава Райнов * Е. Славовски * Д. Чакъров * Д. С. Кукумявков * Д. Йосифов * Ж. Младенов * Иван Н. Боцев * И. Стефанов * М. Х. Юмеров * Начо Георгиев * [[Ив. Белберов]] * Т. Дойчинов * [[Желязко Петков]] * Д. Саллев * Ив. Ибришимов * Ив. Бързаков * Мехмед Али Герей * Колю Попски * Мехмед Х. Абдулов * Ив. Петров * Е. П. Филипов * З. Ласков * Ет. Хасанов * Ив. Янакев * Ив. С. Коларов * [[Иван Чапрашиков|Ив. С. Чапрашъков]] * Ив. Джуранов * И. Ковачев * Кръстю Минев * Ив. Згурев * Ив. Желязков * Ив. Петров * С. Иванов * Ив. П. Коев * Илия Коев * [[Иван Влахов]] * П. Нейков * Илия Джиджишов * Н. П. Корназов * И. Ахмедов * Косю Станчов * П. Тодоров * Ив. К. Гръцки * Руси Малов * К. Ставриди * Т. Кантарджиев * Н. Тошев * Т. Петрев * Д. Гергюв * Ст. Попов * Ив. Янков * К. Ангелов * М. М. Топалов * Юрд. Ганев * Петър Кокошков * Ив. П. Христов * Ив. Хранов * П. Кескинов * Н. Минков * П. Чакмаков * К. Йончев * К. Раковски * Курти Велев * Н. Янев * М. Късоглед * К. Д. Бояджиев * Калчо Д. Попов * Н. Пеков * Л. Петров * Искър Урманов * Коце Георгиев * Р. Попов * П. Юрданов * Н. Диков * К. Имуков * К. Табаков * Т. Стоев * Ц. Иванов * Н. Минков * Р. Крачанов * [[Миле Каралеев|М. Каралеев]] * С. Манчов * П. Данчов * С. Докумов * М. Митров * М. Митев * С. Пуйков * П. Карамаждраков * Михал Рачов * М. Симов * Манол Николов * Цаню П. Ковачев * Стат С. Николов * Н. Козаров * М. Молдовански * Л. Т. Вълков * П. П. Михайлов * Н. Момчов * Т. Д. Попов * Хасан Бей Муста Беев * Т. Д. Кювлиев * Н. Т. Козаров * Стефан Икономов * Ю. Иванов * Ив. Н. Хаджиенов * Никола Пушкаров * Нуман Ефенди * М. Бунджулата * П. Русев * С. Вълков * С. Календеров * Рашко Нешев * Цв. Мечкаров * П. Попов * Н. В. Руменов * П. Шишков * П. Кръстев * Н. Величков * Нако Трифонов * Хаджи Петър Енкин * С. Х. Запрянов * Хр. Сп. Ракилов * Петър Пенчев * Хаджи Неджиб Бей * Кирко Стоянов * С. Икономов * П. Гочев * Ст. Х. Добрев * Осман Кечели * Мишон Коцев * [[Стою Ранделов]] * Ф. Желязков * С. Ив. Жабленски * Н. Цветков * С. Попов * Хаджи Фезула * М. Господинов * Як. Славчов * Х. Петър х. Илиев * Ф. Маринов * Т. Илиев * Т. Василев * Т. Николов * Феим Еф. Алиев * Тодор Курев * Пешо Генчов * Хаджи Д. Стоянов * Т. Паунов * Х. Янев * Хр. Сапунджиев * Р. Симеонов * М. Тихолов * Д. Недялкович * Я. Донков * Ст. И. Цвикю }} == Източници == <references /> [[Категория:Народни представители в IV велико народно събрание| ]] [[Категория:IV велико народно събрание]] ithuvlw9t6ky7nz7bv12w7jy3cjq8k4 0 717806 12416224 12176611 2024-11-18T19:43:47Z BFPublishing 312300 /* Произведения на немски език */ 12416224 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ане Вебер | име-оригинал = Anne Weber | снимка = Anne Weber Leipziger Buchmesse 2017.jpg | описание = Ане Вебер през 2017 г. | размер = 220п | място на раждане = [[Офенбах на Майн]], [[Германия]] | място на смърт = | работил = [[писател]]ка, [[преводач]]ка | националност = {{DEU}} | теми = | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[есе]] | направление = | дебют = | награди = ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004)<br>''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Ане Вебер''' ({{lang|de|Anne Weber}}) е немска [[писател]]ка и [[преводач]]ка, авторка на [[роман]]и, [[разказ]]и и [[есе]]та. == Биография == Ане Вебер е родена през 1964 г. в [[Офенбах на Майн]]. Учи в гимназията на [[Бюдинген]] и през 1983 г. полага матура. След 1983 г. живее в [[Париж]]. Следва [[френски език|френска литература]] и [[Сравнително литературознание|компаративистика]] в [[Сорбона]]та. От 1989 до 1996 г. работи в различни френски издателства. Наред с това превежда текстове от съвременни немски автори на френски. Собствените си творби, публикувани след 1998 г., създава първо на френски и по-късно ги превежда на немски. Междувременно Ане Вебер пише свои произведения най-напред на немски, а след това ги превежда на френски. Получава престижни литературни отличия като ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004) и ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010). == Библиография == === Произведения на немски език === * ''Ida erfindet das Schießpulver'', 1999 * ''Im Anfang war...'', 2000 * ''Erste Person'', 2002 * ''Besuch bei Zerberus'', 2004 * ''Gold im Mund'', 2005 * ''Luft und Liebe'', 2010 * ''August. Ein bürgerliches Puppentrauerspiel'', 2011 * ''Tal der Herrlichkeiten'', 2012 * ''Ahnen. Ein Zeitreisetagebuch'', 2015<ref>''Das Dickicht wird umso dichter, je tiefer sie eindringt'' in FAZ vom 19. Februar 2015, Seite 12</ref> * ''Kirio'', 2017 * ''Wo in weiter Ferne etwas Unergründliches zu sehen ist. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2017'', 2017 * ''Annette, ein Heldinnenepos'', 2020 ::'''''Анет, епос за една героиня''''', изд.: Блек Фламинго Пъблишинг, София (2023), прев. Жанина Драгостинова * ''Bannmeilen. Ein Roman in Streifzügen'', 2024 === Произведения на френски език === * ''Ida invente la poudre'', 1998 * ''Première personne'', 2001 * ''Cerbère''. Le Seuil, 2003 * ''Cendres & métaux'', 2006 * ''Chers oiseaux'', 2006 * ''Tous mes vœux'', 2010 * ''Auguste – tragédie bourgeoise pour marionnettes'', 2010 * ''Vallée des merveilles'', 2012 * ''Vaterland'', 2015 === Други === * ''Das Sexualsubjekt'', in: Susann Rehlein (Hrsg.): ''Bitte streicheln Sie hier'', 2000 * ''Mainzer Poetikvorlesung'', 2003 * ''Unfreiwillige und inkompetente Überlegungen zu Drastik und Avantgarde'', Essay, In: ''BELLA triste'' Nr. 19, 2007 * ''Trouver sa langue, trouver sa place''. Le Monde, 2008. * ''Aber diese Briefmarke'', 2010 * ''Ça marche, les affaires?'', 2011 * ''Gedanken zu Florens Christian Rang'', 2011 * ''Schrankenlos waltende Wortlustfahrt. Zu Jürg Laederachs Episodenbuch Harmfuls Hölle'', In: ''Volltext'', Oktober 2011 * ''Bei Goethe zu lesen und bei Mozart zu hören: Der freie Wille in Liebesdingen'', In: Neue Zürcher Zeitung, 1. März 2015 == Награди и отличия == * 2002: Stipendium des Deutschen Literaturfonds * 2004: ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' * 2005: 3sat-Preis към ''„[[Ингеборг Бахман (награда)|Награда Ингеборг Бахман]]''“ * 2007: Casa-Baldi-Stipendium der Deutschen Akademie Rom * 2008: Europäischer Übersetzerpreis Offenburg * 2010: Nominierung Preis der Leipziger Buchmesse * 2010: ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' * 2016: Johann-Heinrich-Voß-Preis für Übersetzung<ref>[http://www.deutscheakademie.de/de/akademie/presse/2015-12-18/auszeichnungen-fuer-anne-weber-und-hubert-orlowski Pressemitteilung der Deutschen Akademie vom 18. Dezember 2015]</ref> * 2016: Eugen-Helmlé-Übersetzerpreis<ref>''Anne Weber erhält Helmlé-Übersetzerpreis'', In: Saarbrücker Zeitung, 22. Juni 2016, S. B4</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Anne Weber}} * [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=584 Ане Вебер: Из „Въздух и любов“, GrosniPelikani, 8 март 2010 г.] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=idn%3D124021913 Биографични данни за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm;jsessionid=A64F11B2D016F0DBF1702E8779BB2A2A.prod-worker0?query=124021913&method=simpleSearch&cqlMode=true Литература от и за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://www.deutsche-digitale-bibliothek.de/entity/124021913 Литература от и за Ане Вебер в Немската дигитална библиотека]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|de}} [http://www.literaturport.de/Anne.Weber/ Ане Вебер в Literatur Port] * {{икона|de}} [https://www.perlentaucher.de/autor/anne-weber.html Ане Вебер в Perlentaucher] * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/weberanne.htm в Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Anne_Weber_(Autorin) Ане Вебер в Personensuche] * {{икона|en}} {{imdb name|7893068|Ане Вебер}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вебер, Ане}} [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Германски автори на разкази]] [[Категория:Германски романисти]] [[Категория:Германски преводачи]] [[Категория:Германски писателки]] [[Категория:Германски есеисти]] [[Категория:Есеистки]] [[Категория:Родени в Офенбах на Майн]] bssy9v0hwb7thwch1dlm2ybz0xjt42n 12416229 12416224 2024-11-18T19:46:47Z BFPublishing 312300 /* Произведения на френски език */ 12416229 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ане Вебер | име-оригинал = Anne Weber | снимка = Anne Weber Leipziger Buchmesse 2017.jpg | описание = Ане Вебер през 2017 г. | размер = 220п | място на раждане = [[Офенбах на Майн]], [[Германия]] | място на смърт = | работил = [[писател]]ка, [[преводач]]ка | националност = {{DEU}} | теми = | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[есе]] | направление = | дебют = | награди = ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004)<br>''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Ане Вебер''' ({{lang|de|Anne Weber}}) е немска [[писател]]ка и [[преводач]]ка, авторка на [[роман]]и, [[разказ]]и и [[есе]]та. == Биография == Ане Вебер е родена през 1964 г. в [[Офенбах на Майн]]. Учи в гимназията на [[Бюдинген]] и през 1983 г. полага матура. След 1983 г. живее в [[Париж]]. Следва [[френски език|френска литература]] и [[Сравнително литературознание|компаративистика]] в [[Сорбона]]та. От 1989 до 1996 г. работи в различни френски издателства. Наред с това превежда текстове от съвременни немски автори на френски. Собствените си творби, публикувани след 1998 г., създава първо на френски и по-късно ги превежда на немски. Междувременно Ане Вебер пише свои произведения най-напред на немски, а след това ги превежда на френски. Получава престижни литературни отличия като ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004) и ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010). == Библиография == === Произведения на немски език === * ''Ida erfindet das Schießpulver'', 1999 * ''Im Anfang war...'', 2000 * ''Erste Person'', 2002 * ''Besuch bei Zerberus'', 2004 * ''Gold im Mund'', 2005 * ''Luft und Liebe'', 2010 * ''August. Ein bürgerliches Puppentrauerspiel'', 2011 * ''Tal der Herrlichkeiten'', 2012 * ''Ahnen. Ein Zeitreisetagebuch'', 2015<ref>''Das Dickicht wird umso dichter, je tiefer sie eindringt'' in FAZ vom 19. Februar 2015, Seite 12</ref> * ''Kirio'', 2017 * ''Wo in weiter Ferne etwas Unergründliches zu sehen ist. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2017'', 2017 * ''Annette, ein Heldinnenepos'', 2020 ::'''''Анет, епос за една героиня''''', изд.: Блек Фламинго Пъблишинг, София (2023), прев. Жанина Драгостинова * ''Bannmeilen. Ein Roman in Streifzügen'', 2024 === Произведения на френски език === * ''Ida invente la poudre'', 1998 * ''Première personne'', 2001 * ''Cerbère''. Le Seuil, 2003 * ''Cendres & métaux'', 2006 * ''Chers oiseaux'', 2006 * ''Tous mes vœux'', 2010 * ''Auguste – tragédie bourgeoise pour marionnettes'', 2010 * ''Vallée des merveilles'', 2012 * ''Vaterland'', 2015 * ''Kirio'', 2017 * ''Annette, une épopée'', 2020 === Други === * ''Das Sexualsubjekt'', in: Susann Rehlein (Hrsg.): ''Bitte streicheln Sie hier'', 2000 * ''Mainzer Poetikvorlesung'', 2003 * ''Unfreiwillige und inkompetente Überlegungen zu Drastik und Avantgarde'', Essay, In: ''BELLA triste'' Nr. 19, 2007 * ''Trouver sa langue, trouver sa place''. Le Monde, 2008. * ''Aber diese Briefmarke'', 2010 * ''Ça marche, les affaires?'', 2011 * ''Gedanken zu Florens Christian Rang'', 2011 * ''Schrankenlos waltende Wortlustfahrt. Zu Jürg Laederachs Episodenbuch Harmfuls Hölle'', In: ''Volltext'', Oktober 2011 * ''Bei Goethe zu lesen und bei Mozart zu hören: Der freie Wille in Liebesdingen'', In: Neue Zürcher Zeitung, 1. März 2015 == Награди и отличия == * 2002: Stipendium des Deutschen Literaturfonds * 2004: ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' * 2005: 3sat-Preis към ''„[[Ингеборг Бахман (награда)|Награда Ингеборг Бахман]]''“ * 2007: Casa-Baldi-Stipendium der Deutschen Akademie Rom * 2008: Europäischer Übersetzerpreis Offenburg * 2010: Nominierung Preis der Leipziger Buchmesse * 2010: ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' * 2016: Johann-Heinrich-Voß-Preis für Übersetzung<ref>[http://www.deutscheakademie.de/de/akademie/presse/2015-12-18/auszeichnungen-fuer-anne-weber-und-hubert-orlowski Pressemitteilung der Deutschen Akademie vom 18. Dezember 2015]</ref> * 2016: Eugen-Helmlé-Übersetzerpreis<ref>''Anne Weber erhält Helmlé-Übersetzerpreis'', In: Saarbrücker Zeitung, 22. Juni 2016, S. B4</ref> == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Anne Weber}} * [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=584 Ане Вебер: Из „Въздух и любов“, GrosniPelikani, 8 март 2010 г.] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=idn%3D124021913 Биографични данни за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm;jsessionid=A64F11B2D016F0DBF1702E8779BB2A2A.prod-worker0?query=124021913&method=simpleSearch&cqlMode=true Литература от и за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://www.deutsche-digitale-bibliothek.de/entity/124021913 Литература от и за Ане Вебер в Немската дигитална библиотека]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|de}} [http://www.literaturport.de/Anne.Weber/ Ане Вебер в Literatur Port] * {{икона|de}} [https://www.perlentaucher.de/autor/anne-weber.html Ане Вебер в Perlentaucher] * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/weberanne.htm в Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Anne_Weber_(Autorin) Ане Вебер в Personensuche] * {{икона|en}} {{imdb name|7893068|Ане Вебер}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вебер, Ане}} [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Германски автори на разкази]] [[Категория:Германски романисти]] [[Категория:Германски преводачи]] [[Категория:Германски писателки]] [[Категория:Германски есеисти]] [[Категория:Есеистки]] [[Категория:Родени в Офенбах на Майн]] qkcgfcaf0q79497vsz1rvmz2yv9gg97 12416246 12416229 2024-11-18T20:11:02Z BFPublishing 312300 /* Награди и отличия */ 12416246 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ане Вебер | име-оригинал = Anne Weber | снимка = Anne Weber Leipziger Buchmesse 2017.jpg | описание = Ане Вебер през 2017 г. | размер = 220п | място на раждане = [[Офенбах на Майн]], [[Германия]] | място на смърт = | работил = [[писател]]ка, [[преводач]]ка | националност = {{DEU}} | теми = | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[есе]] | направление = | дебют = | награди = ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004)<br>''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Ане Вебер''' ({{lang|de|Anne Weber}}) е немска [[писател]]ка и [[преводач]]ка, авторка на [[роман]]и, [[разказ]]и и [[есе]]та. == Биография == Ане Вебер е родена през 1964 г. в [[Офенбах на Майн]]. Учи в гимназията на [[Бюдинген]] и през 1983 г. полага матура. След 1983 г. живее в [[Париж]]. Следва [[френски език|френска литература]] и [[Сравнително литературознание|компаративистика]] в [[Сорбона]]та. От 1989 до 1996 г. работи в различни френски издателства. Наред с това превежда текстове от съвременни немски автори на френски. Собствените си творби, публикувани след 1998 г., създава първо на френски и по-късно ги превежда на немски. Междувременно Ане Вебер пише свои произведения най-напред на немски, а след това ги превежда на френски. Получава престижни литературни отличия като ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004) и ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010). == Библиография == === Произведения на немски език === * ''Ida erfindet das Schießpulver'', 1999 * ''Im Anfang war...'', 2000 * ''Erste Person'', 2002 * ''Besuch bei Zerberus'', 2004 * ''Gold im Mund'', 2005 * ''Luft und Liebe'', 2010 * ''August. Ein bürgerliches Puppentrauerspiel'', 2011 * ''Tal der Herrlichkeiten'', 2012 * ''Ahnen. Ein Zeitreisetagebuch'', 2015<ref>''Das Dickicht wird umso dichter, je tiefer sie eindringt'' in FAZ vom 19. Februar 2015, Seite 12</ref> * ''Kirio'', 2017 * ''Wo in weiter Ferne etwas Unergründliches zu sehen ist. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2017'', 2017 * ''Annette, ein Heldinnenepos'', 2020 ::'''''Анет, епос за една героиня''''', изд.: Блек Фламинго Пъблишинг, София (2023), прев. Жанина Драгостинова * ''Bannmeilen. Ein Roman in Streifzügen'', 2024 === Произведения на френски език === * ''Ida invente la poudre'', 1998 * ''Première personne'', 2001 * ''Cerbère''. Le Seuil, 2003 * ''Cendres & métaux'', 2006 * ''Chers oiseaux'', 2006 * ''Tous mes vœux'', 2010 * ''Auguste – tragédie bourgeoise pour marionnettes'', 2010 * ''Vallée des merveilles'', 2012 * ''Vaterland'', 2015 * ''Kirio'', 2017 * ''Annette, une épopée'', 2020 === Други === * ''Das Sexualsubjekt'', in: Susann Rehlein (Hrsg.): ''Bitte streicheln Sie hier'', 2000 * ''Mainzer Poetikvorlesung'', 2003 * ''Unfreiwillige und inkompetente Überlegungen zu Drastik und Avantgarde'', Essay, In: ''BELLA triste'' Nr. 19, 2007 * ''Trouver sa langue, trouver sa place''. Le Monde, 2008. * ''Aber diese Briefmarke'', 2010 * ''Ça marche, les affaires?'', 2011 * ''Gedanken zu Florens Christian Rang'', 2011 * ''Schrankenlos waltende Wortlustfahrt. Zu Jürg Laederachs Episodenbuch Harmfuls Hölle'', In: ''Volltext'', Oktober 2011 * ''Bei Goethe zu lesen und bei Mozart zu hören: Der freie Wille in Liebesdingen'', In: Neue Zürcher Zeitung, 1. März 2015 == Награди и отличия == * 2002: Stipendium des Deutschen Literaturfonds * 2004: ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' * 2005: 3sat-Preis към ''„[[Ингеборг Бахман (награда)|Награда Ингеборг Бахман]]''“ * 2007: Casa-Baldi-Stipendium der Deutschen Akademie Rom * 2008: Europäischer Übersetzerpreis Offenburg * 2010: Nominierung Preis der Leipziger Buchmesse * 2010: ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' * 2016: Johann-Heinrich-Voß-Preis für Übersetzung<ref>[http://www.deutscheakademie.de/de/akademie/presse/2015-12-18/auszeichnungen-fuer-anne-weber-und-hubert-orlowski Pressemitteilung der Deutschen Akademie vom 18. Dezember 2015]</ref> * 2016: Eugen-Helmlé-Übersetzerpreis<ref>''Anne Weber erhält Helmlé-Übersetzerpreis'', In: Saarbrücker Zeitung, 22. Juni 2016, S. B4</ref> * 2020/2021: Stadtschreiberin von Bergen * 2020: ''„[[Немска награда за книга]]“'' за Анет, епос за една героиня<ref>[https://special.bg/vanete-edin-geroitchen-eposv-v-s-nemskata-nagrada-za-literatura/ „Анете, един героичен епос” – с немската награда за литература декември, 2020]</ref> * 2021: Marbacher Schillerrede 2021 * 2022: ''„[[Награда на Лайпцигския панаир на книгата]]“'' * 2022: Heidelberger Poetikdozentur * 2024: ''„[[Анете фон Дросте-Хюлзхоф (награда)]]“'' * 2024: ''„[[Литературна награда на Золотурн]]“'' * 2024: ''„[[Йозеф Брайтбах (награда)]]“'' * 2024: Samuel-Bogumil-Linde-Preis == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Anne Weber}} * [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=584 Ане Вебер: Из „Въздух и любов“, GrosniPelikani, 8 март 2010 г.] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=idn%3D124021913 Биографични данни за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm;jsessionid=A64F11B2D016F0DBF1702E8779BB2A2A.prod-worker0?query=124021913&method=simpleSearch&cqlMode=true Литература от и за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://www.deutsche-digitale-bibliothek.de/entity/124021913 Литература от и за Ане Вебер в Немската дигитална библиотека]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|de}} [http://www.literaturport.de/Anne.Weber/ Ане Вебер в Literatur Port] * {{икона|de}} [https://www.perlentaucher.de/autor/anne-weber.html Ане Вебер в Perlentaucher] * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/weberanne.htm в Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Anne_Weber_(Autorin) Ане Вебер в Personensuche] * {{икона|en}} {{imdb name|7893068|Ане Вебер}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вебер, Ане}} [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Германски автори на разкази]] [[Категория:Германски романисти]] [[Категория:Германски преводачи]] [[Категория:Германски писателки]] [[Категория:Германски есеисти]] [[Категория:Есеистки]] [[Категория:Родени в Офенбах на Майн]] m45tl5276n3ryv98zy3af2km6wxxvze 12416250 12416246 2024-11-18T20:12:32Z BFPublishing 312300 /* Награди и отличия */ 12416250 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ане Вебер | име-оригинал = Anne Weber | снимка = Anne Weber Leipziger Buchmesse 2017.jpg | описание = Ане Вебер през 2017 г. | размер = 220п | място на раждане = [[Офенбах на Майн]], [[Германия]] | място на смърт = | работил = [[писател]]ка, [[преводач]]ка | националност = {{DEU}} | теми = | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[есе]] | направление = | дебют = | награди = ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004)<br>''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Ане Вебер''' ({{lang|de|Anne Weber}}) е немска [[писател]]ка и [[преводач]]ка, авторка на [[роман]]и, [[разказ]]и и [[есе]]та. == Биография == Ане Вебер е родена през 1964 г. в [[Офенбах на Майн]]. Учи в гимназията на [[Бюдинген]] и през 1983 г. полага матура. След 1983 г. живее в [[Париж]]. Следва [[френски език|френска литература]] и [[Сравнително литературознание|компаративистика]] в [[Сорбона]]та. От 1989 до 1996 г. работи в различни френски издателства. Наред с това превежда текстове от съвременни немски автори на френски. Собствените си творби, публикувани след 1998 г., създава първо на френски и по-късно ги превежда на немски. Междувременно Ане Вебер пише свои произведения най-напред на немски, а след това ги превежда на френски. Получава престижни литературни отличия като ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004) и ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010). == Библиография == === Произведения на немски език === * ''Ida erfindet das Schießpulver'', 1999 * ''Im Anfang war...'', 2000 * ''Erste Person'', 2002 * ''Besuch bei Zerberus'', 2004 * ''Gold im Mund'', 2005 * ''Luft und Liebe'', 2010 * ''August. Ein bürgerliches Puppentrauerspiel'', 2011 * ''Tal der Herrlichkeiten'', 2012 * ''Ahnen. Ein Zeitreisetagebuch'', 2015<ref>''Das Dickicht wird umso dichter, je tiefer sie eindringt'' in FAZ vom 19. Februar 2015, Seite 12</ref> * ''Kirio'', 2017 * ''Wo in weiter Ferne etwas Unergründliches zu sehen ist. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2017'', 2017 * ''Annette, ein Heldinnenepos'', 2020 ::'''''Анет, епос за една героиня''''', изд.: Блек Фламинго Пъблишинг, София (2023), прев. Жанина Драгостинова * ''Bannmeilen. Ein Roman in Streifzügen'', 2024 === Произведения на френски език === * ''Ida invente la poudre'', 1998 * ''Première personne'', 2001 * ''Cerbère''. Le Seuil, 2003 * ''Cendres & métaux'', 2006 * ''Chers oiseaux'', 2006 * ''Tous mes vœux'', 2010 * ''Auguste – tragédie bourgeoise pour marionnettes'', 2010 * ''Vallée des merveilles'', 2012 * ''Vaterland'', 2015 * ''Kirio'', 2017 * ''Annette, une épopée'', 2020 === Други === * ''Das Sexualsubjekt'', in: Susann Rehlein (Hrsg.): ''Bitte streicheln Sie hier'', 2000 * ''Mainzer Poetikvorlesung'', 2003 * ''Unfreiwillige und inkompetente Überlegungen zu Drastik und Avantgarde'', Essay, In: ''BELLA triste'' Nr. 19, 2007 * ''Trouver sa langue, trouver sa place''. Le Monde, 2008. * ''Aber diese Briefmarke'', 2010 * ''Ça marche, les affaires?'', 2011 * ''Gedanken zu Florens Christian Rang'', 2011 * ''Schrankenlos waltende Wortlustfahrt. Zu Jürg Laederachs Episodenbuch Harmfuls Hölle'', In: ''Volltext'', Oktober 2011 * ''Bei Goethe zu lesen und bei Mozart zu hören: Der freie Wille in Liebesdingen'', In: Neue Zürcher Zeitung, 1. März 2015 == Награди и отличия == * 2002: Stipendium des Deutschen Literaturfonds * 2004: ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' * 2005: 3sat-Preis към ''„[[Ингеборг Бахман (награда)|Награда Ингеборг Бахман]]''“ * 2007: Casa-Baldi-Stipendium der Deutschen Akademie Rom * 2008: Europäischer Übersetzerpreis Offenburg * 2010: Nominierung Preis der Leipziger Buchmesse * 2010: ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' * 2016: Johann-Heinrich-Voß-Preis für Übersetzung<ref>[http://www.deutscheakademie.de/de/akademie/presse/2015-12-18/auszeichnungen-fuer-anne-weber-und-hubert-orlowski Pressemitteilung der Deutschen Akademie vom 18. Dezember 2015]</ref> * 2016: Eugen-Helmlé-Übersetzerpreis<ref>''Anne Weber erhält Helmlé-Übersetzerpreis'', In: Saarbrücker Zeitung, 22. Juni 2016, S. B4</ref> * 2020/2021: Stadtschreiberin von Bergen * 2020: ''„[[Немска награда за книга]]“'' за Анет, епос за една героиня<ref>[https://special.bg/vanete-edin-geroitchen-eposv-v-s-nemskata-nagrada-za-literatura/ „Анете, един героичен епос” – с немската награда за литература, декември, 2020]</ref> * 2021: Marbacher Schillerrede 2021 * 2022: ''„[[Награда на Лайпцигския панаир на книгата]]“'' * 2022: Heidelberger Poetikdozentur * 2024: ''„[[Анете фон Дросте-Хюлзхоф (награда)]]“'' * 2024: ''„[[Литературна награда на Золотурн]]“'' * 2024: ''„[[Йозеф Брайтбах (награда)]]“'' * 2024: Samuel-Bogumil-Linde-Preis == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Anne Weber}} * [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=584 Ане Вебер: Из „Въздух и любов“, GrosniPelikani, 8 март 2010 г.] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=idn%3D124021913 Биографични данни за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm;jsessionid=A64F11B2D016F0DBF1702E8779BB2A2A.prod-worker0?query=124021913&method=simpleSearch&cqlMode=true Литература от и за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://www.deutsche-digitale-bibliothek.de/entity/124021913 Литература от и за Ане Вебер в Немската дигитална библиотека]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|de}} [http://www.literaturport.de/Anne.Weber/ Ане Вебер в Literatur Port] * {{икона|de}} [https://www.perlentaucher.de/autor/anne-weber.html Ане Вебер в Perlentaucher] * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/weberanne.htm в Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Anne_Weber_(Autorin) Ане Вебер в Personensuche] * {{икона|en}} {{imdb name|7893068|Ане Вебер}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вебер, Ане}} [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Германски автори на разкази]] [[Категория:Германски романисти]] [[Категория:Германски преводачи]] [[Категория:Германски писателки]] [[Категория:Германски есеисти]] [[Категория:Есеистки]] [[Категория:Родени в Офенбах на Майн]] hzf7z3i7qwcq6so50eciyfi3kukbmrn 12416255 12416250 2024-11-18T20:17:22Z BFPublishing 312300 /* Други */ 12416255 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Ане Вебер | име-оригинал = Anne Weber | снимка = Anne Weber Leipziger Buchmesse 2017.jpg | описание = Ане Вебер през 2017 г. | размер = 220п | място на раждане = [[Офенбах на Майн]], [[Германия]] | място на смърт = | работил = [[писател]]ка, [[преводач]]ка | националност = {{DEU}} | теми = | жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[есе]] | направление = | дебют = | награди = ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004)<br>''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010) | повлиян = | повлиял = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | бележки = }} '''Ане Вебер''' ({{lang|de|Anne Weber}}) е немска [[писател]]ка и [[преводач]]ка, авторка на [[роман]]и, [[разказ]]и и [[есе]]та. == Биография == Ане Вебер е родена през 1964 г. в [[Офенбах на Майн]]. Учи в гимназията на [[Бюдинген]] и през 1983 г. полага матура. След 1983 г. живее в [[Париж]]. Следва [[френски език|френска литература]] и [[Сравнително литературознание|компаративистика]] в [[Сорбона]]та. От 1989 до 1996 г. работи в различни френски издателства. Наред с това превежда текстове от съвременни немски автори на френски. Собствените си творби, публикувани след 1998 г., създава първо на френски и по-късно ги превежда на немски. Междувременно Ане Вебер пише свои произведения най-напред на немски, а след това ги превежда на френски. Получава престижни литературни отличия като ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' (2004) и ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' (2010). == Библиография == === Произведения на немски език === * ''Ida erfindet das Schießpulver'', 1999 * ''Im Anfang war...'', 2000 * ''Erste Person'', 2002 * ''Besuch bei Zerberus'', 2004 * ''Gold im Mund'', 2005 * ''Luft und Liebe'', 2010 * ''August. Ein bürgerliches Puppentrauerspiel'', 2011 * ''Tal der Herrlichkeiten'', 2012 * ''Ahnen. Ein Zeitreisetagebuch'', 2015<ref>''Das Dickicht wird umso dichter, je tiefer sie eindringt'' in FAZ vom 19. Februar 2015, Seite 12</ref> * ''Kirio'', 2017 * ''Wo in weiter Ferne etwas Unergründliches zu sehen ist. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2017'', 2017 * ''Annette, ein Heldinnenepos'', 2020 ::'''''Анет, епос за една героиня''''', изд.: Блек Фламинго Пъблишинг, София (2023), прев. Жанина Драгостинова * ''Bannmeilen. Ein Roman in Streifzügen'', 2024 === Произведения на френски език === * ''Ida invente la poudre'', 1998 * ''Première personne'', 2001 * ''Cerbère''. Le Seuil, 2003 * ''Cendres & métaux'', 2006 * ''Chers oiseaux'', 2006 * ''Tous mes vœux'', 2010 * ''Auguste – tragédie bourgeoise pour marionnettes'', 2010 * ''Vallée des merveilles'', 2012 * ''Vaterland'', 2015 * ''Kirio'', 2017 * ''Annette, une épopée'', 2020 === Други === * ''Das Sexualsubjekt'', in: Susann Rehlein (Hrsg.): ''Bitte streicheln Sie hier'', 2000 * ''Mainzer Poetikvorlesung'', 2003 * ''Unfreiwillige und inkompetente Überlegungen zu Drastik und Avantgarde'', Essay, In: ''BELLA triste'' Nr. 19, 2007 * ''Trouver sa langue, trouver sa place''. Le Monde, 2008. * ''Aber diese Briefmarke'', 2010 * ''Ça marche, les affaires?'', 2011 * ''Gedanken zu Florens Christian Rang'', 2011 * ''Schrankenlos waltende Wortlustfahrt. Zu Jürg Laederachs Episodenbuch Harmfuls Hölle'', In: ''Volltext'', Oktober 2011 * ''Bei Goethe zu lesen und bei Mozart zu hören: Der freie Wille in Liebesdingen'', In: Neue Zürcher Zeitung, 1. März 2015 * с [[Томас Щангъл|Томас Щангъл]]: ''Über gute und böse Literatur. Korrespondenz über das Schreiben'', Berlin 2022 == Награди и отличия == * 2002: Stipendium des Deutschen Literaturfonds * 2004: ''„[[Хаймито фон Додерер (награда)|Награда Хаймито фон Додерер]]“'' * 2005: 3sat-Preis към ''„[[Ингеборг Бахман (награда)|Награда Ингеборг Бахман]]''“ * 2007: Casa-Baldi-Stipendium der Deutschen Akademie Rom * 2008: Europäischer Übersetzerpreis Offenburg * 2010: Nominierung Preis der Leipziger Buchmesse * 2010: ''„[[Кранихщайнска литературна награда]]“'' * 2016: Johann-Heinrich-Voß-Preis für Übersetzung<ref>[http://www.deutscheakademie.de/de/akademie/presse/2015-12-18/auszeichnungen-fuer-anne-weber-und-hubert-orlowski Pressemitteilung der Deutschen Akademie vom 18. Dezember 2015]</ref> * 2016: Eugen-Helmlé-Übersetzerpreis<ref>''Anne Weber erhält Helmlé-Übersetzerpreis'', In: Saarbrücker Zeitung, 22. Juni 2016, S. B4</ref> * 2020/2021: Stadtschreiberin von Bergen * 2020: ''„[[Немска награда за книга]]“'' за Анет, епос за една героиня<ref>[https://special.bg/vanete-edin-geroitchen-eposv-v-s-nemskata-nagrada-za-literatura/ „Анете, един героичен епос” – с немската награда за литература, декември, 2020]</ref> * 2021: Marbacher Schillerrede 2021 * 2022: ''„[[Награда на Лайпцигския панаир на книгата]]“'' * 2022: Heidelberger Poetikdozentur * 2024: ''„[[Анете фон Дросте-Хюлзхоф (награда)]]“'' * 2024: ''„[[Литературна награда на Золотурн]]“'' * 2024: ''„[[Йозеф Брайтбах (награда)]]“'' * 2024: Samuel-Bogumil-Linde-Preis == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Anne Weber}} * [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=584 Ане Вебер: Из „Въздух и любов“, GrosniPelikani, 8 март 2010 г.] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=idn%3D124021913 Биографични данни за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://portal.dnb.de/opac.htm;jsessionid=A64F11B2D016F0DBF1702E8779BB2A2A.prod-worker0?query=124021913&method=simpleSearch&cqlMode=true Литература от и за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека] * {{икона|de}} [https://www.deutsche-digitale-bibliothek.de/entity/124021913 Литература от и за Ане Вебер в Немската дигитална библиотека]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{икона|de}} [http://www.literaturport.de/Anne.Weber/ Ане Вебер в Literatur Port] * {{икона|de}} [https://www.perlentaucher.de/autor/anne-weber.html Ане Вебер в Perlentaucher] * {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/weberanne.htm в Die LYRIKwelt] * {{икона|de}} [http://tools.wmflabs.org/persondata/p/Anne_Weber_(Autorin) Ане Вебер в Personensuche] * {{икона|en}} {{imdb name|7893068|Ане Вебер}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вебер, Ане}} [[Категория:Носители на литературни награди на Германия]] [[Категория:Носители на литературни награди на Австрия]] [[Категория:Германски автори на разкази]] [[Категория:Германски романисти]] [[Категория:Германски преводачи]] [[Категория:Германски писателки]] [[Категория:Германски есеисти]] [[Категория:Есеистки]] [[Категория:Родени в Офенбах на Майн]] o02cp7dxdf2780geoogn0qhztzpbpap 14 723944 12416230 11124566 2024-11-18T19:53:42Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Пловдив]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416230 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Основни училища в България|Пловдив]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Пловдив]] [[Категория:Образование в област Пловдив|*]] nhbiabtbh0ovi3crubm1ighll1k3yx2 1 725219 12416151 12406388 2024-11-18T18:21:27Z Протогер 252193 12416151 wikitext text/x-wiki Има един Тома Андреев Левов, участник в Първата световна война. Редник в 11 дивизионен лазарет, загинал на 30 юли 1918 година в 3/5-а полска болница. Дали не е същия?[[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] ([[Потребител беседа:Tonimicho|беседа]]) 11:05, 19 юни 2019 (UTC) :{{ping|Tonimicho}} - стопроцентово е той, цитирай, моля те, източника си, че стана постна малце. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:07, 19 юни 2019 (UTC) ::{{ping|Tonimicho}}, {{ping|Алиса Селезньова}}, на второ четене мисля, че „Изпратен от екзарх Йосиф I Български, учи в Робърт колеж от 1879/1880 до 1882/1883 година,[1] но не завършва.[2] Става учител в българското училище в Сяр.[3]“ се отнася към [[Тольо Левов]], който „Завършва Робърт колеж в 1883 година, след което започва да преподава.“. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 18:21, 18 ноември 2024 (UTC) == Тома, Тодор и Тольо Левов == Тук - Тома Левов от Айватово, друг Тодор Левов също от Айватово (изт. Юра Константинова), трети Тольо Левов според документ от Гевгелийската община. Всички – учители. Чак пък трима... почвам да се замислям да не са един и същ или двама. Тольо на кои викат, срещали ли сте друг път? [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 20:21, 7 ноември 2024 (UTC) :Толе е от Стоян мисля, вероятно вариации и импровизации на съкратеното Т. Пак според мен - един и същи са. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:28, 7 ноември 2024 (UTC) ::Тольо в случая е Христодул Левов. :) --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 20:57, 7 ноември 2024 (UTC) Тоест Т. Левов във Воденската община засега би могло да е и Христодул и Тома... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:10, 8 ноември 2024 (UTC) ro6gi5n8wkgx4mbd5xcykosl7gbmh2x 0 726575 12416288 12296051 2024-11-18T20:51:32Z PowerBUL 202075 12416288 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Анди Руис | име-оригинал = Andy Ruiz Jr. | картинка = | прякор = '''''Разрушителя<br>(Destroyer)''''' | височина = 1,83 m | категория = тежка | световен шампион = | националност = {{флагче|САЩ}} американец<br>{{флагче|Мексико}} мексиканец | наставка = | роден-място = [[Импириъл (град, Калифорния)|Импириъл]]</br>{{Флагче|Калифорния}} [[Калифорния]]</br>{{Флагче|САЩ}} [[Съединени американски щати|САЩ]] | починал-място = | гард = класически | мачове = 35 | победи = 33 | нокаути = 22 | загуби = 2 | равенства = 0 }} '''Андрес Понсе Руис-младши''' ({{lang|en|Andy Ruiz Jr.}}) (известен като '''Анди Руис-младши''') роден на 11 септември 1989 г. в [[Калифорния]] е американски професионален боксьор от мексикански произход, бивш световен шампион в тежка категория на 4 организации. Също така световен шампион по дебелина, а след това влиза в затвора за разпространение на наркотици. На 1 юни 2019 г. нанася първа загуба на световния шампион [[Антъни Джошуа]] и така става първият световен шампион в тежка категория от мексикански произход, като завоюва титлите на [[WBA|WBA (Super)]], IBF, [[WBO]] и IBO. Намира се на 4-та позиция в ранглистата на BoxRec и 6-а на списание The Ring, а Transnational Boxing Rankings го класира на 11-о място. == Ранен живот == Роден е и израснал в Импириъл, Калифорния. Родителите му имигрират в [[САЩ]] от [[Мексико]]. Анди се увлича по [[бейзбол]]а преди баща му да го заведе в боксовата зала. Провежда първия си боксов мач в [[Сан Диего]], когато е едва на седем години. Започва аматьорската си кариера в Мексико. == Аматьорски години == Руис има аматьорски рекорд 105 – 5 (победи-загуби). Печели две отличия на национално републиканско състезание за юноши в Мексико. Представя страната от Северна Америка на два квалификационни турнира за Олимпийските игри в [[Пекин]] през 2008 г. Губи в първия и втория кръг от Робърт Алфонсо и Оскар Ривас. Фактът, че родителите му са родени в Мексико, кара Руис да се бие именно за тази страна. == Професионална кариера == 19-годишен той прави своя дебют при професионалистите в [[Тихуана]], Мексико. В 4-рундов мач срещу Михел Рамирез печели с нокаут в първия рунд. След три месеца на същото място Анди поваля три пъти Рос Брантли, като печели с нокаут. След осем месеца през февруари 2010 побеждава с единодушно съдийско решение Луиз Лопез Алкараз. Месец по-късно дебютира в [[САЩ]], като нокаутира Люк Ваун в първия рунд. На 23 март 2012 г. с рекорд 13 – 0 (победи-загуби), Руис участва в първия за него 8-рундов мач срещу Хомеро Фонсека и излиза краен победител след като са изиграни всички рундове. === Изкачване в ранглистите === Руис пътува до [[Макао]] за да се бие с непобедения Джо Ханкс, представляван от мениджмънта на Top Rank. Битката е в 10 рунда и е заложена междуконтиненталната титла на [[WBO]]. Ханкс е отказан в четвъртия рунд. На 24 ноември на същото място побеждава Тор Хамър на престижна галавечер за мача Пакиао-Риос. Руис защитава междуконтиненталния пояс на WBO и печели колана на Северноамериканската боксова федерация. Анди защитава титлите срещу бившия световен шампион Сергей Ляхович след победа с единодушно съдийско решение. Четвъртата защита на пояса на NABF идва след победа срещу бившия претендент за световната титла Рей Остин, като от щаба на Остин прекратяват битката след четвъртия рунд. Последната победа на Руис му спечели елиминационен двубой с [[Хю Фюри]] на галавечерта на 29 октомври в [[Манчестър]] (отмененият реванш [[Тайсън Фюри]]-[[Владимир Кличко]]). По-късно битката се отменя поради нежеланието на мексиканеца. === Руис срещу Паркър === На 10 декември 2016 година Световната боксова организация насрочва мач между [[Джоузеф Паркър]] и Анди Руис-младши, след като [[Тайсън Фюри]] е принуден да оваканти поясите си заради положителна проба на кокаин, включително и този на WBO. Паркър печели с единодушно съдийско решение и така завоюва първата си титла със световен статут. След спорната загуба Руис заявява: „Мисля, че аз победих или най-малко мачът завърши наравно. Използвах джеба си и свърших добра работа“ ==== Завръщане ==== След близо повече от година пауза Руис се завръща с победа в [[Калифорния]] срещу Девин Варгас. „Разрушителят“ надиграва претенденти като Кевин Джонсън и Александър Димитренко. === Руис срещу Джошуа === На 1 юни е насрочен мач между [[Антъни Джошуа]] и [[Джарел Милър]]. Битката се отменя заради три положителни проби на Милър в рамките на една седмица. След победата си над Димитренко, Руис заявява, че е готов да се срещне със световния шампион въпреки малкото време за подготовка. Руис шокира света с победата си над Джошуа в седмия рунд. Той е първият световен шампион в тежка категория от мексикански произход. В третия рунд Джошуа сваля съперника си в нокдаун. След размяна на удари британецът е на земята. В края на рунда Руис успява да прати на пода още веднъж опонента си. В седмия рунд Джошуа е пратен в нокдаун още два пъти, като след втория не намира сили да продължи и респективно съдията прекратява мача. Това е сред най-големите изненади в бокса. === Руис срещу Джошуа 2 === В началото на август Еди Хърн, който е директор на Matchroom Boxing, обяви реванша между бившия световен шампион в тежка категория Антъни Джошуа и настоящия такъв Анди Руис. Новопостроената Дирия Арена, намираща се в покрайнините на [[Рияд]], [[Саудитска Арабия]], е домакин на събитието. Американецът от мексикански произход загуби статута си на обединен шампион, като е доминиран в продължение на 12 рунда и успя да вземе само два – 4-тия и 8-ия. Джошуа написа история като вече двукратен световен шампион в тежка категория. Победата го нареди до имена като Флойд Патерсън, Мохамед Али и Ленъкс Люис, които са си връщали световната титла в кралската дивизия след директен реванш. == Професионални срещи == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" | colspan="8" style="text-align:center;" |<big>'''35 мача, 33 Победи''' (22 нокаута), '''2 Загуби'''</big><ref>[http://boxrec.com/en/boxer/489762 BoxRec: Andy Ruiz Jr.]</ref> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3" |'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3" |'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3" |'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3" |'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3" |'''Рунд''', '''време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3" |'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3" |'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3" |'''Бележка''' |- align="center" | style="background: #FF6A6A" |Губи | 33 – 2 | align="left" |{{флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] | UD | 12 |2019-12-07 | align="left" | {{флагче|Саудитска Арабия}} [[Дирия]], [[Саудитска Арабия]] | align="left" | {{small|Губи [[IBF|'''IBF''']], '''[[WBA]]''', [[IBO|'''IBO''']] и [[WBO|'''WBO''']] титла в тежка}} |- align="center" | {{yes|Печели}} | 33 – 1 | align="left" |{{флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] | TKO | 7 (12), <small>1:33</small> | 2019-06-01 | align="left" | {{флагче|САЩ}} [[Ню Йорк]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] | align="left" | {{small|Печели [[IBF|'''IBF''']], '''[[WBA]]''', [[IBO|'''IBO''']] и [[WBO|'''WBO''']] титла в тежка}} |- align="center" | {{yes|Печели}} | 32 – 1 | align="left" |{{флагче|Германия}} [[Александър Димитренко]] | RTD | 5 (10), <small>3:00</small> | 2019-04-20 | align="left" | {{флагче|САЩ}} [[Карсън (Калифорния)|Карсън]], [[Калифорния]] | |- align="center" | {{yes|Печели}} | 31 – 1 | align="left" |{{флагче|САЩ}} [[Кевин Джонсън]] | UD | 10 | 2018-07-07 | align="left" | {{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | |- align="center" | {{yes|Печели}} | 30 – 1 | align="left" |{{флагче|САЩ}} [[Девин Варгас]] | KO | 1 (8), <small>1:38</small> | 2018-03-10 | align="left" | {{флагче|САЩ}} [[Карсън (Калифорния)|Карсън]], [[Калифорния]] | |- align="center" | style="background: #FF6A6A" |Губи | 29 – 1 | align="left" |{{флагче|Нова Зеландия}} [[Джоузеф Паркър]] | MD | 12 |2016-12-10 | align="left" | {{флагче|Нова Зеландия}} [[Окланд]], [[Нова Зеландия]] | align="left" | {{small|За вакантната [[WBO|'''WBO''']] титла в тежка}} |- align="center" | {{yes|Печели}} | 29 – 0 | align="left" |{{флагче|САЩ}} Франклин Лорънс | UD | 10 | 2016-09-10 | align="left" | {{флагче|САЩ}} [[Лимор]], [[Калифорния]] | |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://boxrec.com/en/boxer/489762 Анди Руис в BoxRec] {{СОРТКАТ:Руис, Анди}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Световни шампиони в тежка категория]] [[Категория:Американски професионални боксьори]] [[Категория:Мексикански професионални боксьори]] [[Категория:Родени в Калифорния]] if3m7q7k1myk03ihy1kfso9vw6lxv0i 0 726908 12415829 12215236 2024-11-18T14:35:02Z Givern 4124 12415829 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Имало едно време в Холивуд | име_оригинал = Once Upon a Time in Hollywood | картинка = Once Upon A Time in Hollywood Logo.png | описание = | режисьори = [[Куентин Тарантино]] | продуценти = [[Дейвид Хейман]]<br>Шанън Макинтош<br>Куентин Тарантино | сценаристи = Куентин Тарантино | актьори = [[Леонардо ди Каприо]]<br>[[Брад Пит]]<br>[[Марго Роби]]<br>[[Емил Хърш]]<br>[[Маргарет Куоли]]<br>[[Тимъти Олифант]]<br>Остин Бътлър<br>[[Дакота Фанинг]]<br>[[Брус Дърн]]<br>[[Ал Пачино]] | музика = | оператор = Робърт Ричардсън | монтаж = Фред Раскин | филмово_студио = [[Columbia Pictures]]<br>Bona Film Group<br>[[Хейдей Филмс]]<br>Visiona Romantica | разпространител = Sony Pictures Releasing | премиера-дата = 26 юли 2019 г. (САЩ)<br>16 август 2019 г. (България) | премиера-място = | времетраене = 161 минути<ref>{{cite web |url=https://bbfc.co.uk/releases/once-upon-time-hollywood-2019 |title=ONCE UPON A TIME IN HOLLYWOOD (18) |website=[[British Board of Film Classification]] |date=July 11, 2019 |accessdate=July 15, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190711130452/https://bbfc.co.uk/releases/once-upon-time-hollywood-2019 |archivedate=July 11, 2019 |url-status=live}}</ref> | страна = {{USA}}<br>{{UK}} | език = [[Английски език|Английски]] | бюджет = $90 – 96 милиона<ref name=opening>{{Cite web |url=https://deadline.com/2019/07/once-upon-a-time-in-hollywood-quentin-tarantino-box-office-lion-king-weekend-1202654606/ |title=Hooray For 'Hollywood': Quentin Tarantino Sees His Biggest B.O. Opening Of All-Time With $40M+ As 'Lion King' Still Lords With $76M+ – Sunday Update |last=D'Alessandro |first=Anthony |website=[[Deadline Hollywood]] |date=July 27, 2019 |accessdate=July 27, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190726232213/https://deadline.com/2019/07/once-upon-a-time-in-hollywood-quentin-tarantino-box-office-lion-king-weekend-1202654606/ |archivedate=July 26, 2019 |url-status=live}}</ref> | приходи = $377,6 милиона<ref name="BOM">{{Cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=untitledtarantino.htm |title=Once Upon a Time in Hollywood (2019) |website=[[Box Office Mojo]] |publisher=[[IMDb]] |accessdate=December 1, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190830125636/https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=untitledtarantino.htm |archivedate=August 30, 2019 |url-status=live}}</ref> | следваща_част = | свързани_продукции = | уебсайт = | код-IMDB = 7131622 | код-Allmovie = }} '''„Имало едно време в Холивуд“''' ({{lang|en|Once Upon a Time in Hollywood}}) е [[САЩ|американско]]-[[Великобритания|британски]] филм, [[комедия (филм)|комедия]]/[[драма (филм)|драма]] от 2019 г. със сценарист и режисьор [[Куентин Тарантино]]. Действието се развива през 60-те години на 20 век в [[Лос Анджелис]] и разказва за филмовата и телевизионна звезда Рик Долтън и неговия дубльор Клиф Буут. Главните роли се изпълняват от [[Леонардо ди Каприо]], [[Брад Пит]] и [[Марго Роби]].<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Once Upon a Time ... in Hollywood | труд = [[IMDb]] | уеб_адрес = https://www.imdb.com/title/tt7131622 | език = en }}</ref> == Актьорски състав == * [[Леонардо ди Каприо]] – Рик Долтън * [[Брад Пит]] – Клиф Бут * [[Марго Роби]] – [[Шарън Тейт]] * [[Емил Хърш]] – Джей Сийбринг * [[Маргарет Куоли]] – Котенцето * [[Тимъти Олифант]] – Джеймс Стейси * Остин Бътлър – Чарлс „Текс“ Уотсън * [[Дакота Фанинг]] – Линет „Пискливка“ Фром * [[Брус Дърн]] – Джордж Спан * [[Ал Пачино]] – Марвин Шуорц * [[Кърт Ръсел]] – Ранди * [[Бренда Вакаро]] – Г-жа Шуорц * Майк Мо – [[Брус Лий]] * [[Деймън Хериман]] – [[Чарлс Менсън]] * [[Сидни Суини]] – „Снейк“ == Сюжет == {{Сюжет}} Рик Долтън ([[Леонардо Ди Каприо]]) е застаряващ актьор от Холивуд, участващ в [[уестърн]]и и екшън филми предимно в ролята на лошия герой. Клиф Буут ([[Брад Пит]]) е неговият личен дубльор, каскадьор и приятел, с който работят от дълго време заедно. Първата част на филма представя част от живота на двамата в [[Холивуд]], както и филмите, в които Рик участва. Близо до имението на Рик се нанасят да живеят [[Роман Полански]] и неговата жена [[Шарън Тейт]] ([[Марго Роби]]). При едно от работните пътувания на Клиф той качва на стоп млада хипарка, която му казва, че живее в старо ранчо, което е познато на Клиф от предишни филмови площадки. Той решава да отиде с нея до ранчото където се натъква на хипарския култ воден от Чарлс Менсън. За кратко в историята се появява и самия [[Чарлс Менсън]] ([[Деймън Хериман]]), който се представя като объркан шофьор, случайно попаднал близо до имението на Шарън Тейт. След като Рик осъзнава, че кариерата му буксува и самия той застарява, се решава да замине в [[Италия]] и да участва с [[спагети уестърн]]и, като Клиф също заминава с него. След шест месеца двамата се завръщат в [[Холивуд]], заедно с новата жена на Рик - италианка. При завръщането си бъдещето на Рик не е ясно и той решава да се раздели с каскадьора си Клиф, защото не може да му осигури сигурно заплащане. Двамата решават да си направят прощална вечер, при която двамата се напиват сериозно. След като се прибират вкъщи двамата се разделят, като Клиф запалва дълго пазената си цигара потопена в [[ЛСД]], а Рик продължава с пиенето. В този момент три хипита от култа на Чарлс Менсън нападат имението на Рик с цел да убият всички вътре. Сред зрелищна бойна сцена обаче и тримата биват ликвидирани от Клиф, неговото куче и Рик Долтън {{Сюжет-край}} == Заснемане == Снимките започват на 18 юни 2018 г. в Лос Анджелис и приключват на 1 ноември 2018 г.<ref>{{cite web |url=https://omegaunderground.com/2018/05/24/tarantinos-once-upon-a-time-in-hollywood-begins-filming-on-june-18th-in-la/ |title=Tarantino's 'Once Upon A Time in Hollywood' Begins Filming on June 18th in LA |last=Marc |first=Christopher |date=May 24, 2018 |website=Omega Underground |accessdate=June 18, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20180618125719/https://omegaunderground.com/2018/05/24/tarantinos-once-upon-a-time-in-hollywood-begins-filming-on-june-18th-in-la/ |archivedate=June 18, 2018 |архив_дата=2018-06-18 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180618125719/https://omegaunderground.com/2018/05/24/tarantinos-once-upon-a-time-in-hollywood-begins-filming-on-june-18th-in-la/ }}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.backstage.com/resources/detail/productionlisting/once-upon-a-time-in-hollywood-86666/ |title=Once Upon a Time in Hollywood |website=Backstage |accessdate=November 1, 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20190322012929/https://www.backstage.com/resources/detail/productionlisting/once-upon-a-time-in-hollywood-86666/|archivedate=March 22, 2019}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|7131622}} {{Златен глобус за най-добър филм - мюзикъл или комедия}} [[Категория:Американски трагикомични филми]] [[Категория:Британски трагикомични филми]] [[Категория:Филми от 2019 година]] [[Категория:Филми на Куентин Тарантино]] 13rfbnd575jieyu1yvzifij46iixhsq 0 727536 12415759 12307916 2024-11-18T12:59:16Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415759 wikitext text/x-wiki [[Файл:Roy E. Disney Animation Building.jpg|мини|дясно|Сградата „Рой Е. Дисни Анимейшън Билдинг“, открита през 1995 г. в Бърбанк, Калифорния, е седалище на „[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]“.]] '''„Ренесанс на „Дисни“''' ({{Lang|en|Disney Renaissance}}) е название, отнасящо се за десетилетието от 1989 до 1999 г., през което „[[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]]“ се завръща към създаването на критични и успешни анимационни филми, които се базират на едни от най-популярните истории, подобно на тези, които студиото е създало през 30-те, 40-те и 50-те години на XX век. Филмите от този период се превръщат в едни от най-успешните, надминавайки предшествениците си от другите периоди на студиото.<ref>[http://www.decentfilms.com/articles/quovadisdisney Quo Vadis Disney? Notes on the End of the Disney Renaissance, circa 2001]</ref><ref>[https://usatoday30.usatoday.com/life/movies/reviews/2010-03-26-beauty26_ST_N.htm Waking Sleeping Beauty' documentary takes animated look at Disney renaissance]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=zOCoAwAAQBAJ&pg=PA89&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Demystifying Disney: A History of Disney Feature Animation]</ref> Анимационните филми, създадени от Дисни през този период, са ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989), ''[[Спасителите в Австралия]]'' (1990), ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]'' (1991), ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992), ''[[Цар лъв]]'' (1994), ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995), ''[[Гърбушкото от Нотр Дам]]'' (1996), ''[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]'' (1997), ''[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]'' (1998) и ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]'' (1999)<ref>[https://books.google.bg/books?id=zOCoAwAAQBAJ&pg=PA89&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Demystifying Disney: A History of Disney Feature Animation]</ref>. == История == === Контекст === [[Файл:Oldanimationbuilding.JPG|мини|ляво|Сградата на отдела за анимация на „Уолт Дисни Студио“, която напускат през 1985 г.]] След смъртта на [[Уолт Дисни|Уолт]] и Рой О. Дисни (съответно през 1966 и 1971 г.) студиата на Дисни са оставени в ръцете на Дон Тейтум, Кард Уолкър и Рон Милър. Филмите, реализирани през този осемнайсетгодишен период след смяната на ръководството, не се представят толкова успешно, колкото тези, които са реализирани под управлението на братята Дисни. Особено тежък удар е нанесен по време на продукцията на ''[[Лисицата и хрътката]]'', когато дългогодишният аниматор Дон Блат напуска компанията, за да създаде собственото конкурентно студио ''Don Bluth Productions'', като с него си тръгват единадесет аниматори на Дисни.<ref>[http://www.cataroo.com/DBireland.html Don Bluth Ireland]</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20090303085821/http://donbluth.com/hstry/dnsbio.html Don’s History]</ref> Тъй като 17% от аниматорите са напуснали, производството на ''Лисицата и хрътката'' се забавя. ''Don Bluth Productions'' продуцира филма ''[[Тайната на умните мишоци]]'' през 1982 г. (чиято сюжетна идея Дисни първоначално отхвърля, защото е твърде мрачна), в крайна сметка компанията се превръща в основния конкурент на компания „Дисни“ в анимационната индустрия през 80-те и началото на 90-те години. През 80-те години „Дисни“ прави големи организационни промени, след като тя рязко избягва от враждебен опит за поглъщане от Саул Щайнберг. През 1984 г. [[Майкъл Айснер]], бивш изпълнителен директор на „[[Парамаунт Пикчърс]]“, заема длъжността главен изпълнителен директор и към него се присъединява неговият сътрудник от „Пармаунт“ Джефри Каценберг, докато Франк Уелс, по-рано част от „[[Уорнър Брос]]“, става президент. През 1985 г. отделът за анимация е преместен в Бърбанк на „временно“ място в различни хангари и складове, където остава за следващите десет години. По този начин по-голямата част от ''Ренесанса на „Дисни“'' (по отношение на това къде са направени филмите) всъщност се е състоял в доста обикновен индустриален парк в [[Глендейл (Калифорния)|Глендейл]]. След провала на филма ''Черният котел'' от 1985 г. бъдещето на отдела за анимация е изложено на опасност. В противоречие с тридесетгодишната студийна политика компанията основава отдел за телевизионна анимация (сега Disney Television Animation), който произвежда предавания като ''[[Патешки истории]]''. В интерес на спасяването на това, което смята за основен бизнес на студиото, Рой Е. Дисни убеждава Айснер да му позволи да ръководи анимационния отдел с надеждата да спаси компанията. През 1986 г. „Дисни“ реализира филма ''[[Базил, великият мишок детектив]]'', докато Дон Блат пуска ''An American Tail''. Вторият превъзхожда първия и се превръща във филм с по-голяма печалба.<ref>[http://www.cataroo.com/DBbio.html Don Bluth Biography]</ref> Въпреки по-големия успех на ''An American Tail'', ''Базил, великият мишок детектив'' е достатъчно успешен (както критично, така и в търговски план), за да внуши увереност на изпълнителите в отдела за анимация на „Дисни“. Две години по-късно ''[[Оливър и приятели]]'' има по-голям успех от ''[[Земята преди време]]'', като започва възход на компания „Дисни“. През 1988 г. „Дисни“ си сътрудничи със [[Стивън Спилбърг]], дългогодишен фен на анимацията и продуцент на ''An American Tail'' и ''Земята преди време'', за да създаде ''[[Кой натопи Заека Роджър]]'', хибрид между анимационен и игрален филм, който включва анимационни герои от 30-те и 40-те години на XX век от много различни студиа. Филмът има огромен успех и печели три награди „Оскар“.<ref>{{cite book|first=James|last=Stewart|title=DisneyWar|url=https://archive.org/details/disneywar00jame_0|year=2005|pp=[https://archive.org/details/disneywar00jame_0/page/94 94]|publisher=Simon & Schuster|location=New York|isbn=0-684-80993-1|authorlink=James B. Stewart}}</ref> === 1989 – 1999: Ерата на Ренесанса на „Дисни“ === [[Файл:1400flowerstreet.jpg|мини|Сградата, в която са частично произведени някои от филмите, предхождащи Ренесанса на „Дисни“.]] „Дисни“ разработва ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' от 30-те години на XX век, а след успеха на ''Заека Роджър'' студиото решава да го превърне в анимационен мюзикъл. Текстописецът Хауърд Ешмен и композиторът Алън Менкен се включват в продукцията с писането и композирането на песните и партитурата за филма.<ref>(2006) ''Treasures Untold: The Making of Disney's 'The Little Mermaid'' [Documentary featurette]. Bonus material from ''The Little Mermaid: Platinum Edition'' DVD. Walt Disney Home Entertainment.</ref> Премиерата на ''Малката русалка'' има по-голям успех от филма на Блат ''[[Всички кучета отиват в Рая]]'', чиято премиера е през същия уикенд.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/yearly/chart/mpaarating.htm?rating=G&yr=1989&p=.htm 1989 YEARLY BOX OFFICE]</ref> [[Файл:1400airway.JPG|мини|ляво|Сградата, в която са частично произведени някои от филмите от Ренесанса на „Дисни“.]] ''[[Спасителите в Австралия]]'' е реализиран една година по-късно и е първото продължение, продуцирано от „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“. Филмът е положително приет от публиката, но не е толкова финансово успешен като ''Малката русалка''.<ref> Hahn, Don (2009). ''Waking Sleeping Beauty'' (Documentary film). Burbank, California: Stone Circle Pictures/Walt Disney Studios Motion Pictures.</ref> ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]'' от 1991 г. първият анимационен филм, номиниран за [[„Оскар“ за най-добър филм]], но загубил от ''[[Мълчанието на агнетата (филм)|Мълчанието на агнетата]]''. ''Красавицата и звярът'' печели наградата [[Златен глобус за най-добър филм – мюзикъл или комедия]] и две награди „Оскар“, включително най-добра оригинална песен.<ref>[https://www.oscars.org/oscars/ceremonies/1993 THE 65TH ACADEMY AWARDS | 1993]</ref> ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' и ''[[Цар лъв]]'' са съответно от 1992 и 1994 г., като и двата филма имат най-голям успех в световен мащаб за съответната година.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/yearly/chart/?yr=1992&p=.htm 1992 Yearly Box Office Results]</ref><ref>[https://www.boxofficemojo.com/yearly/chart/?view2=worldwide&yr=1994&p=.htm 1994 Yearly Box Office Results]</ref> Към момента на излизането си ''Аладин'' е най-касовият анимационен филм, но по-късно заема второто място, след излизането на ''Цар лъв'', който се превръща в анимационния филм с най-голям ръст по онова време и остава най-касовият традиционен анимационен филм в историята.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/genres/chart/?id=animation.htm Highest-grossing animated films]</ref> И двата филма печелят „Оскар“ за най-добър резултат и за най-добра песен.<ref>[https://www.oscars.org/oscars/ceremonies/1993 The 65th Academy Awards (1993) Nominees and Winners]</ref> През 1995 г. „Дисни“ си партнира с „[[Пиксар]]“, за да създаде филма ''[[Играта на играчките]]'', който е първият компютърно анимационен филм на компанията. Следващият анимационен филм на „Дисни“ е ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' от 1995 г. Въпреки че печели приходи от 345 млн. щ.д. и две награди „Оскар“, филмът е приет със смесени чувства от публиката.<ref>[https://www.oscars.org/oscars/ceremonies/1996 The 68th Academy Awards (1995) Nominees and Winners]</ref> През 1996 г. е премиерата на ''[[Гърбушкото от Нотр Дам]]'', първият филм на „Дисни“, продуциран с бюджет над 100 млн. щ.д., който печели по-добри отзиви от ''Покахонтас'', но реализира по-ниски приходи, печелейки 325 млн щ.д. През 1997 г. е издаден филмът ''[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]'', който печели 252 млн. щ.д., или със 73 млн. по-малко от ''Гърбушкото от Нотр Дам''. Макар и с по-ниски приходи от предшествениците си,, ''Херкулес'' получава по-положителна критика в сравнение с тях.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.deseretnews.com/article/604591/Is-Hercules-a-weakling-Not-by-a-long-shot.html |заглавие=Is `Hercules' a weakling? Not by a long shot |достъп_дата=2019-07-30 |архив_дата=2018-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181006213306/https://www.deseretnews.com/article/604591/Is-Hercules-a-weakling-Not-by-a-long-shot.html }}</ref><ref>[https://www.nytimes.com/1997/07/10/business/hercules-is-too-weak-to-lift-disney-stock.html Hercules Is Too Weak to Lift Disney Stock]</ref> Следващият филм на „Дисни“, ''[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]'' от 1998 г., с музика от [[Джери Голдсмит]], печели 304 млн. щ.д. в световен мащаб. ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]'' е последният филм, произведен през Ренесанса на „Дисни“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=zOCoAwAAQBAJ&pg=PA95&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Pallant, Chris (2011). Demystifying Disney: A History of Disney Feature Animation. New York: Continuum Publishing. стр. 95. ISBN 978-1-4411-5046-2.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA65&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. Santa Barbara: ABC-CLIO. стр. 65. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> === 1985 – 1998: Успех в телевизионната анимация === Докато постига успех в анимационните филми, „Дисни“ прави огромни крачки и в телевизията през този период. След 30-годишна съпротива срещу предложения за продуциране на телевизионна анимация „Дисни“ най-накрая отстъпва, след като Майкъл Айснер, който има опит в телевизията, поема управлението. Първите телевизионни анимации, носещи логото на „Дисни“, са ''The Wuzzles'', излъчен по [[Си Би Ес]], и ''[[Приключенията на Гумените мечета]]'', излъчен по [[Ен Би Си]], чиито премиери са през есента на 1985 г. Докато ''The Wuzzles'' е съставен от един сезон, ''Приключенията на Гумените мечета'' съдържа шест успешни сезона. През 1987 г. отделът за телевизионна анимация адаптира комиксите на [[Карл Баркс]] за Скрудж Макдък за малкия екран в телевизионния хит ''[[Патешки истории]]''. Успехът поражда пълнометражния филм от 1990 г. ''DuckTales the Movie: Treasure of the Lost Lamp'' и увеличение на инвестициите в телевизионните анимации. Резултатите от инвестирането са ''The Disney Afternoon'' от 1990 г., следобеден двучасов анимационен блок, в който се излъчват поредици като ''[[Чип и Дейл: Спасителен отряд]]'' (1989 – 1991), ''[[Капитан Балу]]'' (1990 – 1991), ''[[Чернокрилия паток]]'' (1991 – 1993, също излъчен по Ей Би Си), ''Goof Troop'' (1992 – 1994, също излъчен по Ей Би Си), ''Bonkers'' (1993 – 1994) и ''[[Горгони (сериал)|Горгони]]'' (1994 – 1997). По пълнометражните филми ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' и ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' са създадени телевизионните сериали, превърнали се в знакови за съботните сутрини, ''[[Малката русалка (сериал)|Малката русалка]]'' и ''[[Аладин (сериал)|Аладин]]'', излъчени по Си Би Ес. == Отзиви == === Критичен и обществен отзвук === Повечето от филмите, които „Дисни“ произвежда през тази епоха, са добре приети, както в сайта на филмовия критик Rotten Tomatoes четири от първите пет – ''Малката русалка'', ''Красавицата и звярът'', ''Аладин'' и ''Цар лъв'' – имат най-добър критичен отзвук (с над 90% положителни отзиви) и са посочени сред критиците като „голямата четворка“.<ref>Ebert, Roger (1997). Roger Ebert's Video Companion. Andrews McMeel Publishing. стр. 786.</ref> {| class="wikitable sortable" style="width:99%; text-align:center;" |- ! Филм ! Премиера (САЩ) ! Режисьори ! [[Rotten Tomatoes]] ! Metacritic ! CinemaScore |- | ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' | 17 ноември 1989 | [[Рон Клемънтс]], Джон Мъскър | 92% (8,1/10 среден рейтинг) (65 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/the_little_mermaid_1989/|title=The Little Mermaid|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=November 20, 2014}}</ref> | 88 (24 отзива)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/the-little-mermaid|title=The Little Mermaid|website=[[Metacritic]]|accessdate=June 11, 2019}}</ref> | {{n/a}} |- | ''[[Спасителите в Австралия]]'' | 16 ноември 1990 | Хендел Бътой, Майк Гейбриъл | 68% (6,2/10 среден рейтинг) (25 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/rescuers_down_under/|title=The Rescuers Down Under|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=March 23, 2009}}</ref> | 70 (19 отзива)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/the-rescuers-down-under|title=The Rescuers Down Under|website=[[Metacritic]]|accessdate=June 11, 2019}}</ref> | {{n/a}} |- | ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]'' | 22 ноември 1991 | Гари Трусдейл, Кърк Уайз | 94% (8,5/10 среден рейтинг) (103 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/beauty_and_the_beast_1991/|title=Beauty and the Beast|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=February 6, 2015}}</ref> | 95 (22 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.metacritic.com/movie/beauty-and-the-beast-1991|title=Beauty and the Beast|website=[[Metacritic]]|accessdate=February 24, 2017}}</ref> | A+<ref name="CinemaScore">{{cite web|url=https://www.cinemascore.com/|title=Cinemascore|publisher=CinemaScore|accessdate=May 25, 2016}}</ref> |- | ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' | 25 ноември 1992 | Рон Клемънтс, Рон Клемънтс | 94% (8,1/10 среден рейтинг) (68 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/1042582-aladdin/|title=Aladdin|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=February 6, 2015}}</ref> | 86 (25 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.metacritic.com/movie/aladdin|title=Aladdin|website=[[Metacritic]]|accessdate=February 24, 2017}}</ref> | A+<ref name="CinemaScore"/> |- | ''[[Цар лъв]]'' | 15 юни 1994 | Роджър Алърс, Роб Минкоф | 93% (8,4/10 среден рейтинг) (122 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/the_lion_king/|title=The Lion King|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=October 11, 2008}}</ref> | 83 (14 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.metacritic.com/movie/the-lion-king|title=The Lion King|website=[[Metacritic]]|accessdate=July 19, 2008}}</ref> | A+<ref name="CinemaScore"/> |- | ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' | 23 юни 1995 | Майк Гейбриъл, Ерик Голдбърг | 57% (6/10 среден рейтинг) (53 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/1063452-pocahontas/|title=Pocahontas|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=October 11, 2008}}</ref> | 58 (23 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.metacritic.com/movie/pocahontas|title=Pocahontas|website=[[Metacritic]]|accessdate=July 19, 2008}}</ref> | A−<ref name="CinemaScore"/> |- | ''[[Гърбушкото от Нотр Дам]]'' | 21 юни 1996 | Гари Трусдейл, Кърк Уайз | 74% (7,1/10 среден рейтинг) (53 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/1073037-hunchback_of_notre_dame/|title=The Hunchback of Notre Dame|accessdate=October 11, 2008}}</ref> | 74 (28 отзива)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/the-hunchback-of-notre-dame|title=The Hunchback of Notre Dame|website=[[Metacritic]]|accessdate=June 11, 2019}}</ref> | A<ref name="CinemaScore"/> |- | ''[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]'' | 27 юни 1997 | Рон Клемънтс, Джон Мъскър | 84% (7/10 среден рейтинг) (55 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/1078028-hercules/|title=Hercules|accessdate=June 11, 2019}}</ref> | 74 (22 отзива)<ref>{{cite web|url=https://www.metacritic.com/movie/hercules-1997|title=Hercules|website=[[Metacritic]]|accessdate=June 11, 2019}}</ref> | A<ref name="CinemaScore"/> |- | ''[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]'' | 19 юни 1998 | Бари Кук, Тони Банкрофт | 86% (7,5/10 среден рейтинг) (73 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/mulan/|title=Mulan|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=July 19, 2008}}</ref> | 71 (24 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.metacritic.com/movie/mulan|title=Mulan|website=[[Metacritic]]|accessdate=September 12, 2008}}</ref> | A+<ref name="CinemaScore"/> |- | ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]'' | 16 юни 1999 | Кевин Лима, Крис Бък | 88% (7,6/10 среден рейтинг) (104 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.rottentomatoes.com/m/tarzan/|title=Tarzan|website=[[Rotten Tomatoes]]|accessdate=November 20, 2014}}</ref> | 79 (27 отзива)<ref>{{cite web|url=http://www.metacritic.com/movie/tarzan|title=Tarzan|website=[[Metacritic]]|accessdate=July 19, 2008}}</ref> | A<ref name="CinemaScore"/> |} === Бокс офис === {| class="wikitable sortable" style="width:99%; text-align:center;" |- ! rowspan="2" | Филм ! rowspan="2" | Премиера ! colspan="3" | Приход ! colspan="3" | Ранг # ! rowspan="2" | Бюджет |- ! САЩ ! Чуждестранен ! В световен мащаб ! Позиция в САЩ за всички времена ! ^'''(A)''' ! Позиция в световен мащаб за всички времена |- | ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]''<ref>{{cite web|url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=littlemermaid.htm | title=The Little Mermaid (1989) | website=Box Office Mojo | accessdate=December 10, 2009}}</ref> | 17 ноември 1989 | 111 543,479 щ.д. | 99 800 000 щ.д. | 211 343,479 щ.д. | 585 | <span style="display:none">585</span> | 705 | 40 000 000 щ.д. |- | ''[[Спасителите в Австралия]]''<ref>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=rescuersdownunder.htm | title=The Rescuers Down Under (1990) | website=Box Office Mojo | accessdate=December 10, 2009}}</ref> | 16 ноември 1990 | 27 931 461 щ.д. | 19 468 539 щ.д. | 47 400 000 щ.д. | 2,757 | <span style="display:none">2757</span> | <span style="display:none">2757</span> | 27 000 000 щ.д. |- | ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]''<ref>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=beautyandthebeast.htm | title=Beauty and the Beast (1991) | website=Box Office Mojo | accessdate=May 4, 2012}}</ref> | 22 ноември 1991 | 218 967,620 щ.д. | 224 033,956 щ.д. | 443 001,576 щ.д. | 158 | 134 | 251 | 25 000 000 щ.д. |- | ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]''<ref>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=aladdin.htm | title=Aladdin (1992) | website=Box Office Mojo | accessdate=December 10, 2009}}</ref> | 25 ноември 1992 | 217 350,219 щ.д. | 286 700,000 щ.д. | 504 050,219 щ.д. | 164 | 101 | 139 | 28 000 000 щ.д. |- | ''[[Цар лъв]]''<ref>{{cite web|url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=lionking.htm | title=The Lion King (1994) | website=Box Office Mojo | accessdate=January 24, 2012}}</ref> | 24 юни 1994 | 422 783,777 щ.д. | $545 700,000 | $968 483,777 | 22 | 19 | 39 | 45 000 000 щ.д. |- | ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]''<ref>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=pocahontas.htm | title=Pocahontas (1995) | website=Box Office Mojo | accessdate=December 10, 2009}}</ref> | 23 юни 1995 | 141 579,773 щ.д. | 204 500,000 щ.д. | 346 079,773 щ.д. | 381 | <span style="display:none">381</span> | 363 | 55 000 000 щ.д. |- | ''[[Гърбушкото от Нотр Дам]]''<ref>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=hunchbackofnotredame.htm | title=The Hunchback of Notre Dame (1996) | website=Box Office Mojo | accessdate=December 10, 2009}}</ref> | 21 юни 1996 | 100 138,851 щ.д. | 225 200,000 щ.д. | 325 338,851 щ.д. | 623 | <span style="display:none">623</span> | 314 | 100 000,000 щ.д. |- | ''[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]''<ref>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=hercules.htm | title=Hercules (1997) | website=Box Office Mojo | accessdate=December 10, 2009}}</ref> | 27 юни 1997 | 100 112,101 щ.д. | 153 600,000 щ.д. | 253 712,101 щ.д. | 629 | <span style="display:none">629</span> | 450 | 80 000 000 щ.д. |- | ''[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]''<ref>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=mulan.htm | title=Mulan (1998) | website=Box Office Mojo | accessdate=December 10, 2009}}</ref> | 19 юни 1998 | 120 620,254 щ.д. | 183 700,000 щ.д. | 304 320,254 щ.д. | 444 | <span style="display:none">444</span> | 347 | 90 000 000 щ.д. |- | ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]''<ref>{{cite web | url=http://boxofficemojo.com/movies/?id=tarzan.htm | title=Tarzan (1999) | website=Box Office Mojo | accessdate=December 10, 2009}}</ref> | 18 юни 1999 | 171 091,819 щ.д. | 277 100,000 щ.д. | 448 191,819 щ.д. | 228 | <span style="display:none">228</span> | 179 | 130 000,000 щ.д. |- ! colspan=2 | Всичко ! 1,460 027,535 щ.д. ! 1,924 668,539 щ.д. ! 3,384 696,074 щ.д. ! {{n/a}} ! {{n/a}} ! {{n/a}} ! 635 931,000 щ.д. |} <small>'''Индикатор(и) на списъка'''</small> * <small>^'''(A)''' посочва коригираните суми въз основа на текущите цени на билетите (изчислени от Box Office Mojo).</small> == Въздействие върху други студиа == Успехът на ''Ренесанса на „Дисни“'' привлича вниманието на много анимационни и филмови студиа. Големите филмови студиа създават нови анимационни подразделения като Fox Animation Studios и Warner Bros. Feature Animation, за да повторят успеха на „Дисни“, като превръщат своите анимационни филми в мюзикъли в стил „Дисни“.<ref name="Compeittion1990s">{{cite book|last=Koenig|first=David|title=Mouse Under Glass: Secrets of Disney Animation & Theme Parks|edition=2nd edition, Kindle |date=2011|publisher=Bonaventure Press|chapter= 8}}</ref> Въпреки това повечето опити срещат до голяма степен смесени с отрицателни отзиви от критиците и лоши резултати от бокс офисите, като ''[[Палечка (филм)|Палечка]]'', ''[[Вълшебният меч]]'', ''A Troll in Central Park'' и ''The King and I'' са основните примери. От друга страна, няколко филма се доближават по отношение на постигането на критичен и финансов успех, като например ''[[Принцеса Анастасия]]'', продуциран от [[20th Century Fox]] през 1997 г., и ''[[Принцът на Египет]]'', продуциран от [[DreamWorks Animation]] през 1998 г. == Награди == {| class="wikitable" style="width:45%; text-align:center;" |- ! rowspan="2" | Година ! rowspan="2" | Филм ! colspan="2" | [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] ! colspan="2" | Annie Awards |- ! Номинации ! Награди ! Номинации ! Награди |- | 1989 | ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' | 3 | 2 | 0 | 0 |- | 1991 | ''[[Красавицата и звярът (филм, 1991)|Красавицата и звярът]]'' | 6 | 2 | 2 | 2 |- | 1992 | ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' | 5 | 2 | 3 | 1 |- | 1994 | ''[[Цар лъв]]'' | 4 | 2 | 3 | 3 |- | 1995 | ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' | 2 | 2 | 7 | 4 |- | 1996 | ''[[Гърбушкото от Нотр Дам]]'' | 1 | 0 | 13 | 0 |- | 1997 | ''[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]'' | 1 | 0 | 6 | 4 |- | 1998 | ''[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]'' | 1 | 0 | 12 | 10 |- | 1999 | ''[[Тарзан (филм, 1999)|Тарзан]]'' | 1 | 1 | 11 | 1 |} == Вижте също == * [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] == Външни препратки == * [http://www.decentfilms.com/articles/quovadisdisney ''Quo Vadis'' Disney? Notes on the End of the Disney Renaissance, circa 2001] == Източници == <references /> {{Ренесанс на Дисни}} {{Уолт Дисни Анимейшън Студиос}} [[Категория:Уолт Дисни Къмпани]] 7tgzdeqgad4cpuyloqjfr2ui6ofnq9r 0 728903 12416531 12091671 2024-11-19T07:19:28Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416531 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|България | име = Секирово | вид = квартал | област = Област Пловдив | община = [[Община Раковски]] | част-от = [[Раковски (град)|Раковски]] | основаване = XVI в. | закриване = 3 февруари 1966 г. }} '''Секирово''' ({{стар|Сѣкирово}}) е бивше село и средният от [[квартал]]ите на [[България|българския]] град [[Раковски (град)|Раковски]]. Селището е разположено на един километър южно от пътя [[Републикански път II-56|Пловдив-Брезово-Казанлък]]. Старото име на населеното място е ''Балтаджии'' (изписвано и ''Балтаджа''). В квартала действа енория „[[Свети Архангел Михаил (Раковски)|Свети Архангел Михаил]]“ на Софийско-пловдивската католическа епархия. == История == [[Файл:Baltazhdija School 1910.png|мини|260п|ляво|Ученици от 4-то отделение от училището в Балтаджии през 1910 г.]] [[Файл:Church in Baltazhii, before the 1928 earthquake.jpg|мини|260п|ляво|Старата църква преди 1928 г.]] [[Файл:Old church St. Archangel Michael in Rakovski.png|мини|260п|ляво|Oстанки от старата църква след земетресението от 1928 г.]] [[Файл:Rakovski, Petyr Parchevich school.png|дясно|мини|260п|Училище „Петър Парчевич“, построено през 1929 г.]] [[Файл:Rakovski, Tsar Boris school.png|дясно|мини|260п|Прогимназия „Цар Борис III“, сградата е построена през 1929 г.]] [[Файл:Celebration of the Body of Christ in Sekirovo in 1945.jpg|мини|260п|ляво|Празнично хоро пред храма в средата на XX век]] Едни от първите сведения за село Балтаджа са в османските данъчни регистри от XVI в. Там селището фигурира с имената ''Балтаджъ'' ({{lang|ota|بالتهجى}}, {{lang|tr|Baltacı}}) и ''Кадирджикли''. Приходът на селището е формиран от данъчно облагане върху добив от: пшеница, ечемик, кошери, сено, плодове, зеленчукови градини, и други такси. В Джелепкешанския регистър от 1576 г. в селото са вписани 17 [[джелепкешани]]. В регистър от 1596 г. също е записано, че селото има имам.<ref>Дамян Борисов, Справочник за селища в Северна Тракия през XVI в. - част I (казите Филибе и Татар Пазаръ), Асеновград, 2014</ref> През следващите векове в района на селището започват да се завръщат от [[Северна България]] българи-павликяни, които със времето приемат католицизма. Първите сведения за покръстване в Балтаджа са в регистър на венчавки и кръщенета от 1695 – 1699 г.<ref name=":3">Халачева, Мария. Традиционни и съвременни елементи в родилните обичаи на католическото население в град Раковски. // Известия на музеите от Южна България. Том 2. Издателство Христо Данов, Пловдив 1975, с. 139 – 156.</ref> През XVII в. сведения за селото са оставили епископ [[Никола Радовани|Никола Радовани,]] който в средата на века пише, че с селото е намерил 49 католически къщи с 375 души и апостолически викарий на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивския апостолически викариат]] [[Петър Ковачев (Царски)]], който в рапорт до Конгрегацията от 14 август 1794 отбелязва, че в селото има 384 души и малко турци. Не се съобщава за храм и вероятно християните са обслужвани от приходящи духовници от съседното село [[Калъчлий]]. Документирани сведения за постоянен свещеник в Балтаджа има за отец [[Йосиф Арабаджийски]], който е назначен за енорист в селото след завръщането си в България през 1832 г. През 1836 г. в Балтаджа имало 70 къщи, 500 жители и други 400 работели и живеели по околните турски чифлици, 40 новородени, 20 умрели и 8 женитби.<ref >[http://www.rodopskistarini.com/2011/12/1904.html д-р Любомир Милетич, Нашите павликяни, 1904 г.]</ref> Приемането на католицизма не става бързо и лесно. Историята пази множество случаи на гонене на мисионери и бягства на цели семейства от местата, където те активно проповядват и действат. Процесът завършва през 1839 година с присъединяването към католицизма на последните павликянски семейства от село Балтаджа. Последната непокръстена павликянка от селото е била баба Съба Петкова. С помощта на турските власти, епископ [[Иван Птачек]] и [[Католически ордени по българските земи#Редемптористи|мисионерите-редемптористи]] Матия Граф и Игнат Кристоф, всички по произход чехи, публично я унизили, малтретирали и изгорили старите ѝ книги. Не след дълго, тя починала.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://vkusoveotvchera.eu/wp-content/uploads/2014/10/prou4vane-kulinaria-rakovski_final.pdf |заглавие=Раковски 2014/Проучване и анализ на културните аспекти на местната кухня на община Раковски |достъп_дата=2022-09-05 |архив_дата=2015-04-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150408165059/http://vkusoveotvchera.eu/wp-content/uploads/2014/10/prou4vane-kulinaria-rakovski_final.pdf }}</ref> Първата църква в селото е построена през 1839 г. След пристигане на отец [[Андреа Канова]] от [[Капуцини (монашески орден)|ордена на капуцините]] в България през 1841 г., той е бил поканен да освети новоизградената църква. Той отказва с мотива, че постройка от плет и кал не може да бъде храм. През 1844 г. той успява да получи султански ферман за стоежа на малка църква и на 24 ноември 1844 г. той благославя първата църква с масивен строеж в селото. През 1862 г. отец [[Яко Яковски]] е назначен за енорист в село Балтаджа. Следващата година той успява да убеди общината да отпусне средства за създаване на първото училище и става пръв негов преподавател. През 1867 г. успява да построи по-голяма църква, която е благословена през август. По време на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] свещеникът на село Балтаджа отец [[Ернесто Саватоне]] съобщава, че в едно стопанство в съседното село [[Алифакъх]] е изоставен от турците голям склад с храна. Русите, които нямали възможност да вземат храната със себе си, помолили жителите на Балтаджа да я пазят. Местното население с голямо усърдие изпълнило тази задача и по-късно [[Временно руско управление|временното руско управление в българските земи]] решило да възнагради общината за старанието и след продажбата на получения ориз от една ферма, дали една десета от стойността на ориза (9346.50 гроша) на общината в Балтаджа. С тези средства, с помощта на местното население и със средства на отец Ернесто през 1879 г. е построена нова сграда на училището. След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] селото носи името Балтаджии и много жителите, които са работели по турските чифлици, се прибират да живеят постоянно в селото. Появява се необходимост от по-голяма църква. Отец Ернесто Саватоне започва да събира средства за нова църква. Така на 8 май 1887 г. е поставен първият ѝ камък. В началото на XX в. е построена и камбанария до храма. Потребителна кооперация в Балтаджии е създадена през 1906 г., като земеделско спестовно дружество с цел кредитиране на земеделските стопани и ограничаване на ширещото се лихварство. Кооперацията има важна роля в процеса на откупуване на земите от жителите на Балтаджии от изселващите се турци в Алифаково. В началото на 1909 г. в селото е създадено читалище [[Народно читалище „Петър Богдан Бакшев“ (Раковски)|„Петър Богдан Бакшев“]]. В началото на юни 1921 г. Окръжният съвет в Пловдив прави предложение село Балтаджии да се преименува на село Бориславово.<ref>в-к „Борба“, бр.86 от 16 юни 1921 г.</ref> В периода между световните войни са съществували следните църковни културни и просветни дружества в Балтаджии – дружество „[[Петър Богдан|Богдан Бакшич]]“ (1928), Младежко културно-просветно дружество „[[Михаил (архангел)|Св. Архангел Михаил]]“ (1930) и католическото дружество „[[Андрей Първозвани|Св. Андрей]]“. Първият трус на [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 г. срутва камбанарията на църквата в селото. Вторият трус на 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта срутва училището, енорийския дом и самата църква (остават непокътнати само олтара, статуите от олтара и кръстът с Исус Христос). Много частни домове са изцяло или частично разрушени. [[Борис III|Цар Борис III]] и епископ [[Викенти Пеев]] посещават селото и околните села на другия ден и организират първата материална и духовна помощ. На 20 април Цар Борис отново обикаля селата заедно с брат си. Строежът на нова църква започва през 1930 година. Главна заслуга за това има Апостолическият делегат в България [[Йоан XXIII|Анджело Ронкали]]. [[Пий XI|Св. Папа Пий XI]] отпуска значителни средства за времето си. Сградата е трикорабна базилика с две квадратни камбанарии. Храмът е завършен през 1931 г. и осветен на 8 декември същата година. През 1930-те години в селото има клон на дружество „Червен кръст“ и клон на Съюза за закрила на децата в България, които са закрити по време на войната. На 14 август 1934 година е преименувано на Секирци. На 7 декември 1934 година името е променено на Секирево, на 26 юни 1943 година - на Архангелово и на 27 април 1945 година - на Секирово.<ref>{{Мичев|241}}</ref> На 29 ноември 1936 г. е пусната в експлоатация електрическата мрежа в селото. То е захранвано от [[Каскада Доспат-Въча#Хидровъзел „Въча“|електроцентрала „Въча“]].<ref>[https://digital.libplovdiv.com/3rdparty/pdfjs/web/viewer.html?file=/asset/default/122_1936_484.pdf в-к Воля, 28 ноември 1936 г.]</ref> Стоежът на общинския дом (съвета) започва през август 1941 г. по време на мандата на кмета Иван Петков.<ref>в-к Воля, 15 септември 1941 г.]</ref> През периода 1946 – 1949 г. е прокаран водопроводът в селото. На 3 октомври 1948 г. е основано [[ТКЗС]] в селото. Първоначално има 45 члена с хиляда декара земя и 5 крави. Първият председател е Иван Лесов.<ref name=":2">Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.</ref> На 15 октомври 1954 година селото е слято с [[Генерал Николаево]],а на 22 декември 1961 година е отделено.<ref>{{Мичев|241}}</ref> Енорийският дом е конфискуван и в края на 50-те години в него е настанено родилно отделение. След това сградата е използвана от читалището. През 1959 г. е изграден стадион в селото.<ref name=":2" /> През 1963 е открита сегашната сграда на училище „[[ОУ „Христо Ботев“ (Раковски)|Христо Ботев]]“. В старата сграда на училището започва да работи детска градина с 24 деца. Директор е Мария Кънева. На 3 февруари 1966 г. селищата [[Генерал Николаево]], [[Парчевич (село)|Парчевич]] и Секирово се обединяват в ново населено място – град [[Раковски (град)|Раковски]].<ref name=":2" /> == Численост на населението == През 1742 г. селото има 316 жители, един век по-късно през 1842 г. те са 940, а през 1848 г. - 1 133. През първото преброяване след Освобождението, селото има общо 1 881 жители (967 мъже и 1008 жени), а две години по късно общо 2022. През 1900 г. селото наброява около 2 500 души и е най-голямото в околия Сърнена гора. През 1916 г. жителите му са 3 700, през 1934 г. - 4 900, а през 1943 г. около 5 200. При създаване на град Раковски, селото е наброявало около 6 500 души. При честване на 50-та годишнина на град Раковски през 2016 година, квартал „Секирово“ има 8 313 жители. == Вижте също == * Енорийски храм „[[Свети Архангел Михаил (Раковски)|Свети Архангел Михаил]]“ * Основно училище „[[ОУ „Христо Ботев“ (Раковски)|Христо Ботев]]“ * Народно читалище [[Народно читалище „Петър Богдан Бакшев“ (Раковски)|„Петър Богдан Бакшев“]] * Площад „[[Европа (площад в Раковски)|Европа ]]“ * Стадион „[[Петър Парчевич (стадион, Раковски)|Петър Парчевич]]“ * Футболен клуб [[ФК Секирово|„Секирово“]] * [[Стоков пазар (Раковски)|Пазарът в Секирово]] {{Обекти в Раковски}} == Бележки == <references /> {{Портал|География|България}} [[Категория:Исторически села в област Пловдив]] [[Категория:История на Раковски]] [[Категория:Квартали на Раковски]] iafinkuikpd8dpixwqho7sat0zo2hut 0 728931 12416527 12414781 2024-11-19T06:53:09Z Sweet 20 218325 /* Участници */ 12416527 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Игри на волята: България | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Водещ(и) = [[Александра Сърчаджиева]] (1)<br>[[Димо Алексиев]] (2 –)<br>[[Ралица Паскалева]] (2 –) | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 6 | Епизоди = 414 | Изпълнителен продуцент = Old School Productions (1 – 3)<br>Two by Two (4 –) | Продуцент(и) = Нова бродкастинг груп | Времетраене = 60 – 120 минути (сезон 1)<br>90 – 150 минути (сезони 2 – 4)<br>120 – 180 минути (сезон 5 –) | Формат на картината = HD 16:9 | ТВ Канал = [[Нова ТВ]] | Формат на звука = | Излъчване = [[6 септември]] [[2019]] г. – | Официален уебсайт = https://nova.bg/shows/view/4450/игри-на-волята-българия-сезон-4/ }} '''„Игри на волята“''' е българска версия на колумбийското шоу ''Desafío''. Българската версия започва през есента на [[2019]] г. Водещ на първия сезон е [[Александра Сърчаджиева]], а на останалите – [[Димо Алексиев]] и [[Ралица Паскалева]]. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px" | ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" | Година ! style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! style="padding: 0px 8px" | Брой</br>участници ! style="padding: 0px 35px" | Водещи ! style="padding: 0px 35px" | Старт ! style="padding: 0px 35px" | Финал ! style="padding: 0px 35px" | Победител ! style="padding: 0px 15px" | Награда |- |bgcolor="pinkblue"| | 1 | rowspan="6" | [[Нова ТВ]] | 2019 | rowspan="2" | 66 | 24 | [[Александра Сърчаджиева]] | 6 септември | 6 декември | Добрин Николов | 200 000 лв. |- |bgcolor="pinkblue"| | 2 | 2020 | 26 | rowspan="5"| [[Димо Алексиев]]</br>[[Ралица Паскалева]] | 6 септември | 4 декември | Милен Цветков | rowspan="5" | 100 000 лв. |- |bgcolor="pinkblue"| | 3 | 2021 | 67 | 29 | 4 септември | 3 декември | [[Андрей Гридин]] |- |bgcolor="pinkblue"| | 4 | 2022 | 63 | 30 | 3 септември | 29 ноември | Алекса Ерски |- |bgcolor="pinkblue"| | 5 | 2023 | 79 | 33 | 2 септември | 1 декември | Иван Рълев |- |bgcolor="pinkblue"| | 6 | 2024 | 73 | 41 | 14 септември | 13 декември | |} == Формат == Три отбора се състезават в различни състезания за по-добри условия за живот, но само един извоюва привилегията да живее в лукс. Вторият работи за поминъка си, като сформира рибарска бригада (стопанство в останалите сезони), а третият е изоставен на безлюден плаж (дивата река от втори до пети сезон), където оцелява като след корабокрушение – без подслон и храна. Ежедневието на участниците е непрекъснато състезание с времето и обстоятелствата, но в крайна сметка всеки получава това, което заслужава. В трети сезон е добавена нова локация – Плажът на Отшелника. Там един човек оцелява и на края на седмицата се състезава с човека, който е получил най-много гласове на племенния съвет и е бил победен след елиминационната битка. Никой не подозира за съществуването на Плажът на Отшелника.<ref>[https://nova.bg/shows/text/926/за-предаването/ За предаването]</ref> В четвъртия сезон е добавен и четвърти, скрит от другите отбор, а локацията която обитават е Обиталище (Чистилище в пети сезон). Те се борят за влизане в основните три племена, като при всяка битка един влиза в племето, което последно е изгонило участник. Победителят от този отбор влиза като пълноправен участник в състезанието, докато вторият печели имунитет за племенния съвет. По време на съвета участникът събрал най-много негативни гласове отпада от надпреварата. От шести сезон племената са вече пет – три главни племена и две, които се изправят едно срещу друго, като победителите се присъединяват като четвърто главно племе. Добавена е и нова локация – Блатото, където едно от четирите племена е в изгнание. == Сезон 1 == === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Елиминиран/a от ! colspan="2" | Племе ! Краен резултат |- | Анита Аризанова<br><small>35, [[София]]</small> | rowspan="2" | Амелия-Мира Маркова | colspan="2" style="background:deeppink; text-align:center; color:white" | Прабългари | Елиминирана първа |- | Гичка Пътникова<br><small>25, [[Петрич]]</small> | colspan="2" style="background:deeppink; text-align:center; color:white" | Прабългари | Елиминирана втора |- | Илиян Миланов<br><small>27, [[Тополовград]]</small> | Роберта Стойнева | colspan="2" style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | Елиминиран трети |- | Йоана Емилова<br><small>20, [[Монтана]]</small> | | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Напуснала доброволно |- | Георги Иванов<br><small>28, [[Ямбол]]</small> | rowspan="2" | Атанас Бръндев | colspan="2" style="background:deeppink; text-align:center; color:white" | Прабългари | Елиминиран четвърти |- | Бояна Генова<br><small>27, [[Бургас]]</small> | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Елиминирана пета |- ! scope="col" colspan="5" | Прабългарите се разпадат, остават само Славяни и Траки |- | Марешка Глущук<br><small>23, [[Варна]]</small> | Амелия-Мира Маркова | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Елиминирана шеста |- | Атанас Бръндев<br><small>29, [[Благоевград]]</small> | | colspan="2" style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | Напуснал заради нараняване |- | Амелия-Мира Маркова<br><small>27, [[София]]</small> | Томас Нацидис | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Елиминирана седма |- | Георгиос Сърбинов<br><small>32, [[Кавала]]</small> | | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Напуснал заради нараняване |- | Александър Кирилов<br><small>32, [[Петрич]]</small> | rowspan="2" | Юлиян Златев | style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Елиминиран осми |- | Стоян Вълчев<br><small>23, [[Несебър]]</small> | style="background:deeppink; text-align:center; color:white" | Прабългари | style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Елиминиран девети |- | Роберта Стойнева<br><small>23, [[Радомир]]</small> | Томас Нацидис | style="background:deeppink; text-align:center; color:white" | Прабългари | style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Елиминирана десета |- | Март Лачев<br><small>25, [[София]]</small> | Анна-Мария Крайчева и<br>Венцислава Панева | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Елиминиран единадесети |- | Елена и Стефания Иванови<br><small>32, [[София]]</small> | Веселин Панчев | colspan="2" style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | Елиминирани дванадесети |- ! scope="col" colspan="5" | Индивидуална фаза |- | Томас Нацидис<br><small>25, [[Берлин]]</small> | Венцислава Панева | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Елиминиран в предизвикателство, тринадесети |- | Венцислава Панева<br><small>34, [[Варна]]</small> | Юлиян Златев | style="background:deeppink; text-align:center; color:white" | Прабългари | style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | Елиминирана в предизвикателство, четиринадесета |- | Радостина Бохорова<br><small>39, [[Благоевград]]</small> | Анна-Мария Крайчева | style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Елиминирана в предизвикателство, петнадесета |- | Пламен Младенов<br><small>31, [[София]]</small> | Веселин Панчев | style="background:deeppink; text-align:center; color:white" | Прабългари | style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | Елиминиран в предизвикателство, шестнадесети |- | Анна-Мария Крайчева<br><small>27, [[София]]</small> | Веселин Панчев,<br>Добрин Николов и<br>Юлиян Златев | style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | style="background:yellow; text-align:center" | Славяни | Елиминирана в предизвикателство, седемнадесета |- | Веселин Панчев<br><small>32, [[Разград]]</small> | | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" |Славяни | Трето място |- | Юлиян Златев<br><small>30, [[Плевен]]</small> | | style="background:deeppink; text-align:center; color:white" | Прабългари | style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | Второ място |- | Добрин Николов<br><small>27, [[Карнобат]]</small> | | colspan="2" style="background:green; text-align:center; color:white" | Траки | Победител |} == Сезон 2 == === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Елиминиран/a от ! colspan="2" | Племе ! Краен резултат |- | Пламен Диков<br><small>21, [[София]]</small> | | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Ловци | Напуснал доброволно |- | Елена Василева<br><small>20, [[Ботевград]]</small> | Николай Лазаринов | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Елиминирана първа |- | Ева Карамфилова<br><small>24, [[Варна]]</small> | Ивайло Тодоров | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Ловци | Елиминирана втора |- | Мая Тановска<br><small>30, [[София]]</small> | | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Напуснала поради здравословни причини |- | Иван Драганов<br><small>38, [[София]]</small> | | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Напуснал поради здравословни причини |- | Димитър Банчев<br><small>33, [[Пловдив]]</small> | Любомир Костов | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Елиминиран трети |- | Ивайло Тодоров<br><small>25, [[Пловдив]]</small> | Джералдин Тодорова | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Елиминиран четвърти |- | Христа Аспарухова<br><small>35, [[Плевен]]</small> | Симона Станиславова | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Елиминирана пета |- | Сюзън Георгиева<br><small>20, [[София]]</small> | Владислав Стоименов | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Елиминирана шеста |- | Станимира Неделчева<br><small>25, [[Бургас]]</small> | Александър Димитров | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Елиминирана седма |- ! scope="col" colspan="5" | Ловците се разпадат, остават само Жътвари и Рибари |- | Александър Димитров<br><small>32, [[Варна]]</small> | Екатерина Лазарова | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Елиминиран осми |- | Ивана Дилова<br><small>22, [[София]]</small> | | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Напуснала поради здравословни причини |- | Симона Станиславова<br><small>28, [[Ловеч]]</small> | Ваня Запрянова | style="background:red; text-align:center; color:white" | Ловци | style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Елиминирана девета |- | Владислав Стоименов<br><small>31, [[Кюстендил]]</small> | Тодор Желязков | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Елиминиран десети |- | Николай Стефанов<br><small>25, [[София]]</small> | Екатерина Лазарова | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Елиминиран единадесети |- | Любомир Костов<br><small>29, [[Петрич]]</small> | Николай Лазаринов | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Елиминиран дванадесети<br><small>''след загуба в капитанска битка''</small> |- | Чудомир Григоров<br><small>31, [[Пловдив]]</small> | Тодор Желязков | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Елиминиран тринадесети |- ! scope="col" colspan="5" | Индивидуална фаза |- | Тодор Желязков<br><small>33, [[Бургас]]</small> | Екатерина и<br>Йоанна Лазарови | style="background:red; text-align:center; color:white" | Ловци | style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Елиминиран в предизвикателство, четиринадесети |- | Екатерина Лазарова<br><small>29, [[София]]</small> | | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Елиминирана в предизвикателство, петнадесета |- | Джералдин Тодорова<br><small>18, [[Оксфорд]]</small> | rowspan="2"| Ваня Запрянова,<br>Вайс Сайфи и<br>Йоанна Лазарова | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Елиминирана в предизвикателство, шестнадесета |- | Николай Лазаринов<br><small>23, [[Пловдив]]</small> | style="background:red; text-align:center; color:white" | Ловци | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Елиминиран в предизвикателство, седемнадесети |- | Йоанна Лазарова<br><small>22, [[София]]</small> | rowspan="2"| Борислав Лазаров | style="background:red; text-align:center; color:white" | Ловци | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Елиминирана в предизвикателство, осемнадесета |- | Вайс Сайфи<br><small>28, [[Пазарджик]]</small> | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Елиминиран в предизвикателство, деветнадесети |- | Ваня Запрянова<br><small>27, [[Карнобат]]</small> | | style="background:red; text-align:center; color:white" | Ловци | style="background:yellow; text-align:center" | Жътвари | Трето място |- | Борислав Лазаров<br><small>27, [[София]]</small> | | style="background:red; text-align:center; color:white" | Ловци | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Второ място |- | Милен Цветков<br><small>31, [[Мездра]]</small> | | style="background:red; text-align:center; color:white" | Ловци | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Рибари | Победител |} == Сезон 3 == === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Елиминиран/a от ! colspan="2" | Племе ! Краен резултат |- | Иван Булкин<br><small>26, [[Пловдив]]</small> | rowspan="2" |Симеон Станкович | colspan="2" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминиран в предизвикателство |- | Златозар Атанасов<br><small>31, [[Пловдив]]</small> | colspan="2" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминиран в предизвикателство |- | Елия Мицова<br><small>28, [[Кюстендил]]</small> | Мани Ву Нанг Тъ и<br>Симеон Станкович | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминирана първа |- | Станислава Петрова<br><small>24, [[Бургас]]</small> | | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Напуснала заради нараняване |- | Виктория Петрова<br><small>35, [[Русе]]</small> | Стоян Димитров и<br>Симеон Станкович | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | Елиминирана втора |- | [[Георги Братоев]]<br><small>33, [[София]]</small> | | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жълти⁽¹⁾ | Напуснал поради здравословни причини |- | Александър Цеков<br><small>36, [[София]]</small> | | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жълти | Напуснал доброволно |- | Габриела Димитрова<br><small>21, [[Варна]]</small> | Семира Ал Сарай<br> и Мартин Монев | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жълти | Елиминирана трета |- | Соня Милева<br><small>43, [[София]]</small> | Мани Ву Нанг Тъ,<br>Елизабет Василева и<br>Елена Боянова | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминирана четвърта<br><small>''след загуба в битка за спасение''</small> |- | Елена Боянова<br><small>27, [[Пловдив]]</small> | Елизабет Василева и<br>Мартин Монев | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Жълти | Елиминирана пета |- | Семира Ал Сарай<br><small>24, [[София]]</small> | Мани Ву Нанг Тъ,<br>Калоян Проданов и<br>Стратимир Георгиев | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | Елиминирана шеста<br><small>''след загуба в битка за спасение''</small> |- | Верислав Туджаров<br><small>32, [[София]]</small> | | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | Напуснал поради здравословни причини |- | Калоян Проданов<br><small>32, [[Добрич]]</small> | Стратимир Георгиев и<br>Мартин Монев | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминиран седми |- | Мартин Монев<br><small>32, [[Стара Загора]]</small> | Паулина Горанов и<br>Елизабет Василева | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминиран осми |- ! scope="col" colspan="5" | Жълтите се разпадат, остават само Бойци и Приключенци |- | Стоян Димитров<br><small>51, [[Ботевград]]</small> | Мани Ву Нанг Тъ | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминиран девети |- | Красима Кирова<br><small>21, [[Варна]]</small> | Кремена Русева | style="background:yellow; text-align:center" | Жълти | style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминирана десета |- | Кремена Русева<br><small>40, [[Хасково]]</small> | Милена Мирева | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминирана единадесета |- | Валентин Мичев<br><small>24, [[Пловдив]]</small> | Неделчо Богданов,<br>Мани Ву Нанг Тъ и<br>Паулина Горанов | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | Елиминиран дванадесети<br><small>''след загуба в битка за спасение''</small> |- | rowspan="2" | Мани Ву Нанг Тъ<br><small>34, [[Бургас]]</small> | rowspan="2" | Паулина Горанов | rowspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | rowspan="2" | Елиминирана тринадесета |- | style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци |- | Милена Мирева<br><small>25, [[София]]</small> | Симеон Станкович | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминирана четиринадесета<br><small>''след загуба в капитанска битка''</small> |- | Димитър Морунов<br><small>32, [[Самоков]]</small> | Андрей Гридин | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминиран петнадесети |- ! scope="col" colspan="5" | Индивидуална фаза |- | Георги Рабухчиев<br><small>24, [[Стара Загора]]</small> | Неделчо Богданов | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | Елиминиран в предизвикателство, шестнадесети |- | Борис Налбантов<br><small>27, [[София]]</small> | Паулина Горанов | style="background:yellow; text-align:center" | Жълти | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | Елиминиран в предизвикателство, седемнадесети |- | Елизабет Василева<br><small>21, [[София]]</small> | Стратимир Георгиев | style="background:yellow; text-align:center" | Жълти | style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминирана в предизвикателство, осемнадесета |- | [[Неделчо Богданов]]<br><small>38, [[Несебър]]</small> | rowspan="2" | Андрей Гридин,<br>Симеон Станкович и<br>Паулина Горанов | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Елиминиран в предизвикателство, деветнадесети |- | Стратимир Георгиев<br><small>28, [[Варна]]</small> | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | Елиминиран в предизвикателство, двадесети |- | [[Паулина Горанов]]<br><small>24, [[Полша]]</small> | | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | Трето място |- | [[Симеон Станкович]]<br><small>25, [[София]]</small> | | style="background:yellow; text-align:center" | Жълти | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Приключенци | Второ място |- | [[Андрей Гридин]]<br><small>33, [[Казахстан]]</small> | | style="background:yellow; text-align:center" | Жълти | style="background:red; text-align:center; color:white" | Бойци | Победител |} * (1) Първоначално племето се нарича „Шампиони“, но след нарушение на правилата биват преименувани на „Жълти“. == Сезон 4 == === Участници === {| class="wikitable" ! Участник ! Елиминиран/a от ! colspan="3" | Племе ! Краен резултат |- | Илина Георгиева<br><small>30, [[Велико Търново]]</small> | Виктория Григорова | colspan="3" style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Елиминирана първа |- | Иван Мирчев<br><small>29, [[Благоевград]]</small> | | colspan="3" style="background:#d74894; text-align:center" | Резерви | Елиминиран втори<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Димитър Куков<br><small>32, [[София]]</small> | Генчо Генчев | colspan="3" style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Елиминиран трети |- | Иван Гайтанов<br><small>20, [[Бургас]]</small> | | colspan="3" style="background:#d74894; text-align:center" | Резерви | Елиминиран четвърти<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Велислава Ангелова<br><small>29, [[Панагюрище]]</small> | Георги Янев | colspan="3" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Супергерои | Елиминирана пета |- | Елина Пашаланова<br><small>30, [[Сливен]]</small> | [[Алекса Ерски]] | colspan="3" style="background:#d74894; text-align:center" | Резерви | Елиминирана шеста |- | Аспарух Тотев<br><small>23, [[София]]</small> | Филип Атанасов | colspan="3" style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Елиминиран седми<br><small>''заради нараняване''</small> |- | Веселина Ефремова<br><small>42, [[София]]</small> | Мирослава Профирова,<br>Филип Атанасов и<br>Николай Чакалов | style="background:#d74894; text-align:center" | Резерви | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Елиминирана осма<br><small>''след загуба в битка за спасение''</small> |- | Николай Чакалов<br><small>26, [[Славяново]]</small> | Филип Атанасов | style="background:#d74894; text-align:center" | Резерви | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Елиминиран девети |- | Валери Григоров<br><small>23, [[София]]</small> | Алекса Ерски и<br>Зорница Стоилова | colspan="3" style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Елиминиран десети<br><small>''след загуба в капитанска битка''</small> |- | Звезделина Георгиева<br><small>30, [[Варна]]</small> | rowspan="2" | Генчо Генчев | colspan="3" style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Елиминирана единадесета |- | Касим Касимов<br><small>21, [[Русе]]</small> | colspan="3" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Супергерои | Елиминиран дванадесети |- | Илиян Цветков<br><small>20, [[Бургас]]</small> | Георги Янев,<br>Цветан Петров и<br>Генчо Генчев | colspan="3" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Супергерои | Елиминиран тринадесети<br><small>''след загуба в битка за спасение''</small> |- | Цветан Петров<br><small>34, [[София]]</small> | Георги Янев и<br>Генчо Генчев | colspan="3" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Супергерои | Елиминиран четиринадесети |- ! scope="col" colspan="6" | Супергероите се разпадат, остават само Безстрашни и Непобедими |- | [[Елица Янкова]]<br><small>27, [[Варна]]</small> | Ралица Кашинова | colspan="3" style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Елиминирана петнадесета<br><small>''след загуба в капитанска битка''</small> |- | Михаела Тодорова<br><small>26, [[София]]</small> | Георги Янев | colspan="3" style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Елиминирана шестнадесета |- | [[Александра Фейгин]]<br><small>19, [[Йерусалим]]</small> | Мануела Тонева – Мани | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Супергерои | style="background:red; color:white; text-align:center" | Непобедими | Елиминирана седемнадесета |- | Мирела Илиева<br><small>21, [[Варна]]</small> | Алекса Ерски | colspan="3" style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Елиминирана осемнадесета<br><small>''след загуба в капитанска битка''</small> |- | Димитър Лефтеров<br><small>28, [[Велико Търново]]</small> | Георги Петков – Гого | colspan="3" style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Елиминиран деветнадесети |- | Генчо Генчев<br><small>33, [[Харманли]]</small> | Евгения Джаферович | colspan="3" style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Елиминиран двадесети<br><small>''след загуба в капитанска битка''</small> |- | Зорница Стоилова<br><small>21, [[София]]</small> | Алекса Ерски | style="background:#d74894; text-align:center" | Резерви | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Елиминирана двадесет и първа |- ! scope="col" colspan="6" | Индивидуална фаза |- | Мирослава Профирова<br><small>35, [[Златоград]]</small> | rowspan="3" | Георги Янев<br> и Ралица Кашинова | colspan="3" style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Елиминирана в предизвикателство, двадесет и втора |- | Мануела Тонева – Мани<br><small>25, [[Карлово]]</small> | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Супергерои | style="background:yellow; text-align:center; | Безстрашни | Елиминирана в предизвикателство, двадесет и трета |- | Евгения Джаферович<br><small>32, [[София]]</small> | colspan="3" style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Елиминирана в предизвикателство, двадесет и четвърта |- | Ралица Кашинова<br><small>29, [[Самоков]]</small> | Виктория Григорова | colspan="3" style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Елиминирана в предизвикателство, двадесет и пета |- | Виктория Григорова<br><small>32, [[София]]</small> | rowspan="2" | Алекса Ерски,<br>Филип Атанасов и<br>Георги Янев | style="background:#d74894; text-align:center" | Резерви | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Супергерои | style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Елиминирана в предизвикателство, двадесет и шеста |- | Георги Петков – Гого<br><small>25, [[Сливен]]</small> | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center" | Супергерои | style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Елиминиран в предизвикателство, двадесет и седми |- | Георги Янев<br><small>21, [[София]]</small> | | colspan="3" style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Трето място |- | Филип Атанасов<br><small>29, [[София]]</small> | | style="background:#d74894; text-align:center" | Резерви | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center" | Безстрашни | Второ място |- | Алекса Ерски<br><small>25, [[Белград]]</small> | | style="background:#d74894; text-align:center" | Резерви | style="background:deepskyblue; text-align:center" | Супергерои | style="background:red; text-align:center; color:white" | Непобедими | Победител |} == Сезон 5 == === Участници === В петия сезон на предаването участват 33 души:<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/shows/people/1618/участници/|заглавие=Игри на волята - сезон 5 - Участници|труд=[[Нова телевизия]]|достъп_дата=2023-09-03}}</ref> {| class="wikitable" ! Участник ! Елиминиран/a от ! colspan="4" | Племе ! Краен резултат |- | Трифон Симеонов – Туньо<br><small>33, [[Пазарджик]]</small> | Момчил Василев | colspan="4" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Елиминиран първи |- | Веселина Маринова<br><small>29, [[Русе]]</small> | | colspan="4" style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | Елиминирана втора<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Радосвета Симеонова<br><small>29, [[Добрич]]</small> | Виктория Йорданова | colspan="4" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | Елиминирана трета |- | Валентин Петров<br><small>48, [[Хасково]]</small> | | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | colspan="2" style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | Елиминиран четвърти<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Васил Василев<br><small>31, [[София]]</small> | Цвети Станева | colspan="2" style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Елиминиран пети<br><small>''поради здравословен проблем''</small> |- | Николай Рълев<br><small>19, [[Симитли]]</small> | | colspan="4" style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | Напуснал поради здравословни причини |- | Николай Костадинов<br><small>32, [[София]]</small> | | colspan="4" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Напуснал поради здравословни причини |- | Елена Петрова<br><small>20, [[Хасково]]</small> | | colspan="4" style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | Елиминирана шеста<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Моника Николаева<br><small>35, [[Враца]]</small> | | colspan="4" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Елиминирана седма<br><small>''заради нараняване''</small> |- | Виктория Йорданова<br><small>27, [[Варна]]</small> | Момчил Василев и<br>Теодора Маринова | style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Елиминирана осма |- | Цветелин Гешов<br><small>25, [[София]]</small> | | colspan="2"style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | Елиминиран девети<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Даниел Димов<br><small>34, [[Стратфорд на Ейвън|Стратфорд]]</small> | Денислава Велкова | colspan="4" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Елиминиран десети |- | Албена Ситнилска<br><small>41, [[София]]</small> | | colspan="4" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | Елиминирана единадесета<br><small>''заради нарушаване на правилата''</small> |- | Румен Радев<br><small>26, [[Сливен]]</small> | Благомир Мастагарков и<br>Крум Апостолов | colspan="2" style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | Елиминиран дванадесети<br><small>''след наказателна елиминационна битка''</small> |- | Ива Георгиева<br><small>20, [[Варна]]</small> | | colspan="3" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | Елиминирана тринадесета<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Пеньо Гатевски – Гатьо<br><small>41, [[Пловдив]]</small> | Благомир Мастагарков | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center"; color:black" | Амазонки | Елиминиран четиринадесети |- ! scope="col" colspan="7" | Амазонките се разпадат, остават само Гладиатори и Старейшини |- | Никол Дунев<br><small>24, [[София]]</small> | Виолета Стайкова | colspan="4" style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | Елиминирана петнадесета |- | Теодора Мудева<br><small>22, [[Бургас]]</small> | Цвети Станева | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Елиминирана шестнадесета |- | Цвети Станева<br><small>22, [[София]]</small> | Виолета Стайкова | style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Елиминирана седемнадесета |- | Радостин Кръстев<br><small>22, [[Сандански]]</small> | Благомир Мастагарков | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Елиминиран осемнадесети<br><small>''след загуба в капитанска битка''</small> |- | Калоян Митов<br><small>22, [[София]]</small> | rowspan="2" | Красимир Дунев | colspan="4" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Елиминиран деветнадесети |- | Крум Апостолов<br><small>25, [[Куклен]]</small> | colspan="4" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Елиминиран двадесети |- | Теодора Маринова<br><small>29, [[Русе]]</small> | Момчил Василев | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Елиминирана двадесет и първа<br><small>''след загуба в капитанска битка''</small> |- | [[Мария Оряшкова]]<br><small>34, [[Челопеч]]</small> | Мартин Николов – Елвиса | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Елиминирана двадесет и втора |- | Виктория Пенелова<br><small>21, [[София]]</small> | Михаил Кръстев | colspan="4" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Елиминирана двадесет и трета |- ! scope="col" colspan="7" | Индивидуална фаза |- | Михаил Кръстев<br><small>20, [[Сандански]]</small> | Иван Рълев и<br>Благомир Мастагарков | style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Елиминиран в предизвикателство, двадесет и четвърти |- | Виолета Стайкова<br><small>47, [[София]]</small> | rowspan="2" | Мартин Николов – Елвиса | style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Елиминирана в предизвикателство, двадесет и пета |- | Денислава Велкова<br><small>24, [[София]]</small> | colspan="2" style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Елиминирана в предизвикателство, двадесет и шеста |- | Благомир Мастагарков<br><small>31, [[Пловдив]]</small> | rowspan="2" | Момчил Василев,<br>Иван Рълев и<br>Мартин Николов – Елвиса | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Елиминиран в предизвикателство, двадесет и седми |- | [[Красимир Дунев]]<br><small>50, [[Пловдив]]</small> | colspan="4" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Елиминиран в предизвикателство, двадесет и осми |- | Мартин Николов – Елвиса<br><small>38, [[София]]</small> | | style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | style="background:#5f021f; text-align:center; color:white" | Изгубени | style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Трето място |- | Момчил Василев<br><small>25, [[София]]</small> | | style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Амазонки | colspan="2" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Старейшини | Второ място |- | Иван Рълев<br><small>25, [[Симитли]]</small> | | colspan="4" style="background:red; text-align:center; color:white" | Гладиатори | Победител |} == Сезон 6 == === Участници === * 1. Александър Борисенко (36) * 2. Анджела Костадинова (23) * 3. Виктория Петрова (23) * 4. Георги Гешев (33) * 5. Десислава Кантарджиева (22) * 6. Добрин Добрев (22) * 7. Калоян Цветанов (26) * 8. Магдалена Иванова (20) * 9. Малвина Бонева (26) * 10. Мартин Кънев (25) * 11. Микяй Наим (26) * 12. Павел Николов (35) * 13. Полина Пелипенко (21) * 14. Раду Шулек (36) * 15. Силвия Радулова (45) * 16. Станислав Христакиев (32) {| class="wikitable" ! Участник ! Елиминиран/a от ! colspan="4" | Племе ! Краен резултат |- | Ая Ахмед<br><small>24, [[Бейрут]]</small> | rowspan="8"| Ангел Русев,<br>Анджела Костадинова,<br>Виктория Петрова,<br>Калоян Цветанов,<br>Миряна Иванова,<br>Никола Караолис,<br>Раду Шулек и<br>Силвия Радулова | colspan="4" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминирана в предизвикателство |- | Бисер Русимов<br><small>39, [[София]]</small> | colspan="4" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминиран в предизвикателство |- | Васил Пиларски<br><small>24, [[Пловдив]]</small> | colspan="4" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминиран в предизвикателство |- | Владислав Терзиев<br><small>24, [[Пловдив]]</small> | colspan="4" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминиран в предизвикателство |- | Ирена Георгиева<br><small>39, [[Враца]]</small> | colspan="4" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминирана в предизвикателство |- | Йордан Боев<br><small>34, [[Варна]]</small> | colspan="4" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминиран в предизвикателство |- | Мария-Йоана Петкова<br><small>27, [[София]]</small> | colspan="4" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминирана в предизвикателство |- | Никол Георгиев<br><small>28, [[САЩ]]</small> | colspan="4" style="background:BEBEBE; text-align:center" | — | Елиминирана в предизвикателство |- | [[Елица Раева]]<br><small>37, [[Русе]]</small> | Миряна Иванова | colspan="4" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Горди | Елиминирана първа |- | Иванина Тодорова<br><small>23, [[София]]</small> | | colspan="4" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Дръзки | Напуснала заради нараняване |- | Габриела Димитрова<br><small>22, [[Велико Търново]]</small> | | colspan="4" style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Напуснала доброволно |- | Изабела Здравкова<br><small>23, [[Пазарджик]]</small> | | colspan="4" style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Елиминирана втора<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | [[Ангел Русев]]<br><small>22, [[Русе]]</small> | Георги Гешев | colspan="4" style="background:#00FF00; text-align:center; color:black" | Силни | Елиминиран трети<br><small>''заради нараняване''</small> |- | Ренета Георгиева<br><small>28, [[Габрово]]</small> | | colspan="4" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Дръзки | Напуснала доброволно |- | Галина Петкова<br><small>50, [[Бургас]]</small> | | colspan="4" style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Елиминирана четвърта<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Наталия Климентова<br><small>37, [[Бяла (област Русе)|Бяла]]</small> | Светлин Митев | colspan="4" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Дръзки | Елиминирана пета |- ! scope="col" colspan="7" | Гордите са превзети от Храбрите, остават само Дръзки, Силни и Храбри |- | Благой Панайотов<br><small>22, [[Сандански]]</small> | | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Горди | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Елиминиран шести<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Светлин Митев<br><small>24, [[София]]</small> | Добрин Добрев | colspan="4" style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Дръзки | Елиминиран седми |- | Венцислав Цветков<br><small>24, [[Враца]]</small> | Магдалена Иванова и<br>Анджела Костадинова | style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Горди | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Елиминиран осми<br><small>''след загуба в капитанска битка''</small> |- | Симеон Кралев<br><small>26, [[София]]</small> | | style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Горди | style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Горди | style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Елиминиран девети<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Никола Караолис<br><small>24, [[София]]</small> | Георги Гешев | colspan="4" style="background:#00FF00; text-align:center; color:black" | Силни | Елиминиран десети |- | Изабел Крамарска<br><small>20, [[Самоков]]</small> | | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Горди | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Елиминирана единадесета<br><small>''след гласуване на племенен съвет''</small> |- | Димитър Добринов<br><small>31, [[Пловдив]]</small> | Десислава Кантарджиева и<br>Миряна Иванова | colspan="2" style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Горди | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Елиминиран дванадесети |- ! scope="col" colspan="7" | Дръзките се разпадат, остават само Силни и Храбри |- | Анита Ташева<br><small>28, [[Торонто]]</small> | Станислав Христакиев | style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | style="background:deepskyblue; text-align:center; color:black" | Дръзки | colspan="2" style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Елиминирана тринадесета |- | Миряна Иванова<br><small>21, [[Русе]]</small> | Раду Шулек и<br>Павел Николов | style="background:#00FF00; text-align:center; color:black" | Силни | style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | style="background:yellow; text-align:center; color:black" | Горди | style="background:red; text-align:center; color:white" | Храбри | Елиминирана четиринадесета |- |- | <br><small>, [[]]</small> | | | | | | Елиминиран/а петнадесети/а |- |} == Източници == <references /> {{Нова Броудкастинг Груп}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] [[Категория:Основани в България през 2019 година]] dl0d6j66jl2h3pb4bydr1osz8dxvaga 0 729786 12416126 12181949 2024-11-18T18:05:43Z Elkost 8375 +[[Категория:Математически гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Русе]]→[[Категория:Гимназии в Русе]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416126 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Математическа гимназия „Баба Тонка“ | лого = Gerb-big.jpg | снимка =Mg-front.jpg | вид =профилирана гимназия | град =Русе | директор =д-р Галина Бобева | учители =над 50 | ученици =над 680 | девиз =Идеите намират бъдеще. | празник =22 март | патрон =Баба Тонка | адрес =ул. "Иван Вазов" 18 | телефон =082 834323 | e-mail =direktor@mg-babatonka.bg | сайт =https://mg-babatonka.bg | карта = |държава=България}} '''Математическа гимназия „Баба Тонка“''' има 160-годишна история и е наследник на Девическото училище в гр [[Русе]]. От 1970 година е профилирана математическа гимназия със специализирани паралелки по [[математика]], [[информатика]] и [[биология]] и с интензивно изучаване на [[английски език]]. Математическа гимназия „Баба Тонка“ е елитно училище в Русе с много успехи и високи резултати. Групата за младежки песни на гимназията има издадени 2 музикални албума - през 2005 г. и 2014 г. == История == '''Най-важните събития в историята на МГ "Баба Тонка":''' * '''През 1864 г. Русенското девическо училище се обособява като самостоятелно класно училище със собствена сграда - справка на Националния музей на образованието в Габрово /изх. № КП 020401/164 от 9 март 1987 г.''' * През 1864 г. по случай [[Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност|празника на Кирил и Методий]] е организирана манифестация на учениците. * Под ръководството на Драган Цанков Девическото класно училище се оформя като четирикласно през 1867 г. През 1886 г. се приема първият правилник за управление на училището. От 1894 г. се води книга за вписване на зрелостни свидетелства (дипломи за средно образование). В началото на 1895 г. се създава училищната библиотека. * '''С решение на Министерството на просветата № 3240 от 20 март 1898 г. гимназията се преименува в Русенска градска девическа гимназия „Княгиня Евдокия“.''' През 1907/08 г. е образувано първото Родителско-учителско сдружение - обществена форма за подпомагане на училището във всестранната му дейност. На 14.05.1909 г. е положен първият камък на новата сграда на училището по проект на архитект Едуард Винтер. Проектът се съхранява в държавен архив - София под № 161, фонд 243, опис 2. * '''Със заповед № 2484 от 10 юли 1922г. на МНП гимназията се преименува на Русенска девическа гимназия „Баба Тонка“.''' '''С писмо № 37865 от 26 декември 1922 г. МНП определя 22 март за патронен празник на училището. Първият патронен празник е честван на 22 март 1923 г.''' През 1931/32 г. гимназията е ревизирана от министъра на просветата [[Константин Муравиев]]. През 1935 г. с нотариален акт № 107, регистър 6138 по дело № 1152/1935 слетите гимназии '''„'''Княз Борис'''“''' и '''„'''Баба Тонка'''“''' купуват недвижим имот в местността '''„'''Свети Константин и Елена'''“''' с площ 7750кв.м. През 1938 г. там се построява масивна двуетажна сграда - летовище по проект на архитект Л. Ю. Динолов. На 16 юни 1937 г. се ражда престолонаследникът на България – [[Симеон Сакскобургготски]]. В чест на събитието всички оценки на учениците се повишават с една единица. На 22 март 1938 г. училището се сдобива със знаме. На 3 март 1939 г. се освещава новата сграда, но е готово само източното крило. През 1940/41 г. гимназията е посетена от министър-председателя и министър на народната просвета [[Богдан Филов]]. * '''1950 г. гимназията е преобразувана от девическа във Второ единно средно смесено политехническо училище „Баба Тонка“.''' През 1950/51 г. се предава новопостроеното южно крило. През 1952 г. летовището във Варна е включено в системата на пионерските лагери. През 1958/59 г. се построяват два физкултурни салона - един над друг, със съблекални. * '''През 1960/61 г. училището се преобразува във Втора политехническа гимназия „Баба Тонка“.''' През 1960/61 г. са открити две паралелки със засилено изучаване на математика. През 1961/62 г. е нивелиран и асфалтиран двора на гимназията, като са направени две баскетболни и три волейболни игрища. През 1968/69 г. е направен основен ремонт – нова отоплителна инсталация, електрическа инсталация и радиоуредба във връзка със 105 годишнината. През 1969 г. се създава маршът на гимназията по текст на учителката по химия Стела Моцинова и музика на композитора [[Александър Владигеров]]. * '''С указ № 456 от 09.05.1969 г. гимназия „Баба Тонка“ е наградена с [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий]]“ - I-ва степен.''' '''Със заповед № Д-07 от 20.06.1970 г. на министъра на народната просвета Втора политехническа гимназия „Баба Тонка" се профилира в гимназия със засилено изучаване на математика и физика. Приемът на учениците става след завършване на VII клас с конкурсен изпит по математика. През 1970/71 г. са приети ученици в 4 физико-математически и 2 математически паралелки от Русенски, Силистренски и Разградски окръг.''' На 7 март 1972 г. министърът на народната просвета Ст. Василев посещава училището. * '''Със заповед № 1957 от 2 юни 1972 г. Политехническа гимназия „Баба Тонка“ се трансформира в Математическа гимназия „Баба Тонка“.''' == Патрон на гимназията. == '''[[Тонка Обретенова|Баба Тонка]] (1812 – 1893)'''     '''„'''''Четирима сина загубих! Двамата са в гроба,'' ''а другите полуживи. Но още четирима да имах,'' ''пак щях да ги накарам да носят българското'' ''знаме със златния лъв.'''“''''' До МГ „Баба Тонка“ се стига с тролеи 2, 9, 24, и с автобусни линии 5,6,16, 20. == Външни препратки == * [http://www.mg-babatonka.bg/ Официална страница на МГ „Баба Тонка“] == Вижте също == * [[Средни училища в Русе]] {{Портал|Образование|Математика|България}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Основани в България през 1970 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Тонка Обретенова]] [[Категория:Математически гимназии в България|Баба Тонка]] [[Категория:Гимназии в Русе]] gnecekyypqrgx1l5vdedsbx3xyu4kpm 0 730241 12416267 11264395 2024-11-18T20:44:27Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416267 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Сали Форест | име-оригинал = Sally Forrest | категория = актьор | описание = американска актриса | портрет = Sally_Forrest_prom.jpg | портрет-описание = Сали Форест, 1955 г. | име-рождено = Катрин Фини | роден-място = [[Сан Диего]], [[Калифорния]] | починал-място = [[Бевърли Хилс]], Калифорния | националност = {{USA}} | работил = | брак = Майло Франк младши (1951 – 2004)<ref>[https://variety.com/2004/scene/people-news/milo-o-frank-1117906910 Obituary 2004] June 23, 2004), variety.com. Посетен на 19 декември 2018 г.</ref><ref>[https://www.imdb.com/name/nm0290810/bio Bio], imdb.com. Посетен на 19 декември 2018 г.</ref> | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1946 – 1967 | значими роли = }} }} '''Сали Форест''' ({{lang|en|Sally Forrest}}), родена Катрин Фини ({{lang|en|Katherine Feeney}}) е американска филмова, театрална и телевизионна актриса от 1940-те и 1950-те. Тя учи [[танц]]и от ранна възраст и веднага след гимназията подписва договор с [[Metro-Goldwyn-Mayer]]<ref name="NYTimesObit">[https://www.nytimes.com/2015/03/29/arts/television/sally-forrest-actress-in-1940s-and-50s-film-musicals-and-dramas-dies-at-86.html?ref=obituaries&_r=0 Sally Forrest, Actress in 1940s and '50s Film Musicals]" [obituary] (March 27, 2015), nytimes.com. Посетен на 29 март 2015 г.</ref>. Родена е в [[Сан Диего]]<ref>Colker, David (March 28, 2015). [http://www.latimes.com/local/obituaries/la-me-sally-forrest-20150329-story.html ''Sally Forrest, dancer lifted to dramatic roles by Ida Lupino, dies at 86''], latimes.com. Посетен на 29 март 2015 г.</ref>. Нейният баща е [[офицер]] от [[Военноморски сили на Съединените американски щати|Военноморските сили на САЩ]]. По-късно той и жена му стават учители по танци, където дъщеря им се научава да танцува<ref>[http://artsmeme.com/2013/12/08/lets-watch-sally-forrest-dance Sally Forrest biography], artsmeme.com, December 8, 2013; Посетен на 14 август 2015.</ref>. Сали Форест сключва брак с Майло Франк през 1951 г. Те нямат деца. Остават женени до неговата смърт през 2004 г.<ref>{{cite news |title=Sally Forrest, actress – obituary |url=https://www.telegraph.co.uk/news/obituaries/11511563/Sally-Forrest-actress-obituary.html |accessdate=8 September 2018 |work=The Telegraph |date=April 6, 2015 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180908043549/https://www.telegraph.co.uk/news/obituaries/11511563/Sally-Forrest-actress-obituary.html |archivedate=8 September 2018}}</ref> Тя умира от рак през 2015 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|id=0286692}} * [http://www.afi.com/members/catalog/SearchResult.aspx?s=&retailCheck=&Type=PN&CatID=DATABIN_CAST&ID=137611&AN_ID=&searchedFor=Sally_Forrest_ Sally Forrest profile] * [http://www.glamourgirlsofthesilverscreen.com/show/90/Sally+Forrest/index.html Sally Forrest] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210509144213/http://www.glamourgirlsofthesilverscreen.com/show/90/Sally+Forrest/index.html |date=2021-05-09 }} * [http://artsmeme.com/2013/12/08/lets-watch-sally-forrest-dance Sally Forrest dance profile] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Форест, Сали}} [[Категория:Американски актьори и актриси]] 362gqq1kqvy4av68ke3f5a963u1j01v 0 730686 12416068 12406463 2024-11-18T17:40:09Z Nk 399 /* Памет */ много квартали 12416068 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Крум Новаков – Кумата | категория = алпинист, скиор, организатор | описание = | портрет = Krum_Novakov_-_Kumata.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Враца]], [[Царство България]] | починал-място = [[Тирол]], [[Австрия]] | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = | деца = }} '''Крум Новаков – Кумата''' е един от първите български алпинисти, скиори и организатори на туристическото движение сред младежите. == Биография == Крум Новаков – Кумата е роден вероятно през 1898 г. във [[Враца]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kumata.bg/кой-е-кумата/|заглавие=Крум Новаков – Кумата|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Като малко дете, което не може да произнася „р“, той изговарял името си „Кум“ вместо „Крум“ и приятелчетата му започнали да го наричат Кумата. През 1913 г., когато е ученик в София, взема участие в учредяването на софийския клон „Витоша“ на Юношеския туристически съюз (ЮТС), който е създаден през 1911 г. в Русе. В началото на 1919 г. той застава начело на софийския клон, чийто членски състав се увеличава до над 500 души, а излетите придобиват все по-масов характер.<ref name=":0" /> На първия редовен конгрес на Юношеския туристически съюз след войните, състоял се през 1919 г. в София, Кумата предлага изграждане на юношески туристически дом-хижа на Витоша и набелязва различни начини за осъществяването на идеята. На същия конгрес Кумата прави предложение при срещите по пътеките в планините хората да се поздравяват със „Здравей“, „Здравейте“ – предложение, прието с бурни овации.<ref name=":0" /> Също през 1919 г. се правят първите опити за изкачване с въже в България – от Крум Новаков (Кумата), Панайот Минков (Пиньот), Борис Ковачев и Христо Йорданов, членове на Софийския клон на ЮТС „Витоша“. Употребени били специално въже за алпинизъм, чифт котки и ледокопи, донесени от Крум Новаков от Австрия, където той е студент.<ref>{{Цитат книга|title=Алпийските стени в България|last=Бангиев|first=Цанко|publisher=|year=1956|month=|isbn=|location=София|pages=264}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.360mag.bg/posts/40814|заглавие=Витоша – от скалолазене към боулдър|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5355|заглавие=От всичко обичаше най-много свободата|автор=|фамилно_име=Атанасов|първо_име=Петър|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Първата организирана група скиори (ски секция) е създадена също от ентусиасти от софийския клон „Витоша“ през 1918 г., а на следващата година започва обучение по ски. Ръководител е Крум Новаков.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.glasove.com/categories/izgubenata-bylgariya/news/mladi-entusiasti-postavqt-nachaloto-na-zimnite-sportove-v-bylgariq|заглавие=Млади ентусиасти поставят началото на зимните спортове в България|автор=|фамилно_име=Иванова|първо_име=Илиана|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> През лятната ваканция на 1921 г. Кумата отива в [[Тирол]] с приятели, в долина Йоцтал, и на 8 август с двама другари изкачва връх Лохкогел (3045 m). След кратка почивка групата се разделя и поема обратно по три различни маршрута в търсене на алпийски [[еделвайс]]. Крум Новаков е имал желание да изпрати това планинско цвете на приятелите си в България като поздрав от Австрийските Алпи. Вечерта Крум не се завръща в изходния пункт. След два дни е намерен паднал в пропаст под върха, където е загинал. Гробът му е в църковния двор на селището Ленгенфелд (Längenfeld).<ref name=":0" /> == Памет == Споменът за Крум Новаков – Кумата остава много жив и ярък, а името му, както отбелязва [[Стефан Попов (писател)|Стефан Попов]], става легенда.<ref name=":1" /> Приятелите и съмишлениците му успяват да осъществят построяването на юношеската туристическа [[хижа]], на надморска височина 1725 m, на прекрасно, обзорно място, и я наричат „[[Кумата (хижа)|Кумата]]“. На Кумата е наречена улица в район „[[Витоша (район)|Витоша]]“ [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949387|title=Кумата}}). == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Новаков, Крум}} [[Категория:Български алпинисти]] [[Категория:Загинали алпинисти]] [[Категория:Починали в Австрия]] [[Категория:Родени във Враца]] ms9rrvnw72sf9uao3lvtb0zrn6jal9g 4 730756 12415928 12414865 2024-11-18T16:04:02Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12415928 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сергий Сударенко|Сергий Сударенко]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сергий Сударенко}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сергий Сударенко|action=history}} история]) || 2024-06-21 21:22:13 || {{потребител|Votre Provocateur}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|Съюзът на Сахра Вагенкнехт.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|action=history}} история]) || 2024-06-23 17:51:59 || {{потребител|Serkan Sali}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- | [[Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|Срутването на козирката на жп гара Нови Сад]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|action=history}} история]) || 2024-11-02 15:21:16 || {{потребител|188.255.145.157}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Tsarevo obs}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- |} 40ri33uam52yqp0nitcrj9hjvun96la 12416375 12415928 2024-11-18T22:04:10Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка 12416375 wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Сергий Сударенко|Сергий Сударенко]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сергий Сударенко}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сергий Сударенко|action=history}} история]) || 2024-06-21 21:22:13 || {{потребител|Votre Provocateur}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Детройт Уийлс|Детройт Уийлс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Детройт Уийлс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Детройт Уийлс|action=history}} история]) || 2024-06-23 10:35:29 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|Съюзът на Сахра Вагенкнехт.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Съюзът на Сахра Вагенкнехт.|action=history}} история]) || 2024-06-23 17:51:59 || {{потребител|Serkan Sali}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Франциско Лачовски|Франциско Лачовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Франциско Лачовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Франциско Лачовски|action=history}} история]) || 2024-06-27 09:35:11 || {{потребител|Cokera}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сдружение на операторите на хазартни игри и дейности в България|action=history}} история]) || 2024-06-27 10:59:15 || {{потребител|Stelian Dimitrov Dimitrov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дъдли бойз|Дъдли бойз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дъдли бойз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дъдли бойз|action=history}} история]) || 2024-06-28 11:08:19 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Шьойо Цубоучи|Шьойо Цубоучи]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шьойо Цубоучи}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шьойо Цубоучи|action=history}} история]) || 2024-06-29 13:22:12 || {{потребител|Alina Prykhodko}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Магическо момиче|Магическо момиче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Магическо момиче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Магическо момиче|action=history}} история]) || 2024-06-30 13:33:34 || {{потребител|R Green16}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ема Бът|Ема Бът]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ема Бът}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ема Бът|action=history}} история]) || 2024-07-01 11:47:04 || {{потребител|Kukata kuk}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ян Мандърборо|Ян Мандърборо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ян Мандърборо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ян Мандърборо|action=history}} история]) || 2024-07-02 12:19:35 || {{потребител|Yavor Minchaka}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Роб рой|Роб рой]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Роб рой}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Роб рой|action=history}} история]) || 2024-07-04 07:16:56 || {{потребител|78.83.50.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кавалер на Големия кръст на Кралския викториански орден|action=history}} история]) || 2024-07-04 15:59:35 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Орден на магарешкия трън|Орден на магарешкия трън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Орден на магарешкия трън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Орден на магарешкия трън|action=history}} история]) || 2024-07-04 16:00:22 || {{потребител|88.80.122.53}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Алпер Чочев|Алпер Чочев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алпер Чочев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алпер Чочев|action=history}} история]) || 2024-07-08 07:44:21 || {{потребител|Alexa Alexa Knows}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Тавкри|Тавкри]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тавкри}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тавкри|action=history}} история]) || 2024-07-10 08:33:46 || {{потребител|37.63.26.176}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Ивелин Иванов (политик)|Ивелин Иванов (политик)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ивелин Иванов (политик)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ивелин Иванов (политик)|action=history}} история]) || 2024-07-10 12:04:04 || {{потребител|2A01:5A8:30A:B3D3:6011:F2ED:6F84:E441}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Код: Олимп|Код: Олимп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Код: Олимп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Код: Олимп|action=history}} история]) || 2024-07-11 10:44:08 || {{потребител|Жасмина92}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Безсмислена песен|Безсмислена песен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безсмислена песен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безсмислена песен|action=history}} история]) || 2024-07-12 08:57:34 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Джо Тейлър|Джо Тейлър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джо Тейлър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джо Тейлър|action=history}} история]) || 2024-07-12 23:01:04 || {{потребител|Luxferuer}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|Георги Бенковски (стадион, Костиброд)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (стадион, Костиброд)|action=history}} история]) || 2024-07-14 14:21:34 || {{потребител|91.196.224.130}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Биниам Гирмай|Биниам Гирмай]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биниам Гирмай}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биниам Гирмай|action=history}} история]) || 2024-07-15 12:48:05 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Момир Булатович|Момир Булатович]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Момир Булатович}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Момир Булатович|action=history}} история]) || 2024-07-15 20:13:49 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Гризи и леммингите|Гризи и леммингите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гризи и леммингите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гризи и леммингите|action=history}} история]) || 2024-07-17 07:34:01 || {{потребител|GrizzyandLemmings68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Васил Христов (журналист)|Васил Христов (журналист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Христов (журналист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Христов (журналист)|action=history}} история]) || 2024-07-17 15:37:27 || {{потребител|LachezarSyarov}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Перхаби|Перхаби]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Перхаби}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Перхаби|action=history}} история]) || 2024-07-18 11:10:44 || {{потребител|78.154.13.50}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биляна Кавалска|Биляна Кавалска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Кавалска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Кавалска|action=history}} история]) || 2024-07-22 16:23:34 || {{потребител|Червен Фен}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мохамад Мохбер|Мохамад Мохбер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мохамад Мохбер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мохамад Мохбер|action=history}} история]) || 2024-07-22 17:14:48 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Саид Джалили|Саид Джалили]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Саид Джалили}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Саид Джалили|action=history}} история]) || 2024-07-23 20:56:08 || {{потребител|85.187.210.85}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Черно море (хотел във Варна)|Черно море (хотел във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Черно море (хотел във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Черно море (хотел във Варна)|action=history}} история]) || 2024-07-24 17:57:19 || {{потребител|94.190.173.155}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|Национална информационна агенция БГ Туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Национална информационна агенция БГ Туризъм|action=history}} история]) || 2024-07-26 09:32:59 || {{потребител|JovGoj}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Ранков (икономист)|Васил Ранков (икономист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Ранков (икономист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Ранков (икономист)|action=history}} история]) || 2024-07-27 17:49:21 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Пърси Джаксън|Пърси Джаксън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пърси Джаксън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пърси Джаксън|action=history}} история]) || 2024-07-28 07:44:16 || {{потребител|151.237.111.158}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Парад на нациите на Летните олимпийски игри 2024 година|action=history}} история]) || 2024-07-28 13:26:27 || {{потребител|Wolfking08}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Книговище|Книговище]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Книговище}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Книговище|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:38:34 || {{потребител|Antoanetabaeva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Градска игра|Градска игра]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Градска игра}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Градска игра|action=history}} история]) || 2024-07-28 14:41:44 || {{потребител|RayaDimova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Agop Dajdjanyan - Агоп Дайджанян|action=history}} история]) || 2024-07-29 12:39:12 || {{потребител|Hripsime Erniasyan}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гюленку|Гюленку]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гюленку}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гюленку|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:29:25 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Башъбююк|Башъбююк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Башъбююк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Башъбююк|action=history}} история]) || 2024-07-29 21:30:03 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Гирне|Гирне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гирне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гирне|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:04 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Йеничамлъджа|Йеничамлъджа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Йеничамлъджа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Йеничамлъджа|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:03:21 || {{потребител|37.63.5.216}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бригада „Логистика“|Бригада „Логистика“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бригада „Логистика“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бригада „Логистика“|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:11:54 || {{потребител|Tilovak 79}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Денизкьошклер|Денизкьошклер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Денизкьошклер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Денизкьошклер|action=history}} история]) || 2024-07-30 07:58:15 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тюркали|Тюркали]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тюркали}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тюркали|action=history}} история]) || 2024-07-30 08:08:33 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Абасага|Абасага]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Абасага}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Абасага|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:53:20 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Балмумджу|Балмумджу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Балмумджу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Балмумджу|action=history}} история]) || 2024-07-30 09:58:06 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Джиханнюма|Джиханнюма]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джиханнюма}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джиханнюма|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:44 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Конаклар|Конаклар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конаклар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конаклар|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:51 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кюлтюр|Кюлтюр]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюлтюр}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюлтюр|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:04:57 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Левазъм|Левазъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Левазъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Левазъм|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:02 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мурадийе|Мурадийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мурадийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мурадийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:08 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Нисбетийе|Нисбетийе]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нисбетийе}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нисбетийе|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:16 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Чамлъбахче|Чамлъбахче]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Чамлъбахче}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Чамлъбахче|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:05:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Согуксу|Согуксу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Согуксу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Согуксу|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:06:40 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дереагзъ|Дереагзъ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дереагзъ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дереагзъ|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкшехир|Бююкшехир]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкшехир}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкшехир|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:39 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Баръш (квартал)|Баръш (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Баръш (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Баръш (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:19:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Каваклъ (квартал)|Каваклъ (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Каваклъ (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Каваклъ (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:21:10 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мармара (квартал)|Мармара (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мармара (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мармара (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:34 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Сахил|Сахил]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сахил}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сахил|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:31:48 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Берекетзаде|Берекетзаде]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Берекетзаде}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Берекетзаде|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:40:28 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Коджатепе (квартал)|Коджатепе (квартал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Коджатепе (квартал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Коджатепе (квартал)|action=history}} история]) || 2024-07-30 13:52:24 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|Бююкчекмедже (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бююкчекмедже (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:22:38 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дурусу (езеро)|Дурусу (езеро)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дурусу (езеро)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дурусу (езеро)|action=history}} история]) || 2024-07-30 19:23:14 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Павел Смолички|Павел Смолички]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Павел Смолички}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Павел Смолички|action=history}} история]) || 2024-07-31 07:24:37 || {{потребител|Mariaakoritskaa}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|Къщата на Инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на Инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-01 17:55:30 || {{потребител|Demona84}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Провинция (телевизионен канал)|Провинция (телевизионен канал)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Провинция (телевизионен канал)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Провинция (телевизионен канал)|action=history}} история]) || 2024-08-02 12:05:18 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Варшавска овчарка|Варшавска овчарка]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Варшавска овчарка}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Варшавска овчарка|action=history}} история]) || 2024-08-02 13:48:37 || {{потребител|Mariakavlakova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Първи канал «Евразия»|Първи канал «Евразия»]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Първи канал «Евразия»}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Първи канал «Евразия»|action=history}} история]) || 2024-08-05 07:41:38 || {{потребител|Romanovich2008}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|Ганчо Ганчев (български финансист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ганчо Ганчев (български финансист)|action=history}} история]) || 2024-08-05 19:17:48 || {{потребител|MikaGanch}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Туристически Свят|Туристически Свят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Туристически Свят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Туристически Свят|action=history}} история]) || 2024-08-06 15:52:28 || {{потребител|Turistite}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Okey|Okey]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Okey}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Okey|action=history}} история]) || 2024-08-07 12:25:57 || {{потребител|31.223.9.250}} || [[Специални:Приноси/31.223.14.28|31.223.14.28]] 07:02, 11 август 2024 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|Антоанета Георгиева - Тони]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Георгиева - Тони|action=history}} история]) || 2024-08-08 16:09:14 || {{потребител|Antiohov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Андрей Ангелов|Андрей Ангелов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Андрей Ангелов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Андрей Ангелов|action=history}} история]) || 2024-08-09 16:51:41 || {{потребител|Svetlazlateva}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Васил Николаев Киров|Васил Николаев Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Васил Николаев Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Васил Николаев Киров|action=history}} история]) || 2024-08-11 11:47:32 || {{потребител|Mraktheridgeback}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Тракийски териер|Тракийски териер]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тракийски териер}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тракийски териер|action=history}} история]) || 2024-08-12 14:47:42 || {{потребител|185.97.74.151}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Диян Димитров|Диян Димитров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диян Димитров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диян Димитров|action=history}} история]) || 2024-08-12 21:02:29 || {{потребител|Bandidko 17}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Света Троица (Говедарци)|Света Троица (Говедарци)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Света Троица (Говедарци)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Света Троица (Говедарци)|action=history}} история]) || 2024-08-15 13:48:21 || {{потребител|213.214.88.87}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Кирил Евтимов|Кирил Евтимов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кирил Евтимов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кирил Евтимов|action=history}} история]) || 2024-08-17 00:50:03 || {{потребител|Kaloyan Vodenicharov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|Димитър Георгиев Мавродиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Георгиев Мавродиев|action=history}} история]) || 2024-08-17 09:26:56 || {{потребител|Georgi Mavrodiev}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Mortal Kombat 11|Mortal Kombat 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Mortal Kombat 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Mortal Kombat 11|action=history}} история]) || 2024-08-17 10:29:54 || {{потребител|Rehzopler}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|Димитрина Георгиева Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитрина Георгиева Петрова|action=history}} история]) || 2024-08-17 17:49:33 || {{потребител|Geridj13}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Къщата на инфлуенсърите|Къщата на инфлуенсърите]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Къщата на инфлуенсърите}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Къщата на инфлуенсърите|action=history}} история]) || 2024-08-17 20:12:17 || {{потребител|Daninovabg}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Златно Дафне|Златно Дафне]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Златно Дафне}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Златно Дафне|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:45:26 || {{потребител|BoDilova83}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Дейв Ломбардо|Дейв Ломбардо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дейв Ломбардо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дейв Ломбардо|action=history}} история]) || 2024-08-18 13:57:41 || {{потребител|Viord}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Петър Тепсизов|Петър Тепсизов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тепсизов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тепсизов|action=history}} история]) || 2024-08-19 14:09:56 || {{потребител|130.185.196.222}} || |- | [[Чернова:Шейн Макмеън|Шейн Макмеън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шейн Макмеън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шейн Макмеън|action=history}} история]) || 2024-08-21 20:26:25 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Илън / певец /|Илън / певец /]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Илън / певец /}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Илън / певец /|action=history}} история]) || 2024-08-23 17:47:54 || {{потребител|Ivan ivanov5566}} || |- | [[Чернова:Едуардо Гарсия|Едуардо Гарсия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуардо Гарсия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуардо Гарсия|action=history}} история]) || 2024-08-23 20:00:45 || {{потребител|46.10.57.133}} || |- | [[Чернова:Боби Шилдс|Боби Шилдс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Шилдс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Шилдс|action=history}} история]) || 2024-08-24 22:05:28 || {{потребител|Kane 14}} || |- | [[Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|Лагерът за военнопленници край Шумен]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лагерът за военнопленници край Шумен|action=history}} история]) || 2024-08-25 10:17:47 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов|Теодор Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:12:03 || {{потребител|145.224.108.118}} || |- | [[Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|Теодор Николов (автор и публицист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Николов (автор и публицист)|action=history}} история]) || 2024-08-25 12:50:42 || {{потребител|Whitebrotherhood}} || |- | [[Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Кюмюрджиев, летец-изтребител, загинал в защита на родното небе на 20.12.1943 г.|action=history}} история]) || 2024-08-25 13:39:18 || {{потребител|OrlinEagle}} || |- | [[Чернова:Здравко Чампоев|Здравко Чампоев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Чампоев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Чампоев|action=history}} история]) || 2024-08-26 12:54:34 || {{потребител|Барабан777}} || |- | [[Чернова:United Breaks Guitars|United Breaks Guitars]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:United Breaks Guitars}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:United Breaks Guitars|action=history}} история]) || 2024-08-26 18:06:09 || {{потребител|Slav123-22}} || |- | [[Чернова:Ра Мюзик|Ра Мюзик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ра Мюзик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ра Мюзик|action=history}} история]) || 2024-08-27 03:31:41 || {{потребител|NICKEYLLA}} || |- | [[Чернова:Микеланджело Алибранди|Микеланджело Алибранди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Микеланджело Алибранди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Микеланджело Алибранди|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:33:17 || {{потребител|Dieda30}} || |- | [[Чернова:Безпощаден|Безпощаден]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Безпощаден}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Безпощаден|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:34:46 || {{потребител|87.97.162.64}} || |- | [[Чернова:Сид Уилсън|Сид Уилсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Сид Уилсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Сид Уилсън|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:35:30 || {{потребител|Animus}} || |- | [[Чернова:Стриймове|Стриймове]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стриймове}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стриймове|action=history}} история]) || 2024-08-28 10:36:21 || {{потребител|N stoyanov85}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Антоанета Петкова Славкова|Антоанета Петкова Славкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антоанета Петкова Славкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антоанета Петкова Славкова|action=history}} история]) || 2024-08-29 06:26:11 || {{потребител|77.78.141.130}} || |- | [[Чернова:Фондация Арте Вива|Фондация Арте Вива]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Арте Вива}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Арте Вива|action=history}} история]) || 2024-08-29 20:58:16 || {{потребител|Simnandy}} || |- | [[Чернова:Десислава Гугалова|Десислава Гугалова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Гугалова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Гугалова|action=history}} история]) || 2024-08-29 23:20:22 || {{потребител|2A01:5A8:56F:A818:6435:4C02:728F:18FF}} || |- | [[Чернова:Кириакос Георгиу|Кириакос Георгиу]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кириакос Георгиу}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кириакос Георгиу|action=history}} история]) || 2024-08-31 15:35:55 || {{потребител|37.63.25.24}} || |- | [[Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Град Сън Сити, окръг Барбър, Канзас|action=history}} история]) || 2024-08-31 18:47:22 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Био - значения|Био - значения]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Био - значения}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Био - значения|action=history}} история]) || 2024-09-01 06:20:58 || {{потребител|MTongov}} || |- | [[Чернова:Ели Михайлова|Ели Михайлова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ели Михайлова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ели Михайлова|action=history}} история]) || 2024-09-02 06:45:31 || {{потребител|Moviesblog}} || |- | [[Чернова:Десислава Зафирова|Десислава Зафирова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Зафирова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Зафирова|action=history}} история]) || 2024-09-02 21:12:26 || {{потребител|Triadiss76}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна|Отношения между Русия и Украйна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:18 || {{потребител|NBUPolSciAleksandraAtanasova}} || |- | [[Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|Отношения между Русия и Украйна 2]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Отношения между Русия и Украйна 2|action=history}} история]) || 2024-09-11 17:42:27 || {{потребител|NBUPolSci Futekov}} || |- | [[Чернова:Бавен туризъм|Бавен туризъм]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавен туризъм}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавен туризъм|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:03:27 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:Бавноградие|Бавноградие]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бавноградие}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бавноградие|action=history}} история]) || 2024-09-13 21:24:21 || {{потребител|Gtrebg}} || |- | [[Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ НА ЛЕКАРСКИТЕ АСИСТЕНТИ И ФЕЛДШЕРИТЕ|action=history}} история]) || 2024-09-14 08:52:20 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:Милена Петрова|Милена Петрова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милена Петрова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милена Петрова|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:33:01 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Стелиян Донев-STELLko|Стелиян Донев-STELLko]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стелиян Донев-STELLko}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стелиян Донев-STELLko|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:34:15 || {{потребител|Milenka76}} || |- | [[Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|Юлия Йорданова-Панчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юлия Йорданова-Панчева|action=history}} история]) || 2024-09-14 19:35:59 || {{потребител|Nezvan}} || |- | [[Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТИ|action=history}} история]) || 2024-09-15 08:22:13 || {{потребител|77.220.196.34}} || |- | [[Чернова:До Дъно!|До Дъно!]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:До Дъно!}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:До Дъно!|action=history}} история]) || 2024-09-15 20:17:10 || {{потребител|EvgeniMS}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ваня Попова|Ваня Попова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ваня Попова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ваня Попова|action=history}} история]) || 2024-09-16 16:40:54 || {{потребител|Grahche}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Горнооряховски суджук|Горнооряховски суджук]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Горнооряховски суджук}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Горнооряховски суджук|action=history}} история]) || 2024-09-16 17:44:07 || {{потребител|Kovandjiev}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Слав Велков|Слав Велков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слав Велков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слав Велков|action=history}} история]) || 2024-09-18 00:04:36 || {{потребител|198.254.115.114}} || |- | [[Чернова:Битка на Царевец (1598)|Битка на Царевец (1598)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка на Царевец (1598)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка на Царевец (1598)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:20:42 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка край Карнобат (1392)|Битка край Карнобат (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка край Карнобат (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка край Карнобат (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:30:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|Битка при Чамурлийско поле (1372)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Чамурлийско поле (1372)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:32:44 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Средец (1380)|Обсада на Средец (1380)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Средец (1380)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Средец (1380)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:16 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Шумен (1392)|Обсада на Шумен (1392)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Шумен (1392)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Шумен (1392)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:33:51 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Варна (1388)|Обсада на Варна (1388)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Варна (1388)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Варна (1388)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:36:48 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Свищов (1393)|Обсада на Свищов (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Свищов (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Свищов (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:37:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|Кюстендилски бунт (1428)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кюстендилски бунт (1428)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:39:14 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Припека|Битка при Припека]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Припека}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Припека|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:53:22 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Бой при Милин Камък|Бой при Милин Камък]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бой при Милин Камък}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бой при Милин Камък|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:54:08 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Търновски преврат (1331)|Търновски преврат (1331)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Търновски преврат (1331)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Търновски преврат (1331)|action=history}} история]) || 2024-09-19 10:55:38 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поход на Ивайло срещу Златната орда в Добруджа (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:00 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Търново (1277)|Битка при Търново (1277)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Търново (1277)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Търново (1277)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:15:52 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Битка при Месинопол (1334)|Битка при Месинопол (1334)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Битка при Месинопол (1334)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Битка при Месинопол (1334)|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:18:05 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Жеравица|Обсада на Жеравица]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Жеравица}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Жеравица|action=history}} история]) || 2024-09-19 11:31:21 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Търново (1218)|Обсада на Търново (1218)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Търново (1218)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Търново (1218)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:05:06 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-епирска война (1230)|Българо-епирска война (1230)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-епирска война (1230)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-епирска война (1230)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:04 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|Българо-византийска война (1322 – 1324)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1322 – 1324)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:34 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|Българо-византийска война (1331 – 1332)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:06:57 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|Айдънски рейд срещу България (1340)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Айдънски рейд срещу България (1340)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:07:45 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Обсада на Косово (1393)|Обсада на Косово (1393)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обсада на Косово (1393)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обсада на Косово (1393)|action=history}} история]) || 2024-09-21 17:08:03 || {{потребител|Slava History}} || |- | [[Чернова:Диви и красиви (риалити)|Диви и красиви (риалити)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Диви и красиви (риалити)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Диви и красиви (риалити)|action=history}} история]) || 2024-09-22 22:12:22 || {{потребител|62.73.69.93}} || |- | [[Чернова:АС Семаси|АС Семаси]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:АС Семаси}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:АС Семаси|action=history}} история]) || 2024-09-28 12:50:07 || {{потребител|Marin7510}} || |- | [[Чернова:Прогресивен детметъл|Прогресивен детметъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Прогресивен детметъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Прогресивен детметъл|action=history}} история]) || 2024-09-29 08:03:28 || {{потребител|149.62.207.179}} || |- | [[Чернова:Валентин Атанасов|Валентин Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валентин Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валентин Атанасов|action=history}} история]) || 2024-09-29 11:57:44 || {{потребител|PolinaBilokonnaAbbas}} || |- | [[Чернова:Валери Йончев Петров|Валери Йончев Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Валери Йончев Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Валери Йончев Петров|action=history}} история]) || 2024-09-30 17:51:10 || {{потребител|Anas7asiya}} || |- | [[Чернова:Михаил Първанов|Михаил Първанов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Михаил Първанов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Михаил Първанов|action=history}} история]) || 2024-10-01 11:17:18 || {{потребител|IliyanMavrov}} || |- | [[Чернова:Ангел Павлов - волейбол|Ангел Павлов - волейбол]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ангел Павлов - волейбол}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ангел Павлов - волейбол|action=history}} история]) || 2024-10-01 13:57:40 || {{потребител|91.210.88.65}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Конструктивна дървесина|Конструктивна дървесина]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Конструктивна дървесина}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Конструктивна дървесина|action=history}} история]) || 2024-10-03 14:24:32 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- | [[Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|Проф. д. ик. н. Диана Иванова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. д. ик. н. Диана Иванова|action=history}} история]) || 2024-10-05 20:59:30 || {{потребител|Нинджа55}} || |- | [[Чернова:Петко Димитров Петков|Петко Димитров Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петко Димитров Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петко Димитров Петков|action=history}} история]) || 2024-10-06 11:32:31 || {{потребител|2A00:4802:224:4600:38DE:75D6:FA91:1D91}} || |- | [[Чернова:Юрий Борисов|Юрий Борисов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Юрий Борисов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Юрий Борисов|action=history}} история]) || 2024-10-06 12:10:52 || {{потребител|Emil Iliev}} || |- | [[Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|Иларион Макариополски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иларион Макариополски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-06 16:43:00 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- | [[Чернова:Шипка (улица в Варна)|Шипка (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Шипка (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Шипка (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-07 06:16:31 || {{потребител|37.63.10.178}} || |- | [[Чернова:Purjeni Pukanki|Purjeni Pukanki]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Purjeni Pukanki}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Purjeni Pukanki|action=history}} история]) || 2024-10-07 11:53:38 || {{потребител|GreyX18}} || |- | [[Чернова:Младен Трайков|Младен Трайков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младен Трайков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младен Трайков|action=history}} история]) || 2024-10-07 15:05:06 || {{потребител|YoanTsenov25}} || |- | [[Чернова:Бдин (улица в Варна)|Бдин (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бдин (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бдин (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:02:39 || {{потребител|94.190.164.54}} || |- | [[Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|Георги С. Раковски (улица в Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги С. Раковски (улица в Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-12 16:05:58 || {{потребител|94.190.163.191}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Ламперия|Ламперия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламперия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламперия|action=history}} история]) || 2024-10-13 16:44:33 || {{потребител|Cyberpunp}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Любослав Костов|Любослав Костов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любослав Костов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любослав Костов|action=history}} история]) || 2024-10-14 11:22:15 || {{потребител|Mdimitrov11}} || |- | [[Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|Любен Каравелов (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любен Каравелов (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-15 16:29:19 || {{потребител|94.190.164.139}} || |- | [[Чернова:Пенка Яръмлъкова|Пенка Яръмлъкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенка Яръмлъкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенка Яръмлъкова|action=history}} история]) || 2024-10-15 18:37:12 || {{потребител|212.122.178.108}} || |- | [[Чернова:Месут Йълмаз|Месут Йълмаз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Месут Йълмаз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Месут Йълмаз|action=history}} история]) || 2024-10-16 17:35:59 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|Земетресение в Истанбул (1894)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1894)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:46:57 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|Земетресение в Истанбул (1509)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1509)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:47:08 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|Земетресение в Истанбул (1766)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Истанбул (1766)|action=history}} история]) || 2024-10-17 03:48:16 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1688)|Земетресение в Измир (1688)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1688)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1688)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:35:20 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Земетресение в Измир (1653)|Земетресение в Измир (1653)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Земетресение в Измир (1653)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Земетресение в Измир (1653)|action=history}} история]) || 2024-10-17 11:36:22 || {{потребител|151.251.178.177}} || |- | [[Чернова:Дамян Петров|Дамян Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дамян Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дамян Петров|action=history}} история]) || 2024-10-19 05:33:07 || {{потребител|Damyan Petrov}} || |- | [[Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|Анри Барбюс (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Анри Барбюс (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 11:28:14 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|Георги Бенковски (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Бенковски (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 13:19:55 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Пирин (улица във Варна)|Пирин (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пирин (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пирин (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-19 16:36:35 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Нбрп|Нбрп]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Нбрп}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Нбрп|action=history}} история]) || 2024-10-20 04:57:38 || {{потребител|109.121.131.74}} || |- | [[Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|Георги Пеячевич (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Пеячевич (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:16 || {{потребител|94.190.164.20}} || |- | [[Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Grand Theft Auto IV: The Lost and Damned|action=history}} история]) || 2024-10-20 10:53:42 || {{потребител|Николай Николаев Александров}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Право на преминаване|Право на преминаване]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Право на преминаване}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Право на преминаване|action=history}} история]) || 2024-10-20 11:00:58 || {{потребител|Svilenov}} || |- | [[Чернова:Алберто Маркос|Алберто Маркос]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алберто Маркос}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алберто Маркос|action=history}} история]) || 2024-10-20 16:55:20 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Играч на годината на PFA Players|Играч на годината на PFA Players]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Играч на годината на PFA Players}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Играч на годината на PFA Players|action=history}} история]) || 2024-10-21 09:31:17 || {{потребител|Witnearionberg}} || |- | [[Чернова:Вайасат Труе Цриме|Вайасат Труе Цриме]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Вайасат Труе Цриме}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Вайасат Труе Цриме|action=history}} история]) || 2024-10-23 04:11:44 || {{потребител|2A02:2F01:7D12:4500:39F0:EEEF:803A:4327}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Станислава Ганчева|Станислава Ганчева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Станислава Ганчева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Станислава Ганчева|action=history}} история]) || 2024-10-27 06:38:30 || {{потребител|Емилов}} || |- | [[Чернова:Мей Йънг класика|Мей Йънг класика]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мей Йънг класика}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мей Йънг класика|action=history}} история]) || 2024-11-01 18:58:28 || {{потребител|Botchamaniac}} || |- | [[Чернова:Калина Иванов|Калина Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Калина Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Калина Иванов|action=history}} история]) || 2024-11-02 07:38:14 || {{потребител|92.247.231.5}} || |- | [[Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|Срутването на козирката на жп гара Нови Сад]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Срутването на козирката на жп гара Нови Сад|action=history}} история]) || 2024-11-02 15:21:16 || {{потребител|188.255.145.157}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Венцислава Тафкова|Венцислава Тафкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Венцислава Тафкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Венцислава Тафкова|action=history}} история]) || 2024-11-05 17:14:36 || {{потребител|Reni Stefanova}} || |- | [[Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доктор Анастасия Желязкова (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-06 04:18:12 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2024-11-06 18:34:30 || {{потребител|Mikelanjello}} || |- | [[Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никола Й. Вапцаров (улица във Варна)|action=history}} история]) || 2024-11-07 19:04:24 || {{потребител|94.190.162.252}} || |- | [[Чернова:Рангел Марков|Рангел Марков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рангел Марков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рангел Марков|action=history}} история]) || 2024-11-08 08:50:13 || {{потребител|Александра Ангелова Александрова}} || |- | [[Чернова:Петър Драгиев|Петър Драгиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Драгиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Драгиев|action=history}} история]) || 2024-11-08 13:03:46 || {{потребител|62.73.122.28}} || |- | [[Чернова:Григор Шишков|Григор Шишков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Григор Шишков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Григор Шишков|action=history}} история]) || 2024-11-10 21:18:16 || {{потребител|Thebagar}} || |- | [[Чернова:Djekata|Djekata]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Djekata}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Djekata|action=history}} история]) || 2024-11-11 10:31:47 || {{потребител|213.130.93.243}} || |- | [[Чернова:История на Мексико|История на Мексико]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на Мексико}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на Мексико|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:21:08 || {{потребител|212.104.119.235}} || |- | [[Чернова:Таминс|Таминс]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Таминс}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Таминс|action=history}} история]) || 2024-11-11 17:37:48 || {{потребител|2A01:5A8:303:F527:28D4:E3E9:A353:8E53}} || |- | [[Чернова:Тодор Иванов Бангиев|Тодор Иванов Бангиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Иванов Бангиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Иванов Бангиев|action=history}} история]) || 2024-11-12 14:05:59 || {{потребител|84.43.183.66}} || |- | [[Чернова:Младежи за Промяната|Младежи за Промяната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Младежи за Промяната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Младежи за Промяната|action=history}} история]) || 2024-11-12 19:56:52 || {{потребител|84.252.57.6}} || |- | [[Чернова:Марин Киров|Марин Киров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Марин Киров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Марин Киров|action=history}} история]) || 2024-11-13 10:31:33 || {{потребител|Tsarevo obs}} || |- | [[Чернова:Десислава Цветкова|Десислава Цветкова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Десислава Цветкова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Десислава Цветкова|action=history}} история]) || 2024-11-13 13:46:04 || {{потребител|Деси Цветкова}} || |- | [[Чернова:Теодор Христов Папазов|Теодор Христов Папазов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теодор Христов Папазов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теодор Христов Папазов|action=history}} история]) || 2024-11-16 09:03:23 || {{потребител|Texqt1}} || |- | [[Чернова:Hawk Tuah|Hawk Tuah]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Hawk Tuah}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Hawk Tuah|action=history}} история]) || 2024-11-16 11:42:24 || {{потребител|Homuraexee}} || |- | [[Чернова:Господин Тошев|Господин Тошев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Господин Тошев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Господин Тошев|action=history}} история]) || 2024-11-16 12:44:44 || {{потребител|Александър Ганчев}} || |- |} 28ld3su0emj1vszrabilhmgyy62pvup 0 734332 12415881 12369327 2024-11-18T15:28:59Z Mimiyokihni 265555 /* Елантрис (Elantris) */Добавяне на издание на книга на различен от оригиналния ѝ език. 12415881 wikitext text/x-wiki Това е '''списък на произведенията''' на [[Съединени американски щати|американския]] [[писател]] на [[фентъзи]] и [[научна фантастика]] [[Брандън Сандерсън]], издадени на български и на [[Английски език|английски]] език. == Космер == Много от творбите на Сандерсън се развиват на различни планети във всеобхватна вселена, известна с името Космер. Те често са свързани така, че това да не е веднага очевидно, като някои герои се появяват в повече от една серия.<ref>{{cite magazine|url=https://www.tor.com/2015/07/21/lets-talk-about-brandon-sandersons-cosmere/|title=Let's talk about Brandon Sanderson's Cosmere|last=Martin|first=Cahill|date=July 21, 2015|magazine=[[Tor.com]]|access-date=April 28, 2021|archive-date=February 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210220100403/https://www.tor.com/2015/07/21/lets-talk-about-brandon-sandersons-cosmere/|url-status=live}}</ref> === Елантрис (''Elantris'') === Фентъзи серия, включваща романа „Елантрис“ – първата издадена книга на Сандерсън и още два предстоящи романа, както и свързаните с нея произведения: повестта „Душата на императора“ и няколко разказа, сред които и „Надеждата на Елантрис“. # Elantris (2005)<br />'''Eлантрис''', изд. [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2012), прев. Красимир Вълков, ISBN 9789546553102 <br />'''Eлантрис''', изд. изд. „Студио Арт Лайн“ (2024), прев. Красимир Вълков, ISBN 9786191934492, включващо допълнителния текст и илюстрации от десетото юбилейно издание. # Предстоящ роман # Предстоящ роман * The Emperor's Soul (2012) – награда „[[Хюго (награда)|Хюго]]“ за 2013 г.<br /> '''''Душата на императора''''', изд. „[[Студио Арт Лайн|Студио Артлайн]]“ (2017), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-079-1, и в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (със същия превод) През 2015 г. е публикувано ''Elantris (Tenth Anniversary Author's Definitive Edition)'', издание по повод десетата годишнина на книгата „Елантрис“, със същото съдържание на „Елантрис“, но включващо предговор от Дан Уелс и много разширено приложение, включително поредицата от изтрити сцени ''The Mad Prince''. Изкуството е преработено от Айзък Стюарт, който актуализира символите от книгата и картите отпред, отговаряйки по-добре на визията на автора за това как пейзажът се свързва с романа. И има една нова сцена „някъде, където може би не очаквате да я намерите“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/elantris-tenth-anniversary-edition/|заглавие=Elantris Tenth Anniversary Edition|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> Разкази към серията: * 1.5 The Hope of Elantris (2007)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/the-hope-of-elantris/|заглавие=The Hope of Elantris|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref><br />'''''Надеждата на Елантрис''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * Elantris Deleted Scenes: The Mad Prince (2013), онлайн<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/elantris-deleted-scenes-the-mad-prince/|заглавие=Elantris Deleted Scenes|автор=Brendan Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> и в Elantris (Tenth Anniversary Author's Definitive Edition), изд. Tor, САЩ, 2015) * A Special Extra Scene (Elantris) (2015), в Elantris (Tenth Anniversary Author's Definitive Edition, изд. Tor, САЩ) * The Selish System (2016)<br /> '''''Системата на Сел''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) === Мъглороден (''Mistborn'') === „Мъглороден“ е поредица от [[Епично фентъзи|епични фентъзи]] романи, издадени от Tor Books в САЩ. Първите три романа от нея – „Последната империя“, „Кладенецът на възнесението“ и „Героят на времето“, публикувани между 2006 и 2008 г., съставляват оригиналната трилогия. За да подготви читателите за втората поредица, в която действието се развива 300 год. по-късно, Сандерсън написва преходен роман на име „Сплавта на закона“, който се превръща в първата част от тетралогията „Уакс и Уейн“ (''Wax and Wayne''). В нея влизат и романите „Отсенки от себе си“, „Оковите на скръбта“ и „Изгубеният метал“. През януари 2016 г. Сандерсън публикува повестта „Мъглороден: тайна история“ – придружаваща повест към оригиналната трилогия. # The Final Empire (2006), изд. и като Mistborn<br />'''''Последната империя''''', изд. [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2010), прев. [[Юлиян Стойнов]], ISBN 978-954-655-123-8; изд. „Студио Артлайн“ (2019), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-619-193-153-8 # The Well of Ascension (2007)<br />'''''Кладенецът на възнесението''''', изд. „Бард“ (2010), прев. Юлиян Стойнов, ISBN 978-954-655-146-7; изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-619-193-168-2 # The Hero of Ages (2008)<br/>'''''Героят на времето''''', изд. „Бард“ (2011), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-954-655-186-3; изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-619-193-177-4 # The Alloy of Law (2011)<br />'''''Сплавта на закона: 300 години по-късно''''', изд. „Бард“ (2011), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-954-655-262-4; изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-619-193-195-8 # Shadows of Self (2015)<br />'''''Отсенки от себе си''''', изд. „Студио Артлайн“ (2017), прев. Йоана Гацова; Петър Тушков, ISBN 978-619-193-088-3 # Bands of Mourning (2016)<br />'''''Оковите на скръбта''''', изд. „Студио Артлайн“ (2018), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-119-4 # The Lost Metal (2022)<br />'''''Изгубеният метал''''', изд. „Студио Артлайн“ (2023), прев. Деница Райкова, ISBN 978-619-193-305-1 Към поредицата се причисляват и: * The Eleventh Metal (2011) – разказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/mistborn-the-eleventh-metal/|заглавие=Mistborn The Eleventh Metal|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref><br /> '''''Единайсетият метал''''', пълен вариант в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * Mistborn: Secret History (2016) – повест ([[електронна книга]])<br />'''''Мъглороден: Тайна история''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * The Scandrian System (2016) – разказ<br /> '''''Скадриалската система''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) Романи от поредицата са издадени в следните компилации: * Mistborn Trilogy Boxed Set – първите три романа * Mistborn Boxed Set – първите шест романа * В България се издава и юбилейно издание на първите три книги с обновени цветове и дизайн на кориците, ново оформление, допълнителна редакция, допълнителен предговор от автора и добавени двуцветни карти; ISBN 978-619-193-317-4; изд. „Студио Артлайн“, превод Юлиян Стойнов, юли 2023 г. ==== Мъглороден: приключенска игра (''The Mistborn Adventure Game'') – с Алекс Флег ==== „Мъглороден: приключенската игра“ е ролева игра под формата на книга, публикувана през 2011 г. от Crafty Games и основаваща се на поредицата романи „Мъглороден“ на Сандерсън. Той участва в създаването на играта, която се развива в Скадриал – света, в който се развива сюжета на „Мъглороден“. # The Mistborn Adventure Game (2011) – с Алекс Флег и др. # Terris: Wrought of Copper (2014) – приложение, с Алекс Флег # Alloy of War (2014) – приложение, с Алекс Флег # Skaa: Tin & Ash (2015) – приложение, с Роб Во # The Alloy of Law: Masks of the Past (2017) – приложение * Allomancer Jak and the Pits of Eltania, Episodes 28 through 30 (2014) – разказ, в приложението Alloy of War и в сборника Arcanum Unbounded: The Cosmere Collection (2016) === Спиращия войната (''Warbreaker'') === Включва фентъзи романа „[[Спиращия войната]]“, разказващ историята на Вивена и Сири – две принцеси от страната Идрис. Сандерсън смята да напише и втори роман с възможното заглавие „Нощна кръв“ (''Nightblood'') по името на живия меч, носен от Вашер – един от главните герои на „Спиращия войната“. Това няма да е продължение в най-тесния смисъл на думата, т. к. първата книга е написана като самостоятелен роман. # Warbreaker (2009)<br />'''''Спиращият войната''''', изд. [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2014), прев. Валерий Русинов, ISBN 9789546553102. <br />'''''Спиращия войната''''', изд. „Студио Арт Лайн“ (2023), прев. Валерий Русинов, ISBN 978-619-193-331-0. – мека корица<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://booksinprint.bg/Publication/Details/c77018d6-dd54-4aec-ba67-29fa50df1967 | заглавие = Брандън Сандерсън: Спиращия войната| достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2023-08-26| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref>; ISBN 978-619-193-332-7 – твърда корица<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://booksinprint.bg/Publication/Details/9a41c792-b825-469e-bd6e-4122286520ba | заглавие = Брандън Сандерсън: Спиращия войната| достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2023-08-27| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref> с включени допълнителни цветни илюстрации и редакция на превода # Nightblood – предстоящ === Летописите на светлината на бурята (''The Stormlight Archive'') === Поредица от романи от жанра „[[епично фентъзи]]“. # The Way of Kings (2010) – фентъзи награда „[[Дейвид Гемел (награда)|Дейвид Гемел]]“ (2011)<br />'''''Пътят на кралете''''', изд. „Студио Артлайн“ (2014), прев. Борис Шопов, ISBN 978-954-2908-61-6 # Words of Radiance (2012) – фентъзи награда „Дейвид Гемел“ (2015)<br />'''''Сияйни слова''''', изд. „Студио Артлайн“ (2014), прев. Борис Шопов, Катерина Георгиева, ISBN 978-619-193-003-6 # Oathbringer (2017)<br />'''''Заклеващия''''', изд. „Студио Артлайн“ (2017), прев. Йоана Гацова, Вихра Манова, ISBN 978-619-193-110-1 # Rhythm of War (2020)<br />'''''Ритъмът на войната''''', изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Цветана Генчева, ISBN 978-619-193-202-3 # Wind and Truth (2024) Към серията се отнасят и: * Prelude to the Stormlight Archive (2010) – разказ, в романа The Way of Kings * Endnote (2010) – кратка бележка, пак там * Rysn (2012) – разказ, в антологията Epic: Legends and Fantasy<br />'''''„Рисн“''''', в Епично: легенди на фентъзито, съст. [[Джон Джоузеф Адамс]], изд. „Студио Артлайн“ (2014), прев. Александър Христов, Борис Шопов, ISBN 978-954-2908-98-2 * Deleted Scenes from the 2002 Version of The Way of Kings (2014) – изтрити сцени от „Пътят на кралете“, в антологията Altered Perceptions (съст. Дан Уелс) * Stormlight Archive Scene (2014) – допълнителна сцена към серията * The Thrill (2016) – разказ, в антологията Unfettered II: New Tales By Masters of Fantasy (съст. [[Шон Спийкман]]) * The Rosharan System (2016) – разказ<br /> '''''Системата на Рошар''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * Edgedancer (2016) – повест<br />'''''Танцуваща по ръба''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * The Stormlight Archive – A Pocket Companion to The Way of Kings and Words of Radiance (2016) – справочник (ограничено издание) * Dawnshard (2020) – повест<br />'''''Отломък от зората''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Красимир Вълков, ISBN 978-619-193-393-8 Произведенията от поредицата са издадени в следните компилации: * Stormlight Archive Series Brandon Sanderson Collection 4 Books Bundles Set (2017) – части 1 – 3 и повестта Edgedancer * The Stormlight Archive: 4 Books Bundle Collection With Gift Journal (2017) – Words of Radiance Part One, Words of Radiance Part Two, The Way of Kings Part One, The Way of Kings Part Two и подаръчно списание * The Stormlight Archive, Books 1 – 3 (2018) – части 1 – 3 === Бял пясък (''White Sand'') === „Бял пясък“ е фентъзи графичен роман в 3 части на изд. Dynamite Entertainment (в САЩ), адаптация на Рик Хоскин, с произведения на изкуството на Джулиус Гопес в първия том и по-късно на Фриц Касас. Първата част от трилогията, Бял пясък том I, е публикувана на през юни 2016 г., втората – през февруари 2018 г., а третата и последна част – през септември 2019 г. Действието се развива в пустинния свят Таладаин, където млад мъж на име Кентън се обучава, за да се превърне в майстор на пясъците, използвайки тайнствена магия с цел манипулиране на пясъка на планетата. # White Sand Volume 1 (2016)<br />'''''Бял пясък''''', изд. „Студио Артлайн“ (2016), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-089-0 # White Sand Volume 2 (2018) # White Sand Volume 3 (2019) White Sand Omnibus – трите части в един том с редакция на цветовете и с добавен нов пролог и речник (наречен Ars Arcanum).<ref>{{cite news|url=https://screenrant.com/white-sand-omnibus-prologue-khriss-brandon-sanderson-comic/|title=Brandon Sanderson's White Sand Gets New Prologue In Impressive Omnibus|last=Sockol|first=Ben|date=February 6, 2022|work=[[Screen Rant]]|access-date=February 3, 2023|archive-date=October 15, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20221015072615/https://screenrant.com/white-sand-omnibus-prologue-khriss-brandon-sanderson-comic/|url-status=live}}</ref><br />'''''Бял пясък: омнибус''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Рая Делчева, ISBN 978-619-193-360-0.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://booksinprint.bg/Publication/Details/c512fa8f-fc55-4942-9e4f-a3cf375f72f8 | заглавие = Бял пясък, омнибус| достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2023-11-10| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref> * The Taldain System (2016) – разказ * White Sand (excerpt) (2016) – откъс от графичния роман и въведение и първа глава от черновата в проза от 1999 г., в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) === Треноди (''Threnody'') === Треноди<ref>{{cite book |last= Сандерсън |first= Брандън |coauthors= |title= Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера |publisher= Студио Артлайн |year= 2022 |month= |isbn= 978-619-193-259-7 |lang=bg}}</ref> (Тренодия) е светът, в който се намират Горите на ада, и мястото, в което се развива действието на повестта от 2013 г. „Сенки за Сайлънс в Горите на ада“. Тази планета е населена от хора, известни като тренодити, както и враждебни духове в състояние да превръщат хората в сенки само с едно докосване. * Shadows for Silence in the Forests of Hell (2013), в сборника Dangerous Women (съст. [[Джордж Р. Р. Мартин]] и [[Гарднър Дозоа]])<br />'''''Сенки за Сайлънс в Горите на ада''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) === Първият от Слънцето (''First of the Sun'') === Повест за трапера „Шестият от Здрача“, развиваща се на „Първият от Слънцето“ – един от световете на Системата на Дроминад (планетарна система от седем планети и астероиден пояс). * Sixth of the Dusk (2014) повест, в сборника Shadows Beneath: The Writing Excuses Anthology (с Мери Робинет Ковал, Дан Уелс и Хауърд Тейлър)<br />'''''Шестият от Здрача''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * The Drominad System (2016) – разказ<br />'''''Системата на Дроминад''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) === Тайни проекти === През пролетта на 2022 г. Брандън Сандерсън стартира кампания в платформа Кикстартър, за да обяви четири тайни романа, като три се развиват във вселената Космер. Кампанията е най-успешната кампания на Кикстартър досега. Тези, които са се записали, са и първите, които получават книгите – на всеки три месеца от 2023 г. Във всяка книга има цветни преден и заден форзац, както и вложки с цветни илюстрации.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kickstarter.com/projects/dragonsteel/surprise-four-secret-novels-by-brandon-sanderson | заглавие = Surprise! Four Secret Novels by Brandon Sanderson | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | цитат = | език = en}}</ref> # Tress of the Emerald Sea (2023) <br />'''''Трес от Смарагдово море''''', изд. „Студио Арт Лайн“ (2023), прев. Мартина Неделчева, ISBN 978-619-193-353-2<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://booksinprint.bg/Publication/Details/b505703a-bbd2-45c3-b2ff-90f407889287 | заглавие = Брандън Сандерсън: Трес от Смарагдово море| достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2023-11-30| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref> # The Frugal Wizard's Handbook for Surviving Medieval England (2023) <br />'''''Наръчник на пестеливия магьосник за оцеляване в средновековна Англия''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Калина Бачеванова, ISBN 978-619-193-372-3 # Yumi and the Nightmare Painter (2023) # The Sunlit Man (2023) <br />'''''Озарения''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Мартина Неделчева, ISBN 978-619-193-438-6 # Isles of the Emberdark – предстои<ref>{{cite web |title=It's Finally Here {{!}} #SaytheWords | website=[[YouTube]] | date=March 5, 2024 |url=https://www.youtube.com/watch?v=X9HEKnswsy0 |access-date=2024-03-05 |language=en}}</ref> === Други произведения в света на Космера === * Arcanum Unbounded: The Cosmere Collection (2016) <br />'''''Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера''''', изд. „Студио Артлайн“ (2022), прев. Деница Иванова Райкова, ISBN 978-619-193-259-7 – сборник, съдържащ: ** '''''Душата на императора''''' (The Emperor's Soul) (2012) – новела ** '''''Надеждата на Елантрис''''' (The Hope of Elantris) (2007) – разказ ** '''''Единайсетият метал''''' (The Eleventh Metal) (2011) – разказ ** '''''Аломантът Джак и Ямите на Елтания''''' (Allomancer Jack and the Pits of Eltania, Episodes 28 through 30) (2014) – разказ ** '''''Мъглороден: Тайната история''''' (Mistborn: Secret History) (2016) – повест ** '''''Бял пясък''''' (White Sand) (2016) – част от графичната новела от 2016 г. и непубликувана уводна част ** '''''Сенки за Сайлънс в Горите на ада''''' (Shadows for Silence in the Forests of Hell) (2013) – новела ** '''''Шестият от Здрача''''' (Sixth of the Dusk) (2014) – повест ** '''''Танцуваща по ръба''''' (Edgedancer) (2016) – новела * The Traveler (2018) – онлайн миниразказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wob.coppermind.net/events/332-jordancon-2018/#e9518|заглавие=JordanCon 2018|автор=Brendan Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> == Други серии == === Възмездителите (''The Reckoners'') === [[Трилогия]] от младежки романи за [[Супергерой|супергерои]], в които се изобразен [[Апокалиптична и постапокалиптична фантастика|пост-апокалиптичен]] свят, в който появата на космическото същество на име „Бедствие“ дава на случайни хора свръхчовешки сили, превръщайки ги в „Епични“. Благодарение на това те поробват останалата част от човечество, причинявайки крах на традиционните правителства. Един младеж се присъединява към групата, която убива Епичните. # Steelheart (2013) <br />'''''Стоманеното сърце''''', изд. „Студио Артлайн“ (2013), прев. Борис Шопов, ISBN 978-954-2908-69-2; 2018, ISBN 978-619-193-113-2 # Firefight (2015)<br />'''''Зарево''''', изд. „Студио Артлайн“ (2015), прев. Борис Шопов; Катерина Георгиева, ISBN 978-619-193-017-3; 2018, ISBN 978-619-193-114-9 # Calamity (2016)<br />'''''Злочестие''''', изд. „Студио Артлайн“ (2016), прев. Борис Шопов; Катерина Георгиева, ISBN 978-619-193-045-6; 2018, ISBN 978-619-193-115-6 :* Mitosis (2013) – повест с главен герой – епичния Митозис, чието действие се развива между книга 1 и 2 на поредицата. :* The Reckoners Series (2016) – компилации от части 1 – 3 === Тексаски възмездители (''Texas Reckoners'') === # Lux (2021) – роман (със [[Стивън Болс]]) === Пазители от Апокалипсиса (''Apocalypse Guard'') === Предстояща трилогия от романи за младежи, чието действие се развива в същата многовселена като тази от серията „Отмъстителите“. В нея само част от световете са стабилни, но за съжаление те непрекъснато са изправени пред възможността за [[апокалипсис]]. „Пазителите от Апокалипсиса“ са организация от учени, инженери и хора с изключителни способности, посветени на създаването и осъществяването на планове за предотвратяване на апокалипсиса, ако е възможно, или за евакуацията на планетата, ако не е. # The Apocalypse Guard (2016) === Серия „Към небето“ ''(Skyward)'' === : 1. Skyward (2018)<br />'''''Към небето''''', изд. „Студио Артлайн“ (2019), прев. Цветана Генчева, ISBN 978-619-193-147-7 и 2020, ISBN 978-619-193-188-0 : 2. Starsight (2019)<br>'''''Към звездите,''''' изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Цветана Генчева. ISBN 978-619-193-194-1 : 3. Cytonic (2021)<br>'''''Към никъде''''', изд. „Студио Артлайн“ (2022), прев. Цветана Генчева. ISBN 978-619-193-245-0 : 4. Defiant (2023)<br>'''''Към края''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Цветана Генчева. ISBN 978-619-193-358-7 (мека корица); ISBN 978-619-193-359-4 (твърда корица). Към серията: * 0. 5 Defending Elysium (2008) ([https://fantastichen-sviat.com/2022/03/01/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%83%d0%bc-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/ Защитата на Елисиум]), фен превод 2022 г., разказ в сп. Asimov's Science Fiction (октомври-ноември) и онлайн. * 2.1 Sunreach (2021) ([https://fantastichen-sviat.com/2022/03/14/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d0%bd-%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d1%80%d1%81%d1%8a%d0%bd-%d1%81%d1%8a%d0%bd%d1%80%d0%b8%d0%b9%d1%87-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/ Сънрийч]), фен превод 2022 г., повест * 2.2. ReDawn (2021) ([https://fantastichen-sviat.com/2022/04/23/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d0%bd-%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d1%80%d1%81%d1%8a%d0%bd-%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b0%d1%83%d0%bd-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/ РеДаун]), фен превод 2022 г., повест * 3.1 Evershore (2021) ([https://fantastichen-sviat.com/2022/08/14/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d0%bd-%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d1%80%d1%81%d1%8a%d0%bd-%d0%b5%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%88%d0%be%d1%80-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/ Евършор] ), фен превод 2022 г.,повест === ''Skyward Flight'' === С Джанси Патерсън. Всяка разказвана от гледна точка на различен член на екипа по Детритъс. # Sunreach (2021) # ReDawn (2021) # Evershore (2021) === Легион (''Legion'') === Поредица от научнофантастични повести и романи с главен герой Стивън Лийдс, по-известен като „Легион“ – човек, чието уникално психическо състояние му позволява да създава множество личности. Той е блестящ в разрешаването на проблеми, богат и доста добър в това, което прави, подпомогнат от своите халюцинации. # Legion (2012) – повест<br />'''''Легион''''', изд. „Студио Артлайн“ (2016), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-078-4 # Skin Deep (2014) – роман<br />'''''Легион: На една ръка разстояние''''', изд. „Студио Артлайн“ (2017), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-087-6 # Lies of the Beholder (2018) – повест<br />'''''Легион – лъжи наяве''''', изд. „Студио Артлайн“ (2019), прев. Цветана Генчева, ISBN 978-619-193-146-0 :* Legion: The Many Lives of Stephen Leeds (2018) – компилация от части 1 – 3. === Инфинити Блейд (''Infinity Blade'') === Обхваща две фентъзи повести в ел. формат за младия рицар Сирис и борбата му срещу Краля-бог, базирани на известната екшън [[Видеоигра|видео игра]] с елементи на ролева игра на ChAIR Entertainment and Epic Games. Повестите са издадени между втората и третата игра от поредицата, в която фантастичния свят на „[[Инфинити блейд]]“ е свят на мистерии и интриги, където магията и технологиите са неразличими, а животът и смъртта не са това, което изглеждат. # Awakening (2011) <br />'''''Пробуждане''''', изд. „Студио Артлайн“ (2019), прев. Цветанка Генчева, ISBN 978-619-193-152-1 # Redemption (2013) <br />'''''Изкупление''''', изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Цветанка Генчева, ISBN 978-619-193-178-1 === Ритматистът (''Rithmatist'') === Серия от фентъзи романи за младежи с главни герои – избраниците Ритматисти. Те са воини, използващи геометричните шарки с креда (Линии), за да правят магии с физически ефект, като защита, нападение на противник или вдъхване на живот у същества на име „чолклинги“. Ритматистите са основната защита на Обединените американски острови от заплахата за бягство на дивите чолклинги от Кулата. # The Rithmatist (2013)<br />'''''Ритматистът''''', изд. „Студио Артлайн“ (2013), прев. Борис Шопов, ISBN 978-954-2908-54-8 # The Aztlanian – предстои === Тъмния (''Dark One'') === # Dark One (2021) – роман === Алкатрас срещу злите библиотекари (''Alcatraz Versus The Evil Librarians'') === Серия от младежки фентъзи романи за тийнейджъра Алкатраз Смедри. # Alcatraz Versus the Evil Librarians (2007)<br />'''''Алкатрас срещу злите библиотекари''''', изд. „Студио Артлайн“ (2021), прев. Деница Иванова Райкова, ISBN 978-619-193-232-0 # Alcatraz Versus the Scrivener's Bones (2008)<br />'''''Алкатрас и Костите на Писаря''''', изд. „Студио Артлайн“ (2022), прев. Деница Иванова Райкова, ISBN 978-619-193-274-0 # Alcatraz Versus the Knights of Crystallia (2009) # Alcatraz Versus the Shattered Lens (2010) # The Dark Talent (2016) # Bastille vs. the Evil Librarians: The Worldspire (2022) :* Alcatraz (2012) – компилация от части 1 – 4 === Колелото на времето (''Wheel of Time'') === След смъртта на американския фентъзи писател [[Робърт Джордан]] Брандън Сандерсън е избран от овдовялата му съпруга Хариет Макдугъл да довърши последната книга от поредицата „[[Колелото на времето]]“. „[[Спомен за Светлина]]“, наречена така по волята на покойния писател, впоследствие е разделена на три части. Първата книга е издадена през ноември 2009 г., а останалите два тома – през ноември 2010 г. и ноември 2011 г.{{основна|Колелото на времето}} : 12. The Gathering Storm (2009)<br>'''''[[Буря се надига]]''''', изд.: [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2010), прев. Валерий Русинов, ISBN 9546551085 : 13. Towers of Midnight (2010)<br>'''''[[Среднощни кули]]''''', изд.: [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2011), прев. Валерий Русинов, ISBN 9546552181 : 14. A Memory of Light (2013)<br>'''''[[Спомен за Светлина]]''''', изд.: [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2013), прев. Валерий Русинов, ISBN 9546554000 Към поредицата се отнасят и следните произведения: * What the Storm Means: Prologue to the Gathering Storm (2009) * River of Souls (2013) – разказ, в антология Unfettered: Tales by Masters of Fantasy (съст. [[Шон Спийкман]]) * A Fire Within the Ways (2019) – повест, пак там === Magic: The Gathering === Участие с фентъзи повест в междуавторския проект, базиран на първата събирателна игра на карти [[Magic: The Gathering]]. * Magic: Children of the Nameless (2018) <br>'''''Деца на безименните''''', изд „Студио Артлайн“ (2020), прев. Цветана Генчева, ISBN 978-619-193-211-5 === Сборници === * Brandon Sanderson's Fantasy Firsts (2017) – ел. книга (The Way of Kings, Mistborn: The Final Empire, The Rithmatist и Alcatraz vs. The Evil Librarians) * Legion and the Emperor's Soul (2013) – компилация от две повести * FirstBorn & Defending Elysium (2013) – компилация от два разказа == Самостоятелни художествени произведения == === Повести и разкази === * Centrifugal (1994) – онлайн разказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/centrifugal/|заглавие=Centrifugal|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> * Firstborn (2008) – онлайн разказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tor.com/2008/12/17/firstborn/|заглавие=Fistborn|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> * The Lesson – разказ, в сборника L. Ron Hubbard Presents Writers of the Future, Volume 34 (съст. [[Л. Рон Хъбард]] и [[Дейвид Фарланд]]) * Heuristic Algorithm and Reasoning Response Engine (2012) – военна научнофантастична новела, с Итън Скарстед, в антология Armored (съст. [[Джон Джоузеф Адамс]]) * I Hate Dragons (2013) – онлайн разказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/i-hate-dragons/|заглавие=I Hate Dragons|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> * Dreamer (2014) – разказ, в сборника Games Creatures Play (съст. Чарлейн Харис и Тони Л. П. Келнър) * Failed Hot Dog Story (2017) – незавършен разказ, в авторския [[нюзлетър]] * Perfect State (2015) – повест * Snapshot (2017) – повест * The Original (2020) – аудикнига, с Мери Робинет Коуъл и Джулия Уилан == Документалистика == * Editorial: Give Me Fantasy or Give Me Death (2000), в сп. The Leading Edge (март) * Editorial: Kill the Elves! (2000), пак там (септември) * The Leading Edge Turns 20 (2001), пак там (април) * Outlining (2006), пак там (октомври) * How I Turn Ideas Into Books (2006), в сп. Deep Magic (бр. 48, май) * Narrative Soup (2006), пак там (бр. 59/ декември) * Robert Jordan (2007), във фен сп. Locus (бр. 562/ ноември) * Ars Arcanum (2008), в The Well of Ascension * Foreword (2009) – увод към The Gathering Storm * Ars Arcanum (2010), в The Way of Kings * Sanderson's Second Law (2011), в сп. Leading Edge (юни 2011 г.) * ARS Arcanum (2011), в The Alloy of Law: A Mistborn Novel * About the Author (2012), в The Emperor's Soul * Postscript (2012) – послепис, пак там * Writing Cinematic Fight Scenes (2013), в Writing Fantasy Heroes: Powerful Advice from the Pros (автор: Джейсън М. Уолц и Алекс Бледоу) * Preface (Defending Elysium) (2013), в компилация Firstborn / Defending Elysium * Preface (Firstborn) (2013), пак там * Welcome to the Writing Excuses Anthology (2014), в антология Shadows Beneath: The Writing Excuses Anthology * When Your Story's Climax Isn't an Ending: Fixing Sixth of the Dusk (2014), пак там * Writing Excuses 7.35: Brainstorming with Dan; Writing Excuses 7.51: Brainstorming with Mary; Writing Excuses 8.9: Brainstorming with Howard; Writing Excuses 9.28 and 9.29: Workshopping Sixth of the Dusk; Writing Excuses 9.30: Workshopping A Fire in the Heavens; Writing Excuses 9.31: Brainstorming with Brandon; Writing Excuses 9.31: Workshopping An Honest Death (2014) – с Мери Робинет Коуъл, Хауърд Тейлър и Дан Уелс, в антологията Shadows Beneath: The Writing Excuses Anthology * Untitled Essay (2014), в антология Altered Perceptions * Ars Arcanum (2015), в Elantris * Postscript (2015) – послепис, пак там * Note on Seons (2015), пак там * The Fine Distinction Between Cooks and Chefs (2016), в антологията L. Ron Hubbard Presents Writers of the Future (Vol. 32) * Postcript (Sixth of the Dusk) (2016), в сборника Arcanum Unbounded: The Cosmere Collection * Postscript (Allomancer Jak and the Pits of Eltania, Episodes 28 through 30) (2016), пак там * Postscript (Edgedancer) (2016), пак там * Postscript (Secret History) (2016), пак там * Postscript (Shadows for Silence in the Forests of Hell) (2016), пак там * Postscript (The Eleventh Metal) (2016), пак там * Postscript (The Emperor's Soul) (2016), пак там * Postscript (The Hope of Elantris) (2016), пак там * Postscript (White Sand (excerpt)) (2016), пак там * Preface (2016) – предисловие, пак там * Preface (Mistborn) (2017) – упредисловие към The Final Empire * Note of Jacket Sketch (Mistborn) (2017), пак там * Postscript (2017) – послепис към Snapshot * Preface and Acknowledgements (2017) – предисловие и благодарности, в Oathbringer * Ursula K. Le Guin: A Brief Tribute (2018), в антология Worldcon76: San Jose 2018 – за [[Урсула Ле Гуин]] * Preface (2018) – предисловие към сборника Legion: The Many Lives of Stephen Leeds * Preface to the Tenth Anniversary Edition (The Way of Kings) (2020) * Foreword (Dragonsbane) (2021) == Източници == * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/s/brandon-sanderson/ Библиография във „Fantastic Fiction“] * {{икона|ru}} [https://fantlab.ru/autor1105 Библиография в „Лаборатория Фантастики“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/38550.Brandon_Sanderson Библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://www.isfdb.org/cgi-bin/ea.cgi?32726 Библиография в „The Internet Speculative Fiction Database“] * {{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/brandon-sanderson/ Библиография в „Books in Order“] * {{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/sanderson-brandon-1977 Библиография в „Encyclopedia.com“] * {{икона|en}} [http://www.sf-encyclopedia.com/entry/sanderson_brandon Библиография в „The Encyclopedia of Science Fiction“] * {{икона|en}} [https://coppermind.net/wiki/Bibliography Библиография в „The Coppermind“] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.brandonsanderson.com Лична уеб страница на писателя] * [https://www.tor.com/search-page/?s=brandon+sanderson Статии за писателя на сайта на изд. „Tor Books“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191031212329/https://www.tor.com/search-page/?s=brandon+sanderson |date=2019-10-31 }} * [https://www.17thshard.com/forum/ 17th Shard Официален фен сайт] * [https://wob.coppermind.net/ Arcanum: The Brandon Sanderson Archive] [[Категория:Библиографии|Сандерсън, Брандън]] g5t2ssb26w090rhn206h0fzdutb6xp2 12415883 12415881 2024-11-18T15:29:15Z Mimiyokihni 265555 12415883 wikitext text/x-wiki Това е '''списък на произведенията''' на [[Съединени американски щати|американския]] [[писател]] на [[фентъзи]] и [[научна фантастика]] [[Брандън Сандерсън]], издадени на български и на [[Английски език|английски]] език. == Космер == Много от творбите на Сандерсън се развиват на различни планети във всеобхватна вселена, известна с името Космер. Те често са свързани така, че това да не е веднага очевидно, като някои герои се появяват в повече от една серия.<ref>{{cite magazine|url=https://www.tor.com/2015/07/21/lets-talk-about-brandon-sandersons-cosmere/|title=Let's talk about Brandon Sanderson's Cosmere|last=Martin|first=Cahill|date=July 21, 2015|magazine=[[Tor.com]]|access-date=April 28, 2021|archive-date=February 20, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210220100403/https://www.tor.com/2015/07/21/lets-talk-about-brandon-sandersons-cosmere/|url-status=live}}</ref> === Елантрис (''Elantris'') === Фентъзи серия, включваща романа „Елантрис“ – първата издадена книга на Сандерсън и още два предстоящи романа, както и свързаните с нея произведения: повестта „Душата на императора“ и няколко разказа, сред които и „Надеждата на Елантрис“. # Elantris (2005)<br />'''Eлантрис''', изд. [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2012), прев. Красимир Вълков, ISBN 9789546553102 <br />'''Eлантрис''', изд. „Студио Арт Лайн“ (2024), прев. Красимир Вълков, ISBN 9786191934492, включващо допълнителния текст и илюстрации от десетото юбилейно издание. # Предстоящ роман # Предстоящ роман * The Emperor's Soul (2012) – награда „[[Хюго (награда)|Хюго]]“ за 2013 г.<br /> '''''Душата на императора''''', изд. „[[Студио Арт Лайн|Студио Артлайн]]“ (2017), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-079-1, и в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (със същия превод) През 2015 г. е публикувано ''Elantris (Tenth Anniversary Author's Definitive Edition)'', издание по повод десетата годишнина на книгата „Елантрис“, със същото съдържание на „Елантрис“, но включващо предговор от Дан Уелс и много разширено приложение, включително поредицата от изтрити сцени ''The Mad Prince''. Изкуството е преработено от Айзък Стюарт, който актуализира символите от книгата и картите отпред, отговаряйки по-добре на визията на автора за това как пейзажът се свързва с романа. И има една нова сцена „някъде, където може би не очаквате да я намерите“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/elantris-tenth-anniversary-edition/|заглавие=Elantris Tenth Anniversary Edition|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> Разкази към серията: * 1.5 The Hope of Elantris (2007)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/the-hope-of-elantris/|заглавие=The Hope of Elantris|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref><br />'''''Надеждата на Елантрис''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * Elantris Deleted Scenes: The Mad Prince (2013), онлайн<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/elantris-deleted-scenes-the-mad-prince/|заглавие=Elantris Deleted Scenes|автор=Brendan Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> и в Elantris (Tenth Anniversary Author's Definitive Edition), изд. Tor, САЩ, 2015) * A Special Extra Scene (Elantris) (2015), в Elantris (Tenth Anniversary Author's Definitive Edition, изд. Tor, САЩ) * The Selish System (2016)<br /> '''''Системата на Сел''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) === Мъглороден (''Mistborn'') === „Мъглороден“ е поредица от [[Епично фентъзи|епични фентъзи]] романи, издадени от Tor Books в САЩ. Първите три романа от нея – „Последната империя“, „Кладенецът на възнесението“ и „Героят на времето“, публикувани между 2006 и 2008 г., съставляват оригиналната трилогия. За да подготви читателите за втората поредица, в която действието се развива 300 год. по-късно, Сандерсън написва преходен роман на име „Сплавта на закона“, който се превръща в първата част от тетралогията „Уакс и Уейн“ (''Wax and Wayne''). В нея влизат и романите „Отсенки от себе си“, „Оковите на скръбта“ и „Изгубеният метал“. През януари 2016 г. Сандерсън публикува повестта „Мъглороден: тайна история“ – придружаваща повест към оригиналната трилогия. # The Final Empire (2006), изд. и като Mistborn<br />'''''Последната империя''''', изд. [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2010), прев. [[Юлиян Стойнов]], ISBN 978-954-655-123-8; изд. „Студио Артлайн“ (2019), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-619-193-153-8 # The Well of Ascension (2007)<br />'''''Кладенецът на възнесението''''', изд. „Бард“ (2010), прев. Юлиян Стойнов, ISBN 978-954-655-146-7; изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-619-193-168-2 # The Hero of Ages (2008)<br/>'''''Героят на времето''''', изд. „Бард“ (2011), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-954-655-186-3; изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-619-193-177-4 # The Alloy of Law (2011)<br />'''''Сплавта на закона: 300 години по-късно''''', изд. „Бард“ (2011), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-954-655-262-4; изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Юлиан Стойнов, ISBN 978-619-193-195-8 # Shadows of Self (2015)<br />'''''Отсенки от себе си''''', изд. „Студио Артлайн“ (2017), прев. Йоана Гацова; Петър Тушков, ISBN 978-619-193-088-3 # Bands of Mourning (2016)<br />'''''Оковите на скръбта''''', изд. „Студио Артлайн“ (2018), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-119-4 # The Lost Metal (2022)<br />'''''Изгубеният метал''''', изд. „Студио Артлайн“ (2023), прев. Деница Райкова, ISBN 978-619-193-305-1 Към поредицата се причисляват и: * The Eleventh Metal (2011) – разказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/mistborn-the-eleventh-metal/|заглавие=Mistborn The Eleventh Metal|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref><br /> '''''Единайсетият метал''''', пълен вариант в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * Mistborn: Secret History (2016) – повест ([[електронна книга]])<br />'''''Мъглороден: Тайна история''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * The Scandrian System (2016) – разказ<br /> '''''Скадриалската система''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) Романи от поредицата са издадени в следните компилации: * Mistborn Trilogy Boxed Set – първите три романа * Mistborn Boxed Set – първите шест романа * В България се издава и юбилейно издание на първите три книги с обновени цветове и дизайн на кориците, ново оформление, допълнителна редакция, допълнителен предговор от автора и добавени двуцветни карти; ISBN 978-619-193-317-4; изд. „Студио Артлайн“, превод Юлиян Стойнов, юли 2023 г. ==== Мъглороден: приключенска игра (''The Mistborn Adventure Game'') – с Алекс Флег ==== „Мъглороден: приключенската игра“ е ролева игра под формата на книга, публикувана през 2011 г. от Crafty Games и основаваща се на поредицата романи „Мъглороден“ на Сандерсън. Той участва в създаването на играта, която се развива в Скадриал – света, в който се развива сюжета на „Мъглороден“. # The Mistborn Adventure Game (2011) – с Алекс Флег и др. # Terris: Wrought of Copper (2014) – приложение, с Алекс Флег # Alloy of War (2014) – приложение, с Алекс Флег # Skaa: Tin & Ash (2015) – приложение, с Роб Во # The Alloy of Law: Masks of the Past (2017) – приложение * Allomancer Jak and the Pits of Eltania, Episodes 28 through 30 (2014) – разказ, в приложението Alloy of War и в сборника Arcanum Unbounded: The Cosmere Collection (2016) === Спиращия войната (''Warbreaker'') === Включва фентъзи романа „[[Спиращия войната]]“, разказващ историята на Вивена и Сири – две принцеси от страната Идрис. Сандерсън смята да напише и втори роман с възможното заглавие „Нощна кръв“ (''Nightblood'') по името на живия меч, носен от Вашер – един от главните герои на „Спиращия войната“. Това няма да е продължение в най-тесния смисъл на думата, т. к. първата книга е написана като самостоятелен роман. # Warbreaker (2009)<br />'''''Спиращият войната''''', изд. [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2014), прев. Валерий Русинов, ISBN 9789546553102. <br />'''''Спиращия войната''''', изд. „Студио Арт Лайн“ (2023), прев. Валерий Русинов, ISBN 978-619-193-331-0. – мека корица<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://booksinprint.bg/Publication/Details/c77018d6-dd54-4aec-ba67-29fa50df1967 | заглавие = Брандън Сандерсън: Спиращия войната| достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2023-08-26| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref>; ISBN 978-619-193-332-7 – твърда корица<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://booksinprint.bg/Publication/Details/9a41c792-b825-469e-bd6e-4122286520ba | заглавие = Брандън Сандерсън: Спиращия войната| достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2023-08-27| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref> с включени допълнителни цветни илюстрации и редакция на превода # Nightblood – предстоящ === Летописите на светлината на бурята (''The Stormlight Archive'') === Поредица от романи от жанра „[[епично фентъзи]]“. # The Way of Kings (2010) – фентъзи награда „[[Дейвид Гемел (награда)|Дейвид Гемел]]“ (2011)<br />'''''Пътят на кралете''''', изд. „Студио Артлайн“ (2014), прев. Борис Шопов, ISBN 978-954-2908-61-6 # Words of Radiance (2012) – фентъзи награда „Дейвид Гемел“ (2015)<br />'''''Сияйни слова''''', изд. „Студио Артлайн“ (2014), прев. Борис Шопов, Катерина Георгиева, ISBN 978-619-193-003-6 # Oathbringer (2017)<br />'''''Заклеващия''''', изд. „Студио Артлайн“ (2017), прев. Йоана Гацова, Вихра Манова, ISBN 978-619-193-110-1 # Rhythm of War (2020)<br />'''''Ритъмът на войната''''', изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Цветана Генчева, ISBN 978-619-193-202-3 # Wind and Truth (2024) Към серията се отнасят и: * Prelude to the Stormlight Archive (2010) – разказ, в романа The Way of Kings * Endnote (2010) – кратка бележка, пак там * Rysn (2012) – разказ, в антологията Epic: Legends and Fantasy<br />'''''„Рисн“''''', в Епично: легенди на фентъзито, съст. [[Джон Джоузеф Адамс]], изд. „Студио Артлайн“ (2014), прев. Александър Христов, Борис Шопов, ISBN 978-954-2908-98-2 * Deleted Scenes from the 2002 Version of The Way of Kings (2014) – изтрити сцени от „Пътят на кралете“, в антологията Altered Perceptions (съст. Дан Уелс) * Stormlight Archive Scene (2014) – допълнителна сцена към серията * The Thrill (2016) – разказ, в антологията Unfettered II: New Tales By Masters of Fantasy (съст. [[Шон Спийкман]]) * The Rosharan System (2016) – разказ<br /> '''''Системата на Рошар''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * Edgedancer (2016) – повест<br />'''''Танцуваща по ръба''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * The Stormlight Archive – A Pocket Companion to The Way of Kings and Words of Radiance (2016) – справочник (ограничено издание) * Dawnshard (2020) – повест<br />'''''Отломък от зората''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Красимир Вълков, ISBN 978-619-193-393-8 Произведенията от поредицата са издадени в следните компилации: * Stormlight Archive Series Brandon Sanderson Collection 4 Books Bundles Set (2017) – части 1 – 3 и повестта Edgedancer * The Stormlight Archive: 4 Books Bundle Collection With Gift Journal (2017) – Words of Radiance Part One, Words of Radiance Part Two, The Way of Kings Part One, The Way of Kings Part Two и подаръчно списание * The Stormlight Archive, Books 1 – 3 (2018) – части 1 – 3 === Бял пясък (''White Sand'') === „Бял пясък“ е фентъзи графичен роман в 3 части на изд. Dynamite Entertainment (в САЩ), адаптация на Рик Хоскин, с произведения на изкуството на Джулиус Гопес в първия том и по-късно на Фриц Касас. Първата част от трилогията, Бял пясък том I, е публикувана на през юни 2016 г., втората – през февруари 2018 г., а третата и последна част – през септември 2019 г. Действието се развива в пустинния свят Таладаин, където млад мъж на име Кентън се обучава, за да се превърне в майстор на пясъците, използвайки тайнствена магия с цел манипулиране на пясъка на планетата. # White Sand Volume 1 (2016)<br />'''''Бял пясък''''', изд. „Студио Артлайн“ (2016), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-089-0 # White Sand Volume 2 (2018) # White Sand Volume 3 (2019) White Sand Omnibus – трите части в един том с редакция на цветовете и с добавен нов пролог и речник (наречен Ars Arcanum).<ref>{{cite news|url=https://screenrant.com/white-sand-omnibus-prologue-khriss-brandon-sanderson-comic/|title=Brandon Sanderson's White Sand Gets New Prologue In Impressive Omnibus|last=Sockol|first=Ben|date=February 6, 2022|work=[[Screen Rant]]|access-date=February 3, 2023|archive-date=October 15, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20221015072615/https://screenrant.com/white-sand-omnibus-prologue-khriss-brandon-sanderson-comic/|url-status=live}}</ref><br />'''''Бял пясък: омнибус''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Рая Делчева, ISBN 978-619-193-360-0.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://booksinprint.bg/Publication/Details/c512fa8f-fc55-4942-9e4f-a3cf375f72f8 | заглавие = Бял пясък, омнибус| достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2023-11-10| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref> * The Taldain System (2016) – разказ * White Sand (excerpt) (2016) – откъс от графичния роман и въведение и първа глава от черновата в проза от 1999 г., в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) === Треноди (''Threnody'') === Треноди<ref>{{cite book |last= Сандерсън |first= Брандън |coauthors= |title= Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера |publisher= Студио Артлайн |year= 2022 |month= |isbn= 978-619-193-259-7 |lang=bg}}</ref> (Тренодия) е светът, в който се намират Горите на ада, и мястото, в което се развива действието на повестта от 2013 г. „Сенки за Сайлънс в Горите на ада“. Тази планета е населена от хора, известни като тренодити, както и враждебни духове в състояние да превръщат хората в сенки само с едно докосване. * Shadows for Silence in the Forests of Hell (2013), в сборника Dangerous Women (съст. [[Джордж Р. Р. Мартин]] и [[Гарднър Дозоа]])<br />'''''Сенки за Сайлънс в Горите на ада''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) === Първият от Слънцето (''First of the Sun'') === Повест за трапера „Шестият от Здрача“, развиваща се на „Първият от Слънцето“ – един от световете на Системата на Дроминад (планетарна система от седем планети и астероиден пояс). * Sixth of the Dusk (2014) повест, в сборника Shadows Beneath: The Writing Excuses Anthology (с Мери Робинет Ковал, Дан Уелс и Хауърд Тейлър)<br />'''''Шестият от Здрача''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) * The Drominad System (2016) – разказ<br />'''''Системата на Дроминад''''', в Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера (2022) === Тайни проекти === През пролетта на 2022 г. Брандън Сандерсън стартира кампания в платформа Кикстартър, за да обяви четири тайни романа, като три се развиват във вселената Космер. Кампанията е най-успешната кампания на Кикстартър досега. Тези, които са се записали, са и първите, които получават книгите – на всеки три месеца от 2023 г. Във всяка книга има цветни преден и заден форзац, както и вложки с цветни илюстрации.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.kickstarter.com/projects/dragonsteel/surprise-four-secret-novels-by-brandon-sanderson | заглавие = Surprise! Four Secret Novels by Brandon Sanderson | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | цитат = | език = en}}</ref> # Tress of the Emerald Sea (2023) <br />'''''Трес от Смарагдово море''''', изд. „Студио Арт Лайн“ (2023), прев. Мартина Неделчева, ISBN 978-619-193-353-2<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://booksinprint.bg/Publication/Details/b505703a-bbd2-45c3-b2ff-90f407889287 | заглавие = Брандън Сандерсън: Трес от Смарагдово море| достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2023-11-30| труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref> # The Frugal Wizard's Handbook for Surviving Medieval England (2023) <br />'''''Наръчник на пестеливия магьосник за оцеляване в средновековна Англия''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Калина Бачеванова, ISBN 978-619-193-372-3 # Yumi and the Nightmare Painter (2023) # The Sunlit Man (2023) <br />'''''Озарения''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Мартина Неделчева, ISBN 978-619-193-438-6 # Isles of the Emberdark – предстои<ref>{{cite web |title=It's Finally Here {{!}} #SaytheWords | website=[[YouTube]] | date=March 5, 2024 |url=https://www.youtube.com/watch?v=X9HEKnswsy0 |access-date=2024-03-05 |language=en}}</ref> === Други произведения в света на Космера === * Arcanum Unbounded: The Cosmere Collection (2016) <br />'''''Арканум: Необуздан. Колекцията за Космера''''', изд. „Студио Артлайн“ (2022), прев. Деница Иванова Райкова, ISBN 978-619-193-259-7 – сборник, съдържащ: ** '''''Душата на императора''''' (The Emperor's Soul) (2012) – новела ** '''''Надеждата на Елантрис''''' (The Hope of Elantris) (2007) – разказ ** '''''Единайсетият метал''''' (The Eleventh Metal) (2011) – разказ ** '''''Аломантът Джак и Ямите на Елтания''''' (Allomancer Jack and the Pits of Eltania, Episodes 28 through 30) (2014) – разказ ** '''''Мъглороден: Тайната история''''' (Mistborn: Secret History) (2016) – повест ** '''''Бял пясък''''' (White Sand) (2016) – част от графичната новела от 2016 г. и непубликувана уводна част ** '''''Сенки за Сайлънс в Горите на ада''''' (Shadows for Silence in the Forests of Hell) (2013) – новела ** '''''Шестият от Здрача''''' (Sixth of the Dusk) (2014) – повест ** '''''Танцуваща по ръба''''' (Edgedancer) (2016) – новела * The Traveler (2018) – онлайн миниразказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wob.coppermind.net/events/332-jordancon-2018/#e9518|заглавие=JordanCon 2018|автор=Brendan Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> == Други серии == === Възмездителите (''The Reckoners'') === [[Трилогия]] от младежки романи за [[Супергерой|супергерои]], в които се изобразен [[Апокалиптична и постапокалиптична фантастика|пост-апокалиптичен]] свят, в който появата на космическото същество на име „Бедствие“ дава на случайни хора свръхчовешки сили, превръщайки ги в „Епични“. Благодарение на това те поробват останалата част от човечество, причинявайки крах на традиционните правителства. Един младеж се присъединява към групата, която убива Епичните. # Steelheart (2013) <br />'''''Стоманеното сърце''''', изд. „Студио Артлайн“ (2013), прев. Борис Шопов, ISBN 978-954-2908-69-2; 2018, ISBN 978-619-193-113-2 # Firefight (2015)<br />'''''Зарево''''', изд. „Студио Артлайн“ (2015), прев. Борис Шопов; Катерина Георгиева, ISBN 978-619-193-017-3; 2018, ISBN 978-619-193-114-9 # Calamity (2016)<br />'''''Злочестие''''', изд. „Студио Артлайн“ (2016), прев. Борис Шопов; Катерина Георгиева, ISBN 978-619-193-045-6; 2018, ISBN 978-619-193-115-6 :* Mitosis (2013) – повест с главен герой – епичния Митозис, чието действие се развива между книга 1 и 2 на поредицата. :* The Reckoners Series (2016) – компилации от части 1 – 3 === Тексаски възмездители (''Texas Reckoners'') === # Lux (2021) – роман (със [[Стивън Болс]]) === Пазители от Апокалипсиса (''Apocalypse Guard'') === Предстояща трилогия от романи за младежи, чието действие се развива в същата многовселена като тази от серията „Отмъстителите“. В нея само част от световете са стабилни, но за съжаление те непрекъснато са изправени пред възможността за [[апокалипсис]]. „Пазителите от Апокалипсиса“ са организация от учени, инженери и хора с изключителни способности, посветени на създаването и осъществяването на планове за предотвратяване на апокалипсиса, ако е възможно, или за евакуацията на планетата, ако не е. # The Apocalypse Guard (2016) === Серия „Към небето“ ''(Skyward)'' === : 1. Skyward (2018)<br />'''''Към небето''''', изд. „Студио Артлайн“ (2019), прев. Цветана Генчева, ISBN 978-619-193-147-7 и 2020, ISBN 978-619-193-188-0 : 2. Starsight (2019)<br>'''''Към звездите,''''' изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Цветана Генчева. ISBN 978-619-193-194-1 : 3. Cytonic (2021)<br>'''''Към никъде''''', изд. „Студио Артлайн“ (2022), прев. Цветана Генчева. ISBN 978-619-193-245-0 : 4. Defiant (2023)<br>'''''Към края''''', изд. „Студио Артлайн“ (2024), прев. Цветана Генчева. ISBN 978-619-193-358-7 (мека корица); ISBN 978-619-193-359-4 (твърда корица). Към серията: * 0. 5 Defending Elysium (2008) ([https://fantastichen-sviat.com/2022/03/01/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%83%d0%bc-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/ Защитата на Елисиум]), фен превод 2022 г., разказ в сп. Asimov's Science Fiction (октомври-ноември) и онлайн. * 2.1 Sunreach (2021) ([https://fantastichen-sviat.com/2022/03/14/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d0%bd-%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d1%80%d1%81%d1%8a%d0%bd-%d1%81%d1%8a%d0%bd%d1%80%d0%b8%d0%b9%d1%87-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/ Сънрийч]), фен превод 2022 г., повест * 2.2. ReDawn (2021) ([https://fantastichen-sviat.com/2022/04/23/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d0%bd-%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d1%80%d1%81%d1%8a%d0%bd-%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b0%d1%83%d0%bd-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/ РеДаун]), фен превод 2022 г., повест * 3.1 Evershore (2021) ([https://fantastichen-sviat.com/2022/08/14/%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d0%bd-%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d1%80%d1%81%d1%8a%d0%bd-%d0%b5%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%88%d0%be%d1%80-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1/ Евършор] ), фен превод 2022 г.,повест === ''Skyward Flight'' === С Джанси Патерсън. Всяка разказвана от гледна точка на различен член на екипа по Детритъс. # Sunreach (2021) # ReDawn (2021) # Evershore (2021) === Легион (''Legion'') === Поредица от научнофантастични повести и романи с главен герой Стивън Лийдс, по-известен като „Легион“ – човек, чието уникално психическо състояние му позволява да създава множество личности. Той е блестящ в разрешаването на проблеми, богат и доста добър в това, което прави, подпомогнат от своите халюцинации. # Legion (2012) – повест<br />'''''Легион''''', изд. „Студио Артлайн“ (2016), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-078-4 # Skin Deep (2014) – роман<br />'''''Легион: На една ръка разстояние''''', изд. „Студио Артлайн“ (2017), прев. Йоана Гацова, ISBN 978-619-193-087-6 # Lies of the Beholder (2018) – повест<br />'''''Легион – лъжи наяве''''', изд. „Студио Артлайн“ (2019), прев. Цветана Генчева, ISBN 978-619-193-146-0 :* Legion: The Many Lives of Stephen Leeds (2018) – компилация от части 1 – 3. === Инфинити Блейд (''Infinity Blade'') === Обхваща две фентъзи повести в ел. формат за младия рицар Сирис и борбата му срещу Краля-бог, базирани на известната екшън [[Видеоигра|видео игра]] с елементи на ролева игра на ChAIR Entertainment and Epic Games. Повестите са издадени между втората и третата игра от поредицата, в която фантастичния свят на „[[Инфинити блейд]]“ е свят на мистерии и интриги, където магията и технологиите са неразличими, а животът и смъртта не са това, което изглеждат. # Awakening (2011) <br />'''''Пробуждане''''', изд. „Студио Артлайн“ (2019), прев. Цветанка Генчева, ISBN 978-619-193-152-1 # Redemption (2013) <br />'''''Изкупление''''', изд. „Студио Артлайн“ (2020), прев. Цветанка Генчева, ISBN 978-619-193-178-1 === Ритматистът (''Rithmatist'') === Серия от фентъзи романи за младежи с главни герои – избраниците Ритматисти. Те са воини, използващи геометричните шарки с креда (Линии), за да правят магии с физически ефект, като защита, нападение на противник или вдъхване на живот у същества на име „чолклинги“. Ритматистите са основната защита на Обединените американски острови от заплахата за бягство на дивите чолклинги от Кулата. # The Rithmatist (2013)<br />'''''Ритматистът''''', изд. „Студио Артлайн“ (2013), прев. Борис Шопов, ISBN 978-954-2908-54-8 # The Aztlanian – предстои === Тъмния (''Dark One'') === # Dark One (2021) – роман === Алкатрас срещу злите библиотекари (''Alcatraz Versus The Evil Librarians'') === Серия от младежки фентъзи романи за тийнейджъра Алкатраз Смедри. # Alcatraz Versus the Evil Librarians (2007)<br />'''''Алкатрас срещу злите библиотекари''''', изд. „Студио Артлайн“ (2021), прев. Деница Иванова Райкова, ISBN 978-619-193-232-0 # Alcatraz Versus the Scrivener's Bones (2008)<br />'''''Алкатрас и Костите на Писаря''''', изд. „Студио Артлайн“ (2022), прев. Деница Иванова Райкова, ISBN 978-619-193-274-0 # Alcatraz Versus the Knights of Crystallia (2009) # Alcatraz Versus the Shattered Lens (2010) # The Dark Talent (2016) # Bastille vs. the Evil Librarians: The Worldspire (2022) :* Alcatraz (2012) – компилация от части 1 – 4 === Колелото на времето (''Wheel of Time'') === След смъртта на американския фентъзи писател [[Робърт Джордан]] Брандън Сандерсън е избран от овдовялата му съпруга Хариет Макдугъл да довърши последната книга от поредицата „[[Колелото на времето]]“. „[[Спомен за Светлина]]“, наречена така по волята на покойния писател, впоследствие е разделена на три части. Първата книга е издадена през ноември 2009 г., а останалите два тома – през ноември 2010 г. и ноември 2011 г.{{основна|Колелото на времето}} : 12. The Gathering Storm (2009)<br>'''''[[Буря се надига]]''''', изд.: [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2010), прев. Валерий Русинов, ISBN 9546551085 : 13. Towers of Midnight (2010)<br>'''''[[Среднощни кули]]''''', изд.: [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2011), прев. Валерий Русинов, ISBN 9546552181 : 14. A Memory of Light (2013)<br>'''''[[Спомен за Светлина]]''''', изд.: [[Бард (издателство)|„Бард“]] (2013), прев. Валерий Русинов, ISBN 9546554000 Към поредицата се отнасят и следните произведения: * What the Storm Means: Prologue to the Gathering Storm (2009) * River of Souls (2013) – разказ, в антология Unfettered: Tales by Masters of Fantasy (съст. [[Шон Спийкман]]) * A Fire Within the Ways (2019) – повест, пак там === Magic: The Gathering === Участие с фентъзи повест в междуавторския проект, базиран на първата събирателна игра на карти [[Magic: The Gathering]]. * Magic: Children of the Nameless (2018) <br>'''''Деца на безименните''''', изд „Студио Артлайн“ (2020), прев. Цветана Генчева, ISBN 978-619-193-211-5 === Сборници === * Brandon Sanderson's Fantasy Firsts (2017) – ел. книга (The Way of Kings, Mistborn: The Final Empire, The Rithmatist и Alcatraz vs. The Evil Librarians) * Legion and the Emperor's Soul (2013) – компилация от две повести * FirstBorn & Defending Elysium (2013) – компилация от два разказа == Самостоятелни художествени произведения == === Повести и разкази === * Centrifugal (1994) – онлайн разказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/centrifugal/|заглавие=Centrifugal|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> * Firstborn (2008) – онлайн разказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tor.com/2008/12/17/firstborn/|заглавие=Fistborn|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> * The Lesson – разказ, в сборника L. Ron Hubbard Presents Writers of the Future, Volume 34 (съст. [[Л. Рон Хъбард]] и [[Дейвид Фарланд]]) * Heuristic Algorithm and Reasoning Response Engine (2012) – военна научнофантастична новела, с Итън Скарстед, в антология Armored (съст. [[Джон Джоузеф Адамс]]) * I Hate Dragons (2013) – онлайн разказ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.brandonsanderson.com/i-hate-dragons/|заглавие=I Hate Dragons|автор=Brandon Sanderson|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=5 декември 2020}}</ref> * Dreamer (2014) – разказ, в сборника Games Creatures Play (съст. Чарлейн Харис и Тони Л. П. Келнър) * Failed Hot Dog Story (2017) – незавършен разказ, в авторския [[нюзлетър]] * Perfect State (2015) – повест * Snapshot (2017) – повест * The Original (2020) – аудикнига, с Мери Робинет Коуъл и Джулия Уилан == Документалистика == * Editorial: Give Me Fantasy or Give Me Death (2000), в сп. The Leading Edge (март) * Editorial: Kill the Elves! (2000), пак там (септември) * The Leading Edge Turns 20 (2001), пак там (април) * Outlining (2006), пак там (октомври) * How I Turn Ideas Into Books (2006), в сп. Deep Magic (бр. 48, май) * Narrative Soup (2006), пак там (бр. 59/ декември) * Robert Jordan (2007), във фен сп. Locus (бр. 562/ ноември) * Ars Arcanum (2008), в The Well of Ascension * Foreword (2009) – увод към The Gathering Storm * Ars Arcanum (2010), в The Way of Kings * Sanderson's Second Law (2011), в сп. Leading Edge (юни 2011 г.) * ARS Arcanum (2011), в The Alloy of Law: A Mistborn Novel * About the Author (2012), в The Emperor's Soul * Postscript (2012) – послепис, пак там * Writing Cinematic Fight Scenes (2013), в Writing Fantasy Heroes: Powerful Advice from the Pros (автор: Джейсън М. Уолц и Алекс Бледоу) * Preface (Defending Elysium) (2013), в компилация Firstborn / Defending Elysium * Preface (Firstborn) (2013), пак там * Welcome to the Writing Excuses Anthology (2014), в антология Shadows Beneath: The Writing Excuses Anthology * When Your Story's Climax Isn't an Ending: Fixing Sixth of the Dusk (2014), пак там * Writing Excuses 7.35: Brainstorming with Dan; Writing Excuses 7.51: Brainstorming with Mary; Writing Excuses 8.9: Brainstorming with Howard; Writing Excuses 9.28 and 9.29: Workshopping Sixth of the Dusk; Writing Excuses 9.30: Workshopping A Fire in the Heavens; Writing Excuses 9.31: Brainstorming with Brandon; Writing Excuses 9.31: Workshopping An Honest Death (2014) – с Мери Робинет Коуъл, Хауърд Тейлър и Дан Уелс, в антологията Shadows Beneath: The Writing Excuses Anthology * Untitled Essay (2014), в антология Altered Perceptions * Ars Arcanum (2015), в Elantris * Postscript (2015) – послепис, пак там * Note on Seons (2015), пак там * The Fine Distinction Between Cooks and Chefs (2016), в антологията L. Ron Hubbard Presents Writers of the Future (Vol. 32) * Postcript (Sixth of the Dusk) (2016), в сборника Arcanum Unbounded: The Cosmere Collection * Postscript (Allomancer Jak and the Pits of Eltania, Episodes 28 through 30) (2016), пак там * Postscript (Edgedancer) (2016), пак там * Postscript (Secret History) (2016), пак там * Postscript (Shadows for Silence in the Forests of Hell) (2016), пак там * Postscript (The Eleventh Metal) (2016), пак там * Postscript (The Emperor's Soul) (2016), пак там * Postscript (The Hope of Elantris) (2016), пак там * Postscript (White Sand (excerpt)) (2016), пак там * Preface (2016) – предисловие, пак там * Preface (Mistborn) (2017) – упредисловие към The Final Empire * Note of Jacket Sketch (Mistborn) (2017), пак там * Postscript (2017) – послепис към Snapshot * Preface and Acknowledgements (2017) – предисловие и благодарности, в Oathbringer * Ursula K. Le Guin: A Brief Tribute (2018), в антология Worldcon76: San Jose 2018 – за [[Урсула Ле Гуин]] * Preface (2018) – предисловие към сборника Legion: The Many Lives of Stephen Leeds * Preface to the Tenth Anniversary Edition (The Way of Kings) (2020) * Foreword (Dragonsbane) (2021) == Източници == * {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/s/brandon-sanderson/ Библиография във „Fantastic Fiction“] * {{икона|ru}} [https://fantlab.ru/autor1105 Библиография в „Лаборатория Фантастики“] * {{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/38550.Brandon_Sanderson Библиография в „Goodreads“] * {{икона|en}} [http://www.isfdb.org/cgi-bin/ea.cgi?32726 Библиография в „The Internet Speculative Fiction Database“] * {{икона|en}} [https://www.bookseriesinorder.com/brandon-sanderson/ Библиография в „Books in Order“] * {{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/sanderson-brandon-1977 Библиография в „Encyclopedia.com“] * {{икона|en}} [http://www.sf-encyclopedia.com/entry/sanderson_brandon Библиография в „The Encyclopedia of Science Fiction“] * {{икона|en}} [https://coppermind.net/wiki/Bibliography Библиография в „The Coppermind“] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.brandonsanderson.com Лична уеб страница на писателя] * [https://www.tor.com/search-page/?s=brandon+sanderson Статии за писателя на сайта на изд. „Tor Books“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191031212329/https://www.tor.com/search-page/?s=brandon+sanderson |date=2019-10-31 }} * [https://www.17thshard.com/forum/ 17th Shard Официален фен сайт] * [https://wob.coppermind.net/ Arcanum: The Brandon Sanderson Archive] [[Категория:Библиографии|Сандерсън, Брандън]] ay223c2af0y2330gqo3jev6kaap9t22 0 736411 12416540 11988674 2024-11-19T07:58:54Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416540 wikitext text/x-wiki {{Парламент инфо | название = Сенат на Република Полша | название_парламент = Senat Rzeczypospolitej Polskiej | тип_камара = горна камара на полския парламент | герб = Emblem of the Senate of Poland with text.svg | размер_герб = 100px | снимка = Budynek Senatu RP 01 Kancelaria Senatu.jpg | снимка-описание = Сградата на Сената | избирателна_система = система на относителното мнозинство | мандат = 4 години | длъжност_ръководител_камара1 = Маршал | ръководител_камара1 = [[Томаш Гродзки]] | партия_ръководител1 = [[Гражданска платформа (Полша)|Гражданска платформа]] | дата_избиране1 = 12 ноември 2019 г. | брой_членове = 100 | структура = Senate of Poland 3 3 21.png | парламентарни_групи = {{plainlist| * {{Color box|#073A76}} [[Право и справедливост|ПИС]] (38) * {{Color box|#F68E2D}} [[Гражданска платформа (Полша)|ГП]] (37) * {{Color box|#369829}} [[Полска народна партия|ПНП]] (3) * {{Color box|#585858}} Необвързани (3)<ref>{{cite book |title=''Kluby i koło'' |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=senat.gov.pl |location= |isbn= |pages= |url=https://www.senat.gov.pl/sklad/senatorowie/kluby-i-kolo/ |accessdate=28 ноември 2019 г |lang=pl }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190516093553/https://www.senat.gov.pl/sklad/senatorowie/kluby-i-kolo/ |date=2019-05-16 }}</ref> * {{Color box|#AF045A}} Социалистическа партия (2) * {{Color box|#808080}} [[Независим политик|Независими]] (1) }} | дата_основаване = 1493 г.<ref>{{cite book |title=''Dzieje polskiego Senatu'' |last=Pietrzak |first=Jerzy |publisher=senat.edu.pl |url=http://web.archive.org/web/20131023070747/http://www.senat.edu.pl/assets/Edukacja/Publikacje/2008_02_19_2/dzieje.pdf |accessdate=28 ноември 2019 г|lang=pl}}</ref> | избори = 13 октомври 2019 г. | седалище_адрес = [[Варшава]], ул. Вейска 6 | сайт = {{URL|www.senat.gov.pl}} | бележки = }} '''Сенатът на Република Полша''' ({{lang|pl|Senat Rzeczypospolitej Polskiej}}) е орган на [[Законодателна власт|законодателната власт]], втората камара (традиционно наричана „горна камара“) на [[Парламент на Полша|парламента на Република Полша]]. Състои се от 100 [[сенатор]]и избирани чрез всеобщи преки избори с тайно гласуване, в едномандатни избирателни окръзи за четиригодишен [[мандат]], започващ и свършващ заедно с мандата на [[Сейм (Полша)|Сейма]] (ако мандатът на Сейма се съкрати, съкращава се и мандата на Сената). В случай че мандатът изтече [[Президент на Полша|президентът]] разпорежда провеждането на [[частични избори]]. В изборите за Сенат [[пасивно избирателно право]] има гражданите навършили 30 години. == Органи на Сената == Конституционни органи на Сената са: * [[Маршал на Сената|Маршал]] * [[Сенатска комисия|Комисии]] Органи, въведини от правилника на Сената: * [[Президиум на Сената]] * [[Комвент на Сената]] == История на Сената == === Сенатът в Кралство Полша === Сенатът на Полша произхожда от Кралския съвет на [[Полско кралство|Полското кралство]]. В периода на [[Жечпосполита]], от края на XV век, е по-високата камара на Сейма (така се нарича парламента по това време). Като членове в състава на Сената на Жечпосполита влизат католическите епископи, както и номинираните от краля висши държавни служители. === Сенат на Втората Жечпосполита === След възстановяването на полската държава (1918) институцията Сенат е възстановена с приемането на [[Мартенска конституция|Мартенската конституция]] през 1921 година. Сенаторите са избирани на всеобщи избори – общо пет пъти преди избухването на [[Втората световна война]]. [[Априлска конституция|Априлската конституция]] от 1935 година значително ограничава активното избирателно право за Сенат – такова имат малко над 100 000 граждани – и позволява на президента да назначава една трета от сенаторите. Сенатът изпълнява ролята на камара, коригираща [[законопроект]]и, приемани от долната камара – Сейма. === Липса на Сенат в Полската народна република === В [[Полска народна република|Полската народна република]], след Втората световна война, институцията Сенат е премахната въз основа на резултатите от референдума от 1946 година. Повече от 40 година Сеймът е единствената камара на полския парламент до изборите, които се провеждат на 4 юни 1989 година. На тях е избран Сенат I мандат, като гласуването завършва с голям успех на „[[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]]“ (99 сенатори). Сенатът е възстановен в резултат на споразуменията от [[Кръгла маса (Полша)|кръглата маса]], където е договорено във всяко войводство да бъдат избирани двама сенатори (с изключение на Варшава и Катовице с трима сенатори). === Възстановяване на Сената === След възстановяването на Сената през 1989 година, място на заседанията му до май 1991 година е колонната зала в Сейма. В настояще време заседанията се провеждат в заседателната зала в сградата на Сената, намираща се в парламентарния комплекс, непосредствено до сградата на Сейма. == Права на Сената == В компетенциите на Сената влиза<ref>{{cite book |title=''Rola Senatu w polskim ustroju państwowym'' |publisher=senat.gov.pl |url=http://www.senat.gov.pl/gfx/senat/userfiles/_public/senatrp/noty2012/2.pdf |accessdate=28 ноември 2019 г|lang=pl}}</ref>: * утвърждаване на законите приети от Сейма * право на законодателна инициатива * изразяване на съгласие за провеждане на общонационален референдум по разпореждане на президента * изразяване на съгласие за назначаване от Сейма на: ** Председател на [[Върховна контролна палата|Върховната контролна палата]] ** [[Омбудсман на Полша|Омбудсман]] ** [[Омбудсман за децата]] ** Председател на Службата за защита на личните данни ** Председател на [[Институт за национална памет|Института за национална памет]] ** Председател на Службата за електронни съобщения * приемане на резолюции относно приемането или отхвърлянето на доклади от: ** [[Национален съвет за радио и телевизия]] ** [[Конституционен трибунал (Полша)|Конституционен трибунал]] ** [[Върховен съд (Полша)|Първи председател на Върховния съд]] ** Омбудсман ** Омбудсман за децата ** Председател на Института за национална памет * право за подаване на искане до Маршала на Сейма за провеждане на общонационален референдум * назначаване на двама сенатори в състава на [[Национален съдебен съвет на Полша|Националния съдебен съвет]] * назначаване на двама членове на Колегиума на Института за национална памет * назначаване на трима членове на [[Съвет за парична политика|Съвета за парична политика]] * назначаване на един член на Националния съвет за радио и телевизия * заедно със Сейма приема акт за съгласие за ратифициране на международно споразумение (2/3 гласа) * заедно със Сейма приема изменения в [[Конституция на Република Полша|Конституцията на Република Полша]] от 2 април 1997 година (член 235) * възможност за внасяне в Конституционния трибунал на предложения по въпроси, свързани със съответствието на правото със закона * избор на съдебни заседатели за Върховния съд.<ref>{{cite book |title=''Член 61, ал. 1 – 3 от закона за Върховния съд на Полша от 8 декември 2017 година'' |publisher=Dziennik Ustaw/ 2019/ poz. 825 |url=http://prawo.sejm.gov.pl/isap.nsf/DocDetails.xsp?id=WDU20190000825 |accessdate=28 ноември 2019 г |lang=pl }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Галерия == <gallery> Johann Haller, Commune Incliti Poloniae regni privilegium constitutionum et indultuum publicitus decretorum approbatorumque (1506, cropped).jpg | Крал [[Александер Ягелончик]] в Сената, Статут на Ласки Gmach Senatu i Sejmu 1930.png | Сградата на Сената (вляво) и Сейма във Варшава, ул. Вейска (1930) Senat RP okręgi.svg | Избирателни окръзи за изборите за Сенат (2011) </gallery> == Вижте също == * [[Парламент на Република Полша]] * [[Сейм (Полша)|Сейм на Република Полша]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.senat.gov.pl/ Официална интернет страница на Сената на Република Полша] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090711100525/http://www.senat.gov.pl/ |date=2009-07-11 }} * {{cite book |title=''Senat w tradycji i praktyce ustrojowej Rzeczypospolitej. Materiały z konferencji w Senacie RP 11 grudnia 2012'' |last=Narożna |first=Magdalena |authorlink= |coauthors=Robert Stawicki |year=2013 |publisher=senat.gov.pl |url=http://www.senat.gov.pl/gfx/senat/userfiles/_public/k8/agenda/seminaria/2012/121211/z.pdf |accessdate=25 ноември 2019 г|lang=pl}} {{нормативен контрол}} {{Превод от|pl|Senat Rzeczypospolitej Polskiej|58064704}} {{Портал|Полша|Политика}} [[Категория:Сенат на Полша]] khjwar1knyr50oz0w8zf468zdwgqrnb 0 737290 12416529 12327078 2024-11-19T07:01:29Z 95.87.235.200 12416529 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 005A92 | Име в оригинал = Черно море | картинка = Cherno More TV.png | px = 100px | Дата на стартиране = 27 април 2009 г. | Дата на закриване = 7 май 2020 г. | Мрежа = Медийна група „Черно море“ | Притежава се от = | Слоган = | Формат на картината = 16:9 SD | Език = [[Български език|български]] | Страна = България | Статут = частна | Предишни наименования= Варна ТВ {{small|(2003 – 2009 г.)}}<br/> RD-TV {{small|(1999 – 2003 г.)}} | Седалище = [[Варна]], кв. „[[Чайка (квартал на Варна)|Чайка]]“ | Свързани канали = | Уебсайт = | Разпространение = | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Nay}} | Кабел = {{Nay}} | IPTV = {{Nay}} | Web = {{Nay}} | заменил тв канал = [[Варна ТВ]] | заменен от тв канал = }} '''Черно море''' е бивш [[България|български]] регионален [[телевизионен канал]] от град [[Варна]], част от Медийна група „Черно море“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://tv.dir.bg/news.php?id=27574209 | заглавие = Варненската телевизия ”Черно море” спря | достъп_дата = 9 май 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 8 май 2020 г | труд = | издател = tv.dir.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Разпространява се в мрежите на MSAT Cable, [[Булсатком]] и Кабелна система Силистра. На 6 май 2020 г. е спряно излъчването на анимации, филми и сериали. Съществува в периода 2009 – 2020 г. == Разпространение == [[Файл:Cherno more TV last broadcast.jpg|мини|Екранът, който телевизията излъчва в последния ден от същестуването си]] Стартира на 27 април 2009 г. на мястото на „Варна ТВ“ (до 2003 г. – „RD-TV“). До 30 септември 2013 г. телевизията се излъчва ефирно в аналогов формат за [[Варна]] (48 канал), [[Белослав]] (57 канал) и [[Шабла]] (31 канал). При цифровизацията на ефирното телевизионно излъчване, аналоговите предаватели са изключени и програмата се разпространява само по [[Кабелна телевизия|кабел]] и [[сателит]], както и онлайн. Телевизията спира да се излъчва на 7 май 2020 г. ''Въпреки близкото по звучене име, „Варна ТВ“ няма нищо общо с „[[Телевизия Варна]]“. Двете съществуват паралелно в периода от 2003 до 2009 г., когато „Варна ТВ“ става „ТВ Черно Море“.'' == Програма == Медията концентрира зрителското внимание върху всичко, което се случва както във [[Варна]] и [[Област Варна|региона]]. Медията работи съвместно с [[Черно море (вестник)|вестник „Черно море“]] и [[България он Еър|радио и телевизия „Bulgaria On Air“]]. Новинарските емисии на телевизията са в 12:00, 15:00, 17:00, 19:00 и 23:00 часа, като централната е в 19:00.<ref name="predavatel">[http://www.predavatel.com/bg/6/varna_tv_cherno-more Телевизия Черно море – Варна – Предавател България]</ref> == Предавания == {{колони|3| * Денят ON AIR * Медиите ON AIR * Утро в нашия град * Новините * Щрихи от утрото * Минути за култура * Детски бряг * Перспективи * Европейска Варна * Непознатата история * Клик * По закон и съвест * Посоки.eu * Да бъдем здрави с д-р Иванов * Амвон * Тайм аут с Краси Николов * Градът днес * Седмицата през обектива * Кредит на доверие * Подсказано от мрежата * Крайбрежни градове * Къща и половина * Вероника VIP * На абордаж * БГ история * Музикален адрес * Треска за кино * На живо с Неделчо Михайлов * Вълшебства на стъкло * Речено-сторено * По действителен случай * На брега * Фитнес мания * Професия турист * На риба и лов * На абордаж * Варна - дела и документи * All Inclusive * Следите остават с Маргарита Михнева * Манджорно * Начин на живот * Изворче * Песни за душата * Балкан фолк * Икономически спектър * След звънеца * Още по темата * Ноу хау * Времена.bg * Любопитно * Всеотдайност към Варна * Нещата от живота * Посланията от вековете * Фолклорна трапеза * Гол * Бокс офис * Ревю * Колела * Да сме живи, да сме здрави * Около Светско * Авиошоу }} == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{Портал|България}} [[Категория:Бивши телевизионни канали в България]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Култура във Варна]] [[Категория:Основани в България през 2009 година]] 1u6yxcx0bf7y6jxbm0blue36vtcolp9 0 737988 12416394 12360115 2024-11-18T22:22:34Z Dinnev 353970 /* growthexperiments-addlink-summary-summary:2|1|0 */ 12416394 wikitext text/x-wiki {{компания|име=Байнънс|име-оригинал=Binance|собственик=Чaнгпенг Жао (CZ)|сайт=https://www.binance.com/bg|директор=Ричард Тенг}} '''„Binance“''' (произнася се ''Бинанс'', а не ''Байнанс''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cryptalaxy.com/бинанс-или-байнанс/|заглавие=Бинанс или Байнанс?|автор=Cryptalaxy|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>) е най-голямата към 2024 година криптоборса в света. Името ѝ идва от съчетание на финансовите термини „бинарни“ и „[[финанси]]“. Основана едва през 2017 година, тя е една от най-бързо развиващите се в глобален мащаб финансови институции. Борсата търгува със стотици криптовалути, като почти ежедневно добавя нови имена към своето портфолио. Двойките за възможна търговия обикновено са свързани с бинанскойн, [[биткойн]], [[етериум]] или USDC. == История == Основател и бивш изпълнителен директор на „Бинанс“ е Чанпенг Жао, който напуска поста си на 21 ноември 2023 година.<ref>{{Cite news|url=https://www.vesti.bg/tehnologii/shefyt-na-binance-se-prizna-za-vinoven-i-napuska-6184531|title=Шефът на Binance се призна за виновен и напуска|last=Дешев|first=Мартин|date=22 ноември 2023 г.|work=Vesti.bg|access-date=22 ноември 2023 г.}}</ref> Жао успява да улови момента, в който криптовалутите достигат своя връх и основава една от най-успешните финансови компании. Впоследствие „Бинанс“ представя и своя монета – бинанскойн, с която могат да се заплащат таксите за трансфери между криптовалутите. Само в рамките на няколко месеца бинанскойн влиза в топ 10 по [[пазарна капитализация]] и оттогава насам е неизменна част от този елит. Според Чанпенг Жао нарастването с над 9000% на валутата в сравнение с началната ѝ стойност е нищо в сравнение с това, което се очаква в бъдеще.<ref>{{Cite news|url=https://cryptalaxy.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-9000-%D0%B5-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D0%BD/|title=Защо нарастване с над 9000% е нищо за Бинанс Койн|last=|first=Cryptalaxy|date=|work=|accessdate=|archive-date=2022-05-20|archive-url=https://web.archive.org/web/20220520044122/https://cryptalaxy.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-9000-%D0%B5-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D0%BD/}}</ref> „Бинанс“ е хакната на 7 май 2019 година, когато хакери крадат 7000 биткойна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cryptalaxy.com/хакери-откраднаха-7-000-биткоина-от-бинанс/|заглавие=Хакери откраднаха 7000 биткоина от Бинанс|автор=Cryptalaxy|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Фактът, че криптоборсата успява да възстанови загуби на стойност над 40 705 000 щатски долара в рамките на дни, повишава още повече доверието в нея и представената от нея криптовалута. Създаденият от Жао и компания фонд за сигурни активи за потребители (SAFU), създаден през юли 2018 година е достатъчен, за да се покрият загубите на близо 2% от общия обем на инвестиции в борсата. Буквално дни по-късно „Бинанс“ още повече затвърждава доброто усещане у своите клиенти. На 3 юни 2019 година потребител на борсата прехвърля 1,26 млрд. щатски долара, като за трансакцията заплаща едва 124,6 щатски долара.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cryptalaxy.com/бинанс-прехвърли-126-млрд-в-биткойн-плати-едва-1246-в-такси/|заглавие=Бинанс прехвърли $ 1,26 млрд. в биткойн, плати едва $ 124,6 в такси|автор=Cryptalaxy|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Тази трансакция потвърждава неимоверната стойност и приложимост на криптовалутите, а посетителите на „Бинанс“ за пореден път се убеждават, че криптоборсата е тук, за да остане. В рамките на по-малко от две години „Бинанс“ успява да натрупа над 1 милион посещения дневно на своя сайт.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cryptalaxy.com/бинанс-и-койнбейз-получават-около-един-милион-посещения-на-ден/|заглавие=Бинанс и Койнбейз получават около един милион посещения на ден|автор=Cryptalaxy|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> На 16 септември 2019 година „Бинанс“ пуска в обращение и свой собствен стейбълкойн, вързан към щатския долар.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cryptalaxy.com/бинанс-стейбълкойн-busd-започва-да-се-търгува-на-paxos/|заглавие=Бинанс стейбълкойн BUSD започва да се търгува на Paxos|автор=Cryptalaxy|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Криптовалутата се казва BUSD (Binance USD), като е втора от вида си, след като малко по-рано от компанията пускат и валута, свързана с британската лира – BGBP. След напускането на Чaнпeнг Жao компанията назначава Pичapд Teнг зa нoв глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop. Дo този момент Teнг е pъĸoвoдитeл нa peгиoнaлнитe пaзapи извън Cъeдинeнитe щaти.<ref>{{Cite news|url=https://www.kaldata.com/it-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B8/%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4-%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B3-%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-452464.html|title=Ричард Тенг е новият главен изпълнителен директор на Binance|last=Кръстев|first=Велимир|date=22 ноември 2023 г.|work=Kaldata|access-date=22 ноември 2023 г.}}</ref> Жao пoдaва ocтaвĸa и се пpизнaва зa винoвeн пo oбвинeниятa, пoвдигнaти cpeщy нeгo oт Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo нa CAЩ. Към настоящият момент всички продукти на борсата са локализирани и достъпни на български език. == Източници == <references />{{Нормативен контрол}} [[Категория:Криптовалути]] eshgqf1oxwpkma597wvvr9tumjsg9fj 0 740547 12415948 12379314 2024-11-18T16:25:24Z Nk 399 Nk премести страница „[[Хайтам бин Тарик Ал Саид]]“ като „[[Хайтам бин Тарик ал-Саид]]“ 12379314 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = султан | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = султан | период = от 11 януари 2020 г. | коронация = | предшественик = [[Кабус бин Саид]] | наследник = | герб = | други титли = }} }} '''Хайтам бин Тарик Ал Саид''' ({{lang|ar|هيثم بن طارق آل سعيد}}) е [[султан]] на [[Оман]] от 11 януари 2020 г.<ref name="Reuters">{{cite news |title=Oman's new ruler Haitham bin Tariq takes oath: newspapers |url=https://www.reuters.com/article/us-oman-sultan-successor-media/omans-new-ruler-haitham-bin-tariq-takes-oath-newspapers-idUSKCN1ZA078 |accessdate=11 January 2020 |work=Reuters |date=11 January 2020 |language=en}}</ref> == Биография == Роден е на 13 октомври 1954 г. в [[Маскат]], Оман.<ref>[https://www.rulers.org/indexh1.html www.rulers.org]</ref> Братовчед е на султан [[Кабус бин Саид]]. През 1979 г. завършва международни отношения в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]].<ref>{{cite web|url=https://www.arabnews.com/node/1611351/middle-east|title=Haitham bin Tariq appointed new ruler of Oman|website=Arab News|date=11 January 2020}}</ref> В началото на 1980-те години става първият ръководител на Оманската футболна асоциация.<ref>{{cite news |title=New Oman ruler chosen by agreement, or secret letter |url=https://www.france24.com/en/20200111-new-oman-ruler-chosen-by-agreement-or-secret-letter |accessdate=11 January 2020 |work=France 24 |date=11 January 2020 |language=en}}</ref> В периода 1986 – 1994 г. е заместник-секретар по политическите въпроси в Министерство на външните работи, а след това, до 2002 г., е генерален секретар на Министерство на външните работи.<ref>{{cite book|last1=Oman|first1=Ministry of Legal Affairs|title=Royal Decree No. 2/86|date=1986|publisher=Official Gazette}}</ref><ref>{{cite book|last1=Oman|first1=Ministry of Legal Affairs|title=Royal Decree No. 110/94|date=1994|publisher=Official Gazette}}</ref> В средата на 1990-те години е назначен за министър на наследството и културата.<ref name=Omannews>{{cite web|title=Cabinet of Ministers|url=http://www.omannews.gov.om/ona/government.jsp|publisher=Oman News Agency|accessdate=31 March 2015|url-status=dead|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150331213013/http://www.omannews.gov.om/ona/government.jsp|archivedate=31 March 2015|архив_дата=2015-03-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150331213013/http://www.omannews.gov.om/ona/government.jsp}}</ref><ref>Appointing a Minister of Heritage and Culture, Royal Decree No11/2002, issued on February 14, 2002, published in issue 713 of the Official Gazette</ref> Обикновено той е официален представител на Оман в чужбина.<ref>{{Cite web|url=https://arab.news/b8mgy|title=Haitham bin Tariq appointed new ruler of Oman|date=2020-01-11|website=Arab News|language=en|accessdate=2020-01-11}}</ref> Той е председател на комитета за бъдещата визия на „Оман 2040“, заедно с това е почетен президент на Оманската асоциация на хората в неравностойно положение и почетен президент на „Омано-японската асоциация за приятелство“.<ref>{{Cite web|url=https://gulfnews.com/photos/news/the-new-sultan-of-oman-haitham-bin-tariq-al-said-1.1578727803131|title=The New Sultan of Oman: Haitham Bin Tariq Al Said|website=gulfnews.com|language=en|accessdate=2020-01-11}}</ref> След смъртта на своя братовчед султан Кабус бин Саид на 10 януари 2020 г., Хайтам бин Тарик го наследява. На следващия ден полага клетва по време на извънредната сесия на Съвета на Оман в Ал Бустан.<ref name="Gulf News">{{cite news |title=Sultan Haitham Bin Tariq Al Said succeeds Sultan Qaboos of Oman |url=https://gulfnews.com/world/gulf/sultan-haitham-bin-tariq-al-said-succeeds-sultan-qaboos-of-oman-1.1578723371083 |accessdate=11 January 2020 |work=gulfnews.com |language=en}}</ref> Държавната телевизия в Оман заявява, че властите са отворили писмото на султан Кабус бин Саид, в което е написано името на неговия наследник. Това е Хайтам бин Тарик Ал Саид.<ref>{{Cite web|url=https://apnews.com/9ca4a9910ede3e11b2fbf085189e628b|title=Oman names culture minister as successor to Sultan Qaboos|date=2020-01-11|website=AP NEWS|accessdate=2020-01-11}}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Султани на Оман]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Родени в Маскат]] cxxbwmoilm6wxgqztgzau5qfdfvsk9q 0 744147 12416412 12411561 2024-11-18T23:17:20Z Nivelir 168543 Козметични промени 12416412 wikitext text/x-wiki [[Файл:Old Town Songs Ensemble from Bulgaria.jpg|333px|мини|дясно|Дамска певческа група изпълнява песни от жанра.]] '''Стари градски песни''' е [[жанр]] от [[Българска народна музика|българския песенен]] [[фолклор]], развил се в началото на [[ХХ век]], но придобил изключителна популярност в средата на века. Песните от този жанр са били изключително популярни и модерни в [[България]] по това време, като често са определяни като [[шлагер]]и<ref name="bulgarianhistory">[https://bulgarianhistory.org/vsichko-se-drusa/ Стари градски песни: Стоян Миленков – „Всичко се друса“]</ref>. Композиторите Мильо Басан и особено [[Йосиф Цанков]] имат съществен принос за развитието на жанра. Академик [[Николай Кауфман]] събира и издава в три тома сборника си „1500 български градски песни“. Тематиката на жанра е най-често битова, хумористична и любовна.<ref name="bulgarianhistory"/> == Известни изпълнители == * [[Аспарух Лешников]] * [[Ангел Сладкаров]] * [[Георги Бейков]] * Ваня Цокова * [[Маргрет Николова]] * Николай Любенов * [[Петър Петров (оперен певец, р. 1919)|Петър Петров]] * Трио „Вароша“ * Група „Рамона“ – Стара Загора * Мария Михайлова * Георги Рафаилов * Георги Русев * [[Георги Шаранков]] * Група „[[Вокална група „Георги Шаранков“|Георги Шаранков]]“ * Оркестър „Гамбринус“ * Емил Колев * Емилия Венева и Цветан Николов * Кольо Колев * [[Стоян Миленков]] * [[Мария Петрова (шлагерна певица)|Мария Петрова]] * [[Хисарския поп]]<ref>[https://www.marica.bg/laifstajl/hisarskiqt-pop-szdade-100-shlagera Господин Димитър Андонов създаде 100 шлагера]</ref> * Веска Марешка<ref>[https://www.mirogled.com/bg/news-view/maikata-na-marieshki-pievitsa-vizhtie-ia Майката Майката на Марешки певица! Вижте я!]</ref> * [[Сестри Аджови]] * [[Костадин Гугов]] * [[Екатерина Ванкова]] * Формация „Екатерина Ванкова“ * [[Милка Янакиева]] * Надежда Сотирова * Янаки Кавръков * Христина Ботева * Йонка Сливенска * Михаил Методиев * [[Тодор Върбанов]] * [[Бони Милчева]] * [[Христо Кидиков]] == Популярни заглавия == * Ах, прости ми, ой, душице * Аз искам да те забравя * Аз не искам големи богатства * Аз симпатия си имах * Аз съм Гошо Хубавеца * Аз съм мома англичанка * Ако зажалиш някой ден * Анастасия * Апаши * Измама и лъжа * Еделвайс * Минаха години * Моряците се връщат от Черното море * Много се време веч мина * Иска ми се да живея * За да има голяма любов * За нашата раздяла * Заспали чувства * Защо мълчиш * Диана * Двата бука * Две китари * Жана * Я кажи ми, облаче ле бяло * Бели ружи * Един е моят грях * Грях * Първи грях * Горчиво кафе * Гърди си с рози накити * Докле е младост * Две съседки * Да бродя вечно сам * Драгиева чешма * Отрова си ти * Катунари * Керванът * Кажи, кажи, малай моме * Лиляно, моме * Лунна нощ * Летете, буйни младини * Целувката на Ана * Циганка една * Градил Илия килия * Черен влак се композира * Черна мъка * Тригодишна мъка (Я подай ми, мила мамо, синьото елече) * Тъжна приказка * Тази вечер Калоян пирува * Белите манастири * В градината на моята душа * В сладкарничката малка * Вечна тайна е любовта * В мойта бедна стая * В тая стара кръчма * Вярваш ли ти на жени * Канят ме, мамо * Красив роман е любовта * Очите ти са тъмни като Волга * Спи, моя малка сеньорита * Само бръчки * Спомен * Само ти, сърце, си ми приятел * Сънувах те до мене * Спомена, що остави ми * Сладуно, моме * Сложи главата си * Стани ми, стани * Сняг се сипе * Страстно обичам жените * Самотна къщичка * О, спомняте ли си, госпожо * Мила мамо, напиши ми * Младост * Намико * На тежко вино * Не чакай ме * Недей тъгува * Нощта заспива, пустей кръчмата * Нощта ни бе заварила в гората * Не дълбай с длетото тънко * Не знаеш ти да любиш (Кажи ми, ти знаеш ли да любиш) * Неразделни (Стройна се калина вие) * Нито сълза не ще пророня * Разлъка * Разказват стари времена * Пей ми песен за душата * Печални хризантеми * Петли пропяха * Продадена любов * Прости, в живота пречка си ми ти * Червени устни * Две сълзи * Две сълзи пролей * Безумно ледено сърце * Белокаменна чешма * Дете на моите години * Пролет иде * Първа обич * Бе тъжна нощ * Хайде да бягаме * Май ли беше или юни * Мариана * Мария * Майчино сърце * Танцувай, циганко * Ти открадна ми сърцето * Ти жесток си * Трендафилът мирише * Ти помниш ли оная тъжна есен * Тихо полъхва вечерник прохладен * Тежък камък ми е паднал * Вишните цъфтяха * Хавайски нощи * Шепота на вълните * Щастието идва сал веднъж * Щом пролетта настъпи * Ла кукарача * Ла палома<ref>[https://textove.com/stari-gradski-pesni textove.com]</ref> == Вижте също == * [[Народна музика]] == Източници == <references /> [[Категория:Музикални жанрове]] 4594wfh7gyr5h1inkx9ebg8l2bx791i 0 745577 12416318 10927152 2024-11-18T21:11:10Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Добрич]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Добрич]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416318 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по туризъм<br> „Пейо Яворов“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1967|9|1}} | закрита = | основател = | вид = [[средно училище]] | към = | град = [[Добрич]] | държава = [[България]] | директор = | учители = | ученици = | финансиране= държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Пейо Яворов]] | адрес = булевард „25 септември“ № 36 | телефон = | e-mail = | сайт = {{URL|pgtdobrich.org}} | карта = България Добрич | карта-описание = Местоположение на училището в Добрич. | latd = |latm = |lats = |latNS = | longd= |longm= |longs= |longEW= | бележки = | общомедия = }} '''Професионална гимназия по туризъм „Пейо Яворов“''' е [[гимназия]] в град [[Добрич]], с държавно финансиране, в което се обучават ученици от 1 до 12 клас.{{Small|<ref name="uchilishta.guide-bulgaria.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3080/p._k._yavorov_high_school.htm | заглавие = Професионална гимназия по туризъм „Пейо Яворов“, Добрич | достъп_дата = 13 март 2020 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = }}</ref>}} Разположено е на адрес: булевард „25 септември“ № 36. == История == Училището е основано на [[1 септември]] [[1967]] г. в град [[Балчик]], то е първото за региона средно училище по туризъм с две специалности „Готвач“ и „Сервитьор“. През септември 1968 г. училището е преместено в Добрич.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.uchilishtata.bg/пг-по-туризъм-пейо-крачолов-яворов---добрич-училище2418.html | заглавие = ПГ по туризъм „Пейо Яворов“ – Добрич | достъп_дата = 13 март 2020 | издател = uchilishtata.bg | език = }}</ref>}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|pgtdobrich.org}} * {{Facebook|pgtdobrich|Страница на училището}} {{мъниче|училище|България}} {{Образование в Добрич}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Пейо Яворов]] [[Категория:Основани в България през 1967 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Добрич]] 0lv9prqjufdt86qwn9yid8x74lg85vi 0 745595 12416317 12097704 2024-11-18T21:10:33Z Elkost 8375 12416317 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1949}} | закрита = | основател = | вид = [[средно училище]] | към = | град = [[Добрич]] | държава = [[България]] | директор = | учители = | ученици = | финансиране= държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Васил Левски]] | адрес = улица „Генерал Гурко“ № 1 | телефон = | e-mail = fsgdobrich@mail.bg; fsgdobrich@gmail.com | сайт = {{URL|fsgdobrich.org}} | карта = България Добрич | карта-описание = Местоположение на училището в Добрич. | latd = |latm = |lats = |latNS = | longd= |longm= |longs= |longEW= | бележки = | общомедия = }} '''Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“''' е професионална [[гимназия]] в град [[Добрич]], с държавно финансиране. Обучението се извършва на две смени.<ref name="uchilishta.guide-bulgaria.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3077/vasil_levski_high_school.htm | заглавие = Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“, Добрич | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = }}</ref> Разположено е на адрес: улица „Генерал Гурко“ № 1. == История == Училището е създадено през [[1949]] г. като търговско-стопански отдел за обучение на кадри към Мъжката гимназия,<ref name="framar.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://spravochnik.framar.bg/образование/1428/финансово-стопанска-гимназия-васил-левски-гр-добрич | заглавие = Финансово - стопанска гимназия „Васил Левски“, гр. Добрич | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = framar.bg | език = }}</ref> необходими за водещите отрасли на регионалната икономика тогава – селско стопанство и зараждаща се промишленост. През 1951 г. се обособява като самостоятелна Търговска гимназия, която се утвърждава като професионално учебно заведение за подготовка на специалисти за всички сектори на обществено-икономическия живот. Дълги години гимназията се нарича Икономически техникум. 13 пъти училището сменя своите сгради.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.uchilishtata.bg/финансово-стопанска-гимназия-васил-левски---добрич-училище787.html | заглавие = Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“ – Добрич | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = uchilishtata.bg | език = }}</ref> == Специалности == ; След завършен 7-и клас<ref name="framar.bg"/> * Икономика и мениджмънт * Застрахователно и осигурително дело * Търговия на едро и дребно * Оперативно счетоводство * Митническа и данъчна администрация ; След завършен 8-и клас<ref name="framar.bg"/> * Икономика и мениджмънт == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|fsgdobrich.org}} * {{Facebook|fsgdobrich|Страница на училището}} {{мъниче|училище|България}} {{Образование в Добрич}} {{Портал|Образование|Икономика|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Васил Левски]] [[Категория:Основани в България през 1949 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Добрич]] fs0feb8wu6mr3n773sm971d28hdy1k1 0 745620 12416308 12219373 2024-11-18T21:07:32Z Elkost 8375 12416308 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Езикова гимназия<br> „Гео Милев“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1971}} | закрита = | основател = | вид = [[Езикова гимназия (България)|езикова гимназия]] | към = | град = [[Добрич]] | държава = [[България]] | директор = Миглена Василева | учители = | ученици = | финансиране= Общински съвет – град Добрич | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Гео Милев]] | адрес = улица „Независимост“ № 21 | телефон =058605421 | сайт = {{URL|eg-dobrich.com}} | карта = България Добрич | карта-описание = Местоположение на училището в Добрич. | latd = |latm = |lats = |latNS = | longd= |longm= |longs= |longEW= | бележки = | общомедия = }} '''Езикова гимназия „Гео Милев“''' е [[Езикова гимназия (България)|езикова гимназия]] в град [[Добрич]], с профили по [[Английски език|английски]] и [[немски език]]. Тя се финансира от бюджета на Общински съвет – град Добрич. Разположена е на адрес: улица „Независимост“ № 21. Приемът на ученици се извършва след завършен 7–ми клас.<ref name="uchilishta.guide-bulgaria.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3074/geo_milev_high_school.htm | заглавие = Езикова гимназия „Гео Милев“, Добрич | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = }}</ref> == История == Гимназията е създадена през 1971 г. Стартира с 4 паралелки с изучаване на [[немски език]]. Отначало е част от Първа гимназия и по-късно, през 1973 г., се обособява като самостоятелно училище. Директор и основател на ЕГ „Гео Милев“ е Йордан Парушев, който ръководи до 1990 г. Настоящ директор на гимназията е Миглена Василева. == Възпитаници == * [[Антония Първанова]] (р. 1963), български политик и лекар * [[Деница Сачева]] (р. 1973), български политик<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://topnovini.bg/novini/768050-vazpitanichka-na-eg-geo-milev-v-dobrich-stana-zam-ministar-na-obrazovanieto | заглавие = „Възпитаничка на ЕГ „Гео Милев“ в Добрич стана зам.-министър на образованието“ | дата = 11 май 2017 | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = topnovini.bg | език = }}</ref> * [[Илин Димитров]] (р. 1983), български политик * [[Константина Петрова]] (р. 1992), български икономист и политик * Ева Кънева – през 2015 г. получава годишната награда най-добър преводач от [[норвежки език]] в света, от организация NORLA (Norwegian Literature Abroad). Тя владее на много високо ниво английски, немски, норвежки, шведски и датски език.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.chernomore.bg/bulgaria/2015-10-06/dobrichliyka-e-nay-dobrata-prevodachka-v-sveta-ot-norvezhki | заглавие = „Добричлийка е най-добрата преводачка в света от норвежки“ | дата = 6 октомври 2015 | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = chernomore.bg | език = }}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|eg-dobrich.com}} * {{Facebook|651938121594139|Страница на училището}} {{мъниче|училище|България}} {{Образование в Добрич}} {{Портал|Образование|Езикознание|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Гео Милев]] [[Категория:Основани в България през 1971 година]] [[Категория:Езикови гимназии в България|Гео Милев]] [[Категория:Гимназии в Добрич]] 7glob48mi92dybc6x5lt682cwuggycm 0 745632 12416313 12091426 2024-11-18T21:08:49Z Elkost 8375 +[[Категория:Математически гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Добрич]]→[[Категория:Гимназии в Добрич]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416313 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Природоматематическа гимназия<br> „Иван Вазов“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1923}} | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Добрич]] | държава = [[България]] | директор = | учители = | ученици = | финансиране= Общински съвет – град Добрич | девиз = Не се гаси туй, що не гасне! | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Иван Вазов]] | адрес = улица „Трети март“ № 1 | телефон = | e-mail = kanev@pmg.dobrich.net | сайт = {{URL|pmg-dobrich.com}} | карта = България Добрич | карта-описание = Местоположение на училището в Добрич. | latd = |latm = |lats = |latNS = | longd= |longm= |longs= |longEW= | бележки = | общомедия = }} '''Природоматематическа гимназия „Иван Вазов“''' е [[гимназия]] в град [[Добрич]], тя се финансира от бюджета на Общински съвет – град Добрич. Разположена е на адрес: улица „Трети март“ № 1.<ref name="uchilishta.guide-bulgaria.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3073/ivan_vazov_high_school.htm | заглавие = Природоматематическа гимназия „Иван Вазов“, Добрич | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = }}</ref> == История == Училището наследява създадената през [[1923]] г. Девическа гимназия – частно средно учебно заведение и втора политехническа гимназия. През [[1972]] г. става природоматематическа гимназия, чрез създаване на паралелки със засилено изучаване на определени дисциплини. Предложението за създаване на три математически и една физическа паралелка е в истинския смисъл новаторско, защото разчупва унификацията за общообразователната подготовка в горен курс. Една година по-късно се създават профилирани паралелки по [[биология]], последвани от такива по [[химия]], [[география]] и [[информатика]]. През учебната 1988/1989 г. е въведен подготвителен клас със засилено изучаване на [[английски език]].<ref name="uchilishtata.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.uchilishtata.bg/пмг-иван-вазов---добрич-училище589.html | заглавие = ПМГ „Иван Вазов“ – Добрич | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = uchilishtata.bg | език = }}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|pmg-dobrich.com}} * {{Facebook|PMGIVazov|Страница на училището}} {{мъниче|училище|България}} {{Образование в Добрич}} {{Портал|Образование|Математика|България}} [[Категория:Основани в България през 1923 година]] [[Категория:Математически гимназии в България]] [[Категория:Обекти, наречени на Иван Вазов]] [[Категория:Гимназии в Добрич]] 9s5wmzifkjlff75ljdw22e1ht5tr0mw 0 745638 12416319 12359484 2024-11-18T21:11:43Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Добрич]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в Добрич]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416319 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост<br>(ПГ по ТОЛП) | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1969}} | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Добрич]] | държава = [[България]] | директор = инж. Нели Георгиева Петрова | учители = | ученици = 248 {{Small|(2019/2020)}} | финансиране= държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = бул. „25–ти септември“ № 47 | телефон = | e-mail = pg_to@abv.bg | сайт = {{URL|pgtolp.com}} | карта = България Добрич | карта-описание = Местоположение на училището в Добрич. | latd = |latm = |lats = |latNS = | longd= |longm= |longs= |longEW= | бележки = | общомедия = }} '''Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост''' ('''ПГ по ТОЛП''') е професионална [[гимназия]] в град [[Добрич]], с профил по [[транспорт]], [[Услуга (икономика)|обслужване]] и [[лека промишленост]]. Тя е с държавно финансиране. Разположена е на адрес: булевард „25-ти септември“ № 47.<ref name="uchilishta.guide-bulgaria.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://uchilishta.guide-bulgaria.com/a/3258/vocational_high_school_of_transport_service_and_light_industry.htm | заглавие = Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост, Добрич | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = uchilishta.guide-bulgaria.com | език = }}</ref> Общия брой ученици през учебната 2019/2020 г. е 248, записани в 11 паралелки. Директор на училището е инж. Нели Георгиева Петрова.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dobrich.bg/bg/info_pages/442-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0 | заглавие = Професионално обучение в град Добрич през учебната 2019/2020 г. | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = dobrich.bg | език = | архив_дата = 2019-09-16 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190916124516/http://dobrich.bg/bg/info_pages/442-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0 }}</ref> == История == Училището е създадено през [[1969]] г., като Средно професионално-техническо училище по автотранспорт с цел подготовка на автомобилни монтьори и професионални шофьори. При откриването учениците са 146, организирани в 4 паралелки.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://abc.bg/company/view/sfcsyjp/profesionalna-gimnaziq-po-transport-obsluzhvane-i-leka-promishlenost-gr-dobrich/ | заглавие = Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост гр. Добрич | достъп_дата = 14 март 2020 | издател = abc.bg | език = }}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|pgtolp.com}} * {{Facebook|pgtolp|Страница на училището}} {{мъниче|училище|България}} {{Образование в Добрич}} {{Портал|Образование|Икономика|Транспорт|България}} [[Категория:Основани в България през 1969 година]] [[Категория:Професионални гимназии в Добрич]] noi46y6x3yu2qd1k615qvcn4txi4co4 0 747611 12416402 11986579 2024-11-18T22:31:34Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416402 wikitext text/x-wiki {{Художник | име = Саркис Пидзак | характеристика = миниатюрист | име-оригинал = Սարգիս Պիծակ | роден-дата = | роден-място = Киликийско царство | починал-дата = 14 век | починал-място = Киликийско царство | националност = [[Армения]] | стил = [[миниатюра]] | период = 14 век | учител = | общомедия = }} '''Саркис Пидзак''' ({{lang|hy|Սարգիս Պիծակ}}) е средновековен арменски художник-миниатюрист, последен голям представител на Киликийската школа на книжната живопис. Точните дати и места на неговото раждане и кончина не са известни. Живее през 14 век и илюстрира ръкописи в скрипториите на различни манастири и църкви на [[Киликийско царство|Киликийското царство]]. В своите миниатюри използва плосък геометричен стил, симетрични композиции, ярки багри и типови фигурни изображения. Някои негови орнаменти, заставки и маргиналии се използват като образци при оформянето на първите печатни книги в Армения.<ref name="манукян">[https://www.academia.edu/10986219/Армения._Искусство_рукописной_книги Православная энциклопедия. Т.3, М., 2001, Армения (c.301 – 306), С. С. Манукян. Искусство рукописной книги]</ref> == Биографични данни == Подробностите за живота на Саркис Пидзак са твърде оскъдни, не са известни нито датите на раждането и смъртта, нито мястото им. Известно е само, че научава изкуството на миниатюрата от баща си. За бащата се знае, че е бил свещеник, казвал се Григор и също бил талантлив миниатюрист. Има две паметни записки ([[Колофон (библиография)|колофони]]), в които бащата споменава името на Саркис – единият е от 1301 г. и в него Григор пожелава на сина си дълъг живот; вторият е от 1313 г. с молбата на Григор да бъде споменаван. През 1320 г. името на художника Саркис Пидзак е широко известно. Последния му ръкопис е създаден през 1353 г. и от неговия колофон се разбира, че художникът вече е бил в преклонна възраст.<ref name="музейблог">[https://www.armmuseum.ru/news-blog/2017/7/26/--2?rq=Миниатюра Армянский музей Москвы и Культуры Наций. Саркис Пидзак – последний мастер киликийской миниатюры]</ref><ref>[https://www.armmuseum.ru/new-products/-1926-2000-7ze49-7nsxl-yp4xj Армянский музей Москвы и Культуры Наций. Саркис Пицак]</ref> == Творчество == Саркис Пидзак принадлежи към късното поколение на киликийските майстори на миниатюрата. Активният период на живота му е през първата половина на 14 век, когато започва упадъкът на книжното изкуство на Киликия, а също и на самото царство. С разграбването от [[мамелюци]] през 1292 г. на резиденцията на [[католикос]]а в [[Румкале]] фактически приключва периодът на пищния дворцов стил на киликийските ръкописи, а сюжетната им илюстрация почти исчезва. С името на Саркис Пидзак се свързва по-опростеното и по-схематично направление в килийската миниатюра и завръщане в определена степен към нейните извори. В своите работи той възстановява всичките видове на тематичните илюстрации, но като миниатюрист отстъпва на големите киликийски художници. Изображенията на фигурите в произведенията му са по-малки и не много добре очертани, цветовете му са ярки, но липсват изтънчената рисунка и експресията при изображение на фигурите, цветова палитра не е много богата. Пидзак използва научените от баща си форми, орнаменти, съотношения на багри, начини на изобразяване. Работите му притежават своя особен чар и оригиналност с характерния за тях плосък геометричен стил, симетрични композиции и светли и ярки багри. Художникът е много плодотворен – по различни оценки броят на приписваните на него илюстрирани ръкописи варира от 30 до 50. Подписаните от него работи са 17, сред тях са известните „Евангелието на осемте художника“ и евангелието от 1336 г., те се намират в [[ереван]]ския Институт за древни ръкописи [[Матенадаран]]. Последният ръкопис, създаден през 1353 г. по време на тифна епидемия, се нарича „Евангелие на изцеление“.<ref name="манукян"/><ref name="слово">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.portal-slovo.ru/art/47925.php |заглавие=А.Г.Гудков. Книжная миниатюра Киликийской Армении |достъп_дата=2020-04-06 |архив_дата=2020-04-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200406143510/https://www.portal-slovo.ru/art/47925.php }}</ref><ref name="музейблог"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bigenc.ru/fine_art/text/3536634 |заглавие=Большая российская энциклопедия. Саркис Пицак |достъп_дата=2020-04-06 |архив_дата=2020-04-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200406143507/https://bigenc.ru/fine_art/text/3536634 }}</ref><ref>[http://www.pravenc.ru/text/1684612.html Армения]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.fresnostate.edu/artshum/armenianstudies/resources/miniatures.html |заглавие=Armenian Studies Program. Arts of Armenia-Miniatures |достъп_дата=2020-04-06 |архив_дата=2020-04-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200406094547/https://www.fresnostate.edu/artshum/armenianstudies/resources/miniatures.html }}</ref><ref>[http://www.sacredtradition.am/Library/encyclopedia.php?NM=0&iM=205&iL=1&iA=327 Интернет-журнал христианской культуы Армении. Миниатюра]</ref> Саркис Пидзак е последният голям майстор на килийската миниатюра. След него настъпва окончателният упадък на книжното изкуство на Киликия.<ref name="музейблог"/><ref name="слово"/> == Източници == <references /> == Вижте също == * [[Арменска миниатюра]] * [[Торос Рослин]] [[Категория:Арменски художници]] 57zynm0btj9bqolrv4xt09on0ocjix2 0 752080 12415956 10419605 2024-11-18T16:28:02Z StanProg 7502 StanProg премести страница „[[Единадесета танкова бригада]]“ като „[[11-а танкова бригада]]“ 10419605 wikitext text/x-wiki '''Единадесета танкова бригада''' е бивше танково съединение на българската армия. == История == Създадено е с МЗ № 2 от 29 април 1945 г. в [[Пловдив]] под името втора бронирана бригада. Състои се от 2 щурмови дружини, базирани в [[Хасково]], 1 танкова дружина в София, по 1 свързана и разузнавателна рота в Самоков и други служби. От 1950 г. бригадата получава нов военнопощенски номер и е преименувана на 11-а танкова бригада и преминава на полкова организация<ref>[http://otbrana.com/новини_5748 В Карлово честваха „80 години танкови войски“]</ref>. Новият ѝ състав е следния – 1 танков полк, два мотострелкови полка, гаубичен артилерийски полк, зенитно-артилерийски дивизион и щабни роти. През 1950 г. бригадата преминава от батальонна на полкова организация и получава нов военно пощенски номер и номерация -11-а танкова бригада. С тази номерация тя остава до края на своето съществуване. Организационно-щатният състав на бригадата се състои от: един танков полк, два мотострелкови полка, един гаубичен артилерийски полк, един зенитно артилерийски дивизион и съответните щабни роти. Със заповед № 98/ 15 март 1955 г. на министъра на отбраната е преобразувана в 11-и отделен танков полк и предислоцирана в Ботевград. От август 1959 г. отново е преименувана на 11-а танкова бригада със същия военнопощенски номер и се премества в Карлово. Разформирована е в началото на 90-те години. През 1992 г. се формира [[61-ва Стрямска механизирана бригада]], която се води наследник на 11-а танкова бригада. == Командири == Званията са към датата на заемане на длъжността: * полковник [[Асен Сурдолов]]– 1945 – 1947 г. * полковник Иван Александров Босилков – 1947 – 1948 г. * полковник Кирил Борисов Савов – 1948 – 1950 г. * полковник Никола Кръстев Грънчаров-1950-1953 г. * подполковник [[Петър Чергиланов]] – 1953 – 1955 г. * полковник Тодор Рангелов Кираджийски-1955-1957 г. * полковник Иван Георгиев Буруджиев-от 1957 г.-1962 (първоначално на полка, а след това и на бригадата) * полковник Петър Чергиланов 1962 – 1963 * Костадин Гишин 1963 – ? * полковник Тодор Гатев до 1970 * полковник Петко Петков–1970-1974 г. * полковник Драган Накев–през 1974 г. * полковник Петър Дрянов * подполковник [[Любен Петров]] – 1982 – 1983 г. * подполковник [[Димитър Кръстев (генерал)|Димитър Кръстев]] – 30 септември 1983 – 1986 г. * полковник [[Гиньо Тонев]] 1986 – 1988 г. * полковник Иван Кръстев – 1988 – ? == ЗКПЧ == * подполковник [[Дельо Делчев]] 1946 г. * майор [[Любен Динов]] 1946 – 1951 г. * майор Ненко Ненков 1951 1952 г. * подполковник Сава Савов 1952 – 1954 г. * майор Димитър Трампов 1954 – 1955 г. * майор [[Петър Пенчев (генерал)|Петър Пенчев]] – 60-те години == Началници на Ракетните войски и артилерията == * майор [[Вълчо Фотев]] 30 септември 1978 – 21 септември 1981 == Наименования == * Втора бронирана бригада – 1945 – 1950 * 11-а танкова бригада – 1950 – 1955 * 11-и отделен танков полк – 1955 – 1959 * 11-а танкова бригада – 1959 – 1988 * 11-а резервна бригада? – 1988 – 1990? * 11-и териториален учебен център – 1990? == Бележки == <references /> {{Портал|Военна история на България}} [[Категория:Български танкови бригади]] [[Категория:История на Карлово]] [[Категория:История на Пловдив]] [[Категория:История на Ботевград]] [[Категория:Основани в България през 1945 година]] f9i97pm1xgsxzskotk8al0oje1g0auw 12415959 12415956 2024-11-18T16:28:48Z StanProg 7502 /* Наименования */ 12415959 wikitext text/x-wiki '''Единадесета танкова бригада''' е бивше танково съединение на българската армия. == История == Създадено е с МЗ № 2 от 29 април 1945 г. в [[Пловдив]] под името втора бронирана бригада. Състои се от 2 щурмови дружини, базирани в [[Хасково]], 1 танкова дружина в София, по 1 свързана и разузнавателна рота в Самоков и други служби. От 1950 г. бригадата получава нов военнопощенски номер и е преименувана на 11-а танкова бригада и преминава на полкова организация<ref>[http://otbrana.com/новини_5748 В Карлово честваха „80 години танкови войски“]</ref>. Новият ѝ състав е следния – 1 танков полк, два мотострелкови полка, гаубичен артилерийски полк, зенитно-артилерийски дивизион и щабни роти. През 1950 г. бригадата преминава от батальонна на полкова организация и получава нов военно пощенски номер и номерация -11-а танкова бригада. С тази номерация тя остава до края на своето съществуване. Организационно-щатният състав на бригадата се състои от: един танков полк, два мотострелкови полка, един гаубичен артилерийски полк, един зенитно артилерийски дивизион и съответните щабни роти. Със заповед № 98/ 15 март 1955 г. на министъра на отбраната е преобразувана в 11-и отделен танков полк и предислоцирана в Ботевград. От август 1959 г. отново е преименувана на 11-а танкова бригада със същия военнопощенски номер и се премества в Карлово. Разформирована е в началото на 90-те години. През 1992 г. се формира [[61-ва Стрямска механизирана бригада]], която се води наследник на 11-а танкова бригада. == Командири == Званията са към датата на заемане на длъжността: * полковник [[Асен Сурдолов]]– 1945 – 1947 г. * полковник Иван Александров Босилков – 1947 – 1948 г. * полковник Кирил Борисов Савов – 1948 – 1950 г. * полковник Никола Кръстев Грънчаров-1950-1953 г. * подполковник [[Петър Чергиланов]] – 1953 – 1955 г. * полковник Тодор Рангелов Кираджийски-1955-1957 г. * полковник Иван Георгиев Буруджиев-от 1957 г.-1962 (първоначално на полка, а след това и на бригадата) * полковник Петър Чергиланов 1962 – 1963 * Костадин Гишин 1963 – ? * полковник Тодор Гатев до 1970 * полковник Петко Петков–1970-1974 г. * полковник Драган Накев–през 1974 г. * полковник Петър Дрянов * подполковник [[Любен Петров]] – 1982 – 1983 г. * подполковник [[Димитър Кръстев (генерал)|Димитър Кръстев]] – 30 септември 1983 – 1986 г. * полковник [[Гиньо Тонев]] 1986 – 1988 г. * полковник Иван Кръстев – 1988 – ? == ЗКПЧ == * подполковник [[Дельо Делчев]] 1946 г. * майор [[Любен Динов]] 1946 – 1951 г. * майор Ненко Ненков 1951 1952 г. * подполковник Сава Савов 1952 – 1954 г. * майор Димитър Трампов 1954 – 1955 г. * майор [[Петър Пенчев (генерал)|Петър Пенчев]] – 60-те години == Началници на Ракетните войски и артилерията == * майор [[Вълчо Фотев]] 30 септември 1978 – 21 септември 1981 == Наименования == * 2-ра бронирана бригада (1945 – 1950) * 11-а танкова бригада (1950 – 1955) * 11-и отделен танков полк (1955 – 1959) * 11-а танкова бригада (1959 – 1988 * 11-а резервна бригада? (1988 – 1990?) * 11-и териториален учебен център – (1990?) == Бележки == <references /> {{Портал|Военна история на България}} [[Категория:Български танкови бригади]] [[Категория:История на Карлово]] [[Категория:История на Пловдив]] [[Категория:История на Ботевград]] [[Категория:Основани в България през 1945 година]] 90sozgc22bkhzzb4ib0wv20c5hedqx6 12415960 12415959 2024-11-18T16:29:04Z StanProg 7502 /* ЗКПЧ */ 12415960 wikitext text/x-wiki '''Единадесета танкова бригада''' е бивше танково съединение на българската армия. == История == Създадено е с МЗ № 2 от 29 април 1945 г. в [[Пловдив]] под името втора бронирана бригада. Състои се от 2 щурмови дружини, базирани в [[Хасково]], 1 танкова дружина в София, по 1 свързана и разузнавателна рота в Самоков и други служби. От 1950 г. бригадата получава нов военнопощенски номер и е преименувана на 11-а танкова бригада и преминава на полкова организация<ref>[http://otbrana.com/новини_5748 В Карлово честваха „80 години танкови войски“]</ref>. Новият ѝ състав е следния – 1 танков полк, два мотострелкови полка, гаубичен артилерийски полк, зенитно-артилерийски дивизион и щабни роти. През 1950 г. бригадата преминава от батальонна на полкова организация и получава нов военно пощенски номер и номерация -11-а танкова бригада. С тази номерация тя остава до края на своето съществуване. Организационно-щатният състав на бригадата се състои от: един танков полк, два мотострелкови полка, един гаубичен артилерийски полк, един зенитно артилерийски дивизион и съответните щабни роти. Със заповед № 98/ 15 март 1955 г. на министъра на отбраната е преобразувана в 11-и отделен танков полк и предислоцирана в Ботевград. От август 1959 г. отново е преименувана на 11-а танкова бригада със същия военнопощенски номер и се премества в Карлово. Разформирована е в началото на 90-те години. През 1992 г. се формира [[61-ва Стрямска механизирана бригада]], която се води наследник на 11-а танкова бригада. == Командири == Званията са към датата на заемане на длъжността: * полковник [[Асен Сурдолов]]– 1945 – 1947 г. * полковник Иван Александров Босилков – 1947 – 1948 г. * полковник Кирил Борисов Савов – 1948 – 1950 г. * полковник Никола Кръстев Грънчаров-1950-1953 г. * подполковник [[Петър Чергиланов]] – 1953 – 1955 г. * полковник Тодор Рангелов Кираджийски-1955-1957 г. * полковник Иван Георгиев Буруджиев-от 1957 г.-1962 (първоначално на полка, а след това и на бригадата) * полковник Петър Чергиланов 1962 – 1963 * Костадин Гишин 1963 – ? * полковник Тодор Гатев до 1970 * полковник Петко Петков–1970-1974 г. * полковник Драган Накев–през 1974 г. * полковник Петър Дрянов * подполковник [[Любен Петров]] – 1982 – 1983 г. * подполковник [[Димитър Кръстев (генерал)|Димитър Кръстев]] – 30 септември 1983 – 1986 г. * полковник [[Гиньо Тонев]] 1986 – 1988 г. * полковник Иван Кръстев – 1988 – ? == ЗКПЧ == * подполковник [[Дельо Делчев]] 1946 г. * майор [[Любен Динов]] 1946 – 1951 г. * майор Ненко Ненков 1951 1952 г. * подполковник Сава Савов 1952 – 1954 г. * майор Димитър Трампов 1954 – 1955 г. * майор [[Петър Пенчев (офицер)|Петър Пенчев]] – 60-те години == Началници на Ракетните войски и артилерията == * майор [[Вълчо Фотев]] 30 септември 1978 – 21 септември 1981 == Наименования == * 2-ра бронирана бригада (1945 – 1950) * 11-а танкова бригада (1950 – 1955) * 11-и отделен танков полк (1955 – 1959) * 11-а танкова бригада (1959 – 1988 * 11-а резервна бригада? (1988 – 1990?) * 11-и териториален учебен център – (1990?) == Бележки == <references /> {{Портал|Военна история на България}} [[Категория:Български танкови бригади]] [[Категория:История на Карлово]] [[Категория:История на Пловдив]] [[Категория:История на Ботевград]] [[Категория:Основани в България през 1945 година]] mcy034kiithuli7xvd1mm7aq52kxv6t 0 752781 12416058 12405016 2024-11-18T17:36:24Z Nk 399 /* Други */ +1 12416058 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} [[Файл:Illustration Buxus sempervirens1 cleaned.jpg|мини|Устройство на [[обикновен чемшир]]]] '''Чемширът''' (''Buxus'') е род от около 70 вида [[покритосеменни растения]] от семейство [[чемширови]] (Buxaceae). Общите имена включват „кутия“ (''box'') или „самшит“ (''boxwood'').<ref>{{cite web |title=Oxford English Dictionary |url=https://www.oed.com/view/Entry/22296?rskey=4ppNrZ&amp;result=1 |website=OED |publisher=Oxford University Press |accessdate=18 May 2020 |language=English |quote='''box''' 1. A genus (Buxus) of ... shrubs...; specially ''B. sempervirens''. '''boxwood''', n. 1. The wood of the box-tree; 2. The tree or shrub itself.}}</ref><ref>{{cite book |title=The Random House dictionary of the English language. |url=https://archive.org/details/randomhousedicti0000unse_v1w7 |date=1966 |publisher=Random House |location=New York City |isbn=9780394471761 |pages=249 – 250 |quote='''box''' 1. …of the genus ''Buxus'', esp. ''B. sempervirens''… '''boxwood''' 1. the…wood of the box… 2. the…shrub itself.}}</ref><ref>{{cite book |title=Webster's New International DIctionary, Second Edition |date=2 July 1934 |publisher=G. & C. Merrium Company |location=Springfield Massachusetts |pages=320 – 321 |quote='''box''' 1. …of the genus ''Buxus'', esp. ''B. sempervirens''… '''boxwood''' 1. the…wood of the box… 2. the…shrub itself.}}</ref> == Разпространение == Чемширите са местни в [[Западна Европа|Западна]] и [[Южна Европа]], [[Югозападна Азия|Югозападна]], [[Южна Азия|Южна]] и [[Източна Азия]], [[Африка]], [[Мадагаскар]], най-северна [[Южна Америка]], [[Централна Америка]], [[Мексико]] и [[Кариби]]те, като по-голямата част от видовете са тропически или субтропични; само европейските и някои азиатски видове са устойчиви на замръзване. Центровете на разнообразие се срещат в [[Куба]] (около 30 вида), [[Китай]] (17 вида) и [[Мадагаскар]] (9 вида). == Описание == Чемширите са бавнорастящи вечнозелени храсти и малки дървета, достигащи до 2 – 12 m (рядко 15 m) височина. Листата са противоположни, заоблени до ланцетни и кожести; те са малки при повечето видове, обикновено 1,5 – 5 cm дълги и 0,3 – 2,5 cm широки, но до 11 cm дълги и 5 cm широки при ''B. macrocarpa''. Цветовете са малки и жълто-зелени, еднодомни и с двата пола, присъстващи на растение. Плодът е малка капсула с дължина 0,5 – 1,5 cm (до 3 cm при ''B. macrocarpa''), съдържаща няколко малки семена. <gallery> Buxus sempervirens IP1204022.JPG|Съцветие с мъжки и женски цветчета (''Buxus sempervirens'') Samen des Buchsbaum IMG 9569.jpg|Клонка с отворени плодови капсули (''Buxus sempervirens'') Buxus sempervirens, palmhout.jpg|Разрязани стебла (''Buxus sempervirens'') 爪子黄杨，150年.jpg|''Buxus sinica'' </gallery> == Секции == Родът се разделя на три генетично обособени секции, всяка от които е в различен регион: # евразийски # африкански (с изключение на северозападна Африка) и мадагаскарски # американски Африканските и американските секции са генетично по-близки един до друг, отколкото до евразийския.<ref>{{ cite journal |author1=von Balthazar, M. |author2=Endress, P. K. |author3=Qiu, Y.-L. | title = Phylogenetic relationships in Buxaceae based on nuclear internal transcribed spacers and plastid ''ndhF'' sequences | journal = International Journal of Plant Sciences | year = 2000 | volume = 161 | issue = 5 | pages = 785 – 792 | doi = 10.1086/314302 }}</ref> == Селектирани видове == === Европа, северозападна Африка, Азия === {{columns-list|colwidth=30em| * ''[[Buxus austro-yunnanensis]]'' (Yunnan box; southwest Китай) * ''[[Buxus balearica]]'' (Balearic box; Balearic Islands, southern Spain, northwest Африка) * ''[[Buxus bodinieri]]'' (Китай) * ''[[Buxus cephalantha]]'' (Китай) * ''[[Buxus cochinchinensis]]'' (Малайзия) * ''[[Buxus colchica]]'' (Georgian box; western Caucasus; considered also a [[syn.]] of ''B. sempervirens'') * ''[[Buxus hainanensis]]'' (Hainan box; Китай: Hainan) * ''[[Buxus harlandii]]'' (Harland's box; southern Китай) * ''[[Buxus hebecarpa]]'' (Китай) * ''[[Buxus henryi]]'' (Henry's box; Китай) * ''[[Buxus hyrcana]]'' (Caspian box; Alborz, eastern Caucasus; considered also a [[syn.]] of ''B. sempervirens'') * ''[[Buxus ichangensis]]'' (Китай) * ''[[Buxus latistyla]]'' (Китай) * ''[[Buxus linearifolia]]'' (Китай) * ''[[Buxus megistophylla]]'' (Китай) * ''[[Buxus microphylla]]'' (Япониянски чемшир; Корея, Китай; long cultivated in Япония) * ''[[Buxus mollicula]]'' (Китай) * ''[[Buxus myrica]]'' (Китай) * ''[[Buxus papillosa]]'' (western Himalaya) * ''[[Buxus pubiramea]]'' (Китай) * ''[[Buxus rivularis]]'' (Philippines) * ''[[Buxus rolfei]]'' (Borneo) * ''[[Buxus rugulosa]]'' (Китай, eastern Himalaya) * ''[[Buxus rupicola]]'' (Малайзия) * [[Обикновен чемшир]] (''Buxus sempervirens'') (Common box or European box; western and southern Europe, except far southwest) * ''[[Buxus sinica]]'' (Chinese box; Китай, Корея, Япония) * ''[[Buxus stenophylla]]'' (Китай) * ''[[Buxus wallichiana]]'' (Himalayan box; Himalaya) }} === Африка, Мадагаскар === {{columns-list|colwidth=30em| * ''[[Buxus acuminata]]'' (Африка: Zaire; syn. ''Notobuxus acuminata'') * ''[[Buxus calcarea]]'' (Мадагаскарски ендимит) * ''[[Buxus capuronii]]'' (Мадагаскарски ендимит) * ''[[Buxus hildebrantii]]'' (eastern Африка: Somalia, Ethiopia) * ''[[Buxus humbertii]]'' (Humbert's box; Мадагаскарски ендимит) * ''[[Buxus itremoensis]]'' (Мадагаскарски ендимит) * ''[[Buxus lisowskii]]'' (Конго) * ''[[Buxus macowanii]]'' (Cape box; eastern and northern South Африка) * ''[[Buxus macrocarpa]]'' (Мадагаскарски ендимит) * ''[[Buxus madagascarica]]'' (Madagascan box; Madagascar, Comoros) * ''[[Buxus monticola]]'' (Мадагаскарски ендимит) * ''[[Buxus moratii]]'' (Madagascar, Comoros) * ''[[Buxus natalensis]]'' (Natal box; eastern South Африка; syn. ''Notobuxus natalensis'') * ''[[Buxus nyasica]]'' (Malawi) * ''[[Buxus obtusifolia]]'' (eastern Африка; syn. ''Notobuxus obtusifolia'') * ''[[Buxus rabenantoandroi]]'' (Мадагаскарски ендимит; syn. ''B. angustifolia'' GE Schatz & Lowry ''non'' Mill.) }} === Северна и Южна Америка === {{columns-list|colwidth=30em| * ''[[Buxus aneura]]'' (Куба) * ''[[Buxus arborea]]'' (Ямайка) * ''[[Buxus bartletii]]'' (Централна Америка) * ''[[Buxus brevipes]]'' (Куба) * ''[[Buxus citrifolia]]'' (Venezuela) * ''[[Buxus crassifolia]]'' (Куба) * ''[[Buxus ekmanii]]'' (Куба) * ''[[Buxus excisa]]'' (Куба) * ''[[Buxus heterophylla]]'' (Куба) * ''[[Buxus imbricata]]'' (Куба) * ''[[Buxus lancifolia]]'' (Мексико) * ''[[Buxus macrophylla]]'' (Централна Америка) * ''[[Buxus mexicana]]'' (Мексико) * ''[[Buxus muelleriana]]'' (Куба) * ''[[Buxus olivacea]]'' (Куба) * ''[[Buxus pilosula]]'' (Куба) * ''[[Buxus portoricensis]]'' (Puerto Rico) * ''[[Buxus pubescens]]'' (Мексико) * ''[[Buxus rheedioides]]'' (Куба) * ''[[Buxus vahlii]]'' (Vahl's box or smooth box; Puerto Rico; syn. ''B. laevigata'') }} == Култивирани видове == * [[Buxus 'Green Velvet'|''Buxus'' 'Green Velvet']] * [[Buxus microphylla var. koreana 'Winter Gem'|''Buxus microphylla'' var. ''koreana'' 'Winter Gem']] == Употреба == === Култивиране === Чемширените растения обикновено се отглеждат като [[жив плет]] (вкл. [[бордюр]], [[лабиринт]]) и за [[топиария]]. === Дърворезба === Благодарение на финия си строеж, чемширът е добро дърво за фина дърворезба, въпреки че това е ограничено от наличните малки размери. Освен това растението е устойчиво на цепене и нарязване и по този начин намира приложение при чисто декоративни или съхраняващи кутии. Преди това се използва за дървени гребени. Като дървен материал или дърво за дърворезба във всички разновидности на английския език е известен като „boxwood“. === Музикални инструменти === Поради високата си плътност, устойчивост на нащърбване и сравнително ниската цена, чемширът се използва за изработка на части за различни струнни инструменти още от древността.<ref>See Theocritus Idyll 24.110, where Heracles is taught to play a boxwood lyre.</ref> Използва се най-вече за изработване на накрайници, облегалки за брадичка и настройване на колчета, но може да се използва и за различни други части. <gallery> CheckmateProper.jpg|Белите парчета са чемширени, а черните са ебонизирани Mongenet guillaume tortue en ronce de buis.jpg|Скулптура от чемшир Flute_(AM_1998.60.183-3).jpg|Английска чемширена флейта от 19 век Rietveld, een buurtschap tussen de velden met buxus en heel veel meer.jpg|Разсадник в Холандия Decorative Hedges (279620678).jpg|Декоративен плет от чемшир </gallery> == Други == На чемшира са наречени улици в кварталите „[[Драгалевци]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123949685|title=Чемшир}}) и „[[Симеоново]]“ ({{maplink|type=line|id=Q123949685|title=Чемшир}}) в [[София]]. == Галерия == <gallery> Buxus sempervirens0.jpg|''Buxus sempervirens'' Buxus-microphylla-sinica.JPG|''Buxus sinica'' Buxus henryi.jpg|''Buxus henryi'' Buxus wallichiana.jpg|Buxus wallichiana Boxwood Buxus sempervirens var. arborescens Bark 2597px.jpg|Кора на ''Buxus sempervirens'' Boxwood Buxus sempervirens var. arborescens Bark Closeup 1825px.jpg|Кора на ''Buxus sempervirens'' </gallery> == Вижте също == * [[Бодлив залист|Миши чемшир]] == Източници == <references />{{Нормативен контрол}}{{Превод от|en|Buxus|957428286}} [[Категория:Чемшироцветни]] h2p9zlz14q47c2l832w8zcv2hu7gijc 0 757089 12415834 11980456 2024-11-18T14:36:36Z Givern 4124 12415834 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Останалите | Име в оригинал = The Leftovers | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма]]<br>Свръхестествено<br>Мистерия<br>[[Магически реализъм]]<br>[[Психологически трилър]] | Създател(и) = [[Деймън Линдълоф]]<br>[[Том Перота]] | Актьори = [[Джъстин Теру]]<br>Ейми Бренеман<br>[[Кристофър Екълстън]]<br>[[Лив Тайлър]]<br>Крис Зилка<br>[[Маргарет Куоли]]<br>[[Кари Куун]]<br>Емили Мийд<br>Аманда Уорън<br>Ан Дауд<br>Майкъл Гастън<br>Макс Карвър<br>Чарли Карвър<br>Ани Кю<br>Джанел Молони<br>[[Реджина Кинг]]<br>Кевин Каръл<br>Джован Адепо<br>Скот Глен | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 3 | Епизоди = 28 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Останалите | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Деймън Линдълоф<br>Том Перота<br>Питър Бърг<br>Сара Обри<br>Мими Ледър<br>Том Специали<br>Юджин Кели | Продуцент(и) = Нан Бърнстийн Фрийд<br>Патрик Марки<br>Алма Кътръф<br>Аманда Критъндън | Времетраене = 51 – 72 минути | ТВ Канал = [[HBO]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 29 юни 2014 г. – 4 юни 2017 г. | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 2699128 | Страница в TV.com = the-leftovers }} '''„Останалите“''' ({{lang|en|The Leftovers}}) е американски [[драма]]тичен сериал по идея на [[Деймън Линдълоф]] и Том Перота, базиран на едноименния роман на [[Том Перота]].<ref name="Vulture">{{cite web |last=Adalian |first=Josef |url=https://www.vulture.com/2012/06/lindelof-talks-to-vulture-about-new-hbo-project.html |title=Damon Lindelof Talks to Vulture About His New HBO Project: Tom Perrotta's ''The Leftovers'' |work=Vulture |date=June 28, 2012 |accessdate=June 18, 2013 |archive-url=https://web.archive.org/web/20130628065041/http://www.vulture.com/2012/06/lindelof-talks-to-vulture-about-new-hbo-project.html |archivedate=June 28, 2013 |url-status=live}}</ref> Излъчването му е по [[HBO]] от 29 юни 2014 г. до 4 юни 2017 г.<ref>{{cite web |last=Kondolojy |first=Amanda |title='The Leftovers' Premiere Date Shifted to June 29 |url=http://tvbythenumbers.zap2it.com/2014/04/25/the-leftovers-premiere-date-shifted-to-june-29/257649/ |accessdate=April 25, 2014 |work=TV by the Numbers |date=April 25, 2014 |archive-url=https://web.archive.org/web/20140426233102/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2014/04/25/the-leftovers-premiere-date-shifted-to-june-29/257649/ |archivedate=April 26, 2014 |url-status=live |архив_дата=2014-04-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140426233102/http://tvbythenumbers.zap2it.com/2014/04/25/the-leftovers-premiere-date-shifted-to-june-29/257649/ }}</ref> Действието се развива три години след внезапното изчезване на два процента от населението на планетата. Много критици определят сериала като един от най-добрите за всички времена.<ref>{{cite web |url=https://www.rollingstone.com/tv/tv-news/goodbye-the-leftovers-how-hbos-show-went-from-good-to-canon-worthy-great-199498/ |title=Goodbye, 'The Leftovers': How HBO's Show Went From Good to Canon-Worthy Great |last=Collins |first=Sean |date=June 5, 2017 |work=[[Rolling Stone]] |accessdate=November 13, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181013172204/https://www.rollingstone.com/tv/tv-news/goodbye-the-leftovers-how-hbos-show-went-from-good-to-canon-worthy-great-199498/ |archivedate=October 13, 2018 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2017/jun/05/the-leftovers-series-finale-recap |title=How The Leftovers became the most ambitious show of the decade |work=[[The Guardian]] |first=Jake |last=Nevins |date=June 6, 2017 |accessdate=November 13, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181215114804/https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2017/jun/05/the-leftovers-series-finale-recap |archivedate=December 15, 2018 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.vox.com/culture/2017/6/5/15730378/the-leftovers-finale-review-best-series-ever |title=The Leftovers is one of the best TV shows ever made |work=Vox |first=Emily |last=VanDerWerff |date=June 5, 2017 |accessdate=November 13, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181113165721/https://www.vox.com/culture/2017/6/5/15730378/the-leftovers-finale-review-best-series-ever |archivedate=November 13, 2018 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.hindustantimes.com/tv/the-leftovers-review-an-obituary-of-one-of-the-greatest-shows-in-the-history-of-tv/story-aBR2svFZb13e1LhXIUZzSO.html |title=The Leftovers review: An obituary of one of the greatest shows in the history of TV |date=June 11, 2017 |work=Hindustan Times |first=Rohan |last=Naahar |accessdate=November 21, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181122052002/https://www.hindustantimes.com/tv/the-leftovers-review-an-obituary-of-one-of-the-greatest-shows-in-the-history-of-tv/story-aBR2svFZb13e1LhXIUZzSO.html |archivedate=November 22, 2018 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.dailydot.com/upstream/leftovers-season-3-finale/ |title='The Leftovers' wasn't just the best show on TV—it was the most important |date=June 5, 2017 |work=The Daily Dot |first=Chris |last=Osterndorf |accessdate=November 21, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181122052024/https://www.dailydot.com/upstream/leftovers-season-3-finale/ |archivedate=November 22, 2018 |url-status=live}}</ref> Музиката, композирана от Макс Риктър, също получава положителна оценка.<ref>{{cite web |url=https://thecomeback.com/pop-culture/max-richters-departure-leftovers-versatile-punch.html |title=Max Richter's 'The Departure' is The Leftovers' most versatile punch |work=The Comeback |first=Liam |last=McGuire |date=April 19, 2017 |accessdate=April 17, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190417021020/https://thecomeback.com/pop-culture/max-richters-departure-leftovers-versatile-punch.html |archivedate=April 17, 2019 |url-status=live}}</ref> Въпреки посредствените рейтинги по времето на излъчването си сериалът се превръща в култов.<ref>{{cite web |url=https://www.vanityfair.com/hollywood/2014/09/the-leftovers-in-defense-of-hbos-unfashionable-show |title=The Leftovers: Why It's Cool to Love HBO's Uncool Show |date=September 7, 2014 |work=Vanity Fair |first=Mike |last=Hogan |accessdate=November 25, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20170718215740/http://www.vanityfair.com/hollywood/2014/09/the-leftovers-in-defense-of-hbos-unfashionable-show |archivedate=July 18, 2017 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://medium.com/@Mfried/the-leftovers-guilty-remnant-playfully-menaces-hbo-headquarters-to-prod-for-third-season-8e0f13e695c |title=When A Cult Following Became An Actual Cult To Demand A Third Season Of „The Leftovers“ |date=December 7, 2015 |work=A Medium Corporation |first=Mitchell |last=Friedman |accessdate=November 25, 2018 |archive-url=https://web.archive.org/web/20181125115622/https://medium.com/@Mfried/the-leftovers-guilty-remnant-playfully-menaces-hbo-headquarters-to-prod-for-third-season-8e0f13e695c |archivedate=November 25, 2018 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.denofgeek.com/tv/why-the-leftovers-is-a-cult-hit/ |title=Why The Leftovers Is A Cult Hit |date=February 16, 2017 |website=[[Den of Geek]] |first=Jamie |last=Andrew |accessdate=April 21, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200421134321/https://www.denofgeek.com/tv/why-the-leftovers-is-a-cult-hit/ |archivedate=April 21, 2020 |url-status=live |архив_дата=2020-04-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200421134321/https://www.denofgeek.com/tv/why-the-leftovers-is-a-cult-hit/ }}</ref> Положителни сравнения биват правени между него и „[[Изгубени]]“, на който Линдълоф също е един от създателите.<ref>{{cite web |url=https://www.theverge.com/2017/5/1/15469148/the-leftovers-hbo-lost-finale-review |title=You hated Lost's ending? It's time to watch The Leftovers |work=The Verge |first=Chris |last=Plante |date=June 5, 2017 |accessdate=April 12, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190412144837/https://www.theverge.com/2017/5/1/15469148/the-leftovers-hbo-lost-finale-review |archivedate=April 12, 2019 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.vulture.com/2017/06/the-leftovers-finale-how-it-compares-to-lost.html |title=How The Leftovers' Series Finale Compares to Lost |work=Vulture |first=Lindsey |last=Romain |date=June 4, 2017 |accessdate=April 12, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190412144832/https://www.vulture.com/2017/06/the-leftovers-finale-how-it-compares-to-lost.html |archivedate=April 12, 2019 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://www.cinemablend.com/television/1666729/the-leftovers-finale-was-the-exact-opposite-of-losts-finale-and-it-was-glorious |title=The Leftovers' Finale Was The Exact Opposite Of Lost's Finale, And It Was Glorious |work=CinemaBlend |first=Mick |last=Joest |date=2017 |accessdate=April 12, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190412144837/https://www.cinemablend.com/television/1666729/the-leftovers-finale-was-the-exact-opposite-of-losts-finale-and-it-was-glorious |archivedate=April 12, 2019 |url-status=live}}</ref><ref>{{cite web |url=https://consequenceofsound.net/2017/04/hbos-the-leftovers-attempts-to-learn-from-the-failures-of-lost/s |title=THBO's The Leftovers Attempts to Learn from the Failures of Lost |work=Consequences of Sound |first=Philip |last=Cosores |date=April 15, 2017 |accessdate=April 12, 2019}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|2699128|Останалите}} * {{tv.com show|the-leftovers|Останалите}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Предавания на Ейч Би О]] 73q4afidtozyqdrfpouawyojrs0o77k 0 757405 12416249 12169342 2024-11-18T20:12:30Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416249 wikitext text/x-wiki {{Историческа държава|начало=[[1003]]|събития2=[[Томас I Савойски]] става [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]]<br>Придобиване на [[Графство Ница]]<br>Придобиване на [[Графство Женева]]<br>Издигане на графството в [[Савойско херцогство|херцогство]] от император [[Сигизмунд Люксембургски]]|събития4=[[Обсада на Торино (1706)|Обсада на Торино]]<br>[[Война за испанското наследство]]: [[Утрехтски мирен договор|Утрехтски мирен договор (1713)]] – получаване на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]]<br>[[Лондонски договор (1718)|Лондонският договор]], подписан от Четворния алианс и приложим през 1720 г.: императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Карл VI]] преотстъпва Сардиния на [[Виктор Амадей II|Виктор-Амадей II Савойски]] в замяна на [[Сицилия]]. Сардиния е създадена като [[Кралство Сардиния|кралство]], а Савойските държави стават Сардински държави.|събитие-дати6=[[9 юни]] [[1815]]<br><br><br><br>[[23 март|23]]–[[26 март]] [[1848]]<br><br><br><br>[[10 ноември]][[1859]]|събитие-дати3=[[1563]]<br><br><br><br><br><br><br><br><br><br>[[1600]] – [[1601]]<br><br><br><br><br><br><br><br>[[1703]]/[[1713]]|събитие-дати4=[[1706]]<br>[[1701]] – [[1714]]<br><br><br><br><br>[[1718]]|събития6=Край на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]]: възстановяване на [[Пиемонт]], [[Графство Ница|Ница]] и [[Савойско херцогство|Савоя]]<br>[[Рисорджименто#Революции през 1848 – 1849 г. и първа война за италианската независимост|Първа война за италианска независимост]]: победа на [[Австрийска империя|Австрия]]<br>[[Австрийско-италианско-френска война|Втора война за италианска независимост]]: френско-сардинска победа над [[Австрийска империя|Австрия]]. [[Договор от Цюрих (1859)|Договор от Цюрих]]: анексиране на [[Ломбардия]]. [[Договор от Торино (1860)|Договор от Торино]]: присъединяване на [[Савойско херцогство|Савоя]] и на [[Графство Ница|Ница]] към Франция.|събитие-дати5=[[17 юли]] [[1747]]<br><br><br>[[1796]] – [[1797]]<br><br><br><br>[[1821]]|събития3=Вследствие на [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като Кабрези]] и на победата на херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт]] при [[Битка при Сен Кантен (1557)|Сен Кантен]] начело на Имперската армия срещу [[Кралство Франция]] столицата се мести от [[Шамбери]] в [[Торино]]<br>[[Френско-савойска война]]: победа на [[Кралство Франция]]. [[Договор от Лион (1601)]]: загуба на [[Брес]], [[Пеи дьо Жекс]] и [[Бюже]], но възстановяване на [[Маркграфство Салуцо]]<br>Придобиване на [[Херцогство Монферат]]|събитие-дати2=[[1226]]<br><br><br>[[1388]]<br><br>[[1401]]<br><br>[[1416]]|събитие-дати=[[1003]]<br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br>[[1032]] – [[1034]]<br><br><br><br><br><br><br><br>[[1045]] или [[1046]]<br><br><br><br>[[1207]]|край=[[14 март]] [[1861]]|събития=Първо споменаване на [[Савойско графство|Графство Савоя]] в полза на граф [[Хумберт I Савойски]]; други владения: [[Графство Салморан]] (1003), [[Графство Беле]] и [[Графство Нион]] (1018), [[Графство Аоста]] (1024), [[Шабле]] (1032), [[Графство Мориен]] (1038).<br>Война за бургундското наследство: след смъртта без потомство на [[Рудолф III (Бургундия)|Рудолф III Бургундски]], [[Конрад II]] от [[Свещената Римска империя]] наследява трона на [[Бургундия (графство)|Бургундия]].<br>Получаване чрез брак на [[Маркграфство Торино]] и [[Маркграфство Суза]]<br>Получаване на права върху [[Бюже]], [[Синьория Пиемонт|Пиемонт]] и [[Во|Пеи дьо Во]]|континент=Западна [[Европа]]|династия=[[Савойска династия|Дом Савоя]]|езици=[[Френски език|Френски]], [[Италиански език|италиански]], [[Латински език|латински]], [[Пиемонтски език|пиемонтски]], [[Франко-провансалски език|франко-провансалски]], [[Окситански език|окситански]].|статут=Независими държави, първоначално част от [[Свещената Римска империя]]|религия=[[Римокатолическа църква|Римокатолицизъм]]|столица=[[Шарбониер]] (11век)<br>[[Монмелиан]] (11 век-1295)<br>[[Шамбери]] (1295 – 1562)<br>[[Торино]] (1562 – 1792)<br>[[Каляри]] (1792 – 1815)<br>[[Торино]] (1815 – 1861)|герб=Coats of arms of Savoy House.jpg|знаме=Savoie flag.svg|събития5=[[Битка при Асиета]]: победа срещу [[Кралство Франция]]<br>[[Италианска кампания (1796 – 1797)|Френска инвазия]]: победа на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] над [[Виктор-Амадей III|Виктор Амадей III]]<br>Либерално революционно движение: начало на обединението на Италия: [[Рисорджименто]].|управляващ_длъжност1=[[Хумберт I Савойски]], 1-ви граф на [[Мориен]]|год_мандат_управляващ_длъжност1=26 януари [[1000]] – 19 юли [[1048]]|управляващ_длъжност2=[[Виктор Емануил II|Виктор Емануил II Савойски]], последен [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]]|год_мандат_управляващ_длъжност2=[[1849]] – [[1861]]|p1=[[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|25px]] [[Свещена Римска империя]]:<small><br> – [[Файл:Armes du Royaume d'Arles.svg|10px]] [[Кралство Арл]] ([[Сапаудия|Савоя]])<br> – [[Файл:Iron crown of Lombardia (icon).svg|15px]] [[Италианско кралство]] ([[Маркграфство Торино]], [[Маркграфство Салуцо]], [[Маркграфство Монферат]])<br>- [[Файл:Blason_Provence_ancien.svg|10px]] [[Графство Прованс]] ([[Графство Ница]])<br>- [[Файл:Armoiries Comtes Genève.svg|10px]] [[Графство Женева]]<br>- [[Файл:Kingdom of Sardinia & Royal cities - 16th century.png|10px]] [[Кралство Сардиния (1713-1720)|Кралство Сардиния]]</small>|p2=[[Файл:Flag of the Habsburg Monarchy.svg|20px]] [[Австрийска империя]]: <small><br>- [[Файл:Flag of the Kingdom of Lombardy–Venetia.svg|15px]] [[Кралство Ломбардия-Венеция]] ([[Ломбардия]])</small>|p3=[[Файл:Blason comte fr Angouleme (Valois).svg|25px]] [[Кралство Франция]] :<small><br>- [[Файл:Flag of Cross of Burgundy.svg|15px]] [[Бургундско херцогство]] ([[Графство Аоста]])</small>|p4=[[Файл:Flag of France.svg|20px]] [[Първа френска империя]]:<br><small>- [[Файл:Flag of Genoa.svg|15px]] [[Лигурска република]] ([[Генуа]])</small>|s1=[[Файл:Flag_of_Italy_(1861-1946).svg|20px]] [[Кралство Италия]]|s2=[[Файл:Flag of Switzerland.svg|20px]] [[Конфедерация на 22-те кантона|Швейцария]] :<small><br>- [[Женева (кантон)|Кантон Женева]] (1815)</small>|s3=[[Файл:Flag of France.svg|20px]] [[Втора френска империя]] :<br><small>- [[Савоа]] (1860)<br>- [[От Савоа]] (1860)<br>- [[Провинция Ница (1859-1860)|Ница]] (1860)</small>}}'''Савойски държави''' ({{Lang|fr|États de Savoie}}) или '''Държави на Дом Савоя''' ({{Lang|fr|États de la maison de Savoie}}), наречени също „'''Сардински държави'''“ след [[1720]] г. ({{Lang|it|Stati Sardi}}), са изрази, определящи различните териториални владения на [[Савойско графство|графовете]] и впоследствие – на [[Савойско херцогство|херцозите на Савоя]], принадлежащи към [[Савойска династия|Дом Савоя]], от [[11 век]] до Обединението на Италия през [[1861]] г. == История == === Формиране (11 – 14 век) === Основаването на Савойските държави започва с установяването в [[Мориен]] на граф [[Хумберт I Савойски]], който държи контрола върху редица графства: [[Савойско графство]] през [[1003]] г. (титлата „граф“ е спомената за първи път едва през [[1143]] г. от епископа на [[Беле]] Ото<ref name="HDS p.29">Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, {{Харвардска система за цитиране|Histoire de Savoie 1984}}, с. 29</ref>), след това – [[Графство Беле]], [[Графство Нион]] през [[1018]] г. и накрая – [[Графство Аоста]] през [[1024]] г.<ref name="Demotz19">Bernard Demotz, ''Le comté de Savoie du <abbr>xie</abbr> au <abbr>xve</abbr> siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge'', Genève, Slatkine, 2000, с. 19 – 20.</ref><ref>{{Цитат книга|last=Dessaix|first=Joseph|title=La Savoie historique, pittoresque, statistique et biographique|url=https://books.google.fr/books?id=X7MWAAAAQAAJ&pg=PA268#v=onepage&q&f=false|accessdate=18.7.2020|year=1854|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=268 – 269}}</ref> Той също така доминира северната част на [[Виен (графство)|Графство Виен]] преди [[1025]] г. (притежание до [[1355]] г.) и [[Графство Серморан]]. Чрез брак придобива владения във [[Вале (кантон)|Вале]] и [[Шабле]].<ref name="Demotz19" /> [[Ото I Савойски]] също се сдобива чрез брак с огромни владения в [[Северна Италия]], със [[Суза (Италия)|Суза]] (ключ към прохода [[Мон Сени]]), [[Маркграфство Ивреа|Ивреа]], [[Пинероло]]<ref name="Demotz27">Bernard Demotz, ''Le comté de Savoie du <abbr>xie</abbr> au <abbr>xve</abbr> siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge'', Genève, Slatkine, 2000, с. 27</ref> и [[Торино]].<ref>{{Cite book|last=Germain|first=Michel|title=Personnages illustres des Savoie|url=|accessdate=14 юли 2015|year=2007|month=|publisher=Autre Vue|location=|lang=Fr|isbn=978-2-9156-8815-3|page=419|pages=619}}.</ref> [[Петер II Савойски|Петър II Савойски]] увеличава графските владения, по-специално с [[Пеи дьо Жекс]] и Пеи дьо [[Во]] през [[13 век]]. През 13 век графовете на Савоя получават титлата „[[имперски викарий]]“<ref name=":0">{{Cite journal|last=Braun|first=Bettina|date=|title=Vicariat impérial|url=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/009838/2015-11-17/|journal=Dictionnaire historique de la Suisse|volume=|pages=|accessdate=18.7.2020|via=}}</ref> ([[Томас I Савойски]] през [[1226]] г. за цяло или част от [[Кралство Италия]], а [[Петер II Савойски|Петер II]] през [[1263]] г.<ref name="Demotz Vicariat">Bernard Demotz, ''Le comté de Savoie du <abbr>xie</abbr> au <abbr>xve</abbr> siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge'', Genève, Slatkine, 2000, с. 40 и 188</ref>). Тя им дава необходимата правна сила, за да се налагат на всекиго другиго и по-специално – над епископите.<ref name=":0" /><ref name="Demotz Vicariat" /> През [[1365]] г. граф [[Амедей VI Савойски|Амадей VI Савойски]] получава титлата „постоянен имперски викарий“ за владения си, включващи градовете и епархиите на [[Сион (град)|Сион]], [[Лозана]], [[Женева]], [[Аоста]], [[Ивреа]], [[Торино]], [[Мориен]], [[Тарентез]], [[Беле]] и [[Савойско графство|Савойското графство]]. Решението обаче е отменено на следващата година.<ref name=":0" /> През [[1323]] г. след смъртта на граф Амадей V Савойски Савойското графство се състои от 8 региона, включващи повече от 80 териториални единици.<ref name="Kersuzan p.137">{{Cite book|last=|first=|title=Défendre la Bresse et le Bugey : les châteaux savoyards dans la guerre contre le Dauphiné, 1282 – 1355|url=https://books.google.fr/books?id=2ihmzDdYVSAC&pg=PA137|accessdate=3 септември 2016|series=Collection d'histoire et d'archéologie médiévales|volume=14|year=2005|month=|publisher=Presses universitaires de Lyon|location=|lang=Fr|isbn=978-2-72970-762-0|page=137|pages=433}}.</ref> 20 г. по-късно териториалните единици са повече от 94. 8-те основни региона са:<ref name="Sorrel p.149">Christian Sorrel,{{Cite book|last=|first=|title=Haute-Savoie en images|url=https://books.google.fr/books?id=T2FnC3WZBBMC&pg=PT149|accessdate=|series=Histoire de la Savoie en images : images, récits|year=2006|month=|publisher=La Fontaine de Siloé|location=Les Marches|lang=Fr|isbn=978-2-84206-347-4|page=149|pages=461}}.</ref><ref name="HdS p.145">Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, {{Харвардска система за цитиране|Histoire de Savoie 1984}}, с. 145</ref><ref>{{Cite book|last=|first=|title=The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe|url=https://books.google.fr/books?id=qF19BgAAQBAJ&pg=PA324|accessdate=21 март 2021|origyear=1974|year=|month=|publisher=Princeton University Press|location=|lang=En|isbn=978-1-40086-791-2|page=324|pages=512}}.</ref> * Реална [[Савоя]] (''Savoie Propre'') с главен град [[Монмелиан]] и по-късно – [[Шамбери]] * [[Новалез]] (''Novalaise'') с [[Воарон]] * [[Савойски Виен]] (''Viennois savoyard'') със [[Сен Жорж д'Есперанш]]<ref group="N">Saint-Georges-d'Espéranche е градче в деп. [[Изер (департамент)|Изер]], [[Франция]]</ref> до [[1355]] г. * [[Брес]] (''Bresse'') с [[Бург ан Брес|Бург]] * [[Бюже]] (''Bugey''), вкл. [[Валроме]] (''Valromey'') с [[Шато дьо Росийон|Росийон]] или Сен Жермен<ref group="N">Замъкът на Сен Жермен (''Château de Saint-Germain'') е бивш укрепен замък, основан през [[12 век|13 век]], чиито руини се намират на територията на община Ambérieu-en-Bugey в департамент [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]].</ref> * [[Шабле]] с [[Шато де Шийон|Шийон]] * [[Вале д'Аоста]] с Шател Аржан<ref group="N">Châtel-Argent е замък, чиито руини се издигат на скала над реката [[Дора Балтеа]] близо ди [[Вилньов (Италия)|Вилньов]], [[Италия]].</ref> / [[Вилньов (Италия)|Вилньов]] * [[Во|Пеи дьо Во]] с [[Мудон]]<ref group="N">Мудон (Moudon) е градче в [[Во|Кантон Во]], [[Швейцария]]</ref> След [[1355]] г. териториите на [[Савойска династия|Дом Савоя]] се разширяват и 8-те региона са допълнени от:<ref name="Sorrel p.149" /> * [[Вал ди Суза]] (''Val di Susa'') (с главен град [[Авиляна]]) * [[Синьория Валбон]] (''Seigneurie de Valbonne'') (с главен град [[Монлюел]]) * [[Фосини]] (''Faucigny'') (1355) (с [[Шатийон сюр Клюз|Шатийон]]/ [[Клюз]]) * [[Женевоа]] (''Genevois'') (1401), вкл. [[Херцогство Женевоа]] (1564 – 1665) (бивше [[Графство Женева]]) с [[Анси]]. Към тях се добавят и [[Пеи дьо Жекс]], „Новите земи на [[Прованс]]“ (бъдещо [[Графство Ница]]) и [[Пиемонт]].<ref name="HdS p.145" /> === 15 – 16 век === При царуването на [[Амадей VIII Савойски|Амедей VIII Савойски]] ([[1391]] – [[1439]]) е налице значимо разрастване на Савойските държави. От [[1388]] г. чрез договор с Абатство Сен Пон<ref group="N">''Abbaye Saint-Pons'' е едно от най-древните абатства на [[Лазурен бряг|Лазурния бряг]]. Намира се на територията на община [[Ница]], [[Франция]].</ref> (известен като ''[[Обвързване на Ница със Савоя]]'') придобиването на Графство Ница и на неговото пристанище позволява достъп до [[Средиземно море]]. Армиите на херцог Амадей VIII Савойски контролират [[Вал д'Осола]] през [[1411]] г., което позволява контрола и над [[Симплон (проход)|Кол дю Симплон]] (загуба на територия през [[1417]] г.). През [[1413]] г. херцогът получава окончателния [[апанаж]] [[Маркграфство Салуцо|на Маркграфство Салуцо]]. През [[1416]] г. той получава херцогската титла и директния апанаж на [[Пиемонт]] от император [[Сигизмунд Люксембургски]]. В периода [[1401|1401/02]] – [[1424]] г. херцогът купува от наследниците на последния граф [[Графство Женева]] (с [[Женева]] и по-късно с [[Анси]]), станало васално през втората половина на [[XIV век|14 век]].<ref>Paul Guichonnet, « [https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/019515/2010-02-11/ de Genève] » dans le ''Dictionnaire historique de la Suisse'' en ligne.</ref> От [[1460]] г. то става [[апанаж]] на [[Женевоа (провинция)|Женевоа]].<ref>Catherine Santschi, «[https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/008568/2007-07-11/ Genevois]» dans le ''Dictionnaire historique de la Suisse'' en ligne</ref> Савойската държава почти не се развива по време на нещастното управление на [[Карл III (Савоя)|Карл III Савойски]] ([[1504]] – [[1553]]):<ref>Henri Ménabréa, ''Histoire de la Savoie'', Grasset, 1933, p. 108.</ref> * Женева, подкрепена от [[Протестантство|протестантския]] [[Берн]], се вдига на бунт ([[1519]], [[1526]] и [[1534]] г.) * Източно [[Шабле]] е окупирано от [[Католицизъм|католическите]] жители на [[Вале (кантон)|Вале]] ([[1536]] г.) * Протестантският [[Берн]] нахлува в [[Во|Пеи дьо Во]], Пеи дьо Жекс и в Западно [[Шабле]]. В същото време френският крал [[Франсоа I]], който отива на война в [[Милано]], окупира [[Бург ан Брес]], [[Шамбери]] и [[Савоя]], долините [[Мориен]] и [[Тарантез]], за да осигури преминаването си в Италия между [[1536]] и [[1559]] г. Савойските държави вече не съществуват. Това първо анексиране довежда до възстановяване на Савойските държави при херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт Савойски]] и прехвърлянето на столицата от [[Шамбери]] в [[Торино]] през [[1563]] г. === Апогей на Савойските държави (16 - 18 век) === От [[16 век|16]] до [[XVIII век|18 век]] Савойските държави достигат своя развет. С [[Договор от Лион (1601)|Договора от Лион]] през [[1601]] г. след [[Френско-савойска война (1600-1601)|френската окупация]] Савойската държава губи териториите на [[Брес]], [[Пеи дьо Жекс]] и [[Бюже]] в полза на [[Крал на Франция|краля на Франция]], но въпреки това си възвръща [[Маркграфство Салуцо]].<ref>{{Cite book|title=La naissance dramatique de l'absolutisme (1598 – 1661)|url=https://books.google.fr/books?id=UgliCgAAQBAJ&pg=PT16|accessdate=|series=Points Histoire|volume=|year=|publisher=Éditions Points|location=|lang=Fr|isbn=978-2-75783-917-1|page=15 – 16|pages=272}}.</ref> Въпреки новата френска окупация през [[1690]] – [[1696]] г. [[Савойска династия|Дом Савоя]] все още контролира териториите и алпийските проходи, свързващи Франция с [[Апенински полуостров|Италианския полуостров]].<ref name="HdS RR p.408">{{Cite book|last=|first=|title=Histoire de la Savoie – La Savoie de la Réforme à la Révolution française|accessdate=декември 2018|year=1985|month=|publisher=Ouest France Université|location=Rennes|lang=fr|isbn=2 85882 536 X|page=408 – 416|pages=566}}.</ref> С [[Договор от Торино (1696)|Договора от Торино]] от 1696 г. (чл. 2). Кралят на Франция дава [[Пинероло]] на Савойския херцог.<ref name="Pallière p.100">{{Cite book|last=|first=|title=De la savoie au comte de nice en 1760|url=https://books.google.fr/books?id=_LgHHXxr2NAC&pg=PA100|year=2006|month=|publisher=La Fontaine de Siloé|location=|isbn=978-2-8420-6339-9|page=100 – 101|pages=517}}</ref> Френските войски отново окупират [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] от ноември до декември 1703 г. чак до [[Утрехтски мирен договор|Договора от Утрехт]] през 1713 г. Той, както и [[Ращатски договор|Договорът от Ращат]], позволяват на херцога да анексира част от [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], провинциите [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] ([[Ломелина]] и [[Валенца]]) и [[Валсезия]], както и три [[Република Ескартон|ескартона]] на [[Бриансоне]]: „Крал [[Виктор Амадей II]] взима всичко, което се намира във водата до Пиемонт"'':''<ref>Henri Ménabréa, ''Histoire de la Savoie'', Grasset, 1933, p. 187 – 190.</ref> долините на От Дуар, на Клюзон и на От Варайта с фортовете на [[Форт на Ексилес|Ексилес]] и на [[Форт на Фенестреле|Фенестреле]]. Освен това на [[2 декември]] [[1713]] г. Виктор Амадей II е титулуван за крал в [[Палермо]] и получава [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия.]] През този период Савойското херцогство се разширява с територията на [[Херцогство Монферат]] при окупацията през [[1703]] г., след което Императорът преотстъпва друга част от тази територия през [[1708]] г. и накрая се стига до пълното ѝ анексиране през [[1713]] г. вследствие на [[Утрехтски мирен договор|Договора от Утрехт]]. [[Догвор от Лондон (1718)|Договорът от Лондон]] от [[1718]] г. позволява размяната с [[Хабсбурги]]те на тази корона с короната на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния.]] От този момент Савойските държави се издигат в кралство и се наричат ''Сардински държави'', чиято неостровна част е определена като [[Сардински континентални държави]]. Въпреки това 30 г. по-късно – в периода [[1742]] – [[1748]] г. Савойското херцогство е отново окупирано от [[Испания|испанските]] войски поради сближаването му с Австрия. === Край на Савойските държави (1860) === Политическата ситуация на Савойските държави е променена с [[Албертинов устав|Албертиновия устав]], като трансформира бившата [[абсолютна монархия]] в [[конституционна монархия]] и значително намалява автономията на държавите спрямо централната власт. Това [[Перфектно сливане]] довежда до края на суверенния [[Савойски сенат|Сенат на Савоя]] и на [[Списък на владетелите на Сардиния|вицекралството на Сардиния]]. Административната система на [[Кралство Сардиния]] е реформирана отново през [[1859]] г. след [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за италианската независимост]] и анексията на [[Ломбардия]] с [[Декрет Ратаци]]. Той разделя кралството на 17 провинции, за да замени старите подразделения. Тази административна система все още се използва в [[Италия]]. Разпадането на Савойските държави продължава главно поради [[Рисорджименто]]. В тази рамка на [[24 март]] [[1860]] г. е подписан [[Договор от Торино (1860)|Договорът от Торино]] между [[Наполеон III]] – [[император на французите]] и [[Виктор Емануил II]] – [[Савойско херцогство|херцог на Савоя]] и [[Списък на владетелите на Сардиния|крал на Сардиния]]. Виктор Емануил III, според условията на договора, отстъпва на [[Франция]] [[Графство Ница]], към което са прибавени [[Мантон]] и [[Рокбрюн Кап Мартен|Рокбрюн]] – владения на [[Монако|Княжество Монако]], самопровъзгласили се за свободни градове през 1848 г., които [[Втора френска империя|Френската империя]] купува от [[Монако|принца на Монако]] [[Шарл III (Монако)|Шарл III]] за 4 млн. златни франка през [[1861]] г. Този район е днешният район [[Ница]] – част от новосъздадения департамент [[Алп Маритим]], и Савойското херцогство, формирано от департаментите [[Савоа]] и [[От Савоа]]. Въпреки това Договорът от Торино не включва общините [[Танд|Tанд]] и [[Ла Бриг]],<ref group="N">La Brigue е село в деп. [[Алп Маритим]], [[Франция]]</ref> декларирани като „ловни полета“ на крал Виктор Емануил II, които остават сардински и по-късно италиански до [[1947]] г. През [[1861]] г. [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] анексира останалата част на италианския полуостров, за да се трансформира в [[Кралство Италия]]. == Състав == [[Файл:Pays_Etats_de_Savoie.GIF|мини|425x425px|Източник: Уеб страница на Ведомствените архиви на Асамблеята на Савойските държави.<ref>[http://www.sabaudia.org Sabaudia.org]</ref>|ляво]] Държави, отдавна включени в Савойските държави (някои региони също са постоянна част от Савойските държави): * [[Савойско херцогство|Херцогството Савоя]], разделено на провинциите: ** Истинска Савоя или Херцогска Савоя ([[Шамбери]]) ** [[Мориен]] ([[Сен Жан дьо Мориен]]<ref group="N">Saint-Jean-de-Maurienne е град в деп. [[Савоа]], [[Франция]].</ref>) ** [[Тарантез]] ([[Мутиер]]<ref group="N">Moûtiers е градче в деп. [[Савоа]], [[Франция]]</ref>) ** [[Херцогство Женевоа]] ([[Анси]]) ** [[Фосини]] ([[Бонвил (Франция)|Бонвил]]<ref group="N">Bonneville е град в деп. [[От Савоа]], [[Франция]].</ref>) ** [[Шабле]] ([[Тонон ле Бен|Тонон]]) * [[Княжество Пиемонт]] ([[Торино]]) * [[Херцогство Аоста]] ([[Аоста]]) * [[Графство Ница]] * [[Графство Асти (1531 – 1720)|Графство Асти]] * [[Княжество Онеля]] (част от днешния град [[Империя (град)|Империя]]) * [[Графство Лоано]] * [[Сардиния]] – с размяната на [[Сицилия]] със Сардиния с [[Утрехтски мирен договор|Договора от Утрехт]], потвърден от Лондонския договор от 2 август [[1718]] г. Савойската държава става [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] ({{Lang|la|Regnum Sardiniæ}}), като същевременно като кралско седалище се запазва [[Торино]] (вицекралството е учередено в [[Каляри]] преди [[Перфектно сливане (1847)|Перфектното сливане]] през [[1847]] г., който премахва сардинските устави). Провинции – част от савойските държави от 13 век до [[Договор от Лион (1601)|Договора от Лион]] през [[1601]] г.: * [[Брес]] ([[Бург ан Брес]]) * [[Бюже]] * [[Пеи дьо Жекс]] Региони – временна част от Савойските държави (други региони са част от него за по-кратко): * [[Херцогството Генуа]] * град [[Женева]] * [[Провинция Каруж]] * [[Во|Пеи дьо Во]] ([[Лозана]]) * Долно Вале ([[Мартини (Швейцария)|Мартини]]<ref group="N">Martigny е град в кантон [[Вале (кантон)|Вале]], [[Швейцария]]</ref>) * [[Сицилия]] * [[Фран Лионе]] * [[Свободни градове Мантон и Рокбрюн|свободните градове Мантон и Рокбрюн]] под [[протекторат]]а на Савойския херцог и крал на Сардиния ([[1848]] – [[1861|1861)]]. == Исторически знамена на Савойските държави == <gallery class="center"> Königsbanner 14Jh.svg|Графовете на [[Мориен]] използват гербовете на [[Свещената римска империя|Свещената Римска империя]] като залог за тяхната лоялност към Императора Flag of Savoie.svg|Знаме на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]], на [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия]] (1713 – 1720) и след това на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] (1720 – 1783) Flag of the Kingdom of Sardinia.svg|Знаме на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] (1783 – 1802) Flag of Kingdom of Sardinia (1848).svg|Знаме на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] (1832 – 1848), смес от знамената на Савоя, Сардиния и Генова. Flag of Italy (1861–1946).svg|Знаме на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]] (1848 – 1861), след това на [[Кралство Италия]] </gallery> == Епопея == ''La Savoysiade'', епос в стих на Оноре д'Юрфе (''Honoré d'Urfé'') ([[1609]]). == Вижте също == {{колони|2| * [[Савойско графство]] * [[Савойско херцогство]] * [[Савойска династия]] * [[Кралство Сардиния]] * [[Кралство Сицилия]] * [[Кралство Италия]] * [[История на Пиемонт]] }} == Източници == * {{икона|fr}} Bernard Demotz – Le comté de Savoie du XI au XV siècle, 2000, Slatkine, Genève, ISBN 2-05-101676-3 * {{икона|fr}} Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay – Histoire de Savoie – La Savoie de l'an mil à la Réforme, XIe-début XVI siècle, 1984, Ouest France Université, ISBN 2-85882-536-X * {{икона|fr}} Giuliano Ferretti (Dir.) – Les États de Savoie, du duché à l’unité d’Italie (1416 – 1861), 2019, Garnier Classiques, ISBN 2-406-09415-4 == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * Досиета за историята на Савоя на сайта на Ведомствения архив на Савоа и От Савоа – Sabaudia.org. ** [http://www.sabaudia.org/v2/carte/index-histo.php Исторически карти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110903023431/http://www.sabaudia.org/v2/carte/index-histo.php |date=2011-09-03 }} * [http://www.nobilitas-quid-est.com/portail_anciens_etats_savoie.html Портал на старите Савойски държави] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160303231426/http://www.nobilitas-quid-est.com/portail_anciens_etats_savoie.html |date=2016-03-03 }} (връзки към различни уеб страници с ресурси за историята на това бивше европейско княжество). {{Превод от|fr|États de Savoie|172965190}} {{Портал|История|Италия|Франция}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Савойска династия]] [[Категория:Свещена Римска империя]] [[Категория:История на Франция]] [[Категория:Савоя]] [[Категория:История на Италия]] 2yswe7mq0pvtm8zymr1ldryu38cxewb 0 763172 12416298 12341508 2024-11-18T20:59:30Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416298 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Саманта Егар | име-оригинал = Samantha Eggar | име-рождено = Виктория Луиза Саманта Мария Елизабет Тереза Егар | друго име = | категория = актьор | описание = британско-американска актриса | портрет = Samantha Eggar - Doctor in Distress - 1963.png | портрет-описание = Саманта Егар (1963) | роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]] | починал-място = | националност = {{ENG}}<br>{{GBR}}<br>{{USA}} | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1960 - 2012 | значими роли = | театрални награди = | оскари = | златен глобус = '''[[Златен глобус за най-добра актриса в драма|Най-добра женска роля]]''':<br>1965 ''„[[Колекционерът]]“'' | награди = '''[[Кан (филмов фестивал)|Кан]]'''<br>'''Най-добра женска роля''':<br>1965 ''„[[Колекционерът]]“'' }} | брак = Том Стърн<br>(1964 – 1971; развод) | деца = 2 }} [[Файл:Yul Brynner Samantha Eggar Anna and the King 1972.JPG|мини|дясно|260п|С [[Юл Бринър]] в ''„Ана и кралят“'' (1972)]] '''Саманта Егар''' ({{lang|en|Samantha Eggar}}) е британско-американска [[актриса]]. <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0002058/ www.imdb.com]</ref> == Биография == Виктория Луиза Саманта Мария Елизабет Тереза Егар {{Sfn|Cooper|2015|p=105}}<ref name=gg>{{cite web|url=http://www.glamourgirlsofthesilverscreen.com/show/81/Samantha+Eggar/index.html|work=Glamour Girls of the Silver Screen|accessdate=22 January 2017|title=The Private Life and Times of Samantha Eggar|архив_дата=2021-10-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211009155846/http://www.glamourgirlsofthesilverscreen.com/show/81/Samantha+Eggar/index.html}}</ref> е родена на 5 март 1939 година <ref>{{cite web|url=http://explore.bfi.org.uk/4ce2b9efa8114|archive-url=https://web.archive.org/web/20120716085904/http://explore.bfi.org.uk/4ce2b9efa8114|url-status=dead|archivedate=16 July 2012|publisher=The British Film Institute|title=Samantha Eggar|accessdate=29 December 2016|архив_дата=2012-07-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120716085904/http://explore.bfi.org.uk/4ce2b9efa8114}}</ref> в Хампсет, [[Лондон]], [[Великобритания]]. Баща и е Ралф Алфред Джеймс (британски военен) и майка и Мюриел Олга Палаче-Бума, от холандски и португалски произход. <ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/movies/person/21328/Samantha-Eggar|work=The New York Times|title=Samantha Eggar Biography|archivedate=18 January 2014|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140118120414/http://www.nytimes.com/movies/person/21328/Samantha-Eggar|accessdate=22 December 2016|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref><ref>{{Cite book|url=https://www.encyclopedia.com/education/news-wires-white-papers-and-books/eggar-samantha-1939|title=Contemporary Theatre, Film, and Television|last=|first=|publisher=Gale Research Company|year=2004|isbn=978-0787670986|location=|pages=|chapter=Eggar, Samantha 1939–|via=Encyclopedia.com}}</ref> Скоро след нейното раждане семейството ѝ се премества в провинциалния град Бледлоу, [[Бъкингамшър]], където прекарва детството си по време на [[Втората световна война]]. {{Sfn|Cooper|2015|p=105}} Егар е възпитана като католичка и получава образование в манастира „Сейнт Мерис Провидънс“ в [[Уокинг]], [[Съри]]. Размишлявайки за времето си в манастирското училище, Егар казва: „Монахините не са имали прекалено голям успех с мен - винаги съм имала насилствен нрав. Всъщност веднъж едва не убих една от монахините.“ <ref name=gg/> На 16 години тя започва да носи името Саманта. {{Sfn|Cooper|2015|p=105}} Въпреки че проявява интерес към актьорството в млада възраст, родителите ѝ я призовават да не се занимава с театър. Предложена ѝ е стипендия за „[[Кралска академия за драматично изкуство]]“, но вместо това учи мода в продължение на две години в училището по изкуства Танет (Thanet School of Art). След завършване на обучението си тя се записва в Академията за драматично изкуство Уебър Дъглас (Webber Douglas Academy of Dramatic Art) в Лондон. <ref name=gg/> === Кариера === Саманта Егар се изявява като театрална артистка на сцена, в телевизията, и като дублираща гласова актриса. В началото на кариерата участва в шекспиров театър. Тя се прочува с изпълнението си във филма на ужасите на [[Уилям Уайлър]] ''„''[[Колекционерът (филм, 1965)|Колекционерът]]''“'' (1965), който ѝ носи награда „[[Златен глобус за най-добра актриса в драма|Златен глобус]]“ [[Златен глобус за най-добра актриса в драма|за най-добра актриса в драма]] и номинация за „[[Оскар за най-добра женска роля]]“. По-късно се появява като Ема Феърфакс в ''„Доктор Долитъл“'' (1967) и американската драма ''„Моли Магуайърс“'' (1970). В началото на 1970-те години Егар се премества в САЩ и Канада, където по-късно участва в няколко филма на ужасите, включително ''„Мъртвите са живи“'' (1972), ''„Тайнственото“'' (1977) и култовия трилър на [[Дейвид Кронънбърг]] ''„Потомството“'' (1979). Егар е работила и като гласова актриса, като богинята [[Хера]] в ''„[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]“'' на [[Уолт Дисни]] (1997), и е дала гласа си на няколко видеоигри, включително ''„Габриел Найт 3: Кръв на свещеното“'', ''„Кръв на проклетите и 007: Нощен огън“''. Нейната работа в телевизията включва роли в ''„Фантастичен остров“'' и ролята като Шарлот Деван в сапунената опера ''„Всички мои деца“'' (2000). <ref>{{cite web|url=http://www.biography.com/people/samantha-eggar-16730280|publisher=Biography.com|title=Samantha Eggar Biography|accessdate=23 January 2017|архив_дата=2017-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170202023210/http://www.biography.com/people/samantha-eggar-16730280}}</ref> === Личен живот === През 1964 г. тя се омъжва за актьора Том Стърн, имат две деца: филмовият продуцент Николас Стърн (р. 1965), <ref>{{cite web|url=http://www.californiabirthindex.org/birth/nicolas_stern_born_1965_9365350|work=California Birth Index|title=Nicolas Stern was born on September 12, 1965 in Los Angeles County, California|accessdate=24 January 2017}}</ref> и актрисата Джена Стърн (р. 1967). <ref>{{cite web|url=http://www.californiabirthindex.org/birth/jenna_l_stern_born_1967_10052098|work=California Birth Index|title=Jenna L Stern was born on September 23, 1967 in Los Angeles County, California|accessdate=24 January 2017}}</ref> Саманта Егар и Том Стърн се развеждат през 1971 година. Егар притежава двойно британско и американско гражданство. <ref>{{cite web|url=https://www.samanthaeggar.net/|work=Samantha Eggar: Official Website|title=Samantha Celebrates Queen Elizabeth's Diamond Jubilee|date=April 2012|quote=I am now an American citizen, but my heritage is indomitable.|accessdate=24 January 2017|архив_дата=2020-10-23|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201023011504/http://www.samanthaeggar.net/}}</ref> Тя е пенсионер и живее в [[Лос Анджелис]]. == Избрана филмография == {|class="wikitable" style= border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1997 | ''[[Херкулес (филм, 1997)|Херкулес]]'' | ''Hercules'' | ''[[Хера]]'' | [[Рон Клемънтс]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0002058|Саманта Егар}} * {{AllMovie name|21328|Саманта Егар}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Егар, Саманта}} {{Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм}} [[Категория:Американски актьори и актриси]] [[Категория:Английски актьори и актриси]] [[Категория:Носители на Златен глобус]] b28usrjtwnfqf7mh5xjr761928pr948 0 763377 12416131 12261309 2024-11-18T18:10:21Z Givern 4124 /* Избрана филмография */ 12416131 wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор}} '''Мария Бакалова''' е [[България|българска]] [[актриса]], най-известна с филма „[[Борат 2]]“. За ролята на Тутар Сагдиев получава номинация за „[[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]“, [[Британска академия за филмово и телевизионно изкуство|БАФТА]] и „[[Златен глобус]]“ и става първата българка, номинирана за престижните отличия. == Детство и образование == Бакалова е родена на 4 юни 1996 г. в Бургас. Като дете взема уроци по пеене и флейта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flagman.bg/article/226562|заглавие=Коя е бургазлийката, която обсъждаха Тръмп и Байдън|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Впоследствие учи в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров“ в Бургас, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ и втора специалност „Флейта“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm7210025/bio?ref_=nm_ov_bio_sm|заглавие=Maria Bakalova Biography|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=imdb.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Театрална кариера == През 2019 г. завършва [[НАТФИЗ]] в [[София]] в класа на проф. [[Иван Добчев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30907204.html|заглавие=Коя е Мария Бакалова. Или следващата най-известна българка в света|автор=|фамилно_име=Бързакова|първо_име=Теодора|дата=23 октомври 2020|труд=svobodnaevropa.bg|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На сцената на [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичния театър в Пловдив]] играе в „Опасни връзки“ на режисьора Константин Еленков – мадам дьо Турвел и Сесил Воланж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/wp-content/uploads/2019/04/Byuletina-NATFIZ-NAJ-2019.pdf|заглавие=Актриси за драматичен театър 2019|труд=natfiz.bg|достъп_дата=2021-04-25|архив_дата=2021-04-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210425104230/http://natfiz.bg/wp-content/uploads/2019/04/Byuletina-NATFIZ-NAJ-2019.pdf}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dtp.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%BB/%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B8/|заглавие=Опасни връзки|труд=dtp.bg|достъп_дата=2021-11-25|архив_дата=2021-04-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210428074124/https://dtp.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%BB/%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d1%80%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d0%b8/}}</ref> През 2021 г. Бакалова е удостоена с почетен „Аскеер“ за „посланик на българското актьорско майсторство и международна изгряваща звезда“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_qhmd1vpk|заглавие=Мария Бакалова благодари за връчения ѝ Почетен „Аскеер“|дата=9 април 2021|труд=bta.bg}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2393490 | заглавие = Мария Бакалова получава почетен „Аскеер“ за посланик на българското актьорско майсторство и международна изгряваща звезда | издател = www.bta.bg | достъп_дата = 26 ноември 2021}}</ref> == Актьорска кариера == [[Файл:Maria_bakalova_bts_1.jpg|ляво|мини|150px|Бакалова на снимките на „Като за последно“]] Дебютът ѝ е в тийнейджърския „XIIa“ през 2017 г. След това се снима в „[[Трансгресия (филм)|Трансгресия]]“ – за ролята си печели наградата за най-добра актриса на фестивала за алтернативно кино „Алт ФФ“ в Торонто през 2018 г. и получава номинация на „Куин Пам Интернешънъл Филм Фестивал“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.imdb.com/name/nm7210025/awards?ref_=nm_ql_2|заглавие=Maria Bakalova Awards|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=imdb.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> и в „Бащата“, спечелил голямата награда на кинофестивалите в [[Карлови Вари (филмов фестивал)|Карлови Вари]] (2019) и Триест (2020).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/blgaro-grtskiyat-film-bashchata-specheli-golyamata-nagrada-v-karlovi-vari|заглавие=Българският филм „Бащата“ спечели голямата награда в Карлови Вари|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=bntnews.bg|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/filmat-bashtata-pokori-i-kinofestivala-v-triest|заглавие=Филмът „Бащата“ покори и Кинофестивала в Триест|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Участва и в няколко епизода на онлайн сериала „Типично“. Добива популярност с ролята си на Тутар Сагдиев, дъщеря на казахстанския репортер [[Борат Сагдиев]], в комедията „Борат 2“. Предизвиква сензация със сцената, в която взема интервю в интимна обстановка от републиканеца и бивш кмет на Ню Йорк [[Руди Джулиани]].<ref>{{Cite web|url=https://www.vanityfair.com/hollywood/2020/10/borat-2-sequel-daughter-maria-bakalova|title=Who Plays Borat's Daughter in Borat 2? Introducing Maria Bakalova|first=Christopher|last=Rosen|website=Vanity Fair}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2020-10-21/borat-2-review-sacha-baron-cohen|title=Review: Sacha Baron Cohen takes on Trump and coronavirus in clever, scattershot ‘Borat' sequel|first=Justin|last=Chang|website=[[Los Angeles Times|LA Times]]|date=21 Oct 2020|archiveurl=https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2020-10-21/borat-2-review-sacha-baron-cohen|archivedate=21 Oct 2020|accessdate=11 декември 2020}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.theguardian.com/film/2020/oct/21/rudy-giuliani-faces-questions-after-compromising-scene-in-new-borat-film|title=Rudy Giuliani faces questions after compromising scene in new Borat film|first=Catherine|last=Shoard|website=The Guardian|accessdate=11 декември 2020}}</ref> Играта на Бакалова е високо оценена от критиците: списание „Ай Джи Ен“ я нарича „фантастична находка“,<ref>{{Cite web|date=October 22, 2020|title=Borat Subsequent Moviefilm Review|url=https://www.ign.com/articles/borat-subsequent-moviefilm-review|accessdate=11 декември 2020|website=[[IGN]]}}</ref> а Джъстин Чанг, кинокритик на „[[Ел Ей Таймс]]“, обявява изпълнението ѝ за „страхотно“.<ref>{{Cite web|last=Saad|first=Nardine|date=October 23, 2020|title=Meet Maria Bakalova, the 'Borat' star in that Giuliani scene|url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2020-10-23/5-things-to-know-about-maria-bakalova-borat-giuliani|accessdate=11 декември 2020|website=[[Los Angeles Times]]}}</ref> През 2021 г. играе в „Жените наистина плачат“ на [[Весела Казакова]] в ролята на Соня. Премиерата на филма е на [[Филмов фестивал в Кан|Филмовия фестивал в Кан]] в категорията „Особен поглед“.<ref>[https://www.indiewire.com/2021/06/2021-cannes-film-festival-lineup-1234641655/ www.indiewire.com]</ref> Бакалова ще участва в новия филм на Джъд Апатоу „[[The Bubble]]“ редом до [[Карън Гилън]] и [[Педро Паскал]], който ще разказва за група актьори, опитващи се да заснемат филм в [[Коронавирусна болест 2019|коронавирусната пандемия]].<ref>[https://deadline.com/2020/11/judd-apatow-comedy-netflix-covid-19-pandemic-1234616367/ deadline.com]</ref> Бакалова ще озвучава кучето Космо в „[[Пазители на Галактиката: Трета част]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ploshtadslaveikov.com/mariya-bakalova-v-rolyata-na-savetsko-kuche-v-pazitelite-na-galaktikata-3/|заглавие=Мария Бакалова в ролята на съветско куче в „Пазители на Галактиката 3“|издател=ploshtadslaveikov.com|дата=24 юли 2022 г.}}</ref> == Обществена дейност == Бакалова е застъпничка за [[ЛГБТ движение за равноправие|ЛГБТ права]]. През юни 2021 г. заснема видео послание в подкрепа на [[София Прайд]].<ref>[https://ladyzone.bg/videa/btv-video/viktorija-ot-evrovizija-shte-pee-na-sofija-prajd-marija-bakalova-podkrepi-shestvieto-virtualno.html ladyzone.bg]</ref><ref>[https://glasfoundation.bg/maria-bakalova-i-ian-makkelan-s-video-obrashtenia-za-sofia-prayd/ glasfoundation]</ref> == Избрана филмография == === Филми === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" |+ |- !scope="col"| Година !scope="col"| Заглавие !scope="col"| Роля |- | 2017 |scope="row"| ''XIIa'' | Милена |- | rowspan="2"| 2018 |scope="row"| ''Ангели'' | Ангела |- |scope="row"| ''[[Трансгресия (филм)|Трансгресия]]'' | Яна |- | rowspan="3"| 2019 |scope="row"| ''По стечение на обстоятелствата'' | Момиче в такси |- |scope="row"| ''Dream_Girl '' | Момиче мечта |- |scope="row"| ''[[Бащата]]'' | Валентина |- | 2020 |scope="row"| ''[[Борат 2]]'' | Тутар Сагдиев |- | rowspan="2"| 2021 |scope="row"| ''[[Жените наистина плачат]]'' | Соня |- |scope="row"| ''[[Като за последно]]'' | Александра |- | rowspan="2"| 2022 |scope="row"| ''[[Убийствена игра]]'' | Бий |- |scope="row"| ''[[The Bubble]]'' | Аника |- | rowspan="2"| 2024 |scope="row"| ''[[Стажантът (филм)|Стажантът]]'' | [[Ивана Тръмп]] |- |scope="row"| ''[[Триумф (филм)|Триумф]]'' | Слава Платникова |} === Роли в озвучаването === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" |+ |- !scope="col"| Година !scope="col"| Заглавие !scope="col"| Роля |- | 2023 | ''[[Пазители на Галактиката: Трета част]]'' | Космо |} === Сериали === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" |+ |- !scope="col"| Година !scope="col"| Заглавие !scope="col"| Роля !scope="col" class="unsortable" | Бележки |- | 2015 |scope="row"| ''Типично'' | Мария | 4 епизода |- | 2017 |scope="row"| ''Gomorrah'' | Амика Елвана | 1 епизод |} == Награди и номинации == === Награди === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" |+ |- !scope="col"| Година !scope="col"| Награда !scope="col"| Категория !scope="col"| Филм |- |2021 |scope="row"| [[Изборът на критиците]] | Най-добра актриса в поддържаща роля<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/liubopitno/mariia-bakalova-grabna-izboryt-na-kriticite-za-roliata-na-tutar-v-borat-2-2262909|заглавие=Мария Бакалова грабна „Изборът на критиците“ за ролята на Тутар в „Борат 2“|дата=8 март 2021|труд=dariknews.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vulture.com/2021/02/critics-choice-awards-nominations-2021-the-complete-list.html|заглавие=Mank and Minari Lead the 26th Annual Critics Choice Award Nominations|фамилно_име=Haylock|първо_име=Zoe|дата=8 February 2021|труд=vulture.com}}</ref> | ''Борат 2'' |- |} === Номинации === {| class="wikitable sortable plainrowheaders" |+ |- !scope="col"| Година !scope="col"| Награда !scope="col"| Категория !scope="col"| Филм |- | 2021 | scope="row"| „[[Оскар]]“ | [[Оскар за най-добра поддържаща женска роля|Най-добра актриса в поддържаща роля]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101436885/maria-bakalova-e-nominirana-za-oskar|заглавие=Мария Бакалова е номинирана за „Оскар“|дата=15 март 2021|труд=bnr.bg}}</ref> | ''Борат 2'' |- | 2021 |scope="row"| „[[Златен глобус]]“ | [[Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия|Най-добра актриса в мюзикъл или комедия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101415750/maria-bakalova-stana-parvata-balgarska-aktrisa-nominirana-za-zlaten-globus|заглавие=Мария Бакалова стана първата българска актриса, номинирана за „Златен глобус“|дата=3 февруари 2021|труд=bnr.bg}}</ref> | ''Борат 2'' |- |2021 |scope="row"| [[Гилдия на киноактьорите]] | Най-добра актриса в поддържаща роля<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sagawards.org/media/news/releases/nominations-announced-27th-annual-screen-actors-guild-awards|заглавие=Nominations Announced for the 27th Annual Screen Actors Guild Awards|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=sagawards.org|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> | ''Борат 2'' |- |2021 |scope="row"| [[БАФТА]] | Най-добра актриса в поддържаща роля<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/bylgariia/mariia-bakalova-s-nominaciia-i-za-nagradite-bafta-video-2263112|заглавие=Мария Бакалова с номинация и за наградите БАФТА (ВИДЕО)|дата=9 март 2021|труд=dariknews.bg}}</ref> | ''Борат 2'' |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{IMDb name|7210025}} * {{Instagram|mariabakalovaofficial}} {{СОРТКАТ:Бакалова, Мария}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Американски озвучаващи актриси]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:ЛГБТ активисти от България]] [[Категория:Родени в Бургас]] kabhmmhjmt72rfsufevw1zy249jbe05 0 763542 12416287 12047651 2024-11-18T20:50:29Z PowerBUL 202075 12416287 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Игнасио Лопес Тарсо | име-оригинал = Ignacio López Tarso | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Игнасио Лопес Лопес | роден-място = Вайес, [[Сан Луис Потоси]], [[Мексико]] | починал-място = | националност = {{MEX}} | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1940 - 2023 | жанр = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = | награди = '''Ариел за най-добър актьор:'''<br>1972 – ''Rosa Blanca''<br>'''Златен Ариел:'''<br>2007 – ''Награда за цялостно творчество'' }} {{Личност/Политик | категория = политик | образование = Автономен университет на Сан Луис Потоси<br>Национален институт по изящни изкуства и литература | професия = актьор | партия = [[Файл:PRI_logo_(Mexico).svg|25п]] [[Институционна революционна партия]] | убеждения = | институция1 = [[Файл:Seal of the Government of Mexico.svg|30п]] Генерален конгрес на<br>Мексиканските съединени щати | постове1 = Депутат от окръг 8 на град Мексико | години1 = 1988 – 1991 | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | баща = Алфонсо Лопес Бермудес | майка = Игнасия Лопес Ерера | братя-сестри = Алфонсо Лопес Лопес<br>Марта Лопес Лопес | брак = Клара Аранда | деца = Сусана, Габриела, Хуан Игнасио | подпис = | сайт = }} '''Игнасио Лопес Лопес''' ({{Lang|es|Ignacio López López}}), известен като '''Игнасио Лопес Тарсо''' ({{Lang|es|Ignacio López Tarso}}), е мексикански актьор.<ref>{{cite web|accessdate=17 de dezembro de 2013|publisher=arts-history|url=http://www.arts-history.mx/sitios/index.php?id_sitio=504039|title=Ignacio López Tarso, ator|arquivourl=https://web.archive.org/web/20131217054243/http://www.arts-history.mx/sitios/index.php?id_sitio=504039#|arquivodate=17 de dezembro de 2013|urlmorta=yes|архив_дата=2013-12-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131217054243/http://www.arts-history.mx/sitios/index.php?id_sitio=504039}}</ref> Участва в около 50 филма и десетки теленовели. През 1973 г. му е присъдена наградата Ариел за най-добър актьор за филма ''Rosa Blanca'' и наградата Златен Ариел за цялостно творчество през 2007 г. Многократно е отличаван на наградите [[Ти Ви и Новелас]]. Той е една от последните живи фигури от ''[[Златен век на мексиканското кино|Златния век на мексиканското кино]]''. == Биография == Игнасио Лопес Лопес е роден на [[15 януари]] [[1925]] г. в град [[Мексико (град)|Мексико]] в семейството на Алфонсо Лопес Бермудес и Игнасия Лопес Ерера. Поради работата на своя баща прекарва детството си в няколко градове – [[Веракрус (Веракрус)|Веракрус]], [[Ермосильо]], Навохоа и [[Гуадалахара]]. Неговите братя и сестри са Алфонсо и Марта. Около 8-9-годишна възраст, когато семейството е в Гуадалахара, родителите му го водят да гледа пиеса, където той проявява интерес към актьорско майсторство. Учи в средното училище във Вайе де Браво, град Мексико. Въпреки че икономическите проблеми на семейството му не позволяват да посещава гимназията, той се присъединява към семинара в Темаскалсинго, щат Мексико, за да продължи образованието си. По това време там гостуващ свещеник от САЩ организира група за изпълнение на пиеси, в която Игнасио взема участва. Той се научава да рецитира поезия и се запознава с класически пиеси, включително тези на [[Лопе де Вега]] и [[Калдерон де ла Барка]]. Когато е на 20-годишна възраст, постъпва на военна служба за около една година в [[Сантяго де Керетаро|Керетаро]]. Служи в полковете във Веракрус и [[Монтерей]]. След като приключва службата си, той отказа възможността да посещава военно училище, въпреки че дисциплината му хареса. Работи в град Мексико като агент по продажбите на компания за облекло. Той се стреми да започне работа в САЩ като берач на портокали работи в [[Мърсед (окръг)|Мърсед]], [[Калифорния]]. След няколко дни обаче претърпява инцидент, падайки от дърво и наранява гръбнака си. Връща се в мексиканската столица за рехабилитационна терапия, която продължава около година. След възстановяването си Лопес Тарсо постъпва в Академията за драматично изкуство на Националния институт за изящни изкуства през 1949 г., която по това време е единственото театрално училище в страната. За известно Лопес Тарсо се занимава с политика, заемайки поста федерален заместник в Генералния конгрес на Съединените мексикански щати. Заемал е и важни позиции в организации като Националната асоциация на актьорите, Националната асоциация на преводачите и Съюза на работниците в кинематографичната продукция. Той е почетен член на Семинара по мексиканска култура.<ref>{{cite web|url=http://www.culturamexicana.org.mx/miembros.htm|title=Miembros honorarios|accessdate=17 de febrero de 2012|author=|date=|work=[[Seminario de Cultura Mexicana]]|lang=|cita=|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120112101627/http://www.culturamexicana.org.mx/miembros.htm|archivedate=12 de enero de 2012|архив_дата=2012-01-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120112101627/http://www.culturamexicana.org.mx/miembros.htm}}</ref> Жени се за Клара Аранда, с която имат три деца – Сусана, Габриела и Хуан Игнасио. == Актьорска кариера == === Произход на сценичното име === Мексиканският писател и драматург Хавиер Вияурутия предупреждава Игнасио Лопес, че с истинското си име не може да бъде актьор и да постигне успех, затова го съветва да приеме по-привлекателно име. Новото име, което Игнасио Лопес прима е свързано със [[Павел (апостол)|Свети апостол Павел]]. Когато Игнасио Лопес търси вдъхновение, за да намери това ново име, той си спомня какво е научил в семинарията, особено за живота на този римски апостол, който е родом от град [[Тарс]] и затова е наричан Павел от Тарс или Саул/Савел (еврейското му съответствие) от Тарс. Игнасио харесва това име. Той смята, че Игнасио Лопес Тарсо звучи добре, но не го прие, без първо да получи одобрението на Вияурутия, който също хареса новото име. Игнасио Лопес Тарсо не е използвал това име само за артистични цели, но го използва и по правни въпроси. === Театър === [[Файл:Ignacio López Tarso on stage in 2019 (cropped).jpg|210px|мини|дясно|Игнасио Лопес Тарсо на театралната сцена през 2019 г.]] Освен при Вияурутия, Игнасио Лопес Тарсо учи и при други драматурзи и режисьори – Салвадор Ново, Клементина Отеро, Селестино Горостиса, Андре Мурьо, Секи Сано, Фернандо Вагнер и Фернандо Торе Лапам. Професионалният дебют на Лопес Тарсо на сцената е през 1951 г. за пиесата „Роден вчера“ от Гарсон Канин. Участва и в няколко пиеси на [[Уилям Шекспир]] като ''[[Сън в лятна нощ]]'' (1948), ''[[Макбет]]'', ''[[Отело]]'' и ''[[Крал Лир]]'' (1981), ''[[Престъпление и наказание]]'' (1949) от [[Фьодор Достоевски]], а също и в ''[[Едип цар]]'' от [[Софокъл]], ''[[Иполит (Еврипид)|Иполит]]'' от [[Еврипид]], ''Селестина'' от Фернандо де Рохас, „[[Сирано дьо Бержерак (пиеса)|Сирано дьо Бержерак]]“ от [[Едмон Ростан]], [[Скъперникът (комедия)|Скъперникът]] от [[Молиер]] и други. === Кино === Филмовият дебют на Лопес Тарсо е през 1954 г., където той играе второстепенен персонаж в ''La desconocida'', режисиран от Чано Уруета. Той изиграва главния герой Макарио в [[Макарио (филм)|едноименния филм]], режисирана от Роберто Гавалдон, представен в [[Ден на мъртвите|Деня на мъртвите]]. Филмът е включен във [[Филмов фестивал в Кан|филмовия фестивал в Кан]] през 1960 г.<ref name="festival-cannes.com">{{cite web |url=http://www.festival-cannes.com/en/archives/ficheFilm/id/3323/year/1960.html |title=Festival de Cannes: Macario |accessdate=2009-02-15|work=festival-cannes.com}}</ref> и е първият мексикански филм, номиниран за Оскар за най-добър чуждоезичен филм през 1961 г.<ref name="Oscars1961">{{Cite web|url=http://www.oscars.org/oscars/ceremonies/1961 |title=The 33rd Academy Awards (1961) Nominees and Winners |accessdate=2011-10-29|work=oscars.org}}</ref> Лопес Тарсо печели награда Златна порта за най-добър актьор на Международния филмов фестивал в Сан Франциско през 1960 г. и печели още една за работата си във филма от 1963 г. ''The Paper Man'', режисиран от Исмаел Родригес. През 1961 г. Лопес Тарсо участва в ''Rosa Blanca'', режисиран от Гавалдон. Тъй като филмът е подложен на политически интереси по това време, той излиза чак през 1972 г. Актьорът печели наградата Ариел за най-добър актьор през 1973 г. Като част от ''[[Златен век на мексиканското кино|Златния век на мексиканското кино]]'', Лопес Тарсо участва в над петдесет филма, споделяйки звездни роли с актьори като [[Долорес дел Рио]], [[Мария Феликс]], [[Марга Лопес]], Карлос Лопес Моктесума, Елса Агире, Луис Агилар, [[Кати Хурадо]], Ирасема Дилиан, [[Педро Армендарис]] и [[Емилио Фернандес|Емилио „Ел индио“ Фернандес]]. === Телевизия === Първата си телевизионна роля Лопес Тарсо получава в теленовелата ''Четирима в капана'' (1961). Участва в над 20 теленовели, сред които ''[[Право на раждане]]'' (1981), ''[[Пътят към славата]]'' (1987), в която за сюжет се развива на фона на Мексиканската революция, ''[[Есмералда (теленовела)|Есмералда]]'' (1997), ''[[Необуздано сърце]]'' (2013) и ''[[Необичана]]'' (2014). == Филмография == === Теленовели === * ''[[Лекари, линия на живота]]'' (2019 – 2020) – Ектор * ''[[Любовни капани]]'' (2015) – Дон Порфирио Кармона * ''[[Необичана]]'' (2014) – Хуан Карлос Малдонадо * ''[[Необуздано сърце]]'' (2013) – Дон Рамиро Оливарес * ''[[Лишена от любов]]'' (2011 – 2012) – Фермин Пеня * ''[[Силата на съдбата (теленовела)|Силата на съдбата]]'' (2011) – Дон Северино * ''[[Море от любов]]'' (2009 – 2010) – Мохарас * ''[[Утре и завинаги]]'' (2008) – Исак Нютон Барера * ''[[Любов без грим]]'' (2007) * ''[[Перегрина]]'' (2005 – 2006) – Дон Балтасар * ''[[Девствената съпруга]]'' (2005) – Генерал Франсиско Ортис * ''[[Малки бълхи]]'' (2003) – Хулиан Монтес * ''[[Да живеят децата]]'' (2002 – 2003) – Дон Игнасио Роблес * ''[[Коледа без край]]'' (2001 – 2002) – Родито * ''[[Осмели се да ме забравиш]]'' (2001) – Гонсало Ривас * ''[[Къщата на плажа]]'' (2000) – Дон Анхел Виляреал Куето * ''[[Анхела]]'' (1998 – 1999) – Дон Фелисиано Вилянуева * ''[[Камила (теленовела)|Камила]]'' (1998) – Дон Хенаро * ''[[Есмералда (теленовела)|Есмералда]]'' (1997) – Мелесио * ''[[Със същото лице]]'' (1995) – Дон Сесар Ломбардо * ''[[Империя от кристал]]'' (1994 – 1995) – Дон Сесар Ломбардо * ''Бели ангели'' (1990 – 1991) – Перфекто Диас де Леон * ''[[Пътят към славата]]'' (1987) – Генерал Едуардо Алварес * ''Големият свят на театъра'' (1985) * ''[[Право на раждане]]'' (1981 – 1982) – Дон Рафаел дел Хунко * ''Безчестие'' (1981) * ''Борбата'' (1980 – 1981) – Марсиал Толедано Ривера * ''Забранена любов'' (1979) – Артуро Галван * ''Почитаемият господин Валдес'' (1973 – 1974) – Умберто Валдес * ''Сградата отсреща'' (1972 – 1973) – Артуро * ''Каретата'' (1972) – Отец Еспарса * ''Рози за Вероника'' (1971) – Рамиро * ''[[Конституцията (теленовела)|Конституцията]]'' (1970) * ''Бурята'' (1967) – Габриел Паредес * ''Любов и гордост'' (1966) – Ектор * ''Четирима в капана'' (1961) === Кино === ; Избрано * ''[[Педро Парамо (филм)|Педро Парамо]]'' (1966) – Фулгор Седано * ''Rosa Blanca'' (1961) * ''[[Макарио (филм)|Макарио]]'' (1959) – Макарио * ''[[Ла Кукарача (филм, 1959)|Ла Кукарача]]'' (1959) – Тринидад * ''[[Насарин]]'' (1959) – Крадец * ''La estrella vacía'' (1958) – Луис Арвиде * ''Vainilla, bronce y morir'' (1956) – Рикардо Кастийо * ''Feliz año, amor mío'' (1955) * ''Chilam Balam'' (1955) * ''La desconocida'' (1954) === Театър === ; Избрано * ''El Padre'' (2017) * ''Un Picasso'' (2016) * ''Aeroplanos'' (2014 – 2015) * ''Едип в Колон'' (2000) * ''Иполит'' (1974) == Награди и номинации == [[Файл:Homenaje al actor Ignacio López Tarso.jpg|210px|мини|дясно|Игнасио Лопес Тарсо получава грамота от правителството на град Мексико, 2015.]] Различните награди и признания, които Игнасио Лопес Тарсо получава през цялата си кариера, са получени както в Мексико, така и в международен план. Първата награда, която Лопес Тарсо печели, е трофей с фигурата на [[ацтеки|ацтекския]] бог Хочипили за изпълнението му в пиесата ''La zona intermedia'' от Емилио Карбалидо. Този трофей е направен от гипс, освен фигурата Лопес Тарсо получава обещание, че ще получи бронзова по-късно, но обещанието така и не е спазено. За многобройните си признания в света на театъра Асоциацията на театралните критици и журналисти в Мексико учредява награда на негово име. Някои от важните признания, присъдени на Игнасио Лопес Тарсо, са: * Награда Елиас Сураски в областта на изкуството * Награда Ангел на надеждата за цялостно творчество (2013, Тихуана) * Награда на обществото за испанско наследство (2006, САЩ) * Златен медал за изящни изкуства (2006, Мексико) * Велик орден за национална чест за авторски заслуги (2005, Мексико) * Награда на Асоциацията на латино-развлекателните критици (2001, САЩ) * Награда Златна порта (1963, САЩ) за филма ''El hombre de papel'' * Награда Златна порта (1960, САЩ) за филма ''[[Макарио (филм)|Макарио]]'' === Награди Ариел === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Филм''' || '''Резултат''' |- | 2007 || Златен Ариел || ''Цялостно творчество]'' || Печели |- | 1975 || Най-добър актьор || ''Rapiña'' || Номиниран |- | 1974 || Най-добър актьор || ''El profeta Mimí'' || Номиниран |- | 1973 || Най-добър актьор || ''Rosa Blanca'' || Печели |} === Награди Ти Ви и Новелас === {{Основна|Ти Ви и Новелас}} {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | [[Ти Ви и Новелас (2016)|2016]] || Най-добър пръв актьор || ''Любовни капани'' || Номиниран |- | 2014 || Най-добър пръв актьор || ''Необуздано сърце'' || Номиниран |- | 2003 || Най-добър пръв актьор || ''Малки бълхи'' || Печели |- | 2001 || Най-добър пръв актьор || ''Къщата на плажа'' || Номиниран |- | 1995 || Най-добър пръв актьор || ''Империя от кристал'' || Печели |- | 1991 || Най-добър пръв актьор || ''Бели ангели'' || Номиниран |- | 1988 || Най-добър пръв актьор || ''Пътят към славата'' || Номиниран |- | 1983 || Най-добър актьор в отрицателна роля || ''Право на раждане'' || Номиниран |} * Признание за ''цял живот на сцената'' (2011) === Награди Браво === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | 2015 || Най-добър пръв актьор || ''Необичана'' || Печели<ref>[http://estoenlinea.oem.com.mx/113648-alegre-y-emotiva-entrega-de-los-premios-bravo/ Esto en Línea (Alegre y emotiva entrega de los Premios Bravo)]</ref> |} === Награди на Асоциацията на театралните хронисти и журналисти === {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Постановка''' || '''Резултат''' |- | 2012 || Най-добър театрален актьор || ''El cartero'' || Печели<ref>[http://carteleradeteatro.mx/2013/entrega-de-premios-la-acpt-a-lo-mejor-del-teatro-2012/ Sobre la entrega de los premios de la ACPT a lo mejor del teatro del 2012 (Consultado 2 de agosto del 2017)]</ref> |} == Външни препратки == * {{imdb title|0529964}} == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Лопес Тарсо, Игнасио}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Мексикански политици]] [[Категория:Починали в град Мексико]] bjis9ai73c2pox9sxu027jn6zsovj3a 0 764137 12416639 11244959 2024-11-19T09:29:38Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки. 12416639 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Исав | име-оригинал = | категория = духовник | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Светец | категория = | празник = | почитан в = | почитана в = | почитан-предлог = | дата на канонизацията = | място на канонизацията = | канонизиран/а от = | покровителство = | главно светилище = }} }} '''Исав'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/isbn_9780195046458|заглавие=The Oxford companion to the Bible|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/|заглавие=Православие бг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> в [[Танах|Еврейската Библия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=21&tr1=1|заглавие=Библия|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е родоначалник/патриарх на [[Идумея|едомците]] (идумеите). Той е [[Близнаци|брат-близнак]] на [[Яков]], патриархът на [[Израилтяни|израилтяните]], но и по-големият син на [[Ребека]], дъщеря на [[Ватуил]] и [[Исаак]], син на [[Авраам]] от жена му [[Сарра|Сара]]. Споменат е в Книгата "[[Битие (Библия)|Битие]]" и от пророците Овадия ([[Авдий]]) и [[Малахия]]. В [[Нов завет|Новият Завет]] мотивът за Исав присъства в [[Послание на свети апостол Павла до римляни|Посланието до римляните]] и в [[Послание към евреите|Посланието до евреите]]. == В Стария Завет == В "[[Библия|Библията]]" Исав и Яков се [[Раждане|раждат]] почти едновременно (тогава Исаак е на 60 години), обаче първи излиза от корема на майка си Исав, следван от Яков, който държи [[Пета|петата]] му. Според Битие 25:25<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=21&tr1=1|заглавие=Библия|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>: „Първият излезе червен, цял като космати дрехи; и го кръстиха Исав.“ Значението на думата Исав е спорно. Тя може да бъде свързана с арабския [[Корен (морфология)|корен]] ġšw, което означава „да покрива“, както и с [[Арабски език|арабската дума]] ‘athaa (عثا), което означава„ хирсуте“. На [[иврит]] думата „космат“ (евр. Se’ir) е [[Каламбур|игра на думи]] на Сеир (Seir), региона, в който се установява след 40-годишна възраст и предполагаема прародина на идумеите. Името Едом също се приписва на Исав, със значение „червен“ (Евр.: Адмони); същия цвят, използван за описание на цвета на кожата на Исав. Има паралел и между неговото зачервяване и „червената леща“, за която той, според [[Легенда|легендата]], продава първородството си, т.е. правото си на наследство, като първи син на баща си. Исав е описван, като „човек на полето“ и с „груби“ качества, които го отличават от Яков, на когото се приписва превъзходство над него. Сред тези качества бяха неговото зачервяване, което може и да не се е запазило в по-късната му възраст и забележимата му [[Косъм|окосменост]], като възрастен. Той става [[Лов|ловец]], но явно се занимава и със [[земеделие]], докато Яков е представян, като опитен [[Животновъдство|животновъд]]. В Битие <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bible.netbg.com/bible/dic/w.php?2108|заглавие=Български библейски речник|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>Исав се завръща при брат си близнак Яков (обикновен или прост човек, в зависимост от превода на еврейската дума tam значеща и „относително съвършен човек“), гладен от [[Нива|нивите]]. Той моли Яков да му даде малко „червена яхния“ (напомнящо [[Прякор|прякора му,]] на иврит: אדום ʻEdom - „червен“, отнасящ се и до [[Рижа коса|червената му коса]]). Яков предлага на Исав купичка [[яхния]] от [[леща]] в замяна на [[Майорат|първородството]] на Исав (на иврит: בְּכֹרָה bəḵōrāh, правото да бъде признат за първороден син с власт над семейството) и Исав се съгласява. Това е произходът на английската фраза „за бъркотия от [[Грънчарство|гърне]]“. По-нататък сюжетът показва, че Исав не е гледал на станалото сериозно и за него приемането на размяната е било по-скоро [[Хипербола (литература)|хипербола]] за прегладняването му, но оттогава Яков се чувства придобил първородството от Исав; той изглежда споделя с майка си и те започват да кроят планове, как останалото в тайна от Исак "споразумение" да се превъплъти в действителност. В Битие (27: 1 – 40) Яков използва [[измама]], мотивиран от майка си Ребека, за да претендира за благословията на своя [[Слепота|сляп]] баща Исак, все така смятащ, че я дължи на първородния Исав. В Битие (27: 5 – 7) Ребека слуша, докато Исаак говори със сина си Исав, готвейки се да му даде благословията си, той първо го изпраща за дивеч. Когато Исав отива на полето, да го хване и донесе у дома, Ревека казва на сина си Яков: „Ето, чух баща ти да говори с брат ти Исав, казвайки: „''Донесете ми дивеч и пригответе солена храна, за да ям и те благослови пред Господа преди смъртта ми''.“ След това Ребека инструктира Яков в сложна измама, чрез която Яков се представя за Исав, за да открадне от Исав благословията му от Исаак и неговото наследство, макар че на теория Исав вече се е съгласил да даде на Яков. Яков изпълнява плана за открадване на първородството на брат си, като носи ястието, поискано от баща му Исак, и се преструва на Исав. Той използва [[Маска|маскировка]], като се покрива с рунтава агнешка кожа, така че когато Яков го докосва не го разпознава по гладката му кожа и замисълът на Ревека успява. В резултат Яков става духовен водач на семейството след смъртта на Исак и наследник на обещанията, дадени от [[Яхве|Йехова]] на Авраам (Битие 27:37). Когато Исав научава за кражбата на брат си, той моли баща си да отмени благословията, но той отказва посочвайки, че може да благослови само веднъж, а и не може да отмени свещената [[благословия]]. Разярен Исав се заклева да убие Яков (Битие 27:41), но той е отърван от Ребека. Той не получава веднага наследството на баща си (който явно и не умира тогава), изоставя богатството на стадата, земята и шатрите на Исаак, а вместо това по настояване на майка си бяга в далечната страна [[Харан]], за да работи за чичо си [[Лаван]] (Битие 28: 5). Принуден да спи на открито и след това да работи за заплата като слуга в дома на Лаван. Яков, който е измамил брат си и баща си, на свой ред е измамен по сходен начин от чичо си и службата му продължава 14 години. Заплащането на услугите му се състои преди всичко в правото да се ожени за [[Рахил]], дъщерята на Лаван, но старецът му натрапва първо другата си дъщеря Лия, като тайно му я предоставя в [[Консумация (брак)|първата им брачна нощ]] вместо сестра й. После Яков трябва да отработи и нея, но накрая на свой ред измамва Лаван, взема най-хубавото от [[Добитък|добитъка]] му, открадва домашните му [[Идолопоклонничество|идоли]] и заедно с децата си, жените си, наложниците си ([[Прислуга|слугини]] на Рахил и Лия, които те му дават за да му родят повече деца) и голям брой [[Робство|роби]], слуги и свои привърженици се отправя към родните си земи (областта Ханаан, т.нар. [[Обетована земя]]). Исав също се [[Полигиния|жени на няколко пъти]]. Битие (26: 34 – 35) описва брака му на 40-годишна възраст с 2 [[Ханаан|ханаански]] жени: Юдит, дъщерята на [[Хети|хетееца]] Беери, и Басемат, дъщерята на хетееца Илон, вероятно свързан със съюз с местните жители на страната. Това споразумение наскърбява родителите му и за да заглади различията си с тях, той отива в къщата на чичо си [[Измаил (религия)|Исмаил]] и взема и братовчедка си, дъщерята на Исмаил и сестра на Навайот. Семейството на Исав отново е преразгледано в Битие 36, този пасаж назовава 2 ханаански съпруги; Ада, дъщеря на хетейския Илон, и Охолибама, дъщеря на Ана, дъщеря на Зивеон хетееца, и трета: Башемат, дъщерята на Исмаил, сестра на Невайот. Някои учени приравняват трите съпруги, споменати в Битие 26 и 28, с тези в Битие 36. Хвърляйки своя дял с измаилтяните, той успява да прогони хоритите (или може би - [[Хурити|хуритите]]) от планината Сиир, за да се заселят в този регион. Според някои възгледи Исав се счита за родоначалник не само на едомитите, но и на [[Кенити|кениците]] и на [[Амалик|амаликитите]]. Битие (32 – 33) разказва за евентуалното помирение на Яков и Исав. Яков изпраща множество вълни подаръци на Исав, докато се приближават един към друг, надявайки се, че Исав ще пощади живота му. Исав отказва подаръците, тъй като сега е много богат и не се нуждае от тях. Той е запазил наследеното от Исак, но е придобил и своя собственост и е високо почитан в областта. Яков никога не се извинява на Исав за постъпките си, но се покланя пред Исав и настоява да получи подаръците. Исав показва прошка и показва, че не желае мъст. След това Бог потвърждава преименуването си на Яков като Израел (прозвище, което той е придобил при едно [[Чудо|чудотворно]] приключение в миналото). == В Талмуда == Според Вавилонския [[Талмуд]] Исав е убит от Хушим, син на [[Дан]], син на [[Яков]], защото Исав възпрепятства погребението на Яков в пещерата [[Махпела]]. Той твърди, че сам има право да бъде погребан в пещерата. Еврейски източници заявяват, че Исав е продал правото си да бъде погребан в пещерата. Според Шемот Раба, Яков е дал цялото си имущество, за да придобие [[гробница]] в пещерата на патриарсите. Той сложи голяма купчина злато и сребро пред Исав и попита: „Братко мой, предпочиташ ли своята част от тази пещера или цялото това злато и сребро?“ Исав продава на Яков правото си да бъде погребан в Пещерата на патриарсите е записано и в Сефер Ха Яшар. След преговори Нефтали/Нафталим е изпратен в [[Древен Египет|Египет]], за да намери документа, в който се посочва, че Исав е продал частта си в пещерата на Яков. Хушим (който е със слаб слух) не разбира какво става и защо дядо му не е погребан, затова поисква обяснение. Когато го получава, той възроптава: „Дядо ми да лежи ли там в презрение, докато Нефталим се върне от Египетската земя?“ и с помощта на тояга убива Исав, чиято глава се търкулва в пещерата<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sefaria.org/Sotah.13a.7?with=all&lang=bi|заглавие=Talmud|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. Това означава, че главата на Исав също е погребана в [[Пещера|пещерата]]. == В Новия Завет == Евреи 12: 15 – 16 изобразява Исав като бездуховен за безразсъдно изхвърляне на първородството си. В Римляни 9:13 се казва „Яков обичах, но Исав мразех“, основан на Малахия 1: 2 – 3, въпреки че този пасаж продължава да изобразява народите на Израел (Яков) и Едом (Исав). == Източници == <references /> {{Превод от|en|Esau|994297137}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Библейски персонажи]] kadp0kygburvp8amcr5cjsu80z4ml89 12416653 12416639 2024-11-19T09:40:51Z Gvelf 29234 Оформление. Добавяне на препратки. 12416653 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Исав | име-оригинал = | категория = духовник | описание = | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Светец | категория = | празник = | почитан в = | почитана в = | почитан-предлог = | дата на канонизацията = | място на канонизацията = | канонизиран/а от = | покровителство = | главно светилище = }} }} '''Исав'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archive.org/details/isbn_9780195046458|заглавие=The Oxford companion to the Bible|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/|заглавие=Православие бг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> в [[Танах|Еврейската Библия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=21&tr1=1|заглавие=Библия|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е родоначалник/патриарх на [[Идумея|едомците]] (идумеите). Той е [[Близнаци|брат-близнак]] на [[Яков]], патриархът на [[Израилтяни|израилтяните]], но и по-големият син на [[Ребека]], дъщеря на [[Ватуил]] и [[Исаак]], син на [[Авраам]] от жена му [[Сарра|Сара]]. Споменат е в Книгата "[[Битие (Библия)|Битие]]" и от пророците Овадия ([[Авдий]]) и [[Малахия]]. В [[Нов завет|Новият Завет]] мотивът за Исав присъства в [[Послание на свети апостол Павла до римляни|Посланието до римляните]] и в [[Послание към евреите|Посланието до евреите]]. == В Стария Завет == В "[[Библия|Библията]]" Исав и Яков се [[Раждане|раждат]] почти едновременно (тогава Исаак е на 60 години), обаче първи излиза от корема на майка си Исав, следван от Яков, който държи [[Пета|петата]] му. Според Битие 25:25<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biblia.bg/index.php?k=1&g=21&tr1=1|заглавие=Библия|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>: „Първият излезе червен, цял като космати дрехи; и го кръстиха Исав.“ Значението на думата Исав е спорно. Тя може да бъде свързана с арабския [[Корен (морфология)|корен]] ġšw, което означава „да покрива“, както и с [[Арабски език|арабската дума]] ‘athaa (عثا), което означава„ хирсуте“. На [[иврит]] думата „космат“ (евр. Se’ir) е [[Каламбур|игра на думи]] на Сеир (Seir), региона, в който се установява след 40-годишна възраст и предполагаема прародина на идумеите. Името Едом също се приписва на Исав, със значение „червен“ (Евр.: Адмони); същия цвят, използван за описание на цвета на кожата на Исав. Има паралел и между неговото зачервяване и „червената леща“, за която той, според [[Легенда|легендата]], продава първородството си, т.е. правото си на наследство, като първи син на баща си. Исав е описван, като „човек на полето“ и с „груби“ качества, които го отличават от Яков, на когото се приписва превъзходство над него. Сред тези качества бяха неговото зачервяване, което може и да не се е запазило в по-късната му възраст и забележимата му [[Косъм|окосменост]], като възрастен. Той става [[Лов|ловец]], но явно се занимава и със [[земеделие]], докато Яков е представян, като опитен [[Животновъдство|животновъд]]. В Битие <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bible.netbg.com/bible/dic/w.php?2108|заглавие=Български библейски речник|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>Исав се завръща при брат си близнак Яков (обикновен или прост човек, в зависимост от превода на еврейската дума tam значеща и „относително съвършен човек“), гладен от [[Нива|нивите]]. Той моли Яков да му даде малко „червена яхния“ (напомнящо [[Прякор|прякора му,]] на иврит: אדום ʻEdom - „[[Червен цвят|червен]]“, отнасящ се и до [[Рижа коса|червената му коса]]). Яков предлага на Исав купичка [[яхния]] от [[леща]] в замяна на [[Майорат|първородството]] на Исав (на иврит: בְּכֹרָה bəḵōrāh, правото да бъде признат за първороден син с власт над семейството) и Исав се съгласява. Това е произходът на английската фраза „за бъркотия от [[Грънчарство|гърне]]“. По-нататък сюжетът показва, че Исав не е гледал на станалото сериозно и за него приемането на размяната е било по-скоро [[Хипербола (литература)|хипербола]] за прегладняването му, но оттогава Яков се чувства придобил първородството от Исав; той изглежда споделя с майка си и те започват да кроят планове, как останалото в тайна от Исак "споразумение" да се превъплъти в действителност. В Битие (27: 1 – 40) Яков използва [[измама]], мотивиран от майка си Ребека, за да претендира за благословията на своя [[Слепота|сляп]] баща Исак, все така смятащ, че я дължи на първородния Исав. В Битие (27: 5 – 7) Ребека слуша, докато Исаак говори със сина си Исав, готвейки се да му даде благословията си, той първо го изпраща за дивеч. Когато Исав отива на полето, да го хване и донесе у дома, Ревека казва на сина си Яков: „Ето, чух баща ти да говори с брат ти Исав, казвайки: „''Донесете ми дивеч и пригответе солена храна, за да ям и те благослови пред Господа преди смъртта ми''.“ След това Ребека инструктира Яков в сложна измама, чрез която Яков се представя за Исав, за да открадне от Исав благословията му от Исаак и неговото наследство, макар че на теория Исав вече се е съгласил да даде на Яков. Яков изпълнява плана за открадване на първородството на брат си, като носи ястието, поискано от баща му Исак, и се преструва на Исав. Той използва [[Маска|маскировка]], като се покрива с рунтава агнешка кожа, така че когато Яков го докосва не го разпознава по гладката му кожа и замисълът на Ревека успява. В резултат Яков става духовен водач на семейството след смъртта на Исак и наследник на обещанията, дадени от [[Яхве|Йехова]] на Авраам (Битие 27:37). Когато Исав научава за кражбата на брат си, той моли баща си да отмени благословията, но той отказва посочвайки, че може да благослови само веднъж, а и не може да отмени свещената [[благословия]]. Разярен Исав се заклева да убие Яков (Битие 27:41), но той е отърван от Ребека. Той не получава веднага наследството на баща си (който явно и не умира тогава), изоставя богатството на стадата, земята и шатрите на Исаак, а вместо това по настояване на майка си бяга в далечната страна [[Харан]], за да работи за чичо си [[Лаван]] (Битие 28: 5). Принуден да спи на открито и след това да работи за заплата като слуга в дома на Лаван. Яков, който е измамил брат си и баща си, на свой ред е измамен по сходен начин от чичо си и службата му продължава 14 години. Заплащането на услугите му се състои преди всичко в правото да се ожени за [[Рахил]], дъщерята на Лаван, но старецът му натрапва първо другата си дъщеря Лия, като тайно му я предоставя в [[Консумация (брак)|първата им брачна нощ]] вместо сестра й. После Яков трябва да отработи и нея, но накрая на свой ред измамва Лаван, взема най-хубавото от [[Добитък|добитъка]] му, открадва домашните му [[Идолопоклонничество|идоли]] и заедно с децата си, жените си, наложниците си ([[Прислуга|слугини]] на Рахил и Лия, които те му дават за да му родят повече деца) и голям брой [[Робство|роби]], слуги и свои привърженици се отправя към родните си земи (областта Ханаан, т.нар. [[Обетована земя]]). Исав също се [[Полигиния|жени на няколко пъти]]. Битие (26: 34 – 35) описва брака му на 40-годишна възраст с 2 [[Ханаан|ханаански]] жени: Юдит, дъщерята на [[Хети|хетееца]] Беери, и Басемат, дъщерята на хетееца Илон, вероятно свързан със съюз с местните жители на страната. Това споразумение наскърбява родителите му и за да заглади различията си с тях, той отива в къщата на чичо си [[Измаил (религия)|Исмаил]] и взема и братовчедка си, дъщерята на Исмаил и сестра на Навайот. Семейството на Исав отново е преразгледано в Битие 36, този пасаж назовава 2 ханаански съпруги; Ада, дъщеря на хетейския Илон, и Охолибама, дъщеря на Ана, дъщеря на Зивеон хетееца, и трета: Башемат, дъщерята на Исмаил, сестра на Невайот. Някои учени приравняват трите съпруги, споменати в Битие 26 и 28, с тези в Битие 36. Хвърляйки своя дял с измаилтяните, той успява да прогони хоритите (или може би - [[Хурити|хуритите]]) от планината Сиир, за да се заселят в този регион. Според някои възгледи Исав се счита за родоначалник не само на едомитите, но и на [[Кенити|кениците]] и на [[Амалик|амаликитите]]. Битие (32 – 33) разказва за евентуалното помирение на Яков и Исав. Яков изпраща множество вълни подаръци на Исав, докато се приближават един към друг, надявайки се, че Исав ще пощади живота му. Исав отказва подаръците, тъй като сега е много богат и не се нуждае от тях. Той е запазил наследеното от Исак, но е придобил и своя собственост и е високо почитан в областта. Яков никога не се извинява на Исав за постъпките си, но се покланя пред Исав и настоява да получи подаръците. Исав показва прошка и показва, че не желае мъст. След това Бог потвърждава преименуването си на Яков като Израел (прозвище, което той е придобил при едно [[Чудо|чудотворно]] приключение в миналото). По-късно те живеят в близост, но разделени. == В Талмуда == Според Вавилонския [[Талмуд]] Исав е убит от Хушим, син на [[Дан]], син на [[Яков]], защото Исав възпрепятства погребението на Яков в пещерата [[Махпела]]. Той твърди, че сам има право да бъде погребан в пещерата. Еврейски източници заявяват, че Исав е продал правото си да бъде погребан в пещерата. Според Шемот Раба, Яков е дал цялото си имущество, за да придобие [[гробница]] в пещерата на патриарсите. Той сложи голяма купчина злато и сребро пред Исав и попита: „Братко мой, предпочиташ ли своята част от тази пещера или цялото това злато и сребро?“ Исав продава на Яков правото си да бъде погребан в Пещерата на патриарсите е записано и в Сефер Ха Яшар. След преговори Нефтали/Нафталим е изпратен в [[Древен Египет|Египет]], за да намери документа, в който се посочва, че Исав е продал частта си в пещерата на Яков. Хушим (който е със слаб слух) не разбира какво става и защо дядо му не е погребан, затова поисква обяснение. Когато го получава, той възроптава: „Дядо ми да лежи ли там в презрение, докато Нефталим се върне от Египетската земя?“ и с помощта на тояга убива Исав, чиято глава се търкулва в пещерата<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sefaria.org/Sotah.13a.7?with=all&lang=bi|заглавие=Talmud|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. Това означава, че главата на Исав също е погребана в [[Пещера|пещерата]]. == В Новия Завет == Евреи 12: 15 – 16 изобразява Исав като бездуховен за безразсъдното му отричане на първородството си. В Римляни 9:13 се казва „Яков обичах, но Исав мразех“, основан на Малахия 1: 2 – 3, въпреки че този пасаж продължава да изобразява [[Народ|народите]] на Израел (Яков) и Едом (Исав). == Източници == <references /> {{Превод от|en|Esau|994297137}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Библейски персонажи]] l710iz2d7anqz31ld4e70dbvy7n6g4x 0 765681 12416661 12294598 2024-11-19T10:14:35Z Mmm-jun 122671 /* Джани Скики */ 12416661 wikitext text/x-wiki {{Опера | Име = Триптих | Картинка = Puccini6.jpg | Картинка-описание = Джакомо Пучини, около 1907 г. | Музика = [[Джакомо Пучини]] | Либрето = Джузепе Адами, Джовакино Форцано | Литература = | Жанр = Цикъл от три едноактни опери | Действия = | Епоха = | Премиера = 14 декември 1918 г., Метрополитън Опера, Ню Йорк | Лица = | Представления = }} '''„Триптих“''' ({{lang|it|Il trittico}}) е название на цикъл от три едноактни опери на [[Джакомо Пучини]]. Замислен още през първите години на 20 век, той се създава в периода 1913 – 1918 г. Либретистите са Джузепе Адами и Джовакино Форцано. Трите опери – трагичната „[[Мантията]]“, лирическата „[[Сестра Анджелика]]“ и комичната „[[Джани Скики]]“ представят различни епохи, места и социални среди. Според концепцията на Пучини цикълът е неразривно цяло, трите му части трябва да се изнасят заедно в определен ред, при който контрастът между „Мантията“ и „Джани Скики“ се уравновесява от „Сестра Анджелика“. „Триптих“ е последното завършено от Пучини произведение и се оценява като върхово постижение на неговото творчество. Премиерата е на 14 декември 1918 г. в [[Метрополитън Опера]].<ref name="санфранциско">{{икона|en}} Gavin Plumley. [https://sfopera.com/blog/a-cloak-of-happiness-and-sorrow-puccinis-glorious-triptych/ „A Cloak of Happiness and Sorrow: Puccini’s Glorious Triptych“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210121211025/https://sfopera.com/blog/a-cloak-of-happiness-and-sorrow-puccinis-glorious-triptych/ |date=2021-01-21 }} San Francisco Opera. Opera Blog.</ref><ref name="онлайн">{{икона|en}} Catherine Duault. [https://www.opera-online.com/en/articles/puccinis-il-trittico-the-rule-of-three Puccini's Il Trittico : The Rule of Three] Opera Online.</ref> == История == === Възникване на концепция === Идеята за създаването на едноактни опери възниква у Пучини още в първите години на 20 век, когато този кратък формат, популяризиран от оперното течение [[веризъм]], става много успешен. По това време той е увлечен от „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте]] и мисли за създаване на оперен цикъл, който да носи послания, илюстриращи трите части на поемата. В търсенето на подходящи сюжети композиторът разглежда различни произведения. Отначало той смята да използва романа-трилогия на [[Алфонс Доде]] и да създаде опера от три части за неговия герой [[Тартарен Тарасконски|Тартарен]]. По-късно спира се на разказите на [[Максим Горки]] и решава частите на трилогията да бъдат с контрастно емоционално оцветяване. През 1904 г. в писмо до своя либретист Луиджи Илика пише: „Аз държа на трите цвята“. Не намира обаче подходяща тема за заключителната опера и идеята изостава на фона на работата над другите опери, още повече, че тя няма и подкрепата на Джулио Рикорди, влиятелния музикален издател и дългогодишен партньор на Пучини. Аргументите на Рикорди против цикъла са трудностите с неговото поставяне, тъй като не всеки оперен театър може да осъществи скъпия спектакъл с три различни испълнителски състава.<ref name="мариински1">{{икона|en}} [https://www.mariinsky.ru/en/playbill/repertoire/opera/tabarro/ Mariinsky Theatre. Il tabarro]</ref><ref name="еркенс"/><ref name="саунд">{{икона|ru}} [https://soundtimes.ru/opera/spektakli/dzhanni-skikki Дж. Пуччини. Опера „Джанни Скикки“]</ref><ref>{{икона|en}} [https://www.naxos.com/mainsite/blurbs_reviews.asp?item_code=8.111328&catNum=8111328&filetype=About%20this%20Recording&language=English Great Opera Recordings. Giacomo Puccini: Suor Angelica]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През май на 1912 г., в Париж Пучини се запознава с едноактната пиеса на Дидие Голд (Didier Gold), „La houppelande“, харесва я и през 1913 г. Рикорди урежда правата за опера. За запълването на театралната вечер първоначално разглежда варианта за съвместното ѝ представяне с първата си опера „[[Вилите]]“. Същевременно търси възвишено и леко съдържание за опера, която да създава контрапункт на френския сюжет, трагичен и мрачен. Концепцията за цикъла се развива и през юни на 1913 г. Пучини вече формулира идеята си за неговите съставни части и тяхната подредба – първата опера по „La houppelande“ на Голд, след това тема от [[Д'Анунцио]] и завършващ сюжет по произведение на френския писател Тристан Бернар (Tristan Bernard). Търсенето за двете части на цикъла приключва, когато Джовакино Форцано (Giovacchino Forzano) предлага свой материал за живота на монахини. Пучини веднага харесва темата, тя му е близка по лични причини. Сестра му Иджиния е игуменка в женски манастир и той познава неговата атмосфера. Операта „Сестра Анджелика“ става втора в цикъла. Темата за третата, сюжет от ХХХ песен от „Ад“ на „Божествена комедия“, отново предлага Форцано. Пучини, отначало малко скептичен по отношение на историята от средновековна Флоренция, се съгласява.<ref name="еркенс"/><ref name="музей"/> === Създаване === През 1913 г. Пучини започва композирането на „Мантията“ по пиесата на Голд. Прекъсва за две години, през които работи над другата си опера, [[Лястовичката]]. През 1915 г. се връща към „Мантията“, композирането на операта завършва на 25 ноември 1916 г. Не бърза обаче с нейната постановка, защото вече е решил, че тя ще е част на трилогия. През декември на 1916 г. Форцано му предлага да преработи своя текст за втората опера, „Сестра Аджелика“, през февруари на 1917 г. споделя своята идея за сюжет за третата опера, „Джани Скики“. Пучини приема предложенията и Форцано започва подготвянето на двете либрета.<ref name="еркенс"/><ref name="музей"/> Пучини работи над „Сестра Аджелика“ много бързо. Музиката на операта създава между март и юли на 1917 г., с оркестрирането е готов през септември. След това започва композирането на „Джани Скики“, през феврурари на 1918 г. прави оркестрацията, завършва работата над партитурата през април. През май на 1918 г. е определено мястото за световната премиера на цикъла – Метрополитън Опера в Ню Йорк, през август Пучини се среща с диригента Роберто Морандзони (Roberto Moranzoni).<ref name="еркенс">{{икона|de}} Richard Erkens. „Puccini-Handbuch“, [https://books.google.bg/books?id=Zx86DwAAQBAJ&pg=PR34&lpg=PR34&dq=La+fanciulla+del+West+28.+März+1913&source=bl&ots=OjsDoe6J-c&sig=ACfU3U17rOxQLHsx-6aBGdOoBm-g3iJo3Q&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjvx-PslsHsAhXCTBUIHe7BA4kQ6AEwCHoECAIQAg#v=onepage&q=schlechten%20Lehár&f=false стр. 286 – 308, Zeittafel XXXVI, XXXII] Springer-Verlag GmbH Deutschland, 2017 ISBN 978-3-476-02616-3</ref><ref name="музей">{{икона|en}} [http://www.puccinimuseum.org/en/getting-to-know-giacomo-puccini/the-operas/ Puccini Museum. The operas] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201009153026/http://www.puccinimuseum.org/en/getting-to-know-giacomo-puccini/the-operas/ |date=2020-10-09 }}</ref><ref>{{икона|ru}} [https://www.belcanto.ru/tabarro.html Belcanto.ru Опера Пуччини „Плащ“]</ref> Работното название на цикъла никога не е било „[[Триптих]]“, Пучини споменава за него като „Триада“ и „Триолет“. „Триптих“ се предлага от Тито Рикорди, сина на Джулио Рикорди. Това название се подлага на обсъждане в кръга на композитора и в крайна сметка се приема, въпреки че никой не е доволен от избора. Пучини се отнася към него скептически и го смята за неподходящо.<ref name="еркенс"/> === Премиери === Световната премиера на „Триптих“ е на 14 декември 1918 г. на сцената на Метрополитън Опера. Маестрото не присъства нито на репетициите, нито на самото представление. Причината е несигурността на презокеанското пътуване по време на [[Първата световна война]]. Нюйоркската публика с нетърпение очаква представлението, билетите за него се разпродават изцяло. Публиката обаче реагира сдържано на първите две опери и само „Джани Скики“ се радва на бурни аплодисменти и въсторжена реакция. Диригентът на постановката е Роберто Морандзони, сред бляскавия изпълнителски състав са [[Клаудия Муцио]], Жералдин Фарар (Geraldine Farrar) и Джузепе де Лука (Giuseppe de Luca). Американското сопрано Мари Тифани (Marie Tiffany) изпълнява второстепенните партии и в трите опери.<ref name="онлайн"/><ref name="саунд"/><ref>{{икона|en}} [https://web.archive.org/web/20110823191621/http://operanews.com/operanews/templates/content.aspx?id=15536 Metropolitan Opera Broadcast: Il Trittico]</ref> Италианската премиера на „Триптих“ се изнася на 11 януари 1919 г. в Театро Констанци (Teatro Constanzi) в Рим. В Италия отново най-голям успех има операта „Джани Скики“ и още през февруари Пучини с приятелите си основава във [[Виареджо]] „Клуб Джани Скики“.<ref name="еркенс"/> През 1919 г. „Триптих“ се представя като цялостен спектакъл в Буенос Айрес (25 юни) и Рио де Жанейро (22 септември). Във Великобритания първото представление на цикъла е на 18 юни 1920 г. в [[Кралска опера]] в Лондон. „Джани Скики“ се ползва с най-голям успех и на тази сцена.<ref name="саунд"/><ref name="премиери">{{икона|en}} [http://opera.stanford.edu/Puccini/GianniSchicchi/history.html Opera Stanford. Gianni Schicchi: Performance History]</ref> През следващите две години „Триптих“ се поставя в редица европейски столици: Виена ([[Виенска държавна опера|Държавна опера]], 20 октомври 1920 г.), Стокхолм (20 ноември 1920 г.), Прага (8 февруари 1921 г.), Монте Карло (24 март 1921 г.), Будапеща (9 декември 1922 г.).<ref name="премиери"/> В България премиерата на „Триптих“ е на 20 януари 1936 г. в София.<ref name="премиери"/> В Русия за първи път целият цикъл се поставя през 2003 г. на сцената на [[Мариински театър]] в Санкт Петербург.<ref name="мариински2">{{икона|ru}} [https://мариинский.рф/news1/2018/12/13_1/ Мариинский театр. „Триптих“ Джакомо Пуччини]</ref> === Постановки на оперите === Въпреки настояването на Пучини трите опери на „Триптиха“ да се показват заедно в едно представление, много театри при постановките си изключват „Сестра Анджелика“. Понякога опера от цикъла се комбинира с едноактна опера на друг композитор. Най-популярната „Джани Скики“ е била изнасяна дори с балета на [[Сергей Дягилев]]. „Сестра Анджелика“, която самият Пучини цени най-много в сравнение с другите две от трилогията, се представя относително рядко.<ref name="онлайн"/><ref name="еркенс"/><ref name="саунд"/><ref name="премиери"/><ref name="мариински2"/><ref>{{икона|de}} Archiv Wiener Staatsoper.[https://archiv.wiener-staatsoper.at/performances/20799 Gianni Schicchi Gemeinsam mit „Cavalleria Rusticana“]</ref> == Съдържание == Трите опери на „Триптих“ внушават аналогия с частите на „Божествена комедия“ на Данте – мрачната тема оприличава „Мантията“ с Ад, идеята за Чистилище се представя със сюжета на пречистване и спасение чрез Божествена прошка в „Сестра Анджелика“, в „Джани Скики“ смехът и радостта се развиват във Флоренция, райското място на земята. Структурата на цикъла напомня тази на симфония, при която между двете бързи части има една по-бавна: драматичната „Мантията“ има динамиката на „алегро“; следва „адажио“ на сантименталната „Сестра Анджелика“; заключителната част е „алегро кон фуоко“ на фарсовата „Джани Скики“. В трите опери смъртта играе ключова роля, макар и различна по своята природа: насилствена – убийството на любовен съперник; изкупителна – самоубийството на прегрешилата героиня; измамна – имитацията на смърт с цел облага.<ref name="онлайн"/><ref name="мариински1"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://research.bowdoin.edu/dante-today/music/giacomo-puccini-gianni-schicchi/ |заглавие=Patrick Molloy. Dante Today: Giacomo Puccini, „Gianni Schicchi“ (1918) |достъп_дата=2020-11-28 |архив_дата=2020-12-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20201216135231/https://research.bowdoin.edu/dante-today/music/giacomo-puccini-gianni-schicchi/ }}</ref> === Мантията === {{основна|Мантията}} Действието се развива в Париж през 1910 г. Историята е за трагичен любовен триъгълник между собственик на баржа, неговата жена и докер. Измаменият съпруг убива своя съперник и го крие под мантията, с която преди е завивал детето и жена си. === Сестра Анджелика === {{основна|Сестра Анджелика}} Действието се развива през 17 век в женски манастир. Сестра Анджелика е изпратена от аристократическото си семейство в манастир, защото има незаконородено дете. След години тя разбира за смъртта на детето си. В отчаянието си поема отрова, но преди да умре има видение – от небето слиза нейният син, воден от Дева Мария. === Джани Скики === {{основна|Джани Скики}} Действието се развива в средневековната Флоренция през 1299 г. Буозо Донати умира и оставя завещание, според което цялото му богатство става притежание на монаси. Роднините му се договарят с Джани Скики, да им помогне да си го вземат. Джани успява да излъже всички и да уреди наследството за себе си. == Източници == <references /> {{Опери на Джакомо Пучини}} [[Категория:Опера в Италия]] [[Категория:Опери на Джакомо Пучини]] eziylysps1pqn7y4my6qhdliylskevp 0 766132 12416089 12312958 2024-11-18T17:47:16Z 37.63.102.241 /* Биография */ 12416089 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Галя Христозова | име-оригинал = | категория = учен | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = жена | име-рождено = | роден-място = [[Митровци]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Галя Михайлова Христозова''' е българска педагожка, доктор на педагогическите науки. == Биография == Родена е на 26 септември 1959 г. в чипровското село [[Митровци]]. През 1982 г. завършва българска филология в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет]]. През 1995 г. защитава докторска дисертация в [[Софийски университет|Софийския университет]] на тема „Система за групова организация на учебната дейност по български език в началното училище“. Специализира се в методиката на преподаване на български език. От 1999 г. е доцент, а от 2009 г. професор в Бургаския свободен университет. През 2007 г. защитава дисертация на тема „Учебната задача по български език – основен фактор за изграждане на лингвистична компетентност в III и IV клас.“ за доктор на педагогическита науки<ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/11985 Регистър на дисертациите в НАЦИД]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. Била е декан на Факултета по хуманитарни науки на Бургаския свободен университет (2000 – 2004). През 2004 г. е избрана за заместник-ректор по научноизследователската и международната дейност на Университета. Остава на този пост до 2014 г. От 2014 г. до 2022 г. е ректор на Бургаския свободен университет<ref>[http://rectors.bg/upravitelen-suvet/проф-д-п-н-галя-михайлова-христозова Биография на сайта на Съвета на ректорите]</ref>. Зам.-председател на УС на Съвета на ректорите в България. Главен редактор на сп. [[Български език и литература]], "Съвременна хуманитаристика" и член на редколегията на казахското сп. „Хабаршы“. Членува в Съюза на учените в България, на Съюза на педагозите в България и Съюза на филолозите в България. Носител на Диплом на Библиографския институт в Кембридж, Англия – „2000 изключителни интелектуалци на XXI век за принос в хуманитаристиката“ (2005 г.)<ref>[https://montanalib.weebly.com/1055108810861092-107610871085-1043107210831103-105210801093107210811083108610741072-1061108810801089109010861079108610741072.html ​Проф. д.п.н. Галя Михайлова Христозова. Регионална Библиотека „Гео Милев“-Монтана]</ref>. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Христозова, Галя}} [[Категория:Български педагози]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Преподаватели в Бургаския свободен университет]] [[Категория:Родени в област Монтана]] 34b92ypeg3rodg03uvgr0kcv6swjbqf 0 767287 12415774 12102273 2024-11-18T13:19:29Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415774 wikitext text/x-wiki {{Партия | име = Републиканци за България | bgcolor = #284B9C | лого = Republicans for Bulgaria logo.svg | размер = 200px | знаме = | абревиатура = РБ | ръководител = [[Цветан Цветанов]] | щаб = [[София]], ул. „Осми декември“ 13 | младежка_организация = | лозунг = | член_на = | евро_група = | цветове = {{color box|#284B9C}} [[Син цвят|Тъмносин]] | места1_заглавие = [[Народно събрание|Парламент]] | места1 = {{Партия/места|0|240|#284B9C}} | места2_заглавие = [[Европарламент]] | места2 = {{Партия/места|0|17|#2B4A99}} | сайт = {{URL|republikanci.bg}} }} '''Републиканци за България''' е [[политическа партия]] в [[България]], създадена през [[2020]] г. Неин председател е [[Цветан Цветанов]]. Абревиатурата на партията (РБ) е намек за несъществуващата дясна коалиция „[[Реформаторски блок]]“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/09/24/4118352_zaplaha_li_e_za_gerb_novata_partiia_na_cvetanov/ | заглавие = „Заплаха ли е за ГЕРБ новата партия на Цветанов“ | дата = 24 септември 2020 | достъп_дата = 16 декември 2020 | издател = capital.bg | език = }}</ref> == История == Партията е учредена на 20 септември 2020 г., внесени са 5717 заявления за членство.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.vesti.bg/bulgaria/republikanci-za-bylgariia-shte-uchastvat-samostoiatelno-vizborite--6116094 | заглавие = „Републиканци за България ще участват самостоятелно в предстоящите избори“ | дата = 12 октомври 2020 | достъп_дата = 16 декември 2020 | издател = vesti.bg | език = }}</ref> Инициативния комитет при учредяването на партията се състои от 89 души – лекари, спортисти, журналисти, емигранти в САЩ и бивши членове на [[ГЕРБ]]. Сред учредителите е бившата депутатка от ГЕРБ – [[Джема Грозданова]] и напусналият структурите на ГЕРБ в Шумен – инж. Гюнай Исмаил.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.marica.bg/balgariq/izvestni-sportisti-i-jurnalisti-napirat-za-partiqta-na-cvetanov | заглавие = „Известни спортисти и журналисти напират за партията на Цветанов“ | дата = 20 септември 2020 | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = marica.bg | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://shumenonline.bg/2020/09/21/гюнай-исмаил-напусна-герб-за-да-мине-к/ | заглавие = „Гюнай Исмаил напусна ГЕРБ, за да мине към партията на Цветанов“ | дата = 21 септември 2020 | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = shumenonline.bg | език = }}</ref> Сред учредителите е също журналиста и историк [[Горан Благоев]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/bylgariia/goran-blagoev-uchreditel-na-partiiata-na-cvetanov-2241094 | заглавие = „Горан Благоев учредител на партията на Цветанов“ | дата = 20 септември 2020 | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = dariknews.bg | език = }}</ref> Към края на октомври 2020 г. са създадени структури в цяла северна България. Първоначално в Монтана, Враца и Видин, а по-късно в Русе, Силистра, Търговище, Разград, Шумен, Добрич и Варна.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/politics/novi-strukturi-v-partijata-na-cvetanov-ruse-tyrgovishte-silistra-razgrad-shumen-dobrich-i-varna-news_1514605.html | заглавие = „Нови структури в партията на Цветанов: Русе, Търговище, Силистра, Разград, Шумен, Добрич и Варна.“ | дата = 29 октомври 2020 | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = actualno.com | език = }}</ref> Партията е регистрирана на [[11 ноември]] [[2020]] г., когато влиза в сила решение за регистрация на партията и вписването ѝ в регистъра на [[Софийски градски съд]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://tvn.bg/pp-republikantsi-za-balgariya-veche-fakt/ | заглавие = Нов политически субект – ПП „Републиканци за България“ | дата = 11 ноември 2020 | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = tvn.bg | език = }}</ref> == Ръководство == * [[Цветан Цветанов]] – председател<ref name="bgpress.net"/> * Джема Грозданова –заместник - председател от 27 ноември 2022 г. * Горан Благоев – заместник - председател от 27 ноември 2022 г. * Тамер Хасан – заместник - председател от 27 ноември 2022 г. * [[Павел Вълнев]]– заместник–председател<ref name="bgpress.net" /><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://offnews.bg/politika/biznesmenat-ot-chikago-pavel-valnev-stana-zam-na-tcvetanov-v-republik-737067.html | заглавие = „Бизнесменът от Чикаго Павел Вълнев стана зам. на Цветанов в Републиканци за България“ | дата = 27 септември 2020 | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = offnews.bg | език = }}</ref> до юни 2021 г., когато се оттегля, след като за предизборната кампания на партията за изборите през април 2021 г. дарява 1 милион долара.<ref>[https://bnr.bg/post/101480933/biznesmenat-pavel-valnev-napuska-partia-republikanci-za-balgaria Бизнесменът Павел Вълнев напуска партия „Републиканци за България“], БНР, 9 юни 2021 г.</ref><ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/pavel-valnev-izliza-ot-republikanci-za-balgarija.html Бизнесменът Павел Вълнев излиза от „Републиканци за България“], bTV, 9 юни 2021 г.</ref> * [[Виктор Серафимов]] – секретар и говорител<ref name="bgpress.net"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/society/bnt-se-razdelja-s-chlen-na-novata-partija-na-cvetan-cvetanov-news_1504014.html | заглавие = „БНТ се разделя с член на новата партия на Цветан Цветанов“ | дата = 28 септември 2020 | достъп_дата = 16 декември 2020 | издател = actualno.com | език = }}</ref> ;Координатори Местни координатори на партията към края на ноември 2020 г.:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://clubz.bg/107129-koj_koj_e_v_partiqta_na_cvetanov_goran_blagoev_poema_religioznite_vyprosi | заглавие = „Кой кой е в партията на Цветанов? Горан Благоев поема религиозните въпроси“ | дата = 29 ноември 2020 | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = clubz.bg | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://strumadnes.com/партията-на-цветанов-утвърди-областн/ | заглавие = „Партията на Цветанов утвърди областните лидери, за Пиринско ще отговаря Камбитов“ | дата = 30 ноември 2020 | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = strumadnes.com | език = }}</ref> {{Колони|4| * Благоевград – [[Атанас Камбитов]] (бивш общински съветник, депутат и 2 мандата кмет) * Бургас – Ангел Рангелов * Варна – Панайот Кискинов * Велико Търново – Николай Драков * Видин – Албена Георгиева (бивш заместник–областен управител ГЕРБ) * Враца – Тодор Тодоров * Габрово – Добри Христов * Добрич – Николай Милков * Кърджали – Илия Илиев (бивш областен координатор на ГЕРБ) * Кюстендил – Иво Чивийски * Монтана – Камелия Кирилова * Перник – Сергей Тодоров * Плевен – Христослав Михайлов (общински съветник, изключен от ГЕРБ) * Пловдив–град – Христо Димитров * Пловдив–област – Георги Пилев (бивш заместник областен и член на СДС) * Разград – Рейхан Ридван Вели (кандидат за депутат от ДОСТ и бивш общински съветник от РБ) * Русе – Бранимир Стефанов (бивш член на младежката организация на ГЕРБ) * Сливен – Недко Недев * София–град – Петко Чамов * София–област – Мартин Асенов (кандидат–кмет на Божурище от ГЕРБ) * Стара Загора – Петя Станева * Търговище – Тоника Колева (предприемач, бивш член на ГЕРБ) * Хасково – Антон Иванов (бивш общински съветник от ГЕРБ) * Шумен – Гюнай Физула Исмаил (координатор на ГЕРБ) * Ямбол – [[Георги Славов (политик)|Георги Славов]] (бивш кмет от ГЕРБ с 3 мандата) }} == Избори == === Парламентарни избори === ==== април 2021 г. ==== Партията участва на проведените [[Парламентарни избори в България (април 2021)|парламентарни избори на 4 април 2021 г.]], но не влиза в [[Народно събрание|Народното събрание]]. Получава едва 1,31 % от гласовете (42057).<ref>[https://results.cik.bg/pi2021/rezultati/ Резултати от проведени парламентарни избори на 4 април 2021 г.], сайт на ЦИК</ref> ==== юли 2021 г. ==== На [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|парламентарни избори през юли 2021 г.]] партията е избрана да участва с бюлетина № 21 след жребий, изтеглен в [[Централна избирателна комисия|ЦИК]] на 9 юни 2021 г.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.bta.bg/bg/c/VV/id/2427407 | заглавие = „В интегралната бюлетина за изборите на 11 юли ГЕРБ ще е с номер 5, а „БСП за България“ – с номер 4“ | дата = 9 юни 2021 | достъп_дата = 18 юли 2021 | издател = bta.bg | език = bg}}</ref>}} При 42,19 % избирателна активност и 100 % обработени протоколи партията получава 0,31 % подкрепа (или 8 546 гласа).{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://results.cik.bg/pi2021_07/rezultati/index.html | заглавие = Резултати от парламентарни избори на 11 юли 2021 година | достъп_дата = 18 юли 2021 | издател = cik.bg | език = bg}}</ref>}} ==== Резултати ==== Резултати от парламентарните избори през април 2021 г. и юли 2021 г. (по [[Избирателни райони в България|избирателни райони]]): {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- valign=top ! rowspan="2"|[[Избирателни райони в България|Избирателен<br> район]] !! colspan="3"|[[Парламентарни избори в България (април 2021)|Парламентарни избори през април 2021 г.]] !! colspan="3"|[[Парламентарни избори в България (юли 2021)|Парламентарни избори през юли 2021 г.]] |- valign=top ! Избирателна<br> активност !! Действителни<br> гласове !! Дял от<br> гласувалите !! Избирателна<br> активност !! Действителни<br> гласове !! Дял от<br> гласувалите |- valign=top ! align="center"|Сумарно !! 50,61% !! 42057 !! 1,31% !! 42,19% !! 8546 !! 0,31% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[1 МИР Благоевград]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,72% || 2556 || 1,67% || bgcolor="#eaecf0"| 40,03% || 342 || 0,28% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[2 МИР Бургас]] || bgcolor="#eaecf0"| 49,50% || 1908 || 1,11% || bgcolor="#eaecf0"| 42,00% || 324 || 0,22% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[3 МИР Варна]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,83% || 2048 || 1,04% || bgcolor="#eaecf0"| 42,94% || 373 || 0,22% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[4 МИР Велико Търново]] || bgcolor="#eaecf0"| 48,57% || 1543 || 1,58% || bgcolor="#eaecf0"| 40,43% || 395 || 0,48% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[5 МИР Видин]] || bgcolor="#eaecf0"| 47,79% || 1188 || 3,04% || bgcolor="#eaecf0"| 37,58% || 493 || 1,57% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[6 МИР Враца]] || bgcolor="#eaecf0"| 52,12% || 1134 || 1,45% || bgcolor="#eaecf0"| 42,00% || 310 || 0,48% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[7 МИР Габрово]] || bgcolor="#eaecf0"| 49,09% || 622 || 1,26% || bgcolor="#eaecf0"| 39,51% || 126 || 0,31% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[8 МИР Добрич]] || bgcolor="#eaecf0"| 42,12% || 1580 || 2,22% || bgcolor="#eaecf0"| 33,62% || 110 || 0,19% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[9 МИР Кърджали]] || bgcolor="#eaecf0"| 28,08% || 759 || 1,07% || bgcolor="#eaecf0"| 28,54% || 253 || 0,35% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[10 МИР Кюстендил]] || bgcolor="#eaecf0"| 44,31% || 1272 || 2,30% || bgcolor="#eaecf0"| 35,18% || 168 || 0,37% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[11 МИР Ловеч]] || bgcolor="#eaecf0"| 53,36% || 422 || 0,69% || bgcolor="#eaecf0"| 39,03% || 185 || 0,40% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[12 МИР Монтана]] || bgcolor="#eaecf0"| 54,96% || 3184 || 4,92% || bgcolor="#eaecf0"| 41,73% || 538 || 1,08% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[13 МИР Пазарджик]] || bgcolor="#eaecf0"| 47,90% || 1462 || 1,33% || bgcolor="#eaecf0"| 35,01% || 401 || 0,49% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[14 МИР Перник]] || bgcolor="#eaecf0"| 53,08% || 294 || 0,53% || bgcolor="#eaecf0"| 41,65% || 59 || 0,13% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[15 МИР Плевен]] || bgcolor="#eaecf0"| 47,72% || 2660 || 2,46% || bgcolor="#eaecf0"| 37,96% || 412 || 0,47% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[16 МИР Пловдив (град)]] || bgcolor="#eaecf0"| 46,77% || 1288 || 0,95% || bgcolor="#eaecf0"| 39,53% || 154 || 0,13% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[17 МИР Пловдив (област)]] || bgcolor="#eaecf0"| 45,44% || 2243 || 1,76% || bgcolor="#eaecf0"| 37,08% || 277 || 0,26% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[18 МИР Разград]] || bgcolor="#eaecf0"| 41,02% || 1090 || 2,09% || bgcolor="#eaecf0"| 36,02% || 192 || 0,41% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[19 МИР Русе]] || bgcolor="#eaecf0"| 45,01% || 909 || 1,03% || bgcolor="#eaecf0"| 37,94% || 256 || 0,34% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[20 МИР Силистра]] || bgcolor="#eaecf0"| 46,60% || 300 || 0,58% || bgcolor="#eaecf0"| 41,89% || 469 || 0,99% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[21 МИР Сливен]] || bgcolor="#eaecf0"| 42,34% || 695 || 1,01% || bgcolor="#eaecf0"| 32,88% || 197 || 0,35% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[22 МИР Смолян]] || bgcolor="#eaecf0"| 54,68% || 2030 || 3,83% || bgcolor="#eaecf0"| 45,85% || 98 || 0,22% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[23 МИР София]] || bgcolor="#eaecf0"| 53,85% || 940 || 0,43% || bgcolor="#eaecf0"| 48,16% || 267 || 0,14% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[24 МИР София]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,47% || 983 || 0,60% || bgcolor="#eaecf0"| 42,24% || 168 || 0,12% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[25 МИР София]] || bgcolor="#eaecf0"| 48,04% || 829 || 0,50% || bgcolor="#eaecf0"| 40,75% || 181 || 0,13% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[26 МИР София (област)]] || bgcolor="#eaecf0"| 55,09% || 841 || 0,80% || bgcolor="#eaecf0"| 41,93% || 169 || 0,21% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[27 МИР Стара Загора]] || bgcolor="#eaecf0"| 50,52% || 1277 || 0,91% || bgcolor="#eaecf0"| 41,54% || 621 || 0,53% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[28 МИР Търговище]] || bgcolor="#eaecf0"| 44,28% || 2365 || 4,73% || bgcolor="#eaecf0"| 36,08% || 128 || 0,31% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[29 МИР Хасково]] || bgcolor="#eaecf0"| 49,80% || 1426 || 1,29% || bgcolor="#eaecf0"| 39,46% || 234 || 0,26% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[30 МИР Шумен]] || bgcolor="#eaecf0"| 39,93% || 673 || 0,94% || bgcolor="#eaecf0"| 34,79% || 216 || 0,34% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|[[31 МИР Ямбол]] || bgcolor="#eaecf0"| 46,02% || 740 || 1,54% || bgcolor="#eaecf0"| 37,65% || 162 || 0,40% |- |align="left" bgcolor="#eaecf0"|Извън България || bgcolor="#eaecf0"| || 796 || 0,47% || bgcolor="#eaecf0"| || 268 || 0,16% |} === Местни избори === Партията заявява че ще участва на частичните [[Местни избори в България|местни избори]], насрочени за 28 февруари 2021 г.<ref name="bgpress.net">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bgpress.net/2020/12/07/пп-републиканци-за-българия-ще-участ/ | заглавие = „ПП „Републиканци за България“ ще участва на частичните местни избори“ | дата = 7 декември 2020 | достъп_дата = 15 декември 2020 | издател = bgpress.net | език = }}{{Dead link|date=ноември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} {{Official website|republikanci.bg}} * {{Facebook|republicansforbulgaria|Официална страница на партията}} {{Политически партии в България}} {{Портал|Политика|България}} [[Категория:Републиканци за България| ]] akoamvel5qthb1m2d2rfv54mt119cbm 0 768930 12416430 12411182 2024-11-19T01:10:57Z Stephan1000000 253000 51 12416430 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Супермен и Лоис | Име в оригинал = Superman & Lois | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Супергерой]]ски<br>[[Екшън]]<br>Приключенски | Създател(и) = Тод Хелбинг | Актьори = [[Тайлър Хеклин]]<br>[[Елизабет Тулох]]<br>Джордан Елсас<br>Майкъл Бишъп<br>Алегзандър Гарфин<br>[[Дилън Уолш]]<br>Еманюел Шрики<br>Ерик Валдес<br>Инде Наварет<br>Адам Рейнър<br>Уоли Паркс<br>Тайлър Бъкс<br>София Хасмик<br>Чад Колман<br>Майкъл Къдлиц | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 4 | Епизоди = 51 | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Супермен и Лоис | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Тод Хелбинг<br>[[Грег Берланти]]<br>Сара Шехтър<br>Джеф Джоунс | Продуцент(и) = | Времетраене = 43 минути | ТВ Канал = [[The CW]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 23 февруари 2021 г. – <br>2 декември 2024 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = [[Вселената на Стрелата]] | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = 11192306 | Страница в TV.com = }} '''„Супермен и Лоис“''' ({{lang|en|Superman & Lois}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[сериал]], базиран върху [[комикс]]овите герои на компанията [[ДиСи Комикс|ДиСи]]. Излъчва се по „[[The CW]]“.<ref name="SeriesOrder">{{Cite web |url=https://deadline.com/2020/01/superman-lois-walker-texas-ranger-reboot-with-jared-padalecki-get-cw-series-orders-1202830309/ |title='Superman & Lois' And 'Walker, Texas Ranger' Reboot With Jared Padalecki Get CW Series Orders |last=Andreeva |first=Nellie |date=January 14, 2020 |website=[[Deadline Hollywood]] |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20200205194321/https://deadline.com/2020/01/superman-lois-walker-texas-ranger-reboot-with-jared-padalecki-get-cw-series-orders-1202830309/ |archivedate=February 5, 2020 |accessdate=January 14, 2020}}</ref><ref name="ProductionRestartDates">{{cite web|url=https://deadline.com/2020/07/warner-bros-tv-tentative-late-august-production-restart-dates-vancouver-based-series-1202994884/|title=Warner Bros. TV Sets Tentative Late August Production Restart Dates For Vancouver-Based Series|last=Andreeva|first=Nellie|work=[[Deadline Hollywood]]|date=July 24, 2020|accessdate=July 25, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200725013439/https://deadline.com/2020/07/warner-bros-tv-tentative-late-august-production-restart-dates-vancouver-based-series-1202994884/|archivedate=July 25, 2020|url-status=live}}</ref> Премиерата на първия сезон е на 23 февруари 2021 г. Първоначално е планиран да се развива във [[Вселената на Стрелата]], но създателите му решават да го поставят в отделна реалност, което бива потвърдено във финала на втори сезон. През юни 2023 г. е подновен за четвърти и последен сезон, който се състои от 10 епизода.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kogdavyydet.com/supermen-i-lois-4-sezon.html|заглавие=10 епизода|автор=Бакус Кирилл|фамилно_име=Бакус|първо_име=Кирилл|дата=2024-07-12|труд=График за издаване на сериала}}</ref>. На 2 декември 2024 г. сериалът приключва. == Герои == {{основна|Списък със споделените герои от Вселената на Стрелата}} * [[Тайлър Хеклин]] – [[Супермен|Кал-Ел / Кларк Кент / Супермен]] * [[Елизабет Тулох]] – Лоис Лейн * Джордан Елсас – Джонатан Кент * Майкъл Бишъп – Джонатан Кент * Алегзандър Гарфин – Джордан Кент * [[Дилън Уолш]] – Сам Лейн * Еманюел Шрики – Лана Ланг-Кушинг * Ерик Валдес – Кайл Кушинг * Инде Наварет – Сара Кушинг * Адам Рейнър – Тал-Ро / Морган Едж / Ликвидатора * Уоли Паркс – Джон Хенри Айрънс / Стомана * Тайлър Бъкс – Натали Лейн Айрънс * София Хасмик – Криси Бипо * Чад Колман – Бруно Манхайм * Майкъл Къдлиц – Лекс Лутор == Общ преглед == {| class="wikitable" style="text-align: center" |- ! style="padding:0 8px;" colspan="2" rowspan="2"| Сезон ! style="padding:0 8px;" rowspan="2"| Епизоди ! style="padding:0 8px;" colspan="2"| Излъчване |- ! style="padding:0 8px;"| Премиера ! style="padding:0 8px;"| Финал |- | style="background:#E0FFFF; height:10px;"| | style="text-align:center;"| '''[[#Сезон 1 (2021)|1]]''' | style="text-align:center;"| 15 | style="text-align:center; width:160px;"| 23 февруари 2021 г. | style="text-align:center; width:160px;"| 17 август 2021 г. |- | style="background:#008B8B; height:10px;"| | style="text-align:center;"| '''[[#Сезон 2 (2021-22)|2]]''' | style="text-align:center;"| 15 | style="text-align:center; width:160px;"| 11 януари 2022 г. | style="text-align:center; width:160px;"| 28 юни 2022 г. |- | style="background:#000080; height:10px;"| | style="text-align:center;"| '''[[#Сезон 3 (2023)|3]]''' | style="text-align:center;"| 13 | style="text-align:center; width:160px;"| 14 март 2023 г. | style="text-align:center; width:160px;"| 27 юни 2023 г. |- | style="background:#8B0000; height:10px;"| | style="text-align:center;"| '''[[#Сезон 4 (2024)|4]]''' | style="text-align:center;"| 10 | style="text-align:center; width:160px;"| 7 октомври 2024 г. | style="text-align:center; width:160px;"| 2 декември 2024 г. |} == Сезон 1 (2021) == {{Списък с епизоди | цветова гама = 00CED1 | единствен-сезон = | | общ-пореден-номер-1 = 1 | заглавие-1 = Пилотен епизод | заглавие-в-оригинал-1 = '''Pilot''' | режисура-1 = Лий Толанд Крайгър | сценарий-1 = Грег Берланти и Тод Хелбинг | първо-излъчване-1 = 23 февруари 2021 г. | първо-излъчване-бг-1 = | рейтинг-1 = 1,75 | сюжет-1 = | | общ-пореден-номер-2 = 2 | заглавие-2 = Наследство | заглавие-в-оригинал-2 = '''Heritage''' | режисура-2 = Лий Толанд Крайгър | сценарий-2 = Тод Хелбинг | първо-излъчване-2 = 2 март 2021 г. | първо-излъчване-бг-2 = | рейтинг-2 = 1,24 | сюжет-2 = | | общ-пореден-номер-3 = 3 | заглавие-3 = Привилегиите на това, да не си интроверт | заглавие-в-оригинал-3 = '''The Perks of Not Being a Wallflower''' | режисура-3 = Грегъри Смит | сценарий-3 = Брент Флетчър | първо-излъчване-3 = 9 март 2021 г. | първо-излъчване-бг-3 = | рейтинг-3 = 1,25 | сюжет-3 = | | общ-пореден-номер-4 = 4 | заглавие-4 = Полудял | заглавие-в-оригинал-4 = '''Haywire''' | режисура-4 = Джеймс Бамфорд | сценарий-4 = Майкъл Нардучи | първо-излъчване-4 = 16 март 2021 г. | първо-излъчване-бг-4 = | рейтинг-4 = 1,21 | сюжет-4 = | | общ-пореден-номер-5 = 5 | заглавие-5 = Най-доброто от Смолвил | заглавие-в-оригинал-5 = '''The Best of Smallville''' | режисура-5 = Рейчъл Талалай | сценарий-5 = Брент Флетчър, Надриа Тъкър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-5 = 23 март 2021 г. | първо-излъчване-бг-5 = | рейтинг-5 = 1,24 | сюжет-5 = | | общ-пореден-номер-6 = 6 | заглавие-6 = Загубено доверие | заглавие-в-оригинал-6 = '''Broken Trust''' | режисура-6 = Съдс Съдърланд | сценарий-6 = Кейти Алдрин | първо-излъчване-6 = 18 май 2021 г. | първо-излъчване-бг-6 = | рейтинг-6 = 0,72 | сюжет-6 = | | общ-пореден-номер-7 = 7 | заглавие-7 = Човек от стомaна | заглавие-в-оригинал-7 = '''Man of Steel''' | режисура-7 = Дейвид Рамзи | сценарий-7 = Джей Джеймисън | първо-излъчване-7 = 25 май 2021 г. | първо-излъчване-бг-7 = | рейтинг-7 = 0,80 | сюжет-7 = | | общ-пореден-номер-8 = 8 | заглавие-8 = Държейки гаечения ключ | заглавие-в-оригинал-8 = '''Holding the Wrench''' | режисура-8 = Норма Бейли | сценарий-8 = Кристи Корзеч | първо-излъчване-8 = 1 юни 2021 г. | първо-излъчване-бг-8 = | рейтинг-8 = 0,90 | сюжет-8 = | | общ-пореден-номер-9 = 9 | заглавие-9 = Лоялни подчинени | заглавие-в-оригинал-9 = '''Loyal Subjekts''' | режисура-9 = Ерик Дийн Сийтън | сценарий-9 = Андрю Н. Уонг | първо-излъчване-9 = 8 юни 2021 г. | първо-излъчване-бг-9 = | рейтинг-9 = 0,92 | сюжет-9 = | | общ-пореден-номер-10 = 10 | заглавие-10 = О Майко, къде си? | заглавие-в-оригинал-10 = '''O Mother, Where Art Thou?''' | режисура-10 = Хари Джерджиан | сценарий-10 = Адам Малингър | първо-излъчване-10 = 15 юни 2021 г. | първо-излъчване-бг-10 = | рейтинг-10 = 0,96 | сюжет-10 = | | общ-пореден-номер-11 = 11 | заглавие-11 = Кратко спомняне между катаклизмичните събития | заглавие-в-оригинал-11 = '''A Brief Reminiscence In-Between Cataclysmic Events''' | режисура-11 = Грегъри Смит | сценарий-11 = Адам Брент Флетчър | първо-излъчване-11 = 22 юни 2021 г. | първо-излъчване-бг-11 = | рейтинг-11 = 0,85 | сюжет-11 = | | общ-пореден-номер-12 = 12 | заглавие-12 = През Долината на смъртта | заглавие-в-оригинал-12 = '''Through the Valley of Death''' | режисура-12 = Александра Ла Рож | сценарий-12 = Кейти Алдрин и Майкъл Нардучи | първо-излъчване-12 = 13 юли 2021 г. | първо-излъчване-бг-12 = | рейтинг-12 = 0,85 | сюжет-12 = | | общ-пореден-номер-13 = 13 | заглавие-13 = Предпазител | заглавие-в-оригинал-13 = '''Fail Safe''' | режисура-13 = Иън Самоил | сценарий-13 = Джей Джеймисън и Кристи Корзеч | първо-излъчване-13 = 20 юли 2021 г. | първо-излъчване-бг-13 = | рейтинг-13 = 0,82 | сюжет-13 = | | общ-пореден-номер-14 = 14 | заглавие-14 = Ликвидаторът | заглавие-в-оригинал-14 = '''The Eradicator''' | режисура-14 = Александра ла Рож | сценарий-14 = Макс Кънингам и Брент Флетчър | първо-излъчване-14 = 10 август 2021 г. | първо-излъчване-бг-14 = | рейтинг-14 = 0,73 | сюжет-14 = | | общ-пореден-номер-15 = 15 | заглавие-15 = Последните синове на Криптон | заглавие-в-оригинал-15 = '''Last Sons of Krypton''' | режисура-15 = Том Кавана | сценарий-15 = Кристи Корзеч, Майкъл Нардучи, Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-15 = 17 август 2021 г. | първо-излъчване-бг-15 = | рейтинг-15 = 0,62 | сюжет-15 = }} == Сезон 2 (2022) == {{Списък с епизоди | цветова гама = 008B8B | единствен-сезон = | | общ-пореден-номер-1 = 16 | заглавие-1 = Какво се крие отдолу | заглавие-в-оригинал-1 = '''What Lies Beneath''' | режисура-1 = Грегъри Смит | сценарий-1 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-1 = 11 януари 2022 г. | първо-излъчване-бг-1 = | рейтинг-1 = 1,09 | сюжет-1 = | | общ-пореден-номер-2 = 17 | заглавие-2 = Връзките които обвързват | заглавие-в-оригинал-2 = '''The Ties That Bind''' | режисура-2 = Дейвид Рамзи | сценарий-2 = Кристи Корзеч и Майкъл Нардучи | първо-излъчване-2 = 18 януари 2022 г. | първо-излъчване-бг-2 = | рейтинг-2 = 1,10 | сюжет-2 = | | общ-пореден-номер-3 = 18 | заглавие-3 = Нещото в мините | заглавие-в-оригинал-3 = '''The Thing in the Mines''' | режисура-3 = Грегъри Смит | сценарий-3 = Кейти Алдрин и Джулиана Джеймс | първо-излъчване-3 = 25 януари 2022 г. | първо-излъчване-бг-3 = | рейтинг-3 = 0,90 | сюжет-3 = | | общ-пореден-номер-4 = 19 | заглавие-4 = Обратният метод | заглавие-в-оригинал-4 = '''The Inverse Method''' | режисура-4 = Мелиса Хики | сценарий-4 = Джей Джеймисън и Андрю Н. Уонг | първо-излъчване-4 = 1 февруари 2022 г. | първо-излъчване-бг-4 = | рейтинг-4 = 0,78 | сюжет-4 = | | общ-пореден-номер-5 = 20 | заглавие-5 = Момиче... скоро ще станеш жена | заглавие-в-оригинал-5 = '''Girl... You'll Be A Woman, Soon''' | режисура-5 = Дияна Валентайн | сценарий-5 = Рина Мимоун и Адъм Малинджър | първо-излъчване-5 = 22 февруари 2022 г. | първо-излъчване-бг-5 = | рейтинг-5 = 0,79 | сюжет-5 = | | общ-пореден-номер-6 = 21 | заглавие-6 = Изпробван и истински | заглавие-в-оригинал-6 = '''Tried and True''' | режисура-6 = Ейми Джо Джонсън | сценарий-6 = Макс Кроник и Патрик Бартън Лехи | първо-излъчване-6 = 1 март 2022 г. | първо-излъчване-бг-6 = | рейтинг-6 = 0,76 | сюжет-6 = | | общ-пореден-номер-7 = 22 | заглавие-7 = Антигерой | заглавие-в-оригинал-7 = '''Anti-Hero''' | режисура-7 = Елизабет Хенстридж | сценарий-7 = Макс Кънингам и Майкъл Нардучи | първо-излъчване-7 = 8 март 2022 г. | първо-излъчване-бг-7 = | рейтинг-7 = 0,77 | сюжет-7 = | | общ-пореден-номер-8 = 23 | заглавие-8 = В забвение | заглавие-в-оригинал-8 = '''Into Oblivion''' | режисура-8 = Съдз Съдърланд и Грегъри Смит | сценарий-8 = Джулиана Джеймс и Кристи Корзеч | първо-излъчване-8 = 22 март 2022 г. | първо-излъчване-бг-8 = | рейтинг-8 = 0,80 | сюжет-8 = | | общ-пореден-номер-9 = 24 | заглавие-9 = 30 дни и 30 нощи | заглавие-в-оригинал-9 = '''30 Days and 30 Nights''' | режисура-9 = Иън Самоил | сценарий-9 = Кейти Алдрин и Джей Джеймисън | първо-излъчване-9 = 29 март 2022 г. | първо-излъчване-бг-9 = | рейтинг-9 = 0,68 | сюжет-9 = | | общ-пореден-номер-10 = 25 | заглавие-10 = Станници в странен свят | заглавие-в-оригинал-10 = '''Bizarros in a Bizarro World''' | режисура-10 = Луис Милито | сценарий-10 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-10 = 26 април 2022 г. | първо-излъчване-бг-10 = | рейтинг-10 = 0,83 | сюжет-10 = | | общ-пореден-номер-11 = 26 | заглавие-11 = Истина и последици | заглавие-в-оригинал-11 = '''Truth and Consequences''' | режисура-11 = Дейвид Рамзи | сценарий-11 = Андрю Н. Уонг | първо-излъчване-11 = 3 май 2022 г. | първо-излъчване-бг-11 = | рейтинг-11 = 0,73 | сюжет-11 = | | общ-пореден-номер-12 = 27 | заглавие-12 = Лъжи, които обвързват | заглавие-в-оригинал-12 = '''Lies That Bind''' | режисура-12 = Дейвид Махмудие | сценарий-12 = Рина Мимоун | първо-излъчване-12 = 31 май 2022 г. | първо-излъчване-бг-12 = | рейтинг-12 = 0,71 | сюжет-12 = | | общ-пореден-номер-13 = 28 | заглавие-13 = Всичко е изгубено | заглавие-в-оригинал-13 = '''All Is Lost''' | режисура-13 = Елейн Монгеон | сценарий-13 = Кристи Корзеч | първо-излъчване-13 = 7 юни 2022 г. | първо-излъчване-бг-13 = | рейтинг-13 = 0,71 | сюжет-13 = | | общ-пореден-номер-14 = 29 | заглавие-14 = Странни войни на световете | заглавие-в-оригинал-14 = '''Worlds War Bizarre''' | режисура-14 = Шелин Чокси | сценарий-14 = Майкъл Нардучи | първо-излъчване-14 = 21 юни 2022 г. | първо-излъчване-бг-14 = | рейтинг-14 = 0,80 | сюжет-14 = | | общ-пореден-номер-15 = 30 | заглавие-15 = Чакане за Супермен | заглавие-в-оригинал-15 = '''Waiting for Superman''' | режисура-15 = Грегъри Смит | сценарий-15 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-15 = 28 юни 2022 г. | първо-излъчване-бг-15 = | рейтинг-15 = 0,82 | сюжет-15 = }} == Сезон 3 (2023) == {{Списък с епизоди | цветова гама = 000080 | единствен-сезон = | | общ-пореден-номер-1 = 31 | заглавие-1 = По-близо | заглавие-в-оригинал-1 = '''Closer''' | режисура-1 = Том Кавана | сценарий-1 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-1 = 14 март 2023 г. | първо-излъчване-бг-1 = | рейтинг-1 = 0,75 | сюжет-1 = | | общ-пореден-номер-2 = 32 | заглавие-2 = Неконтрелируеми сили | заглавие-в-оригинал-2 = '''Uncontrollable Forces''' | режисура-2 = Елизабет Хенстридж | сценарий-2 = Кейти Олдрин | първо-излъчване-2 = 21 март 2023 г. | първо-излъчване-бг-2 = | рейтинг-2 = 0,66 | сюжет-2 = | | общ-пореден-номер-3 = 33 | заглавие-3 = Студенокръвно | заглавие-в-оригинал-3 = '''In Cold Blood''' | режисура-3 = Грегъри Смит | сценарий-3 = Джей Джеймисън | първо-излъчване-3 = 28 март 2023 г. | първо-излъчване-бг-3 = | рейтинг-3 = 0,64 | сюжет-3 = | | общ-пореден-номер-4 = 34 | заглавие-4 = Прекалено близо до дома | заглавие-в-оригинал-4 = '''Too Close to Home''' | режисура-4 = Стюърт Хендлър | сценарий-4 = Джулияна Джеймс | първо-излъчване-4 = 4 април 2023 г. | първо-излъчване-бг-4 = | рейтинг-4 = 0,70 | сюжет-4 = | | общ-пореден-номер-5 = 35 | заглавие-5 = Фронтално | заглавие-в-оригинал-5 = '''Head On''' | режисура-5 = Дейвид Рамзи | сценарий-5 = Андрю Н. Уонг | първо-излъчване-5 = 11 април 2023 г. | първо-излъчване-бг-5 = | рейтинг-5 = 0,65 | сюжет-5 = | | общ-пореден-номер-6 = 36 | заглавие-6 = Еднакво мислене | заглавие-в-оригинал-6 = '''Of Sound Mind''' | режисура-6 = Диана Валънтайн | сценарий-6 = Джордж Китсън | първо-излъчване-6 = 25 април 2023 г. | първо-излъчване-бг-6 = | рейтинг-6 = 0,61 | сюжет-6 = | | общ-пореден-номер-7 = 37 | заглавие-7 = Завинаги и винаги | заглавие-в-оригинал-7 = '''Forever and Always''' | режисура-7 = Алваро Рон | сценарий-7 = Адам Малингър | първо-излъчване-7 = 2 май 2023 г. | първо-излъчване-бг-7 = | рейтинг-7 = 0,66 | сюжет-7 = | | общ-пореден-номер-8 = 38 | заглавие-8 = Познай кой идва за вечеря | заглавие-в-оригинал-8 = '''Guess Who's Coming to Dinner''' | режисура-8 = Грегъри Смит | сценарий-8 = Арън Хелбинг | първо-излъчване-8 = 9 май 2023 г. | първо-излъчване-бг-8 = | рейтинг-8 = 0,55 | сюжет-8 = | | общ-пореден-номер-9 = 39 | заглавие-9 = Роклята | заглавие-в-оригинал-9 = '''The Dress''' | режисура-9 = Стивън Майър | сценарий-9 = Кристи Корзеч | първо-излъчване-9 = 23 май 2023 г. | първо-излъчване-бг-9 = | рейтинг-9 = 0,60 | сюжет-9 = | | общ-пореден-номер-10 = 40 | заглавие-10 = Курс на сблъсъка | заглавие-в-оригинал-10 = '''Collision Course''' | режисура-10 = Елейн Монджион | сценарий-10 = Макс Кънингам и Макс Кроник | първо-излъчване-10 = 30 май 2023 г. | първо-излъчване-бг-10 = | рейтинг-10 = 0,66 | сюжет-10 = | | общ-пореден-номер-11 = 41 | заглавие-11 = Усложнения | заглавие-в-оригинал-11 = '''Complications''' | режисура-11 = Джей Джеймисън | сценарий-11 = Кейти Алдрин, Джордж Китсън, Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-11 = 6 юни 2023 г. | първо-излъчване-бг-11 = | рейтинг-11 = 0,66 | сюжет-11 = | | общ-пореден-номер-12 = 42 | заглавие-12 = Несправедливост | заглавие-в-оригинал-12 = '''Injustice''' | режисура-12 = Съдз Съдърланд | сценарий-12 = Майкъл Нардучи | първо-излъчване-12 = 20 юни 2023 г. | първо-излъчване-бг-12 = | рейтинг-12 = 0,66 | сюжет-12 = | | общ-пореден-номер-13 = 43 | заглавие-13 = Това което те убива, само те прави по-силен | заглавие-в-оригинал-13 = '''What Kills You Only Makes You Stronger''' | режисура-13 = Грегъри Смит | сценарий-13 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-13 = 27 юни 2023 г. | първо-излъчване-бг-13 = | рейтинг-13 = 0,73 | сюжет-13 = }} == Сезон 4 (2024) == {{Списък с епизоди | цветова гама = 8B0000 | единствен-сезон = | | общ-пореден-номер-1 = 44 | заглавие-1 = Краят и началото | заглавие-в-оригинал-1 = '''The End & The Beginning''' | режисура-1 = Грегъри Смит | сценарий-1 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-1 = 7 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-1 = | рейтинг-1 = 0,45 | сюжет-1 = | | общ-пореден-номер-2 = 45 | заглавие-2 = Свят без | заглавие-в-оригинал-2 = '''A World Without''' | режисура-2 = Съдз Съдърланд | сценарий-2 = Кейти Алдрин и Кристи Корзеч | първо-излъчване-2 = 7 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-2 = | рейтинг-2 = 0,47 | сюжет-2 = | | общ-пореден-номер-3 = 46 | заглавие-3 = Винаги моят герой | заглавие-в-оригинал-3 = '''Always My Hero''' | режисура-3 = Дейвид Гиунтоли | сценарий-3 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-3 = 14 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-3 = | рейтинг-3 = 0,43 | сюжет-3 = | | общ-пореден-номер-4 = 47 | заглавие-4 = Перфектно добра сватба | заглавие-в-оригинал-4 = '''A Perfectly Good Wedding''' | режисура-4 = Грегъри Смит | сценарий-4 = Джордж Кицън и Макс Кроник | първо-излъчване-4 = 21 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-4 = | рейтинг-4 = 0,48 | сюжет-4 = | | общ-пореден-номер-5 = 48 | заглавие-5 = Прекъсни цикъла | заглавие-в-оригинал-5 = '''Break the Cycle''' | режисура-5 = Елизабет Хенстридж | сценарий-5 = Адам Малингър | първо-излъчване-5 = 28 октомври 2024 г. | първо-излъчване-бг-5 = | рейтинг-5 = 0,43 | сюжет-5 = | | общ-пореден-номер-6 = 49 | заглавие-6 = Когато светлините се включват | заглавие-в-оригинал-6 = '''When the Lights Come On''' | режисура-6 = Иън Самоил | сценарий-6 = Брент Флетчър, Тод Хелбинг и Кристи Корзеч | първо-излъчване-6 = 4 ноември 2024 г. | първо-излъчване-бг-6 = | рейтинг-6 = 0,51 | сюжет-6 = | | общ-пореден-номер-7 = 50 | заглавие-7 = Обикновен човек | заглавие-в-оригинал-7 = '''A Regular Guy''' | режисура-7 = Грегъри Смит | сценарий-7 = Кейти Олдрин и Джордж Кицън | първо-излъчване-7 = 11 ноември 2024 г. | първо-излъчване-бг-7 = | рейтинг-7 = 0,44 | сюжет-7 = | | общ-пореден-номер-8 = 51 | заглавие-8 = Добре облечен мъж | заглавие-в-оригинал-8 = '''Sharp Dressed Man''' | режисура-8 = Майкъл Къдлиц | сценарий-8 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-8 = 18 ноември 2024 г. | първо-излъчване-бг-8 = | рейтинг-8 = | сюжет-8 = | | общ-пореден-номер-9 = 52 | заглавие-9 = Да живееш и да умреш отново | заглавие-в-оригинал-9 = '''To Live and Die Again''' | режисура-9 = Джей Джеймисън | сценарий-9 = Джей Джеймисън | първо-излъчване-9 = 25 ноември 2024 г. | първо-излъчване-бг-9 = | рейтинг-9 = | сюжет-9 = | | общ-пореден-номер-10 = 53 | заглавие-10 = Премина толкова бързо | заглавие-в-оригинал-10 = '''It Went By So Fast''' | режисура-10 = Грегъри Смит | сценарий-10 = Брент Флетчър и Тод Хелбинг | първо-излъчване-10 = 2 декември 2024 г. | първо-излъчване-бг-10 = | рейтинг-10 = | сюжет-10 = }} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|11192306|Супермен и Лоис}} {{Вселената на Стрелата}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Фентъзи сериали]] [[Категория:Сериали, базирани на ДиСи Комикс]] [[Категория:Предавания на The CW]] 23ie6udg97rbrcaka25u7futxn42j2u 0 768932 12415818 12396892 2024-11-18T14:08:19Z Pl71 53748 /* Разположение */ 12415818 wikitext text/x-wiki {{обработка|енциклопедичен вид}} {{Компания | име = „Елдоминвест“ | име-оригинал = | лого = Елдоминвест ООД лого.png | лого-описание = | px = | картинка = Елдоминвест ООД.jpg | картинка-ширина = | картинка-описание = Заводът във Варна през май 2009 г. | тип = | търгувана_като = | индустрия = | жанр = | развитие = | предшественик = | приемник = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1987}} | основател = Цветан Велковски | закриване = | град = [[Варна]] | страна = [[България]] | локации = [[Варна]], [[Пловдив]], [[София]] | положение = | ключови фигури = | директор = Йонка Велковска-Георгиева | заети = | продукти = енергоспестяващи електрически бойлери, уреди за алтернативна енергия, уреди за готвене, електрически отоплителни уреди | продукция = | услуги = | индекс = | годишни приходи = | оперативна печалба = | чиста печалба = | баланс = | активи = | пазарна капитализация = | собственик = Йонка Велковска-Георгиева | притежава = | холдинг = | преди = | подразделения = | дъщерни компании = | магазини = | девиз = | сайт = {{URL|eldominvest.com}} | карта = | карта-описание = | допълнение = }} '''„Елдоминвест“ ООД''' е българско предприятие производител и търговец на електродомакински и газови уреди с основател Цветан Йончев Велковски<ref>{{Cite news|url=https://www.karieri.bg/news/28619_topul_biznes|title=Топъл бизнес|last=Божинов|first=Тодор|date=12 фев 2010|work=Топъл бизнес|accessdate=}}</ref>. Годишния производствен капацитет на фирмата е 500 000 уреда. През 2015 г. Йонка Велковска-Георгиева приема управлението на компанията „Елдоминвест“ от баща си Цветан Велковски. == Разположение == Заводът на ЕЛДОМИНВЕСТ ООД се намира във Варна, близо до бившото предприятие "Елпром". Площта на трите производствени района на ЕЛДОМИНВЕСТ е 42 000 кв. м. В компанията работят около 540 квалифицирани специалисти. === Заводи === В град Варна е централният офис и трите завода. Всеки район е специализиран в производството на различни категории уреди. В [[Завод]] 1 се произвеждат електрически бойлери от 5 до 120 литра, стенни конвектори до 2kW и подови конвектори. Произвеждат се всички пластмасови елементи, необходими за произвежданите уреди. В Завод 2 се произвеждат голямо литражни бойлери с топлообменници от 150 до 2000 литра, буферни съдове, плотове за вграждане, малки готварски печки и фурни. В Завод 3 се произвеждат различни видове електрически нагревателни елементи: потопяем нагревателен елемент за вертикален монтаж, сух керамичен, сух метален и спираловиден. === Логистични центрове === ЕЛДОМИНВЕСТ разполага с 3 логистични центъра. Централния логистичен център е разположен в околностите на град [[Варна]], а другите два в град [[Пловдив]] и в град [[София]]. Логистичният център в град Варна е върху терен от 19 000 кв. м., със застроена площ от 5000 кв. м. и е с капацитет 6000 палетни места. Складовото стопанство разполага с 6 автоматизирани товарни рампи. Инвестицията за логистичния център възлиза на 5.5 млн. лева. Центъра служи за координация на експедицията на продукцията на ЕЛДОМИНВЕСТ в България и чужбина. Логистичния център в град Пловдив е върху площ от около 1600 кв. м. Базата обслужва 6 области в България: Пазарджик, Пловдив, Хасково, Смолян, Стара Загора и Кърджали. Логистичния център в град София е около 1750 кв. м. === Фирмени магазини === Компанията разполага със собствени фирмени магазини във Варна, Пловдив и София. Като основния магазин е в град Варна. === Сервизи === ЕЛДОМИНВЕСТ поддържа собствена сервизна мрежа от около 108 обекта в цяла България. Сервизите осигуряват монтаж, гаранционно и след гаранционното обслужване на уредите произведени в компанията. == Портфолио == Продуктовото портфолио на компанията включва 4-ри категории уреди: елекрически бойлери, уреди за алтернативна енергия, уреди за готвене, електрически отоплителни уреди. === Електрически бойлери === Компанията поддържа широк моделен асортимент от електрически бойлери. Бойлери от 30 до 200 литра за стенен монтаж; моментно нагряващи (проточни) бойлери за кухня, за баня и комбинирани; бойлери от 7 до 15 литра за мивка; стоящи електрически бойлери от 150 до 300 литра. Според вида монтаж има бойлери за вертикален, хоризонтален, универсален и подов монтаж. === Уреди за алтернативна енергия === В тази категория спадат комбинирани бойлери за стенен монтаж с обем от 80 до 200 литра, комбинирани бойлери за подов монтаж от 150 до 2000 литра, буферни съдове от 60 до 2000 литра, слънчеви колектори, термопомпени системи и термопомпени бойлери. === Уреди за готвене === Компанията произвежда готварски фурни, плотове за вграждане, малки готварски печки със стъклокерамичен плот, с чугунени плочи и комбинирани. === Електрически отоплителни уреди === Портфолиото на компанията включва стенни конвектори с електронно управление с два дизайна и мощности от 0,5 kW до 3 kW, подови конвектори с два дизайна и мощност 2 kW. == Производство и технологии == В производствения процес на ЕЛДОМИНВЕСТ се използва високотехнологично оборудване и инсталации. Технологични процеси в ЕЛДОМИНВЕСТ: * преработване на листов стоманен материал; * дълбоко изтегляне с хидравлични преси с програмно управление; * прецизно лазерно рязане; * леене на магнезиеви сплави; * леене на пластмаси чрез програмируеми шприц-машини; * МАГ, МИГ и ВИГ заваряване на черни и цветни метали, включително автоматизирано заваряване на нипели и муфи; * електроконтактно заваряване на листови стомани; * бластване на серпентини и на водосъдържатели преди емайлиране чрез дробоструене; * химическа обработка на водосъдържателите чрез байц-агрегат; * течно и електростатично прахово емайлиране; * газови емайлови пещи, едната от които е с огромни възможности – обслужва всички обеми до 1000 литра бойлери; * гофриране на неръждаеми тръби; * производство на медни и неръждаеми електрически тръбни нагреватели; * нанасяне на декоративно прахово покритие в цветове бял и INOX; * шприцоване на безфреонов пенополиуретан; * асемблиране на уредите; * тестване на готовите изделия чрез апаратура за краен контрол; * производство на инструментална екипировка. == Износ == През 2020 година продуктите на ЕЛДОМИНЕВЕСТ се изнасят в страните от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Близък Изток|Близкия Изток]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. Над 50% от произведената продукцията е предназначена за износ. == История на компанията == * '''1987''' – През 1987 г. месец юни отдел „Капитално строителство, реконструкция и модернизация“ към варненския завод „Елпром“ се обособява в самостоятелно предприятие „Перлаинвест“ с директор Цветан Велковски. Предмет на дейност на фирмата е проектиране, изграждане и основен ремонт на строителни обекти в структурата на Стопанско обединение „Перла“. Създават се отделите „Финансово-счетоводен“, „ТРЗ“, „Снабдяване“, „Проектиране“, „Производствено-технически“, „Личен състав“ и строителна бригада. Екипът наброява 37 души. * '''1989''' – Между 1989 – 1990 г. строителството в България е в застой и „Перлаинвест“ е в трудна ситуация, а именно закриване или започване на ново производство. Ръководството на фирмата чрез банков кредит да закупува линия за емайлиране на холандската фирма „Ferro“ и линия за заваряване на фирма „Cloos“ – [[Австрия]]. Целта на инвестицията е стартиране на серийно производство на първите в страната бойлери с емайлиран водосъдържател. Преди началото на серийното производство, за да запази служителите, и за да погаси кредита си, фирмата се ангажира с различни дейности като производство на стелажи, багажници за автомобили, масички, стойки за чадъри за Германия. Това е и първият износ на фирмата. Друг продукт, който произвежда, е скейтборд с лика на звездата [[Майкъл Джаксън]]. За периода 1989 – 1991 г. са произведени 25 000 скейтборда. [[Файл:Скейтборд с лика на Майкъл Джексън от ЕЛДОМИНВЕСТ ООД.jpg|alt=Скейтборд с лика на Майкъл Джексън|мини|Скейтборд с лика на Майкъл Джексън]] * '''1993''' – Качеството на произвежданите в ЕЛДОМИНВЕСТ фамилия бойлери от 50, 80 и 120 литра води до първия „Златен медал“ за фирмата на есенния [[Международен панаир Пловдив|Пловдивски панаир]]. * '''1994''' – През 1994 година стартира производство и реализация на две нови изделия – електродомакинска центрофуга за пране и полуавтоматична пералня. На 22.12.1994 г. фирмата чества производството на 100-хилядния бойлер. * '''1995''' – ЕЛДОМИНВЕСТ произвежда първите бързонагряващи бойлери със свободно изтичане „Гейзер“. В страната се изгражда сервизна структура от 58 обекта. На 17.04.1995 година, мениджърския екип, 85 работници и служители, учредяват акционерно дружество ЕЛДОМИНВЕСТ-1 АД, капиталът за регистрация на акционерно дружество е 1347 акции – 1 347 000 лева. Това е пример за [[работническо-мениджърска приватизация]] в България. * '''1996''' – Собствеността на дружеството става изцяло частна с изплащане на целия дял на държавата за един месец. На 19.04.1996 година се произвежда 200-хилядният бойлер. Стартира производство на първия български 10-литров емайлиран бойлер с пластмасов кожух. Реализира се първият износ на бойлери – за [[Полша]] и [[Молдова]]. * '''1997''' – През 1997 г. фирмата внедрява в производство 150 и 200 литра бойлери. Същата година разработва комбинирани модели със серпентина [[Топлообменник|(топлообменник)]]. Месечната производителност за пет години нараства над 10 пъти – 4200 изделия. Монтажните линии са преустроени за производство на масовите бойлери 80 л. с различен диаметър. Делът на тези модели е 67% от целия обем производство на ЕЛДОМИНВЕСТ. Персоналът наброява 197 души. * '''1998''' – През 1998 стартира внедряване на Система за осигуряване на качеството. На 19.05.1998 година ЕЛДОМИНВЕСТ получава сертификат по международния стандарт [[Международна организация по стандартизация|ISO]]9002:1994. ЕЛДОМИНВЕСТ е първото българско предприятие, производител на бяла техника, притежаващо този сертификат. Започва производството на първите проточни бойлери и бойлери с обем 150 и 200 литра. На пролетния международен пловдивски панаир се връчва диплом и златен медал за Фамилия електродомакински бойлери. * '''1999''' – През 1999 година приключва успешно инвестиционната програма по договора с държавата за приватизацията на дружеството. С тържествен водосвет на 29.10.1999 г. се открива новият търговски и административен център на ЕЛДОМИНВЕСТ. Следва разширяване на складовата база, изграждане на административна сграда и работническа столова. * '''2000''' – През 2000 година се разработват и внедряват в производството голямо литражните бойлери с обем 300, 400 и 500 литра. * '''2001''' – През тази година работата в компанията се преструктурира и се обособяват нови структурни звена. Дейностите се обособяват в три направления: производствено-техническа и развойна, финансово-икономическа и търговска дейност, маркетинг и реклама. Експортните продажби вече са в шест европейски държави. От поточните линии на ЕЛДОМИНВЕСТ излизат първите бойлери за морски съдове. * '''2002''' – За да отговори на растящите пазарни потребности, компанията стартира дългосрочна инвестиционна програма, целяща увеличаване на производствения капацитет за технологичното обновление. На пазара се появяват три модела камини. През декември 2002 г. след проведен пререгистрационен одит от най-голямата в света организация за контрол и сертификационни услуги SGS, системата за управление на качеството на ЕЛДОМИНВЕСТ е сертифициран по международен стандарт ISO 9001:2000. Персоналът на ЕЛДОМИНВЕСТ наброява 263 души. В компанията за един месец се произвеждат над 8000 бр. изделия с над 50 модификации. * '''2003''' – ЕЛДОМИНВЕСТ Започва производство миниготварски печки. Сред тях са първите български готварски печки със стъклокерамичен плот и първите български готварски печки с енергиен клас А. Електрическият модел мини готварска печка със стъклокерамичен плот печели Диплом и Златен от Есенен Международен Технически панаир – Пловдив 2003. * '''2004''' – През 2004 г. е произведен първия български 1000-литров бойлер с емайлиран водосъдържател. Същата година [[Българска стопанска камара|Българската стопанска камара]] удостоява ЕЛДОМИНЕВЕСТ с Диплом<ref>{{Cite news|url=https://www.bia-bg.com/news/view/36/|title=ПЪРВИ ГОДИШНИ НАГРАДИ НА БСК `ИН-5`|last=|first=|date=|work=|accessdate=}}</ref> за иновационна политика и за завоюване на нови пазарни ниши. Компанията получава и почетна грамота за иновационно предприятие на годината от Министерството на икономиката, Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Световната банка. В Завод 2 се изгражда нов цех и производствената площ нараства с около 2 декара. * '''2005''' – В Завод 1 на ЕЛДОМИНВЕСТ е построен втори цех със застроена площ 2 000 кв. м. Компанията се сдобива с нова складова база, настоящия Завод 3. Създадена е нова серия енергоспестяващи бойлери с увеличена топлоизолация. Първите български бойлери с електронно управление са произведени от ЕЛДОМИНВЕСТ. Стартира износ в САЩ. * '''2006''' – През 2006 е произведен едномилионният бойлер на ЕЛДОМИНВЕСТ. От 2002 до 2006 са направени инвестиции в размер над 10 000 000 лв. Експортният пазар на ЕЛДОМИНВЕСТ през 2006 г. обхваща десет европейски държави. През същата година за местен и експортен пазар са произведени 240 000 уреда. Стартира производството на бойлери от неръждаема стомана с гофрирани серпентини от неръждаема стомана. При тях топлообменът се повишава с 15%. * '''2007''' – През 2007 се изграждат нови производствени и складови помещения, с обща площ 4000 кв. м. В завод 2 продължава модернизацията на производствени мощности: нови преси, заваръчни роботи, байц-агрегат, емайлови пещи, нова бояджийна линия. В завод 1 от август месец започва производство нова високопродуктивна заваръчна линия, включваща роботи и автомати от последно поколение. В експлоатация е въведена модерна инсталация за прахово емайлиране на фамилията електрически бойлери с обем от 30 до 120 литра. Той е напълно автоматизиран и обхваща всички процеси: бластване на водосъдържателите, прахово емайлиране и изпичане на емайлираните водосъдържатели. На пазара се появяват нови серии продукти на ЕЛДОМИНВЕСТ: нови проточни бойлери, нови модели стоящи бойлери с обем от 150 до 1000 литра и бойлери с електронно управление. * '''2008''' – Въведени са в експлоатация нови машини с ЦПУ (цифрово-програмно управление) в участъка за Разкрой. Автомобилния парк на ЕЛДОМИВЕСТ е изцяло подновен. Транспортният отдел е в състояние да доставя продукция до всяка точка на Европа. Всички електрически модели водонагреватели на ЕЛДОМИНВЕСТ от месец август са сертифицирани в съответствие с руския стандарт „Гост Р“. Стартира производството на нова серия стъклокерамични готварски плотове за вграждане. Те са сертифицирани с продуктов знак за качество на „Интер Тестинг Сървисиз“ ETL за съответствие на стъклокерамични плотове за вграждане с високите изисквания на американския UL858 и канадския CAN/CSA-C22.2 стандарти. Също през 2008 г. SEMKO позволява маркирането на стъклокерамичните плотове за вграждане, произведени от ЕЛДОМИНВЕСТ, със знака СЕ за съответствие с изискванията на LVD и EMC директиви на ЕС и Съвета на Европа. * '''2009''' – В условията на [[Световна финансова криза (2007 – 2008)|Световната финансова криза]], в началото на годината е въведен в експлоатация модерен високопродуктивен тактов конвейер за монтаж на бойлери от фамилията електрически бойлери с обем от 30 до 120 литра. През месец октомври е открит Завод 3, в който стартира масовото производство на електрически тръбни нагреватели с различна мощност, форма и дължина. * '''2010''' – На пазара се появяват първите от компанията плоски и вакуумно-тръбни термални слънчеви колектори. Системата за управление на качеството на ЕЛДОМИНВЕСТ е пресертифицирана в съответствие с международния стандарт ISO 9001:2008. * '''2011''' – ЕЛДОМИНВЕСТ представя на пазара нови групи продукти: термосифонни системи, буферни съдове, нови модели бойлери с обем 5, 10 и 15 литра. Към момента компанията не произвежда термосифонните системи. * '''2012''' – Първите български конвектори ЕЛДОМ с електронно управление са налични в пазарната мрежа. Това са и първите стенни конвектори ЕЛДОМ. * '''2013''' – През пролетта на 2013 г. ЕЛДОМИНВЕСТ представя новата си фамилия проточни бойлери ЕЛДОМ. Фамилията включва модели за монтаж над мивка с различна мощност и смесителни батерии. * '''2014''' – През 2014 ЕЛДОМИНВЕСТ предлага на пазара и термопомпени системи с голям капацитет, работещи както в режим „отопление“, така и режим „охлаждане“. Това е част от иновационната програма, насочена към оползотворяването на алтернативни източници на енергия. * '''2015''' – Открита е модерна линия за производство на енергоспестяващи бойлери с вместимост от 30 до 2000 литра. С инвестиция на стойност 5,5 млн. лв., ЕЛДОМИНВЕСТ изпълнява поредната фаза от дългосрочната си програма за технологична модернизация. * '''2016''' – На 10 февруари ЕЛДОМИНВЕСТ е отличен от Агенцията за инвестиции в категория „Инвестиция в иновативен бизнес“<ref>{{Cite news|url=https://topnovini.bg/novini/657285-varnenska-kompaniya-grabna-priz-za-investitsiya-v-inovativen-biznes|title=Варненска компания грабна приз за инвестиция в иновативен бизнес|last=|first=|date=|work=|accessdate=}}</ref>. Призът е връчен от вицепремиера и Министъра на образованието и науката [[Меглена Кунева]]'''.''' Вследствие на извършената модернизация и строителството на нови производствени участъци, годишният производствен капацитет на ЕЛДОМИНВЕСТ успява да реализира 500 000 изделия. Компанията е един от малкото европейски производители на емайлирани бойлери с обем 2000 литра. * '''2017''' – През 2017 г. Елдоминвест навършва 30 години. По повод събитието в Завод №1 е въведена в експлоатация модерна линия за производство на енергоспестяващи електрически бойлери с обем от 30 до 120 литра. Новите модели водонагреватели съответстват на най-стриктните енергийни и екологични европейски норми. Заедно със съпътстващото технологично оборудване стойността на инвестицията надхвърля 2,7 милиона лева. Дизайнът на стоящите бойлери с топлообменници с вместимост от 120 до 2000 литра е променен изцяло. В края на лятото, на пазара се появяват новите стенни конвектори, с конструктивни нововъведения, позволяващи оптимална конвекция при намаляване разхода на енергия. * '''2018''' – ЕЛДОМИНВЕСТ започва прилагането на концепцията „Internet of things“ в продуктите ELDOM. След двегодишни тестове в лабораторна среда, в серийно производство са въведени първите уреди на компанията, които могат да бъдат управлявани изцяло през интернет с приложение. Това са стенни конвектори, електрически бойлери и комбинирани бойлери с един и два топлообменника. * '''2019''' – През месец април в Завод 1 на ЕЛДОМИНВЕСТ е въведена в експлоатация иновативна ГАПС (Гъвкава Автоматизирана Производствена Система) за производство на корпусни детайли. Проектът е съфинансиран по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ BG16RFOP002-1.001 и е на стойност 2,75 млн. лв. ЕЛДОМИНВЕСТ открива модерна логистична база в близост до Варна, в която се акумулират и разпределят товаровите потоци за България и десетките експортни пазари. Инвестицията възлиза на 5,5 млн. лв. * '''2020''' – През месец Юни ЕЛДОМИНВЕСТ навършва 33 години и по този повод е представена нова серия електрически бойлери с термосметителна система. Компанията въвежда на пазара и първите за ЕЛДОМИНВЕСТ бойлери с FLAT дизайн с електронно управление. От месец август в серийното производство ЕЛДОМИНВЕСТ въвежда нова полиуретанова система (PPU) със затворена клетъчна структура „Closed Cells“ от групата на HFO (хидрофлуороолифините). Полиуретановата система е разработена специално за ЕЛДОМИВЕСТ от световно признат производител. В Завод 2 се въвежда в експлоатация нова автоматизирана линия за [[прахово боядисване]]. Инвестиционния проект е на стойност 1 600 000 лв. На 1 ноември с голямо съжаление ЕЛДОМИНВЕСТ се сбогува с основателя си г-н Цветан Йончев Велковски. За да осигури надеждно гаранционно и следгаранционно обслужване, ЕЛДОМИНВЕСТ поддържа мрежа от 108 сервизни центъра в страната. Днес компанията изнася продукцията си в над 30 държави на 4 континента. В трите завода на компанията работят над 540 специалисти. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.eldominvest.com/ www.eldominvest.com] * [https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2020/07/14/4083298_top_100_na_varnenskite_kompanii_himiia_stroitelstvo_i/ www.capital.bg] * [https://www.karieri.bg/news/28619_topul_biznes www.karieri.bg] * [https://www.energo-pro.bg/bg/novini/energo-pro-energijni-uslugi-dostavja-100-zelena-elektroenergija-na-eldominvest www.energo-pro.bg] [[Категория:Предприятия от преработващата промишленост в България]] [[Категория:Предприятия във Варна]] [[Категория:Основани в България през 1987 година]] [[Категория:Производители на електрически съоръжения]] l5gyupp3jmdksafh1cnhkovx97c8xwq 0 774836 12416589 12224323 2024-11-19T09:05:56Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416589 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | Име на български = Си Ти Ви | Картинка = | Обяснение към картинката = | Дата на стартиране = 1 октомври 1961 г. | Дата на закриване = | Притежава се от = Бел Медия | Формат на картината = | Страна = {{CAN}} | Седалище = [[Торонто]] | Свързани канали = | Уебсайт = [http://www.ctv.ca ctv.ca] }} '''„Си Ти Ви“''' ({{lang|en|CTV Television Network}}, известен като '''CTV''') е [[Канада|канадски]] [[английски език|англоезичен]] телевизионен канал. Създаден е през 1961 г. Придобит е от „Би Си И“ през 2000 г. и сега е подразделение на дъщерното дружество „Бел Медия“ на „Би Си И“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ctv.ca/about |заглавие=About CTV |достъп_дата=2021-03-26 |архив_дата=2021-03-26 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210326024908/https://www.ctv.ca/about }}</ref> „Си Ти Ви“ е най-големият частен телевизионен канал в Канада. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.ctv.ca Официален сайт на „Си Ти Ви“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140429152747/http://www.ctv.ca/ |date=2014-04-29 }} {{мъниче|телевизионен канал|канада}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Телевизионни канали на английски език]] [[Категория:Телевизионни канали в Канада]] [[Категория:Организации в Торонто]] [[Категория:Икономика на Торонто]] [[Категория:Култура в Торонто]] tl2ba2gmk2gjs4ueafdey3bam9mft6w 14 781643 12416202 11290860 2024-11-18T19:09:59Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Закрити средни училища в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416202 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Обекти, наречени на Неофит Рилски]] [[Категория:Закрити средни училища в България|Кюстендил]] [[Категория:Гимназии в Кюстендил]] 1678lwzsxvd1ec3vexcadz9i2ytw88g 0 782415 12416381 12413252 2024-11-18T22:12:22Z 2A02:908:110:8660:6D20:816B:243F:161F 12416381 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = E2699179992.jpg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 3 | Епизоди = 80 (сезони 1 – 3) | Изпълнителен продуцент = Old School Productions (1)<br>FX Camera (2 –) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3) | Дистрибуция = Warner Bros. | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[19 февруари]] [[2022]] г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е романтично риалити предаване, което се излъчва в 31 държави по света.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> Българската версия по лиценз на Warner Bros. се излъчва от 2022 г. по [[bTV]]. До момента у нас са реализирани 3 сезона на предаването. == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 30px"| Старт ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 8px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Локация ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Ергенът ! style="padding: 0px 30px"| Победителка ! style="padding: 0px 15px"| Още ли<br>са заедно? |- !1 |align="center" rowspan="4"| [[bTV]] |align="center"| 2022 |align="center" rowspan="2"| 27 |align="center"| 19 февруари |align="center"| 20 май |align="center"| четвъртък и петък<br>21:00 – 22:30 |align="center"| [[Фетхие]] |align="center"| 22 |align="center"| Виктор Стоянов |align="center"| Виктория Капитонова |align="center"| Не |- !2 |align="center"| 2023 |align="center" rowspan="2"| 21 февруари |align="center"| 18 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>21:00 – 23:00/30 |align="center"| [[Бодрум]] |align="center"| 25 |align="center"| [[Евгени Генчев (музикант)|Eвгени Генчев]] |align="center"| Валерия Георгиева |align="center"| Не |- !3 |align="center"| 2024 |align="center"| 26 |align="center"| 16 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>20:00 – 23:00/30 |align="center"| о-в [[Родос]] |align="center"| 26 |align="center"| Александър Младенов |align="center"| Няма |align="center"| – |- !4 |align="center"| 2025 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| о-в [[Шри Ланка]] |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |} == Първи сезон == На 15 юни 2021 г. в предаването „[[Преди обед]]“ по [[bTV]] е обявено, че bTV Media Group започва работа по формата „Ергенът“. Месец по-късно, на 12 юли, стартира и кастингът за участие в романтичното предаване. На 28 юли в интервю пред „24 часа“ програмният директор на bTV, Христо Хаджитанев, обявява, че компанията „Олд скул“ на Нико Тупарев е избрана да реализира формата.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10027220 Old School Productions ще реализира формата „Ергенът“.]</ref> На 3 август 2021 г. е обявен ергенът в първия сезон на шоуто в България – 31-годишният Виктор Стоянов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/31-godishnijat-viktor-stojanov-e-ergenat-chieto-sarce-shte-se-opitat-da-plenjat-damite-v-romantichnoto-rialiti-po-btv.html На 3 август 2021 г. е обявен, 31-годишният Виктор Стоянов за „Ергенът“ в първия сезон на шоуто.]</ref> Регистрацията за участие приключва на 31 август. Официално на 8 септември в „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ е представен и водещият на предаването – [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Снимките на риалитито започват през втората половина на месец септември в частен луксозен комплекс ''Гьокче Джемиле''<ref>[https://ladyzone.bg/galerii/kade-se-snima-ergenat-i-kolko-struva-edna-sedmica-vav-vilata.html Първият сезон на „Ергенът“ се снима в имението „Гьокче Джемиле“ в Турция.]</ref> на турската ривиера, в близост до град [[Фетхие]]. Премиерата на „Ергенът“ е в събота вечер на 19 февруари 2022 г. от 20:00 до 23:00 часа по bTV. 22 жени вземат участие в първия сезон на шоуто.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-koi-sa-parvite-11-krasavici-koito-shte-se-vpusnat-v-prikljuchenieto-ergenat.html?p=1 22 дами влизат в първия сезон на „Ергенът“.]</ref> След това продължава да се излъчва всеки четвъртък и петък от 21:00 до 22:30 часа под слогана „В търсене на любовта“. Епизодът, излъчен на 17 март 2022 г., беше прекъснат поради извънредното отразяване на [[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]] на спецакцията на Министерство на вътрешните работи, свързана с арестите на бившия премиер [[Бойко Борисов]], бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] и пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова по обвинения за злоупотреба с евросредства. Целият епизод е излъчен на следващия ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/tomislav-donchev-goranov-i-arnaudova-naistina-sa-arestuvani-menda-stojanova-ne-e.html|заглавие=Томислав Дончев: Горанов и Арнаудова наистина са арестувани, Менда Стоянова не е|издател=btvnovinite.bg|дата=18 март 2022 г.}}</ref> === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 1<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (19.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Александра, 33 |хипнотерапевт |bgcolor="hotpink"|Деница |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Ева |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="hotpink"|Благовеста |bgcolor="hotpink"|Людмила |rowspan="22"| |bgcolor="hotpink"|Ева |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Дениз |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Гергана |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (1) |bgcolor="hotpink"|1. Деница |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="silver"|Александра |bgcolor="limegreen"|Виктория К. |- !2 |Деница, 34 |мениджър в АЕЦ |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="hotpink"|Елвира |bgcolor="gold"|1. Деница |2. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Карина |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Деница |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Благовеста |bgcolor="gold"|1. Людмила |bgcolor="gold"|1. Виктория К. |bgcolor="hotpink"|2. Александра |2. Дениз |2. Деница |2. Деница |2. Александра |2/3. Виктория К. |bgcolor="tomato"|Дениз (втора) |- !3 |Ния-Косара, 20 |PR |2. Людмила |2. Деница |2. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Венета |2. Карина |3. Ния-Косара |2. Дениз |2. Венета |bgcolor="hotpink"|Благовеста |2. Деница |2. Людмила |2. Марта |2. Деница |2. Дениз |2. Виктория К. |2. Деница |2. Деница |bgcolor="hotpink"|3. Дениз |3. Деница |3. Александра |3. Виктория К. |3. Виктория К. |2/3. Дениз |- !4 |Марта, 36 |художничка |3. Зорница |3. Зорница |3. Деница |2. Гергана |3. Елвира |4. Людмила |3. Ния-Косара |3. Марта |bgcolor="hotpink"|Деница |3. Ния-Косара |3. Венета |3. Виктория К. |3. Карина |3. Александра |3. Деница |3. Дениз |3. Гергана |bgcolor="hotpink"|4. Благовеста |4. Виктория К. |4. Виктория К. |4. Александра |bgcolor="tomato"|Деница |- !5 |Радостина, 36 |бизнес дама |4. Радостина |4. Венета |4. Карина |3. Благовеста |4. Благовеста |5. Радостина |4. Александра |4. Деница |bgcolor="hotpink"|Ния-Косара |4. Виктория К. |4. Ния-Косара |4. Александра |4. Александра |4. Деница |4. Марта |4. Марта |4. Марта |bgcolor="hotpink"|5. Виктория К. |5. Марта |5. Людмила |bgcolor="tomato"|Людмила |- !6 |Вики Т., 20 |студентка |5. Габриела |5. Людмила |5. Зорница |4. Марта |5. Радостина |6. Елвира |5. Марта |5. Елвира |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |5. Карина |5. Деница |5. Ния-Косара |5. Виктория К. |5. Карина |5. Дениз |5. Ния-Косара |5. Людмила |bgcolor="hotpink"|6. Марта |6. Людмила |bgcolor="tomato"|Марта |- !7 |Габриела, 27 |дизайнер |6. Ния-Косара |6. Виктория К. |6. Людмила |5. Деница |6. Зорница |7. Вики Т. |6. Деница |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|Венета |6. Елвира |6. Карина |6. Гергана |6. Благовеста |6. Ния-Косара |6. Карина |6. Виктория К. |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|7. Людмила |bgcolor="tomato"|Благовеста |- !8 |Зорница, 32 |предприемач |7. Елвира |7. Благовеста |7. Виктория К. |6. Ева |7. Теодора |8. Карина |7. Венета |7. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Дениз |7. Венета |7. Вики Т. |7. Благовеста |7. Людмила |7. Людмила |7. Ния-Косара |7. Благовеста |7. Благовеста |bgcolor="tomato"|Гергана |- !9 |Дениз, 26 |модел |8. Ева |8. Теодора |8. Венета |7. Вики Т. |bgcolor="darkgray" rowspan="10"|Церемонията<br>приключва |9. Зорница |8. Елвира |8. Александра |2. Вики Т. |8. Вики Т. |8. Марта |8. Вики Т. |8. Ния-Косара |8. Гергана |8. Людмила |8. Гергана |bgcolor="tomato"|Ния-Косара |- !10 |Венета, 31 |търговски представител |9. Венета |9. Радостина |9. Ева |8. Карина |10. Венета |9. Теодора |9. Ния-Косара |3. Карина |9. Гергана |9. Дениз |9. Карина |9. Дениз |9. Благовеста |bgcolor="DarkOrchid"|9. Александра (3) |bgcolor="tomato"|Карина |- !11 |Ева, 28 |певица |10. Карина |10. Гергана |10. Гергана |9. Ния-Косара |11. Гергана |10. Радостина |10. Карина |4. Елвира |10. Благовеста |10. Благовеста |10. Людмила |10. Гергана |bgcolor="tomato"|Вики Т. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Карина, 31 |медицински сътрудник |11. Полина |11. Александра |11. Теодора |10. Александра |12. Теодора |11. Людмила |11. Теодора |5. Людмила |11. Дениз |11. Гергана |bgcolor="tomato"|Венета |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !13 |Теодора, 30 |зъболекар, татуист, диджей |12. Гергана |12. Вики Т. |12. Елвира |11. Людмила |13. Деница |12. Вики Т. |12. Благовеста |6. Марта |12. Людмила |bgcolor="tomato"|Елвира |- !14 |Вероника, 33 |инструктор по аеробика |13. Теодора |13. Карина |13. Марта |12. Зорница |14. Ева |13. Ева |13. Ева |7. Гергана |bgcolor="tomato"|Ева |- !15 |Гергана, 24 |певица |14. Весела |14. Габриела |14. Весела |13. Теодора |15. Александра |14. Виктория К. |14. Гергана |bgcolor="tomato"|Теодора |- !16 |Благовеста, 31 |плеймейт |15. Виктория К. |15/16. Дениз |15. Габриела |14. Радостина |16. Дениз |15. Гергана |bgcolor="tomato"|Радостина |- !17 |Людмила, 29 |онлайн търговец |16. Александра |15/16. Полина |16. Дениз |15. Габриела |17. Благовеста |bgcolor="tomato"|Зорница |- !18 |Весела, 20 |гримьор |17. Вероника |17. Елвира |17. Благовеста |16. Дениз |bgcolor="tomato"|Габриела |- !19 |Полина, 35 |инженер |18. Марта |18. Весела |18. Радостина |bgcolor="tomato"|Весела |- !20 |Екатерина, 34 |стюардеса |19. Дениз |19. Ева |bgcolor="tomato"|Полина |- !21 |Елвира, 24 |дистрибутор |20. Благовеста |bgcolor="tomato"|Вероника |- !22 |Виктория К., 27 |инфлуенсър |bgcolor="tomato"|Екатерина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава три рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (27) '''(победителка)''' * 2. Дениз Хайрула (26) * 3. Александра Гърдева (34) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 4. Деница Дишкова (34) * 5. Людмила Костадинова (29) * 6. Марта Желязкова (36) * 7. Благовеста Цакова (31) * 8. Гергана Стаменова (30) * 9. Ния-Косара Георгиева (20) * 10. Карина Ленкова (31) * 11. Виктория Тасева (20) * 12. Венета Костова (31) * 13. Елвира Далакова (24) * 14. Ева Георгиева (28) * 15. Теодора Калинина (30) * 16. Радостина Илиевска (36) * 17. Зорница Господинова (32) * 18. Габриела Петрова (28) * 19. Весела Сиракова (20) * 20. Полина Иванова (35) * 21. Вероника Илиева (33) * 22. Екатерина Неделчева (34) == Втори сезон == На 15 април 2022 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за втори сезон на „Ергенът“. На 4 август 2022 г. е обявен ергенът във втория сезон на шоуто – 33-годишният пианист [[Евгени Генчев (музикант)|Евгени Генчев]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/33-godishnijat-pianist-evgeni-genchev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html На 4 август 2022 г. е обявен, 33-годишният пианист Евгени Генчев за „Ергенът“ във втория сезон на шоуто.]</ref> 25 жени вземат участие в предаването под слогана „Симфония от чувства“. Сезонът се заснема в луксозна вила ''Каря'', намираща се на 13 км от турския курортен град [[Бодрум]].<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/evgeni-genchev/kade-se-snima-ergenat-vtori-sezon.html Вторият сезон на „Ергенът“ се снима във вила „Каря“ на 13 км от Бодрум.]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ergenat-se-zavrashta-v-efira-na-btv-s-vtori-sezon-prez-2023-g.html|заглавие=„Ергенът“ се завръща в ефира на bTV с втори сезон през 2023 г.|дата=2022-12-20|труд=[[Би Ти Ви]]|достъп_дата=2023-01-02}}</ref> Премиерата на втория сезон е на 21 февруари 2023 г. (вторник) със специален пилотен епизод от 20:00 до 23:30 часа. В този сезон е променена схемата на излъчване през седмицата, а епизодите в сряда и четвъртък са удължени. От този сезон телевизията започва и съпътстваща продукция онлайн на официалния си сайт, а епизодите са достъпни на платформата „БТВ Плюс“.<ref>[https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/akcenti/ergenat-zavljadava-digitalnoto-prostranstvo.html „Ергенът“ завлядава дигиталното пространство.]</ref> Финалът е излъчен на 18 май 2023 г. (четвъртък) от 20:00 до 23:30 часа. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 2<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Кристина |юрист |bgcolor="hotpink"|Меган |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Виктория |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Микаела |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="gold"|1. Боряна |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="DarkOrchid"|Виктория (1) |bgcolor="hotpink"|Пам |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="silver"|Пам |bgcolor="hotpink"|Боряна |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="hotpink"|Валерия |rowspan="25"| |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="limegreen"|Валерия |- !2 |Айлин |шампионка по карате |bgcolor="gold"|1. Кристина |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Виктория |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Боряна |rowspan="24"| |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Пам |bgcolor="gold"|1. Меган |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|1. Виктория |2. Айлин |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="gold"|1. Поли |bgcolor="gold"|1. Микаела |2. Микаела |2. Елена |bgcolor="tomato"|Елена (втора) |- !3 |Валерия |модел |2. Айлин |2. Мони |2. Кристина |3. Валерия |2. Елисавета |2. Меган |2. Виктория |3. Поли |2. Виктория |2. Елена |2. Джия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="hotpink"|2. Джия |3. Елена |3. Пам |2. Валерия |2. Валерия |2. Елена |3. Виктория |2. Елена |2. Микаела |2. Валерия |3. Елена |bgcolor="tomato"|Микаела |- !4 |Мони |екзотична танцьорка |3. Виктория |3. Ирина |3. Валерия |4. Елисавета |3. Крисия |3. Мони |3. Поли |4. Валерия |3. Боряна |3. Боряна |3. Валерия |2. Джия |bgcolor="hotpink"|3. Поли |4. Виктория |4. Айлин |3. Виктория |3. Микаела |3. Виктория |4. Боряна |3. Поли |3. Ирина |3. Поли |bgcolor="tomato"|Поли |- !5 |[[Джия]] |певица |4. Валерия |4. Виктория |4. Елисавета |5. Крисия |4. Виктория |4. Микаела |4. Габриела Ц. |5. Ивелина |4. Поли |4. Микаела |4. Боряна |3. Пам |bgcolor="hotpink"|4. Елена |5. Боряна |5. Микаела |4. Елена |4. Ирина |4. Ирина |5. Микаела |4. Ирина |4. Валерия |bgcolor="tomato"|Ирина |- !6 |Виктория |стюардеса |5. Елисавета |5. Кристина |5. Меган |6. Поли |5. Поли |5. Айлин |5. Валерия |6. Джия |5. Ивелина |5. Елисавета |5. Елисавета |4. Ивелина |bgcolor="hotpink"|5. Меган |6. Джия |6. Боряна |5. Боряна |5. Виктория |5. Микаела |6. Поли |5. Виктория |bgcolor="tomato"|Виктория |- !7 |Евгения |бизнес консултант |6. Пам |6. Милица |6. Поли |7. Микаела |6. Мони |6. Елисавета |6. Елисавета |7. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Елена |5. Елисавета |bgcolor="hotpink"|6. Айлин |7. Микаела |7. Виктория |6. Микаела |6. Айлин |6. Джия |7. Ирина |bgcolor="tomato"|Боряна |- !8 |Поли |фармацевт |7. Габриела Ц. |7. Боряна |7. Габриела Ц. |8. Пам |7. Пам |7. Габриела Ц. |7. Ивелина |8. Лиа |7. Елисавета |7. Валерия |7. Пам |6. Поли |bgcolor="hotpink"|7. Елисавета |8. Поли |8. Ивелина |7. Пам |7. Поли |7. Поли |bgcolor="tomato"|Джия |- !9 |Пам |автор есеист |8. Микаела |8. Поли |8. Милица |9. Габриела Ц. |8. Габриела Ц. |8. Боряна |8. Ирина |9. Елисавета |8. Джия |8. Поли |8. Микаела |7. Айлин |bgcolor="hotpink"|8. Боряна |9. Ивелина |9. Поли |8. Ирина |8. Боряна |bgcolor="tomato"|Айлин |- !10 |Габриела Ц. |инфлуенсър |9. Елена |9. Пам |9. Крисия |10. Габриела В. |9. Джия |9. Пам |9. Габриела В. |10. Виктория |9. Микаела |9. Айлин |9. Ирина |8. Меган |bgcolor="hotpink"|9. Микаела |10. Ирина |10. Ирина |9. Поли |9. Джия |- !11 |Меган |правителствен мениджър проекти |10. Теодора |10. Елисавета |10. Пам |11. Боряна |10. Боряна |10. Лиа |10. Пам |11. Габриела В. |10. Райа |10. Меган |10. Поли |9. Валерия |bgcolor="hotpink"|10. Ивелина |11. Меган |11. Елена |bgcolor="tomato"|Ивелина |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Теодора |детегледачка |11. Евгения |11. Габриела Ц. |11. Боряна |12. Лиа |11. Евгения |11. Райа |11. Райа |12. Микаела |11. Меган |11. Виктория |11. Ивелина |10. Боряна |bgcolor="hotpink"|11. Валерия |12. Пам |bgcolor="tomato"|Меган |- !13 |Ирина |маркетинг специалист |12. Райа |bgcolor="darkgray" rowspan="12"|Церемонията<br>приключва |12. Лиа |13. Евгения |12. Ирина |12. Ирина |12. Айлин |13. Райа |12. Крисия |12. Ирина |12. Крисия |11. Ирина |bgcolor="hotpink"|12. Ирина |bgcolor="tomato"|Елисавета |- !14 |Микаела |студент по право |13. Лиа |13. Ирина |14. Ирина |13. Лиа |13. Ивелина |13. Елена |14. Ирина |13. Ирина |13. Габриела В. |bgcolor="DarkOrchid"|13. Виктория (2) |bgcolor="tomato"|Крисия |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !15 |Ивелина |учителка |14. Крисия |14. Ивелина |15. Мони |14. Ивелина |14. Евгения |14. Меган |15. Пам |14. Пам |14. Ивелина |bgcolor="tomato"|Габриела Ц. |- !16 |Лиа |писателка на любовни романи |15. Боряна |15. Джия |16. Ивелина |15. Айлин |15. Габриела В. |15. Лиа |16. Меган |15. Габриела В. |15. Крисия |bgcolor="tomato"|Габриела В. |- !17 |Крисия |народна певица |16. Поли |16. Айлин |17. Райа |16. Микаела |16. Елена |16. Джия |17. Крисия |16. Елена |bgcolor="tomato"|Райа |- !18 |Паолина |преводач |17. Ирина |17. Евгения |18. Джия |17. Меган |17. Поли |17. Крисия |bgcolor="tomato"|Евгения |bgcolor="tomato"|Лиа |- !19 |Милица |секретарка |18. Мони |18. Габриела В. |19. Мария |18. Райа |18. Крисия |18. Евгения |- !20 |Елена-Антоанета |редактор |19. Ивелина |19. Райа |20. Айлин |19. Милица |19. Джия |bgcolor="tomato"|Мони |- !21 |Елисавета |предприемач |20. Мария |20. Мария |21. Милица |20. Габриела В. |bgcolor="tomato"|Милица |- !22 |Мария |онлайн търговец |21. Габриела В. |21. Микаела |22. Меган |bgcolor="tomato"|Мария |- !23 |Райа |йога учител |22. Милица |22. Мони |bgcolor="tomato"|Кристина |- !24 |Боряна |автомобилен търговец |23. Джия |bgcolor="tomato"|Теодора |- !25 |Габриела В. |моден предприемач |bgcolor="tomato"|Паолина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Валерия Георгиева (24) '''(победителка)''' * 2. Елена-Антоанета Сергова (31) * 3. Микаела Мадолева (23) * 4. Полина Викторова (32) * 5. Ирина Карабаджак (30) * 6. Виктория Илиева (27) * 7. Боряна Лекова (28) * 8. [[Джия]] (29) * 9. Айлин Бобева (23) * 10. Пам Велидис (32) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 11. Ивелина Иванова (29) * 12. Меган Петкова (28) * 13. Елисавета Ставрева (31) * 14. Крисия Димитрова (29) * 15. Габриела Великова (25) * 16. Габриела Цонева (21) * 17. Райя Куцарова (31) * 18. Лиа Кръстева (25) * 19. Евгения Миланова (33) * 20. Мони Зенгинер (21) * 21. Милица Гацева (26) * 22. Мария Самар (31) * 23. Кристина Пламенова (26) * 24. Теодора Илиева (19) * 25. Паолина Бърдарова (35) == Трети сезон == На 23 март 2023 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за трети сезон на „Ергенът“ в България. На 11 юли 2023 г. е обявен ергенът в третия сезон на шоуто – 28-годишният бизнесмен Александър Младенов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/biznesmenat-aleksandar-mladenov-se-vpuska-v-tarsene-na-ljubovta-v-tretija-sezon-na-romantichnoto-rialiti-ergenat.html Бизнесменът Александър Младенов се впуска в търсене на любовта в третия сезон на романтичното риалити „Ергенът“.]</ref> Снимките на шоуто започват през месец септември.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/alexandar-mladenov/naum-shopov-snimkite-na-ergenat-3-zapochvat.html Наум Шопов от Гърция: Снимките на „Ергенът“ 3 започват!]</ref> Сезонът се заснема в луксозно имение ''Don Mansion'', което разполага с частна хеликоптерна площадка на гръцкия остров [[Родос]].<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-kade-shte-se-snima-ergenat-3.html Третият сезон на „Ергенът“ ще бъде заснет в имението „Don Mansion“ на гръцкия остров Родос.]</ref> 26 дами вземат участие. От този сезон онлайн продължението на шоуто „След церемонията“ води [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 3<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 |- !1 |Екатерина |модел |rowspan="27"| |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Екатерина |bgcolor="hotpink"|Габриела И. |bgcolor="gold"|1. Силви |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Барбара |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="hotpink"|Памела |bgcolor="tomato"|Габриела И. |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Мария |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="DarkOrchid"|Екатерина (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Екатерина (1) |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Магдалена |- !2 |Габи Н. |пожарникарка |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Магдалена |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Памела |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="tomato"|Теа |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Криси Е. |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Валерия |2. Йоана |2. Валерия |2. Йоана |2. Надежда |bgcolor="tomato"|Надежда |- !3 |Валерия |студентка |2. Васка |2. Надежда |2. Васка |3. Йоана |2. Магдалена |2. Надя Г. |3. Теа |2. Йоана |rowspan="26"| |2. Теа |3. Надежда |2. Валерия |2. Теа |bgcolor="gold"|1. Екатерина |2. Мария |2. Магдалена |3. Магдалена |2. Магдалена |2. Надя Г. |bgcolor="gold"|1. Надежда |3. Надя Г. |3. Магдалена |3. Магдалена |bgcolor="tomato"|Йоана |bgcolor="darkgray"|Няма победителка |- !4 |Памела |специалист по маркетинг |3. Виктория |3. Виктория |3. Надежда |4. Памела |3. Надежда |3. Екатерина |4. Надежда |3. Теа |3. Виктория |4. Теа |3. Екатерина |3. Надежда |2. Валерия |3. Магдалена |3. Виктория |4. Йоана |3. Мария |3. Магдалена |2. Надя Г. |4. Магдалена |4. Йоана |bgcolor="tomato"|Валерия |- !5 |Габриела И. |състезател по плуване |4. Мария |4. Мария |4. Теа |5. Екатерина |4. Киара |4. Магдалена |5. Магдалена |4. Надя Г. |4. Валерия |5. Надя Г. |4. Криси Е. |4. Валерия |3. Барбара |4. Виктория |4. Киара |5. Надя Г. |4. Надя Г. |4. Валерия |3. Йоана |5. Валерия |bgcolor="tomato"|Надя Г. |- !6 |Барбара |състезател по борба |5. Кристина Д. |5. Памела |5. Памела |6. Надежда |5. Габриела И. |5. Памела |6. Мария |5. Надежда |5. Надя Г. |6. Валерия |5. Теа |5. Виктория |4. Йоана |5. Надя Г. |5. Надя Г. |6. Киара |5. Валерия |5. Йоана |4. Магдалена |bgcolor="tomato"|Екатерина |- !7 |Теа |модел, актриса, танцьор, DJ |6. Памела |6. Силви |6. Милена |7. Милена |6. Васка |6. Габриела И. |7. Милена |6. Габриела И. |6. Милена |7. Екатерина |6. Барбара |6. Барбара |5. Киара |6. Киара |6. Мария |7. Мария |6. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Криси Е. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !8 |Васка |фармацевт |7. Габриела И. |7. Васка |7. Екатерина |8. Габриела И. |7. Мария |7. Йоана |8. Екатерина |7. Виктория |7. Екатерина |8. Виктория |7. Магдалена |7. Киара |6. Надя Г. |7. Барбара |7. Валерия |8. Екатерина |7. Екатерина |bgcolor="tomato"|Мария |- !9 |Надя Г. |софтуерен инженер |8. Теа |8. Моника |8. Виктория |9. Виктория |8. Криси Е. |8. Мария |9. Барбара |8. Валерия |8. Йоана |9. Киара |8. Милена |8. Милена |7. Милена |8. Криси Е. |8. Криси Е. |9. Валерия |bgcolor="tomato"|Киара |- !10 |Киара |певица |9. Валерия |9. Габриела И. |9. Кристина Д. |10. Кристина Д. |9. Мими |9. Милена |bgcolor="darkgray" rowspan="9"|Церемонията<br>приключва |9. Мария |9. Киара |10. Барбара |9. Мария |9. Криси Е. |8. Мария |9. Екатерина |9. Екатерина |bgcolor="tomato"|Виктория |- !11 |Мартина |модел, инфлуенсър |10. Ивелина |10. Теа |10. Киара |11. Надя Г. |10. Надя Г. |10. Виктория |10. Силви |10. Барбара |11. Милена |10. Надя Г. |10. Надя Г. |9. Виктория |10. Йоана |bgcolor="tomato"|Барбара |- !12 |Шермин |модел |11. Киара |11. Мими |11. Силви |12. Барбара |11. Теа |11. Силви |11. Милена |11. Криси Е. |12. Мария |11. Виктория |11. Екатерина |10. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Милена |- !13 |Йоана |стюардеса |12. Йоана |12. Милена |12. Валерия |13. Киара |12. Йоана |12. Кристина Д. |12. Криси Е. |12. Мария |13. Криси Е. |12. Киара |Магдалена |11. Надежда |- ! colspan="3"|Епизод 2 (22.02) |13. Милена |13. Ивелина |13. Барбара |14. Теа |13. Валерия |13. Теа |13. Екатерина |13. Силви |bgcolor="tomato"|Силви |bgcolor="darkgray" colspan="2"|Няма отпаднала |- !14 |Магдалена |управител на заведение |14. Шермин |14. Криси Е. |14. Мария |15. Валерия |14. Милена |14. Валерия |14. Васка |bgcolor="tomato"|Васка |- !15 |Ивелина |психолог |15. Моника |15. Надя Г. |15. Криси Е. |16. Мария |15. Кристина Д. |15. Васка |15. Барбара |- !16 |Надежда |HR специалист |16. Габи Н. |16. Христиана |16. Мими |17. Васка |16. Силви |16. Киара |16. Киара |- !17 |Виктория |спортен мениджър |17. Барбара |17. Киара |17. Моника |18. Мими |17. Екатерина |17. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Кристина Д. |- !18 |Моника |IT мениджър |18. Христиана |18. Кристина Д. |18. Надя Г. |19. Криси Е. |18. Барбара |bgcolor="tomato"|Мими |- !19 |Милена |парфюмерист |19. Криси Е. |19. Барбара |19. Христиана |20. Христиана |bgcolor="tomato"|Христиана |- !20 |Христиана |училищен психолог |20. Мими |20. Йоана |20. Йоана |bgcolor="tomato"|Моника |- !21 |Силви |юрист |21. Екатерина |21. Валерия |bgcolor="tomato"|Ивелина |- !22 |Мария |графичен дизайнер |22. Надя Г. |bgcolor="tomato"|Шермин |- !23 |Криси Е. |гримьор, сценарист |23. Силви |bgcolor="tomato"|Габи Н. |- !24 |Гълъбина |бизнес анализатор |24. Мартина |bgcolor="tomato"|Мартина |- !25 |Кристина Д. |финансов директор в IT компания |bgcolor="tomato"|Гълъбина |- !26 |Мими |мениджър бизнес развитие |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава роза на среща и още една на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1/2. Магдалена Томова (36) '''(няма победителка)''' * 1/2. Надежда Вишева (34) * 3. Йоана Младенова (25) * 4. Валерия Дакова (20) * 5. Надя Георгиева (25) * 6. Екатерина Тодорова (25) * 7. Мария Чекмарьова (25) * 8. Кристина Евтимова (27) * 9. Киара Маджарова (24) * 10. Виктория Асенова (30) * 11. Барбара Иванова (23) * 12. Милена Соколова (38) * 13. Теа Добрева (24) * 14. Силви Русева (31) * 15. Васка Джурова (23) * 16. Памела Иванова (26) * 17. Габриела Иванова (25) * 18. Кристина Добрева (35) * 19. Мими Стоянова (35) * 20. Христиана Манова (30) * 21. Моника Страхилова (30) * 22. Ивелина Георгиева (44) * 23. Мартина Симова (27) * 24. Габриела Найденова (23) * 25. Анна Метушева - Шермин (26) * 26. Гълъбина Лилова (36) == Четвърти сезон == На 24 април 2024 г. bTV обявява кастинг за четвърти сезон на „Ергенът“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-na-kasting-za-ergenat.html Старт на кастинга за „Ергенът“ 4]</ref> На 19 юли е пуснат за първи път и кастинг за мъжа, който ще се впусне в търсене на своята половинка в предаването.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-za-kasting-i-badi-novija-ergen.html За първи път е пуснат кастинг за новия ерген.]</ref> На 15 ноември е обявена локацията за новия сезон – екзотичният остров [[Шри Ланка]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/ergen-ima-ekzotichnijat-ostrov-shri-lanka-ochakva-uchastnicite-v-4-ija-sezon-na-romantichnoto-prikljuchenie.html Ерген има. Екзотичният остров Шри Ланка очаква участниците в 4-ия сезон на романтичното приключение]</ref> === Схема на сезона === {{раздел-мъниче}} === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/39766/ergenat „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] ozgaxcu7l52s0333peclq4ohdzql1tw 12416508 12416381 2024-11-19T05:35:30Z 78.83.98.9 Без 12416508 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Ергенът“ | Име в оригинал = The Bachelor | Лого = E2699179992.jpg | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = романтично риалити | Създател(и) = Майк Флейс | Актьори = | Водещ(и) = [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]] | Жури = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 3 | Епизоди = 80 (сезони 1 – 3) | Изпълнителен продуцент = Old School Productions (1)<br>FX Camera (2 –) | Изпълнителни продуценти = Мая Тодорова<br>Никола Тупарев<br>Радослав Тушев | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 75 минути (1)<br>90 – 120 минути (2)<br>160 – 170 минути (3) | Дистрибуция = Warner Bros. | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[19 февруари]] [[2022]] г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ }} '''„Ергенът“''' ({{lang|en|The Bachelor}}) е романтично риалити предаване, което се излъчва в 31 държави по света.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9889147 „Ергенът” – ново риалити започва по Би Ти Ви.]</ref> Българската версия по лиценз на Warner Bros. се излъчва от 2022 г. по [[bTV]]. До момента у нас са реализирани 3 сезона на предаването. == Формат == Екзотика, емоции и търсене на истинската любов са в основата на световноизвестния телевизионен формат. Състезанието проследява пътя на двадесет или повече дами към сърцето на един мъж, който има възможност да открие жената на мечтите си и да я направи своя съпруга на финала. По време на целия сезон участниците се опознават в чуждестранно имение, пътуват до екзотични места, а конфликтите, както вътрешни, така и външни, произтичат от елиминационния регламент на шоуто и борбата за последната роза – основен елемент в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! style="padding: 0px 8px" | Сезон ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 8px"| Година ! style="padding: 0px 8px"| Епизоди ! style="padding: 0px 30px"| Старт ! style="padding: 0px 30px"| Финал ! style="padding: 0px 8px"| Излъчване ! style="padding: 0px 8px"| Локация ! style="padding: 0px 8px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Ергенът ! style="padding: 0px 30px"| Победителка ! style="padding: 0px 15px"| Още ли<br>са заедно? |- !1 |align="center" rowspan="4"| [[bTV]] |align="center"| 2022 |align="center" rowspan="2"| 27 |align="center"| 19 февруари |align="center"| 20 май |align="center"| четвъртък и петък<br>21:00 – 22:30 |align="center"| [[Фетхие]] |align="center"| 22 |align="center"| Виктор Стоянов |align="center"| Виктория Капитонова |align="center"| Не |- !2 |align="center"| 2023 |align="center" rowspan="2"| 21 февруари |align="center"| 18 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>21:00 – 23:00/30 |align="center"| [[Бодрум]] |align="center"| 25 |align="center"| [[Евгени Генчев (музикант)|Eвгени Генчев]] |align="center"| Валерия Георгиева |align="center"| Да |- !3 |align="center"| 2024 |align="center"| 26 |align="center"| 16 май |align="center"| сряда и четвъртък<br>20:00 – 23:00/30 |align="center"| о-в [[Родос]] |align="center"| 26 |align="center"| Александър Младенов |align="center"| Няма |align="center"| – |- !4 |align="center"| 2025 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| о-в [[Шри Ланка]] |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| |} == Първи сезон == На 15 юни 2021 г. в предаването „[[Преди обед]]“ по [[bTV]] е обявено, че bTV Media Group започва работа по формата „Ергенът“. Месец по-късно, на 12 юли, стартира и кастингът за участие в романтичното предаване. На 28 юли в интервю пред „24 часа“ програмният директор на bTV, Христо Хаджитанев, обявява, че компанията „Олд скул“ на Нико Тупарев е избрана да реализира формата.<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10027220 Old School Productions ще реализира формата „Ергенът“.]</ref> На 3 август 2021 г. е обявен ергенът в първия сезон на шоуто в България – 31-годишният Виктор Стоянов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/31-godishnijat-viktor-stojanov-e-ergenat-chieto-sarce-shte-se-opitat-da-plenjat-damite-v-romantichnoto-rialiti-po-btv.html На 3 август 2021 г. е обявен, 31-годишният Виктор Стоянов за „Ергенът“ в първия сезон на шоуто.]</ref> Регистрацията за участие приключва на 31 август. Официално на 8 септември в „[[Шоуто на Николаос Цитиридис]]“ е представен и водещият на предаването – [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. Снимките на риалитито започват през втората половина на месец септември в частен луксозен комплекс ''Гьокче Джемиле''<ref>[https://ladyzone.bg/galerii/kade-se-snima-ergenat-i-kolko-struva-edna-sedmica-vav-vilata.html Първият сезон на „Ергенът“ се снима в имението „Гьокче Джемиле“ в Турция.]</ref> на турската ривиера, в близост до град [[Фетхие]]. Премиерата на „Ергенът“ е в събота вечер на 19 февруари 2022 г. от 20:00 до 23:00 часа по bTV. 22 жени вземат участие в първия сезон на шоуто.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-koi-sa-parvite-11-krasavici-koito-shte-se-vpusnat-v-prikljuchenieto-ergenat.html?p=1 22 дами влизат в първия сезон на „Ергенът“.]</ref> След това продължава да се излъчва всеки четвъртък и петък от 21:00 до 22:30 часа под слогана „В търсене на любовта“. Епизодът, излъчен на 17 март 2022 г., беше прекъснат поради извънредното отразяване на [[Би Ти Ви Новините|bTV Новините]] на спецакцията на Министерство на вътрешните работи, свързана с арестите на бившия премиер [[Бойко Борисов]], бившия финансов министър [[Владислав Горанов]] и пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова по обвинения за злоупотреба с евросредства. Целият епизод е излъчен на следващия ден.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/tomislav-donchev-goranov-i-arnaudova-naistina-sa-arestuvani-menda-stojanova-ne-e.html|заглавие=Томислав Дончев: Горанов и Арнаудова наистина са арестувани, Менда Стоянова не е|издател=btvnovinite.bg|дата=18 март 2022 г.}}</ref> === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 1<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (19.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Александра, 33 |хипнотерапевт |bgcolor="hotpink"|Деница |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Ева |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="hotpink"|Благовеста |bgcolor="hotpink"|Людмила |rowspan="22"| |bgcolor="hotpink"|Ева |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Дениз |bgcolor="hotpink"|Марта |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |bgcolor="hotpink"|Гергана |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Александра (1) |bgcolor="hotpink"|1. Деница |rowspan="22"| |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="gold"|1. Дениз |bgcolor="silver"|Александра |bgcolor="limegreen"|Виктория К. |- !2 |Деница, 34 |мениджър в АЕЦ |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="gold"|1. Ния-Косара |bgcolor="hotpink"|Елвира |bgcolor="gold"|1. Деница |2. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Карина |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="hotpink"|Александра |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Александра |bgcolor="gold"|1. Деница |bgcolor="gold"|1. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Марта |bgcolor="gold"|1. Благовеста |bgcolor="gold"|1. Людмила |bgcolor="gold"|1. Виктория К. |bgcolor="hotpink"|2. Александра |2. Дениз |2. Деница |2. Деница |2. Александра |2/3. Виктория К. |bgcolor="tomato"|Дениз (втора) |- !3 |Ния-Косара, 20 |PR |2. Людмила |2. Деница |2. Вики Т. |bgcolor="gold"|1. Венета |2. Карина |3. Ния-Косара |2. Дениз |2. Венета |bgcolor="hotpink"|Благовеста |2. Деница |2. Людмила |2. Марта |2. Деница |2. Дениз |2. Виктория К. |2. Деница |2. Деница |bgcolor="hotpink"|3. Дениз |3. Деница |3. Александра |3. Виктория К. |3. Виктория К. |2/3. Дениз |- !4 |Марта, 36 |художничка |3. Зорница |3. Зорница |3. Деница |2. Гергана |3. Елвира |4. Людмила |3. Ния-Косара |3. Марта |bgcolor="hotpink"|Деница |3. Ния-Косара |3. Венета |3. Виктория К. |3. Карина |3. Александра |3. Деница |3. Дениз |3. Гергана |bgcolor="hotpink"|4. Благовеста |4. Виктория К. |4. Виктория К. |4. Александра |bgcolor="tomato"|Деница |- !5 |Радостина, 36 |бизнес дама |4. Радостина |4. Венета |4. Карина |3. Благовеста |4. Благовеста |5. Радостина |4. Александра |4. Деница |bgcolor="hotpink"|Ния-Косара |4. Виктория К. |4. Ния-Косара |4. Александра |4. Александра |4. Деница |4. Марта |4. Марта |4. Марта |bgcolor="hotpink"|5. Виктория К. |5. Марта |5. Людмила |bgcolor="tomato"|Людмила |- !6 |Вики Т., 20 |студентка |5. Габриела |5. Людмила |5. Зорница |4. Марта |5. Радостина |6. Елвира |5. Марта |5. Елвира |bgcolor="hotpink"|Виктория К. |5. Карина |5. Деница |5. Ния-Косара |5. Виктория К. |5. Карина |5. Дениз |5. Ния-Косара |5. Людмила |bgcolor="hotpink"|6. Марта |6. Людмила |bgcolor="tomato"|Марта |- !7 |Габриела, 27 |дизайнер |6. Ния-Косара |6. Виктория К. |6. Людмила |5. Деница |6. Зорница |7. Вики Т. |6. Деница |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|Венета |6. Елвира |6. Карина |6. Гергана |6. Благовеста |6. Ния-Косара |6. Карина |6. Виктория К. |6. Дениз |bgcolor="hotpink"|7. Людмила |bgcolor="tomato"|Благовеста |- !8 |Зорница, 32 |предприемач |7. Елвира |7. Благовеста |7. Виктория К. |6. Ева |7. Теодора |8. Карина |7. Венета |7. Виктория К. |bgcolor="gold"|1. Дениз |7. Венета |7. Вики Т. |7. Благовеста |7. Людмила |7. Людмила |7. Ния-Косара |7. Благовеста |7. Благовеста |bgcolor="tomato"|Гергана |- !9 |Дениз, 26 |модел |8. Ева |8. Теодора |8. Венета |7. Вики Т. |bgcolor="darkgray" rowspan="10"|Церемонията<br>приключва |9. Зорница |8. Елвира |8. Александра |2. Вики Т. |8. Вики Т. |8. Марта |8. Вики Т. |8. Ния-Косара |8. Гергана |8. Людмила |8. Гергана |bgcolor="tomato"|Ния-Косара |- !10 |Венета, 31 |търговски представител |9. Венета |9. Радостина |9. Ева |8. Карина |10. Венета |9. Теодора |9. Ния-Косара |3. Карина |9. Гергана |9. Дениз |9. Карина |9. Дениз |9. Благовеста |bgcolor="DarkOrchid"|9. Александра (3) |bgcolor="tomato"|Карина |- !11 |Ева, 28 |певица |10. Карина |10. Гергана |10. Гергана |9. Ния-Косара |11. Гергана |10. Радостина |10. Карина |4. Елвира |10. Благовеста |10. Благовеста |10. Людмила |10. Гергана |bgcolor="tomato"|Вики Т. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Карина, 31 |медицински сътрудник |11. Полина |11. Александра |11. Теодора |10. Александра |12. Теодора |11. Людмила |11. Теодора |5. Людмила |11. Дениз |11. Гергана |bgcolor="tomato"|Венета |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !13 |Теодора, 30 |зъболекар, татуист, диджей |12. Гергана |12. Вики Т. |12. Елвира |11. Людмила |13. Деница |12. Вики Т. |12. Благовеста |6. Марта |12. Людмила |bgcolor="tomato"|Елвира |- !14 |Вероника, 33 |инструктор по аеробика |13. Теодора |13. Карина |13. Марта |12. Зорница |14. Ева |13. Ева |13. Ева |7. Гергана |bgcolor="tomato"|Ева |- !15 |Гергана, 24 |певица |14. Весела |14. Габриела |14. Весела |13. Теодора |15. Александра |14. Виктория К. |14. Гергана |bgcolor="tomato"|Теодора |- !16 |Благовеста, 31 |плеймейт |15. Виктория К. |15/16. Дениз |15. Габриела |14. Радостина |16. Дениз |15. Гергана |bgcolor="tomato"|Радостина |- !17 |Людмила, 29 |онлайн търговец |16. Александра |15/16. Полина |16. Дениз |15. Габриела |17. Благовеста |bgcolor="tomato"|Зорница |- !18 |Весела, 20 |гримьор |17. Вероника |17. Елвира |17. Благовеста |16. Дениз |bgcolor="tomato"|Габриела |- !19 |Полина, 35 |инженер |18. Марта |18. Весела |18. Радостина |bgcolor="tomato"|Весела |- !20 |Екатерина, 34 |стюардеса |19. Дениз |19. Ева |bgcolor="tomato"|Полина |- !21 |Елвира, 24 |дистрибутор |20. Благовеста |bgcolor="tomato"|Вероника |- !22 |Виктория К., 27 |инфлуенсър |bgcolor="tomato"|Екатерина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава три рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Виктория Капитонова (27) '''(победителка)''' * 2. Дениз Хайрула (26) * 3. Александра Гърдева (34) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 4. Деница Дишкова (34) * 5. Людмила Костадинова (29) * 6. Марта Желязкова (36) * 7. Благовеста Цакова (31) * 8. Гергана Стаменова (30) * 9. Ния-Косара Георгиева (20) * 10. Карина Ленкова (31) * 11. Виктория Тасева (20) * 12. Венета Костова (31) * 13. Елвира Далакова (24) * 14. Ева Георгиева (28) * 15. Теодора Калинина (30) * 16. Радостина Илиевска (36) * 17. Зорница Господинова (32) * 18. Габриела Петрова (28) * 19. Весела Сиракова (20) * 20. Полина Иванова (35) * 21. Вероника Илиева (33) * 22. Екатерина Неделчева (34) == Втори сезон == На 15 април 2022 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за втори сезон на „Ергенът“. На 4 август 2022 г. е обявен ергенът във втория сезон на шоуто – 33-годишният пианист [[Евгени Генчев (музикант)|Евгени Генчев]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/33-godishnijat-pianist-evgeni-genchev-e-novijat-ergen-na-balgarija.html На 4 август 2022 г. е обявен, 33-годишният пианист Евгени Генчев за „Ергенът“ във втория сезон на шоуто.]</ref> 25 жени вземат участие в предаването под слогана „Симфония от чувства“. Сезонът се заснема в луксозна вила ''Каря'', намираща се на 13 км от турския курортен град [[Бодрум]].<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/evgeni-genchev/kade-se-snima-ergenat-vtori-sezon.html Вторият сезон на „Ергенът“ се снима във вила „Каря“ на 13 км от Бодрум.]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ergenat-se-zavrashta-v-efira-na-btv-s-vtori-sezon-prez-2023-g.html|заглавие=„Ергенът“ се завръща в ефира на bTV с втори сезон през 2023 г.|дата=2022-12-20|труд=[[Би Ти Ви]]|достъп_дата=2023-01-02}}</ref> Премиерата на втория сезон е на 21 февруари 2023 г. (вторник) със специален пилотен епизод от 20:00 до 23:30 часа. В този сезон е променена схемата на излъчване през седмицата, а епизодите в сряда и четвъртък са удължени. От този сезон телевизията започва и съпътстваща продукция онлайн на официалния си сайт, а епизодите са достъпни на платформата „БТВ Плюс“.<ref>[https://www.btv.bg/reklama/tv/bfeed/akcenti/ergenat-zavljadava-digitalnoto-prostranstvo.html „Ергенът“ завлядава дигиталното пространство.]</ref> Финалът е излъчен на 18 май 2023 г. (четвъртък) от 20:00 до 23:30 часа. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 2<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 ! 27 |- !1 |Кристина |юрист |bgcolor="hotpink"|Меган |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Виктория |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Микаела |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="gold"|1. Боряна |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="DarkOrchid"|Виктория (1) |bgcolor="hotpink"|Пам |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="hotpink"|Айлин |bgcolor="silver"|Пам |bgcolor="hotpink"|Боряна |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="hotpink"|Валерия |rowspan="25"| |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="limegreen"|Валерия |- !2 |Айлин |шампионка по карате |bgcolor="gold"|1. Кристина |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Виктория |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="gold"|1. Боряна |rowspan="24"| |2. Елена |bgcolor="gold"|1. Айлин |bgcolor="gold"|1. Пам |bgcolor="gold"|1. Меган |bgcolor="hotpink"|Елена |bgcolor="hotpink"|1. Виктория |2. Айлин |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Джия |bgcolor="gold"|1. Елена |bgcolor="gold"|1. Валерия |2. Валерия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="gold"|1. Поли |bgcolor="gold"|1. Микаела |2. Микаела |2. Елена |bgcolor="tomato"|Елена (втора) |- !3 |Валерия |модел |2. Айлин |2. Мони |2. Кристина |3. Валерия |2. Елисавета |2. Меган |2. Виктория |3. Поли |2. Виктория |2. Елена |2. Джия |bgcolor="gold"|1. Микаела |bgcolor="hotpink"|2. Джия |3. Елена |3. Пам |2. Валерия |2. Валерия |2. Елена |3. Виктория |2. Елена |2. Микаела |2. Валерия |3. Елена |bgcolor="tomato"|Микаела |- !4 |Мони |екзотична танцьорка |3. Виктория |3. Ирина |3. Валерия |4. Елисавета |3. Крисия |3. Мони |3. Поли |4. Валерия |3. Боряна |3. Боряна |3. Валерия |2. Джия |bgcolor="hotpink"|3. Поли |4. Виктория |4. Айлин |3. Виктория |3. Микаела |3. Виктория |4. Боряна |3. Поли |3. Ирина |3. Поли |bgcolor="tomato"|Поли |- !5 |[[Джия]] |певица |4. Валерия |4. Виктория |4. Елисавета |5. Крисия |4. Виктория |4. Микаела |4. Габриела Ц. |5. Ивелина |4. Поли |4. Микаела |4. Боряна |3. Пам |bgcolor="hotpink"|4. Елена |5. Боряна |5. Микаела |4. Елена |4. Ирина |4. Ирина |5. Микаела |4. Ирина |4. Валерия |bgcolor="tomato"|Ирина |- !6 |Виктория |стюардеса |5. Елисавета |5. Кристина |5. Меган |6. Поли |5. Поли |5. Айлин |5. Валерия |6. Джия |5. Ивелина |5. Елисавета |5. Елисавета |4. Ивелина |bgcolor="hotpink"|5. Меган |6. Джия |6. Боряна |5. Боряна |5. Виктория |5. Микаела |6. Поли |5. Виктория |bgcolor="tomato"|Виктория |- !7 |Евгения |бизнес консултант |6. Пам |6. Милица |6. Поли |7. Микаела |6. Мони |6. Елисавета |6. Елисавета |7. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Габриела Ц. |6. Елена |5. Елисавета |bgcolor="hotpink"|6. Айлин |7. Микаела |7. Виктория |6. Микаела |6. Айлин |6. Джия |7. Ирина |bgcolor="tomato"|Боряна |- !8 |Поли |фармацевт |7. Габриела Ц. |7. Боряна |7. Габриела Ц. |8. Пам |7. Пам |7. Габриела Ц. |7. Ивелина |8. Лиа |7. Елисавета |7. Валерия |7. Пам |6. Поли |bgcolor="hotpink"|7. Елисавета |8. Поли |8. Ивелина |7. Пам |7. Поли |7. Поли |bgcolor="tomato"|Джия |- !9 |Пам |автор есеист |8. Микаела |8. Поли |8. Милица |9. Габриела Ц. |8. Габриела Ц. |8. Боряна |8. Ирина |9. Елисавета |8. Джия |8. Поли |8. Микаела |7. Айлин |bgcolor="hotpink"|8. Боряна |9. Ивелина |9. Поли |8. Ирина |8. Боряна |bgcolor="tomato"|Айлин |- !10 |Габриела Ц. |инфлуенсър |9. Елена |9. Пам |9. Крисия |10. Габриела В. |9. Джия |9. Пам |9. Габриела В. |10. Виктория |9. Микаела |9. Айлин |9. Ирина |8. Меган |bgcolor="hotpink"|9. Микаела |10. Ирина |10. Ирина |9. Поли |9. Джия |- !11 |Меган |правителствен мениджър проекти |10. Теодора |10. Елисавета |10. Пам |11. Боряна |10. Боряна |10. Лиа |10. Пам |11. Габриела В. |10. Райа |10. Меган |10. Поли |9. Валерия |bgcolor="hotpink"|10. Ивелина |11. Меган |11. Елена |bgcolor="tomato"|Ивелина |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !12 |Теодора |детегледачка |11. Евгения |11. Габриела Ц. |11. Боряна |12. Лиа |11. Евгения |11. Райа |11. Райа |12. Микаела |11. Меган |11. Виктория |11. Ивелина |10. Боряна |bgcolor="hotpink"|11. Валерия |12. Пам |bgcolor="tomato"|Меган |- !13 |Ирина |маркетинг специалист |12. Райа |bgcolor="darkgray" rowspan="12"|Церемонията<br>приключва |12. Лиа |13. Евгения |12. Ирина |12. Ирина |12. Айлин |13. Райа |12. Крисия |12. Ирина |12. Крисия |11. Ирина |bgcolor="hotpink"|12. Ирина |bgcolor="tomato"|Елисавета |- !14 |Микаела |студент по право |13. Лиа |13. Ирина |14. Ирина |13. Лиа |13. Ивелина |13. Елена |14. Ирина |13. Ирина |13. Габриела В. |bgcolor="DarkOrchid"|13. Виктория (2) |bgcolor="tomato"|Крисия |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !15 |Ивелина |учителка |14. Крисия |14. Ивелина |15. Мони |14. Ивелина |14. Евгения |14. Меган |15. Пам |14. Пам |14. Ивелина |bgcolor="tomato"|Габриела Ц. |- !16 |Лиа |писателка на любовни романи |15. Боряна |15. Джия |16. Ивелина |15. Айлин |15. Габриела В. |15. Лиа |16. Меган |15. Габриела В. |15. Крисия |bgcolor="tomato"|Габриела В. |- !17 |Крисия |народна певица |16. Поли |16. Айлин |17. Райа |16. Микаела |16. Елена |16. Джия |17. Крисия |16. Елена |bgcolor="tomato"|Райа |- !18 |Паолина |преводач |17. Ирина |17. Евгения |18. Джия |17. Меган |17. Поли |17. Крисия |bgcolor="tomato"|Евгения |bgcolor="tomato"|Лиа |- !19 |Милица |секретарка |18. Мони |18. Габриела В. |19. Мария |18. Райа |18. Крисия |18. Евгения |- !20 |Елена-Антоанета |редактор |19. Ивелина |19. Райа |20. Айлин |19. Милица |19. Джия |bgcolor="tomato"|Мони |- !21 |Елисавета |предприемач |20. Мария |20. Мария |21. Милица |20. Габриела В. |bgcolor="tomato"|Милица |- !22 |Мария |онлайн търговец |21. Габриела В. |21. Микаела |22. Меган |bgcolor="tomato"|Мария |- !23 |Райа |йога учител |22. Милица |22. Мони |bgcolor="tomato"|Кристина |- !24 |Боряна |автомобилен търговец |23. Джия |bgcolor="tomato"|Теодора |- !25 |Габриела В. |моден предприемач |bgcolor="tomato"|Паолина |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава две рози на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Валерия Георгиева (24) '''(победителка)''' * 2. Елена-Антоанета Сергова (31) * 3. Микаела Мадолева (23) * 4. Полина Викторова (32) * 5. Ирина Карабаджак (30) * 6. Виктория Илиева (27) * 7. Боряна Лекова (28) * 8. [[Джия]] (29) * 9. Айлин Бобева (23) * 10. Пам Велидис (32) <small>''(напуснала по собствено желание)''</small> * 11. Ивелина Иванова (29) * 12. Меган Петкова (28) * 13. Елисавета Ставрева (31) * 14. Крисия Димитрова (29) * 15. Габриела Великова (25) * 16. Габриела Цонева (21) * 17. Райя Куцарова (31) * 18. Лиа Кръстева (25) * 19. Евгения Миланова (33) * 20. Мони Зенгинер (21) * 21. Милица Гацева (26) * 22. Мария Самар (31) * 23. Кристина Пламенова (26) * 24. Теодора Илиева (19) * 25. Паолина Бърдарова (35) == Трети сезон == На 23 март 2023 г. в сайта на [[bTV]] е обявен кастинг за трети сезон на „Ергенът“ в България. На 11 юли 2023 г. е обявен ергенът в третия сезон на шоуто – 28-годишният бизнесмен Александър Младенов.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/biznesmenat-aleksandar-mladenov-se-vpuska-v-tarsene-na-ljubovta-v-tretija-sezon-na-romantichnoto-rialiti-ergenat.html Бизнесменът Александър Младенов се впуска в търсене на любовта в третия сезон на романтичното риалити „Ергенът“.]</ref> Снимките на шоуто започват през месец септември.<ref>[https://ladyzone.bg/ergenat/alexandar-mladenov/naum-shopov-snimkite-na-ergenat-3-zapochvat.html Наум Шопов от Гърция: Снимките на „Ергенът“ 3 започват!]</ref> Сезонът се заснема в луксозно имение ''Don Mansion'', което разполага с частна хеликоптерна площадка на гръцкия остров [[Родос]].<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/eto-kade-shte-se-snima-ergenat-3.html Третият сезон на „Ергенът“ ще бъде заснет в имението „Don Mansion“ на гръцкия остров Родос.]</ref> 26 дами вземат участие. От този сезон онлайн продължението на шоуто „След церемонията“ води [[Наум Шопов-младши|Наум Шопов]]. === Схема на сезона === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="3"|Представяне ! colspan="27" rowspan="2"|[[Файл:Е897256153526739.png]]<br>Сезон 3<br>Церемония на розата 🌹 |- ! colspan="3"|Епизод 1: Старт (21.02) |- ! rowspan="2" |№ ! rowspan="2" |Участнички ! rowspan="2" |Професия ! colspan="27"|Епизод |- ! 1 ! 2 ! 3 ! 4 ! 5 ! 6 ! 7 ! 8 ! 9 ! 10 ! 11 ! 12 ! 13 ! 14 ! 15 ! 16 ! 17 ! 18 ! 19 ! 20 ! 21 ! 22 ! 23 ! 24 ! 25 ! 26 |- !1 |Екатерина |модел |rowspan="27"| |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Екатерина |bgcolor="hotpink"|Габриела И. |bgcolor="gold"|1. Силви |bgcolor="hotpink"|Виктория |bgcolor="hotpink"|Барбара |bgcolor="gold"|1. Валерия |bgcolor="hotpink"|Памела |bgcolor="tomato"|Габриела И. |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="hotpink"|Мария |bgcolor="hotpink"|Магдалена |bgcolor="hotpink"|Валерия |bgcolor="hotpink"|Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Надежда |bgcolor="DarkOrchid"|Екатерина (2) |bgcolor="DarkOrchid"|Екатерина (1) |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Магдалена |- !2 |Габи Н. |пожарникарка |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Магдалена |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Памела |bgcolor="gold"|1. Магдалена |bgcolor="tomato"|Памела |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Магдалена |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="tomato"|Теа |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="gold"|1. Надежда |2. Криси Е. |bgcolor="gold"|1. Йоана |bgcolor="gold"|1. Надежда |bgcolor="hotpink"|Валерия |2. Йоана |2. Валерия |2. Йоана |2. Надежда |bgcolor="tomato"|Надежда |- !3 |Валерия |студентка |2. Васка |2. Надежда |2. Васка |3. Йоана |2. Магдалена |2. Надя Г. |3. Теа |2. Йоана |rowspan="26"| |2. Теа |3. Надежда |2. Валерия |2. Теа |bgcolor="gold"|1. Екатерина |2. Мария |2. Магдалена |3. Магдалена |2. Магдалена |2. Надя Г. |bgcolor="gold"|1. Надежда |3. Надя Г. |3. Магдалена |3. Магдалена |bgcolor="tomato"|Йоана |bgcolor="darkgray"|Няма победителка |- !4 |Памела |специалист по маркетинг |3. Виктория |3. Виктория |3. Надежда |4. Памела |3. Надежда |3. Екатерина |4. Надежда |3. Теа |3. Виктория |4. Теа |3. Екатерина |3. Надежда |2. Валерия |3. Магдалена |3. Виктория |4. Йоана |3. Мария |3. Магдалена |2. Надя Г. |4. Магдалена |4. Йоана |bgcolor="tomato"|Валерия |- !5 |Габриела И. |състезател по плуване |4. Мария |4. Мария |4. Теа |5. Екатерина |4. Киара |4. Магдалена |5. Магдалена |4. Надя Г. |4. Валерия |5. Надя Г. |4. Криси Е. |4. Валерия |3. Барбара |4. Виктория |4. Киара |5. Надя Г. |4. Надя Г. |4. Валерия |3. Йоана |5. Валерия |bgcolor="tomato"|Надя Г. |- !6 |Барбара |състезател по борба |5. Кристина Д. |5. Памела |5. Памела |6. Надежда |5. Габриела И. |5. Памела |6. Мария |5. Надежда |5. Надя Г. |6. Валерия |5. Теа |5. Виктория |4. Йоана |5. Надя Г. |5. Надя Г. |6. Киара |5. Валерия |5. Йоана |4. Магдалена |bgcolor="tomato"|Екатерина |- !7 |Теа |модел, актриса, танцьор, DJ |6. Памела |6. Силви |6. Милена |7. Милена |6. Васка |6. Габриела И. |7. Милена |6. Габриела И. |6. Милена |7. Екатерина |6. Барбара |6. Барбара |5. Киара |6. Киара |6. Мария |7. Мария |6. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Криси Е. |bgcolor="darkgray"|Няма отпаднала |- !8 |Васка |фармацевт |7. Габриела И. |7. Васка |7. Екатерина |8. Габриела И. |7. Мария |7. Йоана |8. Екатерина |7. Виктория |7. Екатерина |8. Виктория |7. Магдалена |7. Киара |6. Надя Г. |7. Барбара |7. Валерия |8. Екатерина |7. Екатерина |bgcolor="tomato"|Мария |- !9 |Надя Г. |софтуерен инженер |8. Теа |8. Моника |8. Виктория |9. Виктория |8. Криси Е. |8. Мария |9. Барбара |8. Валерия |8. Йоана |9. Киара |8. Милена |8. Милена |7. Милена |8. Криси Е. |8. Криси Е. |9. Валерия |bgcolor="tomato"|Киара |- !10 |Киара |певица |9. Валерия |9. Габриела И. |9. Кристина Д. |10. Кристина Д. |9. Мими |9. Милена |bgcolor="darkgray" rowspan="9"|Церемонията<br>приключва |9. Мария |9. Киара |10. Барбара |9. Мария |9. Криси Е. |8. Мария |9. Екатерина |9. Екатерина |bgcolor="tomato"|Виктория |- !11 |Мартина |модел, инфлуенсър |10. Ивелина |10. Теа |10. Киара |11. Надя Г. |10. Надя Г. |10. Виктория |10. Силви |10. Барбара |11. Милена |10. Надя Г. |10. Надя Г. |9. Виктория |10. Йоана |bgcolor="tomato"|Барбара |- !12 |Шермин |модел |11. Киара |11. Мими |11. Силви |12. Барбара |11. Теа |11. Силви |11. Милена |11. Криси Е. |12. Мария |11. Виктория |11. Екатерина |10. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Милена |- !13 |Йоана |стюардеса |12. Йоана |12. Милена |12. Валерия |13. Киара |12. Йоана |12. Кристина Д. |12. Криси Е. |12. Мария |13. Криси Е. |12. Киара |Магдалена |11. Надежда |- ! colspan="3"|Епизод 2 (22.02) |13. Милена |13. Ивелина |13. Барбара |14. Теа |13. Валерия |13. Теа |13. Екатерина |13. Силви |bgcolor="tomato"|Силви |bgcolor="darkgray" colspan="2"|Няма отпаднала |- !14 |Магдалена |управител на заведение |14. Шермин |14. Криси Е. |14. Мария |15. Валерия |14. Милена |14. Валерия |14. Васка |bgcolor="tomato"|Васка |- !15 |Ивелина |психолог |15. Моника |15. Надя Г. |15. Криси Е. |16. Мария |15. Кристина Д. |15. Васка |15. Барбара |- !16 |Надежда |HR специалист |16. Габи Н. |16. Христиана |16. Мими |17. Васка |16. Силви |16. Киара |16. Киара |- !17 |Виктория |спортен мениджър |17. Барбара |17. Киара |17. Моника |18. Мими |17. Екатерина |17. Криси Е. |bgcolor="tomato"|Кристина Д. |- !18 |Моника |IT мениджър |18. Христиана |18. Кристина Д. |18. Надя Г. |19. Криси Е. |18. Барбара |bgcolor="tomato"|Мими |- !19 |Милена |парфюмерист |19. Криси Е. |19. Барбара |19. Христиана |20. Христиана |bgcolor="tomato"|Христиана |- !20 |Христиана |училищен психолог |20. Мими |20. Йоана |20. Йоана |bgcolor="tomato"|Моника |- !21 |Силви |юрист |21. Екатерина |21. Валерия |bgcolor="tomato"|Ивелина |- !22 |Мария |графичен дизайнер |22. Надя Г. |bgcolor="tomato"|Шермин |- !23 |Криси Е. |гримьор, сценарист |23. Силви |bgcolor="tomato"|Габи Н. |- !24 |Гълъбина |бизнес анализатор |24. Мартина |bgcolor="tomato"|Мартина |- !25 |Кристина Д. |финансов директор в IT компания |bgcolor="tomato"|Гълъбина |- !26 |Мими |мениджър бизнес развитие |} :{{Color box|limegreen}} Победителка :{{Color box|DarkOrchid}} Получава роза на среща и още една на церемонията на розата :{{Color box|hotpink}} Роза получена извън церемонията на розата (коктейл, индивидуална/групова среща) :{{Color box|gold}} Получава първа роза на церемонията на розата :{{Color box|silver}} Отказва своята роза и напуска състезанието :{{Color box|tomato}} Без роза / Елиминация === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1/2. Магдалена Томова (36) '''(няма победителка)''' * 1/2. Надежда Вишева (34) * 3. Йоана Младенова (25) * 4. Валерия Дакова (20) * 5. Надя Георгиева (25) * 6. Екатерина Тодорова (25) * 7. Мария Чекмарьова (25) * 8. Кристина Евтимова (27) * 9. Киара Маджарова (24) * 10. Виктория Асенова (30) * 11. Барбара Иванова (23) * 12. Милена Соколова (38) * 13. Теа Добрева (24) * 14. Силви Русева (31) * 15. Васка Джурова (23) * 16. Памела Иванова (26) * 17. Габриела Иванова (25) * 18. Кристина Добрева (35) * 19. Мими Стоянова (35) * 20. Христиана Манова (30) * 21. Моника Страхилова (30) * 22. Ивелина Георгиева (44) * 23. Мартина Симова (27) * 24. Габриела Найденова (23) * 25. Анна Метушева - Шермин (26) * 26. Гълъбина Лилова (36) == Четвърти сезон == На 24 април 2024 г. bTV обявява кастинг за четвърти сезон на „Ергенът“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-na-kasting-za-ergenat.html Старт на кастинга за „Ергенът“ 4]</ref> На 19 юли е пуснат за първи път и кастинг за мъжа, който ще се впусне в търсене на своята половинка в предаването.<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/videos/zapishi-se-za-kasting-i-badi-novija-ergen.html За първи път е пуснат кастинг за новия ерген.]</ref> На 15 ноември е обявена локацията за новия сезон – екзотичният остров [[Шри Ланка]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/news/ergen-ima-ekzotichnijat-ostrov-shri-lanka-ochakva-uchastnicite-v-4-ija-sezon-na-romantichnoto-prikljuchenie.html Ерген има. Екзотичният остров Шри Ланка очаква участниците в 4-ия сезон на романтичното приключение]</ref> === Схема на сезона === {{раздел-мъниче}} === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/the-bachelor/ Официален уебсайт] * {{Facebook|ergenat.btv|„Ергенът“}} * {{Instagram|ergenat.btv|„Ергенът“}} * [https://www.youtube.com/@ergenat „Ергенът“ в YouTube] * [https://www.tiktok.com/@ergenat.official „Ергенът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/39766/ergenat „Ергенът“ след ефир на bTV Plus] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2022 година]] jbvlqspu3s6egk8ezf4g54gnehwlh1z 0 783792 12416435 12321374 2024-11-19T02:01:46Z Luxferuer 25980 12416435 wikitext text/x-wiki {{Мост | име = Калъчев мост | име-местно = Мост на Първата пушка | картинка = Brug van het eerste schot - Koprivshtitsa (4759742960).jpg | картинка-описание = [[Бозова къща]] и Калъчев мост | предназначение = [[паметник на културата]] с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | пресича = Бяла река | местоположение = {{флагче|България}} [[Копривщица]], [[България]] | конструкция = сводест каменен мост | построен = {{Стартова дата и възраст|1813}}<br> | по-горен = Чалъков мост | по-долен = Каменаров мост | трафик = пешеходен | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 }} '''Калъчев мост''' е сводест каменен [[мост]] в [[Копривщица]], свързващ двата бряга на Бяла река. Изграден е през 1813 г. Построен е с иждивението (разноски, разходи) на хаджи [[Найден Калъчев]], дал името му. Годината и името на дарителя са изписани върху една от двете каменни плочи, които се издигат от двете страни на моста. На другата плоча пише, че век по-късно – през 1913 г., правнукът на хаджи Найден Калъчев – Петър Г. Калъчев, го обновява.<ref>Opoznai.bg. [https://opoznai.bg/view/kalacheviia-most-koprivshtitza Калъчавият мост – Копривщица]. Посетен на 8 юли 2021</ref> На 20 април 1876 г. (стар стил) на Калъчевия мост (мост на „Първата пушка“) [[Георги Тиханек]] произвежда първия изстрел, който слага началото на [[Априлското въстание]] за освобождаването на България. Мостът се намира на кръстопътя на улиците „Първа пушка“, „[[Димчо Дебелянов]]“, „[[Никола Беловеждов]]“, „[[Копривщенска анархо-комунистическа чета|Тумангелова чета]]“ и път „[[Райна Кацарова]]“. == Памет == Непосредствено до моста е издигнат [[Барелеф за обявяването на Априлското въстание|барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание]], изработен от архитект [[Анастас Дудулов]] през 1928 г. На барелефа са издълбани имената на участниците в отряда на Георги Тиханек, както и текст в прослава на събитията от 1876 г.<ref>Wikimapia.org. [http://wikimapia.org/21258060/bg/Калъчевия-мост Калъчевия мост (Копривщица).] Посетен на 16 декември 2021</ref> == Галерия == <Gallery> File:Калъчев мост 1.jpg|Ктиторският надпис на хаджи Найден Калъчев File:Калъчев мост 2.jpg|Ктиторският надпис на Петър Калъчев File:Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание 2.jpg|Барелеф в памет на обявяването на [[Априлското въстание]] File:Koprivshtitsa 035.jpg|Чалъков мост, разположен в съседство File:Копривщица - panoramio (13).jpg|Улица „Първа пушка“ с Калъчев мост и [[Бозова къща]] </Gallery> == Петър Калъчев == Напуснали Копривщица през 1898 г., децата на хаджи Найден Калъчев, семейство Петър и Поликсена Калъчеви построяват през 1912 г. и къща на ъгъла на „[[Оборище (улица в София)|Оборище]]“ и „Васил Априлов“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.galleryloran.com/bg/za-nas | заглавие = 10 години история | достъп_дата = 13 януари 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = galleryloran.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] * [[Паметници и мемориали в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Пешеходни мостове в България]] [[Категория:Паметници за Априлското въстание в Копривщица]] [[Категория:Мостове в Копривщица]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1813 година]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] [[Категория:Дъгови мостове]] t8tsblnwzqpth41z0ewvxxwwa1ezshq 0 783970 12416452 12263273 2024-11-19T02:22:43Z Luxferuer 25980 12416452 wikitext text/x-wiki {{Произведение на изкуството | име = Надгробен паметник на Димчо Дебелянов | файл = Майка от Иван Лазаров.jpg | описание = | вид = [[скулптура]] | автор = [[Иван Лазаров]] | година = {{Стартова дата и възраст|1934}} | материал = [[Айтос|айтоски]] [[андезит]] | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | техника = | височина = | град = Копривщица | държава = България }} '''Надгробният паметник на Димчо Дебелянов''' е скулптурна композиция, съградена на гроба на поета след пренасянето на тленните му останки от [[Валовища|Демир Хисар]] в [[Копривщица]], в гробищния парк на храм „[[Успение Богородично (Копривщица)|Успение Богородично]]“. Изработката е дело на професор [[Иван Лазаров]] през 1934 г. [[File:BASA 60K-1-7-5 Funeral of Dimcho Debelyanov.jpg|thumb|Пренасяне на тленните останки на Димчо Дебелянов от Демир Хисар в Копривщица]] == История на създаването == Идеята за пренасяне на костите на [[Димчо Дебелянов]] и съграждане на надгробен паметник в Копривщица е на [[Литературен кръжец „Живо слово“|литературния кръг „Живо слово“]]. Образуван за начинанието е фонд, в който първоначално се набират средства от литературни вечеринки, четения и сказки, а след това и от дарения. Ангажираните членове избират професор [[Иван Лазаров]] за човека, който ще осъществи това дело, като му е предоставена творческа свобода. Скулпторът прекарва много време в Копривщица и препрочита отново творчеството на Димчо. Професорът намира и първия модел за образа на „Майката“, като прототип става копривщенката Лила Паралеева, а след смъртта на баба Лила през 1932 година му позира Лала Душкова. Освен реализирания проект, Иван Лазаров разработва още два близки до него варианта, като образците се пазят в музея му в [[София]]. Членове на кръга и професорът възприемат идеята на Теодора Арабаджиева за изписване върху скалата на думите ''„... и в кротък унес чака тя да дойде нейното дете...“''.<ref name="slovo.bg">[https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=436&WorkID=15099&Level=2 Дойчо Иванов] Вечното очакване и завръщане. 2007. Посетен на 11 юли 2021.</ref> Останките на поета са положени в новия му гроб на 23 август 1931 година. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба през 1934 година. == Реставрации == През февруари 1940 година статуята е повредена от дете от града с умствени увреждания. Професорът сам отстранява щетите. В 1965 година група столични ученици след среднощни приключения отново разбиват лицето на фигурата. Възстановяването е възложено на ученика на покойния вече проф. Лазаров, скулптора [[Борис Кадийски]], който през 1967 година по гипсовия оригинал изпълнява от айтоски [[андезит]] (куршум камък) повторение на фигурата. Новата статуя е поставена на гроба, а повреденият и закърпен оригинал е преместен в двора на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|къщата музей на Дебелянов]] в Копривщица през 1968 година.<ref name="slovo.bg"></ref> Сега бронзово копие на статуята има и пред [[Къща музей „Иван Лазаров“|дома-музей на Иван Лазаров]] на булевард „[[Васил Левски (булевард в София)|Васил Левски]]“ в София. Друго, умалено копие се пази в [[Художествена галерия „Илия Бешков“ (Плевен)|художествената галерия]] в [[Плевен]]. В двора на [[Министерство на външните работи на България]] е поставена и „Майката“, излята от бронз в оригинален мащаб.<ref name="slovo.bg"></ref> [[File:BASA-60K-1-1-1-Dimcho Debelyanov Obuituary.JPG|thumb|л|Некролога на Димчо Дебелянов]] == Възпоменателен текст == {{цитат|И в кротъкъ унесъ чака тя да дойде нейното дете... Димчо Дебеляновъ †1916 г.|}} == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Обекти, наречени на Димчо Дебелянов]] [[Категория:Иван Лазаров]] [[Категория:Основани в България през 1934 година]] eerb78x0witmq39isjyg5xsmouigb6i 0 787407 12416450 12371785 2024-11-19T02:19:44Z Luxferuer 25980 12416450 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Мавзолей костница на априлци | картинка = Koprivshtitsa 010.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Площад „20-ти април“ (Копривщица)|площад „20^-ти април“]]<br>[[Копривщица]] | архитект = [[Пантелей Цветков]] | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1926}} | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 1926 – 1928 г. | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = }} [[File:Мавзолея.jpg|thumb|л|Мавзолеят с декоративната ограда]] '''Мавзолеят костница в чест на априлци''' е паметник в центъра на [[Копривщица]], съграден да увековечи подвига на копривщенци и жители на околни села, загинали по време на [[Априлското въстание]] от 1876 година. == История == Основен инициатор за построяването на костницата е [[Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“|благотворителното дружество „20 априлъ 1876 г.“]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://koprivshtitsa-bg.com/bg/culture/mavzoley-kostnitsa.html | заглавие = Мавзолей – костница | достъп_дата = 28 декември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = koprivshtitsa-bg.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> В началото на XX век мястото на днешния площад [[Площад „20-ти април“ (Копривщица)|„20^-ти април“]] е разчистено. Строежът на паметника започва през 1926 година. Строителството е извършено от местни каменоделци, със средства на местния дарител [[Ненчо Палавеев]].<ref>Rezervaciq.com. [https://rezervaciq.com/zabelejitelnosti/pametnik-kostnica-na-aprilci-koprivshtica/1564 Паметник костница на Априлци.] Посетен на 18 август 2021 г.</ref> Мавзолеят костница по проект на арх. [[Пантелей Цветков]] е открит през 1928 г. <ref>Citybuild.bg. [http://citybuild.bg/news/otbeliazvat-godini-rozhdenieto/27796 Отбелязват 120 години от рождението на арх. Пантелей Цветков] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210814112336/http://citybuild.bg/news/otbeliazvat-godini-rozhdenieto/27796 |date=2021-08-14 }} Посетен на 14 август 2021 г.</ref> През 1883 година тленните останки на [[Тодор Каблешков]] са пренесени от [[Габрово]] и по-късно са положени в костницата. След време поради недобрите условия костите на Тодор и [[Найден Попстоянов]] са изложени за поклонение в [[Къща музей „Тодор Каблешков“|родния дом]] на Каблешков до 1996 година, когато по инициатива на родовия комитет на рода на Каблешков са тържествено [[Надгробни паметници на Тодор Каблешков и Найден Попстоянов|препогребани в двора]] на храм [[Света Богородица (Копривщица)|„Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы“]].<ref>Desant.net. [http://www.desant.net/show-news/48244 Апостолът, който удари камбаната на свободата]. Посетен на 10 септември 2021 г.</ref> == Надписи == Отстрани на входа към погребалната камера и на църковния параклис над нея има поставени паметни надписи с имената на селата и въстаниците, участвали и загинали в освободителното дело. {{цитат|Селата, взели участие въ възстанието на 20 Априлъ 1876 г. въ градъ Копривщица – [[Клисура]], [[Старосел|Старо Ново Село]], [[Каравелово (област Пловдив)|Горно Киселере]], [[Паничери|Паничере]], [[Елешница (Софийска област)|Елешница]], [[Хисаря|Синджирлий]], [[Царацово]], [[Стрелча]], [[Дюлево (област Пазарджик)|Айваджикъ]], [[Блатница|Саръгьолъ]], [[Смилец (област Пазарджик)|Ерелий]], [[Красново]], [[Беловица|Дълги Геренъ]], [[Строево]].|}} == Галерия == <gallery class="center"> Мавзолей К 1.jpg| Мавзолей К 2.jpg| Мавзолей К 3.jpg| Мавзолей К 4.jpg| Олтарна врата.jpg| </gallery> == Вижте също == * [[Надгробни паметници на Тодор Каблешков и Найден Попстоянов]] == Източници == <references /> [[Категория:Основани в България през 1926 година]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Паметници за Априлското въстание в Копривщица]] [[Категория:Костници в България|Априлци]] [[Категория:Мавзолеи в България|Априлци]] [[Категория:Музеи в Копривщица|Априлци]] [[Категория:Църкви в Копривщица]] baghqh2wdecutyb7b4wmi3c11jcmm7c 0 787994 12416223 12023302 2024-11-18T19:41:16Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Къщи в България]]: „Руси Чорбаджи“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416223 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Къща на Руси Чорбаджи | картинка = | картинка-описание = | надморска височина = | вид = къща | страна = България | населено място = [[Жеравна]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура]] | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = втората половина на XVIII в. | технически параметри = | етажи = 2 | височина = | площ = | съвременен статут = [[паметник на културата]] | съвременно състояние = | сайт = | общомедия = }} '''Къщата на Руси Чорбаджи''' се намира в село [[Жеравна]], [[паметник на културата]] от национално значение. Построена е през втората половина на XVIII в. Представител е на [[Жеравненска къща|жеравненската къща]].<ref name="архитектура">{{cite book | title = Кратка история на българската архитектура | last = Димитров, Димитър, Йордан Йорданов, Георги Кожухаров, Кръстю Миятев, Георги Стойков, Любен Тонев, Христо Христов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1965 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 256 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Изградена е изцяло от [[дъб]]ови талпи, натакани между колонки. Таваните са дъсчени, подовете са също дървени и замазани с [[глина]]. Чрез открита дървена стълба под широка стряха, се достига до обширен [[чардак]] с голям закрит от три страни [[кьошк]] в дъното. Кьошкът се осветлява от [[прозорци]], които се затварят само с капаци. От чардака се влиза в пруста, а оттам в помещението с [[огнище]] и в [[соба]]та. Освен към пруста собата има врата и към чардака. Мебилировката в двете жилищни помещения се състои от обичайните за този район широки, ниски [[одър|одри]], традиционните стенни долапи и голямо огнище към една от стените. В нея прустът губи стопанските си функции и става преходно жилищно помещение, част от пода на което е повдигнат и ограден с нисък парапет. Така е създадено ново пространство – посрещник, предназначено за приемане на гости.<ref name="архитектура"/> == Източници == <references /> [[Категория:Основани в Османската империя през 18 век]] [[Категория:Паметници на културата в област Сливен]] [[Категория:Къщи в България|Руси Чорбаджи]] [[Категория:Жеравна]] dc1v418148ry3bpkz9suygp3yqle2u0 0 788050 12416470 12388678 2024-11-19T02:51:37Z Luxferuer 25980 12416470 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Десьова къща | картинка = Старирадева къща.jpg | картинка-описание = Старирадевата къща от юг | надморска височина = | вид = къща | страна = България | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура]] | фасади = | конструктор = | конструкция = плет, дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1855}} | технически параметри = | етажи = 2 | височина = | площ = | съвременен статут = паметник на културата с национално значение<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koprivshtitsa-bg.com/download/OPR_Koprivstica_ver%201.pdf|заглавие=Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020|страници=43}}</ref><br>творчески дом на [[Българска академия на науките]] | съвременно състояние = реставрирана, улица „Любен Каравелов“ № 9 | сайт = | общомедия = }} '''Десьовата къща''', известна и като '''Старирадева къща''', наричана в някои трудове '''Десьовска къща''', се намира в [[Копривщица]]. Тя е представител на [[пловдивска къща|пловдивския тип къща]] от [[Възраждането|Българското възраждане]]. Построена е около 1855 г. за Теодораки Десьоолу (Теодор Десьов) – бегликчия, едър земевладелец и скотовъдец.<ref name="Фитлеков"></ref><ref name="архитектура">{{cite book | title = Кратка история на българската архитектура | last = Димитров, Димитър, Йордан Йорданов, Георги Кожухаров, Кръстю Миятев, Георги Стойков, Любен Тонев, Христо Христов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1965 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 315 – 317 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Неговите наследници през 1906 г. продават къщата на Владимир Макариев Старирадев (1872 –1957). Същата година той се жени за дъщерята на [[Патьо Млъчков]] – Рада. Семейството има три деца, едно от които е [[Борис Старирадев]] и живее в къщата до 1956 година.<ref name="Фитлеков"></ref> Обявена е за паметник на културата с национално значение през 1975 година.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=430&t=244&z=576|заглавие=Актуален списък на недвижимите културни ценности с категория „национално значение“ (НИНКН) към 2017 г.|автор=Министерство на културата}} (ДВ бр. 53/1975)</ref>Тя е като други такива къщи в Копривщица от времето на разцвета на копривщенската възрожденска архитектура в периода между 1842 и 1870 година.<ref>Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 66.</ref> Къщата е с една надлъжна ос на симетрия. Разположена е в северозападния ъгъл на голям двор, заграден с висока каменна стена. Главната фасада е обърната към двора и към голямата „чемшир порта“. Дворът е затревен и засаден с овощни дървета, [[чемшир]] и цветни лехи. Зад къщата е задният двор със самостоятелна порта. В него са достроените към къщата пералня и месалня, стопанските сгради, зеленчуковата и овощната градина. Къщата се състои от зимник, приземие и стаж. По своята конструкция и по материалите, с които е изградена, не се различава от [[Ослекова къща|Ослековата]] и [[Гъркова къща|Гърковата къща]]. Приземието и етажът имат еднакво разпределение. Около централно поставен отвод с форма на удължен правоъгълник са разположени четири стаи, по две симетрично на наддъжната ос. Предната стена на долния отвод е отдръпната назад така, че заедно със стените на двете предни стаи образува малка ниша, в която е поставен входът. Горният отвод, обратно, е изнесен пред лицето на сградата и подпрян на две дървени колони. Приземието е слабо повдигнато над терена. Две каменни стъпала въвеждат в долния отвод, в дъното на който двураменната дървена стълба отвежда към отвода на горния етаж. Предната част на горния отвод е издигната над общото ниво, отделена е с парапет и снабдена със самостоятелно разработен таван.<ref name="архитектура"/> Вътрешната украса на къщата са състои от оцветени в различни основни тонове стаи, стенописи, [[алафранга|алафранги]] и дървени апликирани тавани.<ref name="архитектура"/> По масивната, кована порта още личат следите от ударите с [[ятаган]]и и [[брадва]], с които [[аскер]]а и [[башибозук]]а са се опитвали неуспешно да я разбият и нахлуят в двора (снимката долу в ляво).<ref>{{cite book | title = Копривщица | last = [[Петко Теофилов|Теофилов]] | first = Петко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1966 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =91 | url = https://kutlovica.com/detail.php?id_prod=6297 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Каймакаминът им е блъскал с топора и е викал: „Ач къпъ, чорбаджи, ач къпъ!“ „(Отвори портата, чорбаджи!)“ – и е блъскал по [[Чемшир|чемшир]]ените двери, ама тукашните хора вече са били във [[Пловдив|Филибе]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sobstvenik.com/posledniya-koprivshhenski-bohem-aleksa/ | заглавие = Последния копривщенски бохем | достъп_дата = 15 април 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sobstvenik.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Подгонените от руските войски при отстъплението си от позициите си в [[Златица]], турски войници искат да им бъде отворено, за да ограбят каквото могат. Времето им обаче се оказва недостатъчно за целта, а портата – здрава.<ref name="Фитлеков">{{cite book | title = Спомени коментари | last = Фитлеков | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2004 | edition = | publisher = | location = Копривщица | isbn = | doi = | pages = 90 – 91 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Десьовата къща е творчески дом на [[БАН]].<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bas.bg/?page_id=493|заглавие=Творчески дом „Копривщица“|труд=pdn.bas.bg}}</ref> На портата има поставена табелка „къща за гости“ с категоризация. Намира се на улица „Любен Каравелов“ № 9. == Галерия == <gallery> File:Следи от брадва.jpg|Следи от ударите с ятагани и брадва File:Порта 1.jpg|Украса на портата на Старирадевата къща File:Порта 2.jpg|Украса на портата на Старирадевата къща File:Порта 3.jpg|Украса на портата на Старирадевата къща File:Старирадева къща 1.jpg|Старирадевата къща от северозапад File:Чалъкова къща.jpg|[[Чалъкова къща (Копривщица)|Чалъковата къща]], разположена срещуположно File:Руини 13.jpg|Старирадевата къща през 2024 г. </gallery> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1855 година]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] ntma1j5eu9n0n57mbzqgam7s1rmtriz 0 788356 12416473 12299411 2024-11-19T02:55:19Z Luxferuer 25980 12416473 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Млъчкова къща | картинка = Koprivshtitsa 055.jpg | картинка-описание = Млъчковата къща откъм улица „Тумангелова чета“ | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] с „Национално значение“<ref>Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020</ref> | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|възрожденски]] | фасади = | архитект = [[Уста Гавраил]] | конструкция = плет, дърво, камък<br>фронтона е изпълнен в стил [[Български барок]] | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1855}} | технически параметри = | етажи = | височина = | площ = | адрес = ул. „Патьо Млъчков“ 2 | собственик = | съвременен статут = | съвременно състояние = [[Реставрация|реставрирана]] | сайт = }} '''Млъчковата къща''', позната и като '''Патьова къща''' е стара възрожденска къща в град [[Копривщица]], построена на 10 октомври 1855 година от [[одрин]]ски майстори с главен майстор [[Уста Гавраил]] за първия ѝ собственик хаджи Ненчо. В началото на 1876 г. става собственост на революционера от [[Априлското въстание]] [[Патьо Млъчков]], чието име носи понастоящем.<ref name="писаните">{{cite book | title = Писаните къщи на Копривщица | last = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. [[Анна Рошковска]] | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 302 – 303 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Конструкция на сградата == Къщата е построена в модерния за това време стил. Двуетажната ѝ конструкция е изпълнена от дърво и измазан с глина плет върху дебел каменен зид, разположен откъм улицата. == Изписване на къщата == След като Млъчковата къща става собственост на Патю е изписана вътрешната ѝ украса в сравнително примитивен стил. От украсата, направена непосредствено след градежа ѝ, е останала единствено тази на кобиличния ѝ [[фронтон]].<ref name="писаните"></ref> Стенописът представлява елипсовиден медальон на някога оловнозелен фон. Вътре в елипсата е изографисана човешка фигура, заобиколена от клоните на самотни, [[Гротеска|гротескни]] дървета с едно пусто щъркелово гнездо в клоните на едно от тях. Медальонът е заобиколен от вписана в елипса спирална украса. Цялата композиция почти до края на стенописа е изпъстрена с майсторски изпълнени флорални елементи, като най-отдолу се чете годината на завършване на построяването на къщата: 10 октомври 1855 година.<ref name="писаните"></ref> Къщата не е музей и не е отворена за посещение. Намира се на улица „Патьо Млъчков“ № 2. == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1855 година]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] dqe3xvb5yoshkdq57rtg7k3tu3vez0a 0 788408 12416468 12299419 2024-11-19T02:38:18Z Luxferuer 25980 12416468 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Генчо-Стайкова къща | картинка = Генчо Стайковатa къща 1.jpg | картинка-описание = Генчо-Стайковата къща откъм ул. „[[Геренилото]]“ | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] с „Национално значение“<ref>Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020</ref> | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|възрожденски]] | фасади = | архитект = [[Уста Гавраил]] | конструкция = плет, дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1855}} | технически параметри = | етажи = | височина = | площ = | адрес = ул. „Димчо Дебелянов“ 14 | собственик = | съвременен статут = | съвременно състояние = [[Реставрация|реставрирана]] | сайт = }} '''Генчо-Стайковата къща''' е стара, [[Възрожденска архитектура|възрожденска]] постройка в [[Копривщица]], строена през втората половина на XIX век по време на [[Кримската война]] от дюлгери с устбашия (главен майстор) [[Уста Гавраил]]. == Изписване на къщата == Няколко години след построяването в къщата на Генчо Стайков е започнато зографисване на вътрешните помещения и фасадата, като на източната ѝ страна, която гледа към улица „[[Геренилото]]“, в два елипсовидни медальона от стилизирани цветя се чете датата на завършване на стенописа – 26 април 1866 г.<ref name="писаните">{{cite book | title = Писаните къщи на Копривщица | last = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. [[Анна Рошковска]] | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 303 – 304 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Външните стени на къщата са боядисани в кафяв цвят. Поради множеството [[еркер]]и на конструкцията стените са оформени във вид на колонада. Красиво очертаните бели колони, отговарящи на двата етажа, са подредени така, сякаш на тях се крепи конструкцията на къщата. Самите колони са с профилирани бази и [[капител]]и, което им придава обем. Под всеки един от прозорците има сложен по един цветен гирлянд, а в паузите между тях – овални венци.<ref name="писаните"></ref> Вътредворната част на фасадата на къщата също е изписана с колони, стъпили върху цокъл, имитиращ квадрова облицовка. Там под прозорците има пирамидални композиции от майсторски съчетани листа и цъфнали стръкове. Орнаментите са очертавани с един и същи шаблон, а после изписвани със свободна ръка. Колорът им е бяло-син и контрастен с по-тъмните стени. Над входната врата също има богата орнаментална композиция, в чиято среда също има медальон с датата, на която е направена украсата. Тук ръката на художника е направила по-едри включените между колоните [[ритон]]и, от които излизат букети от рози и неразцъфнали розови пъпки.<ref name="писаните"></ref> Стенописи покриват и вътрешните помещения на къщата. Стените на отвода са разделени на пана, а под тях има цокъл, наподобяващ [[балюстрада]]. Стаята в северозападната част на къщата е оформена по подобен начин. Тук има писана [[алафранга]] с надиплена и събрана на една страна завеса в орехов цвят и с извезани цветя. Под нея има портал, от който надничат кубетата и камбанариите на светъл розов град, поставени върху просторен плочник. Подобна алафранга има и в „синята стая“. Там под разделената на две алена завеса е нарисувана маса, разположена фронтално срещу зрителя, чийто плот [[перспектива]]та съкращава в дълбочина. На масата има фино изписана ваза с две дръжки, пълна с алени рози и карамфили. Зад вазата се виждат ярки, пролетни дървета, а зад тях в дъното – прозачносин град. Салонът на втория етаж има цокъл от бели и кафяви квадрати, имитиращ облицовка от керамични плочки. Паната над него са с бяло-синя рамка, украсена с цветчета и завързани със стилизирани панделки. В центъра на паната на югоизточната стена са нарисувани венци с букети от светлорозови рози по средата им.<ref name="писаните"></ref> Генчо-Стайковата къща се намира на ул. „Димчо Дебелянов“ № 14, но не е музей и не е отворена за посещение. == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1855 година]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] djs80nofeelyl7qn9at5m66nd9ph3q3 14 788438 12416233 11124585 2024-11-18T19:56:14Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Търговище]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416233 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Образование в област Търговище|*]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Търговище]] [[Категория:Основни училища в България|Търговище]] tf9umqwepbam9wa4vn8w1ymt0ewjpnt 14 788440 12416236 11124604 2024-11-18T19:57:07Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Шумен]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416236 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Основни училища в България|Шумен]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Шумен]] [[Категория:Образование в област Шумен|*]] 2h92fumecy1eunj6bghvi8pv7qckm71 0 788505 12416464 12350384 2024-11-19T02:35:18Z Luxferuer 25980 12416464 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Братска могила|Братска могила|тип=паметник}} {{Сграда | име = Мемориален комплекс Братска могила | картинка = Мемориален комплекс Братска могила 1.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = [[Георги Гергов (скулптор)|Георги Гергов]] и Иван Кесяков | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1958}} | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = }} [[File:Венец.jpg|thumb|260п|]] '''Мемориален комплекс Братска могила''' е една от многото братски могили в България. Създаден е в памет на загиналите в антиправителствената въоръжена дейност преди 1944 година и при [[България във войната срещу Третия Райх|участието на България във войната срещу Третия Райх]]. Намира се в град [[Копривщица]] и е издигнат по проект на скулпторите [[Георги Гергов (скулптор)|Георги Гергов]] и Иван Кесяков. Открит е през 1958 г. в създадения по този повод малък парк.<ref>Nahotel.net. [http://nahotel.net/attraction.php?zid=208 Паметник Братска могила.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220727001125/http://nahotel.net/attraction.php?zid=208 |date=2022-07-27 }} Посетен на 25 септември 2021</ref> Скулптурната композиция на партизанин и момиченце има размери 350/150/130 см. Фундамента на композицията е с размери 159/150/130 см. Зад централната скулптора, леко в дясно от нея има голяма гранитна морена с имената на загиналите в борбата с политическия режим преди 1944 година. Тя има размери от 350/300/80 см. На по-малка, също така гранитна морена с размери 250/220/70 см. е издълбан следният надпис:{{sfn| автор = Врачев | година = 1980 | страници = 284 – 285 | език = }} {{цитат|За Вас ще пеят светли песни вековете – на комунизма светлите герои...|}} В годините след създаването на паметника до 1989 година тук ежегодно се провеждат възпоменателни изяви с тържествена заря-проверка и с участието на гражданството, държавни дейци от това време и представителни военни части. Тържествата традиционно са придружавани с изпълнения на [[Духов оркестър на средно училище „Любен Каравелов“|духовия оркестър]] на [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)|училище „Любен Каравелов“]]. == Имена на загинали през 1918 – 1944 == Имена, издълбани на най-голямата морена:{{sfn| автор = Врачев | година = 1980 | страници = 284 – 285 | език = }} {{колони|3| * '''[[Антон Иванов]]''' – убит на 23 юли 1942 г. * '''[[Яко Доросиев]]''' – убит на 26 март 1925 г. * '''[[Салчо Василев]]''' – убит на 15 юли 1925 г. * '''[[Костадин Доганов]]''' – убит на 29 септември 1923 г. * '''[[Грую Ценов]]''' – убит на 5 февруари 1924 г. * '''[[Борис Дишлиев]]''' – убит на 24 ноември 1919 г. * '''[[Кирил Бояджиев (комунист)|Кирил Бояджиев]]''' – убит през 1925 г. * '''[[Брайко Хаджилуков]]''' – убит през 1925 г. * '''[[Рашко Брайков]]''' – умира през 1923 г. * '''[[Димо Пиринджиев|Динчо Пиринджиев]]''' – убит на 16 октомври 1941 г. * '''[[Никола Юруков (анархист)|Никола Юруков]]''' – убит на 10 юни 1927 г. * '''[[Коста Малказанов]]''' – убит през 1918 г. * '''[[Васил Икономов]]''' – убит на 20 юни 1925 г. * '''[[Атанас Тумангелов]]''' – починал на 4 юли 1929 г. * '''[[Нешо Мандулов]]''' – убит през 1939 г. * '''[[Стоян Тороманов (анархист)|Стоян Тороманов]]''' – убит през 1930 г. * '''[[Георги Мандулов]]''' – убит на 27 юни 1925 г. * '''[[Нешо Шабанов]]''' – убит на 27 юни 1925 г. * '''[[Михаил Цицелков]]''' – убит на 5 декември 1924 г. * '''[[Пенчо Калканов|Пенчо Видин]]''' – починал на 14 декември 1926 г. * '''[[Иван Кривиралчев]]''' – убит на 31 март 1944 г. * '''[[Христо Тороманов]]''' – убит на 31 март 1944 г. * '''[[Иван Келчев]] (Войводата)''' – убит на 8 юли 1944 г. * '''Борис Заков (Македончето)''' – убит на 3 май 1944 г. * '''[[Тодор и Десьо Голомяхови|Тодор Голомяхов]]''' – убит през 1925 г. * '''[[Нешо Тумангелов]]''' – убит през април 1941 г. * '''[[Тодор и Десьо Голомяхови|Десьо Голомяхов]]''' – убит на 4 юни 1944 г. }} == Загинали през [[България във войната срещу Третия Райх|участието на България във войната срещу Третия Райх]] 1944 – 1945 г. == Морената е добавена към мемориала няколко години по-късно със следните имена:<ref>Бележка на редактора</ref>{{sfn| автор = Врачев | година = 1980 | страници = 284 – 285 | език = }} * '''Асен Пройчев Райков''' – загинал при [[Страцинско-Кумановска операция|Страцин]] на 13 октомври 1944 г. * '''Генчо Сергиев Петров''' – загинал при Ново село на 30 октомври 1944 г. * '''Искро Йовков Христов''' – загинал при превземането на Стражин на 18 октомври 1944 г. * '''Найден Банчев Найденов''' – загинал при връх Бели камен на 30 октомври 1944 г. * '''Стефан Владимиров Орашъков''' – загинал при [[Крива паланка]] на 29 октомври 1944 г. == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> === Цитирани източници === ; {{cite book | title = Копривщица. Библиотека „Роден край“ | last = Врачев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Външни препратки == * [https://archives.bg/wars/SEARCH-f-2# Списък на загиналите през Първата световна война копривщенци] Добавете във филтъра: Копривщица * [http://wars.archives.bg/SEARCH-s-2 Списък на загиналите през Втората световна война копривщенци] Добавете във филтъра: Копривщица [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Партизански паметници в Копривщица|Копривщица]] [[Категория:Основани в България през 1958 година]] 6oeal8qvh23iv3bry9g2dqgljr9xbed 0 788666 12416469 11937190 2024-11-19T02:38:53Z Luxferuer 25980 12416469 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Гъркова къща | картинка = Гъркова къща стенопис.jpg | картинка-описание = Гъркова къща стенопис | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = [[Уста Гавраил]] | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|възрожденски]] | фасади = | конструктор =| конструкция = плет, дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1842}}. | технически параметри = | етажи = | височина = | площ = | адрес = ул. Любен Каравелов“ № 11 | собственик = | съвременен статут = паметник на културата с „Национално значение“<ref>Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020</ref> | съвременно състояние = [[Реставрация|реставрирана]] | сайт = }} '''Гърковата къща''' се намира в [[Копривщица]] и една от най-хубавите къщи в града. Къщата е построена от [[одрин]]ския майстор [[Уста Гавраил]] през 1842 г. за копривщенския джелепин Геро Гърков, <ref>Wikimapia.org. [http://wikimapia.org/37212080/bg/Гърковата-къща Гърковата къща (Копривщица)] Посетен на 27 септември 2021</ref>откъдето идва и името и. Нейната хубост е сравнима с красотата на прочутите [[Ослекова къща|Ослекова]] и [[Лютова къща]]. == Изписване на къщата == Гърковата къща е изписана през 1855 година от неизвестен майстор. Датата на зографисването 1855 г. е отбелязана в медальон върху челната фасада в средата на портика всред красива орнаментално решена композиция.<ref name="писаните"></ref> Стените на фасадата са тонирани с ултрамарин, с изключение на източната, която в ярко индиговосин цвят. Външноста е разделена от линеарна изписана бяла украса разделяща стените на части и съчетаваща ги с паната на [[Еркер|еркерите]] и подпрозоречните пространства. Три дъбови колони стъпили върху мраморни бази, които в горният си край завършват с богато профилирани капители образуват арките на портика. Украсата му има и флорални елементи от виещи се в сложен ритъм бледосини листа. Двете странични решения завършват с охравозлатисти кошници с алени и златисти цветя в тях.<ref name="писаните"></ref> Отводът на приземният етаж е оцветен в кафяв цвят, разделен на бели и тъмнокафяви орнаментални ивици, разделящи стените на пана.<ref name="писаните">{{cite book | title = Писаните къщи на Копривщица | last = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Анна Рошковска | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 305 – 307 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Предната стая до него е оловнозелена, а украсата и – двуредна. Отдолу майсторът е изписал фигури имитиращи керамична облицовка, а над този цокъл стената в по-високата си част е разделена на правоъгълни пана. Централно място заема [[алафранга]] с богат, стилизиран пейзаж, чийто преден план е оформен като портал с орнаментална релефна украса. В дъното на пейзажа има представителна сграда увенчана с купол, а входът и е оформен като стълба с парапети. Върху шпила на купола са изписани две птици гледащи една към друга, а в небето над тях се рее още една. Небето аленее и прелива в прозрачносив цвят.<ref name="писаните"></ref> Украсен със стенописи е и вторият етаж на къщата. Стените отново са разделени на пана, очертани от рисувани колони с богати акантови капители и бази поставени оформени като шестоъгълни призми.<ref name="писаните"></ref> Стените на предната стая са яркосини, в ниската част има рисуван, деркоративен цокъл на квадрати с [[колонада]] над него. В голямата ниша на алафрангата се дипли алена завеса извезана с бели маргарити и дантела, разделена на две от шнур с три черни пискюла. На пъстър плочник под нея има маса с вити крака с разположена върху нея синя ваза с бледо сиви рози и алени лилии. Около вазата се реят пет гълъба, а в дъното на рисунъка се вижда град от къщи с [[Еркер|еркери]], [[Джамия|джамии]] с високи [[Минаре|минарета]] и много [[кипарис]]и.<ref name="писаните"></ref> В северната част на етажа има още една стая оцветена в интензивен, но мек теменужен цвят. И тази стая е разделена на пана, очертани от колони с бяло и тъмнокафяво по цялата височина на стените. В тази стая две нарисувани колони носят украсена [[арка]], която съвпада по височина с края на нишата на алафрангата. В дъното и е изписана пирамидална конструкция от виещи се цветя и цъфнали стръкове, която във височина завършва с букет от алени рози поставен в синя база. Самата ниша е заобиколена от гирлянд от сини и алени рози.<ref name="писаните"></ref> Гърковата, Кулаксъзовата<ref>От кулаксъз: човек без едно ухо.</ref> и Рашко Ценовата къща, придружени от ресторант „Средна гора“, [[Братска могила (Копривщица)|Братската могила]] и [[Моравенов мост|Моравеновия мост]] оформят ансамбъла на „Бит пазар“. Гърковата къща се намира на улица „[[Любен Каравелов]]“ № 11, но не музей и не е отворена за посещение. == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1842 година]] 2h2ywovbazq7wi7opfjtjhyioti66gs 0 788689 12415703 12415512 2024-11-18T12:02:27Z Пища Хуфнагел 119943 коректорски 12415703 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Виктория|Виктория (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | категория = музикант | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[поп]], [[R&B]], [[соул]] | глас = мецосопран | период-на-активност = 2011 – | лейбъл = }} }} '''Виктория Георгиева''' е българска певица. Започва музикалната си кариера в четвъртия сезон на телевизионното шоу [[X Factor]].<ref name="Viki">{{cite web|publisher=utro.bg|title=Виктория Георгиева сред красотата на музиката|url=http://www.utro.bg/style/?p=9609}}</ref> На 25 ноември 2019 г. е избрана да представя България на [[Евровизия 2020]] в [[Ротердам]].<ref>{{cite web|publisher=novatv.bg|title=Финалисти – Виктория|url=http://xfactor.novatv.bg/people/view/70/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0/|достъп_дата=2021-09-28|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304111641/http://xfactor.novatv.bg/people/view/70/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0/}}</ref> Събитието обаче е отменено поради [[Коронавирусна пандемия|коронавирусната пандемия]]. Виктория Георгиева участва на [[Евровизия 2021]], представяйки родината си с песента ''Growing Up Is Getting Old'' и завършва на 11 място във финалното класиране.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/bg_eurovision/status/1241257983939616771|title=Once again, we will be represented by @victoriageorge_. Subsequently, all longer-term plans, such as choice of future representatives or the work on possible national selection will be postponed with 1 year.|last=Bulgaria|first=iCard Eurovision|date=20 март 2020|website=@bg_eurovision|lang=en|access-date=21 март 2020}}</ref> === Маскираният певец === През 2021 г. печели третия сезон на „[[Маскираният певец]]“ в ролята на Госпожицата. == Източници == <references /> {{Мъниче|Певец|Българин}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Георгиева, Виктория}} [[Категория:Български певици]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Участници в ПК Евровизия от България]] [[Категория:Родени във Варна]] 95u4su10d16h2pivsls8imzh7rkjnh0 12415704 12415703 2024-11-18T12:02:54Z Пища Хуфнагел 119943 12415704 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Виктория|Виктория (пояснение)|тип=личност}} {{Личност | категория = музикант | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[поп]], [[R&B]], [[соул]] | глас = мецосопран | период-на-активност = 2011 – | лейбъл = }} }} '''Виктория Георгиева''' е българска певица. Започва музикалната си кариера в четвъртия сезон на телевизионното шоу [[X Factor]].<ref name="Viki">{{cite web|publisher=utro.bg|title=Виктория Георгиева сред красотата на музиката|url=http://www.utro.bg/style/?p=9609}}</ref> На 25 ноември 2019 г. е избрана да представя България на [[Евровизия 2020]] в [[Ротердам]].<ref>{{cite web|publisher=novatv.bg|title=Финалисти – Виктория|url=http://xfactor.novatv.bg/people/view/70/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0/|достъп_дата=2021-09-28|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304111641/http://xfactor.novatv.bg/people/view/70/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0/}}</ref> Събитието обаче е отменено поради [[Коронавирусна пандемия|коронавирусната пандемия]]. Виктория Георгиева участва на [[Евровизия 2021]], представяйки родината си с песента ''Growing Up Is Getting Old'', и завършва на 11 място във финалното класиране.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/bg_eurovision/status/1241257983939616771|title=Once again, we will be represented by @victoriageorge_. Subsequently, all longer-term plans, such as choice of future representatives or the work on possible national selection will be postponed with 1 year.|last=Bulgaria|first=iCard Eurovision|date=20 март 2020|website=@bg_eurovision|lang=en|access-date=21 март 2020}}</ref> === Маскираният певец === През 2021 г. печели третия сезон на „[[Маскираният певец]]“ в ролята на Госпожицата. == Източници == <references /> {{Мъниче|Певец|Българин}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Георгиева, Виктория}} [[Категория:Български певици]] [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Участници в ПК Евровизия от България]] [[Категория:Родени във Варна]] poha9u4a1pstlwr1rrb3euvxn46k6lt 0 788741 12416451 11937148 2024-11-19T02:20:21Z Luxferuer 25980 12416451 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Маркова къща|Маркова къща}} {{Сграда | име = Маркова къща | картинка = Маркова къща Копривщица.jpg | картинка-описание = Дантелената къща | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък НКН.</ref> | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = Уста Владимир | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|възрожденски]] | фасади = | конструктор = | конструкция = плет, дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1832}} | технически параметри = | етажи = | височина = | площ = | адрес = улица „Първа пушка“ № 4 | собственик = | съвременен статут = | съвременно състояние = [[Реставрация|реставрирана]] | сайт = }} '''Марковата къща''' е стара, възрожденска постройка в [[Копривщица]], построена през 1832 година от [[Одрин|одринския]] майстор Владимир. Позната е и като '''Дантелената къща''', заради изящната си дърворезба, изпълнена от [[Самоков|самоковски]] майстори. Понякога е наричана и '''Попмаркова къща'''. == Украса на къщата == [[Дърворезба|Дърворезбите]] на фасадата са завършени през 1837 година, а стенописването отвън и отвътре – през 1857 година. Фасадата е оцветена в равен черен цвят, по краищата и около прозорците на която е нарисувана бяла зигзаговидна линия, събираща се на ъглите в бял квадрат с черна звезда, поставена в него. В гънката под [[Кьошк|кьошка]] между две зигзагообразни линии е поставен лъкатушещ бял фриз от гънеща се панделка с вмъкнати в извивките букети от разнообразни цветя.<ref name="писаните">{{cite book | title = Писаните къщи на Копривщица | last = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Анна Рошковска | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 308 – 309 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Вътрешната украса на къщата, за разлика от външното изписване, е в светли тонове. Художникът е изписал върху холкела ярки гирлянди, като на всяка стена те се различават една от друга с различно съчетание на цъфнали клонки и цветове, около които се извиват декоративни, спираловидни ленти. Към две от тези гирлянди са нарисувани добавен ред от повтарящ се в ритъм зелени [[кипарис]]и и птици, кълвящи от цветните клонки.<ref name="писаните"></ref> Същият майстор е зографиосал и стенописа в предната южна стая. За съжаление част от стенописа е заличен с вар и само в алафрангата личи част от пурпурна завеса, чиито гънки са в особен ритъм, като над нея има букет от рози.<ref name="писаните"></ref> Долният етаж има изписана една стая – северната, но това е дело на друг майстор. По цялата височина на стаята са направени пана в тъмен ултрамарин, отделени едно от друго с бели обкантени ивици. Вътре в тези пана с линеала на майстора са оформени карета с ярък цинобър, чиито краища са завързани с декоративни панделки, характерни за украсата на копривщенската къща. Над стените минава холкел, оцветен с [[охра]], със спираловидни и ярко зелени лозови клонки с червени и сини гроздове. В тази стая има алафранга, оформена като пано, по средата на която има поставен букет от светлорозови рози.<ref name="писаните"></ref> [[Христо Попмарков]], първият кмет на Копривщица живее в Марковата къща преди да отиде да учителства в [[Свиленград]] като главен даскал.<ref>Svilengrad24.info. [Https://svilengrad24.info/archives/7972 Потомък на даскал Христо Попмарков игра шах с ромчета.] Посетен на 29 март 2022</ref> == Сцени от български игрални филми, заснети тук == „[[Хитър Петър (филм)|Хитър Петър]]“ – български игрален филм (комедия) от 1960 година. Сцената в домът на Чорбаджи Стамо. Марковата къща се намира на улица „Първа пушка“ № 4, но не е музей и не е отворена за посещение. == Вижте също == * [[Маркова къща (Охрид)]] * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1832 година]] ql0exhzibb0wjflhved33wslydm78lc 0 789024 12416022 12191166 2024-11-18T17:24:47Z Nk 399 == Памет == На Петър Иванов Кьосеиванов е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950685|title=Петър Иванов Кьосеиванов}}). 12416022 wikitext text/x-wiki {{Личност|юрист}} '''Петър Иванов Кьосеиванов''' е български [[юрист]] и [[политик]].<ref name="e-peshtera.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://e-peshtera.com/news/V-rubrika-Peshterci-predstavyame-d-r-Petar-Kyoseivanov | заглавие = В рубрика „Пещерци“ представяме д-р Петър Кьосеиванов | достъп_дата = 4 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21 февруар 2020 г | труд = | издател = e-peshtera.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Народен представител в [[XXIV обикновено народно събрание|ХХIV]] и [[XXV обикновено народно събрание|ХХV народно събрание]], на което от 1942 г. е подпредседател. == Биография == Роден е през 1897 г. в [[Пещера]], в семейството на Иван и Райна Кьосеиванови. Той е племенник на политика [[Михаил Такев]].<ref>{{cite book | last = Бочев | first = Стефан | authorlink = Стефан Бочев | year = 2003 | title = Белене. Сказание за концлагерна България | publisher = Фондация „Българска наука и изкуство“ | location = София | isbn = 954-90134-5-6 | pages = 14}}</ref> Негов брат е политикът и дипломат [[Георги Кьосеиванов]]. Завършва основно образование в родния си град, а средно в Пловдивската мъжка гимназия „Александър I“. [[Редник]] е в действащата армия, а след това е изпратен в Школата за запасни офицери в [[Княжево]]. Завръща се на фронта като взводен командир. През 1921 г. завършва [[право]] в [[Софийския университет]]. Защитава докторска дисертация „Аграрна политика на България“ в [[Германия]]. Издава на [[немски език]] книгата „Кооперацията като юридическа и социална асоциация“. След завръщането си в [[България]] е [[адвокат]] в [[София]]. Учредява Българо-югославското дружество. През 1938 г. е избран за народен представител в ХХIV народно събрание, а през 1940 г. – в ХХV народно събрание, като от 1942 г. е негов подпредседател. Избран е за председател на Международната търговска конференция във [[Варшава]] през 1938 г. Секретар е на Международната парламентарна делегация в [[Москва]].<ref name="e-peshtera.com"/> През 1943 г. се подписва под инициираното от [[Димитър Пешев]] писмо до министър-председателя [[Богдан Филов]] против [[Спасяване на евреите в България|депортирането на българските евреи]].<ref name="e-peshtera.com" /><ref>{{Цитат книга|last=Бояджиев|first=Христо|title=Спасяването на българските евреи през Втората световна война|year=1991|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София|pages=71}}</ref> След това обаче под натиска на Филов оттегля подписа си.<ref>{{Цитат книга|last=Бояджиев|first=Христо|title=Спасяването на българските евреи през Втората световна война|year=1991|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София|pages=72 – 73}}</ref> По време на [[Народен съд|Народния съд]] е осъден от [[Втори върховен състав на Народния съд|Втори състав]] на доживотен затвор, пълна имуществена конфискация, глоба от 5 милиона лева и лишаване завинаги от граждански права. В Софийския затвор прекарва 12 години. Излиза през 1967 г. Умира през 1971 г.<ref name="e-peshtera.com"/> == Памет == На Петър Иванов Кьосеиванов е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123950685|title=Петър Иванов Кьосеиванов}}). == Източници == <references /> {{Портал|Биографии|Политика|Право|История на България}} {{СОРТКАТ:Кьосеиванов, Петър}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Подсъдими по процеса на Втори състав на Народния съд]] [[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Носители на орден „За заслуга“]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Спасяване на евреите в България]] [[Категория:Родени в Пещера]] pui00jb92sx03jtc7xp5ojf2v1xugz5 0 789140 12416196 11270223 2024-11-18T19:00:29Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416196 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие<br> „Александър Стамболийски“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|1962|9|1|1}} | закрита = | основател = | вид = [[гимназия]] | към = | град = [[Лозница (град)|Лозница]], [[Лозница (община)|община Лозница]] | държава = [[България]] | директор = Ниязи Мехмедов Ниязиев | учители = | ученици = | финансиране = държавно | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = [[Александър Стамболийски]] | адрес = ул. „Дружба“ № 31 | телефон = 0836 22465;<br> 0899 982630 | e-mail = pgpowmz@abv.bg | сайт = | карта = | карта-описание = | бележки = }} '''Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие „Александър Стамболийски“''' (с [[акроним]]: '''ПГВМЗ „Александър Стамболийски“''') професионална [[гимназия]] с държавно финансиране в град [[Лозница (град)|Лозница]], [[Лозница (община)|община Лозница]], [[Разград (област)|област Разград]]. Патрон на училището е [[Александър Стамболийски]]. Разположено е на ул. „Дружба“ № 31. Директор на училището е Ниязи Мехмедов Ниязиев.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://spravochnik.framar.bg/образование/5691/професионална-гимназия-по-ветеринарна-медицина-и-земеделие-александър-стамболийски-гр-лозница | заглавие = Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие „Александър Стамболийски“, гр. Лозница | дата = 28 ноември 2019 | достъп_дата = 6 октомври 2021 | издател = spravochnik.framar.bg | език = bg }}</ref>}} == История == Училището е създадено на [[1 септември]] [[1962]] г. като Селскостопански техникум, със заповед № 1–20 А от 31 юли 962 г. на МНП. В началото учебните занятия се водят в сградата на основното училище в Лозница. Негов пръв директор е агрономът Асен Григоров. Първите ученици са само 72, те се обучават в 2 паралелки – селскостопански профил.{{Small|<ref name="uchilishtata.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.uchilishtata.bg/пгвмз-александър-стамболийски---лозница-училище609.html | заглавие = ПГВМЗ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - Лозница | достъп_дата = 6 октомври 2021 | издател = uchilishtata.bg | език = bg }}</ref><ref name="registarnauchilishtata.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://registarnauchilishtata.com/пгвмз-александър-стамболийски-лозница | заглавие = ПГВМЗ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ | достъп_дата = 6 октомври 2021 | издател = uregistarnauchilishtata.com| език = bg }}</ref>}} Нуждата от специалисти в различни направления в селското стопанство налага през учебната 1964/1965 г. в техникума да се открият четири паралелки – механизаторски профил, а от тук следва и промяната в наименованието на учебното заведение – Техникум по механизация на селското стопанство.{{Small|<ref name="uchilishtata.bg"/><ref name="registarnauchilishtata.com"/>}} С течение на времето техникумът се разраства. Откриват се нови специалности: електрификация на ССМ; ел. монтьор / СПТУ паралелка. В техникума започват да се обучават ученици от различните краища на страната.{{Small|<ref name="uchilishtata.bg"/><ref name="registarnauchilishtata.com"/>}} Това налага и построяването на ученическо общежитие – на 22 декември 1979 г. Към общежитието е открит стол с 200 места. През 1991 г. е открита специалност „Земеделски техник“. От 1993 г. при новия директор – Калинка Тодорова, училището се именува на „Александър Стамболийски“.{{Small|<ref name="uchilishtata.bg"/><ref name="registarnauchilishtata.com"/>}} През учебната 1994/1995 г. се преобразува в Професионална гимназия по икономика на земеделското стопанство и Земеделец, през 1995/1996 г. – Професионална гимназия по Ветеринарна медицина, а от 2003 г. – Професионална гимназия по ветеринарна медицина и земеделие.{{Small|<ref name="uchilishtata.bg"/><ref name="registarnauchilishtata.com"/>}} С цел ефективно обучение по специалността Ветеринарна медицина са обзаведени кабинети по: анатомия на селскостопанските животни, фармакология, учебноизчислителен кабинет, лаборатория по микробиология, фитнес зала и др.{{Small|<ref name="uchilishtata.bg"/><ref name="registarnauchilishtata.com"/>}} През учебната 1999/2000 г. е открита друга перспективна специалност „Фермер“, чието обучение се извършва по модулен учебен план съгласно европейските стандарти. През учебната 2005/2006 учебна г. ръководството на училището прави предложение за откриване на нова професия „Лесовъд“.{{Small|<ref name="uchilishtata.bg"/><ref name="registarnauchilishtata.com"/>}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Facebook|pgpowmz|Страница на училището}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Обекти, наречени на Александър Стамболийски]] [[Категория:Основани в България през 1962 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Средни училища в Лозница]] 53o1p0lfiu0122qb4nzlrefta81hear 14 789141 12416195 11135043 2024-11-18T18:59:48Z Elkost 8375 −[[Категория:Сгради и съоръжения в Лозница]]; −[[Категория:Организации в Лозница]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416195 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Средни училища в България по град|Лозница]] [[Категория:Образование в Лозница]] cix4lc5kvxuqtkxrjcskz4eaa6hdoeq 0 789295 12416462 11977478 2024-11-19T02:31:53Z Luxferuer 25980 12416462 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Хаджи-Иванчова къща | картинка = Хаджи-Иванчова къща.jpg | картинка-описание = Хаджи-Иванчовата къща | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|възрожденски]] | фасади = | конструктор = | конструкция = плет, дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1848}} | технически параметри = | етажи = | височина = | площ = | адрес = ул. „Дончо Ватах войвода“ 37 | собственик = | съвременен статут = | съвременно състояние = [[Реставрация|реставрирана]] | сайт = }} '''Хаджи-Иванчовата къща''' е почти последният градеж в [[Копривщица]], в художествения стил на българското [[Възраждане]]. Издигната е през 1848 за джелепина Брайко Хаджинейков от [[Лопян |лопянски]] майстори. Къщата е довършена известно време след това от Иванчо Брайков Хаджинейков и е изписана от повикания [[Самоков|самоковски]] майстор Ламбо през 1886 г., дата поместена в оформлението над входната врата. Същият художник рисува и вътрешните помещения на двуетажната постройка, както и лицевата и фасада.<ref name="писаните">{{cite book | title = Писаните къщи на Копривщица | last = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. [[Анна Рошковска]] | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 310 – 311 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Лицевата фасада е тонирана в цвят охра, с оформени пана и на двата етажа. В горният ред е имало изписани [[Нимфа|нимфи]] с украсени с диадеми къдрици. На долният ред са били оформени само декоративни [[Розета (орнамент)|розети]] в средата на паната.<ref name="писаните"></ref> Вътрешните помещения били богато украсени с рисувани [[Колонада|колонади]] и уподобяваща на облицовка с керамични плочки рисунка по стените, придружена от имитация на [[гипс]]ови [[Релеф (скулптура)|релефи]] по тавана. За да се запази традицията, отгоре стените също са разделени на пана с ярка и богата украса. Въпреки старанието на майстора да бъде равностоен с художниците на другите изписани копривщенски къщи, в изпълнението му личи, че той е по-скоро занаятчия-декоратор, без собствен маниер на изписване.<ref name="писаните"></ref> До около 1977 г. къщата се намира в окаяно състояние,<ref> Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 69. (фото).</ref> от което я изважда последваща реставрация. Днес архитектурният паметник повторно е изцяло реставриран в периода от 2014 до 2018 г., с леко променена и обогатена украса на външния и вид. Хаджи-Иванчовата къща, тази на Цоко Хаджинейков, дюкяна на Делиделвови (Тодор-Енкова фурна),<ref>Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 86 – 87.</ref>Хаджинейковия мост и чешмата „[[Арнаутец]]“ оформят архитектурния ансамбъл в района на река Петрешка, почти в края на града. Този ансамбъл се явява едно от най-забележителните места, наред с [[Архитектурен комплекс „Първа пушка“|ансамбъла „Първа пушка“]], оформен около [[Калъчев мост|Калъчевия мост]]. Къщата се намира на улица „[[Дончо Ватах|Дончо Ватах войвода]]“ № 37, но не музей и не е отворена за посещение. == Галерия == <gallery> Файл:Хаджи-Иванчова чешма.jpg|Хаджи-Иванчова чешма Файл:Енкова фурна.jpg|Тодор-Енкова фурна Файл:Хаджи-Нейков мост.jpg|Хаджи-Нейков мост Файл:Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков.jpg|Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков ([[Арнаутец]]) (1922) Файл:Koprivshtitsa 001.jpg|Арнаут махала с Хаджи-Нейков мост </gallery> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1848 година]] 4etxrvbok08288y9wrya3z5p68zxswd 0 789446 12416471 12401523 2024-11-19T02:53:00Z Luxferuer 25980 12416471 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Михаил-Маджарова къща | картинка = | картинка-описание = | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|възрожденски]] | фасади = | конструктор = | конструкция = плет, дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1863}} | технически параметри = | етажи = 2 | височина = | площ = | адрес = ул. „[[Геренилото]]“ № 6 | собственик = | съвременен статут = бивш паметник на културата с „Национално значение“<ref>Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020</ref> | съвременно състояние = несъществуваща от 2001 година | сайт = }} '''Михаил-Маджаровата къща''' е съществувала до 2001 година възрожденска къща в град [[Копривщица]]. Издигната е от пловдивски майстори през 1863 г., дата изписана в горната част на отвода. Нейните външни стени са оцветени със счукани и стрити на прах керемиди. По този начин са се оцветявали къщите в приятен керемидено-червен цвят.<ref name="писаните">{{cite book | title = Писаните къщи на Копривщица | last = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. [[Анна Рошковска]] | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 304 – 305 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Украса на къщата == [[File:Портата на Михаил-Маджаровата къща.jpg|thumb|л|Портата на Михаил-Маджаровата къща, единствено оцеляла след пожара от 2001 г.]] Със стенописи са били нагласени отвътре и двата етажа на къщата, по различно време и от различни майстори. Не са запазени сведения за имената им, нито за времената на изписване или за това от къде са дошли.<ref name="писаните"></ref> Най-значителна е украсата на отвода на приземния етаж, изпълнение с висок професионализъм, стил и майсторство, което навежда на мисълта, че стенописването е дело на същия майстор, зографисал и разположената в съседство [[Ослекова къща]].<ref name="писаните"></ref> Стените на отвода са били оцветени в светлокафяви тонове и са били разделени от бели очертани ивици на пана. Вляво и вдясно имало срещуположна двойка пана по цялата височина на стените. Тяхната първа вътрешна двойка пана с линеарна рамка, която е била лека и чупеща се в ъглите, с успореден на нейните очертания цветни венци. Съставена е била от светлорозови пъпки от роза, разтворени шипкови цветчета и сини пъпки, около които се вият кафяви ластари, вързани със сини рисувани панделки. В средата на паната имало пирамидално подредена композиция със съчетание от сини листни извивки на гирлянди от светло розови и светло алени рози и кошници пълни с рози. Втората двойка срещуположни пана са били в дълбочината на отвода между вратите на помещенията. Те външно са очертани с контурна линия, а вътрешно от цветна гирлянда. В средата имало богати листни извивки оцветени със син цвят и преплетени около тях букети от сини звездообразни цветове.<ref name="писаните"></ref> Не е известна причината, но друг майстор е довършил украсата. Друга ръка е довършила изписването на останалите соби и одаи на къщата. В отвода на горния кат има бяло-синя [[колонада]] с ред пана над нея. Украсите в синята стая и „стаята с Ерусалима“ обаче нямат художественото майсторство от долния отвод.<ref name="писаните"></ref> Дълги години в къщата живеят и се грижат за нея [[Анна Каменова]], професор [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]] и [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]], женен за дъщерята на Каменова.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://slavimirgenchev.info/?p=10065 | заглавие = Достойно есть за великия син на България | достъп_дата = 2 април 2024 | фамилно_име = Генчев | първо_име = Славимир | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23 септември 2013 | труд = | издател = slavimirgenchev.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> По това време вътрешната ѝ уредба е имала старинни щампи, картини и гравюри и портрета на [[Михаил Маджаров]], който е фотографиран в [[Лондон]], като пълномощен Министър. Там е изобразен с къси панталони и шпага и костюм в стил „Рококо“, когато се е представил по протокола на Английския крал.<ref> Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Ламбовска махала, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> В подреденият им двор на горния ъгъл на къщата си Петко Стайнов и Анна Каменова са изградили една каменна чешма, която оживява любима сцена от първия роман на писателката „[[Харитининият грях]]“. Понякога сядат до тази чешма на малки трикраки столчета. А пред външни лица двамата си говорят аристократично-приятелски на „Вие“ по време на сутрешно кафе или на следобедно сладко от горски малини, поднесено по копришки в малки чинийки и чаша студена вода.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://skif.bg/index.php/haid-park/710-koprivshtitza-beshe-ierusalim-na-pravni-prorotzi | заглавие = Копривщица беше Йерусалим на правни пророци | достъп_дата = 1 октомври 2024 | фамилно_име = Брайков | първо_име = Валентин | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 юли 2015 | труд = | издател = skif.bg/index.php | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Михаил-Маджаровата къща изгаря при битов инцидент през 2001 година.<ref>Doraangelova.blog.bg. [https://doraangelova.blog.bg/izkustvo/2016/09/19/madjarovata-kyshta-v-koprivshtica.1477472 Маджаровата къща в Копривщица.] Посетен на 10 октомври 2021</ref> Мястото и е на улица [[Геренилото]] № 6. == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.sobstvenik.com/wp-content/uploads/2011/01/NOKIA-N-73-16.032010-329.jpg Изглед след пожара] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Маджарови (Копривщица)]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1863 година]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] ouep0jzk0neh1eamfv99dbogh5sh2h4 0 789936 12416482 12299816 2024-11-19T03:01:11Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416482 wikitext text/x-wiki {{Храм | име = „Свети Теодор Стратилат“ | картинка = Theodore-Stratelates-church-in--Dolni-Bogrov.jpg | картинка-описание = Общ изглед от запад | вид на храма = православна църква | страна = България | населено място = [[Долни Богров]] | вероизповедание = [[Българска православна църква – Българска патриаршия]] | епархия = [[Софийска епархия|Софийска]] | архиерейско наместничество = [[Софийска духовна околия|Софийско]] | тип на сградата = | архитектурен стил = | архитект = | време на изграждане = 1895 година | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = действащ храм | сайт = | общомедия = | категория = християнство }} '''„Свети Теодор Стратилат“''' или '''„Свети Тодор“''' е [[Българска православна църква – Българска патриаршия|българска православна]] [[църква (сграда)|църква]] в софийското село [[Долни Богров]].<ref name="Софийски вестник">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sofiavestnik.com/index.php?option=com_content&view=article&id=237&Itemid=169 | заглавие = Кметство с. Долни Богров | достъп_дата = 16 октомври 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Софийски вестник | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20231211085642/http://sofiavestnik.com/index.php?option=com_content&view=article&id=237&Itemid=169 | архив_дата = 2023-12-11 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == [[Файл:Dolni Bogrov church.jpg|мини|ляво|Църквата от север]] Храмът е разположен в центъра на селото. Построен е в 1895 година, като първите дарители са Божил Динчов, Стоян Георгиев, Иван Спасов, Златан Колчев, Коце Банков, Филип и Никола Колчеви.<ref name="Софийски вестник"/> Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]].<ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref> Църквата е обявена за паметник на културата. == Бележки == <references /> {{Църкви в София}} {{Портал|Православие|България|Македония}} [[Категория:Църкви в Софийската епархия|Теодор Стратилат (Долни Богров)]] [[Категория:Район Кремиковци]] [[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Теодор Стратилат (Долни Богров)]] [[Категория:Основани в България през 1895 година]] snqx1h0u8hshqw9eupth2z4wfe0f7me 0 791829 12416334 12364084 2024-11-18T21:23:40Z Tonimicho 109787 Добавяне на [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416334 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} [[Файл:Srebro Yanakiev 1927 Book 01.jpeg|мини|250п|{{cite book | title = Тѫжни страници из народностнитѣ борби въ Костурско | last = Янакиевъ | first = Сребро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1927 | edition = | publisher = Костурското женско братство | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://www.strumski.com/books/Sr_Janakiev_Tazni_Stranici.compressed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}]] '''Сребрен (Сребро) Паскалев Янакиев (Янков)''' с псевдоним '''Сиври синек''' е български общественик, журналист и революционер.<ref name="Речник 248">{{cite book | title = Речник на българските псевдоними: писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти | last = Богданов | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = „Д-р Петър Берон“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 248 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Биография == Сребрен Янакиев е роден в 1898 година в [[костурско]]то градче [[Хрупища]], тогава в Османската империя, в семейството на революционера [[Янаки Паскалев]].<ref name="Речник 248"/> Взема участие в Първата световна война.<ref>{{Хрупищко|148}}</ref> През 1920 година, в качеството си на секретар на [[Костурско благотворително братство|Костурското благотворително братство]], подписва позив за популяризиране на книгата „[[От Витоша до Грамос]]“ на [[Христо Силянов]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/biblioteka/?id=966 | заглавие = Костурско благотворително братство - "До костурчани и други родолюбиви българи", София, 20 януари 1920 година | достъп_дата = 2.11.2021 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = strumski.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Пише в „[[Списание на Българското икономическо дружество|Списанието на Българското икономическо дружество]]“. Особено активен автор е на списание „[[Тютюн (1920–1926)|Тютюн]]“,<ref>{{cite book | title = Българската журналистика 1917-1923 | last = Топенчаров | first = Владимир | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 259 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> в което публикува текстове критикуващи икономическата политика на правителството на БЗНС.<ref>Научни трудове: История, Томове 7–8, Академия за обществени науки и социално развитие при ЦК на БКП, 1986, [https://books.google.bg/books?id=Os0JAQAAMAAJ&q=%22%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2%22&dq=%22%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2%22&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiqwIWHnfrzAhVuQ_EDHb5jDjEQ6AF6BAgCEAI 138].</ref> През 1921 година пише във вестник „[[К'во да е]]“. През 1928 година участва във формирането на [[Македонска патриотична организация „Бистрица“ (Синсинати)|МПО „Бистрица“]] в [[Синсинати]].<ref>{{МА40|251}}</ref> Умира през същата година.<ref>{{cite book | title = Речник на българските псевдоними: писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти | last = Богданов | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = „Д-р Петър Берон“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 496 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Външни препратки == * {{cite book | title = Тѫжни страници из народностнитѣ борби въ Костурско | last = Янакиевъ | first = Сребро | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1927 | edition = | publisher = Костурското женско братство | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://www.strumski.com/books/Sr_Janakiev_Tazni_Stranici.compressed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite journal | last = Янакиевъ | first = Сребро | authorlink = | coauthors = | year = 1935 | month = 21 февруарий | title = Тъжни страници (Из народните борби на Костурско) | journal = Македонска Трибуна | publisher = МПО | location = Индианаполис | volume = IX | issue = 418 | pages = | doi = | id = | url = https://www.strumski.com/books/sr_janakiev_tuzni_stranici_iz_narodnite_borbi_v_kostursko.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} * {{cite journal | last = Янакиевъ | first = Сребро | authorlink = | coauthors = | year = 1927 | month = априлъ | title = Клането въ с. Загоричани на Благовецъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = | location = София | volume = 1 | issue = 1 | pages = 2 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_1_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Янакиев, Паскал}} [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на Македонските братства]] [[Категория:Родени в Хрупища]] [[Категория:Български журналисти от Македония]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] imyt6ue5bpoeprpld451ghohxa4ua1y 0 793857 12416012 12413229 2024-11-18T17:19:36Z Nk 399 == Други == На „Нова земя“ е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949717|title=Нова земя}}). 12416012 wikitext text/x-wiki {{Книга}} '''„Нова земя“''' на [[Иван Вазов]] е замислен от автора като продължение на романа „[[Под игото]]“, също и като историко-битов роман, той все пак надхвърля тази своя роля. Романът в действителност е на места дори хумористичен. Романът е за първи път публикуван през [[1896]] г. (с илюстрации от [[Антон Митов]]<ref name="геб">[[Голяма енциклопедия „България“]], том 7, БАН, Труд, София, 2012.</ref>) и е опит да опише годините на [[Освобождение на България|Освобождението]], събитията в първите години след Освобождението на България, [[Съединението на България]], избирането на [[Александър Батенберг]] за управляващ<ref>„слагат ни немец, княз Батенберг, рекомендован от Русия, да ни управлява, а той не знае български език“, [[Иван Вазов]], Нова Земя</ref>, с някои елементи на включване на разказ за българската действителност и преди това. Романът често е възприеман като „спорен“ и не е приет добре от българските литературни критици тогава.<ref>"Критиката нападна Нова Земя съвсем безпощадно.", казва Иван Вазов пред проф. [[Иван Шишманов]]</ref> Макар че има шест препечатвания веднага след годината на публикуването му<ref>Предисловие, Иван Вазов, Нова земя, Роман из живота на българите през първите години след Освобождението в седем части, Български писател, 1984</ref>, заради недобрите отзиви от някои критици се стига дотам, че авторът го изгаря (като Вазов казва за този период, че желанието му да твори спира и той не пише литература една година).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.actualno.com/amp/vazov-pishe-nova-zemja-prez-bajganiovsko-vreme-news_1414054.html|заглавие=Вазов пише „Нова земя“ през байганьовско време | издател = Actualno.com| цитат =вж "шопската дивотия", глана X. Тревогите на философа, Нова Земя, все пак сравнението е специфично, тъй като при Вазов и в този роман думата "бай" се използва в друг смисъл, като обръщение, като в бай Анастаса, бай Иваница, бай Зафире, бай Марко, бай хаджи, бай хаджия, бай Рачко, бай Цеко, всичките обръщения от романа}}</ref> == Сюжет == Романът проследява преди всичко живота на Найден Стремски след бягството от [[Бяла Черква]] в периода от [[Освобождението]] до [[Съединението]] <ref>Предпоследната, 19-та глава на романа се казва Съединението. [[Иван Вазов]], Нова Земя</ref>. Стремски, който е център на повествованието, разговаря основно с един доктор, (но също и с други лекари, дори когато срещата им е изобразена накратко): : ''„Ти право кажеш, докторе: нова земя, нова земя!“'' (Глава X. Тревогите на философа) В този смисъл Нова Земя е и медицински роман, който отразява българското общество от Освобождението и неговите нужди от лекарска помощ заради освободителните борби<ref>''„Но и ти..., докторе! — забележи му Стремски — ...имаш сега почва за работа.“'' </ref> и в същото време заради социално-политическата промяна, появата на българска политика и т.н. Парадоксално или дори логично докторът има всъщност турски произход и името му е Догански. == Герои == Някои от героите на Нова Земя са герои и на [[Под игото]]. * Найден Стремски – описан като положителен герой (млад, пламенен, красив, умен, честен, отдаден е на обществените каузи, добър оратор, който може да увлича масите след себе си) * Невянка – съпругата на Найден * Драга – първата любов на Найден * Светлина – сестра на Драга * Веригаров – годеник на Драга * Рангел – приятел на Найден * поп Кън * [[Иван Боримечката]] (също и в [[Под игото]]) * Рачко Пръдлето и неговия син * чичо Евтим * кака Гинка * Доктор Догански == Театър == През 2021 г. романът е адаптиран за театрална сцена в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], което представлява и една съвременна рефлексия върху романа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nova-zemya/|заглавие=Нова земя | Представление | Народен театър „Иван Вазов“|издател=Народен театър „Иван Вазов“}}</ref> Режисьор е [[Бина Харалампиева]], и в пиесата участват [[Иван Юруков]], [[Христо Петков (актьор)|Христо Петков]], [[Мария Стефанова]], [[Александра Василева]], [[Радина Боршош]], [[Радена Вълканова]], [[Жаклин Даскалова]], [[София Бобчева]], Василена Винченцо, [[Явор Вълканов]], [[Ева Данаилова]], [[Валентин Танев]], [[Йордан Петков]], [[Николай Урумов]], [[Дарин Ангелов]], [[Герасим Георгиев]], [[Васил Драганов]], [[Димитър Николов (актьор)|Димитър Николов]], Богдан Бухалов, Любомир Петкашев, Стоян Пепеланов и Неделин Найденов. == Други == На „Нова земя“ е наречена улица в квартал „[[Симеоново]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123949717|title=Нова земя}}). == Виж още == * [[Тера Нова]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://impressio.dir.bg/stsena/za-parvi-pat-na-stsena-nay-sporniyat-roman-na-vazov-nova-zemya-s-premiera-v-narodniya-teatar Снимки от сцената на Народен театър Иван Вазов и постановката на Нова Земя] {{мъниче|творба}} [[Категория:Произведения на Иван Вазов]] [[Категория:Книги за България]] [[Категория:Български романи]] khp3b64d51ku7md36wnvmxf9a5vlcxx 0 796176 12416570 12331538 2024-11-19T08:38:05Z 151.251.236.160 Промени 12416570 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Петър Калчев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = актьор | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1998 – | значими роли = Полицай Николов в „[[Пътят на честта]]“<br>Йордан Парушев в „[[All Inclusive]]“ | театрални награди = 2002 – Групова награда на САБ за актьорско майсторство за „Охранители“ }} | брак = | деца = }} '''Петър Калчев''' е български театрален, телевизионен, филмов и озвучаващ актьор.<ref>[http://artvibe.bg/creatives/1121/ Петър Калчев | ArtVibe]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101542094/aktyorat-petar-kalchev-za-rolite-si-v-teatara/ Актьорът Петър Калчев за ролите в театъра и телевизионните сериали]</ref> == Биография == Роден е на 1 юни 1973 г. в град [[Варна]]. Три пъти е кандидатствал в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] и завършва специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ при професор Румен Рачев през 1998 г.<ref>[http://theatre.art.bg/петър-калчев__455/ Петър Калчев – актьор]</ref><ref>[http://www.theater.bg/persons/петър-калчев/ Петър Калчев – Theater.BG]</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.cinefish.bg/Petar-Kalchev-Petar-Kalchev-ac16619.html/ |заглавие=Артист – Петър Калчев, Petar Kalchev – Cinefish |достъп_дата=2021-12-10 |архив_дата=2017-09-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170914233735/http://www.cinefish.bg/Petar-Kalchev-Petar-Kalchev-ac16619.html }}</ref> === Актьорска кариера === Калчев се реализира като драматичен актьор и работи с режисьори като [[Мариус Куркински]], Лилия Абаджиева, [[Бина Харалампиева]], [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]] и др. През 1998 г. дебютира на сцената на [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“|Драматично-куклния театър „Константин Величков“]] в [[Пазарджик]], където играе до 2000 г. През 2000 г. е част от трупата на [[Малък градски театър „Зад канала“]], където играе в „Охранители“, „Ритъм енд блус“, „Шведска защита“, „Четири чифта пагони“, „[[Мяра за мяра]]“, „Балкански синдром“, „Демонът от Скопие“, „Когато дъждът спря да вали“, „Посещението на старата дама“, „Заминавам“, „Човекоядката“, „Изкуството на комедията“, „Бел Ами“, „Ромул Велики“, „Пияните“, „Зимата на нашето недоволство“ и „Законът на Архимед“. През 2019 г. е част от [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://satirata.bg/profile/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2/ |заглавие=Петър Калчев {{!}} Сатиричен театър Алеко Константинов |достъп_дата=2021-12-10 |архив_дата=2021-12-10 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211210112725/https://satirata.bg/profile/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2/ }}</ref> където играе в постановките „Трима мъже и една Маргарита“, „Всички обичат Гари“ и „Една задръстена звезда“. === Кариера в киното и телевизията === През 2000 г. до 2002 г. участва във предаването „[[Пътеводител на историческия стопаджия]]“. Играе малки роли в сериалите „[[Под прикритие]]“, „[[Отплата]]“ и филмите „[[Спартак (филм)|Спартак]]“ и „[[Моторът]]“. През 2017 г. играе Гошо „Шопо“ в българския исторически филм „[[Воевода (филм)|Воевода]]“ През 2019 г. е известен в ролите си на Парушев в комедийния сериал „[[All Inclusive]]“<ref>[http://nova.bg/series_movies/person/918/петър-калчев/ Петър Калчев – NOVA]</ref> и полицай Николов в драматичния сериал „[[Пътят на честта]]“. === Кариера на озвучаващ актьор === Калчев се занимава активно с озвучаване на филми, сериали и реклами от 2008 г. Взима участие във войсоувър и нахсинхронните дублажи в „[[Александра Аудио]]“, „Доли Медия Студио“, „Андарта Студио“, „Про Филмс“ и др. == Участия в театъра == ; [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“|Драматично-куклния театър „Константин Величков“, Пазарджик]] * Давитко в „Епични времена“ по [[Йордан Радичков]] – режисьор Петринел Гочев * Моряка, Коробейников, Бабичката, Сватбаря в „[[Дванадесетте стола]]“ от [[Илф и Петров]] – режисьор Пламен Панев * Фердинанд в „Коварство и любов“ от [[Фридрих Шилер]] – режисьор Бина Харалампиева ; [[Малък градски театър „Зад канала“]] * 2001 – „Охранители“ от Джон Годбър – режисьор [[Съни Сънински]]<ref>[http://theatre.art.bg/охранители_107_3_20/ ОХРАНИТЕЛИ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2006 – „Ритъм енд блус 1“ (музикален спектакъл на Румен Цонев)<ref>[http://theatre.art.bg/ритъм-енд-блус-1_103_3_20/ РИТЪМ ЕНД БЛУС 1 – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/ritym-end-blus-1/ Ритъм енд блус 1 | Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/1418/ Ритъм енд блус 1 (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe]</ref> * 2007 – „Шведска защита“ от [[Жорди Галсеран]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/shvedska-zashtita/ Шведска защита | Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/шведска-защита_293_3_20/ ШВЕДСКА ЗАЩИТА – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/1419/ Шведска защита (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe]</ref> * 2007 – „Четири чифта пагони“ от [[Камен Донев]]<ref>[http://theatre.art.bg/четири-чифта-пагони_291_3_20/ ЧЕТИРИ ЧИФТА ПАГОНИ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/четири-чифта-пагони_293_3_20/ ЧЕТИРИ ЧИФТА ПАГОНИ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2009 – „[[Мяра за мяра]]“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Лилия Абаджиева<ref>[http://theatre.art.bg/мяра-за-мяра_254_3_20/ МЯРА ЗА МЯРА – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2009 – „Ритъм енд блус 2“ (музикален спектакъл на Румен Цонев)<ref>[http://theatre.art.bg/ритъм-енд-блус-2_673_3_20/ РИТЪМ ЕНД БЛУС 2 – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/ritym-end-blus-2/ Ритъм енд блус 2 | Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/1422/ Ритъм енд блус 2 (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe]</ref> * 2010 – „Балкански синдром“ от [[Станислав Стратиев]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>[http://theatre.art.bg/балкански-синдром_104_3_20/ БАЛКАНСКИ СИНДРОМ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/balkanski-sindrom/ Балкански синдром | Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2011 – „Демонът от Скопие“ от [[Горан Стефановски]] – режисьор Дино Мустафич<ref>[http://theatre.art.bg/демонът-от-скопие_899_3_20/ ДЕМОНЪТ ОТ СКОПИЕ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2013 – „Когато дъждът спря да вали“ от Андрю Бовел – режисьор [[Зорница София]]<ref>[http://theatre.art.bg/когато-дъждът-спря-да-вали_1567_3_20/ КОГАТО ДЪЖДЪТ СПРЯ ДА ВАЛИ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://momichetata.com/izkustvo/kogato-dajdat-spria-da-vali/ Когато дъждът спря да вали | Момичетата от града]</ref> * 2013 – „Посещението на старата дама“ от [[Фридрих Дюренмат]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>[http://theatre.art.bg/посещението-на-старата-дама_1721_3_20/ ПОСЕЩЕНИЕТО НА СТАРАТА ДАМА – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2014 – „Заминавам“ от Алексей Слаповски – режисьор [[Петър Денчев]]<ref>[http://theatre.art.bg/заминавам_2147_3_20/ ЗАМИНАВАМ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2014 – „Човекоядката“ от [[Иван Радоев]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/chovekoyadkata/ Човекоядката | Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/човекоядката_2250_3_20/ ЧОВЕКОЯДКАТА – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/1451/ Човекоядката (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe]</ref> * 2015 – „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>[http://theatre.art.bg/изкуството-на-комедията_3265_3_20/ ИЗКУСТВОТО НА КОМЕДИЯТА – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/a/aktorat-petar-kalchev-za-izkustvoto-na-komediyata/ Актьорът Петър Калчев за „Изкуството на комедията“ – БНТ]</ref> * 2016 – „Бел Ами“ от Юрий Дачев – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>[http://theatre.art.bg/бел-ами_3442_3_20/ БЕЛ АМИ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/1482/ Бел Ами (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/bel-ami/ Бел Ами | Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2017 – „Ромул Велики“ от [[Фридрих Дюренмат]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>[http://theatre.art.bg/ромул-велики_3888_3_20/ РОМУЛ ВЕЛИКИ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/1516/ Ромул Велики (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/romul-veliki/ Ромул Велики | Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2017 – „Пияните“ от Иван Вирипаев – режисьор [[Явор Гърдев]]<ref>[http://theatre.art.bg/пияните_4144_3_20/ ПИЯНИТЕ – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/1517/ Пияните (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/piyanite/ Пияните | Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/novini/piyanite-ot-ivan-viripaev-rezhisor-yavor-gyrdev-s-premiera-prez-oktomvri-v-mgt-zad-kanala/ „Пияните“ от Иван Вирипаев, режисьор Явор Гърдев, с премиера през октомври в МГТ „Зад канала“]</ref> * 2018 – „Зимата на нашето недоволство“ от [[Джон Стайнбек]] – режисьор [[Бина Харалампиева]]<ref>[http://theatre.art.bg/зимата-на-нашето-недоволство_4425_3_20/ ЗИМАТА НА НАШЕТО НЕДОВОЛСТВО – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2729/ Зимата на нашето недоволство (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/zimata-na-nasheto-nedovolstvo/ Зимата на нашето недоволство | Малък градски театър „Зад канала“]</ref> * 2018 – „Законът на Архимед“ от Жузеп Мария Миро – режисьор [[Стилиян Петров (режисьор)|Стилиян Петров]]<ref>[http://theatre.art.bg/законът-на-архимед_4786_3_20/ ЗАКОНЪТ НА АРХИМЕД – постановка в Малък градски театър „Зад канала“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2917/ Законът на Архимед (Малък градски театър „Зад канала“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://zadkanala.bg/spektakli/zakonyt-na-arhimed-0/ Законът на Архимед | Малък градски театър „Зад канала“]</ref> ; [[Театър 199 „Валентин Стойчев“]]<ref>[http://theatre199.org/index.php?p=artists&name=%CF%E5%F2%FA%F0+%CA%E0%EB%F7%E5%E2/ Петър Калчев в Театър 199]</ref> * 2007 – „Уилям Шекспир – пълни съчинения“ от Джес Уинфилд, Адам Лонг и Даниъл Сингър – режисьор [[Съни Сънински]]<ref>[http://theatre199.org/index.php?p=title&name=%D3%C8%CB%DF%CC+%D8%C5%CA%D1%CF%C8%D0+-+%CF%DA%CB%CD%C8+%D1%DA%D7%C8%CD%C5%CD%C8%DF/ „Уилям Шекспир – пълни съчинения“ в Театър 199]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/уилям-шекспир-пълни-съчинения_96_8_20/ УИЛЯМ ШЕКСПИР – ПЪЛНИ СЪЧИНЕНИЯ – постановка в Театър 199 „Валентин Стойчев“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2952/ Уилям Шекспир – пълни съчинения (Театър 199 „Валентин Стойчев“) | ArtVibe]</ref> * „Инстинкти“ от Хуан Касас – режисьор [[Съни Сънински]]<ref>[http://theatre.art.bg/инстинкти_227_8_20/ ИНСТИНКТИ – постановка в Театър 199 „Валентин Стойчев“ – theatre.art.bg]</ref> ; [[Театър „Българан“]] * 2015 – „Ти Ви Ми Янко“ – с Филип Аврамов и Даниел Рашев<ref>[http://theatre.art.bg/ти-ви-ми-янко_2613_43_18/ ТИ ВИ МИ ЯНКО – постановка в Театър „Българан“ – theatre.art.bg]</ref> ; [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] * 2019 – Коко в „Трима мъже и една Маргарита“ от [[Лиза Шопова]]<ref>[http://theatre.art.bg/трима-мъже-и-една-маргарита_5589_2_20/ ТРИМА МЪЖЕ И ЕДНА МАРГАРИТА – постановка в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3035/ Трима мъже и една Маргарита (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) | ArtVibe]</ref> * 2021 – Хенри Липиат във „Всички обичат Гари“ от [[Ноъл Кауърд]] – режисьор [[Андрей Аврамов]]<ref>[http://artvibe.bg/productions/3317/ Всички обичат Гари (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) | ArtVibe]</ref> == Филмография == * „[[Патриархат (сериал)|Патриархат]]“ (2005) * „[[Под прикритие]]“ (2011) – Добромир Ангелов * „[[Отплата]]“ (2012) – Полицай * „[[Недадените]]“ (2013) – Константин Партов * „[[Воевода (филм)|Воевода]]“ (2017) – Гошо „Шопо“ * „[[Моторът]]“ (2018) – Кръчмарят * „[[Столичани в повече]]“ (2019) – Бизнесмен * „[[Пътят на честта]]“ (2019) – Полицай Николов * „[[All Inclusive]]" (2020) - Йордан Парушев * ,, Заведи ме вкъщи" ( 2024) - шофьора == Роли в озвучаването == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Актьор !! Филми/Сериали !! Роля |- | Господин Лорънс || [[Спондж Боб Квадратни гащи]] (дублажи на Александра Аудио и Про филмс)<br>[[Спондж Боб: Гъба на сухо]]<br>[[Спондж Боб: Гъба беглец]]<br>[[Лагер Корал: Младежките години на Спондж Боб]] || Планктон<br>Планктон<br>Планктон<br>Планктон |- | Джеф Бъргман || [[Шоуто на Шантавите рисунки]]<br>[[Космически забивки: Нови легенди]]<br>[[Шантави рисунки-мисунки]]<br>[[Новите шантави рисунки]] || [[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]]<br>[[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]]<br>[[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]]<br>[[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]] |- | Джеф Гарлин || [[Играта на играчките 3]]<br>Ваканция на Хаваите<br>Партизавър Рекс<br>[[Играта на играчките: Пътешествието]] || Златорог<br>Златорог<br>Златорог<br>Златорог |- | Джим Гафиган || [[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]<br>[[Хотел Трансилвания 4: Трансформания]] || Ейбрахам Ван Хелсинг<br>Ейбрахам Ван Хелсинг |- | Дони Йен || [[Rogue One: История от Междузвездни войни]]<br>[[Мулан (филм, 2020)|Мулан]] || Чирът Имуе<br>Командир Тунг |- | Кевин Майкъл Ричардсън || [[Скуби-Ду и Батман: Дръзки и смели]]<br>[[Големия Нейт]] || [[Глинено лице|Базил Карло/Глинено лице]]<br>Дирекор Никълс |- | Крейг Робинсън || [[Шрек завинаги]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Доктор Дулитъл (филм, 2020)|Доктор Дулитъл]] (дублаж на Александра Аудио) || Сладкиш<br>Кевин |- | Мат Маккой || [[Полицейска академия 5: Мисия в Маями]] (дублаж на студио Тайтъл Бе-Ге)<br>[[Полицейска академия 6: Град под обсада]] (дублаж на студио Тайтъл Бе-Ге) || Ник Ласард<br>Ник Ласард |- | [[Ник Нолти]] || [[През плета]]<br>[[Хрониките на Спайдъруик (филм)|Хрониките на Спайдъруик]] || Винсънт<br>Мългарат |- | [[Роб Лоу]] || Пазител на Лъвските земи: Завръщане на рева<br>[[Пазител на Лъвските земи]] || Симба<br>Симба |- | [[Сет Роугън]] || [[Хрониките на Спайдъруик (филм)|Хрониките на Спайдъруик]]<br>[[Кунг-фу панда]] (дублаж на Александра Аудио)<ref>[http://www.shadowdance.info/800Broeve/Br56/kino/kung-fu_panda.html shadowdance.info]</ref><br>[[Кунг-фу панда 2]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Кунг-фу панда 3]] (дублаж на Александра Аудио) || Хогскуийл<br>Богомолка<br>Богомолка<br>Богомолка |- | Стийв Гутънбърг || [[Полицейска академия]] (дублаж на студио Тайтъл Бе-Ге)<br>[[Полицейска академия 2: Тяхното първо назначение]] (дублаж на студио Тайтъл Бе-Ге)<br>[[Полицейска академия 3: Отново в академията]] (дублаж на студио Тайтъл Бе-Ге)<br>[[Полицейска академия 4: Градски патрул]] (дублаж на студио Тайтъл Бе-Ге) || Кари Махоуни<br>Кари Махоуни<br>Кари Махоуни<br>Кари Махоуни |- | Том Кейн || [[Ким Суперплюс]] (в трети сезон)<br>[[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал, 2008)| Войните на клонираните]] (дублаж на студио 1+1 / Про Филмс) || Маймун Зъл<br>[[Йода]] |- | [[Франк Оз]] || [[Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Междузвездни войни: Епизод II - Клонираните атакуват]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Междузвездни войни: Бунтовниците]]<br>[[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда]] (дублаж на Александра Аудио)<br>[[Междузвездни войни: Епизод IX - Възходът на Скайуокър]] || [[Йода]]<br>[[Йода]]<br>[[Йода]]<br>[[Йода]]<br>[[Йода]]<br>[[Йода]]<br>[[Йода]]<br>[[Йода]] (глас) |} === Анимационни сериали === * „[[Големия Нейт]]“ – директор Никълс, 2022 * „[[Гръмотевичните котки (сериал, 2011)|Гръмотевичните котки]]“ * „[[Кид върсъс Кат]]“ * „[[Ким Суперплюс]]“ – Маймун Зъл (в трети сезон) * „[[Кръстници-вълшебници]]“, 2013 * „[[Къщата на Шумникови]]“ * „[[Кунг-фу панда: Легенди за страхотния боец]]“ – Богомолка, 2013 * „[[Междузвездни войни: Войните на клонираните (сериал)|Междузвездни войни: Войните на клонираните]]“ (дублаж на студио 1+1/Про Филмс) – Йода (Том Кейн) * „[[Младежка лига (сериал)|Младежка лига]]“ * „[[Невероятните неприключения на Флапджак]]“ – Лоли Пупдек * „[[Пазител на Лъвските земи]]“ * „[[Тайните на Гравити Фолс]]“, 2012 – 2016 * „[[Финиъс и Фърб]]“ – Бюфърд === Игрални сериали (войсоувър дублаж) === * „Бащи на помощ“, 2020 * „Военни престъпления: Лос Анджелис“ (дублаж на Александра Аудио) * „Лоис и Кларк: Новите приключения на Супермен“ (дублаж на PRO.BG) – [[Супермен|Кларк Кент / Супермен]] * „[[От местопрестъплението: Ню Йорк]]“ (дублаж на Александра Аудио) * „Пълна бъркотия“, 2020 === Игрални сериали (нахсинхронен дублаж) === * „[[Имението „Евърмур“|Имението Евърмур]]“ – Роб Бейли === Анимационни филми (войсоувър дублаж) === * „[[Мравката Z]]“ – Ефрейтор Уийвър ([[Силвестър Сталоун]]) / Кътър ([[Кристофър Уокън]]), 2009 * „[[ПараНорман]]“ (дублаж на студио VMS), 2017 * „[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]“ – Губернатор Радклиф (Дейвид Огдън Стиърс), 2010 * „[[През плета]]“ – Ози ([[Уилям Шатнър]]) / Тигър (Омид Джалили), 2010 * „[[Тайната на умните мишоци: Спасителят Тими]]“, 2014 * „Хитрецът Джак 2“, 2008 === Анимационни филми (нахсинхронен дублаж) === * „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Angry Birds: Филмът 2]]“ – Гари, 2019 * „[[Аз, проклетникът 3]]“ – Балтазар Брат (Трей Паркър), 2017 * „[[Белият зъб (филм, 2018)|Белия зъб]]“ – Други гласове, 2018 * „[[В небето]]“ – Гама, 2009 * „[[Гномчета вкъщи]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Ела, изпей! 2]]“ – Други гласове, 2022 * „[[Енканто]]“ – Освалдо/Свираче на типле, 2021 * „[[Замръзналото кралство]]“ – Оукън, 2013 * „[[Зоотрополис]]“ – Якс Големия, 2016 * „[[Как да си дресираш дракон]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Други гласове, 2010 * „[[Коледна песен (филм, 2009)|Коледна песен]]“ – Други гласове, 2009 * „[[Котаракът в чизми (филм, 2011)|Котаракът в чизми]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Комаданте, 2011 * „[[Ледена епоха: Мамутска Коледа]]“ – Допълнителни гласове, 2011 * „[[Лошите момчета]]“ – Змия (Марк Марън), 2022 * „[[Луис и извънземните]]“, 2018 * „[[Мегаум]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Мегаум ([[Уил Феръл]]), 2010<ref>[http://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=20316&material_id=1722/ cinefish.bg]</ref> * „[[Ой, къде изчезна Ной! 2]]“, 2022 * „[[Овца или вълк 2: Голям прас]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Откраднатата принцеса]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Отнесена от духовете]]“ – Чичияку, 2012 * „[[Рапунцел и разбойникът]]“ – Други гласове, 2010 * „[[Сами вкъщи]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Сами вкъщи 2]]“ – Сергей, 2019 * „[[Скуби-Ду!]]“ – Капитан Пещера ([[Трейси Морган]]), 2020 * „[[Скуби-Ду и Батман: Дръзки и смели]]“ – Жокера, Пластичния човек и Глинено лице, 2021 * „[[Снежната кралица]]“ – Трола, 2015 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Орм, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Супер Марио Bros.: Филмът]]“ – Кралят Пингвин, 2023 * „[[Тайният свят на Финик]]“, 2023 * „[[Университет за таласъми]]“ – Други гласове, 2013 * „[[Фантастичното пътешествие до Оз]]“ – Генерала, 2017 * „[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]“ – Ван Хелсинг, 2018 * „[[Шрек завинаги]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Сладкиш, 2010 * „[[Щъркелчето Ричард]]“ – Други гласове, 2017 === Игрални филми (войсоувър дублаж) === * „[[Агент в оставка]]“ (дублаж на bTV), 2012 * „[[Война на световете (филм, 2005)|Война на световете]]“ – Рей Фериър ([[Том Круз]]), 2010 * „Господи, помилуй“ – Лионел Касдан ([[Жерар Депардийо]]) * „Двойна комбина“ (дублаж на TITLE.BG) – Ставрос ([[Мики Рурк]]) * „Между сега и изгрева“ * „Началото на мрака“ * „Нещо ново“ (дублаж на Андарта Студио), 2021 * „[[Перфектният мъж]]“ (дублаж на Александра Аудио) – Бен Купър ([[Крис Нот]]) * „[[Полицейска академия]]“ (дублаж на TITLE.BG), 2009 * „[[Полицейска академия 2: Тяхното първо назначение]]“ (дублаж на TITLE.BG), 2009 * „[[Полицейска академия 3: Отново в академията]]“ (дублаж на TITLE.BG), 2009 * „[[Полицейска академия 4: Градски патрул]]“ (дублаж на TITLE.BG), 2009 * „[[Последният екшън герой]]“ (първи дублаж на Андарта Студио) – Джак Слейтър ([[Арнолд Шварценегер]]) * „Трансформърс: Тъмната страна на луната“ * „[[Трансформърс: Ера на изтребление]]“ * „[[Хук]]“ (дублаж на Имидж Продъкшън) – Питър Банинг / Питър Пан ([[Робин Уилямс]]) === Игрални филми (нахсинхронен дублаж) === * „[[G-Force: Специален отряд]]“ – Килиън (Уил Арнет), 2009 * „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“ – Чирът Имуе (Дони Йен), 2016 * „[[Котки и кучета: Отмъщението на Кити]]“ – Лу ([[Нийл Патрик Харис]]), 2010 * „[[Кучешки живот]]“ – Джим, бащата на Итън (Джим Монтгомъри), 2017 * „[[Круиз в джунглата]]“ – Принц Йоаким (Джеси Племънс), 2021 * „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Мистерията на къщата с часовника]]“ – Айзък Изард ([[Кайл Маклоклан]]), 2018 * „[[Мъпетите (филм)|Мъпетите]]“ – Гонзо, 2012 * „[[Мулан (филм, 2020)|Мулан]]“ – Командир Тун, 2020 * „[[Соло: История от Междузвездни войни]]“ – Други гласове, 2018 == Награди == * 2002 – Групова награда на САБ за актьорско майсторство за „Охранители“ == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|2117669|Петър Калчев}} {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Калчев, Петър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени във Варна]] 5cbgtpeu4kcgy8x0a2g19vdnvqm4ll8 0 797328 12416326 12194459 2024-11-18T21:16:26Z PowerBUL 202075 12416326 wikitext text/x-wiki {{Писател | име = Анхелес Мастрета | име-оригинал = Ángeles Mastretta | снимка = | описание = | рождено име = Мария де лос Анхелес Мастрета де Агилар | място на раждане = [[Пуебла]], [[Мексико]] | място на смърт = | работил = [[писател]], [[поет]], [[журналист]] | националност = {{Мексико}} | период = 1978 - | жанрове = [[драма]], [[лирика]], [[мемоари]], [[любовен роман]], [[исторически роман]] | теми = [[феминизъм]], [[мексиканска революция]] | направление = | течение = | дебют = | известни творби = „Изтръгни живота ми” | награди = | повлиян = | повлиял = | брак = Ектор Агилар Камин | деца = Каталина, Матео | сайт = }} '''Анхелес Мастрета''' ({{lang|es|Ángeles Mastretta}}) е мексиканска [[журналистка]], филмов продуцент, [[поетеса]] и [[писателка]] на произведения в жанровете социална драма, [[лирика]], [[любовен роман]], [[исторически роман]] и [[мемоари]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/m/angeles-mastretta/ Библиография във „Fantasticfiction“]</ref><ref name="goodreads">{{икона|es}} [https://www.goodreads.com/author/show/1210837._ngeles_Mastretta Биография и библиография] в „[[Goodreads]]“</ref><ref name="ОС">{{икона|es}} [https://web.archive.org/web/20130730112445/http://angelesmastretta.com/autora.html Биография в официалния сайт] (архив)</ref><ref name="encyclopedia">{{икона|en}} [https://www.encyclopedia.com/arts/educational-magazines/mastretta-angeles-1949 Биография и библиография в „Encyclopedia.com“]</ref><ref name="planetadelibros">{{икона|es}} [https://www.planetadelibros.com/autor/angeles-mastretta/000000050 Биография и библиография в „Planeta de Libros“]</ref> == Биография и творчество == Анхелес Мастрета е роден на 9 октомври 1949 г. в Пуебла, Мексико. Баща ѝ е бивш журналист, който умира когато тя е двадесетгодишна, което я вдъхновява да продължи професията му. Следва журналистика във Факултета по политически и социални науки на Националния автономен университет на Мексико в Мексико Сити и получава бакалавърска степен по комуникации.<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="planetadelibros"></ref> Докато учи и след дипломирането си журналист за мексиканско списание „Siete“ и пише за медии като „Excelsior“, „La Jornada“, „Proceso“ и „Ovaciones“. В следобедния вестник „Ovaciones“ пише като [[колумнист]] поредицата „За ежедневния абсурд“, в която коментира различни теми: политика, жени, деца, това, което е видяла, литература, култура, война и други теми. Омъжва се за журналиста и писател Ектор Агилар Камин.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> През 1974 г. получава стипендия от Центъра на мексиканските писатели и една година посещава курс по творческо писане към него при [[Хуан Рулфо]], Салвадор Елизондо и Франсиско Монтерде.<ref name="goodreads"></ref> В периода 1975 – 1977 г. работи като директор на културното разпространение на ENEP-Acatlán, а след това до 1982 г. ръководи „Museo del Chopo“ – музейна експозиция за съвременно изкуство към [[Национален автономен университет на Мексико|Националния автономен университет на Мексико]]. После в периода 1983 – 1985 г. участва в редакционния съвет на феминисткото списание FEM.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> Първата ѝ книга, стихосбирката „La pájara pinta“ (''Шарената птица''), е издадена през 1978 г. Желаейки да пише роман получава 6-месечна стипендия за първия си ръкопис.<ref name="goodreads"></ref> Първият ѝ роман „Изтръгни живота ми“ е издаден през 1985 г. Той е история за интимната изповед на една жена с разбито сърце, преминала през изпитанията на любовта, майчинството, изневерите и през водовъртежа на голямата политика в Мексико през четиридесетте години на 20 век, опустошеният ѝ живот е доказателство за дълбоките противоречия в обществото, в което най-потърпевша е жената със своята крехкост и ранимост като майка и пазителка на семейните ценности. Романът става бестселър и печели литературната награда „Мазатлан“ през 1986 г. за най-добра книга на годината. През 2008 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Ана Клаудия Таланкон, Даниел Хименес Качо и Жозе Мария де Тавира. Филмът печели наградата „Ариел“ и „Canacine“, и е включен в престижния дълъг списък на наградите „Оскар“ за чуждоезичен филм през 2008 г.<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="planetadelibros"></ref> През 1990 г. е издаден и сборника ѝ с разкази „Mujeres de ojos grandes“ (''Жени с големи очи''), който включва истории за женския бунт, за жени които „сами решават съдбите си“.<ref name="goodreads"></ref> Когато най-малката ѝ дъщеря Каталина (която по-късно също става писателка) неочаквано се разболява, Мастрета ѝ разказва в болницата истории за интересни и различни жени в семейството ѝ, които вземат участие в живота ѝ. Историите са публикувани в мемоарните ѝ книги, от които първата „Puerto libre“ (''Свободно пристанище'') е издадена през 1993 г.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> През 1996 г. е издаден романа ѝ „Mal de Amores“ (''Любовна тъга''). Той представя страстната история на Емилия Саури и Даниел Куенка от Пуебла, от тяхното детство до превратностите на Мексиканската революция. Романът печели [[Ромуло Галегос (награда)|наградата „Ромуло Галегос“]], а тя е първата жена, получила тази награда.<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> В периода 2011 – 2013 г. води блога „Puerto libre“.<ref name="encyclopedia"></ref> Анхелес Мастрета живее със семейството си в Пуебла.<ref name="goodreads"></ref> == Произведения == === Самостоятелни романи === * Arráncame la vida (1985) – награда „Мазатлан“<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref><ref name="planetadelibros"></ref><br/>'''''Изтръгни живота ми''''', изд. „Матком“ (2021), прев. * Mal de Amores (1996) – награда „Ромуло Галегос“<ref name="ОС"></ref><ref name="planetadelibros"></ref> * Ninguna eternidad como la mía (1999) === Поезия === * La pájara pinta (1978)<ref name="goodreads"></ref><ref name="encyclopedia"></ref> * Desvaríos (1996) === Сборници === * Mujeres de ojos grandes (1990)<ref name="goodreads"></ref><ref name="planetadelibros"></ref> * Maridos (2007)<ref name="ОС"></ref> === Документалистика === : мемоари * Puerto libre (1993)<ref name="goodreads"></ref><ref name="ОС"></ref> * El mundo iluminado (1998) * El cielo de los leones (2003) * La emoción de las cosas (2013) * El viento de las horas (2015) === Екранизации === * 2008 Arráncame la vida == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|2818192|Анхелес Мастрета}} * {{икона|es}} [http://puertolibre2.blogspot.com/ Блог „Puerto libre“ на Анхелес Мастрета] {{Превод от|en|Ángeles Mastretta|1024706867}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература}} {{СОРТКАТ:Мастрета, Анхелес}} [[Категория:Мексикански филмови продуценти]] [[Категория:Мексикански писатели феминисти]] [[Категория:Автори на исторически романи]] [[Категория:Автори на любовни романи]] [[Категория:Мексикански феминистки]] [[Категория:Мексикански журналисти]] [[Категория:Мексикански романисти]] [[Категория:Мексикански писателки]] [[Категория:Мексикански поетеси]] [[Категория:Родени в Пуебла]] te1t6ulvbokgp5j3pf0qqg7bh3dg75k 2 798116 12416467 12415366 2024-11-19T02:36:59Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация 12416467 wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''02:36''' [[UTC]] на '''19 ноември 2024''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''8''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 3 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 2 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 3 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 3 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 1 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''56''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 5 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 5 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 4 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 4 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 4 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 4 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 2 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 2 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 2 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 2 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 1 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 11 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 11 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 5 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 5 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 4 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 3 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 3 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 3 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 2 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 2 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 1 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''194''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 31 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 22 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 11 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 11 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 10 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 7 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 6 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 5 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 5 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 5 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 4 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 4 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 4 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 4 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 3 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 3 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 3 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 3 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 3 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 3 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 3 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 2 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 2 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 2 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 2 |- | [[Потребител:Addbot|Addbot]] || 1 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:Diana.Express|Diana.Express]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 1 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 1 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Tachkova|Tachkova]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 34 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 28 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 21 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 19 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 13 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 8 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 8 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 7 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 5 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 4 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 4 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 3 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 3 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 3 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 3 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 2 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:GreatLeader1945|GreatLeader1945]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Sami1312|Sami1312]] || 1 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Witnearionberg|Witnearionberg]] || 1 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''568''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 125 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 57 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 29 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 23 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 19 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 18 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 17 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 16 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 16 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 15 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 12 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 11 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 10 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 9 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 9 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 9 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 9 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 8 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 7 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 7 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 7 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 6 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 5 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 5 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 4 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 4 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 4 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 4 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 4 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 3 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 3 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 3 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 3 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 3 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 3 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 3 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 3 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 3 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 3 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 2 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 2 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 2 |- | [[Потребител:Geraki|Geraki]] || 2 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 2 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 2 |- | [[Потребител:Kartof4o|Kartof4o]] || 2 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 2 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 2 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 2 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 2 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 2 |- | [[Потребител:Addbot|Addbot]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 1 |- | [[Потребител:Bokodim|Bokodim]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Diana.Express|Diana.Express]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Evgenigerm|Evgenigerm]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 1 |- | [[Потребител:KnudW|KnudW]] || 1 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 1 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 1 |- | [[Потребител:Pnv Creator|Pnv Creator]] || 1 |- | [[Потребител:RootOfAllLight|RootOfAllLight]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 1 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 1 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 1 |- | [[Потребител:Syggeryk|Syggeryk]] || 1 |- | [[Потребител:Tachkova|Tachkova]] || 1 |- | [[Потребител:Ternera|Ternera]] || 1 |- | [[Потребител:VelikExplirer47|VelikExplirer47]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- | [[Потребител:Тишото|Тишото]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 81 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 59 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 49 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 46 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 28 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 24 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 23 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 18 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 14 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 14 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 13 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 12 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 10 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 10 |- | [[Потребител:5530б|5530б]] || 9 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 9 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 9 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 8 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 8 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 8 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 7 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 7 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 6 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 5 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 5 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 4 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 4 |- | [[Потребител:Oirattas|Oirattas]] || 4 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 4 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 4 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 4 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 3 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 3 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 3 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 2 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 2 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 2 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:CuriousStoneHawk777|CuriousStoneHawk777]] || 1 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 1 |- | [[Потребител:GreatLeader1945|GreatLeader1945]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan ivanov5566|Ivan ivanov5566]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Kalisto9898|Kalisto9898]] || 1 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Martin6963|Martin6963]] || 1 |- | [[Потребител:Meshaia|Meshaia]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:OhioBog|OhioBog]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Sami1312|Sami1312]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Triadiss76|Triadiss76]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Witnearionberg|Witnearionberg]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ганчев|Александър Ганчев]] || 1 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''2924''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 449 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 277 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 163 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 121 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 115 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 109 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 73 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 65 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 62 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 60 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 58 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 56 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 55 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 53 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 52 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 52 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 45 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 41 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 40 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 38 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 37 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 35 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 30 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 30 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 27 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 27 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 26 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 23 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 23 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 22 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 20 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 16 |- | [[Потребител:Sijorl49|Sijorl49]] || 15 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 14 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 12 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 12 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 11 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 11 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 11 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 11 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 10 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 10 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 10 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 9 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 9 |- | [[Потребител:Виктор Шапилов|Виктор Шапилов]] || 9 |- | [[Потребител:Braun100|Braun100]] || 8 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 8 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 8 |- | [[Потребител:Rrriiibbb|Rrriiibbb]] || 8 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 7 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 7 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 7 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 7 |- | [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] || 7 |- | [[Потребител:Чорейбе|Чорейбе]] || 7 |- | [[Потребител:Angel Miklashevsky|Angel Miklashevsky]] || 6 |- | [[Потребител:Bulldog4eto|Bulldog4eto]] || 6 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 6 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 6 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 6 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 6 |- | [[Потребител:InternetArchiveBot|InternetArchiveBot]] || 5 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 5 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 5 |- | [[Потребител:Skibididani|Skibididani]] || 5 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 4 |- | [[Потребител:Danielbonevm|Danielbonevm]] || 4 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 4 |- | [[Потребител:Dimitar999|Dimitar999]] || 4 |- | [[Потребител:Gvelf|Gvelf]] || 4 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 4 |- | [[Потребител:Quinlan83|Quinlan83]] || 4 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 4 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 4 |- | [[Потребител:Al.radovski|Al.radovski]] || 3 |- | [[Потребител:Aleksanderpc|Aleksanderpc]] || 3 |- | [[Потребител:AlexIs2022|AlexIs2022]] || 3 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 3 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 3 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 3 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 3 |- | [[Потребител:Bmhhjj|Bmhhjj]] || 3 |- | [[Потребител:CadêParção|CadêParção]] || 3 |- | [[Потребител:Chech Explorer|Chech Explorer]] || 3 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 3 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 3 |- | [[Потребител:Hripsime Erniasyan|Hripsime Erniasyan]] || 3 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 3 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 3 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:SkinarcheMPA|SkinarcheMPA]] || 3 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 3 |- | [[Потребител:Ternera|Ternera]] || 3 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 3 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 3 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 3 |- | [[Потребител:Bolerios|Bolerios]] || 2 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 2 |- | [[Потребител:Carlos yo|Carlos yo]] || 2 |- | [[Потребител:Codename Noreste|Codename Noreste]] || 2 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 2 |- | [[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] || 2 |- | [[Потребител:Dbalinov|Dbalinov]] || 2 |- | [[Потребител:Dimitar Harbaliev|Dimitar Harbaliev]] || 2 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 2 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 2 |- | [[Потребител:Geraki|Geraki]] || 2 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 2 |- | [[Потребител:Juro678|Juro678]] || 2 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 2 |- | [[Потребител:Kartof4o|Kartof4o]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:MathXplore|MathXplore]] || 2 |- | [[Потребител:Milenkoff|Milenkoff]] || 2 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 2 |- | [[Потребител:MothElix|MothElix]] || 2 |- | [[Потребител:Niegodzisie|Niegodzisie]] || 2 |- | [[Потребител:Plexus96|Plexus96]] || 2 |- | [[Потребител:Roostersonair|Roostersonair]] || 2 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 2 |- | [[Потребител:Speravir|Speravir]] || 2 |- | [[Потребител:Stoyno Tranchev|Stoyno Tranchev]] || 2 |- | [[Потребител:TenWhile6|TenWhile6]] || 2 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 2 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 2 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 2 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 2 |- | [[Потребител:Vase698|Vase698]] || 2 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 2 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 2 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 2 |- | [[Потребител:2.100.41.94|2.100.41.94]] || 1 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 1 |- | [[Потребител:ADGandeva|ADGandeva]] || 1 |- | [[Потребител:ASid|ASid]] || 1 |- | [[Потребител:Aarshinkov97|Aarshinkov97]] || 1 |- | [[Потребител:Accipiter Gentilis Q.|Accipiter Gentilis Q.]] || 1 |- | [[Потребител:Addbot|Addbot]] || 1 |- | [[Потребител:Aladin6505|Aladin6505]] || 1 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 1 |- | [[Потребител:Alexander Boubia|Alexander Boubia]] || 1 |- | [[Потребител:Alibek Attamonov|Alibek Attamonov]] || 1 |- | [[Потребител:Alspatov|Alspatov]] || 1 |- | [[Потребител:Angel queen|Angel queen]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Apcbg|Apcbg]] || 1 |- | [[Потребител:Balexiev|Balexiev]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 1 |- | [[Потребител:BleachyXd|BleachyXd]] || 1 |- | [[Потребител:Bobgugi|Bobgugi]] || 1 |- | [[Потребител:Bobiorlov|Bobiorlov]] || 1 |- | [[Потребител:Bodanpano|Bodanpano]] || 1 |- | [[Потребител:Bogomilshopov|Bogomilshopov]] || 1 |- | [[Потребител:Bokodim|Bokodim]] || 1 |- | [[Потребител:Bononia1|Bononia1]] || 1 |- | [[Потребител:Cyborian|Cyborian]] || 1 |- | [[Потребител:Danchev12|Danchev12]] || 1 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 1 |- | [[Потребител:Diana.Express|Diana.Express]] || 1 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitar Sotirov|Dimitar Sotirov]] || 1 |- | [[Потребител:Dimitarkol|Dimitarkol]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:Eehuiio|Eehuiio]] || 1 |- | [[Потребител:Elen Page|Elen Page]] || 1 |- | [[Потребител:Eli goranova|Eli goranova]] || 1 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 1 |- | [[Потребител:Eola|Eola]] || 1 |- | [[Потребител:Evgenigerm|Evgenigerm]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:Foreigner037|Foreigner037]] || 1 |- | [[Потребител:FrederickEvans|FrederickEvans]] || 1 |- | [[Потребител:Glambg|Glambg]] || 1 |- | [[Потребител:HotDeserts|HotDeserts]] || 1 |- | [[Потребител:Hristiqnchoo514|Hristiqnchoo514]] || 1 |- | [[Потребител:Ianceren|Ianceren]] || 1 |- | [[Потребител:Ilarion2022|Ilarion2022]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan Plachkov|Ivan Plachkov]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan1ab|Ivan1ab]] || 1 |- | [[Потребител:Ivelinjp|Ivelinjp]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Izit|Izit]] || 1 |- | [[Потребител:Jacksona 99|Jacksona 99]] || 1 |- | [[Потребител:Johannnes89|Johannnes89]] || 1 |- | [[Потребител:JustTheXDboy|JustTheXDboy]] || 1 |- | [[Потребител:Karinandonova|Karinandonova]] || 1 |- | [[Потребител:Katanassov|Katanassov]] || 1 |- | [[Потребител:Kberov|Kberov]] || 1 |- | [[Потребител:Kdichev|Kdichev]] || 1 |- | [[Потребител:Kirilloparma|Kirilloparma]] || 1 |- | [[Потребител:Kmk1970|Kmk1970]] || 1 |- | [[Потребител:KnudW|KnudW]] || 1 |- | [[Потребител:Kralowec|Kralowec]] || 1 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 1 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 1 |- | [[Потребител:Lilaliololopapapi|Lilaliololopapapi]] || 1 |- | [[Потребител:Lo.rarupova|Lo.rarupova]] || 1 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 1 |- | [[Потребител:Lualanalu|Lualanalu]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:MartinWeider|MartinWeider]] || 1 |- | [[Потребител:Matboy12|Matboy12]] || 1 |- | [[Потребител:Mateus2019|Mateus2019]] || 1 |- | [[Потребител:Mila Gencheva|Mila Gencheva]] || 1 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 1 |- | [[Потребител:Momchilvoynov|Momchilvoynov]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Ndonev|Ndonev]] || 1 |- | [[Потребител:Nedqlkos|Nedqlkos]] || 1 |- | [[Потребител:Nenov85|Nenov85]] || 1 |- | [[Потребител:NickK|NickK]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Oficialniat|Oficialniat]] || 1 |- | [[Потребител:Ooligan|Ooligan]] || 1 |- | [[Потребител:OrlinEagle|OrlinEagle]] || 1 |- | [[Потребител:Ossikovski|Ossikovski]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:PA198|PA198]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:Pamporoff|Pamporoff]] || 1 |- | [[Потребител:Pesho95055|Pesho95055]] || 1 |- | [[Потребител:Petko Simeonov|Petko Simeonov]] || 1 |- | [[Потребител:Petrumila|Petrumila]] || 1 |- | [[Потребител:Physmuseum|Physmuseum]] || 1 |- | [[Потребител:Pnv Creator|Pnv Creator]] || 1 |- | [[Потребител:Quickfingers|Quickfingers]] || 1 |- | [[Потребител:Rada Hristova|Rada Hristova]] || 1 |- | [[Потребител:Rdradkov|Rdradkov]] || 1 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 1 |- | [[Потребител:Repnill|Repnill]] || 1 |- | [[Потребител:RootOfAllLight|RootOfAllLight]] || 1 |- | [[Потребител:Scale Circle|Scale Circle]] || 1 |- | [[Потребител:Scroch|Scroch]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphita Zen|Seraphita Zen]] || 1 |- | [[Потребител:Serresmap|Serresmap]] || 1 |- | [[Потребител:Ssmilov|Ssmilov]] || 1 |- | [[Потребител:Sunnybuthappy|Sunnybuthappy]] || 1 |- | [[Потребител:Syggeryk|Syggeryk]] || 1 |- | [[Потребител:Tachkova|Tachkova]] || 1 |- | [[Потребител:Taravyvan Adijene|Taravyvan Adijene]] || 1 |- | [[Потребител:Tiankata05|Tiankata05]] || 1 |- | [[Потребител:Tmv|Tmv]] || 1 |- | [[Потребител:Tropicalkitty|Tropicalkitty]] || 1 |- | [[Потребител:Uliana245|Uliana245]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:VasiBlagoeva|VasiBlagoeva]] || 1 |- | [[Потребител:VasyH|VasyH]] || 1 |- | [[Потребител:VelikExplirer47|VelikExplirer47]] || 1 |- | [[Потребител:VeyC0ntent|VeyC0ntent]] || 1 |- | [[Потребител:Vichevjr|Vichevjr]] || 1 |- | [[Потребител:Vodenbot|Vodenbot]] || 1 |- | [[Потребител:Welkend|Welkend]] || 1 |- | [[Потребител:Wooze|Wooze]] || 1 |- | [[Потребител:Yavor79|Yavor79]] || 1 |- | [[Потребител:YouRitsar|YouRitsar]] || 1 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Ан0нимен110|Ан0нимен110]] || 1 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 1 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Людмила Кало|Людмила Кало]] || 1 |- | [[Потребител:Малараковица|Малараковица]] || 1 |- | [[Потребител:Мария Сомлева|Мария Сомлева]] || 1 |- | [[Потребител:Намоет730|Намоет730]] || 1 |- | [[Потребител:СКръстева|СКръстева]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Тишото|Тишото]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- | [[Потребител:Юлия Дамянова Дончева|Юлия Дамянова Дончева]] || 1 |- | [[Потребител:Я.Запрянов|Я.Запрянов]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- | [[Потребител:暁月凛奈|暁月凛奈]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 354 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 267 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 255 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 164 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 163 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 128 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 123 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 97 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 96 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 89 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 81 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 74 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 64 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 64 |- | [[Потребител:Идеологист|Идеологист]] || 55 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 47 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 47 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 44 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 41 |- | [[Потребител:SlipknotRlZZ|SlipknotRlZZ]] || 40 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 26 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 26 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 22 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 19 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 18 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 18 |- | [[Потребител:Георги21|Георги21]] || 18 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 17 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 16 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 15 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 12 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 12 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 11 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 11 |- | [[Потребител:Angel Miklashevsky|Angel Miklashevsky]] || 10 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 10 |- | [[Потребител:KrisKov76|KrisKov76]] || 10 |- | [[Потребител:Slava History|Slava History]] || 10 |- | [[Потребител:5530б|5530б]] || 9 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 9 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 9 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 8 |- | [[Потребител:АлександарЧетник|АлександарЧетник]] || 8 |- | [[Потребител:Mishoni1|Mishoni1]] || 7 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 7 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 7 |- | [[Потребител:Tipichenbulgarin|Tipichenbulgarin]] || 7 |- | [[Потребител:Yavor Minchaka|Yavor Minchaka]] || 7 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 7 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 7 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 7 |- | [[Потребител:Apr1|Apr1]] || 6 |- | [[Потребител:Barbarosaq|Barbarosaq]] || 5 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 5 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 5 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 5 |- | [[Потребител:Даниел Стоянов|Даниел Стоянов]] || 5 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 4 |- | [[Потребител:Ale.ch.geor|Ale.ch.geor]] || 4 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 4 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Oirattas|Oirattas]] || 4 |- | [[Потребител:PirinP|PirinP]] || 4 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 4 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 4 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 4 |- | [[Потребител:Agathopolis|Agathopolis]] || 3 |- | [[Потребител:Antoanivanov|Antoanivanov]] || 3 |- | [[Потребител:Asorev|Asorev]] || 3 |- | [[Потребител:Belovo-news|Belovo-news]] || 3 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 3 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 3 |- | [[Потребител:Виктор Шапилов|Виктор Шапилов]] || 3 |- | [[Потребител:История на село Оризари|История на село Оризари]] || 3 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Alper0969|Alper0969]] || 2 |- | [[Потребител:Becksperson|Becksperson]] || 2 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 2 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 2 |- | [[Потребител:Filippos Fragkogiannis|Filippos Fragkogiannis]] || 2 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 2 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 2 |- | [[Потребител:Julius 12345|Julius 12345]] || 2 |- | [[Потребител:Krisko Marinov|Krisko Marinov]] || 2 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 2 |- | [[Потребител:Panayden|Panayden]] || 2 |- | [[Потребител:R Green16|R Green16]] || 2 |- | [[Потребител:RadoGaming7|RadoGaming7]] || 2 |- | [[Потребител:Rene ot restoranta|Rene ot restoranta]] || 2 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 2 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 2 |- | [[Потребител:TheEagle7|TheEagle7]] || 2 |- | [[Потребител:Viktorov|Viktorov]] || 2 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 2 |- | [[Потребител:Yordan Tsvyatkov|Yordan Tsvyatkov]] || 2 |- | [[Потребител:Zastolbi|Zastolbi]] || 2 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 2 |- | [[Потребител:Ґайдечахв74Лпадаоо|Ґайдечахв74Лпадаоо]] || 2 |- | [[Потребител:5-hydroxytryptamine|5-hydroxytryptamine]] || 1 |- | [[Потребител:5530а|5530а]] || 1 |- | [[Потребител:A.sav|A.sav]] || 1 |- | [[Потребител:Alex G Grigorov|Alex G Grigorov]] || 1 |- | [[Потребител:Antandrus|Antandrus]] || 1 |- | [[Потребител:Antihero59|Antihero59]] || 1 |- | [[Потребител:Antoaneta Yarichkova|Antoaneta Yarichkova]] || 1 |- | [[Потребител:Antoff~bgwiki|Antoff~bgwiki]] || 1 |- | [[Потребител:Archiresearcher|Archiresearcher]] || 1 |- | [[Потребител:Atanas2|Atanas2]] || 1 |- | [[Потребител:Auxi11|Auxi11]] || 1 |- | [[Потребител:BULGARIA RECORDS|BULGARIA RECORDS]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:Bluepurpleknight|Bluepurpleknight]] || 1 |- | [[Потребител:Boristhethird3|Boristhethird3]] || 1 |- | [[Потребител:CesarNS1980|CesarNS1980]] || 1 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 1 |- | [[Потребител:Cuberthepro|Cuberthepro]] || 1 |- | [[Потребител:CuriousStoneHawk777|CuriousStoneHawk777]] || 1 |- | [[Потребител:Cybalkan|Cybalkan]] || 1 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 1 |- | [[Потребител:Danchev12|Danchev12]] || 1 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 1 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 1 |- | [[Потребител:DeniPanch|DeniPanch]] || 1 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 1 |- | [[Потребител:Emonadal|Emonadal]] || 1 |- | [[Потребител:Fazily|Fazily]] || 1 |- | [[Потребител:GaBOSSS|GaBOSSS]] || 1 |- | [[Потребител:GreatLeader1945|GreatLeader1945]] || 1 |- | [[Потребител:Gurther|Gurther]] || 1 |- | [[Потребител:Ivan ivanov5566|Ivan ivanov5566]] || 1 |- | [[Потребител:JozhykvTumanye|JozhykvTumanye]] || 1 |- | [[Потребител:JustTheXDboy|JustTheXDboy]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Kalisto9898|Kalisto9898]] || 1 |- | [[Потребител:KaloyanMitev|KaloyanMitev]] || 1 |- | [[Потребител:KamenT1|KamenT1]] || 1 |- | [[Потребител:KanevBubaka|KanevBubaka]] || 1 |- | [[Потребител:KonstantinaG07|KonstantinaG07]] || 1 |- | [[Потребител:Krizzo1|Krizzo1]] || 1 |- | [[Потребител:M trendafilov1913|M trendafilov1913]] || 1 |- | [[Потребител:MTongov|MTongov]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Martin6963|Martin6963]] || 1 |- | [[Потребител:Marto1226|Marto1226]] || 1 |- | [[Потребител:Mbkv717|Mbkv717]] || 1 |- | [[Потребител:Mechostravnika|Mechostravnika]] || 1 |- | [[Потребител:Meshaia|Meshaia]] || 1 |- | [[Потребител:Mijak reka|Mijak reka]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:Mit97|Mit97]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:Nebby1838|Nebby1838]] || 1 |- | [[Потребител:OhioBog|OhioBog]] || 1 |- | [[Потребител:OverproofPirate|OverproofPirate]] || 1 |- | [[Потребител:PPenev|PPenev]] || 1 |- | [[Потребител:Patlack|Patlack]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:Pepina05|Pepina05]] || 1 |- | [[Потребител:Petarstoianov23|Petarstoianov23]] || 1 |- | [[Потребител:Photonik|Photonik]] || 1 |- | [[Потребител:ProffLearning|ProffLearning]] || 1 |- | [[Потребител:Raychev42|Raychev42]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Sadko|Sadko]] || 1 |- | [[Потребител:Sami1312|Sami1312]] || 1 |- | [[Потребител:Schniggendiller|Schniggendiller]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:Seemenus|Seemenus]] || 1 |- | [[Потребител:Sense of satori|Sense of satori]] || 1 |- | [[Потребител:Seraphina Frost|Seraphina Frost]] || 1 |- | [[Потребител:Sorabino|Sorabino]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:StephenzJehnic|StephenzJehnic]] || 1 |- | [[Потребител:Stiliyan papov|Stiliyan papov]] || 1 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 1 |- | [[Потребител:SvetoslavAleksandrov|SvetoslavAleksandrov]] || 1 |- | [[Потребител:TXRR0RI$T|TXRR0RI$T]] || 1 |- | [[Потребител:TheOriginalUltracrepidarian|TheOriginalUltracrepidarian]] || 1 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 1 |- | [[Потребител:Triadiss76|Triadiss76]] || 1 |- | [[Потребител:Trizek (WMF)|Trizek (WMF)]] || 1 |- | [[Потребител:Velina Staneva|Velina Staneva]] || 1 |- | [[Потребител:Veselin Todorov Vasilev|Veselin Todorov Vasilev]] || 1 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 1 |- | [[Потребител:Vjtushaonova|Vjtushaonova]] || 1 |- | [[Потребител:Whothehellisedgar|Whothehellisedgar]] || 1 |- | [[Потребител:Witnearionberg|Witnearionberg]] || 1 |- | [[Потребител:Zearendil|Zearendil]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Zorode|Zorode]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ганчев|Александър Ганчев]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Ерделски|Александър Ерделски]] || 1 |- | [[Потребител:Александър Танков|Александър Танков]] || 1 |- | [[Потребител:Борис Тодоров|Борис Тодоров]] || 1 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 1 |- | [[Потребител:Инж. Димитър Енчев|Инж. Димитър Енчев]] || 1 |- | [[Потребител:Любо Климентов|Любо Климентов]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Спрънджа|Спрънджа]] || 1 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 1 |- | [[Потребител:Холдън|Холдън]] || 1 |- | [[Потребител:တမ်းချင်း|တမ်းချင်း]] || 1 |- |} </div>{{br}} t2oadqbf0wvo8cozq5h3ffcr4cx4c45 0 798532 12415735 12270855 2024-11-18T12:42:05Z Niegodzisie 243904 12415735 wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Чарли Екс Си Екс | фон = певец | картинка = Charli XCX for Make Up For Ever.png | картинка_текст = Чарли Екс Си Екс на промоционален плакат от 2016 г. | рождено_име = Шарлот Ема Ейчисън | псевдоним = | наставка = | роден_в = {{флагче|Великобритания}} [[Кеймбридж]] | създадена = | починал = | стил = [[електропоп]] | инструмент = | глас = | период_на_активност = от 2007 г. | лейбъл = [[Уорнър Мюзик Груп|Уорнър]] | влияния = | сайт = [https://www.howimfeelingnow.co.uk/ Официален уебсайт] }} '''Шарлот Ема Ейчисън''', по-известна просто като '''Чарли Екс Си Екс''' ({{lang|en|Charli XCX}}), е британска [[певица]] и [[автор на песни]]. Има две номинации за „[[Грами]]“ и за „Бритс“ и една награда [[Билборд (награди)|Билборд]].<ref>[https://www.billboard.com/music/awards/billboard-music-awards-2015-winners-list-6568580/ www.billboard.com]</ref> == Кариера == В средата на 2014 година издава сингъла „[[Boom Clap]]“, който става част от саундтрака на [[Вината в нашите звезди (филм)|Вината в нашите звезди]]. Сингълът достига до номер 8 в [[Билборд Хот 100]] и номер 6 в [[Ю Кей Сингълс Чарт]].<ref>[https://web.archive.org/web/20190123071640/https://www.officialcharts.com/charts/singles-chart/20140727/7501/ https://www.officialcharts.com]</ref> == Дискография == * True Romance (2013) * Sucker (2015) * Number 1 Angel (2017) * Pop 2 (2017) * Charli (2019) * How I'm Feeling Now (2020) * Crash (2022) * Brat (2024) == Външни препратки == * [https://www.howimfeelingnow.co.uk/ Официален уебсайт] == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} [[Категория:Британски певци]] 94i9ihmhkmlkttgc4wfxa4txxnd2aae 0 799260 12415940 12120018 2024-11-18T16:23:03Z StanProg 7502 форматиране: 6 интервала, URL, нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12415940 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Александър Чакмаков | име-оригинал = | категория = бизнесмен | описание = български бизнесмен | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = [[17 декември]] [[1962]] година | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = [[Нако Чакмаков]] | майка = | брак = | деца = Александър Чакмаков (син) | подпис = | сайт = }} '''Александър Наков Чакмаков''' е [[България|български]] [[бизнесмен]] и [[филантроп]]. Известен спонсор на спорта в [[ОСК ЦСКА]]. == Биография == === Произход и образование === Александър Чакмаков е роден на 17 декември 1962 г. в [[София]]. Син е на легендарния футболист на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] [[Нако Чакмаков]],<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/5158322|заглавие=Александър Чакмаков: Проблемът с базата на ЦСКА бе измислен за отклонявана на вниманието|фамилно_име=Банов|първо_име=Георги|дата=6 декември 2015|труд=24chasa.bg|достъп_дата=30 януари 2024}}</ref> по-късно търговски представител на България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fccska.com/профил/нако-чакмаков|заглавие=Нако Чакмаков|труд=fccska.com|достъп_дата=30 януари 2024}}</ref> Учи в Международната гимназия ''St. Mary'' в Токио (1975 – 1980). Висшето си образование започва в токийския ''Sophia University'', където учи финанси и кредит. След това следва в София, във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] (сега [[Университет за национално и световно стопанство|УНСС]]), където завършва международни икономически отношения (1987).<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.karieri.bg/news/26020_titanichniiat_diktator|заглавие=ТИТАНичният диктатор|фамилно_име=Попов|първо_име=Бойко|дата=21 ноември 2008|труд=karieri.bg|достъп_дата=30 1нуари 2024}}</ref> === Кариера === След дипломирането си работи във ВТО „Стройимпекс“ до 1989 г., след това е съосновател, заедно с Тодор Костов, на „Стройцем“, фирма, превърнала се в най-големия износител на клинкер и цимент. При масовата приватизация двамата купуват част от акциите на „Плевенски цимент“. През 1997 г. Чакмаков продава своята част на гръцкия „Стройимпекс“, същата година е поканен за изпълнителен директор. От 2004 г. е генерален директор „Титан Цимент Златна Панега“.<ref name=":0" /> Председател е на борда на директорите.<ref>[https://www.titan.bg/za-nas/upravlenie-zlatna-panega-cement/ www.titan.bg]</ref> === Общественик и филантроп === Председател е на сдружението „ЦСКА завинаги“ от самото му основаване.<ref name=":1" /> Член на УС на [[БК ЦСКА]].<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gong.bg/basketball/bg-basketball/multimedia/video/aleksandyr-chakmakov-cska-igrae-vinagi-za-pyrvo-miasto-737446|заглавие=Александър Чакмаков: ЦСКА играе винаги за първо място|дата=28 май 2023|труд=gong.bg|достъп_дата=30 януари 2024}}</ref> Спонсорира дейности от различни сфери (изложби, паметници, спорт).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://utroruse.com/article/556703/|заглавие=Александър Чакмаков помни вкуса на русенското детство|фамилно_име=Пигулева|първо_име=Нели|дата=22 август 2015|труд=utroruse.com|достъп_дата=30 януари 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://duma.bg/otkrivat-pametnika-na-stoichkov-do-20-may-n119287?go=terms&p=cookies|заглавие=Откриват паметника на Стоичков до 20 май|фамилно_име=Георгиев|първо_име=Мони|дата=3 март 2016|труд=duma.bg|достъп_дата=30 януари 2023}}</ref> == Вижте също == * [[Нако Чакмаков]] * [[ОСК ЦСКА]] == Източници == <references /> {{Портал|България|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Чакмаков, Александър}} [[Категория:Български бизнесмени]] [[Категория:По произход от Кукуш]] 6nkbxtysn55ui5z975tqh17cq3cdqid 12416257 12415940 2024-11-18T20:25:32Z Randona.bg 249543 /* Кариера */ 12416257 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Александър Чакмаков | име-оригинал = | категория = бизнесмен | описание = български бизнесмен | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = [[17 декември]] [[1962]] година | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = [[Нако Чакмаков]] | майка = | брак = | деца = Александър Чакмаков (син) | подпис = | сайт = }} '''Александър Наков Чакмаков''' е [[България|български]] [[бизнесмен]] и [[филантроп]]. Известен спонсор на спорта в [[ОСК ЦСКА]]. == Биография == === Произход и образование === Александър Чакмаков е роден на 17 декември 1962 г. в [[София]]. Син е на легендарния футболист на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] [[Нако Чакмаков]],<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/sport/article/5158322|заглавие=Александър Чакмаков: Проблемът с базата на ЦСКА бе измислен за отклонявана на вниманието|фамилно_име=Банов|първо_име=Георги|дата=6 декември 2015|труд=24chasa.bg|достъп_дата=30 януари 2024}}</ref> по-късно търговски представител на България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fccska.com/профил/нако-чакмаков|заглавие=Нако Чакмаков|труд=fccska.com|достъп_дата=30 януари 2024}}</ref> Учи в Международната гимназия ''St. Mary'' в Токио (1975 – 1980). Висшето си образование започва в токийския ''Sophia University'', където учи финанси и кредит. След това следва в София, във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] (сега [[Университет за национално и световно стопанство|УНСС]]), където завършва международни икономически отношения (1987).<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.karieri.bg/news/26020_titanichniiat_diktator|заглавие=ТИТАНичният диктатор|фамилно_име=Попов|първо_име=Бойко|дата=21 ноември 2008|труд=karieri.bg|достъп_дата=30 1нуари 2024}}</ref> === Кариера === След дипломирането си работи във ВТО „Стройимпекс“ до 1989 г., след това е съосновател, заедно с Тодор Костов, на „Стройцем“, фирма, превърнала се в най-големия износител на клинкер и цимент. При масовата приватизация двамата купуват част от акциите на „Плевенски цимент“. През 1997 г. Чакмаков продава своята част на гръцкия „Стройимпекс“, същата година е поканен за изпълнителен директор. От 2004 г. е генерален директор на „Титан Цимент Златна Панега“.<ref name=":0" /> Председател е на борда на директорите.<ref>[https://www.titan.bg/za-nas/upravlenie-zlatna-panega-cement/ www.titan.bg]</ref> === Общественик и филантроп === Председател е на сдружението „ЦСКА завинаги“ от самото му основаване.<ref name=":1" /> Член на УС на [[БК ЦСКА]].<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gong.bg/basketball/bg-basketball/multimedia/video/aleksandyr-chakmakov-cska-igrae-vinagi-za-pyrvo-miasto-737446|заглавие=Александър Чакмаков: ЦСКА играе винаги за първо място|дата=28 май 2023|труд=gong.bg|достъп_дата=30 януари 2024}}</ref> Спонсорира дейности от различни сфери (изложби, паметници, спорт).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://utroruse.com/article/556703/|заглавие=Александър Чакмаков помни вкуса на русенското детство|фамилно_име=Пигулева|първо_име=Нели|дата=22 август 2015|труд=utroruse.com|достъп_дата=30 януари 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://duma.bg/otkrivat-pametnika-na-stoichkov-do-20-may-n119287?go=terms&p=cookies|заглавие=Откриват паметника на Стоичков до 20 май|фамилно_име=Георгиев|първо_име=Мони|дата=3 март 2016|труд=duma.bg|достъп_дата=30 януари 2023}}</ref> == Вижте също == * [[Нако Чакмаков]] * [[ОСК ЦСКА]] == Източници == <references /> {{Портал|България|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Чакмаков, Александър}} [[Категория:Български бизнесмени]] [[Категория:По произход от Кукуш]] qptlyyz29j8lvb2n3469c3biuscmlcp 0 801265 12416454 12393388 2024-11-19T02:24:21Z Luxferuer 25980 12416454 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Паметник на Аврелиян | картинка = Паметник Аврелиан Копривщица.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]]<br>паметник на културата с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък НКН.</ref> | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет | конструкция = гранитни блокчета | изпълнител = местени каменоделци | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1939}} | етажи = | височина = 300 см. | площ = | съвременен статут = | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = поддържан }} '''Паметник на Аврелиян''' е паметникът на казак, загинал за освобождението на [[Копривщица]] по време на Освободителната [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война 1877 – 1878]] година. Паметникът се намира в района на местностите Джафарица и [[Рейница]], срещу другата забележителност по тези места – [[Сополивите камъни]], на около 6 km по пътя към град [[Стрелча]]. Паметникът е направен по поръчка на местен инициативен комитет, съставен от общественици и културни дейци и е изграден с обществени волни пожертвования. Има вид на пресечена пирамида с размери 300/150/130 cm. съставена от поредица гранитни блокчета увенчана с голям кръст.<ref name="Копривщица">{{cite book | title = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 318 – 330 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Възпоменателен текст == На паметника: {{цитат|За вѣчна слава на падналия тукъ на 29 XII 1877 г. руски унтеръ офицеръ Аврелиянъ за свободата на Копривщица 1939 отъ призн. гражданство.|}} На възпоменателната плоча в храм [[Свети Николай (Копривщица)|„Свети Николай“]]: {{цитат|А теперь болгары волны, мы же казаки, довольны. Братьям нашим помогли, православный мир спасли. Казашка песен 1878 г. В памет на унтер офицер Аврелиян убит на 29 XII 1877 г. От признателна Копривщица 2008 г.|}} == В памет на Аврелиян == [[File:Копривщица11.jpg|thumb|260п|л|Паметната плоча в храм „Свети Николай“, 2008 г.]] При преследването на турските части, в местността Джафарица на 29 декември 1877 г, загива казакът унтер-офицер Аврелиян от първа конна бригада на II гвардейска дивизия.<ref name="Копривщица"></ref>На лобното място на руският войник през 1939 година е съграден паметник от признателното гражданство. От тогава там редовно се провеждат възпоменателни тържества.<ref>Vestnikregion.com. [https://vestnikregion.com/index.php/128-klub-traditziya-ot-koprivshtitza Националното дружество „Традиция.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220208155231/https://vestnikregion.com/index.php/128-klub-traditziya-ot-koprivshtitza |date=2022-02-08 }} Посетен на 8 февруари 2022</ref>С подходяща церемония и в присъствието на почти цялото градско население на 11 януари 1878 г., тленните останки на воина са положени в [[Свети Николай (Копривщица)|храм Свети Николай]].<ref>Vestnikregion.com. [https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1730-koprivshtentzi-chestvaha-osvobozhdenieto-na-grada-pred-pametnika-na-ruskiya-voin-avreliyan Копривщенци честваха Освобождението на града пред паметника на руския воин Аврелиан.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220212093858/https://vestnikregion.com/index.php/obshtini/koprivshtitsa/1730-koprivshtentzi-chestvaha-osvobozhdenieto-na-grada-pred-pametnika-na-ruskiya-voin-avreliyan |date=2022-02-12 }} Посетен на 12 февруари 2022</ref> В полагането на тленните останки на Аврелиян взимат участие и руски военен хор и оркестър.<ref>{{cite book | title = Юбилеен сборник по миналото на Копривщица | last = Кацаров | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 267, Т. 1 | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Руски и съветски паметници в България]] [[Категория:Паметници за Руско-турската война (1877 – 1878) в България]] [[Категория:Основани в България през 1939 година]] s7dd2z2qlf2aq92y9ni2imri10mg0vy 0 801281 12416444 12238148 2024-11-19T02:14:15Z Luxferuer 25980 12416444 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Войнишки паметник | картинка = Koprivshitsa 2019-02-10 37.jpg | картинка-описание = Паметник на копривщенци, загинали в [[Балканска война|Балканска]]та и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] войни | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = Ат. Петров | тип на сградата = полиран, черен гранит | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1914}} | етажи = | височина = 300 см. | площ = | съвременен статут = | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = поддържан }} [[File:They won by Ivan Lazarov.jpg|thumb|260п|Иван Лазаров. [[Те победиха (скулптура)|Те победиха]]]] '''Паметник на загиналите в Балканските войни''' (1912 – 1913 г.) в [[Копривщица]] е паметник изработен от Ат. Петров през 1914 г., намиращ се в двора на [[Жив музей (Копривщица)|старото училище]]. Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е направен от черен, полиран гранит с размери 300/55/55 см. От двете му страни се четат надписи с имената на 53-ма от загиналите в тези войни копривщенци. Във височина паметника завършва с православен кръст.<ref>{{cite book | title = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 318 – 330 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Паметен текст == {{цитат|Въ паметъ на славно загиналите герои копривщенци въ Освободителната и Мездусъюзнишка войни прѣзъ 1912 – 1913 г. Народъ който помни миналото и живѣе съ историята си той има велико бѫдеще.|}} Семейството на Пейо Плачков, брат на поп [[Дончо Плачков]]<ref>Geni.com. [https://www.geni.com/people/Пейо-Плачков/6000000007446525440 Пейо Плачков.] Посетен на 3 април 2022</ref> е единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техния брат [[Иван Пеев-Плачков]].<ref name="Пулеков, Б."></ref> Запасният ефрейтор от Копривщица [[Илия Дрехаров]], участник в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюжническата]] и [[Първа световна война|Първата световна войни]] през 1912 г. се заблудил при патрулиране на [[Битка при Чаталджа (1912)|Чаталджа]] и бил пленен от турците. Турският паша командващ противника му подарява свободата, като го посочва на своите офицери и войници за пример, връща му оръжието и го изпраща в българските линии поради неговото достойно и смело държание, за което е издадено „Свидетелството за народна признателност на ефрейтор Дрехаров, загинал 1916 г.“. Загива на 1 декември 1916 г., в битка при село [[Комана (окръг Гюргево)|Комана]] в Румъния и е погребан на позицията.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://duma.bg/antikvar-naredi-v-kartichki-istoriyata-na-koprivshtitsa-n174003 | заглавие = Антиквар нареди в картички историята на Копривщица | достъп_дата = 9 септември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duma.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 8.</ref> Това е единствен случай през цялата Балканска война. Във войните града дава около петстотин души жертви.<ref>{{cite book | title = Участието на копривщенци в балканските войни 1912 – 1913 г. | last = Каблешкова | first = Райна | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Регионален етнографски музей | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>През 1910 година Копривщица наброява 3193^-ма жители.<ref>[[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]], съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Професор [[Анастас Иширков|А. Иширков]]. „Градъ Копривщица“. 1926 г. с. 252</ref> == Именна на загинали == == Копривщенци загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна войни == {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="4" | Офицери<ref name="Пулеков, Б.">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> |- ! Име !! Загинал |- || '''Полковник Гаврил Кантарджиев''' || загинал геройски за отечеството, в бой през [[Първа световна война|Европейската война]] – в [[Добруджа]]. |- || '''Полковник Тодор С. Палавеев''' || загинал в бой през [[Първа световна война|Европейската война]]. |- || '''Полковник Михаил Пеев – Плачков'''* || кавелерист, доблестен офицер, загинал в [[Балканска война|Балканската война]]. |- || '''Майор Владимир Пеев – Плачков'''* || пехотинец, загинал славно за родината, в бой през Балканската война на 26 юни 1913 г. във Виница.<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 114, 105.</ref> |- || '''Майор Атанас Пеев – Плачков''' || от Генералния щаб, пехотинец (трети брат), загинал геройски в бой през Европейската война в [[Македония (област)|Македония]]. |- || '''Майор Яким Кесяков'''* || артилерист, загинал за Родината през Балканската война при [[Радовиш]]. |- || '''Капитан Ст. Душков'''* || загинал за свободата на брата – роб. |- || '''Поручик [[Димчо Дебелянов|Динчо Дебелянов]]''' || пехотинец, загинал геройски за Отечеството, в бой с англичаните през Европейската война – в долината на р. [[Струма]]. |- || '''Поручик о.з. [[Иван Михайлов Маджаров|Иван Михалев Маджаров]]'''* || загинал в бой през Балканската война. |- || '''Поручик Лука Тумангелов''' || загинал за родината през Европейската война – в Македония. |- || '''Поручик Станьо Найденов''' || загинал в бой с румънците през Европейската война. |- || '''Поручик Иван Илиев Кацаров''' || пехотинец, загинал в Европейската война. |- || '''Поручик [[Антон Каблешков (офицер)|Антон Каблешков]]''' || кавалерист храбрец, загинал геройски в бой с турците през Балканската война в [[Тракия]]. |- || '''Подпоручик Н. Радомиров''' || загинал храбро в сражение в Европейската война. |- || '''Подпоручик Андон Бойков''' || загинал за Родината през Европейската война в Македония. |- || '''Подпоручик Недельо Козинаров''' || загинал в бой през Европейската война. |- || '''Подпоручик Борис Динчов''' || загинал в бой през Европейската война. |- || '''Подпоручик Кунчо Драгиев Драгийски''' || загинал в бой през Европейската война при [[Велес]] |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="4" | Подофицери<ref name="Пулеков, Б."></ref> |- ! Име !! Загинал |- ||'''Генчо Дапков''' || 1912 г.* |- || '''Драгоя Будаков''' || 1912 г.* |- || '''Дончо Тороманов''' || 1912 г.* |- || '''Петко Мерджанов''' || 1912 г. |- || '''Кръстьо Петков''' || 1913 г. |- || '''Павел Т. Главчев''' || 1913 г. |- || '''Рашко Вакарелов''' || 1913 г.* |- || '''Георги Царвулджиев''' || 1915 г. |- || '''Кунчо Д. Панчов''' || 1915 г. |- || '''Петко Младенов''' || 1915 г. |- || '''Гаврил Д. Ревов''' || 1916 г. |- || '''Димитър Паничаров''' || 1916 г. |- || '''Иван Н. Пиринджиев''' || 1916 г. |- || '''Ненчо Н. Косьов''' || 1916 г. |- || '''Найден Петков''' || 1916 г. |- || '''Павел Ц. Бозов''' || 1916 г. |- || '''Петкьо Гьотлиев''' || 1916 г. |- || '''Стойчо К. Гърнев''' || 1916 г. |- || '''Георги Д. Панеков''' || 1918 г. |} {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="4" | Редници<ref name="Пулеков, Б."></ref> |- ! Име !! Загинал |- ||'''Александър Д. Бернусунов''' || 1912 г.* |- || '''Брайко Н. Киндеков''' || 1912 г.* |- || '''Гаврил Т. Киндеков''' || 1912 г.* |- || '''Генчо П. Стрелков''' || 1912 г. |- || '''Груйо Т. Тороманов''' || 1912 г. |- || '''Димо Н. Ревов''' || 1912 г.* |- || '''Илия Н. Косьов''' || 1912 г. |- || '''Иван Н. Орашъков''' || 1912 г.* |- || '''Найден С. Новаков''' || 1912 г. |- || '''Павел Н. Бербетов''' || 1912 г.* |- || '''Петър Н. Геов''' || 1912 г. |- || '''Пейо Хр. Пеев''' || 1912 г. |- || '''Петър Сп. Петров''' || 1912 г. |- || '''Славчо С. Банчев''' || 1912 г. |- || '''Цвятко Т. Вълчинов''' || 1912 г. |- || '''Цанчо Н. Калканов''' || 1912 г.* |- || '''Банчо Н. Тодоров''' || 1913 г. |- || '''Гаврил Ст. Кунчев''' || 1913 г. |- || '''Генчо П. Мрънков''' || 1913 г.* |- || '''Георги Л. Табаков''' || 1913 г. |- || '''Дончо П. Василев''' || 1913 г. |- || '''Дончо Г. Дончев''' || 1913 г. |- || '''Ланко М. Карамунчев''' || 1913 г. |- || '''Димитър Н. Налбантов''' || 1913 г. |- || '''Димитър С. Тороманов''' || 1913 г. |- || '''Енчо К. Пандуров''' || 1913 г.* |- || '''Иван П. Динчев''' || 1913 г. |- || '''Илия П. Василев''' || 1913 г.* |- || '''Недко Р. Паничаров''' || 1913 г. |- || '''Нешо К. Юруков''' || 1913 г. |- || '''Петко Хр. Доганов''' || 1913 г. |- || '''Петко Р. Кълев''' || 1913 г.* |- || '''Панчо Хр. Тороманов''' || 1913 г. |- || '''Рашко Хр. Добреков''' || 1913 г.* |- || '''Рашко Г. Каменаров''' || 1913 г. |- || '''Салчо П. Азманов''' || 1913 г. |- || '''Тодор П. Гърмидолов''' || 1913 г.* |- || '''Тодор Кр. Райков''' || 1913 г.* |- || '''Гаврил Ил. Татарлиев''' || 1915 г. |- || '''Илия Р. Герасимов''' || 1915 г. |- || '''Иван Т. Юруков''' || 1915 г. |- || '''Лулчо Ц. Биволаров''' || 1915 г. |- || '''Матея Ив. Паралеев''' || 1915 г. |- || '''Нойо К. Джоголанов''' || 1915 г. |- || '''Нанчо Ив. Златаров''' || 1915 г. |- || '''Нетко П. Младенов''' || 1915 г. |- || '''Найден Н. Стефлеков''' || 1915 г. |- || '''Павел Г. Гайтанеков''' || 1915 г. |- || '''Петър К. Златаров''' || 1915 г. |- || '''Павел Сп. Тороманов''' || 1915 г. |- || '''Стоян Г. Белайков''' || 1915 г. |- || '''Станьо Ст. Воденичаров''' || 1915 г. |- || '''Стойко Н. Орашъков''' || 1915 г. |- || '''Тодор Д. Дуплеков''' || 1915 г. |- || '''Цанчо П. Въжаров''' || 1915 г. |- || '''Бенко М. Битолов''' || 1916 г. |- || '''Георги Н. Банчев''' || 1916 г. |- || '''Ганчо В. Врачов''' || 1916 г. |- || '''Груйо Станьов''' || 1916 г. |- || '''Динчо П. Мрънков''' || 1916 г. |- || '''Дело Н. Самодивеков''' || 1916 г. |- || '''[[Илия Дрехаров|Илия Ц. Дрехаров]]''' || 1916 г. |- || '''Иван Радоев''' || 1916 г. |- || '''Кунчо Ив. Сапунджиев''' || 1916 г. |- || '''Луко Т. Вълчинов''' || 1916 г. |- || '''Матея Р. Немиркин''' || 1916 г. |- || '''Найден Н. Бозов''' || 1916 г. |- || '''Никола Н. Дюлгяров''' || 1916 г. |- || '''Никола П. Врабеков''' || 1916 г. |- || '''Панчо Н. Дюлгяров''' || 1916 г. |- || '''Петър П. Младенов''' || 1916 г. |- || '''Павел Сим. Нинов''' || 1916 г. |- || '''Пейо Сим. Нинов''' || 1916 г. |- || '''Павел Ц. Фурнаджиев''' || 1916 г. |- || '''Рашко Гайтанеков''' || 1916 г. |- || '''Сабо Стан. Воденичаров''' || 1916 г. |- || '''Сабо П. Стайков''' || 1916 г. |- || '''Тодор П. Бурносузов''' || 1916 г. |- || '''Тончо П. Козлеков''' || 1916 г. |- || '''Тодор Д. Чорапчиев''' || 1916 г. |- || '''Христо Кофарджиев''' || 1916 г. |- || '''Христо Г. Панчаров''' || 1916 г. |- || '''Атанас Н. Райков''' || 1917 г. |- || '''Вельо Г. Димитров''' || 1917 г. |- || '''Вельо К. Мангъров''' || 1917 г. |- || '''Георги Р. Златарев''' || 1917 г. |- || '''Гаврил Стипчеков''' || 1917 г. |- || '''Георги Томев''' || 1917 г. |- || '''Иван Т. Тороманов''' || 1917 г. |- || '''Лулчо х. Г. Кесяков''' || 1917 г. |- || '''Найден Ив. Лалов''' || 1917 г. |- || '''Найден Н. Лалов''' –|| 1917 г. |- || '''Сабо Г. Тиханеков''' || 1917 г. |- || '''Тодор Искр. Йончев''' || 1917 г. |- || '''Филип Р. Хейников''' || 1917 г. |- || '''Алекса П. Кесяков''' || 1918 г. |- || '''Атанас Г. Каменаров''' || 1918 г. |- || '''Андон Г. Терзиев''' || 1918 г. |- || '''Вельо Хр. Калев''' || 1918 г. |- || '''Гаврил Ст. Воденичаров''' || 1918 г. |- || '''Груйо Н. Палавеев''' || 1918 г. |- || '''Йовко Ив. Главчев''' || 1918 г. |- || '''Кръстьо Ф. Белайков''' || 1918 г. |- || '''Кунчо Ив. Фитлеков''' || 1918 г. |- || '''Лулчо Вел. Вътев''' || 1918 г. |- || '''Лулчо Рал. Пеев''' || 1918 г. |- || '''Луко Р. Скоклеков''' || 1918 г. |- || '''Матея Н. Новаков''' || 1918 г. |- || '''Памел М. Тънкикожов''' || 1918 г. |- || '''Рашко Д. Стипчеков''' || 1918 г. |- || '''Славчо Р. Радомиров''' || 1918 г. |- || '''Стоян Д. Толинов''' || 1918 г. |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://archives.bg/wars/SEARCH-f-2# Списък на загиналите през Първата световна война копривщенци] Добавете във филтъра: Копривщица * [http://wars.archives.bg/SEARCH-s-2 Списък на загиналите през Втората световна война копривщенци] Добавете във филтъра: Копривщица [[Категория:Военни паметници в България]] [[Категория:Паметници за Балканските войни]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Основани в България през 1914 година]] ruv2a5pq78gr7iikpvb8rei9zc5yjtd 0 801327 12416438 12376267 2024-11-19T02:08:39Z Luxferuer 25980 12416438 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание | картинка = Monument next to Kaluchev bridge.JPG | картинка-описание = началото на [[Априлско въстание|Априлската епопея]] | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = [[Анастас Дудулов]] | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1928}} | етажи = | височина = 250 см. | площ = | съвременен статут = | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = поддържан }} [[File:15 май 1929.jpg|thumb|л|Освещаване на барелефа (15 май 1929)]] '''Барелефът в памет на обявяването на Априлското въстание''' е изработен по проект на архитект [[Анастас Дудулов]] през 1928 г. Намира се до [[Калъчев мост|Калъчевия мост]], наричан още мост на „Първата пушка“. [[Архитектурен комплекс „Първа пушка“|Комплексът]] от двата паметника са едно от най-посещаваните места в град [[Копривщица]]. == Архитектурен ансамбъл == Паметникът представлява гранитен блок със стъпаловидна основа с размери 250/240/30 см. В него е вградена бронзова отливка-барелеф на въстанник с пушка, а над него – ечаща църковна камбана. От едната му страна са издълбани имената на четниците от отряда на [[Георги Тиханек]], чийто изстрел слага началото на [[Априлско въстание|Априлската епопея]]. От другата страна на изобразеният въстаник е положен текст в прослава на събитията от 1876 г.<ref>{{cite book | title = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 318 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Паметен текст == {{цитат|Вий седмината: [[Георги Тиханек|Георги Н. Тиханекъ]], [[Вельо Сиреков|Велю Серекътъ]], Георги Каменарчето, Велю Мирчовъ, Неделю Н. Тиханекъ, Иванъ Фурнаджията, Илия Нанчовъ. Вий пуснахте тукъ на това мѣсто първия куршумъ противъ петвѣковния потисникъ и понесохте вѣнеца на борческата слава за освобождение. Отечеството вѣчно ще ви слави.|}} == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Паметници за Априлското въстание в Копривщица|Обявяване]] [[Категория:Основани в България през 1928 година]] 30tmin0na6mve5nsew91yq71rvt47x7 0 801331 12416458 11981128 2024-11-19T02:28:00Z Luxferuer 25980 12416458 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Паметник на Тодор Каблешков | картинка = Kableshkov-house-monument.jpg | картинка-описание = Паметник на [[Тодор Каблешков]] в [[Копривщица]] | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = Йордан Гаврилов, професор Георги Папагалов и Иван Николов | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1980}} | етажи = | височина = 290 см. | площ = | съвременен статут = | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = поддържан }} '''Паметникът на Тодор Каблешков''' е изработен от [[Йордан Гаврилов]] и Георги Папагалов през 1980 г. Посветен е на [[Тодор Каблешков]] и се намира в близост до дома на революционера в град [[Копривщица]], на улица „Тодор Каблешков“ в малък парк с формата на неправилен петоъгълник.<ref>Nahotel.net. [http://nahotel.net/attraction.php?zid=211 Паметник на Тодор Каблешков.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220210154545/http://nahotel.net/attraction.php?zid=211 |date=2022-02-10 }} Посетен на 10 февруари 2022</ref> Той има оформен фундамент от гранитни блокчета. Фигурата на героя е обърната към изгрева на [[Слънце]]то и е с поглед устремен към бъдрщето. Излята е от бронз и е висока 290 см.<ref>{{cite book | title = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 318 – 330 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>Автори на проекта са Йордан Гаврилов, професор Георги Папагалов и Иван Николов. В двора на [[къща музей „Тодор Каблешков“]] е изложен бюст-паметник за спомен на посетителите, изработен от [[Петър Балабанов]]. През 1967 г. признателните поколения железничари приемат името на Тодор Каблешков за патрон на [[Висше транспортно училище|Полувисшия железопътен институт]]. В 1969 г. в района на училището е издигнат негов паметник.<ref>Referati.org. [http://www.referati.org/todor-kableshkov-biografiq/49134/ref/p6 Тодор Каблешков – биография.]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} Посетен на 5 май 2022 г.</ref> На друго място в памет на именитият копривщенец и неговите също загинали другари Георги Търнев и [[Стефан Почеков]] е съграден паметник. Издигнат е на лобното място на убитите двама въстаника от 1876 година и е на 250 м. южно от хижа „Хайдушка песен“.<ref>Bgglobe.net. [https://bgglobe.net/исторически-обекти/паметник-на-тодор-каблешков-георги-търнев-и-стефан-почеков-3121 Паметник на Тодор Каблешков, Георги Търнев и Стефан Почеков.] Посетен на 10 февруари 2022</ref>Хижата е в района на връх [[Козя стена (връх)|Козя стена]], (1670 м.)<ref>Bulgarian-mountains.com. [http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/HaidushkaPesen Хижа „Хайдушка песен“.] Посетен на 10 февруари 2022</ref> Паметникът на Тодор Каблешков, родната му къща и разположената срещу нея [[Кантарджийска къща]] съставляват своеобразен архитектурен ансамбъл. Към тях може да бъде добавен [[Успение Богородично (Копривщица)|Храм Успение на Света Богородица]], който заедно с ансамбъла [[Архитектурен комплекс „Първа пушка“|„Първа пушка“]], намиращ се недалече са две от най-посещаваните места в град Копривщица. == Вижте също == * [[Бюст-паметник на Тодор Каблешков]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Паметници на Тодор Каблешков|Копривщица]] [[Категория:Основани в България през 1980 година]] lf2fwwkz17zu3xy6sedc9bwfwxe6tkk 0 801344 12416457 12184886 2024-11-19T02:27:19Z Luxferuer 25980 12416457 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Паметник на Любен Каравелов | картинка = Надежда Петренко и Иван Сиврев – Любен Каравелов.jpg | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = Надежда Петренко и архитект Иван Сиврев | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет | конструкция = | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1974}} | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = [http://www.sulkaravelov.com/ Официален сайт] | съвременно състояние = поддържан | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 }} '''Паметникът на [[Любен Каравелов]]''' в [[Копривщица]] се намира в градинката пред [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)|училище „Любен Каравелов“]] и е изработен от скулптора [[Надежда Петренко]] и архитект Иван Сиврев. Въздигнат е от черно смолянско габро и представлява единен комплекс с училищната сграда.<ref name="Роден край">{{cite book | title = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ | location = София | isbn = | doi = | pages = 318 – 330 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Бюст-паметник, намиращ се в двора на [[Къща музей на Любен и Петко Каравелови|родната къща]] на Любен Каравелов. Паметникът е проектиран от скулптора [[Петър Балабанов]] и тържествено е открит на 3 февруари 1956 година. Фундаментът е направен от копривщенския каменоделец Атанас (Танчо) Юруков със средства на [[Копривщица (община)|Община Копривщица]], както и целият паметник. Размерите му са 130/100/50 см с издълбани думите „Любен Каравелов 1837 – 1879“.<ref name="Роден край"></ref> Образът на революционера е представен от автора със своята непоколебимост и вяра в свободата и благоденствието на българския народ.<ref>{{cite book | title = Културно-историческите паметници на България. Любен Каравелов | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = nauka.bg | location = | isbn = | doi = | pages = 16 | url = https://nauka.bg/2012/48/Kulturno-istoricheskite-pametnici-na-Bulgaria-2012.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Вижте също == * [[Паметник на Любен Каравелов (София)]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Паметници на Любен Каравелов|Копривщица]] nh39ot6ipxuycba9llpcw564n22sb1j 0 801709 12416472 12365138 2024-11-19T02:53:52Z Luxferuer 25980 12416472 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = „Мемориално-възпоменателен комплекс „Барикадите“ | картинка = | картинка-описание = | надморска височина = 1324 м. | вид = | страна = връх [[Барикадите]]<br>{{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет на бивши партизани<br> [[Иван Врачев]] | конструкция = гранит, железобетон | изпълнител = строителни войски<br>граждани от [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорие]]то | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1965}} | етажи = три | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = рушащ се }} '''Мемориално-възпоменателеният комплекс „Барикадите“''' е разположен в местността [[Барикадите]] в [[Средна гора]] на границата между землищата на с. [[Старосел]], [[Община Хисаря]], [[Област Пловдив]] и гр. [[Копривщица]], [[Община Копривщица]], [[Софийска област]]. == Предистория == По време на [[Първата световна война]] [[Стайко Филипов]] (Байото) и [[анархист]]ът [[Пенчо Калканов]] минават в нелегалност и в продължение на 3 години се укриват от властите. Използват за подслон и каменната колиба в местността Кръста, която по-късно [[партизани]]те наричат [[Барикадите]].<ref>[https://web.archive.org/web/20190308002958/http://bgconv.com/docs/index-2119.html?page=26 „Средна гора. Гара Копривщица. Исторически бележки“], Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов, Web.archive.org. Посетен на 5 юли 2021 г.</ref> През есента на 1943 г. [[партизанска бригада „Георги Бенковски“]] провежда акции в селата [[Душанци]] и [[Кръстевич]]. Зимува съвместно с чета „Бачо Киро“ от [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)|отряда „Чавдар“]]. Заедно извършват голяма [[Партизанска акция на 24 март 1944 година в Копривщица|акция на 24 март 1944 г.]], при която за кратко превземат гр. Копривщица. Отрядът зимува в землянки под връх [[Голям Богдан|Богдан]], в местността Барикадите и местността „[[Фетенци]]“, северно от [[Панагюрище]].<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf „Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210831104435/http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf |date=2021-08-31 }}, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерския съвет, 2006 г., с. 169, Archives.government.bg. Посетен на 15 февруари 2021 г.</ref> == Изграждане == Построен е по инициатива на комитет за изграждането му за увековечаване паметта на загиналите партизански командири и комисари през 1965 г. Участват формирования на [[БНА]], местни жители със средства и труд, ТКЗС от Копривщица и региона. Построява се път до там и до м. „Меде дере“ и с. [[Старосел]], извършва се електрификация на обекта. Комплексът включва туристически дом на 3 етажа с хотел-ресторант със заседателна зала, туристическа кухня и музейна сбирка.<ref>{{cite book |title= Мемориални паметници |last= Копривщица. Библиотека Роден край. |first= Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов |year= 1980 |publisher= ОФ |location= София |pages= 319 – 320}}</ref> Обектът тъне в разруха от 1990 г. == Вижте също == * [[Паметник на шестнадесетте и надгробен паметник на Страхил]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Партизански паметници в Копривщица|Барикадите]] [[Категория:Туристически хижи в Средна гора]] [[Категория:История на община Хисаря]] [[Категория:Основани в България през 1965 година]] oucib3qo5uevrnei489mlck17ccs220 0 802322 12415985 12378679 2024-11-18T17:04:51Z StanProg 7502 /* П */ 12415985 wikitext text/x-wiki Това е списък на офицери с висши офицерски звания ([[генерал]]ите и [[адмирал]]ите) в [[Народна република България]], подредени в азбучен ред на фамилните им имена с година на раждане и смърт, техните последни военни звания и годината на получаването им в периода 15 септември 1946 г. – 15 ноември 1990 г. (деня в който България е обявена за република). Следвайки съветската военна система в България се развиват различни родове войски (Гранични войски, Вътрешни войски, Радиотехнически войски) или служби, като медицинската служба (МС) на българската народна армия. Някои от тях са наследници на подобни формирования, съществуващи в Царство България, а други са изцяло нови. Освен това съществуват и [[Строителни войски]] (СВ), [[Войски на Министерството на транспорта]] (ВМТ), [[Войски на комитета по далекосъобщения|Войските на комитета по пощи и далекосъобщения]] и [[Военна хидростроителна организация|Хидротехнически войски]], които макар и да имат в наименованието си войски са по-скоро военизирани организации, чийто статут е смесен (от една страна голяма част от състава е с военни чинове и организационно е изградена като военна структура, но от друга страна предмета на дейност освен военно строителство е и гражданско строителство и са на двойни подчинение – военно и гражданско). Освен тях с висши офицерски звания са служителите на Министерството на вътрешните работи и [[Държавна сигурност]] (ДС) при нейното военизиране през 1951 г., която в отделни години е на подчинение на МВР, но впоследствие е самостоятелна структура; [[Главно политическо управление на българската народна армия|политическото управление на българската народна армия]], Пожарната служба и други. Отделни лица с офицерски звания е имало и в системата на Министерството на външната търговия (инженерно управление на министерството), Министерството на транспорта (Специален отдел), Министерство на машиностроенето („Специално производство“), Гражданската авиация, в отдел „Военноадминистративен“ на ЦК на БКП, в Политбюро, в което има отговарящ за работата на МВР, [[Държавен комитет за народен контрол|Държавния комитет за народен контрол]], [[Държавен комитет за планиране|Държавния комитет за планиране]] (отдел за отбранително строителство), Държавния комитет за наука и технически прогрес (дирекция „Специални комплекси“), [[Държавен комитет на отбраната|Държавния комитет на отбраната]], [[БАН]] (на военизирана длъжност, свързана с военни разработки) и други институции. В Народна република България висшите офицерски звания са: * в Сухопътните войски и военновъздушните сили: ** [[генерал-майор]], ** [[генерал-лейтенант]], ** [[генерал-полковник]] и ** армейски генерал * във Военноморските сили: ** [[контраадмирал]], ** [[вицеадмирал]] и ** [[адмирал]]. {{А_Я}} __БЕЗСЪДЪРЖАНИЕ__ == Списък == === A === * [[Минчо Агайн]] (1922 – неизв.), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Александър Александров (генерал)|Александър Александров]] (1930 – 2013), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Алекси Алексиев (офицер)|Алекси Алексиев]] (1921 – 2002), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Борис Анакиев]] (р. 1935), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Георги Аначков]] (1920 – 1995), генерал-лейтенант от ДС (1974) * [[Иван Аначков]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Ангелов (генерал, р. 1914)|Ангел Ангелов]] (1914 – 1980), генерал-майор от МНО (1950) * [[Ангел Ангелов (генерал, р. 1930)|Ангел Ангелов]] (р. 1930), генерал-лейтенант от МНО (1986) * [[Милан Ангелов (офицер)|Милан Ангелов]] (1921 – 2012), генерал-майор, военен прокурор (неизв.) * [[Никола Ангелов (генерал)|Никола Ангелов]] (1920 – 2002), генерал-майор от ДС (1959) * [[Стефан Ангелов (офицер)|Стефан Ангелов]] (1936 – 2022), генерал-майор от МВР (1990) * [[Андон Андонов (офицер)|Андон Андонов]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Андреев (офицер)|Ангел Андреев]] (1919 – ?), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Иван Андреев (офицер)|Иван Андреев]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стоян Андреев]] (1934 – 2017), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Борис Андонов]] (р. 1929), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Любен Анев]] (1919 – неизв.), генерал-майор от ДС (1969) * [[Цвятко Анев]] (1911 – 2002), генерал-майор (неизв.) * [[Атанас Арабаджиев]] (1914 – 1981), генерал-майор от МВР (1955) * [[Георги Аргиров]] (1923 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Мирчо Асенов]] (1918 – 2005), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Атанас Атанасов (генерал)|Атанас Атанасов]] (1893 – 1966), генерал-майор от МНО (1950) * [[Константин Атанасов (БКП)|Константин Атанасов]] (р. 1922), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Никола Атанасов (офицер)|Никола Атанасов]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МНО (1969) * [[Стефан Атанасов (партизанин)|Стефан Атанасов]] (1914 – 2006), генерал-майор от МНО (1969) * [[Иван Ачанов]] (1929 – 2014), генерал-майор от МВР (неизв.) === Б === * [[Павел Бабалов]] (р. 1926), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Делчо Байчев]] (р. 1922), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Цаньо Бакалов]] (1921 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Трифон Балкански]] (1920 – 2005), генерал-лейтенант от МНО (1965) * [[Петър Банков]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Бантутов]] (1931 – 1996), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петър Барбалов]] (1935 – 2017), генерал-майор от ДС (1982) * [[Цвятко Баров]] (1914 – 1993), генерал-майор от МВР (1964) * [[Александър Басмаджиев]] (р. 1920), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Лазар Белухов]] (1922 – 2002), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Костадин Белчев]] (1929 – 2022), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Борис Беров]] (р. 1923), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Иван Бинев]] (р. 1938), генерал-майор от НРБ, генерал-лейтенант от РБ (1996) * [[Любчо Благоев]] (1929 – 1992), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Борис Бобев]] (1935 – 2006), генерал-майор от МНО (1990) * [[Христо Боев]] (1896 – 1968), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Александър Божилов]] (р. 1924), генерал-майор от МНО (1969) * [[Кирил Божилов (генерал)|Кирил Божилов]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Павел Божилов]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Бою Божков]] (1911 – 1953), генерал-майор от МВР, пожарникар (неизв.) * [[Борис Бонев (офицер)|Борис Бонев]] (р. 1938), генерал-майор от МНО (1999) * [[Бончо Бончев (генерал)|Бончо Бончев]] (р. 1942), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Демир Борачев]] (1910 – 1995), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Найден Боримечков]] (1929 – 2002), генерал-майор от МНО (1984) * [[Иван Босев]] (р. 1924), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Димитър Бояджиев (офицер)|Димитър Бояджиев]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Тодор Бояджиев (офицер от Държавна сигурност)|Тодор Бояджиев]] (1939 – 2022), генерал-майор от ДС (1990) * [[Ангел Братанов]] (р. 1925), генерал-майор от ДС (1979) * [[Димитър Братанов]] (1899 – неизв.), генерал-майор от МНО (1951) * [[Панайот Братанов]] (р. 1930), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Ангел Бъбаров]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Боян Българанов]] (1896 – 1972), генерал-лейтенант от МНО (1948) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]] (1912 – 1966), генерал-полковник от МНО (1958) * [[Стоян Бъчваров (офицер)|Стоян Бъчваров]] (1932 – 2021), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) === В === * [[Манол Ванев]] (1927 – 2003), генерал-майор от МС (1981) * [[Лукан Варадинов]] (р. 1933), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Асен Васев]] (1909 – 1980), генерал-майор от запаса (1969) * [[Васил Василев (генерал-лейтенант)|Васил Василев]] (1931 – 2010), генерал-лейтенант от МНО (1984) * [[Васил Василев (генерал-майор, р. 1932)|Васил Василев]] (1932 – 2014), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Василев (генерал-полковник)|Васил Василев]] (р. 1933), генерал-полковник от СВ (1985) * [[Методи Василев]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Мирчо Василев]] (р. 1951 – 2022), генерал-майор от СВ(1979 – 1986) * [[Николай Василев (лекар)|Николай Василев]] (1920 – 1992), генерал-майор от МС (1980) * [[Георги Велев (офицер)|Георги Велев]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Динчо Велев]] (р. 1921), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Боян Велинов]] (1921 – 1998), генерал-майор от ДС (1980) * [[Димитър Велинов]] (1923 – 1994), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Кирил Величков]] (1928 – 2001), генерал-майор от ДС (1980) * [[Христо Величков]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Венцеслав Велков]] (1939 – 1995), вицеадмирал от МНО (1969) * [[Серафим Велков]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Митко Веселинов]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Кирил Видински (партизанин)|Кирил Видински]] (1905 – 1994), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Винаров]] (1896 – 1969), генерал-лейтенант от МНО (1960) * [[Карл Винаров]] (1922 – 2007), генерал-майор от МНО (1977) * [[Иван Владов]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Влахов (офицер)|Димитър Влахов]] (р. 1923), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Пандо Войнов]] (1924 – 2008), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петър Вранчев]] (1901 – 1970), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Велю Врачев]] (неизв. – 1974), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Врачев]] (1921 – 1994), генерал-полковник от МНО (1964) * [[Антон Вълев]] (1924 – неизв.), генерал-лейтенант от СВ (неизв.) * [[Вълко Вълков (офицер)|Вълко Вълков]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) === Г === * [[Милю Гаделев]] (1908 – 1990), генерал-майор от МНО (1959) * [[Борис Ганев (офицер)|Борис Ганев]] (1902 – 1948), генерал-майор от МНО, посмъртно (1948) * [[Никола Ганев]] (р. 1923), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Тодор Ганчовски]] (р. 1925), генерал-майор от ДС (1969) * [[Васил Гашев]] (1934 – 2020), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Христо Гелов]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Гено Генов (генерал-полковник)|Гено Генов]] (р. 1920), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Александър Генчев]] (1926 – 1982), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Георгиев (офицер)|Васил Георгиев]] (1924 – 2000), генерал-лейтенант от ДС (1984) * [[Величко Георгиев (генерал)|Величко Георгиев]] (1917 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1974) * [[Георги Георгиев (генерал-майор, р. 1916)|Георги Георгиев]] (1916 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Георгиев (генерал-майор, р. 1921)|Георги Георгиев]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Георгиев (генерал)|Димитър Георгиев]] (1919 – ?), генерал-майор (неизв.) * [[Здравко Георгиев (генерал-полковник)|Здравко Георгиев]] (1914 – 1986), генерал-полковник от МНО (1964) * [[Йовчо Георгиев]] (р. 1930), контраадмирал (неизв.) * [[Кимон Георгиев]] (1882 – 1969), генерал-полковник от МНО (1946) * [[Любен Георгиев (офицер)|Любен Георгиев]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Милко Георгиев (офицер)|Милко Георгиев]] (1923 – 1984), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Георгиев (офицер)|Никола Георгиев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Георгиев (генерал)|Никола Георгиев]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Николай Георгиев (генерал)|Николай Георгиев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Славейко Георгиев]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Станой Георгиев]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Герганов]] (1919 – 1995), генерал-майор от МС (1974) * [[Герман Германов]] (1922 – 1989), генерал-лейтенант от МНО (1964) * [[Александър Гетман]] (1915 – 1975), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Мицо Гетовски]] (1924 – 1963), генерал-майор от МНО (1962) * [[Гочо Гочев]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (1976) * [[Димитър Гилин]] (1899 – 1975), генерал-майор (неизв.) * [[Лев Главинчев]] (1903 – 1970), генерал-майор от запаса (1969) * [[Иван Горинов]] (1925 – 2002), генерал-майор от ДС (1977) * [[Любен Гоцев]] (1930 – 2020), генерал-майор от ДС (1990) * [[Господин Гочев]] (1915 – 1975), генерал-лейтенант от ДС (1969) * [[Кирил Граменов]] (1921 – 2002), генерал-майор от МНО (1975) * [[Георги Григоров (офицер)|Георги Григоров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Григор Григоров (офицер)|Григор Григоров]] (р. 1923), генерал-лейтенант от ДС (1969) * [[Грозьо Грозев]] (1930 – 2022), генерал-майор от МВР (1975) * [[Гроздю Гроздев]] (р. 1932), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Грозьо Гроздев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Гръбчев]] (1914 – 1968), генерал-лейтенант от ДС (1965) * [[Никола Грънчаров (офицер)|Никола Грънчаров]] (1914 – 1982), генерал-майор от МНО (1960) * [[Руси Гърбачев]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стоян Гърков]] (1916 – 1999), генерал-майор от МНО (1969) * [[Стоян Гюров]] (р. 1915), генерал-майор от МНО (неизв.) === Д === * [[Петър Дайков]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Дамянов]] (1892 – 1958), генерал-лейтенант от МНО (1947) * [[Никола Дамянов (офицер)|Никола Дамянов]] (р. 1926), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Стефан Дамянов (контраадмирал)|Стефан Дамянов]] (1929 – 2019), контраадмирал (неизв.) * [[Вълкан Дапчев]] (1926 – 2013), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тодор Дачев]] (1914 – 1981), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Делчо Делчев]] (1920 – 2007), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Делчо Делчев (генерал-майор)|Делчо Делчев]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димо Денев]] (1934 – 2001), контраадмирал (неизв.) * [[Александър Дечев]] (1920 – неизв.), генерал-майор от МНО (1977) * [[Славейко Джахов]] (1914 – 1999), генерал-майор (неизв.) * [[Спас Джеджев]] (1929 – 2022), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Сава Джендов]] (1933 – 2007), генерал-майор от ДС (1982) * [[Добри Джуров]] (1916 – 2002), армейски генерал (1964) * [[Александър Диков (офицер)|Александър Диков]] (1920 – неизв.), генерал-майор от МНО (1974) * [[Георги Димитров (офицер)|Георги Димитров]] (1930 – 2012), генерал-майор от МНО (1984) * [[Дико Диков]] (1910 – 1985), генерал-полковник от МНО (1962) * [[Велко Димитров]] (1910 – 1984), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Григор Димитров (офицер)|Григор Димитров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Димитров (партизанин, 1915)]] (1915 – 2000), генерал-майор от МВР (1954) * [[Димитър Димитров (генерал-полковник)|Димитър Димитров]] (р. 1921), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Димитър П. Димитров (генерал-лейтенант)|Димитър Димитров]] (р. 1922), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Димитър Димитров (генерал-майор, р. 1929)|Димитър Димитров]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Димитров (МВР)|Димитър Димитров]] (р.неизв.), генерал-майор от МВР, пожарникар (неизв.) * [[Иван Димитров (генерал)|Иван Димитров]] (1916 – 1983), генерал-майор от МС (1969) * [[Мито Димитров]] (р. 1924), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Димитров (офицер)|Никола Димитров]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петко Димитров (офицер)|Петко Димитров]] (неизв.), генерал-майор от МВР (1969) * [[Славейко Димитров (офицер)|Славейко Димитров]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Димов (партизанин)|Димитър Димов]] (1903 – 1968), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Димов (офицер)|Димитър Димов]] (р. 1934), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Любомир Динев (офицер)|Любомир Динев]] (р. 1939), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Любен Динов]] (1920 – 1995), генерал-майор от МНО (1950) * [[Дичо Дичев]] (р. 1925), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Добри Добрев (офицер)|Добри Добрев]] (1926 – 2004), генерал-лейтенант от МНО (1984) * [[Добрин Добрев (офицер)|Добрин Добрев]] (1923 – 2018), генерал-лейтенант от МНО (1963) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]] (1922 – 2021), адмирал (1969) * [[Любен Добрев]] (1929 – 2016), генерал-майор от МНО (1980) * [[Христо Добрев]] (1923 – 2013), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Иван Дойчев]] (р. 1934), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Иван Донковски]] (р. 1926), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Илия Дончев (офицер)|Илия Дончев]] (1925 – 1996), генерал-лейтенант от МВР, пожарникар (неизв.) * [[Тодор Дончев]] (1930 – 2003), генерал-майор (неизв.) * [[Петър Драганов (офицер)|Петър Драганов]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петко Дудов]] (1919 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Богдан Думков]] (1912 – 2004), генерал-майор от ДС (1954) * [[Дяко Дяков]] (1894 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) === Е === * [[Петър Евстатиев]] (1926 – 1975), генерал-майор от МНО (1971) * [[Мичо Ерменов]] (1925 – 1999), генерал-майор от МНО (1961, разжалван 1965, възстановен 1990) * [[Никола Ефтимов]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (неизв.) === Ж === * [[Желязко Желязков (офицер)|Желязко Желязков]] (1926 – 2017), генерал-лейтенант от МНО (1974) * [[Вълчо Желев]] (1926 – 2010), контраадмирал (1978) * [[Иван Желев (генерал, 1911)|Иван Желев]] (1911 – 2002), генерал-майор от МНО (1966) * [[Иван Желев (генерал, 1919)|Иван Желев]] (1919 – 2020), генерал-майор от МНО (1969) * [[Тодор Желев]] (1921 – 2001), генерал-майор от МНО (1966) * [[Георги Живков (офицер)|Георги Живков]] (неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Георги Живов]] (неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Григор Жотев]] (1929 – 2002), генерал-майор от МНО (1972) * [[Дело Жулев]] (1930 – 1976), генерал-майор от МНО (неизв.) === 3 === * [[Стоян Заимов (офицер)|Стоян Заимов]] (1916 – 1995), генерал-майор от МНО (1959) * [[Теньо Запрянов]] (р. 1932), генерал-майор от НРБ, генерал-лейтенант от РБ (1991) * [[Борис Захариев]] (1925 – 1982), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Захари Захариев (генерал)|Захари Захариев]] (1904 – 1987), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Константин Захариев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Васил Зикулов]] (1923 – 2015), генерал-полковник от МНО (1981) * [[Георги Златев]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Денчо Знеполски]] (1920 – 1989), генерал-майор от МНО (1959) * [[Стоян Зурлев]] (1925 – 1993), генерал-майор от МВР (неизв.) === И === * [[Благой Иванов]] (1898 – 1951), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Гано Иванов]] (1926 – 2001), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] (р. 1940), генерал-майор от МНО, космонавт (1989) * [[Иван Иванов (партизанин)|Иван Иванов]] (1893 – 1980), генерал-майор от МС (1950) * [[Иван Иванов (генерал, р. 1915)|Иван Иванов]] (1915 – неизв.), генерал-майор от МНО (1972) * [[Иван Иванов (генерал-майор)|Иван Иванов]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Иванов (ДС)|Иван Иванов]] (р. 1931), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Иван Иванов (генерал, р. 1932)|Иван Иванов]] (р. 1932), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Иван Иванов (офицер)|Иван Иванов]] (р. 1938), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Илия Иванов]] (р. 1931), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Костадин Илиев (офицер)|Костадин Илиев]] (1923 – 1981), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Стоян Илиев (офицер)|Стоян Илиев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (1959) * [[Петър Илиев]] (1910 – 1998), генерал-лейтенант от МНО (1954) * [[Петър Илиев (генерал-лейтенант)|Петър Илиев]] от МНО (р. 1933), генерал-лейтенант (неизв.) === Й === * [[Михаил Йовчев]] (неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Васил Йотов]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Йотов]] (1925 – 1987), генерал-майор от МВР (неизв.) === К === * [[Август Кабакчиев]] (1914 – 1999), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Димитър Каварджиков]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Атанас Кадирев]] (1931 – неизв.), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Чавдар Калайджиев]] (1926 – 2015), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Христо Каламов]] (1922 – 1960), генерал-майор от МНО, посмъртно (1960) * [[Иван Калоянов]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МНО (1960) * [[Георги Калпакчиев]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (1978) * [[Богдан Калчев]] (р. 1932), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Запрян Калудов]] (1929 – 2003), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Димитър Капитанов]] (1914 – 1986), генерал-лейтенант от МВР (1969) * [[Каприел Каприелов]] (1904 – 1978), генерал-майор от ДС (1959) * [[Александър Карабоянов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1977) * [[Димитър Караджиков]] (1931 – 2019), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Добри Караджов]] (1925 – 2004), генерал-лейтенант от МНО (1981) * [[Панайот Каракачанов]] (1917 – 1997), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Георги Каракехайов]] (1926 – 2010), генерал-майор от МНО (1981) * [[Борис Карамфилов]] (р. 1922), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Александър Карастоянов]] (1924 – 2005), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Ангел Карлов]] (1930 – 2019), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Йордан Касабов (офицер)|Йордан Касабов]] (1928 – 2019), генерал-майор от ДС (1986) * [[Илия Кашев]] (1922 – 1986), генерал-лейтенант от ДС (1971) * [[Рангел Кашев]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Леонид Кацамунски]] (р. 1936), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Кунчо Кацаров]] (1924 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петко Кацаров]] (1907 – 2001), генерал-майор от МВР (1963) * [[Петър Кибаров]] (1930 – неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Иван Кинов]] (1893 – 1967), генерал-полковник от МНО (1954) * [[Петко Кипров]] (1937 – 2016), генерал-майор от ДС (1986) * [[Кирил Кирилов (генерал-лейтенант)|Кирил Кирилов]] (1910 – 1987), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Киро Киров]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (1986) * [[Дойчо Кисьов]] (р. 1925), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Митьо Кисьов]] (1926 – 2011), генерал-лейтенант от СВ (1981) * [[Стефан Ковачев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Козарев]] (1922 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Фердинанд Козовски]] (1892 – 1965), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Кольо Коларов]] (1924 – 2007), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Кольо Цонев]] (1922 – ?), генерал-майор от МНО (1969) * [[Петър Коларов]] (1906 – 1966), генерал-майор от МС (1948) * [[Георги Колев (офицер)|Георги Колев]] (р. 1924), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Желязко Колев]] (1917 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Игнат Колев]] (р. 1932), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Марко Колев]] (1892 – 1982), генерал-лейтенант от МНО (1947) * [[Петър Колев (офицер)|Петър Колев]] (р. 1934), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Цоко Колев]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Апостол Колчев]] (1913 – неизв.), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Петко Колчевски]] (р. 1922), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Душко Кондов]] (1902 – 1985), генерал-майор от МНО (1951) * [[Димитър Константинов (офицер)|Димитър Константинов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Борис Копчев]] (1906 – 1989), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Иван Копчев]] (1915 – 1980), генерал-майор от МС (1974) * [[Христо Кортенски]] (1924 – 2002), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Кирил Косев]] (1919 – 2016), генерал-полковникот МНО, разжалван в редник през 1992 (1969) * [[Михаил Костадинов]] (р. 1932), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Пеню Костадинов]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Костов (генерал)|Георги Костов]] (1922 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1984) * [[Коста Костов]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Янчо Костов]] (1912 – 1994), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стойне Котев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Костадин Коцалиев]] (р. 1939), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Васил Коцев]] (1922 – 1986), генерал-лейтенант от ДС (1981) * [[Никола Коцев (генерал, р. 1921)|Никола Коцев]] (р. 1921), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Никола Коцев (офицер)|Никола Коцев]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Николай Коцев]] (1927 – 2000), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Кошинов]] (1927 – 2008), генерал-лейтенант (1984) * [[Кръстан Кръстанов]] (1915 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Кръстев]] (1918 – неизв.), генерал-лейтенант от МВР (1974) * [[Георги Кръстев (генерал-лейтенант)|Георги Кръстев]] (неизв.), генерал-лейтенант (неизв.) * [[Кръстю Кръстев (офицер)|Кръстю Кръстев]] (р. 1938), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Илия Кръстев]] (1923 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Тако Кръстев]] (1920 – 2012), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Генчо Кръстинов]] (1915 – 2003), генерал-майор от МС (1967) * [[Кузман Кузов]] (р. 1922), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Дичо Куманов]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Георги Куманов (офицер)|Георги Куманов]], генерал-майор от МНО и МВР * [[Георги Кумбилиев]] (1915 – 1999), генерал-лейтенант от МВР (1974), с отнето генералско звание през 1992 * [[Николай Купенов]] (1922 – 2005), генерал-майор от МС (1981) * [[Стоян Куцаров]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Кьосев]] (1922 – 1972), генерал-лейтенант от ДС (1971) === Л === * [[Костадин Лагадинов]] (1913 – 2011), генерал-майор от МНО (1969) * [[Никола Лалчев]] (1932 – 2016), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Райко Лачев]] (р. 1924), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Георги Ламбов]] (р. 1948), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Илия Ленков]] (1930 – 1998), генерал-майор от МНО (1985) * [[Любен Леонидов]] (р. 1935), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Илия Лингорски]] (р. 1924), генерал-майор от ДС (1984) * [[Мирон Литов]] (1913 – неизв.), генерал-майор от МНО (1969) === М === * [[Атанас Малеев]] (1917 – 2001), генерал-майор от МС (1969) * [[Никола Малинчев]] (1932.-2009), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Дончо Малчев]] (р. 1931), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Борис Манов]] (1922 – 2009), генерал-майор от ДС (1967) * [[Димитър Манов (офицер)|Димитър Манов]] (р. 1939), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Костадин Манолов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Чавдар Манолчев]] (1925 – 2007), контраадмирал (1968) * [[Георги Манчев]] (1941 – 1998), генерал-майор от ДС (1989) * [[Иван Манчев (контраадмирал)|Иван Манчев]] (р. 1928), контраадмирал (неизв.) * [[Марин Маринов (генерал)|Марин Маринов]] (1926 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Пенко Маринов]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Съйко Маринов]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Людмил Маринчевски]] (1941 – 2015), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Ангел Марков]] (1916 – 2009), генерал-майор от МНО (1974) * [[Васил Марков (генерал)|Васил Марков]] (1900 – 1949), генерал-майор от МНО (1948) * [[Доньо Марков]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (1976) * [[Емил Марков]] (1905 – 1943), генерал-полковник, посмъртно от МНО (неизв.) * [[Кирил Марков]] (1918 – 1995), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Марко Марков (офицер)|Марко Марков]] (1919 – 2002), генерал-лейтенант от МС (неизв.) * [[Кирил Масленков]] (1926 – 2016), генерал-лейтенант от ДС (1984) * [[Марин Мермерски]] (1924 – 2000), генерал-майор от МНО (1969) * [[Григор Мечков]] (1931 – 2004), генерал-майор от МС (1990) * [[Йордан Миланов (офицер)|Йордан Миланов]] (1924 – 2020), генерал-майор от МНО (1969) * [[Милко Милев]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Дамян Милушев]] (р. 1930), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Георги Милушев]] (р. 1937), генерал-майор от ДС (1985) * [[Петко Милушев]] (1931 – 1988), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Август Милчев]] (1903 – 1965), генерал-лейтенант от МС (1953) * [[Георги Минев]] (1919 – 2001), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Минчо Минев (офицер)|Минчо Минев]] (р. 1928), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Георги Минков (офицер)|Георги Минков]] (1909 – 1985), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Минко Минков]] (1924 – 2008), генерал-полковник от ДС (1954) * [[Стоян Минов]] (1925 – 1992), генерал-лейтенант от МНО (1975) * [[Радню Минчев]] (1928 – 2001), генерал-полковник от МНО (1990) * [[Радул Минчев]] (р. 1925), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Димитър Мирчев (офицер)|Димитър Мирчев]] (1914 – ?), генерал-майор от МНО (1972) * [[Костадин Мирчев]] (1918 – 1981), генерал-майор от МВР (1970) * [[Александър Митев]] (1918 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1975) * [[Станчо Митев]] (1924 – 2006), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Стефан Митев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Митко Митков]] (р. 1926), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Васил Митов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Митрев (офицер)|Иван Митрев]] (неизв.), генерал-лейтенант от ВМТ (неизв.) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]] (1897 – 1982), армейски генерал (1954) * [[Тончо Михайлов]] (р. 1956), генерал-майор от МВР (2003) * [[Христо Михайлов]] (1893 – 1944), генерал-полковник от МНО, посмъртно (неизв.) * [[Боян Михнев]] (1906 – 1981), генерал-майор от МНО (1964) * [[Здравко Мицов]] (1903 – 1986), генерал-майор от МС (1972) * [[Стоян Мичев]] (1919 – 1999), генерал-майор от МНО (1964) * [[Мишо Мишев]] (1911 – 1984), генерал-лейтенант от МНО (1954) * [[Георги Младенов (генерал-лейтенант)|Георги Младенов]] (1921 – 1995), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Младен Младенов (генерал-майор)|Младен Младенов]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Младен Младенов (офицер)|Младен Младенов]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Страхил Младенов]] (р. 1927), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Яко Молхов (офицер)|Яко Молхов]] (1926 – 2012), генерал-лейтенант от МНО (1983) * [[Георги Момеков]] (1914 – 2001), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Моно Монов]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Мурджев]] (1918 – 1989), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Антон Мусаков]] (1932 – 1998), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Георги Мутев]] (неизв.), генерал-майор от ДС (1984) === Н === * [[Георги Найденов (генерал)|Георги Найденов]] (1922 – 1984), генерал-майор от МНО (1969) * [[Димитър Найденов (генерал)|Димитър Найденов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1972) * [[Иван Нацолов]] (1940 – 2010), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стою Неделчев-Чочоолу]] (1908 – 1987), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Недков]] (р. 1935), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Недялков]] (1923 – 1998), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Полина Недялкова]] (1914 – 2001), генерал-майор от МНО (1974) * [[Тодор Ненов (икономист)|Тодор Ненов]] (1898 – ?), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Нешев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Нешо Нешев]] (1923 – неизв.), генерал-майор от МНО (1974) * [[Нешо Нешев (офицер)|Нешо Нешев]] (р. 1923), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Кирил Нешев (офицер)|Кирил Нешев]] (1921 – 2005), генерал-майор от ДС (1969) * [[Петър Нешев]] (1901 – 1973), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Дойчо Николов]] (1924 – ?), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Николов (контраадмирал)|Иван Николов]] (1932 – 2007), контраадмирал (неизв.) * [[Петко Николов]] (1919 – 2010), генерал-майор от МНО (1969) * [[Янко Николов]] (1931 – 1991), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петър Нинов]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Стойко Нинов]] (1922 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Нягин]] (р. 1933), генерал-майор от СВ (неизв.) === О === * [[Петър Обрешков]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Христо Орловски]] (1912 – неизв.), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Бранимир Орманов]] (1914 – 1985), адмирал (1973) === П === * [[Панайот Панайотов (генерал-майор)|Панайот Панайотов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Панайот Панайотов (офицер)|Панайот Панайотов]] (1931 – 2010), генерал-полковник от МНО (1988) * [[Димитър Павлов]] (1937 – 2019), вицеадмирал (1990) * [[Велко Палин]] (1921 – 2009), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Йонко Панов]] (1900 – 1962), генерал-лейтенант от МНО (1950) * [[Пантю Пантев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петър Панчевски]] (1902 – 1982), армейски генерал (1954) * [[Павел Павлов (строителен офицер)|Павел Павлов]] (р. 1928), генерал-майор от СВ (1979) * [[Тенчо Папазов]] (1920 – 1992), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Кунчо Патев]] (1922 – 2008), генерал-майор от МНО (1964) * [[Никола Паунов]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Костадин Пачеманов]] (р. 1942), генерал от ДС (неизв.) * [[Иван Пейчев (комунист)|Иван Пейчев]] (1901 – 1968), генерал-майор от МВР (1945) * [[Пейчо Пейчев]] (1913 – 1996), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Благой Пенев]] (1910 – неизв.), генерал-полковник от запаса от МНО (1969) * [[Георги Пенев (офицер)|Георги Пенев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Пенев]] (1879 – 1955), генерал-лейтенант от транспорта (неизв.) * [[Петър Пенев (генерал-лейтенант)|Петър Пенев]] (р. 1927), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Тодор Пенев (офицер)|Тодор Пенев]] (р. 1924), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Пенков]] (1922 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Стоян Пенков]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Пенчев]] (1929 – неизв.), генерал-лейтенант от СВ (неизв.) * [[Петър Пенчев (офицер)|Петър Пенчев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тоне Переновски]] (1909 – 1985), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Дуно Петков]] (неизв.), контраадмирал (1969) * [[Петко Петков (офицер)|Петко Петков]] (1906 – неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Ромео Петков]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тоньо Петков]] (неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Симеон Петковски]] (р. 1935), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Гроздан Петров]] (1919 – 1978), генерал-майор от МНО (1965) * [[Димитър Петров (генерал-майор)|Димитър Петров]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Петров (генерал-майор)|Иван Петров]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Петров (генерал-лейтенант)|Иван Петров]] (р. 1926), генерал-лейтенант от СВ (неизв.) * [[Камен Петров]] (1931 – 1999), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Любен Петров]] (р. 1938), генерал-лейтенант от НРБ (1988), армейски генерал от РБ (1993) * [[Петър Петров (генерал-майор)|Петър Петров]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Станко Петров]] (1920 – 2005), генерал-майор от МС (1974) * [[Асен Пешков]] (р. 1936), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Георги Пилев]] (1939 – 2012), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Дочо Полендаков]] (1924 – 2018), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Борис Попов]] (1906 – 1994), генерал-майор от запаса (1969) * [[Георги Попов (генерал)|Георги Попов]] (1925 – ?), генерал-майор от МНО (1979) * [[Дамян Попов (офицер)|Дамян Попов]] (1931 – 1991), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Попов (генерал, р. 1909)|Димитър Попов]] (1909 – 1975), генерал-лейтенант от МНО (1948) * [[Димитър Попов (генерал, р. 1919)|Димитър Попов]] (1919 – 1989), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Димитър Попов (генерал, р. 1929)|Димитър Попов]] (1929 – 2022), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Илия Попов (вицеадмирал)|Илия Попов]] (1936 – 2019), контраадмирал (1990), вицеадмирал от РБ (1996) * [[Крум Попов (офицер)|Крум Попов]] (1894 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Румен Попов]] (р. 1932), контраадмирал (1983) * [[Петко Прокопиев]] (1941 – 2022), генерал-майор от МНО (1990), генерал-полковник от МО (1994) * [[Стоян Попов (генерал)|Стоян Попов]] (1921 – 1982), генерал-майор от МНО (1969) * [[Теньо Попов]] (1925 – 2020), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Димитър Пчелински]] (1914 – 2008), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Райко Първанов]] (1917 – 1984), генерал-майор от ДС (1969) === Р === * [[Борис Радев]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Радев (офицер)|Георги Радев]] (неизв.), генерал-майор (неизв.) * [[Кирил Радев]] (р. 1939), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Цвятко Радойнов]] (1895 – 1942), генерал-майор от запаса от МНО (неизв.) * [[Славчо Радомирски]] (1913 – 1997), генерал-майор от МНО (1959) * [[Петър Радулов]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (1983) * [[Тодор Радулов]] (1926 – 2000), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Веселин Райков]] (1912 – 1991), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Иван Райков]] (1912 – 2002), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Михаил Ралев]] (р. 1924), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Димитър Рангелов (офицер)|Димитър Рангелов]] (1924 – ?), генерал-майор от МВР (1962) * [[Рангел Рангелов (офицер)|Рангел Рангелов]] (р. 1940), генерал-майор от ВМТ (неизв.) * [[Тодор Рангелов]] (1919 – 1999), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Крум Радонов]] (1912 – 2002), генерал-лейтенант от МНО (1964) * [[Христо Радонов]] (1923 – 1995), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Никола Рачев (комунист)|Никола Рачев]] (1903 – неизв.), генерал-лейтенант от МВР (1959) * [[Стефан Ризов]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Китан Русанов]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Атанас Русев]] (1909 – 1998), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Първан Русинов]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Костадин Русков]] (р. 1933), контраадмирал (неизв.) * [[Христо Русков (партизанин)|Христо Русков]] (1916 – 1996), генерал-лейтенант от МНО (1969) === С === * [[Ганчо Савов (лекар)|Ганчо Савов]] (1917 – 1989), генерал-майор от МС (1969) * [[Стоян Савов]] (1924 – 1992), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Петър Салтиров]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (1984) * [[Красимир Саманджиев]] (р. 1936), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Стою Сандалски]] (1922 – неизв.), генерал-майор от МВР (1969) * [[Стоян Сандов]] (1901 – 1975), генерал-майор от МВР (1959) * [[Иван Сарийчев]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Стоян Сейменов]] (1925 – 2012), генерал-майор от МНО (1977) * [[Атанас Семерджиев]] (1924 – 2015), генерал-полковник от МНО (1965) * [[Георги Серкеджиев]] (1922 – 1999), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Нанка Серкеджиева]] (1925 – 2012), генерал-майор от ДС (1975) * [[Георги Силянов]] (1932 – 2019), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Атанас Симеонов]] (1925 – 2001), генерал-майор от МНО (1974) * [[Владимир Симеонов]] (1920 – 2010), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Петко Симеонов (офицер)|Петко Симеонов]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Симеон Симеонов (генерал, 1925)|Симеон Симеонов]] (1924 – 1975), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Делчо Симов]] (1918 – 1979), генерал-лейтенантот МНО (1964) * [[Рангел Симов]] (р. 1932), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Илия Синапов]] (1940 – 2021), генерал-майор от МНО (1990) * [[Дойно Славов]] (неизв.), генерал-майор (неизв.) * [[Ради Славов]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Петко Соев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Солаков]] (1922 – 1998), генерал-полковник от МВР (1969) * [[Иван Сотиров (офицер)|Иван Сотиров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Страхил Сотиров]] (1929 – 2002), генерал-майор от МНО (1984) * [[Мирчо Спасов]] (1911 – 1993), генерал-полковник от МВР (1969, отнето 1990) * [[Иван Спасов (офицер)|Иван Спасов]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Спиридон Спиридонов]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Марин Стайков]] (1925 – 2000), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Димо Стамов]] (1922 – 2002), генерал-майор от МВР (1969) * [[Станьо Станев]] (1925 – 2011), генерал-майор от МНО (1969) * [[Делчо Станимиров]] (1927 – 1987), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Велико Станков]] (р. 1926), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Боян Станчев]] (1929 – 2009), контраадмирал (неизв.) * [[Емил Станчев]] (1931 – 2014), контраадмирал (неизв.) * [[Иван Стефанов (генерал-майор)|Иван Стефанов]] (1919 – 1975), генерал-майор от МНО (1954) * [[Иван Стефанов (офицер)|Иван Стефанов]] (1929 – 2018), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Иван Стефанов (генерал)|Иван Стефанов]] (р. 1932), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Йордан Стефанов (офицер)|Йордан Стефанов]] (р. 1923), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Нестор Стефанов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Панайот Стефанов]] (1918 – 1973), генерал-майор от МНО (1969) * [[Стефан Стефанов (генерал-майор)|Стефан Стефанов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Съби Стефанов]] (1916 – ?), генерал-майор от МВР (1959) * [[Митко Стоев]] (1926 – ?), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Стою Стоев]] (1912 – 1991), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Стою Стоев (контраадмирал)|Стою Стоев]] (1924 – 2014), контраадмирал (неизв.) * [[Кирил Стоименов]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (1977) * [[Спас Стоименов]] (р. 1924), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Кирил Стоичков]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Димитър Стоилов]] (1924 – 2018), генерал-полковник от МВР (неизв.) * [[Ангел Стойчев]] (р. 1946), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Владимир Стойчев]] (1892 – 1990), генерал-полковник от МНО (1954) * [[Стойчо Стойчев (генерал)|Стойчо Стойчев]] (1920 – ?), генерал-майор от МНО (1969) * [[Ганчо Стоянов]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Стоянов (МВР)|Георги Стоянов]] (1926 – 2011), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Димитър Стоянов (министър)|Димитър Стоянов]] (1928 – 1999), генерал-полковник от МВР (неизв.) * [[Коста Стоянов (хирург)|Коста Стоянов]] (1904 – 1965), генерал-майор от МС (1950) * [[Петко Стоянов (генерал)|Петко Стоянов]] (1912 – неизв.), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Петър Стоянов (генерал, 1921)|Петър Стоянов]] (1921 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Петър Стоянов (генерал, 1925)|Петър Стоянов]] (1925 – 1993), генерал-лейтенант от ДС (1975) * [[Стамен Стоянов]] (1908 – 1984), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стоян Стоянов (офицер)|Стоян Стоянов]] (1909 – 1985), генерал-майор от МНО (1957) * [[Стоян Стоянов (политик)|Стоян Стоянов]] (1945 – 2020), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Иван Султов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стоян Събев (офицер)|Стоян Събев]] (1922 – 1989), генерал-полковник от МНО (неизв.) === Т === * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]] (р. 1943), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Таню Танев]] (р. 1927), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Владимир Танов]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Константин Таранджийски]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Никола Тасков]] (1917 – 1987), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Теменлиев]] (1927 – 2010), генерал-майор от МНО (1984) * [[Васил Терзиев (генерал)|Васил Терзиев]] (1912 – 1993), генерал-лейтенант от ДС (1959) * [[Тодор Терзиев]] (1920 – 2000), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Тончо Тонев]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Таню Тончев]] (1919 – 1988), генерал-майор от МВР (1969) * [[Бойко Тодоров]] (1912 – 2005), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Борис Тодоров]] (1924 – 2014), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Владимир Тодоров]] (1925 – 2012), генерал-лейтенант от ДС (1985) * [[Горан Тодоров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Тодоров (офицер)|Димитър Тодоров]] (1921 – 2018), генерал-лейтенант от МНО (1974) * [[Йордан Тодоров (офицер)|Йордан Тодоров]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Слави Тодоров]] (неизв.), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Тодор Тодоров (генерал-майор, р. 1929)|Тодор Тодоров]] (1929 – 1977), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тодор Тодоров (генерал-майор, р. 1930)|Тодор Тодоров]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (1983) * [[Ради Томов]] (1908 – 1992), генерал-майор от МНО (1954) * [[Киро Тотев]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Борис Тошков]] (1920 – 2018), генерал-майор от МНО (1969) * [[Любчо Тошков]] (р. 1929), генерал-лейтенант от МНО (1974) * [[Румен Тошков]] (1939 – 2021), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Асен Трендафилов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1978)<ref>Кръстев, Д. Другари офицери, господа офицери. Изд. Пропелер, 2012, с. 195</ref> * [[Боньо Трендафилов]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тодор Трифонов]] (1929 – 2016), генерал-майор от МНО (1974) * [[Желязко Троев]] (1914 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Славчо Трънски]] (1914 – 1999), генерал-полковник от МНО (1964) * [[Йордан Тунчев]] (р. 1933), генерал-майор от ДС (неизв.) === У === * [[Вълчан Узунов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Дичо Узунов]] (1921 – 2015), контраадмирал (1969) * [[Иван Узунов (офицер)|Иван Узунов]] (р. 1922), генерал-майор от МНО (1974) * [[Стефан Узунов]] (1982 – 1991), генерал-майор от МНО (1984) === Ф === * [[Людмил Фандъков]] (р. 1930), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Иван Фиданчев]] (1927 – 1995), контраадмирал (1969) * [[Захари Филипов]] (1919-неизв.), генерал-майор от МНО (1964) * [[Стоян Филипов (генерал-майор)|Стоян Филипов]] (1923 – 1986), генерал-майор от МС (1979) === Х === * [[Стефан Хаджикръстев]] (1902 – 1984), генерал-майор от МНО от запаса (1959) * [[Стоян Хаджипенчев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1959) * [[Боян Хаджипетров]] (1923 – 2011), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Пеньо Халков]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Симеон Ханъмов]] (1921 – 1969), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Хариев]] (1919 – 2012), генерал-лейтенант от МС (1980) * [[Вълчо Химирски]] (1907 – 1984), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Георги Христов (офицер)|Георги Христов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Константин Христов]] (1917 – неизв.), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Методи Христов]] (1912 – 1975), генерал-лейтенант от МНО (1959) * [[Спас Христов]] (1907 – ?), генерал-майор от МВР (1959) * [[Христо Христов (контраадмирал)|Христо Христов]] (1932 – 2013), контраадмирал (неизв.) * [[Христо Христов (генерал-лейтенант)|Христо Христов]] (р. 1931), генерал-лейтенант от МНО (1987) * [[Янко Христов]] (1919 – 1994), генерал-майор от ДС (1965) * [[Руси Христозов]] (1914 – 1990), генерал-лейтенант от МВР (1959) === Ц === * [[Ангел Цанев]] (1912 – 2003), генерал-полковник от МВР (1969) * [[Георги Цанков (политик)|Георги Цанков]] (1913 – 1990), генерал-полковник от МВР (неизв.) * [[Стефан Цанов]] (1928 – 2010), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Никола Цветковски]] (1905 – 1976), генерал-майор от МНО (1950) * [[Иван Цеков (генерал-лейтенант)|Иван Цеков]] (р. 1943), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Цветан Цоков]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стефан Цолов]] (1925 – 2019), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Иван Цонев (офицер)|Иван Цонев]] (р. 1921), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Пенчо Цонев]] (р. 1922 – ?), генерал-майор от МНО (1969) * [[Михаил Цонев]] (1915 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1964) * [[Цанко Цонев]] (р. 1931), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Цоцо Цоцов]] (р. 1926), генерал-полковник от МНО (неизв.) === Ч === * [[Иван Чавдаров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1978) * [[Слави Чакъров]] (1916 – 1998), генерал-майор от МНО (1954) * [[Георги Чанков]] (1909 – 2004), генерал-лейтенант от МНО (1952) * [[Виктор Чаушев]] (р. 1936), генерал-майор от МС (неизв.) * [[Вълко Червенков]] (1900 – 1980), армейски генерал (1952) * [[Петър Чергиланов]] (1924 – 2009), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Никола Черкезов]] (р. 1927), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Николай Чернев]] (1919 – 2010), генерал-лейтенант от МНО (1962) * [[Панайот Чобанов]] (1924 – 1982), генерал-майор от МНО (1975) * [[Делчо Чолаков]] (1910 – 1987), генерал-майор от МВР (1951) * [[Иван Чуков]] (1911 – 1979), генерал-майор от МВР (1969) === Ш === * [[Стоян Шиндаров]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (1969) * [[Пешо Шиновски]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (1959) * [[Димитър Шишманов (лекар)|Димитър Шишманов]] (1919 – 2009), генерал-майор от МС (1974) * [[Андон Шопов]] (1915 – 1994), генерал-майор от МНО (1963) * [[Атанас Шопов (генерал)|Атанас Шопов]] (1919 – 1993), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Григор Шопов]] (1916 – 1994), генерал-полковник от МВР (1971) === Щ === * [[Щерю Щерев]] (1923 – 2011), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Благой Щилянов]] (р. 1934), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Щилиянов]] (1928 – 2008), генерал-лейтенант от МНО (1983) === Ю === * [[Антон Югов]] (1904 – 1991), генерал-майор (неизв.) === Я === * [[Георги Ямаков]] (1924 – 1991), генерал-лейтенант от МНО (1970) * [[Васил Янакиев (адмирал)|Васил Янакиев]] (1927 – 2017), адмирал (неизв.) * [[Иван Янакиев]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Владимир Янев (офицер)|Владимир Янев]] (1921 – 2017), генерал-майор от МВР (1975) * [[Паско Янев]] (1917 – 1989), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Янков (офицер)|Иван Янков]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (1980) * [[Пенчо Янкулов]] (1917 – 1979), генерал-майор от Гражданската отбрана (1969) * [[Янко Янкулов]] (р. 1934), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Пею Янчев]] (1931 – 2009), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Янчо Янчев]] (1920 – 2005), генерал-майор от МС (1984) === С неясно генералско звание === * [[Янко Янев (генерал)|Янко Янев]] (неизв.) * [[Никола Минков (офицер)|Никола Минков]] (неизв.) == Вижте също == * [[Списък на генералите и адмиралите в Република България]] * [[Списък на генералите в Третото българско царство]] == Източници == <references /> {{Портал|Военна история на България}} [[Категория:Български генерали|*]] 1yeh0iyvafdog7sugcp8ccjps31g3sm 12416299 12415985 2024-11-18T21:00:39Z Ilikeliljon 5077 12416299 wikitext text/x-wiki Това е списък на офицери с висши офицерски звания ([[генерал]]ите и [[адмирал]]ите) в [[Народна република България]], подредени в азбучен ред на фамилните им имена с година на раждане и смърт, техните последни военни звания и годината на получаването им в периода 15 септември 1946 г. – 15 ноември 1990 г. (деня в който България е обявена за република). Следвайки съветската военна система в България се развиват различни родове войски (Гранични войски, Вътрешни войски, Радиотехнически войски) или служби, като медицинската служба (МС) на българската народна армия. Някои от тях са наследници на подобни формирования, съществуващи в Царство България, а други са изцяло нови. Освен това съществуват и [[Строителни войски]] (СВ), [[Войски на Министерството на транспорта]] (ВМТ), [[Войски на комитета по далекосъобщения|Войските на комитета по пощи и далекосъобщения]] и [[Военна хидростроителна организация|Хидротехнически войски]], които макар и да имат в наименованието си войски са по-скоро военизирани организации, чийто статут е смесен (от една страна голяма част от състава е с военни чинове и организационно е изградена като военна структура, но от друга страна предмета на дейност освен военно строителство е и гражданско строителство и са на двойни подчинение – военно и гражданско). Освен тях с висши офицерски звания са служителите на Министерството на вътрешните работи и [[Държавна сигурност]] (ДС) при нейното военизиране през 1951 г., която в отделни години е на подчинение на МВР, но впоследствие е самостоятелна структура; [[Главно политическо управление на българската народна армия|политическото управление на българската народна армия]], Пожарната служба и други. Отделни лица с офицерски звания е имало и в системата на Министерството на външната търговия (инженерно управление на министерството), Министерството на транспорта (Специален отдел), Министерство на машиностроенето („Специално производство“), Гражданската авиация, в отдел „Военноадминистративен“ на ЦК на БКП, в Политбюро, в което има отговарящ за работата на МВР, [[Държавен комитет за народен контрол|Държавния комитет за народен контрол]], [[Държавен комитет за планиране|Държавния комитет за планиране]] (отдел за отбранително строителство), Държавния комитет за наука и технически прогрес (дирекция „Специални комплекси“), [[Държавен комитет на отбраната|Държавния комитет на отбраната]], [[БАН]] (на военизирана длъжност, свързана с военни разработки) и други институции. В Народна република България висшите офицерски звания са: * в Сухопътните войски и военновъздушните сили: ** [[генерал-майор]], ** [[генерал-лейтенант]], ** [[генерал-полковник]] и ** армейски генерал * във Военноморските сили: ** [[контраадмирал]], ** [[вицеадмирал]] и ** [[адмирал]]. {{А_Я}} __БЕЗСЪДЪРЖАНИЕ__ == Списък == === A === * [[Минчо Агайн]] (1922 – неизв.), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Александър Александров (генерал)|Александър Александров]] (1930 – 2013), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Алекси Алексиев (офицер)|Алекси Алексиев]] (1921 – 2002), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Борис Анакиев]] (р. 1935), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Георги Аначков]] (1920 – 1995), генерал-лейтенант от ДС (1974) * [[Иван Аначков]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Ангелов (генерал, р. 1914)|Ангел Ангелов]] (1914 – 1980), генерал-майор от МНО (1950) * [[Ангел Ангелов (генерал, р. 1930)|Ангел Ангелов]] (р. 1930), генерал-лейтенант от МНО (1986) * [[Милан Ангелов (офицер)|Милан Ангелов]] (1921 – 2012), генерал-майор, военен прокурор (неизв.) * [[Никола Ангелов (генерал)|Никола Ангелов]] (1920 – 2002), генерал-майор от ДС (1959) * [[Стефан Ангелов (офицер)|Стефан Ангелов]] (1936 – 2022), генерал-майор от МВР (1990) * [[Андон Андонов (офицер)|Андон Андонов]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Андреев (офицер)|Ангел Андреев]] (1919 – ?), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Иван Андреев (офицер)|Иван Андреев]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стоян Андреев]] (1934 – 2017), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Борис Андонов]] (р. 1929), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Любен Анев]] (1919 – неизв.), генерал-майор от ДС (1969) * [[Цвятко Анев]] (1911 – 2002), генерал-майор (неизв.) * [[Атанас Арабаджиев]] (1914 – 1981), генерал-майор от МВР (1955) * [[Георги Аргиров]] (1923 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Мирчо Асенов]] (1918 – 2005), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Атанас Атанасов (генерал)|Атанас Атанасов]] (1893 – 1966), генерал-майор от МНО (1950) * [[Константин Атанасов (БКП)|Константин Атанасов]] (р. 1922), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Никола Атанасов (офицер)|Никола Атанасов]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МНО (1969) * [[Стефан Атанасов (партизанин)|Стефан Атанасов]] (1914 – 2006), генерал-майор от МНО (1969) * [[Иван Ачанов]] (1929 – 2014), генерал-майор от МВР (неизв.) === Б === * [[Павел Бабалов]] (р. 1926), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Делчо Байчев]] (р. 1922), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Цаньо Бакалов]] (1921 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Трифон Балкански]] (1920 – 2005), генерал-лейтенант от МНО (1965) * [[Петър Банков]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Бантутов]] (1931 – 1996), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петър Барбалов]] (1935 – 2017), генерал-майор от ДС (1982) * [[Цвятко Баров]] (1914 – 1993), генерал-майор от МВР (1964) * [[Александър Басмаджиев]] (р. 1920), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Лазар Белухов]] (1922 – 2002), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Костадин Белчев]] (1929 – 2022), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Борис Беров]] (р. 1923), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Иван Бинев]] (р. 1938), генерал-майор от НРБ, генерал-лейтенант от РБ (1996) * [[Любчо Благоев]] (1929 – 1992), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Борис Бобев]] (1935 – 2006), генерал-майор от МНО (1990) * [[Христо Боев]] (1896 – 1968), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Александър Божилов]] (р. 1924), генерал-майор от МНО (1969) * [[Кирил Божилов (генерал)|Кирил Божилов]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Павел Божилов]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Бою Божков]] (1911 – 1953), генерал-майор от МВР, пожарникар (неизв.) * [[Борис Бонев (офицер)|Борис Бонев]] (р. 1938), генерал-майор от МНО (1999) * [[Бончо Бончев (генерал)|Бончо Бончев]] (р. 1942), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Демир Борачев]] (1910 – 1995), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Найден Боримечков]] (1929 – 2002), генерал-майор от МНО (1984) * [[Иван Босев]] (р. 1924), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Димитър Бояджиев (офицер)|Димитър Бояджиев]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Тодор Бояджиев (офицер от Държавна сигурност)|Тодор Бояджиев]] (1939 – 2022), генерал-майор от ДС (1990) * [[Ангел Братанов]] (р. 1925), генерал-майор от ДС (1979) * [[Димитър Братанов]] (1899 – неизв.), генерал-майор от МНО (1951) * [[Панайот Братанов]] (р. 1930), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Ангел Бъбаров]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Боян Българанов]] (1896 – 1972), генерал-лейтенант от МНО (1948) * [[Иван Бъчваров (офицер)|Иван Бъчваров]] (1912 – 1966), генерал-полковник от МНО (1958) * [[Стоян Бъчваров (офицер)|Стоян Бъчваров]] (1932 – 2021), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) === В === * [[Манол Ванев]] (1927 – 2003), генерал-майор от МС (1981) * [[Лукан Варадинов]] (р. 1933), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Асен Васев]] (1909 – 1980), генерал-майор от запаса (1969) * [[Васил Василев (генерал-лейтенант)|Васил Василев]] (1931 – 2010), генерал-лейтенант от МНО (1984) * [[Васил Василев (генерал-майор, р. 1932)|Васил Василев]] (1932 – 2014), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Василев (генерал-полковник)|Васил Василев]] (р. 1933), генерал-полковник от СВ (1985) * [[Методи Василев]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Мирчо Василев]] (р. 1951 – 2022), генерал-майор от СВ(1979 – 1986) * [[Николай Василев (лекар)|Николай Василев]] (1920 – 1992), генерал-майор от МС (1980) * [[Георги Велев (офицер)|Георги Велев]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Динчо Велев]] (р. 1921), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Боян Велинов]] (1921 – 1998), генерал-майор от ДС (1980) * [[Димитър Велинов]] (1923 – 1994), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Кирил Величков]] (1928 – 2001), генерал-майор от ДС (1980) * [[Христо Величков]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Венцеслав Велков]] (1939 – 1995), вицеадмирал от МНО (1969) * [[Серафим Велков]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Митко Веселинов]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Кирил Видински (партизанин)|Кирил Видински]] (1905 – 1994), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Винаров]] (1896 – 1969), генерал-лейтенант от МНО (1960) * [[Карл Винаров]] (1922 – 2007), генерал-майор от МНО (1977) * [[Иван Владов]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Влахов (офицер)|Димитър Влахов]] (р. 1923), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Пандо Войнов]] (1924 – 2008), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петър Вранчев]] (1901 – 1970), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Велю Врачев]] (неизв. – 1974), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Врачев]] (1921 – 1994), генерал-полковник от МНО (1964) * [[Антон Вълев]] (1924 – неизв.), генерал-лейтенант от СВ (неизв.) * [[Вълко Вълков (офицер)|Вълко Вълков]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) === Г === * [[Милю Гаделев]] (1908 – 1990), генерал-майор от МНО (1959) * [[Борис Ганев (офицер)|Борис Ганев]] (1902 – 1948), генерал-майор от МНО, посмъртно (1948) * [[Никола Ганев]] (р. 1923), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Тодор Ганчовски]] (р. 1925), генерал-майор от ДС (1969) * [[Васил Гашев]] (1934 – 2020), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Христо Гелов]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Гено Генов (генерал-полковник)|Гено Генов]] (р. 1920), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Александър Генчев]] (1926 – 1982), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Георгиев (офицер)|Васил Георгиев]] (1924 – 2000), генерал-лейтенант от ДС (1984) * [[Величко Георгиев (генерал)|Величко Георгиев]] (1917 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1974) * [[Георги Георгиев (генерал-майор, р. 1916)|Георги Георгиев]] (1916 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Георгиев (генерал-майор, р. 1921)|Георги Георгиев]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Георгиев (генерал)|Димитър Георгиев]] (1919 – ?), генерал-майор (неизв.) * [[Здравко Георгиев (генерал-полковник)|Здравко Георгиев]] (1914 – 1986), генерал-полковник от МНО (1964) * [[Йовчо Георгиев]] (р. 1930), контраадмирал (неизв.) * [[Кимон Георгиев]] (1882 – 1969), генерал-полковник от МНО (1946) * [[Любен Георгиев (офицер)|Любен Георгиев]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Милко Георгиев (офицер)|Милко Георгиев]] (1923 – 1984), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Георгиев (офицер)|Никола Георгиев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Георгиев (генерал)|Никола Георгиев]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Николай Георгиев (генерал)|Николай Георгиев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Славейко Георгиев]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Станой Георгиев]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Герганов]] (1919 – 1995), генерал-майор от МС (1974) * [[Герман Германов]] (1922 – 1989), генерал-лейтенант от МНО (1964) * [[Александър Гетман]] (1915 – 1975), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Мицо Гетовски]] (1924 – 1963), генерал-майор от МНО (1962) * [[Гочо Гочев]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (1976) * [[Димитър Гилин]] (1899 – 1975), генерал-майор (неизв.) * [[Лев Главинчев]] (1903 – 1970), генерал-майор от запаса (1969) * [[Иван Горинов]] (1925 – 2002), генерал-майор от ДС (1977) * [[Любен Гоцев]] (1930 – 2020), генерал-майор от ДС (1990) * [[Господин Гочев]] (1915 – 1975), генерал-лейтенант от ДС (1969) * [[Кирил Граменов]] (1921 – 2002), генерал-майор от МНО (1975) * [[Георги Григоров (офицер)|Георги Григоров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Григор Григоров (офицер)|Григор Григоров]] (р. 1923), генерал-лейтенант от ДС (1969) * [[Грозьо Грозев]] (1930 – 2022), генерал-майор от МВР (1975) * [[Гроздю Гроздев]] (р. 1932), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Грозьо Гроздев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Гръбчев]] (1914 – 1968), генерал-лейтенант от ДС (1965) * [[Никола Грънчаров (офицер)|Никола Грънчаров]] (1914 – 1982), генерал-майор от МНО (1960) * [[Руси Гърбачев]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стоян Гърков]] (1916 – 1999), генерал-майор от МНО (1969) * [[Стоян Гюров]] (р. 1915), генерал-майор от МНО (неизв.) === Д === * [[Петър Дайков]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Дамянов]] (1892 – 1958), генерал-лейтенант от МНО (1947) * [[Никола Дамянов (офицер)|Никола Дамянов]] (р. 1926), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Стефан Дамянов (контраадмирал)|Стефан Дамянов]] (1929 – 2019), контраадмирал (неизв.) * [[Вълкан Дапчев]] (1926 – 2013), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тодор Дачев]] (1914 – 1981), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Делчо Делчев]] (1920 – 2007), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Делчо Делчев (генерал-майор)|Делчо Делчев]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димо Денев]] (1934 – 2001), контраадмирал (неизв.) * [[Александър Дечев]] (1920 – неизв.), генерал-майор от МНО (1977) * [[Славейко Джахов]] (1914 – 1999), генерал-майор (неизв.) * [[Спас Джеджев]] (1929 – 2022), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Сава Джендов]] (1933 – 2007), генерал-майор от ДС (1982) * [[Добри Джуров]] (1916 – 2002), армейски генерал (1964) * [[Александър Диков (офицер)|Александър Диков]] (1920 – неизв.), генерал-майор от МНО (1974) * [[Георги Димитров (офицер)|Георги Димитров]] (1930 – 2012), генерал-майор от МНО (1984) * [[Дико Диков]] (1910 – 1985), генерал-полковник от МНО (1962) * [[Велко Димитров]] (1910 – 1984), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Григор Димитров (офицер)|Григор Димитров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Димитров (партизанин, 1915)]] (1915 – 2000), генерал-майор от МВР (1954) * [[Димитър Димитров (генерал-полковник)|Димитър Димитров]] (р. 1921), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Димитър П. Димитров (генерал-лейтенант)|Димитър Димитров]] (р. 1922), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Димитър Димитров (генерал-майор, р. 1929)|Димитър Димитров]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Димитров (МВР)|Димитър Димитров]] (р.неизв.), генерал-майор от МВР, пожарникар (неизв.) * [[Иван Димитров (генерал)|Иван Димитров]] (1916 – 1983), генерал-майор от МС (1969) * [[Мито Димитров]] (р. 1924), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Димитров (офицер)|Никола Димитров]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петко Димитров (офицер)|Петко Димитров]] (неизв.), генерал-майор от МВР (1969) * [[Славейко Димитров (офицер)|Славейко Димитров]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Димов (партизанин)|Димитър Димов]] (1903 – 1968), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Димов (офицер)|Димитър Димов]] (р. 1934), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Любомир Динев (офицер)|Любомир Динев]] (р. 1939), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Любен Динов]] (1920 – 1995), генерал-майор от МНО (1950) * [[Дичо Дичев]] (р. 1925), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Добри Добрев (офицер)|Добри Добрев]] (1926 – 2004), генерал-лейтенант от МНО (1984) * [[Добрин Добрев (офицер)|Добрин Добрев]] (1923 – 2018), генерал-лейтенант от МНО (1963) * [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]] (1922 – 2021), адмирал (1969) * [[Любен Добрев]] (1929 – 2016), генерал-майор от МНО (1980) * [[Христо Добрев]] (1923 – 2013), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Иван Дойчев]] (р. 1934), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Иван Донковски]] (р. 1926), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Илия Дончев (офицер)|Илия Дончев]] (1925 – 1996), генерал-лейтенант от МВР, пожарникар (неизв.) * [[Тодор Дончев]] (1930 – 2003), генерал-майор (неизв.) * [[Петър Драганов (офицер)|Петър Драганов]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петко Дудов]] (1919 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Богдан Думков]] (1912 – 2004), генерал-майор от ДС (1954) * [[Дяко Дяков]] (1894 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) === Е === * [[Петър Евстатиев]] (1926 – 1975), генерал-майор от МНО (1971) * [[Мичо Ерменов]] (1925 – 1999), генерал-майор от МНО (1961, разжалван 1965, възстановен 1990) * [[Никола Ефтимов]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (неизв.) === Ж === * [[Желязко Желязков (офицер)|Желязко Желязков]] (1926 – 2017), генерал-лейтенант от МНО (1974) * [[Вълчо Желев]] (1926 – 2010), контраадмирал (1978) * [[Иван Желев (генерал, 1911)|Иван Желев]] (1911 – 2002), генерал-майор от МНО (1966) * [[Иван Желев (генерал, 1919)|Иван Желев]] (1919 – 2020), генерал-майор от МНО (1969) * [[Тодор Желев]] (1921 – 2001), генерал-майор от МНО (1966) * [[Георги Живков (офицер)|Георги Живков]] (неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Георги Живов]] (неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Григор Жотев]] (1929 – 2002), генерал-майор от МНО (1972) * [[Дело Жулев]] (1930 – 1976), генерал-майор от МНО (неизв.) === 3 === * [[Стоян Заимов (офицер)|Стоян Заимов]] (1916 – 1995), генерал-майор от МНО (1959) * [[Теньо Запрянов]] (р. 1932), генерал-майор от НРБ, генерал-лейтенант от РБ (1991) * [[Борис Захариев]] (1925 – 1982), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Захари Захариев (генерал)|Захари Захариев]] (1904 – 1987), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Константин Захариев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Васил Зикулов]] (1923 – 2015), генерал-полковник от МНО (1981) * [[Георги Златев]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Денчо Знеполски]] (1920 – 1989), генерал-майор от МНО (1959) * [[Стоян Зурлев]] (1925 – 1993), генерал-майор от МВР (неизв.) === И === * [[Благой Иванов]] (1898 – 1951), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Гано Иванов]] (1926 – 2001), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] (р. 1940), генерал-майор от МНО, космонавт (1989) * [[Иван Иванов (партизанин)|Иван Иванов]] (1893 – 1980), генерал-майор от МС (1950) * [[Иван Иванов (генерал, р. 1915)|Иван Иванов]] (1915 – неизв.), генерал-майор от МНО (1972) * [[Иван Иванов (генерал-майор)|Иван Иванов]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Иванов (ДС)|Иван Иванов]] (р. 1931), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Иван Иванов (генерал, р. 1932)|Иван Иванов]] (р. 1932), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Иван Иванов (офицер)|Иван Иванов]] (р. 1938), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Илия Иванов]] (р. 1931), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Костадин Илиев (офицер)|Костадин Илиев]] (1923 – 1981), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Стоян Илиев (офицер)|Стоян Илиев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (1959) * [[Петър Илиев]] (1910 – 1998), генерал-лейтенант от МНО (1954) * [[Петър Илиев (генерал-лейтенант)|Петър Илиев]] от МНО (р. 1933), генерал-лейтенант (неизв.) === Й === * [[Михаил Йовчев]] (неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Васил Йотов]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Йотов]] (1925 – 1987), генерал-майор от МВР (неизв.) === К === * [[Август Кабакчиев]] (1914 – 1999), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Димитър Каварджиков]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Атанас Кадирев]] (1931 – неизв.), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Чавдар Калайджиев]] (1926 – 2015), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Христо Каламов]] (1922 – 1960), генерал-майор от МНО, посмъртно (1960) * [[Иван Калоянов]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МНО (1960) * [[Георги Калпакчиев]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (1978) * [[Богдан Калчев]] (р. 1932), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Запрян Калудов]] (1929 – 2003), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Димитър Капитанов]] (1914 – 1986), генерал-лейтенант от МВР (1969) * [[Каприел Каприелов]] (1904 – 1978), генерал-майор от ДС (1959) * [[Александър Карабоянов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1977) * [[Димитър Караджиков]] (1931 – 2019), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Добри Караджов]] (1925 – 2004), генерал-лейтенант от МНО (1981) * [[Панайот Каракачанов]] (1917 – 1997), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Георги Каракехайов]] (1926 – 2010), генерал-майор от МНО (1981) * [[Борис Карамфилов]] (р. 1922), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Александър Карастоянов]] (1924 – 2005), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Ангел Карлов]] (1930 – 2019), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Йордан Касабов (офицер)|Йордан Касабов]] (1928 – 2019), генерал-майор от ДС (1986) * [[Илия Кашев]] (1922 – 1986), генерал-лейтенант от ДС (1971) * [[Рангел Кашев]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Леонид Кацамунски]] (р. 1936), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Кунчо Кацаров]] (1924 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петко Кацаров]] (1907 – 2001), генерал-майор от МВР (1963) * [[Петър Кибаров]] (1930 – неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Иван Кинов]] (1893 – 1967), генерал-полковник от МНО (1954) * [[Петко Кипров]] (1937 – 2016), генерал-майор от ДС (1986) * [[Кирил Кирилов (генерал-лейтенант)|Кирил Кирилов]] (1910 – 1987), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Киро Киров]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (1986) * [[Дойчо Кисьов]] (р. 1925), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Митьо Кисьов]] (1926 – 2011), генерал-лейтенант от СВ (1981) * [[Стефан Ковачев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Козарев]] (1922 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Фердинанд Козовски]] (1892 – 1965), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Кольо Коларов]] (1924 – 2007), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Кольо Цонев]] (1922 – ?), генерал-майор от МНО (1969) * [[Петър Коларов]] (1906 – 1966), генерал-майор от МС (1948) * [[Георги Колев (офицер)|Георги Колев]] (р. 1924), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Желязко Колев]] (1917 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Игнат Колев]] (р. 1932), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Марко Колев]] (1892 – 1982), генерал-лейтенант от МНО (1947) * [[Петър Колев (офицер)|Петър Колев]] (р. 1934), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Цоко Колев]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Апостол Колчев]] (1913 – неизв.), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Петко Колчевски]] (р. 1922), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Душко Кондов]] (1902 – 1985), генерал-майор от МНО (1951) * [[Димитър Константинов (офицер)|Димитър Константинов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Борис Копчев]] (1906 – 1989), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Иван Копчев]] (1915 – 1980), генерал-майор от МС (1974) * [[Христо Кортенски]] (1924 – 2002), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Кирил Косев]] (1919 – 2016), генерал-полковникот МНО, разжалван в редник през 1992 (1969) * [[Михаил Костадинов]] (р. 1932), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Пеню Костадинов]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Костов (генерал)|Георги Костов]] (1922 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1984) * [[Коста Костов]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Янчо Костов]] (1912 – 1994), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стойне Котев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Костадин Коцалиев]] (р. 1939), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Васил Коцев]] (1922 – 1986), генерал-лейтенант от ДС (1981) * [[Никола Коцев (генерал, р. 1921)|Никола Коцев]] (р. 1921), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Никола Коцев (офицер)|Никола Коцев]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Николай Коцев]] (1927 – 2000), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Кошинов]] (1927 – 2008), генерал-лейтенант (1984) * [[Кръстан Кръстанов]] (1915 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Кръстев]] (1918 – неизв.), генерал-лейтенант от МВР (1974) * [[Георги Кръстев (генерал-лейтенант)|Георги Кръстев]] (неизв.), генерал-лейтенант (неизв.) * [[Кръстю Кръстев (офицер)|Кръстю Кръстев]] (р. 1938), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Илия Кръстев]] (1923 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Тако Кръстев]] (1920 – 2012), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Генчо Кръстинов]] (1915 – 2003), генерал-майор от МС (1967) * [[Кузман Кузов]] (р. 1922), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Дичо Куманов]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Георги Куманов (офицер)|Георги Куманов]], генерал-майор от МНО и МВР * [[Георги Кумбилиев]] (1915 – 1999), генерал-лейтенант от МВР (1974), с отнето генералско звание през 1992 * [[Николай Купенов]] (1922 – 2005), генерал-майор от МС (1981) * [[Стоян Куцаров]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Кьосев]] (1922 – 1972), генерал-лейтенант от ДС (1971) === Л === * [[Костадин Лагадинов]] (1913 – 2011), генерал-майор от МНО (1969) * [[Никола Лалчев]] (1932 – 2016), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Райко Лачев]] (р. 1924), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Георги Ламбов]] (р. 1948), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Илия Ленков]] (1930 – 1998), генерал-майор от МНО (1985) * [[Любен Леонидов]] (р. 1935), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Илия Лингорски]] (р. 1924), генерал-майор от ДС (1984) * [[Мирон Литов]] (1913 – неизв.), генерал-майор от МНО (1969) === М === * [[Атанас Малеев]] (1917 – 2001), генерал-майор от МС (1969) * [[Никола Малинчев]] (1932.-2009), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Дончо Малчев]] (р. 1931), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Борис Манов]] (1922 – 2009), генерал-майор от ДС (1967) * [[Димитър Манов (офицер)|Димитър Манов]] (р. 1939), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Костадин Манолов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Чавдар Манолчев]] (1925 – 2007), контраадмирал (1968) * [[Георги Манчев]] (1941 – 1998), генерал-майор от ДС (1989) * [[Иван Манчев (контраадмирал)|Иван Манчев]] (р. 1928), контраадмирал (неизв.) * [[Марин Маринов (генерал)|Марин Маринов]] (1926 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Пенко Маринов]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Съйко Маринов]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Людмил Маринчевски]] (1941 – 2015), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Ангел Марков]] (1916 – 2009), генерал-майор от МНО (1974) * [[Васил Марков (генерал)|Васил Марков]] (1900 – 1949), генерал-майор от МНО (1948) * [[Доньо Марков]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (1976) * [[Емил Марков]] (1905 – 1943), генерал-полковник, посмъртно от МНО (неизв.) * [[Кирил Марков]] (1918 – 1995), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Марко Марков (офицер)|Марко Марков]] (1919 – 2002), генерал-лейтенант от МС (неизв.) * [[Кирил Масленков]] (1926 – 2016), генерал-лейтенант от ДС (1984) * [[Марин Мермерски]] (1924 – 2000), генерал-майор от МНО (1969) * [[Григор Мечков]] (1931 – 2004), генерал-майор от МС (1990) * [[Йордан Миланов (офицер)|Йордан Миланов]] (1924 – 2020), генерал-майор от МНО (1969) * [[Милко Милев]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Дамян Милушев]] (р. 1930), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Георги Милушев]] (р. 1937), генерал-майор от ДС (1985) * [[Петко Милушев]] (1931 – 1988), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Август Милчев]] (1903 – 1965), генерал-лейтенант от МС (1953) * [[Георги Минев]] (1919 – 2001), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Минчо Минев (офицер)|Минчо Минев]] (р. 1928), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Георги Минков (офицер)|Георги Минков]] (1909 – 1985), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Минко Минков]] (1924 – 2008), генерал-полковник от ДС (1954) * [[Стоян Минов]] (1925 – 1992), генерал-лейтенант от МНО (1975) * [[Радню Минчев]] (1928 – 2001), генерал-полковник от МНО (1990) * [[Радул Минчев]] (р. 1925), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Димитър Мирчев (офицер)|Димитър Мирчев]] (1914 – ?), генерал-майор от МНО (1972) * [[Костадин Мирчев]] (1918 – 1981), генерал-майор от МВР (1970) * [[Александър Митев]] (1918 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1975) * [[Станчо Митев]] (1924 – 2006), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Стефан Митев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Митко Митков]] (р. 1926), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Васил Митов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Митрев (офицер)|Иван Митрев]] (неизв.), генерал-лейтенант от ВМТ (неизв.) * [[Иван Михайлов (генерал)|Иван Михайлов]] (1897 – 1982), армейски генерал (1954) * [[Тончо Михайлов]] (р. 1956), генерал-майор от МВР (2003) * [[Христо Михайлов]] (1893 – 1944), генерал-полковник от МНО, посмъртно (неизв.) * [[Боян Михнев]] (1906 – 1981), генерал-майор от МНО (1964) * [[Здравко Мицов]] (1903 – 1986), генерал-майор от МС (1972) * [[Стоян Мичев]] (1919 – 1999), генерал-майор от МНО (1964) * [[Мишо Мишев]] (1911 – 1984), генерал-лейтенант от МНО (1954) * [[Георги Младенов (генерал-лейтенант)|Георги Младенов]] (1921 – 1995), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Младен Младенов (генерал-майор)|Младен Младенов]] (р. 1928), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Младен Младенов (офицер)|Младен Младенов]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Страхил Младенов]] (р. 1927), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Яко Молхов (офицер)|Яко Молхов]] (1926 – 2012), генерал-лейтенант от МНО (1983) * [[Георги Момеков]] (1914 – 2001), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Моно Монов]] (р. 1929), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Мурджев]] (1918 – 1989), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Антон Мусаков]] (1932 – 1998), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Георги Мутев]] (неизв.), генерал-майор от ДС (1984) === Н === * [[Георги Найденов (генерал)|Георги Найденов]] (1922 – 1984), генерал-майор от МНО (1969) * [[Димитър Найденов (генерал)|Димитър Найденов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1972) * [[Иван Нацолов]] (1940 – 2010), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стою Неделчев-Чочоолу]] (1908 – 1987), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Недков]] (р. 1935), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Недялков]] (1923 – 1998), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Полина Недялкова]] (1914 – 2001), генерал-майор от МНО (1974) * [[Тодор Ненов (икономист)|Тодор Ненов]] (1898 – ?), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Нешев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Нешо Нешев]] (1923 – неизв.), генерал-майор от МНО (1974) * [[Нешо Нешев (офицер)|Нешо Нешев]] (р. 1923), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Кирил Нешев (офицер)|Кирил Нешев]] (1921 – 2005), генерал-майор от ДС (1969) * [[Петър Нешев]] (1901 – 1973), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Дойчо Николов]] (1924 – ?), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Николов (контраадмирал)|Иван Николов]] (1932 – 2007), контраадмирал (неизв.) * [[Петко Николов]] (1919 – 2010), генерал-майор от МНО (1969) * [[Янко Николов]] (1931 – 1991), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петър Нинов]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Стойко Нинов]] (1922 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Нягин]] (р. 1933), генерал-майор от СВ (неизв.) === О === * [[Петър Обрешков]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Христо Орловски]] (1912 – неизв.), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Бранимир Орманов]] (1914 – 1985), адмирал (1973) === П === * [[Панайот Панайотов (генерал-майор)|Панайот Панайотов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Панайот Панайотов (офицер)|Панайот Панайотов]] (1931 – 2010), генерал-полковник от МНО (1988) * [[Димитър Павлов]] (1937 – 2019), вицеадмирал (1990) * [[Велко Палин]] (1921 – 2009), генерал-полковник от МНО (1969) * [[Йонко Панов]] (1900 – 1962), генерал-лейтенант от МНО (1950) * [[Пантю Пантев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Петър Панчевски]] (1902 – 1982), армейски генерал (1954) * [[Павел Павлов (строителен офицер)|Павел Павлов]] (р. 1928), генерал-майор от СВ (1979) * [[Тенчо Папазов]] (1920 – 1992), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Кунчо Патев]] (1922 – 2008), генерал-майор от МНО (1964) * [[Никола Паунов]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Костадин Пачеманов]] (р. 1942), генерал от ДС (неизв.) * [[Иван Пейчев (комунист)|Иван Пейчев]] (1901 – 1968), генерал-майор от МВР (1945) * [[Пейчо Пейчев]] (1913 – 1996), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Благой Пенев]] (1910 – неизв.), генерал-полковник от запаса от МНО (1969) * [[Георги Пенев (офицер)|Георги Пенев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Никола Пенев]] (1879 – 1955), генерал-лейтенант от транспорта (неизв.) * [[Петър Пенев (генерал-лейтенант)|Петър Пенев]] (р. 1927), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Тодор Пенев (офицер)|Тодор Пенев]] (р. 1924), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Пенков]] (1922 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Стоян Пенков]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Васил Пенчев]] (1929 – неизв.), генерал-лейтенант от СВ (неизв.) * [[Петър Пенчев (офицер)|Петър Пенчев]] (р. 1924), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тоне Переновски]] (1909 – 1985), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Дуно Петков]] (неизв.), контраадмирал (1969) * [[Петко Петков (офицер)|Петко Петков]] (1906 – неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Ромео Петков]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тоньо Петков]] (неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Симеон Петковски]] (р. 1935), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Гроздан Петров]] (1919 – 1978), генерал-майор от МНО (1965) * [[Димитър Петров (генерал-майор)|Димитър Петров]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Петров (генерал-майор)|Иван Петров]] (р. 1926), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Петров (генерал-лейтенант)|Иван Петров]] (р. 1926), генерал-лейтенант от СВ (неизв.) * [[Камен Петров]] (1931 – 1999), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Любен Петров]] (р. 1938), генерал-лейтенант от НРБ (1988), армейски генерал от РБ (1993) * [[Петър Петров (генерал-майор)|Петър Петров]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Станко Петров]] (1920 – 2005), генерал-майор от МС (1974) * [[Асен Пешков]] (р. 1936), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Георги Пилев]] (1939 – 2012), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Дочо Полендаков]] (1924 – 2018), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Борис Попов]] (1906 – 1994), генерал-майор от запаса (1969) * [[Георги Попов (генерал)|Георги Попов]] (1925 – ?), генерал-майор от МНО (1979) * [[Дамян Попов (офицер)|Дамян Попов]] (1931 – 1991), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Попов (генерал, р. 1909)|Димитър Попов]] (1909 – 1975), генерал-лейтенант от МНО (1948) * [[Димитър Попов (генерал, р. 1919)|Димитър Попов]] (1919 – 1989), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Димитър Попов (генерал, р. 1929)|Димитър Попов]] (1929 – 2022), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Илия Попов (вицеадмирал)|Илия Попов]] (1936 – 2019), контраадмирал (1990), вицеадмирал от РБ (1996) * [[Крум Попов (офицер)|Крум Попов]] (1894 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Румен Попов]] (р. 1932), контраадмирал (1983) * [[Петко Прокопиев]] (1941 – 2022), генерал-майор от МНО (1990), генерал-полковник от МО (1994) * [[Стоян Попов (генерал)|Стоян Попов]] (1921 – 1982), генерал-майор от МНО (1969) * [[Теньо Попов]] (1925 – 2020), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Димитър Пчелински]] (1914 – 2008), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Райко Първанов]] (1917 – 1984), генерал-майор от ДС (1969) === Р === * [[Борис Радев]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Радев (офицер)|Георги Радев]] (неизв.), генерал-майор (неизв.) * [[Кирил Радев]] (р. 1939), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Цвятко Радойнов]] (1895 – 1942), генерал-майор от запаса от МНО (неизв.) * [[Славчо Радомирски]] (1913 – 1997), генерал-майор от МНО (1959) * [[Петър Радулов]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (1983) * [[Тодор Радулов]] (1926 – 2000), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Веселин Райков]] (1912 – 1991), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Иван Райков]] (1912 – 2002), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Михаил Ралев]] (р. 1924), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Димитър Рангелов (офицер)|Димитър Рангелов]] (1924 – ?), генерал-майор от МВР (1962) * [[Рангел Рангелов (офицер)|Рангел Рангелов]] (р. 1940), генерал-майор от ВМТ (неизв.) * [[Тодор Рангелов]] (1919 – 1999), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Крум Радонов]] (1912 – 2002), генерал-лейтенант от МНО (1964) * [[Христо Радонов]] (1923 – 1995), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Никола Рачев (комунист)|Никола Рачев]] (1903 – неизв.), генерал-лейтенант от МВР (1959) * [[Стефан Ризов]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Китан Русанов]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Атанас Русев]] (1909 – 1998), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Първан Русинов]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Костадин Русков]] (р. 1933), контраадмирал (неизв.) * [[Христо Русков (партизанин)|Христо Русков]] (1916 – 1996), генерал-лейтенант от МНО (1969) === С === * [[Ганчо Савов (лекар)|Ганчо Савов]] (1917 – 1989), генерал-майор от МС (1969) * [[Стоян Савов]] (1924 – 1992), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Петър Салтиров]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (1984) * [[Красимир Саманджиев]] (р. 1936), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Стою Сандалски]] (1922 – неизв.), генерал-майор от МВР (1969) * [[Стоян Сандов]] (1901 – 1975), генерал-майор от МВР (1959) * [[Иван Сарийчев]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Стоян Сейменов]] (1925 – 2012), генерал-майор от МНО (1977) * [[Атанас Семерджиев]] (1924 – 2015), генерал-полковник от МНО (1965) * [[Георги Серкеджиев]] (1922 – 1999), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Нанка Серкеджиева]] (1925 – 2012), генерал-майор от ДС (1975) * [[Георги Силянов]] (1932 – 2019), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Атанас Симеонов]] (1925 – 2001), генерал-майор от МНО (1974) * [[Владимир Симеонов]] (1920 – 2010), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Петко Симеонов (офицер)|Петко Симеонов]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Симеон Симеонов (генерал, 1925)|Симеон Симеонов]] (1924 – 1975), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Делчо Симов]] (1918 – 1979), генерал-лейтенантот МНО (1964) * [[Рангел Симов]] (р. 1932), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Илия Синапов]] (1940 – 2021), генерал-майор от МНО (1990) * [[Дойно Славов]] (неизв.), генерал-майор (неизв.) * [[Ради Славов]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Петко Соев]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Ангел Солаков]] (1922 – 1998), генерал-полковник от МВР (1969) * [[Иван Сотиров (офицер)|Иван Сотиров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Страхил Сотиров]] (1929 – 2002), генерал-майор от МНО (1984) * [[Мирчо Спасов]] (1911 – 1993), генерал-полковник от МВР (1969, отнето 1990) * [[Иван Спасов (офицер)|Иван Спасов]] (р. 1931), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Спиридон Спиридонов]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Марин Стайков]] (1925 – 2000), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Димо Стамов]] (1922 – 2002), генерал-майор от МВР (1969) * [[Станьо Станев]] (1925 – 2011), генерал-майор от МНО (1969) * [[Делчо Станимиров]] (1927 – 1987), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Велико Станков]] (р. 1926), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Боян Станчев]] (1929 – 2009), контраадмирал (неизв.) * [[Емил Станчев]] (1931 – 2014), контраадмирал (неизв.) * [[Иван Стефанов (генерал-майор)|Иван Стефанов]] (1919 – 1975), генерал-майор от МНО (1954) * [[Иван Стефанов (офицер)|Иван Стефанов]] (1929 – 2018), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Иван Стефанов (генерал)|Иван Стефанов]] (р. 1932), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Йордан Стефанов (офицер)|Йордан Стефанов]] (р. 1923), генерал-лейтенант от МНО (1969) * [[Нестор Стефанов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Панайот Стефанов]] (1918 – 1973), генерал-майор от МНО (1969) * [[Стефан Стефанов (генерал-майор)|Стефан Стефанов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Съби Стефанов]] (1916 – ?), генерал-майор от МВР (1959) * [[Митко Стоев]] (1926 – ?), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Стою Стоев]] (1912 – 1991), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Стою Стоев (контраадмирал)|Стою Стоев]] (1924 – 2014), контраадмирал (неизв.) * [[Кирил Стоименов]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (1977) * [[Спас Стоименов]] (р. 1924), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Кирил Стоичков]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Димитър Стоилов]] (1924 – 2018), генерал-полковник от МВР (неизв.) * [[Ангел Стойчев]] (р. 1946), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Владимир Стойчев]] (1892 – 1990), генерал-полковник от МНО (1954) * [[Стойчо Стойчев (генерал)|Стойчо Стойчев]] (1920 – ?), генерал-майор от МНО (1969) * [[Ганчо Стоянов]] (р. 1933), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Стоянов (МВР)|Георги Стоянов]] (1926 – 2011), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Димитър Стоянов (министър)|Димитър Стоянов]] (1928 – 1999), генерал-полковник от МВР (неизв.) * [[Коста Стоянов (хирург)|Коста Стоянов]] (1904 – 1965), генерал-майор от МС (1950) * [[Петко Стоянов (генерал)|Петко Стоянов]] (1912 – неизв.), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Петър Стоянов (генерал, 1921)|Петър Стоянов]] (1921 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Петър Стоянов (генерал, 1925)|Петър Стоянов]] (1925 – 1993), генерал-лейтенант от ДС (1975) * [[Стамен Стоянов]] (1908 – 1984), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стоян Стоянов (офицер)|Стоян Стоянов]] (1909 – 1985), генерал-майор от МНО (1957) * [[Стоян Стоянов (политик)|Стоян Стоянов]] (1945 – 2020), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Иван Султов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стоян Събев (офицер)|Стоян Събев]] (1922 – 1989), генерал-полковник от МНО (неизв.) === Т === * [[Георги Танев (политик)|Георги Танев]] (р. 1943), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Таню Танев]] (р. 1927), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Владимир Танов]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Константин Таранджийски]] (неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Никола Тасков]] (1917 – 1987), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Георги Теменлиев]] (1927 – 2010), генерал-майор от МНО (1984) * [[Васил Терзиев (генерал)|Васил Терзиев]] (1912 – 1993), генерал-лейтенант от ДС (1959) * [[Тодор Терзиев]] (1920 – 2000), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Тончо Тонев]] (1919 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Таню Тончев]] (1919 – 1988), генерал-майор от МВР (1969) * [[Бойко Тодоров]] (1912 – 2005), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Борис Тодоров]] (1924 – 2014), генерал-полковник от МНО (неизв.) * [[Владимир Тодоров]] (1925 – 2012), генерал-лейтенант от ДС (1985) * [[Горан Тодоров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Димитър Тодоров (офицер)|Димитър Тодоров]] (1921 – 2018), генерал-лейтенант от МНО (1974) * [[Йордан Тодоров (офицер)|Йордан Тодоров]] (неизв.), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Слави Тодоров]] (неизв.), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Тодор Тодоров (генерал-майор, р. 1929)|Тодор Тодоров]] (1929 – 1977), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тодор Тодоров (генерал-майор, р. 1930)|Тодор Тодоров]] (р. 1930), генерал-майор от МНО (1983) * [[Ради Томов]] (1908 – 1992), генерал-майор от МНО (1954) * [[Киро Тотев]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Борис Тошков]] (1920 – 2018), генерал-майор от МНО (1969) * [[Любчо Тошков]] (р. 1929), генерал-лейтенант от МНО (1974) * [[Румен Тошков]] (1939 – 2021), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Асен Трендафилов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1978)<ref>Кръстев, Д. Другари офицери, господа офицери. Изд. Пропелер, 2012, с. 195</ref> * [[Боньо Трендафилов]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Тодор Трифонов]] (1929 – 2016), генерал-майор от МНО (1974) * [[Желязко Троев]] (1914 – неизв.), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Славчо Трънски]] (1914 – 1999), генерал-полковник от МНО (1964) * [[Йордан Тунчев]] (р. 1933), генерал-майор от ДС (неизв.) === У === * [[Вълчан Узунов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Дичо Узунов]] (1921 – 2015), контраадмирал (1969) * [[Иван Узунов (офицер)|Иван Узунов]] (р. 1922), генерал-майор от МНО (1974) * [[Стефан Узунов]] (1982 – 1991), генерал-майор от МНО (1984) === Ф === * [[Людмил Фандъков]] (р. 1930), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Иван Фиданчев]] (1927 – 1995), контраадмирал (1969) * [[Захари Филипов]] (1919-неизв.), генерал-майор от МНО (1964) * [[Стоян Филипов (генерал-майор)|Стоян Филипов]] (1923 – 1986), генерал-майор от МС (1979) === Х === * [[Стефан Хаджикръстев]] (1902 – 1984), генерал-майор от МНО от запаса (1959) * [[Стоян Хаджипенчев]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1959) * [[Боян Хаджипетров]] (1923 – 2011), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Пеньо Халков]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Симеон Ханъмов]] (1921 – 1969), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Хариев]] (1919 – 2012), генерал-лейтенант от МС (1980) * [[Вълчо Химирски]] (1907 – 1984), генерал-майор от запаса от МНО (1969) * [[Георги Христов (офицер)|Георги Христов]] (неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Константин Христов]] (1917 – неизв.), генерал-майор от ДС (неизв.) * [[Методи Христов]] (1912 – 1975), генерал-лейтенант от МНО (1959) * [[Спас Христов]] (1907 – ?), генерал-майор от МВР (1959) * [[Христо Христов (контраадмирал)|Христо Христов]] (1932 – 2013), контраадмирал (неизв.) * [[Христо Христов (генерал-лейтенант)|Христо Христов]] (р. 1931), генерал-лейтенант от МНО (1987) * [[Янко Христов]] (1919 – 1994), генерал-майор от ДС (1965) * [[Руси Христозов]] (1914 – 1990), генерал-лейтенант от МВР (1959) === Ц === * [[Ангел Цанев]] (1912 – 2003), генерал-полковник от МВР (1969) * [[Георги Цанков (политик)|Георги Цанков]] (1913 – 1990), генерал-полковник от МВР (неизв.) * [[Стефан Цанов]] (1928 – 2010), генерал-лейтенант от МВР (неизв.) * [[Никола Цветковски]] (1905 – 1976), генерал-майор от МНО (1950) * [[Иван Цеков (генерал-лейтенант)|Иван Цеков]] (р. 1943), генерал-лейтенант от МНО (неизв.) * [[Цветан Цоков]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Стефан Цолов]] (1925 – 2019), генерал-майор от МВР (неизв.) * [[Иван Цонев (офицер)|Иван Цонев]] (р. 1921), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Пенчо Цонев]] (р. 1922 – ?), генерал-майор от МНО (1969) * [[Михаил Цонев]] (1915 – неизв.), генерал-лейтенант от МНО (1964) * [[Цанко Цонев]] (р. 1931), генерал-майор от СВ (неизв.) * [[Цоцо Цоцов]] (р. 1926), генерал-полковник от МНО (неизв.) === Ч === * [[Иван Чавдаров]] (неизв.), генерал-майор от МНО (1978) * [[Слави Чакъров]] (1916 – 1998), генерал-майор от МНО (1954) * [[Георги Чанков]] (1909 – 2004), генерал-лейтенант от МНО (1952) * [[Виктор Чаушев]] (р. 1936), генерал-майор от МС (неизв.) * [[Вълко Червенков]] (1900 – 1980), армейски генерал (1952) * [[Петър Чергиланов]] (1924 – 2009), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Никола Черкезов]] (р. 1927), генерал-лейтенант от ДС (неизв.) * [[Николай Чернев]] (1919 – 2010), генерал-лейтенант от МНО (1962) * [[Панайот Чобанов]] (1924 – 1982), генерал-майор от МНО (1975) * [[Делчо Чолаков]] (1910 – 1987), генерал-майор от МВР (1951) * [[Иван Чуков]] (1911 – 1979), генерал-майор от МВР (1969) === Ш === * [[Стоян Шиндаров]] (р. 1927), генерал-майор от МНО (1969) * [[Пешо Шиновски]] (1921 – неизв.), генерал-майор от МНО (1959) * [[Димитър Шишманов (лекар)|Димитър Шишманов]] (1919 – 2009), генерал-майор от МС (1974) * [[Андон Шопов]] (1915 – 1994), генерал-майор от МНО (1963) * [[Атанас Шопов (генерал)|Атанас Шопов]] (1919 – 1993), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Григор Шопов]] (1916 – 1994), генерал-полковник от МВР (1971) === Щ === * [[Щерю Щерев]] (1923 – 2011), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Благой Щилянов]] (р. 1934), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Щилиянов]] (1928 – 2008), генерал-лейтенант от МНО (1983) === Ю === * [[Антон Югов]] (1904 – 1991), генерал-майор (неизв.) === Я === * [[Георги Ямаков]] (1924 – 1991), генерал-лейтенант от МНО (1970) * [[Васил Янакиев (адмирал)|Васил Янакиев]] (1927 – 2017), адмирал (неизв.) * [[Иван Янакиев]] (р. 1932), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Владимир Янев (офицер)|Владимир Янев]] (1921 – 2017), генерал-майор от МВР (1975) * [[Паско Янев]] (1917 – 1989), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Иван Янков (офицер)|Иван Янков]] (р. 1925), генерал-майор от МНО (1980) * [[Пенчо Янкулов]] (1917 – 1979), генерал-майор от Гражданската отбрана (1969) * [[Янко Янкулов]] (р. 1934), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Пею Янчев]] (1931 – 2009), генерал-майор от МНО (неизв.) * [[Янчо Янчев]] (1920 – 2005), генерал-майор от МС (1984) === С неясно генералско звание === * [[Янко Янев (генерал)|Янко Янев]] (неизв.) * [[Никола Минков (офицер)|Никола Минков]] (неизв.) == Вижте също == * [[Списък на генералите и адмиралите в Република България]] * [[Списък на генералите в Третото българско царство]] == Източници == <references /> {{Портал|Военна история на България}} [[Категория:Български генерали|*]] dblqdu0b0j6anmj0j8sdy3xxjsah452 0 802326 12416475 12337095 2024-11-19T02:56:48Z Luxferuer 25980 12416475 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Хаджи Никола-Тороманова къща | картинка = | картинка-описание = ижглед от юг | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] с „Национално значение“<ref>Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020</ref> | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|пред възрожденски]] | фасади = | конструктор = | конструкция = плет, дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1832}} | технически параметри = | етажи = два | височина = | площ = | адрес = бул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ № 103 | собственик = | съвременен статут = | съвременно състояние = нуждаеща се от спешна [[реставрация]] | сайт = }} '''Хаджи Никола-Торомановата къща''' в град [[Копривщица]] е подобна на строените в първата третина на XIX век къщи на [[Дядо-Либенова къща|дядо Либен]], [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|Дебеляновата]], Шушуловската, Хаджи-Вълковата къща и [[Комплекс Доганови къщи|Петко-Догановата къща]].<ref name="bgjourney.com">Bgjourney.com. [http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Koprivshtenska/koprivshtenska%205.html Торомановата къща.] Посетен на 21 февруари 2022</ref> Торомановият род са копривщенски [[беглик]]чии и [[Джелепкешани|джелепи]]. Дошли са по този край заедно с други българи от [[Велико Търново]]. През XV век Торомана (Пробийгоров) на мястото на изсечената вече букова гора основава „Тороман махала“. По-късно неговите наследници се преселват в [[Одрин]]. В началото на XIX век, след като приключват опожаряванията от [[башибозук]]а на града Тодор Костадинов Тороманов идва и заживява в Копривщица.<ref name="bgjourney.com"></ref> Къщата е построена на два ката и в нея има традиционните „отвод“, „пруст“, помещение „в' къщи“ с огнище и две „соби“. Прустът служи за разнообразни цели. В единия му ъгъл има преградено помещение използувано като килер. За да може да подсигури нуждите и място за дейността на домакина и обитателите и, към задната стена на къщата са достроени и други допълнителни няколко килера. В съответствие с по-големите „пруст“ и „соба“ е увеличена и дължината на „отвода“ на къщата.<ref name="bgjourney.com"></ref> Приземието е също с по-сложно разпределение, отколкото в други къщи в Копривщица. Освен жилищните помещения там са разположени още дюкян и скривалище, което не е рядко явление по това време. В скривалището се влиза през един от вградените долапи в помещението с огнището. По-големите масрафи и културно-битови изисквания на стопанина, правят къщата с по-големи размери и изглеждаща силно удължена на вид.<ref name="bgjourney.com"></ref> В нея се забелязва наличието на стремеж към по-голяма показност, макар и в рамките на традиционния архитектурен стил от това време. [[Чардак|Кьошкът]] и е по-дълъг, а формата му е по-сложна, като той е значително издаден навън към големия двор.<ref name="bgjourney.com"></ref> Хаджи Никола-Торомановата къща се намира на бул. „Ненчо Палавеев“ № 103, но не е музей и не е отворена за посещение. == Речник на използваните думи == * в' къщи – стая в която се живее в повечето време * долап – голям шкаф, вграден в стена с прегради за дрехи, завивки, съдове и други<ref>Rechnik.chitanka.info. [https://rechnik.chitanka.info/w/долап Долап.] Посетен на 21 февруари 2022</ref> * масраф – разноски, разходи<ref>Rechnik.chitanka.info. [https://rechnik.chitanka.info/w/масраф Масраф.] Посетен на 21 февруари 2022</ref> * отвод – отворено помещение в къща пред другите стаи<ref>Ibl.bas.bg. [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/Отвод/ О̀твод.] Посетен на 21 февруари 2022</ref> * пруст – широко помещение в къща между другите стаи<ref>Rechnik.chitanka.info. [https://rechnik.chitanka.info/w/пруст Пруст.] Посетен на 21 февруари 2022</ref> * соба – стая за спане, стая<ref>Rechnik.chitanka.info. [https://rechnik.chitanka.info/w/соба Соба.] Посетен на 21 февруари 2022</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1832 година]] [[Категория:Тороманови (Копривщица)]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] 5gmxjsk3gxmfoyd2ey2z2buj9xuv86v 0 802391 12416459 12366937 2024-11-19T02:29:18Z Luxferuer 25980 12416459 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Паметник на шестнадесетте и надгробен паметник на Страхил | картинка = Паметник на Страхил.jpg | картинка-описание = Паметникът на Страхил – партизанин на пост | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет от бивши партизански командири и комисари | конструкция = врачански камък<br>гранитни морени | изпълнител = [[Джоко Радивоевич]] | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1869}} | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = поддържан | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 }} [[File:Шестнадесетте.jpg|thumb|260п|л|Шестнадесетте]] '''Паметникът на шестнадесетте и надгробният паметник на Страхил''' е комплекс от паметници, строени едновременно и придружаващи [[Мемориално-възпоменателен комплекс „Барикадите“|мемориално-възпоменателния комплекс „Барикадите“]]. Тържественото им откриване е на 6 юли 1969 г. Изработката е дело на [[Джоко Радивоевич]], като скулпторът отказва да приеме авторски хонорар.<ref name="паметници">{{cite book | title = Мемориални паметници | last = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 319 – 320 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Група партизани, четници от бригада „Васил Левски“ води сражение с полицията и жандармерията в местността край река Меде дере в [[Копривщица|Копривщенското]] землище, в което са избити, а двама от тях екзекутирани.<ref name="duma.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://duma.bg/75-godini-ot-gibelta-na-shestnadesette-n197339?h=pdfarchive&pdfarchiveId=3077 | заглавие = 75 години от гибелта на „шестнадесетте“ | достъп_дата = 19 октомври 2022 | фамилно_име = Коцева | първо_име = Лидия | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duma.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Паметникът на 16-те е съграден от врачански камък. Представлява горящ факел, като встрани от него са издълбани образите на 14 партизани, загинали на 8 август 1944 г. в местността „Столовато краище“. За тях и спасилите се двама души поета [[Веселин Андреев]] пише своята „Балада за шестнадесетте“. В местността „Петдесятница“ са изобразени, подобно на пламъци вплели своите тела, живо изгорените на 7 август 1944 партизани Вельо Йончев и Кунчо Фитлеков.<ref name="паметници"></ref> Лекарят на войсковото подразделение извършва екзекуцията, като изсипва спирт върху двамата партизани и ги запалва живи.<ref>Old.duma.bg. [http://old.duma.bg/2007/0607/190607/iskam/isk-5.html Живот за хората.]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} Посетен на 27 март 2022</ref> Страхил е партизанското име на Стоян Йорданов Кокалов, роден в село [[Кръстевич]]. Той работи и учи в Пловдив и София във време когато става член на [[Работнически младежки съюз|РМС]] и подада в обкръжението на [[Адалберт Антонов|Малчика]]. След началото на [[Операция „Барбароса“|нападението на нацистка Германия над СССР]] минава в нелегалност и става партизанин в [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорие]]то. Загива от раните си в района на „Барикадите“ след битка в село [[Старосел]] [[Пловдивско]].<ref>{{cite book | title = В бой с фашизма | last = Колектив | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1968 | edition = | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | isbn = | doi = | pages = 46 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Паметникът на Страхил съдържа освен надгробието му и барелефи на загиналите 8 юли 1944 г. осем души четници в село [[Старосел]] от отрядите [[Партизанска бригада „Георги Бенковски“|„Георги Бенковски“]] и „[[Втора средногорска бригада „Васил Левски“|Васил Левски]]“. За композицията са използвани гранитни морени.<ref name="паметници"></ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="6" | Шестнадесетте<ref name="duma.bg"></ref> |+ ! Име !! От |- || Кунчо Ц. Фитлеков || 17 г. (село [[Красново]]) |- || Илия Т. Клинков || 18 г. (село [[Правище]]) |- || Иван С. Джукелов || 18 г. (село [[Кръстевич]]) |- || Илия Д. Русинов || 18 г. село Кръстевич) |- || Савко Д. Савков || 18 г. (село [[Беловица]]) |- || Андон Н. Ликов || 18 г. (село [[Съединение (град)|Голямо Конаре]]) |- || Димитър К. Аргипашки || 18 г. (село Голямо Конаре) |- || Стоян А. Калайджиев || 18 г. (село Кръстевич) |- || Велко С. Йончев || 19 г. (село Кръстевич) |- || Ганчо П. Делов || 19 г. (село Беловица) |- || Добри Т. Найденов || 19 г. (село Беловица) |- || Атанас Г. Паунов || 19 г. (село [[Найден Герово]]) |- || Никола Н. Христов || 20 г. (село Кръстевич) |- || Димитър Н. Чумпов || 20 г. (село Красново) |- || Георги С. Колчев || 41 г. (село Беловица) |- || Тодор Н. Иванов || 42 г. (село Беловица) |} <gallery caption="" class="center"> File:Партизани 1.jpg File:Шестнадесетте партизани.jpg Файл: | Файл: | </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=aHiqi2r309k Балада за шеснадесетте] – текст [[Веселин Андреев]], изпълнява [[Срефан Гецов]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Партизански паметници в Копривщица|Шестнадесетте]] [[Категория:Основани в България през 1969 година]] 0dx8bken5lfwdyks8s4pk39f7dsayhb 12416460 12416459 2024-11-19T02:29:38Z Luxferuer 25980 12416460 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Паметник на шестнадесетте и надгробен паметник на Страхил | картинка = Паметник на Страхил.jpg | картинка-описание = Паметникът на Страхил – партизанин на пост | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = местен инициативен комитет от бивши партизански командири и комисари | конструкция = врачански камък<br>гранитни морени | изпълнител = [[Джоко Радивоевич]] | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1969}} | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | съвременно състояние = поддържан | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 }} [[File:Шестнадесетте.jpg|thumb|260п|л|Шестнадесетте]] '''Паметникът на шестнадесетте и надгробният паметник на Страхил''' е комплекс от паметници, строени едновременно и придружаващи [[Мемориално-възпоменателен комплекс „Барикадите“|мемориално-възпоменателния комплекс „Барикадите“]]. Тържественото им откриване е на 6 юли 1969 г. Изработката е дело на [[Джоко Радивоевич]], като скулпторът отказва да приеме авторски хонорар.<ref name="паметници">{{cite book | title = Мемориални паметници | last = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 319 – 320 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Група партизани, четници от бригада „Васил Левски“ води сражение с полицията и жандармерията в местността край река Меде дере в [[Копривщица|Копривщенското]] землище, в което са избити, а двама от тях екзекутирани.<ref name="duma.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://duma.bg/75-godini-ot-gibelta-na-shestnadesette-n197339?h=pdfarchive&pdfarchiveId=3077 | заглавие = 75 години от гибелта на „шестнадесетте“ | достъп_дата = 19 октомври 2022 | фамилно_име = Коцева | първо_име = Лидия | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = duma.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Паметникът на 16-те е съграден от врачански камък. Представлява горящ факел, като встрани от него са издълбани образите на 14 партизани, загинали на 8 август 1944 г. в местността „Столовато краище“. За тях и спасилите се двама души поета [[Веселин Андреев]] пише своята „Балада за шестнадесетте“. В местността „Петдесятница“ са изобразени, подобно на пламъци вплели своите тела, живо изгорените на 7 август 1944 партизани Вельо Йончев и Кунчо Фитлеков.<ref name="паметници"></ref> Лекарят на войсковото подразделение извършва екзекуцията, като изсипва спирт върху двамата партизани и ги запалва живи.<ref>Old.duma.bg. [http://old.duma.bg/2007/0607/190607/iskam/isk-5.html Живот за хората.]{{Dead link|date=септември 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} Посетен на 27 март 2022</ref> Страхил е партизанското име на Стоян Йорданов Кокалов, роден в село [[Кръстевич]]. Той работи и учи в Пловдив и София във време когато става член на [[Работнически младежки съюз|РМС]] и подада в обкръжението на [[Адалберт Антонов|Малчика]]. След началото на [[Операция „Барбароса“|нападението на нацистка Германия над СССР]] минава в нелегалност и става партизанин в [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорие]]то. Загива от раните си в района на „Барикадите“ след битка в село [[Старосел]] [[Пловдивско]].<ref>{{cite book | title = В бой с фашизма | last = Колектив | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1968 | edition = | publisher = Дирекция на музеите | location = Копривщица | isbn = | doi = | pages = 46 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Паметникът на Страхил съдържа освен надгробието му и барелефи на загиналите 8 юли 1944 г. осем души четници в село [[Старосел]] от отрядите [[Партизанска бригада „Георги Бенковски“|„Георги Бенковски“]] и „[[Втора средногорска бригада „Васил Левски“|Васил Левски]]“. За композицията са използвани гранитни морени.<ref name="паметници"></ref> {| class="wikitable collapsible collapsed" ! colspan="6" | Шестнадесетте<ref name="duma.bg"></ref> |+ ! Име !! От |- || Кунчо Ц. Фитлеков || 17 г. (село [[Красново]]) |- || Илия Т. Клинков || 18 г. (село [[Правище]]) |- || Иван С. Джукелов || 18 г. (село [[Кръстевич]]) |- || Илия Д. Русинов || 18 г. село Кръстевич) |- || Савко Д. Савков || 18 г. (село [[Беловица]]) |- || Андон Н. Ликов || 18 г. (село [[Съединение (град)|Голямо Конаре]]) |- || Димитър К. Аргипашки || 18 г. (село Голямо Конаре) |- || Стоян А. Калайджиев || 18 г. (село Кръстевич) |- || Велко С. Йончев || 19 г. (село Кръстевич) |- || Ганчо П. Делов || 19 г. (село Беловица) |- || Добри Т. Найденов || 19 г. (село Беловица) |- || Атанас Г. Паунов || 19 г. (село [[Найден Герово]]) |- || Никола Н. Христов || 20 г. (село Кръстевич) |- || Димитър Н. Чумпов || 20 г. (село Красново) |- || Георги С. Колчев || 41 г. (село Беловица) |- || Тодор Н. Иванов || 42 г. (село Беловица) |} <gallery caption="" class="center"> File:Партизани 1.jpg File:Шестнадесетте партизани.jpg Файл: | Файл: | </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=aHiqi2r309k Балада за шеснадесетте] – текст [[Веселин Андреев]], изпълнява [[Срефан Гецов]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Партизански паметници в Копривщица|Шестнадесетте]] [[Категория:Основани в България през 1969 година]] 4mct0kq8fhjyhxiu87v9jm5gmvqhrd7 0 802560 12415762 12414945 2024-11-18T13:02:48Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/212.104.118.204|редакции на 212.104.118.204]] ([[User talk:212.104.118.204|б]].), към версия на Dobrichev 12402545 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{обработка|Уводът на статията е твърде дълъг и отразява конкретни събития. Желателно е конкретните факти да бъдат пренесени на подходящи места в текста на статията, а в уводната част да останат само няколко сравнително кратки абзаца, които да позволяват на читателите да се запознаят бързо с най-общата информация по темата}} {{Други значения|руското нападение от 2022 година|нападението през февруари 2014 година|Анексиране на Крим от Русия|нападението през април 2014 година|Война в Донбас}} {{Военен конфликт | картинка = 2022 Russian invasion of Ukraine.svg | ширина = 360п | период = от 24 февруари 2022<br>({{Възраст в години, месеци и дни|2022|02|24}}) | място = [[Украйна]]<ref>Включително територии, контролирани от руски и проруски сили от началото на Руско-украинската война, като Крим или Донецк. Кампанията засяга и някои места в западна Русия, [[Полша]] и [[Молдова]].</ref> | страна1 = {{флагче с име|Русия}} : {{флагче с име|Донецка народна република}}<ref name="ДНРиЛНР">Донецката народна република и Луганската народна република са контролирани от Русия марионетни държави, които обявяват независимост през май 2014 година. Те са признати само от Русия, Сирия и Северна Корея, както и от няколко други частично признати държави. На 20 септември 2022 година те са официално анексирани от Русия.</ref> : {{флагче с име|Луганска народна република}}<ref name="ДНРиЛНР"/> '''Подкрепа от:'''<br />{{флагче с име|Беларус}}{{refn|Руските въоръжени сили извършват част от нападението от територията на Беларус.{{hrf|Lister|2022}}{{hrf|Murphy|2022}} Беларуският президент Александър Лукашенко заявява, че беларуски войски могат да се включат в нападението, ако е необходимо,{{hrf|Rodionov|2022}} а беларуска територия е използвана за изстрелване на ракети към Украйна.{{hrf|BBC News|2022}}}} | страна2 = {{флагче с име|Украйна}} | командир1 = {{флагче|Русия}} '''[[Владимир Путин]]'''<br>{{флагче|Русия}} [[Александър Дворников]]<br><small>(април-юни 2022)</small><br>{{флагче|Русия}} [[Генадий Жидко]]<br><small>(юни-октомври 2022)</small><br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Суровикин]]<br><small>(октомври 2022 – януари 2023)</small><br>{{флагче|Русия}} [[Валерий Герасимов]]<br><small>(от януари 2023)</small> | командир2 = {{флагче|Украйна}} '''[[Володимир Зеленски]]'''<br>{{флагче|Украйна}} [[Валерий Залужни]] <br><small>(февруари 2022 – февруари 2024)</small><br>{{флагче|Украйна}} [[Олександър Сирски]] | сила1 = {{флагче с име|Русия}}<br><small>(преди нападението)</small><br> 190 000 <small>(въоръжени сили)</small>{{hrf|Barnes|2022}}{{hrf|Bengali|2022}}<br> 34 000 <small>(сепаратистки милиции)</small>{{hrf|Hackett|2021}} | сила2 = {{флагче с име|Украйна}}<br><small>(преди нападението)</small>{{hrf|International Institute for Strategic Studies|2022|945}}<br> 197 000 <small>(въоръжени сили)</small><br> 102 000 <small>(паравоенни)</small> | жертви1 = Сведенията варират в широки граници, вижте [[#Жертви|§ Жертви]] за подробности }} '''Нападението на Русия над Украйна''' e враждебен акт на Русия. Той започва с масирано настъпление на Русия в Украйна в ранните часове на 24 февруари 2022 г. Нападението над Украйна представлява най-сериозната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]] от 2014 г.{{hrf|Свободна Европа|2022}}{{hrf|Deutsche Welle|2022}}{{hrf|Dnes.bg|2022}} Нашествието предизвиква най-тежката бежанска криза в Европа след Втората световна война, както и световна хуманитарна криза поради недостиг на храна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wfpusa.org/articles/largest-refugee-crises-around-world-effects-hunger|заглавие=Seven of the Largest Refugee Crises Around the World and Their Effects on Hunger|труд=UN WFP|достъп_дата=2023-01-30}}</ref><ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.wfp.org/global-hunger-crisis|заглавие=A global food crisis|труд=World Food Programme|достъп_дата=2023-01-30}}</ref> == Предистория на войната == Руско-украинската война започва след [[Евромайдан]]а. Русия се противопоставя на свалянето от власт на [[Виктор Янукович]]. Размириците от 2014 година са използвани от Русия за [[Анексиране на Крим от Русия|анексиране на Крим]]. Важно е се каже, че за анексирането на Крим са използвани наемници, вкл. [[ЧВК „Вагнер“]]. Анексирането е последвано от своеобразна [[Война в Донбас|Война в Донабс]], конфликт, който продължава с различна интензивност включително и до днес; настъплението постига първоначален успех, но скоро е спряно и частично отблъснато от украинските сили. В края на 2014 и началото на 2015 година двете страни сключват [[Мински споразумения|Минските споразумения]]. Макар да са силно оспорвани и да не са приложени във всичките си част те, довеждат до относително [[примирие]] по фронтовата линия в [[Донбас]].{{hrf|unian.info|2018}} Ситуацията се изменя през 2021 година, когато Русия започва да концентрира на военни части по границата с Украйна, а руският президент [[Владимир Путин]] поставя редица ултимативни искания пред [[НАТО]] и Украйна. През цялото време Путин се сдържа и не говори за война, а за подкрепа на сепаратисти. == Руска окупация на 21 февруари 2022 == На 21 февруари 2022 година руски войски за пръв път официално навлизат в окупираната зона в Донбас, а на следващия ден Русия признава независимостта на сепаратистките [[Донецка народна република|Донецка]] и [[Луганска народна република]]. Около 06:00 ч. московско време ([[UTC+3]]) президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „[[Демилитаризация|демилитаризира]] и [[Денацификация|денацифицира]]“ Украйна. Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително близо до столицата [[Киев]]. Украинската гранична служба заявява, че границите ѝ с Русия и [[Беларус]] са били атакувани.<ref>{{cite web|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|title=Russia attacks Ukraine|website=CNN|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073725/https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.interfax.ru/world/824058|title=Украинские пограничники сообщили об атаке границы со стороны России и Белоруссии|website=Interfax|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073737/https://www.interfax.ru/world/824058|url-status=live}}</ref> Нападението над Украйна е определяно като най-сериозната военна обстановка в [[Европа]] след края на Втората световна война<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и е заклеймявано като „варварска атака“, оправдавана с „цинични аргументи“,<ref name="condemn-leyen">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и „най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия“.<ref name="condemn-macron">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Самите аргументи, използвани от президента Путин за оправдаване на войната, са отхвърлени като фалшиви.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/измислените-оправдания-на-путин-за-агресията-в-украйна-проверка-на-фактите/a-60926325 |заглавие=Измислените оправдания на Путин за агресията в Украйна: проверка на фактите | DW | 26.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oecd.org/ukraine-hub/policy-responses/disinformation-and-russia-s-war-of-aggression-against-ukraine-37186bde/|заглавие=Disinformation and Russia’s war of aggression against Ukraine. Threats and governance responses|дата=2022-11-03|труд=Organisation for Economic Co-operation and Development|достъп_дата=2023-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/9/smells-of-genocide-how-putin-justifies-russias-war-in-ukraine|title=‘Smells of genocide’: How Putin justifies Russia’s war in Ukraine.|last=Experts analyse the Russian president’s claims of ‘genocide’ as justification for Moscow’s invasion of Ukraine.|date=2022-03-09|work=Al Jazeera Media Network|access-date=2022-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/13/is-there-any-justification-for-putins-war|title=Is there any justification for Putin’s war?|last=Rice-Oxley|first=Mark|date=2022-03-13|work=The Guardian|access-date=2023-03-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://edmo.eu/war-in-ukraine-the-fact-checked-disinformation-detected-in-the-eu/|заглавие=Disinformation Narratives about the War in Ukraine 01/02/2022 - 01/03/2023|автор=EDMO taskforce on disinformation on the war in Ukraine|дата=2023-03-03|труд=European Digital Media Observatory. War in Ukraine. The fact-checked disinformation detected in the EU|достъп_дата=2023-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/in-the-face-of-war-ukraine-jews-embrace-a-dual-identity/|title=Putin wants to de-Nazify Ukraine — that’s ludicrous, say the country’s Jews|last=Sheftalovich|first=Zoya|date=2022-04-25|work=Politico|access-date=2023-03-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Has Putin's war failed and what does Russia want from Ukraine?|last=Paul Kirby|date=2023-02-24|work=BBC News|access-date=2023-03-25}}</ref> Заради нападението си над своя независим съсед на Русия са наложени масивни санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни, включително традиционно неутрални като [[Швейцария]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/досега-русия-не-е-виждала-такива-санкции/a-60960017 |заглавие=Досега Русия не е виждала такива санкции | DW | 01.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Владимир Путин е сочен като носещ цялата отговорност за насилието и човешките трагедии, причинени от войната.<ref name="putin-e-otgovoren">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> На 2 март 2022 година [[Общото събрание на ООН]] приема резолюция, с която осъждаща действията на Русия и изисква „незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените ѝ сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2022/03/1113152 |заглавие=General Assembly resolution demands end to Russian offensive in Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=UN News |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/united-nations-condemns-russia/31732692.html |заглавие=UN Approves Resolution Deploring Russia's Invasion Of Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=RadioFreeEurope/RadioLiberty |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 16 март 2022 година Русия е изключена от Съвета на Европа поради извършените сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право от страна на Руската федерация, включително атаки срещу цивилни цели и хуманитарни коридори, несъвместими със статута на държава-членка.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/council-of-europe-leaders-make-joint-statement-on-the-exclusion-of-the-russian-federation-from-the-council-of-europe|title=Council of Europe leaders make joint statement on the exclusion of the Russian Federation from the Council of Europe|date=2022-03-15|work=Council of Europe|access-date=2022-03-16}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/the-russian-federation-is-excluded-from-the-council-of-europe|title=The Russian Federation is excluded from the Council of Europe|date=2022-03-16|work=Coincil of Europe|access-date=2022-03-17}}</ref> На заседание на Общото събрание на ООН на 7 април Русия е отстранена и от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]].<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [https://twitter.com/UN_News_Centre страницата в Twitter на новинарския център на ООН]| 2022-04-07</ref> Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|last=Smith|first=David|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> През първите 100 дни след началото на нападението една пета от територията на Украйна (около 125 000 кв. км.) е окупирана от Русия – руските сили са влезли в 3620 украински селища, около 1017 населени места са освободени, 2603 остават окупирани. Мини и невзривени боеприпаси са разпръснати на площ от около 300 000 кв. км. Почти 12 милиона украинци са се разселили вътре в страната, а над 5 милиона, предимно жени и деца, са напуснали границите ѝ.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|title=Промова Президента України в Палаті депутатів Люксембургу|date=2022-06-02|work=Офіційне інтернет-представництво|access-date=2022-06-05}}</ref> Контролът над 6000 кв. км от завзетата от Русия територия е възстановен през септември, когато Украйна започва контраофанзива, насочена на юг.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/9/5/ukraine-claims-battlefield-victories-during-counteroffensive|title=Ukraine claims counteroffensive success to ‘starve the Russians’|last=Al Jazeera and news agencies|date=2022-09-05|work=Al Jazeera|access-date=2022-09-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/ukraine-accuses-russia-of-striking-power-grid/6740808.html|title=Ukraine Claims Russian Forces Pushed Back to Northeast Border|last=VOA News, The Associated Press|date=2022-09-12|work=Voice of America|access-date=2022-09-18}}</ref> На 30 септември 2022 г. в Москва се провежда церемония по [[анексията|анексирането]] на частично окупираните от Русия [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]], [[Херсонска област|Херсонска]] и [[Запорожка област]] след проведени квази [[референдум]]и за присъединяването им към Русия. Общото събрание на ООН утвърждава резолюция, която осъжда "опита за незаконно анексиране" на четири украински региона от страна на Русия, а Генералният секретар на НАТО [[Йенс Столтенберг]] го заклеймява като „най-големият опит за насилствено анексиране на европейска територия след Втората световна война“. България е сред подкрепилите резолюцията държави.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/nato-putins-actions-serious-escalation-of-war/32059888.html|title=NATO Chief Says Putin's Recent Actions Are 'Serious Escalation' Of War|last=Reuters, AFP, dpa|date=2022-09-30|work=RFE/RL|access-date=2022-09-30}}</ref><ref>[https://news.un.org/en/story/2022/10/1129492 Ukraine: UN General Assembly demands Russia reverse course on ‘attempted illegal annexation’]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/oct/13/russia-ukraine-war-kyiv-region-hit-by-drone-strikes-putin-to-meet-turkish-president-erdogan-live?page=with:block-63477a368f08253e9d65a3cd#block-63477a368f08253e9d65a3cd|title=UN general assembly condemns Russia annexations in Ukraine|date=2022-10-13|work=The Guardian|access-date=2022-10-13}}</ref> На 13 октомври Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) единодушно приема резолюция, с която става първата международна организация, определила действащия руски режим за терористичен. В резолюцията се посочва, че агресията на Русия „трябва да бъде недвусмислено осъдена като престъпление, като нарушение на международното право и като основна заплаха за международния мир и сигурност“.<ref>Parliamentary Assembly of the Council of Europe. [https://pace.coe.int/en/news/8855/russia-s-so-called-referendums-in-ukrainian-regions-null-and-void-says-pace Russia’s so-called referendums in Ukrainian regions ‘null and void’, says PACE]Достъпен на 2022-10-13</ref><ref>Parliamentary Assembly of the Council of Europe. Resolution 2463 (2022) ''Assembly debate'' on 13 October 2022 (32nd sitting).[https://pace.coe.int/en/files/31390/html ''Text adopted by the Assembly'' on 13 October 2022] (32nd sitting). Посетен на 2022-10-13</ref><ref>Parliamentary Assembly of the Council of Europe. Vote on Resolution - Doc. 15631 Further escalation in the Russian Federation's aggression against Ukraine. [https://pace.coe.int/en/votes/39122 Assembly's voting results] Посетен на 2022-10-13</ref> == Предпоставки == Конфликтът започва с голямо струпване на военни части, първоначално от март до април 2021 г., а след това от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. По време на второто военно струпване Русия отправя искания към [[Съединените щати]] и [[НАТО]], представяйки проект на договор, който съдържа искания за „гаранции за сигурност“. Те включват правно обвързващи ангажименти, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, както и че съюзът ще намали войските си разположени в [[Източна Европа]].<ref>{{Cite news|last1=Tétrault-Farber|first1=Gabrielle|last2=Balmforth|first2=Tom|date=2021-12-17|title=Russia demands NATO roll back from East Europe and stay out of Ukraine|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|access-date=2022-02-24|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222081106/https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|url-status=live}}</ref> Същевременно Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да поддържа „агресивно поведение“ близо до нейните граници.<ref>{{Cite news|last=MacKinnon|first=Mark|date=2021-12-21|title=Putin warns of unspecified military response if U.S. and NATO continue 'aggressive line'|language=en-CA|work=The Globe and Mail|url=https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|access-date=2022-02-24|archive-date=15 January 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220115165246/https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|url-status=live}}</ref> Според информация, получена от [[Разузнавателни ведомства на САЩ|американското разузнаване]] през октомври 2021 година, през зимата на 2022 година предстои да започне мащабно настъпление на руските войски. Те планират да завладеят по-голямата част от Украйна. По-специално, придвижвайки се от територията на Беларус, те смятат да обкръжат Киев за няколко дни, докато специалните части открият президента Зеленски и го отстранят от власт. Успоредно с това руските войски планират да се придвижат и от изток, като преминат през Централна Украйна до река [[Днепър]], докато други руски части от Крим заемат цялото югоизточното Черноморско крайбрежие. Според плановете на Кремъл тези военни действия трябва да продължат няколко седмици. След пауза за прегрупиране и довъоръжаване, руснаците смятат да продължат на запад до определена условна линия между Молдова на юг и Беларус на север, като само малка област в Западна Украйна е трябвало да остане свободна от руска окупация, понеже според Путин там живеели "непоправими русофоби-неонацисти". Тези данни на американското разузнаване са предадени на украинското ръководство, но Киев се отнася скептично към тях. Все пак Зеленски е притеснен и се свързва с Байдън, когото моли да ходатайства пред световните лидери с цел да убедят Путин да не започва война.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/national-security/interactive/2022/ukraine-road-to-war/|title=Road to war: U.S. struggled to convince allies, and Zelensky, of risk of invasion|last=Shane Harris, Karen DeYoung, Isabelle Khurshudyan, Ashley Parker, Liz Sly|date=2022-08-16|work=The Washington Post|access-date=2022-08-17}}</ref><ref> Денис Коробко, Защо Зеленски не е предупредил украинците за руската инвазия. [https://dnes.dir.bg/na-fokus/zashto-zelenski-ne-e-predupredil-ukraintsite-za-ruskata-invaziya Дир.бг., 17.08.2022.]</ref> === Руски обвинения === ==== Обвинения в геноцид към Украйна ==== На 9 декември 2021 г. руският президент [[Владимир Путин]] говори за [[дискриминация]] срещу рускоговорещите извън Русия: „Трябва да кажа, че [[русофобия]]та е първа стъпка към [[геноцид]]. Вие и аз знаем какво се случва в [[Донбас]]. Със сигурност много прилича на геноцид“.<ref>{{cite news |title=Putin Says Conflict in Eastern Ukraine 'Looks Like Genocide' |url=https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |work=AFP |publisher=The Moscow Times |date=10 December 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221082440/https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news|title=Путин заявил о геноциде на Донбассе|url=https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|work=Rossiyskaya Gazeta|date=9 December 2021|lang=ru|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222212644/https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|url-status=live}}</ref> Русия също осъжда украинския езиков закон.<ref>{{cite news |title=New law stokes Ukraine language tensions |url=https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |work=France 24 |date=1 April 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032739/https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=The Ukrainian language is having a moment. To Putin's ears, it's a shot against Russian speakers |url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |newspaper=The Washington Post |date=8 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=8 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220208194442/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine's star author Kurkov says his native Russian should be curbed |url=https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |work=France 24 |date=13 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218203248/https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |url-status=live }}</ref> На 15 февруари 2022 г. Путин заявява пред пресата: „Това, което се случва в Донбас, е точно геноцид“.<ref name="france24genocide">{{cite news|title=US accuses Moscow of creating Ukraine invasion pretext with 'genocide' claims|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|work=AFP|publisher=France 24|date=15 February 2021|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034042/https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|url-status=live}}</ref> Новинарски издания отбелязват, че въпреки обвинението на Путин в геноцид срещу говорещите [[руски език]], украинският президент [[Владимир Зеленски|Володимир Зеленски]] е с майчин руски език.<ref>{{Cite news|url = https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|title = Russians accuse Ukrainians of genocide as they pave way for potential invasion|newspaper = The Telegraph|date = 19 February 2022|last1 = Vasilyeva|first1 = Nataliya|access-date = 24 February 2022|archive-date = 23 February 2022|archive-url = https://web.archive.org/web/20220223103730/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|url-status = live}}</ref> Няколко международни организации, включително [[Служба на Върховния комисар за правата на човека]], Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна и [[Съвета на Европа]], не откриват доказателства в подкрепа на руските твърдения.<ref>{{cite web|date=15 June 2014|title=Report on the human rights situation in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=14 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220214151822/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|year=2021|title=Civic Space and Fundamental Freedoms in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=9 December 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211209154320/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Daily and spot reports from the Special Monitoring Mission to Ukraine|url=https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|publisher=OSCE|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222080943/https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|date=2 April 2014|title=Ad hoc Report on the situation of national minorities in Ukraine adopted on 1 April 2014|url=https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-url=https://web.archive.org/web/20220204183556/https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-date=4 February 2022|publisher=Council of Europe}}</ref> Обвиненията за геноцид са отхвърлени от Европейската комисия като руска [[дезинформация]]. Американското посолство в Украйна описва твърдението за геноцид на Русия като „укорителна лъжа“<ref>{{cite news|title=United States: Russia's claim of 'genocide in Ukraine' is reprehensible falsehood|url=https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html|work=Ukrinform|date=17 February 2022|access-date=22 February 2022 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218120707/https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = The Embassy of the United States of America in Ukraine called Russia's claim of „genocide in Ukraine“ reprehensible falsehood.}}</ref>, докато говорителят на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] Нед Прайс заявява, че [[Москва]] прави подобни твърдения като извинение за нахлуването в Украйна. На 18 февруари руският посланик в САЩ, Анатолий Антонов отговаря на въпрос за американски служители, които се съмняват във факта на геноцида над [[руснаци]]те в Донбас, като публикува изявление на страницата на посолството във [[Фейсбук]], в което се казва: „Американците предпочитат не само да игнорират опитите за насилствена асимилация на руснаците в Украйна, но и категорично ги одобряват с политическа и военна подкрепа“.<ref>{{cite news |title=US condones forceful assimilation of Russians in Ukraine – Russian ambassador to US |url=https://tass.com/russia/1405599 |work=TASS|date=18 February 2021 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218033744/https://tass.com/russia/1405599 | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = }}</ref> ==== Предполагаеми сблъсъци ==== Боевете в Донбас ескалират значително на 17 февруари 2022 г. Докато дневният брой атаки през първите шест седмици на 2022 г. варира от две до пет, украинските военни съобщават за 60 атаки на 17 февруари. Руските държавни медии също съобщават за над 20 артилерийски атаки срещу позиции на сепаратистите същия ден. Например, украинското правителство обвинява проруски сепаратисти, че са обстрелвали детска градина в Станица Луганска с [[артилерия]], като са ранили трима цивилни. Така наречената [[Луганска народна република]] заявява, че нейните сили са били атакувани от украинското правителство с минохвъргачки, гранатомети и картечен огън.<ref>{{cite web|date=17 February 2022|title=Ukraine: How big is Russia's military build-up?|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|website=BBC News|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223070711/https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|title=Ukraine, West accuse Russia of trying to create pretext for invasion after shelling in east|work=MSN|date=17 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222062307/https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|url-status=live}}</ref> На следващия ден Донецката народна република и Луганската народна република разпореждат задължителна [[евакуация]] на цивилни от съответните им столици, въпреки че е отбелязано, че пълната евакуация ще отнеме месеци.<ref name="MTRefugeesRostov">{{cite web |last1=Light |first1=Felix |title=In the Closest Russian City to Ukraine's Separatist Region, There Are Few Signs of Refugees |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |website=The Moscow Times |date=20 February 2022 |access-date=20 February 2022 |archive-date=20 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220220074941/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|title=Russian-backed separatists announce civilian evacuation from eastern Ukraine as escalation stokes Russian invasion fears|work=NBC News|date=18 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223132456/https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|title=Warning siren sounds in rebel-held capital in east Ukraine – Reuters witness|work=MSN News|date=18 February 2022|first=Alexander|last=Smith|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032724/https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite news|date=19 February 2022|title=Ukraine conflict: Rebels declare general mobilisation as fighting grows|language=en-GB|work=BBC News|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|access-date=19 February 2022|archive-date=19 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220219100114/https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|url-status=live}}</ref> Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.<ref>{{cite web|title=47 shelling incidents leave 5 injured in Donbas|url=https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=Kyiv Independent|archive-date=17 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220217205001/https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=How Russian proxy forces are attempting to provoke the Ukrainian army and are lying about a new Ukrainian offensive|url=https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=NV.UA|archive-date=18 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220218180147/https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|url-status=live}}</ref> На 21 февруари [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност на Русия]] (ФСБ) обявява, че украински обстрел е унищожил гранично съоръжение на ФСБ на 150 метра от границата между Русия и Украйна в [[Ростовска област]]. Отделно от пресслужбата на Южния военен окръг съобщават, че сутринта този ден руски сили са убили група от петима диверсанти близо до село Митякинская, Ростовска област, като са проникнали през границата от Украйна с две бойни машини на пехотата, като превозните средства са унищожени. Украйна отрича да е замесена в двата инцидента и ги нарича [[операция под фалшив флаг]].<ref>{{cite news |title=Russia Says Border Facility Near Ukraine Destroyed in Shell Attack |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |access-date=21 February 2022 |publisher=The Moscow Times |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221123839/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Russia says it prevented border breach from Ukraine, Kyiv calls it fake news |url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |access-date=21 February 2022 |work=Reuters |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221131855/https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |url-status=live }}</ref> Освен това двама украински войници и един цивилен са убити при обстрел в село Зайцево, на 30 километра северно от [[Донецк]].<ref>{{cite web|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|title=Two Ukraine soldiers, civilian killed in shelling|work=Al-Arabiyah|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|language=English|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221203204/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|url-status=live}}</ref> Няколко анализатори, включително разследващият уебсайт [[Bellingcat]], публикуват доказателства, че много от заявените атаки, експлозии и евакуации в Донбас са инсценирани от Русия.<ref>{{cite web|title='Dumb and lazy': the flawed films of Ukrainian 'attacks' made by Russia's 'fake factory'|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|work=The Guardian|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221235946/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Four Russian false flags that are comically easy to debunk|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=The Telegraph|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222050443/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Russia's 'Idiotic' Disinformation Campaign Could Still Lead to War in Ukraine|url=https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=Vice Media|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221194550/https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|url-status=live}}</ref> На 21 февруари Луганската ТЕЦ в Луганска област е обстрелвана от неизвестни сили.<ref>{{cite web|last1=Mazneva|first1=Elena|last2=Chourisna|first2=Kateryna|date=22 February 2022|title=Ukraine Power Plant Damaged During Two Days of Shelling|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|access-date=23 February 2022|website=Bloomberg|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223065953/https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|url-status=live}}</ref> === Интервенция в Донбас === ==== 21 – 24 февруари ==== На 21 февруари 2022 г., след признаването за независими на републиките Донецк и Луганск, президентът Путин нарежда руските войски (включително танкове) да бъдат изпратени в Донбас, а това Русия нарича „миротворческа мисия“.<ref name="ru-troops-donbas">{{cite news|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into separatist-held parts of Ukraine|publisher=[[CNN]]|url=https://cnn.com/2022/02/21/europe/russia-ukraine-tensions-monday-intl/index.html}}</ref><ref>{{cite news |last1=Philp |first1=Catherine |last2=Wright |first2=Oliver |last3=Brown |first3=Larissa |title=Putin sends Russian tanks into Ukraine |url=https://www.thetimes.co.uk/article/putin-sends-tanks-into-ukraine-75dj973v8 |work=The Times |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> Руската армия заявява, че е убила петима украински „диверсанти“, които са преминали границата с Русия, твърдение, категорично отречено от украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]]. По-късно същия ден няколко независими медии потвърждават, че руските сили навлизат в Донбас.<ref name="guard-troops-donbas">{{cite web|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into eastern Ukraine on 'peacekeeping duties'|website=[[The Guardian]]|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/ukraine-putin-decide-recognition-breakaway-states-today}}</ref><ref>{{Cite web|date=22 February 2022|title=Ucraina, i primi soldati russi nel Donbass|url=https://video.repubblica.it/mondo/ucraina-i-primi-soldati-russi-nel-donbass/408788/409494|access-date=21 February 2022|website=la Repubblica|language=it}}</ref><ref>{{Cite web|date=21 February 2022|title=Putin's Ukraine peacekeepers „aren't fooling anyone,“ US warns|url=https://www.newsweek.com/us-russian-troops-already-ukraines-donbas-no-plans-send-us-forces-1681206|access-date=|website=Newsweek|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|last=|first=|last2=|date=22 February 2022|title=Chilling social media footage emerges of convoys of Russian military equipment entering Donbas in Ukraine|url=https://www.skynews.com.au/world-news/chilling-social-media-footage-emerges-of-convoys-of-russian-military-equipment-entering-donbas-in-ukraine/news-story/ad0ec2c630b5e5aaaa8efdd85509e832|access-date=|website=[[Sky News]]|language=en}}</ref> На 22 февруари 2022 г. президентът на САЩ [[Джо Байдън]] заявява, че е настъпило „началото на руска инвазия в Украйна“.<ref>{{Cite web|title=Russian troops in east Ukraine an 'invasion,' White House declares – National|url=https://globalnews.ca/news/8636852/russian-troops-in-east-ukraine-an-invasion-white-house-declares/|access-date=22 February 2022|website=Global News|language=en-US}}</ref> В същия ден [[Съвет на федерацията|Съветът на федерацията]] единодушно упълномощава Путин да използва военна сила извън Русия. На свой ред президентът Зеленски нарежда да бъдат мобилизирани украинските резервисти.<ref>{{cite news |last1=Zinets |first1=Natalia |last2=Williams |first2=Matthias |title=Ukrainian president drafts reservists but rules out general mobilisation for now |url=https://www.reuters.com/world/europe/ukrainian-president-calls-up-reservists-launches-programme-economic-patriotism-2022-02-22/ |access-date=23 February 2022 |work=Reuters |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> На 23 февруари Украйна обявява общонационално [[извънредно положение]], с изключение на окупираните територии в Донбас, което влиза в сила в полунощ.<ref>{{cite web|title=Ukraine to introduce a state of emergency and tells its citizens to leave Russia immediately|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/russia-sanctions-ukraine-reservists-west-b2021165.html|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Thomas|last=Kingsley|publisher=The Independent}}</ref> В същия ден Русия започва да евакуира своето посолство в Киев и също сваля руското знаме от върха на сградата.<ref>{{cite web|title=Russia evacuates embassy in Ukraine as crisis escalates|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Dasha|last=Litvinova|publisher=AP News}}</ref> Уебсайтовете на украинския парламент и правителство, заедно с уебсайтове на банки са засегнати от [[DDoS]] кибератаки. В ранните часове на 24 февруари Зеленски произнася „емоционална“ телевизионна реч, в която се обръща към гражданите на Русия на руски език и ги умолява да предотвратят войната. ==== Съвет за сигурност на ООН ==== Интервенцията на 21 февруари в Донбас е широко осъдена от [[Съвета за сигурност на ООН]] и не получава никаква подкрепа.<ref>{{Cite web|last=News|first=A. B. C.|title=Putin gets no support from UN Security Council over Ukraine|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|access-date=2022-02-24|website=ABC News|language=en|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223172555/https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|url-status=live}}</ref> Посланикът на [[Кения]] Мартин Кимани сравнява хода на Путин с колониализма и казва: „Трябва да завършим възстановяването си от мъртвите империи по начин, който да не ни потопи обратно в нови форми на господство и потисничество.“<ref>{{Cite web|last=CNN|first=Amy Woodyatt|title=Kenya's UN ambassador slams Russia and compares Ukraine crisis to Africa's colonial past|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|access-date=2022-02-24|website=CNN|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223161155/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|url-status=live}}</ref> Друго заседание на Съвета за сигурност на ООН е свикано на 23 – 24 февруари 2022 г. Генералният секретар [[Антониу Гутериш]] заявява: „Дайте шанс на мира“.<ref name=":0">{{Cite web|date=2022-02-23|title='It's too late': Russian move roils UN meeting on Ukraine|url=https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|access-date=2022-02-24|website=AP NEWS|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224021804/https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|url-status=live}}</ref> == Хронология == {{Основна|Хронология на руското нападение над Украйна}} == Отражение на войната в Русия == {{раздел-мъниче}} Вижте още: [[Блокиран достъп до Уикипедия от Русия]]. === Граждански протести === [[Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|ляво|мини|Символ на антивоенните протести в Русия, който е предложен за знаме на парламентарната република Русия<ref>[https://whitebluewhite.info Flag of the Wonderful Russia of the Future]</ref>]] От първия ден на нападението над Украйна (24 февруари) по улиците в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия излизат мирно протестиращи граждани, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо, който ежедневно публикува информация за протестите и списъци с имена на арестуваните, съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града само на 24 февруари, включително 1002 в Москва.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-vladimir-putin-europe-moscow-873d65c0bc0b195a9e764d9ebf150822|title=Protests resume as Russia seeks to quash invasion critics|last=Litinova|first=Dasha|date=2022-02-25|work=AP News|access-date=2022-02-25}}</ref> На 25 февруари Службата на ООН по правата на човека разпространява изявление, в което се казва, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_8b7fe7b56727d3b4c22e7930de980cbf|title=UN „gravely concerned“ about civilian casualties|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_28dfe47daca958410596e519746d1eb5|title=Kremlin says Russians „do not have the right to organize protest actions“ without permission|last=Anna Chernova|first=Vasco Cotovio|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Въпреки това протестите продължават и към 2 март общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи граждани в Русия от началото на инвазията е близо 7600 души<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/OvdInfo/status/1499109930158153735?ref_src=twsrc%5Etfw|title=7586 участников протеста задержали с 24 февраля|date=2022-03-03|work=Профил на ОВД-Инфо в Twitter|access-date=2022-03-03}}</ref>. Още над 24 февруари е публикувано отворено писмо срещу нападението над Украйна, инициирано и подписано в рамките на часове от над 600 руските учени и научни журналисти. В него се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“. Към 3 март подписалите писмото вече са близо 7000.<ref>{{Cite news|url=http://trv-science.ru/2022/02/we-are-against-war/|title=Открытое письмо российских ученых и научных журналистов против войны с Украиной|date=2022-02-24|work=Троицкий вариант – Наука|access-date=2022-03-03}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Повече от 1400 (към 3 март) дипломанти, студенти, аспиранти и служители на Московския държавен институт по международни отношения ([[Московски държавен институт по международни отношения|МГИМО]]) подписват съвместно отворено писмо до президента Путин, чрез което категорично се противопоставят на военните действия на Руската Федерация на територията на Украйна. „Намираме за морално неприемливо да стоим настрана и да мълчим, когато в съседна държава умират хора. Умират по вина на онези, които предпочитат оръжията пред мирната дипломация“.<ref>[https://docs.google.com/document/d/1uAiGSF97ysGKbzC3-6qDGNb0xb6xjvHcKChsQtx9Af4/edit?fbclid=IwAR3Q3e9e0kk7bI3Sn38p_iucUqp7DF6rqKOVs7wDnRYZTKJ2muZlxxwD3qs Открытое обращение к Президенту Российской Федерации от лица выпускников, студентов, аспирантов и сотрудников МГИМО МИД РФ]</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-03-22/h_5886b882ff64de71d27ec8f74d2829a8|title=Thousands of Russian protesters have been arrested as students and intellectuals speak out|last=Jill Dougherty|first=(CNN Contributor)|date=2022-03-03|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 4300 души са задържани заради участие в протестите срещу войната в Украйна, които се провеждат в много градове в Русия на 6 март. Последните протести в Русия с толкова многобройни арести са състоялите се през януари 2021 г., когато хиляди настояват за освобождаването на опозиционния лидер [[Алексей Навални]], след като той е арестуван при завръщането си от Германия, където се възстановява след опит за убийството му. Според информацията, публикувана от руското вътрешно министерство, полицията е задържала около 3500 души, включително 1700 в Москва, 750 в Санкт Петербург и 1061 в други градове. Медийният проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо съобщава, че разполага с данни за задържането на най-малко 4366 души в 56 различни града, в т.ч. в [[Сибир]], където случаите на толкова много задържани за участие в протести граждани са рядкост.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/more-than-64-people-detained-anti-war-protests-russia-protest-monitor-2022-03-06/|title=More than 4,300 detained at anti-war protests in Russia|date=2022-03-06|work=Reuters|access-date=2022-03-06}}</ref> Така 11 дни след нападението на Русия в Украйна на 24 февруари общият брой на задържаните заради участие в протести срещу войната надхвърля 13 000.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/03/06/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-6-marta-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной 6 марта 2022 года|date=2022-03-06|work=ОВД-News|access-date=2022-03-06}}</ref> ОВД-Инфо съобщава, а видеоматериали, разпространявани в социалните медии, чиято автентично е проверена и потвърдена от CNN.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_94ee6afd2e6663baf494594085aee4d8|title=It's 7.15 a.m. in Kyiv. Here's what you need to know|date=2022-03-07|work=CNN|access-date=2022-03-07}}</ref> свидетелстват за множество случаи на физическо насилие срещу протестиращите от страна на полицията, включително побои и използване на електрошокови пистолети. Сред задържаните са 13 журналисти и 113 непълнолетни.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/06/protest-arrests-russia/|title=More than 4,500 antiwar protesters arrested in one day in Russia, group says|last=Brittany Shammas;|first=Reis Thebault|date=2022-03-07|work=The Washington Post|access-date=2022-03-07}}</ref> Според информация, разпространена в няколко онлайн издания и в Telegram, на 11 март е арестуван Марк Бернщейн – ИТ специалист, активист и дългогодишен редактор в [[Уикипедия на руски език|руската Уикипедия]] от Минск, Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://news.zerkalo.io/life/11113.html|title=В Беларуси задержали Марка Бернштейна — активиста и популяризатора интернет-энциклопедии Wikipedia.org|date=2022-03-11|work=Zerkalo.io|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://devby.io/news/gubop-zaderzhal-marka-bernshteina|title=В Беларуси задержали редактора Wikipedia Марка Бернштейна. Возможно, дело в российском законе „о фейках“|date=2022-03-11|work=Дев Бай Медиа|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/17/pravochnyi-rezhim|title=Правочный режим. ФСО редактирует статьи в „Википедии“ об Украине, википедистов преследуют и угрожают блокировкой проекта – все из-за „спецоперации“|last=Козлова|first=Дарья|date=2022-03-17|work=Новая Газета|access-date=2022-03-18}}</ref> Ден по-рано Главна дирекция за борба с организираната престъпност и корупцията на Беларус (ГДБОПК, или в оригинал ''ГУБОП'') публикува в своя официален профил в [[Телеграм]] лични данни на Бернщейн, в т.ч. потребителското му име в Уикипедия и местоработата му, обвинявайки го в нарушаване на разпоредбите на новия закон на Русия, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили, във връзка с редакциите му в статии в Уикипедия за нападението на Русия срещу Украйна. Според публикация по темата в The Verge в канала на ГУБОП в Telegram е публикувано и видео с ареста на Бернщейн.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/3/11/22973293/wikipedia-editor-russia-belarus-ukraine|title=A top Wikipedia editor has been arrested in Belarus|last=Song|first=Victoria|date=2022-03-11|work=The Verge|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html|title=Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да пише за войната|last=Велева|first=Дамяна|date=2022-04-11|work=Свободна Европа|access-date=2022-06-25}}</ref> На 11 март достъпът до канала е преустановен, а в съобщение, препубликувано от канала на ГУБОП МВД РБ в новосъздаден на 12 март Телеграм канал отново под името ГУБОП, се твърди, че оригиналният канал на звеното, следван от 12 000 души, е бил изтрит.<ref>[https://t.me/GUBOPRB1/9 Предварителен преглед на съобщението на @GUBOPRB1 в Telegram през браузър]</ref> На 24 юни независимото издание Медиазона Беларусь съобщава, че районен съд в Минск е издал присъда на Марк Бернщейн за мярка за неотклонение домашен арест за срок от три години, след като го признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в организиране и подготовка на действия, грубо нарушаващи обществения ред, или активно участие в тях (чл. 342 (1) от Наказателния кодекс). Медиазона Беларусь се позовава на роднина на Бернщейн, а публикацията е разпространена от редица други независими издания.<ref>{{Cite news|url=https://reform.by/318557-prokuror-zaprosili-tri-goda-domashnej-himii-dlja-bernshtejna|title=Прокурор запросил три года «домашней химии» для Бернштейна|date=2022-06-23|work=REFORM.by|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.currenttime.tv/a/marku-bernshteynu-dali-3-goda-domashney-himii/31913159.html|title=В Беларуси редактору "Википедии" Марку Бернштейну дали 3 года "домашней химии"|date=2022-06-24|work=Настоящее Время|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://belsat.eu/ru/news/23-06-2022-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshtejna-prokuror-zaprosil-tri-goda-domashnej-himii/|title=Для автора «Википедии» Марка Бернштейна прокурор запросил три года домашней «химии»|last=Рувина|first=Алена =|date=2022-06-23|work=Belsat.tv|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://euroradio.fm/ru/prokuror-prosit-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshteyna-tri-goda-domashney-himii|title=Прокурор просит для автора Википедии Марка Бернштейна три года "домашней химии"|date=2022-06-23|work=Еврорадио|access-date=2022-06-25}}</ref> Въпреки че първоначалното му задържане по член 24.3 от Кодекса за административните нарушения (за неподчинение на длъжностно лице) е за срок от 15 дни, Бернщейн така и не е бил освободен от ареста, казва се още в материала на Медиазона.<ref>{{Cite news|url=https://mediazona.by/news/2022/06/24/bern|title=Википедиста Марка Бернштейна приговорили к 3 годам домашней химии|date=2022-06-24|work=Медиазона в Беларуси|access-date=2022-06-25|archive-date=2022-06-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20220624173134/https://mediazona.by/news/2022/06/24/bern/}}</ref> След нови протести в страната на 13 март, неделя, общият брой на задържаните надхвърля 14 000, от които 170 души са с мярка за неотклонение „задържане под стража", съобщава ОВД-Инфо.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/photos/a.275700985832857/4819898951413015 Публикация с данните към 13 март в официалната страница на ОВД-Инфо] </ref> Само в неделния ден полицията е арестувала най-малко 850 души по време на демонстрации в 37 руски града, като около половината от тях са в руската столица Москва.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/posts/4820784284657815 Публикация за задържаните протестиращи в Русия на 13 март 2022 г.] | страница на ОВД-Инфо във Facebook</ref> Журналист на АФП, очевидец на демонстрациите в Москва, разказва за най-малко дузина ареста и казва, че полицията отвежда всеки, който не може да покаже акредитационна карта. Според репортер на Al Jazeera всеки, който изглежда като протестиращ, бива извличан встрани насилствено, като в един случай жена е издърпана само заради това, че държи ненадписан лист бяла хартия.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/13/russia-ukraine-war-protesters-arrested|title=Hundreds of anti-war protesters arrested across Russia|date=2022-03-13|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-13}}</ref> До 14 март са входирани 9922 административни дела по чл. 20.2 и 20.2.2 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на реда за провеждане на публично събитие). Към 23 март 2022 г. общият брой на задържаните заради участие в протести руски граждани надхвърля 15 000, от които над 7000 в Москва и над 4400 в Санкт Петербург.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/feature/2022/03/23/po-vsey-rossii-lyudi-vyhodyat-na-antivoennye-protesty-za-mesyats-voyny-zaderzhali-bolshe-15-tysyach-chelovek?fbclid=IwAR0nUHErFsC3FAbySvIUFwNLQm1AFX_IBP-1axzFYIB3lVAWLFz0F2kmvcs|title=По всей России люди выходят на антивоенные протесты. За месяц войны – более 15 тысяч задержаний|date=2022-03-23|work=Meduza|access-date=2022-03-27}}</ref> [[Файл:Фасад Зимнего дворца, крупным планом, с флагом Нет войнe.jpg|мини|303x303пкс|Художествено обработена фотография на [[Зимен дворец|Зимния дворец]] в [[Санкт Петербург]], Русия. Червеният цвят на националното знаме на Руската федерация е заменен с бял чрез [[Цифрово изображение|цифрова обработка]] на оригиналната снимка, за да съответства на цветовата схема, възприета от протестиращите срещу руската инвазия в Украйна през 2022 г.]] Вечерта на 14 март Марина Овсянникова, редактор в държавния руски „[[Първи канал (Русия)|Первый канал]]“, е задържана, след като се появява в студиото по време на излъчване на живо на една от най-гледаните новинарски емисии в Русия, „Время“, с плакат с надпис „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“ Текстът, изписан на плаката, остава видим за аудиторията на „Время“ в продължение на няколко секунди, преди програмата да прекъсне и замени излъчването на живо с предварително записан репортаж. Във свое видеопослание, заснето преди протестната акция в ефира на „Время“, Овсянникова казва, че се срамува, че е разпростраявала пропагандата на Кремъл и че „следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определя действията ѝ като „хулиганство“.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60749279|title=Marina Ovsyannikova: Russian journalist tells of 14-hour interrogation|date=2022-03-16|work=BBC News|access-date=2022-03-16}}</ref> След 14-часов разпит Овсянникова е освободена, пледирайки невинност по обвинението за организиране на неразрешено публично събитие. Осъдена е да заплати глоба в размер на 30 000 рубли ($280), като по нейни думи по време на разпита ѝ е бил отказан достъп до законово полагащата ѝ се правна помощ, нито ѝ е било позволено да проведе разговор със свои близки.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/bg/тук-ви-лъжат-коя-е-марина-овсянникова-от-руския-первый-канал/a-61129330|title="Тук ви лъжат": коя е Марина Овсянникова от руския „Первый канал“|date=2022-03-15|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-16}}</ref> Френският президент Еманюел Макрон декларира ангажимента на Франция да предприеме стъпки за осигуряване на закрила на Овсянникова и заявява, че ще обсъди това в следващия си разговор с руския президент Путин. Тя е родена в Одеса, в семейството на баща украинец и майка рускиня, но живее в Москва и е първият редактор в руска държавна медия, който публично се обявява против войната в Украйна.<ref name=":7" /> Няколко дни по-късно срещу нея е съставен протокол по т.1 от новия чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения, изменен на 6 март 2022 г. с Федерален закон № 31-FZ от 4 март 2022 г.<ref>[http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_34661/7d7ae3e557b4c42df882f01c2e3275e62e4489cf/ КоАП РФ Статья 20.3.3. Публичные действия, направленные на дискредитацию использования Вооруженных Сил Российской Федерации в целях защиты интересов Российской Федерации и ее граждан, поддержания международного мира и безопасности] | в „Кодекс Российской Федерации об административных правонарушениях“ от 30.12.2001 N 195-ФЗ (ред. от 06.03.2022)</ref> Останкинският районен съд на Москва регистрира протокола срещу Овсянникова по дело за „дискредитиране“ на руските военни.<ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/25/sud-v-moskve-zaregistriroval-protokol-o-diskreditatsii-rossiiskii-voennykh-protiv-mariny-ovsiannikovoi-ei-grozit-shtraf-do-50-tysiach-rublei-news?utm_source=tg&utm_medium=novaya&utm_campaign=ostankinskiy-sud-moskvy-zaregistriroval|title=Суд в Москве зарегистрировал протокол о „дискредитации“ российский военных на Марину Овсянникову. Ей грозит штраф до 50 тысяч рублей|date=2022-03-25|work=Новая газета|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/03/25/1088819012/russian-tv-protester-fine|title=Russian TV editor will reportedly face a fine for her on-air protest|date=2022-03-25|work=NPR|access-date=2022-03-27}}</ref> Известният руски опозиционен активист Владимир Кара-Мурза - близък сътрудник на убития опозиционен лидер [[Борис Немцов]] – е арестуван от московската полиция пред дома си по обвинение в неизпълнение на законните заповеди на служител по сигурността, казва неговият адвокат Вадим Прохоров в изявление на 11 април. За ареста на Кара-Мурза съобщава и друг активист, Иля Яшин. В изявление по този повод държавният секретар на САЩ Антони Блинкен отправя призив за незабавното освобождаване на Кара-Мурза, като подчертава, че ситуацията със задържането му се следи отблизо от американските служби. В свое разследване Bellingcat установява, че Кара-Мурза, който между 2015 и 2017 г. на два пъти се разболява тежко със симптоми, съответстващи на отравяне, е бил следван от руски агенти по сигурността, за които се предполага, че са участвали в отравянето на [[Алексей Навални]].<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-kara-murza-arrested/31798286.html|title=Russian Opposition Activist Vladimir Kara-Murza Arrested In Moscow|date=2022-04-12|work=RFE/RL|access-date=RFE/RL}}</ref> Десет дни по-късно руските власти завеждат наказателно дело срещу Кара-Мурза за разпространение на „фалшива информация“ за войната в Украйна. Според официалното постановление за образуване на дело срещу него, публикувано онлайн от неговия адвокат Вадим Прохоров на 22 април, той е застрашен от 10 години затвор. В него се казва, че активистът е разследван за коментари относно руските бомбардировки на цивилни цели в Украйна, които е направил в законодателния орган на щата Аризона на 15 март. Към момента на завеждане на делото Кара-Мурза се намира в Русия и заявява, че като руски политик „трябва да остана в Русия“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/23/world/ukraine-russia-war-news/russia-opens-a-criminal-case-accusing-a-pro-democracy-activist-of-spreading-false-information-about-the-war?smid=url-copy|title=Russia opens a criminal case accusing a pro-democracy activist of spreading ‘false information’ about the war|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-22|work=New York Times|access-date=2022-04-23}}</ref> Най-малко 214 души са задържани за организиране на антивоенни протести в 18 руски града на 9 и 10 април, информира OVD-Info.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/04/01/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-2-aprelya-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной|work=ОВД-Инфо|access-date=2022-04-17}}</ref> Повечето от акциите са еднолични протестни изяви - единствената форма на протест, която не изисква предварително одобрение от местните власти. Такъв е случаят с ареста на Константин Голдман, който посещава [[Червен площад|Червения площад]] в Москва на 10 април, носейки със себе си „[[Война и мир]]“ на [[Лев Толстой]]. Голдман държи пред себе си романа, докато позира за снимка до мемориал на Втората световна война, и по-конкретно до каменна плоча в чест на украинската столица Киев. Той е задържан за противоправно поведение и ескортиран до близкото полицейско управление.<ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.themoscowtimes.com/2022/04/11/russian-schoolchildren-teachers-arrested-amid-crackdown-on-anti-war-dissent-a77300|title=Russian Schoolchildren, Teachers Arrested Amid Crackdown on Anti-War Dissent|date=2022-04-11|work=The Moscow Times|access-date=2022-04-17}}</ref> „Това е някаква огромна шега, в която ние, за наше нещастие, живеем“, коментира потискането на правото на гражданите да се събират мирно Александра Баева – ръководител на правния отдел на OVD-Info. Баева отчита рязко нарастване на честотата на случаите, при които хора докладват действия на своите съграждани в полицията, и в този смисъл репресиите "вече не се извършват само от държавните органи“, но и от обикновените граждани.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/04/09/world/europe/putin-russia-war-ukraine.html|title=Spurred by Putin, Russians Turn on One Another Over the War|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-09|work=The New York Times|access-date=2022-04-17}}</ref> Изказвания и действия на треньора по стрелба с лък Валери Яковлев, който отстранява винил с голяма буква Z, символизираща подкрепа за това, което Кремъл нарича „специална военна операция“, закрепен на входа на училището, в което работи, са докладвани в полицията. 64-годишният Яковлев е бил записан от портиера на училището и по-късно срещу него е повдигнато обвинение в дискредитиране на руските въоръжени сили. По информация на местната онлайн медия „Люди Байкала“ му е наложена глоба в размер на 90 000 рубли (приблизително 1000 долара). Друг такъв случай е задържането на десетокласника Евгений Фокин от [[Новосибирск]] заради съобщение, което публикува в Телеграм. Публикацията е категоризирана като „фалшива информация“ за руските военни, а Фокин е изправен пред присъда до 3 години лишаване от свобода, съобщава The Moscow Times, позовавайки се на независимото издание „Сибирь Медиа“.<ref name=":2" /> В повечето случаи наказанията, свързани с проявите на критика относно войната в Украйна, се ограничават до парични глоби, съобщава New York Times, позовавайки се на OVD-Info. За над 15 000 антивоенни протестиращи, арестувани от началото на инвазията на 24 февруари, наказанията в общия случай са именно такива, но някои от тях са осъдени на до 30 дни затвор, а една малка част са заплашени и с по-дълги присъди.<ref name=":3" /> === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства),<ref>https://bnr.bg/horizont/post/102032784/zelenski-ukrainskata-armia-kontrolira-poveche-ot-70-selishta-ugozapadno-ot-kursk</ref> както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия. Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на село Глушково, на 45 км. от Суджа. На 16 август Асойшетед Прес цитира президента Володимир Зеленски, който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. Суджа, Курска област.<ref name=":17">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref>Важното е да с е отбележи, че в Суджа има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":17" /> Русия обявява извънредно положение и в Белогородска област и то на федерално ниво. Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани повече от 120 000 цивилни. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 10 октомври 2024 година е обявено звънредно положение е обявено в част от руската Брянска област, граничеща с Куркската, Беларус и Украйна. Киевските власти твърдят, че там снощи са ударили склад, съхраняващ боеприпаси за ракети и артилерийски оръжия, включително доставени от Северна Корея, както и управляеми авиационни бомби.<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> == Международни реакции == В отговор на признаването на двете отцепили се републики, западните страни започват да налагат санкции срещу Русия. На 22 февруари министър-председателят на Обединеното кралство [[Борис Джонсън]] обявява санкции срещу пет руски банки, а именно [[Русия (банка)|банка „Россия“]], „Индустриален сберегателен банк“, „Дженерал банк“, „Промсвязбанк“ и „Черноморска банка“ и трима милиардери, сътрудници на Путин – Генадий Тимченко, Борис Ротенберг и Игор Ротенберг.<ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Ukraine: What sanctions are being imposed on Russia?|publisher=BBC|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223145030/https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659}}</ref><ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Британия ввела санкции против 5 российских банков, Ротенберга и Тимченко|publisher=RBK Daily|url=https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222170654/https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1}}</ref> Германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] Шолц обявява спиране на процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.<ref>{{cite web|date=22 February 2022|title=Germany shelves Nord Stream 2 pipeline|url=https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|access-date=23 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223073745/https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|url-status=live}}</ref> Външните министри на ЕС поставят в черния списък всички членове на Думата, които гласуват в подкрепа на признаването на отцепилите се региони, забраняват на инвеститорите от ЕС да търгуват с руски държавни облигации и внос и износ със [[Сепаратизъм|сепаратистки]] организации.<ref>{{Cite news|last1=Chalmers|first1=John|last2=Siebold|first2=Sabine|last3=Emmott|first3=Robin|date=22 February 2022|title=EU agrees sanctions 'to hurt Russia' over Ukraine crisis|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033754/https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|url-status=live}}</ref> Президентът на Съединените щати Джо Байдън обявява санкции срещу банките VEB.RF и Промсвязбанк и всеобхватни санкции срещу държавния дълг на Русия.<ref>{{cite web|title=What to know about new U.S. sanctions targeting Russia over Ukraine|date=23 February 2022|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|access-date=23 February 2022|website=[[CBS News]]|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034030/https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|url-status=live}}</ref> В своята реч „За състоянието на съюза“ на 1 март Байдън обявява, че Съединените щати ще затворят въздушното си пространство за всички руски самолети. Мярката трябва да влезе в сила до края на 2 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/01/us-bans-russian-aircraft-from-american-airspace.html|title=U.S. bans Russian aircraft from American airspace|last=Macias|first=Amanda|date=2022-03-02|work=CNBC|access-date=2022-03-02}}</ref> На 3 март САЩ налагат нови санкции на още няколко руски олигарси и членовете на техните семейства, които подкрепят президента Владимир Путин, докато той води война в Украйна. Новите наказания включват „пълно блокиране“ на най-малко осем от най-влиятелните личности в страната, в т.ч. прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, на когото Европейският съюз вече наложи санкции, и визови ограничения за 19 руски олигарси, 47 членове на техните семейства и близки сътрудници.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/03/ukraine-war-us-sanctions-russian-oligarchs-linked-to-putin.html|title=U.S. imposes new sanctions on pro-Putin Russian oligarchs and their families over Ukraine invasion|last=Thomas Franck|first=Kevin Breuninger|date=2022-03-03|work=CNBC|access-date=2022-03-04}}</ref> На 24 февруари австралийският премиер Скот Морисън обявява целенасочени забрани за пътуване и финансови санкции срещу осем членове на съвета за национална сигурност на Русия.<ref>{{Cite news|last=Cave|first=Damien|date=24 February 2022|title=Live Updates: Ukraine Says Russia Has Begun Its Invasion – The New York Times|language=en-US|work=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|access-date=24 February 2022|issn=0362 – 4331|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224051512/https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|url-status=live}}</ref> Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава Русия да прекрати агресията в Украйна, докато посланиците на Франция и САЩ обявяват, че ще представят резолюция в Съвета за сигурност на ООН на 25 февруари 2022 г.<ref>{{cite news |last1=MacNamee |first1=Garreth |title='We will hold the Kremlin accountable': International anger as Russia attacks Ukraine |url=https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |access-date=24 February 2022 |work=TheJournal.ie |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224052048/https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |url-status=live }}</ref> и Обединеното кралство осъжда "непредизвиканата атака“ и обещава, че Великобритания и нейните съюзници ще отговорят решително.<ref>{{cite news |last1=Demianyk |first1=Graeme |title=Boris Johnson Condemns Russia's 'Unprovoked Attack' On Ukraine |url=https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |access-date=24 February 2022 |work=HuffPost UK |date=24 February 2022 |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064549/https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |url-status=live }}</ref> Наричайки атаката „непредизвикана и неоправдана“, Байдън отбелязва, че администрацията му ще обмисли допълнителни възможни действия.<ref>{{cite web|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|title=Biden Calls Putin's Ukraine Actions an 'Unprovoked and Unjustified' Attack|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Wall Street Journal|first=Tarini|last=Parti|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064548/https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|url-status=live}}</ref> Френското председателство излиза с изявление, осъждащо действията на Русия.<ref>{{Cite web|date=2022-02-22|title=France's Macron demands ‘targeted European sanctions’ against Russia|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/22/France-s-Macron-demands-targeted-European-sanctions-against-Russia-|access-date=2022-02-24|website=Al Arabiya English|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|date=2022-02-21|title=France condemns ‘paranoid’ Putin address as Macron demands sanctions against Russia|url=https://www.thelocal.fr/20220221/macron-demands-targeted-european-sanctions-against-russia/|access-date=2022-02-24|website=The Local France|language=en-US}}</ref> В резултат на сериозното нарушаване от страна на Руската федерация на задълженията ѝ по Устава на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], на 25 февруари 2022 г. Комитетът на министрите взема решение да спре правата на Руската федерация на представителство в Съвета, което влече след себе си както правни, така и финансови последици. Съгласно чл. 8 от Устава „Правото на представителство на всеки член на Съвета на Европа, който грубо нарушава разпоредбите на член 3, може да бъде временно прекратено и Комитетът на министрите може да го покани да подаде оставка от Съвета при условията, предвидени в член 7. Ако съответният Член на Съвета на Европа не се съобрази с това предложение, Комитетът на министрите може да реши този Член да престане да бъде Член на Съвета на дата, определена от комитета.“ На извънредно заседание, проведено на 14 и 15 март, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обсъжда последиците от агресията на Руската федерация срещу Украйна и единодушно гласува за изключването на Русия от организацията.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Council of Europe to discuss further measures against Russia|date=2022-03-10|work=Council of Europe|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/ru/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Совет Европы обсудит принятие дополнительных мер в отношении России|date=2022-03-10|work=Совет Европы|access-date=2022-03-14}}</ref><ref name=":8">{{Cite news|url=https://pace.coe.int/en/news/8638/the-russian-federation-can-no-longer-be-a-member-state-of-the-council-of-europe-pace-says|title=The Russian Federation can no longer be a member State of the Council of Europe, PACE says|date=2022-03-15|work=Council of Europe Parliamentary Assembly|access-date=2022-03-16}}</ref> В деня на вота, 15 март, руското външно министерство заявява, че вече е изпратило уведомление за оттеглянето си на генералния секретар Мария Пейчинович Бурич. Така четвърт век след присъединяването си Русия напуска Съвета на Европа (СЕЕ), което означава, че Русия вече няма да е страна по Европейската конвенция за правата на човека и нейните граждани вече няма да могат да подават жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Също така това проправя пътя пред Москва към връщането на смъртното наказание. Към момента на излизането на Русия от СЕ исковете, заведени от руски граждани пред ЕСПЧ, представляват близо 1/4 от всички настоящи дела.<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/russia-says-quitting-council-of-europe|title=Russia says quitting Council of Europe|last=2022-03-15|first=RFI|date=2022-03-15}}</ref> На 22 март 2022 г. ЕСПЧ приема резолюция относно последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа в светлината на член 58 от Европейската конвенция за правата на човека. Решението, изложено в четири точки, определя 16 септември 2022 г. за датата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде високодоговаряща страна по Конвенцията. Решението на председателя от 16 март 2022 г., с което се спира разглеждането на всички жалби срещу Руската федерация, се отменя с незабавно действие и Съдът продължава да е компетентен да разглежда жалби срещу Руската федерация относно действия или бездействия, които могат да представляват нарушение на Конвенцията, при условие че са извършени преди определената в резолюцията дата (16.09.2022).<ref>[https://echr.coe.int/Documents/Resolution_ECHR_cessation_membership_Russia_CoE_ENG.pdf Resolution of the European Court of Human Rights on the consequences of the cessation of membership of the Russian Federation to the Council of Europe in light of Article 58 of the European Convention on Human Rights] | 22/03/2022</ref> [[Полша]], [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]] предизвикват консултации по сигурността на НАТО по член 4. Естонското правителство излиза с изявление на министър-председателя [[Кая Калас]]: „Широкоразпространената агресия на Русия е заплаха за целия свят и за всички страни от НАТО, а консултациите на НАТО трябва да започне за укрепване на сигурността на съюзниците за прилагане на допълнителни мерки за осигуряване на отбраната на съюзниците от НАТО. Най-ефективният отговор на руската агресия е единството“.<ref>{{Cite web|date=2022-02-23|title=Poland and Baltic countries trigger consultations under NATO article 4|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_e828bdb524147e7b3ca4a611b767d7b4|access-date=2022-02-24|website=CNN|language=en}}</ref> На 27 февруари министър-председателите на Литва, Латвия, Естония и Полша изпращат съвместно отворено писмо до изпълнителните директори на [[Alphabet Inc.]] и [[Гугъл (компания)|Google Inc.]] – [[Сундар Пичай]], [[Twitter]] – Парадж Агравал, [[Ютюб|YouTube]] – Сюзън Уоджиски, и [[Фейсбук|Meta]] – [[Марк Зъкърбърг|Марк Зукърбърг]], управляващи най-големите [[Социална медия|социални медии]] в света, в което призовават за спиране на разпространението на невярна информация в техните платформи за войната в Украйна, произлизаща от Русия<ref name=":4">{{Cite news|url=https://ministraspirmininkas.lrv.lt/en/news/lithuanian-prime-minister-ingrida-simonyte-initiated-a-joint-letter-of-estonia-latvia-poland-and-lithuania-to-big-tech?fbclid=IwAR0N5Ya4zRNS09ZA2t1OaITt7CnKsiFCfT7faIPxjgvLxv3Ww6GP72gg30g|title=Lithuanian Prime Minister Ingrida Šimonytė initiated a joint letter of Estonia, Latvia, Poland and Lithuania to Big Tech|date=2022-02-27|work=The Office of the Government of the Republic of Lithuania|access-date=2022-02-28}}</ref>. В писмото си четиримата министър-председатели призовават ръководствата на компаниите проактивно да спират достъпа на профили, които участват в подстрекаване или оправдаване на агресия и разпространяват невярна информация, както и на официалните профили на руските и беларуските държавни институции, на контролираните от държавата медии, и на личните профили на заемащите ръководни постове в тези държави. Сред останалите искания в писмото са технологичните компании да си сътрудничат по-активно с местните организации за проверка на фактите, както и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните [[Алгоритъм|алгоритми]], за да помогнат на потребителите в намирането на достоверна информация. Ръководителите на балтийските държави и Полша предлагат и помощта на свои експерти за идентифициране на каналите, които разпространяват [[дезинформация]].<ref name=":4" /><ref>[https://ministraspirmininkas.lrv.lt/uploads/ministraspirmininkas/documents/files/Letter%20to%20Big%20Tech%20by%20Prime%20Ministers%20of%20EE%20LV%20LT%20PL%20(002).pdf Letter to Big Tech by Prime Ministers of EE, LV, LT, PL (pdf)]</ref> На 27 февруари Урсула фон дер Лайен, председател на [[Европейска комисия|Европейската комисия]], оповестява взетото на ниво ЕС решение за затваряне на въздушното пространство на целия ЕС за всички руски самолети. За да подкрепи усилията на Украйна да отблъсне руското нападение и опити за обсада, за първи път в историята Европейският съюз ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е нападната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/i/broadcasts/1yNxaYAgYYNxj|заглавие=Statement on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|дата=2022-02-27|труд=Официална страница на Урсула фон дер Лайен в Twitter|достъп_дата=2022-02-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/statement_22_1441|title=Statement by President von der Leyen on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-02-27|work=European Commission Presscorner|access-date=2022-02-27}}</ref> Също така ЕС ще наложи пълна забрана за разпространението на територията на ЕС на „Кремълската медийна машина“ в лицето на Russia Today и Sputnik, както и на техните дъщерни дружества. По думите на Фон дер Лайен чрез тази безпрецедентна мярка те „вече няма да могат да разпространяват лъжите си, за да оправдаят войната на Путин и да доведат до разделение в нашия съюз“. В допълнение към новите по-тежки санкции срещу Русия, в т.ч. изключването на важни руски банки от системата [[SWIFT (система)|SWIFT]], ЕС подготвя нов пакет от санкции и спрямо [[Беларус]], засягащи ключови сектори.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/27/world/russia-ukraine-war/russia-has-begun-adopting-siege-tactics-pentagon-says|title=Live Updates: Zelensky Agrees to Talks, as Putin Places Nuclear Forces on Alert|last=Stevis-Gridneff|first=Matina|date=2022-02-27|work=The New York Times|access-date=2022-02-27}}</ref> Като виновен за насилието и човешките трагедии в резултат на военните действия световните лидери посочват лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref name="putin-e-otgovoren"/> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref name="condemn-leyen"/>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на [[Франция]]<ref name="condemn-macron"/>}} На 25 февруари 2022 г. сръбския президент [[Александър Вучич]] свиква заседание на Съвета по национална сигурност, на който се обсъжда конфликта в Украйна. Взима се решение да не се въвеждат санкции срещу Русия, тъй като „когато разглежда необходимостта от налагане на санкции срещу която и да е държава, Сърбия ще се ръководи единствено от защитата на своите жизненоважни и икономически интереси“.<ref>{{Cite news|url=https://www.predsednik.rs/pres-centar/vesti/obracanje-predsednika-republike-srbije-nakon-odrzane-sednice-saveta-za-nacionalnu-bezbednost|title=Обраћање председника Републике Србије након одржане седнице Савета за националну безбедност|last=2022-02-25|work=Председник Републике Србије|access-date=2022-02-27}}</ref> Вучич осъжда конфликта, считайки руския и украинския народ за братски, и заявява че:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/balkani/vuchich-e-protiv-sankcii-sreshtu-rusija-news_1716728.html | заглавие = „Вучич е против санкции срещу Русия“ | дата = 25 февруари 2022 | достъп_дата = 27 февруари 2022 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/serbia-will-not-impose-sanctions-against-moscow-president-says-2022-02-25/|title=Serbia will not impose sanctions against Moscow, president says|last=Sekularac|first=Ivana|date=2022-02-25|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> {{Цитат|Сърбия дава пълна и принципна подкрепа за териториалната цялост на Украйна и искрено съжалява заради конфликта в Източна Европа}} [[Индия]] се въздържа от гласуването в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 24 февруари<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/24/world/europe/un-security-council-to-vote-on-resolution-condemning-russia-us-official-says.html|title=U.N. Security Council to vote on resolution condemning Russia, U.S. official says.|last=Nick Cumming-Bruce|first=Farnaz Fassihi|date=2022-02-24|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> и не е сред държавите, които осъждат инвазията в Украйна чрез [[Резолюция|резолюцията]], инициирана от САЩ. Към 2 март индийското правителство не е предложило категорична подкрепа за западните позиции или санкции. „Това е развиваща се ситуация и трябва да видим какво въздействие ще окажат санкциите върху нашите собствени интереси“, казва Харш Вардхан Шрингла, външен министър на Индия. Правителството на министър-председателя [[Нарендра Моди]], който от началото на инвазията води разговори както с руските, така и с украинските власти, се опитва да евакуира хиляди индийски граждани, останали в Украйна. Към 2022 г. Индия разчита на Русия за повече от 60 процента от военното си оборудване, а Русия често гласува в подкрепа на Индия на международни форуми и се въздържа от критики относно ядрените ѝ опити през 90-те години на XX век.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/01/world/asia/india-russia-united-states-ukraine.html|title=As World Rebukes Russia, India Tries to Stay Above the Fray|last=Mashal|first=Mujib|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> На 28 февруари [[Швейцария]] се присъединява към санкциите на Европейския съюз срещу Русия като прави завой във водения до момента курс на неутралитет на страната. „Това е голяма стъпка за Швейцария“, отбелязва президентът на Швейцария Игнацио Касис, обявявайки решението, в резултат на което ще бъдат замразени активи на компании и физически лица, включително на руския президент Владимир Путин, министър-председателя [[Михаил Мишустин]] и на външния министър [[Сергей Лавров|Сергей Лавров.]] Швейцарският министър на правосъдието Карин Келер-Сутер обявява, че на петима олигарси, близки до руския президент, които имат силни връзки с Швейцария, е забранено да влизат в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/switerland-sanctions-russia-joins-eu/31728516.html|title=Switzerland Joins EU Sanctions Against Russia In Change Of Course For Neutral Nation|last=RFE/RL with reporting by AFP and AP|date=2022-02-28|work=Radio Free Europe. Radio Liberty|access-date=2022-03-01}}</ref> Санкциите включват още затваряне на въздушното пространство на Швейцария за всички полети от Русия и за всички движения на самолети с руска маркировка, с изключение на полети за хуманитарни, медицински или дипломатически цели.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/28/switzerland-adopts-wholesale-eu-sanctions-against-russia|title=Switzerland adopts wholesale EU sanctions against Russia|last=Wintour|first=Patrick|date=2022-02-28|work=The Guardian|access-date=2022-03-01}}</ref> На 1 март [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] (СЕМ) взема решение за временно ограничаване на препредаването на територията на Република България на телевизионните програми Russia Today и производните им, както и на Спутник и производните им, като разпорежда предварително изпълнение на решението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cem.bg/actbg/6115|заглавие=Решение № РД-05-15 от 01 март 2022 г.|дата=2022-03-01|труд=Официален сайт на Съвета за електронни медии|достъп_дата=2022-03-01}}</ref> Също на 1 март програмата на украинското радио, което е част от Националната обществена радио и телевизионна компания на Украйна и излъчва актуална информация за отбраната на страната, е добавена към интернет платформата на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] – БИНАР.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101608771/|title=БНР осигурява достъп до програмата на украинското радио|last=Радио „България“ на БНР|date=2022-03-01|work=Радио България|access-date=2022-03-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://player.bnr.bg/ukraine/|заглавие=UA: Українське радіо в БИНАР|достъп_дата=2022-03-01}}</ref> Председателят на Китайската комисия за регулиране на банките и застраховането Гуо Шуцин казва в сряда на пресконференция в Пекин, че Китай няма да се присъедини към финансовите санкции срещу Русия и ще поддържа „нормални търговски и финансови отношения със страните в конфликта в Украйна“. Той потвърждава позицията на Китай на противопоставяне срещу санкциите.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#kyiv-is-under-bombardment-as-russian-forces-move-to-encircle-the-capital|title=Live Updates: Russian Forces Move to Encircle Key Ukrainian Cities 2022-03-02|last=Bradsher|first=Keith|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> Същевременно на шестия ден от началото на войната в Украйна Китай изразява готовност да влезе в ролята на посредник между двете страни. В първия си телефонен разговор с украинския си колега Дмитро Кулеба след избухването на войната, проведен на 1 март, китайският външен министър Уан И казва, че Пекин „скърби“ за избухването на конфликта и е „изключително загрижен“ за вредите, които понасят цивилните граждани. Според информация, разпространена от държавната китайска централна телевизия, Кулеба е помолил Китай да използва влиянието си и да окаже помощ за намиране на дипломатическо решение“, за да помогне за посредничество в конфликта си с Русия. Двамата външни министри са обсъдили и евакуацията на китайски граждани от Украйна, като според официални данни там живеят, работят и учат 6000 китайски граждани.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/01/china-mediate-ukraine-russia-war Vincent Ni China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war 2022-03-01|title=China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war|last=Ni|first=Vincent|date=2022-03-02|work=The Guardian|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.fmprc.gov.cn/eng/zxxx_662805/202203/t20220302_10646982.html|title=Wang Yi Speaks with Ukrainian Foreign Minister Dmytro Kuleba on the Phone|date=2022-03-02|work=Ministry of Foreign Affairds of the People's Republic of China|access-date=2022-03-02}}</ref> В своето съвместно изявление по повод смъртта на Майна Фенина – член на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна (SMM) – действащия председател на организацията и външен министър на Полша [[Збигнев Рау]] и генералният секретар на ОССЕ Хелга Мария Шмид категорично осъждат засилените обстрели в центрове на градските райони, причиняващи смърт и наранявания на цивилни, и повтарят призива си към Руската федерация "за незабавно прекратяване на военните действия и да започване на смислен диалог“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ([[ЮНЕСКО]]) Одри Азуле призовава за „защита на украинското културно наследство, което свидетелства за богатата история на страната и включва нейните седем [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|обекта на световното наследство]], в т.ч. катедралата „[[Света София (Киев)|Света София]]“ в Киев, историческия източноправославен пещерен манастир [[Киевско-Печорска лавра]], стария град на [[Лвов]] и обекти в памет на трагедията на [[Холокост]]а. Градовете [[Одеса]] и [[Харков]] са част от мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Част от националните архиви на Украйна са включени в Регистъра на ЮНЕСКО „Памет на света“. В резолюция на Общото събрание от 2 март е изразена сериозна загриженост относно съобщенията за нападения срещу цивилни обекти, включително училища. ЮНЕСКО "категорично осъжда атаките срещу образователни съоръжения, с нанесени щети на поне седем институции през последната седмица, включително нападението на 2 март срещу Харковския национален университет „Каразин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-statement-following-adoption-un-general-assembly-resolution?hub=701|title=Ukraine: UNESCO statement following the adoption of the UN General Assembly resolution|first=Прессъобщение от 3 март|date=2022-03-03|work=UNESCO|access-date=2022-03-03}}</ref> {{Цитат|Ние трябва да пазим това културно наследство като свидетелство за миналото, но и като вектор на мира за бъдещето, което международната общност е длъжна да защитава и съхранява за бъдещите поколения. Също така, за да се защити бъдещето, образователните институции трябва да се считат за светилища.|Одри Азуле, генерален директор на [[ЮНЕСКО]]<ref name="condemn-macron"/>}} От първия ден на войната ЮНЕСКО призовава за зачитане на международното право, за да защити журналистите и другите медийни професионалисти в Украйна като цивилни лица в зона на конфликт, както и за възпиране от всякакви атаки срещу комуникационната инфраструктура. Организацията също така наблюдава за нападения срещу журналисти и осъжда убийството на най-малко четирима журналисти и раняването на няколко други. На 17 март ЮНЕСКО обявява нови спешни мерки за защита на журналистите в Украйна, за да помогне на разселените украински журналистически съюзи да продължат работата си и да подкрепи свободния поток на информация за войната. Организацията работи в сътрудничество с Международната федерация на журналистите за преместване на офисите на двата украински журналистически съюза с общо около 6000 членове в Полша, близо до границата с Украйна, и предоставя първоначална партида от 125 комплекта лични предпазни средства, както и обучение във враждебна среда.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-implementing-new-emergency-measures-protect-journalists|title=Ukraine: UNESCO implementing new emergency measures to protect journalists|last=Съобщение за медиите|date=2022-03-17|work=UNESCO|access-date=2022-03-19}}</ref> В обръщението си след неделната молитва „Ангел Господен“, която произнася от прозорец с изглед към площад „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“ във [[Ватикан]]а на 6 март, [[Франциск (папа)|папа Франциск]] заявява, че Ватиканът е готов да направи „всичко“ за мира в Украйна. Папа Франциск казва, че е изпратил двама кардинали в Украйна, за да подпомогнат хуманитарните усилия, „не само като знак за присъствието на папата, но на всички хора, които искат да кажат „войната е лудост, моля, спрете, вижте тази жестокост!" Той благодари и на журналистите, които „рискуват живота си“, отразявайки войната от центъра на военните действия. Папата призова за „връщане към зачитането на международното право“ и призова коридорите за евакуация да бъдат отворени, за да могат цивилните граждани да намерят спасение.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101611616/papa-francisk|title=Папа Франциск: Реки от кръв и сълзи текат в Украйна|last=Димитрова|first=Тоня|date=2022-03-06|work=Програма „Хоризонт“ на БНР|access-date=2022-03-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-06-22/h_b38bac4528e98161aafdb58f68d160c3|title="War is madness," says Pope Francis, calling for peace in Ukraine|last=Gallagher|first=Delia|date=2022-03-06|work=CNN|access-date=2022-03-06}}</ref> {{Цитат|В Украйна тече река от кръв и сълзи. Това не е просто военна операция, а война, която причинява смърт и разруха!|Папа Франциск по време на молитвата „Ангел Господен“ на 6 март 2022 г.}} На 16 март 2022 г. организацията с нестопанска цел [[Avaaz]], която работи за овластяване на хората по цял свят да предприемат действия по належащи глобални, регионални и национални проблеми, публикува петиция в подкрепа на инициативата за създаване на нов специален [[Нюрнбергски процеси|трибунал]] за руската агресия в Украйна и на разследването на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Украйна от страна на руския президент. Авторите на петицията и подкрепилите я над 1,3 милиона души (към 22 март) призовават Владимир Путин и неговите съучастници да понесат лична отговорност за незаконното им нахлуване в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://secure.avaaz.org/campaign/en/prosecute_putin_loc/|title=Put Putin on trial petition page|date=2022-03-16|work=Avaaz|access-date=2022-03-22}}</ref> Първата поставена цел е петицията да събере поне 2 милиона подписа. Инициативата за създаването на такъв трибунал по модела на международния трибунал в Нюрнберг е на украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]] и е подкрепа от бившите премиери на Обединеното кралство [[Гордън Браун]] и [[Джон Мейджър]], водещи имена от света на правото, академичните среди и политиката, Бенджамин Ференц – бивш прокурор на Нюрнбергския военен трибунал, и сър Николас Браца – бивш председател на [[Европейски съд по правата на човека|Европейския съд по правата на човека]].<ref>[http://gordonandsarahbrown.com/wp-content/uploads/2022/03/Remarks-by-Gordon-Brown-at-Chatham-House-4-March-2022.pdf Remarks by Gordon Brown at Chatham House] – 4 March 2022</ref><ref>{{Cite news|url=https://gordonandsarahbrown.com/2022/03/calling-for-the-creation-of-a-special-tribunal-for-the-punishment-of-the-crime-of-aggression-against-ukraine/|title=Press Release: Calling for the Creation of a Special Tribunal for the Punishment of the Crime of Aggression against Ukraine|last=Brown|first=Gordon|date=2022-03-04|work=The Office of Gordon and Sarah Brown|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/uk-60803155|title=War in Ukraine: Gordon Brown backs Nuremberg-style trial for Putin|last=Kathryn Snowdon;|first=Lauren Turner|date=2022-03-19|work=BBC|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/politics/2022/mar/19/gordon-brown-john-major-back-nuremberg-style-tribunal-vladimir-putin|title=Gordon Brown and John Major back Nuremberg-style tribunal for Putin|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-22}}</ref> {{Цитат|„Президентът Путин постави съдбовно предизвикателство за международния ред след 1945 г. Той се опитва да замени върховенството на закона със злоупотреба със сила. Ако бихме приели мълчаливо това по какъвто и да е начин, никой от нас никога повече не би могъл да приема свободата или демокрацията за даденост. И поради всички тези причини – и поради мащаба на страданието на народа на Украйна, вярвам, че повечето хора биха се съгласили, че този акт на агресия не може да остане неразследван, непреследван или ненаказан.|Гордън Браун, изявление в Chatham House на 4 март 2022 г.}} На 24 март в Брюксел се провеждат последователно среща на върха на НАТО, заседание на Европейския съвет и среща на върха на лидерите на [[Г-7]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/24/leaders-of-nato-g7-eu-to-meet-as-russia-ukraine-war-grinds-on|title=NATO, G7, EU hold crisis meetings as Russia-Ukraine war grinds on|date=2022-03-24|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“ Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, и са одобрени четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref>[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref> Ден по-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че създаването на новите бойни групи е стъпка към значителна промяна, свързана с по-масираното и дългосрочно присъствие на военния съюз в региона на Източна Европа. Седмица преди това президентът на Румъния [[Клаус Йоханис]] призова за увеличаване на присъствието на НАТО по Източния фланг на алианса и по-конкретно в страната му по време на визита на американския вицепрезидент [[Камала Харис]] в Букурещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31766960.html|title=НАТО иска да изпрати четири нови бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария|date=2022-03-23|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-26}}</ref> {{Цитат|Владимир Путин трябва да бъде победен. Трябва да подкрепим Украйна, доколкото е възможно, и трябва да приложим санкциите, за да окажем натиск върху Кремъл.|Шарл Мишел, председател на Европейския съвет {{!}} 24 март 2022 г. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.consilium.europa.eu/en/press/news/20220324-g7-ukraine-statement/ |заглавие=Р G7 meeting on Ukraine, 24 March 2022 |дата=2022-03-24 |труд=consilium.europa.eu |език=en |достъп_дата=2022-03-26}}</ref>}} На 30 март Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] заявява, че службата ѝ е получила „достоверни твърдения“, че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> В рамките на проведеното в този ден заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева са представени тримата експерти по правата на човека, натоварени със задачата да водят разследването за военни престъпления на Русия в Украйна.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/un-names-experts-probe-possible-war-crimes-ukraine-2022-03-30/|title=United Nations names experts to probe possible Ukraine war crimes|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> Независимата комисия, ръководена от Ерик Мьосе от Норвегия, е оправомощена да разследва всички обвинения в незачитане на права и нарушения на международното хуманитарно право<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/echo/what/humanitarian-aid/international-humanitarian-law_en|title=International Humanitarian Law Factsheet|work=European Commission|access-date=2022-03-30}}</ref> „в контекста на агресията срещу Украйна от Руската федерация“. До 2018 г. Мьосе е съдия в Европейския съд по правата на човека. Той е и бивш председател на Международния наказателен трибунал за Руанда и бивш съдия от Върховния съд на Норвегия.<ref>{{Cite news|url=https://unric.org/en/norwegian-judge-appointed-chair-of-the-commission-of-inquiry-on-ukraine/|title=Norwegian judge appointed chair of the Commission of Inquiry on Ukraine|date=2022-03-31|work=United Nations in Western Europe|access-date=2022-03-31}}</ref> Другите членове на комисията са Жасминка Джумхур, омбудсманът по човешките права на Босна и Херцеговина, и Пабло де Грайф – сътрудник в Центъра за човешки права и глобална справедливост към Юридическия факултет на Нюйоркския университет и бивш специален докладчик към ООН. Съгласно резолюцията за Украйна, приета от 47-членния форум в Женева, комисията ще разпитва свидетели и ще събира съдебномедицински материали за всяко бъдещо съдебно производство. Първоначалните констатации трябва да бъдат докладвани през септември.<ref name=":1" /> Над 200 руски дипломати и служители са изгонени от държавите от ЕС в първите дни на април в отговор на нарастващото възмущение от конфликта в Украйна в координирани действия, които следват разкриването на [[Клане в Буча|зверствата в Буча]], където са открити десетки тела на изтезавани и убити хора след изтеглянето на руските войски. На 4 април Германия и Франция обявяват около 75 експулсации, а на 5 април още няколко страни, включително Италия, Испания и Словения, последват примера им. Европейският съюз обявява за "[[персона нон грата]]" група руски служители, работещи с неговите институции. Формалните основания за експулсирането са предполагаем шпионаж или „съображения за национална сигурност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220405-eu-allies-expel-more-russian-diplomats-amid-outrage-over-bucha-killings|title=EU allies expel more than 200 Russian diplomats and staff amid outrage over Bucha killings|date=2022-04-05|work=France 24|access-date=2022-04-06}}</ref> Същевременно в ЕС започва обсъждане на пети кръг от санкции срещу Русия във връзка с нападението над Украйна на 24 февруари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че планираните мерки включват забрана за внос на въглища и забрана за руски кораби и пътни оператори. Приемането на санкциите е планирано за 6 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60993645|title=EU targets Russian coal and ships in new sanctions|last=Parker|first=Jessica|date=2022-04-05|work=BBC|access-date=2022-04-06}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност на 6 април веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още на следващия ден. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#u-s-ambassador-to-the-u-n-calls-for-russias-suspension-from-the-human-rights-council|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-06}}</ref> {{Цитат|На практика виждаме незаконното убийство на цивилни, виждаме потенциални актове на изтезания, изнасилвания – всички неща, които са забранени от Женевските конвенции и законите за войната|Пиер-Ричард Проспер}} Пиер-Ричард Проспер, прокурор за военни престъпления в Международния наказателен трибунал на ООН за Руанда, който по-късно служи при президента Джордж Буш като посланик на САЩ за военни престъпления, заявява в интервю за NPR, че въз основа на съставените доклади има доказателства за нарушения на законите за войната и това трябва да е достатъчно за нациите за предприемане на действия – „не само на Запада, не само на Съединените щати, но и на цялата международна общност“. Той припомня, че международната общност е предприемала действия в миналото, когато цивилните са били в опасност, и изтъква, че този случай не би трябвало да е по-различен. Ако цялата глобална общност осъди и окаже натиск върху руското правителство, може да има промени в поведението, повече отчетност и потенциално още повече несъгласие вътре в Русия, смята Проспер.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://one.npr.org/?sharedMediaId=1090746192:1090746193|заглавие=Russia has drawn international condemnation for alleged war crimes|дата=2022-04-04|труд=NPR Morning Edition|достъп_дата=2022-04-06}}</ref> На 11 април Германия, Нидерландия и Швеция обявяват, че предоставят 2,5 милиона евро (2,7 милиона долара) на Международния наказателен съд (МНС) за подпомагане на разследването на възможни военни престъпления в Украйна, започнало около месец по-рано. Нидерланският външен министър Уопке Хекстра, чието правителство участва във финансирането с един милион евро, отбелязва, че по мнение на Европейският съюз МНС е най-доброто място за изправяне на предполагаемите извършители пред правосъдието. Сред конкретните случаи, които са в обхвата на разследването, са екзекуциите и [[Клане в Буча|масовите гробове в град Буча]] и [[Ракетен удар на жп гара в Краматорск|нападението на жп гара в източния град Краматорск]], отнело живота на десетки цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625421065fbc655faa020e02%26Countries%20give%202.5m%20euros%20for%20war%20crimes%20investigation%262022-04-11T21%3A46%3A34.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:dfd68d6b-39fe-47d0-b4a4-73350225be89&pinned_post_asset_id=625421065fbc655faa020e02&pinned_post_type=share|title=Countries give 2.5m euros for war crimes investigation|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> ЕС също се ангажира да предоставя финансова помощ и да координира с Консултативната мисия на ЕС в Украйна от преди войната, за да помогне при разследването и събирането на доказателства на място.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=EU to help ICC investigate war crimes in Ukraine — as it happened. EU's Josep Borrell says the bloc will help document war crimes|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref> По време на посещението си в Киев на 8 април председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен връчва на президента на Украйна Володимир Зеленски въпросник, след чието попълване [[Европейска комисия|Европейската комисия]] ще може да препоръча на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕС]] да започне обсъждане на въпроса за начало на преговорите за присъединяване на Украйна към общността. Въпросникът служи за оценяване на готовността на дадена държава-кандидатка за членство за присъединяване към ЕС в съответствие с т. нар. Копенхагенски критерии. Фон дер Лайен изрично подчертава, че за разлика от обикновено, според нея в този случай формирането на становище от страна на Комисията „няма да е въпрос на години, а на седмици“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/04/08/von-der-leyen-gives-ukraine-questionnaire-for-eu-accession-discussions|title=Von der Leyen gives Ukraine questionnaire for EU accession discussions|date=2022-04-08|work=Euronews|access-date=2022-04-18}}</ref> Точно 10 дни по-късно заместник-началникът на украинската президентска канцелария Игор Жовква оповестява, че Украйна е попълнила въпросника за присъединяването си към ЕС. Украйна очаква да получи статута на страна кандидатка за членство в ЕС по време на срещата на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/253167-ukrayna-e-popalnila-vaprosnika-za-prisaedinyavaneto-kam-es-saobshti-ofitsialen-|title=Украйна е попълнила въпросника за присъединяването към ЕС, съобщи официален украински представител|last=Чолакова|first=Нора|date=2022-04-18|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://emerging-europe.com/news/explainer-whats-in-an-eu-membership-questionnaire/|title=Explainer: What’s in an EU membership questionnaire?|last=Turp-Balazs|first=Craig|date=2022-04-18|work=Emerging Europe|access-date=2022-04-18}}</ref> На прага на третия месец от руското нападение в Украйна изпълнителният вицепредседател на Европейската комисия [[Валдис Домбровскис]] казва в интервю за NPR, че всяко икономическо въздействие от войната в Украйна е „цена, която си струва да се плати за защитата на демокрацията и мира“. Според Домбровскис американската и европейската помощ за Украйна – финансова, военна и хуманитарна – е дала отражение на място, като е принудила Русия да изтегли войските си от региона около украинската столица Киев. Домбровскис подчертава колко важна точка от дневния ред на Европейския съюз е да се отдалечи от зависимостта си от изкопаемите горива на Русия - цел, към която блокът може да се доближи с още една крачка с налагането на петролно [[ембарго]]. То може да бъде включено под някаква форма в предстоящия към момента на изявлението на Домбровскис шести пакет от санкции срещу Русия, казва латвийският член на Комисията.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#an-eu-trade-official-calls-the-economic-impact-of-defending-ukraine-a-price-worth-paying|title=An EU trade official calls the economic impact of defending Ukraine a price worth paying|last=Troop|first=William|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> {{Цитат|Много очаквам тази солидарност да се запази, защото западният демократичен свят съумя да реагира по координиран и енергичен начин, в известен смисъл изненадвайки руснаците...|Валдис Домбровскис - изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор Икономика в интерес на хората}} На 27 април Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) приема резолюция и препоръка въз основа на доклад на Франк Швабе (Германия) за Комисията по политически въпроси и демокрация и декларира, че „нова разделителна линия се завърна на картата на Европа, начертана от руските власти с тяхната реторика и дела“.<ref>{{Cite journal|title=Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe|url=https://pace.coe.int/en/files/30017/html|journal=Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref> При гласуването ѝ резолюцията е подкрепена от 149 членове на Асамблеята. Единствен Норберт Клайнвехтер от германската дясна политическа партия [[Алтернатива за Германия]] гласува против; въздържали се са трима представители на италианската партия [[Движение „5 звезди“|Движение 5 звезди]].<ref>Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe | [https://pace.coe.int/en/votes/38884 Voting results] | [https://pace.coe.int pace.coe.int] </ref> {{Цитат|Пред лицето на тази безпрецедентна атака срещу мира и сигурността, международното право и най-основните ценности, които са в основата на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея трябва да отправи силен призив за единство в подкрепа на Украйна и оказване на максимален натиск върху Руската федерация да спре агресията си. Не само мащабът на настоящото предизвикателство, но и отговорът на Съвета на Европа и неговите държави-членки към него ще формира бъдещето на европейската история.|COE's Committee on Political Affairs and Democracy Bureau decision, Reference 4636 of 25 April 2022}} На 2 май наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите от Организацията на обединените нации (ООН), Африканската комисия по правата на човека (ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуват съвместно изявление относно нахлуването в Украйна и значението на свободата на изразяване и информация. В и чрез него изброените организации колективно осъждат нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от страна на Руската федерация.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.osce.org/representative-on-freedom-of-media/517107|заглавие=Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information|автор=Mrs. Irene Khan, Special Rapporteur on the promotion and protection of the right to freedom of opinion and expression; Mrs. Teresa Ribeiro, OSCE Representative on Freedom of the Media, Mr. Pedro Pedro Vaca Villarreal, Inter-American Commission on Human Rights Special Rapporteur for Freedom of Expression, and Hon. Ourveena Geereesha Topsy-Sonoo, African Commission Special Rapporteur on Freedom of Expression and Access to Information.|труд=OSCE Representative on Freedom of the Media|достъп_дата=2022-05-03}}</ref> {{Цитат|Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ItACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации. Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащата от това тежка хуманитарнa кризa и нарушения на човешките права, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена. Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то способства за насърчаването на траен мир, разбирането на естеството на конфликта и гарантирането на отговорност.|Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information {{!}} May 2, 2022}} В изявлението се изложени шест основни позиции на участващите организации, а именно: Дълбока загриженост за: (i) безопасността на журналистите, медийните служители и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и са изложени на много висок риск; (ii) съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат атакувани умишлено от руските сили в опит да се наруши достъпът до информация, включително чрез кибератаки; (iii) разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии, но същевременно дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии; (iv) Пропагандата на война и национална омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно чл. 20 от [[Международен пакт за граждански и политически права|Международния пакт за граждански и политически права]]; (v) Ерозията на правото на свобода на изразяване и други права на човека за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна; (vi) Войната в Украйна допълнително осветлява рисковете от разпространението на [[дезинформация]], мисинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социално-медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики.<ref name=":6" /> Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага поетапното прекратяване на доставките на суров петрол от Русия в рамките на шест месеца и на рафинирани продукти до края на годината. Предложението, отправено на 4 май пред Европейския парламент и посрещнато с аплодисменти от евродепутатите, се обсъжда в контекста на шестия кръг от санкции на Европейския съюз срещу Русия във връзка с нападението ѝ над Украйна. Става дума за пълна забрана за внос на целия руски петрол - морски и тръбопроводен, суров и рафиниран, пояснява Фон дер Лайен. За да бъдат въведени, предложените санкции трябва да бъдат одобрени от всичките 27 държави членки на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/energy/eu-chief-proposes-russian-oil-ban-over-war-ukraine-2022-05-04/|title=EU chief proposes Russian oil ban over war in Ukraine|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-04}}</ref> На 31 май лидерите на държавите членки на ЕС постигат съгласие относно санкциите срещу Русия, ограничаващи вноса на руски петрол. Забраната в целия ЕС засяга петрола, който пристига по море и представлява около 2/3 от общото количество, но не и петрола по тръбопроводи – цел, блокирана от Унгария, която внася 65% от петрола си от Русия по тръбопроводи. България получава отсрочка и ще може да купува руски петрол до 2024 г.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101654787/es-prie-6-ia-paket-sankcii-nad-rusia-balgaria-poluchi-otsrochka-za-petrola|title=ЕС прие 6-ия пакет санкции над Русия, България получи отсрочка за петрола|date=2022-05-31|work=Радио България на БНР|access-date=2022-06-01}}</ref> Тъй като Полша и Германия се ангажират до края на 2022 г. да прекратят вноса по тръбопроводи, общо 90% от руския петрол ще бъде блокиран. По този начин се отрязва огромен източник на финансиране за руската военна машина, отбелязва председателят на Европейския съвет – Шарл Мишел. Към 1 юни 2022 г. Русия доставя 27% от вносния петрол в ЕС и 40% от своя газ, за което ЕС плаща на Русия около 400 милиарда Евро годишно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61638860|title=Russian oil: EU agrees compromise deal on banning imports|date=2022-05-31|work=BBC News|access-date=2022-06-01}}</ref> В резолюцията относно външната политика, политиката за сигурност и отбранителната политика на ЕС след агресивната война на Русия срещу Украйна, приета на пленарна сесия в Страсбург на 8 юни 2022 г., Европейския парламент препоръчва предоставянето на Украйна на статут на страна кандидатка за членство в ЕС. За приемане на резолюцията гласуват 438 евродепутати, 65 са против, 94 - въздържали се. В резолюцията се споменават и „европейските стремежи на Молдова и Грузия“, чиито заявленията са подадени след това на Украйна. Резолюцията обаче не препоръчва да даването на статут на страни кандидатки на Молдова и Грузия, а само на Украйна. В допълнение към това Европейският парламент препоръча „незабавно предоставяне на оръжия в съответствие с изразените от украинските власти нужди, по-специално чрез използване на Европейския инструмент за мир и координационен център, както и двустранни споразумения между ЕС и Украйна“. По този инструмент към момента на приемане на резолюцията са отпуснати два милиарда Евро от бюджета на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/uk/yevroparlament-rekomenduvav-daty-ukraini-status-kandydata-na-vstup-do-yes/a-62067124|title=Європарламент рекомендував дати Україні статус кандидата на вступ до ЄС|last=Шейко|first=Юрій|date=2022-06-08|work=Deutsche Welle Україна|access-date=2022-06-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://interfax.com/newsroom/top-stories/80070/|title=Ukrainian PM thanks European Parliament for support|date=2022-06-09|work=Interfax News Agency|access-date=2022-06-10}}</ref> На 23 юни Украйна получава статута на кандидат за [[Европейски съюз|членство в ЕС]] - първата формална стъпка към присъединяването към блока. Процесът, който започва с нея, може да отнеме години и липсват гаранции, че ще завърши с успех. Едновременно с Украйна такъв статут получава Молдова, но не и Грузия. Официалните преговори за присъединяване с новите кандидати обаче няма да започнат, докато не бъдат извършени реформите, поставени от ЕС като задължително условие.<ref name="candidate_status">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61891467|title=EU awards Ukraine and Moldova candidate status|last=Jessica Parker, Joe Inwood & Steve Rosenberg|first=|date=2022-06-23|work=BBC News|access-date=2022-06-24}}</ref> {{Цитат|Това е едно от най-важните решения за Украйна за всичките 30 години независимост на нашата държава. Това решение обаче не е само за Украйна. Това е най-голямата стъпка към укрепване на Европа, която може да бъде предприета точно сега, в наше време и точно в контекста на руската война, която изпробва способността ни да запазим свободата и единството си. Благодаря на всички европейски лидери. Благодаря на нашите герои - на всички и всеки, който защитава независимостта на Украйна и свободата на Европа с оръжие в ръце. Благодаря ви, че направихте новата история на Европа възможна – още по-силна, още по-свободна. Слава на Украйна!|Володимир Зеленски<ref>{{Cite news|url=https://t.me/V_Zelenskiy_official/2209|title=Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави.|last=Zelenskiy / Official ✔|first=|quote=<br><br>Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави. Однак це рішення – не тільки для України. Це найбільший крок на посилення Європи, який можна було зробити саме зараз, саме в наш час і саме в таких умовах, коли російська війна випробовує нашу здатність зберегти свободу і єдність.<br><br>Дякую саміту всіх лідерів Європи. Дякую нашим героям – кожному й кожній, хто зі зброєю в руках захищає незалежність України та свободу Європи. Дякую! Дякую за те, що робите можливою нову історію Європи – ще сильнішої, ще вільнішої. Слава Україні!|date=2022-06-23|work=Telegram|access-date=2022-06-24}}</ref>}} {{Цитат|Това решение укрепва Украйна, Молдова и Грузия в лицето на руския империализъм. И укрепва ЕС. Защото показва още веднъж на света, че сме единни и силни пред външните заплахи.|Урсула фон дер Лайен<ref name="candidate_status"></ref>}}Съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан определя обявените на 20 септември 2022 година референдуми в четирите частично окупирани от руските сили области като „оскърбление за принципите на суверенитета и териториалната цялост, които са в основата на международната система“. Заместник-председателят на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] и [[Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност|върховен представител по външните работи]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] [[Жозеп Борел]] заявява, че „Русия, нейното политическо ръководство и всички замесени в тези „референдуми“ и други нарушения на международното право в Украйна“ ще бъдат подведени под отговорност и ще бъдат обмислени допълнителни ограничителни мерки срещу Русия.<ref name=":10">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/sep/20/four-occupied-ukraine-regions-plan-votes-on-joining-russian-federation|title=Four occupied Ukraine regions plan imminent ‘votes’ on joining Russia|last=Andrew|first=Roth|date=2022-09-20|work=The Guardian|access-date=2022-09-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/ukraine-crisis-idCAKBN2QK1MT|title=Ukraine, West denounce Russian referendum plans for occupied regions|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-09-20|work=Reuters|access-date=2022-09-20}}</ref> Генералният секретар на НАТО [[Йенс Столтенберг]] също реагира остро срещу обявените рефендуми. В съобщение, публикувано в Туитър, той ги квалифицирай като „фалшиви“ и „нелигитмни“. Столтенберг призовава международната общност да осъди „това крещящо нарушение на международното право и да засили подкрепата си за Украйна“ и оценява това развитие като „поредна ескалация във войната на Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101707927/ostra-reakcia-po-sveta-na-namerenieto-na-kremal-da-provede-referendumi-v-okupiranite-ukrainski-oblasti|title=Остра реакция по света на намерението на Кремъл да проведе референдуми в окупираните украински области|last=Добрин Йотов|date=2022-09-20|work=Програма „Хоризонт“ на БНР|access-date=2022-09-21}}</ref><ref>''Sham referendums have no legitimacy & do not change the nature of #Russia’s war of aggression against #Ukraine. This is a further escalation in Putin’s war. The international community must condemn this blatant violation of international law & step up support for Ukraine. –'' публикация в [[Туитър]] на [https://twitter.com/jensstoltenberg Йенс Столтенберг] от [https://twitter.com/jensstoltenberg/status/1572254570830766081 20 септември 2022 г.] </ref> Чешкият премиер Петр Фиала оценява действията на Путин като „поредно доказателство, че Русия е единственият агресор“. В своя реч пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк германският канцлер Олаф Шолц заявява, че президентът на Русия ще се откаже от „имперските си амбиции“ само ако признае, че не може да спечели войната.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/ukraine-crisis-idCAKBN2QL28U|title=Putin mobilises more troops for Ukraine, accuses West of 'nuclear blackmail'|last=Faulconbridge|first=Guy|date=2022-09-21|work=Reuters|access-date=2022-09-21}}</ref> {{Цитат|Ето защо ние няма да приемем какъвто и да е мир, диктуван от Русия, и затова Украйна трябва да може да отблъсне нападението на Русия.|[[Олаф Шолц]], канцлер на Германия}}По инициатива на румънския държавен глава [[Клаус Йоханис]] президентите на девет държави от [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]], сред които освен [[Румъния]] са [[Чехия]], [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики]] и [[Черна гора]], но не и [[България]], подписват съвместна декларация, чрез която заявяват подкрепата си за цялостта на Украйна и нейната армия и осъждат анексията на украинските области Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон от Русия. В документа се казва, че тези девет държави не признават и никога няма да признаят опитите на Русия да анексира украински територии, както и че твърдо подкрепят решението от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. относно бъдещо присъединяване на Украйна към Алианса, стъпка към което е внесената на 30 септември 2022 г. от президента Володимир Зеленски молба за ускорен прием на страната в НАТО.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-robimo-svij-viznachalnij-krok-pidpisuyuchi-zayavku-ukrayi-78173|заглавие=We are taking our decisive step by signing Ukraine's application for accelerated accession to NATO - address by President Volodymyr Zelenskyy|труд=President of Ukraine Official Website|достъп_дата=2022-10-03}}</ref> Изявлението е подписано на 2 октомври от [[Клаус Йоханис]], [[Милош Земан]], [[Алар Карис]], [[Егилс Левитс]], [[Гитанас Науседа]], [[Стево Пендаровски]], [[Мило Джуканович]], [[Анджей Дуда]] и [[Зузана Чапутова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.presidency.ro/ro/media/politica-externa/joint-statement-of-presidents-of-central-and-eastern-european-nato-member-states-on-russian-attempts-to-illegally-annex-ukrainian-territories?fbclid=IwAR2rwgkbUhq3C80XaYqxsU2rT-cTkVtZaK1iLCPUH0C9sc5faAKbq7YwazI|заглавие=Joint statement of Presidents of Central and Eastern European NATO Member States on Russian attempts to illegally annex Ukrainian territories|труд=Administrația Prezidențială României|достъп_дата=2022-10-03}}</ref> На 3 октомври прессекретариатът на Румен Радев разпространява неговата официална позиция относно декларацията. В нея се казва, че президентът на Р. България подкрепя частично документа, но не и застъпването за членството на Украйна в НАТО. България е сред подкрепилите декларацията от срещата на върха на НАТО в през 2008 г., но според Радев „военните действия на територията на Украйна днес изискват нейното членство в Алианса да бъде обсъдено в рамките на пълния състав на Северноатлантическия съвет и да не води към риск от прякото въвличане на страните от НАТО във войната“.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/news/bulgaria/338149-prezidentat-rumen-radev-ne-se-prisaedinyava-kam-palniya-tekst-na-deklaratsiyata-|title=Румен Радев: Решение за присъединяване на Украйна към НАТО трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна|last=Цветкова|first=Анелия|date=2022-10-03|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-10-04}}</ref> == Проучвания на общественото мнение в България == На 28 февруари, четири дни след началото на нападението на Русия в Украйна, социологическата агенция „Алфа Рисърч“, съвместно с Българската национална телевизия, осъществява експресно национално представително проучване, в което участват 500 пълнолетни граждани от цялата страна. Ако през периода 2020 – 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за руския държавен глава, при само 20 на сто отрицателни, дни след началото на войната позитивните мнения за Владимир Путин намаляват почти двойно – до 32%, а отрицателните нарастват до 48%. Резултатите показват, че над три четвърти от българските граждани смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано.<ref>{{Cite news|url=https://alpharesearch.bg/post/995-voinata-rusia-ukraina-radikalna-promiana-v-obshtestvenite-naglasi-kum-ruskia-prezident-i-rust-na-solidarnost-s-evropeiskite-strani.html|title=Войната Русия – Украйна: радикална промяна в обществените нагласи към руския президент и ръст на солидарност с европейските страни|date=Февруари 2022|work=Alpha Research|access-date=2022-03-18}}</ref> На същата дата – 28 февруари – маркетинговата агенция Pragmatica провежда количествено изследване на нагласите на хората и тяхната информираност за военните действия между Русия и Украйна сред 600 представители на градското население на България, ползващо интернет, на възраст между 20 и 69 г. Данните от това проучване показват, че от представителите на градското население в България в градове с над 50 хил. жители в трудоспособна възраст 39% подкрепят Украйна, 36% запазват неутралитет, а 16% подкрепят Русия; 72% от лицата са склонни да направят дарения, без значение дали под формата на парични средства или на продукти, а 21% са склонни да приютят украински бежанци в дома си. Изследването на Pragmatica хвърля светлина и върху източниците на информация на българските граждани относно войната в Украйна: основните два източника на информация са телевизионни предавания с 86% и публикации в социалните мрежи с 62%, докато българските и чуждестранните новинарски сайтове, взети заедно, са предпочитан източник от 38% от респондентите.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/sofia/post/101614509/prouchvane-pokazva-naglasite-na-balgarite-kam-situaciata-v-ukraina|title=Проучване показва нагласите на българите към ситуацията в Украйна|date=2022-03-11|work=Радио „София“|access-date=2022-03-18}}</ref> В периода 5 – 12 март 2022 национално представително проучване провежда и агенция „Тренд“. Поръчител е „24 часа“, а методът на регистрация – пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Това проучване се съсредоточава върху нагласите на българите спрямо основните институции и политически формации в България и войната в Украйна и показва, че 40% от българите са променили отношението си спрямо Русия в негативна посока, докато 46% не са променили своето отношение. Три процента от респондентите са променили отношението си в позитивна посока, а 16% смятат, че руската военна инвазия в Украйна е оправдана – близо четири пъти по-малко от тези, които са на обратното мнение – че военната инвазия не е оправдана. Трима от всеки четирима българи са на мнение, че НАТО не трябва да се намесва пряко с военно участие, а над две трети от всички интервюирани са на мнение, че България трябва да приема украински бежанци на своя територия.<ref>{{Cite news|url=https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-9/|title=Нагласи на българите спрямо основните институции, формации и войната в Украйна (март 2022)|date=2022-03-16|work=Trend|access-date=2022-03-18}}</ref> Българите най-малко съчувстват на гражданите на Украйна във връзка с нахлуването на руските войски на тяхна територия на 24 февруари от всички граждани на държави членки на ЕС, показват данните от проведеното през април и публикувано през май 2022 г. допитване Flash Eurobarometer на тема "Отговорът на ЕС на войната в Украйна". Около две трети от всички анкетирани (от 27-те държави членки) одобряват финансирането за закупуване и доставка на военна техника за Украйна, но докато 90% подкрепят тази мярка във Финландия, за България процентите са едва 30%. Също така България е една от едва двете държави (другата е Кипър), където относителното мнозинство не е съгласно, че руските власти са отговорни за войната в Украйна. България и Кипър са държавите от ЕС, които в най-малка степен са съгласни и че Украйна е част от европейското семейство и би трябвало да се присъедини към ЕС. Българите са сред най-малко удовлетворените граждани на ЕС както от реакциите на националните власти на войната в Украйна (доволните са едва 28%), така и на ниво ЕС, и в най-малка степен подкрепят предприетите икономически санкции спрямо Русия. Същевременно гражданите на България, заедно с тези на Кипър и Гърция, имат най-малко доверие в разнообразните източници на информация относно развитието на войната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2772|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Report|автор=Ipsos European Public Affairs at the request of the European Commission, Directorate-General for Communication|дата=май 2022|труд=Eurobarometer|достъп_дата=2022-06-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webgate.ec.europa.eu/ebsm/api/public/deliverable/download?doc=true&deliverableId=81726|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Factsheet Bulgaria|труд=webgate.ec.europa.eu|достъп_дата=2022-06-10}}</ref> Темата за Украйна силно поляризира българското общество, тезите на руската пропаганда се споделят от голям брой българи, а възможната национална позиция на България в конфликта между Русия и Украйна, подкрепяна от най-много граждани, е тази за неутралитет. Това са някои от резултатите и изводите от националното представително проучване "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България - Русия", проведено през втората половин на април 2022 г. Проучването включва група въпроси, насочени към знанията, информираността и оценките на българите относно факти от историята на България, в които Русия, а впоследствие СССР, играе важна роля. От въпросите, свързани конкретно с нападението на Русия над Украйна, става ясно, че българските медии са основен източник на информация - 87,4%, пред социалните мрежи - 44,5%, и близки и познати - 36,6%. Западноевропейски и американски медии са посочени като предпочитан източник на информация от 8,4% от респондентите (1002 пълнолетни български граждани), или близо два пъти по-малко от информиращите се от руски медии - 15,7%, а украински медии - от 6,9%. Подкрепа за Украйна заявяват 32,4% от участниците в допитването, подкрепящите Русия са 23,6%, а 40,7% твърдят, че не застават на някоя от страните във войната, започнала с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Позицията за неутралитет, заявена от 2/3 от респондентите, се споделя и от огромната част от проруските и левите избиратели, отбелязва се в доклада към проучването, публикуван на 10 май 2022 г.<ref>{{Cite journal|date=2022-05-10|title=Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България – Русия. Данни от национално представително проучване на нагласите|url=https://estat.bg/files/richeditor/ukraine-2022-05-10-final.pdf|journal=estat.bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/05/14/4346078_grafika_poznavat_li_bulgarite_istoricheskite_fakti_v/|title=Графика: познават ли българите историческите факти в отношенията с Русия|last=Тончев|first=Боян|date=2022-05-14|work=Дневник|access-date=2022-05-15}}</ref> == Реакции на пазара == Московската борса временно преустановява цялата търговия на своите пазари на 24 февруари в 08:05 ч. московско време,<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41370|title=Moscow Exchange has suspended trading on all of its markets until further notice|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange}}</ref><ref>{{cite news |first1=Anastasia |last1=Teterevleva |first2=Maxim |last2=Rodionov |title=Moscow Exchange suspends trading on all markets |url=https://www.reuters.com/business/moscow-exchange-suspends-trading-all-markets-2022-02-24/ |newspaper=Reuters |date=February 24, 2022}}</ref> преди да бъде възобновена в 10:00 часа.<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41373|title=Moscow Exchange resumes trading on its markets at 10:00am|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/sYkGe|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news |last=Mudgill |first=Amit |date=2022-02-24 |title=Russian stocks nosedive 20% as trading resumes on Moscow Exchange |url=https://economictimes.indiatimes.com/markets/stocks/news/russian-stocks-nosedive-20-as-trading-resumes-on-moscow-exchange/articleshow/89794446.cms |newspaper=The Economic Times}}</ref> Фондовата борса в Санкт Петербург също спира търговията до друго нареждане.<ref>{{cite news|date=24 February 2022|url=https://www.barrons.com/news/moscow-stock-exchange-says-trading-suspended-01645679707?refsec=afp-news|title=Moscow, Saint Petersburg Exchanges Say Trading Suspended|work=Agence France-Presse|publisher=Barron's|accessdate=24 February 2022|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/SBE5A|url-status=live}}</ref> В резултат на инвазията, цените на петрола [[Brent]] се покачват над $100 за барел за първи път от 2014 г.,<ref>{{cite web |url=https://www.ft.com/content/d67df525-94b2-4462-903f-0dae153d63b0 |title=Oil rises above $100 a barrel for the first time since 2014 |last=Lockett |first=Hudson |date=2022-02-24 |publisher=The Financial Times |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref> докато пазарите в Азия се понижават. По същия начин пазарите на [[Океания]] се сриват,<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/markets/europe/global-markets-wrapup-1pix-2022-02-24/ |title=Stocks dive, oil surges as Russia attacks Ukraine |last=Galbraith |first=Andrew |date=2022-02-24 |publisher=Reuters |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite web |url=https://asia.nikkei.com/Business/Markets/Stocks-dive-oil-surges-as-Putin-issues-warning-on-Ukraine |title=Stocks dive, oil surges as Putin issues warning on Ukraine |author=<!--Not stated--> |date=2022-02-24 |publisher=Nikkei Asia |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all |достъп_дата=2022-02-24 |архив_дата=2022-02-24 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220224092140/https://asia.nikkei.com/Business/Markets/Stocks-dive-oil-surges-as-Putin-issues-warning-on-Ukraine }}</ref> като австралийската борса за ценни книжа и новозеландската борса с повече от 3%.<ref>{{cite news|url=https://www.abc.net.au/news/2022-02-24/australian-share-market-asx-business-global-stock-covid/100856304|title=ASX plunges by 3 per cent after Russia launches Ukraine invasion; Qantas COVID woes continue|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|publisher=Australian Broadcasting Corporation|first=Samuel|last=Yang}}</ref><ref>{{cite news|title=Shares dive, oil soars after Russian action in Ukraine|first=Joe|last=McDonald|work=ABC News|url=https://abcnews.go.com/Business/wireStory/asian-stocks-plunge-putin-announces-action-ukraine-83078036|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022}}</ref> В началото на 28 февруари руската [[валута]] губи за часове една четвърт от стойността си. Стремейки се да спре спада, Руската [[централна банка]] вдига повече от два пъти основния си [[лихвен процент]], забранява на чужденци да продават руски ценни книжа и изисква от износителите да конвертират в рубли по-голямата част от приходите си в чуждестранна валута. Московската [[фондова борса]] е затворена за деня заради „развиващата се ситуация“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/27/world/europe/ruble-russia-stock-market.html|title=The ruble crashes, the stock market closes and Russia’s economy staggers under sanctions|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> Според Института за международни финанси около 40% до 50% от руските резерви – официално оценени на 643,2 милиарда долара в средата на февруари 2022 г. – потенциално са недостъпни. Около половината от финансовите резерви на Руската централна банка се съхраняват в страните от Г-7 и ще бъдат замразени при новите санкции, казва [[Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност|върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност]] [[Жозеп Борел]]<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/STATEMENT_22_1463|title=Further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine: Press statement by High Representative/Vice-President Josep Borrell|date=2022-02-27|work=European Commission Press Corner|access-date=2022-03-01}}</ref>. Управителят на банката Елвира Набиулина признава за първи път, че санкциите, наложени на централната банка, означават, че тя не може да се намеси, за да предотврати срива на рублата в понеделник (28 февруари).<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-28/central-bank-sanctions-breach-fortress-russia-halt-intervention|title=Central Bank Sanctions Halt Russia’s Ruble Intervention|last=Michael Heath|first=Garfield Clinton Reynolds|date=2022-02-28|work=Bloomberg|access-date=2022-03-01}}</ref> През март руският финансов министър Антон Силуанов потвърждава, че санкциите са лишили Москва от достъп до 300 милиарда долара от нейните златни и валутни резерви от 640 милиарда долара и твърди, че Западът оказва натиск върху Пекин за замразяването на руските златни и валутни резерви в юани. "Мисля, че нашето партньорство с Китай все пак ще ни позволи да поддържаме сътрудничеството, което сме постигнали, и не само да го поддържаме, но и да го увеличаваме в среда, в която западните пазари се затварят", добавя Силуанов.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-russia-china-idCAKCN2LA096|title=Russia counts on sanctions help from China; U.S. warns off Beijing|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-04-18}}</ref> В изявление на служителите на Международния валутен фонд относно икономическото въздействие на войната в Украйна от 5 март 2022 г. се отбелязва, че десет дни след началото ѝ икономическите последици вече са много сериозни. Наблюдава се повишаване на цените на енергията и суровините – включително на пшеницата и други зърнени храни, което усилва инфлационния натиск от прекъсванията на веригата за доставки и възстановяването от пандемията от COVID-19. МВФ ще съветва страните членки как да калибрират своите макроикономически политики, така че да могат да управляват икономическите последици, включително чрез прекъсвания на търговията, цените на хранителни стоки и други суровини, и финансовите пазари.<ref>{{Cite news|url=https://www.imf.org/en/News/Articles/2022/03/05/pr2261-imf-staff-statement-on-the-economic-impact-of-war-in-ukraine|title=IMF Staff Statement on the Economic Impact of War in Ukraine|date=2022-03-05|work=IMF Press Center|access-date=2022-03-05}}</ref> С решение на Руската централна банка от 9 март таванът на тегленията от страна на гражданите, които имат влогове в чуждестранна валута, става 10 хил. долара, а всичко над тази сума е достъпно за тях единствено в руски рубли по официалния курс за деня. Постъпилите средства в чужда валута след 9 март няма да могат да се теглят. При обявяването ѝ мярката, която практически представлява отказ от конвертируемостта на рублата за пръв път през последните близо 30 години, е въведена за период от шест месеца.<ref>{{Cite news|url=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/03/09/4321979_obratno_v_sssr_rublata_prakticheski_otnovo_e|title=Обратно в СССР: Рублата практически отново е неконвертируема|last=Стоянов|first=Николай|date=2022-03-09|work=Капитал|access-date=2022-03-10}}</ref> Поради ситуацията на международните финансови пазари считано от 1 март Българската народна банка не може да определи референтен курс на българския лев към руската рубла, който да е представителен за пазарните условия, отбелязва БНБ на страницата си с валутни курсове за 9 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StExchangeRates/StERForeignCurrencies/index.htm?downloadOper=&group1=first&firstDays=09&firstMonths=03&firstYear=2022&search=true&showChart=false&showChartButton=false|title=БНБ {{!}} Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото|date=2022-03-09|work=Българска народна банка|access-date=2022-03-10}}</ref> Съобщението на БНБ е аналогично с това на Европейската централна банка (ЕЦБ). За първи март 2022 г. курсът на рублата към еврото е 117.2010. За сравнение, точно месец по-рано курсът е 86.3238.<ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/index.bg.html Euro foreign exchange reference rates | ECB]</ref><ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/eurofxref-graph-rub.bg.html ECB Russian rouble (RUB) reference rate 1 – 9 March]</ref> На 6 април, шест седмици след началото на войната, Националната банка на Украйна (НБУ) публикува предварителните данни за международните резерви на страната към 1 април. В размер на 28,1 млрд. щатски долара, международните резерви отбелязват 2% ръст, което се дължи най-вече на финансирането, получено от международни партньори, казва се в прессъобщението на НБУ. Правителството е получило 3,2 млрд. долара входящи валутни потоци, в т.ч. малко над 1 млрд. от Международния валутен фонд (по Инструмента за бързо финансиране), 639 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, 588 млн. евро от ЕС и 111 млн. долара и 312 млн. евро от Световната банка. Тези входящи потоци компенсират продажбите на чуждестранна валута от НБУ и плащанията за обслужване на публичния дълг.<ref>Офіційне Інтернет-представництво Національного банку України | [https://bank.gov.ua/en/news/all/mijnarodni-rezervi-zrosli-do-281-mlrd-dol-ssha-za-pidsumkami-bereznya Міжнародні резерви зросли до 28,1 млрд дол. США за підсумками березня] </ref> От 14 април 2022 г. Националната банка на Украйна разрешава на банките да продават на обществеността чуждестранна валута в брой. Очаква се, че възобновяването на този вид продажби, забранени още в началото на войната, ще намали възможностите за функциониране на пазара на незаконни валутни сделки и съответно ще намали рисковете за гражданите.<ref>{{Cite news|url=https://bank.gov.ua/ua/news/all/natsionalniy-bank-dozvoliv-bankam-prodavati-naselennyu-gotivkovu-inozemnu-valyutu-ta-utochniv-pravila-pogashennya-bankami-pozik-pered-nerezidentami|title=Національний банк дозволив банкам продавати населенню готівкову іноземну валюту та уточнив правила погашення банками позик перед нерезидентами|date=2022-04-14|work=Національний банк України|access-date=2022-04-15}}</ref> Около 200 000 души рискуват да останат безработни поради спирането на дейността или изтеглянето от руския пазар на редица чуждестранни компании, съобщава кметът на Москва [[Сергей Собянин]] на 18 април. В своя блог Собянин твърди, че московските власти са готови да подкрепят хората, които са изгубили работните си места, като им предоставят обучение и временна, обществено значима работа.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18#block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18|title=Sergei Sobyanin: About 200,000 people risk losing their jobs in the Russian capital|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Mорските потоци на руски суров петрол намаляват с една четвърт през седмицата 11-15 април в сравнение със седмицата 4-8 април, информира Bloomberg. Обемите, насочващи се към Азия от пристанища на Черно море, Балтийското и Арктическото крайбрежие, се свиват до най-ниското си ниво от два месеца. Изчислено в приходи от доставки при действащите ставки на митото за износ на суров петрол това означава с 60 милиона долара по-малко в сравнение с предходната седмица. В рамките на Европейския съюз се засилва натискът за ембарго на руския петрол, а големите търговци заявяват, че ще спрат да обработват доставките на Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-04-19/russian-crude-shipments-shrink-with-asia-bound-cargoes-dwindling|title=Russian Crude Shipments Shrink 25% in Just One Week|last=Lee|first=Julian|date=2022-04-19|work=Bloomberg|access-date=2022-04-20}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обвинява Русия за покачването на цените на американския пазар и за глобалния недостиг на храни вследствие на нахлуването ѝ в Украйна. В своя реч от 11 май Байдън заявява, че „Америка се бие на два фрона“ - в и извън пределите на САЩ, като освен че подпомага Украйна в битката ѝ за защита на декокрацията и изхранването на „онези, които са останали гладни по света, защото съществуват руски зверства“, се сблъсква с инфлация и растящи цени у дома.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/us-news/2022/may/23/us-economy-joe-biden-republicans|title=Biden pitches Democrats as saviors for US economy ahead of midterm elections|last=Gambino|first=Lauren|date=2022-05-23|work=The Guardian|access-date=2022-05-25}}</ref> Тактиката, която Русия прилага по отношение на доставките на храни, е сходна с тази, използвана в сектора на енергетиката, което го превръща в „оръжие“ с глобални последици, заявява Урсула фон дер Лайен две седмици по-късно при участието си на Световния икономически форум на 24 май. Руската армия конфискува доставки на зърно и машини в райони на Украйна и блокира износа от пристанища в Черно море. Нахлуването ѝ в Украйна и санкциите, наложени срещу нея в отговор, причиняват покачване на световните цени на зърното и торовете, предизвиквайки продоволствена криза, изтъква Фон дер Лайен. Тя призова международната общност да се обедини, за да се противопостави на „шантажа на Москва“. Доставките от Русия и Украйна представляват близо 30% от световната търговия с пшеница.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_6f851efdf37b0be0f2f827af82bfca91|title=Russia "weaponizing" food supplies, says von der Leyen, with global repercussions|date=2022-05-25|work=CNN News|access-date=2022-05-25}}</ref> == Реакции на големите онлайн платформи == На 24 февруари Facebook съобщава, че е сформирана нова структура – многоезичен експертен Център за специални операции, чиято основна задача е да реагира на кризите в реално време. Платформата също така стартира нова функция в Украйна, която позволява на потребителите да заключват личния си профил като степен на по-висока защита за поверителността и сигурността им.<ref>{{Cite news|url=https://about.fb.com/news/2022/02/metas-ongoing-efforts-regarding-russias-invasion-of-ukraine/|title=Meta’s Ongoing Efforts Regarding Russia’s Invasion of Ukraine|date=2022-02-26|work=Meta Newsroom|access-date=2022-02-28}}</ref> Този инструмент е прилаган и преди от компанията, в т.ч. в Афганистан през август 2021 г. На следващия ден руският телекомуникационен регулатор [[Федерална служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации|Роскомнадзор]] обвинява [[Facebook]] в „нарушаване на основните [[Права на човека|права и свободи на човека]]“ поради ограничаването на достъпа до четири руски медийни профила – този на държавната информационна агенция [[РИА Новости]], на телевизионния канал на Министерството на отбраната „Звезда“, и на онлайн медиите Lenta.ru и Gazeta.ru. В своето изявление от 25 февруари Роскомнадзор съобщава за предприемането на мерки за частично ограничаване на достъпа.<ref>{{Cite news|url=https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74108.htm|title=Приняты меры по защите российских СМИ|date=2022-02-25|work=Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций|access-date=2022-02-25|archive-date=2022-09-06|archive-url=https://web.archive.org/web/20220906184810/https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74108.htm}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref> Към момента на обявяване на мерките не е ясно в какво точно ще се изразява частичното ограничаване на достъпа, но има очакване тази мярка да бъде аналогична с наложената от правителството през 2021 г. по отношение на [[Twitter]] – ограничаване на скоростта на достъпа до социално-медийната платформа. Коментарът на Meta, чиято собственост е Facebook, е, че ходът на Русия идва в отговор на отказа на компанията да „спре независимата проверка на [[Факт|фактите]] и етикетирането на съдържание, публикувано във Facebook от четири руски държавни медийни организации“.<ref>{{Cite news|url=https://www.axios.com/russia-restricts-facebook-ukraine-99fff552-14ce-4080-865a-753d2855e4ad.html|title=Russia moves to restrict Facebook access amid Ukraine invasion|last=Fischer|first=Sara|date=2022-02-25|work=Axios|access-date=2022-02-25}}</ref> В съобщение, публикувано на 26 февруари в профила в Twitter на Nathaniel Gleicher, който ръководи политиката по сигурността на Facebook, се казва, че социално-медийната платформа налага забрана на руските държавни медии „да пускат реклами или да си осигуряват приходи от нашата платформа навсякъде по света. Ние също така продължаваме да прилагаме етикети към допълнителни руски държавни медии“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ngleicher/status/1497417241947607043|заглавие=Head of security policy at Meta Verified Twitter Account|автор=|фамилно_име=Nathaniel|първо_име=Gleicher|дата=2022-02-26|труд=Twitter|достъп_дата=2022-02-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/2/26/22952038/facebook-russian-state-media-blocked-advertising-monetization-ukraine-conflict|title=Facebook blocks Russian state media from advertising on the platform|last=Roth|first=Emma|date=2022-02-26|work=The Verge|access-date=2022-02-26}}</ref> Подобно съобщение е публикувано и от Twitter в официалния профил Twitter Safety: „Временно преустановяваме рекламите в Украйна и Русия, за да гарантираме, че критичната информация за обществената безопасност е видима и рекламите не отвличат вниманието (от нея)“<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/TwitterSafety/status/1497353976588689411|title=Twitter Safety|date=2022-02-26|work=Twitter Safety|access-date=2022-02-26}}</ref>. Google също налага забрана на руската държавна медия RT и други канали да получават приходи от реклами на своите уебсайтове, приложения и видеоклипове в YouTube.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/youtube-blocks-rt-other-russian-channels-generating-revenue-2022-02-26/|title=Google blocks RT, other Russian channels from earning ad dollars|last=Dave|first=Paresh|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref> От момента на обявяване на навлизането на руските войски в Украйна много руски граждани се насочват към социалните медии, за да дадат израз на чувствата и оценките си по отношение на действията на руския президент.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref> Към 28 февруари големите американски онлайн платформи като Facebook, Instagram, YouTube и Twitter остават достъпни в Русия. На 1 март Google съобщава, че повече няма да позволява на статии от руски държавни медии да се показват нито в Google News, нито в други раздели, свързани с новини.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#boeing-ford-russia|title=Ukraine Rusia War Live Updates|last=Wakabayashi|first=Dai|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> Apple спира всички продажби на продуктите си в Русия, достъпа до услугата Apple Pay и премахва приложенията на руските държавни медии в App Store. Технологичният гигант деактивира показването в Apple Maps на актуална информация за инциденти и състоянието на трафика в Украйна „като предпазна мярка за украинските граждани“. „Присъединяваме се към всички онези по света, които призовават за мир“, декларира компанията в прессъобщение, публикувано на 1 март. На 25 февруари министърът на цифровите технологии на Украйна Михайло Федоров публикува в своя официален профил в Twitter кратка информация и сканирано копие от писмото си до изпълнителния директор на Apple, Тим Кук, чрез което отправя искане за блокиране на Apple Store за граждани на Руската федерация и подкрепа за пакета от санкции на правителството на САЩ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/FedorovMykhailo/status/1497327555690610689|заглавие=Съобщение на Михайло Федоров в Twitter от 25 февруари 2022 г.|автор=Федоров|фамилно_име=Михайло|дата=2022-02-25|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.businessinsider.com/apple-stops-sales-in-russia-pulls-state-media-ukraine-2022-3|title=Apple halts all product sales in Russia and blocks state media outlets from the App Store|last=Reuter|first=Dominick|date=2022-03-02|work=Business Insider|access-date=2022-03-02}}</ref> На 3 март Google обявява, че преустановява продажбите на онлайн реклама в Русия, независимо от това кое е рекламодателят. След инвазията на Русия в Украйна такива действия предприемат Twitter Inc и Snap Inc. Забраната, наложена от технологичния гигант Alphabet Inc., чиято собственост е Google, обхваща Google Search, YouTube и външни издателски партньори. По данни на най-голямата руска база данни за бизнеси SPARK оборотът на Google в Русия през 2020 г. е 85,5 милиарда рубли (790 милиона долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.rappler.com/technology/google-suspends-all-ad-sales-russia/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|date=2022-03-04|work=Rappler|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/google-pauses-all-ad-sales-russia-2022-03-04/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|last=Paresh|first=Dave|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март американската компания с глобални бизнес операции Airbnb обявява, че спира дейността си в Русия и Беларус. Мярката кореспондира със санкциите на САЩ и други западни държави срещу повечето сектори на руската икономика, в т.ч. като банките.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6221aaceec502b53cd4809e9%26Airbnb%20suspends%20operations%20in%20Russia%20and%20Belarus%262022-03-04T06%3A15%3A20.427Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:5cc81b66-db55-4685-9835-48c77945b669&pinned_post_asset_id=6221aaceec502b53cd4809e9&pinned_post_type=share|title=Airbnb suspends operations in Russia and Belarus|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/european-us-companies-mobilise-help-ukrainians-fleeing-war-2022-03-01/|title=Factbox: European and U.S. companies mobilise to help Ukrainians fleeing war|date=2022-03-04|work=Reuters Business|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март [[Роскомнадзор]] блокира изцяло достъпа до Facebook от Русия. Официалната причина за мярката, представена от телекомуникационния регулатор, е „дискриминация на руските медии“, към която са отнесени 26 случая от октомври 2020 г. до момента. В дните от началото на нападението над Украйна до блокирането Facebook ограничава достъпа до официалните страници на телевизионния канал „Звезда“, „РИА Новости“, „Спутник“, Russia Today, Lenta.ru и Gazeta.ru, което е изтъкнато като допълнителен мотив за мярката.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/04/roskomnadzor-soobschil-o-blokirovke-facebook-v-rossii|title=Роскомнадзор сообщил о блокировке Facebook и Twitter в России|date=2022-03-04|work=Meduza|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref> Instagram и WhatsApp, които също са собственост на Meta (Facebook) и са по-популярни в Русия от Facebook, не са засегнати, съобщава американската компания.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/technology/2022/03/04/russia-facebook-internet-block/|title=Russia’s Internet censor says it will block access to Facebook but not WhatsApp and Instagram|last=Cat Zakrzewski|first=Elizabeth Dwoskin|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Като налага тази мярка страната се присъединява към Китай и Северна Корея, в които достъпът до Facebook също е забранен. Блокирането на Facebook е част от последователните действия на руския президент Владимир В. Путин за заглушаване на критиката относно войната в Украйна. В деня на блокирането на Facebook за потребителите в Русия правителството приема закон, влизащ в сила незабавно, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.kommersant.ru/doc/5240960|title=Путин подписал закон об уголовном наказании за фейки об армии России и призывы к санкциям|date=2022-03-04|work=Коммерсантъ|access-date=2022-03-04}}</ref> Бъдат ли намерени за виновни в нарушаването на новия закон, прокаран чрез изменения в наказателен кодекс, обвинените за разпространението на „неверни данни“ или „невярна информация“ може да получат присъда от 700 000 рубли до 15 години затвор.<ref name=":5" /> По-строги наказания са предвидени за онези, които умишлено разпространяват „фалшива информация“ или призовават за непозволени публични действия. Руското правителство налага определението „специална военна операция“ за нападението над Украйна, което означава, че като престъпление по новия закон може да се разглежда назоваването на войната в Украйна ''война'' или ''инвазия''.<ref>{{Cite news|url=http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202203040007|title=Федеральный закон от 04.03.2022 № 32-ФЗ „О внесении изменений в Уголовный кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-процессуального кодекса Российской Федерации“|date=2022-03-04|work=Официальный интернет-портал правовой информации|access-date=2022-03-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Twitter спира достъпа на повече от 100 профила, които усилват популярността на хаштага #IStandWithPutin, появил се в първите дни след началото на войната в Украйна. Мярката е наложена на основание участие в „координирано неавтентично поведение“ и нарушаване на политиката на Twitter за манипулиране на платформата и спам. #IStandWithPutin получава втори живот, когато автентични профили започват да публикуват критични коментари относно употребата му.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/tech/internet/twitter-bans-100-accounts-pushed-istandwithputin-rcna18655|title=Twitter bans over 100 accounts that pushed #IStandWithPutin|last=Natasha Korecki|first=Ben Collins|date=2022-03-05|work=NBC News|access-date=2022-03-05}}</ref> На 4 март информационните агенции Интерфакс и РИА Новости съобщават, че с решение на Роскомнадзор, взето в съответствие с дейността на регулатора по извършването на проверка на блокове от уебстраници и въз основа на искане на Генералната прокуратура от 24 февруари, достъпът до Twitter е ограничен в цяла Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-rferl-bbc-facebook-google-twitter-blocked/31735597.html|title=Russian Media Watchdog Blocks Facebook After Limiting Access To Multiple Other Sites|last=RFE/RL's Russian Service|date=2022-03-04|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-03-06}}</ref> На 6 март [[TikTok]] обявява, че потребителите на услугата в Русия няма да могат повече да публикуват съдържание, нито да излъчват на живо. Онлайн платформата за създаване и споделяне на видеосъдържание, собственост на китайската компания ByteDance, аргументира мярката с рисковете за потребителите, произтичащи от новия закон срещу „фалшивите новини“, гласуван и приет на 4 март. Смята се, че около 36 милиона души използват приложението в Русия и с влизането в сила на новите правила TikTok ограничава възможностите им да взаимодействат със съдържание до ролята на зрители.<ref>[https://twitter.com/TikTokComms/status/1500535437861048320 Публикация на официалния профил TikTokComms в Twitter от 6 март]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/business-60641988|title=TikTok stops new content being uploaded in Russia|last=Tidy|first=Joe|date=2022-03-06|work=BBC News|access-date=2022-03-06}}</ref> В отговор на руската инвазия в Украйна две седмици след началото ѝ американският технологичен гигант Meta Platforms Inc временно премахва за потребителите на Facebook и Instagram в Армения, Азербайджан, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия и Украйна забраната за форми на политическо изразяване, които са в нарушение на ограничителните правила за реч, възхваляваща насилие – например послания в смисъла на „смърт на руските нашественици“. Също така временно са разрешени публикации, които призовават за смъртта на руския президент Владимир Путин и/или на белоруския президент Александър Лукашенко, освен ако в тях не са посочени други мишени, местоположение и метод за тяхното елиминиране. От компанията уточняват в изявление по случая, че все така не се допускат „достоверни призиви за насилие срещу руски цивилни", както и срещу руски военнопленици.<ref>[https://twitter.com/nickclegg/status/1502349805221126144 Nick Clegg – President, Global Affairs @Meta | Twitter | 2022-03-11]</ref> Позовавайки се на публикацията на информационната агенция Ройтерс, която първа информира за въведеното изключение в политиката на компанията, като се позовава и на вътрешна комуникация, руското посолство в Съединените щати отправя искане до Вашингтон да спре „екстремистката дейност“ на Meta.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/11/facebook-allows-posts-urging-violence-against-russian-invaders|title=Facebook allows posts urging violence against invading Russians|date=2022-03-11|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-11}}</ref> Седмица по-рано в телевизионно интервю и в съобщение, публикувано в удостоверения му профил в Twitter, американският сенатор Линдзи Греъм призова за убийството на руския президент Владимир Путин. „Единственият начин това да приключи е някой в ​​Русия да премахне този човек“, пише Греъм в публикация от 3 март, която не е премахната от Twitter.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-facebook-instagram-temporarily-allow-calls-violence-against-russians-2022-03-10/|title=Facebook allows Ukraine war posts urging violence against invading Russians, Putin|last=Munsif Vengattil;|first=Elizabeth Culliford|date=2022-03-11|work=Reuters|access-date=2022-03-11}}</ref> Потребителите на Instagram в Русия са уведомени, че достъпът им до услугата ще бъде преустановен в полунощ на 13 срещу 14 март в отговор на решението на нейния собственик, Meta Platforms, да позволи на потребителите на социалните медии в Украйна да публикуват съобщения като „Смърт на руските нашественици“. В изпратеното по имейл съобщение държавният комуникационен регулатор Роскомнадзор насърчава хората да преместят своите снимки и видеоклипове от Instagram преди да бъде затворен и да преминат към руските „конкурентни интернет платформи“. Блокирането на Instagram става факт 10 дни след спирането на Facebook в Русия, което Роскомнадзор обяснява с „дискриминацията на руските медии“ в социално-медийната платформа с най-много активни месечни потребители в света.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-demands-that-us-stop-metas-extremist-activities-2022-03-11/|title=Instagram users in Russia are told service will cease from midnight|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.statista.com/statistics/272014/global-social-networks-ranked-by-number-of-users/|title=Most popular social networks worldwide as of January 2022, ranked by number of monthly active users|date=2022-03-08|work=Statista|access-date=2022-03-14}}</ref> По данни на Statista от края на 2021 г. 37% от руснаците използват Facebook, а 14% – Twitter. Руската социална мрежа VKontakte е най-популярната в страната – 73% от руснаците казват, че я използват, следвана от YouTube и Instagram – с 68% и 59%, съответно. Между 19 и 26 март руският комуникационен регулатор РоскомандZor [sic] публикува в своя официален канал в Telegram няколко съобщения, адресирани до YouTube. В първото от тях регулаторът квалифицира платформата за споделяне на видеосъдържание на Google LLC като „инструмент в антируската информационна война“ и твърди, че „YouTube многократно цензурира каналите на законно регистрирани руски медии, общественици, творчески групи, спортни отбори, както и образователни проекти“. В регистъра на РоскомандZor са записани 54 случая на „ограничаване на руски канали“, в т.ч. RBC, NTV, TNT, REN TV, „Известия“, „Канал Пети“, „Руско радио“, „Царград“, „Канал 1“, „Русия 1“, „Култура“, „Звезда“, „Русия 24“, „Спутник“, „РИА Новости“, страниците на „RZHEV. 500 дни в огъня“ и „Крим. Път към Родината“. В съобщението се казва, че изпратените искания за „спиране на дискриминацията“ и „предоставяне на безплатен достъп до информация за всички потребители“ не са удовлетворени. То завършва с напомняме, че „в закона са предвидени мерки за технологично въздействие по отношение на интернет платформите“, с което РоскомандZor реферира към прекратяването на достъпа до услугите на Facebook, Instagram и Google News в Русия.<ref>[https://t.me/rkn_tg/220 Изявление на РоскомнадZor от 19 март 2022 г.] | Telegram </ref> На 24 март РоскомандZor публикува изявление, в което изисква от YouTube да възстанови достъпа до официалния канал на кримския лидер Сергей Аксьонов „във възможно най-кратък срок“ и да обясни причината за ограниченията спрямо него, а два дни по-късно отправя изискване към YouTube за възстановяването на достъпа до видео, озаглавено „Заседание на Междуведомствения координационен щаб за хуманитарно реагиране в Украйна“ и публикувано в официалния профил на Министерството на отбраната на Русия, и да обясни причините за ограничаването му (към 28 март в канала на МО на Русия в YouTube има видео с такова заглавие, публикувано на 14 март и гледано над 600 000 пъти).<ref>[https://t.me/rkn_tg/221 Изявление на РоскомнадZor от 24 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref>[https://t.me/rkn_tg/222 Изявление на РоскомнадZor от 26 март 2022 г.] | Telegram </ref> Аксьонов е носител на руския държавен орден „За заслуги към Отечеството“ – първа степен, с който е отличен за участието си в процеса на анексия на Крим, и присъства в консолидирания списък с лица, обект на финансови санкции от страна на Обединеното кралство.<ref>HM Treasury Office of Financial Sanctions Implementation | [https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1063496/Russia.pdf Consolidated list of financial sanctions targets in the UK] [last updated:25/03/2022]</ref> Още през 2014 г. санкции срещу него налагат Европейският съюз и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/mar/17/us-sanctions-russian-ukrainian-targets|title=US and EU sanctions: the Russian and Ukrainian targets|last=Alec Luhn|first=Kevin Rawlinson|date=2014-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-28}}</ref> == Реакции на световни анализатори == Политологът [[Ноам Чомски]] определя руското нападение срещу Украйна като непредизвикано и тежко военно престъпление, което може да се сравни с нападението на [[Война в Ирак (2003)|САЩ и Великобритания над Ирак]] през 2003 година и дори с [[Полша във Втората световна война|подялбата на Полша между Хитлер и Сталин]] през септември 1939 година, поставила началото на Втората световна война. Според него това е повратна точка от човешката история, която може да доведе до катастрофална Трета световна война.<ref>Ноам Чомски: Военна ескалация на САЩ срещу Русия ще е „смъртна присъда за човечеството“. [https://epicenter.bg/article/Noam-Chomski--Voenna-eskalatsiya-na-SASht-sreshtu-Rusiya-shte-e--quot-smartna-prisada-za-chovechestvoto-quot-/275549/11/0 Епицентър, 4 март 2022 г.]</ref> Според политологът Джон Миършаймър Западът също носи отговорност за украинската криза. Проблемите около Украйна според него тръгват от идеята на НАТО да обяви, че Украйна ще стане член на съюза. Руските лидери определят това решение като екзистенциална заплаха. Миършаймър смята, че не трябва да се подценява колко безмилостни могат да бъдат великите сили, когато са притиснати в ъгъла. Докато Западът се надява да нанесе унизително поражение на Путин и да предизвика отстраняването му от власт, съществува сериозна заплаха това да го насочи към употреба на ядрени оръжия.<ref>Джон Миършаймър: Защо Западът носи основната отговорност за украинската криза. [https://glasove.com/na-fokus/dzhon-miarshaymar-zashto-zapadat-nosi-osnovnata-otgovornost-za-ukrainskata-kriza?fbclid=IwAR2qhiAnxbt4JIrJ_5LPaSULtvWqlfC8E5cPF1pHIkGGOmXgx6CrrhThee0 16 март 2022 г. Гласове.]</ref> [[Стивън Коткин]] заема противоположна позиция. Според него това, което представлява Русия днес, не е отклонение от историческия модел, който я формира през последните два века, като много преди съществуването на НАТО, още през деветнадесети век, Русия изглежда така: тя има автократ, в нея има репресии и милитаризъм. Той твърди също, че ако не са се били присъединили към НАТО, днес Полша или Прибалтийските държави щяха да са поставени в ситуацията на Украйна. Отговаряйки на въпрос за разликите между ''сталинизма'' и ''путинизма'' Коткин заявява, че режимът на руския президент не е същият като този на Сталин или като този на руския цар, тъй като светът се е променил, както и самата Русия. Шокът е в това, че въпреки големите промени, „все още виждаме този модел, от който Русия не може да се откъсне.“<ref>{{Cite news|url=https://www.newyorker.com/news/q-and-a/stephen-kotkin-putin-russia-ukraine-stalin|title=The Weakness of the Despot|last=Remnick|first=David|date=2022-03-11|work=The New Yorker|access-date=2022-03-17}}</ref> Според Юрий Костенко, един от украинските политици, участвали в преговорите за разоръжаването на страната през 90-е години на миналия век, Киев е трябвало да запази своя ядрен арсенал. Той вижда в ядреното разоръжаване на страната тогава „ужасна грешка“. През 1994 година Украйна, която е третата ядрена сила в света, предава своя ядрен арсенал на Русия. В замяна САЩ, Русия и Великобритания поемат ангажимент да спазват независимостта и суверенитета на Украйна. Оказва се обаче, че тези договорки са били напразни. Според него историята показва, че когато Русия подписва нещо, това не означава, че тя ще го спазва.<ref>Трудните уроци, които научиха Украйна да не вярва на Русия. [https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/trudnite-uroci-koito-nauchiha-ukraina-da-ne-viarva-na-rusiia-346450/ 25.02.2022 г. Инвестор.БГ.]</ref> Американският политолог, социолог и философ [[Франсис Фукуяма]] заявява, че повече от всичко друго днешна Русия носи характеристиките на нацистка Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/francis-fukuyama-russia-now-resembles-nazi-germany/av-62538492|заглавие=Francis Fukuyama: Russia now 'resembles Nazi Germany'|дата=2022-07-20|труд=DW News|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> За Фукуяма политическият режим в Русия – вид краен [[национализъм]], чийто [[Идеология|идеолог]] е Владимир Путин с неговия абсолютен контрол върху всички лостове на властта – е много слабо институционализиран и поради тази причина нестабилен. Според него евентуално завръщане на [[Доналд Тръмп]] като [[Президент на Съединените американски щати|президент на САЩ]] би решило всички проблеми на Русия поради явното му желание да изтегли САЩ от НАТО, което съвпада с интересите на Русия.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/trump-2024-comeback-would-solve-all-of-russias-problems/a-62538201|title=Trump 2024 comeback would 'solve all of Russia's problems'|date=2022-07-20|work=DW|access-date=2022-07-27}}</ref> Фукуяма подчертава важността на това Украйна да постигне известен напредък и да си възвърне военната сила през лятото на 2022 г., защото „единството на Запада зависи от това хората да вярват, че има военно решение на проблема в близко бъдеще“. Според автора на книгата „[[Краят на историята и последният човек]]“ (1992) създаде ли се усещане за безизходица, която ще продължи вечно, единството ще започне да се разпада и ще има повече призиви към Украйна да се откаже от територия, за да се сложи край на войната.<ref name=":9" /> == Жертви == {|class="wikitable plainrowheaders" |- !scope="col"|Засегнати !scope="col"|Жертви !scope="col"|Времеви период !scope="col"|Източник |- ! rowspan="4" scope="row" |Цивилни |'''9 000<ref>{{Cite web|url=https://www.usnews.com/news/world/articles/2023-01-17/over-9-000-civilians-killed-in-ukraine-since-russia-invaded-kyiv|title=Over 9,000 Civilians Killed in Ukraine Since Russia Invaded - Kyiv|agency=Reuters |work=U.S. News & World Report}}</ref> – 16 502<ref>{{Cite web| title=More than 16,500 people killed in Ukraine due to Russian aggression |url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3650080-more-than-16500-people-killed-in-ukraine-due-to-russian-aggression.html |date=10 January 2023 |Publisher=www.ukrinform.net |access-date=26 January 2023}}</ref>''' убити (потвърдени) |24 февруари 2022 – 17 януари 2023 |Правителство на Украйна |- |'''30 000''' убити |24 февруари 2022 – 22 януари 2023 |Военноначалникът на Норвегия<ref>{{cite web |title=Russia taken 180,000 dead or wounded in Ukraine: Norwegian army |url= https://www.france24.com/en/live-news/20230122-russia-taken-180-000-dead-or-wounded-in-ukraine-norwegian-army |date=22 January 2023 |publisher=France 24 |access-date=9 March 2023}}</ref> |- |'''100 000''' убити (според изчисления) |24 февруари 2022 – 23 февруари 2023 |Главен прокурор на Украйна по военни престъпления<ref name="100000civilian">Bel Trew. [https://www.independent.co.uk/news/world/europe/ukraine-war-anniversary-war-crimes-b2288037.html "100,000 Ukrainian civilian deaths."] The Independent, Feb 23 2023.</ref> |- |'''8 836''' убити, '''14 985''' ранени<br />(потвърден минимум; смята се, че цифрата е по-голяма) |24 февруари 2022 – 14 май 2023 |ООН<ref name="UNtoll">{{Cite web |date=15 May 2023 |title=Ukraine: civilian casualty update 15 May 2023 |url=https://www.ohchr.org/en/news/2023/05/ukraine-civilian-casualty-update-15-may-2023 |access-date=15 May 2023 |publisher=Office of the United Nations High Commissioner for Human Rights}}</ref> |- !Цивилни |'''1028''' убити, '''47 деца''' |1 февруари 2023 – 31 юли 2023 |ООН<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !Цивилни |'''15 000''' безследно изчезнали |1 февруари 2023 – 31 юли 2023 |Правителство на Украйна<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !Украински бежанци |'''5 493 437''' души са избягали трайно в държави от ЕС,(от тях '''3 574 485''' души са потърсили временна закрила.) Най голям брой украински бежанци - '''4,472,349 -''' са емигрирали в Полша |24 февруари 2022 - 5 юли 2022 |По данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН |- !Украински военнослужещи |'''383 000 у'''бити '''(159 000''' убити и ранени само по време украинското контранастъпление) |22. февуари 2022 - 19.декември 2023 |Сергей Шойгу, министър на отбраната на Русия, цитиран от ТАСС<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/329173-shoygu-saobshti-za-ubiti-nad-383-000-ukraintsi-v-svo-vazmezdieto-shte-zastigne-vsichki</ref> |- ! rowspan="3" scope="row" |Украински сили<br />([[Въоръжени сили на Украйна|ВСУ]], [[Национална гвардия на Украйна|НГУ]], [[Държавна гранична служба на Украйна|ДГСУ]], [[Специални полицейски части на Украйна|СПЧУ]]) |'''124 500 – 131 000''' жертви<br>('''16 000 – 17 500''' убити) |24 февруари 2022 – 1 март 2023 |Документи на Пентагона<ref name="US Leaked Document">{{cite web |url=https://www.ft.com/content/03fa9789-3d1b-4d06-9064-371bb4eb11eb |title=Leaked US war files contain 'fictitious information', says Ukraine |publisher=[[Financial Times]] |date=7 April 2023 |access-date=7 April 2023}}</ref><ref name="US Leaked Document1">[https://www.bbc.com/news/world-europe-65225985 Ukraine war: Who leaked top secret US documents - and why?]</ref> |- |'''120 000''' убити или ранени |24 февруари 2022 – 13 март 2023 |По изчисления на представители на властите в САЩ и ЕС<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2023/03/13/ukraine-casualties-pessimism-ammunition-shortage/ |title=Ukraine short of skilled troops and munitions as losses, pessimism grow|date=March 13, 2023|newspaper=[[The Washington Post]]|access-date=April 2, 2023}}</ref> |- |'''150 000''' убити или ранени |24 февруари 2022 – 6 април 2023 |Според изчисления на Запада<ref>{{cite web|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2023/04/06/russia-ukraine-war-wagner-chief-admits-cemetery-growing/|title=Wagner chief says cemetery for killed fighters is 'growing' but justifies losses|date=6 April 2023|website=[[The Daily Telegraph|The Telegraph]]|access-date=6 April 2023}}</ref> |- !военнопленници изтезавани от Руската федерация |'''51/56''' признали за изтезания, от обща бройка |1 февруари 2023 – 31 юли 2023 |според доклад на правителството <ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !убити украински военнопленици |'''6''' убити военнопленици |1 февуари 2023 – 31 юли 2023 |според доклад на правителството<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !безследно изчезнали |'''26 000''' безследно изчезнали '''(15 000''' цивилни и '''11 000''' военни) |1 февруари – 31 юли 2023 |Правителство на Украйна<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2023/10/05/otvlichaniia-poboi-nov-doklad-za-voennite-prestypleniia-vyv-voinata-v-ukraina.584946</ref> |- !scope="row"|Украински сили (ВСУ) |'''10 000 – 13 000''' убити |24 февруари – 1 декември 2022 |Правителство на Украйна<ref>{{cite web |title=President's Office says Ukrainian army lost up to 13,000 soldiers since war started |url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3626014-presidents-office-says-ukrainian-army-lost-up-to-13000-soldiers-since-war-started.html |date=1 December 2022 |agency=[[Ukrinform]] |access-date=9 March 2023}}</ref> |- !Украински сили (ВСУ) |'''31 000''' убити |23 февруари 2022 – 25 февруари 2024 |по данни на Володимир Зеленски (правителство на Украйна)<ref>https://www.mediapool.bg/za-prav-pat-zelenski-obyavi-broya-na-ubitite-ukrainski-voinitsi-31-000-dushi-news356562.html</ref> |- ! rowspan="6" scope="row" |Руски сили<br />([[Въоръжени сили на Руската федерация|ВСРФ]], [[Национална гвардия на Русия|НГР]], [[Федерална служба за сигурност|ФСС]], [[Федерална служба за сигурност на Руската федерация|ФССРФ]],<br />[[Частна военна компания „Вагнер“|ЧВК „Вагнер“]] & [[Частна военна компания „Редут“|ЧВК „Редут“]],<br />[[Народни милиции на ДНР и ЛНР]]) |'''110 000''' жертви |24 февруари 2022 – 28 февруари 2023 |Американски документи, позоваващи се на ФСС<ref>[https://www.themoscowtimes.com/2023/04/13/new-intel-leak-exposes-russian-government-infighting-nyt-a80816 New Intel Leak Exposes Russian Government Infighting – NYT]</ref> |- !70 000 убити и още 120 000 жертви |23 февруари 2022 – 11 ноември 2023 |Според британският Economist и американският New York Times<ref>Най-малко 70 000 украински войници са загинали,</ref> като се позовава на данни от американски официални лица. |- |'''189 500 – 223 000''' жертви<br>('''35 500 – 43 500''' убити по време на военни действия) |24 февруари 2022 – 1 март 2023 |Документи на САЩ<ref name="US Leaked Document"/><ref name="US Leaked Document1"/> |- |'''200 000 – 220 000''' жертви |24 февруари 2022 – 29 март 2023 |Според изчисления на САЩ<ref>{{Cite web |last=McFall |first=Cailtin |date=29 March 2023 |title=Ukraine war: More than 220,000 Russian troops and mercenaries killed or injured since start of invasion, UK defence sec says |url=https://www.yahoo.com/news/uk-claims-220-000-russian-205711053.html |access-date=29 March 2023 |publisher=[[Fox News]] |language=en-US |достъп_дата=2023-05-21 |архив_дата=2023-04-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230407074746/https://www.yahoo.com/news/uk-claims-220-000-russian-205711053.html }}</ref> |- |'''над 58 500''' убити, '''над 204 700''' ранени |24 февруари 2022 – 12 май 2023 |По изчисления на BBC News Russian и Mediazona<ref name="BBCMediazona" /> |- |'''198 260''' ликвидирани<!-- {{efn|The Ministry of Defence of Ukraine uses the terms "combat losses" and "liquidated".<ref name="RussianLosses" /> According to the BBC, these figures include wounded soldiers,<ref name="BBC R.C1">{{Cite news |last1=Ivshina |first1=Olga |last2=Prosvirova |first2=Olga |date=21 March 2022 |title=BBC investigation reveals confirmed Russian military deaths |agency=[[BBC News]] |url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60802572?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623891cd1fea84616a6cc523%26BBC%20investigation%20reveals%20confirmed%20Russian%20military%20deaths%262022-03-21T16%3A03%3A19.559Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82515e34-7a58-4c1f-8ad1-905dee307ca2&pinned_post_asset_id=623891cd1fea84616a6cc523&pinned_post_type=share |access-date=21 March 2022}}</ref><ref name="BBC R.C2">{{Cite news |date=24 April 2022 |title=ВСУ: Российские потери составляют почти 22 тысячи человек |agency=[[BBC News Russian]] |url=https://www.bbc.com/russian/live/news-61145316?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=626507b8b1e16c43aefe7312%26%D0%92%D0%A1%D0%A3%3A%20%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%20%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%20%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D1%8E%D1%82%20%D0%BF%D0%BE%D1%87%D1%82%D0%B8%2022%20%D1%82%D1%8B%D1%81%D1%8F%D1%87%D0%B8%20%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%262022-04-24T08%3A33%3A19.665Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:3b8c4837-fda0-4eb1-b155-77299d8ade3f&pinned_post_asset_id=626507b8b1e16c43aefe7312&pinned_post_type=share |access-date=24 April 2022}}</ref> while others interpret the figures to be referring to only those killed.<ref>{{cite news |title=Kyiv claims 800 Russian troops killed in a day, pleads for tanks |url=https://www.dailysabah.com/world/europe/kyiv-claims-800-russian-troops-killed-in-a-day-pleads-for-tanks |date=5 January 2023 |website=[[Daily Sabah]] |agency=[[Reuters]] |access-date=9 March 2023}}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine Claims Russian Death Toll Rises To More Than 111,000 |url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-war-death-toll/32214245.html |agency=[[Radio Free Europe/Radio Liberty]] |date=8 January 2023}}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine Claims Russian Death Toll Rises To More Than 111,000 |url=https://www.voanews.com/a/voa-interview-what-to-know-about-russia-s-manipulated-war-statistics/6913900.html |agency=VOA Interview: What to Know About Russia's Manipulated War Statistics |date=11 January 2023}}</ref>}} --> |24 февруари 2022 – 13 май 2023 |Правителство на Украйна<ref name="RussianLosses">{{Cite news |title=WAR IN UKRAINE. TOTAL COMBAT LOSSES OF THE RUSSIAN FORCES FOR DAY 444 |agency=[[Ukrainska Pravda]] |url=https://www.pravda.com.ua/eng/ |access-date=13 May 2023}}<br>{{cite web|url=https://www.mil.gov.ua/en/news/2023/05/13/the-total-combat-losses-of-the-enemy-from-24-02-2022-to-13-05-2023/|title=The total combat losses of the enemy from 24.02.2022 to 13.05.2023|date=13 May 2023|publisher=[[Ministry of Defence (Ukraine)|Ministry of Defence of Ukraine]]|access-date=28 April 2023}}</ref> |- !Руски сили |'''232 000''' души убити |24 февруари 2022 – 4 юли 2023 |Център за стратегическа защита <ref>https://cdsdailybrief.substack.com/p/russias-war-on-ukraine-daily-snapshot-cf0</ref> (украинска НПО) |- !Руски войници |'''45 123''' души '''официално''' потвърдени за убити (чрез използване на източници със свободен достъп като некролози, съобщения от местните власти или некролози, публикувани в медиите или в социалните мрежи.) |24 февруари 2022 – 20 февруари 2024 |руският сайт „Медиазона“ цитиран от „Франс Прес“<ref name=":13">https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2024/02/22/4591996_medii_tvurdiat_che_sa_identificirali_45_hil_ubiti/?ref=home_NaiNovoto</ref> (медиите подчертават, че реалният брой убити вероятно е по-голям. BBC News Russian допуска два пъти по-голяма бройка)<ref name=":14">https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2024/02/22/4591996_medii_tvurdiat_che_sa_identificirali_45_hil_ubiti/?ref=home_NaiNovoto</ref> |- !Руски войници |'''над 120 000''' убити |24 февруари 2022 – август 2023 |вестник „Ню Йорк Таймс“, позовавайки се на американски официални лица<ref name=":15">https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2024/02/22/4591996_medii_tvurdiat_che_sa_identificirali_45_hil_ubiti/?ref=home_NaiNovoto</ref> |- !Руски войници |'''350 000''' убити и ранени |24 февруари 2022 – 29 февруари 2024 |британският министър на отбраната Джеймс Хипи в официален отговор на запитване на британски депутат<ref name=":15" /> |- !Руски войници |'''350 000''' убити и ранени |24 февруари – 16 юни 2024 |Лойд Остин, министър на отбраната на САЩ<ref>https://offnews.bg/sviat/pentagonat-obiavi-zagubite-na-rusia-nad-350-000-vojnitci-sa-martvi-824710.html</ref> |- !Руски войници |'''190''' '''000''' убити военносружещи и '''100 000''' души които са ранени и могат да се върнат в боя |23 февруари 2022 – 13 октомври 2023 |според доклад на британското разузнаване през октомври 2023<ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/V-SASht-ocenyavat-broya-na-zaginalite-ukrainski-voinici-na-70000-1895026</ref> |- !Руски военни |'''120 000''' убити военнослужещи и 1'''80 000''' ранени |23 февруари – 13 октомври 2023 |според доклад на американските власти<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/zelenski-zagubihme-31-hilyadi-voynici-na-fronta</ref> |- !scope="row"|Руски сили<br />(ВСРФ, НГР, ФСС, ФССРФ,<br />ЧВК „Вагнер“ & ЧВК „Редут“) |'''над 45 000''' убити ('''23 286''' потвърдени<br />поименно), '''над 158 300''' ранени |24 февруари 2022 – 17 май 2023 |По изчисления на BBC News Russian и Mediazona<ref name="BBCMediazona">{{Cite news |title=Цена зимнего наступления: что известно о потерях России в Украине к маю |trans-title=The price of the winter offensive: what is known about the losses of Russia in Ukraine by May |agency=BBC News Russian |url=https://www.bbc.com/russian/features-65567378 |date=12 May 2023 |access-date=12 May 2023}}<br />{{Cite news |title=Russian casualties in Ukraine. Mediazona count, updated |work=Mediazona |url=https://en.zona.media/article/2022/05/11/casualties_eng |date=19 May 2023 |access-date=19 May 2023}}</ref> |- |'''Руски сили (военнослужещи)''' |'''66 471 убити ('''потвърдени поименно чрез некролози, надгробни плочи, общински списъци); над '''12 000''' души от убитите са амнистирани затворници, изпратени да се бият на фронта. В сметката на влизат убитите от ЛНР и ДНР. Отделно '''още 23 500 убити от сепаратиските републики ('''общо '''близо 90 000 убити)''' |24 февруари 2022 - 30 август 2024 |по изчисления на BBC News Rusian, съвместно с Медиаzona.<ref>https://www.vesti.bg/sviat/bi-bi-si-identificira-nad-66-000-ruski-vojnici-ubiti-v-ukrajna-6207507</ref><ref>https://www.bgnes.bg/razsledvane-na-bi-bi-si-v-ukrayna-sa-zaginali-66-000-ruski-voynici</ref> Смята се, че това е доста занижена цифра, много от починалите не се обявяват. |- !Руски сили (ВСРФ, НГР, ФСС, ФССРФ и др.) |'''22 920''' ('''6000''' при Авдеевка) |октомври 2023 |Данни на Генералния щаб на Украйна, потвърдени от независими анализатори<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/prez-oktomvri-ruskata-armiya-podobri-nyakolko-mrachni-rekorda</ref> |- !Руски сили |'''315 000''' убити или ранени (над '''13 000''' при настъплението над Авдеевка) |октомври 2023 – февруари 2024 |разсекретен доклад на американското разузнаване, цитиран от „Ройтерс“ и СNN<ref name=":12" /> |- !Руски сили |'''500 000''' ранени или убити (по 1200 на ден) |22 февруари 2022 - 29 септември 2024 |По данни на сп. "Еconomist"<ref>https://ukrpressbg.com/2024/09/29/the-economist-%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8-%d0%b7%d0%bb%d0%b5-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d1%8e%d0%b7%d0%bd%d0%b8/</ref> |- !Руски сили (руска армия) |'''Над 15 000''' убити или ранени при Авдеевка |октомври 2023 – февруари 2024 |Според експерта от IISS, Микаел Герстад<ref>https://clubz.bg/146888</ref><ref>https://news.bg/int-politics/ukrayna-e-izteglila-armiyata-si-ot-avdeevka.html</ref> |- !Руски сили (руска армия) |над '''120 000''' убити и '''180 000''' жертви |22. февруари 2022 – октомври 2023 |според доклад на американсите власти |- !Руски сили |над '''621 550''' жертви (убити и ранени общо) |22 февруари 2022- 5 септември 2024 |Според. В.Зеленски<ref>https://news.bg/int-politics/za-zelenski-voynata-dokazva-vseki-den-che-rusiya-mozhe-da-zagubi.html</ref> |- |'''Руски сили''' '''(ЧВК "Вагнер")''' |'''5 634''' убити (потвърдени поименно) |24 февруари 2022 – 17 май 2023 |BBC News Russian и Mediazona<ref name="BBCMediazona" /> |- ! rowspan="2" scope="row" |Руски сили<br>(ЧВК „Вагнер“) |'''9 000''' убити, '''21 000''' ранени |24 февруари 2022 – 17 февруари 2023 |Според изчисления на САЩ<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/world/europe/white-house-wagner-group-has-suffered-over-30000-casualties-ukraine-2023-02-17/ |title=White House: Wagner Group has suffered over 30,000 casualties in Ukraine |work=[[Reuters]] |date=17 February 2023 |access-date=17 February 2023}}</ref> |- |'''10 000''' убити, '''40 000''' ранени |1 декември 2022 – 1 май 2023 |Според изчисления на САЩ<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/world/europe/us-believes-russians-ukraine-have-suffered-100000-casualties-5-months-2023-05-01/ |title=US believes Russians in Ukraine have suffered 100,000 casualties in 5 months |first1=Steve |last1=Holland |first2=Katharine |last2=Jackson |work=[[Reuters]] |date=1 May 2023 |access-date=1 May 2023}}</ref> |- !ЧВК "Вагнер" |над '''22 000''' убити |към 20 май 2023 |според сведения на „Политико“<ref>https://news.bg/world/nad-20-000-voynitsi-na-vagner-ubiti-40-000-raneni-v-ukrayna.html</ref> |- !scope="row" rowspan="2"|Руски сили<br />(Народни милиции на ДНР и ЛНР) |'''над 10 000''' убити |24 февруари 2022 – 22 февруари 2023 |По изчисления на САЩ<ref name="CSIS">Jones, Seth G., & Riley McCabe, Riley, & Palmer, Alexander, (27 February 2023). "[https://www.csis.org/analysis/ukrainian-innovation-war-attrition Ukrainian Innovation in a War of Attrition]", CSIS</ref><ref>"Consequently, the authors estimate that the total number of fatalities from February 24, 2022, to February 22, 2023, includes between 50,000 and 60,000 soldiers from Russian government units and private military companies, along with approximately 10,000 soldiers from the Donetsk and Luhansk militias (for a total of 60,000 to 70,000 fatalities)."[https://csis-website-prod.s3.amazonaws.com/s3fs-public/2023-02/230227_Jones_Ukranian_Innovation.pdf?VersionId=Vap.5tI65sIt0kH10bxSSgN5q1G0cDhS &#91;1&#93;]</ref> |- |'''над 8 000''' убити |24 февруари 2022 – 12 май 2023 |По изчисления на BBC News Russian и<br>Mediazona<ref name="BBCMediazona"/> |- !руснаци емигрирали извън Русия от началото на руската агресия |'''над 650 000''' |24 февруари 2022 – 16 юли 2024 |по данни на ДПА;<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/pone-650-000-rusnaci-sa-izbyagali-rusiya-zaradi-voynata</ref> счита се че данните са занижени, защото са отчетени хората емигрирали в страни от ЕС, или САЩ но не и емигриралите в азиатски, африкански или южноамерикански дтрани |} * На 12 октомври Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава за извършена корекция на данните към тази дата (от 24 февруари) въз основа на уточнения от разузнаването<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid022riDRVhWZKGCdpdHKy8LSSXoayCZiCx11GhQ1BxnS8fSxfbfYC184didCrzXdFnEl |заглавие=The total combat losses of the enemy from 24.02 to 12.10 |автор=Генеральний штаб ЗСУ |дата=2022-10-12 |труд=Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України |цитат=У зв'язку з постійним надходженням уточнених розвідувальних даних, виникла потреба коригування деяких позицій загальних втрат противника. Публікуємо скориговані цифри з урахуванням всіх наявних на цей час уточнень за попередній період з 24 лютого 2022 року |език=uk |достъп_дата=2022-10-13}}</ref> * Русия класифицира военните смъртни случаи като държавна тайна дори в мирно време и не е актуализирала официалните си данни за жертвите по време на войната в Украйна през 2022 г. от 25 март.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/cia-director-says-some-15000-russians-killed-ukraine-war-2022-07-20/ |заглавие=CIA director estimates 15,000 Russians killed in Ukraine war By |фамилно_име=Phil Stewart |дата=2022-07-21 |труд=Reuters |език=en |достъп_дата=2022-08-21}}</ref> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{Цитат уеб | издател = Свободна Европа | уеб_адрес = https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html | заглавие = Войната започна. Русия нападна Украйна | труд = svobodnaevropa.bg | език = bg | година = 2022 | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{cite web | last = Barnes | first = Julian E. | coauthors = Michael Crowley, Eric Schmitt | url = https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html | title = Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans | year = 2022 | date = 10 January 2022 | publisher = The New York Times | work = nytimes.com | accessdate = 2022-01-20 | archive-date = 22 January 2022 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220122100818/https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html | url-status = live | url-access = limited | lang = en}} * {{cite web | last = Bengali | first = Shashank | year = 2022 | date = 18 February 2022 | title = The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine | publisher = The New York Times | url = https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news | work = nytimes.com | accessdate = 2022-02-18 | url-access = limited | archive-date = 2022-02-18 |archive-url = https://web.archive.org/web/20220218063637/https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news | url-status = live | lang = en}} * {{Цитат уеб | издател = Deutsche Welle | уеб_адрес = https://www.dw.com/bg/украинската-революция-на-достойнството/a-18077871 | заглавие = Украинската „Революция на достойнството“ | година = 2014 | труд = www.dw.com | език = bg | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{Цитат уеб | издател = Deutsche Welle | уеб_адрес = https://www.dw.com/bg/експлозии-разрушения-и-жертви-русия-нападна-украйна/a-60894862 | заглавие = Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | година = 2022 | дата = 24.02.2022 | труд = dw.com | език = bg | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{Цитат уеб | издател = Dnes.bg | година = 2022 | уеб_адрес = https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 | заглавие = Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг | труд = www.dnes.bg | език = bg | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{cite book | last = Hackett | first = James (ed.) | title = The Military Balance 2021 | year = 2021 | date = February 2021 | url = https://books.google.com/books?id=Re4fEAAAQBAJ | publisher = International Institute for Strategic Studies | location = Abingdon, Oxfordshire | edition = 1st | isbn = 978-1-03-201227-8 | ol = OL32226712M | oclc = 1292198893 | lang = en}} * {{cite book | publisher = International Institute for Strategic Studies | title = The Military Balance 2022 | year = 2022 | date = February 2022 | url = https://books.google.com/books?id=vOFeEAAAQBAJ&pg=PA945 | isbn = 9781000620030 | lang = en}} * {{cite web | last = Lister | first = Tim | coauthors = Julia Kesa | title = Ukraine says it was attacked through Russian, Belarus and Crimea borders | url = https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_82bf44af2f01ad57f81c0760c6cb697c | accessdate = 2022-02-24 | publisher = CNN | date = 24 February 2022 | year = 2022 | archive-date = 2022-02-24 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220224071121/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_82bf44af2f01ad57f81c0760c6cb697c | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | last = Murphy | first = Palu | title = Troops and military vehicles have entered Ukraine from Belarus | url = https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_d115a65e9b6348752422ad427fa83b95 | accessdate = 2022-02-24 | publisher = CNN]| date = 24 February 2022 | year = 2022 | archive-date = 2022-02-23 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220223185404/https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/ | url-status = live | lang = en}} * {{cite web | last = Rodionov | first = Maxim | coauthors = Tom Balmforth | url = https://www.reuters.com/world/europe/belarusian-troops-could-be-used-operation-against-ukraine-if-needed-lukashenko-2022-02-24/ | title = Belarusian troops could be used in operation against Ukraine if needed, Lukashenko says | publisher = Reuters | date = 25 February 2022 | year = 2022 | accessdate = 2022-02-25 | archive-date = 2022-02-25 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220225020021/https://www.reuters.com/world/europe/belarusian-troops-could-be-used-operation-against-ukraine-if-needed-lukashenko-2022-02-24/ | url-status = live | lang = en}} * {{Цитат уеб | издател = TRT | уеб_адрес = https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 | заглавие = В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | труд = www.trt.net.tr | език = bg | достъп_дата = 2022-02-25}} * {{cite web | publisher = unian.info | year = 2018 | url = https://www.unian.info/war/10391709-almost-entire-grey-zone-in-donbas-liberated-by-ukraine-without-minsk-deal-breach-adviser.html | title = Almost entire 'grey' zone in Donbas liberated by Ukraine without Minsk deal breach – adviser | work = unian.info | accessdate = 2023-01-29 | lang = en}} {{Превод от|en|2022 Russian invasion of Ukraine|1073737669}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] [[Категория:Рашизъм]] ntx0shqu422rjgq1hgkszk52ip0xjvd 0 803062 12416461 12096150 2024-11-19T02:31:17Z Luxferuer 25980 12416461 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Семейна гробница на Ненчо Палавеев | картинка = Saint Theotokos church, Koprivshtitsa 09.jpg | картинка-описание = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | конструкция = полиран мрамор | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1930}} | съвременно състояние = поддържан | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 }} '''Семейната гробница на [[Ненчо Палавеев]]''' се намира в двора на храм [[Успение Богородично (Копривщица)|„Успение на Пресвета Богородица“]] в [[Копривщица]]. Наподобява [[саркофаг]] изработен от черен полиран [[мрамор]] с издълбани благодарствени слова на хаджията отправени към неговите родители. На малък пиедестал с вградени портрети на тримата покойници е поставен пресъздаден от бял мрамор ангел, прегърнал православен кръст, висок почти колкото него. От двете страни на саркофага са засадени майсторски култивирани [[Черница|черници]]. Гробницата е построена още докато хаджията е бил жив.<ref>Parvanov.org. [https://www.parvanov.org/koprivshtitsa-lichnostite-ozhivyavat-2-may/ Ненчо Дончев Палавеев.] Посетен на 2 декември 2021</ref> == Благодарствени слова == Текст, изписан върху хоризонталната плоча на саркофага: {{цитат|Признателният син и копривщенски благодетелъ хаджи Ненчо Палавеев, след като обходи много царства, приобрети богатства и доби слава, даде всичко на родината, а за себе си и достойните родители издигна приживе тази гробница в лето 1930-то за вечна паметъ и душевенъ покой.<ref>Krasotata.net. [http://www.krasotata.net/statia/Hadji%20Nencho%20Palaveev%20naj%20bogatiqt%20bylgarin-154.html Хаджи Ненчо Палавеев – най-богатият българин.] Посетен на 1 март 2022</ref>}} == Източници == <references /> [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Основани в България през 1930 година]] 4ra1z1ssjcrb2vqgdemsbfeofbm8sl1 0 803731 12416443 12200994 2024-11-19T02:13:03Z Luxferuer 25980 12416443 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Васева къща | картинка = Васева къща.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = възрожденски | фасади = | конструктор = | конструкция = плет, дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1820}}. | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 1926 – 1928 г. | етажи = 2 | височина = | площ = | съвременен статут = паметник на културата с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | съвременно състояние = поддъжана }} [[File:Васева къща 1.jpg|thumb|л|Васевата къща от юг]] [[File:Чешма във Васевата къща.jpg|thumb|л|Чешма в двора на Васевата къща]] '''Васевата къща''' е стара възрожденска къща в град [[Копривщица]], построена през 1820 година. Позната е и като „Къщата със щъркеловото гнездо“. През 1970^-те години при провеждан ремонт на покрива на къщата гнездото е премахнато от строителите. Къщата е е строена по време на условния разцвет на на копривщенската архитектура и носи новите виждания в това отношение. При нея се наблюдава появата на стремеж към симетрия, в иначе несиметричните градежи от тези времена. В двете странични фасади на Васевата къща от едната страна е разположено помещението „в' къщи“, а от другата – одаята. Асиметричните лява и дясна фасада еркерът прави прави подобни на главната фасада на къщата. [[Чардак|Кьошк]]ът (бухария) и е асиметрично издаден навън като [[еркер]].<ref name="Стоичков">Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 41 – 42.</ref> Светлината нахлува в къщата през групирани по двойки прозорци. Стълбите до етажа не са двураменни, а са пречупени под прав ъгъл. По този начин те са приобщени към [[интериор]]а и имат жива връзка с кьошка. Обемното решение сочи стремеж към извисяване на архитектурните елементи във вид на техните парапети, стрехи, прозорци, [[капител]]ите на [[колона|колони]]те и по-различните комини.<ref name="Стоичков"></ref> В къщата, както и при по-късните и големи къщи между мазето и горния етаж има добре скрито стълбище, предназначено за евакуация на жителите и в случай на необходимост. Васевата къща се намира на улица „Нейден Геров“ № 2, но не е музей и не е отворена за посещение. == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1820 година]] qw8dfmrk9pfgs2xvqxicd6konl3tef8 0 803880 12416440 12192447 2024-11-19T02:10:10Z Luxferuer 25980 12416440 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Бюст-барелеф на Димчо Дебелянов | картинка = Барелеф на Димчо от Джоко Радивоевич.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = | изпълнител = [[Джоко Радивоевич]] | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1965}} | етажи = | височина = | площ = | съвременен статут = | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = поддържан }} '''Бюст-барелефът на Димчо Дебелянов''' ([[орелеф]]) в град [[Копривщица]] се намира в малката градинка на ул. „[[Геренилото]]“. Изработен е от сръбския скулптор [[Джоко Радивоевич]], открит е на 7 април 1965 г. Гранитният отломък има размери 160/120/60 см., в който е изваяна релефната фигура на поета.<ref>{{cite book | title = Мемориални паметници | last = Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 318 – 330 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Джоко Радивоевич живее в Копривщица, когато работи върху [[Паметник на шестнадесетте и надгробен паметник на Страхил|паметника на 16-те партизани]] в местността „Петдесятница“, както и върху орелефа на [[Димчо Дебелянов]], за който малко хора знаят, че е негово дело. Приятелството на Радивоевич с [[Иван Врачев]] е причина Радивоевич след изселването си от [[Добрич]] да иде отново в Копривщица.<ref name="slavimirgenchev.info">Slavimirgenchev.info. [http://slavimirgenchev.info/?p=249 Джока Радивоевич и медал]. Посетен на 14 март 2022 г.</ref> {{цитат|Аз поразкрасих малко Димчо. Той е бил по-пълен, кръглолик. Затова и е обичал да се снима и да го рисуват повече в профил. Ето защо му поизточих малко лицето, удължих и брадата, сведох погледа му надолу…<ref name="slavimirgenchev.info"></ref>}} == Възпоменателен текст == {{цитат|Аз дойдох да да дочакам мирен заник.}} == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Обекти, наречени на Димчо Дебелянов]] [[Категория:Бюст-паметници в България]] [[Категория:Основани в България през 1965 година]] 4gajm65hcn5mzzx6up9em8d3dmxaltm 0 804267 12415823 12415484 2024-11-18T14:23:19Z Георгиалександров2 247955 12415823 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса;<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref> Херащенко потвърждава кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството твърди, че е свалило пет самолета и един хеликоптер в Луганск.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Военна част в [[Подилск]] е атакувана от руски сили, при което загиват шестима души и са ранени седем. Още един човек е убит в град Мариупол. 19 души са обявени за изчезнали.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> === 25 февруари === Към 01:24 ч. Зеленски нарежда пълната мобилизация на украинските военни за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> Около 04:00 ч. Киев е разтърсен от две експлозии. Служителят на украинското вътрешно министерство Антон Геращенко предава чрез текстово съобщение, че тези експлозии са от крилати и балистични ракети, насочени към Киев.<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> Украинското правителство съобщава, че е свалило вражески самолет над Киев, който след това се е разбил в жилищна сграда, като я е запалил.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> Сутринта на 25 февруари Зеленски обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти в телевизионно обръщение.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> Говорителят на правителството на Украйна Вадим Денисенко заявява, че 33 цивилни обекта са били ударени през последните 24 часа.<ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref> Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. === 26 февруари === [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] Около 03:00 ч. край Киев е съобщено за повече от 48 експлозии за 30 минути, тъй като украинските военни се сражават близо до електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> Би Би Си съобщава, че атаката може да е опит за спиране на електричеството в града. Съобщава се за тежки боеве в близост до Киевския зоопарк и квартал Шулявка. Рано на 26 февруари украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; също така твърди, че е отблъснала руската атака срещу град Николаев на Черно море.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Американски служители твърдят, че втори руски транспортен самолет II-76 е бил свален от украинските сили близо до [[Била Церква]].<ref>{{cite web|url=https://nypost.com/2022/02/26/ukraine-russian-war-updates-hundreds-of-casualties-as-russia-ukraine-fighting-spills-into-streets/|title=Battle for Kyiv: Hundreds of casualties as fighting spills into streets|work=New York Post|url-status=live|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://nypost.com/2022/02/26/ukraine-russian-war-updates-hundreds-of-casualties-as-russia-ukraine-fighting-spills-into-streets/|archive-date=2022-02-26|date=26 February 2022|access-date=26 February 2022}}</ref> Съобщава се за стотици жертви по време на сраженията през нощта в Киев от [[Асошиейтед прес]], според която обстрелът е унищожил жилищна сграда, мостове и училища. Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> === 27 февруари === На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града, съобщава украинска държавна агенция. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref>. В града се водят ожесточени боеве. „Контролът над Харков е изцяло наш! Въоръжените сили, полицията и отбранителните сили работят, а градът се прочиства напълно от врага“, казва областният управител Олег Синегубов<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев, публикувано в профилите му в социалните медии<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива, оповестява британското министерство на отбраната в комюнике, публикувано в понеделник, 28 февруари, най-напред в официалния (удостоверен) корпоративен профил за актуална информация от институцията в Twitter.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остават под украински контрол, се казва в съобщението. „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“, казва още министерството<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба), чиято употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. с Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Най-малко 10 души са убити, а 35 са ранени при ракетни удари на руските сили по центъра на Харков, съобщава съветникът на Министерството на вътрешните работи Антон Херашченко<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-10-killed-latest-rocket-strikes-ukraines-kharkiv-says-ukrainian-official-2022-03-01/|title=At least 10 killed in latest rocket strikes on Ukraine's Kharkiv, says Ukrainian official|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 2 март областният управител Олег Синегубов съобщава за неколкократно по-голям брой жертви – загиналите са най-малко 21, а 112 са ранени при обстрела през последните 24 часа<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/least-21-killed-112-wounded-shelling-kharkiv-ukrainian-official-2022-03-02/|title=At least 21 killed, 112 wounded in shelling of Kharkiv – Ukrainian official|last=Reuters|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Сред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ), казва се в изявление на говорител на ОССЕ<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“. „Никой няма да прости. Никой няма да забрави. Тази атака срещу Харков е военно престъпление“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Антон Херашченко информира чрез публикация в своя официален канал в Telegram, че жилища в намиращия се на по-малко от 180 км западно от столицата Киев украински град [[Житомир]] са ударени от руска крилата ракета, очевидно насочена към близката авиобаза, при което четирима души са били убити<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинското посолство във Вашингтон съобщава в края на деня, че при нападението са засегнати 10 жилища и прозорците на болница, позовавайки се на украинската Държавна служба за спешни случаи<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. '''2 март''' Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. В изявлението се добавя, че руските войски са атакували регионална военна болница и че боевете продължават<ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Най-малко три училища във втория по големина град в Украйна са засегнати от руските военни удари според видеоклипове и снимки, публикувани в социалните медии, които са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница с Украйна, обявява президентът на страната [[Александър Лукашенко]]. Петте тактически батальонни бойни групи на границата ще се удвоят през следващите два дни, казва се още в изявлението му. Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 2 март украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, чието население надхвърля 400 000 души, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). На 3 март президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> Броят на загиналите при атака срещу Чернигов нарасна до 47 души. Според официалната информация, разпространена от украинското правителство на 4 март, 38 мъже и девет жени са били убити от въздушните удари на Русия и обстрела на жилищни райони в северноукраинския град [[Чернигов]] на 3 март. Осемнадесет души са ранени. Чернигов се намира на малко повече от 200 км от Киев и е с население от 285 000 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/death-toll-russian-air-strikes-chernihiv-city-rises-47-local-authorities-say-2022-03-04/|title=Death toll from Russian air strikes on Chernihiv city rises to 47, local authorities say|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, която е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна, се водят ожесточени боеве. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, където се помещават шест от 15-те ядрени реактора на страната, е причинила пожар на една от сградите на централата – пететажно учебно съоръжение. Самата централа не е засегната, но има опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Пожарникари успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, а агенция Reuters предава, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация, пише „Украинска правда“. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита, в събота и неделя, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия на изток или Беларус, нейния ключов съюзник, на север. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. Десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, ще призоват за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и The New York Times, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Подил в Киев на 20 март. Баулина идва в Украйна като кореспондент на независимото издание The Insider и успява да изпрати няколко репортажа от Лвов и Киев. Преди това е работила към продуцент към обявения за екстремистка организация Фонд за борба с корупцията, основан през 2011 г. от [[Алексей Навални]] и ликвидиран десет години по-късно. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престрелката още един цивилен гражданин е убит, а двама души, придружаващи убитата журналистка, са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариупол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Нови сателитни снимки показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Операционната зала във военно-полева болница, разположена на територията на металургичния комбинат „Азовстал“ - последният опорен пункт на украинските защитници в района, е бомбардиран от руските сили в нарушение на гаранциите на Женевската конвенция за защита на стационарните и мобилните лечебни заведения. Вследствие на вражеската атака, осъществена на 28 април, част от сградата се срутва, което прави невъзможно оказването на помощ на ранените войници; някои от по-рано ранените военнослужещи са убити при удара, а други войници са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област. Висоцки казва, че ако изнасянето на зънро продължи, за жителите на тези регионите ще възникне риск от глад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 7 май Русия бомбардира училище в село Билогоровка в Източна Украйна, в което се укриват жители, които не са успели да се евакуират. Въздушният удар предизвика пожар, чието гасене отнема четири часа, информира областният управител Сергей Хайдай. Същата вечер украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че двама души са открити мъртви, а на следващия ден Хайдай оповестява, че от 90-те души, укриващи се в училището, около 30 са били спасени, но „останалите 60 души, останали под развалините, най-вероятно са загинали“.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. Руската атака в Харковска област унищожава селскостопански склад в град Лозова и отнема живота на един цивилен, казва кметът Сергей Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий, което причинява пожар, чието потушаване е почти невъзможно. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където все още се укриват около 1000 войници, включително стотици ранени. „Адът слезе на земята. В „Азовстал“. Удивително е как се държат нашите защитници. Всички сме им длъжници“, пише Андрюшченко в съобщението към видеото, публикувано в Telegram на 15 май.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}} === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Това изявление следва постигнатите договорености между президентите на Русия и на Турция - Владимир Путин и Реджеб Ердоган, в телефонен разговор, в който Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Истанбул. Този сценарий предварително е обсъден с президента на Украйна Володимир Зеленски, от чийто кабинет коментират, че държавният глава на Украйна би участват в предложения тристранен формат в Турция, ако и Путин е готов за това. На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери са се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища, за да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно, което създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страни, зависими от зърното, изнасяно от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref> Външните министри на Русия и Турвия провеждат разговори в Анкара относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. Преговорите не постигат заявената от Турция цел.<ref name=":25" /> Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден, казва пред Би Би Си президентският съветник Михайло Подоляк. Това е двойно повече от изчисленията, обявени по-рано от президента на Украйна Володимир Зеленски. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е категорична, че е превъзхождана от Русия, а Киев продължава да апелира за повече оръжия. Г-н Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, който ремонтира вагони, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато.<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 4cruu7dd8dfphtzy2mrdy72yvebzlc8 12415840 12415823 2024-11-18T14:42:56Z Георгиалександров2 247955 /* 24 февруари */ опитах да систематизирам част от информацията за първите дни на нападението. В този вид е много обемна. 12415840 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари -25 февруари === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. === 26 февруари === [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] Около 03:00 ч. край Киев е съобщено за повече от 48 експлозии за 30 минути, тъй като украинските военни се сражават близо до електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> Би Би Си съобщава, че атаката може да е опит за спиране на електричеството в града. Съобщава се за тежки боеве в близост до Киевския зоопарк и квартал Шулявка. Рано на 26 февруари украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; също така твърди, че е отблъснала руската атака срещу град Николаев на Черно море.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Американски служители твърдят, че втори руски транспортен самолет II-76 е бил свален от украинските сили близо до [[Била Церква]].<ref>{{cite web|url=https://nypost.com/2022/02/26/ukraine-russian-war-updates-hundreds-of-casualties-as-russia-ukraine-fighting-spills-into-streets/|title=Battle for Kyiv: Hundreds of casualties as fighting spills into streets|work=New York Post|url-status=live|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://nypost.com/2022/02/26/ukraine-russian-war-updates-hundreds-of-casualties-as-russia-ukraine-fighting-spills-into-streets/|archive-date=2022-02-26|date=26 February 2022|access-date=26 February 2022}}</ref> Съобщава се за стотици жертви по време на сраженията през нощта в Киев от [[Асошиейтед прес]], според която обстрелът е унищожил жилищна сграда, мостове и училища. Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> === 27 февруари === На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града, съобщава украинска държавна агенция. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref>. В града се водят ожесточени боеве. „Контролът над Харков е изцяло наш! Въоръжените сили, полицията и отбранителните сили работят, а градът се прочиства напълно от врага“, казва областният управител Олег Синегубов<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев, публикувано в профилите му в социалните медии<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива, оповестява британското министерство на отбраната в комюнике, публикувано в понеделник, 28 февруари, най-напред в официалния (удостоверен) корпоративен профил за актуална информация от институцията в Twitter.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остават под украински контрол, се казва в съобщението. „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“, казва още министерството<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба), чиято употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. с Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Най-малко 10 души са убити, а 35 са ранени при ракетни удари на руските сили по центъра на Харков, съобщава съветникът на Министерството на вътрешните работи Антон Херашченко<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-10-killed-latest-rocket-strikes-ukraines-kharkiv-says-ukrainian-official-2022-03-01/|title=At least 10 killed in latest rocket strikes on Ukraine's Kharkiv, says Ukrainian official|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 2 март областният управител Олег Синегубов съобщава за неколкократно по-голям брой жертви – загиналите са най-малко 21, а 112 са ранени при обстрела през последните 24 часа<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/least-21-killed-112-wounded-shelling-kharkiv-ukrainian-official-2022-03-02/|title=At least 21 killed, 112 wounded in shelling of Kharkiv – Ukrainian official|last=Reuters|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Сред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ), казва се в изявление на говорител на ОССЕ<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“. „Никой няма да прости. Никой няма да забрави. Тази атака срещу Харков е военно престъпление“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Антон Херашченко информира чрез публикация в своя официален канал в Telegram, че жилища в намиращия се на по-малко от 180 км западно от столицата Киев украински град [[Житомир]] са ударени от руска крилата ракета, очевидно насочена към близката авиобаза, при което четирима души са били убити<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинското посолство във Вашингтон съобщава в края на деня, че при нападението са засегнати 10 жилища и прозорците на болница, позовавайки се на украинската Държавна служба за спешни случаи<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. '''2 март''' Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. В изявлението се добавя, че руските войски са атакували регионална военна болница и че боевете продължават<ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Най-малко три училища във втория по големина град в Украйна са засегнати от руските военни удари според видеоклипове и снимки, публикувани в социалните медии, които са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница с Украйна, обявява президентът на страната [[Александър Лукашенко]]. Петте тактически батальонни бойни групи на границата ще се удвоят през следващите два дни, казва се още в изявлението му. Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 2 март украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, чието население надхвърля 400 000 души, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). На 3 март президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> Броят на загиналите при атака срещу Чернигов нарасна до 47 души. Според официалната информация, разпространена от украинското правителство на 4 март, 38 мъже и девет жени са били убити от въздушните удари на Русия и обстрела на жилищни райони в северноукраинския град [[Чернигов]] на 3 март. Осемнадесет души са ранени. Чернигов се намира на малко повече от 200 км от Киев и е с население от 285 000 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/death-toll-russian-air-strikes-chernihiv-city-rises-47-local-authorities-say-2022-03-04/|title=Death toll from Russian air strikes on Chernihiv city rises to 47, local authorities say|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, която е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна, се водят ожесточени боеве. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, където се помещават шест от 15-те ядрени реактора на страната, е причинила пожар на една от сградите на централата – пететажно учебно съоръжение. Самата централа не е засегната, но има опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Пожарникари успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, а агенция Reuters предава, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация, пише „Украинска правда“. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита, в събота и неделя, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия на изток или Беларус, нейния ключов съюзник, на север. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. Десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, ще призоват за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и The New York Times, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Подил в Киев на 20 март. Баулина идва в Украйна като кореспондент на независимото издание The Insider и успява да изпрати няколко репортажа от Лвов и Киев. Преди това е работила към продуцент към обявения за екстремистка организация Фонд за борба с корупцията, основан през 2011 г. от [[Алексей Навални]] и ликвидиран десет години по-късно. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престрелката още един цивилен гражданин е убит, а двама души, придружаващи убитата журналистка, са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариупол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Нови сателитни снимки показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Операционната зала във военно-полева болница, разположена на територията на металургичния комбинат „Азовстал“ - последният опорен пункт на украинските защитници в района, е бомбардиран от руските сили в нарушение на гаранциите на Женевската конвенция за защита на стационарните и мобилните лечебни заведения. Вследствие на вражеската атака, осъществена на 28 април, част от сградата се срутва, което прави невъзможно оказването на помощ на ранените войници; някои от по-рано ранените военнослужещи са убити при удара, а други войници са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област. Висоцки казва, че ако изнасянето на зънро продължи, за жителите на тези регионите ще възникне риск от глад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 7 май Русия бомбардира училище в село Билогоровка в Източна Украйна, в което се укриват жители, които не са успели да се евакуират. Въздушният удар предизвика пожар, чието гасене отнема четири часа, информира областният управител Сергей Хайдай. Същата вечер украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че двама души са открити мъртви, а на следващия ден Хайдай оповестява, че от 90-те души, укриващи се в училището, около 30 са били спасени, но „останалите 60 души, останали под развалините, най-вероятно са загинали“.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. Руската атака в Харковска област унищожава селскостопански склад в град Лозова и отнема живота на един цивилен, казва кметът Сергей Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий, което причинява пожар, чието потушаване е почти невъзможно. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където все още се укриват около 1000 войници, включително стотици ранени. „Адът слезе на земята. В „Азовстал“. Удивително е как се държат нашите защитници. Всички сме им длъжници“, пише Андрюшченко в съобщението към видеото, публикувано в Telegram на 15 май.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}} === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Това изявление следва постигнатите договорености между президентите на Русия и на Турция - Владимир Путин и Реджеб Ердоган, в телефонен разговор, в който Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Истанбул. Този сценарий предварително е обсъден с президента на Украйна Володимир Зеленски, от чийто кабинет коментират, че държавният глава на Украйна би участват в предложения тристранен формат в Турция, ако и Путин е готов за това. На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери са се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища, за да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Според украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно, което създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страни, зависими от зърното, изнасяно от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref> Външните министри на Русия и Турвия провеждат разговори в Анкара относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. Преговорите не постигат заявената от Турция цел.<ref name=":25" /> Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден, казва пред Би Би Си президентският съветник Михайло Подоляк. Това е двойно повече от изчисленията, обявени по-рано от президента на Украйна Володимир Зеленски. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е категорична, че е превъзхождана от Русия, а Киев продължава да апелира за повече оръжия. Г-н Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, който ремонтира вагони, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато.<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] fr01am1380660v02ay178y6hquwa77f 12415870 12415840 2024-11-18T15:18:48Z Георгиалександров2 247955 /* 24 февруари -25 февруари */ систематизиране на информацията 12415870 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари -25 февруари === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. === 26 февруари === [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] Около 03:00 ч. край Киев е съобщено за повече от 48 експлозии за 30 минути, тъй като украинските военни се сражават близо до електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> Би Би Си съобщава, че атаката може да е опит за спиране на електричеството в града. Съобщава се за тежки боеве в близост до Киевския зоопарк и квартал Шулявка. Рано на 26 февруари украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; също така твърди, че е отблъснала руската атака срещу град Николаев на Черно море.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Американски служители твърдят, че втори руски транспортен самолет II-76 е бил свален от украинските сили близо до [[Била Церква]].<ref>{{cite web|url=https://nypost.com/2022/02/26/ukraine-russian-war-updates-hundreds-of-casualties-as-russia-ukraine-fighting-spills-into-streets/|title=Battle for Kyiv: Hundreds of casualties as fighting spills into streets|work=New York Post|url-status=live|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://nypost.com/2022/02/26/ukraine-russian-war-updates-hundreds-of-casualties-as-russia-ukraine-fighting-spills-into-streets/|archive-date=2022-02-26|date=26 February 2022|access-date=26 February 2022}}</ref> Съобщава се за стотици жертви по време на сраженията през нощта в Киев от [[Асошиейтед прес]], според която обстрелът е унищожил жилищна сграда, мостове и училища. Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> === 27 февруари === На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града, съобщава украинска държавна агенция. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref>. В града се водят ожесточени боеве. „Контролът над Харков е изцяло наш! Въоръжените сили, полицията и отбранителните сили работят, а градът се прочиства напълно от врага“, казва областният управител Олег Синегубов<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев, публикувано в профилите му в социалните медии<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива, оповестява британското министерство на отбраната в комюнике, публикувано в понеделник, 28 февруари, най-напред в официалния (удостоверен) корпоративен профил за актуална информация от институцията в Twitter.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остават под украински контрол, се казва в съобщението. „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“, казва още министерството<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба), чиято употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. с Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Най-малко 10 души са убити, а 35 са ранени при ракетни удари на руските сили по центъра на Харков, съобщава съветникът на Министерството на вътрешните работи Антон Херашченко<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-10-killed-latest-rocket-strikes-ukraines-kharkiv-says-ukrainian-official-2022-03-01/|title=At least 10 killed in latest rocket strikes on Ukraine's Kharkiv, says Ukrainian official|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 2 март областният управител Олег Синегубов съобщава за неколкократно по-голям брой жертви – загиналите са най-малко 21, а 112 са ранени при обстрела през последните 24 часа<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/least-21-killed-112-wounded-shelling-kharkiv-ukrainian-official-2022-03-02/|title=At least 21 killed, 112 wounded in shelling of Kharkiv – Ukrainian official|last=Reuters|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Сред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ), казва се в изявление на говорител на ОССЕ<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“. „Никой няма да прости. Никой няма да забрави. Тази атака срещу Харков е военно престъпление“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Антон Херашченко информира чрез публикация в своя официален канал в Telegram, че жилища в намиращия се на по-малко от 180 км западно от столицата Киев украински град [[Житомир]] са ударени от руска крилата ракета, очевидно насочена към близката авиобаза, при което четирима души са били убити<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинското посолство във Вашингтон съобщава в края на деня, че при нападението са засегнати 10 жилища и прозорците на болница, позовавайки се на украинската Държавна служба за спешни случаи<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. '''2 март''' Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. В изявлението се добавя, че руските войски са атакували регионална военна болница и че боевете продължават<ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Най-малко три училища във втория по големина град в Украйна са засегнати от руските военни удари според видеоклипове и снимки, публикувани в социалните медии, които са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница с Украйна, обявява президентът на страната [[Александър Лукашенко]]. Петте тактически батальонни бойни групи на границата ще се удвоят през следващите два дни, казва се още в изявлението му. Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 2 март украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, чието население надхвърля 400 000 души, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). На 3 март президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, която е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна, се водят ожесточени боеве. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, където се помещават шест от 15-те ядрени реактора на страната, е причинила пожар на една от сградите на централата – пететажно учебно съоръжение. Самата централа не е засегната, но има опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Пожарникари успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е тразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация, пише „Украинска правда“. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. Десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Подил в Киев на 20 март. Баулина идва в Украйна като кореспондент на независимото издание The Insider и успява да изпрати няколко репортажа от Лвов и Киев. Преди това е работила към продуцент към обявения за екстремистка организация Фонд за борба с корупцията, основан през 2011 г. от [[Алексей Навални]] и ликвидиран десет години по-късно. Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престрелката още един цивилен гражданин е убит, а двама души, придружаващи убитата журналистка, са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариупол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Нови сателитни снимки показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Операционната зала във военно-полева болница, разположена на територията на металургичния комбинат „Азовстал“ - последният опорен пункт на украинските защитници в района, е бомбардиран от руските сили в нарушение на гаранциите на Женевската конвенция за защита на стационарните и мобилните лечебни заведения. Вследствие на вражеската атака, осъществена на 28 април, част от сградата се срутва, което прави невъзможно оказването на помощ на ранените войници; някои от по-рано ранените военнослужещи са убити при удара, а други войници са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област. Висоцки казва, че ако изнасянето на зънро продължи, за жителите на тези регионите ще възникне риск от глад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 7 май Русия бомбардира училище в село Билогоровка в Източна Украйна, в което се укриват жители, които не са успели да се евакуират. Въздушният удар предизвика пожар, чието гасене отнема четири часа, информира областният управител Сергей Хайдай. Същата вечер украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че двама души са открити мъртви, а на следващия ден Хайдай оповестява, че от 90-те души, укриващи се в училището, около 30 са били спасени, но „останалите 60 души, останали под развалините, най-вероятно са загинали“.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. Руската атака в Харковска област унищожава селскостопански склад в град Лозова и отнема живота на един цивилен, казва кметът Сергей Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий, което причинява пожар, чието потушаване е почти невъзможно. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където все още се укриват около 1000 войници, включително стотици ранени. „Адът слезе на земята. В „Азовстал“. Удивително е как се държат нашите защитници. Всички сме им длъжници“, пише Андрюшченко в съобщението към видеото, публикувано в Telegram на 15 май.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}} === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref> Външните министри на Русия и Турвия провеждат разговори в Анкара относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. Преговорите не постигат заявената от Турция цел.<ref name=":25" /> Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден, казва пред Би Би Си президентският съветник Михайло Подоляк. Това е двойно повече от изчисленията, обявени по-рано от президента на Украйна Володимир Зеленски. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е категорична, че е превъзхождана от Русия, а Киев продължава да апелира за повече оръжия. Г-н Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, който ремонтира вагони, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато.<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref>Това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страни, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери са се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища, за да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори.рез тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 58y0vnfl26ggntcbo8whvawdha5egr4 12416207 12415870 2024-11-18T19:13:45Z 46.232.152.143 12416207 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива, оповестява британското министерство на отбраната в комюнике, публикувано в понеделник, 28 февруари, най-напред в официалния (удостоверен) корпоративен профил за актуална информация от институцията в Twitter.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остават под украински контрол, се казва в съобщението. „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“, казва още министерството<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Най-малко 10 души са убити, а 35 са ранени при ракетни удари на руските сили по центъра на Харков, съобщава съветникът на Министерството на вътрешните работи Антон Херашченко<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-10-killed-latest-rocket-strikes-ukraines-kharkiv-says-ukrainian-official-2022-03-01/|title=At least 10 killed in latest rocket strikes on Ukraine's Kharkiv, says Ukrainian official|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 2 март областният управител Олег Синегубов съобщава за неколкократно по-голям брой жертви – загиналите са най-малко 21, а 112 са ранени при обстрела през последните 24 часа<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/least-21-killed-112-wounded-shelling-kharkiv-ukrainian-official-2022-03-02/|title=At least 21 killed, 112 wounded in shelling of Kharkiv – Ukrainian official|last=Reuters|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Сред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ), казва се в изявление на говорител на ОССЕ<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“. „Никой няма да прости. Никой няма да забрави. Тази атака срещу Харков е военно престъпление“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Антон Херашченко информира чрез публикация в своя официален канал в Telegram, че жилища в намиращия се на по-малко от 180 км западно от столицата Киев украински град [[Житомир]] са ударени от руска крилата ракета, очевидно насочена към близката авиобаза, при което четирима души са били убити<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинското посолство във Вашингтон съобщава в края на деня, че при нападението са засегнати 10 жилища и прозорците на болница, позовавайки се на украинската Държавна служба за спешни случаи<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. '''2 март''' Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. В изявлението се добавя, че руските войски са атакували регионална военна болница и че боевете продължават<ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Най-малко три училища във втория по големина град в Украйна са засегнати от руските военни удари според видеоклипове и снимки, публикувани в социалните медии, които са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница с Украйна, обявява президентът на страната [[Александър Лукашенко]]. Петте тактически батальонни бойни групи на границата ще се удвоят през следващите два дни, казва се още в изявлението му. Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 2 март украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, чието население надхвърля 400 000 души, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). На 3 март президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, която е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна, се водят ожесточени боеве. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, където се помещават шест от 15-те ядрени реактора на страната, е причинила пожар на една от сградите на централата – пететажно учебно съоръжение. Самата централа не е засегната, но има опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Пожарникари успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е тразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация, пише „Украинска правда“. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. Десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Нови сателитни снимки показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Операционната зала във военно-полева болница, разположена на територията на металургичния комбинат „Азовстал“ - последният опорен пункт на украинските защитници в района, е бомбардиран от руските сили в нарушение на гаранциите на Женевската конвенция за защита на стационарните и мобилните лечебни заведения. Вследствие на вражеската атака, осъществена на 28 април, част от сградата се срутва, което прави невъзможно оказването на помощ на ранените войници; някои от по-рано ранените военнослужещи са убити при удара, а други войници са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област. Висоцки казва, че ако изнасянето на зънро продължи, за жителите на тези регионите ще възникне риск от глад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 7 май Русия бомбардира училище в село Билогоровка в Източна Украйна, в което се укриват жители, които не са успели да се евакуират. Въздушният удар предизвика пожар, чието гасене отнема четири часа, информира областният управител Сергей Хайдай. Същата вечер украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че двама души са открити мъртви, а на следващия ден Хайдай оповестява, че от 90-те души, укриващи се в училището, около 30 са били спасени, но „останалите 60 души, останали под развалините, най-вероятно са загинали“.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. Руската атака в Харковска област унищожава селскостопански склад в град Лозова и отнема живота на един цивилен, казва кметът Сергей Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий, което причинява пожар, чието потушаване е почти невъзможно. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където все още се укриват около 1000 войници, включително стотици ранени. „Адът слезе на земята. В „Азовстал“. Удивително е как се държат нашите защитници. Всички сме им длъжници“, пише Андрюшченко в съобщението към видеото, публикувано в Telegram на 15 май.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}} === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато.<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref>Това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страни, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] 29l3z6qwmfhonivk8gcrslzvo5tzw6o 12416220 12416207 2024-11-18T19:36:46Z 46.232.152.143 /* Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)[524][525] */ 12416220 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива, оповестява британското министерство на отбраната в комюнике, публикувано в понеделник, 28 февруари, най-напред в официалния (удостоверен) корпоративен профил за актуална информация от институцията в Twitter.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остават под украински контрол, се казва в съобщението. „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“, казва още министерството<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Най-малко 10 души са убити, а 35 са ранени при ракетни удари на руските сили по центъра на Харков, съобщава съветникът на Министерството на вътрешните работи Антон Херашченко<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-10-killed-latest-rocket-strikes-ukraines-kharkiv-says-ukrainian-official-2022-03-01/|title=At least 10 killed in latest rocket strikes on Ukraine's Kharkiv, says Ukrainian official|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 2 март областният управител Олег Синегубов съобщава за неколкократно по-голям брой жертви – загиналите са най-малко 21, а 112 са ранени при обстрела през последните 24 часа<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/least-21-killed-112-wounded-shelling-kharkiv-ukrainian-official-2022-03-02/|title=At least 21 killed, 112 wounded in shelling of Kharkiv – Ukrainian official|last=Reuters|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Сред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ), казва се в изявление на говорител на ОССЕ<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“. „Никой няма да прости. Никой няма да забрави. Тази атака срещу Харков е военно престъпление“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Антон Херашченко информира чрез публикация в своя официален канал в Telegram, че жилища в намиращия се на по-малко от 180 км западно от столицата Киев украински град [[Житомир]] са ударени от руска крилата ракета, очевидно насочена към близката авиобаза, при което четирима души са били убити<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинското посолство във Вашингтон съобщава в края на деня, че при нападението са засегнати 10 жилища и прозорците на болница, позовавайки се на украинската Държавна служба за спешни случаи<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. '''2 март''' Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. В изявлението се добавя, че руските войски са атакували регионална военна болница и че боевете продължават<ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Най-малко три училища във втория по големина град в Украйна са засегнати от руските военни удари според видеоклипове и снимки, публикувани в социалните медии, които са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница с Украйна, обявява президентът на страната [[Александър Лукашенко]]. Петте тактически батальонни бойни групи на границата ще се удвоят през следващите два дни, казва се още в изявлението му. Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 2 март украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, чието население надхвърля 400 000 души, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). На 3 март президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, която е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна, се водят ожесточени боеве. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, където се помещават шест от 15-те ядрени реактора на страната, е причинила пожар на една от сградите на централата – пететажно учебно съоръжение. Самата централа не е засегната, но има опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Пожарникари успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е тразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация, пише „Украинска правда“. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. Десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Нови сателитни снимки показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Операционната зала във военно-полева болница, разположена на територията на металургичния комбинат „Азовстал“ - последният опорен пункт на украинските защитници в района, е бомбардиран от руските сили в нарушение на гаранциите на Женевската конвенция за защита на стационарните и мобилните лечебни заведения. Вследствие на вражеската атака, осъществена на 28 април, част от сградата се срутва, което прави невъзможно оказването на помощ на ранените войници; някои от по-рано ранените военнослужещи са убити при удара, а други войници са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област. Висоцки казва, че ако изнасянето на зънро продължи, за жителите на тези регионите ще възникне риск от глад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 7 май Русия бомбардира училище в село Билогоровка в Източна Украйна, в което се укриват жители, които не са успели да се евакуират. Въздушният удар предизвика пожар, чието гасене отнема четири часа, информира областният управител Сергей Хайдай. Същата вечер украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че двама души са открити мъртви, а на следващия ден Хайдай оповестява, че от 90-те души, укриващи се в училището, около 30 са били спасени, но „останалите 60 души, останали под развалините, най-вероятно са загинали“.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. Руската атака в Харковска област унищожава селскостопански склад в град Лозова и отнема живота на един цивилен, казва кметът Сергей Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий, което причинява пожар, чието потушаване е почти невъзможно. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където все още се укриват около 1000 войници, включително стотици ранени. „Адът слезе на земята. В „Азовстал“. Удивително е как се държат нашите защитници. Всички сме им длъжници“, пише Андрюшченко в съобщението към видеото, публикувано в Telegram на 15 май.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}} === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато.<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref>Това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страни, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човек (става дума само за цялата армия, а не само за войниците);на Украйна се забранява да има ракети с обсег над 40 км; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка) и ракетните установки, както и на авиацията (максисмум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] o580kr77f9rfwy8uhk75m7n6ws30co3 12416240 12416220 2024-11-18T20:02:56Z 46.232.152.143 /* 1-7 март */ 12416240 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива, оповестява британското министерство на отбраната в комюнике, публикувано в понеделник, 28 февруари, най-напред в официалния (удостоверен) корпоративен профил за актуална информация от институцията в Twitter.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остават под украински контрол, се казва в съобщението. „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“, казва още министерството<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Антон Херашченко информира чрез публикация в своя официален канал в Telegram, че жилища в намиращия се на по-малко от 180 км западно от столицата Киев украински град [[Житомир]] са ударени от руска крилата ракета, очевидно насочена към близката авиобаза<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинското посолство във Вашингтон съобщава в края на деня, че при нападението са засегнати 10 жилища и прозорците на болница, позовавайки се на украинската Държавна служба за спешни случаи<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. '''2 март''' На 02 марте е съобщето че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. В изявлението се добавя, че руските войски са атакували регионална военна болница и че боевете продължават<ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Най-малко три училища във втория по големина град в Украйна са засегнати от руските военни удари според видеоклипове и снимки, публикувани в социалните медии, които са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Президентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, чието население надхвърля 400 000 души, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите на централата. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е тразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация, пише „Украинска правда“. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. Десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Нови сателитни снимки показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Операционната зала във военно-полева болница, разположена на територията на металургичния комбинат „Азовстал“ - последният опорен пункт на украинските защитници в района, е бомбардиран от руските сили в нарушение на гаранциите на Женевската конвенция за защита на стационарните и мобилните лечебни заведения. Вследствие на вражеската атака, осъществена на 28 април, част от сградата се срутва, което прави невъзможно оказването на помощ на ранените войници; някои от по-рано ранените военнослужещи са убити при удара, а други войници са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област. Висоцки казва, че ако изнасянето на зънро продължи, за жителите на тези регионите ще възникне риск от глад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 7 май Русия бомбардира училище в село Билогоровка в Източна Украйна, в което се укриват жители, които не са успели да се евакуират. Въздушният удар предизвика пожар, чието гасене отнема четири часа, информира областният управител Сергей Хайдай. Същата вечер украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че двама души са открити мъртви, а на следващия ден Хайдай оповестява, че от 90-те души, укриващи се в училището, около 30 са били спасени, но „останалите 60 души, останали под развалините, най-вероятно са загинали“.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. Руската атака в Харковска област унищожава селскостопански склад в град Лозова и отнема живота на един цивилен, казва кметът Сергей Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий, което причинява пожар, чието потушаване е почти невъзможно. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където все още се укриват около 1000 войници, включително стотици ранени. „Адът слезе на земята. В „Азовстал“. Удивително е как се държат нашите защитници. Всички сме им длъжници“, пише Андрюшченко в съобщението към видеото, публикувано в Telegram на 15 май.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}} === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref> САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато.<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref>Това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страни, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] tthotcsfqh9x3bg9l3f9gdtoq1j1kef 12416305 12416240 2024-11-18T21:03:58Z 46.232.152.143 /* Юни 2022 */ 12416305 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива, оповестява британското министерство на отбраната в комюнике, публикувано в понеделник, 28 февруари, най-напред в официалния (удостоверен) корпоративен профил за актуална информация от институцията в Twitter.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остават под украински контрол, се казва в съобщението. „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“, казва още министерството<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Антон Херашченко информира чрез публикация в своя официален канал в Telegram, че жилища в намиращия се на по-малко от 180 км западно от столицата Киев украински град [[Житомир]] са ударени от руска крилата ракета, очевидно насочена към близката авиобаза<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинското посолство във Вашингтон съобщава в края на деня, че при нападението са засегнати 10 жилища и прозорците на болница, позовавайки се на украинската Държавна служба за спешни случаи<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. '''2 март''' На 02 марте е съобщето че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. В изявлението се добавя, че руските войски са атакували регионална военна болница и че боевете продължават<ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Най-малко три училища във втория по големина град в Украйна са засегнати от руските военни удари според видеоклипове и снимки, публикувани в социалните медии, които са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Президентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, чието население надхвърля 400 000 души, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите на централата. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е тразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация, пише „Украинска правда“. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. Десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Нови сателитни снимки показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> . Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Операционната зала във военно-полева болница, разположена на територията на металургичния комбинат „Азовстал“ - последният опорен пункт на украинските защитници в района, е бомбардиран от руските сили в нарушение на гаранциите на Женевската конвенция за защита на стационарните и мобилните лечебни заведения. Вследствие на вражеската атака, осъществена на 28 април, част от сградата се срутва, което прави невъзможно оказването на помощ на ранените войници; някои от по-рано ранените военнослужещи са убити при удара, а други войници са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 7 май Русия бомбардира училище в село Билогоровка в Източна Украйна, в което се укриват жители, които не са успели да се евакуират. Въздушният удар предизвика пожар, чието гасене отнема четири часа, информира областният управител Сергей Хайдай. Същата вечер украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че двама души са открити мъртви, а на следващия ден Хайдай оповестява, че от 90-те души, укриващи се в училището, около 30 са били спасени, но „останалите 60 души, останали под развалините, най-вероятно са загинали“.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. Руската атака в Харковска област унищожава селскостопански склад в град Лозова и отнема живота на един цивилен, казва кметът Сергей Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий, което причинява пожар, чието потушаване е почти невъзможно. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където все още се укриват около 1000 войници, включително стотици ранени. „Адът слезе на земята. В „Азовстал“. Удивително е как се държат нашите защитници. Всички сме им длъжници“, пише Андрюшченко в съобщението към видеото, публикувано в Telegram на 15 май.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}} === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Медународни санкции срерщу Русия == От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС наложи мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>). Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Санкциите над Русия се пренасят и в спорта<ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref><ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref> <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref><ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref> Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> == Подкрепа за Украйна == На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] fjbag26v55gynpe7epyoj6mxmgbtu7b 12416364 12416305 2024-11-18T21:56:26Z 46.232.152.143 /* 28 февруари */ 12416364 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> '''2 март''' На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници <ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Нови сателитни снимки показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> . Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Операционната зала във военно-полева болница, разположена на територията на металургичния комбинат „Азовстал“ - последният опорен пункт на украинските защитници в района, е бомбардиран от руските сили в нарушение на гаранциите на Женевската конвенция за защита на стационарните и мобилните лечебни заведения. Вследствие на вражеската атака, осъществена на 28 април, част от сградата се срутва, което прави невъзможно оказването на помощ на ранените войници; някои от по-рано ранените военнослужещи са убити при удара, а други войници са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 7 май Русия бомбардира училище в село Билогоровка в Източна Украйна, в което се укриват жители, които не са успели да се евакуират. Въздушният удар предизвика пожар, чието гасене отнема четири часа, информира областният управител Сергей Хайдай. Същата вечер украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че двама души са открити мъртви, а на следващия ден Хайдай оповестява, че от 90-те души, укриващи се в училището, около 30 са били спасени, но „останалите 60 души, останали под развалините, най-вероятно са загинали“.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. Руската атака в Харковска област унищожава селскостопански склад в град Лозова и отнема живота на един цивилен, казва кметът Сергей Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий, което причинява пожар, чието потушаване е почти невъзможно. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където все още се укриват около 1000 войници, включително стотици ранени. „Адът слезе на земята. В „Азовстал“. Удивително е как се държат нашите защитници. Всички сме им длъжници“, пише Андрюшченко в съобщението към видеото, публикувано в Telegram на 15 май.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}} === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция == == Медународни санкции срерщу Русия == От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции.<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2022/04/10/za-da-izbegne-sankciite-kryshtelnica-na-putin-prodava-imoti.526364</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> През юни 2022 г. Съветът прие шести пакет от санкции, който, наред с другото, забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции <ref name=":40" /> Въпреки това общественици и полотици критикуватт ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/403112-evropa-iska-da-zasili-sanktsiite-sreshtu-rusiya-strahuvayki-ot-promeni-v-sasht</ref> ЕС налага санкции над Русия за над четиредесет и осем милиарда долара<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia-explained/</ref> Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Санкциите над Русия се пренасят и в спорта <ref>https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref><ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref><ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref> <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref><ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref> <ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref>Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> (според руското правителство всяка държава която иска да се присъедини към НАТО не е неутрална, а вражеска.) На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Подкрепа за Украйна == На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] q3o76bg3gcnqkih1za8ojlho9ntkv6q 12416367 12416364 2024-11-18T21:57:43Z 46.232.152.143 /* Подкрепа за Украйна */ 12416367 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> '''2 март''' На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници <ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Нови сателитни снимки показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани до 9000 цивилни, както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> . Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> Операционната зала във военно-полева болница, разположена на територията на металургичния комбинат „Азовстал“ - последният опорен пункт на украинските защитници в района, е бомбардиран от руските сили в нарушение на гаранциите на Женевската конвенция за защита на стационарните и мобилните лечебни заведения. Вследствие на вражеската атака, осъществена на 28 април, част от сградата се срутва, което прави невъзможно оказването на помощ на ранените войници; някои от по-рано ранените военнослужещи са убити при удара, а други войници са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 7 май Русия бомбардира училище в село Билогоровка в Източна Украйна, в което се укриват жители, които не са успели да се евакуират. Въздушният удар предизвика пожар, чието гасене отнема четири часа, информира областният управител Сергей Хайдай. Същата вечер украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че двама души са открити мъртви, а на следващия ден Хайдай оповестява, че от 90-те души, укриващи се в училището, около 30 са били спасени, но „останалите 60 души, останали под развалините, най-вероятно са загинали“.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. Руската атака в Харковска област унищожава селскостопански склад в град Лозова и отнема живота на един цивилен, казва кметът Сергей Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси. По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий, което причинява пожар, чието потушаване е почти невъзможно. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол, където все още се укриват около 1000 войници, включително стотици ранени. „Адът слезе на земята. В „Азовстал“. Удивително е как се държат нашите защитници. Всички сме им длъжници“, пише Андрюшченко в съобщението към видеото, публикувано в Telegram на 15 май.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}} === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция == == Медународни санкции срерщу Русия == От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции.<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2022/04/10/za-da-izbegne-sankciite-kryshtelnica-na-putin-prodava-imoti.526364</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> През юни 2022 г. Съветът прие шести пакет от санкции, който, наред с другото, забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции <ref name=":40" /> Въпреки това общественици и полотици критикуватт ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/403112-evropa-iska-da-zasili-sanktsiite-sreshtu-rusiya-strahuvayki-ot-promeni-v-sasht</ref> ЕС налага санкции над Русия за над четиредесет и осем милиарда долара<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia-explained/</ref> Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Санкциите над Русия се пренасят и в спорта <ref>https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref><ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref><ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref> <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref><ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref> <ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref>Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> (според руското правителство всяка държава която иска да се присъедини към НАТО не е неутрална, а вражеска.) На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] f8rzxu94yksk5mf7atlx6ny9rvuuw2s 12416416 12416367 2024-11-18T23:35:51Z 46.232.152.143 12416416 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> '''2 март''' На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници <ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> . Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> .Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref name=":41">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април. <ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция == През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> училища,<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> селскостопански складове, <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> или дори площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref>. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, <ref name=":41" /> а сред убитите има много деца<ref>https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524</ref> . Също така Руската федерация използва касетъчни и термични бомби, което е в нарушение на Женевската конвенция.В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий. На 15 май 2022 г. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол,.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] на тридесет март с.г. призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> === Убийства на цивилни, изтезания, изнасилвания от руски военнослужещи === На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> Междувременно руските военнослужещи започват масови изнасилвания на украинки. <ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie-</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref> === Масови гробове в с. Махнуш, Мариуполска област. === Нови сателитни снимки направени на двадесет и първи април 2022 г. показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани '''до 9000 цивилни,''' както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> === Отвличане на десетки хиляди украински деца === Русия отвлича стотици хиляди украински дедца. Тя се възползва от факта че в Донецк, Луганск,о-ов Крим част от Херсонес и Запорожието се въведа руска власт и отвлича деца.<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref> <ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref>Често претекста е че са без родител и Русия се грижи за тях. В действителност не са малко случаите когато деца са отвличани при жив родител или настойник. За ного от децата от децата има данни, че са изпращани в руски институции за "превъзпитание",<ref name=":42">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> а за други, че са били дадени за осиновяване. Там тяхното образование и социализация в обществото започва агресивна прогапанда на русифициране. Към края на 2024 година според украинското правителство от 20 000 отвлечени деца са върнати под 400.<ref name=":42" /> Отделно от това над двехиляди и четиристотин деца са отвлечени в Беларус. <ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref>Следва да се отбележи, че подобна тактика използва терористичната организация "Боко Харам", а също и ИД. Според неофициални данни, обаче дори тези цифри са много занижени. Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> === Медународни санкции срерщу Русия === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>, Катерина Тихонова и Марина Воронцова,<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> Сергей Лавров<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/02/25/russia-s-military-aggression-against-ukraine-eu-imposes-sanctions-against-president-putin-and-foreign-minister-lavrov-and-adopts-wide-ranging-individual-and-economic-sanctions/</ref> и др.). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции.<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2022/04/10/za-da-izbegne-sankciite-kryshtelnica-na-putin-prodava-imoti.526364</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> Санкции търпят и някои големи руски банки<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> През юни 2022 г. Съветът прие шести пакет от санкции, който, наред с другото, забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции <ref name=":40" /> Въпреки това общественици и полотици критикуватт ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/403112-evropa-iska-da-zasili-sanktsiite-sreshtu-rusiya-strahuvayki-ot-promeni-v-sasht</ref> ЕС налага санкции над Русия за над четиредесет и осем милиарда долара<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia-explained/</ref> Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Санкциите над Русия се пренасят и в спорта <ref>https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref><ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref><ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref> <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref><ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref> <ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref>Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> (според руското правителство всяка държава която иска да се присъедини към НАТО не е неутрална, а вражеска.) На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == В началото на май две хиляди двадесет и втора година Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Харков. Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Велибобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР. Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Триъгълни сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на УкрайнаТъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничествоот на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока. Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение. == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] sjuxkrqaig14dkbfcj6yu0bmlx0ch9f 12416417 12416416 2024-11-18T23:37:27Z 46.232.152.143 /* Масови гробове в с. Махнуш, Мариуполска област. */ 12416417 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. Правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия, че атакува украинците с [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> '''2 март''' На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници <ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> . Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> .Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref name=":41">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април. <ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция == През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> училища,<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> селскостопански складове, <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> или дори площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref>. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, <ref name=":41" /> а сред убитите има много деца<ref>https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524</ref> . Също така Руската федерация използва касетъчни и термични бомби, което е в нарушение на Женевската конвенция.В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий. На 15 май 2022 г. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол,.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] на тридесет март с.г. призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> === Убийства на цивилни, изтезания, изнасилвания от руски военнослужещи === На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> Междувременно руските военнослужещи започват масови изнасилвания на украинки. <ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie-</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref> === Масови гробове в с. Манхуш, Мариуполска област. === Нови сателитни снимки направени на двадесет и първи април 2022 г. показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани '''до 9000 цивилни,''' както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> === Отвличане на десетки хиляди украински деца === Русия отвлича стотици хиляди украински дедца. Тя се възползва от факта че в Донецк, Луганск,о-ов Крим част от Херсонес и Запорожието се въведа руска власт и отвлича деца.<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref> <ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref>Често претекста е че са без родител и Русия се грижи за тях. В действителност не са малко случаите когато деца са отвличани при жив родител или настойник. За ного от децата от децата има данни, че са изпращани в руски институции за "превъзпитание",<ref name=":42">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> а за други, че са били дадени за осиновяване. Там тяхното образование и социализация в обществото започва агресивна прогапанда на русифициране. Към края на 2024 година според украинското правителство от 20 000 отвлечени деца са върнати под 400.<ref name=":42" /> Отделно от това над двехиляди и четиристотин деца са отвлечени в Беларус. <ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref>Следва да се отбележи, че подобна тактика използва терористичната организация "Боко Харам", а също и ИД. Според неофициални данни, обаче дори тези цифри са много занижени. Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> === Медународни санкции срерщу Русия === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>, Катерина Тихонова и Марина Воронцова,<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> Сергей Лавров<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/02/25/russia-s-military-aggression-against-ukraine-eu-imposes-sanctions-against-president-putin-and-foreign-minister-lavrov-and-adopts-wide-ranging-individual-and-economic-sanctions/</ref> и др.). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции.<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2022/04/10/za-da-izbegne-sankciite-kryshtelnica-na-putin-prodava-imoti.526364</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> Санкции търпят и някои големи руски банки<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> През юни 2022 г. Съветът прие шести пакет от санкции, който, наред с другото, забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции <ref name=":40" /> Въпреки това общественици и полотици критикуватт ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/403112-evropa-iska-da-zasili-sanktsiite-sreshtu-rusiya-strahuvayki-ot-promeni-v-sasht</ref> ЕС налага санкции над Русия за над четиредесет и осем милиарда долара<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia-explained/</ref> Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Санкциите над Русия се пренасят и в спорта <ref>https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref><ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref><ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref> <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref><ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref> <ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref>Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> (според руското правителство всяка държава която иска да се присъедини към НАТО не е неутрална, а вражеска.) На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == В началото на май две хиляди двадесет и втора година Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Харков. Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Велибобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР. Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Триъгълни сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на УкрайнаТъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничествоот на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока. Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение. == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] qplgs5g0ucx4ovryk0a7bd0zczjnfpd 12416419 12416417 2024-11-18T23:46:15Z 46.232.152.143 /* 28 февруари */ 12416419 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> '''2 март''' На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници <ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> В отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“, но добави, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' Най-малко 35 души са убити, а 134 са ранени рано в неделя, 13 март, при ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна, известна още като „Международен център за поддържане на мира и сигурността“. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> . Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> .Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref name=":41">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април. <ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция == През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> училища,<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> селскостопански складове, <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> или дори площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref>. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, <ref name=":41" /> а сред убитите има много деца<ref>https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524</ref> . Също така още в първите дни на окупацията правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия Руската федерация че използва [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Използването на тези оръжия е в нарушение на Женевската конвенция. Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий. На 15 май 2022 г. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол,.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] на тридесет март с.г. призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> === Убийства на цивилни, изтезания, изнасилвания от руски военнослужещи === На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> Междувременно руските военнослужещи започват масови изнасилвания на украинки. <ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie-</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref> === Масови гробове в с. Манхуш, Мариуполска област. === Нови сателитни снимки направени на двадесет и първи април 2022 г. показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани '''до 9000 цивилни,''' както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> === Отвличане на десетки хиляди украински деца === Русия отвлича стотици хиляди украински дедца. Тя се възползва от факта че в Донецк, Луганск,о-ов Крим част от Херсонес и Запорожието се въведа руска власт и отвлича деца.<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref> <ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref>Често претекста е че са без родител и Русия се грижи за тях. В действителност не са малко случаите когато деца са отвличани при жив родител или настойник. За ного от децата от децата има данни, че са изпращани в руски институции за "превъзпитание",<ref name=":42">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> а за други, че са били дадени за осиновяване. Там тяхното образование и социализация в обществото започва агресивна прогапанда на русифициране. Към края на 2024 година според украинското правителство от 20 000 отвлечени деца са върнати под 400.<ref name=":42" /> Отделно от това над двехиляди и четиристотин деца са отвлечени в Беларус. <ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref>Следва да се отбележи, че подобна тактика използва терористичната организация "Боко Харам", а също и ИД. Според неофициални данни, обаче дори тези цифри са много занижени. Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> === Медународни санкции срерщу Русия === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>, Катерина Тихонова и Марина Воронцова,<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> Сергей Лавров<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/02/25/russia-s-military-aggression-against-ukraine-eu-imposes-sanctions-against-president-putin-and-foreign-minister-lavrov-and-adopts-wide-ranging-individual-and-economic-sanctions/</ref> и др.). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции.<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2022/04/10/za-da-izbegne-sankciite-kryshtelnica-na-putin-prodava-imoti.526364</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> Санкции търпят и някои големи руски банки<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> През юни 2022 г. Съветът прие шести пакет от санкции, който, наред с другото, забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции <ref name=":40" /> Въпреки това общественици и полотици критикуватт ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/403112-evropa-iska-da-zasili-sanktsiite-sreshtu-rusiya-strahuvayki-ot-promeni-v-sasht</ref> ЕС налага санкции над Русия за над четиредесет и осем милиарда долара<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia-explained/</ref> Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> Санкциите над Русия се пренасят и в спорта <ref>https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref><ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref><ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref> <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref><ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref> <ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref>Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба публикува съобщение в Туитър, в което казва, че „срещата на върха на Г-7 трябва да отговори с повече санкции срещу Русия и повече тежки оръжия за Украйна“<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> (според руското правителство всяка държава която иска да се присъедини към НАТО не е неутрална, а вражеска.) На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == В началото на май две хиляди двадесет и втора година Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Харков. Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Велибобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР. Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Триъгълни сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на УкрайнаТъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничествоот на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока. Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение. == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] m08js31gzc0pcp8gzmehrulh9rrlbdz 12416536 12416419 2024-11-19T07:49:54Z Георгиалександров2 247955 12416536 wikitext text/x-wiki {{актуално събитие}} {{Основна|Руско нападение над Украйна}} ''Тази статия проследява развитието на нападението, започнало на 24 февруари, четвъртък. Поради динамиката на събитията и по начина на съставянето ѝ тази статия може да не удовлетворява докрай критериите за пълнота и енциклопедичност на съдържанието. Моля, имайте предвид, че някои събития може да бъдат обхванати, анализирани, осмислени и оценени само от позицията на времето, след задълбочено изследване в различни научни полета на причините, процесите, факторите и последствията от тях.'' [[File:2022 Russian Invasion of Ukraine animated.gif|thumb|Анимирана карта на нападението|440x440px]] == Бойни действия в Украйна през 2022 година == Около 5 часа сутринта местно време на 24 февруари Русия започна всеобхватна инвазия в Украйна, с което потвърждава очакванията за сериозна ескалация на продължаващата руско-украинска война. Кампанията е предшествана от продължително натрупване на руска армия от началото на 2021 г., както и от многобройни руски искания за мерки за сигурност и налагане на забрани с правни инструменти срещу присъединяването на Украйна към НАТО.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|title=Why is Russia invading Ukraine and what does Putin want?|date=24 February 2022|work=[[BBC News]]|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20211219125518/https://www.bbc.com/news/world-europe-56720589|archive-date=19 December 2021|url-status=live}}</ref> === 24 февруари - 01 март === [[Файл:Последствия удара ракеты по Голосеевскому району Киева (6).jpg|мини|Поражения в [[Киев]] от ракетен обстрел.]] Малко преди 05:00 ч. (06:00 ч. московско време) на 24 февруари Путин обявява, че е взел решението да започне военна операция в Източна Украйна.<ref name=":26">{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|title=Russian President Vladimir Putin announces military assault against Ukraine in surprise speech|access-date=24 February 2022|website=MSN|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064559/https://www.msn.com/en-us/news/world/russian-president-vladimir-putin-announces-military-assault-against-ukraine-in-surprise-speech/ar-AAUebpI|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite web|url=https://zptown.zp.ua/archives/696729|title=Почему российский президент Владимир Путин решил развязать войну в Украине|website=ZpTown|date=31 March 2024|access-date=31 March 2024|archive-date=24 February 2022}}</ref> В обръщението си Путин казва, че няма планове за окупация на територията на Украйна и заявява, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/UA/225736-za-ruski-raketni-udari-i-desantni-operatsii-sreshtu-ukrayna-saobshtavat-svetovni|title=За руски ракетни удари и десантни операции срещу Украйна съобщават световни и местни източници|last=Къдрев|first=Петър|date=2022-02-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-02-24}}</ref> Путин също така заявява, че Русия се стреми към „демилитаризация и [[денацификация]]“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.<ref name=":0" /><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-60503037|title=Ukraine conflict: Russia announces special military operation in Donbas|website=BBC News|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064553/https://www.bbc.com/news/world-europe-60503037|url-status=live}}</ref> В рамките на минути след изявлението на Путин са съобщени експлозии в [[Киев]], [[Харков]], [[Одеса]] и Донбас.<ref>{{cite web|url=https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|title=Putin announces 'special military operation' in Ukraine|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064603/https://www.politico.eu/article/putin-announces-special-military-operation-in-ukraine/|url-status=live}}</ref> (Според украинския държавен министър Антон Херащенко малко след 06:30 ч. руските сили са нахлули по суша близо до град Харков и е съобщено за мащабни десанти в градовете Мариупол и Одеса<ref>{{cite web|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|title=Ukraine-Russia crisis: Live updates|publisher=Cnn.com|accessdate=2022-02-24|date=2000-01-01|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224044234/https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/index.html|url-status=live}}</ref>) Украински официални лица твърдят, че Русия е разположила войски в Одеса и [[Мариупол]] и е изстреляла крилати и [[балистични ракети]] по летища, военни щабове и военни складове в Киев, Харков и [[Днепър]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|title=Russian forces invade Ukraine with strikes on major cities|last1=Osborn|first1=Andrew|date=February 23, 2022|work=Reuters|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033456/https://www.reuters.com/world/europe/putin-orders-military-operations-ukraine-demands-kyiv-forces-surrender-2022-02-24/|archive-date=24 February 2022|last2=Zinets|first2=Natalia|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|title=Maps: Tracking the Russian Invasion of Ukraine|last1=Keith|first1=Collins|date=23 February 2022|work=The New York Times|access-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222221302/https://www.nytimes.com/interactive/2022/world/europe/ukraine-maps.html|archive-date=22 February 2022|last2=Lazaro|first2=Gamio|last3=Scott|first3=Reinhard|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|title=Russia attacks Ukraine as defiant Putin warns US, NATO|last1=Isachenkov|first1=Vladimir|date=February 23, 2022|work=AP News|access-date=February 23, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223102040/https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|archive-date=23 February 2022|last2=Litvinova|first2=Dasha|last3=Karmanau|first3=Yuras|last4=Heintz|first4=Jim|url-status=live}}</ref> Военни превозни средства влизат в Украйна през Сенкивка около 06:48 часа местно време.<ref>{{cite news|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|title=Russia launches military attack on Ukraine with reports of explosions and troops crossing border|last1=Hodge|first1=Nathan|date=February 24, 2022|work=CNN|access-date=February 24, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224060424/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/russia-ukraine-putin-military-operation-donbas-intl-hnk/index.html|archive-date=24 February 2022|last2=Lister|first2=Tim|last3=Kottasová|first3=Ivana|last4=Regan|first4=Helen|url-status=live}}</ref> Антон Херащенко потвърждава за кацане близо до Одеса.<ref>{{cite web|url=https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|title=Russia has launched its war in Ukraine|publisher=Vox|accessdate=2022-02-24|date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224055715/https://www.vox.com/2022/2/23/22948534/russia-ukraine-war-putin-explosions|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|title=Russia takes military action in Ukraine as UN meets|work=www.aljazeera.com|access-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224053027/https://www.aljazeera.com/news/2022/2/24/putin-orders-military-operations-in-eastern-ukraine-as-un-meets|archive-date=24 February 2022|language=en|url-status=live}}</ref> В 07:40 ч. [[Би Би Си]] цитира други източници, че войските също навлизат в страната от към [[Беларус]]. Украинските гранични сили съобщават за атаки срещу обекти в Луганск, [[Суми]], Харков, [[Чернигов]] и [[Житомир]], както и от [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-derzhavnij-kordon-ukrayini-piddavsya-ataci-rosijskih-vijsk-z-boku-rf-ta-rb|title=State Border Guard Service: The State Border of Ukraine was attacked by Russian troops from Russia and Belarus|date=2022-02-24|work=Ukraine Government Portal|access-date=2022-02-24}}</ref> Междувременно руските сили атакуват военна част в [[Подилск]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60454795|title=Ukraine: Russia has launched 'full scale invasion'|date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|publisher=BBC}}</ref> . След един час офлайн уебсайтът на украинското министерство на отбраната е възстановен. Министерството на отбраната на Украйна успява задейства своята ПВО срещу нападателя.<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|title=KyivPost, Twitter|access-date=2022-02-24|website=Twitter|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073842/https://twitter.com/kyivpost/status/1496743183644086274|url-status=live}}</ref> Малко преди 07:00 ч. президентът Зеленски обявява въвеждането на [[военно положение]] в Украйна.<ref>{{cite web|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|title=Russia-Ukraine crisis live news: Putin has launched 'full-scale invasion', says Ukrainian foreign minister – latest updates &#124; World news|work=The Guardian|accessdate=2022-02-24|date=2018-07-16|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224054309/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/23/ukraine-russia-news-crisis-latest-live-updates-putin-biden-europe-sanctions-russian-invasion-border-troops|url-status=live}}</ref> Около 01.24 сутринта на 25 февурари Зеленски нарежда пълна мобилизация на украинската армия за 90 дни.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|title=Russia-Ukraine latest news: Zelenskiy bans Ukrainian men aged 18 – 60 from leaving the country after invasion – live updates|date=25 February 2022|work=[[The Guardian]]|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224075414/https://www.theguardian.com/world/live/2022/feb/24/russia-invades-ukraine-declares-war-latest-news-live-updates-russian-invasion-vladimir-putin-explosions-bombing-kyiv-kharkiv|archive-date=24 February 2022|language=en-GB|issn=0261 – 3077|author-last6=Holmes|author-last1=Loc|author-last8=Baloch|author-first8=Shah Meer|author-first7=Luke|author-last7=Harding|author-first6=Oliver|author-first3=Gloria|author-first5=Jennifer|author-first1=Samantha|author-first4=Léonie|author-last4=Chao-Fong|author-last3=Oladipo|author-first2=Maanvi|author-last2=Singh|author-last5=Rankin|url-status=live}}</ref> През цялото това време Киев е атакуван чрез крилати балистични ракети,<ref>{{Cite web|url=https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|title=Ukrainian capital Kyiv targeted with missile fire, official says|last=CNN|first=Helen Regan and Jonny Hallam|access-date=2022-02-25|website=CNN|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225040530/https://www.cnn.com/2022/02/24/europe/ukraine-russia-invasion-friday-intl-hnk/index.html|url-status=live}}</ref> както и чрез вражеска руска авиация.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/explosions-heard-kyiv-official-says-enemy-aircraft-downed-2022-02-25/|title=Explosions heard in Kyiv, official says enemy aircraft downed|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|language=en}}</ref> Независими военни анализатори отбелязват, че руските сили в северната част на страната изглежда са били активно обстрелвани от украинските военни. Руските части се опитват да [[Битка за Киев (2022)|обкръжат Киев]] и да [[Битка за Харков (2022)|настъпят в Харков]], но получават сериозен отпор, като снимките в социалните мрежи подсказват, че някои руски бронирани колони са попаднали в засада. За разлика от тях, руските операции на изток и юг са по-ефективни. Най-добре обучените и оборудвани руски части са разположени извън Донбас на югоизток, маневрират около подготвените отбранителни окопи и атакуват в тила на украинските отбранителни позиции. Междувременно руските военни сили, настъпващи от Крим, са разделени на две колони, като анализаторите предполагат, че те може да са се опитвали да обкръжат и заловят украинските защитници в Донбас, принуждавайки украинците да изоставят подготвените си отбрани и да се бият на открито.<ref>{{cite web|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|title=Russian forces are meeting more resistance near Kyiv and Kharkiv than farther south, analysts say.|author-last1=Barnes|author-first1=Julian E.|website=The New York Times|access-date=25 February 2022|date=25 February 2022|archive-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225045412/https://www.nytimes.com/live/2022/02/24/world/russia-attacks-ukraine/russian-forces-are-meeting-more-resistance-near-kyiv-and-kharkiv-than-farther-south-analysts-say|url-status=live}}</ref> ==== 25 февруари ==== Сутринта на 25 февруари, правителството на Украйна обвинява Русия, че се цели и към цивилните обекти.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|title=Ukraine invasion: Zelenskiy strikes defiant tone as explosions ring out in Kyiv|date=25 February 2022|work=The Guardian|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225052024/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/25/ukraine-invasion-explosions-in-kyiv-as-uk-reports-fierce-resistance-across-the-nation|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last4=Elias|author-first1=Emma|author-first4=Visontay|author-last3=Boffey|author-first3=Daniel|author-last1=Graham-Harrison|author-first2=Luke|author-last2=Harding|url-status=live}}</ref> <ref>{{cite news|url=https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|title=Ukraine ministry says Russia hit 33 civilian sites in last 24 hrs -Interfax|last1=Polityuk|first1=Pavel|work=Yahoo Finance|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113721/https://finance.yahoo.com/news/ukraine-ministry-says-russia-hit-075824163.html|archive-date=25 February 2022|agency=Reuters/Interfax|last2=Baczynska|first2=Gabriela|last3=Lawson|first3=Hugh|url-status=live}}</ref>. Министерството на отбраната на Украйна заявява, че руските сили са влезли в района на [[Оболон]], Киев, и са на приблизително 9 километра от украинския парламент. Министерството на отбраната също така обявява, че всички украински цивилни имат право да постъпят доброволно във военна служба, независимо от тяхната възраст. Украинските власти съобщават, че в [[АЕЦ Чернобил]] е било открито некритично увеличение на [[радиация]]та, надвишаващо контролните нива, след като руските войски окупират района, като казват, че това се дължи на движението на тежки военни превозни средства, издигащи радиоактивен прах във въздуха.<ref>{{cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|title=Chernobyl radiation 'exceeds control levels' in multiple areas being seized by Russia|date=25 February 2022|work=The Independent|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225105519/https://www.independent.co.uk/news/world/europe/chernobyl-update-nuclear-radiation-ukraine-b2023062.html|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Mathers|author-first1=Matt|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|title=Ukraine reports higher but „not critical“ Chernobyl radiation|date=25 February 2022|work=Reuters|access-date=25 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220225113725/https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-nuclear-agency-reports-higher-chernobyl-radiation-levels-due-heavy-2022-02-25/|archive-date=25 February 2022|language=en|author-last1=Polityuk|author-first1=Pavel|url-status=live}}</ref> Русия твърди, че защитава централата от [[националист]]ически и [[терорист]]ични групи и че персоналът следи нивата на радиация в обекта. Президентът Зеленски посочва, че украинското правителство не се „страхува да говори за неутрален статут“.<ref>{{cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/U1YDTnzZnlMsI6A2uzcb|title=Zelensky Says Russia Is Striking Military and Civilian Targets|work=www.wsj.com|access-date=25 February 2022|publisher=Wall Street Journal|author-first=James|author-last=Marson}}</ref> В същия ден, президентът Путин заявява пред президента на Китай [[Си Дзинпин]], че „Русия е готова да води преговори на високо ниво с Украйна“.<ref>{{cite web|url=https://financialpost.com/pmn/business-pmn/putin-tells-xi-that-russia-willing-to-hold-high-level-talks-with-ukraine-chinas-cctv|title=Putin tells Xi that Russia willing to hold high-level talks with Ukraine -China's CCTV|work=financialpost.com|access-date=25 February 2022}}</ref> Украинска ракетна атака е извършена срещу авиобаза Милерово в Русия. ==== 26 февруари ==== [[Файл:Житловий_будинок_на_вул._Лобановського,_6-А_після_обстрілу.jpg|мини|Жилищен блок в Киев е поразен от руска ракета сутринта на 26 февруари.]] От сутринта на 26 февруари се водят боеве за електроцентрала CHP-6 в северния квартал на Троещина.<ref>{{cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|title=Multiple explosions rock Kyiv as Russian forces target city|date=25 February 2022|newspaper=Washington Post|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/25/ukraine-invasion-russia-news/#link-TAIGHCFPGRBUVBQRFBISDQJSL4|archive-date=2022-02-26|author-last1=Grady|author-first1=Siobhán|author-last2=Kornfield|author-first2=Meryl|url-status=live}}</ref> ранната сутрин украинската армия заявява, че е отблъснала руска атака срещу военна база, разположена на булевард Перемоги, главен път в Киев<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|title=Ukraine military says it repels Russian troops' attack on Kyiv base|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/russian-troops-attack-kyiv-military-base-are-repelled-ukraine-military-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|url-status=live}}</ref>; украинската армия твърди, че е отблъснала атака срещу град Николаев.<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60517447?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6219818e0ce87e491a0ed0eb%26Battle%20for%20Kyiv%20under%20way%262022-02-26T01%3A32%3A51.226Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e339c122-dc88-4e8b-a964-67b828e1e1b2&pinned_post_asset_id=6219818e0ce87e491a0ed0eb|title=Heavy fighting reported around Kyiv|website=BBC News|access-date=26 February 2022|date=25 February 2022|author-last1=Perera|author-first1=Ayeshea}}</ref> Руското министерство на отбраната заявява, че е овладян [[Мелитопол]], близо до [[Азовско море]].<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|title=Russian forces capture Ukrainian city, Interfax reports, amid missile strikes|date=26 February 2022|work=Reuters|access-date=26 February 2022|archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220226/https://www.reuters.com/world/europe/heavy-fighting-kyiv-outskirts-russia-ukraine-signal-possibility-talks-2022-02-26/|archive-date=2022-02-26|author-last1=Tsvetkova|author-first1=Maria|url-status=live}}</ref> Ройтерс съобщава, че интернет връзките са прекъснати в части от Украйна, особено на юг и изток.<ref>{{cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|title=Internet in Ukraine disrupted as Russian troops advance|date=26 February 2022|work=[[Reuters]]|access-date=26 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220226105525/https://www.reuters.com/world/europe/internet-ukraine-disrupted-russian-troops-advance-2022-02-26/|archive-date=26 February 2022|author-last1=Pearson|author-first1=James|author-last2=Satter|author-first2=Raphael|url-status=live}}</ref> ==== 27 февруари ==== На 27 февруари руски войници и бронирана техника влизат в североизточния град [[Харков]] – вторият по големина в страната с население от около 1,4 милиона души. Преди разсъмване руските войски взривяват газопровода за природен газ в града. Девететажна жилищна кула е ударена, при което възрастна жена загива, докато около 60 души, криещи се в мазетата на блока, оцеляват, съобщават службите за спешна помощ<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60543087|title=Ukraine invasion: Kharkiv residents describe intense battle to defend city|last=George Bowden|first=Viktoriia Zhuhan|date=2022-02-27|work=BBC News|access-date=2022-02-27}}</ref> През това време в града се водят ожесточени боеве. Според областният управител на Харков, Олег Синегубов, Украйна успява да удържи контрола над града<ref name=":1" /><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/western-allies-expel-key-russian-banks-global-system-ukraine-fights-2022-02-27/|title=Putin puts nuclear 'deterrence' forces on alert|last=Maria Tsvetkova|first=Aleksandar Vasovic|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref>. Украинските сили успяват да задържат настъпването на руските войски и към столицата Киев, но обстрелът нанася поражения на цивилна инфраструктура и цели, включително линейки, казва президентът Володимир Зеленски. В малките часове на 27 февруари руските ракети нанасят удар, който запалва петролен терминал във Василков, югозападно от Киев, казва кметът на града. Подкрепяните от Русия сепаратисти в източната провинция [[Луганск]] твърдят, че украинска ракета е взривила петролен терминал в град [[Ровенки]].<ref name=":2" /> При сраженията за град Иванкив, до основи изгаря [[Иванкивски музей за история и краезнание|Иванкивският музей за история и краезнание]]. „Устояхме и успешно отблъскваме вражески атаки. Боевете продължават“, казва Зеленски във видеообръщение от улиците на Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/europe/20220227-western-governments-crack-down-on-russian-banking-sector-after-ukraine-invasion|title=Western governments crack down on Russian banking sector after Ukraine invasion|last=Myers|first=Paul|date=2022-02-27|work=RFI France|access-date=2022-02-27}}</ref>. === 28 февруари === Напредъкът на Русия към Киев е забавен поради логистични грешки и ожесточена украинска съпротива.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1498191541675958273/photo/1|title=Latest Defence Intelligence update on Ukraine|date=2022-02-28|work=Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence|access-date=2022-02-28}}</ref> Тежките боеве продължават около северноукраинския град Чернигов и Харков, но и двата града остват под украинско ръководство. Според британското министерство на отбраната „По-голямата част от сухопътните сили на [президента Владимир] Путин остават на повече от 30 километра северно от Киев, тяхното настъпление беше забавено от украинските сили, защитаващи летището [[Гостомел]], ключова руска цел в първия ден от конфликта“<ref name=":3" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-britain-intelligence/uk-says-russian-advance-on-kyiv-slowed-by-staunch-ukrainian-resistance-idUSKBN2KX0LJ|title=UK says Russian advance on Kyiv slowed by staunch Ukrainian resistance|last=Reuters Staff|date=2022-02-28|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. Докато делегации на Украйна и Русия провеждат среща в Беларус – първите преговори лице в лице между руски и украински официални лица от началото на руското нападение в Украйна, Харков е подложен на обстрел от руски ракети, при който десетки хора губят живота си. Преди срещата украинският президент Володимир Зеленски казва, че не се надява, че тя ще сложи край на военните действия<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/ukraine-agrees-to-talk-with-russia-but-isnt-optimistic-the-violence-will-end.html|title=Here’s the latest news from Russia’s invasion of Ukraine|last=The New York Times|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-02-28}}</ref>. В същия ден украински и западни медии разпространяват сателитни снимки, на които се вижда как 64-километров руски военен конвой напредва към столицата Киев. Същевременно в Беларус, на около 30 километра северно от границата с Украйна, са забелязани допълнителни разгръщания на сухопътни сили и хеликоптери за наземни удари<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-military-convoy-north-kyiv-stretches-40-miles-maxar-2022-03-01/|title=Russian military convoy north of Kyiv stretches for 40 miles -Maxar|last=Reuters|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. == Март 2022 == === 1-7 март === '''1 март''' CNN съобщава, че руските войски са превзели централната част на административния, промишлен и културен център на Херсонска област – [[Херсон]], за което свидетелстват екранни снимки от уеб камера, публикувани в социалните мрежи, и видеоклип, видян от CNN. Кадрите са геолокализирани, а автентичността им е проверена и потвърдена от CNN. „Ние НЕ сме военни! Но аз ще удържа града и неговото функциониране, докато мога. Ако руските войници и тяхното ръководство ме чуват. Моля: напуснете града ни, спрете да обстрелвате цивилните. Вие вече взехте всичко, което искахте. Включително и човешки животи“, казва кметът на Херсон Игор Колихаев в съобщение, публикувано във Facebook. Видеозаписите предоставят нови доказателства, че руснаците преминават през Херсон безпрепятствено, както и че руските сили от Крим са напреднали и са установили път за преминаване през река [[Днепър]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-01-22/h_23c8bf2dfbe3ed6309a43d6864bb2bd2|title=Russian military vehicles seen across Kherson after heavy shelling|last=Paul P. Murphy|first=Jake Tapper|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref> Президентът Зеленски определя ракетните атаки срещу главния площад на Харков като „откровен, неприкрит терор“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621ed476980bea49f4b7aaf8%26What%20has%20Russia%20taken%20so%20far%3F%262022-03-02T02%3A24%3A58.699Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:7823b978-f0b7-4157-a2fe-40cce04e2132&pinned_post_asset_id=621ed476980bea49f4b7aaf8&pinned_post_type=share|title=What has Russia taken so far?|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> Междувременно Русия продължава да атакува с крилати ракети цивилни жилища и дори болници.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/four-dead-russian-strike-ukrainian-city-zhytomyr-adviser-interior-minister-2022-03-01/|title=Four dead in Russian strike on Ukrainian city of Zhytomyr – adviser to interior minister|date=2022-03-02|work=Reuters|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war/a-ukrainian-soldier-recites-a-persian-love-poem-on-the-eve-of-battle-it-goes-viral|title=Ukraine Russia War Live Updates|last=Ives|first=Mike|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> '''2 март''' На 02 марте е съобщено че ред убитите е член на специалната мониторингова мисия в Украйна на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ)<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Сутринта на 2 март BBC съобщава, че според изявление на руското министерство на отбраната руските войски са превзели Херсон, в който живеят близо 300 000 души<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Russia claims control of city of Kherson|last=Williams|first=Nathan|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. Украинските военни потвърждават по-ранни съобщения, че руски парашутисти са кацнали в Харков в опит да превземат обсадения град. Според украинските военни въздушното нападение е започнало точно когато сирените за въздушно нападение са огласили Харков и околностите му. Руснаците продължават да атакуват военни болници <ref>{{Cite news|url=Ukraine military confirms airborne assault on Kharkiv|title=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref> и училища. Автентичността на снимките и видеоклиповете са геолокализирани от CNN и автентичността им е потвърдена. При удара по близката сграда на Общинския съвет са унищожени произведения на изкуството и други предмети в катедралата „[[Благовещение Богородично (Харков)|Благовещение Богородично]]“ в Харков, показват снимки. Междувременно резидентът [[Александър Лукашенко]] обявява, че Беларус ще удвои числеността на войските си на южната си граница (от пет на десет батальона) Пред своя съвет за сигурност Лукашенко заявява, че това са "добре обучени мобилни групи, които са готови да спрат всяка провокация и всякакви военни действия срещу Беларус“, определяйки мобилизацията като „превантивна акция“<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=621eca96ec502b53cd48055c%26Belarus%20to%20double%20troops%20on%20border%20with%20Ukraine%262022-03-02T01%3A58%3A16.477Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4b9678b5-9101-4ba3-adfb-c1b3fccb6c1a&pinned_post_asset_id=621eca96ec502b53cd48055c&pinned_post_type=share|title=Belarus to double troops on border with Ukraine|date=2022-03-02|work=BBC News|access-date=2022-03-02}}</ref>. На същия ден украинските въоръжени сили навлизат в село Макарива и укрепват позициите си там. Селището се намира на 58 км от [[Киев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://24tv.ua/zsu-zvilnili-makariv-kiyivskoyi-oblasti-zakripilisya-misti_n1887475|заглавие=ЗСУ звільнили Макарів Київської області ѝ закріпилися в місті|автор=24 Канал|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Украинските военни също успяват да се приближат и до покрайнините на [[Горловка]] и планират да развият настъпление към града, който се намира в [[Донецка област]] и е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/2/7327458/|заглавие=ЗСУ укріплюється на околицях Горлівки та готується до наступу – ОП|автор=Українська правда|достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Руски конвой навлиза във [[Вознесенск]], като е взривен мост, а центърът на града е обстрелван с ракети „Град“. Въпреки това градът запазва позициите си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unian.ua/war/u-voznesensk-zajihala-vorozha-kolona-pidirvano-mist-centr-mista-obstrilyali-z-gradiv-novini-donbasu-11726095.html?_ga=2.108201793.2101368780.1646228357-342406642.1646228357|заглавие=У Вознесенськ заїхала ворожа колона: підірвано міст, центр міста обстріляли з „Градів“|автор=www.unian.ua|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>{{dead link}} '''3 март''' В украинския пристанищен град [[Мариупол]] близо до границата на Украйна с Русия, цивилни граждани са подложени на интензивен обстрел без възможност за бягство. Мариупол е ключова стратегическа цел за Русия, защото превземането му би позволило на подкрепяните от Русия бунтовници в Източна Украйна да обединят силите си с войските в анексирания през 2014 г. Крим. Жителите на Мариупол разказват пред BBC, че се опитват да оцелеят при безмилостния руски обстрел, в резултат на който са разрушени жилищни квартали и е прекъснато електрозахранването и водоснабдяването.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60601235|title=Mariupol under siege: 'We are being completely cut off'|last=Gunter|first=Joel|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> На пресконференция Володимир Зеленски се обръща към НАТО с призив: „Ако нямате силата да затворите небето, тогава ми дайте самолети". Той също така отправя искане за разговор с Владимир Путин на четири очи, заявявайки, че това е единственият начин да се сложи край на войната<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/zelensky-tells-putin-to-leave-ukraine-or-meet-him-for-talks/|title=Zelensky tells Putin to leave Ukraine or meet him for talks|date=2022-03-03|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60582327|title=Zelensky asks Putin for talks as humanitarian crisis grows|last=Gahagan|first=Jeremy (ed)|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref>. Президентът на Русия, от своя страна, настоява, че войната „върви по план“, въпреки че към 3 март в резултат на опустошителните военни действия, отнели хиляди човешки животи, е превзет само един голям град (Херсон). Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщава, че към украинските сили се присъединяват 16 000 чуждестранни доброволци от сформирания на 27 февруари 2022 г. Международен легион за териториална отбрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3414421-v-ukraini-stvoruetsa-internacionalnij-legion-teroboroni-zelenskij.html|title=В Україні створюється Інтернаціональний легіон тероборони – Зеленський|date=2022-03-03|work=Мультимедійна платформа іномовлення України „Укрінформ“|access-date=2022-03-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://armyinform.com.ua/2022/03/03/v-ukrayinu-yidut-pershi-z-16-tysyach-inozemnyh-dobrovolcziv/|title=В Україну їдуть перші з 16 тисяч іноземних добровольців|date=2022-03-03|work=Інформаційне агентство АрміяInform|access-date=2022-03-03}}</ref> '''4 март''' В района на намиращата се край Каховското водохранилище на р. Днепър гр. [[Енергодар]] Запорожка атомна централа, се водят ожесточени боеве. Тя е е най-голямата в Европа и осигурява около една четвърт от производството на електроенергия в Украйна. В първите часове на 4 март се съобщава, че руска атака срещу атомната централа, е причинила пожар на една от сградите в нея. Самата централа не е засегната, но са изказани опасния, че пожарът може да се разпространи, ако не бъде овладян бързо.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62219b660ce87e491a0edfd2%26More%20on%20the%20nuclear%20plant%20fire%262022-03-04T05%3A00%3A17.686Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0766b01f-40d5-42f7-ad87-08d13cf8e4c8&pinned_post_asset_id=62219b660ce87e491a0edfd2&pinned_post_type=share|title=More on the nuclear plant fire|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref> Въпреки всичко, пожарникарите успяват да стигнат навреме до съоръжението и в рамките на около час пожарът е потушен.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/325785536256009 Съобщение на в официалната страни на Министерството на вътрешните работи на Украйна във Facebook]</ref> Украинският външен министър [[Дмитро Кулеба]] отправя призив към руските военни за незабавно прекратявяне на обстрела в района на Запорожката електроцентрала. Ядреният надзорен орган на [[Организация на обединените нации|ООН]] информира, че пожарът не е засегнал „основно“ оборудване и че регулаторът на Украйна не е докладвал за промяна в нивата на радиация. Генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Рафаел Роси призова всички военни, които се намират край Енергодар, да се въздържат от бойни действия в близост до съоръжението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634|title='No victims' after attack at Ukraine nuclear plant|date=2022-03-04|work=BBC|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/03/nuclear-power-plant-fire-ukraine-zaporizhzhia/|title=Fire breaks out at Ukraine nuclear power plant, largest in Europe, after shelling, officials say|last=Hannah Knowles, Meryl Kornfield, Steven Mufson|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Малко преди 9 ч. сутринта областната държавна администрация обявява, че руските сили са превзели [[Запорожка АЕЦ|Запорожката атомна централа]].(новината веднага е отразена от агенция Ройтерс)<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-russian-forces-seize-zaporizhzhia-nuclear-plant-2022-03-04/|title=Ukraine says Russian forces seize Zaporizhzhia nuclear plant|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Кметът на Мариупол съобщава, че нахлуващите руски войски са блокирали града и отправя молба за помощ, тъй като водоснабдяването, топлоподаването и електричеството остават прекъснати в южния украински пристанищен град. Изчерпват се и запасите от хранителни стоки, с което [[Хуманитарна криза|хуманитарната криза]] се задълбочава.<ref>{{Cite news|url=Маріуполь знищують, благаю про допомогу ѝ коридор для евакуації – мер|title=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/4/7328216/|last=Євген Руденко|first=Олена Рощіна|date=2022-03-04|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Мариупол е последният град, който препятства установяването на сухопътен коридор от Русия до окупирания и впоследствие анексиран от Русия [[Крим]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/4/mariupol-ukraine-russian-siege|title=Besieged Ukrainian city of Mariupol appeals for help|date=2022-03-04|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-06}}</ref> В телефонен разговор, проведен на 4 март, руският президент Владимир Путин информира германския канцлер Олаф Шолц, че третият кръг на преговори между Русия и Украйна е насрочен за уикенда на 5 и 6 март. По време на втория кръг на преговори, проведен в 3 март, са договорени хуманитарни коридори за цивилни, но като цяло тези преговори са оценени като неудовлетворителни от страна на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-04-22/h_ec822c84e57a497ad52b5a6dca7b3a8f|title=Russia tells Germany there will be a third round of talks with Ukraine this weekend|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''5 март''' Министерството на отбраната на Русия обявява временно прекратяване на огъня и очакваното отваряне на хуманитарни коридори, за да позволи на жителите на два обсадени града – [[Волноваха]] и стратегическия пристанищен град Мариупол, да се евакуират.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220304-live-russia-cracks-down-on-independent-foreign-media-with-fake-news-jail-terms|title=Live: Russia announces ceasefire to let residents of Mariupol, Volnovakha evacuate|date=2022-03-05|work=France 24|access-date=2022-03-05}}</ref> Обещаното прекратяване на огъня в пристанищния град Мариупол обаче така и не се случва и терорът над гражданите на града продължава в съботния ден, предава „[[Асошиейтед Прес]]“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-03-05|work=AP News|access-date=2022-03-05}}</ref> Граждани на Херсон излизат на мирно шествие срещу руските окупатори. Според " Украинска правда" руските сили, окупиращи града, се опитват да блокират протестиращите, за да не им позволят да проникнат в сградата на градската администрация. Кметът на града Игор Колихаев информира, че руските войски не допускат камиони с хуманитарна помощ в града.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/5/7328419/|title=У Херсоні – масштабний мітинг, щоб вигнати окупантів. Агресор намагається залякати стріляниною|date=2022-03-05|work=Українська правда|access-date=2022-03-05}}</ref> Гражданите на разположения в Запорожка област [[Бердянск]] също провеждат мирна демонстрация, а външният министър Дмитро Кулеба публикува две съобщния в своя официален профил в Twitter, които включват кратки видеоматериали от двата града, където се провеждат протести в десетия ден от руското нападение в страната – Херсон и Бердянск.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_8c28210cb5b463352323bb710ee9a433|title=Ukrainian foreign minister praises protests against Russia in some cities|last=Lister|first=Tim|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500080905297317889 Публикация с кадри от протеста в Херсон на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref><ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1500104542960168962 Публикация с кадри от протеста в Бердянск на 5 март в профила на министъра на външните работи на Украйна]</ref> Със съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, министърът на отбраната Алексей Резников информира, че от началото на войната над 66 хиляди мъже са се завърнали в Украйна от чужбина, допълвайки, че това са „още 12 бойни и мотивирани бригади“.<ref>[https://twitter.com/oleksiireznikov/status/1500016473594605571 Публикация на Алексей Резников в Twitter от 5 март 2022]</ref> В изявление, публикувано в онлайн портала на украинското правителство, Резников заявява, че към десетия ден от началото на войната „украинското небе е най-уязвимо. Агресорът използва всеобхватно и активно своя въздушен и ракетен потенциал. Всички видове авиация бомбардират нашите градове, селища и гражданска инфраструктура“.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/zvernennya-ministra-oboroni-ukrayini-oleksiya-reznikova-5-3-22|title=Address of Minister of Defense Oleksii Reznikov from 5 March|last=Reznikov|first=Oleksii|date=2022-03-05|work=gov.ua – States sites of Ukraine|access-date=2022-03-05}}</ref> На среща с членове на екипажа на руските национални авиокомпании руският президент Владимир Путин заявява, че ще приема страните, които налагат зона, забранена за полети над Украйна, „за участници във военен конфликт и няма значение членове на кои организации са“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-3d9e50b2fa8b08ce1f74c1b09403186e|title=Cease-fire attempt in Ukraine fails amid Russian shelling|last=Karmanau|first=Yuras|date=AP News|work=2022-03-05}}</ref> Ден по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен казва, че създаването на зона, забранена за полети в Украйна от Съединените щати и техните съюзници от НАТО, може да доведе до „цялостна война в Европа“. Той обаче добавя, че Вашингтон ще продължи да работи със своите съюзници за предоставянето на средства на украинците за защита от руската агресия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/04/politics/blinken-stoltenberg-no-fly-zone-warning/index.html|title=Blinken and NATO chief warn establishing a no-fly zone over Ukraine could lead to a 'full-fledged war in Europe'|last=Jeremy|first=Herb|date=2022-03-04|work=CNN|access-date=2022-03-04}}</ref> Членове на екипа на „[[Лекари без граници]]“ (MSF) съобщават за „ужасни условия“ в Мариупол. В изявлението им се казва, че хората са като в капан в града, където войната е пристигнала толкова внезапно, че мнозина дори не са имали възможност да избягат. Оперативният директор на MSF Кристин Джамет призова за безопасни маршрути, които да позволят на цивилните да напуснат Мариупол, включително служителите на MSF и техните семейства.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-05-22/h_f29b325a66d98f7ebbf231d53503ad8c|title=Ukrainians in Mariupol in „desperate need,“ according to Doctors Without Borders|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-03-05|work=CNN|access-date=2022-03-05}}</ref> '''7 март''' Докато боевете продължават, на 7 март се провежда третият кръг на преговорите между Русия и Украйна. Към този момент сключените споразумения за хуманитарни коридори, които да позволят евакуацията на цивилни, така и не се реализират – първите два опита съответно на, 5 и 6 март, се провалят. Непосредствено преди третия кръг на преговорите Украйна отхвърля възможността за нов опит, след като Москва предлага безопасно преминаване от няколко града, които ще отведат цивилните в Русия. Четири от шестте предложени маршрута за безопасност са в посока Русия или Беларус. Предложението е определено като „напълно неморално“ от Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60506682|title=Ukraine maps: Ukraine says Russian ceasefire offer „immoral“|last=By The Visual Journalism Team|date=2022-03-07|work=BBC News|access-date=2022-03-07}}</ref> Въпреки че не е постигната цялостна договореност, водещият преговарящ на Украйна Михайло Подоляк казва в Twitter след разговорите, че има "някои малки положителни промени по отношение на логистиката на хуманитарните коридори“.<ref>[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1500891711450583041 Публикация на Михайло Подоляк в Twitter от 7 март]</ref> Водещият руски преговарящ Владимир Медински от своя страна заявява, че очаква хуманитарните коридори да започнат да функционират във вторник, 8 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-and-russia-hold-third-round-of-talks/a-61039008|title=Ukraine and Russia hold third round of talks|date=2022-03-07|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-07}}</ref> Висш служител на [[Пентагон]]а информира, че почти всички първоначални сили за инвазия на Русия, чиято численост според американската президентска администрация е от порядъка на 190 000 души, вече са на територията на Украйна. Въпреки това двата основни руски конвоя извън Киев и Харков остават в застой, съобщава NBC News.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/07/pentagon-says-nearly-100percent-of-pre-set-russian-troops-are-now-in-ukraine.html|title=Nearly all of Russia’s initial invasion forces now in Ukraine, Pentagon says|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-03-07|work=CNBC|access-date=2022-03-07}}</ref> От началото на нападението на Русия над Украйна в страната са разрушени изцяло или частично 211 училища, напълно разрушени са 34 болници, шестима украински лекари са убити, а 11 са ранени. Посланикът на Украйна в ООН Сергей Кислиця съобщава тези данни по време на изказването си пред [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 7 март, позовавайки се на информация, разгласена от Министерството на образованието<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3422302-minister-russian-troops-have-already-destroyed-or-damaged-211-ukrainian-schools.html|title=Minister: Russian troops have already destroyed or damaged 211 Ukrainian schools|date=2022-03-07|work=Ukrinform|access-date=2022-03-07}}</ref> и от Министерството на здравеопазването на Украйна, както и на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_15a484398e3cc39d846e4c4ef4114102|title=Ukraine ambassador to UN says Russia continues to disregard „norms of international humanitarian law“|date=2022-03-08|work=CNN|access-date=2022-03-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5|title=Threats to international peace and security – Security Council, 8988th meeting|date=2022-03-07|work=United Nations Media|access-date=2022-03-08|archive-date=2022-03-07|archive-url=https://web.archive.org/web/20220307200934/https://media.un.org/en/asset/k1r/k1rc7dz0s5}}</ref> Разрушени са архитектурни паметници с национално значение като [[Рождество на Пресвета Богородица (Вязивка)|църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Вязивка]], както и [[Свети Георги (Заворичи)|църквата „Свети Георги“ в с. Заворичи]]. === 8-15 март === '''8 март''' Израел обявява, че ще предложи временно убежище на 5000 украински бежанци, които нямат еврейски връзки и ще позволи на 20 000 украинци, които са били в Израел преди войната, повечето от които нелегално и без визи, да останат до края на боевете. Според израелското вътрешно министерство повече от 3450 вече са пристигнали в Израел след избухването на войната на 24 февруари. Извън тази квота от 5000 души около 200 000 украинци отговарят на условията за израелско гражданство съгласно израелския „[[Алия (репатриация на евреите)|Закон за завръщане]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/08/world/ukraine-russia-war/israel-offers-refuge-to-thousands-of-non-jewish-ukrainian-refugees-amid-a-fraught-internal-debate|title=Israel offers refuge to thousands of non-Jewish Ukrainian refugees, amid a fraught internal debate|last=Kershner|first=Isabel|date=2022-03-08|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> Една седмица след обявяването на инициативата Спасяване на украинското [[културно наследство]] онлайн (SUCHO), съорганизаторите Куин Домбровски ([[Станфордски университет]]), Анна Кияс (Университет Тъфтс) и Себастиан Майсторович (Австрийски център за цифрови хуманитарни науки и културно наследство) съобщават, че включилите се в проекта над 1000 доброволци от цял свят са архивирали над 1500 украински уебсайта на музеи и библиотеки, цифрови експонати, текстови корпуси и публикации с отворен достъп. Екип от украински и рускоговорещи преглежда за пълнота уеб архивите, докато други доброволци на SUCHO обогатяват [[Уикиданни|Wikidata]] с актуализирани връзки към текущи уебсайтове на украински институции за културно наследство, когато екипът открие неработещи или заразени със злонамерен софтуер сайтове.<ref>{{Cite news|url=https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite|title=Volunteers Unite to Archive Ukrainian Cultural Heritage|date=2022-03-08|work=Saving Ukrainian Cultural Heritage Online (SUCHO)|access-date=2022-03-12|archive-date=2022-04-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20220408212245/https://www.sucho.org/press-release-20220308-volunteers-unite}}</ref><ref>[https://twitter.com/internetarchive/status/1501588726807506944 Публикация в официалната страница на Internet Archive в Twitter]</ref> {{Цитат|Нищо не би ни направило по-щастливи от това тези файлове да се окажат ненужни. Но само в случай, че тези архиви са необходими, искаме да можем да върнем файловете там, където им е мястото: в ръцете на украинските библиотекари, архивисти и куратори.|Куин Домбровски}} '''9 март''' Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук съобщава, че Русия е обявила ново 12-часово прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните да напуснат шест от най-засегнатите райони в Украйна. Докато цивилни граждани напускат градовете [[Суми]] и [[Енергодар]], евакуацията на жителите на обсадения град [[Мариупол]], както и на [[Изюм]] близо до [[Харков]], отново е възпрепятствана от продължаващия руски обстрел. Местните власти твърдят, че усилията за евакуиране на хора в безопасност в някои от предградията на Киев са се провалили, като градският съвет на намиращия се в непосредствена близост до Киев град [[Буча (град)|Буча]] обвинява руските сили в блокиране на евакуационен конвой<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-09-22/h_f314c3f3b2f0d1cd635da2dbca990f5f|title=Ukrainians say evacuation convoy blocked|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-09|work=CNN|access-date=2022-03-09}}</ref>. Държавният оператор на електропреносната мрежа на Украйна предупреждава, че затворената атомна електроцентрала в Чернобил е била изключена от руските сили, което може да застраши охлаждането на ядреното гориво, което все още се съхранява на площадката. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба настоява за прекратяване на огъня, за да бъде възможно да се извърши ремонт, а друг служител определя ситуацията като „изключително опасна“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60657155|title=Russia Ukraine War Live Reporting for March 9|last=Williams|first=Nathan (edited by)|date=2022-03-09|work=BBC News|access-date=2022-03-09}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/09/chernobyl-ukraine-russia-iaea-nuclear-monitoring-lost/|title=Chernobyl plant disconnected from power grid; Ukraine demands cease-fire for urgent repairs|last=Adela Suliman|first=David L. Stern|date=2022-03-09|work=The Washington Post|access-date=2022-03-09}}</ref> Руските сили бомбардират болница с детско и родилно отделение в [[Мариупол|Мариопул]]. Атаката е описана от президента на страната Володимир Зеленски като „зверство“. Полицията в [[Донецка област]] съобщава, че по предварителна информация най-малко 17 души са ранени, включително майки и персонал.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/09/europe/russia-invasion-ukraine-evacuations-03-09-intl/index.html|title=Russia accused of 'atrocity' in bombing of maternity and children's hospital|last=Rob Picheta et al|first=2022-03-09|date=CNN|work=2022-03-09}}</ref> Службата на ООН за правата на човека публикува доклад, който представя данните за числеността на жертвите на нападението на Русия две седмици след инвазията в Русия. По данни на организацията до полунощ на 8 срещу 9 март 516 души са убити, включително 37 деца, а ранените са 908 ранени. Организацията смята, че действителните цифри са „значително по-високи, особено в контролирани от правителството райони."<ref>{{Cite news|url=Ukraine: civilian casualty update|title=Ukraine: civilian casualty update|last=https://reliefweb.int/sites/reliefweb.int/files/resources/Ukraine%20-%20civilian%20casualty%20update%20as%20of%2024.00%208%20March%202022.pdf|date=2022-03-09|work=Office of the High Commissioner For Human Rights United Nations {{!}} Human Rights Monitoring Mission In Ukraine|access-date=2022-03-09}}</ref> '''10 март''' Руските войски успешно атакуват две военни летища в украинските градове [[Луцк]] и [[Ивано-Франкивск]], съобщава руското министерство на отбраната. Цивилни цели са подложени на руски обстрел в разположения в централна Украйна град [[Днипро]] в първата пряка атака срещу града, в който живеят повече от един милион души. Украинският президентът Володимир Зеленски обявява, че около 100 000 души са евакуирани по хуманитарни коридори в няколко части на Украйна през последните два дни.<ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220310-live-ukraine-updates-russian-troops-bombard-mariupol-kharkiv-as-talks-bring-little-progress|title=Live: Russia launches fresh attacks on Ukraine’s Dnipro, Lutsk and Ivano-Frankivsk|date=2022-03-11|work=France 24|access-date=2022-03-11}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че дългият 64 км руски конвой близо до Киев до голяма степен е разпръснат и препозициониран, докато битката за украинската столица продължава, а жителите на някои от предградията бедстват.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_91cef885a440364698cddfc105ffb391|title=Stalled 40-mile-long Russian convoy near Kyiv now largely dispersed, satellite images show|last=Murphy|first=Paul P.|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> '''11 март''' Съветът за сигурност на ООН провежда заседание по искане на Русия за неподкрепеното с доказателства твърдение, че САЩ разработват химически оръжия в Украйна. Говорителят на мисията на САЩ към ООН Оливия Далтън отбелязва, че този ход е от типа „прехвърляна на собствена вина, за който предупредихме, че Русия може да започне, за да оправдае атака с биологично или химическо оръжие“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-10-22/h_254dde21d249102d1e50660365c2e24f|title=Zelensky hits back at Russian chemical weapons propaganda|last=Hira Humayun|first=Masha Angelova|date=2022-03-10|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> По информация на руското министерство на отбраната в петък, 11 март, хуманитарни коридори ще бъдат отворени от градовете Киев, Сума, Харков, Мариупол и Чернигов.<ref name=":6" /> Украйна, от своя страна, се опитва да отвори коридори за евакуация още в няколко региона, които не са договорени с Москва.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_5d70dae1fe205dea97c6b0dd22b207c7|title=Ukraine is trying to open new evacuation routes on Friday, authorities say|last=Tim Lister|first=Olga Voitovych|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-11}}</ref> Петдесет и шест възрастни жители на дом за грижи в източния украински град Кремина са убити, а петнадесет други са отвлечени и отведени в град Сватове в сегашната окупирана от Русия територия, когато руски танк открива огън по дома, съобщава губернаторът на Луганска област Сергей Хайдай. Кремина се намира непосредствено на запад от градовете [[Рубижне]] и [[Северодонецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live?page=with:block-62372c668f081efd3276ff7d#block-62372c668f081efd3276ff7d|title=Russia-Ukraine war: 56 elderly people killed by Russian forces, Ukraine says; Mariupol art school bombed, officials claim – live|last=Boffey|first=Daniel|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> САЩ, заедно с Г-7 и Европейския съюз, призовават за отнемане на статута на „най-облагодетелствана нация“ за Русия, наричан още „постоянни нормални търговски отношения“, обявява президентът на САЩ Джо Байдън. Този статут означава, че две държави са се договорили да търгуват помежду си при най-добрите възможни условия – ниски тарифи и бариери пред търговията и възможно най-висок таван на вноса. Той е изходна линия за глобалната търговия, гарантирайки, че страните в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] (СТО) се третират равноправно. Русия се присъединява към [[Куба]] и [[Северна Корея]], които нямат статута на най-облагодетелствана нация от САЩ. Очаква се [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] да предприеме законодателни действия след съобщението на Байдън, а председателят на Камарата на представителите [[Нанси Пелоси]] казва, че в долната камара това ще се случи следващата седмица. Този ход е част от новите действия в областта на търговията, предприети от администрацията на Байдън спрямо Русия.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-11-22/h_4e080d6deb7afee656cbf8d0adea5cf3|title=Biden announced the US will move to revoke Russia's „most favored nation“ trade status. Here's what it means.|last=Kaitlan Collins;|first=Manu Raju|date=2022-03-11|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/world/u-s-slashes-russia-trade-status-bans-its-alcohol-and-seafood|title=U.S. downgrades trade status with Russia, bans some imports|date=2022-03-11|work=PBS NewsHour|access-date=2022-03-11}}</ref> '''12 март''' Министерството на енергетиката съобщава, че 960 000 украинци са без ток, а 260 000 украинци са останали и без газ поради войната на Русия срещу Украйна.<ref>{{Cite news|title=https://www.epravda.com.ua/news/2022/03/12/683871/|last=Майже мільйон українців не має електрики, чверть мільйона – газу|date=2022-03-12|work=Економична правда|access-date=2022-03-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/minenergoUkraine/posts/328310272660259|title=Information on the work of energy systems on March 12|date=2022-03-12|work=Офіційна сторінка Міністерства енергетики України|access-date=2022-03-12}}</ref> По време на пресконференция с чуждестранни медии краинският президент Володимир Зеленски за пръв път назовава приблизителен брой на военните жертви от страна на Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари – убити са 1300 украински войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.rbc.ua/rus/news/zelenskiy-vpervye-ozvuchil-voennye-poteri-1647095291.html|title=Зеленский впервые озвучил военные потери Украины: погибло около 1300 военных|date=2022-03-12|work=РБК – Україна|access-date=2022-03-12}}</ref> Според Генералният щаб на Украйна към тази дата броят на жертвите от руска страна надхвърля 12 000 души<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/269861825326903 Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України] | Данни за 12 март</ref>, а унищожената руска военна техника наброява 2593 единици, включително самолети, танкове и артилерия, на обща стойност над 5,1 милиарда долара. Стотици граждани на разположения в [[Запорожка област]] град [[Мелитопол]] излизат на протест във връзка с похищението на кмета на града Иван Фьодоров предишната вечер. Мелитопол е сред населените места в Украйна, атакувани още от първия ден от войната, 24 февруари. Независимо че е етнически руснак, от самото начало кметът на града открито насърчава съпротивата и почти ежедневно публикува кратки предавания на живо в социалните медии, за да информира жителите на Мелитопол за ситуацията в града, което му спечелва подкрепата на обществеността. За руския окупатор става ясно, че администрацията на Фьодоров няма да му сътрудничи, поради което на 11 март вечерта кметът на Мелитопол е отведен от руски войници.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/12/world/europe/ukraine-mayor-kidnapped-ivan-fyodorov.html|title=The Russians Might Have Expected a Warm Welcome. Instead the Mayor Labeled Them ‘Occupiers.’|last=Marc Santora;|first=Neil MacFarquhar|date=2022-03-12|work=The New York Times|access-date=2022-03-12}}</ref> В 75-минутен разговор германският канцлер [[Олаф Шолц]] и френският президент [[Еманюел Макрон]] призовават руския президент Владимир Путин да обяви незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да поеме курс към „дипломатическо решение на конфликта“, информира говорителят на германското правителство Щефен Хебестрейт. Той пояснява, че разговорът е част от продължаващите международни усилия за прекратяване на войната в Украйна, като и двете страни да се съгласили да не разкриват повече подробности относно развитието на преговорите.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-12-22/h_836b250fe7883f3a3bc1a69a9d481087?fbclid=IwAR0Wmy9rc3AMBu04ZgvIriDHJHOF2G9JNe_pIPWrntYDVvJf8ae1T3ReDoM|title=French and German leaders urge immediate ceasefire in call with Putin|last=Schmidt|first=Nadine|date=2022-03-12|work=CNN|access-date=2022-03-12}}</ref> Близо 13 000 души са транспортирани през хуманитарни коридори от градове в цяла Украйна след няколко дни на неуспешни опити за евакуиране на хора от бомбардираните райони.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/12/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-7EZDHX4ORVDIVCDPA3636XF5U4|title=Civilians got through most humanitarian corridors, Ukrainian deputy prime minister says|last=Reis Thebault|first=David L. Stern|date=2022-03-12|work=The Washington Post|access-date=2022-03-12}}</ref> '''13 март''' На, 13 март 2022г. ново ракетно нападение над военна база близо до град Лвов в Западна Украйна. То завършва с десетки цивилни жертви и стотици ранени. Въздушният удар е осъществен на около 25 км от границата с Полша, която е член на НАТО, ден след предупреждението, отправено от Кремъл, че западните оръжейни доставки ще бъдат разглеждани като „легитимни цели“, с което се засилва възможността за директен конфликт със Запада. Губернаторът на Лвов обвинява Русия, че е изстреляла 30 ракети от Черно и Азовско море и предупреждава, че „обстрелът се приближава до границите на страните от НАТО.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-PRTUV5MGQVGKXNOPC55S6PKDGM|title=35 dead in Russian strike on military site in western Ukraine, near Poland, Lviv governor says|last=Ellen Francis, Rachel Pannett,|first=Annabelle Chapman, Daniel Lamothe|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> По информация на украински лица американски журналист е смъртоносно прострелян, докато е снимал репортаж в град Ирпен в покрайнините на Киев, където се провеждат тежки боеве. Убитият 50-годишен журналист, чиято професионална биография включва работа за издания като NBC News и Ню Йорк Таймс, и негов колега са попаднали под обстрел, преминавайки военен контролно-пропускателен пункт, разказва вторият журналист, който се лекува от нараняванията си в болница в Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60729276|title=Brent Renaud: US journalist and filmmaker killed in Ukraine|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-13}}</ref> Два дни след похищението на кмета на Мелитопол е отвлечен и кметът на друг град в Запорожка област – [[Днипрорудне]].<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/13/russia-ukraine-war-news-live-updates/#link-HRNDCTCHWFDL7EZ4KA4M5PIAH4|title=Ukrainian officials accuse Russian forces of kidnapping a second mayor in days|last=Annabelle Timsit; Timothy Bella; David L. Stern|date=2022-03-13|work=The Washington Post|access-date=2022-03-13}}</ref> Информацията е потвърдена от външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който за пореден път призовава „всички държави и международни организации да спрат руския терор срещу Украйна и демокрацията“.<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1502945209159761923 Публикация в официалния профил на Дмитро Кулеба в Twitter от 13 март]</ref> '''14 март''' На 19-ия ден от инвазията на Русия в Украйна обкръжени от руските сили са поне четири големи града, в т.ч. Харков и Суми. Увеличава се натискът и върху столицата Киев. Журналисти на AFP съобщават, че украинската армия все още оказва съпротива както в източната, така и в западната част на града. Северозападните предградия, включително [[Ирпен]] и [[Буча (град)|Буча]], са подложени на тежки бомбардировки, но все още не са завзети, докато руските [[Бронирана бойна машина|бронирани бойни машини]] напредват по североизточния край на града. Украинските сили запазват контрола и над северния град Чернигов, но съобщават за много цивилни жертви. Според местните власти повече от 2200 души са убити в сраженията в обсадения град Мариупол, а 400 000 продължават да бедстват без течаща вода или отопление, достатъчно храна и лекарства. Едва около 160 частни превозни средства успяват да напуснат града и да се отправят към относителната безопасност на Запорожие на северозапад, информира Общинският съвет на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60741338|title=War in Ukraine: What happened on day 19 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> След временното му възстановяване, електричеството в бившата атомна електроцентрала в Чернобил отново е прекъснато, съобщава енергийният оператор. Така охладителните системи за отработено гориво отново разчитат на резервни генератори. Министерството на отбраната на САЩ предупреждава, че руските сухопътни сили изглежда са готови да атакуват Одеса, вероятно в координация с десантно нападение.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220314-battleground-ukraine-day-19-of-russia-s-invasion|title=Battleground Ukraine: Day 19 of Russia's invasion|last=AFP|date=2022-03-15|work=France 24|access-date=2022-03-15}}</ref> '''15 март''' И през двадесетия ден от войната руските обстрели в няколко региона на страната, особено на юг и в столицата Киев, продължават. Кметът на Киев Виталий Кличко обявява въвеждането на полицейски час за периода между вторник вечерта и четвъртък сутринта като мярка за защита на гражданите при евентуална ескалация в града. Премиерите на Полша, Словения и Чехия пристигат в украинската столица с влак като представители на Европейския съюз, срещайки се с украинския министър-председател [[Денис Шмигал]] и президента Володимир Зеленски, а междувременно делегации от Москва и Киев провеждат пореден кръг на преговори, на които според съветника на президента Михаил Подоляк се обсъжда „прекратяване на огъня и изтеглянето“ на руските войски от Украйна.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/russia-ukraine-war-military-dispatch-march-15-2022|title=Russia-Ukraine war military dispatch: March 15, 2022|last=Trad|first=Ruslan|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-15}}</ref> Военен фотограф и журналистка, работещи за Fox News, са убити в покрайнините на Киев, а техен колега е ранен и настанен в болница, съобщават служители на американската медия. Това са 55-годишният Пиер Закржевски и 24-годишната Олександра Кувшинова – ирландски граждани. Според Людмила Денисова, комисар по правата на човека на [[Върховна Рада|Върховната Рада на Украйна]], най-малко двама украински журналисти са били убити до момента във войната. Член на екипа на президента Зеленски казва, че около 20 000 души са успели да се евакуират от Мариупол, но стотици хиляди хора остават в капан в обсадения град, който е трудно достъпен за медиите, поради което голяма част от информацията идва от самите жители.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60755202|title=War in Ukraine: What happened on day 20 of Russia's invasion|date=2022-03-15|work=BBC|access-date=2022-03-16}}</ref> Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) заявява, че ситуацията в Мариупол „остава тежка“ и че не е в състояние да достави помощ на града. Разузнавателна информацията и сателитните изображения показват, че значителни руски военноморски сили, включително десантни кораби, настъпват в района на Одеса, което потвърждава опасенията, изразени от британското военно разузнаване на 14 март, че Русия е извършила пълна морска блокада на украински пристанища.<ref name=":9" /> === 16-23 март === '''16 март''' Международният съд на ООН (МС) в Хага изисква от Русия да спре инвазията в Украйна, заявявайки, че не са намерени никакви доказателства в подкрепа на оправданието на Кремъл за войната. Единствено руските и китайските съдии в съда гласуват против заповедта.<ref>{{Cite news|url=https://news.un.org/en/story/2022/03/1114052|title=International Court orders Russia to ‘immediately suspend’ military operations in Ukraine|date=2022-03-16|work=United Nations|access-date=2022-03-17}}</ref><ref>[https://twitter.com/antonioguterres/status/1504162828302827522 Изявление на Антониу Гутериш в Twitter]</ref> На 26 февруари, два дни след началото на инвазията на Русия, Украйна внася искане пред МС на ООН за спешно разглеждане на твърденията на Русия, че украинските сили извършват геноцид в подкрепяните от Русия анклави в Луганск и Донецк в Източна Украйна, използвани като оправдание за атаката. Русия не излъчва свои представители нито на първоначалното изслушване, нито нейни адвокати се явяват, за да чуят решението на съда. Вместо това изпращат писмо, в което се твърди, че МС не е компетентен по случая.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/16/ukraine-russia-war-latest-zelenskiy-says-peace-talks-are-more-realistic-three-eu-leaders-vow-support-on-kyiv-visit-live?page=with:block-623207c38f081efd3276cff8#block-623207c38f081efd3276cff8|title=ICJ orders Russia to suspend Ukraine invasion|last=Borger|first=Julian|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява допълнителни 800 милиона долара помощ за Украйна, с които да бъдат закупени повече оръжия и военно оборудване, като част от много по-голям пакет от помощ. Украинският президент Володимир Зеленски призова Конгреса на САЩ да предостави повече оръжия, за да помогне на страната му да се пребори с руските въздушни удари, и за по-нататъшни санкции срещу Русия, включително изтеглянето на всички американски фирми. Председателят на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] д-р [[Тедрос Гебрейесус]] обявява, че са извършени 43 атаки срещу украински здравни заведения, инфраструктура и служители от началото на инвазията на 24 февруари. Руските сили бомбардират театър в Мариупол, където са намерили подслон граждани на обкръжения пристанищен град, съобщава градският съвет. Съветът на Мариупол публикува изображение на градския театър, което показва тежките щети, нанесени при бомбардирането му, и казва, че броят на жертвите се установява.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/16/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-21-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 21 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-16|work=The Guardian|access-date=2022-03-17}}</ref> '''17 март''' Външният министър на [[Узбекистан]] Абдулазиз Камилов призова за дипломатическо разрешаване на конфликта в Украйна и заявява, че страната му няма да признае подкрепяните от Москва сепаратисти в самопровъзгласилите се републики в Луганск и Донецк. Ръководителят на украинската делегация в преговорите с Москва Олексий Резников заявява, че техническата работа по изработването на мирно споразумение напредва, но за да бъде възможен компромис, Русия трябва да спре обстрела.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/17/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-22-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 22 of the invasion|last=Samantha Lock; Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> В ранните часове на 17 март повече от 20 души са убити, а 25 са ранени, когато руски въздушен удар разрушава училище и читалище в Мерефа близо до Харков. Полицията в Чернигов съобщава в публикация във Фейсбук, че при военното нападение на Русия срещу града на 16 март са убити най-малко 53 души, включително 10, които според посолството на САЩ в Украйна са били застреляни, докато са „стояли на опашка за хляб“.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-ukraine-war-merefa-mayor-kharkiv-21-killed-school-community-center-shelling/|title=Ukrainian mayor says 21 killed as school and community center hit by Russian artillery strike|date=2022-03-17|work=CBS News|access-date=2022-03-20}}</ref> Офанзивата на Русия за превземане на Киев до голяма степен е в застой, информират представители на НАТО, а Украйна заявява, че е започнала контраофанзива, целяща възстановяването на контрола над предградията на столицата. Според разузнаването на Обединеното кралство поради неспособността им да контролират украинското въздушно пространство и предизвикателствата на земята руските сили са възпрепятствани да снабдяват разположените на предни линии войски дори с основни неща от първа необходимост, като храна и гориво.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/index.html|title=March 17, 2022 Russia-Ukraine news|first=Helen Regan, Travis Caldwell, et al|date=2022-03-17|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Кметът на обсадения украински град Мелитопол, за когото се твърди, че е бил отвлечен от руските сили, е освободен в замяна на девет пленени руски наборници, съобщава ръководителят на президентската канцелария на Володимир Зеленски.<ref name=":4" /> В изказване пред германския парламент чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски отправя упрек към Германия, че в миналото е упорствала в настояването си, че газопроводите „[[Северен поток|Северен поток 1]]“ и „[[Северен поток - 2|Северен поток 2]]“ и други бизнес проекти с Русия са „чисто икономически", а не политически. Въпреки директната критика към германското правителство и към западните правителства изобщо, депутатите реагират с овации на 15-минутното обръщение на Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220317-zelensky-urges-germany-to-tear-down-new-russian-wall-in-europe|title=Zelensky urges Germany to tear down new Russian 'Wall' in Europe|date=2022-03-17|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> В същия ден министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс съобщава, че неидентифицирано лице, представящо се за украинския премиер, се е свързало с него и му е задало няколко „подвеждащи въпроса“. В контекста на този опит за манипулация Уолъс заявява, че „никаква дезинформация от страна на Русия“ не може да отклони вниманието от нейните нарушения на човешките права.<ref name=":4" /> Европейската космическа агенция преустановява съвместната си мисия с Русия ExoMars за кацане на марсоход и търсене на признаци на живот на Марс, която по план е трябвало да стартира през септември с помощта на руска ракета-носител и спускаем апарат.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/diplomacy/20220318-european-space-agency-suspends-joint-mars-mission-with-russia|title=European Space Agency suspends joint Mars mission with Russia|date=2022-03-18|work=France 24|access-date=2022-03-20}}</ref> '''18 март''' Стотици хора остават затрупани под развалините на бомбардирания театър в опустошения град Мариупол, сериозно засегнат от руски въздушен удар в сряда, 16 март, казва Володимир Зеленски. По негови думи повече от 130 души са били спасени до момента, но официални лица твърдят, че спасителните усилия са възпрепятствани от пълния срив на социалните служби в града и страха от бъдещи руски атаки. По улиците на Мариупол, където 350 000 цивилни са блокирани и бедстват, руските въоръжени сили „затягат примката“ около града, казва говорител на руското министерство на отбраната.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-23-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 23 of the invasion|last=Maanvi Singh, Tom Ambrose; Léonie Chao-Fong|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/18/russia-missile-lviv-mariupol-ukraine-war|title=Fighting reaches central Mariupol as shelling hinders rescue attempts|last=Daniel Boffey;|first=Lorenzo Tondo|date=2022-03-18|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> Броят на цивилните жертви продължава да нараства в резултат на продължаващите атаки на руските военни части над жилищни и обществени сгради. Службата на [[Върховен комисар за правата на човека към ООН|Върховния комисар за правата на човека към ООН]] (OHCHR) съобщава, че най-малко 816 цивилни са били убити и 1333 ранени в Украйна от 24 февруари до 17 март. Действителният брой на жертвите е значително по-висок, тъй като OHCHR не е в състояние да провери докладите за жертви от тежко засегнати градове като Мариупол. Повечето от жертвите са причинени от употребата на експлозивни оръжия, като обстрел от тежка артилерия и реактивни системи за залпово изстрелване, както и ракетни и въздушни удари.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/least-816-civilians-killed-ukraine-since-conflict-began-un-says-2022-03-18/|title=At least 816 civilians killed in Ukraine since conflict began, UN says|date=2022-03-18|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинската държавна служба за извънредни ситуации съобщава, че многоетажна учебна сграда в град Харков е била обстрелвана в петък сутринта. Има убит и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-60807896|title=Ukraine war: Man rescued from Kharkiv rubble after shelling|date=2022-03-18|work=BBC News|access-date=2022-03-20}}</ref> Твърди се, че снаряди са поразили източния град Краматорск, при което двама души са убити, а шестима са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/two-people-killed-6-wounded-by-russian-airstrike-in-kramatorsk-donetsk-oblast/|title=Two people killed, 6 wounded by Russian airstrike in Kramatorsk, Donetsk Oblast|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> В северната част на украинската столица Киев един човек с убит, а други четирима са ранени, след като части от руска ракета падат върху жилищна сграда.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/one-killed-4-injured-as-fire-breaks-out-after-shelling-of-a-residential-building-in-kyiv/|title=One killed, 4 injured as fire breaks out after shelling of a residential building in Kyiv|date=2022-03-18|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-03-20}}</ref> Руският президент Владимир Путин произнася реч на националния стадион в Москва, възхвалявайки руското „единство“ в това, което Кремъл нарича своята ''специална операция'' в Украйна. В края на речта му излъчването е прекъснато без предупреждение и вместо излъчването от стадиона в Москва държавната телевизия показва патриотични песни. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков причина за прекъсването е „техническа неизправност“.<ref name=":5" /> '''19 март''' Министерството на отбраната на Русия съобщава, че при удара срещу военен склад за боеприпаси в украинското село Делятин в Западна Украйна на 18 март са използвани хиперзвукови ракети „Кинжал“ – първият известен случай на изстрелване на такива ракети в битка. Хиперзвуковите ракети „Кинжал“ могат да летят с десетократно по-голяма скорост от звука и са проектирани да бъдат изстрелвани от изтребител МиГ. Американски служители потвърждават пред CNN истинността на твърдението на руското министерство на отбраната.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_e258f4d62704c278417a897db16cac80|title=US officials confirm Russia has used hypersonic missiles against Ukraine|last=Natasha Bertrand; Jim Sciutto; Barbara Starr|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Част от огромния брой снаряди и мини, изстреляни по Украйна, не са избухнали, а откриването и обезвреждането им ще отнеме години, казва министърът на вътрешните работи на Украйна Денис Монастирски пред „Асошиейтед прес“.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-7768aa61733dbe1f6e43358ed057371b|title=Minister: Clearing live ordnance in Ukraine will take years|last=Qena|first=Nebi|date=2022-03-19|work=AP News|access-date=2022-03-20}}</ref> Украинският президент Владимир Зеленски казва, че е дошло времето за мирни преговори, предупреждавайки, че в противен случай на Русия ще са ѝ необходими поколения, за да се възстанови от загубите, понесени по време на войната. Той публикува видеообръщение, в което казва, че Украйна иска смислени и честни преговори с Москва за мир и сигурност без забавяне.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/meaningful-talks-needed-stop-russia-ukraine-zelenskiy-says-2022-03-19/|title=Zelenskiy calls for peace talks with Moscow, urges Swiss to target oligarchs|last=Natalia Zinets;|first=Natalie Thomas|date=2022-03-19|work=Reuters|access-date=2022-03-20}}</ref> Говорителят на турския президент Реджеп Ердоган, Ибрахим Калин, казва в интервю за турския вестник Hurriyet, публикувано в събота, че докато Зеленски е готов да проведе среща с Путин, в телефонен разговор с турския президент Путин е изложил изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, преди да могат да се проведат каквито и да било преговори на ниво лидери.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-19-22/h_7adb6c5727de938ff3681fe68a0509c7|title=Putin lays out demands of Ukraine prior to any ceasefire negotiations in call with Turkey's president|last=Sariyuce|first=Isil|date=2022-03-19|work=CNN|access-date=2022-03-20}}</ref> Британското разузнаване предупреждава, че разочарована от неуспеха си да постигне целите си след началото на инвазията на 24 февруари, сега Русия преследва стратегия на изтощение (на Украйна), която може да изостри хуманитарната криза. Докато напредването към Киев е забавено от украинската отбрана, руските части обсаждат градове, взривявайки градските райони до руини, а през последните дни засилват и ракетните атаки срещу разпръснати цели в Западна Украйна, далеч от основните бойни полета.<ref name=":7" /> Шест и половина милиона души са напуснали домовете си, бягайки от войната, и са разселени в Украйна, съобщава ООН на 19 март. Същевременно около 3,3 милиона са напуснали страната и са влезли главно в други държави на територия на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/19/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-24-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 24 of the invasion|last=Rebecca Ratcliffe;|first=Abené Clayton|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-20}}</ref> '''20 март''' Русия съобщава за втори случай на изстрелване на хиперзвукова ракета „Кинжал“ (Кинжал) в Украйна, като твърди, че е унищожила склад за гориво близо до Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/20/what-are-hypersonic-missiles-and-why-is-russia-using-them-kinzhal-ukraine|title=What are hypersonic missiles and why is Russia using them?|last=Henley|first=Jon|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Кметът на обкръжения северен град [[Чернигов]] казва, че десетки цивилни са били убити при „безразборен артилерийски обстрел“, при който е ударена и болница. По думите му гражданите на Чернигов са подложени на абсолютна хуманитарна катастрофа.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220320-war-in-ukraine-latest-developments|title=War in Ukraine: Latest developments|date=2022-03-20|work=France 24|access-date=2022-03-21}}</ref> Украйна може да не произведе достатъчно култури за износ, ако тазгодишната сеитба бъде нарушена от инвазията, казва съветникът на президента Олех Устенко.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/20/russias-invasion-of-ukraine-list-of-key-events-from-day-25|title=Russia’s invasion of Ukraine: List of key events from day 25|date=2022-03-20|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-21}}</ref> Сериозни щети е претърпял и един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Европа – намиращият се в Мариупол „Азовстал“. Предвид значението му за жителите и икономиката на Мариупол и на Украйна разрушаването на завода ще има тежки последици за страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.liberation.fr/international/europe/a-marioupol-la-gigantesque-usine-dun-prorusse-repenti-detruite-par-larmee-de-poutine-20220320_IKEI7RYWARDLZKQUI2QMPGXIUE/|title=A Marioupol, la gigantesque usine d’un ex-oligarque prorusse repenti détruite par l’armée de Poutine|date=2022-03-20|work=Liberation|access-date=2022-03-21}}</ref> След предупреждението, отправено от президента на САЩ Джо Байдън към Китай относно „последствията“ за азиатската държава в случай, че предостави материална подкрепа на военните действия на Русия в Украйна, външният министър Ван И заявява, че Пекин „винаги се е застъпвал за поддържане на мира и противопоставяне на войната“ и че „времето ще докаже, че позициите на Китай са били от правилната страна на историята."<ref name=":8" /> В писмо от руското министерство на отбраната от 20 март се казва, че за да бъде отворен хуманитарен коридор за гражданите на Мариупол, градът трябва да се предаде на руските сили до 5 ч. сутринта на 21 март. Руският генерал-полковник Михаил Мизинцев поставя ултиматум, като заявява, че представителите на местната власт в града ще бъдат изправени пред „военен трибунал“, ако не се съгласят с условията за капитулация. Украйна отхвърля искането, а вицепремиерът Ирина Верещук заявява, че капитулацията не е опция<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/21/7333165/|title=Верещук до РФ: Ні про яку здачу Маріуполя не може йти мова. Відкрийте нам коридор|last=Кравець|first=Роман|date=2022-03-21|work=Украiнська правда|access-date=2022-03-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/20/russian-ukraine-war-latest-thousands-of-mariupol-residents-being-deported-to-remote-parts-of-russia-live|title=China denies sending weapons to support Moscow – as it happened|date=2022-03-20|work=The Guardian|access-date=2022-03-21}}</ref> Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС України) съобщава в Telegram, че спасителните служби гасят пожар, който е започнал на няколко етажа и на паркинга на търговския център Retroville в резултат на обстрел в квартал Подил в Киев.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/5056 Официален канал на Държавна служба на Украйна за извънредни ситуации в Telegram]</ref> '''21 март''' Най-малко осем души са загинали при обстрела на търговския център Retroville в Киев на 20 март. Разпространените от спасителните служби кадри от охранителните камери в сградата показват огромна експлозия, последвана от серия от по-малки взривове. Жителите на близката сграда, чиито прозорци са избухнали от взрива, свидетелстват, че няколко дни по-рано са видели мобилна ракетна установка в близост до мола. Щетите от ракетния удар - отломки, разбити автомобили и усукани железни конструкции - се простират на стотици метри около сградата на търговския център, съобщава „Евронюз“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/03/21/at-least-six-dead-in-kyiv-shopping-centre-bombing|title=At least eight dead in Kyiv shopping centre shelling Access to the comments|date=2022-03-21|work=Euronews|access-date=2022-03-21}}</ref> В Мариупол е унищожен [[Музей на изкуствата „Куинджи“|Музеят на изкуствата „Куинджи“]].<ref>{{Cite news|url=https://mkip.notion.site/mkip/7be52d2803994651a23a220a8ed85f1c?v=6ea517f19a8944f9a902a50156656eea|title=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України|work=Міністерство культури та інформаційної політики України|access-date=2022-03-31}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/6161734/ukraine-war-history-museums/|title=Ukrainian Museums Are Racing to Save Artifacts That Tell the Country’s Story|last=Waxman|first=Olivia B.|date=2022-03-29|work=Time|access-date=2022-03-31}}</ref> '''22 март''' В резултат на обстрел от руски сили покривът на детската болница в [[Северодонецк]] в [[Луганска област]] се запалва. Седем деца и 15 възрастни, измежду които осем лекари, са евакуирани от болницата, съобщава Държавната служба за спешна помощ на 22 март. За гражданите и властите в Луганск ситуацията може да стане критична, тъй като няма достатъчно спасители, които да се отзоват на всички обаждания относно пожари или разрушения поради обстрел.<ref>[https://www.facebook.com/MNS.GOV.UA/posts/337792865055276 Державна служба України з надзвичайних ситуацій] | Facebook</ref> Трима души, в т.ч. две деца, са убити при нападение на жилищен блок в източния град Рубежне и взривяването на снаряд на петия етаж на сградата, съобщава ръководителят на военните власти в Луганск Сергей Хайдай. Регионът на Луганск е една от ключовите цели на руската армия в усилията ѝ да завладее източни райони, които не са завзети от подкрепяните от Русия сепаратисти във войната, започнала през 2014 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623ad9255fbc655faa01e9b2%26Children%20killed%20in%20Russian%20shelling%20of%20block%20of%20flats%2C%20says%20Ukraine%262022-03-23T08%3A42%3A36.960Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:bbc84811-80ab-485d-be4f-937f80f014ab&pinned_post_asset_id=623ad9255fbc655faa01e9b2&pinned_post_type=share|title=Children killed in Russian shelling of block of flats, says Ukraine|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> Според кмета на гр. [[Лозова]] в Харковска област Сергей Зеленски 20 домове и предприятия са били повредени от руски обстрел на 22 март. В резултат на бомбардировката един човек е убит, а други девет са ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3437010-u-lozovij-zagarbniki-obstrilali-20-privatnih-budinkiv-i-pidpriemstva.html|title=У Лозовій загарбники обстріляли 20 приватних будинків і підприємства|date=2022-03-23|work=Укринформ|access-date=2022-03-23}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски казва, че от пристанищния град Мариупол не е останало „нищо“ в резултат на руските атаки, а 100 000 цивилни, останали в града, се борят за оцеляването си в „нечовешки условия“ - без храна, без вода, без лекарства и под постоянни бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013|title=Zelensky: 100 000 still trapped in Mariupol|date=2022-03-23|work=BBC News|access-date=2022-03-23}}</ref> В дневния ред на работна среща между посланика на Северна Корея в Русия и руския заместник-министър на външните работи Игор Моргулов на 22 март е поставен въпросът за развитието на двустранните отношения „в контекста на промените, които се случват на международната арена“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-north-korea-discuss-developing-relations-2022-03-22/|title=Russia, North Korea discuss developing relations|date=2022-03-22|work=Reuters|access-date=2022-03-23}}</ref> В интервю за CNN в същия ден главният говорител на Путин Дмитрий Песков не изключва възможността за използването на ядрени оръжия, заявявайки, че те ще бъдат използвани само в случай на „екзистенциална заплаха“ за Русия. По думите на Песков нападението на Русия над Украйна, чието единствено допустимо от страна на Кремъл назоваване без риск от правонарушение е „специална военна операция“, продължава „стриктно в съответствие с плановете и целите“, които са били поставени предварително.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/22/europe/amanpour-peskov-interview-ukraine-intl/index.html|title=Putin spokesman refuses to rule out use of nuclear weapons if Russia faced an 'existential threat'|last=Luke McGee;|first=Claire Calzonetti|date=2022-03-22|work=CNN|access-date=2022-03-23}}</ref> '''23 март''' Руската журналистка Оксана Баулина е убита в Киев по време на снимките на репортаж за руския обстрел в квартал Тя е четвъртият журналист, изгубил живота си във войната на Русия в Украйна само за десет дни.<ref>Violations of press freedom barometer | Reporters Withouth Borders | [https://rsf.org/en/barometer The Figures in 2022 | Ukraine]</ref> При престерлката са ранени и други цивилни граждани.<ref>{{Cite news|url=https://theins.ru/en/news/249571|title=Oksana Baulina, a journalist for The Insider, dies under fire in Kyiv after a rocket strike on a shopping center in Podil|date=2022-03-23|work=The Insider|access-date=2022-03-24}}</ref> Броят на разрушените сгради във втория по големина град в Украйна от началото на пълномащабната инвазия в страната надхвърля 1100, съобщава кметът на Харков Игор Терехов. 998 от сградите са жилищни.<ref>[https://liveuamap.com/en/2022/23-march-1143-buildings-in-kharkiv-have-been-destroyed-by Харков в LiveUAMap] | 2022-03-24</ref> Според Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна руските сили хаотично минират украинската територия и умишлено унищожават селскостопанска техника, което застрашава началото на сеитбената кампания в някои украински региони.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/279066061073146 Съобщение] в официалната страница на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна във Facebook от 23 март 2022 г.</ref> В изявление, публикувано но 23 март, държавният секретар на САЩ Антони Блинкен обявява, че "въз основа на наличната в момента информация от публични и разузнавателни източници, в т.ч. множество достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, насочени умишлено срещу цивилни, „както и за други зверства“, „правителството на САЩ оценява, че членове на руските сили са извършили военни престъпления в Украйна“. В края на изявлението се казва, че правителството на САЩ ще преследва понасянето на отговорност от страна на Русия, използвайки всеки наличен инструмент, включително наказателно преследване.<ref>[https://www.state.gov/war-crimes-by-russias-forces-in-ukraine/ War Crimes by Russia’s Forces in Ukraine] | Изявление за медиите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен | 2022-03-23</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг информира, че се очаква алиансът да се съгласи да предостави на Украйна „допълнителна подкрепа, включително оборудване за киберсигурност“ и доставки за „защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи“.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/66c2d54a-98bf-480d-a07c-ccfb955425af|title=Nato to provide Ukraine with defences against chemical and nuclear weapons|date=2022-03-23|work=Financial Times|access-date=2022-03-24}}</ref> Според германския външен министър Аналена Бербок забавените допълнителни доставки на ракети „Стрела“, които са били в запасите на бившата комунистическа източногерманска армия, вече са на път за Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/german-minister-says-further-strela-missiles-are-way-ukraine-2022-03-23|title=German minister says further Strela missiles are on way to Ukraine|date=2022-03-23|work=Reuters|access-date=2022-03-24}}</ref>, а шведският министър на отбраната Петер Хултквист, цитиран от Агенцията TT, заявява, че страната ще предостави допълнително противотанково оборудване, след като вече е изпратила 5000 противотанкови оръжия и друга военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.hn.se/nyheter/sverige/sverige-skickar-mer-vapen-till-ukraina-1.68499788|title=Sverige skickar mer vapen till Ukraina|date=2022-03-23|work=Hallands Nyheter|access-date=2022-03-24}}</ref> До 40 000 руски войници са убити, ранени, пленени или изчезнали в Украйна от началото на руското нападение над Украйна, пише Wall Street Journal, позовавайки се на висш служител на НАТО, според когото убитите войници са между 7000 и 15 000. Анализаторите на НАТО калкулират тази цифра, използвайки осреднени статистически данни от минали конфликти, при които за всяка жертва има по приблизително трима ранени войници. Русия започва инвазията си с приблизително 190 000 войници, към които в хода на войната се присъединяват допълнителни войски от [[Чечения]], [[Сирия]] и други места.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-03-23/card/russia-lost-up-to-40-000-troops-in-ukraine-nato-estimates-xyZjWxinMDHzdeRZvAeD|title=NATO: Up to 40,000 Russian Troops Killed, Wounded, Taken Prisoner or Missing in Ukraine|last=Michaels|first=Daniel|date=2022-03-23|work=WSJ|access-date=2022-03-24}}</ref> Под натиска на международна реакция, на 23 март френският автомобилен концерн Renault Group обявява, че спира производствената си дейност в Русия, но все още преценява възможностите си по отношение на дела си в руския частично държавен производител на автомобили АвтоВАЗ.<ref>[https://en.media.renaultgroup.com/news/renault-industrial-activities-in-russia-are-suspended-9c81-989c5.html Renault industrial activities in Russia are suspended] | Съобщение за медиите | March 23, 2022</ref> === 24-31 март === '''24 март''' В Брюксел се провеждат среща на върха на НАТО, на която присъства и президентът на САЩ Джо Байдън, и среща на върха на лидерите на [[Г-7]]. На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_193719.htm|title=Statement by NATO Heads of State and Government|date=2022-03-24|work=NATO {{!}} Press Release|access-date=2022-03-26}}</ref> Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, но не и за налагане на зона, забранена за полети над Украйна – едно от исканията, повторени многократно от украинския президент Володимир Зеленски. В изявлението на НАТО във връзка със срещата на върха се казва, че мерките на организацията остават „превантивни, пропорционални и неескалиращи“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_ea44b94f66c020c6c826afcc09532742|title=Western leaders set for critical day of summits as they ready the next phase of responses to war|last=Liptak|first=Kevin|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-24}}</ref> Одобрени са четири нови многонационални бойни групи на НАТО - в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref name=":10">[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref><ref name=":10" /> В съвместното си изявление си по повод на срещата на върха в Брюксел лидерите на Г-7 декларират, че държавите участнички в групата на седемте ще направят необходимото, за да предотвратят и да отговорят на развиващата се глобална криза в областта на продоволствената сигурност. За целта ще бъдат използвани последователно всички инструменти и механизми за финансиране за справяне с продоволствената сигурност и ще бъдат посрещнати потенциалните прекъсвания на селскостопанското производство и търговията, особено в уязвимите страни.<ref>{{Cite news|url=https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2022/03/24/g7-leaders-statement-brussels-24-march-2022/|title=G7 Leaders’ Statement - Brussels, 24 March 2022|date=2022-03-24|work=European Council Statements and remarks|access-date=2022-03-26}}</ref> Британският премиер [[Борис Джонсън]] обявява, че в допълнение на около 4000 ракети, които вече са предоставени от Обединеното кралство на украинските сили, Украйна ще получи още около 6000 допълнителни ракети и 25 милиона британски лири за подпомагане на плащането на украинските войници и пилоти. Над 4 милиона британски лири са предвидени за Световната служба на [[Би Би Си|BBC]], с които да бъде подпомогната поддръжката на услугите на украински и руски език в региона. Още преди обявяването на този пакет за хуманитарна и икономическа помощ са заделени 400 милиона британски лири, съобщават британските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623bab991fea84616a6cc801%26UK%20to%20provide%20Ukraine%20forces%20with%206%2C000%20missiles%262022-03-23T23%3A22%3A02.304Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e7e93a1b-f5a5-4c21-9a4e-7ccdccd80147&pinned_post_asset_id=623bab991fea84616a6cc801&pinned_post_type=share|title=UK to provide Ukraine forces with 6,000 missiles|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-24}}</ref> Месец след инвазията на Русия в Украйна, нейните сили са спрени и изтласкани около Киев и заемат отбранителни позиции северозападно от столицата. Според Института за изследване на войната (ISW) украинската офанзива северозападно от Киев облекчава част от натиска върху столицата през последните три дни. В опит да обградят руските войски, окупирали Ирпен, Буча и Гостомел, защитниците на града възстановяват контрола на юг от Бородянка и на магистрала Е-40. Украинските сили също отблъскват руските опити за настъпление към град [[Бровари]] от североизток и затваряне на обкръжаването на Чернигов.<ref>{{Cite news|url=https://english.elpais.com/international/2022-03-25/the-war-in-ukraine-in-maps-kyivs-defenders-launch-counterattacks.html|title=March 25 {{!}} Counterattacks|last=Mariano Zafra, Kiko Llaneras, et al|date=2022-03-25|work=El Pais International|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.understandingwar.org/backgrounder/russian-offensive-campaign-assessment-march-25|title=Russian Offensive Campaign Assessment, March 25|last=Mason Clark, Fredrick W. Kagan, George Barros|date=2022-03-24|work=Institute for the study of war|access-date=2022-03-26}}</ref> Силите на Украйна „увеличават натиска“ върху руските войски, окупиращи региона североизточно от Киев, и според последната оценка на разузнаването на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. В същия доклад е отбелязано, че Украйна продължава да извършва „успешни контраатаки“ срещу руските войскови единици извън столицата и вероятно си е върнала контрола над градовете Макаров и Мошун.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60830013?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623b9e354f71af55b461562b%26Demoralised%20Russian%20troops%20could%20face%20encirclement%2C%20says%20UK%262022-03-23T22%3A35%3A52.326Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:579862f5-c673-4d5d-b1a0-12ad7ff3539c&pinned_post_asset_id=623b9e354f71af55b461562b&pinned_post_type=share|title=Demoralised Russian troops could face encirclement, says UK|date=2022-03-24|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Голям руски десантен кораб е унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град [[Бердянск]], съобщават украинските Военноморски сили. Големият десантен кораб „Орск“ на Черноморския флот на окупаторите е унищожен в пристанището Бердянск, превзето от Русия, се казва в публикация на флота във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31713980.html?lbis=273978#entry-shared|title=Голям руски десантен кораб е бил унищожен в четвъртък сутринта близо до южния пристанищен град Бердянск|date=2022-03-24|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-24}}</ref> Повече от 2 милиона украински бежанци са преминали в Полша, след като руските сили нахлуха в Украйна преди месец. Това е най-бързо развиващата се криза с разселване, наблюдавана след Втората световна война, казва се в изявление на Международния спасителен комитет в четвъртък.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-24-22/h_6e90d3333775a413602832ae0a15e09e|title=Ukraine sees fastest displacement crisis since WWII, aid group says From CNN's Mohammed Tawfeeq in Lviv|date=2022-03-24|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> Хиляди граждани вземат участие в мирно шествие в подкрепа на Украйна, организирано в центъра на София на 24 март по повод първия месец от началото на руската инвазия. Шествието започва от пл. „Независимост“ и завършва на Орлов мост.<ref>{{Cite news|url=https://bta.bg/bg/galleries/24024|title=Шествие в подкрепа на Украйна|date=2022-03-24|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2022/03/25/we-could-be-next-marches-for-ukraine-spread-over-bulgaria/|title=‘We Could Be Next’ – Marches for Ukraine Spread Over Bulgaria|last=Todorov|first=Svetoslav|date=2022-03-25|work=Balkan Inisght {{!}} BIRN|access-date=2022-03-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/03/25/4328982_s_mirni_shestviia_v_mnogo_gradove_bulgariia_dava/|title=С мирни шествия в много градове България дава подкрепа за Украйна|last=Атанасова|first=Видка|date=2022-03-26|work=Дневник|access-date=2022-03-26}}</ref> Подобни шествия са организирани и в други градове на страната. '''25 март''' Месец след началото на нападението на Русия в Украйна ООН оповестява актуализирани данни за човешките жертви на войната, започната от руския президент Владимир Путин на 24 февруари. Убитите са най-малко 1081, а ранените – 1707, като действителният брой на загиналите вероятно е значително по-висок, съобщава Службата на ООН по правата на човека. Наблюдателите ѝ продължават да проверят съобщенията за смъртни случаи в различни региони, където се провеждат интензивни боеве, включително в Донецка област, където се намира град Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60856533?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=623dc38f1fea84616a6ccab8%26More%20than%201%2C000%20civilian%20deaths%20confirmed%20by%20UN%262022-03-25T13%3A44%3A28.169Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:56dfe6ce-09bd-4476-9046-8fbbb792af92&pinned_post_asset_id=623dc38f1fea84616a6ccab8&pinned_post_type=share|title=More than 1,000 civilian deaths confirmed by UN|date=2022-03-25|work=BBC News|access-date=2022-03-25}}</ref> Според официалната информация, изнесена от властите в Мариуопол на 25 март, 300 души са загинали при атаката срещу Драматичния театър в разрушения град на 16 март. До взривяването му театърът е използван като едно от основните убежища в Мариупол, който е подложен на интензивни бомбардировки още от първите дни на нападението на Русия срещу Украйна. Към 25 март все още няма информация за човешки жертви при атаката срещу сграда на училище по изкуствата, използвана като подслон от близо 400 от гражданите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/ukraine-mariupol-theater-dead-intl/index.html|title=300 people were killed in Russian airstrike on Mariupol theater, Ukrainian authorities say|last=Andrew Carey et al|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-25}}</ref> Осъществена е първата размяна на пленници между Русия и Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари, информира вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Десетима „пленени окупатори“ са освободени в замяна на 10 украински военнослужещи. С публикация в Telegram Верещук съобщава, че хуманитарните заложници, взети в Мангуш, са били освободени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/25/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-30-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 30 of the invasion|last=Lock|first=Samantha|date=2022-03-25|work=The Guardian|access-date=2022-03-26}}</ref> Руски официални лица, в т.ч. руският военачалник Михаил Мизинцев, и някои медии, като руската агенция ТАСС, разгласяват информация за депортирането на 366 182 украински граждани от Украйна в Русия, включително 77 062 деца (към 22 март 2022 г.). Според омбудсмана на Украйна Людмила Денисова има данни за насилствено депортирани граждани на Украйна, на които представители на Руската федерация конфискуват паспортите, държат ги във филтрационни лагери и им забраняват да напускат територията на Руската федерация. В изявление в своя канал в Telegram Денисова информира, че е изпратила писмо до комисаря по правата на човека в Руската федерация Татяна Москалкова с молба да предостави на нея и на Централната следствена служба на Международния комитет на Червения кръст информация за лицата, изселени от Украйна, припомняйки че насилственото изселване на жителите на окупирани територии нарушава член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 12 август 1949 г.<ref>[https://t.me/denisovaombudsman/4452 Изявление на Людмила Денiсова от 25 март 2022 г. във връзка с насилственото изследване и задържане на украински граждани в Русия] | Telegram</ref> На 25 март генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на генералния щаб на Русия, прави някои от най-подробните публични коментари относно руската военна стратегия в Украйна от началото на войната, като заявява, че „първият етап“ от военния план на Русия вече е завършен и основният фокус сега е съсредоточен върху Източна Украйна и по-специално върху „освобождението на Донбас“. Руските военни продължават да твърдят, че цивилни или жилищни райони не са сред целите им, въпреки огромните доказателства за обратното.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/25/europe/russian-general-calls-encirclement-of-ukrainian-cities-a-deliberate-plan/index.html|title=Russia says first phase of war is over as its advances in Ukraine appear to have stalled|last=Hodge|first=Nathan|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-03-26}}</ref> '''26 март''' Русия осъществява ракетни атаки над Лвов в Западна Украйна на 60 км от границата с Полша. Две ракети взривяват склад за гориво в източните покрайнини на града, а по-късно две други удрят военна фабрика. Най-малко петима души са ранени. До този момент Лвов не е сцена на интензивните бомбардировки и сраженията, опустошили някои украински градове, намиращи се по-близо до Русия. В същия ден президентът на САЩ, Джо Байдън, е на посещение в полската столица, което кметът на Лвов, Андрий Садовий, посочва като причина за руския „поздрав“. С развитието на войната в Украйна Лвов, чието население възлиза на 717 000 души, се превръща в убежище и транзитен център за багащите от най-тежките сражения в Източна, Южна и Централна Украйна.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/26/russian-rocket-attacks-hit-ukraines-lviv|title=Rocket attacks hit Lviv in western Ukraine as Biden visits Poland|date=2022-03-26|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> Садовий информира още, че при взривовете не са пострадали жилищни сгради.<ref name=":12">{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/26/europe/lviv-ukraine-attack-saturday-intl/index.html|title=Lviv, western Ukrainian city until now spared from Russian assault, rocked by powerful explosions|last=Nathan Hodge; Julia Kesaieva|date=2022-03-26|work=CNN|access-date=2022-03-27}}</ref> Посещението на американския президент в Полша е последната спирка от пътуването му до Европа, сред чиито цели е установяването на тясно сътрудничество със западните съюзници за справяне с кризата. След срещите на Байдън с полския президент [[Анджей Дуда]], с украински официални лица и с бежанци американският държавен глава изнася реч пред Кралския замък във Варшава, в която категорично заявява, че руският президент Владимир Путин „не може да остане на власт“ – изявление, посрещането с нееднозначни реакции и тълкувания.<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/three-powerful-explosions-heard-near-ukraines-western-lviv-city-says-governor-2022-03-26/|title=Multiple rockets hit Lviv city in western Ukraine|last=Natalia Zinets;|first=Mari Saito|date=2022-03-26|work=Reuters|access-date=2022-03-27}}</ref> Десетки хиляди хора се събират в центъра на Лондон, за да изразят солидарност с народа на Украйна. Мирното шествие е организирано от кмета на Лондон [[Садик Кан]], който призовава гражданите на английската столица да изразят съпричастността си с „невъобразимите болка и страдание“ на украинските граждани през последния месец и заявява, че Лондон стои „рамо до рамо с Украйна в най-мрачния ѝ час“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/mar/26/thousands-gather-in-london-to-show-solidarity-with-ukraine|title=Tens of thousands gather in London to show solidarity with Ukraine|last=Townsend|first=Mark|date=2022-03-26|work=The Guardian|access-date=2022-03-27}}</ref> След многохилядното шествие в София на 24 март подобни демонстрации се провеждат на 26 март и в други градове в България: Варна, Пловдив, Бургас и Велико Търново.<ref>{{Cite news|url=https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/260222-hilyadi-balgari-ukraintsi-i-rusnatsi-protestiraha-v-balgariya-sreshtu-voynata-v-ukrayna|title=Хиляди българи, украинци и руснаци протестираха в България срещу войната в Украйна|last=Танева|first=Елеонора (ред)|date=2022-03-26|work=Bulgaria on Air|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/en/post/101622266/peace-marches-in-support-of-ukraine-in-many-bulgarian-cities|title=Thousands join peace marches in support of Ukraine in many Bulgarian cities|date=2022-03-26|work=Radio Bulgaria|access-date=2022-03-28}}</ref> Хиляди хора, предимно руски граждани, протестират в чешката столица срещу нахлуването на Москва в Украйна. Организаторите заявяват, че е важно да се покаже, че руските емигранти не са тайни поддръжници на Путин. Чешкото правителство предполага, че 300 000 украинци, бягащи от войната, са влезли в страната от 24 февруари, в допълнение към диаспората от 200 000 души в Чехия от преди инвазията.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-russians-living-in-prague-stage-anti-war-rally/a-61269816|title=Ukraine: Russians living in Prague stage anti-war rally|date=2022-03-26|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-28}}</ref> '''27 март''' Украйна е готова да обсъди приемането на неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но такъв пакт трябва да бъде гарантиран от трети страни и подложен на референдум, заявява украинският президент Володимир Зеленски в изказване на руски език, направено в рамките на 90-минутно интервю с руски журналисти, представители на независимите медии „Медуза“, „Коммерсантъ“, „Новая Газета“ и „Телеканал Дрожь“. В международното право [[неутралитет]] означава задължението на държава, породено от едностранно изявление или принуда, да не се намесва във военни конфликти на трети държави. Примери за държави, възприели политика на неутралитет са Швейцария, Ирландия, Швеция, Финландия и Австрия, което е възможно за държавите от ЕС благодарение на специфичните разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност и по-точно на т.нар. „ирландска клауза“ в чл. 42.7 от Договора за Европейския съюз относно общата политика за сигурност и отбрана на блока.<ref>{{Cite news|url=https://ecfr.eu/publication/ambiguous-alliance-neutrality-opt-outs-and-european-defence/|title=Ambiguous alliance: Neutrality, opt-outs, and European defence|last=Clara Sophie Cramer;|first=Ulrike Franke|date=2021-06-28|work=European Coincil of Foreign Relations|access-date=2022-03-28}}</ref><ref name=":13">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/15/ukraine-what-does-neutrality-mean-and-could-it-lead-to-peace|title=Ukraine: What does neutrality mean, and could it lead to peace?|last=O Falk|first=Thomas|date=2022-03-15|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-28}}</ref> Присъединяването на Украйна към НАТО е записано като стратегически курс на страната със закон за внасяне на поправки в украинската конституция през 2019 г., но Русия изисква от Украйна да се откаже от евроатлантическото членство и да се обяви за неутрална.<ref name=":13" /> Същевременно Украйна отказва да обсъжда някои други руски искания като демилитаризацията на страната, както и подписването на каквото и да било мирно споразумение без прекратяване на огъня и изтегляне на войските, подчертава още украинският държавен глава. Опити за възвръщане на цялата държана от Русия територия със сила няма да бъдат правени, тъй като по думите на Зеленски „това ще доведе до трета световна война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-prepared-discuss-neutrality-status-zelenskiy-tells-russian-journalists-2022-03-27|title=Ukraine ready to discuss adopting neutral status in Russia peace deal, Zelenskiy says|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ разпространява съобщение, в което се казва, че „редица руски медии, включително чуждестранни медии, действащи като чуждестранни агенти“, са интервюирали президента на Украйна В. Зеленски. Чрез публикация в официалния си канал в Telegram, където регулаторът изписва името си като „РоскомнадZор“, използвайки символа на руската кампания в подкрепа на руската инвазия в Украйна - „Z“, „Роскомнадзор“ предупреждава руските медии да откажат да публикуват интервюто. В съобщението се казва още, че тези медии, които са участвали в провеждането на интервюто, подлежат на проверка, „за да се определи степента на отговорност и да бъдат предприети действия“.<ref name=":14">[https://t.me/rkn_tg/223 Съобщение на РоскомнадZор от 27 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref name=":14" /> Местен лидер в самопровъзгласилата се [[Луганска народна република]] заявява в неделя, че в близко бъдеще в региона може да бъде проведен референдум за присъединяване към Русия подобно на събитията от 2014 г. в превзетия украински полустров Крим. Ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирил Буданов твърди, че руският президент Владимир Путин се стреми да завладее източната част на Украйна, което представлява „опит за създаване на Северна и Южна Корея в Украйна“. Говорителят на украинското външно министерство Олег Николенко обаче отхвърля твърденията за референдум в Източна Украйна, заявявайки, че „всички фалшиви референдуми във временно окупираните територии са нищожни и няма да имат юридическа стойност“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/rockets-strike-ukraines-lviv-biden-says-putin-cannot-remain-power-2022-03-27|title=Ukraine willing to be neutral, says Russia wants to split nation|last=Pavel Polityuk;|first=Oleksandr Kozhukhar|date=2022-03-27|work=Reuters|access-date=2022-03-28}}</ref> '''28 март''' Властите в Мариупол обявяват, че докато около 150 000 души са успели да се евакуират след окупацията на югоизточния град от руските сили на 1 март, броят на убитите граждани на Мариупол надхвърля 5000 души, от които 210 са деца. Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки, но в него все още има над 100 000 души, които бедстват. Кметът на града призовава всички да напуснат Маруопол, но по думите му отворените евакуационни коридори са „в ръцете на окупаторите“, което прави рискови опитите за бягство.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_784c120fe33d9630e64191a38d631861|title=Mariupol evacuation corridors „in the hands of the occupiers“ as mayor tells everyone to leave|last=Nathan Hodge;|first=Julia Presniakova|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335261/|title=У Маріуполі загинули майже 5 тисяч людей, в облозі – 170 тисяч: оцінки влади|last=Рощiна|first=Олена|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Според кмета на Харков Игор Терехов над 30% от жителите на града вече са го напуснали. Същевременно по думите му мъжете, които са евакуирали семействата си, се завръщат, както и някои цели семейства, които не искат да живеят на друго място".<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-regions/3441955-iz-harkova-viihala-tretina-ziteliv-mer.html|title=Із Харкова виїхала третина жителів – мер|date=2022-03-28|work=Укрiнформ|access-date=2022-03-29}}</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов заявява, че Русия е използвала артилерия, системи за залпов огън и минохвъргачки, за да обстрелва града, включително със забранените Торнадо.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335181/|title=Харківщину за добу обстріляли понад 200 разів, зокрема з забороненої зброї|date=2022-03-28|work=Украiнска правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков заявява, че руският държавен глава не планира да се срещне с президента Володимир Зеленски в четвъртия кръг на украинско-руските преговори в Истанбул. В интервю за четири независими руски медии Зеленски декларира готовност и очакване за провеждането на такава среща във връзка с постигането на мирно споразумение. Отново по думите на Песков Русия би използвала ядрени оръжия само когато има заплаха за съществуването на страната, а не в резултат на продължаващата война в Украйна. Той прави това уточнение в интервю за PBS Newshour в понеделник, 28 март. Преговорите в Истанбул са планирани за 29 март.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-29-22/h_9eaac3ec1a8655932ccf9e87fdbdb3f5|title=Kremlin spokesman: Russia would only use nuclear weapons when there is a threat to the country's existence|last=Jeong|first=Sophie|date=2022-03-28|work=CNN|access-date=2022-03-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/28/7335209/|title=У Кремлі кажуть, що зустрічі Путіна та Зеленського після переговорів у Стамбулі очікувати не варто|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-28|work=Українська правда|access-date=2022-03-29}}</ref> Загубите за украинската икономика в резултат на нападението и агресията на Русия в страната възлизат на близо $565 милиарда, заявява икономическият министър на Украйна Юлия Свириденко. На поне 119 млрд. долара възлизат щетите от разрушената инфраструктура, а очакването към 28 март е загубите за БВП на Украйна да бъдат от порядъка на 112 млрд. долара.<ref>[https://www.facebook.com/yulia.svyrydenko/posts/7115871461816838 Съобщение на Юлия Свириденко в официалната ѝ страница във Facebook]</ref> Германският енергиен министър Робърт Хабек заявява, че страните от Групата на седемте (Г-7) са се съгласили да отхвърлят искането на Русия за преминаване на плащанията за руски газ от долари към рубли, определяйки го като неприемливо. Министрите на енергетиката на Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и еврокомисарят по енергетиката провеждат заседание чрез видеоконферентна връзка и потвърждават, че договорите „трябва да се спазват“, като повечето плащания се предвиждат в евро или долари, се казва в изявление на Г-7. Хабек заявява, че заедно с колегите му ще настояват „засегнатите компании да не следват искането на (руския президент Владимир) Путин“, който заплашва с прекратяване на доставките на газ при отказ. Икономисти разглеждат този ход на руския президент като опит да се опита да подкрепи рублата след сриването ѝ на валутените пазари във връзка с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, на което западните страни отговарят с широкообхватни санкции срещу Москва.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/politics/germany-g7-rejects-russias-demand-to-pay-for-gas-in-rubles/2022/03/28/b6b71d86-ae92-11ec-9dbd-0d4609d44c1c_story.html|title=Germany: G7 rejects Russia's demand to pay for gas in rubles|last=Jordans|first=Frank|date=2022-03-28|work=Washington Post|access-date=2022-03-29}}</ref> Според министъра на правосъдието Денис Малюска до момента 42 държави са се обърнали към [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) в Хага във връзка с руските военни престъпления в Украйна. В случай на признаване от страна на МНС за извършени военни престъпления, руските войски, участващи в тях, могат да бъдат задържани във всяка страна, която признава юрисдикцията на този съд. Докато компетентността на Съда на ООН се отнася до наказателно преследване на държави, МНС държи под отговорност конкретни лица. При присъда на МНС дипломатическите паспорти на руските политически и военни лидери най-вероятно няма да им помогнат и те ще бъдат задържани, прехвърлени в Хага и хвърлени в затвора, казва се в изявлението на Малюска.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/818637.html Interfax-Ukraine 2022-03-28|title=Justice Minister: 42 countries support investigating Russian war crimes in The Hague|date=2022-03-28|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-03-28}}</ref> '''29 март''' На 29 март руските и украинските преговарящи се срещат на живо за пръв път от над две седмици и провеждат тричасови разговори в двореца [[Долмабахче]] в [[Истанбул]]. Украинските власти декларират, че страната им е готова да се обяви за постоянно неутрална, изоставяйки перспективата за присъединяване към НАТО, с което се удовлетворява ключово руско искане, и да обсъди руските териториални претенции в замяна на „гаранции за сигурност“ от група други нации. Русия декларира, че „драстично“ ще намали военната си дейност около Киев, за да се „повиши взаимното доверие“. По отношение на личната среща между Зеленски и Путин, за която украинският президент настоява, руската позиция е, че такава среща може да се състои едва след като проектът за мирно споразумение бъде готов. Същата вечер президентът на Украйна казва в изявлението си във връзка с преговорите: „Врагът все още е на наша територия. Обстрелите на нашите градове продължават. Мариупол е блокиран. Ракетите и въздушните удари не спират. Това е реалността. Това са фактите.“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/29/world/europe/peace-talks-russia-ukraine.html|title=Peace talks produce signs of progress, but no end to war is in sight|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/29/world/ukraine-russia-war/new-lede|title=Here are the latest developments from Ukraine|last=Jiménez|first=Jesus|date=2022-03-29|work=The New York Times|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили изтеглят някои свои части от територията на Киевска и [[Черниговска област]], като същевременно се прегрупират, за да съсредоточат усилията си в посока на Слобожанск и Донецк, съобщава Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. В същото съобщение, публикувано на 29 март, се подчертава, че използването на Чернобилската зона за транспортиране и натрупване на боеприпаси, както и разполагането на командни пунктове на руските войски, се извършва умишлено, тъй като въоръжените сили на Украйна не могат да водят бойни действия в тази зона. Генералният щаб предупреждава също, че рискът от взривяване на руски боеприпаси е висок и без бойни действия поради небрежността на окупаторите към мерките за сигурност и масовото използване на стари и необосновани боеприпаси.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/283456813967404 Публикация на Генеральний штаб ЗСУ в официалната страница на щаба във Facebook] | 2022-03-29</ref> Оценката на Британското министерство на отбраната от същия ден е, че е „много вероятно“ Русия да пренасочи бойната си мощ в източния регион на Украйна, в Донецк и Луганск“, след като руската офанзива не е успяла да постигне целта си да обгради Киев.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1508904940181372936 Публикация в официалната страница на Министерството на отбраното на Обединеното кралство в Twitter] | 2022-03-29</ref> За британския премиер Борис Джонсън прекратяването на огъня само по себе си не е причина за премахване на санкциите на Обединеното кралство срещу Русия, информира за позициите на кабинета говорителят на Джонсън в деня на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Джонсън настоява, че натискът върху руския президент Владимир Путин трябва да бъде засилен както чрез допълнителни икономически мерки, така и чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, за да се гарантира, че Русия напълно ще промени курса си.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/uk/ceasefire-alone-not-enough-lift-british-sanctions-pm-johnson-told-cabinet-2022-03-29|title=Ceasefire alone not enough to lift British sanctions, PM Johnson told cabinet|last=William James;|first=Kylie MacLellan (ed)|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> НАТО информира, че Украйна е сред нечленуващите в организацията държави, до които е изпратена покана за участие във втория ден на срещата на върха на НАТО 6 и 7 април, наред с Грузия, Финландия, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея.<ref>{{Cite news|url=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193970.htm?selectedLocale=en&mode=pressrelease|title=Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs 06 Apr. 2022 - 07 Apr. 2022|work=NATO|access-date=2022-03-29}}</ref> След заседанието в Истанбул лидерът на партията на украинския президент Володимир Зеленски „Слуга на народа“ във [[Върховна Рада|Върховната рада на Украйна]] и ръководител на украинската делегация на продължаващите мирни преговори с Русия Давид Арахамия заявява, че Украйна търси гаранции за сигурност, които са по-силни от член 5 на НАТО. Арахамия подчертава, че бъдещото споразумение за гаранции за сигурност трябва да бъде подписано и ратифицирано (от парламентите), „за да се избегне повтарянето на грешката на Будапещенския меморандум“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/ukraine-seeks-security-guarantees-stronger-than-natos-outlines-other-terms-for-peace-deal-with-russia/|title=Ukraine seeks security guarantees ‘stronger than NATO’s,’ outlines other terms for peace deal with Russia|last=Sukhov|first=Oleg|date=2022-03-29|work=Kyiv Independent|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>[https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/998_158#Text Текст на Меморандума за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия] | 1994-12-05</ref> На 29 март руските сили взривяват сградата на местната администрация в [[Николаев]], в резултат на което 12 души са убити, а над 30 са ранени. Нападението е извършено рано сутринта, a цялата централна част на девететажната сграда е напълно разрушена.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3443337-12-people-killed-in-russian-airstrike-on-government-building-in-mykolaiv.html|title=12 people killed in Russian airstrike on government building in Mykolaiv|date=2022-03-29|work=National News Agency of Ukraine|access-date=2022-03-30}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-rocket-blasts-hole-mykolaiv-administration-building-southern-ukraine-2022-03-29|title=Twelve killed in Ukraine's Mykolaiv as rocket blasts hole in regional HQ|last=Thomas|first=Natalie|date=2022-03-29|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> На 1 април информацията за броя на загиналите е актуализирана след като спасителите изваждат 23 тела от развалините, а един от ранените умира в болницата. Равносметката е 24 убити и 33 ранени при взривяването на сградата на местната администрация в Николаев.<ref>{{Cite news|url=https://t.me/dsns_telegram/5537|title=Съобщение във връзка с жертвите на руския удар срещу сградата на областната администрация на Николаев от 1 април|date=2022-04-01|work=ДСНС України - официален канал в Telegram|access-date=2022-04-01}}</ref> Генералната прокуратура на Украйна публикува в официалната си страница във Facebook известие, че Херсонската областна прокуратура е образувала наказателно производство във връзка с отвличането на кмета на [[Гола Пристан]]. Според разследването на 28 март 2022 г. войници на руските въоръжени сили отвличат и оттогава държат като заложник председателя на Общинския съвет на Гола Пристан.<ref>[https://www.facebook.com/pgo.gov.ua/posts/339910538171786 Офіс Генерального прокурора | Публикация от 29 март 2022 г. във връзка с отвличането на кмета на Гола Пристан | Facebook]</ref> На 11 и 13 март по подобен начин са похитени кметът на Мелитопол и кметът на Днипрорудне.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60725962|title=War in Ukraine: Russian forces accused of abducting second mayor|date=2022-03-13|work=BBC|access-date=2022-03-30}}</ref> Кметът на Мелитопол е освободен пет дни по-късно в замяна на девет пленени руски наборници.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-17-22/h_07a6493c09792648d96f70fba4482b85|title=Melitopol mayor was freed in a prisoner swap, Ukrainian officials say|last=Kostan Nechyporenko;|first=Vasco Cotovio|date=2022-03-16|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> '''30 март''' Кметът на обсадения украински град [[Чернигов]] Владислав Атрошенко заявява, че въпреки уверенията за оттегляне, дадени по време на мирните преговори в Истанбул ден по-рано, Русия продължава да нанася тежки удари по града. В коментар за CNN Атрошенко казва, че вместо да намаляват, руските части всъщност увеличават интензивността на ударите срещу Чернигов. При атака в центъра на Чернигов са ранени 25 души, които са хоспитализирани. Всички те са цивилни, информира кметът на града.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-30-22/h_884efcdb20e1e0848a6d8bf9e73c3b9b|title=CNN Lindsay Isaac and Lianne Kolirin Chernihiv under "colossal attack" despite Moscow’s claim of scale-back in operations, mayor tells CNN|date=2022-03-30|work=CNN|access-date=2022-03-30}}</ref> При въздушния удар в украинския град [[Днипро]] на 30 март е засегнат петролен склад, но няма данни за жертви, информира председателят на областния съвет Микола Лукашук чрез съобщение в своя канал в Telegram.<ref>[https://t.me/mykola_lukashuk/204 Съобщението в официалния канал на Микола Лукашук в Telegram] | 2022-03-30</ref> В същия ден ръководителят на руската [[Чечения|Чеченска република]] [[Рамзан Кадиров]] заявява, цитиран от „Ройтерс“, че Москва няма да направи отстъпки във войната си в Украйна, отклонявайки се от официалната линия. Според него главният преговарящ от страна на Кремъл, Владимир Медински, е направил грешка, използвайки „неправилна формулировка. И ако смятате, че той (Путин) ще се откаже от започнатото от него точно по начина, по който ни го представят днес, това не е вярно“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/chechen-chief-kadyrov-says-russia-will-make-no-concessions-ukraine-2022-03-30/|title=Chechen chief Kadyrov says Russia will make no concessions in Ukraine|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Същевременно руските сили започват да се изтеглят от ядрената площадка в Чернобил, съобщава AFP, позовавайки се на Пентагона. Цитиран е високопоставен американски служител, който твърди, че руските войски "се отдалечават" от обекта и навлизат в Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220330-russians-start-to-withdraw-from-chernobyl-us|title=Russians start to withdraw from Chernobyl: US|date=2022-03-30|work=France 24|access-date=2022-03-30}}</ref> В разговор с френския президент Еманюел Макрон във вторник вечерта държавният глава на Русия Владимир Путин казва, че руският обстрел на Мариупол ще приключи само когато украинските войски се предадат. Франция, заедно с Турция и Гърция и няколко хуманитарни групи, са представили на руския президент план за евакуация на града, за който Путин е казал на Макрон, че ще обмисли. Според информацията, идваща от Кремъл обаче, „за да се разреши трудната хуманитарна ситуация в този град, украинските националистически бойци трябва да спрат да се съпротивляват и да оставят оръжието“.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/mar/30/russia-ukraine-war-latest-news-russian-troop-withdrawal-designed-to-mislead-says-ukrainian-military-live?page=with:block-624470788f0824936dd13f81#block-624470788f0824936dd13f81|title=Putin demands surrender of Mariupol to end shelling|date=2022-03-30|work=The Guardian|access-date=2022-03-30}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски и американският държавен глава Джо Байдън провеждат близо едночасов телефонен разговор относно продължаващите усилия на САЩ и техните съюзници за предоставяне на военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна, съобщава Белият дом. По време на разговора Джо Байдън информира Зеленски, че Съединените щати ще предоставят на Украйна пряка бюджетна помощ в размер на 500 млн. долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.com/news/2022/03/30/biden-additional-aid-ukraine-zelenskyy-00021700|title=U.S. to send Ukraine additional $500M, Biden tells Zelenskyy|date=2022-03-30|work=Politico|access-date=2022-03-30}}</ref> '''31 март''' По информация на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна седем атаки са отблъснати в Донецка и Луганска област на 31 март, а украинските военни са унищожили три танка, два бронетранспортьора, две артилерийски системи и са свалили дрон "Орлан-10".<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/285205550459197 Съобщение в официалната Facebook страница на Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine от 31 март 2022 г.]</ref> Въоръжените сили на Украйна съобщават също, че руските сили са изтеглили 700 единици военно оборудване от Киев за една нощ и въпреки това присъствието им в близост до столицата остава значително.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/03/31/7336097/|title=ЗСУ зафіксували відвід 700 одиниць ворожої техніки від Києва за ніч, але можливі "сюрпризи"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-03-31|work=Українська правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Оперативното командване на корпус "Юг" в рамките на въоръжени сили съобщава чрез публикация във Facebook, че на 31 март множество райони в Херсонска област са били прочистени от руски войски.<ref>[https://www.facebook.com/uvPivden/posts/112379708089261 Съобщение в официалната страница във Facebook на Угруповання військ "Південь" / Grouping of troops "South" Facebook от 2022-03-31]</ref> Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че според информация, идваща от разузнаването, Русия не намалява военните си операции в Украйна, а вместо това се опитва да се прегрупира, да снабди силите си и да засили офанзивата си в Донбас. Той подчертава, че Русия многократно е изричала лъжи относно намеренията си, както и че натискът върху Киев и други градове продължава.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-europe-united-states-nato-5863ad1d740cdd04ba42a25de0d31449|title=Russians leave Chernobyl site as fighting rages elsewhere|last=Nebi Qena|first=Yuras Karmanau|date=2022-04-01|work=AP News|access-date=2022-04-01}}</ref> Войната в Украйна се води на територии, които произвеждат 60% от украинския БВП, около 30% от предприятията са спрели производството, а потреблението на електроенергия се оценява на 60% от предвоенните нива. Всичко това предвещава свиване на украинската икономика с поне една пета и то при условие, че мирните преговори приключат с успех до няколко седмици. Това се казва в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, в който се подчертава, че нахлуването на Русия в Украйна е причина за най-големия шок в доставките поне от началото на 70-те години на миналия век.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-31/ukraine-s-economy-to-shrink-by-a-fifth-this-year-ebrd-says|title=Aaron Eglitis Ukraine’s Economy to Shrink by a Fifth This Year, EBRD Says Bloomberg|date=2022-03-31|work=Bloomberg|access-date=2022-04-01}}</ref> Според Олексий Лупин - директор на отдела за отворени пазари на Националната банка на Украйна, търговският оборот на валутния пазар намалява 5 пъти от 500-700 млн. долара на 100-200 млн. долара от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.epravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/685007|title=Оборот валютного рынка сократился в 5 раз – НБУ|date=2022-03-31|work=Экономическая правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Според вицепремиера Ирина Верешчук на 31 март 631 души са евакуирани от обсадения Мариупол в Запорожие. Още около 820 души са евакуирани от Бердянск, Енергодар и други градове и села в Запорожка област.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/1458-ukrainians-evacuated-from-hot-spots-on-march-31/|title=1,458 Ukrainians evacuated from hot spots on March 31|date=2022-03-31|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> Отново Верешчук съобщава, че 14 тона хуманитарна помощ от храни и медикаменти, предназначена за окупирания Мелитопол, е била открадната от руските сили, както и че 45000 души са били изведени насилствено от окупаторите на град Мариупол, докато евакуацията на други 100 000 жителите на града все така бива осуетявана.<ref>{{Cite news|url=https://minre.gov.ua/news/prymusova-deportaciya-vbyvstva-seksualne-nasylstvo-pro-zlochyny-okupantiv-maye-znaty-uves-svit|title=Примусова депортація, вбивства, сексуальне насильство: про злочини окупантів має знати увесь світ - Ірина Верещук|date=2022-03-31|work=Міністерство з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/819924.html|title=Окупанти забрали гуманітарну допомогу, направлену жителям Мелітополя|date=2022-03-31|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-01}}</ref> Пет седмици след началото на руското нападение над Украйна 24 представители на местните власти в Украйна са държани в плен, в т.ч. кметове, членове на местните съвети и други представители на държавните институции, информира кабинетът на президента Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/03/31/7336086/|title=В плену россиян находятся 24 госслужащих, судьба еще двоих неизвестна – Офис президента|last=Карловский|first=Денис|date=2022-03-31|work=Украинская правда|access-date=2022-04-01}}</ref> Същевременно руският президент Путин издава указ за разпращане на повиквателни на 134 500 мъже за наборна военна служба, които според информацията, разпространена от руското министерство на отбраната, няма да бъдат изпращани на места, където се водят военни действия. Въпреки дадените гаранции в подобен смисъл в началото на войната, Русия все пак изпраща наборни войници в Украйна, за което признава за пръв път едва две седмици след началото на нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-drafts-134500-conscripts-says-they-wont-go-ukraine-2022-03-31/|title=Russia drafts 134,500 conscripts but says they won't go to Ukraine|date=2022-03-31|work=Reuters|access-date=2022-04-01}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31745787.html|title=Русия призна, че изпраща в Украйна и наборници. Само ден по-рано Путин отрече|date=2022-03-10|work=“Свободна Европа“|access-date=2022-04-01}}</ref> Австралия поема ангажимент да изпрати бронирани машини Bushmaster и друга военна и хуманитарна помощ в отговор на призива на президента на Украйна Володимир Зеленски към австралийския парламент за предоставяне на помощ в борбата с агресията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/ap-scott-morrison-russia-canberra-ukraine-b2048725.html|title=Australia to send armored vehicles to Ukraine after request|date=2022-03-31|work=Independent|access-date=2022-04-01}}</ref> == Април 2022 == === 1-7 април === '''1 април''' В резултат на обстрелването на здравни заведения в Украйна от началото на нападението на Русия 274 болници са претърпели щети, 13 от които са напълно унищожени, съобщава в телевизионен ефир министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко. Според наличните данните към първи април шестима медицински работници са убити, а 20 са тежко ранени; 70 линейки са изведени от употреба чрез обстрел, картечници и мини.<ref>{{Cite news|url=https://zn.ua/UKRAINE/okkupanty-obstreljali-uzhe-274-bolnitsy-hlava-minzdrava.html|title=Оккупанты обстреляли уже 274 больницы – глава Минздрава|last=Коваль|first=Оксана|date=2022-04-02|work=ZN.UA|access-date=2022-04-03}}</ref> Губернаторът на Одеска област Максим Марченко съобщава за три ракетни удара в [[Одеска област]]. Марченко твърди, че ракетите са били изстреляни от анексирания от Русия Крим и са ударили жилищни райони в региона, в резултат на което има пострадали хора. Същевременно украинската армия оповестява, че противовъздушната отбрана е предотвратила опит за руска ракетна атака срещу критична инфраструктура в [[Одеса]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/missiles-hit-ukraines-odesa-region-there-are-casualties-says-governor-2022-04-01/|title=Ukraine says it foiled attempted Russian missile attack on Odesa region|last=Max Hunder;|first=David Ljunggren|date=2022-04-01|work=Reuters|access-date=2022-04-03}}</ref> Руските власти съобщават, че украински хеликоптери са ударили петролно депо в руския град [[Белгород]], на около 32&nbsp;km от границата с Украйна. Това е първият случай от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г., когато Русия съобщава за украински въздушен удар на собствена територия. Украйна нито потвърждава, нито отхвърля да е извършила нападението.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-belgorod-mariupol-04-01-2022#russia-says-ukrainian-helicopters-struck-an-oil-depot-on-russian-soil|title=Russia says Ukrainian helicopters struck an oil depot on Russian soil|last=Sullivan|first=Becky|date=2022-04-01|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336352/|title=Міноборони про пожежі в російському Бєлгороді: Україна не несе відповідальність за всі катастрофи РФ|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> В същия ден от кабинета на украинския президент съобщават, че 86 от пленените военнослужещи на страната, в т.ч. 15 жени, са били освободени в Запорожка област като част от размяна на пленници с Русия; броят на освободените руснаци не е разкрит.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-japan-poland-8b1d6dc3150020709de3bb07f798d71620|title=Live updates {{!}} Zelenskyy won’t discuss fuel depot attack|date=22-04-02|work=AP News|access-date=2022-04-03}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/vereschuk.iryna/posts/1874049336114914 Съобщение на Ірина Верещук в официалната ѝ страница във Facebook | 1 април]</ref> Украинският президент Володимир Зеленски лишава двама генерали - служители на разузнаването в Службата за сигурност на Украйна - от военното им звание, наричайки ги „предатели“ и „антигерои“. Единият от тях е бившият началник на главния отдел за вътрешна сигурност на агенцията, а другият - бившият ръководител на офиса на агенцията в [[Херсонска област]], чийто [[Херсон|административен център]] е един от малкото големи украински градове, паднали от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/en/news/mi-vsi-odnakovo-hochemo-peremogi-ale-poperedu-budut-bitvi-zv-74009|title=We all equally want to win, but there will be battles ahead - address by President Volodymyr Zelenskyy|date=2022-04-01|work=President of Ukraine|access-date=2022-04-03}}</ref> Според разузнаването на Обединеното кралство Украйна прави „успешни, но ограничени“ контраатаки източно и североизточно от Киев. Британското министерство на отбраната информира, че украинските войски са отвоювали от окупатора селата Слобода и Лукашивка южно от [[Чернигов]].<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1509760754395885570 Официален профил в Twitter на министерството на Обединеното кралство] | съобщение от 1 април</ref> Над 6200 души са евакуирани от военните зони на 1 април. Около половината от тях са от [[Мариупол]], а [[Запорожие]] все още очаква 42 автобуса за евакуация, които пътуват от Мариупол през [[Бердянск]], съобщава заместник-ръководителят на кабинета на президента Зеленски Кирило Тимошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/1/7336433|title=Гумкоридорами вдалося врятувати більше 6 тисяч українців – 3 тисячі з Маріуполя|last=Мазуренко|first=Альона|date=2022-04-01|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> Според Общинския съвет на Мариупол за възстановяването на инфраструктурата на Мариупол са необходими най-малко 10 милиарда долара. Кметът на почти напълно разрушения пристанищен град Вадим Бойченко уверява, че правителството на Украйна и гражданско-военната администрация в Донецк работят върху обезпечаването не само на [[репарации]]те от страна на Русия за цялостното възстановяване на града, но и на „големи плащания на всички жители на Мариупол за техните страдания и щети“.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9105 Съобщението в официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 1 април</ref> '''2 април'''{{Основна|Клане в Буча}} Киевска област е освободена от руските окупатори.<ref>[https://www.facebook.com/ganna.maliar/posts/2124154511076913&nbsp;&#x20;2022-04-02 Съобщение в официалната страница във Fнcebook а заместник-министъра на отбраната Хана Малиар] | 2 април</ref> В региона се разгръщат едни от най-интензивните сражения, докато руските сили се опитват да стигнат до столицата. С възстановяването на контрола на Украйна над градовете [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]] се разкрива картината на разрушени къщи, изгорени танкове и тела на убити цивилни, пръснати по улиците. Украинската прокуратура оповестява, че е открила 410 тела в няколко града близо до Киев.<ref name=":15">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60949706?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6249b9b51fea84616a6cdc4a%26What%27s%20the%20latest%3F%262022-04-03T19%3A30%3A35.461Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:46dfcf0f-d8d7-4d52-83f0-78e268f1c7e9&pinned_post_asset_id=6249b9b51fea84616a6cdc4a&pinned_post_type=share|title=Bucha 'massacre'|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Най-малко 20 мъртви мъже са намерени на улицата, докато украинските войски влизат в Буча. Някои от тях са с вързани ръце зад гърба. Снимките, направени от репортерите, пристигнали в града с изтеглянето на руските части, свидетелстват за престъпленията на руската армия, чийто главнокомандващ е Владимир Путин. Те са заклеймени от германския вицеканцлер Роберт Хабек като "ужасно военно престъпление", докато френският президент [[Еманюел Макрон]] определя снимките от Буча "непоносими". Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън отбелязва, че са налице "още повече доказателства", че Русия извършва военни престъпления в Украйна,<ref name=":15" /> а според информацията, с която разполага към тази дата кметът на Буча, 280 души са погребани в масови гробове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60970818|title=Ukraine war: Bucha street littered with burned-out tanks and corpses BBC|last=Bowen|first=Jeremy|date=2022-04-03|work=BBC News|access-date=2022-04-03}}</ref> Според кмета на Ирпен Александър Маркушин най-малко 300 цивилни и 50 военни са убити в града от началото на инвазията, a жителите няма да могат да се завърнат най-малко в следващия един месец. Само за един ден спасителните екипи успяват да деактивират над 640 взривни устройства.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/rescuers-deactivate-more-than-640-explosive-devices-in-one-day-in-liberated-town-of-irpin-near-kyiv/|title=Rescuers deactivate more than 640 explosive devices in one day in liberated town of Irpin near Kyiv|date=2022-04-03|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-04-03}}</ref> След близо три седмици в неизвестност украинският фоторепортер Макс Левин е намерен мъртъв в селище северно от Киев. 40-годишният Левин е убит с два изстрела. Образувано е разследване на смъртта му. От организацията „Репортери без граници“ информират чрез съобщение в Twitter, че Левин е бил невъоръжен и разпознаваем като представител на медиите по якето, което е носил, и припомнят, че той е шестият журналист, убит от началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-war-photographer-levin-killed/31782629.html|title=Missing Ukrainian Photojournalist Levin Found Dead Near Kyiv|date=2022-04-03|work=RFE/RL|access-date=2022-04-03}}</ref> Кметът на Киев [[Виталий Кличко]] казва пред американската обществена медия NPR, че в момента компромисът с Русия е труден, освен ако руските сили не напуснат страната, но всички все още се надяват на дипломатическо решение. По думите на Кличко цялата инфраструктура — както и предградията на Ирпен, Буча и Хостомел — вече не съществуват след руските атаки. Според него броят на загиналите може да е стотици, ако не и хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-2022-04-02#kyivs-mayor-says-a-compromise-with-russia-is-difficult-in-the-current-state-of-the-war|title=Kyiv's mayor says a compromise with Russia is difficult in the current state of the war|last=Shivaram|first=Deepa|date=2022-04-03|work=NPR|access-date=2022-04-03}}</ref> Късно на 1 април се съобщава за най-малко 10 експлозии в град Днепро в Източна Украйна, а в ранните часове на 2 април руските ракети поразяват и два града в централна Украйна – [[Полтава]] и [[Кременчук]], нанесяйки щети на инфраструктура и жилищни сгради, съобщава ръководителят на Полтавска област Дмитро Лунин.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/2/7336466/|title=Дніпро: масована ракетна атака росіян Світлана Кізілова|date=2022-04-02|work=Українська правда|access-date=2022-04-03}}</ref> '''3 април''' Украинският президент Володимир Зеленски обвинява руските сили в извършването на „геноцид“ в страната му. В интервю за предаването Face the Nation на CBS News Зеленски казва, че Украйна е „унищожена“, а гражданите ѝ са „избивани“ от руските сили. Попитан дали би приел нещо по-малко от пълно изтегляне на руските войски, Зеленски заявява, че руският президент Владимир Путин трябва да изтегли всички войски до границите, съществували преди инвазията на 24 февруари, подчертавайки, че прекратяването на огъня е отправната точка за всякакви дискусии за разрешаване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/genocide-russia-ukraine-war-zelenskyy-face-the-nation/|title=Zelenskyy accuses Russia of genocide for alleged atrocities in Ukraine|last=Oliveira|first=Nelson|date=2022-04-03|work=CBS News|access-date=2022-04-04}}</ref> Организацията Human Rights Watch информира, че е документирала случаи на нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна от страна на руски военни сили. В доклада на HRW, публикуван в неделя, се казва, че тези нарушения включват случай на многократно изнасилване; два случая на екзекуции - единият на шестима мъже, другият на един човек; и други случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2022/04/03/ukraine-apparent-war-crimes-russia-controlled-areas#|title=Ukraine: Apparent War Crimes in Russia-Controlled Areas. Summary Executions, Other Grave Abuses by Russian Forces|date=2022-04-03|work=HRW|access-date=2022-04-04}}</ref> По време на литургия, отслужена на 3 април в Малта, където е на посещение, Папа Франциск призовава за молитви за „мъченическата Украйна“ и квалифицира инвазията на Русия в Украйна „кощунствена война“.<ref>{{Cite news|url=https://www.vaticannews.va/en/pope/news/2022-04/pope-ukraine-angelus-mary-francis-malta-floriana.html|title=Pope prays for Ukraine still bombarded in 'sacrilegious war'|last=Lubov|first=Deborah Castellano|date=2022-04-03|work=Vatican News|access-date=2022-04-04}}</ref> Според „Асошиейтед прес“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е казал в телевизионни изказвания в неделя, че санкциите срещу Путин отиват „отвъд границите на разумното“, добавяйки, че те показват, че Западът е „способен на всякакви глупости“.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/latest-developments-in-ukraine-april-3/6512980.html|title=Latest Developments in Ukraine: April 3|date=2022-04-03|work=VOA|access-date=2022-04-04}}</ref> Руски ракетни атаки поразяват петролна рафинерия в централна [[Полтавска област]] и удрят "критична инфраструктура", най-вероятно петролни съоръжения, близо до ключовия пристанищен град Одеса, съобщават местните власти. Руските сили нанасят удар и по единствената напълно функционираща петролна рафинерия в Украйна в [[Кременчук]], на 250 км югоизточно от Киев по река Днепър.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/3/russia-hits-oil-facilities-ukraine-odesa-kremenchuk|title=Russia hits key Ukrainian oil facilities in Odesa and Kremenchuk|date=2022-04-03|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-04}}</ref> На 3 април руските военни предприемат активно изтегляне от [[Сумска област]], съобщава областният управител на Суми Дмитро Живицки. Преди това в продължение на няколко дни нови колони на руската армия влизат в района на [[Суми]], окопават се, тероризират общностите и обстрелват цивилни, но въоръжените сили и силите за отбрана на Украйна успяват да ги изтласкат през цялата [[Черниговска област]], обяснява Живицки.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/225296-u-sumah-zatrimali-pid-cas-komendantskoi-godini-zatrimali-colovika-z-pistoletom/|title=Сумщину майже звільнили від військових РФ|last=Марковська|first=Юлія|date=2022-04-04|work=Суспільне Новини|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>[https://www.facebook.com/photo/?fbid=398135852314720&set=a.337889308339375 Съобщение със снимка от района на Суми, публикувана в официалната страница във Facebook на Живицки] | 4 април</ref> Разрушенията в Чернигов са от порядъка на 70% от града, местният бизнес не работи, а в местния бюджет липсват източници на приходи, съобщава в национален ефир кметът на града Владислав Атрошенко.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/3/7336859/|title=Chernihiv Mayor: 70% of Chernihiv destroyed, Russian troops 1.5 hours away|date=2022-04-04|work=Українська правда|access-date=2022-04-05}}</ref> В същия ден заместник-кметът на [[Изюм]] Владимир Мацокин казва в интервю за Укринформ, че почти 80% от жилищните сгради в града, намиращ се в Харковска област, са разрушени. Изюм е под блокадата на руските окупационни войски от началото на март и подобно на Мариупол в него няма нито ток и парно, нито вода, а на този етап все още е невъзможно да се оцени и общият брой на жертвите на руската окупация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3446474-volodimir-macokin-zastupnik-miskogo-golovi-izuma.html|title=Володимир Мацокін, заступник міського голови Ізюма|last=Байрачна|first=Юлія|date=2022-04-03|work=Укрінформ|access-date=2022-04-05}}</ref> '''4 април''' Украинският президент Володимир Зеленски идва на посещение в Буча и призова за прекратяване на руските „военни престъпления“, докато продължаващото отстъпление на руските сили около Киев разкрива зверствата на руската армия. „Много е трудно да се преговаря (с Русия), когато видиш какво са направили тук“, подчертава украинският президент. Кадрите на екзекуциите, мъченията и масовите гробове в града, разпространявани от медиите и в онлайн платформите, предизвикват силен отзвук; много световни лидери призоват за разследвания и засилване на санкциите срещу Русия и използват думата "геноцид", за да опишат действията на Русия в Украйна, а държавният секретар на САЩ Антони Блинкен казва, че САЩ разследват възможни военни престъпления.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-04-04-22/h_eef60451c061f151c1a6a3ec1105a1ab|title=Ukrainian President Zelensky visits Bucha|last=2022-04-04|first=CNN|date=2022-04-05}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#former-u-n-war-crimes-prosecutor-says-its-time-to-focus-on-actions-not-labels|title=Former U.N. war crimes prosecutor says it's time to focus on actions, not labels|last=Treisman|first=Rachel|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> Екип от [[Международен комитет на Червения кръст|Международния комитет на Червения кръст]] (МКЧК) е спрян по време на опит да достигне Мариупол, за да евакуира цивилни, и е задържан в близост до Мангуш - на 20 километра западно от Мариупол, информира говорителят на МКЧК Джейсън Стразиузо. Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук твърди, че екипът на Червения кръст е държан от "окупационните власти", а Стразиузо урочнява, че не става дума за ситуация със заложници и МКЧК разговаря с всички страни, за да изяснят ситуацията и да уредят тяхното освобождаване. Между 1 и 4 април екипът на Червения кръст прави четири опита да стигне до Мариупол, за да да евакуира някои от останалите жители на разрушения град, които продължават да бедстват без доставки.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/red-cross-says-its-team-travelling-mariupol-was-stopped-now-being-held-2022-04-04/|title=Red Cross says its team is being held close to Mariupol in Ukraine 2022-04-04|last=Emma Farge;|first=Ed by William Maclean, Rosalba O'Brien|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-05}}</ref> При обстрел в южния украински град Николаев загиват 10 души, включително дете, а 46 са ранени, съобщава Reuters като се позовава видео на ръководителя на областната администрация Александър Сенкевич, публикувано в социалните мрежи.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ten-people-including-child-killed-ukraines-mykolaiv-head-regional-administration-2022-04-04/|title=Ten people, including a child, killed in Ukraine's Mykolaiv -head of regional administration|date=2022-04-04|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета на ООН по правата на човека]], определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност в сряда веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още в четвъртък. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-05}}</ref> '''5 април''' Областният управител на Суми Дмитро Живицки съобщава, че в област [[Конотоп]] на Сумска област украинските военни са открили телата на най-малко трима измъчвани цивилни. Kyiv Independent съобщава, че те са открити на места, където са били разположени руски сили. Руснаците се оттеглят от Сумска област в неделя, 3 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/05/russia-ukraine-war-latest-news-live-updates-zelenskiy-address-un-united-nations-borodyanka-atrocities-bucha?page=with:block-624bd9c28f08fd70369de304#block-624bd9c28f08fd70369de304|title=Sumy Oblast Governor Dmytro Zhyvytsky has reported that in Konotop district of Sumy Oblast, the Ukrainian military found the bodies of at least three tortured civilians.|date=2022-04-04|work=The Guardian|access-date=2022-04-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337220/|title=At least three Ukrainians tortured by Russians found near Konotop|date=2022-04-04|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-04}}</ref> В освободените от руските окупатори райони са разкрити множество случаи на изтезания на цивилни. Главната прокуратура публикува в своя официален канал в Telegram съобщение във връзка с нападението в Николаев от предишния ден, в което се казва, че загиналите в резултат на руския обстрел в града в понеделник са 12 души, а 41 са ранени, включително четири деца.<ref>[https://t.me/pgo_gov_ua/3540 Съобщението] в [https://t.me/pgo_gov_ua официалния канал в Telegram] на Службата на главния прокурор от 5 април 2022</ref> Според разследването в следобените часове на 4 април руските окупатори обстрелват Николаев с касетъчни снаряди, а експлозиите от тях нанасят щети на цивилни къщи и превозни средства, както и на цивилна инфраструктура, включително болници. Под процесуалното ръководство на Районната прокуратура на Николаев е образувано досъдебно разследване в рамките на наказателно производство за нарушаване на законите на войната и умишлено убийство (по чл. 438 от Наказателния кодекс на Украйна).<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/5/7337385/|title=Mykolaiv: 12 people killed and dozens injured in Russian shelling|last=Kizilova|first=Svitlana|date=2022-04-05|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-04-10}}</ref> Две деца на възраст под 10 години със следи от изнасилване и изтезания са открити мъртви в град [[Ирпен]], съобщава комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. В Киевска област детският лагер Пролисок се използва като база от руската армейска част в продължение на три седмици. В мазето на сградата са открити пет трупа на мъже с вързани на гърба ръце. Те са измъчвани и убити: черепът на една от жертвите е смазан, а останалите са били простреляни в тила или гърдите.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/denisovaombudsman/posts/515504069930870?__tn_|title=Mass cases of torture of civilians are fixed on the released from the Russian occupiers of the territories|last=Денісова|first=Людмила|date=2022-04-05|work=Публикация на Людмила Денисова във Facebook|access-date=2022-04-06}}</ref> Денисова припомня, че насилието и убийството на цивилни е престъпление срещу човечеството и военно престъпление според членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд. В село Викторивка, Черниговска област, което е под окупация от 25 дни, хора от всички възраст са държани като заложници в мазето. Жителите са били ескортирани, за да снабдяват поне с малко вода. Не са им предоставяни никакви медикаменти, дори на тези, чийто живот зависи от приема на определени лекарства. Мъж с астма е починал, а според разказите на оцелелите, руските бойци са наредили на заложниците да заровят тялото в непосредствена близо в гората. Денисова отправя призив към Комисията на ООН за разследване на нарушения на правата на човека по време на военното нахлуване на Русия в Украйна и експертната мисия, създадена от държавите-участнички на [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа]] (ОССЕ) в рамките на Московския механизъм, да вземат предвид тези актове на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и правата на човека в Украйна, извършени от Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3449242-two-children-with-signs-of-rape-and-torture-found-dead-in-irpin-denisova.html|title=Two children with signs of rape and torture found dead in Irpin – Denisova|date=2022-04-05|work=Ukrinform|access-date=2022-04-06}}</ref> Чехия изпраща [[Т-72|танкове Т-72]] и [[Бойна машина на пехотата|бойни машини на пехотата]] BVP-1 в Украйна, съобщава Reuters. Така Чехия става първата страна, която предоставя танкове на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.wsj.com/articles/ukraine-quietly-receives-tanks-from-czech-republic-to-support-war-effort-11649160666?mod=e2tw|title=Ukraine Quietly Receives Tanks From Czech Republic to Support War Effort|last=Drew Hinshaw|first=Yaroslav Trofimov|date=2022-04-05|work=Wall Street Journal|access-date=2022-04-05}}</ref> Преди това информацията е разпространена в репортажи в местните медии, а обществената Чешка телевизия съобщава за пратката, като показва кадри на влак, натоварен с пет танка и пет бойни превозни средства, публикувани в Twitter. Във видеоматериала се казва, че пратката е подарък, договорен със съюзниците от НАТО. Информацията е потвърдена от ръководителя на комисията по европейските въпроси в долната камара на Чешката камара Ондрей Бенешик.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/czech-republic-sends-tanks-ukraine-czech-tv-reports-2022-04-05/|title=Czech Republic sends tanks, infantry fighting vehicles to Ukraine|date=2022-04-05|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> '''6 април''' Артилерийските атаки продължават в части от оспорваните източни региони Луганск и Донецк, където анализаторите очакват сраженията да се влошат през следващите седмици. Русия атакува позиции на украинската армия и цивилна инфраструктура в намиращите се в районите на Луганск и Донецк Боривске, Новолуганск, Солодке, Маринка, Золота Нива и в Северодонецк, съобщава Генералният щаб на украинските въоръжени сили. Докато Русия засилва обстрела си в източната и южната част на страната, хиляди хора се опитват да избягат от украинския регион Донбас.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Authorities urge civilians to evacuate Donbas region as Russia focuses attacks on Ukraine’s east and south|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Сергей Хайдай, ръководител на украинската военна администрация в Луганск, казва, че руските сили се прегрупират и ще се „опитат да проведат офанзива“ в рамките на три до четири дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.ft.com/content/0e7c029f-028e-40e3-b4bb-e310a24ada18|title=Civilians in eastern Ukraine told to evacuate as Russian forces regroup|date=2022-04-06|work=Financial Times|access-date=2022-04-08}}</ref> Общинският съвет на Мариупол съобщава, че Русия използва крематориуми, за да заличава доказателствата за своите военни престъпления. Според съвета на обсадения град в Донецка област руските специални бригади събират и изгарят телата на убитите жители, за да не бъдат разкрити престъпленията им, подобно на [[Клане в Буча|случилото се в Буча]]. „Светът не е виждал трагедия от мащаба на тази в Мариупол от времето на нацистките концентрационни лагери“, казва кметът Вадим Бойченко. По негови думи Русия е превърнала "целия ни град в лагер на смъртта“, а според общинския съвет десетки хиляди цивилни може да са били убити в Мариупол.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9143 Съобщение на Маріупольська міська рада] в [https://t.me/mariupolrada официалния профил на общинския съвет на Мариупол] в [[Телеграм]] | 2022-04-06</ref> Германия води поверителни разговори с ръководството на Украйна относно гаранциите за сигурност, които може да предложи на Киев, за да подсигури стабилността си след руската инвазия, казва германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] [[Олаф Шолц]] пред парламента. Шолц настоява, че Германия може да изпраща в Украйна само оръжия, които ще знае как да използва, като посочва, че украинските сили използват много по-старо оборудване, което означава, че оръжията, използвани някога от армията на бившата комунистическа Източна Германия, са подходящи. Решението на Германия да изпрати офанзивно оръжие в зона на конфликт след нахлуването на Русия в Украйна представлява исторически обрат в политиката на страната и първи подобен ход след [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/06/live-updates-latest-news-on-russia-and-the-war-in-ukraine.html|title=Germany in ‘confidential talks’ with Ukraine over security guarantees, Scholz says|last=Turak|first=Natasha|date=2022-04-06|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Съединените щати забраняват на американците да правят нови инвестиции в Русия и налагат блокиращи санкции на две от най-големите руски банки, SberBank и Alfa Bank, в нова вълна от мерки, обявени от Белия дом в сряда. Обединеното кралство също обявява същия вид санкции срещу същите две банки, а Белият дом отбеляза, че мерките са координирано действие с Европейския съюз и [[Г-7|Групата на седемте държави]]. В отговор на твърденията, че Путин може да крие активите си в американски финансови институции чрез членове на семейството си, Белият дом обявява персонални санкции срещу дъщерите му Катерина Тихонова и Мария Воронцова.<ref>{{Cite news|url=https://www.forbes.com/sites/dereksaul/2022/04/06/new-sanctions-us-blocks-largest-russian-banks-bans-all-russian-investment/?sh=437c7aea21f4|title=New Sanctions: U.S. Blocks Largest Russian Banks, Bans Investment In Russia|last=Saul|first=Derek|date=2022-04-06|work=Forbes|access-date=2022-04-08}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101628152/sasht-nalojiha-sankcii-na-dve-ruski-vodeshti-banki-i-na-elitni-politicheski-figuri|title=САЩ наложиха санкции на две руски водещи банки и на елитни политически фигури|last=Спасова|first=Савина|date=2022-04-06|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-08}}</ref> '''7 април''' На 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с 94 гласа за, в т.ч. вотът на България; 24 против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия, и 58 въздържали се.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [[Страницатаhttps://twitter.com/UN News Centre|страницата в Twitter]] на новинарския център на ООН| 2022-04-07</ref> Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]]. Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>Smith, David. [https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council]. // The Guardian. 2022-04-07. Посетен на 2022-04-07.</ref> Представяйки резолюцията пред 193-те членове на Общото събрание Сергей Кислиця, посланик на Украйна в ООН, казва, че Русия е извършила „ужасяващи нарушения и злоупотреби на правата на човека, които биха били приравнени на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“. Заместник-посланикът на Русия [[Генадий Кузмин]] призова членовете да гласуват против резолюцията с аргумента, че тя представлява опит на Съединените щати „да запазят доминиращата си позиция и пълен контрол“, а обвиненията срещу Русия са „неверни“ и „базирани на инсценирани събития и широко разпространени фалшификати“. Кузмин определя приемането на резолюцията като „нелегитимна и политически мотивирана стъпка“ и обявява, че Русия е решила незабавно да се откаже от членството си в съвета. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и незабавни екзекуции.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен съобщава, че Съединените щати и 30 други страни изпращат оръжия в Украйна и че процесът ще се засили. Съединените щати ще изпратят нови оръжейни системи в Украйна, каквито до момента не са предоставяни от съюзниците в НАТО, казва още висшият дипломат на Вашингтон, след като външните министри на НАТО постигат съгласие да ускорят доставките на оръжие в отговор на руската инвазия. Според дипломати на НАТО това отчасти означава, че има готовност да се помогне на Украйна да трансформира своя арсенал от съветската епоха с по-модерни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-press-west-full-energy-embargo-russia-2022-04-07/|title=U.S. and NATO allies pledge more arms to Ukraine|last=Daphne Psaledakis|first=Robin Emmott|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> Украински официални лица твърдят, че руските сили се прегрупират за нова офанзива и че Москва планира да завземе колкото може повече територия в източната част на Украйна, граничеща с Русия. Властите в Днепро и Луганск призоват жените, децата и възрастните хора да се евакуират, докато все още могат, защото се очаква бойните действия с Русия да се засилят в източните региони. Същевременно ръководителят на държавната железопътна компания съобщава, че три влака, превозващи евакуирани, са били блокирани от въздушен удар по линията близо до град Барвинкове в източния регион на [[Харков]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/ukraine-hopes-evacuate-civilians-through-10-safe-corridors-thursday-2022-04-07/|title=Warning of new Russian offensive, Ukraine tries to evacuate civilians|last=Natalia Zinets;|first=Max Hunder|date=2022-04-07|work=Reuters|access-date=2022-04-08}}</ref> Онлайн се разпространява видео, което се разглежда като свидетелство за застрелването от украински военни на пленен руски войник. Вероятното място на извършване на екзекуцията е на главния път, свързващ Дмитровка с Ирпин и Буча. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба декларира, че е запознат с видеото и то "определено ще бъде разследвано". Предвид датата на първоначалното му публикуване онлайн, събитието се е случило не по-късно от 29 март. Поради униформите и други обозначителни белзи на лицата, участващи в заснетия материал, се предполага, че извършителите са от украинските части, но първоначалната проверка на факти не може да потвърди или отхвърли по категоричен начин тази хипотеза. Чрез лицево разпознаване е идентифициран един от войниците – грузинец с близки връзки с Украйна, посочва се в анализа на проверителите на факти на BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/61025388|title=Video appears to show killing of captive Russian soldier|last=Reality Check|first=BBC Monitoring|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Русия признава, че е претърпяла "значителни загуби на войски" в Украйна, което говорителят на президента Дмитрий Песков представя в интервю за британския канал Sky News като "огромна трагедия за нас". Смята се, че между 7000 и 15 000 руски войници са убити, но Русия не назовава конкретни цифри и шест седмици след началото на войната няма яснота за точния размер на човешките загуби в редиците на руската армия. Песков за пореден път повтаря руската позиция, че руските войски не носят отговорност за [[Клане в Буча|екзекуциите в град Буча]] и заявява, че „живеем в дни на фалшификати и лъжи“, въпреки представените доказателства и извършените независими проверки на факти, опровергаващи руските обвинения, че изображенията на цивилни, убити в града, са инсценирани. Песков допълва, че се надява Москва да постигне своите военни цели "в следващите дни".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61033173|title=Ukraine War: Kremlin spokesman Peskov admits 'significant' Russian losses|date=20220-04-08|work=BBC|access-date=20220-04-08}}</ref> === 8-14 април === '''8 април'''{{Основна|Ракетен удар на жп гара в Краматорск}} Украйна съобщава, че при ракетен удар срещу ЖП гарата в град [[Краматорск]] в Източна Украйна са загинали най-малко 39 души, а десетки са ранени. Хиляди хора са били на гарата в сутрешните часове на 8 април, опитвайки се да напуснат областта и да избягат от руските атаки, информира областният управител на [[Донецк]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62501146aea8d714b7409e2d%26Train%20station%20attack%20death%20toll%20rises%20to%2039%2C%20says%20Ukraine%262022-04-08T10%3A47%3A09.555Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:742fd257-fc6a-4492-ae7e-398091fb3d13&pinned_post_asset_id=62501146aea8d714b7409e2d&pinned_post_type=share|title=Train station attack death toll rises to 39, says Ukraine|date=2022-04-08|work=BBC|access-date=2022-04-08}}</ref> Репортери на Washington Post, които пристигат на гарата 15 минути след атаката, са преброили най-малко 20 загинали, включително пет деца. Сред пострадалите десетина са починали в болницата. Няколко часа по-късно изданието съобщава, че броят на загиналите е най-малко 50 души, а на ранените - 98.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/08/kramatorsk-train-station-strike-civilians-ukraine-russia/|title=Train station strike in eastern Ukraine takes brutal toll on civilians evacuating|last=Dalton Bennett, Adela Suliman, Mary Ilyushina|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-08}}</ref> „Нямайки силите и смелостта да се изправят срещу нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилното население. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре", пише украинският президент Володимир Зеленски в съобщение, придружено със снимка на влак със счупени в резултат на експлозиите прозорци, публикувано в официалния му профил в Instagram.<ref>[https://www.instagram.com/p/CcFYA-zsoAS/ Съобщението] на [https://www.instagram.com/zelenskiy_official/ Володимир Зеленски в Instagram] от 8 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Нейтън Мук, главен изпълнителен директор на благотворителната организация World Central Kitchen, преминава с автомобил покрай гарата само няколко минути преди атаката и разказва за случилото се пред Би Би Си като пряк очевидец. Мук твърди, че е видял с очите си множеството от над хиляда души на гарата и е чул звука на пет до десет езкплозии "две минути след като минахме".<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625004214f71af55b46171a1%26Over%20a%20thousand%20people%20at%20railway%20station%20before%20strike%20-%20eyewitness%262022-04-08T09%3A58%3A14.576Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:d1b3bad2-0e9e-4b6c-9a8f-0a0b367d69a7&pinned_post_asset_id=625004214f71af55b46171a1&pinned_post_type=share|title=Over a thousand people at railway station before strike - eyewitness|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> Ден по-рано той публикува двеминутно собствено репортажно видео от гарата в Краматорск в Twitter, придружено със съобщение, в което се казва, че според кмета на града между 8000 и 9000 души са заминали, търсейки спасение от евентуално руско нападение, само на 6 април.<ref>[https://twitter.com/natemook/status/1512055808741236737 Съобщението] на [https://twitter.com/natemook Нейтън Кук в Twitter] от 7 април 2022 | Посетено на: 2022-04-08</ref> Русия отрича да е замесена в удара, а говорител на Кремъл казва, че няма планирани мисии в района.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62500d9e5fbc655faa020654%26Russia%20denies%20railway%20station%20strike%262022-04-08T11%3A11%3A25.391Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:06990edc-38b2-4ee3-8318-e16f07a2f7c6&pinned_post_asset_id=62500d9e5fbc655faa020654&pinned_post_type=share|title=Russia denies railway station strike|date=2022-04-08|work=BBC News|access-date=2022-04-08}}</ref> В своя реч по време на посещение в северната германска провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] германският канцлер Олаф Шолц заявява, че масовите убийства, разкрити в началото на седмицата след изтеглянето на руските войски от киевското предградие Буча, са „военни престъпления, които няма да приемем“. Шолц е категоричен, че извършилите зверствата в Буча трябва да бъдат държани отговорни и "това е нещо, което не можем да забравим." Думите му са повторени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която в същия ден е на посещение в Полша след визитата си в Киев и в Буча.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/09/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-H2Y5VKYFSJATXC3HOOYZ4FJ5LY|title=E.U. leaders call Bucha killings war crimes|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-08|work=Washington Post|access-date=2022-04-09}}</ref> Същевременно въпреки плана, подкрепен от вицеканцлера Робърт Хабек и външния министър Аналена Бербок, Берлин няма да изпрати 100 [[бронетранспортьор]]а Marder в Украйна, тъй като ако извади толкова танкове от бойната техника, с която разполага, държавата няма да може да изпълни задълженията си както за своята национал отбрана, така и към военния алианс на НАТО, от който е част.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/germany-says-it-cant-send-tanks-from-army-stocks-to-ukraine/|title=Germany to Ukraine: Sorry, no tanks|last=von der Burchard|first=Hans|date=2022-04-08|work=Politco Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Подобна е позицията на Обединеното кралство, декларирана от премиера Борис Джонсън по време на официалната му среща с Шолц на "Даунинг стрийт 10" в същия ден. Джонсън определя изпращането на танкове в Украйна като "неподходящо", но подчертава, че Обединеното кралство ще предостави военно оборудване на стойност над £100 милиона в Украйна, включително повече зенитни ракети Starstreak и още 800 противотанкови ракети и прецизни боеприпаси. Новият британски пакет включва още каски, устройства за нощно виждане и бронежилетки.<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-germany-rule-out-send-tanks-ukraine/|title=UK and Germany won’t send tanks to Ukraine|last=Gallardo|first=Cristina|date=2022-04-08|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref> Словакия, от своя страна, дарява на Украйна зенитно-ракетната си система за противовъздушна отбрана [[С-300]], разработената от СССР и наследена след разпадането на [[Чехословакия]] през 1993 г., съобщава премиерът на страната Едуард Хегер. По този начин Словакия става първата държава, която изпраща подобна отбранителна система в Украйна от началото на руската инвазия на 24 февруари. Хегер казва, че Словакия ще получи допълнително оборудване от съюзниците си в НАТО, за да компенсира дарението. Впоследствие министърът на отбраната Ярослав Над обявява, че в следващите дни Словакия ще получи четвърта [[MIM-104 Пейтриът|ракетна система Patriot]] от Съединените щати.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/slovakia-gives-s-300-air-defence-system-ukraine-prime-minister-2022-04-08/|title=Slovakia sends its air defence system to Ukraine|last=Muller|first=Robert|date=2022-04-08|work=Reuters|access-date=2022-04-10}}</ref> След началото на нападението си над Украйна, което определя като "специална военна операция", Русия неколкократно подчертава, че ще смята за легитимна цел всяка държава, която достави оръжие на Украйна. Около 700 души, в т.ч. военни и цивилни, са загинали по време на битката за [[Чернигов]], съобщава Укринформ, позовавайки се на кмета на северноукраинския град Владислав Атрошенко. По думите му 70 от загиналите не са идентифицирани, докато имената на останалите са известни. Още около 40 души официално се смятат за изчезнали, но според Атрошенко тези хора най-вероятно са мъртви, тъй като са били виждани в близост до сгради и коли, разрушени от руските окупатори. Градоначалникът смята, че в Чернигов са останали около 80-95 хиляди жители - по-малко от една трета от населението на града преди началото на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/8/7338136/|title=Чернігів: за час блокади міста російськими військами загинуло близько 700 людей – мер|last=Карловський|first=Денис|date=2022-04-08|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''9 април''' Британският премиер [[Борис Джонсън]] пристига в Киев за необявена предварително среща с украинския президент Володимир Зеленски в украинската столица. Посещението е оповестено за първи път от посолството на Украйна в Обединеното кралство с публикуването малко преди 5 часа следобед (българско време) на снимка на двамата в Twitter, придружена със съобщението "Изненада."<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/UkrEmbLondon/status/1512791528607031303|title=Съобщение от 16:56 на 9 април 2022 г.|date=2022-04-09|work=Embassy of Ukraine to the UK {{!}} Twitter|access-date=2022-04-09}}</ref> Ден след срещата на президента Зеленски с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и заместник-председателя на Комисията и върховен представител по външните работи на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] в Киев пристига и австрийският канцлер [[Карл Нехамер]].<ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/uk-prime-minister-boris-johnson-ukraine-president-volodymyr-zelenskyy-kyiv-war-russia/|title=UK’s Boris Johnson meets Zelenskyy in Kyiv on surprise visit|last=Haeck|first=Pieter|date=2022-04-09|work=Politico Europe|access-date=2022-04-09}}</ref><ref>[https://twitter.com/karlnehammer/status/1512752199117557766 Съобщение от 14:20 на 9 април 2022 г.] // Karl Nehammer | Twitter. 2022-04-09. Посетен на 2022-04-09.</ref> На 9 април в Полша по съвместна инициатива на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на премиера на ЕС и Канада Джъстин Трюдо се провежда събитието Stand Up for Ukraine, чиято основна цел е да събере парични средства за вътрешно разселени хора в Украйна и за украински бежанци, търсещи подслон извън опустошената от войната страна. Към събраната в рамките на кампанията сума от 9,1 милиарда евро Европейската банка за възстановяване и развитие добавя още един милиард евро и така инициативата успява да осигури финансова помощ в размер на 10,1 милиарда евро (11 милиарда долара).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220409-global-pledging-event-raises-10-1-bn-euros-for-ukraine|title=Global pledging event raises 10.1 bn euros for Ukraine|date=2022-04-09|work=France 24|access-date=2022-04-09}}</ref> В същия ден губернаторът на [[Луганска област]] Сергей Гайдай казва в интервю за обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и селата в региона, настоявайки, че цивилните граждани трябва да се евакуират с оглед на засилените обстрели и пристигането на повече руски войски. Това е свързано с плановете на Русия да засили атаките си в района на Източен Донбас, който включва Луганск, тъй като се стреми да създаде сухопътна връзка с анексирания по-рано Крим.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251367e4f71af55b46173be%26People%20urged%20to%20evacuate%20Luhansk%20region%20as%20Russian%20shelling%20increases%262022-04-09T08%3A01%3A55.190Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f2b03b66-b8cb-41f8-8b62-cba8bd617141&pinned_post_asset_id=6251367e4f71af55b46173be&pinned_post_type=share|title=People urged to evacuate Luhansk region as Russian shelling increases|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-09}}</ref> Министерството на отбраната на Обединеното кралство публикува актуална информация за ситуацията в Украйна, основаваща се на военно разузнаване, според която са налице доказателства, че усилията на Русия в Украйна непропорционално са насочени към невоенни цели. В съобщението, публикувано в официалния профил на министерството в Twitter, се казва, че оттеглянето на Русия от северна Украйна разкрива масови гробове, използването на хора, взети за заложници, като живи щитове, и минирането на гражданска инфраструктура. Министерството на отбраната на Обединеното кралство разполага със свидетелства, че руските сили са използвали самоделни експлозивни устройства, за да "причиняг жертви, да сломят духа и да ограничат свободата на движение на Украйна", и продължават да атакуват инфраструктурни цели с "висок риск" от нараняване на цивилни, какъвто е случаят с двата удара по резервоар за съхранение на азотна киселина близо до град Рубежне в Луганска област на 5 и на 9 април.<ref>{{Cite news|url=UK Ministry of Defence provides update on https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6251f7094f71af55b461766c%26UK%20Ministry%20of%20Defence%20provides%20update%20on%20Ukraine%262022-04-09T23%3A30%3A35.628Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f3cbf5c2-1433-4e02-bea1-a4f656f6f6e5&pinned_post_asset_id=6251f7094f71af55b461766c&pinned_post_type=shareUkraine|title=UK Ministry of Defence provides update on Ukraine|date=2022-04-09|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1512891070719447064|title=Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 9 April 2022|date=2022-04-09|work=Ministry of Defence Official Twitter Account|access-date=2022-04-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3453253-invaders-again-hit-nitric-acid-tank-near-rubizhne.html|title=Invaders again hit nitric acid tank near Rubizhne|date=2022-04-09|work=Ukrinform English|access-date=2022-04-10}}</ref> '''10 април''' В изявление, публикувано на 10 април, руското министерство на отбраната обявява, че предишната вечер са извършени руски нападения срещу 86 военни части в Украйна и по-конкретно в централно-източния град [[Днипро]], южния украински град Николаев и втория по големина град в Украйна, Харков. Според говорителя на министерството генерал-майор Игор Конашенков, списъкът на засегнатите обекти включва две контролни пункта, два склада за боеприпаси, три горивни склада и 49 пункта за украинска военна техника и подкрепления, а осем украински безпилотни самолета са свалени във въздуха.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252c9a2aea8d714b740a381%26Russia%20declares%20overnight%20missile%20strikes%20in%20Ukraine%20regions%262022-04-10T17%3A57%3A36.787Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:0a27a6fc-26ea-4be9-a52b-fd05f6155a6f&pinned_post_asset_id=6252c9a2aea8d714b740a381&pinned_post_type=share|title=Russia declares overnight missile strikes in Ukraine regions|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Губернаторът на централна Днепропетровска област Валентин Резниченко съобщава за засилване на атаките срещу град Днипро в неделния ден. Индустриалният град с население от един милион души е мишена от руските сили от началото на руското нападение, но до момент не е ставал обект на сериозни разрушения. В резултат на ракетен удар е напълно разрушено летището в Днипро, както и прилежащата му инфраструктура. При атаката са ранени петима служители на спешна помощ.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/10/russian-rockets-destroy-airport-in-ukrainian-city-of-dnipro|title=Russian rockets destroy airport in Ukrainian city of Dnipro|date=2022-04-10|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-10}}</ref> Според сателитни снимки, публикувани в неделя от американската фирма за космически технологии Maxar Technologies, разпространила снимките, използвани за разследването на събитията в Буча, конвой от стотици руски военни превозни средства с дължина от поне 12 км е преминал през Източна Украйна в петък, 8 април. Той се е насочил на юг от град Велики Бурлук, най-вероятно към Донбас, където руски сепаратисти държат големи територии. „Голяма колона от вражеска техника и жива сила, насочена към Изюм, е унищожена“, съобщава военният губернатор на Харков Олег Синегубов в Telegram. Неговото твърдение не е проверено и потвърдено, нито се знае със сигурност дали въпросната колона е конвоят, заснет от Maxar. Изюм се намира на около 75 мили южно от Велики Бурлук. Евентуално обкръжаване на украинските войски в Донбас чрез настиск на юг от района на Харков и на север от град Донецк би довело до численото превъзходство на Русия по отношение на танкове и бронирана техника.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-HU56LMW4PFHUFOCZUORMX5P6XU|title=Satellite photos show 8-mile Russian convoy east of Kharkiv|last=Duplain|first=Julian|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Украйна е образувала 5600 дела за военни престъпления след нахлуването на Русия, а около 500 души вече са идентифицирани като извършители на такива престъпления, информира главният прокурор Ирина Венедиктова.<ref>{{Cite news|url=https://news.sky.com/story/ukraine-news-live-zelenskyy-reveals-pms-promise-to-help-restore-kyiv-when-war-ends-russia-seeks-to-bring-back-forces-discharged-up-to-10-years-ago-12541713?postid=3699858#liveblog-body|title=Ukraine has identified 500 suspected war criminals|date=2022-04-10|work=Sky News|access-date=2022-04-11}}</ref> Запитана от Sky News дали Украйна разполага с доказателства, че Русия е извършила ракетния удар срещу Краматорск на 8 април, Венедиктова отговаря утвърдително. По думите ѝ само в Киевска област са открити телата на над 1200 души.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-3DGKDH5GVJA2VAGK4ZAAGIDZ2M|title=Latest Russia-Ukraine war news|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Откриването и изваждането на загиналите при атаките край Киев сред развалините на срутените сгради ще отнеме най-малко две седмици, добавя украинският вътрешен министър Денис Монастирски. Едва след това ще може да се направи по-точно изчисление на броя на загиналите. Претърсвайки купчините отломки, до момента работниците са открили и над 6500 взривни устройства, скрити във врати, перални машини, автомобили или под каски, за които се твърди, че са оставени от оттеглилите се от района на столицата руски части, казва още Монастирски.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/10/russia-ukraine-war-news-putin-live-updates/#link-BFCQYQTZ6BC7PBXIG6LI3QAZGA|title=Effort to uncover bodies in Kyiv suburbs will take weeks, official says|last=Pietsch|first=Bryan|date=2022-04-10|work=Washington Post|access-date=2022-04-10}}</ref> Русия е засилива кампанията си за „мобилизация“ в източния регион на Донбас и се опитва да набира мъже, които не отговарят на изискванията за военна служба, съобщава военното разузнаване на Украйна в Telegram. Според британското разузнаване Русия се опитва да увеличи числеността на войските с персонал, уволнен от 2012 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6252bab3aea8d714b740a367%26Russia%20boosts%20conscription%20efforts%20in%20Donbas%20region%262022-04-10T16%3A00%3A22.338Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a0291522-abab-4977-b691-53429384a3f9&pinned_post_asset_id=6252bab3aea8d714b740a367&pinned_post_type=share|title=Russia boosts conscription efforts in Donbas region|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> На няколко места в Германия се провеждат проруски, предимно мирни протести. Агенция Ройтерс съобщава, че полицията е арестувала някои хора във Франкфурт за скандиране "Донбас принадлежи на Русия", докато полицията в Любек информира, че е спряла конвой от около 60 превозни средства заради използването на "забранени символи" и изразяваната подкрепа за инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625318a95fbc655faa020d06%26Pro-Russian%20protests%20held%20across%20Germany%262022-04-10T20%3A05%3A33.856Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:ce6153e7-cf16-42ab-a3a6-24ac21334a9c&pinned_post_asset_id=625318a95fbc655faa020d06&pinned_post_type=share|title=Pro-Russian protests held across Germany|date=2022-04-10|work=BBC News|access-date=2022-04-10}}</ref> Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщава, че Русия се готви за „офанзивна операция“ за пробив на отбранителните линии на Донбас. Русия продължава да прегрупира техниката и войските си, прехвърляйки батальонни тактически групи в [[Белгород]], [[Воронеж]] и [[Курск]] – региони на границата с Украйна. Според Генералния щаб основната цел е да се поеме пълен контрол над украинските градове Попасна, [[Рубижне]], Нижне и Новобахмутивка. Има очакване и за нови атаки срещу Харков.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/292017803111305|title=Изявление от 10 април 2022 г.|date=2022-04-10|work=Генеральний штаб ЗСУ / General Staff of the Armed Forces of Ukraine|access-date=2022-04-10}}</ref> В следобедните часове на неделния ден руската армия открива огън из цял [[Северодонецк]], съобщава Губернаторът на Луганск Сергей Хайда чрез публикация в Telegram. Сериозно са пострадали две жилищни сгради и частна клиника. Социалната и критичната инфраструктура на Северодонецк е почти разрушена.<ref>[https://t.me/luhanskaVTSA/1424 Съобщение] в Telegram на [https://t.me/luhanskaVTSA Сергій Гайдай/ Луганська ОДА (ОВА)] | 2022-04-10</ref> По същото време при обстрел в Харковска област са убити десет цивилни, сред които едно дете, са убити, а 11 души са ранени при обстрел в Харковска област в същия ден, а град Изюм остава гореща точка в региона, информира началник на Харковската областна военна администрация.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/10/7338679/|title=Kharkiv region: Russian troops killed 10 civilians, including one child, on 10 April|date=2022-04-10|work=Українська правда|access-date=2022-04-10}}</ref> '''11 април''' Световната банка прогнозира, че икономиката на Украйна ще се свие почти наполовина през 2022 г. в резултат на пълномащабната инвазия на Русия и въздействието на „дълбоката хуманитарна криза“. В доклада „Войната в региона“, публикуван от Международна банка за възстановяване и развитие към Световната банка на 10 април,  се посочва също, че поради финансови санкции през 2022 г. очакваният спада на БВП на Русия е от порядъка на 11,2%. Тези проценти може да нараснат до 75% за Украйна и до 20% за Русия, ако се реализира най-мрачният сценарий, свързан с войната и последиците от нея, разгледан в докалда. Цялостно за региона на Източна Европа, включващ Украйна, Беларус и Молдова, Световната банка прогнозира свиване на БВП от 30,7% поради нарушаване на търговията, а очакваният растеж през 2022 г. в региона на Централна Европа, включващ България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, ще се свие от 4,7% до 3,5% поради притока на бежанци, по-високите цени на суровините и влошаващото се доверие, което се отразява негативно върху търсенето.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us/war-slash-ukraines-gdp-output-by-over-45-world-bank-forecasts-2022-04-10/|title=War to slash Ukraine's GDP output by over 45%, World Bank forecasts|last=David|first=Lawder|date=2022-04-11|work=Reuters|access-date=2022-04-11}}</ref> Властите в Харков предупреждават жителите в североизточния град да стоят далеч от мини, спуснати в града от въздуха. Ръководещият инициативата за премахването на мините в страната подполковник Николай Овчарук предупреждава, че устройствата имат "таймери за самоунищожаване", които им позволяват да изгасват часове след удара върху земята. Разпръскващите се експлозиви са приравнявани на противопехотни мини и поради това са забранени според някои тълкувания на законите на войната. Високоговорители в района се използват, за да предупредят хората да не влизат в отцепени зони, където работят екипите на Овчарук. „Окупаторите оставиха мини навсякъде. В къщите, които завзеха. На самите улиците, в нивите. Минираха имуществото на хората, минираха коли, врати“, казва президентът на Украйна Володимир Зеленски в своето вечерно изявление във Facebook.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62549eb0aea8d714b740a634%26Kharkiv%20residents%20warned%20not%20to%20approach%20scattered%20mines%262022-04-11T23%3A27%3A31.915Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:cd36f137-4e4a-4acc-aa86-1b15109a842e&pinned_post_asset_id=62549eb0aea8d714b740a634&pinned_post_type=share 2022-04-12 |title=Kharkiv residents warned not to approach scattered mines|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6254abaa5fbc655faa020e5e%26Zelensky%3A%20Russians%20%27left%20mines%20everywhere%27%262022-04-11T22%3A48%3A43.038Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:28caedfc-5a52-444b-a72b-50da627c564a&pinned_post_asset_id=6254abaa5fbc655faa020e5e&pinned_post_type=share|title=Zelensky: Russians 'left mines everywhere' 2022-04-12|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> Според Олег Бондар, представител на Държавната служба за извънредни ситуации (ДСИС), до 300 000 квадратни километра от площта на Украйна трябва да бъдат проучени и евентуално разминирани. В системата на ДСИС има 103 отделни екипа на звена и общо около 550 души, които отговарят за тази дейност.<ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3454649-rozminuvanna-potrebue-majze-polovina-teritorii-ukraini-dsns.html|title=Розмінування потребує майже половина території України — ДСНС|date=2022-04-11|work=Укрінформ|access-date=2022-04-12}}</ref> Кметът на Мариупол твърди, че над 10 000 цивилни са убити при обсадата на пристанищния град. Телата са "постлани по улиците" в Мариупол, заявява Вадим Бойченко в телефонен разговор с агенция АП, повтаряйки твърдението от предходните дни, че руските войници са докарали мобилни крематориуми, за да елиминират телата. Според Бойченко броят на загиналите в един от най-тежко пострадали при продължителната обсада на руските сили градове може да достигне 20 000. Украинският президент Володимир Зеленски също говори за "десетки хиляди" смъртни случаи в Мариупол, но към момента на изявленията на двамата числата не може да бъдат проверени и потвърдени от независими източници. Междувременно лидерът на подкрепяната от Русия самопровъзгласила се Донецка народна република Денис Пушилин заявява, че проруските сили вече имат контрол над пристанището на града. Пред руската агенция РИА Пушилин казва, че над 5000 души може да са били убити в Мариупол, отговорност за което, по думите му, носят украинските сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=Mariupol mayor says over 10,000 civilians killed in siege|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-says-tens-thousands-killed-mariupol-accuses-russia-slowing-evacuations-2022-04-11/|title=Ukraine says tens of thousands killed in Mariupol, accuses Russia of abuses|last=Polityuk|first=Pavel|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-12}}</ref> [[Европол]], съвместно с държавите-членки на ЕС, [[Евроюст]] и [[Фронтекс]], стартира операция „Оскар“ в подкрепа на финансови разследвания на държави-членки на ЕС, насочени към престъпни активи, собственост на физически и юридически лица, санкционирани във връзка с руската инвазия в Украйна. Операция „Оскар“ има за цел да подпомогне наказателните разследвания от страна на държавите-членки във връзка със заобикалянето на наложените от ЕС търговски и икономически санкции. Подобно на операция Sentinel, която е насочена към измами срещу фондовете на ЕС за възстановяване от COVID-19, Operation Oscar е обща операция, която ще продължи за период от поне една година и ще включва редица отделни разследвания.<ref>{{Cite news|url=https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/eu-wide-operation-targeting-criminal-assets-in-relation-to-russian-invasion-of-ukraine|title=EU-wide operation targeting criminal assets in relation to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-04-11|work=Europol|access-date=2022-04-12}}</ref> След срещата си с руския президент Владимир Путин на 11 април в Москва австрийският канцлер Карл Нехамер казва, че ако бъде запитан дали (в светлината на разговора) е оптимист или песимист, по-скоро е песимист. Той определя визитата си - първата на европейски лидер след началото на руското напдение над Украйна - като ясна конфронтация с фактите, а не като приятелско посещение. „Мирните преговори винаги отнемат много време, докато военната логика казва: „Не прекарвайте твърде много време и влизайте директно в битка“, добавя Нехамер. Според него битката, която предстои в Източна Украйна, ще се води яростно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62547c1c4f71af55b46179bd%26%27Not%20a%20friendly%20visit%27%2C%20says%20Austrian%20chancellor%20in%20Moscow%262022-04-11T19%3A22%3A26.047Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f944c5c8-b234-464e-8263-b8d6eab629df&pinned_post_asset_id=62547c1c4f71af55b46179bd&pinned_post_type=share|title='Not a friendly visit', says Austrian chancellor in Moscow|date=2022-04-11|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-putin-nehammer-austria-talks-ukraine/31797400.html|title='Hard' Talks Between Austrian Leader And Putin End After An Hour|date=2022-04-11|work=RFE/RL|access-date=2022-04-11}}</ref> '''12 април''' Пет украински региона са засегнати от руски нападения през нощта на 11 срещу 12 април, в резултат на които най-малко 9 души за загинали, а десетки са ранени. [[Хмелницка област|Хмелницкa област]] е ударена от ракета, което довежда до пожар, но без жертви, докато в областите [[Харковска област|Харковска]], [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Херсонска област|Херсонска]] продължава непрекъснатият в последните дни обстрел. В Харков руски реактивни системи за залпово изстрелване разпръскват мини със забавено действие из града; атакувана е и 16-етажната сграда. Само там най-малко 8 души са убити, а 30 – ранени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/12/7338987/|title=Ночь в регионах: ракетный удар по Хмельниччине, бои на Херсонщине|last=Петренко|first=Роман|date=2022-04-12|work=Українська правда|access-date=2022-04-14}}</ref> Градският съвет на Мариупол съобщава, че руските сили са депортирали незаконно 33 500 от жителите на града в Русия. Кметът на Мариупол Вадим Бойченко заявява, че властите работят по връщането на депортираните жители и че към процеса са се включили няколко посолства на европейски държави. Бойченко подчертава, че се събират доказателства за военните престъпления на Русия в Мариупол, които трябва да получат правна оценка от международни институции в областта на наказателното право.<ref>[https://t.me/mariupolrada/9192 Съобщение] в [https://t.me/mariupolrada официалния канал в Telegram на Маріупольська міська рада] | 2022-04-12</ref> Идентифицирани са телата на 720 души, убити от руски военни в Киевска област. Според началника на полицията в Киевска област Андрий Небитов над 200 души все още се водят в неизвестност, а през изминалите шест седмици от началото на войната на територията на столичния регион са регистрирани над 3050 наказателни производства за престъпления, извършени от военните на Руската федерация, съобщава Министерството на вътрешните работи. 1463 обстоятелства се разследват за нарушения на законите и обичаите на войната.<ref>[https://www.facebook.com/100064369764525/posts/349211213901201/?d=n Съобщение] в [https://www.facebook.com/mvs.gov.ua официалната страница във Facebook на Міністерства внутрішніх справ України] | 2022-04-12</ref> Министерството информира още, че е получило оборудване на стойност 4 милиона долара за цифровизиране на военните престъпления на Русия. Две частни компании са дарили на Украйна нагръдни видеорегистратори, които ще бъдат използвани от следователи и криминалисти за заснемане на следи от военни престъпления, а данните ще бъдат прехвърлени в единен архив на историческата памет за агресията на Русия срещу Украйна.<ref>[https://t.me/mvs_ukraine Офіційний Телеграм-канал Міністерства внутрішніх справ України] | [https://t.me/mvs_ukraine/11224 Съобщение от 2022-04-12]</ref> В изявление, свързано с мерките на САЩ за понижаване на увеличените цени на газа вследствие на руската инвазия в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обвинява руския президент Владимир Путин в извършване на ''[[геноцид]]'' в Украйна, което се отчита като ескалация на реториката спрямо Русия. До този момент администрацията на Байдън определя действията на Путин в Украйна като военни престъпления, докато в този случай американският президент говори за „геноцид“, с което утвърждава понятието, използвано и от украинския президент Володимир Зеленски. „Става все по-ясно и по-ясно, че Путин просто се опитва да заличи идеята да си украинец“, казва Байдън, като подчертава, че доказателствата за това се увеличават.<ref>{{Cite news|url=https://thehill.com/news/administration/3265795-biden-says-putin-committing-genocide|title=Biden says Putin committing ‘genocide’|last=Chalfant|first=Morgan|date=2022-04-12|work=The Hill|access-date=2022-04-14}}</ref> Световната банка подготвя пакет за подкрепа от 1,5 милиарда долара за Украйна и планира да помогне на развиващите се страни, които се борят да се справят с нарастващите цени на храните и енергията, обявява президентът на [[Световна банка|Световната банка]] Дейвид Малпас. В изказване във Варшавското училище по икономика в Полша Малпас казва, че банката помага на Украйна да предоставя услуги от критично значение, включително изплащане на заплати на болничните работници, пенсии и социални програми. Той припомня, че Световната банка е създадена през 1944 г., за да помогне на Европа да се възстанови след Втората световна война, допълвайки: „Както направихме това тогава, готови сме да помогнем и за възстановяването на Украйна, когато му дойде времето“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/world-bank-says-it-is-preparing-15-billion-aid-package-ukraine-2022-04-12/|title=World Bank to send Ukraine $1.5 billion as food, energy prices spike|last=David Lawder|first=Andrea Shalal|date=2022-04-12|work=Reuters|access-date=2022-04-14}}</ref> Украйна започва възстановяване на разрушената инфраструктура в 7 области. Според Кирило Тимошенко, заместник-началник на кабинета на президента Володимир Зеленски, списъкът включва [[Житомирска област|Житомирска]], [[Запорожка област|Запорожка]], [[Киевска област|Киевска]], [[Николаевска област|Николаевска]], [[Сумска област|Сумска]], [[Харковска област|Харковска]] и [[Черниговска област|Черниговска]] област, където военните действия са спрени напълно или частично. Повече от 6000 населени места са разположени в тези областите, а около четвърт от тях са били окупирани. По данни на Тимошенко само в Киевска област действат 128 щаба на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, а 168 градове и села, намиращи се в тези седем области, вече са разминирани.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/u-zvilnenih-vid-rosijskih-vijsk-regionah-ukrayini-vidnovlyuy-74289|title=У звільнених від російських військ регіонах України відновлюється інфраструктура – Кирило Тимошенко|date=2022-04-12|work=Офіційне інтернет-представництво Президента України Володимир Зеленський|access-date=2022-04-14}}</ref> '''13 април''' Граничните служители изземат 8 руски товарни кораба и 2 танкера, които се намират във водите на пристанищата на Одеска област за превантивен ремонт. За да се сведат до минимум задължителните плащания към държавния бюджет на Украйна, цената на тези кораби е била занижена неколкократно. Плавателните съдове са прехвърлени за съхранение в Администрацията на морските пристанища на Украйна. Екипажите, включително редица руски граждани, са на борда, за да гарантират жизнеспособността на корабите, съобщава Държавната гранична служба на Украйна. Оттук нататък имуществото на страната-агресор ще служи в интерес на Украйна за възстановяване на нейната икономика, казва се в още в известието.<ref>{{Cite news|url=https://www.kmu.gov.ua/en/news/derzhprikordonsluzhba-10-rosijskih-suden-pracyuvatimut-na-vidnovlennya-ekonomiki-ukrayini|title=10 russian vessels will operate to restore Ukraine’s economy|date=2022-04-13|work=Ukraine's government portal|access-date=2022-04-15}}</ref> В Киев остава в силата препоръката към гражданите да изчакат, преди да се завърнат в столицата, поради значителната заплаха от ракетен обстрел и необходимостта от още време за разминирането на околните райони, казва кметът Виталий Кличко. Въпреки препоръката, невъзстановения градски транспорт и контролно-пропускателни пунктове, две трети от жителите на Киев вече са се завърнали. По думите му няколко души са изгубили живота си в резултат на експлозии от мини. Комуналните услуги в града се връщат към нормална работа, но част от служителите им са евакуирани или са се присъединили към редиците на защитниците на Украйна. Според Кличко в Киев вече са регистрирани 10 000 нови вътрешно разселени лица.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/823877.html|title=Дві третини киян вже повернулися до столиці – Кличко|date=2022-04-13|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-16}}</ref> Руските войски са убили над 100 цивилни в Сумска област, обявява областният управител на Суми Дмитро Живицки на 13 април. Открити са тела на цивилни, простреляни в главата, с вързани ръце и следи от изтезания. Живицки твърди, че броят на жертвите нараства всеки ден, докато спасителите продължават да откриват мъртви тела, както и че много цивилни са изчезнали.<ref>[https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv/519 Съобщение] в [https://t.me/UkraineMediaCenterKyiv официалния канал в Telegram] на Ukraine Media Centre Kyiv | 2022-04-13</ref> Президентите на Полша, Литва, Латвия и Естония - [[Анджей Дуда]], [[Гитанас Науседа]], [[Егилс Левитс]] и [[Алар Карис]], пристигат с влак на посещение в разположения северозападно от Киев град [[Бородянка]], за среща с украинския президент Володимир Зеленски и в знак на подкрепа за страната, нападната от Русия на 24 февруари. "Трудно е за вярване, че подобни военни зверства могат да бъдат извършени в Европа през XXI век, но това е реалността. Това е война, която трябва да спечелим", кавза държавният глава на Литва в изявление. В съобщение, публикувано в неговия официален профил в Twitter, Науседа заявява, че четирите държави ще продължат да се застъпват за членството на Украйна в Европейския съюз“. Всички те споделят тревогата, че могат да бъдат изправени пред руска атака в бъдеще, в случай, че Украйна загуби тази война.<ref name=":16">{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/polish-baltic-presidents-visit-kyiv-zelenskiy/31801961.html|title=Presidents Of Poland, Baltic States Visit Kyiv, Meet With Zelenskiy In Show Of Support|date=2022-04-13|work=RFE/RL|access-date=2022-04-16}}</ref> Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заявява, че също е планирал да отиде на посещение в Украйна, но не е добре дошъл в Киев, поради което е получил отказ. Бившият външен министър и настоящ президент на Германия е изправен пред критики за политиката си на ''разведряване'' спрямо Москва, за която признава, че е била грешка.<ref name=":16" /> Същевременно канадският премиер оценява като „правилно“ назоваването на действията на Русия в Украйна ''геноцид''. На пресконференция [[Джъстин Трюдо]] заявява, че според него е „абсолютно правилно повече хора да говорят и да използват думата геноцид по отношение на това, което прави Русия, което е направил Владимир Путин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/canada-s-trudeau-refers-to-genocide-in-ukraine-01649874308?refsec=afp-news|title=Canada's Trudeau Refers To 'Genocide' In Ukraine|last=Agence France-Presse|date=2022-04-13|work=Barron’s|access-date=2022-04-16}}</ref> '''14 април''' Руските сили претърпяват няколко неуспеха на 14 април, най-големият от които е потъването на 12 500-тонният московски флагман на руския Черноморски флот. Ракетният крайцер "Москва" е сериозно повреден при избухването на боеприпаси на борда, а целият екипаж е евакуиран, съобщава руското министерство на отбраната, цитирано от Интерфакс. Според информацията взривът е станал в резултат на пожар, причината за който се разследва, докато губернаторът на Одеска област Максим Марченко заявява в публикация онлайн, позовавайки се на украински военни, че две противокорабни украински ракети „Нептун“ са поразили крайцера.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/251395-ukrayna-saobshti-che-e-udarila-ruskiya-kraytser-moskva-rusiya-tvardi-che-ko|title=site.btaУкрайна съобщи, че е ударила руския крайцер "Москва"; Русия твърди, че корабът е повреден при взрив на муниции на борда|last=Димитрова|first=Мина|date=2012-04-14|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2012-04-16}}</ref> „Москва“ е вторият голям руски кораб, за който се знае, че е унищожен от началото на инвазията след като на 24 март Украйна съобщава, че е унищожила големия руски десантен кораб „Орск“ на пристанище Бердянск в Азовско море.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/03/24/europe/ukraine-russian-warship-berdyansk-intl/index.html|title=Ukrainians claim to have destroyed large Russian warship in Berdyansk|last=Andrew Carey, Tim Lister, Celine Alkhaldi, Olga Voitovych, Gianluca Mezzofiore|date=2022-03-25|work=CNN|access-date=2022-04-16}}</ref> Той е най-големият руски военен кораб, потопен след Втората световна война и първият руски флагман, потопен след Руско-японската война през 1905 г. Според руските медии „Москва“ е в експлоатация от началото на 80-те години на миналия век. Той е използван в конфликта в Сирия, където снабдява руските сили в страната с морска защита на базата на руските сили „Хмеймим“. Крайцерът е оборудван с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която при правилно функциониране би трябвало да му даде три възможности да се защити от ракетна атака на „Нептун“. Той е бил снабден и с над дузина противокорабни ракети „Вулкан“ и набор от противоподводни и минно-торпедни оръжия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61103927|title=Sunken Russian warship Moskva: What do we know?|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> Руската армия доминира в Черно море след анексирането на Крим през 2014 г. и използва присъствието си там, за да започне и снабдява инвазията. В първите дни на руската инвазия през 2022 г. именно „Москва“ призовава украински войници на Змийския остров в Черно море да се предадат.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/post/101631779/pojar-e-izbuhnal-na-ruski-korab-ukrainskata-strana-tvardi-che-e-bil-udaren-ot-tehni-raketi|title=Пожар е избухнал на крайцера "Москва", Украйна твърди, че е поразен от нейни ракети|date=2022-04-14|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-16}}</ref> Украйна успява да отблъсне осем руски атаки в Донецк и Луганск през последните 24 часа. Украинските въоръжени сили съобщават също, че са унищожили четири руски танка, шест бронирани транспортни машини, четири бойни машини на пехотата и артилерийска система.<ref>{{Cite news|url=https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2022-04-14/russias-attack-ukraine-day-49|title=Russia’s attack on Ukraine: day 49|last=Andrzej Wilk, Sławomir Matuszak, Krzysztof Nieczypor|date=2022-04-15|work=Centre for Eastern Studies (OSW)|access-date=2022-04-16}}</ref> Междувременно руските войски продължават се прегрупират, за да подкрепят настъпателните операции в районите на Донецк и Луганск, най-вече град Мариупол, и да изместят фронтовата линия до административните граници на тези два региона. Очаква се нов опит за превземане на град Харков. Непосредствената цел на Русия е да обгради 44 000 украински войници в Донбас, след което да се опита да превземе областта, казва украинският президент Володимир Зеленски пред BBC.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/russian/news-61100747|title="Русский мир - это война". Интервью Владимира Зеленского Би-би-си|date=2022-04-14|work=BBC News Русская служба|access-date=2022-04-16}}</ref> Според Министерството на отбраната на Обединеното кралство Краматорск и Константиновка в Донецка област може да са изправени пред подобни нива на насилие, като тези, наблюдавани в други градски центрове до момента. Междувременно продължаващата отбрана на Украйна на обсадения Мариупол ограничава ефективността на значителен брой руски войски и техника, се казва в доклада на министерството.<ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1514499594700398599 Latest Defence Intelligence update] on the situation in Ukraine | 14 April 2022 | Twitter | [https://twitter.com/DefenceHQ Official corporate news channel of the UK Ministry of Defence] | Retrieved on 2022-04-14</ref> За първи път след нахлуването си руските военни са използвали далекобойни бомбардировачи, за да атакуват обсадения пристанищен град Мариупол, съобщава украинското министерство на отбраната. Говорителят на министерството Александър Мотузяник казва, че Русия сега концентрира усилията си върху превземането на Рубежне, Попасна и Мариупол. Активни боеве се водят около стоманодобивната и железарска фабрика Илич в Мариупол, както и в района на пристанището.<ref>{{Cite news|url= https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259789c77811a20d37c893a%26Russia%20used%20long-range%20bombers%20to%20attack%20Mariupol%20-%20Ukraine%262022-04-15T14%3A15%3A40.528Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:4e012d10-8bf3-4e63-a97a-ce3803cf4807&pinned_post_asset_id=6259789c77811a20d37c893a&pinned_post_type=share|title=Russia used long-range bombers to attack Mariupol – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC|access-date=2022-04-16}}</ref> При четвъртата размяна на военнопленници от 24 февруари са освободени 30 украински военнопленници, в т.ч. 17 войници, петима офицери и осем цивилни, оповестява вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук. Броят на руските военнопленниците, изпратени обратно в Русия, не се съобщава.<ref>[https://t.me/vereschuk_iryna/1280 Съобщение в Telegram от 14 април 2022 г.] [https://t.me/vereschuk_iryna Ірина Верещук Віце-прем’єр-міністр – Міністр з питань реінтеграції тимчасово окупованих територій України]| Посетено на: 2022-04-16</ref> В допълнение към новините за някои успешни евакуации, офисът на главния прокурор на Украйна информира, че няколко души са били убити, а други са ранени при опит да избягат от източната част на страната на 14 април. Руски военнослужещи са стреляли по евакуационни автобуси, превозващи цивилни в село Борова в Изюмския квартал, казва се в съобщението.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259b5f6b1e16c43aefe64a1%26Would-be%20evacuees%20killed%20on%20buses%20yesterday%20-%20Ukraine%262022-04-15T18%3A52%3A37.015Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:e563aa40-6445-46d7-812e-82e03c3dad2b&pinned_post_asset_id=6259b5f6b1e16c43aefe64a1&pinned_post_type=share|title=Would-be evacuees killed on buses yesterday – Ukraine|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-16}}</ref> === 15 – 21 април === '''15 април''' Телата на повече от 900 цивилни граждани са открити в региона около украинската столица след изтеглянето на руските сили, информира полицията в Киев. Най-голям брой тела, около 350, са открити в град Буча. Повечето от тях са застреляни смъртоносно, което показва, че много хора са били „просто екзекутирани“, казва се в съобщението. Междувременно руското министерство на отбраната декларира, че ще засили ракетните атаки срещу Киев в отговор на предполагаемата агресия на Украйна на руска територия. В същия ден висш служител на отбраната на САЩ оповестява, запазвайки анонимност, че флагманският кораб „Москва“ в Черно море действително е бил ударен от поне една украинска ракета „Нептун“, а се допуска, че освен материалните щети е имало руски жертви, когато ракетния крайцер потъва.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/kyiv-ukraine-civilian-deaths-execution-style-police|title=More than 900 civilian bodies found in Kyiv region, and many were „simply executed,“ police say|date=2022-04-15|work=CBS News|access-date=2022-04-17}}</ref> Часове след потъването на „Москва“ руското министерство на отбраната заявява, че планира да нанесе ракетни удари „по цели“ в Киев<ref name=":17">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/15/7339770/|title=Після знищення „Москви“ Росія погрожує ракетними ударами по Києву|last=Кізілова|first=Світлана|date=2022-04-15|work=Українська правда|access-date=2022-04-15}}</ref> и обявява, че такъв удар е извършен по украински завод за производство на зенитни и противокорабни ракети извън Киев<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259cd9577811a20d37c89cc%26A%20quick%20recap%262022-04-15T23%3A08%3A46.496Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:a577a319-ad7d-4b96-9a35-26477b22465b&pinned_post_asset_id=6259cd9577811a20d37c89cc&pinned_post_type=share|title=A quick recap|date=2022-04-16|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref>. В базата на черноморския флот в анексирания от Русия Крим в [[Севастопол]] се провежда церемония по повод загубата на „Москва“. Министерството на отбраната на Русия поддържа своята версия за пожара, без да уточнява причината за него. Според официалната информация, идваща от Русия, корабът е потънал при буря, докато е бил теглен към Севастопол, но целият му екипаж от около 510 души е бил спасен от други плавателни съдове в района. На церемонията капитан Сергей Горбачов казва, че „Москва“ е „символ за всички, символ на нашата мощ, нашата надежда, възраждането на флота през 90-те години“, а свещеникът, отслужил церемонията, отбелязва, че загубата на Москва е „трагедия за всички онези десетки хиляди хора, които са служили там повече от 20 години“. През март Русия губи и един от заместник-командирите на Черноморския флот и капитан първи ранг Андрей Палий, убит край унищожения от руските сили пристанищен град Мариупол на 20 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=62599bdfb1e16c43aefe6481%26Russia%20mourns%20loss%20of%20flagship%20Moskva%262022-04-15T17%3A17%3A54.616Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:1f670fc3-e92c-4b19-b057-027b42c9d7a8&pinned_post_asset_id=62599bdfb1e16c43aefe6481&pinned_post_type=share|title=Russia mourns loss of flagship Moskva|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обяснява, че руските специални служби са започнали да изпълняват план за извършване на терористични атаки на нейна територия, за да подклаждат антиукраинската истерия сред руснаците. Според службата за сигурност на Украйна руските военни са обстреляли село Климово в Брянска област на Русия, докато Москва обвинява Украйна в обстрел.<ref name=":17" /> Седем души са убити, а 34 – ранени при руски обстрел в източния град Харков, казва губернаторът на региона Олег Синегубов. Сред жертвите на обстрела в жилищен район са четири деца – три са ранени, а седеммесечно бебе е било убито. Русия продължава да отрича, че атакува цивилни, въпреки значителните доказателства, че домовете на мирни граждани, които не участват във военни действия, са били засегнати от руски удари, а цивилни са убивани, докато бягат от градове под бомбардировки.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259963a6b7942142fe94823%26Seven%20dead%20and%2034%20injured%20after%20Russian%20strike%20-%20Kharkiv%20governor%262022-04-15T20%3A49%3A04.152Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:f572c723-b8fc-4f86-bb34-5e3ec9fbea43&pinned_post_asset_id=6259963a6b7942142fe94823&pinned_post_type=share|title=Seven dead and 34 injured after Russian strike – Kharkiv governor|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Омбудсманът на Украйна за правата на човека Людмила Денисова съобщава, че руските сили са открили огън по два автобуса, превозващи цивилни на безопасно място от източната част на страната, където бойните действия ескалират. Няколко души са убити и ранени по време на придвижване от град Старобилск в Луганска област до град [[Днипро]], а подробностите около инцидента се уточняват.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61101906?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6259c83fb1e16c43aefe64be%26Ukraine%20accuses%20Russia%20of%20more%20evacuee%20killings%262022-04-15T19%3A58%3A30.095Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:862fbf81-a0eb-41f4-a801-27de101ce729&pinned_post_asset_id=6259c83fb1e16c43aefe64be&pinned_post_type=share|title=Ukraine accuses Russia of more evacuee killings|date=2022-04-15|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> '''16 април''' От кабинета на украинския президент съобщават, че през последните 24 часа са нанесени ракетни удари и обстрели в осем региона: Донецк, Луганск и Харков на изток, Днепропетровск, Полтава и Кировоград в централна Украйна и Николаев и Херсон на юг. Един човек е загинал, а 18 са ранени при ракетен удар на един от централните райони на североизточната Харковска област на Украйна, информира областният управител в Telegram. Кметът на Киев, Виталий Кличко, съобщава, че един човек е загинал и няколко са ранени при ракетни удари по украинската столица. „Киев беше и остава мишена на агресора“, заявява Кличко. Един човек е убит и трима са ранени при обстрел в източния район на Луганск, съобщава губернаторът Сергей Гайдай чрез публикация в Telegram. Повреден е газопровод в Лисичанск и Северодонецк. Един човек е убит, а друг е ранен при нападение през нощта срещу малко село близо до Полтава, столицата на централна Полтавска област, съобщава губернаторът Дмитро Лунин в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/15/russia-warns-us-of-consequences-over-ukraine-weapons-transfers-liveblog|title=Russia-Ukraine latest updates: Mariupol ‘completely cleared’|date=2022-04-16|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-17}}</ref> Русия твърди, че е поела контрола над обсадения и почти напълно разрушен пристанищен град Мариупол след продължителни усилия за превземането му на цената на хиляди човешки животи. На 16 април руското министерство на отбраната обявява, че градската зона на Мариупол е прочистена от украинските войски, а малкото останали бойци са обсадени в стоманодобивния завод „Азовстал“, предават руските държавни медии. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчертава, че елиминирането на украинските бойци в Мариупол ще сложи край на мирните преговори за прекратяване на войната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-invasion-kyiv-kharkiv-explosions/31806992.html|title=Explosions Heard In Ukraine's Capital, As Russia Claims It Has Taken Mariupol|date=2022-04-17|work=RFE/RL|access-date=2022-04-17}}</ref> Според информация, разпространена от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, 700 украински войници и повече от 1000 цивилни – около половината от които жени – са държани в плен от руските сили. По думите ѝ Киев възнамерява да размени пленените войници, тъй като Украйна държи приблизително същия брой руски войски, но настоява цивилните да бъдат освободени „без никакви условия“.<ref>{{Cite news|url=https://english.nv.ua/nation/russian-invaders-are-holding-1-700-ukrainians-in-captivity-500-of-them-women-vereshchuk-50233313.html|title=Russian invaders are holding 1,700 Ukrainians in captivity, 500 of them women – Vereshchuk|date=2022-04-16|work=The New Voice of Ukraine|access-date=2022-04-17}}</ref> '''17 април''' Руските сили обявяват, че за интервал от 4 часа между 06:00 и 10:00 сутринта (московско време) на 17 април предоставят възможност на украинските войници да напуснат укрепленията си в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол без да бъдат атакувани, при условие че оставят оръжията и боеприпасите си. Тези, които го направят, ще бъдат третирани в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, казва се в изявление на руското министерство на отбраната. Съгласно предложените от Русия условия руските сили ще вдигнат червени знамена в 06:00 часа на 17 април, а украинците трябва да вдигнат бели знамена по периметъра на стоманодобивния завод. Липсва официална позиция от украинска страна относно поставения ултиматум.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ba7d0b1e16c43aefe675a%26The%20latest%20updates%262022-04-17T05%3A52%3A05.416Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:82106497-0b15-4c5c-a072-1d94a856154e&pinned_post_asset_id=625ba7d0b1e16c43aefe675a&pinned_post_type=share|title=The latest updates|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61124291?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625b783a77811a20d37c8c43%26Moscow%27s%20surrender%20window%20begins%262022-04-17T02%3A58%3A35.524Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:6fe0e6f2-d23e-4dd1-9c9f-927f14e63613&pinned_post_asset_id=625b783a77811a20d37c8c43&pinned_post_type=share|title=Moscow's surrender window begins|date=2022-04-17|work=BBC News|access-date=2022-04-17}}</ref> Министерството на отбраната на Русия твърди, че неговите войски са прочистили градската зона на Мариупол и само малък контингент украински бойци е останал в гигантски стоманолеярен завод в събота. „Ръководейки се от чисто хуманни принципи, руските въоръжени сили предлагат на бойците от националистически батальони и чуждестранни наемници да спрат всякакви военни действия и да сложат оръжие“, се казва в изявление на министерството на отбраната.<ref name=":18">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tells-ukrainian-troops-mariupol-lay-down-arms-0300-gmt-2022-04-17/|title=No word from Mariupol as surrender window offered by Russia opens|first=2022-04-17|date=Reuters|work=2022-04-17}}</ref> „Азовстал“ се намира в индустриална зона, която гледа към [[Азовско море]], и се простира на повече от 11 квадратни километра. Там са разположени множество сгради, доменни пещи и железопътни линии. Руското министерство на отбраната твърди, че неговите войски са „прочистили напълно“ градската зона на Мариупол от украинските сили и са блокирали „останките“ в стоманодобивния завод „Азовстал“, съобщава агенция РИА. Според МО на Русия към събота украинските сили в града са загубили повече от 4000 души.<ref name=":18" /> След изтичането на определения едностранно и ултимативно от Русия срок за капитулацията на останалите украински войски в в Мариупол Украйна декларира, че нейните сили ще се „борят до края“ за обсадения пристанищен град. „Градът все още не е паднал“, заявява министър-председателят на Украйна [[Денис Шмигал|Денис Шмихал]] часове след изтичането на крайния срок за сваляне на оръжието и предаване на окупатора на защитаващите Мариупол бойци, позиционирани в използвания като крепост стоманодобивен завод „Азовстал“. „Все още ги има нашите военни сили, нашите войници. Така че те ще се борят докрай", казва Шмихал пред ABC.<ref>{{Cite news|url=https://abcnews.go.com/Politics/mariupol-besieged-fallen-ukrainian-pm/story?id=84122574|title=Mariupol besieged but not fallen: Ukrainian PM|last=Dunn|first=Monica|date=2022-04-17|work=ABC|access-date=2022-04-18}}</ref> Завземането на пълен контрол над Мариупол – най-голямото търговско пристанище в [[Азовско море]], от което Украйна изнася зърно, желязо, стомана и тежки машини – е основна стратегическа цел на Русия от началото на инвазията на Украйна през последната седмица на февруари. Осъществяването ѝ би улеснило Русия в концентрирането на повече войски за нова офанзива на изток, от чийто успех зависи позицията на окупатора във воденето на преговори с Украйна. Жертви на тежките бомбардировки и улични боеве в града са най-малко 21 000 души по неокончателни оценки на местните власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/17/mariupol-russia-ukraine-war-deadline|title=Ukraine vows Mariupol troops will ‘fight to the end’ as surrender deadline passes|last=Tondo|first=Lorenzo|date=2022-04-17|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/250697-okolo-21-000-sa-zhertvite-pri-tsivilnoto-naselenie-na-mariupol-zayavi-kmetat-na|title=Около 21 000 са жертвите при цивилното население на Мариупол, заяви кметът на града|last=Йотински|first=Пламен|date=2022-04-12|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref> '''18 април''' Руските държавни медии твърдят, че Русия е ударила 315 цели в Украйна през нощта на 17 срещу 18 април, в резултат на което са унищожени четири склада за оръжие и военно оборудване с ракети „Искандер“ и са свалени три самолета и единадесет дрона. The Guardian уточнява, че тези твърдения не са проверени и потвърдени от независими източници. Украинските власти в южния регион на [[Днепропетровска област]] съобщават за множество ракетни атаки в понеделник, 18 април, като казват, че някои снаряди са поразили райони в близост до жп гара. Засилва се обстрелът и в близост до столицата Киев.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/lviv-ukraine-russia-war-six-missile-attack/|title=Ukraine says seven people killed in „powerful“ Russian missile attack on western city of Lviv|last=Haley Ott, Charlie D'Agata, Justine Redman|date=2022-04-18|work=CBS News|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned#block-625d34218f086dda4ef5edaa-pinned|title=Today (April 18) so far|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Кметът на Лвов Андрий Садовий съобщава чрез публикация в официалния си профил в Twitter за пет насочени ракетни удара по цивилна инфраструктура в града, извършени в ранните часове на 18 април.<ref>''[https://twitter.com/AndriySadovyi/status/1515930175237758976 Съобщение] на Андрій Садовий в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/AndriySadovyi Андрій Садовий @AndriySadovyi] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> При ракетните удари, заклеймени от Садовий като ''геноцид'', са убити седем души, а ранените са най-малко 11, в т.ч. дете. По думите на кмета на Лвов една от ракетите е ударила гараж и работилница за ремонт на гуми в Лвов, убивайки четирима души.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-lviv-missile-strikes-536b8f0bb48ae21a6ee30991a5535ea3|title=Ukrainian officials: Russian strikes kill at least 7 in Lviv|last=Karmanau|first=Yuras|date=2022-04-18|work=Associated Press|access-date=2022-04-18}}</ref> „Пет мощни ракетни удара по цивилната инфраструктура на древния европейски Лвов. Руснаците продължават варварски да атакуват украинските градове от въздуха, цинично обявявайки пред целия свят своето „право“... да убиват украинци“, написва в Twitter президентският съветник Михаил Подоляк във връзка с атаката в града.<ref>''[https://twitter.com/Podolyak_M/status/1515935244867801094 Съобщение] на Михайло Подоляк в Twitter'' от 18 април | [https://twitter.com/Podolyak_M Михайло Подоляк @Podolyak_M] ''Посетено на: 2022-04-18''</ref> Липсата на информация и контакт с част от екипажа на потъналия ракетен крайцер „Москва“ въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната, че всички са били евакуирани и не са регистрирани човешки жертви, започва да предизвиква въпроси и обвинения от страна на семействата на някои от служители на флагмана на руския Черноморски флот. В групи в социалните медии, чиито членове са майки на руски войници, изпратени в Украйна, се разпространяват и коментират снимки и молби на родители, които търсят изчезналите си синове, съобщава Washington Post. Само на 18 април най-малко четири семейства публикуват снимки на моряци, за които твърдят, че са служили на потъналия кораб и с които не са влезли в контакт след инцидента на 14 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/18/moskva-warship-crew-survivors/?utm_campaign=wp_todays_worldview&utm_medium=email&utm_source=newsletter&wpisrc=nl_todayworld&carta-url=https%3A%2F%2Fs2.washingtonpost.com%2Fcar-ln-tr%2F369e4d4%2F625e353b64253a7f343be2fb%2F5cad8c459bbc0f65bf52ab1d%2F12%2F72%2F625e353b64253a7f343be2fb|title=Sinking of Russian warship raises tense questions about fate of crew|first=Jeanne Whalen, Mary Ilyushina|date=2022-04-18|work=Washington Post|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското издание „Агентство“ съобщава, че е разговаряло с член на семейството, който е потвърдил смъртта на Виталий Бегерски – наборник от малък град близо до тихоокеанското крайбрежие на Русия. В материала е цитирана братовчедка на Бегерски, според която Министерството на отбраната е съобщило новината на семейството.<ref>[https://t.me/agentstvonews/273 «Агентство» нашло второго погибшего с крейсера „Москва“] | [https://t.me/agentstvonews Агентство. Новости] | Telegram | 2022-04-18</ref> Преди това МО разпространява видео, на което се виждат около 100 или повече моряци и което се използва като доказателство за липсата на жертви при потъването на „Москва“.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61130411|title=Moskva: Russian defence ministry releases video it says shows crew of sunken ship|date=2022-04-17|work=BBC|access-date=2022-04-19}}</ref> Не се съобщава колко души са били на борда на кораба по време на инцидента, но размерът му през годините варира между 500 и 600 души според докладите на руската държавна информационна агенция и съобщенията на Министерството на отбраната. Службата за държавна сигурност на Украйна публикува видеозапис на бившия лидер на проруската опозиционна партия с лични връзки с руския президент Владимир Путин Виктор Медведчук, чрез което 67-годишният олигарх моли руския президент да го доведе в Русия в замяна на безопасно преминаване на жителите в обсадения Мариупол, както и на украинските войници, защитаващи града. „Аз, Виктор Владимирович Медведчук, искам да се обърна към руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски с молба украинската страна да ме размени за защитниците на Мариупол и [негови] жители, които са там и нямат възможност за безопасен изход през хуманитарни коридори“, казва Медведчук във видеото.<ref>{{Cite news|url=https://interfax.com.ua/news/general/825059.html|title=Медведчук звернувся до президентів РФ та України з проханням про його обмін на захисників та мешканців Маріуполя|date=2022-04-18|work=Інтерфакс-Україна|access-date=2022-04-19}}</ref> Той е задържан на 12 април при специална операция, проведена от украинската държавна служба за сигурност, след като няколко дни преди началото на руското нападение в Украйна успява да избяга, докато е под домашен арест. Медведчук е изправен пред между 15 години и доживотен затвор по обвинения в държавна измяна и подпомагане на терористична организация за посредничество при закупуването на въглища за сепаратистката, подкрепяна от Русия република Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-kharkiv-6adf2cf2568111779b9ce92d47686668|title=Live Updates {{!}} Russians fight in streets of Ukrainian town|date=2022-04-18|work=The Associated Press|access-date=2022-04-19}}</ref> В същия ден руската държавна телевизия излъчва репортажи, в които показва по отделно двама британски войници, заловени в Украйна от руските сили. Двамата военнопленници отправят молба към британския премиер Борис Джонсън да им помогне за завръщането им у дома в замяна на освобождаването на Медведчук.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/ukraine-russia-medvedchuk-pinner-aslin/31808575.html|title=Two Captured Britons, Pro-Kremlin Ukrainian Oligarch Appear In Separate Videos Suggesting Swap|date=2022-04-18|work=RFE/RL|access-date=2022-04-19}}</ref> Интензивните военни действия в Украйна засягат и водните и електрическите мрежи в страната, оставяйки над 4,6 милиона души с ограничен достъп до вода. Общо над 6 милиона души в Украйна се борят всеки ден да имат питейна вода, информира UNICEF Ukraine чрез публикация в своята официална страница в Twitter.<ref>[https://twitter.com/UNICEF_UA Official account of UNICEF in Ukraine] | [https://twitter.com/UNICEF_UA/status/1516048830009122816 Съобщение от 18 април 2022 г.]</ref> Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Украйна съобщава, че до 30% от земеделските ниви в страната няма да се използват за засаждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица през 2022 г., а продължаващите военни действия могат да предизвикат глобална продоволствена катастрофа, тъй като 36 от 55 държави с продоволствени кризи зависят от Украйна и руския износ.<ref>[https://twitter.com/OCHA_Ukraine/status/1516048786933653510 Публикация в Twitter] | [https://twitter.com/OCHA_Ukraine OCHA Ukraine @OCHA_Ukraine] | 2022-04-18</ref> '''19 април''' Русия настъпва в пълномащабна сухопътна офанзива, за да поеме контрола над източната част на Украйна. Според украинския президент Володимир Зеленски „Битката за Донбас“ е започнала на 18 април като „много голяма част от цялата руска армия сега е съсредоточена върху тази офанзива“.<ref name=":19">{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/19/russia-has-begun-battle-for-donbas-in-ukraines-east-zelenskyy|title=Russia has begun ‘Battle for Donbas’ in Ukraine’s east: Zelenskyy|date=2022-04-19|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-19}}</ref> Руското министерство на отбраната твърди, че неговите ракетни и артилерийски сили са поразили стотици украински военни цели в нощта на 18 срещу 19 април, в т.ч. съоръжения в Донбас и в южния регион [[Николаев]] – ключов опорен пункт по пътя към черноморското пристанище Одеса.<ref name=":20">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/19/world/ukraine-russia-war-news/here-are-the-latest-developments-in-the-war-in-ukraine?smid=url-copy|title=Ukraine Live Updates: Russia Declares New Phase of War as Forces Clash in East|last=Marc Santora, Ivan Nechepurenko|date=2022-04-19|work=The New York Times|access-date=2022-04-19}}</ref> Според спасителните екипи атаката срещу Николаев е предизвикала пожар в жилищна сграда и склад на строителен магазин на магистрала Херсон. Десет души са ранени в Николаевска област при обстрела на 19 април, повечето от които са цивилни. Към тази дата в Николаевските болници има 295 граждани, пострадали от нападения на окупаторите в района на Николаев, съобщава председателката на Николаевския областен съвет по хуманитарните въпроси на региона Анна Замазеева в Telegram.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/ukraine/events/v-mikolajivskiy-oblasti-za-dobu-bulo-poraneno-desyatoh-lyudey-novini-ukrajini-50235033.html|title=Більшість постраждалих – цивільні. В Миколаївській області за минулу добу поранення зазнали десять людей – облрада|last=Колесніченко|first=Дар’я|date=2022-04-19|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-19}}</ref><ref>[https://t.me/mykolaivskaoblrada/1367 Публикация в Telegram] | [https://t.me/mykolaivskaoblrada Ганна Замазєєва // Миколаївська обласна рада] | 2022-04-19</ref> Атаките се простират по цялата фронтова линия от 480 км и са описани от регионалният военен администратор за Луганск Сергей Хадай като „ад“. „Офанзивата, за която говорихме от седмици, започна. В Рубежне и Попасна има постоянни боеве, има боеве и в други мирни градове“, казва Хадай в публикация във Facebook.<ref name=":19" /> Малкият град Кремина в източната област Луганск е завзет от руските сили след като украинските войски се оттеглят, за да се прегрупират, информират представители на местните власти. Окупаторите щурмуват и стоманодобивния завод „Азовстал“ в обсадения Мариупол, където са позиционирани последните украински войски в града<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997|title=What's the latest from Ukraine?|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> По изчисления на Пентагона Русия вече е изпратила още 11 батальонни тактически групи в Украйна като допълнителни сили, които вероятно добавят между 8000 и 11 000 войници към руските военни сили. Освен това са налични десетки хиляди в резерв на север от Украйна, които се снабдяват и са готови да се включат в битката. Според служители на Украйна и Пентагона руските сили изглежда участват в по-малки атаки, които често са предшественици на по-големи движения на войски или служат за отвличане на вниманието от други фронтове. Според тях тази кампания вероятно ще бъде много по-методична от дълбоките атаки и бързите настъпления, характеризиращи тактиката на Русия в първата фаза от нападението. За трети пореден ден украинското правителство заяви, че боевете на изток правят невъзможно евакуирането на цивилни, оставяйки стотици хиляди в капан.<ref name=":20" /> „Интензивната концентрация на сили и огнева мощ прави тази битка неизбежно по-насилствена, кървава и разрушителна.“ С тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъжда руската офанзива в Източна Украйна и призовава за четиридневно примирие за отбелязване на Страстната седмица на православната църква. „Вместо празник на новия живот, този Великден съвпада с руска офанзива в Източна Украйна“, казва Гутериш. Той призова за „хуманитарна пауза“ от Велики четвъртък до Великден, 24 април, за да се даде възможност за отваряне на поредица от хуманитарни коридори.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61136997?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625ed57b6b7942142fe94e3e%26UN%20Secretary-General%20calls%20for%20Holy%20Week%20truce%262022-04-19T16%3A44%3A06.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:393e6e14-0bf7-4f54-a207-5e1b14cea7a4&pinned_post_asset_id=625ed57b6b7942142fe94e3e&pinned_post_type=share|title=UN Secretary-General calls for Holy Week truce|date=2022-04-19|work=BBC News|access-date=2022-04-19}}</ref> '''20 април''' Осем седмици след началото на нападението срещу Украйна Русия провежда тестово изстрелване на нова междуконтинентална [[балистична ракета]] с ядрен капацитет. Министерството на отбраната съобщава, че „Сармат“ е била изстреляна за пръв път от силозна установка в 15:12 московско време от руския космодрум [[Плесецк]] в Архангелска област, Северозападна Русия, и е поразила цели на полуостров Камчатка на близо 6000 км разстояние. Руският президент Владимир Путин твърди, че „Сармат“, която е наричана на Запад „Сатана II“ и способна да достави множество ядрени бойни глави до континенталната част на Съединените щати<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/2022/04/21/europe/russia-icbm-explainer-intl-hnk-ml/index.html|title=Putin rattles his 'Satan II' nuclear saber to hide Russian failures in Ukraine war: analysts|last=Lendon|first=Brad|date=2022-04-21|work=CNN|access-date=2022-04-21}}</ref> – ще укрепи бойния потенциал на руските въоръжени сили, ще гарантира надеждно сигурността на Русия от външни заплахи и „ще даде храна за размисъл на онези, които в разгара на яростната агресивна реторика се опитват да заплашват страната ни“. Изстрелването на балистичната ракета следва отправеното в началото на войната предупреждение от страна на руския държавен глава, че всеки опит за противодействие (на инвазията) „ще доведе до такива последици, които никога не сте срещали в историята си“, преди да нареди руските ядрени сили да бъдат приведени в повишена бойна готовност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-tests-new-intercontinental-ballistic-missile-2022-04-20/|title=Russia tests nuclear-capable missile that Putin calls world's best|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/04/20/7340962/|title=Россияне запустили „межконтинентальную“ ракету: Путин говорит, что аналогов нет и угрожает|last=Алена|first=Мазуренко|date=2022-04-20|work=Украинская правда|access-date=2022-04-21}}</ref> Според секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов голямото настъпление на руската армия на Източния фронт всъщност все още не е започнало, но е въпрос на време това да се случи. Боевете по цялата линия на фронта в районите на Донецк, Луганск и Харков се разгръщат и стават по-интензивни, но Данилов определя тези действия като „пилотни“ версии. Той вижда потенциал за допълване на нови ресурси и резерви в значителни количества от страна на Русия в период от две до четири седмици и предупреждава, че никой в никакъв случай не трябва да подценява силата на агресора, „Освен това наскоро забелязахме, че либийците а на фронта се появяват сирийци – т. нар. наемници", казва още Данилов.<ref>{{Cite news|url=https://nv.ua/ukr/world/geopolitics/rosiji-potriben-uspih-v-ukrajini-do-9-travnya-novini-ukrajini-50235650.html|title=«В РФ людей багато, розуму – не зовсім». Інтерв'ю з Олексієм Даніловим – про те, як „нічого російського в Україні не лишиться“|last=Тузов|first=Дмитро|date=2022-04-21|work=Радіо НВ|access-date=2022-04-21}}</ref> Украинският президент Володимир Зеленски обявява, че 934 населени места са освободени от руските сили. Във видеообръщение, публикувано на 20 април, той казва, че правоприлагащите органи са възобновили операциите си в 435 населени места, местното самоуправление в 431, а в 361 населени места са създадени хуманитарните щабове.<ref>Официален канал на Володимир Зеленски в [[Телеграм|Telegram]] | [https://t.me/V_Zelenskiy_official/1331 Съобщение от 20 април 2022 г.]</ref> Сутринта на 20 април вицепремиерът и министър на реинтеграцията на Украйна Ирина Верещук обявява, че от следобеда на този ден между Мариупол и Запорожие ще функционира хуманитарен коридор за жени с деца и възрастни хора. Донецката военна администрация информира, че няколко автобуса с цивилни, евакуирани от Мариупол, вече се движат към Запорожие, докато градския съвет на Мариупол съобщава, че колона от автобуси и линейки в Орихов (в Запорожска област) е готова да се присъедини към усилията за евакуация на жителите на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/20/7340987/|title=Donetsk Military Administration: Several buses with civilians evacuated from Mariupol are moving towards Zaporizhzhia|last=Tyshchenko|first=Kateryna|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-21}}</ref><ref>[https://t.me/mariupolrada Маріупольська міська рада] | [https://t.me/mariupolrada/9297 Съобщение] в [[Телеграм|Telegram]] от 20 април 2022 г.</ref> На 20 април в село Бородянка в две гробищни места са открити телата на общо деветима цивилни, за които се предполага, че са екзекутирани от руските окупатори. В един гроб са открити телата на двама 35-годишни приятели, а до тях е намерено тялото на 15-годишно момиче. На второто гробно място служителите на реда откриват телата на шестима души – четирима мъже и две жени. Четири от телата са идентифицирани като местни жители, докато имената на двама от загиналите остават неизвестни. Онлайн изданието „Українська правда" се позовава на началника на полицията в Киев Андрий Небитов, който заявява: „Тези хора са убити от агресорите и има следи от изтезания по някои от жертвите. Искам да подчертая, че тези хора са цивилни."<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/21/7341039/|title=Two mass graves with bodies of civilians found in Borodianka|last=Hlushchenko|first=Olha|date=2022-04-20|work=Українська правда|access-date=2022-04-20}}</ref> '''21 април''' През нощта на 20 срещу 21 април руски ракети и артилерия поразяват 1001 военни цели в Украйна, включително 162 огневи позиции, а руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти вече имат пълен контрол над град Кремина в Източна Украйна, твърди руското министерство на отбраната. Ръководителят на областната държавна администрация в Харков Олег Синегубов, от своя страна, съобщава в Telegram за ранени цивилни граждани в резултат на обстрелването от страна на руските сили в различни райони на Харков с множество системи.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62610f568f084c98f77b14b2#block-62610f568f084c98f77b14b2|title=Russian missiles and artillery struck 1,001 military targets in Ukraine overnight, including 162 firing positions, the country’s ministry of defence claimed|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> Твърдението на руския президент Владимир Путин, че е освободил града, представлява дезинформация, заявява Държавният департамент на САЩ на 21 април. Руският държавен глава прави това твърдение въпреки признанието на неговия министър на отбраната, че руските военни все още се борят с хиляди украински войници, укрити в стоманодобивния завод Азовстал.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/us-understands-ukrainian-forces-still-holding-ground-mariupol-state-department-2022-04-21/|title=U.S. understands Ukrainian forces still holding ground in Mariupol – State Department|date=2022-04-21|work=Reuters|access-date=2022-04-23}}</ref> Естония е една от първите страни в ЕС, която определя действията на Русия в Украйна като геноцид. Енокамареният прламентъна страната [[Рийгиког (Естония)|Рийгиког]] гласува в четвъртък за признаването на войната на Русия за „геноцид срещу украинския народ“, призовавайки други правителства и международни организации да „направят същото“. ВПсланикът на Естония в Украйна Мариана Беца определиятози ход като „наистина историческо решение“. Председателят на естонския парламент Юри Ратас твърди, че „актове на геноцид“ са били извършени срещу цивилно население в „радовете Буча, Бородянка, Хостомел, Ирпин, Мариупол и много други украински селища. На заседанието си в четвъртък естонският парламент одобрява и законопроект за забрана на използването на символи, които подкрепят актове на агресия от страна на чужди държави. ПТкъв закон е приет в Литва, а Латвия също приема декларация, с която признава действията на Русия в Украйна за „геноцид“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/my-europe/2022/04/21/massive-war-crimes-estonia-accuses-russia-of-genocide-in-ukraine|title='Massive war crimes': Estonia accuses Russia of genocide in Ukraine Access to the comments|last=Askew|first=Joshua|date=2022-04-21|work=Euronews|access-date=2022-04-23}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обявява, че САЩ ще предоставят още 800 милиона долара военна помощ на Украйна за „по-нататъшно увеличаване на способността на Украйна да се бори на изток, в региона на Донбас“. Пакетът включва тежки артилерийски оръжия, гаубици и 144 000 патрона и тактически дронове. Одобрена е и нова програма за приемането на 100 000 украински бежанци.<ref>{{Cite news|url=https://www.defense.gov/News/News-Stories/Article/Article/3006622/president-biden-announces-new-800m-in-military-assistance-to-ukraine/|title=President Biden Announces New $800M in Military Assistance to Ukraine|date=2022-04-21|work=U.S. Departmen of Defense|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/21/russia-ukraine-war-latest-ukraine-offers-unconditional-talks-on-mariupol-as-west-warns-of-russian-cyber-attacks-live?page=with:block-62615f7d8f088371a5f3f73a#block-62615f7d8f088371a5f3f73a|title=US to accept up to 100,000 Ukrainian refugees under new 'Uniting for Ukraine' programme|date=2022-04-21|work=The Guardian|access-date=2022-04-23}}</ref> === 22-30 април === Ръководството на руската армия завършва определянето на най-благоприяните цели за своите удари, което се доказва от методите на атака, организацията на командването, отделянето на вражеските войски и непрекъснатите настъпателни действия в някои райони. Това е оценката, дадена от говорителя на украинското министерство на отбраната Александър Мотузняк по време на брифинг. Най-интензивна активност на окупаторите се наблюдава в посока [[Изюм]]-Бървинкове в [[Харковска област]], обсадения Мариупол в Донецка област и по пътя между [[Запорожие]] и Донецк. Според Мотузняк окупационните сили се готвят и за т. нар. „референдум“ за присъединяването на окупираните територии на Херсонска и Запорожка област към Руската федерация, където се провежда активна пропагандна кампания. А за да компенсират загубите в състава на войските си, руските окупационни сили подготвят мобилизация в районите на [[Херсон]] и Запорожие и същевременно блокират изходните маршрути от окупираните територии, като не позволяват на местните жители, особено мъжете на наборна възраст, да напуснат.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341407|title=Росіяни завершують визначати місця для головних ударів – Міноборони|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> На 22 април руските сили отново обстрелват гражданската инфраструктура на Харков и региона. По информация на регионалната държавна администрация окупаторите извършват 56 удара, в резултат на което двама души са убити, а 19 са ранени.<ref>[https://t.me/kharkivoda/4298 Харківська ОВА ''22 квітня російські окупанти знову обстрілювали цивільну інфраструктуру Харкова та області''] | [https://t.me/kharkivoda Telegram] | съобщение от 22 април 2022 г. | Посетено на: 2022-04-23</ref> Руската армия е разположила [[Реактивна система за залпов огън|реактивни системи за залпов огън]] "Ураган", за да обстрелва регионалната травматологична болница в Лиман в Донецка област, в резултат на което болницата се е запалила, съобщава началникът на военната администрация в Донецк. Засегнати от обстрела са и близките жилищни сгради, но огънят е потушен; не се съобщава за жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/22/7341358/|title=Донеччина: російські окупанти обстріляли лікарню з "Урагану"|last=Романенко|first=Валентина|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Руската армия, представлявана от заместник-командир на [[Въоръжени сили на Руската федерация#Оперативно-стратегическа организация|Централния военен окръг]] на Руската федерация, цитиран от ТАСС и РИА Новости, обявява, че целта на руските войски във „втората фаза на специалната операция“ е да установят „пълен контрол над Донбас и Южна Украйна“. Контролът над Донбас ще създаде сухопътен коридор към Крим и ще даде отражение върху жизненоважни съоръжения на въоръжените сили, докато контролът над южната част на Украйна би осигурил друг път за достъп до [[Приднестровие]]то. Не се уточнява колко "фази" на войната планира Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/04/22/7341336/|title=Росія офіційно визнала, що хоче захопити і схід, і південь України|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-04-22|work=Українська правда|access-date=2022-04-23}}</ref> Шестима души, сред които и тримесечно дете, са убити в Одеса при удар на жилищна сграда с две руски крилати ракети, съобщават украински власти на 23 април. Кметът на града разкритикува Русия за атаката, като отбеляза, че е извършена в навечерието на православния Великден (24 април 2022 г.). В същия ден руските сили в Украйна се опитват да щурмуват стоманодобивния завод в Мариупол, в който се помещават както войници, така и цивилни граждани. Видео, разпространено сутринта на 23 април, за което се съобщава, че е заснето два дни по-рано, показва жени и деца, криещи се под земята, някои от които почти от самото начало на нападението. Според официалното изявление на Кремъл руските военни са завзели целия разрушен град с изключение на завода Азовстал, като междувременно нанасят удари на други градове в Южна и Източна Украйна. Русия твърди, че е поела контрола над няколко села в източния регион на Донбас и е унищожила 11 военни украински военни цели за една нощ, включително три артилерийски склада.<ref>{{Cite news|url=https://www.cbsnews.com/news/ukraine-odesa-missile-strike-baby-6-killed-orthodox-easter/|title=Ukraine says baby among 6 killed in Odesa missile strike on eve of Orthodox Easter: "Nothing is sacred"|date=2022-04-23|work=CBS News|access-date=2022-04-26}}</ref> Само два дни след разкриването на масовия гроб в окупираното от Русия село Манхуш на около 20 км западно от Мариупол нови сателитни снимки на Maxar Technologies, разпространени на 23 април, свидетелстват за наличие на друго място на масов гроб близо до стратегическия пристанищен град. Гробовете се намират в гробище в град Виноградне на терен, в който се изкопани няколко успоредни траншеи с размери 40 м всяка. Новината е оставена без коментар от Кремъл, съобщава Associated Press.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#satellite-images-show-what-appears-to-be-a-second-mass-grave-site-near-mariupol|title=Satellite images show what appears to be a second mass grave site near Mariupol|last=Torchinsky|first=Rina|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> На 23 април президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заявява, че страната ще се оттегли от мирните преговори, ако Русия унищожи украинските войски в Мариупол, както и ако проведе псевдореферендуми в окупирани територии. Според държавния глава на Украйна 23 април е един от най-трудните дни, когато руската армия обстрелва Азовстал от море, суша и въздух, използвайки танкове, артилерия и самолети, а украинската армия, от своя страна, не е готова да разбие обсадата в Мариупол и да спаси обкръжените войски.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/zelenskyy-tezy-preskonferentsiya-metro/31817904.html|title=Зеленський і 200 журналістів у метро: тези розмови про війну|date=2022-04-23|work=Радiо Свобода|access-date=2022-04-26}}</ref> Министерството на отбраната на Руската федерация съобщава, че повече от 951 000 жители на регионите на Украйна, Донецка и Луганска народна република са били евакуирани в Русия от началото на военната спецоперация, 16 838 от които само в денонощието на 23 срещу 24 април. 174 689 от тези близо един милион украински жители са деца, казва ръководителят на Националния център за управление на отбраната на Руската федерация Михаил Мизинцев на брифинг в деня преди честването на православния Великден. Той твърди, че желаещите да се преместят в Русия са 2 752 552 души от 2129 населени места в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.interfax.ru/russia/837576|title=В Минобороны РФ заявили об эвакуации в Россию более 950 тысяч жителей Украины, ДНР и ЛНР|date=2022-04-24|work=Интеракс|access-date=2022-04-26}}</ref> Отново Мизинцев обаче изтъква, че руската армия има хуманно отношение към населението на Украйна и не нанася удари по цивилни цели, след като съществуват множество фактически доказателства в обратен смисъл.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/3831|заглавие=#RussianWarCrimes|автор=Офіс Генерального прокурора України|дата=2022-04-24|труд=Телеграм-канал Офісу Генерального прокурора|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> При руски обстрел на намиращия се на около 20 км от Харков град Чухуев са ранени трима души, включително дете. По думите на градоначалника Халина Минаева в резултат на атаката са засегнати високи сгради и частния сектор в града, който има население от малко над 30 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://t.me/suspilnekharkiv/11697|заглавие=Публикация в Телеграм|дата=2022-04-24|труд=Суспільне Харків в [[Телеграм]]|достъп_дата=2022-04-26}}</ref> . Блинкен информира още, че САЩ започва да изпраща дипломати обратно в страната, след като през февруари евакуира персонала на посолството от Украйна в Полша. Номинирана за овакантения през 2019 г. пост посланик на САЩ в Украйна е настоящата посланичка в Словакия Бриджит Бринк. САЩ няма свой посланик в Украйна след отстраняването на Мари Йованович от поста от бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/4/25/biden-names-bridget-brink-ambassador-to-ukraine|title=Biden nominates Bridget Brink as US ambassador to Ukraine|date=2022-04-25|work=Al Jazeera|access-date=2022-04-27}}</ref> Националната железопътна служба на Украйна съобщава за обстрел с ракети по пет цели от железопътната инфраструктура в централна и западна Украйна. Най-малко петима души са загинали, а 18 са ранени при обстрела на железопътни гари в западно-централния район на Виница, информира Associated Press. Обстрелът прекъсва електричеството на няколко железопътни линии и забавя пътническите превози на десетки влакове. Атаките са извършени няколко часа след посещението на държавния секретар и министъра на отбраната на САЩ Антони Блинкен и Лойд Остин.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-blinken-04-25-2022#russia-reportedly-strikes-five-railway-facilities-in-central-and-western-ukraine|title=Russia reportedly strikes five railway facilities in central and western Ukraine|last=Langfitt|first=Frank|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април Русия съобщава за поредица от взривове в южната част на страната и пожар в склад за боеприпаси, които висш украински служител определя като разплата и "карма" за нахлуването на Москва. Президентският съветник Михайло Подоляк казва, че е естествено руските региони, където се съхраняват гориво и оръжия, да научат за "демилитаризацията", реферирайки към един от официално тиражираните от Русия мотиви за нападението над Украйна, започнало на 24 февруари. Подоляк обаче не признава директно, че Украйна е отговорна за инцидентите. Преди тези взривове в руско петролно хранилище в [[Брянска област]] близо до границата избухва голям пожар, а по-рано през април Русия обвинява Украйна, че е атакувала с хеликоптери склад за гориво в [[Белгород]] и е открила огън по няколко села в провинцията. Високопоставен служител по сигурността в Киев отрича Украйна да има нещо общо с инцидента в Белгород, който не взема човешки жертви.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/blasts-heard-russias-belgorod-regional-governor-2022-04-27/|title=Russia reports blasts in south that Ukraine calls payback for invasion|last=Daniel|first=Frank Jack|date=2022-04-27|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> В пространно интервю, излъчено по държавната телевизия на 26 април, руският външен министър Сергей Лавров предупреждава Запада, че рисковете от ядрен конфликт заради Украйна са значителни и казва, че като снабдява Киев с оръжие, НАТО „по същество“ участва в [[опосредствана война]] с Русия. Той заявява, че същността на всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна ще зависи до голяма степен от военната ситуация на място и твърди, че западните доставки на оръжия като противотанковите ракети Javelin, бронирани превозни средства и усъвършенствани дронове, са провокативни мерки, изчислени да удължат конфликта, а не да го прекратят.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-says-western-weapons-ukraine-legitimate-targets-russian-military-2022-04-25/|title=Russia's Lavrov: Do not underestimate threat of nuclear war|date=2022-04-26|work=Reuters|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април в Москва се състои среща между генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и руския президент Владимир Путин. Генералният секретар на ООН заявява недвусмислено, че смята т.нар. от Русия „военна операция“ за инвазия и казва, че е готов да осигури ресурси за евакуиране на цивилни, блокирани в украинския град Мариупол. Той призовава руския външен министър Сергей Лавров да издаде заповед за прекратяване на огъня в Украйна, а според изявлението на ООН относно срещата Путин "принципно се е съгласил" с участието на ООН и Международния комитет на Червения кръст в евакуацията на цивилни от завода "Азовстал" в пристанищния град. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин предупреждава, че Западът трябва да се "движи със скоростта на войната", за да подкрепи борбата на Украйна срещу руската инвазия. По време на събитие с участието на министри на отбраната на 40 държави Остин, който е пенсиониран генерал с четири звезди, заявява, че следващите седмици ще бъдат "решаващи за Украйна".<ref>{{Cite news|url=Ukraine round-up: UN chief appeals to Putin while Russia cuts gas to Poland|title=https://www.bbc.com/news/world-europe-61233794|date=2022-04-27|work=BBC|access-date=2022-04-28}}</ref> На 27 април руският енергиен гигант "Газпром" преустановява доставките на газ за България и Полша заради неплащане на газ в рубли, което представлява най-твърдата реакция на Русия спрямо санкциите, наложени от Запада заради конфликта в Украйна. Като формално основание за това "Газпром" посочва неудовлетвореното изискване за плащания в рубли от 1 април от страна на Полша и България. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнер определята действията на Русия като неприемлив "опит за изнудване", а Полша и България заявяват, че "Газпром" е в нарушение на договорите си за доставка на газ. Пред репортери министърът на енергетиката на България Александър Николов декларира, че е извършено плащане за април и казва, че България ще се придържа към позицията на Европейската комисия, която призовава страните да не плащат в рубли за руския газ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/russias-gazprom-halts-gas-supplies-to-poland-bulgaria/a-61602038|title=Russia's Gazprom halts gas supplies to Poland, Bulgaria|date=2022-04-27|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април българска делегация, водена от премиера [[Кирил Петков]], пристига на посещение в Киев. Делегацията е посрещната от вицепремиера на Украйна Олга Стефанишина, а преди да разговаря с президента Володимир Зеленски, премиерът и депутатите от управляващата коалиция, които са част от делегацията, посещават градовете [[Бородянка]], [[Буча (град)|Буча]] и [[Ирпен]]. В Бородянка премиерът Кирил Петков заявява, че най-вероятно през първата седмица на май Народното събрание ще гласува предложеното от "[[Продължаваме промяната]]" решение за оказване на военно-техническа помощ в Украйна. Премиерът определя като "позорна идея" и "недостойна" позицията на президента [[Румен Радев]], заявена ден преди посещението на делегацията в Киев, че това посещение е ненужно, че България не трябва да оказва военна помощ на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638748/balgarskata-delegacia-nachelo-s-premiera-petkov-pristigna-v-kiev|title=Българската делегация начело с премиера Петков пристигна в Киев|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638812/kiril-petkov-v-borodanka-mnogo-se-nadavam-idnata-sedmica-parlamentat-da-reshi-za-voenna-pomosht-za-ukraina|title=Кирил Петков в Бородянка: Много се надявам идната седмица парламентът да реши за военна помощ за Украйна|last=Стоянова|first=Цветелина|date=2022-04-28|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101638361/radev-pravitelstvoto-dalji-otgovor-chii-interesi-obslujva|title=Радев: Правителството дължи отговор чии интереси обслужва|last=Стефанова|first=Мира|date=2022-04-27|work=Програма "Хоризонт" на БНР|access-date=2022-04-28}}</ref> На 28 април руски ракети удрят столицата Киев, в резултат на което са ранени 10 души. Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщава, че руски ракетен удар е разрушил частично първите два етажа на 25-етажна жилищна сграда. Ракетите са поразили и инфраструктурни обекти близо до град [[Фастов]] в Киевска област. При руски обстрел в Харковска област в същия ден са убити петима цивилни и ранени още 11.<ref>[https://t.me/dsns_telegram/6412 У #Києві внаслідок ворожого обстрілу частково зруйновано житловий будинок]| [https://t.me/dsns_telegram ''ДСНС України''] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-04-28</ref> Губернаторът на Харковска област Олег Синегубов казва, че руските сили продължават да обстрелват селища в Харковска област и са направили нов опит да настъпят от Изюм в посока Бражковка, Довхенки и Велика Комишуваха.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/04/29/7342798/|title=Харківщина: росіяни вбили за добу 5 мирних жителів і поранили 11|last=Глущенко|first=Ольга|date=2022-04-28|work=Українська правда|access-date=2022-04-29}}</ref> Украйна е идентифицирала 10 руски войници от 64-та гвардейска мотострелкова бригада на Русия, които са плячкосвали и измъчвали цивилни по време на едномесечната окупация на Буча, Киевска област, информира главният прокурор на Украйна Ирина Венедиктова.<ref>[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna/posts/377459707725037 Atrocities in Buchi - 10 soldiers of the Russian Federation involved in the torture of peaceful people were exposed]| ''[https://www.facebook.com/VenediktovaIryna Генерального прокурора України Ірина Венедіктова]'' | [[Фейсбук|Facebook]] | 2022-04-28</ref> Ново видео, получено от CNN, показва руски войници и превозни средства в близост до телата на убити цивилни в Буча. Видеото е заснето на 12-13 март с дрон и се разглежда като доказателство за извършените зверствата в града по време на окупацията му от руските сили.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/videos/tv/2022/04/27/tl-5p-rivers-jake-tapper-live.cnn|title=New drone video shows Russian military vehicles and troops on a Bucha street strewn with civilian bodies|last=Rivers|first=Matt|date=2022-04-28|work=CNN|access-date=2022-04-29}}</ref> Русия няма подкрепата на хората за организирания референдум в Херсон, твърди заместник-председателят на Херсонския областен съвет Юрий Соболевски. Според него това прави невъзможно провеждането на инсценирания от Русия референдум.<ref>{{Cite news|url=https://suspilne.media/233639-u-rosian-nemae-masovki-dla-provedenna-referendumu-na-hersonsini-persij-zastupnik-golovi-oblradi/|title="У росіян немає "масовки" для проведення "референдуму" на Херсонщині — перший заступник голови облради|date=2022-04-28|work=Суспільне|access-date=2022-04-28}}</ref> С широка подкрепа на законодателите германският парламент дава зелена светлина за доставките на тежки оръжия и сложни [оръжейни] системи за Украйна. Германия също призовава предоставянето на военна помощ на Украйна да продължи и да се ускори.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-german-lawmakers-overwhelmingly-approve-heavy-weapons-deliveries/a-61618357|title=Ukraine: German lawmakers overwhelmingly approve heavy weapons deliveries|last=Janjevic|first=Darko|date=2022-04-28|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-29}}</ref> Междувременно кораб на испанската армия пристига в Полша с 200 тона военна помощ за Украйна - най-голямата доставка на военна помощ, която Испания някога е предоставяла на украинските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://gospodarka.dziennik.pl/news/artykuly/8409870,hiszpanski-okret-ysabel-sprzet-wojskowy-ukraina-gdynia.html|title=Hiszpański okręt wojenny już w Gdyni. A na nim 200 ton sprzętu dla Ukrainy|last=Kozłowskz|first=Piotr|date=2022-04-28|work=Dziennik|access-date=2022-04-29}}</ref> Обединеното кралство обявява, че ще изпрати 8000 войници в Източна Европа на разширени учения, които ще подпомогнат подготовката им за отговор на руската агресия. Към британските войници ще се присъединят войски от НАТО и от експедиционните сили (JEF), водени от Обединеното кралство, в които участват Финландия и Швеция.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/uk-news/2022/apr/28/uk-to-send-8000-soldiers-to-eastern-europe-on-expanded-exercises|title=UK to send 8,000 soldiers to eastern Europe on expanded exercises|last=PA Media|date=2022-04-28|work=The Guardian|access-date=2022-04-29}}</ref> .Според кмета на Мариупол преди обстрела на болницата броят на ранените е бил 170, а след нараства до над 600. По думите му първоначално в бомбоубежищата на Азовстал са се укрили около 300 жители на града, но след това към тях се присъединяват бежанци от частта откъм левия бряг на града, която е пострадала най-много от руските бомбардировки. Той не може да посочи точна цифра на цивилните, укриващи се в завода, но подчертава, че сред тях жени, деца и възрастни хора, очакващи евакуацията, които са лишени от вода, храна и лекарства.<ref>{{Cite news|url=https://ua.interfax.com.ua/news/general/828348.html|title=Over 600 wounded at Azovstal – mayor|date=2022-04-29|work=Interfax-Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> По изчисления на Forbes Украйна общата цена на руските ракети, изстреляни срещу Украйна от 24 февруари до края на април, е най-малко 7,5 милиарда долара. Цените са включвани в калкулацията едва след идентифициране на класа на изстреляните ракети, уточнява изданието.<ref>{{Cite news|url=https://forbes.ua/inside/rosiya-vipustila-po-ukraini-raket-na-75-mlrd-otsinka-forbes-29042022-5753|title=Росія випустила по Україні ракет на $7,5 млрд. Оцінка Forbes|last=Володимир Ланда, Констянтин Гненний|first=2022-04-29|work=Forbes Ukraine|access-date=2022-05-02}}</ref> Украйна съобщавава за 243 руски престъпления срещу журналисти и медии в 16 украински региона от началото на руското нападение над Украйна. Държавният радиотелевизионен регулатор има информация за 7 убити журналисти, 15 изчезнали, 14 загинали извън времето, когато са изпълнявали служебните си задължения и по време на участие в дефанзивни действия, 9 ранени и 8 отвлечени. Престъпленията включват още заплахи и обстрел на телевизионни кули.<ref>{{Cite news|url=http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153|title=Зафіксовано 243 злочини російських агресорів проти українських журналістів та медіа|date=2022-04-29|work=Державний комітет телебачення і радіомовлення України. Сектор консультацій з громадськістю та взаємодії зі ЗМІ|access-date=2022-04-30|archive-date=2022-04-29|archive-url=https://web.archive.org/web/20220429133515/http://comin.kmu.gov.ua/control/uk/publish/article?art_id=183802&cat_id=182153}}</ref> Руският външен министър Сергей Лавров заявява в изказване, публикувано рано на 30 април, че докато мирните преговори между Киев и Москва са „трудни“, премахването на санкциите, наложени на Русия, присъства като тема, въпреки ясно заявената позиция от страна на украинския президент Зеленски, че санкциите не могат да бъдат част от преговорите. Лавров твърди, че двете страни са обсъждали проект на възможен договор.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/lifting-sanctions-against-russia-part-peace-talks-with-ukraine-lavrov-2022-04-30/|title=Lavrov says sanctions being discussed with Ukraine, Kyiv denies it|date=2022-04-30|work=Reuters|access-date=2022-05-02}}</ref> Ден по-късно съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, който е член на украинската делегация за преговори с Руската федерация, отрича, че в рамките на преговорния процес не се обсъжда въпросът за международните санкции срещу Руската федерация. Подоляк подчертава, че това няма как да се коментира, тъй като причината за въвеждането на санкциите от световната общност все още не е отстранена, а именно „окупацията на част на територията на Украйна и вероломното нарушаване на териториалната цялост и суверенитет на страната“.<ref>{{Cite news|url=https://ru.interfax.com.ua/news/general/828544.html|title=В рамках переговорного процесса не обсуждается проблематика международных санкций в отношении РФ – Подоляк|date=2022-04-30|work=Интерфакс Украина|access-date=2022-05-02}}</ref> Украинските въоръжени сили успяват да върнат контрола над 5 населени места в Харковска област, информира Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. Според военните са освободени селата Верхня Роханка, Руска Лозова, Слобидске и Прилесне.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/306238641689221|title=The operational update regarding the Russian invasion on 18.00 on April 30, 2022|date=2022-04-30|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-02}}</ref> Междувременно руските окупатори издигат паметник на Ленин на централния площад в окупирания град Нова Каховка в [[Херсонска област]], информира министърът на цифровата трансформация на Украйна Михайло Федоров в публикация в Telegram, придружена със снимка. Това е същият паметник, който е демонтиран през февруари 2014 г. след [[Евромайдан]]а.<ref>''"Пока Украина первая в мире запускает электронные паспорта, орки восстанавливают памятник Ленина во временно оккупированной Новой Каховке. Держитесь, дорогие, когда эти дикари уберутся с территории нашей страны — будет ленинопад 2.0."'' в [https://t.me/zedigital/1742 публикация от 30 април 2022 г.] в [https://t.me/zedigital официалния канал] в [[Телеграм|Telegram]] на Михайло Федоров</ref> == Май 2022 == === 1-7 май === Приблизително 100 цивилни са евакуирани от обсадения Мариупол и се очаква да пристигнат в контролирания от Украйна град [[Запорожие]] в понеделник, казва президентът Володимир Зеленски на 1 май. Пристанищният град е под руска обсада от началото на конфликта на 24 февруари, а в новинарски репортаж на руска медия, на която се позовава AFP, се съобщава, че броят на цивилните в завода „Азовстал“ е над 500.<ref name=":21">{{Cite news|url=https://news.yahoo.com/dozens-civilians-evacuated-mariupol-steel-153902077.html?fr=sycsrp_catchall|title=Dozens of civilians evacuated from besieged Mariupol steel plant|last=Melvin|first=Joshua|date=2022-05-01|work=AFP via Yahoo!News|access-date=2022-05-02}}</ref> Нови сателитни снимки показват, че почти всички сгради на стоманодобивния завод са били разрушени.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/30/ukraine-latest-news-us-damns-putins-cruelty-and-depravity-zelenskiy-questions-lack-of-powerful-response-to-humiliation-of-un-in-kyiv-live?page=with:block-626dbaa58f0804ebf9431c70#block-626dbaa58f0804ebf9431c70|title=May 1, 2022. Summary of recent developments|date=2022-05-01|work=The Guardian|access-date=2022-05-02}}</ref> ООН информира, че в завода „Азовстал“ се провежда „операция за безопасно преминаване“, докато Международният комитет на Червения кръст съобщава, че "в момента участва" в операцията. Според руското министерство на отбраната „тези, които искаха да заминат за райони, контролирани от режима в Киев, са предадени на представители на ООН и МКЧК (Червения кръст)“. От министерството обаче съобщават за 80, а не за 100 цивилни. По план евакуацията трябва да продължи на 2 май, а в тези дни огънят е преустановен.<ref name=":21" /> Във вечерното си видеообръщение на 1 май украинският президент се обръща на руски език към руските войници, призовавайки ги да не се бият в Украйна, като каза, че дори техните генерали очакват, че хиляди от тях ще загинат. Той казва, че Русия набира нови войски „със слаба мотивация и ограничен боен опит“, за покрият загубите на единиците, които са били елиминирани през първите седмици на войната. „Всеки руски войник все още може да спаси собствения си живот. За вас е по-добре да оцелеете в Русия, отколкото да загинете на нашата земя“, казва Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-business-europe-united-nations-bbc974ee780153c7f4b127f329b718e6|title=Live updates l Zelenskyy urges Russian troops not to fight|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Руските военни са убили два пъти повече жители на Мариупол през тези два месеца на война, отколкото нацистка Германия през двете години на окупация на града по време на Втората световна война, заявява кметът на Мариупол Вадим Бойченко. По време на окупацията на Мариупол в хода на Втората световна война нацистите са убили 10 000 души, докато руските окупатори са отнели двойно повече човешки животи за два месеца от обсадата на Мариупол, казва Бойченко, определяйки извършеното от Русия като ''геноцид'' - „един от най-тежките в съвременната история“.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/uncategorized/mariupol-mayor-russian-military-killed-twice-as-many-residents-as-nazi-germany/|title=Mariupol mayor: Russian military killed twice as many residents as Nazi Germany|date=2022-05-01|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-02}}</ref> Делегация на Конгреса на САЩ, водена от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси - най-високопоставеният представител на Конгреса на Съединените американски щати, посетил Украйна от началото на войната в Русия преди повече от два месеца, идва на посещение в Киев на 30 април и 1 май, проведено при изключителна секретност. Пелоси и придружаващите я американски законодатели се срещат с украинския президент и неговите главни помощници в продължение на три часа късно в събота, 30 април, за да изразят американската солидарност с обсадената нация и да направят оценка от първа ръка за ефективността на полаганите усилия, докато Пелоси работи за отпускането на нов голям пакет от помощи за Украйна чрез Конгреса. „Нашият ангажимент е да бъдем до вас, докато битката приключи. [...] Благодаря ви за вашата борба за свобода”, казва Пелоси, обръщайки се към Зеленски.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-zelenskyy-kyiv-congress-adam-schiff-b26d709f1e5e3cba71c3b67e47638746|title=Pelosi, in surprise Kyiv trip, vows unbending US support|last=Vanessa Gera, Nicole Winfield, Lisa Mascaro|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> Германия декларира, че постига напредък в отказването си от руските изкопаеми горива и очаква да бъде напълно независима от руския внос на суров петрол до края на лятото. Страната представлява най-голямата икономика в Европа и е подложена на силен натиск от Украйна и други нации в Европа да намали вноса на енергия от Русия на стойност милиарди евро, които Владимир Путин използва за усилване на военната мощ на Русия. Министърът на икономиката и климата Робърт Хабек казва в неделя, 1 май, че най-голямата икономика в Европа е намалила дела на руския внос на енергия до 12% за петрол, 8% за въглища и 35% за природен газ.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-putin-business-economy-european-union-fcc4338f57e2abdacbe4d727be9ec07e|title=Germany: Quitting Russian oil by late summer is ‘realistic’|date=2022-05-01|work=The Associated Press|access-date=2022-05-02}}</ref> На 2 май руски ракети нанасят удар по [[Одеса]], при който са ранени хора и разрушени няколко сгради, включително жилищна сграда и религиозен храм, информира Алексей Данилов - секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. Според Генералната прокуратура сред загиналите е 14-годишно момче, а друго момче е ранено. Ударът е осъществен навръх осмата годишнина от събитията от 2 май 2014 г., когато при сблъсъци между "привърженици на федерализацията" от т. нар. "Антимайдан" и поддръжници на [[Евромайдан]]а в местния Дом на профсъюзите, където представители на първата група се барикадират, избухва пожар и загиват общо (в пожара и в престрелки преди това) 47 или 48 души, припомня Українська правда в публикацията си относно ракетния удар на 2 май 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://dumskaya.net/news/skonchalsya-esche-odin-uchastnik-stolknovenij-v--035575/|title=Скончался еще один участник столкновений в Одессе|date=2014-05-11|work=Думская|access-date=2022-05-03}}</ref><ref name=":22">{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/2/7343557/|title=По Одесі завдали ракетного удару. Загинула дитина|date=2022-05-02|work=Українська правда|access-date=2022-05-03}}</ref> Събитията са свързани с антиправителствените протести в Украйна през 2013 – 2014 г. и поредицата от конфликти между активисти на Евромайдан и Антимайдан през 2014 г. Руската пропаганда на режима на Путин активно използва манипулативната теза, че на този ден „украинските нацисти са изгорили живи няколко десетки противници на режима в Киев в Дома на профсъюзите“.<ref name=":22" /> Според въоръжените сили на Украйна руските войски се опитват да поемат контрола над градовете [[Рубижне]] и [[Попасное|Попасна]] в Луганска област и да получат пълен контрол над региона. Руските войски също настъпват на юг към Донецка област откъм [[Изюм]], Харковска област, а в южната Херсонска област Русия се опитва да превземе целия регион.<ref>{{Cite news|url=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/307651304881288|title=Operational information as of 18.00 02.05.2022 on the Russian invasion|date=2022-05-02|work=Генеральний штаб ЗСУ|access-date=2022-05-03}}</ref> Междувременно посланикът на САЩ в [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]] Майкъл Карпентър Вашингтон разкрива, че разполага с „много достоверни“ разузнавателни данни, че Русия ще проведе инсцениран „референдум“ за завземане на украинска територия чрез анексиране на регионите на Луганск и Донецк в Източна Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/ukraine-us-says-russia-plans-to-annex-3-regions-live-updates/a-61666573|title=US warns Russia plans to annex parts of eastern Ukraine|date=2022-05-03|work=Deutsche Welle|access-date=2022-05-03}}</ref> Според Карпентър Кремъл ще се опита да "инсталира" свои собствени опосредствани управляващи структури и в Херсон, които евентуално да изместят местното население, което би представлявало военно престъпление.<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/online-press-briefing-with-u-s-ambassador-to-osce-michael-carpenter-2/|title=Online Press Briefing with U.S. Ambassador to OSCE Michael Carpenter|date=2022-04-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-05-03}}</ref> Докато руските сили засилват ракетните си атаки в Украйна, тежките боеве и обстрелите продължават в източния регион на Донбас. На 3 май при руски атаки само в Донецка област умират най-малко 21 цивилни, ранени са 27, съобщава областният управител Павло Кириленко. Вечерта на същия ден Русия изстрелва залпове от ракети по няколко региона в Украйна. Приблизително 18 руски ракети поразяват инфраструктурни обекти в цялата страна, докато според предварителните доклади най-малко осем други ракети са свалени от противовъздушната отбрана на Украйна. Съобщава се за няколко смъртни случая и ранени. Три електрически подстанции в Лвов са повредени, в резултат на което части от град Лвов са с прекъснато електричество и водоснабдяване, казва кметът на града Андрий Садовий. Една ракета нанася удар по най-западната Закарпатска област на Украйна - първата атака в този регион от началото на войната. В централна Кировоградска област две руски ракети, изстреляни от Каспийско море, поразяват железопътната инфраструктура в община Долинская, съобщава Южното оперативно командване на Украйна. Има загинали и ранени.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/national/russian-missiles-rain-down-all-over-ukraine-fired-mostly-from-caspian-sea/|title=Russian missiles rain down all over Ukraine, fired mostly from Caspian Sea|last=Terajima|first=Asami|date=2022-05-04|work=Kyiv Independent|access-date=2022-05-04}}</ref> Над 150 цивилни, евакуирани от „Азовстал“, пристигат в Запорожие на 3 май, докато близо 1000 души остават в обсаденото съоръжение. Руските войски се опитват да проникнат в завода след интензивен нощен обстрел, при който са убити две жени.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/3/7343748/|title=Больше 150 мариупольцев из "Азовстали" прибыли в Запорожье|date=2022-05-03|work="Украинская правда"|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май успешно са евакуирани 344 жители на Мариупол.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7344093/|title=В рамках маріупольського гумкоридору евакуювали ще понад 300 людей|date=2022-05-04|work=Украинская правда|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 май Парламентът в София гласува за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси. България ще осъществява ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия в България, но няма да изпраща оръжие и боеприпаси на Киев. Против решението, определено като „добро и разумно“ от БСП, удовлетворяващо очакванията на Украйна – от „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“, „компромис“ от „Демократична България“, гласуват единствено депутатите от „Възраждане“.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31834424.html|title="Kомпромис на всички нива". Какво точно решиха депутатите за помощта за Украйна|last=Симеонова|first=Елица|date=2022-05-04|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-04}}</ref> На 4 и 5 май в разрушения стоманенодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол се водят тежки боеве между руските сили и последните останали защитните на украинския град – според Русия около 2000 бойци. Служители на Министерството на отбраната на САЩ твърдят, че по-голямата част от руските сили, разположени до този момент в Мариупол, са напуснали пристанищния град и са се дислоцирали на север, а числеността на тези, които са останали, е съизмерима с тази на „два батальона тактически групи”. По време на брифинг прессекретарят на Пентагона Джон Кърби казва, че Мариупол остава под обсада, останалите в завода украински войници все още се съпротивляват, а атаките срещу града се извършват основно чрез въздушни удари. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, подчертава в обръщението си на 5 май, че обстрелът продължава, въпреки че в „Азовстал“ все още има цивилни, които не са евакуирани, в т.ч. жени и много деца. Според говорител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик не е ясно колко цивилни остават като в капан в завода.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/mariupol-mayor-says-heavy-fighting-under-way-azovstal-steel-plant-2022-05-04|title=Mariupol mayor says heavy fighting under way at Azovstal steel plant|last=Heritage|first=Timothy|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pbs.org/newshour/politics/watch-live-pentagon-press-secretary-john-kirby-holds-news-briefing-5|title=WATCH: Most Russian forces left Mariupol as fighting continues, says Pentagon|first=Associated Press, PBS News Desk|date=2022-05-05|work=PBS|access-date=2022-05-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_c5cb7cc5b004d63293e882abfb2534f1|title=Russian shelling of the Azovstal plant is "not stopping," Zelensky says CNN|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> В дневния бюлетин на Генералния щаб на въоръжените сили за 5 май се казва, че руските сили са извършили редица атаки срещу освободените от украинската армия селища в Херсонска и Николаевска област. В Донецк и Луганск украинската армия е спряла 11 атаки.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid031G1YXTxTX98eTjUXdochzosCxAE4ZFZwSfnLyES8ATpAhwkruykAgAYnx7GhBSoml Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Въпреки усилията си руските сили не успяват да превземат градовете Попасна и Рубижне в Луганска област, за да осигурят „благоприятни условия“ за офанзива срещу Лиман и Северодонецк, съобщават въоръжените сили на Украйна.<ref>[https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid02VvQZcTntkajKNs4mBBc8FpCuFPu9sFcVNtBw4Rzsv2maTi8wCCDRH3CqN4d51a4ql Публикация] във [https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua Facebook страницата на Генеральний штаб ЗСУ] | 2022-05-05</ref> Междувременно Украйна започва провеждането на контраофанзиви близо до Харков и окупирания от Русия град Изюм, информира главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни. Той добавя, че все още продължават ожесточени боеве в района на Попасна, Кремина и Торске в Луганска област, където приоритетно са съсредоточени усилията на руските окупатори.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/5/7344210|title=Україна перейшла у контрнаступ на двох напрямках – Залужний|last=Петренко|first=Роман|date=2022-05-05|work=Українська правда|access-date=2022-05-06}}</ref> Според говорителя на Пентагона Джон Кърби обаче руските войски постигат „малък прогрес“ в Донбас и по-специално в северната част от областта, докато украинските защитници в района „оказват много твърда съпротива“. Този малък напредък не е напредъкът, който руските сили „очакват да постигнат в този момент“ в региона, уточнява Кирби.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-05-22/h_24015ac1cd78df277bf619ea33155aff |title=Russian forces have made "some small progress" in Donbas region of Ukraine, Pentagon spokesperson says CNN's Ellie Kaufman|date=2022-05-05|work=CNN|access-date=2022-05-06}}</ref> Над 300 цивилни са спасени от обсадения завод за стомана „Азовстал“ в Мариупол, където са били блокирани в продължение на 72 дни по време на ожесточената битка за града, съобщава украинският президент Володимир Зеленски. Спасяването на здравните работници и войниците, които остават като в капан в съоръжението, е предвидено за втория етап на евакуация. За него украинското правителство се надява да получи помощ от "Лекари без граници" (MSF).<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220507-live-dozens-more-civilians-rescued-from-steel-plant-in-ukraine-s-mariupol|title=Ukraine's Zelensky says several hundreds were saved from Azovstal plant|date=2022-05-08|work=France 24|access-date=2022-05-10}}</ref> === 8-14 май === На 11 май Русия осъществява ракетни атаки срещу Полтавска, Одеска, Харковска, Запорожка, Донецка, Днепропетровска и Черниговска област. В град Комишуваха в Запорожка област руските сили изстрелват 18 ракети в границите на жилищен район. Един човек е убит, на повече от 60 жилища са нанесени щети, казва ръководителят на местната общност. В Черниговска област Русия обстрелва с минохвъргачки район Городнянски 16 пъти, съобщава граничната охрана на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/11/7345612/|title=У Комишувасі Запорізької області росіяни запустили півтора десятки ракет: 1 загиблий|last=Карловський|first=Денис|date=2022-05-11|work=Українська правда|access-date=2022-05-13}}</ref> Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заявява, че „на практика няма населени места“, които да не са обстралвани от руските сили, включително градовете Славянск, Краматорск, Бахмут и Покровск. Кириленко подчертава, че руските сили са насочени както към украинската военна инфраструктура, така и към цивилната.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-obstrily-donechchyny/31845227.html|title=Війська РФ обстрілюють практично всі населені пункти Донеччини – ОВА|date=2022-05-12|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> Областният губернатор на Луганск Сергей Хайдай информира чрез съобщение в Telegram, че мобилната комуникация в региона е нарушена и хуманитарната ситуация е тежка, тъй складовите наличности намаляват, а доставката е затруднена поради повредени пътища.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/news-luhanshchyna-bez-zvyazku/31845183.html|title=Луганщина відрізана від інформації ззовні – Гайдай|date=2022-05-11|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> На 11 май е премината границата от шест милиона украински бежанци, напуснали страната след началото на руското нападение. Според агенцията на ООН за бежанците 6,03 милиона души са избягали от Украйна, от които 3,3 милиона души, предимно жени и деца, са влезли в Полша. Данните на Международната организация по миграцията към тази дата показват, че повече от 8 милиона украинци са разселени в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/number-refugees-fleeing-ukraine-war-exceeds-6-million-un-agency-2022-05-12/|title=Number of refugees fleeing Ukraine war exceeds 6 million - UN agency|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> На 12 май Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, заявява пред CNN, че ако Путин не отвори отново черноморските пристанища на Украйна през следващите 60 дни, това може да причини глобална криза, която ще отнеме живота на милиони хора, и пълен колапс на украинската икономика. „Ако изобщо имате сърце за останалия свят, независимо от това какво чувствате към Украйна, трябва да отворите тези пристанища“, казва представителят на ООН.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-12-22/h_921724c8b59dd4d1e09d0f4aa7ec0d44|title="If you have any heart at all." UN official warns Putin millions will die if Ukraine’s ports remain blocked|last=Egan|first=Matt|date=2022-05-12|work=CNN|access-date=2022-05-13}}</ref> Украйна е била принудена да похарчи 245,1 милиарда гривни (или 8,3 милиарда долара) за войната си с Русия вместо за развитие, оповестява украинският финансов министър Сергей Марченко. В резултат на войната правителството успява да събере само 60% от планираните си данъчни приходи за април. В писмени коментари за Reuters Марченко подчертава, че Киев спешно се нуждае от допълнителна чуждестранна подкрепа.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-war-forces-ukraine-divert-83-bln-military-spending-tax-revenue-drops-2022-05-12/|title=EXCLUSIVE War forces Ukraine to divert $8.3 bln to military spending, tax revenue drops - minister|last=Zinets|first=Natalia|date=2022-05-12|work=Reuters|access-date=2022-05-13}}</ref> Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валери Залужни оповестява по време на телефонен разговор с генерал Марк Мили - най-високопоставеният военен офицер в САЩ и главен военен съветник на президента, на министъра на отбраната и на Съвета за национална сигурност, че Русия изстрелва от 10 до 14 крилати ракети по украинската цивилна инфраструктура всеки ден.<ref>{{Cite news|url=https://www.radiosvoboda.org/a/rosiya-ukrayina-zahroza-viyny/31703318.html?lbis=287221#entry-shared|title=Росія щодня випускає 10-14 крилатих ракет по обʼєктах цивільної інфраструктури України – Залужний|date=2022-05-13|work=Радiо Свобода|access-date=2022-05-13}}</ref> === 15-21 май === На 15 май украинските военни публикуват аудиозапис от потъването на крайцера „Москва“ на 14 април. В него се чува как член на екипажа казва, че корабът е бил ударен два пъти и че се накланя настрани, както и че екипажът трябва да бъде спасен. Непосредствено след инцидента Украйна обявява, че е ударила кораба с две противокорабни ракети R-360 Neptune, докато Русия твърди, че корабът е потънал след пожар.<ref>{{Cite news|url=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/|title=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser|date=2022-05-15|work=The Kyiv Independent|access-date=2022-05-16}}</ref> В ранните часове на 17 май военното командване на Украйна обявява, че мисията по защита на обсадения стоманодобивен завод „Азовстал“ в Мариупол е приключила и обещава да спаси военнослужещите, които все още се намират в него. Ден по-рано малко над 50 ранени военнослужещи са евакуирани и настанени в болница в намиращия се под контрола на подкрепяни от Русия [[Сепаратизъм|сепаратисти]] град Новоазовск, източно от Мариупол, а други 211 са откарани в друг пункт, информира заместник-министърът на отбраната на Украйна. {{цитат|Гарнизонът „Мариупол“ изпълни своята бойна задача. Върховното военно командване нареди на командирите на поделенията, разположени в „Азовстал“, да спасят живота на личния състав... Защитниците на Мариупол са героите на нашето време.|Генерален щаб на въоръжените сили на Украйна.}} На 17 май седем автобуса, превозващи неизвестен брой украински войници от „Азовстал“, са видени да пристигат в бивша наказателна колония в град Оленивка, на около 88 километра северно от Мариупол. На 18 май Руското министерство на отбраната съобщава, че 959 украински войници, укрити в стоманодобивния завод в Мариупол, са се предали, 694 от които в последните 24 часа. Между тях има 29 ранени войници. Данните не са потвърдени от украинска страна. Руските власти твърдят също, че последните защитници на обсадения и почти напълно разрушен град са отведени в бивша наказателна колония на контролирана от Русия територия.<ref>Le Monde with AP. [https://www.lemonde.fr/en/international/article/2022/05/18/nearly-1-000-ukrainian-soldiers-in-mariupol-steel-plant-have-surrendered-says-russia_5983880_4.html Nearly 1,000 Ukrainian soldiers in Mariupol steel plant have surrendered, says Russia]. // Le Monde. 2022-05-18. Посетен на 2022-05-18</ref> === 22-28 май === [[Файл:Map of Donbas region.svg|мини|Карта на Донбас]] На 24 май началникът на регионалната военна администрация в Донецк Павло Кириленко обявява, че руските сили са превзели оспорвания град [[Свитлодарск|Светлодарск]] в източната част на Донбас, а украинските сили са се оттеглили. Проруските канали в Telegram разпространяват изображения с издигнатото руско знаме над сградата на градската администрация в Светлодарск. Според Кириленко Светлодарск е бил обкръжен от три страни и тъй като не е бил подложен на интензивни обстрели, в него е останала голяма част от цивилното население - около 10 000 души, след като не повече от 30% от населението е напуснало града към момента на превзменато му. „Това не е отстъпление [на въоръжените сили на Украйна], а прегрупиране“, подчертава Китиленко.<ref>{{Cite news|url=https://freeradio.com.ua/rosiiski-zaharbnyky-zainialy-svitlodarsk-shcho-u-bakhmutskomu-raioni-ochilnyk-vtsa/|title=Російські загарбники зайняли Світлодарськ, що у Бахмутському районі, — очільник ВЦА (ОНОВЛЕНО)|date=2022-05-24|work=Вільне Радіо|access-date=2022-05-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_3271e343aeba1b3f985054657379dead|title=Regional military chief: Ukrainian forces have withdrawn from contested town of Svitlodarsk|last=Nechyporenko|first=Kostan|date=2022-05-24|work=CNN|access-date=2022-05-25}}</ref> Ден по-рано руските сили разпространяват информация за превземането на град Мироновски в района на Донецк.<ref>[https://freeradio.com.ua/zalyshylysia-hodyny-okupanty-zainialy-selyshche-myronivskyi-nezabarom-shturmuvatymut-susidnii-svitlodarsk/ “Залишилися години”: окупанти зайняли селище Миронівський. Незабаром штурмуватимуть сусідній Світлодарськ]. // Вільне Радіо. 2022-05-23. Посетен на 2022-05-25.</ref> === Руско настъпление в Севернодонецк и Лисичанк === {{Основна|Битка за Северодонецк (2022)}}През последната седмица на май Русия засилва опитите си да овладее [[Северодонецк]] и [[Лисичанск]]. На 27 май кметът на Северодонецк Олександър Щрюк съобщава, че най-малко 1500 души са били убити, а около 12 000 до 13 000 остават в града, където според него 60% от жилищните сгради са разрушени.<ref name=":41">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-donetsk-government-and-politics-378419376879fa4d624d332b8443938a|title=Live updates {{!}} Mayor: Some 1,500 killed in Sievierodonetsk|date=2022-05-27|work=The Associated Press|access-date=2022-05-29}}</ref> Според областния управител на Луганск Сергей Гайдай 90% от сградите в Северодонецк са разрушени. В същия ден проруските сепаратисти от Донецката народна република обявяват, че са поели пълен контрол над намиращия се на 40 км западно от Северодонецк град [[Лиман (град)|Лиман]], а на следващия ден информацията е разпространена и от Министерството на отбраната в Москва. Падането на Лиман е потвърдено от съветника на Володимир Зеленски Олески Арестович и придружено с оценка за подобряване на тактиката от страна на руското военнокомандване.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/world/europe/stop-playing-with-russia-end-war-zelenskiy-tells-west-2022-05-27/|заглавие=Russian proxies claim control of key town in east Ukraine|автор=Natalia Zinets, Conor Humphries|фамилно_име=|дата=2022-05-27|труд=Reuters|достъп_дата=2022-05-29}}</ref> Лиман е стратегическа цел на руските сили със своя голям железопътен възел в тяхната офанзива от север - една от трите посоки, от които те атакуват индустриалния регион Донбас на Украйна. Овладяването му услеснява подстъпа към други по-големи градове в региона като [[Славянск]] и [[Краматорск]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/28/7349050/|title=Плацдарм біля Лимана дасть Росії перевагу у наступі на Донбасі - розвідка Британії|last="Європейська правда"|date=2022-05-28|work=Українська правда|access-date=2022-05-29}}</ref> Началникът на Донецката областна военна администрация Павло Кириленко отбеляза, че град [[Бахмут]] също представлява интерес за руснаците във връзка със стратегическата им цел да превземат Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/05/27/4351139_ruskata_armiia_prevze_liman_i_obsajda_severodoneck_v/|title=Руската армия превзе Лиман и обсажда Северодонецк в Донбас|date=2022-05-27|work=Дневник|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/eng/news/2022/05/27/7348870/|title=Lyman in the Donetsk region mostly controlled by occupying forces - head of Oblast Military Administration|last=Roshchina|first=Olena|date=2022-05-27|work=Ukrayinska Pravda|access-date=2022-05-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31872873.html|title=Русия обяви, че е поела пълен контрол над град Лиман. Атаките срещу Северодонецк продължават|date=2022-05-28|work=Свободна Европа|access-date=2022-05-29}}</ref> === 29 май - 4 юни === На 1 юни Съединените щати обявяват, че ще доставят на Украйна модерни ракетни системи, включително [[реактивна система за залпов огън]] Himars, която може едновременно да изстрелва множество ракети с прецизно насочване. Правителството на САЩ вече многократно е заявявало, че не възнамерява да доставя ракети, които биха могли да бъдат насочени към руска територия, но с оглед на нарастващия риск от конфликт между Москва и Вашингтон президентът на САЩ Джо Байдън декларира изрично, че САЩ няма да подкрепят атаки на Украйна вътре в Русия. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен уточнява, че Съединените щати въоръжават Украйна в очакване на предстоящ дълъг конфликт, тъй като към момента отсъстват всякакви индикации, че Русия възнамерява да сложи край на агресията, което би означавало край на войната. „Русия е тази, която атакува Украйна, а не обратното“, подчертава Блинкен.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220601-blinken-says-ukraine-won-t-strike-russia-sees-many-months-of-war|title=Blinken says Ukraine won't strike Russia, sees 'many months' of war|date=2022-06-01|work=France 24|access-date=2022-06-02}}</ref><ref name=":24">{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101655409/ruskata-armia-e-ovladala-nad-70-ot-severnodoneck|title=Руската армия е овладяла над 70% от Северодонецк|date=2022-06-01|work=Radio Bulgaria на БНР|access-date=2022-06-02}}</ref> В официалното комюнике на [[Военно разузнаване|разузнаването]] на Обединеното кралство от 1 юни се съобщава, че боевете по улиците на Северодонецк се засилват, като руските сили се приближават все по-близо до центъра на града. Смята се, че повече от половината град вероятно вече е окупирана от руските сили, в чиито редици участват и чеченски бойци. Руските наземни операции остават строго фокусирани, като тежестта на огневата мощ е съсредоточена в малък сектор на Луганска област, но в същото време отвъд Донбас Русия продължава да нанася ракетни удари с голям обсег по инфраструктурни обекти из Украйна.<ref name=":24" /><ref>[https://twitter.com/DefenceHQ/status/1531881373262290944 Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 1 June 2022] | [https://twitter.com/DefenceHQ Ministry of Defence @DefenceHQ] | [[Twitter]] | Публикувано на 2022-06-01 | Посетено на 2022-06-02</ref> == Юни 2022 == В своята реч пред Камарата на депутатите на Люксембург украинският президент Володимир Зеленски заявява, че Русия вече е окупирала около една пета от територията на Украйна, а Донбас е почти напълно унищожен от руската армия. Сред останалите данни, на които Зеленски се позовава, обобщавайки резултатите от развитието на войната през първите 100 дни от нахлуването на Русия, са: * Руските войски са влезли в 3620 населени места в Украйна, 1017 от които са освободени * Около 300 хиляди квадратни километра са осеяни с мини и невзривени боеприпаси * Почти 12 милиона украинци са се разселили в границите на Украйна * Повече от 5 милиона, предимно жени и деца, са заминали в чужбина * Руската армия е използвала 2478 ракети, повечето от които са били насочени към гражданска инфраструктура * Броят на жертвите на окупаторите вече е над 30 000 войници<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.president.gov.ua/en/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|заглавие=Speech by the President of Ukraine in the Chamber of Deputies of Luxembourg|дата=2022-06-02|труд=President of Ukraine Volodymyr Zelenskyy Official website|достъп_дата=2022-06-19}}</ref> Руските войски, окупиращи украинския град Мариупол, все още задържат цивилни мъже и ги изпращат в пренаселени лагери в района, твърди кметът на града Вадим Бойченко. Според него 100 000 жители остават в опустошения пристанищен град, който се намира под пълен руски контрол. Някоклко дни по-късно Бойченко отправя предупреждение, че холера и други смъртоносни болести могат да причинят смъртта на много хора в окупирания от Русия рад в Южна Украйна, тъй като труповете лежат несъбрани, докато температурите все повече се повишават. Бойченко, който вече не е в Мариупол, казва, че кладенците са били замърсени от труповете на хора, убити по време на седмиците на руски бомбардировки и обсада, и че събирането на тела от руските окупатори на града протича бавно, съобщава Ройтерс.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/jun/10/russia-ukraine-war-latest-ukrainian-forces-holding-on-in-key-donbas-battles-but-losing-up-to-200-troops-a-day-zelenskiy-aide-says-live?filterKeyEvents=false&page=with:block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c#block-62a36bc38f08f7f9ebefcb7c|title=Mariupol mayor: Cholera could kill thousands as corpses poison city’s water supply|date=2022-06-10|work=The Guardian|access-date=2022-06-18}}</ref> На 5 юни руската армия нанася въздушни удари по Киев за пръв път от над месец, в резултат на които, според Русия, са унищожени танкове, дарени от чужбина. Четири руски ракети удрят четири отделни сгради в голям комплекс за ремонт на железопътни вагони. Руският президент Владимир Путин заявява, че Москва ще удари „обекти, които все още не сме удряли“, ако Западът предостави на Украйна ракетни системи с голям обсег. Заплахата на Путин идва по-малко от седмица, след като САЩ заявяват, че ще изпратят модерни оръжия в Украйна като част от пакет на стойност 700 милиона долара. Доставката включва прецизни ракетни системи със среден обсег.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-government-and-politics-e98d1d788e132c2a1f2c8ead7ae58761|title=Russia hits Kyiv with missiles; Putin warns West on arms|last=Leicester|first=John|date=2022-06-06|work=The Associated Press}}</ref> На следващия ден Обединеното кралство обявява, че изпраща в Украйна ракети с дълъг обсег, като се противопоставя на предупреждението на Русия, че ще бомбардира такива оръжия, доставени от Запада. Британският министър на отбраната Бен Уолъс казва, че Обединеното кралство ще достави ракетни системи за многократно изстрелване, които могат да поразяват цели на разстояние до 80 км с голяма прецизност, засилвайки способностите на украинските сили срещу Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.gov.uk/government/news/uk-to-gift-multiple-launch-rocket-systems-to-ukraine|title=UK to gift multiple-launch rocket systems to Ukraine|last=Ministry of Defence and The Rt Hon Ben Wallace MP|date=2022-06-06|work=Gov.uk|access-date=2022-06-18}}</ref> Съветът за сигурност на ООН, посветен на Украйна, поставя фокуса върху сексуалното насилие в конфликта. Специалният представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие Прамила Патън предупреждава за „криза на трафика на хора“, казвайки: „Жени и деца, бягащи от конфликта, са обект на трафик и експлоатация – в някои случаи са изправени пред риска от последващо сексуално насилие и други рискове, докато търсят убежище“.<ref>{{Cite news|url=https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq|title=Pramila Patten (Special Rep. on Sexual Violence in Conflict) on Ukraine - Security Council, 9056th meeting|date=2022-06-06|work=United Nations|access-date=2022-06-18|archive-date=2022-06-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20220615034039/https://media.un.org/en/asset/k1o/k1o2q8t0sq}}</ref>. Висшият дипломат на Европейския съюз [[Жозеп Борел]] обвинява Русия, че е унищожила голям зърнен терминал в южния пристанищен град Николаев – част от по-широка кампания, която според него води до повишаване на цените на храните и дестабилизиране на цели региони. Председателят на Европейския съвет [[Шарл Мишел]], то своя страна, заявява на заседание на Съвета за сигурност на ООН, че Кремъл използва храната като оръжие срещу по-бедните страни, в отговор на което посланикът на Русия напуска срещата. Междувременно САЩ обвиняват Русия, че се опитва да продава зърно, което е откраднала от окупирани части на Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/07/1103457466/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-7|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 7)|last=NPR Staff|date=2022-06-07|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Русия е предала телата на 210 украински войници, убити в Мариупол, съобщава Министерството на отбраната на Украйна. Правителството на Украйна информира, че останки от загинали защитници на Азовстал са пристигнали в Киев при двустранна размяна на жертви на войната с Русия.<ref name=":25">{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/08/1103663784/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-8|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 8)|last=NPR Staff|date=2022-06-08|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 7 юни Русия обявява, че контролира 97% от украинската провинция Луганск. Според украинските власти обаче техните войски отстояват позициите си в ожесточени битки със силите на Москва по улиците на ключовия индустриален град в региона Северодонецк. Смята се, че и двете страни понасят тежки загуби в градските сражения, но не разгласяват данни за жертвите.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/09/1103832670/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-9|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 9)|last=NPR Staff|date=2022-06-09|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> Руският министър на отбраната Сергей Шойгу казва, че руските войски също напредват към град Попасна и обявява, че са поели контрол над Лиман и Святохирск и 15 други градове в региона. По думите му 6489 украински войници са взети в плен от началото на военните действия в Украйна на 24 февруари, включително 126 през последните пет дни.<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html|title=Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province|date=2022-06-07|work=VOA News|access-date=2022-06-18}}</ref> Според Михайло Подоляк Между 100 и 200 украински войници губят живота си на фронтовата линия всеки ден. Въпреки милиардите долари военна помощ от САЩ и европейските съюзници, Украйна е превъзхождана от Русия и Киев продължава да апелира за повече оръжия. Михайло Подоляк декларира, че мирните преговори може да бъдат възобновени само ако Русия предаде територията, която е завзела след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61742736|title=Ukrainian casualties: Kyiv losing up to 200 troops a day - Zelensky aide|date=2022-06-09|work=BBC|access-date=2022-06-18}}</ref> Руската централна банка намалява лихвите си до предвоенното им ниво, обосновавайки мярката със забавяне на инфлацията. Редукцията на основната лихва на РЦБ до 9,5% нахдвърля очакванията на западните икономисти, след като 20-процентното повишение на спешните лихви, последвало началото на войната и първите западни санкции, започва да намалява. Институтът за международни финанси прогнозира, че руската икономика ще се свие с 15% през 2022 г. и с още 3% през 2023 г., а страната е изправена пред загубата на икономическите си печалби от последните 15 години.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-european-union-economy-government-and-politics-1a818715a18aaae679a073e9d07b2f86|title=Russia’s central bank cuts interest rates to prewar level|date=2022-06-10|work=The Associated Press|access-date=2022-06-18}}</ref> В началото на нападението си срещу Харков руската армия убива стотици цивилни с безразборни бомбардировки, които представляват военни престъпления, обявява Amnesty International в доклад, публикуван през юни 2022 г. Изследователите на организацията за правата на човека документират многократни обстрели и използване на касетъчни боеприпаси — забранени от много страни – в няколко жилищни квартала. Организацията цитира регионалния медицински директор, според когото 606 цивилни са били убити и 1248 ранени в Харковска област между 24 февруари и 28 април. <ref>{{Cite news|url=https://www.amnesty.org/en/latest/research/2022/06/anyone-can-die-at-any-time-kharkiv/|title=“Anyone can die at any time”. Indiscriminate attacks by Russian forces in Kharkiv, Ukraine|last=Amnesty International|date=юни 2022|work=Amnesty International|access-date=2022-06-18}}</ref> Никарагуа дава разрешение на Русия да изпрати военни сили, самолети и кораби в страната. Правителството на Никарагуа, което демонстрира прокремълски позиции, редовно разрешава пристигането на руски военен персонал и оборудване, твърдейки, че причините за това включват обучение, правоприлагане и дейности за спешно реагиране.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/13/1104546262/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-13|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 13)|date=2022-06-13|work=NRP|access-date=2022-06-18}}</ref> Планираните евакуационни действия на цивилни от обсадения украински град Северодонецк са били прекъснати, докато Русия продължава бавно да завладява града. Смята се, че стотици цивилни и украински войници се укриват в химически завод в града. Русия обявява, че ще отвори хуманитарен коридор от града на 15 юни.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/15/1105093912/russia-ukraine-war-what-happened-today-june-15|title=Russia-Ukraine war: What happened today (June 15)|last=NPR Staff|date=2022-06-16|work=NPR|access-date=2022-06-18}}</ref> На 17 юни премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън посещава Киев за втори път от началото на руското нападение, за да проведе разговори с президента Володимир Зеленски. И този път срещата е необявена. Андрий Ермак, ръководител на кабинета на президента, казва, че лидерите са обсъдили доставките на тежки оръжия, икономическата подкрепа за Украйна и засилването на санкциите срещу Русия.<ref>[https://twitter.com/BorisJohnson/status/1537805704081309701?s=20&t=vJzxQ-G4FnriHMqt6Bo1cg ''Mr President, Volodymyr, It is good to be in Kyiv again.''] Boris Johnson Official Twitter | Twitter | 2022-06-17 | Посетено на 2022-06-18</ref> На 24 юни ръководителят на Луганската областна военна администрация Серхий Гайдай обявява, че украинските сили са получили заповед да се изтеглят от града.<ref>{{cite web|url= https://www.bbc.com/news/world-europe-61920708 |title= Severodonetsk: Ukrainian forces told to retreat from key eastern city |work=[[BBC]]|date=2022-06-24|access-date=2022-06-24}}</ref> На въоръжените сили на Украйна е наредено да евакуират града, оставяйки няколкостотин цивилни да търсят убежище в химическия завод „Азот“ в Североденецк. Ситуацията е сравнявана с тази на цивилните бежанци, останали в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол през май.<ref>{{cite web|title=Ukraine to withdraw from key city of Severodonetsk as Russia’s advance grinds on"|first1=Joshua|last1=Berlinger|first2=Tim|last2=Lister|work=CNN|date=24 June 2022|url=https://www.cnn.com/2022/06/24/europe/severodonetsk-luhansk-russia-ukraine-intl/index.html}}</ref> Руски източници обявяват, че през предходните два дни украинските сили са претърпели над 1000 жертви, от които 800 пленници, в Хирске, Золоте и близо до Лисичанск.<ref>{{Cite web |url=https://tass.ru/armiya-i-opk/15016779 |access-date=2022-06-26 |website=tass.ru}}</ref> На 25 юни руските сили поемат пълен контрол над Северодонецк.<ref name="occupy">{{cite web|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraine-forces-ordered-withdraw-key-battleground-city-2022-06-25/ |title=Sievierodonetsk falls to Russia after one of war's bloodiest fights|first1=Tom|last1=Balmforth|first2=Marko|last2=Djurica|work=Reuters|date=25 June 2022|access-date=25 June 2022}}</ref><ref>[https://www.usnews.com/news/world/articles/2022-06-25/mayor-says-ukrainian-troops-have-almost-left-sievierodonetsk Mayor Says Ukrainian Troops Have 'Almost Left' Sievierodonetsk]</ref> Повече от 50 руски ракети избухват в Украйна през двата почивни дни, предшествещи 27 юни. Руска ракета пада на последния етаж на 9-етажна жилищна сграда в украинската столица Киев рано сутринта в неделя, 26 юни, убивайки един човек и ранявайки още няколко, съобщават украински власти. Атаката в столицата е само един от десетките далечни руски удари през уикенда, насочени към места в Северна и Западна Украйна, които се случват относително по-рядко в тази фаза от руското нападение. От последната атака срещу Киев, когато няколко руски ракети удрят железопътен комплекс, са изминали три седмици. Някои руски атаки са насочени срещу военни обекти, докато други, като тази в Киев, поразяват цивилни райони, в които няма видима военна цел.. На 27 юни руска ракета удря търговски център в разположения на река Днепър централен украински град [[Кременчук]], пълен с хора. Регионалният управител обявява, че най-малко 16 души са били убити, ранените са поне 59, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвинява Русия, че се опитва да саботира нормалния живот на хората, насочвайки се към обект, в който се предполага, че има над 1000 души, и който не представлява военна заплаха. В същия ден са извършени смъртоносни атаки и в други украински градове, включително Харков и Лисичанск, съобщават украинските власти.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-missiles-hit-crowded-shopping-mall-central-ukraine-zelenskiy-2022-06-27/|title=Russian missile strike kills 16 in shopping mall, Ukraine says|last=Lewis|first=Simon|date=2022-06-27|work=Reuters|access-date=2022-06-29}}</ref> В рамките на следващите 24 часа броят на загиналите при ракетния удар в Кременчук се покачва до най-малко 20, а лидерите на срещата на [[Г-7]] определят това нападение на руските войски като "военно престъпление". Докато президентът на Украйна твърди, че това е „изчислен“ удар срещу търговския комплекс, руското правителство отрича да е извършвало удар срещу него, твърдейки, че пораженията са следствие на избухнал пожар в резултат на нанесения от Русия удар в близък оръжеен склад.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/28/7355144/|title=Уже відомо про понад 20 загиблих у ТЦ Кременчука – Офіс президента|last=Рощіна|first=Олена|date=2022-06-28|work=Українська правда|access-date=2022-06-29}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/28/1108119523/death-toll-rises-from-russian-strike-on-shopping-mall-in-ukraine|title=At least 20 people were killed in Russia's missile attack on a crowded Ukrainian mall|last=NPR Staff|date=2022-06-27|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref>. == Руски атаки над цивилното население. Нарушения на Женевската конвенция == През цялата окупация Русия нееднократно си позволява да атакува с ракети военнополеви болници, <ref>{{Cite news|url=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3469794-russians-bomb-operating-room-in-field-hospital-at-azovstal-casualties-reported.html|title=Russians bomb operating room in field hospital at Azovstal: casualties reported|date=2022-04-28|work=Ukrinform|access-date=2022-05-2}}</ref> училища,<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/en/feature/2022/05/08/russian-airstrike-on-bilohorivka-school-kills-60-civilians|title=Russian airstrike on Bilohorivka school kills 60 civilians|date=2022-05-08|work=Meduza.io|access-date=2022-05-10}}</ref> селскостопански складове, <ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/rus/news/2022/05/11/7345604/|title=Харьковщину атаковали ракетами: есть погибший, уничтожен склад|last=Тищенко|first=Катерина|date=2022-05-11|work=Украинская правда|access-date=2022-05-13}}</ref> или дори площадки за деца<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/rusiya-udari-detska-ploshtadka-harkov-i-tezhko-rani-tri-deca</ref>. Ракетните удари не щадят и жилищните сгради; в някои градове почти всички жилищни сгради са унищожени, <ref name=":41" /> а сред убитите има много деца<ref>https://www.dw.com/bg/страната-в-която-убиват-по-шест-деца-на-ден/a-50490524</ref> . Също така още в първите дни на окупацията правозащитни организации, сред които Amnesty International и Human Rights Watch, и посланикът на Украйна в Съединените щати, Оксана Маркарова, обвиняват Русия Руската федерация че използва [[Касетъчна бомба|касетъчни бомби]] и [[термобарично оръжие]] (известно още като вакуумна бомба). Използването на тези оръжия е в нарушение на Женевската конвенция. Неговата употреба е забранена от различни международни организации, в т.ч. чрез Женевската конвенция<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-ambassador-us-says-russia-used-vacuum-bomb-monday-2022-02-28/|title=Ukraine, rights groups say Russia used cluster & vacuum bombs|last=Zengerle|first=Patricia|date=2022-03-01|work=Reuters|access-date=2022-03-01}}</ref>. В телефонно обаждане, прихванато и публикувано от украинската служба за сигурност, руски войник казва, че руската армия използва забранени оръжия като '''фосфорни бомби''' и '''касетъчни боеприпаси.''' По думите му те (от руското командване) са позволили използването на „всичко, което е забранено от международните конвенции“.<ref>[https://twitter.com/ServiceSsu/status/1525756789672890368 Російські загарбники підтверджують, що використовують в Україні фосфорні і касетні засоби ураження] | [https://twitter.com/ServiceSsu Служба безпеки України] | [[Twitter]] | 2022-05-15</ref> Според Петро Андрюшченко, помощник на кмета на Мариупол, Русия хвърля или запалителни снаряди, или фосфорни бомби в Мариупол. По думите му самите руснаци твърдят, че са използвали запалителни снаряди 9М22С. Те имат температура на горене от около 2000-2500 градуса по Целзий. На 15 май 2022 г. Андрюшченко публикува в Telegram видео от бомбардировките на стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол,.<ref>[https://t.me/andriyshTime/891 Маріуполь. Азовсталь. Знову - з неба, моря, землі] | [https://t.me/andriyshTime Андрющенко Time] | [[Телеграм|Telegram]] | 2022-05-15</ref> В изказване пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] на тридесет март с.г. призова Русия да изтегли войските си. Тя също така заявява, че службата ѝ е получила "достоверни твърдения", че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> Руските сили използват фосфорни боеприпаси и обстрелват населени места на фронтовата линия, разделяща контролираната от Украйна територия от районите, държани от подкрепяните от Русия сили в източната област Донецк, казва местният губернатор Павло Кириленко в телевизионно включване.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-forces-shelling-settlements-using-phosphorus-ammunition-eastern-ukraine-2022-03-30/|title=Russian forces shelling settlements and using phosphorus ammunition in eastern Ukraine: governor|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-30}}</ref> === Убийства на цивилни, изтезания, изнасилвания от руски военнослужещи === На 13 май руски войник се изправя пред украински съд за убийството на невъоръжен цивилен - първият случай, когато войник от руската армия, нахлула в Украйна на 24 февруари, е даден под съд за военно престъпление по време на 11-седмичния конфликт. 21-годишният член на танково подразделение е обвинен, че е прострелял 62-годишен украинец в главата през отворен прозорец на кола в североизточното село Чупаховка още в първите дни на войната.<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-kyiv-war-crimes-31b1d5a9464684c2cb8386c634d8c96c|title=Russian soldier on trial in first Ukraine war-crimes case|last=Oleksandr Stashevski|first=Richard Lardner|date=2022-05-13|work=Associated Press|access-date=2022-05-13}}</ref> На 18 май руският войник, изправен пред украински съд в първия процес в Украйна за военни престъпления по обвинение в застрелването на цивилен, се признава за виновен. 21-годишният Вадим Шишимарин признава, че е убил невъоръжен 62-годишен мъж в Сумска област дни след началото на инвазията на Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61461805?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6284df09b622de4ef9121ad3%26What%27s%20been%20happening%20today%3F%262022-05-18T12%3A09%3A16.827Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:81e44518-1b11-4360-848e-4eda0c1491ba&pinned_post_asset_id=6284df09b622de4ef9121ad3&pinned_post_type=share|title=May 18, 2022. What's been happening today?|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref> Междувременно руските военнослужещи започват масови изнасилвания на украинки. <ref>https://www.dw.com/bg/ukrajna-ruskite-vojnici-iznasilvat-deca-i-babi-zeni-i-mze/a-64823344</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html</ref><ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/seksualno-nasilie-ot-ruski-voenni/32648611.html</ref><ref>https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-obvini-ruskite-voynitsi-che-iznasilvat-zheni-v-okupiranite-gradove</ref><ref>https://ukrpressbg.com/2023/10/21/доклад-на-оон-руснаци-изнасилват-хора/</ref><ref>https://darik.bg/reduvaha-se-da-me-iznasilvat-oceleli-ukrainki-razkrivat-kak-ruskite-voinici-izpolzvat-seksualnite-napadenia-kato-orazie-</ref> Украинци от окупираните територии твърдят, че руснаците изнасилват даже и деца.<ref>https://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/8665-ombiy.html</ref> === Масови гробове в с. Манхуш, Мариуполска област. === Нови сателитни снимки направени на двадесет и първи април 2022 г. показват масов гроб в окупираното от Русия село Манхуш, разположено на около 20 км западно от Мариупол. Според украинските власти е налице доказателство за военни престъпления срещу цивилни в разрушения пристанищен град. Изображенията, предоставени на 21 април на [[Вашингтон Поуст|Washington Post]] от компанията за космически технологии Maxar Technologies, показват много нови гробни парцели до съществуващото гробище, разпределени в четири отделни секции, всяка с размери от почти 85 метра, които са се появили между 23 март и 26 март. Градският съвет на Мариупол съобщава в Telegram, че в масовия гроб може да са погребани '''до 9000 цивилни,''' както и че разполага с информация относно разполагането на телата на „няколко слоя“. Според властите руските сили са изкопавали нови окопи и са ги пълнили с трупове всеки ден през април“. „В Мариупол беше извършено най-голямото военно престъпление на 21-ви век. Това е новият [[Бабин Яр]]. Тогава Хитлер убива евреи, роми и славяни. Сега Путин унищожава украинците“, казва кметът на Мариупол Вадим Бойченко в изявлението на градския съвет.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/04/21/new-mass-grave-manhush-near-mariupol/|title=New mass grave points to war crimes in Mariupol, Ukrainian officials say|last=Villegas|first=Paulina|date=2022-04-21|work=Washington Post|access-date=2022-04-23}}</ref><ref>Андрющенко Time | [https://t.me/andriyshTime Офіціцйни канал не дуже офіційних думок про Маріуполь і не тількі Радника міського голови м. Маріуполь] | [https://t.me/andriyshTime/381 Съобщение от 21 април 2022 г.]</ref> Телата на 1020 цивилни се съхраняват в моргите в и около Киев след оттеглянето на руските войски от райони около столицата, казва вицепремиерът на Украйна Олга Стефанишина пред Agence France Presse.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/1-020-civilian-bodies-in-kyiv-morgues-ukrainian-official-01650533406?tesla=y|title=1,020 Civilian Bodies In Kyiv Morgues: Ukrainian Official|last=Agence France Presse|date=2022-04-21|work=Barron's|access-date=2022-04-23}}</ref> === Отвличане на десетки хиляди украински деца === Русия отвлича стотици хиляди украински дедца. Тя се възползва от факта че в Донецк, Луганск,о-ов Крим част от Херсонес и Запорожието се въведа руска власт и отвлича деца.<ref>https://bnr.bg/hristobotev/post/102051622</ref> <ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/301847-zelenski-rusnatsite-iznasilvat-zheni-deportirat-detsa-goryat-gradove-nikoy-ne-mozhe-da-e-ravnodushen</ref>Често претекста е че са без родител и Русия се грижи за тях. В действителност не са малко случаите когато деца са отвличани при жив родител или настойник. За ного от децата от децата има данни, че са изпращани в руски институции за "превъзпитание",<ref name=":42">https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-rusiya-otvlichane/32766740.html</ref> а за други, че са били дадени за осиновяване. Там тяхното образование и социализация в обществото започва агресивна прогапанда на русифициране. Към края на 2024 година според украинското правителство от 20 000 отвлечени деца са върнати под 400.<ref name=":42" /> Отделно от това над двехиляди и четиристотин деца са отвлечени в Беларус. <ref>https://hristianstvo.bg/над-2400-украински-деца-от-окупираните-те/</ref>Следва да се отбележи, че подобна тактика използва терористичната организация "Боко Харам", а също и ИД. Според неофициални данни, обаче дори тези цифри са много занижени. Според журналисти на Слідство iнфо [[Руска православна църква|Руската православна църква]] (РПЦ) помага за презаселването на незаконно депортирани украинци като сътрудничи на Министерството на извънредните ситуации на Русия (МИС). Разследването разполага с информация, предоставена от активисти на Anonymus и проекта DDoSecrets, че около 600 000 цивилни са били депортирани в Русия, включително 117 000 деца. Слідство iнфо твърди, че РПЦ получава на електронната поща на Синодалния отдел за благотворителност доклади от МИС за окупираните територии и депортираните украинци, в т.ч. за броя на насилствено депортираните граждани, и настанява украинци в своите църкви и манастири.<ref>{{Cite news|url=https://www.slidstvo.info/warnews/deportuj-blyzhnogo-svogo-yak-rosijska-pravoslavna-tserkva-razom-iz-sylovykamy-prymusovo-pereselyayut-ukrayintsiv-do-rosiyi/|title=Депортуй ближнього свого: як Російська православна церква разом із силовиками примусово переселяють українців до Росії|last=Корнієнко|first=Яніна|date=2022-04-24|work=Слідство iнфо|access-date=2022-04-26}}</ref> === Международни санкции срещу Русия === От началото на масивното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕС налага мащабни и безпрецедентни санкции срещу Русия. Те допълват мерките, които вече бяха наложени на Русия от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения.Санкциите се състоят от забрани за пътуване на физически лица, замразяване на активи на физически лица и образувания и забрана за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на включените в списъците. Сред хората или институциите на които са наложени санкции са: ФСБ (приемника на КГБ) <ref name=":39">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> ; съдии, прокурори и членове на съдебната влас'''т''', замесени в смъртта на Навални<ref name=":39" /> и в делата срещу Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов и Александра Скочиленко; хора приближени до Путин (например Алина Кабаева<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31971904.html</ref>, Катерина Тихонова и Марина Воронцова,<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> Сергей Лавров<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/02/25/russia-s-military-aggression-against-ukraine-eu-imposes-sanctions-against-president-putin-and-foreign-minister-lavrov-and-adopts-wide-ranging-individual-and-economic-sanctions/</ref> и др.). Някои приближени на Путин, като неговата кръщелница Ксения Собчак продават имоти и търсят чуждо гражданство, за да избегнат санкции.<ref>https://www.dnes.bg/rusia/2022/04/10/za-da-izbegne-sankciite-kryshtelnica-na-putin-prodava-imoti.526364</ref> Наложени са санкции и срещу руски криптовалутни портфейли, сметки или доверително съхранение, счетоводство, одит, деловодство и данъчни консултации, архитектурни и инженерни услуги. <ref name=":40">https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/</ref> Санкции търпят и някои големи руски банки<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/31789027.html</ref> <ref>https://www.investor.bg/a/334-evropa/347367-ruskata-banka-vtb-se-izteglya-ot-evropa</ref>Само за година са приети четиринадесет "пакета" със санкции. Те са на обща стойност четиредесет и осем милиарда долара.<ref>https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia-explained/</ref> През юни 2022 г. е приет пореден пакет санкции, който забранява закупуването, вноса или трансфера на суров нефт и някои нефтени продукти по море от Русия в ЕС. <ref name=":40" /> Ограниченията се прилагат от 5 декември 2022 г. за суровия нефт и от 5 февруари 2023 г. за другите рафинирани нефтопродукти. За по-малко от година са приложени четиринадесет пакета санкции <ref name=":40" /> Въпреки това общественици и полотици критикуват ЕС , защото все още има много руски компании, които продават оръжие или горива и не са под санкции.<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/403112-evropa-iska-da-zasili-sanktsiite-sreshtu-rusiya-strahuvayki-ot-promeni-v-sasht</ref> [[Европейски парламент|Европейският парламент]] провежда символично гласуване с искане за пълна забрана на целия внос на руска енергия в ЕС. Въпреки че предложението не е обвързващо, председателят на парламента [[Роберта Мецола]] го определя като „много важен момент“, който изпраща „най-силните послания“ към Украйна относно степента на подкрепа от ЕС. Депутатите, в т.ч. всички български евродепутати, взели участие във вота<ref>Официален [https://twitter.com/rmkanev профил на Радан Кънев] в Twitter | [https://twitter.com/rmkanev/status/1512022153771851776 Съобщение от 2022-04-07]</ref>, гласуват с 513 „за“, 22 „против“ и 19 „въздържали се“ за „незабавна“ забрана на руските въглища, газ, петрол и ядрено гориво. [[Резолюция]]та на Европейския парламент изисква също засилени доставки на оръжие за Украйна, откликвайки на многократните призиви на Украйна към Европа. Евродепутатите настояват също лидерите на ЕС да изключат Русия от Г-20 и други многостранни организации, като [[Интерпол]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[ЮНЕСКО]] и други.<ref>{{Cite news|url=https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20220401IPR26524/meps-demand-full-embargo-on-russian-imports-of-oil-coal-nuclear-fuel-and-gas|title=MEPs demand full embargo on Russian imports of oil, coal, nuclear fuel and gas|date=2022-04-07|work=European Parliament|access-date=2022-04-08}}</ref> (На 16.11.2023 година Русия е изхвърлена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО).<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553783_rusiia_ostana_izvun_izpulnitelniia_suvet_na_junesko_za/</ref> В същия ден се провеждат и дискусии между посланици на 27-те страни от ЕС относно приемането на предложението на Европейската комисия за санкциониране на руските въглища, наред с други търговски мерки.<ref>{{Cite news|url=https://www.barrons.com/news/eu-parliament-passes-symbolic-vote-to-ban-russia-energy-imports-01649331607|title=EU Parliament Passes Symbolic Vote To Ban Russia Energy Imports|last=Agence France-Presse|date=2022-04-07|work=Barron's|access-date=2022-04-08}}</ref> В София се провежда поредно многохилядно мирно шествие срещу войната и в подкрепа на Украйна, чийто основен лозунг е “Не сме неутрални!”<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792758.html|title="Убийци!" Хиляди подкрепиха Украйна и протестираха срещу войната|last=Елица Симеонова|first=Мирослав Михайлов|date=2022-04-07|work=[[Свободна Европа]]|access-date=2022-04-08}}</ref> (един от честите доводи на руското правителство е, че щом Украйна иска да се присъедини към НАТО значи тя не е неутрална държава, а вражеска.) Санкциите са насочени срещу нарушения на човешките права и срещу окупацията на Крим. Стотици руски компании са подложени на санкции<ref>https://www.vesti.bg/sviat/ogromna-vylna-na-sankcii-ot-sasht-svyrzani-s-rusiia-6212337</ref><ref>https://www.focus-news.net/novini/mejdunarodni/SASht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-275-dushi-i-organizacii-za-dostavka-na-tehnologii-i-oborudvane-na-Rusiya-2319323</ref> Само десет дни след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия изпреварва Иран и Северна Корея като най-санкционирана нация в света, съобщава Bloomberg, като се позовава на Castellum.ai – глобална база данни за мониторинг на санкции. Общият брой на санкциите, наложени на Русия към 7 март, надхвърля 5500.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-07/russia-surges-past-iran-to-become-world-s-most-sanctioned-nation|title=Russia is Now the World's Most Sanctioned Nation|date=2022-03-07|work=Bloomberg|access-date=2022-03-07}}</ref> На 7 април [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] гласува за отнемането на търговския статут на Русия за „най-облагодетелствана нация“, което отваря вратата за въвеждането на неблагоприятни тарифи за Москва,<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-votes-to-strip-russia-of-most-favored-nation-trade-status.html|title=Congress votes to revoke Russia’s ‘most favored nation’ trade status, sends bill to Biden|last=Franck|first=Thomas|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> и приема поредна мярка в изява на усилията на цялото правителство на САЩ за икономическа изолация и санкциониране на Кремъл заради войната в Украйна. Със 100:0 гласа [[Сенат на САЩ|Сенатът]] приема законопроект за забрана на вноса на петрол и газ от Русия, който след това е одобрен и от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]] с 413:9 гласа, преди да бъде подписан и утвърден от президента на САЩ Джо Байдън. Законопроектът забранява вноса на петрол, газ, въглища и други енергийни продукти от Русия и идва в отговор на изпълнителната заповед за налагане на същите санкции, подписана от Байдън през март. Кодифицирането на заповедта на Байдън в закон прави много по-трудно отменянето му от следващия президент на страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/04/07/senate-passes-ban-on-russian-oil-and-gas-imports-.html|title=Congress passes ban on Russian oil and gas imports, sending measure to Biden|last=Wilkie|first=Christina|date=2022-04-07|work=CNBC|access-date=2022-04-08}}</ref> САЩ налагат нови санкции, които включват ограничения върху 70 руски предприятия, свързани с отбраната, включително „Ростех“ - държавна корпорация, „смятана за крайъгълен камък на руския отбранителен, промишлен, технологичен и производствен сектор“, информира Държавният департамент<ref>{{Cite news|url=https://www.state.gov/targeting-russias-war-machine-sanctions-evaders-military-units-credibly-implicated-in-human-rights-abuses-and-russian-federation-officials-involved-in-suppression-of-dissent/|title=Targeting Russia’s War Machine, Sanctions Evaders, Military Units Credibly Implicated in Human Rights Abuses, and Russian Federation Officials Involved in Suppression of Dissent|last=Office of the Spokesperson|date=2022-06-28|work=U.S. Department of State|access-date=2022-06-29}}</ref>САЩ, заедно със страните от Г-7, забраняват вноса и на руско злато<ref>{{Cite news|url=https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0838|title=U.S. Treasury Sanctions Nearly 100 Targets in Putin’s War Machine, Prohibits Russian Gold Imports|date=2022-06-28|work=U.S. Department of the Treasury|access-date=2022-06-29}}</ref> Постепенно санкциите над Русия се пренасят и в спорта <ref>https://novinata.bg/obsthestvo/zastho-ne-rusiq-a-rok-uchastva-v-olimpiadata-v-tokio-2020/</ref><ref>https://clubz.bg/58044-golyam_skandal_v_shtangite_spirat_rusiya_ot_svetovnoto_v_sasht</ref>и културата.<ref>https://www.segabg.com/category-culture/italiya-umuva-nad-po-tezhki-sankcii-za-ruskata-kultura</ref><ref>https://www.dw.com/bg/kiev-zabrani-kulturata-na-ruski-nuzno-li-bese/a-66322630</ref> Ред международни спортни организации като МОК,<ref>https://www.bta.bg/bg/news/287268-mezhdunarodniyat-olimpiyski-komitet-mok-otne-pravoto-na-mezhdunarodnata-boksov</ref><ref>https://www.segabg.com/category-sport/amerikanskiyat-boks-napusna-mezhdunarodnata-federaciya</ref>ФИФА,<ref>https://offnews.bg/futbol/i-fifa-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-771383.html</ref> ФИДЕ<ref>https://offnews.bg/drugi/i-fide-se-vkliuchi-v-sanktciite-sreshtu-rusia-i-belarus-772520.html</ref> и пр. санкционират Русия. Междувременно украинското правителство настоява за по-тежки санкции за Русия и повече тежко оръжие за Украйна<ref>[https://twitter.com/DmytroKuleba/status/1540983570960891904 @Dmytro Kuleba]: ''This 7 y.o. Ukrainian kid was sleeping peacefully in Kyiv until a Russian cruise missile blasted her home. Many more around Ukraine are under strikes. G7 summit must respond with more sanctions on Russia and more heavy arms for Ukraine. Russia’s sick imperialism must be defeated. //'' [https://twitter.com/DmytroKuleba Официален профил на Дмитро Кулеба в Туитър] | Дата на публикуване: 2022-06-26 | Посетено на: 2022-06-29 </ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/06/26/1107688656/russia-strikes-kyiv|title=Russia bombs Kyiv in a weekend missile barrage across Ukraine|last=Myre|first=Greg|date=2022-06-26|work=NPR|access-date=2022-06-29}}</ref> === Международен наказателен съд === На 03.03.2022 в отговор на призива на 39 държави главният прокурор на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] (МНС) Карим Хан съобщава, че вече се събират доказателства срещу Русия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]], [[престъпления срещу човечеството]] и [[геноцид]].<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/war-crimes-court-prosecutor-opens-ukraine-investigation-statement-2022-03-02/|title=War crimes court prosecutor opens Ukraine investigation|date=2022-03-03|work=Reuters|access-date=2022-03-03}}</ref> Разследването ще обхване периода от 2013 г. до момента. Съдът няма собствена полиция и разчита на междудържавно сътрудничество за осъществяването на арести. Наказанията, наложени от МНС, могат да включват лишаване от свобода и глоби. <ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-60597751|title=Ukraine: Russia faces war crimes investigation|last=Morton|first=Becky|date=2022-03-03|work=BBC News|access-date=2022-03-03}}</ref> === Контрасанкции на Русия === Русия предприема ответни действия. Тя оказва натиск върху чрез спирането на газовите и нефтените потоци.<ref>https://www.investor.bg/a/518-energetika/362070-rusiya-pak-zaplashva-da-spira-gaza-na-es-no-ima-idei-za-oshte-trabi-po-turski-potok</ref> Това обаче има обратен ефект и огромна част от европейските държави се отказват от руския газ. Все пак поради зависимостта на някои държави от руски газ ЕС не проявява единност. Някои държави като България търсят възможности да закупуват руски газ, който е минал през прекупвач и вече не се счита де юре за руски. Други държави като Унгария и Сърбия<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/402785-vuchich-sarbiya-nyama-da-nalozhi-sanktsii-na-rusiya</ref> директно отказват да се съобразяват със санкциите. Русия получава и финасова подкрепа от авторитарни режими като Китай<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/18/4325719_mogat_li_sankciite_sreshtu_rusiia_da_imat_efekt_bez/b9be3c8ff85aab9dac665c7fb8252de9/</ref>, Иран, Беларус и Северна Корея. Също така Русия конфискува капиталите на някои от големите компании в нея. На 1 март 2022 Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>https://x.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554</ref> == Финансова и политическа подкрепа за Украйна == В началото на май две хиляди двадесет и втора година Поредният пакет от военна помощ за Украйна, обявен от президента на САЩ Джо Байдън и от държавния секретар Антони Блинкен на 8 май, е на стойност 150 милиона долара. Той включва 25 000 артилерийски снаряда от 155 мм, както и противоартилерийски радари, оборудване за заглушаване, полево оборудване и резервни части. С този пакет военната помощ на Вашингтон за Киев от началото на руската инвазия достига общата сума от около 3,8 милиарда долара.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/5/6/us-providing-additional-150m-in-military-aid-to-ukraine|title=US providing additional $150m in military aid to Ukraine|last=Al Jazeera Staff|date=2022-05-06|work=Al Jazeera|access-date=2022-05-10}}</ref> Великобритания се ангажира да предостави още 1,3 милиарда британски лири (1,60 милиарда долара) военна подкрепа и помощ на Украйна – двойно по-голяма сума от размера на предишните пакети. „Бруталната атака на Путин не само причинява неописуемо опустошение в Украйна, но и заплашва мира и сигурността в цяла Европа“, казва във връзка с нарастващата подкрепа на Обединеното кралство за Украйна британският премиер Борис Джонсън.<ref name=":23">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/may/08/russia-ukraine-war-what-we-know-on-day-74-of-the-invasion|title=Russia-Ukraine war: what we know on day 74 of the invasion|date=2022-05-08|work=The Guardian|access-date=2022-05-10}}</ref> Германия обявява, че изпраща седем самоходни гаубици PzH 2000 в Украйна, в допълнение към заявените като ангажимент от страна на нидерландското правителство пет артилерийски системи, информира германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт. PzH 2000 са едни от най-мощните артилерийски оръжия в инвентара на [[Бундесвер|Въоръжените сили на ФРГ]] (Бундесвер) с обсег на поразяване до 40 км.<ref name=":23" /> На 15 юни администрацията на Байдън предоставя допълнителна помощ от 1 милиард долара за сигурност на Украйна. Очаква се новият военен пакет на САЩ да включва повече гаубици и артилерийски снаряди, както и две наземни противокорабни ракети Harpoon. Председателят на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили информира, че около 60 украински войници са завършили обучение по ракетни системи с голям обсег, които ще бъдат на бойното поле "след няколко седмици". В хода на срещите си с украинския президент в Киев на 24 април - 60-ия ден от началото на инвазията - държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и американският министър на отбраната Лойд Остин заявяват, че Съединените щати са одобрили продажбата на боеприпаси за 165 млн. долара за военните усилия на Украйна, едновременно с повече от 300 милиона долара външно военно финансиране. Помощта от САЩ идва в момент, в който Украйна настойчиво моли Запада за по-мощни оръжия срещу кампанията на Русия в района на Донбас в Източна Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/04/25/1094588767/u-s-promises-new-aid-to-ukraine-in-fight-against-russia|title=U.S. promises new aid to Ukraine in fight against Russia|last=The Associated Press|date=2022-04-25|work=NPR|access-date=2022-04-27}}</ref> == Хуманитарна криза в Украйна и Зърнена сделка (22 юли 2022 - 18 юли 2023)<ref name=":35">https://www.svobodnaevropa.bg/a/putn-erdogan-zarnena-sdelka/32579591.html</ref><ref name=":36">https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref> == Окупацията на Украйна и ракетния обстрел от страна на Русия създават препоставки за хуманитарна криза. поред украински официални лица руската блокада на украинските пристанища възпрепятства експорта на около 22 милиона тона зърно.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/politika/14793629|title=Путин и Эрдоган договорились, что Турция поможет в разминировании портов Украины|date=2022-06-01|work=ТАСС|access-date=2022-06-02}}</ref> До началото на май Русия присвоява 400 000 тона зърно от временно окупирани територии на Украйна. Според Тарас Висоцки, първи заместник-министър на земеделието, общото количество възлиза на около една трета от всички зърнени запаси във временно окупираните райони на Запорожка, Херсонска, Донецка и Луганска област.<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/05/4/7343864/|title=Росіяни вивезли з окупованих територій третину запасів зерна — майже пів мільйона тонн|first=2022-05-04|work=Українська правда|access-date=2022-05-04}}</ref> Всичко това създава сериозен риск от хуманитарна криза поради недостиг на храни в страните, зависими от зърното, изнасяно от Украйна<ref>{{Cite news|url=https://www.pravda.com.ua/news/2022/06/1/7349948/|title=Путін і Ердоган домовились, що Туреччина допоможе розмінувати українські порти – Лавров|last=Карловський|first=Денис|date=2022-06-01|work=Українська правда|access-date=2022-06-02}}</ref>. В опити да реши продоволствената криза турският президент Реджеб Ердоган, приема ролята на посредник с Владимир Путин. Преговорите са продължение на преговорите на външите министри на Турция и Руската федерация относно транспортирането на милиони тонове зърно и семена, заседнали в черноморските пристанища на Украйна. <ref name=":25" />На 31 май руският външен министър Сергей Лавров обявява, че руският флот ще позволи безопасното преминаване на украински зърнени кораби, ако Украйна реши проблема с разминирането на своите пристанища. Скоро след това Ердоган отправя предложение за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и ООН в Инстанбул. (този формат е обсъден със Зеленски) На 1 юни руският външен министър Сергей Лавров обявява, че между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган е постигнато условно споразумение за деблокиране на украински пристанища. По думите на Лавров двамата лидери се договорили, че турската държава ще се опита да помогне за организирането на разминирането на украинските пристанища. Целта е да бъдат освободени кораби, пренасящи товари, необходими на развиващите се страни. Официално сделката еподписана на 22 юли 2022 година и създава хуманитарни коридори. През тях се позволяна на Украйна да търгува със зърно, през Черно море. <ref name=":35" />В интерес на истината Путин често си търси повод да наруши сделката (например че през хуманитарните коридори минава военно оборудване; или пък че самата тя среща затруднения да търгува соето жито <ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-zarnena-sdelka/32735451.html</ref>) и атакува украински кораби. Въпреки всичките си несъвършенства Зърнената сделка позволява на Украйна през първата година да пренесе тонове зърно и да избегне хуманитарна криза. Тя продължава до 18 юли 2023 година, когато Русия се изтегля от нея.<ref name=":36" /> Вследствие от това големи количества зърно се озоваха в Централна Европа''',''' което предизвика големи протести на местни земеделски производители, включително в България.<ref name=":36" /> == Проект за мирно споразумение в Инстанбул == В хода на войната са правени опити за мир. На всички опити за преговори от Кремъл отговарят, че няма да има такива докато украинците не свалят оръжие (т.е. не капитулират). През април 2022 е изготвен проекто договор в Истанбул. Впоследствие Зеленски отказва да го подпише. Давид Арахамия, ръководител на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна, дава интервю за телевизионния канал 1+1 и твърди, че Борис Джонсън се е намесил на 9 април, проваляйки договора. Русия често използва този аргумент, но не казва всички унизителни клаузи, заложени в проектодоговора. Проектодоговорът е публикуван от немското списание ''Die Welt.'' Според проекто-договора Украйна получава забрана да влиза във военни съюзи срещу Русия (НАТО); <ref name=":37">https://www.novinite.bg/articles/251681/Die-Welt-Tajniyat-dokument-kojto-mojeshe-da-sloji-kraj-na-vojnata-v-Ukrajna</ref> също така ѝ се забранява да допуска чужди войски, чужди оръжия или чужди учения на своя територрия, както и да закупува или създава ядрени ракети; Русия си задържа Крим, <ref name=":37" /> а впоследствие ще преговаря допълнително за ДНР и ЛНР (оттогава насам Песков често изказва гласно съждения, че има нови териториални реалности и светът трябва да признае окупираните територии за руски) ; Русия е искала ВСУ да бъде смалена от 1 000 000 души до 85 000 човека <ref name=":38">https://dnes.dir.bg/na-fokus/skritata-istoriya-na-razgovorite-koito-mozheha-da-sprat-voynata-v-ukrayna</ref>(става дума само за цялата армия, а не само за войниците), докато Украйна е искала това числа да бъде поне 250 000 души. <ref name=":38" />; Според руските виждания на Украйна ѝ се забранява да има ракети с обсег над 40 км<ref name=":38" />; редуцира се и броят на артилерийските оръдия, танковете ( не повече от 342 танка)<ref name=":38" /> и ракетните установки, както и на авиацията (максимум 10 военни хеликоптера); руският да стане втори държавен език.(нещо спрямо което Зеленски е бил категорично против) Фашизмът да бъде забранен със закон, Украйна да бъде [[Денацификация|денацифицирана]], а пронацистките сили – отстранени (евреинът Зеленски е смятан от Кремъл за нацист; дори за кратко се появява заповед за ареста му на сайта на Министерство на вътрешните работи в Русия)<ref>https://www.investor.bg/a/516-politika/393874-zapovedta-za-arest-na-volodimir-zelenski-izchezna-bez-obyasneniya</ref> Кремъл е искал да не се търси отговорност на руски военни за военни престъпления<ref>https://www.wsj.com/world/russia-ukraine-peace-deal-2022-document-6e12e093</ref> В замяна Русия гарантира изтегляне от Чернигов и Харков. Постоянните членки на ООН (САЩ, Русия, Китай,Велибобритания, Франция) стават страни-гаранти. Русия си запазва правото на вето, а и държи да включи Беларус като страна гарант; също така Русия не гарантира неделимостта на ДНР и ЛНР. Освен това Русия санкциите срещу нея да паднат. Проектодоговорът е счетен за неприемлив още повече, че по това време 82 процента от украинците са против откъсване на територии от Украйна. Киевското правителство не подписва договора, въпреки че той е парафиран от Кремъл. Периодично от Кремъл подновяват условията и настояват, че света трябва да сложи оръжие, да признае новите териториални реалности и да денацифицира Украйна. == Триъгълни сделки == Постепенно се сдига до негласно споразумение страните от ЕС, плюс САЩ да предоставят остарялата си бойна техника на Украйна, а в замяна да получат облекчения в заплащането на нова модерна бойна техника. ВСУ е по-запозната със старата техника, като голяма част от нея е руска, а страните от ЕС искат да се освободят от зависимоста си от Русия по отношение на отбраната си. Това са т.нар. "тригълни" сделки. Така например в началото на юли 2023 година правителството на САЩ е предолжило 200 милиона на българското служебно правителство, като тези пари ще отидат за модерна военна техника. В замяна то е поискало България да предостави остаряла руска военна техника на УкрайнаТъй като руското правителство заплашва участниците във войната с ядрен удар, то най-често оръжие се предоставя чрез посредничествоот на частни фирми, които вкарват бойната техника през Полша или Румъния. Според министъра на отбраната на България, Димитър Стоянов триъгълни сделки са били договаряни през март- май 2023 и България е изпуснала срока. Горните факти обаче (предложение на САЩ за тригълна сделка през юли 2023) са в разрез с това твърдение. == Бойни действия през 2023 година == === Затруднения за Украйна през 2023-2024 === През на 23 февруари 2023 се навършва една година от агресията на Русия спрямо Украйна. Въпреки че Украйна се съпротивлява успешно постепенно превъзходството на руснаците като численост става очевидно. Зеленски признава че ВСУ губи огромен брой хора. Сериозен проблем е и дефицита със снаряди. През февруари 2023 ЕС се наема да предостави 1 милион артилерийски снаряди на Украйна. Дълго време демократичните страни изпитват затруднения с това количество. Към дата 14 ноември 2023 година на Украйна са предоставени едва 300 000 снаряда. <ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/11/14/4552824_es_ne_moje_da_dostavi_navreme_1_mln_snariada_za/</ref><ref>https://news.bg/int-politics/es-nyama-da-uspee-da-proizvede-edin-milion-snaryada-za-ukrayna.html</ref> (само за сравнение на 15.12. 2023 Залужни иска от Лойд Остин 17 милиона снаряда - в пъти повече от цялото европейско и американско производство<ref>https://zemya.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB-17-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-400-%D0%BC%D0%B8/</ref>)Най-солидна е подкрепата от САЩ. Въпреки че в началото на март 2024 са предоставени малко над желания 1 милион снаряда забавянето е очевидно. Причината - европейските държави не са настроили страните си в режим ''"военна икономика"'' и е трудно да възстановят отведнъж военната си промишленост. Европейските държави срещат най-различни спънки. Множество поръчки за други държави (напр. за Египет); неподдържането на склад на такива огромни количества боеприпаси; помощта за Русия оказвана от страните от БРИКС (според "''The Times"'' само за 2024 г. Северна Корея е осигурила 1,5 милиона артилерийски снаряди за Русия<ref name=":29">https://www.segabg.com/hot/category-the-war/polovinata-ruski-snaryadi-idvat-phenyan</ref>; също така Северна Корея осигурява снаряди за РЗСВ "Катюша",<ref name=":29" /> както и за балистични ракети с малък обсег на действие<ref name=":29" />); демократичните правила които забавят административните процедури; изборите за Европейски парламент. Не е без значение, че републиканската партия няколко месеца саботира изпращането на бойна техника на стойност няколко милиарда на Украйна. Политическите противоборства забавят помощта за дълго време === По-важни битки през 2023-2024. === ==== Битка за Бахмут ==== Битката за Бахмут започва 1 август 2022 и продължава до 20 май 2023. След [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] през [[1916]] г., битката за Бахмут е най-дългата битката в съвременната военна история. Основните бойци от руска страна са [[ЧВК „Вагнер“]]. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна<ref>https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438</ref> На 11 януари 2023 ЧВК Вагнер успява да заваземе гр. Соледар и да направи пробив. около 20 февруари 2023 Бахмут се оказва обкръжен, а ВСУ се изтеглят на височините над града. На 20 май Бахмут е окупиран на 100 процента. Важно е да се каже, че междувременно целият град е практически сринат със земята от руснаците, така че на практика те овладяват руините на града. ''BBC News Rusian'' и ''Mediazone'' успяват (чрез некролози, паметни плочи и пр.) да потвърдят поименно над 5703 убити руски военнослужещи при Бахмут. Тъй като голяма част от убитите и освободени затворници и за тях няма сигурни вести двете медии допускат, че реалният брой убити руски военнослужещи е около 12 000 души. Но ако към тази цифра се добавят и убитите наемници от ЧВК Вагнер цифрата ще набъбне още, тъй като те са погребвани дискретено.<ref>https://news.bg/int-politics/kakvi-sa-zagubite-na-rusiya-v-bahmut-baydan-kaza-100-hilyadi.html</ref> Ако се вземат предвид всички възможни жертви цифрата 100 000 убити руски военнослужещи (при Бахмут) назована от американския президент Джо Байдън не изглежда толкова фантастично. ==== Битка за Авдеевка ==== Битката за Авдеевка започва още през 21. февруари 2022 година, но след октомври 2023 републиканската партия на САЩ създава проблеми във финансирането на логистиката на Украйна. Потестепенно от есента на 2023 Русия преминава настъпление и постига важен пробив на 20 януари 2024. На 17 февруари командващия на украинските сили [[Олександър Сирски]] обявява ,че е взето решение украинските войски да се изтеглят от града с цел предотвратяване на обграждане и запазване на човешки животи, с което битката приключва. Авдеевка е добре укрепено селище, и плацдарм към Донецк, така че е от стратегическо значение. Боевете при Авдеевка са страхотни, с невероятни човешки жертви и от дветес трани. Според експерта от IISS, Микаел Герстад само между октомври 2023 и февруари 2024 руснаците дават около 22 500 жертви при (убити или ранени) при Авдеевка. === Пуч на Евгений Пригожин (23 юни-24 юни 2023) === Голяма част от сериозните боеве (особено при Бахмут) са изнесени от ЧВК "Вагнер". За да не провежда мобилизация на населението Путин финансира множество наемнически бригади, средно с 5000-7000 души. Сред тях си заслужава да се споменат ЧВК "Факел" (финансирана от Газпром), ЧВК "Кубан", ЧВК "Дон", ЧВК "Тигър" и пр. но ЧВК "Вагнер" е най-голямата (според данни на британското разузнаване към 24 юни 2024 ЧВК "Вагнер" се състои от 50 000 души, от които около 40 000 са бивши затворници<ref>https://www.voanews.com/a/central-african-republic-becoming-a-hub-of-russian-mercenary-group-s-propaganda/6444474.html</ref>). Нейният неофициален лидер [[Евгений Пригожин]] дълго време се ползва с огромно политическо влияние. Наричан е "готвачът на Путин" и смятан за доверено лице на Владимир Путин. <ref name=":31">https://www.svobodnaevropa.bg/a/evgenii-prigozhin-putin-samoletna-katastofa/32562043.html</ref>(Пригожин притежава голяма верига ресторанти, в които преди агресията на Русия, Путин често отсяда с международни гости - например с Дж.Буш - младши) Постепенно Пригожин започва да негодува срещу военните съветници на Путин и най - вече чрещу министъра на отбраната на Русия, Сергей Шойгу. Спород Пригожин ЧВК "Вагнер", изнася основните боеве, а често логистиката закъснява; дори се говори за преструктуриране на "Вагнер" и вкарването ѝ под крилото на министерство на отбраната. На 23 юни Пригожин започва пуча като отмъщение за това, което той твърди, че е атака срещу неговите сили от страна на руското министерство на отбраната<ref>https://web.archive.org/web/20230623172810/https://www.reuters.com/world/europe/russian-mercenary-boss-says-moscows-war-ukraine-based-lies-2023-06-23/</ref>. Във видеоклип Пригожин се обръща към обикновените руснаци с думите, че Путин оправдава войната в Украйна с лъжи, как НАТО ще нападне Русия<ref>https://abcnews.go.com/International/stunning-rebuke-putin-wagner-chief-russias-invasion-ukraine/story?id=100335756</ref>Пригожи тръгва към Москва с войски, съставени най-вече от ЧВК "Вагнер". В първите часове наемниците не срещат съпротива и стигат до Воронеж. Междувременно Владимир Путин подготвя Москва за обсада и привиква войски от далечните краища на Русия. Не става ясно на какво се е надянал Пригожин, но след първите часове той забавя темпото. Някои анализатори допускат, че Пригожин е разчитал на своето приятелство с генерал [[Сергей Суровикин]]<ref>https://www.theguardian.com/world/2023/aug/23/russia-removes-sergei-surovikin-as-head-of-aerospace-forces</ref>. Суровикин обаче остава пасивен. Възможно е също така Пригожин, който се познава лично с множество лидери на Запада да е очаквал международна подкрепа. Такава обаче не пристига. Западните лидери са объркани - те не знаят дали не се случва инсценировка; също така при една гражданска война в Русия биха могли големи маси от руски емигранти да тръгнат към ЕС; не е ясно кой ще наложи контрола си върху ядрените оръжия и как ще бъдат използвани те; на всичското отгоре Пригожин не "добрият герой", а самия той е ястреб по отношение на Украйна. Всички тези събития принуждават Запада да избере пасивна роля. По-късно някои анализатори оценяват тази роля на изчакване като пропуск на ЕС и НАТО. Междувременно Пригожин влиза в преговори с Лукашенко, който играе ролята на посредник между него и Путин. Лукашенко успява да убеди Пригожин, че действа неразумно.<ref>https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/08/25/4521949_lukashenko_kaza_che_e_prizoval_prigojin_da_vnimava/a53963dacb194797e905cd488ea9babf/</ref> Той предлага компромис: Пригожин и полк. Дмитрий Уткин (военният командир на ЧВК "Вагнер")да отидат със 7000-10 000 бойци Беларус. Там ЧВК "Вагнер" ще изпълняват охранителни мисии, вместо да се бият в Бахмут; всеки боец ЧВК "Вагнер" който желае да се бие срещу УКрайна, ще мине на подчинение на министерство на отбраната и ще положи военна клетва. На 24 юни Пригожин приема този план и прекратява метежа. Сделката е офциализирана окончателно на 20.07.2023<ref>https://offnews.bg/sviat/v-belarus-shte-idat-10-000-naemnitci-na-vagner-805200.html</ref> На 23 август 2023 г., точно три месеца след преврата хеликоптер, в който се намират Евгений Пригожин и военният командир на ЧВК "Вагнер" - полк. Устинов е взривен от ракета.<ref name=":31" /> == Сложна геополитическа обстановка през 2024 година == === Арест и предполагаема екзекуция на Алексей Навални. === На 16 февруари 2024 в Русия умира политическия опозиционен лидер [[Алексей Навални]]. Смъртта му настъпва при неясни обстоятелства, докато Навални е в наказателна колония в Сибир. На майката на Навални дълго време не е предоставено тялото му, отправени са заплахи към нея. Навални не е черно - бяла фигура, но към настоящият момент е може би най-яростният опозиционер на Владимир Путин. Тоя е известен общественик и политик, кандидат -президент на Русия (2017) и политически наследник на Борис Немцов; на митингите в които участва присъстват десетки хиляди хора. Пред 2017 е извършен атентат срещу него. През август 2020 година е извършен нов опит за покушение върху него - ФСБ успяват да проникнат в квартирата му и да намажат вътрешността на слиповете му с отровата "Новичок". Навални колабира в самолета, който каца принудително в Германия и Навални е спасен. На 17 януари 2021 той се връща в Русия, за да продължи борбата и веднага е осъден по многобройни обвинения за корупция и пр. Докато е в ареста (а после в колонията) той нееднократно е измъчван, а човешките му права са нарушавани. Впоследствие започват преговори за размяна на затворници между Русия и САЩ. Навални се намира в одобреният списък за трансфер, но умира по неясен начин пред размяната да се осъществи. Със смърта на Навални режима на Вл.Путин задушава всякаква възможност за демократична опозиция. ==== Реакции в западното общество. Навални - мъченик на режима на Вл.Путин. ==== Повечето западни политически лидери и общественици превръщат Ал. Навални в мъченик на режима на Путин. Вдовицата му изнася реч в Европейската комисия; Гари Каспаров, друг политически опонент на Путин, също казва добри думи за покойният Ал. Навални <ref>https://bntnews.bg/news/gari-kasparov-pred-bnt-sas-smartta-na-navalni-putin-izprati-signal-che-mozhe-da-pravi-kakvoto-si-iska-1268171news.html</ref><ref>https://nova.bg/news/view/2024/02/16/445058/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE/</ref>. В България дори тръгва петиция, за преименуване на бул. "граф Игнатиев" на "Алексей Навални" '''''В Украйна обаче са по-сдържани''''': в началото на политическата си кариерата Навални търси съюз с крайнодесни елементи (неговото обясненение е, че всеки които е срещу Путин е негов съюзник.) Също така дълго време Навални проявява резервираност по темата "Украйна". Той е на мнение, че по същество правдата е на страната на Украйна, но политическата реалност е такава, че тя трябва да се откаже от Крим. В интерес на истината след като окупацията на Русия над Украйна започва на 24 февруари 2022 Навални преосмисля виждането си за Украйна. Въпреки това в украинските политици остава неприятно чувство и те не се се включват в общия хор от прочувствени съболезнования спрямо Навални === Преизбиране на Владимир Путин. === На 18.03.2024 Владимир Путин е преизбран за президент с 87,2 процента<ref>https://www.bta.bg/bg/elections-abroad/637367-putin-e-preizbran-za-prezident-na-rusiya-s-87-28-protsenta-ot-glasovete-pri-obra</ref> Това е пети мандат за руският държавен глава, трети пореден, при това за 6 години. На практика той е във властта от 25 години (20 от тях като президент и 5 като министър-председател). Путин дори вече не се крие зад оправдания, че този мандат не е трети пореден. Той ясно демонстрира на демократичната общност, че нейното мнение не го интересува. На изборите в Русия не са поканени наблюдатели за ОССЕ. Има сигнали за огромни нарушения в агитацията и организацията на изборите (например че са допуснати само подбрани кандидатите, че е армията оказва натиск да се гласува и пр.) но те няма как да бъдат проверени; дори процентът на гласували за Путин е подозрителен. Обикновено диктаторите печелят с 90-99 процента, като има малък брой невалидни бюлетини. Куриозното е, че Путин обвинява Владимир Зеленски в нелегитивност, тъй като мандата му е изтекъл, а в Украйна няма избори. Путин не обяснява как си представя провеждането на избори в Украйна, във военна обстановка; нито пък дава обяснения как самият той от позиция си на третия си последователен президентски мандат (пети общо) можеда претенендира за легитимност. При всички случаи преизбирането на Владимир Путин е много лоша новина за Украйна. Ясно е, че никой не може да очаква в следващите 6 години политиката на Русия на агресия над Украйна да се промени === Избори за европейски парламент. Влияние върху войната в УКрайна === Между 6 и 9 юни се състоят избори за [[Европейски парламент]] Те оказват голямо значение върху войната. Предварителните очаквания са националистическите партии да увеличат влиянието си. Тъй като мнозинството от тях подкрепят Русия, а противниците на Русия (най-вече либералите и ЕНП, а също и зелените) ще намалеят ЕП заема изчаквателен режим. Вероятно това е причината поради която саботьорската политика на Унгария не е наказана. На няколко пъти се обсъжда замразяване на членството на Унгария, поставя се и въпросът решенията да се взимат с квалифицирано мнозинство (а не с пълно единодушие), но поради липса на време тези въпроси се оставят за следващия европарламент. Между 6 и 9 се състоят евроизборите. Въпреки увеличаването на влиянието на крайнодесните консерватори все пак щетите за проевропейските партии са по-малки от очакваното. === Предсрочни избори във Франция. Влияние върху войната в Украйна === Президентът Емануел Макрон има амбиции Франция да бъде водеща политическа сила в Европа. Той се опитва да създаде европейска армия,<ref>https://clubz.bg/91198-makron_da_se_sardi_na_dyo_gol_che_nyama_evropeyska_armiya</ref>но конфликта в Украйна отново засилва ролята на НАТО и го кара да преосмисли тази своя позиция.<ref>https://euractiv.bg/section/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/news/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9/</ref> Тъй като към Франция има много критики, че не подпомага достатъчно Украйна във военно отоншение, през пролетта на 2024 Макрон изостря политическото говоренет по темата. Той дори допуска, че при определени обстоятелства е възможно НАТО-вски сили да влязат в Украйна.<ref>https://www.svobodnaevropa.bg/a/makron-voinitsi-ukraina/32865181.html</ref><ref name=":32">https://www.dw.com/bg/zapadt-se-izprati-vojski-v-ukrajna-vece-ne-e-izkluceno/a-68383824</ref>Идеята среща голямо неодобрение сред страните от ЕС (и естествено сред Русия). На конференция в Париж Макрон допуска компромис - обсъдена е идеята да се създаде коалиция от държави, коятота да предостави ракети с малък и среден обсег на Украйна,<ref name=":32" /> а също така НАТО да изпрати военни инструктори в Украйна. Обсъдени са също възможностите за помощ с киберзащита на Украйна, разминиране на мини, подобряване на военната промишелност на ЕС и пр.<ref name=":32" /><ref>https://www.dw.com/bg/makron-nasata-evropa-moze-da-umre/a-68920791</ref> Накратко през април-май Макрон втърдява тона спрямо Русия. Той влиза в ярък конфликт с крайнодясната Марин льо Пен, която подкрепя Владимир Путин. Представители на нейната партия "Националнен сбор" се обявяват срещу тази инциатива на Макрон. На 9.6.2024, след загуба на изборите за Европейски парламент, Макрон разпуска парламента и насрочва нови избори<ref>https://btvnovinite.bg/svetut/emanjuel-makron-razpusna-parlamenta-francija-otiva-na-izbori.html</ref> На 1.07.2024 на първия тур на националните избори във Франция, "Национален сбор" печели мнозинство (33 процента) следвана от левия блок (28 процента) и от центристите на Макрон (20 процента). Тъй като никой не успява да спечели 51 процента се провежда втори тур. Тук левите привърженици се мобилизират срещу Льо Пен. На втория тур, на 8.7.2024 Марин льо Пен понася сериозно поражение. На първо място излиза френската левица с 180 места, на второ място е коалиционният съюз на Макрон "Заедно" със 159 места, на трето място е Националният сбор с 142 делегати, а на дъното са републиканците с 39 места. Предвид, че никой не успява да спечели 288 места това прави парламента силно фрагментарен. На 22.09.2024 новият премиер на Франция, Мишел Барние представя проектокабинет<ref>https://www.mediapool.bg/koi-sa-klyuchovite-ministri-v-novoto-frensko-pravitelstvo-news363274.html</ref> === Подкрепа за Путин от Виктор Орбан и саботиране на подкрепата на ЕС за Украйна. === От самото начало Виктор Орбан се обявява за основен противник по въпроса да се дава военна помощ на Украйна. Той използва нееднократно различни поводи, за да забавя помощта. Така например на 12.06.2024 Йенс Столтенберг и Виктор Орбан успяват да се договорят, че Унгария няма да участва със свои средства в помощта за Украйна, но и няма да пречи. През юли, обаче започва домакинството на Унгария и Орбан отново стопира тази помощ - под предлог че Украйна спира руския природен газ за Унгария. също така още в началото на председателството на Унгария (от 1.7.2024 до 1.1.2025) Орбан демонстрира подкрепата си за Вл.Путин. На 5.07.2024 той отива в Русия, където да обсъжда с Вл.Путин "мирен план"<ref>https://bnr.bg/post/102015956/viktor-orban-na-poseshtenie-v-moskva-posreshta-go-putin</ref>Всички страни в ЕС реагират бурно, като отбелязват че той не е упълномощен за такива преговори; както и че има взето решение на ЕС и то трябва да се спазва. Въпреки това в идните дни Виктор Орбан представя на европейските лидери концепция за мирен план, която представя руските ултиматуми. Този "мирен план" не е обсъждан. Нещо повече - на 18.07.2024, когато е преизбрана Урсула фон дер Лайен напада остро Виктор Орбан за неговата саботьорска политика. Любопитно е, че Орбан дълго време пречи на преизбирането на Урсула фон дер Лайен<ref>https://www.bgonair.bg/a/4-world/349627-orban-iska-fon-der-layen-da-bade-smenena-tova-byaha-pette-nay-loshi-godini-v-es</ref> с довода че тя е "ястреб" по отношение на Русия. Той твърди, че Тръмп е човек на мира и че европейците трябва да порастнат и да се държат като американците. Орбан обвързва финансовите субсидии на Унгария, включително по Плана за развитие и устойчивост (блокирани заради корупционни практики) с геополитически действия - премахването на ветото спрямо кандидатстването на Финландия за НАТО; премахването на ветото спрямо кандидатстването на Украйна за НАТО; даването от ЕС на парично-военна помощ на Украйна и пр. === Смяна на генералният секретар на НАТО === Междувременно на 26.06.2024<ref>https://clubz.bg/151141</ref> [[Йенс Столтенберг]], чиито мандат като генерален секретан НАТО е изтекъл бива заменен от [[Марк Рюте]]. В полза на кандидатурата на Рюте е посочено, че той е диалогичен човек, и консенсусна личност и че е успял да убеди Тръмп в ключов момент да не изтегля подкрепата на САЩ за НАТО. Предвид, че към този момент една евентуална нова победа на Доналд Тръмп е много възможна, европейските държави търсят човек който да е в добри отношения с него и същевременно да подкрепя Украйна<ref>https://news.bg/int-politics/mark-ryute-obeshta-podkrepa-za-ukrayna-omalovazhavayki-strahovete-ot-tramp.html</ref><ref name=":33">https://www.mediapool.bg/mark-ryute-poe-nato-ot-stoltenberg-s-priziv-za-poveche-sredstva-i-pomosht-za-ukraina-news363536.html</ref>. Рюте отговаря и на двата критерия. Нещо повече - според преобладаващото мнение той може да бъде гъвкав и същевременно решителен.<ref name=":33" /> Допълнително неговият голям политически опит натежава над този на други кандидатите. === Политически събития в САЩ. Влияние върху войната в Украйна === Още през есента на 2023 президентът на САЩ, [[Джо Байдън]] подготвя голям финансов пакет на стойност десетки милиарди, с който да бъде закупена военна помощ за Украйна. Бюджета обаче пада жертва на политическите борби покрай президентските избори. Републиканците имат мнозинство в конгреса и блокират помощта. Байдън опитва различни процедурни ходове - обвързва помощта с помощ за Израел; обвързва я с административния бюджет; предлага облекчени процедури по екстрадиране на емигранти в САЩ.; [[Джо Байдън|Байдън]] дори търси подкрепата на републикански депутати. Предложението обаче не се приема близо 9-10 месеца. Едва в края на март 2024 предложението е одобрено от Конгреса. Бюджетът гласуван като помощ за Украйна в окончателния си вариант е 61 милиарда.<ref>https://offnews.bg/sviat/kakvo-poluchava-ukrajna-ot-sasht-vaprosat-e-za-61-mlrd-dolara-822167.html</ref> На този фон Тръмп говори как за един ден ще разреши конфликта, като събере Зеленски и Путин в една стая. Макар да не казва ясно позицията си, от някои негови намеци се разбира, че според него САЩ харчи безогледно много пари, за една война, който ѝ е чужда. Самият Тръмп, докато е президент не започва дори една война, а освен това подготвя изтеглянето на американските военни от Афганистан (завършено от Байдън). Преобладаващите мнения са, че Тръмп е привърженик на [[Изолационизъм|изолационизма]] ''.'' На този фон здравето на Байдън се влошава прогресивно и кара много от големите спонсори на демократите да се притесняват. Пуска се слух, че той страда от влошаваща се деменция. Като цяло значителна част от холивудския мейнстрийм започва да агитира за смяна на Байдън като кандидат на Демократическата паритя (Дж. Клуни и Амал, Робърт де Ниро и пр.). Междувременно на голям митинг е открита стрелба срещу Тръмп. Тръмп е ранен, но успява да оцелее и използва събитието, за да набере популярност. Скоро след тези събития става ясно, че Байдън страда от ковид и той оттегля кандидатурата си. На негово мястото Демократическата паритя утвърждава вицепрезидентката [[Камала Харис]]. Тя обаче губи изборите за президент на 6.11.2024 година. На 17.11.2024 Джо Байдън позволява на Украйна ракетите ATACSМ да бъдат използвани за удари срещу военни цели територията на Русия.<ref name=":34">https://news.bg/int-politics/zakasnya-li-baydan-s-reshenieto-za-raketite.html</ref> (ракетите имат обсег 300 км.) Мнозина посрещат това решение с облекчение, но има и мнения, че това решение е много закъсняло.<ref name=":34" /> (според някои хора акова позволение е трябвало да бъде дадено още през есента на 2022 г.)<ref name=":34" /> == Бойни действия през 2024 година == === Украинска контраофанзива в Курска област през август 2024 === На 1 август 2024 ВСУ получава западно оръжие, сред което 6 самолета F-16, както и танкове, артилерийски снаряди и пр. На 6 август ВСУ се решава на контраофанзива, успява да премине границата с Русия. В близките няколко дни, ВСУ успява да наложи контрол над 40 километра на ширина и 12 – на дълбочина и овладява значителна част от Курска област (над 72 селища, като числото нараства), както и част от нефтопровод. На 8 август 2024 Путин свиква Съвета за национална сигурност на Русия.<ref name=":26" /> Руснаците първоначално твърдят, че са отбили атаката, а впоследствие започват да говорят за малък пробив. Въпреки това губернаторът на Курска област, Алексей Смирнов нарежда евакуация на района на с. Глушково (Курска област).<ref name=":27">https://news.bg/int-politics/rusiya-evakuira-i-glushkovskiya-rayon.html</ref> Според руските власти изненадващото украинско нахлуване е предизвикало хаос в Курска област и е наложило да бъдат евакуирани 200 000 цивилни<ref name=":27" /> На 16 август Асойшетед Прес цитира президента [[Володимир Зеленски]], който твърди, че ВСУ е наложила контрола си над гр. [[Суджа]], [[Курска област]].<ref name=":28">https://www.marica.bg/svqt/zelenski-prevzehme-sudja-karta</ref> Важното е да с е отбележи, че в [[Суджа]], има измервателна станция за руски природен газ, който тече по украински тръби и представлява 3% от вноса на континента.<ref name=":28" /> Русия обявява извънредно положение и в Белгородска област и то на федерално ниво. Според Киев са били пленени най-малко 100 руски войници. На 19 август 2024 Володимир Зеленски цитиран от "Ройтерс" информира че ВСУ конктролира над 92 селища и 1250 кв. км. в Курска област.<ref>https://euronewsbulgaria.com/news/29845/zelenski-kiev-kontrolira-1250-kv-km-ot-kurska-oblast</ref> Само за три седмици ВСУ си възвръща контрола над десния бряг на река Оскол, освобождава градовете Балаклея, Волчанск, Купянск, Изюм и Лиман; На 27 август 2024 главнокомандващият ВСУ, Александър Сирски информира че ВСУ вече контролира 1290 кв. км. и над 100 селища<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/ukrayna-veche-vladee-1294-kv-km-i-100-selishta-kursk</ref>. Последната цифра е към дата 23 август 2024, но тя не претърпява съществени промени поне до първата седмица на октомври 2024<ref>https://www.segabg.com/hot/category-the-war/10-neochakvani-izvoda-nastuplenieto-na-vsu-kurska-oblast</ref>. След настъплението на ВСУ в Курска област, на 24 август е извършена евакуация и във Воронежка област, където руските власти обявяват извънредно положение. <ref>https://offnews.bg/sviat/rusia-obiavi-izvanredno-polozhenie-vav-voronezh-828666.html</ref> На 10 октомври 2024 година ВСУ нанася удар срещу склад с взривни материали (боеприпаси и артилерийски оръжия доставени от Северна Корея) и в Брянска област е обявено извънредно положение<ref>https://www.segabg.com/category-the-war/ruski-rayon-obyavi-izvunredno-polozhenie-sled-ukrainski-udar</ref> === Настъпление на Русия към Покровск август-септември 2024 === През август-септември 2024 Русия започва настъпление към [[Покровск (Донецка област)|Покровск, Донецка област]] (Украйна). Някои анализатори смятат, че главнокомандващия ВСУ Ал.Сирски се е провалил, защото въпреки настъплението към Курск на ВСУ, офанзивата на Русия към Покровск не е спряла. Самият той не е на това мнение - отбелязва, че настъплението към Покровск се е забавило, както и че противникът е принуден да прехвърли сили към Курск. Покровск е важен транспортен възел и ако бъде превзет, е възможно логистиката на ВСУ в Курска област да бъде затруднена. На 1 септември Зеленски признава, че положението при Покровски е изключително тежко и руснаците са съсредотичили много ресурси в тази посока.<ref>https://www.dw.com/bg/grbnakt-na-ukrainskata-otbrana-obrecen-li-e-pokrovsk/a-70104015</ref> На същия ден британското разузнаване признава, че руските сили са на 10 км. от Покровск<ref>https://news.bg/int-politics/britanskoto-razuznavane-ruskite-sili-sa-na-10-km-ot-pokrovsk.html</ref> На 4 октомври Институтът за изследване на войната (ISW) в свой анализ признава, че Русия постига тактическите си цели - завладяване на Угледар, който открива пътя към автомагистрала H-15 (град Донецк - град Запорожие) и елиминиране на широкия украински фронт в западната част на Донецка област. Същевременно обаче, според ISW, Русия не успява да постигне оперативни успехи (например превземане на Часов Яр или изтласкване на украинците от левия бряг на р. Оскил).<ref name=":30">https://news.bg/int-politics/isw-zaguba-na-tehnika-i-iztoshtenie-spavat-nastaplenieto-na-rusiya-v-ukrayna.html</ref> Освен това анализът сочи, че руските сили продължават да търпят тежки загуби на бронирана техника при големи, неуспешни механизирани атаки по цялата фронтова линия, особено в западната Донецка област.<ref name=":30" /> На 26 октомври руското правителство обявява, че е завзело Измаиловск и настъпва към Покровск.<ref>https://dnes.dir.bg/svyat/rusiya-e-prevzela-izmaylovka-napredva-kam-strategicheski-vazhniya-pokrovsk-video</ref> На 18.11.2024 става ясно, че руски командири са лъгали за напредъка си в Украйна. Не са превзети нито Билохоровка (Белогоровка), нито Верхнокамянско, нито Григоровка, нито Виемка, нито Серебрянка и едноименния резерват.Нещо повече - Билохоровка вече е в тила на руснаците! В резултат са арестувани значителен брой висши оперативни военни от Трета обединена руска армия. Всички тези военни части отговарят за Северското направление - то е свързващо от юг с Лиманското и от север с Краматорското (Часов Яр). == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2022 година в Европа]] ak20lwsqgzrxclml13310df5yz313nj 0 804554 12416441 12404205 2024-11-19T02:11:29Z Luxferuer 25980 12416441 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Бюст-паметник на Михаил Маджаров | картинка = Паметник на Михаил Маджаров.jpg | картинка-описание = Бюст-паметникът на [[Михаил Маджаров]] | надморска височина = | вид = скулптура | страна = {{България}} | населено място = „Маджаров парк“<br>[[Копривщица]] | архитект = [[Иван Лазаров]] | конструктор = | конструкция = айтоски [[андезит]], гранит | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1946}} | съвременно състояние = поддържан от храм [[Успение Богородично (Копривщица)|„Успение на Пресвета Богородица“]] | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 }} '''Бюст-паметникът на [[Михаил Маджаров]]''' се намира в „Маджаров парк“ в град [[Копривщица]], дарен на храма [[Успение Богородично (Копривщица)|„Успение на Пресвета Богородица“]]. Паркът е наречен на негово име, а паметникът е поставен през 1946 г.<ref name="Роден край.">Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.</ref> Бюстът е направен още през 1934 година и първоначално е бил с кабинетно предназначение. Впоследствие става съставна част от паметника и е в своеобразен комплекс с намиращата се в подножието на парка Маджарова чешма на ул [[Геренилото]], построена през 1947 г. Автор на бюста е големият български скулптор професор [[Иван Лазаров]]. Като част от паметника бюстът не е много голям, но фундаментът му го прави значително по-висок.<ref name="Роден край."></ref> Пространството между леките подпорни стени до 2001 г. е заемано от танцова площадка. На тази дата тогавашното правителство построява детско спортно съоръжение, с предимно дървена конструкция. Поради лошо отношение са ограбени свързващите метални скоби и инсталацията започва да се руши. Поради смяната на властта в България средства за ремоммнт не са отпуснати и детско съоръжение е оставено на доизживяване и по-късно – демонтирано.<ref name="sobstvenik.com">Sobstvenik.com. [http://www.sobstvenik.com/obshhestvenichki-pochistiha-madzharoviya/ Общественички почистиха Маджаровия парк в Копривщица.] Посетен на 24 март 2022</ref> През месец юни 2011 година след повреда скулпторът [[Стефан Беязов]] възстановява увредения нос на бюста и поставя надпис с годините на раждане и смърт на велия българин.<ref name="sobstvenik.com"></ref> Маджаровият парк се намира почти в края на улица „[[Геренилото]]“, малко след вратата към [[Надгробен паметник на Димчо Дебелянов|надгробния паметник на Димчо Дебелянов]]. Стълбите покрай чешмата водят ценителите до мястото на паметника. == Галерия == <Gallery> File:Koprivshtitsa 2019-02-10 102.jpg|Маджарова чешма File:Чешма 1947.jpg|Маджарова чешма File:Бюст на Маджаров.jpg|Бюст на Михаил Маджаров File:Танцова площадка.jpg|Танцовата площадка в Маджаров парк File:Стълби.jpg|Стълби към Маджаров парк File:Портата.jpg|Вход към паметника на Димчо Дебелянов File:Български барок.jpg|Фриз на Михаил-Маджаровата чешма в стил [[Български барок]] </Gallery> == Вижте също == * [[Михаил-Маджарова къща]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Бюст-паметници в България]] [[Категория:Маджарови (Копривщица)]] [[Категория:Иван Лазаров]] [[Категория:Основани в България през 1934 година]] 1xqpzamp2pzca05dwvnpoi10xxwm0j4 0 804627 12416442 11937132 2024-11-19T02:12:25Z Luxferuer 25980 12416442 wikitext text/x-wiki {{Музей | музей = Паметник на Яко Доросиев | снимка = Enlightened Center, Koprivshtitsa 01.jpg | описание = | страна = България | място = [[Копривщица]], {{флагче с име|България}} | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | тематика = [[история]], паметник на културата с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък НКН.</ref> | основан = {{Стартова дата и възраст|1968}} | основател = | номер = | печат = | лятно = | почивни-лятно = | зимно = | почивни-зимно = | директор = | адрес = | телефон = | страница = [http://direkciamuzei.com/ Официален уеб сайт] | карта = }} '''Бюст-паметникът на [[Яко Доросиев]]''' е скулпурен паметник, направен през 1968 г. в град Копривщица.<ref name="Роден край">Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.</ref> Състои се от гранитен пиедестал и бронзов бюст с размери 80/70/30 см. Бюстът е дело на професор [[Иван Фунев]], а пиедестала е от копривщенския каменолец Атанас Юруков и има размери 180/50/50 см. Намира се в двора на къща музей „Яко Доросиев“, превърнат през 2012 г. в [[Музей на просветното дело (Копривщица)|Музей на просветното дело]].<ref name="Роден край"></ref> Яко Доросиев е организационен секретар на [[ЦК на БКП]], самоубил се в София на 26 март 1925 г. Музеят на просветното дело и паметника се стопанисват от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекцията на музеите]] в града. Намират се в съседство с [[Къща музей „Георги Бенковски“|родния дом на Георги Бенковски]]. == Вижте също == * [[Паметници и мемориали в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Бюст-паметници в България]] [[Категория:Основани в България през 1968 година]] le2pyopg749zxsbdm2dbgw770bd1m73 0 804807 12416262 12031091 2024-11-18T20:32:49Z Elkost 8375 +[[Категория:Начални училища в България]]; ±[[Категория:Основни училища в Свиленград]]→[[Категория:Образование в Свиленград]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416262 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Начално училище „Христо Попмарков“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = [[1847]] г. | закрита = | основател = | вид = Основно | към = | град = {{Флагче|България}} [[Свиленград]] | държава = [[България]] | директор = | учители = | ученици = | финансиране= Общинско | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | адрес = Ул. „Иван Вазов“ 38 | телефон = | e-mail = nu_popmarkov@abv.bg | сайт = [https://hristopopmarkov.org/ Официален уеб сайт] | бележки = | общомедия = }} '''Начално училище „Христо Попмарков“''' е училище в [[Свиленград]], основано през 1847 – 1848 година.<ref name="uchilishta.iop.bg">Uchilishta.iop.bg. [http://uchilishta.iop.bg/ну-христо-попмарков-свиленград Начално училище „Христо Попмарков“.] Посетен на 29 март 2022</ref> Учебното заведение до 1963 година е познато като „Червеното училище“. Тогава с решение на община Свиленград наименованието е променено на начално училище „Христо Попмарков“.<ref name="uchilishta.iop.bg"></ref> [[Христо Попмарков]] е български възрожденски учител родом от град [[Копривщица]]. Още с идването си през 1847 г. в българската община в [[Свиленград|Мустафа паша]] той реформира училището по образец на пловдивското училище „Св. Св. Кирил и Методий“, където е учил. Добил вече опит той постепенно превръща „Червеното училище“ в [[класно училище|класно]]. Просветителската му дейност продължава като участва в основаването на [[Народно читалище „Просвета – 1870“|народно читалище „Звезда“]] и откриването на първото девическо училище в града, в което учителства през 1870 г. Мария Григорова. През учебната 1872 – 73 година тук главен учител е бил и [[Иван Вазов]].<ref>Registarnauchilishtata.com. [Https://registarnauchilishtata.com/ну-христо-попмарков-свиленград Начално училище „Христо Попмарков“, град Свиленград.] Посетен на 29 март 2022</ref>След [[Освобождение на България|Освобождението]] Христо Попмарков е първият избран за кмет на [[Копривщица]].<ref>[[Светлана Мухова]], Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3</ref> В по-нови времена училището за „светски науки“ е в началната степен и в него се обучават деца от първи до четвърти клас. == Програма „Едно училище за всички“ == Програмата „Едно училище за всички“ с бенецифиент Община Свиленград, партньори Начално училище „Христо Попмарков“ и Средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“ – град Свиленград.<ref>Umispublic.government.bg. [http://umispublic.government.bg/srchProjectInfo.aspx?org=partner&id=2859 Информационна система за управление и наблюдение на структурните елементи на ЕС в България.] Посетен на 29 март 2022</ref> * Сформиране на екип на проекта. * Обявление в местните медии за стартиране на проекта. * Организиране на кръгла маса (подготовка). ** Организиране на кръгла маса. * Закупуване на учебници и помагала (подготовка). ** Закупуване на учебници и помагала. * Подпомагане на полуинтернатни форми на обучение (подготовка). ** Подпомагане на полуинтернатни форми на обучение. * Сътрудничество на институциите за борба с противообществените прояви. * Подобряване на материалната база на НУ „Христо Попмарков“ (подготовка). ** Подобряване на материалната база на НУ „Христо Попмарков“. * Провеждане на курс за допълнителна квалификация (подготовка). ** Провеждане на курс за допълнителна квалификация. * Сформиране на извънкласни дейности (подготовка). ** Сформиране на извънкласни дейности. * Театрално популяризиране на ромския фолклор (подготовка). * Периодично отразяване реализирането на дейностите по проекта. * Провеждане на семинар (подготовка). ** Провеждане на семинар. * Провеждане на форум (подготовка). ** Провеждане на форум. == Източници == <references /> [[Категория:Основани в Османската империя през 1847 година]] [[Категория:Начални училища в България|Христо Попмарков]] [[Категория:Образование в Свиленград]] 9o3zfnnaj6h2qe7svl2zse8dil6c8p4 0 805048 12416439 12411690 2024-11-19T02:09:30Z Luxferuer 25980 12416439 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Бозова къща | картинка = Бозова къща и Калъчев мост.JPG | картинка-описание = Бозовата къща и Калъчевия мост | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = възрожденски | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1859}} | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 1926 – 1928 г. | етажи = 2 | площ = | съвременен статут = паметник на културата с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | съвременно състояние = поддържана }} '''Бозовата къща''' е къща в [[Копривщица]]. Къщата е построена за Павел Бозов през 1859 година. Стилът ѝ е характерен за симетричните възрожденски български къщи от това време – с дървен [[чардак]] и дърворезбовани тавани.<ref name="namerihotel.com">Namerihotel.com. [http://www.namerihotel.com/bg/198/bozova-house-review.html Бозова Къща, Копривщица.] Посетен на 1 април 2022</ref> [[Архитектурен комплекс „Първа пушка“|Архитектурният ансамбъл]] около [[Калъчев мост|Калъчевия мост]], наричан и моста на „Първата пушка“, е доминиран и завършен от Бозовата къща. Бозовата къща се намира на улица „Михаил Цицелков“ № 1., но не е музей и не е отворена за посещение. През 2024 година фасадите на сградата са ремонтирани без нормативно изискваното разрешение от [[Национален институт за недвижимо културно наследство|Националния институт за недвижимо културно наследство]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mediapool.bg/znakova-kashta-v-koprivshtitsa-se-sanira-s-fibran-news365048.html | заглавие = Знакова къща в Копривщица се санира с фибран | достъп_дата = 13 ноември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mediapool.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> <gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Копривщица - panoramio (13).jpg|Улица „Първа пушка“ с Бозовата къща и Калъчевия мост Файл:Koprivshtitsa 110.jpg </gallery> == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1859 година]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] pocir40z0v12r9ni4492mp1gjj354ds 0 805239 12416447 12299430 2024-11-19T02:16:58Z Luxferuer 25980 12416447 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Душкова къща | картинка = | картинка-описание = | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|възрожденски]] | фасади = | конструктор = | конструкция = дърво | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1817}} | технически параметри = | етажи = | височина = | площ = | адрес = ул. „Константин Доганов“ № 3 | собственик = | съвременен статут = [[паметник на културата]] с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | съвременно състояние = [[Реставрация|реставрирана]] | сайт = }} '''Душковата къща''' е представител на ранните възрожденски къщи в град [[Копривщица]]. Те са предимно съградени изцяло от дърво, но вече са снабдени с по-обширни чардаци (отводи), с повече соби и одаи, с акцент върху [[Чардак|кьошк]]овете. Къщите имат асиметрична конструкция, като отводът обикновено е отворен по цялата им фасада.<ref> Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 10 – 41. </ref> В случая на Душковата къща той заема само половината. Душковата къща има същите помещения в етажа, които са поставени в същия ред, както и при други къщи, височината на помещенията си остава значителна за времето – 2,20 м. Тук е предвидена и втора „соба“ от другата страна на пруста. Това е довело до удължаване на отвода, който тук е двойно по-голям, тъй като е разположен не само пред „пруста“, но и пред новата южна стая. Кьошкът вече е напълно оформен, като той е повдигнат над общото ниво на отвода. Разделен е от него с красив парапет с колони, които служат за конзоли и по този начин е издаден към двора. Къщата е не само по-голяма по размер, а показва и новия етап в развитието на Копривщенската възрожденска къща.<ref name="bgjourney.com">Bgjourney.com. [http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Koprivshtenska/koprivshtenska%204.html Душкова къща.] Подсетен на 4 април 2022</ref> Променено е значително приземието. На мястото на изнесения извън жилищната сграда на голямо разстояние хамбар, скривалището и избата са отделени и две нови жилищни помещения – „в’къщи“ и „соба“, в които се влиза през долен „отвод“.<ref name="bgjourney.com"></ref> Промените в плана са се отразили и на външния вид на сградата. Подчертани са още по-значително удължените пропорции на главната и фасада. Еднораменната стълба е прибрана в унисон с очертанията на „отвода“, а предната стена на първата соба се подравнява с лицето на „отвода“. Така оформеното пространствено изграждане на къщата става още по-прибрано, а дълбоката сянка на „отвода“ помага огряната от слънцето дървена стена на първата „соба“ да изпъкне още по-силно.<ref name="bgjourney.com"></ref> Душковата къща се намира на улица „Константин Доганов“ № 3, но не е музей и на е отворена за посещение. == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1817 година]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] l8ey7n0g1ennoau584u5i5cleub4x2q 2 805855 12416003 12397950 2024-11-18T17:16:59Z Like the windows 306705 12416003 wikitext text/x-wiki <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#cddc39; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">Днес е <span style="color: #009688">{{CURRENTDAYNAME}}, {{Дата}} г.</span></div> <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#97cef9; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">В Уикипедия от <span style="color: white">{{времеви интервал|2022|4|13}}</span>.</div> <div style="text-align:center; width:98.5%; background:#cddc39; font-weight:bold; padding:0.3em; border:1px solid black">За момента имам <span style="color: #009688">над 1445</span> редакции.</div> Здравейте! Аз най-често редактирам и създавам страници свързани с години или футбол ([[1981]], [[Европейско първенство по футбол 2024 – група D|Евро 2024 – Група D]] и др.) ---- Направих първата си редакция, създавайки [[2071]] на [[13 април]] [[2022]] г. {{Вавилон|bg|en-2|de-1|}} == Другите ми страници == * [[Потребител:Like the windows/Приноси]] * [[Потребител:Like the windows/Пясъчник]] * [[:en:User:Like the windows|Потребител:Like the windows (в англ. Уикипедия)]] == Дата, месец и година == * [[{{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}}|Виж]] {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} * [[{{CURRENTMONTHNAME}}|Виж]] {{CURRENTMONTHNAME}} * [[{{CURRENTYEAR}}|Виж]] {{CURRENTYEAR}} == Кодове == * <code><nowiki>{{Превод от|език (en)|име на статията на езика|oldid номер}}</nowiki></code> ** Oldid номер – в края на url-а на последната редакция (на англ.) * <code><nowiki>{{мъниче|(пример) България}}</nowiki></code> * <code><nowiki>#пренасочване [[това към което ще се пренасочва]]</nowiki></code> за създаване на пренасочващи страници * <code><nowiki>[[Име на статия#раздел на тази статия]]</nowiki></code> за пренасочване към даден раздел * <code><nowiki>{{Cross}} и {{Tick}}</nowiki></code> за хикс и тик * <code><nowiki>[[:en:Име на статията на езика (англ.)|Име]]</nowiki></code> за пренасочване към статия от друг език * <code><nowiki><ref>[url на сайта (интервал) заглавие], създател, Посетен на 00 месец 0000 г.</ref></nowiki></code> за източници * <code><nowiki><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = (url) | заглавие = „ “ (в кавички) | достъп_дата = 00 месец 0000 г. (посетен на) | издател = (създател) | език = (en или нищо) }}</ref></nowiki></code> пак за източници * <code><nowiki>{{Скриване||(текст)}}</nowiki></code> за скриване на някоя част от текст * <code><nowiki><u> и </u></nowiki></code> за подчертаване h9agdp5cqh4r94g3gdyuyfxg6eolzlg 3 805856 12415911 12284936 2024-11-18T15:49:59Z Like the windows 306705 12415911 wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Like the windows!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 06:34, 14 април 2022 (UTC) == Страници за години == Здравейте! Какъв е смисълът да се създават страници за години, които са близо хилядолетие напред – напр. [[31 век]], [[32 век]] и [[2681]]? Само за да се отбележи някаква годишнина ли? До 100 години напред – OK, но 1000? Абсолютно безсмислено, затова вече ги изтрих един път. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:15, 1 май 2022 (UTC) :Здравейте, нямам точен отговор за това. :Ако искате ги изтрийте, ще спра. :Съгласен съм. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 17:52, 1 май 2022 (UTC) :: Не знам какви бяха мотивите Ви, затова попитах, защото виждам, че ги пресъздавате. Страниците де факто са си празни. Лично аз не виждам особен смисъл да се създават подобни страници – нито ще се ползват като препратки (поне не скоро [[Файл:Uhilen.gif|alt=ухилване|link=]]), нито носят някаква информация. Според мен са си за изтриване. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:06, 1 май 2022 (UTC) Съгласен съм. 😀 [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 1 май 2022 (UTC) Прав сте [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:10, 1 май 2022 (UTC) == Линкване на дати и години == Здрасти. Няма нужда да се линкват точни дати в самия текст. Това се прави предимно в шаблоните, ако има такива изобщо. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:05, 26 юни 2022 (UTC) : Благодаря за помощта. Съгласен съм. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:13, 26 юни 2022 (UTC) :: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0&type=revision&diff=11454420&oldid=11453931 Тук] си направил същото. Излишно е, ненужно и затормозява четенето.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:51, 19 юли 2022 (UTC) Съгласен съм, не се съобразих. {{D}} [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 06:33, 20 юли 2022 (UTC) == Шаблони за мъничета == Здравейте! Моля да прочетете дефиницията за [[Уикипедия:Мъниче|мъниче]], преди тръгнете пак да го поставяте в статии, които определено не са мъничета. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 03:28, 21 юли 2022 (UTC) Прочетох {{D}} [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:05, 21 юли 2022 (UTC) Съгласен съм [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:06, 21 юли 2022 (UTC) == Източници и Бележки == Моля, не заменяйте едното с другото. Съществува някакъв консенсус, според който всеки, който пише статия, да има правото да си избере едно от двете. Стараем се да не го нарушаваме. [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:47, 23 юли 2022 (UTC) О, разбрах. Благодаря за информацията. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 13:13, 23 юли 2022 (UTC) == Грешно представяне на източници == Здравейте! Виждам че сте тръгнали да добавяте информация за броя на населението в статиите за всеки вилает в Турция. От източника са цитирани данни само за преброяването от 1990, 2000 и 2011 година. Вие изтривате данните за 1990 година, и добавяте другите данни към 31 декември 2011 и 31 декември 2017 г. към датата на населението според оценките на Статистическия институт на Турция, което е грешно. Ако се цитират и оценките за населението, то трябва да е отделно. По различен начин се оценява броя на населението при преброяванията, спрямо останалите. Ако се погледне в България, какъв е броя на населението според [http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-estimation.htm оценки] на НСИ и според провеждани от тях [http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-census.htm преброявания] ще се види каква е разликата. Получава се грешна информация така. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 16:36, 18 юни 2024 (UTC) :Благодаря за поправката и разяснението. Няма да се повтори. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 20:09, 18 юни 2024 (UTC) :: И аз съм допускал множество грешки докато редактирам, и сигурно пак ще допускам неволно някъде. Благодаря че се ангажирате да допринасяте в Уикипедия, ще се радвам да има повече активни редактори в Уикипедия. Ние сме като мозайка от знания, а мозайката постоянно се допълва.. Поздрави! --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 23:41, 18 юни 2024 (UTC) r7w9x4ztn3xyyeve0m2r9gtf8iooa2l 0 808102 12415865 12407715 2024-11-18T15:12:20Z 94.236.225.156 /* Баланс (до 09.11.2024) */ 12415865 wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = Спортист (Драговищица) | герб = | оригинално име = | прозвище = | основан = 1948 г. | разформирован = | стадион = „Драговищица“ | капацитет = | собственик = | президент = Мони Георгиев | старши треньор = Николай Гуцалов | първенство = [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | сезон = | спонсор = Петър Никифоров<br>„Запрянов Травел“ ЕООД<br>„Интерион“ АД<br> | екипировка =зелени фланелки, черни гащета, черни чорапи }} '''"Спортист" (Драговищица)''' е футболен клуб от село [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]], [[София област]]. Цветовете на клуба са зелено, черно, черно. През сезон 2024/25 г. мъжкият му отбор е част от [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]]. == История == Футболният отбор на [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]] е основан през 1948 г. под името „Болшевик“. Първоначално играе домакинствата си на вече несъществуващото игрище във вилната зона над селото. През годините „Болшевик“ се утвърждава като един от най-коравите за побеждаване тимове сред непрофесионалистите от София и областта. Почти всички футболисти са били родом от селото. Огромен успех е второто място на националния междуселски шампионат през 60-те години на 20. век. „Болешвик“ се гордее и с приятелски мач срещу гостуващия [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] в [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]]. Отборът няколко пъти играе плейофи за попълване на трета дивизия. След 1989 г. „Болшевик“ се преименува на "Спортист". В края на 90-те години, поради финансови и организационни причини, отборът преустановява дейност. През 2006 г. се взима решение за рестарт на футбола в селото чрез възраждане на местния тим под името „Спортист-2006“. От сезон 2010/11 г. неизменно e част от [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] и през повечето сезони се намесва в борбата за челните места, въпреки че повечето му съперници са от общински центрове и разпологат със в пъти по-голям бюджет. През същия сезон „Спортист“ е на последния етап от областните елиминации за [[Купата на България]] и само загуба с дузпи го разделя от домакинство на елитния [[ФК Любимец|Любимец]]. Клубът играе бараж за влизане в [[Югозападна аматьорска футболна лига|Югозападна трета лига]] през сезон 2012/13 г., когато печели всичките си мачове от пролетния полусезон. През май 2017 г. „Спортист“ печели дебютното от общо трите издания на турнира за „Купата на кмета“ на [[Костинброд]]. През май 2022 г., по случай празника на селото, клубът организира „Купа Драговищица“, в който участие взимат както „Спортист“, така и още три клуба, които са спрени от участие в първенствата от системата на [[БФС]]. == Сезони == {| class="wikitable sortable" |- align="center" bgcolor="#C0C0C0" ! Сезон ! Група | Място |- |- align="center" | 2006/07 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 6 |- align="center" | 2007/08 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 4 |- align="center" | 2010/11 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2011/12 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 2 |- align="center" | 2012/13 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 4 |- align="center" | 2013/14 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 5 |- align="center" | 2014/15 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 5 |- align="center" | 2015/16 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2016/17 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 10 |- align="center" | 2017/18 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2018/19 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 3 |- align="center" | 2019/20 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 8 |- align="center" | 2020/21 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 6 |- align="center" | 2021/22 | [[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] | 10 |- align="center" |2022/23 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |9 |- |2023/24 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |5 |- |2024/25 |[[ОФГ София|ОФГ София - западна подгрупа]] |(3) |} === Баланс (до 18.11.2024) === {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#C0C0C0" ! Като ! Мачове ! Победи ! Равенства ! Загуби ! Вкарани голове ! Допуснати ! Голова разлика ! Точки |- |- align="center" | Общо | 299 | 134 | 32 | 133 | 663 | 654 | +9 | 434 |- align="center" | Домакин | 147 | 79 | 19 | 49 | 382 | 253 | +129 | 256 |- align="center" | Гост | 150 | 55 | 12 | 83 | 278 | 396 | -118 | 177 |- align="center" | Неутр. терен | 2 | 0 | 1 | 1 | 3 | 5 | -2 | 1 |} == Състав 2024/25 == Веселин Георгиев Теодор Вуков Петър Калпакчиев Владимир Калпакчиев Георги Георгиев Анатоли Спасов Цветелин Недялков Роберт Петров Виктор Йончев Симеон Велинов Илиян Георгиев Илиян Костов Александър Бъчваров Дани Йорданов Емил Кондов Мартин Чакински Йоан Николов Кирил Тасев Мартин Симеонов Васил Василев Добромир Манасиев Николай Гуцалов Йордан Николов Мартин Велков Явор Димитров Георги Славов == Имена на отбора == {| class="wikitable" |- align="center" bgcolor="#C0C0C0" ! Години ! Име |- | |- align="center" | 1948 – 1989 | „Болшевик“ |- align="center" | 1989 – ? | "Спортист" |- align="center" | 2006 – | „Спортист-2006“ |} == Други == „Спортист“ (Драговищица) е сред първите тимове, популяризиращи футбола в [[София област]] чрез публикации в социалните мрежи, като към май 2022 г. е непрофесионалният отбор в България с най-много последователи във [[Фейсбук]] и в топ 10 най-популярни български футболни тимове въобще в социалната мрежа. Клубът има и страница в Инстаграм. == Източници == * [https://www.facebook.com/fcsportist2006/ Официална facebook страница на клуба] * [https://bgclubs.eu/teams/Sportist2006(Dragovishtitsa) Профил на клуба в сайта bgclubs.eu] * Профил в [https://www.instagram.com/fcsportist2006/ Instagram] [[Категория:Български футболни отбори|Спортист (Драговищица)]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] cn9u8f47m05jx61nw7lotqg44lxqig1 0 808850 12416466 12170319 2024-11-19T02:37:00Z Luxferuer 25980 12416466 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Бюст-паметник на Любен Каравелов | картинка = Бюст-паметник на Любен Каравелов.jpg | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]]<br>[[Къща музей на Любен и Петко Каравелови]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = [[Петър Балабанов]] | конструкция = гранит | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1956}} | етажи = | височина = | площ = | сайт = [http://direkciamuzei.com/ Официален уеб сайт] | съвременен статут = | bgmaps = x = | съвременно състояние = поддржан }} '''Бюст-паметникът на Любен Каравелов''' се намира в двора [[Къща музей на Любен и Петко Каравелови|едноименната къща-музей]] в Копривщица.<ref name="opoznai.bg">Opoznai.bg. [https://opoznai.bg/view/biust-pametnik-na-liuben-karavelov-koprivshtitza Бюст-паметник на Любен Каравелов – Копривщица.] Посетен на 1 юни 2022</ref> Бюст-паметникът е изработен по проект на [[Петър Балабанов]] през 1956 г. и е поставен в двора на родния дом на революционера. Състои се от пиедестал изработен от Атанас Юруков и бюст с размери 130/100/50 см.<ref>Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.</ref> Тази къща е родният дом на [[Любен Каравелов|Любен]] и [[Петко Каравелов]]и. В големия, сенчест двор със старата круша, засадена чрез присаждане от Любен Каравелов,<ref>{{cite journal | last = Караниколова | first = Мария | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = Любен Каравелов и Копривщица | journal = Българско възрзждане. Идеи. Личности. Събития | publisher = Общобъкгарски комитет „Васил Левски“ | location = | volume = 15 | issue = | pages = 45 | doi = | id = | url = https://levskifoundation.files.wordpress.com/2015/01/bv_t15.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> са построени три сгради – зимна и лятна къщи и стопанска постройка.<ref name="opoznai.bg"></ref> Наричана е в'къщи и е ползвана освен като кухня и за помещение за производство на [[Луканка|луканк]]и и други местни специалитети, с които е търгувал бащата Стойчо Каравелов. == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Паметници на Любен Каравелов|Копривщица]] [[Категория:Бюст-паметници в България]] [[Категория:Основани в България през 1956 година]] 2pxwppnfnon4o26aommc1v4c2mvk285 0 808878 12416465 11937183 2024-11-19T02:36:15Z Luxferuer 25980 12416465 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = Бюст-паметник на Георги Бенковски | картинка = Бюст-паметник на Георги Бенковски.jpg | надморска височина = | вид = паметник | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]]<br>[[Къща музей „Георги Бенковски“]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = | фасади = | конструктор = | конструкция = гранит | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1962}} | етажи = | височина = | площ = | сайт = [http://direkciamuzei.com/ Официален уеб сайт] | съвременен статут = | съвременно състояние = поддържан }} '''Бюст-паметникът на Георги Бенковски''' е изработен от скулптора Минков през 1962 година. Намира се в двора на [[къща музей „Георги Бенковски“]], роден дом на революционера. Изработен е от гранит и е с размери 110/60/30 см. Бюстът е направен от айтоски [[андезит]] (куршум камък). Постамента, който е от гранит е издялан от копривщенския каменоделец Атанас (Танчо) Юруков.<ref name="Роден край">Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.</ref> На оградният дувар на музея има вградена [[Георги Бенковски (чешма)|чешма-паметник на Георги Бенковски]]. Тя е от гранитна [[морена]] и е поставена през 1971 г. Чешмата е изработена отново от Атанас Юруков и има размери 170/110/40 см.<ref name="Роден край"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с национално значение]] [[Категория:Паметници на Георги Бенковски|Копривщица]] [[Категория:Бюст-паметници в България]] [[Категория:Основани в България през 1962 година]] sx2z0fvqqxt7uzvcotv2nxzbd70km7g 0 809255 12415984 12410576 2024-11-18T17:04:26Z Like the windows 306705 /* Описание на играта */Точно на български трябва да си е 12415984 wikitext text/x-wiki {{Игра | име = Brawl Stars | лого = | картинка = | описание = | държава = [[Финландия]] | разработчик = Supercell | издател = Supercell | разпространител = Supercell | дата на издаване = [[12 декември]] [[2018]] г. | версия = | жанр = [[МОБА]], шутър | режим = [[Мултиплейър]] | платформа = [[iOS]], [[Android]] | енджин = | рейтинг = | носител = | контролер = | управление = | поредица = | други части = | официален сайт = https://blog.brawlstars.com/ | категория = видеоигра | възрасти = от 7 до 19 години | създадена = [[14 юни]] [[2017]] г. | създател =[[Supercell]] }} '''„Brawl Stars“''' е мултиплейър онлайн бойна арена<ref name="vb1">{{Cite web|url=https://venturebeat.com/2018/12/12/supercells-brawl-stars-launches-on-ios-and-android/|title=Supercell's Brawl Stars launches on iOS and Android|last=Minotti|first=Mike|date=12 декември 2018 г.|website=VentureBeat|language=en-US|access-date=17 март 2020 г.}}</ref> и видео игра шутър от трето лице,<ref>{{Cite web|title='Brawl Stars' review: 'Overwatch' lite, on smartphones|url=https://www.scmp.com/yp/discover/entertainment/tech-gaming/article/3090691/brawl-stars-review-fun-mobile-hero-shooter|access-date=8 ноември 2020 г.|website=Young Post}}</ref> разработена и публикувана от [[Финландия|финландската]] компания за видеоигри [[Supercell]]. Създадена е на [[14 юни]] [[2017]] г., а е пусната в цял свят на [[12 декември]] [[2018]] г. за [[iOS]] и [[Android]]. Играта включва различни режими на игра, всеки с различна цел. Играчите могат да избират от селекция от герои (Brawlers), които се контролират с екранни [[Джойстик|джойстици]]. == Описание на играта == В '''Brawl Stars''' играчите се бият срещу други хора или роботи с изкуствен интелект. Играчите могат да избират измежду 83 Brawlers (герои), разделени на 6 различни рядкости – Starting Brawler, Rare, Super Rare, Epic, Mythic, Legendary. Героите могат да бъдат отключени от покупки, Starr Road, Trophy Road или Brawl Pass. По време на игра участниците могат да използват своята атака или супер удар. Играчите също могат да се екипират с Gadgets, Star powers, Gears и/или Hypercharges. Също така играчите имат възможността на персонализират акаунта си с cosmetics. Те се делят на 4: skins, sprays, profile icons и pins. Те могат да се купуват със скъпоценни камъни и/или Bling. Има възможност да бъдат получени от Starr Drops или Brawl Pass. === Различни режими на игра === ==== 3 на 3 режими на игра ==== * '''Gem Grab''' – Режим на игра, в който два отбора се състезават да задържат 10 или повече лилави скъпоценни камъка. * '''Heist''' – Режим на игра, в който два отбора се състезават първи да разбият сейфът на противниците си. * '''Bounty''' – Режим на игра, в който два отбора се състезават първи да съберат 20 звезди, убивайки противниците си. * '''Brawl Ball''' – Версия на спортът [[футбол]]. * '''Hot Zone''' – Режим на игра, в който два отбора превземат дадена зона. * '''Knockout''' – Режим на игра, в който два отбора се състезават първи да убият противниковия отбор. * '''Wipeout''' – Режим на игра, в който два отбора се състезават да достигнат десет убийства на противниците. ==== 5 на 5 режими на игра ==== * '''Wipeout 5v5''' – Версия на Wipeout с по пет човека на отбор. * '''Brawl Ball 5v5''' – Версия на Brawl Ball с по пет човека на отбор. * '''Gem Grab 5v5''' – Версия на Gem Grab с по пет човека на отбор. * '''Knockout 5v5''' – Версия на Knockout с по пет човека на отбор, но за разлика от Knockout, когато някой съотборник на който и да е отбор умре, останалите играчи стават по силни, като получават повече живот за оцеляване и повече сила за убиване на противниците. ==== Режими „Всеки сам за себе си“ ==== * '''Solo Showdown''' – Режим на игра, в който десет играча се бият и последният оцелял печели. * '''Duo Showdown''' – Версия на Solo Showdown, но играчите се разделят по двойки. * '''Duels''' – Режим на игра, в който два противника имат по три Brawlers. Те се изправят един по един срещу тези на противника. Оцелелият печели. === Map Maker === Това е функция в играта, която позволява на хората да правят собствени карти и те да бъдат играни от другите играчи. Режимите на игра, които се сменят всеки ден са Knockout, Heist, Hot Zone, Solo/Duo Showdown, Brawl Ball и Gem Grab. Когато се изиграе играта, играчът трябва да даде на картата харесване или нехаресване 3 пъти на ден. Картата с най-много харесвания става победител за деня и всеки може да я играе на следващия ден. === Клубове === '''Клубовете (Clubs)''' са основната социална система в играта. Всеки в клуба има своята роля: * '''President''': Президентите могат да изгонят всеки от клуба, независимо от ролята му. Могат да променят клубните настройки. * '''Vice President''': Вицепрезидентите могат да приемат хора в клуба, да повишават или изключват старши и членове. Те също могат да променят клубните настройки. * '''Senior''': Старшите могат да приемат, повишават и изключват само членове. * '''Member''': Членовете имат най-малко власт и не могат да променят нищо. === Mega Pig === '''Mega Pig''' се случва веднъж месечно през уикенда. Всички играчи от даден клуб имат по 15 билета (брой игри). С всяка спечелена игра, това отива към прогреса на клуба и колкото повече печели даден играч и клуба му, толкова повече Starr Drops получават всички в края на събитието. Тримата играча с най-много победи печелят допълнителни Starr Drops. === Brawl Pass === На 14 май 2020 г. '''Brawl Pass''' е добавен. Това е специална услуга в играта. Когато играч играе в битки, той печели XP от победи, загуби или различни мисии, за да катери нивата и да отключва различни награди. Всички играчи имат безплатната версия на Brawl Pass. Всеки можеше да закупи платения Brawl Pass със скъпоценни камъни (gems) до 4 януари 2023 г. след което вече се закупува само с пари. На 4 януари 2024 г. е добавен Brawl Pass Plus, който е различна версия от платената, малко по-скъпа, но с по-добри награди. === Ресурси === Основните ресурси в Brawl Stars са следните: * '''Скъпоценни камъни (Gems)''': Това е най-рядкато валута в играта. Може да бъде закупени с пари или получени от Brawl Pass. * '''Монети (Coins)''': Монетите се използват за повишаване на нивото на даден Brawler и купуване на Gadgets, Star Powers и Gears. Купуват се със скъпоценни камъни. Могат да бъдат получени от Brawl Pass, Mastery Road, Starr Drops и Trophy Road. * '''Power Points''': Използват се за повишаване на нивото на Brawlers заедно с монетите. Получават се по същия начин, по който се получават и монети, само че те не могат да бъдат купени с gems, а само с пари. * '''XP''': Единствената им полза е за напредване в Brawl Pass. Преди 4 януари 2024 г. те са се наричали „tokens“. Печелят се след минаването на мисии (quests) и нормални победи. * '''Bling''': Навлиза в играта през април 2023 г. Използва се за купуването на различен изглед на героите, така наречените „skins“. Може да бъде получено от Ranked и Starr Drops и различни предизвикателства. * '''Credits''': За първи път е в Brawl Stars през декември 2022 г. Те заменят Brawl Boxes и стават главния начин за отключване на Bralwers. Получават се от Starr Drops, дневната наградка, Mastery Road, покупки с пари и от Trophy Road. * '''Удвоители на XP (XP Doublers)''': XP Doubler-ите се използват автоматично и удвоявят получения брой XP в игра, но не важат за мисиите. Могат да бъдат получени от Starr Drops, дневната наградка и покупки с пари. * '''Точки за майсторство (Mastery Points)''': Печелят се след победа на игра и отиват към Mastery Road на героя, с който е направена победата. От него се получават skins, profile icons, pins (заедно наречени „cosmetics“), монети, power points, credits и Mastery title (букв. титла на майсторството). === Starr Road === След премахването на Brawl Boxes, Starr Road става новия главен начин за отключване на герои. Играчите могат да изберат измежду от 2 до 4 героя от същата рядкост. Всяка рядкост струва повече Credits от предишната (Rare – 160, Super Rare – 430, Epic – 925, Mythic – 1900 и Legendary – 3800 Credits). Играч може да промени избора си по всяко време, като няма да се загубят Credit-ите. След като се съберат нужния брой Credits, отключения Brawler става част от колекцията на играча завинаги. След това Starr Road дава възможността да се избере нов герой за отключване. Също така Bralwers могат да бъдат купени и със скъпоценни камъни. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Brawl Stars|1242924749}} [[Категория:Компютърни стратегически игри]] 039aoukevoa5mm1fmcf3pvwjdhohov2 0 809269 12416251 12415695 2024-11-18T20:13:06Z Krushev.S333 297451 12416251 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница, добавяне на увод}} == Състав == Към 11 май 2016<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/teams/first-team.html|title=Chelsea F.C. First team squad|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 October 2015}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size:90%" width="70%" ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |№. ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Име ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Страна ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Позици(я/и) ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Дата на раждане и години ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Бивш клуб ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Контракт |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Вратари |- |1 |[[Асмир Бегович]] |{{flagicon|Босна и Херцеговина}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|6|20|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |13 |[[Тибо Куртоа]] |{{flagicon|Belgium}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1992|5|11|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Belgium}} [[КРК Генк|Генк]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |32 |[[Марко Амелия]] |{{flagicon|Италия}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1982|4|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Италия}} [[Лупа Кастелли Романи]] |{{date|30|6|2016|4}} |- |33 |[[Мичъл Бийни]] |{{flagicon|England}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1995|10|3|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |40 |[[Брадли Колинс]] |{{flagicon|England}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|2|18|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2016|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Защитници |- |2 |[[Бранислав Иванович]] |{{flagicon|Serbia}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] / [[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1984|02|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Russia}} [[ФК Локомотив (Москва)|Локомотив Москва]] |{{date|30|6|2017|4}} |- |5 |[[Курт Зума]] |{{flagicon|France}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Полузащитник|ДП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1994|10|27|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |6 |[[Абдул Рахман Баба]] |{{flagicon|Гана}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1994|7|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Германия}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |20 |[[Мат Миазга]] |{{flagicon|USA}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|19|1995|7|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |24 |[[Гари Кейхил]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1985|12|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |26 |[[Джон Тери]] (к) |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1980|12|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2017|4}} |- |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |{{flagicon|Spain}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1989|08|28|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |34 |[[Ола Айна]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|10|8|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2016|4}} |- |37 |[[Джейк Кларк-Солтър]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|9|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |39 |[[Фанкати Дабо]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|10|11|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2020|4}} |- |43 |[[Фикайо Томори]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|12|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2020|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Полузащитници |- |4 |[[Сеск Фабрегас]] |{{flagicon|Spain}} |[[Полузащитник|ЦП]] / [[Полузащитник|АП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|5|4|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[ФК Барселона|Барселона]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1991|09|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |10 |[[Еден Азар]] |{{flagicon|Belgium}} |[[Полузащитник|ЛК]] / [[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1991|01|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[Лил ОСК|Лил]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |12 |[[Джон Оби Микел]] |{{flagicon|Nigeria}} |[[Полузащитник|ДП]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|04|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Norway}} [[ФК Люн|Люн]] |{{date|30|6|2017|4}} |- |14 |[[Бертранд Траоре]] |{{flagicon|Буркина Фасо}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЛК]] / [[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1995|09|6|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |- |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|ЛК]] / [[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|02|8|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Флуминенсе]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |17 |[[Педро]] |{{flagicon|Spain}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЛК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|7|28|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[ФК Барселона|Барселона]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |21 |[[Неманя Матич]] |{{flagicon|Serbia}} |[[Полузащитник|ДП]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|08|1|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Portugal}} [[ФК Бенфика|Бенфика]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |22 |[[Вилиан]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|08|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Russia}} [[ФК Анжи Махачкала|Анжи Махачкала]] |{{date|30|6|2018|4}} |- |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|01|23|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2021|4}} |- |38 |[[Кейси Палмър]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|АП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|11|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |41 |[[Чарли Колкет]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|9|4|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Нападатели |- |9 |[[Радамел Фалкао]] |{{flagicon|Colombia}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1986|02|10|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] |Под наем |- |11 |[[Алешандре Пато]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1989|9|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] |Под наем |- |18 |[[Лоик Реми]] |{{flagicon|France}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|1|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|КПР]] |{{date|30|6|2018|4}} |- |19 |[[Диего Коста]] |{{flagicon|Spain}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|10|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[Атлетико Мадрид]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |42 |[[Тами Ейбрахам]] |{{flagicon|England}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|10|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |} == Нови договори == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Позиция}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч !Продължителност на договора !Край на договора ! scope="col" style="width:70px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|Denmark}} [[Андреас Кристенсен]] | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |10 юни 2015 | align="center" | |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|НП}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Патрик Бамфорд]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Bamford">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-deal-for-bamford.html|title=New deal for Bamford|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33616667|title=Chelsea striker joins Crystal Palace on loan|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-contract-for-kalas.html|title=New contract for Kalas|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ДЗ}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Тод Кейн]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |3 август 2015 | align="center" |<!-- <ref name="New deal for Kane" /> --><ref>{{Cite news|url=https://instagram.com/p/57FP5Xsn7j/|title=Signed a new 3 year contract for Chelsea football club today. The club I have supported my whole life and grew up playing for from the age of 7. Can't be more happier|date=3 August 2015|publisher=Todd Kane (Instagram)}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |14 август 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Ake">{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|publisher=Chelsea F.C.|access-date=14 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|Nigeria}} [[Виктор Моузес]]}} | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Moses">{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|publisher=Chelsea F.C.|access-date=1 September 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Айзая Браун]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref name="Brown contract signed">{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/brown-contract-signed-.html|title=Brown contract signed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=1 September 2015}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|Brazil}} [[Рамиреш]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |29 октомври 2015 | align="center" |<ref name="Ramires signs new contract">{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/ramires-signs-new-contract.html?extcmp=SOCIA_FB_ENG_NEWS_CONTRACT|title=Ramires signs new contract|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 October 2015}}</ref> |- | align="center" |37 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Джейк Кларк-Солтър]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |16 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/11/new-deal-for-clarke-salter.html|title=New deal for Clarke-Salter|date=16 November 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |24 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Гари Кейхил]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |2 декември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/12/new-deal-for-cahill.html|title=New deal for Cahill|date=2 December 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |2 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|Serbia}} [[Бранислав Иванович]] | align="center" |{{sort|1|1 година}} | align="center" |{{sort|1|2017}} | align="center" |22 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ivanovic-signs-new-deal.html|title=Ivanovic signs new deal|date=22 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |38 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Кейси Палмър]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |2 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2016/02/02/chelseas-kasey-palmer-confirms-he-has-signed-new-contract-5659059/|title=Chelsea's Kasey Palmer confirms he has signed new contract|date=2 February 2016|publisher=Metro}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|USA}} [[Кайл Скот]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |2 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sbisoccer.com/2016/02/u-s-u-20-midfielder-kyle-scott-reveals-new-deal-with-chelsea|title=U.S. U-20 midfielder Kyle Scott reveals new deal with Chelsea|date=2 February 2016|publisher=SBI}}</ref> |- | align="center" |36 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Рубен Лофтъс-Чийк]] | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2021}} | align="center" |29 февруари 2016 | align="center" |<ref name="New deal for Loftus-Cheek">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/new-deal-for-loftus-cheek-.html|title=New deal for Loftus-Cheek|date=29 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Дион Конрой]] | align="center" |{{sort|1|2 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |29 февруари 2016 | align="center" |<ref name="New deal for Loftus-Cheek" /> |- | align="center" |41 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Чарли Колкет]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |22 април 2016 | align="center" |<ref name="Colkett commits">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/colkett-commits.html|title=Colkett commits|date=22 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |26 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Джон Тери]] | align="center" |{{sort|1|1 година}} | align="center" |{{sort|1|2017}} | align="center" |18 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/05/terry-signs-new-contract.html|title=Terry signs new contract|date=18 May 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} == Трансфери == === Привлечени === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Атлетико Паранаенсе]] | align="center" |{{sort|5|£4,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/32744221|title=Chelsea sign Brazilian midfielder for undisclosed fee|publisher=BBC Sport|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/chelsea-to-sign-nathan.html|title=Chelsea to sign Nathan|publisher=Chelsea F.C.|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Джозеф Коли|{{flagicon|SWE}} [[Джозеф Коли]]}} |{{flagicon|SWE}} [[ИФ Бромапойкарна|Бромапойкарна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.ibtimes.co.uk/chelsea-beat-manchester-united-sign-brommapojkarna-defender-joseph-colley-1505218|title=Chelsea beat Manchester United to sign Brommapojkarna defender Joseph Colley|work=International Business Times|date=9 June 2015|access-date=8 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/teams/development-squad/under-18s/player-profile/joseph-colly.html|title=Joseph Colley|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 August 2015}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |ВР |{{sort|Асмир Бегович|{{flagicon|BIH}} [[Асмир Бегович]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |{{sort|3|£8,000,000}} | align="center" |13 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9911594/asmir-begovic-joins-chelsea-from-stoke-for-undisclosed-fee|title=Asmir Begović joins Chelsea from Stoke for undisclosed fee|date=13 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33270636|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/begovic-transfer-completed.html|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|SRB}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан]] | align="center" |{{sort|9|£1,250,000}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9922593/chelsea-sign-teenager-danilo-pantic-from-partizan-belgrade|title=Chelsea sign teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=23 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33751507|title=Chelsea new signing teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=5 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref name="Midfielder Pantic move completed">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/midfielder-pantic-move-completed-.html|title=Midfielder Pantic move completed|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |6 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Абдул Рахман Баба|{{flagicon|GHA}} [[Абдул Рахман Баба]]}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] | align="center" |{{sort|2|£14,000,000}} | align="center" |17 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9952938/baba-rahman-joins-chelsea-from-augsburg|title=Baba Rahman joins Chelsea from Augsburg|date=17 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33953803|title=Baba Rahman moves to Stamford Bridge from Augsburg|date=16 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/rahman-signs.html|title=Rahman signs|date=16 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |17 | align="center" |{{sort|11|ДК}} |{{sort|Педро|{{flagicon|ESP}} [[Педро]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] | align="center" |{{sort|1|£21,400,000}} | align="center" |20 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/pedro-signs-for-chelsea-.html|title=Pedro signs for Chelsea|date=20 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |16 | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Кенеди|{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Флуминенсе]] | align="center" |{{sort|4|£6,300,000}} | align="center" |23 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/21476/9847277/chelsea-have-signed-fluminense-starlet-kenedy-but-who-is-he|title=Chelsea have signed Fluminense starlet Kenedy|date=23 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/34030039|title=Kenedy: Chelsea sign Brazilian forward from Fluminense|date=23 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/kenedy-signs.html|title=Kenedy signs for Chelsea|date=23 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Нант|Нант]] | align="center" |{{sort|7|£2,700,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcnantes.com/articles/article2809.php?num=11634|title=Papy Djilobodji file in Chelsea|date=1 September 2015|publisher=FC Nantes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/djilobodji-signs.html|title=Djilobodji signs|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |{{sort|6|£4,000,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |32 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Марко Амелия|{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]]}} |{{flagicon|ITA}} [[Лупа Кастели Романи]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |8 октомври 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/amelia-signing-completed.html|title=Amelia signing completed|date=8 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Мат Миазга|{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]]}} |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] | align="center" |{{sort|5|£3,500,000}} | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/miazga-move-completed.html|title=Miazga move completed|date=30 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} === Играчи взети под наем === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |9 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Радамел Фалкао|{{flagicon|Colombia}} [[Радамел Фалкао]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/falcao-loan-agreed.html|title=Falcao loan agreed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=3 July 2015}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Алешандре Пато|{{flagicon|Brazil}} [[Алешандре Пато]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/pato-arrives-on-loan.html|title=Pato arrives on loan|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 January 2016}}</ref> |} === Напуснали === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Торган Азар|{{flagicon|BEL}} [[Торган Азар]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |{{sort|3|£5,850,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/thorgan-hazard-signs-for-bundesliga-club.html|title=Thorgan Hazard signs for Bundesliga club|date=25 February 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/31590137|title=Chelsea man to stay at Borussia Mönchengladbach|publisher=BBC Sport|date=24 February 2014|access-date=25 February 2014}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Джордж Брейди|{{flagicon|ENG}} Джордж Брейди}} |{{flagicon|ENG}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.safc.com/news/reserves-and-academy/2015/june/exciting-times-for-new-scholars|title=Exciting times for new scholars|date=1 July 2015|publisher=Sunderland A.F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Гаел Какута|{{flagicon|FRA}} [[Гаел Какута]]}} |{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] | align="center" |{{sort|5|£2,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/kakuta-to-join-sevilla.html|title=Kakuta to join Sevilla|date=2015-06-19|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Петър Чех|{{flagicon|Czech Republic}} [[Петър Чех]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] | align="center" |{{sort|2|£10,000,000}}<!-- The BBC Sport source provided says 10m not 10.9m. Statistics like this must be accompanied by VERIFIABLE sourcing. --> | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/cech-transfer-agreed.html|title=Cech transfer agreed|date=2015-06-29|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Джош Макекран|{{flagicon|ENG}} [[Джош Макекран]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |{{sort|6|£750,000}} | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/mceachran-in-bees-switch.html?|title=McEachran in Bees switch|date=10 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/33477931|title=McEachran leaves Chelsea for Brentford}}</ref> |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Дидие Дрогба|{{flagicon|CIV}} [[Дидие Дрогба]]}} |{{flagicon|CAN}} [[Монреал Импакт]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |27 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33684086|title=Montreal Impact sign ex-Chelsea striker|date=27 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/drogba--today_s-my-final-chelsea-game.html|title=Drogba: Today's my final Chelsea game|date=24 May 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.impactmontreal.com/en/news/2015/07/impact-acquires-striker-didier-drogba|title=The Impact acquires striker Didier Drogba|date=27 July 2015|publisher=Montreal Impact}}</ref> |- | align="center" |3 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Филипе Луиш|{{flagicon|BRA}} [[Филипе Луиш]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | align="center" |{{sort|1|£11,100,000}} | align="center" |28 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/filipe-luis-returns-to-atletico.html|title=Filipe Luis returns to Atletico|publisher=Chelsea F.C.|access-date=28 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Ориол Ромеу|{{flagicon|ESP}} [[Ориол Ромеу]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] | align="center" |{{sort|4|£5,000,000}} | align="center" |13 август 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33890418|title=Oriol Romeu: Southampton sign Chelsea midfielder|publisher=BBC Sport|access-date=13 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/romeu-moves-to-southampton.html|title=Romeu moves to Southampton|publisher=Chelsea F.C.|access-date=13 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Даниел Кемп|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кемп|Дан Кемп]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |11 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11685/10065645/west-ham-sign-former-chelsea-teenage-winger-daniel-kemp|title=West Ham sign former Chelsea teenage winger Daniel Kemp|publisher=Sky Sports|date=13 November 2015|access-date=11 April 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|title=Kemp signs for Hammers|publisher=West Ham United|date=13 November 2016|access-date=11 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20151116013248/http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|archive-date=16 November 2015|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|MEX}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|MEX}} [[Сантос Лагуна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |5 декември 2015 | align="center" |<ref name="DavilaOut">{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2015/12/05/santos-laguna-confirm-transfer-of-ulises-davila-from-chelsea-5546422/|title=Santos Laguna confirm transfer of Ulises Davila from Chelsea|date=5 December 2015|publisher=Metro.co.uk}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t|title=Comunicado de Prensa – Contratación Ulises Alejandro Dávila|date=4 December 2015|publisher=clubsantos.mx|access-date=2022-06-07|archive-date=2015-12-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20151208224155/http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Хъбърт Адамчик|{{flagicon|POL}} [[Хъбърт Адамчик]]}} |{{flagicon|POL}} [[ФК Краковия|Краковия]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |14 януари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/beeney-loan-switch.html|title=Beeney loan switch|date=15 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.sport.pl/pilka/1,65039,19473272,ekstraklasa-w-sport-pl-hubert-adamczyk-z-chelsea-w-cracovii.html|title=Ekstraklasa w Sport.pl. Hubert Adamczyk z Chelsea w Cracovii!|date=14 January 2016|publisher=sport.pl|language=pl}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/MKSCracoviaSSA/status/688006340174831616|title=Hubert Adamczyk podpisał 3-letni kontrakt z Cracovią!|date=15 January 2016|publisher=MKS Cracovia (Via Twitter)|language=pl}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Рамиреш|{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]]}} |{{flagicon|CHN}} [[Дзянсу Сунинг]] | align="center" |£25,000,000 | align="center" |27 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ramires-departs.html|title=Ramires departs|date=27 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35422217|title=Chelsea's Ramires joins Jiangsu Suning in £25m move|date=27 January 2016|access-date=27 January 2016|publisher=BBC Sport}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ДК}} |{{sort|Фаик Болкиах|{{flagicon|BRU}} [[Фаик Болкиах]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |15 март 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.espnfc.com/story/2830050/faiq-jefri-bolkiah-joins-leicester-city-from-chelsea|title=Brunei international Faiq Jefri Bolkiah joins Leicester City from Chelsea|date=15 March 2016|publisher=ESPN}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Домингос Кина|{{flagicon|POR}} [[Домингос Кина]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |23 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/football/2016/08/29/west-hams-portuguese-forward-domingos-quina-is-a-potential-engla/|title=West Ham's Portuguese forward Domingos Quina is a potential England star|last1=Burt|first1=Jason|date=29 August 2016|newspaper=The Telegraph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.instagram.com/p/BElEpLducyh/|title=Happy to enjoy @whufc_official family.|date=24 April 2016|publisher=Domingos Quina (Instagram)}}{{Dead link|date=September 2018|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> |} === Играчи дадени под наем === Челси имаше 37 играчи, които бяха под наем през 2015-16, като петима от тях играха за два различни клуба. ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Стайп Перика|{{flagicon|Croatia}} [[Стипе Перица]]}} |{{flagicon|Italy}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | align="center" |2 февруари 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/salah-completed-fiorentina-loan.html|title=Stipe Perica will play the next 18 months on loan in Italy at Udinese.|publisher=Chelsea F.C.|date=3 June 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|England}} [[АФК Борнемут|Борнемут]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/atsu-loan-deal-agreed.html|title=Atsu loan deal agreed|publisher=Chelsea F.C.|date=29 May 2015}}</ref><ref name="SwiftExtension">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/swift-extends-loan-deal-as-two-return.html|title=Swift extends loan deal as two return|date=4 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Люис Бейкър|{{flagicon|England}} [[Люис Бейкър]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/netherlands-loan-for-baker.html|title=Netherlands loan for Baker|publisher=Chelsea F.C.|date=27 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марио Пашалич|{{flagicon|Croatia}} [[Марио Пашалич]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/pasalic-loan-to-monaco.html|title=Pasalic loan to monaco|publisher=Chelsea F.C.|date=3 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Андреас Кристенсен|{{flagicon|DEN}} [[Андреас Кристенсен]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/german-loan-for-christensen.html|title=German loan for Christensen|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Айзая Браун|{{flagicon|ENG}} [[Айзая Браун]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="W">{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|publisher=Chelsea F.C.|date=10 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|NED}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV">{{Cite news|url=http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm|title=PSV hires Marco van Ginkel|date=1 February 2016|publisher=PSV Eindhoven|access-date=2022-06-07|archive-date=2016-02-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20160204121646/http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{flagicon|CIV}} [[Викториен Ангбан]] |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |14 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/loan-for-young-midfielder.html|title=Loan for young midfielder|publisher=Chelsea F.C.|date=14 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] | align="center" |17 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/kalas-in-boro-loan.html?|title=Kalas in Boro loan|publisher=Chelsea F.C.|date=17 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Джилингам|Джилингам]] | align="center" |20 юли 2015 | align="center" |3 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/gills-loan-for-houghton.html|title=Gills loan for Houghton|date=20 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Кенет Омеруо|{{flagicon|Nigeria}} [[Кенет Омеруо]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[Касъмпаша СК|Касъмпаша]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-loan-for-omeruo.html|title=New loan for Omeruo|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | align="center" |22 юли 2015 | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/wallace-in-italian-loan.html|title=Wallace in Italian loan|date=22 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Wallace loan">{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/wallace-in-gremio-loan-switch.html|title=Wallace in Gremio loan switch|date=7 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="Midfielder Pantic move completed" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|Mexico}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|Portugal}} [[Витория Сетубал]] | align="center" |3 август 2015 | align="center" |5 декември 2016 | align="center" |<ref name="DavilaOut" /><ref>{{Cite news|url=http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|title=Vitória and Chelsea renew yield Ulises Dávila|date=3 August 2015|access-date=8 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150828185551/http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|archive-date=28 August 2015|publisher=Chelsea F.C.|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Доминик Соланке|{{flagicon|ENG}} [[Доминик Соланке]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/solanke-loaned-to-vitesse.html|title=Solanke loaned to Vitesse|date=4 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Жоао Родригес|{{flagicon|COL}} [[Жоао Родригес]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea|title=Sint-Truiden confirm loan signing of Chelsea's Joao Rodríguez|date=4 August 2015|publisher=STVV|access-date=2022-06-07|archive-date=2015-09-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924111253/http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Тод Кейн|{{flagicon|England}} [[Тод Кейн]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[НЕК Неймеген]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/dutch-loan-for-kane.html|title=Dutch loan for Kane|date=2015-08-06|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Мохамед Салах|{{flagicon|Egypt}} [[Мохамед Салах]]}} |{{flagicon|Italy}} [[АС Рома|Рома]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/salah-in-roma-loan-.html|title=Salah in Roma loan|date=6 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Матей Делач|{{flagicon|Croatia}} [[Матей Делач]]}} |{{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Сараево|Сараево]] | align="center" |7 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|title=Matej Delac|date=7 August 2015|access-date=7 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924011205/http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|archive-date=24 September 2015|publisher=FK Sarajevo|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] | align="center" |8 август 2015 | align="center" |2 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/posh-loan-for-davey.html|title=Posh loan for Davey|date=8 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/davey-loan-extended-.html|title=Davey loan extended|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ЛК}} |{{sort|Кристиан Куевас|{{flagicon|Chile}} [[Кристиан Куевас (футболист)|Кристиан Куевас]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |10 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/loan-move-for-cuevas.html|title=Loan move for Cuevas|date=10 August 2015|access-date=10 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] | align="center" |14 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|date=2015-08-14|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Хуан Куадрадо|{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/cuadrado-in-juventus-loan.html|title=Cuadrado in Juventus loan|date=2015-08-25|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Марко Марин|{{flagicon|Germany}} [[Марко Марин]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/marin-moves-on-loan.html|title=Marin moves on loan|date=25 August 2015|access-date=25 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Жереми Бога|{{flagicon|FRA}} [[Жереми Бога]]}} |{{flagicon|France}} [[ФК Стад Рене|Стад Рене]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/boga-moves-on-loan.html|title=Boga moves on loan|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Лукас Пиазон|{{flagicon|Brazil}} [[Лукас Пиазон]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/piazon-loaned-to-reading.html|title=Piazon loaned to Reading|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Reading loaness return">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/reading-loanees-return.html|title=Reading loanees return|date=28 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Ислам Феруз|{{flagicon|Scotland}} [[Ислам Феруз]]}} |{{flagicon|Scotland}} [[ФК Хибърниън|Хибърниън]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |16 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/loan-move-for-feruz.html|title=Loan move for Feruz|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.theedinburghreporter.co.uk/2016/01/islam-feruz-returns-to-chelsea-after-loan-spell-at-hibs/|title=Islam Feruz returns to Chelsea after loan spell at Hibs|date=16 January 2016|access-date=2 February 2016|publisher=The Edinburgh Reporter}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref name="Reading loaness return" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Натаниел Чалоба|{{flagicon|England}} [[Натаниел Чалоба]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ССК Наполи|Наполи]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|title=The footballer of Sierra Leone arrives on loan from Chelsea|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903004420/http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|archive-date=3 September 2015|publisher=Napoli S.S.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джон Суифт|{{flagicon|England}} [[Джон Суифт]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |1 октомври 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/brentford-loan-for-swift.html|title=Brentford loan for Swift|date=1 October 2015|access-date=1 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/swift-stay-at-brentford-extended.html|title=Swift stay at Brentford extended|date=28 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |30 юни 2017 | align="center" |<ref name="Wallace loan" /><ref>{{Cite news|url=http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|title=WALLACE SIDE IS THE NEW TRICOLOR OF SUPPORT|date=7 January 2016|access-date=7 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160126151213/http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|archive-date=26 January 2016|publisher=Gremio|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |33 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Мичъл Бийни|{{flagicon|England}} [[Мичъл Бийни]]}} |{{flagicon|Wales}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]] | align="center" |15 януари 2016 | align="center" |25 февруари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch" /><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/loan-extension-for-beeney.html|title=Loan extension for Beeney|date=18 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.southwalesargus.co.uk/sport/football/newportcounty/14302540.Newport_County_loan_star_Mitchell_Beeney_returns_to_Chelsea/?ref=rl&lp=1|title=Newport County loan star Mitchell Beeney returns to Chelsea|date=26 February 2016|work=South Wales Argus}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|Germany}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|title=Papy Djilobodji verstärkt den SV Werder|date=21 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160121134228/http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|archive-date=2016-01-21|publisher=SV Werder Bremen|language=de|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Алекс Кивомия|{{flagicon|England}} [[Алекс Кивомия]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Флийтууд Таун]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |21 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/kiwomya-loan-move.html|title=Kiwomya loan move|date=21 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Малага КФ|Малага]] | align="center" |25 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/atsu-in-malaga-loan.html|title=Atsu in Málaga loan|date=25 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Чарли Мусонда|{{flagicon|Belgium}} [[Чарли Мусонда]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Реал Бетис]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/RealBetis_en/status/693179163117772800?ref_src=twsrc%5Egoogle%7Ctwcamp%5Eserp%7Ctwgr%5Etweet|title=OFFICIAL Real Betis Balompié signs Charly Musonda Jr. Welcome!!|publisher=Real Betis|date=29 January 2016}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx|title=TRANSFER NEWS: PATRICK BAMFORD JOINS ON LOAN|date=30 January 2016|access-date=30 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161230065221/http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx/|archive-date=30 December 2016|publisher=Norwich City F.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|Netherlands}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]] | align="center" |10 март 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-midfielder.html|title=Loan move for midfielder|date=10 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|Norway}} [[Стабек Фотбал|Стабек]] | align="center" |15 март 2016 | align="center" |22 юли 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/defender-makes-loan-move-to-norway.html?extcmp=SOCIA_TW_ENG_NEWS_LOAN|title=Defender makes loan move to Norway|date=15 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |27 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Джамал Блекман|{{flagicon|England}} [[Джамал Блекман]]}} |{{flagicon|Sweden}} [[Йостершунд ФК|Йостерсунд]] | align="center" |18 март 2016 | align="center" |31 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|title=ÖFK lends keeper Chelsea|date=18 March 2016|access-date=2016-03-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323095533/http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|archive-date=2016-03-23|publisher=Östersunds FK|url-status=dead}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-blackman.html|title=Loan move for Blackman|date=18 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- |} === Обща трансферна дейност === {{col-begin}} {{col-3}} ====Разходи==== Лято: {{loss}} £64,450,000 Зима: {{loss}} £3,500,000 Общо: {{loss}} £67,950,000 {{col-3}} ====Приходи==== Лято: {{gain}} £35,200,000 Зима: {{gain}} £25,000,000 Общо: {{gain}} £60,200,000 {{col-3}} ====Печалба==== Лято: {{loss}} £29,250,000 Зима: {{gain}} £21,500,000 Общо: {{loss}} £7,750,000 {{col-end}} == Предсезонни срещи == {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап=|дата=[[23 юли]] [[2015]]|отбор1=[[Ню Йорк Ред Булс]] {{Флагче|САЩ}}|резултат=4 – 2|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Харисън (Ню Йорк)|Харисън]], [[Ню Джърси]], [[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Ред Бул Арена (Ню Джърси) |Ред Бул Арена]]|час=01:10 UTC+1|голове1=[[Шон Дейвис (американски футболист)|Дейвис]] {{жълт|20}} , {{гол|73||77}}<br>[[Франклин Кастелянос|Кастелянос]] {{гол|51}}<br>[[Рой Милър|Милър]] {{жълт|62}}<br>[[Тайлър Адамс|Адамс]] {{гол|70}}|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|26}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|75}}|зрители=24 076|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Робърт Сибига]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[25 юли]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=1 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Шарлът]], [[Северна Каролина]], [[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Банка на Америка (стадион)|Банка на Америка]]|час=23:00 UTC+1|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|25}}<br>[[Адриен Рабио|Рабио]] {{жълт|52}}<br>[[Серж Орие|Орие]] {{жълт|59}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|34}}<br>[[Виктор Моузес|Моузес]] {{гол|65}}|зрители=61 224|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Тед Ункел]]|етап=|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|дузпи2={{дузпа}} [[Радамел Фалкао|Фалкао]]<br>{{дузпа}} [[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] <br>{{Дузпа-пропуск}} [[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] <br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]] <br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]] <br>{{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Тибо Куртоа|Куртоа]]|дузпи1=[[Тиаго Мота|Мота]] {{дузпа}}<br>[[Адриен Рабио|Рабио]] {{дузпа}}<br>[[Ервин Онгенда|Онгенда]] {{дузпа}}<br> [[Жан-Кристоф Баебек|Баебек]] {{Дузпа-пропуск}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{дузпа}}<br>[[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] {{дузпа}}<br> [[Тиаго Силва (р. 1984)|Силва]] {{Дузпа-пропуск}}|резултат след дузпи=5 – 6}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап=|дата=[[29 юли]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 2|отбор2={{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]|място=[[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Федекс-филд]]|час=01:10 UTC+1|голове1=[[Еден Азар|Азар]] {{гол|10}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|86}}|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|голове2=[[Жереми Матийо|Матийо]] {{жълт|42}}<br>[[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Суарес]] {{гол|52}}<br>[[Сандро Рамирес|Сандро]] {{гол|66}}<br>[[Жорди Алба|Алба]] {{жълт|75}}|зрители=78 914|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Алън Чапман]]|резултат след дузпи=4 – 2|дузпи1=[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{дузпа}}<br>[[Виктор Моузес|Моузес]] {{дузпа}}<br>[[Рамиреш]] {{дузпа}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Андрес Иниеста|Иниеста]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Ален Халилович|Халилович]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Жерар Пике|Пике]]<br>{{дузпа}} [[Сандро Рамирес|Сандро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап=|дата=[[5 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=0 – 1|отбор2={{Флагче|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|90+2}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|90+3}}|голове2=[[Гонсало Родригес|Родригес]] {{гол|34}}<br>[[Факундо Ронкалия|Ронкалия]] {{жълт|52}}<br>[[Ахмед Хегази|Хегази]] {{жълт|83}}<br>[[Хоакин (футболист)|Хоакин]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 435|съдия=[[Дейвид Кут]]|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]}} == Суперкупа на Англия == {{Основна|[[Къмюнити Шийлд 2015|Суперкупа на Англия 2015]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''Финал'''|дата=[[2 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уембли (стадион)|Уембли]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{гол|24}}<br>[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|67}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33667216 Доклад]|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|65}}|зрители=85 437|съдия=[[Антъни Тейлър]]|играч на мача=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн]]}} == Премиър лига == {{Основна|[[Английска висша лига 2015/16|Премиър лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''01'''<br>кръг|дата=[[8 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|23}}<br>[[Федерико Фернандес|Фернандес]] {{гол|30|авт.}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|52}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|54}}|голове2=[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|18}}<br>[[Андре Аю|А. Аю]] {{гол|29}}<br>[[Джак Корк|Корк]] {{жълт|45+2}}<br>[[Бафетимби Гомис|Гомис]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 232|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33744668 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''02'''<br>кръг|дата=[[16 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|31}}<br>[[Венсан Компани|Компани]] {{жълт|33}} , {{гол|79}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|45+1}} , {{гол|85}}<br>[[Яя Туре|Туре]] {{жълт|51}}<br>[[Еляким Мангала|Мангала]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33839794 Доклад]|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|48}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|81}}|зрители=54 331|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Фернандиньо]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''03'''<br>кръг|дата=[[23 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|резултат=2 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уест Бромич]]|стадион=[[Хоторнс]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Джеймс Морисън|Морисън]] {{Дузпа-пропуск}} 14' , {{гол|35||59}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|37}}<br>[[Калъм Макманамън|Макманамън]] {{жълт|71}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33950789 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|17}}<br>[[Педро]] {{гол|20}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|30}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|42}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|0|54}}|зрители=23 256|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Педро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''04'''<br>кръг|дата=[[29 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|71}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{гол|79}}|голове2=[[Бакари Сако|Сако]] {{гол|65}}<br>[[Йоан Кабай|Кабай]] {{жълт|73}}<br>[[Джоел Уорд|Уорд]] {{гол|81}}|зрители=41 581|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34025310 Доклад]|играч на мача=[[Бакари Сако]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''05'''<br>кръг|дата=[[12 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Евертън| Евертън]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Стивън Нейсмит|Нейсмит]] {{гол|17||22||82}}<br>[[Брендън Галоуей|Галоуей]] {{жълт|65}}<br>[[Джон Стоунс|Стоунс]] {{жълт|87}}|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|36}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|88}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|90+3}}|зрители=38 311|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34160707 Доклад]|играч на мача=[[Стивън Нейсмит]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|дата=[[19 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+1}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|49}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|53}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|64}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{гол|90+1|авт.}}|зрители=41 584|съдия=[[Майк Дийн]]|етап='''06'''<br>кръг|голове2=[[Санти Касорла|Касорла]] {{червен|2|31|79}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|45}} , {{червен|0|45+1}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{жълт|72}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34191867 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''07'''<br>кръг|дата=[[26 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Нюкасъл ъпон Тайн]]|стадион=[[Сейнт Джеймсис Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Джак Колбак|Колбак]] {{жълт|33}}<br>[[Айосе Перес|Перес]] {{гол|42}}<br>[[Жоржиньо Вейналдум|Вейналдум]] {{гол|60}}|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|68}}<br>[[Рамиреш]] {{гол|79}}<br>[[Вилиан]] {{гол|86}}<br>[[Педро]] {{жълт|90+7}}|зрители=48 682|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34299598 Доклад]|играч на мача=[[Рамиреш]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''08'''<br>кръг|дата=[[3 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{гол|10}}<br>[[Рамиреш]] {{жълт|43}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{жълт|57}}|голове2=[[Ориол Ромеу|Ромеу]] {{жълт|9}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|26}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{жълт|34}} , {{гол|60}}<br>[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{гол|43}}<br>[[Грациано Пеле|Пеле]] {{гол|72}} , {{жълт|86}}<br>[[Джеймс Уорд-Проус|Уорд-Проус]] {{жълт|77}}|зрители=41 642|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34366632 Доклад]|играч на мача=[[Садио Мане]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''09'''<br>кръг|дата=[[17 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|34}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{гол|54|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|74}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34493710 Доклад]|голове2=[[Джордан Аю|Д. Аю]] {{жълт|49}}<br>[[Киъран Ричардсън|Ричардсън]] {{жълт|62}}<br>[[Джак Грилиш|Грилиш]] {{жълт|85}}|зрители=41 596|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''10'''<br>кръг|дата=[[24 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Болейн Граунд]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Мауро Сарате|Сарате]] {{гол|17}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|74}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|24}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{червен|2|35|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|81}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|90+5}}|зрители=34 977|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34558482 Доклад]|играч на мача=[[Димитри Пайет]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''11'''<br>кръг|дата=[[31 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Рамиреш]] {{гол|4}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|66}}|голове2=[[Филипе Коутиньо|Коутиньо]] {{жълт|24}} , {{гол|45+3||74}}<br>[[Лукас Лейва|Лейва]] {{жълт|58}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|65}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|83}} , {{жълт|86}}|зрители=41 577|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34623902 Доклад]|играч на мача=[[Филипе Коутиньо]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''12'''<br>кръг|дата=[[7 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|44}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{гол|53}}<br>[[Райън Шоукрос|Шоукрос]] {{жълт|57}}<br>[[Глен Джонсън|Джонсън]] {{жълт|90}}|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|45+2}}|зрители=27 550|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34686371 Доклад]|играч на мача=[[Райън Шоукрос]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''13'''<br>кръг|дата=[[21 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|35}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34818214 Доклад]|голове2=[[Юсуф Мулумбу|Мулумбу]] {{жълт|31}}<br>[[Гари О'нийл|О'нийл]] {{жълт|47}}<br>[[Себастиен Басонг|Басонг]] {{жълт|61}}<br>[[Мартин Олсон|Олсон]] {{жълт|69}}|зрители=41 582|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''14'''<br>кръг|дата=[[29 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уайт Харт Лейн]]|час=12:00 UTC+1|голове1=[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|32}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{жълт|40}}<br>[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|53}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34893402 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|90+5}}|зрители=35 639|съдия=[[Майкъл Оливър]]|играч на мача=[[Тоби Алдервейрелд]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[5 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Педро]] {{жълт|21}}<br>[[Диего Коста| Коста]] {{жълт|63}}|голове2=[[Андрю Търман|Търман]] {{жълт|23}}<br>[[Глен Мъри|Мъри]] {{гол|82}}|зрители=41 631|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34951749 Доклад]|играч на мача=[[Хари Артър]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''16'''<br>кръг|дата=[[14 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лестър]]|стадион=[[Кинг Пауър Стейдиъм|Кинг Пауър]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Джейми Варди|Варди]] {{гол|34}} , {{жълт|46}}<br>[[Рияд Марез|Марез]] {{гол|48}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{жълт|50}}|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|77}}|зрители=32 054|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35023774 Доклад]|играч на мача=[[Рияд Марез]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''17'''<br>кръг|дата=[[19 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|5}} <br>[[Педро]] {{гол|13}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|50}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|88}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35078466 Доклад]|голове2=[[Костел Пантилимон|Пантилимон]] {{жълт|48}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|53}}<br>[[Джак Родуел| Родуел]] {{жълт|62}}<br>[[Джон О'Шей|О'Шей]] {{жълт|89}}|зрители=41 562|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''18'''<br>кръг|дата=[[26 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|32||65}} , {{жълт|88}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 80'|голове2=[[Трой Дийни|Дийни]] {{гол|42}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Мигел Бритос|Бритос]] {{жълт|44}}<br>[[Крейг Каткарт|Каткарт]] {{жълт|49}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56|авт.}} <br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{жълт|81}}<br>[[Валон Бехрами|Бехрами]] {{жълт|83}}|зрители=41 620|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35139930 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''19'''<br>кръг|дата=[[28 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Олд Трафорд]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Морган Шнайдерлин|Шнайдерлин]] {{жълт|30}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|39}}<br>[[Бастиан Швайнщайгер|Швайнщайгер]] {{жълт|81}}<br>[[Уейн Руни|Руни]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35148123 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел| Микел]] {{жълт|27}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|72}}|зрители=75 275|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''20'''<br> кръг|дата=[[3 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Селхърст Парк]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Деймиън Дилейни|Дилейни]] {{жълт|13}}<br>[[Миле Йединак|Йединак]] {{жълт|57}}<br>[[Скот Дан| Дан]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|29}}<br>[[Вилиан]] {{гол|60}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|66}}|зрители=24 854|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35155484 Доклад]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''21'''<br>кръг|дата=[[13 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|20}} , {{жълт|85}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|49}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{жълт|70}}<br>[[Гарет Маколи|Маколи]] {{гол|73|авт.}}|голове2=[[Клаудио Якоб|Якоб]] {{жълт|25}}<br>[[Крейг Гарднър|Гарднър]] {{гол|33}}<br>[[Боаз Майхил|Майхил]] {{жълт|68}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|70}} , {{гол|86}}|зрители=40 945|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35239779 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''22'''<br>кръг|дата=[[16 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 3|отбор2=[[ФК Евертън|Евертън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{гол|90+8}} , {{жълт|90+9}}|голове2=[[Джон Тери|Тери]] {{гол|50|авт.}}<br>[[Кевин Миралас|Миралас]] {{гол|56}}<br>[[Рамиро Фунес Мори|Фунес Мори]] {{гол|90}} , {{жълт|90+2}}|зрители=41 633|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35270645 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''23'''<br>кръг|дата=[[24 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35336663 Доклад]|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|11}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|23}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|60}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|зрители=60 072|голове1=[[Пер Мертесакер|Мертесакер]] {{червен|0|18}}<br>[[Матийо Фламини|Фламини]] {{жълт|45}}|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''24'''<br>кръг|дата=[[3 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уотфорд]]|стадион=[[Викъридж Роуд]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Зебастиан Прьодъл| Прьодъл]] {{жълт|19}}<br>[[Хуан Карлос Паредес|Паредес]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35416324 Доклад]|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+2}}|зрители=20 910|съдия=[[Майк Дийн]]|играч на мача=[[Еурелио Гомеш]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''25'''<br>кръг|дата=[[7 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|90+1}}|голове2=[[Джеси Лингард|Лингард]] {{гол|61}} , {{жълт|79}}<br>[[Дейли Блинд|Блинд]] {{жълт|63}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|83}}|зрители=41 434|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35453203 Доклад]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''26'''<br>кръг|дата=[[13 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=5 – 1|отбор2=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|5}}<br>[[Педро]] {{гол|9||59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|17}}<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|83}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35510139 Доклад]|голове2=[[Стивън Тейлър|Тейлър]] {{жълт|19}}<br>[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|61}}<br>[[Андрос Таунзенд|Таунзенд]] {{гол|90}}|зрители=41 622|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''27'''<br>кръг|дата=[[27 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Саутхамптън]]|стадион=[[Сейнт Мерис Стейдиъм|Сейнт Мерис]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{жълт|19}}<br>[[Шейн Лонг|Лонг]] {{гол|42}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|64}}<br>[[Джорди Класи|Класи]] {{жълт|65}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35619625 Доклад]|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|63}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|75}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|89}}|зрители=31 688|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Бранислав Иванович]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''28'''<br>кръг|дата=[[1 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Норич]]|стадион=[[Кароу Роуд]]|час=19:45 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35637648 Доклад]|голове2=[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|1}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|45+1}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|73}}|съдия=[[Лий Мейсън]]|зрители=27 091|голове1=[[Джонатан Хоусън|Хоусън]] {{жълт|13}}<br>[[Райън Бенет|Бенет]] {{жълт|39}}<br>[[Нейтън Редмънд|Редмънд]] {{гол|68}}<br>[[Тим Клозе|Клозе]] {{жълт|76}}|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''29'''<br>кръг|дата=[[5 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|39}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|45}}|голове2=[[Ерик Питерс|Питерс]] {{жълт|41}}<br>[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|73}}<br>[[Маме Бирам Диуф|Диуф]] {{гол|85}}|зрители=41 381|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35675904 Доклад]|играч на мача=[[Жанели Имбула]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''30'''<br>кръг|дата=[[19 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|16}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|45+3||89}} [[Дузпа|(д.)]] , {{жълт|90+1}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|90+1}}|голове2=[[Мануел Лансини|Лансини]] {{гол|17}}<br>[[Уинстън Рийд|Рийд]] {{жълт|45+2}}<br>[[Анджело Огбона|Огбона]] {{жълт|45+3}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|61}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|64}}<br>[[Михаил Антонио|Антонио]] {{жълт|88}}<br>[[Адриан (футболист)|Адриан]] {{жълт|89}}|зрители=41 623|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35792202 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''31'''<br>кръг|дата=[[2 април]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|резултат=0 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Бирмингам]]|стадион=[[Вила Парк]]|час=12:45 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35902716 Доклад]|голове2=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{гол|26}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|29}}<br>[[Алешандре Пато|Пато]] {{гол|45+3}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Педро]] {{гол|46||59}}|съдия=[[Нийл Суорбрик]]|зрители=31 120|голове1=[[Идриса Гай|Гай]] {{жълт|28}}<br>[[Али Сисоко|Сисоко]] {{жълт|45+2}}<br>[[Карлос Санчес Морено|Санчес]] {{жълт|61}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{червен|2|78|85}}<br>[[Ашли Уестууд|Уестууд]] {{жълт|87}}|играч на мача=[[Педро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''32'''<br>кръг|дата=[[9 април]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Суонзи]]|стадион=[[Либърти Стейдиъм|Либърти]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гилфи Сигурдсон|Сигурдсон]] {{гол|25}}<br>[[Анхел Ранхел|Ранхел]] {{жълт|30}}<br>[[Нийл Тейлър|Тейлър]] {{жълт|43}}<br>[[Алберто Палоски|Палоски]] {{жълт|70}}<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|77}}<br>[[Лирой Фер|Фер]] {{жълт|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|36}}<br>[[Мат Миазга|Миазга]] {{жълт|40}}<br>[[Педро]] {{жълт|71}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|76}}|зрители=20 966|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35949311 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''33'''<br>кръг|дата=[[16 април]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|62}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|78}}|голове2=[[Пабло Сабалета|Сабалета]] {{жълт|29}}<br>[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|33||54||80}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Николас Отаменди|Отаменди]] {{жълт|45+1}}<br>[[Самир Насри|Насри]] {{жълт|47}}|зрители=41 212|съдия=[[Майк Дийн]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36003978 Доклад]|играч на мача=[[Серхио Агуеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''34'''<br>кръг|дата=[[23 април]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Борнмът]]|стадион=[[Дийн Корт]]|час=15:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/36061117 Доклад]|голове2=[[Педро]] {{гол|5}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|34||90+1}}<br>[[Вилиан]] {{гол|71}}|съдия=[[Роджър Ийст]]|зрители=11 365|голове1=[[Томи Елфик|Елфик]] {{гол|36}}<br>[[Мат Ричи|Ричи]] {{жълт|89}}|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''35'''<br>кръг|дата=[[2 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|45+1}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|58}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|71}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|83}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|87}}|голове2=[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|27}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|35}} , {{жълт|90+5}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|38}}<br>[[Сон Хюн-мин|Сон]] {{гол|44}}<br>[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ерик Ламела|Ламела]] {{жълт|51}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{жълт|70}}<br>[[Ерик Дайър|Дайър]] {{жълт|87}}<br>[[Муса Дембеле|Дембеле]] {{жълт|90+5}}<br>[[Райън Мейсън|Мейсън]] {{жълт|90+6}}|зрители=41 623|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36126924 Доклад]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''36'''<br>кръг|дата=[[7 май]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|резултат=3 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Съндърланд]]|стадион=[[Стейдиъм ъф Лайт]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Уахби Хазри|Хазри]] {{гол|41}}<br>[[Лий Катърмол|Катърмол]] {{жълт|52}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|67}}<br>[[Джърмейн Дефо|Дефо]] {{гол|70}} , {{жълт|70}}<br>[[Юнес Кабул|Кабул]] {{жълт|87}}<br>[[Себастиан Ларсон|Ларсон]] {{жълт|88}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|1}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|14}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|45+3}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|2|87|90+5}}|зрители=47 050|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/36176565 Доклад]|играч на мача=[[Вито Маноне]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''37'''<br>кръг|дата=[[11 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Анфийлд]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|44}}<br>[[Коло Туре|Туре]] {{жълт|48}}<br>[[Джеймс Милнър|Милнър]] {{жълт|73}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|90+2}}|голове2=[[Еден Азар|Азар]] {{гол|32}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|87}}|зрители=43 210|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35738639 Доклад]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''38'''<br>кръг|дата=[[15 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}} [[Дузпа|(д.)]]|голове2=[[Дани Дринкуотър|Дринкуотър]] {{гол|82}}|зрители=41 494|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36240331 Доклад]|играч на мача=[[Каспер Шмайхел]]}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2015/16}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2015/16}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[16 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=4 – 0|отбор2={{Флагче|Израел}} [[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{жълт|1}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{Дузпа-пропуск}} 6'<br>[[Вилиан]] {{гол|15}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|45+4}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|58}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|78}}|голове2=[[Предраг Райкович|Райкович]] {{жълт|5}}<br>[[Носа Игиебор|Игиебор]] {{жълт|33}}<br>[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34203636 Доклад]|зрители=40 684|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Цвайер]]|играч на мача=[[Рубен Лофтъс-Чийк]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''2'''<br>кръг|дата=[[29 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Порто|Порто]] {{Флагче|Португалия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Порто]], [[Португалия]]|стадион=[[Ещадио до Драгао]]|час=21:45|голове1=[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|19}}<br>[[Иван Маркано|Маркано]] {{жълт|33}}<br>[[Андре Андре|Андре]] {{гол|39}}<br>[[Майкон (футболист, р. 1988)|Майкон]] {{гол|52}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|82}}<br>[[Жанели Имбула|Имбула]] {{жълт|89}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34384083 Доклад]|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|41}}<br>[[Вилиан]] {{гол|45+2}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|66}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|79}}|зрители=46 120|съдия={{Флагче|Испания}} [[Антонио Матей Лаос]]|играч на мача=[[Ясин Брахими]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[20 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]] {{Флагче|Украйна}}|резултат=0 – 0|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Киев]]|стадион=[[Олимпийски стадион (Киев)|Олимпийски]]|час=21:45|голове1=[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|65}}|голове2=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|67}}|зрители=60 291|съдия={{Флагче|Словения}} [[Дамир Скомина]]|етап='''3'''<br>кръг|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34128971 Доклад]|играч на мача=[[Неманя Матич]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''4'''<br>кръг|дата=[[4 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Украйна}} [[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|34|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{гол|83}}|голове2=[[Дерлис Гонсалес|Гонсалес]] {{жълт|26}}<br>[[Виторино Антунеш|Антунеш]] {{жълт|59}}<br>[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|72}}<br>[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|77}}|зрители=41 241|съдия={{Флагче|Чехия}} [[Павел Краловец]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34675860 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''5'''<br>кръг|дата=[[24 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]] {{Флагче|Израел}}|резултат=0 – 4|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Хайфа]]|стадион=[[Стадион „Сами Офер“|Сами Офер]]|час=21:45|голове1=[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{червен|0|40}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|73}} <br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|77}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|84}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|90+1}}|зрители=29 121|съдия={{Флагче|Испания}} [[Алберто Ундиано Майенко]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34896622 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''6'''<br>кръг|дата=[[9 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 0|отбор2={{Флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Иван Маркано|Маркано]] {{гол|12|авт.}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|31}}<br>[[Вилиан]] {{гол|52}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|74}}|голове2=[[Максимилиано Перейра|М. Перейра]] {{жълт|34}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|41}}<br>[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|43}}|зрители=41 096|съдия={{Флагче|Турция}} [[Джунейт Чакър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35042175 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2015/16}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''първи<br>мач'''|дата=[[16 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Париж]]|стадион=[[Парк де Пренс]]|час=21:45|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{жълт|19}} , {{гол|39}}<br>[[Лукаш Моура|Моура]] {{жълт|70}}<br>[[Давид Луиш|Луис]] {{жълт|71}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|78}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35577579 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|38}} , {{гол|45+1}}<br>[[Педро]] {{жълт|67}}|зрители=46 505|съдия={{Флагче|Испания}} [[Карлос Веласко Карбайо]]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[9 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|27}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|53}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|90}}|голове2=[[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|16}} , {{жълт|34}}<br>[[Тиаго Мота|Мота]] {{жълт|41}}<br>[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|67}}<br>[[Блез Матюиди|Матюиди]] {{жълт|86}}|зрители=37 591|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35758928 Доклад]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} == Купа на Футболната лига == {{Основна|[[Купа на футболната лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[23 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уолсол|Уолсол]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уолсол]]|стадион=[[Стадион Бескот|Бескот]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Джеймс О'конър|О'конър]] {{гол|45+1}}<br>[[Адам Чеймбърс|Чеймбърс]] {{жълт|59}}<br>[[Антъни Форд|Форд]] {{жълт|83}}|голове2=[[Рамиреш]] {{гол|10}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|39}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|41}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|52}}<br>[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|52}}<br>[[Педро]] {{гол|90+2}}|зрители=10 525|съдия=[[Лий Мейсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34265632 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[27 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Фил Бардсли|Бардсли]] {{червен|2|18|90+3}}<br>[[Джонатан Уолтърс|Уолтърс]] {{гол|52}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{жълт|81}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34577998 Доклад]|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|36}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|90+1}}|зрители=24 886|съдия=[[Кевин Френд]]|дузпи1=[[Чарли Адам|Адам]] {{дузпа}}<br>[[Петер Одемвинге|Одемвинге]] {{дузпа}}<br>[[Джердан Шакири|Шакири]] {{дузпа}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{дузпа}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]]<br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]]<br>{{дузпа}} [[Курт Зума|Зума]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Еден Азар|Азар]]|резултат след дузпи=5 – 4}} == Купата на Англия == {{Основна|[[Купата на Англия 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[10 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Скънторп Юнайтед|Скънторп Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=14:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|13}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|66}}<br>[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{гол|68}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35216358 Доклад]|голове2=[[Стивън Доусън|Доусън]] {{жълт|63}}|зрители=41 625|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Сесар Аспиликуета]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[31 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Милтън Кийнс Донс|Милтън Кийнс Донс]]|резултат=1 – 5|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Милтън Кийнс]]|стадион=[[Стейдиъм мк]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Дарън Потър|Потър]] {{гол|21}}<br>[[Джо Уолш|Уолш]] {{жълт|74}}<br>[[Джордан Спенс|Спенс]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|15||32||44}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|31}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|62}}|зрители=28 127|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35394225 Доклад]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''пети<br>кръг'''|дата=[[21 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=5 – 1|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|35}}<br>[[Вилиан]] {{гол|48}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|53}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|67}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 75'<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|89}}|голове2=[[Давид Фаупала|Фаупала]] {{гол|37}}<br>[[Мартин Демикелис|Демикелис]] {{жълт|65}}|зрители=41 594|съдия=[[Андре Маринър]]|играч на мача=[[Еден Азар]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35572091 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''шести<br>кръг'''|дата=[[12 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Евертън|Евертън]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Фил Ягелка|Ягелка]] {{жълт|42}}<br>[[Ромелу Лукаку|Лукаку]] {{гол|77||82}}<br>[[Гарет Бари|Бари]] {{червен|2|84|87}}|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{червен|2|11|84}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|62}}|зрители=37 283|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35732891 Доклад]|играч на мача=[[Ромелу Лукаку]]}} == Статистика == === Appearances === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |No. ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |Pos. ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |Name ! colspan="2" style="width:85px;" |Premier League ! colspan="2" style="width:85px;" |FA Cup ! colspan="2" style="width:85px;" |League Cup ! colspan="2" style="width:85px;" |Champions League ! colspan="2" style="width:85px;" |Community Shield ! colspan="2" style="width:85px;" |Total ! colspan="2" style="width:85px;" |Discipline |- !Apps !Goals !Apps !Goals !Apps !Goals !Apps !Goals !Apps !Goals !Apps !Goals ![[Файл:Yellow_card.svg|17x17пкс]] ![[Файл:Red_card.svg|17x17пкс]] |- |1 |GK | align="left" |{{флагче|Босна}} [[Asmir Begović]] |15 (2) |0 |1 |0 |2 |0 |5 |0 |0 |0 |23 (2) |0 |0 |0 |- |2 |DF | align="left" |{{flagicon|SER}} БраниславИванович |33 |2 |4 |0 |1 |0 |4 |0 |1 |0 |43 |2 |8 |0 |- |4 |MF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Сеск Фабрегас]] |33 (4) |5 |4 |0 |0 |0 |7 |1 |1 |0 |44 (4) |6 |7 |0 |- |5 |DF | align="left" |{{flagicon|FRA}} [[Kurt Zouma]] |21 (2) |1 |1 |0 |1 |0 |5 (1) |1 |0 (1) |0 |28 (4) |2 |1 |0 |- |6 |DF | align="left" |{{flagicon|GHA}} [[Baba Rahman]] |11 (4) |0 |2 |0 |2 |0 |4 |0 |0 |0 |19 (4) |0 |2 |0 |- |8 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Оскар (футболист)|Оскар]] |20 (7) |3 |3 (1) |3 |1 |0 |4 (3) |2 |0 (1) |0 |28 (12) |9 |4 |0 |- |9 |FW | align="left" |{{flagicon|COL}} [[Радамел Фалкао]] |1 (9) |1 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |2 (10) |1 |1 |0 |- |10 |MF | align="left" |{{flagicon|BEL}} [[Eden Hazard]] |25 (6) |4 |2 |2 |1 |0 |6 (2) |0 |1 |0 |35 (8) |6 |2 |0 |- |11 |FW | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Alexandre Pato]] |1 (1) |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 (1) |1 |0 |0 |- |12 |MF | align="left" |{{flagicon|NGA}} [[Джон Оби Микел]] |19 (6) |0 |2 |0 |2 |0 |3 (1) |1 |0 |0 |26 (7) |1 |8 |0 |- |13 |GK | align="left" |{{flagicon|BEL}} [[Thibaut Courtois]] |23 |0 |3 |0 |0 |0 |3 |0 |1 |0 |30 |0 |0 |2 |- |14 |MF | align="left" |{{flagicon|BFA}} [[Bertrand Traoré]] |4 (6) |2 |0 (3) |2 |0 (1) |0 |0 (2) |0 |0 |0 |4 (12) |4 |0 |0 |- |16 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Kenedy (footballer)|Kenedy]] |4 (10) |1 |1 (1) |0 |1 (1) |1 |1 (1) |0 |0 |0 |7 (13) |2 |0 |0 |- |17 |MF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Педро]] |24 (5) |7 |3 (1) |0 |0 (1) |1 |3 (3) |0 |0 |0 |30 (10) |8 |4 |0 |- |18 |FW | align="left" |{{flagicon|FRA}} [[Loïc Rémy]] |3 (10) |1 |0 (1) |0 |1 (1) |2 |1 (2) |0 |1 |0 |6 (14) |3 |0 |0 |- |19 |FW | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Diego Costa]] |27 (1) |12 |4 |2 |1 |0 |7 (1) |2 |0 |0 |38 (2) |16 |10 |1 |- |20 |DF | align="left" |{{flagicon|USA}} [[Matt Miazga]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |2 |0 |1 |0 |- |21 |MF | align="left" |{{flagicon|SER}} [[Nemanja Matić]] |28 (5) |2 |2 (1) |0 |0 (1) |0 |4 (1) |0 |1 |0 |35 (8) |2 |7 |1 |- |22 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Willian (footballer, born 1988)|Willian]] |32 (3) |5 |3 (1) |1 |1 |0 |8 |5 |1 |0 |45 (4) |11 |5 |0 |- |24 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Gary Cahill]] |21 (2) |2 |4 |1 |2 |0 |6 (1) |1 |1 |0 |34 (2) |4 |3 |0 |- |26 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[John Terry]] |24 |1 |1 (1) |0 |2 |0 |4 |0 |1 |0 |32 (1) |1 |5 |2 |- |28 |DF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Сесар Аспиликуета]] |36 (1) |2 |3 |0 |0 |0 |8 |0 |1 |0 |48 (1) |2 |9 |0 |- |32 |GK | align="left" |{{flagicon|ITA}} [[Marco Amelia]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |34 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Ola Aina]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |36 |MF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Рубен Лофтъс-Чийк]] |4 (9) |1 |1 (1) |1 |1 |0 |1 |0 |0 |0 |7 (10) |2 |1 |0 |- |37 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Jake Clarke-Salter]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |38 |MF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Kasey Palmer]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |41 |MF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Charlie Colkett]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |42 |FW | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Tammy Abraham]] |0 (2) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (2) |0 |0 |0 |- |43 |DF | align="left" |{{flagicon|CAN}} [[Fikayo Tomori]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- | colspan="17" |'''Players who left the club in August/January transfer window or on loan''' |- |7 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Ramires]] |7 (5) |2 |1 |0 |2 |1 |4 (1) |0 |1 |0 |15 (6) |3 |1 |0 |- |15 |DF | align="left" |{{flagicon|SEN}} [[Papy Djilobodji]] |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |27 |GK | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Jamal Blackman]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |— |MF | align="left" |{{flagicon|NGA}} [[Victor Moses]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |— |MF | align="left" |{{flagicon|COL}} [[Juan Cuadrado]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |} === Голмайстори === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ЛЧ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |12 |2 |0 |2 |0 |'''16''' |- |2 |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |5 |5 |0 |1 |0 |'''11''' |- | rowspan="2" |3-4 |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |3 |2 |0 |3 |0 |'''8''' |- |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |7 |0 |1 |0 |0 |'''8''' |- | rowspan="2" |5-6 |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Еден Азар]] |4 |0 |0 |2 |0 |'''6''' |- |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |5 |1 |0 |0 |0 |'''6''' |- | rowspan="2" |7-8 |{{flagicon|BFA}} |14 |[[Бертранд Траоре]] |2 |0 |0 |2 |0 |'''4''' |- |{{flagicon|ENG}} |24 |[[Гари Кейхил]] |2 |1 |0 |1 |0 |'''4''' |- | rowspan="2" |9-10 |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |2 |0 |1 |0 |0 |'''3''' |- |{{Флагче|Франция}} |18 |[[Лоик Реми]] |1 |0 |2 |0 |0 |'''3''' |- | rowspan="6" |11-16 |{{Флагче|Франция}} |5 |[[Курт Зума]] |1 |1 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |1 |0 |1 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ENG}} |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |1 |0 |0 |1 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- | rowspan="4" |17-20 | |9 |[[Радамел Фалкао]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|ENG}} |26 |[[Джон Тери]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | |12 |[[Джон Оби Микел]] |0 |1 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |11 |[[Алешандре Пато]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | | | |'''Автоголове''' |4 |2 |0 |0 |0 |'''6''' |- | | | |'''Всички''' |'''59''' |'''15''' |'''5''' |'''12''' |'''0''' |'''91''' |} === Асистенции === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ЛЧ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |7 |1 |0 |1 |0 |'''9''' |- |2 |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |6 |1 |0 |1 |0 |'''8''' |- | rowspan="2" |3-4 |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Еден Азар]] |3 |1 |0 |3 |0 |'''7''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |6 |1 |0 |0 |0 |'''7''' |- |5 |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |3 |1 |0 |1 |0 |'''5''' |- |6 |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |3 |0 |0 |1 |0 |'''4''' |- |7 |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |2 |0 |0 |1 |0 |'''3''' |- | rowspan="5" |8-12 |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Франция}} |5 |[[Курт Зума]] |1 |0 |1 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ENG}} |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |0 |0 |1 |1 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- | |6 |[[Абдул Рахман Баба]] |1 |1 |0 |0 |0 |'''2''' |- | rowspan="5" |13-17 | |12 |[[Джон Оби Микел]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |0 |0 |1 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |0 |0 |1 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|ENG}} |24 |[[Кэхилл, Гари|Гэри Кэхилл]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|BFA}} |14 |[[Траоре, Бертран|Бертран Траоре]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | | | |'''ВСЕГО''' |'''39''' |'''6''' |'''4''' |'''9''' |'''0''' |'''58''' |} === Сухи мрежи === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ЛЧ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 | |1 |[[Асмир Бегович]] |4 |3 |0 |1 |0 |'''8''' |- |2 |{{flagicon|BEL}} |13 |[[Тибо Куртоа]] |5 |1 |0 |0 |0 |'''6''' |- | | | |'''ВСЕГО''' |'''9''' |'''4''' |'''0''' |'''1''' |'''0''' |'''14''' |} === Дисциплинарные показатели === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Поз.''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Позиция''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Страна''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Номер''' | rowspan="2" width="15%" align="center" |'''Име''' | colspan="3" align="center" |'''ПЛ''' | colspan="3" align="center" |'''ЛЧ''' | colspan="3" align="center" |'''КЛ''' | colspan="3" align="center" |'''КА''' | colspan="3" align="center" |'''СА''' | colspan="3" align="center" |'''Итого (ФА)''' |- ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} |- |1 |FW |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |8 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |'''9(8)''' |'''1(1)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |2-3 |ПЗ | |12 |[[Джон Оби Микел]] |6 |0 |0 |2 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''9(7)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |7 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |'''9(8)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="3" |4-6 |ПЗ |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |4 |1 |0 |3 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''7(4)''' |'''1(1)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |5 |0 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''8(6)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |5 |0 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''8(6)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |7 |DF |{{flagicon|ENG}} |26 |[[Джон Тери]] |2 |1 |1 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(4)''' |'''1(1)''' |'''1(1)''' |- |8 |MF | |22 |[[Вилиан]] |5 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''5(5)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |9-10 |MF | |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |4 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(4)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF | |17 |[[Педро]] |3 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(3)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |11-12 |GK | |13 |[[Куртуа, Тибо|Тибо Куртуа]] |1 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''2(2)''' |- |DF | |24 |[[Кэхилл, Гари|Гари Кэхилл]] |2 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''3(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |13-14 |DF | |5 |[[Абдул Рахман Баба]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''2(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Азар, Эден|Эден Азар]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''2(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="5" |15-19 |ПЗ | |36 |[[Лофтус-Чик, Рубен|Рубен Лофтус-Чик]] |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(0)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |FW | |9 |[[Гарсия, Радамель Фалькао|Радамель Фалькао]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF | |5 |[[Курт Зума]] |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(0)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF | |20 |[[Мат Миазга]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | | | | |'''ВСЕГО''' |'''58''' |'''2''' |'''3''' |'''15''' |'''0''' |'''0''' |'''3''' |'''0''' |'''0''' |'''3''' |'''1''' |'''0''' |'''1''' |'''0''' |'''0''' |'''80(65)''' |'''3(3)''' |'''3(3)''' |} === Общая статистика === {| class="wikitable" |Сыграно матчей |53 (38 ПЛ, 8 ЛЧ, 2 КФЛ, 4 КА, 1 СА) |- |Победы |20 (12 ПЛ, 4 ЛЧ, 1 КФЛ, 3 КА) |- |Ничьи |16 (14 ПЛ, 1 ЛЧ, 1 КФЛ) |- |Поражения |17 (12 ПЛ, 3 ЛЧ, 1 КА, 1 СА) |- |Забито мячей |91 (1,72 за игру) |- |Пропущено мячей |67 (1,26 за игру) |- |Разница мячей | +24 |- |Матчей на ноль |14 (9 ПЛ, 4 ЛЧ, 1 КА) |- |Желтых карточек |80 (1,51 за игру) |- |Удаления |6 (0,11 за игру) |- |Худшая дисциплина |{{Флаг Испании|20px}} [[Коста, Диего|Диего Коста]] 9 {{ЖК}} 1 {{удалён|2}} |- |Лучший счёт |4:0 (Д) против «[[Маккаби (футбольный клуб, Тель-Авив)|Маккаби Тель-Авив]]» — Лига чемпионов УЕФА, {{date|16|09|2015|4}} 4:0 (В) против «[[Маккаби (футбольный клуб, Тель-Авив)|Маккаби Тель-Авив]]» — Лига чемпионов УЕФА, {{date|24|11|2015|4}} 5:1 (В) против «[[Милтон-Кинс Донс]]» — Кубок Англии, {{date|31|01|2016|4}} 5:1 (Д) против «[[Ньюкасл Юнайтед]]» — Премьер-лига, {{date|13|02|2016|4}} 5:1 (Д) против «[[Манчестер Сити]]» — Кубок Англии, {{date|21|02|2016|4}} 4:0 (В) против «[[Астон Вилла|Астон Виллы]]» — Премьер-лига, {{date|02|04|2016|4}} |- |Худший счёт |0:3 (В) против «[[Манчестер Сити]]» — Премьер-лига, {{date|16|08|2015|4}} 0:3 (Д) против «[[Манчестер Сити]]» — Премьер-лига, {{date|16|04|2016|4}} |- |Наибольшее число матчей |{{Флаг Испании|20px}} [[Аспиликуэта, Сесар|Сесар Аспиликуэта]] (49 матчей) {{Флаг Испании|20px}} [[Фабрегас, Сеск|Сеск Фабрегас]] (49 матчей) {{Флаг Бразилии|20px}} [[Виллиан (футболист)|Виллиан]] (49 матчей) |- |Лучший бомбардир |{{Флаг Испании|20px}} [[Коста, Диего|Диего Коста]] (16 голов) |- |Лучший ассистент |{{Флаг Испании|20px}} [[Фабрегас, Сеск|Сеск Фабрегас]] (9 передач) |- |Гол + Пас |{{Флаг Испании|20px}} [[Коста, Диего|Диего Коста]] (16 + 8 = 24 очка) |- |Процент побед |Всего: 20/53 (37,74 %) ПЛ: 12/38 — 31,58 %, ЛЧ: 4/8 — 50 %, КФЛ: 1/2 — 50 %, КА: 3/4 — 75 %, СА: 0/1 — 0 % |- |} == Източници == <references /> [[Категория:ФК Челси по сезон]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2015/16]] behm4juswfcdej2gtsv0l2mjsqq0h9p 12416253 12416251 2024-11-18T20:15:51Z Krushev.S333 297451 12416253 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница, добавяне на увод}} == Състав == Към 11 май 2016<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/teams/first-team.html|title=Chelsea F.C. First team squad|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 October 2015}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size:90%" width="70%" ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |№. ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Име ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Страна ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Позици(я/и) ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Дата на раждане и години ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Бивш клуб ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Контракт |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Вратари |- |1 |[[Асмир Бегович]] |{{flagicon|Босна и Херцеговина}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|6|20|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |13 |[[Тибо Куртоа]] |{{flagicon|Belgium}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1992|5|11|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Belgium}} [[КРК Генк|Генк]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |32 |[[Марко Амелия]] |{{flagicon|Италия}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1982|4|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Италия}} [[Лупа Кастелли Романи]] |{{date|30|6|2016|4}} |- |33 |[[Мичъл Бийни]] |{{flagicon|England}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1995|10|3|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |40 |[[Брадли Колинс]] |{{flagicon|England}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|2|18|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2016|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Защитници |- |2 |[[Бранислав Иванович]] |{{flagicon|Serbia}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] / [[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1984|02|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Russia}} [[ФК Локомотив (Москва)|Локомотив Москва]] |{{date|30|6|2017|4}} |- |5 |[[Курт Зума]] |{{flagicon|France}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Полузащитник|ДП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1994|10|27|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |6 |[[Абдул Рахман Баба]] |{{flagicon|Гана}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1994|7|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Германия}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |20 |[[Мат Миазга]] |{{flagicon|USA}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|19|1995|7|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |24 |[[Гари Кейхил]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1985|12|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |26 |[[Джон Тери]] (к) |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1980|12|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2017|4}} |- |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |{{flagicon|Spain}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1989|08|28|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |34 |[[Ола Айна]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|10|8|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2016|4}} |- |37 |[[Джейк Кларк-Солтър]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|9|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |39 |[[Фанкати Дабо]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|10|11|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2020|4}} |- |43 |[[Фикайо Томори]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|12|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2020|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Полузащитници |- |4 |[[Сеск Фабрегас]] |{{flagicon|Spain}} |[[Полузащитник|ЦП]] / [[Полузащитник|АП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|5|4|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[ФК Барселона|Барселона]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1991|09|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |10 |[[Еден Азар]] |{{flagicon|Belgium}} |[[Полузащитник|ЛК]] / [[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1991|01|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[Лил ОСК|Лил]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |12 |[[Джон Оби Микел]] |{{flagicon|Nigeria}} |[[Полузащитник|ДП]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|04|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Norway}} [[ФК Люн|Люн]] |{{date|30|6|2017|4}} |- |14 |[[Бертранд Траоре]] |{{flagicon|Буркина Фасо}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЛК]] / [[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1995|09|6|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |- |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|ЛК]] / [[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|02|8|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Флуминенсе]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |17 |[[Педро]] |{{flagicon|Spain}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЛК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|7|28|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[ФК Барселона|Барселона]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |21 |[[Неманя Матич]] |{{flagicon|Serbia}} |[[Полузащитник|ДП]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|08|1|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Portugal}} [[ФК Бенфика|Бенфика]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |22 |[[Вилиан]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|08|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Russia}} [[ФК Анжи Махачкала|Анжи Махачкала]] |{{date|30|6|2018|4}} |- |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|01|23|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2021|4}} |- |38 |[[Кейси Палмър]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|АП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|11|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |41 |[[Чарли Колкет]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|9|4|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Нападатели |- |9 |[[Радамел Фалкао]] |{{flagicon|Colombia}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1986|02|10|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] |Под наем |- |11 |[[Алешандре Пато]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1989|9|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] |Под наем |- |18 |[[Лоик Реми]] |{{flagicon|France}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|1|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|КПР]] |{{date|30|6|2018|4}} |- |19 |[[Диего Коста]] |{{flagicon|Spain}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|10|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[Атлетико Мадрид]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |42 |[[Тами Ейбрахам]] |{{flagicon|England}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|10|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |} == Нови договори == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Позиция}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч !Продължителност на договора !Край на договора ! scope="col" style="width:70px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|Denmark}} [[Андреас Кристенсен]] | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |10 юни 2015 | align="center" | |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|НП}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Патрик Бамфорд]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Bamford">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-deal-for-bamford.html|title=New deal for Bamford|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33616667|title=Chelsea striker joins Crystal Palace on loan|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-contract-for-kalas.html|title=New contract for Kalas|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ДЗ}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Тод Кейн]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |3 август 2015 | align="center" |<!-- <ref name="New deal for Kane" /> --><ref>{{Cite news|url=https://instagram.com/p/57FP5Xsn7j/|title=Signed a new 3 year contract for Chelsea football club today. The club I have supported my whole life and grew up playing for from the age of 7. Can't be more happier|date=3 August 2015|publisher=Todd Kane (Instagram)}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |14 август 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Ake">{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|publisher=Chelsea F.C.|access-date=14 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|Nigeria}} [[Виктор Моузес]]}} | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Moses">{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|publisher=Chelsea F.C.|access-date=1 September 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Айзая Браун]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref name="Brown contract signed">{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/brown-contract-signed-.html|title=Brown contract signed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=1 September 2015}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|Brazil}} [[Рамиреш]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |29 октомври 2015 | align="center" |<ref name="Ramires signs new contract">{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/ramires-signs-new-contract.html?extcmp=SOCIA_FB_ENG_NEWS_CONTRACT|title=Ramires signs new contract|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 October 2015}}</ref> |- | align="center" |37 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Джейк Кларк-Солтър]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |16 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/11/new-deal-for-clarke-salter.html|title=New deal for Clarke-Salter|date=16 November 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |24 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Гари Кейхил]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |2 декември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/12/new-deal-for-cahill.html|title=New deal for Cahill|date=2 December 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |2 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|Serbia}} [[Бранислав Иванович]] | align="center" |{{sort|1|1 година}} | align="center" |{{sort|1|2017}} | align="center" |22 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ivanovic-signs-new-deal.html|title=Ivanovic signs new deal|date=22 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |38 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Кейси Палмър]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |2 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2016/02/02/chelseas-kasey-palmer-confirms-he-has-signed-new-contract-5659059/|title=Chelsea's Kasey Palmer confirms he has signed new contract|date=2 February 2016|publisher=Metro}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|USA}} [[Кайл Скот]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |2 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sbisoccer.com/2016/02/u-s-u-20-midfielder-kyle-scott-reveals-new-deal-with-chelsea|title=U.S. U-20 midfielder Kyle Scott reveals new deal with Chelsea|date=2 February 2016|publisher=SBI}}</ref> |- | align="center" |36 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Рубен Лофтъс-Чийк]] | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2021}} | align="center" |29 февруари 2016 | align="center" |<ref name="New deal for Loftus-Cheek">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/new-deal-for-loftus-cheek-.html|title=New deal for Loftus-Cheek|date=29 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Дион Конрой]] | align="center" |{{sort|1|2 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |29 февруари 2016 | align="center" |<ref name="New deal for Loftus-Cheek" /> |- | align="center" |41 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Чарли Колкет]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |22 април 2016 | align="center" |<ref name="Colkett commits">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/colkett-commits.html|title=Colkett commits|date=22 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |26 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Джон Тери]] | align="center" |{{sort|1|1 година}} | align="center" |{{sort|1|2017}} | align="center" |18 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/05/terry-signs-new-contract.html|title=Terry signs new contract|date=18 May 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} == Трансфери == === Привлечени === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Атлетико Паранаенсе]] | align="center" |{{sort|5|£4,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/32744221|title=Chelsea sign Brazilian midfielder for undisclosed fee|publisher=BBC Sport|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/chelsea-to-sign-nathan.html|title=Chelsea to sign Nathan|publisher=Chelsea F.C.|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Джозеф Коли|{{flagicon|SWE}} [[Джозеф Коли]]}} |{{flagicon|SWE}} [[ИФ Бромапойкарна|Бромапойкарна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.ibtimes.co.uk/chelsea-beat-manchester-united-sign-brommapojkarna-defender-joseph-colley-1505218|title=Chelsea beat Manchester United to sign Brommapojkarna defender Joseph Colley|work=International Business Times|date=9 June 2015|access-date=8 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/teams/development-squad/under-18s/player-profile/joseph-colly.html|title=Joseph Colley|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 August 2015}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |ВР |{{sort|Асмир Бегович|{{flagicon|BIH}} [[Асмир Бегович]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |{{sort|3|£8,000,000}} | align="center" |13 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9911594/asmir-begovic-joins-chelsea-from-stoke-for-undisclosed-fee|title=Asmir Begović joins Chelsea from Stoke for undisclosed fee|date=13 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33270636|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/begovic-transfer-completed.html|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|SRB}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан]] | align="center" |{{sort|9|£1,250,000}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9922593/chelsea-sign-teenager-danilo-pantic-from-partizan-belgrade|title=Chelsea sign teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=23 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33751507|title=Chelsea new signing teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=5 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref name="Midfielder Pantic move completed">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/midfielder-pantic-move-completed-.html|title=Midfielder Pantic move completed|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |6 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Абдул Рахман Баба|{{flagicon|GHA}} [[Абдул Рахман Баба]]}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] | align="center" |{{sort|2|£14,000,000}} | align="center" |17 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9952938/baba-rahman-joins-chelsea-from-augsburg|title=Baba Rahman joins Chelsea from Augsburg|date=17 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33953803|title=Baba Rahman moves to Stamford Bridge from Augsburg|date=16 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/rahman-signs.html|title=Rahman signs|date=16 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |17 | align="center" |{{sort|11|ДК}} |{{sort|Педро|{{flagicon|ESP}} [[Педро]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] | align="center" |{{sort|1|£21,400,000}} | align="center" |20 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/pedro-signs-for-chelsea-.html|title=Pedro signs for Chelsea|date=20 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |16 | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Кенеди|{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Флуминенсе]] | align="center" |{{sort|4|£6,300,000}} | align="center" |23 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/21476/9847277/chelsea-have-signed-fluminense-starlet-kenedy-but-who-is-he|title=Chelsea have signed Fluminense starlet Kenedy|date=23 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/34030039|title=Kenedy: Chelsea sign Brazilian forward from Fluminense|date=23 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/kenedy-signs.html|title=Kenedy signs for Chelsea|date=23 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Нант|Нант]] | align="center" |{{sort|7|£2,700,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcnantes.com/articles/article2809.php?num=11634|title=Papy Djilobodji file in Chelsea|date=1 September 2015|publisher=FC Nantes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/djilobodji-signs.html|title=Djilobodji signs|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |{{sort|6|£4,000,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |32 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Марко Амелия|{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]]}} |{{flagicon|ITA}} [[Лупа Кастели Романи]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |8 октомври 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/amelia-signing-completed.html|title=Amelia signing completed|date=8 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Мат Миазга|{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]]}} |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] | align="center" |{{sort|5|£3,500,000}} | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/miazga-move-completed.html|title=Miazga move completed|date=30 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} === Играчи взети под наем === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |9 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Радамел Фалкао|{{flagicon|Colombia}} [[Радамел Фалкао]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/falcao-loan-agreed.html|title=Falcao loan agreed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=3 July 2015}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Алешандре Пато|{{flagicon|Brazil}} [[Алешандре Пато]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/pato-arrives-on-loan.html|title=Pato arrives on loan|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 January 2016}}</ref> |} === Напуснали === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Торган Азар|{{flagicon|BEL}} [[Торган Азар]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |{{sort|3|£5,850,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/thorgan-hazard-signs-for-bundesliga-club.html|title=Thorgan Hazard signs for Bundesliga club|date=25 February 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/31590137|title=Chelsea man to stay at Borussia Mönchengladbach|publisher=BBC Sport|date=24 February 2014|access-date=25 February 2014}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Джордж Брейди|{{flagicon|ENG}} Джордж Брейди}} |{{flagicon|ENG}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.safc.com/news/reserves-and-academy/2015/june/exciting-times-for-new-scholars|title=Exciting times for new scholars|date=1 July 2015|publisher=Sunderland A.F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Гаел Какута|{{flagicon|FRA}} [[Гаел Какута]]}} |{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] | align="center" |{{sort|5|£2,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/kakuta-to-join-sevilla.html|title=Kakuta to join Sevilla|date=2015-06-19|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Петър Чех|{{flagicon|Czech Republic}} [[Петър Чех]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] | align="center" |{{sort|2|£10,000,000}}<!-- The BBC Sport source provided says 10m not 10.9m. Statistics like this must be accompanied by VERIFIABLE sourcing. --> | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/cech-transfer-agreed.html|title=Cech transfer agreed|date=2015-06-29|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Джош Макекран|{{flagicon|ENG}} [[Джош Макекран]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |{{sort|6|£750,000}} | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/mceachran-in-bees-switch.html?|title=McEachran in Bees switch|date=10 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/33477931|title=McEachran leaves Chelsea for Brentford}}</ref> |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Дидие Дрогба|{{flagicon|CIV}} [[Дидие Дрогба]]}} |{{flagicon|CAN}} [[Монреал Импакт]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |27 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33684086|title=Montreal Impact sign ex-Chelsea striker|date=27 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/drogba--today_s-my-final-chelsea-game.html|title=Drogba: Today's my final Chelsea game|date=24 May 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.impactmontreal.com/en/news/2015/07/impact-acquires-striker-didier-drogba|title=The Impact acquires striker Didier Drogba|date=27 July 2015|publisher=Montreal Impact}}</ref> |- | align="center" |3 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Филипе Луиш|{{flagicon|BRA}} [[Филипе Луиш]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | align="center" |{{sort|1|£11,100,000}} | align="center" |28 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/filipe-luis-returns-to-atletico.html|title=Filipe Luis returns to Atletico|publisher=Chelsea F.C.|access-date=28 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Ориол Ромеу|{{flagicon|ESP}} [[Ориол Ромеу]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] | align="center" |{{sort|4|£5,000,000}} | align="center" |13 август 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33890418|title=Oriol Romeu: Southampton sign Chelsea midfielder|publisher=BBC Sport|access-date=13 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/romeu-moves-to-southampton.html|title=Romeu moves to Southampton|publisher=Chelsea F.C.|access-date=13 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Даниел Кемп|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кемп|Дан Кемп]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |11 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11685/10065645/west-ham-sign-former-chelsea-teenage-winger-daniel-kemp|title=West Ham sign former Chelsea teenage winger Daniel Kemp|publisher=Sky Sports|date=13 November 2015|access-date=11 April 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|title=Kemp signs for Hammers|publisher=West Ham United|date=13 November 2016|access-date=11 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20151116013248/http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|archive-date=16 November 2015|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|MEX}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|MEX}} [[Сантос Лагуна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |5 декември 2015 | align="center" |<ref name="DavilaOut">{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2015/12/05/santos-laguna-confirm-transfer-of-ulises-davila-from-chelsea-5546422/|title=Santos Laguna confirm transfer of Ulises Davila from Chelsea|date=5 December 2015|publisher=Metro.co.uk}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t|title=Comunicado de Prensa – Contratación Ulises Alejandro Dávila|date=4 December 2015|publisher=clubsantos.mx|access-date=2022-06-07|archive-date=2015-12-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20151208224155/http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Хъбърт Адамчик|{{flagicon|POL}} [[Хъбърт Адамчик]]}} |{{flagicon|POL}} [[ФК Краковия|Краковия]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |14 януари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/beeney-loan-switch.html|title=Beeney loan switch|date=15 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.sport.pl/pilka/1,65039,19473272,ekstraklasa-w-sport-pl-hubert-adamczyk-z-chelsea-w-cracovii.html|title=Ekstraklasa w Sport.pl. Hubert Adamczyk z Chelsea w Cracovii!|date=14 January 2016|publisher=sport.pl|language=pl}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/MKSCracoviaSSA/status/688006340174831616|title=Hubert Adamczyk podpisał 3-letni kontrakt z Cracovią!|date=15 January 2016|publisher=MKS Cracovia (Via Twitter)|language=pl}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Рамиреш|{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]]}} |{{flagicon|CHN}} [[Дзянсу Сунинг]] | align="center" |£25,000,000 | align="center" |27 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ramires-departs.html|title=Ramires departs|date=27 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35422217|title=Chelsea's Ramires joins Jiangsu Suning in £25m move|date=27 January 2016|access-date=27 January 2016|publisher=BBC Sport}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ДК}} |{{sort|Фаик Болкиах|{{flagicon|BRU}} [[Фаик Болкиах]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |15 март 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.espnfc.com/story/2830050/faiq-jefri-bolkiah-joins-leicester-city-from-chelsea|title=Brunei international Faiq Jefri Bolkiah joins Leicester City from Chelsea|date=15 March 2016|publisher=ESPN}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Домингос Кина|{{flagicon|POR}} [[Домингос Кина]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |23 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/football/2016/08/29/west-hams-portuguese-forward-domingos-quina-is-a-potential-engla/|title=West Ham's Portuguese forward Domingos Quina is a potential England star|last1=Burt|first1=Jason|date=29 August 2016|newspaper=The Telegraph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.instagram.com/p/BElEpLducyh/|title=Happy to enjoy @whufc_official family.|date=24 April 2016|publisher=Domingos Quina (Instagram)}}{{Dead link|date=September 2018|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> |} === Играчи дадени под наем === Челси имаше 37 играчи, които бяха под наем през 2015-16, като петима от тях играха за два различни клуба. ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Стайп Перика|{{flagicon|Croatia}} [[Стипе Перица]]}} |{{flagicon|Italy}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | align="center" |2 февруари 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/salah-completed-fiorentina-loan.html|title=Stipe Perica will play the next 18 months on loan in Italy at Udinese.|publisher=Chelsea F.C.|date=3 June 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|England}} [[АФК Борнемут|Борнемут]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/atsu-loan-deal-agreed.html|title=Atsu loan deal agreed|publisher=Chelsea F.C.|date=29 May 2015}}</ref><ref name="SwiftExtension">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/swift-extends-loan-deal-as-two-return.html|title=Swift extends loan deal as two return|date=4 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Люис Бейкър|{{flagicon|England}} [[Люис Бейкър]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/netherlands-loan-for-baker.html|title=Netherlands loan for Baker|publisher=Chelsea F.C.|date=27 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марио Пашалич|{{flagicon|Croatia}} [[Марио Пашалич]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/pasalic-loan-to-monaco.html|title=Pasalic loan to monaco|publisher=Chelsea F.C.|date=3 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Андреас Кристенсен|{{flagicon|DEN}} [[Андреас Кристенсен]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/german-loan-for-christensen.html|title=German loan for Christensen|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Айзая Браун|{{flagicon|ENG}} [[Айзая Браун]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="W">{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|publisher=Chelsea F.C.|date=10 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|NED}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV">{{Cite news|url=http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm|title=PSV hires Marco van Ginkel|date=1 February 2016|publisher=PSV Eindhoven|access-date=2022-06-07|archive-date=2016-02-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20160204121646/http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{flagicon|CIV}} [[Викториен Ангбан]] |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |14 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/loan-for-young-midfielder.html|title=Loan for young midfielder|publisher=Chelsea F.C.|date=14 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] | align="center" |17 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/kalas-in-boro-loan.html?|title=Kalas in Boro loan|publisher=Chelsea F.C.|date=17 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Джилингам|Джилингам]] | align="center" |20 юли 2015 | align="center" |3 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/gills-loan-for-houghton.html|title=Gills loan for Houghton|date=20 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Кенет Омеруо|{{flagicon|Nigeria}} [[Кенет Омеруо]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[Касъмпаша СК|Касъмпаша]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-loan-for-omeruo.html|title=New loan for Omeruo|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | align="center" |22 юли 2015 | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/wallace-in-italian-loan.html|title=Wallace in Italian loan|date=22 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Wallace loan">{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/wallace-in-gremio-loan-switch.html|title=Wallace in Gremio loan switch|date=7 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="Midfielder Pantic move completed" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|Mexico}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|Portugal}} [[Витория Сетубал]] | align="center" |3 август 2015 | align="center" |5 декември 2016 | align="center" |<ref name="DavilaOut" /><ref>{{Cite news|url=http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|title=Vitória and Chelsea renew yield Ulises Dávila|date=3 August 2015|access-date=8 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150828185551/http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|archive-date=28 August 2015|publisher=Chelsea F.C.|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Доминик Соланке|{{flagicon|ENG}} [[Доминик Соланке]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/solanke-loaned-to-vitesse.html|title=Solanke loaned to Vitesse|date=4 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Жоао Родригес|{{flagicon|COL}} [[Жоао Родригес]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea|title=Sint-Truiden confirm loan signing of Chelsea's Joao Rodríguez|date=4 August 2015|publisher=STVV|access-date=2022-06-07|archive-date=2015-09-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924111253/http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Тод Кейн|{{flagicon|England}} [[Тод Кейн]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[НЕК Неймеген]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/dutch-loan-for-kane.html|title=Dutch loan for Kane|date=2015-08-06|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Мохамед Салах|{{flagicon|Egypt}} [[Мохамед Салах]]}} |{{flagicon|Italy}} [[АС Рома|Рома]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/salah-in-roma-loan-.html|title=Salah in Roma loan|date=6 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Матей Делач|{{flagicon|Croatia}} [[Матей Делач]]}} |{{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Сараево|Сараево]] | align="center" |7 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|title=Matej Delac|date=7 August 2015|access-date=7 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924011205/http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|archive-date=24 September 2015|publisher=FK Sarajevo|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] | align="center" |8 август 2015 | align="center" |2 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/posh-loan-for-davey.html|title=Posh loan for Davey|date=8 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/davey-loan-extended-.html|title=Davey loan extended|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ЛК}} |{{sort|Кристиан Куевас|{{flagicon|Chile}} [[Кристиан Куевас (футболист)|Кристиан Куевас]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |10 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/loan-move-for-cuevas.html|title=Loan move for Cuevas|date=10 August 2015|access-date=10 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] | align="center" |14 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|date=2015-08-14|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Хуан Куадрадо|{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/cuadrado-in-juventus-loan.html|title=Cuadrado in Juventus loan|date=2015-08-25|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Марко Марин|{{flagicon|Germany}} [[Марко Марин]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/marin-moves-on-loan.html|title=Marin moves on loan|date=25 August 2015|access-date=25 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Жереми Бога|{{flagicon|FRA}} [[Жереми Бога]]}} |{{flagicon|France}} [[ФК Стад Рене|Стад Рене]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/boga-moves-on-loan.html|title=Boga moves on loan|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Лукас Пиазон|{{flagicon|Brazil}} [[Лукас Пиазон]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/piazon-loaned-to-reading.html|title=Piazon loaned to Reading|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Reading loaness return">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/reading-loanees-return.html|title=Reading loanees return|date=28 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Ислам Феруз|{{flagicon|Scotland}} [[Ислам Феруз]]}} |{{flagicon|Scotland}} [[ФК Хибърниън|Хибърниън]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |16 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/loan-move-for-feruz.html|title=Loan move for Feruz|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.theedinburghreporter.co.uk/2016/01/islam-feruz-returns-to-chelsea-after-loan-spell-at-hibs/|title=Islam Feruz returns to Chelsea after loan spell at Hibs|date=16 January 2016|access-date=2 February 2016|publisher=The Edinburgh Reporter}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref name="Reading loaness return" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Натаниел Чалоба|{{flagicon|England}} [[Натаниел Чалоба]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ССК Наполи|Наполи]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|title=The footballer of Sierra Leone arrives on loan from Chelsea|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903004420/http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|archive-date=3 September 2015|publisher=Napoli S.S.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джон Суифт|{{flagicon|England}} [[Джон Суифт]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |1 октомври 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/brentford-loan-for-swift.html|title=Brentford loan for Swift|date=1 October 2015|access-date=1 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/swift-stay-at-brentford-extended.html|title=Swift stay at Brentford extended|date=28 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |30 юни 2017 | align="center" |<ref name="Wallace loan" /><ref>{{Cite news|url=http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|title=WALLACE SIDE IS THE NEW TRICOLOR OF SUPPORT|date=7 January 2016|access-date=7 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160126151213/http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|archive-date=26 January 2016|publisher=Gremio|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |33 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Мичъл Бийни|{{flagicon|England}} [[Мичъл Бийни]]}} |{{flagicon|Wales}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]] | align="center" |15 януари 2016 | align="center" |25 февруари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch" /><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/loan-extension-for-beeney.html|title=Loan extension for Beeney|date=18 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.southwalesargus.co.uk/sport/football/newportcounty/14302540.Newport_County_loan_star_Mitchell_Beeney_returns_to_Chelsea/?ref=rl&lp=1|title=Newport County loan star Mitchell Beeney returns to Chelsea|date=26 February 2016|work=South Wales Argus}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|Germany}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|title=Papy Djilobodji verstärkt den SV Werder|date=21 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160121134228/http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|archive-date=2016-01-21|publisher=SV Werder Bremen|language=de|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Алекс Кивомия|{{flagicon|England}} [[Алекс Кивомия]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Флийтууд Таун]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |21 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/kiwomya-loan-move.html|title=Kiwomya loan move|date=21 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Малага КФ|Малага]] | align="center" |25 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/atsu-in-malaga-loan.html|title=Atsu in Málaga loan|date=25 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Чарли Мусонда|{{flagicon|Belgium}} [[Чарли Мусонда]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Реал Бетис]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/RealBetis_en/status/693179163117772800?ref_src=twsrc%5Egoogle%7Ctwcamp%5Eserp%7Ctwgr%5Etweet|title=OFFICIAL Real Betis Balompié signs Charly Musonda Jr. Welcome!!|publisher=Real Betis|date=29 January 2016}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx|title=TRANSFER NEWS: PATRICK BAMFORD JOINS ON LOAN|date=30 January 2016|access-date=30 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161230065221/http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx/|archive-date=30 December 2016|publisher=Norwich City F.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|Netherlands}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]] | align="center" |10 март 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-midfielder.html|title=Loan move for midfielder|date=10 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|Norway}} [[Стабек Фотбал|Стабек]] | align="center" |15 март 2016 | align="center" |22 юли 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/defender-makes-loan-move-to-norway.html?extcmp=SOCIA_TW_ENG_NEWS_LOAN|title=Defender makes loan move to Norway|date=15 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |27 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Джамал Блекман|{{flagicon|England}} [[Джамал Блекман]]}} |{{flagicon|Sweden}} [[Йостершунд ФК|Йостерсунд]] | align="center" |18 март 2016 | align="center" |31 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|title=ÖFK lends keeper Chelsea|date=18 March 2016|access-date=2016-03-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323095533/http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|archive-date=2016-03-23|publisher=Östersunds FK|url-status=dead}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-blackman.html|title=Loan move for Blackman|date=18 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- |} === Обща трансферна дейност === {{col-begin}} {{col-3}} ====Разходи==== Лято: {{loss}} £64,450,000 Зима: {{loss}} £3,500,000 Общо: {{loss}} £67,950,000 {{col-3}} ====Приходи==== Лято: {{gain}} £35,200,000 Зима: {{gain}} £25,000,000 Общо: {{gain}} £60,200,000 {{col-3}} ====Печалба==== Лято: {{loss}} £29,250,000 Зима: {{gain}} £21,500,000 Общо: {{loss}} £7,750,000 {{col-end}} == Предсезонни срещи == {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап=|дата=[[23 юли]] [[2015]]|отбор1=[[Ню Йорк Ред Булс]] {{Флагче|САЩ}}|резултат=4 – 2|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Харисън (Ню Йорк)|Харисън]], [[Ню Джърси]], [[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Ред Бул Арена (Ню Джърси) |Ред Бул Арена]]|час=01:10 UTC+1|голове1=[[Шон Дейвис (американски футболист)|Дейвис]] {{жълт|20}} , {{гол|73||77}}<br>[[Франклин Кастелянос|Кастелянос]] {{гол|51}}<br>[[Рой Милър|Милър]] {{жълт|62}}<br>[[Тайлър Адамс|Адамс]] {{гол|70}}|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|26}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|75}}|зрители=24 076|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Робърт Сибига]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[25 юли]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=1 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Шарлът]], [[Северна Каролина]], [[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Банка на Америка (стадион)|Банка на Америка]]|час=23:00 UTC+1|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|25}}<br>[[Адриен Рабио|Рабио]] {{жълт|52}}<br>[[Серж Орие|Орие]] {{жълт|59}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|34}}<br>[[Виктор Моузес|Моузес]] {{гол|65}}|зрители=61 224|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Тед Ункел]]|етап=|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|дузпи2={{дузпа}} [[Радамел Фалкао|Фалкао]]<br>{{дузпа}} [[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] <br>{{Дузпа-пропуск}} [[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] <br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]] <br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]] <br>{{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Тибо Куртоа|Куртоа]]|дузпи1=[[Тиаго Мота|Мота]] {{дузпа}}<br>[[Адриен Рабио|Рабио]] {{дузпа}}<br>[[Ервин Онгенда|Онгенда]] {{дузпа}}<br> [[Жан-Кристоф Баебек|Баебек]] {{Дузпа-пропуск}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{дузпа}}<br>[[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] {{дузпа}}<br> [[Тиаго Силва (р. 1984)|Силва]] {{Дузпа-пропуск}}|резултат след дузпи=5 – 6}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап=|дата=[[29 юли]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 2|отбор2={{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]|място=[[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Федекс-филд]]|час=01:10 UTC+1|голове1=[[Еден Азар|Азар]] {{гол|10}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|86}}|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|голове2=[[Жереми Матийо|Матийо]] {{жълт|42}}<br>[[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Суарес]] {{гол|52}}<br>[[Сандро Рамирес|Сандро]] {{гол|66}}<br>[[Жорди Алба|Алба]] {{жълт|75}}|зрители=78 914|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Алън Чапман]]|резултат след дузпи=4 – 2|дузпи1=[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{дузпа}}<br>[[Виктор Моузес|Моузес]] {{дузпа}}<br>[[Рамиреш]] {{дузпа}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Андрес Иниеста|Иниеста]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Ален Халилович|Халилович]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Жерар Пике|Пике]]<br>{{дузпа}} [[Сандро Рамирес|Сандро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап=|дата=[[5 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=0 – 1|отбор2={{Флагче|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|90+2}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|90+3}}|голове2=[[Гонсало Родригес|Родригес]] {{гол|34}}<br>[[Факундо Ронкалия|Ронкалия]] {{жълт|52}}<br>[[Ахмед Хегази|Хегази]] {{жълт|83}}<br>[[Хоакин (футболист)|Хоакин]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 435|съдия=[[Дейвид Кут]]|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]}} == Суперкупа на Англия == {{Основна|[[Къмюнити Шийлд 2015|Суперкупа на Англия 2015]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''Финал'''|дата=[[2 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уембли (стадион)|Уембли]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{гол|24}}<br>[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|67}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33667216 Доклад]|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|65}}|зрители=85 437|съдия=[[Антъни Тейлър]]|играч на мача=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн]]}} == Премиър лига == {{Основна|[[Английска висша лига 2015/16|Премиър лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''01'''<br>кръг|дата=[[8 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|23}}<br>[[Федерико Фернандес|Фернандес]] {{гол|30|авт.}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|52}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|54}}|голове2=[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|18}}<br>[[Андре Аю|А. Аю]] {{гол|29}}<br>[[Джак Корк|Корк]] {{жълт|45+2}}<br>[[Бафетимби Гомис|Гомис]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 232|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33744668 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''02'''<br>кръг|дата=[[16 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|31}}<br>[[Венсан Компани|Компани]] {{жълт|33}} , {{гол|79}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|45+1}} , {{гол|85}}<br>[[Яя Туре|Туре]] {{жълт|51}}<br>[[Еляким Мангала|Мангала]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33839794 Доклад]|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|48}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|81}}|зрители=54 331|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Фернандиньо]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''03'''<br>кръг|дата=[[23 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|резултат=2 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уест Бромич]]|стадион=[[Хоторнс]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Джеймс Морисън|Морисън]] {{Дузпа-пропуск}} 14' , {{гол|35||59}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|37}}<br>[[Калъм Макманамън|Макманамън]] {{жълт|71}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33950789 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|17}}<br>[[Педро]] {{гол|20}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|30}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|42}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|0|54}}|зрители=23 256|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Педро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''04'''<br>кръг|дата=[[29 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|71}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{гол|79}}|голове2=[[Бакари Сако|Сако]] {{гол|65}}<br>[[Йоан Кабай|Кабай]] {{жълт|73}}<br>[[Джоел Уорд|Уорд]] {{гол|81}}|зрители=41 581|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34025310 Доклад]|играч на мача=[[Бакари Сако]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''05'''<br>кръг|дата=[[12 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Евертън| Евертън]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Стивън Нейсмит|Нейсмит]] {{гол|17||22||82}}<br>[[Брендън Галоуей|Галоуей]] {{жълт|65}}<br>[[Джон Стоунс|Стоунс]] {{жълт|87}}|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|36}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|88}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|90+3}}|зрители=38 311|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34160707 Доклад]|играч на мача=[[Стивън Нейсмит]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|дата=[[19 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+1}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|49}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|53}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|64}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{гол|90+1|авт.}}|зрители=41 584|съдия=[[Майк Дийн]]|етап='''06'''<br>кръг|голове2=[[Санти Касорла|Касорла]] {{червен|2|31|79}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|45}} , {{червен|0|45+1}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{жълт|72}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34191867 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''07'''<br>кръг|дата=[[26 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Нюкасъл ъпон Тайн]]|стадион=[[Сейнт Джеймсис Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Джак Колбак|Колбак]] {{жълт|33}}<br>[[Айосе Перес|Перес]] {{гол|42}}<br>[[Жоржиньо Вейналдум|Вейналдум]] {{гол|60}}|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|68}}<br>[[Рамиреш]] {{гол|79}}<br>[[Вилиан]] {{гол|86}}<br>[[Педро]] {{жълт|90+7}}|зрители=48 682|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34299598 Доклад]|играч на мача=[[Рамиреш]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''08'''<br>кръг|дата=[[3 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{гол|10}}<br>[[Рамиреш]] {{жълт|43}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{жълт|57}}|голове2=[[Ориол Ромеу|Ромеу]] {{жълт|9}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|26}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{жълт|34}} , {{гол|60}}<br>[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{гол|43}}<br>[[Грациано Пеле|Пеле]] {{гол|72}} , {{жълт|86}}<br>[[Джеймс Уорд-Проус|Уорд-Проус]] {{жълт|77}}|зрители=41 642|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34366632 Доклад]|играч на мача=[[Садио Мане]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''09'''<br>кръг|дата=[[17 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|34}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{гол|54|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|74}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34493710 Доклад]|голове2=[[Джордан Аю|Д. Аю]] {{жълт|49}}<br>[[Киъран Ричардсън|Ричардсън]] {{жълт|62}}<br>[[Джак Грилиш|Грилиш]] {{жълт|85}}|зрители=41 596|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''10'''<br>кръг|дата=[[24 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Болейн Граунд]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Мауро Сарате|Сарате]] {{гол|17}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|74}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|24}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{червен|2|35|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|81}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|90+5}}|зрители=34 977|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34558482 Доклад]|играч на мача=[[Димитри Пайет]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''11'''<br>кръг|дата=[[31 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Рамиреш]] {{гол|4}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|66}}|голове2=[[Филипе Коутиньо|Коутиньо]] {{жълт|24}} , {{гол|45+3||74}}<br>[[Лукас Лейва|Лейва]] {{жълт|58}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|65}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|83}} , {{жълт|86}}|зрители=41 577|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34623902 Доклад]|играч на мача=[[Филипе Коутиньо]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''12'''<br>кръг|дата=[[7 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|44}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{гол|53}}<br>[[Райън Шоукрос|Шоукрос]] {{жълт|57}}<br>[[Глен Джонсън|Джонсън]] {{жълт|90}}|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|45+2}}|зрители=27 550|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34686371 Доклад]|играч на мача=[[Райън Шоукрос]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''13'''<br>кръг|дата=[[21 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|35}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34818214 Доклад]|голове2=[[Юсуф Мулумбу|Мулумбу]] {{жълт|31}}<br>[[Гари О'нийл|О'нийл]] {{жълт|47}}<br>[[Себастиен Басонг|Басонг]] {{жълт|61}}<br>[[Мартин Олсон|Олсон]] {{жълт|69}}|зрители=41 582|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''14'''<br>кръг|дата=[[29 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уайт Харт Лейн]]|час=12:00 UTC+1|голове1=[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|32}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{жълт|40}}<br>[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|53}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34893402 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|90+5}}|зрители=35 639|съдия=[[Майкъл Оливър]]|играч на мача=[[Тоби Алдервейрелд]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[5 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Педро]] {{жълт|21}}<br>[[Диего Коста| Коста]] {{жълт|63}}|голове2=[[Андрю Търман|Търман]] {{жълт|23}}<br>[[Глен Мъри|Мъри]] {{гол|82}}|зрители=41 631|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34951749 Доклад]|играч на мача=[[Хари Артър]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''16'''<br>кръг|дата=[[14 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лестър]]|стадион=[[Кинг Пауър Стейдиъм|Кинг Пауър]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Джейми Варди|Варди]] {{гол|34}} , {{жълт|46}}<br>[[Рияд Марез|Марез]] {{гол|48}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{жълт|50}}|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|77}}|зрители=32 054|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35023774 Доклад]|играч на мача=[[Рияд Марез]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''17'''<br>кръг|дата=[[19 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|5}} <br>[[Педро]] {{гол|13}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|50}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|88}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35078466 Доклад]|голове2=[[Костел Пантилимон|Пантилимон]] {{жълт|48}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|53}}<br>[[Джак Родуел| Родуел]] {{жълт|62}}<br>[[Джон О'Шей|О'Шей]] {{жълт|89}}|зрители=41 562|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''18'''<br>кръг|дата=[[26 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|32||65}} , {{жълт|88}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 80'|голове2=[[Трой Дийни|Дийни]] {{гол|42}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Мигел Бритос|Бритос]] {{жълт|44}}<br>[[Крейг Каткарт|Каткарт]] {{жълт|49}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56|авт.}} <br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{жълт|81}}<br>[[Валон Бехрами|Бехрами]] {{жълт|83}}|зрители=41 620|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35139930 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''19'''<br>кръг|дата=[[28 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Олд Трафорд]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Морган Шнайдерлин|Шнайдерлин]] {{жълт|30}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|39}}<br>[[Бастиан Швайнщайгер|Швайнщайгер]] {{жълт|81}}<br>[[Уейн Руни|Руни]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35148123 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел| Микел]] {{жълт|27}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|72}}|зрители=75 275|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''20'''<br> кръг|дата=[[3 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Селхърст Парк]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Деймиън Дилейни|Дилейни]] {{жълт|13}}<br>[[Миле Йединак|Йединак]] {{жълт|57}}<br>[[Скот Дан| Дан]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|29}}<br>[[Вилиан]] {{гол|60}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|66}}|зрители=24 854|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35155484 Доклад]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''21'''<br>кръг|дата=[[13 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|20}} , {{жълт|85}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|49}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{жълт|70}}<br>[[Гарет Маколи|Маколи]] {{гол|73|авт.}}|голове2=[[Клаудио Якоб|Якоб]] {{жълт|25}}<br>[[Крейг Гарднър|Гарднър]] {{гол|33}}<br>[[Боаз Майхил|Майхил]] {{жълт|68}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|70}} , {{гол|86}}|зрители=40 945|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35239779 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''22'''<br>кръг|дата=[[16 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 3|отбор2=[[ФК Евертън|Евертън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{гол|90+8}} , {{жълт|90+9}}|голове2=[[Джон Тери|Тери]] {{гол|50|авт.}}<br>[[Кевин Миралас|Миралас]] {{гол|56}}<br>[[Рамиро Фунес Мори|Фунес Мори]] {{гол|90}} , {{жълт|90+2}}|зрители=41 633|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35270645 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''23'''<br>кръг|дата=[[24 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35336663 Доклад]|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|11}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|23}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|60}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|зрители=60 072|голове1=[[Пер Мертесакер|Мертесакер]] {{червен|0|18}}<br>[[Матийо Фламини|Фламини]] {{жълт|45}}|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''24'''<br>кръг|дата=[[3 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уотфорд]]|стадион=[[Викъридж Роуд]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Зебастиан Прьодъл| Прьодъл]] {{жълт|19}}<br>[[Хуан Карлос Паредес|Паредес]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35416324 Доклад]|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+2}}|зрители=20 910|съдия=[[Майк Дийн]]|играч на мача=[[Еурелио Гомеш]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''25'''<br>кръг|дата=[[7 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|90+1}}|голове2=[[Джеси Лингард|Лингард]] {{гол|61}} , {{жълт|79}}<br>[[Дейли Блинд|Блинд]] {{жълт|63}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|83}}|зрители=41 434|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35453203 Доклад]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''26'''<br>кръг|дата=[[13 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=5 – 1|отбор2=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|5}}<br>[[Педро]] {{гол|9||59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|17}}<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|83}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35510139 Доклад]|голове2=[[Стивън Тейлър|Тейлър]] {{жълт|19}}<br>[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|61}}<br>[[Андрос Таунзенд|Таунзенд]] {{гол|90}}|зрители=41 622|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''27'''<br>кръг|дата=[[27 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Саутхамптън]]|стадион=[[Сейнт Мерис Стейдиъм|Сейнт Мерис]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{жълт|19}}<br>[[Шейн Лонг|Лонг]] {{гол|42}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|64}}<br>[[Джорди Класи|Класи]] {{жълт|65}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35619625 Доклад]|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|63}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|75}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|89}}|зрители=31 688|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Бранислав Иванович]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''28'''<br>кръг|дата=[[1 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Норич]]|стадион=[[Кароу Роуд]]|час=19:45 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35637648 Доклад]|голове2=[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|1}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|45+1}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|73}}|съдия=[[Лий Мейсън]]|зрители=27 091|голове1=[[Джонатан Хоусън|Хоусън]] {{жълт|13}}<br>[[Райън Бенет|Бенет]] {{жълт|39}}<br>[[Нейтън Редмънд|Редмънд]] {{гол|68}}<br>[[Тим Клозе|Клозе]] {{жълт|76}}|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''29'''<br>кръг|дата=[[5 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|39}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|45}}|голове2=[[Ерик Питерс|Питерс]] {{жълт|41}}<br>[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|73}}<br>[[Маме Бирам Диуф|Диуф]] {{гол|85}}|зрители=41 381|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35675904 Доклад]|играч на мача=[[Жанели Имбула]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''30'''<br>кръг|дата=[[19 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|16}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|45+3||89}} [[Дузпа|(д.)]] , {{жълт|90+1}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|90+1}}|голове2=[[Мануел Лансини|Лансини]] {{гол|17}}<br>[[Уинстън Рийд|Рийд]] {{жълт|45+2}}<br>[[Анджело Огбона|Огбона]] {{жълт|45+3}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|61}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|64}}<br>[[Михаил Антонио|Антонио]] {{жълт|88}}<br>[[Адриан (футболист)|Адриан]] {{жълт|89}}|зрители=41 623|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35792202 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''31'''<br>кръг|дата=[[2 април]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|резултат=0 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Бирмингам]]|стадион=[[Вила Парк]]|час=12:45 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35902716 Доклад]|голове2=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{гол|26}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|29}}<br>[[Алешандре Пато|Пато]] {{гол|45+3}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Педро]] {{гол|46||59}}|съдия=[[Нийл Суорбрик]]|зрители=31 120|голове1=[[Идриса Гай|Гай]] {{жълт|28}}<br>[[Али Сисоко|Сисоко]] {{жълт|45+2}}<br>[[Карлос Санчес Морено|Санчес]] {{жълт|61}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{червен|2|78|85}}<br>[[Ашли Уестууд|Уестууд]] {{жълт|87}}|играч на мача=[[Педро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''32'''<br>кръг|дата=[[9 април]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Суонзи]]|стадион=[[Либърти Стейдиъм|Либърти]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гилфи Сигурдсон|Сигурдсон]] {{гол|25}}<br>[[Анхел Ранхел|Ранхел]] {{жълт|30}}<br>[[Нийл Тейлър|Тейлър]] {{жълт|43}}<br>[[Алберто Палоски|Палоски]] {{жълт|70}}<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|77}}<br>[[Лирой Фер|Фер]] {{жълт|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|36}}<br>[[Мат Миазга|Миазга]] {{жълт|40}}<br>[[Педро]] {{жълт|71}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|76}}|зрители=20 966|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35949311 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''33'''<br>кръг|дата=[[16 април]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|62}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|78}}|голове2=[[Пабло Сабалета|Сабалета]] {{жълт|29}}<br>[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|33||54||80}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Николас Отаменди|Отаменди]] {{жълт|45+1}}<br>[[Самир Насри|Насри]] {{жълт|47}}|зрители=41 212|съдия=[[Майк Дийн]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36003978 Доклад]|играч на мача=[[Серхио Агуеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''34'''<br>кръг|дата=[[23 април]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Борнмът]]|стадион=[[Дийн Корт]]|час=15:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/36061117 Доклад]|голове2=[[Педро]] {{гол|5}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|34||90+1}}<br>[[Вилиан]] {{гол|71}}|съдия=[[Роджър Ийст]]|зрители=11 365|голове1=[[Томи Елфик|Елфик]] {{гол|36}}<br>[[Мат Ричи|Ричи]] {{жълт|89}}|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''35'''<br>кръг|дата=[[2 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|45+1}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|58}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|71}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|83}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|87}}|голове2=[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|27}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|35}} , {{жълт|90+5}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|38}}<br>[[Сон Хюн-мин|Сон]] {{гол|44}}<br>[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ерик Ламела|Ламела]] {{жълт|51}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{жълт|70}}<br>[[Ерик Дайър|Дайър]] {{жълт|87}}<br>[[Муса Дембеле|Дембеле]] {{жълт|90+5}}<br>[[Райън Мейсън|Мейсън]] {{жълт|90+6}}|зрители=41 623|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36126924 Доклад]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''36'''<br>кръг|дата=[[7 май]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|резултат=3 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Съндърланд]]|стадион=[[Стейдиъм ъф Лайт]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Уахби Хазри|Хазри]] {{гол|41}}<br>[[Лий Катърмол|Катърмол]] {{жълт|52}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|67}}<br>[[Джърмейн Дефо|Дефо]] {{гол|70}} , {{жълт|70}}<br>[[Юнес Кабул|Кабул]] {{жълт|87}}<br>[[Себастиан Ларсон|Ларсон]] {{жълт|88}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|1}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|14}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|45+3}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|2|87|90+5}}|зрители=47 050|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/36176565 Доклад]|играч на мача=[[Вито Маноне]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''37'''<br>кръг|дата=[[11 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Анфийлд]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|44}}<br>[[Коло Туре|Туре]] {{жълт|48}}<br>[[Джеймс Милнър|Милнър]] {{жълт|73}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|90+2}}|голове2=[[Еден Азар|Азар]] {{гол|32}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|87}}|зрители=43 210|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35738639 Доклад]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''38'''<br>кръг|дата=[[15 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}} [[Дузпа|(д.)]]|голове2=[[Дани Дринкуотър|Дринкуотър]] {{гол|82}}|зрители=41 494|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36240331 Доклад]|играч на мача=[[Каспер Шмайхел]]}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2015/16}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2015/16}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[16 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=4 – 0|отбор2={{Флагче|Израел}} [[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{жълт|1}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{Дузпа-пропуск}} 6'<br>[[Вилиан]] {{гол|15}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|45+4}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|58}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|78}}|голове2=[[Предраг Райкович|Райкович]] {{жълт|5}}<br>[[Носа Игиебор|Игиебор]] {{жълт|33}}<br>[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34203636 Доклад]|зрители=40 684|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Цвайер]]|играч на мача=[[Рубен Лофтъс-Чийк]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''2'''<br>кръг|дата=[[29 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Порто|Порто]] {{Флагче|Португалия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Порто]], [[Португалия]]|стадион=[[Ещадио до Драгао]]|час=21:45|голове1=[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|19}}<br>[[Иван Маркано|Маркано]] {{жълт|33}}<br>[[Андре Андре|Андре]] {{гол|39}}<br>[[Майкон (футболист, р. 1988)|Майкон]] {{гол|52}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|82}}<br>[[Жанели Имбула|Имбула]] {{жълт|89}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34384083 Доклад]|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|41}}<br>[[Вилиан]] {{гол|45+2}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|66}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|79}}|зрители=46 120|съдия={{Флагче|Испания}} [[Антонио Матей Лаос]]|играч на мача=[[Ясин Брахими]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[20 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]] {{Флагче|Украйна}}|резултат=0 – 0|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Киев]]|стадион=[[Олимпийски стадион (Киев)|Олимпийски]]|час=21:45|голове1=[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|65}}|голове2=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|67}}|зрители=60 291|съдия={{Флагче|Словения}} [[Дамир Скомина]]|етап='''3'''<br>кръг|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34128971 Доклад]|играч на мача=[[Неманя Матич]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''4'''<br>кръг|дата=[[4 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Украйна}} [[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|34|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{гол|83}}|голове2=[[Дерлис Гонсалес|Гонсалес]] {{жълт|26}}<br>[[Виторино Антунеш|Антунеш]] {{жълт|59}}<br>[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|72}}<br>[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|77}}|зрители=41 241|съдия={{Флагче|Чехия}} [[Павел Краловец]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34675860 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''5'''<br>кръг|дата=[[24 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]] {{Флагче|Израел}}|резултат=0 – 4|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Хайфа]]|стадион=[[Стадион „Сами Офер“|Сами Офер]]|час=21:45|голове1=[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{червен|0|40}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|73}} <br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|77}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|84}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|90+1}}|зрители=29 121|съдия={{Флагче|Испания}} [[Алберто Ундиано Майенко]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34896622 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''6'''<br>кръг|дата=[[9 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 0|отбор2={{Флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Иван Маркано|Маркано]] {{гол|12|авт.}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|31}}<br>[[Вилиан]] {{гол|52}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|74}}|голове2=[[Максимилиано Перейра|М. Перейра]] {{жълт|34}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|41}}<br>[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|43}}|зрители=41 096|съдия={{Флагче|Турция}} [[Джунейт Чакър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35042175 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2015/16}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''първи<br>мач'''|дата=[[16 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Париж]]|стадион=[[Парк де Пренс]]|час=21:45|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{жълт|19}} , {{гол|39}}<br>[[Лукаш Моура|Моура]] {{жълт|70}}<br>[[Давид Луиш|Луис]] {{жълт|71}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|78}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35577579 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|38}} , {{гол|45+1}}<br>[[Педро]] {{жълт|67}}|зрители=46 505|съдия={{Флагче|Испания}} [[Карлос Веласко Карбайо]]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[9 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|27}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|53}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|90}}|голове2=[[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|16}} , {{жълт|34}}<br>[[Тиаго Мота|Мота]] {{жълт|41}}<br>[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|67}}<br>[[Блез Матюиди|Матюиди]] {{жълт|86}}|зрители=37 591|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35758928 Доклад]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} == Купа на Футболната лига == {{Основна|[[Купа на футболната лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[23 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уолсол|Уолсол]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уолсол]]|стадион=[[Стадион Бескот|Бескот]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Джеймс О'конър|О'конър]] {{гол|45+1}}<br>[[Адам Чеймбърс|Чеймбърс]] {{жълт|59}}<br>[[Антъни Форд|Форд]] {{жълт|83}}|голове2=[[Рамиреш]] {{гол|10}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|39}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|41}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|52}}<br>[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|52}}<br>[[Педро]] {{гол|90+2}}|зрители=10 525|съдия=[[Лий Мейсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34265632 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[27 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Фил Бардсли|Бардсли]] {{червен|2|18|90+3}}<br>[[Джонатан Уолтърс|Уолтърс]] {{гол|52}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{жълт|81}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34577998 Доклад]|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|36}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|90+1}}|зрители=24 886|съдия=[[Кевин Френд]]|дузпи1=[[Чарли Адам|Адам]] {{дузпа}}<br>[[Петер Одемвинге|Одемвинге]] {{дузпа}}<br>[[Джердан Шакири|Шакири]] {{дузпа}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{дузпа}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]]<br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]]<br>{{дузпа}} [[Курт Зума|Зума]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Еден Азар|Азар]]|резултат след дузпи=5 – 4}} == Купата на Англия == {{Основна|[[Купата на Англия 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[10 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Скънторп Юнайтед|Скънторп Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=14:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|13}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|66}}<br>[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{гол|68}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35216358 Доклад]|голове2=[[Стивън Доусън|Доусън]] {{жълт|63}}|зрители=41 625|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Сесар Аспиликуета]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[31 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Милтън Кийнс Донс|Милтън Кийнс Донс]]|резултат=1 – 5|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Милтън Кийнс]]|стадион=[[Стейдиъм мк]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Дарън Потър|Потър]] {{гол|21}}<br>[[Джо Уолш|Уолш]] {{жълт|74}}<br>[[Джордан Спенс|Спенс]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|15||32||44}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|31}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|62}}|зрители=28 127|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35394225 Доклад]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''пети<br>кръг'''|дата=[[21 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=5 – 1|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|35}}<br>[[Вилиан]] {{гол|48}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|53}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|67}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 75'<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|89}}|голове2=[[Давид Фаупала|Фаупала]] {{гол|37}}<br>[[Мартин Демикелис|Демикелис]] {{жълт|65}}|зрители=41 594|съдия=[[Андре Маринър]]|играч на мача=[[Еден Азар]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35572091 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''шести<br>кръг'''|дата=[[12 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Евертън|Евертън]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Фил Ягелка|Ягелка]] {{жълт|42}}<br>[[Ромелу Лукаку|Лукаку]] {{гол|77||82}}<br>[[Гарет Бари|Бари]] {{червен|2|84|87}}|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{червен|2|11|84}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|62}}|зрители=37 283|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35732891 Доклад]|играч на мача=[[Ромелу Лукаку]]}} == Статистика == === Appearances === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |No. ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |Pos. ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |Name ! colspan="2" style="width:85px;" |Premier League ! colspan="2" style="width:85px;" |FA Cup ! colspan="2" style="width:85px;" |League Cup ! colspan="2" style="width:85px;" |Champions League ! colspan="2" style="width:85px;" |Community Shield ! colspan="2" style="width:85px;" |Total ! colspan="2" style="width:85px;" |Discipline |- !Apps !Goals !Apps !Goals !Apps !Goals !Apps !Goals !Apps !Goals !Apps !Goals ![[Файл:Yellow_card.svg|17x17пкс]] ![[Файл:Red_card.svg|17x17пкс]] |- |1 |GK | align="left" |{{флагче|Босна}} [[Asmir Begović]] |15 (2) |0 |1 |0 |2 |0 |5 |0 |0 |0 |23 (2) |0 |0 |0 |- |2 |DF | align="left" |{{flagicon|SER}} БраниславИванович |33 |2 |4 |0 |1 |0 |4 |0 |1 |0 |43 |2 |8 |0 |- |4 |MF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Сеск Фабрегас]] |33 (4) |5 |4 |0 |0 |0 |7 |1 |1 |0 |44 (4) |6 |7 |0 |- |5 |DF | align="left" |{{flagicon|FRA}} [[Kurt Zouma]] |21 (2) |1 |1 |0 |1 |0 |5 (1) |1 |0 (1) |0 |28 (4) |2 |1 |0 |- |6 |DF | align="left" |{{flagicon|GHA}} [[Baba Rahman]] |11 (4) |0 |2 |0 |2 |0 |4 |0 |0 |0 |19 (4) |0 |2 |0 |- |8 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Оскар (футболист)|Оскар]] |20 (7) |3 |3 (1) |3 |1 |0 |4 (3) |2 |0 (1) |0 |28 (12) |9 |4 |0 |- |9 |FW | align="left" |{{flagicon|COL}} [[Радамел Фалкао]] |1 (9) |1 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |2 (10) |1 |1 |0 |- |10 |MF | align="left" |{{flagicon|BEL}} [[Eden Hazard]] |25 (6) |4 |2 |2 |1 |0 |6 (2) |0 |1 |0 |35 (8) |6 |2 |0 |- |11 |FW | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Alexandre Pato]] |1 (1) |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 (1) |1 |0 |0 |- |12 |MF | align="left" |{{flagicon|NGA}} [[Джон Оби Микел]] |19 (6) |0 |2 |0 |2 |0 |3 (1) |1 |0 |0 |26 (7) |1 |8 |0 |- |13 |GK | align="left" |{{flagicon|BEL}} [[Thibaut Courtois]] |23 |0 |3 |0 |0 |0 |3 |0 |1 |0 |30 |0 |0 |2 |- |14 |MF | align="left" |{{flagicon|BFA}} [[Bertrand Traoré]] |4 (6) |2 |0 (3) |2 |0 (1) |0 |0 (2) |0 |0 |0 |4 (12) |4 |0 |0 |- |16 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Kenedy (footballer)|Kenedy]] |4 (10) |1 |1 (1) |0 |1 (1) |1 |1 (1) |0 |0 |0 |7 (13) |2 |0 |0 |- |17 |MF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Педро]] |24 (5) |7 |3 (1) |0 |0 (1) |1 |3 (3) |0 |0 |0 |30 (10) |8 |4 |0 |- |18 |FW | align="left" |{{flagicon|FRA}} [[Loïc Rémy]] |3 (10) |1 |0 (1) |0 |1 (1) |2 |1 (2) |0 |1 |0 |6 (14) |3 |0 |0 |- |19 |FW | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Diego Costa]] |27 (1) |12 |4 |2 |1 |0 |7 (1) |2 |0 |0 |38 (2) |16 |10 |1 |- |20 |DF | align="left" |{{flagicon|USA}} [[Matt Miazga]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |2 |0 |1 |0 |- |21 |MF | align="left" |{{flagicon|SER}} [[Nemanja Matić]] |28 (5) |2 |2 (1) |0 |0 (1) |0 |4 (1) |0 |1 |0 |35 (8) |2 |7 |1 |- |22 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Willian (footballer, born 1988)|Willian]] |32 (3) |5 |3 (1) |1 |1 |0 |8 |5 |1 |0 |45 (4) |11 |5 |0 |- |24 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Gary Cahill]] |21 (2) |2 |4 |1 |2 |0 |6 (1) |1 |1 |0 |34 (2) |4 |3 |0 |- |26 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[John Terry]] |24 |1 |1 (1) |0 |2 |0 |4 |0 |1 |0 |32 (1) |1 |5 |2 |- |28 |DF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Сесар Аспиликуета]] |36 (1) |2 |3 |0 |0 |0 |8 |0 |1 |0 |48 (1) |2 |9 |0 |- |32 |GK | align="left" |{{flagicon|ITA}} [[Marco Amelia]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |34 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Ola Aina]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |36 |MF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Рубен Лофтъс-Чийк]] |4 (9) |1 |1 (1) |1 |1 |0 |1 |0 |0 |0 |7 (10) |2 |1 |0 |- |37 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} Jake Clarke-Salter |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |38 |MF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Kasey Palmer]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |41 |MF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Charlie Colkett]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |42 |FW | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Tammy Abraham]] |0 (2) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (2) |0 |0 |0 |- |43 |DF | align="left" |{{flagicon|CAN}} [[Fikayo Tomori]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- | colspan="17" |'''Players who left the club in August/January transfer window or on loan''' |- |7 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Ramires]] |7 (5) |2 |1 |0 |2 |1 |4 (1) |0 |1 |0 |15 (6) |3 |1 |0 |- |15 |DF | align="left" |{{flagicon|SEN}} [[Papy Djilobodji]] |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |27 |GK | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Jamal Blackman]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |— |MF | align="left" |{{flagicon|NGA}} [[Victor Moses]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |— |MF | align="left" |{{flagicon|COL}} [[Juan Cuadrado]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |} === Голмайстори === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ЛЧ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |12 |2 |0 |2 |0 |'''16''' |- |2 |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |5 |5 |0 |1 |0 |'''11''' |- | rowspan="2" |3-4 |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |3 |2 |0 |3 |0 |'''8''' |- |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |7 |0 |1 |0 |0 |'''8''' |- | rowspan="2" |5-6 |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Еден Азар]] |4 |0 |0 |2 |0 |'''6''' |- |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |5 |1 |0 |0 |0 |'''6''' |- | rowspan="2" |7-8 |{{flagicon|BFA}} |14 |[[Бертранд Траоре]] |2 |0 |0 |2 |0 |'''4''' |- |{{flagicon|ENG}} |24 |[[Гари Кейхил]] |2 |1 |0 |1 |0 |'''4''' |- | rowspan="2" |9-10 |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |2 |0 |1 |0 |0 |'''3''' |- |{{Флагче|Франция}} |18 |[[Лоик Реми]] |1 |0 |2 |0 |0 |'''3''' |- | rowspan="6" |11-16 |{{Флагче|Франция}} |5 |[[Курт Зума]] |1 |1 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |1 |0 |1 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ENG}} |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |1 |0 |0 |1 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- | rowspan="4" |17-20 | |9 |[[Радамел Фалкао]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|ENG}} |26 |[[Джон Тери]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | |12 |[[Джон Оби Микел]] |0 |1 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |11 |[[Алешандре Пато]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | | | |'''Автоголове''' |4 |2 |0 |0 |0 |'''6''' |- | | | |'''Всички''' |'''59''' |'''15''' |'''5''' |'''12''' |'''0''' |'''91''' |} === Асистенции === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ЛЧ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |7 |1 |0 |1 |0 |'''9''' |- |2 |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |6 |1 |0 |1 |0 |'''8''' |- | rowspan="2" |3-4 |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Еден Азар]] |3 |1 |0 |3 |0 |'''7''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |6 |1 |0 |0 |0 |'''7''' |- |5 |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |3 |1 |0 |1 |0 |'''5''' |- |6 |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |3 |0 |0 |1 |0 |'''4''' |- |7 |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |2 |0 |0 |1 |0 |'''3''' |- | rowspan="5" |8-12 |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Франция}} |5 |[[Курт Зума]] |1 |0 |1 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ENG}} |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |0 |0 |1 |1 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- | |6 |[[Абдул Рахман Баба]] |1 |1 |0 |0 |0 |'''2''' |- | rowspan="5" |13-17 | |12 |[[Джон Оби Микел]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |0 |0 |1 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |0 |0 |1 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|ENG}} |24 |[[Кэхилл, Гари|Гэри Кэхилл]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|BFA}} |14 |[[Траоре, Бертран|Бертран Траоре]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | | | |'''ВСЕГО''' |'''39''' |'''6''' |'''4''' |'''9''' |'''0''' |'''58''' |} === Сухи мрежи === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ЛЧ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 | |1 |[[Асмир Бегович]] |4 |3 |0 |1 |0 |'''8''' |- |2 |{{flagicon|BEL}} |13 |[[Тибо Куртоа]] |5 |1 |0 |0 |0 |'''6''' |- | | | |'''ВСЕГО''' |'''9''' |'''4''' |'''0''' |'''1''' |'''0''' |'''14''' |} === Дисциплинарные показатели === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Поз.''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Позиция''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Страна''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Номер''' | rowspan="2" width="15%" align="center" |'''Име''' | colspan="3" align="center" |'''ПЛ''' | colspan="3" align="center" |'''ЛЧ''' | colspan="3" align="center" |'''КЛ''' | colspan="3" align="center" |'''КА''' | colspan="3" align="center" |'''СА''' | colspan="3" align="center" |'''Итого (ФА)''' |- ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} |- |1 |FW |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |8 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |'''9(8)''' |'''1(1)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |2-3 |ПЗ | |12 |[[Джон Оби Микел]] |6 |0 |0 |2 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''9(7)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |7 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |'''9(8)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="3" |4-6 |ПЗ |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |4 |1 |0 |3 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''7(4)''' |'''1(1)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |5 |0 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''8(6)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |5 |0 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''8(6)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |7 |DF |{{flagicon|ENG}} |26 |[[Джон Тери]] |2 |1 |1 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(4)''' |'''1(1)''' |'''1(1)''' |- |8 |MF | |22 |[[Вилиан]] |5 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''5(5)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |9-10 |MF | |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |4 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(4)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF | |17 |[[Педро]] |3 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(3)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |11-12 |GK | |13 |[[Куртуа, Тибо|Тибо Куртуа]] |1 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''2(2)''' |- |DF | |24 |[[Кэхилл, Гари|Гари Кэхилл]] |2 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''3(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |13-14 |DF | |5 |[[Абдул Рахман Баба]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''2(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Азар, Эден|Эден Азар]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''2(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="5" |15-19 |ПЗ | |36 |[[Лофтус-Чик, Рубен|Рубен Лофтус-Чик]] |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(0)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |FW | |9 |[[Гарсия, Радамель Фалькао|Радамель Фалькао]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF | |5 |[[Курт Зума]] |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(0)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF | |20 |[[Мат Миазга]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | | | | |'''ВСЕГО''' |'''58''' |'''2''' |'''3''' |'''15''' |'''0''' |'''0''' |'''3''' |'''0''' |'''0''' |'''3''' |'''1''' |'''0''' |'''1''' |'''0''' |'''0''' |'''80(65)''' |'''3(3)''' |'''3(3)''' |} === Общая статистика === {| class="wikitable" |Сыграно матчей |53 (38 ПЛ, 8 ЛЧ, 2 КФЛ, 4 КА, 1 СА) |- |Победы |20 (12 ПЛ, 4 ЛЧ, 1 КФЛ, 3 КА) |- |Ничьи |16 (14 ПЛ, 1 ЛЧ, 1 КФЛ) |- |Поражения |17 (12 ПЛ, 3 ЛЧ, 1 КА, 1 СА) |- |Забито мячей |91 (1,72 за игру) |- |Пропущено мячей |67 (1,26 за игру) |- |Разница мячей | +24 |- |Матчей на ноль |14 (9 ПЛ, 4 ЛЧ, 1 КА) |- |Желтых карточек |80 (1,51 за игру) |- |Удаления |6 (0,11 за игру) |- |Худшая дисциплина |{{Флаг Испании|20px}} [[Коста, Диего|Диего Коста]] 9 {{ЖК}} 1 {{удалён|2}} |- |Лучший счёт |4:0 (Д) против «[[Маккаби (футбольный клуб, Тель-Авив)|Маккаби Тель-Авив]]» — Лига чемпионов УЕФА, {{date|16|09|2015|4}} 4:0 (В) против «[[Маккаби (футбольный клуб, Тель-Авив)|Маккаби Тель-Авив]]» — Лига чемпионов УЕФА, {{date|24|11|2015|4}} 5:1 (В) против «[[Милтон-Кинс Донс]]» — Кубок Англии, {{date|31|01|2016|4}} 5:1 (Д) против «[[Ньюкасл Юнайтед]]» — Премьер-лига, {{date|13|02|2016|4}} 5:1 (Д) против «[[Манчестер Сити]]» — Кубок Англии, {{date|21|02|2016|4}} 4:0 (В) против «[[Астон Вилла|Астон Виллы]]» — Премьер-лига, {{date|02|04|2016|4}} |- |Худший счёт |0:3 (В) против «[[Манчестер Сити]]» — Премьер-лига, {{date|16|08|2015|4}} 0:3 (Д) против «[[Манчестер Сити]]» — Премьер-лига, {{date|16|04|2016|4}} |- |Наибольшее число матчей |{{Флаг Испании|20px}} [[Аспиликуэта, Сесар|Сесар Аспиликуэта]] (49 матчей) {{Флаг Испании|20px}} [[Фабрегас, Сеск|Сеск Фабрегас]] (49 матчей) {{Флаг Бразилии|20px}} [[Виллиан (футболист)|Виллиан]] (49 матчей) |- |Лучший бомбардир |{{Флаг Испании|20px}} [[Коста, Диего|Диего Коста]] (16 голов) |- |Лучший ассистент |{{Флаг Испании|20px}} [[Фабрегас, Сеск|Сеск Фабрегас]] (9 передач) |- |Гол + Пас |{{Флаг Испании|20px}} [[Коста, Диего|Диего Коста]] (16 + 8 = 24 очка) |- |Процент побед |Всего: 20/53 (37,74 %) ПЛ: 12/38 — 31,58 %, ЛЧ: 4/8 — 50 %, КФЛ: 1/2 — 50 %, КА: 3/4 — 75 %, СА: 0/1 — 0 % |- |} == Източници == <references /> [[Категория:ФК Челси по сезон]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2015/16]] bhupz0e9u3mgfvq552l8o4mm96ei0hm 12416272 12416253 2024-11-18T20:45:28Z Krushev.S333 297451 12416272 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница, добавяне на увод}} == Състав == Към 11 май 2016<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/teams/first-team.html|title=Chelsea F.C. First team squad|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 October 2015}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size:90%" width="70%" ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |№. ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Име ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Страна ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Позици(я/и) ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Дата на раждане и години ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Бивш клуб ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Контракт |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Вратари |- |1 |[[Асмир Бегович]] |{{flagicon|Босна и Херцеговина}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|6|20|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |13 |[[Тибо Куртоа]] |{{flagicon|Belgium}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1992|5|11|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Belgium}} [[КРК Генк|Генк]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |32 |[[Марко Амелия]] |{{flagicon|Италия}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1982|4|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Италия}} [[Лупа Кастелли Романи]] |{{date|30|6|2016|4}} |- |33 |[[Мичъл Бийни]] |{{flagicon|England}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1995|10|3|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |40 |[[Брадли Колинс]] |{{flagicon|England}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|2|18|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2016|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Защитници |- |2 |[[Бранислав Иванович]] |{{flagicon|Serbia}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] / [[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1984|02|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Russia}} [[ФК Локомотив (Москва)|Локомотив Москва]] |{{date|30|6|2017|4}} |- |5 |[[Курт Зума]] |{{flagicon|France}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Полузащитник|ДП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1994|10|27|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |6 |[[Абдул Рахман Баба]] |{{flagicon|Гана}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1994|7|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Германия}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |20 |[[Мат Миазга]] |{{flagicon|USA}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|19|1995|7|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |24 |[[Гари Кейхил]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1985|12|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |26 |[[Джон Тери]] (к) |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1980|12|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2017|4}} |- |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |{{flagicon|Spain}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1989|08|28|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |34 |[[Ола Айна]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|10|8|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2016|4}} |- |37 |[[Джейк Кларк-Солтър]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|9|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |39 |[[Фанкати Дабо]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|10|11|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2020|4}} |- |43 |[[Фикайо Томори]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|12|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2020|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Полузащитници |- |4 |[[Сеск Фабрегас]] |{{flagicon|Spain}} |[[Полузащитник|ЦП]] / [[Полузащитник|АП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|5|4|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[ФК Барселона|Барселона]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1991|09|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |10 |[[Еден Азар]] |{{flagicon|Belgium}} |[[Полузащитник|ЛК]] / [[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1991|01|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[Лил ОСК|Лил]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |12 |[[Джон Оби Микел]] |{{flagicon|Nigeria}} |[[Полузащитник|ДП]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|04|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Norway}} [[ФК Люн|Люн]] |{{date|30|6|2017|4}} |- |14 |[[Бертранд Траоре]] |{{flagicon|Буркина Фасо}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЛК]] / [[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1995|09|6|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |- |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|ЛК]] / [[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|02|8|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Флуминенсе]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |17 |[[Педро]] |{{flagicon|Spain}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЛК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|7|28|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[ФК Барселона|Барселона]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |21 |[[Неманя Матич]] |{{flagicon|Serbia}} |[[Полузащитник|ДП]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|08|1|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Portugal}} [[ФК Бенфика|Бенфика]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |22 |[[Вилиан]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|08|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Russia}} [[ФК Анжи Махачкала|Анжи Махачкала]] |{{date|30|6|2018|4}} |- |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|01|23|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2021|4}} |- |38 |[[Кейси Палмър]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|АП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|11|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |41 |[[Чарли Колкет]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|9|4|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Нападатели |- |9 |[[Радамел Фалкао]] |{{flagicon|Colombia}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1986|02|10|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] |Под наем |- |11 |[[Алешандре Пато]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1989|9|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] |Под наем |- |18 |[[Лоик Реми]] |{{flagicon|France}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|1|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|КПР]] |{{date|30|6|2018|4}} |- |19 |[[Диего Коста]] |{{flagicon|Spain}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|10|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[Атлетико Мадрид]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |42 |[[Тами Ейбрахам]] |{{flagicon|England}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|10|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |} == Нови договори == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Позиция}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч !Продължителност на договора !Край на договора ! scope="col" style="width:70px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|Denmark}} [[Андреас Кристенсен]] | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |10 юни 2015 | align="center" | |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|НП}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Патрик Бамфорд]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Bamford">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-deal-for-bamford.html|title=New deal for Bamford|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33616667|title=Chelsea striker joins Crystal Palace on loan|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-contract-for-kalas.html|title=New contract for Kalas|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ДЗ}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Тод Кейн]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |3 август 2015 | align="center" |<!-- <ref name="New deal for Kane" /> --><ref>{{Cite news|url=https://instagram.com/p/57FP5Xsn7j/|title=Signed a new 3 year contract for Chelsea football club today. The club I have supported my whole life and grew up playing for from the age of 7. Can't be more happier|date=3 August 2015|publisher=Todd Kane (Instagram)}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |14 август 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Ake">{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|publisher=Chelsea F.C.|access-date=14 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|Nigeria}} [[Виктор Моузес]]}} | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Moses">{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|publisher=Chelsea F.C.|access-date=1 September 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Айзая Браун]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref name="Brown contract signed">{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/brown-contract-signed-.html|title=Brown contract signed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=1 September 2015}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|Brazil}} [[Рамиреш]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |29 октомври 2015 | align="center" |<ref name="Ramires signs new contract">{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/ramires-signs-new-contract.html?extcmp=SOCIA_FB_ENG_NEWS_CONTRACT|title=Ramires signs new contract|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 October 2015}}</ref> |- | align="center" |37 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Джейк Кларк-Солтър]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |16 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/11/new-deal-for-clarke-salter.html|title=New deal for Clarke-Salter|date=16 November 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |24 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Гари Кейхил]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |2 декември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/12/new-deal-for-cahill.html|title=New deal for Cahill|date=2 December 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |2 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|Serbia}} [[Бранислав Иванович]] | align="center" |{{sort|1|1 година}} | align="center" |{{sort|1|2017}} | align="center" |22 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ivanovic-signs-new-deal.html|title=Ivanovic signs new deal|date=22 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |38 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Кейси Палмър]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |2 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2016/02/02/chelseas-kasey-palmer-confirms-he-has-signed-new-contract-5659059/|title=Chelsea's Kasey Palmer confirms he has signed new contract|date=2 February 2016|publisher=Metro}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|USA}} [[Кайл Скот]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |2 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sbisoccer.com/2016/02/u-s-u-20-midfielder-kyle-scott-reveals-new-deal-with-chelsea|title=U.S. U-20 midfielder Kyle Scott reveals new deal with Chelsea|date=2 February 2016|publisher=SBI}}</ref> |- | align="center" |36 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Рубен Лофтъс-Чийк]] | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2021}} | align="center" |29 февруари 2016 | align="center" |<ref name="New deal for Loftus-Cheek">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/new-deal-for-loftus-cheek-.html|title=New deal for Loftus-Cheek|date=29 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Дион Конрой]] | align="center" |{{sort|1|2 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |29 февруари 2016 | align="center" |<ref name="New deal for Loftus-Cheek" /> |- | align="center" |41 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Чарли Колкет]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |22 април 2016 | align="center" |<ref name="Colkett commits">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/colkett-commits.html|title=Colkett commits|date=22 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |26 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Джон Тери]] | align="center" |{{sort|1|1 година}} | align="center" |{{sort|1|2017}} | align="center" |18 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/05/terry-signs-new-contract.html|title=Terry signs new contract|date=18 May 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} == Трансфери == === Привлечени === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Атлетико Паранаенсе]] | align="center" |{{sort|5|£4,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/32744221|title=Chelsea sign Brazilian midfielder for undisclosed fee|publisher=BBC Sport|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/chelsea-to-sign-nathan.html|title=Chelsea to sign Nathan|publisher=Chelsea F.C.|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Джозеф Коли|{{flagicon|SWE}} [[Джозеф Коли]]}} |{{flagicon|SWE}} [[ИФ Бромапойкарна|Бромапойкарна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.ibtimes.co.uk/chelsea-beat-manchester-united-sign-brommapojkarna-defender-joseph-colley-1505218|title=Chelsea beat Manchester United to sign Brommapojkarna defender Joseph Colley|work=International Business Times|date=9 June 2015|access-date=8 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/teams/development-squad/under-18s/player-profile/joseph-colly.html|title=Joseph Colley|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 August 2015}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |ВР |{{sort|Асмир Бегович|{{flagicon|BIH}} [[Асмир Бегович]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |{{sort|3|£8,000,000}} | align="center" |13 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9911594/asmir-begovic-joins-chelsea-from-stoke-for-undisclosed-fee|title=Asmir Begović joins Chelsea from Stoke for undisclosed fee|date=13 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33270636|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/begovic-transfer-completed.html|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|SRB}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан]] | align="center" |{{sort|9|£1,250,000}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9922593/chelsea-sign-teenager-danilo-pantic-from-partizan-belgrade|title=Chelsea sign teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=23 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33751507|title=Chelsea new signing teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=5 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref name="Midfielder Pantic move completed">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/midfielder-pantic-move-completed-.html|title=Midfielder Pantic move completed|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |6 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Абдул Рахман Баба|{{flagicon|GHA}} [[Абдул Рахман Баба]]}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] | align="center" |{{sort|2|£14,000,000}} | align="center" |17 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9952938/baba-rahman-joins-chelsea-from-augsburg|title=Baba Rahman joins Chelsea from Augsburg|date=17 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33953803|title=Baba Rahman moves to Stamford Bridge from Augsburg|date=16 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/rahman-signs.html|title=Rahman signs|date=16 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |17 | align="center" |{{sort|11|ДК}} |{{sort|Педро|{{flagicon|ESP}} [[Педро]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] | align="center" |{{sort|1|£21,400,000}} | align="center" |20 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/pedro-signs-for-chelsea-.html|title=Pedro signs for Chelsea|date=20 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |16 | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Кенеди|{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Флуминенсе]] | align="center" |{{sort|4|£6,300,000}} | align="center" |23 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/21476/9847277/chelsea-have-signed-fluminense-starlet-kenedy-but-who-is-he|title=Chelsea have signed Fluminense starlet Kenedy|date=23 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/34030039|title=Kenedy: Chelsea sign Brazilian forward from Fluminense|date=23 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/kenedy-signs.html|title=Kenedy signs for Chelsea|date=23 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Нант|Нант]] | align="center" |{{sort|7|£2,700,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcnantes.com/articles/article2809.php?num=11634|title=Papy Djilobodji file in Chelsea|date=1 September 2015|publisher=FC Nantes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/djilobodji-signs.html|title=Djilobodji signs|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |{{sort|6|£4,000,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |32 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Марко Амелия|{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]]}} |{{flagicon|ITA}} [[Лупа Кастели Романи]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |8 октомври 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/amelia-signing-completed.html|title=Amelia signing completed|date=8 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Мат Миазга|{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]]}} |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] | align="center" |{{sort|5|£3,500,000}} | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/miazga-move-completed.html|title=Miazga move completed|date=30 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} === Играчи взети под наем === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |9 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Радамел Фалкао|{{flagicon|Colombia}} [[Радамел Фалкао]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/falcao-loan-agreed.html|title=Falcao loan agreed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=3 July 2015}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Алешандре Пато|{{flagicon|Brazil}} [[Алешандре Пато]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/pato-arrives-on-loan.html|title=Pato arrives on loan|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 January 2016}}</ref> |} === Напуснали === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Торган Азар|{{flagicon|BEL}} [[Торган Азар]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |{{sort|3|£5,850,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/thorgan-hazard-signs-for-bundesliga-club.html|title=Thorgan Hazard signs for Bundesliga club|date=25 February 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/31590137|title=Chelsea man to stay at Borussia Mönchengladbach|publisher=BBC Sport|date=24 February 2014|access-date=25 February 2014}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Джордж Брейди|{{flagicon|ENG}} Джордж Брейди}} |{{flagicon|ENG}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.safc.com/news/reserves-and-academy/2015/june/exciting-times-for-new-scholars|title=Exciting times for new scholars|date=1 July 2015|publisher=Sunderland A.F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Гаел Какута|{{flagicon|FRA}} [[Гаел Какута]]}} |{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] | align="center" |{{sort|5|£2,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/kakuta-to-join-sevilla.html|title=Kakuta to join Sevilla|date=2015-06-19|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Петър Чех|{{flagicon|Czech Republic}} [[Петър Чех]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] | align="center" |{{sort|2|£10,000,000}}<!-- The BBC Sport source provided says 10m not 10.9m. Statistics like this must be accompanied by VERIFIABLE sourcing. --> | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/cech-transfer-agreed.html|title=Cech transfer agreed|date=2015-06-29|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Джош Макекран|{{flagicon|ENG}} [[Джош Макекран]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |{{sort|6|£750,000}} | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/mceachran-in-bees-switch.html?|title=McEachran in Bees switch|date=10 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/33477931|title=McEachran leaves Chelsea for Brentford}}</ref> |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Дидие Дрогба|{{flagicon|CIV}} [[Дидие Дрогба]]}} |{{flagicon|CAN}} [[Монреал Импакт]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |27 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33684086|title=Montreal Impact sign ex-Chelsea striker|date=27 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/drogba--today_s-my-final-chelsea-game.html|title=Drogba: Today's my final Chelsea game|date=24 May 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.impactmontreal.com/en/news/2015/07/impact-acquires-striker-didier-drogba|title=The Impact acquires striker Didier Drogba|date=27 July 2015|publisher=Montreal Impact}}</ref> |- | align="center" |3 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Филипе Луиш|{{flagicon|BRA}} [[Филипе Луиш]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | align="center" |{{sort|1|£11,100,000}} | align="center" |28 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/filipe-luis-returns-to-atletico.html|title=Filipe Luis returns to Atletico|publisher=Chelsea F.C.|access-date=28 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Ориол Ромеу|{{flagicon|ESP}} [[Ориол Ромеу]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] | align="center" |{{sort|4|£5,000,000}} | align="center" |13 август 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33890418|title=Oriol Romeu: Southampton sign Chelsea midfielder|publisher=BBC Sport|access-date=13 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/romeu-moves-to-southampton.html|title=Romeu moves to Southampton|publisher=Chelsea F.C.|access-date=13 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Даниел Кемп|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кемп|Дан Кемп]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |11 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11685/10065645/west-ham-sign-former-chelsea-teenage-winger-daniel-kemp|title=West Ham sign former Chelsea teenage winger Daniel Kemp|publisher=Sky Sports|date=13 November 2015|access-date=11 April 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|title=Kemp signs for Hammers|publisher=West Ham United|date=13 November 2016|access-date=11 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20151116013248/http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|archive-date=16 November 2015|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|MEX}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|MEX}} [[Сантос Лагуна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |5 декември 2015 | align="center" |<ref name="DavilaOut">{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2015/12/05/santos-laguna-confirm-transfer-of-ulises-davila-from-chelsea-5546422/|title=Santos Laguna confirm transfer of Ulises Davila from Chelsea|date=5 December 2015|publisher=Metro.co.uk}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t|title=Comunicado de Prensa – Contratación Ulises Alejandro Dávila|date=4 December 2015|publisher=clubsantos.mx|access-date=2022-06-07|archive-date=2015-12-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20151208224155/http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Хъбърт Адамчик|{{flagicon|POL}} [[Хъбърт Адамчик]]}} |{{flagicon|POL}} [[ФК Краковия|Краковия]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |14 януари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/beeney-loan-switch.html|title=Beeney loan switch|date=15 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.sport.pl/pilka/1,65039,19473272,ekstraklasa-w-sport-pl-hubert-adamczyk-z-chelsea-w-cracovii.html|title=Ekstraklasa w Sport.pl. Hubert Adamczyk z Chelsea w Cracovii!|date=14 January 2016|publisher=sport.pl|language=pl}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/MKSCracoviaSSA/status/688006340174831616|title=Hubert Adamczyk podpisał 3-letni kontrakt z Cracovią!|date=15 January 2016|publisher=MKS Cracovia (Via Twitter)|language=pl}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Рамиреш|{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]]}} |{{flagicon|CHN}} [[Дзянсу Сунинг]] | align="center" |£25,000,000 | align="center" |27 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ramires-departs.html|title=Ramires departs|date=27 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35422217|title=Chelsea's Ramires joins Jiangsu Suning in £25m move|date=27 January 2016|access-date=27 January 2016|publisher=BBC Sport}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ДК}} |{{sort|Фаик Болкиах|{{flagicon|BRU}} [[Фаик Болкиах]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |15 март 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.espnfc.com/story/2830050/faiq-jefri-bolkiah-joins-leicester-city-from-chelsea|title=Brunei international Faiq Jefri Bolkiah joins Leicester City from Chelsea|date=15 March 2016|publisher=ESPN}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Домингос Кина|{{flagicon|POR}} [[Домингос Кина]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |23 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/football/2016/08/29/west-hams-portuguese-forward-domingos-quina-is-a-potential-engla/|title=West Ham's Portuguese forward Domingos Quina is a potential England star|last1=Burt|first1=Jason|date=29 August 2016|newspaper=The Telegraph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.instagram.com/p/BElEpLducyh/|title=Happy to enjoy @whufc_official family.|date=24 April 2016|publisher=Domingos Quina (Instagram)}}{{Dead link|date=September 2018|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> |} === Играчи дадени под наем === Челси имаше 37 играчи, които бяха под наем през 2015-16, като петима от тях играха за два различни клуба. ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Стайп Перика|{{flagicon|Croatia}} [[Стипе Перица]]}} |{{flagicon|Italy}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | align="center" |2 февруари 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/salah-completed-fiorentina-loan.html|title=Stipe Perica will play the next 18 months on loan in Italy at Udinese.|publisher=Chelsea F.C.|date=3 June 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|England}} [[АФК Борнемут|Борнемут]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/atsu-loan-deal-agreed.html|title=Atsu loan deal agreed|publisher=Chelsea F.C.|date=29 May 2015}}</ref><ref name="SwiftExtension">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/swift-extends-loan-deal-as-two-return.html|title=Swift extends loan deal as two return|date=4 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Люис Бейкър|{{flagicon|England}} [[Люис Бейкър]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/netherlands-loan-for-baker.html|title=Netherlands loan for Baker|publisher=Chelsea F.C.|date=27 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марио Пашалич|{{flagicon|Croatia}} [[Марио Пашалич]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/pasalic-loan-to-monaco.html|title=Pasalic loan to monaco|publisher=Chelsea F.C.|date=3 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Андреас Кристенсен|{{flagicon|DEN}} [[Андреас Кристенсен]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/german-loan-for-christensen.html|title=German loan for Christensen|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Айзая Браун|{{flagicon|ENG}} [[Айзая Браун]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="W">{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|publisher=Chelsea F.C.|date=10 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|NED}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV">{{Cite news|url=http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm|title=PSV hires Marco van Ginkel|date=1 February 2016|publisher=PSV Eindhoven|access-date=2022-06-07|archive-date=2016-02-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20160204121646/http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{flagicon|CIV}} [[Викториен Ангбан]] |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |14 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/loan-for-young-midfielder.html|title=Loan for young midfielder|publisher=Chelsea F.C.|date=14 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] | align="center" |17 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/kalas-in-boro-loan.html?|title=Kalas in Boro loan|publisher=Chelsea F.C.|date=17 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Джилингам|Джилингам]] | align="center" |20 юли 2015 | align="center" |3 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/gills-loan-for-houghton.html|title=Gills loan for Houghton|date=20 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Кенет Омеруо|{{flagicon|Nigeria}} [[Кенет Омеруо]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[Касъмпаша СК|Касъмпаша]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-loan-for-omeruo.html|title=New loan for Omeruo|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | align="center" |22 юли 2015 | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/wallace-in-italian-loan.html|title=Wallace in Italian loan|date=22 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Wallace loan">{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/wallace-in-gremio-loan-switch.html|title=Wallace in Gremio loan switch|date=7 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="Midfielder Pantic move completed" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|Mexico}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|Portugal}} [[Витория Сетубал]] | align="center" |3 август 2015 | align="center" |5 декември 2016 | align="center" |<ref name="DavilaOut" /><ref>{{Cite news|url=http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|title=Vitória and Chelsea renew yield Ulises Dávila|date=3 August 2015|access-date=8 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150828185551/http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|archive-date=28 August 2015|publisher=Chelsea F.C.|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Доминик Соланке|{{flagicon|ENG}} [[Доминик Соланке]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/solanke-loaned-to-vitesse.html|title=Solanke loaned to Vitesse|date=4 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Жоао Родригес|{{flagicon|COL}} [[Жоао Родригес]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea|title=Sint-Truiden confirm loan signing of Chelsea's Joao Rodríguez|date=4 August 2015|publisher=STVV|access-date=2022-06-07|archive-date=2015-09-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924111253/http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Тод Кейн|{{flagicon|England}} [[Тод Кейн]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[НЕК Неймеген]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/dutch-loan-for-kane.html|title=Dutch loan for Kane|date=2015-08-06|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Мохамед Салах|{{flagicon|Egypt}} [[Мохамед Салах]]}} |{{flagicon|Italy}} [[АС Рома|Рома]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/salah-in-roma-loan-.html|title=Salah in Roma loan|date=6 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Матей Делач|{{flagicon|Croatia}} [[Матей Делач]]}} |{{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Сараево|Сараево]] | align="center" |7 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|title=Matej Delac|date=7 August 2015|access-date=7 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924011205/http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|archive-date=24 September 2015|publisher=FK Sarajevo|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] | align="center" |8 август 2015 | align="center" |2 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/posh-loan-for-davey.html|title=Posh loan for Davey|date=8 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/davey-loan-extended-.html|title=Davey loan extended|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ЛК}} |{{sort|Кристиан Куевас|{{flagicon|Chile}} [[Кристиан Куевас (футболист)|Кристиан Куевас]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |10 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/loan-move-for-cuevas.html|title=Loan move for Cuevas|date=10 August 2015|access-date=10 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] | align="center" |14 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|date=2015-08-14|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Хуан Куадрадо|{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/cuadrado-in-juventus-loan.html|title=Cuadrado in Juventus loan|date=2015-08-25|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Марко Марин|{{flagicon|Germany}} [[Марко Марин]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/marin-moves-on-loan.html|title=Marin moves on loan|date=25 August 2015|access-date=25 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Жереми Бога|{{flagicon|FRA}} [[Жереми Бога]]}} |{{flagicon|France}} [[ФК Стад Рене|Стад Рене]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/boga-moves-on-loan.html|title=Boga moves on loan|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Лукас Пиазон|{{flagicon|Brazil}} [[Лукас Пиазон]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/piazon-loaned-to-reading.html|title=Piazon loaned to Reading|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Reading loaness return">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/reading-loanees-return.html|title=Reading loanees return|date=28 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Ислам Феруз|{{flagicon|Scotland}} [[Ислам Феруз]]}} |{{flagicon|Scotland}} [[ФК Хибърниън|Хибърниън]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |16 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/loan-move-for-feruz.html|title=Loan move for Feruz|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.theedinburghreporter.co.uk/2016/01/islam-feruz-returns-to-chelsea-after-loan-spell-at-hibs/|title=Islam Feruz returns to Chelsea after loan spell at Hibs|date=16 January 2016|access-date=2 February 2016|publisher=The Edinburgh Reporter}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref name="Reading loaness return" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Натаниел Чалоба|{{flagicon|England}} [[Натаниел Чалоба]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ССК Наполи|Наполи]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|title=The footballer of Sierra Leone arrives on loan from Chelsea|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903004420/http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|archive-date=3 September 2015|publisher=Napoli S.S.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джон Суифт|{{flagicon|England}} [[Джон Суифт]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |1 октомври 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/brentford-loan-for-swift.html|title=Brentford loan for Swift|date=1 October 2015|access-date=1 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/swift-stay-at-brentford-extended.html|title=Swift stay at Brentford extended|date=28 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |30 юни 2017 | align="center" |<ref name="Wallace loan" /><ref>{{Cite news|url=http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|title=WALLACE SIDE IS THE NEW TRICOLOR OF SUPPORT|date=7 January 2016|access-date=7 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160126151213/http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|archive-date=26 January 2016|publisher=Gremio|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |33 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Мичъл Бийни|{{flagicon|England}} [[Мичъл Бийни]]}} |{{flagicon|Wales}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]] | align="center" |15 януари 2016 | align="center" |25 февруари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch" /><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/loan-extension-for-beeney.html|title=Loan extension for Beeney|date=18 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.southwalesargus.co.uk/sport/football/newportcounty/14302540.Newport_County_loan_star_Mitchell_Beeney_returns_to_Chelsea/?ref=rl&lp=1|title=Newport County loan star Mitchell Beeney returns to Chelsea|date=26 February 2016|work=South Wales Argus}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|Germany}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|title=Papy Djilobodji verstärkt den SV Werder|date=21 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160121134228/http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|archive-date=2016-01-21|publisher=SV Werder Bremen|language=de|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Алекс Кивомия|{{flagicon|England}} [[Алекс Кивомия]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Флийтууд Таун]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |21 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/kiwomya-loan-move.html|title=Kiwomya loan move|date=21 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Малага КФ|Малага]] | align="center" |25 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/atsu-in-malaga-loan.html|title=Atsu in Málaga loan|date=25 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Чарли Мусонда|{{flagicon|Belgium}} [[Чарли Мусонда]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Реал Бетис]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/RealBetis_en/status/693179163117772800?ref_src=twsrc%5Egoogle%7Ctwcamp%5Eserp%7Ctwgr%5Etweet|title=OFFICIAL Real Betis Balompié signs Charly Musonda Jr. Welcome!!|publisher=Real Betis|date=29 January 2016}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx|title=TRANSFER NEWS: PATRICK BAMFORD JOINS ON LOAN|date=30 January 2016|access-date=30 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161230065221/http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx/|archive-date=30 December 2016|publisher=Norwich City F.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|Netherlands}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]] | align="center" |10 март 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-midfielder.html|title=Loan move for midfielder|date=10 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|Norway}} [[Стабек Фотбал|Стабек]] | align="center" |15 март 2016 | align="center" |22 юли 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/defender-makes-loan-move-to-norway.html?extcmp=SOCIA_TW_ENG_NEWS_LOAN|title=Defender makes loan move to Norway|date=15 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |27 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Джамал Блекман|{{flagicon|England}} [[Джамал Блекман]]}} |{{flagicon|Sweden}} [[Йостершунд ФК|Йостерсунд]] | align="center" |18 март 2016 | align="center" |31 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|title=ÖFK lends keeper Chelsea|date=18 March 2016|access-date=2016-03-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323095533/http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|archive-date=2016-03-23|publisher=Östersunds FK|url-status=dead}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-blackman.html|title=Loan move for Blackman|date=18 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- |} === Обща трансферна дейност === {{col-begin}} {{col-3}} ====Разходи==== Лято: {{loss}} £64,450,000 Зима: {{loss}} £3,500,000 Общо: {{loss}} £67,950,000 {{col-3}} ====Приходи==== Лято: {{gain}} £35,200,000 Зима: {{gain}} £25,000,000 Общо: {{gain}} £60,200,000 {{col-3}} ====Печалба==== Лято: {{loss}} £29,250,000 Зима: {{gain}} £21,500,000 Общо: {{loss}} £7,750,000 {{col-end}} == Предсезонни срещи == {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап=|дата=[[23 юли]] [[2015]]|отбор1=[[Ню Йорк Ред Булс]] {{Флагче|САЩ}}|резултат=4 – 2|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Харисън (Ню Йорк)|Харисън]], [[Ню Джърси]], [[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Ред Бул Арена (Ню Джърси) |Ред Бул Арена]]|час=01:10 UTC+1|голове1=[[Шон Дейвис (американски футболист)|Дейвис]] {{жълт|20}} , {{гол|73||77}}<br>[[Франклин Кастелянос|Кастелянос]] {{гол|51}}<br>[[Рой Милър|Милър]] {{жълт|62}}<br>[[Тайлър Адамс|Адамс]] {{гол|70}}|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|26}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|75}}|зрители=24 076|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Робърт Сибига]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[25 юли]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=1 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Шарлът]], [[Северна Каролина]], [[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Банка на Америка (стадион)|Банка на Америка]]|час=23:00 UTC+1|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|25}}<br>[[Адриен Рабио|Рабио]] {{жълт|52}}<br>[[Серж Орие|Орие]] {{жълт|59}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|34}}<br>[[Виктор Моузес|Моузес]] {{гол|65}}|зрители=61 224|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Тед Ункел]]|етап=|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|дузпи2={{дузпа}} [[Радамел Фалкао|Фалкао]]<br>{{дузпа}} [[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] <br>{{Дузпа-пропуск}} [[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] <br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]] <br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]] <br>{{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Тибо Куртоа|Куртоа]]|дузпи1=[[Тиаго Мота|Мота]] {{дузпа}}<br>[[Адриен Рабио|Рабио]] {{дузпа}}<br>[[Ервин Онгенда|Онгенда]] {{дузпа}}<br> [[Жан-Кристоф Баебек|Баебек]] {{Дузпа-пропуск}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{дузпа}}<br>[[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] {{дузпа}}<br> [[Тиаго Силва (р. 1984)|Силва]] {{Дузпа-пропуск}}|резултат след дузпи=5 – 6}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап=|дата=[[29 юли]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 2|отбор2={{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]|място=[[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Федекс-филд]]|час=01:10 UTC+1|голове1=[[Еден Азар|Азар]] {{гол|10}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|86}}|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|голове2=[[Жереми Матийо|Матийо]] {{жълт|42}}<br>[[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Суарес]] {{гол|52}}<br>[[Сандро Рамирес|Сандро]] {{гол|66}}<br>[[Жорди Алба|Алба]] {{жълт|75}}|зрители=78 914|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Алън Чапман]]|резултат след дузпи=4 – 2|дузпи1=[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{дузпа}}<br>[[Виктор Моузес|Моузес]] {{дузпа}}<br>[[Рамиреш]] {{дузпа}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Андрес Иниеста|Иниеста]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Ален Халилович|Халилович]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Жерар Пике|Пике]]<br>{{дузпа}} [[Сандро Рамирес|Сандро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап=|дата=[[5 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=0 – 1|отбор2={{Флагче|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|90+2}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|90+3}}|голове2=[[Гонсало Родригес|Родригес]] {{гол|34}}<br>[[Факундо Ронкалия|Ронкалия]] {{жълт|52}}<br>[[Ахмед Хегази|Хегази]] {{жълт|83}}<br>[[Хоакин (футболист)|Хоакин]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 435|съдия=[[Дейвид Кут]]|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]}} == Суперкупа на Англия == {{Основна|[[Къмюнити Шийлд 2015|Суперкупа на Англия 2015]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''Финал'''|дата=[[2 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уембли (стадион)|Уембли]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{гол|24}}<br>[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|67}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33667216 Доклад]|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|65}}|зрители=85 437|съдия=[[Антъни Тейлър]]|играч на мача=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн]]}} == Премиър лига == {{Основна|[[Английска висша лига 2015/16|Премиър лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''01'''<br>кръг|дата=[[8 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|23}}<br>[[Федерико Фернандес|Фернандес]] {{гол|30|авт.}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|52}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|54}}|голове2=[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|18}}<br>[[Андре Аю|А. Аю]] {{гол|29}}<br>[[Джак Корк|Корк]] {{жълт|45+2}}<br>[[Бафетимби Гомис|Гомис]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 232|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33744668 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''02'''<br>кръг|дата=[[16 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|31}}<br>[[Венсан Компани|Компани]] {{жълт|33}} , {{гол|79}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|45+1}} , {{гол|85}}<br>[[Яя Туре|Туре]] {{жълт|51}}<br>[[Еляким Мангала|Мангала]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33839794 Доклад]|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|48}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|81}}|зрители=54 331|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Фернандиньо]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''03'''<br>кръг|дата=[[23 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|резултат=2 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уест Бромич]]|стадион=[[Хоторнс]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Джеймс Морисън|Морисън]] {{Дузпа-пропуск}} 14' , {{гол|35||59}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|37}}<br>[[Калъм Макманамън|Макманамън]] {{жълт|71}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33950789 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|17}}<br>[[Педро]] {{гол|20}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|30}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|42}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|0|54}}|зрители=23 256|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Педро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''04'''<br>кръг|дата=[[29 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|71}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{гол|79}}|голове2=[[Бакари Сако|Сако]] {{гол|65}}<br>[[Йоан Кабай|Кабай]] {{жълт|73}}<br>[[Джоел Уорд|Уорд]] {{гол|81}}|зрители=41 581|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34025310 Доклад]|играч на мача=[[Бакари Сако]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''05'''<br>кръг|дата=[[12 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Евертън| Евертън]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Стивън Нейсмит|Нейсмит]] {{гол|17||22||82}}<br>[[Брендън Галоуей|Галоуей]] {{жълт|65}}<br>[[Джон Стоунс|Стоунс]] {{жълт|87}}|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|36}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|88}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|90+3}}|зрители=38 311|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34160707 Доклад]|играч на мача=[[Стивън Нейсмит]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|дата=[[19 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+1}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|49}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|53}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|64}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{гол|90+1|авт.}}|зрители=41 584|съдия=[[Майк Дийн]]|етап='''06'''<br>кръг|голове2=[[Санти Касорла|Касорла]] {{червен|2|31|79}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|45}} , {{червен|0|45+1}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{жълт|72}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34191867 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''07'''<br>кръг|дата=[[26 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Нюкасъл ъпон Тайн]]|стадион=[[Сейнт Джеймсис Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Джак Колбак|Колбак]] {{жълт|33}}<br>[[Айосе Перес|Перес]] {{гол|42}}<br>[[Жоржиньо Вейналдум|Вейналдум]] {{гол|60}}|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|68}}<br>[[Рамиреш]] {{гол|79}}<br>[[Вилиан]] {{гол|86}}<br>[[Педро]] {{жълт|90+7}}|зрители=48 682|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34299598 Доклад]|играч на мача=[[Рамиреш]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''08'''<br>кръг|дата=[[3 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{гол|10}}<br>[[Рамиреш]] {{жълт|43}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{жълт|57}}|голове2=[[Ориол Ромеу|Ромеу]] {{жълт|9}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|26}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{жълт|34}} , {{гол|60}}<br>[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{гол|43}}<br>[[Грациано Пеле|Пеле]] {{гол|72}} , {{жълт|86}}<br>[[Джеймс Уорд-Проус|Уорд-Проус]] {{жълт|77}}|зрители=41 642|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34366632 Доклад]|играч на мача=[[Садио Мане]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''09'''<br>кръг|дата=[[17 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|34}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{гол|54|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|74}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34493710 Доклад]|голове2=[[Джордан Аю|Д. Аю]] {{жълт|49}}<br>[[Киъран Ричардсън|Ричардсън]] {{жълт|62}}<br>[[Джак Грилиш|Грилиш]] {{жълт|85}}|зрители=41 596|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''10'''<br>кръг|дата=[[24 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Болейн Граунд]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Мауро Сарате|Сарате]] {{гол|17}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|74}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|24}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{червен|2|35|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|81}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|90+5}}|зрители=34 977|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34558482 Доклад]|играч на мача=[[Димитри Пайет]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''11'''<br>кръг|дата=[[31 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Рамиреш]] {{гол|4}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|66}}|голове2=[[Филипе Коутиньо|Коутиньо]] {{жълт|24}} , {{гол|45+3||74}}<br>[[Лукас Лейва|Лейва]] {{жълт|58}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|65}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|83}} , {{жълт|86}}|зрители=41 577|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34623902 Доклад]|играч на мача=[[Филипе Коутиньо]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''12'''<br>кръг|дата=[[7 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|44}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{гол|53}}<br>[[Райън Шоукрос|Шоукрос]] {{жълт|57}}<br>[[Глен Джонсън|Джонсън]] {{жълт|90}}|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|45+2}}|зрители=27 550|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34686371 Доклад]|играч на мача=[[Райън Шоукрос]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''13'''<br>кръг|дата=[[21 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|35}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34818214 Доклад]|голове2=[[Юсуф Мулумбу|Мулумбу]] {{жълт|31}}<br>[[Гари О'нийл|О'нийл]] {{жълт|47}}<br>[[Себастиен Басонг|Басонг]] {{жълт|61}}<br>[[Мартин Олсон|Олсон]] {{жълт|69}}|зрители=41 582|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''14'''<br>кръг|дата=[[29 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уайт Харт Лейн]]|час=12:00 UTC+1|голове1=[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|32}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{жълт|40}}<br>[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|53}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34893402 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|90+5}}|зрители=35 639|съдия=[[Майкъл Оливър]]|играч на мача=[[Тоби Алдервейрелд]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[5 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Педро]] {{жълт|21}}<br>[[Диего Коста| Коста]] {{жълт|63}}|голове2=[[Андрю Търман|Търман]] {{жълт|23}}<br>[[Глен Мъри|Мъри]] {{гол|82}}|зрители=41 631|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34951749 Доклад]|играч на мача=[[Хари Артър]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''16'''<br>кръг|дата=[[14 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лестър]]|стадион=[[Кинг Пауър Стейдиъм|Кинг Пауър]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Джейми Варди|Варди]] {{гол|34}} , {{жълт|46}}<br>[[Рияд Марез|Марез]] {{гол|48}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{жълт|50}}|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|77}}|зрители=32 054|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35023774 Доклад]|играч на мача=[[Рияд Марез]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''17'''<br>кръг|дата=[[19 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|5}} <br>[[Педро]] {{гол|13}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|50}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|88}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35078466 Доклад]|голове2=[[Костел Пантилимон|Пантилимон]] {{жълт|48}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|53}}<br>[[Джак Родуел| Родуел]] {{жълт|62}}<br>[[Джон О'Шей|О'Шей]] {{жълт|89}}|зрители=41 562|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''18'''<br>кръг|дата=[[26 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|32||65}} , {{жълт|88}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 80'|голове2=[[Трой Дийни|Дийни]] {{гол|42}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Мигел Бритос|Бритос]] {{жълт|44}}<br>[[Крейг Каткарт|Каткарт]] {{жълт|49}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56|авт.}} <br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{жълт|81}}<br>[[Валон Бехрами|Бехрами]] {{жълт|83}}|зрители=41 620|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35139930 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''19'''<br>кръг|дата=[[28 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Олд Трафорд]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Морган Шнайдерлин|Шнайдерлин]] {{жълт|30}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|39}}<br>[[Бастиан Швайнщайгер|Швайнщайгер]] {{жълт|81}}<br>[[Уейн Руни|Руни]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35148123 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел| Микел]] {{жълт|27}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|72}}|зрители=75 275|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''20'''<br> кръг|дата=[[3 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Селхърст Парк]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Деймиън Дилейни|Дилейни]] {{жълт|13}}<br>[[Миле Йединак|Йединак]] {{жълт|57}}<br>[[Скот Дан| Дан]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|29}}<br>[[Вилиан]] {{гол|60}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|66}}|зрители=24 854|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35155484 Доклад]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''21'''<br>кръг|дата=[[13 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|20}} , {{жълт|85}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|49}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{жълт|70}}<br>[[Гарет Маколи|Маколи]] {{гол|73|авт.}}|голове2=[[Клаудио Якоб|Якоб]] {{жълт|25}}<br>[[Крейг Гарднър|Гарднър]] {{гол|33}}<br>[[Боаз Майхил|Майхил]] {{жълт|68}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|70}} , {{гол|86}}|зрители=40 945|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35239779 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''22'''<br>кръг|дата=[[16 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 3|отбор2=[[ФК Евертън|Евертън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{гол|90+8}} , {{жълт|90+9}}|голове2=[[Джон Тери|Тери]] {{гол|50|авт.}}<br>[[Кевин Миралас|Миралас]] {{гол|56}}<br>[[Рамиро Фунес Мори|Фунес Мори]] {{гол|90}} , {{жълт|90+2}}|зрители=41 633|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35270645 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''23'''<br>кръг|дата=[[24 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35336663 Доклад]|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|11}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|23}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|60}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|зрители=60 072|голове1=[[Пер Мертесакер|Мертесакер]] {{червен|0|18}}<br>[[Матийо Фламини|Фламини]] {{жълт|45}}|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''24'''<br>кръг|дата=[[3 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уотфорд]]|стадион=[[Викъридж Роуд]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Зебастиан Прьодъл| Прьодъл]] {{жълт|19}}<br>[[Хуан Карлос Паредес|Паредес]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35416324 Доклад]|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+2}}|зрители=20 910|съдия=[[Майк Дийн]]|играч на мача=[[Еурелио Гомеш]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''25'''<br>кръг|дата=[[7 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|90+1}}|голове2=[[Джеси Лингард|Лингард]] {{гол|61}} , {{жълт|79}}<br>[[Дейли Блинд|Блинд]] {{жълт|63}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|83}}|зрители=41 434|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35453203 Доклад]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''26'''<br>кръг|дата=[[13 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=5 – 1|отбор2=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|5}}<br>[[Педро]] {{гол|9||59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|17}}<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|83}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35510139 Доклад]|голове2=[[Стивън Тейлър|Тейлър]] {{жълт|19}}<br>[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|61}}<br>[[Андрос Таунзенд|Таунзенд]] {{гол|90}}|зрители=41 622|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''27'''<br>кръг|дата=[[27 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Саутхамптън]]|стадион=[[Сейнт Мерис Стейдиъм|Сейнт Мерис]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{жълт|19}}<br>[[Шейн Лонг|Лонг]] {{гол|42}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|64}}<br>[[Джорди Класи|Класи]] {{жълт|65}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35619625 Доклад]|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|63}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|75}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|89}}|зрители=31 688|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Бранислав Иванович]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''28'''<br>кръг|дата=[[1 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Норич]]|стадион=[[Кароу Роуд]]|час=19:45 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35637648 Доклад]|голове2=[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|1}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|45+1}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|73}}|съдия=[[Лий Мейсън]]|зрители=27 091|голове1=[[Джонатан Хоусън|Хоусън]] {{жълт|13}}<br>[[Райън Бенет|Бенет]] {{жълт|39}}<br>[[Нейтън Редмънд|Редмънд]] {{гол|68}}<br>[[Тим Клозе|Клозе]] {{жълт|76}}|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''29'''<br>кръг|дата=[[5 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|39}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|45}}|голове2=[[Ерик Питерс|Питерс]] {{жълт|41}}<br>[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|73}}<br>[[Маме Бирам Диуф|Диуф]] {{гол|85}}|зрители=41 381|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35675904 Доклад]|играч на мача=[[Жанели Имбула]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''30'''<br>кръг|дата=[[19 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|16}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|45+3||89}} [[Дузпа|(д.)]] , {{жълт|90+1}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|90+1}}|голове2=[[Мануел Лансини|Лансини]] {{гол|17}}<br>[[Уинстън Рийд|Рийд]] {{жълт|45+2}}<br>[[Анджело Огбона|Огбона]] {{жълт|45+3}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|61}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|64}}<br>[[Михаил Антонио|Антонио]] {{жълт|88}}<br>[[Адриан (футболист)|Адриан]] {{жълт|89}}|зрители=41 623|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35792202 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''31'''<br>кръг|дата=[[2 април]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|резултат=0 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Бирмингам]]|стадион=[[Вила Парк]]|час=12:45 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35902716 Доклад]|голове2=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{гол|26}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|29}}<br>[[Алешандре Пато|Пато]] {{гол|45+3}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Педро]] {{гол|46||59}}|съдия=[[Нийл Суорбрик]]|зрители=31 120|голове1=[[Идриса Гай|Гай]] {{жълт|28}}<br>[[Али Сисоко|Сисоко]] {{жълт|45+2}}<br>[[Карлос Санчес Морено|Санчес]] {{жълт|61}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{червен|2|78|85}}<br>[[Ашли Уестууд|Уестууд]] {{жълт|87}}|играч на мача=[[Педро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''32'''<br>кръг|дата=[[9 април]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Суонзи]]|стадион=[[Либърти Стейдиъм|Либърти]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гилфи Сигурдсон|Сигурдсон]] {{гол|25}}<br>[[Анхел Ранхел|Ранхел]] {{жълт|30}}<br>[[Нийл Тейлър|Тейлър]] {{жълт|43}}<br>[[Алберто Палоски|Палоски]] {{жълт|70}}<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|77}}<br>[[Лирой Фер|Фер]] {{жълт|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|36}}<br>[[Мат Миазга|Миазга]] {{жълт|40}}<br>[[Педро]] {{жълт|71}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|76}}|зрители=20 966|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35949311 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''33'''<br>кръг|дата=[[16 април]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|62}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|78}}|голове2=[[Пабло Сабалета|Сабалета]] {{жълт|29}}<br>[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|33||54||80}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Николас Отаменди|Отаменди]] {{жълт|45+1}}<br>[[Самир Насри|Насри]] {{жълт|47}}|зрители=41 212|съдия=[[Майк Дийн]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36003978 Доклад]|играч на мача=[[Серхио Агуеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''34'''<br>кръг|дата=[[23 април]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Борнмът]]|стадион=[[Дийн Корт]]|час=15:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/36061117 Доклад]|голове2=[[Педро]] {{гол|5}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|34||90+1}}<br>[[Вилиан]] {{гол|71}}|съдия=[[Роджър Ийст]]|зрители=11 365|голове1=[[Томи Елфик|Елфик]] {{гол|36}}<br>[[Мат Ричи|Ричи]] {{жълт|89}}|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''35'''<br>кръг|дата=[[2 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|45+1}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|58}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|71}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|83}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|87}}|голове2=[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|27}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|35}} , {{жълт|90+5}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|38}}<br>[[Сон Хюн-мин|Сон]] {{гол|44}}<br>[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ерик Ламела|Ламела]] {{жълт|51}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{жълт|70}}<br>[[Ерик Дайър|Дайър]] {{жълт|87}}<br>[[Муса Дембеле|Дембеле]] {{жълт|90+5}}<br>[[Райън Мейсън|Мейсън]] {{жълт|90+6}}|зрители=41 623|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36126924 Доклад]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''36'''<br>кръг|дата=[[7 май]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|резултат=3 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Съндърланд]]|стадион=[[Стейдиъм ъф Лайт]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Уахби Хазри|Хазри]] {{гол|41}}<br>[[Лий Катърмол|Катърмол]] {{жълт|52}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|67}}<br>[[Джърмейн Дефо|Дефо]] {{гол|70}} , {{жълт|70}}<br>[[Юнес Кабул|Кабул]] {{жълт|87}}<br>[[Себастиан Ларсон|Ларсон]] {{жълт|88}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|1}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|14}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|45+3}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|2|87|90+5}}|зрители=47 050|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/36176565 Доклад]|играч на мача=[[Вито Маноне]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''37'''<br>кръг|дата=[[11 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Анфийлд]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|44}}<br>[[Коло Туре|Туре]] {{жълт|48}}<br>[[Джеймс Милнър|Милнър]] {{жълт|73}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|90+2}}|голове2=[[Еден Азар|Азар]] {{гол|32}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|87}}|зрители=43 210|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35738639 Доклад]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''38'''<br>кръг|дата=[[15 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}} [[Дузпа|(д.)]]|голове2=[[Дани Дринкуотър|Дринкуотър]] {{гол|82}}|зрители=41 494|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36240331 Доклад]|играч на мача=[[Каспер Шмайхел]]}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2015/16}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2015/16}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[16 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=4 – 0|отбор2={{Флагче|Израел}} [[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{жълт|1}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{Дузпа-пропуск}} 6'<br>[[Вилиан]] {{гол|15}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|45+4}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|58}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|78}}|голове2=[[Предраг Райкович|Райкович]] {{жълт|5}}<br>[[Носа Игиебор|Игиебор]] {{жълт|33}}<br>[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34203636 Доклад]|зрители=40 684|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Цвайер]]|играч на мача=[[Рубен Лофтъс-Чийк]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''2'''<br>кръг|дата=[[29 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Порто|Порто]] {{Флагче|Португалия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Порто]], [[Португалия]]|стадион=[[Ещадио до Драгао]]|час=21:45|голове1=[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|19}}<br>[[Иван Маркано|Маркано]] {{жълт|33}}<br>[[Андре Андре|Андре]] {{гол|39}}<br>[[Майкон (футболист, р. 1988)|Майкон]] {{гол|52}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|82}}<br>[[Жанели Имбула|Имбула]] {{жълт|89}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34384083 Доклад]|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|41}}<br>[[Вилиан]] {{гол|45+2}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|66}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|79}}|зрители=46 120|съдия={{Флагче|Испания}} [[Антонио Матей Лаос]]|играч на мача=[[Ясин Брахими]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[20 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]] {{Флагче|Украйна}}|резултат=0 – 0|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Киев]]|стадион=[[Олимпийски стадион (Киев)|Олимпийски]]|час=21:45|голове1=[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|65}}|голове2=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|67}}|зрители=60 291|съдия={{Флагче|Словения}} [[Дамир Скомина]]|етап='''3'''<br>кръг|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34128971 Доклад]|играч на мача=[[Неманя Матич]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''4'''<br>кръг|дата=[[4 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Украйна}} [[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|34|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{гол|83}}|голове2=[[Дерлис Гонсалес|Гонсалес]] {{жълт|26}}<br>[[Виторино Антунеш|Антунеш]] {{жълт|59}}<br>[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|72}}<br>[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|77}}|зрители=41 241|съдия={{Флагче|Чехия}} [[Павел Краловец]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34675860 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''5'''<br>кръг|дата=[[24 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]] {{Флагче|Израел}}|резултат=0 – 4|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Хайфа]]|стадион=[[Стадион „Сами Офер“|Сами Офер]]|час=21:45|голове1=[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{червен|0|40}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|73}} <br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|77}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|84}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|90+1}}|зрители=29 121|съдия={{Флагче|Испания}} [[Алберто Ундиано Майенко]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34896622 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''6'''<br>кръг|дата=[[9 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 0|отбор2={{Флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Иван Маркано|Маркано]] {{гол|12|авт.}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|31}}<br>[[Вилиан]] {{гол|52}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|74}}|голове2=[[Максимилиано Перейра|М. Перейра]] {{жълт|34}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|41}}<br>[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|43}}|зрители=41 096|съдия={{Флагче|Турция}} [[Джунейт Чакър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35042175 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2015/16}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''първи<br>мач'''|дата=[[16 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Париж]]|стадион=[[Парк де Пренс]]|час=21:45|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{жълт|19}} , {{гол|39}}<br>[[Лукаш Моура|Моура]] {{жълт|70}}<br>[[Давид Луиш|Луис]] {{жълт|71}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|78}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35577579 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|38}} , {{гол|45+1}}<br>[[Педро]] {{жълт|67}}|зрители=46 505|съдия={{Флагче|Испания}} [[Карлос Веласко Карбайо]]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[9 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|27}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|53}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|90}}|голове2=[[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|16}} , {{жълт|34}}<br>[[Тиаго Мота|Мота]] {{жълт|41}}<br>[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|67}}<br>[[Блез Матюиди|Матюиди]] {{жълт|86}}|зрители=37 591|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35758928 Доклад]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} == Купа на Футболната лига == {{Основна|[[Купа на футболната лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[23 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уолсол|Уолсол]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уолсол]]|стадион=[[Стадион Бескот|Бескот]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Джеймс О'конър|О'конър]] {{гол|45+1}}<br>[[Адам Чеймбърс|Чеймбърс]] {{жълт|59}}<br>[[Антъни Форд|Форд]] {{жълт|83}}|голове2=[[Рамиреш]] {{гол|10}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|39}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|41}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|52}}<br>[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|52}}<br>[[Педро]] {{гол|90+2}}|зрители=10 525|съдия=[[Лий Мейсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34265632 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[27 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Фил Бардсли|Бардсли]] {{червен|2|18|90+3}}<br>[[Джонатан Уолтърс|Уолтърс]] {{гол|52}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{жълт|81}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34577998 Доклад]|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|36}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|90+1}}|зрители=24 886|съдия=[[Кевин Френд]]|дузпи1=[[Чарли Адам|Адам]] {{дузпа}}<br>[[Петер Одемвинге|Одемвинге]] {{дузпа}}<br>[[Джердан Шакири|Шакири]] {{дузпа}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{дузпа}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]]<br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]]<br>{{дузпа}} [[Курт Зума|Зума]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Еден Азар|Азар]]|резултат след дузпи=5 – 4}} == Купата на Англия == {{Основна|[[Купата на Англия 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[10 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Скънторп Юнайтед|Скънторп Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=14:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|13}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|66}}<br>[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{гол|68}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35216358 Доклад]|голове2=[[Стивън Доусън|Доусън]] {{жълт|63}}|зрители=41 625|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Сесар Аспиликуета]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[31 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Милтън Кийнс Донс|Милтън Кийнс Донс]]|резултат=1 – 5|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Милтън Кийнс]]|стадион=[[Стейдиъм мк]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Дарън Потър|Потър]] {{гол|21}}<br>[[Джо Уолш|Уолш]] {{жълт|74}}<br>[[Джордан Спенс|Спенс]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|15||32||44}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|31}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|62}}|зрители=28 127|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35394225 Доклад]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''пети<br>кръг'''|дата=[[21 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=5 – 1|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|35}}<br>[[Вилиан]] {{гол|48}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|53}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|67}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 75'<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|89}}|голове2=[[Давид Фаупала|Фаупала]] {{гол|37}}<br>[[Мартин Демикелис|Демикелис]] {{жълт|65}}|зрители=41 594|съдия=[[Андре Маринър]]|играч на мача=[[Еден Азар]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35572091 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''шести<br>кръг'''|дата=[[12 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Евертън|Евертън]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Фил Ягелка|Ягелка]] {{жълт|42}}<br>[[Ромелу Лукаку|Лукаку]] {{гол|77||82}}<br>[[Гарет Бари|Бари]] {{червен|2|84|87}}|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{червен|2|11|84}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|62}}|зрители=37 283|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35732891 Доклад]|играч на мача=[[Ромелу Лукаку]]}} == Статистика == === Представяне === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |No. ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |Пост ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |Име ! colspan="2" style="width:85px;" |Премиър лига ! colspan="2" style="width:85px;" |ФА Къп ! colspan="2" style="width:85px;" |Купа на лигата ! colspan="2" style="width:85px;" |Шампионска Лига ! colspan="2" style="width:85px;" |Community Shield ! colspan="2" style="width:85px;" |Общо ! colspan="2" style="width:85px;" |Дисциплина |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове ![[Файл:Yellow_card.svg|17x17пкс]] ![[Файл:Red_card.svg|17x17пкс]] |- |1 |ВР | align="left" |{{флагче|Босна}} [[Асмир Бегович]] |15 (2) |0 |1 |0 |2 |0 |5 |0 |0 |0 |23 (2) |0 |0 |0 |- |2 |DF | align="left" |{{flagicon|SER}} [[Бранислав Иванович]] |33 |2 |4 |0 |1 |0 |4 |0 |1 |0 |43 |2 |8 |0 |- |4 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Сеск Фабрегас]] |33 (4) |5 |4 |0 |0 |0 |7 |1 |1 |0 |44 (4) |6 |7 |0 |- |5 |DF | align="left" |{{flagicon|FRA}} [[Курт Зума]] |21 (2) |1 |1 |0 |1 |0 |5 (1) |1 |0 (1) |0 |28 (4) |2 |1 |0 |- |6 |DF | align="left" |{{flagicon|GHA}} [[Baba Rahman]] |11 (4) |0 |2 |0 |2 |0 |4 |0 |0 |0 |19 (4) |0 |2 |0 |- |8 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Оскар (футболист)|Оскар]] |20 (7) |3 |3 (1) |3 |1 |0 |4 (3) |2 |0 (1) |0 |28 (12) |9 |4 |0 |- |9 |FW | align="left" |{{flagicon|COL}} [[Радамел Фалкао]] |1 (9) |1 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |2 (10) |1 |1 |0 |- |10 |MF | align="left" |{{flagicon|BEL}} [[Еден Азар]] |25 (6) |4 |2 |2 |1 |0 |6 (2) |0 |1 |0 |35 (8) |6 |2 |0 |- |11 |FW | align="left" |{{flagicon|BRA}} |1 (1) |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 (1) |1 |0 |0 |- |12 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|NGA}} [[Джон Оби Микел]] |19 (6) |0 |2 |0 |2 |0 |3 (1) |1 |0 |0 |26 (7) |1 |8 |0 |- |13 |ВР | align="left" |{{flagicon|BEL}} [[Тибо Куртоа]] |23 |0 |3 |0 |0 |0 |3 |0 |1 |0 |30 |0 |0 |2 |- |14 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|BFA}} [[Bertrand Traoré]] |4 (6) |2 |0 (3) |2 |0 (1) |0 |0 (2) |0 |0 |0 |4 (12) |4 |0 |0 |- |16 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |4 (10) |1 |1 (1) |0 |1 (1) |1 |1 (1) |0 |0 |0 |7 (13) |2 |0 |0 |- |17 |MF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Педро]] |24 (5) |7 |3 (1) |0 |0 (1) |1 |3 (3) |0 |0 |0 |30 (10) |8 |4 |0 |- |18 |FW | align="left" |{{flagicon|FRA}} [[Лоик Реми]] |3 (10) |1 |0 (1) |0 |1 (1) |2 |1 (2) |0 |1 |0 |6 (14) |3 |0 |0 |- |19 |FW | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Диего Коста]] |27 (1) |12 |4 |2 |1 |0 |7 (1) |2 |0 |0 |38 (2) |16 |10 |1 |- |20 |DF | align="left" |{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |2 |0 |1 |0 |- |21 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|SER}} [[Неманя Матич]] |28 (5) |2 |2 (1) |0 |0 (1) |0 |4 (1) |0 |1 |0 |35 (8) |2 |7 |1 |- |22 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Вилиан]] |32 (3) |5 |3 (1) |1 |1 |0 |8 |5 |1 |0 |45 (4) |11 |5 |0 |- |24 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Gary Cahill]] |21 (2) |2 |4 |1 |2 |0 |6 (1) |1 |1 |0 |34 (2) |4 |3 |0 |- |26 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[John Terry]] |24 |1 |1 (1) |0 |2 |0 |4 |0 |1 |0 |32 (1) |1 |5 |2 |- |28 |DF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Сесар Аспиликуета]] |36 (1) |2 |3 |0 |0 |0 |8 |0 |1 |0 |48 (1) |2 |9 |0 |- |32 |ВР | align="left" |{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |34 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} Ola Aina |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |36 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Рубен Лофтъс-Чийк]] |4 (9) |1 |1 (1) |1 |1 |0 |1 |0 |0 |0 |7 (10) |2 |1 |0 |- |37 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Джейк Кларк-Солтър]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |38 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Kasey Palmer]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |41 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Charlie Colkett]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |42 |FW | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Tammy Abraham]] |0 (2) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (2) |0 |0 |0 |- |43 |DF | align="left" |{{flagicon|CAN}} [[Fikayo Tomori]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- | colspan="17" |'''Играчи, напуснали клуба през августовския/януарския трансферен прозорец или дадени под наем''' |- |7 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]] |7 (5) |2 |1 |0 |2 |1 |4 (1) |0 |1 |0 |15 (6) |3 |1 |0 |- |15 |DF | align="left" |{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]] |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |27 |ВР | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Jamal Blackman]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |— |ПЗ | align="left" |{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |— |ПЗ | align="left" |{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |} === Голмайстори === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ШЛ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |12 |2 |0 |2 |0 |'''16''' |- |2 |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |5 |5 |0 |1 |0 |'''11''' |- | rowspan="2" |3-4 |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |3 |2 |0 |3 |0 |'''8''' |- |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |7 |0 |1 |0 |0 |'''8''' |- | rowspan="2" |5-6 |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Еден Азар]] |4 |0 |0 |2 |0 |'''6''' |- |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |5 |1 |0 |0 |0 |'''6''' |- | rowspan="2" |7-8 |{{flagicon|BFA}} |14 |[[Бертранд Траоре]] |2 |0 |0 |2 |0 |'''4''' |- |{{flagicon|ENG}} |24 |[[Гари Кейхил]] |2 |1 |0 |1 |0 |'''4''' |- | rowspan="2" |9-10 |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |2 |0 |1 |0 |0 |'''3''' |- |{{Флагче|Франция}} |18 |[[Лоик Реми]] |1 |0 |2 |0 |0 |'''3''' |- | rowspan="6" |11-16 |{{Флагче|Франция}} |5 |[[Курт Зума]] |1 |1 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |1 |0 |1 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ENG}} |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |1 |0 |0 |1 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- | rowspan="4" |17-20 |{{flagicon|COL}} |9 |[[Радамел Фалкао]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|ENG}} |26 |[[Джон Тери]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|NGA}} |12 |[[Джон Оби Микел]] |0 |1 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |11 |[[Алешандре Пато]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | | | |'''Автоголове''' |4 |2 |0 |0 |0 |'''6''' |- | | | |'''Всички''' |'''59''' |'''15''' |'''5''' |'''12''' |'''0''' |'''91''' |} === Асистенции === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ШЛ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |7 |1 |0 |1 |0 |'''9''' |- |2 |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |6 |1 |0 |1 |0 |'''8''' |- | rowspan="2" |3-4 |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Еден Азар]] |3 |1 |0 |3 |0 |'''7''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |6 |1 |0 |0 |0 |'''7''' |- |5 |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |3 |1 |0 |1 |0 |'''5''' |- |6 |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |3 |0 |0 |1 |0 |'''4''' |- |7 |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |2 |0 |0 |1 |0 |'''3''' |- | rowspan="5" |8-12 |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Франция}} |5 |[[Курт Зума]] |1 |0 |1 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ENG}} |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |0 |0 |1 |1 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|GHA}} |6 |[[Абдул Рахман Баба]] |1 |1 |0 |0 |0 |'''2''' |- | rowspan="5" |13-17 |{{flagicon|NGA}} |12 |[[Джон Оби Микел]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |0 |0 |1 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |0 |0 |1 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|ENG}} |24 |[[Гари Кейхил]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|BFA}} |14 |[[Траоре, Бертран|Бертран Траоре]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | | | |'''Всички''' |'''39''' |'''6''' |'''4''' |'''9''' |'''0''' |'''58''' |} === Сухи мрежи === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ШЛ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 | |1 |[[Асмир Бегович]] |4 |3 |0 |1 |0 |'''8''' |- |2 |{{flagicon|BEL}} |13 |[[Тибо Куртоа]] |5 |1 |0 |0 |0 |'''6''' |- | | | |'''Всички''' |'''9''' |'''4''' |'''0''' |'''1''' |'''0''' |'''14''' |} === Дисциплинарни показатели === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Поз.''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Позиция''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Страна''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Номер''' | rowspan="2" width="15%" align="center" |'''Име''' | colspan="3" align="center" |'''ПЛ''' | colspan="3" align="center" |'''ШЛ''' | colspan="3" align="center" |'''КЛ''' | colspan="3" align="center" |'''КА''' | colspan="3" align="center" |'''СА''' | colspan="3" align="center" |'''Итого (ФА)''' |- ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} |- |1 |FW |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |8 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |'''9(8)''' |'''1(1)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |2-3 |ПЗ |{{flagicon|NGA}} |12 |[[Джон Оби Микел]] |6 |0 |0 |2 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''9(7)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |7 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |'''9(8)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="3" |4-6 |ПЗ |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |4 |1 |0 |3 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''7(4)''' |'''1(1)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |5 |0 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''8(6)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |5 |0 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''8(6)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |7 |DF |{{flagicon|ENG}} |26 |[[Джон Тери]] |2 |1 |1 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(4)''' |'''1(1)''' |'''1(1)''' |- |8 |MF |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |5 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''5(5)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |9-10 |MF |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |4 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(4)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |3 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(3)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |11-12 |GK |{{flagicon|BEL}} |13 |[[Куртуа, Тибо|Тибо Куртуа]] |1 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''2(2)''' |- |DF | |24 |[[Кэхилл, Гари|Гари Кэхилл]] |2 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''3(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |13-14 |DF |{{flagicon|GHA}} |5 |[[Абдул Рахман Баба]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''2(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Азар, Эден|Эден Азар]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''2(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="5" |15-19 |ПЗ | |36 |[[Лофтус-Чик, Рубен|Рубен Лофтус-Чик]] |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(0)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |FW |{{flagicon|COL}} |9 |[[Гарсия, Радамель Фалькао|Радамель Фалькао]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF | |5 |[[Курт Зума]] |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(0)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF | |20 |[[Мат Миазга]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | | | | |'''Всички''' |'''58''' |'''2''' |'''3''' |'''15''' |'''0''' |'''0''' |'''3''' |'''0''' |'''0''' |'''3''' |'''1''' |'''0''' |'''1''' |'''0''' |'''0''' |'''80(65)''' |'''3(3)''' |'''3(3)''' |} == Източници == <references /> [[Категория:ФК Челси по сезон]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2015/16]] 6ms9p8glgl3galctfg4fjefc2gnv6xr 12416539 12416272 2024-11-19T07:57:33Z Krushev.S333 297451 12416539 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница, добавяне на увод}} == Състав == Към 11 май 2016<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/teams/first-team.html|title=Chelsea F.C. First team squad|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 October 2015}}</ref> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size:90%" width="70%" ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |№. ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Име ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Страна ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Позици(я/и) ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Дата на раждане и години ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Бивш клуб ! style="background: #0000ff; color:white" align="right" |Контракт |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Вратари |- |1 |[[Асмир Бегович]] |{{flagicon|Босна и Херцеговина}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|6|20|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |13 |[[Тибо Куртоа]] |{{flagicon|Belgium}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1992|5|11|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Belgium}} [[КРК Генк|Генк]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |32 |[[Марко Амелия]] |{{flagicon|Италия}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1982|4|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Италия}} [[Лупа Кастелли Романи]] |{{date|30|6|2016|4}} |- |33 |[[Мичъл Бийни]] |{{flagicon|England}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1995|10|3|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |40 |[[Брадли Колинс]] |{{flagicon|England}} |[[Вратар|ВР]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|2|18|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2016|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Защитници |- |2 |[[Бранислав Иванович]] |{{flagicon|Serbia}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] / [[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1984|02|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Russia}} [[ФК Локомотив (Москва)|Локомотив Москва]] |{{date|30|6|2017|4}} |- |5 |[[Курт Зума]] |{{flagicon|France}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Полузащитник|ДП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1994|10|27|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[АС Сент Етиен|Сент Етиен]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |6 |[[Абдул Рахман Баба]] |{{flagicon|Гана}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1994|7|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Германия}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |20 |[[Мат Миазга]] |{{flagicon|USA}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|19|1995|7|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |24 |[[Гари Кейхил]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1985|12|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |26 |[[Джон Тери]] (к) |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1980|12|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2017|4}} |- |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |{{flagicon|Spain}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ЛЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1989|08|28|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[ФК Олимпик (Марсилия)|Олимпик Марсилия]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |34 |[[Ола Айна]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|10|8|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2016|4}} |- |37 |[[Джейк Кларк-Солтър]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|9|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |39 |[[Фанкати Дабо]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|10|11|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2020|4}} |- |43 |[[Фикайо Томори]] |{{flagicon|England}} |[[Защитник (футбол)#Централен защитник|ЦЗ]] / [[Защитник (футбол)#Десен/ляв защитник|ДЗ]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|12|19|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2020|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Полузащитници |- |4 |[[Сеск Фабрегас]] |{{flagicon|Spain}} |[[Полузащитник|ЦП]] / [[Полузащитник|АП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|5|4|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[ФК Барселона|Барселона]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1991|09|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |10 |[[Еден Азар]] |{{flagicon|Belgium}} |[[Полузащитник|ЛК]] / [[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1991|01|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[Лил ОСК|Лил]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |12 |[[Джон Оби Микел]] |{{flagicon|Nigeria}} |[[Полузащитник|ДП]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|04|22|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Norway}} [[ФК Люн|Люн]] |{{date|30|6|2017|4}} |- |14 |[[Бертранд Траоре]] |{{flagicon|Буркина Фасо}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЛК]] / [[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1995|09|6|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |- |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|ЛК]] / [[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|02|8|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Флуминенсе]] |{{date|30|6|2020|4}} |- |17 |[[Педро]] |{{flagicon|Spain}} |[[Полузащитник|ДК]] / [[Полузащитник|ЛК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|7|28|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[ФК Барселона|Барселона]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |21 |[[Неманя Матич]] |{{flagicon|Serbia}} |[[Полузащитник|ДП]] / [[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|08|1|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Portugal}} [[ФК Бенфика|Бенфика]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |22 |[[Вилиан]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Полузащитник|АП]] / [[Полузащитник|ДК]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|08|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Russia}} [[ФК Анжи Махачкала|Анжи Махачкала]] |{{date|30|6|2018|4}} |- |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|01|23|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2021|4}} |- |38 |[[Кейси Палмър]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|АП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|11|9|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2019|4}} |- |41 |[[Чарли Колкет]] |{{flagicon|England}} |[[Полузащитник|ЦП]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1996|9|4|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |- ! colspan="7" style="background: #DCDCDC" align="center" |Нападатели |- |9 |[[Радамел Фалкао]] |{{flagicon|Colombia}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1986|02|10|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] |Под наем |- |11 |[[Алешандре Пато]] |{{flagicon|Brazil}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1989|9|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] |Под наем |- |18 |[[Лоик Реми]] |{{flagicon|France}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1987|1|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|England}} [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|КПР]] |{{date|30|6|2018|4}} |- |19 |[[Диего Коста]] |{{flagicon|Spain}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1988|10|7|df=yes}} | style="text-align:left;" |{{flagicon|Spain}} [[Атлетико Мадрид]] |{{date|30|6|2019|4}} |- |42 |[[Тами Ейбрахам]] |{{flagicon|England}} |[[Нападател (футбол)|ЦН]] |{{Birth date and age2|2016|05|25|1997|10|2|df=yes}} | style="text-align:left;" |Академия на Челси |{{date|30|6|2018|4}} |} == Нови договори == {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Позиция}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч !Продължителност на договора !Край на договора ! scope="col" style="width:70px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|Denmark}} [[Андреас Кристенсен]] | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |10 юни 2015 | align="center" | |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|НП}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Патрик Бамфорд]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Bamford">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-deal-for-bamford.html|title=New deal for Bamford|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33616667|title=Chelsea striker joins Crystal Palace on loan|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-contract-for-kalas.html|title=New contract for Kalas|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ДЗ}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Тод Кейн]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |3 август 2015 | align="center" |<!-- <ref name="New deal for Kane" /> --><ref>{{Cite news|url=https://instagram.com/p/57FP5Xsn7j/|title=Signed a new 3 year contract for Chelsea football club today. The club I have supported my whole life and grew up playing for from the age of 7. Can't be more happier|date=3 August 2015|publisher=Todd Kane (Instagram)}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |14 август 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Ake">{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|publisher=Chelsea F.C.|access-date=14 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|Nigeria}} [[Виктор Моузес]]}} | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref name="New deal for Moses">{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|publisher=Chelsea F.C.|access-date=1 September 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |[[Файл:Flag_of_England.svg|link=Англия|ръб|20x20пкс]] [[Айзая Браун]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref name="Brown contract signed">{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/brown-contract-signed-.html|title=Brown contract signed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=1 September 2015}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|Brazil}} [[Рамиреш]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |29 октомври 2015 | align="center" |<ref name="Ramires signs new contract">{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/ramires-signs-new-contract.html?extcmp=SOCIA_FB_ENG_NEWS_CONTRACT|title=Ramires signs new contract|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 October 2015}}</ref> |- | align="center" |37 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Джейк Кларк-Солтър]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |16 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/11/new-deal-for-clarke-salter.html|title=New deal for Clarke-Salter|date=16 November 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |24 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Гари Кейхил]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |2 декември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/12/new-deal-for-cahill.html|title=New deal for Cahill|date=2 December 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |2 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|Serbia}} [[Бранислав Иванович]] | align="center" |{{sort|1|1 година}} | align="center" |{{sort|1|2017}} | align="center" |22 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ivanovic-signs-new-deal.html|title=Ivanovic signs new deal|date=22 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |38 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Кейси Палмър]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |2 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2016/02/02/chelseas-kasey-palmer-confirms-he-has-signed-new-contract-5659059/|title=Chelsea's Kasey Palmer confirms he has signed new contract|date=2 February 2016|publisher=Metro}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|USA}} [[Кайл Скот]] | align="center" |{{sort|1|4 години}} | align="center" |{{sort|1|2020}} | align="center" |2 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sbisoccer.com/2016/02/u-s-u-20-midfielder-kyle-scott-reveals-new-deal-with-chelsea|title=U.S. U-20 midfielder Kyle Scott reveals new deal with Chelsea|date=2 February 2016|publisher=SBI}}</ref> |- | align="center" |36 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Рубен Лофтъс-Чийк]] | align="center" |{{sort|1|5 години}} | align="center" |{{sort|1|2021}} | align="center" |29 февруари 2016 | align="center" |<ref name="New deal for Loftus-Cheek">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/new-deal-for-loftus-cheek-.html|title=New deal for Loftus-Cheek|date=29 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Дион Конрой]] | align="center" |{{sort|1|2 години}} | align="center" |{{sort|1|2018}} | align="center" |29 февруари 2016 | align="center" |<ref name="New deal for Loftus-Cheek" /> |- | align="center" |41 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{flagicon|England}} [[Чарли Колкет]] | align="center" |{{sort|1|3 години}} | align="center" |{{sort|1|2019}} | align="center" |22 април 2016 | align="center" |<ref name="Colkett commits">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/colkett-commits.html|title=Colkett commits|date=22 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |26 | align="center" |{{sort|7|ЦЗ}} |{{flagicon|England}} [[Джон Тери]] | align="center" |{{sort|1|1 година}} | align="center" |{{sort|1|2017}} | align="center" |18 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/05/terry-signs-new-contract.html|title=Terry signs new contract|date=18 May 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} == Трансфери == === Привлечени === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Атлетико Паранаенсе]] | align="center" |{{sort|5|£4,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/32744221|title=Chelsea sign Brazilian midfielder for undisclosed fee|publisher=BBC Sport|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/chelsea-to-sign-nathan.html|title=Chelsea to sign Nathan|publisher=Chelsea F.C.|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Джозеф Коли|{{flagicon|SWE}} [[Джозеф Коли]]}} |{{flagicon|SWE}} [[ИФ Бромапойкарна|Бромапойкарна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.ibtimes.co.uk/chelsea-beat-manchester-united-sign-brommapojkarna-defender-joseph-colley-1505218|title=Chelsea beat Manchester United to sign Brommapojkarna defender Joseph Colley|work=International Business Times|date=9 June 2015|access-date=8 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/teams/development-squad/under-18s/player-profile/joseph-colly.html|title=Joseph Colley|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 August 2015}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |ВР |{{sort|Асмир Бегович|{{flagicon|BIH}} [[Асмир Бегович]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |{{sort|3|£8,000,000}} | align="center" |13 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9911594/asmir-begovic-joins-chelsea-from-stoke-for-undisclosed-fee|title=Asmir Begović joins Chelsea from Stoke for undisclosed fee|date=13 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33270636|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/begovic-transfer-completed.html|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|SRB}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан]] | align="center" |{{sort|9|£1,250,000}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9922593/chelsea-sign-teenager-danilo-pantic-from-partizan-belgrade|title=Chelsea sign teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=23 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33751507|title=Chelsea new signing teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=5 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref name="Midfielder Pantic move completed">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/midfielder-pantic-move-completed-.html|title=Midfielder Pantic move completed|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |6 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Абдул Рахман Баба|{{flagicon|GHA}} [[Абдул Рахман Баба]]}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] | align="center" |{{sort|2|£14,000,000}} | align="center" |17 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9952938/baba-rahman-joins-chelsea-from-augsburg|title=Baba Rahman joins Chelsea from Augsburg|date=17 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33953803|title=Baba Rahman moves to Stamford Bridge from Augsburg|date=16 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/rahman-signs.html|title=Rahman signs|date=16 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |17 | align="center" |{{sort|11|ДК}} |{{sort|Педро|{{flagicon|ESP}} [[Педро]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] | align="center" |{{sort|1|£21,400,000}} | align="center" |20 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/pedro-signs-for-chelsea-.html|title=Pedro signs for Chelsea|date=20 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |16 | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Кенеди|{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Флуминенсе]] | align="center" |{{sort|4|£6,300,000}} | align="center" |23 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/21476/9847277/chelsea-have-signed-fluminense-starlet-kenedy-but-who-is-he|title=Chelsea have signed Fluminense starlet Kenedy|date=23 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/34030039|title=Kenedy: Chelsea sign Brazilian forward from Fluminense|date=23 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/kenedy-signs.html|title=Kenedy signs for Chelsea|date=23 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Нант|Нант]] | align="center" |{{sort|7|£2,700,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcnantes.com/articles/article2809.php?num=11634|title=Papy Djilobodji file in Chelsea|date=1 September 2015|publisher=FC Nantes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/djilobodji-signs.html|title=Djilobodji signs|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |{{sort|6|£4,000,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |32 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Марко Амелия|{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]]}} |{{flagicon|ITA}} [[Лупа Кастели Романи]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |8 октомври 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/amelia-signing-completed.html|title=Amelia signing completed|date=8 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Мат Миазга|{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]]}} |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] | align="center" |{{sort|5|£3,500,000}} | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/miazga-move-completed.html|title=Miazga move completed|date=30 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} === Играчи взети под наем === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |9 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Радамел Фалкао|{{flagicon|Colombia}} [[Радамел Фалкао]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/falcao-loan-agreed.html|title=Falcao loan agreed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=3 July 2015}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Алешандре Пато|{{flagicon|Brazil}} [[Алешандре Пато]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/pato-arrives-on-loan.html|title=Pato arrives on loan|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 January 2016}}</ref> |} === Напуснали === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Торган Азар|{{flagicon|BEL}} [[Торган Азар]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |{{sort|3|£5,850,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/thorgan-hazard-signs-for-bundesliga-club.html|title=Thorgan Hazard signs for Bundesliga club|date=25 February 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/31590137|title=Chelsea man to stay at Borussia Mönchengladbach|publisher=BBC Sport|date=24 February 2014|access-date=25 February 2014}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Джордж Брейди|{{flagicon|ENG}} Джордж Брейди}} |{{flagicon|ENG}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.safc.com/news/reserves-and-academy/2015/june/exciting-times-for-new-scholars|title=Exciting times for new scholars|date=1 July 2015|publisher=Sunderland A.F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Гаел Какута|{{flagicon|FRA}} [[Гаел Какута]]}} |{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] | align="center" |{{sort|5|£2,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/kakuta-to-join-sevilla.html|title=Kakuta to join Sevilla|date=2015-06-19|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Петър Чех|{{flagicon|Czech Republic}} [[Петър Чех]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] | align="center" |{{sort|2|£10,000,000}}<!-- The BBC Sport source provided says 10m not 10.9m. Statistics like this must be accompanied by VERIFIABLE sourcing. --> | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/cech-transfer-agreed.html|title=Cech transfer agreed|date=2015-06-29|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Джош Макекран|{{flagicon|ENG}} [[Джош Макекран]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |{{sort|6|£750,000}} | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/mceachran-in-bees-switch.html?|title=McEachran in Bees switch|date=10 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/33477931|title=McEachran leaves Chelsea for Brentford}}</ref> |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Дидие Дрогба|{{flagicon|CIV}} [[Дидие Дрогба]]}} |{{flagicon|CAN}} [[Монреал Импакт]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |27 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33684086|title=Montreal Impact sign ex-Chelsea striker|date=27 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/drogba--today_s-my-final-chelsea-game.html|title=Drogba: Today's my final Chelsea game|date=24 May 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.impactmontreal.com/en/news/2015/07/impact-acquires-striker-didier-drogba|title=The Impact acquires striker Didier Drogba|date=27 July 2015|publisher=Montreal Impact}}</ref> |- | align="center" |3 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Филипе Луиш|{{flagicon|BRA}} [[Филипе Луиш]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | align="center" |{{sort|1|£11,100,000}} | align="center" |28 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/filipe-luis-returns-to-atletico.html|title=Filipe Luis returns to Atletico|publisher=Chelsea F.C.|access-date=28 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Ориол Ромеу|{{flagicon|ESP}} [[Ориол Ромеу]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] | align="center" |{{sort|4|£5,000,000}} | align="center" |13 август 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33890418|title=Oriol Romeu: Southampton sign Chelsea midfielder|publisher=BBC Sport|access-date=13 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/romeu-moves-to-southampton.html|title=Romeu moves to Southampton|publisher=Chelsea F.C.|access-date=13 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Даниел Кемп|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кемп|Дан Кемп]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |11 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11685/10065645/west-ham-sign-former-chelsea-teenage-winger-daniel-kemp|title=West Ham sign former Chelsea teenage winger Daniel Kemp|publisher=Sky Sports|date=13 November 2015|access-date=11 April 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|title=Kemp signs for Hammers|publisher=West Ham United|date=13 November 2016|access-date=11 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20151116013248/http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|archive-date=16 November 2015|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|MEX}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|MEX}} [[Сантос Лагуна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |5 декември 2015 | align="center" |<ref name="DavilaOut">{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2015/12/05/santos-laguna-confirm-transfer-of-ulises-davila-from-chelsea-5546422/|title=Santos Laguna confirm transfer of Ulises Davila from Chelsea|date=5 December 2015|publisher=Metro.co.uk}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t|title=Comunicado de Prensa – Contratación Ulises Alejandro Dávila|date=4 December 2015|publisher=clubsantos.mx|access-date=2022-06-07|archive-date=2015-12-08|archive-url=https://web.archive.org/web/20151208224155/http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Хъбърт Адамчик|{{flagicon|POL}} [[Хъбърт Адамчик]]}} |{{flagicon|POL}} [[ФК Краковия|Краковия]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |14 януари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/beeney-loan-switch.html|title=Beeney loan switch|date=15 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.sport.pl/pilka/1,65039,19473272,ekstraklasa-w-sport-pl-hubert-adamczyk-z-chelsea-w-cracovii.html|title=Ekstraklasa w Sport.pl. Hubert Adamczyk z Chelsea w Cracovii!|date=14 January 2016|publisher=sport.pl|language=pl}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/MKSCracoviaSSA/status/688006340174831616|title=Hubert Adamczyk podpisał 3-letni kontrakt z Cracovią!|date=15 January 2016|publisher=MKS Cracovia (Via Twitter)|language=pl}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Рамиреш|{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]]}} |{{flagicon|CHN}} [[Дзянсу Сунинг]] | align="center" |£25,000,000 | align="center" |27 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ramires-departs.html|title=Ramires departs|date=27 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35422217|title=Chelsea's Ramires joins Jiangsu Suning in £25m move|date=27 January 2016|access-date=27 January 2016|publisher=BBC Sport}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ДК}} |{{sort|Фаик Болкиах|{{flagicon|BRU}} [[Фаик Болкиах]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |15 март 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.espnfc.com/story/2830050/faiq-jefri-bolkiah-joins-leicester-city-from-chelsea|title=Brunei international Faiq Jefri Bolkiah joins Leicester City from Chelsea|date=15 March 2016|publisher=ESPN}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Домингос Кина|{{flagicon|POR}} [[Домингос Кина]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |23 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/football/2016/08/29/west-hams-portuguese-forward-domingos-quina-is-a-potential-engla/|title=West Ham's Portuguese forward Domingos Quina is a potential England star|last1=Burt|first1=Jason|date=29 August 2016|newspaper=The Telegraph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.instagram.com/p/BElEpLducyh/|title=Happy to enjoy @whufc_official family.|date=24 April 2016|publisher=Domingos Quina (Instagram)}}{{Dead link|date=September 2018|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> |} === Играчи дадени под наем === Челси имаше 37 играчи, които бяха под наем през 2015-16, като петима от тях играха за два различни клуба. ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Стайп Перика|{{flagicon|Croatia}} [[Стипе Перица]]}} |{{flagicon|Italy}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | align="center" |2 февруари 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/salah-completed-fiorentina-loan.html|title=Stipe Perica will play the next 18 months on loan in Italy at Udinese.|publisher=Chelsea F.C.|date=3 June 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|England}} [[АФК Борнемут|Борнемут]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/atsu-loan-deal-agreed.html|title=Atsu loan deal agreed|publisher=Chelsea F.C.|date=29 May 2015}}</ref><ref name="SwiftExtension">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/swift-extends-loan-deal-as-two-return.html|title=Swift extends loan deal as two return|date=4 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Люис Бейкър|{{flagicon|England}} [[Люис Бейкър]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/netherlands-loan-for-baker.html|title=Netherlands loan for Baker|publisher=Chelsea F.C.|date=27 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марио Пашалич|{{flagicon|Croatia}} [[Марио Пашалич]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/pasalic-loan-to-monaco.html|title=Pasalic loan to monaco|publisher=Chelsea F.C.|date=3 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Андреас Кристенсен|{{flagicon|DEN}} [[Андреас Кристенсен]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/german-loan-for-christensen.html|title=German loan for Christensen|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Айзая Браун|{{flagicon|ENG}} [[Айзая Браун]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="W">{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|publisher=Chelsea F.C.|date=10 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|NED}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV">{{Cite news|url=http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm|title=PSV hires Marco van Ginkel|date=1 February 2016|publisher=PSV Eindhoven|access-date=2022-06-07|archive-date=2016-02-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20160204121646/http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{flagicon|CIV}} [[Викториен Ангбан]] |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |14 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/loan-for-young-midfielder.html|title=Loan for young midfielder|publisher=Chelsea F.C.|date=14 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] | align="center" |17 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/kalas-in-boro-loan.html?|title=Kalas in Boro loan|publisher=Chelsea F.C.|date=17 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Джилингам|Джилингам]] | align="center" |20 юли 2015 | align="center" |3 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/gills-loan-for-houghton.html|title=Gills loan for Houghton|date=20 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Кенет Омеруо|{{flagicon|Nigeria}} [[Кенет Омеруо]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[Касъмпаша СК|Касъмпаша]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-loan-for-omeruo.html|title=New loan for Omeruo|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | align="center" |22 юли 2015 | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/wallace-in-italian-loan.html|title=Wallace in Italian loan|date=22 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Wallace loan">{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/wallace-in-gremio-loan-switch.html|title=Wallace in Gremio loan switch|date=7 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="Midfielder Pantic move completed" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|Mexico}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|Portugal}} [[Витория Сетубал]] | align="center" |3 август 2015 | align="center" |5 декември 2016 | align="center" |<ref name="DavilaOut" /><ref>{{Cite news|url=http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|title=Vitória and Chelsea renew yield Ulises Dávila|date=3 August 2015|access-date=8 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150828185551/http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|archive-date=28 August 2015|publisher=Chelsea F.C.|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Доминик Соланке|{{flagicon|ENG}} [[Доминик Соланке]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/solanke-loaned-to-vitesse.html|title=Solanke loaned to Vitesse|date=4 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Жоао Родригес|{{flagicon|COL}} [[Жоао Родригес]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea|title=Sint-Truiden confirm loan signing of Chelsea's Joao Rodríguez|date=4 August 2015|publisher=STVV|access-date=2022-06-07|archive-date=2015-09-24|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924111253/http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Тод Кейн|{{flagicon|England}} [[Тод Кейн]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[НЕК Неймеген]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/dutch-loan-for-kane.html|title=Dutch loan for Kane|date=2015-08-06|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Мохамед Салах|{{flagicon|Egypt}} [[Мохамед Салах]]}} |{{flagicon|Italy}} [[АС Рома|Рома]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/salah-in-roma-loan-.html|title=Salah in Roma loan|date=6 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Матей Делач|{{flagicon|Croatia}} [[Матей Делач]]}} |{{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Сараево|Сараево]] | align="center" |7 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|title=Matej Delac|date=7 August 2015|access-date=7 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924011205/http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|archive-date=24 September 2015|publisher=FK Sarajevo|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] | align="center" |8 август 2015 | align="center" |2 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/posh-loan-for-davey.html|title=Posh loan for Davey|date=8 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/davey-loan-extended-.html|title=Davey loan extended|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ЛК}} |{{sort|Кристиан Куевас|{{flagicon|Chile}} [[Кристиан Куевас (футболист)|Кристиан Куевас]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |10 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/loan-move-for-cuevas.html|title=Loan move for Cuevas|date=10 August 2015|access-date=10 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] | align="center" |14 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|date=2015-08-14|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Хуан Куадрадо|{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/cuadrado-in-juventus-loan.html|title=Cuadrado in Juventus loan|date=2015-08-25|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Марко Марин|{{flagicon|Germany}} [[Марко Марин]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/marin-moves-on-loan.html|title=Marin moves on loan|date=25 August 2015|access-date=25 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Жереми Бога|{{flagicon|FRA}} [[Жереми Бога]]}} |{{flagicon|France}} [[ФК Стад Рене|Стад Рене]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/boga-moves-on-loan.html|title=Boga moves on loan|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Лукас Пиазон|{{flagicon|Brazil}} [[Лукас Пиазон]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/piazon-loaned-to-reading.html|title=Piazon loaned to Reading|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Reading loaness return">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/reading-loanees-return.html|title=Reading loanees return|date=28 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Ислам Феруз|{{flagicon|Scotland}} [[Ислам Феруз]]}} |{{flagicon|Scotland}} [[ФК Хибърниън|Хибърниън]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |16 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/loan-move-for-feruz.html|title=Loan move for Feruz|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.theedinburghreporter.co.uk/2016/01/islam-feruz-returns-to-chelsea-after-loan-spell-at-hibs/|title=Islam Feruz returns to Chelsea after loan spell at Hibs|date=16 January 2016|access-date=2 February 2016|publisher=The Edinburgh Reporter}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref name="Reading loaness return" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |ДП |{{sort|Натаниел Чалоба|{{flagicon|England}} [[Натаниел Чалоба]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ССК Наполи|Наполи]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|title=The footballer of Sierra Leone arrives on loan from Chelsea|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903004420/http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|archive-date=3 September 2015|publisher=Napoli S.S.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джон Суифт|{{flagicon|England}} [[Джон Суифт]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |1 октомври 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/brentford-loan-for-swift.html|title=Brentford loan for Swift|date=1 October 2015|access-date=1 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/swift-stay-at-brentford-extended.html|title=Swift stay at Brentford extended|date=28 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |30 юни 2017 | align="center" |<ref name="Wallace loan" /><ref>{{Cite news|url=http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|title=WALLACE SIDE IS THE NEW TRICOLOR OF SUPPORT|date=7 January 2016|access-date=7 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160126151213/http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|archive-date=26 January 2016|publisher=Gremio|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |33 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Мичъл Бийни|{{flagicon|England}} [[Мичъл Бийни]]}} |{{flagicon|Wales}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]] | align="center" |15 януари 2016 | align="center" |25 февруари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch" /><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/loan-extension-for-beeney.html|title=Loan extension for Beeney|date=18 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.southwalesargus.co.uk/sport/football/newportcounty/14302540.Newport_County_loan_star_Mitchell_Beeney_returns_to_Chelsea/?ref=rl&lp=1|title=Newport County loan star Mitchell Beeney returns to Chelsea|date=26 February 2016|work=South Wales Argus}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|Germany}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|title=Papy Djilobodji verstärkt den SV Werder|date=21 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160121134228/http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|archive-date=2016-01-21|publisher=SV Werder Bremen|language=de|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Алекс Кивомия|{{flagicon|England}} [[Алекс Кивомия]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Флийтууд Таун]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |21 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/kiwomya-loan-move.html|title=Kiwomya loan move|date=21 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Малага КФ|Малага]] | align="center" |25 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/atsu-in-malaga-loan.html|title=Atsu in Málaga loan|date=25 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Чарли Мусонда|{{flagicon|Belgium}} [[Чарли Мусонда]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Реал Бетис]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/RealBetis_en/status/693179163117772800?ref_src=twsrc%5Egoogle%7Ctwcamp%5Eserp%7Ctwgr%5Etweet|title=OFFICIAL Real Betis Balompié signs Charly Musonda Jr. Welcome!!|publisher=Real Betis|date=29 January 2016}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx|title=TRANSFER NEWS: PATRICK BAMFORD JOINS ON LOAN|date=30 January 2016|access-date=30 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161230065221/http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx/|archive-date=30 December 2016|publisher=Norwich City F.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|Netherlands}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]] | align="center" |10 март 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-midfielder.html|title=Loan move for midfielder|date=10 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|Norway}} [[Стабек Фотбал|Стабек]] | align="center" |15 март 2016 | align="center" |22 юли 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/defender-makes-loan-move-to-norway.html?extcmp=SOCIA_TW_ENG_NEWS_LOAN|title=Defender makes loan move to Norway|date=15 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |27 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Джамал Блекман|{{flagicon|England}} [[Джамал Блекман]]}} |{{flagicon|Sweden}} [[Йостершунд ФК|Йостерсунд]] | align="center" |18 март 2016 | align="center" |31 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|title=ÖFK lends keeper Chelsea|date=18 March 2016|access-date=2016-03-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323095533/http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|archive-date=2016-03-23|publisher=Östersunds FK|url-status=dead}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-blackman.html|title=Loan move for Blackman|date=18 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- |} === Обща трансферна дейност === {{col-begin}} {{col-3}} ====Разходи==== Лято: {{loss}} £64,450,000 Зима: {{loss}} £3,500,000 Общо: {{loss}} £67,950,000 {{col-3}} ====Приходи==== Лято: {{gain}} £35,200,000 Зима: {{gain}} £25,000,000 Общо: {{gain}} £60,200,000 {{col-3}} ====Печалба==== Лято: {{loss}} £29,250,000 Зима: {{gain}} £21,500,000 Общо: {{loss}} £7,750,000 {{col-end}} == Предсезонни срещи == {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап=|дата=[[23 юли]] [[2015]]|отбор1=[[Ню Йорк Ред Булс]] {{Флагче|САЩ}}|резултат=4 – 2|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Харисън (Ню Йорк)|Харисън]], [[Ню Джърси]], [[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Ред Бул Арена (Ню Джърси) |Ред Бул Арена]]|час=01:10 UTC+1|голове1=[[Шон Дейвис (американски футболист)|Дейвис]] {{жълт|20}} , {{гол|73||77}}<br>[[Франклин Кастелянос|Кастелянос]] {{гол|51}}<br>[[Рой Милър|Милър]] {{жълт|62}}<br>[[Тайлър Адамс|Адамс]] {{гол|70}}|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|26}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|75}}|зрители=24 076|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Робърт Сибига]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[25 юли]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=1 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Шарлът]], [[Северна Каролина]], [[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Банка на Америка (стадион)|Банка на Америка]]|час=23:00 UTC+1|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|25}}<br>[[Адриен Рабио|Рабио]] {{жълт|52}}<br>[[Серж Орие|Орие]] {{жълт|59}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|34}}<br>[[Виктор Моузес|Моузес]] {{гол|65}}|зрители=61 224|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Тед Ункел]]|етап=|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|дузпи2={{дузпа}} [[Радамел Фалкао|Фалкао]]<br>{{дузпа}} [[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] <br>{{Дузпа-пропуск}} [[Хуан Куадрадо|Куадрадо]] <br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]] <br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]] <br>{{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Тибо Куртоа|Куртоа]]|дузпи1=[[Тиаго Мота|Мота]] {{дузпа}}<br>[[Адриен Рабио|Рабио]] {{дузпа}}<br>[[Ервин Онгенда|Онгенда]] {{дузпа}}<br> [[Жан-Кристоф Баебек|Баебек]] {{Дузпа-пропуск}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{дузпа}}<br>[[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] {{дузпа}}<br> [[Тиаго Силва (р. 1984)|Силва]] {{Дузпа-пропуск}}|резултат след дузпи=5 – 6}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап=|дата=[[29 юли]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 2|отбор2={{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]|място=[[Съединени американски щати|САЩ]]|стадион=[[Федекс-филд]]|час=01:10 UTC+1|голове1=[[Еден Азар|Азар]] {{гол|10}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|86}}|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]|голове2=[[Жереми Матийо|Матийо]] {{жълт|42}}<br>[[Луис Суарес (уругвайски футболист)|Суарес]] {{гол|52}}<br>[[Сандро Рамирес|Сандро]] {{гол|66}}<br>[[Жорди Алба|Алба]] {{жълт|75}}|зрители=78 914|съдия={{Флагче|САЩ}} [[Алън Чапман]]|резултат след дузпи=4 – 2|дузпи1=[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{дузпа}}<br>[[Виктор Моузес|Моузес]] {{дузпа}}<br>[[Рамиреш]] {{дузпа}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Андрес Иниеста|Иниеста]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Ален Халилович|Халилович]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Жерар Пике|Пике]]<br>{{дузпа}} [[Сандро Рамирес|Сандро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап=|дата=[[5 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=0 – 1|отбор2={{Флагче|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|90+2}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|90+3}}|голове2=[[Гонсало Родригес|Родригес]] {{гол|34}}<br>[[Факундо Ронкалия|Ронкалия]] {{жълт|52}}<br>[[Ахмед Хегази|Хегази]] {{жълт|83}}<br>[[Хоакин (футболист)|Хоакин]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 435|съдия=[[Дейвид Кут]]|подробности=[https://web.archive.org/web/20160724215103/http://www.internationalchampionscup.com/history/2015#P4XLfW0BTuO8hBkm.97 Доклад]}} == Суперкупа на Англия == {{Основна|[[Къмюнити Шийлд 2015|Суперкупа на Англия 2015]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''Финал'''|дата=[[2 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уембли (стадион)|Уембли]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{гол|24}}<br>[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|67}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33667216 Доклад]|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|65}}|зрители=85 437|съдия=[[Антъни Тейлър]]|играч на мача=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн]]}} == Премиър лига == {{Основна|[[Английска висша лига 2015/16|Премиър лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''01'''<br>кръг|дата=[[8 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|23}}<br>[[Федерико Фернандес|Фернандес]] {{гол|30|авт.}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|52}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|54}}|голове2=[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|18}}<br>[[Андре Аю|А. Аю]] {{гол|29}}<br>[[Джак Корк|Корк]] {{жълт|45+2}}<br>[[Бафетимби Гомис|Гомис]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 232|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33744668 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''02'''<br>кръг|дата=[[16 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|31}}<br>[[Венсан Компани|Компани]] {{жълт|33}} , {{гол|79}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|45+1}} , {{гол|85}}<br>[[Яя Туре|Туре]] {{жълт|51}}<br>[[Еляким Мангала|Мангала]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33839794 Доклад]|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|48}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|81}}|зрители=54 331|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Фернандиньо]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''03'''<br>кръг|дата=[[23 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|резултат=2 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уест Бромич]]|стадион=[[Хоторнс]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Джеймс Морисън|Морисън]] {{Дузпа-пропуск}} 14' , {{гол|35||59}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|37}}<br>[[Калъм Макманамън|Макманамън]] {{жълт|71}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33950789 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|17}}<br>[[Педро]] {{гол|20}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|30}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|42}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|0|54}}|зрители=23 256|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Педро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''04'''<br>кръг|дата=[[29 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|71}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{гол|79}}|голове2=[[Бакари Сако|Сако]] {{гол|65}}<br>[[Йоан Кабай|Кабай]] {{жълт|73}}<br>[[Джоел Уорд|Уорд]] {{гол|81}}|зрители=41 581|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34025310 Доклад]|играч на мача=[[Бакари Сако]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''05'''<br>кръг|дата=[[12 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Евертън| Евертън]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Стивън Нейсмит|Нейсмит]] {{гол|17||22||82}}<br>[[Брендън Галоуей|Галоуей]] {{жълт|65}}<br>[[Джон Стоунс|Стоунс]] {{жълт|87}}|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|36}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|88}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|90+3}}|зрители=38 311|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34160707 Доклад]|играч на мача=[[Стивън Нейсмит]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|дата=[[19 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+1}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|49}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|53}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|64}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{гол|90+1|авт.}}|зрители=41 584|съдия=[[Майк Дийн]]|етап='''06'''<br>кръг|голове2=[[Санти Касорла|Касорла]] {{червен|2|31|79}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|45}} , {{червен|0|45+1}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{жълт|72}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34191867 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''07'''<br>кръг|дата=[[26 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Нюкасъл ъпон Тайн]]|стадион=[[Сейнт Джеймсис Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Джак Колбак|Колбак]] {{жълт|33}}<br>[[Айосе Перес|Перес]] {{гол|42}}<br>[[Жоржиньо Вейналдум|Вейналдум]] {{гол|60}}|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|68}}<br>[[Рамиреш]] {{гол|79}}<br>[[Вилиан]] {{гол|86}}<br>[[Педро]] {{жълт|90+7}}|зрители=48 682|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34299598 Доклад]|играч на мача=[[Рамиреш]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''08'''<br>кръг|дата=[[3 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{гол|10}}<br>[[Рамиреш]] {{жълт|43}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{жълт|57}}|голове2=[[Ориол Ромеу|Ромеу]] {{жълт|9}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|26}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{жълт|34}} , {{гол|60}}<br>[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{гол|43}}<br>[[Грациано Пеле|Пеле]] {{гол|72}} , {{жълт|86}}<br>[[Джеймс Уорд-Проус|Уорд-Проус]] {{жълт|77}}|зрители=41 642|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34366632 Доклад]|играч на мача=[[Садио Мане]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''09'''<br>кръг|дата=[[17 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|34}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{гол|54|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|74}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34493710 Доклад]|голове2=[[Джордан Аю|Д. Аю]] {{жълт|49}}<br>[[Киъран Ричардсън|Ричардсън]] {{жълт|62}}<br>[[Джак Грилиш|Грилиш]] {{жълт|85}}|зрители=41 596|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''10'''<br>кръг|дата=[[24 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Болейн Граунд]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Мауро Сарате|Сарате]] {{гол|17}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|74}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|24}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{червен|2|35|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|81}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|90+5}}|зрители=34 977|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34558482 Доклад]|играч на мача=[[Димитри Пайет]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''11'''<br>кръг|дата=[[31 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Рамиреш]] {{гол|4}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|66}}|голове2=[[Филипе Коутиньо|Коутиньо]] {{жълт|24}} , {{гол|45+3||74}}<br>[[Лукас Лейва|Лейва]] {{жълт|58}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|65}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|83}} , {{жълт|86}}|зрители=41 577|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34623902 Доклад]|играч на мача=[[Филипе Коутиньо]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''12'''<br>кръг|дата=[[7 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|44}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{гол|53}}<br>[[Райън Шоукрос|Шоукрос]] {{жълт|57}}<br>[[Глен Джонсън|Джонсън]] {{жълт|90}}|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|45+2}}|зрители=27 550|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34686371 Доклад]|играч на мача=[[Райън Шоукрос]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''13'''<br>кръг|дата=[[21 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|35}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34818214 Доклад]|голове2=[[Юсуф Мулумбу|Мулумбу]] {{жълт|31}}<br>[[Гари О'нийл|О'нийл]] {{жълт|47}}<br>[[Себастиен Басонг|Басонг]] {{жълт|61}}<br>[[Мартин Олсон|Олсон]] {{жълт|69}}|зрители=41 582|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''14'''<br>кръг|дата=[[29 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уайт Харт Лейн]]|час=12:00 UTC+1|голове1=[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|32}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{жълт|40}}<br>[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|53}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34893402 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|90+5}}|зрители=35 639|съдия=[[Майкъл Оливър]]|играч на мача=[[Тоби Алдервейрелд]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[5 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Педро]] {{жълт|21}}<br>[[Диего Коста| Коста]] {{жълт|63}}|голове2=[[Андрю Търман|Търман]] {{жълт|23}}<br>[[Глен Мъри|Мъри]] {{гол|82}}|зрители=41 631|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34951749 Доклад]|играч на мача=[[Хари Артър]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''16'''<br>кръг|дата=[[14 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лестър]]|стадион=[[Кинг Пауър Стейдиъм|Кинг Пауър]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Джейми Варди|Варди]] {{гол|34}} , {{жълт|46}}<br>[[Рияд Марез|Марез]] {{гол|48}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{жълт|50}}|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|77}}|зрители=32 054|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35023774 Доклад]|играч на мача=[[Рияд Марез]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''17'''<br>кръг|дата=[[19 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|5}} <br>[[Педро]] {{гол|13}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|50}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|88}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35078466 Доклад]|голове2=[[Костел Пантилимон|Пантилимон]] {{жълт|48}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|53}}<br>[[Джак Родуел| Родуел]] {{жълт|62}}<br>[[Джон О'Шей|О'Шей]] {{жълт|89}}|зрители=41 562|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''18'''<br>кръг|дата=[[26 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|32||65}} , {{жълт|88}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 80'|голове2=[[Трой Дийни|Дийни]] {{гол|42}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Мигел Бритос|Бритос]] {{жълт|44}}<br>[[Крейг Каткарт|Каткарт]] {{жълт|49}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56|авт.}} <br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{жълт|81}}<br>[[Валон Бехрами|Бехрами]] {{жълт|83}}|зрители=41 620|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35139930 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''19'''<br>кръг|дата=[[28 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Олд Трафорд]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Морган Шнайдерлин|Шнайдерлин]] {{жълт|30}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|39}}<br>[[Бастиан Швайнщайгер|Швайнщайгер]] {{жълт|81}}<br>[[Уейн Руни|Руни]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35148123 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел| Микел]] {{жълт|27}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|72}}|зрители=75 275|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''20'''<br> кръг|дата=[[3 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Селхърст Парк]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Деймиън Дилейни|Дилейни]] {{жълт|13}}<br>[[Миле Йединак|Йединак]] {{жълт|57}}<br>[[Скот Дан| Дан]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|29}}<br>[[Вилиан]] {{гол|60}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|66}}|зрители=24 854|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35155484 Доклад]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''21'''<br>кръг|дата=[[13 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|20}} , {{жълт|85}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|49}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{жълт|70}}<br>[[Гарет Маколи|Маколи]] {{гол|73|авт.}}|голове2=[[Клаудио Якоб|Якоб]] {{жълт|25}}<br>[[Крейг Гарднър|Гарднър]] {{гол|33}}<br>[[Боаз Майхил|Майхил]] {{жълт|68}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|70}} , {{гол|86}}|зрители=40 945|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35239779 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''22'''<br>кръг|дата=[[16 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 3|отбор2=[[ФК Евертън|Евертън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{гол|90+8}} , {{жълт|90+9}}|голове2=[[Джон Тери|Тери]] {{гол|50|авт.}}<br>[[Кевин Миралас|Миралас]] {{гол|56}}<br>[[Рамиро Фунес Мори|Фунес Мори]] {{гол|90}} , {{жълт|90+2}}|зрители=41 633|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35270645 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''23'''<br>кръг|дата=[[24 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35336663 Доклад]|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|11}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|23}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|60}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|зрители=60 072|голове1=[[Пер Мертесакер|Мертесакер]] {{червен|0|18}}<br>[[Матийо Фламини|Фламини]] {{жълт|45}}|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''24'''<br>кръг|дата=[[3 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уотфорд]]|стадион=[[Викъридж Роуд]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Зебастиан Прьодъл| Прьодъл]] {{жълт|19}}<br>[[Хуан Карлос Паредес|Паредес]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35416324 Доклад]|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+2}}|зрители=20 910|съдия=[[Майк Дийн]]|играч на мача=[[Еурелио Гомеш]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''25'''<br>кръг|дата=[[7 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|90+1}}|голове2=[[Джеси Лингард|Лингард]] {{гол|61}} , {{жълт|79}}<br>[[Дейли Блинд|Блинд]] {{жълт|63}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|83}}|зрители=41 434|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35453203 Доклад]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''26'''<br>кръг|дата=[[13 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=5 – 1|отбор2=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|5}}<br>[[Педро]] {{гол|9||59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|17}}<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|83}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35510139 Доклад]|голове2=[[Стивън Тейлър|Тейлър]] {{жълт|19}}<br>[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|61}}<br>[[Андрос Таунзенд|Таунзенд]] {{гол|90}}|зрители=41 622|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''27'''<br>кръг|дата=[[27 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Саутхамптън]]|стадион=[[Сейнт Мерис Стейдиъм|Сейнт Мерис]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{жълт|19}}<br>[[Шейн Лонг|Лонг]] {{гол|42}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|64}}<br>[[Джорди Класи|Класи]] {{жълт|65}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35619625 Доклад]|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|63}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|75}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|89}}|зрители=31 688|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Бранислав Иванович]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''28'''<br>кръг|дата=[[1 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Норич]]|стадион=[[Кароу Роуд]]|час=19:45 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35637648 Доклад]|голове2=[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|1}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|45+1}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|73}}|съдия=[[Лий Мейсън]]|зрители=27 091|голове1=[[Джонатан Хоусън|Хоусън]] {{жълт|13}}<br>[[Райън Бенет|Бенет]] {{жълт|39}}<br>[[Нейтън Редмънд|Редмънд]] {{гол|68}}<br>[[Тим Клозе|Клозе]] {{жълт|76}}|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''29'''<br>кръг|дата=[[5 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|39}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|45}}|голове2=[[Ерик Питерс|Питерс]] {{жълт|41}}<br>[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|73}}<br>[[Маме Бирам Диуф|Диуф]] {{гол|85}}|зрители=41 381|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35675904 Доклад]|играч на мача=[[Жанели Имбула]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''30'''<br>кръг|дата=[[19 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|16}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|45+3||89}} [[Дузпа|(д.)]] , {{жълт|90+1}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|90+1}}|голове2=[[Мануел Лансини|Лансини]] {{гол|17}}<br>[[Уинстън Рийд|Рийд]] {{жълт|45+2}}<br>[[Анджело Огбона|Огбона]] {{жълт|45+3}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|61}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|64}}<br>[[Михаил Антонио|Антонио]] {{жълт|88}}<br>[[Адриан (футболист)|Адриан]] {{жълт|89}}|зрители=41 623|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35792202 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''31'''<br>кръг|дата=[[2 април]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|резултат=0 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Бирмингам]]|стадион=[[Вила Парк]]|час=12:45 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35902716 Доклад]|голове2=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{гол|26}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|29}}<br>[[Алешандре Пато|Пато]] {{гол|45+3}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Педро]] {{гол|46||59}}|съдия=[[Нийл Суорбрик]]|зрители=31 120|голове1=[[Идриса Гай|Гай]] {{жълт|28}}<br>[[Али Сисоко|Сисоко]] {{жълт|45+2}}<br>[[Карлос Санчес Морено|Санчес]] {{жълт|61}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{червен|2|78|85}}<br>[[Ашли Уестууд|Уестууд]] {{жълт|87}}|играч на мача=[[Педро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''32'''<br>кръг|дата=[[9 април]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Суонзи]]|стадион=[[Либърти Стейдиъм|Либърти]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гилфи Сигурдсон|Сигурдсон]] {{гол|25}}<br>[[Анхел Ранхел|Ранхел]] {{жълт|30}}<br>[[Нийл Тейлър|Тейлър]] {{жълт|43}}<br>[[Алберто Палоски|Палоски]] {{жълт|70}}<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|77}}<br>[[Лирой Фер|Фер]] {{жълт|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|36}}<br>[[Мат Миазга|Миазга]] {{жълт|40}}<br>[[Педро]] {{жълт|71}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|76}}|зрители=20 966|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35949311 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''33'''<br>кръг|дата=[[16 април]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|62}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|78}}|голове2=[[Пабло Сабалета|Сабалета]] {{жълт|29}}<br>[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|33||54||80}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Николас Отаменди|Отаменди]] {{жълт|45+1}}<br>[[Самир Насри|Насри]] {{жълт|47}}|зрители=41 212|съдия=[[Майк Дийн]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36003978 Доклад]|играч на мача=[[Серхио Агуеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''34'''<br>кръг|дата=[[23 април]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Борнмът]]|стадион=[[Дийн Корт]]|час=15:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/36061117 Доклад]|голове2=[[Педро]] {{гол|5}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|34||90+1}}<br>[[Вилиан]] {{гол|71}}|съдия=[[Роджър Ийст]]|зрители=11 365|голове1=[[Томи Елфик|Елфик]] {{гол|36}}<br>[[Мат Ричи|Ричи]] {{жълт|89}}|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''35'''<br>кръг|дата=[[2 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|45+1}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|58}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|71}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|83}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|87}}|голове2=[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|27}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|35}} , {{жълт|90+5}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|38}}<br>[[Сон Хюн-мин|Сон]] {{гол|44}}<br>[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ерик Ламела|Ламела]] {{жълт|51}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{жълт|70}}<br>[[Ерик Дайър|Дайър]] {{жълт|87}}<br>[[Муса Дембеле|Дембеле]] {{жълт|90+5}}<br>[[Райън Мейсън|Мейсън]] {{жълт|90+6}}|зрители=41 623|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36126924 Доклад]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''36'''<br>кръг|дата=[[7 май]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|резултат=3 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Съндърланд]]|стадион=[[Стейдиъм ъф Лайт]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Уахби Хазри|Хазри]] {{гол|41}}<br>[[Лий Катърмол|Катърмол]] {{жълт|52}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|67}}<br>[[Джърмейн Дефо|Дефо]] {{гол|70}} , {{жълт|70}}<br>[[Юнес Кабул|Кабул]] {{жълт|87}}<br>[[Себастиан Ларсон|Ларсон]] {{жълт|88}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|1}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|14}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|45+3}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|2|87|90+5}}|зрители=47 050|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/36176565 Доклад]|играч на мача=[[Вито Маноне]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''37'''<br>кръг|дата=[[11 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Анфийлд]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|44}}<br>[[Коло Туре|Туре]] {{жълт|48}}<br>[[Джеймс Милнър|Милнър]] {{жълт|73}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|90+2}}|голове2=[[Еден Азар|Азар]] {{гол|32}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|87}}|зрители=43 210|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35738639 Доклад]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''38'''<br>кръг|дата=[[15 май]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}} [[Дузпа|(д.)]]|голове2=[[Дани Дринкуотър|Дринкуотър]] {{гол|82}}|зрители=41 494|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/36240331 Доклад]|играч на мача=[[Каспер Шмайхел]]}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2015/16}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2015/16}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[16 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=4 – 0|отбор2={{Флагче|Израел}} [[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{жълт|1}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{Дузпа-пропуск}} 6'<br>[[Вилиан]] {{гол|15}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|45+4}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|58}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|78}}|голове2=[[Предраг Райкович|Райкович]] {{жълт|5}}<br>[[Носа Игиебор|Игиебор]] {{жълт|33}}<br>[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34203636 Доклад]|зрители=40 684|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Цвайер]]|играч на мача=[[Рубен Лофтъс-Чийк]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''2'''<br>кръг|дата=[[29 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Порто|Порто]] {{Флагче|Португалия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Порто]], [[Португалия]]|стадион=[[Ещадио до Драгао]]|час=21:45|голове1=[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|19}}<br>[[Иван Маркано|Маркано]] {{жълт|33}}<br>[[Андре Андре|Андре]] {{гол|39}}<br>[[Майкон (футболист, р. 1988)|Майкон]] {{гол|52}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|82}}<br>[[Жанели Имбула|Имбула]] {{жълт|89}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34384083 Доклад]|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|41}}<br>[[Вилиан]] {{гол|45+2}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|66}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|79}}|зрители=46 120|съдия={{Флагче|Испания}} [[Антонио Матей Лаос]]|играч на мача=[[Ясин Брахими]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[20 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]] {{Флагче|Украйна}}|резултат=0 – 0|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Киев]]|стадион=[[Олимпийски стадион (Киев)|Олимпийски]]|час=21:45|голове1=[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|65}}|голове2=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|67}}|зрители=60 291|съдия={{Флагче|Словения}} [[Дамир Скомина]]|етап='''3'''<br>кръг|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34128971 Доклад]|играч на мача=[[Неманя Матич]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''4'''<br>кръг|дата=[[4 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Украйна}} [[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|34|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{гол|83}}|голове2=[[Дерлис Гонсалес|Гонсалес]] {{жълт|26}}<br>[[Виторино Антунеш|Антунеш]] {{жълт|59}}<br>[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|72}}<br>[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|77}}|зрители=41 241|съдия={{Флагче|Чехия}} [[Павел Краловец]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34675860 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''5'''<br>кръг|дата=[[24 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]] {{Флагче|Израел}}|резултат=0 – 4|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Хайфа]]|стадион=[[Стадион „Сами Офер“|Сами Офер]]|час=21:45|голове1=[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{червен|0|40}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|73}} <br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|77}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|84}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|90+1}}|зрители=29 121|съдия={{Флагче|Испания}} [[Алберто Ундиано Майенко]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34896622 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''6'''<br>кръг|дата=[[9 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 0|отбор2={{Флагче|Португалия}} [[ФК Порто|Порто]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Иван Маркано|Маркано]] {{гол|12|авт.}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|31}}<br>[[Вилиан]] {{гол|52}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|74}}|голове2=[[Максимилиано Перейра|М. Перейра]] {{жълт|34}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|41}}<br>[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|43}}|зрители=41 096|съдия={{Флагче|Турция}} [[Джунейт Чакър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35042175 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2015/16}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''първи<br>мач'''|дата=[[16 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Париж]]|стадион=[[Парк де Пренс]]|час=21:45|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{жълт|19}} , {{гол|39}}<br>[[Лукаш Моура|Моура]] {{жълт|70}}<br>[[Давид Луиш|Луис]] {{жълт|71}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|78}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35577579 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|38}} , {{гол|45+1}}<br>[[Педро]] {{жълт|67}}|зрители=46 505|съдия={{Флагче|Испания}} [[Карлос Веласко Карбайо]]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[9 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|27}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|53}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|90}}|голове2=[[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|16}} , {{жълт|34}}<br>[[Тиаго Мота|Мота]] {{жълт|41}}<br>[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|67}}<br>[[Блез Матюиди|Матюиди]] {{жълт|86}}|зрители=37 591|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35758928 Доклад]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} == Купа на Футболната лига == {{Основна|[[Купа на футболната лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[23 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уолсол|Уолсол]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уолсол]]|стадион=[[Стадион Бескот|Бескот]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Джеймс О'конър|О'конър]] {{гол|45+1}}<br>[[Адам Чеймбърс|Чеймбърс]] {{жълт|59}}<br>[[Антъни Форд|Форд]] {{жълт|83}}|голове2=[[Рамиреш]] {{гол|10}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|39}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|41}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|52}}<br>[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|52}}<br>[[Педро]] {{гол|90+2}}|зрители=10 525|съдия=[[Лий Мейсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34265632 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[27 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Фил Бардсли|Бардсли]] {{червен|2|18|90+3}}<br>[[Джонатан Уолтърс|Уолтърс]] {{гол|52}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{жълт|81}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34577998 Доклад]|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|36}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|90+1}}|зрители=24 886|съдия=[[Кевин Френд]]|дузпи1=[[Чарли Адам|Адам]] {{дузпа}}<br>[[Петер Одемвинге|Одемвинге]] {{дузпа}}<br>[[Джердан Шакири|Шакири]] {{дузпа}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{дузпа}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]]<br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]]<br>{{дузпа}} [[Курт Зума|Зума]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Еден Азар|Азар]]|резултат след дузпи=5 – 4}} == Купата на Англия == {{Основна|[[Купата на Англия 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[10 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Скънторп Юнайтед|Скънторп Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=14:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|13}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|66}}<br>[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{гол|68}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35216358 Доклад]|голове2=[[Стивън Доусън|Доусън]] {{жълт|63}}|зрители=41 625|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Сесар Аспиликуета]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[31 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Милтън Кийнс Донс|Милтън Кийнс Донс]]|резултат=1 – 5|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Милтън Кийнс]]|стадион=[[Стейдиъм мк]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Дарън Потър|Потър]] {{гол|21}}<br>[[Джо Уолш|Уолш]] {{жълт|74}}<br>[[Джордан Спенс|Спенс]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|15||32||44}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|31}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|62}}|зрители=28 127|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35394225 Доклад]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''пети<br>кръг'''|дата=[[21 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=5 – 1|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|35}}<br>[[Вилиан]] {{гол|48}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|53}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|67}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 75'<br>[[Бертранд Траоре|Траоре]] {{гол|89}}|голове2=[[Давид Фаупала|Фаупала]] {{гол|37}}<br>[[Мартин Демикелис|Демикелис]] {{жълт|65}}|зрители=41 594|съдия=[[Андре Маринър]]|играч на мача=[[Еден Азар]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35572091 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''шести<br>кръг'''|дата=[[12 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Евертън|Евертън]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Фил Ягелка|Ягелка]] {{жълт|42}}<br>[[Ромелу Лукаку|Лукаку]] {{гол|77||82}}<br>[[Гарет Бари|Бари]] {{червен|2|84|87}}|голове2=[[Диего Коста|Коста]] {{червен|2|11|84}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|62}}|зрители=37 283|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35732891 Доклад]|играч на мача=[[Ромелу Лукаку]]}} == Статистика == === Представяне === {| class="wikitable" style="text-align:center" ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |No. ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |Пост ! rowspan="2" style="vertical-align:bottom;" |Име ! colspan="2" style="width:85px;" |Премиър лига ! colspan="2" style="width:85px;" |ФА Къп ! colspan="2" style="width:85px;" |Купа на лигата ! colspan="2" style="width:85px;" |Шампионска Лига ! colspan="2" style="width:85px;" |Community Shield ! colspan="2" style="width:85px;" |Общо ! colspan="2" style="width:85px;" |Дисциплина |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове ![[Файл:Yellow_card.svg|17x17пкс]] ![[Файл:Red_card.svg|17x17пкс]] |- |1 |ВР | align="left" |{{флагче|Босна}} [[Асмир Бегович]] |15 (2) |0 |1 |0 |2 |0 |5 |0 |0 |0 |23 (2) |0 |0 |0 |- |2 |DF | align="left" |{{flagicon|SER}} [[Бранислав Иванович]] |33 |2 |4 |0 |1 |0 |4 |0 |1 |0 |43 |2 |8 |0 |- |4 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Сеск Фабрегас]] |33 (4) |5 |4 |0 |0 |0 |7 |1 |1 |0 |44 (4) |6 |7 |0 |- |5 |DF | align="left" |{{flagicon|FRA}} [[Курт Зума]] |21 (2) |1 |1 |0 |1 |0 |5 (1) |1 |0 (1) |0 |28 (4) |2 |1 |0 |- |6 |DF | align="left" |{{flagicon|GHA}} Baba Rahman |11 (4) |0 |2 |0 |2 |0 |4 |0 |0 |0 |19 (4) |0 |2 |0 |- |8 |MF | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Оскар (футболист)|Оскар]] |20 (7) |3 |3 (1) |3 |1 |0 |4 (3) |2 |0 (1) |0 |28 (12) |9 |4 |0 |- |9 |FW | align="left" |{{flagicon|COL}} [[Радамел Фалкао]] |1 (9) |1 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |2 (10) |1 |1 |0 |- |10 |MF | align="left" |{{flagicon|BEL}} [[Еден Азар]] |25 (6) |4 |2 |2 |1 |0 |6 (2) |0 |1 |0 |35 (8) |6 |2 |0 |- |11 |FW | align="left" |{{flagicon|BRA}} |1 (1) |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 (1) |1 |0 |0 |- |12 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|NGA}} [[Джон Оби Микел]] |19 (6) |0 |2 |0 |2 |0 |3 (1) |1 |0 |0 |26 (7) |1 |8 |0 |- |13 |ВР | align="left" |{{flagicon|BEL}} [[Тибо Куртоа]] |23 |0 |3 |0 |0 |0 |3 |0 |1 |0 |30 |0 |0 |2 |- |14 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|BFA}} [[Bertrand Traoré]] |4 (6) |2 |0 (3) |2 |0 (1) |0 |0 (2) |0 |0 |0 |4 (12) |4 |0 |0 |- |16 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |4 (10) |1 |1 (1) |0 |1 (1) |1 |1 (1) |0 |0 |0 |7 (13) |2 |0 |0 |- |17 |MF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Педро]] |24 (5) |7 |3 (1) |0 |0 (1) |1 |3 (3) |0 |0 |0 |30 (10) |8 |4 |0 |- |18 |FW | align="left" |{{flagicon|FRA}} [[Лоик Реми]] |3 (10) |1 |0 (1) |0 |1 (1) |2 |1 (2) |0 |1 |0 |6 (14) |3 |0 |0 |- |19 |FW | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Диего Коста]] |27 (1) |12 |4 |2 |1 |0 |7 (1) |2 |0 |0 |38 (2) |16 |10 |1 |- |20 |ЗЩ | align="left" |{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |2 |0 |1 |0 |- |21 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|SER}} [[Неманя Матич]] |28 (5) |2 |2 (1) |0 |0 (1) |0 |4 (1) |0 |1 |0 |35 (8) |2 |7 |1 |- |22 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Вилиан]] |32 (3) |5 |3 (1) |1 |1 |0 |8 |5 |1 |0 |45 (4) |11 |5 |0 |- |24 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Gary Cahill]] |21 (2) |2 |4 |1 |2 |0 |6 (1) |1 |1 |0 |34 (2) |4 |3 |0 |- |26 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[John Terry]] |24 |1 |1 (1) |0 |2 |0 |4 |0 |1 |0 |32 (1) |1 |5 |2 |- |28 |DF | align="left" |{{flagicon|ESP}} [[Сесар Аспиликуета]] |36 (1) |2 |3 |0 |0 |0 |8 |0 |1 |0 |48 (1) |2 |9 |0 |- |32 |ВР | align="left" |{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |34 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Ола Айна]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |36 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Рубен Лофтъс-Чийк]] |4 (9) |1 |1 (1) |1 |1 |0 |1 |0 |0 |0 |7 (10) |2 |1 |0 |- |37 |DF | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Джейк Кларк-Солтър]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |38 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Kasey Palmer]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |41 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Charlie Colkett]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |42 |FW | align="left" |{{flagicon|ENG}} Tammy Abraham |0 (2) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (2) |0 |0 |0 |- |43 |DF | align="left" |{{flagicon|CAN}} [[Fikayo Tomori]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- | colspan="17" |'''Играчи, напуснали клуба през августовския/януарския трансферен прозорец или дадени под наем''' |- |7 |ПЗ | align="left" |{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]] |7 (5) |2 |1 |0 |2 |1 |4 (1) |0 |1 |0 |15 (6) |3 |1 |0 |- |15 |DF | align="left" |{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]] |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |27 |ВР | align="left" |{{flagicon|ENG}} [[Джамал Блекман]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |- |— |ПЗ | align="left" |{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]] |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 (1) |0 |0 |0 |- |— |ПЗ | align="left" |{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]] |0 (1) |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 (1) |0 |0 |0 |} === Голмайстори === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ШЛ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |12 |2 |0 |2 |0 |'''16''' |- |2 |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |5 |5 |0 |1 |0 |'''11''' |- | rowspan="2" |3-4 |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |3 |2 |0 |3 |0 |'''8''' |- |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |7 |0 |1 |0 |0 |'''8''' |- | rowspan="2" |5-6 |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Еден Азар]] |4 |0 |0 |2 |0 |'''6''' |- |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |5 |1 |0 |0 |0 |'''6''' |- | rowspan="2" |7-8 |{{flagicon|BFA}} |14 |[[Бертранд Траоре]] |2 |0 |0 |2 |0 |'''4''' |- |{{flagicon|ENG}} |24 |[[Гари Кейхил]] |2 |1 |0 |1 |0 |'''4''' |- | rowspan="2" |9-10 |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |2 |0 |1 |0 |0 |'''3''' |- |{{Флагче|Франция}} |18 |[[Лоик Реми]] |1 |0 |2 |0 |0 |'''3''' |- | rowspan="6" |11-16 |{{Флагче|Франция}} |5 |[[Курт Зума]] |1 |1 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |1 |0 |1 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ENG}} |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |1 |0 |0 |1 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- | rowspan="4" |17-20 |{{flagicon|COL}} |9 |[[Радамел Фалкао]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|ENG}} |26 |[[Джон Тери]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|NGA}} |12 |[[Джон Оби Микел]] |0 |1 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |11 |[[Алешандре Пато]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | | | |'''Автоголове''' |4 |2 |0 |0 |0 |'''6''' |- | | | |'''Всички''' |'''59''' |'''15''' |'''5''' |'''12''' |'''0''' |'''91''' |} === Асистенции === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ШЛ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |7 |1 |0 |1 |0 |'''9''' |- |2 |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |6 |1 |0 |1 |0 |'''8''' |- | rowspan="2" |3-4 |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Еден Азар]] |3 |1 |0 |3 |0 |'''7''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |6 |1 |0 |0 |0 |'''7''' |- |5 |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |3 |1 |0 |1 |0 |'''5''' |- |6 |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |3 |0 |0 |1 |0 |'''4''' |- |7 |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |2 |0 |0 |1 |0 |'''3''' |- | rowspan="5" |8-12 |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Франция}} |5 |[[Курт Зума]] |1 |0 |1 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|ENG}} |36 |[[Рубен Лофтъс-Чийк]] |0 |0 |1 |1 |0 |'''2''' |- |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |2 |0 |0 |0 |0 |'''2''' |- |{{flagicon|GHA}} |6 |[[Абдул Рахман Баба]] |1 |1 |0 |0 |0 |'''2''' |- | rowspan="5" |13-17 |{{flagicon|NGA}} |12 |[[Джон Оби Микел]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |16 |[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] |0 |0 |1 |0 |0 |'''1''' |- |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |0 |0 |1 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|ENG}} |24 |[[Гари Кейхил]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- |{{flagicon|BFA}} |14 |[[Бертранд Траоре]] |1 |0 |0 |0 |0 |'''1''' |- | | | |'''Всички''' |'''39''' |'''6''' |'''4''' |'''9''' |'''0''' |'''58''' |} === Сухи мрежи === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" ! width="60" |Поз. ! width="60" |Нац. ! width="60" |Номер ! width="150" |Име ! width="80" |ПЛ ! width="80" |ШЛ ! width="80" |КФЛ ! width="80" |КА ! width="80" |СА ! width="80" |Итого |- |1 | |1 |[[Асмир Бегович]] |4 |3 |0 |1 |0 |'''8''' |- |2 |{{flagicon|BEL}} |13 |[[Тибо Куртоа]] |5 |1 |0 |0 |0 |'''6''' |- | | | |'''Всички''' |'''9''' |'''4''' |'''0''' |'''1''' |'''0''' |'''14''' |} === Дисциплинарни показатели === {| class="wikitable" style="font-size: 95%; text-align: center;" | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Поз.''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Позиция''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Страна''' | rowspan="2" width="5%" align="center" |'''Номер''' | rowspan="2" width="15%" align="center" |'''Име''' | colspan="3" align="center" |'''ПЛ''' | colspan="3" align="center" |'''ШЛ''' | colspan="3" align="center" |'''КЛ''' | colspan="3" align="center" |'''КА''' | colspan="3" align="center" |'''СА''' | colspan="3" align="center" |'''Итого (ФА)''' |- ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} ! width="60" style="background: #FFEE99" |{{жълт|}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|2||}} ! width="60" style="background: #FF8888" |{{червен|0|}} |- |1 |FW |{{flagicon|ESP}} |19 |[[Диего Коста]] |8 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |'''9(8)''' |'''1(1)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |2-3 |ПЗ |{{flagicon|NGA}} |12 |[[Джон Оби Микел]] |6 |0 |0 |2 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''9(7)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF |{{flagicon|ESP}} |28 |[[Сесар Аспиликуета]] |7 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |'''9(8)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="3" |4-6 |ПЗ |{{Флагче|Сърбия}} |21 |[[Неманя Матич]] |4 |1 |0 |3 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''7(4)''' |'''1(1)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|ESP}} |4 |[[Сеск Фабрегас]] |5 |0 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''8(6)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF |{{Флагче|Сърбия}} |2 |[[Бранислав Иванович]] |5 |0 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''8(6)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |7 |DF |{{flagicon|ENG}} |26 |[[Джон Тери]] |2 |1 |1 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(4)''' |'''1(1)''' |'''1(1)''' |- |8 |MF |{{Флагче|Бразилия}} |22 |[[Вилиан]] |5 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''5(5)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |9-10 |MF |{{Флагче|Бразилия}} |8 |[[Оскар (футболист)|Оскар]] |4 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(4)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|ESP}} |17 |[[Педро]] |3 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''4(3)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |11-12 |GK |{{flagicon|BEL}} |13 |[[Тибо Куртоа]] |1 |0 |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''2(2)''' |- |DF | |24 |[[Кэхилл, Гари|Гари Кэхилл]] |2 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''3(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="2" |13-14 |DF |{{flagicon|GHA}} |5 |[[Абдул Рахман Баба]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''2(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{flagicon|BEL}} |10 |[[Азар, Эден|Эден Азар]] |2 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''2(2)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | rowspan="5" |15-19 |ПЗ | |36 |[[Лофтус-Чик, Рубен|Рубен Лофтус-Чик]] |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(0)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |MF |{{Флагче|Бразилия}} |7 |[[Рамиреш]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |FW |{{flagicon|COL}} |9 |[[Гарсия, Радамель Фалькао|Радамель Фалькао]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF | |5 |[[Курт Зума]] |0 |0 |0 |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(0)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- |DF | |20 |[[Мат Миазга]] |1 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |0 |'''1(1)''' |'''0(0)''' |'''0(0)''' |- | | | | |'''Всички''' |'''58''' |'''2''' |'''3''' |'''15''' |'''0''' |'''0''' |'''3''' |'''0''' |'''0''' |'''3''' |'''1''' |'''0''' |'''1''' |'''0''' |'''0''' |'''80(65)''' |'''3(3)''' |'''3(3)''' |} == Източници == <references /> [[Категория:ФК Челси по сезон]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2015/16]] bbb487udgii1vlfdz4c31dq61wiuvri 0 809325 12416555 12412394 2024-11-19T08:22:13Z Krushev.S333 297451 12416555 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница, добавяне на увод}} == Трансфери == === Привлечени === Арсенал започна своя трансферен бизнес рано, придобивайки швейцарския полузащитник [[Гранит Джака]] за отчетените £30 милиона от [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] на 25 май.<ref name=":0">{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11670/10290914/arsenal-will-pay-around-16330m-for-granit-xhaka-sky-sports-news-hq-understands|title=Arsenal will pay around £30m for Granit Xhaka, Sky Sports News HQ understands|author=Vinnell, Paul.|publisher=SkySports|accessdate=2016-05-22|date=2016-05-22|language=en}}</ref>Арсенал продължи набирането си през юли, подписвайки с младия нападател [[Такума Асано]] от [[Санфрече Хирошима]] срещу неразкрита такса, за която се смята, че е £800,000 .<ref>{{Cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11670/10332294/arsenal-to-sign-takuma-asano-from-japans-sanfrecce-hiroshima|title=Arsenal to sign Takuma Asano from Japan's Sanfrecce Hiroshima|last=Charles|first=Andy|publisher=Sky Sports|date=3 July 2016|website=|access-date=|archive-date=2020-07-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20200715080021/https://www.skysports.com/football/news/11670/10332294/arsenal-to-sign-takuma-asano-from-japans-sanfrecce-hiroshima|deadlink=no}}</ref>На 22 юли Арсенал потвърди третото си лятно подписване с [[Роб Холдинг]], като защитникът се присъедини от [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]] срещу отчетена такса от £2 милиона.<ref name=":1">{{cite web|url=http://www.bwfc.co.uk/news/article/2016-17/rob-holding-bolton-wanderers-arsenal-england-under-21s-3200336.aspx|title=Rob Holding joins Arsenal|lang=en|accessdate=18 августа 2016|description=bwfc.co.uk|архив_дата=2016-08-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160821045635/http://www.bwfc.co.uk/news/article/2016-17/rob-holding-bolton-wanderers-arsenal-england-under-21s-3200336.aspx}}</ref>По-късно клубът ще подпише с нигерийския перспективен [[Келечи Нвакали]], който се присъедини към резервния отбор на Арсенал с петгодишен договор.<ref name="Kelechi Nwakali">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160805/kelechi-nwakali-joins-arsenal|title=Kelechi Nwakali joins Arsenal Academy|date=5 August 2016|access-date=5 August 2016|publisher=Arsenal F.C.}}</ref> В края на трансферния прозорец Арсенал привлече [[Лукас Перес]] и [[Шкодран Мустафи]], като за дуото от [[Примера Дивисион|Ла Лига]] бяха отчетени £17,1 милиона<ref name="Perez Fee">{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11670/10551799/arsenal-agree-lucas-perez-transfer-deal-with-deportivo-la-coruna|title=Arsenal agree Lucas Perez transfer deal with Deportivo La Coruna|date=30 August 2016|access-date=30 August 2016|publisher=SkySports}}</ref> и £35 милиона съответно.<ref name="Mustafi Fee">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/37223120|title=Arsenal sign Shkodran Mustafi for more than £35m and Lucas Perez for £17.1m|date=30 August 2016|access-date=30 August 2016|publisher=BBC Sport}}</ref> {| class="wikitable sortable" style="width:90%; text-align:center; font-size:95%; text-align:left;" !# !Пост !Играч !Привлечен от !Цена !Дата !Отбор !Източник |- |29 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Гранит Джака|{{Flagicon|SUI}} [[Гранит Джака]]}} |{{Flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] |Неразкрита <small>''(~£30,000,000)<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11670/10290914/arsenal-will-pay-around-16330m-for-granit-xhaka-sky-sports-news-hq-understands|title=Arsenal will pay around £30m for Granit Xhaka, Sky Sports News HQ understands|author=Vinnell, Paul.|publisher=SkySports|accessdate=2016-05-22|date=2016-05-22|language=en}}</ref>''</small> |25 май 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref name=":0" /> |- |— |{{sort||НП}} |{{sort|Такума Асано|{{Flagicon|JPN}} [[Такума Асано]]}} |{{Flagicon|JPN}} [[Санфрече Хирошима]] |Неразкрита <small>''(~£800,000)''</small><ref name="Asano fee">{{cite news|url=http://www.arsenalreport.com/players/takuma-asano|title=Takuma Asano|access-date=5 August 2016|publisher=Arsenal Report}}</ref> |3 юли 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref>{{Cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11670/10332294/arsenal-to-sign-takuma-asano-from-japans-sanfrecce-hiroshima|title=Arsenal to sign Takuma Asano from Japan's Sanfrecce Hiroshima|last=Charles|first=Andy|publisher=Sky Sports|date=3 July 2016|website=|access-date=|archive-date=2020-07-15|archive-url=https://web.archive.org/web/20200715080021/https://www.skysports.com/football/news/11670/10332294/arsenal-to-sign-takuma-asano-from-japans-sanfrecce-hiroshima|deadlink=no}}</ref> |- |16 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Роб Холдинг|{{Flagicon|ENG}} [[Роб Холдинг]]}} |{{Flagicon|ENG}} [[ФК Болтън Уондърърс|Болтън Уондърърс]] |Неразкрита <small>''(~£2,000,000)''</small><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/36833562|title=Arsenal: Defender Rob Holding signs from Bolton for £2m|date=22 July 2016|access-date=14 June 2018|website=BBC Sport}}</ref> |22 юли 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref name=":1" /> |- |— |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Келечи Нвакали|{{Flagicon|NGA}} [[Келечи Нвакали]]}} |{{Flagicon|NGA}} Футболна Академия Диаманд |Неразкрита <small>''(~£3,000,000)''</small><ref name="Nwakali Fee">{{cite news|url=https://www.mirror.co.uk/sport/football/transfer-news/arsenal-sign-wonderkid-kelechi-nwakali-7526261|title=Arsenal sign wonderkid Kelechi Nwakali on 5-year deal|date=9 March 2016|access-date=5 August 2016|publisher=The Mirror}}</ref> |5 август 2016 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref name="Kelechi Nwakali" /> |- |9 |{{sort||НП}} |{{sort|Лукас Перес|{{flagicon|ESP}} [[Лукас Перес]]}} |{{Flagicon|ESP}} [[Депортиво Ла Коруня]] |Неразкрита <small>''(~£17,100,000)''</small><ref name="Perez Fee" /> |30 август 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160828/lucas-perez-signs-for-the-club|title=Lucas Perez completes move to Arsenal|date=30 August 2016|access-date=30 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |20 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Шкодран Мустафи|{{flagicon|GER}} [[Шкодран Мустафи]]}} |{{Flagicon|ESP}} [[Валенсия КФ|Валенсия]] |Неразкрита <small>''(~£35,000,000)''</small><ref name="Mustafi Fee" /> |30 август 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160830/shkodran-mustafi-signs-for-arsenal|title=Shkodran Mustafi signs for Arsenal|date=30 August 2016|access-date=30 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |85 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Коен Брамал|{{Flagicon|ENG}} [[Коен Брамал]]}} |{{Flagicon|ENG}} [[ФК Хеднесфорд Таун|Хеднесфорд Таун]] |Неразкрита<small>''(~£40,000)''</small><ref name="Bramall fee">{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/38519179|title=Cohen Bramall: Arsenal to sign left-back from non-league Hednesford Town|date=5 January 2017|access-date=10 January 2017|publisher=BBC}}</ref> |10 януари 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref name="Cohen Bramall">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170109/cohen-bramall-joins-arsenal-under-23s|title=Cohen Bramall joins club as young pro|date=9 January 2017|access-date=10 January 2017|publisher=Arsenal F.C.}}</ref> |} Общо разходи: {{loss}} Неразкрити <small>''(~£87,940,000)''</small> === Напуснали ===<!--SORT BY DEPARTURE DATE THEN ALPHABETICALLY--> {| class="wikitable sortable" style="width:90%; text-align:center; font-size:95%; text-align:left;" !# !Пост !Играч !Напуснал в !Цена !Дата !Отбор !Източник |- |8 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Микел Артета|{{Flagicon|ESP}} [[Микел Артета]]}} |Приключване на кариерата{{Efn|След изтичането на договора си, Артета се пенсионира и се присъедини към [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] като треньор.<ref>{{cite web|title=Mikel Arteta appointed coach after retiring as player |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/36697750 |publisher=BBC Sport |date=3 July 2016 |access-date=7 July 2016}}</ref>|name=fn1}} |Няма |30 юни 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref name="Premier League Retained List">{{cite web|url=http://www.premierleague.com/en-gb/news/news/2016-17/jun/100616-premier-league-clubs-submit-retained-and-released-lists.html|title=Retained and released lists submitted by Premier League clubs|publisher=[[Premier League]]|date=10 June 2016|access-date=13 June 2016|url-status=dead|archive-url=https://web.archive.org/web/20160616145923/http://www.premierleague.com/en-gb/news/news/2016-17/jun/100616-premier-league-clubs-submit-retained-and-released-lists.html|archive-date=16 June 2016|достъп_дата=2022-06-07|архив_дата=2016-06-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160616145923/http://www.premierleague.com/en-gb/news/news/2016-17/jun/100616-premier-league-clubs-submit-retained-and-released-lists.html}}</ref> |- |20 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Матийо Фламини|{{Flagicon|FRA}} [[Матийо Фламини]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]{{Efn|След изтичането на договора си, Фламини подписа със [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]].<ref>{{Cite news |title=Mathieu Flamini: Crystal Palace sign ex-Arsenal midfielder |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/37299229 |publisher=BBC |date=8 September 2016 |access-date=9 September 2016}}</ref>}} |Свободен агент <small>''(Освободен)''</small> |30 юни 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref name="Premier League Retained List" /> |- |7 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Томаш Росицки|{{Flagicon|CZE}} [[Томаш Росицки]]}} |{{flagicon|CZE}} [[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]{{Efn|След изтичането на договора си, Росицки подписа със [[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]].<ref>{{Cite news |title=Rosicky joins Sparta after Arsenal exit |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/37219349 |publisher=BBC |date=30 August 2016 |access-date=30 August 2016}}</ref>}} |Свободен агент <small>''(Освободен)''</small> |30 юни 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref name="Premier League Retained List" /> |- |42 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Айзък Хейдън|{{Flagicon|ENG}} [[Айзък Хейдън]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]] |Неразкрита <small>''(~£2,500,000)''</small><ref name="Hayden fee">{{cite web|url=http://www.footballinsider247.com/newcastle-fans-react-on-twitter-to-hayden-agreement/|title=Newcastle fans impressed as Benitez clinches reported £2.5m deal|publisher=Footballer Insider|date=11 July 2016|access-date=11 July 2016}}</ref> |11 юли 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref name="Hayden transfer">{{cite web|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160711/isaac-hayden-joins-newcastle-united|title=Isaac Hayden joins Newcastle United|publisher=Arsenal F.C.|date=11 July 2016|access-date=11 July 2016}}</ref> |- |— |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Уелингтон Силва |{{Flagicon|BRA}} [[Уелингтон Силва (футболист, р. 1993)|Уелингтон Силва]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Флуминенсе]] |Неразкрита |18 юли 2016 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref name="Wellington transfer">{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11670/10505585/arsenal-allow-wellington-silva-to-rejoin-fluminense-on-permanent-deal?|title=Arsenal allow Wellington Silva to rejoin Fluminense on permanent deal|publisher=Sky Sports|date=18 July 2016|access-date=18 July 2016}}</ref> |- |— |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Илиас Чатцитеодоридис|{{Flagicon|GRE}} [[Илиас Чатцитеодоридис]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] |Свободен агент |6 август 2016 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.brentfordfc.co.uk/news/article/2016-17/ilias-chatzitheordoridis-signs-for-brentford-b-from-arsenal-3228997.aspx|title=Ilias Chatzitheodoridis signs from Arsenal|date=6 August 2016|access-date=19 September 2016|publisher=Brentford Official Site|archive-date=2016-10-12|archive-url=https://web.archive.org/web/20161012170724/http://www.brentfordfc.co.uk/news/article/2016-17/ilias-chatzitheordoridis-signs-for-brentford-b-from-arsenal-3228997.aspx}}</ref> |- |27 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Серж Гнабри|{{Flagicon|GER}} [[Серж Гнабри]]}} |{{flagicon|GER}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] |Неразкрита <small>''(~£5,000,000)''</small><ref name="Gnabry fee">{{cite web|url=http://www.espnfc.com/story/2941237/werder-bremen-sign-arsenal-winger-serge-gnabry-on-permanent-deal|title=Werder Bremen sign Arsenal winger Serge Gnabry on permanent deal|publisher=ESPN|date=31 August 2016|access-date=31 August 2016}}</ref> |31 август 2016 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref name="Gnabry transfer">{{cite web|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160831/serge-gnabry-joins-werder-bremen|title=Serge Gnabry joins Werder Bremen|publisher=Arsenal F.C.|date=31 August 2016|access-date=31 August 2016}}</ref> |- |— |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Тайрел Робинсън|{{Flagicon|ENG}} [[Тайрел Робинсън]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Брадфорд Сити]]{{Efn|След изтичането на договора си, Робинсън подписа с [[Брадфорд Сити]].<ref>{{Cite news |title=CITY SIGN TALENTED YOUNG TRIO |url=https://www.bradfordcityfc.co.uk/news/2017/may/city-sign-talented-young-trio/ |publisher=Bradford City A.F.C. |date=10 May 2017 |access-date=20 May 2018 |archive-date=2021-01-24 |archive-url=https://web.archive.org/web/20210124092836/https://www.bradfordcityfc.co.uk/news/2017/may/city-sign-talented-young-trio/ }}</ref>}} |Свободен агент <small>''(Освободен)''</small> |2 февруари 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref name="Tyrell Robinson">{{cite news|url=https://www.arsenal.com/news/news-archive/20170202/tyrell-robinson-leaves-arsenal|title=Tyrell Robinson leaves Arsenal|date=2 February 2017|access-date=20 May 2018|publisher=Arsenal F.C.}}</ref> |} Общо приходи: {{gain}} Неразкрити <small>''(~£7,500,000+)''</small>{{notelist}} === Играчи дадени под наем === {| class="wikitable sortable" style="width:90%; text-align:center; font-size:95%; text-align:left;" !# !Пост !Играч !Под наем в !Начало !Край !Отбор !Източник |- |38 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Даниел Кроули|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кроули]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Оксфорд Юнайтед]] |1 юли 2016 |1 декември 2016{{Efn|На 1 декември 2016, Оксфорд Юнайтед реши да прекрати сделката за наем на Даниел Кроули.<ref>{{Cite news |title=Dan Crowley: Oxford United choose to end Arsenal midfielder's loan early |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/38146298 |publisher=BBC Sport |date=1 December 2016 |access-date=10 January 2017}}</ref>}} |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160701/crowley-joins-oxford-united-on-loan|title=Crowley to join Oxford United on loan|date=1 July 2016|access-date=1 July 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |43 |{{sort||ВР}} |{{sort|Райън Хударт|{{Flagicon|ENG}} Райън Хударт}} |{{Flagicon|ENG}} [[ФК Ийстлий|Ийстлий]] |1 юли 2016 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref name="Huddart Loan">{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160617/huddart-joins-eastleigh-on-loan|title=Huddart to join Eastleigh on loan|date=17 June 2016|access-date=23 June 2016|publisher=Arsenal F.C.}}</ref> |- |57 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Джон Торал|{{Flagicon|ESP}} [[Джон Торал]]}} |{{Flagicon|ESP}} [[Гранада КФ|Гранада]] |15 юли 2016 |10 януари 2017{{Efn|На 10 януари 2017, Джон Торал беше върнат от наема си в Гранада.<ref>{{Cite news |title=Arsenal recall Jon Toral from Granada ahead of expected Rangers loan |url=http://www.skysports.com/football/news/11095/10724275/arsenal-recall-jon-toral-from-granada-ahead-of-expected-rangers-loan |publisher=SkySports |date=10 January 2017 |access-date=10 January 2017}}</ref>}} |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref name="Toral Loan">{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160715/toral-joins-granada-on-season-long-loan|title=Toral joins Granada on season-long loan|date=15 July 2016|access-date=18 July 2016|publisher=Granada CF}}</ref> |- |1 |{{sort||ВР}} |{{sort|Войчех Шченсни|{{Flagicon|POL}} [[Войчех Шченсни]]}} |{{Flagicon|ITA}} [[АС Рома|Рома]] |4 август 2016 |30 юни 2017 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160804/szczesny-returns-to-roma-on-loan|title=Szczesny returns to Roma on loan|date=4 August 2016|access-date=4 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |52 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Стефан О'Конър|{{Flagicon|ENG}} [[Стефан О'Конър]]}} |{{Flagicon|NED}} [[МВВ Маастрихт|Маастрихт]] |5 август 2016 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160805/o-connor-joins-maastricht-on-loan|title=O'Connor joins Maastricht on loan|date=5 August 2016|access-date=5 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |53 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Хулио Плегесуело|{{Flagicon|ESP}} [[Хулио Плегесуело]]}} |{{Flagicon|ESP}} [[РКД Майорка|Майорка]] |5 август 2016 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160805/julio-pleguezuelo-joins-mallorca-on-loan|title=Julio Pleguezuelo joins Mallorca on loan|date=5 August 2016|access-date=5 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |59 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Тафари Мур|{{Flagicon|ENG}} [[Тафари Мур]]}} |{{Flagicon|NED}} [[Йонг Утрехт]] |17 август 2016 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160816/tafari-moore-joins-fc-utrecht-on-loan|title=Tafari Moore joins FC Utrecht on loan|date=17 August 2016|access-date=17 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |28 |{{sort||НП}} |{{sort|Джоел Кембъл|{{Flagicon|CRI}} [[Джоел Кембъл]]}} |{{Flagicon|POR}} [[ФК Спортинг (Лисабон)|Спортинг Лисабон]] |21 август 2016 |30 юни 2017 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160821/campbell-joins-sporting-clube-on-loan|title=Campbell joins Sporting Lisbon on loan|date=21 August 2016|access-date=21 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |— |{{sort||НП}} |{{sort|Такума Асано|{{Flagicon|JPN}} [[Такума Асано]]}} |{{Flagicon|GER}} [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]] |26 август 2016 |30 юни 2017 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160826/asano-loaned-to-stuttgart-|title=Asano loaned to Stuttgart|date=27 August 2016|access-date=27 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |21 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Калъм Чембърс|{{Flagicon|ENG}} [[Калъм Чембърс]]}} |{{Flagicon|ENG}} [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] |30 август 2016 |30 юни 2017 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160830/calum-chambers-loaned-to-middlesbrough|title=Calum Chambers loaned to Middlesbrough|date=30 August 2016|access-date=30 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |— |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Келечи Нвакали|{{Flagicon|NGA}} [[Келечи Нвакали]]}} |{{Flagicon|NED}} [[МВВ Маастрихт|Маастрихт]] |31 август 2016 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite web|url=http://www.mvv.nl/nieuws/mvv-maastricht-huurt-aanvallende-middenvelder|title=MVV Maastricht huurt aanvallende middenvelder Kelechi Nwakali van Arsenal|access-date=31 August 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161105073717/http://www.mvv.nl/nieuws/mvv-maastricht-huurt-aanvallende-middenvelder|archive-date=5 November 2016|url-status=dead|достъп_дата=2022-06-07|архив_дата=2016-11-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161105073717/http://www.mvv.nl/nieuws/mvv-maastricht-huurt-aanvallende-middenvelder}}</ref> |- |52 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Глен Камара|{{flagicon|FIN}} [[Глен Камара]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Колчестър Юнайтед|Колчестър Юнайтед]] |31 август 2016 |1 януари 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160831/glen-kamara-on-loan-to-colchester-united|title=Glen Kamara on loan to Colchester United|date=31 August 2016|access-date=31 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |10 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Джак Уилшър|{{flagicon|ENG}} [[Джак Уилшър]]}} |{{flagicon|ENG}} [[АФК Борнемут|Борнемут]]{{Efn|[[АФК Борнемут]] плати £2,000,000 за наема.<ref>{{Cite web|url=http://www.theguardian.com/football/2016/aug/31/arsenal-jack-wilshere-bournemouth-loan|title=Arsenal's Jack Wilshere joins Bournemouth on season-long loan|date=31 August 2016|website=The Guardian}}</ref>}} |31 август 2016 |30 юни 2017 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.afcb.co.uk/news/article/2016-17/afc-bournemouth-arsenal-jack-wilshere-3284340.aspx|title=Breaking: AFC Bournemouth complete loan signing of Jack Wilshere from Arsenal|date=31 August 2016|access-date=31 August 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160831230312/http://www.afcb.co.uk/news/article/2016-17/afc-bournemouth-arsenal-jack-wilshere-3284340.aspx|archive-date=31 August 2016|publisher=AFC Bournemouth Official Site|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160831/jack-wilshere-joins-bournemouth-on-loan|title=Jack Wilshere joins Bournemouth on loan|date=31 August 2016|access-date=31 August 2016|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |38 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Даниел Кроули|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кроули]]}} |{{flagicon|NED}} [[Гоу Ахед Игълс]] |10 януари 2017 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170110/crowley-moves-to-holland-on-loan|title=Crowley moves to Holland on loan|date=10 January 2017|access-date=10 January 2017|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |57 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Джон Торал|{{flagicon|ESP}} [[Джон Торал]]}} |{{flagicon|SCO}} [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]] |12 януари 2017 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=https://rangers.co.uk/news/headlines/gers-confirm-toral-capture/|title=Gers Confirm Toral Capture|date=12 January 2017|access-date=12 January 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170113153350/https://rangers.co.uk/news/headlines/gers-confirm-toral-capture/|archive-date=13 January 2017|publisher=Rangers Official Site|url-status=dead}}</ref> |- |40 |{{sort||ПЗ}} |{{sort|Гедион Зелалем|{{flagicon|USA}} [[Гедион Зелалем]]}} |{{flagicon|NED}} [[ВВВ Венло]] |24 януари 2017 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{cite web|url=http://www.empireofsoccer.com/gedion-zelalem-joins-dutch-side-vvv-venlo-on-loan-57297/|title=Gedion Zelalem joins VVV Venlo on loan|work=EmpireofSoccer.com|access-date=24 January 2017|archive-date=2 February 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170202035620/http://www.empireofsoccer.com/gedion-zelalem-joins-dutch-side-vvv-venlo-on-loan-57297/|url-status=dead|достъп_дата=2022-06-07|архив_дата=2017-02-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170202035620/http://www.empireofsoccer.com/gedion-zelalem-joins-dutch-side-vvv-venlo-on-loan-57297/}}</ref> |- |32 |{{sort||НП}} |{{sort|Чуба Акпом|{{flagicon|ENG}} [[Чуба Акпом]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брайтън енд Хоув Албиън|Брайтън енд Хоув Албиън]] |30 януари 2017 |30 юни 2017 |[[ФК Арсенал (Лондон)|Първи отбор]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170130/chuba-akpom-to-join-brighton-on-loan|title=Chuba Akpom to join Brighton on loan|date=30 January 2017|access-date=31 January 2017|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |37 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Кристиан Белик|{{flagicon|POL}} [[Кристиан Белик]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]] |31 януари 2017 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170201/bielik-joins-birmingham-city-on-loan|title=Bielik joins Birmingham City on loan|date=31 January 2017|access-date=1 February 2017|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |38 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Марк Бола|{{flagicon|ENG}} [[Марк Бола]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Нотс Каунти|Нотс Каунти]] |31 януари 2017 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170131/marc-bola-joins-notts-county-on-loan|title=Marc Bola joins Notts County on loan|date=31 January 2017|access-date=1 February 2017|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |44 |{{sort||ЗЩ}} |{{sort|Аарон Ейома|{{flagicon|ENG}} Аарон Ейома}} |{{flagicon|NED}} [[ФК Волендам|Волендам]] |31 януари 2017 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170201/aaron-eyoma-heads-to-holland-on-loan|title=Aaron Eyoma heads to Holland on loan|date=31 January 2017|access-date=1 February 2017|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |48 |{{sort||НП}} |{{sort|Кейлън Хайндс|{{Flagicon|ENG}} [[Кейлън Хайндс]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Стивънидж|Стивънидж]] |31 януари 2017 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170131/hinds-signs-new-deal-before-loan-move|title=Hinds signs new deal before loan move|date=31 January 2017|access-date=31 January 2017|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |54 |{{sort||ВР}} |{{sort|Мат Мейси|{{flagicon|ENG}} [[Мат Мейси]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]] |31 януари 2017 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170131/matt-macey-moves-on-loan-to-luton|title=Matt Macey moves on loan to Luton|date=31 January 2017|access-date=1 February 2017|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |- |57 |{{sort||НП}} |{{sort|Стефи Мавидиди|{{flagicon|ENG}} [[Стефи Мавидиди]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Чарлтън Атлетик|Чарлтън Атлетик]] |31 януари 2017 |30 юни 2017 |[[Арсенал ФК Под 23 години и Академия|Резерви]] |<ref>{{Cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170131/stephy-mavididi-joins-charlton-on-loan|title=Stephy Mavididi joins Charlton on loan|date=31 January 2017|access-date=31 January 2017|publisher=Arsenal Official Site}}</ref> |} {{notelist}} === Обща трансферна дейност === {{col-begin}} {{col-3}} '''Разходи''' Лято: {{loss}} Неразкрити <small>''(~£87,900,000)''</small> Зима: {{loss}} Неразкрити <small>''(~£40,000)''</small> Общо: {{loss}} Неразкрити <small>''(~£87,940,000)''</small> {{col-3}} '''Приходи''' Лято: {{gain}} Неразкрити <small>''(~£7,500,000+)''</small> Зима: {{steady}} £0 Общо: {{gain}} Неразкрити <small>''(~£7,500,000+)''</small> {{col-3}} '''Печалба''' Лято: {{loss}} Неразкрити <small>''(~£80,400,000-)''</small> Зима: {{loss}} Неразкрити <small>''(~£40,000)''</small> Общо: {{loss}} Неразкрити <small>''(~£80,440,000-)''</small> {{col-end}} == Премиър лига == {{Основна|[[Английска висша лига 2016/17|Премиър лига 2016/17]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''01'''<br>кръг|дата=[[14 август]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=3 – 4|отбор2=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 BST|голове1=[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{Дузпа-пропуск}} 30' , {{гол|31}}<br>[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|37}}<br>[[Алекс Иуоби|Иуоби]] {{жълт|57}}<br>[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{гол|64}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{гол|75}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|86}}|голове2=[[Адам Лалана|Лалана]] {{жълт|26}} , {{гол|49}}<br>[[Алберто Морено|Морено]] {{жълт|31}}<br>[[Деян Ловрен|Ловрен]] {{жълт|41}}<br>[[Филипе Коутиньо|Коутиньо]] {{гол|45+1||56}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{гол|63}}|зрители=60 033|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-v-liverpool-match-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37001073 BBC Доклад]|играч на мача=[[Филипе Коутиньо]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''02'''<br>кръг|дата=[[20 август]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лестър]]|стадион=[[Кинг Пауър Стейдиъм|Кинг Пауър]]|час=17:30 BST|голове1=[[Нампали Менди|Менди]] {{жълт|45}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/leicester-v-arsenal-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37067830 BBC Доклад]|голове2=[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|24}}<br>[[Роб Холдинг|Холдинг]] {{жълт|90+2}}|зрители=32 008|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Лоран Косиелни]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''03'''<br>кръг|дата=[[27 август]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Уотфорд]]|стадион=[[Викъридж Роуд]]|час=15:00 BST|голове1=[[Зебастиан Прьодъл|Прьодъл]] {{жълт|17}}<br>[[Одион Игало|Игало]] {{жълт|45+2}}<br>[[Роберто Перейра|Перейра]] {{гол|57}}<br>[[Трой Дийни|Дийни]] {{жълт|60}}<br>[[Нордин Амрабат|Амрабат]] {{жълт|77}}<br>[[Валон Бехрами|Бехрами]] {{жълт|83}}<br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{жълт|89}}|голове2=[[Санти Касорла|Касорла]] {{гол|9}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|40}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|45+1}}<br>[[Джак Уилшър|Уилшър]] {{жълт|90+2}}|зрители=20 545|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/watford-1-3-arsenal-match-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37139688 BBC Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''04'''<br>кръг|дата=[[10 септември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=15:00 BST|голове1=[[Начо Монреал|Монреал]] {{жълт|16}}<br>[[Санти Касорла|Касорла]] {{жълт|26}} , {{гол|90+4}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Лоран Косиелни|Косиелни]] {{гол|29}}|голове2=[[Петър Чех|Чех]] {{гол|18|авт.}}<br>[[Фрейзър Форстър|Форстър]] {{жълт|54}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{жълт|86}}<br>[[Жозе Фонте|Фонте]] {{жълт|90+1}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|90+4}}<br>[[Върджил ван Дайк|ван Дайк]] {{жълт|90+4}}|зрители=59 962|съдия=[[Робърт Мадли]]|резултат=2 – 1|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-2-1-southampton-match-report Arsenal доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37263989 BBC доклад]|играч на мача=[[Санти Касорла]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''05'''<br>кръг|дата=[[17 септември]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Кингстън ъпон Хъл]]|стадион=[[Кей Ком Стейдиъм|Кей Ком]]|час=15:00 BST|голове1=[[Джейк Ливърмор|Ливърмор]] {{червен|0|40}}<br>[[Робърт Снодграс|Снодграс]] {{гол|79}} [[Дузпа|(д.)]]|голове2=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|17||83}} , {{Дузпа-пропуск}} 41'<br>[[Санти Касорла|Касорла]] {{жълт|34}}<br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|55}}<br>[[Петър Чех|Чех]] {{жълт|78}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{гол|90+2}}|зрители=22 536|съдия=[[Роджър Ийст]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/hull-city-v-arsenal-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37326798 BBC Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''06'''<br>кръг|дата=[[24 септември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=17:30 BST|голове1=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|11}}<br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|14}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|40}}|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|28}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|83}}|зрители=60 028|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-v-chelsea-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37393486 BBC Доклад]|играч на мача=[[Месут Йозил]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''07'''<br>кръг|дата=[[2 октомври]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Бърнли|Бърнли]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Бърнли]]|стадион=[[Търф Мур]]|час=16:30 BST|голове1=|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/burnley-arsenal-match-report- Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37465283 BBC Доклад]|голове2=[[Лоран Косиелни|Косиелни]] {{гол|90+3}}|зрители=20 982|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Майкъл Кийн]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''08'''<br>кръг|дата=[[15 октомври]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=3 – 2|отбор2=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=15:00 BST|голове1=[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|26||33}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|57}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{червен|0|70}}|голове2=[[Гилви Сиюрдсон|Сигурдсон]] {{гол|38}}<br>[[Нийл Тейлър|Тейлър]] {{жълт|48}}<br>[[Борха Бастон|Бастон]] {{гол|66}}|зрители=60 007|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-v-swansea-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37594169 BBC Доклад]|играч на мача=[[Тио Уолкът]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''09'''<br>кръг|дата=[[22 октомври]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=15:00 BST|голове1=[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|64}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-v-m-boro-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37663826 BBC Доклад]|голове2=|зрители=59 982|съдия=[[Майк Дийн]]|играч на мача=[[Адама Траоре]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''10'''<br>кръг|дата=[[29 октомври]] [[2016]]|отбор1=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Съндърланд]]|стадион=[[Стейдиъм ъф Лайт]]|час=12:30 BST|голове1=[[Вахби Хазри|Хазри]] {{жълт|30}}<br>[[Дидие Ндонг|Ндонг]] {{жълт|33}}<br>[[Стивън Пиенар|Пиенар]] {{жълт|41}}<br>[[Папи Джилободжи|Джилободжи]] {{жълт|48}}<br>[[Джърмейн Дефо|Дефо]] {{гол|65}} [[Дузпа|(д.)]]|голове2=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|19||78}} , {{жълт|66}}<br>[[Петър Чех|Чех]] {{жълт|64}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|71||76}}<br>[[Кийрън Гибс|Гибс]] {{жълт|80}}|зрители=44 322|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/sunderland-v-arsenal-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37737719 BBC Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''11'''<br>кръг|дата=[[6 ноември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=12:00 GMT|голове1=[[Кевин Вимер|Вимер]] {{гол|42|авт.}}<br>[[Лоран Косиелни|Косиелни]] {{жълт|69}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-1-1-tottenham-match-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37814331 BBC Доклад]|голове2=[[Кевин Вимер|Вимер]] {{жълт|6}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|51}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ерик Дайър|Дайър]] {{жълт|73}}|зрители=60 039|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Муса Дембеле]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''12'''<br>кръг|дата=[[19 ноември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|резултат=1 – 1|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Олд Трафорд]]|час=12:30 GMT|голове1=[[Матео Дармян|Дармян]] {{жълт|25}}<br>[[Хуан Мата|Мата]] {{гол|68}} , {{жълт|69}}<br>[[Уейн Руни|Руни]] {{жълт|90+4}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/manchester-united-1-1-arsenal-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37959760 BBC Доклад]|голове2=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{жълт|16}}<br>[[Аарън Рамзи|Рамзи]] {{жълт|86}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|89}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|90+2}}|зрители=75 264|съдия=[[Андре Маринър]]|играч на мача=[[Андер Ерера]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''13'''<br>кръг|дата=[[27 ноември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=14:15 GMT|голове1=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|12||90+1}} , {{жълт|62}}<br>[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|22}}<br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|53}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|90+3}}|голове2=[[Стив Кук|Кук]] {{жълт|4}}<br>[[Саймън Франсис|Франсис]] {{жълт|7}}<br>[[Калъм Уилсън|Уилсън]] {{гол|23}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Хари Артър|Артър]] {{жълт|73}}<br>[[Брад Смит|Смит]] {{жълт|80}}<br>[[Дан Гослинг|Гослинг]] {{жълт|88}}|зрители=59 978|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-v-bournemouth-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/38041874 BBC Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''14'''<br>кръг|дата=[[3 декември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|резултат=1 – 5|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Олимпийски стадион (Лондон)|Олимпийски стадион]]|час=17:30 GMT|голове1=[[Ашли Флетчър|Флетчър]] {{жълт|59}}<br>[[Уинстън Рийд|Рийд]] {{жълт|65}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|83}}<br>[[Алваро Арбелоа|Арбелоа]] {{жълт|90+3}}|голове2=[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|24}}<br>[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|30}}<br>[[Лоран Косиелни|Косиелни]] {{жълт|67}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|72||80||86}}<br>[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|82}}<br>[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{гол|84}}|зрители=56 980|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/west-ham-united-1-5-arsenal-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/38113792 BBC Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[10 декември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=15:00 GMT|голове1=[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|42}} <br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|49}}<br>[[Алекс Иуоби|Иуоби]] {{гол|75}}|голове2=[[Чарли Адам|Адам]] {{гол|29}} [[Дузпа|(д.)]]|зрители=59 964|съдия=[[Лий Мейсън]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-v-stoke-city-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/38193110 BBC Доклад]|играч на мача=[[Ектор Бейерин|Ектор Белерин]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''16'''<br>кръг|дата=[[13 декември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Евертън|Евертън]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=19:45 GMT|голове1=[[Фил Ягелка|Ягелка]] {{червен|2|18|90+3}}<br>[[Джеймс Маккарти|Маккарти]] {{жълт|42}}<br>[[Шеймъс Колман|Колман]] {{гол|44}}<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{гол|86}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/everton-2-1-arsenal-match-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38217805 BBC Доклад]|голове2=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|20}}<br>[[Лоран Косиелни|Косиелни]] {{жълт|84}}|зрители=39 510|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Идриса Гай]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''17'''<br>кръг|дата=[[18 декември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=16:00 GMT|голове1=[[Давид Силва|Силва]] {{жълт|38}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|47}}<br>[[Яя Туре|Туре]] {{жълт|51}}<br>[[Рахим Стърлинг|Стърлинг]] {{гол|71}}<br>[[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{жълт|80}}<br>[[Фернандо Регес|Фернандо]] {{жълт|90+5}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/man-city-2-1-arsenal-match-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38279282 BBC Доклад]|голове2=[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|5}}<br>[[Мохамед Елнени|Елнени]] {{жълт|88}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|90+4}}|зрители=54 409|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Кевин Де Бройне]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''18'''<br>кръг|дата=[[26 декември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=15:00 GMT|голове1=[[Оливие Жиру|Жиру]] {{жълт|42}} , {{гол|86}}<br>[[Кийрън Гибс|Гибс]] {{жълт|65}}<br>[[Аарън Рамзи|Рамзи]] {{жълт|88}}|голове2=[[Бен Фостър (футболист)|Фостър]] {{жълт|83}}|зрители=59 925|съдия=[[Нийл Суорбрик]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-1-0-west-brom-match-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/38361074 BBC Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''19'''<br>кръг|дата=[[1 януари]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 GMT|голове1=[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|17}}<br>[[Алекс Иуоби|Иуоби]] {{гол|56}}<br>[[Начо Монреал|Монреал]] {{жълт|83}}|голове2=[[Джеймс Томкинс|Томкинс]] {{жълт|90}}|зрители=59 975|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-2-0-crystal-palace-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38429686 BBC Доклад]|играч на мача=[[Оливие Жиру]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''20'''<br>кръг|дата=[[3 януари]] [[2017]]|отбор1=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|резултат=3 – 3|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Борнмът]]|стадион=[[Дийн Корт]]|час=19:45 GMT|голове1=[[Чарли Даниелс|Даниелс]] {{гол|16}}<br>[[Калъм Уилсън|Уилсън]] {{гол|20}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Стив Кук|Кук]] {{жълт|44}}<br>[[Райън Фрейзър|Фрейзър]] {{гол|58}}<br>[[Саймън Франсис|Франсис]] {{червен|0|82}}<br>[[Артур Боруц|Боруц]] {{жълт|86}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/bournemouth-3-3-arsenal-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38440999 BBC Доклад]|голове2=[[Ектор Бейерин|Белерин]] {{жълт|32}}<br>[[Аарън Рамзи|Рамзи]] {{жълт|45+3}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|70}}<br>[[Лукас Перес|Перес]] {{гол|75}}<br>[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|80}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|90+2}}|зрители=11 202|съдия=[[Майкъл Оливър]]|играч на мача=[[Оливие Жиру]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''21'''<br>кръг|дата=[[14 януари]] [[2017]]|отбор1=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|резултат=0 – 4|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Суонзи]]|стадион=[[Либърти Стейдиъм|Либърти]]|час=15:00 GMT|голове1=[[Ки Сун-йън|Ки]] {{жълт|43}}<br>[[Лирой Фер|Фер]] {{жълт|78}}|голове2=[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|37}}<br>[[Джак Корк|Корк]] {{гол|54|авт.}}<br>[[Кайл Ноутън|Ноутън]] {{гол|67|авт.}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|73}}|зрители=20 875|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38539469 Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/38539469 BBC Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''22'''<br>кръг|дата=[[22 януари]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Бърнли|Бърнли]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=14:15 GMT|голове1=[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{гол|59}} , {{жълт|90+5}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{червен|0|70}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|90+8}} [[Дузпа|(д.)]]|голове2=[[Матю Лоутън|Лоутън]] {{жълт|58}}<br>[[Дийн Марни|Марни]] {{жълт|74}}<br>[[Андре Грей|Грей]] {{гол|90+3}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ашли Барнс|Барнс]] {{жълт|90+7}}|зрители=59 955|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-2-1-burnley-match-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38626832 BBC Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''23'''<br>кръг|дата=[[31 януари]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=19:45 GMT|голове1=[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|21}}<br>[[Начо Монреал|Монреал]] {{жълт|25}}<br>[[Алекс Иуоби|Иуоби]] {{гол|58}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{жълт|86}}|голове2=[[Юнес Кабул|Кабул]] {{гол|10}}<br>[[Трой Дийни|Дийни]] {{гол|13}}<br>[[Зебастиан Прьодъл|Прьодъл]] {{жълт|66}}<br>[[Стефано Окака|Окака]] {{жълт|88}}<br>[[Том Клевърли|Клевърли]] {{жълт|90+2}}|зрители=60 035|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38727389 Доклад]|играч на мача=[[Етиен Капу]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''24'''<br>кръг|дата=[[4 февруари]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:30 GMT|голове1=[[Маркос Алонсо|Алонсо]] {{гол|13}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{гол|53}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|70}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|85}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38779302 Доклад]|голове2=[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|23}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|90+1}}|зрители=41 490|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''25'''<br>кръг|дата=[[11 февруари]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[АФК Хъл Сити|Хъл Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=12:30 GMT|голове1=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|34||90+3}} [[Дузпа|(д.)]] , {{жълт|76}} <br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{жълт|53}}<br>[[Кийрън Гибс|Гибс]] {{жълт|54}}|голове2=[[Андреа Ранокия|Ранокия]] {{жълт|70}}<br>[[Самюъл Клукас|Клукас]] {{червен|0|90+1}}|зрители=59 962|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38865319 Доклад]|играч на мача=[[Лоран Косиелни]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''26'''<br>кръг|дата=[[4 март]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Анфийлд]]|час=17:30 GMT|голове1=[[Роберто Фирмино|Фирмино]] {{гол|9}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{гол|40}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|68}}<br>[[Жоржиньо Вейналдум|Вейналдум]] {{гол|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39086717 Доклад]|голове2=[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|34}}<br>[[Дани Уелбек|Уелбек]] {{гол|57}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|78}}|зрители=53 146|съдия=[[Робърт Мадли]]|играч на мача=[[Садио Мане]]}} {{footballbox collapsible|дата=[[18 март]] [[2017]]|час=12:30 GMT|етап='''27'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|голове1=[[Крейг Доусън|Доусън]] {{гол|12||75}}<br>[[Хал Робсън-Кану|Кану]] {{гол|55}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|42}}|голове2=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|15}}|стадион=[[Хоторнс]]|място=[[Уест Бромич]]|съдия=[[Нийл Суорбрик]]|П/Р/З=З|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39240147 Доклад]|зрители=24 065|играч на мача=[[Крейг Доусън]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''28'''<br>кръг|дата=[[2 април]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 BST|голове1=[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|15}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|32}}<br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|40}}<br>[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{гол|53}} , {{жълт|61}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/39396482 Доклад]|голове2=[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|5}}<br>[[Хесус Навас|Навас]] {{жълт|8}}<br>[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|42}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|47}}|зрители=60 001|съдия=[[Андре Маринър]]|играч на мача=[[Лерой Сане]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''29'''<br>кръг|дата=[[5 април]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=19:45 BST|голове1=[[Ектор Бейерин|Белерин]] {{жълт|18}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|58}}<br>[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|62}}<br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|68}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|83}}|голове2=[[Мануел Лансини|Лансини]] {{жълт|39}}<br>[[Сам Байрам|Байрам]] {{жълт|77}}|зрители=59 961|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39426761 Доклад]|играч на мача=[[Месут Йозил]]}}{{footballbox collapsible|дата=[[10 април]] [[2017]]|час=20:00 BST|етап='''30'''<br>кръг|отбор1=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|голове1=[[Андрос Таунзенд|Таунзенд]] {{гол|11}}<br>[[Йоан Кабай|Кабай]] {{гол|63}}<br>[[Лука Миливоевич|Миливоевич]] {{гол|68}} [[Дузпа|(д.)]]|голове2=[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|22}}|стадион=[[Селхърст Парк]]|място=[[Лондон]]|съдия=[[Майкъл Оливър]]|П/Р/З=З|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39475561 Доклад]|зрители=25 648|играч на мача=[[Андрос Таунзенд]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''31'''<br>кръг|дата=[[17 април]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Мидълзбро]]|стадион=[[Ривърсайд (стадион)|Ривърсайд]]|час=20:00 BST|голове1=[[Грант Ледбитър|Ледбитър]] {{жълт|7}}<br>[[Алваро Негредо|Негредо]] {{гол|50}}<br>[[Руди Жестед|Жестед]] {{жълт|82}}|голове2=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{жълт|4}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|42}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|43}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|71}}|зрители=31 298|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39550227 Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''32'''<br>кръг|дата=[[26 април]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=19:45 BST|голове1=[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|82}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{гол|86|авт.}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{жълт|90+3}}|голове2=[[Дани Симпсън|Симпсън]] {{жълт|38}}<br>[[Кристиан Фукс|Фукс]] {{жълт|52}}<br>[[Йохан Беналуан|Беналуан]] {{жълт|80}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{жълт|90+4}}|зрители=59 829|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39164091 Доклад]|играч на мача=[[Начо Монреал]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''33'''<br>кръг|дата=[[30 април]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уайт Харт Лейн]]|час=16:30 BST|голове1=[[Деле Али|Али]] {{гол|55}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{гол|58}} [[Дузпа|(д.)]] , {{жълт|72}}|голове2=[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|70}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{жълт|73}}<br>[[Начо Монреал|Монреал]] {{жълт|76}}|зрители=31 811|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39682885 Доклад]|играч на мача=[[Виктор Уаняма]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''34'''<br>кръг|дата=[[7 май]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 BST|голове1=[[Гранит Джака|Джака]] {{гол|54}}<br>[[Дани Уелбек|Уелбек]] {{гол|57}}<br>[[Лоран Косиелни|Косиелни]] {{жълт|67}}|голове2=|зрители=60 055|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39760508 Доклад]|играч на мача=[[Аарън Рамзи]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''35'''<br>кръг|дата=[[10 май]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|резултат=0 – 2|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Саутхамптън]]|стадион=[[Сейнт Мерис Стейдиъм|Сейнт Мерис]]|час=19:45 BST|голове1=[[Джеймс Уорд-Проус|Уорд-Проус]] {{жълт|44}}|голове2=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|60}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{жълт|73}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|83}}<br> [[Ектор Бейерин|Белерин]] {{жълт|90+3}}|зрители=31 474|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39012178 Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''36'''<br>кръг|дата=[[13 май]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Bet365]]|час=17:30 BST|голове1=[[Питър Крауч|Крауч]] {{гол|67}} , {{жълт|89}}|голове2=[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|28}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|42||80}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|55}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|76}}<br>[[Роб Холдинг|Холдинг]] {{жълт|78}}|зрители=27 535|съдия=[[Майк Дийн]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39827551 Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''37'''<br>кръг|дата=[[16 май]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=19:45 BST|голове1=[[Ектор Бейерин|Белерин]] {{жълт|22}}<br>[[Начо Монреал|Монреал]] {{жълт|54}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{жълт|55}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|72||81}}<br>[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|90+2}}|голове2=[[Джон О'Шей|О'Шей]] {{жълт|56}}<br>[[Лий Катърмол|Катърмол]] {{жълт|74}}|зрители=59 500|съдия=[[Роджър Ийст]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39853089 Доклад]|играч на мача=[[Джордан Пикфорд]]}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2016/17}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2016/17}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[13 септември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=1 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Париж]]|стадион=[[Парк де Пренс]]|час=21:45|голове1=[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|1}}<br>[[Марко Верати|Верати]] {{червен|2|8|90+3}}<br>[[Тиаго Мота|Мота]] {{жълт|90+2}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/psg-1-1-arsenal-report Arsenal Доклад]<br />[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2017/matches/round=2000783/match=2019282/index.html УЕФА Доклад]|голове2=[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|24}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|77}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{червен|2|88|90+3}}|зрители=46 440|съдия={{Флагче|Унгария}} [[Виктор Кашаи]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''2'''<br>кръг|дата=[[28 септември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] {{Флагче|Англия}}|отбор2={{Флагче|Швейцария}} [[ФК Базел|Базел]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=21:45|голове1=[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|7||26}}|голове2=[[Марек Сухи|Сухи]] {{жълт|21}}<br>[[Мохамед Елионуси|Елионуси]] {{жълт|85}}|зрители=59 993|съдия={{Флагче|Нидерландия}} [[Дани Маккели]]|резултат=2 – 0|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-v-fc-basel-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br />[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2017/matches/round=2000783/match=2019307/index.html УЕФА Доклад]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''3'''<br>кръг|дата=[[19 октомври]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] {{Флагче|Англия}}|резултат=6 – 0|отбор2={{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=21:45|голове1=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|12}}<br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|42}}<br>[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{гол|46}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|56||83||87}}|голове2=|зрители=59 628|съдия={{Флагче|Португалия}} [[Артур Соареш Диаш]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-6-0-ludogorets-match-report Arsenal Доклад]<br />[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2017/matches/round=2000783/match=2019322/index.html УЕФА Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''4'''<br>кръг|дата=[[1 ноември]] [[2016]]|отбор1=[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]] {{Флагче|България}}|резултат=2 – 3|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[София]]|стадион=[[Национален стадион „Васил Левски“|Васил Левски]]|час=21:45|голове1=[[Джонатан Кафу|Кафу]] {{гол|12}}<br>[[Клаудиу Кешерю|Кешерю]] {{гол|15}}<br>[[Йордан Минев|Минев]] {{жълт|38}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/ludogorets-v-arsenal-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br>[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2017/matches/round=2000783/match=2019330/index.html УЕФА Доклад]|голове2=[[Гранит Джака|Джака]] {{гол|20}} , {{жълт|66}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|41}}<br>[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|59}}<br>[[Карл Дженкинсън|Дженкинсън]] {{жълт|70}}<br>[[Месут Йозил|Йозил]] {{гол|87}}|зрители=30 862|съдия={{Флагче|Нидерландия}} [[Бьорн Койперс]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''5'''<br>кръг|дата=[[23 ноември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 2|отбор2={{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=21:45|голове1=[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|34}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|45+1}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Лоран Косиелни|Кошчелни]] {{жълт|53}}<br>[[Марко Верати|Верати]] {{гол|59|авт.}}|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-2-2-psg-match-report Arsenal Доклад]<br />[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2017/matches/round=2000783/match=2019354/index.html УЕФА Доклад]|голове2=[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|18}}<br>[[Маркос Аояс Кореа|Маркиньос]] {{жълт|31}}<br>[[Марко Верати|Верати]] {{жълт|55}}<br>[[Алекс Иуоби|Иуоби]] {{гол|77|авт.}}|зрители=59 628|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''6'''<br>кръг|дата=[[6 декември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Базел|Базел]] {{Флагче|Швейцария}}|резултат=1 – 4|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Базел]]|стадион=[[Санкт Якоб Парк]]|час=21:45|голове1=[[Едер Алварес Баланта|Баланта]] {{жълт|66}}<br>[[Сейду Думбия|Думбия]] {{гол|78}}|голове2=[[Лукас Перес|Перес]] {{гол|8||16||47}}<br>[[Кийрън Гибс|Гибс]] {{жълт|36}}<br>[[Алекс Иуоби|Иуоби]] {{гол|53}}|зрители=36 000|съдия={{Флагче|Португалия}} [[Хорхе Соуса]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/fc-basel-1-4-arsenal-match-report Arsenal Доклад]<br>[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2017/matches/round=2000783/match=2019363/index.html УЕФА Доклад]}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2016/17}}{{footballbox collapsible|дата=[[15 февруари]] [[2017]]|час=21:45|етап='''първи<br>мач'''|отбор1=[[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]] {{Флагче|Германия}}|резултат=5 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|голове1=[[Арен Робен|Робен]] {{гол|11}}<br>[[Матс Хумелс|Хумелс]] {{жълт|26}}<br>[[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|53}}<br>[[Тиаго Алкантара|Алкантара]] {{гол|56||63}}<br>[[Филип Лам|Лам]] {{жълт|83}}<br>[[Томас Мюлер|Мюлер]] {{гол|88}}|голове2=[[Шкодран Мустафи|Мустафи]] {{жълт|15}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{Дузпа-пропуск}} 30' , {{гол|30}} , {{жълт|33}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|60}}|стадион=[[Алианц Арена]]|място=[[Мюнхен]]|съдия={{Флагче|Сърбия}} [[Милорад Мажич]]|П/Р/З=З|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/bayern-v-arsenal-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br />[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2017/matches/round=2000784/match=2019618/index.html УЕФА Доклад]|зрители=70 000}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[7 март]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 5|отбор2={{Флагче|Германия}} [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=21:45|голове1=[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|20}} , {{жълт|39}}<br>[[Лоран Косиелни|Кошчелни]] {{червен|0|53}}<br>[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{жълт|61}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|78}}|голове2=[[Давид Алаба|Алаба]] {{жълт|39}}<br>[[Хави Мартинес|Мартинес]] {{жълт|44}}<br>[[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Арен Робен|Робен]] {{гол|68}}<br>[[Дъглас Коста|Коста]] {{гол|78}}<br>[[Артуро Видал|Видал]] {{гол|80||85}}|зрители=59 911|съдия={{Флагче|Гърция}} [[Анастасиос Сидиропулос]]|подробности=[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2017/matches/round=2000784/match=2019628/index.html УЕФА Доклад]|играч на мача=[[Артуро Видал]]}} == Купа на Футболната лига == {{Основна|[[Купа на футболната лига 2016/17]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[20 септември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Нотингам Форест|Нотингам Форест]]|резултат=0 – 4|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Уест Бриджфорд]]|стадион=[[Сити Граунд]]|час=19:45 BST|голове1=[[Никлас Бентнер|Бентнер]] {{жълт|16}}<br>[[Хилдеберто Перейра|Перейра]] {{жълт|40}}<br>[[Хенри Лансбъри|Лансбъри]] {{жълт|67}}<br>[[Крис Коен|Коен]] {{жълт|75}}|голове2=[[Гранит Джака|Джака]] {{гол|23}}<br>[[Роб Холдинг|Холдинг]] {{жълт|37}}<br>[[Лукас Перес|Перес]] {{гол|60|д.|71}}<br>[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{гол|90+3}}|зрители=28 567|съдия=[[Пол Тиърни]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/nottingham-forest-0-4-arsenal-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.co.uk/sport/football/37346052 BBC Доклад]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[25 октомври]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Рединг|Рединг]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=19:45 BST|голове1=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн|Окслейд-Чембърлейн]] {{гол|33||78}}|голове2=[[Гарат Макклиъри| Макклиъри]] {{жълт|76}}<br>[[Лиъм Мур|Мур]] {{жълт|79}}|зрители=59 865|съдия=[[Греъм Скот]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/arsenal-v-reading-the-story-so-far Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/37686618 BBC Доклад]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''пети<br>кръг'''|дата=[[30 ноември]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=0 – 2|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=19:45 GMT|голове1=[[Мохамед Елнени|Елнени]] {{жълт|29}}<br>[[Алекс Иуоби|Иуоби]] {{жълт|33}}<br>[[Лукас Перес|Перес]] {{жълт|80}}|голове2=[[Йорди Класи|Класи]] {{гол|13}}<br>[[Мая Йошида|Йошида]] {{жълт|34}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{гол|38}}|зрители=59 013|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38073806 Доклад]|играч на мача=}} == Купата на Англия == {{Основна|[[Купата на Англия 2016/17]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[7 януари]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Престън Норт Енд|Престън Норт Енд]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Престън]]|стадион=[[Дийпдейл]]|час=17:30 GMT|голове1=[[Калъм Робинсън|Робинсън]] {{гол|7}}<br>[[Джордан Хъгил|Хъгил]] {{жълт|44}}<br>[[Грег Кънингам|Кънингам]] {{жълт|65}}<br>[[Бен Пиърсън|Пиърсън]] {{жълт|75}}|голове2=[[Аарън Рамзи|Рамзи]] {{гол|46}} <br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|70}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|89}}|зрители=22 185|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38474710 Доклад]|играч на мача=[[Лукас Перес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[28 януари]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|резултат=0 – 5|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Саутхамптън]]|стадион=[[Сейнт Мерис Стейдиъм|Сейнт Мерис]]|час=17:30 GMT|голове1=|голове2=[[Дани Уелбек|Уелбек]] {{гол|15||22}}<br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|35||69||84}}|зрители=31 288|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[http://www.arsenal.com/match/report/1617/post/first-team/southampton-0-5-arsenal-match-report Arsenal Доклад]<br />[https://www.bbc.com/sport/football/38700749 BBC Доклад]|играч на мача=[[Дани Уелбек]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''пети<br>кръг'''|дата=[[20 февруари]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Сътън Юнайтед|Сътън Юнайтед]]|резултат=0 – 2|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Сътън]], [[Лондон]]|стадион=[[Гандер Грийн Лейн]]|час=19:55 GMT|голове1=|голове2=[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|24}}<br>[[Лукас Перес|Перес]] {{гол|26}}<br>[[Джеф Рейн-Аделаид|Рейн-Аделаид]] {{жълт|40}}<br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|55}}|зрители=5 013|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/38952752 BBC Доклад]|играч на мача=[[Лукас Перес]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''шести<br>кръг'''|дата=[[11 март]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=5 – 0|отбор2=[[ФК Линкълн Сити|Линкълн Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=17:30 GMT|голове1=[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|24}}<br>[[Лоран Косиелни|Кошчелни]] {{жълт|37}}<br>[[Тио Уолкът|Уолкът]] {{гол|45+1}}<br>[[Оливие Жиру|Жиру]] {{гол|53}}<br>[[Люк Уотърфол|Уотърфол]] {{гол|58|авт.}}<br>[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|72}}<br>[[Аарън Рамзи|Рамзи]] {{гол|75}}|голове2=[[Алекс Вудъярд|Вудъярд]] {{жълт|47}}<br>[[Джони Маргетс|Маргетс]] {{жълт|63}}<br>[[Шон Рагет|Рагет]] {{жълт|85}}|зрители=59 454|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39162720 BBC Доклад]|играч на мача=[[Месут Йозил]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1/2<br>финал'''|дата=[[23 април]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=2 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уембли (стадион)|Уембли]]|час=15:00 BST|голове1=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{жълт|25}} , {{гол|101}}<br>[[Начо Монреал|Монреал]] {{гол|71}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|111}}|голове2=[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|62}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|69}}<br>[[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{жълт|89}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{жълт|102}}<br>[[Фабиан Делф|Делф]] {{жълт|105}}<br>[[Николас Отаменди|Отаменди]] {{жълт|115}}|зрители=85 725|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/39612222 Доклад]|играч на мача=[[Алекс Окслейд-Чембърлейн]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''Финал'''|дата=[[27 май]] [[2017]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уембли (стадион)|Уембли]]|час=17:30 BST|голове1=[[Алексис Санчес|Санчес]] {{гол|4}}<br>[[Аарън Рамзи|Рамзи]] {{жълт|9}} , {{гол|79}}<br>[[Роб Холдинг|Холдинг]] {{жълт|54}}<br>[[Гранит Джака|Джака]] {{жълт|81}}<br>[[Франсис Коклен|Коклен]] {{жълт|83}}|голове2=[[Виктор Моузес|Моузес]] {{червен|2|57|68}}<br>[[Н'Голо Канте|Канте]] {{жълт|59}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|76}}|зрители=89 472|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/39984089 Доклад]|играч на мача=[[Алексис Санчес]]}} == Награди == === Награда за играч на месеца в Арсенал === ''Награждава се ежемесечно на играча, избран чрез гласуване на феновете на Arsenal.com'' {| class="wikitable" style="text-align:center" ! style="width:130px;" |Месец ! style="width:200px;" |Играч ! style="width:130px;" |Гласове |- |Август |{{flagicon|FRA}} [[Лоран Косиелни|Лоран Кошчелни]] |35.6%<ref name="Arsenal August player award">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20160906/koscielny-is-vitality-player-of-month|title=Koscielny is Vitality Player of the Month|date=6 September 2016|publisher=Arsenal.com}}</ref> |- |Септември |{{flagicon|CHI}} [[Алексис Санчес]] |39.4%<ref name="Arsenal September player award">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20161005/alexis-is-vitality-player-of-the-month|title=Sánchez is Vitality Player of the Month|date=6 October 2016|publisher=Arsenal.com}}</ref> |- |Октомври |{{flagicon|GER}} [[Месут Йозил]] |45%<ref name="Arsenal October player award">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20161104/ozil-is-vitality-player-of-the-month|title=Ozil is Vitality Player of the Month|date=4 November 2016|publisher=Arsenal.com}}</ref> |- |Ноември |{{flagicon|CHI}} [[Алексис Санчес]] (2) |54.7%<ref name="Arsenal November player award">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20161206/alexis-is-vitality-player-of-the-month|title=Alexis is Vitality Player of the Month|date=6 December 2017|access-date=16 January 2017|publisher=Arsenal.com}}</ref> |- |Декември |{{flagicon|CHI}} [[Алексис Санчес]] (3) |80.4%<ref name="Arsenal December player award">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170110/alexis-is-vitality-player-of-the-month|title=Alexis is Vitality Player of the Month|date=10 January 2017|access-date=16 January 2017|publisher=Arsenal.com}}</ref> |- |Януари |{{flagicon|FRA}} [[Оливие Жиру]] |60.4%<ref name="Arsenal January player award">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170202/giroud-is-vitality-player-of-the-month|title=Giroud is Vitality Player of the Month|date=2 February 2017|publisher=Arsenal.com}}</ref> |- |Февруари |{{flagicon|CHI}} [[Алексис Санчес]] (4) |38%<ref name="Arsenal February player award">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170303/alexis-is-vitality-player-of-the-month|title=Alexis is Vitality Player of the Month|date=3 March 2017|publisher=Arsenal.com}}</ref> |- |Март |{{flagicon|CHI}} [[Алексис Санчес]] (5) |63.3%<ref name="Arsenal March player award">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170330/alexis-is-vitality-player-of-the-month|title=Alexis is Vitality Player of the Month|date=30 March 2017|publisher=Arsenal.com}}</ref> |- |Април |{{flagicon|ENG}} [[Алекс Окслейд-Чембърлейн]] |56.7%<ref name="Arsenal April player award">{{cite news|url=http://www.arsenal.com/news/news-archive/20170503/the-ox-is-april-player-of-the-month|title=The Ox is April Player of the Month|date=3 May 2017|publisher=Arsenal.com}}</ref> |} == Източник == <references /> [[Категория:ФК Арсенал]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2016/17]] kl7w7g2clpuvr16tg2rreml8jgjdmm6 0 809421 12416448 12385816 2024-11-19T02:17:34Z Luxferuer 25980 12416448 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = | картинка = Къщата на дядо Либен.jpg | картинка-описание = Къщата на дядо Либен от юг | надморска височина = | вид = къща | страна = [[България]] | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура]] | фасади = | конструктор = | конструкция = дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1810}} | технически параметри = | етажи = 2 | височина = | площ = | съвременен статут = паметник на културата с местно, ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | съвременно състояние = реставрирана, улица „Дядо Либен“ | сайт = | общомедия = }} '''Дядо-Либеновата къща''' е стара [[възрожденска архитектура|възрожденска къща]] в град [[Копривщица]], построена от Либен Каравелата ([[прякор]], даден му от копривщенци заради походката, подобна на клатената от вълните [[каравела]])<ref> [[Евтимий Сапунджиев|Сапунджиев, Е.]], съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. [[Петко Будинов|Будинов, П.]] „Прякорът „Каравела“. Т II. с 145 – 146. 1926 г. </ref> – дядото на [[Любен Каравелов]]. Дядо Либен е представител на заможните [[Беглик|бегликчии]], които жи­веят на широка нога. С неговите чичовци и вуйчовци, които са разсип­вали цялото си състояние за скъпоценни оръжия и хубави коне, пред нищо не са прекършвали своя независим дух и неведнаж са заставали начело на българските борби с [[Кърджалийство|кърджалиите]]. Дядо Либен напълно въплъщава в себе си волната хайдушка натура на старите коприщенци, които са расли на свобода, не са признавали чужда власт и са влияли на другите със своята смелост и упоритост. Но при всичко това дядо Либен имал и една малка слабост: той обичал и своето отечество, ала не всичкото, а само Копривщица.<ref>{{cite book | title = Битовите повести на Каравелова | last = Пенев | first = Боян | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1926 | edition = | publisher = 20 Априлъ 1926 | location = София | isbn = | doi = | pages = 223. Т. I | url = http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/29564 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Къщата е построена през 1810 г. по време на ранно-възрожденския стил в развитието на копривщенската архитектура, характерен със своята несиметричност.<ref> Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 70 – 85.</ref> Най-добро описание за нея дава неговият внук в сатиричната повест „[[Българи от старо време]]“: {{цитат|Дядовата Либенова къща е изградена на една джоглина, следователно – дядо Либен може да види всичкото село. Около тая знаменита къща растат в голямо изобилие люляци, трендафили и други миризливи цветя и дървета. От лявата страна на дядовата Либенова къща се намира една твърде голяма градина, която е пълна до най-крайната степен с всякакви плодовити и неплодовити дървета: ябълки, круши, дренки, череши, вишни, праскови, сливи, [[Домашна слива|драгуни]], а така също и едно орехово дърво и круша, дотолкова висока и кичеста, щото вие не можете и да си я въобразите, с една дума – рай и нищо повече.<ref name="slovo.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=179&WorkID=5211&Level=2 | заглавие = Дружбата на хаджи Генча с дяда Либена | достъп_дата = 9 юни 2022 | фамилно_име = Каравелов | първо_име = Любен | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>}} По-нататък се четат следните слова, отнасящи се за къщата на другия главен герой на същата повест: {{цитат|Щом влезеш през вратника на хаджи [[Генчо-Стайкова къща|Генчовата къща]], то пред очите ти се представляват всевъзможни картини: надясно се намира градинка, в която хаджи Генчо лежи по празниците под кичестата круша, прохлаждава се и си пие ракийка, а в делник прекопава градинката, сади цветя и зеле, плодовити дървета и лук. Хаджи Генчо се гордее със своята градинка и с пълно съзнание на нейното и на своето достойнство той вика гостенина да влезе при него в градинката и да се почуди... Трябва да ви кажа и това, че когато хаджи Генчо се намира в своята градинка, то той заборавя за хорските слабости и за нравоучителните дела и без церемония вика и мъжете, и жените да влязат в градинката му, ако лятната горещина и да му не дозволява да облече гореописаните шарени шалвари.<ref name="slovo.bg"></ref>}} Къщата се намира на улица „Дядо Либен“ в [[Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“|Арнаут махала]], но не е музей и не е отворена за посещение. == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] * [[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://bemyguide.org/dyado-liben-ot-balgari-ot-staro-vreme/ Дядо Либен от „Българи от старо време“] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1810 година]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] k2gceztogkrqh88h5k0zxhyxsytgk08 0 810005 12416455 12344375 2024-11-19T02:24:58Z Luxferuer 25980 12416455 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = | картинка = | картинка-описание = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | конструкция = бронз, полиран гранит | изпълнител = [[Александър Апостолов]] | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1984}} | съвременно състояние = поддържан | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 }} '''Паметникът на Антон Иванов''' е паметник на родения в град [[Копривщица]] деятел на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БКП]], [[Антон Иванов ]]Козинаров.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://opoznai.bg/view/pametnik-na-anton-ivanov | заглавие = Паметник на Антон Иванов – Копривщица | достъп_дата = 18 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21 април 2017 | труд = | издател = opoznai.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Фигурата на Антон Иванов е излята от бронз, а фундамента на паметника е направен от полиран гранит. Композицията е дело на скулптора [[Александър Апостолов]] и архитект [[Петко Татаров]] през 1984 г. и се намира на централния административен площад „Петко Каравелов“, пред сградата на гимназията наречена на името на [[Любен Каравелов]]. В тази сграда се помещават кмета на град Копривщица и Общинската администрация.<ref> Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.</ref> == Вижте също == * [[Паметници и мемориали в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Партизански паметници в Копривщица|Иванов]] [[Категория:Основани в България през 1984 година]] n3f249cbi1wq1byzkgi7r2ro7d4zf3o 0 810270 12416453 12175415 2024-11-19T02:23:22Z Luxferuer 25980 12416453 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = | картинка = Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев.jpg | картинка-описание = | надморска височина = | вид = | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = гранит | архитектурен стил = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1955}} | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 1926 – 1928 г. | етажи = | площ = | съвременен статут = паметник на културата с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | съвременно състояние = поддържан }} '''Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев''' се намира в двора на храм [[Успение Богородично (Копривщица)|Успение на Пресвета Богородица]] в град [[Копривщица]] Професор архимандрит д-р [[Евтимий Сапунджиев]] e български православен [[богослов]] и общественик, първи [[Историография|историограф]] на Копривщица, През 1926 издава първото описание на град Копривщица в нейното историческо, етнографско и стопанско развитие – „[[Юбилеен сборник по миналото на Копривщица]]“, на който сборник той се явява автор и съставител. Със свои материали са привлечени бележити копривщенски историци, изследователи и обществениви като [[Никола Беловеждов]], [[Танчо Шабанов]], [[Лука Ослеков]], проф. [[Райна Кацарова |Райна Кацарова – Кукудова]], краеведа [[Петко Будинов]] и проф, [[Андон Геров]]. В сборника има специални раздели, посветени на образователното, общественото и музикално описание на развитието на града от епохата на [[Българско възраждане|българското Възраждане]] до първите десетилетия след [[Освобождение на България|Освобождението на България]] и Копривщица през 1877 година. Лука Найденов Сапунджиев почива на 21 ноември 1943 година.<ref>Дядо Е, „Свещеният огън и други Копривщенски разкази“, Второ издание, Читалище „х. Ненчо Палавеев“, София, 2008.</ref>На състояла се тържествена Света [[литургия]], надгробния паметник на покойният богослов е осветен на 24 юли 1955 г.<ref>Draganbachev.com. [https://draganbachev.com/2011/03/03/библиографски-указател-на-списание-д/ Библиографски указател на списание духовна култура 1946 – 1965.] Посетен на 11 октомври 2021</ref> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> {{Портал|Православие}} [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Основани в България през 1955 година]] mz99d6gv0i5kba4tcfflh4jyhzzpqtk 0 810276 12416446 12012007 2024-11-19T02:15:35Z Luxferuer 25980 12416446 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = | картинка = Драгия-Драгийска къща.jpg | картинка-описание = Драгия-Драгийската къща изглед от юг | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]], народна старина<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък НКН.</ref> | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[Българско възраждане|възрожденски]] | фасади = | конструктор = | конструкция = плет, дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1852}} | технически параметри = | етажи = 2 | височина = | площ = | адрес = | собственик = | съвременен статут = паметник на културата с „местно, ансамблово значение“<ref>Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]]</ref> | съвременно състояние = [[Реставрация|реставрирана]] | сайт = }} '''Къщата на Драгия Драгийски''' е намираща се срещуположно на [[Мост на свободата (Копривщица)|Моста на свободата]] на площад [[„20-ти април“ (площад в Копривщица)|„20^-ти Април“]] в град [[Копривщица]]. Тя е една от няколкото напълно симетрични възрожденски къщи, градени през епохата на разцвета на копривщенската архитектура.<ref>{{cite book | title = За архитектурата на Копривщица | last = Стоичков | first = Янчо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Техника | location = София | isbn = | doi = | pages = 10 – 41 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Драгия-Драгийската къща е строена през 1852 г. Майсторите, които са я изграждали са неизвестни. Приземието и е разположено направо на терена. В него са включени две обособени соби, килер, помещение наричано в'къщи и централно разположен отвод. Пак там е поставено дървено, двураменно стълбище за втория етаж. Горният отвод е значително по-светъл и просторен от този на долния кат. Таваните са украсени с резбованите плетеници на наричаните в Копривщица „асма“ тавани.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.referati.org/koprivshtica/32166/ref/p7 | заглавие = Копривщица | достъп_дата = 22 юни 2022 | фамилно_име = Римпева | първо_име = Надежда Георгиева | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = referati.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Подобен симетричен архитектурен стил имат [[Десьова къща|къщата на Теодораки Десьоолу]], на [[Къща музей „Тодор Каблешков“|чорбаджи Лулчо Каблешков]], [[Бозова къща|тази на Павел Бозов]] и други. Понастоящем в къщата на Драгия Драгийси се помещава ресторантския комплекс „Дядо Либен“. Драгия Т. Драгийски е близък родственик на [[Ненчо Палавеев]], и който трябва да живее в [[Художествена галерия „Палавееви къщи“|къщата в Ламбовската махала]] като неин пазач, за което да получава от дарителския фонд 1000 лв. месечно „за сносен живот“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://daritelite.bg/hadzhi-nencho-donchev-palaveev-fondatsii-2/ | заглавие = Хаджи Ненчо Дончев Палавеев – фондация | достъп_дата = 22 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = daritelite.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Вижте също == * [[Паметници на културата в Копривщица]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1852 година]] gowzyt2j6fdb13dmsmpav6kx8ia26q6 0 810385 12416437 12354121 2024-11-19T02:03:44Z Luxferuer 25980 12416437 wikitext text/x-wiki {{Сграда | вид = [[чешма]] | картинка = Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков.jpg | страна = {{България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = неизвестен | тип на сградата = [[паметник на културата]] с местно ансамблово значение<ref>Koprivshtitsa-bg.com. Списък [[Национален институт за недвижимо културно наследство|НИНКН]].</ref> | архитектурен стил = {{Стартова дата и възраст|1922}}. | технически параметри = | съвременен статут = действаща | bgmaps = x = 968526E210&y = 908326E716 | съвременно състояние = [[Реставрация|реставрирана]] }} '''Арнаутец''' е извор, направен на чешма в град [[Копривщица]]. Извира от връх Свети Никола, край левия бряг на река Петрешка,<ref>Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> в близост до мястото, където се намирала къщата на копривщенския хайдутин [[Дончо Ватах]] войвода.<ref>Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Михаил Тошков. Пътниче, пийни и помени. София, ОФ, 1980. с. 312 – 316.</ref> Чешмата, както и Арнаут махала, в която се намира тя, са наречени от легендите за заселилите се там албански бежанци, наричани в Копривщица „[[арнаут]]и“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.koprivshtitza.com/history.php | заглавие = История на Копривщица | достъп_дата = 23 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = koprivshtitza.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Връх Свети Никола, освен с водата, която дава на изворчето е известен и с това, че приютява тленните останки на копривщенския гимназиален директор и пионер на залесяването в града [[Иван Джартазанов]], погребан по негово желание сред първите борове засадени от [[Дружество за залесяване „Средна гора“|Дружеството за залесяване]] в града.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sobstvenik.com | заглавие = 110 години от залесяването в Копривщица | достъп_дата = 23 май 2014 | фамилно_име = Панчева, М | дата = 2014 – 03 | издател = Собствестник | език = }}</ref> На 22 август 1922 година от името на [[ктитор]]а Лука Брайков е оформен от обикновен ломен камък сегашния вид на чешмата. Видният копривщенски революционер, публицист и краевед [[Любен Каравелов]] в своята хумористична повест „[[Българи от старо време]]“ сполучливо описва как се е наливала вода от Арнаутец в отдавна отминалите времена:<ref name="slovo.bg"></ref> {{цитат|Хаджи Генчо обича студена водица, и то от Арнаутския чучур, но обича я не за това, защото я пие – той пие [[Красново|краставоселско]] вино, – а за това, че му се харесва, когато се тя намира в къщата му; а освен това нему се иска да даде никоя работа на учениците си. И ето: праща той едного от ученици на Арнаутец да налее водица с двете жълтозелени гледжосани [[Стомна|стовни]]; но най-напред го побие малко, за да не строши стовните. Трябва да го побиеш, дорде не е разбил стовните – говори често хаджи Генчо, – а когато ги разбие, то ти го бий, колкото искаш, а стовните няма вече да бъдат цели. Но да ви кажа право, хаджи Генчо в това отношение само философствува, както е философствувал някога си и [[Настрадин Ходжа]], а на практика бива съвсем друго, т. е. когато момченцето разбие стовните, то хаджи Генчо му изправя кръста твърде немилостиво. Но както и да е, а хаджи Генча обичат всичките коприщенци и наричат го справедлив човек...<ref name="slovo.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=179&WorkID=5211&Level=2 | заглавие = Дружбата на хаджи Генча с дяда Либена | достъп_дата = 9 юни 2022 | фамилно_име = Каравелов | първо_име = Любен | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}.</ref>}} Според местните жители [[Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“|Арнаут махала]] се е формирала около извора, наричан Хайдушкото или Арнаутското кладенше. Това последното става официално име, но всъщност най-първото е Курт Алан (Вълча поляна). По всеобща традиция на това място са се създавали социални контакти, свързани с наливането, напиването на момината вода от момците и краденето на техните китки. Седенките, наричани „шъри“ или „талки“ също са се заформяли в близост с водоизтошник.<ref>{{cite book | title = Чешмите на Копривщица | last = Василев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Богиана | location = София | isbn = 9789546760784 | doi = | pages = 93 – 94 | url = http://www.strannik.bg/o/4765/cheshmite-na-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == Галерия [[Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“]] == <Gallery> File:Хаджи-Иванчова чешма.jpg|Хаджи-Иванчова чешма File:Енкова фурна.jpg|Тодор-Енкова фурна File:Хаджи-Нейков мост.jpg|Хаджи-Нейков мост File:Хаджи-Иванчова къща.jpg|[[Хаджи-Иванчова къща]] File:Koprivshtitsa 001.jpg|Арнаут махала с Хаджи-Нейков мост File:Надгробният паметник на Иван Джартазанов.jpg|Надгробният паметник на Иван Джартазанов </Gallery> == Вижте също == * [[Копривщенски чешми]] * [[Дядо-Либенова къща]] * [[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“]] == Източници == <references /> [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Чешми в Копривщица]] fkcd75qystxpafomg1kpc3g9h8bxvee 0 812034 12416693 12407092 2024-11-19T11:34:43Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416693 wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Скарлет Аура | име-оригинал = Скарлет Аура | фон = | лого = | картинка =SA-late2024.jpg | картинка_текст =Скарлет Аура 2024 | от =Скарлет Аура 20234 | създадена = 2014 | националност = | стил = Хеви метъл, Рок, Пауър метъл | основни инструменти = | период_на_активност = | лейбъл = Universal Music Romania, Pure Rock Records, Outlanders Production Or, Silver City Records | продуцент = | свързани_изпълнители = | влияния = | награди = | сайт = www.scarletaura.com | състав = Аура Данчулеску – вокал, Михай Данчулеску – соло китара и беквокали, Рене Нистор – бас китара и беквокали; Алекс Паулишта – ударни; Дан Лика - Клавишни | бивши_членове = | общомедия = }} '''Скарлет Аура''' ({{Lang|en|Scarlet Aura}}) е румънска [[Хевиметъл|хеви метъл]] група от Букурещ, Румъния. Първоначално сформирана през 2014<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.purerock-records.com/bands/view/414/Scarlet_Aura|заглавие=Pure Rock Records – Bands|труд=www.purerock-records.com|език=de|достъп_дата=7 November 2017|архив_дата=2021-02-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210208122918/https://www.purerock-records.com/bands/view/414/Scarlet_Aura}}</ref> година под името АУРА (AURA)<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.teenpress.ro/interviuri/artisti-si-trupe/interviu-cu-the-rock-chick-aura/|заглавие=Interviu cu „The Rock Chick“, Aura {{!}} Teen Press|труд=www.teenpress.ro|език=en-US|достъп_дата=4 January 2018}}</ref>, по-късно през 2015 година се преименува на '''Скарлет Аура'''.<ref name=":4">{{Cite news|url=https://www.infomusic.ro/2015/12/trupa-aura-devine-scarlet-aura-schimbari-componenta/|title=Trupa AURA devine SCARLET AURA după schimbări de componență – InfoMusic|last=Chirilă|first=Raluca|date=22 December 2015|work=InfoMusic|access-date=15 November 2017|language=ro-RO}}</ref><ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://metalhangar18.com/site/kakvo-predstoi-na-scarlet-aura.mh18|заглавие=Metal Hangar 18 « Какво предстои на SCARLET AURA?|труд=metalhangar18.com|достъп_дата=17 January 2018}}</ref> От основаването си до днес, групата е издала седем дългосвирещи албума, едно DVD на живо и два миниалбума. == История == През 2011 година румънската група „Стилборн“, с участието на Аура Данчулеску (вокали) и Михай „Майк“ Данчулеску (китара) откриват концерт на [[Бон Джоуви]] пред 60 хиляди зрители в Букурещ. През 2013 година двамата напускат „Стилборн“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.steelborn.ro/stiri/steelborn-anunta-selectie-pentru-voce-si-instrumentist-dupa-despartirea-de-aura-si-mihai-danciulescu|заглавие=Aura and Mihai leave Stillborn|автор=|първо_име=|труд=Stillborn|достъп_дата=}}</ref> за да сформират своя собствен музикален проект АУРА. Първият студиен албум на новата група е със заглавие The Rock Chick, издаден на 20 март 2014 от Юнивърсъл Мюзик Румъния и съдържа десет песни на [[румънски език]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.discogs.com/Aura-The-Rock-Chick/release/9455559|заглавие=Aura (66) – The Rock Chick|труд=Discogs|език=en|достъп_дата=28 September 2020}}</ref> Албумът представлява микс от [[алтернативен рок]], поп-рок и мелодичен [[хевиметъл]].<ref>{{Cite journal|last=|first=|date=31 January 2020|title=Scarlet Aura interview to Legacy magazine (April 2019)|url=http://www.scarletaura.net/legacy.html|journal=Legacy|volume=|pages=|via=|access-date=2022-07-15|archive-date=2020-01-31|archive-url=https://web.archive.org/web/20200131023815/http://www.scarletaura.net/legacy.html}}</ref> През юни 2014 г. група АУРА печели националния конкурс The Road to Kavarna,<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.metalfan.ro/stiri-rock/afla-trupele-calificate-in-finala-the-road-to-kavarna-14313.html?print|заглавие=Afla trupele calificate in finala The Road To Kavarna!|труд=www.metalfan.ro|език=en|достъп_дата=4 January 2018|архив_дата=2023-02-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230209101913/http://www.metalfan.ro/stiri-rock/afla-trupele-calificate-in-finala-the-road-to-kavarna-14313.html?print}}</ref><ref name=":7">{{Cite news|url=http://www.amosnews.ro/aura-castigat-road-kavarna-si-va-canta-la-kavarna-rock-fest-2014-2014-06-18|title=AURA a câştigat The Road To Kavarna şi va cânta la Kavarna Rock Fest 2014!|work=Agenţia AMOS News|access-date=4 January 2018|language=ro|archive-date=2014-07-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20140728081449/http://www.amosnews.ro/aura-castigat-road-kavarna-si-va-canta-la-kavarna-rock-fest-2014-2014-06-18}}</ref> даващ ѝ шанса да представи румънската рок музика на фестивала „[[Каварна рок фест]]“ в [[България]]. АУРА взима първо място и наградата на публиката на международния конкурс Black Sea Battle of the bands на „[[Каварна рок фест]]“.<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://metalhangar18.com/site/intervyu-s-aura-ot-rumaniya.mh18/2|заглавие=Metal Hangar 18 « Интервю с AURA от Румъния « Страница 2|труд=metalhangar18.com|достъп_дата=4 January 2018}}</ref><ref name=":8">{{Cite news|url=http://jurnalul.ro/cultura/muzica/aura-a-triumfat-la-kavarna-rock-fest-671959.html|title=Aura a triumfat la Kavarna Rock Fest|access-date=4 January 2018}}</ref> АУРА стават все по-разпознаваеми след излизането на албума ''The Rock Chick'' и са поканени да откриват няколко метъл концерта в Румъния. През декември 2015 година, по време на своето шоу в България като подгряваща група на германската „[[Аксепт]]“, група АУРА анонсира своето ново име – „Скарлет Аура“. Започва работа по втория албум, който е издаден от лейбъла ''Pure Rock Records'' през 2016 година със заглавие ''Falling Sky''.''<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puresteel-shop.com/SCARLET-AURA-Falling-Sky-2|заглавие=Scarlet Aura – Falling Sky|автор=|първо_име=|труд=Pure Rock Records|достъп_дата=|архив_дата=2017-04-10|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170410145116/http://www.puresteel-shop.com/SCARLET-AURA-Falling-Sky-2}}</ref>'' Този албум става първият за групата изцяло на английски език, има доста по-тежко рок звучене и е продуциран от Рой З.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.purerock-records.com/news/view/3115/SCARLET_AURA_Immortal_In_Your_Eyes_official_single_from_the_album_Falling_Sky_release_date_07th_October_2016|заглавие=SCARLET AURA – „IMMORTAL IN YOUR EYES“ – OFFICIAL SINGLE FROM THE ALBUM ''FALLING SKY'' – RELEASE DATE 07TH OCTOBER 2016|автор=|първо_име=|труд=Pure Rock Records|достъп_дата=|архив_дата=2021-03-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210307114352/https://purerock-records.com/news/view/3115/SCARLET_AURA_Immortal_In_Your_Eyes_official_single_from_the_album_Falling_Sky_release_date_07th_October_2016}}</ref> Скарлет Аура се включват в международно турне Shadows Show Tour 2016 като поддържащ изпълнител<ref name=":10">{{Cite news|url=http://tarjaturunen.com/the-shadow-shows-support-acts-and-special-guests/|title=THE SHADOW SHOWS – SUPPORT ACTS AND SPECIAL GUESTS|last=|first=|date=|work=Tarja Turunen|access-date=}}</ref> на [[Таря Турунен]], като заедно изнасят девет концерта в [[Германия]], [[Австрия]] и [[Швейцария]]. През 2017 година продължават турнето ''Falling Sky'', връщат се отново в Германия, този път със самостоятелни концерти. През същото турне, Скарлет Аура изнасят представления на редица международни фестивали в Източна Европа, включително „Мидалидаре рок фест“ в България, където през юни 2017 делят една сцена с Doro и Gotthard.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://midalidarerock.bg/program|заглавие=Full program of MIDALIDARE – ROCK IN THE WINE VALLEY|труд=midalidarerock.bg|език=en|достъп_дата=17 January 2018|архив_дата=2018-08-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180815054246/http://midalidarerock.bg/program}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://rockthenight.eu/midalidare-rock-wine-valley-den-vtori-scarlet-aura-doro-gotthard/|title=Midalidare, Rock In The Wine Valley, ден втори: Scarlet Aura, Doro, Gotthard|date=11 June 2017|work=Rock The Night > музикални новини, снимки, концерти|access-date=17 January 2018|language=bg-BG}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.radiotangra.com/news/read/29418.html|заглавие=Известни са всички групи за фестивала 'MIDALIDARE' в село Могилово|дата=2017-04-03|труд=radiotangra.com|достъп_дата=2023-09-24}}</ref> Историята на групата продължава с нов мениджмънт и нов издател – договор от юни 2017 г. с финландската компания ''Outlanders Productions'' пренася румънските изпълнители и тяхната музика много по-близо до пазарите на Северна и Западна Европа. Не закъсняват и първите резултати – през септември 2017 е издаден нов дългосвирещ трибют албум ''Memories'',<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://outlanders-productions.com/releases.html|заглавие=Scarlet Aura|автор=|първо_име=|труд=Outlanders Productions|език=en|достъп_дата=7 November 2017|архив_дата=2019-04-07|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190407232701/https://outlanders-productions.com/releases.html}}</ref> съдържащ единадесет кавъра на класически рок и метъл песни, изпълнени в собствен за групата стил и звучене, заедно с новия сингъл ''The Beast Within Me''. През втората половина на 2017 започва турнето ''The Beast Within Me Tour''. Скарлет Аура изнасят седемнадесет самостоятелни концерта в България, Германия, Словакия и Италия. Турнето завършва с участие на концерта Dio Returns в зала „Аренеле Романе“ в [[Букурещ]].<ref>{{Cite news|url=https://www.iabilet.ro/bilete-holograma-lui-dio-tim-ripper-owens-si-dio-disciples-live-la-arenele-romane-29669/|title=Holograma lui DIO, Tim Ripper Owens si Dio Disciples live la Arenele Romane|access-date=17 January 2018|language=ro}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.blabbermouth.net/news/watch-ronnie-james-dio-hologram-perform-in-bucharest/|title=Watch RONNIE JAMES DIO Hologram Perform In Bucharest|date=3 January 2018|work=BLABBERMOUTH.NET|access-date=17 January 2018|language=en-US}}</ref> През февруари и март 2018 „Скарлет Аура“ се включват в прощалното турне по случай 20-ата годишнина на [[симфоничен метъл]] групата „[[Рапсоди ъф Файър]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nuclearblast.de/en/label/music/band/news/details/5205038.591236.rhapsody-announce-support-acts-for-eu-tour.html|title=RHAPSODY – announce BEAST IN BLACK and SCARLET AURA as support acts for EU tour!|last=|first=|date=|work=Nuclear Blast|access-date=}}</ref> Изнасят двадесет и четири концерта, включващи песни от двата най-нови албума – ''Falling Sky'' и ''Memories''. Турнето е с подкрепата на Wacken Foundation.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.wacken-foundation.com/for-bands/feedback-of-supported-bands/|заглавие=Feedback geförderter Bands|труд=www.wacken-foundation.com|достъп_дата=28 September 2020|архив_дата=2021-01-28|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210128125106/http://www.wacken-foundation.com/for-bands/feedback-of-supported-bands/}}</ref> През март 2018 е анонсирано,<ref>{{Cite news|url=https://www.crommetal.com/single-post/2018/03/06/Angra-Announces-North-American-Tour-Scarlet-Aura-To-Support-1|title=Angra Announces North American Tour, Scarlet Aura To Support|last=|first=|date=6 March 2018|work=www.crommetal.com|access-date=}}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> че „Скарлет Аура“ ще бъдат част от турнето в Северна Америка на бразилската [[пауър метъл]] група „Ангра“ (Angra) с тридесет и една концертни дати, на които да представят новият си четвърти албум ''Hot'n'Heavy''. През септември 2018 започва самостоятелно турне на групата в Европа ([[Русия]], [[Украйна]] и [[Прибалтийски републики|Прибалтика]]), последвано от двадесет и шест самостоятелни концерта в [[Китай]] в периода ноември – декември същата година, отново включващи изпълнения от албума ''Hot’n'Heavy''. През септември 2018 г. излиза на пазара дигитална версия на албума ''Hot’n'Heavy'', последвана от двоен дългосвирещ комплект през март 2019 г. Усеща се промяна в стилистиката – доста по-силно влияние на симфоничния и пауър хеви метъл, но в комбинация с характерните за „Скарлет Аура“ визия и звучене. С този албум бандата вкарва „тъмни“ и прочувствени текстове на тема как да бъдеш себе си, как да се осмелиш да бъдеш различен, да не се страхуваш да останеш сам с музиката, за правото да се бориш за това, в което вярваш, за приятелството и музиката. По същото време е достигнат още един важен етап за групата – а пазара излиза първата част от концептуалната трилогия ''The Book of Scarlet'', съдържаща комплект от три албума и три фентъзи романа. Книгите са написани от Аура Данчулеску и съчетават текстовете на песните от албумите с историята на Скарлет, която заедно с албума потапя публиката в удивителния свят на „Скарлет Аура“. Първата книга от трилогията е със заглавие ''The Book of Scarlet – Ignition'' и се продава с албума „''Hot’n'Heavy''“. Албумът получава високи оценки от критиците, с рейтинг 9.5/10 и 9/10, а статии за групата са публикувани в редица музикални издания като Legacy,<ref>{{Cite journal|last=|first=|date=|title=Von den Katzen lernen|url=http://legacy.de|journal=Legacy|volume=125|pages=206 – 207|via=}}</ref> Break Out, Orkus! и други. През 2019 година основен фокус на „Скарлет Аура“ е писането на нова продукция за техния пети студиен албум и втори от трилогията ''The Book of Scarlet''. Дългосвирещият албум със заглавие ''Stormbreaker''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bravewords.com/news/scarlet-aura-to-release-stormbreaker-album-in-march-high-in-the-sky-music-video-streaming|заглавие=SCARLET AURA To Release Stormbreaker Album In March; „High In The Sky“ Music Video Streaming|автор=BraveWords|труд=bravewords.com|език=en|достъп_дата=28 September 2020}}</ref> излиза на 27 март 2020 г. Първият сингъл ''High in the Sky'' излиза през август 2019 г., като предшества албума и загатва за стила и посоката на звучене. Както сингълът, така и целият албум са издадени от новия музикален лейбъл, основан от групата – Silver City Records. Вторият том от трилогията е със заглавие ''The Book of Scarlet – Scarlets United'' и излиза в края на 2021 г. През декември 2019 г. е съобщено, че „Скарлет Аура“ ще се включат в съвместно турне<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.stormbringer.at/news/63695/visions-of-atlantis-kuendigen-den-ersten-teil-ihrer-europaeischen-headliner-tour-fuer-2020-an.html|заглавие=VISIONS OF ATLANTIS: kündigen den ersten Teil ihrer europäischen Headliner Tour für 2020 an! {{!}} News bei Stormbringer.at|автор=FiniMiez|труд=Stormbringer|език=de|достъп_дата=28 September 2020}}</ref> с групите „[[Вижънс ъф Атлантис]]“, Edenbridge и Leecher (като подгряващи). Планирани са петнадесет концертни дати в Европа, на които да бъдат представени песни от новия албум ''Stormbreaker''. През февруари 2020 г. групата потвърждава участието си като гост изпълнител на турнето на Primal Fear и Freedom Call, което да се проведе в периода септември – октомври 2020.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.facebook.com/PrimalFearOfficial/posts/2619010288196995|заглавие=Primal Fear|труд=www.facebook.com|език=en|достъп_дата=28 September 2020}}</ref> Турнето е отложено – веднъж за септември 2021 г., а впоследствие още веднъж за януари – февруари 2022 г., като накрая поради здравословни причини е изцяло отменено от Primal Fear.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.primalfear.de/home/2021/08/important-update-all-shows-booked-for-2021-and-2022-cancelled/|заглавие=IMPORTANT UPDATE: All shows booked for 2021 and 2022 cancelled! {{!}} Primal Fear|труд=www.primalfear.de|език=en-US|достъп_дата=2021-11-27|архив_дата=2021-11-27|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211127102706/http://www.primalfear.de/home/2021/08/important-update-all-shows-booked-for-2021-and-2022-cancelled/}}</ref> През юли 2020 е анонсиран договор за глобална дистрибуция на предстоящия през 2021 нов албум на групата, сключен между звукозаписния лейбъл на „Скарлет Аура“ – Silver City Records и Universal Music.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.femalefrontedpower.com/scarlet-aura-signs-deal-with-universal-music/|заглавие=SCARLET AURA Signs Deal With Universal Music|автор=jxwf7w|труд=FEMALE FRONTED POWER|език=en-US|достъп_дата=28 September 2020|архив_дата=2021-05-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210513205855/https://www.femalefrontedpower.com/scarlet-aura-signs-deal-with-universal-music/}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://letsrock.ro/news/universal-music-romania-semneaza-cu-scarlet-aura-11392.html|заглавие=Universal Music Romania semneaza cu Scarlet Aura|автор=www.phpcoder.ro|първо_име=PHP Coder-|труд=Let's Rock.ro|език=ro|достъп_дата=28 September 2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://metalgoddesses.com/2020/07/29/scarlet-aura-signs-deal-with-universal-music/|заглавие=Scarlet Aura signs deal with Universal Music|автор=VV|труд=Metal Goddesses|език=en|достъп_дата=28 September 2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bravewords.com/news/scarlet-aura-signs-global-digital-distribution-deal-with-universal-music|заглавие=SCARLET AURA Signs Global Digital Distribution Deal With Universal Music|автор=BraveWords|труд=bravewords.com|език=en|достъп_дата=28 September 2020}}</ref> За да отбележат 5-ата годишнина на албума Falling Sky, „Скарлет Аура“ презаписват, ремиксират и адаптират песните в специално издание, наречено Fallings Sky – 5th Anniversary, което е издадено на 16 април 2021 г. от Universal Музика и Silver City Records. На 7 май същата година са анонсирани, а по-късно, на 10 септември, излиза на пазара третият том от трилогията, наречен '''Genesis of time''', заедно с едноименния студиен албум. Издадени са отново от Universal Music и Silver City Records.<ref name="Records">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.metal-temple.com/site/news/view/general_news/scarlet-aura-to-reveal.htm|заглавие=Metal-Temple.com :: SCARLET AURA: To reveal the title of the upcoming album and new single. This is the album that will set you free! (News)|автор=Records|първо_име=Silver City|труд=www.metal-temple.com|език=EN|достъп_дата=2021-05-14|архив_дата=2021-05-14|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210514085900/http://www.metal-temple.com/site/news/view/general_news/scarlet-aura-to-reveal.htm}}</ref> На 26 ноември 2021 „Скарлет Аура“ пускат своя втори коледен сингъл – хевиметъл вариант на песента [[Rockin' Around the Christmas Tree]], продължавайки традицията, започната през 2020 с аналогичен хевиметъл кавър на [[Jingle Bell Rock]]. Същия ден „Скарлет Аура“ са включени в международната букинг агенция Nine Lives Entertainment.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nine-lives-entertainment.com/news/255/en|заглавие=News: Nine Lives Entertainment proudly... {{!}} Nine Lives Entertainment|труд=nine-lives-entertainment.com|достъп_дата=2021-11-27}}</ref> През февруари 2022 г. групата анонсира предстоящото излизане на двойния акустичен албум Under My Skin, издаден на 22 април 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.scarletaura.com/|заглавие=Genesis of Time OUT ON 10/09/21! New Single Frostbite Out NOW {{!}} Scarlet Aura Official Website|труд=Scarlet Aura 2021|език=en|достъп_дата=2022-03-16}}</ref> С първия сингъл от новия албум – „Я свободен“, излязъл на 28 февруари 2022, група „Скарлет Аура“ отправя призив за мир и единство към целия свят. Вторият сингъл излиза на 22 април със заглавие Glimpse in the Mirror („Поглед в огледалото“). На 25 октомври 2022 г. „Скарлет Аура“ представя новото си предаване на шоу Rock United by Scarlet Aura, в което като специални гости се появяават Doro и Ralf Scheepers от Primal Fear. Спазвайки традицията от предходните години, през ноември 2022 групата пуска трети коледен сингъл в метъл стил – Feliz Navidad. На 8 февруари 2023 година, групата обявява<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=www.scarletaura.com/press_release.html|заглавие=}}</ref> новия сингъл Fire All Weapons с участието на Ralf Scheepers, насрочен за пускане на 24 февруари 2023 година. На 24 март беше издаден сингълът "Rock în sânge și voință", с последвалото издаване на едноименния албум на 5 май. "Rock în sânge și voință" включваше 11 песни, всички напълно написани на румънски, демонстрирайки музикалните корени и културното наследство на групата. На 24 ноември групата издаде традиционната си коледна кавър версия на тежък метъл, този път кавър на "All I Want for Christmas is You" на [[Марая Кери]]. През март 2024 г. Scarlet Aura обяви предстоящия си албум "Rock-Stravaganza" и пусна сингъла "Ochii Care Nu Se Văd," отбелязвайки нов етап в музикалното си пътуване. Албумът "Rock-Stravaganza" беше официално издаден през юни 2024 г., като още повече укрепи присъствието им в тежкия метъл жанр. В края на 2024 г. Scarlet Aura обяви своето "Коледно турне - Rock Your Christmas Tour," иновативна серия от концерти, които ще се проведат в укрепени църкви и исторически паметници в Румъния, включително в окръзите Сибиу, Клуж, Брашов и Тимиш. Това турне цели да съчетае енергията на рок музиката с празничната атмосфера на коледния сезон, предлагайки на публиката уникално изживяване, където традицията се среща със съвременността. Турнето е планирано да започне на 7 декември 2024 г. в укрепената църква в Чинчшор, окръг Брашов, и ще включва концерт на 13 декември 2024 г. в Музея "Корнелиу Миклоши" в Тимишоара. Тези концерти са създадени, за да превърнат историческите обекти в светилища на музиката, предоставяйки потапящо изживяване, което празнува както културното наследство, така и съвременния рок. Чрез интегрирането на традиционни коледни песни, преработени в техния отличителен рок стил, Scarlet Aura продължава да разширява границите на жанра си, създавайки запомнящи се изживявания, които резонират с разнообразна публика. == Състав == * Аура Данчулеску – вокал * Михай Данчулеску – соло китара и беквокали * Рене Нистор – бас китара и беквокали * Алекс Паулишта – ударни * Дан Лика - Клавишни == Дискография == '''Студийни албуми''' * ''2014: The Rock Chick'' ( [[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Romania]] ) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusic.com/album/the-rock-chick-mw0002644328|заглавие=The Rock Chick|автор=|първо_име=|труд=Allmusic|достъп_дата=}}</ref> * ''2016: Falling Sky'' (Pure Rock Records) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusic.com/album/falling-sky-mw0002981120|заглавие=Scarlet Aura – Falling Sky|автор=|първо_име=|труд=Allmusic|достъп_дата=}}</ref> * ''2017: Memories'' (Outlanders Productions) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://powermetal.de/review/review-Scarlet_Aura/Memories,31586.html|заглавие=Review {{!}} SCARLET AURA – Memories {{!}} POWERMETAL.de|труд=powermetal.de|достъп_дата=7 November 2017}}</ref><ref name=":1"/> * ''2021:'' ''Falling Sky'' – 5th Anniversary ([[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Romania]] / Silver City Records) * The Book of Scarlet Trilogy: ** ''2019: Hot'n'Heavy'' (Silver City Records) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.allmusic.com/album/hotnheavy-mw0003242279|заглавие=Scarlet Aura – Hot'n'Heavy|автор=|първо_име=|труд=Allmusic|достъп_дата=}}</ref> ** ''2020: Stormbreaker'' (Silver City Records) ** ''2021'': ''Genesis of Time'' ([[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Romania]] / Silver City Records) <ref name="Records"/> * ''2022: Under My Skin (2CD)'' ([[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Romania]] / Silver City Records) * ''2023: Rock în Sânge și Voință'' ([[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Romania]] / Silver City Records) * ''2024'': ''Rock-Stravaganza ([[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Romania]] / Silver City Records)'' '''EPs''' * ''2017: The Beast Within Me'' (Outlanders Productions) <ref name=":1"/> * ''2019:'' ''High in the Sky'' (Silver City Records) '''DVD/CD на живо''' * ''2018: Scarlet Aura – live in concert'' (Outlanders Productions) <ref name=":1"/> '''Коледни сингли:''' 2020: Jingle Bell Rock ( [[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Romania]] / Silver City Records) 2021: Rockin' Around Christmas Tree ( [[Юнивърсъл Мюзик Груп|Universal Music Romania]] / Silver City Records) 2022: Feliz Navidad (Universal Music Romania / Silver City Records) 2023: All I Want for Christmas is You (Universal Music Romania / Silver City Records) == Книги == * The Book of Scarlet vol. I – Ignition (2018 г. Second edition: 2019 г.).{{ISBN|978-3964439796}},170 стр. * The Book of Scarlet vol. II – Scarlets United (2021).{{ISBN|978-6060670247}}[[ISBN (identifier)|ISBN]]&nbsp;[[Special:BookSources/978-6060670247|978-6060670247]], 130 стр. == Награди == {| class="wikitable" !Година ! Събитие ! Категория ! Резултат ! Победител |- | 2014 г. |Road To Kavarna, Румъния |финал |'''Победител''' | |- | 2014 г. |[[Каварна рок фест]], България |Black sea Battle of the bands | style="background: #42f486;" |'''Победител''' | – |} == Класации == ''High In The Sky'' достига 1-во място в категориите „Метал“ и „Рок“ и 8-мо място във „Всички категории“ в румънските класации на iTunes на 27 май 2020 г. ''Stormbreaker'' достигна върха като албум на N1 в категориите „Метал“ и „Рок“ и 2-ро място във „Всички категории“ в румънските класации на iTunes на 27 май 2020 г. == '''Източници''' == <references /> == Външни препратки == * [https://scarletaura.com Официален сайт] * {{Facebook|scarletaura}} * [https://www.youtube.com/ScarletAura Scarlet Aura – YouTube] * {{Twitter|Scarlet_Aura_}} * {{Instagram|scarlet_aura_}} {{Превод от|en|Scarlet Aura|1176536421}} [[Категория:Метъл групи]] [[Категория:Пауър метъл]] [[Категория:Основани в Румъния през 2014 година]] n3fvd3gi587km5p1zf8wk2azc417zll 0 813378 12416608 11486089 2024-11-19T09:19:01Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Макс (стрийминг услуга)]] 12416608 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Макс (стрийминг услуга)]] 43s4mvjezzyufw4f30m15okn6v6mzm1 0 814455 12416125 11792023 2024-11-18T18:04:07Z Elkost 8375 +[[Категория:Професионални гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Русе]]→[[Категория:Гимназии в Русе]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416125 wikitext text/x-wiki {{Училище}} '''Професионална гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“''' в квартал [[Образцов чифлик]], [[Русе]] е първото земеделско училище в страната. След Освобождението първоначално със селскостопанското образование се заемат практическите образцови чифлици, първият от които се открива в бившия Номуне чифлик, основан от турския реформатор [[Мидхат паша]] през [[1865]] г. В своя доклад № 35 от 12 декември 1879 г. [[Григор Начович]], временен министър на финансите, обосновава необходимостта от отварянето на земеделски образцови чифлици, в които земеделието да се изучава практически. В отговор на 13 декември 1879 г. излиза Указ № 374 на княз [[Александър I Батенберг]] за организиране на образцов чифлик като нисше практическо училище с пръв управител и учител по земеделие Георги Андреев Георгов и иконом-счетоводител Петър Жълтов. С Указ № 448 от 20 юни 1883 г. на княз Александър нисшето практическо училище става средно земеделско училище. Създава се опитно поле към училището. През 1896 г. е организирана първата местна селкостопанска изложба, на която са представени лозаро-винарски отдел, нови сортове земеделски култури, овощарска продукция, пчеларство и други. Със свои нововъведения училището участва в много международни и национални изложби и получава над 40 златни, сребърни и бронзови медали, грамоти и похвали. През 1952 г. училището се преименува „Селскостопански техникум“, а за високите си постижения – образователни и възпитателни – през 1976 г. техникумът е обявен за образцово училище. От 1983 г. техникумът носи името на патриота и революционер [[Ангел Кънчев]]. Награден е с редица държавни отличия, между които [[Орден „Кирил и Методий“]] – I степен. Сред възпитаниците на Професионалната гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“ са много видни деятели на селскостопанската ни наука като: академик Владимир Марков – микробиолог със световна известност, създателят на нови сортове пшеница, проф. Иван Иванов, проф. Велин Койнов, проф. Неделчо Кандев, проф. д-р Тодор Кръстев, проф. д-р Янко Енчев, главния мюфтия [[Недим Генджев]] и други. Участието на гимназията в реализацията на международни проекти спомага за интегрирането ѝ в модерното европейско образование. По програма „[[Леонардо да Винчи]]“ има реализирани три партньорски проекта, свързани с развитието на професионалното образование и обучение в областта на агроекологичното земеделие – приоритет за България през последните години. Училището разполага с общежитие /180 места/, стол, спортна база и почивна станция на морето. == Външни препратки == * [http://www.novotika.com/tss/index.php Официален сайт на ПГСС „Ангел Кънчев“] [[Категория:Основани в България през 1879 година]] [[Категория:Професионални гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Русе]] g2mpgtnc18jcv2ijjbqe0s6hsnmqjuf 0 814595 12416282 12363483 2024-11-18T20:48:20Z PowerBUL 202075 12416282 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кармен Армендарис | име-оригинал = | категория = кинопродуцент | описание = мексиканска продуцентка | портрет = | портрет-описание = | пол = жена | име-рождено = Кармен Сесилия Армендарис Пардо | роден-място = [[Мексико (град)|Мексико]], {{MEX}} | починал-място = | националност = мексиканка | работил = [[Телевиса]] | вложки = | баща = [[Педро Армендарис]] | майка = Кармен Пардо | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Кармен Сесилия Армендарис Пардо''' ({{lang|es|Carmen Cecilia Armendáriz Pardo}}), по-известна като '''Кармен Армендарис''', е [[Мексико|мексиканска]] [[Телевизионен продуцент|продуцент]]ка на телевизионни предавания и [[теленовела|теленовели]] в мрежите на [[ТВ Ацтека]] и [[Телевиса]]. Армендарис е първият продуцент на предаването ''Ventaneando'' и в продължение на седем години продуцира токшоуто ''Hoy''. Кармен Армендарис е създател и продуцент на сериала в жанра на ужасите ''Белязаният час''. Чрез тази телевизионна поредица Армендарис дава възможност за изява на бъдещите носители на [[Оскар за най-добър режисьор|Оскар]] – [[Гийермо дел Торо]], [[Алфонсо Куарон]] и [[Емануел Любецки]].<ref name="toro">{{cita web |url=https://www.vice.com/es_mx/article/kwvwev/el-programa-mexicano-de-ciencia-ficcion-en-la-decada-de-los-ochentas-que-dio-luz-a-los-mejores-directores-de-hollywood|título=Hora Marcada que dio luz a los mejores directores|fechaacceso= |obra=Vince|idioma= español|fechaarchivo=1 de septiembre de 2017}}</ref> Самият Дел Торо описва Армендарис като „покровителка на нашето поколение режисьори“.<ref name="toro2">{{cita web |url=https://www.youtube.com/watch?v=C5AI2NTDuUo&t=291s|título=Guillermo del Toro: sus inicios|fechaacceso= |autor=Cine Premiere|fecha=10 de enero de 2018 |obra=YouTube (video)|idioma= español|fechaarchivo=24 de julio de 2018}}</ref> Кармен Армендарис е дъщеря на Кармен Пардо и [[Педро Армендарис]], актьор от така наречения [[Златен век на мексиканското кино]], и по-малката сестра на актьора, спечелил награда „Ариел“, Педро Армендарис-младши. == Кариера == === Изпълнителен продуцент === ==== Сериали и теленовели ==== * ''[[Цената да те обичам]]'' (2024) * ''[[Мащехата (теленовела, 2022)|Мащехата]]'' (2022)<ref>{{Cita web|url=https://www.produ.com/noticias/carmen-armendariz-de-televisa-traemos-una-version-renovada-y-agil-de-la-madrastra|título=Carmen Armendáriz de Televisa: Traemos una versión renovada y ágil de La madrastra|fechaacceso=16 de agosto de 2022|fecha=1 de agosto de 2022|sitioweb=produ.com|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2022-08-30|архив_дата=2023-11-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231116181548/https://www.produ.com/noticias/carmen-armendariz-de-televisa-traemos-una-version-renovada-y-agil-de-la-madrastra}}</ref> * ''[[Мария Феликс: Ла Доня]]'' (2022)<ref>{{Cita web|url=https://corporate.televisaunivision.com/press/2022/03/16/televisaunivision-begins-production-of-vixs-first-bioseries-depicting-the-life-of-maria-felix/|título=TelevisaUnivision comienza producción de la primera bioserie para ViX+ sobre la vida de María Félix|fechaacceso=4 de julio de 2022|fecha=16 de marzo de 2022|sitioweb=corporate.televisaunivision.com}}</ref> * ''[[Помниш ли ме]]'' (2021)<ref>{{cita web|título=Te acuerdas de mí {{!}} Boletín E-2059|url=https://www.televisa.com/sala-de-prensa/telenovelas/te-acuerdas-de-mi|obra=televisa.com|fecha=13 de enero de 2021|fechaacceso=15 de enero de 2021|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2022-08-30|архив_дата=2022-01-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220125075022/https://www.televisa.com/sala-de-prensa/telenovelas/te-acuerdas-de-mi}}</ref> * ''[[Узурпаторката (теленовела, 2019)|Узурпаторката]]'' (2019) * ''[[Яго]]'' (2016) * ''Омъжи се за мен, любов моя'' (2013) * ''Лудо влюбен'' (2010) * ''Белязаният час'' (1988-1990) * ''Тони Тихуана'' (1988) ==== Предавания ==== * ''Intrusos'' (2018-2019) * ''50 Años de la telenovela: Mentiras y verdades'' (2007) * ''Hoy'' (2005-2013) * ''Trapitos al sol'' (2001) * ''Aquí entre dos'' (2000) * ''La Botana'' (1997) * ''Hacen y deshacen'' (1997) * ''Ventaneando'' (1996) === Сценарист === * ''Омъжи се за мен, любов моя'' (2013) с [[Марта Карийо]] == Награди и номинации == ; [[Награди TVyNovelas (Мексико)|Награди TVyNovelas]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Проект''' || '''Резултат''' |- | rowspan="3" | [[Ти Ви и Новелас (2020)|2020]] || Най-добра теленовела || rowspan="3" | ''[[Узурпаторката (теленовела, 2019)|Узурпаторката]]'' || Печели<ref>{{cita web|apellidos1=Solís|nombre1=Erik|título=Premios TVyNovelas 2020 se posponen por coronavirus|url=https://www.lasestrellas.tv/espectaculos-1/famosos-1/premios-tvynovelas-2020-cancelan-posponen-coronavirus|obra=lasestrellas.tv|fecha=13 de marzo de 2020|fechaacceso=14 de marzo de 2020}}</ref><ref name=NominadosReparto>{{cita web|apellidos1=Canaán|nombre1=Nayib|título=Comienzan las votaciones para los Premios TVyNovelas 2020. ¡Elige a tu favorito!|url=https://www.tvynovelas.com/mx/premios-tv-y-novelas/votaciones-mejor-reparto-publico-elige/|obra=tvynovelas.com|fechaacceso=15 de marzo de 2020|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2022-08-30|архив_дата=2020-03-17|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200317212556/https://www.tvynovelas.com/mx/premios-tv-y-novelas/votaciones-mejor-reparto-publico-elige/}}</ref> |- | Най-добър екип || Номинирана |- | Най-добър финал || Номинирана |- | [[Ти Ви и Новелас (2017)|2017]] || rowspan="3" | Най-добър сериал || ''[[Яго]]'' || rowspan="3" | Номинирана |- | 2014 || ''Омъжи се за мен, любов моя'' |- | 2011 || ''Лудо влюбен'' |- | 2013 || rowspan="3" | Най-добра развлекателна програма || rowspan="3" | ''Hoy'' || Печели |- | 2008 || Печели |- | 2007 || Номинирана |} == Външни препратки == * [http://www.imdb.com/name/nm0035401/ Кармен Армендарис в IMDB] == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Армендарис, Кармен}} [[Категория:Мексикански продуценти]] [[Категория:Мексикански телевизионни продуценти]] [[Категория:Родени в град Мексико]] m7posfgzu17iedxfp5u23d28tzlgfw7 14 815693 12416172 12272394 2024-11-18T18:37:46Z Elkost 8375 + 2 категории; ±[[Категория:Средни училища в Плевен]]→[[Категория:Сгради и съоръжения в Плевен]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416172 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Плевен]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Плевен]] [[Категория:Организации в Плевен]] [[Категория:Образование в Плевен]] idzc9apzfsspdklsynp327sn4scaget 0 819864 12416603 11592102 2024-11-19T09:17:26Z Xunonotyk 209517 12416603 wikitext text/x-wiki {{Пещера |име=Тиен Дуонг |друго_име=Thiên Đường |картинка=Paradise cave.JPG |карта_страна=Виетнам |дълбочина=неизв. |дължина=31 км |откриване=2005 г. }} '''Тиен Дуонг''' ({{Lang|vi|Thiên Đường}} – '''Райската пещера''') е [[пещера]] в националния парк „[[Фонгня-Кебанг]]“, находящ се на 60&nbsp;км северозападно от град [[Донгхой]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://tourism.vietnamembassy-usa.org/newsthien-duong-cave-sets-asian-record-for-unique-stalactites-stalagmites-n99.html|заглавие=Thien Duong Cave sets Asian record for unique stalactites, stalagmites|издател=Embassy of Vietnam in the US|език=en|достъп_дата=2022-11-20}}</ref> Пещерата е [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|обект на световното наследство на ЮНЕСКО]] и се намира на [[надморска височина]] от 350 метра, близо до западния клон на магистралата „Хо Чи Мин“, в община Сон Трах, област Бо Трах, провинция [[Куанг Бин (провинция)|Куанг Бин]], [[Виетнам]]. Пещерата е открита от местен жител през 2005 г. и първите 5 км от нея са изследвани от британски изследователи през същата година.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://phongnhaexplorer.com/en/phong-nha-ke-bang-national-park/paradise-cave.html|заглавие=PARADISE CAVE|труд=Phong Nha Explorer|издател=Phong Nha Explorer|език=en|достъп_дата=2022-11-20}}</ref> Пещерата е дълга 31&nbsp;км, по-дълга от пещерата Фонгня, която преди това е считана за най-дългата пещера в същия национален парк.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> Камерите достигат до 72 м височина и 150 м ширина. Варовиковата формация също е по-зрелищна от тази на пещерата Фонгня. Британските изследователи са впечатлени от красивите и зрелищни [[сталактит]]и и [[сталагмит]]и в пещерата, откъдето идва и името ѝ – Райската пещера.<ref name=":0" /> През 2012 г. тук е открит нов вид [[троглобионти]]чен вид [[скорпион]] – ''Vietbocap thienduongensis''.<ref>{{Cite journal|last=Lourenço|first=Wilson R.|last2=Pham Dinh Sac|last3=Tran Hang|date=March 2018|title=The genus Vietbocap Lourenço & Pham, 2010 in the Thien Duong cave, Vietnam: A possible case of subterranean speciation in scorpions (Scorpiones: Pseudochactidae)|url=https://www.researchgate.net/publication/324126651_The_genus_Vietbocap_Lourenco_Pham_2010_in_the_Thien_Duong_cave_Vietnam_A_possible_case_of_subterranean_speciation_in_scorpions_Scorpiones_Pseudochactidae|journal=Comptes Rendus Biologies|chapter=341(4)|language=en|doi=10.1016/j.crvi.2018.03.002}}</ref> Изследователите датират възрастта на пещерата между 350 и 400 милиона години.<ref name=":1" /> Пътят до пещерата и пътеките вътре в нея са изградени от местна компания и от 3 септември 2010 г. пещерата е отворена за туристи. == Галерия == {{Световно културно и природно наследство}} <gallery widths="150" perrow="5"> Файл:Grotte Phong Nha.jpg Файл:Trong động Thiên Đường 1.jpg Файл:Trong động Thiên Đường 2.jpg Файл:Trong động Thiên Đường 3.jpg Файл:Thien Duong Cave 1.jpg Файл:Thien Duong Cave 2.jpg Файл:Thien Duong Cave 3.jpg Файл:Thien Duong Cave 4.jpg Файл:Thien Duong Cave 5.jpg Файл:Thien Duong Cave 6.jpg </gallery> == Вижте също == * [[Шондонг]] == Източници == {{Reflist}} {{Превод от|en|Thiên Đường Cave|1063480087}} [[Категория:Забележителности на Виетнам]] 38rizrjgu87q5niqv7u1r3ybbljwmpe 0 820312 12416530 11753682 2024-11-19T07:18:44Z Dbalinov 31332 Премахнати са параметрите на шаблон Депутат-България за да се използват данните от уикиданни 12416530 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Александър Иванов | име-оригинал = | категория = политик | описание = български политик и икономист | портрет = | портрет-описание = | пол = мъж | име-рождено = Александър Койчев Иванов | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1982|8|29|1}} | роден-място = [[Бургас]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | образование = [[Университет „Проф. д-р Асен Златаров“]];<br> [[Великотърновски университет|ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“]];<br> [[Медицински университет – София]] | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = [[икономист]] | партия = [[ГЕРБ]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България}} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Александър Койчев Иванов''' е български [[политик]] и [[икономист]] от [[ГЕРБ]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] от ГЕРБ в [[XLIV народно събрание|XLIV]], [[XLVI народно събрание|XLVI]], [[XLVII народно събрание|XLVII]], [[XLVIII народно събрание|XLVIII]] и [[XLIX народно събрание]]. == Биография == Александър Иванов е роден на [[29 август]] [[1982]] г. в град [[Бургас]], [[Народна република България]]. Завършва [[Национална финансово-стопанска гимназия|Националната финансово-стопанска гимназия]] в [[София]], след което записва специалност „Икономика“ в [[Университет „Проф. д-р Асен Златаров“|Университета „Проф. д-р Асен Златаров“]] в Бургас. Придобива три магистърски степени – по икономика и счетоводство и контрол във [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“]] и здравен мениджмънт в [[Медицински университет – София|Медицинския университет]] в София.<ref name="flagman.bg"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.gerb.bg/bg/team/aleksandar_koichev_ivanov-1857.html | заглавие = Александър Койчев Иванов | достъп_дата = 26 ноември 2022 | издател = gerb.bg | език = bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://tribune.bg/bg/mneniq/aleksandyr_ivanov_biudzhet_2019_otgovarq_na_systoqnieto_na_ikonomikata/ | заглавие = „Александър Иванов: Бюджет 2019 отговаря на състоянието на икономиката“ | дата = 6 ноември 2018 | достъп_дата = 26 ноември 2022 | издател = tribune.bg | език = bg}}</ref> През годините е работил в престижни международни компании и е заемал ръководни позиции. Отговарял е за одита на КПМГ, Ърнъст и Янг, Филип Морис, занимавал се с финансите на биофармацевтичната компания „АстраЗенека“. Бил е и директор на отдел „Вътрешен контрол“ на PvH Corp. – Амстердам, Холандия.<ref name="flagman.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.flagman.bg/article/239282 | заглавие = „Предложеният за регионален министър Александър Иванов – бургазлия, със солидно образование и кариера“ | дата = 21 април 2021 | достъп_дата = 26 ноември 2022 | издател = flagman.bg | език = bg}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Икона|bg}} [https://www.parliament.bg/bg/MP/3986 Профил на Александър Иванов в сайта на 48-ото Народно събрание] * {{Икона|bg}} [https://parliament.bg/bg/MP/4287 Профил на Александър Иванов в сайта на 49-ото Народно събрание] {{Мъниче|Политик|Бургас}} {{Портал|Биографии|Икономика|Медицина|Политика|България}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Иванов, Александър}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на ГЕРБ]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Възпитаници на Великотърновския университет]] [[Категория:Възпитаници на Медицинския университет (София)]] [[Категория:Родени в Бургас]] 6cu88e334f2whij5klxezi4tet9oy0z 0 820546 12416241 12237017 2024-11-18T20:03:45Z Elkost 8375 +[[Категория:Костинброд]]; ±[[Категория:Основни училища в България]]→[[Категория:Основни училища в Софийска Софийска област]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416241 wikitext text/x-wiki {{Училище |име= Първо ОУ „Васил Левски“ |основан= 1855 г. |град= Костинброд |страна= [[Османска империя]] |квартал= |улица= ул.Стара планина 1 |сайт= [http://1ouvlevski.com/] |директор= |картинка= }} '''Първо основно училище „Васил Левски“''' е [[основно училище]] в гр. Костинброд, основано през 1855 година. == История == Училището е най-старото в Костинброд. Открито е през 1855 година. Първият учител е поп Коце от с. [[Волуяк]]. В началото учебните занятия се провеждат в местната селска кръчма. Към 1878 година то разполага със своя сграда. За пръв път учениците са разделени на отделения през учебната 1880/1881 г. от учителя Испиридон Младенов от [[Ниш]], който въвежда обучение на новобългарски език. През 1888 година е завършена новата сграда на училището и в нея от учебната 1888/1889 г. преподават двама учители в четири отделения. От учебната 1893/1894 г. учителите са трима и за кратко е открито и пето отделение. През учебната 1901/1902 г. броят на учениците е 77, а през учебната 1907/1908 г. нараства до 120. По време на [[Балканска война|Балканската война]] училището е затворено – до февруари 1913 г. През 1921 година, поради нарастващия брой ученици от съседните села, Училищното настоятелство взима решение да бъде построена нова сграда, като през следващите години се наемат допълнителни постройки за някои от отделенията. Сградата с известната часовникова кула е завършена през 1936 г. На 15 април 1937 г. Педагогическият съвет решава първоначалното училище в село Костинброд да се нарича „Васил Левски”. През 1940 година в него се обучават 240 ученици от 6 учители.<ref>Държавен архив - София, ф. 1040К (Народно първоначално училище „Васил Левски“ - с. Костинброд, Софийско), Историческа справка</ref> === Архивно наследство === В [[Държавен архив – София]] се съхранява архивен фонд, чийто фондообразовател е училището – фонд 1040К с 47 архивни единици за периода 1888 - 1943 година<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=13&flgid=25004 ДА-София, ф. 1040К]</ref> == Външни препратки == * [http://1ouvlevski.com/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/ Първо основно училище „Васил Левски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221130101705/http://1ouvlevski.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81/ |date=2022-11-30 }} == Бележки == <references/> [[Категория:Институции с архиви в Държавен архив – София]] [[Категория:Основни училища в Софийска Софийска област|Васил Левски]] [[Категория:Основани в България през 1855 година]] [[Категория:Костинброд]] c4qo8wqmav5mhkklwarvp1t6ez0j2t7 12416242 12416241 2024-11-18T20:04:11Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Основни училища в Софийска Софийска област]]; Добавяне на [[Категория:Основни училища в Софийска област]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416242 wikitext text/x-wiki {{Училище |име= Първо ОУ „Васил Левски“ |основан= 1855 г. |град= Костинброд |страна= [[Османска империя]] |квартал= |улица= ул.Стара планина 1 |сайт= [http://1ouvlevski.com/] |директор= |картинка= }} '''Първо основно училище „Васил Левски“''' е [[основно училище]] в гр. Костинброд, основано през 1855 година. == История == Училището е най-старото в Костинброд. Открито е през 1855 година. Първият учител е поп Коце от с. [[Волуяк]]. В началото учебните занятия се провеждат в местната селска кръчма. Към 1878 година то разполага със своя сграда. За пръв път учениците са разделени на отделения през учебната 1880/1881 г. от учителя Испиридон Младенов от [[Ниш]], който въвежда обучение на новобългарски език. През 1888 година е завършена новата сграда на училището и в нея от учебната 1888/1889 г. преподават двама учители в четири отделения. От учебната 1893/1894 г. учителите са трима и за кратко е открито и пето отделение. През учебната 1901/1902 г. броят на учениците е 77, а през учебната 1907/1908 г. нараства до 120. По време на [[Балканска война|Балканската война]] училището е затворено – до февруари 1913 г. През 1921 година, поради нарастващия брой ученици от съседните села, Училищното настоятелство взима решение да бъде построена нова сграда, като през следващите години се наемат допълнителни постройки за някои от отделенията. Сградата с известната часовникова кула е завършена през 1936 г. На 15 април 1937 г. Педагогическият съвет решава първоначалното училище в село Костинброд да се нарича „Васил Левски”. През 1940 година в него се обучават 240 ученици от 6 учители.<ref>Държавен архив - София, ф. 1040К (Народно първоначално училище „Васил Левски“ - с. Костинброд, Софийско), Историческа справка</ref> === Архивно наследство === В [[Държавен архив – София]] се съхранява архивен фонд, чийто фондообразовател е училището – фонд 1040К с 47 архивни единици за периода 1888 - 1943 година<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=13&flgid=25004 ДА-София, ф. 1040К]</ref> == Външни препратки == * [http://1ouvlevski.com/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/ Първо основно училище „Васил Левски“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221130101705/http://1ouvlevski.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81/ |date=2022-11-30 }} == Бележки == <references/> [[Категория:Основани в България през 1855 година]] [[Категория:Институции с архиви в Държавен архив – София]] [[Категория:Основни училища в Софийска област|Васил Левски]] [[Категория:Костинброд]] 7rvp0ubrrni95ynejyspt1wyw1d2g9r 0 820637 12416268 11603579 2024-11-18T20:44:33Z PowerBUL 202075 12416268 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Мексико}} Хенри Мартин<br>Henry Martín | снимка = Henry Martin 2.png | описание = Мартин в националния отбор на Мексико през 2018 г. | прякор = | цяло име = Henry Josué Martín Mex<ref name="FIFA 2022">{{cite web |url=https://fdp.fifa.org/assetspublic/ce44/pdf/SquadLists-English.pdf |title=FIFA World Cup Qatar 2022 – Squad list: Mexico (MEX) |publisher=[[FIFA]] |page=18 |date=15 November 2022 |access-date=15 November 2022}}</ref> | дата на раждане = {{роден|18|11|1992|1|1}} | град на раждане = [[Мексико Сити]] | държава на раждане = {{Флагче|Мексико}} [[Мексико]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = [[нападател]] | настоящ отбор = {{Флагче|Мексико}} [[Клуб Америка|Америка (Мексико)]] | номер на фланелката = 21 | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2013-2014<br>2014-2017<br>2018- | отбори = {{Флагче|Мексико}} [[Венадос ФК|Венадос]]<br>{{Флагче|Мексико}} [[Клуб Тихуа́на Шолоитскуи́нтлес де Калие́нте|Тихуа́на]]<br>{{Флагче|Мексико}} [[Клуб Америка|Америка (Мексико)]] | мачове = 29<br>66<br>114 | голове = (8)<br>(5) <br>(37) | национален отбор години = 2015-<br>2021 | национален отбор = {{флагче|Мексико}} {{имеНОФ|Мексико}}<br>{{флагче|Мексико}} {{имеНОФ23|Мексико}} | национален отбор мачове = 29<br>6 | национален отбор голове = (7) <br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 1 декември 2022 | посл_нац_отбор = 1 декември 2022 | наем = }} '''Хенри Хосе Мартин Мекс''' ({{lang|es|Henry Josué Martín Mex}}) е [[Аржентина|аржентински]] [[футболист]] роден на [[15 януари]] [[1996]] г. в [[Сиудад Гусман]], щат [[Халиско]] [[нападател]] на мексиканския [[Клуб Америка|Америка]] и националния отбор на Мексико. Участник на [[Световно първенство по футбол 2022|Мондиал 2022]]. == Успехи == === Америка (Мексико) === * '''Шампион на Мексико (Апертура) (1):''' 2018 === Мексико === * '''Бронзов медал на [[Летни олимпийски игри 2020|Летните олимпийски игри 2020]] (1):''' 2021 * '''Сребърен медал [[Лига на нациите КОНКАКАФ]] (1)''': 2021 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.national-football-teams.com/player/60377/Henry_Martin_1.html Хенри Мартин] в national-football-teams.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Мартин, Хенри}} [[Категория:Мексикански футболисти]] [[Категория:Родени в град Мексико]] 9dzvpgbw5pfj8ifsx0ip0kt9grspa76 0 821049 12416541 12411829 2024-11-19T07:59:37Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416541 wikitext text/x-wiki {{личност}} '''Сенджи Ямагучи''' ({{lang|ja|山口 仙二, Yamaguchi Senji}}, 3 октомври 1930 г. – 6 юли 2013 г.)<ref name="kotobank.jp">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://kotobank.jp/word/山口仙二-1117308 | заглавие = （読み）やまぐちせんじ | достъп_дата = 7 декември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = kotobank.jp | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> е оцелял от атомната бомбардировка ([[хибакуша]]) на [[Нагасаки]] и по-късно лидер на антиядреното движение [[Нихон Хиданкьо]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.japantimes.co.jp/news/2013/07/06/national/a-bomb-survivor-anti-nuclear-movement-leader-senji-yamaguchi-dies-at-82/ | заглавие = A-bomb survivor, anti-nuclear movement leader Senji Yamaguchi dies at 82 | достъп_дата = 7 декември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = japantimes.co.jp | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221207162547/https://www.japantimes.co.jp/news/2013/07/06/national/a-bomb-survivor-anti-nuclear-movement-leader-senji-yamaguchi-dies-at-82/ | архив_дата = 2022-12-07 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Ямагучи е роден през 1930 г. в бедно семейство в Нагасаки. Завършва Техническото училище в Нагасаки (сега Техническа гимназия в Нагасаки). През 1945 г. е назначен като непълнолетен оръжейник. На 9 август 1945 г. той получава [[Келоид|келоидни]] белези, докато копае укрития в оръжейната фабрика, когато [[Съединени американски щати|Съединените щати]] пускат [[Ядрено оръжие|ядрена бомба]] на 1,3 км от хипоцентъра на експлозията. Когато работи с 5 други колеги, той единственият оцелял от групата.<ref name="kotobank.jp"></ref> Г-н Ямагучи полуава тежки изгаряния трета степен на части от лицето, раменете и корема. Ямагучи е служил само в две антиядрени организации, едната е движението за антиядрени оръжия през 1955 г. и оглавява Японската конфедерация на организациите, страдащи от атомни и водородни бомби (Нихон Хиданкьо) между 1981 и 2010 г. Той дори веднъж е получил разрешение да участва в срещата на ООН през 1982 г. През последните си години той е хоспитализиран и почива от болест на 6 юли 2013 г. в Унзен, Нагасаки.<ref>Atomic bomb survivor who became anti-war activist dies at 82. The Asahi Shimbun. Посетен на 7 юли 2013.</ref> {{цитат|Няма повече Хирошима, няма повече Нагасаки, няма повече война, няма повече хибакуша|}}. Говорейки на втората специална сесия на [[Организация на обединените нации|ООН]] за разоръжаването през 1982 г., той призовава международната общност да гарантира, че ядрени атаки никога повече няма да се случват. През 2005 г. Нихон Хиданкьо и Сенджи Ямагучи са сред фаворитите за [[Нобелова награда за мир|Нобеловата награда за мир]], но си тръгват с празни ръце.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.spiegel.de/politik/ausland/friedensnobelpreis-heftige-kritik-an-auszeichnung-fuer-el-baradei-und-iaea-a-378583.html | заглавие = Heftige Kritik an Auszeichnung für El-Baradei und IAEA | достъп_дата = 7 декември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 7 октомври 2005 | труд = | издател = spiegel.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.focus.de/politik/ausland/baradeis-grosser-moment-friedensnobelpreis_id_1711322.html | заглавие = El Baradeis großer Moment | достъп_дата = 7 декември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 ноември 2013 | труд = | издател = focus.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20221207111649/https://www.focus.de/politik/ausland/baradeis-grosser-moment-friedensnobelpreis_id_1711322.html | архив_дата = 2022-12-07 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dianuke.org/nagasaki-survivor-anti-nuclear-movement-leader-senji-yamaguchi-dies-at-82/ | заглавие = Nagasaki survivor, anti-nuclear movement leader Senji Yamaguchi dies at 82 | достъп_дата = 7 декември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 юли 2013 | труд = | издател = dianuke.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Почти двадесет години по-късно, през 2024 г. Нобеловият комитет удостоява организацията с тази нграда.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vesti.bg/sviat/kakvo-znaem-zanositeliana-tazgodishnata-nobelova-nagrada-za-mir-6210726 | заглавие = Коя е организацията „Нихон Хиданкьо“, носителка на тазгодишната Нобелова награда за мир | достъп_дата = 11 октомври 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11 октомври 2024 | труд = | издател = vesti.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Семейство == Сенджи Ямагучи се жени и е баща на две осиновени дъщери.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bonheur.ne.jp/k1/yama.E.html | заглавие = Experience of A-bomb | достъп_дата = 7 декември 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = bonheur.ne.jp | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Вижте също == * [[Нихон Хиданкьо]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Senji Yamaguchi|986243894}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ямагучи, Сенджи}} [[Категория:Хибакуша]] [[Категория:Родени в Нагасаки]] [[Категория:Пацифисти]] ebk3zppc0zpbvll17qd1c9lbxcoq1oy 0 821342 12416528 12411452 2024-11-19T06:55:22Z 2A01:5A8:302:5AD:18F4:C90E:3B88:AE51 12416528 wikitext text/x-wiki {{Военен конфликт | име = Битка за Бахмут | картинка = | описание = Бахмут през февруари 2023 г. | период = 1 август 2022 – 20 май 2023 | място = [[Бахмут]], [[Донецка област]] | територия = [[Украйна]] | резултат = *Руските сили окупират град Бахмут на 100% на 20 Май. | страна1 = {{флагче с име|Русия}}<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Донецка народна република|ДНР]] <br> {{флагче|Луганска народна република}} [[Луганска народна република|ЛНР]] | страна2 = {{флагче с име|Украйна}} | командир1 = {{флагче|Русия}} [[Алексей Нагин]]{{KIA}}<ref>{{Cite web |last=Bickerton |first=James |date=2022-09-30 |title=Russian Wagner commander killed in Ukraine's Donbas |url=https://www.newsweek.com/russian-wagner-commander-killed-ukraines-donbas-1747968 |access-date=2022-10-02 |website=Newsweek |archive-date=13 October 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20221013013310/https://www.newsweek.com/russian-wagner-commander-killed-ukraines-donbas-1747968 |url-status=live }}</ref> | командир2 = {{флагче|Украйна}} Олександър Тарнавский<br> {{флагче|Украйна}} Юрий Береза | сила1 = [[File:Flag of the Russian Federation Ground Forces.svg|20px]] [[Въоръжени сили на Русия]] * [[Група Вагнер]] | сила2 = [[File:Ensign of the Ukrainian Ground Forces.svg|20px]] [[Въоръжени сили на Украйна]] | жертви1 = '''Според западни източници:'''<br>20,000–30,000+ убити и ранени<ref>{{cite news | url= https://www.newsweek.com/russia-ukraine-bakhmut-donetsk-isw-nato-1766108 | title= 'Russia Inflicts Heavy Losses on Ukraine' as Battle of Bakhmut Rages—Report | newspaper= Newsweek | date= 10 December 2022 | access-date= 12 December 2022 | archive-date= 12 December 2022 | archive-url= https://web.archive.org/web/20221212072053/https://www.newsweek.com/russia-ukraine-bakhmut-donetsk-isw-nato-1766108 | url-status= live }}</ref> | жертви2 = '''Според НАТО:'''<br> пет пъти по-малко от руските жертви<ref>{{cite news |url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2023/03/07/cost-bakhmut-meat-grinder-battle-russian-army-revealed/ |title=Cost of Bakhmut 'meat grinder' battle on Russian army revealed |work=The Telegraph |first=Roland |last=Oliphant |date=7 March 2023}}</ref>}} '''Битката за Бахмут''' започва на [[1 август]] [[2022]] г., по време на [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]] през 2022 г. Преди самото нападение градът е бомбардиран от май [[2022]]. Основната нападателна мощ е съставена от доброволци от руската паравоенна организация [[Група Вагнер]].<ref>{{Cite news |last=Landry |first=Carole |date=2022-11-28 |title=Russia's Battle for Bakhmut |language=en-US |work=The New York Times |url=https://www.nytimes.com/2022/11/28/briefing/russia-ukraine-war-bakhmut-weapons.html |access-date=2022-12-02 |issn=0362 – 4331}}</ref><ref name="Wagner">{{Cite news |last1=Higgins |first1=Andrew |last2=Bigg |first2=Matthew Mpoke |date=2022-11-06 |title=Russia Looks to Private Militia to Secure a Victory in Eastern Ukraine |language=en-US |work=The New York Times |url=https://www.nytimes.com/2022/11/06/world/europe/russia-bakhmut-wagner-group.html |access-date=2022-11-29 |issn=0362 – 4331}}</ref> Към края на 2022 година [[Бахмут]] е единственото място, където руските сили са в атака. Атаките стават още по-силни през ноември, когато в битката се включват войски от [[Херсон]]ския фронт и нови мобилизирани войници. По това време битката се превръща в [[окопна война]] с много големи загуби и за двете страни. Западни анализатори определят битката като месомелачка и за двете армии което е невиждано от [[Първа световна война|Първата световна война]] насам.<ref>{{Cite web |last=Altman |first=Howard |date=2022-11-29 |title=Ukraine Situation Report: The Bloody Battle For Bakhmut |url=https://www.thedrive.com/the-war-zone/ukraine-situation-report-the-bloody-battle-for-bakhmut |access-date=2022-12-02 |website=The Drive |language=en}}</ref><ref>{{Cite web |last=Ellyatt |first=Holly |title=Trenches, mud and death: One Ukrainian battlefield looks like something out of World War I |url=https://www.cnbc.com/2022/11/30/trenches-endless-mud-and-death-the-battle-of-bakhmut.html |access-date=2022-12-02 |website=CNBC |language=en}}</ref> Битката е най-дългата в модерната военна история след [[Битка при Вердюн|Битката при Вердюн]] от[[1916]] г. Стратегическата значимост на Бахмут се определя като незначителен, което постава под въпрос защо руската офанзива там е толкова яростна.<ref>[https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-war-russia-bakhmut-1.6670438 Why the battle for the small city of Bakhmut is so important to both Russia and Ukraine]</ref> През декември 2022 г. проруски източници съобщават, че руските сили са влезли в източните предградия на Бахмут. До средата на януари е превзето село Опитне намиращо се на юг от града. Проруски източници твърдят, че ЧВК Вагнер са влезли в района Мясокомбинат и ,че още присъстват в изсточните части на града. На 11 януари силите на ЧВК Вагнер превземат град Соледар (съседен на Бахмут) като Евгений Пригожин претендира за пълен контрол над него, но Украйна отрича и твърди, че украинските войски се задържат в западните и северните части на града. Центъра на Соледар, обаче е окупиран от руските сили. [https://bnr.bg/post/101762920/boevete-v-donbas-prodaljavat-kiev-saobshti-che-chast-ot-soledar-e-prevzeta-ot-ruskite-sili][https://www.investor.bg/a/527-svyat/367281-vagner-obyavi-zavladyavaneto-na-soledar] Падането на Соледар, може да има важен ефект върху битката за Бахмут. На [[22 февруари]] лидерът на Вагнер – [[Евгени Пригожин]] обявява, че Бахмут е обкръжен с изключение на един път от западната част на града, който все още се контролира от украинската армия. <ref>{{Cite news |date=2023-03-04 |title=Wagner chief calls on Zelenskiy to abandon 'encircled' Bakhmut – video |language=en-GB |work=The Guardian |url=https://www.theguardian.com/global/video/2023/mar/04/wagner-chief-calls-on-zelenskiy-to-abandon-encircled-bakhmut-video |access-date=2023-03-04 |issn=0261 – 3077}}</ref> На 7 март украинските войски се изтеглят от изсточните части на Бахмут и от изсточния бряг на река Бахмутка която разделя града на две като боевете постепенно се пренасят в центъра града. На 6 април руските сили овладяват центъра на Бахмут, а на 17 април сградата на Народният дом на града беше разрушена от отстъпващите украински сили от частите на 77-ма аеромобилна бригада ,за да се предотврати използването на сградата като убежище за руските сили. През май 2023 г. боевете продължават в западните покрайнини на Бахмут където руските и украинските войски се сражават яростно и ожесточено за всяка сграда, улица и къща. На [[20 май]] [[2023|2023 г.]] в 12:00 часа лидерът на ЧВК ВАГНЕР Евгений Пригожин съобщава ,че Бахмут е на 100% окупиран ,а от своя страна украинските сили започват серия от контраатаки по фланговете с цел обкръжаване на града. == Източници == <references /> {{Руско нападение над Украйна}} [[Категория:Военна история на Украйна]] [[Категория:Битки на Русия]] [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:2020-те в Украйна]] ouaf6boacva8pvo5srmqj32cmjiyu79 10 824294 12415745 12414545 2024-11-18T12:50:48Z Nk 399 Обновяване 12415745 wikitext text/x-wiki {{Q2|219626||+}}, {{Q2|1215575||+}}, {{Q2|193894||+}} fkwlym7pldx17flhac8u2uiihalbjxg 0 824928 12416050 12102942 2024-11-18T17:34:12Z Elkost 8375 12416050 wikitext text/x-wiki {{организация}} [[File:Момиче зад завеса.jpg|thumb|л|Димитър Добрович. Момиче зад завеса]] '''Националната художествена гимназия „[[Димитър Добрович]]“''' в [[Сливен]] е създадено с наименованието '''Средно художествено училище за приложни изкуства''' през 1981 г. През 2017 г. Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ е подпомогната, като получава дарение. Паричните суми ще бъдат изразходвани за система за окачване и професионално осветление за новата изложбена зала в гимназията, която ще има име „Нова галерия“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/post/100890730/hudojestvenata-gimnazia-v-sliven-poluchi-darenie-za-obzavejdane-na-izlojbena-zala | заглавие = Художествената гимназия в Сливен получи дарение за обзавеждане на изложбена зала | достъп_дата = 18 февруари 2023 | фамилно_име = Радев | първо_име = Стоян | автор_препратка = | съавтори = | дата = 31 октомври 2017 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> „Национална художествена гимназия „Димитър Добрович“, съвместно с Художествената галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, [[Съюз на българските художници]] – представителство Сливен, Дружество на художниците – Сливен, организира традиционната Национална изложба за изобразително изкуство в Сливен.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gallerysliven.com/izlozhbi/nazionalna-izlojba-sliven-2020/ | заглавие = Национална изложба за изобразително изкуство – Сливен 2020 | достъп_дата = 18 февруари 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = gallerysliven.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Основани в България през 1981 година]] [[Категория:Гимназии в Сливен]] a6buj39o0sjd3no3k9zdg4nme4tbj71 0 825969 12416606 11687310 2024-11-19T09:18:51Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Макс (стрийминг услуга)]] 12416606 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Макс (стрийминг услуга)]] 43s4mvjezzyufw4f30m15okn6v6mzm1 0 827853 12416244 11707000 2024-11-18T20:06:02Z Elkost 8375 +[[Категория:История на образованието в България]]; ±[[Категория:Основни училища в България]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416244 wikitext text/x-wiki '''Основно училище със засилено трудово обучение''' е вид [[основно училище]], съществувал в [[България]] между 1966 и 1991 година. Първото училище от този вид е създаденото като експеримент през 1966 година [[Обединено училище „Пенчо Славейков“]] в пловдивския [[Цигани в България|цигански]] квартал [[Столипиново]]. В него професионалното обучение е засилено за сметка на общообразователните предмети. Просветната администрация отчита този формат като успешен, със значително подобряване на посещаемостта и процента на завършили, и през следващите десетилетия са създадени няколко десетки подобни училища – в началото на 90-те години те са 31 с 18 хиляди ученици. Въпреки отчетените успехи тези училища създават и значителни проблеми – завършилите ги ученици нямат достатъчна подготовка, за да продължат образованието си. В същото време заради ранната си възраст – 13 – 14 години – те не могат да започнат да работят. През 1990 – 1991 година основните училища със засилено трудово обучение преминават към общите програми на основните училища в страната.<ref name="стоянова">{{cite book | last = Стоянова | first = Пламена | year = 2017 | title = Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989) | publisher = Парадигма | location = София | pages = 180 – 181 | isbn = 978-954-326-298-4}}</ref> == Бележки == <references/> {{мъниче|училище|българия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:История на образованието в България]] [[Категория:Циганска общност в България]] [[Категория:Основни училища в България|*]] [[Категория:Народна република България]] 0otw374t5euickme6743z637op3k6za 0 828015 12416372 11967277 2024-11-18T22:01:53Z PowerBUL 202075 12416372 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Исела Вега | име-оригинал = Isela Vega | име-рождено = Исела Вега Дуразо | категория = актьор | описание = мексиканска актриса | портрет = Isela Vega en 1974.jpg | портрет-описание = Исела Вега (1974) | роден-място = [[Ермосильо]], [[Сонора]], [[Мексико]] | починал-място = [[Мексико сити]], [[Мексико]] | националност = {{MEX}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1960 – 2020 | значими роли = | театрални награди = | златен глобус = }} | брак = | партньор = Алберто Васкес<br>Хорхе Луке | деца = 2 }} '''Исела Вега''' ({{lang|en|Isela Vega}}) е мексиканска актриса, <ref name="tele">[http://www2.esmas.com/entretenimiento/biografias/012362/isela-vega Televisa Espectáculos] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200111131914/http://www2.esmas.com/entretenimiento/biografias/012362/isela-vega |date=11 January 2020 }} (in Spanish)</ref> певица и автор на песни <ref name="IMDB">{{Cite web|url=http://www.imdb.com/title/tt0071249/soundtrack|title=Bring Me the Head of Alfredo Garcia (1974) - IMDb|accessdate=10 March 2021|via=www.imdb.com}}</ref> и режисьор..<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0891835/ www.imdb.com]</ref> == Биография == Исела Вега е родена на 5 ноември 1939 година в [[Ермосильо]], [[Сонора]], [[Мексико]]. === Кариера === [[Картинка:Isela Vega y Anthony Quinn en 1975.jpg|мини|ляво|150п|Исела Вега с [[Антъни Куин]] (1975)]] Исела Вега е избрана през 1957 г. за „Принцесата на карнавала“ в Ермосильо. Малко след това започва да работи като модел. През 1960 г. тя започва своята актьорска кариера, <ref name="ariel"/> която продължава до смъртта ѝ. Най-известната й роля е тази на Елита във филма на [[Сам Пекинпа]] ''„[[Донесете ми главата на Алфредо Гарсия]]“''. Тя също така написва песента ''„Bennie's Song“'', която се появява във филма. Впоследствие тя се снима гола за броя на списание ''„[[Плейбой]]“'' през юли 1974 г. Тя спечели пет награди „Ариел“, включително за ''„Черна вдовица“'' (1977), ''„Законът на Ирод“'' (1999) и ''„Донесете ми главата на Алфредо Гарсия“'' (2017). <ref name="ariel">{{cite news |title=Fallece Isela Vega a los 81 años; padecía cáncer |url=https://www.eluniversal.com.mx/espectaculos/fallece-isela-vega-los-81-anos-padecia-cancer |access-date=10 March 2021 |work=El Universal |date=10 March 2021 |language=es}}</ref> През 1980-те години Вега прави своя дебют зад камерата, като пише, продуцира и режисира редица филми. Поканена е да изпее песните ''„Amanecí en tus brazos“'' и ''„El Siete Mares“'' във филма ''„Gringo mojado“'' (1986). Като цяло тя участва в 150 филма. <ref name="ariel"/> През май 2009 г., като признание за големия и принос за развитието на мексиканската филмова индустрия, Вега получава наградата „Сребърен ягуар“ на Международния филмов фестивал в [[Акапулко]]. === Персонален живот === Исела Вега има син на име Артуро от певеца Алберто Васкес, с когото има краткотрайна проблемна връзка, но никога не се омъжва. Има и дъщеря Шаула, <ref>{{Cite web|url=http://www.imdb.com/name/nm0891835/bio|title=Isela Vega|website=IMDb|accessdate=10 March 2021}}</ref> която е актриса и танцьорка, от дългогодишната й връзка с актьора Хорхе Луке. <ref name="tele"/> Vega died of cancer in Mexico City on March 9, 2021, at the age of 81.<ref>{{Cite web|url=https://en.mundohispanico.com/last-hour-mexican-actress-isela-vega-dies/|title=Last Hour: Mexican actress Isela Vega dies|date=10 March 2021|достъп_дата=2023-03-07|архив_дата=2022-03-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220316190104/https://en.mundohispanico.com/last-hour-mexican-actress-isela-vega-dies/}}</ref> === Смърт === Исела Вега почива от рак в Мексико Сити на 9 март 2021 г. на 81-годишна възраст. <ref>{{Cite web|url=https://en.mundohispanico.com/last-hour-mexican-actress-isela-vega-dies/|title=Last Hour: Mexican actress Isela Vega dies|date=10 March 2021|достъп_дата=2023-03-07|архив_дата=2022-03-16|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220316190104/https://en.mundohispanico.com/last-hour-mexican-actress-isela-vega-dies/}}</ref> [[Картинка:Isela Vega y Warren Oates en 1974.jpg|мини|дясно|260п|Исела Вега и [[Уорън Оутс]] (1974)]] == Избрана филмография == {|class="wikitable" style="font-size: 100%;" border="2" cellpadding="3" background: #f9f9f9; |- align="center" ! style="background:#BOC4DE;" | година ! style="background:#BOC4DE;" | филм ! style="background:#BOC4DE;" | оригинално заглавие ! style="background:#BOC4DE;" | роля ! style="background:#BOC4DE;" | режисьор |- | 1972 | ''[[Донесете ми главата на Алфредо Гарсия]]'' | ''Bring Me the Head of Alfredo Garcia'' | ''Бени'' | [[Сам Пекинпа]] |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|0891835|Исела Вега}} * {{AllMovie name|73198|Исела Вега}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вега, Исела}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Ермосильо]] [[Категория:Починали в град Мексико]] m2pg989zdxdluq2bmhc36on7k07uyzl 14 831800 12416309 11739431 2024-11-18T21:07:49Z PowerBUL 202075 12416309 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Родени в Мексико|Пуебла]] [[Категория:Хора от Пуебла]] pbssurc745rjc339e86t01i8yc4c0xf 0 833038 12416358 12251066 2024-11-18T21:49:39Z PowerBUL 202075 12416358 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = писател | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{Мексико}} | работил = | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = }} | брак = | деца = | сайт = }} '''София Сеговия''' ({{lang|es|Sofía Segovia}}) е мексиканска писателка, журналистка, сценаристка. <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.elem.mx/autor/datos/108637|заглавие=Sofía Segovia - Detalle del autor - Enciclopedia de la Literatura en México - FLM - CONACULTA|труд=www.elem.mx|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> Става известна през 2010 г., когато публикува романа си „Шепотът на пчелите“ (''El murmullo de las abejas''), издаден от „Лумен“,<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.udem.edu.mx/es/educacion-y-humanidades/historia/sofia-segovia|заглавие=Sofía Segovia {{!}} UDEM|труд=www.udem.edu.mx|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> продаден в над един милион копия по целия свят и преведен на 20 езика, включително английски. <ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.informador.mx/cultura/Sofia-Segovia-La-literatura-es-la-mayor-aventura-20230303-0040.html|заглавие=Sofía Segovia: La literatura es la mayor aventura|труд=El Informador :: Noticias de Jalisco, México, Deportes & Entretenimiento|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> <ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.penguinlibros.com/es/6601-sofia-segovia|заглавие=Sofía Segovia {{!}} Penguin Libros|труд=PenguinLibros|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> == Биография == София Сеговия завършва информационни и комуникационни науки в университета в Монтерей. Пише първата си книга ''Hurricane Nights'' през 2003 г., но [[Съвет за култура и изкуства на Нуево Леон|Съветът за култура и изкуства на Нуево Леон]] я публикува седем години по-късно. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.udem.edu.mx/es/educacion-y-humanidades/historia/sofia-segovia|заглавие=Sofía Segovia {{!}} UDEM|труд=www.udem.edu.mx|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> Авторката често подчертава трудностите, пред които е изправена в началото на писателската си кариера, тъй като е от Монтерей, във време, когато изкуството и творчеството са били централизирани в столицата на страната. Възможността да изпращат своите ръкописи по имейл до издателите улеснява пътя им до публикуването. <ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.informador.mx/cultura/Sofia-Segovia-La-literatura-es-la-mayor-aventura-20230303-0040.html|заглавие=Sofía Segovia: La literatura es la mayor aventura|труд=El Informador :: Noticias de Jalisco, México, Deportes & Entretenimiento|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> През 2015 г. писателката спечели международна известност с „Шепотът на пчелите“ (''El murmullo de las abejas''), роман достъпен във всички испаноговорещи страни и Съединените щати. През 2016 г. тя публикува преиздание на ''Hurricane Nights'', озаглавено ''Huracán'', което получава положителни отзиви.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.udem.edu.mx/es/educacion-y-humanidades/historia/sofia-segovia|заглавие=Sofía Segovia {{!}} UDEM|труд=www.udem.edu.mx|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> Третият ѝ роман ''Pilgrims'' е публикуван през 2019 г.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.penguinlibros.com/es/6601-sofia-segovia|заглавие=Sofía Segovia {{!}} Penguin Libros|труд=PenguinLibros|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> Въпреки че смята себе си за писателка с компас, който тя нарича „интуиция“ или „вътрешно чувство“, тя полага големи усилия творбите ѝ да са достоверни в исторически събития, които служат като вододел за нейните текстове, които се занимават с проблемите на родовата памет.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.informador.mx/cultura/Sofia-Segovia-La-literatura-es-la-mayor-aventura-20230303-0040.html|заглавие=Sofía Segovia: La literatura es la mayor aventura|труд=El Informador :: Noticias de Jalisco, México, Deportes & Entretenimiento|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.posta.com.mx/nuevoleon/presentan-el-libro-el-murmullo-de-las-abejas-en-washington-d-c/vl1460482|заглавие=Presentan el libro 'El murmullo de las abejas' en Washington D.C.|труд=POSTA México|достъп_дата=2023-03-13}}</ref> От 2013 г. тя преподава семинари в „Литерари Фактъри“, в гражданското сдружение „Фелипе Монтес“ и „Литералика“. * ''Ураганни нощи'' (2010) * ''El murmullo de las abejas'' (2015), на български „Шепотът на пчелите“<ref>[https://www.dnevnik.bg/knigi/2023/11/17/4550798_shepotut_na_pchelite_na_sofiia_segoviia_otkus/]</ref>, издаден 2023 от издателство „Лемур“, превод: Рада Ганкова * ''Ураган'' (2016) * ''Поклонници'' (2019) == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сеговия, София}} [[Категория:Мексикански писатели]] [[Категория:Родени в Монтерей]] o4zgqv4hi3mi96c6zi6v2a275nyhru7 14 833559 12416055 11755078 2024-11-18T17:35:25Z Elkost 8375 +[[Категория:Математически гимназии в България]]; ±[[Категория:Средни училища в Сливен]]→[[Категория:Гимназии в Сливен]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416055 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Математически гимназии в България]] [[Категория:Гимназии в Сливен]] liuwgnqlyejr6kzigfsphy47zrik044 14 835903 12416231 11783364 2024-11-18T19:55:06Z Elkost 8375 Добавяне на [[Категория:Сгради и съоръжения в област Русе]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416231 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Основни училища в България|Русе]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Русе]] [[Категория:Образование в област Русе|*]] 98hpsulv6zyuux1e0lc0pykf2yp2a7t 0 839365 12415839 12321772 2024-11-18T14:42:43Z 94.155.238.170 12415839 wikitext text/x-wiki {{Личност|роден-дата=23 септември 1974}} '''Иванка Николова Шалапатова''' е българска общественичка и политик. На 6 юни 2023 г. става [[Министерство на труда и социалната политика на България|министър на труда и социалната политика]] в кабинета [[Правителство на Николай Денков|Денков-Габриел]]. Преди това дълги години е изпълнителен директор на фондация „[[За нашите деца]]”.<ref name=":0">[https://www.dnevnik.bg/politika/2023/06/05/4491108_koia_e_ivanka_shalapatova_predlojena_za_ministur_na/ Коя е Иванка Шалапатова, предложена за министър на труда и социалната политика]</ref> == Биография == Шалапатова е магистър по английска и българска филология със специализации във Великобритания, Германия и Унгария и доктор (с дисертация на тема „Прилагане на политиките на Европейския съюз за ранно детско образование и грижа в България“).<ref name=":1">[https://www.mlsp.government.bg/minister-1 Д-Р ИВАНКА ШАЛАПАТОВА - МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА]</ref> През 1997 г. Шалапатова започва работа в британската благотворителна организация „Европейски детски тръст“, а след оттеглянето на организацията от България през 2000 г. Шалапатова става ръководител на нейния правоприемник – [[фондация]] „[[За нашите деца]]“.<ref name=":0" /> Шалапатова е бивш вицепрезидент на Световната организация по приемна грижа и член на борда на директорите на мрежата Child Rights Connect, състояща се от над 80 НПО, повлияли на създаването на [[Конвенция на ООН за правата на детето|Конвенцията на ООН за правата на детето]].<ref name=":0" /> През 2013 г. е заместник-министър на труда и социалната политика в служебния кабинет на [[Марин Райков]]. Шалапатова е омъжена и има две деца.<ref name=":1" /> == Източници == <references /> {{Мъниче|Политик|България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Шалапатова, Иванка}} [[Категория:Български политици след 1989]] r0ya8pmcjt02yslrkfywos9mi1kqs25 12415843 12415839 2024-11-18T14:47:59Z 94.155.238.170 12415843 wikitext text/x-wiki {{Личност|роден-дата=23 септември 1974}} '''Иванка Николова Шалапатова''' е българска общественичка и политик. На 6 юни 2023 г. става [[Министерство на труда и социалната политика на България|министър на труда и социалната политика]] в кабинета [[Правителство на Николай Денков|Денков-Габриел]]. Преди това дълги години е изпълнителен директор на фондация „[[За нашите деца]]”.<ref name=":0">[https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/467038-ivanka-shalapatova-e-nominirana-za-ministar-na-truda-i-sotsialnata-politika-v-pr Иванка Шалапатова е номинирана за министър на труда и социалната политика в правителство на „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ)]</ref> == Биография == Шалапатова е магистър по английска и българска филология със специализации във Великобритания, Германия и Унгария и доктор (с дисертация на тема „Прилагане на политиките на Европейския съюз за ранно детско образование и грижа в България“).<ref name=":1">[https://www.mlsp.government.bg/minister-1 Д-Р ИВАНКА ШАЛАПАТОВА - МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА]</ref> През 1997 г. Шалапатова започва работа в британската благотворителна организация „Европейски детски тръст“, а след оттеглянето на организацията от България през 2000 г. Шалапатова става ръководител на нейния правоприемник – [[фондация]] „[[За нашите деца]]“.<ref name=":0" /> Шалапатова е бивш вицепрезидент на Световната организация по приемна грижа и член на борда на директорите на мрежата Child Rights Connect, състояща се от над 80 НПО, повлияли на създаването на [[Конвенция на ООН за правата на детето|Конвенцията на ООН за правата на детето]].<ref name=":0" /> През 2013 г. е заместник-министър на труда и социалната политика в служебния кабинет на [[Марин Райков]]. Шалапатова е омъжена и има две деца.<ref name=":1" /> == Източници == <references /> {{Мъниче|Политик|България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} {{СОРТКАТ:Шалапатова, Иванка}} [[Категория:Български политици след 1989]] pzovm2u5pq96dyrvvb6icse7xf4atg8 0 841431 12416239 12090878 2024-11-18T20:01:37Z Elkost 8375 Нов ключ за [[Категория:Основни училища в Софийска област]]: „Св. св. Кирил и Методий“, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416239 wikitext text/x-wiki {{сграда}} '''Основното училище „Св. св. Кирил и Методий“''' в село [[Душанци]] е основано на 8 ноември 1860 г., [[Димитровден]]. == Първи години == В тези години в селото са наброявани 50 български и 70 турски къщи. На българите им се е искало и в Душанци да има училище както в околните селища – [[Пирдоп]] и [[Копривщица]]. Селският мухтар (старшйшина) Лало Петков Продьов като единственият грамотен в селото се среща със стария даскал Костадин Тодоров от Пирдоп и го уговаря да дойде да учителства в неговото село, тъй като е бил доста стар, а в града вече имало и млади учители. Наричали учителя „пастир на селските деца“, но платата му била по-малка от тази на истинските селски пастири. Училището имало формата на [[Килийно училище|килийно]] и се помещавало в голямата [[одая]] в къщата на Йордан Иванов на Колибената улица. Едни от първите ученици станали Стойчо Рибаров, син на селския кръчмар, [[Тодор Душанцалията|Тодор Ненчов]] и братовчед му Тодор Ганчев. Учителят дядо Костадин едновременно с преподаването пишел и превеждал книги. След около десет години, през 1870 г. делото поема Димитър П. Оджаков, също пирдопчанин. Той организира преместването на училището в нова, по-подходяща сграда и веднага започва да преподава по нови, съвременни принципи. Макар и обичан от учениците и техните родители, след обесването на [[Васил Левски]] той поема пътя на профсионален революционер.<ref name="Панчо Балов">{{cite book | title = Из летописа на село Душанци | last = Панчо Балов – Майски, Дойчо Иванов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1998, 2012 | edition = | publisher = Златен змей | location = София | isbn = 978-954-776-021-9 | doi = | pages = 68 – 78 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> == След Освобождението == След [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Освободителната война]] Димитър Оджаков се завръща в Душанци и отново отваря вратите на училището. През 1882 г. местните селяни закупуват терен и построяват нова, просторна сграда, която служи едновременно за библиотека, читалище, общинска сграда, теартален салон и място за провеждане на сказки и вечеринки. От Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ произлизат много учени, инженери, учители, военни специалисти, общественици, агрономи и други личности.<ref name="Панчо Балов"></ref> == Прогимназиални класове == След приетият през 1922 г. Общинските съвети, в които има повече от петнадесет ученика над четиринадесет годишна възраст и отстоят на повече от четири км. от населени места с прогимназии, са задължени да открият своя Прогимназия. По това врема в селото има тридесет и две деца, отговарящи на поставените условия. Трудността в този мпроцес идва от липсата на подходящо помещение и ъчебни помагала и пособия. Поради големият брой открити прогимназии нямало и свободни преподаватели. На помощ идва току-що завърналият се от казармата Георги Иванов Трънков. След кратко съществуване прогимназията е закрита. Не без борба през 1931 г. училището подновява работа и първа учителка става Радка Д. Събева от Копривщица.<ref name="Панчо Балов"></ref> == Закриване на училището == Образователното дело в село Душанци продължава до 1 юли 2006 г., когато по предложение на кмета на [[Пирдоп (община)|Община Пирдоп]], в която влиза селото, след издадено мотивационно становище на Регионалния инспекторат по образование на [[Софийска (област)|Софийска област]] и заповед ма министъра на [[Министерство на образованието и науката на България|МОН]] училището е закрито. Задължителната документация на училището е предадена за съхранениев в СОУ „Саво Савов“ – [[Пирдоп]].<ref name="Панчо Балов"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Основани в Османската империя през 1860 година]] [[Категория:Основни училища в Софийска област|Св. св. Кирил и Методий]] [[Категория:Закрити училища в България]] [[Категория:Душанци]] iykj9ds8zyom91tivi4552m301rriet 0 843043 12415942 11880062 2024-11-18T16:23:26Z StanProg 7502 форматиране: 2 интервала, URL (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) 12415942 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик|още={{Депутат-България|7в=1}}}}'''Кирил Николов Дунев''' е [[Българи|български]] [[икономист]], [[политик]], [[банкер]] и [[бизнесмен]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] в [[VII велико народно събрание|Седмото велико народно събрание]] от [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС). Председател на Частна земеделска и инвестиционна банка (ЧЗИБ). == Биография == Роден е на 6 март 1956 година в [[Петрич]]. Завършва [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. В годините от 1983 до 1990 е последователно асистент, старши асистент и главен асистент по [[Политическа икономия|политикономия]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Кандидат на икономическите науки.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Неделчева-Паскалева|first=Нина|title=Депутатите в Седмото велико народно събрание|year=1991|publisher=Информационно обслужване|location=София|pages=48}}</ref> На изборите в 1990 година е избран за депутат в VII велико народно събрание от 56-и севлиевски избирателен район с листата на СДС,<ref name=":0" /> като представител на [[Българската социалдемократическа партия]] (БСДП).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.omda.bg/public/arhiv/dokumenti_politicheski/spisak_deputati_sds_pri_podpisvane_konstitutsiyata.htm#_ftnref5|заглавие=СПИСЪК НА ДЕПУТАТИ ОТ СДС ПРИ ПОДПИСВАНЕТО НА КОНСТИТУЦИЯТА|труд=omda.bg|достъп_дата=27 юли 2023}}</ref> Председател на Частна земеделска и инвестиционна банка, образувана с кредит от ДСК в размер на 170 милиона лева. Банката не обявява списък на акционерите и техните дялови участия. През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн. лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев. Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/kak-byaha-sazdadeni-balgarskite-banki-news163965.html|заглавие=Как бяха създадени българските банки?|дата=9 април 2010|труд=mediapool.bg}}</ref> По-късно е обвинен в присвояване, но прокуратурата прекратява делото, а Дунев получава обезщетение от 30 000 лева.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://trud.bg/бившият-военен-министър-николай-цоне/|заглавие=Бившият военен министър Николай Цонев осъди прокуратурата да му плати 100 000 лева обезщетение|дата=28. ноември 2018|труд=trud.bg}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Политика|България|Македония}}{{СОРТКАТ:Дунев, Кирил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български банкери]] [[Категория:Родени в Петрич]] [[Категория:Български политици от Македония]] [[Категория:Дейци на СДС]] 0i047kyygwkgb4wsh03fk09po4bq5bt 2 843704 12415927 12415329 2024-11-18T16:03:20Z Angel Miklashevsky 237767 /* Герб */ 12415927 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|герб=Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|описание=герб на рода Миклашевски<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref><br/>(разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]) '''[[Блазон]]''': <br/> ''„Върху [[W:BG:Щит (хералдика)|щит]] с червено поле са изобразени два златни [[W:BG:полумесец|Полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда сребърен [[W:BG:меч|Меч]], сочещ с острия си връх надолу. Щитът е увенчан с обикновен [[W:BG:Герб#Шлем|Благороднически Шлем]] с [[W:BG:Корона (хералдика)|Благородническа Корона]] върху него и три [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] на щита е червенa, обшита със злато.“''<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>|име=Миклашевски|страна=|общомедия=House of Miklashevskiy|родно_име=*<div style="text-align:left">на [[полски език]]: Miklaszewski или Mikłaszewski или Mikłaszewscy</div> *<div style="text-align:left">на [[руски език]]: Миклашевские</div> **<div style="text-align:left">[[Род (българска граматика)#Мъжки род|м.р.]]: Миклашевский,</div> **<div style="text-align:left">[[Род (българска граматика)#Женски род|ж.р.]]: Миклашевская</div> *<div style="text-align:left">на [[английски език]]: Miklashevsky</div> *<div style="text-align:left">на [[немски език]]: von Miklaszewski, Miklaschewski, Miklachevsky или Miklaszewski </div> *<div style="text-align:left">на [[френски език]]: Miklachevsky </div>|година на основаване=1451 г.}}'''Миклаше́вски''' ({{Lang|pl|Miklaszewski|Mikłaszewski|Mikłaszewscy}}; {{Lang|Ru|Миклашевские|[[Род (българска граматика)#Мъжки род|(м. р.)]] Миклашевский|[[Род (българска граматика)#Женски род|(ж. р.)]] Миклашевская}}; {{Lang|Uk|Миклашевські}}; {{Lang|en|Miklashevsky}},<ref name=":9" /> на [[Немски език|немски]] и [[френски език]] някои представители на рода, емигрирали в [[Германия]] и [[Франция]] след [[Руска революция (1917)|Руската революция от 1917 г.]], изписват името си ''Miklachevsky'';<ref name=":9">{{Цитат книга|last=Miklashevskaya|first=Ludmila|others=Translated and Edited by Elaine MacKinnon|title=Gender and Survival in Soviet Russia. A Life in the Shadow of Stalin’s Terror|url=https://dokumen.pub/gender-and-survival-in-soviet-russia-a-life-in-the-shadow-of-stalins-terror-9781350139206-9781350139220-9781350139213.html|accessdate=2023-11-18|series=Library of Modern Russia|origyear=2007, 2012|publisher=Bloomsbury Academic, Bloomsbury Publishing Plc|location=London, New York, Oxford, New Delhi, Sydney; first published in Great Britain|lang=en|isbn=978-1-3501-3921-3|pages=xii}}</ref> в [[Кралство Прусия]] родът се изписва на немски език като ''von Miklaszewski''<ref name=":69">{{Цитат книга|last=von Ledebur|first=Leopold|title=Adelslexikon der preussischen Monarchie|accessdate=2024-10-04|year=1856|publisher=Verlag von Ludwig Rauh|location=Berlin|lang=de|pages=106|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AAdelslexikon_der_preussischen_Monarchie%2C_II._Band_(L%E2%80%93M)%2C_1856.pdf&page=114|quote=Im Großherzugthum Posen: Matthias von Miklaszewski auf Zolez (Gnesen)}}</ref> или ''Miklaszewski''<ref name=":70">{{Цитат книга|last=von Mülverstedt|first=George Adalbert|others=Illustriert von Adolf Matthias Hildebrandt|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der blühende Adel des Königreichs Preußen (Edelleute M–Z.). In einer neuen, vollständig geordneten und reich vermehrten Auflage mit heraldischen und historisch-genealogischen Erläuterungen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmachers_Wappenbuch,_Preussen,_Edelleute_(M%E2%80%93Z),_1878.pdf&page=25|accessdate=2024-04-04|volume=3 (Dritten Bandes zweite Abtheilung)|year=1878|publisher=Verlag von Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=264; Taf. 315}}</ref><ref name=":71">{{Цитат книга|last=von Hefner|first=Otto Titan|title=Stammbuch des blühenden und abgestorbenen Adels in Deutschland|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Stammbuch_des_bl%C3%BChenden_und_abgestorbenen_Adels_in_Deutschland._3._Band._1865.pdf&page=56|accessdate=2024-04-03|year=1865|publisher=Verlag von Georg Joseph Manz|location=Regensburg|lang=de|pages=49}}</ref><ref name=":143" /><ref name=":91" />; в немскоезичните региони на [[Руска империя|Руската империя]] в [[Прибалтика]] се среща също немското изписване ''Miklaschewski'',<ref>{{Цитат книга|last=Smitt|first=Fedor Ivanovich|title=Suworow’s Leben und Heerzüge. Im Zusammenhange mit der Geschichte seiner Zeit.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Suworow%27s_Leben_und_Heerz%C3%BCge._Im_Zusammenhange_mit_der_Geschichte_seiner_Zeit._I.-r_Theil.pdf&page=524|accessdate=2024-03-28|volume=I.-r Theil|year=1833|publisher=Gedruckt bei Joseph Zawadzki|location=[[Вилнюс|Wilna]]|lang=de|pages=407-408}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Rigasches Adressbuch|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Rigasches_Adressbuch_1910.pdf&page=141|accessdate=2024-04-04|volume=13|year=1910|publisher=Adolf Richters Nachfolger|location=Riga|lang=de|id=№ 8|pages=149}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|title=Rigasches Adressbuch|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ARigasches_Adressbuch_1911.pdf&page=142|accessdate=2024-04-04|volume=14|year=1911|publisher=Adolf Richters Nachfolger|location=Riga|lang=de|id=№ 8|pages=150}}</ref>''' в [[Австро-Унгарската империя]] родът е познат под името ''Mikłaszewski''<ref name=":75">{{Цитат книга|last=Heyer von Rosenfeld|first=Friedrich|last2=Bojničić|first2=Ivan von|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AJ._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien%2C_Ladomerien_und_der_Bukowina%2C_1905.pdf&page=183|accessdate=2024-04-05|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=168; Taf. 204}}</ref>) е [[Благородник|благороднически]] род с [[Поляци|полски]] произход, първоначално основан в [[Полско-литовската държава]], а по-късно поради териотирални промени става част от благородническото [[съсловие]] на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], [[Руско царство|Руското царство]] (после: [[Руска империя]]), [[Кралство Прусия]] (после: [[Германска империя]]), [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]] (после: [[Австрийска империя]] и [[Австро-Унгарската империя|Австро-Унгарска империя]]).<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref><ref name=":24">{{Цитат книга|last=Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Алфавитный список дворянских родов Черниговской губернии, внесенных в дворянскую родословную книгу, разделенную на шесть частей|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_(1890).pdf&page=30|accessdate=2023-12-23|year=1890 г.|publisher=типография Губернского правления|location=[[Чернигов]]|lang=ru|id=№ 1456|pages=28|chapter=VI часть – Древние благородные дворянские роды, доказательство дворянского достоинства, которых восходят за 100 лет, но благородное течение покрыто неизвестностью.}}</ref><ref name=":19">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref><ref name=":89">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|title=Korona Polska przy Złotey Wolnosci Starożytnemi Rycerstwa Polskiego y Wielkiego Xięstwa Litewskiego Kleynotami, Naywyższymi Honorami, Heroicznym Męstwem y odwagą, Wytworną Nauką a naypierwey Cnotą, Pobożnością y Swiątobliwością Ozdobiona: Potomnym zaś wiekom na zaszczyt y nieśmiertelną sławę pamiętnych w tey Oyczyznie Synow Podana|accessdate=2024-09-12|volume=Tom Trzeci (3) [La-Rzu]|year=1740|publisher=w Drukarni Collegium Lwowskiego Societatis Jesu|location=Lwów|lang=pl|pages=261-262|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKasper_Niesiecki_%E2%80%93_Korona_Polska_(1740).pdf&page=136}}</ref>'''<ref name=":90">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|title=Korona Polska przy Złotey Wolnosci Starożytnemi Rycerstwa Polskiego y Wielkiego Xięstwa Litewskiego Kleynotami, Naywyższymi Honorami, Heroicznym Męstwem y odwagą, Wytworną Nauką a naypierwey Cnotą, Pobożnością y Swiątobliwością Ozdobiona: Potomnym zaś wiekom na zaszczyt y nieśmiertelną sławę pamiętnych w tey Oyczyznie Synow Podana|accessdate=2024-09-12|volume=Tom Trzeci (3) [La-Rzu]|year=1740|publisher=w Drukarni Collegium Lwowskiego Societatis Jesu|location=Lwów|lang=pl|pages=505-509|chapter=Ostoia herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKasper_Niesiecki_%E2%80%93_Korona_Polska_(1740).pdf&page=253}}</ref>'''<ref name=":1134">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|editor-last=Bobrowicz|editor-first=Jan Nepomucen|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414|format=PDF|volume=VI|origyear=1740|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=406|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Dunin-Borkowski|first=Jerzy Sewer|title=Spis nazwisk szlachty polskiej|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ASpis_nazwisk_szlachty_polskiej.pdf&page=257|accessdate=2024-09-12|year=1887|publisher=Nakładem Księgarni Gubrynowicza i Schmidta; Z drukarni J. Czaińskiego w Gródku|location=Lwów|lang=pl|pages=249}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Kuropatnicki|first=Ewaryst Andrzej|title=Wiadomość o kleynocie szlacheckim oraz herbach domów szlacheckich w Koronie Polskiey i Wielkim Xięstwie Litewskim, Tudzież w przyległych Prowincyach z Ksiąg Paprockiego, Okolskiego, Potockiego, Rzączynskiego, Niesieckiego, Dunczewskego, Chmielowskiego, oraz Aktu Elekcyi JKM Stanisława Augusta, jako też z aktów Konfederacji na sejmie Convocationis 1764 zaczętej, a w roku 1766 rozwiązanej, tudzież w Konstytucji innych sejmów za teraźniejszego Panowania odprawionych.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AWiadomo%C5%9B%C4%87_o_kleynocie_szlacheckim_oraz_herbach_dom%C3%B3w_szlacheckich_w_Koronie_Polskiey_i_Wielkim_Xi%C4%99stwie_Litewskim%2C_Tudzie%C5%BC_w_przyleg%C5%82ych_Prowincyach.pdf&page=81|accessdate=2024-11-17|year=1789|publisher=Nakładem y Drukiem Michała Grölla|location=Warszawa|lang=pl|pages=65}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Брокгауз|first=Фридрих Арнолд|last2=Ефрон|first2=Иля Абрамович|others=Акционерное издательское общество Ф. А. Брокгауз — И. А. Ефрон|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|accessdate=2023-05-15|volume=XIX (Мекенен — Мифу-Баня)|year=1896 г.|publisher=Типо-Литография И. А.Ефрона|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=249|chapter=Миклашевскiе|trans_chapter=https://runivers.ru/bookreader/book10168/#page/258/mode/1up|chapterurl=https://runivers.ru/bookreader/book10168/#page/258/mode/1up}}</ref><ref name=":35">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=521|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=475}}</ref><ref name=":10" /><ref name=":65">{{Цитат книга|title=Список дворянских родов и лиц, внесенных в дворянскую родословную книгу Черниговской губернии и утвержденных в дворянстве Герольдией правительсвующего Сената, временным ее присутствием и Департаментом Герольдии по 1881 год.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%86,_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_1881_%D0%B3.pdf&page=109|accessdate=2024-03-09|year=1881|publisher=Губернская типография|location=Чернигов|lang=ru|pages=107-109}}</ref><ref name=":152">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В'ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=640|chapter=Миклашевські|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/640/mode/2up}}</ref><ref name=":69" /><ref name=":70" /><ref name=":71" /><ref name=":143" /><ref name=":75" /> Родът се споменава в III част на „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1799 г. – официалният списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] –, където освен това е [[Блазон|блазониран]] и изобразен гербът на рода.''<ref name=":05" />'' Родът също така е упоменат в VI част – „''Древни благородни дворянски родове''“ – на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословна книга]] на [[Черниговска област|Черниговска]] [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]] от 1890 г.<ref name=":24" /><ref name=":19" /> Миклашевски са вписани и в „''Родословна книга на дворяните на [[Витебска губерния]]''“ от 1827 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867413|заглавие=Ф. 1343 Оп. 36 Д. 15995. – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. I часть родословной книги Витебской губернии“|дата=1915|издател=Российский государственный исторический архив|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231029175101/https://fgurgia.ru/object/2391867413|архив_дата=2023-10-29|достъп_дата=2023-10-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/74525|заглавие=Родословная книга дворян Витебской губернии|дата=1827 г.|издател=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2023-01-30}}</ref> == Етимология == Фамилното име ''Миклашевски'' е производно от полското лично име ''Миклаш'' ({{Lang|pl|Miklasz}}), което е синонимен вариант на ''Миколай'' ({{Lang|pl|Mikołaj}}), и съответства на българското лично име ''Николай''.<ref>{{Цитат книга|last=Ainiala|first=Terhi|last2=Saarikivi|first2=Janne|title=Personal name systems in Finnic and beyond|url=https://www.sgr.fi/fi/files/original/19732a0de0336497a8f963cdf9b550fd.pdf|accessdate=2024-02-10|year=2017|publisher=Printon|location=Tallinn|lang=en|isbn=978-952-5667-91-2|pages=260}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Mordań|first=Michał|title=Chrześcijańskie dziedzictwo imiennicze utrwalone w nazwiskach mieszkańców Bielska Podlaskiego, Hajnówki i Siemiatycz|url=https://repozytorium.uwb.edu.pl/jspui/bitstream/11320/9011/1/Morda%C5%84_wk%C5%82ad_16.12.pdf|accessdate=2024-02-11|year=2019|publisher=Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku|location=Białystok|lang=pl|isbn=978-83-7431-591-3|pages=224}}</ref> == Произход – полска главна родова линия == {{Няколко картинки|image1=Map of the Polish–Lithuanian Commonwealth (1619–1621).png|image2=Podział administracyjny I RP.svg|caption1=[[Полско-литовската държава]] (1619–1621 г.) в Европа|caption2=Полско-литовската държава (1619 г.)|width2=230}} Началото на благородническия род Миклашевски не е съвсем ясно. Първото споменаване на рода е в ръкопис на [[Ян Длугош]] от 1451 г., цитиран от [[Каспер Несецки]] през 1740 г. в книгата му ''„Полска корона“'', според който родът Миклашевски е част от [[Жечпосполита|полското]] [[благородничество]] (наричано [[шляхта|''шляхта'']]), носи [[Остоя (благороднически герб)|герба Остоя]] и произлиза от [[Мазовско войводство|Мазовското войводство]] в [[Кралство Полша (1385 – 1569)|Кралство Полша]].<ref name=":89" />'''<ref name=":90" />'''<ref name=":39">{{Цитат книга|last=Święcki|first=Tomasz|title=Tomasza Święckiego Historyczne pamiątki znamienitych rodzin i osób dawnej Polski|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Tomasza_%C5%9Awi%C4%99ckiego_Historyczne_pami%C4%85t.pdf&page=183|accessdate=2024-02-27|volume=I|year=1858|publisher=Nakładem S. H. Merzbacha Księgarza|location=Warszawa|lang=pl|pages=167-168}}</ref> Родоначалник бил човек на име '''Миклаш''' – [[wikt:кустос|кустос]] на [[Краков]] и [[посланик]] на [[Кралство Полша (1385 – 1569)|крал]] [[Кажимеж IV Ягелончик]] във [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]].<ref name=":89" /><ref name=":39" /> Това е записано и в книгата ''„Полски гербовник“'' от 1841 г. на книгоиздателя Ян Бобрович, който препредава и разширява труда на Несецки.<ref name=":1134" />'''<ref name=":1142">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|editor-last=Bobrowicz|editor-first=Jan Nepomucen|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178|format=PDF|volume=VII|origyear=1740|year=1841|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=170-171|chapter=Ostoja Herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178}}</ref>''' {{Няколко картинки|image1=Coat of arms of the Miklaszewski family (czyli Ostoja odmienny). Księga Herbowa Rodów Polskich by Juliusz Ostrowski, volume 10, part 1, page 356. Warszawa Skład Główny w Księgarni Antykwarskiej B. Bolwicza. 1900.jpg|image2=Coat of arms of the Miklaszewski family (czyli Ostoja odmienny). Księga Herbowa Rodów Polskich by Juliusz Ostrowski, volume 10, part 1, page 356. Warszawa Skład Główny w Księgarni Antykwarskiej B. Bolwicza. 1900.svg|caption1=Гербът на рода Миклашевски (разновидност на „Остоя“) в Полско-литовската държава|caption2=Компютърна графика|width2=195|width1=229}} Каспер Несецки посочва същевременно, че други [[Генеалогия|генеолози]] извеждат произхода на рода от '''Мачей''' Миклашевски ({{Lang|pl|Maciej Miklaszewski}}), когото [[Жечпосполита|полският крал]] и [[Велико литовско княжество|велик литовски княз]] [[Зигмунт II Август]] „отличил измежду синовете на [[Монархия|Короната]] със свои привилегии и дарил с герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] заради неговите героични дела във [[военна кампания|военна експедиция]] срещу [[Москва]], особено край [[Полоцк]], [[Ула (град)|Ула]] и другаде“.<ref name=":89" />'''<ref name=":90" />'''<ref name=":1134" /> Тази версия излага и полският [[Хералдика|хералдик]] Юлиуш Островски (1854–1917 г.) в неговата „''Книга с гербове на полски родове''“ от 1900 г., в която той уточнява, че възвеждането в благородничество се случило през 1569 г., а гербът на рода е разновидност на герба Остоя, наречена ''Миклашевски''.<ref>{{Цитат книга|last=Ostrowski|first=Juliusz Karol|title=Księga Herbowa Rodów Polskich|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Juliusz_Ostrowski._Ksi%C4%99ga_herbowa_rod%C3%B3w_polskich._Zeszyt_X._Cz._1_(herby)_i_cz._2_(opisy_herb%C3%B3w)._1900.pdf&page=99|accessdate=2024-08-04|volume=Zeszyt X. Cz. 2 (opisy herbów)|year=1900|publisher=Skład Główny Księgarnia Antykwarska B. Bolcewicza; Druk‎ ‎Józefa‎ ‎Sikorskiego|location=Warszawa|lang=pl|pages=209}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|last=Ostrowski|first=Juliusz Karol|title=Księga Herbowa Rodów Polskich|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AJuliusz_Ostrowski._Ksi%C4%99ga_herbowa_rod%C3%B3w_polskich._Zeszyt_X._Cz._1_(herby)_i_cz._2_(opisy_herb%C3%B3w)._1900.pdf&page=53|accessdate=2024-08-04|volume=Zeszyt X. Cz. 2 (opisy herbów)|year=1900|publisher=Skład Główny Księgarnia Antykwarska B. Bolcewicza; Druk‎ ‎Józefa‎ ‎Sikorskiego|location=Warszawa|lang=pl|pages=53}}</ref>'''{{Цитат|'''Миклашевски''' (разновидност на герба „[[W:BG:Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“) – В червено [[W:BG:Щит (хералдика)|поле]] – между гърбовете на два [[W:BG:полумесец|полумесеца]] – [[W:BG:меч|меч]] с края си надолу. Над [[W:BG:Герб#Шлем|шлема]] в [[W:BG:Корона (хералдика)|короната]] – пет [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]: две лазурни между бели. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] – червена, обшита със сребро.<br/> Предоставен на Матеуш<ref group="Бележка">Имената ''Мацей'' и ''Матеуш'' са се използвали в старополския език взаимнозаменяемо.</br>'''Източник:''' {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sjp.pwn.pl/poradnia/haslo/Mateusz-i-Maciej;6723.html|заглавие=Mateusz i Maciej|фамилно_име=Długosz-Kurczabowa|първо_име=Krystyna|дата=2005-02-12|труд=Słownik języka polskiego|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240202212033/https://sjp.pwn.pl/poradnia/haslo/Mateusz-i-Maciej;6723.html|архив_дата=2024-02-02|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> Миклашевски, от род уседнал в [[W:BG:Мазовско войводство (Жечпосполита)|Мазовско]], през 1569 г. от [[W:BG:Зигмунт II Август|Зигмунт Август]], крал на Полша, за рицарските му дела край [[W:BG:Полоцк|Полоцк]]. |4=1}}Историкът Томаш Швенчики (1774-1837 г.) посочва също тези две имена – Миклаш и Мачей – като членове на един и същ род и пише също, че Миклаш бил [[wikt:кустос|кустос]] на [[Краков]] и [[посланик]] на [[Кралство Полша (1385 – 1569)|крал]] [[Кажимеж IV Ягелончик]] във [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], а Мачей бил дарен от [[Зигмунт II Август]] с герба Остоя заради „рицарските си дела край [[Полоцк]] и [[Ула (град)|Ула]]“.<ref name=":39" /> Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) пише в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., че родът води началото си от '''Павел''', '''Станислав''' и '''Алберт''' Миклашевски, които били удостоени с [[Аристокрация|благородство]] през 1623 г. от [[Жечпосполита|полския крал и велик литовски княз]] [[Сигизмунд III Васа]] като награда за храбростта им във войните срещу [[Руското царство]].<ref name=":41">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ARodzina._Herbarz_szlachty_polskiej._T.11.pdf&page=50|accessdate=2024-04-16|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=47–49}}</ref><ref name=":152" /> Това изложение се препокрива до голяма степен с описанието на руския [[граф]] Григорий Милорадович (1839–1905 г.), който разписва родословното дърво на една линия на рода Миклашевски в своя труд ''„Родословна книга на Черниговското дворянство“'' от 1901 г. и пише, че родът произлиза от Станислав Миклашевски, комуто [[Жечпосполита|полският крал и велик литовски княз]] [[Сигизмунд III Васа]] предоставил благородническо достойнство през 1618 г., а на 23 март 1623 г. същият крал издал нова [[Царска грамота|дарствена грамота]] за благородство и на неговите синове – Павел и Алберт Миклашевски.'''<ref name=":192">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=583|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=129}}</ref>'''<ref name=":35" /> За Алберт Миклашевски ({{Lang|la|Albertus Miklaszewski}}, [[Полонизация|полонизирана]] версия на името {{Lang|pl|Wojciech Miklaszewski|Войцех Миклашевски}}) свидетелстват две [[Епитафия|епитафии]] в град [[Пила (град)|Пилa]], описани от историка Шимон Староволски (1588–1656 г.) в неговия труд „''Паметници на [[Сармати|сарматите]], благословени навеки''“ ({{Lang|la|Monumenta Sarmatarum Viam Universae Carnis Ingressorum}}) през 1655 г.<ref name=":31">{{Цитат книга|last=Starowolski|first=Szymon|title=Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Monvmenta_sarmatarvm_beatae_aeternitati_Simone_Starovolscio_primicerio_tarnouiensi_collectore_1655.pdf&page=571|accessdate=2024-02-13|year=1655|publisher=Officina viduae et haeredum Francisci Caesarij|location=Kraków|lang=la|pages=555|quote=D.O.M. ALBERTUS MIKLASZEWSKI, meritis Atauoru Ostoiae Gentis Nobilis hic situs est, armis defendit Patriam, candore propinquos, atq: Duci in Zbaraz obesquio placuit, non illum rabies, non fraus, dolusque proterius fregit, namque fide vindice tutus erat. Hunc tandem Lachesis fato superauit acerbo; gui legis haec, mortis fac memor esto tuae. Obijt 1. maij, Anno Domini 1637.}}</ref><ref name=":1134" /><ref name=":40">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://jura-pilica.com/?niezachowane-epitafia-w-pilickiej-farze,791|заглавие=Niezachowane epitafia w pilickiej farze|труд=www.jura-pilica.com|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210622101153/https://jura-pilica.com/?niezachowane-epitafia-w-pilickiej-farze,791|архив_дата=2021-06-22|достъп_дата=2024-02-14}}</ref> Епитафиите не са се запазили до днес,<ref name=":40" /> но благодарение на този източник се знае тяхното съдържание. Точният текст на едната [[епитафия]] гласял на [[латински език]]:<ref name=":31" />[[Файл:Albertus Miklaszewski (Wojciech Miklaszewski) Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati 1655 pp. 555.jpg|мини|260x260пкс|[[Епитафия]] в памет Алберт Миклашевски от 1637 г. в гр. [[Пила]]; запис в книгата на Шимон Староволски (1588–1656 г.).]]{{Цитат|[[D.O.M.]] АЛБЕРТУС МИКЛАШЕВСКИ, със заслугата на Aтауорус от благородническия род [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], е погребан тук, той защитава отечеството с оръжие, а близките си с честност; [[Збаражско княжество|князът]] в [[Збараж (Тернополска област)|Збараж]] считаше за добре да му послушава, нито ярост, нито измама, нито дръзко коварство го сломи, а именно защото той беше пазен от вярата в [[Иисус Христос|Спасителя]]. Сега накрая [[Лахезис]] надделя огорчаващо с предначертаното; ти, който четеш това, помисли за твоята смъртност. Починал на 1 май 1637 г.|[[Епитафия]] на надгробната плоча на Албертус Миклашевски от 1637 г. в гр. [[Пила]]}}{{Няколко картинки|image1=Albertus Miklaszewski (Wojciech Miklaszewski) Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati 1655 pp. 555-556.jpg|image2=Piła rodzina.JPG|caption1=[[Епитафия]] в памет на Алберт Миклашевски от 1637 г. в енорийската църква в гр. [[Пила]]; запис в книгата на Шимон Староволски (1588–1656 г.).|caption2=Eнорийската църква „Свето семейство“ в гр. [[Пила]]}} Втората [[епитафия]] в памет на Алберт Миклашевски се намирала в [[Енория|енорийската]] църква в [[Пила (град)|Пила]] и съдържа следният текст на [[латински език]]:<ref>{{Цитат книга|last=Starowolski|first=Szymon|title=Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Monvmenta_sarmatarvm_beatae_aeternitati_Simone_Starovolscio_primicerio_tarnouiensi_collectore_1655.pdf&page=571|accessdate=2024-02-13|year=1655|publisher=Officina viduae et haeredum Francisci Caesarij|location=Kraków|lang=la|pages=555-556|quote=D.O.M. Debemus Morti nos nostraque. Generosus Dominus ALBERTUS MIKLASZEWSKI de Dzierzgow, de armis Ostoia, virtute, prudentia,& vitae constantia, praestans pietate & religione Catholica, admirabilis animi & corporis fortitudine, in expeditionibus Turcicis&Scythicis, pro Patria & Fide Orthodoxa catholica supra fidem insignis. Quem martis laboribus, mortisque doloribus, & calumnijs graviter affictum, mors lege fati intempestiue, aetatis suae 1.maij, Anno Domini, 1637. absorpsit, sub hoc tumulo Supremi Iudicis adventum expectat. CVI Maestissima Coniunx Leonora de Rudoltovice, Vexilliseri Zatoriensis, Miklaszewska, hoc monumentum cum lachrymis, cum duobus filijs derelictis posuit. Qui legis haec, da vota deo & deposce quietem defuncto, & mortis sedulus esto memor.}}</ref>{{Цитат|[[D.O.M.]] [[Латински сентенции#Популярни латински сентенции|Дължим на смъртта нас и нашето]]. Благородният [[Господар]] АЛБЕРТУС МИКЛАШЕВСКИ от [[Дзежгово|Дзежгов]], от герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], известен с героичност, благоразумие и житейска непоклатимост, с превъзходна [[Wikt:BG:благочестив|благочестивост]] и [[Католицизъм|католическа религия]], с възхитителна духовна и физическа храброст, в [[Османска империя|турските]] и [[Скития|скитските]] [[Военна кампания|експедиции]], за Отечеството и [[Католицизъм|Католическата православна вяра]] над всяка вяра. Този, който е силно засегнат от военни несгоди, посмъртна скръб и клевети, смъртта прибира преждевременно по закона на съдбата, неговият живот погълна на 1 май, в годината Господня, 1637, под този гроб очаква пришествието на [[Иисус Христос|Върховния Съдия]]. От: скърбящата съпруга Леонора от [[Рудолтовице]], дъщеря на [[хорунжий|хорунжия]] на [[Заторско княжество|Заториния]], Миклашевска, положи този паметник със сълзи, заедно с двамата им осиротели сина. Който чете това, предайте вашите молитви на Бога и поискайте упокоението на починалия, и помнете, че смъртта е неуморна.|[[Епитафия]] в памет на Албертус Миклашевски от 1637 г. в енорийската църква в гр. [[Пила]]}} От [[Епитафия|епитафиите]] става ясно, че роденият в [[Дзежгово]] храбър, мъдър и уравновесен, изключително набожен и религиозен Алберт Миклашевски се е заслужил в защита на [[Католическа църква|католическата]] вяра, като е участвал, наред с другото, във [[Военна кампания|военни експедиции]] срещу [[Османски турци|турците]] и [[Скити|скитите]], и накрая умира на 1 май 1637 г. Той бил благородник, носил е герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], и е имал (поне) двама сина със съпругата си Леонора от [[Рудолтовице]] (''Леонора Рудолтовицка''), която била дъщеря на [[Хорунжий|хорунжия]] на [[Заторско княжество|Заторското княжество]]. За Алберт Миклашевски се знае също, че през 1631 г. той купува село [[Сербовице]] от [[Збаражко княжество|збаражския княз]] Георги и става негов [[Феодал|фодал]].<ref name=":41" /> Със съпругата си Леонора Рдултовицка той има (поне) четирима сина: Францишек, Ян, Станислав, Теодор и Войчех.<ref name=":41" /> През 1650 г. те се спменават заедно с чичо им Адам, който бил енорийски свещеник и по-късно [[wikt:кустос|кустос]]<ref name=":2" group="Бележка">'''Кустос''' се нарича управител на имуществото на католическата църква в дадена област и надзирател на реда и живота на духовниците в нея. <u>Източник</u>: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81/|заглавие=КУ̀СТОС|автор=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките|автор_препратка=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|труд=Речник на българския език (онлайн)|достъп_дата=2024-02-11}}</ref> на [[Пилица (Силезко войводство)|Пилица]] (1633 г.) и свещеник на [[Шчучин]] (1643 г.).<ref name=":41" /><ref name=":1134" /> По негова инициатива преди 1660 г. започва строежът на нова църква в [[Шчучин]] – църквата „Св. Мария Магдалена“ – запазена до днес, изградена от тухли и [[Пинчов|пинчовски]] камък.<ref name=":40" /> Той умира през 1660 г. и строежът на църквата е продължен на собствени разноски от неговия племенник, свещеник Северин Миклашевски, [[каноник]] [[Тарнов|Тарновски]], [[wikt:кустос|кустос]] [[Пилица (Силезко войводство)|Пилицки]], [[свещеник]] [[Шчучин|Шчучински]] (1666 г.).<ref name=":81">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://parafiaszczucin.pl/index.php/historia-parafii|заглавие=Powstanie kościoła parafialnego w Szczucinie pod wezwaniem św. Marii Magdaleny|автор=Parafia Św. Marii Magdaleny w Szczucinie|дата=2012-12-10|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231205081345/http://parafiaszczucin.pl/index.php/historia-parafii|архив_дата=2023-12-05|достъп_дата=2024-02-27}}</ref><ref name=":84">{{Cite news|url=https://tarnow.gosc.pl/doc/6225403.Szczucin-Obraz-spod-lasu|title=Szczucin. Obraz spod lasu|last=Brożek|first=Grzegorz|date=2020-03-22|work=Gość Tarnowski|access-date=2024-02-27|archive-url=https://web.archive.org/web/20240227203210/https://tarnow.gosc.pl/doc/6225403.Szczucin-Obraz-spod-lasu|archive-date=2024-02-27|language=pl}}</ref><ref name=":40" /><ref name=":1134" /> {{Няколко картинки|image1=Geneological Table of the noble family Miklaszewski according to Wojciech Wielądko (1738–1862) 02.jpg|image2=Geneological Table of the noble family Miklaszewski according to Wojciech Wielądko (1738–1862) 01.jpg|footer=Генеалогични таблици на рода Миклашевски за периода 1561–1791 г., изготвени от Войчех Виелондко.}} Полският историк и хералдист Войцех Винценти Виелондко (1749–1822 г.) съчетава изложенията на Несецки и Уруски въз основа на собствени проучвания, събирайки документи от различни институции и водейки преписки с представители на рода Миклашевски.<ref name=":87">{{Цитат книга|last=Wielądko|first=Wojciech Wincenty|others=Manuscript archived in: ЦДІАК. Ф. 966. Оп. 1. Спр. 29|title=Heraldyka czyli opisanie familii, y krwi związku Szlachty Polskiey y W. Księstwo Litt. z ich herbami|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ACDIAK_966-1-29._Heraldyka_W.Wiel%C4%85dko.pdf&page=127|accessdate=2024-05-23|volume=Szosty (manuscript), (lit. оd K do L)|year=1821|location=Warszawa|lang=pl|pages=363, 367–372}}</ref> Той пише, че историята на родът може да се проследи до [[XIV век]], водейки началото си от село [[Миклашив|Миклашев]] в [[Историко-географска област|историко-географската област]] [[Галиция]], близо до днешната Полско-Украинска граница.<ref name=":87" /><ref name=":282">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=5|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=5|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref><ref name=":92">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> По принцип [[Наставка|наставката]] ''-ски'' в имената обозначава местопроизхода; например – [[Климент Охридски]] (от [[Охрид]]), [[Софроний Врачански]] (от [[Враца]]), [[Константин Преславски]] (от [[Преслав]]), [[Симеон Сакскобургготски]] (от [[Саксония-Кобург и Гота|Саксония-Кобург-Гота]]). Конкретни документи за това твърдение Виелондко обаче не посочва. Доста по-късно, през [[XVI век]] в [[Жечпосполита|полският крал]] и [[Велико литовско княжество|велик литовски княз]] [[Зигмунт II Август]] удостоил Мачей Миклашевски с благородническо достойнство.<ref name=":87" /> Неговият син Алберт (Войцех) към [[1561|1561 г.]] бил оженен за Елеонора от [[Рудолтовице]] (''Леонора Рудолтовицка'') и те имали четири сина: Павел, Ян, Станислав и Адам. Адам бил [[wikt:кустос|кустос]] на [[Пилица (Силезко войводство)|Пилица]] и [[свещеник]] на [[Шчучин]],<ref name=":87" /> а от Ян произлиза син Войчех (младши), който имамл двама сина – Северин – [[каноник]] [[Тарнов|Тарновски]], [[wikt:кустос|кустос]] [[Пилица (Силезко войводство)|Пилицки]], [[свещеник]] [[Шчучин|Шчучински]] (1666 г.)<ref name=":81" /><ref name=":84" /><ref name=":40" /><ref name=":1134" /> и Станислав (младши), който подписал избора на новия крал [[Ян II Кажимеж]] през 1648 г.<ref name=":87" /> Станислав (младши) имал двама сина – Северин и Ян, записан като избирател на крал [[Михал Корибут|Михаил Корибут Вишневецкий]].<ref name=":87" /> Ян имал син Хиероним, който през 1697 г. е избирател на крал [[Август II]].<ref name=":87" /> Изборяват се също множество други наследници. Обобщаващо може да се изведе, че от горепосочените лица – Мачей, Павел, Аберт и Станислав – започва началото на полския благороднически род Миклашевски, чието родословно дърво може да се проследи във времето до наши дни. Техните потомци са живели в различни [[Войводство|войводства]] на [[Полско-литовската държава]] – общата държава на [[Кралство Полша]] и [[Великото литовско княжество]] в периода 1569–1795 г. – и са заемали важни [[Духовенство|духовнически]], [[Военнослужещ|военни]] и [[Държавник|държавнически]] длъжности.<ref name=":1134" /><ref name=":41" /><ref name=":87" /><ref name=":88" /> Те представляват полската главна линия на благородническия род Миклашевски. Техни потомци са записани в официалния „Списък на благородниците на Полското Царство“ от 1851 г.<ref name=":88" /> Поради промени в териториалните граници на Полско-литовската държава във времето, някои от потомците попадат обаче в други държави и основават там нови клонове на рода.<ref name=":48">{{Цитат книга|editor-last=Сохань|editor-first=Павел Степанович|title=Універсали Івана Мазепи. 1687-1709|year=2002|publisher=Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського Національної академії наук України; Наукове товариство імені Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=uk|isbn=966-7155-61-7|pages=6, 70, 86, 107, 142, 215, 246, 254, 288, 349, 364, 388, 392, 400, 406-408, 434, 453, 456, 465, 476, 485; Д 14, Д 15, Д 17-Д 19, Д 21-Д 24, Д 27, Д 29, Д 32, Д 36-Д 39, Д 41, Д 44, Д 47, Д 51, Д 53-Д 55; Д 59, Д 61, Д 62, Д 64-Д 66, Д 69-Д 78, Д 81-Д 85}}</ref>'''<ref name=":192" /><ref name=":02322">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=45|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=27-28}}</ref>''' === Ненаучни версии за произхода на рода === Съществува ненаучната версия, че родът Миклашевски произхожда от [[велик княз|великия княз]] на [[Киевска Рус]] – [[Мстислав I|Мстислав Велики]], син на [[Владимир II|Владимир Мономах]], и от [[Велико литовско княжество|великия литовския княз]] [[Гедимин]]. Тази версия се среща из интернет форуми, както и на страницата на някои представители на рода Миклашевски,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kajuta.net/node/4012|заглавие=Род Миклашевских|фамилно_име=Арбатская|първо_име=Юта|труд=Сайт семейного творчества – Константин Вихляев и Юта Арбатская|език=ru|достъп_дата=2023-01-31}}</ref> но никъде не се посочват исторически архивни данни в нейна подкрепа. Научни трудове не споменават дори за тази версия. == Казашко-руски родови клон == {{Няколко картинки|image1=Location Zaporizhian Host.png|image2=Location of Cossack Hetmanate.png|caption1=[[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] (1649–1654 г.) в Европа|caption2=Казашко хетманство (1649–1654 г.) на фона на границите на съвременна [[Украйна]]. На север навлиза в границите на съвременна [[Русия]].|width2=215}} В югоизточните [[Войводство|войводства]] на Полско-литовската държава, а именно в [[Киевско войводство|Киевското войводство]], [[Брацлавско войводство|Брацлавското войводство]], [[Черниговско войводство|Черниговското войводство]], [[Волинско войводство (Жечпосполита)|Волинско войводство]], както и южните части на [[Смоленско войводство|Смоленското войводство]] и [[Минско войводство|Минското войводство]], в периода [[1648]]–[[1657|1657 г.]] [[Казаци|казаците]] се бонтуват на [[Въстание на Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]] за получаване на независимост.<ref name=":110">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Още през 1649 г. те прокламират своя собствена държава по тия земи, наричайки я – [[Казашко хетманство]].<ref name=":110" /> Ония членове на рода Миклашевски, които по него време са живяли по тия земи изведнъж фактически се озовават в нова държава. Тъй като по полско време като благородници те са получили добро образование и са изпълнявали важни държавнически длъжности, техните умения са нужни за управлението на новосъздадената държава.'''<ref name=":0232">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":7" /> Така още през първите години от основаването на Казашкото хетманство те получават [[Хетман на Запорожката войска|хетманско]] потвърждение на благородническото им достойнство и по този начин от полски благороднически род, Миклашевски се превръща и в казашки благороднически род, който може да се нарече '''казашки клон'''.<ref name=":152" /><ref name=":48" /><ref name=":19" />'''<ref name=":02322" /><ref name=":49" />'''<ref name=":65" />[[Файл:Полковник_Миклашевський_2.jpg|мини|438x438px|Портрет на Михаил Андреевич Миклашевски]] За родоначалник на този нов, казашки клон на рода се счита [[Михаил Андреевич Миклашевски]], който през 1671 г. се споменава каго ''„[[дворянин]]“'''''<ref name=":192" />''' на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и един от тримата негови най-приближени лица.<ref name=":152" /><ref name=":332">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=522|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476}}</ref>'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":1524">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В`ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=638–639|chapter=Миклашевський Михайло Андрійович|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/638/mode/2up}}</ref> От него генеалогията на този клон на рода Миклашевски може да се проследи във времето до наши дни без прекъсване благодарение на архивни данни. Михаил Андреевич Миклашевски е роден около 1640 г. и заема под [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] Многогрешни и хетман [[Иван Мазепа]] на най-различни [[Военнослужещ|военни]] и [[Държавник|държавнически]] длъжности:<ref name=":19" /><ref name=":152" /><ref name=":48" />'''<ref name=":02322" /><ref name=":49" />'''<ref name=":332" /><ref name=":1524" /><ref name=":11">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53-54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref><ref name=":52" /> * през 1671 г. – [[войскови другар]] и „дворянин“ на хетман Многогрешни; * през 1672 г. – главен „съветник“ на хетман Многогрешни и признание на [[благородничество]], изпратен като посланик в [[Москва]]; * от 1675 г. – [[Глухов|глуховски]] градски [[атаман]]; * през 1677 г. – „[[Благородник|благороден]] [[Пан (обръщение)|пан]], [[войскови другар]] и гражданин [[Глухов|Глуховски]]“ под хетман [[Иван Самойлович]], * от 1679 до 1682 г. – [[есаул]] на [[Нежински полк|Нежинския полк]]; * през 1681 г. – споменат с титла „славно [[Благородник|благороден]] Негова милост [[Пан (обръщение)|пан]]“ Михаил Миклашевски * през 1682 г. – [[Генерална старшина#Генерални хорунжии|генерален хорунжий]] (член на [[Генерална старшина|Генералната старшина]] (правителството)); * от 1683 до 27 август 1686 г. – [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]); * през 1688 – споменат с титлата „[[Пан (обръщение)|пан]]“ * през 1689 г. – отново [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]]; * от 1689 до 1696 г. – руски царски [[Столник (длъжност)|столник]]; * от края на 1689 г. до 1704 г. – [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]].<ref name=":332" /><ref name=":19" /> По това време [[Стародубски полк|Старудубският полк]] е едновременно административно-териториална, военна и съдебна единица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и (след неговото анексиране)<ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref><ref name=":54" /> – на [[Руска империя|Руската империя]]. Следователно, Михаил А. Миклашевски е бил административен, военен и съдебен глава на тази териториална единица. * през 1704 г. – споменат като „[[Войскови другар|знатен войскови другар]]“ (почетно благородническо обръщение); * през 1705 г. хетман [[Иван Мазепа]] подава молба до [[Руско царство|руския цар]] [[Петър I (Русия)|Петър I]] за разрешение да върне Михаил А. Миклашевски на длъжността стародубски [[Казашко хетманство#Полк|полковник]].'''<ref name=":47">{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=235|access-date=2024-02-07}}</ref>''' Молбата е уважена и така от 1705 г. до смъртта си през 1706 г. той отново е назначен за [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]].'''<ref name=":47" />''' * умира на 19 март 1706 г. като полковник в битка край град Несвиж при нападение на [[Швеция|шведите]] в хода на [[Велика северна война|Северната война]].<ref name=":322223" />'''<ref name=":023225">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=50|accessdate=2024-03-02|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=32}}</ref><ref name=":1922">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124}}</ref>''' За произхода на Михаил Андреевич Миклашевски от полската главна родова линия свидетелстват трудовете на полския [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) и руския [[граф]] Григорий Милорадович (1839–1905 г.), роско-украинския историк Вадим Модзалевски (1882–1920 г.), а също така и предположенията на украинския историк и генеалог Александър Лазаревски (1834–1902 г.).<ref name=":412">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Rodzina._Herbarz_szlachty_polskiej._T.11.pdf&page=51|accessdate=2024-04-16|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=48}}</ref>'''<ref name=":192" /><ref name=":02322" />''' * Граф Северин Уруски описва родословното дърво на рода Миклашевски в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., и там споменава наред с членовете на полската главна линия на рода Миклашевски също и полковник Миклашевски, който бил убит край Несвиж в биткат срещу шведите, като очевидно има предвид Михаил Андреевич Миклашевски.<ref name=":412" /> * Граф Григорий Милорадович пише в своя труд ''„Родословна книга на Черниговското дворянство“'' от 1901 г., че този клон на рода произлиза от [[Шляхта|полски благородник]] на име ''Станислав Миклашевски'', комуто [[Кралство Полша|полският]] [[Сигизмунд III Васа|крал Сигизмунд III Васа]] бил предоставил благородническо достойнство през 1618 г.'''<ref name=":192" />''' По-късно, кралят предоставя благородство и на синове на Станислав – Павел и Алберт (Андрей) Миклашевски през 1623 г.<ref name=":19" /> Синът на Алберт (Андрей) според Милорадович е именно Михаил Андреевич Миклашевски, който подкрепя [[Богдан Хмелницки]] в неговото [[Въстание на Хмелницки|въстание (1648-1657 г.)]] за отцепване на [[Запорожки казаци|запорожко–казашките земи]] от [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]],'''<ref name=":192" />''' а по-късно, през 1672 г., след успеха на въстанието, той става част от свитата на [[Демян Многогришни]] – [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] на новообразуваното [[Казашко хетманство]]. * Александър Лазаревски пише в своя труд „''Описание на старата [[Малорусия]]. Материали за историята на заселването, поземлената собственост и aдминистрацията''“ (1888-1893 г.), че този клон на рода Миклашевски е с неясен произход, но най-вероятно той е [[Поляци|полски]] и идва от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]] – т.&nbsp;е. [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].'''<ref name=":02322" />''' Като аргумент за полския произход на Михаил А. Миклашевски се изтъква, че [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Многогрешни]] си изгражда свита от благородници, които да изпълняват всички негови лични поръчения, по образец на полските [[Магнат|магнати]] и техните придворни обичаи.'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Ukraine/The-autonomous-hetman-state-and-Sloboda-Ukraine#ref404443|заглавие=The autonomous hetman state and Sloboda Ukraine|автор=Encyclopædia Britannica Online|труд=Encyclopædia Britannica Online|страници=ref404443|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> Поради това, свитата с благородниците се попълвала главно от местни жители на полските земи от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]], които можели да говорят и пишат на [[полски език]] и познавали придворните обичаи на полските магнати.'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":7" /> Така, за Михаил А. Миклашевски се предполага, „съдейки по фамилията и почерка му“, че е бил с полски произход.'''<ref name=":0232" />''' * Вадим Модзалевски пише в своя труд „''[[Малорусия|Малоруски]] родословник''“ от 1912 г., че родът Миклашевски в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и [[Руска империя|Руската империя]] води началото си от Андрей Миклашевски (вероятно: Андрушко Миклашенко) (1649 г.), който бил [[Шляхта|полски благородник]] и [[Регистърно казачество|регистърен казак]] от [[Черниговско войводство|Черниговската]] [[сотня]] в [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] (днес отговаря приблизително на [[Черниговска област]] на [[Украйна]]).<ref name=":35" /> Като негови роднини се споменават Езеф (Йосиф) Миклашевски ([[Шляхта|полски благородник]], живял през 1620 г. в [[Стародуб]]) и Филип Миклашевски (учил се през 1632 г. в училището на [[Киевско-Печорска лавра|Киевско-Печарската лавра]]).<ref name=":35" /> Каква е точната роднинска връзка между тях, не се уточнява. Син на Андрей Миклшевски е горе-споменатият вече Михаил Андреевич Миклашевски, който прави главоломна кариера от син на [[Казаци|казак]] до [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]. Това изложение е представено и в ''[[Енциклопедия на историята на Украйна]]'' от 2009 г. – издателство на [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]].<ref name=":1522">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В`ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=638–639|chapter=Миклашевський Михайло Андрійович|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/638/mode/2up}}</ref> Освен това, като важно сведение в подкрепа на тезата за полския произход на казашко-руския клон на рода могат да се вземат предвид полското фамилно име и гербове на Миклашевски – [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] и ''[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]^{(на [[руски език]])}'', които са символи на полската [[хералдика]].<ref name=":28" /> {{Няколко картинки|image1=Ukraine-Pravoberezzhya.png|image2=Ukraine-Livoberezzhya.png|caption1=''[[Деснобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна. След [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г. тя е върната от Казашкото хетманство обратно на Полско-литовската държава.|caption2=Казашкото хетманство след [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г., заемащо исорико-географската област ''[[Левобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна, а в защриховано жълто е е част от днешна Русия.}} През 1667 г. [[Полско-литовската държава]] и [[Руското царство]] подписват [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]], с който разделят Казашкото хетманство на две части по протежението на [[Днепър|река Днепър]] – земите на запад от Днепър биват наречени ''[[Деснобрежна Украйна]]'' и се връщат обратно в състава на Полско-литовската държава, а земите на изток от Днепър се наричат ''[[Левобрежна Украйна]]'' и си остават територия на хетманството, което обаче в същия момент става [[протекторат]] на Руското царство.<ref name=":110" /> В Казашкото хетманство Михаил Андреевич Миклашевски служи първо като [[есаул]] в [[Нежински полк|Нежинския полк]], а после от 1685 г. като [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]; 1683–1686 г.) и накрая между 1690–1695 г. като [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк]] (военен, съдебен и административен областен управител).'''<ref name=":1922" />''' След неуспешен опит от страна на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г. останалата територия на хетманството (т.&nbsp;е. Левобрежна Украйна) е [[Анексия|анексирана]] и включена в [[:uk:Київська губернія (1708—1764)|Киевска губерния]]^{''(на [[украински език]])''}<ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref> на [[Руското царство]] (по-късно през 1721 г. превърнало се в [[Руската империя]]), запазвайки частична [[автономия]] до 1782 г.<ref name=":118">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Съответно казашкият клон на рода Миклашевски се превръща в '''руски клон''' и получава руското благородническо достойнство.<ref name=":05" /> Самият Михаил Андреевич Миклашевски през 1689 г. постъпва на служба при руския цар като негов [[Столник (длъжност)|столник]] и остава на тази позиция до 1696 г.<ref name=":332" /> В [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г. се пише, че Михаил Андреевич Миклашевски имал братя, които служили на руските монарси „тридесет и повече години, при които служби и живота свой завършили, а той, Михаил, на служба при царско величество в неприятелско местонахождение бил ранен с тежки рани, а тъстът му бил убит край [[Чихирин|Чигрин]]“.<ref name=":1322" /><ref name=":332" /> От тук може да се следва, че родът Миклашевски е бил на служба в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] още преди 1659 г. – т.&nbsp;е. в първите години от възникването но новата държава през 1649 г. и откак хетманството е [[Васал|васално]] на [[Руското царство]] съгласно [[Переяславска рада|Переяславското споразумение]] от 1654 г.<ref name=":113">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Тъй като Казашкото хетманство още по време на съществуването му се нарича синонимно ''Украйна'' и поради факта, че в днешно време по-голямата част от неговата територия се намира в днешната държава [[Украйна]], то този клон на рода Миклашевски може да се нарече също '''украински клон'''. {{Няколко картинки|image1=Skoropadsky by Nikolaj Ge.jpg|image2=M. Miklashevskiy.jpg|caption1=Мария Андреевна Скоропадска (по рождение ''Миклашевска''; 1841–1901 г.) със синовете си Михайло и Павло. [[Павло Скоропадски]] по-късно става държавен глава на [[Украинската народна република]].|caption2=[[Михаил Павлович Миклашевски]] (1756–1847 г.) – [[Руска империя|руски]] [[военен]] и [[държавник]], губернатор на [[Волинска губерния|Волинска]] и [[Новоруска губерния|Новоруска губерния]] на [[Руската империя]].|width2=232|caption3=[[Графиня]] Александра Андреевна Олсуфиева (по рождение ''Миклашевска''; 1846–1929 г.) – хофмайстерка (управителка на монаршеския двор) на Нейно императорско височество [[велик княз|великата княгиня]] [[Елисавета Фьодоровна (Ела)|Елизавета Фьодоровна]].|image3=1903 ball - Alex.Andr. Olsufyeva.jpeg|header=Представители на украино-руския клон на рода Миклашевски|width3=148}} Поради тези преливащи едно в друго определения (казашки, руски, украински), този клон на рода Миклашевски тук условно може да се нарече '''казашко-руски''' или '''украино-руски клон'''. Трябва също така да се подчертае, че в историческите извори този клон на рода е описван и като „'''''малоруски'''''“ род.'''<ref name=":02322" />''' Това определение се отнася до историко-географската област [[Малорусия]], която обхваща североизточната част на днешна [[Украйна]] и съседните ѝ части от днешна [[Русия]] (югозападната част на [[Брянска област]]), [[Беларус]] и [[Полша]]. Това се дължи на факта, че именно в тази област се е намирало семейното огнище на този клон на рода, а по-точно това е тяхното [[Миклашевски (благороднически род)#Имение в село Понуровка|имение „Понуровка“]] край град [[Стародуб]] в [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (военна и териториално-административна единица),'''<ref name=":33222" /><ref name=":44" />''' чийто [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] и управител през 1689–1706 г. е бил родоначалника Михаил Андреевич Миклашевски.<ref name=":19" /><ref name=":332" /><ref name=":11" /> Освен това, Стародубският полк e бил съставна част от [[Малоруска губерния|Малоруската губерния]] в периода 1764–1781 г. и 1796–1802 г., което също е причина за определението „''малоруски''“ род.<ref name=":50">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/3794021|заглавие=МАЛОРОССИ́ЙСКАЯ ГУБЕ́РНИЯ|труд=Большая российская энциклопедия 2004–2017|език=ru|достъп_дата=2024-03-02}}</ref><ref name=":0222">{{Цитат книга|last=Брокгауз|first=Фридрих Арнольд|last2=Ефрон|first2=Илья Абрамович|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|accessdate=2024-03-02|volume=XXXI: София — Статика|year=1900 г.|publisher=Типо-литография И. А. Ефрона|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=446-448|chapter=Стародуб|chapterurl=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1,_%D1%83%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8}}</ref>'''<ref name=":02322" />''' През 1802 г. Малоруска губерния е преименувана (с малки териториални изменения) на [[Черниговска губерния]], която се запазва до [[Руска революция (1917)|разпада на Руската империя през 1917 г.]]<ref name=":0222" /><ref name=":50" /> Поради това, членове на този клон на рода биват наричани също „'''''черниговски дворяни'''''“.<ref name=":19" /><ref name=":65" /> Този клон на рода е вписан в VI част на официалната ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Черниговска губерния]]“'', съдържаща всички родове и лица в Черниговска губерния, признати в благородническо достойнство от „отдел [[Хералдика|Херолдия]]“ на [[Управляващ сенат|Управляващия сенат]] на [[Руска империя|Руската империя]].<ref name=":19" /><ref name=":65" /> В VI част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „древното дворянство“,<ref name=":55" /> което според точка 82 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като „[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“.<ref name=":66" /> Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 по-рано от създаването на дарствената грамота). === Алтернативно изложение за произхода на този клон === Според някои източници, казашко-руският клон на рода Миклашевски в Казашкото хетманство (и по-късно в Руската империя) не е свързан с полския род Миклашевски, а става въпрос просто за съвпадение на фамилните имена. * Към тази версия се придържа [[Историография|историографски]] труд на Тетяна Ралдугина – ръководител на отдел в Националния исторически музей на [[Украйна]].<ref>{{Цитат книга|last=Ралдугіна|first=Тетяна Павлівна|editor-last=Солдатенко|editor-first=Валерій Федорович|title=Збірник наукових праць|url=https://old.uinp.gov.ua/sites/default/files/userupload/zbirnyk7.pdf|accessdate=2023-01-30|volume=Випуск 7: "Павло Скоропадський – останній гетьман України (до 140-річчя від дня народження)"|year=2013 г.|publisher=Український інститут національної пам'яті|location=Київ|lang=UK|pages=102-103|chapter=Павло Скоропадський – нащадок славетних українських родів (за матеріалами Національного музею історії України)}}</ref> Казашко-украинският произход на рода се твърди и от Тарас Чухлиб – водещ изследовател в ''Института по история на Украйна'' към [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]] и директор на ''Изследователския институт за казаците''.<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=236, 239, 241|access-date=2024-02-07}}</ref> Тия два труда обаче не са [[Генеалогия|генеалогични]] – т.&nbsp;е. те нямат за цел да изследват произхода на рода и поради това те не представят доводи за техните твърдения в тази насока, а приемат по презумция казашкия произход на рода. * Според реномираното [[Историография|историко]]-[[Етнография|етнографското]] [[научно списание]] „''Киевска старина''“ от 1882 г., родоначалник е Михаил Миклашевски, който започнал служба при [[Хетман на Запорожката войска|казашкия хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и според архивирани доноси на руски пратеници в тогавашната столица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] – град [[Батурин]] – той бил протеже на хетмана, негов „[[дворянин]]“ и един от тримата му най-приближени съветници.<ref name=":52">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKS_1882.pdf&page=1558|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=243}}</ref> Казва се обаче още, че дворяните на хетманата били набирани предимно сред полското население,<ref name=":52" /> като е доста вероятно това да са били хора от висшето благородническо съсловие.'''<ref name=":142">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|isbn=978-5-9908795-1-5|pages=283|chapter=Понуровка}}</ref>''' Тези алтернативни изложения за произхода на казашко-руския клон не са ясно обосновани. Неуспорим е фактът, че казашко-руският клон на рода Миклашевски, също както полската главна родова линия, носи полския [[Остоя (благороднически герб)|герб „Остоя“]], който е вписан и в официалния гербовник на Руската империя, съдържащ гербовете на различни благороднически родове.<ref name=":05" /><ref name=":1134" /> В своето начало казашко-руският клон е носил и разновидност на полския герб „Сушиски“,<ref name=":2122" /> а друг път съчетан герб от „Остоя“ и ''„[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“^{(на [[руски език]])}'' в едно.<ref name=":322232" /><ref name=":144" /> С оглед на полския произход на името и носените гербове, както и обстоятелството, че за дворяни в Казашкото хетманство са набирани и издигани предимно хора от полското население (най-вероятно полски благородници),'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":7" /> версията за казашкия произход е малко вероятна.<ref name=":28" /> == Руско-беларуски родови клон == [[Файл:Разделы-Польши1 новые цвета.gif|мини|260x260пкс|[[Поделби на Полша|Подялби на Полско-литовската държава]]; в зелени цветове са териториите, завзети от [[Руска империя|Руската империя]].]] [[Файл:Polish-Lithuanian_Commonwealth_(1619)_compared_with_today's_borders_(Russian_version).png|мини|260x260пкс|Очертания на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] с главните ѝ части през [[1619]] г., наложени върху днешните държавни граници]] В периода 1772–1795 г. се състоят три последователни [[Поделби на Жечпосполита|подялби на Полско-литовската държава]] между [[Руската империя]], [[Кралство Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref name=":76">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Polish-Lithuanian-Commonwealth|заглавие=Polish-Lithuanian Commonwealth|автор=The Editors of Encyclopaedia Britannica|дата=2024-01-08|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240222165905/https://www.britannica.com/place/Polish-Lithuanian-Commonwealth|архив_дата=2024-02-22|достъп_дата=2024-03-04}}</ref> [[Поделби на Полша|Първата подялба на Полско-литовската държава]] се състои през 1772 г. Тогава североизточните войводства, които са населени предимно с [[беларуси]] ([[Мшчиславско войводство]] и части от [[Плоцко войводство (Жечпосполита)|Полоцко войводство]], [[Витебско войводство]] и [[Минско войводство]] на [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]]), биват [[Анексия|анексирани]] от Руската империя, образувайки [[Могильовска губерния]] (малки части влизат и в [[Псковска губерния]]).<ref name=":06">{{Цитат книга|title=Русский архив. Историко-литературный сборник|url=https://runivers.ru/upload/iblock/806/01%20tom_Russkiy%20arhiv_1863_vip%201-12.pdf|accessdate=2023-10-29|edition=Выпуски 1-12|volume=1|year=1863|publisher=Типография Лазаревского института восточных языков|location=Москва|lang=ru|pages=551-556|chapter=Материалы для истории присоединения Польши к России. Собрание манифестов, указов и других правительственных распоряжений, 1772 год.|chapterurl=https://runivers.ru/bookreader/book403832/#page/314/mode/1up}}</ref><ref>{{cite book|last=Scheuch|first=E.K.|title=Societies, Corporations and the Nation State|url=https://archive.org/details/annalsinternatio00sche|year=2000|publisher=BRILL|isbn=90-04-11664-8|page=[https://archive.org/details/annalsinternatio00sche/page/n193 187]|author2=David Sciulli}}</ref><ref name=":115">{{Цитат книга|editor-last=Яцевич|editor-first=Д. В.|title=Могилевская губерния: государственные, религиозные и общественные учреждения (1772–1917)|url=https://niab.by/newsite/sites/default/files/styles/juicebox_medium/public/%D0%9C%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%20%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%94%D0%BB%D1%8F%20%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B0.pdf|accessdate=2024-02-29|year=2014|publisher=Государственное учреждение «Национальный исторический архив Беларуси», Издательство «Беларусь»|location=Минск|lang=ru|isbn=978-985-01-1088-6|pages=3}}</ref><ref name=":51">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prlib.ru/section/1155766|заглавие=АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРРИТОРИАЛЬНОЕ ДЕЛЕНИЕ|автор=Президентская библиотека|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230327233648/https://www.prlib.ru/section/1155766|архив_дата=2023-03-27|достъп_дата=2024-03-04}}</ref> При [[Поделби на Жечпосполита|Втората подялба на Полско-литовската държава]] към Руската империя преминават още една част на [[Минско войводство|Минското войводство]] и целите [[Бжешчколитевско войводство]], [[Новогрудско войводство (Жечпосполита)|Новогрудско войводство]] и [[Вилненско войводство (Жечпосполита)|Виленско войводство]], които също са традиционно населени с беларуси, образувайки новооснованата по този начин [[Минска губерния]] с център град [[Минск]] (съществува в периода 1793–1795 г. и 1796–1921 г.; в периода 1795–1796 г. се нарича ''Минско наместничество'').<ref name=":51" /> През 1797 г. се състои [[Поделби на Жечпосполита|Третата подялба на Жечпосполита]] и останалите части на [[Минско войводство|Минското войводство]] и [[Новогрудско войводство (Жечпосполита)|Новогрудското войводство]], както и големи части от [[Трокско войводство|Трокското войводство]] и [[Вилненско войводство (Жечпосполита)|Виленското войводство]] преминават също в състава на Руската империя. Тия войводства са етнически смесени, като източните им части са исконно беларуски земи, а западните – исконно литовски. От тях е образувана руската [[Виленска губерния]] с център град [[Вилно]] (днес [[Вилнюс]]).<ref name="archives.gov.by">{{Cite web|url=http://archives.gov.by/home/genealogiya/administrativno-territorialnoe-delenie-belarusi|title=Административно-территориальное деление Беларуси|website=Архивы Беларуси|access-date=2021-08-08|archive-date=2021-06-03|archive-url=https://web.archive.org/web/20210603025416/http://archives.gov.by/home/genealogiya/administrativno-territorialnoe-delenie-belarusi|deadlink=no}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/1913878|заглавие=ВИ́ЛЕНСКАЯ ГУБЕ́РНИЯ|труд=Большая российская энциклопедия|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230221205420/https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/1913878|архив_дата=2023-02-21|достъп_дата=2024-03-04}}</ref> На 27 февруари [[1802|1802 г.]] от някои [[Уезд|уезди]] на [[Могильовска губерния]] е образувана [[Витебска губерния]] с център град [[Витебск]].<ref>{{Цитат книга|title=Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Первое.|url=https://runivers.ru/bookreader/book9835/#page/58/mode/1up|accessdate=2023-10-29|volume=XXVII. 1802 — 1803 гг.|year=1830|publisher=Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=59}}</ref> Днес на тези територии се намира съвременната държава [[Беларус]]. Ония членове на полската главна линия на рода Миклашевски, които са живеели в литовските [[Войводство|войводства]] на Полско-литовската държава паднали под руско владичество при подялбите,<ref>{{Цитат книга|last=Krzepela|first=Józef|title=Rody Ziemiańskie XV I XVI Wieku. Zestawione według dzielnic, w których były osiedlone|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ARody_Ziemia%C5%84skie_XV_I_XVI_Wieku_%E2%80%93_J%C3%B3zef_Krzepela.pdf&page=41|accessdate=2024-11-17|year=1930|publisher=Skład Główny w Księgarni Gebethnera i Wolffa|location=Kraków|lang=pl|pages=35}}</ref> изведнъж стават руски поданици. Те получават императорско потвърждение за своето благородничество и биват признати за руски благородници, заформяйки '''руски родови клон'''. Тъй като тия територии са исконна земя на беларусите и там днес се намира и съвременната държава Беларус, този родови клон може също да се нарече '''беларуски родови клон'''. Тук условно го наричаме обобщаващо '''руско-беларуски родови клон'''. Следва преглед на благородническите родове, носещи името ''Миклашевски'', намиращи се в някогашните Могильовска губерния, Минска губерния и Витебска губерния (днешен [[Беларус]]). === Могильовска губерния === [[Файл:Mogilev in Russian Empire (1914).svg|мини|260x260пкс|[[Могильовска губерния]] в Руската империя, 1914 г.]]Съгласно официалния ''„Азбучен списък на дворянските родове, вписани в родословните дворянски книги на [[Могильовска губерния]]“'', издаден през 1909 г. от ''Могильовско дворянско депутатско събрание'', там живее благороднически род на име ''Миклашевски'', който е вписан в VI част на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословна книга]].<ref name=":60">{{Цитат книга|title=Алфавитный список дворянских родов, внесенных в родословные дворянские книги Могилевской губернии|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003755219?page=12&rotate=0&theme=white|accessdate=2024-03-05|year=1909|publisher=Типо-Литография Я. Н. Подземскаго|location=Могилев|lang=ru|id=№ по пор. 1087|pages=19}}</ref> В VI част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „древното дворянство“,<ref name=":55">{{Цитат книга|last=Канторович|first=Яков Абрамович|title=Законы о состояниях: (свод законов Т. IX, изд.1899 г., по Прод. 1906, 1908 и 1909 гг.): с разъяснениями, извлеч. из: Кодификационной объяснительной записки к Законам о состояниях, изд. 1899 г. [и др.]|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/11299-kantorovich-ya-a-zakony-o-sostoyaniyah-svod-zakonov-t-ix-izd-1899-g-po-prod-1906-1908-i-1909-gg-spb-1911#mode/inspect/page/774/zoom/4|accessdate=2024-03-05|edition=2-е изд., значит. доп.|year=1911|publisher=Издание юридического книжного склада „Право“|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=ст. 968|pages=750, 948}}</ref> което според точка 82 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“''.<ref name=":66">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Полное собрание законов Российской империи|accessdate=2024-03-05|volume=XXII: Царствования государыни императрицы Екатерины Второй|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=16.187|pages=21-22|chapter=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|chapterurl=https://www.prlib.ru/item/713378#v=d&z=2&n=5&i=10378915_doc1.tiff&y=536.2001953125&x=579}}</ref> Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 по-рано от създаването на дарствената грамота). Това означава, че родът Миклашевски в Могильовска губерния е бил признат за благороднически още по време на Полско-литовската държава и съответно произлиза от полската главна линия. Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) споменава в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., за няколко члена на рода Миклашевски, които са живяли по тия земи – Станислав Миклашевски от [[Минско войводство|Минското войводство]] (споменаване през 1699 г.), Миколай Миклашевски от [[Витебско войводство]] (споменаване през 1697 г.), Флориан Миклашевски от [[Витебско войводство]] (споменаване през 1733 г., подписал избирането на краля (в Полско-литовската държава кралят бил избиран от благородниците)).<ref name=":412" /> === Минска губерния === Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) споменава в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., за Станислав Миклашевски от [[Минско войводство|Минското войводство]] по времето на Полско-литовската държава, за когото свидетелстват източници от 1699 г.<ref name=":412" /> По-късно, след падането на тия земи под руско владичество, се образува Минска губерния, в която съгласно официалния ''„Азбучен списък на благородническите родове на [[Минска губерния]], вписан в благородническата родословна книга на 1 юли 1903 г. [...]“'' няма благороднически род Миклашевски.<ref>{{Цитат книга|title=Алфавитный список дворянским родам Минской губернии, внесенным в дворянскую родословную книгу по 1-е июля 1903 года с приложением списка губернским и уездным предводителям и депутатам дворянства, а также секретарям депутатского собрания|url=https://rusneb.ru/catalog/000199_000009_003710315/|accessdate=2024-03-05|year=1903|publisher=Губернская Типография|location=Минск|lang=ru}}</ref> === Витебска губерния === {{Няколко картинки|image1=Vitebsk in Russian Empire (1914).svg|image2=Витебская губерния.png|caption1=Витебска губерния в Руската империя, 1914 г.|caption2=Витебска губерния на фона на днешните държави|header=Витебска губерния}} Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) споменава в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., за двама представителя на рода Миклашевски, които са живяли във [[Витебско войводство|Витебското войводство]] на Полско-литовската държава – Миколай Миклашевски, който подписал избирането на краля през 1697 г., и Флориан Миклашевски, който подписал избирането на краля през 1733 г. (в Полско-литовската държава крал се ставало чрез избир, а не по наследство).<ref name=":412" /> За Миколай Миклашевски пише и полският историк Освалд Запжанец Симушовейски Пиетруски, съгласно чийто труд Миклай Миклашевски от Витебското войводство бил един от избирателите на крал [[Август II|Август II Силни]].<ref>{{Цитат книга|last=Zaprzaniec z Siemuszowéj Pietruski|first=Oswald|title=Elektorów poczet którzy niegdyś głosowali na elektów Jana Kazimierza roku 1648, Jana III roku 1674, Augusta II roku 1697 i Stanisława Augusta roku 1764 najjaśniejszych królów polskich, wielkich książąt litewskich i t.d., i t.d., i t.d.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AElektor%C3%B3w_poczet_kt%C3%B3rzy_niegdy%C5%9B_g%C5%82osowali_na_elekt%C3%B3w_Jana_Kazimierza_roku_1648%2C_Jana_III._roku_1674%2C_Augusta_II._roku_1697%2C_i_Stanis%C5%82awa_Augusta_roku_1764.pdf&page=238|accessdate=2024-11-17|year=1845|publisher=Kajetan Jabłoński; Drukiem Wawrzyńca Pisza|location=Lwów; Bochnia|lang=pl|pages=220}}</ref> По-късно, след падането на тия земи под руско владичество, се образува [[Витебска губерния]]. В нея има два благороднически рода с името ''Миклашевски'', записани в различни части на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословна книга]] (но вероятно свързани един с друг). ==== Древен благороднически род ==== Единият род Миклашевски е признат още на [[19 ноември]] [[1786|1786 г.]] от бившето ''[[Полоцк|Полоцкото]] губернско дворянско събрание'' за благороднически род, произлизащ от послката [[шляхта]] и взема решение да го впише (и го вписва) в VI част на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословната книга]] на Полоцка губерния,<ref>{{Цитат книга|last=Gubernialna Deputacja Szlachecka Połockiego Namiestnictwa|title=Postanowienie Gubernialnej Deputacji Szlacheckiej Połockiego Namiestnictwa z dnia 19 listopada 1786 r. w sprawie szlachectwa Mikłaszewskich i innych|url=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85#Postanowienie_Gubernialnej_Deputacji_Szlacheckiej_Po%C5%82ockiego_Namiestnictwa_z_dnia_19_listopada_1786_r._w_sprawie_szlachectwa_Mik%C5%82aszewskich_i_innych|accessdate=2024-11-17|date=1786-11-19|publisher=РГИА – Ф. 1343 Оп. 25 Д. 3724|location=Санкт-Петербург|lang=pl|pages=12-18}}</ref> както и в ''„Книга за записи на дворянски родове“'' от 1788 г.<ref name=":213">{{Цитат книга|last=Витебское губернское дворянское депутатское собрание|title=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“|url=https://drive.google.com/file/d/1VdTMGAGlrL4cV076U64JBOka_2zYn1aS/view|accessdate=2024-06-20|year=1788|publisher=Нацыянальны гістарычны архіў Беларусі|location=Мінск|lang=ru|pages=11об.-12|chapter=Дело № 2 „Книга для записи дворянских родов /на польском языке/, 1788 г.“|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9D%D0%98%D0%90%D0%91,_%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4_2512,_%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C_1,_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_2;_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_VI_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8C_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8.pdf&page=17}}</ref> След разпускането на Полоцка губерния и образуването на нейно място на [[Витебска губерния]], Витебското губернско дворянско депутатско събрание приема на 27 ноември 1827 г. Определение за презаписването на рода Миклашевски в VI част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на Витебска губерния“'' от 1827 г.<ref>{{Цитат книга|last=Витебское губернское дворянское депутатское собрание|title=Dekret Witebskiej Gubernialnej Deputacji Szlacheckiej z dnia 29 listopada 1827 r. w sprawie szlachectwa Mikłaszewskich|url=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85#Dekret_Witebskiej_Gubernialnej_Deputacji_Szlacheckiej_z_dnia_29_listopada_1827_r._w_sprawie_szlachectwa_Mik%C5%82aszewskich|accessdate=2024-11-17|year=1827|publisher=Нацыянальны гістарычны архіў Беларусі|location=Мінск|lang=pl|pages=19-26}}</ref><ref name=":59">{{Цитат книга|last=Витебское губернское дворянское депутатское собрание|title=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“|year=1827|publisher=Нацыянальны гістарычны архіў Беларусі|location=Минск|lang=ru|pages=19-20об.|chapter=Дело № 149 „Дворянская родословная книга Витебской губ. на 1827 г.“|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9D%D0%98%D0%90%D0%91,_%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4_2512,_%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C_1,_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_149;_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_VI_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8C_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8.pdf&page=3}}</ref> В VI част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „древното дворянство“,<ref name=":55" /> което според точка 82 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“''.<ref name=":66" /> Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 по-рано от създаването на дарствената грамота). От документите става ясно, че родът Миклашевски носи герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], даден на Мачей Миклашевски като знак за неговото „благородно рицарство“ от крал [[Сигизмунд III Васа|Сигизмунд III]] на 17 февруари 1625 г.<ref name=":58">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“, Дело № 2 „Книга для записи дворянских родов /на польском языке/, 1788 г.“, стр. 11об-12|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=2, № 2|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref><ref name=":59" /> В документите се описва подробно родословното дърво и представените доказателства за въвеждането в благородничество. Следователно, това е руско-беларуски клон на полската главна линия на рода Миклашевски. <gallery mode="packed" heights="220" caption="'''Миклашевски във Витебска губерния'''"> Файл:НИАБ, Фонд 2512, Опись 1, Дело 2; Миклашевские Витебской губернии, VI часть родословной книги.pdf|page=17|''„Книга за записи на дворянските родове“'', 1788 г.: Миклашевски носят герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], даден като знак за „благородно рицарство“ от крал [[Сигизмунд III Васа|Сигизмунд III]] на 17 февруари 1625 г. Те имат „имение по наследство [...] в Невелски уезд, селцето [[Спичино (Невелски район)|Спичино]], без [[Крепостно право|крепостни]] селяни“. Файл:НИАБ, Фонд 2512, Опись 1, Дело 149; Миклашевские Витебской губернии, VI часть родословной книги.pdf|page=3|Родословното дърво и герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] на рода Миклашевски – в VI част от ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Витебска губерния]] за 1827 г.“'' Файл:RU COA Miklashevsky official Vitebsk Governorate 1827.svg|Компютърна графика </gallery><gallery mode="packed" heights="220" style="float:right" caption="Личен указ на императрица [[Екатерина II]] от 11 септември 1788 г."> Файл:Rgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf|page=53|link=https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ARgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf&page=53 Файл:Rgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf|page=63|link=https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ARgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf&page=69 </gallery> [[Файл:Выдержка_–_Список_дворян_Ставропольской_губернии,_Терской_и_Кубанской_областей_с_1795_г._по_1_декабря_1912_г..pdf|page=3|мини|Официално издаден ''„Списък на благородниците, вписани в благородническите родословни книги на Ставрополска губерния, Терска и Кубанска област от 1795 г. до 1 декември 1912 г.“'' – родът Миклашевски е записан в I част.]] Тъй като родът закъснява да докаже благородството си по време на двете ревизии на населението и населените места след завладяването на тия земи от Руската империя, първоначално родът бил записан като част от [[Селянин|селското]] [[съсловие]]. На 11 септември 1788 г., след представяне на доказателства, императрица [[Екатерина II]] издава личен [[указ]], с който е потвърдено благородническото достойнство на рода Миклашевски.<ref name=":310">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Указ от 11 сентября 1788 года|url=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85#%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D1%8B_%D0%95%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%8B_II_%D0%BE%D1%82_11_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8F%D0%B1%D1%80%D1%8F_1788_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D1%81_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BC_%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D1%8E%D1%89%D0%B5%D0%B3%D0%BE_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B8_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%85|accessdate=2024-06-20|year=1788|publisher=РГИА – Ф. 1343 Оп. 25 Д. 3724|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=41}}</ref> Според този указ, родът владее село [[Спичино (Невелски район)|Спичино]] в [[Невел|Невелски]] [[уезд]] по силата на привилегия, дадена на „благородното рицарство“ от полския крал [[Сигизмунд III Васа|Сигизмунд III]] на 17 февруари 1625 г., а по-точно след женитбата на Михаил Миклашевски с наследничката на предходния владетел на селото – „госпожа Глинска“, която записала селото на името на мъжа си през 1676 г..<ref name=":310" /><ref>{{Цитат книга|last=Chlebowski|first=Bronisław|title=Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich|accessdate=2024-07-11|volume=T. 15, cz. 2: Dopełnienia. J - Wol|year=1902|publisher=Skład Główny w Księgarni Gebethnera i Wolffa|location=Warszawa|lang=pl|pages=614|chapter=Spiczyno|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:S%C5%82ownik_geograficzny_Kr%C3%B3lestwa_Polskiego_i_innych_kraj%C3%B3w_s%C5%82owia%C5%84skich._T._15,_cz._2.pdf&page=612}}</ref> Поради грешка на деловодителите на хералдическата служба, когато на един от членовете на рода (Андрей Казимирович Миклашевски) му се раждат синове (Пьотр и Фьодор) и той подава заявление да ги запише в родословната книга, [[Управляващ сенат|Управляващият сенат]] издава указ от 31 май 1845 г., с който те биват вписани в I вместо в VI част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на Витебска губерния“'' както е било до тогава''.''<ref>{{Цитат книга|last=Департамент Герольдии Правительствующего Сената Российской империи|title=РГИА – Ф. 1343 Оп. 25 Д. 3724|date=1845-05-31|lang=ru|pages=43-44 (PDF= 73-75)|chapter=Указ Правительствующего Сената за № 9268 – Дело по рапорту Витебского Дворянского Депутатского Собрания о сопричислении Петра и Федора Андреевых сыновей Миклашевских к роду утвержденному в дворянском достоинстве|chapterurl=https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf&page=73}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867413|заглавие=Фонд 1343 Опись 36 Дело 15995 „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. I часть родословной книги Витебской губернии“, крайние даты: 4 июня 1915 г.|автор=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> В I част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „действителното дворянство“ (наричано също „дарено дворянство),<ref name=":55" /> което според точка 77 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, които от нас самите и от други короновани глави са удостоени с благородническо достойнство посредством диплома, герб и печат“'' през последните 100 години преди издаването на грамотата.'''''<ref name=":66222232">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0,_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_1785.pdf&page=20|accessdate=2024-04-01|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=т. 77|pages=20|chapter=В. Наставление для сочинения и продолжения дворянской родословной книги в наместничестве}}</ref>''''' Следователно, за разлика от „древното дворянство“ в VI част, чието начало е забулено от неяснота, то „действителното дворянство“ в I част е по-съвременно и неговото начало е ясно документирано. Това, че родът Миклашевски е бил първоначално вписан в VI част на родословната книга (древно благородничество), което е утвърдено с личен императорски указ на Екатерина II, а потомците по-късно от 1845 г. нататък са вписвани в I част (действително дворянство) на родословната книга, е очевидна грешка. Тя вероятно се дължи на това, че длъжностното лице е видяло просто, че има императорски указ, и без да го прочете, е предположило, че Миклашевски са получили благородническото си достойнсто именно посредством този указ и съответно по дефиниция принадлежат към „действителното дворянство“ и следва да се впишат в I част на книгата. Длъжностното лице явно не е прочело указа от начало до край, защото в него изрично се посочва, че Миклашевски произхождат от полското дворянство и още през 1625 г. са получили своето благородническо доствойнство от полския крал; т.&nbsp;е. указът не установява, а потвърждава този факт и утвърждава Постановлението на Полоцкото дворянско депутатско събрание относно вписването на рода в VI част (древно дворянство) на родословната книга. Във всеки случай поради това невнимание новите членове на рода от 1845 г. нататък са вписани в I, а не в VI част. Представители на рода по-късно са вписани също така и в ''„Родословна книга относно дворянско произхождение на разни лица“'' от 1858 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“, Дело № 446 „Родословная книга о дворянском происхождении разных лиц. 1858 г.“, стр. 6об.|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=50, № 446|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> От този витебски клон, един от потомците – Фьодор Андреевич Миклашевски – се премества да живее и служи в [[Ставрополска губерния]] и с Определение на Ставрополското дворянско депутатско събрание от 17 октомври 1886 г. е причислен от Витебска в Ставрополска губерния. Там, заедно със семейството си, е вписан в ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Ставрополска губерния]]“'', основавайки по този начин там фактически нов родови клон.<ref>{{Цитат книга|last=Ставропольское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян, внесенных в дворянские родословные книги Ставропольская губерния, Терской и Кубанской областей с 1795 г. по 1 декабря 1912 г., составлен Ставропольским Депутатским Собранием по постановлению очередного Губернского Собрания, состоявшегося 16 декабря 1909 года.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B8_%D0%9A%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B9_%D1%81_1795_%D0%B3._%D0%BF%D0%BE_1_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D1%80%D1%8F_1912_%D0%B3.pdf&page=28|accessdate=2024-03-07|year=1912|publisher=Новая типография|location=Ставрополь|lang=ru|id=пореден № 504|pages=54}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fonds.stavarhiv.ru/index.php?act=unit&fund=52&opis=10000042005&unit=10000688280|заглавие=Фонд № 52. Опись № 1. Дело № 57 – „Дело о переводе надворного советника Федорова Миклашевского из дворян Витебской губернии в дворяне Ставропольской губернии.“; даты документов: 1866|автор=Государственный архив Ставропольского края|дата=1866|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240229184401/https://fonds.stavarhiv.ru/index.php?act=unit&fund=52&opis=10000042005&unit=10000688280|архив_дата=2024-02-29|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Алфавитный список домовладельцев губернского города Ставрополя|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%86%D0%B5%D0%B2_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%2C_1903_%D0%B3.pdf&page=93|accessdate=2024-03-09|year=1903|publisher=Типло-Литография Т. М. Тимофеева|location=Ставрополь|lang=ru|pages=93}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Иванцов|first=И. Г.|last2=Дубинин|first2=И. В.|date=2022|title=Малоизвестные страницы биографии генерал-лейтенанта И. Д. Попко|url=https://cyberleninka.ru/article/n/maloizvestnye-stranitsy-biografii-general-leytenanta-i-d-popko/viewer|journal=ИСТОРИЯ ПОВСЕДНЕВНОСТИ [HISTORY OF EVERYDAY LIFE]|language=ru|issue=3|pages=174|doi=10.35231/25422375_2022_3_164|access-date=2024-03-09}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Ставрополь-Губернский|title=Алфавитный список владельцев недвижимых имуществ, расположенных в г. Ставрополе, составленный по сведениям на 1-ое июля 1911 года.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%86%D0%B5%D0%B2_%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D1%8B%D1%85_%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2,_%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B3._%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5,_%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_1-%D0%BE%D0%B5_%D0%B8%D1%8E%D0%BB%D1%8F_1911_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0.pdf&page=145|accessdate=2024-03-13|year=1911|publisher=Типо-литография Т. М. Тимофеева|location=Ставрополь|lang=ru|id=№ 3726|pages=146}}</ref> ==== Послужбен дворянски род ==== Другият род Миклашевски във [[Витебска губерния]] е вписан в III част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на Витебска губерния“''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867437|заглавие=Фонд 1343 Опись 36 Дело 15996 „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. III часть родословной книги По ордену“, крайние даты: 14 декабря 1895 г.|автор=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> В III част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „осмокласното дворянство“ (наричано също „послужбено дворянство“ или „дворянство по орден“),<ref name=":55" /> което според точка 79 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, за които в [[Таблица на ранговете|Таблицата на ранговете]] на, блажена му и вечнодостойна памет, ГОСПОДАРЯ ИМПЕРАТОР [[Петър I (Русия)|ПЕТЪР ПЪРВИ]] от 24-я ден на януари 1722 г. в точка 11 е указано с тия слова: „Всички руски или чуждестранни служители, които се намират или действително са били сред първите осем ранга, имат своите законни деца и потомци във вечни времена на най-доброто висше дворянство във всички достойнства и [[wikt:авантаж|авантажи]], за да бъдат равно почитани, дори ако са били от ниска порода и преди това от коронованите глави никога не са били произведени в дворянско достойнство или не са били снабдени с герб““''.'''''<ref name=":6622223222">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0,_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_1785.pdf&page=20|accessdate=2024-04-01|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=т. 79|pages=20-21|chapter=В. Наставление для сочинения и продолжения дворянской родословной книги в наместничестве}}</ref>''''' Това означава опростено, че всички руски и чуждестранни служители на държавна служба в Руската империя, заемащи един от първите осем ранга от [[Таблица на ранговете|Таблицата на ранговете]], са получавали автоматично потомствено благородничество. В тази част са се вписвали и родове, получили благородническо достойнство чрез присъждане на един от [[Орден (отличие)|ордените]] на Руската империя.<ref name=":55" />'''''<ref name=":6622223223">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0,_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_1785.pdf&page=24|accessdate=2024-04-01|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=точка 92, подточка 4|pages=24|chapter=Г. Доказательства благородства}}</ref>'''''<ref>{{Cite journal|last=Федосеев|first=Роман Васильевич|date=2020|title=Порядок приобретения потомственного дворянства по законодательству XVIII - XIX веков|url=https://cyberleninka.ru/article/n/poryadok-priobreteniya-potomstvennogo-dvoryanstva-po-zakonodatelstvu-xviii-xix-vekov/viewer|journal=Гуманитарные и политико-правовые исследования|language=ru|volume=2|issue=9|pages=29|doi=|access-date=2024-03-06}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Рикман|first=В. Ю.|title=Дворянское законодательство Российской империи|url=https://imwerden.de/pdf/rikman_dvoryanskoe_zakonodatelstvo_rossijskoj_imperii_1992__ocr.pdf|accessdate=2024-03-06|year=1992|publisher=Типографии издательства МАИ|location=Москва|isbn=5-7035-0533-X|pages=26-28}}</ref> Дали този род е свързан с другия род Миклашевски от Витебска губерния и така с полската главна линия на рода или не, не се знае, понеже до момента (2024 г.) липсват генеалогически проучвания на документите. От горепосоченото следва, че в днешен [[Беларус]] има (поне) поне един род ''Миклашевски'', произлизащ от полския род, а именно – оният род Миклашевски, който е вписан в VI част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Витебска губерния]]“'' от 1827 г.<ref name=":61">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № именной указатель|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=37, № 502|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref><ref name=":59" /> Освен това е много вероятно също, родът Миклашевски, който е вписан в VI част на „''[[Дворянска родословна книга|Дворянската родословна книга]] на [[Могильовска губерния]]“'', да произлиза от полския род, тъй като могильовските Миклашевски са били благородници още по полско време.<ref name=":60" /> == Пруско-германски клон == {{Няколко картинки|image1=Grand Duchy of Posen (1848).svg|image2=Разделы-Польши1 новые цвета.gif|caption1=[[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]] (в червено) като съставна част на [[Кралство Прусия]] (в синьо), част от [[Германски съюз]] (в бежово); 1848 г.|caption2=Подялби на Полско-литовската държава; в сини цветове са териториите, завзети от Кралство Прусия.|width2=223}} В периода 1772–1795 г. се състоят три последователни [[Поделби на Жечпосполита|подялби на Полско-литовската държава]] между [[Руската империя]], [[Кралство Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref name=":76" /> В хода на [[Първа подялба на Полша|Първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г.]] [[Кралство Прусия]] завзема десния бряг на река [[Нотеч]] и северната част на [[Иновроцлавско войводство]] от [[Накло над Нотечьон]] до [[Солец Куявски]], а през [[1773]] г. – и левия бряг Нотеч.<ref name=":011">{{Цитат книга|last=Ястребов|first=Николай Владимирович|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|accessdate=2024-04-05|volume=XXIV: Повелительное наклонение — Полярные координаты|year=1898|publisher=Типо-Литография И. А. Ефрона|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=232–233|chapter=Познанское великое княжество|chapterurl=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE}}</ref> В хода на [[Втора подялба на Полша|Втората подялба на Полско-литовската държава през 1793 г.]] Прусия получава допълнително полските [[Познанско войводство (Жечпосполита)|Познанско войводство]], [[Гнезненско войводство]], [[Калишко войводство (Жечпосполита)|Калишко войводство]], [[Шерадзко войводство (Жечпосполита)|Шерадзко войводство]], [[Ленчишко войводство]], [[Равско войводство]] и [[Плоцко войводство (Жечпосполита)|Плоцко войводство]], от които е образувана пруската провинция Южна Прусия.<ref name=":215">{{Цитат книга|last=Autorenkollektiv|title=Meyers Konversationslexikon|accessdate=2024-04-08|edition=Vierte Auflage|volume=15. Band: Sodbrennen - Uralit|year=1885-1892|publisher=Verlag des Bibliographischen Instituts|location=Leipzig und Wien|lang=de|pages=423|chapter=Südpreußen|chapterurl=https://www.retrobibliothek.de/retrobib/seite.html?id=115435#S%C3%BCdpreu%C3%9Fen}}</ref> В хода на [[Трета подялба на Полша|Третата подялба на Полско-литовската държава през 1795 г.]] към Южна Прусия е прибавен и град [[Варшава]].<ref name=":215" /> През [[1807]] г., по силата на [[Тилзитски мир|Тилзитския трактат]], тия земи са отнети от Прусия и превърнати в административна единица ([[Познан|Познански]] [[Департаменти на Франция|департамент]]) в състава на [[Варшавско херцогство|Великото варшавско херцогство]], което е [[Васал|васално]] на [[Първа френска империя|Първата френска империя]] под [[Наполеон I|Наполен Бонапарт]].<ref name=":011" /> След поражението на Наполеон обаче съгласно условията на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] от [[1815]] г., територията на Познанския департамент е приписана обратно на [[Кралство Прусия]] като негова провинция под името '''Велико познанско княжество''' (херцогство) със столица град [[Познан]].<ref name=":011" /><ref name=":215" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Poznan|заглавие=Poznań|автор=The Editors of Encyclopaedia Britannica|дата=2024-03-21|труд=Encyclopædia Britannica|език=en|достъп_дата=2024-04-08}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gsta.preussischer-kulturbesitz.de/recherche/thematischer-wegweiser/posen.html|заглавие=Posen|автор=Geheimes Staatsarchiv Preußischer Kulturbesitz|език=de|достъп_дата=2024-04-08}}</ref> По този начин, ония членове на рода Миклашевски, които са живеели по тия земи, от полски благородници се превръщат в '''пруски благородници''', което е документирано в историческите извори.<ref name=":69" /><ref name=":70" /><ref name=":71" /> {{Няколко картинки|image1=Miklaszewski Preussischer Adel 1878.jpg|image2=Miklaszewski Preussischer Adel 1878.svg|caption1=Герб на рода Миклашевски във [[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]] ([[Кралство Прусия|Прусия]]), 1878 г.|caption2=Компютърна графика|width2=195}} В издадения през 1878 г. труд на пруския кралски таен архивен съветник и държавен архивар Адолф Матиас Хилдебранд със заглавие ''„Процъфтяващото благородничество на Кралство Прусия“'' се пише за рода Миклашевски следното:'''<ref name=":77">{{Цитат книга|last=von Mülverstedt|first=George Adalbert|others=Illustriert von Adolf Matthias Hildebrandt|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der blühende Adel des Königreichs Preußen (Edelleute M–Z.). In einer neuen, vollständig geordneten und reich vermehrten Auflage mit heraldischen und historisch-genealogischen Erläuterungen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmachers_Wappenbuch,_Preussen,_Edelleute_(M%E2%80%93Z),_1878.pdf&page=25|accessdate=2024-04-04|volume=3 (Dritten Bandes zweite Abtheilung)|year=1878|publisher=Verlag von Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=264}}</ref>''' {{Цитат|'''Миклашевски'''<br/>Полски род, принадлежащ към гербовната общност [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], удостоен преди 80 години със поземлено имение във [[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]].<br/>[[Щит (хералдика)|Щит]]: червен с поставен бял [[меч]], с два обърнати навън златисти полумесеца встрани.<br/>[[Герб#Шлем|Шлем]]: [[Герб#Корона|коронован]]; 5 щраусови пера, редуващи се в червено и златисто.<br/>[[Герб#Наметка|Наметка]]: червено и златисто.|4=1}} Описва се'''<ref name=":77" />''' и се изобразява'''<ref name=":772">{{Цитат книга|last=von Mülverstedt|first=George Adalbert|others=Illustriert von Adolf Matthias Hildebrandt|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der blühende Adel des Königreichs Preußen (Edelleute M–Z.). In einer neuen, vollständig geordneten und reich vermehrten Auflage mit heraldischen und historisch-genealogischen Erläuterungen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmachers_Wappenbuch,_Preussen,_Edelleute_(M%E2%80%93Z),_1878.pdf&page=286|accessdate=2024-04-07|volume=3 (Dritten Bandes zweite Abtheilung)|year=1878|publisher=Verlag von Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=Taf. 315}}</ref>''' също и гербът на този клон на рода: [[Щит (хералдика)|щитът]] е червен с бял скосен меч, с два обърнати навън златисти полумесеца встрани. [[Герб#Шлем|Шлемът]] е [[Герб#Корона|коронован]]; [[Герб#Нашлемник|нашлемникът]] са 5 щраусови пера, редуващи се в червено и златисто. [[Герб#Наметка|Наметката]] е в червено и златисто.'''<ref name=":77" />''' В труда на пруския историк, [[Генеалогия|генеалог]] и [[Хералдика|хералдист]] Леополд [[фрайхер]] фон Ледебург от 1856 г. със заглавие „''Лексикон на благородничеството на пруската монархия''“ е записан родът Миклашевски и е посочено, че той носи герба Остоя.<ref name=":69" /> Пише се също, че във [[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]] към 1788 г. е регистриран човек на име „''Матиас фон Миклашевски въз [[Жулч|Цолец]] в [[Гнезненски окръг]]''“.<ref name=":69" /> Предлогът „въз“ се използва в имената на немското благордничество за да се посочи местността, '''въз'''/'''върху'''/'''над''' която даден род упражнява своята власт (т.&nbsp;е. която владее). Следователно Матиас фон Миклашевски по това време е управлявал Цолец (днес: село [[Жулч]] в [[Полша]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 16299 (Nr. 115) 1789.|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Maciej Miklaszewski, s. ol. Franciszka i Marianny z Wyganowskich, dziedzic części wsi Stare Żołcze te części sprzedaje poprz. Rokossowskiemu za 1. 600 złp. (f. 62v) 1789.9/III.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 14499 (Nr. 102) 1775|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Wojc. i Kat. de Petrykowskie małż. Mysłowieccy z I i Maciej Miklaszewski z II kontr. sprzed. części w Żołczu St. zw. "Chrzanowszczyzna" dat. w Gn. 1775.21/VIII. s. v. 1. 200 złp. (f. 74). Oni tę część nabyli od Pawła Chrzanowskiego wt. po sw. Annie 1751 r.; Teraz rez. (f. 74v)}}</ref><ref name=":09">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.polskiezabytki.pl/m/obiekt/6203/Zolcz/|заглавие=Żółcz|труд=Katalog polskich zamków, pałaców i dworów|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231004135456/https://www.polskiezabytki.pl/m/obiekt/6203/Zolcz/|архив_дата=2023-10-04|достъп_дата=2024-04-05}}</ref> Тази версия на името му е погерманчената, докато на полски името е било Мачей Миклашевски ({{Lang|pl|Maciej Miklaszewski}}).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 16299 (Nr. 115) 1789.|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Maciej Miklaszewski, s. ol. Franciszka i Marianny z Wyganowskich, dziedzic części wsi Stare Żołcze te części sprzedaje poprz. Rokossowskiemu za 1. 600 złp. (f. 62v) 1789.9/III.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 14499 (Nr. 102) 1775|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Wojc. i Kat. de Petrykowskie małż. Mysłowieccy z I i Maciej Miklaszewski z II kontr. sprzed. części w Żołczu St. zw. "Chrzanowszczyzna" dat. w Gn. 1775.21/VIII. s. v. 1. 200 złp. (f. 74). Oni tę część nabyli od Pawła Chrzanowskiego wt. po sw. Annie 1751 r.; Teraz rez. (f. 74v)}}</ref><ref name=":09" /> В труда на [[Мюнхен|мюнхенския]] [[хералдист]] Ото Титан фон Хефнер от 1865 г. със заглавие ''„Родословна книга на процъфтяващото и измрялото благородничество в Германия“'' също се споменава родът „Миклашевски въз [[Жулч|Цолег]] в [[Велико познанско княжество|Познанско]]“, носещ герба Остоя.<ref name=":71" /> ''Цолег'' е друго наименование на същото споменато по-горе село Цолец (днес: [[Жулч]]).<ref name=":09" /> След [[Обединение на Германия (1871)|обединението на германските държави през 1871 г.]] в обща [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]], то пруският клон на рода става '''германски клон'''. == Галицко–австрийски клон == {{Няколко картинки|image1=Galitzia (1914).svg|image2=Разделы-Польши1 новые цвета.gif|caption1=Кралство [[Галиция]] и [[Лодомерия]] (в червено) като съставна част на [[Австро-Унгарската империя]] (в тъмно сиво), 1914 г.|caption2=Подялби на Полско-литовската държава; в жълто и оранжево са териториите, завзети от Австрийската империя.|width2=223}} В периода 1772–1795 г. се състоят три последователни [[Поделби на Жечпосполита|подялби на Полско-литовската държава]] между [[Руската империя]], [[Кралство Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref name=":76" /> В хода на [[Първа подялба на Полша|Първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г.]] земите на [[Малополша]], [[Подолие|Подолието]], [[Рутенско войводство|Рутения]] и [[Подкарпатско войводство|Подкарпатието]], обхващащи историческите области [[Галиция]] и [[Волиния]], биват анектирани от австрийската [[династия]] [[Хабсбурги|Хабсбург]] и по този начин стават част от [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]].<ref name=":211">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ome-lexikon.uni-oldenburg.de/p32557|заглавие=Galizien|фамилно_име=Röskau-Rydel|първо_име=Isabel|дата=2021-11-22|труд=Online-Lexikon zur Kultur und Geschichte der Deutschen im östlichen Europa|издател=Carl von Ossietzky Universität Oldenburg und Bundesinstitut für Kultur und Geschichte der Deutschen im östlichen Europa|език=de|достъп_дата=2024-04-06}}</ref><ref name=":08">{{Цитат книга|title=Большая российская энциклопедия|volume=6|year=2006|location=Москва|lang=ru|pages=316|chapter=Галиция|chapterurl=https://old.bigenc.ru/world_history/text/2341600}}</ref><ref name=":119">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Galicia-historical-region-Eastern-Europe|заглавие=Galicia – historical region, Eastern Europe|автор=The Editors of Encyclopædia Britannica|дата=2024-03-01|труд=Encyclopædia Britannica|език=en|достъп_дата=2024-04-06}}</ref> Образувайки т.&nbsp;нар. ''Кралство [[Галиция]] и [[Лодомерия]]'' регионът е присъединен като съставна част на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] през 1804 г., а от 1867 г. до 1918 г. тези земи са [[кронланд]] на [[Цислейтания|цислейтанската]] част на [[Австро-Унгарската империя]].<ref name=":78">{{Цитат книга|last=Матвеев|first=Геннадий Филиппович|title=Большая российская энциклопедия|volume=26|year=2014|publisher=Большая российская энциклопедия|location=Москва|lang=ru|pages=587|chapter=Познанское великое княжество|chapterurl=https://old.bigenc.ru/world_history/text/3150962#}}</ref> По този начин, ония членове на рода Миклашевски от полски благородници се превръщат в '''австрийски (австро-унгарски) благородници''', което е документирано в историческите извори.<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=183|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=168; Taf. 204}}</ref><ref name=":79" /> Утвърждаването на местните полски благородници в австрийско дворянство не ставало обаче автоматично, ами изисквало преминаването на специален процес. Това се наложило, тъй като системата на благородническите рангове, обичайна в страните на [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]] в [[Централна Европа]], била доста различна от системата в старото Кралство Полша. Местните полски благородници, които желали да бъдат признати за благородници от австрийската държава, трябвало да се впишат в основания през 1780 г. „''Регистър на галицкия край''“ и да докажат своето благородство, след което били признати за галицки [[Рицарство|рицари]]. Регистърът е воден първоначално от Кралския трибунал в град [[Лемберг|Лвов]], а след съдебната реформа от 1784 г., която премахва трибунала, то регистърът е поверен на новосъздадения Лвовски благороднически съд.<ref name=":80">{{Цитат книга|editor-last=Пельц|editor-first=Діана Іванівна|title=Центральний державний історичний архів України, м. Львів. Путівник|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/ulib/item/UKR0004357|accessdate=2024-04-07|year=2001|publisher=Державний комітет архівів України, Центральний державний історичний архів України, м. Львів|location=Львів, Київ|lang=uk|id=ф. 166, спр. 45095, 1632-1939 pp.|pages=66–67}}</ref> От 1850 г. регистърът е прехвърлен на Съда на Лвовски край.<ref name=":80" /> Това е била единствената за цяла Галиция [[благородническа матрикула]].<ref name=":80" /> Копия от тези списъци се съхранява в Държавния архив на Австрия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archivinformationssystem.at/detail.aspx?ID=3604382|заглавие=Signatur: AT-OeStA/AVA Adel HAA Adelsgeneralien 587.2; Titel: Adelsverzeichnisse und -matrikel Galizien und Bukowina; Entstehungszeitraum: 1831–1918|автор=Österreichisches Staatsarchiv, Allgemeines Verwaltungsarchiv (Abteilung)|език=de|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240407120754/https://www.archivinformationssystem.at/detail.aspx?ID=3604382|архив_дата=2024-04-07|достъп_дата=2024-04-07}}</ref> а оригиналите в Централния държавен исторически архив на Украйна в Лвов.<ref name=":80" /> По правило списъците съдържат: име, допълнителни лични данни (без дати на раждане!), ранг на благородството, документа, с който било даказано благородството, име на герба на рода и регистратурен номер на записа в регистъра. Други допълнителни [[Генеалогия|генеалогични]] данни няма. <gallery heights="220" mode="packed"> Файл:Galizischer-und-bukowiner-adel-heft-xv.pdf|page=2|Оригинална [[благородническа матрикула]] „Галицко и буковинско благородничество“ – запис за Шимон Миклашевски Файл:ЦДІАЛ – Ф. 165, Оп. 6а, Од. зб. 30, арк. 0 і 401.pdf|link=Файл:ЦДІАЛ_–_Ф._165,_Оп._6а,_Од._зб._30,_арк._0_і_401.pdf?page=2|page=2|Документ за признаване на благородническия статут на полските благородници Симон Миклашевски и Андрей Миклашевски от австрийските власти, а именно от Лвовския областен съд, на 25 октомври 1782 г. </gallery> В официалния „''Списък на галицките и буковинските благородници''“ от 1857 г. в раздела „''Галицко благородничество''“ фигурира Шимон (Симон) Миклашевски, който получил (потвърждение на) благородството си в [[Лвов|Лемберг]] през 1782 г.<ref name=":79">{{Цитат книга|title=Poczet szlachty galicyjskiéj i bukowińskiéj|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3APoczet_szlachty_galicyjski%C3%A9j_i_bukowi%C5%84ski%C3%A9j%2C_1857.pdf&page=189|accessdate=2024-04-07|year=1857|publisher=W Drukarni Instytutu Stauropigiańskiego, pod zarządem Michała Dzikowskiego|location=Lwów|lang=pl|pages=166|chapter=I. Szlaehta Galicyjska}}</ref> В оригиналната [[благородническа матрикула]] „Галицко и буковинско благородничество“ е посочена датата 25 октомври 1782 г.<ref>{{Цитат книга|last=Lemberger Landtafel|title=Galizischer und Bukowiner Adel|accessdate=2024-07-09|volume=Heft XV|location=Lemberg|lang=de|id=Österreichisches Staatsarchiv, Abteilung Allgemeines Verwaltungs-, Finanz- und Hofkammerarchiv, Bestandsgruppe Adel. Signatur: AT-OeStA/AVA Adel HAA Adelsgeneralien 587b: Adelsmaterialien: Galizien, Hefte 1-70.|pages=21}}</ref> {{Няколко картинки|image1=Miklaszewski Galizischer Adel 1905.jpg|image2=Miklaszewski Galizischer Adel 1905.svg|caption1=Герб на рода Миклашевски в Кралство [[Галиция]] и [[Лодомерия]] ([[Австро-Унгарска империя]]), 1905 г.|caption2=Компютърна графика|width2=199}} За Шимон Миклашевски и рода Миклашевски като цяло се дават допълнителни сведения от австрийския [[хералдист]] Фридрих Хайер фон Розенфелд и директора на [[Хърватски държавен архив#История|кралския хърватско-славоно-далматски държавен архив]] Иван фон Бойничич в техния труд от 1905 г. със заглавие ''„Благородничеството на [[Галиция]], [[Лодомерия]] и [[Буковина|Буковината]]“''. Там в раздел „''Галицко благородничество''“ се пише следното:'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=183|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=168}}</ref>''' {{Цитат|'''Миклашевски'''<br/>Род от [[Мазовско войводство (Жечпосполита)|Мазовското войводство]], който получил благородничество от крал [[Зигмунт II Август|Зигмунд II Август]] (1548–1572 г.).<br/>Шимон Миклашевски е вписан в [[благородническа матрикула|благородническата матрикула]] на [[Галиция]] през 1782 г.<br/>Герб: [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]].|4=1}}В техния труд са изобразени четири различни варианта на герба Остоя,'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AJ._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien%2C_Ladomerien_und_der_Bukowina%2C_1905.pdf&page=332|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=Taf. 23, Taf. 24}}</ref>''' като се посочва, че родът Миклашевски носи третия вариант.'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=696|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=Taf. 204}}</ref>''' Той е описан както следва:'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=37|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=22}}</ref>'''{{Цитат|В червено [поле] две с гърбовете си една срещу друга обърнати изправени златисти луни, между които един [...] [[меч]] [...], оформен като издължен [[Тамплиери|тамплиерски кръст]]. [[Герб#Корона|Коронованият]] [[Герб#Шлем|шлем]], с червено-бяла [[Герб#Наметка|наметка]], носи пет бели щраусови пера.|4=1}} == Други вероятни клонове или съименници == Благороднически родове с фамилното име ''Миклашевски'' се срещат и в други от горе споменатите краища на [[Руска империя|Руската империя]]. Дали всички те са свързани по между си и произлизат от полската главна родова линия, не е ясно, понеже към момента (2024 г.) липсват публикувани генеалогически проучвания. Това са: * род Миклашевски, вписан във II част на ''„Дворянска родословна книга на Полтавска губерния“''.<ref>{{Цитат книга|last=Полтавское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян, внесенных в дворянскую родословную книгу Полтавской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_1898_%D0%B3.pdf&page=461|accessdate=2024-03-08|year=1898|publisher=Типо-литография Полтавского Губернского Правления|location=Полтава|lang=ru|pages=441-442}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867458|заглавие=Фонд 1343 Опись 36 Дело 15997 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. II часть родословной книги Полтавской губернии.“; крайние даты: 16 апреля 1898 г.|автор=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895510|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3729 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Полтавской губернии.“; крайние даты: 1873 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1873|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан на 19 май 1854 г. в I част на ''„Дворянска родословна книга на [[Киевска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=Киевское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян Киевской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_1906_%D0%B3.pdf&page=185|accessdate=2024-03-08|year=1906|publisher=Типография 1-й Киевской артели Печатного дела|location=Киев|lang=ru|pages=166}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895470|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3727 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Киевской губернии.“; крайние даты: 1868 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1868|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> (В I част на 12 септември 1912 г. е внесен и друг род Миклашевски, който произлиза косвено от руско-беларуския клон (и пряко от ставрополския клон) и се разглежда затова в него раздел. Той не е свързан с рода вписан на 19 май 1854 г.) * род Миклашевски, вписан във II част на ''„Дворянска родословна книга на [[Курска губерния]]“''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895490|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3728 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Курской губернии.“; крайние даты: 1840 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1840|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref name=":68">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cdiak.archives.gov.ua/files/f.0834op.0001.pdf|заглавие=Миклашевские – помещики Черниговской, Харьковской и Курской губернии. Фонд 834, Опись. I, 1665–1908 г.г.|автор=Центральний державний історичний архів України|страници=1–2|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230708082627/https://cdiak.archives.gov.ua/files/f.0834op.0001.pdf|архив_дата=2023-07-08|достъп_дата=2024-04-02}}</ref> * род Миклашевски, вписан в VI част на ''„Дворянска родословна книга на [[Подолска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=Подольское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян, внесенных в родословную книгу Подольской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_1913_%D0%B3.pdf&page=8|accessdate=2024-03-08|year=1913|publisher=Типография Свято-Троицкого Братства|location=Каменец-Подольск|lang=ru|pages=XIII, 669}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895530|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3730 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Подольской губернии.“; крайние даты: 1853 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1853|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в III част на ''„Дворянска родословна книга на [[Смоленска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=Смоленское дворянское депутатское собрание|title=Список дворянских родов, внесенных в родословные дворянские книги Смоленской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_1897_%D0%B3.pdf&page=51|accessdate=2024-03-08|year=1897|publisher=Паровая Типо-литография Я. Н. Подземского|location=Смоленск|lang=ru|pages=45, 82}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895550|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3727 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Смоленской губернии.“; крайние даты: 1856 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1856|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в ''„Дворянска родословна книга на [[Уфимска губерния]]“''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895570|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3732 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Уфимской губернии.“; крайние даты: 1882 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1882|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в ''„Дворянска родословна книга на [[Харкивска губерния]]“''.<ref name=":68" /> * три рода Миклашевски, вписани във II, III и IV част на ''„Дворянска родословна книга на [[Черниговска губерния]]“,''<ref name=":65" /><ref name=":24" /><ref name=":19" /><ref name=":68" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895590|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3733 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1857 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1857|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895610|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3734 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1864 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1864|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895630|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3735 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1859-1891 гг.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1859|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895650|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3736 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1874 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1874|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895670|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3737 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии. Гербовое. (См. Общий гербовник дворянских родов Всероссийской империи, часть III, стр. 105)“; крайние даты: 1868 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1868|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> които вероятно са свързани с казашко-руския клон, който е описан по-горе и вписан в VI част на книгата.<ref name=":65" /><ref name=":24" /> Според ''[[Енциклопедия на историята на Украйна]]'' от 2009 г., издадена от [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]], родът, който е вписан във II част на книгата е свързан с казашко-руския клон.<ref name=":152" /> * род Миклашевски, вписан в ''„Дворянска родословна книга на [[Новгородска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=княз Голицын|first=Павел Павлович|title=Список дворянских родов Новгородской губернии, внесенных в дворянскую родословную книгу с 1787 г. по 1-е января 1910 года, с приложением списка губернских и уездных предводителей дворянства 1767 года|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D1%81_1787_%D0%B3._%D0%BF%D0%BE_1-%D0%B5_%D1%8F%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F_1910_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0.pdf&page=186|accessdate=2024-03-10|year=1910|publisher=Новгород|lang=ru|pages=317}}</ref> * род Миклашевски, вписан в резолюциите на хералдическата служба на [[Полско кралство|Царство Полша]] – част от Руската империя.<ref>{{Цитат книга|title=Kolekcja Dokumentów Heroldii Królestwa Polskiego (Archiwum Kaczanowskiego). Rezolucje Heroldii|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A6%D0%94%D0%86%D0%90%D0%9A_966-1-3._1839-1842._Rezolucje_Heroldii_Tom_(nieustalony).pdf&page=7|accessdate=2024-05-23|volume=(nieustalony; 4?)|year=1840–1844|publisher=ЦДІАК України – Ф. 966. Оп. 1. Спр. 3|lang=pl}}</ref> = Герб = {{Герб|име='''Остоя'''<br/><small>алтернативни названия</small>:<br/> Мошчич<small> или</small> Остойчик|име-оригинал={{lang|pl|Ostoja}} или ''Hostoya''<br/><small>алтернативни названия</small>:<br/> ''Mościc'' <small> или</small> ''Ostojczyk''|файл=POL COA Ostoja średniowieczna.svg|описание=Първообраз на герба „Остоя“ от [[Средновековие]]то, ок. 1370 г., <br/> [[Кралство Полша]]|утвърден=ок. [[1350]] г. <small>(прототип),<br /></small> [[1358]] г. <small>(печат с герба),<br /></small> [[1388]] г. <small>(писмено свидетелство)</small><br />Вариантът на герба „Остоя“, използван от рода Миклашевски е утвърден през 1799 г.''<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>|файл2_описание=Официалният герб на рода Миклашевски в [[Руската империя]]<br/> (разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]])<br/> '''[[Блазон]]''': <br/> ''„Върху [[W:BG:Щит (хералдика)|щит]] с червено поле са изобразени два златни [[W:BG:полумесец|Полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда сребърен [[W:BG:меч|Меч]], сочещ с острия си връх надолу. Щитът е увенчан с обикновен [[W:BG:Герб#Шлем|Благороднически Шлем]] с [[W:BG:Корона (хералдика)|Благородническа Корона]] върху него и три [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] на щита е червенa, обшита със злато.“''<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>|файл2=Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|файл2_ширина=150px|файл_ширина=150px|нашлемник='''оригинален вид''': Черна драконова глава и шия, бълваща огън, между два хоризонтални полумесеца<br/> '''вариант на Миклашевски''': три бели щраусови пера|употреба=[[Благородничество|благороднически]] герб на гербовата общност ''Остоя'', в това число рода Миклашевски|щит='''оригинален вид''': червен с [[W:BG:Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]]<br/> '''вариант на Миклашевски''': червен с [[W:BG:Щит (хералдика)#Разновидности|френска форма]] (традиционно използвана в [[W:BG:Руска империя|Руската империя]])|шлем='''оригинален вид''': [[хералдика#шлем|турнирен шлем]]<br/> '''вариант на Миклашевски''': [[хералдика#шлем|решетъчен шлем]]|корона='''оригинален вид''': без корона<br/> '''вариант на Миклашевски''': с [[Корона (хералдика)#Полша и Литва|благородническа корона]]|категория=Category:Ostoja (coat of arms)}} === Официален герб === В „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] – е [[Блазон|блазониран]] и изобразен официалният [[герб]] на рода Миклашевски.''<ref name=":05" />'' Той представлява разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]].<ref name=":19" /><ref name=":193">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=ostoja|заглавие=Polish Armorial. Family Names. Ostoja|фамилно_име=Gajl|първо_име=Tadeusz|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221018131507/https://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=ostoja|архив_дата=2022-10-18|достъп_дата=2022-10-18}}</ref><ref name=":143">{{Цитат книга|last=von Żernicki-Szeliga|first=Emilian|title=Die polnischen Stammwappen: ihre Geschichte und ihre Sagen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Die_polnischen_Stammwappen_%E2%80%93_ihre_Geschichte_und_ihre_Sagen._1904.pdf&page=75|accessdate=2024-09-25|year=1904 г.|publisher=Verlag von Henri Grand|location=Hamburg|lang=de|pages=60-61; Tafel VII [205]}}</ref> {{Основна|Остоя (благороднически герб)}} ==== Предистория ==== Гербът Остоя ({{Lang|pl|Ostoja|Hostoja}}) е изначално [[Полша|полски]] [[Благородничество|благороднически]] [[герб]],<ref name=":83">{{Цитат книга|last=Znamierowski|first=Alfred|title=Herbarz rodowy|url=https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam/page/142/mode/2up|accessdate=2024-02-10|year=2004|publisher=Świat Książki|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7391-166-9|pages=142}}</ref> който вероятно произлиза от [[Сармати|сарматска]] [[тамга]]<ref>{{Cite journal|last=Nickel|first=Helmut|date=1973 г.|title=Tamgas and Runes, Magic Numbers and Magic Symbols|url=https://resources.metmuseum.org/resources/metpublications/pdf/Tamgas_and_Runes_Magic_Numbers_and_Magic_Symbols_The_Metropolitan_Museum_Journal_v_8_1973.pdf|journal=Metropolitan Museum Journal|language=en|volume=8|pages=166|access-date=2022-11-18|via=JSTOR}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Mielczarek|first=Mariusz|last2=Brzezinski|first2=Richard|title=The Sarmatians 600 BC–AD 450|series=Men-at-Arms|year=2002 г.|publisher=Osprey Publishing|lang=en|isbn=978-1-84176-485-6}}</ref><ref name=":832">{{Цитат книга|last=Znamierowski|first=Alfred|title=Herbarz rodowy|url=https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam/page/20/mode/2up|accessdate=2024-02-10|year=2004|publisher=Świat Książki|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7391-166-9|pages=21-24}}</ref> с оглед на факта, че кралската [[Сармати|сарматска]] династия е използвала [[Драконов щандарт]]. След разпада на [[Римска империя|Римската империя]], през [[Средновековие|Средновековието]] гербът е използван от [[Благородничество|благородническия]] род Остоя в [[Малополша]], а по-късно и в [[Куявия]], [[Мазовия]] и [[Великополша]].<ref>Andrzej Kulikowski: Wielki Herbarz Rodów Polskich. Warszawa: Świat Książki-Bertelsmann Media, 2005. {{ISBN|83-7391-523-0}}</ref> Гербът също така бил използван и от няколко побратимени [[Благородник|благороднически]] родове, които са се сражавали в обща военна формация, използвалайки общ [[боен вик]] – „''Хостоя“'' ({{Lang|pl|Hostoja}}) или „''Остоя“'' ({{Lang|pl|Ostoja}}) и имайки [[драконов щандарт]] като техен общ герб, заформяйки по този начин рицарска общност (рицаски клан) и гербовна общност (множество родове с общ герб). Един от тия родове, използващи герба Остоя (в изменен вид), е именно родът Миклашевски.'''''<ref name=":05" />'''''<ref name=":10" /><ref name=":1134" /><ref name=":83" />'''''<ref>{{Цитат книга|others=Акционерное издательское общество Ф. А. Брокгауз — И. А. Ефрон|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|url=https://runivers.ru/bookreader/book10168/#page/258/mode/1up|volume=XIX (Мекенен — Мифу-Баня)|year=1896 г.|publisher=Семеновская Типолитография (И.А. Ефрона)|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=Миклашевские, дворянский род|pages=249}}</ref><ref name=":1132">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=179|format=PDF|volume=VII|year=1841|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=171|chapter=Ostoja Herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=179}}</ref>'''''<ref name=":193" /><ref name=":1452">{{Cite web|url=http://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=miklaszewski|title=Miklaszewski|last=Gajl|first=Tadeusz|труд=Herbarz Polski. Polish Armorial|език=en|съавтори=Lech Milewski|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230907010454/http://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=miklaszewski|архив_дата=2023-09-07|достъп_дата=2023-09-07}}</ref><ref name=":143" /><ref name=":91">{{Цитат книга|last=von Żernicki-Szeliga|first=Emilian|title=Der Polnische Adel und die demselben hinzugetretenen andersländischen Adelsfamilien. General-Verzeichniss|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Emilian_von_%C5%B9ernicki-Szeliga._1900._Der_polnische_Adel_und_die_demselben_hinzugetretenen_andersl%C3%A4ndischen_Adelsfamilien._General-verzeichniss.pdf&page=92|accessdate=2024-10-04|volume=II|year=1900|publisher=Verlag von Henri Grand|location=Hamburg|lang=de|pages=86}}</ref> Най-ранното историческо свидетелство за герба Остоя е печат от 1358 г. на църковен [[викарий]] от [[Познан]].<ref name=":18">{{Цитат книга|last=Banaszak|first=Marian|last2=Lenort|first2=Feliks|editor-last=Skopowski|editor-first=Czeslaw|title=Dzieje poznania i województw poznańskiego (w granicach z 1974 r.). Informator o materiałach archiwalnych|url=https://aap.poznan.pl/wp-content/uploads/2013/01/informator.rtf|accessdate=2022-11-26|volume=II|year=1982 г.|publisher=Naczelna Dyrekcja Archiwów Państwowych|location=Warszawa|lang=pl|id=sygn. DK perg. 81; Poznań, 30 VI 1358. Czcibor dziekan kapituły poznańskiej udziela Cechosowi przywileju na sołectwo we wsi kapitulnej Trojanowo. Druk: KDW, t. III, nr 1384.|pages=46}}</ref> Гербът е упоменат и изобразен също така в множество гербовници от периода 1350–1450 г.<ref name=":54">{{Цитат книга|last=Ригельман|first=Александр Иванович|title=Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще|url=http://history.org.ua/LiberUA/e_dzherela_povestvovanie_1847/e_dzherela_povestvovanie_1847.pdf|accessdate=2023-08-01|year=1847|publisher=Университетская типография|location=Москва|lang=ru|pages=194-199}}</ref><ref name=":96">{{Цитат книга|title=Armorial dit de Lyncenich|url=https://opac.kbr.be/LIBRARY/doc/SYRACUSE/18334024|accessdate=2022-09-27|year=1400-1450 г.|id=Royal Library of Belgium [ms. II 6567]|pages=106 [107], 107 [108]}}</ref><ref name=":53">{{Цитат книга|title=Wapenboek Gelre|url=https://opac.kbr.be/LIBRARY/detailstatic.aspx?RSC_BASE=SYRACUSE&RSC_DOCID=16995818&TITLE=&_lg=en-GB|accessdate=2022-09-27|year=1370-1395 г. с допълнения от началото на XV в.|lang=nl|id=Royal Library of Belgium [ms. 15652-56]|pages=53v [112]}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Armorial Bellenville|url=https://gallica.bnf.fr/view3if/ga/ark:/12148/btv1b8470169b/f128|accessdate=2022-09-27|series=Bibliothèque nationale de France. Département des Manuscrits. Français 5230|year=1401-1500 г.|id=Bibliothèque nationale de France. Département des Manuscrits. Français 5230|pages=60v1}}</ref><ref name=":64">{{Цитат книга|title=Bergshammarsamlingen. Vapenboken|url=https://sok.riksarkivet.se/bildvisning/R0001216_00150|accessdate=2022-09-28|year=1440 г.|publisher=Riksarkivet|pages=292}}</ref><ref name=":74">{{Цитат книга|title=Armorial de l'Europe et de la Toison d'or|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b55009806h/f247.item|accessdate=2022-09-28|year=1401-1500 г.|publisher=Bibliothèque nationale de France. Bibliothèque de l'Arsenal|id=Ms-4790 réserve|pages=120 [120r]}}</ref>''<ref name=":27">{{Цитат книга|last=Długosz|first=Jan|authorlink=Ян Длугош|title=Insignia seu Clenodia Regis et Regni Poloniae.|trans_title=[[Регалия|Регалии]] и скъпоценности на краля и Полското кралство|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b52507450b/f128.item|accessdate=2022-09-25|year=ок. 1450 г. [дигитална версия на копие от ок. 1650 г.]|publisher=Bibliothèque nationale de France. Bibliothèque de l'Arsenal.|lang=la|id=ark:/12148/cc79133m; 1114, „Stemmata Polonica”|pages=61v}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=von Richental|first=Ulrich|title=Concilium zu Constencz [Chronik des Konstanzer Konzils]|url=https://doi.org/10.11588/diglit.9340#0370|accessdate=2022-09-28|date=02.09.1483|publisher=Anton Sorg|location=Augsburg|lang=de|pages=185v, 186r}}</ref>'' Други исторически сведения са отделни печати,<ref name=":18" /><ref>{{Цитат книга|last=Kalinowski|first=Rafał|title=Rocznik Polskiego Towarzystwa Heraldycznego|url=http://pther.net/PDF/Rocznik_PTHer/Rocznik_PTHer_tom15%20ISSN%201230-803X.pdf|accessdate=2022-11-26|volume=nowej serii t. XV (XXVI)|year=2016 г.|location=Warszawa|lang=pl|pages=24|chapter=Protoheraldyczny znak na portalu kościoła w Wysocicach a historia herbu Ostoja w średniowieczu}}</ref>'''<ref name=":1102">{{Цитат книга|last=Piekosiński|first=Franciszek|title=Heraldyka polska wieków średnich|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/show-content/publication/edition/1355?id=1355&dirids=1|accessdate=2022-11-19|year=1889|publisher=Akademia Umiejętności|location=Kraków|lang=pl|pages=117-119}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Köpeczi|first=Béla|title=Erdély története három kötetben|url=https://mek.oszk.hu/02100/02109/html/81.html|accessdate=2022-11-26|volume=Első kötet – A kezdetektől 1606-ig|year=1986 г.|publisher=Akadémiai Kiadó|location=Budapest|lang=hu|isbn=9789630542036|pages=368-369|chapter=Középkori művelődés Erdélyben|chapterurl=https://mek.oszk.hu/02100/02109/html/81.html}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://issuu.com/halpressdtp/docs/10-2011|title=Ścibor - XV-wieczny polityk i dziedzic Ponieca|last=Wojciechowski|first=Grzegorz|work=Wieści z Gminy Poniec|access-date=2022-09-27|month=10|year=2011|issue=10|page=12|language=pl}}</ref>''' църковни архиви,<ref>{{Цитат книга|editor-last=Ulanowski|editor-first=Bolesław|title=Acta capitulorum nec non iudiciorum ecclesiasticorum selecta|url=https://pbc.gda.pl/dlibra/publication/26630/edition/24060/content|accessdate=2022-09-29|volume=II – Acta iudiciorum ecclesiasticorum dioecesum Gneznensis et Poznaniensis (1403-1530)|year=1902|publisher=Akademii Umiejętności; Biblioteka Uniwersytetu Gdańskiego|location=Kraków|lang=la|id=относно: година 1441, точка 382|pages=131|quote=„[...] Leonardum de ibidem, qui duas lunas cruce intermedia ferunt in clipeo et ipsorum proclamacio Ostoya; [...]“}}</ref> и съдебни досиета<ref>{{Цитат книга|editor-first=Boleslaus Ulanowski|title=Starodawne prawa polskiego pomniki|url=https://crispa.uw.edu.pl/object/files/416335/display/PDF|format=PDF|accessdate=2022-09-27|volume=VIII – Antiquissimi libri iudiciales terrae Cracouiensis; Pars 1, ab an. 1374-1390|year=1884|publisher=Sumptibus Academiae Litterarum; Typis Wl. Lud. Anczyc et sociorum|location=Cracoviae|lang=la|id=№ 4730|pages=260}}</ref><ref name=":17">{{Цитат книга|last=Piekosiński|first=Franciszek|title=Heraldyka polska wieków średnich|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/show-content/publication/edition/1355?id=1355&dirids=1|accessdate=2022-09-27|year=1889|publisher=Akademia Umiejętności|location=Kraków|lang=pl|pages=117}}</ref><ref name=":04">{{Цитат книга|last=Szymański|first=Józef|title=Herbarz średniowiecznego rycerstwa polskiego|year=1993|publisher=Wydawnictwo Naukowe PWN|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-01-09797-3|pages=138–141}}</ref><ref name=":112">{{Цитат книга|last=Piekosiński|first=Franciszek|title=Heraldyka polska wieków średnich|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/show-content/publication/edition/1355?id=1355&dirids=1|accessdate=2022-09-27|year=1889|publisher=Akademia Umiejętności|location=Kraków|lang=pl|pages=117}}</ref> от XIV век. Гербът [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] е претърпял значителна еволюция на образа си от [[Средновековие|Средновековието]] до наши дни поради грешки и незнание на авторите на гербовниците.<ref name=":8" /> Така например, [[Герб#Нашлемник|нашлемникът]], изобразяващ драконова глава, бълваща огън, е заменен с [[Щраус|щраусови]] пера,<ref name=":114" /><ref>{{Цитат книга|last=Znamierowski|first=Alfred|title=Herbarz rodowy|url=https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam|year=2004|publisher=Świat Książki|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7391-166-9|pages=[https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam/page/24/mode/2up 24]}}</ref><ref name=":83" /> а островърхият кръст патé върху [[Щит (хералдика)|щита]] постепенно бива изобразяван с издължено средно рамо като тип [[латински кръст]],<ref group="Бележка">Кръст патé е наричан още лапчат или артилерийски кръст. (виж тук, например, описанието на кръста на [https://bg.bulgariandecorations.com/orders/order_of_st_alexander Царски орден „Св. Александър“]; страницата е посетена на 29.09.2022 г.)</ref> а след това латинският кръст започва да се интерпретира като [[меч]].<ref name=":114">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178|format=PDF|volume=VII|origyear=1738 г.|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=170|chapter=Ostoja Herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178}}</ref><ref name=":104">{{Цитат книга|last=Szymański|first=Józef|title=Herbarz rycerstwa polskiego z XVI wieku|year=2001|publisher=DiG|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7181-217-5|pages=209}}</ref><ref name=":10">{{Цитат книга|last=Лакiер|first=Александр|title=Русская геральдика|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0._%D0%9A%D0%BD._2%2C_%D1%87._4._%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2._%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D1%80_(1824-1870).pdf&page=160|accessdate=2023-12-24|volume=Книга II, часть 4-я: Исторiя дворянскихъ гербовъ|year=1855 г.|publisher=Типографiя II-го Отдѣленія собственной Собственной Е.И.В. Канцелярiи|location=Санктпетербургъ|lang=ru|id=точка № 182|pages=450}}</ref><ref name=":143" /> Гербът [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] се среща най-вече сред фамилиите, заселени в земите на [[Войводство|войводствата]] [[Краковско войводство (Жечпосполита)|Краковско]], [[Сандомежко войводство (Жечпосполита)|Сандомежко]], [[Люблинско войводство (Жечпосполита)|Люблинско]], [[Ленчишко войводство|Ленчишко]], [[Шерадзко войводство (Жечпосполита)|Шерадзко]] и [[Познанско войводство (Жечпосполита)|Познанско]], а също така и в [[Киевска Рус]] и [[Кралство Прусия]].<ref name=":83" /> ==== Описание на официалния герб ==== Прецизното описание на даден герб с утвърдени [[Хералдика|хералдически]] термини се нарича „[[блазон]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.heraldika-bg.org/images/AR_St_bg.pdf|заглавие=Гербов регистър на Българското хералдическо и вексилоложко общество|автор=Българско хералдическо и вексилоложко общество|дата=18.04.2010|страници=2|език=bg|формат=PDF|достъп_дата=25.09.2022|цитат=„[... ] «блазон» означава точно описание на герб чрез използване на възприети хералдически термини, ред и логика [...]“}}</ref> Блазонът на разновидността на герба Остоя, използвана именно от рода Миклашевски, е утвърден в „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] – по следния начин:<ref name=":05" /> {{Цитат|Върху [[W:BG:Щит (хералдика)|щит]] с червено поле са изобразени два златни [[W:BG:полумесец|Полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда сребърен [[W:BG:меч|Меч]], сочещ с острия си връх надолу. Щитът е увенчан с обикновен [[W:BG:Герб#Шлем|Благороднически Шлем]] с [[W:BG:Корона (хералдика)|Благородническа Корона]] върху него и три [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] на щита е червенa, обшита със злато.|4=1}}<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:РГИА Фонд 1411, Опись 1, Дело 93; Миклашевские. Общий гербовник дворянских родов Российской империи, часть III от 19 января 1799 г (page 1 crop).jpg|Гербът на рода Миклашевски в оригиналния ръкопис на „Общ гербовник на дворянските родове на Руската империя“. Файл:Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).jpg|Гербът на рода Миклашевски в печатно издание на „Общ гербовник на дворянските родове на Руската империя“ от 1799 г.<ref name=":05" /> Файл:Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|Графично изображение, основано на цветния оригинален ръкопис. </gallery>Гербът е изобразен, например, върху печат на Степан Антонович Миклашевски от 1785 г., както и върху печат на премиер-майор Семьон Миклашевски от 1775 г.<ref>{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=140|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=110}}</ref> === Други гербове или разновидности === Освен официално утвърдения герб на държавно ниво в „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] –, някои представители от рода Миклашевски са използвали други гербове, някои от тях подобни на официалния герб, а други – доста по-различни.<ref name=":21" /> ==== Алтернативен герб 1 ==== Освен официалната версия на герба на Миклашевски, се среща и друга версия с пет вместо три щраусови пера в [[Герб#Нашлемник|нашлемника]], както е изобразено върху портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от първата половина на XVIII век, поместен в книгата „Малоруски родословник“ от 1912 г.<ref>{{Cite book|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=522|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476-477}}</ref> Този герб е описан в заявление на Миклашевски до руския император с цел официалното му утвърждаване.<ref name=":21" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Portrait of Mikhail Andreevich Miklashevsky (Colonel of Starodub) with Ostoya CoA.jpg|Портрет на Михаил А. Миклашевски; горе в дясно е изобразен герб Остоя с пет щраусови пера в нашлемника Файл:Ostoja CoA Miklashevsky 2.svg|Компютърна графика </gallery> ==== Алтернативен герб 2 ==== На портрет на Михаил А. Миклашевски от първата половина на ХѴІІІ век е изобразен класическият герб [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]: в червено [[Щит (хералдика)|поле]] – сребърни полумесеци и меч със златен [[:Файл:Sword parts numbered.svg|ефес]]; [[Щит (хералдика)|щитът]] е увенчан с шлем и златна корона с пет щраусови пера; [[Герб#Наметка|наметката]] е червена, подшита със сребро. Около герба са изписани буквите: Е. Ц. П. В. М. М. П. С. В. З., т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":21" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:RU Ostoja CoA Miklashevsky 8.svg|Компютърна графика на герб на Михаил А. Миклашевски </gallery> ==== Алтернативен герб 3 ==== Друг герб на представител на рода Миклашевски представлява „в червено поле две златни пресичащи се стрели с остриетата надолу и [[лък]] с опъната тетива“.<ref name=":21">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=171}}</ref> Около щита са изписани буквите: Е. Ц. П. В. М. М. П. С. В. З., т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170-171}}</ref> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]]. Tози герб е изобразен върху посмъртен портрет на Михаил Андреевич Миклашевски, създаден за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]].<ref name=":29">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|заглавие=Київ і Стародубщина. Герб стародубського полковника височіє над головним майданом України|фамилно_име=Роздобудько|първо_име=Ігор|дата=2021-01-05|труд=Радіо Свобода|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230301084722/https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|архив_дата=2023-03-01|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":30">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|заглавие=Myklashevsky, Mykhailo A.|фамилно_име=Struk|първо_име=Danylo Husar|дата=1993|труд=Internet Encyclopedia of Ukraine|издател=Canadian Institute of Ukrainian Studies|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210145523/https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":21" /> <gallery mode="packed" heights="150"> Файл:Полковник Миклашевський 2.jpg|Оригинален портрет на Михаил Андреевич Миклашевски за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA Miklashevsky 4.svg|Компютърна графика на герба върху портрета </gallery> Същият герб е изобразен и върху фасадата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], която е била построена в периода 1696-1701 г. заедно с църквата „Св. Георги“ (главната църква на манастира) със средства на [[Стародубски полк|стародубския полконик]] Михаил Миклашевски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|заглавие=Видубицький монастир|автор=Київська Митрополія Української Православної Церкви|труд=Офіційний сайт Київської Митрополії Української Православної Церкви|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230324034011/https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|архив_дата=2023-03-24|достъп_дата=2023-10-10}}</ref><ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":21" /> Около щита на герба върху фасадата има друга абривиатура от тази върху портрета на полконика. Абривиатурата на фасадата е следната: М. М. Е. Ц. П. В. В. З. П. С., което означава: „''Михаил Миклашевскій, Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Войска Запорожскаго полковникъ Стародубовскій''“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски – на [[W:EN:Казашко хетманство|Запорижката войска]] на Негово Царско Пресветло Величество [[W:BG:Стародубски полк|полковник Стародубски]]}}).<ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":21" /> Освен това, същият герб, но без букви около щита, е изобразен и върху [[Полска порта|Полската порта]] на централния [[Майдан Незалежности|площад „Независимост“]] в [[Украйна|украинската]] столица [[Киев]].<ref name=":29" /> По погрешка при реконструкцията на портата гербът е изобразен в светлосиньо вместо червено поле.<ref name=":29" /><gallery mode="packed" heights="150"> Файл:Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, Coat of arms of Miklashevsky, 2021.jpg|Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] с герба на Миклашевски над входната врата Файл:Coat of arms of Miklashevsky on the façade of the Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, 2021.jpg|Гербът на Миклашевски над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA Miklashevsky 10.svg|Компютърна графика на герба над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква Файл:17-07-02-Maidan Nezalezhnosti RR74346.jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски Файл:20120420 120559 Ukraine-Kiev (32802361776).jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски (погрешно изобразен в светлосиньо) </gallery> ==== Алтернативен герб 4 ==== Съществуват множество други портрети на [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, които всъщност са по-късни копия на портрета за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], но те съдържат важна разлика от оригиналния портрет, а именно, че те всички показват различни гербове.<ref name=":21" /> Първото копие, което днес е изгубено, но за което можем да съдим от публикацията „Малоруски родословник“<ref name=":322232" />, в която то е било публикувано, показва разсечен [[Щит (хералдика)|щит]]: в първата част е поместен гербът „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“, само че в лазурно поле, а не в традиционното червено поле; във втората част: в сребърно поле е разновидност на герба „Сушински“. Щитът е увенчан с [[Герб#Шлем|шлем]] с [[Корона (хералдика)|корона]] и три щраусови пера като [[Герб#Нашлемник|нашлемник]], а около него има [[Герб#Наметка|наметка]] и изписани буквите Е. Ц. П. В. М. М. П. С. 3. В.,<ref name=":322232" /><ref name=":20" /> т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212" /> Изображението е черно-бяло, но за цветовете може да се съди от сходен блазон в „Малоруски гербовник“.<ref name=":202" /> Този герб е пресъздаден като цветна леха в градината пред господарската къща на рода Миклашевски в [[Миклашевски#Имение в село Биленке|тяхното имение в село Биленке]], както показва една фотография от него време.<ref>{{Cite web|url=https://www.kajuta.net/node/4029|title=Имение Миклашевских в селе Беленькое Екатеринославского уезда (ныне Запорожская обл., Украина)|автор=Арбатская, Юта; Вихляев, Константин|last=|first=|труд=Сайт семейного творчества|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210064233/https://www.kajuta.net/node/4029|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-06-02|last2=|first2=|archive-url=|archive-date=|access-date=|website=|language=}}</ref><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Михаил Миклашевский, Малороссийский родословник.jpg|Копие на портрета от Видубицкия манастир с порменен герб Файл:RU CoA Miklashevsky 5.svg|Компютърна графика Файл:Усадьба Миклашевских в с. Беленьком; сад перед домом с гербом Миклашевских.jpg|alt=|Градината пред господарската къща на Миклашевски в имението им в [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] (фотография от преди 1917 г.) </gallery> ==== Алтернативен герб 5 ==== Почти същият герб, само че допълнително с лъвове като [[Герб#Щитодържатели|щитодръжатели]] и с пет вместо три щраусови пера като [[Герб#Нашлемник|нашлемник]], се блазонира в „Малоруски гербовник“ от 1914 г. по следния начин:<ref name=":202">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=140|accessdate=2023-09-23|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=110-111}}</ref><ref name=":21" /> {{Цитат|[[Щит (хералдика)|Щитът]] е разсечен: в първото, светлосиньо поле, има сочещ надолу меч, съпровождан от двете си страни от два златни полумесеца, които са обърнати с гърбовете си един срещу друг („[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“), във второто, сребърно [поле], има обърната надолу подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“). [[Герб#Нашлемник|Нашлемник]]: пет щраусови пера. [[Герб#Щитодържатели|Щитодръжатели]]: два лъва.|4=1}} Освен това липсват буквите околко герба. Този герб се среща върху друг портрет на [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски от [[Стародубски полк|Стародубския полк]], съхраняван също във [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]].<ref name=":20">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=141|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=111}}</ref><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Ostoja CoA Miklashevsky 3.svg|Герб върху портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от [[Стародубски полк|Стародубския полк]], съхраняван във [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]] </gallery> ==== Алтернативен герб 6 ==== Друг герб, използван от рода Миклашевски, се намира на фасадата на господарската им къща в [[Москва]], зидана през 1898 г.<ref name=":144" /> Гербът е подобен на Алтернаривен герб 5, но има разлики. Той представлява [[Хералдика#Разделение на щита|разсечен]] щит – [[Хералдика#Хералдически посоки|дясното]] поле е алено (червено) на цвят и в него има една обърната надолу подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“); а [[Хералдика#Хералдически посоки|лявото]] поле е лазурно (светлосиньо) и в него има сочещ надолу [[меч]], съпровождан от лявата си страна от златен полумесец, обърнат с гърба си към меча (вариант на „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“). [[Герб#Нашлемник|Нашлемник]]: пет щраусови пера. [[Герб#Щитодържатели|Щитодръжатели]]: отдясно: [[:Файл:Sergiy Vasylkivskiy- Cossack colonel.jpg|традиционно облечен]] украински казашки [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] с ботуши, [[шалвари]], [[жупан]], [[контуш]], украинска казашка шапка (йолом) с висулка (шлик), който държи хоризонтално [[копие]] в църцете си; щитодръжателят отляво: лъв с изплезен език, гледащ на ляво. Под щита има [[Девиз#Хералдика|девиз]] на [[латински език]]: „IN DEO SPES MEA“ ({{Lang|bg|„В Бога е моята надежда“}}) и инициалите на тогавашния собственик на къщата „АМ“ – Андрей Миклашевски.<ref name=":144" /> Гербът е запазен и до днес на фасадата на сградата.<ref name=":144" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Дом Гудовичей и Миклашевских в Москве.jpg|Къщата на Миклашевски в Москва, построена през 1812 г. Първоначално е била собственост на графовете Гудовичи, но през ок. 1890 г. е закупена от Андрей Михайлович Миклашевски Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky.jpg|Родовият герб на рода Миклашевски с девиз на латински език „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky 2.jpg|Родовият герб на рода Миклашевски с девиз на латински език „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) </gallery> ==== Алтернативен герб 7 ==== Друг герб, използван от рода Миклашевски, е изобразен върху сватбена [[Порцелан|порцеланова]] [[посуда]], произведена във [[Волокитине#Волокитинска порцеланова мануфактура от XIX век|Волокитинската порцеланова мануфактура]] на Андрей Миклашевски.<ref>{{Cite web|url=https://gerbovnik.ru/og/v3/1563795467.jpg|title=Брачный герб Миклашевских и Олсуфьевых с самобытными версиями гербов|труд=Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи. Сетевое издание «Геральдика.ру»|издател=Сетевое издание «Геральдика.ру»|език=ru|архив_дата=2023-10-04|достъп_дата=2023-10-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20231004125845/https://gerbovnik.ru/og/v3/1563795467.jpg|website=gerbovnik.ru}}</ref> Върху сватбарска чиния е изобразен брачен герб от сватбата на Андрей Михайлович Миклашевски и [[графиня]] Даря Александровна [[w:RU:Олсуфьевы|Олсуфева]]^{(на [[Руски език|''руски език'']])} през около 1838 г. Брачният гербът съдържа поставени един до друг самобитните гербове на родовете Миклашевски и Олсуфови. В [[Хералдика#Хералдически посоки|хералдическо дясно]] е разположен гербът на съпруга – Андрей Миклашевски. Гербът е подобен на Алтернаривен герб 6, но има разлики. Той представлява [[Хералдика#Разделение на щита|разсечен]] щит – [[Хералдика#Хералдически посоки|дясното]] поле е алено (червено) на цвят и в него има една обърната надолу подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“); а [[Хералдика#Хералдически посоки|лявото]] поле е лазурно (светлосиньо) и в него има сочещ надолу [[меч]], съпровождан от двете си страни от по един златен [[полумесец]], обърнати с гърбовете си към меча („[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“). [[Герб#Нашлемник|Нашлемник]]: пет щраусови пера. [[Герб#Щитодържатели|Щитодръжатели]]: отдясно: [[:Файл:Sergiy Vasylkivskiy- Cossack colonel.jpg|традиционно облечен]] украински казашки [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] с ботуши, сини [[шалвари]], син [[жупан]], червен [[контуш]], украинска казашка шапка (йолом) с висулка (шлик), който държи полковническите [[Инсигния|инсигнии]] на властта – вдигната [[сабя]] в дясната ръка и златист [[боздуган]] в лявата; щитодръжателят отляво: лъв с изплезен език, гледащ на ляво. Под щита има [[Девиз#Хералдика|девиз]] на [[латински език]]: „IN DEO SPES MEA“ ({{Lang|bg|„В Бога е моята надежда“}}). Съответно, разликата спрямо Алтернативен герб 6 се състои в това, че казакът-щитодържател държи полковите [[Инсигния|инсигнии]] на властта – сабя и боздуган, а не копие. Освен това, в лявото поле има два полумесеца, а не един.<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Брачный герб Миклашевских и Олсуфьевых с самобытными версиями гербов.jpg|Брачен герб на Андрей Михайлович Миклашевски и графиня Даря Александровна Олсуфева – съчетание на своеобразни версии на гербовете на двата рода, около 1838 г. </gallery> ==== Алтернативен герб 8 ==== Друг герб на представител на рода Миклашевски представлява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова; нашлемникът: три щраусови пера.<ref name=":20" /><ref name=":2122">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20240419142718/https%3A%2F%2Fforum.vgd.ru%2Ffile.php%3Ffid%3D569030%26key%3D1367718721|accessdate=2024-04-19|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170}}</ref><ref name=":28">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=6|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=6|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref> Около щита са изписани буквите: М. М. П. В. И. Ц. П. В. 3. С., т.&nbsp;е. „Михайло Миклашевскій, полковникъ войска ихъ царскаго пресвѣтлаго величества Запорожскаго Стародубовскій“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] от Запорожката войската на тяхното царско пресветло величество}}).<ref name=":20" /><ref name=":2122" /><ref name=":28" /> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|испанска форма]], а не в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]] или използваната традиционно в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]]. Tози герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1694 г.<ref name=":20" /><ref name=":2122" /><ref name=":28" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать М. А. Миклашевского 1694 г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1694 г. Файл:RU CoA Miklashevsky 7.svg|Компютърна графика </gallery> ==== Алтернативен герб 9 ==== Друг герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1701 г., който е сходен с печата му от 1694 г., но съдържа няколко разлики. Новият печат изобразява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова, а нашлемникът са три щраусови пера – до тук са приликите с печата от 1694 г.<ref name=":2122" /> Първата разлика обаче е, че между долните две букви „З“ и „С“, намиращи се около щита, е изобразен [[Гръцки кръст|гръцки (православен) кръст]].<ref name=":2122" /> Друга разлика е оформянето на щита в традиционно използваната в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]], а не в исппанската форма, която е била на печата от 1694 г. Освен това, друга важна разлика е, че шлемът е увенчан от благородническа корона.<ref name=":2122" /> Разлика е също така, че буквата „И“ е изобразена огледално, приличайки по този начин на латинската буква „N“.<ref name=":2122" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать М. А. Миклашевского 1701 г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1701 г. Файл:RU CoA Miklashevsky 9.svg|Графично изображение </gallery> ==== Алтернативен герб 10 ==== Друг герб на представител на рода Миклашевски, който се [[Блазон|блазонира]] в „Малоруски гербовник“ от 1914 г. е следният:<ref name=":20" /><ref name=":21" />{{Цитат|[[Щит (хералдика)|Щитът]]: в светлосиньо поле има преобърната подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“).|4=1}} Този герб се среща върху портрет на Андрей Михайлович Миклашевски ([[бончуков другар]] от 1741 г.), както и върху негов печат от времето, когато той е временно изпълняващ длъжността [[Стародубски полк|стародубски полковник]] (1730 г.).<ref name=":20" /> Гербът върху печата допълнително съдържа и инициалите „А. М. М.“ около [[Щит (хералдика)|щита]], т.&nbsp;е. „Андрей Михайлович Миклашевски“.<ref name=":20" /> <gallery mode="packed" heights="275"> Файл:RU CoA Miklashevsky 6.svg|Герб на Андрей Михайлович Миклашевски </gallery> ==== Алтернативен герб 11 ==== Друг герб е използван от Иван Михайлович Миклашевски (1700–1740 г.) – син на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, като гербът е изобразен на печат от 1785 г.<ref name=":2122" /> Гербът представлява: върху овален щит – две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова (разновидност на традиционния герб „[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“); [[Герб#Нашлемник|нашлемникът]] са три щраусови пера. Има [[Герб#Наметка|наметка]]. Цветовете на герба не са известни. Запазен е само отпечатък от печата, публикуван в черно-бяло в книга.<ref name=":2122" /> Особеното на този герб е, че щитът е с овална форма, и че от двете страни на нашлемника и под щита са изобразени последователно латинските буквите „I“, „M“ и „M“ – инициалите на Иван Михайлович Миклашевски.<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Seal of Ivan Mikhaylovich Miklashevsky – nobleman, seal from 1739..jpg|Печат на Иван Михайлович Миклашевски (1700–1740 г.) – син на Михаил Андреевич Миклашевски ([[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]), печат от 1739 г. </gallery> ==== Алтернативен герб 12 ==== Друг герб е използван от Михаил Андреевич Миклашевски (1725–1801 г.) – внук на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, като гербът е изобразен на печат от 1766 г.<ref name=":2122" /> Гербът представлява: върху овален [[Щит (хералдика)|щит]] – две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова (разновидност на традиционния герб „[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“). Щитът е увенчан с обикновен [[:Файл:Barred helmet sodacan style.svg|благороднически шлем]] и с [[:Файл:Rangkronen-Fig. 38.svg|благородническа корона]]. Няма нашлемник. Има [[Герб#Наметка|наметка]]. Цветовете на герба не са известни. Запазен е само отпечатък от печата, публикуван в черно-бяло в книга.<ref name=":2122" /> Особеното на този герб е, че щитът е с овална форма, и че от двете страни на шлема са изобразени буквите „М“ и „М“ – инициалите на Михаил Миклашевски.<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Seal of Mikhail Andreevich Miklashevsky (1725–1801) – nobleman, seal from 1766.jpg|Печат на Михаил Андреевич Миклашевски (1725-1801 г.) – внук на Михаил Андреевич Миклашевски ([[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]), печат от 1766 г. </gallery> ==== Алтернативен герб 13 ==== Друг герб е използван от Иван Степанович Миклашевски (? – 1785 г.) – внук на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, като гербът е изобразен на печат от 1739 г.<ref name=":2122" /> Гербът представлява: Върху овален [[Щит (хералдика)|щит]] са изобразени два златни [[Полумесец|полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда [[меч]], сочещ с острия си връх надолу (традиционен герб „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“). Щитът е увенчан с обикновен [[:Файл:Barred helmet sodacan style.svg|благороднически шлем]] и пет [[Щраус|щраусови]] [[Перо|пера]]; има [[Герб#Наметка|наметката]]. Цветовете на герба не са известни. Запазен е само отпечатък от печата, публикуван в черно-бяло в книга.<ref name=":2122" /> Особеното на този герб е, че щитът е с овална форма, че липсва корона над щлема, и че от двете страни на нашлемника (перата) са изобразени [[Латински език|латинските]] буквите „I“ и „M“ – инициалите на Иван Миклашевски.<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Seal of Ivan Mikhaylovich Miklashevsky – nobleman, seal from 1739.jpg|Печат на Иван Степанович Миклашевски (? – 1785 г.) – внук на Михаил Андреевич Миклашевски ([[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] от [[Стародубски полк|Стародубския полк]]), печат от 1785 г. </gallery> == Владения == В историческите извори се спомнават множество [[Имение|имения]], [[Вотчина|вотчини]], [[Село|села]], [[Слобода|слободи]] и други видове населени места, които през отделни периоди от време са принадлежали като [[Феодализъм|феодална]], [[Таблица на ранговете|рангово-длъжностна]] или частна собственост на представители на рода Миклашевски. Почти без изключения, населените места и [[Крепостно право|крепостните селяни]] са придобити още по времето на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], а след неговото анектиране от [[Руска империя|Руската империя]] през 1764 ч., хетманските [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсали]] ([[Указ|укази]]) са припознати/потвърдени от руските царе (по-късно императори), така че, благородниците, включително рода Миклашевски, запазват имуществото и привилегиите си.<ref name=":54" /><ref name=":102">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=29|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=417-419}}</ref><ref name=":32222222">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=525|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477-478}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Лазарев|first=Яков Анатольевич|date=2017|title=Место украинской казацкой элиты в составе российского дворянства в первой половине 1760-х гг.|url=https://www.academia.edu/32118464/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2_%D0%AF_%D0%90_%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D1%8D%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%8B_%D0%B2_%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5_1760_%D1%85_%D0%B3%D0%B3_%D0%92%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8B_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_2017_3_pdf|journal=Вопросы истории|language=ru|publication-place=Москва|issue=3|pages=70-85|issn=0042-8779|url-access=Registration|access-date=2023-07-29}}</ref><ref name=":88">{{Цитат книга|title=Списокъ дворянамъ Царства Польскаго, съ пріобщеніемъ краткихъ свѣдѣній о доказательствахъ дворянства / Spis szlachty Królestwa Polskiego z dodaniem krótkiéj informacyi o dowodach szlachectwa|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D0%BC_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE._Spis_szlachty_Kr%C3%B3lestwa_Polskiego._1851.pdf&page=185|accessdate=2024-07-16|year=1851 г.|publisher=Drukarnia Stanisława Strąbskiego|location=Warszawa|lang=pl|pages=153}}</ref> Техни главни [[Резидентен град|резидентни места]] са [[Понуровка#Имение на Миклашевски|имението им в село Понуровка]] (в днешна [[Русия]]), [[Волокитине#Имението на Миклашевски|имението им в село Волокитине]] (в днешна [[Украйна]]) и [[Биленке (Запорожка област)#Феодално имение на рода Миклашевски|имението им в село Биленке]] (в днешна Украйна). {| class="wikitable" |+ ! colspan="3" |Владения на рода Миклашевски |- !Населено място !Владение от (година) – до краха на Руската империя през 1917 г. (ако не е указано друго) !Страна днес |- |с. [[Азаровка (Брянска област)|Азаровка]] |от преди 1785 г.'''<ref name=":524222">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=536|accessdate=2024-05-07|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=486}}</ref>''' до ок. 1850 г.'''<ref name=":524232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=556|accessdate=2024-05-07|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=504}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Бели Колодез (Брянска област)|Бели Колодез]] |от около 1700 до 1706 г.'''<ref name=":8">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=95|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 180-181, 413-414}}</ref>''' и после от 27 ноември 1719 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]]'''<ref name=":1022">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=363|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=751-752}}</ref><ref name=":8" />''' (в други източници двусмислено се посочва от 1710 г.)<ref name=":93" />'''<ref name=":023222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33}}</ref><ref name=":524" />''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Березьовка (Стародубски общински окръг)|Березьовка]] |от 10.08.1704 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|заглавие=Фонд 51, Опис 1, Справа 5: Універсали гетьмана Івана Мазепи і Данила Апостола родині стародубського полковника Михайла Миклашевського про підтвердження права власності на млини та хутори Березовщина та Десятуха Другої Стародубської полкової сотні. Наявні документи 1706 р. Копія ХІХ|автор=Центральний державний історичний архів України, м. Київ|дата=1704-1729|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231015213758/https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|архив_дата=2023-10-15|достъп_дата=2023-10-15}}</ref><ref name=":6">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n79/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=72}}</ref> Собственост най-късно до 1831 г.<ref name=":6" /> |Русия |- |с. [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] |от 1802 г.<ref name=":42">{{Цитат книга|last=Данилюк|first=П. I.|editor-last=Петрикін|editor-first=В. І.|title=Історія міст і сіл Української РСР|url=http://history.org.ua/LiberUA/IMSU_ZapObl_1970/IMSU_ZapObl_1970.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-17|volume=26 – Запорізька область|year=1970 г.|publisher=Інститут історії Академії наук УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М. В. Фрунзе|location=Київ|lang=uk|pages=298-308, 310|chapter=Біленьке}}</ref><ref name=":232">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Эварницкий|first=Дмитрий Иванович|title=Запорожье в остатках старины и преданиях народа|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003918731?page=325&rotate=0&theme=white|accessdate=2023-05-24|volume=Часть I|year=1888 г.|publisher=Издание Л. Ф. Пантелеева|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=273}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=167}}</ref><ref name=":3232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=548|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=496}}</ref> (някои източници твърдят за наличието на документи от 1780 г. и 1783 г., че селото още тогава принадлежало на Миклашевски, но копия от документите не са показани)<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Яворницький|first=Дмитро Іванович|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|title=Твори у 20 томах|url=https://web.archive.org/save/https://shron3.chtyvo.org.ua/Yavornytskyi/Tvory_u_20_tomakh_Tom_2.pdf|accessdate=2023-06-04|volume=2|year=2005|publisher=Тандем–У; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського|location=Київ, Запоріжжя|lang=uk|isbn=966-7482-48-0|pages=183}}</ref> |Украйна |- |с. [[Буда-Понуровская|Буда-Понуровска]] |заселено от Миклашевски около 1696 г.,<ref name=":322232" />'''<ref name=":0232222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33, 179}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515}}</ref><ref name=":14">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=41|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=11, 72, 415, 418-419}}</ref><ref name=":423">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.archive-bryansk.ru/node/457|заглавие=Из цикла «Села Стародубского уезда». Буда Понуровская|автор=Чеплянская, Екатерина Александровна; Ющенко, Николай Егорович|издател=Государственный архив Брянской области|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230131073310/https://old.archive-bryansk.ru/node/457|архив_дата=2023-01-31|достъп_дата=2023-07-10}}</ref>''' няма официален хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] или [[Царски грамоти|царски дарствени грамоти]], тъй като се води част от землището на с. [[Понуровка]].'''<ref name=":14" />''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. Верхний Млинок на река Титва, край [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |заселен от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=526|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=478-479}}</ref><ref name=":93">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248}}</ref>'''<ref name=":1032">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=32|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=420, 425}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Волокитине]] |от 31.08.1688 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":1922" />'''<ref>{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=138|chapter=№ 86, 1688, серпня 31. Батурин над Кустоловом. – Універсал Івана Мазепи Михайлові Миклашевському на село Волокитин „до ласки войсковой“}}</ref><ref name=":1322222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394}}</ref><ref name=":62">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1559|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=244}}</ref><ref name=":323">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=525|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477}}</ref>'''<ref name=":02323">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=47|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=29}}</ref>''' (или 1679 г.),<ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=67|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.,<ref name=":13222" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=442|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=392-393}}</ref> |Украйна |- |с. [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]] |от 19.06.1693 г.,<ref name=":323" /><ref name=":72" /><ref name=":1">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=48|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=18}}</ref> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":1" /><ref name=":0" group="Бележка" /> – до ок. 1850 г.<ref name=":162">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|заглавие=Миклашевские и Шечковы в Ворголе|фамилно_име=Купцов|първо_име=Александр|дата=2022-08-03|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230705211456/http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|архив_дата=2023-07-05|достъп_дата=2023-07-05}}</ref> |Украйна |- |с. [[Демянки (Брянска област)|Демянки]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":82">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1561|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=246}}</ref>'''<ref name=":034" /><ref name=":5322">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=526|accessdate=2023-08-21|volume=3 (Л – О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=478}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":43">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=228|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=184-185}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515-516}}</ref>''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Десятуха]] |от 15.09.1706 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].<ref name=":4" /><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n103/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=97}}</ref>'''<ref name=":034" />''' Собственост до около 1861 г.<ref name=":052">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|заглавие=ДЕСЯТУХА|автор=Стефашин, Николай Анатольевич; Стефашина, Вера Николаевна|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221204131826/https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|архив_дата=2022-12-04|достъп_дата=2023-11-19}}</ref> |Русия |- |с. [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] |заселено от Миклашевски през 1699 г. въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]]'''<ref name=":5322" /><ref name=":023223">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=357|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=337}}</ref><ref name=":1032" />''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. [[Волокитине#Дорошивка|Дорошивка]] |от 15.03.1689 г. съгласно [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]]<ref name=":1323">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=81|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=31, 386-390}}</ref> и потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222" /> |Украйна |- |с. [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]] |от 12.12.1671 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]],<ref name=":332" />'''<ref name=":0232" /><ref name=":1922" />'''<ref name=":52" /><ref name=":132223">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=446|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=396-397}}</ref> потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Самойлович]] от 04.07.1672 г.<ref name=":1322232">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=445|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=395}}</ref> и 06.12.1677 г.,<ref name=":13222222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394-395}}</ref> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 07.08.1678 г.,<ref name=":107">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=436|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=386-390}}</ref><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=440|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=390-392}}</ref> |Украйна |- |[[Махала|м]]. [[Истровка (Брянска област)|Истровка]] |заселена от Миклашевски около 1690 г.,'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":9222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248-249}}</ref> официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 14.12.1710 г.'''<ref name=":34">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=224|accessdate=2023-08-07|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=180}}</ref><ref name=":9332">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1564|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=249}}</ref><ref name=":524">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=530|accessdate=2023-08-22|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=480}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Калашинивка (Сумска област)|Калашинивка]] |от около 1690 г.<ref name=":322223" /><ref name=":111">{{Cite journal|last=Токарєв|first=Сергій Анатолійович|date=2010|editor-last=Слєсарєв|editor-first=С. А.|title=Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст.|url=http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|journal=Сіверщина в історії України|language=uk|publisher=Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК|publication-place=Київ, Глухів|volume=3|pages=180|isbn=978-966-8999-20-8|archive-url=https://web.archive.org/web/20230414000502/http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|archive-date=2023-05-07}}</ref><ref name=":9222" />'''<ref name=":1922" />''' |Украйна |- |с. [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":323" /><ref name=":72" /><ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":1" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":0" group="Бележка" /> и презаверено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 10.08.1704 г.<ref name=":102" />'''<ref name=":034">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=221|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=177-178}}</ref>'''<ref name=":82" /> – до 1708 г.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=305|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=uk|pages=259-260, 262-266, 389, 407-408, 425, 498}}</ref> |Украйна |- |с. [[Картушин (село)|Картушин]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]]'''<ref name=":034" />'''<ref name=":82" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":102" /> – до 1706 г.<ref name=":032">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|заглавие=КАРТУШИН (КАРТУШИНО)|фамилно_име=Чеплянская|първо_име=Екатерина Александровна|труд=Стародубский уезд. Села и их жители|страници=4|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221212183752/https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|архив_дата=2022-12-12|достъп_дата=2023-08-01}}</ref> |Русия |- |с. [[Кочерги]] |от 1687 г.,<ref name=":13222322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=82|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=32}}</ref>'''<ref name=":1922" />'''<ref name=":62" /><ref name=":323" />'''<ref name=":02323" /><ref name=":37">{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=149}}</ref>''' потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222" /> |Украйна |- |с. [[Кубареве (Сумска област)|Кубареве]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223" />'''<ref name=":1922" />'''<ref name=":9222" /> |Украйна |- |с. [[Кулаги (Брянска област)|Кулаги]] |владяно от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222" />''' |Русия |- |с. [[Левенка (Стародубски окръг)|Левенка]] |от около 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":36">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=357|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=311, 314}}</ref>''' – до 1699 г.'''<ref name=":3432">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=532|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=482}}</ref><ref name=":36" />''' и отново от 1706 г. до 1719 г.'''<ref name=":3622">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=63|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=31, 75, 308-309, 314-315, 392}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":125">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=40|accessdate=2023-08-14|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=10-11, 414-415}}</ref><ref name=":72">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1560|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=245}}</ref>'''<ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":1" /><ref name=":0" group="Бележка">В [[Царска грамота#Русия|царската дарствена грамота]] като дата на издаване пише: „Писана сiя нша црского влчства жалованная грамота в нашемъ царствующемъ велицѣмъ граде Москъвѣ лѣта отъ соzданiа мира 7204 мсця априля 9 д. Гсдарствованiа ншего 14 году.“ Т.&nbsp;е. дата на издаване е ''9 април 7204 г.'' според тогава обичайното [[От сътворението на света|Византийското летоброене]]. Дата отговаря на 9 април 1696 г. според [[Юлиански календар|Юлианския календар]] (стар стил) и на 19 април 1696 г. според [[Григориански календар|Грегорианския календар]] (нов стил). Поради това, може да има известни разминавания в посочените дати в различни източници.</ref> повторенен [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.'''<ref name=":034" /><ref name=":102" /> ''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. Новоселки (''[[Гута (Шостински район)|Гутка на Миклашевски]]''; днес – ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') |от 07.08.1678 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":107" /> потвърдителни хетмански универсали от 1688 и 1689 г.,<ref name=":12">{{Цитат книга|last=Модзалевський|first=Вадим Львович|title=Гути на Чернігівщині|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%96%D0%B3%D1%96%D0%B2%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%96._1926.pdf&page=92|accessdate=2024-02-08|year=1926|publisher=Українська академія наук|location=Київ|lang=ru|pages=81}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> Новоселки изчезва от географските карти още преди 1779 г.;<ref name=":26">{{Cite journal|last=Крапивний|first=Роман|date=2014|title=Гутний промисел на теренах Ніжинського полку в середині XVII – XVIII ст.|url=http://jnas.nbuv.gov.ua/article/UJRN-0000445988|journal=Ніжинська старовина|language=uk|volume=18|issue=21|pages=134|issn=2078-063X|access-date=2024-02-09}}</ref> тя се е намирала по течението на река Есман и река Усок в [[Глухов|Глуховски]] [[уезд]], близо до [[Волокитине]], [[Кочерги]] и [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].<ref name=":103">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref><ref name=":1322" /><ref name=":323" /><ref name=":12" /> Историци считат, че тя просто е била преименувана на ''Гутка'' (а по-късно на ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') – село, което се среща на картите на това място и до днес, и което е принадлежало на Миклашевски, и в него е имало стъкларска фабрика.<ref name=":26" /> Самото име „Гутка“ в превод означава „стъкларска фабрика“, а за да се разграничи от други селища със същото име, то [[Гута (Шостински район)|Гутка]] в официални документи се изписва с определение в скоби „''(на Миклашевски)''“.<ref>{{Цитат книга|last=Штиглиц|first=Николай Бернгардович|title=Список населенных мест Черниговской губернии по сведениям 1859 года|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/16873?query=%D0%B3%D1%83%D1%82%D0%BA%D0%B0#mode/inspect/page/101/zoom/4|accessdate=2024-02-09|year=1866|publisher=Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=707{{!}}Гутка (Миклашевского), хут. вл.{{!}}при протоке р. Есмани.|pages=35|chapter=Черниговская губерния. III. Уезд Глуховский. Стан 2.}}</ref> |Украйна |- |с. [[Палиевка (Шосткински район)|Палиевка]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=529|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=479}}</ref>'''<ref name=":1922" />'''<ref name=":116">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=97|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=47}}</ref> до 1710 г.<ref name=":93" />'''<ref name=":210">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=95|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 415-416}}</ref>''' |Украйна |- |с. [[Понуровка]] |от 15.11.1693 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":32222222" /><ref name=":72" /><ref name=":16">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=47|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=17-19, 385}}</ref>'''<ref name=":5">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n127/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=121}}</ref><ref name=":023224">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=195|accessdate=2024-01-30|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=179}}</ref>''' потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":1" />'''<ref name=":5" />'''<ref name=":0" group="Бележка" /> повторенен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,'''<ref name=":034" /><ref name=":102" />''' потвърдено отново с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Иван Скоропадски]] от 14.12.1710.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=431|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=385}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n129/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=123}}</ref> |Русия |- |[[Слобода|сл.]] [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]] |заселена от Миклашевски,'''<ref name=":5322" /><ref name=":02">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=479|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=433, 434}}</ref>''' официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,<ref name=":102" /><ref name=":82" />'''<ref name=":043">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=56|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=24-25, 177-178}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":45">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=228|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=184-185}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Рюхов]] |от 10.08.1704 г.'''<ref name=":32">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=479|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=433-435}}</ref>''' и потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 15.09.1706 г.'''<ref name=":33">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=227|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=183-184}}</ref><ref name=":9222" />''' и 13.01.1729 г.'''<ref name=":45" />''' |Русия |- |с. [[Солова (Брянска област)|Солова]] |от 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":22">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=50|accessdate=2023-08-05|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=20, 426-430}}</ref>''' – до 1706 г.<ref name=":10222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=99|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=487}}</ref>'''<ref name=":22" />''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Субовичи]] |владяна от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=450|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=404-405}}</ref>''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Яблонка (Брянска област)|Яблонка]] |заселена около 1700 г. от Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":0232232">{{Цитат книга|last=Лазаревский|first=Александр Матвеевич|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=404|accessdate=2023-08-23|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=384}}</ref>'''<ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|заглавие=ЯБЛОНКА БРЯНСКАЯ ОБЛАСТЬ (посёлок, деревня, село, населённый пункт)|фамилно_име=Стефашин|първо_име=Николай Анатольевич|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220928211047/https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|архив_дата=2022-09-28|достъп_дата=2023-08-23}}</ref> |Русия |} Освен тия населени места, Миклашевски са притежавали и другаде отделни парцели земя, [[Гора|гори]], [[Сенокос|сенокосни]] ниви, житни полета, [[Вятърна мелница|вятърни мелници]], [[Воденица|воденици]], жилищни сгради, [[Крепостничество|крепостни селяни]] (роби) и пр.<ref name=":3222223">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=522|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=476-496}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=30|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=418, 420, 425, 515}}</ref><ref name=":49">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=574|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=6, 7, 11-13, 15-18, 20, 22, 24, 41, 42, 45, 47, 48, 58, 61, 62, 65, 72, 74, 78, 82, 86, 90, 96. 97, 124, 156, 176-181, 183-185, 209, 229, 231, 232, 236, 260, 261, 281, 284-286, 308, 311, 314, 347, 385, 404, 407, 408, 410, 414-419, 422, 427-429, 431-435, 438, 439, 448, 458, 460, 463, 465, 469, 470, 472, 475, 479, 481, 484, 486, 490, 491, 493, 494, 498, 504.}}</ref>'''<ref name=":4" /> == Резиденции == === Имение в село Понуровка === {{Основна|Понуровка#Имение на Миклашевски{{!}}Имение в Понуровка}} Първата [[резиденция]] на рода Миклашевски е тяхното потомствено [[имение]] в село [[Понуровка]] (днес в [[Брянска област]] на [[Русия]]). Господарската къща на имението ([[Дворец|дворецът]]) е построен през [[1804|1804 г.]] от Павел Иванович Миклашевский'''<ref name=":33222">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=7|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=7|access-date=2023-06-02}}</ref>''' – внук на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] [[Михаил Андреевич Миклашевски]].'''<ref name=":44">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.archive-bryansk.ru/node/445|заглавие=Из цикла «Села Стародубского уезда». Понуровка.|фамилно_име=Чеплянская|първо_име=Екатерина Александровна|издател=Государственный архив Брянской области|език=ru|достъп_дата=2022-12-02|цитат=позовава се на: Украинський архв. Т. I. Генеральне следство про маетности Стародубського полку. Киев. 1929. С. 414.}}</ref><ref name=":32222222" />''' [[Файл:Ponurovka.jpg|мини|448x448пкс|Имението на рода Миклашевски в село Понуровка – втората сграда от ляво на дясно е господарската къща, а в крайно дясно – църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и отделностоящата [[камбанария]]]] На 15 октомври 1815 г. [[граф]] [[Николай Петрович Румянцев]] ([[канцлер на Руската империя]]) пише в свое писмо до [[Управляващ сенат|сенатора]] Михаил Павлович Миклашевски:'''<ref name=":333">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=6|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=6|access-date=2023-06-02}}</ref>'''{{Цитат|„Аз самият съжалявам, че не заварих Ваше Превъзходителство в красивото село на Ваше Превъзходителство, и което, ако позволите така да се изразя, нямам право да наричам [[колиба]]рско. Даже в чужди държави, където хората са свикнали повече, от колкото у нас, на хубави здания и да украсяват градските си имения с правилна архитектура – малко такива има, каквото е вашето. Съблазнен съм от домът, а също ме зарадва и изградената от вас фабрика; Вашето имение, разбира се, е едно от най-добрите в страната; който обича отечеството си и види, как сте се устроили, е длъжен да отбележи с удоволствие, че, когато Вие благоволите да му служите отлично, като сенатор, то ще се грижите освен това и за неговото благосъстояние като [[помешчик]]...“}}Архитектът на господарската къща в имението е неизвестен. Широкоразпространеното предположение, че къщата е проектирана от [[Венецианска република|венецианския]] архитект Джакомо Кваренги – любимец на императрица [[Екатерина II]] и деен архитект в [[Санкт Петербург]], [[Пушкин (град)|Царско село]] и [[Москва]] – е (косвено) опровергано.'''<ref name=":3322">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=6|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=6-7}}</ref>''' Това предположение е подхранвано от факта, че къщата е построен във венециански стил и неговият [[портик]], пропорциите на [[Колона|колоните]], техните стройни силуети, скромността на декорацията на стените (отсъстват [[Наличник|наличници]] на прозорците), размерът на прозорците и изразителността на [[Акант (орнамент)|акантовите]] [[Капител|капители]] са почти едно към едно прекопирани от плана на [[Вила Валмарана (Лисиера)|вилата на граф Валмарана в Лисиера]] (близо до [[Виченца]] в Северна [[Италия]]), проектирана от [[Андреа Паладио]], чийто ученик е бил именно Джакомо Кваренги, който по него време твори в Русия.'''<ref name=":3322" />''' Докато вилата „Валмарана“ днес е част от [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното наследство]] на [[ЮНЕСКО]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/712/multiple%3D1&unique_number%3D843|заглавие=City of Vicenza and the Palladian Villas of the Veneto|автор=UNESCO World Heritage Centre 1992-2023|език=en|достъп_дата=2023-03-06}}</ref> то господарската къща на рода Миклашевски в имението им Понуровка е разрушен по време на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]].<ref>{{Цитат книга|last=Лученинов|first=Александр Сергеевич|last2=Дмитрий Александрович|first2=Стрижак|others=Людмила Викторовна Стрижак|title=Путешествие по селу Понуровка Стародубского района Брянской области. Эколого-краеведческий путеводитель|url=https://infourok.ru/tvorcheskaya-rabota-po-kraevedeniyu-ekologokraevedcheskiy-putevoditel-po-selu-ponurovka-starodubskogo-rayona-bryanskoy-oblasti-2218670.html|accessdate=2023-03-11|year=2016 г.|location=Понуровка|lang=ru|pages=19}}</ref> Двете сгради са имали много общо помежду си. И в едната, и в другата сграда във [[Фасада|фасадата]] има [[ниша]], от която леко изпъква един [[портик]] с шест [[Коринтски стил|коринтски]] [[Колона|колони]].'''<ref name=":3322" /><ref name=":145">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|isbn=978-5-9908795-1-5|pages=275|chapter=Понуровка}}</ref>''' От нишата се влиза директно в продълговата стая.'''<ref name=":3322" />''' Отляво има тясно стълбище към [[Мецанин|антресол]], а отдясно са помещения за служители.'''<ref name=":3322" />''' Направо е обширна квадратна зала с два реда прозорци един над друг, която заема сърцевината на сградата; залата е засводена с подобие на огледален свод,<ref name=":1" group="Бележка">Огледален свод е вид [[Арка|свод]], чиято вътрешна горна повърхност (плафона) представлява плоска плоча. '''Източник''': {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://varbanova-info.blogspot.com/2009/08/blog-post.html|заглавие=Терминологичен речник на архитектурните елементи и понятия. Ниво „Въведение в архитектурата“|автор=д-р арх. Валентина Върбанова, ВСУ „Любен Каравелов“ София, Архитектурен факултет, Катедра „Градоустройство, история и теория на архитектурата“|фамилно_име=|първо_име=|дата=|година=Учебна година 2009/2010|труд=|език=bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231126001223/http://varbanova-info.blogspot.com/2009/08/blog-post.html|архив_дата=2023-11-26|достъп_дата=2024-09-30}}</ref> изрисуван с [[живопис]]; в края на залата отляво и отдясно са входовете към продълговатите стаи.'''<ref name=":3322" />''' Казано накратко разпределението на стаите, дори техните пропорции и брой, съвпадат съвършено.'''<ref name=":3322" />''' Цялото имение има античен вид, почти като „фрагмент“ от древна [[Еладски период|Елада]].'''<ref name=":332232">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=10|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=10|access-date=2023-06-02}}</ref>''' Имението е разрушено почти изцяло през [[Комунистически режим|комунистическия режим]] в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]].<ref name=":86">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://youtube.com/j6briEBRfcc?t=456|заглавие=Род Миклашевских|фамилно_име=Нешкова|първо_име=Елена|дата=2020-11-11|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref><ref name=":97">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=fUHkWQ6Vk6o|заглавие=Усадьба Миклашевских село Понуровка|автор=ДЕБРИ 32|дата=2016-11-18|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> ==== Пътят до господарската къща ==== [[Файл:Фасад_дома_Миклашевских_в_Понуровке.jpg|мини|327x327пкс|Предната фасада на господарската къща с класическа [[колонада]]]] Имението е разположено на левия бряг на река Рьовна, която образувала изкуствено езерце.<ref name=":145" /> Описание от 1914 г. гласи:'''<ref name=":33223">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=8|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=8|access-date=2023-06-02}}</ref>'''{{Цитат|Минава се покрай окаяно руско село с широки улици, мизерни колиби, кладенци с геранила<ref group="Бележка">'''Геранило''' (или също '''кобилица''', '''климало''', '''мотовилка''') е висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода от кладенец.</ref> и локви вода край тях, с увиснали [[Върба|върби]], със зеленчукови градини, [[Коноп|конопени]] храсталаци и [[Плевня|плевници]] – изведнъж в далечината виждаш една белееща [[колонада]], две [[Крило (сграда)|крила]] по страните ѝ, параклис и църква – комплекс от постройки, отражаващи се в спокойната вода на езерце, обрасло с бурени и „[[Блатен аир|татарски билки]]“.}}През гирляндите от плачещи върби се вижда целият бял и строен ансамбъл от сгради.'''<ref name=":332232" />''' ==== Интериор на господарската къща ==== [[Файл:Большой_зал_Понуровского_дома_Миклашевских.jpg|мини|449x449пкс|Голямата зала]] След като се премине през обширно високо [[Антре|преддверие]] се стига до парадната [[Голяма зала|''Голяма зала'']].'''<ref name=":33223" />''' Залата е изрисувана с [[Живопис|живопсни]] [[фрески]], изобразяващи небето, което се вижда през отворената [[балюстрада]].'''<ref name=":33223" />''' От високия таван, изрисуван с орнаменти, се спуска огромен [[полилей]].'''<ref name=":33223" />''' Стените на залата са разчленени от [[Колона|колони]] в [[йонийски стил]], носещи върху себе си [[Дъга (строителство)|арки]] на полукръгли [[Прозорец#Видове прозорци|венециански прозорци]].'''<ref name=":33223" />''' [[Фриз|Фризът]] е украсен с [[Розетен прозорец|розети]] и [[Меандър (орнамент)|меандри]] (в златист цвят върху пурпурно поле).'''<ref name=":33223" />''' Прелестните профили на [[Корниз|корниза]] разделят стените на две части; горната част е декорирана с фини живописни пана с изгледи, разкриващи се от [[Аркада|аркадната]] страна на сградата.'''<ref name=":33223" />''' Друг богат корниз увенчава стените на залата, а над него се намира огледален свод<ref name=":1" group="Бележка" /> с широки клетки.'''<ref name=":33223" />''' Клетките са изрисувани с живопис, изобразяваща [[Раковина|раковини]], обкражени от [[лаврови]] листа.'''<ref name=":33223" />''' Във [[Фриз|фриза]] на увенчаващия [[корниз]] има орнаменти от живопис, изобразяващ [[Фестон|фестони]], преплетени с панделки.'''<ref name=":33223" />''' Сред предметите намиращи се в парадната зала, освен портрета на [[Управляващ сенат|сенатора]] Михаил Павлович Миклашевски, могат да се споменат също портретът на император [[Александър I (Русия)|Александър I Блажени]] и неговата съпруга – императрица [[Елисавета Алексеевна]] – малки, но хубави портрети на императорската двойка, подарени на господаря на имението като спомен за посещението на императора в дома; присъства също така портрет на император [[Петър I (Русия)|Петър I]] и други.'''<ref name=":3322332">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=9|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=9|access-date=2023-06-02}}</ref>''' Залата е украсена и с много други портрети на роднини от рода Красно-Милашевичи, рода Бакурински, кактко и портрет на [[Канцлер на Руската империя|канцлера на Руската империя]] – [[граф]] и светлейши [[княз]] [[Александър Андреевич Безбородко]], чиято племенница е била взета за жена от Михаил Павлович Миклашевски.'''<ref name=":3322332" />''' Към старинната [[мебел]] спадат [[Кристал|кристални]] [[Канделабър|жирандоли]] във фина изработка: дрвчета, [[Гирлянда|гирлянди]] и цели фонтани от различни кристали, с прекрасни вложки от цветно стъкло.'''<ref name=":3322332" />''' Има и часовници – едните големи в английски стил, другите още по-интересни – монтирани върху бели мраморни колони, под формата на [[Ротонда (архитектура)|ротонда]].'''<ref name=":3322332" />''' Цялата къща е била буквално препълнена с прелестни бронзови, кристални и други предмети на изкуството, свидетелстват източници.'''<ref name=":3322332" />''' Много от предметите са изработени от [[порцелан]].'''<ref name=":3322332" />''' Порцеланът е концентриран в [[Трапезария|трапезарията]], където по стените са изложени само най-добрите порцеланови чинийни изделия от [[Волокитине#Волокитинска порцеланова мануфактура от XIX век|Порцелановия завод на рода Миклашевски]], намиращ се в тяхното [[Волокитине#Имението на Миклашевски|Волокитинско имение]].'''<ref name=":3322332" />''' В [[Дневна стая|гостната стая]] се намират чудесни чашки, канички, флакони, вазички, фигурки и други предмети, изпълващи витрините, етажерките и украсяващи ъглите на стаята.'''<ref name=":3322332" />''' Освен това, в гостната има още два-три интересни портрета и един особено красив огромен [[полилей]] в стил на френския крал [[Луи XVI]] със сърцевина от зелено стъкло.'''<ref name=":3322332" />''' Вляво от гостната се намира [[Спалня|спалнята]], в която има една интересно декорирана [[ниша]] с [[колонада]] в [[йонийски стил]] (подобна на тая в древногръцкия храм „[[Ерехтейон]]“ в [[Акропол (Атина)|Атинския акропол]]), където висят картини на чудесни гледки от [[Италия]] и много копия на картини на най-добрите италиански майстори.'''<ref name=":3322332" />''' Налични са също един часовник в стил [[Ампир#Мебели|английски ампир]], старинен [[шкаф]] и [[Канделабър|жирандоли]].'''<ref name=":3322332" />''' На горния етаж, изкачвайки се по тясно [[стълбище]] със старинни [[Балюстър|балюстри]] в [[Антресол|антресола]], се попада в „царството на уюта“.'''<ref name=":3322332" />''' И тук, както и в онези пищни парадни стаи, има много старинни предмети – мебели от най-различна [[дървесина]], портрети и картини в удивителни рамки, които буквално висят по всички стени; а чекмеджетата на [[Шифониера|шифониерите]] са напълнени със стари [[Гравюра|гравюри]], [[Литография|литографии]] и картини от френско списание „Моден монитор“ („Moniteur de la Mode“) и от други списания от първата половина на [[XIX век]].'''<ref name=":3322332" />''' В шкафовете се съхраняват старинни дрехи, [[Плат|платове]], [[Шал|шалове]], [[Дантела|дантели]], [[Бродиране|бродерии]] – гардеробът от първата половина на XIX век.'''<ref name=":3322332" />'''<gallery mode="packed" heights="175"> Файл:Часы и 2 жирандоли в Понуровском доме Миклашевских (2).jpg|Настолен часовник в средата с два [[Жирандол|жирандола]] в страните Файл:Часы и 2 жирандоли в Понуровском доме Миклашевских (1).jpg|Настолен часовник в средата с два [[Жирандол|жирандола]] в страните Файл:Часы, канделябры и вазы в Понуровском доме Миклашевских.jpg|Настолен часовник в средата с по един [[жирандол]] и една ваза в страните Файл:Хрустальное деревцо в усадьбе Миклашевских (с. Понуровка).jpg|Декоративно дравче от [[Кристал|кристали]] Файл:Деталь гостинной, люстра в усадьбе Миклашевских (с. Понуровка).jpg|Полюлей в ''Гостната стая'' </gallery> ==== Екстериор на господарската къща ==== [[Файл:Фасад_дома_Миклашевских_в_Понуровке_и_церковь_на_заднем_плане.jpg|мини|268x268пкс|Госпдоарската къща и с алея към църквата, която се вижда на заден план, снимка от преди 1917 г.]] Пред къщата е разположена кръгла цветна леха, заобиколена от пясъчни пътечки и изкусно подстригани дървета, украсяващи входа към къщата.'''<ref name=":33223" /><ref name=":145" />''' Предната фасада на зданието разполага с [[колонада]] от шест [[Коринтски стил|коринтски]] [[Колона|колони]] и [[портик]],'''<ref name=":3322" /><ref name=":145" />''' както и с висока [[Рампа за инвалиди|рампа]] с широко и полегато външно стълбище.'''<ref name=":33223" />''' Встрани на централния тракт на къщата има две [[Крило (сграда)|крила]], леко издадени напред. Покрай страничните фасади на сградата минават две надлъжни алеи, като една от тях отвежда до църквата „Рождество на Пресвета Богородица“.'''<ref name=":145" />''' Задната страна на къщата разполага с [[Тераса|приземна тераса]] от тип [[веранда]], която е отворена към [[Парк|парково-градинска площ]]. Терасата е сравнително късно допълнение към къщата и не съответства на нейния стил, нито на духа на епохата, но придавала уют и прохладната сянка благодарение на решетъчния ѝ навес с [[Лозе|лозови]] насаждения и [[:Файл:Deck chair red.JPG|шезлонзите]] под него.'''<ref name=":332232" />''' Съвременник пише: „''толкова е приятно да се изтегнеш на шезлонга и да задремеш, слушайки шума на стария парк, да вдишваш аромата на [[Липа|липите]], да се наслаждаваш на сладостта на селския живот, да вкусваш всичките дарове на полята, [[Овощна градина|овощните градини]], [[Оранжерия|оранжериите]] и имението''“.'''<ref name=":332232" />''' ==== Парк ==== Откъм задна страна на къщата има обширна кръгла [[Парк|парково-градинска площ]], в центъра на която има цветна градина, а около нея – [[тревна площ]], оградена от кръг широко разклонени дървета.'''<ref name=":332232" /><ref name=":145" />''' По-нататък в парка зад къщата се намират [[Оранжерия|оранжерии]], в които се вият [[Грозде|лозови]] насаждения, жълтеят [[Кайсия|кайсии]] и доозряват [[Праскова|праскови]].'''<ref name=":332232" />''' Зад оранжериите има тесни, уютни алеи и различни „любими“ места: тук са „Алеята на любовта“, „Зелената пещера“ (изкуствена),„Пещерата на въздишките“ (изкуствена) и т.&nbsp;н.'''<ref name=":332232" />''' Съвременник пише: „''Връщайки се в къщата, седейки до прозореца на мецанина, човек може да се отдаде на мисли за всички богатства, разпръснати из равнините и горите на Русия''“.'''<ref name=":332232" />''' Освен това, в парка се намира и малко езерце с остров в него.'''<ref name=":145" />''' Цялата площ на парка надхвърляла 30 [[Хектар|хектара]].'''<ref name=":145" />''' В днешно време от парка не е останало много. Запазели са се овощните дръвчета и част от [[Зрителна ос|зрителните оси]], както се вижда на любителски видео-репортаж от 18.11.2016 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=fUHkWQ6Vk6o&t=90s тук]).<ref name=":97" /> А езерцето днес се е превърнало в [[блато]].'''<ref name=":145" />'''<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Ponurovka,_Miklashevsky's_Estate,_Painting.jpg|Имението на рода Миклашевски в село Понуровка – втората сграда от ляво на дясно е господарската къща, а в крайно дясно – църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и отделностоящата [[камбанария]]. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2008_г.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2008 г. Вляво на снимката зад дърветата се вижда оцелялата пристройка към имението. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2014_г.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2014 г. Вляво на снимката зад дърветата се вижда оцелялата пристройка към имението. Файл:Искусственное_озеро_перед_имением_Миклашевских_в_с._Понуровка,_2021_г.jpg|Съвременен вид на изкуственото езерце пред имението, 2021 г. </gallery> ==== Библиоетка ==== Вляво от господарската къща, насред парка, край езерцето, се намира очарователен класически дървен [[параклис]] (построен 1831 г. в стил [[ампир]]), който по-късно бил преустроен като [[павилион]] (тип [[Ротонда (архитектура)|ротонда]] с [[Колона|колони]]), в който се помещавала библиотека, пълна с книги от началото на XIX век (около 3000 [[Том|тома]]) с прекрасни подвързии: „''Les Ruines de Palmyre''" ({{Lang|fr|Руините на Палмира}}) от 1753 г.; „''Lettres sur l'Italie“'' ({{Lang|fr|Писма за Италия}}) от 1785 г.; „''Une édition magnifique de Racine, Corneille, Voltaire''“ ({{Lang|fr|Едно великолепно издание на [[Жан Расин|Расин]], [[Пиер Корней|Корней]], [[Волтер]]}}) от 1792 г.; „''Traité élémentaire de la peinture''“ ({{Lang|fr|Основен трактат за живописта}}) на [[Леонардо да Винчи]] от 1803 г., „''Les oeuvres de Palladio''“ ({{Lang|fr|Пълни произведения на [[Андреа Паладио|Паладио]]}}) от 1675 г.; „''Les Metamorphoses d'ovide''“ ({{Lang|fr|Метаморфозите на [[Овидий]]}}) от 1767 г.; и много други, предимно френски, „покровители на [[Интелект|интелекта]] и вкуса от миналото“.'''<ref name=":332232" />''' ==== Църкви към имението ==== Към имението принадлежат две църкви. ===== Църква „Св. Троица“ („Св. Александър Невски“) ===== [[Файл:Понуровка._Церковь_Святой_Троицы._1745_г.jpg|мини|Църквата „Св. Троица“, 1745 г.]] В труда „Историко-статистическо описание на [[Чернигов|Черниговска]] [[епархия]]“ от 1873 г. се посочва, че църквата „Св. Троица“ е основана през 1678 г. и първоначално е била издигната в друга част на село Понуровка.<ref name=":195">{{Цитат книга|title=Историко-статистическое описание Черниговской епархии|url=https://ua.files.fm/f/5tag6zv5/|accessdate=2024-02-02|volume=Книга седмая – Стародубский, Мглинский, Новозыбковский, Глуховский и Нежский уезды|year=1873|publisher=Губернская типография|location=Чернигов|lang=ru|pages=81}}</ref> През 1745 г. той е обновен, а през 1831 г. е преместен по волята на [[Управляващ сенат|сенатор]] и [[губернатор]] [[Михаил Павлович Миклашевски]] край гроба на най-големия му син Александър насред гробищния парк в селото и църквата е преименувана на „Св. Александър Невски“.<ref name=":182">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vstorone.ru/2021/11/13/cerkov-aleksandra-nevskogo-ponurovka/|заглавие=Церковь Александра Невского. Место упокоения Миклашевских. Понуровка.|дата=2021-11-13|език=ru|достъп_дата=2024-02-01}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|pages=287|chapter=Понуровка}}</ref> В [[Крипта|криптата]] на параклисът по-късно е погребан и самият Михаил Павлович Миклашевски.<ref name=":183">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vstorone.ru/2021/11/13/cerkov-aleksandra-nevskogo-ponurovka/|заглавие=Церковь Александра Невского. Место упокоения Миклашевских. Понуровка.|дата=2021-11-13|език=ru|достъп_дата=2024-02-01}}</ref> По време на [[Комунистически режим|комунизма]] в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистиеска република]], параклисът e изоставен и постепенно се руши. Той е построен изцяло от дърво и е запазен до днес, но се намира в крайно окаяно състояние,'''<ref name=":145" />''' малко преди да рухне, както се вижда на любителско видео от 2020 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=ZsEN19Ym8_M&t=118s тук]).<ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ZsEN19Ym8_M&t=118s|заглавие=Рассказ Бабушки Тани об усадьбе Миклашевских (с.Понуровка)|автор=Кудеяров Погреб|дата=2020-02-17|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._07.jpg|Гробищния парк с останките на полуразрушения дървен параклис „Св. Александър Невски“, 2021 г. Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._01.jpg|Гробищния парк с останките на полуразрушения дървен параклис „Св. Александър Невски“, 2021 г. Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._04.jpg|Полуразрушения дървен параклис „Св. Александър Невски“, 2021 г. Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._05.jpg|alt= </gallery>{{multiple image|image1=Крест и мемориальная плита в память о Михаиле Павловиче Миклашевском, в с. Понуровка, 2021 г. 02.jpg|width1=200|caption1=Паметник на Михаил Павлович Миклашевски, 2021 г.|image2=Крест и мемориальная плита в память о Михаиле Павловиче Миклашевском, в с. Понуровка, 2021 г. 01.jpg|width2=64|caption2=}}В непосредствена близост до параклиса, под чиито руини се намират гробовете на някои членове на рода Миклашевски, през 2021 г. е създаден паметник на Михаил Павлович Миклашевски по инициатива на директорката на [[Стародуб|Стародубския]] краеведчески музей и с финансовата поддръжка на Стародубската общинска окръжна администрация.<ref name=":184">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vstorone.ru/2021/11/13/cerkov-aleksandra-nevskogo-ponurovka/|заглавие=Церковь Александра Невского. Место упокоения Миклашевских. Понуровка.|дата=2021-11-13|език=ru|достъп_дата=2024-02-01}}</ref> Михаил Павлович Миклашевски е прекарал дълга част от живота си в селото – там е създал фабрика за [[сукно]], фабрика за преработка на цвеклова захар, църква, фелдшерски център, поща и спестовна каса.<ref name=":172">{{Cite news|url=https://starodub-vestnik.ru/society/2021/08/22/v-sele-ponurovka-starodubskogo-okruga-uvekovechili-pamyat-zemlyaka/|title=В селе Понуровка Стародубского округа увековечили память земляка|date=2021-08-22|work=Стародубский вестник|access-date=2024-01-31|archive-url=https://web.archive.org/web/20240131211751/https://starodub-vestnik.ru/society/2021/08/22/v-sele-ponurovka-starodubskogo-okruga-uvekovechili-pamyat-zemlyaka/|archive-date=2024-01-31|language=ru}}</ref> Критици се възмущават, че вместо да се възстанови параклиса и да се намерят и укрепят самите гробове на рода Миклашевски, които са затрупани някъде под руините на параклиса, се изгражда просто паметник.<ref name=":184" /> ===== Църква „Рождество на Пресвета Богородица“ ===== В непосредствена близост има и църква – ''църквата „Рождество на Пресвета Богородица“'', която също е оцеляла до днес. Тя е построена през 1778 г. в стилс [[Наришкински барок|наришкински (московски) барок]]<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=236, 239, 241|access-date=2024-02-07}}</ref> от Елена Даниловна Миклашевска.<ref name=":195" />'''<ref name=":332232" />'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sobory.ru/article/?object=07468|заглавие=Понуровка. Церковь Рождества Пресвятой Богородицы.|автор=Соборы.ру – Народный каталог православной архитектуры|труд=Соборы.ру – Народный каталог православной архитектуры|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> Нейните архитектурни форми са прости, детайлите са малко, но тя се сливала са параклиса и някогашната господарска къщата в един уникален архитектурен ансамбъл.'''<ref name=":332232" />''' В нея се е съхранявало рядко срещано [[евангелие]] от времето на Алексей Михайлович Миклашевски,'''<ref name=":332232" />''' както и евангелия от 1678 г, 1694 г. и 1759 г.<ref name=":195" /> По времето на така нареченото [[Размразяване при Хрушчов]], нейната камбанария била взривена.<ref name=":106">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://starodyb-7.cerkov.ru/|заглавие=Храм Рождества Пресвятой Богородицы с. Понуровка|автор=Страница прихода Русская Православная Церковь, Брянская митрополия, Клинцовская епархия, Стародубское благочиние|труд=Prihod.ru|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> С тухлите от камбанарията решили да [[Паве|павират]] една от улиците на селото.<ref name=":106" /> Православните гледали с болка в сърцето на случващото се кощунство.<ref name=":106" /> Относно сградата на църквата не са били предприети активни действия за разрушаването ѝ, тя е била оставена нестопанисванана произвола на съдбата, разпадайки се с течение на времето.<ref name=":106" /> Този процес на разпад може да се проследи във времето, започвайки със снимки от 1942 г., минавайки през окаяното състояние през 1980 г. и се стигне до полуразрушеното вече състояние с голи стени през 2008 г. След [[Перестройка|перестройката]] и падането на [[Комунистически режим|комунистическия режим]], запазените стени на църквата дават възможност да се започнат реставрационни работи, които са поискани от жителите на село Понуровка и околността.<ref name=":106" /> Инициативата е подкрепена през 2005 г. районната администрация.<ref name=":106" /> Реставрацията на църквата е завършена през 2019 г., когато тя е осветена и отново става действащ храм.<ref name=":117">{{Cite news|url=https://tv-soyuz.ru/news/v-sele-ponurovka-starodubskogo-rayona-bryanschiny-vosstanovlen-hram-rozhdestva-presvyatoy-bogoroditsy|title=В селе Понуровка Стародубского района Брянщины восстановлен храм Рождества Пресвятой Богородицы.|date=2019-12-10|work=Телеканал «Союз»|access-date=2023-05-13|publisher=Екатеринбургский епархиальный Информационно-издательский центр|language=ru}}</ref><ref name=":123">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://youtube.com/luK7mK063PQ|заглавие=В селе Понуровка Стародубского района Брянщины восстановлен храм Рождества Пресвятой Богородицы.|автор=Телеканал «Союз»|дата=2019-12-10|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> В църквата се връщат оригиналните стари икони на ''[[Богородица]] Троеручица'' и [[Иисус Христос]], които, наред с няколко други, по чудо оцеляли при затварянето на църквата през комунистическия режим.<ref name=":106" /><gallery mode="packed"> Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1942_г._01.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1942 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1942_г._03.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1942 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1942_г._02.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1942 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1958_г.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1958 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2008_г._02.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2008 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2017_г.,_после_реставрации.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2017 г. след нейната реставрация. </gallery> ==== Съвременен вид ==== Имението като комплекс е разрушено почти изцяло през [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] 1917 г. и последвалия [[комунистически режим]] в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]]. {{multiple image|image1=Outbuilding. Remains of the Ponurovka Estate of House of Miklashevsky. 2012. 02.jpg|width1=200|caption1=Крило за настаняване на гости; днес – медицински център на село Понуровка. 2012 г.|image2=Outbuilding. Remains of the Ponurovka Estate of House of Miklashevsky. 2012. 01.jpg|width2=200|caption2=}}Господарската къща е разрушена дори съвсем изцяло още по време на революцията през 1917 г.<ref name=":86" /> До днешно време (2020 г.) от нея е оцеляла единствено еднa [[Крило (сграда)|пристройка (крило)]], в която днес се намира медицинският център на селото.<ref name=":86" /><ref name=":97" /> От парка са се запазили овощните дръвчета и част от [[Зрителна ос|зрителните оси]],'''<ref name=":145" />''' както се вижда на любителски видео-репортаж от 18.11.2016 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=fUHkWQ6Vk6o&t=90s тук]).<ref name=":97" /> Параклисът „Св. Александър Невски“ е построен изцяло от дърво. Запазен е до днес, но в крайно окаяно състояние,'''<ref name=":145" />''' малко преди да рухне, както се вижда на любителско видео от 2020 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=ZsEN19Ym8_M&t=118s тук]).<ref name=":13" /> Относно църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, то през комунистическия режим, нейната камбанария била взривена, а основната сграда на храма е оставена нестопанисвана и се е разпадала с течение на времето. След [[Перестройка|перестройката]] и падането на комунистическия режим, запазените стени на църквата дават възможност да се започнат реставрационни работи, които са поискани от жителите на село Понуровка и околността.<ref name=":106" /> Инициативата е подкрепена през 2005 г. районната администрация.<ref name=":106" /> Реставрацията на църквата е завършена през 2019 г., когато тя е осветена и отново става действащ храм.<ref name=":117" /><ref name=":123" /> В църквата се връщат оригиналните стари икони на ''[[Богородица]] Троеручица'' и [[Иисус Христос]], които, наред с няколко други, по чудо оцеляли при затварянето на църквата през комунистическия режим.<ref name=":106" /> === Имение в село Волокитине === {{Основна|Волокитине#Имението на Миклашевски в село Волокитине{{!}}Имение във Волокитине}} Втората [[резиденция]] на рода Миклашевски е тяхното [[имение]] в село [[Волокитине]] (днес в [[Сумска област]] на [[Украйна]]). ==== Строителна история ==== {{multiple image|image1=Андрей Михайлович Миклашевский (1801—1895).jpg|width1=260|caption1=Андрей Миклашевски – създател на имението и Волокитинската порцеланова мануфактура|image2=Andrey Mikhailovich Miklashevsky.jpg|width2=215|caption2=Фотография от 1890-те години}} От 1688 г. (според други източници от 1679 г.)<ref name=":03">{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=67|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> село Волокитине е [[Феодализъм|феодална]] собственост ([[поместие]]) на рода Миклшавески,'''<ref name=":1922" />''' след като [[хетман]] [[Иван Мазепа|Мазепа]] с указ го предоставя на неговия [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]; 1683-1686 г.) – Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":15">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=4|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=4}}</ref>''' След смъртта на Михаил А. Миклашевски през 1706 г. в [[Несвиж]] по време на [[Велика северна война|Северната война]], селото се наследява от неговия втори син Степан Миклашевски.'''<ref name=":15" /><ref name=":134">{{Cite journal|last=Токарєв|first=Сергій Анатолійович|date=2010|editor-last=Слєсарєв|editor-first=С. А.|title=Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст.|url=http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|journal=Сіверщина в історії України|language=uk|publisher=Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК|publication-place=Київ, Глухів|volume=3|pages=180|isbn=978-966-8999-20-8|archive-url=https://web.archive.org/web/20230414000502/http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|archive-date=2023-05-07}}</ref>''' Той е основателят на първото Волокитинско имение.'''<ref name=":15" />''' Неговият правнук – [[Помешчик|помешчикът]] ([[Феодал|феодалът]]) Андрей Михайлович Миклашевски (1801–1895 г.) – преустройва и разкрасява имението между 1829-1830 г., построявайки господарска къща и оформяйки прилежащ парк.<ref name=":03" /><ref name=":25">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=6|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=6}}</ref> В началото на XX век, господарската къща и паркът се считат за един от най-добрите примери за автентично „старинно руско имение“ по отношение на „своите размери, благородническа простота, строгост, съразмерност и хармония сред всички имения в околията“.<ref name=":25" /> По това време, имението е принадлежало като майоратна (лична) собственост на дъщерята на Андрей М. Миклашевски – Александра Андреевна Миклашевская, която след женитбата си с [[граф]] Андрей Андреевич Олсуфев се нарича [[графиня]] Александра А. Олсуфева (виж снимка по-долу). ==== Общ вид ==== Волокитинското имение се разпростирало върху доста високо възвишение край мястото на сливане на двете реки Клевен и Есман.<ref name=":25" /> Цялото имение е било оградено с висока не по-малко от три [[верста]] ограда от местни диви камъни.<ref name=":25" /> Входът на имението представлявал красива готическа порта, украсена с порцеланови гербове от двете страни.<ref name=":25" /> Портата е запазена и до днес, но е загубила декоративните си елементи.<ref name=":03" /> От портата се е простирал широк път до предната фасада на господарската къща с южно изложение към долината.<ref name=":25" /> Отпред къщата са се намирали цветни лехи, а от лявата ѝ страна – църква.<ref name=":25" /> От двете страни на къщата и зад него била разположена градина, чиято главна прелест била чудната перспектива, образувана от столетна широка [[Липа|липова]] алея, в чийто край се намирала грандиозна врата в строг английски готически стил с две кули и три арки.<ref name=":25" /> Днес вратата е запазена до голяма степен и е известна като „Златната врата“ (виж по-долу). Тя е служила като парадна врата единствено като украшение на имението.<ref name=":25" /> Освен това, недалеч от господарската къща Андрей Миклашевски построил и паметник на своята съпруга във вид на египетска пирамида, в чиято вътрешност била поместена мраморна статуя на жена, наведена над урна.<ref name=":25" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:В'їзна ворота до садиби Міклашевських у селі Волокитине та церква на задньому плані, що примикає до садиби. Фото з кін. 19 - поч. 20 ст.jpg|Входната порта към имението, на заден план – църквата в имението. Края на XIX / началото на XX век. Файл:Gotisches Eingangstor zum Gut der Miklashevskys in Wolokytyne mit Wappen aus Porzellan auf beiden Seiten.jpg|Входната порта – снимана от вътрешната страна на излизане на вън Файл:Передній фасад садибного будинку Міклашевських у селі Волокитине. Фото початку ХХ ст.jpg|Предната фасада на господарската къща на имението. Отпред стоят децата на графиня Анна Андреевна Олсуфева, родена Миклашевская, – графовете Алексей и Андрей Олсуфови. Файл:Вид барскаго дома Миклашевских из парка; с. Волокитино.jpg|Изглед на господарската къща отзад – откъм парка Файл:Графиня Анна Андреевна, урожденная Миклашевская, и град Андрей Андреевич Олсуфьевы в усадьбе Миклашевских в Волокитине.jpg|Графиня Анна Андреевна, родена Миклашевская, и граф Андрей Андреевич Олсуфиев в имението на Миклашевски във Волокитине Файл:Церковь в Волокитине и газон перед ней.jpg|Църквата към имението и английската градина пред нея Файл:Ворота "Золоті Ворота" в селі Волокитине.jpeg|Готическата „Златната врата“ в края на парка с мраморна табела на средния [[фронтон]] с надпис: ''„За по-голяма слава Божия през 1875 г. построена от А. Миклашевски“'' </gallery> ==== Господарска къща ==== Господарската къща е бил построена през 1830-те години като дървена едноетажна сграда в стил [[ампир]].<ref name=":03" /><ref name=":25" /> ===== Външен вид ===== Предната фасада е устроена с [[портик]], [[фронтон]] и шест [[Колона|колони]] с разкошни [[Коринтски стил|коринтски]] [[Щукатура|щукатурни]] [[Капител|капители]].<ref name=":25" /> [[Колонада|Колонадата]] е стояла перпендикулярно на балкона на [[Мецанин|мецанина]], ограден с красива [[Чугун|чугунена]] решетка.<ref name=":25" /> Стените на предната фасада са били съвършено гладки с прости [[Корниз|корнизи]] с удебелени бели рамки на прозорците и черни водоотводни тръби, както е било обичайно за старинните постройки.<ref name=":25" /> Отстрани на предната фасада е бил главният вход на дома. Пред сградата е бил разположен [[Партер (градинско-парково изкуство)|градински партер]] с цветни лехи, а днес на тяхно място се намира паметник на загиналите във [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref name=":03" /> Задната фасада на дома е типичен образец за господарска къща в стил [[ампир]].<ref name=":25" /> Нейната средната част е леко издадена напред и е снабдена на горния етаж с балкон, излизащ от полукръгла [[арка]], а на върха е украсена с фронтон с дърворезба на гербове.<ref name=":25" /> На долния етаж тя е снабдена с открита, полукръгла тераса, украсена с оранжерийни растения, а от там се разкривала гледка към тревна площ, осеяна с дървета недалеч от къщата, сред които се набивал на око огромен вековен [[кестен]], чиите причудливи клони допирали земята. На покрива на къщата имало кръгла площадка оградена с решетка, на която бил разположен [[флагщок]] за окачване на [[знаме]].<ref name=":25" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Передній фасад садибного будинку Міклашевських у селі Волокитине. Фото початку ХХ ст.jpg|Предната фасада на господарската къща на имението. Отпред стоят децата на графиня Анна Андреевна Олсуфева, родена Миклашевская, – графовете Алексей и Андрей Олсуфови. Файл:Вид барскаго дома Миклашевских из парка; с. Волокитино (2).jpg|Изглед на господарската къща отзад – откъм парка Файл:Вид барскаго дома Миклашевских из парка; с. Волокитино.jpg|Изглед на господарската къща отзад – откъм парка Файл:Графиня Анна Андреевна, урожденная Миклашевская, и град Андрей Андреевич Олсуфьевы в усадьбе Миклашевских в Волокитине.jpg|Графиня Анна Андреевна, родена Миклашевска, и граф Андрей Андреевич Олсуфиев в имението на Миклашевски във Волокитине </gallery> ===== Вътрешен вид ===== [[Файл:Полковник_Миклашевський_2.jpg|мини|438x438px|Портретът на Михаил Андреевич Миклашевски]] По широко каменно стълбище се влиза във висок просторен [[вестибюл]] (фоае), в което вляво има врата към жилищния тракт, отпред пък има вито сълбище към [[мецанин]], а вдясно се отива към парадната зала (представителния тракт), чието преддверие е служило като т. нар. ''официантска стая'' за прислугата, в която са се помещавали шкафове със [[Сребро|сребърни]] прибори, [[Порцелан|порцелананова]] посуда, [[Кристал|кристални]] съдове, сред които и старинни чаши за вино с руски императорски [[Вензел (военен)|вензели]] и чаши от [[Бохемия|бохемско]] стъкло.<ref name=":25" /> Парадната зала за гости се разпростирала по цялата ширина на сградата и е била най-красивото помещение в нея.'''<ref name=":38">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=7|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=7}}</ref>''' Особено впечатление е правела порцелановата камина, изработена във Волокитинската порцеланова мануфактура, собственост на Миклашевски.<ref name=":25" /> Тя е била украсена с полукръгли, жълти колони, имитиращи [[мрамор]], с изящни позлатени [[Йонийски стил|йонийски]] [[Капител|капители]].'''<ref name=":38" />''' Тук, както и в другите парадни (представителни) стаи на къщата, [[Фриз|фризовете]] и [[Корниз|корнизите]] по тавана са много красиво изрисувани от различни знаменити местни художници, работещи в порцелановата мануфактура.'''<ref name=":38" />''' [[Щукатура|Щукатурата]] на [[Корниз|корниза]] е била скромна, но изящна.'''<ref name=":38" />''' На една от стените на залата е окачен [[щит]] с [[Боздуган|церемониален боздуган]] и оръжия на [[Стародубски полк|стародубския полковник]] Михаил Миклашевски (родоначалник на рода Миклашевски) и негов портрет в цял ръст, в параден [[Брокат (тъкачество)|брокатен]] [[контуш]], червени [[Ботуш|ботуши]] и [[Боздуган|параден боздуган]] в ръка.'''<ref name=":38" />''' Портретът е точно копие на оригинала, който се съхранява в построения от [[Стародубски полк|полковника]] [[Видубицки манастир]] в [[Киев]], където той е и погребан.'''<ref name=":38" />''' На отсрещната стена са окачени работи на художника [[Николай Ге]] – портрет в половин ръст на Андрей Миклашевски – основателят на Волокитинското имение и Волокитинската порцеланова [[Манифактура|мануфактура]], създаден през 1879 г.'''<ref name=":38" />''' Между прозорците на залата, разкриващи гледката към градината, е било окачено голямо огледало с извънредно сложно и богато изрисувана порцеланова рамка.'''<ref name=":38" />''' По стените са висели и други гравюри.'''<ref name=":38" />''' Мебелите са били бели със златисти нишки.'''<ref name=":38" />''' Първото, което прави впечатление в Парадната зала за гости е голям порцеланов двуетажен [[полилей]] в много изящен дизайн.'''<ref name=":38" />''' Освен него има много други най-различни порцеланови вещи от Волокитинската порцеланова мануфактура: вази, фигурки, чашки и пр., всичко естествено в отбрани красиви образци.'''<ref name=":38" />''' Сред портретите тук е и един голям семеен портрет в цял ръст на [[Граф|графиня]] Александра Андреевна Олсуфева (родена Миклашевска) с двамата ѝ сина (нарисуван от Николай Ге през 1879 г.) и портрет от 1876 г. на съпруга на господарката на имението Волокитине – граф Андрей Андреевич Олсуфев – почитан [[Москва|московчанин]] и [[генерал]] от [[Кавалерия|кавалерията]].'''<ref name=":38" />''' Сред отделните вещи в гостната са и хубави големи бронзови часовници в стила на [[Луи XV]].'''<ref name=":38" />''' Дивани и кресла от [[Червено махагоново дърво|червено махагеново дърво]] от времето на император [[Николай I (Русия)|Николай I]]: сред тях красиви овални масички „Jacob“, прелестна маса от [[Флорентинска школа|флорентинска]] изработка с плотскости от шлифован камък, старинен скрин с маркетри на мраморни дъски и прочее.'''<ref name=":38" />'''<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Інтер’єр_зали_та_кабінету_садибного_будинку_Міклашевських_у_селі_Волокитине._Фото_початку_ХХ_ст.jpg|Кабинетът в господарската къща. Вижда се порцеланов [[полилей]], а отляво – портрет на графиня Олсуфеева със синовете ѝ. Снимка от началото на XX век Файл:Зала_с_портретом_гетмана_Миклашевскаго_и_Петровским_оружием,_усадба_Миклашевских_в_селе_Волокитино.jpg|Зала с портрет на [[хетман]] Миклашевски и оръжия от времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]] Файл:Зеркало_в_замечательной_работы_фарфоровой_раме_завода_Миклашевских.jpg|Огледало в невероятна порцеланова рамка от Волокитинската порцеланова мануфактура </gallery>Жилищните и домакински стаи се отличават с простота и уют.'''<ref name=":38" />''' Тук също е имало красиви стари мебели – например в спалята е имало прекрасно голямо легло от [[Орех|орехова]] [[дърворезба]].'''<ref name=":38" />''' До гостната стая пък се е намирал кабинетът с книжни шкафове от [[Бреза|брезово]] и [[Абанос|абаносово]] дърво, по стените имало [[Литография|литографни]] и [[Акварел|акварелни]] [[Портрет|портрети]], както и един портрет с [[маслени бои]] на известния граф [[Павел Кисельов]].'''<ref name=":38" />''' От вестибюла, по тясно вито стълбище се качва на [[Мецанин|мецанина]], които се състои от пет високи удобни стаи с красива стара мебел и шкафове с порцелан на различни руски и чуждестранни марки, служещи като образец за Волокитинската порцеланова мануфактура.'''<ref name=":38" />''' От двата балкона на мецанина е имало красиви гледки.'''<ref name=":38" />''' От балкона на предната фасада се виждал в подножието [[Партер (градинско-парково изкуство)|градинският партер]] пред къщата с цветни лехи, встрани – прилежащата към имението църква „[[Покров Богородичен]]“, а в далечината – широка долина, по средата на която се сливат две рекички, а още по на далеч – гора и съседните села на [[Курска губерния]].'''<ref name=":38" />''' ===== Разрушаване ===== Къщата е разрушена от местните жители по време на смутове през [[Февруарска революция (1917)|Февруарската]] и [[Октомврийска революция|Октомврийската революция от 1917 в Русия]],<ref name=":56">{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=68|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> които водят до разпада на [[Руска империя|Руската империя]], а впоследствие в нейните бивши „покрайнини“ – т.е. в Украйна – се надига първата освободителна борба за независимост, която продължава до 1921 г. Имението на Миклашевски и село Волокитине се оказват в смамия епицентър на Украинската революция (1917-1921 г.), прераснала в Украинска гражданска война. Днес селото попада в Украйна, но е в непосредствена близост до границата с Русия. Град [[Стародуб]] и [[Стародубски полк|Стародубска област]], чийто управител е бил Михаил Андреевич Миклашевски, например, остават от другата страна на новата граница и до днес се намират в [[Русия]]. Територията, владяна от Миклашевски се разпокъсва. Днес на мястото на господарската къща има земни насипи, които позволяват да се определи някогашното ѝ местоположение.<ref name=":56" /> Съдбата на обзавеждането и реликвите, които са се нахождали в имението, не е изяснена.<ref name=":56" /> Всичко се изгубва в смутта на революцията. ==== Църквата „Покров Богородичен“ ==== Църквата „[[Покров Богородичен]]“ в село Волокитине е построена със средства на [[Помешчик|помешчика]] ([[Феодал|феодала]]) Андрей Миклашевски (1801–1895 г.) през 1857 г.<ref name=":56" /> Тя не е оцеляла до днес. Била е разположена вляво от [[Партер (градинско-парково изкуство)|градинския партер]] пред господарската къща, непосредствено до склона надолу към долината.'''<ref name=":38" />''' Известният църковен историк и [[Чернигов|Черниговски]] [[архиепископ]] Филарет Гумилевский пише за нея: „Великолепен храм, който би могъл да служи за украшение дори на столица.“'''<ref name=":38" />''' ===== Архитектура ===== Църквата е тухлена, кръстовидна, еднокуполна църква с триетажна [[камбанария]] на западната [[фасада]].<ref name=":56" /> Тя е построена в преходен стил от късния [[класицизъм]] към [[Романтизъм|романтизма]].<ref name=":94">{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=152}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=68-69|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> Цялостната кръстокуполна структура на църквата е класицистична по характер, а [[Неоготика|неоготическите]] детайли на фасадната украса показват [[Романтизъм|романтични]] влияния.<ref name=":94" /><ref name=":56" /> Първоначалният образец на храма бил проектиран като строго [[Готическа архитектура|готическа]] църква, но император [[Николай I (Русия)|Николай I]], който лично разгледал и утвърдил проекта, закръглил линиите и добавил [[купол]], но острата [[Камбанария|камбанарийна]] кула и други детайли, придаващи общ готически вид на храма, са били запазени.'''<ref name=":38" />''' Храмът е бил центърът на дворцово-парковия ансамбъл на рода Миклашевски.<ref name=":56" /><ref name=":94" /> [[Интериор|Интериорът]] съдържал голям порцеланов [[иконостас]], изработен във ''Волокитинската порцеланова мануфактура'' на Миклашевски.<ref name=":56" /><ref name=":94" /> Всички рамки на изображенията по иконостаса са от порцелан – деликатно и изящно изработени.'''<ref name=":38" />''' Шест от иконите на [[Царски двери|царските двери]] са нарисувани върху порцелан.'''<ref name=":38" />''' Връхният [[корниз]] на иконостаса се поддържал от четиси синьо-златни порцеланови [[Колона|колони]], по които се увивали [[Лозе|лозови]] клонки.'''<ref name=":38" />''' Единствено съществуването тук на местна порцеланова мануфактура позволило да се преодолеят техническите трудности при изработката и монтирането на тия големи чудни порцеланови колони.'''<ref name=":38" />''' Пред иконостаса и зад престола са се намирали девет високи порцеланови свещника.'''<ref name=":38" />''' От [[Купол|купола]] и тавана са се спускали четири огромни порцеланови паникандила ([[Полилей|полилеи]]).'''<ref name=":38" />''' Цялата църковна [[утвар]] също е била изработена от [[порцелан]]: кивоти, дарохранителници, паникадило, поликадила, девет високи [[Свещник|свещника]] и др.<ref name=":56" /> Дарохранителницата била особено забележителна вещ, чиято композиция на мотивите и архитектурната орнаментация несъмнено била вдъхновена от [[Олтар|олтари]] и [[Гробница|гробници]] от най-хубавия период на [[Готическа архитектура|готическата]] [[скулптура]].<ref name=":56" /> Дървен готически [[Хор (архитектура)|хор]] допълвал художественото впечатление.<ref name=":56" /> Снимки от интериора могат да бъдат видяни [[:en:UK:Покровська_церква_(Волокитине)#%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%8F|в украинската статия]].<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Церковь_в_Волокитине_и_газон_перед_ней.jpg|Църквата към имението и английската градина пред нея Файл:Покровська_церква_у_с._Волокитине._Фото_кінця_ХІХ_ст.jpg|Църквата „[[Покров Богородичен]]“ отблизо Файл:Іконостас_Покровської_церкви_в_с._Волокитине.jpg|Порцелановият [[иконостас]] в църквата </gallery> ===== Разрушаване ===== Църквата е стояла точно сто години и е била разрушена през 1955-1958 г. със заповед на [[Сумска област|Сумския областен]] изпълнителен комитет от 26 юни 1955 г. за „построяване на [[краварник]]“.<ref name=":63">{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=69|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=153}}</ref> В същото време са били разграбени и унищожени безценни порцеланови изделия, включително [[Иконостас|иконостасът]].<ref name=":63" /> Известният украински художник Васил Касиян протестира срещу това [[Вандализъм|варварство]], като на 29 юни 1956 г. изпраща остро писмо до Михайло Гречуха – заместник-председател на Министерския съвет на [[Украинска съветска социалистическа република]]. Това обаче не помогна. И през [[1958]] г. Михайло Цапенко заснима процеса на отстраняване на останките от разрушената църква. Фрагменти от уникалния порцеланов декор на църквата се намират в музейни колекции в [[Киев]], [[Суми]], [[Чернигов]], [[Путивъл]] и [[Шостка]].<ref name=":73">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pallada-afina.ru/articles/detail.php?ID=5243|заглавие=Фрагменты фарфорового иконостаса завода Миклашевского в Путивльском краеведческом музее-заповеднике|автор=ООО „ПАЛЛАДА“|дата=2014-01-28|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140810155252/http://www.pallada-afina.ru/articles/detail.php?ID=5243#comm1|архив_дата=2014-08-10|достъп_дата=2023-02-02}}</ref> Някои от тях могат да бъдат видяни [https://web.archive.org/web/20140810155252/http://www.pallada-afina.ru/articles/detail.php?ID=5243#comm1 тук].<ref name=":73" /> Вдясно от входа на църквата (според разказите на старите жители в [[крипта]] под нея) се намирал гробът на нейния основател, който бил свързан с криптата под храма чрез цяла мрежа от подземни тунели.'''<ref name=":38" />'''<ref name=":63" /> Тази теза обаче се нужда от изследване и доказателства. Преди няколко години в подножието на разрушената църква, срещу входната врата, е поставен паметник с изображение на църквата и надпис, който някога е бил гравиран на надгробната плоча на Андрей Миклашевски: „''Мястото на последния покой на създателя на тази църква''“.'''<ref name=":38" />'''<ref name=":63" /> ==== Волокитинска „Златна врата“ ==== {{multiple image|image1=Золоті ворота Миклашевських.jpg|width1=260|caption1=„Златната врата“, 2019 г.|image2=Ворота "Золоті Ворота" в селі Волокитине.jpeg|width2=119|caption2=„Златната врата“, между 1900–1917 г.}}Архитектър на ''Златната врата'' е неизвестен. Тя е построена през 1875 г. в [[Неоготика|неоготически]] стил (по други мнения в [[Мавританска архитектура|мавритански стил]])<ref name=":56" /> и се намира в [[Английска градина|английската градина]] зад господарската къща в имението.<ref name=":25" /> Проектирана е като парадна врата с цел украшение на имението, тъй че тя всъщност никога не била използвана за минаване през нея.<ref name=":25" /> Вратата се състои от три части: висока централна [[арка]] за превозни средства и две странични арки — за пешеходци. Върхът на вратата е украсен със зъбери. От двете страни на портата се издигат шестоъгълни кули със зъбери отгоре.<ref name=":56" /> Някои автентични декоративни части на вратата не за оцеляли до днес – например, чугунената и бронзовата решетка на портата (днес те са заместени с други, далеч по-прости от оригиналните по своята форма и дизайн),<ref name=":56" /> както и [[Мрамор|мраморната]] плоча с надпис на [[Латински език|латински]]: „''Ad maiorem Dei gloriam anno 1875 exec. A. Miclachevski“'' ({{Lang|bg|„За по-голяма слава Божия през 1875 г. построена от А. Миклашевски“}}), която е била монтиран на високия [[фронтон]] на вратата от лицевата страна.<ref name=":25" /><ref name=":56" /> Съвременници си спомнят, че по време на нацистката окупация през [[Втора световна война|Втората световна война]], местен украински полицай унищожава тази плоча с изстрел от пушка.<ref name=":56" /> Зад вратата се е разпростирала широко шосе, фланкирано с липи, което водело до съседното село ''Глухово'' – също собственост на Миклашевски.<ref name=":25" /> ==== Волокитинска порцеланова мануфактура от XIX век ==== ===== Предистория ===== Първият [[порцелан]] е изобретен в [[Китай]] още по време управлението на династията [[Шан]] (1600 г. [[пр. Хр.]]). Това китайско откритие за първи път се споменава в [[Европа]] през 13 век в книгата [[Пътешествия]] на [[Марко Поло]].<ref>{{Цитат книга|last=Поло|first=Марко|others=превод от английски на Васил Атанасов|title=Пътешествия|edition=2. изд.|origyear=около 1300 г.|year=2015 г.|publisher=Изток-Запад|location=София|lang=bg|isbn=978-619-152-580-5}}</ref> Внесените китайски порцелани са били толкова високо ценени в Европа, че думата ''Китай'' се превръща в често използван синоним на порцелана, а порцеланът започва също да се нарича ''Бяло злато''. Въпреки това китайските техники и съставки за производството на порцелан остават неизвестни на европейците.<ref name="temple2">Temple, Robert K.G. (2007). ''The Genius of China: 3,000 Years of Science, Discovery, and Invention'' (3rd edition). London: André Deutsch, pp. 104-5. {{ISBN|978-0-233-00202-6}} <small>(''на английски език'')</small></ref> Безбройните опити за копиране на китайския порцелан и собствено европейско производство са били векове наред неуспешни.<ref name="temple2" /> В германското кралство [[Кралство Саксония|Саксония]] търсенето приключило през 1708 г., когато [[Еренфрид фон Чирнхаус|Еренфрид Валтер фон Чирнхаус]] произвел твърд, бял, полупрозрачен порцелан, комбинирайки [[каолин]] и [[алабастър]], добити от саксонска мина в град Колдиц.<ref name="burns2">{{cite book|last=Burns|first=William E.|title=Science in the enlightenment: An encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=4H9_Zvp80nAC|year=2003|publisher=ABC-Clio|location=Santa Barbara|isbn=978-1-57607-886-0|pages=38–39|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20151120134818/https://books.google.com/books?id=4H9_Zvp80nAC|archive-date=2015-11-20}} <small>(''на английски език'')</small></ref><ref name="richards2">{{cite book|last=Richards|first=Sarah|title=Eighteenth-century ceramic: Products for a civilised society|url=https://archive.org/details/eighteenthcentur00sara|year=1999|publisher=Manchester University Press|location=Manchester|isbn=978-0-7190-4465-6|pages=[https://archive.org/details/eighteenthcentur00sara/page/23 23]–26|url-access=registration}} <small>(''на английски език'')</small></ref> Това е строго пазена търговска тайна на саксонското предприятие.<ref name="richards2" /><ref>{{cite book|last=Wardropper|first=Ian|title=News from a radiant future: Soviet porcelain from the collection of Craig H. and Kay A. Tuber|url=https://books.google.com/books?id=E-J_fF8zgpMC|year=1992|publisher=Art Institute of Chicago|location=Chicago|isbn=978-0-86559-106-6|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20171202180418/https://books.google.com/books?id=E-J_fF8zgpMC|archive-date=2017-12-02}}</ref> Двамата изобретатели са наети от крал [[Август II]], крал на [[Жечпосполита|Полша]] и [[курфюрст]] на [[Курфюрство Саксония|Саксония]], който спонсорира работата им в [[Дрезден]] и в град [[Майсен]]. Руският император [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] е бил отдаден на каузата да разкрие „голямата порцеланова тайна“ и е изпратил агент в Майсенската мануфактур, а накрая е наел майстор на порцелан от чужбина.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kstu.ru/article.jsp?id_e=78453&id=5657|заглавие=История русских изобретений. Фарфор.|фамилно_име=Михайлова|първо_име=Т. И.|издател=Казанский национальный исследовательский технологический университет (КНИТУ)|език=ru|достъп_дата=2023-02-02}}</ref> По-късно, неговата дъщеря – руската [[Император|императрица]] [[Елисавета (Русия)|Елисавета]] – подписва през 1744 г., споразумение за създаването на първата [[Манифактура|мануфактура]] за порцелан в [[Руска империя|Руската империя]]; преди това той е трябвало да бъде внасян. Технологията за производство на „бяло злато“ е срикно държана в тайна. В историческата област [[Волиния]] в [[Украйна]] (тогава в [[Чернигов|Черниговската]] [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]]) са открити находища на [[каолин]] и други важни съставки на порцелановата смес, заради което там са основани множество порцеланови [[Манифактура|манифактури]].<ref name=":46">{{Cite news|url=https://umoloda.kyiv.ua/number/1953/164/69456/|title=Від мініатюри — до іконостасу|last=Слободянюк|first=Тетяна|date=2011-09-29|work=Україна Молода|access-date=2023-02-02|issue=173|language=uk}}</ref> Една от тях е Волокитинската мануфактура. ===== Основаване ===== {{multiple image|image1=Садиба Миклашевських Село Волокитине Путивльський район.jpg|width1=260|caption1=Някогашният ''Дом за нуждаещи се'',<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mkip.gov.ua/files/pdf/5465687987945210247.pdf|заглавие=Наказ № 630|фамилно_име=Бородянський|първо_име=Володимир Володимирович|дата=2020-02-10|труд=www.gov.ua|издател=Міністерства культури, молоді та спорту України|страници=284, Богадільня Миклашевських|език=uk|достъп_дата=2023-02-09}}</ref> част от имението, построен в края на 19 век в стил „тухлено“ [[Ар Нуво]]. Сега тук се помещава училище|image2=Богадільня Миклашевських село Волокітіне Путивлюський район.jpg|width2=260|caption2=Изглед отпред на централната част от сградата}}Манифактурата е основана през 1839 г. от [[Помешчик|помешчика]] ([[Феодал|феодала]]) Андрей Михайлович Миклашевски (1801-1895 г.) върху имота на неговото [[имение]] и е действала до 1861 г.<ref name=":46" /><ref>{{Цитат книга|last=Бажан|first=Микола Платонович|editor-last=Бажан|editor-first=Микола Платонович|title=Українська радянська енциклопедія|url=https://archive.org/details/urents/t_011-1/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-02-02|volume=том 11 книга 1: Стодола-Фітогеографія|year=1984 г.|publisher=Поліграфкнига, Київська книжкова фабрика|location=Київ|lang=uk|pages=534-535|chapter=Фарфор|chapterurl=https://archive.org/details/urents/t_011-1/page/533/mode/2up?view=theater}}</ref> За управители и художествени директори на мануфактурата били назначение французите – братя Дарт. Като работна ръка те използвали труда на [[Крепостничество|крепостните]] селяни ([[Робство|роби]]) на Миклашевски.<ref name=":46" /> След [[Премахване на крепостничеството|премахването на крепостничеството през 1861 г.]] от страна на царския режим, мануфактурата остава без работници и е ликвидиран ===== Продукция ===== Основните продукти на манифактурата са [[Домакински съд|посуда]], [[Свещник|свещници]], порцеланови [[Полилей|полилеи]], рамки за [[Огледало|огледала]] и др. Емблематично е обаче производството на малки порцеланови [[Пластично изкуство|пластики]] – малки фигурки на историческа, романтична и битова тематика (дами и господа в исторически костюми). Особено популярна е порцелановата двойка, състояща се от „Казак“ и „Украинска девойка“. Именно тия фигурки прославят мануфактурата далеч отвъд границите на [[Украйна]] (по него време част от [[Чернигов|Черниговска]] [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]], а днес от [[Сумска област]] на [[Украйна]]). Още съвсем първите образци на продукцията са наградени с голям сребърен медал на Промишленото изложение в [[Санкт Петербург]] през 1839 г, а през 1850 на същото място е спечелен златен медал.'''<ref name=":38" />''' На изложба в град Кролевец през 1851 г. са представени образци на [[Полихромия|полихромна]] живопис върху порцелан.<ref>{{Цитат книга|last=Тараканова|first=Ольга Леонидовна|last2=Каменская|first2=Наталья Георгиевна|title=Изделия из фарфора на отечественном антикварном рынке. Конспект лекций по дитсциплине «Предметы антиквариата» для студентов вузов, обучающихся по специальности 021600 «Книгораспространение»|url=https://web.archive.org/web/20140826115929/https://books.google.ru/books?id=9ukmAQAAIAAJ&q=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9+%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9&dq=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9+%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9&hl=ru&sa=X&ei=luL4U6PkHeXV4QSZqYH4Dg&ved=0CHYQ6AEwEA|accessdate=2023-02-02|year=2005 г.|publisher=Московский государственный университет печати|location=Москва|lang=ru|chapter=Заветный вензель А и М}}</ref> Фирмени магазини са поддържани в Санкт Петербург, [[Киев]] и др.'''<ref name=":38" />''' Фабриката е закрита през 1862 г.'''<ref name=":322">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=8|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=8|access-date=2023-06-02}}</ref>''' Понастоящем порцеланови предмети от Волокитине се съхраняват в музеите на [[Суми]], [[Харков]], [[Киев]], [[Москва]], [[Санкт Петербург]], [[Варшава]], [[Париж]], [[Будапеща]], както и във [[Финландия]] и [[Съединени американски щати|САЩ]].<ref name=":46" /> В село Волокитине по него време е съществувала църква „[[Покров Богородичен]]“, чиято цялостна църковна [[утвар]] била изработена от [[порцелан]]: кивоти, дарохранителници, паникадило, поликандила, няколко метра високи [[Свещник|свещници]] и др. По време на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската епоха]] църквата и нейните порцеланови украшения са унищожени. Имението на Миклашевски също е унищожено. Запазени са останките от [[Английска градина|ландшафтния парк]] от XIX век. За първи път след обявяването на независимостта на [[Украйна]] е организирана изложба на произведения на Волокитинската порцеланова манифактура, състояла се през септември-октомври 2011 г. Изложбата е подготвена и показана на посетителите от ''Националния музей на украинското народно декоративно изкуство'' в [[Киев]]. Сред експонатите са останките от някогашния порцеланов [[иконостас]] на църквата.<ref name=":46" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Ваза_з_алегорією_річкового_бога.jpg|Ваза с [[алегория]] на древногръцкия речния бог [[Скамандър|Скамандар]] (порцеланова ваза, Волокитино) Файл:Волокитине.Посуд_для_чаювання.jpg|19 век – чаен сервиз Файл:Ваза_з_богинею_Церерою.jpg|Ваза с древногръцката богиня [[Церера]] Файл:Молочник_Завод_А.М._Миклашевского_1839_-_1862_ЕМИИ.jpg|Кана за мляко Файл:Miklashevsky_marks_Volokitinо.jpg|Лого на Волокитинската порцеланова мануфактура на Андрей '''''М'''''иклашевски </gallery> ==== През XX век ==== През 1950-те години имението на Миклашевски, в което се намира и уникален архитектурен паметник – църквата „[[Покров Богородичен]]“, украсена с порцелан, е разрушено. Оцелели са само „Златната врата“, входният портал към имението, старите основи на господарската къща, домът за нуждаещи се към имението,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mkip.gov.ua/files/pdf/5465687987945210247.pdf|заглавие=Наказ № 630|фамилно_име=Бородянський|първо_име=Володимир Володимирович|дата=2020-02-10|труд=www.gov.ua|издател=Міністерства культури, молоді та спорту України|страници=284, Богадільня Миклашевських|език=uk|достъп_дата=2023-02-09}}</ref> и [[Английска градина|английската градина]] (25 хектара, устроен през 1829-1830 г.).<ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=66–80|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> === Имение в село Биленке === {{Основна|Биленке (Запорожка област)#Феодално имение на рода Миклашевски{{!}}Имение в Биленке}} Третата [[резиденция]] на рода Миклашевски е тяхното [[имение]] в село [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] (днес в [[Запорожка област]] на [[Украйна]]). [[Файл:M._Miklashevskiy.jpg|мини|Михаил Павлович Миклашевски – сенатор в Управляващия Сенат и губернатор на [[Волинска област|Волинска]] и [[Новоруска губерния]]]] Основател на [[Днипро|Екатеринославския]] клон (в [[Екатеринославска губерния]], към която е спадало и село Биленке) е известният украински и руски военен и [[Държавник|държавен деец]] Михаил Павлович Миклашевски (1756–1847 г.).<ref name=":033">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bilenke-silrada.gov.ua/sadiba-dvoryan-miklashevskih-11-56-38-11-07-2017/|заглавие=Садиба дворян Міклашевських|автор=Біленьківська громада|дата=2017 г.|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230524163408/https://bilenke-silrada.gov.ua/sadiba-dvoryan-miklashevskih-11-56-38-11-07-2017/|архив_дата=2023-05-24|достъп_дата=2023-05-24}}</ref> Той е роден през 1756 г. в семейството на заможния руския [[Дворяни|благородник]] (с полско-украински произход) и [[бончуков другар]] – Павел Иванович Миклашевски – и съпругата му – Елена Даниловна Новицка в село [[Демянки (Брянска област)|Демянки]], [[Стародубски полк]] (днес село в [[Брянска област]] на [[Русия]]).<ref name=":033" /> В началото на 1802 г. Михаил Павлович Миклашевски купува село Биленке заедно със земята и хората и става негов [[помешчик]] ([[феодал]]),<ref name=":3232" /><ref name=":85">{{Цитат книга|last=Эварницкий|first=Дмитрий Иванович|title=Запорожье в остатках старины и преданиях народа|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003918731?page=325&rotate=0&theme=white|accessdate=2023-05-24|volume=Часть I|year=1888 г.|publisher=Издание Л. Ф. Пантелеева|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=273}}</ref><ref name=":95">{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=167}}</ref><ref name=":422">{{Цитат книга|last=Данилюк|first=П. I.|editor-last=Петрикін|editor-first=В. І.|title=Історія міст і сіл Української РСР|url=http://history.org.ua/LiberUA/IMSU_ZapObl_1970/IMSU_ZapObl_1970.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-17|volume=26 – Запорізька область|year=1970 г.|publisher=Інститут історії Академії наук УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М. В. Фрунзе|location=Київ|lang=uk|pages=298-308, 310|chapter=Біленьке}}</ref><ref name=":2322">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref> а според друг източник това се случва по-рано, което било засвидетелствано в документи от 1780 и 1783 г.<ref name=":0" /> ==== История на имението ==== През 2016 г. специалисти от [[Научноизследователски институт|Научноизследователския институт]] по изследвания за защитата на паметниците на културата към Министерство на културата на [[Украйна]] за първи път обстойно проучват територията на селището и културното наследство в неговите граници, включително терена на историческото имение на известния род Миклашевски.<ref name=":233">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref> Като цяло, съществува доста обширна [[библиография]] за историята на благородническия род Миклашевски, но източниците за историята на имението са малко.<ref name=":233" /> Изследването на източниците от късния [[18 век|XVIII]] и началото на [[19 век|ХІХ век]] сочи, че историческият характер на сградите в района на имението на Миклашевски се формира на етапи, като решаващ е периодът от края на [[19 век|ХІХ]] и началото на [[20 век|ХХ век]].<ref name=":233" /> ===== Първи комплекс ===== [[Файл:Село_Біленьке_на_фрагменті_Військово-топографічної_мапи_Російської_імперії_др._пол._ХІХ_ст.jpg|мини|334x334пкс|Карта от средата на XIX век с очертания на първото имение]] На картата от средата на [[19 век|XIX век]] ясно се вижда паркова зона, простираща се от северозапад на югоизток, в средата на която е бил разположен първоначалният комплекс на имението (6 сгради).<ref name=":233" /> Не се знае, дали този комплекс е бил построен от предните собственици преди Михаил Павлович Миклашевски да го купи от тях, или той самия го е построил по време своето управление.<ref name=":233" /> На североизток от този първичен комплекс от сгради на имението се е намирал огромен площад с множество обществени сгради ([[Фелдшер|фелдшерски пункт]], [[Енория|енорийско училище]] (1839 г.), земеделско училище, [[Статистика|статистическа]] и [[Метеорологична станция|метеорологична]] служба, клон на [[Херсон|Херсонската]] [[банка]]) и първата дървена църква „Свети Николай“, построена през 1806 г. (досега не е намерена информация за архитектурните ѝ характеристики).<ref name=":233" /> От север към площада са прилежали териториите на две предприятия, създадени през 1848 г. – [[Мед|медодобивна]] фабрика и фабрика за [[катран]].<ref name=":233" /> През втората половина на [[19 век|XIX век]] наводнения от река [[Днепър]] разрушават дървената църква „Свети Николай“.<ref name=":233" /> До днес нейните останки се намира в дълбините на Каховския язовир.<ref name=":233" /> През 1860 г. се построява нова, каменна църква „Свети Николай“, която в последсвие се превръща в семейна гробница на Екатеринославската линия на рода Миклашевски.<ref name=":233" /> [[Файл:Свято-Миколаївська_церква_(друга)_на_центральному_майдані_с._Біленьке.jpg|мини|335x335пкс|Новата каменна църква „Св. Николай“, построена от Павел Миклашевски през 1860 г.]] След смъртта на губернатора и сенатор Михаил Павлович Миклашевски през 1847 г. селото и хората (наред с много други [[Имение|имения]] в Южна [[Украйна]]) се наследяват, според един източник, от сина му – Павел Михайлович Миклашевски (1819–1893 г.),<ref name=":135">{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=403}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Яворницький|first=Дмитро Іванович|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|title=Твори у 20 томах|url=https://web.archive.org/save/https://shron3.chtyvo.org.ua/Yavornytskyi/Tvory_u_20_tomakh_Tom_2.pdf|accessdate=2023-06-04|volume=2|year=2005|publisher=Тандем–У; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського|location=Київ, Запоріжжя|lang=uk|isbn=966-7482-48-0|pages=303}}</ref> а според друг източник – от другия му син – Иля Михайлович Миклашевски (1821–1886).<ref name=":233" /> Съществуват факти, подкрепящи и едната, и другата версия. От една страна се знае, например, че новата каменна църква „Свети Николай“ в селото е построена по възложение на Павел.<ref name=":233" /> От друга страна обаче, между 1887 и 1889 г. в селото е построен нов комплекс от сгради към имението (запазен частично и до днес; виж по-долу), чиито възложител е синът на Иля – Михаил Илич Миклашевски (1853–1916); това би означавало, че вероятно Иля е бил наследник на Михаил Павлович Миклашевски.<ref name=":233" /><ref name=":424">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://memoryon.net/ru/pages/usadba-miklashevskogo-v-sbelenkoe-zaporozhskogo-r-na-zaporozhskoj-obl?pageId=607149132b253e000adfeb52|заглавие=Усадьба Миклашевского в с.Беленькое, Запорожского р-на, Запорожской обл.|фамилно_име=Gorban|първо_име=Angela|дата=2021|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230602103319/https://memoryon.net/ru/pages/usadba-miklashevskogo-v-sbelenkoe-zaporozhskogo-r-na-zaporozhskoj-obl?pageId=607149132b253e000adfeb52|архив_дата=2023-06-02|достъп_дата=2023-06-02}}</ref> Версията за това, че наследник става Иля е твърдена и от някои от днешните потомци на рода Миклашевски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kajuta.net/node/4029|заглавие=Имение Миклашевских в селе Беленькое Екатеринославского уезда (ныне Запорожская обл., Украина)|автор=Константин Вихляев; Юта Арбатская|труд=Сайт семейного творчества|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210064233/https://www.kajuta.net/node/4029|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-06-02}}</ref><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Павел_Михайлович_Миклашевский_(1819_–_1893).jpg|Павел Михайлович Миклашевски (1819–1893) Файл:I.M.Miklashevskiy_by_T.Wright_(1844,_priv.coll).jpg|Иля Михайлович Миклашевски (1821– 1886) Файл:Дворянин_Илья_Михайлович_Миклашевский_(1821-1886)_и_Анна_Владимировна_Миклашевская,_урожденная_княжна_Гагарина.jpg|Иля Михайлович Миклашевски (1821–1886 ) и Анна Владимировна Миклашевска, по бащинство [[княгиня]] Гагарина. Сватбен портрет. Файл:MIklashevskiy.jpg|Михаил Илич Миклашевски (1853–1916) </gallery> ===== Втори комплекс ===== През 1889 г., малко след смъртта на Иля Михайлович Миклашевски (1821–1886), е построен нов комплекс към имението.<ref name=":233" /> Възложител на строежа е синът му Михаил Илич Миклашевски (1853–1916).<ref name=":233" /><ref name=":424" /> Автор на проекта за новия комплекс е [[Екатеринослав|екатеринославският]] инженер от [[Балтийски немци|прибалтийско-немски]] произход – [[:en:UK:Гаген_Фердинанд_Августович|Фердинанд фон Хаген]][[:en:EN:Cesar_Daly|&nbsp;]]^{(на украински)}.<ref>{{Cite journal|last=фон Гаген|first=Фердинанд|date=1889|editor-last=Деклеронъ|editor-first=Эраст Павлович|title=Дача г-на М. И. Миклашевского въ Екатеринославской губернiи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%97%D0%BE%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%B9_1889%2C_%E2%84%96_01-12.pdf&page=232|journal=Зодчій|language=ru|volume=18|issue=11 и 12|pages=Листъ № 2|at=Листъ № 2}}</ref><ref name=":57">{{Cite journal|last=фон Гаген|first=Фердинанд|date=1889|editor-last=Деклеронъ|editor-first=Эраст Павлович|title=Домъ въ имѣніи г. Миклашевскаго, въ Екатеринославской губерніи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%97%D0%BE%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%B9_1889%2C_%E2%84%96_01-12.pdf&page=218|journal=Зодчій|language=ru|volume=18|issue=11 и 12|pages=89|access-date=2023-06-02}}</ref><ref name=":233" /> Според думите на самия автор в списание „Зодчий“ (на български: ''архитект'') през 1886 г. са изготвени планове за нова главна господарската къща (дворец) и две свободностоящи [[Крило (сграда)|крила]] (западно и източно), чийто строеж е започнат през май 1887 г. и завършен на 12 август 1889 г.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Стоежът струва общо 80[[:en:EN:Cesar_Daly|&nbsp;]]000 [[Руска рубла|рубли]].<ref name=":57" /> [[Файл:Майдан_навколо_другої_церкви_на_німецькій_топографічній_мапі_1943_року,_с._Біленьке_(Запорі́зька_о́бласть).jpg|мини|334x334пкс|Селото и имението на немска карта от 1943 г., покрай тях – [[Днепър|река Днепър]]]] Сградите са снабдявани чрез [[водопровод]] с вода от река [[Днепър]],<ref name=":57" /> която по това време се намира на 300 [[Сажен|сажена]] (ок. 640 м.) от господарската къща,<ref name=":57" /> а в парка са устроени [[Фонтан|фонтани]], [[Чешма|поливни кранове]] и пожарни кранове.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Имението е сред малкото оцелели останки от старинните [[Имение|имения]] на някогашната [[Екатеринославска губерния]].<ref name=":233" /> То е архитектурен и исторически паметник от местно значение.<ref name=":233" /> Намира се в историческата (юго-източна) част на село Биленке, на улица ''Шкільна № 5''.<ref name=":233" /> ====== Господарска къща ====== [[Файл:Загальний_вигляд_головного_садибного_будинку_Миклашевських_з_південного_сходу._с._Біленьке_(Запорі́зька_о́бласть).jpg|мини|454x454пкс|Строителен план на господарската къща с изглед на задната ѝ [[фасада]]]] Главната, господарска къща на имението е претърпяла доста промени в течение на времето.<ref name=":233" /> Тя е била построена е в духа на [[Еклектика|еклектиката]] на [[Историцизъм (изкуство)|историцизама]], но са използвани и архитектурни елементи от [[дърворезба]], типични за руската архитектура.<ref name=":233" /> Сградата днес е един от малкото оцелели примери за архитектура на [[имение]] от края на [[19 век|XIX]] и началото на [[20 век|XX в.]]<ref name=":233" /> Къщата има несиметричен план.<ref name=":233" /> Той се състои от основна, [[Правоъгълник|правоъгълна]] постройка с [[ризалит]] на предната [[фасада]] и изпъкнало полухектагонално пространство тип [[зимна градина]] на задната фасада, а на югозападната страна е прикрепена осмоъгълна триетажна [[кула]], която е свързана с основната постройка посредством [[Коридор|коридори]].<ref name=":233" /> Кулата е била триетажна, като третият етаж всъщност е представлявал [[тераса]] с висок четирискатен покрив.<ref name=":233" /> Днес третият етаж е загубен.<ref name=":233" /> [[Ризалит|Ризалитът]] на предната фасада съдържа в себе си [[Ажур|ажурна]] метална кована козирка над входа на сградата на първия етаж, а на втория етаж той се състои от открита [[веранда]] с [[Аркада|аркади]] с дървени фигурални [[Колона|колони]] (в духа на традиционната народна архитектура от [[18 век|XVIII в.]]) и детайли от [[дърворезба]] (стълбове, подпори, [[Кронщайн|кронщайни]], [[Конзола|конзолни]] части на [[Греда|греди]] и др.).<ref name=":233" /> [[Фундамент|Фундаментът]], [[Цокъл|цокълът]], [[Пиластър|пиластрите]], външните преддверия и ключовите камъни над отворите за [[Прозорец|прозорци]] и [[Врата|врати]], както и украсата са направени от чисто издялан местен, твърд камък ([[пясъчник]]).<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Използвани са също червен [[кирпич]], [[вар]], [[пясък]], [[глина]] и [[алабастър]] с местен произход и производство.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Външните стени са без [[Щукатура|щукатури]], боядисани с маслена боя.<ref name=":57" /> Сградата има плосък четирискатен покрив, изработен от дърво, който първоначално е бил с метално ([[Полихромия|полихромно]]) покритие, по-късно заменено с [[Шисти|шистови]] покривни плочки.<ref name=":233" /> [[Ковач|Ковашките]] и [[Ключар|ключарските]] работи са извършени по най-икономичния начин според чертежите на фон Хаген.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Има вентилационна печка, облицована с декоративни керамични плочки.<ref name=":57" /> [[Грънчарство|Грънчарските]] тръби, целият дървесинен материал, гвоздеи и различни дребни предмети са били доставени от [[Екатеринослав]], на 120 [[верста]] (ок. 128 km) разстояние.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Паркетът (с дъски по 2&nbsp;x&nbsp;2 аршина – т.&nbsp;е. 1,42&nbsp;x&nbsp;1,42 m) e закупен от остатъците от строежа на [[Железопътна гара|железопътната гара]] в [[Екатеринослав]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Щукатура|Щукатурите]] са изработени от фирма „Е. Куликовски“ от [[Киев]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Грънчарство|Грънчарските]] [[Плочка|плочки]] за пода, коридора, антрето и терасата са поръчани от [[Париж]] чрез „Търговска къща на Анджовски“ в [[Киев]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Мрамор|Мраморните]] [[Камина|камини]] и една [[Теракота|теракотена]] камина за [[Трапезария|трапезарията]] са поръчани от [[Виена]].<ref name=":233" /> [[Тротоар|Тротоарите]] около къщата са направени от [[Цимент|циментови]] плочи и [[асфалт]] от фирмата „Айхе“ (немска фирма с немско име „Eiche“) в [[Днипро|Екатеринослав]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Чугун|Чугунени]] отливки и вити стълби са изработени в [[Уезд|уездния]] град [[Запорожие|Александровск]] в завода „Лепа“.<ref name=":233" /> [[Каменоделство|Каменоделците]], [[wikt:столар|столарите]], [[Струг|стругарите]], печкарите, [[Марангоз|марангозите]] и [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%87/ покривачите] са наети в град [[Екатеринослав]].<ref name=":57" /> Прибори за врати и прозорци, както и за комини, мрамор за стълби, тапети, бои, [[Тоалетна чиния|тоалетни чинии]] с воден резервоар, и [[бойлер]] за баня се поръчват от различни фирми в [[Одеса]] и се доставят по вода през [[Херсон]] и [[Николаев]].<ref name=":57" /> Бояджийските работи са извършени от местни майстори под личното ръководство на архитекта фон Хаген, по мотиви от френския архитект, издател и писател – [[:en:EN:Cesar_Daly|Сезар Дейли&nbsp;]]^{(на английски)}.<ref name=":57" /> Планът на вътрешното пространство на сградата е запазен като цяло.<ref name=":233" /> Запазена е оригиналната интериорна украса: печки с декорации, декорация на стените и тавана с [[щукатура]].<ref name=":233" /> Запазено е вито [[Чугун|чугунено]] [[стълбище]], плочките по пода и др.<ref name=":233" /> Особен интерес представлява интериорния дизайн на кабинета на Миклашвски в английски стил.<ref name=":135" /><gallery mode="packed" widths="200" heights="200" caption="Предна част на господарската къща"> Файл:Зовнішній вигляд головного садибного будинку Миклашевських з північного заходу. с. Біленьке (Запорі́зька о́бласть).jpg|Предната фасада на господарската къща (преди 1917 г.) Файл:Усадебный дом Михаилa Ильичa Миклашевского в Беленьком; Лицевой фасад.jpg|Предната фасада; в ляво се вижда едното странично крило (преди 1917 г.) Файл:Усадьба Миклашевских в с. Беленьком; сад перед домом с гербом Миклашевских.jpg|Градината пред къщата с един от гербовете на рода Миклашевски (в далечината зад храста се разпознава алеята) (преди 1917 г.) Файл:Перспективний вид з центральної алеї на головний садибний будинок Миклашевських. с. Біленьке (Запорі́зька о́бласть).jpg|Алеята водеща от господарската къща до [[Пристан|пристана]] на [[Днепър|р. Днепър]] Файл:Михаил Ильич Миклашевский и Ольга Николаевна Миклашевская в имении Беленькое.jpg|Михаил Илич Миклашевски и Олга Николаевна Миклашевска пред господарската къща (края на 1880-те г.) Файл:Ольга Николаевна Миклашевская раздает подарки на Пасху в имении Беленькое.jpg|Олга Николаевна Миклашевска раздава великденски подаръци в имението </gallery><gallery mode="packed" widths="200" heights="200" caption="Задна част на господарската къща"> Файл:Усадебный дом Миклашевских в Беленеке; задний фасад (обращен к парку).jpg|Задната [[фасада]] на къщата Файл:Загальний вигляд головного садибного будинку Миклашевських з південного сходу. с. Біленьке (Запорі́зька о́бласть) color.jpg|Задната [[фасада]] на къщата Файл:Усадьба Миклашевских в с. Беленьком; сад за домом.jpg|Парка зад къщата Файл:Семья Миклашевских. 1900 г.jpg|Семейство Миклашевски (вероятно в парка зад къщата), 1900 г. Файл:Дворянин Илья Михайлович Миклашевский (1821–1886) и его семья; примерно в конце 1870-х годов.jpg|Иля Михайлович Миклашевски (1821-1886) и семейството му. Главата на семейството седи в центъра на масата. В светъл костюм е първородният му син Михаил Илич Миклашевски (1853-1916). </gallery> ====== Странични крила на господарската къща ====== На запад и на изток от основната, господарска къща се намират странични [[Крило (сграда)|крила]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Едното е служило за помещаване на [[Кухня (помещение)|кухнята]] и персонала, а другото за настаняване на гости.<ref name=":57" /> Те са построени също в духа на [[Еклектика|еклектиката]] на [[Историцизъм (изкуство)|историцизма]] като главната сграда.<ref name=":233" /> Изградени са от червени и жълти [[Керамика|керамични]] тухли и имат [[цокъл]] от [[пясъчник]].<ref name=":233" /> Сградите имат правоъгълен план и са снабдени с двускатен покрив.<ref name=":233" /> Предните им фасади, обърнати към [[Курдоньор (дворцова архитектура)|парадния двор]], са структурирани от [[Контрафорс|контрафорси]], увенчани от [[Фронтон|фронтони]] със сложна изработка и декоративни [[Корниз|корнизи]], както и с правоъгълни [[Стълб|стълбове]].<ref name=":233" /> До днес те са запазени в оригиналните си размери, но са загубили оригиналния си покрив, а по фасадите се забелязват промени: прозорците са подменени, а декорът е частично изгубен.<ref name=":233" /> Сградите са били преустройвани в течение на времето.<ref name=":233" /><gallery mode="packed" heights="200" caption="странични крила"> Файл:Усадебный дом Михаилa Ильичa Миклашевского в Беленьком; Лицевой фасад.jpg|Вляво на снимката се вижда едно от страничните крила Файл:Садибний будинок Миклашевських в с. Біленьке (Запорізький район), флігель.jpg|Едното крило, в далечина се вижда кулата на главната сграда </gallery> ====== Парк ====== [[Файл:План_інвентаризації_ділянки_садиби_Миклашевських_з_прилеглою_територією_училища._1920-ті_рр.;_с._Біленьке_(Запорі́зька_о́бласть).jpg|мини|334x334пкс|Имението (постройките и парка) върху инвентаризационен план от 1920 г.]] Обкръжаващата територия около сградите е оформена като парк с малки [[Ландшафтна архитектура|ландшафтно-архитектурни елементи]], а в неговия източен край е изграден [[пристан]] на брега на река [[Днепър]].<ref name=":233" /> По централната ос на парка от господарската къща до пристана е отвеждала дълга и широка алея, украсена с [[Басейн|басейни]] и [[Фонтан|фонтани]].<ref name=":233" /> Паркът е имал правилни фигурни очертания, които постепенно, приближавайки се до реката, преминавали в елементи от естествения [[ландшафт]] на околността с влажни зони.<ref name=":233" /> ==== Съдба през комунинзма ==== След края на [[Монархия|монархията]] в резултат на [[Руска революция (1917)|революциите в Руската империя през 1917 г.]], създаването на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския Съюз]] и установяването на [[комунистически режим]], благородничеството се премахва и собствениците на имението – благородническия род Миклашевски – са прогонени.<ref name=":233" /> Сградите на имението са използвани като земеделско училище, което вероятно ги е спасило от цялостното им разрушаване.<ref name=":233" /> През 1920-те години е извършен опис на сградите на имението, като по това време някои от постройките са били вече разрушени.<ref name=":233" /> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] през 1938 г. църквата „Свети Никола“ е разрушена, в резултат на което е загубена основната доминанта на селото, която оформяла просторния църковен и пазарен площад и панорамните гледки към селото в различни посоки.<ref name=":233" /> След войната градоустройствения план на централната част на селото се променя значително.<ref name=":233" /> От 1960-те години въз основа на тогавашната [[Комунизъм|комунистическа]] [[идеология]] всичко старо се порутва, за да се сътвори нещо ново.<ref name=":233" /> През 1969 г. бил разработен Общият устройствен план на с. Биленке, който е в сила и до днес.<ref name=":233" /> Съгласно него, на територията на бившето имение и парковия комплекс частично се запазват единствено основните композиционни елементи: парцелната граница на бившия парк, простираща се от северозапад на югоизток, и три оцелели исторически сгради на имението (господарската къща с двете крила), които съпровождат главната алея на парка.<ref name=":233" /> Иначе, за всичко останало, градоустройствения план предвижда обстойни промени.<ref name=":233" /> Теренът на имението бил преустроен през 1970-те години така, че нови доминиращи елементи стават една нова триетажна училищна сграда с футболно игрище и работилница точно насред главната алея на някогашния парк, блокирайки [[Зрителна ос|зрителната ос]] към господарската къща.<ref name=":233" /> Малко по-късно в източната част на училищния терен е построена и мащабна сграда, която още повече влошава визуалното възприемане на историческото имение (а също така и на училището и централната част на селото като цяло).<ref name=":233" /> Освен това, в южната част на градинско-парковия комплекс, на брега на река [[Днепър]], където бил [[Пристан|пристана]] на имението, през 1960-те години се изграждат зърнохранилище и няколко едноетажни едромащабни стопански сгради, които разделят останките на имението от реката.<ref name=":233" /> Алеята, която отвеждала от господарската къща направо до пристана, първоначално била 640 m, а след орязването ѝ – едва 200 m.<ref name=":233" /> Значителни промени са настъпили и в районите на изток от бившето имение.<ref name=":233" /> През 1962 г. там са създадени производствените зони на местния [[затвор]].<ref name=":233" /> „Чудовищните пространства“ задават нов мащаб в развитието на цялата крайбрежна част на селото.<ref name=":233" /> Освен това, голяма площ от бившия парк е била залята от водите на язовир „Каховка“ при неговото образуване през 1955-1958 г. <ref name=":233" /> По време на строителството на един магазина в центъра на селото са разрушени останките от основите на бившата църква „Свети Николай“ и е осквернен гробът на рода Миклашевски в църквата (сега на мястото на престъплението е издигнат кръст).<ref name=":233" /> Там под покрива на църквата е бил погребан нейния основателя – Павел Михайлович Миклашевски (04.06.1819 г.–1893 г.), а в оградата на църквата са били погребани [[княгиня]] Анна Владимировна Миклашевская (родом от [[Княз|княжеския]] род Гагарини; 15.05.1832–14.09.1887 г.), съпругът ѝ Иля Михайлович Миклашевски (23.02.1821–31.03.1886 г.), заедно с едно от децата им, починало като бебе, – Олга Илиевна Миклашевская.<ref name=":233" /> Поради значителните архитектурно-градоустройствени промени в северозападната част на парка, в края на 1960-те и 1970-те години се променят плановата структура на селото, мащабът на застрояване и лика на историческия комплекс на имението.<ref name=":233" /> Територията на бившия парк днес е в окаяно състояние, а плановата мрежа, чрез която структурите на градинско-парковия комплекс хармонирали с околната среда на центъра на селото, е загубена.<ref name=":233" /> Негативен фактор, който значително променя качеството на архитектурната среда на имението, е разрушаването на редица исторически постройки, малки [[Градинско-парково изкуство|градинско-паркови елементи]] и мрежа от пътеки.<ref name=":233" /> Изсичането на зелените насаждения също е допринесло за влошаването на парковата среда. Освен това, голямата площ залята от язовир „Каховка“ е загубена.<ref name=":233" /> ==== Съвременен вид ==== Общият характер на застрояването върху територията на бившето имение е исторически нарушен, тъй като е претърпял значителни промени и днес дори е трудно да се предположи, как е изглеждало някогашното имение.<ref name=":233" /> Например, днес там се намират Средно общеобразователно училище със съвременна триетажна сграда, отделна котелна пристройка, футболно игрище и други детски площадки, активен [[Артезиански води|артезиански]] [[Воден кладенец|кладенец]] и друг неактивен кладенец, съоръжения за пречистване на отпадъчни води, товарен [[кей]] с няколко едноетажни сгради.<ref name=":233" /> Около историческия комплекс пък се намират съвременни жилищни и обществени сгради на един до три етажа от различни архитектурни периоди.<ref name=":233" /> Благодарение на исторически архивни и картографски извори и теренни проучвания на място, през 2016 г. учени успяват да определят местоположението на границите на някогашното имение и липсващите елементи на бившия дворцов и парков комплекс.<ref name=":233" /> Главната, господарска къща на имението е запазена в гоямата си част.<ref name=":233" /> Единствено третия етаж на прикрепената към къщата триетажна кула, който педставлявал [[Покривна градина|покривна тераса]] с висок четирискатен покрив, днес е загубен.<ref name=":233" /> Запазени са и двете крила на господарската къща в оригиналните си размери, но те са загубили оригиналния си покрив, а по фасадите се забелязват промени: прозорците са подменени, а декорът е частично изгубен.<ref name=":233" /> Територията на бившия парк днес е в окаяно състояние, а плановата мрежа, чрез която структурите на градинско-парковия комплекс хармонирали с околната среда на центъра на селото, е загубена.<ref name=":233" /> Загубена е и бившата църква „Свети Николай“, в която се е намирала семейната гробница на рода Миклашевски (сега на мястото на престъплението е издигнат кръст).<ref name=":233" /> Там под покрива на църквата е бил погребан нейния основателя – Павел Михайлович Миклашевски (04.06.1819 г.–1893 г.), а в оградата на църквата са били погребани [[княгиня]] Анна Владимировна Миклашевская (родом от [[Княз|княжеския]] род Гагарини; 15.05.1832–14.09.1887 г.), съпругът ѝ Иля Михайлович Миклашевски (23.02.1821–31.03.1886 г.), заедно с едно от децата им, починало като бебе, – Олга Илиевна Миклашевская.<ref name=":233" /> От 2002 г. на югоизток от историческия комплекс се изгражда пречиствателна станция за отпадни води от затвора в селото, като се планира към нея да се присъединят болница, училище и детска градина.<ref name=":233" /> Парцелът, върху който се изгражда пречиствателната станция, се простира от югозапад на североизток, пресичайки територията на историческото училище.<ref name=":233" /> Разстоянието от новата ограда на парка до господарската къща е само 35 метра (вместо 200 метра през 1969 г. и 640 метра по време на създаването на имението).<ref name=":233" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Комплекс споруд садиби Миклашевських.jpg|Имението от предната му страна – в средата: господарската къща, а вляво и вдясно – двете ѝ [[Крило (сграда)|крила]]. Файл:Туристи біля садиби Миклашевських.jpg|Туристи Файл:Садибний будинок Біленьке 1.jpg|Предната фасада на господарската къща с [[ризалит]] и [[веранда]] Файл:Садибний будинок Біленьке 3.jpg|Верандата в [[Ризалит|ризалита]] на ниво на втория етаж Файл:Садибний будинок Біленьке 2.jpg|Предната част, заснета странично – вижда се осмоъгълната пристройка – някогашната триетажна [[кула]] с [[Тераса|покривна тераса]]. Файл:Садибний будинок Біленьке.jpg|Странична гледка на господарската къща откъм някогашната кула (вляво се вижда и едното крило), а в дясно – изпъкналото помещение тип [[зимна градина]]. Файл:Садибний будинок Біленьке 6.jpg|Задната фасада със [[Зимна градина|зимната градина]] Файл:Садибний будинок Біленьке 5.jpg|[[Зимна градина|Зимната градина]] Файл:Садибний будинок Біленьке 7.jpg|Ветропоказател </gallery> === Господарска къща в Стародуб === [[Файл:Стародубский краеведческий музей (ранше – усадьба Миклашевских).jpg|мини|334x334пкс|Господарската къща на Миклашевски в град [[Стародуб]] (днес в нея се помещава Стародубският [[Краеведство|краеведчески]] музей)]] Господарската къща на рода Миклашевски в град [[Стародуб]] (днес в [[Брянска област]] на [[Русия]]) е построена (вероятно) в началото на XIX век.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://starmuseum.ru/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%8f-%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%ba%d0%b0/|заглавие=История музея. Историческая справка|автор=Стародубский краеведческий музей|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230825163724/http://starmuseum.ru/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F-%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0/|архив_дата=2023-08-25|достъп_дата=2023-10-13}}</ref> Тя е преустроена през 1870 г.<ref name=":2" /> След [[Втора световна война|Втората световна война]] в нея се помещава [[Столова|столовата]] на сиропиталище.<ref name=":2" /> От 1972 г. насам в нея се намира Стародубският [[Краеведство|краеведчески]] музей.<ref name=":2" /> Постройката има 7 оси в лицевата си фасада, обърната към улицата.<ref name=":2" /> Централния [[ризалит]] с 3 прозореца завършва нагоре с [[мецанин]] с [[Фронтон|фронтони]].<ref name=":2" /> Централният ризалит отвътре съответства на зала или голяма дневна станая, в чиито краища се намира [[Анфилада|амфилада]] она парадни стаи (представителни помещения).<ref name=":2" /> В центъра на задната фасада откъм двора е разположен четири[[Колона|колонен]] [[портик]], направен от прости дървени подпори, лишен от основа и [[Капител|капители]].<ref name=":2" /> Портикът е завършен в горната си част с [[фронтон]] с облицован [[корниз]].<ref name=":2" /> Прозорците на сградата са обрамчени със скромни [[Наличник|наличници]].<ref name=":2" /> Ъгловите [[Пиластър|пиластри]], [[Розета (орнамент)|розетките]] и пиластрите на [[Мецанин|мецанина]] във вид на фигурални наслагвания вероятно се дължат на преустройството от 1870 г.<ref name=":2" /> Къщата е образец за [[Дворянство|дворянска]] господарска къща в стил [[ампир]] с дървен [[портик]], характерен за украинския [[класицизъм]].<ref name=":2" /> Тя е един от най-старите паметници на жилищната архитектура в града.<ref name=":2" /> === Господарска къща в Нижнее === Родът Миклашевски разполага с къща в село [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], построена през 1780-те години.<ref name=":67">{{Цитат книга|last=Бороздна|first=Иван Петрович|title=„Писано в селе Медвёдово…“: избранные стихотворения и поэмы|url=http://www.temples.ru/borozdna.php|accessdate=2024-03-27|year=2004|publisher=Клинцовская городская типография|location=Клинцы|lang=ru|pages=17}}</ref> На 17 януари 1787 г. в новопостроената къща нощува императрица [[Екатерина II]], пътьом за [[Крим]].<ref name=":67" /> Фасадата и планът на тази дървена къща са запазени: тя е била голяма (около 15 стаи), но много скромна в архитектурно отношение.<ref name=":67" /> [[Файл:Borozdna-p017-2.jpg|мини|334x334пкс|Къщата на Миклашевски в село [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] от 1780-те години. Старинна рисунка. През 1787 г. в нея нощува императрица [[Екатерина II]].]] === Господарска къща в Москва === Господарската къща на Миклашевски в [[Москва]] е построена през 1812 г.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archnadzor.ru/2018/04/06/delo-gudovichey/|заглавие=Дело Гудовичей|дата=2018-04-06|труд=Архнадзор|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220629135339/https://www.archnadzor.ru/2018/04/06/delo-gudovichey/|архив_дата=2022-06-29|достъп_дата=2023-09-13}}</ref><ref name=":144">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|заглавие=Дом Гудовичей|труд=Узнай Москву|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210119051502/https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|архив_дата=2021-01-19|достъп_дата=2023-07-31}}</ref> Първоначално сградата е била собственост на [[Граф|графовете]] Гудовичи, но през около 1890 г. тя е закупена от щабния [[ротмистър]] Андрей Михайлович Миклашевски.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> През 1898 г. по проект на архитект С. К. Родионов фасадата на къщата е преработена, украсена с [[щукатура]], а на ъгловата полуротонда се появява родовият герб на рода Миклашевски с [[Девиз#Хералдика|девиз]] на [[латински език]]: „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) и инициалите на тогавашния собственик на къщата „АМ“ – Андрей Миклашевски.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> Гербът е запазен и до днес. През 1900 г. къщата е наследена от дъщерята му – [[Граф|графиня]] Александра Андреевна Олсуфиева, родена ''Миклашевска''.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> През 1910 г. в нейната къща се помещават апартаментът и кожухарската работилница на М. А. Пилихин – чичото на министъра на отбраната на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] – [[маршал]] [[Георгий Жуков]].<ref name=":3" /><ref name=":144" /> В края на 1930-те години, поради ремонтни действия по разширяването на улица „Тверская“, част от сградата е демонтирана, а останалата част е преместена по [[Релса|релси]] в края на страничната уличка „Брюсов“.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> В резултат на преместването оцелява само едната половина от къщата.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> По [[съветско]] време в къщата се помещава ''Държавният комитет за наука и техника'' на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].<ref name=":3" /><ref name=":144" /> До 2008 г. тук се е намирало държавното учреждение „''Център за изследвания и статистика на науката''“ към ''Министерство на образованието и науката'' на [[Русия]].<ref name=":3" /> Понастоящем в сградата се помещава ''Министерството на науката и образованието'' на [[Русия]].<ref name=":3" /><ref name=":144" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Дом Гудовичей и Миклашевских в Москве.jpg|Къщата на Миклашевски в Москва, построена през 1812 г. Първоначално е била собственост на графовете Гудовичи, но през ок. 1890 г. е закупена от Андрей Михайлович Миклашевски Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky.jpg|Родовият герб на рода Миклашевски с девиз на латински език „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky 2.jpg|alt= </gallery> == Памет == В град [[Путивъл]] в [[Украйна]] има [https://www.google.com/maps/place/Vul.+Myklashevs%CA%B9koho,+Putyvl',+Sums'ka+oblast,+Ukraine,+41501/@51.3307456,33.8990273,17z/data=!3m1!4b1!4m6!3m5!1s0x412bd98b184b2703:0x999d9d06f5030f6b!8m2!3d51.3307456!4d33.8990273!16s%2Fg%2F11h54zpysy?entry=ttu улица „Миклашевски“]. == Значими членове на рода == * [[Михаил Андреевич Миклашевски]] ([[1640]] г. – [[19 март]] [[1706|1706 г.]]) – [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и царски [[Столник (длъжност)|столник]] в [[Руска държава|Руското царство]]. == Бележки == <references group="Бележка" /> == Източни == <references />{{Purge|Почисти}} [[Категория:Полска аристокрация]] [[Категория:Руска аристокрация]] [[Категория:Пруска аристокрация]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Благороднически гербове]] 8qj4ii49ix166y589f8ub5dw0wthiz8 12416016 12415927 2024-11-18T17:21:00Z Angel Miklashevsky 237767 /* Произход – полска главна родова линия */ 12416016 wikitext text/x-wiki {{Кралска династия|герб=Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|описание=герб на рода Миклашевски<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref><br/>(разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]) '''[[Блазон]]''': <br/> ''„Върху [[W:BG:Щит (хералдика)|щит]] с червено поле са изобразени два златни [[W:BG:полумесец|Полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда сребърен [[W:BG:меч|Меч]], сочещ с острия си връх надолу. Щитът е увенчан с обикновен [[W:BG:Герб#Шлем|Благороднически Шлем]] с [[W:BG:Корона (хералдика)|Благородническа Корона]] върху него и три [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] на щита е червенa, обшита със злато.“''<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>|име=Миклашевски|страна=|общомедия=House of Miklashevskiy|родно_име=*<div style="text-align:left">на [[полски език]]: Miklaszewski или Mikłaszewski или Mikłaszewscy</div> *<div style="text-align:left">на [[руски език]]: Миклашевские</div> **<div style="text-align:left">[[Род (българска граматика)#Мъжки род|м.р.]]: Миклашевский,</div> **<div style="text-align:left">[[Род (българска граматика)#Женски род|ж.р.]]: Миклашевская</div> *<div style="text-align:left">на [[английски език]]: Miklashevsky</div> *<div style="text-align:left">на [[немски език]]: von Miklaszewski, Miklaschewski, Miklachevsky или Miklaszewski </div> *<div style="text-align:left">на [[френски език]]: Miklachevsky </div>|година на основаване=1451 г.}}'''Миклаше́вски''' ({{Lang|pl|Miklaszewski|Mikłaszewski|Mikłaszewscy}}; {{Lang|Ru|Миклашевские|[[Род (българска граматика)#Мъжки род|(м. р.)]] Миклашевский|[[Род (българска граматика)#Женски род|(ж. р.)]] Миклашевская}}; {{Lang|Uk|Миклашевські}}; {{Lang|en|Miklashevsky}},<ref name=":9" /> на [[Немски език|немски]] и [[френски език]] някои представители на рода, емигрирали в [[Германия]] и [[Франция]] след [[Руска революция (1917)|Руската революция от 1917 г.]], изписват името си ''Miklachevsky'';<ref name=":9">{{Цитат книга|last=Miklashevskaya|first=Ludmila|others=Translated and Edited by Elaine MacKinnon|title=Gender and Survival in Soviet Russia. A Life in the Shadow of Stalin’s Terror|url=https://dokumen.pub/gender-and-survival-in-soviet-russia-a-life-in-the-shadow-of-stalins-terror-9781350139206-9781350139220-9781350139213.html|accessdate=2023-11-18|series=Library of Modern Russia|origyear=2007, 2012|publisher=Bloomsbury Academic, Bloomsbury Publishing Plc|location=London, New York, Oxford, New Delhi, Sydney; first published in Great Britain|lang=en|isbn=978-1-3501-3921-3|pages=xii}}</ref> в [[Кралство Прусия]] родът се изписва на немски език като ''von Miklaszewski''<ref name=":69">{{Цитат книга|last=von Ledebur|first=Leopold|title=Adelslexikon der preussischen Monarchie|accessdate=2024-10-04|year=1856|publisher=Verlag von Ludwig Rauh|location=Berlin|lang=de|pages=106|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AAdelslexikon_der_preussischen_Monarchie%2C_II._Band_(L%E2%80%93M)%2C_1856.pdf&page=114|quote=Im Großherzugthum Posen: Matthias von Miklaszewski auf Zolez (Gnesen)}}</ref> или ''Miklaszewski''<ref name=":70">{{Цитат книга|last=von Mülverstedt|first=George Adalbert|others=Illustriert von Adolf Matthias Hildebrandt|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der blühende Adel des Königreichs Preußen (Edelleute M–Z.). In einer neuen, vollständig geordneten und reich vermehrten Auflage mit heraldischen und historisch-genealogischen Erläuterungen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmachers_Wappenbuch,_Preussen,_Edelleute_(M%E2%80%93Z),_1878.pdf&page=25|accessdate=2024-04-04|volume=3 (Dritten Bandes zweite Abtheilung)|year=1878|publisher=Verlag von Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=264; Taf. 315}}</ref><ref name=":71">{{Цитат книга|last=von Hefner|first=Otto Titan|title=Stammbuch des blühenden und abgestorbenen Adels in Deutschland|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Stammbuch_des_bl%C3%BChenden_und_abgestorbenen_Adels_in_Deutschland._3._Band._1865.pdf&page=56|accessdate=2024-04-03|year=1865|publisher=Verlag von Georg Joseph Manz|location=Regensburg|lang=de|pages=49}}</ref><ref name=":143" /><ref name=":91" />; в немскоезичните региони на [[Руска империя|Руската империя]] в [[Прибалтика]] се среща също немското изписване ''Miklaschewski'',<ref>{{Цитат книга|last=Smitt|first=Fedor Ivanovich|title=Suworow’s Leben und Heerzüge. Im Zusammenhange mit der Geschichte seiner Zeit.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Suworow%27s_Leben_und_Heerz%C3%BCge._Im_Zusammenhange_mit_der_Geschichte_seiner_Zeit._I.-r_Theil.pdf&page=524|accessdate=2024-03-28|volume=I.-r Theil|year=1833|publisher=Gedruckt bei Joseph Zawadzki|location=[[Вилнюс|Wilna]]|lang=de|pages=407-408}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Rigasches Adressbuch|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Rigasches_Adressbuch_1910.pdf&page=141|accessdate=2024-04-04|volume=13|year=1910|publisher=Adolf Richters Nachfolger|location=Riga|lang=de|id=№ 8|pages=149}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|title=Rigasches Adressbuch|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ARigasches_Adressbuch_1911.pdf&page=142|accessdate=2024-04-04|volume=14|year=1911|publisher=Adolf Richters Nachfolger|location=Riga|lang=de|id=№ 8|pages=150}}</ref>''' в [[Австро-Унгарската империя]] родът е познат под името ''Mikłaszewski''<ref name=":75">{{Цитат книга|last=Heyer von Rosenfeld|first=Friedrich|last2=Bojničić|first2=Ivan von|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AJ._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien%2C_Ladomerien_und_der_Bukowina%2C_1905.pdf&page=183|accessdate=2024-04-05|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=168; Taf. 204}}</ref>) е [[Благородник|благороднически]] род с [[Поляци|полски]] произход, първоначално основан в [[Полско-литовската държава]], а по-късно поради териотирални промени става част от благородническото [[съсловие]] на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], [[Руско царство|Руското царство]] (после: [[Руска империя]]), [[Кралство Прусия]] (после: [[Германска империя]]), [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]] (после: [[Австрийска империя]] и [[Австро-Унгарската империя|Австро-Унгарска империя]]).<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref><ref name=":24">{{Цитат книга|last=Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Алфавитный список дворянских родов Черниговской губернии, внесенных в дворянскую родословную книгу, разделенную на шесть частей|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_(1890).pdf&page=30|accessdate=2023-12-23|year=1890 г.|publisher=типография Губернского правления|location=[[Чернигов]]|lang=ru|id=№ 1456|pages=28|chapter=VI часть – Древние благородные дворянские роды, доказательство дворянского достоинства, которых восходят за 100 лет, но благородное течение покрыто неизвестностью.}}</ref><ref name=":19">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref><ref name=":89">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|title=Korona Polska przy Złotey Wolnosci Starożytnemi Rycerstwa Polskiego y Wielkiego Xięstwa Litewskiego Kleynotami, Naywyższymi Honorami, Heroicznym Męstwem y odwagą, Wytworną Nauką a naypierwey Cnotą, Pobożnością y Swiątobliwością Ozdobiona: Potomnym zaś wiekom na zaszczyt y nieśmiertelną sławę pamiętnych w tey Oyczyznie Synow Podana|accessdate=2024-09-12|volume=Tom Trzeci (3) [La-Rzu]|year=1740|publisher=w Drukarni Collegium Lwowskiego Societatis Jesu|location=Lwów|lang=pl|pages=261-262|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKasper_Niesiecki_%E2%80%93_Korona_Polska_(1740).pdf&page=136}}</ref>'''<ref name=":90">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|title=Korona Polska przy Złotey Wolnosci Starożytnemi Rycerstwa Polskiego y Wielkiego Xięstwa Litewskiego Kleynotami, Naywyższymi Honorami, Heroicznym Męstwem y odwagą, Wytworną Nauką a naypierwey Cnotą, Pobożnością y Swiątobliwością Ozdobiona: Potomnym zaś wiekom na zaszczyt y nieśmiertelną sławę pamiętnych w tey Oyczyznie Synow Podana|accessdate=2024-09-12|volume=Tom Trzeci (3) [La-Rzu]|year=1740|publisher=w Drukarni Collegium Lwowskiego Societatis Jesu|location=Lwów|lang=pl|pages=505-509|chapter=Ostoia herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKasper_Niesiecki_%E2%80%93_Korona_Polska_(1740).pdf&page=253}}</ref>'''<ref name=":1134">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|editor-last=Bobrowicz|editor-first=Jan Nepomucen|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414|format=PDF|volume=VI|origyear=1740|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=406|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Dunin-Borkowski|first=Jerzy Sewer|title=Spis nazwisk szlachty polskiej|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ASpis_nazwisk_szlachty_polskiej.pdf&page=257|accessdate=2024-09-12|year=1887|publisher=Nakładem Księgarni Gubrynowicza i Schmidta; Z drukarni J. Czaińskiego w Gródku|location=Lwów|lang=pl|pages=249}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Kuropatnicki|first=Ewaryst Andrzej|title=Wiadomość o kleynocie szlacheckim oraz herbach domów szlacheckich w Koronie Polskiey i Wielkim Xięstwie Litewskim, Tudzież w przyległych Prowincyach z Ksiąg Paprockiego, Okolskiego, Potockiego, Rzączynskiego, Niesieckiego, Dunczewskego, Chmielowskiego, oraz Aktu Elekcyi JKM Stanisława Augusta, jako też z aktów Konfederacji na sejmie Convocationis 1764 zaczętej, a w roku 1766 rozwiązanej, tudzież w Konstytucji innych sejmów za teraźniejszego Panowania odprawionych.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AWiadomo%C5%9B%C4%87_o_kleynocie_szlacheckim_oraz_herbach_dom%C3%B3w_szlacheckich_w_Koronie_Polskiey_i_Wielkim_Xi%C4%99stwie_Litewskim%2C_Tudzie%C5%BC_w_przyleg%C5%82ych_Prowincyach.pdf&page=81|accessdate=2024-11-17|year=1789|publisher=Nakładem y Drukiem Michała Grölla|location=Warszawa|lang=pl|pages=65}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Брокгауз|first=Фридрих Арнолд|last2=Ефрон|first2=Иля Абрамович|others=Акционерное издательское общество Ф. А. Брокгауз — И. А. Ефрон|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|accessdate=2023-05-15|volume=XIX (Мекенен — Мифу-Баня)|year=1896 г.|publisher=Типо-Литография И. А.Ефрона|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=249|chapter=Миклашевскiе|trans_chapter=https://runivers.ru/bookreader/book10168/#page/258/mode/1up|chapterurl=https://runivers.ru/bookreader/book10168/#page/258/mode/1up}}</ref><ref name=":35">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=521|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=475}}</ref><ref name=":10" /><ref name=":65">{{Цитат книга|title=Список дворянских родов и лиц, внесенных в дворянскую родословную книгу Черниговской губернии и утвержденных в дворянстве Герольдией правительсвующего Сената, временным ее присутствием и Департаментом Герольдии по 1881 год.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%86,_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_1881_%D0%B3.pdf&page=109|accessdate=2024-03-09|year=1881|publisher=Губернская типография|location=Чернигов|lang=ru|pages=107-109}}</ref><ref name=":152">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В'ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=640|chapter=Миклашевські|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/640/mode/2up}}</ref><ref name=":69" /><ref name=":70" /><ref name=":71" /><ref name=":143" /><ref name=":75" /> Родът се споменава в III част на „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1799 г. – официалният списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] –, където освен това е [[Блазон|блазониран]] и изобразен гербът на рода.''<ref name=":05" />'' Родът също така е упоменат в VI част – „''Древни благородни дворянски родове''“ – на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословна книга]] на [[Черниговска област|Черниговска]] [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]] от 1890 г.<ref name=":24" /><ref name=":19" /> Миклашевски са вписани и в „''Родословна книга на дворяните на [[Витебска губерния]]''“ от 1827 година.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867413|заглавие=Ф. 1343 Оп. 36 Д. 15995. – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. I часть родословной книги Витебской губернии“|дата=1915|издател=Российский государственный исторический архив|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231029175101/https://fgurgia.ru/object/2391867413|архив_дата=2023-10-29|достъп_дата=2023-10-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/74525|заглавие=Родословная книга дворян Витебской губернии|дата=1827 г.|издател=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2023-01-30}}</ref> == Етимология == Фамилното име ''Миклашевски'' е производно от полското лично име ''Миклаш'' ({{Lang|pl|Miklasz}}), което е синонимен вариант на ''Миколай'' ({{Lang|pl|Mikołaj}}), и съответства на българското лично име ''Николай''.<ref>{{Цитат книга|last=Ainiala|first=Terhi|last2=Saarikivi|first2=Janne|title=Personal name systems in Finnic and beyond|url=https://www.sgr.fi/fi/files/original/19732a0de0336497a8f963cdf9b550fd.pdf|accessdate=2024-02-10|year=2017|publisher=Printon|location=Tallinn|lang=en|isbn=978-952-5667-91-2|pages=260}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Mordań|first=Michał|title=Chrześcijańskie dziedzictwo imiennicze utrwalone w nazwiskach mieszkańców Bielska Podlaskiego, Hajnówki i Siemiatycz|url=https://repozytorium.uwb.edu.pl/jspui/bitstream/11320/9011/1/Morda%C5%84_wk%C5%82ad_16.12.pdf|accessdate=2024-02-11|year=2019|publisher=Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku|location=Białystok|lang=pl|isbn=978-83-7431-591-3|pages=224}}</ref> == Произход – полска главна родова линия == {{Няколко картинки|image1=Map of the Polish–Lithuanian Commonwealth (1619–1621).png|image2=Podział administracyjny I RP.svg|caption1=[[Полско-литовската държава]] (1619–1621 г.) в Европа|caption2=Полско-литовската държава (1619 г.)|width2=230}} Началото на благородническия род Миклашевски не е съвсем ясно. Известният полски [[Генеалогия|генеалог]] и [[хералдист]] [[Каспер Несецки]] пише през 1740 г. в своята книга ''„Полска корона“'', че родът Миклашевски е част от [[Жечпосполита|полското]] [[благородничество]] (наричано [[шляхта|''шляхта'']]), носи [[Остоя (благороднически герб)|герба Остоя]] и произлиза от [[Мазовско войводство|Мазовското войводство]] в [[Кралство Полша (1385 – 1569)|Кралство Полша]].<ref name=":89" />'''<ref name=":90" />''' Родоначалник бил човек на име '''Миклаш''' ({{Lang|pl|Mikłasz}}) – [[wikt:кустос|кустос]] на град [[Краков]] и [[посланик]] на [[Кралство Полша (1385 – 1569)|крал]] [[Кажимеж IV Ягелончик]] във [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] през 1451 г.,<ref name=":89" /> за когото пише полският [[Историография|историк]] и [[дипломат]] [[Ян Длугош]] в своя известен труд „[[Хроника на Ян Длугош|Годишници или хроника на славното полско кралство]]“, написан в периода 1455 – 1480 г.<ref>{{Цитат книга|last=Długosz|first=Jan|authorlink=Ян Длугош|title=Joannis Dlugossi Historiae Polonicae|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AJoannis_Dlugossi_Historiae_Polonicae_Liber_XII._T._2..pdf&page=205|accessdate=2024-11-18|volume=Liber XII. T. 2.|year=1576|publisher=Manuscripta / Ex Bibliotheca C[omitum] O[rdinatum] Zamoyski. Scolis Zamoscensibus consecratae|location=Kraków|lang=la|pages=195}}</ref><ref name=":39">{{Цитат книга|last=Święcki|first=Tomasz|title=Tomasza Święckiego Historyczne pamiątki znamienitych rodzin i osób dawnej Polski|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Tomasza_%C5%9Awi%C4%99ckiego_Historyczne_pami%C4%85t.pdf&page=183|accessdate=2024-02-27|volume=I|year=1858|publisher=Nakładem S. H. Merzbacha Księgarza|location=Warszawa|lang=pl|pages=167-168}}</ref> Това е записано и в книгата ''„Полски гербовник“'' от 1841 г. на книгоиздателя Ян Бобрович, който препредава и разширява труда на Несецки.<ref name=":1134" />'''<ref name=":1142">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|editor-last=Bobrowicz|editor-first=Jan Nepomucen|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178|format=PDF|volume=VII|origyear=1740|year=1841|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=170-171|chapter=Ostoja Herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178}}</ref>''' {{Няколко картинки|image1=Coat of arms of the Miklaszewski family (czyli Ostoja odmienny). Księga Herbowa Rodów Polskich by Juliusz Ostrowski, volume 10, part 1, page 356. Warszawa Skład Główny w Księgarni Antykwarskiej B. Bolwicza. 1900.jpg|image2=Coat of arms of the Miklaszewski family (czyli Ostoja odmienny). Księga Herbowa Rodów Polskich by Juliusz Ostrowski, volume 10, part 1, page 356. Warszawa Skład Główny w Księgarni Antykwarskiej B. Bolwicza. 1900.svg|caption1=Гербът на рода Миклашевски (разновидност на „Остоя“) в Полско-литовската държава|caption2=Компютърна графика|width2=195|width1=229}} Каспер Несецки посочва същевременно, че други [[Генеалогия|генеолози]] извеждат произхода на рода от '''Мачей''' Миклашевски ({{Lang|pl|Maciej Miklaszewski}}), когото [[Жечпосполита|полският крал]] и [[Велико литовско княжество|велик литовски княз]] [[Зигмунт II Август]] „отличил измежду синовете на [[Монархия|Короната]] със свои привилегии и дарил с герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] заради неговите героични дела във [[военна кампания|военна експедиция]] срещу [[Москва]], особено край [[Полоцк]], [[Ула (град)|Ула]] и другаде“.<ref name=":89" />'''<ref name=":90" />'''<ref name=":1134" /> Тази версия излага и полският [[Хералдика|хералдик]] Юлиуш Островски (1854–1917 г.) в неговата „''Книга с гербове на полски родове''“ от 1900 г., в която той уточнява, че възвеждането в благородничество на Мачей Миклашевски се случило през 1569 г., а дареният на рода му герб е разновидност на герба Остоя, наречена ''Миклашевски''.<ref>{{Цитат книга|last=Ostrowski|first=Juliusz Karol|title=Księga Herbowa Rodów Polskich|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Juliusz_Ostrowski._Ksi%C4%99ga_herbowa_rod%C3%B3w_polskich._Zeszyt_X._Cz._1_(herby)_i_cz._2_(opisy_herb%C3%B3w)._1900.pdf&page=99|accessdate=2024-08-04|volume=Zeszyt X. Cz. 2 (opisy herbów)|year=1900|publisher=Skład Główny Księgarnia Antykwarska B. Bolcewicza; Druk‎ ‎Józefa‎ ‎Sikorskiego|location=Warszawa|lang=pl|pages=209}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|last=Ostrowski|first=Juliusz Karol|title=Księga Herbowa Rodów Polskich|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AJuliusz_Ostrowski._Ksi%C4%99ga_herbowa_rod%C3%B3w_polskich._Zeszyt_X._Cz._1_(herby)_i_cz._2_(opisy_herb%C3%B3w)._1900.pdf&page=53|accessdate=2024-08-04|volume=Zeszyt X. Cz. 2 (opisy herbów)|year=1900|publisher=Skład Główny Księgarnia Antykwarska B. Bolcewicza; Druk‎ ‎Józefa‎ ‎Sikorskiego|location=Warszawa|lang=pl|pages=53}}</ref>'''{{Цитат|'''Миклашевски''' (разновидност на герба „[[W:BG:Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“) – В червено [[W:BG:Щит (хералдика)|поле]] – между гърбовете на два [[W:BG:полумесец|полумесеца]] – [[W:BG:меч|меч]] с края си надолу. Над [[W:BG:Герб#Шлем|шлема]] в [[W:BG:Корона (хералдика)|короната]] – пет [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]: две лазурни между бели. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] – червена, обшита със сребро.<br/> Предоставен на Матеуш<ref group="Бележка">Имената ''Мацей'' и ''Матеуш'' са се използвали в старополския език взаимнозаменяемо.</br>'''Източник:''' {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sjp.pwn.pl/poradnia/haslo/Mateusz-i-Maciej;6723.html|заглавие=Mateusz i Maciej|фамилно_име=Długosz-Kurczabowa|първо_име=Krystyna|дата=2005-02-12|труд=Słownik języka polskiego|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240202212033/https://sjp.pwn.pl/poradnia/haslo/Mateusz-i-Maciej;6723.html|архив_дата=2024-02-02|достъп_дата=2024-09-12}}</ref> Миклашевски, от род уседнал в [[W:BG:Мазовско войводство (Жечпосполита)|Мазовско]], през 1569 г. от [[W:BG:Зигмунт II Август|Зигмунт Август]], крал на Полша, за рицарските му дела край [[W:BG:Полоцк|Полоцк]]. |4=1}}Историкът Томаш Швенчики (1774-1837 г.) посочва също тези две имена – Миклаш и Мачей – като членове на един и същ род и пише също, че Миклаш бил [[wikt:кустос|кустос]] на [[Краков]] и [[посланик]] на [[Кралство Полша (1385 – 1569)|крал]] [[Кажимеж IV Ягелончик]] във [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], а Мачей бил дарен от [[Зигмунт II Август]] с герба Остоя заради „рицарските си дела край [[Полоцк]] и [[Ула (град)|Ула]]“.<ref name=":39" /> Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) пише в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., че родът води началото си от '''Павел''', '''Станислав''' и '''Алберт''' Миклашевски, които били удостоени с [[Аристокрация|благородство]] през 1623 г. от [[Жечпосполита|полския крал и велик литовски княз]] [[Сигизмунд III Васа]] като награда за храбростта им във войните срещу [[Руското царство]].<ref name=":41">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ARodzina._Herbarz_szlachty_polskiej._T.11.pdf&page=50|accessdate=2024-04-16|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=47–49}}</ref><ref name=":152" /> Това изложение се препокрива до голяма степен с описанието на руския [[граф]] Григорий Милорадович (1839–1905 г.), който разписва родословното дърво на една линия на рода Миклашевски в своя труд ''„Родословна книга на Черниговското дворянство“'' от 1901 г. и пише, че родът произлиза от Станислав Миклашевски, комуто [[Жечпосполита|полският крал и велик литовски княз]] [[Сигизмунд III Васа]] предоставил благородническо достойнство през 1618 г., а на 23 март 1623 г. същият крал издал нова [[Царска грамота|дарствена грамота]] за благородство и на неговите синове – Павел и Алберт Миклашевски.'''<ref name=":192">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=583|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=129}}</ref>'''<ref name=":35" /> За Алберт Миклашевски ({{Lang|la|Albertus Miklaszewski}}, [[Полонизация|полонизирана]] версия на името {{Lang|pl|Wojciech Miklaszewski|Войцех Миклашевски}}) свидетелстват две [[Епитафия|епитафии]] в град [[Пила (град)|Пилa]], описани от историка Шимон Староволски (1588–1656 г.) в неговия труд „''Паметници на [[Сармати|сарматите]], благословени навеки''“ ({{Lang|la|Monumenta Sarmatarum Viam Universae Carnis Ingressorum}}) през 1655 г.<ref name=":31">{{Цитат книга|last=Starowolski|first=Szymon|title=Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Monvmenta_sarmatarvm_beatae_aeternitati_Simone_Starovolscio_primicerio_tarnouiensi_collectore_1655.pdf&page=571|accessdate=2024-02-13|year=1655|publisher=Officina viduae et haeredum Francisci Caesarij|location=Kraków|lang=la|pages=555|quote=D.O.M. ALBERTUS MIKLASZEWSKI, meritis Atauoru Ostoiae Gentis Nobilis hic situs est, armis defendit Patriam, candore propinquos, atq: Duci in Zbaraz obesquio placuit, non illum rabies, non fraus, dolusque proterius fregit, namque fide vindice tutus erat. Hunc tandem Lachesis fato superauit acerbo; gui legis haec, mortis fac memor esto tuae. Obijt 1. maij, Anno Domini 1637.}}</ref><ref name=":1134" /><ref name=":40">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://jura-pilica.com/?niezachowane-epitafia-w-pilickiej-farze,791|заглавие=Niezachowane epitafia w pilickiej farze|труд=www.jura-pilica.com|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210622101153/https://jura-pilica.com/?niezachowane-epitafia-w-pilickiej-farze,791|архив_дата=2021-06-22|достъп_дата=2024-02-14}}</ref> Епитафиите не са се запазили до днес,<ref name=":40" /> но благодарение на този източник се знае тяхното съдържание. Точният текст на едната [[епитафия]] гласял на [[латински език]]:<ref name=":31" />[[Файл:Albertus Miklaszewski (Wojciech Miklaszewski) Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati 1655 pp. 555.jpg|мини|260x260пкс|[[Епитафия]] в памет Алберт Миклашевски от 1637 г. в гр. [[Пила]]; запис в книгата на Шимон Староволски (1588–1656 г.).]]{{Цитат|[[D.O.M.]] АЛБЕРТУС МИКЛАШЕВСКИ, със заслугата на Aтауорус от благородническия род [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], е погребан тук, той защитава отечеството с оръжие, а близките си с честност; [[Збаражско княжество|князът]] в [[Збараж (Тернополска област)|Збараж]] считаше за добре да му послушава, нито ярост, нито измама, нито дръзко коварство го сломи, а именно защото той беше пазен от вярата в [[Иисус Христос|Спасителя]]. Сега накрая [[Лахезис]] надделя огорчаващо с предначертаното; ти, който четеш това, помисли за твоята смъртност. Починал на 1 май 1637 г.|[[Епитафия]] на надгробната плоча на Албертус Миклашевски от 1637 г. в гр. [[Пила]]}}{{Няколко картинки|image1=Albertus Miklaszewski (Wojciech Miklaszewski) Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati 1655 pp. 555-556.jpg|image2=Piła rodzina.JPG|caption1=[[Епитафия]] в памет на Алберт Миклашевски от 1637 г. в енорийската църква в гр. [[Пила]]; запис в книгата на Шимон Староволски (1588–1656 г.).|caption2=Eнорийската църква „Свето семейство“ в гр. [[Пила]]}} Втората [[епитафия]] в памет на Алберт Миклашевски се намирала в [[Енория|енорийската]] църква в [[Пила (град)|Пила]] и съдържа следният текст на [[латински език]]:<ref>{{Цитат книга|last=Starowolski|first=Szymon|title=Monvmenta sarmatarvm beatae aeternitati|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Monvmenta_sarmatarvm_beatae_aeternitati_Simone_Starovolscio_primicerio_tarnouiensi_collectore_1655.pdf&page=571|accessdate=2024-02-13|year=1655|publisher=Officina viduae et haeredum Francisci Caesarij|location=Kraków|lang=la|pages=555-556|quote=D.O.M. Debemus Morti nos nostraque. Generosus Dominus ALBERTUS MIKLASZEWSKI de Dzierzgow, de armis Ostoia, virtute, prudentia,& vitae constantia, praestans pietate & religione Catholica, admirabilis animi & corporis fortitudine, in expeditionibus Turcicis&Scythicis, pro Patria & Fide Orthodoxa catholica supra fidem insignis. Quem martis laboribus, mortisque doloribus, & calumnijs graviter affictum, mors lege fati intempestiue, aetatis suae 1.maij, Anno Domini, 1637. absorpsit, sub hoc tumulo Supremi Iudicis adventum expectat. CVI Maestissima Coniunx Leonora de Rudoltovice, Vexilliseri Zatoriensis, Miklaszewska, hoc monumentum cum lachrymis, cum duobus filijs derelictis posuit. Qui legis haec, da vota deo & deposce quietem defuncto, & mortis sedulus esto memor.}}</ref>{{Цитат|[[D.O.M.]] [[Латински сентенции#Популярни латински сентенции|Дължим на смъртта нас и нашето]]. Благородният [[Господар]] АЛБЕРТУС МИКЛАШЕВСКИ от [[Дзежгово|Дзежгов]], от герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], известен с героичност, благоразумие и житейска непоклатимост, с превъзходна [[Wikt:BG:благочестив|благочестивост]] и [[Католицизъм|католическа религия]], с възхитителна духовна и физическа храброст, в [[Османска империя|турските]] и [[Скития|скитските]] [[Военна кампания|експедиции]], за Отечеството и [[Католицизъм|Католическата православна вяра]] над всяка вяра. Този, който е силно засегнат от военни несгоди, посмъртна скръб и клевети, смъртта прибира преждевременно по закона на съдбата, неговият живот погълна на 1 май, в годината Господня, 1637, под този гроб очаква пришествието на [[Иисус Христос|Върховния Съдия]]. От: скърбящата съпруга Леонора от [[Рудолтовице]], дъщеря на [[хорунжий|хорунжия]] на [[Заторско княжество|Заториния]], Миклашевска, положи този паметник със сълзи, заедно с двамата им осиротели сина. Който чете това, предайте вашите молитви на Бога и поискайте упокоението на починалия, и помнете, че смъртта е неуморна.|[[Епитафия]] в памет на Албертус Миклашевски от 1637 г. в енорийската църква в гр. [[Пила]]}} От [[Епитафия|епитафиите]] става ясно, че роденият в [[Дзежгово]] храбър, мъдър и уравновесен, изключително набожен и религиозен Алберт Миклашевски се е заслужил в защита на [[Католическа църква|католическата]] вяра, като е участвал, наред с другото, във [[Военна кампания|военни експедиции]] срещу [[Османски турци|турците]] и [[Скити|скитите]], и накрая умира на 1 май 1637 г. Той бил благородник, носил е герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], и е имал (поне) двама сина със съпругата си Леонора от [[Рудолтовице]] (''Леонора Рудолтовицка''), която била дъщеря на [[Хорунжий|хорунжия]] на [[Заторско княжество|Заторското княжество]]. За Алберт Миклашевски се знае също, че през 1631 г. той купува село [[Сербовице]] от [[Збаражко княжество|збаражския княз]] Георги и става негов [[Феодал|фодал]].<ref name=":41" /> Със съпругата си Леонора Рдултовицка той има (поне) четирима сина: Францишек, Ян, Станислав, Теодор и Войчех.<ref name=":41" /> През 1650 г. те се спменават заедно с чичо им Адам, който бил енорийски свещеник и по-късно [[wikt:кустос|кустос]]<ref name=":2" group="Бележка">'''Кустос''' се нарича управител на имуществото на католическата църква в дадена област и надзирател на реда и живота на духовниците в нея. <u>Източник</u>: {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81/|заглавие=КУ̀СТОС|автор=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките|автор_препратка=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|труд=Речник на българския език (онлайн)|достъп_дата=2024-02-11}}</ref> на [[Пилица (Силезко войводство)|Пилица]] (1633 г.) и свещеник на [[Шчучин]] (1643 г.).<ref name=":41" /><ref name=":1134" /> По негова инициатива преди 1660 г. започва строежът на нова църква в [[Шчучин]] – църквата „Св. Мария Магдалена“ – запазена до днес, изградена от тухли и [[Пинчов|пинчовски]] камък.<ref name=":40" /> Той умира през 1660 г. и строежът на църквата е продължен на собствени разноски от неговия племенник, свещеник Северин Миклашевски, [[каноник]] [[Тарнов|Тарновски]], [[wikt:кустос|кустос]] [[Пилица (Силезко войводство)|Пилицки]], [[свещеник]] [[Шчучин|Шчучински]] (1666 г.).<ref name=":81">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://parafiaszczucin.pl/index.php/historia-parafii|заглавие=Powstanie kościoła parafialnego w Szczucinie pod wezwaniem św. Marii Magdaleny|автор=Parafia Św. Marii Magdaleny w Szczucinie|дата=2012-12-10|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231205081345/http://parafiaszczucin.pl/index.php/historia-parafii|архив_дата=2023-12-05|достъп_дата=2024-02-27}}</ref><ref name=":84">{{Cite news|url=https://tarnow.gosc.pl/doc/6225403.Szczucin-Obraz-spod-lasu|title=Szczucin. Obraz spod lasu|last=Brożek|first=Grzegorz|date=2020-03-22|work=Gość Tarnowski|access-date=2024-02-27|archive-url=https://web.archive.org/web/20240227203210/https://tarnow.gosc.pl/doc/6225403.Szczucin-Obraz-spod-lasu|archive-date=2024-02-27|language=pl}}</ref><ref name=":40" /><ref name=":1134" /> {{Няколко картинки|image1=Geneological Table of the noble family Miklaszewski according to Wojciech Wielądko (1738–1862) 02.jpg|image2=Geneological Table of the noble family Miklaszewski according to Wojciech Wielądko (1738–1862) 01.jpg|footer=Генеалогични таблици на рода Миклашевски за периода 1561–1791 г., изготвени от Войчех Виелондко.}} Полският историк и хералдист Войцех Винценти Виелондко (1749–1822 г.) съчетава изложенията на Несецки и Уруски въз основа на собствени проучвания, събирайки документи от различни институции и водейки преписки с представители на рода Миклашевски.<ref name=":87">{{Цитат книга|last=Wielądko|first=Wojciech Wincenty|others=Manuscript archived in: ЦДІАК. Ф. 966. Оп. 1. Спр. 29|title=Heraldyka czyli opisanie familii, y krwi związku Szlachty Polskiey y W. Księstwo Litt. z ich herbami|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ACDIAK_966-1-29._Heraldyka_W.Wiel%C4%85dko.pdf&page=127|accessdate=2024-05-23|volume=Szosty (manuscript), (lit. оd K do L)|year=1821|location=Warszawa|lang=pl|pages=363, 367–372}}</ref> Той пише, че историята на родът може да се проследи до [[XIV век]], водейки началото си от село [[Миклашив|Миклашев]] в [[Историко-географска област|историко-географската област]] [[Галиция]], близо до днешната Полско-Украинска граница.<ref name=":87" /><ref name=":282">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=5|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=5|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref><ref name=":92">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> По принцип [[Наставка|наставката]] ''-ски'' в имената обозначава местопроизхода; например – [[Климент Охридски]] (от [[Охрид]]), [[Софроний Врачански]] (от [[Враца]]), [[Константин Преславски]] (от [[Преслав]]), [[Симеон Сакскобургготски]] (от [[Саксония-Кобург и Гота|Саксония-Кобург-Гота]]). Конкретни документи за това твърдение Виелондко обаче не посочва. Доста по-късно, през [[XVI век]] в [[Жечпосполита|полският крал]] и [[Велико литовско княжество|велик литовски княз]] [[Зигмунт II Август]] удостоил Мачей Миклашевски с благородническо достойнство.<ref name=":87" /> Неговият син Алберт (Войцех) към [[1561|1561 г.]] бил оженен за Елеонора от [[Рудолтовице]] (''Леонора Рудолтовицка'') и те имали четири сина: Павел, Ян, Станислав и Адам. Адам бил [[wikt:кустос|кустос]] на [[Пилица (Силезко войводство)|Пилица]] и [[свещеник]] на [[Шчучин]],<ref name=":87" /> а от Ян произлиза син Войчех (младши), който имамл двама сина – Северин – [[каноник]] [[Тарнов|Тарновски]], [[wikt:кустос|кустос]] [[Пилица (Силезко войводство)|Пилицки]], [[свещеник]] [[Шчучин|Шчучински]] (1666 г.)<ref name=":81" /><ref name=":84" /><ref name=":40" /><ref name=":1134" /> и Станислав (младши), който подписал избора на новия крал [[Ян II Кажимеж]] през 1648 г.<ref name=":87" /> Станислав (младши) имал двама сина – Северин и Ян, записан като избирател на крал [[Михал Корибут|Михаил Корибут Вишневецкий]].<ref name=":87" /> Ян имал син Хиероним, който през 1697 г. е избирател на крал [[Август II]].<ref name=":87" /> Изборяват се също множество други наследници. Обобщаващо може да се изведе, че от горепосочените лица – Миклаш, Мачей, Павел, Аберт и Станислав – започва началото на полския благороднически род Миклашевски, чието родословно дърво може да се проследи във времето до наши дни. Техните потомци са живели в различни [[Войводство|войводства]] на [[Полско-литовската държава]] – общата държава на [[Кралство Полша]] и [[Великото литовско княжество]] в периода 1569–1795 г. – и са заемали важни [[Духовенство|духовнически]], [[Военнослужещ|военни]] и [[Държавник|държавнически]] длъжности.<ref name=":1134" /><ref name=":41" /><ref name=":87" /><ref name=":88" /> Те представляват полската главна линия на благородническия род Миклашевски. Техни потомци са записани в официалния „Списък на благородниците на Полското Царство“ от 1851 г.<ref name=":88" /> Поради промени в териториалните граници на Полско-литовската държава във времето, някои от потомците попадат обаче в други държави и основават там нови клонове на рода.<ref name=":48">{{Цитат книга|editor-last=Сохань|editor-first=Павел Степанович|title=Універсали Івана Мазепи. 1687-1709|year=2002|publisher=Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського Національної академії наук України; Наукове товариство імені Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=uk|isbn=966-7155-61-7|pages=6, 70, 86, 107, 142, 215, 246, 254, 288, 349, 364, 388, 392, 400, 406-408, 434, 453, 456, 465, 476, 485; Д 14, Д 15, Д 17-Д 19, Д 21-Д 24, Д 27, Д 29, Д 32, Д 36-Д 39, Д 41, Д 44, Д 47, Д 51, Д 53-Д 55; Д 59, Д 61, Д 62, Д 64-Д 66, Д 69-Д 78, Д 81-Д 85}}</ref>'''<ref name=":192" /><ref name=":02322">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=45|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=27-28}}</ref>''' === Ненаучни версии за произхода на рода === Съществува ненаучната версия, че родът Миклашевски произхожда от [[велик княз|великия княз]] на [[Киевска Рус]] – [[Мстислав I|Мстислав Велики]], син на [[Владимир II|Владимир Мономах]], и от [[Велико литовско княжество|великия литовския княз]] [[Гедимин]]. Тази версия се среща из интернет форуми, както и на страницата на някои представители на рода Миклашевски,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kajuta.net/node/4012|заглавие=Род Миклашевских|фамилно_име=Арбатская|първо_име=Юта|труд=Сайт семейного творчества – Константин Вихляев и Юта Арбатская|език=ru|достъп_дата=2023-01-31}}</ref> но никъде не се посочват исторически архивни данни в нейна подкрепа. Научни трудове не споменават дори за тази версия. == Казашко-руски родови клон == {{Няколко картинки|image1=Location Zaporizhian Host.png|image2=Location of Cossack Hetmanate.png|caption1=[[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] (1649–1654 г.) в Европа|caption2=Казашко хетманство (1649–1654 г.) на фона на границите на съвременна [[Украйна]]. На север навлиза в границите на съвременна [[Русия]].|width2=215}} В югоизточните [[Войводство|войводства]] на Полско-литовската държава, а именно в [[Киевско войводство|Киевското войводство]], [[Брацлавско войводство|Брацлавското войводство]], [[Черниговско войводство|Черниговското войводство]], [[Волинско войводство (Жечпосполита)|Волинско войводство]], както и южните части на [[Смоленско войводство|Смоленското войводство]] и [[Минско войводство|Минското войводство]], в периода [[1648]]–[[1657|1657 г.]] [[Казаци|казаците]] се бонтуват на [[Въстание на Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]] за получаване на независимост.<ref name=":110">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Още през 1649 г. те прокламират своя собствена държава по тия земи, наричайки я – [[Казашко хетманство]].<ref name=":110" /> Ония членове на рода Миклашевски, които по него време са живяли по тия земи изведнъж фактически се озовават в нова държава. Тъй като по полско време като благородници те са получили добро образование и са изпълнявали важни държавнически длъжности, техните умения са нужни за управлението на новосъздадената държава.'''<ref name=":0232">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":7" /> Така още през първите години от основаването на Казашкото хетманство те получават [[Хетман на Запорожката войска|хетманско]] потвърждение на благородническото им достойнство и по този начин от полски благороднически род, Миклашевски се превръща и в казашки благороднически род, който може да се нарече '''казашки клон'''.<ref name=":152" /><ref name=":48" /><ref name=":19" />'''<ref name=":02322" /><ref name=":49" />'''<ref name=":65" />[[Файл:Полковник_Миклашевський_2.jpg|мини|438x438px|Портрет на Михаил Андреевич Миклашевски]] За родоначалник на този нов, казашки клон на рода се счита [[Михаил Андреевич Миклашевски]], който през 1671 г. се споменава каго ''„[[дворянин]]“'''''<ref name=":192" />''' на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и един от тримата негови най-приближени лица.<ref name=":152" /><ref name=":332">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=522|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476}}</ref>'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":1524">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В`ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=638–639|chapter=Миклашевський Михайло Андрійович|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/638/mode/2up}}</ref> От него генеалогията на този клон на рода Миклашевски може да се проследи във времето до наши дни без прекъсване благодарение на архивни данни. Михаил Андреевич Миклашевски е роден около 1640 г. и заема под [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] Многогрешни и хетман [[Иван Мазепа]] на най-различни [[Военнослужещ|военни]] и [[Държавник|държавнически]] длъжности:<ref name=":19" /><ref name=":152" /><ref name=":48" />'''<ref name=":02322" /><ref name=":49" />'''<ref name=":332" /><ref name=":1524" /><ref name=":11">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53-54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref><ref name=":52" /> * през 1671 г. – [[войскови другар]] и „дворянин“ на хетман Многогрешни; * през 1672 г. – главен „съветник“ на хетман Многогрешни и признание на [[благородничество]], изпратен като посланик в [[Москва]]; * от 1675 г. – [[Глухов|глуховски]] градски [[атаман]]; * през 1677 г. – „[[Благородник|благороден]] [[Пан (обръщение)|пан]], [[войскови другар]] и гражданин [[Глухов|Глуховски]]“ под хетман [[Иван Самойлович]], * от 1679 до 1682 г. – [[есаул]] на [[Нежински полк|Нежинския полк]]; * през 1681 г. – споменат с титла „славно [[Благородник|благороден]] Негова милост [[Пан (обръщение)|пан]]“ Михаил Миклашевски * през 1682 г. – [[Генерална старшина#Генерални хорунжии|генерален хорунжий]] (член на [[Генерална старшина|Генералната старшина]] (правителството)); * от 1683 до 27 август 1686 г. – [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]); * през 1688 – споменат с титлата „[[Пан (обръщение)|пан]]“ * през 1689 г. – отново [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]]; * от 1689 до 1696 г. – руски царски [[Столник (длъжност)|столник]]; * от края на 1689 г. до 1704 г. – [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]].<ref name=":332" /><ref name=":19" /> По това време [[Стародубски полк|Старудубският полк]] е едновременно административно-териториална, военна и съдебна единица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и (след неговото анексиране)<ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref><ref name=":54" /> – на [[Руска империя|Руската империя]]. Следователно, Михаил А. Миклашевски е бил административен, военен и съдебен глава на тази териториална единица. * през 1704 г. – споменат като „[[Войскови другар|знатен войскови другар]]“ (почетно благородническо обръщение); * през 1705 г. хетман [[Иван Мазепа]] подава молба до [[Руско царство|руския цар]] [[Петър I (Русия)|Петър I]] за разрешение да върне Михаил А. Миклашевски на длъжността стародубски [[Казашко хетманство#Полк|полковник]].'''<ref name=":47">{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=235|access-date=2024-02-07}}</ref>''' Молбата е уважена и така от 1705 г. до смъртта си през 1706 г. той отново е назначен за [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]].'''<ref name=":47" />''' * умира на 19 март 1706 г. като полковник в битка край град Несвиж при нападение на [[Швеция|шведите]] в хода на [[Велика северна война|Северната война]].<ref name=":322223" />'''<ref name=":023225">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=50|accessdate=2024-03-02|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=32}}</ref><ref name=":1922">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124}}</ref>''' За произхода на Михаил Андреевич Миклашевски от полската главна родова линия свидетелстват трудовете на полския [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) и руския [[граф]] Григорий Милорадович (1839–1905 г.), роско-украинския историк Вадим Модзалевски (1882–1920 г.), а също така и предположенията на украинския историк и генеалог Александър Лазаревски (1834–1902 г.).<ref name=":412">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Rodzina._Herbarz_szlachty_polskiej._T.11.pdf&page=51|accessdate=2024-04-16|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=48}}</ref>'''<ref name=":192" /><ref name=":02322" />''' * Граф Северин Уруски описва родословното дърво на рода Миклашевски в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., и там споменава наред с членовете на полската главна линия на рода Миклашевски също и полковник Миклашевски, който бил убит край Несвиж в биткат срещу шведите, като очевидно има предвид Михаил Андреевич Миклашевски.<ref name=":412" /> * Граф Григорий Милорадович пише в своя труд ''„Родословна книга на Черниговското дворянство“'' от 1901 г., че този клон на рода произлиза от [[Шляхта|полски благородник]] на име ''Станислав Миклашевски'', комуто [[Кралство Полша|полският]] [[Сигизмунд III Васа|крал Сигизмунд III Васа]] бил предоставил благородническо достойнство през 1618 г.'''<ref name=":192" />''' По-късно, кралят предоставя благородство и на синове на Станислав – Павел и Алберт (Андрей) Миклашевски през 1623 г.<ref name=":19" /> Синът на Алберт (Андрей) според Милорадович е именно Михаил Андреевич Миклашевски, който подкрепя [[Богдан Хмелницки]] в неговото [[Въстание на Хмелницки|въстание (1648-1657 г.)]] за отцепване на [[Запорожки казаци|запорожко–казашките земи]] от [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]],'''<ref name=":192" />''' а по-късно, през 1672 г., след успеха на въстанието, той става част от свитата на [[Демян Многогришни]] – [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] на новообразуваното [[Казашко хетманство]]. * Александър Лазаревски пише в своя труд „''Описание на старата [[Малорусия]]. Материали за историята на заселването, поземлената собственост и aдминистрацията''“ (1888-1893 г.), че този клон на рода Миклашевски е с неясен произход, но най-вероятно той е [[Поляци|полски]] и идва от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]] – т.&nbsp;е. [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].'''<ref name=":02322" />''' Като аргумент за полския произход на Михаил А. Миклашевски се изтъква, че [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Многогрешни]] си изгражда свита от благородници, които да изпълняват всички негови лични поръчения, по образец на полските [[Магнат|магнати]] и техните придворни обичаи.'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Ukraine/The-autonomous-hetman-state-and-Sloboda-Ukraine#ref404443|заглавие=The autonomous hetman state and Sloboda Ukraine|автор=Encyclopædia Britannica Online|труд=Encyclopædia Britannica Online|страници=ref404443|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> Поради това, свитата с благородниците се попълвала главно от местни жители на полските земи от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]], които можели да говорят и пишат на [[полски език]] и познавали придворните обичаи на полските магнати.'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":7" /> Така, за Михаил А. Миклашевски се предполага, „съдейки по фамилията и почерка му“, че е бил с полски произход.'''<ref name=":0232" />''' * Вадим Модзалевски пише в своя труд „''[[Малорусия|Малоруски]] родословник''“ от 1912 г., че родът Миклашевски в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и [[Руска империя|Руската империя]] води началото си от Андрей Миклашевски (вероятно: Андрушко Миклашенко) (1649 г.), който бил [[Шляхта|полски благородник]] и [[Регистърно казачество|регистърен казак]] от [[Черниговско войводство|Черниговската]] [[сотня]] в [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] (днес отговаря приблизително на [[Черниговска област]] на [[Украйна]]).<ref name=":35" /> Като негови роднини се споменават Езеф (Йосиф) Миклашевски ([[Шляхта|полски благородник]], живял през 1620 г. в [[Стародуб]]) и Филип Миклашевски (учил се през 1632 г. в училището на [[Киевско-Печорска лавра|Киевско-Печарската лавра]]).<ref name=":35" /> Каква е точната роднинска връзка между тях, не се уточнява. Син на Андрей Миклшевски е горе-споменатият вече Михаил Андреевич Миклашевски, който прави главоломна кариера от син на [[Казаци|казак]] до [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]. Това изложение е представено и в ''[[Енциклопедия на историята на Украйна]]'' от 2009 г. – издателство на [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]].<ref name=":1522">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В`ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=638–639|chapter=Миклашевський Михайло Андрійович|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/638/mode/2up}}</ref> Освен това, като важно сведение в подкрепа на тезата за полския произход на казашко-руския клон на рода могат да се вземат предвид полското фамилно име и гербове на Миклашевски – [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] и ''[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]^{(на [[руски език]])}'', които са символи на полската [[хералдика]].<ref name=":28" /> {{Няколко картинки|image1=Ukraine-Pravoberezzhya.png|image2=Ukraine-Livoberezzhya.png|caption1=''[[Деснобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна. След [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г. тя е върната от Казашкото хетманство обратно на Полско-литовската държава.|caption2=Казашкото хетманство след [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г., заемащо исорико-географската област ''[[Левобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна, а в защриховано жълто е е част от днешна Русия.}} През 1667 г. [[Полско-литовската държава]] и [[Руското царство]] подписват [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]], с който разделят Казашкото хетманство на две части по протежението на [[Днепър|река Днепър]] – земите на запад от Днепър биват наречени ''[[Деснобрежна Украйна]]'' и се връщат обратно в състава на Полско-литовската държава, а земите на изток от Днепър се наричат ''[[Левобрежна Украйна]]'' и си остават територия на хетманството, което обаче в същия момент става [[протекторат]] на Руското царство.<ref name=":110" /> В Казашкото хетманство Михаил Андреевич Миклашевски служи първо като [[есаул]] в [[Нежински полк|Нежинския полк]], а после от 1685 г. като [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]; 1683–1686 г.) и накрая между 1690–1695 г. като [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк]] (военен, съдебен и административен областен управител).'''<ref name=":1922" />''' След неуспешен опит от страна на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г. останалата територия на хетманството (т.&nbsp;е. Левобрежна Украйна) е [[Анексия|анексирана]] и включена в [[:uk:Київська губернія (1708—1764)|Киевска губерния]]^{''(на [[украински език]])''}<ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref> на [[Руското царство]] (по-късно през 1721 г. превърнало се в [[Руската империя]]), запазвайки частична [[автономия]] до 1782 г.<ref name=":118">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Съответно казашкият клон на рода Миклашевски се превръща в '''руски клон''' и получава руското благородническо достойнство.<ref name=":05" /> Самият Михаил Андреевич Миклашевски през 1689 г. постъпва на служба при руския цар като негов [[Столник (длъжност)|столник]] и остава на тази позиция до 1696 г.<ref name=":332" /> В [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г. се пише, че Михаил Андреевич Миклашевски имал братя, които служили на руските монарси „тридесет и повече години, при които служби и живота свой завършили, а той, Михаил, на служба при царско величество в неприятелско местонахождение бил ранен с тежки рани, а тъстът му бил убит край [[Чихирин|Чигрин]]“.<ref name=":1322" /><ref name=":332" /> От тук може да се следва, че родът Миклашевски е бил на служба в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] още преди 1659 г. – т.&nbsp;е. в първите години от възникването но новата държава през 1649 г. и откак хетманството е [[Васал|васално]] на [[Руското царство]] съгласно [[Переяславска рада|Переяславското споразумение]] от 1654 г.<ref name=":113">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Тъй като Казашкото хетманство още по време на съществуването му се нарича синонимно ''Украйна'' и поради факта, че в днешно време по-голямата част от неговата територия се намира в днешната държава [[Украйна]], то този клон на рода Миклашевски може да се нарече също '''украински клон'''. {{Няколко картинки|image1=Skoropadsky by Nikolaj Ge.jpg|image2=M. Miklashevskiy.jpg|caption1=Мария Андреевна Скоропадска (по рождение ''Миклашевска''; 1841–1901 г.) със синовете си Михайло и Павло. [[Павло Скоропадски]] по-късно става държавен глава на [[Украинската народна република]].|caption2=[[Михаил Павлович Миклашевски]] (1756–1847 г.) – [[Руска империя|руски]] [[военен]] и [[държавник]], губернатор на [[Волинска губерния|Волинска]] и [[Новоруска губерния|Новоруска губерния]] на [[Руската империя]].|width2=232|caption3=[[Графиня]] Александра Андреевна Олсуфиева (по рождение ''Миклашевска''; 1846–1929 г.) – хофмайстерка (управителка на монаршеския двор) на Нейно императорско височество [[велик княз|великата княгиня]] [[Елисавета Фьодоровна (Ела)|Елизавета Фьодоровна]].|image3=1903 ball - Alex.Andr. Olsufyeva.jpeg|header=Представители на украино-руския клон на рода Миклашевски|width3=148}} Поради тези преливащи едно в друго определения (казашки, руски, украински), този клон на рода Миклашевски тук условно може да се нарече '''казашко-руски''' или '''украино-руски клон'''. Трябва също така да се подчертае, че в историческите извори този клон на рода е описван и като „'''''малоруски'''''“ род.'''<ref name=":02322" />''' Това определение се отнася до историко-географската област [[Малорусия]], която обхваща североизточната част на днешна [[Украйна]] и съседните ѝ части от днешна [[Русия]] (югозападната част на [[Брянска област]]), [[Беларус]] и [[Полша]]. Това се дължи на факта, че именно в тази област се е намирало семейното огнище на този клон на рода, а по-точно това е тяхното [[Миклашевски (благороднически род)#Имение в село Понуровка|имение „Понуровка“]] край град [[Стародуб]] в [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (военна и териториално-административна единица),'''<ref name=":33222" /><ref name=":44" />''' чийто [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] и управител през 1689–1706 г. е бил родоначалника Михаил Андреевич Миклашевски.<ref name=":19" /><ref name=":332" /><ref name=":11" /> Освен това, Стародубският полк e бил съставна част от [[Малоруска губерния|Малоруската губерния]] в периода 1764–1781 г. и 1796–1802 г., което също е причина за определението „''малоруски''“ род.<ref name=":50">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/3794021|заглавие=МАЛОРОССИ́ЙСКАЯ ГУБЕ́РНИЯ|труд=Большая российская энциклопедия 2004–2017|език=ru|достъп_дата=2024-03-02}}</ref><ref name=":0222">{{Цитат книга|last=Брокгауз|first=Фридрих Арнольд|last2=Ефрон|first2=Илья Абрамович|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|accessdate=2024-03-02|volume=XXXI: София — Статика|year=1900 г.|publisher=Типо-литография И. А. Ефрона|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=446-448|chapter=Стародуб|chapterurl=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1,_%D1%83%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8}}</ref>'''<ref name=":02322" />''' През 1802 г. Малоруска губерния е преименувана (с малки териториални изменения) на [[Черниговска губерния]], която се запазва до [[Руска революция (1917)|разпада на Руската империя през 1917 г.]]<ref name=":0222" /><ref name=":50" /> Поради това, членове на този клон на рода биват наричани също „'''''черниговски дворяни'''''“.<ref name=":19" /><ref name=":65" /> Този клон на рода е вписан в VI част на официалната ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Черниговска губерния]]“'', съдържаща всички родове и лица в Черниговска губерния, признати в благородническо достойнство от „отдел [[Хералдика|Херолдия]]“ на [[Управляващ сенат|Управляващия сенат]] на [[Руска империя|Руската империя]].<ref name=":19" /><ref name=":65" /> В VI част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „древното дворянство“,<ref name=":55" /> което според точка 82 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като „[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“.<ref name=":66" /> Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 по-рано от създаването на дарствената грамота). === Алтернативно изложение за произхода на този клон === Според някои източници, казашко-руският клон на рода Миклашевски в Казашкото хетманство (и по-късно в Руската империя) не е свързан с полския род Миклашевски, а става въпрос просто за съвпадение на фамилните имена. * Към тази версия се придържа [[Историография|историографски]] труд на Тетяна Ралдугина – ръководител на отдел в Националния исторически музей на [[Украйна]].<ref>{{Цитат книга|last=Ралдугіна|first=Тетяна Павлівна|editor-last=Солдатенко|editor-first=Валерій Федорович|title=Збірник наукових праць|url=https://old.uinp.gov.ua/sites/default/files/userupload/zbirnyk7.pdf|accessdate=2023-01-30|volume=Випуск 7: "Павло Скоропадський – останній гетьман України (до 140-річчя від дня народження)"|year=2013 г.|publisher=Український інститут національної пам'яті|location=Київ|lang=UK|pages=102-103|chapter=Павло Скоропадський – нащадок славетних українських родів (за матеріалами Національного музею історії України)}}</ref> Казашко-украинският произход на рода се твърди и от Тарас Чухлиб – водещ изследовател в ''Института по история на Украйна'' към [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]] и директор на ''Изследователския институт за казаците''.<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=236, 239, 241|access-date=2024-02-07}}</ref> Тия два труда обаче не са [[Генеалогия|генеалогични]] – т.&nbsp;е. те нямат за цел да изследват произхода на рода и поради това те не представят доводи за техните твърдения в тази насока, а приемат по презумция казашкия произход на рода. * Според реномираното [[Историография|историко]]-[[Етнография|етнографското]] [[научно списание]] „''Киевска старина''“ от 1882 г., родоначалник е Михаил Миклашевски, който започнал служба при [[Хетман на Запорожката войска|казашкия хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и според архивирани доноси на руски пратеници в тогавашната столица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] – град [[Батурин]] – той бил протеже на хетмана, негов „[[дворянин]]“ и един от тримата му най-приближени съветници.<ref name=":52">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKS_1882.pdf&page=1558|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=243}}</ref> Казва се обаче още, че дворяните на хетманата били набирани предимно сред полското население,<ref name=":52" /> като е доста вероятно това да са били хора от висшето благородническо съсловие.'''<ref name=":142">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|isbn=978-5-9908795-1-5|pages=283|chapter=Понуровка}}</ref>''' Тези алтернативни изложения за произхода на казашко-руския клон не са ясно обосновани. Неуспорим е фактът, че казашко-руският клон на рода Миклашевски, също както полската главна родова линия, носи полския [[Остоя (благороднически герб)|герб „Остоя“]], който е вписан и в официалния гербовник на Руската империя, съдържащ гербовете на различни благороднически родове.<ref name=":05" /><ref name=":1134" /> В своето начало казашко-руският клон е носил и разновидност на полския герб „Сушиски“,<ref name=":2122" /> а друг път съчетан герб от „Остоя“ и ''„[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“^{(на [[руски език]])}'' в едно.<ref name=":322232" /><ref name=":144" /> С оглед на полския произход на името и носените гербове, както и обстоятелството, че за дворяни в Казашкото хетманство са набирани и издигани предимно хора от полското население (най-вероятно полски благородници),'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":7" /> версията за казашкия произход е малко вероятна.<ref name=":28" /> == Руско-беларуски родови клон == [[Файл:Разделы-Польши1 новые цвета.gif|мини|260x260пкс|[[Поделби на Полша|Подялби на Полско-литовската държава]]; в зелени цветове са териториите, завзети от [[Руска империя|Руската империя]].]] [[Файл:Polish-Lithuanian_Commonwealth_(1619)_compared_with_today's_borders_(Russian_version).png|мини|260x260пкс|Очертания на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] с главните ѝ части през [[1619]] г., наложени върху днешните държавни граници]] В периода 1772–1795 г. се състоят три последователни [[Поделби на Жечпосполита|подялби на Полско-литовската държава]] между [[Руската империя]], [[Кралство Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref name=":76">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Polish-Lithuanian-Commonwealth|заглавие=Polish-Lithuanian Commonwealth|автор=The Editors of Encyclopaedia Britannica|дата=2024-01-08|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240222165905/https://www.britannica.com/place/Polish-Lithuanian-Commonwealth|архив_дата=2024-02-22|достъп_дата=2024-03-04}}</ref> [[Поделби на Полша|Първата подялба на Полско-литовската държава]] се състои през 1772 г. Тогава североизточните войводства, които са населени предимно с [[беларуси]] ([[Мшчиславско войводство]] и части от [[Плоцко войводство (Жечпосполита)|Полоцко войводство]], [[Витебско войводство]] и [[Минско войводство]] на [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]]), биват [[Анексия|анексирани]] от Руската империя, образувайки [[Могильовска губерния]] (малки части влизат и в [[Псковска губерния]]).<ref name=":06">{{Цитат книга|title=Русский архив. Историко-литературный сборник|url=https://runivers.ru/upload/iblock/806/01%20tom_Russkiy%20arhiv_1863_vip%201-12.pdf|accessdate=2023-10-29|edition=Выпуски 1-12|volume=1|year=1863|publisher=Типография Лазаревского института восточных языков|location=Москва|lang=ru|pages=551-556|chapter=Материалы для истории присоединения Польши к России. Собрание манифестов, указов и других правительственных распоряжений, 1772 год.|chapterurl=https://runivers.ru/bookreader/book403832/#page/314/mode/1up}}</ref><ref>{{cite book|last=Scheuch|first=E.K.|title=Societies, Corporations and the Nation State|url=https://archive.org/details/annalsinternatio00sche|year=2000|publisher=BRILL|isbn=90-04-11664-8|page=[https://archive.org/details/annalsinternatio00sche/page/n193 187]|author2=David Sciulli}}</ref><ref name=":115">{{Цитат книга|editor-last=Яцевич|editor-first=Д. В.|title=Могилевская губерния: государственные, религиозные и общественные учреждения (1772–1917)|url=https://niab.by/newsite/sites/default/files/styles/juicebox_medium/public/%D0%9C%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%20%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%94%D0%BB%D1%8F%20%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B0.pdf|accessdate=2024-02-29|year=2014|publisher=Государственное учреждение «Национальный исторический архив Беларуси», Издательство «Беларусь»|location=Минск|lang=ru|isbn=978-985-01-1088-6|pages=3}}</ref><ref name=":51">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prlib.ru/section/1155766|заглавие=АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРРИТОРИАЛЬНОЕ ДЕЛЕНИЕ|автор=Президентская библиотека|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230327233648/https://www.prlib.ru/section/1155766|архив_дата=2023-03-27|достъп_дата=2024-03-04}}</ref> При [[Поделби на Жечпосполита|Втората подялба на Полско-литовската държава]] към Руската империя преминават още една част на [[Минско войводство|Минското войводство]] и целите [[Бжешчколитевско войводство]], [[Новогрудско войводство (Жечпосполита)|Новогрудско войводство]] и [[Вилненско войводство (Жечпосполита)|Виленско войводство]], които също са традиционно населени с беларуси, образувайки новооснованата по този начин [[Минска губерния]] с център град [[Минск]] (съществува в периода 1793–1795 г. и 1796–1921 г.; в периода 1795–1796 г. се нарича ''Минско наместничество'').<ref name=":51" /> През 1797 г. се състои [[Поделби на Жечпосполита|Третата подялба на Жечпосполита]] и останалите части на [[Минско войводство|Минското войводство]] и [[Новогрудско войводство (Жечпосполита)|Новогрудското войводство]], както и големи части от [[Трокско войводство|Трокското войводство]] и [[Вилненско войводство (Жечпосполита)|Виленското войводство]] преминават също в състава на Руската империя. Тия войводства са етнически смесени, като източните им части са исконно беларуски земи, а западните – исконно литовски. От тях е образувана руската [[Виленска губерния]] с център град [[Вилно]] (днес [[Вилнюс]]).<ref name="archives.gov.by">{{Cite web|url=http://archives.gov.by/home/genealogiya/administrativno-territorialnoe-delenie-belarusi|title=Административно-территориальное деление Беларуси|website=Архивы Беларуси|access-date=2021-08-08|archive-date=2021-06-03|archive-url=https://web.archive.org/web/20210603025416/http://archives.gov.by/home/genealogiya/administrativno-territorialnoe-delenie-belarusi|deadlink=no}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/1913878|заглавие=ВИ́ЛЕНСКАЯ ГУБЕ́РНИЯ|труд=Большая российская энциклопедия|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230221205420/https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/1913878|архив_дата=2023-02-21|достъп_дата=2024-03-04}}</ref> На 27 февруари [[1802|1802 г.]] от някои [[Уезд|уезди]] на [[Могильовска губерния]] е образувана [[Витебска губерния]] с център град [[Витебск]].<ref>{{Цитат книга|title=Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Первое.|url=https://runivers.ru/bookreader/book9835/#page/58/mode/1up|accessdate=2023-10-29|volume=XXVII. 1802 — 1803 гг.|year=1830|publisher=Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=59}}</ref> Днес на тези територии се намира съвременната държава [[Беларус]]. Ония членове на полската главна линия на рода Миклашевски, които са живеели в литовските [[Войводство|войводства]] на Полско-литовската държава паднали под руско владичество при подялбите,<ref>{{Цитат книга|last=Krzepela|first=Józef|title=Rody Ziemiańskie XV I XVI Wieku. Zestawione według dzielnic, w których były osiedlone|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3ARody_Ziemia%C5%84skie_XV_I_XVI_Wieku_%E2%80%93_J%C3%B3zef_Krzepela.pdf&page=41|accessdate=2024-11-17|year=1930|publisher=Skład Główny w Księgarni Gebethnera i Wolffa|location=Kraków|lang=pl|pages=35}}</ref> изведнъж стават руски поданици. Те получават императорско потвърждение за своето благородничество и биват признати за руски благородници, заформяйки '''руски родови клон'''. Тъй като тия територии са исконна земя на беларусите и там днес се намира и съвременната държава Беларус, този родови клон може също да се нарече '''беларуски родови клон'''. Тук условно го наричаме обобщаващо '''руско-беларуски родови клон'''. Следва преглед на благородническите родове, носещи името ''Миклашевски'', намиращи се в някогашните Могильовска губерния, Минска губерния и Витебска губерния (днешен [[Беларус]]). === Могильовска губерния === [[Файл:Mogilev in Russian Empire (1914).svg|мини|260x260пкс|[[Могильовска губерния]] в Руската империя, 1914 г.]]Съгласно официалния ''„Азбучен списък на дворянските родове, вписани в родословните дворянски книги на [[Могильовска губерния]]“'', издаден през 1909 г. от ''Могильовско дворянско депутатско събрание'', там живее благороднически род на име ''Миклашевски'', който е вписан в VI част на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословна книга]].<ref name=":60">{{Цитат книга|title=Алфавитный список дворянских родов, внесенных в родословные дворянские книги Могилевской губернии|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003755219?page=12&rotate=0&theme=white|accessdate=2024-03-05|year=1909|publisher=Типо-Литография Я. Н. Подземскаго|location=Могилев|lang=ru|id=№ по пор. 1087|pages=19}}</ref> В VI част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „древното дворянство“,<ref name=":55">{{Цитат книга|last=Канторович|first=Яков Абрамович|title=Законы о состояниях: (свод законов Т. IX, изд.1899 г., по Прод. 1906, 1908 и 1909 гг.): с разъяснениями, извлеч. из: Кодификационной объяснительной записки к Законам о состояниях, изд. 1899 г. [и др.]|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/11299-kantorovich-ya-a-zakony-o-sostoyaniyah-svod-zakonov-t-ix-izd-1899-g-po-prod-1906-1908-i-1909-gg-spb-1911#mode/inspect/page/774/zoom/4|accessdate=2024-03-05|edition=2-е изд., значит. доп.|year=1911|publisher=Издание юридического книжного склада „Право“|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=ст. 968|pages=750, 948}}</ref> което според точка 82 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“''.<ref name=":66">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Полное собрание законов Российской империи|accessdate=2024-03-05|volume=XXII: Царствования государыни императрицы Екатерины Второй|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=16.187|pages=21-22|chapter=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|chapterurl=https://www.prlib.ru/item/713378#v=d&z=2&n=5&i=10378915_doc1.tiff&y=536.2001953125&x=579}}</ref> Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 по-рано от създаването на дарствената грамота). Това означава, че родът Миклашевски в Могильовска губерния е бил признат за благороднически още по време на Полско-литовската държава и съответно произлиза от полската главна линия. Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) споменава в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., за няколко члена на рода Миклашевски, които са живяли по тия земи – Станислав Миклашевски от [[Минско войводство|Минското войводство]] (споменаване през 1699 г.), Миколай Миклашевски от [[Витебско войводство]] (споменаване през 1697 г.), Флориан Миклашевски от [[Витебско войводство]] (споменаване през 1733 г., подписал избирането на краля (в Полско-литовската държава кралят бил избиран от благородниците)).<ref name=":412" /> === Минска губерния === Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) споменава в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., за Станислав Миклашевски от [[Минско войводство|Минското войводство]] по времето на Полско-литовската държава, за когото свидетелстват източници от 1699 г.<ref name=":412" /> По-късно, след падането на тия земи под руско владичество, се образува Минска губерния, в която съгласно официалния ''„Азбучен списък на благородническите родове на [[Минска губерния]], вписан в благородническата родословна книга на 1 юли 1903 г. [...]“'' няма благороднически род Миклашевски.<ref>{{Цитат книга|title=Алфавитный список дворянским родам Минской губернии, внесенным в дворянскую родословную книгу по 1-е июля 1903 года с приложением списка губернским и уездным предводителям и депутатам дворянства, а также секретарям депутатского собрания|url=https://rusneb.ru/catalog/000199_000009_003710315/|accessdate=2024-03-05|year=1903|publisher=Губернская Типография|location=Минск|lang=ru}}</ref> === Витебска губерния === {{Няколко картинки|image1=Vitebsk in Russian Empire (1914).svg|image2=Витебская губерния.png|caption1=Витебска губерния в Руската империя, 1914 г.|caption2=Витебска губерния на фона на днешните държави|header=Витебска губерния}} Полският [[хералдист]] [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.) споменава в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., за двама представителя на рода Миклашевски, които са живяли във [[Витебско войводство|Витебското войводство]] на Полско-литовската държава – Миколай Миклашевски, който подписал избирането на краля през 1697 г., и Флориан Миклашевски, който подписал избирането на краля през 1733 г. (в Полско-литовската държава крал се ставало чрез избир, а не по наследство).<ref name=":412" /> За Миколай Миклашевски пише и полският историк Освалд Запжанец Симушовейски Пиетруски, съгласно чийто труд Миклай Миклашевски от Витебското войводство бил един от избирателите на крал [[Август II|Август II Силни]].<ref>{{Цитат книга|last=Zaprzaniec z Siemuszowéj Pietruski|first=Oswald|title=Elektorów poczet którzy niegdyś głosowali na elektów Jana Kazimierza roku 1648, Jana III roku 1674, Augusta II roku 1697 i Stanisława Augusta roku 1764 najjaśniejszych królów polskich, wielkich książąt litewskich i t.d., i t.d., i t.d.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AElektor%C3%B3w_poczet_kt%C3%B3rzy_niegdy%C5%9B_g%C5%82osowali_na_elekt%C3%B3w_Jana_Kazimierza_roku_1648%2C_Jana_III._roku_1674%2C_Augusta_II._roku_1697%2C_i_Stanis%C5%82awa_Augusta_roku_1764.pdf&page=238|accessdate=2024-11-17|year=1845|publisher=Kajetan Jabłoński; Drukiem Wawrzyńca Pisza|location=Lwów; Bochnia|lang=pl|pages=220}}</ref> По-късно, след падането на тия земи под руско владичество, се образува [[Витебска губерния]]. В нея има два благороднически рода с името ''Миклашевски'', записани в различни части на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословна книга]] (но вероятно свързани един с друг). ==== Древен благороднически род ==== Единият род Миклашевски е признат още на [[19 ноември]] [[1786|1786 г.]] от бившето ''[[Полоцк|Полоцкото]] губернско дворянско събрание'' за благороднически род, произлизащ от послката [[шляхта]] и взема решение да го впише (и го вписва) в VI част на [[Дворянска родословна книга|дворянската родословната книга]] на Полоцка губерния,<ref>{{Цитат книга|last=Gubernialna Deputacja Szlachecka Połockiego Namiestnictwa|title=Postanowienie Gubernialnej Deputacji Szlacheckiej Połockiego Namiestnictwa z dnia 19 listopada 1786 r. w sprawie szlachectwa Mikłaszewskich i innych|url=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85#Postanowienie_Gubernialnej_Deputacji_Szlacheckiej_Po%C5%82ockiego_Namiestnictwa_z_dnia_19_listopada_1786_r._w_sprawie_szlachectwa_Mik%C5%82aszewskich_i_innych|accessdate=2024-11-17|date=1786-11-19|publisher=РГИА – Ф. 1343 Оп. 25 Д. 3724|location=Санкт-Петербург|lang=pl|pages=12-18}}</ref> както и в ''„Книга за записи на дворянски родове“'' от 1788 г.<ref name=":213">{{Цитат книга|last=Витебское губернское дворянское депутатское собрание|title=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“|url=https://drive.google.com/file/d/1VdTMGAGlrL4cV076U64JBOka_2zYn1aS/view|accessdate=2024-06-20|year=1788|publisher=Нацыянальны гістарычны архіў Беларусі|location=Мінск|lang=ru|pages=11об.-12|chapter=Дело № 2 „Книга для записи дворянских родов /на польском языке/, 1788 г.“|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9D%D0%98%D0%90%D0%91,_%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4_2512,_%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C_1,_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_2;_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_VI_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8C_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8.pdf&page=17}}</ref> След разпускането на Полоцка губерния и образуването на нейно място на [[Витебска губерния]], Витебското губернско дворянско депутатско събрание приема на 27 ноември 1827 г. Определение за презаписването на рода Миклашевски в VI част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на Витебска губерния“'' от 1827 г.<ref>{{Цитат книга|last=Витебское губернское дворянское депутатское собрание|title=Dekret Witebskiej Gubernialnej Deputacji Szlacheckiej z dnia 29 listopada 1827 r. w sprawie szlachectwa Mikłaszewskich|url=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85#Dekret_Witebskiej_Gubernialnej_Deputacji_Szlacheckiej_z_dnia_29_listopada_1827_r._w_sprawie_szlachectwa_Mik%C5%82aszewskich|accessdate=2024-11-17|year=1827|publisher=Нацыянальны гістарычны архіў Беларусі|location=Мінск|lang=pl|pages=19-26}}</ref><ref name=":59">{{Цитат книга|last=Витебское губернское дворянское депутатское собрание|title=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“|year=1827|publisher=Нацыянальны гістарычны архіў Беларусі|location=Минск|lang=ru|pages=19-20об.|chapter=Дело № 149 „Дворянская родословная книга Витебской губ. на 1827 г.“|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9D%D0%98%D0%90%D0%91,_%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4_2512,_%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C_1,_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_149;_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_VI_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8C_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8.pdf&page=3}}</ref> В VI част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „древното дворянство“,<ref name=":55" /> което според точка 82 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, чиито доказателства за благородство датират от сто и повече години; благородното им начало е покрито с неизвестност“''.<ref name=":66" /> Съответно „древни благородници“ са ония, произлизащи от родове, придобили благородническо достойнство преди 21 април 1685 г. (100 по-рано от създаването на дарствената грамота). От документите става ясно, че родът Миклашевски носи герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], даден на Мачей Миклашевски като знак за неговото „благородно рицарство“ от крал [[Сигизмунд III Васа|Сигизмунд III]] на 17 февруари 1625 г.<ref name=":58">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“, Дело № 2 „Книга для записи дворянских родов /на польском языке/, 1788 г.“, стр. 11об-12|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=2, № 2|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref><ref name=":59" /> В документите се описва подробно родословното дърво и представените доказателства за въвеждането в благородничество. Следователно, това е руско-беларуски клон на полската главна линия на рода Миклашевски. <gallery mode="packed" heights="220" caption="'''Миклашевски във Витебска губерния'''"> Файл:НИАБ, Фонд 2512, Опись 1, Дело 2; Миклашевские Витебской губернии, VI часть родословной книги.pdf|page=17|''„Книга за записи на дворянските родове“'', 1788 г.: Миклашевски носят герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], даден като знак за „благородно рицарство“ от крал [[Сигизмунд III Васа|Сигизмунд III]] на 17 февруари 1625 г. Те имат „имение по наследство [...] в Невелски уезд, селцето [[Спичино (Невелски район)|Спичино]], без [[Крепостно право|крепостни]] селяни“. Файл:НИАБ, Фонд 2512, Опись 1, Дело 149; Миклашевские Витебской губернии, VI часть родословной книги.pdf|page=3|Родословното дърво и герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] на рода Миклашевски – в VI част от ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Витебска губерния]] за 1827 г.“'' Файл:RU COA Miklashevsky official Vitebsk Governorate 1827.svg|Компютърна графика </gallery><gallery mode="packed" heights="220" style="float:right" caption="Личен указ на императрица [[Екатерина II]] от 11 септември 1788 г."> Файл:Rgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf|page=53|link=https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ARgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf&page=53 Файл:Rgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf|page=63|link=https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%3ARgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf&page=69 </gallery> [[Файл:Выдержка_–_Список_дворян_Ставропольской_губернии,_Терской_и_Кубанской_областей_с_1795_г._по_1_декабря_1912_г..pdf|page=3|мини|Официално издаден ''„Списък на благородниците, вписани в благородническите родословни книги на Ставрополска губерния, Терска и Кубанска област от 1795 г. до 1 декември 1912 г.“'' – родът Миклашевски е записан в I част.]] Тъй като родът закъснява да докаже благородството си по време на двете ревизии на населението и населените места след завладяването на тия земи от Руската империя, първоначално родът бил записан като част от [[Селянин|селското]] [[съсловие]]. На 11 септември 1788 г., след представяне на доказателства, императрица [[Екатерина II]] издава личен [[указ]], с който е потвърдено благородническото достойнство на рода Миклашевски.<ref name=":310">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Указ от 11 сентября 1788 года|url=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85#%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D1%8B_%D0%95%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%8B_II_%D0%BE%D1%82_11_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8F%D0%B1%D1%80%D1%8F_1788_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D1%81_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BC_%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D1%8E%D1%89%D0%B5%D0%B3%D0%BE_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B8_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%85|accessdate=2024-06-20|year=1788|publisher=РГИА – Ф. 1343 Оп. 25 Д. 3724|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=41}}</ref> Според този указ, родът владее село [[Спичино (Невелски район)|Спичино]] в [[Невел|Невелски]] [[уезд]] по силата на привилегия, дадена на „благородното рицарство“ от полския крал [[Сигизмунд III Васа|Сигизмунд III]] на 17 февруари 1625 г., а по-точно след женитбата на Михаил Миклашевски с наследничката на предходния владетел на селото – „госпожа Глинска“, която записала селото на името на мъжа си през 1676 г..<ref name=":310" /><ref>{{Цитат книга|last=Chlebowski|first=Bronisław|title=Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich|accessdate=2024-07-11|volume=T. 15, cz. 2: Dopełnienia. J - Wol|year=1902|publisher=Skład Główny w Księgarni Gebethnera i Wolffa|location=Warszawa|lang=pl|pages=614|chapter=Spiczyno|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:S%C5%82ownik_geograficzny_Kr%C3%B3lestwa_Polskiego_i_innych_kraj%C3%B3w_s%C5%82owia%C5%84skich._T._15,_cz._2.pdf&page=612}}</ref> Поради грешка на деловодителите на хералдическата служба, когато на един от членовете на рода (Андрей Казимирович Миклашевски) му се раждат синове (Пьотр и Фьодор) и той подава заявление да ги запише в родословната книга, [[Управляващ сенат|Управляващият сенат]] издава указ от 31 май 1845 г., с който те биват вписани в I вместо в VI част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на Витебска губерния“'' както е било до тогава''.''<ref>{{Цитат книга|last=Департамент Герольдии Правительствующего Сената Российской империи|title=РГИА – Ф. 1343 Оп. 25 Д. 3724|date=1845-05-31|lang=ru|pages=43-44 (PDF= 73-75)|chapter=Указ Правительствующего Сената за № 9268 – Дело по рапорту Витебского Дворянского Депутатского Собрания о сопричислении Петра и Федора Андреевых сыновей Миклашевских к роду утвержденному в дворянском достоинстве|chapterurl=https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rgia-f.-1343-op.-25-d.-3724-miklashevsky-house-of-miklaszewski-nobility.pdf&page=73}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867413|заглавие=Фонд 1343 Опись 36 Дело 15995 „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. I часть родословной книги Витебской губернии“, крайние даты: 4 июня 1915 г.|автор=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> В I част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „действителното дворянство“ (наричано също „дарено дворянство),<ref name=":55" /> което според точка 77 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, които от нас самите и от други короновани глави са удостоени с благородническо достойнство посредством диплома, герб и печат“'' през последните 100 години преди издаването на грамотата.'''''<ref name=":66222232">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0,_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_1785.pdf&page=20|accessdate=2024-04-01|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=т. 77|pages=20|chapter=В. Наставление для сочинения и продолжения дворянской родословной книги в наместничестве}}</ref>''''' Следователно, за разлика от „древното дворянство“ в VI част, чието начало е забулено от неяснота, то „действителното дворянство“ в I част е по-съвременно и неговото начало е ясно документирано. Това, че родът Миклашевски е бил първоначално вписан в VI част на родословната книга (древно благородничество), което е утвърдено с личен императорски указ на Екатерина II, а потомците по-късно от 1845 г. нататък са вписвани в I част (действително дворянство) на родословната книга, е очевидна грешка. Тя вероятно се дължи на това, че длъжностното лице е видяло просто, че има императорски указ, и без да го прочете, е предположило, че Миклашевски са получили благородническото си достойнсто именно посредством този указ и съответно по дефиниция принадлежат към „действителното дворянство“ и следва да се впишат в I част на книгата. Длъжностното лице явно не е прочело указа от начало до край, защото в него изрично се посочва, че Миклашевски произхождат от полското дворянство и още през 1625 г. са получили своето благородническо доствойнство от полския крал; т.&nbsp;е. указът не установява, а потвърждава този факт и утвърждава Постановлението на Полоцкото дворянско депутатско събрание относно вписването на рода в VI част (древно дворянство) на родословната книга. Във всеки случай поради това невнимание новите членове на рода от 1845 г. нататък са вписани в I, а не в VI част. Представители на рода по-късно са вписани също така и в ''„Родословна книга относно дворянско произхождение на разни лица“'' от 1858 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“, Дело № 446 „Родословная книга о дворянском происхождении разных лиц. 1858 г.“, стр. 6об.|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=50, № 446|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> От този витебски клон, един от потомците – Фьодор Андреевич Миклашевски – се премества да живее и служи в [[Ставрополска губерния]] и с Определение на Ставрополското дворянско депутатско събрание от 17 октомври 1886 г. е причислен от Витебска в Ставрополска губерния. Там, заедно със семейството си, е вписан в ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Ставрополска губерния]]“'', основавайки по този начин там фактически нов родови клон.<ref>{{Цитат книга|last=Ставропольское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян, внесенных в дворянские родословные книги Ставропольская губерния, Терской и Кубанской областей с 1795 г. по 1 декабря 1912 г., составлен Ставропольским Депутатским Собранием по постановлению очередного Губернского Собрания, состоявшегося 16 декабря 1909 года.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B8_%D0%9A%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B9_%D1%81_1795_%D0%B3._%D0%BF%D0%BE_1_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D1%80%D1%8F_1912_%D0%B3.pdf&page=28|accessdate=2024-03-07|year=1912|publisher=Новая типография|location=Ставрополь|lang=ru|id=пореден № 504|pages=54}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fonds.stavarhiv.ru/index.php?act=unit&fund=52&opis=10000042005&unit=10000688280|заглавие=Фонд № 52. Опись № 1. Дело № 57 – „Дело о переводе надворного советника Федорова Миклашевского из дворян Витебской губернии в дворяне Ставропольской губернии.“; даты документов: 1866|автор=Государственный архив Ставропольского края|дата=1866|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240229184401/https://fonds.stavarhiv.ru/index.php?act=unit&fund=52&opis=10000042005&unit=10000688280|архив_дата=2024-02-29|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Алфавитный список домовладельцев губернского города Ставрополя|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%86%D0%B5%D0%B2_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%2C_1903_%D0%B3.pdf&page=93|accessdate=2024-03-09|year=1903|publisher=Типло-Литография Т. М. Тимофеева|location=Ставрополь|lang=ru|pages=93}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Иванцов|first=И. Г.|last2=Дубинин|first2=И. В.|date=2022|title=Малоизвестные страницы биографии генерал-лейтенанта И. Д. Попко|url=https://cyberleninka.ru/article/n/maloizvestnye-stranitsy-biografii-general-leytenanta-i-d-popko/viewer|journal=ИСТОРИЯ ПОВСЕДНЕВНОСТИ [HISTORY OF EVERYDAY LIFE]|language=ru|issue=3|pages=174|doi=10.35231/25422375_2022_3_164|access-date=2024-03-09}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Ставрополь-Губернский|title=Алфавитный список владельцев недвижимых имуществ, расположенных в г. Ставрополе, составленный по сведениям на 1-ое июля 1911 года.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%86%D0%B5%D0%B2_%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D1%8B%D1%85_%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2,_%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B3._%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5,_%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_1-%D0%BE%D0%B5_%D0%B8%D1%8E%D0%BB%D1%8F_1911_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0.pdf&page=145|accessdate=2024-03-13|year=1911|publisher=Типо-литография Т. М. Тимофеева|location=Ставрополь|lang=ru|id=№ 3726|pages=146}}</ref> ==== Послужбен дворянски род ==== Другият род Миклашевски във [[Витебска губерния]] е вписан в III част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на Витебска губерния“''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867437|заглавие=Фонд 1343 Опись 36 Дело 15996 „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. III часть родословной книги По ордену“, крайние даты: 14 декабря 1895 г.|автор=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2024-03-06}}</ref> В III част на дворянските родословни книги в [[Руската империя]] по закон се вписват родовете спадащи към „осмокласното дворянство“ (наричано също „послужбено дворянство“ или „дворянство по орден“),<ref name=":55" /> което според точка 79 от [[Царска грамота|дарствената грамота]] на императрица [[Екатерина II]] към [[Благородничество|благородническото]] [[съсловие]] (''„Грамота за правата, свободите и преимуществата на благородното руско дворянство“'') от 21 април 1785 г. се определя като ''„[...] нищо друго освен онези родове, за които в [[Таблица на ранговете|Таблицата на ранговете]] на, блажена му и вечнодостойна памет, ГОСПОДАРЯ ИМПЕРАТОР [[Петър I (Русия)|ПЕТЪР ПЪРВИ]] от 24-я ден на януари 1722 г. в точка 11 е указано с тия слова: „Всички руски или чуждестранни служители, които се намират или действително са били сред първите осем ранга, имат своите законни деца и потомци във вечни времена на най-доброто висше дворянство във всички достойнства и [[wikt:авантаж|авантажи]], за да бъдат равно почитани, дори ако са били от ниска порода и преди това от коронованите глави никога не са били произведени в дворянско достойнство или не са били снабдени с герб““''.'''''<ref name=":6622223222">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0,_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_1785.pdf&page=20|accessdate=2024-04-01|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=т. 79|pages=20-21|chapter=В. Наставление для сочинения и продолжения дворянской родословной книги в наместничестве}}</ref>''''' Това означава опростено, че всички руски и чуждестранни служители на държавна служба в Руската империя, заемащи един от първите осем ранга от [[Таблица на ранговете|Таблицата на ранговете]], са получавали автоматично потомствено благородничество. В тази част са се вписвали и родове, получили благородническо достойнство чрез присъждане на един от [[Орден (отличие)|ордените]] на Руската империя.<ref name=":55" />'''''<ref name=":6622223223">{{Цитат книга|last=Екатерина II|authorlink=Екатерина II|title=Грамота на права, вольности и преимущества благородного российского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0,_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0,_1785.pdf&page=24|accessdate=2024-04-01|year=1885|publisher=Губернская типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=точка 92, подточка 4|pages=24|chapter=Г. Доказательства благородства}}</ref>'''''<ref>{{Cite journal|last=Федосеев|first=Роман Васильевич|date=2020|title=Порядок приобретения потомственного дворянства по законодательству XVIII - XIX веков|url=https://cyberleninka.ru/article/n/poryadok-priobreteniya-potomstvennogo-dvoryanstva-po-zakonodatelstvu-xviii-xix-vekov/viewer|journal=Гуманитарные и политико-правовые исследования|language=ru|volume=2|issue=9|pages=29|doi=|access-date=2024-03-06}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Рикман|first=В. Ю.|title=Дворянское законодательство Российской империи|url=https://imwerden.de/pdf/rikman_dvoryanskoe_zakonodatelstvo_rossijskoj_imperii_1992__ocr.pdf|accessdate=2024-03-06|year=1992|publisher=Типографии издательства МАИ|location=Москва|isbn=5-7035-0533-X|pages=26-28}}</ref> Дали този род е свързан с другия род Миклашевски от Витебска губерния и така с полската главна линия на рода или не, не се знае, понеже до момента (2024 г.) липсват генеалогически проучвания на документите. От горепосоченото следва, че в днешен [[Беларус]] има (поне) поне един род ''Миклашевски'', произлизащ от полския род, а именно – оният род Миклашевски, който е вписан в VI част на ''„[[Дворянска родословна книга]] на [[Витебска губерния]]“'' от 1827 г.<ref name=":61">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|заглавие=Фонд № 2512, Опись № именной указатель|автор=Национальный исторический архив Беларуси|страници=37, № 502|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240306131039/https://niab.by/newsite/ru/fondi2501-2600|архив_дата=2024-03-06|достъп_дата=2024-03-06}}</ref><ref name=":59" /> Освен това е много вероятно също, родът Миклашевски, който е вписан в VI част на „''[[Дворянска родословна книга|Дворянската родословна книга]] на [[Могильовска губерния]]“'', да произлиза от полския род, тъй като могильовските Миклашевски са били благородници още по полско време.<ref name=":60" /> == Пруско-германски клон == {{Няколко картинки|image1=Grand Duchy of Posen (1848).svg|image2=Разделы-Польши1 новые цвета.gif|caption1=[[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]] (в червено) като съставна част на [[Кралство Прусия]] (в синьо), част от [[Германски съюз]] (в бежово); 1848 г.|caption2=Подялби на Полско-литовската държава; в сини цветове са териториите, завзети от Кралство Прусия.|width2=223}} В периода 1772–1795 г. се състоят три последователни [[Поделби на Жечпосполита|подялби на Полско-литовската държава]] между [[Руската империя]], [[Кралство Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref name=":76" /> В хода на [[Първа подялба на Полша|Първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г.]] [[Кралство Прусия]] завзема десния бряг на река [[Нотеч]] и северната част на [[Иновроцлавско войводство]] от [[Накло над Нотечьон]] до [[Солец Куявски]], а през [[1773]] г. – и левия бряг Нотеч.<ref name=":011">{{Цитат книга|last=Ястребов|first=Николай Владимирович|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|accessdate=2024-04-05|volume=XXIV: Повелительное наклонение — Полярные координаты|year=1898|publisher=Типо-Литография И. А. Ефрона|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=232–233|chapter=Познанское великое княжество|chapterurl=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D0%A1%D0%91%D0%95/%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE}}</ref> В хода на [[Втора подялба на Полша|Втората подялба на Полско-литовската държава през 1793 г.]] Прусия получава допълнително полските [[Познанско войводство (Жечпосполита)|Познанско войводство]], [[Гнезненско войводство]], [[Калишко войводство (Жечпосполита)|Калишко войводство]], [[Шерадзко войводство (Жечпосполита)|Шерадзко войводство]], [[Ленчишко войводство]], [[Равско войводство]] и [[Плоцко войводство (Жечпосполита)|Плоцко войводство]], от които е образувана пруската провинция Южна Прусия.<ref name=":215">{{Цитат книга|last=Autorenkollektiv|title=Meyers Konversationslexikon|accessdate=2024-04-08|edition=Vierte Auflage|volume=15. Band: Sodbrennen - Uralit|year=1885-1892|publisher=Verlag des Bibliographischen Instituts|location=Leipzig und Wien|lang=de|pages=423|chapter=Südpreußen|chapterurl=https://www.retrobibliothek.de/retrobib/seite.html?id=115435#S%C3%BCdpreu%C3%9Fen}}</ref> В хода на [[Трета подялба на Полша|Третата подялба на Полско-литовската държава през 1795 г.]] към Южна Прусия е прибавен и град [[Варшава]].<ref name=":215" /> През [[1807]] г., по силата на [[Тилзитски мир|Тилзитския трактат]], тия земи са отнети от Прусия и превърнати в административна единица ([[Познан|Познански]] [[Департаменти на Франция|департамент]]) в състава на [[Варшавско херцогство|Великото варшавско херцогство]], което е [[Васал|васално]] на [[Първа френска империя|Първата френска империя]] под [[Наполеон I|Наполен Бонапарт]].<ref name=":011" /> След поражението на Наполеон обаче съгласно условията на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] от [[1815]] г., територията на Познанския департамент е приписана обратно на [[Кралство Прусия]] като негова провинция под името '''Велико познанско княжество''' (херцогство) със столица град [[Познан]].<ref name=":011" /><ref name=":215" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Poznan|заглавие=Poznań|автор=The Editors of Encyclopaedia Britannica|дата=2024-03-21|труд=Encyclopædia Britannica|език=en|достъп_дата=2024-04-08}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gsta.preussischer-kulturbesitz.de/recherche/thematischer-wegweiser/posen.html|заглавие=Posen|автор=Geheimes Staatsarchiv Preußischer Kulturbesitz|език=de|достъп_дата=2024-04-08}}</ref> По този начин, ония членове на рода Миклашевски, които са живеели по тия земи, от полски благородници се превръщат в '''пруски благородници''', което е документирано в историческите извори.<ref name=":69" /><ref name=":70" /><ref name=":71" /> {{Няколко картинки|image1=Miklaszewski Preussischer Adel 1878.jpg|image2=Miklaszewski Preussischer Adel 1878.svg|caption1=Герб на рода Миклашевски във [[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]] ([[Кралство Прусия|Прусия]]), 1878 г.|caption2=Компютърна графика|width2=195}} В издадения през 1878 г. труд на пруския кралски таен архивен съветник и държавен архивар Адолф Матиас Хилдебранд със заглавие ''„Процъфтяващото благородничество на Кралство Прусия“'' се пише за рода Миклашевски следното:'''<ref name=":77">{{Цитат книга|last=von Mülverstedt|first=George Adalbert|others=Illustriert von Adolf Matthias Hildebrandt|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der blühende Adel des Königreichs Preußen (Edelleute M–Z.). In einer neuen, vollständig geordneten und reich vermehrten Auflage mit heraldischen und historisch-genealogischen Erläuterungen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmachers_Wappenbuch,_Preussen,_Edelleute_(M%E2%80%93Z),_1878.pdf&page=25|accessdate=2024-04-04|volume=3 (Dritten Bandes zweite Abtheilung)|year=1878|publisher=Verlag von Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=264}}</ref>''' {{Цитат|'''Миклашевски'''<br/>Полски род, принадлежащ към гербовната общност [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]], удостоен преди 80 години със поземлено имение във [[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]].<br/>[[Щит (хералдика)|Щит]]: червен с поставен бял [[меч]], с два обърнати навън златисти полумесеца встрани.<br/>[[Герб#Шлем|Шлем]]: [[Герб#Корона|коронован]]; 5 щраусови пера, редуващи се в червено и златисто.<br/>[[Герб#Наметка|Наметка]]: червено и златисто.|4=1}} Описва се'''<ref name=":77" />''' и се изобразява'''<ref name=":772">{{Цитат книга|last=von Mülverstedt|first=George Adalbert|others=Illustriert von Adolf Matthias Hildebrandt|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der blühende Adel des Königreichs Preußen (Edelleute M–Z.). In einer neuen, vollständig geordneten und reich vermehrten Auflage mit heraldischen und historisch-genealogischen Erläuterungen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmachers_Wappenbuch,_Preussen,_Edelleute_(M%E2%80%93Z),_1878.pdf&page=286|accessdate=2024-04-07|volume=3 (Dritten Bandes zweite Abtheilung)|year=1878|publisher=Verlag von Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=Taf. 315}}</ref>''' също и гербът на този клон на рода: [[Щит (хералдика)|щитът]] е червен с бял скосен меч, с два обърнати навън златисти полумесеца встрани. [[Герб#Шлем|Шлемът]] е [[Герб#Корона|коронован]]; [[Герб#Нашлемник|нашлемникът]] са 5 щраусови пера, редуващи се в червено и златисто. [[Герб#Наметка|Наметката]] е в червено и златисто.'''<ref name=":77" />''' В труда на пруския историк, [[Генеалогия|генеалог]] и [[Хералдика|хералдист]] Леополд [[фрайхер]] фон Ледебург от 1856 г. със заглавие „''Лексикон на благородничеството на пруската монархия''“ е записан родът Миклашевски и е посочено, че той носи герба Остоя.<ref name=":69" /> Пише се също, че във [[Велико познанско княжество|Великото познанско княжество]] към 1788 г. е регистриран човек на име „''Матиас фон Миклашевски въз [[Жулч|Цолец]] в [[Гнезненски окръг]]''“.<ref name=":69" /> Предлогът „въз“ се използва в имената на немското благордничество за да се посочи местността, '''въз'''/'''върху'''/'''над''' която даден род упражнява своята власт (т.&nbsp;е. която владее). Следователно Матиас фон Миклашевски по това време е управлявал Цолец (днес: село [[Жулч]] в [[Полша]]).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 16299 (Nr. 115) 1789.|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Maciej Miklaszewski, s. ol. Franciszka i Marianny z Wyganowskich, dziedzic części wsi Stare Żołcze te części sprzedaje poprz. Rokossowskiemu za 1. 600 złp. (f. 62v) 1789.9/III.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 14499 (Nr. 102) 1775|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Wojc. i Kat. de Petrykowskie małż. Mysłowieccy z I i Maciej Miklaszewski z II kontr. sprzed. części w Żołczu St. zw. "Chrzanowszczyzna" dat. w Gn. 1775.21/VIII. s. v. 1. 200 złp. (f. 74). Oni tę część nabyli od Pawła Chrzanowskiego wt. po sw. Annie 1751 r.; Teraz rez. (f. 74v)}}</ref><ref name=":09">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.polskiezabytki.pl/m/obiekt/6203/Zolcz/|заглавие=Żółcz|труд=Katalog polskich zamków, pałaców i dworów|език=pl|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231004135456/https://www.polskiezabytki.pl/m/obiekt/6203/Zolcz/|архив_дата=2023-10-04|достъп_дата=2024-04-05}}</ref> Тази версия на името му е погерманчената, докато на полски името е било Мачей Миклашевски ({{Lang|pl|Maciej Miklaszewski}}).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 16299 (Nr. 115) 1789.|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Maciej Miklaszewski, s. ol. Franciszka i Marianny z Wyganowskich, dziedzic części wsi Stare Żołcze te części sprzedaje poprz. Rokossowskiemu za 1. 600 złp. (f. 62v) 1789.9/III.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|заглавие=Grodzkie i ziemskie > Gniezno > Część 1. 14499 (Nr. 102) 1775|труд=Teki Dworzaczka – Materiały historyczno-genealogiczne do dziejów szlachty wielkopolskiej XV-XX wieku|език=pl|архив_уеб_адрес=https://tekidworzaczka.bk.pan.pl/regesty.php?fileno=7&expr=miklaszewski&dateFrom=&dateTo=|архив_дата=2024-04-17|достъп_дата=2024-04-17|цитат=Wojc. i Kat. de Petrykowskie małż. Mysłowieccy z I i Maciej Miklaszewski z II kontr. sprzed. części w Żołczu St. zw. "Chrzanowszczyzna" dat. w Gn. 1775.21/VIII. s. v. 1. 200 złp. (f. 74). Oni tę część nabyli od Pawła Chrzanowskiego wt. po sw. Annie 1751 r.; Teraz rez. (f. 74v)}}</ref><ref name=":09" /> В труда на [[Мюнхен|мюнхенския]] [[хералдист]] Ото Титан фон Хефнер от 1865 г. със заглавие ''„Родословна книга на процъфтяващото и измрялото благородничество в Германия“'' също се споменава родът „Миклашевски въз [[Жулч|Цолег]] в [[Велико познанско княжество|Познанско]]“, носещ герба Остоя.<ref name=":71" /> ''Цолег'' е друго наименование на същото споменато по-горе село Цолец (днес: [[Жулч]]).<ref name=":09" /> След [[Обединение на Германия (1871)|обединението на германските държави през 1871 г.]] в обща [[Германска империя (1871 – 1945)|Германска империя]], то пруският клон на рода става '''германски клон'''. == Галицко–австрийски клон == {{Няколко картинки|image1=Galitzia (1914).svg|image2=Разделы-Польши1 новые цвета.gif|caption1=Кралство [[Галиция]] и [[Лодомерия]] (в червено) като съставна част на [[Австро-Унгарската империя]] (в тъмно сиво), 1914 г.|caption2=Подялби на Полско-литовската държава; в жълто и оранжево са териториите, завзети от Австрийската империя.|width2=223}} В периода 1772–1795 г. се състоят три последователни [[Поделби на Жечпосполита|подялби на Полско-литовската държава]] между [[Руската империя]], [[Кралство Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref name=":76" /> В хода на [[Първа подялба на Полша|Първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г.]] земите на [[Малополша]], [[Подолие|Подолието]], [[Рутенско войводство|Рутения]] и [[Подкарпатско войводство|Подкарпатието]], обхващащи историческите области [[Галиция]] и [[Волиния]], биват анектирани от австрийската [[династия]] [[Хабсбурги|Хабсбург]] и по този начин стават част от [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]].<ref name=":211">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ome-lexikon.uni-oldenburg.de/p32557|заглавие=Galizien|фамилно_име=Röskau-Rydel|първо_име=Isabel|дата=2021-11-22|труд=Online-Lexikon zur Kultur und Geschichte der Deutschen im östlichen Europa|издател=Carl von Ossietzky Universität Oldenburg und Bundesinstitut für Kultur und Geschichte der Deutschen im östlichen Europa|език=de|достъп_дата=2024-04-06}}</ref><ref name=":08">{{Цитат книга|title=Большая российская энциклопедия|volume=6|year=2006|location=Москва|lang=ru|pages=316|chapter=Галиция|chapterurl=https://old.bigenc.ru/world_history/text/2341600}}</ref><ref name=":119">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Galicia-historical-region-Eastern-Europe|заглавие=Galicia – historical region, Eastern Europe|автор=The Editors of Encyclopædia Britannica|дата=2024-03-01|труд=Encyclopædia Britannica|език=en|достъп_дата=2024-04-06}}</ref> Образувайки т.&nbsp;нар. ''Кралство [[Галиция]] и [[Лодомерия]]'' регионът е присъединен като съставна част на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] през 1804 г., а от 1867 г. до 1918 г. тези земи са [[кронланд]] на [[Цислейтания|цислейтанската]] част на [[Австро-Унгарската империя]].<ref name=":78">{{Цитат книга|last=Матвеев|first=Геннадий Филиппович|title=Большая российская энциклопедия|volume=26|year=2014|publisher=Большая российская энциклопедия|location=Москва|lang=ru|pages=587|chapter=Познанское великое княжество|chapterurl=https://old.bigenc.ru/world_history/text/3150962#}}</ref> По този начин, ония членове на рода Миклашевски от полски благородници се превръщат в '''австрийски (австро-унгарски) благородници''', което е документирано в историческите извори.<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=183|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=168; Taf. 204}}</ref><ref name=":79" /> Утвърждаването на местните полски благородници в австрийско дворянство не ставало обаче автоматично, ами изисквало преминаването на специален процес. Това се наложило, тъй като системата на благородническите рангове, обичайна в страните на [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]] в [[Централна Европа]], била доста различна от системата в старото Кралство Полша. Местните полски благородници, които желали да бъдат признати за благородници от австрийската държава, трябвало да се впишат в основания през 1780 г. „''Регистър на галицкия край''“ и да докажат своето благородство, след което били признати за галицки [[Рицарство|рицари]]. Регистърът е воден първоначално от Кралския трибунал в град [[Лемберг|Лвов]], а след съдебната реформа от 1784 г., която премахва трибунала, то регистърът е поверен на новосъздадения Лвовски благороднически съд.<ref name=":80">{{Цитат книга|editor-last=Пельц|editor-first=Діана Іванівна|title=Центральний державний історичний архів України, м. Львів. Путівник|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/ulib/item/UKR0004357|accessdate=2024-04-07|year=2001|publisher=Державний комітет архівів України, Центральний державний історичний архів України, м. Львів|location=Львів, Київ|lang=uk|id=ф. 166, спр. 45095, 1632-1939 pp.|pages=66–67}}</ref> От 1850 г. регистърът е прехвърлен на Съда на Лвовски край.<ref name=":80" /> Това е била единствената за цяла Галиция [[благородническа матрикула]].<ref name=":80" /> Копия от тези списъци се съхранява в Държавния архив на Австрия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archivinformationssystem.at/detail.aspx?ID=3604382|заглавие=Signatur: AT-OeStA/AVA Adel HAA Adelsgeneralien 587.2; Titel: Adelsverzeichnisse und -matrikel Galizien und Bukowina; Entstehungszeitraum: 1831–1918|автор=Österreichisches Staatsarchiv, Allgemeines Verwaltungsarchiv (Abteilung)|език=de|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20240407120754/https://www.archivinformationssystem.at/detail.aspx?ID=3604382|архив_дата=2024-04-07|достъп_дата=2024-04-07}}</ref> а оригиналите в Централния държавен исторически архив на Украйна в Лвов.<ref name=":80" /> По правило списъците съдържат: име, допълнителни лични данни (без дати на раждане!), ранг на благородството, документа, с който било даказано благородството, име на герба на рода и регистратурен номер на записа в регистъра. Други допълнителни [[Генеалогия|генеалогични]] данни няма. <gallery heights="220" mode="packed"> Файл:Galizischer-und-bukowiner-adel-heft-xv.pdf|page=2|Оригинална [[благородническа матрикула]] „Галицко и буковинско благородничество“ – запис за Шимон Миклашевски Файл:ЦДІАЛ – Ф. 165, Оп. 6а, Од. зб. 30, арк. 0 і 401.pdf|link=Файл:ЦДІАЛ_–_Ф._165,_Оп._6а,_Од._зб._30,_арк._0_і_401.pdf?page=2|page=2|Документ за признаване на благородническия статут на полските благородници Симон Миклашевски и Андрей Миклашевски от австрийските власти, а именно от Лвовския областен съд, на 25 октомври 1782 г. </gallery> В официалния „''Списък на галицките и буковинските благородници''“ от 1857 г. в раздела „''Галицко благородничество''“ фигурира Шимон (Симон) Миклашевски, който получил (потвърждение на) благородството си в [[Лвов|Лемберг]] през 1782 г.<ref name=":79">{{Цитат книга|title=Poczet szlachty galicyjskiéj i bukowińskiéj|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3APoczet_szlachty_galicyjski%C3%A9j_i_bukowi%C5%84ski%C3%A9j%2C_1857.pdf&page=189|accessdate=2024-04-07|year=1857|publisher=W Drukarni Instytutu Stauropigiańskiego, pod zarządem Michała Dzikowskiego|location=Lwów|lang=pl|pages=166|chapter=I. Szlaehta Galicyjska}}</ref> В оригиналната [[благородническа матрикула]] „Галицко и буковинско благородничество“ е посочена датата 25 октомври 1782 г.<ref>{{Цитат книга|last=Lemberger Landtafel|title=Galizischer und Bukowiner Adel|accessdate=2024-07-09|volume=Heft XV|location=Lemberg|lang=de|id=Österreichisches Staatsarchiv, Abteilung Allgemeines Verwaltungs-, Finanz- und Hofkammerarchiv, Bestandsgruppe Adel. Signatur: AT-OeStA/AVA Adel HAA Adelsgeneralien 587b: Adelsmaterialien: Galizien, Hefte 1-70.|pages=21}}</ref> {{Няколко картинки|image1=Miklaszewski Galizischer Adel 1905.jpg|image2=Miklaszewski Galizischer Adel 1905.svg|caption1=Герб на рода Миклашевски в Кралство [[Галиция]] и [[Лодомерия]] ([[Австро-Унгарска империя]]), 1905 г.|caption2=Компютърна графика|width2=199}} За Шимон Миклашевски и рода Миклашевски като цяло се дават допълнителни сведения от австрийския [[хералдист]] Фридрих Хайер фон Розенфелд и директора на [[Хърватски държавен архив#История|кралския хърватско-славоно-далматски държавен архив]] Иван фон Бойничич в техния труд от 1905 г. със заглавие ''„Благородничеството на [[Галиция]], [[Лодомерия]] и [[Буковина|Буковината]]“''. Там в раздел „''Галицко благородничество''“ се пише следното:'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=183|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=168}}</ref>''' {{Цитат|'''Миклашевски'''<br/>Род от [[Мазовско войводство (Жечпосполита)|Мазовското войводство]], който получил благородничество от крал [[Зигмунт II Август|Зигмунд II Август]] (1548–1572 г.).<br/>Шимон Миклашевски е вписан в [[благородническа матрикула|благородническата матрикула]] на [[Галиция]] през 1782 г.<br/>Герб: [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]].|4=1}}В техния труд са изобразени четири различни варианта на герба Остоя,'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AJ._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien%2C_Ladomerien_und_der_Bukowina%2C_1905.pdf&page=332|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=Taf. 23, Taf. 24}}</ref>''' като се посочва, че родът Миклашевски носи третия вариант.'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=696|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=Taf. 204}}</ref>''' Той е описан както следва:'''<ref>{{Цитат книга|last=von Rosenfeld|first=Friedrich Heyer|last2=von Bojničić|first2=Ivan|title=J. Siebmacher's grosses und allgemeines Wappenbuch. Der Adel von Galizien, Ladomerien und der Bukowina|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:J._Siebmacher%27s_grosses_und_allgemeines_Wappenbuch._Der_Adel_von_Galizien,_Ladomerien_und_der_Bukowina,_1905.pdf&page=37|accessdate=2024-04-06|volume=4 (Vierten Bandes, vierzehnte Abtheilung)|year=1905|publisher=Bauer und Raspe|location=Nürnberg|lang=de|pages=22}}</ref>'''{{Цитат|В червено [поле] две с гърбовете си една срещу друга обърнати изправени златисти луни, между които един [...] [[меч]] [...], оформен като издължен [[Тамплиери|тамплиерски кръст]]. [[Герб#Корона|Коронованият]] [[Герб#Шлем|шлем]], с червено-бяла [[Герб#Наметка|наметка]], носи пет бели щраусови пера.|4=1}} == Други вероятни клонове или съименници == Благороднически родове с фамилното име ''Миклашевски'' се срещат и в други от горе споменатите краища на [[Руска империя|Руската империя]]. Дали всички те са свързани по между си и произлизат от полската главна родова линия, не е ясно, понеже към момента (2024 г.) липсват публикувани генеалогически проучвания. Това са: * род Миклашевски, вписан във II част на ''„Дворянска родословна книга на Полтавска губерния“''.<ref>{{Цитат книга|last=Полтавское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян, внесенных в дворянскую родословную книгу Полтавской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_1898_%D0%B3.pdf&page=461|accessdate=2024-03-08|year=1898|publisher=Типо-литография Полтавского Губернского Правления|location=Полтава|lang=ru|pages=441-442}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2391867458|заглавие=Фонд 1343 Опись 36 Дело 15997 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевские. II часть родословной книги Полтавской губернии.“; крайние даты: 16 апреля 1898 г.|автор=Российский государственный исторический архив|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895510|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3729 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Полтавской губернии.“; крайние даты: 1873 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1873|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан на 19 май 1854 г. в I част на ''„Дворянска родословна книга на [[Киевска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=Киевское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян Киевской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_1906_%D0%B3.pdf&page=185|accessdate=2024-03-08|year=1906|publisher=Типография 1-й Киевской артели Печатного дела|location=Киев|lang=ru|pages=166}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895470|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3727 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Киевской губернии.“; крайние даты: 1868 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1868|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> (В I част на 12 септември 1912 г. е внесен и друг род Миклашевски, който произлиза косвено от руско-беларуския клон (и пряко от ставрополския клон) и се разглежда затова в него раздел. Той не е свързан с рода вписан на 19 май 1854 г.) * род Миклашевски, вписан във II част на ''„Дворянска родословна книга на [[Курска губерния]]“''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895490|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3728 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Курской губернии.“; крайние даты: 1840 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1840|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref name=":68">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cdiak.archives.gov.ua/files/f.0834op.0001.pdf|заглавие=Миклашевские – помещики Черниговской, Харьковской и Курской губернии. Фонд 834, Опись. I, 1665–1908 г.г.|автор=Центральний державний історичний архів України|страници=1–2|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230708082627/https://cdiak.archives.gov.ua/files/f.0834op.0001.pdf|архив_дата=2023-07-08|достъп_дата=2024-04-02}}</ref> * род Миклашевски, вписан в VI част на ''„Дворянска родословна книга на [[Подолска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=Подольское дворянское депутатское собрание|title=Список дворян, внесенных в родословную книгу Подольской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_1913_%D0%B3.pdf&page=8|accessdate=2024-03-08|year=1913|publisher=Типография Свято-Троицкого Братства|location=Каменец-Подольск|lang=ru|pages=XIII, 669}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895530|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3730 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Подольской губернии.“; крайние даты: 1853 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1853|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в III част на ''„Дворянска родословна книга на [[Смоленска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=Смоленское дворянское депутатское собрание|title=Список дворянских родов, внесенных в родословные дворянские книги Смоленской губернии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_1897_%D0%B3.pdf&page=51|accessdate=2024-03-08|year=1897|publisher=Паровая Типо-литография Я. Н. Подземского|location=Смоленск|lang=ru|pages=45, 82}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895550|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3727 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Смоленской губернии.“; крайние даты: 1856 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1856|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в ''„Дворянска родословна книга на [[Уфимска губерния]]“''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895570|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3732 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Уфимской губернии.“; крайние даты: 1882 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1882|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> * род Миклашевски, вписан в ''„Дворянска родословна книга на [[Харкивска губерния]]“''.<ref name=":68" /> * три рода Миклашевски, вписани във II, III и IV част на ''„Дворянска родословна книга на [[Черниговска губерния]]“,''<ref name=":65" /><ref name=":24" /><ref name=":19" /><ref name=":68" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895590|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3733 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1857 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1857|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895610|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3734 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1864 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1864|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895630|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3735 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1859-1891 гг.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1859|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895650|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3736 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии.“; крайние даты: 1874 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1874|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fgurgia.ru/object/2410895670|заглавие=Фонд 1343 Опись 25 Дело 3737 – „Департамент герольдии Сената. Дело о дворянстве. Миклашевских. По Черниговской губернии. Гербовое. (См. Общий гербовник дворянских родов Всероссийской империи, часть III, стр. 105)“; крайние даты: 1868 г.|автор=Российский государственный исторический архив|дата=1868|език=ru|достъп_дата=2024-03-07}}</ref> които вероятно са свързани с казашко-руския клон, който е описан по-горе и вписан в VI част на книгата.<ref name=":65" /><ref name=":24" /> Според ''[[Енциклопедия на историята на Украйна]]'' от 2009 г., издадена от [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]], родът, който е вписан във II част на книгата е свързан с казашко-руския клон.<ref name=":152" /> * род Миклашевски, вписан в ''„Дворянска родословна книга на [[Новгородска губерния]]“''.<ref>{{Цитат книга|last=княз Голицын|first=Павел Павлович|title=Список дворянских родов Новгородской губернии, внесенных в дворянскую родословную книгу с 1787 г. по 1-е января 1910 года, с приложением списка губернских и уездных предводителей дворянства 1767 года|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D1%81_1787_%D0%B3._%D0%BF%D0%BE_1-%D0%B5_%D1%8F%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F_1910_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0.pdf&page=186|accessdate=2024-03-10|year=1910|publisher=Новгород|lang=ru|pages=317}}</ref> * род Миклашевски, вписан в резолюциите на хералдическата служба на [[Полско кралство|Царство Полша]] – част от Руската империя.<ref>{{Цитат книга|title=Kolekcja Dokumentów Heroldii Królestwa Polskiego (Archiwum Kaczanowskiego). Rezolucje Heroldii|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A6%D0%94%D0%86%D0%90%D0%9A_966-1-3._1839-1842._Rezolucje_Heroldii_Tom_(nieustalony).pdf&page=7|accessdate=2024-05-23|volume=(nieustalony; 4?)|year=1840–1844|publisher=ЦДІАК України – Ф. 966. Оп. 1. Спр. 3|lang=pl}}</ref> = Герб = {{Герб|име='''Остоя'''<br/><small>алтернативни названия</small>:<br/> Мошчич<small> или</small> Остойчик|име-оригинал={{lang|pl|Ostoja}} или ''Hostoya''<br/><small>алтернативни названия</small>:<br/> ''Mościc'' <small> или</small> ''Ostojczyk''|файл=POL COA Ostoja średniowieczna.svg|описание=Първообраз на герба „Остоя“ от [[Средновековие]]то, ок. 1370 г., <br/> [[Кралство Полша]]|утвърден=ок. [[1350]] г. <small>(прототип),<br /></small> [[1358]] г. <small>(печат с герба),<br /></small> [[1388]] г. <small>(писмено свидетелство)</small><br />Вариантът на герба „Остоя“, използван от рода Миклашевски е утвърден през 1799 г.''<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>|файл2_описание=Официалният герб на рода Миклашевски в [[Руската империя]]<br/> (разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]])<br/> '''[[Блазон]]''': <br/> ''„Върху [[W:BG:Щит (хералдика)|щит]] с червено поле са изобразени два златни [[W:BG:полумесец|Полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда сребърен [[W:BG:меч|Меч]], сочещ с острия си връх надолу. Щитът е увенчан с обикновен [[W:BG:Герб#Шлем|Благороднически Шлем]] с [[W:BG:Корона (хералдика)|Благородническа Корона]] върху него и три [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] на щита е червенa, обшита със злато.“''<ref name=":05">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>|файл2=Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|файл2_ширина=150px|файл_ширина=150px|нашлемник='''оригинален вид''': Черна драконова глава и шия, бълваща огън, между два хоризонтални полумесеца<br/> '''вариант на Миклашевски''': три бели щраусови пера|употреба=[[Благородничество|благороднически]] герб на гербовата общност ''Остоя'', в това число рода Миклашевски|щит='''оригинален вид''': червен с [[W:BG:Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]]<br/> '''вариант на Миклашевски''': червен с [[W:BG:Щит (хералдика)#Разновидности|френска форма]] (традиционно използвана в [[W:BG:Руска империя|Руската империя]])|шлем='''оригинален вид''': [[хералдика#шлем|турнирен шлем]]<br/> '''вариант на Миклашевски''': [[хералдика#шлем|решетъчен шлем]]|корона='''оригинален вид''': без корона<br/> '''вариант на Миклашевски''': с [[Корона (хералдика)#Полша и Литва|благородническа корона]]|категория=Category:Ostoja (coat of arms)}} === Официален герб === В „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] – е [[Блазон|блазониран]] и изобразен официалният [[герб]] на рода Миклашевски.''<ref name=":05" />'' Той представлява разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]].<ref name=":19" /><ref name=":193">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=ostoja|заглавие=Polish Armorial. Family Names. Ostoja|фамилно_име=Gajl|първо_име=Tadeusz|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221018131507/https://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=ostoja|архив_дата=2022-10-18|достъп_дата=2022-10-18}}</ref><ref name=":143">{{Цитат книга|last=von Żernicki-Szeliga|first=Emilian|title=Die polnischen Stammwappen: ihre Geschichte und ihre Sagen|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Die_polnischen_Stammwappen_%E2%80%93_ihre_Geschichte_und_ihre_Sagen._1904.pdf&page=75|accessdate=2024-09-25|year=1904 г.|publisher=Verlag von Henri Grand|location=Hamburg|lang=de|pages=60-61; Tafel VII [205]}}</ref> {{Основна|Остоя (благороднически герб)}} ==== Предистория ==== Гербът Остоя ({{Lang|pl|Ostoja|Hostoja}}) е изначално [[Полша|полски]] [[Благородничество|благороднически]] [[герб]],<ref name=":83">{{Цитат книга|last=Znamierowski|first=Alfred|title=Herbarz rodowy|url=https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam/page/142/mode/2up|accessdate=2024-02-10|year=2004|publisher=Świat Książki|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7391-166-9|pages=142}}</ref> който вероятно произлиза от [[Сармати|сарматска]] [[тамга]]<ref>{{Cite journal|last=Nickel|first=Helmut|date=1973 г.|title=Tamgas and Runes, Magic Numbers and Magic Symbols|url=https://resources.metmuseum.org/resources/metpublications/pdf/Tamgas_and_Runes_Magic_Numbers_and_Magic_Symbols_The_Metropolitan_Museum_Journal_v_8_1973.pdf|journal=Metropolitan Museum Journal|language=en|volume=8|pages=166|access-date=2022-11-18|via=JSTOR}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Mielczarek|first=Mariusz|last2=Brzezinski|first2=Richard|title=The Sarmatians 600 BC–AD 450|series=Men-at-Arms|year=2002 г.|publisher=Osprey Publishing|lang=en|isbn=978-1-84176-485-6}}</ref><ref name=":832">{{Цитат книга|last=Znamierowski|first=Alfred|title=Herbarz rodowy|url=https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam/page/20/mode/2up|accessdate=2024-02-10|year=2004|publisher=Świat Książki|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7391-166-9|pages=21-24}}</ref> с оглед на факта, че кралската [[Сармати|сарматска]] династия е използвала [[Драконов щандарт]]. След разпада на [[Римска империя|Римската империя]], през [[Средновековие|Средновековието]] гербът е използван от [[Благородничество|благородническия]] род Остоя в [[Малополша]], а по-късно и в [[Куявия]], [[Мазовия]] и [[Великополша]].<ref>Andrzej Kulikowski: Wielki Herbarz Rodów Polskich. Warszawa: Świat Książki-Bertelsmann Media, 2005. {{ISBN|83-7391-523-0}}</ref> Гербът също така бил използван и от няколко побратимени [[Благородник|благороднически]] родове, които са се сражавали в обща военна формация, използвалайки общ [[боен вик]] – „''Хостоя“'' ({{Lang|pl|Hostoja}}) или „''Остоя“'' ({{Lang|pl|Ostoja}}) и имайки [[драконов щандарт]] като техен общ герб, заформяйки по този начин рицарска общност (рицаски клан) и гербовна общност (множество родове с общ герб). Един от тия родове, използващи герба Остоя (в изменен вид), е именно родът Миклашевски.'''''<ref name=":05" />'''''<ref name=":10" /><ref name=":1134" /><ref name=":83" />'''''<ref>{{Цитат книга|others=Акционерное издательское общество Ф. А. Брокгауз — И. А. Ефрон|title=Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона|url=https://runivers.ru/bookreader/book10168/#page/258/mode/1up|volume=XIX (Мекенен — Мифу-Баня)|year=1896 г.|publisher=Семеновская Типолитография (И.А. Ефрона)|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=Миклашевские, дворянский род|pages=249}}</ref><ref name=":1132">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=179|format=PDF|volume=VII|year=1841|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=171|chapter=Ostoja Herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=179}}</ref>'''''<ref name=":193" /><ref name=":1452">{{Cite web|url=http://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=miklaszewski|title=Miklaszewski|last=Gajl|first=Tadeusz|труд=Herbarz Polski. Polish Armorial|език=en|съавтори=Lech Milewski|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230907010454/http://gajl.wielcy.pl/herby_nazwiska.php?lang=en&herb=miklaszewski|архив_дата=2023-09-07|достъп_дата=2023-09-07}}</ref><ref name=":143" /><ref name=":91">{{Цитат книга|last=von Żernicki-Szeliga|first=Emilian|title=Der Polnische Adel und die demselben hinzugetretenen andersländischen Adelsfamilien. General-Verzeichniss|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Emilian_von_%C5%B9ernicki-Szeliga._1900._Der_polnische_Adel_und_die_demselben_hinzugetretenen_andersl%C3%A4ndischen_Adelsfamilien._General-verzeichniss.pdf&page=92|accessdate=2024-10-04|volume=II|year=1900|publisher=Verlag von Henri Grand|location=Hamburg|lang=de|pages=86}}</ref> Най-ранното историческо свидетелство за герба Остоя е печат от 1358 г. на църковен [[викарий]] от [[Познан]].<ref name=":18">{{Цитат книга|last=Banaszak|first=Marian|last2=Lenort|first2=Feliks|editor-last=Skopowski|editor-first=Czeslaw|title=Dzieje poznania i województw poznańskiego (w granicach z 1974 r.). Informator o materiałach archiwalnych|url=https://aap.poznan.pl/wp-content/uploads/2013/01/informator.rtf|accessdate=2022-11-26|volume=II|year=1982 г.|publisher=Naczelna Dyrekcja Archiwów Państwowych|location=Warszawa|lang=pl|id=sygn. DK perg. 81; Poznań, 30 VI 1358. Czcibor dziekan kapituły poznańskiej udziela Cechosowi przywileju na sołectwo we wsi kapitulnej Trojanowo. Druk: KDW, t. III, nr 1384.|pages=46}}</ref> Гербът е упоменат и изобразен също така в множество гербовници от периода 1350–1450 г.<ref name=":54">{{Цитат книга|last=Ригельман|first=Александр Иванович|title=Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще|url=http://history.org.ua/LiberUA/e_dzherela_povestvovanie_1847/e_dzherela_povestvovanie_1847.pdf|accessdate=2023-08-01|year=1847|publisher=Университетская типография|location=Москва|lang=ru|pages=194-199}}</ref><ref name=":96">{{Цитат книга|title=Armorial dit de Lyncenich|url=https://opac.kbr.be/LIBRARY/doc/SYRACUSE/18334024|accessdate=2022-09-27|year=1400-1450 г.|id=Royal Library of Belgium [ms. II 6567]|pages=106 [107], 107 [108]}}</ref><ref name=":53">{{Цитат книга|title=Wapenboek Gelre|url=https://opac.kbr.be/LIBRARY/detailstatic.aspx?RSC_BASE=SYRACUSE&RSC_DOCID=16995818&TITLE=&_lg=en-GB|accessdate=2022-09-27|year=1370-1395 г. с допълнения от началото на XV в.|lang=nl|id=Royal Library of Belgium [ms. 15652-56]|pages=53v [112]}}</ref><ref>{{Цитат книга|title=Armorial Bellenville|url=https://gallica.bnf.fr/view3if/ga/ark:/12148/btv1b8470169b/f128|accessdate=2022-09-27|series=Bibliothèque nationale de France. Département des Manuscrits. Français 5230|year=1401-1500 г.|id=Bibliothèque nationale de France. Département des Manuscrits. Français 5230|pages=60v1}}</ref><ref name=":64">{{Цитат книга|title=Bergshammarsamlingen. Vapenboken|url=https://sok.riksarkivet.se/bildvisning/R0001216_00150|accessdate=2022-09-28|year=1440 г.|publisher=Riksarkivet|pages=292}}</ref><ref name=":74">{{Цитат книга|title=Armorial de l'Europe et de la Toison d'or|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b55009806h/f247.item|accessdate=2022-09-28|year=1401-1500 г.|publisher=Bibliothèque nationale de France. Bibliothèque de l'Arsenal|id=Ms-4790 réserve|pages=120 [120r]}}</ref>''<ref name=":27">{{Цитат книга|last=Długosz|first=Jan|authorlink=Ян Длугош|title=Insignia seu Clenodia Regis et Regni Poloniae.|trans_title=[[Регалия|Регалии]] и скъпоценности на краля и Полското кралство|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b52507450b/f128.item|accessdate=2022-09-25|year=ок. 1450 г. [дигитална версия на копие от ок. 1650 г.]|publisher=Bibliothèque nationale de France. Bibliothèque de l'Arsenal.|lang=la|id=ark:/12148/cc79133m; 1114, „Stemmata Polonica”|pages=61v}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=von Richental|first=Ulrich|title=Concilium zu Constencz [Chronik des Konstanzer Konzils]|url=https://doi.org/10.11588/diglit.9340#0370|accessdate=2022-09-28|date=02.09.1483|publisher=Anton Sorg|location=Augsburg|lang=de|pages=185v, 186r}}</ref>'' Други исторически сведения са отделни печати,<ref name=":18" /><ref>{{Цитат книга|last=Kalinowski|first=Rafał|title=Rocznik Polskiego Towarzystwa Heraldycznego|url=http://pther.net/PDF/Rocznik_PTHer/Rocznik_PTHer_tom15%20ISSN%201230-803X.pdf|accessdate=2022-11-26|volume=nowej serii t. XV (XXVI)|year=2016 г.|location=Warszawa|lang=pl|pages=24|chapter=Protoheraldyczny znak na portalu kościoła w Wysocicach a historia herbu Ostoja w średniowieczu}}</ref>'''<ref name=":1102">{{Цитат книга|last=Piekosiński|first=Franciszek|title=Heraldyka polska wieków średnich|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/show-content/publication/edition/1355?id=1355&dirids=1|accessdate=2022-11-19|year=1889|publisher=Akademia Umiejętności|location=Kraków|lang=pl|pages=117-119}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Köpeczi|first=Béla|title=Erdély története három kötetben|url=https://mek.oszk.hu/02100/02109/html/81.html|accessdate=2022-11-26|volume=Első kötet – A kezdetektől 1606-ig|year=1986 г.|publisher=Akadémiai Kiadó|location=Budapest|lang=hu|isbn=9789630542036|pages=368-369|chapter=Középkori művelődés Erdélyben|chapterurl=https://mek.oszk.hu/02100/02109/html/81.html}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://issuu.com/halpressdtp/docs/10-2011|title=Ścibor - XV-wieczny polityk i dziedzic Ponieca|last=Wojciechowski|first=Grzegorz|work=Wieści z Gminy Poniec|access-date=2022-09-27|month=10|year=2011|issue=10|page=12|language=pl}}</ref>''' църковни архиви,<ref>{{Цитат книга|editor-last=Ulanowski|editor-first=Bolesław|title=Acta capitulorum nec non iudiciorum ecclesiasticorum selecta|url=https://pbc.gda.pl/dlibra/publication/26630/edition/24060/content|accessdate=2022-09-29|volume=II – Acta iudiciorum ecclesiasticorum dioecesum Gneznensis et Poznaniensis (1403-1530)|year=1902|publisher=Akademii Umiejętności; Biblioteka Uniwersytetu Gdańskiego|location=Kraków|lang=la|id=относно: година 1441, точка 382|pages=131|quote=„[...] Leonardum de ibidem, qui duas lunas cruce intermedia ferunt in clipeo et ipsorum proclamacio Ostoya; [...]“}}</ref> и съдебни досиета<ref>{{Цитат книга|editor-first=Boleslaus Ulanowski|title=Starodawne prawa polskiego pomniki|url=https://crispa.uw.edu.pl/object/files/416335/display/PDF|format=PDF|accessdate=2022-09-27|volume=VIII – Antiquissimi libri iudiciales terrae Cracouiensis; Pars 1, ab an. 1374-1390|year=1884|publisher=Sumptibus Academiae Litterarum; Typis Wl. Lud. Anczyc et sociorum|location=Cracoviae|lang=la|id=№ 4730|pages=260}}</ref><ref name=":17">{{Цитат книга|last=Piekosiński|first=Franciszek|title=Heraldyka polska wieków średnich|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/show-content/publication/edition/1355?id=1355&dirids=1|accessdate=2022-09-27|year=1889|publisher=Akademia Umiejętności|location=Kraków|lang=pl|pages=117}}</ref><ref name=":04">{{Цитат книга|last=Szymański|first=Józef|title=Herbarz średniowiecznego rycerstwa polskiego|year=1993|publisher=Wydawnictwo Naukowe PWN|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-01-09797-3|pages=138–141}}</ref><ref name=":112">{{Цитат книга|last=Piekosiński|first=Franciszek|title=Heraldyka polska wieków średnich|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/show-content/publication/edition/1355?id=1355&dirids=1|accessdate=2022-09-27|year=1889|publisher=Akademia Umiejętności|location=Kraków|lang=pl|pages=117}}</ref> от XIV век. Гербът [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] е претърпял значителна еволюция на образа си от [[Средновековие|Средновековието]] до наши дни поради грешки и незнание на авторите на гербовниците.<ref name=":8" /> Така например, [[Герб#Нашлемник|нашлемникът]], изобразяващ драконова глава, бълваща огън, е заменен с [[Щраус|щраусови]] пера,<ref name=":114" /><ref>{{Цитат книга|last=Znamierowski|first=Alfred|title=Herbarz rodowy|url=https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam|year=2004|publisher=Świat Książki|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7391-166-9|pages=[https://archive.org/details/herbarzrodowykom0000znam/page/24/mode/2up 24]}}</ref><ref name=":83" /> а островърхият кръст патé върху [[Щит (хералдика)|щита]] постепенно бива изобразяван с издължено средно рамо като тип [[латински кръст]],<ref group="Бележка">Кръст патé е наричан още лапчат или артилерийски кръст. (виж тук, например, описанието на кръста на [https://bg.bulgariandecorations.com/orders/order_of_st_alexander Царски орден „Св. Александър“]; страницата е посетена на 29.09.2022 г.)</ref> а след това латинският кръст започва да се интерпретира като [[меч]].<ref name=":114">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178|format=PDF|volume=VII|origyear=1738 г.|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=170|chapter=Ostoja Herb|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VII.pdf&page=178}}</ref><ref name=":104">{{Цитат книга|last=Szymański|first=Józef|title=Herbarz rycerstwa polskiego z XVI wieku|year=2001|publisher=DiG|location=Warszawa|lang=pl|isbn=83-7181-217-5|pages=209}}</ref><ref name=":10">{{Цитат книга|last=Лакiер|first=Александр|title=Русская геральдика|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0._%D0%9A%D0%BD._2%2C_%D1%87._4._%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2._%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D1%80_(1824-1870).pdf&page=160|accessdate=2023-12-24|volume=Книга II, часть 4-я: Исторiя дворянскихъ гербовъ|year=1855 г.|publisher=Типографiя II-го Отдѣленія собственной Собственной Е.И.В. Канцелярiи|location=Санктпетербургъ|lang=ru|id=точка № 182|pages=450}}</ref><ref name=":143" /> Гербът [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] се среща най-вече сред фамилиите, заселени в земите на [[Войводство|войводствата]] [[Краковско войводство (Жечпосполита)|Краковско]], [[Сандомежко войводство (Жечпосполита)|Сандомежко]], [[Люблинско войводство (Жечпосполита)|Люблинско]], [[Ленчишко войводство|Ленчишко]], [[Шерадзко войводство (Жечпосполита)|Шерадзко]] и [[Познанско войводство (Жечпосполита)|Познанско]], а също така и в [[Киевска Рус]] и [[Кралство Прусия]].<ref name=":83" /> ==== Описание на официалния герб ==== Прецизното описание на даден герб с утвърдени [[Хералдика|хералдически]] термини се нарича „[[блазон]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.heraldika-bg.org/images/AR_St_bg.pdf|заглавие=Гербов регистър на Българското хералдическо и вексилоложко общество|автор=Българско хералдическо и вексилоложко общество|дата=18.04.2010|страници=2|език=bg|формат=PDF|достъп_дата=25.09.2022|цитат=„[... ] «блазон» означава точно описание на герб чрез използване на възприети хералдически термини, ред и логика [...]“}}</ref> Блазонът на разновидността на герба Остоя, използвана именно от рода Миклашевски, е утвърден в „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] – по следния начин:<ref name=":05" /> {{Цитат|Върху [[W:BG:Щит (хералдика)|щит]] с червено поле са изобразени два златни [[W:BG:полумесец|Полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда сребърен [[W:BG:меч|Меч]], сочещ с острия си връх надолу. Щитът е увенчан с обикновен [[W:BG:Герб#Шлем|Благороднически Шлем]] с [[W:BG:Корона (хералдика)|Благородническа Корона]] върху него и три [[W:BG:щраус|щраусови]] [[W:BG:перо|пера]]. [[W:BG:Герб#Наметка|Наметката]] на щита е червенa, обшита със злато.|4=1}}<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:РГИА Фонд 1411, Опись 1, Дело 93; Миклашевские. Общий гербовник дворянских родов Российской империи, часть III от 19 января 1799 г (page 1 crop).jpg|Гербът на рода Миклашевски в оригиналния ръкопис на „Общ гербовник на дворянските родове на Руската империя“. Файл:Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).jpg|Гербът на рода Миклашевски в печатно издание на „Общ гербовник на дворянските родове на Руската империя“ от 1799 г.<ref name=":05" /> Файл:Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|Графично изображение, основано на цветния оригинален ръкопис. </gallery>Гербът е изобразен, например, върху печат на Степан Антонович Миклашевски от 1785 г., както и върху печат на премиер-майор Семьон Миклашевски от 1775 г.<ref>{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=140|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=110}}</ref> === Други гербове или разновидности === Освен официално утвърдения герб на държавно ниво в „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] –, някои представители от рода Миклашевски са използвали други гербове, някои от тях подобни на официалния герб, а други – доста по-различни.<ref name=":21" /> ==== Алтернативен герб 1 ==== Освен официалната версия на герба на Миклашевски, се среща и друга версия с пет вместо три щраусови пера в [[Герб#Нашлемник|нашлемника]], както е изобразено върху портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от първата половина на XVIII век, поместен в книгата „Малоруски родословник“ от 1912 г.<ref>{{Cite book|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=522|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476-477}}</ref> Този герб е описан в заявление на Миклашевски до руския император с цел официалното му утвърждаване.<ref name=":21" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Portrait of Mikhail Andreevich Miklashevsky (Colonel of Starodub) with Ostoya CoA.jpg|Портрет на Михаил А. Миклашевски; горе в дясно е изобразен герб Остоя с пет щраусови пера в нашлемника Файл:Ostoja CoA Miklashevsky 2.svg|Компютърна графика </gallery> ==== Алтернативен герб 2 ==== На портрет на Михаил А. Миклашевски от първата половина на ХѴІІІ век е изобразен класическият герб [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]: в червено [[Щит (хералдика)|поле]] – сребърни полумесеци и меч със златен [[:Файл:Sword parts numbered.svg|ефес]]; [[Щит (хералдика)|щитът]] е увенчан с шлем и златна корона с пет щраусови пера; [[Герб#Наметка|наметката]] е червена, подшита със сребро. Около герба са изписани буквите: Е. Ц. П. В. М. М. П. С. В. З., т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":21" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:RU Ostoja CoA Miklashevsky 8.svg|Компютърна графика на герб на Михаил А. Миклашевски </gallery> ==== Алтернативен герб 3 ==== Друг герб на представител на рода Миклашевски представлява „в червено поле две златни пресичащи се стрели с остриетата надолу и [[лък]] с опъната тетива“.<ref name=":21">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=171}}</ref> Около щита са изписани буквите: Е. Ц. П. В. М. М. П. С. В. З., т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170-171}}</ref> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]]. Tози герб е изобразен върху посмъртен портрет на Михаил Андреевич Миклашевски, създаден за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]].<ref name=":29">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|заглавие=Київ і Стародубщина. Герб стародубського полковника височіє над головним майданом України|фамилно_име=Роздобудько|първо_име=Ігор|дата=2021-01-05|труд=Радіо Свобода|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230301084722/https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|архив_дата=2023-03-01|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":30">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|заглавие=Myklashevsky, Mykhailo A.|фамилно_име=Struk|първо_име=Danylo Husar|дата=1993|труд=Internet Encyclopedia of Ukraine|издател=Canadian Institute of Ukrainian Studies|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210145523/https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":21" /> <gallery mode="packed" heights="150"> Файл:Полковник Миклашевський 2.jpg|Оригинален портрет на Михаил Андреевич Миклашевски за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA Miklashevsky 4.svg|Компютърна графика на герба върху портрета </gallery> Същият герб е изобразен и върху фасадата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], която е била построена в периода 1696-1701 г. заедно с църквата „Св. Георги“ (главната църква на манастира) със средства на [[Стародубски полк|стародубския полконик]] Михаил Миклашевски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|заглавие=Видубицький монастир|автор=Київська Митрополія Української Православної Церкви|труд=Офіційний сайт Київської Митрополії Української Православної Церкви|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230324034011/https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|архив_дата=2023-03-24|достъп_дата=2023-10-10}}</ref><ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":21" /> Около щита на герба върху фасадата има друга абривиатура от тази върху портрета на полконика. Абривиатурата на фасадата е следната: М. М. Е. Ц. П. В. В. З. П. С., което означава: „''Михаил Миклашевскій, Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Войска Запорожскаго полковникъ Стародубовскій''“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски – на [[W:EN:Казашко хетманство|Запорижката войска]] на Негово Царско Пресветло Величество [[W:BG:Стародубски полк|полковник Стародубски]]}}).<ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":21" /> Освен това, същият герб, но без букви около щита, е изобразен и върху [[Полска порта|Полската порта]] на централния [[Майдан Незалежности|площад „Независимост“]] в [[Украйна|украинската]] столица [[Киев]].<ref name=":29" /> По погрешка при реконструкцията на портата гербът е изобразен в светлосиньо вместо червено поле.<ref name=":29" /><gallery mode="packed" heights="150"> Файл:Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, Coat of arms of Miklashevsky, 2021.jpg|Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] с герба на Миклашевски над входната врата Файл:Coat of arms of Miklashevsky on the façade of the Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, 2021.jpg|Гербът на Миклашевски над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA Miklashevsky 10.svg|Компютърна графика на герба над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква Файл:17-07-02-Maidan Nezalezhnosti RR74346.jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски Файл:20120420 120559 Ukraine-Kiev (32802361776).jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски (погрешно изобразен в светлосиньо) </gallery> ==== Алтернативен герб 4 ==== Съществуват множество други портрети на [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, които всъщност са по-късни копия на портрета за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], но те съдържат важна разлика от оригиналния портрет, а именно, че те всички показват различни гербове.<ref name=":21" /> Първото копие, което днес е изгубено, но за което можем да съдим от публикацията „Малоруски родословник“<ref name=":322232" />, в която то е било публикувано, показва разсечен [[Щит (хералдика)|щит]]: в първата част е поместен гербът „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“, само че в лазурно поле, а не в традиционното червено поле; във втората част: в сребърно поле е разновидност на герба „Сушински“. Щитът е увенчан с [[Герб#Шлем|шлем]] с [[Корона (хералдика)|корона]] и три щраусови пера като [[Герб#Нашлемник|нашлемник]], а около него има [[Герб#Наметка|наметка]] и изписани буквите Е. Ц. П. В. М. М. П. С. 3. В.,<ref name=":322232" /><ref name=":20" /> т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212" /> Изображението е черно-бяло, но за цветовете може да се съди от сходен блазон в „Малоруски гербовник“.<ref name=":202" /> Този герб е пресъздаден като цветна леха в градината пред господарската къща на рода Миклашевски в [[Миклашевски#Имение в село Биленке|тяхното имение в село Биленке]], както показва една фотография от него време.<ref>{{Cite web|url=https://www.kajuta.net/node/4029|title=Имение Миклашевских в селе Беленькое Екатеринославского уезда (ныне Запорожская обл., Украина)|автор=Арбатская, Юта; Вихляев, Константин|last=|first=|труд=Сайт семейного творчества|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210064233/https://www.kajuta.net/node/4029|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-06-02|last2=|first2=|archive-url=|archive-date=|access-date=|website=|language=}}</ref><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Михаил Миклашевский, Малороссийский родословник.jpg|Копие на портрета от Видубицкия манастир с порменен герб Файл:RU CoA Miklashevsky 5.svg|Компютърна графика Файл:Усадьба Миклашевских в с. Беленьком; сад перед домом с гербом Миклашевских.jpg|alt=|Градината пред господарската къща на Миклашевски в имението им в [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] (фотография от преди 1917 г.) </gallery> ==== Алтернативен герб 5 ==== Почти същият герб, само че допълнително с лъвове като [[Герб#Щитодържатели|щитодръжатели]] и с пет вместо три щраусови пера като [[Герб#Нашлемник|нашлемник]], се блазонира в „Малоруски гербовник“ от 1914 г. по следния начин:<ref name=":202">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=140|accessdate=2023-09-23|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=110-111}}</ref><ref name=":21" /> {{Цитат|[[Щит (хералдика)|Щитът]] е разсечен: в първото, светлосиньо поле, има сочещ надолу меч, съпровождан от двете си страни от два златни полумесеца, които са обърнати с гърбовете си един срещу друг („[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“), във второто, сребърно [поле], има обърната надолу подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“). [[Герб#Нашлемник|Нашлемник]]: пет щраусови пера. [[Герб#Щитодържатели|Щитодръжатели]]: два лъва.|4=1}} Освен това липсват буквите околко герба. Този герб се среща върху друг портрет на [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски от [[Стародубски полк|Стародубския полк]], съхраняван също във [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]].<ref name=":20">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=141|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=111}}</ref><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Ostoja CoA Miklashevsky 3.svg|Герб върху портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от [[Стародубски полк|Стародубския полк]], съхраняван във [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]] </gallery> ==== Алтернативен герб 6 ==== Друг герб, използван от рода Миклашевски, се намира на фасадата на господарската им къща в [[Москва]], зидана през 1898 г.<ref name=":144" /> Гербът е подобен на Алтернаривен герб 5, но има разлики. Той представлява [[Хералдика#Разделение на щита|разсечен]] щит – [[Хералдика#Хералдически посоки|дясното]] поле е алено (червено) на цвят и в него има една обърната надолу подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“); а [[Хералдика#Хералдически посоки|лявото]] поле е лазурно (светлосиньо) и в него има сочещ надолу [[меч]], съпровождан от лявата си страна от златен полумесец, обърнат с гърба си към меча (вариант на „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“). [[Герб#Нашлемник|Нашлемник]]: пет щраусови пера. [[Герб#Щитодържатели|Щитодръжатели]]: отдясно: [[:Файл:Sergiy Vasylkivskiy- Cossack colonel.jpg|традиционно облечен]] украински казашки [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] с ботуши, [[шалвари]], [[жупан]], [[контуш]], украинска казашка шапка (йолом) с висулка (шлик), който държи хоризонтално [[копие]] в църцете си; щитодръжателят отляво: лъв с изплезен език, гледащ на ляво. Под щита има [[Девиз#Хералдика|девиз]] на [[латински език]]: „IN DEO SPES MEA“ ({{Lang|bg|„В Бога е моята надежда“}}) и инициалите на тогавашния собственик на къщата „АМ“ – Андрей Миклашевски.<ref name=":144" /> Гербът е запазен и до днес на фасадата на сградата.<ref name=":144" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Дом Гудовичей и Миклашевских в Москве.jpg|Къщата на Миклашевски в Москва, построена през 1812 г. Първоначално е била собственост на графовете Гудовичи, но през ок. 1890 г. е закупена от Андрей Михайлович Миклашевски Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky.jpg|Родовият герб на рода Миклашевски с девиз на латински език „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky 2.jpg|Родовият герб на рода Миклашевски с девиз на латински език „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) </gallery> ==== Алтернативен герб 7 ==== Друг герб, използван от рода Миклашевски, е изобразен върху сватбена [[Порцелан|порцеланова]] [[посуда]], произведена във [[Волокитине#Волокитинска порцеланова мануфактура от XIX век|Волокитинската порцеланова мануфактура]] на Андрей Миклашевски.<ref>{{Cite web|url=https://gerbovnik.ru/og/v3/1563795467.jpg|title=Брачный герб Миклашевских и Олсуфьевых с самобытными версиями гербов|труд=Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи. Сетевое издание «Геральдика.ру»|издател=Сетевое издание «Геральдика.ру»|език=ru|архив_дата=2023-10-04|достъп_дата=2023-10-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20231004125845/https://gerbovnik.ru/og/v3/1563795467.jpg|website=gerbovnik.ru}}</ref> Върху сватбарска чиния е изобразен брачен герб от сватбата на Андрей Михайлович Миклашевски и [[графиня]] Даря Александровна [[w:RU:Олсуфьевы|Олсуфева]]^{(на [[Руски език|''руски език'']])} през около 1838 г. Брачният гербът съдържа поставени един до друг самобитните гербове на родовете Миклашевски и Олсуфови. В [[Хералдика#Хералдически посоки|хералдическо дясно]] е разположен гербът на съпруга – Андрей Миклашевски. Гербът е подобен на Алтернаривен герб 6, но има разлики. Той представлява [[Хералдика#Разделение на щита|разсечен]] щит – [[Хералдика#Хералдически посоки|дясното]] поле е алено (червено) на цвят и в него има една обърната надолу подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“); а [[Хералдика#Хералдически посоки|лявото]] поле е лазурно (светлосиньо) и в него има сочещ надолу [[меч]], съпровождан от двете си страни от по един златен [[полумесец]], обърнати с гърбовете си към меча („[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“). [[Герб#Нашлемник|Нашлемник]]: пет щраусови пера. [[Герб#Щитодържатели|Щитодръжатели]]: отдясно: [[:Файл:Sergiy Vasylkivskiy- Cossack colonel.jpg|традиционно облечен]] украински казашки [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] с ботуши, сини [[шалвари]], син [[жупан]], червен [[контуш]], украинска казашка шапка (йолом) с висулка (шлик), който държи полковническите [[Инсигния|инсигнии]] на властта – вдигната [[сабя]] в дясната ръка и златист [[боздуган]] в лявата; щитодръжателят отляво: лъв с изплезен език, гледащ на ляво. Под щита има [[Девиз#Хералдика|девиз]] на [[латински език]]: „IN DEO SPES MEA“ ({{Lang|bg|„В Бога е моята надежда“}}). Съответно, разликата спрямо Алтернативен герб 6 се състои в това, че казакът-щитодържател държи полковите [[Инсигния|инсигнии]] на властта – сабя и боздуган, а не копие. Освен това, в лявото поле има два полумесеца, а не един.<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Брачный герб Миклашевских и Олсуфьевых с самобытными версиями гербов.jpg|Брачен герб на Андрей Михайлович Миклашевски и графиня Даря Александровна Олсуфева – съчетание на своеобразни версии на гербовете на двата рода, около 1838 г. </gallery> ==== Алтернативен герб 8 ==== Друг герб на представител на рода Миклашевски представлява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова; нашлемникът: три щраусови пера.<ref name=":20" /><ref name=":2122">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20240419142718/https%3A%2F%2Fforum.vgd.ru%2Ffile.php%3Ffid%3D569030%26key%3D1367718721|accessdate=2024-04-19|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170}}</ref><ref name=":28">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=6|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=6|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref> Около щита са изписани буквите: М. М. П. В. И. Ц. П. В. 3. С., т.&nbsp;е. „Михайло Миклашевскій, полковникъ войска ихъ царскаго пресвѣтлаго величества Запорожскаго Стародубовскій“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] от Запорожката войската на тяхното царско пресветло величество}}).<ref name=":20" /><ref name=":2122" /><ref name=":28" /> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|испанска форма]], а не в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]] или използваната традиционно в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]]. Tози герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1694 г.<ref name=":20" /><ref name=":2122" /><ref name=":28" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать М. А. Миклашевского 1694 г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1694 г. Файл:RU CoA Miklashevsky 7.svg|Компютърна графика </gallery> ==== Алтернативен герб 9 ==== Друг герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1701 г., който е сходен с печата му от 1694 г., но съдържа няколко разлики. Новият печат изобразява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова, а нашлемникът са три щраусови пера – до тук са приликите с печата от 1694 г.<ref name=":2122" /> Първата разлика обаче е, че между долните две букви „З“ и „С“, намиращи се около щита, е изобразен [[Гръцки кръст|гръцки (православен) кръст]].<ref name=":2122" /> Друга разлика е оформянето на щита в традиционно използваната в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]], а не в исппанската форма, която е била на печата от 1694 г. Освен това, друга важна разлика е, че шлемът е увенчан от благородническа корона.<ref name=":2122" /> Разлика е също така, че буквата „И“ е изобразена огледално, приличайки по този начин на латинската буква „N“.<ref name=":2122" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать М. А. Миклашевского 1701 г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1701 г. Файл:RU CoA Miklashevsky 9.svg|Графично изображение </gallery> ==== Алтернативен герб 10 ==== Друг герб на представител на рода Миклашевски, който се [[Блазон|блазонира]] в „Малоруски гербовник“ от 1914 г. е следният:<ref name=":20" /><ref name=":21" />{{Цитат|[[Щит (хералдика)|Щитът]]: в светлосиньо поле има преобърната подкова, съпровождана отвътре от две стрели, пресечени като [[Андреевски кръст]] („[[w:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“).|4=1}} Този герб се среща върху портрет на Андрей Михайлович Миклашевски ([[бончуков другар]] от 1741 г.), както и върху негов печат от времето, когато той е временно изпълняващ длъжността [[Стародубски полк|стародубски полковник]] (1730 г.).<ref name=":20" /> Гербът върху печата допълнително съдържа и инициалите „А. М. М.“ около [[Щит (хералдика)|щита]], т.&nbsp;е. „Андрей Михайлович Миклашевски“.<ref name=":20" /> <gallery mode="packed" heights="275"> Файл:RU CoA Miklashevsky 6.svg|Герб на Андрей Михайлович Миклашевски </gallery> ==== Алтернативен герб 11 ==== Друг герб е използван от Иван Михайлович Миклашевски (1700–1740 г.) – син на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, като гербът е изобразен на печат от 1785 г.<ref name=":2122" /> Гербът представлява: върху овален щит – две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова (разновидност на традиционния герб „[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“); [[Герб#Нашлемник|нашлемникът]] са три щраусови пера. Има [[Герб#Наметка|наметка]]. Цветовете на герба не са известни. Запазен е само отпечатък от печата, публикуван в черно-бяло в книга.<ref name=":2122" /> Особеното на този герб е, че щитът е с овална форма, и че от двете страни на нашлемника и под щита са изобразени последователно латинските буквите „I“, „M“ и „M“ – инициалите на Иван Михайлович Миклашевски.<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Seal of Ivan Mikhaylovich Miklashevsky – nobleman, seal from 1739..jpg|Печат на Иван Михайлович Миклашевски (1700–1740 г.) – син на Михаил Андреевич Миклашевски ([[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]), печат от 1739 г. </gallery> ==== Алтернативен герб 12 ==== Друг герб е използван от Михаил Андреевич Миклашевски (1725–1801 г.) – внук на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, като гербът е изобразен на печат от 1766 г.<ref name=":2122" /> Гербът представлява: върху овален [[Щит (хералдика)|щит]] – две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова (разновидност на традиционния герб „[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“). Щитът е увенчан с обикновен [[:Файл:Barred helmet sodacan style.svg|благороднически шлем]] и с [[:Файл:Rangkronen-Fig. 38.svg|благородническа корона]]. Няма нашлемник. Има [[Герб#Наметка|наметка]]. Цветовете на герба не са известни. Запазен е само отпечатък от печата, публикуван в черно-бяло в книга.<ref name=":2122" /> Особеното на този герб е, че щитът е с овална форма, и че от двете страни на шлема са изобразени буквите „М“ и „М“ – инициалите на Михаил Миклашевски.<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Seal of Mikhail Andreevich Miklashevsky (1725–1801) – nobleman, seal from 1766.jpg|Печат на Михаил Андреевич Миклашевски (1725-1801 г.) – внук на Михаил Андреевич Миклашевски ([[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]), печат от 1766 г. </gallery> ==== Алтернативен герб 13 ==== Друг герб е използван от Иван Степанович Миклашевски (? – 1785 г.) – внук на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, като гербът е изобразен на печат от 1739 г.<ref name=":2122" /> Гербът представлява: Върху овален [[Щит (хералдика)|щит]] са изобразени два златни [[Полумесец|полумесеца]], обърнати с рогата си към страните на щита, а между тях се вижда [[меч]], сочещ с острия си връх надолу (традиционен герб „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“). Щитът е увенчан с обикновен [[:Файл:Barred helmet sodacan style.svg|благороднически шлем]] и пет [[Щраус|щраусови]] [[Перо|пера]]; има [[Герб#Наметка|наметката]]. Цветовете на герба не са известни. Запазен е само отпечатък от печата, публикуван в черно-бяло в книга.<ref name=":2122" /> Особеното на този герб е, че щитът е с овална форма, че липсва корона над щлема, и че от двете страни на нашлемника (перата) са изобразени [[Латински език|латинските]] буквите „I“ и „M“ – инициалите на Иван Миклашевски.<gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Seal of Ivan Mikhaylovich Miklashevsky – nobleman, seal from 1739.jpg|Печат на Иван Степанович Миклашевски (? – 1785 г.) – внук на Михаил Андреевич Миклашевски ([[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] от [[Стародубски полк|Стародубския полк]]), печат от 1785 г. </gallery> == Владения == В историческите извори се спомнават множество [[Имение|имения]], [[Вотчина|вотчини]], [[Село|села]], [[Слобода|слободи]] и други видове населени места, които през отделни периоди от време са принадлежали като [[Феодализъм|феодална]], [[Таблица на ранговете|рангово-длъжностна]] или частна собственост на представители на рода Миклашевски. Почти без изключения, населените места и [[Крепостно право|крепостните селяни]] са придобити още по времето на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], а след неговото анектиране от [[Руска империя|Руската империя]] през 1764 ч., хетманските [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсали]] ([[Указ|укази]]) са припознати/потвърдени от руските царе (по-късно императори), така че, благородниците, включително рода Миклашевски, запазват имуществото и привилегиите си.<ref name=":54" /><ref name=":102">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=29|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=417-419}}</ref><ref name=":32222222">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=525|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477-478}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Лазарев|first=Яков Анатольевич|date=2017|title=Место украинской казацкой элиты в составе российского дворянства в первой половине 1760-х гг.|url=https://www.academia.edu/32118464/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2_%D0%AF_%D0%90_%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D1%8D%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%8B_%D0%B2_%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5_1760_%D1%85_%D0%B3%D0%B3_%D0%92%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8B_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_2017_3_pdf|journal=Вопросы истории|language=ru|publication-place=Москва|issue=3|pages=70-85|issn=0042-8779|url-access=Registration|access-date=2023-07-29}}</ref><ref name=":88">{{Цитат книга|title=Списокъ дворянамъ Царства Польскаго, съ пріобщеніемъ краткихъ свѣдѣній о доказательствахъ дворянства / Spis szlachty Królestwa Polskiego z dodaniem krótkiéj informacyi o dowodach szlachectwa|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D0%BC_%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE._Spis_szlachty_Kr%C3%B3lestwa_Polskiego._1851.pdf&page=185|accessdate=2024-07-16|year=1851 г.|publisher=Drukarnia Stanisława Strąbskiego|location=Warszawa|lang=pl|pages=153}}</ref> Техни главни [[Резидентен град|резидентни места]] са [[Понуровка#Имение на Миклашевски|имението им в село Понуровка]] (в днешна [[Русия]]), [[Волокитине#Имението на Миклашевски|имението им в село Волокитине]] (в днешна [[Украйна]]) и [[Биленке (Запорожка област)#Феодално имение на рода Миклашевски|имението им в село Биленке]] (в днешна Украйна). {| class="wikitable" |+ ! colspan="3" |Владения на рода Миклашевски |- !Населено място !Владение от (година) – до краха на Руската империя през 1917 г. (ако не е указано друго) !Страна днес |- |с. [[Азаровка (Брянска област)|Азаровка]] |от преди 1785 г.'''<ref name=":524222">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=536|accessdate=2024-05-07|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=486}}</ref>''' до ок. 1850 г.'''<ref name=":524232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=556|accessdate=2024-05-07|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=504}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Бели Колодез (Брянска област)|Бели Колодез]] |от около 1700 до 1706 г.'''<ref name=":8">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=95|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 180-181, 413-414}}</ref>''' и после от 27 ноември 1719 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]]'''<ref name=":1022">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=363|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=751-752}}</ref><ref name=":8" />''' (в други източници двусмислено се посочва от 1710 г.)<ref name=":93" />'''<ref name=":023222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33}}</ref><ref name=":524" />''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Березьовка (Стародубски общински окръг)|Березьовка]] |от 10.08.1704 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|заглавие=Фонд 51, Опис 1, Справа 5: Універсали гетьмана Івана Мазепи і Данила Апостола родині стародубського полковника Михайла Миклашевського про підтвердження права власності на млини та хутори Березовщина та Десятуха Другої Стародубської полкової сотні. Наявні документи 1706 р. Копія ХІХ|автор=Центральний державний історичний архів України, м. Київ|дата=1704-1729|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231015213758/https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|архив_дата=2023-10-15|достъп_дата=2023-10-15}}</ref><ref name=":6">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n79/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=72}}</ref> Собственост най-късно до 1831 г.<ref name=":6" /> |Русия |- |с. [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] |от 1802 г.<ref name=":42">{{Цитат книга|last=Данилюк|first=П. I.|editor-last=Петрикін|editor-first=В. І.|title=Історія міст і сіл Української РСР|url=http://history.org.ua/LiberUA/IMSU_ZapObl_1970/IMSU_ZapObl_1970.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-17|volume=26 – Запорізька область|year=1970 г.|publisher=Інститут історії Академії наук УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М. В. Фрунзе|location=Київ|lang=uk|pages=298-308, 310|chapter=Біленьке}}</ref><ref name=":232">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Эварницкий|first=Дмитрий Иванович|title=Запорожье в остатках старины и преданиях народа|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003918731?page=325&rotate=0&theme=white|accessdate=2023-05-24|volume=Часть I|year=1888 г.|publisher=Издание Л. Ф. Пантелеева|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=273}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=167}}</ref><ref name=":3232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=548|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=496}}</ref> (някои източници твърдят за наличието на документи от 1780 г. и 1783 г., че селото още тогава принадлежало на Миклашевски, но копия от документите не са показани)<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Яворницький|first=Дмитро Іванович|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|title=Твори у 20 томах|url=https://web.archive.org/save/https://shron3.chtyvo.org.ua/Yavornytskyi/Tvory_u_20_tomakh_Tom_2.pdf|accessdate=2023-06-04|volume=2|year=2005|publisher=Тандем–У; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського|location=Київ, Запоріжжя|lang=uk|isbn=966-7482-48-0|pages=183}}</ref> |Украйна |- |с. [[Буда-Понуровская|Буда-Понуровска]] |заселено от Миклашевски около 1696 г.,<ref name=":322232" />'''<ref name=":0232222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33, 179}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515}}</ref><ref name=":14">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=41|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=11, 72, 415, 418-419}}</ref><ref name=":423">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.archive-bryansk.ru/node/457|заглавие=Из цикла «Села Стародубского уезда». Буда Понуровская|автор=Чеплянская, Екатерина Александровна; Ющенко, Николай Егорович|издател=Государственный архив Брянской области|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230131073310/https://old.archive-bryansk.ru/node/457|архив_дата=2023-01-31|достъп_дата=2023-07-10}}</ref>''' няма официален хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] или [[Царски грамоти|царски дарствени грамоти]], тъй като се води част от землището на с. [[Понуровка]].'''<ref name=":14" />''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. Верхний Млинок на река Титва, край [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |заселен от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=526|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=478-479}}</ref><ref name=":93">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248}}</ref>'''<ref name=":1032">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=32|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=420, 425}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Волокитине]] |от 31.08.1688 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":1922" />'''<ref>{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=138|chapter=№ 86, 1688, серпня 31. Батурин над Кустоловом. – Універсал Івана Мазепи Михайлові Миклашевському на село Волокитин „до ласки войсковой“}}</ref><ref name=":1322222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394}}</ref><ref name=":62">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1559|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=244}}</ref><ref name=":323">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=525|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477}}</ref>'''<ref name=":02323">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=47|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=29}}</ref>''' (или 1679 г.),<ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=67|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.,<ref name=":13222" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=442|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=392-393}}</ref> |Украйна |- |с. [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]] |от 19.06.1693 г.,<ref name=":323" /><ref name=":72" /><ref name=":1">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=48|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=18}}</ref> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":1" /><ref name=":0" group="Бележка" /> – до ок. 1850 г.<ref name=":162">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|заглавие=Миклашевские и Шечковы в Ворголе|фамилно_име=Купцов|първо_име=Александр|дата=2022-08-03|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230705211456/http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|архив_дата=2023-07-05|достъп_дата=2023-07-05}}</ref> |Украйна |- |с. [[Демянки (Брянска област)|Демянки]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":82">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1561|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=246}}</ref>'''<ref name=":034" /><ref name=":5322">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=526|accessdate=2023-08-21|volume=3 (Л – О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=478}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":43">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=228|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=184-185}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515-516}}</ref>''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Десятуха]] |от 15.09.1706 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].<ref name=":4" /><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n103/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=97}}</ref>'''<ref name=":034" />''' Собственост до около 1861 г.<ref name=":052">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|заглавие=ДЕСЯТУХА|автор=Стефашин, Николай Анатольевич; Стефашина, Вера Николаевна|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221204131826/https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|архив_дата=2022-12-04|достъп_дата=2023-11-19}}</ref> |Русия |- |с. [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] |заселено от Миклашевски през 1699 г. въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]]'''<ref name=":5322" /><ref name=":023223">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=357|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=337}}</ref><ref name=":1032" />''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. [[Волокитине#Дорошивка|Дорошивка]] |от 15.03.1689 г. съгласно [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]]<ref name=":1323">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=81|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=31, 386-390}}</ref> и потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222" /> |Украйна |- |с. [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]] |от 12.12.1671 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]],<ref name=":332" />'''<ref name=":0232" /><ref name=":1922" />'''<ref name=":52" /><ref name=":132223">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=446|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=396-397}}</ref> потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Самойлович]] от 04.07.1672 г.<ref name=":1322232">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=445|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=395}}</ref> и 06.12.1677 г.,<ref name=":13222222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394-395}}</ref> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 07.08.1678 г.,<ref name=":107">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=436|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=386-390}}</ref><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=440|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=390-392}}</ref> |Украйна |- |[[Махала|м]]. [[Истровка (Брянска област)|Истровка]] |заселена от Миклашевски около 1690 г.,'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":9222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248-249}}</ref> официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 14.12.1710 г.'''<ref name=":34">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=224|accessdate=2023-08-07|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=180}}</ref><ref name=":9332">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1564|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=249}}</ref><ref name=":524">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=530|accessdate=2023-08-22|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=480}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Калашинивка (Сумска област)|Калашинивка]] |от около 1690 г.<ref name=":322223" /><ref name=":111">{{Cite journal|last=Токарєв|first=Сергій Анатолійович|date=2010|editor-last=Слєсарєв|editor-first=С. А.|title=Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст.|url=http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|journal=Сіверщина в історії України|language=uk|publisher=Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК|publication-place=Київ, Глухів|volume=3|pages=180|isbn=978-966-8999-20-8|archive-url=https://web.archive.org/web/20230414000502/http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|archive-date=2023-05-07}}</ref><ref name=":9222" />'''<ref name=":1922" />''' |Украйна |- |с. [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":323" /><ref name=":72" /><ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":1" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":0" group="Бележка" /> и презаверено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 10.08.1704 г.<ref name=":102" />'''<ref name=":034">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=221|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=177-178}}</ref>'''<ref name=":82" /> – до 1708 г.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=305|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=uk|pages=259-260, 262-266, 389, 407-408, 425, 498}}</ref> |Украйна |- |с. [[Картушин (село)|Картушин]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]]'''<ref name=":034" />'''<ref name=":82" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":102" /> – до 1706 г.<ref name=":032">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|заглавие=КАРТУШИН (КАРТУШИНО)|фамилно_име=Чеплянская|първо_име=Екатерина Александровна|труд=Стародубский уезд. Села и их жители|страници=4|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221212183752/https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|архив_дата=2022-12-12|достъп_дата=2023-08-01}}</ref> |Русия |- |с. [[Кочерги]] |от 1687 г.,<ref name=":13222322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=82|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=32}}</ref>'''<ref name=":1922" />'''<ref name=":62" /><ref name=":323" />'''<ref name=":02323" /><ref name=":37">{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=149}}</ref>''' потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222" /> |Украйна |- |с. [[Кубареве (Сумска област)|Кубареве]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223" />'''<ref name=":1922" />'''<ref name=":9222" /> |Украйна |- |с. [[Кулаги (Брянска област)|Кулаги]] |владяно от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222" />''' |Русия |- |с. [[Левенка (Стародубски окръг)|Левенка]] |от около 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":36">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=357|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=311, 314}}</ref>''' – до 1699 г.'''<ref name=":3432">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=532|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=482}}</ref><ref name=":36" />''' и отново от 1706 г. до 1719 г.'''<ref name=":3622">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=63|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=31, 75, 308-309, 314-315, 392}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":125">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=40|accessdate=2023-08-14|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=10-11, 414-415}}</ref><ref name=":72">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1560|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=245}}</ref>'''<ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":1" /><ref name=":0" group="Бележка">В [[Царска грамота#Русия|царската дарствена грамота]] като дата на издаване пише: „Писана сiя нша црского влчства жалованная грамота в нашемъ царствующемъ велицѣмъ граде Москъвѣ лѣта отъ соzданiа мира 7204 мсця априля 9 д. Гсдарствованiа ншего 14 году.“ Т.&nbsp;е. дата на издаване е ''9 април 7204 г.'' според тогава обичайното [[От сътворението на света|Византийското летоброене]]. Дата отговаря на 9 април 1696 г. според [[Юлиански календар|Юлианския календар]] (стар стил) и на 19 април 1696 г. според [[Григориански календар|Грегорианския календар]] (нов стил). Поради това, може да има известни разминавания в посочените дати в различни източници.</ref> повторенен [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.'''<ref name=":034" /><ref name=":102" /> ''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. Новоселки (''[[Гута (Шостински район)|Гутка на Миклашевски]]''; днес – ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') |от 07.08.1678 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":107" /> потвърдителни хетмански универсали от 1688 и 1689 г.,<ref name=":12">{{Цитат книга|last=Модзалевський|first=Вадим Львович|title=Гути на Чернігівщині|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%96%D0%B3%D1%96%D0%B2%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%96._1926.pdf&page=92|accessdate=2024-02-08|year=1926|publisher=Українська академія наук|location=Київ|lang=ru|pages=81}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> Новоселки изчезва от географските карти още преди 1779 г.;<ref name=":26">{{Cite journal|last=Крапивний|first=Роман|date=2014|title=Гутний промисел на теренах Ніжинського полку в середині XVII – XVIII ст.|url=http://jnas.nbuv.gov.ua/article/UJRN-0000445988|journal=Ніжинська старовина|language=uk|volume=18|issue=21|pages=134|issn=2078-063X|access-date=2024-02-09}}</ref> тя се е намирала по течението на река Есман и река Усок в [[Глухов|Глуховски]] [[уезд]], близо до [[Волокитине]], [[Кочерги]] и [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].<ref name=":103">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref><ref name=":1322" /><ref name=":323" /><ref name=":12" /> Историци считат, че тя просто е била преименувана на ''Гутка'' (а по-късно на ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') – село, което се среща на картите на това място и до днес, и което е принадлежало на Миклашевски, и в него е имало стъкларска фабрика.<ref name=":26" /> Самото име „Гутка“ в превод означава „стъкларска фабрика“, а за да се разграничи от други селища със същото име, то [[Гута (Шостински район)|Гутка]] в официални документи се изписва с определение в скоби „''(на Миклашевски)''“.<ref>{{Цитат книга|last=Штиглиц|first=Николай Бернгардович|title=Список населенных мест Черниговской губернии по сведениям 1859 года|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/16873?query=%D0%B3%D1%83%D1%82%D0%BA%D0%B0#mode/inspect/page/101/zoom/4|accessdate=2024-02-09|year=1866|publisher=Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=707{{!}}Гутка (Миклашевского), хут. вл.{{!}}при протоке р. Есмани.|pages=35|chapter=Черниговская губерния. III. Уезд Глуховский. Стан 2.}}</ref> |Украйна |- |с. [[Палиевка (Шосткински район)|Палиевка]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=529|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=479}}</ref>'''<ref name=":1922" />'''<ref name=":116">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=97|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=47}}</ref> до 1710 г.<ref name=":93" />'''<ref name=":210">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=95|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 415-416}}</ref>''' |Украйна |- |с. [[Понуровка]] |от 15.11.1693 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":32222222" /><ref name=":72" /><ref name=":16">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=47|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=17-19, 385}}</ref>'''<ref name=":5">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n127/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=121}}</ref><ref name=":023224">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=195|accessdate=2024-01-30|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=179}}</ref>''' потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":1" />'''<ref name=":5" />'''<ref name=":0" group="Бележка" /> повторенен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,'''<ref name=":034" /><ref name=":102" />''' потвърдено отново с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Иван Скоропадски]] от 14.12.1710.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=431|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=385}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n129/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=123}}</ref> |Русия |- |[[Слобода|сл.]] [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]] |заселена от Миклашевски,'''<ref name=":5322" /><ref name=":02">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=479|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=433, 434}}</ref>''' официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,<ref name=":102" /><ref name=":82" />'''<ref name=":043">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=56|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=24-25, 177-178}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":45">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=228|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=184-185}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Рюхов]] |от 10.08.1704 г.'''<ref name=":32">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=479|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=433-435}}</ref>''' и потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 15.09.1706 г.'''<ref name=":33">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=227|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=183-184}}</ref><ref name=":9222" />''' и 13.01.1729 г.'''<ref name=":45" />''' |Русия |- |с. [[Солова (Брянска област)|Солова]] |от 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":22">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=50|accessdate=2023-08-05|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=20, 426-430}}</ref>''' – до 1706 г.<ref name=":10222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=99|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=487}}</ref>'''<ref name=":22" />''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Субовичи]] |владяна от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=450|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=404-405}}</ref>''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Яблонка (Брянска област)|Яблонка]] |заселена около 1700 г. от Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":0232232">{{Цитат книга|last=Лазаревский|first=Александр Матвеевич|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=404|accessdate=2023-08-23|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=384}}</ref>'''<ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|заглавие=ЯБЛОНКА БРЯНСКАЯ ОБЛАСТЬ (посёлок, деревня, село, населённый пункт)|фамилно_име=Стефашин|първо_име=Николай Анатольевич|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220928211047/https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|архив_дата=2022-09-28|достъп_дата=2023-08-23}}</ref> |Русия |} Освен тия населени места, Миклашевски са притежавали и другаде отделни парцели земя, [[Гора|гори]], [[Сенокос|сенокосни]] ниви, житни полета, [[Вятърна мелница|вятърни мелници]], [[Воденица|воденици]], жилищни сгради, [[Крепостничество|крепостни селяни]] (роби) и пр.<ref name=":3222223">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912_%D0%B3.pdf&page=522|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=476-496}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=30|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=418, 420, 425, 515}}</ref><ref name=":49">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=574|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=6, 7, 11-13, 15-18, 20, 22, 24, 41, 42, 45, 47, 48, 58, 61, 62, 65, 72, 74, 78, 82, 86, 90, 96. 97, 124, 156, 176-181, 183-185, 209, 229, 231, 232, 236, 260, 261, 281, 284-286, 308, 311, 314, 347, 385, 404, 407, 408, 410, 414-419, 422, 427-429, 431-435, 438, 439, 448, 458, 460, 463, 465, 469, 470, 472, 475, 479, 481, 484, 486, 490, 491, 493, 494, 498, 504.}}</ref>'''<ref name=":4" /> == Резиденции == === Имение в село Понуровка === {{Основна|Понуровка#Имение на Миклашевски{{!}}Имение в Понуровка}} Първата [[резиденция]] на рода Миклашевски е тяхното потомствено [[имение]] в село [[Понуровка]] (днес в [[Брянска област]] на [[Русия]]). Господарската къща на имението ([[Дворец|дворецът]]) е построен през [[1804|1804 г.]] от Павел Иванович Миклашевский'''<ref name=":33222">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=7|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=7|access-date=2023-06-02}}</ref>''' – внук на [[Стародубски полк|Стародубския полковник]] [[Михаил Андреевич Миклашевски]].'''<ref name=":44">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.archive-bryansk.ru/node/445|заглавие=Из цикла «Села Стародубского уезда». Понуровка.|фамилно_име=Чеплянская|първо_име=Екатерина Александровна|издател=Государственный архив Брянской области|език=ru|достъп_дата=2022-12-02|цитат=позовава се на: Украинський архв. Т. I. Генеральне следство про маетности Стародубського полку. Киев. 1929. С. 414.}}</ref><ref name=":32222222" />''' [[Файл:Ponurovka.jpg|мини|448x448пкс|Имението на рода Миклашевски в село Понуровка – втората сграда от ляво на дясно е господарската къща, а в крайно дясно – църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и отделностоящата [[камбанария]]]] На 15 октомври 1815 г. [[граф]] [[Николай Петрович Румянцев]] ([[канцлер на Руската империя]]) пише в свое писмо до [[Управляващ сенат|сенатора]] Михаил Павлович Миклашевски:'''<ref name=":333">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=6|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=6|access-date=2023-06-02}}</ref>'''{{Цитат|„Аз самият съжалявам, че не заварих Ваше Превъзходителство в красивото село на Ваше Превъзходителство, и което, ако позволите така да се изразя, нямам право да наричам [[колиба]]рско. Даже в чужди държави, където хората са свикнали повече, от колкото у нас, на хубави здания и да украсяват градските си имения с правилна архитектура – малко такива има, каквото е вашето. Съблазнен съм от домът, а също ме зарадва и изградената от вас фабрика; Вашето имение, разбира се, е едно от най-добрите в страната; който обича отечеството си и види, как сте се устроили, е длъжен да отбележи с удоволствие, че, когато Вие благоволите да му служите отлично, като сенатор, то ще се грижите освен това и за неговото благосъстояние като [[помешчик]]...“}}Архитектът на господарската къща в имението е неизвестен. Широкоразпространеното предположение, че къщата е проектирана от [[Венецианска република|венецианския]] архитект Джакомо Кваренги – любимец на императрица [[Екатерина II]] и деен архитект в [[Санкт Петербург]], [[Пушкин (град)|Царско село]] и [[Москва]] – е (косвено) опровергано.'''<ref name=":3322">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=6|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=6-7}}</ref>''' Това предположение е подхранвано от факта, че къщата е построен във венециански стил и неговият [[портик]], пропорциите на [[Колона|колоните]], техните стройни силуети, скромността на декорацията на стените (отсъстват [[Наличник|наличници]] на прозорците), размерът на прозорците и изразителността на [[Акант (орнамент)|акантовите]] [[Капител|капители]] са почти едно към едно прекопирани от плана на [[Вила Валмарана (Лисиера)|вилата на граф Валмарана в Лисиера]] (близо до [[Виченца]] в Северна [[Италия]]), проектирана от [[Андреа Паладио]], чийто ученик е бил именно Джакомо Кваренги, който по него време твори в Русия.'''<ref name=":3322" />''' Докато вилата „Валмарана“ днес е част от [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното наследство]] на [[ЮНЕСКО]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/712/multiple%3D1&unique_number%3D843|заглавие=City of Vicenza and the Palladian Villas of the Veneto|автор=UNESCO World Heritage Centre 1992-2023|език=en|достъп_дата=2023-03-06}}</ref> то господарската къща на рода Миклашевски в имението им Понуровка е разрушен по време на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]].<ref>{{Цитат книга|last=Лученинов|first=Александр Сергеевич|last2=Дмитрий Александрович|first2=Стрижак|others=Людмила Викторовна Стрижак|title=Путешествие по селу Понуровка Стародубского района Брянской области. Эколого-краеведческий путеводитель|url=https://infourok.ru/tvorcheskaya-rabota-po-kraevedeniyu-ekologokraevedcheskiy-putevoditel-po-selu-ponurovka-starodubskogo-rayona-bryanskoy-oblasti-2218670.html|accessdate=2023-03-11|year=2016 г.|location=Понуровка|lang=ru|pages=19}}</ref> Двете сгради са имали много общо помежду си. И в едната, и в другата сграда във [[Фасада|фасадата]] има [[ниша]], от която леко изпъква един [[портик]] с шест [[Коринтски стил|коринтски]] [[Колона|колони]].'''<ref name=":3322" /><ref name=":145">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|isbn=978-5-9908795-1-5|pages=275|chapter=Понуровка}}</ref>''' От нишата се влиза директно в продълговата стая.'''<ref name=":3322" />''' Отляво има тясно стълбище към [[Мецанин|антресол]], а отдясно са помещения за служители.'''<ref name=":3322" />''' Направо е обширна квадратна зала с два реда прозорци един над друг, която заема сърцевината на сградата; залата е засводена с подобие на огледален свод,<ref name=":1" group="Бележка">Огледален свод е вид [[Арка|свод]], чиято вътрешна горна повърхност (плафона) представлява плоска плоча. '''Източник''': {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://varbanova-info.blogspot.com/2009/08/blog-post.html|заглавие=Терминологичен речник на архитектурните елементи и понятия. Ниво „Въведение в архитектурата“|автор=д-р арх. Валентина Върбанова, ВСУ „Любен Каравелов“ София, Архитектурен факултет, Катедра „Градоустройство, история и теория на архитектурата“|фамилно_име=|първо_име=|дата=|година=Учебна година 2009/2010|труд=|език=bg|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231126001223/http://varbanova-info.blogspot.com/2009/08/blog-post.html|архив_дата=2023-11-26|достъп_дата=2024-09-30}}</ref> изрисуван с [[живопис]]; в края на залата отляво и отдясно са входовете към продълговатите стаи.'''<ref name=":3322" />''' Казано накратко разпределението на стаите, дори техните пропорции и брой, съвпадат съвършено.'''<ref name=":3322" />''' Цялото имение има античен вид, почти като „фрагмент“ от древна [[Еладски период|Елада]].'''<ref name=":332232">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=10|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=10|access-date=2023-06-02}}</ref>''' Имението е разрушено почти изцяло през [[Комунистически режим|комунистическия режим]] в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]].<ref name=":86">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://youtube.com/j6briEBRfcc?t=456|заглавие=Род Миклашевских|фамилно_име=Нешкова|първо_име=Елена|дата=2020-11-11|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref><ref name=":97">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=fUHkWQ6Vk6o|заглавие=Усадьба Миклашевских село Понуровка|автор=ДЕБРИ 32|дата=2016-11-18|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> ==== Пътят до господарската къща ==== [[Файл:Фасад_дома_Миклашевских_в_Понуровке.jpg|мини|327x327пкс|Предната фасада на господарската къща с класическа [[колонада]]]] Имението е разположено на левия бряг на река Рьовна, която образувала изкуствено езерце.<ref name=":145" /> Описание от 1914 г. гласи:'''<ref name=":33223">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=8|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=8|access-date=2023-06-02}}</ref>'''{{Цитат|Минава се покрай окаяно руско село с широки улици, мизерни колиби, кладенци с геранила<ref group="Бележка">'''Геранило''' (или също '''кобилица''', '''климало''', '''мотовилка''') е висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода от кладенец.</ref> и локви вода край тях, с увиснали [[Върба|върби]], със зеленчукови градини, [[Коноп|конопени]] храсталаци и [[Плевня|плевници]] – изведнъж в далечината виждаш една белееща [[колонада]], две [[Крило (сграда)|крила]] по страните ѝ, параклис и църква – комплекс от постройки, отражаващи се в спокойната вода на езерце, обрасло с бурени и „[[Блатен аир|татарски билки]]“.}}През гирляндите от плачещи върби се вижда целият бял и строен ансамбъл от сгради.'''<ref name=":332232" />''' ==== Интериор на господарската къща ==== [[Файл:Большой_зал_Понуровского_дома_Миклашевских.jpg|мини|449x449пкс|Голямата зала]] След като се премине през обширно високо [[Антре|преддверие]] се стига до парадната [[Голяма зала|''Голяма зала'']].'''<ref name=":33223" />''' Залата е изрисувана с [[Живопис|живопсни]] [[фрески]], изобразяващи небето, което се вижда през отворената [[балюстрада]].'''<ref name=":33223" />''' От високия таван, изрисуван с орнаменти, се спуска огромен [[полилей]].'''<ref name=":33223" />''' Стените на залата са разчленени от [[Колона|колони]] в [[йонийски стил]], носещи върху себе си [[Дъга (строителство)|арки]] на полукръгли [[Прозорец#Видове прозорци|венециански прозорци]].'''<ref name=":33223" />''' [[Фриз|Фризът]] е украсен с [[Розетен прозорец|розети]] и [[Меандър (орнамент)|меандри]] (в златист цвят върху пурпурно поле).'''<ref name=":33223" />''' Прелестните профили на [[Корниз|корниза]] разделят стените на две части; горната част е декорирана с фини живописни пана с изгледи, разкриващи се от [[Аркада|аркадната]] страна на сградата.'''<ref name=":33223" />''' Друг богат корниз увенчава стените на залата, а над него се намира огледален свод<ref name=":1" group="Бележка" /> с широки клетки.'''<ref name=":33223" />''' Клетките са изрисувани с живопис, изобразяваща [[Раковина|раковини]], обкражени от [[лаврови]] листа.'''<ref name=":33223" />''' Във [[Фриз|фриза]] на увенчаващия [[корниз]] има орнаменти от живопис, изобразяващ [[Фестон|фестони]], преплетени с панделки.'''<ref name=":33223" />''' Сред предметите намиращи се в парадната зала, освен портрета на [[Управляващ сенат|сенатора]] Михаил Павлович Миклашевски, могат да се споменат също портретът на император [[Александър I (Русия)|Александър I Блажени]] и неговата съпруга – императрица [[Елисавета Алексеевна]] – малки, но хубави портрети на императорската двойка, подарени на господаря на имението като спомен за посещението на императора в дома; присъства също така портрет на император [[Петър I (Русия)|Петър I]] и други.'''<ref name=":3322332">{{Cite journal|last=Лукомский|first=Георгий|date=1914-02-15|title=Пануровка, имение И. М. Миклашевскаго.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9604._1914.djvu&page=9|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петербург|issue=4|pages=9|access-date=2023-06-02}}</ref>''' Залата е украсена и с много други портрети на роднини от рода Красно-Милашевичи, рода Бакурински, кактко и портрет на [[Канцлер на Руската империя|канцлера на Руската империя]] – [[граф]] и светлейши [[княз]] [[Александър Андреевич Безбородко]], чиято племенница е била взета за жена от Михаил Павлович Миклашевски.'''<ref name=":3322332" />''' Към старинната [[мебел]] спадат [[Кристал|кристални]] [[Канделабър|жирандоли]] във фина изработка: дрвчета, [[Гирлянда|гирлянди]] и цели фонтани от различни кристали, с прекрасни вложки от цветно стъкло.'''<ref name=":3322332" />''' Има и часовници – едните големи в английски стил, другите още по-интересни – монтирани върху бели мраморни колони, под формата на [[Ротонда (архитектура)|ротонда]].'''<ref name=":3322332" />''' Цялата къща е била буквално препълнена с прелестни бронзови, кристални и други предмети на изкуството, свидетелстват източници.'''<ref name=":3322332" />''' Много от предметите са изработени от [[порцелан]].'''<ref name=":3322332" />''' Порцеланът е концентриран в [[Трапезария|трапезарията]], където по стените са изложени само най-добрите порцеланови чинийни изделия от [[Волокитине#Волокитинска порцеланова мануфактура от XIX век|Порцелановия завод на рода Миклашевски]], намиращ се в тяхното [[Волокитине#Имението на Миклашевски|Волокитинско имение]].'''<ref name=":3322332" />''' В [[Дневна стая|гостната стая]] се намират чудесни чашки, канички, флакони, вазички, фигурки и други предмети, изпълващи витрините, етажерките и украсяващи ъглите на стаята.'''<ref name=":3322332" />''' Освен това, в гостната има още два-три интересни портрета и един особено красив огромен [[полилей]] в стил на френския крал [[Луи XVI]] със сърцевина от зелено стъкло.'''<ref name=":3322332" />''' Вляво от гостната се намира [[Спалня|спалнята]], в която има една интересно декорирана [[ниша]] с [[колонада]] в [[йонийски стил]] (подобна на тая в древногръцкия храм „[[Ерехтейон]]“ в [[Акропол (Атина)|Атинския акропол]]), където висят картини на чудесни гледки от [[Италия]] и много копия на картини на най-добрите италиански майстори.'''<ref name=":3322332" />''' Налични са също един часовник в стил [[Ампир#Мебели|английски ампир]], старинен [[шкаф]] и [[Канделабър|жирандоли]].'''<ref name=":3322332" />''' На горния етаж, изкачвайки се по тясно [[стълбище]] със старинни [[Балюстър|балюстри]] в [[Антресол|антресола]], се попада в „царството на уюта“.'''<ref name=":3322332" />''' И тук, както и в онези пищни парадни стаи, има много старинни предмети – мебели от най-различна [[дървесина]], портрети и картини в удивителни рамки, които буквално висят по всички стени; а чекмеджетата на [[Шифониера|шифониерите]] са напълнени със стари [[Гравюра|гравюри]], [[Литография|литографии]] и картини от френско списание „Моден монитор“ („Moniteur de la Mode“) и от други списания от първата половина на [[XIX век]].'''<ref name=":3322332" />''' В шкафовете се съхраняват старинни дрехи, [[Плат|платове]], [[Шал|шалове]], [[Дантела|дантели]], [[Бродиране|бродерии]] – гардеробът от първата половина на XIX век.'''<ref name=":3322332" />'''<gallery mode="packed" heights="175"> Файл:Часы и 2 жирандоли в Понуровском доме Миклашевских (2).jpg|Настолен часовник в средата с два [[Жирандол|жирандола]] в страните Файл:Часы и 2 жирандоли в Понуровском доме Миклашевских (1).jpg|Настолен часовник в средата с два [[Жирандол|жирандола]] в страните Файл:Часы, канделябры и вазы в Понуровском доме Миклашевских.jpg|Настолен часовник в средата с по един [[жирандол]] и една ваза в страните Файл:Хрустальное деревцо в усадьбе Миклашевских (с. Понуровка).jpg|Декоративно дравче от [[Кристал|кристали]] Файл:Деталь гостинной, люстра в усадьбе Миклашевских (с. Понуровка).jpg|Полюлей в ''Гостната стая'' </gallery> ==== Екстериор на господарската къща ==== [[Файл:Фасад_дома_Миклашевских_в_Понуровке_и_церковь_на_заднем_плане.jpg|мини|268x268пкс|Госпдоарската къща и с алея към църквата, която се вижда на заден план, снимка от преди 1917 г.]] Пред къщата е разположена кръгла цветна леха, заобиколена от пясъчни пътечки и изкусно подстригани дървета, украсяващи входа към къщата.'''<ref name=":33223" /><ref name=":145" />''' Предната фасада на зданието разполага с [[колонада]] от шест [[Коринтски стил|коринтски]] [[Колона|колони]] и [[портик]],'''<ref name=":3322" /><ref name=":145" />''' както и с висока [[Рампа за инвалиди|рампа]] с широко и полегато външно стълбище.'''<ref name=":33223" />''' Встрани на централния тракт на къщата има две [[Крило (сграда)|крила]], леко издадени напред. Покрай страничните фасади на сградата минават две надлъжни алеи, като една от тях отвежда до църквата „Рождество на Пресвета Богородица“.'''<ref name=":145" />''' Задната страна на къщата разполага с [[Тераса|приземна тераса]] от тип [[веранда]], която е отворена към [[Парк|парково-градинска площ]]. Терасата е сравнително късно допълнение към къщата и не съответства на нейния стил, нито на духа на епохата, но придавала уют и прохладната сянка благодарение на решетъчния ѝ навес с [[Лозе|лозови]] насаждения и [[:Файл:Deck chair red.JPG|шезлонзите]] под него.'''<ref name=":332232" />''' Съвременник пише: „''толкова е приятно да се изтегнеш на шезлонга и да задремеш, слушайки шума на стария парк, да вдишваш аромата на [[Липа|липите]], да се наслаждаваш на сладостта на селския живот, да вкусваш всичките дарове на полята, [[Овощна градина|овощните градини]], [[Оранжерия|оранжериите]] и имението''“.'''<ref name=":332232" />''' ==== Парк ==== Откъм задна страна на къщата има обширна кръгла [[Парк|парково-градинска площ]], в центъра на която има цветна градина, а около нея – [[тревна площ]], оградена от кръг широко разклонени дървета.'''<ref name=":332232" /><ref name=":145" />''' По-нататък в парка зад къщата се намират [[Оранжерия|оранжерии]], в които се вият [[Грозде|лозови]] насаждения, жълтеят [[Кайсия|кайсии]] и доозряват [[Праскова|праскови]].'''<ref name=":332232" />''' Зад оранжериите има тесни, уютни алеи и различни „любими“ места: тук са „Алеята на любовта“, „Зелената пещера“ (изкуствена),„Пещерата на въздишките“ (изкуствена) и т.&nbsp;н.'''<ref name=":332232" />''' Съвременник пише: „''Връщайки се в къщата, седейки до прозореца на мецанина, човек може да се отдаде на мисли за всички богатства, разпръснати из равнините и горите на Русия''“.'''<ref name=":332232" />''' Освен това, в парка се намира и малко езерце с остров в него.'''<ref name=":145" />''' Цялата площ на парка надхвърляла 30 [[Хектар|хектара]].'''<ref name=":145" />''' В днешно време от парка не е останало много. Запазели са се овощните дръвчета и част от [[Зрителна ос|зрителните оси]], както се вижда на любителски видео-репортаж от 18.11.2016 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=fUHkWQ6Vk6o&t=90s тук]).<ref name=":97" /> А езерцето днес се е превърнало в [[блато]].'''<ref name=":145" />'''<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Ponurovka,_Miklashevsky's_Estate,_Painting.jpg|Имението на рода Миклашевски в село Понуровка – втората сграда от ляво на дясно е господарската къща, а в крайно дясно – църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и отделностоящата [[камбанария]]. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2008_г.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2008 г. Вляво на снимката зад дърветата се вижда оцелялата пристройка към имението. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2014_г.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2014 г. Вляво на снимката зад дърветата се вижда оцелялата пристройка към имението. Файл:Искусственное_озеро_перед_имением_Миклашевских_в_с._Понуровка,_2021_г.jpg|Съвременен вид на изкуственото езерце пред имението, 2021 г. </gallery> ==== Библиоетка ==== Вляво от господарската къща, насред парка, край езерцето, се намира очарователен класически дървен [[параклис]] (построен 1831 г. в стил [[ампир]]), който по-късно бил преустроен като [[павилион]] (тип [[Ротонда (архитектура)|ротонда]] с [[Колона|колони]]), в който се помещавала библиотека, пълна с книги от началото на XIX век (около 3000 [[Том|тома]]) с прекрасни подвързии: „''Les Ruines de Palmyre''" ({{Lang|fr|Руините на Палмира}}) от 1753 г.; „''Lettres sur l'Italie“'' ({{Lang|fr|Писма за Италия}}) от 1785 г.; „''Une édition magnifique de Racine, Corneille, Voltaire''“ ({{Lang|fr|Едно великолепно издание на [[Жан Расин|Расин]], [[Пиер Корней|Корней]], [[Волтер]]}}) от 1792 г.; „''Traité élémentaire de la peinture''“ ({{Lang|fr|Основен трактат за живописта}}) на [[Леонардо да Винчи]] от 1803 г., „''Les oeuvres de Palladio''“ ({{Lang|fr|Пълни произведения на [[Андреа Паладио|Паладио]]}}) от 1675 г.; „''Les Metamorphoses d'ovide''“ ({{Lang|fr|Метаморфозите на [[Овидий]]}}) от 1767 г.; и много други, предимно френски, „покровители на [[Интелект|интелекта]] и вкуса от миналото“.'''<ref name=":332232" />''' ==== Църкви към имението ==== Към имението принадлежат две църкви. ===== Църква „Св. Троица“ („Св. Александър Невски“) ===== [[Файл:Понуровка._Церковь_Святой_Троицы._1745_г.jpg|мини|Църквата „Св. Троица“, 1745 г.]] В труда „Историко-статистическо описание на [[Чернигов|Черниговска]] [[епархия]]“ от 1873 г. се посочва, че църквата „Св. Троица“ е основана през 1678 г. и първоначално е била издигната в друга част на село Понуровка.<ref name=":195">{{Цитат книга|title=Историко-статистическое описание Черниговской епархии|url=https://ua.files.fm/f/5tag6zv5/|accessdate=2024-02-02|volume=Книга седмая – Стародубский, Мглинский, Новозыбковский, Глуховский и Нежский уезды|year=1873|publisher=Губернская типография|location=Чернигов|lang=ru|pages=81}}</ref> През 1745 г. той е обновен, а през 1831 г. е преместен по волята на [[Управляващ сенат|сенатор]] и [[губернатор]] [[Михаил Павлович Миклашевски]] край гроба на най-големия му син Александър насред гробищния парк в селото и църквата е преименувана на „Св. Александър Невски“.<ref name=":182">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vstorone.ru/2021/11/13/cerkov-aleksandra-nevskogo-ponurovka/|заглавие=Церковь Александра Невского. Место упокоения Миклашевских. Понуровка.|дата=2021-11-13|език=ru|достъп_дата=2024-02-01}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|pages=287|chapter=Понуровка}}</ref> В [[Крипта|криптата]] на параклисът по-късно е погребан и самият Михаил Павлович Миклашевски.<ref name=":183">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vstorone.ru/2021/11/13/cerkov-aleksandra-nevskogo-ponurovka/|заглавие=Церковь Александра Невского. Место упокоения Миклашевских. Понуровка.|дата=2021-11-13|език=ru|достъп_дата=2024-02-01}}</ref> По време на [[Комунистически режим|комунизма]] в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистиеска република]], параклисът e изоставен и постепенно се руши. Той е построен изцяло от дърво и е запазен до днес, но се намира в крайно окаяно състояние,'''<ref name=":145" />''' малко преди да рухне, както се вижда на любителско видео от 2020 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=ZsEN19Ym8_M&t=118s тук]).<ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ZsEN19Ym8_M&t=118s|заглавие=Рассказ Бабушки Тани об усадьбе Миклашевских (с.Понуровка)|автор=Кудеяров Погреб|дата=2020-02-17|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._07.jpg|Гробищния парк с останките на полуразрушения дървен параклис „Св. Александър Невски“, 2021 г. Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._01.jpg|Гробищния парк с останките на полуразрушения дървен параклис „Св. Александър Невски“, 2021 г. Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._04.jpg|Полуразрушения дървен параклис „Св. Александър Невски“, 2021 г. Файл:Церковь_Александра_Невского,_место_упокоения_Михаила_Павловича_Миклашевского,_с._Понуровка,_2021_г._05.jpg|alt= </gallery>{{multiple image|image1=Крест и мемориальная плита в память о Михаиле Павловиче Миклашевском, в с. Понуровка, 2021 г. 02.jpg|width1=200|caption1=Паметник на Михаил Павлович Миклашевски, 2021 г.|image2=Крест и мемориальная плита в память о Михаиле Павловиче Миклашевском, в с. Понуровка, 2021 г. 01.jpg|width2=64|caption2=}}В непосредствена близост до параклиса, под чиито руини се намират гробовете на някои членове на рода Миклашевски, през 2021 г. е създаден паметник на Михаил Павлович Миклашевски по инициатива на директорката на [[Стародуб|Стародубския]] краеведчески музей и с финансовата поддръжка на Стародубската общинска окръжна администрация.<ref name=":184">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vstorone.ru/2021/11/13/cerkov-aleksandra-nevskogo-ponurovka/|заглавие=Церковь Александра Невского. Место упокоения Миклашевских. Понуровка.|дата=2021-11-13|език=ru|достъп_дата=2024-02-01}}</ref> Михаил Павлович Миклашевски е прекарал дълга част от живота си в селото – там е създал фабрика за [[сукно]], фабрика за преработка на цвеклова захар, църква, фелдшерски център, поща и спестовна каса.<ref name=":172">{{Cite news|url=https://starodub-vestnik.ru/society/2021/08/22/v-sele-ponurovka-starodubskogo-okruga-uvekovechili-pamyat-zemlyaka/|title=В селе Понуровка Стародубского округа увековечили память земляка|date=2021-08-22|work=Стародубский вестник|access-date=2024-01-31|archive-url=https://web.archive.org/web/20240131211751/https://starodub-vestnik.ru/society/2021/08/22/v-sele-ponurovka-starodubskogo-okruga-uvekovechili-pamyat-zemlyaka/|archive-date=2024-01-31|language=ru}}</ref> Критици се възмущават, че вместо да се възстанови параклиса и да се намерят и укрепят самите гробове на рода Миклашевски, които са затрупани някъде под руините на параклиса, се изгражда просто паметник.<ref name=":184" /> ===== Църква „Рождество на Пресвета Богородица“ ===== В непосредствена близост има и църква – ''църквата „Рождество на Пресвета Богородица“'', която също е оцеляла до днес. Тя е построена през 1778 г. в стилс [[Наришкински барок|наришкински (московски) барок]]<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=236, 239, 241|access-date=2024-02-07}}</ref> от Елена Даниловна Миклашевска.<ref name=":195" />'''<ref name=":332232" />'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sobory.ru/article/?object=07468|заглавие=Понуровка. Церковь Рождества Пресвятой Богородицы.|автор=Соборы.ру – Народный каталог православной архитектуры|труд=Соборы.ру – Народный каталог православной архитектуры|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> Нейните архитектурни форми са прости, детайлите са малко, но тя се сливала са параклиса и някогашната господарска къщата в един уникален архитектурен ансамбъл.'''<ref name=":332232" />''' В нея се е съхранявало рядко срещано [[евангелие]] от времето на Алексей Михайлович Миклашевски,'''<ref name=":332232" />''' както и евангелия от 1678 г, 1694 г. и 1759 г.<ref name=":195" /> По времето на така нареченото [[Размразяване при Хрушчов]], нейната камбанария била взривена.<ref name=":106">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://starodyb-7.cerkov.ru/|заглавие=Храм Рождества Пресвятой Богородицы с. Понуровка|автор=Страница прихода Русская Православная Церковь, Брянская митрополия, Клинцовская епархия, Стародубское благочиние|труд=Prihod.ru|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> С тухлите от камбанарията решили да [[Паве|павират]] една от улиците на селото.<ref name=":106" /> Православните гледали с болка в сърцето на случващото се кощунство.<ref name=":106" /> Относно сградата на църквата не са били предприети активни действия за разрушаването ѝ, тя е била оставена нестопанисванана произвола на съдбата, разпадайки се с течение на времето.<ref name=":106" /> Този процес на разпад може да се проследи във времето, започвайки със снимки от 1942 г., минавайки през окаяното състояние през 1980 г. и се стигне до полуразрушеното вече състояние с голи стени през 2008 г. След [[Перестройка|перестройката]] и падането на [[Комунистически режим|комунистическия режим]], запазените стени на църквата дават възможност да се започнат реставрационни работи, които са поискани от жителите на село Понуровка и околността.<ref name=":106" /> Инициативата е подкрепена през 2005 г. районната администрация.<ref name=":106" /> Реставрацията на църквата е завършена през 2019 г., когато тя е осветена и отново става действащ храм.<ref name=":117">{{Cite news|url=https://tv-soyuz.ru/news/v-sele-ponurovka-starodubskogo-rayona-bryanschiny-vosstanovlen-hram-rozhdestva-presvyatoy-bogoroditsy|title=В селе Понуровка Стародубского района Брянщины восстановлен храм Рождества Пресвятой Богородицы.|date=2019-12-10|work=Телеканал «Союз»|access-date=2023-05-13|publisher=Екатеринбургский епархиальный Информационно-издательский центр|language=ru}}</ref><ref name=":123">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://youtube.com/luK7mK063PQ|заглавие=В селе Понуровка Стародубского района Брянщины восстановлен храм Рождества Пресвятой Богородицы.|автор=Телеканал «Союз»|дата=2019-12-10|език=ru|достъп_дата=2023-05-13}}</ref> В църквата се връщат оригиналните стари икони на ''[[Богородица]] Троеручица'' и [[Иисус Христос]], които, наред с няколко други, по чудо оцеляли при затварянето на църквата през комунистическия режим.<ref name=":106" /><gallery mode="packed"> Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1942_г._01.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1942 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1942_г._03.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1942 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1942_г._02.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1942 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_1958_г.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 1958 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2008_г._02.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2008 г. Файл:Церковь_Рождества_Пресвятой_Богородицы_в_с._Понуровка,_2017_г.,_после_реставрации.jpg|Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ през 2017 г. след нейната реставрация. </gallery> ==== Съвременен вид ==== Имението като комплекс е разрушено почти изцяло през [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] 1917 г. и последвалия [[комунистически режим]] в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]]. {{multiple image|image1=Outbuilding. Remains of the Ponurovka Estate of House of Miklashevsky. 2012. 02.jpg|width1=200|caption1=Крило за настаняване на гости; днес – медицински център на село Понуровка. 2012 г.|image2=Outbuilding. Remains of the Ponurovka Estate of House of Miklashevsky. 2012. 01.jpg|width2=200|caption2=}}Господарската къща е разрушена дори съвсем изцяло още по време на революцията през 1917 г.<ref name=":86" /> До днешно време (2020 г.) от нея е оцеляла единствено еднa [[Крило (сграда)|пристройка (крило)]], в която днес се намира медицинският център на селото.<ref name=":86" /><ref name=":97" /> От парка са се запазили овощните дръвчета и част от [[Зрителна ос|зрителните оси]],'''<ref name=":145" />''' както се вижда на любителски видео-репортаж от 18.11.2016 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=fUHkWQ6Vk6o&t=90s тук]).<ref name=":97" /> Параклисът „Св. Александър Невски“ е построен изцяло от дърво. Запазен е до днес, но в крайно окаяно състояние,'''<ref name=":145" />''' малко преди да рухне, както се вижда на любителско видео от 2020 г. ([https://www.youtube.com/watch?v=ZsEN19Ym8_M&t=118s тук]).<ref name=":13" /> Относно църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, то през комунистическия режим, нейната камбанария била взривена, а основната сграда на храма е оставена нестопанисвана и се е разпадала с течение на времето. След [[Перестройка|перестройката]] и падането на комунистическия режим, запазените стени на църквата дават възможност да се започнат реставрационни работи, които са поискани от жителите на село Понуровка и околността.<ref name=":106" /> Инициативата е подкрепена през 2005 г. районната администрация.<ref name=":106" /> Реставрацията на църквата е завършена през 2019 г., когато тя е осветена и отново става действащ храм.<ref name=":117" /><ref name=":123" /> В църквата се връщат оригиналните стари икони на ''[[Богородица]] Троеручица'' и [[Иисус Христос]], които, наред с няколко други, по чудо оцеляли при затварянето на църквата през комунистическия режим.<ref name=":106" /> === Имение в село Волокитине === {{Основна|Волокитине#Имението на Миклашевски в село Волокитине{{!}}Имение във Волокитине}} Втората [[резиденция]] на рода Миклашевски е тяхното [[имение]] в село [[Волокитине]] (днес в [[Сумска област]] на [[Украйна]]). ==== Строителна история ==== {{multiple image|image1=Андрей Михайлович Миклашевский (1801—1895).jpg|width1=260|caption1=Андрей Миклашевски – създател на имението и Волокитинската порцеланова мануфактура|image2=Andrey Mikhailovich Miklashevsky.jpg|width2=215|caption2=Фотография от 1890-те години}} От 1688 г. (според други източници от 1679 г.)<ref name=":03">{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=67|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> село Волокитине е [[Феодализъм|феодална]] собственост ([[поместие]]) на рода Миклшавески,'''<ref name=":1922" />''' след като [[хетман]] [[Иван Мазепа|Мазепа]] с указ го предоставя на неговия [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]; 1683-1686 г.) – Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":15">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=4|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=4}}</ref>''' След смъртта на Михаил А. Миклашевски през 1706 г. в [[Несвиж]] по време на [[Велика северна война|Северната война]], селото се наследява от неговия втори син Степан Миклашевски.'''<ref name=":15" /><ref name=":134">{{Cite journal|last=Токарєв|first=Сергій Анатолійович|date=2010|editor-last=Слєсарєв|editor-first=С. А.|title=Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст.|url=http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|journal=Сіверщина в історії України|language=uk|publisher=Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК|publication-place=Київ, Глухів|volume=3|pages=180|isbn=978-966-8999-20-8|archive-url=https://web.archive.org/web/20230414000502/http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|archive-date=2023-05-07}}</ref>''' Той е основателят на първото Волокитинско имение.'''<ref name=":15" />''' Неговият правнук – [[Помешчик|помешчикът]] ([[Феодал|феодалът]]) Андрей Михайлович Миклашевски (1801–1895 г.) – преустройва и разкрасява имението между 1829-1830 г., построявайки господарска къща и оформяйки прилежащ парк.<ref name=":03" /><ref name=":25">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=6|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=6}}</ref> В началото на XX век, господарската къща и паркът се считат за един от най-добрите примери за автентично „старинно руско имение“ по отношение на „своите размери, благородническа простота, строгост, съразмерност и хармония сред всички имения в околията“.<ref name=":25" /> По това време, имението е принадлежало като майоратна (лична) собственост на дъщерята на Андрей М. Миклашевски – Александра Андреевна Миклашевская, която след женитбата си с [[граф]] Андрей Андреевич Олсуфев се нарича [[графиня]] Александра А. Олсуфева (виж снимка по-долу). ==== Общ вид ==== Волокитинското имение се разпростирало върху доста високо възвишение край мястото на сливане на двете реки Клевен и Есман.<ref name=":25" /> Цялото имение е било оградено с висока не по-малко от три [[верста]] ограда от местни диви камъни.<ref name=":25" /> Входът на имението представлявал красива готическа порта, украсена с порцеланови гербове от двете страни.<ref name=":25" /> Портата е запазена и до днес, но е загубила декоративните си елементи.<ref name=":03" /> От портата се е простирал широк път до предната фасада на господарската къща с южно изложение към долината.<ref name=":25" /> Отпред къщата са се намирали цветни лехи, а от лявата ѝ страна – църква.<ref name=":25" /> От двете страни на къщата и зад него била разположена градина, чиято главна прелест била чудната перспектива, образувана от столетна широка [[Липа|липова]] алея, в чийто край се намирала грандиозна врата в строг английски готически стил с две кули и три арки.<ref name=":25" /> Днес вратата е запазена до голяма степен и е известна като „Златната врата“ (виж по-долу). Тя е служила като парадна врата единствено като украшение на имението.<ref name=":25" /> Освен това, недалеч от господарската къща Андрей Миклашевски построил и паметник на своята съпруга във вид на египетска пирамида, в чиято вътрешност била поместена мраморна статуя на жена, наведена над урна.<ref name=":25" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:В'їзна ворота до садиби Міклашевських у селі Волокитине та церква на задньому плані, що примикає до садиби. Фото з кін. 19 - поч. 20 ст.jpg|Входната порта към имението, на заден план – църквата в имението. Края на XIX / началото на XX век. Файл:Gotisches Eingangstor zum Gut der Miklashevskys in Wolokytyne mit Wappen aus Porzellan auf beiden Seiten.jpg|Входната порта – снимана от вътрешната страна на излизане на вън Файл:Передній фасад садибного будинку Міклашевських у селі Волокитине. Фото початку ХХ ст.jpg|Предната фасада на господарската къща на имението. Отпред стоят децата на графиня Анна Андреевна Олсуфева, родена Миклашевская, – графовете Алексей и Андрей Олсуфови. Файл:Вид барскаго дома Миклашевских из парка; с. Волокитино.jpg|Изглед на господарската къща отзад – откъм парка Файл:Графиня Анна Андреевна, урожденная Миклашевская, и град Андрей Андреевич Олсуфьевы в усадьбе Миклашевских в Волокитине.jpg|Графиня Анна Андреевна, родена Миклашевская, и граф Андрей Андреевич Олсуфиев в имението на Миклашевски във Волокитине Файл:Церковь в Волокитине и газон перед ней.jpg|Църквата към имението и английската градина пред нея Файл:Ворота "Золоті Ворота" в селі Волокитине.jpeg|Готическата „Златната врата“ в края на парка с мраморна табела на средния [[фронтон]] с надпис: ''„За по-голяма слава Божия през 1875 г. построена от А. Миклашевски“'' </gallery> ==== Господарска къща ==== Господарската къща е бил построена през 1830-те години като дървена едноетажна сграда в стил [[ампир]].<ref name=":03" /><ref name=":25" /> ===== Външен вид ===== Предната фасада е устроена с [[портик]], [[фронтон]] и шест [[Колона|колони]] с разкошни [[Коринтски стил|коринтски]] [[Щукатура|щукатурни]] [[Капител|капители]].<ref name=":25" /> [[Колонада|Колонадата]] е стояла перпендикулярно на балкона на [[Мецанин|мецанина]], ограден с красива [[Чугун|чугунена]] решетка.<ref name=":25" /> Стените на предната фасада са били съвършено гладки с прости [[Корниз|корнизи]] с удебелени бели рамки на прозорците и черни водоотводни тръби, както е било обичайно за старинните постройки.<ref name=":25" /> Отстрани на предната фасада е бил главният вход на дома. Пред сградата е бил разположен [[Партер (градинско-парково изкуство)|градински партер]] с цветни лехи, а днес на тяхно място се намира паметник на загиналите във [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref name=":03" /> Задната фасада на дома е типичен образец за господарска къща в стил [[ампир]].<ref name=":25" /> Нейната средната част е леко издадена напред и е снабдена на горния етаж с балкон, излизащ от полукръгла [[арка]], а на върха е украсена с фронтон с дърворезба на гербове.<ref name=":25" /> На долния етаж тя е снабдена с открита, полукръгла тераса, украсена с оранжерийни растения, а от там се разкривала гледка към тревна площ, осеяна с дървета недалеч от къщата, сред които се набивал на око огромен вековен [[кестен]], чиите причудливи клони допирали земята. На покрива на къщата имало кръгла площадка оградена с решетка, на която бил разположен [[флагщок]] за окачване на [[знаме]].<ref name=":25" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Передній фасад садибного будинку Міклашевських у селі Волокитине. Фото початку ХХ ст.jpg|Предната фасада на господарската къща на имението. Отпред стоят децата на графиня Анна Андреевна Олсуфева, родена Миклашевская, – графовете Алексей и Андрей Олсуфови. Файл:Вид барскаго дома Миклашевских из парка; с. Волокитино (2).jpg|Изглед на господарската къща отзад – откъм парка Файл:Вид барскаго дома Миклашевских из парка; с. Волокитино.jpg|Изглед на господарската къща отзад – откъм парка Файл:Графиня Анна Андреевна, урожденная Миклашевская, и град Андрей Андреевич Олсуфьевы в усадьбе Миклашевских в Волокитине.jpg|Графиня Анна Андреевна, родена Миклашевска, и граф Андрей Андреевич Олсуфиев в имението на Миклашевски във Волокитине </gallery> ===== Вътрешен вид ===== [[Файл:Полковник_Миклашевський_2.jpg|мини|438x438px|Портретът на Михаил Андреевич Миклашевски]] По широко каменно стълбище се влиза във висок просторен [[вестибюл]] (фоае), в което вляво има врата към жилищния тракт, отпред пък има вито сълбище към [[мецанин]], а вдясно се отива към парадната зала (представителния тракт), чието преддверие е служило като т. нар. ''официантска стая'' за прислугата, в която са се помещавали шкафове със [[Сребро|сребърни]] прибори, [[Порцелан|порцелананова]] посуда, [[Кристал|кристални]] съдове, сред които и старинни чаши за вино с руски императорски [[Вензел (военен)|вензели]] и чаши от [[Бохемия|бохемско]] стъкло.<ref name=":25" /> Парадната зала за гости се разпростирала по цялата ширина на сградата и е била най-красивото помещение в нея.'''<ref name=":38">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=7|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=7}}</ref>''' Особено впечатление е правела порцелановата камина, изработена във Волокитинската порцеланова мануфактура, собственост на Миклашевски.<ref name=":25" /> Тя е била украсена с полукръгли, жълти колони, имитиращи [[мрамор]], с изящни позлатени [[Йонийски стил|йонийски]] [[Капител|капители]].'''<ref name=":38" />''' Тук, както и в другите парадни (представителни) стаи на къщата, [[Фриз|фризовете]] и [[Корниз|корнизите]] по тавана са много красиво изрисувани от различни знаменити местни художници, работещи в порцелановата мануфактура.'''<ref name=":38" />''' [[Щукатура|Щукатурата]] на [[Корниз|корниза]] е била скромна, но изящна.'''<ref name=":38" />''' На една от стените на залата е окачен [[щит]] с [[Боздуган|церемониален боздуган]] и оръжия на [[Стародубски полк|стародубския полковник]] Михаил Миклашевски (родоначалник на рода Миклашевски) и негов портрет в цял ръст, в параден [[Брокат (тъкачество)|брокатен]] [[контуш]], червени [[Ботуш|ботуши]] и [[Боздуган|параден боздуган]] в ръка.'''<ref name=":38" />''' Портретът е точно копие на оригинала, който се съхранява в построения от [[Стародубски полк|полковника]] [[Видубицки манастир]] в [[Киев]], където той е и погребан.'''<ref name=":38" />''' На отсрещната стена са окачени работи на художника [[Николай Ге]] – портрет в половин ръст на Андрей Миклашевски – основателят на Волокитинското имение и Волокитинската порцеланова [[Манифактура|мануфактура]], създаден през 1879 г.'''<ref name=":38" />''' Между прозорците на залата, разкриващи гледката към градината, е било окачено голямо огледало с извънредно сложно и богато изрисувана порцеланова рамка.'''<ref name=":38" />''' По стените са висели и други гравюри.'''<ref name=":38" />''' Мебелите са били бели със златисти нишки.'''<ref name=":38" />''' Първото, което прави впечатление в Парадната зала за гости е голям порцеланов двуетажен [[полилей]] в много изящен дизайн.'''<ref name=":38" />''' Освен него има много други най-различни порцеланови вещи от Волокитинската порцеланова мануфактура: вази, фигурки, чашки и пр., всичко естествено в отбрани красиви образци.'''<ref name=":38" />''' Сред портретите тук е и един голям семеен портрет в цял ръст на [[Граф|графиня]] Александра Андреевна Олсуфева (родена Миклашевска) с двамата ѝ сина (нарисуван от Николай Ге през 1879 г.) и портрет от 1876 г. на съпруга на господарката на имението Волокитине – граф Андрей Андреевич Олсуфев – почитан [[Москва|московчанин]] и [[генерал]] от [[Кавалерия|кавалерията]].'''<ref name=":38" />''' Сред отделните вещи в гостната са и хубави големи бронзови часовници в стила на [[Луи XV]].'''<ref name=":38" />''' Дивани и кресла от [[Червено махагоново дърво|червено махагеново дърво]] от времето на император [[Николай I (Русия)|Николай I]]: сред тях красиви овални масички „Jacob“, прелестна маса от [[Флорентинска школа|флорентинска]] изработка с плотскости от шлифован камък, старинен скрин с маркетри на мраморни дъски и прочее.'''<ref name=":38" />'''<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Інтер’єр_зали_та_кабінету_садибного_будинку_Міклашевських_у_селі_Волокитине._Фото_початку_ХХ_ст.jpg|Кабинетът в господарската къща. Вижда се порцеланов [[полилей]], а отляво – портрет на графиня Олсуфеева със синовете ѝ. Снимка от началото на XX век Файл:Зала_с_портретом_гетмана_Миклашевскаго_и_Петровским_оружием,_усадба_Миклашевских_в_селе_Волокитино.jpg|Зала с портрет на [[хетман]] Миклашевски и оръжия от времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]] Файл:Зеркало_в_замечательной_работы_фарфоровой_раме_завода_Миклашевских.jpg|Огледало в невероятна порцеланова рамка от Волокитинската порцеланова мануфактура </gallery>Жилищните и домакински стаи се отличават с простота и уют.'''<ref name=":38" />''' Тук също е имало красиви стари мебели – например в спалята е имало прекрасно голямо легло от [[Орех|орехова]] [[дърворезба]].'''<ref name=":38" />''' До гостната стая пък се е намирал кабинетът с книжни шкафове от [[Бреза|брезово]] и [[Абанос|абаносово]] дърво, по стените имало [[Литография|литографни]] и [[Акварел|акварелни]] [[Портрет|портрети]], както и един портрет с [[маслени бои]] на известния граф [[Павел Кисельов]].'''<ref name=":38" />''' От вестибюла, по тясно вито стълбище се качва на [[Мецанин|мецанина]], които се състои от пет високи удобни стаи с красива стара мебел и шкафове с порцелан на различни руски и чуждестранни марки, служещи като образец за Волокитинската порцеланова мануфактура.'''<ref name=":38" />''' От двата балкона на мецанина е имало красиви гледки.'''<ref name=":38" />''' От балкона на предната фасада се виждал в подножието [[Партер (градинско-парково изкуство)|градинският партер]] пред къщата с цветни лехи, встрани – прилежащата към имението църква „[[Покров Богородичен]]“, а в далечината – широка долина, по средата на която се сливат две рекички, а още по на далеч – гора и съседните села на [[Курска губерния]].'''<ref name=":38" />''' ===== Разрушаване ===== Къщата е разрушена от местните жители по време на смутове през [[Февруарска революция (1917)|Февруарската]] и [[Октомврийска революция|Октомврийската революция от 1917 в Русия]],<ref name=":56">{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=68|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> които водят до разпада на [[Руска империя|Руската империя]], а впоследствие в нейните бивши „покрайнини“ – т.е. в Украйна – се надига първата освободителна борба за независимост, която продължава до 1921 г. Имението на Миклашевски и село Волокитине се оказват в смамия епицентър на Украинската революция (1917-1921 г.), прераснала в Украинска гражданска война. Днес селото попада в Украйна, но е в непосредствена близост до границата с Русия. Град [[Стародуб]] и [[Стародубски полк|Стародубска област]], чийто управител е бил Михаил Андреевич Миклашевски, например, остават от другата страна на новата граница и до днес се намират в [[Русия]]. Територията, владяна от Миклашевски се разпокъсва. Днес на мястото на господарската къща има земни насипи, които позволяват да се определи някогашното ѝ местоположение.<ref name=":56" /> Съдбата на обзавеждането и реликвите, които са се нахождали в имението, не е изяснена.<ref name=":56" /> Всичко се изгубва в смутта на революцията. ==== Църквата „Покров Богородичен“ ==== Църквата „[[Покров Богородичен]]“ в село Волокитине е построена със средства на [[Помешчик|помешчика]] ([[Феодал|феодала]]) Андрей Миклашевски (1801–1895 г.) през 1857 г.<ref name=":56" /> Тя не е оцеляла до днес. Била е разположена вляво от [[Партер (градинско-парково изкуство)|градинския партер]] пред господарската къща, непосредствено до склона надолу към долината.'''<ref name=":38" />''' Известният църковен историк и [[Чернигов|Черниговски]] [[архиепископ]] Филарет Гумилевский пише за нея: „Великолепен храм, който би могъл да служи за украшение дори на столица.“'''<ref name=":38" />''' ===== Архитектура ===== Църквата е тухлена, кръстовидна, еднокуполна църква с триетажна [[камбанария]] на западната [[фасада]].<ref name=":56" /> Тя е построена в преходен стил от късния [[класицизъм]] към [[Романтизъм|романтизма]].<ref name=":94">{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=152}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=68-69|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> Цялостната кръстокуполна структура на църквата е класицистична по характер, а [[Неоготика|неоготическите]] детайли на фасадната украса показват [[Романтизъм|романтични]] влияния.<ref name=":94" /><ref name=":56" /> Първоначалният образец на храма бил проектиран като строго [[Готическа архитектура|готическа]] църква, но император [[Николай I (Русия)|Николай I]], който лично разгледал и утвърдил проекта, закръглил линиите и добавил [[купол]], но острата [[Камбанария|камбанарийна]] кула и други детайли, придаващи общ готически вид на храма, са били запазени.'''<ref name=":38" />''' Храмът е бил центърът на дворцово-парковия ансамбъл на рода Миклашевски.<ref name=":56" /><ref name=":94" /> [[Интериор|Интериорът]] съдържал голям порцеланов [[иконостас]], изработен във ''Волокитинската порцеланова мануфактура'' на Миклашевски.<ref name=":56" /><ref name=":94" /> Всички рамки на изображенията по иконостаса са от порцелан – деликатно и изящно изработени.'''<ref name=":38" />''' Шест от иконите на [[Царски двери|царските двери]] са нарисувани върху порцелан.'''<ref name=":38" />''' Връхният [[корниз]] на иконостаса се поддържал от четиси синьо-златни порцеланови [[Колона|колони]], по които се увивали [[Лозе|лозови]] клонки.'''<ref name=":38" />''' Единствено съществуването тук на местна порцеланова мануфактура позволило да се преодолеят техническите трудности при изработката и монтирането на тия големи чудни порцеланови колони.'''<ref name=":38" />''' Пред иконостаса и зад престола са се намирали девет високи порцеланови свещника.'''<ref name=":38" />''' От [[Купол|купола]] и тавана са се спускали четири огромни порцеланови паникандила ([[Полилей|полилеи]]).'''<ref name=":38" />''' Цялата църковна [[утвар]] също е била изработена от [[порцелан]]: кивоти, дарохранителници, паникадило, поликадила, девет високи [[Свещник|свещника]] и др.<ref name=":56" /> Дарохранителницата била особено забележителна вещ, чиято композиция на мотивите и архитектурната орнаментация несъмнено била вдъхновена от [[Олтар|олтари]] и [[Гробница|гробници]] от най-хубавия период на [[Готическа архитектура|готическата]] [[скулптура]].<ref name=":56" /> Дървен готически [[Хор (архитектура)|хор]] допълвал художественото впечатление.<ref name=":56" /> Снимки от интериора могат да бъдат видяни [[:en:UK:Покровська_церква_(Волокитине)#%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%8F|в украинската статия]].<gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Церковь_в_Волокитине_и_газон_перед_ней.jpg|Църквата към имението и английската градина пред нея Файл:Покровська_церква_у_с._Волокитине._Фото_кінця_ХІХ_ст.jpg|Църквата „[[Покров Богородичен]]“ отблизо Файл:Іконостас_Покровської_церкви_в_с._Волокитине.jpg|Порцелановият [[иконостас]] в църквата </gallery> ===== Разрушаване ===== Църквата е стояла точно сто години и е била разрушена през 1955-1958 г. със заповед на [[Сумска област|Сумския областен]] изпълнителен комитет от 26 юни 1955 г. за „построяване на [[краварник]]“.<ref name=":63">{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=69|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=153}}</ref> В същото време са били разграбени и унищожени безценни порцеланови изделия, включително [[Иконостас|иконостасът]].<ref name=":63" /> Известният украински художник Васил Касиян протестира срещу това [[Вандализъм|варварство]], като на 29 юни 1956 г. изпраща остро писмо до Михайло Гречуха – заместник-председател на Министерския съвет на [[Украинска съветска социалистическа република]]. Това обаче не помогна. И през [[1958]] г. Михайло Цапенко заснима процеса на отстраняване на останките от разрушената църква. Фрагменти от уникалния порцеланов декор на църквата се намират в музейни колекции в [[Киев]], [[Суми]], [[Чернигов]], [[Путивъл]] и [[Шостка]].<ref name=":73">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.pallada-afina.ru/articles/detail.php?ID=5243|заглавие=Фрагменты фарфорового иконостаса завода Миклашевского в Путивльском краеведческом музее-заповеднике|автор=ООО „ПАЛЛАДА“|дата=2014-01-28|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140810155252/http://www.pallada-afina.ru/articles/detail.php?ID=5243#comm1|архив_дата=2014-08-10|достъп_дата=2023-02-02}}</ref> Някои от тях могат да бъдат видяни [https://web.archive.org/web/20140810155252/http://www.pallada-afina.ru/articles/detail.php?ID=5243#comm1 тук].<ref name=":73" /> Вдясно от входа на църквата (според разказите на старите жители в [[крипта]] под нея) се намирал гробът на нейния основател, който бил свързан с криптата под храма чрез цяла мрежа от подземни тунели.'''<ref name=":38" />'''<ref name=":63" /> Тази теза обаче се нужда от изследване и доказателства. Преди няколко години в подножието на разрушената църква, срещу входната врата, е поставен паметник с изображение на църквата и надпис, който някога е бил гравиран на надгробната плоча на Андрей Миклашевски: „''Мястото на последния покой на създателя на тази църква''“.'''<ref name=":38" />'''<ref name=":63" /> ==== Волокитинска „Златна врата“ ==== {{multiple image|image1=Золоті ворота Миклашевських.jpg|width1=260|caption1=„Златната врата“, 2019 г.|image2=Ворота "Золоті Ворота" в селі Волокитине.jpeg|width2=119|caption2=„Златната врата“, между 1900–1917 г.}}Архитектър на ''Златната врата'' е неизвестен. Тя е построена през 1875 г. в [[Неоготика|неоготически]] стил (по други мнения в [[Мавританска архитектура|мавритански стил]])<ref name=":56" /> и се намира в [[Английска градина|английската градина]] зад господарската къща в имението.<ref name=":25" /> Проектирана е като парадна врата с цел украшение на имението, тъй че тя всъщност никога не била използвана за минаване през нея.<ref name=":25" /> Вратата се състои от три части: висока централна [[арка]] за превозни средства и две странични арки — за пешеходци. Върхът на вратата е украсен със зъбери. От двете страни на портата се издигат шестоъгълни кули със зъбери отгоре.<ref name=":56" /> Някои автентични декоративни части на вратата не за оцеляли до днес – например, чугунената и бронзовата решетка на портата (днес те са заместени с други, далеч по-прости от оригиналните по своята форма и дизайн),<ref name=":56" /> както и [[Мрамор|мраморната]] плоча с надпис на [[Латински език|латински]]: „''Ad maiorem Dei gloriam anno 1875 exec. A. Miclachevski“'' ({{Lang|bg|„За по-голяма слава Божия през 1875 г. построена от А. Миклашевски“}}), която е била монтиран на високия [[фронтон]] на вратата от лицевата страна.<ref name=":25" /><ref name=":56" /> Съвременници си спомнят, че по време на нацистката окупация през [[Втора световна война|Втората световна война]], местен украински полицай унищожава тази плоча с изстрел от пушка.<ref name=":56" /> Зад вратата се е разпростирала широко шосе, фланкирано с липи, което водело до съседното село ''Глухово'' – също собственост на Миклашевски.<ref name=":25" /> ==== Волокитинска порцеланова мануфактура от XIX век ==== ===== Предистория ===== Първият [[порцелан]] е изобретен в [[Китай]] още по време управлението на династията [[Шан]] (1600 г. [[пр. Хр.]]). Това китайско откритие за първи път се споменава в [[Европа]] през 13 век в книгата [[Пътешествия]] на [[Марко Поло]].<ref>{{Цитат книга|last=Поло|first=Марко|others=превод от английски на Васил Атанасов|title=Пътешествия|edition=2. изд.|origyear=около 1300 г.|year=2015 г.|publisher=Изток-Запад|location=София|lang=bg|isbn=978-619-152-580-5}}</ref> Внесените китайски порцелани са били толкова високо ценени в Европа, че думата ''Китай'' се превръща в често използван синоним на порцелана, а порцеланът започва също да се нарича ''Бяло злато''. Въпреки това китайските техники и съставки за производството на порцелан остават неизвестни на европейците.<ref name="temple2">Temple, Robert K.G. (2007). ''The Genius of China: 3,000 Years of Science, Discovery, and Invention'' (3rd edition). London: André Deutsch, pp. 104-5. {{ISBN|978-0-233-00202-6}} <small>(''на английски език'')</small></ref> Безбройните опити за копиране на китайския порцелан и собствено европейско производство са били векове наред неуспешни.<ref name="temple2" /> В германското кралство [[Кралство Саксония|Саксония]] търсенето приключило през 1708 г., когато [[Еренфрид фон Чирнхаус|Еренфрид Валтер фон Чирнхаус]] произвел твърд, бял, полупрозрачен порцелан, комбинирайки [[каолин]] и [[алабастър]], добити от саксонска мина в град Колдиц.<ref name="burns2">{{cite book|last=Burns|first=William E.|title=Science in the enlightenment: An encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=4H9_Zvp80nAC|year=2003|publisher=ABC-Clio|location=Santa Barbara|isbn=978-1-57607-886-0|pages=38–39|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20151120134818/https://books.google.com/books?id=4H9_Zvp80nAC|archive-date=2015-11-20}} <small>(''на английски език'')</small></ref><ref name="richards2">{{cite book|last=Richards|first=Sarah|title=Eighteenth-century ceramic: Products for a civilised society|url=https://archive.org/details/eighteenthcentur00sara|year=1999|publisher=Manchester University Press|location=Manchester|isbn=978-0-7190-4465-6|pages=[https://archive.org/details/eighteenthcentur00sara/page/23 23]–26|url-access=registration}} <small>(''на английски език'')</small></ref> Това е строго пазена търговска тайна на саксонското предприятие.<ref name="richards2" /><ref>{{cite book|last=Wardropper|first=Ian|title=News from a radiant future: Soviet porcelain from the collection of Craig H. and Kay A. Tuber|url=https://books.google.com/books?id=E-J_fF8zgpMC|year=1992|publisher=Art Institute of Chicago|location=Chicago|isbn=978-0-86559-106-6|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20171202180418/https://books.google.com/books?id=E-J_fF8zgpMC|archive-date=2017-12-02}}</ref> Двамата изобретатели са наети от крал [[Август II]], крал на [[Жечпосполита|Полша]] и [[курфюрст]] на [[Курфюрство Саксония|Саксония]], който спонсорира работата им в [[Дрезден]] и в град [[Майсен]]. Руският император [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] е бил отдаден на каузата да разкрие „голямата порцеланова тайна“ и е изпратил агент в Майсенската мануфактур, а накрая е наел майстор на порцелан от чужбина.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.kstu.ru/article.jsp?id_e=78453&id=5657|заглавие=История русских изобретений. Фарфор.|фамилно_име=Михайлова|първо_име=Т. И.|издател=Казанский национальный исследовательский технологический университет (КНИТУ)|език=ru|достъп_дата=2023-02-02}}</ref> По-късно, неговата дъщеря – руската [[Император|императрица]] [[Елисавета (Русия)|Елисавета]] – подписва през 1744 г., споразумение за създаването на първата [[Манифактура|мануфактура]] за порцелан в [[Руска империя|Руската империя]]; преди това той е трябвало да бъде внасян. Технологията за производство на „бяло злато“ е срикно държана в тайна. В историческата област [[Волиния]] в [[Украйна]] (тогава в [[Чернигов|Черниговската]] [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]]) са открити находища на [[каолин]] и други важни съставки на порцелановата смес, заради което там са основани множество порцеланови [[Манифактура|манифактури]].<ref name=":46">{{Cite news|url=https://umoloda.kyiv.ua/number/1953/164/69456/|title=Від мініатюри — до іконостасу|last=Слободянюк|first=Тетяна|date=2011-09-29|work=Україна Молода|access-date=2023-02-02|issue=173|language=uk}}</ref> Една от тях е Волокитинската мануфактура. ===== Основаване ===== {{multiple image|image1=Садиба Миклашевських Село Волокитине Путивльський район.jpg|width1=260|caption1=Някогашният ''Дом за нуждаещи се'',<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mkip.gov.ua/files/pdf/5465687987945210247.pdf|заглавие=Наказ № 630|фамилно_име=Бородянський|първо_име=Володимир Володимирович|дата=2020-02-10|труд=www.gov.ua|издател=Міністерства культури, молоді та спорту України|страници=284, Богадільня Миклашевських|език=uk|достъп_дата=2023-02-09}}</ref> част от имението, построен в края на 19 век в стил „тухлено“ [[Ар Нуво]]. Сега тук се помещава училище|image2=Богадільня Миклашевських село Волокітіне Путивлюський район.jpg|width2=260|caption2=Изглед отпред на централната част от сградата}}Манифактурата е основана през 1839 г. от [[Помешчик|помешчика]] ([[Феодал|феодала]]) Андрей Михайлович Миклашевски (1801-1895 г.) върху имота на неговото [[имение]] и е действала до 1861 г.<ref name=":46" /><ref>{{Цитат книга|last=Бажан|first=Микола Платонович|editor-last=Бажан|editor-first=Микола Платонович|title=Українська радянська енциклопедія|url=https://archive.org/details/urents/t_011-1/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-02-02|volume=том 11 книга 1: Стодола-Фітогеографія|year=1984 г.|publisher=Поліграфкнига, Київська книжкова фабрика|location=Київ|lang=uk|pages=534-535|chapter=Фарфор|chapterurl=https://archive.org/details/urents/t_011-1/page/533/mode/2up?view=theater}}</ref> За управители и художествени директори на мануфактурата били назначение французите – братя Дарт. Като работна ръка те използвали труда на [[Крепостничество|крепостните]] селяни ([[Робство|роби]]) на Миклашевски.<ref name=":46" /> След [[Премахване на крепостничеството|премахването на крепостничеството през 1861 г.]] от страна на царския режим, мануфактурата остава без работници и е ликвидиран ===== Продукция ===== Основните продукти на манифактурата са [[Домакински съд|посуда]], [[Свещник|свещници]], порцеланови [[Полилей|полилеи]], рамки за [[Огледало|огледала]] и др. Емблематично е обаче производството на малки порцеланови [[Пластично изкуство|пластики]] – малки фигурки на историческа, романтична и битова тематика (дами и господа в исторически костюми). Особено популярна е порцелановата двойка, състояща се от „Казак“ и „Украинска девойка“. Именно тия фигурки прославят мануфактурата далеч отвъд границите на [[Украйна]] (по него време част от [[Чернигов|Черниговска]] [[губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]], а днес от [[Сумска област]] на [[Украйна]]). Още съвсем първите образци на продукцията са наградени с голям сребърен медал на Промишленото изложение в [[Санкт Петербург]] през 1839 г, а през 1850 на същото място е спечелен златен медал.'''<ref name=":38" />''' На изложба в град Кролевец през 1851 г. са представени образци на [[Полихромия|полихромна]] живопис върху порцелан.<ref>{{Цитат книга|last=Тараканова|first=Ольга Леонидовна|last2=Каменская|first2=Наталья Георгиевна|title=Изделия из фарфора на отечественном антикварном рынке. Конспект лекций по дитсциплине «Предметы антиквариата» для студентов вузов, обучающихся по специальности 021600 «Книгораспространение»|url=https://web.archive.org/web/20140826115929/https://books.google.ru/books?id=9ukmAQAAIAAJ&q=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9+%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9&dq=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9+%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9&hl=ru&sa=X&ei=luL4U6PkHeXV4QSZqYH4Dg&ved=0CHYQ6AEwEA|accessdate=2023-02-02|year=2005 г.|publisher=Московский государственный университет печати|location=Москва|lang=ru|chapter=Заветный вензель А и М}}</ref> Фирмени магазини са поддържани в Санкт Петербург, [[Киев]] и др.'''<ref name=":38" />''' Фабриката е закрита през 1862 г.'''<ref name=":322">{{Cite journal|last=Дорошенко|first=Петр|date=1915-10-15|title=Волокитино: Черниговской губ., Глуховского уезда, имение статс-дамы графини Алекс. Андр. Олсуфьевой, рожд. Миклашевской|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%B4%D1%8C%D0%B1%D0%B0._%E2%84%9644._1915.djvu&page=8|journal=Столица и усадьба — Журнал красивой жизни|language=ru|location=Петроград|issue=44|pages=8|access-date=2023-06-02}}</ref>''' Понастоящем порцеланови предмети от Волокитине се съхраняват в музеите на [[Суми]], [[Харков]], [[Киев]], [[Москва]], [[Санкт Петербург]], [[Варшава]], [[Париж]], [[Будапеща]], както и във [[Финландия]] и [[Съединени американски щати|САЩ]].<ref name=":46" /> В село Волокитине по него време е съществувала църква „[[Покров Богородичен]]“, чиято цялостна църковна [[утвар]] била изработена от [[порцелан]]: кивоти, дарохранителници, паникадило, поликандила, няколко метра високи [[Свещник|свещници]] и др. По време на [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската епоха]] църквата и нейните порцеланови украшения са унищожени. Имението на Миклашевски също е унищожено. Запазени са останките от [[Английска градина|ландшафтния парк]] от XIX век. За първи път след обявяването на независимостта на [[Украйна]] е организирана изложба на произведения на Волокитинската порцеланова манифактура, състояла се през септември-октомври 2011 г. Изложбата е подготвена и показана на посетителите от ''Националния музей на украинското народно декоративно изкуство'' в [[Киев]]. Сред експонатите са останките от някогашния порцеланов [[иконостас]] на църквата.<ref name=":46" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Ваза_з_алегорією_річкового_бога.jpg|Ваза с [[алегория]] на древногръцкия речния бог [[Скамандър|Скамандар]] (порцеланова ваза, Волокитино) Файл:Волокитине.Посуд_для_чаювання.jpg|19 век – чаен сервиз Файл:Ваза_з_богинею_Церерою.jpg|Ваза с древногръцката богиня [[Церера]] Файл:Молочник_Завод_А.М._Миклашевского_1839_-_1862_ЕМИИ.jpg|Кана за мляко Файл:Miklashevsky_marks_Volokitinо.jpg|Лого на Волокитинската порцеланова мануфактура на Андрей '''''М'''''иклашевски </gallery> ==== През XX век ==== През 1950-те години имението на Миклашевски, в което се намира и уникален архитектурен паметник – църквата „[[Покров Богородичен]]“, украсена с порцелан, е разрушено. Оцелели са само „Златната врата“, входният портал към имението, старите основи на господарската къща, домът за нуждаещи се към имението,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mkip.gov.ua/files/pdf/5465687987945210247.pdf|заглавие=Наказ № 630|фамилно_име=Бородянський|първо_име=Володимир Володимирович|дата=2020-02-10|труд=www.gov.ua|издател=Міністерства культури, молоді та спорту України|страници=284, Богадільня Миклашевських|език=uk|достъп_дата=2023-02-09}}</ref> и [[Английска градина|английската градина]] (25 хектара, устроен през 1829-1830 г.).<ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=66–80|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> === Имение в село Биленке === {{Основна|Биленке (Запорожка област)#Феодално имение на рода Миклашевски{{!}}Имение в Биленке}} Третата [[резиденция]] на рода Миклашевски е тяхното [[имение]] в село [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] (днес в [[Запорожка област]] на [[Украйна]]). [[Файл:M._Miklashevskiy.jpg|мини|Михаил Павлович Миклашевски – сенатор в Управляващия Сенат и губернатор на [[Волинска област|Волинска]] и [[Новоруска губерния]]]] Основател на [[Днипро|Екатеринославския]] клон (в [[Екатеринославска губерния]], към която е спадало и село Биленке) е известният украински и руски военен и [[Държавник|държавен деец]] Михаил Павлович Миклашевски (1756–1847 г.).<ref name=":033">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bilenke-silrada.gov.ua/sadiba-dvoryan-miklashevskih-11-56-38-11-07-2017/|заглавие=Садиба дворян Міклашевських|автор=Біленьківська громада|дата=2017 г.|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230524163408/https://bilenke-silrada.gov.ua/sadiba-dvoryan-miklashevskih-11-56-38-11-07-2017/|архив_дата=2023-05-24|достъп_дата=2023-05-24}}</ref> Той е роден през 1756 г. в семейството на заможния руския [[Дворяни|благородник]] (с полско-украински произход) и [[бончуков другар]] – Павел Иванович Миклашевски – и съпругата му – Елена Даниловна Новицка в село [[Демянки (Брянска област)|Демянки]], [[Стародубски полк]] (днес село в [[Брянска област]] на [[Русия]]).<ref name=":033" /> В началото на 1802 г. Михаил Павлович Миклашевски купува село Биленке заедно със земята и хората и става негов [[помешчик]] ([[феодал]]),<ref name=":3232" /><ref name=":85">{{Цитат книга|last=Эварницкий|first=Дмитрий Иванович|title=Запорожье в остатках старины и преданиях народа|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003918731?page=325&rotate=0&theme=white|accessdate=2023-05-24|volume=Часть I|year=1888 г.|publisher=Издание Л. Ф. Пантелеева|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=273}}</ref><ref name=":95">{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=167}}</ref><ref name=":422">{{Цитат книга|last=Данилюк|first=П. I.|editor-last=Петрикін|editor-first=В. І.|title=Історія міст і сіл Української РСР|url=http://history.org.ua/LiberUA/IMSU_ZapObl_1970/IMSU_ZapObl_1970.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-17|volume=26 – Запорізька область|year=1970 г.|publisher=Інститут історії Академії наук УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М. В. Фрунзе|location=Київ|lang=uk|pages=298-308, 310|chapter=Біленьке}}</ref><ref name=":2322">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref> а според друг източник това се случва по-рано, което било засвидетелствано в документи от 1780 и 1783 г.<ref name=":0" /> ==== История на имението ==== През 2016 г. специалисти от [[Научноизследователски институт|Научноизследователския институт]] по изследвания за защитата на паметниците на културата към Министерство на културата на [[Украйна]] за първи път обстойно проучват територията на селището и културното наследство в неговите граници, включително терена на историческото имение на известния род Миклашевски.<ref name=":233">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref> Като цяло, съществува доста обширна [[библиография]] за историята на благородническия род Миклашевски, но източниците за историята на имението са малко.<ref name=":233" /> Изследването на източниците от късния [[18 век|XVIII]] и началото на [[19 век|ХІХ век]] сочи, че историческият характер на сградите в района на имението на Миклашевски се формира на етапи, като решаващ е периодът от края на [[19 век|ХІХ]] и началото на [[20 век|ХХ век]].<ref name=":233" /> ===== Първи комплекс ===== [[Файл:Село_Біленьке_на_фрагменті_Військово-топографічної_мапи_Російської_імперії_др._пол._ХІХ_ст.jpg|мини|334x334пкс|Карта от средата на XIX век с очертания на първото имение]] На картата от средата на [[19 век|XIX век]] ясно се вижда паркова зона, простираща се от северозапад на югоизток, в средата на която е бил разположен първоначалният комплекс на имението (6 сгради).<ref name=":233" /> Не се знае, дали този комплекс е бил построен от предните собственици преди Михаил Павлович Миклашевски да го купи от тях, или той самия го е построил по време своето управление.<ref name=":233" /> На североизток от този първичен комплекс от сгради на имението се е намирал огромен площад с множество обществени сгради ([[Фелдшер|фелдшерски пункт]], [[Енория|енорийско училище]] (1839 г.), земеделско училище, [[Статистика|статистическа]] и [[Метеорологична станция|метеорологична]] служба, клон на [[Херсон|Херсонската]] [[банка]]) и първата дървена църква „Свети Николай“, построена през 1806 г. (досега не е намерена информация за архитектурните ѝ характеристики).<ref name=":233" /> От север към площада са прилежали териториите на две предприятия, създадени през 1848 г. – [[Мед|медодобивна]] фабрика и фабрика за [[катран]].<ref name=":233" /> През втората половина на [[19 век|XIX век]] наводнения от река [[Днепър]] разрушават дървената църква „Свети Николай“.<ref name=":233" /> До днес нейните останки се намира в дълбините на Каховския язовир.<ref name=":233" /> През 1860 г. се построява нова, каменна църква „Свети Николай“, която в последсвие се превръща в семейна гробница на Екатеринославската линия на рода Миклашевски.<ref name=":233" /> [[Файл:Свято-Миколаївська_церква_(друга)_на_центральному_майдані_с._Біленьке.jpg|мини|335x335пкс|Новата каменна църква „Св. Николай“, построена от Павел Миклашевски през 1860 г.]] След смъртта на губернатора и сенатор Михаил Павлович Миклашевски през 1847 г. селото и хората (наред с много други [[Имение|имения]] в Южна [[Украйна]]) се наследяват, според един източник, от сина му – Павел Михайлович Миклашевски (1819–1893 г.),<ref name=":135">{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=403}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Яворницький|first=Дмитро Іванович|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|title=Твори у 20 томах|url=https://web.archive.org/save/https://shron3.chtyvo.org.ua/Yavornytskyi/Tvory_u_20_tomakh_Tom_2.pdf|accessdate=2023-06-04|volume=2|year=2005|publisher=Тандем–У; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського|location=Київ, Запоріжжя|lang=uk|isbn=966-7482-48-0|pages=303}}</ref> а според друг източник – от другия му син – Иля Михайлович Миклашевски (1821–1886).<ref name=":233" /> Съществуват факти, подкрепящи и едната, и другата версия. От една страна се знае, например, че новата каменна църква „Свети Николай“ в селото е построена по възложение на Павел.<ref name=":233" /> От друга страна обаче, между 1887 и 1889 г. в селото е построен нов комплекс от сгради към имението (запазен частично и до днес; виж по-долу), чиито възложител е синът на Иля – Михаил Илич Миклашевски (1853–1916); това би означавало, че вероятно Иля е бил наследник на Михаил Павлович Миклашевски.<ref name=":233" /><ref name=":424">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://memoryon.net/ru/pages/usadba-miklashevskogo-v-sbelenkoe-zaporozhskogo-r-na-zaporozhskoj-obl?pageId=607149132b253e000adfeb52|заглавие=Усадьба Миклашевского в с.Беленькое, Запорожского р-на, Запорожской обл.|фамилно_име=Gorban|първо_име=Angela|дата=2021|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230602103319/https://memoryon.net/ru/pages/usadba-miklashevskogo-v-sbelenkoe-zaporozhskogo-r-na-zaporozhskoj-obl?pageId=607149132b253e000adfeb52|архив_дата=2023-06-02|достъп_дата=2023-06-02}}</ref> Версията за това, че наследник става Иля е твърдена и от някои от днешните потомци на рода Миклашевски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kajuta.net/node/4029|заглавие=Имение Миклашевских в селе Беленькое Екатеринославского уезда (ныне Запорожская обл., Украина)|автор=Константин Вихляев; Юта Арбатская|труд=Сайт семейного творчества|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210064233/https://www.kajuta.net/node/4029|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-06-02}}</ref><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Павел_Михайлович_Миклашевский_(1819_–_1893).jpg|Павел Михайлович Миклашевски (1819–1893) Файл:I.M.Miklashevskiy_by_T.Wright_(1844,_priv.coll).jpg|Иля Михайлович Миклашевски (1821– 1886) Файл:Дворянин_Илья_Михайлович_Миклашевский_(1821-1886)_и_Анна_Владимировна_Миклашевская,_урожденная_княжна_Гагарина.jpg|Иля Михайлович Миклашевски (1821–1886 ) и Анна Владимировна Миклашевска, по бащинство [[княгиня]] Гагарина. Сватбен портрет. Файл:MIklashevskiy.jpg|Михаил Илич Миклашевски (1853–1916) </gallery> ===== Втори комплекс ===== През 1889 г., малко след смъртта на Иля Михайлович Миклашевски (1821–1886), е построен нов комплекс към имението.<ref name=":233" /> Възложител на строежа е синът му Михаил Илич Миклашевски (1853–1916).<ref name=":233" /><ref name=":424" /> Автор на проекта за новия комплекс е [[Екатеринослав|екатеринославският]] инженер от [[Балтийски немци|прибалтийско-немски]] произход – [[:en:UK:Гаген_Фердинанд_Августович|Фердинанд фон Хаген]][[:en:EN:Cesar_Daly|&nbsp;]]^{(на украински)}.<ref>{{Cite journal|last=фон Гаген|first=Фердинанд|date=1889|editor-last=Деклеронъ|editor-first=Эраст Павлович|title=Дача г-на М. И. Миклашевского въ Екатеринославской губернiи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%97%D0%BE%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%B9_1889%2C_%E2%84%96_01-12.pdf&page=232|journal=Зодчій|language=ru|volume=18|issue=11 и 12|pages=Листъ № 2|at=Листъ № 2}}</ref><ref name=":57">{{Cite journal|last=фон Гаген|first=Фердинанд|date=1889|editor-last=Деклеронъ|editor-first=Эраст Павлович|title=Домъ въ имѣніи г. Миклашевскаго, въ Екатеринославской губерніи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%97%D0%BE%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%B9_1889%2C_%E2%84%96_01-12.pdf&page=218|journal=Зодчій|language=ru|volume=18|issue=11 и 12|pages=89|access-date=2023-06-02}}</ref><ref name=":233" /> Според думите на самия автор в списание „Зодчий“ (на български: ''архитект'') през 1886 г. са изготвени планове за нова главна господарската къща (дворец) и две свободностоящи [[Крило (сграда)|крила]] (западно и източно), чийто строеж е започнат през май 1887 г. и завършен на 12 август 1889 г.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Стоежът струва общо 80[[:en:EN:Cesar_Daly|&nbsp;]]000 [[Руска рубла|рубли]].<ref name=":57" /> [[Файл:Майдан_навколо_другої_церкви_на_німецькій_топографічній_мапі_1943_року,_с._Біленьке_(Запорі́зька_о́бласть).jpg|мини|334x334пкс|Селото и имението на немска карта от 1943 г., покрай тях – [[Днепър|река Днепър]]]] Сградите са снабдявани чрез [[водопровод]] с вода от река [[Днепър]],<ref name=":57" /> която по това време се намира на 300 [[Сажен|сажена]] (ок. 640 м.) от господарската къща,<ref name=":57" /> а в парка са устроени [[Фонтан|фонтани]], [[Чешма|поливни кранове]] и пожарни кранове.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Имението е сред малкото оцелели останки от старинните [[Имение|имения]] на някогашната [[Екатеринославска губерния]].<ref name=":233" /> То е архитектурен и исторически паметник от местно значение.<ref name=":233" /> Намира се в историческата (юго-източна) част на село Биленке, на улица ''Шкільна № 5''.<ref name=":233" /> ====== Господарска къща ====== [[Файл:Загальний_вигляд_головного_садибного_будинку_Миклашевських_з_південного_сходу._с._Біленьке_(Запорі́зька_о́бласть).jpg|мини|454x454пкс|Строителен план на господарската къща с изглед на задната ѝ [[фасада]]]] Главната, господарска къща на имението е претърпяла доста промени в течение на времето.<ref name=":233" /> Тя е била построена е в духа на [[Еклектика|еклектиката]] на [[Историцизъм (изкуство)|историцизама]], но са използвани и архитектурни елементи от [[дърворезба]], типични за руската архитектура.<ref name=":233" /> Сградата днес е един от малкото оцелели примери за архитектура на [[имение]] от края на [[19 век|XIX]] и началото на [[20 век|XX в.]]<ref name=":233" /> Къщата има несиметричен план.<ref name=":233" /> Той се състои от основна, [[Правоъгълник|правоъгълна]] постройка с [[ризалит]] на предната [[фасада]] и изпъкнало полухектагонално пространство тип [[зимна градина]] на задната фасада, а на югозападната страна е прикрепена осмоъгълна триетажна [[кула]], която е свързана с основната постройка посредством [[Коридор|коридори]].<ref name=":233" /> Кулата е била триетажна, като третият етаж всъщност е представлявал [[тераса]] с висок четирискатен покрив.<ref name=":233" /> Днес третият етаж е загубен.<ref name=":233" /> [[Ризалит|Ризалитът]] на предната фасада съдържа в себе си [[Ажур|ажурна]] метална кована козирка над входа на сградата на първия етаж, а на втория етаж той се състои от открита [[веранда]] с [[Аркада|аркади]] с дървени фигурални [[Колона|колони]] (в духа на традиционната народна архитектура от [[18 век|XVIII в.]]) и детайли от [[дърворезба]] (стълбове, подпори, [[Кронщайн|кронщайни]], [[Конзола|конзолни]] части на [[Греда|греди]] и др.).<ref name=":233" /> [[Фундамент|Фундаментът]], [[Цокъл|цокълът]], [[Пиластър|пиластрите]], външните преддверия и ключовите камъни над отворите за [[Прозорец|прозорци]] и [[Врата|врати]], както и украсата са направени от чисто издялан местен, твърд камък ([[пясъчник]]).<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Използвани са също червен [[кирпич]], [[вар]], [[пясък]], [[глина]] и [[алабастър]] с местен произход и производство.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Външните стени са без [[Щукатура|щукатури]], боядисани с маслена боя.<ref name=":57" /> Сградата има плосък четирискатен покрив, изработен от дърво, който първоначално е бил с метално ([[Полихромия|полихромно]]) покритие, по-късно заменено с [[Шисти|шистови]] покривни плочки.<ref name=":233" /> [[Ковач|Ковашките]] и [[Ключар|ключарските]] работи са извършени по най-икономичния начин според чертежите на фон Хаген.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Има вентилационна печка, облицована с декоративни керамични плочки.<ref name=":57" /> [[Грънчарство|Грънчарските]] тръби, целият дървесинен материал, гвоздеи и различни дребни предмети са били доставени от [[Екатеринослав]], на 120 [[верста]] (ок. 128 km) разстояние.<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Паркетът (с дъски по 2&nbsp;x&nbsp;2 аршина – т.&nbsp;е. 1,42&nbsp;x&nbsp;1,42 m) e закупен от остатъците от строежа на [[Железопътна гара|железопътната гара]] в [[Екатеринослав]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Щукатура|Щукатурите]] са изработени от фирма „Е. Куликовски“ от [[Киев]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Грънчарство|Грънчарските]] [[Плочка|плочки]] за пода, коридора, антрето и терасата са поръчани от [[Париж]] чрез „Търговска къща на Анджовски“ в [[Киев]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Мрамор|Мраморните]] [[Камина|камини]] и една [[Теракота|теракотена]] камина за [[Трапезария|трапезарията]] са поръчани от [[Виена]].<ref name=":233" /> [[Тротоар|Тротоарите]] около къщата са направени от [[Цимент|циментови]] плочи и [[асфалт]] от фирмата „Айхе“ (немска фирма с немско име „Eiche“) в [[Днипро|Екатеринослав]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> [[Чугун|Чугунени]] отливки и вити стълби са изработени в [[Уезд|уездния]] град [[Запорожие|Александровск]] в завода „Лепа“.<ref name=":233" /> [[Каменоделство|Каменоделците]], [[wikt:столар|столарите]], [[Струг|стругарите]], печкарите, [[Марангоз|марангозите]] и [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%87/ покривачите] са наети в град [[Екатеринослав]].<ref name=":57" /> Прибори за врати и прозорци, както и за комини, мрамор за стълби, тапети, бои, [[Тоалетна чиния|тоалетни чинии]] с воден резервоар, и [[бойлер]] за баня се поръчват от различни фирми в [[Одеса]] и се доставят по вода през [[Херсон]] и [[Николаев]].<ref name=":57" /> Бояджийските работи са извършени от местни майстори под личното ръководство на архитекта фон Хаген, по мотиви от френския архитект, издател и писател – [[:en:EN:Cesar_Daly|Сезар Дейли&nbsp;]]^{(на английски)}.<ref name=":57" /> Планът на вътрешното пространство на сградата е запазен като цяло.<ref name=":233" /> Запазена е оригиналната интериорна украса: печки с декорации, декорация на стените и тавана с [[щукатура]].<ref name=":233" /> Запазено е вито [[Чугун|чугунено]] [[стълбище]], плочките по пода и др.<ref name=":233" /> Особен интерес представлява интериорния дизайн на кабинета на Миклашвски в английски стил.<ref name=":135" /><gallery mode="packed" widths="200" heights="200" caption="Предна част на господарската къща"> Файл:Зовнішній вигляд головного садибного будинку Миклашевських з північного заходу. с. Біленьке (Запорі́зька о́бласть).jpg|Предната фасада на господарската къща (преди 1917 г.) Файл:Усадебный дом Михаилa Ильичa Миклашевского в Беленьком; Лицевой фасад.jpg|Предната фасада; в ляво се вижда едното странично крило (преди 1917 г.) Файл:Усадьба Миклашевских в с. Беленьком; сад перед домом с гербом Миклашевских.jpg|Градината пред къщата с един от гербовете на рода Миклашевски (в далечината зад храста се разпознава алеята) (преди 1917 г.) Файл:Перспективний вид з центральної алеї на головний садибний будинок Миклашевських. с. Біленьке (Запорі́зька о́бласть).jpg|Алеята водеща от господарската къща до [[Пристан|пристана]] на [[Днепър|р. Днепър]] Файл:Михаил Ильич Миклашевский и Ольга Николаевна Миклашевская в имении Беленькое.jpg|Михаил Илич Миклашевски и Олга Николаевна Миклашевска пред господарската къща (края на 1880-те г.) Файл:Ольга Николаевна Миклашевская раздает подарки на Пасху в имении Беленькое.jpg|Олга Николаевна Миклашевска раздава великденски подаръци в имението </gallery><gallery mode="packed" widths="200" heights="200" caption="Задна част на господарската къща"> Файл:Усадебный дом Миклашевских в Беленеке; задний фасад (обращен к парку).jpg|Задната [[фасада]] на къщата Файл:Загальний вигляд головного садибного будинку Миклашевських з південного сходу. с. Біленьке (Запорі́зька о́бласть) color.jpg|Задната [[фасада]] на къщата Файл:Усадьба Миклашевских в с. Беленьком; сад за домом.jpg|Парка зад къщата Файл:Семья Миклашевских. 1900 г.jpg|Семейство Миклашевски (вероятно в парка зад къщата), 1900 г. Файл:Дворянин Илья Михайлович Миклашевский (1821–1886) и его семья; примерно в конце 1870-х годов.jpg|Иля Михайлович Миклашевски (1821-1886) и семейството му. Главата на семейството седи в центъра на масата. В светъл костюм е първородният му син Михаил Илич Миклашевски (1853-1916). </gallery> ====== Странични крила на господарската къща ====== На запад и на изток от основната, господарска къща се намират странични [[Крило (сграда)|крила]].<ref name=":57" /><ref name=":233" /> Едното е служило за помещаване на [[Кухня (помещение)|кухнята]] и персонала, а другото за настаняване на гости.<ref name=":57" /> Те са построени също в духа на [[Еклектика|еклектиката]] на [[Историцизъм (изкуство)|историцизма]] като главната сграда.<ref name=":233" /> Изградени са от червени и жълти [[Керамика|керамични]] тухли и имат [[цокъл]] от [[пясъчник]].<ref name=":233" /> Сградите имат правоъгълен план и са снабдени с двускатен покрив.<ref name=":233" /> Предните им фасади, обърнати към [[Курдоньор (дворцова архитектура)|парадния двор]], са структурирани от [[Контрафорс|контрафорси]], увенчани от [[Фронтон|фронтони]] със сложна изработка и декоративни [[Корниз|корнизи]], както и с правоъгълни [[Стълб|стълбове]].<ref name=":233" /> До днес те са запазени в оригиналните си размери, но са загубили оригиналния си покрив, а по фасадите се забелязват промени: прозорците са подменени, а декорът е частично изгубен.<ref name=":233" /> Сградите са били преустройвани в течение на времето.<ref name=":233" /><gallery mode="packed" heights="200" caption="странични крила"> Файл:Усадебный дом Михаилa Ильичa Миклашевского в Беленьком; Лицевой фасад.jpg|Вляво на снимката се вижда едно от страничните крила Файл:Садибний будинок Миклашевських в с. Біленьке (Запорізький район), флігель.jpg|Едното крило, в далечина се вижда кулата на главната сграда </gallery> ====== Парк ====== [[Файл:План_інвентаризації_ділянки_садиби_Миклашевських_з_прилеглою_територією_училища._1920-ті_рр.;_с._Біленьке_(Запорі́зька_о́бласть).jpg|мини|334x334пкс|Имението (постройките и парка) върху инвентаризационен план от 1920 г.]] Обкръжаващата територия около сградите е оформена като парк с малки [[Ландшафтна архитектура|ландшафтно-архитектурни елементи]], а в неговия източен край е изграден [[пристан]] на брега на река [[Днепър]].<ref name=":233" /> По централната ос на парка от господарската къща до пристана е отвеждала дълга и широка алея, украсена с [[Басейн|басейни]] и [[Фонтан|фонтани]].<ref name=":233" /> Паркът е имал правилни фигурни очертания, които постепенно, приближавайки се до реката, преминавали в елементи от естествения [[ландшафт]] на околността с влажни зони.<ref name=":233" /> ==== Съдба през комунинзма ==== След края на [[Монархия|монархията]] в резултат на [[Руска революция (1917)|революциите в Руската империя през 1917 г.]], създаването на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския Съюз]] и установяването на [[комунистически режим]], благородничеството се премахва и собствениците на имението – благородническия род Миклашевски – са прогонени.<ref name=":233" /> Сградите на имението са използвани като земеделско училище, което вероятно ги е спасило от цялостното им разрушаване.<ref name=":233" /> През 1920-те години е извършен опис на сградите на имението, като по това време някои от постройките са били вече разрушени.<ref name=":233" /> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] през 1938 г. църквата „Свети Никола“ е разрушена, в резултат на което е загубена основната доминанта на селото, която оформяла просторния църковен и пазарен площад и панорамните гледки към селото в различни посоки.<ref name=":233" /> След войната градоустройствения план на централната част на селото се променя значително.<ref name=":233" /> От 1960-те години въз основа на тогавашната [[Комунизъм|комунистическа]] [[идеология]] всичко старо се порутва, за да се сътвори нещо ново.<ref name=":233" /> През 1969 г. бил разработен Общият устройствен план на с. Биленке, който е в сила и до днес.<ref name=":233" /> Съгласно него, на територията на бившето имение и парковия комплекс частично се запазват единствено основните композиционни елементи: парцелната граница на бившия парк, простираща се от северозапад на югоизток, и три оцелели исторически сгради на имението (господарската къща с двете крила), които съпровождат главната алея на парка.<ref name=":233" /> Иначе, за всичко останало, градоустройствения план предвижда обстойни промени.<ref name=":233" /> Теренът на имението бил преустроен през 1970-те години така, че нови доминиращи елементи стават една нова триетажна училищна сграда с футболно игрище и работилница точно насред главната алея на някогашния парк, блокирайки [[Зрителна ос|зрителната ос]] към господарската къща.<ref name=":233" /> Малко по-късно в източната част на училищния терен е построена и мащабна сграда, която още повече влошава визуалното възприемане на историческото имение (а също така и на училището и централната част на селото като цяло).<ref name=":233" /> Освен това, в южната част на градинско-парковия комплекс, на брега на река [[Днепър]], където бил [[Пристан|пристана]] на имението, през 1960-те години се изграждат зърнохранилище и няколко едноетажни едромащабни стопански сгради, които разделят останките на имението от реката.<ref name=":233" /> Алеята, която отвеждала от господарската къща направо до пристана, първоначално била 640 m, а след орязването ѝ – едва 200 m.<ref name=":233" /> Значителни промени са настъпили и в районите на изток от бившето имение.<ref name=":233" /> През 1962 г. там са създадени производствените зони на местния [[затвор]].<ref name=":233" /> „Чудовищните пространства“ задават нов мащаб в развитието на цялата крайбрежна част на селото.<ref name=":233" /> Освен това, голяма площ от бившия парк е била залята от водите на язовир „Каховка“ при неговото образуване през 1955-1958 г. <ref name=":233" /> По време на строителството на един магазина в центъра на селото са разрушени останките от основите на бившата църква „Свети Николай“ и е осквернен гробът на рода Миклашевски в църквата (сега на мястото на престъплението е издигнат кръст).<ref name=":233" /> Там под покрива на църквата е бил погребан нейния основателя – Павел Михайлович Миклашевски (04.06.1819 г.–1893 г.), а в оградата на църквата са били погребани [[княгиня]] Анна Владимировна Миклашевская (родом от [[Княз|княжеския]] род Гагарини; 15.05.1832–14.09.1887 г.), съпругът ѝ Иля Михайлович Миклашевски (23.02.1821–31.03.1886 г.), заедно с едно от децата им, починало като бебе, – Олга Илиевна Миклашевская.<ref name=":233" /> Поради значителните архитектурно-градоустройствени промени в северозападната част на парка, в края на 1960-те и 1970-те години се променят плановата структура на селото, мащабът на застрояване и лика на историческия комплекс на имението.<ref name=":233" /> Територията на бившия парк днес е в окаяно състояние, а плановата мрежа, чрез която структурите на градинско-парковия комплекс хармонирали с околната среда на центъра на селото, е загубена.<ref name=":233" /> Негативен фактор, който значително променя качеството на архитектурната среда на имението, е разрушаването на редица исторически постройки, малки [[Градинско-парково изкуство|градинско-паркови елементи]] и мрежа от пътеки.<ref name=":233" /> Изсичането на зелените насаждения също е допринесло за влошаването на парковата среда. Освен това, голямата площ залята от язовир „Каховка“ е загубена.<ref name=":233" /> ==== Съвременен вид ==== Общият характер на застрояването върху територията на бившето имение е исторически нарушен, тъй като е претърпял значителни промени и днес дори е трудно да се предположи, как е изглеждало някогашното имение.<ref name=":233" /> Например, днес там се намират Средно общеобразователно училище със съвременна триетажна сграда, отделна котелна пристройка, футболно игрище и други детски площадки, активен [[Артезиански води|артезиански]] [[Воден кладенец|кладенец]] и друг неактивен кладенец, съоръжения за пречистване на отпадъчни води, товарен [[кей]] с няколко едноетажни сгради.<ref name=":233" /> Около историческия комплекс пък се намират съвременни жилищни и обществени сгради на един до три етажа от различни архитектурни периоди.<ref name=":233" /> Благодарение на исторически архивни и картографски извори и теренни проучвания на място, през 2016 г. учени успяват да определят местоположението на границите на някогашното имение и липсващите елементи на бившия дворцов и парков комплекс.<ref name=":233" /> Главната, господарска къща на имението е запазена в гоямата си част.<ref name=":233" /> Единствено третия етаж на прикрепената към къщата триетажна кула, който педставлявал [[Покривна градина|покривна тераса]] с висок четирискатен покрив, днес е загубен.<ref name=":233" /> Запазени са и двете крила на господарската къща в оригиналните си размери, но те са загубили оригиналния си покрив, а по фасадите се забелязват промени: прозорците са подменени, а декорът е частично изгубен.<ref name=":233" /> Територията на бившия парк днес е в окаяно състояние, а плановата мрежа, чрез която структурите на градинско-парковия комплекс хармонирали с околната среда на центъра на селото, е загубена.<ref name=":233" /> Загубена е и бившата църква „Свети Николай“, в която се е намирала семейната гробница на рода Миклашевски (сега на мястото на престъплението е издигнат кръст).<ref name=":233" /> Там под покрива на църквата е бил погребан нейния основателя – Павел Михайлович Миклашевски (04.06.1819 г.–1893 г.), а в оградата на църквата са били погребани [[княгиня]] Анна Владимировна Миклашевская (родом от [[Княз|княжеския]] род Гагарини; 15.05.1832–14.09.1887 г.), съпругът ѝ Иля Михайлович Миклашевски (23.02.1821–31.03.1886 г.), заедно с едно от децата им, починало като бебе, – Олга Илиевна Миклашевская.<ref name=":233" /> От 2002 г. на югоизток от историческия комплекс се изгражда пречиствателна станция за отпадни води от затвора в селото, като се планира към нея да се присъединят болница, училище и детска градина.<ref name=":233" /> Парцелът, върху който се изгражда пречиствателната станция, се простира от югозапад на североизток, пресичайки територията на историческото училище.<ref name=":233" /> Разстоянието от новата ограда на парка до господарската къща е само 35 метра (вместо 200 метра през 1969 г. и 640 метра по време на създаването на имението).<ref name=":233" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Комплекс споруд садиби Миклашевських.jpg|Имението от предната му страна – в средата: господарската къща, а вляво и вдясно – двете ѝ [[Крило (сграда)|крила]]. Файл:Туристи біля садиби Миклашевських.jpg|Туристи Файл:Садибний будинок Біленьке 1.jpg|Предната фасада на господарската къща с [[ризалит]] и [[веранда]] Файл:Садибний будинок Біленьке 3.jpg|Верандата в [[Ризалит|ризалита]] на ниво на втория етаж Файл:Садибний будинок Біленьке 2.jpg|Предната част, заснета странично – вижда се осмоъгълната пристройка – някогашната триетажна [[кула]] с [[Тераса|покривна тераса]]. Файл:Садибний будинок Біленьке.jpg|Странична гледка на господарската къща откъм някогашната кула (вляво се вижда и едното крило), а в дясно – изпъкналото помещение тип [[зимна градина]]. Файл:Садибний будинок Біленьке 6.jpg|Задната фасада със [[Зимна градина|зимната градина]] Файл:Садибний будинок Біленьке 5.jpg|[[Зимна градина|Зимната градина]] Файл:Садибний будинок Біленьке 7.jpg|Ветропоказател </gallery> === Господарска къща в Стародуб === [[Файл:Стародубский краеведческий музей (ранше – усадьба Миклашевских).jpg|мини|334x334пкс|Господарската къща на Миклашевски в град [[Стародуб]] (днес в нея се помещава Стародубският [[Краеведство|краеведчески]] музей)]] Господарската къща на рода Миклашевски в град [[Стародуб]] (днес в [[Брянска област]] на [[Русия]]) е построена (вероятно) в началото на XIX век.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://starmuseum.ru/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%8f-%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%ba%d0%b0/|заглавие=История музея. Историческая справка|автор=Стародубский краеведческий музей|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230825163724/http://starmuseum.ru/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F-%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0/|архив_дата=2023-08-25|достъп_дата=2023-10-13}}</ref> Тя е преустроена през 1870 г.<ref name=":2" /> След [[Втора световна война|Втората световна война]] в нея се помещава [[Столова|столовата]] на сиропиталище.<ref name=":2" /> От 1972 г. насам в нея се намира Стародубският [[Краеведство|краеведчески]] музей.<ref name=":2" /> Постройката има 7 оси в лицевата си фасада, обърната към улицата.<ref name=":2" /> Централния [[ризалит]] с 3 прозореца завършва нагоре с [[мецанин]] с [[Фронтон|фронтони]].<ref name=":2" /> Централният ризалит отвътре съответства на зала или голяма дневна станая, в чиито краища се намира [[Анфилада|амфилада]] она парадни стаи (представителни помещения).<ref name=":2" /> В центъра на задната фасада откъм двора е разположен четири[[Колона|колонен]] [[портик]], направен от прости дървени подпори, лишен от основа и [[Капител|капители]].<ref name=":2" /> Портикът е завършен в горната си част с [[фронтон]] с облицован [[корниз]].<ref name=":2" /> Прозорците на сградата са обрамчени със скромни [[Наличник|наличници]].<ref name=":2" /> Ъгловите [[Пиластър|пиластри]], [[Розета (орнамент)|розетките]] и пиластрите на [[Мецанин|мецанина]] във вид на фигурални наслагвания вероятно се дължат на преустройството от 1870 г.<ref name=":2" /> Къщата е образец за [[Дворянство|дворянска]] господарска къща в стил [[ампир]] с дървен [[портик]], характерен за украинския [[класицизъм]].<ref name=":2" /> Тя е един от най-старите паметници на жилищната архитектура в града.<ref name=":2" /> === Господарска къща в Нижнее === Родът Миклашевски разполага с къща в село [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], построена през 1780-те години.<ref name=":67">{{Цитат книга|last=Бороздна|first=Иван Петрович|title=„Писано в селе Медвёдово…“: избранные стихотворения и поэмы|url=http://www.temples.ru/borozdna.php|accessdate=2024-03-27|year=2004|publisher=Клинцовская городская типография|location=Клинцы|lang=ru|pages=17}}</ref> На 17 януари 1787 г. в новопостроената къща нощува императрица [[Екатерина II]], пътьом за [[Крим]].<ref name=":67" /> Фасадата и планът на тази дървена къща са запазени: тя е била голяма (около 15 стаи), но много скромна в архитектурно отношение.<ref name=":67" /> [[Файл:Borozdna-p017-2.jpg|мини|334x334пкс|Къщата на Миклашевски в село [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] от 1780-те години. Старинна рисунка. През 1787 г. в нея нощува императрица [[Екатерина II]].]] === Господарска къща в Москва === Господарската къща на Миклашевски в [[Москва]] е построена през 1812 г.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archnadzor.ru/2018/04/06/delo-gudovichey/|заглавие=Дело Гудовичей|дата=2018-04-06|труд=Архнадзор|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220629135339/https://www.archnadzor.ru/2018/04/06/delo-gudovichey/|архив_дата=2022-06-29|достъп_дата=2023-09-13}}</ref><ref name=":144">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|заглавие=Дом Гудовичей|труд=Узнай Москву|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210119051502/https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|архив_дата=2021-01-19|достъп_дата=2023-07-31}}</ref> Първоначално сградата е била собственост на [[Граф|графовете]] Гудовичи, но през около 1890 г. тя е закупена от щабния [[ротмистър]] Андрей Михайлович Миклашевски.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> През 1898 г. по проект на архитект С. К. Родионов фасадата на къщата е преработена, украсена с [[щукатура]], а на ъгловата полуротонда се появява родовият герб на рода Миклашевски с [[Девиз#Хералдика|девиз]] на [[латински език]]: „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) и инициалите на тогавашния собственик на къщата „АМ“ – Андрей Миклашевски.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> Гербът е запазен и до днес. През 1900 г. къщата е наследена от дъщерята му – [[Граф|графиня]] Александра Андреевна Олсуфиева, родена ''Миклашевска''.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> През 1910 г. в нейната къща се помещават апартаментът и кожухарската работилница на М. А. Пилихин – чичото на министъра на отбраната на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] – [[маршал]] [[Георгий Жуков]].<ref name=":3" /><ref name=":144" /> В края на 1930-те години, поради ремонтни действия по разширяването на улица „Тверская“, част от сградата е демонтирана, а останалата част е преместена по [[Релса|релси]] в края на страничната уличка „Брюсов“.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> В резултат на преместването оцелява само едната половина от къщата.<ref name=":3" /><ref name=":144" /> По [[съветско]] време в къщата се помещава ''Държавният комитет за наука и техника'' на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].<ref name=":3" /><ref name=":144" /> До 2008 г. тук се е намирало държавното учреждение „''Център за изследвания и статистика на науката''“ към ''Министерство на образованието и науката'' на [[Русия]].<ref name=":3" /> Понастоящем в сградата се помещава ''Министерството на науката и образованието'' на [[Русия]].<ref name=":3" /><ref name=":144" /><gallery mode="packed" heights="200"> Файл:Дом Гудовичей и Миклашевских в Москве.jpg|Къщата на Миклашевски в Москва, построена през 1812 г. Първоначално е била собственост на графовете Гудовичи, но през ок. 1890 г. е закупена от Андрей Михайлович Миклашевски Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky.jpg|Родовият герб на рода Миклашевски с девиз на латински език „IN DEO SPES MEA“ („В Бога е моята надежда“) Файл:Герб дворянского рода Миклашевских - Coat of Arms of the noble family Miklashevsky 2.jpg|alt= </gallery> == Памет == В град [[Путивъл]] в [[Украйна]] има [https://www.google.com/maps/place/Vul.+Myklashevs%CA%B9koho,+Putyvl',+Sums'ka+oblast,+Ukraine,+41501/@51.3307456,33.8990273,17z/data=!3m1!4b1!4m6!3m5!1s0x412bd98b184b2703:0x999d9d06f5030f6b!8m2!3d51.3307456!4d33.8990273!16s%2Fg%2F11h54zpysy?entry=ttu улица „Миклашевски“]. == Значими членове на рода == * [[Михаил Андреевич Миклашевски]] ([[1640]] г. – [[19 март]] [[1706|1706 г.]]) – [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и царски [[Столник (длъжност)|столник]] в [[Руска държава|Руското царство]]. == Бележки == <references group="Бележка" /> == Източни == <references />{{Purge|Почисти}} [[Категория:Полска аристокрация]] [[Категория:Руска аристокрация]] [[Категория:Пруска аристокрация]] [[Категория:Австрийска аристокрация]] [[Категория:Благороднически гербове]] rt5yiuwppdn005dd0vxgq5xd5nx80an 0 844553 12415902 12412793 2024-11-18T15:45:06Z SlipknotRlZZ 48032 12415902 wikitext text/x-wiki {{Infobox ЛГБТ права | location_header = Тайланд | image = Thailand (orthographic projection).svg | caption = Тайланд | legal_status = Законна от 1956 г. | penalty = | gender_identity_expression = Промяна в правното обозначение за пол не е позволена дори и след медицински преход | recognition_of_relationships = Еднополовите бракове са законни от 22 януари 2025 г. | recognition_of_relationships_restrictions = | adoption = Законно от 22 януари 2025 г. | military = Законна от 2005 г. | discrimination_protections = Закрила на базата на сексуална ориентация и полова идентичност от 2015 г. }} '''Лесбийките, гейовете, бисексуалните и трансполовите''' ('''ЛГБТ''') хора в [[Тайланд]] нямат гарантирано равноправие по всички социални показатели и често срещат предизвикателства, свързани с достъпа си до работа, образование, здравеопазване и цялостно добро качество на живот поради [[дискриминация]]. В сравнение с повечето съседни държави законите и обществото на Тайланд са като цяло по-благоприятно настроени към [[ЛГБТ]] хората.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.scmp.com/week-asia/lifestyle-culture/article/2163544/land-lady-boys-thailand-not-gay-paradise-it-appears|заглавие=Land of lady boys? Thailand is not the LGBTI paradise it appears|фамилно_име=Villadiego|първо_име=Laura|дата=2018-09-16|труд=Lifestyle & Culture|издател=scmp.com|език=en|достъп_дата=2024-03-11}}</ref> Сексуалните отношения между хора от един и същи пол и при жените, и при мъжете, са законни. Промени в обществените нагласи и социалната политика по отношение на ЛГБТ обществото започват да настъпват в през 90-те години на 20-и век и особено в началото на 21-ви век. През 2015 г. Тайланд приема подробен закон против дискриминацията, който обхваща [[Сексуална ориентация|сексуалната ориентация]] и [[половата идентичност]]. През март 2024 г. долната камара на тайландския парламент одобрява законопроект за узаконяване на еднополовите бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки. Същият законопроект е одобрен от сената през юни 2024 г., а след това и от краля. Еднополови двойки могат да сключват брак и да осиновяват деца от 22 януари 2025 г. нататък.<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/articles/cn03we6zpk1o|заглавие=Thai king signs same-sex marriage bill into law|фамилно_име=Ng|първо_име=Kelly|дата=2024-09-25|труд=BBC|език=en|достъп_дата=2024-10-19}}</ref><ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.france24.com/en/live-news/20240924-monumental-step-as-thai-king-signs-same-sex-marriage-into-law|заглавие='Monumental step': Thai king signs same-sex marriage into law, a first in Southeast Asia|автор=News Wires|дата=2024-09-24|труд=France24|език=en|достъп_дата=2024-10-19}}</ref> По този начин Тайланд става третата азиатска страна след [[Република Китай (Тайван)|Тайван]] и [[Непал]], която гарантира брачно равноправие за еднополовите двойки.<ref name=":3" /> Трансполовите хора в Тайланд могат да сменят името си, но не и пола си по лични документи. Често са изправени пред дискриминация и насилие в образованието, здравеопазването, въоръжените сили и на работното място.<ref name=":1" /><ref name="Jitsiree" /> Проучвания сочат, че около 8% от населението на Тайланд (приблизително 5 милиона души) са част от ЛГБТ обществото.<ref name="Nation-20181124">{{Cite news|url=http://www.nationmultimedia.com/detail/national/30359180|title=More rights for same-sex couples|last=Limsamarnphun|first=Nophakhun|date=2018-11-24|work=The Nation|access-date=2024-10-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20181125141839/http://www.nationmultimedia.com/detail/national/30359180|archive-date=2018-10-25|language=en}}</ref> == Ранно развитие на правата == {{Вижте също|ЛГБТ история в Тайланд}} [[Содомия]]та с нетърговска цел между пълнолетни, извършена по взаимно съгласие и не на публично място, е [[Декриминализация|декриминализирана]] в Тайланд през 1956 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nfi.net/NFI%20Publications/All%20other/Pact%20NFI%20MSM%20Thailand%20additional%20references.pdf|заглавие=Assessment of sexual health needs of males who have sex with males in Laos and Thailand|автор=|фамилно_име=Khan|първо_име=Shivananda|дата=2005|издател=Naz Foundation International|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081001205504/http://www.nfi.net/NFI%20Publications/All%20other/Pact%20NFI%20MSM%20Thailand%20additional%20references.pdf|архив_дата=2008-10-01|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Въпреки това привличането между хора от същия пол, както и [[Трансджендър|трансполовостта]], продължават да бъдат отхвърляни от обществото още дълги години. Чрез Закона за изменение на Наказателния кодекс от 1997 г. (на тайски: พระราชบัญญัติแก้ไขเพิ่มเติมประมวลกฎหมายอาญา-(ฉบับที่-14)-พ.ศ.-2540) възрастта за сексуално съгласие е определена на петнадесет години, независимо от пола и сексуалната ориентация. През 2002 г. Министерството на здравеопазването обявява, че [[хомосексуалност]]та повече няма да се смята за [[Психично разстройство|психично заболяване]] или разстройство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.globalgayz.com/country/Thailand/view/THA/gay-rights-in-thailand-2007|заглавие=Gay Rights in Thailand 2007|достъп_дата=2023-08-20|архив_дата=2009-10-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20091003003538/http://www.globalgayz.com/country/Thailand/view/THA/gay-rights-in-thailand-2007}}</ref> През 2007 г. тайландското правителство разширява определението на жертва на [[сексуално насилие]] и [[изнасилване]] да включва и жени, и мъже. Поставя се и забрана на брачното изнасилване, като законът предвижда, че и жените, и мъжете могат да бъдат жертви.<ref name="2007reports">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://archive.globalgayz.com/asia/thailand/gay-thailand-news-and-reports-2/|заглавие=Gay Thailand News and Reports 2007|дата=2010-03-02|труд=Global Gayz|език=en|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> == Признаване на еднополови връзки и брак == През годините анкети на обществените нагласи редовно сочат широка подкрепа за еднополовите бракове.<ref name="Nation-20181124" /><ref name="SCMP-20180916">{{Cite news|url=https://www.scmp.com/week-asia/lifestyle-culture/article/2163544/land-lady-boys-thailand-not-gay-paradise-it-appears|title=Land of lady boys? Thailand is not the LGBTI paradise it appears|last=Villadiego|first=Laura|date=2018-09-16|work=South China Morning Post|access-date=2024-10-28|language=en}}</ref><ref>{{cite news|url=http://englishnews.thaipbs.or.th/nida-poll-most-thais-agree-with-same-sex-marriage/|title=Nida Poll: Most Thais agree with same sex marriage|date=2015-07-05|work=Thai PBS|access-date=2024-10-28|archive-url=https://web.archive.org/web/20171121060923/http://englishnews.thaipbs.or.th/nida-poll-most-thais-agree-with-same-sex-marriage/|archive-date=2017-11-27|url-status=dead}}</ref> През 2024 г. е одобрен закон за узаконяването на [[Еднополов брак|еднополовите бракове]], който влиза в сила от 22 януари 2025 г.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> === Развитие в периода 2010 – 2020 г. === През септември 2011 г. Националната комисия по правата на човека и неправителствената организация Sexual Diversity Network (в превод: „Общност за сексуално многообразие“) внасят законопроект за узаконяване на еднополовите бракове и търсят подкрепата на [[Правителство на Тайланд|тайландското правителство]].<ref>{{Cite news|url=http://www.starobserver.com.au/news/2011/09/13/thailand-commission-for-marriage-rights/61366|title=Commission for marriage rights|date=2011-09-13|work=Star Observer|access-date=2024-11-02|language=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nationmultimedia.com/home/NHRC-will-support-gay-marriage-rights-30164534.html|заглавие=NHRC will support gay marriage rights|труд=The Nation|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190607195020/http://www.nationmultimedia.com/home/NHRC-will-support-gay-marriage-rights-30164534.html|архив_дата=2019-06-07|достъп_дата=2024-11-02}}</ref> През декември 2012 г. обаче правителството сформира комисия за изготвяне на законодателство, за да осигури правно признание на еднополовите двойки под формата на [[граждански съюз]], а не брак.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gaystarnews.com/article/thai-government-drafting-same-sex-civil-partnership-law171212|заглавие=Thai government drafting same-sex civil partnership law|автор=Leach|първо_име=Anna|труд=Gay Star News|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190730181023/https://www.gaystarnews.com/article/thai-government-drafting-same-sex-civil-partnership-law171212/|архив_дата=2019-07-30|достъп_дата=2024-11-02}}</ref> На 8 февруари 2013 г. Отделът за защита на правата и свободите на Министерството на правосъдието и Парламентарната комисия по правните въпроси, правосъдието и правата на човека провеждат първото публично изслушване на законопроекта за гражданското партньорство, изготвен от председателя на комисията, полицейски генерал Вирун Пхуенсаен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bangkokpost.com/thailand/politics/335059/hundreds-back-civil-unions-for-gay-couples|заглавие=Hundreds back civil unions for gay couples|фамилно_име=Intathep|първо_име=Lampai|дата=2013-02-09|труд=Банкок Поуст|достъп_дата=2024-07-19}}</ref> [[Файл:เสรีเทยพลัส.jpg|ляво|мини|Знаме на ЛГБТ общността, развято по време на политически протест в Банкок]] През септември 2013 г. във вестник „Банкок Поуст“ пише, че през 2011 г. президентът на „Гей политическа група на Тайланд“ (Gay Political Group of Thailand) опитва да регистрира брачно свидетелство с партньора си, който е от мъжки пол, но регистрацията е отхвърлена.<ref name="President">{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/special-reports/368584/the-two-faces-of-thai-tolerance|title=The two faces of Thai tolerance|last=Chaiyot Yongcharoenchai|date=2013-09-08|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-02}}</ref> До настъпването на 2014 г. законопроектът за гражданските партньорства набира подкрепа и от двете най-големи партии, но е забавен заради размирици в страната. Проектът предвижда някои от правата, които носи бракът между хетеросексуални двойки, но вдига минималната възраст за брак от 17 на 20 години и не включва права за осиновяване на деца, което предизвиква критика.<ref>{{Cite news|url=http://lgbtweekly.com/2014/04/10/thai-marriage-equality-bill-unable-to-proceed-due-to-political-crisis/|title=Thai marriage equality bill unable to proceed due to political crisis|last=Lee|first=Steve|date=2014-04-10|work=LGBT Weekly|access-date=2024-07-19|archive-url=https://web.archive.org/web/20180612140342/http://lgbtweekly.com/2014/04/10/thai-marriage-equality-bill-unable-to-proceed-due-to-political-crisis/|archive-date=2018-06-12}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.prachatai.com/english/node/4390|title=Same-sex marriage may come true under Thai junta|last=Mitsunaga|first=Takato|date=2014-10-09|work=Prachatai English|access-date=2024-11-02}}</ref> През 2017 г. представители на тайландските власти откликват положително на петиция в подкрепа узаконяването на граждански съюзи за еднополовите двойки, подписана от 60 000 души. Генералният директор на Отдела за защита на правата и свободите към Министерството на правосъдието, Питикан Ситхидеж, заявява, че прави всичко възможно да подкрепи узаконяването в най-скоро време.<ref>{{cite news|url=https://www.todayonline.com/world/asia/thailand-revive-gay-rights-bill|title=Thailand to revive gay rights Bill|date=2017-06-02|work=Today|access-date=2024-11-02|language=en}}</ref> На 4 май 2018 г. в Министерството на правосъдието започват дискусии около законопроект за гражданските съюзи с името Закон за регистрацията на еднополови партньорства. Според законопроекта еднополовите двойки получават някои от правата, гарантирани от гражданския брак, и ще могат да се регистрират като „житейски партньори“.<ref>{{Cite news|url=https://www.independent.co.uk/news/world/asia/thailand-same-sex-civil-partnerships-bill-date-latest-a8326036.html|title=Thailand expected to introduce same-sex civil partnerships|last=K|first=Kaan|date=2018-04-27|work=The Independent|access-date=2024-07-28|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://hornet.com/stories/thailand-civil-union/|title=Thailand Could Actually Beat Taiwan to Legalizing Same-Sex Unions and Benefits|last=Networks|first=Hornet|дата=2018-07-30|work=Hornet|език=en|достъп_дата=2024-11-02|date=}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.nationmultimedia.com/detail/national/30350568|title=Gay union law ready for Cabinet by September|work=The Nation|date=22 July 2018|access-date=2023-09-04|archive-date=2018-10-27|archive-url=https://web.archive.org/web/20181027032234/http://www.nationmultimedia.com/detail/national/30350568}}</ref> По време на изслушванията проектозаконът получава 98% подкрепа.<ref>{{cite web|url=https://www.ft.com/content/bba4a4d2-f165-11e8-ae55-df4bf40f9d0d|title=Thais celebrate the prospect of same-sex unions as a leap forward|author=John Reed|дата=2018-11-26|work=Financial Times|архив_уеб_адрес=https://ghostarchive.org/archive/20221211191242/https://www.ft.com/content/bba4a4d2-f165-11e8-ae55-df4bf40f9d0d|архив_дата=2022-12-11|достъп_дата=2024-11-02|archive-url=|archive-date=|url-access=|url-status=|date=|access-date=}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.pinknews.co.uk/2018/11/06/thailand-same-sex-civil-unions-2018|title=Thailand could be first country in Asia with same-sex unions|last=Braidwood|first=Ella|date=2024-11-02|work=PinkNews}}</ref> На 25 декември 2018 г. той е одобрен от Кабинета.<ref>{{cite news|url=https://www.bangkokpost.com/news/general/1600614/cabinet-endorses-civil-partnership-bill|title=Cabinet endorses civil partnership bill|last=Theparat|first=Chatrudee|date=2018-12-25|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-02|language=en}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.gaystarnews.com/article/thailand-civil-union-bill-draft/|title=Thailand cabinet approves the first draft of same-sex civil union bill|last=Sarrubba|first=Stefania|date=2018-12-25|work=Gay Star News|access-date=2024-11-02|archive-url=https://web.archive.org/web/20190730071210/https://www.gaystarnews.com/article/thailand-civil-union-bill-draft/|archive-date=2019-07-30|language=en|url-status=dead}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/general/1600758/new-rights-for-gay-couples|title=New rights for gay couples|date=2018-12-26|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-02|language=en}}</ref> === Развитие в периода 2020 – 2023 г. === [[Файл:"สมรสเท่าเทียม"_Bangkok_Pride_2022.jpg|мини|Плакат с надпис สมรสเท่าเทียม (в превод: „равен брак“ – лозунг, призоваващ за легализирането на еднополовите бракове в Тайланд), видян на Банкок Прайд 2022]] На 8 юли 2020 г. изпълнителната власт одобрява нова версия на законопроекта за гражданските съюзи и той се придвижва към Народното събрание.<ref>{{cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/general/1947992/cabinet-backs-bill-allowing-same-sex-unions|title=Cabinet backs bill allowing same-sex unions|last=Bangprapa|first=Mongkol|date=2020-07-08|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-02|language=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2020-07-08/thailand-leads-way-in-southeast-asia-with-same-sex-union-bill|title=Thailand Leads Way in Southeast Asia With Same-Sex Union Bill|last=Thanthong-Knight|first=Randy|дата=2020-07-08|publisher=Bloomberg News|език=en|достъп_дата=2024-11-02|date=|access-date=}}</ref> През юни 2020 г. Туняуат Камолуонгуат от партията „[[Движение напред]]“ предлага законопроект за легализацията на еднополовите бракове.<ref>{{cite web|url=https://www.thaienquirer.com/14420/move-forward-party-to-push-bill-granting-same-sex-marriage-in-thailand/|title=Move Forward Party to push bill granting same-sex marriage in Thailand|last=Maneechote|first=Pear|дата=2020-06-15|publisher=Thai Enquirer|език=en|достъп_дата=2024-11-02|date=|access-date=}}</ref> На 2 юли започва обществена консултация по законопроекта.<ref>{{cite web|url=https://prachatai.com/english/node/8634|title=Marriage law amendments now up for public consultation|дата=2020-07-08|publisher=Prachatai|език=en|достъп_дата=2024-11-02|date=|access-date=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.parliament.go.th/section77/survey_detail.php?id=94|title=ร่างพระราชบัญญัติแก้ไขเพิ่มเติมประมวลกฎหมายแพ่งและพาณิชย์ (ฉบับที่ ..) พ.ศ. ....|дата=2020-07-08|publisher=Thailand Parliament|език=th|достъп_дата=2024-11-02|access-date=}}</ref> През 2021 г. Тайландският Конституционен съд отсъжда, че Раздел 1448 от Гражданския и търговски кодекс, който интерпретира браковете като само между мъже и жени, е конституционен. Част от текстът на постановлението споменава, че членовете на ЛГБТ обществото не могат да се размножават, тъй като е против естествената природа, и че те са като всяко друго животно с нетипично поведение или физически белези. Според постановлението ЛГБТ хората са различен „вид“, който трябва да бъде отделен и изучаван, защото не е способен да създава „деликатните връзки“ характерни между хората. Текстът е критикуван от ЛГБТ общността като [[Хомофобия|хомофобски]] и политически некоректен.<ref>{{cite news|url=https://www.nationthailand.com/in-focus/40009591/|title=Subtle meanings behind Thai Constitutional Court's ruling against same-sex marriage|date=2021-12-08|work=nationthailand.com Bangkok|access-date=2024-07-29|language=en}}</ref> През 2022 г. редица законопроекти, свързани с еднополовите партньорства, преминават на първо четене през парламента. Сред тях са Закон за брачното равноправие на опозиционната партия „Движение напред“, който би променил тогавашния закон за браковете да включва двойки от всички полове, както и законопроектът за [[граждански съюз]]и на управляващата партия, Закон за гражданските партньорства, който би узаконил гражданските партньорства между еднополови двойки като отделна категория, давайки им някои, но не и всички права, гарантирани на хетеросексуалните двойки.<ref name=":0">{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/general/2326978/parliament-passes-marriage-equality-bill-3-other-drafts|title=Parliament passes marriage equality bill, 3 other drafts|last=Sattaburuth|first=Aekarach|date=2022-06-15|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://world.thaipbs.or.th/detail/parliament-passes-1st-reading-of-marriage-equality-bill-paving-way-for-same-sex-marriage/45613|title=Parliament passes 1st reading of Marriage Equality Bill, paving way for same sex marriage|date=2022-06-15|work=Thai PBS World|access-date=2024-11-02}}</ref><ref>{{cite web|url=https://gam-legalalliance.com/services/family-law/gay-rights-in-thailand/|title=Gay Rights in Thailand (History) - G.A.M. Legal Alliance|work=gam-legalalliance.com|publisher=G.A.M. Legal Alliance|достъп_дата=2024-11-02|last1=Valentin|first1=Declercq|access-date=}}</ref> Законопроектите се провалят поради разпускането на парламента преди изборите през 2023 г.<ref>{{cite web|url=https://asianews.network/parliament-accepts-public-draft-bills-on-same-sex-marriage-gender-identity/|title=Parliament accepts public draft bills on same-sex marriage, gender identity|дата=2023-09-29|work=Asia News Network|език=en|достъп_дата=2023-09-30|access-date=}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.straitstimes.com/asia/se-asia/thai-lawmakers-to-debate-same-sex-marriage-equality|title=Thai lawmakers to debate same-sex marriage equality|date=2023-12-19|work=The Straits Times|access-date=2023-12-19|lang=en|issn=0585-3923}}</ref> На 14 февруари 2023 г. община Дусит в Банкок става първата в Тайланд, която издава сертификати за партньорство на еднополови двойки. Сертификатите не са правно обвързващи.<ref>{{Cite web |last=Mail |first=Pattaya |date=2023-02-15 |title=Same-sex couples get partnership certificates on Valentine's Day in Bangkok |url=https://www.pattayamail.com/thailandnews/same-sex-couples-get-partnership-certificates-on-valentines-day-in-bangkok-424406 |access-date=2023-02-16 |work=Pattaya Mail |lang=en}}</ref> През ноември 2023 г. министър-председателят, Срета Тхависин, обявява, че управляващият Кабинет одобрява законопроект за легализация на еднополовите бракове.<ref>{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/general/2689424/thai-marriage-equality-bill-will-go-to-parliament-in-december-says-prime-minister-srettha-thavisin|title=Marriage equality bill for parliament next month|last=Reuters|date=2023-11-21|work=Банкок Поуст|access-date=2023-11-23|language=en}}</ref> На 21 декември парламентът приема законопроекта, заедно с три подобни такива, съставени от други партии и гражданското общество.<ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/asia-pacific/thailand-edges-closer-legalising-same-sex-marriage-2023-12-21/|title=Thailand edges closer to legalising same-sex marriage|date=2023-12-21|work=[[Reuters]]|access-date=2023-12-21}}</ref> === Узаконяване на еднополовите бракове === На 27 март 2024 г. долната камара на тайландския парламент одобрява законопроект за узаконяване на еднополовите бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки. По време на вота 400 членове на парламента гласуват за, а само 10 против. Законопроектът представлява комбинация от четири подобни законопроекта, приети от парламента през декември 2023 г. Законопроектът дава на еднополовите двойки пълен и равноправен достъп до здравни, финансови и съдебни права от рода на данъчни облекчения, възможността лицата да вземат решения за здравеопазването на брачния си партньор, да управляват и наследяват притежанията му и да организират погребението му. Чрез този законопроект в Гражданския и търговски кодекс думите „мъже и жени“ и „съпруг и съпруга“ се променят на „лица“ и „брачни партньори“.<ref name=":3" /><ref name=":6" /> На 1 април проектът е приет на първо четене и от сената със 147 гласове за, 4 против и 7 въздържали се. Пратен е за обсъждане от 27-членен комитет.<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/live-news/20240401-thailand-s-same-sex-marriage-bill-moves-to-senate|title=Thai same-sex marriage bill passes first reading|date=2021-04-01|work=France24|access-date=2024-04-21|language=en}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://bloomberg.com/news/articles/2024-04-02/thailand-s-same-sex-marriage-bill-advances-further-after-first-senate-nod?embedded-checkout=true|title=Thailand’s Same-Sex Marriage Bill Advances Further After First Senate Nod|last=Tanakasempipat|first=Patpicha|date=2024-04-02|work=Bloomberg News|access-date=2024-04-21|language=en}}</ref> На 18 юни 2024 г. е окончателно одобрен от сената със 130 гласове за, 4 против и 18 въздържали се.<ref name=":11">{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/article/2024/jun/18/thailand-same-sex-marriage-equality-vote-bill-legislation|title=Thailand passes historic bill recognising marriage equality|last=Ratcliffe|first=Rebecca|date=2024-06-18|work=The Guardian|access-date=06-29-2024}}</ref> Законодателството е одобрено от краля на 24 септември 2024 г. и влиза в сила 120 дни по-късно, на 22 януари 2025 г.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> По този начин Тайланд става третата държава в Азия след Тайван и Непал да гарантира брачно равноправие.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://apnews.com/article/thailand-marriage-same-sex-equality-law-9a2f9da6b5b36a1cf70dee5caec70e23|title=Lawmakers in Thailand overwhelmingly approve a bill to legalize same-sex marriage|date=2024-03-27|work=AP News|access-date=2024-03-27|language=en}}</ref><ref name=":6">{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/general/2766178/house-passes-landmark-marriage-equality-bill|title=House passes landmark marriage equality bill|last=Reuters|date=2024-03-27|work=Банкок Поуст|access-date=2024-03-27|last2=Sattaburuth|first2=Aekarach|language=en}}</ref> == Осиновяване и родителство == През юни 2024 г. тайландското правителство одобрява законодателство за узаконяване на [[Еднополов брак|еднополовите бракове]] и [[Осиновяване от еднополови двойки|осиновяването на деца от еднополови двойки]]. То влиза в сила 120 дни след получаването на кралско одобрение, на 22 януари 2025 г.<ref name=":12" /><ref name=":11" /> До този момент само двойки със сключен граждански брак, имат правото да осиновяват деца, с изключение на неомъжени жени, на които е позволено да осиновяват деца инвалиди.<ref name="Nation-20181124" /><ref name="Nation-20181130">{{cite news|url=http://www.nationmultimedia.com/detail/national/30359548|title=New partnership bill 'does not give everybody equal rights'|last1=Rujivanarom|first1=Pratch|date=2018-11-30|work=The Nation|access-date=2024-11-03|archive-url=https://web.archive.org/web/20181203125703/http://www.nationmultimedia.com/detail/national/30359548|archive-date=3 December 2018|url-status=dead}}</ref> Новият законопроект обаче не променя понятията в закона за осиновяване от „майка“ и „баща“ на полово неутралния термин „родител“. Според ЛГБТ активисти без тази промяна има риск от нарушаване на родителските права на еднополовите двойки.<ref name=":3" /> Години наред Тайланд е популярна дестинация за хора, които искат да станат родители чрез [[сурогатно майчинство]]. През 2015 г. обаче тайландското правителство одобрява закон, който забранява на чужденци да посещават Тайланд с цел търсене на платени сурогатни уговорки. Само тайландски граждани, които имат сключен брак, могат да търсят платено сурогатно майчинство. [[Инвитро оплождане|Оплождането „инвитро“]] е позволено само на женени двойки.<ref>{{Cite web|url=https://prachatai.com/english/node/4452|title=Thai junta's surrogacy bill to ban LGBT and singles from having their own children &#124; Prachatai English|автор=Takato Mitsunaga|дата=2014-10-30|work=prachatai.com|език=en|достъп_дата=2024-07-31}}</ref> == Закрила от дискриминация == [[Файл:Bangkok Pride 2024 (01-06-2024) - img 64.jpg|мини|Участници в шествието Банкок Прайд 2024, носещи плакати с лозунги като ''Drag is not a crime'' (в превод: „Драг не е престъпление“)]] Тайланд се слави като либерална и толерантна към ЛГБТ общността държава. Обществените нагласи обаче са сравнително консервативни, а ЛГБТ хората нерядко са подложени на дискриминация, която засяга качеството им на живот, правата им и достъпа им до работа, здравеопазване, образование и други социални институции.<ref name=":3" /><ref name=":42" /> В нито една от версиите на тайландската конституция не се споменават сексуална ориентация и полова идентичност. Натий Тхиирарожнапонг, част от Комисията по човешките права, и Анджана Суварнананда, активистка за правата на лесбийките, водят дълга но неуспешна кампания за включването на понятието „сексуална идентичност“ във Временната тайландска конституция от 2006 г. и Конституцията от 2007 г.<ref name="2007reports" /> Конституцията от 2007 г. включва обширна забрана на „несправедливата дискриминация“ на базата на „личен статус“ и също така гарантира граждански свободи, стига те да се придържат към „държавната сигурност“ и „обществения морал“. На 13 март 2015 г. е приет [[Закон против дискриминация|закон за защита от дискриминация]] под името พระราชบัญญัติความเท่าเทียมระหว่างเพศ พ.ศ.๒๕๕๘, в превод: Закон за половото равноправие от 2015 г. Влиза в сила на 9 септември 2015 г.<ref>{{Cite web|url=http://www.ratchakitcha.soc.go.th/DATA/PDF/2558/A/018/17.PDF|archive-url=https://web.archive.org/web/20150417045023/http://www.ratchakitcha.soc.go.th/DATA/PDF/2558/A/018/17.PDF|url-status=dead|archive-date=17 April 2015|title=Royal Gazette: Gender Equality Act B.E. 2558 (in Thai)|достъп_дата=2023-09-04|архив_дата=2018-10-24|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181024172404/http://www.ratchakitcha.soc.go.th/DATA/PDF/2558/A/018/17.PDF}}</ref> Законът забранява дискриминация на основата на полова идентичност и сексуална ориентация и става първият тайландски закон, който споменава ЛГБТ хората. Според него дискриминация срещу мъж, жена или „човек, чието сексуално изразяване е различно от неговия първоначален пол“ може да бъде наказана с до 6 месеца затвор и глоба до 20 000 [[Тайландски бат|бат]].<ref>{{cite news|url=http://www.bangkokpost.com/news/general/977149/learn-about-lgbti-say-activists|title=Learn about LGBTI, say activists|last=Jitcharoenkul|first=Prangthong|date=2016-05-18|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-03|language=en}}</ref><ref>{{cite news|url=http://archive.globalgayz.com/asia/thailand/thailands-equality-laws-come-into-effect/|title=Thailand's equality laws come into effect|date=2024-11-03|work=Global Gayz|access-date=2017-04-21|language=en}}</ref> Уточнени в закона са изключения за „образованието, религията и обществения интерес“, които изключения са подложени на критика от страна на застъпници за правата на жените.<ref>{{cite web|url=http://www.prachatai.com/english/node/4430|title=Thai junta expected to pass Gender Equality bill, strongly opposed by women rights groups|автор=Takato Mitsunaga|дата=2014-10-22|work=Prachatai English|език=en|достъп_дата=2024-07-31|date=22 October 2014|access-date=}}</ref> През 2021 г. международната организация „[[Хюман Райтс Уоч]]“ публикува доклад, според който прилагането на закона срещу дискриминацията е неадекватно. Според доклада между 2016 г. и 2019 г. са подадени 27 оплаквания за дискриминация срещу трансполови хора, като много от тях са разглеждани в продължение на повече от три месеца и нито едно от обвинените лица не е било подведено под отговорност.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.hrw.org/news/2021/12/16/thailand-transgender-people-denied-equal-rights|title=Thailand: Transgender People Denied Equal Rights|date=2021-12-16|work=[[Хюман Райтс Уоч]]|access-date=2023-09-04|language=en|lang=}}</ref> == Полова идентичност и изразяване == [[Трансджендър|Трансполовите]] хора в Тайланд са сравнително видими в обществения живот. Много от тях работят в шоубизнеса, телевизията и като изпълнители в нощни клубове. Въпреки това като цяло на трансхората не са предоставени много от правата, които имат [[Цисджендър|цисполовите]] хора.<ref name="katoey" /><ref>{{cite web|url=http://www.bangkokpost.com/news/local/303850/sex-drugs-stigma-put-thai-transsexuals-at-hiv-risk|title=Sex, drugs, stigma put Thai transsexuals at HIV risk|дата=2012-07-23|work=Банкок Поуст|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120727034404/http://www.bangkokpost.com/news/local/303850/sex-drugs-stigma-put-thai-transsexuals-at-hiv-risk|архив_дата=2012-07-27|достъп_дата=2024-11-03|date=|access-date=}}</ref> Транс хората нерядко биват подложени на дискриминация.<ref name="President" /><ref>{{cite news|url=http://bangkokpost.com/news/investigation/334017/ladyboys-lost-in-legal-system|title=Ladyboys lost in legal system|date=2013-02-03|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-03|archive-url=https://archive.today/20130215134042/http://bangkokpost.com/news/investigation/334017/ladyboys-lost-in-legal-system|archive-date=2013-02-15|url-status=dead}}</ref> През 2007 г. е приет закон, който позволява на трансхората да сменят името си. В него не е уреден правен процес за смяна на пола в личните документи, а и смяната на името не е гарантирана, тъй като решението дали да бъде одобрено заявлението за смяна е в ръцете на конкретния служител, разглеждащ случая.<ref name=":1" /> {{Цитат|Обществото ни гледа и си мисли, че сме приети, но не е така. Винаги се отнасят към нас различно.|Кхуан Супалак, трансполова жена|right|5=}} [[Файл:Kathoey flag.png|мини|Знаме, съчетаващо тайландското знаме със знамето символ на трансполовата общност]] Трансхората са изправени пред значителни предизвикателства при търсене на работа и що се отнася до достъп до повишения и по-старши длъжности.<ref name="Jitsiree">{{cite news|url=http://bangkokpost.com/news/special-reports/584465/trapped-beneath-the-transgender-glass-ceiling|title=Trapped beneath the transgender glass ceiling|last=Thongnoi|first=Jitsiree|date=2015-06-07|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-03}}</ref> Дискриминация в процеса на кандидатстване за работа често възпира трансхората да търсят работа. Според доклад на [[Международна организация на труда|Международната организация на труда]] от 2015 г. трансхората също така са подложени на „ежедневна дискриминация и унижения“, което често прекъсва кариерите им преждевременно.<ref name="Jitsiree" /> В статия на вестник „Банкок Поуст“ от 2013 г. пише, че „трансхората не се срещат на старши позиции, като доктори, адвокати, учени и учители в държавни училища и университети. Нито пък в изпълнителни роли в корпоративния свят. На кратко, вратите на държавните учреждения и големите корпорации все още са затворени за трансжените“.<ref name="katoey">{{cite news|url=http://www.bangkokpost.com/opinion/opinion/355011/katoey-face-closed-doors|title=Katoey face closed doors|date=2024-11-03|work=Банкок Поуст|language=en|format=Opinion}}</ref> Операции по смяна на пола се извършват в Тайланд от 1975 г. насам, като държавата е една от най-популярните дестинации в света за хора, търсещи подобни процедури. На трансжени, които са държавни служители и са преминали през [[Здравеопазване при трансхората#Медицински преход|медицински преход]], не им е позволено да носят женски униформи на работното място. Нерядко болници отказват да настаняват трансжени в женското отделение.<ref name=":7" /> През 2019 г. Народното събрание разглежда проектозакон, който би позволил промяната на пола в личните документи за трансхора, които са преминали медицински преход. Предложението също включва промени по отношение смяна на имената, еднополовите бракове и военната служба.<ref>{{cite web|url=https://www.gaystarnews.com/article/transgender-activists-in-thailand-propose-law-to-protect-their-rights/#gs.sftbhg|title=Transgender activists in Thailand propose law to protect their rights|work=Gay Star News|date=29 July 2019|author=Rik Glauert|access-date=30 July 2019|archive-date=31 July 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190731031804/https://www.gaystarnews.com/article/transgender-activists-in-thailand-propose-law-to-protect-their-rights/#gs.sftbhg|url-status=dead|достъп_дата=2023-09-07|архив_дата=2019-07-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190731031804/https://www.gaystarnews.com/article/transgender-activists-in-thailand-propose-law-to-protect-their-rights/#gs.sftbhg}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.sanook.com/news/7846390/|title=นายกสมาคมสตรีข้ามเพศ ยื่นร่างกฎหมายรับรองสิทธิ-ใช้คำนำหน้าชื่อตามเพศสภาพ|work=Sanook.com|lang=th|достъп_дата=2024-11-03|date=}}</ref> Проектозаконът се проваля, но през февруари 2024 г. министър председателят Срета Тхависин нарежда на Министерството на общественото развитие и безопасността да състави законодателство, което да позволи промяната на пола в личните документи, както и узаконяването на [[Трети пол|третия пол]].<ref name=":8" /> През същия месец долната камара на парламента гласува да отхвърли подобен проектозакон, предложен от партията „Движение напред“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nationthailand.com/thailand/politics/40035780|title=MPs say ‘no’ to gender recognition bill|date=2024-02-21|work=The Nation Thailand|access-date=2024-04-13}}</ref> == Във въоръжените сили == В Тайланд и мъжете, и жените могат да изпълняват военни служби. Всички тайландски граждани над 21 години, чийто пол, приписан по рождение, е мъжки, участват във военен налог. Ако не са освободени от служба, трябва или да служат между шест месеца и една година на доброволчески начала, или да участват в лотария, чрез която се избира кой ще служи между една и две години. Наборниците понякога срещат тормоз, насилие и дори нарушения на човешките права, а военният налог е сериозно притеснение за много хора. Някои трансхора се притесняват, че ще бъдат карани да се събличат или ще бъдат подложени на унижения, които притеснения дори водят някои до мисли за [[самоубийство]].<ref name=":10" /> Трансжените са освободени от служба на базата на „разстройство на половата идентичност“, но само ако могат да „докажат“ пола си. Ако една трансжена е преминала през поне някои процедури на медицинския преход, като например [[Хормонотерапия при транс хората|хормонотерапия]] или уголемяване на гърдите, има голяма вероятност тя да бъде освободена, но само след като се подложи на медицински преглед, който е стресиращ и унизителен за някои. Жени, които не са преминали през медицински преход, трябва да преминат през задълбочена психологична оценка.<ref>{{Cite web|url=https://pssat.ugm.ac.id/military-conscription-and-transgenders-in-thailand/|title=Military Conscription and Transgenders in Thailand|date=2019-08-25|access-date=2023-09-17|work=Center for Southeast Asian Social Studies, Universitas Gajah Mada}}</ref><ref name=":10">{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/feature/nbc-out/nightmare-looms-transgender-women-thailand-s-army-draft-n743921|title=Nightmare Looms for Transgender Women at Thailand's Army Draft|date=2017-04-07|work=NBC News|access-date=2023-09-17}}</ref> == Условия на живот == [[Файл:Pattaya transwomen 2.jpg|мини|Катъй изпълнителки в Патая, 2011 г.]]През 2013 г. в статия на вестник „Банкок Поуст“ пише, че „въпреки че на Тайланд се гледа като на туристическо убежище за еднополови двойки, реалността за местните жители е, че законът, а често и обществените нагласи, не са толкова либерални“.<ref name="President2">{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/special-reports/368584/the-two-faces-of-thai-tolerance|title=The two faces of Thai tolerance|last=Chaiyot Yongcharoenchai|date=2013-09-08|work=Банкок Поуст|access-date=2024-10-20}}</ref> През 2017 г. [[Банкок]] е обявен за втория по положителни нагласи към ЛГБТ обществото град в [[Азия]] след [[Тел Авив]], поради благоприятната обстановка за ЛГБТ запознанства, нощен живот, видимост и безопасност.<ref>{{Cite news|url=https://coconuts.co/bangkok/lifestyle/happy-pride-month-bangkok-named-second-best-lgbt-city-asia/|title=Happy Pride Month! Bangkok named second-best LGBT city in Asia|date=2017-06-28|work=Coconuts Bangkok|access-date=2024-11-03}}</ref> Туристическата агенция на Тайланд започва глобален проект под заглавието ''Go Thai Be Free'' (в превод: „Ела в Тайланд, бъди свободен“),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ttgmedia.com/news/lgbt/thailand-showcases-lgbt-credentials-16979|заглавие=Thailand showcases LGBT credentials|труд=TTG|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190215100137/https://www.ttgmedia.com/news/lgbt/thailand-showcases-lgbt-credentials-16979|архив_дата=2019-02-03|достъп_дата=2024-11-03}}</ref> за да привлече ЛГБТ туристи от цял свят и да засили международния си имидж като благоприятно настроена към ЛГБТ обществото страна.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lonelyplanet.com/articles/lgbt-friendly-thailand-tourism|заглавие=Thailand wants to become a more LGBT-friendly destination|автор=McCarthy|първо_име=AnneMarie|труд=Lonely Planet|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210715124000/https://www.lonelyplanet.com/articles/lgbt-friendly-thailand-tourism|архив_дата=2021-07-15|достъп_дата=2024-11-03}}</ref> === ЛГБТ речник === [[Тайски език|Тайската]] дума за „гей“ или „куиър“ е เกย์, което се произнася „кей“ или „гей“. Терминът กะเทย, произнесен „катъй“, се отнася до трансжени или женствени гей мъже. Катъите често са смятани за [[Трети пол|трета полова категория]]. Терминът ดี้ (дий) се използва за куиър жени. Английската дума lesbian също е навлязла в тайския и се произнася „летбиан“.<ref name="Wilson-2004">{{cite book|last=Wilson|first=Ara|title=The Intimate Economies of Bangkok: Economies of Bangkok Tomboys, Tycoons, and Avon Ladies in the Global City|url=https://archive.org/details/intimateeconomie00wils|date=юли 2004|publisher=University of California Press|location=Berkeley|isbn=9780520239685|url-access=registration}}</ref> В тайския език съществуват названия и за други разновидности на полова и сексуална идентичност. Пример е думата ทอม („том“), от английската дума tomboy („томбой“), което се отнася до жени, които се обличат и държат по-мъжествено. Тези жени не са непременно бисексуални или лесбийки, но могат да бъдат смятани за такива от други хора.<ref>{{Cite book|last=Phimphawan Bunmongkhon & Jackson, Peter A. (Eds.)|title=Thai sex talk the language of sex and sexuality in Thailand|year=2012|publisher=Mekong Press|isbn=9786169005353|oclc=836092696|pages=100-111, 121-123}}</ref> Други термини са още „анджий“, което се отнася за катъи, които харесват жени–„том“, и „адам“, което се отнася за мъже, които харесват жени–„том“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.immigration.gov.tw/NewsSection/Detail/d18c4b46-3c11-478e-8406-0caaace0ed92?lang=EN|заглавие=Thailand’s gender identity culture includes 18 gender identities|дата=2021-06-06|труд=Taiwan Immigrants' Global News Network|език=en|достъп_дата=2024-10-19}}</ref> === Насилие срещу ЛГБТ хората === Членовете на ЛГБТ обществото в Тайланд понякога стават жертва на насилие, мотивирано от хомофобия или трансфобия. Примери включват убийството на жена–том, поръчано от майката на приятелката на жертвата, и двойното убийство на 17-годишни лесбийки, които са имали връзка. В статия за „Банкок Поуст“ от 2016 г., Пайсарн Ликхитприйчакул, член на борда на директорите на организацията Sogi Foundation, повдига темата за така нареченото [[Изнасилване|корективно изнасилване]], използвано за „излекуването“ на лесбийки от тяхната сексуална ориентация. Пайсарн споменава случаят на баща от град Лоей, който е признал за изнасилването на дъщеря си в продължение на 4 години с цел тя да спре да се социализира с „мъжкарани“. В Тайланд няма правна категория за [[Престъпление от омраза|престъпления от омраза]], което според Пайсарн води до нормализацията на подобни насилствени дейности и крие истинския брой на престъпленията срещу ЛГБТ хора, тъй като много от тях биват смятани за „престъпления от страст“. Според [[Служба на Върховния комисар за правата на човека|Службата на Върховния комисар за правата на човека]], насилието срещу ЛГБТ хората „често е особено злостно в сравнение с други престъпления на основата на предразсъдъци“.<ref>{{cite news|url=http://www.bangkokpost.com/opinion/opinion/1009557/we-need-to-fight-homophobia-at-home|title=We need to fight homophobia at home|last=Likhitpreechakul|first=Paisarn|date=2016-06-14|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-04}}</ref> Доклад на [[Програма на ООН за развитие|ПРООН]] от 2019 г. сочи, че 53% от анкетираните ЛГБТ хора са били подложени на вербален тормоз, 16% са били насилени сексуално, а 42% са се представяли за хетеросексуални, за да бъдат приети. 47,5% от анкетираните са изпитвали поне една форма на дискриминация от страна на собственото си семейство. В резултат на дискриминация и стигма 49% от анкетираните ЛГБТ хора казват, че са мислили за самоубийство, а 17% са правили и опит. Въпреки високата си нужда от психологическа помощ, анкетираните хора споделят, че достъпът до такава помощ е труден за тях, както и че са срещали дискриминация в здравеопазването. Две подгрупи на ЛГБТ обществото срещат най-високите нива на дискриминация: трансжените и бисексуалните мъже. 61% от трансжените са срещали вербално насилие, 22% са били подложени на сексуален тормоз, 11% – на физически тормоз, а 8% са срещали и полицейски тормоз. Сред бисексуалните мъже 14% споделят, че са загубили приятели заради сексуалността си, а 9% са загубили дома си.<ref name=":42">{{Cite journal|last=[[ПРООН]]|date=2019-12-02|title=Tolerance but not inclusion|url=https://www.undp.org/publications/tolerance-not-inclusion|journal=[[UNDP]]}}</ref> Според същия доклад 32% от анкетираните трансполови жени са били подложени на дискриминация на работното място. Процентът на тази дискриминация е 10% за ЛГБТ обществото като цяло.<ref name=":4">{{Cite journal|last=[[ПРООН]]|date=2019-12-02|title=Tolerance but not inclusion|url=https://www.undp.org/publications/tolerance-not-inclusion|journal=[[ПРООН]]}}</ref> === В образованието === На 26 декември 1996 г. Rajabat Institute Council – ръководният орган на всички тайландски университети – заявява, че ще забрани на хомосексуални хора да следват педагогика в техните учебни заведения по идея на заместник-министъра на образованието Сурапорн Данайтангтракул. Изявлението е горещо критикувано от организации за защита на човешките права и много други. На 25 януари 1997 г. Министърът предлага промяна в забраната, така че да бъдат отхвърляни всички хора с „неприлични характери“, а не конкретни групи като хомосексуалните хора.<ref>{{Cite web|url=https://outrightinternational.org/content/thailand-gays-and-lesbians-banned-enrolling-teacher-training-schools|title=Thailand: Gays and Lesbians Banned from Enrolling in Teacher Training Schools|дата=1997-03-01|work=Global LGBT Human Rights|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220407112624/https://outrightinternational.org/content/thailand-gays-and-lesbians-banned-enrolling-teacher-training-schools|архив_дата=2022-04-07|достъп_дата=2024-11-03|date=}}</ref> ЛГБТ юношите в Тайланд срещат сериозни препятствия в образованието заради идентичността си, включително различни видове тормоз – от вербален до тежък физически или сексуален – както от страна на други ученици, така и от учители.<ref name=":7" /><ref name=":9">{{Cite journal|date=2021-12-15|title=“People Can’t Be Fit into Boxes”: Thailand’s Need for Legal Gender Recognition|url=https://www.hrw.org/report/2021/12/15/people-cant-be-fit-boxes/thailands-need-legal-gender-recognition|journal=Хюман Райтс Уоч|lang=en}}</ref> Според доклад на ПРООН от 2014 г. измежду 2000 запитаните ЛГБТ ученици една трета са подлагани на физически тормоз, а една четвърт – на сексуален. Жените-„том“ (мъжествени жени) са сред най-често подлаганите на тормоз, показва проучването. Законът за полово равноправие от 2015 г. допуска изключения за дискриминация в образованието.<ref name=":7">{{Cite journal|last=[[ПРООН]]|year=2014|title=Being LGBT In Asia: Thailand Country Report|url=https://www.refworld.org/reference/countryrep/undp/2014/en/103916|journal=[[Американска агенция за международно развитие]]}}</ref> В доклада се отбеляза, че към 2014 г. в Тайланд няма задължително образование по темите за сексуалната ориентация и половата идентичност. Уроците по сексуално здраве също са незадоволителни, което може да допринесе до практикуването на незащитен секс и разпространението на [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност|ХИВ]] сред ЛГБТ хората. В някои учебници по сексуално здраве хомосексуалността е определяна като „ненормална“.<ref name=":7" /> През 2019 г. са издадени нови учебници по здравна култура, които са част от нов подход към образованието за сексуалното здраве в страната. Учебната програма и учебниците представят разнообразието в сексуалната и половата идентичност в положителна светлина. Включват и информация за репродуктивното здраве и права. Промените целят да се премахнат дискриминацията, стигмата и тормозът на основата на ЛГБТ статус.<ref>{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/opinion/opinion/1701984/sex-curriculum-on-right-track-but-room-to-improve|title=Sex curriculum on right track but room to improve|last=Aoyagi|first=Shigeru|date=2019-06-26|work=Банкок Поуст|access-date=2024-04-13|last2=Herrstrom|first2=Staffan|lang=en}}</ref> В повечето тайландски училища и университети [[Униформа|униформите]] са задължителни. Проучване на Световната банка от 2018 г. сочи, че 82% от запитаните трансполови хора са били заставени да се обличат спрямо първоначалния си пол, като 71% твърдят, че това правило се е отразило негативно на психическото им здраве, а 25% – че то е попречило на образованието им.<ref>{{Cite journal|date=2018|title=Economic Inclusion of LGBTI Groups in Thailand|url=http://documents1.worldbank.org/curated/en/269041521819512465/pdf/124554-WP-PUBLIC-LGBTI-Report2018-full-report-English-23March.pdf|journal=Световна банка|lang=en}}</ref> [[Файл:Young Pride Club.jpg|център|мини|450x450пкс|Членове на младежки ЛГБТ прайд клуб по време на прайд шествие в [[Чианг Май (град)|Чианг Май]], 2019 г.]] Учениците носят униформа спрямо първоначалния си пол: момичетата и жените са задължени да носят поли, а мъжете – панталони. Трансхора, които носят дрехи, изразяващи половата си идентичност, а не първоначалния си пол, може да не бъдат приети в учебни заведения или да бъдат заставени да носят униформи според първоначалния си пол.<ref name=":9" /> В доклада на ПРООН от 2014 г. се отбелязва, че правилата за униформите „не само насаждат идеята, че човешкият пол е бинарен и всичко извън нормата трябва да бъде наказано, ами ученици, облечени противоположно на регистрирания си пол, не могат да държат изпити или да предават задания за оценка, което на практика отнема основното им право на образование.“<ref name=":7" /> Това причинява дискомфорт и дори [[Психологическа травма|психологически травми]] при трансполовите ученици, като много от тях спират да ходят на училище в резултат на дискриминация и тормоз. Поради липсата на официална диплома за образование, някои от тези ЛГБТ тайландци се насочват към [[проституция]] или други видове високорискова работа.<ref name=":7" /> Определени университети, както и поне една гимназия в страната, позволяват на трансполови студенти и ученици да носят униформи и церемониални тоги при дипломиране, които отговарят на половата им идентичност, а не първоначалния им пол.<ref>{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/general/1994579/transgender-pupils-hail-clothes-freedom|title=Transgender pupils hail clothes freedom|last=Sabpaitoon|first=Patpon|date=2020-10-01|work=Банкок Поуст|access-date=2024-04-13}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://time.com/3915606/thailand-transgender-university-dress-code/|title=A Thai University’s New Dress Code Accommodates Transgender Students|last=Stout|first=David|date=2015-06-10|work=[[Тайм (списание)|Тайм]]|access-date=2024-04-13}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://coconuts.co/bangkok/news/uniform-choice-rural-thai-high-school-praised-for-embracing-gender-diversity/|заглавие=Uniform choice: Rural Thai high school praised for embracing gender diversity|автор=Coconuts Bangkok|дата=2023-06-13|език=en|достъп_дата=2024-04-13}}</ref> За да получат позволение да носят униформа според половата си идентичност, студентите в университета „Чулалонгкорн“ трябва да пуснат молба и да се положат на психологическа оценка.<ref>{{Cite news|url=https://www.thaipbsworld.com/chulalongkorn-u-allows-transgender-students-to-wear-female-uniform/|title=Chulalongkorn U allows transgender students to wear female uniform|date=2019-11-12|work=Thai PBS WORLD|access-date=2024-04-13|lang=en}}</ref> През 2022 г. от асоциацията на президентите на редица университети – Council University Presidents of Thailand – обявяват ново решение, според което униформите не са задължителни при полагането на приемни изпити за университет, а от студентите се очаква да носят „всекидневни, но подходящи дрехи“, които може и да не отговарят на пола, приписан им по рождение.<ref>{{Cite news|url=https://www.hawaiipublicradio.org/asia-minute/2022-11-08/asia-minute-arguments-in-thailand-over-appropriate-school-clothing|title=Asia Minute: Arguments in Thailand over 'appropriate' school clothing|last=Dorman|first=Bill|date=2022-11-08|work=Hawai'i Public Radio|access-date=2024-04-13}}</ref> През годините ученически групи нерядко се противопоставят на дискриминацията в образователните среди. През лятото на 2020 г. ученическа група под името „Лоши ученици“ организира протести срещу правителството в Банкок. Отделни протести се провеждат и от изцяло ЛГБТ групи. Част от призивите им са за край на тормоза срещу учениците във всичките му форми, включително дискриминацията срещу ЛГБТ хората и правилата за прически и униформи.<ref>{{Cite news|url=https://newsinfo.inquirer.net/1314526/thai-students-rally-over-gender-rights-uniforms-and-haircut-rules|title=Thai students rally over gender rights, uniforms and haircut rules|date=2020-07-30|work=Inquirer.net|access-date=2024-04-13|lang=en}}</ref> Протестите вдъхновяват редица демонстрации срещу правителството.<ref name=":9" /> === В затворите === Официалната политика в тайландските затвори е да бъде уважаван и спазен начинът, по който затворникът се самоопределя. Затворниците са разпределени според половата си идентичност и сексуалната си ориентация.<ref name="Prisoncell">{{cite news|url=http://www.bangkokpost.com/news/special-reports/1151305/a-cell-of-their-own|title=A cell of their own|last=YONGCHAROENCHAI|first=CHAIYOT|date=2016-12-04|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-03}}</ref> На гей мъжете, както и на хетеросексуалните мъже, им бива обръсната главата при влизане в затвора. На жените не им е позволено да носят грим, а на гей мъжете – да. Според дирекцията „Изпълнение на наказанията“ на Тайланд, през 2016 г. 4448 от затворниците в страната са част от ЛГБТ обществото. От тях 1804 са „катъй“ (транс жени или женствени гей мъже), 352 са гейове, 1247 са „том“ (мъжествени жени), 1011 са „дий“ (женствени лесбийки) и 34 са транс жени. От Дирекцията обявяват и планове да построят самостоятелен централен затвор за ЛГБТ затворници, но плановете са забавени поради възражения срещу това, да бъдат местени ЛГБТ затворници от всички краища на страната далеч от роднините си в централен затвор.<ref name=Prisoncell /> === В политиката === [[Файл:ธัญญ์วาริน สุขะพิสิษฐ์ สัมภาษณ์.jpg|мини|Тануарин Сукхаписит – първият трансполов член на Тайландския парламент]] С наближаването на изборите от 2019 г. няколко политически партии изразяват подкрепата си за еднополовите бракове и ЛГБТ правата като цяло. От партията „Напред към бъдещето“ (Future Forward Party) призовават за узаконяването на еднополовите бракове и промени в официалната образователна програма, „за да спре да разпространява стереотипи и предразсъдъци срещу ЛГБТК обществото“. Други партии, които се обявяват в подкрепа на еднополовите бракове, са също: Mahachon Party, Thai Local Power Party, Polamuang Thai Party, Thai Liberal Party, Puea Chat Party, Commoners' Party, [[Демократическа партия (Тайланд)|Демократическата партия]], както и най-голямата партия в Парламента, [[За таи]]. Партията Thai Raksa Chart Party, дисквалифицирана през март 2019 г. заради участието на принцеса [[Убол Ратана]], обявява, че подкрепя гражданското партньорство за еднополовите двойки.<ref>{{cite web|url=https://prachatai.com/english/node/7967|title=The fight for love: LGBTQ rights policies in the 2019 general election|дата=2019-03-12|work=Prachatai|език=en|достъп_дата=2024-11-03|date=}}</ref> През март 2019 г. [[Тануарин Сукхаписит]], член на партията „Напред към бъдещето“, става първият трансджендър член на Парламента.<ref>{{cite news|url=https://uk.reuters.com/article/thailand-lgbt-election/feature-from-movies-to-marriage-first-thai-transgender-mp-wants-change-idUKL8N21T0MX|title=From movies to marriage, first Thai transgender MP wants change|last1=Chandran|first1=Rina|date=2019-04-17|work=Reuters|access-date=2024-11-03|archive-url=https://web.archive.org/web/20190418111236/https://uk.reuters.com/article/thailand-lgbt-election/feature-from-movies-to-marriage-first-thai-transgender-mp-wants-change-idUKL8N21T0MX|archive-date=2019-04-18|publisher=Thomson Reuters Foundation}}</ref> Други трима трансполови кандидати от същата партия също са избрани: Туняуадж Камонуонгуат, Натийпат Кулсетханасит и Кауинант Такей.<ref>{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/news/politics/1676888/lgbt-mps-given-dress-code-leeway|title=LGBT MPs given dress code leeway|last=Yonpiam|first=Chairith|date=2019-05-13|work=Банкок Поуст|access-date=2024-11-03}}</ref> === Кръводаряване === В Тайланд на [[Трансджендър|транс жените]], които никога не са правили секс с мъже, както и на жените, които правят секс с жени, им е позволено да даряват кръв, но на [[Мъже, които правят секс с мъже|мъжете, които правят секс с мъже]] – не. Въпреки призиви тази политика да бъде променена, Тайландският червен кръст на два пъти (през 2008 г. и през 2021 г.) взима решение да продължи забраната.<ref>{{cite web|url=http://www.manager.co.th/QOL/ViewNews.aspx?NewsID=9520000060517|title=สภากาชาดปรับเกณฑ์ไม่รับเลือดกลุ่มเกย์-คนสำส่อน หวั่นเป็นแหล่งติดเชื้อ|work=Manager Online|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170811143914/http://www.manager.co.th/QOL/ViewNews.aspx?NewsID=9520000060517|архив_дата=2017-08-11|достъп_дата=2023-09-07|access-date=6 November 2015|archive-date=11 August 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20170811143914/http://www.manager.co.th/QOL/ViewNews.aspx?NewsID=9520000060517|url-status=dead}}</ref><ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/general/2196875/donations-from-lgbt-too-risky|title=Donations from LGBT 'too risky'|last=Post reporters|date=2021-10-13|work=Банкок Поуст|access-date=2023-09-10}}</ref> През 2021 г. от организацията заявяват, че „все още не са готови да разхлабят тези строги критерии за кръводаряване“ за мъжете, които правят секс с мъже, заради високия риск от ХИВ инфекция. ХИВ инфекцията при донори, които даряват кръв за пръв път, е 10 пъти по-често срещана в Тайланд, отколкото в някои други азиатски държави. Червеният кръст защитава политиката си и я нарича практична, а не дискриминативна. От организацията също съобщават, че процентът на ХИВ сред донорите трябва да спадне под 1 на 100 000 преди да може да бъдат разхлабени критериите.<ref name=":2" /> === ЛГБТ култура === Тайланд има дългогодишна репутация като толерантна към ЛГБТ обществото държава. В страната има многобройни ЛГБТ нощни клубове и барове, а първото тайландско ЛГБТ списание, Mithuna, започва да излиза през 1983 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.utopia-asia.com/unews/archive.htm|title=Asian Gay and Lesbian News Archive by Utopia|work=www.utopia-asia.com|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Въпреки тази репутация, през 1989 г. ЛГБТ активистът Натий Тийрароджанапонгс описва ситуацията като по-сложна. Въпреки че ЛГБТ хората не са подложени на пряка репресия от страна на държавата, това, че сред обществото липсва познание за ЛГБТ хората, ги прави на практика невидими и отхвърлени по непряк път. Натий твърди, че дори и хората да признават съществуването на хомосексуалността, „все още не са свикнали с идеята за открити гей хора. Още по-малко от тях пък имат каквато и да е представа за правата на лесбийките и гейовете“.<ref>{{cite web |url=http://www.petertatchell.net/international/thailand.htm |first=Peter |last=Tatchell |work=Gay Times |date=October 1989 |title=Thailand: Gayness, Bar Boys and Sex Tourism |access-date=22 April 2017 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20090830064722/http://www.petertatchell.net/international/thailand.htm |archive-date=30 August 2009 |достъп_дата=2023-09-16 |архив_дата=2009-08-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090830064722/http://www.petertatchell.net/international/thailand.htm }}</ref> [[Файл:Bangkok Pride 2022 (2022-06-05) - img 13.jpg|мини|440x440пкс|Участници в Банкок Прайд през 2022 г.|център]]Тази ситуация започва да се променя през 90-те с нарастването на обществените събития от рода на [[Гей парад|ЛГБТ прайд фестивали]]. От 1999 г. до 2007 г. в Банкок се провежда ежегоден прайд фестивал, но конфликти сред ЛГБТ обществото и с финансовите спонсори на събитието временно спират провеждането на парада.<ref>{{cite web|url=http://www.globalgayz.com/no-gay-pride-in-bangkok-2010/110/|title=No Gay Pride in Bangkok 2010|last=Ammon|first=Richard|дата=2010-12-07|work=Global Gayz|език=en|достъп_дата=2024-10-20|access-date=}}</ref> През 2017 г. е планирано фестивалът да се проведе за пръв път от 11 години, но е отложен заради едногодишния период на траур по повод смъртта на [[Пхумипхон Адунядет|крал Пхумипхон Адунядет]].<ref>{{Cite web|url=https://mashable.com/2017/01/18/gay-pride-bangkok/|title=Bangkok will hold its first gay pride parade in 11 years|last=Ng|first=Yi Shu|дата=2017-01-18|work=Mashable|език=en|date=}}</ref> Събитието официално се завръща през 2022 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gcn.ie/bangkok-pride-returns/|заглавие=Bangkok Pride makes triumphant return after over a decade|фамилно_име=Fraser|първо_име=Olivia|дата=2022-06-05|достъп_дата=2024-04-13}}</ref> През 2024 г. Тайланд заявява желанието си да е домакин на събитието „Световен Прайд“ през 2030 г. – прайд фестивал с туристи от цял свят.<ref name=":11" /> В [[Пукет]] има ежегоден прайд парад, за пръв път проведен през 1999 г.<ref>{{cite web|url=https://thestandard.co/pride-month/|title=Pride Month คืออะไร ทำความเข้าใจกันง่ายๆ|фамилно_име=Traiyasakda|първо_име=Worasamon|дата=2019-06-24|work=The Standard|lang=th|достъп_дата=2024-10-28|date=}}</ref> През 2009 г. вторият годишен прайд парад в северния град [[Чианг Май (град)|Чианг Май]] е посрещнат с голяма враждебност, което налага отмяната му. Докато участниците се подготвят да започнат шествието, поддръжници на местна политическа група обграждат сборния им пункт и започват да крещят обиди и да хвърлят плодове и камъни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://time.com/12603/thailands-intolerance-of-its-own-lgbt-community-will-surprise-you/|заглавие=Thailand’s Intolerance of Its Own LGBT Community Will Surprise You|автор=Per Liljas|дата=2014-03-05|труд=[[Тайм]]|език=en|достъп_дата=2024-10-28}}</ref> Случаят е известен като „Сао Соу Ет“. На 21 февруари 2019 г., десет години по-късно, повече от 500 души участват в Чианг Май Прайд, включително и някои политици.<ref>{{cite web|url=https://prachatai.com/english/node/7941|title=Chiang Mai celebrates its first LGBT Pride in a decade|дата=2019-02-25|work=Prachatai|език=en|достъп_дата=2024-10-28|date=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.chiangmaicitylife.com/citynow/social-life/live-events/chiang-mai-pride-2019/|title=Chiang Mai Pride 2019|дата=2019-02-21|work=Chiang Mai City Life|език=en|достъп_дата=2024-10-28|date=}}</ref> [[Сонгкран]] е тайландската нова година. Пада се на 13 април всяка година, а празниците се простират и до 15-и. Сонгкран е от особено значение за местното ЛГБТ общество, както и за ЛГБТ туристите, заради фестивала Songkran Bangkok Gay Circuit Party, който се провежда по същото време всяка година и е смятан за най-големият такъв в цяла Азия. Събитието е основано през 2007 г.<ref>{{cite web|url=https://www.tripsavvy.com/songkran-bangkok-gay-circuit-party-1417308|title=Songkran Bangkok Gay Circuit Party 2019|last=Collins|first=Andrew|дата=2019-03-10|work=Tripsavy|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190803090855/https://www.tripsavvy.com/songkran-bangkok-gay-circuit-party-1417308|архив_дата=2019-10-03|достъп_дата=2024-10-28|date=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://medium.com/proutapp/bangkok-lgbt-songkran-guide-2018-alternative-events-and-who-to-call-in-an-emergency-a8ac5c3b048b|title=Bangkok LGBT Songkran Guide 2018: Alternative Events and Who To Call In An Emergency|last=Malinda-White|first=Kyle|дата=2018-04-09|work=Prout App|издател=Medium|език=en|достъп_дата=2024-10-28|date=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://travelsofadam.com/2018/04/gcircuit-bangkok-party/|title=A Night Out at Asia's Biggest Gay Circuit Party: gCircuit during Songkran|дата=2023-08-30|work=Travels of Adam|език=en|достъп_дата=2024-10-28|date=|location=}}</ref> === В медиите === [[Файл:Bangkok Pride 2022, Thanon Si Lom 2022-06-05 - img 08.jpg|ляво|мини|Плакат с надпис „ЛГБТК+ не е шега“, видян на Банкок Прайд 2022]] {{Цитат|Шоубизнесът ни приема с отворени ръце, защото често се шегуваме за собствена сметка и забавляваме хората. Но ако искаме да бъдем взети насериозно в сектор като медицината, това не ни е позволено.|Премприйда Прамож На Аютая, активист за трансджендър правата и служител към [[ЮНЕСКО]]}} От 80-те години насам в Тайланд има много различни медийни издания на ЛГБТ тематика. В тайландските филми често фигурират ЛГБТ герои още от 70-те години, макар и често в комедийна светлина. С новата вълна в [[Тайландско кино|тайландското кино]] през 90-те тайландските филми започват да разглежда ЛГБТ теми и герои по-задълбочено. От 2014 г. насам, а особено и след началото на [[Пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]], в страната се наблюдава значително нарастване на броя и популярността на тайландски телевизионни сериали с ЛГБТ тематика, познати още като „[[Яои|момчешка любов]]“ (Boys' Love) или Y series. Тези сериали включват разнообразни романтични сюжети между мъже, а понякога и между жени, в които любовта между героите е показана в положителна светлина. През 2024 г., всяка седмица по телевизията се излъчват средно по 17 сериала на ЛГБТ тематика.<ref>{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/business/general/2887472/a-love-affair-intensifies|title=A love affair intensifies|last=Mornkum|first=Kuakul|date=2024-10-21|work=Банкок Поуст|access-date=2024-10-28}}</ref> Смята се, че имат потенциал да повлияят на ЛГБТ правата и приемствеността към ЛГБТ обществото в страната. Въпреки че някои от сериалите разглеждат и теми за неравенството в обществото, като например за еднополовите бракове, дискриминацията и насилието, жанрът понякога е критикуван от членове на обществото, които твърдят, че той представя една по-лека версия на действителността на ЛГБТ хората в страната.<ref>{{Cite web |last=De Guzman |first=Chad |date=2022-08-26 |title=Thailand’s Boys’ Love Dramas Are Changing the Way Many People View Gay Romance |url=https://time.com/6208817/thailand-bl-dramas-popularity/ |access-date=2023-09-09 |work=TIME}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Shimauchi|first=Sae|date=2024-10-10|title=Boys’ love dramas can rewrite the rules for LGBTQ+ rights in Asia|url=https://eastasiaforum.org/2024/10/10/boys-love-dramas-can-rewrite-the-rules-for-lgbtq-rights-in-asia/|journal=East Asia Forum|language=en|doi=https://doi.org/10.59425/eabc.1728554662}}</ref> Цензурата, наложена на някои части на интернета в Тайланд, не засяга медийните произведения на ЛГБТ тематика директно, но [[порнография]]та<ref>{{Cite news|url=https://www.bangkokpost.com/thailand/general/2069483/turning-to-porn-to-survive|title=Turning to porn to survive|last=Tangsathaporn|first=Poramet|date=2021-02-17|work=Банкок Поуст|access-date=2023-09-09}}</ref> и секс играчките<ref>{{Cite news |last=Ratcliffe |first=Rebecca |date=2023-04-26 |title=Thai conservatives vow to legalise sex toys in bid to shake up election |work=The Guardian |url=https://www.theguardian.com/world/2023/apr/26/thai-conservatives-vow-to-legalise-sex-toys-in-bid-to-shake-up-election |access-date=2023-09-09}}</ref> са незаконни в страната. === Обществени нагласи === [[Файл:LGBT flag map of Thailand.svg|мини|Карта на Тайланд, оцветена в цветовете на знамето символ на ЛГБТ обществото]] Анкета от 2015 г. сочи, че 89% от тайландците могат да приемат колега, който е гей или лесбийка, на 80% това не им пречи, ако някой от роднините им е ЛГБТ, а 59% подкрепят легализацията на еднополовите бракове.<ref name="SCMP-20180916" /> Анкета от 2019 г., попълнена от 1025 души, сочи, че 63% от тайландците подкрепят легализацията на еднополовите партньорства, 11% са против, а 27% предпочитат да не отговарят на въпроса. Сред лицата между 18 и 34 години, 69% подкрепят гражданските партньорства, а 10% са против. Сред лицата между 35 и 54 години, 56% са за легализацията, а 33% – срещу. Делението сред тези на възраст над 55 е 55% за и 13% против. Сред лицата с университетска диплома, 66% са в подкрепа, а 10% – не. При тези без диплома, процентите са 57% за и 12% против.<ref>{{Cite web|url=https://coconuts.co/bangkok/news/3-5-thais-support-sex-civil-partnerships-survey/|title=3 in 5 Thais support same-sex civil partnerships: survey {{!}} Coconuts Bangkok|дата=2019-02-18|work=Coconuts|lang=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200813210532/https://coconuts.co/bangkok/news/3-5-thais-support-sex-civil-partnerships-survey/|архив_дата=2020-08-13|достъп_дата=2024-10-28|date=|access-date=}}</ref> Доклад на ПРООН от същата година обаче сочи, че въпреки че като цяло тайландците имат положителни нагласи към ЛГБТ обществото, колкото по-близък до тях е въпросният ЛГБТ човек (например роднина или колега), толкова по-ниско е нивото им на подкрепа за ЛГБТ права и достъп до услуги. Открити са високи нива на подкрепа за равноправие и толерантни закони, но някои теми, като например смяната на пола в личните документи, са по-спорни.<ref name=":42" /> Анкета от 2022 г. сочи, че 93% от тайландците приемат ЛГБТ колеги и приятели, 91% могат да приемат ЛГБТ роднина, а 80% подкрепят еднополовите бракове.<ref>{{Cite web |date=2022-06-12 |title=Nine in 10 Thais accept LGBTQ+ people as social tolerance rises: poll |url=https://www.nationthailand.com/in-focus/40016561 |access-date=2023-07-14 |work=Nation Thailand |lang=en}}</ref> Правителствена анкета от есента на 2023 г. сочи 96,6% обществена подкрепа за проектозакона за легализацията на еднополовите бракове, който е приет в началото на 2024 г.<ref name=":5" /> == Обобщение == {| class="wikitable" !Признак за равноправие !Правен статус |- |Еднополова интимност |[[File:Yes_check.svg|15x15пкс|Yes]] (От 1956) |- |Еднаква възраст за сексуално съгласие (15 години) |[[File:Yes_check.svg|15x15пкс|Yes]] (От 1997) |- |Закони против дискриминация на работното място |[[File:Yes_check.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2015) |- |Закони против дискриминация при предоставянето на стоки и услуги |[[File:Yes_check.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2015) |- |Закони против дискриминация в други отношения (напр. непряка дискриминация, реч на омразата) |[[File:X_mark.svg|17x17пкс|No]] (не се споменава в закона) |- |Закони против дискриминация в образователната система |[[File:X_mark.svg|17x17пкс|No]] (не се споменава в закона) |- |Еднополови бракове |[[File:Ambox_clock.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2025) |- |Признаване на еднополовите двойки |[[File:Ambox_clock.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2025) |- |Осиновяване на доведено дете при еднополови двойки |[[File:Ambox_clock.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2025) |- |Съвместно осиновяване от еднополови двойки |[[File:Ambox_clock.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2025) |- |На ЛГБТ хората им е позволено да служат във въоръжените сили открито |[[File:Yes_check.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2005) |- |Смяната на пола в личните документи |[[File:Ambox_clock.svg|15x15пкс|Yes]] (Разглежда се)<ref name=":8">{{Cite news|url=https://www.thaiexaminer.com/thai-news-foreigners/2024/02/20/lgbtq-rights-push-in-thailand-with-new-gender-identity-law/|title=Full steam ahead on LGBTQ rights in Thailand, new gender identity law ordered by the PM at cabinet|last=Boonkong|first=Carla|date=2024-02-20|work=Thai Examiner|access-date=2024-03-21|last2=O'Connor|first2=Pranee}}</ref> |- |Смяната на пола по медицински път |[[File:Yes_check.svg|15x15пкс|Yes]] (не се споменава в закона)<ref>{{cite web|url=http://www.plastic-surgery-phuket.com/Thailand-Gender-Change|title=Gender Change|work=Plastic Surgery Phuket|access-date=6 November 2015|archive-date=9 May 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150509185843/http://www.plastic-surgery-phuket.com/Thailand-Gender-Change|url-status=dead|достъп_дата=2023-09-10|архив_дата=2015-05-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150509185843/http://www.plastic-surgery-phuket.com/Thailand-Gender-Change}}</ref> |- |[[Трети пол]] |[[File:Ambox_clock.svg|15x15пкс|Yes]] (Разглежда се)<ref name=":8" /> |- |Осиновяване на дете от необвързани лица, независимо от сексуалната ориентация |[[File:X_mark.svg|17x17пкс|No]] (Освен от неомъжени жени на деца инвалиди) |- |Конверсионна терапия, забранена при непълнолетни лица |[[File:X_mark.svg|17x17пкс|yes]] |- |Закрила за [[Интерсексуалност|интерсекс]] децата от инвазивни операции |[[File:X_mark.svg|17x17пкс|No]] |- |Хомосексуалността официално не е смятана за болест |[[File:Yes_check.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2002) |- |Достъп до оплождане „инвитро“ за лесбийки |[[File:Ambox_clock.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2025) |- |Платено сурогатно майчинство, позволено за гей двойки |[[File:Ambox_clock.svg|15x15пкс|Yes]] (От 2025) |- |Даряването на кръв позволено за [[мъже, които правят секс с мъже]] |[[File:X_mark.svg|17x17пкс|No]] |} == Вижте също == * [[ЛГБТ история в Тайланд]] * [[ЛГБТ права в Европа]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|LGBT rights in Thailand|1186464183}} [[Категория:ЛГБТ права по страна]] [[Категория:Политика на Тайланд]] 6vkrmx7zscjw3r0hzmj3wclvd0fz440 0 845310 12415830 12227758 2024-11-18T14:35:24Z Givern 4124 12415830 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Клети създания | име_оригинал = Poor Things | режисьори = [[Йоргос Лантимос]] | продуценти = Ед Гини<br>Андрю Лоу<br>Йоргос Лантимос<br>[[Ема Стоун]] | сценаристи = Тони Макнамара | базиран_на = по романа Poor Things на:<br>[[Алистър Грей]] | актьори = [[Ема Стоун]]<br>[[Марк Ръфало]]<br>[[Уилям Дефо]]<br>Рами Юсеф<br>Кристофър Абът<br>Джеръд Кармайкъл | музика = Джърскин Фендрикс | оператор = Роби Райън<ref>{{cite web|last1=Pritchard|first1=Tiffany|title=NEWS Robbie Ryan wins Golden Frog, tributes paid to Halyna Hutchins at Camerimage|url=https://www.screendaily.com/news/robbie-ryan-wins-golden-frog-tributes-paid-to-halyna-hutchins-at-camerimage/5165373.article|website=[[Screen Daily]]|access-date=27 February 2022|date=November 22, 2021|archive-date=November 23, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211123030312/https://www.screendaily.com/news/robbie-ryan-wins-golden-frog-tributes-paid-to-halyna-hutchins-at-camerimage/5165373.article|url-status=live}}</ref> | монтаж = Йоргос Мавропсаридис | сценография = Шона Хийт<br>Джеймс Прайс | костюми = Холи Уодингтън | филмово_студио = Film4<br>lement Pictures<br>TSG Entertainment | разпространител = [[Сърчлайт Пикчърс]] | жанр = [[Романтичен филм|романтичен]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]]<br>черна комедия | премиера = 1 септември 2023 г. {{small|([[Венеция]])}}<br>8 декември 2023 г. {{small|(САЩ)}}<br>12 януари 2024 г. {{small|(Великобритания)}} | времетраене = 142 минути<ref name="labiennale">{{cite web|url=https://www.labiennale.org/en/cinema/2023/venezia-80-competition/poor-things|title=Poor Things|website=[[La Biennale di Venezia]]|date=6 юли 2023 |access-date=12 август 2023}}</ref> | страна = {{IRL}}<br>{{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 35 млн. щ.д.<ref>{{cite web|url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/movies/story/2023-11-30/director-yorgos-lanthimos-poor-things-emma-stone-mark-ruffalo-interview|title=After 'The Favourite,' Yorgos Lanthimos could do anything. He went wilder than ever|website=[[Los Angeles Times]]|date=30 ноември 2023 |access-date=1 декември 2023}}</ref> | приходи = 116 млн. щ.д.<ref name="BOM">{{Cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl3566306049/?ref_=bo_da_table_11 |title=Poor Things |access-date=January 21, 2024}}</ref><ref name="NUM">{{Cite web |url=https://www.the-numbers.com/movie/Poor-Things-(2023) |id=Poor-Things-(2023) |title=Poor Things (2023) – Financial Information |access-date=January 21, 2024}}</ref> | цветност = цветен<br>черно-бял | уебсайт = https://www.searchlightpictures.com/poor-things | код-IMDB = 14230458 }} '''„Клети създания“''' ({{lang|en|Poor Things}}) е научнофантастична черна комедия от 2023 г. на режисьора [[Йоргос Лантимос]] по сценарий на Тони Макнамара.<ref>{{cite web |date=May 11, 2023 |title=Emma Stone Will Creep You Out in the 'Poor Things' Trailer |url=https://www.wmagazine.com/culture/poor-things-trailer-cast-plot-release-date-emma-stone/amp |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20230512170342/https://www.wmagazine.com/culture/poor-things-trailer-cast-plot-release-date-emma-stone/amp |archive-date=May 12, 2023 |access-date=May 12, 2023 |website=W}}</ref> Базиран е на едноименния роман, написан от [[Алистър Грей]]. Във филма участват [[Ема Стоун]], [[Марк Ръфало]], [[Уилям Дефо]], Рами Юсеф, Кристофър Абът и Джеръд Кармайкъл. Световната премиера се състои във [[Венеция]] на 1 септември 2023 г. Седмица по-късно излиза по кината в [[САЩ]] на 8 декември 2023 г., както и във [[Великобритания]] на 12 януари 2024 г. Разпространител на филма е „Сърчлайт Пикчърс“. Филмът получава множество награди и номинации, включително „[[Златен глобус]]“ и [[БАФТА]] за най-добър филм, както и рекордни 11 номинации за [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]], от които печели четири. == Сюжет == {{сюжет}} Бела Бакстър ([[Ема Стоун]]) е млада жена, която след самоубийството си попада в ръцете на учен хирург ([[Уилям Дефо]]), който и връща живота чрез специална трансплантация на мозък от собственото и дете, което е носила в утробата си. Поради този факт след събуждането си тя е с умствени способности на малко дете и започва тепърва да октрива живота около нея. Така се среща с Дънкан Уедърбърн ([[Марк Ръфало]]), с който заедно започват да обикалят света. След като научава за предстоящата смърт на своя създател Бела се завръща при него където решава да се омъжи за неговия ученик Макс Маккендълс ([[Рами Юсеф]]), но преди това се запознава и с мъжа, с който е живяла преди самоубийството си. {{сюжет-край}} == Актьорски състав == * [[Ема Стоун]] – Бела Бакстър * [[Марк Ръфало]] – Дънкан Уедърбърн * [[Уилям Дефо]] – доктор Годуин Бакстър * Рами Юсеф – Макс Маккендълс * Кристофър Абът – Алфи Блесингтън * Катрин Хънтър – Мадам Суини * Джеръд Кармайкъл – Хари Астли * [[Хана Шигула]] – Марта Вон Кърцрок * [[Маргарет Куоли]] – Фелисити * Вики Пепердин – госпожа Прим * Сузи Бемба – Тойнет * Том Стортън – иконом * Уейн Брет – свещеник * Карминхо – певица на [[фаду]] * Джърскин Фендрикс – музикант в лисбонски ресторант == Премиера == Световната премиера на филма е на 80-ия международен филмов фестивал във [[Венеция]] на 1 септември 2023 г.,<ref>{{cite web|url=https://variety.com/2023/film/global/venice-film-festival-lineup-1235678563/|title=Venice Lineup Includes Films by Bradley Cooper, Sofia Coppola, Ava DuVernay, David Fincher and More|website=[[Variety (magazine)|Variety]]|first=Nick|last=Vivarelli|date=July 25, 2023|access-date=July 25, 2023}}</ref> а по-късно е екранизиран на филмовите фестивали „Телурайд“, [[Ню Йорк]] и „Би Еф Ай“.<ref>{{Cite web |last=Thompson |first=Anne |date=2023-08-30 |title=2023 Telluride Film Festival Lineup Leans on Filmmakers Like Lanthimos, Fennell, Haigh, Triet, and More |url=https://www.indiewire.com/news/festivals/2023-telluride-film-festival-lineup-1234900545/ |access-date=2023-08-30 |website=IndieWire |language=en-US}}</ref><ref>{{Cite web |date=2023-08-08 |title=61st New York Film Festival Main Slate Announced |url=https://www.filmlinc.org/daily/61st-new-york-film-festival-main-slate-announced/ |access-date=2023-08-09 |website=Film at Lincoln Center |language=en}}</ref><ref>{{cite web|last=Ntim|first=Zac|date=August 31, 2023|title=BFI London Film Festival Full Lineup: ‘The Book Of Clarence’ World Premiere; Scorsese, Miyazaki, Lanthimos & Fincher Among Headline Galas|url=https://deadline.com/2023/08/london-film-festival-bfi-the-book-of-clarence-1235531461/|access-date=August 31, 2023|website=Deadline}}</ref> Филмът излиза по кината от „Сърчлайт Пикчърс“ в [[САЩ]] на 8 декември 2023 г.,<ref name="ReleaseDate">{{cite web |url=https://deadline.com/2023/07/searchlights-poor-things-emma-stone-september-december-1235447551/ |title=Searchlight's 'Poor Things' Starring Emma Stone Pushes Release Date From September To December |website=[[Deadline Hollywood]] |last=Kroll |first=Justin |date=July 25, 2023 |access-date=July 25, 2023}}</ref> както и във [[Великобритания]] и [[Ирландия]] на 12 януари 2024 г.<ref>{{Cite tweet|number=1684965458775089157|user=SearchlightUK|title=A film by Yorgos Lanthimos. Premiering at this year's Venice Film Festival. In UK and Irish cinemas January 12, 2024.|author=[[Searchlight Pictures]]|date=July 28, 2023|access-date=August 1, 2023}}</ref> Премиерата му в България е на 19 януари 2024 г. от „Форум Филм България“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jenatadnes.com/kino/kleti-sazdaniya-tragva-po-kinata-na-19-yanuari/|заглавие=„Клети създания“ тръгва по кината на 19 януари|издател=Жената Днес|дата=9 януари 2024|достъп_дата=22 януари 2024}}</ref>, като преди това е излъчван на фестивала [[Киномания]] в края на 2023 година. == Награди и номинации == === Златен глобус === ;Спечелени *Най-добър филм – мюзикъл или комедия *Най-добра актриса в мюзикъл или комедия – [[Ема Стоун]] ;Номинации *Най-добър поддържащ акьор – [[Уилям Дефо]] и [[Марк Ръфало]] *Най-добър сценарий *Най-добър режисьор – [[Йоргос Лантимос]] *Най-добра музика === Оскари === ;Спечелени *Най-добра актриса – [[Ема Стоун]] *Най-добри декори *Най-добър грим и прически *Най-добри костюми ;Номинации *Най-добър филм *Най-добър режисьор – [[Йоргос Лантимос]] *Най-добър поддържащ акьор – [[Марк Ръфало]] *Най-добър адаптиран сценарий – Тони Макнамара *Най-добра оригинална музика *Най-добра кинематография *Най-добър монтаж == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.searchlightpictures.com/poor-things}} * {{imdb title|14230458}} * {{kino.dir.bg film|15881}} [[Категория:Филми от 2023 година]] [[Категория:Американски научнофантастични филми]] [[Категория:Британски научнофантастични филми]] [[Категория:Ирландски филми]] [[Категория:Научнофантастични филми]] [[Категория:Романтични филми]] qaio2mbnhaqbd2nu45btg58jhk0cgkf 0 846117 12416312 12390990 2024-11-18T21:08:31Z 149.62.206.184 12416312 wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Явор Тодоров | фон = певец | картинка = [[Файл:Явката ДЛГ.jpg|мини]] | картинка_текст = | псевдоним =Явката ДЛГ | роден_в = [[Бургас]], [[България]] | починал_в = | националност = {{BUL}} | стил = [[Рап]], [[Хип-хоп]] | инструмент = | глас = | период_на_активност = 2012 - | свързани_изпълнители = [[F.O.]], [[Димчоу|Dim4ou]], Боро Първи, HRD, Madmatic, Жлъч | влияния = | сайт = |роден_на=[[25]] [[октомври]] [[1989]] г.|Сингли=87}} '''Явор Тодоров''', по-известен със сценичното си име '''Явката ДЛГ''', e български [[рап]] [[изпълнител]], [[текстописец]], [[поет]] и бийтмейкър. == Биография == Явор Тодоров е роден на 25 октомври 1989 година в [[Бургас]]. Завършва във [[Варна]], в Трета Природоматематическа гимназия „Академик Методий Попов“, където тренира баскетбол. Като млад известно време работи в супермаркет, както и като охрана.<ref>https://dversia.net/2013/qvkatadlg/</ref> След това започва дългогодишна кариера в музиката. В музикалните среди стилът му е описван като „социален рап“. Често срещани теми в творчеството му са [[сатирата]], [[нихилизма]] и осмиване на съвременни житейски [[стереотипи]]. == Музикална кариера == Започва да се занимава по-сериозно с [[музика]] през 2006 г., като бийтмейкър по време на гимназиалното си обучение. През 2010 г. издава първата си песен с [[Димчоу|Dim4ou]], „777“, която става и първата му официална песен в онлайн пространството като изпълнител. През същата година двамата записват интервю за Сурово!, в която представят възгледите си над живота, както и съвместната им работа.<ref>https://www.youtube.com/watch?v=XHFl8Kby6qg&t=327s&ab_channel=50stotinki</ref> Чрез Студио 21, често описвано като гореща точка за рап средите, се среща и сътрудничи и с много други изпълнители. В същия период създава и трилогия с героя си Бат' Мичо Известният, чрез който осмива преувеличен характеристики на съвременни социални стереотипи. Най-чести колаборации има с друг варненски изпълнител, MadMatic. Съвместни песни с висок успех са „Писма“, „МУМУ“, „Искрено ваш“ и „Спри, спри“. Едни от най-известните му хитове е ремиксът „Няма к'во да стане“ (2014), както и „Пожарогасител“ (2014), записано като част от поредицата OneShot. В серията от песни е поканен от рапъра Ицо Хазарта. Заедно с Иван Кирков от Комеди Клуб записват серия подкасти, започващи от 2018 до 2022. === Дискография === * Човекът, който се смее (2011) * HRDLG (2013) * Човекът, който се смее 2 (2014) * HRDLG2 (2023) === Голям Юс === Заедно с Боро Първи и MadMatic създават групата „Голям Юс“. Проектът се състои от три албума, които съдържат общо 21 песни. Публикувани са сборно в диск, „Избрани Съчинения в 3 Тома“. През 2024г. излиза и четвърта част на албума, като за сингъла от албума "Спуки" е заснет клип, отговарящ на световните стандарти. В клипа Явката е пастор. == Произход на псевдонима == [[Явката ДЛГ]] (Дългия) е органично появил се псевдоним, възникнал поради високия му ръст. == Награди == === Годишни български [[хип-хоп]] награди на 359hiphop.com<small><ref>[http://www.359awards.com/ Официална страница на 359 Awards]</ref></small> === * Най-добър албум 2014 – Явката ДЛГ – „Човекът, който се смее 2“ * Най-добър видеоклип на годината – Ъндърграунд за 2017 – Атила, Явката ДЛГ, Жлъч – ОТ А ДО Я == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=Q0Byh0H8_6I&t=3061s&ab_channel=КомедиКлубПодкаст%2FComedyClubPodcast8] Явката ДЛГ и Иван Кирков #181 Комеди Клуб Подкаст * [https://dversia.net/2013/qvkatadlg/ Явката ДЛГ: Ако това да имаш разумен поглед върху света значи да си песимист, циник или нихилист, аз с гордост ще нося тези емблеми] [[Категория:Български рапъри]] [[Категория:Родени в Бургас]] eegkbl2w3a3pnmisyjpk5m5mxxy92s6 12416320 12416312 2024-11-18T21:12:23Z 149.62.206.184 12416320 wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Явор Тодоров | фон = певец | картинка = [[Файл:Явката ДЛГ.jpg|мини]] | картинка_текст = | псевдоним =Явката ДЛГ | роден_в = [[Бургас]], [[България]] | починал_в = | националност = {{BUL}} | стил = [[Рап]], [[Хип-хоп]] | инструмент = | глас = | период_на_активност = 2012 - | свързани_изпълнители = [[F.O.]], [[Димчоу|Dim4ou]], Боро Първи, HRD, Madmatic, Жлъч, Керанов | влияния = | сайт = |роден_на=[[25]] [[октомври]] [[1989]] г.|Сингли=87}} '''Явор Тодоров''', по-известен със сценичното си име '''Явката ДЛГ''', e български [[рап]] [[изпълнител]], [[текстописец]], [[поет]] и бийтмейкър. == Биография == Явор Тодоров е роден на 25 октомври 1989 година в [[Бургас]]. Завършва във [[Варна]], в Трета Природоматематическа гимназия „Академик Методий Попов“, където тренира баскетбол. Като млад известно време работи в супермаркет, както и като охрана.<ref>https://dversia.net/2013/qvkatadlg/</ref> След това започва дългогодишна кариера в музиката. В музикалните среди стилът му е описван като „социален рап“. Често срещани теми в творчеството му са [[сатирата]], [[нихилизма]] и осмиване на съвременни житейски [[стереотипи]]. == Музикална кариера == Започва да се занимава по-сериозно с [[музика]] през 2006 г., като бийтмейкър по време на гимназиалното си обучение. През 2010 г. издава първата си песен с [[Димчоу|Dim4ou]], „777“, която става и първата му официална песен в онлайн пространството като изпълнител. През същата година двамата записват интервю за Сурово!, в която представят възгледите си над живота, както и съвместната им работа.<ref>https://www.youtube.com/watch?v=XHFl8Kby6qg&t=327s&ab_channel=50stotinki</ref> Чрез Студио 21, често описвано като гореща точка за рап средите, се среща и сътрудничи и с много други изпълнители. В същия период създава и трилогия с героя си Бат' Мичо Известният, чрез който осмива преувеличен характеристики на съвременни социални стереотипи. Най-чести колаборации има с друг варненски изпълнител, MadMatic. Съвместни песни с висок успех са „Писма“, „МУМУ“, „Искрено ваш“ и „Спри, спри“. Едни от най-известните му хитове е ремиксът „Няма к'во да стане“ (2014), както и „Пожарогасител“ (2014), записано като част от поредицата OneShot. В серията от песни е поканен от рапъра Ицо Хазарта. Заедно с Иван Кирков от Комеди Клуб записват серия подкасти, започващи от 2018 до 2022. === Дискография === * Човекът, който се смее (2011) * HRDLG (2013) * Човекът, който се смее 2 (2014) * HRDLG2 (2023) === Голям Юс === Заедно с Боро Първи и MadMatic създават групата „Голям Юс“. Проектът се състои от три албума, които съдържат общо 21 песни. Публикувани са сборно в диск, „Избрани Съчинения в 3 Тома“. През 2024г. излиза и четвърта част на албума, като за сингъла от албума "Спуки" е заснет клип, отговарящ на световните стандарти. В клипа Явката е пастор. == Произход на псевдонима == [[Явката ДЛГ]] (Дългия) е органично появил се псевдоним, възникнал поради високия му ръст. == Награди == === Годишни български [[хип-хоп]] награди на 359hiphop.com<small><ref>[http://www.359awards.com/ Официална страница на 359 Awards]</ref></small> === * Най-добър албум 2014 – Явката ДЛГ – „Човекът, който се смее 2“ * Най-добър видеоклип на годината – Ъндърграунд за 2017 – Атила, Явката ДЛГ, Жлъч – ОТ А ДО Я == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=Q0Byh0H8_6I&t=3061s&ab_channel=КомедиКлубПодкаст%2FComedyClubPodcast8] Явката ДЛГ и Иван Кирков #181 Комеди Клуб Подкаст * [https://dversia.net/2013/qvkatadlg/ Явката ДЛГ: Ако това да имаш разумен поглед върху света значи да си песимист, циник или нихилист, аз с гордост ще нося тези емблеми] [[Категория:Български рапъри]] [[Категория:Родени в Бургас]] 9l99ahr9ov3cb7x37ut7m0duanep4h9 12416321 12416320 2024-11-18T21:13:54Z 149.62.206.184 12416321 wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Явор Тодоров | фон = певец | картинка = [[Файл:Явката ДЛГ.jpg|мини]] | картинка_текст = | псевдоним =Явката ДЛГ | роден_в = [[Бургас]], [[България]] | починал_в = | националност = {{BUL}} | стил = [[Рап]], [[Хип-хоп]] | инструмент = | глас = | период_на_активност = 2012 - | свързани_изпълнители = [[F.O.]], [[Димчоу|Dim4ou]], Боро Първи, HRD, Madmatic, Жлъч, Керанов | влияния = | сайт = |роден_на=[[25]] [[октомври]] [[1989]] г.|Сингли=87|Албуми=4|Песни към албуми=43}} '''Явор Тодоров''', по-известен със сценичното си име '''Явката ДЛГ''', e български [[рап]] [[изпълнител]], [[текстописец]], [[поет]] и бийтмейкър. == Биография == Явор Тодоров е роден на 25 октомври 1989 година в [[Бургас]]. Завършва във [[Варна]], в Трета Природоматематическа гимназия „Академик Методий Попов“, където тренира баскетбол. Като млад известно време работи в супермаркет, както и като охрана.<ref>https://dversia.net/2013/qvkatadlg/</ref> След това започва дългогодишна кариера в музиката. В музикалните среди стилът му е описван като „социален рап“. Често срещани теми в творчеството му са [[сатирата]], [[нихилизма]] и осмиване на съвременни житейски [[стереотипи]]. == Музикална кариера == Започва да се занимава по-сериозно с [[музика]] през 2006 г., като бийтмейкър по време на гимназиалното си обучение. През 2010 г. издава първата си песен с [[Димчоу|Dim4ou]], „777“, която става и първата му официална песен в онлайн пространството като изпълнител. През същата година двамата записват интервю за Сурово!, в която представят възгледите си над живота, както и съвместната им работа.<ref>https://www.youtube.com/watch?v=XHFl8Kby6qg&t=327s&ab_channel=50stotinki</ref> Чрез Студио 21, често описвано като гореща точка за рап средите, се среща и сътрудничи и с много други изпълнители. В същия период създава и трилогия с героя си Бат' Мичо Известният, чрез който осмива преувеличен характеристики на съвременни социални стереотипи. Най-чести колаборации има с друг варненски изпълнител, MadMatic. Съвместни песни с висок успех са „Писма“, „МУМУ“, „Искрено ваш“ и „Спри, спри“. Едни от най-известните му хитове е ремиксът „Няма к'во да стане“ (2014), както и „Пожарогасител“ (2014), записано като част от поредицата OneShot. В серията от песни е поканен от рапъра Ицо Хазарта. Заедно с Иван Кирков от Комеди Клуб записват серия подкасти, започващи от 2018 до 2022. === Дискография === * Човекът, който се смее (2011) * HRDLG (2013) * Човекът, който се смее 2 (2014) * HRDLG2 (2023) === Голям Юс === Заедно с Боро Първи и MadMatic създават групата „Голям Юс“. Проектът се състои от три албума, които съдържат общо 21 песни. Публикувани са сборно в диск, „Избрани Съчинения в 3 Тома“. През 2024г. излиза и четвърта част на албума, като за сингъла от албума "Спуки" е заснет клип, отговарящ на световните стандарти. В клипа Явката е пастор. == Произход на псевдонима == [[Явката ДЛГ]] (Дългия) е органично появил се псевдоним, възникнал поради високия му ръст. == Награди == === Годишни български [[хип-хоп]] награди на 359hiphop.com<small><ref>[http://www.359awards.com/ Официална страница на 359 Awards]</ref></small> === * Най-добър албум 2014 – Явката ДЛГ – „Човекът, който се смее 2“ * Най-добър видеоклип на годината – Ъндърграунд за 2017 – Атила, Явката ДЛГ, Жлъч – ОТ А ДО Я == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=Q0Byh0H8_6I&t=3061s&ab_channel=КомедиКлубПодкаст%2FComedyClubPodcast8] Явката ДЛГ и Иван Кирков #181 Комеди Клуб Подкаст * [https://dversia.net/2013/qvkatadlg/ Явката ДЛГ: Ако това да имаш разумен поглед върху света значи да си песимист, циник или нихилист, аз с гордост ще нося тези емблеми] [[Категория:Български рапъри]] [[Категория:Родени в Бургас]] r83gglm6xk5k7fy0cu46qrdsqpc0iu5 0 847445 12416123 12412728 2024-11-18T18:03:20Z Givern 4124 12416123 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Гунди – Легенда за любовта | режисьори = Димитър Димитров | продуценти = [[Иван Христов (водещ)|Иван Христов]]<br>[[Андрей Арнаудов]]<br>'''Изпълнителен продуцент:'''<br>Васил Булянски | сценаристи = Емил Бонев | базиран_на = живота на<br>[[Георги Аспарухов]] | актьори = [[Павел Иванов]]<br>[[Александра Свиленова]] | музика = Официален саундтрак от Георги Стрезов, песни от [[Добрин Векилов]] | оператор = Борис Славков | монтаж = Виктория Радославова | сценография = Ванина Гелева | костюми = Бойка Младенова | филмово_студио = Междинна станция | разпространител = НОУ Блинк Филм | времетраене = 165 минути | жанр = [[Драма (жанр)|драма]]<br>[[Исторически филм|исторически]]<br>[[Биографичен филм|биографичен]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]]<br>[[спорт]]ен | премиера = 18 октомври 2024 г. | страна = {{BUL}} | език = [[български език|български]] | бюджет = 2 000 000 евро | приходи = 7 705 818 лв<ref>[https://www.nfc.bg/статистика-публичен-регистър/box-office/ Бокс Офис България – НФЦ]</ref> | уебсайт = https://gundifilm.com/ | код-IMDB = 31853193 }} '''„Гунди – Легенда за любовта“''' е [[Българско кино|българска]] биографична [[Драма (жанр)|драма]] от 2024 г. на режисьора Димитър Димитров, в която се разказва за живота и кариерата на футболиста [[Георги Аспарухов|Георги Аспарухов – Гунди]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/kino/gundi-ozhivyava.html|заглавие=Гунди оживява на голям екран в „Гунди - Легенда за любовта“|издател=webcafe.bg|дата=27 септември 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/category-culture/aktorut-pavel-ivanov-vuzrazhda-futbolnata-legenda-gundi-nov-film|заглавие=Актьорът Павел Иванов възражда футболната легенда Гунди в нов филм|издател=segabg.com|дата=4 юни 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> изигран от [[Павел Иванов]], а младата актриса Александра Свиленова играе неговата съпруга Величка Маркова – Лита.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/gallery/priklyuchiha-snimkite-na-mashtabnata-filmova-produktsiya-za-zhivota-na-gundi?i=4|заглавие=Александра Свиленова влиза в ролята на Величка Маркова - Лита, съпругата и вдъхновението на Гунди|издател=impressio.dir.bg|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> Снимките започват на 4 юни 2023 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/zapochnaha-snimkite-na-igralniya-film-za-gundi|заглавие=Започнаха снимките на игралния филм за Гунди|издател=impressio.dir.bg|дата=5 юни 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> и приключват на 31 юли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/priklyuchiha-snimkite-na-mashtabnata-filmova-produktsiya-za-zhivota-na-gundi|заглавие=Приключиха снимките на мащабната филмова продукция за живота на Гунди|издател=impressio.dir.bg|дата=31 юли 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> Гала премиерата на филма се състои на 9 октомври 2024 г. в зала „[[Арена София]]“, като той тръгва по кината от 18 октомври.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/filmat-gundi-legenda-za-lyubovta-po-kinata-prez-2024-g-v351888-321666news.html|заглавие=Филмът „Гунди - легенда за любовта“ по кината през 2024 г.|издател=bnt.bg|дата=5 октомври 2023|достъп_дата=7 октомври 2023}}</ref> Филмът се превръща в един от най-големите бокс офис хитове в новата история на България като само в първия уикенд печели 1 420 646 лв приходи и събира повече от 80 000 зрители.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/gundi-s-rekord-1-4-miliona-leva-prihod-v-parviya-uikend/ Гунди с рекорд:...]</ref> Отчитайки 397 225 зрители за 17 дни на екран надминава по гледаемост предишния рекордьор „[[Мисия Лондон]]“ и става най-гледания филм в страната след 1989 година.<ref>[https://www.vesti.bg/lyubopitno/gundi-legenda-za-liubovta-sybori-14-godishen-rekord-samo-za-pyrvite-si-17-dni-na-ekran-6212728 „Гунди - легенда за любовта“ събори 14-годишен рекорд само за първите си 17 дни на екран]</ref> == Сюжет == Филмът започва с участието на [[Георги Аспарухов – Гунди|Гунди]] ([[Павел Иванов]]) в юношеските формации на [[ПФК Левски София|Левски]] и запознанството му с бъдещата му жена – Лита ([[Александра Свиленова]]). Впоследствие преминава да играе в [[Ботев Пловдив]] и сключва брак с Лита, въпреки първоначалното несъгласие на нейните родители. След завръщането си в Левски и участията си за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор на България]], Гунди се превръща във всенароден любимец и една от най-известните личности в страната. Това привлича вниманието на [[държавна сигурност]] и те се опитват да го вербуват като агент в продължение на дълги години, но Гунди упорито отказва. Аспарухов отказва и силно финансово предложение от [[АК Милан]] да заживее със семейството си в [[Италия]] и да играе за отбора, защото не иска да предаде родния си клуб. Разгледани са и проблемите във връзката му с Лита и тяхната временна раздяла. Филмът завършва с трагичната автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година, при която той загива заедно със съотборника си [[Никола Котков]]. == Актьорски състав == * [[Павел Иванов]] – [[Георги Аспарухов – Гунди]] * [[Александра Свиленова]] – Величка Маркова – Лита * [[Параскева Джукелова]] – Мария (майка на Гунди) * Стоян Радев – Зоро * Александра Костова – Лидка (сестра на Гунди) * [[Емил Марков (актьор)|Емил Марков]] – архитект Марков (баща на Лита) * [[Биляна Петринска]] – Марена (майка на Лита) * [[Николай Урумов]] – Коце Георгиев (треньор на младежите на „Левски“) * [[Сотир Мелев]] – [[Александър Костов]] * [[Даниел Върбанов]] – Коко * [[Христо Пъдев]] – [[Христо Илиев – Патрата]] * [[Владислав Карамфилов]] – Георги Генов – Джогата (треньор на Ботев Пловдив) * [[Свежен Младенов]] – говорител 2 * [[Димитър Маринов (актьор)|Димитър Маринов]] – Аспарух (баща на Гунди) * [[Димитър Николов (актьор)|Димитър Николов]] – Томи * [[Юлиан Вергов]] – говорител 1 * [[Китодар Тодоров]] – служител * [[Севар Иванов]] – [[Тодор Диев]] * [[Антон Димитрачков]] – [[Георги Попов (футболист)|Георги Попов – Тумби]] * Саверио Бурно – президент на ФК „Милан“ * Любо Жечевич – [[Рудолф Витлачил]] * Ясен Атанасов – футболист * [[Пенко Господинов]] – агент на ДС * Бориса Сарафова – Райна * [[Михаил Милчев]] – [[Стефан Божков]] * Аделина Петрова – служителка * Антон Николов – [[Пламен Янков]] * [[Веселин Мезеклиев]] – артист 1 * Етторе Коломбо – мениджър на ФК „Милан“ * Марио Василев – Боби * Георги Кацарски – [[Кирил Ракаров]] * Виктория Колева – Парушева * [[Петър Дочев (актьор)|Петър Дочев]] – [[Димитър Пенев]] * [[Никола Стоянов (актьор)|Никола Стоянов]] – [[Динко Дерменджиев]] * Кирил Бояджиев – телефонист * Мина Каукова – Пепи * Владимир Люцканов – генералът * Георги Тошев – продавач на семена * Живко Сираков – [[Цветан Атанасов]] * [[Деян Ангелов]] – Стефан Паунов * [[Емил Ангелов]] – рефер 4 * [[Станислав Ангелов – Пелето]] – рефер 1 * Гроздан Даскалов – милиционер * Верослав Димитров – ваксаджия * Владимир Димитров – журналист * [[Валери Домовчийски]] – рефер 3 * Катрин Гачева – красива жена * Петър Горанов – [[Георги Пачеджиев]] * Валери Григоров – вратар на ФК Локомотив (Пловдив) * Иван Христов – дядо Геласи * [[Милан Коприваров]] – рефер 2 * Тодор Коцев – [[Димитър Якимов]] * Кръстю Кръстев – президент на БФС * Калоян Минев – Виктор * Дарина Радева – Мими * Стефан А. Щерев – говорител 3 * Александър Тошев – продавач на коли * Никола Тошев – продавач на гевреци * Любомир Петкашев – функционер == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://gundifilm.com/}} * {{imdb title|31853193|Гунди – Легенда за любовта}} [[Категория:Български филми от 2024 година]] [[Категория:Биографични филми]] [[Категория:Филми за футбол]] k7lmiex1umf5hbqo4cjbrs8maikqgla 0 849206 12416265 12165502 2024-11-18T20:42:36Z Elkost 8375 12416265 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Основно училище „Евлоги Георгиев“ | лого = | снимка = | описание = | основаване = [[1898]] | основател = | вид = [[основно училище]] | град = [[Дупница]] | държава = [[България]] | директор = | ученици = | учители = | сайт = }} '''Основно училище „Евлоги Георгиев“''' е прогимназиално училище в град [[Дупница|Дупница]], основано през 1898 година в махалата Хисарлък като начално училище. == История == През 1926/1927 година училището започва да настанява ученици от прогимназиален етап на обучение и съвместно с това води обучението с девическата гимназия. След 1935 година ОУ „Евлоги Георгиев“ става средищна прогимназия с директор [[Венелин Пашински]]. Тази прогимназия става и образцова, като обслужва нуждите на новооткрития институт за прогимназиални учители. Завършват я добри директори, педагози и просветни дейци (организатори на учебното дело в града), като [[Васил Янков]], [[Ангел Хранов]], Димитър Михайлов и други. По време на Втората световна война на 4 януари 1944 година към обяд англо-американски самолети бомбардират град Дупница. Върху сградата на училището падат шест бомби. Заедно със сградата се унищожава и целия архив на на средищното училище. Загиват и намиращите се по това време в училището околийски инспектор Стойне Божинов и училищния служител Спас Наков. На същото място е изградена нова модерна училищна сграда, която отваря врати на 24 септември 1962 година. Нов учителски колектив от 28 души започва работа в новото училище. Директори на училището са Борис Митев и Георги Дамянов. През 1995 година започва разширено изучаване на музика, изобразително изкуство и хореография. Същите предмети се изучават като задължително избираема подготовка в 1. и 2. клас. През 2018 година ОУ „Евлоги Георгиев“ чества 120 години от учредяването си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ouevlogigeorgiev.com/about.php?id=101 | заглавие = За нас | достъп_дата = 6 ноември 2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ouevlogigeorgiev.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == <references /> [[Категория:Основни училища в област Кюстендил]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Дупница]] [[Категория:Образование в Дупница]] [[Категория:Организации в Дупница]] o4tv0akm47gaiqpxw34zjknwd0rm5d5 0 849664 12416498 12394782 2024-11-19T05:19:56Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл мъже */ 12416498 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Рио Оупън | име-оригинал = Rio Open | град = [[Рио де Жанейро]] | държава = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 2014 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 500 на ATP|серии 500 на ATP]] | atp_състезатели = 32 сингъл<br>16 квалификации<br>16 двойки | atp_пари = [[щатски долар|$]] '''2 178 980''' (2023) | wta_категория = WTA International Tournaments <br />(2014&ndash;2016)<ref>{{Cite web |url=http://tenisnews.band.uol.com.br/76210/rio-open-exclui-torneio-wta-para-2017 |title=Rio Open exclui torneio WTA para 2017 - Tenis News |access-date=2016-11-03 |archive-date=2016-11-04 |archive-url=https://web.archive.org/web/20161104065343/http://tenisnews.band.uol.com.br/76210/rio-open-exclui-torneio-wta-para-2017 |url-status=dead |достъп_дата=2023-11-11 |архив_дата=2016-11-04 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20161104065343/http://tenisnews.band.uol.com.br/76210/rio-open-exclui-torneio-wta-para-2017 }}</ref> | wta_състезатели = 36 сингъл<br>24 квалификации<br>16 двойки | wta_пари = [[щатски долар|$]] '''250 000''' (2016) | уебсайт = https://www.rioopen.com/en/ www.rioopen.com }} '''Рио Оупън''' {{lang|en|Rio Open}}) е професионален турнир по тенис, който се провежда в [[Рио де Жанейро]], [[Бразилия]]. Търнирът е част от ATP Tour и бивш WTA International Tournaments. Играе се на открити клей кортове в Jockey Club Brasileiro в Рио де Жанейро, Бразилия. Това е единственото събитие от ATP Tour 500 в [[Южна Америка]] и единственото събитие от ATP Tour в Бразилия (от 2020 г.). <ref>{{Cite web|url=http://www.atpworldtour.com/Tennis/Tournaments/Rio-de-Janeiro.aspx|title=Tournaments &#124; ATP Tour &#124; Tennis}}</ref> == История == Има редица предшестващи турнири по тенис проведени в Рио де Жанейро. Рио де Жанейро Интернешънъл е комбиниран турнир за мъже и жени. Играе се на открити клей кортове от 1947 до 1969 г. Последвано е от Рио де Жанейро Оупън със закрити кортове с килим от 1989 г. до 1990 г., и е първата Световна серия на ATP, играна в Бразилия. <ref>{{cite web |url=http://articles.chicagotribune.com/1989-04-16/sports/8904050251_1_pro-football-des-moines-topped |title=Tennis: Steffi Graf beat Arantxa Sanchez 6-3, 6-2 and... |work=Chicago Tribune |date=April 16, 1989 |access-date=2013-09-23 |достъп_дата=2023-11-11 |архив_дата=2013-09-28 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130928070605/http://articles.chicagotribune.com/1989-04-16/sports/8904050251_1_pro-football-des-moines-topped }} <br /> {{cite web |url=http://community.seattletimes.nwsource.com/archive/?date=19900408&slug=1065397 |title=Mattar, Sznajder Reach Rio De Janeiro Tennis Final |work=Seattle Times |date=April 8, 1990 |access-date=2013-09-23 |достъп_дата=2023-11-11 |архив_дата=2013-09-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130927190643/http://community.seattletimes.nwsource.com/archive/?date=19900408&slug=1065397 }}</ref><ref>[http://www.wtatennis.com/news/article/3122958/title/rio-open-added-to-2014-calendar Rio Open Added To 2014 Calendar] - WTA, 26 March 2013</ref> Първото издание през 2014 г. е оглавено от бившия световен номер 1 [[Рафаел Надал]] и друг испански тенисист [[Давид Ферер]]. И двамата са известни специалисти на клей. Турнирът за жени е прекратен и заменен от Hungarian Ladies Open след изданието през 2016 г. <ref>{{cite web|url=http://www.breakpointbrasil.com.br/2016/07/01/para-crescer-rio-open-empresta-wta-e-tera-apenas-atp-500/|title=Para crescer, Rio Open 'empresta' WTA e terá apenas ATP 500|access-date=2019-01-10|publisher=[[Globo Esporte]]|language=pt-BR|достъп_дата=2023-11-11|архив_дата=2018-10-31|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181031220428/http://www.breakpointbrasil.com.br/2016/07/01/para-crescer-rio-open-empresta-wta-e-tera-apenas-atp-500/}}</ref> За изданието през 2019 г. има план турнирът да бъде преместен от клей корта в Jockey Club Brasileiro, на откритите твърди кортове в Олимпийския тенис център, който беше домакин на тенис събитията на [[Летни олимпийски игри 2016|Летните олимпийски игри през 2016]] г., разположени в Barra Olympic Park. <ref>{{cite web|url=https://www.lance.com.br/tenis/mudanca-rio-open-para-arena-olimpica-esta-certa-diz-aglo.html|title=Parceria avança, e Rio Open deve mudar para Parque Olímpico em 2019|access-date=2019-01-10|work=[[Lance!]]|language=pt-BR}}</ref> Причината е да се привлекат повече играчи от световна класа в турнира като [[Новак Джокович]], [[Роджър Федерер]] и [[Анди Мъри]], които последователно отказват да участват в събитието. [[Хуан Мартин дел Потро]] веднъж спомена на директора на Рио Оупън Луиз Карвальо, че ще играе на Рио Оупън, когато настилката се промени. <ref>{{cite web|url=https://www.ubitennis.net/2017/12/rio-open-hoping-move-olympic-tennis-centre-surface-change-possible|title=Rio Open hoping to move to Olympic Tennis Centre, surface change possible|access-date=2019-01-10|work=Ubitennis|date=7 December 2017}}</ref> == Финали == === Сингъл мъже === {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Себастиан Баес]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Мариано Навоне]] || 6 – 2, 6 – 1 |- | 2023 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Камерън Нори]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Алкарас]] || 5 – 7, 6 – 4, 7 – 5 |- | 2022 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Алкарас]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Диего Шварцман]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2021 || colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2020 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Италия}} [[Джанлука Магер]] || 7 – 6^(7–3), 7 – 5 |- | 2019 || {{флагче|Сърбия}} '''[[Ласло Джере]]''' || {{флагче|Канада}} [[Феликс Оже-Алиасим]] || 6 – 3, 7 – 5 |- | 2018 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Диего Шварцман]]''' || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Вердаско]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2017 || {{флагче|Австрия}} '''[[Доминик Тийм]]''' || {{флагче|Испания}} [[Пабло Каренио Буста]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 2016 || {{флагче|Уругвай}} '''[[Пабло Куевас]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гидо Пела]] || 6 – 4, 6 – 7^(5–7), 6 – 4 |- | 2015 || {{флагче|Испания}} '''[[Давид Ферер]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 2014 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Украйна}} [[Александър Долгополов]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–3) |} === Сингъл жени === {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2016 || {{флагче|Италия}} '''[[Франческа Скиавоне]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Шелби Роджърс]] || 2 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- | [[Рио Оупън 2015 - сингъл жени|2015]] || {{флагче|Италия}} '''[[Сара Ерани]]''' || {{флагче|Русия}} [[Анна Каролина Шмидлова]] || 7 – 6^(7–2), 6 – 1 |- | [[Рио Оупън 2014 - сингъл жени|2014]] || {{флагче|Япония}} '''[[Куруми Нара]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Клара Коукалова]] || 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.rioopen.com/ Рио Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/rio-de-janeiro/6932/overview Рио Оупън] Турнирът на сайта на АТР {{Турнири от международните серии 500 на АТП}} [[Категория:Рио Оупън]] [[Категория:Турнири по тенис в Бразилия]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Спорт в Рио де Жанейро]] [[Категория:Основани в Бразилия през 2014 година]] k3ga97xdbymbumhes15w98kbsbughpu 0 850402 12416503 12148457 2024-11-19T05:21:32Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12416503 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Кордоба Оупън | име-оригинал = Córdoba Open | емблема = Cordoba open atp250 logo.png | град = [[Кордоба (Аржентина)|Кордоба]] | държава = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 2019 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16 квалификации<br>16 двойки | atp_пари = '''713 495''' [[щатски долар|$]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.cordobaopen.com/ }} '''Кордоба Оупън''' ({{lang|en|Córdoba Open}}) е професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в Кордоба, Аржентина, играе се на открити клей кортове. [[Картинка:Cordoba Open 2019 (46).jpg|мини|дясно|260п|Централен корт и Естадио Марио Алберто Кемпес на заден план.]] == История == Търнирът се провежда за първи път като част от ATP Tour 2019, заменяйки Еквадор Оупън в [[Кито]]. <ref>{{cite web | url=https://www.atptour.com/en/news/quito-switch-to-cordoba-in-2019| title=ATP 250 In Quito To Move To Cordoba From 2019 | accessdate=20 January 2019}}</ref> Провежда се в „Поло Депортиво Кемпес“, спортен комплекс до Естадио Марио Алберто Кемпес в Кордоба, Аржентина. <ref>{{cite web| url=https://tennis.life/2018/10/26/site-chosen-for-new-cordoba-atp-event/| title=Site chosen for new Córdoba ATP event| accessdate=20 January 2019| archive-date=21 January 2019| archive-url=https://web.archive.org/web/20190121010921/https://tennis.life/2018/10/26/site-chosen-for-new-cordoba-atp-event/| url-status=dead| архив_дата=2019-01-21| архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190121010921/https://tennis.life/2018/10/26/site-chosen-for-new-cordoba-atp-event/}}</ref> Турнирът е част от латиноамериканския Golden Swing of Tour. <ref>{{cite web | url=https://www.atptour.com/en/news/punta-del-este-challenger-2019-launch| title=Tennis on the Beach | accessdate=3 February 2019}}</ref> == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Италия}} '''[[Лучано Дардери]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Факундо Багнис]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2023 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Себастиан Баес]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Федерико Кория]] || 6 – 1, 3 – 6, 6 – 3 |- | 2022 || {{флагче|Испания}} '''[[Алберт Рамос Виньолас]]''' || {{флагче|Чили}} [[Алехандро Табило]] || 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2021 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Мануел Серундоло]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алберт Рамос Виньолас]] || 6 – 0, 2 – 6, 6 – 2 |- | 2020 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Диего Шварцман]] || 2 – 6, 6 – 4, 6 – 0 |- | 2019 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Игнасио Лондеро]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гидо Пела]] || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.cordobaopen.com/ Кордоба Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/cordoba/9158/overview Кордоба Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Турнири по тенис в Аржентина]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Спорт в Аржентина]] [[Категория:Основани в Аржентина през 2019 година]] na0l1zpmoftrjqlpwbx3jk37iy3vh30 0 851171 12416500 12398135 2024-11-19T05:20:30Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12416500 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = BMW Оупън | име-оригинал = BMW Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Мюнхен]] | държава = {{флагче|Германия}} [[Германия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1899 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16 двойки | atp_пари = '''630 705''' [[евро|€]] (2023) | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = | уебсайт = https://www.bmwopen.de/ www.bmwopen.de }} '''Баварски международен шампионат по тенис''' ({{lang|en|Bavarian International Tennis Championships}}) известен от 1990 г. със спонсорираното си име (BMW Open) е професионален турнир по тенис за мъже от ATP Tour 250, който се провежда в MTTC Iphitos в [[Мюнхен]], [[Германия]], играе се на открити [[Червен корт|клей]] кортове. <ref>{{cite web|author1=Eoin Connolly|title=BMW keeps name on Munich ATP event|url=http://www.sportspromedia.com/news/bmw_keeps_name_on_munich_atp_event|website=www.sportspromedia.com|publisher=SportsPro|date=29 April 2010}}</ref> == История == През 1899 г. първото издание на турнира се провежда от тенис клуба Münchner Tennis - und Turnierclub (MTTC) Iphitos,<ref>{{cite news |last1=Zeitung |first1=Allg |title=Sport: Munchener Tennis-Bettipiel |url=https://digipress.digitale-sammlungen.de/view/bsb00085627_00373_u001/9?cq=Tennis |access-date=20 September 2023 |work=Allgemeine Zeitung |publisher=Bayerische Staatsbibliothek |date=26 June 1899 |location=Munich, Germany |language=de}}</ref> който е първият тенис клуб в Мюнхен, създаден през 1892 г. от студенти.<ref name="tb"/> Клубът има само тревни кортове и затова първото издание се игра на трева. Турнирът е основан като комбинирано събитие за мъже и жени до 1973 г., когато турнирът за жени е прекратен.<ref name="tb">{{cite web|title=Tournaments: 'Bavarian International - Bavarian Open|url=https://thetennisbase.com/tournaments/|website=The Tennis Base|publisher=Tennismem SL|access-date=20 September 2023|url-access=subscription|достъп_дата=2023-11-24|архив_дата=2023-05-15|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230515071923/https://thetennisbase.com/tournaments/}}</ref><ref>{{cite news |title=Sports Corner; Tennis |url=https://www.newspapers.com/image/122818641/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=The Sydney Morning Herald |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Sydney, Australia |page=15|url-access=subscription}}</ref><ref>{{cite news |title=Tiriac Wins Bavarian Meet |url=https://www.newspapers.com/image/148843770/?terms=Bavarian%20Open%20tennis&match=1 |access-date=20 September 2023 |work=Reno Gazette-Journal |publisher=The Wikipedia Library - Newspapers.Com |date=12 Aug 1970 |location=Reno, Nevada |page=41|url-access=subscription}}</ref> От 1969 г. турнирът също е брандиран като Баравиън Оупън.<ref name="tb"/> Централният корт на MTTC е в Аумайстервег от 1930 г. и побира 5600 души. Турнирът предлага парични награди от 1970 г., когато общите награди възлизат на $ 20 000. От 2025 г. турнира ще бъде надграден до събитие от ниво ATP 500.<ref>{{cite web |author1=ATP Staff |title=Dallas, Doha & Munich Upgraded To ATP 500 Tournaments From 2025 |url=https://www.atptour.com/en/news/atp-500-upgrades-from-2025 |website=ATP Tour |access-date=8 November 2023 |date=8 November 2023}}</ref> == Финали == * Списъкът е непълен {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Германия}} '''[[Ян-Ленард Щруф]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тейлър Фриц]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2023 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 6 – 4, 1 – 6, 7 – 6^(7–3) |- | 2022 || {{флагче|Дания}} '''[[Холгер Руне]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Ботик Ван Де Зандсхулп]] || 3 – 4, отказва се |- | 2021 || {{флагче|Грузия}} '''[[Николоз Басилашвили]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ян-Ленард Щруф]] || 6 – 4, 7 – 6^(7–5) |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Чили}} '''[[Кристиан Гарин]]''' || {{флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] || 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6^(7–1) |- | 2018 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2017 || {{флагче|Германия}} '''[[Александър Зверев]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гидо Пела]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 2016 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Доминик Тийм]] || 7 – 6^(9–7), 4 – 6, 7 – 6^(7–4) |- | 2015 || {{флагче|Великобритания}} '''[[Анди Мъри]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 7 – 6^(7–4), 5 – 7, 7 – 6^(7–4) |- | 2014 || {{флагче|Словакия}} '''[[Мартин Клижан]]''' || {{флагче|Италия}} [[Фабио Фонини]] || 2 – 6, 6 – 1, 6 – 2 |- | 2013 || {{флагче|Германия}} '''[[Томи Хаас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Филип Колшрайбер]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–3) |- | 2012 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 7 – 6^(10–8), 6 – 3 |- | 2011 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Германия}} [[Флориан Майер]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 2010 || {{флагче|Русия}} '''[[Михаил Южни]]''' || {{флагче|Хърватия}} [[Марин Чилич]] || 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4 |- | 2009 || {{флагче|Чехия}} '''[[Томаш Бердих]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6^(7–5) |- | 2008 || {{флагче|Чили}} '''[[Фернандо Гонсалес]]''' || {{флагче|Италия}} [[Симоне Болели]] || 7 – 6^(7–4), 6 – 7^(4–7), 6 – 3 |- | 2007 || {{флагче|Германия}} '''[[Филип Колшрайбер]]''' || {{флагче|Русия}} [[Михаил Южни]] || 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 2006 || {{флагче|Белгия}} '''[[Оливие Рокюс]]''' || {{флагче|Белгия}} [[Кристоф Влиген]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 2005 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Давид Налбандиян]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2004 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Нидерландия}} [[Мартин Веркерк]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2003 || {{флагче|Швейцария}} '''[[Роджър Федерер]]''' || {{флагче|Финландия}} [[Ярко Ниеминен]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Мароко}} '''[[Юнес Ел Айнауи]]''' || {{флагче|Германия}} [[Райнер Шютлер]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Чехия}} '''[[Иржи Новак]]''' || {{флагче|Франция}} [[Антъни Дюпюи]] || 6 – 4, 7 – 5 |- | 2000 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1999 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франко Скилари]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1998 || {{флагче|Швеция}} '''[[Томас Енквист]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || 6 – 7^(4–7), 7 – 6^(8–6), 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Австралия}} '''[[Марк Филипусис]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алекс Кореча]] || 7 – 6^(7–3), 1 – 6, 6 – 4 |- | 1996 || {{флагче|Чехия}} '''[[Слава Доседел]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Моя]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|ЮАР}} '''[[Уейн Ферейра]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Михаел Щих]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|САЩ}} '''[[Иван Лендъл]]''' || {{флагче|Германия}} [[Михаел Щих]] || 7 – 6^(7–2), 6 – 3 |- | 1992 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Ларсон]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Петер Корда]] || 6 – 4, 4 – 6, 6 – 1 |- | 1991 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 3 – 6, 6 – 3, 4 – 3, отказва се |- | 1990 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Карел Новачек]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] || 6 – 4, 6 – 2 |- | 1989 || {{флагче|СССР}} '''[[Андрей Чесноков]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мартин Стрелба]] || 5 – 7, 7 – 6, 6 – 2 |- | 1988 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йонас Свенсон]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 1987 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Перес Ролдан]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Мариан Вайда]] || 6 – 3, 7 – 6 |- | 1986 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Рики Остертун]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Германия}} [[Ханс Швайер]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1984 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Либор Пимек]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Джийн Майер]] || 6 – 4, 4 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Чехословакия}} '''[[Томаш Шмид]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Йоаким Нюстрьом]] || 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5 |- | 1982 || {{флагче|САЩ}} '''[[Джийн Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Питър Елтър]] || 3 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1981 || {{флагче|Нова Зеландия}} '''[[Крис Луис]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Роже-Васелин]] || 4 – 6, 6 – 2, 2 – 6, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1980 || {{флагче|Германия}} '''[[Ролф Геринг]]''' || {{флагче|Франция}} [[Кристоф Фрейс]] || 6 – 2, 0 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- | 1979 || {{флагче|Испания}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Полша}} [[Войтек Фибак]] || 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1978 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Великобритания}} [[Бъстър Мотрам]] || 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1977 || {{флагче|СФРЮ}} '''[[Желко Франулович]]''' || {{флагче|Парагвай}} [[Виктор Пеки]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 7, 7 – 5 |- | 1976 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1975 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Гилермо Вилас]]''' || {{флагче|Германия}} [[Карл Майлер]] || 2 – 6, 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1974 || {{флагче|Германия}} '''[[Юрген Фасбендер]]''' || {{флагче|Франция}} [[Франсоа Жофре]] || 6 – 2, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Сенди Майер]]''' || {{флагче|Германия}} [[Харалд Елшенбройх]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1972 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1971 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Хуан Гисбърт старши]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Петер Шоке]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Йон Цириак]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 2 – 6, 9 – 7, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1969 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Германия}} [[Кристиан Кунке]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Цириак]] || 6 – 3, 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 3 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1966 || {{флагче|Унгария}} '''[[Ищван Гуляш]]''' || {{флагче|Германия}} [[Вилхелм Бунгерт]] || 6 – 4, 4 – 6, 8 – 6, 9 – 7 |- | 1965 || {{флагче|Германия}} '''[[Кристиан Кунке]]''' || {{флагче|Германия}} [[Инго Будинг]] || 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1964 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 11 – 9 |- | 1963 || {{флагче|Чили}} '''[[Патрисио Родригес]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 1 – 6, 4 – 6, 7 – 5, 9 – 7, 6 – 2 |- | 1962 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Жозе Едисон Мандарино]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] || 1 – 6, 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1961 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Боб Хюит]] || 6 – 2, 6 – 3, 6 – 2 |- | 1960 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дон Кенди]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 5 – 7, 6 – 3, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1959 || {{флагче|Австралия}} '''[[Боб Хюит]]''' || {{флагче|Франция}} [[Пиер Дармон]] || 6 – 3, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1958 || {{флагче|Италия}} '''[[Орландо Сирола]]''' || {{флагче|Чили}} [[Луис Аяла]] || 3 – 6, 7 – 5, 1 – 6, 11 – 9, 6 – 4 |- | 1957 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мервин Роуз]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Бъдж Пати]] || 5 – 7, 12 – 10, 5 – 7, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1956 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Лю Хоуд]] || 1 – 6, 0 – 6, 6 – 2, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1955 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Арт Ларсен]] || 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1954 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Хю Стюарт]] || 6 – 4, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|Египет}} '''[[Ярослав Дробни (тенисист)|Ярослав Дробни]]''' || {{флагче|Бразилия}} [[Армандо Виейра]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 3 |- | 1952 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' |- | 1951 || {{флагче|Италия}} '''Роландо дел Бело''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 2, 1 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1950 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Ян Достал || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1949 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Германия}} Ернст Бухолц || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 |- | 1948 || {{флагче|Германия}} '''Хелмут Гулц''' || {{флагче|Германия}} Вили Стингъл || 7 – 5, отказва се |- | 1947 || {{флагче|Чехословакия}} '''Родерих Менцел''' || {{флагче|Германия}} [[Готфрид фон Крам]] || 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1946 || {{флагче|Германия}} '''[[Готфрид фон Крам]]''' || {{флагче|Чехословакия}} Родерих Менцел || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 3 |- | 1945 || rowspan="6" colspan="3" align="center" bgcolor="#F5F5F5" |'''Турнирът на се провежда<br>([[Втора световна война]])''' |- | 1944 |- | 1943 |- | 1942 |- | 1941 |- | 1940 |- | 1939 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хенер Хенкел''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Енгелберт Кох || 6 – 4, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1938 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Едмунд Бартковяк''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Йоахим Хилдебранд || 6 - 3, 6 - 2, 1 - 1, отказва се |- | 1937 || {{флагче|Австрия}} '''Георг фон Метакса''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Лудвиг Луис Хаенш || 4 – 6, 6 – 2, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1936 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Алфред Герстъл''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Ролф Гьопферт || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1935 || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] '''Хайнц Тюшер''' || [[Файл:Flag of Germany 1933.svg|Германия|20px]] Еберхард Нурни || 4 – 6, 6 – 2, 8 – 6 |- | 1933 || {{флагче|САЩ}} '''Уилям Лорънс Брийс''' || {{флагче|Ваймарска република}} Едлер фон дер Планиц || 6 – 4, 6 – 1 |- | 1932 || {{флагче|Ваймарска република}} '''Хайнц Ремерт''' || {{флагче|САЩ}} Уилям Лорънс Брийс || 6 – 1, 3 – 6, 6 – 3, 8 – 6 |- | 1931 || {{флагче|Япония}} '''Хиотаро Сато''' || {{флагче|Испания|1931}} Енрике Майер || 7 – 5, 4 – 6, 7 – 5, 6 – 1 |- | 1930 || {{флагче|Франция}} '''Еманюел дю Пла''' || {{флагче|САЩ}} Ричард Б. Бел || 2 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 6 – 2, 6 – 4 |- | 1929 || {{флагче|Италия|1861}} '''Алберто Дел Боно''' || {{флагче|Дания}} Ерик Ворм || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1928 || {{флагче|Аржентина}} '''Гилермо Робсън''' || {{флагче|Дания}} Ерик Ворм || 6 – 3, 5 – 7, 7 – 5 |- | 1910 || {{флагче|Германска империя}} '''Хайнрих Клайншрот''' || {{флагче|Германска империя}} Хуго Албрехт || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 1 |- | 1909 || {{флагче|Австрийска империя}} '''Феликс Пипес''' || {{флагче|Германска империя}} Роберт Клайншрот || 6 – 0, отказва се |- | 1908 || {{флагче|Великобритания}} '''Джордж Лоджи''' || {{флагче|Германска империя}} Хайнрих Клайншрот || 7 – 5, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1905 || {{флагче|Германска империя}} '''Рудолф Пумерер''' || {{флагче|Германска империя}} Ото Пол Линдпайнтнер || 6 – 1, 6 – 2, 6 – 3 |- | 1904 || {{флагче|Чехословакия}} '''Зденек Жемла''' || {{флагче|Германска империя}} Рудолф Пумерер || 6 – 1, 6 – 2, 7 – 5 |- | 1900 || {{флагче|Германска империя}} '''Рудолф Пумерер''' || {{флагче|Великобритания}} Харолд Р. Бейтс || 6 – 0, 9 – 7 |- | 1899 || {{флагче|Австрийска империя}} '''Рихард Блаул''' || {{флагче|Германска империя}} Мр. Страцер || 7 – 5, 4 – 6, 6 – 3 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.bmwopen.de/ BMW Оупън] Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/munich/308/overview BMW Оупън] в Сайта на АТР {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Основани в Германия през 1899 година]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Турнири по тенис в Германия]] [[Категория:Спорт в Мюнхен]] duwzbuqqqjg6e7s2u6biukwpl1bqmcr 0 851209 12416222 12260215 2024-11-18T19:40:21Z Elkost 8375 +[[Категория:Сгради и съоръжения във Видин]]; +[[Категория:Къщи в България]]; ±[[Категория:Видин]]→[[Категория:Забележителности на Видин]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416222 wikitext text/x-wiki {{повече източници}} '''„Къщата с куклите“''' е културна забележителност в речния град Видин.<ref>[https://bnr.bg/vidin/post/100618175 bnr.bg]</ref>. Намира се на площад „8 март“ (наричан още с турското му име „Таш кюпрю“). == История == Построена е през 1890 година за дом и работилница на богатия занаятчия Ангел Иванов по проект на архитект Теодор „Тома“ Върхота.<ref>[https://vidin-almanac.bg/artist/%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B0/ vidin-almanac.bg]</ref> Постройката е с правилна форма и застроена площ от 130 кв. м., като има два входа - централен и заден. Двете стаи откъм улицата в партера са достъпни направо от нея и служат за работилница и склад. Помещенията са декорирани със стенописи. Запазени са само в коридора и в две от стаите, като всичките са в партера. Сградата е обявена за паметник на културата през 1975 година. == Външна архитектура == Във всичките фасади на къщата е приложена скулптурна пластична украса. Главната фасада откъм ул. “Широка” е с партерен етаж – рустицирана мазилка и засводени отвори; първият етаж – гладка мазилка с рустицирано оформяне на ъглите и правоъгълни отвори. Входът е в средата, засводен с полукръгла арка върху импости. Встрани от него има два пиластра с акантови листа и бюст на амурче. Ключовият камък е във вид на конзола с маска на Меркурий. Входът е подчертан и на първия етаж с леко издадения ризалит, железен балкон, засводен с балконска врата. Масивната извита конзола, която служи за ключов камък, е украсена с женска фигура в цял ръст. Над главния корниз следва атика, върху която стоят изправени две статуи – женски фигури. Прозорците на първия етаж са правоъгълни, с профилирана рамка и хоризонтален корниз. Под всеки прозорец има пано с релеф на детска фигура - амурче, люлеещо се на лавров венец. Над прозореца – конзола с лъвска маска или маска на Меркурий и триъгълен фронтон. Главният корниз е профилиран, допълнен с лек фриз от геометрични орнаменти, в който взимат участие и кръглите отвори за тавана. Премахнати са само декоративните подпрозоречни пана.<gallery> Файл:Предна фасада на "Къщата с куклите".jpg|link=|alt= </gallery>Задната фасада на сградата е идентична с главната, но свободно стоящите фигури върху атиката са по-различни.<gallery> Файл:Задна фасада на къщата.jpg|link=|alt= </gallery>Конструкцията на сградата е масивна. Стените са изградени от тухли. Детайлните елементи са изработени от керамика. Има обикновен покрив с керемиди. === Куклите === Фигурите са изработени в стила на старогръцките музи - покровителки на изкуствата и науката, но се отличават от класическите образци и не са тяхно копие. ==== Куклите - предна фасада ==== Лявата "кукла" държи свитък с план на сградата в едната ръка, а в другата чертожен инструмент и вероятно според замисъла на автора е нещо като муза на строителството. Дясната е изобразена с чук в едната ръка и изваяна от камък женска глава в другата. И двете фигури нямат аналог в античната митология, като се смята, че може би са свързани с професията на стопанина на къщата ==== Куклите - задна фасада ==== За разлика от другите две, тези изглеждат като класическите музи - покровителки на изкуствата и науката. Смята се, че куклата вдясно е Ерато, която според древногръцката митология е муза на лириката и любовната поезия, в песните и религиозните химни е била винаги изобразявана с лира или цитра в ръка. Лявата фигура е леко повредена и липсва предмета, който е бил в ръцете на музата, но се предполага, че това е Клио - музата на историята и епичната поезия, която е изобразявана с руло пергамент в ръка.<gallery> Файл:Куклите - задна фасада.jpg|link=|alt= </gallery> == Интериор == Декорацията в коридора е направена с шаблони. По стените има рисувани пана /два вида/, орнаменти-фризове и розети. Единият вид изобразява символа на плодородието, а другият символизира науката. И двата символа представляват женски фигури. В едната стая е запазен рисувания таван в композиция на кръг, вписан в квадрат, като кръгът бива разделен на осем части. Всяка част е орнаментирана, както и ъглите на тавана и центъра на композицията. Композицията на тавана в другата стая, който е правоъгълен, се състои от квадрат, допълнен с два правоъгълника, и квадрата е вписан кръг, допрян до четири дрyги малки кръга. В останалата част преобладават елементи в сиво-кафяво. == Наименование == Видинчани нарекли къщата с това име заради четирите изправени женски фигури, поставени на главния корниз на предната и задната фасада. == Източници == <references/> == Външни препратки == * http://photoplace.bg/photo-tag/10828/photo/604142?order_by=id {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20231124185007/http://photoplace.bg/photo-tag/10828/photo/604142?order_by=id |date=2023-11-24 }} * https://opoznai.bg/view/kashtata-s-kuklite [[Категория:Сгради и съоръжения във Видин]] [[Категория:Забележителности на Видин]] [[Категория:Къщи в България|Кукли]] 3eru2gs312j5d4h0x01zrmm8wovu8nm 0 852219 12416114 12373195 2024-11-18T17:55:47Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в София]]; Добавяне на [[Категория:Професионални гимназии в София]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416114 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = ПГЖПТ „Никола Корчев“ | лого = | снимка = | описание = | основаване = 1957 г. | закрита = 1 септември 2020 г.<ref group="б">Обединено с професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника (ПГПСТТ).</ref> | основател = | вид = [[средно училище]] | към = [[МОН]] | град = [[София]] | държава = [[България]] | директор = Николая Найденова (посл.) | учители = | ученици = | финансиране = | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = София, бул. „[[Илиянци (булевард в София)|Илиянци]]“ 2 | телефон = 02 832 8038 | e-mail = pgjpt@abv.bg | сайт = {{URL|https://obrazovatelen-register.bg/pgzht-nikola-korchev-sofiya/|Страница в Образователен регистър}} | бележки = <references group="б"/> }} '''Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Корчев“''' или '''Техникум по железопътен транспорт „Никола Корчев“''' е [[средно училище]] в София, съществувало от 1957 до 2020 година. == История == Училището е основано през 1957 година като Вечерен техникум по железопътен транспорт, пряко подчинен на [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]]. Задача пред техникума е да задоволява с кадри [[Железопътен завод „София“|железопътния завод „Георги Димитров“]] в София. От учебната 1967/1968 г. към основната форма на вечерно обучение е добавена и задочна форма. От 358 курсисти 289 се обучават във вечерна форма и 69 – в задочна. Набирането на курсисти за нея ставало от локомотивните и вагоноремонтните депа в страната.<ref name="ДА-СФ,4162"/> От 1974 година техникумът носи името на опълченеца, спасителя на [[Самарско знаме|Самарското знаме]] – [[Никола Корчев (опълченец)|Никола Корчев]], който е и един от първите локомотивни машинисти по линиите Русе-Варна и Одрин-Цариград. През тази година се преименува на Техникум по железопътен транспорт „Никола Корчев“ – София. През учебната 1981/1982 г. Техникум по железопътен транспорт „Никола Корчев“ е обособен като учебно-промишлен комплекс към Министерството на транспорта с три форми на обучение – дневна, вечерна и задочна с 370 души ученици (70 души – вечерно обучение, 80 души – задочно обучение, 220 души – редовно). Цел на обучението е подготовката на средни машинни техници по железопътна техника. При завършено средно образование срокът на обучение е две години и половина, а след завършено основно образование (8 клас), срокът на обучение е четири и половина години. За училищна сграда се ползва западната част от железопътния завод „Георги Димитров“ и прилежащото дворно място. Сградата е приспособена и надстроена върху основите на складови помещения. Към учебната 1984/1985 г. в техникума се обучават 160 ученици по осем специалности, от които четири са с промишлен профил, а другите са с експлоатационен. От учебната 1986/1987 г. дневната форма на обучение е определена на четири години, за Средно професионално техническо училище (СПТУ) – три и за Учебно-производствен комплекс (УПК) – една. Вечерното и задочно обучение продължава да съществува, но след 11 клас с продължителност две години и половина, като допълнителна възможност за желаещите задочно обучение е съществувала и след 8 клас, но с петгодишен срок на обучение.<ref name="ДА-СФ,4162"/> Към 1990 г. директора на ТЖПТ „Никола Корчев“ се назначава от Генералния директор на Държавна фирма „БДЖ“, към която минава на подчинение. В този момент то е единственото на територията на страната, което подготвя изпълнителски кадри за нуждите на експлоатационни и ремонтни поделения в системата на ДФ „БДЖ“. Учебната практика се провежда в локомотивните депа „Надежда“ и „Подуяне“, „София“ и гарите в експлоатационните възли на гара София.<ref name="ДА-СФ,4162"/> През април 2003 година Техникумът е преобразуван в Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Корчев“ – гр. София. От 1 септември 2020 година Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Корчев“ и Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника (ПГПСТТ) се обединяват в едно учебно заведение, като учениците от ПГЖПТ„Никола Корчев“ продължават образованието си в ПГПСТТ.<ref name="ДА-СФ,4162"/> == Директори == * Иван Иванов (1981)<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=13&flgid=27308&ilgid=68935&aelgid=16578021 ДА - София, ф. 4162, оп. 1, а.е. 42]</ref>; * Йончо Коцовски (1982 – 1990); * Евгени Георгиев (1990 – 1992); * Маргарита Попова (1993 – 1994); * Евгени Георгиев (1994 – 1998); * Маргарита Попова (1998 – 2000); * Йорданка Станчева (2001 – 2015); * Николая Найденова (2015 – 2020). == Архивно наследство == В [[Държавен архив – София]] се съхранява архивен фонд, чийто фондообразовател е училището – фонд 4162 със 116 архивни единици за периода 1962 – 2020 година<ref name="ДА-СФ,4162">[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=13&flgid=27308 ДА – София, ф. 4162], Информационна система на държавните архиви, посетена на 12 декември 2023 г.</ref> Фондът е съставен от два описа. == Бележки == <references/> [[Категория:Институции с архиви в Държавен архив – София]] [[Категория:Основани в България през 1957 година]] [[Категория:Професионални гимназии в София]] [[Категория:Закрити училища в България]] [[Категория:Район Сердика]] 1upzt6caijya4cuh5nad2b1r531zypg 0 852370 12416335 12406039 2024-11-18T21:25:01Z Laniakeax 338168 12416335 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Кой да знае?“ | Име в оригинал = Wer weiß denn sowas? | Лого = K98765233764821512778.jpg | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = забавно куиз шоу | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = [[Милица Гладнишка]] [[Христо Пъдев]] | Водещ(и) = [[Александър Кадиев]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{Флагче с име|България}} | Език = [[български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 69 (сезони 1 – 2) | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = ''FX Camera'' | Изпълнителни продуценти = Никола Тупарев<br>Мая Тодорова<br>Радослав Тушев | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 50 – 80 минути<br>(без рекламите) | Дистрибуция = ''Fremantle'' | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[1 януари]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/koi-da-znae/ }} '''„Кой да знае?“''' ({{lang|en|Who knew?}}) е българската версия на германското телевизионно предаване: ''„Wer weiß denn sowas?“''. То е делнично комедийно куиз шоу, което се излъчва в праймтайма на [[Би Ти Ви|bTV]] с водещ [[Александър Кадиев]].<ref>[https://www.24chasa.bg/biznes/article/16369828 „Кой да знае?“ е новото комедийно куиз шоу, което тръгва по Би Ти Ви.]</ref> Предаването е част от портфолиото на британската мултинационална компания за телевизионно производство и разпространение ''Fremantle''. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:center" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" |ТВ сезон ! style="padding: 0px 8px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Старт ! style="padding: 0px 35px" |Финал ! style="padding: 0px 4px" |Водещ ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Капитани ! style="padding: 0px 8px"|Излъчване |- |height="10" bgcolor="#8A2BE2"| |1 |rowspan="4"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 (зима) |35 |1 януари |16 февруари |rowspan="4"|[[Александър Кадиев]] |rowspan="4"|[[Милица Гладнишка]] |rowspan="4"|[[Христо Пъдев]] |rowspan="4"|понеделник – петък,<br>20:00 – 21:00/30 |- |rowspan="2" height="10" bgcolor="#8A2BE2"| |rowspan="2"|2 |2024 (пролет-лято) |29 |20 май |28 юни |- |2024 (есен) |5 |9 септември |13 септември |- |height="10" bgcolor="#8A2BE2"| |3 |2024/25 (зима) | |16 декември | |} == За предаването == === Регламент === В състезанието участват два отбора, състоящи се всеки отбор от капитан – комедиен актьор и гост популярна личност, които ще отговарят на въпросите на водещия с три възможни отговора ''(А, Б, В)'' от 12 различни категории – по 6 на отбор, а зад всеки верен отговор на въпрос ще се печели сумата от 300 [[Български лев|лева]] ''(макс печалба: 3 600 лв. след удвояване на 13-и въпрос)''. Отборите имат право да използват по един жокер от своята публиката, но са задължени да се съобразят с отговора на зрителят от своята агитка. Накрая идва ред и на финалния 13-и въпрос, при който играта може да се преобърне изцяло. Двата отбора залагат сума, която се печели при верен отговор или се губи при грешен такъв. Печели отборът с най-голяма сума, а наградата – всички спечелени пари – ще са за хората от публиката, избрали да подкрепят победилия отбор. При случай на равенство след 13-я въпрос, се задава и финален 14-и, при който отборите не залагат суми и отговорът е число. Отборът, чийто отговор е най-близо до действителния такъв – печели сумата, натрупана през епизода.<ref>[https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/16455814 Милица Гладнишка и Христо Пъдев повеждат отборите в „Кой да знае?“.]</ref> === Любопитно === * В немското издание на играта ''„Wer weiß denn sowas?“'' за верен отговор на въпрос от 12-те категории печалбата на отбора е 500 [[евро]].<ref>[https://www.daserste.de/unterhaltung/quiz-show/wer-weiss-denn-sowas/spielregeln/spielregeln-112.html В „Wer weiß denn sowas?“ за верен отговор на въпрос от 12-те категории печалбата на отбора е 500 евро.]</ref> * От 25-и до 28-и епизод от първи сезон Станислава Ганчева замества Христо Пъдев като капитан. * В 29-и епизод (сезон 1) на играта е зададен за първи път по изключение 15-и въпрос поради еднакви отговори на двата отбора на въпрос номер 14. Съвпадението се повтаря отново в 22-ри епизод (сезон 2). * Последният 35-и епизод от първия сезон на шоуто излъчен на 16 февруари (петък) от 20:00 до 22:50 ч. е специален с продължителност на играта в две части. * Запазена марка на Александър Кадиев в почти всеки епизод към края на предаването е да изважда ефектно и забавно листа с отговора на последния въпрос номер 13. * В първия сезон на ''„Кой да знае?“'' публиката спечелва общо 64 201 лeвa. * На 20 май 2024 г. предаването се завръща с втори сезон в ефир със специален двучасов и половина епизод на старта, като играта отново е разделена в две части.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/komedijnoto-kuiz-shou-koj-da-znae-s-aleksandar-kadiev-milica-gladnishka-i-hristo-padev-se-zavrashta-v-efira-na-btv.html „Кой да знае?“ се завръща в ефира с втори сезон със специален двучасов епизод на 20 май 2024 г.]</ref> * В 26-и епизод (сезон 2) на играта публиката от отбора на Милица си разделя сумата от 1 лев. * Седмицата 9-13 септември стартира специална седмица (продължение на сезон 2) на ''„Кой да знае?“''. Вторият сезон приключва със специален епизод на 13 септември от 20:00 до 23:10 ч.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/specialna-sedmica-na-koj-da-znae-v-efira-na-btv-ot-9-septemvri.html Специална седмица на „Кой да знае?“ в ефира на bTV от 9 септември]</ref> * Във втория сезон на ''„Кой да знае?“'' публиката спечелва общо 62 101 лeвa. * Най-дългата поредица от победи в предаването е: '''5 ^{(победи)}''' за отбор Христо Пъдев към сезон 2. * Резултатът в епизодите общо за всички сезони между капитаните Милица Гладнишка срещу Христо Пъдев e: '''(Милица 31 ^{(победи)} : 3 ^(равни) : 31 ^{(победи)} Христо)''' към 13 септември 2024 г. == Първи сезон == === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Отбор Милица Гладнишка ! Отбор Христо Пъдев ! Публика (печалба) |- |align="center"|1<br>{{small|(01.01.24)}} |style="background: gold"|[[Ернестина Шинова]] |[[Йордан Караджов]] |align="center"|42 души = 33.33 лв. (1400 лв. общо) |- |align="center"|2<br>{{small|(02.01.24)}} |style="background: gold"|[[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] |Цветина Петрова |align="center"|48 души = 62.50 лв. (3000 лв. общо) |- |align="center"|3<br>{{small|(03.01.24)}} |[[Професор|проф.]] [[Николай Овчаров]] |style="background: gold"|[[Стоян Дойчев]] |align="center"|37 души = 27.03 лв. (1000 лв. общо) |- |align="center"|4<br>{{small|(04.01.24)}} |Симона Загорова |style="background: gold"|[[Професор|проф.]] [[Георги Рачев]] |align="center"|37 души = 48.68 лв. (1801 лв. общо) |- |align="center"|5<br>{{small|(05.01.24)}} |style="background: silver"|[[Мая Бежанска]] |style="background: silver"|[[Филип Аврамов (актьор)|Филип Аврамов]] |align="center"|Равна (0 лв. общо) |- |align="center"|6<br>{{small|(08.01.24)}} |style="background: silver"|[[Николай Станоев]] |style="background: silver"|[[Яна Маринова]] |align="center"|Равна (0 лв. общо) |- |align="center"|7<br>{{small|(09.01.24)}} |Калоян Димитров – Балан |style="background: gold"|[[Димитър Иванов (вентролог)|Димитър Иванов – Капитана]] |align="center"|36 души = 55.56 лв. (2000 лв. общо) |- |align="center"|8<br>{{small|(10.01.24)}} |Мила Михова |style="background: gold"|[[Александър Деянов|Александър Деянов – Скилър]] |align="center"|38 души = 47.36 лв. (1800 лв. общо) |- |align="center"|9<br>{{small|(11.01.24)}} |[[Весела Бабинова]] |style="background: gold"|[[Владимир Зомбори]] |align="center"|40 души = 75.00 лв. (3000 лв. общо) |- |align="center"|10<br>{{small|(12.01.24)}} |style="background: gold"|Даниел Пеев – Дънди |[[Борислав Чучков]] |align="center"|43 души = 16.27 лв. (700 лв. общо) |- |align="center"|11<br>{{small|(15.01.24)}} |Цветина Петрова |style="background: gold"|[[Милена Маркова|Милена Маркова – Маца]] |align="center"|44 души = 13.61 лв. (599 лв. общо) |- |align="center"|12<br>{{small|(16.01.24)}} |style="background: gold"|[[Йордан Караджов]] |[[Ернестина Шинова]] |align="center"|45 души = 31.11 лв. (1400 лв. общо) |- |align="center"|13<br>{{small|(17.01.24)}} |style="background: gold"|[[Невена Бозукова|Невена Бозукова – Неве]] |[[Професор|проф.]] [[Николай Овчаров]] |align="center"|43 души = 44.18 лв. (1900 лв. общо) |- |align="center"|14<br>{{small|(18.01.24)}} |style="background: gold"|Полина Недкова |[[Анелия Луцинова]] |align="center"|45 души = 53.33 лв. (2400 лв. общо) |- |align="center"|15<br>{{small|(19.01.24)}} |[[Николай Воденичаров – Никеца]] |style="background: gold"|[[Глория Петкова]] |align="center"|44 души = 68.18 лв. (3000 лв. общо) |- |align="center"|16<br>{{small|(22.01.24)}} |style="background: gold"|[[Мирослав Иванов (музикант)|Мирослав Иванов]] |[[Гергана Турийска]] |align="center"|42 души = 7.14 лв. (300 лв. общо) |- |align="center"|17<br>{{small|(23.01.24)}} |[[Професор|проф.]] [[Георги Рачев]] |style="background: gold"|Симона Загорова |align="center"|35 души = 28.57 лв. (1000 лв. общо) |- |align="center"|18<br>{{small|(24.01.24)}} |style="background: gold"|[[Яна Маринова]] |[[Николай Станоев]] |align="center"|44 души = 40.90 лв. (1800 лв. общо) |- |align="center"|19<br>{{small|(25.01.24)}} |style="background: gold"|[[Александър Деянов|Александър Деянов – Скилър]] |Мила Михова |align="center"|48 души = 25.00 лв. (1200 лв. общо) |- |align="center"|20<br>{{small|(26.01.24)}} |[[Рая Пеева]] |style="background: gold"|[[Моню Монев]] |align="center"|39 души = 61.53 лв. (2400 лв. общо) |- |align="center"|21<br>{{small|(29.01.24)}} |style="background: gold"|Евгени Генчев |Валерия Георгиева |align="center"|44 души = 22.72 лв. (1000 лв. общо) |- |align="center"|22<br>{{small|(30.01.24)}} |style="background: gold"|Еделина Кънева |[[Нона Йотова]] |align="center"|39 души = 69.23 лв. (2700 лв. общо) |- |align="center"|23<br>{{small|(31.01.24)}} |style="background: gold"|Дешка Кротева |Натали Трифонова |align="center"|38 души = 63.15 лв. (2400 лв. общо) |- |align="center"|24<br>{{small|(01.02.24)}} |[[Димитър Иванов (вентролог)|Димитър Иванов – Капитана]] |style="background: gold"|Калоян Димитров – Балан |align="center"|33 души = 54.54 лв. (1800 лв. общо) |- ! Епизод ! Отбор Милица Гладнишка ! Отбор Станислава Ганчева ! Публика (печалба) |- |align="center"|25<br>{{small|(02.02.24)}} |style="background: gold"|[[Христо Пъдев]] |[[Красимир Радков|Краси Радков]] |align="center"|46 души = 52.17 лв. (2400 лв. общо) |- |align="center"|26<br>{{small|(05.02.24)}} |[[Христо Пъдев]] |style="background: gold"|[[Красимир Радков|Краси Радков]] |align="center"|40 души = 82.50 лв. (3300 лв. общо) |- |align="center"|27<br>{{small|(06.02.24)}} |style="background: gold"|[[Анелия Луцинова]] |Полина Недкова |align="center"|41 души = 65.85 лв. (2700 лв. общо) |- |align="center"|28<br>{{small|(07.02.24)}} |style="background: gold"|[[Евелин Костова]] |Ива Екимова |align="center"|45 души = 53.33 лв. (2400 лв. общо) |- ! Епизод ! Отбор Милица Гладнишка ! Отбор Христо Пъдев ! Публика (печалба) |- |align="center"|29<br>{{small|(08.02.24)}} |[[Глория Петкова]] |style="background: gold"|[[Николай Воденичаров – Никеца]] |align="center"|43 души = 55.81 лв. (2400 лв. общо) |- |align="center"|30<br>{{small|(09.02.24)}} |style="background: gold"|[[Гергана Турийска]] |[[Мирослав Иванов (музикант)|Мирослав Иванов]] |align="center"|40 души = 75.00 лв. (3000 лв. общо) |- |align="center"|31<br>{{small|(12.02.24)}} |Виктор Стоянов |style="background: gold"|Евгени Генчев |align="center"|39 души = 7.69 лв. (300 лв. общо) |- |align="center"|32<br>{{small|(13.02.24)}} |[[Алекс Раева]] |style="background: gold"|[[Краси Радков]] |align="center"|37 души = 51.35 лв. (1900 лв. общо) |- |align="center"|33<br>{{small|(14.02.24)}} |[[Камен Алипиев|Камен Алипиев – Кедъра]] |style="background: gold"|[[Рая Пеева]] |align="center"|42 души = 57.16 лв. (2401 лв. общо) |- |align="center"|34<br>{{small|(15.02.24)}} |[[Нона Йотова]] |style="background: gold"|Еделина Кънева |align="center"|44 души = 20.45 лв. (900 лв. общо) |- |align="center"|35<br>{{small|(16.02.24)}} |[[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]] |style="background: gold"|Цветина Петрова |align="center"|39 души = 100.00 лв. (3900 лв. общо)<br>(специален епизод) |} == Втори сезон == === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Отбор Милица Гладнишка ! Отбор Христо Пъдев ! Публика (печалба) |- |align="center"|1<br>{{small|(20.05.24)}} |style="background: gold"|[[Катерина Евро]] |[[Ники Кънчев]] |align="center"|39 души = 71.79 лв. (2800 лв. общо)<br>(специален епизод) |- |align="center"|2<br>{{small|(21.05.24)}} |style="background: gold"|[[Стоян Дойчев]] |[[Филип Буков]] |align="center"|44 души = 68.18 лв. (3000 лв. общо) |- |align="center"|3<br>{{small|(22.05.24)}} |Венцислав Благоев |style="background: gold"|[[Тома Здравков]] |align="center"|36 души = 33.36 лв. (1201 лв. общо) |- |align="center"|4<br>{{small|(23.05.24)}} |Емануела Толева |style="background: gold"|Доротея Толева |align="center"|39 души = 46.17 лв. (1801 лв. общо) |- |align="center"|5<br>{{small|(27.05.24)}} |style="background: silver"|[[Гергана Стоянова]] |style="background: silver"|[[Китодар Тодоров]] |align="center"|Равна (0 лв. общо) |- |align="center"|6<br>{{small|(28.05.24)}} |style="background: gold"|[[Христо Мутафчиев]] |Красимира Демирова |align="center"|39 души = 51.25 лв. (1999 лв. общо) |- |align="center"|7<br>{{small|(29.05.24)}} |Виктор Русинов |style="background: gold"|Ирина Папазова |align="center"|42 души = 42.88 лв. (1801 лв. общо) |- |align="center"|8<br>{{small|(30.05.24)}} |[[Борислав Чучков]] |style="background: gold"|Даниел Пеев – Дънди |align="center"|42 души = 42.85 лв. (1800 лв. общо) |- |align="center"|9<br>{{small|(31.05.24)}} |style="background: gold"|[[Гергана Турийска]] |Вихрен Георгиев |align="center"|36 души = 55.55 лв. (2000 лв. общо) |- |align="center"|10<br>{{small|(03.06.24)}} |Атанас Пелтеков |style="background: gold"|[[Мирослав Ненков]] |align="center"|42 души = 71.42 лв. (3000 лв. общо) |- |align="center"|11<br>{{small|(04.06.24)}} |style="background: gold"|[[Мирослав Ненков]] |Атанас Пелтеков |align="center"|45 души = 66.66 лв. (3000 лв. общо) |- |align="center"|12<br>{{small|(05.06.24)}} |style="background: gold"|Дешка Кротева |Натали Трифонова |align="center"|37 души = 72.97 лв. (2700 лв. общо) |- |align="center"|13<br>{{small|(06.06.24)}} |style="background: gold"|Тигран Торосян |[[Лазара Златарева]] |align="center"|43 души = 27.90 лв. (1200 лв. общо) |- |align="center"|14<br>{{small|(07.06.24)}} |Кирил Добрев |style="background: gold"|[[Професор|проф.]] [[Атанас Атанасов (актьор)|Атанас Атанасов]] |align="center"|42 души = 32.16 лв. (1351 лв. общо) |- |align="center"|15<br>{{small|(10.06.24)}} |style="background: gold"|Николай Банков |[[Николаос Цитиридис]] |align="center"|48 души = 25.00 лв. (1200 лв. общо) |- |align="center"|16<br>{{small|(11.06.24)}} |[[София Бобчева]] |style="background: gold"|[[Александър Хаджиангелов]] |align="center"|41 души = 43.90 лв. (1800 лв. общо) |- |align="center"|17<br>{{small|(12.06.24)}} |Иван Матев – Супер Любо |style="background: gold"|[[Станислава Ганчева]] |align="center"|42 души = 57.16 лв. (2401 лв. общо) |- |align="center"|18<br>{{small|(13.06.24)}} |style="background: gold"|Явор Сарафов |Илиан Кустев |align="center"|45 души = 40.00 лв. (1800 лв. общо) |- |align="center"|19<br>{{small|(14.06.24)}} |Златомир Молдовански |style="background: gold"|Нора Караиванова |align="center"|37 души = 20.24 лв. (749 лв. общо) |- |align="center"|20<br>{{small|(17.06.24)}} |style="background: gold"|[[Александра Богданска]] |[[Луиза Григорова]] |align="center"|43 души = 69.76 лв. (3000 лв. общо) |- |align="center"|21<br>{{small|(18.06.24)}} |style="background: gold"|[[Славена Вътова]] |[[Станимир Гъмов]] |align="center"|41 души = 14.60 лв. (599 лв. общо) |- |align="center"|22<br>{{small|(19.06.24)}} |Саня Борисова |style="background: gold"|Кирил Недков |align="center"|40 души = 60.00 лв. (2400 лв. общо) |- |align="center"|23<br>{{small|(20.06.24)}} |style="background: gold"|Мила Савова |Сами Хосни |align="center"|45 души = 39.97 лв. (1799 лв. общо) |- |align="center"|24<br>{{small|(21.06.24)}} |Илиан Кустев |style="background: gold"|Явор Сарафов |align="center"|43 души = 41.86 лв. (1800 лв. общо) |- |align="center"|25<br>{{small|(24.06.24)}} |style="background: gold"|[[Филип Буков]] |[[Стоян Дойчев]] |align="center"|40 души = 37.50 лв. (1500 лв. общо) |- |align="center"|26<br>{{small|(25.06.24)}} |style="background: gold"|[[Владислав Виолинов]] |[[Станислав Ангелов – Пелето]] |align="center"|43 души = 00.02 лв. (1 лв. общо) |- |align="center"|27<br>{{small|(26.06.24)}} |Полина Христова<br>– Пополина Вокс |style="background: gold"|[[Лео Бианки]] |align="center"|45 души = 53.33 лв. (2400 лв. общо) |- |align="center"|28<br>{{small|(27.06.24)}} |style="background: gold"|Сами Хосни |Мила Савова |align="center"|38 души = 31.60 лв. (1201 лв. общо) |- |align="center"|29<br>{{small|(28.06.24)}} |style="background: gold"|Цветелин Атанасов<br>– Цецо Елвиса |[[Иво Танев]] |align="center"|45 души = 26.66 лв. (1200 лв. общо) |} === Специална седмица === ==== Участници ==== {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Отбор Милица Гладнишка ! Отбор Христо Пъдев ! Публика (печалба) |- |align="center"|1<br>{{small|(09.09.24)}} |[[Александър Сано]] |style="background: gold"|Ясен Атанасов |align="center"|40 души = 60.00 лв. (2400 лв. общо) |- |align="center"|2<br>{{small|(10.09.24)}} |[[Мариан Маринов]] |style="background: gold"|[[Диляна Попова]] |align="center"|41 души = 29.24 лв. (1199 лв. общо) |- |align="center"|3<br>{{small|(11.09.24)}} |style="background: gold"|Петър Антонов |[[Боряна Братоева]] |align="center"|44 души = 47.70 лв. (2099 лв. общо) |- |align="center"|4<br>{{small|(12.09.24)}} |style="background: gold"|Живко Симеонов |[[Дария Симеонова]] |align="center"|43 души = 20.93 лв. (900 лв. общо) |- |align="center"|5<br>{{small|(13.09.24)}} |[[Ники Кънчев]] |style="background: gold"|[[Станислава Ганчева]] (1 част)<br>[[Краси Радков]] (2 част) |align="center"|40 души = 100.00 лв. (4000 лв. общо)<br>(специален епизод) |} == Трети сезон == === Участници === {| class="sortable wikitable mw-collapsible mw-collapsed" |- ! Епизод ! Отбор Милица Гладнишка ! Отбор Христо Пъдев ! Публика (печалба) |- |align="center"|1<br>{{small|(16.12.24)}} | | |align="center"| |- |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/koi-da-znae/ Официален уебсайт] * {{Facebook|koidaznae.btv|„Кой да знае?“}} * {{Instagram|koidaznae.btv|„Кой да знае?“}} * [https://www.tiktok.com/@koidaznae.btv „Кой да знае?“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/54134/koi-da-znae „Кой да знае?“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija/zabavni?box=list&type=voyo-category&id=34 „Кой да знае?“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Интелектуални игри]] [[Категория:Български телевизионни игри]] 97n9agpor8igu96mo4owl1ymjx9icbo 0 853504 12416075 12112444 2024-11-18T17:42:43Z Nk 399 12416075 wikitext text/x-wiki {{Квартал на София}} '''„Воденицата“''' е местност и малък [[квартал]] на град [[София]], [[България]], разположен в район „[[Овча купел (район)|Овча купел]]“, на 7,7 километра западно от центъра на града. Намира се между [[Околовръстен път (София)|Околовръстния път]] и десния бряг на [[Суходолска река|Суходолската река]] и граничи с квартал „[[Суходол (квартал)|Суходол]]“ на юг и с невключени в квартали обработваеми и неизползвани земи в другите посоки.<ref>http://www.isofmap.bg/</ref> == Улици и произход на имената им == {| class=wikitable |- | „Перла“ || [[Перла]], вид минералоид || {{maplink|type=line|id=Q123948807|title=Перла}} |} == Бележки == <references/> {{мъниче|географски обект|София}} {{Квартали на София}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Квартали на София]] [[Категория:Район Овча купел]] 3qe1mzl356a91ynhr6nonol2q4grsvr 12416079 12416075 2024-11-18T17:43:31Z Nk 399 /* Улици и произход на имената им */ 12416079 wikitext text/x-wiki {{Квартал на София}} '''„Воденицата“''' е местност и малък [[квартал]] на град [[София]], [[България]], разположен в район „[[Овча купел (район)|Овча купел]]“, на 7,7 километра западно от центъра на града. Намира се между [[Околовръстен път (София)|Околовръстния път]] и десния бряг на [[Суходолска река|Суходолската река]] и граничи с квартал „[[Суходол (квартал)|Суходол]]“ на юг и с невключени в квартали обработваеми и неизползвани земи в другите посоки.<ref>http://www.isofmap.bg/</ref> == Улици и произход на имената им == {| class=wikitable |- ! Път !! Наречен на !! Местоположение |- | „Перла“ || [[Перла]], вид минералоид || {{maplink|type=line|id=Q123948807|title=Перла}} |} == Бележки == <references/> {{мъниче|географски обект|София}} {{Квартали на София}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Квартали на София]] [[Категория:Район Овча купел]] hgipquh9480cnref46hh18xu2p43g9f 0 853541 12416067 12274578 2024-11-18T17:39:31Z Nk 399 Улици и произход на имената им 12416067 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|вилната зона в София, България|местността в Самоков|Черният кос}} {{Квартал на София}} '''„Фохар“''' е малък [[квартал]] на град [[София]], [[България]], разположен в район „[[Витоша (район)|Витоша]]“, на 6,7 километра южно от центъра на града. Разположен е северно от улица „Кумата“ и граничи с кварталите „[[Киноцентъра III]]“ на изток, „[[Национален киноцентър]]“ на юг и „[[Бояна (квартал на София)|Бояна]]“ на запад.<ref>http://www.isofmap.bg/</ref> == Улици и произход на имената им == {| class=wikitable |- ! Път !! Наречен на !! Местоположение |- | „Кумата“ || [[Крум Новаков – Кумата]] (1898 – 1921), алпинист || {{maplink|type=line|id=Q123949387|title=Кумата}} |} == Бележки == <references/> {{мъниче|географски обект|София}} {{Квартали на София}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Квартали на София]] [[Категория:Район Витоша]] q77vpggklx5h1hkhwltaeu0llxzi79a 0 854004 12415740 12395104 2024-11-18T12:46:40Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12415740 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Швеция Оупън | име-оригинал = Swedish Open | емблема = Cordoba open atp250 logo (cropped).png | град = [[Бостад]] | държава = {{флагче|Швеция}} [[Швеция]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1948 | atp_категория = [[Турнири от международните серии 250 на ATP|серии 250 на ATP]] | atp_състезатели = 28 сингъл<br>16квалификации<br>16 двойки | atp_пари = [[щатски долар|$]] '''1 017 850''' (2023) | wta_категория = WTA 125K серии | wta_състезатели = 32 сингъл<br>16 двойки | wta_пари = [[евро|€]] '''115 000''' | уебсайт = https://nordeaopen.se/en nordeaopen.se }} '''Швеция Оупън''' ({{lang|en|Swedish Open}}) е професионален турнир по тенис, който се провежда в Бостад, Швеция. Турнирът се провежда на открити клей кортове. == История == Откритото първенство на Швеция по тенис се провежда за първи път през 1948 г., когато се нарича Международно първенство на Швеция на твърди кортове.<ref name=robertson>{{cite book|last=Robertson|first=Max|title=The Encyclopedia of Tennis|url=https://archive.org/details/encyclopediaofte0000robe|year=1974|publisher=Allen & Unwin|location=London|isbn=9780047960420|page=[https://archive.org/details/encyclopediaofte0000robe/page/326 326]}}</ref> Между 1970 г. и 1989 г. състезанието за мъже е част от тенис веригата Гран При. Стадионът на който се провежда турнирът, претърпява реконструкция през 2002 г., за да побере новия хотел под крайбрежните трибуни. От 1948 г. до 1990 г. има и турнир за жени на сингъл. След като Nordic Light Open в [[Стокхолм]] е продаден, е обявено, че събитието за жени ще се върне в Бостад. От 2009 г. „Колектор Швеция Оупън“ за жени в Бостад е турнир на международно ниво. През 2018 г. лицензът за турнира за жени е продаден. Въпреки това през 2019 г. турнирът е възстановен като турнир от серия WTA 125K. Всяка година тенисистите от ATP Тур гласуват за ATP турнир на годината. Откритото първенство на Швеция получава тази чест единадесет последователни години, печелвайки турнир на годината в категория ATP 250 от 2002 до 2012 г. Откритото първенство на Швеция е единственият турнир, който е печелил тази награда единадесет пъти. === Спонсори === В последните години турнирът е кръстен на основния си спонсор. Спонсорите се променят, като по този начин се променя и името на турнира. Основни спонсори са: *''Investor Swedish Open'' (19?? – 1999), спонсорирано от Investor AB *''Wideyes Swedish Open'' (2000), спонсорирано от Wideyes *''Telenordia Swedish Open'' (2001 – 2002), спонсорирано от Telenordia *''Synsam Swedish Open'' (2003 – 2006), спонсорирано от Synsam *''Catella Swedish Open'' (2007 – 2009), спонсорирано от Catella *''SkiStar Swedish Open'' (2010 – 2019), спонсорирано от Skistar *''Nordea Open'' (2019 (отменен) – днес) спонсорирано от Nordea == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 2024 || {{флагче|Португалия}} '''[[Нуньо Боржеш]]''' || {{флагче|Испания}} [[Рафаел Надал]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 2023 || {{флагче|Русия}} '''[[Андрей Рубльов (тенисист)|Андрей Рубльов]]''' || {{флагче|Норвегия}} [[Каспер Рууд]] || 7 – 6^(7–3), 6 – 0 |- | 2022 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Франсиско Серундоло]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Себастиан Баес]] || 7 – 6^(7–4), 6 – 2 |- | 2021 || {{флагче|Норвегия}} '''[[Каспер Рууд]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Федерико Кория]] || 6 – 3, 6 – 3 |- | 2020 || rowspan="1" colspan="3" bgcolor="#f5f5f5" align="center" | '''Турнирът на се провежда''' (пандемията КОВИД-19) |- | 2019 || {{флагче|Чили}} '''[[Николас Джари]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Лондеро]] || 7 – 6^(9–7), 6 – 4 |- | 2018 || {{флагче|Италия}} '''[[Фабио Фонини]]''' || {{флагче|Франция}} [[Ришар Гаске]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 2017 || {{флагче|Испания}} '''[[Давид Ферер]]''' || {{флагче|Украйна}} [[Александър Долгополов]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 2016 || {{флагче|Испания}} '''[[Алберт Рамос Виньолас]]''' || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Вердаско]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 2015 || {{флагче|Франция}} '''[[Беноа Пер]]''' || {{флагче|Испания}} [[Томи Робредо]] || 7 – 6^(9–7), 6 – 3 |- | 2014 || {{флагче|Уругвай}} '''[[Пабло Куевас]]''' || {{флагче|Португалия}} [[Жоао Соуса]] || 6 – 2, 6 – 1 |- | 2013 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Карлос Берлок]]''' || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Вердаско]] || 7 – 5, 6 – 1 |- | 2012 || {{флагче|Испания}} '''[[Давид Ферер]]''' || {{флагче|Испания}} [[Николас Алмагро]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 2011 || {{флагче|Швеция}} '''[[Робин Сьодерлинг]]''' || {{флагче|Испания}} [[Давид Ферер]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 2010 || {{флагче|Испания}} '''[[Николас Алмагро]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Робин Сьодерлинг]] || 7 – 5, 3 – 6, 6 – 2 |- | 2009 || {{флагче|Швеция}} '''[[Робин Сьодерлинг]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Монако]] || 6 – 3, 7 – 6^(7–4) |- | 2008 || {{флагче|Испания}} '''[[Томи Робредо]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Томаш Бердих]] || 6 – 4, 6 – 1 |- | 2007 || {{флагче|Испания}} '''[[Давид Ферер]]''' || {{флагче|Испания}} [[Николас Алмагро]] || 6 – 1, 6 – 2 |- | 2006 || {{флагче|Испания}} '''[[Томи Робредо]]''' || {{флагче|Русия}} [[Николай Давиденко]] || 6 – 2, 6 – 1 |- | 2005 || {{флагче|Испания}} '''[[Рафаел Надал]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Томаш Бердих]] || 2 – 6, 6 – 2, 6 – 4 |- | 2004 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Мариано Сабалета]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гастон Гаудио]] || 6 – 1, 4 – 6, 7 – 6^(7–4) |- | 2003 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Мариано Сабалета]]''' || {{флагче|Еквадор}} [[Николас Лапенти]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 2002 || {{флагче|Испания}} '''[[Карлос Моя]]''' || {{флагче|Мароко}} [[Юнес Ел Айнауи]] || 6 – 3, 2 – 6, 7 – 5 |- | 2001 || {{флагче|Италия}} '''[[Андреа Гауденци]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Бохдан Улихрах]] || 7 – 5, 6 – 3 |- | 2000 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Норман]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Андреас Винчигера]] || 6 – 1, 7 – 6^(8–6) |- | 1999 || {{флагче|Коста Рика}} '''[[Хуан Антонио Марин]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Андреас Винчигера]] || 6 – 4, 7 – 6^(7–4) |- | 1998 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Украйна}} [[Андрей Медведев]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 1997 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Норман]]''' || {{флагче|Коста Рика}} [[Хуан Антонио Марин]] || 7 – 5, 6 – 2 |- | 1996 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Украйна}} [[Андрей Медведев]] || 6 – 1, 6 – 3 |- | 1995 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Фернандо Мелигени]]''' || {{флагче|Норвегия}} [[Кристиан Рууд]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1994 || {{флагче|Германия}} '''[[Бернд Карбахер]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Хорст Скоф]] || 6 – 4, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|Австрия}} '''[[Хорст Скоф]]''' || {{флагче|Хаити}} [[Роналд Аженор]] || 7 – 5, 1 – 6, 6 – 0 |- | 1992 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Испания}} [[Томас Карбонел]] || 5 – 7, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|Швеция}} '''[[Магнус Густафсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Алберто Мансини]] || 6 – 1, 6 – 2 |- | 1990 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ричард Фромберг]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Магнус Ларсон]] || 6 – 2, 7 – 6 |- | 1989 || {{флагче|Италия}} '''[[Паоло Кане]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Бруно Орешар]] || 7 – 6, 7 – 6 |- | 1988 || {{флагче|Уругвай}} '''[[Марсело Филипини]]''' || {{флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] || 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- | 1987 || {{флагче|Швеция}} '''[[Йоаким Нюстрьом]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]] || 4 – 6, 6 – 0, 6 – 3 |- | 1986 || {{флагче|Испания}} '''[[Емилио Санчес]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Матс Виландер]] || 7 – 6, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1985 || {{флагче|Швеция}} '''[[Матс Виландер]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1984 || {{флагче|Швеция}} '''[[Хенрик Сундстрьом]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Андерс Ярид]] || 3 – 6, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1983 || {{флагче|Швеция}} '''[[Матс Виландер]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Андерс Ярид]] || 6 – 1, 6 – 2 |- | 1982 || {{флагче|Швеция}} '''[[Матс Виландер]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Хенрик Сундстрьом]] || 6 – 4, 6 – 4 |- | 1981 || {{флагче|Франция}} '''[[Тиери Туласне]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Андерс Ярид]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 1980 || {{флагче|Унгария}} '''[[Балаж Тароци]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Тони Джамалва]] || 6 – 3, 3 – 6, 7 – 6 |- | 1979 || {{флагче|Швеция}} '''[[Бьорн Борг]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Балаж Тароци]] || 6 – 1, 7 – 5 |- | 1978 || {{флагче|Швеция}} '''[[Бьорн Борг]]''' || {{флагче|Италия}} [[Корадо Барадзути]] || 6 – 1, 6 – 2 |- | 1977 || {{флагче|Италия}} '''[[Корадо Барадзути]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Балаж Тароци]] || 7 – 6, 6 – 7, 6 – 2 |- | 1976 || {{флагче|Италия}} '''[[Тонино Зугарели]]''' || {{флагче|Италия}} [[Корадо Барадзути]] || 4 – 6, 7 – 5, 6 – 2 |- | 1975 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Хосе Игерас]] || 6 – 0, 6 – 3 |- | 1974 || {{флагче|Швеция}} '''[[Бьорн Борг]]''' || {{флагче|Италия}} [[Адриано Паната]] || 6 – 3, 6 – 0, 6 – 7, 6 – 3 |- | 1973 || {{флагче|САЩ}} '''[[Стан Смит]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Орантес]] || 6 – 4, 6 – 2, 7 – 6 |- | 1972 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Орантес]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Илие Настасе]] || 6 – 4, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1971 || {{флагче|Румъния|1965}} '''[[Илие Настасе]]''' || {{флагче|Дания}} [[Ян Лешли]] || 6 – 7, 6 – 2, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1970 || {{флагче|Австралия}} '''[[Дик Крийли]]''' || {{флагче|Франция}} [[Жорж Говен]] || 6 – 3, 6 – 1, 6 – 1 |- | 1969 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Циряк]] || 8 – 6, 6 – 4, 6 – 1 |- | 1968 || {{флагче|Италия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || {{флагче|Румъния|1965}} [[Йон Циряк]] || 8 – 6, 6 – 4, 6 – 4 |- |colspan=5 align=center|↑  '''Оупън ера'''  ↑ |- | 1967 || {{флагче|Австралия}} '''[[Мартин Мълиган]]''' || [[Рой Емерсън|Емерсън]], Лундквист, [[Том Окер|Окер]] || Кръгова система |- | 1966 || {{флагче|СССР}} '''[[Александър Метревели]]''' || {{флагче|Испания|1977}} [[Мануел Сантана]] || 3 – 6, 2 – 6, 6 – 1, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1965 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Рой Емерсън]] || 6 – 1, 6 – 1, 6 – 4 |- | 1964 || {{флагче|Австралия}} '''[[Рой Емерсън]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Никола Пилич]] || 1 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 2 |- | 1963 || {{флагче|Швеция}} '''[[Ян-Ерик Лундквист]]''' || {{флагче|СФРЮ}} [[Боро Йованович]] || 6 – 4, 7 – 5, 6 – 4 |- | 1962 || {{флагче|Испания|1977}} '''[[Мануел Сантана]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян-Ерик Лундквист]] || 4 – 6, 5 – 7, 6 – 4, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1961 || {{флагче|Швеция}} '''[[Улф Шмид]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Нийл Фрейзър]] || 6 – 3, 6 – 4, 7 – 5 |- | 1960 || {{флагче|Чили}} '''[[Луис Аяла]]''' || {{флагче|Индия}} [[Раманатан Кришнан]] || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 4 |- | 1959 || {{флагче|Чили}} '''[[Луис Аяла]]''' || {{флагче|Индия}} [[Раманатан Кришнан]] || 6 – 1, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 1 |- | 1958 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ашли Купър]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 2 – 6, 2 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 6 – 3 |- | 1957 || {{флагче|Швеция}} '''[[Улф Шмид]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Свен Давидсон]] || 4 – 6, 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |- | 1956 || {{флагче|Австралия}} '''[[Кен Розуол]]''' || {{флагче|Дания}} [[Курт Нилсен]] || 7 – 5, 6 – 3, 6 – 1 |- | 1955 || {{флагче|САЩ}} '''[[Хам Ричардсън]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 4 – 6, 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 |- | 1954 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Рекс Хартвиг]] || 7 – 5, 2 – 6, 3 – 6, 8 – 6, 6 – 4 |- | 1953 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Свен Давидсон]] || 6 – 4, 7 – 5, 6 – 8, 6 – 4 |- | 1952 || {{флагче|САЩ}} '''[[Бъдж Пати]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Мервин Роуз]] || 6 – 4, 6 – 3, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1951 || {{флагче|Филипини}} '''[[Фелицизимо Ампон]]''' || {{флагче|Филипини}} [[Раймундо Дейро]] || 9 – 7, 6 – 0, 6 – 1 |- | 1950 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Ерик Стърджис]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Торстен Йохансон]] || 5 – 7, 7 – 5, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1949 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Ерик Стърджис]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Торстен Йохансон]] || 6 – 1, 6 – 0, 6 – 4 |- | 1948 || {{флагче|ЮАР|1994}} '''[[Ерик Стърджис]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Енрике Мореа]] || 6 – 2, 7 – 5, 6 – 4 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://nordeaopen.se/en Швеция Оупън]{{Dead link|date=март 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} Официален сайт * [https://www.atptour.com/en/tournaments/bastad/316/overview Швеция Оупън] в Сайта на ATP {{Турнири от международните серии 250 на АТП}} [[Категория:Швеция Оупън]] [[Категория:Турнири по тенис в Швеция]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Спорт в Швеция]] [[Категория:Основани в Швеция през 1948 година]] nb4ysf5qgfiyl73kskdvypnxglc3omt 2 854501 12416406 12295041 2024-11-18T22:36:07Z Angel Miklashevsky 237767 Добавен източник 12416406 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=Руски династии|име=Михаил Андреевич Миклашевски|име-оригинал={{lang|ru|Михаил Андреевич Миклашевский}}<br/>{{lang|uk|Михайло Андрійович Миклашевський}}|портрет=Полковник Миклашевський 2.jpg|роден-дата=ок. 1640|починал-дата=19 март 1706|починал-място=[[Несвиж]]|погребан=[[Видубицки манастир]] в [[Киев]]|етнос=[[Поляци|полски]]|националност=[[Жечпосполита|Полско-литовска държава]] и [[Казашко хетманство]]|религия=[[Православие|Православно християнство]]|род=[[Миклашевски]]|деца=Андрей, Степан, Иван, Анастасия, Мария, Прасковия, Анна|брак=Евдокия Рубан (от 1671 г.); Анна Швейковская (от ок. 1690 г.)|вложки={{Личност/Монарх|категория=благородник|период=1689 — 1706|титла=[[Стародубски полк|Стародубски полковник]]|предшественик=Яков Самойлович|наследник=Дмитрий Журман|герб=CoA Miklashevsky 4.svg|герб-описание=личен герб}} {{Личност/Монарх|категория=благородник|герб=Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|герб-описание=Официалният герб на рода [[Миклашевски (благороднически род)|Миклашевски]] в [[Руската империя]]<br/> (разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]).<ref name=":01">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>}}|портрет-описание=посмъртен портрет от ок. 1706 г.}} '''Михаил Андреевич Миклашевски''' ({{lang|ru|Михаил Андреевич Миклашевский}}; {{lang|uk|Михайло Андрійович Миклашевський}}; роден ок. [[1640]] г., убит в битка на [[19 март]] [[1706|1706 г.]] в град [[Несвиж]] и погребан във [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]]) е изначално полски [[благородник]] в [[Полско-литовската държава]], който произлиза от благородническия род [[Миклашевски (благороднически род)|Миклашевски]]. Впоследствие, поради териториални промени, той се озовава в отцепилото се новосъздадено [[Казашко хетманство]], където е потвърден в достойнството си на благородник и се превръща във виден [[военен]] и [[Държавник|държавнически]] деятел. След [[Анексия|анексирането]] на хетманството от [[Руското царство]], Михаил Андреевич Миклашевски е потвърден за руски благородник и става царски [[Столник (длъжност)|столник]]. Михаил Андреевич Миклашевски се явява родоначалник на казашко-руския (наричан също ''украино-руски'') клон на рода [[Миклашевски (благороднически род)|Миклашевски]]. == Произход == Михаил Андреевич Миклашевски е роден вероятно около 1640 г. и произлиза от изначално полския [[Благородничество|благороднически]] род [[Миклашевски (благороднически род)|Миклашевски]],<ref name=":192">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref><ref name=":48">{{Цитат книга|editor-last=Сохань|editor-first=Павел Степанович|title=Універсали Івана Мазепи. 1687-1709|year=2002|publisher=Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського Національної академії наук України; Наукове товариство імені Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=uk|isbn=966-7155-61-7|pages=6, 70, 86, 107, 142, 215, 246, 254, 288, 349, 364, 388, 392, 400, 406-408, 434, 453, 456, 465, 476, 485; Д 14, Д 15, Д 17-Д 19, Д 21-Д 24, Д 27, Д 29, Д 32, Д 36-Д 39, Д 41, Д 44, Д 47, Д 51, Д 53-Д 55; Д 59, Д 61, Д 62, Д 64-Д 66, Д 69-Д 78, Д 81-Д 85}}</ref>'''<ref name=":023222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=45|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=27-28}}</ref><ref name=":49">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=574|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=6, 7, 11-13, 15-18, 20, 22, 24, 41, 42, 45, 47, 48, 58, 61, 62, 65, 72, 74, 78, 82, 86, 90, 96. 97, 124, 156, 176-181, 183-185, 209, 229, 231, 232, 236, 260, 261, 281, 284-286, 308, 311, 314, 347, 385, 404, 407, 408, 410, 414-419, 422, 427-429, 431-435, 438, 439, 448, 458, 460, 463, 465, 469, 470, 472, 475, 479, 481, 484, 486, 490, 491, 493, 494, 498, 504.}}</ref>'''<ref name=":35">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/521/zoom/7|accessdate=2023-08-22|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=475}}</ref><ref name=":112">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53-54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> който получил благородническото си достойнство и [[Остоя (благороднически герб)|герба „Остоя“]] в [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].<ref name=":11342">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414|format=PDF|volume=VI|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=406|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414}}</ref><ref name=":39">{{Цитат книга|last=Święcki|first=Tomasz|title=Tomasza Święckiego Historyczne pamiątki znamienitych rodzin i osób dawnej Polski|url=https://bc.radom.pl/dlibra/publication/45596/edition/44222/content|accessdate=2024-02-27|volume=I|year=1858|publisher=Nakładem S. H. Merzbacha Księgarza|location=Warszawa|lang=pl|pages=167-168}}</ref><ref name=":41">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/publication/67201/edition/82837/content|accessdate=2024-02-27|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=47-49}}</ref> За произхода на Михаил Андреевич Миклашевски от полския благороднически род Миклашевски свидетелстват трудовете на полския [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.), руския [[граф]] Григорий Милорадович (1839–1905 г.), роско-украинския историк Вадим Модзалевски (1882–1920 г.), а също така и предположенията на украинския историк и генеалог Александър Лазаревски (1834–1902 г.).<ref name=":412">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/publication/67201/edition/82837/content|accessdate=2024-03-02|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=48}}</ref>'''<ref name=":1923">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=583|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=129}}</ref>'''<ref name=":353">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9%2C_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912.pdf&page=525|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=475}}</ref>'''<ref name=":023225">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=45|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=27-28}}</ref>''' * Граф Северин Уруски описва родословното дърво на рода Миклашевски в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., и там споменава наред с членовете на полската главна линия на рода Миклашевски също и полковник Миклашевски, който бил убит край Несвиж в биткат срещу шведите, като очевидно има предвид Михаил Андреевич Миклашевски.<ref name=":412" /> * Граф Григорий Милорадович пише в своя труд ''„Родословна книга на Черниговското дворянство“'' от 1901 г., че родът Миклашевски произлиза от [[Шляхта|полски благородник]] на име ''Станислав Миклашевски'', комуто [[Кралство Полша|полският]] [[Сигизмунд III Васа|крал Сигизмунд III Васа]] бил предоставил благородническо достойнство през 1618 г.'''<ref name=":1923" />''' По-късно, кралят предоставя благородство и на синове на Станислав – Павел и Алберт (Андрей) Миклашевски през 1623 г.<ref name=":194">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref> Синът на Алберт (Андрей) според Милорадович е именно Михаил Андреевич Миклашевски, който подкрепя [[Богдан Хмелницки]] в неговото [[Въстание на Хмелницки|въстание (1648-1657 г.)]] за отцепване на [[Запорожки казаци|запорожко–казашките земи]] от [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]],'''<ref name=":1923" />''' а по-късно, през 1672 г., след успеха на въстанието, той става част от свитата на [[Демян Многогришни]] – [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] на новообразуваното [[Казашко хетманство]]. * Александър Лазаревски пише в своя труд „''Описание на старата [[Малорусия]]. Материали за историята на заселването, поземлената собственост и aдминистрацията''“ (1888-1893 г.), че този родът Миклашевски в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и [[Руска империя|Руската империя]] е с неясен произход, но най-вероятно той е [[Поляци|полски]] и идва от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]] – т.&nbsp;е. от [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].'''<ref name=":023225" />''' Като аргумент за полския произход на Михаил А. Миклашевски се изтъква, че [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Многогрешни]] си изгражда свита от благородници, които да изпълняват всички негови лични поръчения, по образец на полските [[Магнат|магнати]] и техните придворни обичаи.'''<ref name=":02325">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":74">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Ukraine/The-autonomous-hetman-state-and-Sloboda-Ukraine#ref404443|заглавие=The autonomous hetman state and Sloboda Ukraine|автор=Encyclopædia Britannica Online|труд=Encyclopædia Britannica Online|страници=ref404443|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> Поради това, свитата с благородниците се попълвала главно от местни жители на полските земи от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]], които можели да говорят и пишат на [[полски език]] и познавали придворните обичаи на полските магнати.'''<ref name=":02325" />'''<ref name=":74" /> Така, за Михаил А. Миклашевски се предполага, „съдейки по фамилията и почерка му“, че е бил с полски произход.'''<ref name=":02325" />''' * Вадим Модзалевски пише в своя труд „''[[Малорусия|Малоруски]] родословник''“ от 1912 г., че родът Миклашевски в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и [[Руска империя|Руската империя]] води началото си от Андрей Миклашевски (вероятно: Андрушко Миклашенко) (1649 г.), който бил [[Шляхта|полски благородник]] и [[Регистърно казачество|регистърен казак]] от [[Черниговско войводство|Черниговската]] [[сотня]] в [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] (днес отговаря приблизително на [[Черниговска област]] на [[Украйна]]).<ref name=":353" /> Като негови роднини се споменават Езеф (Йосиф) Миклашевски ([[Шляхта|полски благородник]], живял през 1620 г. в [[Стародуб]]) и Филип Миклашевски (учил се през 1632 г. в училището на [[Киевско-Печорска лавра|Киевско-Печарската лавра]]).<ref name=":353" /> Каква е точната роднинска връзка между тях, не се уточнява. Това изложение е представено и в ''[[Енциклопедия на историята на Украйна]]'' от 2009 г. – издателство на [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]].<ref name=":152">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В`ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=638–639|chapter=Миклашевський Михайло Андрійович|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/638/mode/2up}}</ref> Освен това, като важно сведение в подкрепа на полския произход на рода могат да се вземат предвид родовите гербове на Миклашевски – [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] и ''[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]<sup>(на [[руски език]])</sup>'', които са символи на полската [[хералдика]].<ref name=":28">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=6|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=6|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref> ==== Алтернативно изложение за произхода ==== Според някои източници, казашко-руският клон на рода Миклашевски в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] (и по-късно в [[Руска империя|Руската империя]]) не е свързан с полския род Миклашевски, а става въпрос просто за съвпадение на фамилните имена. * Към тази версия се придържа [[Историография|историографски]] труд на Тетяна Ралдугина – ръководител на отдел в ''Националния исторически музей на [[Украйна]]''.<ref>{{Цитат книга|last=Ралдугіна|first=Тетяна Павлівна|editor-last=Солдатенко|editor-first=Валерій Федорович|title=Збірник наукових праць|url=https://old.uinp.gov.ua/sites/default/files/userupload/zbirnyk7.pdf|accessdate=2023-01-30|volume=Випуск 7: "Павло Скоропадський – останній гетьман України (до 140-річчя від дня народження)"|year=2013 г.|publisher=Український інститут національної пам'яті|location=Київ|lang=UK|pages=102-103|chapter=Павло Скоропадський – нащадок славетних українських родів (за матеріалами Національного музею історії України)}}</ref> Казашко-украинският произход на рода се твърди и от Тарас Чухлиб – водещ изследовател в ''Института по история на Украйна'' към [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]] и директор на ''Изследователския институт за казаците''.<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=236, 239, 241|access-date=2024-02-07}}</ref> Тия два труда обаче не са [[Генеалогия|генеалогични]] – т.&nbsp;е. те нямат за цел да изследват произхода на рода и поради това те не представят доводи за техните твърдения в тази насока, а приемат по презумция казашкия произход на рода. * Според реномираното [[Историография|историко]]-[[Етнография|етнографското]] [[научно списание]] „''Киевска старина''“ от 1882 г., родоначалник е Михаил Миклашевски, който започнал служба при [[Хетман на Запорожката войска|казашкия хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и според архивирани доноси на руски пратеници в тогавашната столица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] – град [[Батурин]] – той бил протеже на хетмана, негов „[[дворянин]]“ и един от тримата му най-приближени съветници.<ref name=":525">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKS_1882.pdf&page=1558|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=243}}</ref> Казва се обаче още, че дворяните на хетманата били набирани предимно сред полското население,<ref name=":525" /> като е доста вероятно това да са били хора от висшето благородническо съсловие.'''<ref name=":1424">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|isbn=978-5-9908795-1-5|pages=283|chapter=Понуровка}}</ref>''' Тези алтернативни изложения за произхода на казашко-руския клон не са ясно обосновани. Неуспорим е фактът, че казашко-руският клон на рода Миклашевски, също както полската главна родова линия, носи полския [[Остоя (благороднически герб)|герб „Остоя“]], който е вписан и в официалния гербовник на Руската империя, съдържащ гербовете на различни благороднически родове.<ref name=":055">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref><ref name=":11344">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414|format=PDF|volume=VI|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=406|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414}}</ref> В своето начало казашко-руският клон е носил и разновидност на полския герб ''„[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“<sup>(на [[руски език]])</sup>'',<ref name=":21222">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170}}</ref> а друг път съчетан герб от „Остоя“ и „Сушински“ в едно.<ref name=":3222323">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=530|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=478-479}}</ref><ref name=":1442">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|заглавие=Дом Гудовичей|труд=Узнай Москву|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210119051502/https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|архив_дата=2021-01-19|достъп_дата=2023-07-31}}</ref> С оглед на полския произход на името и носените гербове, както и обстоятелството, че за дворяни в Казашкото хетманство са набирани и издигани предимно хора от полското население (най-вероятно полски благородници),'''<ref name=":02327">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":76">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Ukraine/The-autonomous-hetman-state-and-Sloboda-Ukraine#ref404443|заглавие=The autonomous hetman state and Sloboda Ukraine|автор=Encyclopædia Britannica Online|труд=Encyclopædia Britannica Online|страници=ref404443|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> версията за казашкия произход е малко вероятна.<ref name=":284">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=6|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=6|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref> Според някои източници, този украино-руски род ''Миклашевски'' вероятно произлиза от село [[Миклашив|Миклашев]], близо до днешната Полско-Украинска граница.<ref name=":282">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=5|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=5|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref><ref name=":9">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> По принцип [[Наставка|наставката]] ''-ски'' в имената обозначава местопроизхода; например – [[Климент Охридски]] (от [[Охрид]]), [[Софроний Врачански]] (от [[Враца]]), [[Константин Преславски]] (от [[Преслав]]), [[Симеон Сакскобургготски]] (от [[Саксония-Кобург и Гота|Саксония-Кобург-Гота]]). == Поданичество == [[Файл:Location_of_Cossack_Hetmanate.png|мини|260x260пкс|Казашко хетманство в периода 1649 – 1654 г. на фона на границите на съвременна [[Украйна]]. На север навлиза в границите на съвременна Русия.]] В югоизточните [[Войводство|войводства]] на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]], а именно в [[Киевско войводство|Киевското войводство]], [[Брацлавско войводство|Брацлавското войводство]], [[Черниговско войводство|Черниговското войводство]], [[Волинско войводство (Жечпосполита)|Волинско войводство]], както и южните части на [[Смоленско войводство|Смоленското войводство]] и [[Минско войводство|Минското войводство]], в периода [[1648]]–[[1657|1657 г.]] [[Казаци|казаците]] се бонтуват на [[Въстание на Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]] за получаване на независимост.<ref name=":110">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Още през 1649 г. те прокламират своя собствена държава по тия земи, наричайки я – [[Казашко хетманство]].<ref name=":110" /> Ония членове на рода Миклашевски, които по него време са живяли по тия земи изведнъж фактически се озовават в нова държава. Тъй като по полско време като благородници те са получили добро образование и са изпълнявали важни държавнически длъжности, техните умения са нужни за управлението на новосъздадената държава.'''<ref name=":02324">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":73">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Ukraine/The-autonomous-hetman-state-and-Sloboda-Ukraine#ref404443|заглавие=The autonomous hetman state and Sloboda Ukraine|автор=Encyclopædia Britannica Online|труд=Encyclopædia Britannica Online|страници=ref404443|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> Така още през първите години от основаването на Казашкото хетманство те получават [[Хетман на Запорожката войска|хетманско]] потвърждение на благородническото им достойнство и по този начин от полски благороднически род, Миклашевски се превръща и в казашки благороднически род, който може да се нарече '''казашки клон'''.<ref name=":48" /><ref name=":193">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref>'''<ref name=":023224">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=45|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=27-28}}</ref><ref name=":492">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=574|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=6, 7, 11-13, 15-18, 20, 22, 24, 41, 42, 45, 47, 48, 58, 61, 62, 65, 72, 74, 78, 82, 86, 90, 96. 97, 124, 156, 176-181, 183-185, 209, 229, 231, 232, 236, 260, 261, 281, 284-286, 308, 311, 314, 347, 385, 404, 407, 408, 410, 414-419, 422, 427-429, 431-435, 438, 439, 448, 458, 460, 463, 465, 469, 470, 472, 475, 479, 481, 484, 486, 490, 491, 493, 494, 498, 504.}}</ref>'''<ref name=":65">{{Цитат книга|title=Список дворянских родов и лиц, внесенных в дворянскую родословную книгу Черниговской губернии и утвержденных в дворянстве Герольдией правительсвующего Сената, временным ее присутствием и Департаментом Герольдии по 1881 год.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%86,_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_1881_%D0%B3.pdf&page=109|accessdate=2024-03-09|year=1881|publisher=Губернская типография|location=Чернигов|lang=ru|pages=107-109}}</ref> За '''родоначалник''' на този нов, казашки клон на рода се счита именно Михаил Андреевич Миклашевски, който през 1671 г. се споменава каго ''„[[дворянин]]“'''''<ref name=":1922">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=583|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=129}}</ref>''' (благородник) на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] (държавния глава) и един от тримата негови най-приближени лица.<ref name=":152" /><ref name=":3323">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=526|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476}}</ref>'''<ref name=":02324" />'''<ref name=":525" /> От него [[Генеалогия|генеалогията]] на този клон на рода Миклашевски може да се проследи във времето до наши дни без прекъсване благодарение на архивни данни. {{Няколко картинки|image1=Ukraine-Pravoberezzhya.png|image2=Ukraine-Livoberezzhya.png|caption1=''[[Деснобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна. След [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г. тя е върната от Казашкото хетманство обратно на Полско-литовската държава.|caption2=Казашкото хетманство след [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г., заемащо исорико-географската област ''[[Левобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна, а в защриховано жълто е е част от днешна Русия.}} Казашкото хетманство след [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г., заемащо исорико-географската област ''[[Левобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна, а в защриховано жълто е е част от днешна Русия.През 1667 г. обаче [[Полско-литовската държава]] и [[Руското царство]] подписват [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]], с който разделят Казашкото хетманство на две части по протежението на [[Днепър|река Днепър]] – земите на запад от Днепър биват наречени ''[[Деснобрежна Украйна]]'' и се връщат обратно в състава на Полско-литовската държава, а земите на изток от Днепър се наричат ''[[Левобрежна Украйна]]'' и си остават територия на хетманството, което обаче в същия момент става [[протекторат]] на Руското царство.<ref name=":1102">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> В Казашкото хетманство Михаил Андреевич Миклашевски служи първо като [[есаул]] в [[Нежински полк|Нежинския полк]], а после от 1685 г. като [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]; 1683–1686 г.) и накрая между 1690–1695 г. като [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк]] (военен, съдебен и административен областен управител).'''<ref name=":19222">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124}}</ref>''' След неуспешен опит от страна на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г. останалата територия на хетманството (т.&nbsp;е. Левобрежна Украйна) е [[Анексия|анексирана]] и включена в [[:uk:Київська губернія (1708—1764)|Киевска губерния]]<sup>''(на [[украински език]])''</sup><ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref> на [[Руското царство]] (по-късно през 1721 г. превърнало се в [[Руската империя]]), запазвайки частична [[автономия]] до 1782 г.<ref name=":118">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Съответно казашкият клон на рода Миклашевски се превръща в '''руски клон''' и получава руското благородническо достойнство.<ref name=":053">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref> Самият Михаил Андреевич Миклашевски през 1689 г. постъпва на служба при руския цар като негов [[Столник (длъжност)|столник]] и остава на тази позиция до 1696 г.<ref name=":332">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=526|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476}}</ref> В [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г. се пише, че Михаил Андреевич Миклашевски имал братя, които служили на руските монарси „тридесет и повече години, при които служби и живота свой завършили, а той, Михаил, на служба при царско величество в неприятелско местонахождение бил ранен с тежки рани, а тъстът му бил убит край [[Чихирин|Чигрин]]“.<ref name=":13223">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=436|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=386-390}}</ref><ref name=":332" /> От тук може да се следва, че родът Миклашевски е бил на служба в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] още преди 1659 г. – т.&nbsp;е. в първите години от възникването но новата държава през 1649 г. и откак хетманството е [[Васал|васално]] на [[Руското царство]] съгласно [[Переяславска рада|Переяславското споразумение]] от 1654 г.<ref name=":113">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Тъй като Казашкото хетманство още по време на съществуването му се нарича синонимно ''Украйна'' и поради факта, че в днешно време по-голямата част от неговата територия се намира в днешната държава [[Украйна]], то този клон на рода Миклашевски може да се нарече също '''украински клон'''. Обобщително може да се каже, че Михаил Андреевич Миклашевски от полски благородник в Полско-литовската държава, се превръща в казашки благородник, а след това в руски благородник. Днес територията на някогашното Казашко хетманство се намира предимно в [[Украйна]], но от части и в [[Русия]], [[Беларус]] и [[Молдова]], а ония територии, владяни от рода Михаил Андреевич Миклашевски и неговите потомци, се намират в днешните Украйна и Русия. == Държавна служба == Михаил Андреевич Миклашевски заема различни [[военнослужещ|военни]] и [[Държавник|държавнически]] длъжности под [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]], хетман [[Иван Самойлович]] и хетман [[Иван Мазепа]]:<ref name=":152" /><ref name=":19">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/126-t-2-ch-3-4-5-6-i-pril-1901#mode/inspect/page/578/zoom/4|accessdate=2022-12-12|volume=1, част 5|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref><ref name=":3322">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/522/zoom/7|accessdate=2023-08-22|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476}}</ref>'''<ref name=":023233" />'''<ref name=":11">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53-54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref>'''<ref name=":52522">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKS_1882.pdf&page=1558|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=243-244}}</ref><ref name=":202333">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|id=т. № 112|pages=649}}</ref>''' * през 1671 г. – [[войскови другар]]; * през 1672 г. – главен „съветник“ на хетман Многогрешни и признание на [[благородничество]], изпратен като посланик в [[Москва]]; * от 1675 г. – [[Глухов|глуховски]] градски [[атаман]]; * през 1677 г. – „[[Благородник|благороден]] [[Пан (обръщение)|пан]], [[войскови другар]] и гражданин [[Глухов|Глуховски]]“ под хетман [[Иван Самойлович]], * от 1679 до 1682 г. – [[есаул]] на [[Нежински полк|Нежинския полк]]; * през 1681 г. – споменат с титла „славно [[Благородник|благороден]] Негова милост [[Пан (обръщение)|пан]]“ Михаил Миклашевски * през 1682 г. – [[Генерална старшина#Генерални хорунжии|генерален хорунжий]] (член на [[Генерална старшина|Генералната старшина]] (правителството)); * от 1683 до 27 август 1686 г. – [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]); * през 1688 – споменат с титлата „[[Пан (обръщение)|пан]]“ * през 1689 г. – отново [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]]; * от 1689 до 1696 г. – руски царски [[Столник (длъжност)|столник]];'''<ref name=":202">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=555-556|chapter=№ 14, 1689 вересня 9. Табір під Переволочною. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського полковому осавулові Івану Романовському на Ясимонтовське займище}}</ref><ref name=":2022">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=556|chapter=№ 15, 1689, грудня 20. Старо дуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського товаришеві Ш ептаківської сотні Ларіону Тимофійовичу на займище річці на Смячи і побудову на ньому млина}}</ref><ref name=":2023">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=558|chapter=№ 17, 1690, лютого 3. Старо дуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського значному товаришеві Стародубівського полку Хомі Мироновичу про підтвердження прав володіння млином, що на річці Варі, нижче Кулининого городища}}</ref><ref name=":20232">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=558-559|chapter=№ 18, 1690, березня 6. Старо дуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського азарівському отаману Галону Горленкові на зайняття греблі і побудову млина}}</ref><ref name=":20233">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=559-560|chapter=№ 19, 1690, березня 11. Стародуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського військовому товаришеві Івану Симонтовському на право зайняти греблю і побудувати млин-вишняк}}</ref><ref name=":202332">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=561-562|chapter=№ 21, 1690, квітня 6. Стародуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського військовому товаришеві Мглинської сотні Іванові Івченку Ясимонтовському з підтвердженням права користуватися його коштом побудованим млином на річці Лопазні, що в селі Лопазні}}</ref>''' * от края на 1689 г. до 1704 г. – [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] и царски столник.<ref name=":19" /><ref name=":3322" /> По това време [[Стародубски полк|Старудубският]] [[Казашко хетманство#Полк|полк]] е едновременно административно-териториална, военна и съдебна единица на [[Казашко хетманство#Полк|Казашкото хетманство]] и (след неговото анексиране)<ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref><ref name=":54">{{Цитат книга|last=Ригельман|first=Александр Иванович|title=Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще|url=http://history.org.ua/LiberUA/e_dzherela_povestvovanie_1847/e_dzherela_povestvovanie_1847.pdf|accessdate=2023-08-01|year=1847|publisher=Университетская типография|location=Москва|lang=ru|pages=194-199}}</ref> – на [[Руска империя|Руската империя]]. Следователно, Михаил А. Миклашевски е бил административен, военен и съдебен глава на тази [[Казашко хетманство#Полк|териториална единица]]. * през 1704 г. – споменат като „[[Войскови другар|знатен войскови другар]]“ (почетно благородническо обръщение); * през 1705 г. хетман [[Иван Мазепа]] подава молба до [[Руско царство|руския цар]] [[Петър I (Русия)|Петър I]] за разрешение да върне Михаил А. Миклашевски на длъжността стародубски [[Казашко хетманство#Полк|полковник]].'''<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=235|access-date=2024-02-07}}</ref>''' Молбата е уважена и така от 1705 г. до смъртта си през 1706 г. той отново е назначен за [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]. Михаил Андреевич Миклашевски се ползва с особеното доверие на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и е един от тримата негови главни „съветници“ и негов „[[дворянин]]“.'''<ref name=":0232">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":3322" /><ref name=":525" /> През 1671 г. Миклашевски се жени за дъщерята на главнокомандващия [[Глухов|Глуховската]] [[сотня]] – Данил Рубан – и получава като [[зестра]] [[воденица]] в село [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], а хетманът прибавя към нея и самото село Зазирки; в хетманския [[Универсал (документ)|универсал]] се пише:'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":3322" /> {{Цитат|''Понеже във векуващия дом свой [[Пан (обръщение)|пан]] Данило Семенович Рубан, [[Казашко хетманство#Сотня|сотник]] [[Глухов|глуховски]], на пан Михаил Миклашевски, [[войскови другар]], приемайки доброжелателността, [[Воденица|мелница]] в село край [[Глухов]], названо [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], на река Воргол с две каменни постройки стояща, финансирани и изградени на свои разходи, доброволно подарил във владение, притежание и разпореждане, затова и Ние, не противопостявайки се на волята на [[Пан (обръщение)|пан]] Рубан, както и също така уважавайки житието на Миклашевски и верните на нашата страна услуги, за които се очаква и добра отплата, гореспоменатата мелница от [[Пан (обръщение)|пан]] Рубан, дадена на [[Пан (обръщение)|пан]] Миклашевски, с нашия потвърдителен универсал, а до тая мелница по Наше благоволение потвърждаваме и самото село край Глухов, названо Зазерки –– с всички принадлежности пожизнено му го потвърждаваме.''|[[Универсал (документ)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни]] от 12 декември 1671 г.}} Тази благосклонност на хетмана към Миклашевски се дължи на неговата вярна служба. Тя се изразява в това, че в края на 1671 г. в столицата на Казашкото хетманство – град [[Батурин]] – се разпространява слухът, че руският цар мисли да замени Многогогрешни и да назначи на негово място Константин Солонина – [[Казашко хетманство#Полк|полковник]] на [[Киев|Киевския]] полк.<ref name=":525" /> Разтревожен, хетманът изпраща Михаил Андреевич Миклашевски в град [[Козелец (Черниговска област)|Козелец]] (седалище на канцеларията на Киевския полк) със заповед да залови там брата на полковника – Яков, да го окове и да го докара в столицата Батурин, за да разбере от него доколко са верни слуховете, че брат му се гласи да стане нов хетман.<ref name=":525" /> Миклашевски изпълнил тази задача и бил възнаграден с официално утвърждение чрез универвал (указ), че е владетел на село [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]] в [[Глухов|Глуховско]].<ref name=":525" /> В началото на следващата година, 1672 г., хетман Многогрешни изпраща Михаил А. Миклашевски в [[Москва]], за да разбере как там гледат на него и дали не мислят да го свалят от власт, тъй като се носели такива слухове.'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":525" /><ref name=":3322" /><ref name=":9" /> Този факт според украински историци сочи, че хетманът е имал голямо доверие на Миклашевски, който явно споделял опасенията от намесата на Москва в казашките (украинските) вътрешни работи.<ref name=":9" /> Връщайки се през март от Москва, Миклашевски заварва Многогрешни вече окован в окови и на път за Москва, където е осъден на смърт за своите антируски изявления.'''<ref name=":0232" /><ref name=":5252">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1559|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=244}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|title=Енциклопедія історії України|volume=7: Мі–О|year=2010|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|pages=8-9|chapter=МНОГОГРІШНИЙ Дем'ян Гнатович|chapterurl=http://www.history.org.ua/?termin=Mnohohrishnyj_D}}</ref><ref name=":9" /> При следващия хетман – [[Иван Самойлович]] – Миклашевски отначало е в затишие и, невиждайки предишното внимание от страна на новия хетман, напуска столицата [[Батурин]] и се установява в [[Глухов]], където започва да купува земя в околностите на село [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].'''<ref name=":02323">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28-29}}</ref>''' Например, в разписката за продажба от 1677 г. четем: ''„Олизар Лукянович, ворголски жител (с. [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]]), продаде земята и нивите с всички къщи на благородния [[Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, [[войскови другар]] и глуховски гражданин (гр. [[Глухов]]), за три [[Копейка|копейки]] у вечността (навеки)“''.'''<ref name=":023233" />'''<ref name=":323" /> Миклашевски живее тук около десет години, докато най-сетне получава отново държавна длъжност: според документ от 1681 г. той вече фигурира като [[есаул]] на [[Нежински полк]]:'''<ref name=":5252" />''' {{Цитат|''Аз, Павел Рeзник, жител [[Глухов|глуховски]], оповестявам, че съм станал длъжник на благородника Негова милост [[:Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, [[есаул]] на [[Нежински полк|Нежинския полк]], сумата от 50 [[Казашко_хетманство#Парична_система|златни гроша]] (10 рубли), която сума не мога никак да върна, му отдавам своя хамбар в град [[Глухов]].''}} Година по-късно, през 1682 г., Миклашевски влиза в [[Генерална старшина|Генералната старшина]] (правителството) и заема длъжността [[Генерална старшина#Генерални хорунжии|генерален хорунжий]], а година по-късно, през 1683 г., става [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]).'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Това означава, че способностите на Миклашевски най-накрая са били забелязани от Самойлович, при когото той остава генералски есаул до свалянето му от власт.'''<ref name=":023233">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=47|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=29}}</ref>''' Миклашевски се задържа на държавна служба и при следващия хетман – [[Иван Мазепа]].'''<ref name=":023233" />''' Новият хетман, желаейки да привлече към себе си по-влиятелни старшини и знаейки, че най-доброто средство за това е да им даде [[Имение#Русия|имения]], не се скъпял за раздаването на последните.'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' По този начин на Миклашевски също били дадени [[Имение#Русия|имения]]: през 1687 г. Мазепа му дал село [[Кочерги]], а през следващата година – село [[Волокитине]],<ref name=":0" /> и двете в [[Глухов|Глуховската]] [[сотня]], близо до село [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' След това, през 1690 г. Мазепа прави Миклашевски [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]].'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Пова време [[Стародубски полк|Старудубският полк]] е едновременно [[Административно-териториална единица|административно-териториална]], военна и съдебна единица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и следователно,<ref name=":342">{{Цитат книга|last=Яковенко|first=Наталія|title=Нарис історії України з найдавніших часів до кінця XVIII ст.|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0000062|accessdate=2024-01-16|year=1997|publisher=Генеза|location=Київ|lang=uk|pages=235|chapter=Розділ V. Козацька ера. § 1. Козацька революція 1648–1657 рр.}}</ref>'''<ref name=":10223">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0002219|accessdate=2023-08-03|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=}}</ref><ref name=":83">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0006310|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=}}</ref>''' Михаил А. Миклашевски е бил административен, военен и съдебен глава на тази териториална единица. Лично Миклашевски не се ползва с особено значение за [[Иван Мазепа|Мазепа]], който от своите приближени цени само онези, които имат или влиятелни роднини, или са тачени от народа.'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Миклашевски е пришълец по тези земи, не бил родом от тука, но по това време вече е бил успял да се сдобие с влиятелни роднини в лицето на [[Полковник#Казашко хетманство|полковника]] на [[Чернигов|Черниговския]] полк – Яков Лизогуб – и [[Генерална старшина#Генерални есаули|генералния есаул]] (министър на отбраната) – Андрей Гамалей; внукът на първия и синът на втория били зетьове на Миклашевски.'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Няма съмнение, че заради своите сватове, които и двамата се радвали на голяма значимост за хетман [[Иван Мазепа|Мазепа]], Миклашевски е получил един от най-добрите чинове в тогавашна [[Малорусия]] – [[Казашко хетманство#Полк|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]], който се считал за един от най-богатите по онова време, тъй като бил център на [[Търговия|търговията]] и [[Промишленост|промишлеността]] в [[Малорусия]].'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Полкът водил широка търговия с [[Рига]], а сред особено развитите тук занаяти било производството на [[поташ]].<ref name=":72" /> Най-активните отрасли по времето на Мазепа обаче са стъкларството (производство на [[стъкло]]) и [[Добив на метални руди|рудодобивът]] ([[желязна руда]]).'''<ref name=":484">{{Цитат книга|editor-last=Сохань|editor-first=Павел Степанович|title=Універсали Івана Мазепи. 1687-1709|year=2002|publisher=Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського Національної академії наук України; Наукове товариство імені Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=uk|isbn=966-7155-61-7|pages=31}}</ref>''' Тези предприятия (стъкларски цехове, заводи за поташ, както и [[Рудник|рудници]]) се намирали частично в [[Стародубски полк|Стародубския полк]] и били собственост на Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":484" /><ref name=":18">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=192-193|chapter=№ 142, 1690, травня 9. Батурин. - Універсал Івана Мазепи стародубівському полковникові Михайлові Миклашевському з дозволом заснувати дві рудні}}</ref><ref name=":20">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=439-440|chapter=№ 406, 1704, липня 13. 3 табора під Паволоччю. - Універсал Івана Мазепи значному військовому товаришеві Михайлові Миклашевському з підтвердженням хуторів, рудень, млинів та інших маетностей}}</ref><ref name=":203">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=441-442|chapter=№ 407, 1704, серпня 10. Табір на Вчорашньому. - Універсал Івана Мазепи значному військовому товаришеві Михайлові Миклашевському на села, землі, млини і ліси в Стародубівському полку}}</ref>''' Много заводи за [[поташ]] са създадени от [[Полковник#Казашко хетманство|полковника]] в тогавашните гъсти гори на Стародубщината ([[историко-географска област]] с център град [[Стародуб]]), много [[поташ]] от тях той изнася в чужбина, а след това заселва [[Слобода|слободи]] край заводите с [[Крепостно право|крепостни селяни]] и увеличава така броя на [[Имение#Русия|именията]] си.'''<ref name=":023233" /><ref name=":484" />''' Такива слободи Миклашевски заселва и в близост до собствените си [[Воденица|воденици]], които сам купува или издига на реките, които тогава били бързи и пълноводни благодарение на близките гъсти гори.'''<ref name=":0232332">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=47|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=29-30}}</ref>'''<ref name=":72" /><ref name=":15" />'''<ref name=":482">{{Цитат книга|editor-last=Сохань|editor-first=Павел Степанович|title=Універсали Івана Мазепи. 1687-1709|year=2002|publisher=Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського Національної академії наук України; Наукове товариство імені Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=uk|isbn=966-7155-61-7|pages=126|chapter=№ 70, 1688, березня 27. Батурин. - Універсал Івана Мазепи значному війському товаришеві Михайлові Миклашевському на спорудження млина}}</ref>''' Петнадесет години Миклашевски управлява [[Стародубски полк|Стародубския полк]] и през това време натрупва огромни богатства, които си личат за поколения напред у потомците му, отчасти и до днес.'''<ref name=":023233" />''' Богатствата са предимно земи и повечето от тях Миклашевски получава с [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсали]] ([[Указ|укази]]) на Мазепа, но много от тях са присвоени и по силата само на властта му като [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]].'''<ref name=":023233" />''' Първите владения в [[Стародубски полк|Стародубския полк]] Михаил Андреевич Миклашевски получава още през 1691 г.: съгласно [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 21 май 1961 г. [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] му подарява село ''Каменни езера'' (днес: с. [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]]), в [[Новгород-Северски|Новгород-Северска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]] и село [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] край град [[Стародуб]], и утвърждава на негово име четири [[Воденица|воденици]] на реките Титва, Росуха и Вабла, закупени от самия [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]], „съблюдавайки“ при това „и войсковата част с размерните имоти, които на него, хетмана, принадлежат“.'''<ref name=":0232333">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=48|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=30}}</ref>'''<ref name=":323" /><ref name=":72" /> Две години по-късно, през 1693 г., Миклашевски получава още две села: през юли – село [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]] (близо до [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], в [[Глухов|Глуховска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]]), а през ноември – село [[Понуровка]].<ref name=":72" />'''<ref name=":21">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=261|chapter=№ 215, 1693, листопада 15. Стародуб. - Універсал Івана Мазепи про повернення села Понурівка стародубівському полковникові Михайлові Миклашевському}}</ref>''' Последното било дадено дори при изключителни условия: В универсала ([[Указ|указа]]) се пише:'''<ref name=":21" /><ref name=":0232333" />'''<ref name=":72" />{{Цитат|''Осведомяваме с този Наш [[Универсал (документ)|универсал]] цялата [[Генерална старшина|старшина]] и простолюдието на Запорожката войска на Негово Царско Пресветло Величество и всекиму, комуто е нужно да бъде известен, че по време на Нашето прибивание в Стародуб, [[Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, полковник Стародубски, Ни докладва, че дворът негов не може да задоволи домашните потребности негови и постоянните разходи за прием на хора, заради което помоли за себе си военоначалническото ласкаво уважение, да му върнем в негово владение желаното село [[Понуровка]], намиращо се в Баклански [[уезд]]; та така, Ние, хетманът, скланяйки се над молбата на споменатия пан полковник Стародубски и обсипвайки го с Нашата ласка, отдаваме това село Понуровка от Нашата област и го прикрепяме отново към него, защото искаме да може да задоволи домашните си потреби [...].''|[[Универсал (документ)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 15 ноември 1693 г.}} Облагодетелствайки себе си, Миклашевски също обогатил и своите зетьове, които били щедро надарени с имоти, намиращи се под негова власт.'''<ref name=":0232333" />''' Миклашевски управлява полка и богатее до 1704 г.: през тази година е лишен от властта си.'''<ref name=":0232333" />'''<ref name=":72" /> Още през април 1703 г. Мазепа се оплакал на царя от [[Стародубски полк|стародубския полковник]], че бил водил някаква тайна кореспонденция с поляците; а на следващата година Мазепа, опитвайки се да покаже на царя, че е заобиколен от хора със съмнителна „лоялност“, посочил отново Миклашевски, в чиято кореспонденция с [[Велико литовско княжество|литовския]] [[Пан (обръщение)|пан]] Михаил Казимир Коцел били открити уж ясни признаци за измяна от страна на [[Стародубски полк|стародубския полковник]].'''<ref name=":0232333" /><ref name=":722">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1560|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=245-246}}</ref><ref name=":92">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=55|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref>''' Миклашевски дори е съден в Батурин, но е доказан само фактът на кореспонденцията с Коцел – и за това, че кореспонденцията е водена без знанието на хетмана, Миклашевски е отстранен от служба.'''<ref name=":0232333" /><ref name=":92" />''' Според украинския историк Александър Лазаревски (1882 г.) няма съмнение, че подозренията на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа|Мазепа]] срещу последния са измислени, тъй като положението на Миклашевски, както семейното, така и икономическото, е било такова, че той не е могъл да мисли за никакви „неверности“; той кореспондира с Коцел, както и с другите си литовски съседи, разбира се, относно своите търговски дела: за [[поташ]], за [[коноп]], но със сигурност не и за присъединяването на [[Малорусия]] към [[Полско-литовската държава]].'''<ref name=":0232333" /><ref name=":722" />''' Най-вероятно Мазепа е искал да отклони вниманието на руския цар и за тази цел е пожертвал Миклашевски, а може би имението на последния е било нужно на хетмана за да го даде на някой негов близък.'''<ref name=":0232333" />'''<ref name=":82" /> Според съвременни украински историци (2009 г.) твърденията на хетман Мазепа относно Михаил Андреевич Миклашевски са правдоподобни и той наистина е водил тайни преговори с полско-литовски [[Магнат|магнати]] с цел обединение на Казашкото хетманство (под името „Велико руско княжество“) с Полско-литовската държава.<ref name=":152" /> Така или иначе, Миклашевски е заплашен с лишаване от чиновете му и отнемане на именията му, които хетманът е можел да му отнеме също толкова свободно, колкото му ги е и дал.'''<ref name=":02323332">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=48|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=30-31}}</ref>''' Наложило му се е да поиска от Мазепа нов [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]], който да „покрие“ както получените от хетмана имения, така в частност онези, които Миклашевски е придобил без универсал.'''<ref name=":02323333">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=49|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=31}}</ref>'''<ref name=":82" /> Бившият стародубски [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] знае добре как да се обърне към Мазепа: хетманът по това време стои с войска край Любар във [[Волиния]]; Миклашевски му занася там като подарък „намет“ (палатка) за сто [[Талер|талера]] и получава в замяна през август същата година от Мазепа универсал, според който на името на Миклашевски се оставят всички придобити от него имоти в Стародубщината (околията около град [[Стародуб]]); в хетманския универсал се пише:'''<ref name=":203" /><ref name=":02323333" />'''<ref name=":82" /> {{Цитат2|[...] имайки благосклонността Наша хетманска и войскова, за значимото и вярно свое служене на монаршеския на Негово Царско Пресветло Величество престол, във [[Казашко хетманство|Войската Запорожка]] за Нас, Хетмана, и предшествениците Наши, на значими високи войскови позиции заставащ, [[Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, [[Благородничество|знатен]] другар на [[Казашко хетманство|Запорожката войска]], е надарен от Нас със села във вечна своя принадлежност, покрити както с Наши [[Универсал (документ)|уневерсали]], така и потвърдени с [[Царска грамота|монаршески на Негово Царско Пресветло Величество грамоти]], в [[Стародубски полк|полка Стародубовски]] биващи, а именно: с. [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], с. [[Демянки (Брянска област)|Демянки]], с. [[Понуровка]], с. [[Картушин (село)|Картушин]], [[слобода]] [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]], с. [[Камянка (Шосткински район)|Каменка]], които с ония универсали чрез някакви си там случайности са застрашени, на които сега отново Ни моли той, панът Миклашевски, за издаване на Наш хетмански универсал за тия дадените му села, потвърдени с монаршески грамоти, както и за купените и устроените с негови средства имоти, а особено за мелници, за които има правни записи в себе си [...], че хайде всички универсали Наши да бъдели потвърдени попитал Нас. Затова Ние, хетманът, приемайки благоволно неговата, на пан Миклашевски, входирана молба, [...] потвърждаваме всички наши биши универсали наново.|style=font-style: italic|[[Универсал (документ)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10 август 1703 г.}} Немилостта на [[Иван Мазепа|Мазепа]] не трае дълго: през 1705 г.'''<ref name=":02323333" />'''<ref name=":82" /> Миклашевски е върнат на длъжността [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]], вероятно защото самият [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] е осъзнал необосноваността на оставката на човек, чиято тридесет и петгодишна служба във Запорожката войска говори сама за себе си.'''<ref name=":02323333" />'''<ref name=":82" /> Съществува обаче и документ на цар Петът I от 16 декември 1704 г., в който царят нарежда „верният наш поданик“ Миклашевски да бъде върнат на длъжност.'''<ref name=":93">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=56-57|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref>''' Но преданието разказва, че оттогава Миклашевски станал недолюбван от Мазепа и последният с удоволствие се отървал от него.'''<ref name=":02323333" />'''<ref name=":82" /> Много е вероятно връщането на полковническата длъжност на Миклашевски да се е случило под натиска на общественото мнение, а не по волята на хетмана, и това да е била причината за тази неприязън.'''<ref name=":02323333" />''' Същото това предание разказва, че за да се отърве от Миклашевски, Мазепа го изпратил на [[военна кампания]] през 1706 г. в [[Несвиж]] със само 400 [[казаци]].'''<ref name=":02323333" /><ref name=":822">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1561|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=246-247}}</ref>''' Такъв малък отряд е трябвало да привлече вниманието на [[Шведи|шведите]].'''<ref name=":02323333" />''' В действителност, [[Велика северна война|шведите нападат]] и Миклашевски загива на 19 март 1706 г. в битка край [[Несвиж]].'''<ref name=":02323333" />'''<ref name=":322223" />'''<ref name=":8222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1562|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=247}}</ref>''' Дали Мазепа е разчитал на това, или не, но се случило точно така: шведите нападат отряда, който, защитавайки се, загубил половината от хората си, убити и взети в плен; Миклашевски бил сред загиналите.'''<ref name=":023233332">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=49|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=31-32}}</ref>'''<ref name=":322223" />'''<ref name=":8222" />''' == Герб == Освен [[Миклашевски (благороднически род)#Официален герб|официално утвърдения герб]] на държавно ниво в „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] –, някои представители от рода Миклашевски са използвали други гербове, някои от тях подобни на официалния герб, а други – доста по-различни.<ref name=":212">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=171}}</ref> Михаил Андреевич Миклашевски използва няколко ==== Алтернативен герб 1 ==== Освен официалната версия на герба на Миклашевски, се среща и друга версия с пет вместо три щраусови пера в [[Герб#Нашлемник|нашлемника]], както е изобразено върху портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от първата половина на XVIII век, поместен в книгата „Малоруски родословник“ от 1912 г.<ref>{{Cite book|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=526|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476-477}}</ref> Този герб е описан в заявление на Миклашевски до руския император с цел официалното му утвърждаване.<ref name=":212" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Portrait_of_Mikhail_Andreevich_Miklashevsky_(Colonel_of_Starodub)_with_Ostoya_CoA.jpg|Портрет на Михаил А. Миклашевски; горе в дясно е изобразен герб Остоя с пет щраусови пера в нашлемника Файл:Ostoja_CoA_Miklashevsky_2.svg|Графично изображение </gallery> ==== Алтернативен герб 2 ==== На портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от първата половина на ХѴІІІ век е изобразен класическият герб [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]: в червено [[Щит (хералдика)|поле]] – сребърни полумесеци и меч със златен [[:Файл:Sword parts numbered.svg|ефес]]; [[Щит (хералдика)|щитът]] е увенчан с шлем и златна корона с пет щраусови пера; [[Герб#Наметка|наметката]] е червена, подшита със сребро. Около герба са изписани буквите: Е. Ц. П. В. М. М. П. С. В. З., т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:RU_Ostoja_CoA_Miklashevsky_8.svg|Графично изображение на герб на Михаил А. Миклашевски </gallery> ==== Алтернативен герб 3 ==== Друг герб на Михаил Андреевич Миклашевски представлява „в червено поле две златни пресичащи се стрели с остриетата надолу и [[лък]] с опъната тетива“.<ref name=":212" /> Около щита са изписани буквите: Е. Ц. П. В. М. М. П. С. В. З., т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212" /> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]]. Tози герб е изобразен върху посмъртен портрет на Михаил Андреевич Миклашевски, създаден за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]].<ref name=":29">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|заглавие=Київ і Стародубщина. Герб стародубського полковника височіє над головним майданом України|фамилно_име=Роздобудько|първо_име=Ігор|дата=2021-01-05|труд=Радіо Свобода|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230301084722/https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|архив_дата=2023-03-01|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":30">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|заглавие=Myklashevsky, Mykhailo A.|фамилно_име=Struk|първо_име=Danylo Husar|дата=1993|труд=Internet Encyclopedia of Ukraine|издател=Canadian Institute of Ukrainian Studies|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210145523/https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":212" /><gallery mode="packed" heights="150"> Файл:Полковник_Миклашевський_2.jpg|Оригинален портрет на Михаил Андреевич Миклашевски за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA_Miklashevsky_4.svg|Компютърна графика на герба върху портрета </gallery>Същият герб е изобразен и върху фасадата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], която е била построена в периода 1696-1701 г. заедно с църквата „Св. Георги“ (главната църква на манастира) със средства на [[Стародубски полк|стародубския полконик]] Михаил Миклашевски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|заглавие=Видубицький монастир|автор=Київська Митрополія Української Православної Церкви|труд=Офіційний сайт Київської Митрополії Української Православної Церкви|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230324034011/https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|архив_дата=2023-03-24|достъп_дата=2023-10-10}}</ref><ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":212" /> Около щита на герба върху фасадата има друга абривиатура от тази върху портрета на полконика. Абривиатурата на фасадата е следната: М. М. Е. Ц. П. В. В. З. П. С., което означава: „''Михаил Миклашевскій, Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Войска Запорожскаго полковникъ Стародубовскій''“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски – на [[W:EN:Казашко хетманство|Запорижката войска]] на Негово Царско Пресветло Величество [[W:BG:Стародубски полк|полковник Стародубски]]}}).<ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":212" /> Освен това, същият герб, но без букви около щита, е изобразен и върху [[Полска порта|Полската порта]] на централния [[Майдан Незалежности|площад „Независимост“]] в [[Украйна|украинската]] столица [[Киев]].<ref name=":29" /> По погрешка при реконструкцията на портата гербът е изобразен в светлосиньо вместо червено поле.<ref name=":29" /><gallery mode="packed" heights="150"> Файл:Refectory_(Church_of_the_Saviour)_in_Vydubychi_Monastery,_Coat_of_arms_of_Miklashevsky,_2021.jpg|Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] с герба на Миклашевски над входната врата Файл:Coat_of_arms_of_Miklashevsky_on_the_façade_of_the_Refectory_(Church_of_the_Saviour)_in_Vydubychi_Monastery,_2021.jpg|Гербът на Миклашевски над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA_Miklashevsky_10.svg|Компютърна графика на герба над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква Файл:17-07-02-Maidan_Nezalezhnosti_RR74346.jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски Файл:20120420_120559_Ukraine-Kiev_(32802361776).jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски (погрешно изобразен в светлосиньо) </gallery> ==== Алтернативен герб 4 ==== Съществуват множество други портрети на [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, които всъщност са по-късни копия на портрета за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], но те съдържат важна разлика от оригиналния портрет, а именно, че те всички показват различни гербове.<ref name=":213">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=171}}</ref> Първото копие, което днес е изгубено, но за което можем да съдим от публикацията „Малоруски родословник“<ref name=":3222322">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=530|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=478-479}}</ref>, в която то е било публикувано, показва разсечен [[Щит (хералдика)|щит]]: в първата част е поместен гербът „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“, само че в лазурно поле, а не в традиционното червено поле; във втората част: в сребърно поле е разновидност на герба „Сушински“. Щитът е увенчан с [[Герб#Шлем|шлем]] с [[Корона (хералдика)|корона]] и три щраусови пера като [[Герб#Нашлемник|нашлемник]], а около него има [[Герб#Наметка|наметка]] и изписани буквите Е. Ц. П. В. М. М. П. С. 3. В.,<ref name=":3222322" /><ref name=":204">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=141|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=111}}</ref> т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":2122">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170-171}}</ref> Изображението е черно-бяло, но за цветовете може да се съди от сходен блазон в „Малоруски гербовник“.<ref name=":2024">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=140|accessdate=2023-09-23|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=110-111}}</ref> Този герб е пресъздаден като цветна леха в градината пред господарската къща на рода Миклашевски в [[Миклашевски#Имение в село Биленке|тяхното имение в село Биленке]], както показва една фотография от него време.<ref>{{Cite web|url=https://www.kajuta.net/node/4029|title=Имение Миклашевских в селе Беленькое Екатеринославского уезда (ныне Запорожская обл., Украина)|автор=Арбатская, Юта; Вихляев, Константин|last=|first=|труд=Сайт семейного творчества|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210064233/https://www.kajuta.net/node/4029|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-06-02|last2=|first2=|archive-url=|archive-date=|access-date=|website=|language=}}</ref><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Михаил_Миклашевский,_Малороссийский_родословник.jpg|Копие на портрета от Видубицкия манастир с порменен герб Файл:RU_CoA_Miklashevsky_5.svg|Графично изображение Файл:Усадьба_Миклашевских_в_с._Беленьком;_сад_перед_домом_с_гербом_Миклашевских.jpg|alt=|Градината пред господарската къща на Миклашевски в имението им в [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] (фотография от преди 1917 г.) </gallery> ==== Алтернативен герб 5 ==== Друг герб на Михаил Андреевич Миклашевски представлява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова; нашлемникът: три щраусови пера.<ref name=":205">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=141|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=111}}</ref><ref name=":21223">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170}}</ref><ref name=":283">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=6|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=6|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref> Около щита са изписани буквите: М. М. П. В. И. Ц. П. В. 3. С., т.&nbsp;е. „Михайло Миклашевскій, полковникъ войска ихъ царскаго пресвѣтлаго величества Запорожскаго Стародубовскій“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] от Запорожката войската на тяхното царско пресветло величество}}).<ref name=":205" /><ref name=":21223" /><ref name=":283" /> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|испанска форма]], а не в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]] или използваната традиционно в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]]. Tози герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1694 г.<ref name=":205" /><ref name=":21223" /><ref name=":283" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать_М._А._Миклашевского_1694_г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1694 г. Файл:RU_CoA_Miklashevsky_7.svg|Графично изображение </gallery> ==== Алтернативен герб 6 ==== Друг герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1701 г., който е сходен с печата му от 1694 г., но съдържа няколко разлики. Новият печат изобразява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова, а нашлемникът са три щраусови пера – до тук са приликите с печата от 1694 г.<ref name=":21224">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170}}</ref> Първата разлика обаче е, че между долните две букви „З“ и „С“, намиращи се около щита, е изобразен [[Гръцки кръст|гръцки (православен) кръст]].<ref name=":21224" /> Друга разлика е оформянето на щита в традиционно използваната в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]], а не в исппанската форма, която е била на печата от 1694 г. Освен това, друга важна разлика е, че шлемът е увенчан от благородническа корона.<ref name=":21224" /> Разлика е също така, че буквата „И“ е изобразена огледално, приличайки по този начин на латинската буква „N“.<ref name=":21224" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать_М._А._Миклашевского_1701_г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1701 г. Файл:RU_CoA_Miklashevsky_9.svg|Графично изображение </gallery><gallery mode="packed" heights="275"> </gallery><gallery mode="packed" heights="275"> </gallery> == Владения == В историческите извори се спомнават множество [[Имение|имения]], [[Вотчина|вотчини]], [[Село|села]], [[Слобода|слободи]] и други видове населени места, придобити от Михаил А. Миклашевски като [[Феодализъм|феодална]], [[Таблица на ранговете|рангово-длъжностна]] или частна собственост.<ref name=":542">{{Цитат книга|last=Ригельман|first=Александр Иванович|title=Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще|url=http://history.org.ua/LiberUA/e_dzherela_povestvovanie_1847/e_dzherela_povestvovanie_1847.pdf|accessdate=2023-08-01|year=1847|publisher=Университетская типография|location=Москва|lang=ru|pages=194-199}}</ref><ref name=":102">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0002219|accessdate=2023-07-29|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=417-419}}</ref><ref name=":32222222">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/525/zoom/6|accessdate=2023-08-22|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477-478}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Лазарев|first=Яков Анатольевич|date=2017|title=Место украинской казацкой элиты в составе российского дворянства в первой половине 1760-х гг.|url=https://www.academia.edu/32118464/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2_%D0%AF_%D0%90_%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D1%8D%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%8B_%D0%B2_%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5_1760_%D1%85_%D0%B3%D0%B3_%D0%92%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8B_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_2017_3_pdf|journal=Вопросы истории|language=ru|publication-place=Москва|issue=3|pages=70-85|issn=0042-8779|url-access=Registration|access-date=2023-07-29}}</ref> Михаил Андреевич Миклашевски се сдобива с богати владения; никой от неговите съвременници полковници не е придобивал такива. В тогавашната [[Глухов|Глуховска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]] (област) негови имения са целите [[Село|села]]: [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]], [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], [[Волокитине]], [[Кочерги]] и [[Палиевка (Шосткински район)|Палиевка]], както и [[Слобода|слободите]] и [[Хутор|хуторите]]: [[Дорошивка (Шосткински район)|Дорошивка]], [[Калашинивка (Сумска област)|Калашиновка]], [[Кубареве (Сумска област)|Кубареве]] и други. В [[Стародубски полк|Стародубска сотня]] той притежава шест села: [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]], [[Понуровка]], [[Демянки (Брянска област)|Демянки]], [[Картушин (село)|Картушин]] и [[Рюхов|Рухов]]; три от тях – Демянки, Картушин и Рухов – той иззел от [[Стародуб|Стародубското кметство]] и ги направил своя частна собственост; Нижнее, Камянка и Понуровка – принадлежали на „службата му“ – т.&nbsp;е. той ги е владеел като служебна собственост докато е полковник на [[Стародубски полк]]; въпреки това тези села в крайна му биват дадени като лична собственост с [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|хетмански универсали]] (укази) и [[Царска грамота#Русия|руски царски дарствени грамоти]]. Към тези села Миклашевски прибавя и село [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] в тогавашната [[Почеп (град)|Почепска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]] (област), използвайки вече своята собствена власт. Освен селата имало и [[Слобода|слободи]] и [[Хутор|хутори]], заселени от самия Михаил А. Миклашевски: [[Истровка (Брянска област)|Истровка]], [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]], Верхний Млинок (край [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]]), [[Буда-Понуровска]] и други. От тези владения ([[Имение#Русия|имения]]) през 1710 г. хетман [[Иван Скоропадски]] отнема от Михаил А. Миклашевски село Палиевка за да го подари на жена си, а в замяна му дава друго село – село [[Бели Колодез (Брянска област)|Бели Колодез]], близо до [[Новозибков]].<ref name=":932" />'''<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0006310|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 415-416}}</ref><ref name=":1">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://archive.org/details/libgen_00854134/page/n96/mode/1up|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=47}}</ref><ref name=":524" />''' {| class="wikitable" ! colspan="3" |Владения на рода Миклашевски |- !Населено място !Владение от (година) – до краха на Руската империя през 1917 г. (ако не е указано друго) !Страна днес |- |с. [[Бели Колодез (Брянска област)|Бели Колодез]] |от около 1700 до 1706 г.'''<ref name=":8">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=95|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 180-181, 413-414}}</ref>''' и после от 27 ноември 1719 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]]'''<ref name=":1022">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=363|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=751-752}}</ref><ref name=":8" />''' (в други източници двусмислено се посочва от 1710 г.)'''<ref name=":023223">{{Цитат книга|last=Лазаревский|first=Александр Матвеевич|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33}}</ref>'''<ref name=":932">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248}}</ref>'''<ref name=":524">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/530/zoom/6|accessdate=2023-08-22|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=480}}</ref>''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Березьовка (Стародубски общински окръг)|Березьовка]] |от 10.08.1704 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].'''<ref name=":203" />'''<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|заглавие=Фонд 51, Опис 1, Справа 5: Універсали гетьмана Івана Мазепи і Данила Апостола родині стародубського полковника Михайла Миклашевського про підтвердження права власності на млини та хутори Березовщина та Десятуха Другої Стародубської полкової сотні. Наявні документи 1706 р. Копія ХІХ|автор=Центральний державний історичний архів України, м. Київ|дата=1704-1729|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231015213758/https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|архив_дата=2023-10-15|достъп_дата=2023-10-15}}</ref><ref name=":6">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n79/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=72}}</ref> Собственост най-късно до 1831 г.<ref name=":6" /> |Русия |- |с. [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] |от 1802 г.<ref name=":42">{{Цитат книга|last=Данилюк|first=П. I.|editor-last=Петрикін|editor-first=В. І.|title=Історія міст і сіл Української РСР|url=http://history.org.ua/LiberUA/IMSU_ZapObl_1970/IMSU_ZapObl_1970.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-17|volume=26 – Запорізька область|year=1970 г.|publisher=Інститут історії Академії наук УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М. В. Фрунзе|location=Київ|lang=uk|pages=298-308, 310|chapter=Біленьке}}</ref><ref name=":232">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Эварницкий|first=Дмитрий Иванович|title=Запорожье в остатках старины и преданиях народа|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003918731?page=325&rotate=0&theme=white|accessdate=2023-05-24|volume=Часть I|year=1888 г.|publisher=Издание Л. Ф. Пантелеева|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=273}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=167}}</ref><ref name=":3232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=551|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=496}}</ref> (някои източници твърдят за наличието на документи от 1780 г. и 1783 г., че селото още тогава принадлежало на Миклашевски, но копия от документите не са показани)<ref name=":02">{{Цитат книга|last=Яворницький|first=Дмитро Іванович|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|title=Твори у 20 томах|url=https://web.archive.org/save/https://shron3.chtyvo.org.ua/Yavornytskyi/Tvory_u_20_tomakh_Tom_2.pdf|accessdate=2023-06-04|volume=2|year=2005|publisher=Тандем–У; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського|location=Київ, Запоріжжя|lang=uk|isbn=966-7482-48-0|pages=183}}</ref> |Украйна |- |с. [[Буда-Понуровская|Буда-Понуровска]] |заселено от Миклашевски около 1696 г.,<ref name=":322232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=530|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=478-479}}</ref>'''<ref name=":023223" /><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515}}</ref><ref name=":14">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=41|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=11, 72, 415, 418-419}}</ref><ref name=":423">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.archive-bryansk.ru/node/457|заглавие=Из цикла «Села Стародубского уезда». Буда Понуровская|автор=Чеплянская, Екатерина Александровна; Ющенко, Николай Егорович|издател=Государственный архив Брянской области|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230131073310/https://old.archive-bryansk.ru/node/457|архив_дата=2023-01-31|достъп_дата=2023-07-10}}</ref>''' няма официален хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] или [[Царски грамоти|царски дарствени грамоти]], тъй като се води част от землището на с. [[Понуровка]].'''<ref name=":14" />''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. Верхний Млинок на река Титва, край [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |заселен от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322232" /><ref name=":932" />'''<ref name=":1032">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=32|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=420, 425}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Волокитине]] |от 31.08.1688 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":0">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=138|chapter=№ 86, 1688, серпня 31. Батурин над Кустоловом. – Універсал Івана Мазепи Михайлові Миклашевському на село Волокитин „до ласки войсковой“}}</ref><ref name=":1322222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394}}</ref><ref name=":1222">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/126-t-2-ch-3-4-5-6-i-pril-1901#mode/inspect/page/578/zoom/4|accessdate=2022-12-12|volume=1, част 5|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124}}</ref>'''<ref name=":5252" />'''<ref name=":323">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=529|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477}}</ref>'''<ref name=":023233" />''' (или 1679 г.),<ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=67|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=436|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=386-390}}</ref><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.,<ref name=":13222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=440|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=390-392}}</ref> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=442|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=392-393}}</ref> |Украйна |- |с. [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]] |от 19.06.1693 г.,<ref name=":323" /><ref name=":72">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1560|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=245}}</ref><ref name=":12">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=48|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=18}}</ref> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":12" /><ref name=":02" group="Бележка">В [[Царска грамота#Русия|царската дарствена грамота]] като дата на издаване пише: „Писана сiя нша црского влчства жалованная грамота в нашемъ царствующемъ велицѣмъ граде Москъвѣ лѣта отъ соzданiа мира 7204 мсця априля 9 д. Гсдарствованiа ншего 14 году.“ Т.&nbsp;е. дата на издаване е ''9 април 7204 г.'' според тогава обичайното [[От сътворението на света|Византийското летоброене]]. Дата отговаря на 9 април 1696 г. според [[Юлиански календар|Юлианския календар]] (стар стил) и на 19 април 1696 г. според [[Григориански календар|Грегорианския календар]] (нов стил). Поради това, може да има известни разминавания в посочените дати в различни източници.</ref> – до ок. 1850 г.<ref name=":162">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|заглавие=Миклашевские и Шечковы в Ворголе|фамилно_име=Купцов|първо_име=Александр|дата=2022-08-03|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230705211456/http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|архив_дата=2023-07-05|достъп_дата=2023-07-05}}</ref> |Украйна |- |с. [[Демянки (Брянска област)|Демянки]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":82">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1561|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=246}}</ref>'''<ref name=":034">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=221|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=177-178}}</ref><ref name=":5322">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/526/zoom/6|accessdate=2023-08-21|volume=3 (Л – О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=478}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":45" /><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515-516}}</ref>''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Десятуха]] |от 15.09.1706 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].<ref name=":4" /><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n103/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=97}}</ref>'''<ref name=":034" />''' Собственост до около 1861 г.<ref name=":052">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|заглавие=ДЕСЯТУХА|автор=Стефашин, Николай Анатольевич; Стефашина, Вера Николаевна|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221204131826/https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|архив_дата=2022-12-04|достъп_дата=2023-11-19}}</ref> |Русия |- |с. [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] |заселено от Миклашевски през 1699 г. въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10 юни 1699 г.'''<ref>{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=327|chapter=№288, 1699, червня 10. Іванпіль. - Універсал Івана Мазепи стародубівському полковникові Михайлові Миклашевському з дозволом на місці його буди в Мглинській сотні осадити слобідку і при ній на річці Дівовці зайняти греблю і побудувати млин}}</ref><ref name=":5322" /><ref name=":0232232">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=357|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=337}}</ref><ref name=":1032" />''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. [[Волокитине#Дорошивка|Дорошивка]] |от 15.03.1689 г. съгласно [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]]<ref name=":1323">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=81|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=31, 386-390}}</ref> и потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222" /> |Украйна |- |с. [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]] |от 12.12.1671 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]],<ref name=":132223">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=446|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=396-397}}</ref><ref name=":1222" /><ref name=":3322" /><ref name=":525" />'''<ref name=":0232" />''' потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Самойлович]] от 04.07.1672 г.<ref name=":1322232">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=445|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=395}}</ref> и 06.12.1677 г.,<ref name=":13222222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394-395}}</ref> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 07.08.1687 г.,<ref name=":15">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=71-72|chapter=№ 6, 1687, серпня 7. Гадяч. - Універсал Івана Мазепи колишньому військовому осавулові Михайлові Миклашевському на село Зазірки, слобідку Новосілки, гуту і млини}}</ref><ref name=":10">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222" /> |Украйна |- |[[Махала|м]]. [[Истровка (Брянска област)|Истровка]] |заселена от Миклашевски около 1690 г.,'''<ref name=":5322" /><ref name=":9322">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александр Матвеевич|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248-249}}</ref>''' официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 14.12.1710 г.'''<ref name=":34">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=224|accessdate=2023-08-07|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=180}}</ref><ref name=":9332">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1564|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=249}}</ref><ref name=":524" />''' |Русия |- |с. [[Калашинивка (Сумска област)|Калашинивка]] |от около 1690 г.<ref name=":322223">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=533|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=479}}</ref><ref name=":111">{{Cite journal|last=Токарєв|first=Сергій Анатолійович|date=2010|editor-last=Слєсарєв|editor-first=С. А.|title=Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст.|url=http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|journal=Сіверщина в історії України|language=uk|publisher=Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК|publication-place=Київ, Глухів|volume=3|pages=180|isbn=978-966-8999-20-8|archive-url=https://web.archive.org/web/20230414000502/http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|archive-date=2023-05-07}}</ref><ref name=":1222" />'''<ref name=":9322" />''' |Украйна |- |с. [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":323" /><ref name=":72" /><ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":12" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":02" group="Бележка" /> и презаверено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 10.08.1704 г.<ref name=":1022" />'''<ref name=":034" />'''<ref name=":82" /> – до 1708 г.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=305|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=uk|pages=259-260, 262-266, 389, 407-408, 425, 498}}</ref> |Украйна |- |с. [[Картушин (село)|Картушин]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]]'''<ref name=":034" />'''<ref name=":82" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":1022" /> – до 1706 г.<ref name=":032">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|заглавие=КАРТУШИН (КАРТУШИНО)|фамилно_име=Чеплянская|първо_име=Екатерина Александровна|труд=Стародубский уезд. Села и их жители|страници=4|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221212183752/https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|архив_дата=2022-12-12|достъп_дата=2023-08-01}}</ref> |Русия |- |с. [[Кочерги]] |от 07.08.1687 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":15" /><ref name=":13222322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=82|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=32}}</ref><ref name=":1222" />'''<ref name=":5252" />'''<ref name=":323" />'''<ref name=":023233" /><ref name=":37">{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=149}}</ref>''' потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222" /> |Украйна |- |с. [[Кубареве (Сумска област)|Кубареве]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223" /><ref name=":1222" />'''<ref name=":9322" />''' |Украйна |- |с. [[Кулаги (Брянска област)|Кулаги]] |владяно от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=450|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=404-405}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Левенка (Стародубски окръг)|Левенка]] |от около 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":36">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=357|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=311, 314}}</ref>''' – до 1699 г.'''<ref name=":3432">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=536|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=482}}</ref><ref name=":36" />''' и отново от 1706 г. до 1719 г.'''<ref name=":3622">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=63|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=31, 75, 308-309, 314-315, 392}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":125">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=40|accessdate=2023-08-14|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=10-11, 414-415}}</ref><ref name=":72" />'''<ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":12" /><ref name=":02" group="Бележка" /> повторенен [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.'''<ref name=":034" /><ref name=":1022" />''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. Новоселки (''[[Гута (Шостински район)|Гутка на Миклашевски]]''; днес – ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') |от 07.08.1687 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":15" /><ref name=":10" /> потвърдителни хетмански универсали от 1688 и 1689 г.,<ref name=":13">{{Цитат книга|last=Модзалевський|first=Вадим Львович|title=Гути на Чернігівщині|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%96%D0%B3%D1%96%D0%B2%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%96._1926.pdf&page=92|accessdate=2024-02-08|year=1926|publisher=Українська академія наук|location=Київ|lang=ru|pages=81}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.<ref name=":1322" /><ref name=":323" /><ref name=":13" /> [[Слобода|Слободата]] Новоселки изчезва от географските карти още преди 1779 г.;<ref name=":17">{{Cite journal|last=Крапивний|first=Роман|date=2014|title=Гутний промисел на теренах Ніжинського полку в середині XVII – XVIII ст.|url=http://jnas.nbuv.gov.ua/article/UJRN-0000445988|journal=Ніжинська старовина|language=uk|volume=18|issue=21|pages=134|issn=2078-063X|access-date=2024-02-09}}</ref> тя се е намирала по течението на река Есман и река Усок в [[Глухов|Глуховски]] [[уезд]], близо до [[Волокитине]], [[Кочерги]] и [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].<ref name=":10" /><ref name=":1322" /><ref name=":323" /><ref name=":13" /> Историци считат, че тя просто е била преименувана на ''Гутка'' (а по-късно на ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') – село, което се среща на картите на това място и до днес, и което е принадлежало на Миклашевски, и в него е имало стъкларска фабрика.<ref name=":17" /> Самото име „Гутка“ в превод означава „стъкларска фабрика“, а за да се разграничи от други селища със същото име, то [[Гута (Шостински район)|Гутка]] в официални документи се изписва с определение в скоби „''(на Миклашевски)''“.<ref>{{Цитат книга|last=Штиглиц|first=Николай Бернгардович|title=Список населенных мест Черниговской губернии по сведениям 1859 года|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/16873?query=%D0%B3%D1%83%D1%82%D0%BA%D0%B0#mode/inspect/page/101/zoom/4|accessdate=2024-02-09|year=1866|publisher=Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=707{{!}}Гутка (Миклашевского), хут. вл.{{!}}при протоке р. Есмани.|pages=35|chapter=Черниговская губерния. III. Уезд Глуховский. Стан 2.}}</ref> |Украйна |- |с. [[Палиевка (Шосткински район)|Палиевка]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223" /><ref name=":1222" />'''<ref name=":1" />''' до 1710 г.<ref name=":932" />'''<ref name=":2" />''' |Украйна |- |с. [[Понуровка]] |от 15.11.1693 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":21" />'''<ref name=":32222222" /><ref name=":72" /><ref name=":16">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=47|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=17-19, 385}}</ref>'''<ref name=":5">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n127/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=121}}</ref>''' потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":12" />'''<ref name=":5" />'''<ref name=":02" group="Бележка" /> повторенен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,'''<ref name=":034" /><ref name=":1022" />''' потвърдено отново с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Иван Скоропадски]] от 14.12.1710.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=431|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=385}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n129/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=123}}</ref> |Русия |- |[[Слобода|сл.]] [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]] |заселена от Миклашевски,'''<ref name=":5322" /><ref name=":02" />''' официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,<ref name=":1022" /><ref name=":82" />'''<ref name=":043">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=56|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=24-25, 177-178}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":45">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=228|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=184-185}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Рюхов]] |от 10.08.1704 г.'''<ref name=":32">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=479|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=433-435}}</ref>''' и потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 15.09.1706 г.'''<ref name=":33">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=227|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=183-184}}</ref><ref name=":9322" />''' и 13.01.1729 г.'''<ref name=":45" />''' |Русия |- |с. [[Солова (Брянска област)|Солова]] |от 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":22">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=50|accessdate=2023-08-05|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=20, 426-430}}</ref>''' – до 1706 г.<ref name=":10222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=99|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=487}}</ref>'''<ref name=":22" />''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Субовичи]] |владяна от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222" />''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Яблонка (Брянска област)|Яблонка]] |заселена около 1700 г. от Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":0232232" />'''<ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|заглавие=ЯБЛОНКА БРЯНСКАЯ ОБЛАСТЬ (посёлок, деревня, село, населённый пункт)|фамилно_име=Стефашин|първо_име=Николай Анатольевич|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220928211047/https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|архив_дата=2022-09-28|достъп_дата=2023-08-23}}</ref> |Русия |} Освен тия цели населени места, Михаил Андреевич Миклашевски владее и множество други имоти:<ref name=":323" /> * през 1677 г. купува от Олязар Лукянович, жител на [[Воргол (Конотопски район)|Ворголско]], „земя и [[Вила (сграда)|вила]] с всички постройки“ за 3 [[Казашко хетманство#Парична система|копа]]; * на 27 ноември 1677 г. купува от Сергей Кондратенк Пушкаренко, жител на [[Глухов|Глуховско]], от брат му Никифор и от техните зетьове Андрей Пшеничнъй и Фьодор Проценко [[Вила (сграда)|вила]] в град [[Глухов]] за 100 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]]; * на 26 август. 1681 г. получава от Сергий Сахненко, жител на [[Уздица|Уздицко]], поле на [[концесия]]; * на 12 септ. 1681 г. купува от Гришка Мороз, атаман на [[Кочереж|Кочережско]], и неговата чета, както и от Игнат Череватий и неговото простолюдие – земя в с. [[Кочерги|Кочереги]] със задължението, Миклашевски „''в село [[Кочерги|Кочереги]] срещу двадесет [[Казашко хетманство#Парична система|копа]]'' ''да замени камбаната на църквата на Светия чудотворец Христов – Николай''“; * на 14 февр. 1682 г. купува от жителите на с. [[Кочерги|Кочереги]] – братя Нефеденко – махалата Градище за 10 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]]; * на 10 юли 1682 г. купува от Хвищенко и Проценко двор с имот в [[Глухов]] за 10 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]]; * на 07.08.1687 г. получава съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] в свое владение, насред друго, [[воденица]] на река Орел в село Орел и друга в село Будища, както и две воденици и една стъкларска фабрика в [[слобода]] Новоселки в [[Глухов|Глуховска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]] (днес в Украйна).<ref name=":15" /> * на 15 март 1689 г. получава [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]], която потвържава владението на село [[Зазирки (Сумска област)|Зазерки]] и тамошната [[воденица]] на река Воргола; владеенето на село [[Кочерги]] с [[Воденица|воденици]] и [[язовирна стена]], построена на река Есман; владеенето на воденица край село Кочерги с язовирна стена в село [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]], както и владеенето на [[слобода]] Новоселки с тамошна воденица на река Есман и стъкларска фабрика на река Усок;<ref name=":13" /> и владеенето на село [[Волокитине]].<ref name=":1322" /> * на 9 май 1690 г. получава разрешителен [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа|Мазепа]] да построи заедно с Феско Мазуренко, поделяйки си собствеността на половина, [[рудник]] в село [[Веприн (Брянска област)|Веприн]].<ref name=":3">{{Цитат книга|last=Федоренко|first=Павло Костянтинович|title=Рудни Левобережной Украины в ХVІІ–ХVІІІ вв.|url=https://web.archive.org/web/20230901120429/https://gulevich.net/statiy.files/fedorenko_p_k_rudni_levoberezhnoy_ukrainy_v_xvii_xviii_vv.pdf|accessdate=2024-01-27|year=1960|publisher=Издательство Академии наук СССР|location=Москва|lang=ru|pages=196}}</ref> * на 21 май 1691 г. Миклашевски получава от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] за владеене на селата [[Камянка (Шосткински район)|Каменни Озера]] (днес: ''Камянка'') и [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], а с универсала изрично му се признава владеенето и четири закупени от него [[Воденица|воденици]] на реките Титва, Росуха и Вабла, „съблюдавайки“ при това „и войсковата част с размерните имоти, които на него, хетмана, принадлежат“; * на 10 юли 1691 г. купува от Филип Палчик, [[Казаци|казак]] от [[Демянки (Брянска област)|Демянковско]], една [[воденица]] на река Ревна над село [[Демянки (Брянска област)|Демянки]] за 300 [[Казашко хетманство#Парична система|злоти]]; * на 8 март 1693 г. Феско Мазуренко, съсобственик на [[Рудник|рудника]] в село [[Веприн (Брянска област)|Веприн]], му продава „своята половина от вепринския рудник, която аз владея, с всички, принадлежащи към нея начинки и дворове, до другата половина от същия рудник, принадлежаща на [[Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, за 600 добри<ref group="Бележка">„'''''добри'''''“ монети са наричани монетите до паричната реформа на [[Стефан Батори]] от 1578-1580 г., както и ранните тригрошови монети след реформата (сечени през 1580-1600 г.). <u>Източник:</u> {{Cite journal|last=Юргенсон|first=Всеволод Александрович|date=2016|title=Денежное обращение Великого княжества Литовского: процессы унификации денежных систем Княжества и Короны|url=https://elib.bsu.by/bitstream/123456789/165602/1/187-194.pdf|journal=Крыніцазнаўства і спецыяльныя гістарычныя дысцыпліны|language=ru|publisher=Беларускі дзяржаўны ўніверсітэт|publication-place=Мінск|issue=11|pages=194|access-date=2024-01-28}}</ref> [[Казашко хетманство#Парична система|златици]] от полско сечение“;<ref>{{Цитат книга|last=Федоренко|first=Павло Костянтинович|title=Рудни Левобережной Украины в ХVІІ–ХVІІІ вв.|url=https://web.archive.org/web/20230901120429/https://gulevich.net/statiy.files/fedorenko_p_k_rudni_levoberezhnoy_ukrainy_v_xvii_xviii_vv.pdf|accessdate=2024-01-27|year=1960|publisher=Издательство Академии наук СССР|location=Москва|lang=ru|pages=62, 197}}</ref> така Миклашевски се сдобива с цялата мина.<ref>{{Цитат книга|last=Федоренко|first=Павло Костянтинович|title=Рудни Левобережной Украины в ХVІІ–ХVІІІ вв.|url=https://web.archive.org/web/20230901120429/https://gulevich.net/statiy.files/fedorenko_p_k_rudni_levoberezhnoy_ukrainy_v_xvii_xviii_vv.pdf|accessdate=2024-01-27|year=1960|publisher=Издательство Академии наук СССР|location=Москва|lang=ru|pages=79}}</ref> По-късно, на 15 юли 1704 г. хетман Мазепа издава потвърдителен универсал, че [[Рудник|рудникът]] принадлежи изцяло на Михаил Миклашевски.<ref name=":3" />'''<ref name=":18" />''' * на 19 юни. 1693 г. купува от Яск Огеевич, Веремей Иванович и Фьодор Мартинович, другари от [[Стародубски полк|Стародубския полк]], Бакланска [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]], „[[вотчина]] –– дървета с пчелни хралупи, намираща се на територията на Баклан, близо до Росуха и Вабла, на устиетата им, в селище, наречено Борку“, за 28 [[Казашко хетманство#Парична система|копа]]; * на 28 юни 1693 г. купува от Юрко Мазуренко и сестра му Агафия,<ref name=":7">{{Цитат книга|last=Федоренко|first=Павло Костянтинович|title=Рудни Левобережной Украины в ХVІІ–ХVІІІ вв.|url=https://web.archive.org/web/20230901120429/https://gulevich.net/statiy.files/fedorenko_p_k_rudni_levoberezhnoy_ukrainy_v_xvii_xviii_vv.pdf|accessdate=2024-01-27|year=1960|publisher=Издательство Академии наук СССР|location=Москва|lang=ru|pages=62}}</ref> собственици на [[рудник]] в село [[Халеевичи]], „руда –– на река Корольовци, намираща се край [[Внуковичи (Брянская область)|Унуковичи]]<ref group="Бележка">Днешното село Внуковичи край [[Новозибков]].</ref>, с воденици, прилежащи към нея, [[Плевня|плевници]], дворове, зеленчукови градини“, за 300 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]].'''<ref name=":20" />'''<ref name=":7" /> Получава хетмански универсал на 15 юли 1704 г.'''<ref name=":20" />''' == Културно-обществена деятелност == === Каташински манастир „Св. Николай“ === През 1692 г. благодарение на [[Стародубски полк|стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски е основан мъжкият [[манастир]] „Свети Николай“ край град [[Стародуб]], за чието основаване полковникът предоставил земята.'''<ref>{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=386-387|chapter=№ 349, 1702, червня 19. Іванпіль. - Універсал Івана Мазепи Свято-Микільському Катошинському монастиреві про підтвердження всіх надань}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> Впоследствие, около манастира възниква село [[Каташин (Брянска област)|Каташин]].<ref name="Соколов2">{{cite web|url=https://www.kray32.ru/novozybkovskiy002_04.html|title=Седая Брянская старина|author=Соколов Я. Д.|publisher=|lang=|accessdate=2019-06-30|website=kray32.ru|date=|archive-date=2019-06-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20190630093141/https://www.kray32.ru/novozybkovskiy002_04.html|deadlink=no}}</ref> Манастирът е действал от 1692 до 1786 г., след което е закрит въз основа на [[Секуларизация|секуларизационната]] реформа на [[Екатерина II]] с нейн [[указ]] от 1786 г.<ref name="Дмитроченко">{{cite web|url=http://www.novozybkov.ru/beads/article/1011|title=Наша древняя земля. Каташинский монастырь|author=Дмитроченко А.|publisher=|lang=|accessdate=2019-06-30|website=novozybkov.ru|date=2016-05-08|archive-date=2019-07-09|archive-url=https://web.archive.org/web/20190709180258/http://www.novozybkov.ru/beads/article/1011|deadlink=no}}</ref> (според други източници – през 1778 г.<ref name="Соколов">{{cite web|url=https://www.kray32.ru/novozybkovskiy002_04.html|title=Седая Брянская старина|author=Соколов Я. Д.|publisher=|lang=|accessdate=2019-06-30|website=kray32.ru|date=|archive-date=2019-06-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20190630093141/https://www.kray32.ru/novozybkovskiy002_04.html|deadlink=no}}</ref> или 1799 г.<ref>{{Цитат книга|title=Свод памятников архитектуры и монументального искусства России: Брянская область|url=https://web.archive.org/web/20190623172413/http://sias.ru/upload/SPAMIR_Bryansk.pdf|accessdate=2024-02-05|year=1998|publisher=Наука|location=Москва|lang=ru|isbn=5-02-011705-6|pages=388}}</ref>). След това манастирската катедрала става [[Енория|енорийска]] църква „Слизане на Светия дух“ и действа до 1923 г., когато е закрита и превърната в зърнохранилище. През 1960 г. е взривена. През 2001 г. на нейно място е издигнат кръст. Манастирската [[камбанария]] е частично запазена;<ref name="Дмитроченко" /> всичко друго е загубено.<gallery mode="packed"> Файл:Katashin Church.jpg|Църквата „Слизана на Светия Дух“ Файл:Katašyn, Duchaŭskaja. Каташын, Духаўская (1914).jpg|[[Интериор]] на църквата </gallery> === Видубицки манастир „Св. арх. Михаил“ === [[Файл:Полковник Миклашевський 2.jpg|мини|Портретът на Михаил А. Миклашевски, дарен на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] при погребението му там през 1706 г.]] Михаил Андреевич Миклашевски дарява средства за изграждането на централния храм на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]] – катедралата „Св. aрх. Михаил“ (по-късно преименувана на „Св. Георги“) с пет [[Купол|купола]] в украински бароков стил (изградена 1696—1702 г.), както и средства за изграждането на манастирската трапезария с прилежащата към нея трапезарна църква „Св. Георги“ (по-късно преименувана на „Преображение Господне“, известна също като „Спасо-Преображенска църква“ или „църква на Преображението на Спасителя“), изградени 1691—1701 г.<ref name=":152" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://monastyrinfo.wixsite.com/vydubychi/georgijivskyj-sobor|заглавие=Георгіївський собор|автор=Свято-Михайлівський Видубицький чоловічий монастир|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230308203259/https://monastyrinfo.wixsite.com/vydubychi/georgijivskyj-sobor|архив_дата=2023-03-08|достъп_дата=2024-02-05}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://monastyrinfo.wixsite.com/vydubychi/hram-preobrazhennja|заглавие=Преображенський (трапезний) храм|автор=Свято-Михайлівський Видубицький чоловічий монастир|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230308203304/https://monastyrinfo.wixsite.com/vydubychi/hram-preobrazhennja|архив_дата=2023-03-08|достъп_дата=2024-02-05}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Бондаренко|first=Раїса Іванівна|title=Енциклопедія історії України|url=http://history.org.ua/LiberUA/ehu/1.pdf|accessdate=2024-02-05|volume=1: А–В|year=2003|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво “Наукова думка”|location=Київ|lang=uk|isbn=966-00-0734-5|pages=505|chapter=Видубицький Свято-Михайлівський монастир у Києві}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|заглавие=Видубицький монастир|автор=Київська Митрополія Української Православної Церкви|труд=Офіційний сайт Київської Митрополії Української Православної Церкви|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230324034011/https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|архив_дата=2023-03-24|достъп_дата=2024-02-05}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vue.gov.ua/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%86%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D1%83_%D0%9A%D0%B8%D1%94%D0%B2%D1%96|заглавие=Видубицький монастир у Києві|фамилно_име=Вечерський|първо_име=Віктор Васильович|дата=2021-09-28|труд=Велика українська енциклопедія|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220322170140/https://vue.gov.ua/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%86%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D1%83_%D0%9A%D0%B8%D1%94%D0%B2%D1%96|архив_дата=2022-03-22|достъп_дата=2024-02-05}}</ref><ref name=":03">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravenc.ru/text/1684561.html|заглавие=КИЕВСКИЙ ВЫДУБИЦКИЙ ВО ИМЯ АРХАНГЕЛА МИХАИЛА МУЖСКОЙ МОНАСТЫРЬ|автор=В. И. Ульяновский|дата=2018-06-01|труд=[[W:BG:Православна енциклопедия|Православная Энциклопедия под редакцией Патриарха Московского и всея Руси Кирилла]]|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230927141030/https://www.pravenc.ru/text/1684561.html|архив_дата=2023-09-27|достъп_дата=2024-02-05}}</ref> Над западния, южния и северния вход на църквата „Св. Георги“ са били вградени в стената [[Картуш|картуши]] и гербът на [[Ктитор|ктитора]] Миихаил А. Миклашевски, които обаче не са се запазили до днес.<ref name=":03" /> Орнаменталният вход на църквата „Преображение Господне“ с елементи от резба и [[щукатура]] (възобновен след пожара през пролетта на 1760 г., когато е пострадала трапезарията с храма) е увенчан с фигурален [[картуш]] с герба на Михиаил А. Миклашевски, който се е запазил до днес.<ref name=":03" /> През 1706 г. Михаил А. Миклашевски е погребан в специална [[крипта]] под катедралния храм „Св. арх. Михаил“ (днес: „Св. Георги“) във Видубицкия манастир където се намират тленните му останки и до днес.<ref name=":03" /> През 2010 г. със съдействието на един от наследниците на Миклашевски криптата е възстановена, а останките са положени в нов [[ковчег]]).<ref name=":03" /> При погребението на Михаил А. Миклашевски на манастира е дарен негов портрет, под който се намира следния надпис:{{Цитат|''Михаил Миклашевски на негово царско пресветло величество [[W:BG:Казашко хетманство|Запорожката войска]] [[W:BG:Стародубски полк|полковник Стародубовски]], [[W:BG:Блажен|блажен]] и [[Wikt:BG:приснопаметен|приснопаметен]] създател на два каменни храма в тази света Видубецка [[W:BG:Манастир|обител]], единия в памет на билите в [[Колоса]] [[W:BG:Михаил_(архангел)#Чудеса|чудеса на архистратига Михаил]], а другия с трапезария на [[W:BG:Георги Победоносец|светия великомъченик Георги]]. През 1706 г. той е убит от шведите в полския град [[W:BG:Несвиж|Несвиж]]. В този ръкотворен храм тялото, а душата в свишния неръкотворен почива. Вечна да му бъде паметта.''}} <gallery mode="packed"> Файл:Vydubychi Monastery 2008(Kiev).JPG|Видубицки манастир Файл:Комплекс споруд Видубицького монастиря, Спасо-Преображенська церква.jpg|Трапезарията с прилежащата ѝ църква „Преображение Господне“ (Спасо-Преображенска трапезарна църква) Файл:Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, Coat of arms of Miklashevsky, 2021.jpg|Трапезарията с прилежащата ѝ църква „Преображение Господне“ (Спасо-Преображенска трапезарна църква), 2021. Над входната врата е изобразен герба на дарителя ѝ – Михаил Андреевич Миклашевски Файл:Coat of arms of Miklashevsky on the façade of the Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, 2021.jpg|Гербът на дарителя на църквата „Преображение Господне“ – Михаил Андреевич Миклашевски – изобразен над входната врата на църквата. Файл:The bell tower of Vydubychi Monastery.jpg|Камбанария Файл:Комплекс споруд Видубицького монастиря, дзвіниця та Георгіївський собор, вид з ботанічного саду.jpg|Видубицки манастир Файл:Комплекс споруд Видубицького монастиря, Георгіївський собор, вечірня підсвітка.jpg|Катедралата „Свети Георги“ Файл:Saint George Cathedral in Kyiv.jpg|Катедралата „Свети Георги“ </gallery><gallery mode="packed" heights="275"> </gallery> == Личен живот == Миклашевски е женен два пъти.'''<ref name=":023233333">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=50|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=32}}</ref>'''<ref name=":322223" />'''<ref name=":8222" />''' Първият му брак се състои през 1671 г. с Евдокия Данилова Рубан – дъщерия на Данил Семьонович Рубан,'''<ref name=":8222" />''' глуховски сотник (през 1671 г.), а след това „полковник от избираемите пехотни полкове“ (1677 г.), убит край [[Чихирин|Чигирин]]; като [[зестра]] внася в брака [[воденица]] на р. Воргола в с. [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].<ref name=":322223" /> Вторият брак е с Анна Владимировна Швейковска – [[Смоленск|смоленска]] благородничка.<ref name=":322223" />'''<ref name=":023233333" />''' В първия си брак тя е омъжена за Яков Иванович Самойлович, [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1685–1687 г.) и син на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Самойлович]]; заточен е в [[Сибир]] заедно със съпругата си, но по-късно тя е върната оттам и през 1701 г. се споменава в документ вече като съпруга на Михаил А. Миклашевски.<ref name=":322223" /> Кога точно се е омъжила повторно за Миклашевски не е известно. В документът от 1701 г. се пише, че Яков Грибовски, [[Войскови другар|войскови значков другар]], продава земята в с. [[Рюхов]] „''в нейна полза на г-жа Анна Швайковска Михайлова Миклашевска жена на полковника Стародубски''“ за 200 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]].<ref name=":322223" /> На 25 юни 1706 г., след смъртта на Михаил А. Миклашевски, жена му е взета от хетман [[Иван Мазепа|Мазепа]] „под особена отбрана и протекция“.<ref name=":322223" />'''<ref name=":023233333" />''' Датата на смърта на Анна В. Швейковска не се знае с точност, но през 1729 г. тя е още жива, а по-късни сведения за нея вече няма.<ref name=":322223" /> От първата си съпруга Михаил Андреевич Миклашевски има двама сина и четири дъщери, а от съпругата си Швейковска – един син – Иван.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' Когато вдовицата на полковник Миклашевски узнава за смъртта му, тя взема мерки – докато тялото на убития се носи за погребение в [[Стародуб]], тя скрива част от богатството на съпруга си от доведените му деца.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' Слугинята на Анна Миклашевска разказа, че щом дошла вестта за смъртта на полковника, вдовицата Анна веднага пристигнала в Стародуб; тук на базара купила един кош с мед, в който поставила една напълнена с пари калаена „дамаджанка“; тя, според същия разказ, била изкопана от земята по заповед на полковника от неговия подчинен Даровски, още когато Миклашевски се оженил за Швейковска, и била поставена „в огромното скривалище, в каменната къща“.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' А освен това, при друг случай, Анна Миклашевска извадила от същото скривалище (сандък) още една калаена дамаджанка, от която взела две кисии с [[Червонец|червонци]], а третата оставила в дамаджанката.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' Доведените ѝ деца научили за това едва впоследствие.'''<ref name=":8222" />''' От това е видно, в какви отношения се намирала Швейковска с нейните доведени деца.'''<ref name=":023233333" />''' След като погребва съпруга си, вдовицата отива заедно с доведените си синове при [[Хетман на Запорожката войска|хетмана]] – да му се „поклони“ и да го помоли за неговата „опека“ за осиротялото семейство, т.&nbsp;е. да го помоли да издаде потвърдителен [[Универсал (документ)|универсал]] (указ) за владенията, останали като наследство от убития [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Миклашевски.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' При това вдовицата на полковника поднесла на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа|Мазепа]] „при поклонението си“ – сребърен сервиз на стойност хиляда [[Талер|талера]].'''<ref name=":023233333" /><ref name=":82222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1562|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=247-248}}</ref>''' Вследствие, хетманът обещава на семейството своята милост и дава на вдовицата през 1706 г. [[Универсал (документ)|универсал]] за владеене на с. [[Рюхов|Рухов]], „респектирайки вдовицата на Миклашевски, Анна Швайковска, чийто баща отдавна е имал усърдно пристрастие към цяла [[Малорусия|Мала Русия]]“.<ref name=":322223" />'''<ref name=":023233333" />'''<ref name=":932" /> Село Рухов още преди това било във фактическо владение на Миклашевски, който, използвайки властта си, е отнел това село от Стародубското кметство като държавна собственост и го приватизирал като лично имение; просто до тогава е нямало хетмански [[Универсал (документ)|универсал]]; сега ловката вдовица, поднасяйки скъп подарък, успява да изпроси този универсал, само че не за семейството като цяло, а лично за себе си.'''<ref name=":023233333" />'''<ref name=":932" /> След това започва подялбата на наследството на полковник Миклашевски.'''<ref name=":023233333" />'''<ref name=":932" /> Останалите пари и най-различни „бижута“ наследниците си поделят без затруднения.'''<ref name=":023233333" />'''<ref name=":932" /> Но не толкова лесно се оказва подялбата на „местностите“ ([[Имение|имения]], [[Вотчина|вотчини]], населени места с [[Крепостно право|крепостни селяни]]), още повече че един от наследниците – синът му Иван – към момента на онаследяване все още нямал „правни години“ ([[пълнолетие]]), т.&nbsp;е. не е достигнал възрастта (17 години), на която има право да извършва самостоятелно юридически сделки.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9322" />''' Според ''[[Литовски статут|Литовския статут]]'' (сборник със закони и [[обичайно право]] на [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]]), който бил заимстван в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], в такъв случай делбата може да бъде само временна – до навършване на [[пълнолетие]] на всички наследници, след което разделението на наследството се преразглежда и решава окончателно.'''<ref name=":023223" />'''<ref name=":932" /> Следователно, след смъртта на Михаил А. Миклашевски през 1706 г. неговите многобройни владения се поделят първоначално временно между синовете му Андрей, Степан и Иван. Окончателната подялба на наследството се състои едва през 1741 г., когато Иван М. Миклашевски вече обаче бил починал година по-рано.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Неговите права приема сина му Павел Иванович Миклашевски (15.12.1724 г. – ок. 1773 г.).'''<ref name=":023223" /><ref name=":9322" />''' Така наследството се разделя между Андрей, Степан и племенника им Павел.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Според тази окончателна подялба Андрей Михайлович Миклашевски получава: [[Понуровка]], [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], [[Бели Колодез (Брянска област)|Бели Колодез]], [[Истровка (Брянска област)|Истровка]] и [[Хутор|хутора]] Деревяновски; Степан Михайлович Миклашевски получава: [[Волокитине]], [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]], [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], [[Кочерги]], [[Дорошивка (Шосткински район)|Дорошивка]], [[Калашинивка (Сумска област)|Калашинивка]] и [[Кубареве (Сумска област)|Кубареве]], а също и право да си възвърне селата [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] и [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]], които били (неправомерно) отнети на полковник Михаил Аандреевич Миклашевски: [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] – била отнета от княз Александр Данилович Меншиков, а Камянка – от новия стародубски полковник – Лукян Жоравка.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Накрая Павел Иванович Миклашевски получава: [[Демянки (Брянска област)|Демянки]], [[Рюхов|Рухов]], [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]], [[Буда-Понуровска]] и [[Яблонка (Брянска област)|Яблонка]].'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Няколко години по-късно обаче Павел И. Миклашевски оспорва тази подялба с мотива, че при извършването ѝ той още не е бил навършил седемнадесет години (пълнолетие), така че подялбата от 1741 г. не може да се счита за окончателна.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' [[Генерална старшина#Генерални съдии|Генералният съд]] (върховният съд на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]]) признава успорването отстрана на Павел И. Миклашевски за правомерно, и така семейство Миклашевски дълго още спорили за правотата на делбата от 1741 г., която в главните си части, впрочем, остава непроменена, като единствено село [[Понуровка]] преминава към Павел.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Синовете на Миклашевски не заемат никакви висши чинове, и са титулувани само с почетното звание за блогородници – [[Бончуков другар|''бончуков другар'']].'''<ref name=":023223" />''' Със своето богатство те заемат видно място в тогавашното общество, като се радвали на вниманието дори на глуховските „командири“ (има се предвид [[Хетман на Запорожката войска|хетманът]] и [[Генерална старшина|генералната старшина]] в столицата [[Глухов]]), които семейство Миклашевски ухажвало, както било обичайно, с подаръци.'''<ref name=":0232233">{{Цитат книга|last=Лазаревский|first=Александр Матвеевич|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33-34}}</ref>''' Например, в едно писмо от Степан Михайлович Миклашевски от 1736 г. до по-големия му брат Андрей се пише:'''<ref name=":0232234">{{Цитат книга|last=Лазаревский|first=Александр Матвеевич|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=52|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=34}}</ref>''' {{Цитат|''... с това Ви обявявам добродетелю, че сегашният наш нов командир, Негово Височайше Княжеско Сиятелство Княз Иван Фьодорович Барятински, по досегашната своя към целия наш дом благосклонност, пред другите много благосклонен и ласкъв се явява и между домовия дискурс (в който пред членовете и други хора се хвалеше с подаръците Ваши, за които Негово Височайше Княжеско Сиятелство затова вече повече от двадесет години Ви се чувства задължен, а именно – дорест кон, та и куче с черен косъм) много за Вас пита, дали скоро тук в Глухов ще сте.''}} Всички трима братя взeмат за себе си жени от тогавашната [[аристокрация]]: Андрей Михайлович Миклашевски е женен за [[княгиня]] Марина Юриевна Святополк-Четвертинска – дъщеря на [[княз]] Юрий Святополк-Чевертински и неговата съпруга – дъщерята на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Самойлович]]; Степан Михайлович Миклашевски – за Ирина Марковна Маркович от рода Марковичи – сестрата на съпругата на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]], а Иван Михайлович Миклашевски – за Евдокия Василевна Савич – дъщерята на [[Казашко хетманство#Левобрежното хетманство от 1672 г.|любенския полковник]] Василий Савич.'''<ref name=":0232234" /><ref name=":5242">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/530/zoom/6|accessdate=2023-08-22|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=480-482}}</ref>''' Също така всички дъщери на Михаил Андреевич Миклашевски се омъжват за [[благородници]]: * Анастасия се омъжва през 1699 г. за благородника Андрей Андреевич Гамалей – [[Бончуков другар|бунчуков другар]].'''<ref name=":3432" />'''<ref name=":24">{{Цитат книга|editor-last=Бодянский|editor-first=Осип Максимович|title=Летопись самовидца о войнах Богдана Хмельницкого и о междоусобиях, бывших в Малой России по его смерти. Доведена продолжателями до 1734 года|url=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0:%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%86%D0%B0_%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%85_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_(1846).djvu/100|accessdate=2024-11-18|year=1846|publisher=В Университетской Типографии; Императорское Общество истории и древностей российских|location=Москва|lang=ru}}</ref> Като [[зестра]] получава от баща си владението на село [[Левенка (Стародубски окръг)|Левенка]] и Круковските земи.'''<ref name=":3432" />''' На 19 март 1706 г. съпругът ѝ загива заедно с баща ѝ Михаил Миклашевски при [[Велика северна война|нападението на шведите]] край [[Несвиж]].'''<ref name=":3432" />'''<ref name=":24" /> На 5 януари 1709 г. тя и децата ѝ получават хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] за владеене на село Юдинов, [[хутор]] [[Левенка (Стародубски окръг)|Левенка]], хутор в Середина-Буда и хора, живеещи на закупените Круковски земи.'''<ref name=":3432" />''' На 29 януари 1710 г. се омъжва повторно в село Юдинов за бончуковия другар Пьотр Корецки.'''<ref name=":3432" />''' * Мария се омъжва през 1705 г. за Степан Спиридонович Ширай – [[Бончуков другар|бунчуков другар]]; умира в края на 1725 г. или началото на 1726 г.'''<ref name=":3432" />''' * Прасковия се омъжва през 1694 г. за Андрей Ефимович Лизогуб – [[Бончуков другар|бунчуков другар]]; получава като зестра от баща си село Стари Почеп; умира през 1737 г.'''<ref name=":3432" />''' * Анна се омъжва за Иван Андреевич Кондратиев – [[Казашко хетманство#Полк|полковник]] на [[Слободска Украйна|Сумски полк]]; умира през 1730 г.'''<ref name=":3432" />''' Двамата големи сина на Михаил Миклашевски, Андрей и Степан, служели като [[Бончуков другар|бончукови другари]], живеели в „именията“ си и ги множели, доколкото можели.'''<ref name=":9332" />''' И двамата умират около 1750 г.'''<ref name=":9332" />''' Единственото, което знаем за по-големия от двамата – Андрей, е, че е изпратил децата си в [[Москва]], както личи от следната молба, подадена от него през 1739 г. заедно с по-малкия му брат Иван до Александър Иванович Румянцев (по него време управител на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], по-късно [[губернатор]] и [[посланик]] в [[Константинопол|Контантинопол]])<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/3520420|заглавие=РУМЯ́НЦЕВ АЛЕКСАНДР ИВАНОВИЧ|дата=2015|труд=Большая российская энциклопедия|език=ru|достъп_дата=2024-03-20}}</ref>:'''<ref name=":9332" />''' {{Цитат|''имаме желание синовете си, които сега са в малолетна възраст и още не са годни за служба, Петър, Михаил и Павел, с цел изучаване на чужди езици и други полезни за отечеството и за тях науки да изпратим в [[Москва]]. По тази причина молим за синовете ни и намиращите се с тях хората, а именно Иван Даниленски и двама приятели, имащи се със синовете ни, да пребивават в Москва, [...] за свободно преминаване, молим да издадете паспорт.''}} От Степан Михайлович Миклашевски се е запазило завещанието му от 1750 г, с което той определя за жена си една част от имотите му, а останалата част я разделя между четиримата си сина.'''<ref name=":93322">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1564|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=249-250}}</ref>''' В него Степан завещава на децата си да не продават нищо от своите имоти на странични лица:'''<ref name=":933222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1565|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=250}}</ref>''' {{Цитат|''[...] а ако синовете ми пожелаят да продадат нещо от своите части, то първо ще са длъжни да обявят това на майка си, братята и сестрите си, и ако след обявяването никой от тях не пожелае да купи, тогава могат да продадат на странични лица; а без обявление на майка си, братята и сестрите си – въобще не могат да продават на чужди ръце, рискувайки неблагослованието ми бащинско. Синовете ми Антон и Михаил, с определените за тях части, ще живеят при жена ми, а след нейната смърт – при майка им, и тези синове мои, без нейната благословия, воля и съвет, не им е разрешено да се женят или някакво друго начинание за започват, забранявам, заплашвайки с моето бащинско неблагословение. Това мое завещание не бива да се нарушава от никого, а в това число и от синовете ми под никакъв претекст, било то и в която и да е част, а иначе за синовете ми Антон и Михаил са определени повече имоти, затова, защото тия синове мои са останали без брачно съчетание, а синовете Иван и Петър аз още приживе със свои имоти с всякакви задоволения ги бракосъчетах, по три казана (котли за производство на алкохол) дадох и с хляб ги снабдявах не малко време за да си направят [[горелка|горелки]]. Още нещо, който от ония синове мои пренебрегвайки това мое повеление не го изпълни, то на него да му тежи Божието и моето бащинско неблагословение и иначе да бъдат проклети вовеки.''|Из завещанието на Степан Михайлович Миклашевски, 1750 г.}} Неговите синове – Антон Степанович Миклашевски и Михаил Степанови Миклашевски се женят след завещанието и смъртта на баща им.'''<ref name=":352">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=539|accessdate=2024-03-21|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=485}}</ref>''' Историята на третия син на Михаил Андреевич Миклашевски – Иван – представлява един доста изключителен епизод от семейния живот на тогавашното общество.'''<ref name=":933222" />''' Роден около 1700 г., Иван Михайлович Миклашевски израства без баща, а когато настъпва моментът да се ожени, майка му вече също не е сред живите.'''<ref name=":933222" />''' Той се оженил за Евдокия Василевна Савич – дъщеря на [[Казашко хетманство#Левобрежното хетманство от 1672 г.|любенския полковник]] Василий Савич '''<ref name=":0232234" /><ref name=":5242" />''' и на 15 декември 1724 г. им се родил син Павел, а през май следващата година от [[Санкт Петербург]] пристигнал указ „за изселването на [[Бончуков другар|бунчуковите панове]] в [[Гилан]]“, имайки предвид мобилизирането им във [[военна кампания]] срещу [[Гиланско ханство|Гиланското ханство]].'''<ref name=":933222" />''' И тримата братя Миклашевски – Андрей, Степан и Иван – също изпратени на бой.'''<ref name=":933222" />''' Иван Миклашевски е бил в тази кампания повече от две години.'''<ref name=":933222" />''' Когато се връща у дома през есента на 1727 г., той вижда, че по време на неговото отсъствие „честта на неговия дома била нарушена“.'''<ref name=":933222" />''' Той пише по този повод до [[Свети синод|синода]] на църквата следното:'''<ref name=":9332222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1565|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=250-251}}</ref>''' {{Цитат|''През изминалата 1725 г. цялата дружина, служеща под знака на [[Хетман на Запорожката войска#Хетмански правомощия|хетманския бончук]], бе изпратена на кампанията в [[Гилан]]; в това число и аз бях изпратен и в тая кампания неотлъчно бях три години, а през това време жената моя Евдокия на Василев щерката, останала вкъщи в Стародуб, хукнала с някои от моите служители, родила две деца, едното от които без моето присъствие в [[Малорусия]], а другото след моето възвръщане от кампанията, заварена вече с този порок, в собствения ми дом там роди; чрез това стигнах до крайно разорение и обезславяне. Заради таковата на жена ми прелюбодеяние, не можещ да я имам за законна жена, понеже този нейн падеж е станал и всенародно известен, бях лице в лице при [[Архиерей|архиерея]] наш [[Чернигов|Черниговски]] – Иродион Жураковски – да моля за решение да се разведа с жена си и да се оженя за друга; но за тази моя молба от октомври месец 1727 г. не получих резолюция, а оная жена моя хем лично пред архиерея в това свое прегрешение се призна за виновна.''}} В заключение, Иван М. Миклашевски моли синода да го разведе с Евдокия и да му позволи да се ожени за друга.'''<ref name=":93322222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1566|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=251}}</ref>''' В делото по развода взема участие и [[Феофан Прокопович]], но как то е завършило не се знае.'''<ref name=":93322222" />''' Иван Миклашевски умира през 1740 г. и неговата вдовица се омъжва за Степан Петрункевич – [[Писар#Войскови писар|писар]] на [[Стародубски полк|стародубския полковник]].'''<ref name=":93322222" />''' Отношенията между вдовицата на Иван и сина ѝ от него – Павел –, останали дотам дружелюбни, че когато последният получил бащиното наследство под контрола си, подарил част от него – а именно село [[Рюхов]] – на доведения си баща.'''<ref name=":93322222" />''' Но при преразделението на именията на Михаил Андреевич Миклашевски през 1741 г., село Рюхов било отнето от Петрункевич и било върнато обратно на Павел.'''<ref name=":93322222" />''' == Бележки == <references group="Бележка" /> == Източници == <references /> <references /> [[Категория:Казашко хетманство]] [[Категория:Починали на 19 март]] [[Категория:Починали през 1706 година]] [[Категория:Руско царство]] [[Категория:Руска аристокрация]] [[Категория:Миклашевски (благороднически род)]] m195ngsabn6i6dddexvt3dj81kq0jlt 12416408 12416406 2024-11-18T22:55:21Z Angel Miklashevsky 237767 Добавен източник 12416408 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=Руски династии|име=Михаил Андреевич Миклашевски|име-оригинал={{lang|ru|Михаил Андреевич Миклашевский}}<br/>{{lang|uk|Михайло Андрійович Миклашевський}}|портрет=Полковник Миклашевський 2.jpg|роден-дата=ок. 1640|починал-дата=19 март 1706|починал-място=[[Несвиж]]|погребан=[[Видубицки манастир]] в [[Киев]]|етнос=[[Поляци|полски]]|националност=[[Жечпосполита|Полско-литовска държава]] и [[Казашко хетманство]]|религия=[[Православие|Православно християнство]]|род=[[Миклашевски]]|деца=Андрей, Степан, Иван, Анастасия, Мария, Прасковия, Анна|брак=Евдокия Рубан (от 1671 г.); Анна Швейковская (от ок. 1690 г.)|вложки={{Личност/Монарх|категория=благородник|период=1689 — 1706|титла=[[Стародубски полк|Стародубски полковник]]|предшественик=Яков Самойлович|наследник=Дмитрий Журман|герб=CoA Miklashevsky 4.svg|герб-описание=личен герб}} {{Личност/Монарх|категория=благородник|герб=Ostoja Coat of Arms of the noble family Miklashevsky (in the Russian Empire).svg|герб-описание=Официалният герб на рода [[Миклашевски (благороднически род)|Миклашевски]] в [[Руската империя]]<br/> (разновидност на герба [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]).<ref name=":01">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref>}}|портрет-описание=посмъртен портрет от ок. 1706 г.}} '''Михаил Андреевич Миклашевски''' ({{lang|ru|Михаил Андреевич Миклашевский}}; {{lang|uk|Михайло Андрійович Миклашевський}}; роден ок. [[1640]] г., убит в битка на [[19 март]] [[1706|1706 г.]] в град [[Несвиж]] и погребан във [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]]) е изначално полски [[благородник]] в [[Полско-литовската държава]], който произлиза от благородническия род [[Миклашевски (благороднически род)|Миклашевски]]. Впоследствие, поради териториални промени, той се озовава в отцепилото се новосъздадено [[Казашко хетманство]], където е потвърден в достойнството си на благородник и се превръща във виден [[военен]] и [[Държавник|държавнически]] деятел. След [[Анексия|анексирането]] на хетманството от [[Руското царство]], Михаил Андреевич Миклашевски е потвърден за руски благородник и става царски [[Столник (длъжност)|столник]]. Михаил Андреевич Миклашевски се явява родоначалник на казашко-руския (наричан също ''украино-руски'') клон на рода [[Миклашевски (благороднически род)|Миклашевски]]. == Произход == Михаил Андреевич Миклашевски е роден вероятно около 1640 г. и произлиза от изначално полския [[Благородничество|благороднически]] род [[Миклашевски (благороднически род)|Миклашевски]],<ref name=":192">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref><ref name=":48">{{Цитат книга|editor-last=Сохань|editor-first=Павел Степанович|title=Універсали Івана Мазепи. 1687-1709|year=2002|publisher=Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського Національної академії наук України; Наукове товариство імені Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=uk|isbn=966-7155-61-7|pages=6, 70, 86, 107, 142, 215, 246, 254, 288, 349, 364, 388, 392, 400, 406-408, 434, 453, 456, 465, 476, 485; Д 14, Д 15, Д 17-Д 19, Д 21-Д 24, Д 27, Д 29, Д 32, Д 36-Д 39, Д 41, Д 44, Д 47, Д 51, Д 53-Д 55; Д 59, Д 61, Д 62, Д 64-Д 66, Д 69-Д 78, Д 81-Д 85}}</ref>'''<ref name=":023222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=45|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=27-28}}</ref><ref name=":49">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=574|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=6, 7, 11-13, 15-18, 20, 22, 24, 41, 42, 45, 47, 48, 58, 61, 62, 65, 72, 74, 78, 82, 86, 90, 96. 97, 124, 156, 176-181, 183-185, 209, 229, 231, 232, 236, 260, 261, 281, 284-286, 308, 311, 314, 347, 385, 404, 407, 408, 410, 414-419, 422, 427-429, 431-435, 438, 439, 448, 458, 460, 463, 465, 469, 470, 472, 475, 479, 481, 484, 486, 490, 491, 493, 494, 498, 504.}}</ref>'''<ref name=":35">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/521/zoom/7|accessdate=2023-08-22|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=475}}</ref><ref name=":112">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53-54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> който получил благородническото си достойнство и [[Остоя (благороднически герб)|герба „Остоя“]] в [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].<ref name=":11342">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414|format=PDF|volume=VI|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=406|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414}}</ref><ref name=":39">{{Цитат книга|last=Święcki|first=Tomasz|title=Tomasza Święckiego Historyczne pamiątki znamienitych rodzin i osób dawnej Polski|url=https://bc.radom.pl/dlibra/publication/45596/edition/44222/content|accessdate=2024-02-27|volume=I|year=1858|publisher=Nakładem S. H. Merzbacha Księgarza|location=Warszawa|lang=pl|pages=167-168}}</ref><ref name=":41">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/publication/67201/edition/82837/content|accessdate=2024-02-27|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=47-49}}</ref> За произхода на Михаил Андреевич Миклашевски от полския благороднически род Миклашевски свидетелстват трудовете на полския [[граф]] Северин Уруски (1817–1890 г.), руския [[граф]] Григорий Милорадович (1839–1905 г.), роско-украинския историк Вадим Модзалевски (1882–1920 г.), а също така и предположенията на украинския историк и генеалог Александър Лазаревски (1834–1902 г.).<ref name=":412">{{Цитат книга|last=Uruski|first=Seweryn|others=Adam Amilkar Kosiński; Aleksander Włodarski|title=Rodzina. Herbarz szlachty polskiej|url=https://www.wbc.poznan.pl/dlibra/publication/67201/edition/82837/content|accessdate=2024-03-02|volume=XI|year=1914 г.|publisher=Gebethner i Wolff|location=Warszawa|lang=pl|id=Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja|pages=48}}</ref>'''<ref name=":1923">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=583|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=129}}</ref>'''<ref name=":353">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9%2C_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%2C_1912.pdf&page=525|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=475}}</ref>'''<ref name=":023225">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=45|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=27-28}}</ref>''' * Граф Северин Уруски описва родословното дърво на рода Миклашевски в своя труд ''„Родство. Гербовник на [[Шляхта|полското благородничество]]“'', издаден посмъртно през 1914 г., и там споменава наред с членовете на полската главна линия на рода Миклашевски също и полковник Миклашевски, който бил убит край Несвиж в биткат срещу шведите, като очевидно има предвид Михаил Андреевич Миклашевски.<ref name=":412" /> * Граф Григорий Милорадович пише в своя труд ''„Родословна книга на Черниговското дворянство“'' от 1901 г., че родът Миклашевски произлиза от [[Шляхта|полски благородник]] на име ''Станислав Миклашевски'', комуто [[Кралство Полша|полският]] [[Сигизмунд III Васа|крал Сигизмунд III Васа]] бил предоставил благородническо достойнство през 1618 г.'''<ref name=":1923" />''' По-късно, кралят предоставя благородство и на синове на Станислав – Павел и Алберт (Андрей) Миклашевски през 1623 г.<ref name=":194">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref> Синът на Алберт (Андрей) според Милорадович е именно Михаил Андреевич Миклашевски, който подкрепя [[Богдан Хмелницки]] в неговото [[Въстание на Хмелницки|въстание (1648-1657 г.)]] за отцепване на [[Запорожки казаци|запорожко–казашките земи]] от [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]],'''<ref name=":1923" />''' а по-късно, през 1672 г., след успеха на въстанието, той става част от свитата на [[Демян Многогришни]] – [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] на новообразуваното [[Казашко хетманство]]. * Александър Лазаревски пише в своя труд „''Описание на старата [[Малорусия]]. Материали за историята на заселването, поземлената собственост и aдминистрацията''“ (1888-1893 г.), че този родът Миклашевски в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и [[Руска империя|Руската империя]] е с неясен произход, но най-вероятно той е [[Поляци|полски]] и идва от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]] – т.&nbsp;е. от [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].'''<ref name=":023225" />''' Като аргумент за полския произход на Михаил А. Миклашевски се изтъква, че [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Многогрешни]] си изгражда свита от благородници, които да изпълняват всички негови лични поръчения, по образец на полските [[Магнат|магнати]] и техните придворни обичаи.'''<ref name=":02325">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":74">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Ukraine/The-autonomous-hetman-state-and-Sloboda-Ukraine#ref404443|заглавие=The autonomous hetman state and Sloboda Ukraine|автор=Encyclopædia Britannica Online|труд=Encyclopædia Britannica Online|страници=ref404443|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> Поради това, свитата с благородниците се попълвала главно от местни жители на полските земи от [[Деснобрежна Украйна|десния бряг]] на река [[Днепър]], които можели да говорят и пишат на [[полски език]] и познавали придворните обичаи на полските магнати.'''<ref name=":02325" />'''<ref name=":74" /> Така, за Михаил А. Миклашевски се предполага, „съдейки по фамилията и почерка му“, че е бил с полски произход.'''<ref name=":02325" />''' * Вадим Модзалевски пише в своя труд „''[[Малорусия|Малоруски]] родословник''“ от 1912 г., че родът Миклашевски в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и [[Руска империя|Руската империя]] води началото си от Андрей Миклашевски (вероятно: Андрушко Миклашенко) (1649 г.), който бил [[Шляхта|полски благородник]] и [[Регистърно казачество|регистърен казак]] от [[Черниговско войводство|Черниговската]] [[сотня]] в [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] (днес отговаря приблизително на [[Черниговска област]] на [[Украйна]]).<ref name=":353" /> Като негови роднини се споменават Езеф (Йосиф) Миклашевски ([[Шляхта|полски благородник]], живял през 1620 г. в [[Стародуб]]) и Филип Миклашевски (учил се през 1632 г. в училището на [[Киевско-Печорска лавра|Киевско-Печарската лавра]]).<ref name=":353" /> Каква е точната роднинска връзка между тях, не се уточнява. Това изложение е представено и в ''[[Енциклопедия на историята на Украйна]]'' от 2009 г. – издателство на [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]].<ref name=":152">{{Цитат книга|last=Томазов|first=Валерій В`ячеславович|title=Енциклопедія історії України|accessdate=2024-03-27|volume=6: Ла–Мі|year=2009|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|isbn=978-966-00-1028-1|pages=638–639|chapter=Миклашевський Михайло Андрійович|chapterurl=https://archive.org/details/6_2009/page/638/mode/2up}}</ref> Освен това, като важно сведение в подкрепа на полския произход на рода могат да се вземат предвид родовите гербове на Миклашевски – [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]] и ''[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]^{(на [[руски език]])}'', които са символи на полската [[хералдика]].<ref name=":28">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=6|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=6|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref> ==== Алтернативно изложение за произхода ==== Според някои източници, казашко-руският клон на рода Миклашевски в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] (и по-късно в [[Руска империя|Руската империя]]) не е свързан с полския род Миклашевски, а става въпрос просто за съвпадение на фамилните имена. * Към тази версия се придържа [[Историография|историографски]] труд на Тетяна Ралдугина – ръководител на отдел в ''Националния исторически музей на [[Украйна]]''.<ref>{{Цитат книга|last=Ралдугіна|first=Тетяна Павлівна|editor-last=Солдатенко|editor-first=Валерій Федорович|title=Збірник наукових праць|url=https://old.uinp.gov.ua/sites/default/files/userupload/zbirnyk7.pdf|accessdate=2023-01-30|volume=Випуск 7: "Павло Скоропадський – останній гетьман України (до 140-річчя від дня народження)"|year=2013 г.|publisher=Український інститут національної пам'яті|location=Київ|lang=UK|pages=102-103|chapter=Павло Скоропадський – нащадок славетних українських родів (за матеріалами Національного музею історії України)}}</ref> Казашко-украинският произход на рода се твърди и от Тарас Чухлиб – водещ изследовател в ''Института по история на Украйна'' към [[Национална академия на науките на Украйна|Националната академия на науките на Украйна]] и директор на ''Изследователския институт за казаците''.<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=236, 239, 241|access-date=2024-02-07}}</ref> Тия два труда обаче не са [[Генеалогия|генеалогични]] – т.&nbsp;е. те нямат за цел да изследват произхода на рода и поради това те не представят доводи за техните твърдения в тази насока, а приемат по презумция казашкия произход на рода. * Според реномираното [[Историография|историко]]-[[Етнография|етнографското]] [[научно списание]] „''Киевска старина''“ от 1882 г., родоначалник е Михаил Миклашевски, който започнал служба при [[Хетман на Запорожката войска|казашкия хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и според архивирани доноси на руски пратеници в тогавашната столица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] – град [[Батурин]] – той бил протеже на хетмана, негов „[[дворянин]]“ и един от тримата му най-приближени съветници.<ref name=":525">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKS_1882.pdf&page=1558|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=243}}</ref> Казва се обаче още, че дворяните на хетманата били набирани предимно сред полското население,<ref name=":525" /> като е доста вероятно това да са били хора от висшето благородническо съсловие.'''<ref name=":1424">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|editor-last=Городков|editor-first=Александр Васильевич|title=Дворянские усадьбы Брянского края: из истории культурного наследия Брянщины|url=http://elib.libryansk.ru/elib/bryansk_book_modern/dvor_usadba_1.pdf|accessdate=2023-02-03|volume=1|year=2018 г.|publisher=Буквица|location=Брянск|lang=ru|isbn=978-5-9908795-1-5|pages=283|chapter=Понуровка}}</ref>''' Тези алтернативни изложения за произхода на казашко-руския клон не са ясно обосновани. Неуспорим е фактът, че казашко-руският клон на рода Миклашевски, също както полската главна родова линия, носи полския [[Остоя (благороднически герб)|герб „Остоя“]], който е вписан и в официалния гербовник на Руската империя, съдържащ гербовете на различни благороднически родове.<ref name=":055">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref><ref name=":11344">{{Цитат книга|last=Niesiecki|first=Kasper|authorlink=Каспер Несецки|title=Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414|format=PDF|volume=VI|year=1841 г.|publisher=Breitkopf & Härtel|location=Lipsk|lang=pl|pages=406|chapter=Miklaszewski|chapterurl=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Herbarz_polski_Kaspra_Niesieckiego._Vol._VI.pdf&page=414}}</ref> В своето начало казашко-руският клон е носил и разновидност на полския герб ''„[[:en:RU:Сушинский_(герб)|Сушински]]“^{(на [[руски език]])}'',<ref name=":21222">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170}}</ref> а друг път съчетан герб от „Остоя“ и „Сушински“ в едно.<ref name=":3222323">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=530|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=478-479}}</ref><ref name=":1442">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|заглавие=Дом Гудовичей|труд=Узнай Москву|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210119051502/https://um.mos.ru/houses/dom_gudovichey/|архив_дата=2021-01-19|достъп_дата=2023-07-31}}</ref> С оглед на полския произход на името и носените гербове, както и обстоятелството, че за дворяни в Казашкото хетманство са набирани и издигани предимно хора от полското население (най-вероятно полски благородници),'''<ref name=":02327">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":76">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Ukraine/The-autonomous-hetman-state-and-Sloboda-Ukraine#ref404443|заглавие=The autonomous hetman state and Sloboda Ukraine|автор=Encyclopædia Britannica Online|труд=Encyclopædia Britannica Online|страници=ref404443|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> версията за казашкия произход е малко вероятна.<ref name=":284">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=6|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=6|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref> Според някои източници, този украино-руски род ''Миклашевски'' вероятно произлиза от село [[Миклашив|Миклашев]], близо до днешната Полско-Украинска граница.<ref name=":282">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=5|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=5|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref><ref name=":9">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> По принцип [[Наставка|наставката]] ''-ски'' в имената обозначава местопроизхода; например – [[Климент Охридски]] (от [[Охрид]]), [[Софроний Врачански]] (от [[Враца]]), [[Константин Преславски]] (от [[Преслав]]), [[Симеон Сакскобургготски]] (от [[Саксония-Кобург и Гота|Саксония-Кобург-Гота]]). == Поданичество == [[Файл:Location_of_Cossack_Hetmanate.png|мини|260x260пкс|Казашко хетманство в периода 1649 – 1654 г. на фона на границите на съвременна [[Украйна]]. На север навлиза в границите на съвременна Русия.]] В югоизточните [[Войводство|войводства]] на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]], а именно в [[Киевско войводство|Киевското войводство]], [[Брацлавско войводство|Брацлавското войводство]], [[Черниговско войводство|Черниговското войводство]], [[Волинско войводство (Жечпосполита)|Волинско войводство]], както и южните части на [[Смоленско войводство|Смоленското войводство]] и [[Минско войводство|Минското войводство]], в периода [[1648]]–[[1657|1657 г.]] [[Казаци|казаците]] се бонтуват на [[Въстание на Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]] за получаване на независимост.<ref name=":110">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Още през 1649 г. те прокламират своя собствена държава по тия земи, наричайки я – [[Казашко хетманство]].<ref name=":110" /> Ония членове на рода Миклашевски, които по него време са живяли по тия земи изведнъж фактически се озовават в нова държава. Тъй като по полско време като благородници те са получили добро образование и са изпълнявали важни държавнически длъжности, техните умения са нужни за управлението на новосъздадената държава.'''<ref name=":02324">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":73">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Ukraine/The-autonomous-hetman-state-and-Sloboda-Ukraine#ref404443|заглавие=The autonomous hetman state and Sloboda Ukraine|автор=Encyclopædia Britannica Online|труд=Encyclopædia Britannica Online|страници=ref404443|език=en|достъп_дата=2023-12-21}}</ref> Така още през първите години от основаването на Казашкото хетманство те получават [[Хетман на Запорожката войска|хетманско]] потвърждение на благородническото им достойнство и по този начин от полски благороднически род, Миклашевски се превръща и в казашки благороднически род, който може да се нарече '''казашки клон'''.<ref name=":48" /><ref name=":193">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref>'''<ref name=":023224">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=45|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=27-28}}</ref><ref name=":492">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=574|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=6, 7, 11-13, 15-18, 20, 22, 24, 41, 42, 45, 47, 48, 58, 61, 62, 65, 72, 74, 78, 82, 86, 90, 96. 97, 124, 156, 176-181, 183-185, 209, 229, 231, 232, 236, 260, 261, 281, 284-286, 308, 311, 314, 347, 385, 404, 407, 408, 410, 414-419, 422, 427-429, 431-435, 438, 439, 448, 458, 460, 463, 465, 469, 470, 472, 475, 479, 481, 484, 486, 490, 491, 493, 494, 498, 504.}}</ref>'''<ref name=":65">{{Цитат книга|title=Список дворянских родов и лиц, внесенных в дворянскую родословную книгу Черниговской губернии и утвержденных в дворянстве Герольдией правительсвующего Сената, временным ее присутствием и Департаментом Герольдии по 1881 год.|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%86,_%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B2_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%8E_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%83%D1%8E_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%83_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_1881_%D0%B3.pdf&page=109|accessdate=2024-03-09|year=1881|publisher=Губернская типография|location=Чернигов|lang=ru|pages=107-109}}</ref> За '''родоначалник''' на този нов, казашки клон на рода се счита именно Михаил Андреевич Миклашевски, който през 1671 г. се споменава каго ''„[[дворянин]]“'''''<ref name=":1922">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=583|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=129}}</ref>''' (благородник) на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] (държавния глава) и един от тримата негови най-приближени лица.<ref name=":152" /><ref name=":3323">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=526|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476}}</ref>'''<ref name=":02324" />'''<ref name=":525" /> От него [[Генеалогия|генеалогията]] на този клон на рода Миклашевски може да се проследи във времето до наши дни без прекъсване благодарение на архивни данни. {{Няколко картинки|image1=Ukraine-Pravoberezzhya.png|image2=Ukraine-Livoberezzhya.png|caption1=''[[Деснобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна. След [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г. тя е върната от Казашкото хетманство обратно на Полско-литовската държава.|caption2=Казашкото хетманство след [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г., заемащо исорико-географската област ''[[Левобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна, а в защриховано жълто е е част от днешна Русия.}} Казашкото хетманство след [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]] от 1667 г., заемащо исорико-географската област ''[[Левобрежна Украйна]]'' (в жълто) на фона на днешна Украйна, а в защриховано жълто е е част от днешна Русия.През 1667 г. обаче [[Полско-литовската държава]] и [[Руското царство]] подписват [[Андрусовски договор|Андрусовския договор]], с който разделят Казашкото хетманство на две части по протежението на [[Днепър|река Днепър]] – земите на запад от Днепър биват наречени ''[[Деснобрежна Украйна]]'' и се връщат обратно в състава на Полско-литовската държава, а земите на изток от Днепър се наричат ''[[Левобрежна Украйна]]'' и си остават територия на хетманството, което обаче в същия момент става [[протекторат]] на Руското царство.<ref name=":1102">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> В Казашкото хетманство Михаил Андреевич Миклашевски служи първо като [[есаул]] в [[Нежински полк|Нежинския полк]], а после от 1685 г. като [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]; 1683–1686 г.) и накрая между 1690–1695 г. като [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк]] (военен, съдебен и административен областен управител).'''<ref name=":19222">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%A2._2_%D0%A7._3-6.pdf&page=578|accessdate=2023-12-22|volume=2, часть 6|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124}}</ref>''' След неуспешен опит от страна на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г. останалата територия на хетманството (т.&nbsp;е. Левобрежна Украйна) е [[Анексия|анексирана]] и включена в [[:uk:Київська губернія (1708—1764)|Киевска губерния]]^{''(на [[украински език]])''}<ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref> на [[Руското царство]] (по-късно през 1721 г. превърнало се в [[Руската империя]]), запазвайки частична [[автономия]] до 1782 г.<ref name=":118">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Съответно казашкият клон на рода Миклашевски се превръща в '''руски клон''' и получава руското благородническо достойнство.<ref name=":053">{{Цитат книга|last=Павел I|authorlink=Павел I (Русия)|title=Общiй гербовникъ дворянскихъ родовъ Всероссиiскiя имперiи [Общий Гербовник дворянских родов Всероссийской Империи]|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8%2C_%D0%A7._3.%2C_1799_%D0%B3..pdf&page=229|accessdate=2022-10-29|volume=Часть 3|year=1799 г.|publisher=Государственная публичная историческая библиотека|lang=ru|pages=105-106}}</ref> Самият Михаил Андреевич Миклашевски през 1689 г. постъпва на служба при руския цар като негов [[Столник (длъжност)|столник]] и остава на тази позиция до 1696 г.<ref name=":332">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=526|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476}}</ref> В [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г. се пише, че Михаил Андреевич Миклашевски имал братя, които служили на руските монарси „тридесет и повече години, при които служби и живота свой завършили, а той, Михаил, на служба при царско величество в неприятелско местонахождение бил ранен с тежки рани, а тъстът му бил убит край [[Чихирин|Чигрин]]“.<ref name=":13223">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=436|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=386-390}}</ref><ref name=":332" /> От тук може да се следва, че родът Миклашевски е бил на служба в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] още преди 1659 г. – т.&nbsp;е. в първите години от възникването но новата държава през 1649 г. и откак хетманството е [[Васал|васално]] на [[Руското царство]] съгласно [[Переяславска рада|Переяславското споразумение]] от 1654 г.<ref name=":113">{{Цитат книга|last=Okinshevych|first=Lev|last2=Zhukovsky|first2=Arkadii|title=Encyclopedia of Ukraine|accessdate=2022-12-01|volume=2|year=1989 г.|lang=en|chapter=Hetman state|chapterurl=http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CH%5CE%5CHetmanstate.htm}}</ref> Тъй като Казашкото хетманство още по време на съществуването му се нарича синонимно ''Украйна'' и поради факта, че в днешно време по-голямата част от неговата територия се намира в днешната държава [[Украйна]], то този клон на рода Миклашевски може да се нарече също '''украински клон'''. Обобщително може да се каже, че Михаил Андреевич Миклашевски от полски благородник в Полско-литовската държава, се превръща в казашки благородник, а след това в руски благородник. Днес територията на някогашното Казашко хетманство се намира предимно в [[Украйна]], но от части и в [[Русия]], [[Беларус]] и [[Молдова]], а ония територии, владяни от рода Михаил Андреевич Миклашевски и неговите потомци, се намират в днешните Украйна и Русия. == Държавна служба == Михаил Андреевич Миклашевски заема различни [[военнослужещ|военни]] и [[Държавник|държавнически]] длъжности под [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]], хетман [[Иван Самойлович]] и хетман [[Иван Мазепа]]:<ref name=":152" /><ref name=":19">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/126-t-2-ch-3-4-5-6-i-pril-1901#mode/inspect/page/578/zoom/4|accessdate=2022-12-12|volume=1, част 5|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124-131}}</ref><ref name=":3322">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/522/zoom/7|accessdate=2023-08-22|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476}}</ref>'''<ref name=":023233" />'''<ref name=":11">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=53-54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref>'''<ref name=":52522">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AKS_1882.pdf&page=1558|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=243-244}}</ref><ref name=":202333">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|id=т. № 112|pages=649}}</ref>''' * през 1671 г. – [[войскови другар]]; * през 1672 г. – главен „съветник“ на хетман Многогрешни и признание на [[благородничество]], изпратен като посланик в [[Москва]]; * от 1675 г. – [[Глухов|глуховски]] градски [[атаман]]; * през 1677 г. – „[[Благородник|благороден]] [[Пан (обръщение)|пан]], [[войскови другар]] и гражданин [[Глухов|Глуховски]]“ под хетман [[Иван Самойлович]], * от 1679 до 1682 г. – [[есаул]] на [[Нежински полк|Нежинския полк]]; * през 1681 г. – споменат с титла „славно [[Благородник|благороден]] Негова милост [[Пан (обръщение)|пан]]“ Михаил Миклашевски * през 1682 г. – [[Генерална старшина#Генерални хорунжии|генерален хорунжий]] (член на [[Генерална старшина|Генералната старшина]] (правителството)); * от 1683 до 27 август 1686 г. – [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]); * през 1688 – споменат с титлата „[[Пан (обръщение)|пан]]“ * през 1689 г. – отново [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]]; * от 1689 до 1696 г. – руски царски [[Столник (длъжност)|столник]];'''<ref name=":202">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=555-556|chapter=№ 14, 1689 вересня 9. Табір під Переволочною. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського полковому осавулові Івану Романовському на Ясимонтовське займище}}</ref><ref name=":2022">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=556|chapter=№ 15, 1689, грудня 20. Старо дуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського товаришеві Ш ептаківської сотні Ларіону Тимофійовичу на займище річці на Смячи і побудову на ньому млина}}</ref><ref name=":2023">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=558|chapter=№ 17, 1690, лютого 3. Старо дуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського значному товаришеві Стародубівського полку Хомі Мироновичу про підтвердження прав володіння млином, що на річці Варі, нижче Кулининого городища}}</ref><ref name=":20232">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=558-559|chapter=№ 18, 1690, березня 6. Старо дуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського азарівському отаману Галону Горленкові на зайняття греблі і побудову млина}}</ref><ref name=":20233">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=559-560|chapter=№ 19, 1690, березня 11. Стародуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського військовому товаришеві Івану Симонтовському на право зайняти греблю і побудувати млин-вишняк}}</ref><ref name=":202332">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=561-562|chapter=№ 21, 1690, квітня 6. Стародуб. - Універсал стародубівського полковника Михайла Миклашевського військовому товаришеві Мглинської сотні Іванові Івченку Ясимонтовському з підтвердженням права користуватися його коштом побудованим млином на річці Лопазні, що в селі Лопазні}}</ref>''' * от края на 1689 г. до 1704 г. – [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] и царски столник.<ref name=":19" /><ref name=":3322" /> По това време [[Стародубски полк|Старудубският]] [[Казашко хетманство#Полк|полк]] е едновременно административно-териториална, военна и съдебна единица на [[Казашко хетманство#Полк|Казашкото хетманство]] и (след неговото анексиране)<ref>{{Цитат книга|title=ПСЗ — полное собрание законов Российской империи|url=http://constitution.garant.ru/history/act1600-1918/2005/|accessdate=2022-12-01|volume=IV|year=1708 г.|lang=ru|id=№ 2218|chapter=1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов}}</ref><ref name=":54">{{Цитат книга|last=Ригельман|first=Александр Иванович|title=Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще|url=http://history.org.ua/LiberUA/e_dzherela_povestvovanie_1847/e_dzherela_povestvovanie_1847.pdf|accessdate=2023-08-01|year=1847|publisher=Университетская типография|location=Москва|lang=ru|pages=194-199}}</ref> – на [[Руска империя|Руската империя]]. Следователно, Михаил А. Миклашевски е бил административен, военен и съдебен глава на тази [[Казашко хетманство#Полк|териториална единица]]. * през 1704 г. – споменат като „[[Войскови другар|знатен войскови другар]]“ (почетно благородническо обръщение); * през 1705 г. хетман [[Иван Мазепа]] подава молба до [[Руско царство|руския цар]] [[Петър I (Русия)|Петър I]] за разрешение да върне Михаил А. Миклашевски на длъжността стародубски [[Казашко хетманство#Полк|полковник]].'''<ref>{{Cite journal|last=Чухліб|first=Тарас Васильович|date=2014 г.|title="Стародубщина чекає на повернення…": історичні, історіографічні та політичні проблеми українського субрегіону Російської Федерації|url=http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/74022/16-Chukhlib.pdf?sequence=1|journal=Сіверянський літопис|language=uk|publication-place=Чернігів|issue=5|pages=235|access-date=2024-02-07}}</ref>''' Молбата е уважена и така от 1705 г. до смъртта си през 1706 г. той отново е назначен за [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]]. Михаил Андреевич Миклашевски се ползва с особеното доверие на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]] и е един от тримата негови главни „съветници“ и негов „[[дворянин]]“.'''<ref name=":0232">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28}}</ref>'''<ref name=":3322" /><ref name=":525" /> През 1671 г. Миклашевски се жени за дъщерята на главнокомандващия [[Глухов|Глуховската]] [[сотня]] – Данил Рубан – и получава като [[зестра]] [[воденица]] в село [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], а хетманът прибавя към нея и самото село Зазирки; в хетманския [[Универсал (документ)|универсал]] се пише:'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":3322" /> {{Цитат|''Понеже във векуващия дом свой [[Пан (обръщение)|пан]] Данило Семенович Рубан, [[Казашко хетманство#Сотня|сотник]] [[Глухов|глуховски]], на пан Михаил Миклашевски, [[войскови другар]], приемайки доброжелателността, [[Воденица|мелница]] в село край [[Глухов]], названо [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], на река Воргол с две каменни постройки стояща, финансирани и изградени на свои разходи, доброволно подарил във владение, притежание и разпореждане, затова и Ние, не противопостявайки се на волята на [[Пан (обръщение)|пан]] Рубан, както и също така уважавайки житието на Миклашевски и верните на нашата страна услуги, за които се очаква и добра отплата, гореспоменатата мелница от [[Пан (обръщение)|пан]] Рубан, дадена на [[Пан (обръщение)|пан]] Миклашевски, с нашия потвърдителен универсал, а до тая мелница по Наше благоволение потвърждаваме и самото село край Глухов, названо Зазерки –– с всички принадлежности пожизнено му го потвърждаваме.''|[[Универсал (документ)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни]] от 12 декември 1671 г.}} Тази благосклонност на хетмана към Миклашевски се дължи на неговата вярна служба. Тя се изразява в това, че в края на 1671 г. в столицата на Казашкото хетманство – град [[Батурин]] – се разпространява слухът, че руският цар мисли да замени Многогогрешни и да назначи на негово място Константин Солонина – [[Казашко хетманство#Полк|полковник]] на [[Киев|Киевския]] полк.<ref name=":525" /> Разтревожен, хетманът изпраща Михаил Андреевич Миклашевски в град [[Козелец (Черниговска област)|Козелец]] (седалище на канцеларията на Киевския полк) със заповед да залови там брата на полковника – Яков, да го окове и да го докара в столицата Батурин, за да разбере от него доколко са верни слуховете, че брат му се гласи да стане нов хетман.<ref name=":525" /> Миклашевски изпълнил тази задача и бил възнаграден с официално утвърждение чрез универвал (указ), че е владетел на село [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]] в [[Глухов|Глуховско]].<ref name=":525" /> В началото на следващата година, 1672 г., хетман Многогрешни изпраща Михаил А. Миклашевски в [[Москва]], за да разбере как там гледат на него и дали не мислят да го свалят от власт, тъй като се носели такива слухове.'''<ref name=":0232" />'''<ref name=":525" /><ref name=":3322" /><ref name=":9" /> Този факт според украински историци сочи, че хетманът е имал голямо доверие на Миклашевски, който явно споделял опасенията от намесата на Москва в казашките (украинските) вътрешни работи.<ref name=":9" /> Връщайки се през март от Москва, Миклашевски заварва Многогрешни вече окован в окови и на път за Москва, където е осъден на смърт за своите антируски изявления.'''<ref name=":0232" /><ref name=":5252">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1559|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=244}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|title=Енциклопедія історії України|volume=7: Мі–О|year=2010|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво „Наукова думка“|location=Київ|lang=uk|pages=8-9|chapter=МНОГОГРІШНИЙ Дем'ян Гнатович|chapterurl=http://www.history.org.ua/?termin=Mnohohrishnyj_D}}</ref><ref name=":9" /> При следващия хетман – [[Иван Самойлович]] – Миклашевски отначало е в затишие и, невиждайки предишното внимание от страна на новия хетман, напуска столицата [[Батурин]] и се установява в [[Глухов]], където започва да купува земя в околностите на село [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].'''<ref name=":02323">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=46|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=28-29}}</ref>''' Например, в разписката за продажба от 1677 г. четем: ''„Олизар Лукянович, ворголски жител (с. [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]]), продаде земята и нивите с всички къщи на благородния [[Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, [[войскови другар]] и глуховски гражданин (гр. [[Глухов]]), за три [[Копейка|копейки]] у вечността (навеки)“''.'''<ref name=":023233" />'''<ref name=":323" /> Миклашевски живее тук около десет години, докато най-сетне получава отново държавна длъжност: според документ от 1681 г. той вече фигурира като [[есаул]] на [[Нежински полк]]:'''<ref name=":5252" />''' {{Цитат|''Аз, Павел Рeзник, жител [[Глухов|глуховски]], оповестявам, че съм станал длъжник на благородника Негова милост [[:Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, [[есаул]] на [[Нежински полк|Нежинския полк]], сумата от 50 [[Казашко_хетманство#Парична_система|златни гроша]] (10 рубли), която сума не мога никак да върна, му отдавам своя хамбар в град [[Глухов]].''}} Година по-късно, през 1682 г., Миклашевски влиза в [[Генерална старшина|Генералната старшина]] (правителството) и заема длъжността [[Генерална старшина#Генерални хорунжии|генерален хорунжий]], а година по-късно, през 1683 г., става [[Генерална старшина#Генерални есаули|генерален есаул]] (съпоставимо на съвременен [[министър на отбраната]] и заместник-[[Хетман на Запорожката войска|хетман]]).'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Това означава, че способностите на Миклашевски най-накрая са били забелязани от Самойлович, при когото той остава генералски есаул до свалянето му от власт.'''<ref name=":023233">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=47|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=29}}</ref>''' Миклашевски се задържа на държавна служба и при следващия хетман – [[Иван Мазепа]].'''<ref name=":023233" />''' Новият хетман, желаейки да привлече към себе си по-влиятелни старшини и знаейки, че най-доброто средство за това е да им даде [[Имение#Русия|имения]], не се скъпял за раздаването на последните.'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' По този начин на Миклашевски също били дадени [[Имение#Русия|имения]]: през 1687 г. Мазепа му дал село [[Кочерги]], а през следващата година – село [[Волокитине]],<ref name=":0" /> и двете в [[Глухов|Глуховската]] [[сотня]], близо до село [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' След това, през 1690 г. Мазепа прави Миклашевски [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]].'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Пова време [[Стародубски полк|Старудубският полк]] е едновременно [[Административно-териториална единица|административно-териториална]], военна и съдебна единица на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]] и следователно,<ref name=":342">{{Цитат книга|last=Яковенко|first=Наталія|title=Нарис історії України з найдавніших часів до кінця XVIII ст.|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0000062|accessdate=2024-01-16|year=1997|publisher=Генеза|location=Київ|lang=uk|pages=235|chapter=Розділ V. Козацька ера. § 1. Козацька революція 1648–1657 рр.}}</ref>'''<ref name=":10223">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0002219|accessdate=2023-08-03|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=}}</ref><ref name=":83">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0006310|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=}}</ref>''' Михаил А. Миклашевски е бил административен, военен и съдебен глава на тази териториална единица. Лично Миклашевски не се ползва с особено значение за [[Иван Мазепа|Мазепа]], който от своите приближени цени само онези, които имат или влиятелни роднини, или са тачени от народа.'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Миклашевски е пришълец по тези земи, не бил родом от тука, но по това време вече е бил успял да се сдобие с влиятелни роднини в лицето на [[Полковник#Казашко хетманство|полковника]] на [[Чернигов|Черниговския]] полк – Яков Лизогуб – и [[Генерална старшина#Генерални есаули|генералния есаул]] (министър на отбраната) – Андрей Гамалей; внукът на първия и синът на втория били зетьове на Миклашевски.'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Няма съмнение, че заради своите сватове, които и двамата се радвали на голяма значимост за хетман [[Иван Мазепа|Мазепа]], Миклашевски е получил един от най-добрите чинове в тогавашна [[Малорусия]] – [[Казашко хетманство#Полк|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]], който се считал за един от най-богатите по онова време, тъй като бил център на [[Търговия|търговията]] и [[Промишленост|промишлеността]] в [[Малорусия]].'''<ref name=":023233" /><ref name=":5252" />''' Полкът водил широка търговия с [[Рига]], а сред особено развитите тук занаяти било производството на [[поташ]].<ref name=":72" /> Най-активните отрасли по времето на Мазепа обаче са стъкларството (производство на [[стъкло]]) и [[Добив на метални руди|рудодобивът]] ([[желязна руда]]).'''<ref name=":484">{{Цитат книга|editor-last=Сохань|editor-first=Павел Степанович|title=Універсали Івана Мазепи. 1687-1709|year=2002|publisher=Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського Національної академії наук України; Наукове товариство імені Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=uk|isbn=966-7155-61-7|pages=31}}</ref>''' Тези предприятия (стъкларски цехове, заводи за поташ, както и [[Рудник|рудници]]) се намирали частично в [[Стародубски полк|Стародубския полк]] и били собственост на Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":484" /><ref name=":18">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=192-193|chapter=№ 142, 1690, травня 9. Батурин. - Універсал Івана Мазепи стародубівському полковникові Михайлові Миклашевському з дозволом заснувати дві рудні}}</ref><ref name=":20">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=439-440|chapter=№ 406, 1704, липня 13. 3 табора під Паволоччю. - Універсал Івана Мазепи значному військовому товаришеві Михайлові Миклашевському з підтвердженням хуторів, рудень, млинів та інших маетностей}}</ref><ref name=":203">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=441-442|chapter=№ 407, 1704, серпня 10. Табір на Вчорашньому. - Універсал Івана Мазепи значному військовому товаришеві Михайлові Миклашевському на села, землі, млини і ліси в Стародубівському полку}}</ref>''' Много заводи за [[поташ]] са създадени от [[Полковник#Казашко хетманство|полковника]] в тогавашните гъсти гори на Стародубщината ([[историко-географска област]] с център град [[Стародуб]]), много [[поташ]] от тях той изнася в чужбина, а след това заселва [[Слобода|слободи]] край заводите с [[Крепостно право|крепостни селяни]] и увеличава така броя на [[Имение#Русия|именията]] си.'''<ref name=":023233" /><ref name=":484" />''' Такива слободи Миклашевски заселва и в близост до собствените си [[Воденица|воденици]], които сам купува или издига на реките, които тогава били бързи и пълноводни благодарение на близките гъсти гори.'''<ref name=":0232332">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=47|accessdate=2023-07-11|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=29-30}}</ref>'''<ref name=":72" /><ref name=":15" />'''<ref name=":482">{{Цитат книга|editor-last=Сохань|editor-first=Павел Степанович|title=Універсали Івана Мазепи. 1687-1709|year=2002|publisher=Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського Національної академії наук України; Наукове товариство імені Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=uk|isbn=966-7155-61-7|pages=126|chapter=№ 70, 1688, березня 27. Батурин. - Універсал Івана Мазепи значному війському товаришеві Михайлові Миклашевському на спорудження млина}}</ref>''' Петнадесет години Миклашевски управлява [[Стародубски полк|Стародубския полк]] и през това време натрупва огромни богатства, които си личат за поколения напред у потомците му, отчасти и до днес.'''<ref name=":023233" />''' Богатствата са предимно земи и повечето от тях Миклашевски получава с [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсали]] ([[Указ|укази]]) на Мазепа, но много от тях са присвоени и по силата само на властта му като [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]].'''<ref name=":023233" />''' Първите владения в [[Стародубски полк|Стародубския полк]] Михаил Андреевич Миклашевски получава още през 1691 г.: съгласно [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 21 май 1961 г. [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] му подарява село ''Каменни езера'' (днес: с. [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]]), в [[Новгород-Северски|Новгород-Северска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]] и село [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] край град [[Стародуб]], и утвърждава на негово име четири [[Воденица|воденици]] на реките Титва, Росуха и Вабла, закупени от самия [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]], „съблюдавайки“ при това „и войсковата част с размерните имоти, които на него, хетмана, принадлежат“.'''<ref name=":0232333">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=48|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=30}}</ref>'''<ref name=":323" /><ref name=":72" /> Две години по-късно, през 1693 г., Миклашевски получава още две села: през юли – село [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]] (близо до [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], в [[Глухов|Глуховска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]]), а през ноември – село [[Понуровка]].<ref name=":72" />'''<ref name=":21">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=261|chapter=№ 215, 1693, листопада 15. Стародуб. - Універсал Івана Мазепи про повернення села Понурівка стародубівському полковникові Михайлові Миклашевському}}</ref>''' Последното било дадено дори при изключителни условия: В универсала ([[Указ|указа]]) се пише:'''<ref name=":21" /><ref name=":0232333" />'''<ref name=":72" />{{Цитат|''Осведомяваме с този Наш [[Универсал (документ)|универсал]] цялата [[Генерална старшина|старшина]] и простолюдието на Запорожката войска на Негово Царско Пресветло Величество и всекиму, комуто е нужно да бъде известен, че по време на Нашето прибивание в Стародуб, [[Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, полковник Стародубски, Ни докладва, че дворът негов не може да задоволи домашните потребности негови и постоянните разходи за прием на хора, заради което помоли за себе си военоначалническото ласкаво уважение, да му върнем в негово владение желаното село [[Понуровка]], намиращо се в Баклански [[уезд]]; та така, Ние, хетманът, скланяйки се над молбата на споменатия пан полковник Стародубски и обсипвайки го с Нашата ласка, отдаваме това село Понуровка от Нашата област и го прикрепяме отново към него, защото искаме да може да задоволи домашните си потреби [...].''|[[Универсал (документ)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 15 ноември 1693 г.}} Облагодетелствайки себе си, Миклашевски също обогатил и своите зетьове, които били щедро надарени с имоти, намиращи се под негова власт.'''<ref name=":0232333" />''' Миклашевски управлява полка и богатее до 1704 г.: през тази година е лишен от властта си.'''<ref name=":0232333" />'''<ref name=":72" /> Още през април 1703 г. Мазепа се оплакал на царя от [[Стародубски полк|стародубския полковник]], че бил водил някаква тайна кореспонденция с поляците; а на следващата година Мазепа, опитвайки се да покаже на царя, че е заобиколен от хора със съмнителна „лоялност“, посочил отново Миклашевски, в чиято кореспонденция с [[Велико литовско княжество|литовския]] [[магнат]] и [[Трокско войводство|трокски]] [[Кастелан (Полша)|кастелан]] Михаил Казимир Коцел били открити уж ясни признаци за измяна от страна на [[Стародубски полк|стародубския полковник]].'''<ref name=":0232333" /><ref name=":722">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1560|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=245-246}}</ref><ref name=":92">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=55|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref>''' Миклашевски дори е съден в Батурин, но е доказан само фактът на кореспонденцията с Коцел – и за това, че кореспонденцията е водена без знанието на хетмана, Миклашевски е отстранен от служба.'''<ref name=":0232333" /><ref name=":92" />''' Според украинския историк Александър Лазаревски (1882 г.) няма съмнение, че подозренията на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа|Мазепа]] срещу последния са измислени, тъй като положението на Миклашевски, както семейното, така и икономическото, е било такова, че той не е могъл да мисли за никакви „неверности“; той кореспондира с Коцел, както и с другите си литовски съседи, разбира се, относно своите търговски дела: за [[поташ]], за [[коноп]], но със сигурност не и за присъединяването на [[Малорусия]] към [[Полско-литовската държава]].'''<ref name=":0232333" /><ref name=":722" />''' Най-вероятно Мазепа е искал да отклони вниманието на руския цар и за тази цел е пожертвал Миклашевски, а може би имението на последния е било нужно на хетмана за да го даде на някой негов близък.'''<ref name=":0232333" />'''<ref name=":82" /> Според съвременни украински историци (2009 г.) твърденията на хетман Мазепа относно Михаил Андреевич Миклашевски са правдоподобни и той наистина е водил тайни преговори с полско-литовски [[Магнат|магнати]] с цел обединение на Казашкото хетманство (под името „Велико руско княжество“) с Полско-литовската държава, като то да е третата равноправна част на една нова Полско-литовско-казашка държава.<ref name=":152" /> Кореспонденцията между Михаил А. Миклашевски и Михаил К. Коцел е първият известен случай на политически отношения между представител на Казашкото хетманство и представител на Полско-литовската държава, които не са били разрешени от царското правителство на Русия.<ref>{{Цитат книга|last=Кресін|first=Олексій Веніамінович|title=Політико-правова спадщина української політичної еміграції першої половини XVIII століття|url=https://www.academia.edu/35952269/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%96%D0%BD_%D0%9E_%D0%92_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%96%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%97%D0%BD%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D1%97_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%96%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%97_%D0%B5%D0%BC%D1%96%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D1%96%D1%97_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%88%D0%BE%D1%97_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_XVIII_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%96%D1%82%D1%82%D1%8F_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%96%D1%8F_%D0%9A_2001_468_%D1%81_Oleksiy_Kresin_Political_and_Legal_Heritage_of_Ukrainian_Political_Emigration_in_the_First_Half_of_18th_Century_Monograph_|accessdate=2024-11-18|year=2001|publisher=Інститут держави і права імені В. М. Корецького Національної академії наук України|location=Київ|lang=uk|pages=88|chapter=Розсіл 2. Проблеми розвитку державності у контексті зовнішніх зв'язків українських, політичних суб'єктів (1687 — 1708 роки)}}</ref> Така или иначе, Миклашевски е заплашен с лишаване от чиновете му и отнемане на именията му, които хетманът е можел да му отнеме също толкова свободно, колкото му ги е и дал.'''<ref name=":02323332">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=48|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=30-31}}</ref>''' Наложило му се е да поиска от Мазепа нов [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]], който да „покрие“ както получените от хетмана имения, така в частност онези, които Миклашевски е придобил без универсал.'''<ref name=":02323333">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=49|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=31}}</ref>'''<ref name=":82" /> Бившият стародубски [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] знае добре как да се обърне към Мазепа: хетманът по това време стои с войска край Любар във [[Волиния]]; Миклашевски му занася там като подарък „намет“ (палатка) за сто [[Талер|талера]] и получава в замяна през август същата година от Мазепа универсал, според който на името на Миклашевски се оставят всички придобити от него имоти в Стародубщината (околията около град [[Стародуб]]); в хетманския универсал се пише:'''<ref name=":203" /><ref name=":02323333" />'''<ref name=":82" /> {{Цитат2|[...] имайки благосклонността Наша хетманска и войскова, за значимото и вярно свое служене на монаршеския на Негово Царско Пресветло Величество престол, във [[Казашко хетманство|Войската Запорожка]] за Нас, Хетмана, и предшествениците Наши, на значими високи войскови позиции заставащ, [[Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, [[Благородничество|знатен]] другар на [[Казашко хетманство|Запорожката войска]], е надарен от Нас със села във вечна своя принадлежност, покрити както с Наши [[Универсал (документ)|уневерсали]], така и потвърдени с [[Царска грамота|монаршески на Негово Царско Пресветло Величество грамоти]], в [[Стародубски полк|полка Стародубовски]] биващи, а именно: с. [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], с. [[Демянки (Брянска област)|Демянки]], с. [[Понуровка]], с. [[Картушин (село)|Картушин]], [[слобода]] [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]], с. [[Камянка (Шосткински район)|Каменка]], които с ония универсали чрез някакви си там случайности са застрашени, на които сега отново Ни моли той, панът Миклашевски, за издаване на Наш хетмански универсал за тия дадените му села, потвърдени с монаршески грамоти, както и за купените и устроените с негови средства имоти, а особено за мелници, за които има правни записи в себе си [...], че хайде всички универсали Наши да бъдели потвърдени попитал Нас. Затова Ние, хетманът, приемайки благоволно неговата, на пан Миклашевски, входирана молба, [...] потвърждаваме всички наши биши универсали наново.|style=font-style: italic|[[Универсал (документ)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10 август 1703 г.}} Немилостта на [[Иван Мазепа|Мазепа]] не трае дълго: през 1705 г.'''<ref name=":02323333" />'''<ref name=":82" /> Миклашевски е върнат на длъжността [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]], вероятно защото самият [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] е осъзнал необосноваността на оставката на човек, чиято тридесет и петгодишна служба във Запорожката войска говори сама за себе си.'''<ref name=":02323333" />'''<ref name=":82" /> Съществува обаче и документ на цар Петът I от 16 декември 1704 г., в който царят нарежда „верният наш поданик“ Миклашевски да бъде върнат на длъжност.'''<ref name=":93">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=56-57|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref>''' Но преданието разказва, че оттогава Миклашевски станал недолюбван от Мазепа и последният с удоволствие се отървал от него.'''<ref name=":02323333" />'''<ref name=":82" /> Много е вероятно връщането на полковническата длъжност на Миклашевски да се е случило под натиска на общественото мнение, а не по волята на хетмана, и това да е била причината за тази неприязън.'''<ref name=":02323333" />''' Същото това предание разказва, че за да се отърве от Миклашевски, Мазепа го изпратил на [[военна кампания]] през 1706 г. в [[Несвиж]] със само 400 [[казаци]].'''<ref name=":02323333" /><ref name=":822">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1561|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=246-247}}</ref>''' Такъв малък отряд е трябвало да привлече вниманието на [[Шведи|шведите]].'''<ref name=":02323333" />''' В действителност, [[Велика северна война|шведите нападат]] и Миклашевски загива на 19 март 1706 г. в битка край [[Несвиж]].'''<ref name=":02323333" />'''<ref name=":322223" />'''<ref name=":8222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1562|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=247}}</ref>''' Дали Мазепа е разчитал на това, или не, но се случило точно така: шведите нападат отряда, който, защитавайки се, загубил половината от хората си, убити и взети в плен; Миклашевски бил сред загиналите.'''<ref name=":023233332">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=49|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=31-32}}</ref>'''<ref name=":322223" />'''<ref name=":8222" />''' == Герб == Освен [[Миклашевски (благороднически род)#Официален герб|официално утвърдения герб]] на държавно ниво в „''Общия гербовник на дворянските родове на Всеруската Империя“'' от 1797 г. – официалния списък на [[Аристокрация|благородничеството]] в [[Руска империя|Руската империя]] –, някои представители от рода Миклашевски са използвали други гербове, някои от тях подобни на официалния герб, а други – доста по-различни.<ref name=":212">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=171}}</ref> Михаил Андреевич Миклашевски използва няколко ==== Алтернативен герб 1 ==== Освен официалната версия на герба на Миклашевски, се среща и друга версия с пет вместо три щраусови пера в [[Герб#Нашлемник|нашлемника]], както е изобразено върху портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от първата половина на XVIII век, поместен в книгата „Малоруски родословник“ от 1912 г.<ref>{{Cite book|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=526|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=476-477}}</ref> Този герб е описан в заявление на Миклашевски до руския император с цел официалното му утвърждаване.<ref name=":212" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Portrait_of_Mikhail_Andreevich_Miklashevsky_(Colonel_of_Starodub)_with_Ostoya_CoA.jpg|Портрет на Михаил А. Миклашевски; горе в дясно е изобразен герб Остоя с пет щраусови пера в нашлемника Файл:Ostoja_CoA_Miklashevsky_2.svg|Графично изображение </gallery> ==== Алтернативен герб 2 ==== На портрет на Михаил Андреевич Миклашевски от първата половина на ХѴІІІ век е изобразен класическият герб [[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]: в червено [[Щит (хералдика)|поле]] – сребърни полумесеци и меч със златен [[:Файл:Sword parts numbered.svg|ефес]]; [[Щит (хералдика)|щитът]] е увенчан с шлем и златна корона с пет щраусови пера; [[Герб#Наметка|наметката]] е червена, подшита със сребро. Около герба са изписани буквите: Е. Ц. П. В. М. М. П. С. В. З., т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:RU_Ostoja_CoA_Miklashevsky_8.svg|Графично изображение на герб на Михаил А. Миклашевски </gallery> ==== Алтернативен герб 3 ==== Друг герб на Михаил Андреевич Миклашевски представлява „в червено поле две златни пресичащи се стрели с остриетата надолу и [[лък]] с опъната тетива“.<ref name=":212" /> Около щита са изписани буквите: Е. Ц. П. В. М. М. П. С. В. З., т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":212" /> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]]. Tози герб е изобразен върху посмъртен портрет на Михаил Андреевич Миклашевски, създаден за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]].<ref name=":29">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|заглавие=Київ і Стародубщина. Герб стародубського полковника височіє над головним майданом України|фамилно_име=Роздобудько|първо_име=Ігор|дата=2021-01-05|труд=Радіо Свобода|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230301084722/https://www.radiosvoboda.org/a/starodubshchyna-herb-myklashevsky-liadski-vorota/31033141.html|архив_дата=2023-03-01|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":30">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|заглавие=Myklashevsky, Mykhailo A.|фамилно_име=Struk|първо_име=Danylo Husar|дата=1993|труд=Internet Encyclopedia of Ukraine|издател=Canadian Institute of Ukrainian Studies|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210145523/https://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CM%5CY%5CMyklashevskyMykhailoA.htm|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-09-29}}</ref><ref name=":212" /><gallery mode="packed" heights="150"> Файл:Полковник_Миклашевський_2.jpg|Оригинален портрет на Михаил Андреевич Миклашевски за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA_Miklashevsky_4.svg|Компютърна графика на герба върху портрета </gallery>Същият герб е изобразен и върху фасадата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], която е била построена в периода 1696-1701 г. заедно с църквата „Св. Георги“ (главната църква на манастира) със средства на [[Стародубски полк|стародубския полконик]] Михаил Миклашевски.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|заглавие=Видубицький монастир|автор=Київська Митрополія Української Православної Церкви|труд=Офіційний сайт Київської Митрополії Української Православної Церкви|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230324034011/https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|архив_дата=2023-03-24|достъп_дата=2023-10-10}}</ref><ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":212" /> Около щита на герба върху фасадата има друга абривиатура от тази върху портрета на полконика. Абривиатурата на фасадата е следната: М. М. Е. Ц. П. В. В. З. П. С., което означава: „''Михаил Миклашевскій, Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Войска Запорожскаго полковникъ Стародубовскій''“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски – на [[W:EN:Казашко хетманство|Запорижката войска]] на Негово Царско Пресветло Величество [[W:BG:Стародубски полк|полковник Стародубски]]}}).<ref name=":29" /><ref name=":30" /><ref name=":212" /> Освен това, същият герб, но без букви около щита, е изобразен и върху [[Полска порта|Полската порта]] на централния [[Майдан Незалежности|площад „Независимост“]] в [[Украйна|украинската]] столица [[Киев]].<ref name=":29" /> По погрешка при реконструкцията на портата гербът е изобразен в светлосиньо вместо червено поле.<ref name=":29" /><gallery mode="packed" heights="150"> Файл:Refectory_(Church_of_the_Saviour)_in_Vydubychi_Monastery,_Coat_of_arms_of_Miklashevsky,_2021.jpg|Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] с герба на Миклашевски над входната врата Файл:Coat_of_arms_of_Miklashevsky_on_the_façade_of_the_Refectory_(Church_of_the_Saviour)_in_Vydubychi_Monastery,_2021.jpg|Гербът на Миклашевски над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] Файл:CoA_Miklashevsky_10.svg|Компютърна графика на герба над входната врата на Спасо-преображенската трапезарна църква Файл:17-07-02-Maidan_Nezalezhnosti_RR74346.jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски Файл:20120420_120559_Ukraine-Kiev_(32802361776).jpg|[[Полска порта|Полската порта]] в [[Киев]] с герба на Миклашевски (погрешно изобразен в светлосиньо) </gallery> ==== Алтернативен герб 4 ==== Съществуват множество други портрети на [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски, които всъщност са по-късни копия на портрета за [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]], но те съдържат важна разлика от оригиналния портрет, а именно, че те всички показват различни гербове.<ref name=":213">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=171}}</ref> Първото копие, което днес е изгубено, но за което можем да съдим от публикацията „Малоруски родословник“<ref name=":3222322">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=530|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=478-479}}</ref>, в която то е било публикувано, показва разсечен [[Щит (хералдика)|щит]]: в първата част е поместен гербът „[[Остоя (благороднически герб)|Остоя]]“, само че в лазурно поле, а не в традиционното червено поле; във втората част: в сребърно поле е разновидност на герба „Сушински“. Щитът е увенчан с [[Герб#Шлем|шлем]] с [[Корона (хералдика)|корона]] и три щраусови пера като [[Герб#Нашлемник|нашлемник]], а около него има [[Герб#Наметка|наметка]] и изписани буквите Е. Ц. П. В. М. М. П. С. 3. В.,<ref name=":3222322" /><ref name=":204">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=141|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=111}}</ref> т.&nbsp;е. „Его Царскаго Пресвѣтлаго Величества Михайло Миклашевскій полковникъ Стародубовскій Войска Запорожскаго“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] на Запорожката войската на Негово Царско Пресветло Величество}}).<ref name=":2122">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170-171}}</ref> Изображението е черно-бяло, но за цветовете може да се съди от сходен блазон в „Малоруски гербовник“.<ref name=":2024">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=140|accessdate=2023-09-23|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=110-111}}</ref> Този герб е пресъздаден като цветна леха в градината пред господарската къща на рода Миклашевски в [[Миклашевски#Имение в село Биленке|тяхното имение в село Биленке]], както показва една фотография от него време.<ref>{{Cite web|url=https://www.kajuta.net/node/4029|title=Имение Миклашевских в селе Беленькое Екатеринославского уезда (ныне Запорожская обл., Украина)|автор=Арбатская, Юта; Вихляев, Константин|last=|first=|труд=Сайт семейного творчества|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221210064233/https://www.kajuta.net/node/4029|архив_дата=2022-12-10|достъп_дата=2023-06-02|last2=|first2=|archive-url=|archive-date=|access-date=|website=|language=}}</ref><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Михаил_Миклашевский,_Малороссийский_родословник.jpg|Копие на портрета от Видубицкия манастир с порменен герб Файл:RU_CoA_Miklashevsky_5.svg|Графично изображение Файл:Усадьба_Миклашевских_в_с._Беленьком;_сад_перед_домом_с_гербом_Миклашевских.jpg|alt=|Градината пред господарската къща на Миклашевски в имението им в [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] (фотография от преди 1917 г.) </gallery> ==== Алтернативен герб 5 ==== Друг герб на Михаил Андреевич Миклашевски представлява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова; нашлемникът: три щраусови пера.<ref name=":205">{{Цитат книга|last=Лукомський|first=Владислав Крискентійович|last2=Модзалевський|first2=Вадим Львович|others=с рисунками Егора Нарбута|title=Малоросійський гербовник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D0%BA%D1%96%D0%B9_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A_(1914).djvu&page=141|accessdate=2023-09-18|year=1914|publisher=издание Черниговского дворянства, типография Сириус|location=Санкт Петербург|lang=ru|pages=111}}</ref><ref name=":21223">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170}}</ref><ref name=":283">{{Cite journal|last=Малик|first=Євген Іванович|date=травень–червень 2012|title=Герби роду Миклашевських|url=https://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf#page=6|journal=Місто Ярославни|language=uk|publisher=Управління культури і туризму Сумської обласної державної адміністрації|publication-place=Путивль|volume=11|issue=3|pages=6|archive-url=https://web.archive.org/web/20220609020511/http://putivl-zapovidnyk.pp.ua/pdf/3_2012.pdf|archive-date=2022-06-09}}</ref> Около щита са изписани буквите: М. М. П. В. И. Ц. П. В. 3. С., т.&nbsp;е. „Михайло Миклашевскій, полковникъ войска ихъ царскаго пресвѣтлаго величества Запорожскаго Стародубовскій“ ({{Lang|bg|Михаил Миклашевски, [[Стародубски полк|Стародубски полковник]] от Запорожката войската на тяхното царско пресветло величество}}).<ref name=":205" /><ref name=":21223" /><ref name=":283" /> Особено за щита е, че той е изобразен в [[Щит (хералдика)#Разновидности|испанска форма]], а не в [[Щит (хералдика)#Разновидности|полска форма]] или използваната традиционно в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]]. Tози герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1694 г.<ref name=":205" /><ref name=":21223" /><ref name=":283" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать_М._А._Миклашевского_1694_г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1694 г. Файл:RU_CoA_Miklashevsky_7.svg|Графично изображение </gallery> ==== Алтернативен герб 6 ==== Друг герб е изобразен върху печат на Михаил Андреевич Миклашевски от 1701 г., който е сходен с печата му от 1694 г., но съдържа няколко разлики. Новият печат изобразява две надолу сочещи стрели, пресечени като [[Андреевски кръст|Андреевския кръст]], съпровождани отдолу от подкова, а нашлемникът са три щраусови пера – до тук са приликите с печата от 1694 г.<ref name=":21224">{{Цитат книга|last=Шпунтов|first=Александр Васильевич|title=Родовые гербы Стародубщины|url=https://web.archive.org/web/20230929144238/https://files.vgd.ru/19421/BAp45DBsxcxeO1n6KiuRPwSyl09qkVWX/21.jpg|accessdate=2023-09-29|year=2016|publisher=Столица|location=Москва|lang=ru|isbn=978-5-906863-48-5|pages=170}}</ref> Първата разлика обаче е, че между долните две букви „З“ и „С“, намиращи се около щита, е изобразен [[Гръцки кръст|гръцки (православен) кръст]].<ref name=":21224" /> Друга разлика е оформянето на щита в традиционно използваната в [[Руска империя|Руската империя]] [[Щит (хералдика)#Разновидности|английска форма]], а не в исппанската форма, която е била на печата от 1694 г. Освен това, друга важна разлика е, че шлемът е увенчан от благородническа корона.<ref name=":21224" /> Разлика е също така, че буквата „И“ е изобразена огледално, приличайки по този начин на латинската буква „N“.<ref name=":21224" /><gallery mode="packed" heights="275"> Файл:Печать_М._А._Миклашевского_1701_г.jpg|Печат на Михаил А. Миклашевски от 1701 г. Файл:RU_CoA_Miklashevsky_9.svg|Графично изображение </gallery><gallery mode="packed" heights="275"> </gallery><gallery mode="packed" heights="275"> </gallery> == Владения == В историческите извори се спомнават множество [[Имение|имения]], [[Вотчина|вотчини]], [[Село|села]], [[Слобода|слободи]] и други видове населени места, придобити от Михаил А. Миклашевски като [[Феодализъм|феодална]], [[Таблица на ранговете|рангово-длъжностна]] или частна собственост.<ref name=":542">{{Цитат книга|last=Ригельман|first=Александр Иванович|title=Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще|url=http://history.org.ua/LiberUA/e_dzherela_povestvovanie_1847/e_dzherela_povestvovanie_1847.pdf|accessdate=2023-08-01|year=1847|publisher=Университетская типография|location=Москва|lang=ru|pages=194-199}}</ref><ref name=":102">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0002219|accessdate=2023-07-29|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=417-419}}</ref><ref name=":32222222">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/525/zoom/6|accessdate=2023-08-22|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477-478}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Лазарев|first=Яков Анатольевич|date=2017|title=Место украинской казацкой элиты в составе российского дворянства в первой половине 1760-х гг.|url=https://www.academia.edu/32118464/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2_%D0%AF_%D0%90_%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D1%8D%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%8B_%D0%B2_%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5_1760_%D1%85_%D0%B3%D0%B3_%D0%92%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8B_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_2017_3_pdf|journal=Вопросы истории|language=ru|publication-place=Москва|issue=3|pages=70-85|issn=0042-8779|url-access=Registration|access-date=2023-07-29}}</ref> Михаил Андреевич Миклашевски се сдобива с богати владения; никой от неговите съвременници полковници не е придобивал такива. В тогавашната [[Глухов|Глуховска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]] (област) негови имения са целите [[Село|села]]: [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]], [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], [[Волокитине]], [[Кочерги]] и [[Палиевка (Шосткински район)|Палиевка]], както и [[Слобода|слободите]] и [[Хутор|хуторите]]: [[Дорошивка (Шосткински район)|Дорошивка]], [[Калашинивка (Сумска област)|Калашиновка]], [[Кубареве (Сумска област)|Кубареве]] и други. В [[Стародубски полк|Стародубска сотня]] той притежава шест села: [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]], [[Понуровка]], [[Демянки (Брянска област)|Демянки]], [[Картушин (село)|Картушин]] и [[Рюхов|Рухов]]; три от тях – Демянки, Картушин и Рухов – той иззел от [[Стародуб|Стародубското кметство]] и ги направил своя частна собственост; Нижнее, Камянка и Понуровка – принадлежали на „службата му“ – т.&nbsp;е. той ги е владеел като служебна собственост докато е полковник на [[Стародубски полк]]; въпреки това тези села в крайна му биват дадени като лична собственост с [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|хетмански универсали]] (укази) и [[Царска грамота#Русия|руски царски дарствени грамоти]]. Към тези села Миклашевски прибавя и село [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] в тогавашната [[Почеп (град)|Почепска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]] (област), използвайки вече своята собствена власт. Освен селата имало и [[Слобода|слободи]] и [[Хутор|хутори]], заселени от самия Михаил А. Миклашевски: [[Истровка (Брянска област)|Истровка]], [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]], Верхний Млинок (край [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]]), [[Буда-Понуровска]] и други. От тези владения ([[Имение#Русия|имения]]) през 1710 г. хетман [[Иван Скоропадски]] отнема от Михаил А. Миклашевски село Палиевка за да го подари на жена си, а в замяна му дава друго село – село [[Бели Колодез (Брянска област)|Бели Колодез]], близо до [[Новозибков]].<ref name=":932" />'''<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=http://irbis-nbuv.gov.ua/cgi-bin/ua/elib.exe?Z21ID=&I21DBN=UKRLIB&P21DBN=UKRLIB&S21STN=1&S21REF=10&S21FMT=online_book&C21COM=S&S21CNR=20&S21P01=0&S21P02=0&S21P03=FF=&S21STR=ukr0006310|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 415-416}}</ref><ref name=":1">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://archive.org/details/libgen_00854134/page/n96/mode/1up|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=47}}</ref><ref name=":524" />''' {| class="wikitable" ! colspan="3" |Владения на рода Миклашевски |- !Населено място !Владение от (година) – до краха на Руската империя през 1917 г. (ако не е указано друго) !Страна днес |- |с. [[Бели Колодез (Брянска област)|Бели Колодез]] |от около 1700 до 1706 г.'''<ref name=":8">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=95|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=61, 180-181, 413-414}}</ref>''' и после от 27 ноември 1719 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]]'''<ref name=":1022">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=363|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=751-752}}</ref><ref name=":8" />''' (в други източници двусмислено се посочва от 1710 г.)'''<ref name=":023223">{{Цитат книга|last=Лазаревский|first=Александр Матвеевич|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33}}</ref>'''<ref name=":932">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248}}</ref>'''<ref name=":524">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/530/zoom/6|accessdate=2023-08-22|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=480}}</ref>''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Березьовка (Стародубски общински окръг)|Березьовка]] |от 10.08.1704 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].'''<ref name=":203" />'''<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|заглавие=Фонд 51, Опис 1, Справа 5: Універсали гетьмана Івана Мазепи і Данила Апостола родині стародубського полковника Михайла Миклашевського про підтвердження права власності на млини та хутори Березовщина та Десятуха Другої Стародубської полкової сотні. Наявні документи 1706 р. Копія ХІХ|автор=Центральний державний історичний архів України, м. Київ|дата=1704-1729|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231015213758/https://archium.cdiak.archives.gov.ua/file-viewer/61648#file-1000458|архив_дата=2023-10-15|достъп_дата=2023-10-15}}</ref><ref name=":6">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n79/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=72}}</ref> Собственост най-късно до 1831 г.<ref name=":6" /> |Русия |- |с. [[Биленке (Запорожка област)|Биленке]] |от 1802 г.<ref name=":42">{{Цитат книга|last=Данилюк|first=П. I.|editor-last=Петрикін|editor-first=В. І.|title=Історія міст і сіл Української РСР|url=http://history.org.ua/LiberUA/IMSU_ZapObl_1970/IMSU_ZapObl_1970.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-17|volume=26 – Запорізька область|year=1970 г.|publisher=Інститут історії Академії наук УРСР; Харкiвська книжкова фабрика iм. М. В. Фрунзе|location=Київ|lang=uk|pages=298-308, 310|chapter=Біленьке}}</ref><ref name=":232">{{Cite journal|last=Харлан|first=Олександр Вікторович|date=2017 г.|title=Архітектурно-містобудівні дослщження садиби Миклашевських у селі Біленькому Запорізької області в 2016 р.|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf?|format=PDF|journal=Історія і культура Придніпров'я: Невідомі та маловідомі сторінки. Науковий щорічник.|language=uk|publisher=Видавець Олег Філюк|publication-place=Київ|volume=13|pages=31-48|archive-url=https://web.archive.org/web/20230526090752/https://shron1.chtyvo.org.ua/Kharlan_O/Arkhitekturno-mistobudivni_doslidzhennia_sadyby_Myklashevskykh_u_seli_Bilenkomu_Zaporizkoi_oblasti_v.pdf|archive-date=2023-05-26|access-date=2023-05-26|via=https://scholar.google.com.ua/citations?view_op=view_citation&hl=uk&user=PWALtGEAAAAJ&cstart=20&pagesize=80&sortby=pubdate&citation_for_view=PWALtGEAAAAJ:WbkHhVStYXYC}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Эварницкий|first=Дмитрий Иванович|title=Запорожье в остатках старины и преданиях народа|url=https://viewer.rusneb.ru/ru/000199_000009_003918731?page=325&rotate=0&theme=white|accessdate=2023-05-24|volume=Часть I|year=1888 г.|publisher=Издание Л. Ф. Пантелеева|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=273}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Новицький|first=Яків|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|others=Національна академія наук України; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Інститут історії України; Інститут мистецтвознавства, фольклористики та етнології ім. М. Т. Рильського; Запорізький національний університет; Запорізьке наукове товариство ім. Я. Новицького|title=Твори у 5 томах|url=https://web.archive.org/web/20230524120702/http://irbis-nbuv.gov.ua/E_LIB/PDF/ukr0008761.pdf|format=PDF|accessdate=2023-05-24|volume=2|year=2007 г.|publisher=Тандем–У|location=Запоріжжя|lang=uk|pages=167}}</ref><ref name=":3232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=551|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=496}}</ref> (някои източници твърдят за наличието на документи от 1780 г. и 1783 г., че селото още тогава принадлежало на Миклашевски, но копия от документите не са показани)<ref name=":02">{{Цитат книга|last=Яворницький|first=Дмитро Іванович|editor-last=Сохань|editor-first=Павло|title=Твори у 20 томах|url=https://web.archive.org/save/https://shron3.chtyvo.org.ua/Yavornytskyi/Tvory_u_20_tomakh_Tom_2.pdf|accessdate=2023-06-04|volume=2|year=2005|publisher=Тандем–У; Інститут української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського|location=Київ, Запоріжжя|lang=uk|isbn=966-7482-48-0|pages=183}}</ref> |Украйна |- |с. [[Буда-Понуровская|Буда-Понуровска]] |заселено от Миклашевски около 1696 г.,<ref name=":322232">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=530|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л–О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=478-479}}</ref>'''<ref name=":023223" /><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515}}</ref><ref name=":14">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=41|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=11, 72, 415, 418-419}}</ref><ref name=":423">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.archive-bryansk.ru/node/457|заглавие=Из цикла «Села Стародубского уезда». Буда Понуровская|автор=Чеплянская, Екатерина Александровна; Ющенко, Николай Егорович|издател=Государственный архив Брянской области|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230131073310/https://old.archive-bryansk.ru/node/457|архив_дата=2023-01-31|достъп_дата=2023-07-10}}</ref>''' няма официален хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] или [[Царски грамоти|царски дарствени грамоти]], тъй като се води част от землището на с. [[Понуровка]].'''<ref name=":14" />''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. Верхний Млинок на река Титва, край [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |заселен от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322232" /><ref name=":932" />'''<ref name=":1032">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=32|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=420, 425}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Волокитине]] |от 31.08.1688 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":0">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=138|chapter=№ 86, 1688, серпня 31. Батурин над Кустоловом. – Універсал Івана Мазепи Михайлові Миклашевському на село Волокитин „до ласки войсковой“}}</ref><ref name=":1322222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394}}</ref><ref name=":1222">{{Цитат книга|last=Граф Милорадович|first=Григорий Александрович|title=Родословная книга черниговского дворянства|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/126-t-2-ch-3-4-5-6-i-pril-1901#mode/inspect/page/578/zoom/4|accessdate=2022-12-12|volume=1, част 5|year=1901 г.|publisher=Санкт-Петербургская Губернская Типография|location=Санкт-Петербург|lang=ru|pages=124}}</ref>'''<ref name=":5252" />'''<ref name=":323">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=529|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=477}}</ref>'''<ref name=":023233" />''' (или 1679 г.),<ref>{{Cite journal|last=Михайліченко|first=Микола Анатолійович|last2=Кудінов|first2=Дмитро Валерійович|title=Парк-пам’ятка садово-паркового мистецтва місцевого значення «Волокитинський»: історія, сучасний стан та перспективи використання як об’єкту туризму|url=https://starovyna.sumdu.edu.ua/wp-content/uploads/2020/11/6-%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%96%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%B4%D1%96%D0%BD%D0%BE%D0%B2_compressed.pdf|journal=Сумська старовина|language=uk|issue=LVІ [56]|pages=67|doi=10.21272/starovyna.2020.56.6}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=436|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=386-390}}</ref><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.,<ref name=":13222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=440|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=390-392}}</ref> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=442|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=392-393}}</ref> |Украйна |- |с. [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]] |от 19.06.1693 г.,<ref name=":323" /><ref name=":72">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1560|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=245}}</ref><ref name=":12">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=48|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=18}}</ref> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":12" /><ref name=":02" group="Бележка">В [[Царска грамота#Русия|царската дарствена грамота]] като дата на издаване пише: „Писана сiя нша црского влчства жалованная грамота в нашемъ царствующемъ велицѣмъ граде Москъвѣ лѣта отъ соzданiа мира 7204 мсця априля 9 д. Гсдарствованiа ншего 14 году.“ Т.&nbsp;е. дата на издаване е ''9 април 7204 г.'' според тогава обичайното [[От сътворението на света|Византийското летоброене]]. Дата отговаря на 9 април 1696 г. според [[Юлиански календар|Юлианския календар]] (стар стил) и на 19 април 1696 г. според [[Григориански календар|Грегорианския календар]] (нов стил). Поради това, може да има известни разминавания в посочените дати в различни източници.</ref> – до ок. 1850 г.<ref name=":162">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|заглавие=Миклашевские и Шечковы в Ворголе|фамилно_име=Купцов|първо_име=Александр|дата=2022-08-03|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230705211456/http://zhurnal.lib.ru/k/kupcow_a_e/h9-91.shtml|архив_дата=2023-07-05|достъп_дата=2023-07-05}}</ref> |Украйна |- |с. [[Демянки (Брянска област)|Демянки]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":82">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1561|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=246}}</ref>'''<ref name=":034">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=221|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=177-178}}</ref><ref name=":5322">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/526/zoom/6|accessdate=2023-08-21|volume=3 (Л – О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=478}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":45" /><ref>{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=127|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=515-516}}</ref>''' |Русия |- |[[Хутор|х]]. [[Десятуха]] |от 15.09.1706 г. с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]].<ref name=":4" /><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n103/mode/2up|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=97}}</ref>'''<ref name=":034" />''' Собственост до около 1861 г.<ref name=":052">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|заглавие=ДЕСЯТУХА|автор=Стефашин, Николай Анатольевич; Стефашина, Вера Николаевна|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221204131826/https://www.puteshestvie32.ru/content/desyatuha|архив_дата=2022-12-04|достъп_дата=2023-11-19}}</ref> |Русия |- |с. [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] |заселено от Миклашевски през 1699 г. въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10 юни 1699 г.'''<ref>{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=327|chapter=№288, 1699, червня 10. Іванпіль. - Універсал Івана Мазепи стародубівському полковникові Михайлові Миклашевському з дозволом на місці його буди в Мглинській сотні осадити слобідку і при ній на річці Дівовці зайняти греблю і побудувати млин}}</ref><ref name=":5322" /><ref name=":0232232">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=357|accessdate=2023-08-05|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=337}}</ref><ref name=":1032" />''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. [[Волокитине#Дорошивка|Дорошивка]] |от 15.03.1689 г. съгласно [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]]<ref name=":1323">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=81|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=31, 386-390}}</ref> и потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 06.04.1722 г.<ref name=":132222" /> |Украйна |- |с. [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]] |от 12.12.1671 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Демян Многогришни|Демян Многогрешни]],<ref name=":132223">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=446|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=396-397}}</ref><ref name=":1222" /><ref name=":3322" /><ref name=":525" />'''<ref name=":0232" />''' потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Самойлович]] от 04.07.1672 г.<ref name=":1322232">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=445|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=395}}</ref> и 06.12.1677 г.,<ref name=":13222222">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:Vasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=444|accessdate=2023-08-08|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=394-395}}</ref> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 07.08.1687 г.,<ref name=":15">{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=71-72|chapter=№ 6, 1687, серпня 7. Гадяч. - Універсал Івана Мазепи колишньому військовому осавулові Михайлові Миклашевському на село Зазірки, слобідку Новосілки, гуту і млини}}</ref><ref name=":10">{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222" /> |Украйна |- |[[Махала|м]]. [[Истровка (Брянска област)|Истровка]] |заселена от Миклашевски около 1690 г.,'''<ref name=":5322" /><ref name=":9322">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александр Матвеевич|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1563|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=248-249}}</ref>''' официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 14.12.1710 г.'''<ref name=":34">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=224|accessdate=2023-08-07|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=180}}</ref><ref name=":9332">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1564|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=249}}</ref><ref name=":524" />''' |Русия |- |с. [[Калашинивка (Сумска област)|Калашинивка]] |от около 1690 г.<ref name=":322223">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=533|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=479}}</ref><ref name=":111">{{Cite journal|last=Токарєв|first=Сергій Анатолійович|date=2010|editor-last=Слєсарєв|editor-first=С. А.|title=Глуховская сотня за материалами ревизий Нежинского полка в 30-40-х годах XVIII ст.|url=http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|journal=Сіверщина в історії України|language=uk|publisher=Національний заповідник „Глухів“; Центр пам’яткознавства НАН України і УТОПІК|publication-place=Київ, Глухів|volume=3|pages=180|isbn=978-966-8999-20-8|archive-url=https://web.archive.org/web/20230414000502/http://nz-hlukhiv.com.ua/wp-content/uploads/sivershuna/sivershuna_2010.pdf|archive-date=2023-05-07}}</ref><ref name=":1222" />'''<ref name=":9322" />''' |Украйна |- |с. [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":323" /><ref name=":72" /><ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.<ref name=":12" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":02" group="Бележка" /> и презаверено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 10.08.1704 г.<ref name=":1022" />'''<ref name=":034" />'''<ref name=":82" /> – до 1708 г.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=305|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=uk|pages=259-260, 262-266, 389, 407-408, 425, 498}}</ref> |Украйна |- |с. [[Картушин (село)|Картушин]] |от 10.08.1704 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]]'''<ref name=":034" />'''<ref name=":82" />'''<ref name=":5322" />'''<ref name=":1022" /> – до 1706 г.<ref name=":032">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|заглавие=КАРТУШИН (КАРТУШИНО)|фамилно_име=Чеплянская|първо_име=Екатерина Александровна|труд=Стародубский уезд. Села и их жители|страници=4|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20221212183752/https://starodub.ucoz.ru/fio_sel4.htm|архив_дата=2022-12-12|достъп_дата=2023-08-01}}</ref> |Русия |- |с. [[Кочерги]] |от 07.08.1687 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":15" /><ref name=":13222322">{{Цитат книга|last=Василенко|first=Николай Прокофьевич|title=Материалы для истории экономического, юридического и общественного быта Старой Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3AVasilenko_N_P_Materialy_dlya_istorii_ekonomicheskogo_byta_Staroj_Malorossii_01_1901.pdf&page=82|accessdate=2023-08-09|volume=Выпускъ J: Генеральное следствие о маетностях Нежинского полка 1729-1730 гг.|year=1901|publisher=Земский сборник Черниговской губернии|location=Чернигов|lang=ru|pages=32}}</ref><ref name=":1222" />'''<ref name=":5252" />'''<ref name=":323" />'''<ref name=":023233" /><ref name=":37">{{Цитат книга|last=Вечерський|first=Віктор|title=Монастирі та храми Путивльщини|url=https://shron3.chtyvo.org.ua/Vecherskyi_Viktor/Monastyri_ta_khramy_Putyvlschyny.pdf?|accessdate=2023-06-28|year=2007 г.|publisher=Техніка|location=Київ|lang=uk|isbn=966-575-043-7|pages=149}}</ref>''' потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.,<ref name=":1322" /><ref name=":323" /> потвърдителен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]] от 16.12.1710 г.<ref name=":13222" /> |Украйна |- |с. [[Кубареве (Сумска област)|Кубареве]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223" /><ref name=":1222" />'''<ref name=":9322" />''' |Украйна |- |с. [[Кулаги (Брянска област)|Кулаги]] |владяно от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=450|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=404-405}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Левенка (Стародубски окръг)|Левенка]] |от около 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":36">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=357|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=311, 314}}</ref>''' – до 1699 г.'''<ref name=":3432">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=536|accessdate=2023-12-25|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-литография С. В. Кульженко|location=Киев|lang=RU|pages=482}}</ref><ref name=":36" />''' и отново от 1706 г. до 1719 г.'''<ref name=":3622">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=63|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=31, 75, 308-309, 314-315, 392}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]] |от 21.05.1691 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":125">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=40|accessdate=2023-08-14|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=10-11, 414-415}}</ref><ref name=":72" />'''<ref name=":323" /> потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":12" /><ref name=":02" group="Бележка" /> повторенен [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.'''<ref name=":034" /><ref name=":1022" />''' |Русия |- |[[Слобода|сл]]. Новоселки (''[[Гута (Шостински район)|Гутка на Миклашевски]]''; днес – ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') |от 07.08.1687 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],<ref name=":15" /><ref name=":10" /> потвърдителни хетмански универсали от 1688 и 1689 г.,<ref name=":13">{{Цитат книга|last=Модзалевський|first=Вадим Львович|title=Гути на Чернігівщині|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D0%B9._%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%96%D0%B3%D1%96%D0%B2%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%96._1926.pdf&page=92|accessdate=2024-02-08|year=1926|publisher=Українська академія наук|location=Київ|lang=ru|pages=81}}</ref> потвърдителна [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] от цар [[Иван V|Иван Алексеевич]], цар [[Петър I (Русия)|Петър Алексеевич]] и царевня [[София Алексеевна]] от 15.03.1689 г.<ref name=":1322" /><ref name=":323" /><ref name=":13" /> [[Слобода|Слободата]] Новоселки изчезва от географските карти още преди 1779 г.;<ref name=":17">{{Cite journal|last=Крапивний|first=Роман|date=2014|title=Гутний промисел на теренах Ніжинського полку в середині XVII – XVIII ст.|url=http://jnas.nbuv.gov.ua/article/UJRN-0000445988|journal=Ніжинська старовина|language=uk|volume=18|issue=21|pages=134|issn=2078-063X|access-date=2024-02-09}}</ref> тя се е намирала по течението на река Есман и река Усок в [[Глухов|Глуховски]] [[уезд]], близо до [[Волокитине]], [[Кочерги]] и [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].<ref name=":10" /><ref name=":1322" /><ref name=":323" /><ref name=":13" /> Историци считат, че тя просто е била преименувана на ''Гутка'' (а по-късно на ''[[Гута (Шостински район)|Гута]]'') – село, което се среща на картите на това място и до днес, и което е принадлежало на Миклашевски, и в него е имало стъкларска фабрика.<ref name=":17" /> Самото име „Гутка“ в превод означава „стъкларска фабрика“, а за да се разграничи от други селища със същото име, то [[Гута (Шостински район)|Гутка]] в официални документи се изписва с определение в скоби „''(на Миклашевски)''“.<ref>{{Цитат книга|last=Штиглиц|first=Николай Бернгардович|title=Список населенных мест Черниговской губернии по сведениям 1859 года|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/16873?query=%D0%B3%D1%83%D1%82%D0%BA%D0%B0#mode/inspect/page/101/zoom/4|accessdate=2024-02-09|year=1866|publisher=Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел|location=Санкт-Петербург|lang=ru|id=707{{!}}Гутка (Миклашевского), хут. вл.{{!}}при протоке р. Есмани.|pages=35|chapter=Черниговская губерния. III. Уезд Глуховский. Стан 2.}}</ref> |Украйна |- |с. [[Палиевка (Шосткински район)|Палиевка]] |заселено от Миклашевски около 1690 г.<ref name=":322223" /><ref name=":1222" />'''<ref name=":1" />''' до 1710 г.<ref name=":932" />'''<ref name=":2" />''' |Украйна |- |с. [[Понуровка]] |от 15.11.1693 г. съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]],'''<ref name=":21" />'''<ref name=":32222222" /><ref name=":72" /><ref name=":16">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=47|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=17-19, 385}}</ref>'''<ref name=":5">{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n127/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=121}}</ref>''' потвърдено с [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]] на [[Петър I (Русия)|Петър I]] от 19.04.1696 г.,<ref name=":12" />'''<ref name=":5" />'''<ref name=":02" group="Бележка" /> повторенен хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,'''<ref name=":034" /><ref name=":1022" />''' потвърдено отново с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Иван Скоропадски]] от 14.12.1710.<ref>{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=431|accessdate=2023-07-21|volume=1: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Друк. Всеукр. Акад. наук|location=Київ|lang=uk|pages=385}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Черниговский губернский статистический комитет|title=Календарь Черниговской губернии на 1891 год|url=https://archive.org/details/PK_AKChernigovProvince/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_1891_%D0%B3%D0%BE%D0%B4/page/n129/mode/2up?view=theater|accessdate=2023-10-16|volume=Годъ пятый|year=1890|publisher=Типографія Губернскаго Правленія|location=Чернигов|lang=ru|pages=123}}</ref> |Русия |- |[[Слобода|сл.]] [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]] |заселена от Миклашевски,'''<ref name=":5322" /><ref name=":02" />''' официално владение въз основа на хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] от 10.08.1704 г.,<ref name=":1022" /><ref name=":82" />'''<ref name=":043">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=56|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=24-25, 177-178}}</ref>''' потвърдено с хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на хетман Даниил Апостол от 13.01.1729 г.'''<ref name=":45">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=228|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=184-185}}</ref>''' |Русия |- |с. [[Рюхов]] |от 10.08.1704 г.'''<ref name=":32">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=479|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=433-435}}</ref>''' и потвърдителни хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от 15.09.1706 г.'''<ref name=":33">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=227|accessdate=2023-08-04|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=183-184}}</ref><ref name=":9322" />''' и 13.01.1729 г.'''<ref name=":45" />''' |Русия |- |с. [[Солова (Брянска област)|Солова]] |от 1690 г.'''<ref name=":5322" /><ref name=":22">{{Цитат книга|last=Лазаревська|first=Катерина|title=Український архів|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D1%96%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D1%94%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%83_(1929).djvu&page=50|accessdate=2023-08-05|volume=I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку|year=1929|publisher=Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук|location=Київ|lang=ru|pages=20, 426-430}}</ref>''' – до 1706 г.<ref name=":10222">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Обозрение Румянцевской описи Малороссии|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8._%D0%92%D1%8B%D0%BF._4_%E2%80%93_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9.pdf&page=99|accessdate=2023-12-22|volume=Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский|year=1866 г.|publisher=Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета|location=Чернигов|lang=ru|pages=487}}</ref>'''<ref name=":22" />''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Субовичи]] |владяна от Михаил Андреевич Миклашевски като служебно (рангово) владение по време неговото полковничество на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1689–1705 г.) и след това по време на полковничеството на сина му Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).'''<ref name=":32222" />''' |Русия |- |[[Махала|м]]. [[Яблонка (Брянска област)|Яблонка]] |заселена около 1700 г. от Михаил Андреевич Миклашевски.'''<ref name=":0232232" />'''<ref name=":23">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|заглавие=ЯБЛОНКА БРЯНСКАЯ ОБЛАСТЬ (посёлок, деревня, село, населённый пункт)|фамилно_име=Стефашин|първо_име=Николай Анатольевич|труд=Путешествие по Брянску|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220928211047/https://www.puteshestvie32.ru/content/yablonka|архив_дата=2022-09-28|достъп_дата=2023-08-23}}</ref> |Русия |} Освен тия цели населени места, Михаил Андреевич Миклашевски владее и множество други имоти:<ref name=":323" /> * през 1677 г. купува от Олязар Лукянович, жител на [[Воргол (Конотопски район)|Ворголско]], „земя и [[Вила (сграда)|вила]] с всички постройки“ за 3 [[Казашко хетманство#Парична система|копа]]; * на 27 ноември 1677 г. купува от Сергей Кондратенк Пушкаренко, жител на [[Глухов|Глуховско]], от брат му Никифор и от техните зетьове Андрей Пшеничнъй и Фьодор Проценко [[Вила (сграда)|вила]] в град [[Глухов]] за 100 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]]; * на 26 август. 1681 г. получава от Сергий Сахненко, жител на [[Уздица|Уздицко]], поле на [[концесия]]; * на 12 септ. 1681 г. купува от Гришка Мороз, атаман на [[Кочереж|Кочережско]], и неговата чета, както и от Игнат Череватий и неговото простолюдие – земя в с. [[Кочерги|Кочереги]] със задължението, Миклашевски „''в село [[Кочерги|Кочереги]] срещу двадесет [[Казашко хетманство#Парична система|копа]]'' ''да замени камбаната на църквата на Светия чудотворец Христов – Николай''“; * на 14 февр. 1682 г. купува от жителите на с. [[Кочерги|Кочереги]] – братя Нефеденко – махалата Градище за 10 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]]; * на 10 юли 1682 г. купува от Хвищенко и Проценко двор с имот в [[Глухов]] за 10 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]]; * на 07.08.1687 г. получава съгласно хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] в свое владение, насред друго, [[воденица]] на река Орел в село Орел и друга в село Будища, както и две воденици и една стъкларска фабрика в [[слобода]] Новоселки в [[Глухов|Глуховска]] [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]] (днес в Украйна).<ref name=":15" /> * на 15 март 1689 г. получава [[Царска грамота#Русия|царска дарствена грамота]], която потвържава владението на село [[Зазирки (Сумска област)|Зазерки]] и тамошната [[воденица]] на река Воргола; владеенето на село [[Кочерги]] с [[Воденица|воденици]] и [[язовирна стена]], построена на река Есман; владеенето на воденица край село Кочерги с язовирна стена в село [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]], както и владеенето на [[слобода]] Новоселки с тамошна воденица на река Есман и стъкларска фабрика на река Усок;<ref name=":13" /> и владеенето на село [[Волокитине]].<ref name=":1322" /> * на 9 май 1690 г. получава разрешителен [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа|Мазепа]] да построи заедно с Феско Мазуренко, поделяйки си собствеността на половина, [[рудник]] в село [[Веприн (Брянска област)|Веприн]].<ref name=":3">{{Цитат книга|last=Федоренко|first=Павло Костянтинович|title=Рудни Левобережной Украины в ХVІІ–ХVІІІ вв.|url=https://web.archive.org/web/20230901120429/https://gulevich.net/statiy.files/fedorenko_p_k_rudni_levoberezhnoy_ukrainy_v_xvii_xviii_vv.pdf|accessdate=2024-01-27|year=1960|publisher=Издательство Академии наук СССР|location=Москва|lang=ru|pages=196}}</ref> * на 21 май 1691 г. Миклашевски получава от [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа]] [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] за владеене на селата [[Камянка (Шосткински район)|Каменни Озера]] (днес: ''Камянка'') и [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], а с универсала изрично му се признава владеенето и четири закупени от него [[Воденица|воденици]] на реките Титва, Росуха и Вабла, „съблюдавайки“ при това „и войсковата част с размерните имоти, които на него, хетмана, принадлежат“; * на 10 юли 1691 г. купува от Филип Палчик, [[Казаци|казак]] от [[Демянки (Брянска област)|Демянковско]], една [[воденица]] на река Ревна над село [[Демянки (Брянска област)|Демянки]] за 300 [[Казашко хетманство#Парична система|злоти]]; * на 8 март 1693 г. Феско Мазуренко, съсобственик на [[Рудник|рудника]] в село [[Веприн (Брянска област)|Веприн]], му продава „своята половина от вепринския рудник, която аз владея, с всички, принадлежащи към нея начинки и дворове, до другата половина от същия рудник, принадлежаща на [[Пан (обръщение)|пан]] Михаил Миклашевски, за 600 добри<ref group="Бележка">„'''''добри'''''“ монети са наричани монетите до паричната реформа на [[Стефан Батори]] от 1578-1580 г., както и ранните тригрошови монети след реформата (сечени през 1580-1600 г.). <u>Източник:</u> {{Cite journal|last=Юргенсон|first=Всеволод Александрович|date=2016|title=Денежное обращение Великого княжества Литовского: процессы унификации денежных систем Княжества и Короны|url=https://elib.bsu.by/bitstream/123456789/165602/1/187-194.pdf|journal=Крыніцазнаўства і спецыяльныя гістарычныя дысцыпліны|language=ru|publisher=Беларускі дзяржаўны ўніверсітэт|publication-place=Мінск|issue=11|pages=194|access-date=2024-01-28}}</ref> [[Казашко хетманство#Парична система|златици]] от полско сечение“;<ref>{{Цитат книга|last=Федоренко|first=Павло Костянтинович|title=Рудни Левобережной Украины в ХVІІ–ХVІІІ вв.|url=https://web.archive.org/web/20230901120429/https://gulevich.net/statiy.files/fedorenko_p_k_rudni_levoberezhnoy_ukrainy_v_xvii_xviii_vv.pdf|accessdate=2024-01-27|year=1960|publisher=Издательство Академии наук СССР|location=Москва|lang=ru|pages=62, 197}}</ref> така Миклашевски се сдобива с цялата мина.<ref>{{Цитат книга|last=Федоренко|first=Павло Костянтинович|title=Рудни Левобережной Украины в ХVІІ–ХVІІІ вв.|url=https://web.archive.org/web/20230901120429/https://gulevich.net/statiy.files/fedorenko_p_k_rudni_levoberezhnoy_ukrainy_v_xvii_xviii_vv.pdf|accessdate=2024-01-27|year=1960|publisher=Издательство Академии наук СССР|location=Москва|lang=ru|pages=79}}</ref> По-късно, на 15 юли 1704 г. хетман Мазепа издава потвърдителен универсал, че [[Рудник|рудникът]] принадлежи изцяло на Михаил Миклашевски.<ref name=":3" />'''<ref name=":18" />''' * на 19 юни. 1693 г. купува от Яск Огеевич, Веремей Иванович и Фьодор Мартинович, другари от [[Стародубски полк|Стародубския полк]], Бакланска [[Казашко хетманство#Сотня|сотня]], „[[вотчина]] –– дървета с пчелни хралупи, намираща се на територията на Баклан, близо до Росуха и Вабла, на устиетата им, в селище, наречено Борку“, за 28 [[Казашко хетманство#Парична система|копа]]; * на 28 юни 1693 г. купува от Юрко Мазуренко и сестра му Агафия,<ref name=":7">{{Цитат книга|last=Федоренко|first=Павло Костянтинович|title=Рудни Левобережной Украины в ХVІІ–ХVІІІ вв.|url=https://web.archive.org/web/20230901120429/https://gulevich.net/statiy.files/fedorenko_p_k_rudni_levoberezhnoy_ukrainy_v_xvii_xviii_vv.pdf|accessdate=2024-01-27|year=1960|publisher=Издательство Академии наук СССР|location=Москва|lang=ru|pages=62}}</ref> собственици на [[рудник]] в село [[Халеевичи]], „руда –– на река Корольовци, намираща се край [[Внуковичи (Брянская область)|Унуковичи]]<ref group="Бележка">Днешното село Внуковичи край [[Новозибков]].</ref>, с воденици, прилежащи към нея, [[Плевня|плевници]], дворове, зеленчукови градини“, за 300 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]].'''<ref name=":20" />'''<ref name=":7" /> Получава хетмански универсал на 15 юли 1704 г.'''<ref name=":20" />''' == Културно-обществена деятелност == === Каташински манастир „Св. Николай“ === През 1692 г. благодарение на [[Стародубски полк|стародубския полковник]] Михаил Андреевич Миклашевски е основан мъжкият [[манастир]] „Свети Николай“ край град [[Стародуб]], за чието основаване полковникът предоставил земята.'''<ref>{{Цитат книга|title=Універсали Івана Мазепи 1687–1709|url=https://web.archive.org/web/20240208230717/https://shron3.chtyvo.org.ua/Butych_Ivan/Universaly_Ivana_Mazepy_1687-1709.pdf|accessdate=2024-02-09|year=2002|publisher=Інституті української археографії та джерелознавства ім. М. С. Грушевського; Наукове товариство ім. Шевченка; Центральний державний історичний архів України, м. Київ|location=Київ, Львів|lang=ru|isbn=966-7155-61-7|pages=386-387|chapter=№ 349, 1702, червня 19. Іванпіль. - Універсал Івана Мазепи Свято-Микільському Катошинському монастиреві про підтвердження всіх надань}}</ref>'''<ref>{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref> Впоследствие, около манастира възниква село [[Каташин (Брянска област)|Каташин]].<ref name="Соколов2">{{cite web|url=https://www.kray32.ru/novozybkovskiy002_04.html|title=Седая Брянская старина|author=Соколов Я. Д.|publisher=|lang=|accessdate=2019-06-30|website=kray32.ru|date=|archive-date=2019-06-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20190630093141/https://www.kray32.ru/novozybkovskiy002_04.html|deadlink=no}}</ref> Манастирът е действал от 1692 до 1786 г., след което е закрит въз основа на [[Секуларизация|секуларизационната]] реформа на [[Екатерина II]] с нейн [[указ]] от 1786 г.<ref name="Дмитроченко">{{cite web|url=http://www.novozybkov.ru/beads/article/1011|title=Наша древняя земля. Каташинский монастырь|author=Дмитроченко А.|publisher=|lang=|accessdate=2019-06-30|website=novozybkov.ru|date=2016-05-08|archive-date=2019-07-09|archive-url=https://web.archive.org/web/20190709180258/http://www.novozybkov.ru/beads/article/1011|deadlink=no}}</ref> (според други източници – през 1778 г.<ref name="Соколов">{{cite web|url=https://www.kray32.ru/novozybkovskiy002_04.html|title=Седая Брянская старина|author=Соколов Я. Д.|publisher=|lang=|accessdate=2019-06-30|website=kray32.ru|date=|archive-date=2019-06-30|archive-url=https://web.archive.org/web/20190630093141/https://www.kray32.ru/novozybkovskiy002_04.html|deadlink=no}}</ref> или 1799 г.<ref>{{Цитат книга|title=Свод памятников архитектуры и монументального искусства России: Брянская область|url=https://web.archive.org/web/20190623172413/http://sias.ru/upload/SPAMIR_Bryansk.pdf|accessdate=2024-02-05|year=1998|publisher=Наука|location=Москва|lang=ru|isbn=5-02-011705-6|pages=388}}</ref>). След това манастирската катедрала става [[Енория|енорийска]] църква „Слизане на Светия дух“ и действа до 1923 г., когато е закрита и превърната в зърнохранилище. През 1960 г. е взривена. През 2001 г. на нейно място е издигнат кръст. Манастирската [[камбанария]] е частично запазена;<ref name="Дмитроченко" /> всичко друго е загубено.<gallery mode="packed"> Файл:Katashin Church.jpg|Църквата „Слизана на Светия Дух“ Файл:Katašyn, Duchaŭskaja. Каташын, Духаўская (1914).jpg|[[Интериор]] на църквата </gallery> === Видубицки манастир „Св. арх. Михаил“ === [[Файл:Полковник Миклашевський 2.jpg|мини|Портретът на Михаил А. Миклашевски, дарен на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] при погребението му там през 1706 г.]] Михаил Андреевич Миклашевски дарява средства за изграждането на централния храм на [[Видубицки манастир|Видубицкия манастир]] в [[Киев]] – катедралата „Св. aрх. Михаил“ (по-късно преименувана на „Св. Георги“) с пет [[Купол|купола]] в украински бароков стил (изградена 1696—1702 г.), както и средства за изграждането на манастирската трапезария с прилежащата към нея трапезарна църква „Св. Георги“ (по-късно преименувана на „Преображение Господне“, известна също като „Спасо-Преображенска църква“ или „църква на Преображението на Спасителя“), изградени 1691—1701 г.<ref name=":152" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://monastyrinfo.wixsite.com/vydubychi/georgijivskyj-sobor|заглавие=Георгіївський собор|автор=Свято-Михайлівський Видубицький чоловічий монастир|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230308203259/https://monastyrinfo.wixsite.com/vydubychi/georgijivskyj-sobor|архив_дата=2023-03-08|достъп_дата=2024-02-05}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://monastyrinfo.wixsite.com/vydubychi/hram-preobrazhennja|заглавие=Преображенський (трапезний) храм|автор=Свято-Михайлівський Видубицький чоловічий монастир|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230308203304/https://monastyrinfo.wixsite.com/vydubychi/hram-preobrazhennja|архив_дата=2023-03-08|достъп_дата=2024-02-05}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Павленко|first=Сергій|title=Оточення гетьмана Мазепи - соратники та прибічники|url=https://shron1.chtyvo.org.ua/Pavlenko_Serhii/Otochennia_hetmana_Mazepy_Soratnyky_ta_prybichnyky.pdf?|accessdate=2024-02-04|year=2004|publisher=КМ Академія|location=Київ|lang=uk|isbn=966-518-259-5|pages=54|chapter=1.8. Миклашевський Михайло Андрійович (1640-i pp.-1706)}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Бондаренко|first=Раїса Іванівна|title=Енциклопедія історії України|url=http://history.org.ua/LiberUA/ehu/1.pdf|accessdate=2024-02-05|volume=1: А–В|year=2003|publisher=Інститут історії України Національної академії наук України; Видавництво “Наукова думка”|location=Київ|lang=uk|isbn=966-00-0734-5|pages=505|chapter=Видубицький Свято-Михайлівський монастир у Києві}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|заглавие=Видубицький монастир|автор=Київська Митрополія Української Православної Церкви|труд=Офіційний сайт Київської Митрополії Української Православної Церкви|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230324034011/https://mitropolia.kiev.ua/vidubickij-monastir/|архив_дата=2023-03-24|достъп_дата=2024-02-05}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://vue.gov.ua/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%86%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D1%83_%D0%9A%D0%B8%D1%94%D0%B2%D1%96|заглавие=Видубицький монастир у Києві|фамилно_име=Вечерський|първо_име=Віктор Васильович|дата=2021-09-28|труд=Велика українська енциклопедія|език=uk|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220322170140/https://vue.gov.ua/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%86%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80_%D1%83_%D0%9A%D0%B8%D1%94%D0%B2%D1%96|архив_дата=2022-03-22|достъп_дата=2024-02-05}}</ref><ref name=":03">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pravenc.ru/text/1684561.html|заглавие=КИЕВСКИЙ ВЫДУБИЦКИЙ ВО ИМЯ АРХАНГЕЛА МИХАИЛА МУЖСКОЙ МОНАСТЫРЬ|автор=В. И. Ульяновский|дата=2018-06-01|труд=[[W:BG:Православна енциклопедия|Православная Энциклопедия под редакцией Патриарха Московского и всея Руси Кирилла]]|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230927141030/https://www.pravenc.ru/text/1684561.html|архив_дата=2023-09-27|достъп_дата=2024-02-05}}</ref> Над западния, южния и северния вход на църквата „Св. Георги“ са били вградени в стената [[Картуш|картуши]] и гербът на [[Ктитор|ктитора]] Миихаил А. Миклашевски, които обаче не са се запазили до днес.<ref name=":03" /> Орнаменталният вход на църквата „Преображение Господне“ с елементи от резба и [[щукатура]] (възобновен след пожара през пролетта на 1760 г., когато е пострадала трапезарията с храма) е увенчан с фигурален [[картуш]] с герба на Михиаил А. Миклашевски, който се е запазил до днес.<ref name=":03" /> През 1706 г. Михаил А. Миклашевски е погребан в специална [[крипта]] под катедралния храм „Св. арх. Михаил“ (днес: „Св. Георги“) във Видубицкия манастир където се намират тленните му останки и до днес.<ref name=":03" /> През 2010 г. със съдействието на един от наследниците на Миклашевски криптата е възстановена, а останките са положени в нов [[ковчег]]).<ref name=":03" /> При погребението на Михаил А. Миклашевски на манастира е дарен негов портрет, под който се намира следния надпис:{{Цитат|''Михаил Миклашевски на негово царско пресветло величество [[W:BG:Казашко хетманство|Запорожката войска]] [[W:BG:Стародубски полк|полковник Стародубовски]], [[W:BG:Блажен|блажен]] и [[Wikt:BG:приснопаметен|приснопаметен]] създател на два каменни храма в тази света Видубецка [[W:BG:Манастир|обител]], единия в памет на билите в [[Колоса]] [[W:BG:Михаил_(архангел)#Чудеса|чудеса на архистратига Михаил]], а другия с трапезария на [[W:BG:Георги Победоносец|светия великомъченик Георги]]. През 1706 г. той е убит от шведите в полския град [[W:BG:Несвиж|Несвиж]]. В този ръкотворен храм тялото, а душата в свишния неръкотворен почива. Вечна да му бъде паметта.''}} <gallery mode="packed"> Файл:Vydubychi Monastery 2008(Kiev).JPG|Видубицки манастир Файл:Комплекс споруд Видубицького монастиря, Спасо-Преображенська церква.jpg|Трапезарията с прилежащата ѝ църква „Преображение Господне“ (Спасо-Преображенска трапезарна църква) Файл:Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, Coat of arms of Miklashevsky, 2021.jpg|Трапезарията с прилежащата ѝ църква „Преображение Господне“ (Спасо-Преображенска трапезарна църква), 2021. Над входната врата е изобразен герба на дарителя ѝ – Михаил Андреевич Миклашевски Файл:Coat of arms of Miklashevsky on the façade of the Refectory (Church of the Saviour) in Vydubychi Monastery, 2021.jpg|Гербът на дарителя на църквата „Преображение Господне“ – Михаил Андреевич Миклашевски – изобразен над входната врата на църквата. Файл:The bell tower of Vydubychi Monastery.jpg|Камбанария Файл:Комплекс споруд Видубицького монастиря, дзвіниця та Георгіївський собор, вид з ботанічного саду.jpg|Видубицки манастир Файл:Комплекс споруд Видубицького монастиря, Георгіївський собор, вечірня підсвітка.jpg|Катедралата „Свети Георги“ Файл:Saint George Cathedral in Kyiv.jpg|Катедралата „Свети Георги“ </gallery><gallery mode="packed" heights="275"> </gallery> == Личен живот == Миклашевски е женен два пъти.'''<ref name=":023233333">{{Цитат книга|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=50|accessdate=2024-01-26|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=32}}</ref>'''<ref name=":322223" />'''<ref name=":8222" />''' Първият му брак се състои през 1671 г. с Евдокия Данилова Рубан – дъщерия на Данил Семьонович Рубан,'''<ref name=":8222" />''' глуховски сотник (през 1671 г.), а след това „полковник от избираемите пехотни полкове“ (1677 г.), убит край [[Чихирин|Чигирин]]; като [[зестра]] внася в брака [[воденица]] на р. Воргола в с. [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]].<ref name=":322223" /> Вторият брак е с Анна Владимировна Швейковска – [[Смоленск|смоленска]] благородничка.<ref name=":322223" />'''<ref name=":023233333" />''' В първия си брак тя е омъжена за Яков Иванович Самойлович, [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] на [[Стародубски полк|Стародубския полк]] (1685–1687 г.) и син на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Самойлович]]; заточен е в [[Сибир]] заедно със съпругата си, но по-късно тя е върната оттам и през 1701 г. се споменава в документ вече като съпруга на Михаил А. Миклашевски.<ref name=":322223" /> Кога точно се е омъжила повторно за Миклашевски не е известно. В документът от 1701 г. се пише, че Яков Грибовски, [[Войскови другар|войскови значков другар]], продава земята в с. [[Рюхов]] „''в нейна полза на г-жа Анна Швайковска Михайлова Миклашевска жена на полковника Стародубски''“ за 200 [[Казашко хетманство#Парична система|талера]].<ref name=":322223" /> На 25 юни 1706 г., след смъртта на Михаил А. Миклашевски, жена му е взета от хетман [[Иван Мазепа|Мазепа]] „под особена отбрана и протекция“.<ref name=":322223" />'''<ref name=":023233333" />''' Датата на смърта на Анна В. Швейковска не се знае с точност, но през 1729 г. тя е още жива, а по-късни сведения за нея вече няма.<ref name=":322223" /> От първата си съпруга Михаил Андреевич Миклашевски има двама сина и четири дъщери, а от съпругата си Швейковска – един син – Иван.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' Когато вдовицата на полковник Миклашевски узнава за смъртта му, тя взема мерки – докато тялото на убития се носи за погребение в [[Стародуб]], тя скрива част от богатството на съпруга си от доведените му деца.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' Слугинята на Анна Миклашевска разказа, че щом дошла вестта за смъртта на полковника, вдовицата Анна веднага пристигнала в Стародуб; тук на базара купила един кош с мед, в който поставила една напълнена с пари калаена „дамаджанка“; тя, според същия разказ, била изкопана от земята по заповед на полковника от неговия подчинен Даровски, още когато Миклашевски се оженил за Швейковска, и била поставена „в огромното скривалище, в каменната къща“.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' А освен това, при друг случай, Анна Миклашевска извадила от същото скривалище (сандък) още една калаена дамаджанка, от която взела две кисии с [[Червонец|червонци]], а третата оставила в дамаджанката.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' Доведените ѝ деца научили за това едва впоследствие.'''<ref name=":8222" />''' От това е видно, в какви отношения се намирала Швейковска с нейните доведени деца.'''<ref name=":023233333" />''' След като погребва съпруга си, вдовицата отива заедно с доведените си синове при [[Хетман на Запорожката войска|хетмана]] – да му се „поклони“ и да го помоли за неговата „опека“ за осиротялото семейство, т.&nbsp;е. да го помоли да издаде потвърдителен [[Универсал (документ)|универсал]] (указ) за владенията, останали като наследство от убития [[Полковник#Казашко хетманство|полковник]] Миклашевски.'''<ref name=":023233333" /><ref name=":8222" />''' При това вдовицата на полковника поднесла на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Мазепа|Мазепа]] „при поклонението си“ – сребърен сервиз на стойност хиляда [[Талер|талера]].'''<ref name=":023233333" /><ref name=":82222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=Александръ Матвѣевичъ|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1562|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=247-248}}</ref>''' Вследствие, хетманът обещава на семейството своята милост и дава на вдовицата през 1706 г. [[Универсал (документ)|универсал]] за владеене на с. [[Рюхов|Рухов]], „респектирайки вдовицата на Миклашевски, Анна Швайковска, чийто баща отдавна е имал усърдно пристрастие към цяла [[Малорусия|Мала Русия]]“.<ref name=":322223" />'''<ref name=":023233333" />'''<ref name=":932" /> Село Рухов още преди това било във фактическо владение на Миклашевски, който, използвайки властта си, е отнел това село от Стародубското кметство като държавна собственост и го приватизирал като лично имение; просто до тогава е нямало хетмански [[Универсал (документ)|универсал]]; сега ловката вдовица, поднасяйки скъп подарък, успява да изпроси този универсал, само че не за семейството като цяло, а лично за себе си.'''<ref name=":023233333" />'''<ref name=":932" /> След това започва подялбата на наследството на полковник Миклашевски.'''<ref name=":023233333" />'''<ref name=":932" /> Останалите пари и най-различни „бижута“ наследниците си поделят без затруднения.'''<ref name=":023233333" />'''<ref name=":932" /> Но не толкова лесно се оказва подялбата на „местностите“ ([[Имение|имения]], [[Вотчина|вотчини]], населени места с [[Крепостно право|крепостни селяни]]), още повече че един от наследниците – синът му Иван – към момента на онаследяване все още нямал „правни години“ ([[пълнолетие]]), т.&nbsp;е. не е достигнал възрастта (17 години), на която има право да извършва самостоятелно юридически сделки.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9322" />''' Според ''[[Литовски статут|Литовския статут]]'' (сборник със закони и [[обичайно право]] на [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]]), който бил заимстван в [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], в такъв случай делбата може да бъде само временна – до навършване на [[пълнолетие]] на всички наследници, след което разделението на наследството се преразглежда и решава окончателно.'''<ref name=":023223" />'''<ref name=":932" /> Следователно, след смъртта на Михаил А. Миклашевски през 1706 г. неговите многобройни владения се поделят първоначално временно между синовете му Андрей, Степан и Иван. Окончателната подялба на наследството се състои едва през 1741 г., когато Иван М. Миклашевски вече обаче бил починал година по-рано.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Неговите права приема сина му Павел Иванович Миклашевски (15.12.1724 г. – ок. 1773 г.).'''<ref name=":023223" /><ref name=":9322" />''' Така наследството се разделя между Андрей, Степан и племенника им Павел.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Според тази окончателна подялба Андрей Михайлович Миклашевски получава: [[Понуровка]], [[Нижнее (Брянска област)|Нижнее]], [[Бели Колодез (Брянска област)|Бели Колодез]], [[Истровка (Брянска област)|Истровка]] и [[Хутор|хутора]] Деревяновски; Степан Михайлович Миклашевски получава: [[Волокитине]], [[Воргол (Конотопски район)|Воргол]], [[Зазирки (Сумска област)|Зазирки]], [[Кочерги]], [[Дорошивка (Шосткински район)|Дорошивка]], [[Калашинивка (Сумска област)|Калашинивка]] и [[Кубареве (Сумска област)|Кубареве]], а също и право да си възвърне селата [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] и [[Камянка (Шосткински район)|Камянка]], които били (неправомерно) отнети на полковник Михаил Аандреевич Миклашевски: [[Дивовка (Брянска област)|Дивовка]] – била отнета от княз Александр Данилович Меншиков, а Камянка – от новия стародубски полковник – Лукян Жоравка.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Накрая Павел Иванович Миклашевски получава: [[Демянки (Брянска област)|Демянки]], [[Рюхов|Рухов]], [[Приваловка (Брянска област)|Приваловка]], [[Буда-Понуровска]] и [[Яблонка (Брянска област)|Яблонка]].'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Няколко години по-късно обаче Павел И. Миклашевски оспорва тази подялба с мотива, че при извършването ѝ той още не е бил навършил седемнадесет години (пълнолетие), така че подялбата от 1741 г. не може да се счита за окончателна.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' [[Генерална старшина#Генерални съдии|Генералният съд]] (върховният съд на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]]) признава успорването отстрана на Павел И. Миклашевски за правомерно, и така семейство Миклашевски дълго още спорили за правотата на делбата от 1741 г., която в главните си части, впрочем, остава непроменена, като единствено село [[Понуровка]] преминава към Павел.'''<ref name=":023223" /><ref name=":9332" />''' Синовете на Миклашевски не заемат никакви висши чинове, и са титулувани само с почетното звание за блогородници – [[Бончуков другар|''бончуков другар'']].'''<ref name=":023223" />''' Със своето богатство те заемат видно място в тогавашното общество, като се радвали на вниманието дори на глуховските „командири“ (има се предвид [[Хетман на Запорожката войска|хетманът]] и [[Генерална старшина|генералната старшина]] в столицата [[Глухов]]), които семейство Миклашевски ухажвало, както било обичайно, с подаръци.'''<ref name=":0232233">{{Цитат книга|last=Лазаревский|first=Александр Матвеевич|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=51|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=33-34}}</ref>''' Например, в едно писмо от Степан Михайлович Миклашевски от 1736 г. до по-големия му брат Андрей се пише:'''<ref name=":0232234">{{Цитат книга|last=Лазаревский|first=Александр Матвеевич|title=Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_1_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_1888.pdf&page=52|accessdate=2023-08-08|volume=Том первый: Полк Стародубский|year=1888 г.|publisher=Типография К. Н. Милевского|location=Киев|lang=ru|pages=34}}</ref>''' {{Цитат|''... с това Ви обявявам добродетелю, че сегашният наш нов командир, Негово Височайше Княжеско Сиятелство Княз Иван Фьодорович Барятински, по досегашната своя към целия наш дом благосклонност, пред другите много благосклонен и ласкъв се явява и между домовия дискурс (в който пред членовете и други хора се хвалеше с подаръците Ваши, за които Негово Височайше Княжеско Сиятелство затова вече повече от двадесет години Ви се чувства задължен, а именно – дорест кон, та и куче с черен косъм) много за Вас пита, дали скоро тук в Глухов ще сте.''}} Всички трима братя взeмат за себе си жени от тогавашната [[аристокрация]]: Андрей Михайлович Миклашевски е женен за [[княгиня]] Марина Юриевна Святополк-Четвертинска – дъщеря на [[княз]] Юрий Святополк-Чевертински и неговата съпруга – дъщерята на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Самойлович]]; Степан Михайлович Миклашевски – за Ирина Марковна Маркович от рода Марковичи – сестрата на съпругата на [[Хетман на Запорожката войска|хетман]] [[Иван Скоропадски]], а Иван Михайлович Миклашевски – за Евдокия Василевна Савич – дъщерята на [[Казашко хетманство#Левобрежното хетманство от 1672 г.|любенския полковник]] Василий Савич.'''<ref name=":0232234" /><ref name=":5242">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийскiй родословникъ. Съ 40 портретами|url=http://elib.shpl.ru/ru/nodes/14690-t-3-l-o-1912#mode/inspect/page/530/zoom/6|accessdate=2023-08-22|volume=Третий (Л–О)|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=ru|pages=480-482}}</ref>''' Също така всички дъщери на Михаил Андреевич Миклашевски се омъжват за [[благородници]]: * Анастасия се омъжва през 1699 г. за благородника Андрей Андреевич Гамалей – [[Бончуков другар|бунчуков другар]].'''<ref name=":3432" />'''<ref name=":24">{{Цитат книга|editor-last=Бодянский|editor-first=Осип Максимович|title=Летопись самовидца о войнах Богдана Хмельницкого и о междоусобиях, бывших в Малой России по его смерти. Доведена продолжателями до 1734 года|url=https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0:%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%86%D0%B0_%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%85_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_(1846).djvu/100|accessdate=2024-11-18|year=1846|publisher=В Университетской Типографии; Императорское Общество истории и древностей российских|location=Москва|lang=ru}}</ref> Като [[зестра]] получава от баща си владението на село [[Левенка (Стародубски окръг)|Левенка]] и Круковските земи.'''<ref name=":3432" />''' На 19 март 1706 г. съпругът ѝ загива заедно с баща ѝ Михаил Миклашевски при [[Велика северна война|нападението на шведите]] край [[Несвиж]].'''<ref name=":3432" />'''<ref name=":24" /> На 5 януари 1709 г. тя и децата ѝ получават хетмански [[Универсал (документ)#В Казашкото хетманство (XVII–XVIII век)|универсал]] за владеене на село Юдинов, [[хутор]] [[Левенка (Стародубски окръг)|Левенка]], хутор в Середина-Буда и хора, живеещи на закупените Круковски земи.'''<ref name=":3432" />''' На 29 януари 1710 г. се омъжва повторно в село Юдинов за бончуковия другар Пьотр Корецки.'''<ref name=":3432" />''' * Мария се омъжва през 1705 г. за Степан Спиридонович Ширай – [[Бончуков другар|бунчуков другар]]; умира в края на 1725 г. или началото на 1726 г.'''<ref name=":3432" />''' * Прасковия се омъжва през 1694 г. за Андрей Ефимович Лизогуб – [[Бончуков другар|бунчуков другар]]; получава като зестра от баща си село Стари Почеп; умира през 1737 г.'''<ref name=":3432" />''' * Анна се омъжва за Иван Андреевич Кондратиев – [[Казашко хетманство#Полк|полковник]] на [[Слободска Украйна|Сумски полк]]; умира през 1730 г.'''<ref name=":3432" />''' Двамата големи сина на Михаил Миклашевски, Андрей и Степан, служели като [[Бончуков другар|бончукови другари]], живеели в „именията“ си и ги множели, доколкото можели.'''<ref name=":9332" />''' И двамата умират около 1750 г.'''<ref name=":9332" />''' Единственото, което знаем за по-големия от двамата – Андрей, е, че е изпратил децата си в [[Москва]], както личи от следната молба, подадена от него през 1739 г. заедно с по-малкия му брат Иван до Александър Иванович Румянцев (по него време управител на [[Казашко хетманство|Казашкото хетманство]], по-късно [[губернатор]] и [[посланик]] в [[Константинопол|Контантинопол]])<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://old.bigenc.ru/domestic_history/text/3520420|заглавие=РУМЯ́НЦЕВ АЛЕКСАНДР ИВАНОВИЧ|дата=2015|труд=Большая российская энциклопедия|език=ru|достъп_дата=2024-03-20}}</ref>:'''<ref name=":9332" />''' {{Цитат|''имаме желание синовете си, които сега са в малолетна възраст и още не са годни за служба, Петър, Михаил и Павел, с цел изучаване на чужди езици и други полезни за отечеството и за тях науки да изпратим в [[Москва]]. По тази причина молим за синовете ни и намиращите се с тях хората, а именно Иван Даниленски и двама приятели, имащи се със синовете ни, да пребивават в Москва, [...] за свободно преминаване, молим да издадете паспорт.''}} От Степан Михайлович Миклашевски се е запазило завещанието му от 1750 г, с което той определя за жена си една част от имотите му, а останалата част я разделя между четиримата си сина.'''<ref name=":93322">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1564|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=249-250}}</ref>''' В него Степан завещава на децата си да не продават нищо от своите имоти на странични лица:'''<ref name=":933222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1565|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=250}}</ref>''' {{Цитат|''[...] а ако синовете ми пожелаят да продадат нещо от своите части, то първо ще са длъжни да обявят това на майка си, братята и сестрите си, и ако след обявяването никой от тях не пожелае да купи, тогава могат да продадат на странични лица; а без обявление на майка си, братята и сестрите си – въобще не могат да продават на чужди ръце, рискувайки неблагослованието ми бащинско. Синовете ми Антон и Михаил, с определените за тях части, ще живеят при жена ми, а след нейната смърт – при майка им, и тези синове мои, без нейната благословия, воля и съвет, не им е разрешено да се женят или някакво друго начинание за започват, забранявам, заплашвайки с моето бащинско неблагословение. Това мое завещание не бива да се нарушава от никого, а в това число и от синовете ми под никакъв претекст, било то и в която и да е част, а иначе за синовете ми Антон и Михаил са определени повече имоти, затова, защото тия синове мои са останали без брачно съчетание, а синовете Иван и Петър аз още приживе със свои имоти с всякакви задоволения ги бракосъчетах, по три казана (котли за производство на алкохол) дадох и с хляб ги снабдявах не малко време за да си направят [[горелка|горелки]]. Още нещо, който от ония синове мои пренебрегвайки това мое повеление не го изпълни, то на него да му тежи Божието и моето бащинско неблагословение и иначе да бъдат проклети вовеки.''|Из завещанието на Степан Михайлович Миклашевски, 1750 г.}} Неговите синове – Антон Степанович Миклашевски и Михаил Степанови Миклашевски се женят след завещанието и смъртта на баща им.'''<ref name=":352">{{Цитат книга|last=Модзалевский|first=Вадим Львович|title=Малороссийский родословник|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_3_(%D0%9B-%D0%9E.)._%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC_%D0%9B%D1%8C%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87_(1882-1920)._-_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2,_1912.pdf&page=539|accessdate=2024-03-21|volume=Третий: Л-О|year=1912 г.|publisher=Типо-Литография „С. В. Кульженко“|location=Киев|lang=RU|pages=485}}</ref>''' Историята на третия син на Михаил Андреевич Миклашевски – Иван – представлява един доста изключителен епизод от семейния живот на тогавашното общество.'''<ref name=":933222" />''' Роден около 1700 г., Иван Михайлович Миклашевски израства без баща, а когато настъпва моментът да се ожени, майка му вече също не е сред живите.'''<ref name=":933222" />''' Той се оженил за Евдокия Василевна Савич – дъщеря на [[Казашко хетманство#Левобрежното хетманство от 1672 г.|любенския полковник]] Василий Савич '''<ref name=":0232234" /><ref name=":5242" />''' и на 15 декември 1724 г. им се родил син Павел, а през май следващата година от [[Санкт Петербург]] пристигнал указ „за изселването на [[Бончуков другар|бунчуковите панове]] в [[Гилан]]“, имайки предвид мобилизирането им във [[военна кампания]] срещу [[Гиланско ханство|Гиланското ханство]].'''<ref name=":933222" />''' И тримата братя Миклашевски – Андрей, Степан и Иван – също изпратени на бой.'''<ref name=":933222" />''' Иван Миклашевски е бил в тази кампания повече от две години.'''<ref name=":933222" />''' Когато се връща у дома през есента на 1727 г., той вижда, че по време на неговото отсъствие „честта на неговия дома била нарушена“.'''<ref name=":933222" />''' Той пише по този повод до [[Свети синод|синода]] на църквата следното:'''<ref name=":9332222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1565|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=250-251}}</ref>''' {{Цитат|''През изминалата 1725 г. цялата дружина, служеща под знака на [[Хетман на Запорожката войска#Хетмански правомощия|хетманския бончук]], бе изпратена на кампанията в [[Гилан]]; в това число и аз бях изпратен и в тая кампания неотлъчно бях три години, а през това време жената моя Евдокия на Василев щерката, останала вкъщи в Стародуб, хукнала с някои от моите служители, родила две деца, едното от които без моето присъствие в [[Малорусия]], а другото след моето възвръщане от кампанията, заварена вече с този порок, в собствения ми дом там роди; чрез това стигнах до крайно разорение и обезславяне. Заради таковата на жена ми прелюбодеяние, не можещ да я имам за законна жена, понеже този нейн падеж е станал и всенародно известен, бях лице в лице при [[Архиерей|архиерея]] наш [[Чернигов|Черниговски]] – Иродион Жураковски – да моля за решение да се разведа с жена си и да се оженя за друга; но за тази моя молба от октомври месец 1727 г. не получих резолюция, а оная жена моя хем лично пред архиерея в това свое прегрешение се призна за виновна.''}} В заключение, Иван М. Миклашевски моли синода да го разведе с Евдокия и да му позволи да се ожени за друга.'''<ref name=":93322222">{{Cite journal|last=Лазаревскій|first=А.|date=Августъ 1882 г.|title=Люди старой Малороссіи|url=https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File:KS_1882.pdf&page=1566|journal=Кіевская старина|chapter=3. Миклашевскіе|language=ru|publisher=Типография Г. К. Корчак-Новицкаго|publication-place=Кіевъ|volume=1|issue=Августъ (№ 8)|pages=251}}</ref>''' В делото по развода взема участие и [[Феофан Прокопович]], но как то е завършило не се знае.'''<ref name=":93322222" />''' Иван Миклашевски умира през 1740 г. и неговата вдовица се омъжва за Степан Петрункевич – [[Писар#Войскови писар|писар]] на [[Стародубски полк|стародубския полковник]].'''<ref name=":93322222" />''' Отношенията между вдовицата на Иван и сина ѝ от него – Павел –, останали дотам дружелюбни, че когато последният получил бащиното наследство под контрола си, подарил част от него – а именно село [[Рюхов]] – на доведения си баща.'''<ref name=":93322222" />''' Но при преразделението на именията на Михаил Андреевич Миклашевски през 1741 г., село Рюхов било отнето от Петрункевич и било върнато обратно на Павел.'''<ref name=":93322222" />''' == Бележки == <references group="Бележка" /> == Източници == <references /> <references /> [[Категория:Казашко хетманство]] [[Категория:Починали на 19 март]] [[Категория:Починали през 1706 година]] [[Категория:Руско царство]] [[Категория:Руска аристокрация]] [[Категория:Миклашевски (благороднически род)]] p9v9h1p3vvpvk5to5cg5dgqy06zooin 0 854684 12416499 12153598 2024-11-19T05:20:10Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (6 титли; 10 финала) */ 12416499 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Пабло Куевас | име-латински = Pablo Cuevas | картинка = Cuevas WM14 (5) (14663525953).jpg | големина-картинка = 280 | описание = Пабло Куевас 2014 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|1|1|1986|1|1}} | роден-място = [[Конкордия (Аржентина)|Конкордия]], [[Аржентина]]<ref name="atp profile">{{cite web|url=http://www.atptour.com/en/players/pablo-cuevas/c882/overview|title=Pablo Cuevas – Overview – ATP Tour – Tennis|website=ATP Tour|access-date=16 March 2019}}</ref> | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 180 | тегло = | прякор = | професионалист = 2004 | оттеглил = | пари = $ 9 696 652<ref>{{cite web |title=ATP Prize Money Leaders|url=http://www.protennislive.com/posting/ramr/career_prize.pdf}}</ref> | победи-загуби-сингъл = 242 – 224 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 6 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 19 <small>(15 август 2016)</small> | позиция-сингъл2 = 826 <small>(11 декември 2023)</small> | оп_австралия = 2-ри кръг<br>2016, 2018, 2019, 2021 | ролан_гарос = 3-ти кръг<br>2015, 2016, 2017, 2019 | уимбълдън = 2-ри кръг<br>2009, 2019 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>2009, 2010, 2015, 2016, 2019 | победи-загуби-двойки = 217 – 177 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 9 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 14 <small>(20 април 2009)</small> | оп_австралия_двойки = 1/2 финал кръг<br>2016 | ролан_гарос_двойки = '''Шампион'''<br>2008 | уимбълдън_двойки = 3-ти кръг<br>2014 | оп_сащ_двойки = 3-ти кръг<br>2009, 2013 | дейвискъп = [[Отбор на Уругвай за Купа Дейвис|Уругвай]]<br>Рекорд 42–12 | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 25 януари 2024 }} '''Пабло Габриел Куевас Урос''' ({{lang|es|Pablo Gabriel Cuevas Urroz}})<ref>{{cite web|title=The pronunciation by Pablo Cuevas himself|url=http://www.atpworldtour.com/-/media/player-names/pablo-cuevas-name-pronunciation.m4a|publisher=ATP World Tour |access-date=25 October 2017}}</ref> е уругвайски тенисист. == Биография == Пабло Куевас е роден на 1 януари 1986 г. в [[Конкордия (Аржентина)|Конкордия]], [[Аржентина]]. Пабло е по-големия от двамата синове на Габриел и Лусила Куевас, по-малкия му брат Мартин също играе професионално тенис. Пабло играе тенис от шестгодишна възраст. Любимата му повърхност е клей, най-добрия му удар е бекхенд. Съпругата на Куевас се казва Кларита. През 2014 г. му се ражда дъщеря Алфонсина, а след това има още едно дете.<ref>{{Cite news|title=Куэвас — главный фокусник тенниса. Полностью раскрыться победителю Надаля помешали травмы|url=https://www.championat.com/tennis/article-5392938-australian-open-pablo-kuevas-trikshoty-magicheskij-tennis-travmy-vyigrysh-rolan-garros-2008-pobeda-nad-nadalem.html}}</ref>. == Кариера == Пабло Куевас печели титлата на двойки на [[Откритото първенство на Франция]] през 2008 г. с Луис Хорна. Той печели шест титли на сингъл и достига най-високо класиране на сингъл в световната ранглиста 19, постигнато през август 2016 г. Най-високото класиране на двойки в кариерата на Куевас е номер 14 в света, което той постига през април 2009 г. През септември 2019 г. Куевас изведе отбора на Уругвай за Купа Дейвис до победа над [[Доминиканската република]], спечелвайки влизане в най-високото ниво за [[Купа Дейвис]], Световната група.<ref>{{cite web |url=https://www.elobservador.com.uy/nota/la-emocion-de-cuevas-el-triunfo-de-uruguay-y-los-suenos-celestes-2019915172544 |title=La emoción de Cuevas, el triunfo de Uruguay y los sueños celestes |date=16 September 2019 |website=El Observador (Uruguay) |language=es}}</ref><!-- PLEASE EXPAND! --> == Кариерна статистика == === ATP финали (6 титли; 10 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |2014 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Португалия}} [[Жоао Соуса]] |6–2, 6–1 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–0 |2014 |{{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Томи Робредо]] |6–3, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–0 |2015 |{{Флагче|Бразилия}} [[Брасил Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] (з) |{{Флагче|Италия}} [[Лука Вани]] |6–4, 3–6, 7–6^(7–4) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–1 |2015 |{{Флагче|Турция}} [[Истанбул Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Швейцария}} [[Роджър Федерер]] |3–6, 6–7^(11–13) |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–1 |2016 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Бразилия}} [[Рио Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Аржентина}} [[Гидо Пела]] |6–4, 6–7^(5–7), 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 5–1 |2016 |{{Флагче|Бразилия}} [[Брасил Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Пабло Каренио Буста]] |7–6^(7–4), 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 5–2 |2016 |{{Флагче|Великобритания}} [[Нотингам Оупън]] |250 серии |[[Трева]] |{{Флагче|САЩ}} [[Стив Джонсън]] |6–7^(5–7), 5–7 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 5–3 |2016 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Германия}} [[Открито първенство по тенис на Германия (мъже)|Германия Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Словакия}} [[Мартин Клижан]] |1–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 6–3 |2017 |{{Флагче|Бразилия}} [[Брасил Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Алберт Рамос Виньолас]] |6–7^(3–7), 6–4, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 6–4 |2019 |{{Флагче|Португалия}} [[Ещорил Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Гърция}} [[Стефанос Циципас]] |3–6, 6–7^(4–7) |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/C882/overview Пабло Куевас] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/pablo-cuevas/800223764/uru/mt/s/overview/ Пабло Куевас] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800223764 Пабло Куевас] в сайта на Davis cup * [https://www.espn.com/tennis/player/_/id/795 Пабло Куевас] в сайта на ESPN [[Категория:Уругвайски тенисисти|Куевас, Пабло]] hv0or4wazo2ftg9kknx7g96lydcbjpr 0 855334 12416505 12125550 2024-11-19T05:22:06Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (5 титли; 6 финала) */ 12416505 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Кристиан Гарин | име-латински = Cristian Garín | име-рождено = | картинка = Garin WM18 (16) (42123372890).jpg | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Чили}} [[Чили]] | роден-дата = {{роден|30|5|1996|1|1}} | роден-място = [[Сантяго де Чиле]], [[Чили]]<ref name="atp profile">[https://www.atptour.com/en/players/cristian-garin/gd64/overview "Cristian Garin"]. ATP Tour. Retrieved 21 April 2023.</ref> | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 185 | тегло = | прякор = | професионалист = 2011 | оттеглил = | пари = $ 5 696 648<ref>{{cite web|title=ATP Prize Money Leaders|url=http://www.protennislive.com/posting/ramr/career_prize.pdf|website=Protennislive.com}}</ref> | победи-загуби-сингъл = 120 – 112 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 5 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 17 <small>(13 септември 2021)</small> | позиция-сингъл2 = 89 <small>(29 януари 2024)</small><ref>{{Cite web|url=https://www.atptour.com/en/rankings/singles|title=Rankings &#124; Pepperstone ATP Rankings (Singles) |website=ATP Tour|access-date=5 July 2022}}</ref> | оп_австралия = 3-ти кръг<br>2022 | ролан_гарос = 4-ти кръг<br>2021 | уимбълдън = 1/4 финал<br>2022 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>2019, 2020, 2021, 2022 | победи-загуби-двойки = 12 – 34 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 0 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 106 <small>(10 май 2021)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>2019, 2020 | уимбълдън_двойки = 1-ви кръг<br>2019 | оп_сащ_двойки = 1-ви кръг<br>2019 | дейвискъп = | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 3 февруари 2024 }} '''Кристиан Гарин''' ({{Lang|es|Cristian Garín}})<ref>[https://www.alairelibre.cl/noticias/deportes/tenis/cristian-garin/la-atp-oficializo-cambio-de-nombre-de-christian-garin-a-cristian-garin/2019-04-15/125425.html "La ATP oficializó cambio de nombre de Christian Garín a Cristian Garin"] ''Al Aire Libre''. 15 April 2019. Retrieved 2 September 2020.</ref> е чилийски [[Тенис|тенисист]]. == Биография == Кристиан Гарин е роден на 30 май 1996 г. в [[Сантяго де Чиле]], [[Чили]]. Кристиан е син на Серхио Гарин и Клаудия Медоне, има по-малък брат Себастиан. Играе тенис от шестгодишна възраст. Любимата му настилка е [[Червен корт|клей]], най-добрия му удар е форхенд. От 2016 г. той си сътрудничи с отбора, ръководен от Тони Надал, треньор и чичо на [[Рафаел Надал]].[2] На 26 ноември 2022 г. Гарин се жени за Мелани Голдбърг.<ref>{{Cite web|url=http://www.gotennis.ru/read/news/toni_nadal_budet_pomogat_kristianu_garinu.html|title=http://www.gotennis.ru/read/news/toni_nadal_budet_pomogat_kristianu_garinu.html|author=http://www.gotennis.ru/|website=http://www.gotennis.ru/|date=http://www.gotennis.ru/read/news/toni_nadal_budet_pomogat_kristianu_garinu.html|publisher=http://www.gotennis.ru/|access-date=2017-01-04|archive-date=2017-01-04|archive-url=https://web.archive.org/web/20170104235552/http://www.gotennis.ru/read/news/toni_nadal_budet_pomogat_kristianu_garinu.html|deadlink=no}}</ref> == Кариера == Кристиан Гарин достига най-високо класиране, като номер 17 в света от Асоциацията на професионалистите в тениса (ATP) на сингъл, което за първи път постига на 13 септември 2021 г., и е настоящият номер 3 в Чили.<ref>{{Cite web|url=https://www.atptour.com/en/rankings/singles?RankRange=0-5000&countryCode=CHI|title = Rankings &#124; Singles}}</ref> Той има най-високо в кариерата си класиране на двойки, като номер 206 в света, постигнато на 10 май 2021 г. Гарин става най-младият чилийски играч спечелил мач от ATP Тур, като побеждава Душан Лайович на 16 години и 8 месеца в първия кръг на VTR Open през 2013 г.<ref>[http://www.atptour.com/News/Tennis/2013/02/6/Vina-del-Mar-Tuesday-Robredo-Berlocq-Rufin.aspx "16-year-old Garin posts first ATP Tour win"]. ATP Tour. 5 February 2013.</ref> Той е шампион на [[Откритото първенство на Франция]] за юноши през 2013 г., побеждава [[Александър Зверев]] на финала. Гарин печели пет титли от ATP Тура, всичките на клей кортове. В началото на 2019 г. той постига първите си постоянни резултати, достига три финала в пет турнира. Печели третата си титла на [[Кордоба Оупън]] през 2000 г. Със спечелването на първата си титла от сериите 500 на [[Рио Оупън]] през 2000 г., Гарин става шестият чилиец, класиран в топ 20. == Кариерна статистика == === ATP финали (5 титли; 6 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |2019 |{{Флагче|Бразилия}} [[Брасил Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] (з) |{{Флагче|Аржентина}} [[Гидо Пела]] |5–7, 3–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–1 |2019 |{{Флагче|САЩ}} [[Ю Ес Менс Клей Корт Чемпиъншипс|Ю Ес Менс Клей Корт Чемпс]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Норвегия}} [[Каспер Рууд]] |7–6^(7–4), 4–6, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–1 |2019 |{{флагче|Германия}} [[Баварски международен шампионат по тенис|Баварски шампионат]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Италия}} [[Матео Беретини]] |6–1, 3–6, 7–6^(7–1) |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–1 |2020 |{{флагче|Аржентина}} [[Кордоба Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Аржентина}} [[Диего Шварцман]] |2–6, 6–4, 6–0 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–1 |2020 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Бразилия}} [[Рио Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Джанлука Магер]] |7–6^(7–3), 7–5 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 5–1 |2021 |{{флагче|Чили}} [[Чили Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Аржентина}} [[Факундо Багнис]] |6–4, 6–7^(3–7), 7–5 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/GD64/overview Кристиан Гарин] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/cristian-garin/800331105/chi/mt/s/overview/ Кристиан Гарин] в сайта на ITF * [https://www.espn.com/tennis/player/_/id/2228/cristian-garin Кристиан Гарин] в сайта на ESPN [[Категория:Чилийски тенисисти|Гарин, Кристиан]] [[Категория:Родени в Сантяго]] 2tz2m0ldow1l362wxe3gi1bnclfirm0 3 856738 12416480 12393667 2024-11-19T02:58:07Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Потребител беседа:Ted Masters]] 12416480 wikitext text/x-wiki {{Архив беседа2}} == Лука Павлов == [[Лука Павлов]]. Колега, дали ще можете да добавите в уикиданни народите събрания, в които е бил депутат. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:57, 9 февруари 2024 (UTC) : {{done}}. Можете да поставите [[:d:Q124471120#P39|начална дата и крайна дата]], в случай че ги знаете. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:16, 9 февруари 2024 (UTC) ::И Учредителното събрание. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:21, 9 февруари 2024 (UTC) ::: Можете и Вие принципно да го направите – гледате как другите са добавени, по същия начин добавяте и останалите. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:26, 9 февруари 2024 (UTC) == Живко Максимов == Тед, моля те, разбери, че Живко Максимов пише неправилно и неразбираемо. Да, махнах това, защото това негово поведение ме дразни, честна дума! Аз съм този, който пише правилно и разбираемо, не съм като него! Да, благодарен съм ви, че го блокирахте, защото всеки път наблюдавах приносите му! Да, и аз си признавам, че когато за правих първите си качвания в канала на VBOX7, тогава се научих да снимам надписи, а сега той се опитва да ме копира! Не ти го казвам с гняв, а с отчаяние, защото ще се объркам! Честна дума! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:12, 5 март 2024 (UTC) :Само моля те не ме блокирай, не съм направил нищо лошо! Стараех се да бъда добър. Не съм обиждал никого, не съм вандалствал, не съм правил правописни грешки! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:19, 5 март 2024 (UTC) ::Ако не искаш да редактирам, ще си взема уикипочивка за два дни! Да, помня съобщението ти, което си ми поставил на моята беседа! Ако не искаш да ме разбереш, си тръгвам! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:20, 5 март 2024 (UTC) : [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]], нямате право да триете чужди потребителски страници, само защото нещо Ви било дразнило. Да сте чувал някога фразата „имитацията е най-добрата форма на ласкателство“? Явно не. Е, приемете го като ласкателство, а също и като форма на признание за липса на творческо мислене от другата страна. И да се приключва с тия измислени драми! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 15:39, 5 март 2024 (UTC) ::Извинявай, че избухнах, но това не са измислени драми, ама това са чувства, в които съм преживял. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:46, 5 март 2024 (UTC) :::Добре, ако съм те дразнил, тогава приятна вечер! Довиждане. [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 15:51, 5 март 2024 (UTC) :::: [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]], опитайте се да работите над това да контролирате чувствата си (особено по-неприятните), вместо те да контролират Вас. Това е изключително важно и ще Ви бъде полезно не само в Уикипедия, а и в живия живот. Още сте сравнително млад, можете лесно да се учите и приспособявате. Че като минат още 10 – 20 годинки, вече няма да е така. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] Приятна вечер и на Вас! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:02, 5 март 2024 (UTC) == Черен фон при редакции == Здравейте, бих искал да попитам (понеже се върнах към Уикипедия преди ден-два) има ли начин фонът когато се редактира дадена страница да не е черен. Благодаря предварително. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:22, 5 март 2024 (UTC) : [[Потребител:Like the windows|Like the windows]], някакво външно приложение ли ползвате – напр. Wikipedia mobile app? Ако да, пробвайте да промените настройките му. Ако не е това, то с какъв [[Специални:Настройки#mw-prefsection-rendering|облик редактирате]]? --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:52, 5 март 2024 (UTC) ::Не. От Google влизам в Wikipedia. Просто след натискане на бутона за редакция, фонът става черен. И аз първо се учудих, защото до преди не беше така. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 18:56, 5 март 2024 (UTC) ::: Това само в режим на редактиране се случва, а през останалото време си е с бял фон, така ли? Пак ще Ви попитам: какъв облик ползвате? --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:05, 5 март 2024 (UTC) ::: [[Потребител:Like the windows|Like the windows]], виждам, че редакциите Ви биват етикетирани като „редакция през мобилно приложение“, което ме навява на мисълта, че вероятно използвате приложение като [https://play.google.com/store/apps/details?id=org.wikipedia&hl=en_US Wikipedia mobile]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:26, 5 март 2024 (UTC) ::::Ползвам мобилен телефон, но влизам през Google. Не знам защо Ви излиза така. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 19:28, 5 март 2024 (UTC) ::::: Явно не можете да дадете по-конкретна информация на зададените по-горе въпроси. Можете ли поне да предоставите скрийншот на екрана Ви, докато сте в Уикипедия? Иначе няма как да разбера каква е причината, за да Ви помогна. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:36, 5 март 2024 (UTC) ::::::Една две минути слад началото на редактирането, падащото меню престава да работи. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 19:40, 5 март 2024 (UTC) ::::::: Пробвах да редактирам в страница повече от две минути с Vector 2022 (дори и с няколко предварителни прегледа за всеки случай), но не мога да възпроизведа проблема. При мен всичко си работи нормално. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:50, 5 март 2024 (UTC) == Шаблон за списъци на изпълнители == Здравей, ще можеш ли да създадеш [https://en.wikipedia.org/wiki/Template:Infobox_artist_list този шаблон], а аз да довърша превода след като си готов? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 12:49, 6 март 2024 (UTC) : {{ping|Станислав Николаев}} {{ok}} {{ш|списък изпълнител}}. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 16:44, 6 март 2024 (UTC) ::Сърдечни благодарности. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 19:30, 6 март 2024 (UTC) ::: За нищо. [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:32, 6 март 2024 (UTC) == Ил-96 == [[Ил-96]]. Колега, в инфобокса за националност има изписано Израел. На картата тях ги няма сред операторите. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 15:51, 10 март 2024 (UTC) : Споменавате две несвързани неща – страната производител няма общо със страните оператори/ползватели. Иначе действително имаше грешка, която [[:d:Special:Diff/1424094474|идваше]] от Уикиданни. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:42, 10 март 2024 (UTC) == Шаблон:Инфокутия футболен мач == Здравей. Поради някаква причина, името на втория отбор в параметър team2 в [[Шаблон:Инфокутия футболен мач]] е изместено много наляво и не стои центрирано над знамето на отбора. Би ли погледнал? <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:12, 8 април 2024 (UTC) : {{ping|Станислав Николаев}} [[Special:Diff/12196190|Вече е оправено от друг]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:10, 8 април 2024 (UTC) ::Видях още вчера, сърдечни поздрави и благодаря. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:21, 9 април 2024 (UTC) == Инструмент "Съветник"? == Вие нещо работихте по "Съветника". Питам защо се стига до {{diff|diff=12202898|oldid=12202337}} в частта на кавичките, след като съм го приложил изцяло и не ми е дал поправки. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:55, 15 април 2024 (UTC) : {{ping|Rumensz}} Като отворя [[Special:Permalink/12202337|редакция 12202337]] в режим на редактиране на кода, [https://ibb.co/f4kQZc4 показва възможните поправки]. Да не би да сте с включена опция „оцветяване на синтаксиса“? Само тогава се получава бъг, в който уж се поправя, а след изключването на опцията и последващо редактиране на текста поправките се появяват отново. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:03, 15 април 2024 (UTC) :: Не знам, ще продължавам да следя. Благодаря. [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:14, 15 април 2024 (UTC) == Шаблон Номинация за избрана. == Здравей, би ли погледнал как може да се оправи препратката на [[Шаблон:Номинация за избрана]] в статията [[България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)]] да препращам към [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994) - Втори опит|второто гласуване]], което започва от днес, а не от [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/България – Германия (Световно първенство по футбол 1994)|предишното такова]] от преди година. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:09, 24 април 2024 (UTC) : {{ping|Потребител:Станислав Николаев}} {{готово}}. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 06:21, 24 април 2024 (UTC) ::Разгледах в режим редактиране, всъщност нищо сложно не било, но кой да знае......, благодаря за помощта. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 06:22, 24 април 2024 (UTC) == Източници == Уважаеми колега, защо вече в раздела не се показва номера, който иначе го има в текста? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:08, 29 април 2024 (UTC) : Къде не се показва? И с какъв облик редактирате? --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:04, 29 април 2024 (UTC) ::Тъмен. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:22, 29 април 2024 (UTC) ::: Мм, доста неориентиращо описание, съжалявам, няма как да помогна в този случай. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:29, 29 април 2024 (UTC) == Изтриване на страницата "Zarko Raev"? == Привет, Бих искал да изразя разочарованието си от изтриването на страницата "Zarko Raev" и класификацията й като "реклама". При търсене в Google, името "Зарко Раев" се категоризира като "online personality", което показва неговото значение. Моля за преразглеждане на решението и възстановяване на страницата, тъй като тя е важен източник на информация за феновете. [[Потребител:DimiturPetkov|DimiturPetkov]] ([[Потребител беседа:DimiturPetkov|беседа]]) 18:45, 29 април 2024 (UTC) : За да бъде възстановена страницата, личността трябва да покрива поне един критерий от [[Уикипедия:Значимост (хора)]]. В изтритата вече страница нямаше никакви [[У:БИ|източници]], които да доказват някаква значимост, а текстът беше написан като CV/рекламен афиш. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:15, 29 април 2024 (UTC) ::Привет, ::Благодаря за бързия отговор! Съжалявам, че пропуснах да включа източниците от сайтовете. Това е моя грешка. Относно биографията, разбирам вашата загриженост, че може да звучи като CV, но тази страница е полезна информация за всички последователи, които се интересуват от него. Не мисля че е тип реклама. Има много други български инфлуенсъри с по-малко последователи и статии, с Wiki страници. Дори едно от най-търсените предложения, когато напишете "Зарко Раев" в търсачката излиза въпроса: На колко години е? Има ли възможност да редактирам страницата или да започна нова? [[Потребител:DimiturPetkov|DimiturPetkov]] ([[Потребител беседа:DimiturPetkov|беседа]]) 19:25, 29 април 2024 (UTC) ::: [[Потребител:DimiturPetkov|DimiturPetkov]], само популярност не е критерий, ако същата тази популярност не е отразена и в благонадеждни източници. Това на колко години е някой, въобще не е релевантен мотив за страница в ''Уикипедия''. Съветвам Ви да хвърлите един поглед на точките в [[Уикипедия:Значимост (хора)]]. Лично аз не намирам каквито и да е източници, които да биха могли да докажат значимост. Дори и да пресъздадете страницата, тя вероятно ще бъде отново бързо изтрита от друг колега по същия мотив. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:47, 29 април 2024 (UTC) == Шаблоните с координати == Здравей, корекцията ти за шаблон „Планина“ ще работи ли и за статията [[Линдерхоф]] и други с Шаблон „Дворец или замък“? Поздрави, --[[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] ([[Потребител беседа:Лорд Бъмбъри|беседа]]) 19:04, 4 май 2024 (UTC) : Здравей, [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]]! Би трябвало да работи за навсякъде, където има извикване на координати в заглавието – независимо дали чрез инфокутия, или чрез директно използване на {{ш|coord}}. Изчаквам още 1 – 2 дни за мнения (да е минала поне седмица), след което ще поискам права за интерфейсен администратор и ще въведа корекциите в съответните .js и .css страници. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:12, 4 май 2024 (UTC) :: Благодаря! --[[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] ([[Потребител беседа:Лорд Бъмбъри|беседа]]) 19:20, 4 май 2024 (UTC) == Страницата за Митьо Пищова == Защо сте изтрили редакцията ми? Поздрави. [[Специални:Приноси/212.233.211.152|212.233.211.152]] 18:49, 12 май 2024 (UTC) : Защото информацията не е с [[У:ЕНЦ|енциклопедичен характер]], най-малкото – плесната в началото на раздел „Биография“, сякаш това е единственото или най-важното. А за капак давате като източник YouTube видео с някакви уж сензации от псевдожурналисти (и псевдовлогъри). За жълто-кафяв таблоид може и да става, но за тук не става. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:31, 12 май 2024 (UTC) : Няма да е лошо да се чете по-внимателно, преди да се добавя, за да не се получават излишни повторения и тавтология. [[Special:Diff/12233811|Тази Ви редакцията]] пък я отмених, понеже вече е споменато, че Иво Карамански е фигура в мафиотските среди (цитат: ''[...] бивш гребец и '''основна фигура в престъпните групировки''' [...]''). Явно повтарянето, че някой е свързан с мафиоти или самият той е мафиот, придава допълнителна тежест... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 09:03, 13 май 2024 (UTC) == Цитат книга == Колега, няма ли начин към шаблона да се сложат два раздела ISBN един за 10 и един за 13? [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:16, 16 май 2024 (UTC) : Вероятно може да се добавят/разделят/отделят, но аз желание и нерви с тези шаблони да се занимавам вече нямам. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 10:32, 16 май 2024 (UTC) == Архитектурата на град Русе == Здравейте, въпреки усилията положени от ваша страна и нашите колеги. Все още има такива, които искат статията да бъде свалена, а има и предходни казуси с книга за Кюстендил и тя е оставена. Моля за подкрепа и помощ. Срок за гласуването е до 29.05.24. [[Потребител:Barbarosaq|Barbarosaq]] ([[Потребител беседа:Barbarosaq|беседа]]) 09:47, 19 май 2024 (UTC) : Здравейте, [[Потребител:Barbarosaq|Barbarosaq]]! Мисля, че [[Беседа:Архитектурата на град Русе#c-Ted Masters-20240514081500-Barbarosaq-20240514053400|тук]] доста изчерпателно посочих мотивите, поради които аз също не намирам книгата за значима на този етап. Ако трябва да гласувам обективно, бих гласувал за изтриването, както за момента са гласували повечето. Между другото аз от година и половина съм преустановил с гласуването в [[У:СИ]] поради лични съображения. Понякога оставям коментар, но нищо повече. Дори вече избягвам да правя закривания на изтеклите предложения. Или ако го правя (вече много рядко), е само ако има валидна аргументация в т.нар. „гласове“. Та може би отговорът ми няма да задоволи очакванията Ви, но така стоят нещата. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:20, 20 май 2024 (UTC) ::Благодаря Ви. [[Специални:Приноси/77.78.10.34|77.78.10.34]] 14:19, 20 май 2024 (UTC) == Аз съм никой == Добре, [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]], предавам се, ти победи! Ако си мислиш, че правя вандализми, вандал съм. Ако съм правил машинни преводи, позор съм. Просто бях ядосан на [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]], защото той постоянно ме дразни с неговите чернови и ми писна всеки ден да ме мисли за лош редактор, лъжец, измамник, вандал, фантазьор и най-вече - да ме мисли за най-ужасният редактор в тази енциклопедия, не издържах, избухнах и просто му се скарах! Заради неговите чернови, ''мои машинни преводи и лоши синтаксиси'', направо се ядосах, и иска ми се да напусна Уикипедия, и да не редактирам никога повече заради него! Беше ме е страх, че ще ме блокирате, да ме мислите за вандал, лош редактор, и затова се изплаших! Знаеш ли колко отчаян бях, докато правих статии! Отчаян съм, защото искам да събера повече информации, а никой не иска да ме подкрепи. Да, писах в резюметата, излях душата си, защото искам да разберете, че съм добър човек, а не чудовище! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:29, 6 юли 2024 (UTC) :Аз не злооупотребявам никого, аз просто искам да си създам статиите на спокойствие, а вие искате да ме блокирате! Може ли такова нещо? Защо винаги в Уикипедия се случва така с мен, и после да се ядосвам? Защо ме мислят за вандал? Защо? [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:33, 6 юли 2024 (UTC) ::Ако [[Потребител:Carbonaro.|Карбонаро]] не иска да ме приеме за добър редактор, се махам оттук! Стига вече, писна ми! Няма да редактирам повече статии тук, ако постъпвате така с мен, и да ми разваляте таланта! И стига сте ме заплашвали с блокирания, защото вече ставам наистина ядосан и изнервен! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 16:38, 6 юли 2024 (UTC) :::Никой не Ви мисли за вандал и позор. Понякога има неща, които не са наред със статиите Ви, затова се налага да бъдат премествани в чернова, докато не бъдат оправени. Това не е насочено лично спрямо Вас. Статиите трябва да са лесни и приятни за четене. Ако се засягате толкова много от подобни действия, значи наистина е по-добре да преустановите с редактирането. А ако не искате това да се случва, положете малко повече старание, така че да не се налага статиите Ви да бъдат пращани в инкубатора. :::Останалите редактори също имат граници на търпение. Когато границите бъдат преминати, те също могат да се ядосат и изнервят. Виждате колко е неприятно, когато Вие сте изнервен и ядосан, нали? Затова отново Ви моля да не пишете непрестанно за щяло и нещяло по беседите на този и онзи редактор, особено крещейки и жалвайки се, защото това става изнервящо след определено време. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:07, 6 юли 2024 (UTC) ::::Нека, нека, НЕКА! Нека, когато създам някоя статия, да ми я преместите към чернова, да бъде неразбираема, както другите пишат неразбираемо и хората да се смеят! Ти не знаеш какво е дарбата за всеки уикипедианец! Ти не си доволен от мен и никога няма да си доволен! Никога! Ти няма да забележиш друг талант като мен! Никога, чу ли! НИКОГА! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 19:51, 6 юли 2024 (UTC) :::::За '''последен път''' (наистина '''последен''') Ви приканвам да преустановите с брътвежите по беседите! Моето търпение е на изчерпване. Повече молби от мен няма да има! Накрая наистина ще се наложи да Ви дам принудителна едномесечна почивка, за да се поохладят страстите Ви. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 20:01, 6 юли 2024 (UTC) ::::::Добре де, ще млъкна и ще се махна! Няма да ти досаждам повече. Желая ти приятна вечер и довиждане! [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] ([[Потребител беседа:Krisi tranchev.1999|беседа]]) 20:04, 6 юли 2024 (UTC) :Колега, пък аз смятам, че си главен майстор в потал кино. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 18:13, 6 юли 2024 (UTC) ::Е, как да е иначе... вечно неразбраните се откриват и подкрепят. Нищо ново под Слънцето. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:37, 6 юли 2024 (UTC) == Проблем с таблица == Здравей, дали ще можеш да погледнеш тази [[Футболно съперничество между България и Германия#Статистика|таблица]]? Направих я чрез вузилания редактор и когато съм в режим на редактиране с него тя изглежда по един начин (който аз искам), но щом запаметя промените тя се променя, което обърква редовете и колоните ѝ. Наясно съм, че аз бъркам, но не мога да намеря грешката си. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 11:18, 5 юли 2024 (UTC) : {{ping|Станислав Николаев}} Да, има объркани разтегления на редове и колони. Визуалният редактор показва това, което редакторът има като намерение, но след запазване парсерът извършва някакъв скапан опит за оптимизиране, което води до неадекватно изглеждаща таблица. Сега трябва да е наред. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:23, 5 юли 2024 (UTC) ::Благодаря за съдействието. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:12, 8 юли 2024 (UTC) == Research about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, We would like to invite you to submit your responses to the survey dedicated to the tools that are used currently across the Wikimedia projects and the tools that you want to have. This survey was made by the working group of the [[:m:Wikimedia CEE Hub|CEE Hub]], and your responses will be reviewed afterwards, as we want to continue supporting the communities. That support can be documentation for certain most used tools by other communities across the region per specific topics, finding solutions for new tools to be created in the future, creating most needed tools in the region (so called "regional wishlist list"), and many other options. ''Deadline to fill in the survey is '''20th of August, 2024'''.'' Submit your answers [https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeIwzCDKs6jXPG7EpZe-JH2Mm1odU0_MAv1bO-z-nLOq9dlug/viewform?usp=sf_link '''here'''] Thank you in advance for your time that you will dedicate in filling in this survey --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:07, 26 юли 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Въпрос == Защо ми беше отстранена редакцията в страницата за Олово? [[Потребител:MTongov|MTongov]] ([[Потребител беседа:MTongov|беседа]]) 23:30, 1 август 2024 (UTC) :[[Потребител:MTongov|MTongov]], ако просто държите да упоменете името на съединението, можете да го направите веднага след съответното уравнение, а най-добре всъщност е да бъде описана реакцията с думи (преди или след реакцията; зависи от контекста). Изписването само на формула със съответното ѝ име не е правилният подход (а и няма такъв възприет модел), освен ако не става въпрос за раздел и/или статия с предимно списъчна информация, за какъвто случай определено не може да се говори в конкретния раздел на статията. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 08:50, 3 август 2024 (UTC) ::Благодаря за отговора! [[Потребител:MTongov|MTongov]] ([[Потребител беседа:MTongov|беседа]]) 21:40, 3 август 2024 (UTC) == Технически въпрос == [[Уикипедия беседа:Право на собственост върху статии|Тук]] нещо не е наред - защо отдолу се появява заглавката за започване на нова тема, след като беседата вече е инициирана? Направих и скрийншот, но не знам как да ти го покажа--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:16, 3 август 2024 (UTC) : [[Потребител:Ket|Ket]], добавих раздел, защото е възможно това да е причината, макар че отново не се показва опцията за отговор към предишни реплики. Вероятно някакъв бъг... но без да го видя, само гадая. Евентуално да ти изпратя празен мейл, на който после ти директно да отговориш, като качиш снимка/скрийншот?? --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:12, 4 август 2024 (UTC) ::Благодаря ти за отзивчивостта, няма чак такова голямо значение, не мисля че е нещо фатално. Поздрави! [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 18:18, 4 август 2024 (UTC) == Oldid номер == Много се извинявам, че Ви безпокоя, но откъде мога да видя oldid номера на дадена статия. (Създадох [[Шави Симонс]], като превод от английски.) Благодаря Ви предварително! [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 21:40, 21 август 2024 (UTC) :[https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Xavi_Simons&diff=1240878656&oldid=1240274458 Тук]. Най-горе, вдясно. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:11, 21 август 2024 (UTC) ::Мерси! [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 08:37, 22 август 2024 (UTC) : [[Потребител:Like the windows|Like the windows]], търсите опцията ''Permanent link'' (в дясното скриващо се меню, ако сте с Vector 2022), цъкате върху нея, след което копирате oldid номера, който Ви показва в URL лентата (таба). Колегата хубаво Ви е дал линк, но не Ви е обяснил как точно можете да го намерите. Е, аз Ви обяснявам малко по-подробно, за да не се лутате за следващия път. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 08:56, 22 август 2024 (UTC) ::Успях да разбера и по-рано, но Ви благодаря за подробното обяснение. [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] ([[Потребител беседа:Like the windows|беседа]]) 09:00, 22 август 2024 (UTC) == Report == Hello, please check this IP for vandalism: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/87.227.131.173. Thank you. [[Потребител:Ternera|Ternera]] ([[Потребител беседа:Ternera|беседа]]) 14:00, 22 август 2024 (UTC) : Hello, [[User:Ternera|Ternera]]! All those new pages were vandalism indeed. Thank you for reporting it. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 17:40, 22 август 2024 (UTC) == Results from the survey about the tools on Wikimedia projects by the CEE Hub == Hi everyone, During August 2024, we sent you a survey about the tools, so now we would like to bring to your attention the conclusions and results from the survey, which you can explore on this '''[[:m:Wikimedia CEE Hub/Tools|Meta page]]'''. I hope you will enjoy exploring the mentioned tools on the page, along with other conclusions from the survey. Thanks for your time, and we will continue working on this important topic. --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 12:09, 7 октомври 2024 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:TRistovski-CEEhub@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/Tools&oldid=27177596 --> == Шаблон Сграда == Като имаш време, виж дали не може [[Шаблон:Сграда]] да получи ниво на картата с местоположение и инфо с Координати горе, по подобие на [[Шаблон:Остров]] например. Редактирах [[Берлинска телевизионна кула]] и на местоположението в Берлин е една червена окръжност със сиво вътре. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 09:41, 1 ноември 2024 (UTC) : [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]], не знам дали те разбрах добре. Идеята ти е да се използва старият вид динамична карта, както е в [[Шаблон:Остров]]? Е, някога е било така, но сравнително скоро е променено ([[Special:Diff/12194998]]; [[Special:Diff/12200347]]; [[Special:Diff/12200767]]), като вече се ползва новият вид динамични карти в [[Шаблон:Сграда]]. От резюметата не ми става много ясно какъв е казусът/проблемът там. Най-добре се обърни към последните, които са правили корекции по шаблона: {{@|Nk}} и {{@|Carbonaro.}} --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:25, 1 ноември 2024 (UTC) :: Има ли начин да се определя приближението в самия шаблон, или пък да се направи по дефолт някакво по-отдалечено представяне? И отделно координатите да излизат на самата страница.[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 14:34, 1 ноември 2024 (UTC) ::: Вероятно би могло да се направи. Има параметър <code>zoom</code>, който отговаря за приближението. Може да се извиква и [[Шаблон:Coord]] с определените параметри, за да се показват координати в заглавието. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:46, 1 ноември 2024 (UTC) :::: Преди време имаше проблем с повторното извикване на този шаблон и някой имаше идея да го коригира на ниско ниво. Дали се сещаш дали е оправен вече? --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:14, 1 ноември 2024 (UTC) ::::: Помня, че [[Потребител беседа:Nk/Архив 2023 12#Супер шаблон|двамата със Сале дискутирахте този проблем]], но нямам никаква идея дали е оправен към днешна дата. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:32, 1 ноември 2024 (UTC) ::::: Сега хвърлих един поглед на [[Западен парк (София)]], където имаме и Kartographer, и Maplink. Ами изглежда ми, че всичко е наред, дори и при предварителен преглед. Само във визуалния редактор има проблем с интерактивните опции и мащабирането. Та може би вече е (почти) оправен този проблем. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:43, 1 ноември 2024 (UTC) :::::: Не, Maplink не слага coord точно заради тези възможни конфликти. Kartographer и ПК го включват и имаше проблеми. Ще пробвам тези дни. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:04, 1 ноември 2024 (UTC) ::::::: Мхм, да, моя грешка. Там и двете карти са посредством Maplink. Няма включване на {{ш|Kartographer}}. Но не мисля, че проблемите с мащабирането и визуализирането се дължат на coord или самите шаблони (които все са варианти на [[:mw:Extension:Kartographer|разширението Kartographer]]). Нещо в самото разширение вероятно е (било) проблемно. В момента нямам достатъчно време да го проучвам (и дебъгвам евентуално), но това ми се набива на очи на пръв поглед. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 19:20, 1 ноември 2024 (UTC) :::::::: Все пак ''някой'' ([https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8:Common.js&diff=prev&oldid=11898282] {{D}}) наистина е оправил това застъпване. При това положение просто ще добавя {{ш|coord}} в {{ш|Инфокаре карта}}. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:09, 3 ноември 2024 (UTC) ::::::::: {{ping|Nk}} След [[Шаблон беседа:Планина#Грешка в Алтъ тепе|последното докладване на поредния проблем]] проведох серия от опити и тестове, твърдо решен да разкарам най-накрая всички възможни проблеми с този вид координатни шаблони. Накрая установих, че [[Special:Diff/12227224|може да стане и без JS]]. Вече се ползва [[:mw:Help:Page status indicators|индикатор]], който така или иначе винаги взима само една стойност – последната в текста на статията. Така и проблемите покрай различните облици се оказаха лесно решени. Така че да, това вече не е проблем, поне не и до следващото оплакване в някоя беседа. [[Файл:Lol1.gif|alt=ухилване|link=]] ::::::::: Но с неправилното мащабиране и непълното зареждане в <code>mapframe</code> нямам общо. Между другото – тези проблеми също изглежда, че са решени. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 13:25, 3 ноември 2024 (UTC) ::: Самата карта разполага с опция за интерактивно приближение/отдалечаване (бутоните <code>+</code>/<code>−</code>). Не е с абсолютен, фиксиран мащаб. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:52, 1 ноември 2024 (UTC) :::: Вероятно става дума за първоначалния мащаб. В момента се определя автоматично, според размера на сградата, но наистина едва доста плътно и се губи контекста. Проблемът е, че не може да се зададе "три степени по-дребно от автоматичното" - трябва да е или автоматично, или фиксиран мащаб (който може да не работи добре за различен размер на съоръжението). Ще пробвам да го променя от автоматично на 16, да видим как ще се държи. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:22, 1 ноември 2024 (UTC) ::::: {{ping|Nk}} Да, аз затова и не смея да ровя. С автоматичното е горе-долу окей, тъй като при по-големи/по-малки обекти мащабът ще е с по-ниска/по-висока стойност, а при експлицитен мащаб може да стане дори по-зле от очакваното. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:32, 1 ноември 2024 (UTC) sm62sxbwheqvhej0oes9ngoo107rxlc 0 857849 12416263 12415164 2024-11-18T20:37:27Z Laniakeax 338168 12416263 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 52 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |52 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември |12 декември |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |- |bgcolor="2E8B57"| |2 | |2025 | | | | | | | | | | |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !15 |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Кирил (0 гривни) |Епизод 36 |rowspan="19"|0 лв. |- !16 |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Мая (0 гривни) |rowspan="2"|Епизод 34 |- !17 |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал по здравословни причини (1 гривна за Венцислав) |- !18 |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Петя (0 гривни) |Епизод 33 |- !19 |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (0 гривни) |Епизод 32 |- !20 |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Марина (0 гривни) |Епизод 28 |- !21 |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Берке с 1 гривна |Епизод 26 |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина с 1 гривна |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая с 1 гривна |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра (0 гривни) |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил с 1 гривна |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора на Диска са отворени. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Шампионския залог в Играта на Победителите. От 9-та седмица вторият получава половината от гривните си от залога в купата, вместо 1 гривна, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от Игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра, като не залагат собствените си гривни. Победителят ще спечели остатъка от гривните, натрупани в Шампионския залог от двете групи. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите играчи, заели последното трето място в двете групи, се изправят един срещу друг в Игра за Оцеляване. От 9-та седмица победителят възвръща половината от гривните си от победителя в Шампионския залог, вместо една гривна. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието, освен ако някой играч не реши да го спаси, отказвайки се от играта. *'''Седмица 8 – 9''' Избраният от Диска ще определи две двойки, които ще се състезават помежду си. Едната двойка ще бъде съставена от богати играчи, притежаващи три или повече гривни, а другата ще включва бедни играчи с по една гривна. Ако бедната двойка загуби, един от тях ще бъде елиминиран. При загуба на богатата двойка, никой няма да бъде елиминиран, но един от тях ще трябва да се откаже от половината от гривните си. В началото на 9-та седмица се въвеждат извънредни правила за бедните играчи с 1 гривна. Посоченият от Диска играч ще номинира 3-ма играчи за специална Игра на Бедните. Победителят в играта взема целия залог от гривни и се спасява, а останалите двама ще бъдат изпратени в Игра за Оцеляване. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(първа доставка на провизии на плажа)</small><br><small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>15 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|26 |rowspan="3"|29 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (16 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Иван Стефанов (1), Венцислав (10)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Венцислав (26)<br><small>(втора размяна от Венци: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |colspan="2"|Биляна (0), Берке (0) |Биляна (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Венцислав (25)</small><br>{{color|red|'''Иван Стефанов'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно играта и спасява Берке с 1 гривна)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|27 |rowspan="3"|30 октомври, 2024 |rowspan="3"|Емил (3)<br><small>(избран от диска на 29.10)</small><br><small>(Берке от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |rowspan="3"|Бистра (7),<br>Мая (1),<br>Марина (1) !1 |Бистра (7) |rowspan="3"|Лора (1),<br>Нина (1),<br>Ванеса (2) !1 |Ванеса (2) |- !2 |Мая (1) !2 |Нина (1) |- !3 |Марина (0) !3 |Лора (0) |- !rowspan="3"|28 |rowspan="3"|31 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (2 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Бистра (7), Ванеса (2)<br><small>(всички играчи получават обяд по случай достигането на средата на играта)</small><br><small>(влизат специални правила за следващата седмица, които засягат богати и бедни играчи)</small> |Ванеса (4) |colspan="2"|Марина (0), Лора (0) |Марина (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Ванеса (3)</small><br>{{color|red|'''Лора'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Марина)</small> |} '''Седмица 8: Богати срещу Бедни''' ''(Трета доставка на провизии във въздуха)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Бедни |- !29 |4 ноември, 2024 |Виктор Гогов (1)<br><small>(избран от диска на 31.10)</small> |Дзами (15), Георги (18) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |- !rowspan="3"|30 |rowspan="3"|5 ноември, 2024 !colspan="2"|Игра на Богатите<br>за запазване на гривните !colspan="2"|Игра на Бедните<br>за 8 гривни на Богатите |- |rowspan="2"|Дзами (15), Георги (18)<br><small>(Дзами (7) губи половина от гривните си)</small><br><small>(Петя от лагер 1 преминава в лагер 2)</small> !Победител |rowspan="2"|Виктор Гогов (1), Вера (1) !Победител |- |Георги (18)<br><small>(запазва гривните си)</small> |Виктор Гогов (9)<br><small>(печели 8-те гривни на Дзами)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Богати |- !31 |6 ноември, 2024 |Марина (1)<br><small>(избрана от диска на 05.11)</small><br><small>(последна доставка на провизии за време)</small> |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |Марина (1), Петя (1) |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |- !rowspan="4"|32 |rowspan="4"|7 ноември, 2024 !colspan="2" rowspan="2"|Игра на Богатите<br>за 1 гривна на Бедните !colspan="2"|Елиминация |- !colspan="2"|Игра за Оцеляване |- |rowspan="2"|Виктор Гогов (9), Бистра (7) !Победител |rowspan="2"|Марина (0), Петя (0) !Победител |- |Бистра (8)<br><small>(печели 1 гривна от отбора на бедните)</small> |Петя (1)<br><small>(връща 1 от гривните си)</small><br>{{color|red|'''Марина'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини след играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 9''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Бедните ! colspan="4"| Елиминация |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Игра за Оцеляване ! colspan="3"|Победител |- !33 |11 ноември, 2024 |Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 07.11)</small> |Вера (1), Нина (1),<br>Петя (1) |Вера (3) |Нина (0), Петя (0) |colspan="3"|Петя (1)<br><small>(връща 1 гривна от Вера (2)</small><br>{{color|red|'''Нина'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Петя в играта за оцеляване)</small> |- |- !34 |12 ноември, 2024 |Вера (2)<br><small>(избрана от диска на 11.11)</small><br>{{color|red|'''Владимир'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Венцислав (26)</small> |Биляна (1), Петя (1),<br>Мая (1) |Петя (3) |Биляна (0), Мая (0) |colspan="3"|Мая (1)<br><small>(връща 1 гривна от Петя (2)</small><br>{{color|red|'''Биляна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Мая в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! Класиране<br>18 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="3"|Класиране<br>3 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|35 |rowspan="3"|13 ноември, 2024 |rowspan="3"|Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 12.11)</small><br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Мирослав (6),<br>Георги (18),<br> Кирил (9)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |1. Мирослав (6)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Виктор Митов (2),<br>Петя (2),<br>Александър (3)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |colspan="3"|1. Александър (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- |2. Георги (9)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си<br>и златната гривна даваща храна)</small> |colspan="3"|2. Виктор Митов (1)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- |3. Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |colspan="3"|3. Петя (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|36 |rowspan="3"|14 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (21 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Мирослав (6), Александър (3)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Александър (24)<br><small>(първа златна и зелена гривна)</small> |colspan="2"|Кирил (0), Петя (0) |Кирил (4)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (20)</small><br>{{color|red|'''Петя'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Кирил в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 10 (текуща)''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|37 |rowspan="3"|18 ноември, 2024 |rowspan="3"|Ванеса (3)<br><small>(избрана от диска на 14.11)</small> |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |- !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' |- !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' |- !rowspan="3"|38 |rowspan="3"|19 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (0 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|''1 място от групи А и Б'' |''Печели шампионския залог'' |colspan="2"|''3 място от групи А и Б'' |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|39 |rowspan="3"|20 ноември, 2024 |rowspan="3"|''Контрол над играта'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |- !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' |- !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' |- !rowspan="3"|40 |rowspan="3"|21 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (0 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|''1 място от групи А и Б'' |''Печели шампионския залог'' |colspan="2"|''3 място от групи А и Б'' |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Втори сезон == На 11 ноември 2024 г. е обявен кастинг за втори сезон на „Островът на 100-те гривни“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] j5gx9432riqo959wz33dj0q9po7ivmw 12416306 12416263 2024-11-18T21:05:49Z Laniakeax 338168 /* Втори етап */ 12416306 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 52 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |52 |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември |12 декември |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |- |bgcolor="2E8B57"| |2 | |2025 | | | | | | | | | | |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !15 |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Кирил (0 гривни) |Епизод 36 |rowspan="19"|0 лв. |- !16 |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Мая (0 гривни) |rowspan="2"|Епизод 34 |- !17 |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал по здравословни причини (1 гривна за Венцислав) |- !18 |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Петя (0 гривни) |Епизод 33 |- !19 |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (0 гривни) |Епизод 32 |- !20 |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Марина (0 гривни) |Епизод 28 |- !21 |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Берке с 1 гривна |Епизод 26 |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина с 1 гривна |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая с 1 гривна |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра (0 гривни) |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил с 1 гривна |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора на Диска са отворени. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Шампионския залог в Играта на Победителите. От 9-та седмица вторият получава половината от гривните си от залога в купата, вместо 1 гривна, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от Игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра, като не залагат собствените си гривни. Победителят ще спечели остатъка от гривните, натрупани в Шампионския залог от двете групи. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите играчи, заели последното трето място в двете групи, се изправят един срещу друг в Игра за Оцеляване. От 9-та седмица победителят възвръща половината от гривните си от победителя в Шампионския залог, вместо една гривна. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието, освен ако някой играч не реши да го спаси, отказвайки се от играта. *'''Седмица 8 – 9''' Избраният от Диска ще определи две двойки, които ще се състезават помежду си. Едната двойка ще бъде съставена от богати играчи, притежаващи три или повече гривни, а другата ще включва бедни играчи с по една гривна. Ако бедната двойка загуби, един от тях ще бъде елиминиран. При загуба на богатата двойка, никой няма да бъде елиминиран, но един от тях ще трябва да се откаже от половината от гривните си. В началото на 9-та седмица се въвеждат извънредни правила за бедните играчи с 1 гривна. Посоченият от Диска играч ще номинира 3-ма играчи за специална Игра на Бедните. Победителят в играта взема целия залог от гривни и се спасява, а останалите двама ще бъдат изпратени в Игра за Оцеляване. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(първа доставка на провизии на плажа)</small><br><small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>15 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|26 |rowspan="3"|29 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (16 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Иван Стефанов (1), Венцислав (10)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Венцислав (26)<br><small>(втора размяна от Венци: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |colspan="2"|Биляна (0), Берке (0) |Биляна (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Венцислав (25)</small><br>{{color|red|'''Иван Стефанов'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно играта и спасява Берке с 1 гривна)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|27 |rowspan="3"|30 октомври, 2024 |rowspan="3"|Емил (3)<br><small>(избран от диска на 29.10)</small><br><small>(Берке от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |rowspan="3"|Бистра (7),<br>Мая (1),<br>Марина (1) !1 |Бистра (7) |rowspan="3"|Лора (1),<br>Нина (1),<br>Ванеса (2) !1 |Ванеса (2) |- !2 |Мая (1) !2 |Нина (1) |- !3 |Марина (0) !3 |Лора (0) |- !rowspan="3"|28 |rowspan="3"|31 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (2 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Бистра (7), Ванеса (2)<br><small>(всички играчи получават обяд по случай достигането на средата на играта)</small><br><small>(влизат специални правила за следващата седмица, които засягат богати и бедни играчи)</small> |Ванеса (4) |colspan="2"|Марина (0), Лора (0) |Марина (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Ванеса (3)</small><br>{{color|red|'''Лора'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Марина)</small> |} '''Седмица 8: Богати срещу Бедни''' ''(Трета доставка на провизии във въздуха)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Бедни |- !29 |4 ноември, 2024 |Виктор Гогов (1)<br><small>(избран от диска на 31.10)</small> |Дзами (15), Георги (18) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |- !rowspan="3"|30 |rowspan="3"|5 ноември, 2024 !colspan="2"|Игра на Богатите<br>за запазване на гривните !colspan="2"|Игра на Бедните<br>за 8 гривни на Богатите |- |rowspan="2"|Дзами (15), Георги (18)<br><small>(Дзами (7) губи половина от гривните си)</small><br><small>(Петя от лагер 1 преминава в лагер 2)</small> !Победител |rowspan="2"|Виктор Гогов (1), Вера (1) !Победител |- |Георги (18)<br><small>(запазва гривните си)</small> |Виктор Гогов (9)<br><small>(печели 8-те гривни на Дзами)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Богати |- !31 |6 ноември, 2024 |Марина (1)<br><small>(избрана от диска на 05.11)</small><br><small>(последна доставка на провизии за време)</small> |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |Марина (1), Петя (1) |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |- !rowspan="4"|32 |rowspan="4"|7 ноември, 2024 !colspan="2" rowspan="2"|Игра на Богатите<br>за 1 гривна на Бедните !colspan="2"|Елиминация |- !colspan="2"|Игра за Оцеляване |- |rowspan="2"|Виктор Гогов (9), Бистра (7) !Победител |rowspan="2"|Марина (0), Петя (0) !Победител |- |Бистра (8)<br><small>(печели 1 гривна от отбора на бедните)</small> |Петя (1)<br><small>(връща 1 от гривните си)</small><br>{{color|red|'''Марина'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини след играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 9''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Бедните ! colspan="4"| Елиминация |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Игра за Оцеляване ! colspan="3"|Победител |- !33 |11 ноември, 2024 |Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 07.11)</small> |Вера (1), Нина (1),<br>Петя (1) |Вера (3) |Нина (0), Петя (0) |colspan="3"|Петя (1)<br><small>(връща 1 гривна от Вера (2)</small><br>{{color|red|'''Нина'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Петя в играта за оцеляване)</small> |- |- !34 |12 ноември, 2024 |Вера (2)<br><small>(избрана от диска на 11.11)</small><br>{{color|red|'''Владимир'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Венцислав (26)</small> |Биляна (1), Петя (1),<br>Мая (1) |Петя (3) |Биляна (0), Мая (0) |colspan="3"|Мая (1)<br><small>(връща 1 гривна от Петя (2)</small><br>{{color|red|'''Биляна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Мая в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! Класиране<br>18 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="3"|Класиране<br>3 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|35 |rowspan="3"|13 ноември, 2024 |rowspan="3"|Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 12.11)</small><br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Мирослав (6),<br>Георги (18),<br> Кирил (9)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |1. Мирослав (6)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Виктор Митов (2),<br>Петя (2),<br>Александър (3)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |colspan="3"|1. Александър (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- |2. Георги (9)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си<br>и златната гривна даваща храна)</small> |colspan="3"|2. Виктор Митов (1)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- |3. Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |colspan="3"|3. Петя (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|36 |rowspan="3"|14 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (21 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Мирослав (6), Александър (3)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Александър (24)<br><small>(първа златна и зелена гривна)</small> |colspan="2"|Кирил (0), Петя (0) |Кирил (4)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (20)</small><br>{{color|red|'''Петя'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Кирил в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 10 (текуща)''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>8 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|37 |rowspan="3"|18 ноември, 2024 |rowspan="3"|Ванеса (3)<br><small>(избрана от диска на 14.11)</small> |rowspan="3"|Дзами (7),<br>Берке (1),<br>Александър (20) !1 |Александър (20)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Емил (3),<br>Кирил (4),<br>Георги (9) !1 |Емил (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Берке (1)<br><small>(не разделя гривните си, тъй като има само една)</small> !2 |Георги (5)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- !3 |Дзами (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> !3 |Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|38 |rowspan="3"|19 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (15 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Александър (20), Емил (3) |''Печели шампионския залог'' |colspan="2"|Дзами (0), Кирил (0) |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|39 |rowspan="3"|20 ноември, 2024 |rowspan="3"|''Контрол над играта'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |- !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' |- !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' |- !rowspan="3"|40 |rowspan="3"|21 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (0 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|''1 място от групи А и Б'' |''Печели шампионския залог'' |colspan="2"|''3 място от групи А и Б'' |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Втори сезон == На 11 ноември 2024 г. е обявен кастинг за втори сезон на „Островът на 100-те гривни“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] jwgcv9vh76ks6tl83e5xod0mmsiloau 12416569 12416306 2024-11-19T08:38:05Z 92.247.48.74 /* Сезони */ 12416569 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = „Островът на 100-те гривни“ | Име в оригинал = Million Dollar Island | Лого = O3652147128697286552.png | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = Джон де Мол<br>Вим ван Дам<br>Юрик Вандерворст | базиран на = | Сценарий = | Режисура = Цветомир Матев | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 52 | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Николай Николов | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 100 – 160 минути | Дистрибуция = Talpa Studios | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = HD 16:9 | Формат на звука = | Излъчване = [[16 септември]] [[2024]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni | Страница в IMDb = 17077044 }} '''„Островът на 100-те гривни“''' е приключенско риалити предаване на [[Би Ти Ви|bTV]]. Българската версия на шоуто е по лиценз на Talpa Studios.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/svetoven-fenomen-v-prikljuchenskite-rialiti-formati-s-premiera-v-efira-na-btv.html Световен феномен в приключенските риалити формати с премиера в ефира на bTV]</ref> == Формат == В оригиналния формат сто души са оставени на необитаем тропически остров, където трябва да оцелеят за около два месеца. При пристигането си всеки състезател получава номерирана гривна на стойност 10 000 долара, така че 100-те гривни заедно струват 1 милион долара. Наред с Холандия, Белгия, САЩ, Австралия, Румъния и Близкия изток, „Million Dollar Island“ на Talpa Studios с партньори Monday Media бележи следващата си територия в България и се реализира под името „Островът на 100-те гривни“.<ref>[https://talpastudios.com/million-dollar-island-makes-its-debut-in-bulgaria/ Million Dollar Island прави своя дебют в България. Шоуто ще носи името „Островът на 100-те гривни“]</ref> == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Име ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| Година ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 5px"| Дни ! style="padding: 0px 15px"| Локация ! style="padding: 0px 10px"| Участници ! style="padding: 0px 30px"| Победител ! style="padding: 0px 30px"| Награден фонд |- |bgcolor="2E8B57"| |1 |Другата Вселена |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2024 |52 | rowspan="2" |[[Александър Сано]]<br>[[Диляна Попова]] |16 септември |12 декември |понеделник,<br>20:00 – 23:00;<br>вторник – четвъртък,<br>20:00 – 22:00/30 |54 |[[Филипини]] |33 | |300 000 лв.<br>(Топ 3) |- |bgcolor="2E8B57"| |2 | |2025 | | | | | | | | | |} == Първи сезон == На 13 март 2024 г. bTV Media Group обявява нов риалити формат за България – „Островът на 100-те гривни“. Участниците ще се борят за награден фонд от 300 000 лв., а кастингът стартира същия ден и ще продължи до 14-и април. До 16 май трябва да бъдат избрани всички участници, които ще вземат участие в шоуто.<ref>[https://btvradio.bg/intervuta/za-grada/niki-nikolov-ostrovat-na-100-te-grivni.html До 16 май ще бъдат определени участниците, които ще се впуснат в приключенското риалити]</ref> На 25 март в „[[Тази сутрин]]“ по bTV е обявен и водещият – актьорът [[Александър Сано]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-e-vodeshtijat-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“]</ref> На 28 май е съобщено, че към формата се присъединява и актрисата [[Диляна Попова]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/diljana-popova-zastava-do-aleksandar-sano-kato-vodeshta-na-ostrovat-na-100-te-grivni.html Диляна Попова застава до Александър Сано като водеща на „Островът на 100-те гривни“]</ref> Сезонът е заснет за около 54 дни през лятото във [[Филипини]]те и е озаглавен „Островът на 100-те гривни: Другата Вселена“.<ref>[https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni/news/aleksandar-sano-za-ostrovat-na-100-te-grivni-imahme-54-snimachni-dni-bez-nito-edin-den-pochivka.html Александър Сано: За „Островът на 100-те гривни“ имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка]</ref> === Участници === {| class="sortable wikitable" style="text-align:center" |- ! № ! Състезател ! Възраст ! Град ! Професия ! colspan="2"|Лагер ! Финал ! Епизод ! Печалба |- |colspan="10"|''Текущи състезатели още в играта'' |- ! |Александър Гюров |29 |[[София]] |IT предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Берке Йозтюрк |20 |[[Стара Загора]] |студент по медицина |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Бистра Старейшинска |26 |[[София]] |мениджър събития |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Ванеса Ташева |21 |[[София]] |бранд специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Венцислав Велков |31 |[[Добрич]] |пожарникар |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Вера Гешева |39 |[[Железница (област София)|с. Железница]] |молекулярен биолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Гогов |48 |[[София]] |шофьор на такси |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Виктор Митов |29 |[[София]] |компютърен инженер |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Георги Коджабашев |34 |[[София]] |артист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Дамян Илиев – Дзами |33 |[[София]] |търговец |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 | | | |- ! |Емил Видев |65 |[[София]] |преподавател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Кирил Вълчев |26 |[[Балчик]] |управител на нощен клуб |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 | | | |- ! |Мая Пауновска |36 |[[София]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- ! |Мирослав Джоканов |36 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 | | | |- !colspan="10"|Финално класиране |- !15 |Петя Гергова |31 |[[София]] |треньор по тенис |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Кирил (0 гривни) |Епизод 36 |rowspan="19"|0 лв. |- !16 |Биляна Писова |21 |[[София]] |кондиционен треньор |bgcolor="BD B7 6B"|2 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Мая (0 гривни) |rowspan="2"|Епизод 34 |- !17 |Владимир Северинов |33 |[[София]] |татуист |bgcolor="BD B7 6B"|1 |bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал по здравословни причини (1 гривна за Венцислав) |- !18 |Нина Стоянова |38 |[[София]] |копирайтър |bgcolor="BD B7 6B"|3 |bgcolor="BD B7 6B"|1 |Елиминирана от Петя (0 гривни) |Епизод 33 |- !19 |Марина Хаджийска |25 |[[Плевен]] |офис сътрудник |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (0 гривни) |Епизод 32 |- !20 |Лора Чанчуковска |26 |[[Плевен]] |собствен бизнес |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Елиминирана от Марина (0 гривни) |Епизод 28 |- !21 |Иван Стефанов |30 |[[Чирпан]] |управител на магазин |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Берке с 1 гривна |Епизод 26 |- !22 |Ина Първанова |37 |[[София]] |нутриционист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснала доброволно (1 гривна за Александър) |Епизод 24 |- !23 |Шериф Хосни |34 |[[Бургас]] |IT специалист |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал по здравословни причини (5 гривни за Георги) |Епизод 22 |- !24 |Рената Пачева |33 |[[София]] |маркетолог |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснала доброволно (8 гривни за Дзами) |Епизод 21 |- !25 |[[Мимо-Гарсия Груев]] |26 |[[София]] |съдебен заседател |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминиран от Георги (0 гривни) |Епизод 20 |- !26 |Ивайло Секулички |37 |[[София]] |предприемач |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснал доброволно и спасява Марина с 1 гривна |Епизод 16 |- !27 |Грозденка Владова |24 |[[Лом]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала по здравословни причини (1 гривна за Секулички) |Епизод 15 |- !28 |Еляса Хасан |24 |[[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] |инфлуенсър |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|1 |Напуснал по здравословни причини (4 гривни за Рената) |Епизод 13 |- !29 |Кънчо Атанасов |25 |[[Стара Загора]] |студент по право, DJ |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно (4 гривни за Владимир) |rowspan="2"|Епизод 12 |- !30 |Иван Йочколовски |38 |[[София]] |бизнесмен |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Напуснал доброволно и спасява Мая с 1 гривна |- !31 |Яна Узунова |32 |[[Варна]] |певица |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|3 |Елиминирана от Бистра (0 гривни) |Епизод 8 |- !32 |Джулиана Кирилова |22 |[[Варна]] |танцьор |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|2 |Напуснала доброволно и спасява Кирил с 1 гривна |Епизод 4 |- !33 |[[Симеон Станкович]] |28 |[[София]] |борец, соколар |colspan="2" bgcolor="BD B7 6B"|– |Елиминиран в игра за влизане от Йочколовски |Епизод 5 |- |} === Регламент === ==== Първи етап ==== *'''Старт на Играта''' На старта 30 участници получават равен брой гривни, общо 90, разпределени по три сини гривни на състезател, с обща стойност от 270 000 лв. Всяка гривна е на стойност 3 000 лв., което означава, че стойността на всеки участник е 9 000 лв. На плажа е поставена и златната гривна номер 100. Останалите 9 допълнителни гривни (с обща стойност 27 000 лв.) ще се разпределят от водещите през първия етап. Участниците могат да печелят и да губят гривни в различни игри, както и да получават гривни от другите състезатели. При отказ от участие състезателят трябва да предаде своите гривни на останалия играч. *'''Избор от Диска''' Всяка гривна има уникален номер от 1 до 100. Играчът, на чието число попадне стрелката на Диска, получава контрол над играта за следващите 24 часа и може да номинира четирима играчи от различни лагери за Играта на Богатите. Избраният може да номинира и себе си, но трябва да има 3 или повече гривни. Златногривният играч и най-богатият играч на острова имат имунитет. Номинирането на тях е възможно само ако те свалят имунитета си. Ако най-богатият е Златногривният, само той или тя притежава имунитет. *'''Игра на Богатите''' Четирима играчи с 3 или повече гривни, посочени от избрания от Диска, влизат в Играта на Богатите. Всеки залага по 1 гривна. Ако играч притежава Златна гривна, тя се залага първа. Победителят получава 4 гривни (12 000 лв.) и правото да участва в Играта за Златната гривна. В Играта на Богатите и Играта на Предизвиканите има зададена времева рамка. Ако няма победител в определеното време, водещите прилагат правилата за дузпи. Избраният от Диска играч избира един от компонентите в съответната игра за състезание между участниците. *'''Игра на Предизвиканите''' Тримата загубили играчи в Играта на Богатите автоматично преминават в Играта на Предизвиканите, като залагат по още 1 гривна. Победителят печели 3 гривни (9 000 лв.). *'''Игра за Златната гривна''' Настоящият притежател на Златната гривна и играчи, предявили претенции към нея, могат да участват. Залогът за участие е 1 гривна. Победителят прибира заложените гривни и става новият Златногривен(а), получавайки имунитет и допълнителни привилегии, включващи: храна, правото да номинира трима участници за Играта за Оцеляване, както и възможността да спасява и елиминира играчи. *'''Игра за Оцеляване''' Златногривният номинира трима играчи с по-малко от 3 гривни, които са застрашени от отпадане. Всеки от тях залага всичките си гривни в играта. Победителят остава в играта и прибира залога. *'''Елиминация''' Златногривният решава кой от двамата останали играчи да спаси с допълнителна гривна и кой да елиминира. При доброволно напускане играчът предава гривните си на друг участник. ==== Втори етап ==== *'''Избор от Диска''' Всички 100 сектора на Диска са отворени. Във втората фаза само най-богатият играч на острова притежава имунитет срещу номиниране. Избраният от Диска отива на Острова на Избрания, където обмисля стратегиите си. След това той или тя номинира шестима играчи за Игрите на тотален залог. Избраният разделя играчите на две групи – А и Б, всяка с по трима играчи. Златната гривна номер 100 предоставя само допълнителна дажба храна за втория етап. *'''Игри за Тотален залог''' Залагат се всички гривни. В тези игри няма дузпи. Първият от всяка група прибира своя залог от гривна(и) и става претендент за Шампионския залог в Играта на Победителите. От 9-та седмица вторият получава половината от гривните си от залога в купата, вместо 1 гривна, а третият остава без гривни и е застрашен от елиминация. Остатъкът от гривните, получен от общия залог на всяка група, се обединява в Шампионския залог. *'''Игра на Победителите''' Двамата претенденти от Игрите за тотален залог се изправят един срещу друг в тази игра, като не залагат собствените си гривни. Победителят ще спечели остатъка от гривните, натрупани в Шампионския залог от двете групи. *'''Игра за Оцеляване''' Останалите играчи, заели последното трето място в двете групи, се изправят един срещу друг в Игра за Оцеляване. От 9-та седмица победителят възвръща половината от гривните си от победителя в Шампионския залог, вместо една гривна. *'''Елиминация''' Загубилият битката за оцеляване отпада от състезанието, освен ако някой играч не реши да го спаси, отказвайки се от играта. *'''Седмица 8 – 9''' Избраният от Диска ще определи две двойки, които ще се състезават помежду си. Едната двойка ще бъде съставена от богати играчи, притежаващи три или повече гривни, а другата ще включва бедни играчи с по една гривна. Ако бедната двойка загуби, един от тях ще бъде елиминиран. При загуба на богатата двойка, никой няма да бъде елиминиран, но един от тях ще трябва да се откаже от половината от гривните си. В началото на 9-та седмица се въвеждат извънредни правила за бедните играчи с 1 гривна. Посоченият от Диска играч ще номинира 3-ма играчи за специална Игра на Бедните. Победителят в играта взема целия залог от гривни и се спасява, а останалите двама ще бъдат изпратени в Игра за Оцеляване. *'''Финал''' На финала тримата участници с най-много гривни могат да осребрят стойността им от сандъците с 300 хиляди лева. Всеки от тях ще има шанс да осребри гривните си в изпитание на нервите, с възможност да загубят всичко в последния момент. === История на играта === Играчите се разделят самостоятелно на три лагера: Лагер 1 – „Нумеролози“, Лагер 2 – „Глория“ и Лагер 3 – „Мимо-Гарсия“. ==== Първи етап ==== '''Седмица 1''' ''(Първа доставка на провизии на сушата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !1 |16 септември, 2024 |<small>(първа доставка на провизии на плажа)</small><br><small>(№ 100 златната гривна намира Дзами)</small><br>Ванеса (3) |Секулички (3), Георги (3),<br>Шериф (3), Кирил (3) |Георги (6) |Шериф (4) |Секулички (1), Кирил (1) |- !2 |17 септември, 2024 |Виктор Гогов (3) |Виктор Гогов (3), Яна (3),<br>Виктор Митов (3), Нина (3) |Виктор Гогов (6) |Виктор Митов (4) |Яна (1), Нина (1) |- !3 |18 септември, 2024 |Мимо-Гарсия (3) |{{color|DarkOrange|'''Дзами'''}} (4), Бистра (3),<br>Джулиана (3), Мая (3) |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) |Дзами (5) |Джулиана (1), Мая (1) |- !rowspan="4"|4 |rowspan="4"|19 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Георги (6), Виктор Гогов (6), {{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (6) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Кирил (1), Джулиана (1),<br>Секулички (1) |rowspan="2"|Секулички (3) |{{color|red|'''Джулиана'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Кирил)</small> |rowspan="2"|– |- |{{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) |Кирил (1) <small>(№ 91 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 2''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра за влизане в играта ! colspan="2"| Игра за втори шанс |- ! № ! Дата ! 3-ма нови играчи ! Победител ! Победител ! Отпаднал |- !5 |23 септември, 2024 |rowspan="3"| – |Мирослав (0), Симеон (0), Йочколовски (0) |Мирослав (1)<br><small>(№ 92 гривна е пусната в играта)</small> |Йочколовски (1)<br><small>(№ 93 гривна е пусната в играта)</small> |{{color|red|'''Симеон'''}} (0) |- ! colspan="2"| Епизод ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !6 |24 септември, 2024 |Мая (1)<br><small>(избрана от диска на 23.09)</small> |Мимо-Гарсия (3), Бистра (5),<br>Александър (3), Ина (3) |Бистра (8) |Александър (4) |Мимо-Гарсия (1), Ина (1) |- !7 |25 септември, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 24.09)</small><br><small>(Мирослав и Йочколовски са приети в лагер 3)</small> |Бистра (8), Рената (3),<br>Грозденка (3), Иван Стефанов (3) |Рената (6) |Бистра (9) |Грозденка (1), Иван Стефанов (1) |- !rowspan="4"|8 |rowspan="4"|26 септември, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Бистра (9), Рената (6), {{color|DarkOrange|'''Виктор Гогов'''}} (8) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Мирослав (1), Мая (1),<br>Яна (1) |rowspan="2"|Мирослав (3) |rowspan="2"|Мая (1)<br><small>(№ 94 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Яна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Бистра)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(размяна от Бистра: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |} '''Седмица 3''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !9 |30 септември, 2024 |Секулички (3) |Биляна (3), Берке (3),<br>Виктор Гогов (7), Владимир (3) |Владимир (6) |Берке (4) |Биляна (1), Виктор Гогов (5) |- !10 |1 октомври, 2024 |Емил (3)<br><small>(избран от диска на 30.09)</small> |Емил (3), Лора (3),<br>Еляса (3), Вера (3) |Еляса (6) |Емил (4) |Лора (1), Вера (1) |- !11 |2 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11)<br><small>(избрана от диска на 01.10)</small> |Мирослав (3), Кънчо (3),<br>Александър (4), Еляса (6) |Мирослав (6) |Кънчо (4) |Александър (2), Еляса (4) |- !rowspan="4"|12 |rowspan="4"|3 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |Владимир (6), Мирослав (6),<br>{{color|DarkOrange|'''Бистра'''}} (11) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Йочколовски (1), Мая (1),<br>Кирил (1) |rowspan="2"|Кирил (3) |{{color|red|'''Йочколовски'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Мая)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Кънчо'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 4 гривни на Владимир (12);</small><br><small>(размяна от Владимир: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (8) |Мая (1) <small>(№ 95 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 4''' ''(Втора доставка на провизии във водата)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !13 |7 октомври, 2024 |Емил (4)<br>{{color|red|'''Еляса'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 4 гривни на Рената (7)</small> |Шериф (4), Марина (3),<br>Ванеса (3), Рената (5) |Шериф (7) |Ванеса (4) |Марина (1), Рената (3) |- !14 |8 октомври, 2024 |Мирослав (5)<br><small>(избран от диска на 07.10)</small><br><small>(размяна от Рената: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Мирослав (5), Бистра (10),<br>Рената (7), Секулички (3) |Рената (10) |Мирослав (6) |Бистра (8), Секулички (1) |- !15 |9 октомври, 2024 |Петя (3)<br><small>(избрана от диска на 08.10)</small><br>{{color|red|'''Грозденка'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Секулички (2)</small><br>Виктор Митов (4)<br><small>(избран от диска да определи съотношението между половете в играта за провизии)</small> |Кирил (3), Шериф (7),<br>Петя (3), Венцислав (3) |Венцислав (6) |Кирил (4) |Шериф (5), Петя (1) |- !rowspan="4"|16 |rowspan="4"|10 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !rowspan="2"|Игра за провизии !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Елиминация |- |Шериф (5), {{color|DarkOrange|'''Владимир'''}} (12) !Номинирани !Победител !Спасен(а) |- !Победител |rowspan="2"|<small>1 място: Лагер 2 „Глория“ – 75,4 кг. (запазват събраната храна);<br>2 място: Лагер 1 „Нумеролози“ – 42,5 кг. (-50% от събраното);<br>3 място: Лагер 3 „Мимо-Гарсия“ – 38,2 кг. (остават без нищо)</small> |rowspan="2"|Секулички (2), Марина (1),<br>Петя (1) |rowspan="2"|Петя (4) |{{color|red|'''Секулички'''}} (0) <small>(напуска играта и спасява Марина)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6) |Марина (1) <small>(№ 96 гривна е пусната в играта)</small> |} '''Седмица 5''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !17 |14 октомври, 2024 |Дзами (5) |Дзами (5), Виктор Гогов (5),<br>Емил (4), Берке (4) |Дзами (8) |Емил (5) |Виктор Гогов (3), Берке (2) |- !18 |15 октомври, 2024 |Владимир (11)<br><small>(избран от диска на 14.10)</small><br><small>(Владимир и Венцислав преминават в лагер 3)</small> |Венцислав (6), Георги (5),<br>Кирил (4), Виктор Митов (4) |Георги (8) |Кирил (5) |Венцислав (4), Виктор Митов (2) |- !19 |16 октомври, 2024 |Бистра (8)<br><small>(избрана от диска на 15.10)</small> |Бистра (8), Владимир (11),<br>Венцислав (4), Рената (10) |Венцислав (7) |Бистра (9) |Владимир (9), Рената (8) |- !rowspan="4"|20 |rowspan="4"|17 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация |- |{{color|DarkOrange|'''Шериф'''}} (6), Дзами (8), Георги (8), Венцислав (7) !Номинирани !Победител !Спасен(а) !Отпаднал(а) |- !Победител |rowspan="2"|Лора (1), Мимо-Гарсия (1),<br>Нина (1) |rowspan="2"|Нина (3) |rowspan="2"|Лора (1)<br><small>(№ 97 гривна е пусната в играта)</small> |rowspan="2"|{{color|red|'''Мимо-Гарсия'''}} (0)<br><small>(елиминиран от Георги)</small> |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(размяна от Георги: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(доставка на материали за трите лагера)</small> |} '''Седмица 6''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Богатите ! colspan="2"| Игра на Предизвиканите |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Победител ! Губещи |- !21 |21 октомври, 2024 |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (11)<br><small>(избран от диска на 17.10)</small><br>{{color|red|'''Рената'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно и дава своите 8 гривни на Дзами (15)</small> |Кирил (5), Емил (5),<br>Виктор Гогов (3), Мирослав (6) |Кирил (8) |Мирослав (7) |Емил (3), Виктор Гогов (1) |- !22 |22 октомври, 2024 |Ина (1)<br><small>(избрана от диска на 21.10)</small><br>{{color|red|'''Шериф'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава своите 5 гривни на Георги (16)</small><br><small>(размяна от Дзами: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |Нина (3), Ванеса (4),<br>Кирил (8), Венцислав (6) |Венцислав (9) |Кирил (9) |Нина (1), Ванеса (2) |- !23 |23 октомври, 2024 |Кирил (9)<br><small>(избран от диска на 22.10)</small> |Бистра (9), Венцислав (9),<br>Кирил (9), Петя (4) |Венцислав (12) |Кирил (10) |Бистра (7), Петя (2) |- !rowspan="5"|24 |rowspan="5"|24 октомври, 2024 !Игра за Златната гривна !colspan="2"|Игра за Оцеляване !colspan="2"|Елиминация<br>(край на първи етап: размяна на гривни) |- |{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (16), Кирил (10), Венцислав (12) !6-ма номинирани !Победител !Спасени !Напуснала |- !Победител |rowspan="3"|Берке (2), Марина (1),<br>Ванеса (2), Петя (2),<br>Биляна (1), Ина (1) |rowspan="3"|Биляна (9) |Марина (1), Берке (1)<br><small>(Марина и Берке са спасени от Георги с допълнителните гривни № 98 и № 99)</small> |rowspan="3"|{{color|red|'''Ина'''}} (0)<br><small>(Мирослав (6) дава 1 гривна на Ина,<br>тя после предава гривната на Александър (3),<br>и напуска доброволно играта)</small> |- |rowspan="2"|{{color|DarkOrange|'''Георги'''}} (18)<br><small>(размяна от Венцислав: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small><br><small>(Нина от лагер 3 преминава в лагер 1)</small><br><small>(Биляна от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |Ванеса (2)<br><small>(Ванеса получава 1 гривна от Биляна (8) и 1 гривна от Владимир (8)</small> |- |Петя (1)<br><small>(Петя получава 1 гривна от Венцислав (10)</small> |} ==== Втори етап ==== '''Седмица 7''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>15 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|25 |rowspan="3"|28 октомври, 2024 |rowspan="3"|Владимир (8)<br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Владимир (8),<br>Биляна (8),<br>Иван Стефанов (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Иван Стефанов (1)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Венцислав (10),<br>Марина (1),<br>Берке (1)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> !1 |Венцислав (10)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Владимир (1)<br><small>(спасен: 1 гривна от залога)</small> !2 |Марина (1)<br><small>(спасена: 1 гривна от залога)</small> |- !3 |Биляна (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> !3 |Берке (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|26 |rowspan="3"|29 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (16 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Иван Стефанов (1), Венцислав (10)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Венцислав (26)<br><small>(втора размяна от Венци: 10 сини гривни = 1 зелена гривна на стойност 30 000 лв.)</small> |colspan="2"|Биляна (0), Берке (0) |Биляна (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Венцислав (25)</small><br>{{color|red|'''Иван Стефанов'''}} (0)<br><small>(напуска доброволно играта и спасява Берке с 1 гривна)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>1 гривна за шампионския залог |- !rowspan="3"|27 |rowspan="3"|30 октомври, 2024 |rowspan="3"|Емил (3)<br><small>(избран от диска на 29.10)</small><br><small>(Берке от лагер 2 преминава в лагер 1)</small> |rowspan="3"|Бистра (7),<br>Мая (1),<br>Марина (1) !1 |Бистра (7) |rowspan="3"|Лора (1),<br>Нина (1),<br>Ванеса (2) !1 |Ванеса (2) |- !2 |Мая (1) !2 |Нина (1) |- !3 |Марина (0) !3 |Лора (0) |- !rowspan="3"|28 |rowspan="3"|31 октомври, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (2 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Бистра (7), Ванеса (2)<br><small>(всички играчи получават обяд по случай достигането на средата на играта)</small><br><small>(влизат специални правила за следващата седмица, които засягат богати и бедни играчи)</small> |Ванеса (4) |colspan="2"|Марина (0), Лора (0) |Марина (1)<br><small>(1 гривна от победителят в шампионския залог – Ванеса (3)</small><br>{{color|red|'''Лора'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Марина)</small> |} '''Седмица 8: Богати срещу Бедни''' ''(Трета доставка на провизии във въздуха)'' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Бедни |- !29 |4 ноември, 2024 |Виктор Гогов (1)<br><small>(избран от диска на 31.10)</small> |Дзами (15), Георги (18) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |Виктор Гогов (1), Вера (1) |- !rowspan="3"|30 |rowspan="3"|5 ноември, 2024 !colspan="2"|Игра на Богатите<br>за запазване на гривните !colspan="2"|Игра на Бедните<br>за 8 гривни на Богатите |- |rowspan="2"|Дзами (15), Георги (18)<br><small>(Дзами (7) губи половина от гривните си)</small><br><small>(Петя от лагер 1 преминава в лагер 2)</small> !Победител |rowspan="2"|Виктор Гогов (1), Вера (1) !Победител |- |Георги (18)<br><small>(запазва гривните си)</small> |Виктор Гогов (9)<br><small>(печели 8-те гривни на Дзами)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="3"| Игра на Богати срещу Бедни |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Отбор Богати ! Номинирани<br>Отбор Бедни ! Победители<br>Отбор Богати |- !31 |6 ноември, 2024 |Марина (1)<br><small>(избрана от диска на 05.11)</small><br><small>(последна доставка на провизии за време)</small> |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |Марина (1), Петя (1) |Виктор Гогов (9), Бистра (7) |- !rowspan="4"|32 |rowspan="4"|7 ноември, 2024 !colspan="2" rowspan="2"|Игра на Богатите<br>за 1 гривна на Бедните !colspan="2"|Елиминация |- !colspan="2"|Игра за Оцеляване |- |rowspan="2"|Виктор Гогов (9), Бистра (7) !Победител |rowspan="2"|Марина (0), Петя (0) !Победител |- |Бистра (8)<br><small>(печели 1 гривна от отбора на бедните)</small> |Петя (1)<br><small>(връща 1 от гривните си)</small><br>{{color|red|'''Марина'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини след играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 9''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="2"| Игра на Бедните ! colspan="4"| Елиминация |- ! № ! Дата ! Номинирани ! Победител ! Игра за Оцеляване ! colspan="3"|Победител |- !33 |11 ноември, 2024 |Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 07.11)</small> |Вера (1), Нина (1),<br>Петя (1) |Вера (3) |Нина (0), Петя (0) |colspan="3"|Петя (1)<br><small>(връща 1 гривна от Вера (2)</small><br>{{color|red|'''Нина'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Петя в играта за оцеляване)</small> |- |- !34 |12 ноември, 2024 |Вера (2)<br><small>(избрана от диска на 11.11)</small><br>{{color|red|'''Владимир'''}} (0)<br><small>(напуска по здравословни причини и дава 1 гривна на Венцислав (26)</small> |Биляна (1), Петя (1),<br>Мая (1) |Петя (3) |Биляна (0), Мая (0) |colspan="3"|Мая (1)<br><small>(връща 1 гривна от Петя (2)</small><br>{{color|red|'''Биляна'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Мая в играта за оцеляване)</small> |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! Класиране<br>18 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="3"|Класиране<br>3 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|35 |rowspan="3"|13 ноември, 2024 |rowspan="3"|Виктор Гогов (9)<br><small>(избран от диска на 12.11)</small><br><small>(номинира играчи в двете групи)</small> |rowspan="3"|Мирослав (6),<br>Георги (18),<br> Кирил (9)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |1. Мирослав (6)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Виктор Митов (2),<br>Петя (2),<br>Александър (3)<br><small>(залагат се всички гривни)</small> |colspan="3"|1. Александър (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- |2. Георги (9)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си<br>и златната гривна даваща храна)</small> |colspan="3"|2. Виктор Митов (1)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- |3. Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |colspan="3"|3. Петя (0)<br><small>(застрашена от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|36 |rowspan="3"|14 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (21 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Мирослав (6), Александър (3)<br><small>(играчите не залагат собствените си гривни)</small> |Александър (24)<br><small>(първа златна и зелена гривна)</small> |colspan="2"|Кирил (0), Петя (0) |Кирил (4)<br><small>(връща половината от гривните си от Александър (20)</small><br>{{color|red|'''Петя'''}} (0)<br><small>(елиминирана от Кирил в играта за оцеляване)</small> |} '''Седмица 10 (текуща)''' {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="text-align:center" |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>7 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>8 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|37 |rowspan="3"|18 ноември, 2024 |rowspan="3"|Ванеса (3)<br><small>(избрана от диска на 14.11)</small> |rowspan="3"|Дзами (7),<br>Берке (1),<br>Александър (20) !1 |Александър (20)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |rowspan="3"|Емил (3),<br>Кирил (4),<br>Георги (9) !1 |Емил (3)<br><small>(запазва залога си, претендент за шампионския залог)</small> |- !2 |Берке (1)<br><small>(не разделя гривните си, тъй като има само една)</small> !2 |Георги (5)<br><small>(спасен: губи половината от гривните си)</small> |- !3 |Дзами (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> !3 |Кирил (0)<br><small>(застрашен от елиминация)</small> |- !rowspan="3"|38 |rowspan="3"|19 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (15 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|Александър (20), Емил (3) |''Печели шампионския залог'' |colspan="2"|Дзами (0), Кирил (0) |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |- ! colspan="2"| Епизод ! rowspan="2"| Избор от Диска ! colspan="6"| Игри за Тотален залог |- ! № ! Дата ! Номинирани<br>Група А ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог ! Номинирани<br>Група Б ! colspan="2"|Класиране<br>0 гривни за шампионския залог |- !rowspan="3"|39 |rowspan="3"|20 ноември, 2024 |rowspan="3"|''Контрол над играта'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |rowspan="3"|''3-ма номинирани от избрания от Диска'' !1 |''Запазва залога си, претендент за шампионския залог'' |- !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' !2 |''Спасява се с половината от гривните си'' |- !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' !3 |''Застрашен(а) от елиминация'' |- !rowspan="3"|40 |rowspan="3"|21 ноември, 2024 !colspan="4"|Игра на Победителите !colspan="3"|Елиминация |- !colspan="3"|Шампионски залог (0 гривни) !Победител !colspan="2"|Игра за Оцеляване !Победител |- |colspan="3"|''1 място от групи А и Б'' |''Печели шампионския залог'' |colspan="2"|''3 място от групи А и Б'' |''Спасява се с половината от гривните си<br>Елиминиран играч'' |} '''Легенда:''' * (3) – текущ брой гривни + № 100 златната гривна (1 гривна = 3 000 лв.) * (''пример:'' № 91 гривна е пусната в играта) – допълнителна информация * {{Color box|DarkOrange}} – текущ притежател на златната гривна през първи етап (във втория етап гривната дава само храна) * {{Color box|red}} – елиминация == Втори сезон == На 11 ноември 2024 г. е обявен кастинг за втори сезон на „Островът на 100-те гривни“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. === Участници === {{раздел-мъниче}} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/ostrovat-100-grivni Официален уебсайт] * {{Facebook|ostrovatna100tegrivni|„Островът на 100-те гривни“}} * {{Instagram|ostrovat_btv|„Островът на 100-те гривни“}} * [https://www.tiktok.com/@ostrovat_btv „Островът“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59496/ostrovat-na-100-te-grivni „Островът“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=new_box&type=voyo-category&id=337 „Островът“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] nn8au6jvo0e2v2kpekuz1lofsuxwmdq 0 858438 12416609 12173809 2024-11-19T09:19:11Z EmausBot 63730 Бот: Поправяне на двойно пренасочване към [[Професионална гимназия по железопътен транспорт „Христо Смирненски“ (Карлово)]] 12416609 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Професионална гимназия по железопътен транспорт „Христо Смирненски“ (Карлово)]] 33cpl2xgbsxsnxv6sjuks2bm3tyrdc6 0 858946 12416343 12415180 2024-11-18T21:34:55Z Skymapx 338850 12416343 wikitext text/x-wiki {{друго значение|шоуто|филма от 1981|Бягство към победата (филм)}} {{ТВ продукция | Име на български = „Бягство към победата“ | Име в оригинал = | Лого = G8913475119823321784133421.png | px = 170 | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = приключенско риалити | Формат = | Създател(и) = | базиран на = | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = | Водещ(и) = [[Слави Трифонов]]<br>[[Борис Солтарийски]] (сезон 1)<br>[[Краси Радков]]<br>[[Ивет Горанова]]<br>[[Станислава Ганчева]] (сезон 2) | Жури = | Разказвач = | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{България}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 59 (сезони 1 – 2) | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = [[Евгени Димитров – Маестрото|Евгени Димитров]] – Маестрото | Изпълнителни продуценти = „[[Седем-осми]]“ (1)<br>„ЕМД Ентертеймънт“ (2) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = 50 минути (1)<br>100 минути (2) | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[Би Ти Ви|bTV]] | Формат на картината = SD 4:3 (1)<br>HD 16:9 (2) | Формат на звука = | Излъчване = [[19 март]] [[2009]] г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/shows/biagstvo-kam-pobedata/ }} '''„Бягство към победата“''' е състезателно риалити предаване, авторска продукция на „[[Седем-осми]]“, която стартира излъчване през 2009 г., като телевизионен проект в рамките на „[[Шоуто на Слави]]“ по [[Би Ти Ви|bTV]]. През 2024 г. е подновено за втори сезон вече като самостоятелен риалити проект. == Формат == Няколко избрани отбори от по двама души се състезават като се движат през различни места в страната, включително природни, исторически и културни забележителности. Всички инструкции и задачи, които получават участниците са свързани с България – исторически личности и обекти, обича̀и, реалности, бит и култура. Някои насоки са под формата на изображения, логически и технически задачи или загадки. Двойките започват от едно място заедно, и чрез решаване на различни задачи те откриват нова информация, която ще ги води през различните етапи на цялото им пътуване, а именно до финалната цел, победата в шоуто. == Сезони == {| class="wikitable center" ! colspan="2"| Сезон ! style="padding: 0px 8px"| Подзаглавие ! style="padding: 0px 8px"| ТВ канал ! style="padding: 0px 12px"| ТВ сезон ! style="padding: 0px 12px"| Епизоди ! style="padding: 0px 35px"| Водещ(и) ! style="padding: 0px 35px"| Старт ! style="padding: 0px 35px"| Финал ! style="padding: 0px 20px"| Излъчване ! style="padding: 0px 10px"| Двойки ! style="padding: 0px 30px"| Победители ! style="padding: 0px 30px"| Награда |- |bgcolor="RoyalBlue"| |1 |Няма |rowspan="2"|[[Би Ти Ви|bTV]] |2009<br>(пролет-лято) |33 |[[Слави Трифонов]]<br>[[Борис Солтарийски]] |19 март |26 юни |тв проект на „[[Шоуто на Слави]]“ |12 |Марина и Христо |Екскурзия по избор (Австралия) |- |bgcolor="RoyalBlue"| |2 |Съкровището |2024 (есен) |26 |[[Краси Радков]]<br>[[Ивет Горанова]]<br>[[Станислава Ганчева]] |20 септември |14 декември |петък и събота,<br>20:00 – 22:00 |14 | |Съкровището |} == Първи сезон == На 30 януари 2009 г. е обявен нов проект на „Шоуто на Слави“ – „Бягство към победата“. От тази дата започва записването за участие. От 19 до 24 март се излъчват кастингите. На 25 март започва формата със специален пилотен епизод с представяне на избраните от кастинга 12 двойки и старт на състезанието. Водещ е [[Борис Солтарийски]]. На 12 юни в надпреварата влиза VIP двойка – [[Емануела]] и [[Крум (певец)|Крум]], те изявяват желание за участие в едно от живите студия на „Бягство към победата“. Състезават се извън класирането и не се борят за наградата. На 26 юни е излъчен финалът. Победители са братовчедите Марина и Христо, които финишират първи на финала в [[Солун]]. Те печелят 15 дневна екскурзия на място в света по избор. На същия ден гостуват в предаването, където съобщават че са избрали ваканцията им да бъде в [[Австралия]]. Първи сезон се излъчва всеки четвъртък, в две издания – от 21:00 ч. и после от 22:30 ч., както и финала на етапа в петък от 22:30 ч. в „Шоуто на Слави“. От 16 април, всеки четвъртък от 20:00 ч. до 21:30 ч. се излъчва живо студио с водещ [[Слави Трифонов]]. От 17 април епизодите се местят всеки петък отново в същите часове. [[Файл:L17234316787746362366.png|мини|140п|дясно|Лого на първи сезон]] === Участници === * '''Финално класиране:''' * 1. Христо Михайлов и Марина Гашпарова – братовчеди '''(победители)''' * 2. Ирина Митева и Иван Георгиев – бивши гаджета * 3. Златка Димитрова и Дияна Тодорова – модели * 4. Нели Кабрузова и Нели Владимирова – приятелки * 5. Петър Янев и Павлина Василева – брат и сестра * 6. Галин Борисов и Филипа Петкова – гаджета * 7. Симо Атанасов и Елена Георгиева – гаджета * 8. Марио и Илия Найденови – баща и син * 9. Цветомир Петров и Красимир Коев – военни * 10. Екатерина Гатева и Екатерина Вачева – приятелки <small>''(дисквалифицирани)''</small> * 11. Елена и Васил Михалеви – семейство * 12. Александър Билто и Мариана Уахена – приятели === Гост участници === * [[Емануела]] и [[Крум (певец)|Крум]] – VIP двойка == Втори сезон == На 27 март 2024 г. bTV Media Group обявява, че предаването се завръща с втори сезон в ефир. Изпълнителен продуцент е [[Евгени Димитров – Маестрото|Евгени Димитров]] – Маестрото с компанията „ЕМД Ентертеймънт“. Състезанието ще се реализира под името „Бягство към победата 2: Съкровището“.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/sastezatelnoto-rialiti-bjagstvo-kam-pobedata-s-nov-sezon-po-btv.html Състезателното риалити „Бягство към победата“ с нов сезон по bTV]</ref> Седмица по-късно на 3-ти април е пуснат кастинга за участие в сезона.<ref>[https://www.btv.bg/za-btv/spetsialno/kastingat-za-uchastie-v-bjagstvo-kam-pobedata-2-zapochvat-na-3-april.html Кастингът за участие в „Бягство към победата“ 2 започва на 3 април]</ref> Регистрацията за участие приключва на 30 април. На 28 август са обявени водещите на формата – [[Краси Радков]], [[Ивет Горанова]] и [[Станислава Ганчева]].<ref>[https://www.btv.bg/shows/biagstvo-kam-pobedata/news/krasi-radkov-ivet-goranova-i-stanislava-gancheva-sa-vodeshtite-na-bjagstvo-kam-pobedata-2-sakrovishteto-po-btv.html Краси Радков, Ивет Горанова и Станислава Ганчева са водещите на „Бягство към победата 2: Съкровището“ по bTV]</ref> === Участници === {| class="wikitable" style="text-align:center ! colspan="13"|Финално класиране |- ! Етап 1 ! Етап 2 ! Етап 3 ! Етап 4 ! Етап 5 ! Етап 6 ! Етап 7 ! Етап 8 ! Етап 9<br>Втори шанс |- |''Епизоди 1 – 2'' |''Епизоди 3 – 4'' |''Епизоди 5 – 6'' |''Епизоди 7 – 8'' |''Епизоди 9 – 10'' |''Епизоди 11 – 12'' |''Епизоди 13 – 14'' |''Епизоди 15 – 16'' |''Епизоди 17 – 18'' |- |style="background:#90EE90|1. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |style="background:#90EE90|1. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |style="background:#90EE90|1. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |style="background:#90EE90|1. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |style="background:#90EE90|1. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |style="background:#90EE90|1. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |- |2. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |2. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |2. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |2. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |style="background:#f4c7b8|2. Йордан и Петър<br>''„Братята“'' |- |3. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |3. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |3. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |3. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |3. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |3. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |3. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |3. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |style="background:#f4c7b8|3. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |- |4. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |4. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |4. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |4. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |4. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |4. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |4. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |4. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|4. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |- |5. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |5. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |5. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |5. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |5. Иван и Ники <br>''„Фармацевтите“'' |5. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |5. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |style="background:#f4c7b8|5. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |- |6. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |6. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |6. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |6. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |6. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |6. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |6. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |6. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |style="background:#f4c7b8|6. Никол и Натали<br>''„Барбитата“'' |- |7. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |7. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |7. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |7. Теодор и Пресиян<br>''„Актьорите“'' |7. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |7. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |7. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|7. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#f4c7b8|7. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |- |8. Никол и Натали<br>''„Барбитата“'' |8. Иван и Ники<br>''„Фармацевтите“'' |8. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |8. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |8. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |8. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |style="background:#f4c7b8|8. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' | |style="background:#f4c7b8|8. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“''<br>(отпаднали в еп. 17) |- |9. Вики и Тони<br>''„Барманките“'' |9. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |9. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |9. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |9. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|9. Божидара и Емил<br>''„Музикантите“'' |- |10. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |10. Иван и Радостин<br>''„Разследващите полицаи“'' |10. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |10. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |style="background:#f4c7b8|10. Илиана и Радослав<br>''„Женените“'' |- |11. Памела и Любо<br>''„Сгодените“'' |11. Росица и Надежда<br>''„Майка и дъщеря“'' |11. Габи и Иван<br>''„Колегите“'' |style="background:#f4c7b8|11. Деси и Сашо<br>''„Брат и сестра“'' |- |12. Мира и Тина<br>''„Близначките“'' |12. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“'' |style="background:#f4c7b8|12. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“'' |- |13. Кирил и Ема<br>''„Гаджетата“'' |style="background:#f4c7b8|13. Никол и Натали<br>''„Барбитата“'' |- |style="background:#f4c7b8|14. Йордан и Петър<br>''„Братята“'' |} :{{Color box|#90EE90}} Първо място :{{Color box|#f4c7b8}} Отпаднали == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.btv.bg/shows/biagstvo-kam-pobedata/ Официален уебсайт] * [https://www.slavishow.com/бягство-към-победата/ Сезон 1 в сайта на „Шоуто на Слави“] * {{Facebook|biagstvokumpobedata|„Бягство към победата“}} * {{Instagram|biagstvokumpobedata|„Бягство към победата“}} * [https://www.tiktok.com/@biagstvokumpobedata „Бягство към победата“ в TikTok] * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/59494/bjagstvo-kam-pobedata-2 „Бягство към победата“ след ефир на bTV Plus] * [https://voyo.bg/predavanija?box=default_box_1&type=voyo-category&id=333 „Бягство към победата“ на VOYO] {{bTV Media Group |title bgr color = 006A4E |title color = ffffff }} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] pw79dhgkbtvt2xcidhgfgthmqjwzhez 0 859260 12416350 12415272 2024-11-18T21:45:46Z Becksperson 56542 /* Отбори, завършили на четвърто място в своята група */ 12416350 wikitext text/x-wiki Турнирът за '''Лигата на нациите на УЕФА 2024/25''' е четвъртото издание на [[Лига на нациите на УЕФА]], международен турнир по [[футбол]]. В него участват мъжките национални отбори на 55-те членки на [[УЕФА]]. Надпреварата се провежда между септември и ноември 2024 г. (групова фаза), март 2025 г. (четвъртфинали на Лига A, както и плейофите между Лига A и B и между Лига B и C), юни 2025 г. (финална фаза) и март 2026 г. (плейофи межуд Лига C и D).<ref name="regulations">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-Nations-League-2024/25-Online |title=Regulations of the UEFA Nations League, 2024/25 |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=11 декември 2023 г. |access-date=30 март 2024 г. |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240208090253/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/otUcsEb2itzXUnw8dos1iQ/attachments/_cm94sGUOEarkSBFBeLppg/content |archive-date=8 февруари 2024 г.}}</ref> {{имеНОФ|Испания}} са шампионите от [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|предното издание на турнира]]. == Лига А == Всички часове са в източноевропейско време ([[UTC+3]]). === Група А1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040045/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|7}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|34}} |голове2 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|41|авт.}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 57 675 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040047/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Били Гилмор|Гилмор]] {{гол|46}}<br>[[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|76}} |голове2 = [[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|8}} <br> [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|44|д.}} <br> [[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|90+7|д.}} |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 46 356 |съдия = Глен Ниберг ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040073/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|52}} |голове2 = |стадион = [[Опус Арена]], [[Осиек]] |зрители = 12 612 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040075/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|54}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|88}} |голове2 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|7}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 59 894 |съдия = Маурицио Мариани ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040113/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Игор Матанович|Матанович]] {{гол|36}}<br>[[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|70}} |голове2 = [[Райън Кристи|Кристи]] {{гол|33}} |стадион = [[Максимир (стадион)|Максимир]], [[Загреб]] |зрители = 21 702 |съдия = Ищван Ковач ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040115/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|78}} |голове2 = [[Бернардо Силва|Б. Силва]] {{гол|26}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|37}}<br>[[Ян Беднарек|Беднарек]] {{гол|88|авт.}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 854 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 3:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040141/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|5}}<br>[[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|45}}<br>[[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|68}} |голове2 = [[Борна Соса|Соса]] {{гол|19}}<br>[[Петър Сучич|Сучич]] {{гол|24}}<br>[[Мартин Батурина|Батурина]] {{гол|26}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 103 |съдия = Алехандро Ернандес Ернандес ([[Испания]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040145/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 49 056 |съдия = Лорънс Висер ([[Белгия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|59}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|72|д.|87}}<br>[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|80}}<br>[[Педро Нето|Нето]] {{гол|83}} |голове2 = [[Доминик Марчук|Марчук]] {{гол|88}} |стадион = [[Ещадио до Драгао]], [[Порто]] |зрители = 47 238 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040158/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 48 808 |съдия = Орел Гринфелд ([[Израел]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Полюд (стадион)|Полюд]], [[Сплит]] |зрители = |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = |съдия = Кристиан Дингерт ([[Германия]]) }} === Група А2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A2 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040057/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|21||52|д.}}<br>[[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|48}} |голове2 = [[Тимоти Кастан|Кастан]] {{гол|36|авт.}} |стадион = [[Надьердей (стадион)|Надьердей]], [[Дебрецен]], [[Унгария]]^[[#1|1]] |зрители = 0 |съдия = Майкъл Оливър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040058/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|1}} |голове2 = [[Федерико Димарко|Димарко]] {{гол|30}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|51}}<br>[[Джакомо Распадори|Распадори]] {{гол|74}} |стадион = [[Парк де Пренс]], [[Париж]] |зрители = 44 956 |съдия = Сандро Шерер ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040079/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|29}}<br>[[Усман Дембеле|Дембеле]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Парк Олимпик Лионе]], [[Лион]] |зрители = 42 358 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040077/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|90}} |голове2 = [[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|38}}<br>[[Мойс Кийн|Кийн]] {{гол|62}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 090 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040095/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Омри Ганделман|Ганделман]] {{гол|24}} |голове2 = [[Едуардо Камавинга|Камавинга]] {{гол|7}}<br>[[Кристофър Нкунку|Нкунку]] {{гол|28}}<br>[[Матео Гуендузи|Гуендузи]] {{гол|87}}<br>[[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|89}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 226 |съдия = Никола Дабанович ([[Черна гора]]) }} {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040102/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|1}}<br>[[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|24}} |голове2 = [[Максим Де Койпер|Де Койпер]] {{гол|42}}<br>[[Леандро Тросар|Тросар]] {{гол|61}} |стадион = [[Стадио Олимпико]], [[Рим]] |зрители = 44 297 |съдия = Еспен Ескос ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040133/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Луи Опенда|Опенда]] {{гол|45+3}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|35|д.|62}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 39 731 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040131/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|41|д.}}<br>[[Джовани Ди Лоренцо|Ди Лоренцо]] {{гол|54||79}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|72}} |голове2 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|66}} |стадион = [[Стадио Фриули|Дачия Арена]], [[Удине]] |зрители = 11 700 |съдия = Рикардо де Бургос ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040149/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = [[Сандро Тонали|Тонали]] {{гол|11}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 41 367 |съдия = Раду Петреску ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040148/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стад дьо Франс]], [[Париж]] |зрители = 16 611 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ярден Шуа|Шуа]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 675 |съдия = Себастиан Гисхамер ([[Австрия]]) }} {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|35}} |голове2 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|2||65}}<br>[[Гулиелмо Викарио|Викарио]] {{гол|33|авт.}} |стадион = [[Сан Сиро]], [[Милано]] |зрители = 68 158 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} :<div id="1">¹ Поради продължаващите протести против [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], мачът между Белгия и Израел се играе на неутрален терен и без публика.</div> :<div id="2">² Поради [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], Израел играят домакинските си мачове на неутрален терен до второ нареждане.<ref>{{cite web |url=https://www.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0286-194079070fc0-ee97b2cd5400-1000/ |title=European Qualifier match between Belgium and Sweden declared abandoned with half-time result confirmed as final |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=19 октомври 2023 г. |access-date=23 ноември 2023 г.}}</ref></div> === Група А3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A3 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040064/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|27}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|58}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|66}}<br>[[Александър Павлович (футболист)|Павлович]] {{гол|77}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|81|д.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена|Меркур Шпийларена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 49 235 |съдия = Клемен Тюрпен ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 5:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040065/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джошуа Зиркзее|Зиркзее]] {{гол|13}}<br>[[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|45+2}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|56}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|88}}<br>[[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|27}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{гол|73}} |стадион = [[Филипс (стадион)|Филипс]], [[Айндховен]] |зрители = 31 139 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040093/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 46 443 |съдия = Марко Гуида ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040089/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|2}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|50}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|38}}<br>[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{гол|45+3}} |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 50 109 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040107/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Един Джеко|Джеко]] {{гол|70}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|30||36}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 11 000 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040106/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Роланд Салай|Р. Салай]] {{гол|32}} |голове2 = [[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|83}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 55 300 |съдия = Лукас Фендрих ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 0:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040137/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|38||50|д.}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 8 329 |съдия = Антъни Тейлър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040134/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Джейми Левелинг|Левелинг]] {{гол|64}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 68 367 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} ---- {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 7:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|2}}<br>[[Тим Клайндинст|Клайндинст]] {{гол|23||79}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|37}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|50||57}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|66}} |голове2 = |стадион = [[Европа-Парк Щадион]], [[Фрайбург]] |зрители = 28 413 |съдия = Василис Фотиас ([[Гърция]]) }} {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 4:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|21|д.}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|45+12|д.}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|64}}<br>[[Тюн Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 51 611 |съдия = Хесус Хил Мансано ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = |съдия = Алияр Агайев ([[Азербайджан]]) }} {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = |съдия = Дуйе Струкан ([[Хърватия]]) }} === Група А4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040046/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Патрик Доргу|Доргу]] {{гол|82}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 26 024 |съдия = Даниел Зиберт ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040049/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райко Митич (стадион)|Райко Митич]], [[Белград]] |зрители = 29 981 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040069/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Алберт Грьонбак|Грьонбак]] {{гол|36}}<br>[[Юсуф Поулсен|Поулсен]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 34 902 |съдия = Крис Кавана ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040076/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|41}} |голове2 = [[Хоселу]] {{гол|4}}<br>[[Фабиан Руиз|Фабиан]] {{гол|13||77}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|80}} |стадион = [[Стад дьо Жонев]], [[Женева]] |зрители = 26 265 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040119/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Нико Елведи|Елведи]] {{гол|45+1|авт.}}<br>[[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 6 383 |съдия = Симоне Соза ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040116/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Марти Субименди|Субименди]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Нуева Кондомина]], [[Мурсия]] |зрители = 29 870 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040140/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Аймерик Лапорт|Лапорт]] {{гол|5}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|65}}<br>[[Алекс Баена|Баена]] {{гол|77}} |голове2 = |стадион = [[Нуево Арканхел]], [[Кордоба]] |зрители = 20 345 |съдия = Даниел Стефански ([[Полша]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040142/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|26}}<br>[[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|45+1|д.}} |голове2 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|27}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|69}} |стадион = [[Кюбунпарк]], [[Санкт Гален]] |зрители = 16 182 |съдия = Халил Умут Мелер (Турция) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040159/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|84}} |голове2 = [[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|15}}<br>[[Айозе Перез|Перез]] {{гол|58}} |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 36 985 |съдия = Раде Обренович ([[Словения]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|78}} |голове2 = [[Алекса Терзич|Терзич]] {{гол|88}} |стадион = [[Лецигрунд]], [[Цюрих]] |зрители = 21 115 |съдия = Клеман Тюрпен ([[Франция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = |съдия = Феликс Цвайер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Елиодоро Родригес Лопес]], [[Санта Крус де Тенерифе]] |зрители = |съдия = Бастиан Данкерт ([[Германия]]) }} === Четвъртфинали === Жребият се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]] ([[Швейцария]]), а мачовете се играят на 20 и 23 март 2025 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} === Финали === Домакинът на финалите ще бъде избран измежду четирите полуфиналисти. Полуфиналните двойки ще бъдат определени чрез отворен жребий. Домакинът на турнирът автоматично получава място като домакин в първия полуфинал. {{Полуфинали+3място |4 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |5 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |8 юни – TBD|Победител Мач 1||Победител Мач 2| |8 юни – TBD|Загубил Мач 1||Загубил Мач 2| }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 4 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 1 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 5 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 2 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = Загубил Мач 1 |резултат = Мач 3 |подробности = |отбор2 = Загубил Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Финал ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител Мач 1 |резултат = Мач 4 |подробности = |отбор2 = Победител Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} == Лига B == === Група B1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B4 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Лига C == === Група C1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C4 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Отбори, завършили на четвърто място в своята група === {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=25|Група !width=165|Отбор !width=25|{{abbr| М | Мачове}} !width=25{{!}}{{abbr| П | Победи}} !width=25{{!}}{{abbr| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{abbr| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{abbr| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ГР | Голова разлика}} !width=25|{{abbr| Т | Точки}} !width=355|Класиране или отпадане |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C4|'''C4''']]||align="left"|{{фб-л|Латвия}} |6 |{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} −7 ||'''4'''||rowspan=2|Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|'''C3''']]||align="left"|{{фб-л|Люксембург}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 ||'''3''' |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C1|'''C1''']]||align="left"|{{фб-л|Азербайджан}} |5 |{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} 11 {{!!}} –8 ||'''1'''||rowspan=2|Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C2|'''C2''']]||align="left"|{{фб-л|Литва}} |5 |{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 ||'''0''' |} == Лига D == === Група D1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група D2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D2 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Плейофи == Жребият за плейфоите за класиране в по-горна лига ще се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]], [[Швейцария]] заедно с жребия за четвъртфиналите в Лига A. Плейофите между отборите от Лига A и B и между Лига B и C ще се проведат на 20 и 23 март 2025 г. Плейофите между отборите от Лига C и D ще се проведат на 26 и 31 март 2026 г. === Лига A срещу Лига B === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига B срещу Лига C === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига C срещу Лига D === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|1-ви класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|2-ри класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} |} == Външни линкове == * [https://www.uefa.com/uefanationsleague/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:УЕФА]] [[Категория:2024 година в Европа]] [[Категория:2025 година в Европа]] 6ehdcunk4mjxttdb83onaftcl7tz2rk 12416351 12416350 2024-11-18T21:46:08Z Becksperson 56542 /* Отбори, завършили на четвърто място в своята група */ 12416351 wikitext text/x-wiki Турнирът за '''Лигата на нациите на УЕФА 2024/25''' е четвъртото издание на [[Лига на нациите на УЕФА]], международен турнир по [[футбол]]. В него участват мъжките национални отбори на 55-те членки на [[УЕФА]]. Надпреварата се провежда между септември и ноември 2024 г. (групова фаза), март 2025 г. (четвъртфинали на Лига A, както и плейофите между Лига A и B и между Лига B и C), юни 2025 г. (финална фаза) и март 2026 г. (плейофи межуд Лига C и D).<ref name="regulations">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-Nations-League-2024/25-Online |title=Regulations of the UEFA Nations League, 2024/25 |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=11 декември 2023 г. |access-date=30 март 2024 г. |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240208090253/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/otUcsEb2itzXUnw8dos1iQ/attachments/_cm94sGUOEarkSBFBeLppg/content |archive-date=8 февруари 2024 г.}}</ref> {{имеНОФ|Испания}} са шампионите от [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|предното издание на турнира]]. == Лига А == Всички часове са в източноевропейско време ([[UTC+3]]). === Група А1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040045/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|7}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|34}} |голове2 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|41|авт.}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 57 675 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040047/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Били Гилмор|Гилмор]] {{гол|46}}<br>[[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|76}} |голове2 = [[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|8}} <br> [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|44|д.}} <br> [[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|90+7|д.}} |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 46 356 |съдия = Глен Ниберг ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040073/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|52}} |голове2 = |стадион = [[Опус Арена]], [[Осиек]] |зрители = 12 612 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040075/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|54}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|88}} |голове2 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|7}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 59 894 |съдия = Маурицио Мариани ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040113/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Игор Матанович|Матанович]] {{гол|36}}<br>[[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|70}} |голове2 = [[Райън Кристи|Кристи]] {{гол|33}} |стадион = [[Максимир (стадион)|Максимир]], [[Загреб]] |зрители = 21 702 |съдия = Ищван Ковач ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040115/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|78}} |голове2 = [[Бернардо Силва|Б. Силва]] {{гол|26}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|37}}<br>[[Ян Беднарек|Беднарек]] {{гол|88|авт.}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 854 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 3:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040141/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|5}}<br>[[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|45}}<br>[[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|68}} |голове2 = [[Борна Соса|Соса]] {{гол|19}}<br>[[Петър Сучич|Сучич]] {{гол|24}}<br>[[Мартин Батурина|Батурина]] {{гол|26}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 103 |съдия = Алехандро Ернандес Ернандес ([[Испания]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040145/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 49 056 |съдия = Лорънс Висер ([[Белгия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|59}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|72|д.|87}}<br>[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|80}}<br>[[Педро Нето|Нето]] {{гол|83}} |голове2 = [[Доминик Марчук|Марчук]] {{гол|88}} |стадион = [[Ещадио до Драгао]], [[Порто]] |зрители = 47 238 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040158/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 48 808 |съдия = Орел Гринфелд ([[Израел]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Полюд (стадион)|Полюд]], [[Сплит]] |зрители = |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = |съдия = Кристиан Дингерт ([[Германия]]) }} === Група А2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A2 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040057/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|21||52|д.}}<br>[[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|48}} |голове2 = [[Тимоти Кастан|Кастан]] {{гол|36|авт.}} |стадион = [[Надьердей (стадион)|Надьердей]], [[Дебрецен]], [[Унгария]]^[[#1|1]] |зрители = 0 |съдия = Майкъл Оливър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040058/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|1}} |голове2 = [[Федерико Димарко|Димарко]] {{гол|30}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|51}}<br>[[Джакомо Распадори|Распадори]] {{гол|74}} |стадион = [[Парк де Пренс]], [[Париж]] |зрители = 44 956 |съдия = Сандро Шерер ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040079/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|29}}<br>[[Усман Дембеле|Дембеле]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Парк Олимпик Лионе]], [[Лион]] |зрители = 42 358 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040077/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|90}} |голове2 = [[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|38}}<br>[[Мойс Кийн|Кийн]] {{гол|62}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 090 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040095/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Омри Ганделман|Ганделман]] {{гол|24}} |голове2 = [[Едуардо Камавинга|Камавинга]] {{гол|7}}<br>[[Кристофър Нкунку|Нкунку]] {{гол|28}}<br>[[Матео Гуендузи|Гуендузи]] {{гол|87}}<br>[[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|89}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 226 |съдия = Никола Дабанович ([[Черна гора]]) }} {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040102/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|1}}<br>[[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|24}} |голове2 = [[Максим Де Койпер|Де Койпер]] {{гол|42}}<br>[[Леандро Тросар|Тросар]] {{гол|61}} |стадион = [[Стадио Олимпико]], [[Рим]] |зрители = 44 297 |съдия = Еспен Ескос ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040133/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Луи Опенда|Опенда]] {{гол|45+3}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|35|д.|62}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 39 731 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040131/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|41|д.}}<br>[[Джовани Ди Лоренцо|Ди Лоренцо]] {{гол|54||79}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|72}} |голове2 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|66}} |стадион = [[Стадио Фриули|Дачия Арена]], [[Удине]] |зрители = 11 700 |съдия = Рикардо де Бургос ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040149/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = [[Сандро Тонали|Тонали]] {{гол|11}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 41 367 |съдия = Раду Петреску ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040148/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стад дьо Франс]], [[Париж]] |зрители = 16 611 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ярден Шуа|Шуа]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 675 |съдия = Себастиан Гисхамер ([[Австрия]]) }} {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|35}} |голове2 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|2||65}}<br>[[Гулиелмо Викарио|Викарио]] {{гол|33|авт.}} |стадион = [[Сан Сиро]], [[Милано]] |зрители = 68 158 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} :<div id="1">¹ Поради продължаващите протести против [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], мачът между Белгия и Израел се играе на неутрален терен и без публика.</div> :<div id="2">² Поради [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], Израел играят домакинските си мачове на неутрален терен до второ нареждане.<ref>{{cite web |url=https://www.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0286-194079070fc0-ee97b2cd5400-1000/ |title=European Qualifier match between Belgium and Sweden declared abandoned with half-time result confirmed as final |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=19 октомври 2023 г. |access-date=23 ноември 2023 г.}}</ref></div> === Група А3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A3 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040064/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|27}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|58}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|66}}<br>[[Александър Павлович (футболист)|Павлович]] {{гол|77}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|81|д.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена|Меркур Шпийларена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 49 235 |съдия = Клемен Тюрпен ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 5:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040065/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джошуа Зиркзее|Зиркзее]] {{гол|13}}<br>[[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|45+2}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|56}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|88}}<br>[[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|27}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{гол|73}} |стадион = [[Филипс (стадион)|Филипс]], [[Айндховен]] |зрители = 31 139 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040093/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 46 443 |съдия = Марко Гуида ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040089/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|2}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|50}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|38}}<br>[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{гол|45+3}} |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 50 109 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040107/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Един Джеко|Джеко]] {{гол|70}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|30||36}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 11 000 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040106/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Роланд Салай|Р. Салай]] {{гол|32}} |голове2 = [[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|83}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 55 300 |съдия = Лукас Фендрих ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 0:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040137/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|38||50|д.}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 8 329 |съдия = Антъни Тейлър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040134/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Джейми Левелинг|Левелинг]] {{гол|64}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 68 367 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} ---- {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 7:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|2}}<br>[[Тим Клайндинст|Клайндинст]] {{гол|23||79}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|37}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|50||57}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|66}} |голове2 = |стадион = [[Европа-Парк Щадион]], [[Фрайбург]] |зрители = 28 413 |съдия = Василис Фотиас ([[Гърция]]) }} {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 4:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|21|д.}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|45+12|д.}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|64}}<br>[[Тюн Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 51 611 |съдия = Хесус Хил Мансано ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = |съдия = Алияр Агайев ([[Азербайджан]]) }} {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = |съдия = Дуйе Струкан ([[Хърватия]]) }} === Група А4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040046/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Патрик Доргу|Доргу]] {{гол|82}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 26 024 |съдия = Даниел Зиберт ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040049/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райко Митич (стадион)|Райко Митич]], [[Белград]] |зрители = 29 981 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040069/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Алберт Грьонбак|Грьонбак]] {{гол|36}}<br>[[Юсуф Поулсен|Поулсен]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 34 902 |съдия = Крис Кавана ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040076/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|41}} |голове2 = [[Хоселу]] {{гол|4}}<br>[[Фабиан Руиз|Фабиан]] {{гол|13||77}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|80}} |стадион = [[Стад дьо Жонев]], [[Женева]] |зрители = 26 265 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040119/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Нико Елведи|Елведи]] {{гол|45+1|авт.}}<br>[[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 6 383 |съдия = Симоне Соза ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040116/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Марти Субименди|Субименди]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Нуева Кондомина]], [[Мурсия]] |зрители = 29 870 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040140/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Аймерик Лапорт|Лапорт]] {{гол|5}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|65}}<br>[[Алекс Баена|Баена]] {{гол|77}} |голове2 = |стадион = [[Нуево Арканхел]], [[Кордоба]] |зрители = 20 345 |съдия = Даниел Стефански ([[Полша]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040142/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|26}}<br>[[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|45+1|д.}} |голове2 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|27}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|69}} |стадион = [[Кюбунпарк]], [[Санкт Гален]] |зрители = 16 182 |съдия = Халил Умут Мелер (Турция) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040159/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|84}} |голове2 = [[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|15}}<br>[[Айозе Перез|Перез]] {{гол|58}} |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 36 985 |съдия = Раде Обренович ([[Словения]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|78}} |голове2 = [[Алекса Терзич|Терзич]] {{гол|88}} |стадион = [[Лецигрунд]], [[Цюрих]] |зрители = 21 115 |съдия = Клеман Тюрпен ([[Франция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = |съдия = Феликс Цвайер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Елиодоро Родригес Лопес]], [[Санта Крус де Тенерифе]] |зрители = |съдия = Бастиан Данкерт ([[Германия]]) }} === Четвъртфинали === Жребият се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]] ([[Швейцария]]), а мачовете се играят на 20 и 23 март 2025 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} === Финали === Домакинът на финалите ще бъде избран измежду четирите полуфиналисти. Полуфиналните двойки ще бъдат определени чрез отворен жребий. Домакинът на турнирът автоматично получава място като домакин в първия полуфинал. {{Полуфинали+3място |4 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |5 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |8 юни – TBD|Победител Мач 1||Победител Мач 2| |8 юни – TBD|Загубил Мач 1||Загубил Мач 2| }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 4 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 1 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 5 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 2 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = Загубил Мач 1 |резултат = Мач 3 |подробности = |отбор2 = Загубил Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Финал ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител Мач 1 |резултат = Мач 4 |подробности = |отбор2 = Победител Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} == Лига B == === Група B1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B4 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Лига C == === Група C1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C4 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Отбори, завършили на четвърто място в своята група === {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=25|Група !width=165|Отбор !width=25|{{abbr| М | Мачове}} !width=25{{!}}{{abbr| П | Победи}} !width=25{{!}}{{abbr| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{abbr| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{abbr| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ГР | Голова разлика}} !width=25|{{abbr| Т | Точки}} !width=355|Класиране или отпадане |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C4|'''C4''']]||align="left"|{{фб-л|Латвия}} |6 |{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} −7 ||'''4'''||rowspan=2|Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|'''C3''']]||align="left"|{{фб-л|Люксембург}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 ||'''3''' |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C1|'''C1''']]||align="left"|{{фб-л|Азербайджан}} |5 |{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} 11 {{!!}} –8 ||'''1'''||rowspan=2|Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C2|'''C2''']]||align="left"|{{фб-л|Литва}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 ||'''0''' |} == Лига D == === Група D1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група D2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D2 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Плейофи == Жребият за плейфоите за класиране в по-горна лига ще се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]], [[Швейцария]] заедно с жребия за четвъртфиналите в Лига A. Плейофите между отборите от Лига A и B и между Лига B и C ще се проведат на 20 и 23 март 2025 г. Плейофите между отборите от Лига C и D ще се проведат на 26 и 31 март 2026 г. === Лига A срещу Лига B === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига B срещу Лига C === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига C срещу Лига D === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|1-ви класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|2-ри класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} |} == Външни линкове == * [https://www.uefa.com/uefanationsleague/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:УЕФА]] [[Категория:2024 година в Европа]] [[Категория:2025 година в Европа]] 4itkjydaw0gmu60nay32uteky5n2mni 12416362 12416351 2024-11-18T21:53:27Z Becksperson 56542 /* Група А4 */ 12416362 wikitext text/x-wiki Турнирът за '''Лигата на нациите на УЕФА 2024/25''' е четвъртото издание на [[Лига на нациите на УЕФА]], международен турнир по [[футбол]]. В него участват мъжките национални отбори на 55-те членки на [[УЕФА]]. Надпреварата се провежда между септември и ноември 2024 г. (групова фаза), март 2025 г. (четвъртфинали на Лига A, както и плейофите между Лига A и B и между Лига B и C), юни 2025 г. (финална фаза) и март 2026 г. (плейофи межуд Лига C и D).<ref name="regulations">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-Nations-League-2024/25-Online |title=Regulations of the UEFA Nations League, 2024/25 |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=11 декември 2023 г. |access-date=30 март 2024 г. |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240208090253/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/otUcsEb2itzXUnw8dos1iQ/attachments/_cm94sGUOEarkSBFBeLppg/content |archive-date=8 февруари 2024 г.}}</ref> {{имеНОФ|Испания}} са шампионите от [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|предното издание на турнира]]. == Лига А == Всички часове са в източноевропейско време ([[UTC+3]]). === Група А1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040045/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|7}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|34}} |голове2 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|41|авт.}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 57 675 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040047/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Били Гилмор|Гилмор]] {{гол|46}}<br>[[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|76}} |голове2 = [[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|8}} <br> [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|44|д.}} <br> [[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|90+7|д.}} |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 46 356 |съдия = Глен Ниберг ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040073/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|52}} |голове2 = |стадион = [[Опус Арена]], [[Осиек]] |зрители = 12 612 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040075/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|54}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|88}} |голове2 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|7}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 59 894 |съдия = Маурицио Мариани ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040113/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Игор Матанович|Матанович]] {{гол|36}}<br>[[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|70}} |голове2 = [[Райън Кристи|Кристи]] {{гол|33}} |стадион = [[Максимир (стадион)|Максимир]], [[Загреб]] |зрители = 21 702 |съдия = Ищван Ковач ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040115/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|78}} |голове2 = [[Бернардо Силва|Б. Силва]] {{гол|26}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|37}}<br>[[Ян Беднарек|Беднарек]] {{гол|88|авт.}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 854 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 3:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040141/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|5}}<br>[[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|45}}<br>[[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|68}} |голове2 = [[Борна Соса|Соса]] {{гол|19}}<br>[[Петър Сучич|Сучич]] {{гол|24}}<br>[[Мартин Батурина|Батурина]] {{гол|26}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 103 |съдия = Алехандро Ернандес Ернандес ([[Испания]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040145/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 49 056 |съдия = Лорънс Висер ([[Белгия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|59}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|72|д.|87}}<br>[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|80}}<br>[[Педро Нето|Нето]] {{гол|83}} |голове2 = [[Доминик Марчук|Марчук]] {{гол|88}} |стадион = [[Ещадио до Драгао]], [[Порто]] |зрители = 47 238 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040158/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 48 808 |съдия = Орел Гринфелд ([[Израел]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Полюд (стадион)|Полюд]], [[Сплит]] |зрители = |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = |съдия = Кристиан Дингерт ([[Германия]]) }} === Група А2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A2 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040057/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|21||52|д.}}<br>[[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|48}} |голове2 = [[Тимоти Кастан|Кастан]] {{гол|36|авт.}} |стадион = [[Надьердей (стадион)|Надьердей]], [[Дебрецен]], [[Унгария]]^[[#1|1]] |зрители = 0 |съдия = Майкъл Оливър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040058/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|1}} |голове2 = [[Федерико Димарко|Димарко]] {{гол|30}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|51}}<br>[[Джакомо Распадори|Распадори]] {{гол|74}} |стадион = [[Парк де Пренс]], [[Париж]] |зрители = 44 956 |съдия = Сандро Шерер ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040079/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|29}}<br>[[Усман Дембеле|Дембеле]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Парк Олимпик Лионе]], [[Лион]] |зрители = 42 358 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040077/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|90}} |голове2 = [[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|38}}<br>[[Мойс Кийн|Кийн]] {{гол|62}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 090 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040095/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Омри Ганделман|Ганделман]] {{гол|24}} |голове2 = [[Едуардо Камавинга|Камавинга]] {{гол|7}}<br>[[Кристофър Нкунку|Нкунку]] {{гол|28}}<br>[[Матео Гуендузи|Гуендузи]] {{гол|87}}<br>[[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|89}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 226 |съдия = Никола Дабанович ([[Черна гора]]) }} {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040102/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|1}}<br>[[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|24}} |голове2 = [[Максим Де Койпер|Де Койпер]] {{гол|42}}<br>[[Леандро Тросар|Тросар]] {{гол|61}} |стадион = [[Стадио Олимпико]], [[Рим]] |зрители = 44 297 |съдия = Еспен Ескос ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040133/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Луи Опенда|Опенда]] {{гол|45+3}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|35|д.|62}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 39 731 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040131/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|41|д.}}<br>[[Джовани Ди Лоренцо|Ди Лоренцо]] {{гол|54||79}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|72}} |голове2 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|66}} |стадион = [[Стадио Фриули|Дачия Арена]], [[Удине]] |зрители = 11 700 |съдия = Рикардо де Бургос ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040149/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = [[Сандро Тонали|Тонали]] {{гол|11}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 41 367 |съдия = Раду Петреску ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040148/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стад дьо Франс]], [[Париж]] |зрители = 16 611 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ярден Шуа|Шуа]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 675 |съдия = Себастиан Гисхамер ([[Австрия]]) }} {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|35}} |голове2 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|2||65}}<br>[[Гулиелмо Викарио|Викарио]] {{гол|33|авт.}} |стадион = [[Сан Сиро]], [[Милано]] |зрители = 68 158 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} :<div id="1">¹ Поради продължаващите протести против [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], мачът между Белгия и Израел се играе на неутрален терен и без публика.</div> :<div id="2">² Поради [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], Израел играят домакинските си мачове на неутрален терен до второ нареждане.<ref>{{cite web |url=https://www.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0286-194079070fc0-ee97b2cd5400-1000/ |title=European Qualifier match between Belgium and Sweden declared abandoned with half-time result confirmed as final |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=19 октомври 2023 г. |access-date=23 ноември 2023 г.}}</ref></div> === Група А3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A3 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040064/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|27}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|58}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|66}}<br>[[Александър Павлович (футболист)|Павлович]] {{гол|77}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|81|д.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена|Меркур Шпийларена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 49 235 |съдия = Клемен Тюрпен ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 5:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040065/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джошуа Зиркзее|Зиркзее]] {{гол|13}}<br>[[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|45+2}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|56}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|88}}<br>[[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|27}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{гол|73}} |стадион = [[Филипс (стадион)|Филипс]], [[Айндховен]] |зрители = 31 139 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040093/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 46 443 |съдия = Марко Гуида ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040089/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|2}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|50}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|38}}<br>[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{гол|45+3}} |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 50 109 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040107/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Един Джеко|Джеко]] {{гол|70}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|30||36}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 11 000 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040106/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Роланд Салай|Р. Салай]] {{гол|32}} |голове2 = [[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|83}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 55 300 |съдия = Лукас Фендрих ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 0:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040137/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|38||50|д.}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 8 329 |съдия = Антъни Тейлър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040134/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Джейми Левелинг|Левелинг]] {{гол|64}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 68 367 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} ---- {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 7:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|2}}<br>[[Тим Клайндинст|Клайндинст]] {{гол|23||79}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|37}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|50||57}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|66}} |голове2 = |стадион = [[Европа-Парк Щадион]], [[Фрайбург]] |зрители = 28 413 |съдия = Василис Фотиас ([[Гърция]]) }} {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 4:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|21|д.}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|45+12|д.}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|64}}<br>[[Тюн Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 51 611 |съдия = Хесус Хил Мансано ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = |съдия = Алияр Агайев ([[Азербайджан]]) }} {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = |съдия = Дуйе Струкан ([[Хърватия]]) }} === Група А4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040046/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Патрик Доргу|Доргу]] {{гол|82}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 26 024 |съдия = Даниел Зиберт ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040049/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райко Митич (стадион)|Райко Митич]], [[Белград]] |зрители = 29 981 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040069/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Алберт Грьонбак|Грьонбак]] {{гол|36}}<br>[[Юсуф Поулсен|Поулсен]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 34 902 |съдия = Крис Кавана ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040076/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|41}} |голове2 = [[Хоселу]] {{гол|4}}<br>[[Фабиан Руиз|Фабиан]] {{гол|13||77}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|80}} |стадион = [[Стад дьо Жонев]], [[Женева]] |зрители = 26 265 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040119/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Нико Елведи|Елведи]] {{гол|45+1|авт.}}<br>[[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 6 383 |съдия = Симоне Соза ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040116/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Марти Субименди|Субименди]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Нуева Кондомина]], [[Мурсия]] |зрители = 29 870 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040140/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Аймерик Лапорт|Лапорт]] {{гол|5}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|65}}<br>[[Алекс Баена|Баена]] {{гол|77}} |голове2 = |стадион = [[Нуево Арканхел]], [[Кордоба]] |зрители = 20 345 |съдия = Даниел Стефански ([[Полша]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040142/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|26}}<br>[[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|45+1|д.}} |голове2 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|27}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|69}} |стадион = [[Кюбунпарк]], [[Санкт Гален]] |зрители = 16 182 |съдия = Халил Умут Мелер (Турция) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040159/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|84}} |голове2 = [[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|15}}<br>[[Айозе Перез|Перез]] {{гол|58}} |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 36 985 |съдия = Раде Обренович ([[Словения]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|78}} |голове2 = [[Алекса Терзич|Терзич]] {{гол|88}} |стадион = [[Лецигрунд]], [[Цюрих]] |зрители = 21 115 |съдия = Клеман Тюрпен ([[Франция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 7 295 |съдия = Феликс Цвайер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Йереми Пино|Пино]] {{гол|32}}<br>[[Бриан Хил|Хил]] {{гол|68}}<br>[[Бриан Сарагоса|Сарагоса]] {{гол|90+3|д.}} |голове2 = [[Жоел Монтейро|Монтейро]] {{гол|63}}<br>[[Анди Зекири|Зекири]] {{гол|85|д.}} |стадион = [[Елиодоро Родригес Лопес]], [[Санта Крус де Тенерифе]] |зрители = |съдия = Бастиан Данкерт ([[Германия]]) }} === Четвъртфинали === Жребият се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]] ([[Швейцария]]), а мачовете се играят на 20 и 23 март 2025 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} === Финали === Домакинът на финалите ще бъде избран измежду четирите полуфиналисти. Полуфиналните двойки ще бъдат определени чрез отворен жребий. Домакинът на турнирът автоматично получава място като домакин в първия полуфинал. {{Полуфинали+3място |4 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |5 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |8 юни – TBD|Победител Мач 1||Победител Мач 2| |8 юни – TBD|Загубил Мач 1||Загубил Мач 2| }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 4 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 1 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 5 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 2 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = Загубил Мач 1 |резултат = Мач 3 |подробности = |отбор2 = Загубил Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Финал ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител Мач 1 |резултат = Мач 4 |подробности = |отбор2 = Победител Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} == Лига B == === Група B1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B4 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Лига C == === Група C1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C4 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Отбори, завършили на четвърто място в своята група === {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=25|Група !width=165|Отбор !width=25|{{abbr| М | Мачове}} !width=25{{!}}{{abbr| П | Победи}} !width=25{{!}}{{abbr| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{abbr| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{abbr| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ГР | Голова разлика}} !width=25|{{abbr| Т | Точки}} !width=355|Класиране или отпадане |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C4|'''C4''']]||align="left"|{{фб-л|Латвия}} |6 |{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} −7 ||'''4'''||rowspan=2|Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|'''C3''']]||align="left"|{{фб-л|Люксембург}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 ||'''3''' |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C1|'''C1''']]||align="left"|{{фб-л|Азербайджан}} |5 |{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} 11 {{!!}} –8 ||'''1'''||rowspan=2|Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C2|'''C2''']]||align="left"|{{фб-л|Литва}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 ||'''0''' |} == Лига D == === Група D1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група D2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D2 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Плейофи == Жребият за плейфоите за класиране в по-горна лига ще се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]], [[Швейцария]] заедно с жребия за четвъртфиналите в Лига A. Плейофите между отборите от Лига A и B и между Лига B и C ще се проведат на 20 и 23 март 2025 г. Плейофите между отборите от Лига C и D ще се проведат на 26 и 31 март 2026 г. === Лига A срещу Лига B === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига B срещу Лига C === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига C срещу Лига D === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|1-ви класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|2-ри класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} |} == Външни линкове == * [https://www.uefa.com/uefanationsleague/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:УЕФА]] [[Категория:2024 година в Европа]] [[Категория:2025 година в Европа]] 4059sf9ljuud3pm29bsnyt38yv5frnq 12416366 12416362 2024-11-18T21:57:43Z Becksperson 56542 /* Група А1 */ 12416366 wikitext text/x-wiki Турнирът за '''Лигата на нациите на УЕФА 2024/25''' е четвъртото издание на [[Лига на нациите на УЕФА]], международен турнир по [[футбол]]. В него участват мъжките национални отбори на 55-те членки на [[УЕФА]]. Надпреварата се провежда между септември и ноември 2024 г. (групова фаза), март 2025 г. (четвъртфинали на Лига A, както и плейофите между Лига A и B и между Лига B и C), юни 2025 г. (финална фаза) и март 2026 г. (плейофи межуд Лига C и D).<ref name="regulations">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-Nations-League-2024/25-Online |title=Regulations of the UEFA Nations League, 2024/25 |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=11 декември 2023 г. |access-date=30 март 2024 г. |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240208090253/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/otUcsEb2itzXUnw8dos1iQ/attachments/_cm94sGUOEarkSBFBeLppg/content |archive-date=8 февруари 2024 г.}}</ref> {{имеНОФ|Испания}} са шампионите от [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|предното издание на турнира]]. == Лига А == Всички часове са в източноевропейско време ([[UTC+3]]). === Група А1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040045/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|7}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|34}} |голове2 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|41|авт.}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 57 675 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040047/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Били Гилмор|Гилмор]] {{гол|46}}<br>[[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|76}} |голове2 = [[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|8}} <br> [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|44|д.}} <br> [[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|90+7|д.}} |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 46 356 |съдия = Глен Ниберг ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040073/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|52}} |голове2 = |стадион = [[Опус Арена]], [[Осиек]] |зрители = 12 612 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040075/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|54}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|88}} |голове2 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|7}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 59 894 |съдия = Маурицио Мариани ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040113/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Игор Матанович|Матанович]] {{гол|36}}<br>[[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|70}} |голове2 = [[Райън Кристи|Кристи]] {{гол|33}} |стадион = [[Максимир (стадион)|Максимир]], [[Загреб]] |зрители = 21 702 |съдия = Ищван Ковач ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040115/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|78}} |голове2 = [[Бернардо Силва|Б. Силва]] {{гол|26}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|37}}<br>[[Ян Беднарек|Беднарек]] {{гол|88|авт.}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 854 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 3:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040141/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|5}}<br>[[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|45}}<br>[[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|68}} |голове2 = [[Борна Соса|Соса]] {{гол|19}}<br>[[Петър Сучич|Сучич]] {{гол|24}}<br>[[Мартин Батурина|Батурина]] {{гол|26}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 103 |съдия = Алехандро Ернандес Ернандес ([[Испания]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040145/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 49 056 |съдия = Лорънс Висер ([[Белгия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|59}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|72|д.|87}}<br>[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|80}}<br>[[Педро Нето|Нето]] {{гол|83}} |голове2 = [[Доминик Марчук|Марчук]] {{гол|88}} |стадион = [[Ещадио до Драгао]], [[Порто]] |зрители = 47 238 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040158/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 48 808 |съдия = Орел Гринфелд ([[Израел]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Йошко Гвардиол|Гвардиол]] {{гол|65}} |голове2 = [[Жоао Феликс|Феликс]] {{гол|33}} |стадион = [[Полюд (стадион)|Полюд]], [[Сплит]] |зрители = 33 386 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Камил Пьонтковски|Пьонтковски]] {{гол|59}} |голове2 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|3}}<br>[[Анди Робъртсън|Робъртсън]] {{гол|90+3}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = |съдия = Кристиан Дингерт ([[Германия]]) }} === Група А2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A2 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040057/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|21||52|д.}}<br>[[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|48}} |голове2 = [[Тимоти Кастан|Кастан]] {{гол|36|авт.}} |стадион = [[Надьердей (стадион)|Надьердей]], [[Дебрецен]], [[Унгария]]^[[#1|1]] |зрители = 0 |съдия = Майкъл Оливър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040058/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|1}} |голове2 = [[Федерико Димарко|Димарко]] {{гол|30}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|51}}<br>[[Джакомо Распадори|Распадори]] {{гол|74}} |стадион = [[Парк де Пренс]], [[Париж]] |зрители = 44 956 |съдия = Сандро Шерер ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040079/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|29}}<br>[[Усман Дембеле|Дембеле]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Парк Олимпик Лионе]], [[Лион]] |зрители = 42 358 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040077/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|90}} |голове2 = [[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|38}}<br>[[Мойс Кийн|Кийн]] {{гол|62}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 090 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040095/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Омри Ганделман|Ганделман]] {{гол|24}} |голове2 = [[Едуардо Камавинга|Камавинга]] {{гол|7}}<br>[[Кристофър Нкунку|Нкунку]] {{гол|28}}<br>[[Матео Гуендузи|Гуендузи]] {{гол|87}}<br>[[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|89}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 226 |съдия = Никола Дабанович ([[Черна гора]]) }} {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040102/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|1}}<br>[[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|24}} |голове2 = [[Максим Де Койпер|Де Койпер]] {{гол|42}}<br>[[Леандро Тросар|Тросар]] {{гол|61}} |стадион = [[Стадио Олимпико]], [[Рим]] |зрители = 44 297 |съдия = Еспен Ескос ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040133/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Луи Опенда|Опенда]] {{гол|45+3}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|35|д.|62}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 39 731 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040131/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|41|д.}}<br>[[Джовани Ди Лоренцо|Ди Лоренцо]] {{гол|54||79}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|72}} |голове2 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|66}} |стадион = [[Стадио Фриули|Дачия Арена]], [[Удине]] |зрители = 11 700 |съдия = Рикардо де Бургос ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040149/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = [[Сандро Тонали|Тонали]] {{гол|11}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 41 367 |съдия = Раду Петреску ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040148/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стад дьо Франс]], [[Париж]] |зрители = 16 611 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ярден Шуа|Шуа]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 675 |съдия = Себастиан Гисхамер ([[Австрия]]) }} {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|35}} |голове2 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|2||65}}<br>[[Гулиелмо Викарио|Викарио]] {{гол|33|авт.}} |стадион = [[Сан Сиро]], [[Милано]] |зрители = 68 158 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} :<div id="1">¹ Поради продължаващите протести против [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], мачът между Белгия и Израел се играе на неутрален терен и без публика.</div> :<div id="2">² Поради [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], Израел играят домакинските си мачове на неутрален терен до второ нареждане.<ref>{{cite web |url=https://www.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0286-194079070fc0-ee97b2cd5400-1000/ |title=European Qualifier match between Belgium and Sweden declared abandoned with half-time result confirmed as final |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=19 октомври 2023 г. |access-date=23 ноември 2023 г.}}</ref></div> === Група А3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A3 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040064/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|27}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|58}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|66}}<br>[[Александър Павлович (футболист)|Павлович]] {{гол|77}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|81|д.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена|Меркур Шпийларена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 49 235 |съдия = Клемен Тюрпен ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 5:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040065/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джошуа Зиркзее|Зиркзее]] {{гол|13}}<br>[[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|45+2}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|56}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|88}}<br>[[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|27}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{гол|73}} |стадион = [[Филипс (стадион)|Филипс]], [[Айндховен]] |зрители = 31 139 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040093/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 46 443 |съдия = Марко Гуида ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040089/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|2}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|50}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|38}}<br>[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{гол|45+3}} |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 50 109 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040107/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Един Джеко|Джеко]] {{гол|70}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|30||36}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 11 000 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040106/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Роланд Салай|Р. Салай]] {{гол|32}} |голове2 = [[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|83}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 55 300 |съдия = Лукас Фендрих ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 0:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040137/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|38||50|д.}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 8 329 |съдия = Антъни Тейлър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040134/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Джейми Левелинг|Левелинг]] {{гол|64}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 68 367 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} ---- {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 7:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|2}}<br>[[Тим Клайндинст|Клайндинст]] {{гол|23||79}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|37}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|50||57}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|66}} |голове2 = |стадион = [[Европа-Парк Щадион]], [[Фрайбург]] |зрители = 28 413 |съдия = Василис Фотиас ([[Гърция]]) }} {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 4:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|21|д.}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|45+12|д.}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|64}}<br>[[Тюн Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 51 611 |съдия = Хесус Хил Мансано ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = |съдия = Алияр Агайев ([[Азербайджан]]) }} {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = |съдия = Дуйе Струкан ([[Хърватия]]) }} === Група А4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040046/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Патрик Доргу|Доргу]] {{гол|82}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 26 024 |съдия = Даниел Зиберт ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040049/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райко Митич (стадион)|Райко Митич]], [[Белград]] |зрители = 29 981 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040069/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Алберт Грьонбак|Грьонбак]] {{гол|36}}<br>[[Юсуф Поулсен|Поулсен]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 34 902 |съдия = Крис Кавана ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040076/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|41}} |голове2 = [[Хоселу]] {{гол|4}}<br>[[Фабиан Руиз|Фабиан]] {{гол|13||77}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|80}} |стадион = [[Стад дьо Жонев]], [[Женева]] |зрители = 26 265 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040119/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Нико Елведи|Елведи]] {{гол|45+1|авт.}}<br>[[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 6 383 |съдия = Симоне Соза ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040116/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Марти Субименди|Субименди]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Нуева Кондомина]], [[Мурсия]] |зрители = 29 870 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040140/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Аймерик Лапорт|Лапорт]] {{гол|5}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|65}}<br>[[Алекс Баена|Баена]] {{гол|77}} |голове2 = |стадион = [[Нуево Арканхел]], [[Кордоба]] |зрители = 20 345 |съдия = Даниел Стефански ([[Полша]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040142/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|26}}<br>[[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|45+1|д.}} |голове2 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|27}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|69}} |стадион = [[Кюбунпарк]], [[Санкт Гален]] |зрители = 16 182 |съдия = Халил Умут Мелер (Турция) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040159/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|84}} |голове2 = [[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|15}}<br>[[Айозе Перез|Перез]] {{гол|58}} |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 36 985 |съдия = Раде Обренович ([[Словения]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|78}} |голове2 = [[Алекса Терзич|Терзич]] {{гол|88}} |стадион = [[Лецигрунд]], [[Цюрих]] |зрители = 21 115 |съдия = Клеман Тюрпен ([[Франция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 7 295 |съдия = Феликс Цвайер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Йереми Пино|Пино]] {{гол|32}}<br>[[Бриан Хил|Хил]] {{гол|68}}<br>[[Бриан Сарагоса|Сарагоса]] {{гол|90+3|д.}} |голове2 = [[Жоел Монтейро|Монтейро]] {{гол|63}}<br>[[Анди Зекири|Зекири]] {{гол|85|д.}} |стадион = [[Елиодоро Родригес Лопес]], [[Санта Крус де Тенерифе]] |зрители = |съдия = Бастиан Данкерт ([[Германия]]) }} === Четвъртфинали === Жребият се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]] ([[Швейцария]]), а мачовете се играят на 20 и 23 март 2025 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} === Финали === Домакинът на финалите ще бъде избран измежду четирите полуфиналисти. Полуфиналните двойки ще бъдат определени чрез отворен жребий. Домакинът на турнирът автоматично получава място като домакин в първия полуфинал. {{Полуфинали+3място |4 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |5 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |8 юни – TBD|Победител Мач 1||Победител Мач 2| |8 юни – TBD|Загубил Мач 1||Загубил Мач 2| }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 4 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 1 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 5 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 2 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = Загубил Мач 1 |резултат = Мач 3 |подробности = |отбор2 = Загубил Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Финал ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител Мач 1 |резултат = Мач 4 |подробности = |отбор2 = Победител Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} == Лига B == === Група B1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B4 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Лига C == === Група C1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C4 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Отбори, завършили на четвърто място в своята група === {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=25|Група !width=165|Отбор !width=25|{{abbr| М | Мачове}} !width=25{{!}}{{abbr| П | Победи}} !width=25{{!}}{{abbr| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{abbr| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{abbr| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ГР | Голова разлика}} !width=25|{{abbr| Т | Точки}} !width=355|Класиране или отпадане |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C4|'''C4''']]||align="left"|{{фб-л|Латвия}} |6 |{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} −7 ||'''4'''||rowspan=2|Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|'''C3''']]||align="left"|{{фб-л|Люксембург}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 ||'''3''' |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C1|'''C1''']]||align="left"|{{фб-л|Азербайджан}} |5 |{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} 11 {{!!}} –8 ||'''1'''||rowspan=2|Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C2|'''C2''']]||align="left"|{{фб-л|Литва}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 ||'''0''' |} == Лига D == === Група D1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група D2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D2 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Плейофи == Жребият за плейфоите за класиране в по-горна лига ще се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]], [[Швейцария]] заедно с жребия за четвъртфиналите в Лига A. Плейофите между отборите от Лига A и B и между Лига B и C ще се проведат на 20 и 23 март 2025 г. Плейофите между отборите от Лига C и D ще се проведат на 26 и 31 март 2026 г. === Лига A срещу Лига B === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига B срещу Лига C === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига C срещу Лига D === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|1-ви класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|2-ри класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} |} == Външни линкове == * [https://www.uefa.com/uefanationsleague/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:УЕФА]] [[Категория:2024 година в Европа]] [[Категория:2025 година в Европа]] jp6lk4i09ibvv440nhytcsqgjm0bm71 12416368 12416366 2024-11-18T21:58:08Z Becksperson 56542 /* Група А1 */ 12416368 wikitext text/x-wiki Турнирът за '''Лигата на нациите на УЕФА 2024/25''' е четвъртото издание на [[Лига на нациите на УЕФА]], международен турнир по [[футбол]]. В него участват мъжките национални отбори на 55-те членки на [[УЕФА]]. Надпреварата се провежда между септември и ноември 2024 г. (групова фаза), март 2025 г. (четвъртфинали на Лига A, както и плейофите между Лига A и B и между Лига B и C), юни 2025 г. (финална фаза) и март 2026 г. (плейофи межуд Лига C и D).<ref name="regulations">{{cite web |url=https://documents.uefa.com/r/Regulations-of-the-UEFA-Nations-League-2024/25-Online |title=Regulations of the UEFA Nations League, 2024/25 |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=11 декември 2023 г. |access-date=30 март 2024 г. |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20240208090253/https://documents.uefa.com/api/khub/maps/otUcsEb2itzXUnw8dos1iQ/attachments/_cm94sGUOEarkSBFBeLppg/content |archive-date=8 февруари 2024 г.}}</ref> {{имеНОФ|Испания}} са шампионите от [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|предното издание на турнира]]. == Лига А == Всички часове са в източноевропейско време ([[UTC+3]]). === Група А1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040045/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|7}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|34}} |голове2 = [[Диого Дало|Дало]] {{гол|41|авт.}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 57 675 |съдия = Халил Умут Мелер ([[Турция]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 2:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040047/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Били Гилмор|Гилмор]] {{гол|46}}<br>[[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|76}} |голове2 = [[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|8}} <br> [[Роберт Левандовски|Левандовски]] {{гол|44|д.}} <br> [[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|90+7|д.}} |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 46 356 |съдия = Глен Ниберг ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040073/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Лука Модрич|Модрич]] {{гол|52}} |голове2 = |стадион = [[Опус Арена]], [[Осиек]] |зрители = 12 612 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040075/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|54}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|88}} |голове2 = [[Скот Мактоминей|Мактоминей]] {{гол|7}} |стадион = [[Ещадио да Луж]], [[Лисабон]] |зрители = 59 894 |съдия = Маурицио Мариани ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 2:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040113/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Игор Матанович|Матанович]] {{гол|36}}<br>[[Андрей Крамарич|Крамарич]] {{гол|70}} |голове2 = [[Райън Кристи|Кристи]] {{гол|33}} |стадион = [[Максимир (стадион)|Максимир]], [[Загреб]] |зрители = 21 702 |съдия = Ищван Ковач ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040115/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|78}} |голове2 = [[Бернардо Силва|Б. Силва]] {{гол|26}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|37}}<br>[[Ян Беднарек|Беднарек]] {{гол|88|авт.}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 854 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 3:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040141/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Пиотр Желински|Желински]] {{гол|5}}<br>[[Никола Залевски|Залевски]] {{гол|45}}<br>[[Себастиан Шимански|Шимански]] {{гол|68}} |голове2 = [[Борна Соса|Соса]] {{гол|19}}<br>[[Петър Сучич|Сучич]] {{гол|24}}<br>[[Мартин Батурина|Батурина]] {{гол|26}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = 56 103 |съдия = Алехандро Ернандес Ернандес ([[Испания]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040145/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 49 056 |съдия = Лорънс Висер ([[Белгия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Португалия}} |резултат = 5:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040161/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Полша}} |голове1 = [[Рафаел Леао|Леао]] {{гол|59}}<br>[[Кристиано Роналдо|Роналдо]] {{гол|72|д.|87}}<br>[[Бруно Фернандеш|Фернандеш]] {{гол|80}}<br>[[Педро Нето|Нето]] {{гол|83}} |голове2 = [[Доминик Марчук|Марчук]] {{гол|88}} |стадион = [[Ещадио до Драгао]], [[Порто]] |зрители = 47 238 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Шотландия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040158/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Хърватия}} |голове1 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Хемпдън Парк]], [[Глазгоу]] |зрители = 48 808 |съдия = Орел Гринфелд ([[Израел]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Хърватия}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040180/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Португалия}} |голове1 = [[Йошко Гвардиол|Гвардиол]] {{гол|65}} |голове2 = [[Жоао Феликс|Феликс]] {{гол|33}} |стадион = [[Полюд (стадион)|Полюд]], [[Сплит]] |зрители = 33 386 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Полша}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040182/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Шотландия}} |голове1 = [[Камил Пьонтковски|Пьонтковски]] {{гол|59}} |голове2 = [[Джон МакГин|МакГин]] {{гол|3}}<br>[[Андрю Робъртсън|Робъртсън]] {{гол|90+3}} |стадион = [[Национален стадион във Варшава|Национален стадион]], [[Варшава]] |зрители = |съдия = Кристиан Дингерт ([[Германия]]) }} === Група А2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A2 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 3:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040057/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Кевин Де Бройне|Де Бройне]] {{гол|21||52|д.}}<br>[[Юри Тилеманс|Тилеманс]] {{гол|48}} |голове2 = [[Тимоти Кастан|Кастан]] {{гол|36|авт.}} |стадион = [[Надьердей (стадион)|Надьердей]], [[Дебрецен]], [[Унгария]]^[[#1|1]] |зрители = 0 |съдия = Майкъл Оливър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 6 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040058/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|1}} |голове2 = [[Федерико Димарко|Димарко]] {{гол|30}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|51}}<br>[[Джакомо Распадори|Распадори]] {{гол|74}} |стадион = [[Парк де Пренс]], [[Париж]] |зрители = 44 956 |съдия = Сандро Шерер ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040079/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|29}}<br>[[Усман Дембеле|Дембеле]] {{гол|57}} |голове2 = |стадион = [[Парк Олимпик Лионе]], [[Лион]] |зрители = 42 358 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 9 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040077/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|90}} |голове2 = [[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|38}}<br>[[Мойс Кийн|Кийн]] {{гол|62}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 090 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040095/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Омри Ганделман|Ганделман]] {{гол|24}} |голове2 = [[Едуардо Камавинга|Камавинга]] {{гол|7}}<br>[[Кристофър Нкунку|Нкунку]] {{гол|28}}<br>[[Матео Гуендузи|Гуендузи]] {{гол|87}}<br>[[Брадли Баркола|Баркола]] {{гол|89}} |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 2 226 |съдия = Никола Дабанович ([[Черна гора]]) }} {{footballbox |дата = 10 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040102/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|1}}<br>[[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|24}} |голове2 = [[Максим Де Койпер|Де Койпер]] {{гол|42}}<br>[[Леандро Тросар|Тросар]] {{гол|61}} |стадион = [[Стадио Олимпико]], [[Рим]] |зрители = 44 297 |съдия = Еспен Ескос ([[Швеция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040133/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Луи Опенда|Опенда]] {{гол|45+3}} |голове2 = [[Рандал Коло Муани|Коло Муани]] {{гол|35|д.|62}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 39 731 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 4:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040131/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = [[Матео Ретеги|Ретеги]] {{гол|41|д.}}<br>[[Джовани Ди Лоренцо|Ди Лоренцо]] {{гол|54||79}}<br>[[Давиде Фратези|Фратези]] {{гол|72}} |голове2 = [[Мохамад Абу Фани|Абу Фани]] {{гол|66}} |стадион = [[Стадио Фриули|Дачия Арена]], [[Удине]] |зрители = 11 700 |съдия = Рикардо де Бургос ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Белгия}} |резултат = 0:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040149/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Италия}} |голове1 = |голове2 = [[Сандро Тонали|Тонали]] {{гол|11}} |стадион = [[Крал Бодуен (стадион)|Крал Бодуен]], [[Брюксел]] |зрители = 41 367 |съдия = Раду Петреску ([[Румъния]]) }} {{footballbox |дата = 14 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Франция}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040148/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Израел}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Стад дьо Франс]], [[Париж]] |зрители = 16 611 |съдия = Тобиас Щилер ([[Германия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Израел}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040178/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Белгия}} |голове1 = [[Ярден Шуа|Шуа]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Божик Арена]], [[Будапеща]], [[Унгария]]^[[#2|2]] |зрители = 675 |съдия = Себастиан Гисхамер ([[Австрия]]) }} {{footballbox |дата = 17 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Италия}} |резултат = 1:3 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040179/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Франция}} |голове1 = [[Андреа Камбиасо|Камбиасо]] {{гол|35}} |голове2 = [[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|2||65}}<br>[[Гулиелмо Викарио|Викарио]] {{гол|33|авт.}} |стадион = [[Сан Сиро]], [[Милано]] |зрители = 68 158 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} :<div id="1">¹ Поради продължаващите протести против [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], мачът между Белгия и Израел се играе на неутрален терен и без публика.</div> :<div id="2">² Поради [[Война на Израел срещу „Хамас“|войната между Израел и „Хамас“]], Израел играят домакинските си мачове на неутрален терен до второ нареждане.<ref>{{cite web |url=https://www.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0286-194079070fc0-ee97b2cd5400-1000/ |title=European Qualifier match between Belgium and Sweden declared abandoned with half-time result confirmed as final |website=UEFA.com |publisher=Union of European Football Associations |date=19 октомври 2023 г. |access-date=23 ноември 2023 г.}}</ref></div> === Група А3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A3 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 5:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040064/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Никлас Фюлкруг|Фюлкруг]] {{гол|27}}<br>[[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|58}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|66}}<br>[[Александър Павлович (футболист)|Павлович]] {{гол|77}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|81|д.}} |голове2 = |стадион = [[Есприт Арена|Меркур Шпийларена]], [[Дюселдорф]] |зрители = 49 235 |съдия = Клемен Тюрпен ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 7 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 5:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040065/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джошуа Зиркзее|Зиркзее]] {{гол|13}}<br>[[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|45+2}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|56}}<br>[[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|88}}<br>[[Шави Симонс|Симонс]] {{гол|90+2}} |голове2 = [[Ермедин Демирович|Демирович]] {{гол|27}}<br>[[Един Джеко|Джеко]] {{гол|73}} |стадион = [[Филипс (стадион)|Филипс]], [[Айндховен]] |зрители = 31 139 |съдия = Донатас Румшас ([[Литва]]) }} ---- {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040093/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 46 443 |съдия = Марко Гуида ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 10 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040089/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Тияни Рейндерс|Рейндерс]] {{гол|2}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|50}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|38}}<br>[[Йозуа Кимих|Кимих]] {{гол|45+3}} |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 50 109 |съдия = Давиде Маса ([[Италия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040107/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = [[Един Джеко|Джеко]] {{гол|70}} |голове2 = [[Дениз Ундав|Ундав]] {{гол|30||36}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 11 000 |съдия = Франсоа Летексие ([[Франция]]) }} {{footballbox |дата = 11 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040106/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Роланд Салай|Р. Салай]] {{гол|32}} |голове2 = [[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|83}} |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = 55 300 |съдия = Лукас Фендрих ([[Швейцария]]) }} ---- {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = 0:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040137/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = |голове2 = [[Доминик Собослай|Собослай]] {{гол|38||50|д.}} |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = 8 329 |съдия = Антъни Тейлър ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 14 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040134/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = [[Джейми Левелинг|Левелинг]] {{гол|64}} |голове2 = |стадион = [[Алианц Арена]], [[Мюнхен]] |зрители = 68 367 |съдия = Славко Винчич ([[Словения]]) }} ---- {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Германия}} |резултат = 7:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040168/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Босна и Херцеговина}} |голове1 = [[Джамал Мусиала|Мусиала]] {{гол|2}}<br>[[Тим Клайндинст|Клайндинст]] {{гол|23||79}}<br>[[Кай Хаверц|Хаверц]] {{гол|37}}<br>[[Флориан Виртц|Виртц]] {{гол|50||57}}<br>[[Лерой Сане|Сане]] {{гол|66}} |голове2 = |стадион = [[Европа-Парк Щадион]], [[Фрайбург]] |зрители = 28 413 |съдия = Василис Фотиас ([[Гърция]]) }} {{footballbox |дата = 16 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Нидерландия}} |резултат = 4:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040170/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Унгария}} |голове1 = [[Ваут Вегхорст|Вегхорст]] {{гол|21|д.}}<br>[[Коди Гакпо|Гакпо]] {{гол|45+12|д.}}<br>[[Дензъл Дъмфрис|Дъмфрис]] {{гол|64}}<br>[[Тюн Коопмайнерс|Коопмайнерс]] {{гол|86}} |голове2 = |стадион = [[Йохан Кройф Арена]], [[Амстердам]] |зрители = 51 611 |съдия = Хесус Хил Мансано ([[Испания]]) }} ---- {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Босна и Херцеговина}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040189/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Нидерландия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Билино поле]], [[Зеница (град)|Зеница]] |зрители = |съдия = Алияр Агайев ([[Азербайджан]]) }} {{footballbox |дата = 19 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Унгария}} |резултат = |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040194/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Германия}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Пушкаш Арена]], [[Будапеща]] |зрители = |съдия = Дуйе Струкан ([[Хърватия]]) }} === Група А4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4 |fixtures=yes |expanded=yes}} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040046/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Патрик Доргу|Доргу]] {{гол|82}}<br>[[Пиер-Емил Хьойберг|Хьойберг]] {{гол|90+2}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 26 024 |съдия = Даниел Зиберт ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 5 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040049/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Райко Митич (стадион)|Райко Митич]], [[Белград]] |зрители = 29 981 |съдия = Сердар Гьозюбююк ([[Нидерландия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040069/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Алберт Грьонбак|Грьонбак]] {{гол|36}}<br>[[Юсуф Поулсен|Поулсен]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 34 902 |съдия = Крис Кавана ([[Англия]]) }} {{footballbox |дата = 8 септември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:4 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040076/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|41}} |голове2 = [[Хоселу]] {{гол|4}}<br>[[Фабиан Руиз|Фабиан]] {{гол|13||77}}<br>[[Феран Торес|Ф. Торес]] {{гол|80}} |стадион = [[Стад дьо Жонев]], [[Женева]] |зрители = 26 265 |съдия = Ирфан Пелто ([[Босна и Херцеговина]]) }} ---- {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 2:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040119/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Нико Елведи|Елведи]] {{гол|45+1|авт.}}<br>[[Александър Митрович|Митрович]] {{гол|61}} |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 6 383 |съдия = Симоне Соза ([[Италия]]) }} {{footballbox |дата = 12 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 1:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040116/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Марти Субименди|Субименди]] {{гол|79}} |голове2 = |стадион = [[Нуева Кондомина]], [[Мурсия]] |зрители = 29 870 |съдия = Иван Кружляк ([[Словакия]]) }} ---- {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040140/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Аймерик Лапорт|Лапорт]] {{гол|5}}<br>[[Алваро Мората|Мората]] {{гол|65}}<br>[[Алекс Баена|Баена]] {{гол|77}} |голове2 = |стадион = [[Нуево Арканхел]], [[Кордоба]] |зрители = 20 345 |съдия = Даниел Стефански ([[Полша]]) }} {{footballbox |дата = 15 октомври 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 2:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040142/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = [[Ремо Фройлер|Фройлер]] {{гол|26}}<br>[[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|45+1|д.}} |голове2 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|27}}<br>[[Кристиан Ериксен|Ериксен]] {{гол|69}} |стадион = [[Кюбунпарк]], [[Санкт Гален]] |зрители = 16 182 |съдия = Халил Умут Мелер (Турция) }} ---- {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Дания}} |резултат = 1:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040159/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Испания}} |голове1 = [[Густав Исаксен|Исаксен]] {{гол|84}} |голове2 = [[Микел Оярсабал|Оярсабал]] {{гол|15}}<br>[[Айозе Перез|Перез]] {{гол|58}} |стадион = [[Паркен]], [[Копенхаген]] |зрители = 36 985 |съдия = Раде Обренович ([[Словения]]) }} {{footballbox |дата = 15 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Швейцария}} |резултат = 1:1 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040162/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Сърбия}} |голове1 = [[Зеки Амдуни|Амдуни]] {{гол|78}} |голове2 = [[Алекса Терзич|Терзич]] {{гол|88}} |стадион = [[Лецигрунд]], [[Цюрих]] |зрители = 21 115 |съдия = Клеман Тюрпен ([[Франция]]) }} ---- {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Сърбия}} |резултат = 0:0 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040186/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Дания}} |голове1 = |голове2 = |стадион = [[Дуброчица (стадион)|Дуброчица]], [[Лесковац]] |зрители = 7 295 |съдия = Феликс Цвайер ([[Германия]]) }} {{footballbox |дата = 18 ноември 2024 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = {{фб-д|Испания}} |резултат = 3:2 |подробности = [https://www.uefa.com/uefanationsleague/match/2040181/ Доклад] |отбор2 = {{фб-л|Швейцария}} |голове1 = [[Йереми Пино|Пино]] {{гол|32}}<br>[[Бриан Хил|Хил]] {{гол|68}}<br>[[Бриан Сарагоса|Сарагоса]] {{гол|90+3|д.}} |голове2 = [[Жоел Монтейро|Монтейро]] {{гол|63}}<br>[[Анди Зекири|Зекири]] {{гол|85|д.}} |стадион = [[Елиодоро Родригес Лопес]], [[Санта Крус де Тенерифе]] |зрители = |съдия = Бастиан Данкерт ([[Германия]]) }} === Четвъртфинали === Жребият се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]] ([[Швейцария]]), а мачовете се играят на 20 и 23 март 2025 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига A||:|Първи от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 20 март 2025 г. |час = |отбор1 = Втори от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Първи от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} {{footballbox |дата = 23 март 2025 г. |час = |отбор1 = Първи от Лига A |резултат = |подробности = <!--[ Доклад]--> |отбор2 = Втори от Лига A |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} === Финали === Домакинът на финалите ще бъде избран измежду четирите полуфиналисти. Полуфиналните двойки ще бъдат определени чрез отворен жребий. Домакинът на турнирът автоматично получава място като домакин в първия полуфинал. {{Полуфинали+3място |4 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |5 юни – TBD|Победител от четвъртфинал||Победител от четвъртфинал| |8 юни – TBD|Победител Мач 1||Победител Мач 2| |8 юни – TBD|Загубил Мач 1||Загубил Мач 2| }} ==== Полуфинали ==== {{footballbox |дата = 4 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 1 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ---- {{footballbox |дата = 5 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител от четвъртфинал |резултат = Мач 2 |подробности = |отбор2 = Победител от четвъртфинал |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Мач за трето място ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 16:00 ч. |отбор1 = Загубил Мач 1 |резултат = Мач 3 |подробности = |отбор2 = Загубил Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} ==== Финал ==== {{footballbox |дата = 8 юни 2025 г. |час = 21:45 ч. |отбор1 = Победител Мач 1 |резултат = Мач 4 |подробности = |отбор2 = Победител Мач 2 |голове1 = |голове2 = |стадион = |зрители = |съдия = }} == Лига B == === Група B1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група B4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група B4 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Лига C == === Група C1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C3 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група C4 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C4 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Отбори, завършили на четвърто място в своята група === {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=25|Група !width=165|Отбор !width=25|{{abbr| М | Мачове}} !width=25{{!}}{{abbr| П | Победи}} !width=25{{!}}{{abbr| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{abbr| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{abbr| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{abbr| ГР | Голова разлика}} !width=25|{{abbr| Т | Точки}} !width=355|Класиране или отпадане |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C4|'''C4''']]||align="left"|{{фб-л|Латвия}} |6 |{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} −7 ||'''4'''||rowspan=2|Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |-bgcolor=#ffcccc |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C3|'''C3''']]||align="left"|{{фб-л|Люксембург}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 ||'''3''' |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C1|'''C1''']]||align="left"|{{фб-л|Азербайджан}} |5 |{{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} 11 {{!!}} –8 ||'''1'''||rowspan=2|Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |-bgcolor=#ffbbbb |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25#Група C2|'''C2''']]||align="left"|{{фб-л|Литва}} |6 |{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 ||'''0''' |} == Лига D == === Група D1 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1 |fixtures=yes |expanded=yes}} === Група D2 === {{Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D2 |fixtures=yes |expanded=yes}} == Плейофи == Жребият за плейфоите за класиране в по-горна лига ще се тегли на 22 ноември 2024 г. в [[Нион]], [[Швейцария]] заедно с жребия за четвъртфиналите в Лига A. Плейофите между отборите от Лига A и B и между Лига B и C ще се проведат на 20 и 23 март 2025 г. Плейофите между отборите от Лига C и D ще се проведат на 26 и 31 март 2026 г. === Лига A срещу Лига B === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига B||:|Трети от Лига A||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига B срещу Лига C === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига C||:|Трети от Лига B||{{small|20 мар '25}}|{{small|23 мар '25}}}} |} === Лига C срещу Лига D === {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|1-ви класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} {{TwoLegResult|Втори от Лига D||:|2-ри класиран 4-ти отбор от Лига C||{{small|26 мар '26}}|{{small|31 мар '26}}}} |} == Външни линкове == * [https://www.uefa.com/uefanationsleague/ Официален сайт] == Източници == <references /> [[Категория:УЕФА]] [[Категория:2024 година в Европа]] [[Категория:2025 година в Европа]] gedhmq120bshnt1p1xso426hjcrj83g 10 859348 12416347 12413435 2024-11-18T21:41:23Z Becksperson 56542 12416347 wikitext text/x-wiki {| |- |<!-- GROUP STANDINGS TABLE--> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група D1}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} !width=250|Промоция или класиране |-bgcolor="ccffcc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Сан Марино}} |4 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 5 {{!!}} 3 {{!!}} +2 }}||'''7'''||Промоция в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига C]] |-bgcolor="DEFFDE" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Гибралтар}} |4 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} +1 }}||'''6'''||Класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за промоция]] |- |style="text-align:left;"|{{фб-л|Лихтенщайн}} |4 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 3 {{!!}} 6 {{!!}} –3 }}||'''2''' |} |<!-- FIXTURES TABLE --> {{#if:{{{fixtures|}}}| {{{!}} class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" {{!}}- !width=165{{!}}Отбор !{{flagicon|Гибралтар}} !{{flagicon|Сан Марино}} !{{flagicon|Лихтенщайн}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Гибралтар}} {{!}} &mdash; {{!}} 1:0 {{!}} 2:2 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Сан Марино}} {{!}} 1:1 {{!}} &mdash; {{!}} 1:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Лихтенщайн}} {{!}} 0:0 {{!}} 1:3 {{!}} &mdash; {{!}}} }} |}<noinclude> {{документация}} [[Категория:Шаблони за футбол]] </noinclude> jy755sk5xjdtqgofqiy14lmeiaiflhf 10 859350 12416352 12413432 2024-11-18T21:46:10Z Becksperson 56542 12416352 wikitext text/x-wiki {| |- |<!-- GROUP STANDINGS TABLE--> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C3}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} !width=355|Промоция, класиране или отпадане |-bgcolor="ccffcc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Северна Ирландия}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 3 {{!!}} 2 {{!!}} 1 {{!!}} 11 {{!!}} 3 {{!!}} +8 }}||'''11'''||Промоция в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига B]] |-bgcolor="DEFFDE" |style="text-align:left;"|{{фб-л|България}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 3 {{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} 6 {{!!}} –3 }}||'''9'''||Класиране за [[#Лига B срещу Лига C|плейофи за промоция]] |- |style="text-align:left;"|{{фб-л|Беларус}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} 4 {{!!}} −1 }}||'''7''' |-bgcolor="ffcccc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Люксембург}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} –4 }}||'''3'''||Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] или класиране за [[#Лига C срещу Лига D|плейофи за отпадане]] |} |<!-- FIXTURES TABLE --> {{#if:{{{fixtures|}}}| {{{!}} class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" {{!}}- !width=165{{!}}Отбор !{{флагче|Люксембург}} !{{флагче|България}} !{{флагче|Северна Ирландия}} !{{флагче|Беларус}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Люксембург}} {{!}} &mdash; {{!}} 0:1 {{!}} 2:2 {{!}} 0:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|България}} {{!}} 0:0 {{!}} &mdash; {{!}} 1:0 {{!}} 1:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Северна Ирландия}} {{!}} 2:0 {{!}} 5:0 {{!}} &mdash; {{!}} 2:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Беларус}} {{!}} 1:1 {{!}} 0:0 {{!}} 0:0 {{!}} &mdash; {{!}}} }} |}<noinclude> {{документация}} [[Категория:Шаблони за футбол]] </noinclude> q4zgun8120knnt5c4ubg8ilvv58jgy4 10 859351 12416349 12414310 2024-11-18T21:44:15Z Becksperson 56542 12416349 wikitext text/x-wiki {| |- |<!-- GROUP STANDINGS TABLE--> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група C2}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} !width=355|Промоция, класиране или отпадане |-bgcolor="ccffcc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Румъния}} |5 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 5 {{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 15 {{!!}} 3 {{!!}} +12 }}||'''15'''||Промоция в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига B]] |-bgcolor="DEFFDE" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Косово}} |5 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 0 {{!!}} 1 {{!!}} 10 {{!!}} 4 {{!!}} +6 }}||'''12'''||Класиране за [[#Лига B срещу Лига C|плейофи за промоция]] |- |style="text-align:left;"|{{фб-л|Кипър}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 15 {{!!}} –11 }}||'''6''' |-bgcolor="ffbbbb" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Литва}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 0 {{!!}} 6 {{!!}} 4 {{!!}} 11 {{!!}} –7 }}||'''0'''||Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига D]] |} |<!-- FIXTURES TABLE --> {{#if:{{{fixtures|}}}| {{{!}} class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" {{!}}- !width=165{{!}}Отбор !{{флагче|Румъния}} !{{флагче|Косово}} !{{флагче|Кипър}} !{{флагче|Литва}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Румъния}} {{!}} &mdash; {{!}} ^{{{0|'''*'''}}}{{small|{{abbr|прек.|прекратен}}}}^{'''[[#*|*]]'''} {{!}} 4:1 {{!}} 3:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Косово}} {{!}} 0:3 {{!}} &mdash; {{!}} 3:0 {{!}} 1:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Кипър}} {{!}} 0:3 {{!}} 0:4 {{!}} &mdash; {{!}} 2:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Литва}} {{!}} 1:2 {{!}} 1:2 {{!}} 0:1 {{!}} &mdash; {{!}}} }} |} <div id="*">^'''*''' <small>Срещата беше прекратена в 90+4-ата минута при резултат 0:0, след като отборът на Косово напуска терена и отказва да се върне поради политически скандирания от трибуните.<ref>[https://dsport.bg/politicheski-skandal-spra-mach-na-dvama-ot-cska-video~181914.html Политически скандал спря мач на двама от ЦСКА]</ref></small></div><noinclude> {{документация}} [[Категория:Шаблони за футбол]] </noinclude> a15x7h2zip1s3d6nx6pfipr22zjqpdn 10 859357 12416356 12413439 2024-11-18T21:47:48Z Becksperson 56542 12416356 wikitext text/x-wiki {| |- |<!-- GROUP STANDINGS TABLE--> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A4}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} !width=280|Промоция, класиране или отпадане |-bgcolor="ccffcc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Испания}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 5 {{!!}} 1 {{!!}} 0 {{!!}} 13 {{!!}} 4 {{!!}} +9 }}||'''16'''||rowspan=2|Класиране за [[#Четвъртфинали|четвъртфиналите]] |-bgcolor="ccffcc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Дания}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 7 {{!!}} 5 {{!!}} +2 }}||'''8''' |-bgcolor="ffcccc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Сърбия}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} 2 {{!!}} 3 {{!!}} 6 {{!!}} –3 }}||'''6'''||Класиране за [[#Лига A срещу Лига B|плейофи за отпадане]] |-bgcolor="ffbbbb" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Швейцария}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 0 {{!!}} 2 {{!!}} 4 {{!!}} 6 {{!!}} 14 {{!!}} –8 }}||'''2'''||Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига B]] |} |<!-- FIXTURES TABLE --> {{#if:{{{fixtures|}}}| {{{!}} class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" {{!}}- !width=165{{!}}Отбор !{{флагче|Испания}} !{{флагче|Дания}} !{{флагче|Швейцария}} !{{флагче|Сърбия}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Испания}} {{!}} &mdash; {{!}} 1:0 {{!}} 3:2 {{!}} 3:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Дания}} {{!}} 1:2 {{!}} &mdash; {{!}} 2:0 {{!}} 2:0 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Швейцария}} {{!}} 1:4 {{!}} 2:2 {{!}} &mdash; {{!}} 1:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Сърбия}} {{!}} 0:0 {{!}} 0:0 {{!}} 2:0 {{!}} &mdash; {{!}}} }} |}<noinclude> {{документация}} [[Категория:Шаблони за футбол]] </noinclude> 0e80ok4ermobv1snuvqkaywf64i48te 10 859360 12416363 12413437 2024-11-18T21:55:02Z Becksperson 56542 12416363 wikitext text/x-wiki {| |- |<!-- GROUP STANDINGS TABLE--> {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Отбор|Лига на нациите на УЕФА 2024/25 - група A1}} !width=25|{{Tooltip| М | Мачове}} {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}{{Tooltip| П | Победи}} !width=25{{!}}{{Tooltip| Р | Равенства}} !width=25{{!}}{{Tooltip| З | Загуби}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ВГ | Вкарани голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ДГ | Допуснати голове}} !width=25{{!}}{{Tooltip| ГР | Голова разлика}} }} !width=25|{{Tooltip| Т | Точки}} !width=280|Промоция, класиране или отпадане |-bgcolor="ccffcc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Португалия}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 2 {{!!}} 0 {{!!}} 13 {{!!}} 5 {{!!}} +8 }}||'''14'''||rowspan=2|Класиране за [[#Четвъртфинали|четвъртфиналите]] |-bgcolor="ccffcc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Хърватия}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 2 {{!!}} 8 {{!!}} 8 {{!!}} ±0 }}||'''8''' |-bgcolor="ffcccc" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Шотландия}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} 8 {{!!}} –1 }}||'''7'''||Класиране за [[#Лига A срещу Лига B|плейофи за отпадане]] |-bgcolor="ffbbbb" |style="text-align:left;"|{{фб-л|Полша}} |6 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 9 {{!!}} 16 {{!!}} –7 }}||'''4'''||Отпадане в [[Лига на нациите на УЕФА 2026/27|Лига B]] |} |<!-- FIXTURES TABLE --> {{#if:{{{fixtures|}}}| {{{!}} class="wikitable" style="text-align:center; font-size:90%;" {{!}}- !width=165{{!}}Отбор !{{флагче|Хърватия}} !{{флагче|Португалия}} !{{флагче|Полша}} !{{флагче|Шотландия}} {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Хърватия}} {{!}} &mdash; {{!}} 1:1 {{!}} 1:0 {{!}} 2:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Португалия}} {{!}} 2:1 {{!}} &mdash; {{!}} 5:1 {{!}} 2:1 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Полша}} {{!}} 3:3 {{!}} 1:3 {{!}} &mdash; {{!}} 1:2 {{!}}- !style="text-align:right;"{{!}}{{ИмеНОФ|Шотландия}} {{!}} 1:0 {{!}} 0:0 {{!}} 2:3 {{!}} &mdash; {{!}}} }} |}<noinclude> {{документация}} [[Категория:Шаблони за футбол]] </noinclude> oi6k0ighyj0503x61cp3zczina40l1z 0 859628 12416463 12391589 2024-11-19T02:32:50Z Luxferuer 25980 12416463 wikitext text/x-wiki {{друго значение|къщата в Копривщица|къщата в Пловдив|Чалъкова къща (Пловдив)}} {{Сграда | име = | картинка = | картинка-описание = Изглед от югозапад | карта = | карта-описание = | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|възрожденски]] | фасади = | конструктор = | конструкция = дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1821}} | технически параметри = | етажи = 2 | височина = | площ = | адрес = Улица „Любен Каравелов“ № 6 | собственик = | съвременен статут = | съвременно състояние = [[Реставрация|реставрирана]] | сайт = }} [[File:Чалъкова къща.jpg|thumb|л|Изглед от изток]] [[File:Нешо-Чалъкова чешма.jpg|thumb|л|Нешо-Чалъкова чешма]] '''Чалъковата къща''' в град [[Копривщица]] е стар, [[Българско възраждане|възрожденски]] градеж от времето на [[Вълко Чалъков|Големи Вълко]] (1765 – 1841) и брат му Нешо Теодоровичов Чалъкоолу (1770 – 1829). Според съществуващи надписи на къщата и нейната кована порта тя е въздигната през 1821 г.<ref>{{cite book | title = За архитектурата на Копривщица | last = Стоичков | first = Янчо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Техника | location = София | isbn = | doi = | pages = 169 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/210273-za-arhitekturata-na-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> За нея са характерни признаците на формирането на основите на копривщенската архитектура (1809 – 1830). Те са близки до подобни къщи в [[Самоков]] и [[Жеравна]]. Главно място в нейната асиметрична конструкция се явява помещението „в'къщи“ – собата, признаци, които се запазват до периода на зрялия възрождански архитектурен стил в града. Копривщенски къщи със сходно простсранствено устройство са Койчо-Дебеляновата, Христо-Пулековата и Воденичаровата къща. Това са двукатни, талпени къщи, чийто маниер на строеж е възприет донякъде и в по-късни постройки.<ref>{{cite book | title = За архитектурата на Копривщица | last = Стоичков | first = Янчо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Техника | location = София | isbn = | doi = | pages = 12 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/210273-za-arhitekturata-na-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В двора на къщата се намира една от [[Чалъкова чешма|Чалъковите чешми]], градена през 1826 г. от Нешо Чалъков. Тя има украса от стилизирани [[кипарис]]и. Кипарисът е важен елемент от украсата на каменните фасади. Символизира справедливостта, предопределението, а в някои случаи и скръбта по мъртвите.<ref>{{cite book | title = За архитектурата на Копривщица | last = Стоичков | first = Янчо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Техника | location = София | isbn = | doi = | pages = 82 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/210273-za-arhitekturata-na-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Чалъковата къща се намира на улица „Любен Каравелов“ № 6 срещу [[Десьова къща|Десьовската къща]], но не е музей и не е отворена за посещение. == Вижте също == * [[Копривщенска къща]] == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Основани в Османската империя през 1821 година]] [[Категория:Чалъкови (Копривщица)]] [[Категория:Вельо Дебелянов]] t6se0p6lqccmqh5183ry1jbdrf2wbxw 0 860672 12416445 12315450 2024-11-19T02:14:50Z Luxferuer 25980 12416445 wikitext text/x-wiki {{Сграда | име = | картинка = | картинка-описание = Изглед от юг | надморска височина = | вид = [[паметник на културата]] | страна = {{флагче с име|България}} | населено място = [[Копривщица]] | архитект = | тип на сградата = | архитектурен стил = [[възрожденска архитектура|ранно възрожденски]] | фасади = | конструктор = | конструкция = дърво, камък | изпълнител = | време на изграждане = {{Стартова дата и възраст|1820}} | технически параметри = | етажи = 2 | височина = | площ = | адрес = улица „Грую Ценов“ № 11 | собственик = | съвременен статут = | съвременно състояние = застрашена | сайт = }} '''Врабековата къща''' е къща с ранно възрожденска архитектура в град [[Копривщица]],<ref name="Христо-Кривиралчева къща">{{cite book | title = 26. Врабекова къща | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1973 | edition = | publisher = НИНКН | location = София | isbn = | doi = | pages = 32. пл.сн. № 962 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> строена като редица други сгради по време на формирането на основите на копривщенската архитектура (1809 – 1830).<ref>{{cite book | title = За архитектурата на Копривщица | last = Стоичков | first = Янчо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1977 | edition = | publisher = Техника | location = София | isbn = | doi = | pages = 181 | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/210273-za-arhitekturata-na-koprivshtitsa | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Врабековата къща се намира в северния край на [[Архитектурен ансамбъл „Тороман махала“|Тороман махала]] в сравнително голям двор. На същия терен са били построени и няколко стопански сгради. Те вече не съществуват, но къщата е с архитектурна стойност и има съществен принос за уличното пространсво. Входната порта се намира в южния край на двора. Планово-композиционното решение е в асиметричен дух, а стените са сглобени от дървени талпи. Тя има кръстовидно разпределение на помещенията от приземието: отвод (салон), помещение в'къщи, соба и изба. Вторият кат се състои от соба, в'къщи, пруст и тъмна стая. За връзка между етажите служи вътрешна еднораменна стълба, като мястото под нея се използва наместо долап. Двете кухненски помещения (в'къщи) имат оджаци (камини) със служещи да захващат дима яшмаци (було). Тук има и стенни долапи и кърлици (водници), с полици, предназначени за домакинските съдове и специални закачалки за [[Менче|менците]].<ref name="Христо-Кривиралчева къща"></ref> В собите на къщата има стенни ракли, като в тази на долния етаж има и миндери покрай вътрешните стени. Парапетът на стълбището се крепи на квадратни дървени колонки. Прозорците имат поставени решетки.<ref name="Христо-Кривиралчева къща"></ref> Носещият скелет на къщата е направен от дъбови греди. Заради своята масивност той е подпрян със зид от дялани камъни. Междуетажната конструкция отново е изпълнена с дъбов гредоред и има дъсчени подове и тавани. Пространствената архитектура е напълно в духа на асиметричните концепции, а нейното архитектурно тяло лежи непринудено върху терена, напълно хармонично с естествената природна среда.<ref name="Христо-Кривиралчева къща"></ref> Кърлицата е голяма полица, състояща се от николко реда, като всеки един от тях е оразмерен отделно за тави, с различни размери и тигани. Най-отдолу има ред с големи дървени закачалки, на които се окачват менците, подредени пак според размера им. Обикновено са монтирани на стена в мазато. == Източници == <references /> [[Категория:Паметници на културата в Копривщица с местно, ансамблово значение]] [[Категория:Възрожденски къщи в България]] [[Категория:Къщи в Копривщица]] sjmb6qxj67cskwp714w7vpougk83ckj 1 861661 12416672 12356518 2024-11-19T10:38:20Z 89.215.227.67 12416672 wikitext text/x-wiki == В Х-Мен (филмовата поредица) или не... == Има проблем идващият филм [[Дедпул и Върколака]] според английската уикипедиа не е част от [[Х-Мен (филмова поредица)]] тоест не е 14-тия филм в нея а само от [[Киновселена на Марвел]] е 34-тия а там щом е така и ако остава така значи е така там е закон [[Специални:Приноси/89.215.227.67|89.215.227.67]] 17:03, 2 май 2024 (UTC) Филма в английската уикипедиа не го водят че е част от поредицата Х-Мен само от Марвел филмовата вселена са писали че е еди си кой филм Не е добавен тук https://en.wikipedia.org/wiki/X-Men_(film_series)#Films Трябва Дедпул и Върколака да бъде премахнат от поредицата защото според английската уикипедиа и всички други уикипедии той не е част от тази поредица може да се провери това ако някой не вярва p8bjhyjl6jmue29q7o6uafiqd6z3auq 0 862078 12416179 12230756 2024-11-18T18:42:06Z Elkost 8375 Премахване на [[Категория:Средни училища в Пазарджик]]; Добавяне на [[Категория:Гимназии в Пазарджик]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416179 wikitext text/x-wiki {{Училище}} '''Профилираната гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“''' е [[средно училище]] в град [[Пазарджик]], [[България]].<ref>https://ri.mon.bg/preview/institution/1302580?procID=5736&instKind=2</ref> Училището води началото си от основаното през 1845 година българско [[класно училище]] в града, което от 1910 година е пълна мъжка гимназия, а през 1945 година е разделено на Първа – днешната Профилирана гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“ – и Втора мъжка гимназия.<ref>https://aksakov-bg.com/download-22/</ref> Разположено е в централната част на града на улица „Сан Стефано“ № 1, в обща сграда с [[Профилирана математическа гимназия „Константин Величков“]]. == Известни възпитаници == * [[Георги Боков]] (1920 – 1989), партизанин и политик * [[Йордан Вакарелски]] (1919 – 1990), инженер * [[Динчо Велев]] (р. 1921), партизанин и генерал * [[Димитър Гачев (музиковед)|Димитър Гачев]] (1902 – 1946), изкуствовед * [[Никола Йотов]] (1892 – 1961), юрист и политик * [[Георги Караджов (комунист)]] (1901 – 1942), съветски офицер * [[Георги Кендеров (политик)|Георги Кендеров]] (1897 – 1970), политик * [[Кръстьо Левичаров]] (1873 – 1945), анархистки деец * [[Любомир Левичаров]] (1898 – 1985), анархистки деец * [[Александър Начев]] (1925 – 1997), диригент * [[Стоян Савов]] (1924 – 1992), партизанин и полицай * [[Атанас Семерджиев]] (1924 – 2015), партизанин и генерал * [[Васил Стоилов (учен)|Васил Стоилов]] (1903 – 1967), инженер и политик * [[Христо Траянов (писател)|Христо Траянов]] (1926 – 2015), писател * [[Стоян Трендафилов]] (1899 – 1982), генерал * [[Юрдан Шопов]] (1903 – 1944), партизанин == Бележки == <references/> {{мъниче|училище|пазарджик}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Основани в Османската империя през 1845 година]] [[Категория:Гимназии в Пазарджик]] 35jdjm7lr7z3756li7jbwhuh6pb3apj 0 862576 12415886 12255837 2024-11-18T15:31:03Z Davidkenarovcska 254027 12415886 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Душан Керкез | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[1 май]] [[1976]] (48 г.) | град на раждане = [[Белград]] | държава на раждане = [[Югославия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Халф]] | настоящ отбор = [[Ботев Пловдив]] ''([[треньор]])'' | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = [[Партизан Белград]] | години = 199ɂ–199ɂ<br>2001 – 2002<br>2002 – 2004<br>2004 – 2005<br>2005 – 2007<br>2007 – 2011<br>2011 – 2014 | отбори = [[ФК Вождовац|Вождовац]]<br> [[Раднички Обреновац]]<br> [[ФК Леотар|Леотар]]<br>[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]<br>[[ХФК Риека|Риека]]<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br>[[Арис Лимасол]] | мачове = ?<br>26<br>63<br>27<br>41<br>93<br>82 | голове = ?<br>(1)<br>(9)<br>(3)<br>(1)<br>(5)<br>(2) | национален отбор години = | национален отбор = [[Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина|Босна и Херцеговина]] | национален отбор мачове = 4 | национален отбор голове = (0) | треньор години = 2014 – 2018<br>2018 – 2021<br>2022 – 2023<br>2023 – | треньор отбор = [[АЕЛ Лимасол]] (младежи)<br>[[АЕЛ Лимасол]]<br> [[ФК Чукарички|Чукарички]]<br>[[Ботев Пловдив]] | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Душан Керкез''' е бивш [[Босна|босненски]] професионален футболист и настоящ футболен треньор. През сезон 2001 – 02 играе за „[[Раднички Обреновац]]“, като помага на отбора да спечели промоция в Първа лига на Югославия за първи път в историята си. След това се мести в Босна и Херцеговина, където играе за „[[ФК Леотар|Леотар]]“ в дебютния му сезон в [[Висша лига на Босна и Херцеговина|националния шампионат]].<ref>{{Cite web | url=https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | title=Leotar prvak Premier lige BiH | language=Croatian | publisher=rtl.hr | date=25 May 2003 | access-date=12 December 2019 | archive-date=26 August 2020 | archive-url=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ | url-status=dead | достъп_дата=2024-05-16 | архив_дата=2020-08-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200826170400/https://sportnet.rtl.hr/vijesti/210120/nogomet/leotar-prvak-premier-lige-bih/ }}</ref> След 2 години в „Леотар“ през лятото на 2004 година започва да играе в [[ХСК Зрински|„Зрински“]], печелейки първенството на страната. Впоследствие се мести в Хърватия, където заедно с „[[ХФК Риека|Риека]]“ печели купата на страната. През 2007 година е трансфериран в [[АЕЛ Лимасол|АЕЛ (Лимасол)]], където остава четири сезона, преди да премине в местния съперник [[Арис Лимасол|„Арис“]] през 2011 година. Започва треньорската си кариера като треньор на младежите в АЕЛ Лимасол през 2014 година. След това преминава в мъжкия състав и [[ФК „Чукарички“]]. През 2023 година поема [[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|„Ботев“ (Пловдив)]] и под негово ръководство отборът печели [[Купа на България по футбол 2023/24|купата на България през 2024 година]].<ref>[https://www.gol.bg/a/306-kupa-bulgaria/395143-kerkez-razkri-kak-botev-specheli-kupata-i-dobavi-stradahme-byahme-autsayderi Керкез разкри как Ботев спечели Купата и добави: Страдахме, бяхме аутсайдери]</ref> == Успехи == === Футболист === ;„Леотар“ * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2002 – 03 ;„Зрински“ (Мостар) * [[Висша лига на Босна и Херцеговина]]: 2004 – 05 ;„Риека“ * [[Купа на Хърватия по футбол]]: 2005 – 06 === Треньор === ;АЕЛ (Лимасол) * [[Купа на Кипър]]: 2018 – 19 ;„Ботев“ (Пловдив) * [[Купа на България по футбол]]: [[Купа на България по футбол 2023/24|2023 – 24]] == Източници == <references /> [[Категория:Футболисти от Босна и Херцеговина]] [[Категория:Треньори по футбол от Босна и Херцеговина]] 4wx4hlo7ydsobxdhukpi12j23m481zx 0 862935 12415807 12335195 2024-11-18T13:58:24Z 212.5.157.179 Мафанх неко 12415807 wikitext text/x-wiki '''69''' е [[секс поза]], при която двама души застават така, че устите им да са близо до [[гениталии]]те на другия и да могат едновременно да си упражняват взаимно [[Орален секс|орална любов]].<ref name="little">{{cite book|last=Rojiere|first=Jean|title=The Little Book of Sex|url=https://archive.org/details/littlebitnaughty0000jean|publisher=Ulysses Press|year=2001|isbn=1-56975-305-9}}</ref><ref>Julie Coleman, "Love, sex, and marriage: a historical thesaurus", Rodopi, 1999, {{ISBN|90-420-0433-9}}, p.214</ref><ref name=aggrawal>{{cite book |last=Aggrawal |first=Anil|author-link=Anil Aggrawal|title=Forensic and Medico-legal Aspects of Sexual Crimes and Unusual Sexual Practices |year=2009 |publisher=CRC Press |location=Boca Raton |isbn=978-1-4200-4308-2|page=380}}</ref> Постигането на позата включва завъртане, подобно на [[69 (число)|числото 69]], откъдето идва и името ѝ.<ref name=aggrawal/><ref>René James Hérail, Edwin A. Lovatt, "Dictionary of Modern Colloquial French", Routledge, 1990, {{ISBN|0-415-05893-7}}, p.484</ref> В този случай цифрите 6 и 9 се разглеждат като [[Пиктограма|пиктограми]], като издадените части на цифрите изобразяват главите на участниците. Идеята на позата е партньорите да изпитват орална сексуална стимулация едновременно, макар това да може да разсея тези, които се опитват да се фокусират единствено върху своето собствено удоволствие от получаването или даването на орална любов. Освен това позицията често не е удобна за партньори с голяма разлика в ръста.<ref>{{Cite book |last1=Rathus |first1=Spencer A. |title=Human sexuality in a world of diversity |last2=Nevid |first2=Jeffrey S. |last3=Fichner-Rathus |first3=Lois |last4=Herold |first4=Edward S. |last5=McKenzie |first5=Sue Wicks |publisher=Pearson Education |year=2005 |isbn=0-205-79029-1 |edition=2nd |location=New Jersey, USA |page=221}}</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Секс]] dripjnenq9m69r2a9wsmxbudnpn6ne0 0 864399 12416624 12412128 2024-11-19T09:24:11Z Ivaylo Lozanov 353799 12416624 wikitext text/x-wiki {{Обработка|форматиране}} {{без източници|07:55, 2 юни 2024 (UTC)}} {{Личност|полицай|име=Емил Павлов|портрет=[[File:Емил Павлов.jpg|thumb|Emil Pavlov]]}} '''Емил Емануилов Павлов''' (роден на 15 февруари 1981 г. в Бургас) е български полицай, старши комисар от МВР. == Биография == От ранна възраст започва да тренира плуване и през 1993 г. е приет в Спортно училище „Юрий Гагарин“ в Бургас с профил „Плуване“. Републикански шампион по плуване на 200 м бътерфлай за юноши младша и юноши старша възраст на 25 м и 50 м басейн. След като завършва средното си образование през 1999 г., кандидатства и е приет във факултет „Полиция“ в Академията на МВР, където отбива и военната си служба. През 2003 г. завършва висшето си образование със степен бакалавър по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ и му е присъдено звание лейтенант. По-късно завършва магистратура „Право“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. == Професионална кариера == Емил Павлов започва работа в МВР през 2003 г. на длъжност разузнавач в сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Бургас, където работи по линия „Престъпления в правосъдието и правните услуги“ до 2006 г. От 2006 г. до 2009 г. е разузнавач в сектор „Борба с организираната престъпност“ при ОДМВР-Бургас, където работи по противодействието на трафика на хора. От 2009 г. до 2015 г. е разузнавач в отдел „Специални операции“ при ГДБОП-МВР, като в периода 2013-2015 г. отделът е в ДАНС. От 2015 г. до 2019 г. е началник на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Бургас. От 2019 г. до 2023 г. е заместник-директор на ОДМВР-Бургас. От август 2023 г. е директор на ОДМВР-Бургас. == Награди и отличия == През своята професионална кариера многократно е награждаван от министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР и председателя на ДАНС. Сред отличията му са: * „Почетен знак на МВР - III степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2011 г. * „Почетен знак на МВР - II степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2016 г. * „Почетен знак на МВР - I степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2018 г. * Приз „Полицай на годината“ от Министъра на вътрешните работи през 2019 г. * Почетен медал на МВР връчен от министъра на вътрешните работи през 2024 == Личен живот == Емил Павлов е семеен и има две деца. === Източници: === <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mvr.bg/burgas/начало/преглед/новини/министъра-на-вътрешните-работи-калин-стоянов-отличи-директорът-на-одмвр---бургас-старши-комисар-емил-павлов-с-почетен-медал|заглавие=Министъра на вътрешните работи Калин Стоянов отличи Директорът на ОДМВР - Бургас старши комисар Емил Павлов с почетен медал}}</ref>Министъра на вътрешните работи Калин Стоянов отличи Директорът на ОДМВР - Бургас старши комисар Емил Павлов с почетен медал == Източници == <references /> __ИНДЕКСИРАНЕ__ siry2ghw325mcb7z9c4r8pd6sdijv5c 12416626 12416624 2024-11-19T09:24:38Z Ivaylo Lozanov 353799 /* Източници: */ 12416626 wikitext text/x-wiki {{Обработка|форматиране}} {{без източници|07:55, 2 юни 2024 (UTC)}} {{Личност|полицай|име=Емил Павлов|портрет=[[File:Емил Павлов.jpg|thumb|Emil Pavlov]]}} '''Емил Емануилов Павлов''' (роден на 15 февруари 1981 г. в Бургас) е български полицай, старши комисар от МВР. == Биография == От ранна възраст започва да тренира плуване и през 1993 г. е приет в Спортно училище „Юрий Гагарин“ в Бургас с профил „Плуване“. Републикански шампион по плуване на 200 м бътерфлай за юноши младша и юноши старша възраст на 25 м и 50 м басейн. След като завършва средното си образование през 1999 г., кандидатства и е приет във факултет „Полиция“ в Академията на МВР, където отбива и военната си служба. През 2003 г. завършва висшето си образование със степен бакалавър по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ и му е присъдено звание лейтенант. По-късно завършва магистратура „Право“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. == Професионална кариера == Емил Павлов започва работа в МВР през 2003 г. на длъжност разузнавач в сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Бургас, където работи по линия „Престъпления в правосъдието и правните услуги“ до 2006 г. От 2006 г. до 2009 г. е разузнавач в сектор „Борба с организираната престъпност“ при ОДМВР-Бургас, където работи по противодействието на трафика на хора. От 2009 г. до 2015 г. е разузнавач в отдел „Специални операции“ при ГДБОП-МВР, като в периода 2013-2015 г. отделът е в ДАНС. От 2015 г. до 2019 г. е началник на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Бургас. От 2019 г. до 2023 г. е заместник-директор на ОДМВР-Бургас. От август 2023 г. е директор на ОДМВР-Бургас. == Награди и отличия == През своята професионална кариера многократно е награждаван от министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР и председателя на ДАНС. Сред отличията му са: * „Почетен знак на МВР - III степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2011 г. * „Почетен знак на МВР - II степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2016 г. * „Почетен знак на МВР - I степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2018 г. * Приз „Полицай на годината“ от Министъра на вътрешните работи през 2019 г. * Почетен медал на МВР връчен от министъра на вътрешните работи през 2024 == Личен живот == Емил Павлов е семеен и има две деца.<references /> __ИНДЕКСИРАНЕ__ qr4c1kxcuo74qti6f5z1d79nic2jt6p 12416629 12416626 2024-11-19T09:26:00Z Ivaylo Lozanov 353799 12416629 wikitext text/x-wiki {{Личност|полицай|име=Емил Павлов|портрет=[[File:Емил Павлов.jpg|thumb|Emil Pavlov]]}} '''Емил Емануилов Павлов''' (роден на 15 февруари 1981 г. в Бургас) е български полицай, старши комисар от МВР. == Биография == От ранна възраст започва да тренира плуване и през 1993 г. е приет в Спортно училище „Юрий Гагарин“ в Бургас с профил „Плуване“. Републикански шампион по плуване на 200 м бътерфлай за юноши младша и юноши старша възраст на 25 м и 50 м басейн. След като завършва средното си образование през 1999 г., кандидатства и е приет във факултет „Полиция“ в Академията на МВР, където отбива и военната си служба. През 2003 г. завършва висшето си образование със степен бакалавър по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ и му е присъдено звание лейтенант. По-късно завършва магистратура „Право“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. == Професионална кариера == Емил Павлов започва работа в МВР през 2003 г. на длъжност разузнавач в сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Бургас, където работи по линия „Престъпления в правосъдието и правните услуги“ до 2006 г. От 2006 г. до 2009 г. е разузнавач в сектор „Борба с организираната престъпност“ при ОДМВР-Бургас, където работи по противодействието на трафика на хора. От 2009 г. до 2015 г. е разузнавач в отдел „Специални операции“ при ГДБОП-МВР, като в периода 2013-2015 г. отделът е в ДАНС. От 2015 г. до 2019 г. е началник на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Бургас. От 2019 г. до 2023 г. е заместник-директор на ОДМВР-Бургас. От август 2023 г. е директор на ОДМВР-Бургас. == Награди и отличия == През своята професионална кариера многократно е награждаван от министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР и председателя на ДАНС. Сред отличията му са: * „Почетен знак на МВР - III степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2011 г. * „Почетен знак на МВР - II степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2016 г. * „Почетен знак на МВР - I степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2018 г. * Приз „Полицай на годината“ от Министъра на вътрешните работи през 2019 г. * Почетен медал на МВР връчен от министъра на вътрешните работи през 2024 == Личен живот == Емил Павлов е семеен и има две деца.<references /> __ИНДЕКСИРАНЕ__ o1p7qa93kvugxby3npm58f2twa8eqg3 12416673 12416629 2024-11-19T10:41:33Z Carbonaro. 221440 12416673 wikitext text/x-wiki {{Факти}} {{Некатегоризирана статия}} {{Обработка}} {{Личност|полицай|име=Емил Павлов|портрет=[[File:Емил Павлов.jpg|thumb|Emil Pavlov]]}} '''Емил Емануилов Павлов''' (роден на 15 февруари 1981 г. в Бургас) е български полицай, старши комисар от МВР. == Биография == От ранна възраст започва да тренира плуване и през 1993 г. е приет в Спортно училище „Юрий Гагарин“ в Бургас с профил „Плуване“. Републикански шампион по плуване на 200 м бътерфлай за юноши младша и юноши старша възраст на 25 м и 50 м басейн. След като завършва средното си образование през 1999 г., кандидатства и е приет във факултет „Полиция“ в Академията на МВР, където отбива и военната си служба. През 2003 г. завършва висшето си образование със степен бакалавър по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ и му е присъдено звание лейтенант. По-късно завършва магистратура „Право“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. == Професионална кариера == Емил Павлов започва работа в МВР през 2003 г. на длъжност разузнавач в сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Бургас, където работи по линия „Престъпления в правосъдието и правните услуги“ до 2006 г. От 2006 г. до 2009 г. е разузнавач в сектор „Борба с организираната престъпност“ при ОДМВР-Бургас, където работи по противодействието на трафика на хора. От 2009 г. до 2015 г. е разузнавач в отдел „Специални операции“ при ГДБОП-МВР, като в периода 2013-2015 г. отделът е в ДАНС. От 2015 г. до 2019 г. е началник на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Бургас. От 2019 г. до 2023 г. е заместник-директор на ОДМВР-Бургас. От август 2023 г. е директор на ОДМВР-Бургас. == Награди и отличия == През своята професионална кариера многократно е награждаван от министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР и председателя на ДАНС. Сред отличията му са: * „Почетен знак на МВР - III степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2011 г. * „Почетен знак на МВР - II степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2016 г. * „Почетен знак на МВР - I степен“ от Министъра на вътрешните работи през 2018 г. * Приз „Полицай на годината“ от Министъра на вътрешните работи през 2019 г. * Почетен медал на МВР връчен от министъра на вътрешните работи през 2024 == Личен живот == Емил Павлов е семеен и има две деца.<references /> __ИНДЕКСИРАНЕ__ jawl7h0hkw03qxphmy901gk873d0vhg 118 865787 12416374 12279259 2024-11-18T22:04:08Z Eliza Beth 246180 Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]] 12416374 wikitext text/x-wiki {{delete|1=Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]]}} {{в инкубатора}} {{Без източници|21 юни 2024}}{{Личност|военен}} '''Сергий Сударенко''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] военен летец, авиационен техник и учен. == Живот == Роден е през 1922 г. в [[Приморски край|Приморския край]], [[Далекоизточна република]], в семейство на емигранти от [[Черниговска губерния]]. През 1941 г. завършва Иркутското военно авиационно техническо училище. След избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] участва в бойни операции. Награден е с два медала „Червена звезда“, медал „За бойни заслуги“, медал „За защита на Сталинград“, медал „За защита на Ленинград“, медал „За защита на Кавказ“ и медал „За превземането на Кьонигсберг“. След войната завършва 1-во висше военно училище за авиационни инженери в [[Рига]] и остава там като старши преподавател в катедрата по авиационни двигатели. Автор на множество научни публикации. Умира през 1984 г. [[Категория:СССР във Втората световна война]] dt5a4papyj759d6lxm5o8k8n66m3qnh 0 866442 12416314 12414750 2024-11-18T21:09:13Z Krisi tranchev.1999 114581 12416314 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Дюн: Пророчеството | Име в оригинал = Dune: Prophecy | Лого = | px = | Картинка = | Размери-картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма (жанр)|Драма]]<br>[[Научна фантастика]] | Формат = [[Сериал]] | Създател(и) = Даян Адему-Джон<br>Алисън Шапкър | базиран на = ''Сестринството на Дюн''<br>от Брайън Хърбърт и Кевин Дж. Андерсън<br>''Дюн'' от [[Франк Хърбърт]] | Сценарий = | Режисура = | Камера = | Актьори = [[Емили Уотсън]]<br>Оливия Уилямс<br>Джоди Мей<br>Сара-Софи Босина<br>Шалъм Брюн-Франклин<br>Айофе Хиндс<br>Травис Фимел<br>[[Марк Стронг]]<br>Джейд Анука<br>Крис Мейсън<br>[[Табу]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}}<br>'''Локации'''<br>[[Унгария]], [[Йордания]] | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = | Епизоди = | Списък с епизоди = | Изпълнителен продуцент = | Изпълнителни продуценти = Даян Адему-Джон<br>Алисън Шапкър<br>Джон Спайтс<br>Скот З. Бърнс<br>Матю Кинг<br>Джон Камерън<br>Кейт Колинс<br>Браян Хърбърт<br>Байрън Мерит<br>Ким Хърбърт<br>Дейна Калво | Продуцент(и) = Кевин Дж. Андерсън | Времетраене = | Дистрибуция = [[Уорнър Брос Телевижън]] | ТВ Канал = [[Макс (стрийминг услуга)|Макс]]<br>[[Ейч Би О]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 17 ноември 2024 г. – | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = }} '''„Дюн: Пророчеството“''' ({{lang|en|Dune: Prophecy}}) е [[САЩ|американски]] [[Научна фантастика|научнофантастичен]] [[сериал]], създаден от Даян Адему-Джон за „[[Макс (стрийминг услуга)|Макс]]“. Той е прелюдия на „[[Дюн (филм, 2021)|Дюн]]“ (2021), който е адаптация на [[Дюн|едноименния роман]], написан от [[Франк Хърбърт]] през 1965 г., както и „Сестринството на Дюн“, написан от сина му Брайън Хърбърт и Кевин Дж. Андерсън. Снимките се провеждат през ноември 2022 г. в Будапеща и Джордан и приключват през декември 2023 г. Премиерата на сериала се излъчва в стрийминг платформата „[[Макс (стрийминг услуга)|Макс]]“ на 17 ноември 2024 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.radiovitosha.com/news/4438/serialyt-djun-prorochestvo-izliza-prez-esenta|заглавие=Сериалът „Дюн: Пророчество“ излиза през есента|издател=radiovitosha.com|дата=17 май 2024|достъп_дата=6 юли 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/category-culture/svetut-na-dyun-se-zavrushta-serial-naesen|заглавие=Светът на „Дюн“ се завръща в сериал наесен|цитат=Шестте епизода ще разкажат предисторията на ордена Бин Джезърит|издател=segabg.com|дата=16 май 2024|достъп_дата=6 юли 2024}}</ref> Тийзър трейлърът излиза на 15 май 2024 г.<ref>{{Cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/tv/tv-news/dune-prophecy-teaser-trailer-max-1235899861/|title=''Dune: Prophecy'' Teaser Trailer Released by Max|last=Hibberd|first=James|work=[[The Hollywood Reporter]]|date=15 май 2024|access-date=21 май 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb title|10466872}} {{мъниче|сериал|САЩ}} [[Категория:Телевизионни драми на Ейч Би О]] [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Научнофантастични сериали]] kvtm2c6lc2ponnpqsx7g9uhhrihiuy7 0 866648 12416228 12295970 2024-11-18T19:46:19Z 5.53.195.165 12416228 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Чако|Чако (пояснение)}} {{Административна единица инфо | цвят = #FFDEAD | име = Провинция Чако | име-местно = Provincia del Chaco | описание = провинция в Аржентина | знаме = | герб = | карта-файл = Chaco in Argentina (+Falkland hatched)-2.svg | карта-описание = Местоположение в Аржентина | картинка = | картинка-описание = | страна = {{Аржентина}} | столица-вид = Административен център | столица-име = [[Ресистенсия]] | площ = 99 633 | население = 1 142 963 | население-година = пребр. 2022 г. | подразделения1-вид = Департаменти | подразделения1-име = 25 | подразделения2-вид = | подразделения2-име = | управител-вид = Губернатор | управител-име = | часова-зона = | телефонен-код = | пощенски-код = | мпс-код = | код1-вид = | код1-име = | iso = AR-H | сайт = {{URL|chaco.gob.ar}} }} '''Провинция Чако''' ({{Lang|es|Provincia del Chaco}}) е една от 23-те провинции на [[Аржентина]]. Тя е с [[площ]] от 99 633 км². Намира се в северната част на страната. Според преброяването на населението през 2022 г. Понастоящем там живеят много от потомците на първите български емигранти в Аржентина. Населението на провинцията е 1 142 963 души.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/en/argentina/chaco/ | заглавие = The population of all departments in the Province of Chaco by census years | достъп_дата = 11 юли 2024 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref> Административен център е град [[Ресистенсия]]. == Източници == <references /> {{Мъниче|Административна единица|Аржентина}} {{Провинции на Аржентина}} [[Категория:Провинции на Аржентина]] byn8kj6ollreahigwsdy5jeztgxftxc 0 866699 12416392 12399658 2024-11-18T22:20:14Z PowerBUL 202075 12416392 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Марта Хулия | име-оригинал = Martha Julia | категория = актриса | описание = мексиканска актриса | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = жена | име-рождено = Марта Хулия Лопес Луна | роден-място = [[Кулиакан]], [[Синалоа]], [[Мексико]] | починал-място = | националност = {{MEX}} | религия = католицизъм | образование = | професия = | работодател = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 1995 г. | жанр = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = | награди = }} | още = | раздел-семейство = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = 2 | подпис = | сайт = | портал = }} '''Марта Хулия Лопес Луна''' ({{lang|es|Martha Julia López Luna}}), по-известна като '''Марта Хулия''' ({{lang|es|Martha Julia}}), е мексиканска актриса. == Биография == Марта Хулия Лопес Луна е родена на 24 февруари 1973 г. в [[Кулиакан]], [[Синалоа]]. Между 1995 г. и 2003 г. участва в четири теленовели, продуцирани от Емилио Лароса, ''Голямата награда'' (дебют като актриса), ''Здраве, пари и любов'', ''[[Приятелки и съпернички]]'' и ''[[Пътища на любовта]]''. Четири години по-късно участва в теленовелата ''[[Мащехата (теленовела, 2005)|Мащехата]]'', продуцирана от [[Салвадор Мехия]], споделяйки сцени с [[Виктория Руфо]], [[Сесилия Габриела]], [[Жаклин Андере]] и [[Сесар Евора]]. Първата си главна отрицателна роля получава през 2007 г. в теленовелата ''[[Дестилирана любов]]'', продуцирана от [[Никандро Диас Гонсалес]], с участието на [[Анхелика Ривера]] и Едуардо Яниес. На следващата година участва в теленовелата ''[[Душа от желязо]]'', продуцирана от Роберто Гомес Фернандес, споделяйки сцени с Алберто Естрея. Между 2010 г. и 2013 г. участва в теленовелите ''[[Желязната дама]]'', продуцирана от Никандро Диас Гонсалес, ''[[Когато се влюбиш]]'', продуцирана от [[Карлос Морено|Карлос Морено Лагийо]], ''[[Заради нея съм Ева]]'', продуцирана от [[Роси Окампо]], и ''[[Корона от сълзи]]'', продуцирана от [[Хосе Алберто Кастро]]. През 2013 г. е поканена от продуцента [[Игнасио Сада Мадеро]] да участва заедно с Алехандро Руис в теленовелата ''[[Завинаги любов моя]]'', с участието на [[Сусана Гонсалес]] и Гай Екер. През 2015 г. участва във втората част на теленовелата ''[[Не ме оставяй (теленовела, 2015)|Не ме оставяй]]'', продуцирана от Карлос Морено и режисирана от [[Лили Гарса]] и [[Фернандо Несме]], където споделя сцени със Сесилия Габриела и [[Артуро Пениче]]. През 2022 г. взима участие в теленовелата ''[[Мащехата (теленовела, 2022)|Мащехата]]'', римейк на едноименната продукция от 2005 г., адаптирана от [[Габриела Ортигоса]], режисирана от [[Серхио Катаньо]] и Ектор Маркес и продуцирана от [[Кармен Армендарис]]. В теленовелата споделя сцени с [[Арасели Арамбула]], [[Андрес Паласиос]], Сесилия Габриела и Хуан Мартин Хауреги. == Филмография == * ''[[Горчива любов (теленовела, 2024)|Горчива любов]]'' (2024 – 2025) – Магдалена Мурай * ''[[Земя на надеждата]]'' (2023) – Адриана Еспиноса Ланда * ''[[Корона от сълзи 2]]'' (2022 – 2023) – Флор Ескутия Борбоя<ref>{{cita web|autor=Santiago Mobarak|url=https://www.lasestrellas.tv/telenovelas/corona-de-lagrimas/de-que-trata-corona-de-lagrimas-2|título=¿De qué trata Corona de Lágrimas 2?|fecha=5 de agosto de 2022|fechaacceso=20 de agosto de 2022|editorial=[[Las Estrellas]]}}</ref> * ''[[Мащехата (теленовела, 2022)|Мащехата]]'' (2022) – Флоренсия Линарес де Техада * ''[[Проектиране на любовта ти]]'' (2021) – Патрисия Манрике де Кастро<ref>{{Cita web|url=https://televisaregional.com/disenando-tu-amor-ya-tiene-protagonistas/|título=DISEÑANDO TU AMOR YA TIENE PROTAGONISTAS|fechaacceso=2021-03-28|sitioweb=televisaregional.com|idioma=es-MX}}{{Dead link|date=август 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> * ''[[Мексиканката и блондинът]]'' (2020 – 2021) – Детектив Ванеса Лариос<ref>{{cita web|apellidos1=González|nombre1=Moisés|título=Gaby Espino radiante en su nuevo personaje y más ¡de telenovela!|url=https://peopleenespanol.com/telenovelas/gaby-espino-claudia-martin-y-mas-de-telenovela/?auto_advance=1&slide=2c23cdba-5f03-4186-8bef-82236e02d4e9#2c23cdba-5f03-4186-8bef-82236e02d4e9|obra=peopleenespanol.com|fecha=2 de diciembre de 2020|fechaacceso=13 de diciembre de 2020}}</ref> * ''[[Лекари, линия на живота]]'' (2019 – 2020) – Сандра * ''[[Да обичам без закон]]'' (2018 – 2019) – Денис Фернандес * ''[[В диви земи]]'' (2017) – Алба Кастийо де Ескамия * ''[[Кандидатката]]'' (2016 – 2017) – Джесика * ''[[Не ме оставяй (теленовела, 2015)|Не ме оставяй]]'' (2015 – 2016) – Илеана Олвера * ''[[Завинаги любов моя]]'' (2013 – 2014) – Габриела Сан Роман * ''[[Корона от сълзи]]'' (2012 – 2013) – Флор Ескутия Борбоя * ''[[Заради нея съм Ева]]'' (2012) – Саманта * ''[[Когато се влюбиш]]'' (2010 – 2011) – Марина Сепулведа * ''Момичето на моето сърце'' (2010) – Тамара Диес * ''[[Желязната дама]]'' (2010) – Шаферка * ''[[Дестилирана любов]]'' (2007) – Исадора Дуарте де Монталво * ''Никога няма да те забравя'' (2006) – Лукресия Монтеро * ''[[Мащехата (теленовела, 2005)|Мащехата]]'' (2005) – Ана Роса Маркес / София Маркес * ''Любов и разбито сърце'' (2004 – 2005) – Синтия * ''Лусиана и Николас'' (2003 – 2004) – Лорена Егускиса * ''[[Пътища на любовта]]'' (2002 – 2003) – Сандра Ирибарен * ''[[Приятелки и съпернички]]'' (2001) – Маргарита Рейес Ретана * ''Здраве, пари и любов'' (1997 – 1998) – Консуело Флорес де Домингес * ''Голямата награда'' (1995 – 1996) – Консуело Флорес == Театър == * ''Женска баня'' (2013)<ref>{{Cita web |url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=319736 |título=Copia archivada |fechaacceso=7 de marzo de 2016 |fechaarchivo=7 de marzo de 2016 |urlarchivo=https://web.archive.org/web/20160307101735/http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=319736 |deadurl=yes |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-07-13 |архив_дата=2016-03-07 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160307101735/http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=319736 }}</ref><ref>http://www.lametiche.com/noticia/azela-robinson-y-martha-julia-se-besaran-en-obra-de-teatro/</ref> * ''Комичният тенор'' (2012) – Мария Инес<ref>{{Cita web |url=http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=280367&idFC=2012 |título=Copia archivada |fechaacceso=7 de marzo de 2016 |fechaarchivo=16 de febrero de 2018 |urlarchivo=https://web.archive.org/web/20180216030849/http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=280367&idFC=2012 |deadurl=yes |заглавие=архивно копие |достъп_дата=2024-07-13 |архив_дата=2018-02-16 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180216030849/http://www.radioformula.com.mx/notas.asp?Idn=280367&idFC=2012 }}</ref> == Награди и номинации == * [[Ти Ви и Новелас|Награди TVyNovelas]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |- | 2008 || Най-добра актриса в поддържаща роля || ''Дестилирана любов'' || Номинирана |- |} == Външни препратки == * {{imdb name|0432176|Марта Хулия}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Хулия, Марта}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Кулиакан]] 9p6dgvxahkx4c4t6spnav56img93g7g 0 867076 12416404 12327443 2024-11-18T22:33:40Z 92.55.83.47 /* Биография */ 12416404 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Цветан Богоев Мицев''' е [[Българи|български]] революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name=":0">ЦДА, ф. 382к, оп. 3, а.е 1112</ref> == Биография == Цветан Мицев е роден на 14 август 1880 година в [[Прилепчани|прилепското]] село [[Прилепец]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. През 1901 година става член на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name=":0" /> Става нелегаен в четите на Петър Юрков и Петър Костурски. Взема участие в сражение при с. Селка и в убийството на Н. Каранкукулов, убийство на 18 партизани при манастира „Свети Никола“ в село Прилепец, при нараняване на Петър Юрков. Лежал в сръбски затвор за четата на Петър Пашата.<ref name=":0" /> През 1912 година идва от Америка в България да подкрепи българската армия. Става македоно-одрински опълченец във 2-ра рота на 11-а серска дружина.<ref>{{МОО|91}}</ref> Участва във всички боеве през 1912 и 1913 година. Бил е четник в четата на [[Христо Оклев]], с която участва в боя при село Алинци, а с четата на [[Стоян Трайков|Толе паша]] участва в боя в село Витолища и в други сражения. Бил в осъждан в Пожаревац и Битоля от новите сръбски власти.<ref name=":0" /> До освобождението през 1941 година поддържа българския дух в селяните.<ref name=":0" /> Взема лично участие при завързалата се престрелка срещу [[Прилепски народоосвободителен партизански отряд „Гьорче Петров“|комунистическия партизански отряд „Гьорче Петров“]], появил се в манастира „[[Свети Никола (Прилепец)|Свети Никола]]“ в Прилепец на 20 декември 1942 година, за което му е изказана похвала и благодарност със заповед номер 8 от 5 януари 1943 година.<ref>ДАРМ Ф.1095</ref> През 1943 година подава молба за българска народна пенсия.<ref name=":0" /> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Мицев, Цветан}} [[Категория:Хора от община Прилеп]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия]] [[Категория:Македоно-одрински опълченци]] h8u7s6fh4pl7pys0e9ion1ftc43g00d 0 867585 12416556 12398118 2024-11-19T08:23:22Z Станислав Николаев 13436 12416556 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 904 на „Лайън Еър“|снимка=Lion Air Flight 904 wreckage - Bali - 13 April 2013.jpg|описание=„Боинг 737“ след удара в плитките води.|дата=[[13 април]] [[2013]] г.|място=Извън [[Международно летище „Нгура Рай“|международното летище „Нгура Рай“]], [[Денпасар]], [[Бали]], [[Индонезия]]|причина=Разбива се в морето при заход; контролиран полет във вода; неуспешен опит за заобикаляне|тип1=„[[Боинг 737 Некст Дженерейшън|Боинг 737-8GP]]“|авиокомпания1=„[[Лайън Еър]]“|кодово име1=JT904|маршрут1=[[Бандунг]] – [[Денпасар]]|пътници1=101|екипаж1=7|загинали1=0|оцелели1=108}} '''Полет 904 на „Лайън Еър“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Международно летище „Хюсеин Састранегара“|международното летище „Хюсеин Састранегара“]] в [[Бандунг]] до [[Международно летище „Нгура Рай“|международното летище „Нгура Рай“]] в [[Бали]], [[Индонезия]]. На 13 април 2013 г. самолетът „[[Боинг 737 Некст Дженерейшън|Боинг 737-8GP]]“, който изпълнява полета, се разбива във водата близо до пистата, докато прави финалния заход за кацане. Всичките 101 пътници и 7-членен екипаж на борда оцеляват след инцидента. В 15:10 ч. самолетът се разбива на приблизително един километър от стената за защита на прага на писта 09. [[Фюзелаж|Фюзелажът]] на летателния апарат се счупва на две и 46 души са ранени, 4 от които сериозно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://avherald.com/h?article=460aeabb&opt=1|заглавие=Accident: Lionair B738 at Denpasar on Apr 13th 2013, landed short of runway and came to stop in sea|фамилно_име=Hradecky|първо_име=Simon|дата=2013-04-13|издател=avherald.com|език=en|достъп_дата=2024-07-31}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bumn.go.id/angkasapura1/publikasi/berita/kronologi-insiden-lion-air-lni-904-pk-lks-di-bandara-ngurah-rai/|заглавие=Kronologi Insiden Lion Air JT904 PK-LKS di Bandara Ngurah Rai|фамилно_име=Haryanto|първо_име=Arif|дата=2013-04-15|труд=Berita|издател=bumn.go.id|достъп_дата=2024-07-31|архив_дата=2014-02-01|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140201163416/http://www.bumn.go.id/angkasapura1/publikasi/berita/kronologi-insiden-lion-air-lni-904-pk-lks-di-bandara-ngurah-rai/}}</ref> Сред констатациите в окончателния доклад от разследването, е, че екипажът продължава захода при неблагоприятни метеорологични условия след точката, в която одобрената процедура изисква прекъсване на кацането.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://asndata.aviation-safety.net/reports/Indonesia/20130413-0_B738_PK-LKS.pdf|заглавие=Final Report No. KNKT.13.04.09.04, PT.Lion Mentari Airlines (Lion Air) Boeing 737 - 800;PK-LKS Ngurh Rai International Airport, Bali Republic of Indonesia 13 April 2013|автор=National Transportation Safety Committee|издател=asndata.aviation-safety.net|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141129155932/http://asndata.aviation-safety.net/reports/Indonesia/20130413-0_B738_PK-LKS.pdf|архив_дата=2014-11-29|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> Последвалият опит за заобикаляне на пистата е направен твърде късно, за да се избегне ударът с морето.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cockpitchatter.com/final-report-lion-air-flight-904-pilot-error/|заглавие=Final Report Lion Air Flight 904 – Pilot Error|издател=cockpitchatter.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150601164319/http://www.cockpitchatter.com/final-report-lion-air-flight-904-pilot-error/|архив_дата=2015-06-01|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> Екипажът на полета губи ситуационна осведоменост и визуални ориентири, тъй като самолетът навлиза в дъждовен облак по време на финалния заход под минималната височина на снижаване.<ref name=":0" /> Не са установени технически проблеми със самолета и всички системи работят нормално,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://skybrary.aero/sites/default/files/bookshelf/2271.pdf|заглавие=Preliminary Report No. KNKT.13.04.09.04"|автор=National Transport Safety Committee|издател=skybrary.aero|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130810015121/http://www.skybrary.aero/bookshelf/books/2271.pdf|архив_дата=2013-05-14|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> което показва, че катастрофата е пилотска грешка.<ref name=":1" /> През януари 2017 г. Буди Васесо, шефът на националната агенция по наркотиците на Индонезия, твърди, че пилотът на полет 904 на „Лайън Еър“ е под въздействието на наркотици по време на инцидента и халюцинира, че морето е част от пистата. Това твърдение директно противоречи на изявлението, направено след инцидента от министерството на транспорта на Индонезия, което казва, че пилотите не дават положителен тест за наркотици.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.smh.com.au/business/companies/bali-crash-pilot-hallucinated-says-indonesia-antinarcotics-boss-20170114-gtreu0.html|заглавие=Bali crash pilot 'hallucinated', says Indonesia anti-narcotics boss|дата=2017-01-14|труд=Aviation|издател=smh.com.au|език=en|достъп_дата=2024-08-01}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 293 на „Маями Еър Интернешънъл“]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Lion Air Flight 904|1235329547}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Индонезия]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2013 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Лайън Еър“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват приводняване]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Некст Дженерейшън“]] 5ctk0o13e5ogvdn44l3ys2e6ff9e0ji 0 867603 12416074 12415410 2024-11-18T17:42:39Z Carbonaro. 221440 /* Личен живот */ граматична грешка; кое се случва 12416074 wikitext text/x-wiki {{изтриване}} {{личност|астролог}} '''Тамара Михайловна Ерзова''' е руска [[астрология|астроложка]], писател и радио и телевизионен водещ. Към 2022 г. тя е най-известната астроложка в [[Русия]],<ref name="standartnews.com"/><ref name="struma.bg"/> била е<ref name="teleprogramma.pro"/> съпруга на [[Павел Глоба]], който е личен астролог на [[Владимир Путин]].<ref name="standartnews.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/svyat/tamara-globa-pobrka-sveta-kakva-prognoza-dade-513205.html | заглавие = Тамара Глоба побърка света! Каква прогноза даде | дата = 31 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = standartnews.com}}</ref><ref name="struma.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://struma.bg/най-известната-руска-астроложка-тама/ | заглавие = Най-известната руска астроложка Тамара Глоба: 2023-а ще е една от най-трудните за човечеството години! | дата = 4 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = struma.bg}}</ref> Тамара Глоба е родена на [[16 март]] [[1957]] г.<ref name="delo.bg, 30 юли 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://delo.bg/show/tamara-globa/ | заглавие = Астрологът Тамара Глоба разкри дълго пазена тайна за зодиите | дата = 30 юли 2020 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = delo.bg}}</ref> в [[Санкт Петербург|Ленинград]] в семеството на геолога Михаил Ерзов. Двамата с майката на Тамара се запознават по време на [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]]. Тя проявява талант за пеене и ораторство и изнася комични детски концерти за родители. През 1965 г. намира стара книга по [[хиромантия]], а първи „клиент“ в тази област става майка и. След като завършва училище, Глоба влиза в Ленинградския електротехнически институт „Бонч-Бруевич“, но не получава образование в него. След третата година на следване започва работа в сиропиталище и болница. Скоро след това започва работа в студиото Леннаучфилм. В този институт работи като асистент-режисьор и озвучител на роли.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://24smi.org/celebrity/24838-tamara-globa.html?ysclid=lzab5kbwdf76564315 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 24smi.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От астрология започва да се интересува след случайното си запознаване с [[Павел Глоба]] през 1989 г. След това тя става популярен астролог, и основава собствена компания, наречена „Център Тамара Глоба“. == Личен живот == Тя омъжва през 1977 г. за Сергей, с когото има дъщеря Анна (р. 1982 г.). През 1984 г. двойката се развежда. Вторият мъж на Тамара е Павел Глоба. {{неясно|Това се случва Москва,}} след идването на Павел, за да заснеме филма „Маски за сън“.<ref name="teleprogramma.pro">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://teleprogramma.pro/persons/tamara-globa?ysclid=lzacilr4y1544615253 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = teleprogramma.pro | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Към 2023 г. Тамара Глоба живее с третият си съпруг, плувеца Вениамин Таянович.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://day.ru/lifestyle/tyazhelaya-sudba-tamary-globa-id917822-a802882/ | заглавие = Гибель ребенка и ненавистные мужья: тяжелая судьба Тамары Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = day.ru | формат = | страници = 25 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Тамара Глоба на български == * {{cite book | title = Сталин – факти, слухове, хороскоп | last = Павел Глоба, Тамара Глоба | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1990 | edition = | publisher = Факел | location = София | isbn = | doi = | pages = 25 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} *{{cite book | title = Руски астрологически сборник | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = Лада | location = София | isbn = | doi = | pages = 138 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Библиография == * {{cite book | title = О чем молчит луна | last = Глоба Тамара Михайловна, Глоба Павел Павлович | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = АСТ | location = Ленинград | isbn = | doi = | pages = 64 | url = https://www.ozon.ru/product/o-chem-molchit-luna-globa-p-globa-pavel-pavlovich-globa-tamara-mihaylovna-1709523611/?asb=ElhFvkD0XSknYfgVfiL7fazudTm%252BNSvUjrhvs2%252B7mts%253D&asb2=b-NqirtA27mlRbOKpVRiVBwDGuaPAZIHcTu6ciJfzWxyvYYPYNSUaSdzwCvpcvGgt6t1csOLcJK7VWH3xgRThA&avtc=1&avte=4&avts=1731906643&keywords=О+чем+молчит+луна+%7C+Глоба+Тамара+Михайловна%2C+Глоба+Павел+Павлович | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Утро жизни | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Лабиринт | location = Москва | isbn = 5-7887-0093-0 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/la1682 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Любовь и зодиак | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = Центр Тамары Глоба | location = Москва | isbn = 978-5-9902469-2-8 | doi = | pages = 383 | url = https://mdk-arbat.ru/book/715262?ysclid=m3mjv5r322622378563 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Книга предсказаний 2015. Год голубой овцы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-086294-8 | doi = | pages = 544 | url = https://mybooklist.ru/book/oz28711361 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Большая книга Астрологии. Путь небесной мудрости | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-094484-2| doi = | pages = 192 | url = https://mybooklist.ru/book/oz30499927 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Астрология. Большой звездный подарок для счастливой судьбы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = АСТ | location = Москва | isbn = 978-5-17-094158-2 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/oz135026045 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Русия|Съветски съюз}} {{СОРТКАТ:Глоба, Тамара}} [[Категория:Руски астролози]] [[Категория:Руски езотерици]] [[Категория:Руски писатели]] [[Категория:Руски телевизионни водещи]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] 5aape7jaqku35mkk0iaqoprmhvumula 12416080 12416074 2024-11-18T17:43:31Z Carbonaro. 221440 дребни 12416080 wikitext text/x-wiki {{изтриване}} {{личност|астролог}} '''Тамара Михайловна Ерзова''' е руска [[астрология|астроложка]], писател и радио и телевизионен водещ. Към 2022 г. тя е най-известната астроложка в [[Русия]],<ref name="standartnews.com"/><ref name="struma.bg"/> била е<ref name="teleprogramma.pro"/> съпруга на [[Павел Глоба]], който е личен астролог на [[Владимир Путин]].<ref name="standartnews.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/svyat/tamara-globa-pobrka-sveta-kakva-prognoza-dade-513205.html | заглавие = Тамара Глоба побърка света! Каква прогноза даде | дата = 31 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = standartnews.com}}</ref><ref name="struma.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://struma.bg/най-известната-руска-астроложка-тама/ | заглавие = Най-известната руска астроложка Тамара Глоба: 2023-а ще е една от най-трудните за човечеството години! | дата = 4 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = struma.bg}}</ref> Тамара Глоба е родена на [[16 март]] [[1957]] г.<ref name="delo.bg, 30 юли 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://delo.bg/show/tamara-globa/ | заглавие = Астрологът Тамара Глоба разкри дълго пазена тайна за зодиите | дата = 30 юли 2020 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = delo.bg}}</ref> в [[Санкт Петербург|Ленинград]] в семеството на геолога Михаил Ерзов. Двамата с майката на Тамара се запознават по време на [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]]. Тя проявява талант за пеене и ораторство и изнася комични детски концерти за родители. През 1965 г. намира стара книга по [[хиромантия]], а първи „клиент“ в тази област става майка ѝ. След като завършва училище, Глоба влиза в Ленинградския електротехнически институт „Бонч-Бруевич“, но не получава образование в него. След третата година на следване започва работа в сиропиталище и болница. Скоро след това започва работа в студиото „Леннаучфилм“. В този институт работи като асистент-режисьор и озвучител на роли.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://24smi.org/celebrity/24838-tamara-globa.html?ysclid=lzab5kbwdf76564315 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 24smi.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От астрология започва да се интересува след случайното си запознаване с [[Павел Глоба]] през 1989 г. След това тя става популярен астролог и основава собствена компания, наречена „Център Тамара Глоба“. == Личен живот == Тя омъжва през 1977 г. за Сергей, с когото има дъщеря Анна (р. 1982 г.). През 1984 г. двойката се развежда. Вторият мъж на Тамара е Павел Глоба. {{неясно|Това се случва Москва,}} след идването на Павел, за да заснеме филма „Маски за сън“.<ref name="teleprogramma.pro">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://teleprogramma.pro/persons/tamara-globa?ysclid=lzacilr4y1544615253 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = teleprogramma.pro | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Към 2023 г. Тамара Глоба живее с третият си съпруг, плувеца Вениамин Таянович.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://day.ru/lifestyle/tyazhelaya-sudba-tamary-globa-id917822-a802882/ | заглавие = Гибель ребенка и ненавистные мужья: тяжелая судьба Тамары Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = day.ru | формат = | страници = 25 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Тамара Глоба на български == * {{cite book | title = Сталин – факти, слухове, хороскоп | last = Павел Глоба, Тамара Глоба | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1990 | edition = | publisher = Факел | location = София | isbn = | doi = | pages = 25 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} *{{cite book | title = Руски астрологически сборник | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = Лада | location = София | isbn = | doi = | pages = 138 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Библиография == * {{cite book | title = О чем молчит луна | last = Глоба Тамара Михайловна, Глоба Павел Павлович | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = АСТ | location = Ленинград | isbn = | doi = | pages = 64 | url = https://www.ozon.ru/product/o-chem-molchit-luna-globa-p-globa-pavel-pavlovich-globa-tamara-mihaylovna-1709523611/?asb=ElhFvkD0XSknYfgVfiL7fazudTm%252BNSvUjrhvs2%252B7mts%253D&asb2=b-NqirtA27mlRbOKpVRiVBwDGuaPAZIHcTu6ciJfzWxyvYYPYNSUaSdzwCvpcvGgt6t1csOLcJK7VWH3xgRThA&avtc=1&avte=4&avts=1731906643&keywords=О+чем+молчит+луна+%7C+Глоба+Тамара+Михайловна%2C+Глоба+Павел+Павлович | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Утро жизни | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Лабиринт | location = Москва | isbn = 5-7887-0093-0 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/la1682 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Любовь и зодиак | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = Центр Тамары Глоба | location = Москва | isbn = 978-5-9902469-2-8 | doi = | pages = 383 | url = https://mdk-arbat.ru/book/715262?ysclid=m3mjv5r322622378563 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Книга предсказаний 2015. Год голубой овцы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-086294-8 | doi = | pages = 544 | url = https://mybooklist.ru/book/oz28711361 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Большая книга Астрологии. Путь небесной мудрости | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-094484-2| doi = | pages = 192 | url = https://mybooklist.ru/book/oz30499927 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Астрология. Большой звездный подарок для счастливой судьбы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = АСТ | location = Москва | isbn = 978-5-17-094158-2 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/oz135026045 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Русия|Съветски съюз}} {{СОРТКАТ:Глоба, Тамара}} [[Категория:Руски астролози]] [[Категория:Руски езотерици]] [[Категория:Руски писатели]] [[Категория:Руски телевизионни водещи]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] ksdoexa8sd9uxouiysjeujhqsddrt0h 12416225 12416080 2024-11-18T19:44:42Z Luxferuer 25980 /* Личен живот */ 12416225 wikitext text/x-wiki {{изтриване}} {{личност|астролог}} '''Тамара Михайловна Ерзова''' е руска [[астрология|астроложка]], писател и радио и телевизионен водещ. Към 2022 г. тя е най-известната астроложка в [[Русия]],<ref name="standartnews.com"/><ref name="struma.bg"/> била е<ref name="teleprogramma.pro"/> съпруга на [[Павел Глоба]], който е личен астролог на [[Владимир Путин]].<ref name="standartnews.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/svyat/tamara-globa-pobrka-sveta-kakva-prognoza-dade-513205.html | заглавие = Тамара Глоба побърка света! Каква прогноза даде | дата = 31 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = standartnews.com}}</ref><ref name="struma.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://struma.bg/най-известната-руска-астроложка-тама/ | заглавие = Най-известната руска астроложка Тамара Глоба: 2023-а ще е една от най-трудните за човечеството години! | дата = 4 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = struma.bg}}</ref> Тамара Глоба е родена на [[16 март]] [[1957]] г.<ref name="delo.bg, 30 юли 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://delo.bg/show/tamara-globa/ | заглавие = Астрологът Тамара Глоба разкри дълго пазена тайна за зодиите | дата = 30 юли 2020 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = delo.bg}}</ref> в [[Санкт Петербург|Ленинград]] в семеството на геолога Михаил Ерзов. Двамата с майката на Тамара се запознават по време на [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]]. Тя проявява талант за пеене и ораторство и изнася комични детски концерти за родители. През 1965 г. намира стара книга по [[хиромантия]], а първи „клиент“ в тази област става майка ѝ. След като завършва училище, Глоба влиза в Ленинградския електротехнически институт „Бонч-Бруевич“, но не получава образование в него. След третата година на следване започва работа в сиропиталище и болница. Скоро след това започва работа в студиото „Леннаучфилм“. В този институт работи като асистент-режисьор и озвучител на роли.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://24smi.org/celebrity/24838-tamara-globa.html?ysclid=lzab5kbwdf76564315 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 24smi.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От астрология започва да се интересува след случайното си запознаване с [[Павел Глоба]] през 1989 г. След това тя става популярен астролог и основава собствена компания, наречена „Център Тамара Глоба“. == Личен живот == Тя омъжва през 1977 г. за Сергей, с когото има дъщеря Анна (р. 1982 г.). През 1984 г. двойката се развежда. Вторият мъж на Тамара е Павел Глоба. Това се случва Москва при запознанството им след идването на Павел, за да заснеме филма „Маски за сън“.<ref name="teleprogramma.pro">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://teleprogramma.pro/persons/tamara-globa?ysclid=lzacilr4y1544615253 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = teleprogramma.pro | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Към 2023 г. Тамара Глоба живее с третият си съпруг, плувеца Вениамин Таянович.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://day.ru/lifestyle/tyazhelaya-sudba-tamary-globa-id917822-a802882/ | заглавие = Гибель ребенка и ненавистные мужья: тяжелая судьба Тамары Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = day.ru | формат = | страници = 25 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Тамара Глоба на български == * {{cite book | title = Сталин – факти, слухове, хороскоп | last = Павел Глоба, Тамара Глоба | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1990 | edition = | publisher = Факел | location = София | isbn = | doi = | pages = 25 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} *{{cite book | title = Руски астрологически сборник | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = Лада | location = София | isbn = | doi = | pages = 138 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Библиография == * {{cite book | title = О чем молчит луна | last = Глоба Тамара Михайловна, Глоба Павел Павлович | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = АСТ | location = Ленинград | isbn = | doi = | pages = 64 | url = https://www.ozon.ru/product/o-chem-molchit-luna-globa-p-globa-pavel-pavlovich-globa-tamara-mihaylovna-1709523611/?asb=ElhFvkD0XSknYfgVfiL7fazudTm%252BNSvUjrhvs2%252B7mts%253D&asb2=b-NqirtA27mlRbOKpVRiVBwDGuaPAZIHcTu6ciJfzWxyvYYPYNSUaSdzwCvpcvGgt6t1csOLcJK7VWH3xgRThA&avtc=1&avte=4&avts=1731906643&keywords=О+чем+молчит+луна+%7C+Глоба+Тамара+Михайловна%2C+Глоба+Павел+Павлович | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Утро жизни | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Лабиринт | location = Москва | isbn = 5-7887-0093-0 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/la1682 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Любовь и зодиак | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = Центр Тамары Глоба | location = Москва | isbn = 978-5-9902469-2-8 | doi = | pages = 383 | url = https://mdk-arbat.ru/book/715262?ysclid=m3mjv5r322622378563 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Книга предсказаний 2015. Год голубой овцы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-086294-8 | doi = | pages = 544 | url = https://mybooklist.ru/book/oz28711361 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Большая книга Астрологии. Путь небесной мудрости | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-094484-2| doi = | pages = 192 | url = https://mybooklist.ru/book/oz30499927 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Астрология. Большой звездный подарок для счастливой судьбы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = АСТ | location = Москва | isbn = 978-5-17-094158-2 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/oz135026045 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Русия|Съветски съюз}} {{СОРТКАТ:Глоба, Тамара}} [[Категория:Руски астролози]] [[Категория:Руски езотерици]] [[Категория:Руски писатели]] [[Категория:Руски телевизионни водещи]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] 14x142sgbp52vuuaemlshnmj5oldib4 12416484 12416225 2024-11-19T04:11:18Z Carbonaro. 221440 „Вторият мъж на Тамара е Павел Глоба. Това се случва Москва.“ 12416484 wikitext text/x-wiki {{изтриване}} {{личност|астролог}} '''Тамара Михайловна Ерзова''' е руска [[астрология|астроложка]], писател и радио и телевизионен водещ. Към 2022 г. тя е най-известната астроложка в [[Русия]],<ref name="standartnews.com"/><ref name="struma.bg"/> била е<ref name="teleprogramma.pro"/> съпруга на [[Павел Глоба]], който е личен астролог на [[Владимир Путин]].<ref name="standartnews.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/svyat/tamara-globa-pobrka-sveta-kakva-prognoza-dade-513205.html | заглавие = Тамара Глоба побърка света! Каква прогноза даде | дата = 31 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = standartnews.com}}</ref><ref name="struma.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://struma.bg/най-известната-руска-астроложка-тама/ | заглавие = Най-известната руска астроложка Тамара Глоба: 2023-а ще е една от най-трудните за човечеството години! | дата = 4 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = struma.bg}}</ref> Тамара Глоба е родена на [[16 март]] [[1957]] г.<ref name="delo.bg, 30 юли 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://delo.bg/show/tamara-globa/ | заглавие = Астрологът Тамара Глоба разкри дълго пазена тайна за зодиите | дата = 30 юли 2020 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = delo.bg}}</ref> в [[Санкт Петербург|Ленинград]] в семеството на геолога Михаил Ерзов. Двамата с майката на Тамара се запознават по време на [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]]. Тя проявява талант за пеене и ораторство и изнася комични детски концерти за родители. През 1965 г. намира стара книга по [[хиромантия]], а първи „клиент“ в тази област става майка ѝ. След като завършва училище, Глоба влиза в Ленинградския електротехнически институт „Бонч-Бруевич“, но не получава образование в него. След третата година на следване започва работа в сиропиталище и болница. Скоро след това започва работа в студиото „Леннаучфилм“. В този институт работи като асистент-режисьор и озвучител на роли.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://24smi.org/celebrity/24838-tamara-globa.html?ysclid=lzab5kbwdf76564315 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 24smi.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От астрология започва да се интересува след случайното си запознаване с [[Павел Глоба]] през 1989 г. След това тя става популярен астролог и основава собствена компания, наречена „Център Тамара Глоба“. == Личен живот == Тя омъжва през 1977 г. за Сергей, с когото има дъщеря Анна (р. 1982 г.). През 1984 г. двойката се развежда. Вторият мъж на Тамара е Павел Глоба. {{неясно|Това се случва Москва}} при запознанството им след идването на Павел, за да заснеме филма „Маски за сън“.<ref name="teleprogramma.pro">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://teleprogramma.pro/persons/tamara-globa?ysclid=lzacilr4y1544615253 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = teleprogramma.pro | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Към 2023 г. Тамара Глоба живее с третият си съпруг, плувеца Вениамин Таянович.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://day.ru/lifestyle/tyazhelaya-sudba-tamary-globa-id917822-a802882/ | заглавие = Гибель ребенка и ненавистные мужья: тяжелая судьба Тамары Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = day.ru | формат = | страници = 25 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Тамара Глоба на български == * {{cite book | title = Сталин – факти, слухове, хороскоп | last = Павел Глоба, Тамара Глоба | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1990 | edition = | publisher = Факел | location = София | isbn = | doi = | pages = 25 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} *{{cite book | title = Руски астрологически сборник | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = Лада | location = София | isbn = | doi = | pages = 138 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Библиография == * {{cite book | title = О чем молчит луна | last = Глоба Тамара Михайловна, Глоба Павел Павлович | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = АСТ | location = Ленинград | isbn = | doi = | pages = 64 | url = https://www.ozon.ru/product/o-chem-molchit-luna-globa-p-globa-pavel-pavlovich-globa-tamara-mihaylovna-1709523611/?asb=ElhFvkD0XSknYfgVfiL7fazudTm%252BNSvUjrhvs2%252B7mts%253D&asb2=b-NqirtA27mlRbOKpVRiVBwDGuaPAZIHcTu6ciJfzWxyvYYPYNSUaSdzwCvpcvGgt6t1csOLcJK7VWH3xgRThA&avtc=1&avte=4&avts=1731906643&keywords=О+чем+молчит+луна+%7C+Глоба+Тамара+Михайловна%2C+Глоба+Павел+Павлович | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Утро жизни | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Лабиринт | location = Москва | isbn = 5-7887-0093-0 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/la1682 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Любовь и зодиак | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = Центр Тамары Глоба | location = Москва | isbn = 978-5-9902469-2-8 | doi = | pages = 383 | url = https://mdk-arbat.ru/book/715262?ysclid=m3mjv5r322622378563 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Книга предсказаний 2015. Год голубой овцы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-086294-8 | doi = | pages = 544 | url = https://mybooklist.ru/book/oz28711361 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Большая книга Астрологии. Путь небесной мудрости | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-094484-2| doi = | pages = 192 | url = https://mybooklist.ru/book/oz30499927 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Астрология. Большой звездный подарок для счастливой судьбы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = АСТ | location = Москва | isbn = 978-5-17-094158-2 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/oz135026045 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Русия|Съветски съюз}} {{СОРТКАТ:Глоба, Тамара}} [[Категория:Руски астролози]] [[Категория:Руски езотерици]] [[Категория:Руски писатели]] [[Категория:Руски телевизионни водещи]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] o2lqftcmmf265r1m8k1vloiczxhtjhm 12416640 12416484 2024-11-19T09:29:58Z Luxferuer 25980 12416640 wikitext text/x-wiki {{изтриване}} {{личност|астролог}} '''Тамара Михайловна Ерзова''' е руска [[астрология|астроложка]], писател и радио и телевизионен водещ. Към 2022 г. тя е най-известната астроложка в [[Русия]],<ref name="standartnews.com"/><ref name="struma.bg"/> била е<ref name="teleprogramma.pro"/> съпруга на [[Павел Глоба]], който е личен астролог на [[Владимир Путин]].<ref name="standartnews.com">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.standartnews.com/svyat/tamara-globa-pobrka-sveta-kakva-prognoza-dade-513205.html | заглавие = Тамара Глоба побърка света! Каква прогноза даде | дата = 31 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = standartnews.com}}</ref><ref name="struma.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://struma.bg/най-известната-руска-астроложка-тама/ | заглавие = Най-известната руска астроложка Тамара Глоба: 2023-а ще е една от най-трудните за човечеството години! | дата = 4 декември 2022 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = struma.bg}}</ref> Тамара Глоба е родена на [[16 март]] [[1957]] г.<ref name="delo.bg, 30 юли 2020">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://delo.bg/show/tamara-globa/ | заглавие = Астрологът Тамара Глоба разкри дълго пазена тайна за зодиите | дата = 30 юли 2020 | достъп_дата = 17 ноември 2024 | издател = delo.bg}}</ref> в [[Санкт Петербург|Ленинград]] в семеството на геолога Михаил Ерзов. Двамата с майката на Тамара се запознават по време на [[Велика отечествена война|Великата отечествена война]]. Тя проявява талант за пеене и ораторство и изнася комични детски концерти за родители. През 1965 г. намира стара книга по [[хиромантия]], а първи „клиент“ в тази област става майка ѝ. След като завършва училище, Глоба влиза в Ленинградския електротехнически институт „Бонч-Бруевич“, но не получава образование в него. След третата година на следване започва работа в сиропиталище и болница. Скоро след това започва работа в студиото „Леннаучфилм“. В този институт работи като асистент-режисьор и озвучител на роли.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://24smi.org/celebrity/24838-tamara-globa.html?ysclid=lzab5kbwdf76564315 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = 24smi.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От астрология започва да се интересува след случайното си запознаване с [[Павел Глоба]] през 1989 г. След това тя става популярен астролог и основава собствена компания, наречена „Център Тамара Глоба“. == Личен живот == Тя омъжва през 1977 г. за Сергей, с когото има дъщеря Анна (р. 1982 г.). През 1984 г. двойката се развежда. Вторият мъж на Тамара е Павел Глоба. Запознават се в [[Москва]] след идването на Павел, за да заснеме филма „Маски за сън“.<ref name="teleprogramma.pro">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://teleprogramma.pro/persons/tamara-globa?ysclid=lzacilr4y1544615253 | заглавие = Тамара Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = teleprogramma.pro | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Към 2023 г. Тамара Глоба живее с третият си съпруг, плувеца Вениамин Таянович.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://day.ru/lifestyle/tyazhelaya-sudba-tamary-globa-id917822-a802882/ | заглавие = Гибель ребенка и ненавистные мужья: тяжелая судьба Тамары Глоба | достъп_дата = 1 август 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = day.ru | формат = | страници = 25 | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Тамара Глоба на български == * {{cite book | title = Сталин – факти, слухове, хороскоп | last = Павел Глоба, Тамара Глоба | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1990 | edition = | publisher = Факел | location = София | isbn = | doi = | pages = 25 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} *{{cite book | title = Руски астрологически сборник | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = Лада | location = София | isbn = | doi = | pages = 138 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = bg }} == Библиография == * {{cite book | title = О чем молчит луна | last = Глоба Тамара Михайловна, Глоба Павел Павлович | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1991 | edition = | publisher = АСТ | location = Ленинград | isbn = | doi = | pages = 64 | url = https://www.ozon.ru/product/o-chem-molchit-luna-globa-p-globa-pavel-pavlovich-globa-tamara-mihaylovna-1709523611/?asb=ElhFvkD0XSknYfgVfiL7fazudTm%252BNSvUjrhvs2%252B7mts%253D&asb2=b-NqirtA27mlRbOKpVRiVBwDGuaPAZIHcTu6ciJfzWxyvYYPYNSUaSdzwCvpcvGgt6t1csOLcJK7VWH3xgRThA&avtc=1&avte=4&avts=1731906643&keywords=О+чем+молчит+луна+%7C+Глоба+Тамара+Михайловна%2C+Глоба+Павел+Павлович | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Утро жизни | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Лабиринт | location = Москва | isbn = 5-7887-0093-0 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/la1682 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Любовь и зодиак | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2011 | edition = | publisher = Центр Тамары Глоба | location = Москва | isbn = 978-5-9902469-2-8 | doi = | pages = 383 | url = https://mdk-arbat.ru/book/715262?ysclid=m3mjv5r322622378563 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Книга предсказаний 2015. Год голубой овцы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-086294-8 | doi = | pages = 544 | url = https://mybooklist.ru/book/oz28711361 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Большая книга Астрологии. Путь небесной мудрости | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = Прайм-Еврознак | location = Москва | isbn = 978-5-17-094484-2| doi = | pages = 192 | url = https://mybooklist.ru/book/oz30499927 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} * {{cite book | title = Астрология. Большой звездный подарок для счастливой судьбы | last = Глоба | first = Тамара | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = АСТ | location = Москва | isbn = 978-5-17-094158-2 | doi = | pages = 384 | url = https://mybooklist.ru/book/oz135026045 | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = ru }} == Източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Русия|Съветски съюз}} {{СОРТКАТ:Глоба, Тамара}} [[Категория:Руски астролози]] [[Категория:Руски езотерици]] [[Категория:Руски писатели]] [[Категория:Руски телевизионни водещи]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] 965069nnqte2liyk999vooiogo99rxo 0 867886 12415832 12378709 2024-11-18T14:35:40Z Givern 4124 12415832 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Благи деяния | име_оригинал = Kinds of Kindness | режисьори = [[Йоргос Лантимос]] | продуценти = Ед Гини<br>Андрю Лау<br>Йоргос Лантимос<br>Касия Малипан | сценаристи = Йоргос Лантимос<br>Ефтимис Филипу | актьори = [[Ема Стоун]]<br>[[Джеси Племънс]]<br>[[Уилям Дефо]]<br>[[Маргарет Куоли]]<br>Хонг Чау<br>Джо Алвин<br>[[Мамуду Ати]]<br>[[Хънтър Шафър]] | музика = Джърскин Фендрикс | оператор = Роби Райън | монтаж = Йоргос Мавропсаридис | сценография = Антъни Гаспаро | костюми = Дженифър Джонсън | филмово_студио = „Елемент Пикчърс“<br>„Филм4“<br>„Ти Си Джи Ентъртейнмънт“ | разпространител = „[[Сърчлайт Пикчърс]]“ | жанр = [[трагикомедия]] | премиера = 17 май 2024 г. {{small|([[Кан (кинофестивал)|Кан]])}}<br>21 юни 2024 г. {{small|([[Съединените щати]])}}<br>28 юни 2024 г. {{small|([[Ирландия]] и [[Великобритания]])}} | времетраене = 164 минути<ref>{{Cite web|date=18 юни 2024|title=''Kinds of Kindness'' (18) |url=https://www.bbfc.co.uk/release/kinds-of-kindness-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmdiwmdy3|access-date=June 24, 2024|website=[[British Board of Film Classification|BBFC]]}}</ref> | страна = {{IRL}}<br>{{GBR}}<br>{{USA}} | език = [[английски език|английски]] | цветност = цветен<br>[[Черно-бял филм|черно-бял]] | бюджет = 15 млн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref>{{cite web|last=Thompson|first=Anne|date=May 15, 2024|url=https://www.indiewire.com/features/interviews/cannes-kinds-of-kindness-producers-see-hope-film-1235001606/|title='Kinds of Kindness' and 'Poor Things' Producers See Hope for Film Resurgence|website=IndieWire|access-date=15 май 2024}}</ref> | приходи = 15,8 млн. щ.д.<ref name="BOM">{{Cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/title/tt22408160/ |id=22408160|title=Kinds of Kindness|access-date=29 юли 2024}}</ref><ref name="NUM">{{Cite web |url=https://www.the-numbers.com/movie/Kinds-of-Kindness-(2024-Ireland) |id=Kinds-of-Kindness-(2024-Ireland)|title=Kinds of Kindness|access-date=29 юли 2024}}</ref> | уебсайт = https://www.searchlightpictures.com/kinds-of-kindness | код-IMDB = 22408160 }} '''„Благи деяния“''' ({{lang|en|Kinds of Kindness}}) e черна комедия от 2024 г. на режисьора [[Йоргос Лантимос]], който е съсценарист с Ефтимис Филипу.<ref>{{cite web |url=https://amp.theguardian.com/film/article/2024/may/17/kinds-of-kindness-review-yorgos-lanthimos-stone-dafoe-plemons |title=Kinds of Kindness review – sex, death and Emma Stone in Lanthimos's disturbing triptych |last= Bradshaw |first= Peter|date=2024-05-17 |website=The Guardian |access-date=2024-05-17}}</ref><ref>{{cite web |url=https://deadline.com/2024/05/kinds-of-kindness-yorgos-lanthimos-movie-emma-stone-reaction-ovation-cannes-film-festival-1235920574/amp/ |title='Kinds of Kindness': 'Kinds Of Kindness', Yorgos Lanthimos' Latest, Gets Six-Minute Ovation At Cannes Premiere |last=D'Alessandro |first=Anthony |date=2024-05-16 |website=Deadline |access-date=2024-05-17}}</ref> Във филма участват [[Ема Стоун]], [[Джеси Племънс]], Уилям Дефо, Маргарет Куоли, Хонг Чау, Джо Алвин, [[Мамуду Ати]] и [[Хънтър Шафър]]. Световната премиера на филма се състои на [[Кан (кинофестивал)|филмовия фестивал „Кан“]] на 17 май 2024 г., където Племънс получава наградата за най-добър актьор.<ref>{{cite web|url=https://www.festival-cannes.com/en/2024/the-screenings-guide-of-the-77th-festival-de-cannes/|title=The Screenings Guide of the 77th Festival de Cannes|date=8 May 2024|website=Festival de Cannes|access-date=8 May 2024}}</ref><ref>{{Cite web |date=2024-04-11 |title=Ali Abbasi's Trump Drama 'The Apprentice,' Yorgos Lanthimos' 'Kinds of Kindness' Set for Cannes Competition |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/cannes-2024-film-festival-lineup-competition-1235869777/ |access-date=2024-04-11 |website=The Hollywood Reporter}}</ref> Излиза по кината в [[Съединените щати]] в разпространение от „[[Сърчлайт Пикчърс]]“ на 21 юни 2024 г., както и в [[Ирландия]] и [[Великобритания]] на 28 юни 2024 г. Получава генерално положителни отзиви от критиката и печели повече от 13 млн. щатски долара в световен мащаб. ==Сюжет== Филмът се състои от три отделни несвързани помежду си истории, в които участие взимат главните актьори [[Ема Стоун]], [[Джеси Племънс]] и [[Уилям Дефо]]. == В България == В България филмът излиза по кината на 6 септември 2024 г. в разпространение от „Форум Филм България“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/kino/premierata-na-blagi-deyaniya-na-jorgos-lantimos-e-na-6-spetmevri|заглавие=Премиерата на „Благи деяния“ на Йоргос Лантимос е на 6 спетмеври|издател=impressio.dir.bg|дата=1 юли 2024|достъп_дата=6 август 2024}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{official website|https://www.searchlightpictures.com/kinds-of-kindness}} * {{imdb title|22408160}} * {{kino.dir.bg film|15988}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2024 година]] [[Категория:Американски трагикомични филми]] [[Категория:Британски трагикомични филми]] [[Категория:Ирландски филми]] m3behajojjdd11fo4gg95dt8d4l8sqr 0 868044 12415744 12397386 2024-11-18T12:50:38Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (4 титли; 13 финала) */ 12415744 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Маливай Уошингтън | име-латински = MaliVai Washington | име-рождено = | картинка = MaliVai Washington at the 2010 US Open 01.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Маливай Уошингтън 2010 г. | наставка = | държава = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | роден-дата = {{роден|20|6|1969|1|1}} | роден-място = [[Глен Коув]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], [[САЩ]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 180 | тегло = | прякор = | професионалист = 1989 | оттеглил = 1999 | пари = 3 232 565 [[щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 254 – 184 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 4 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = | позиция-сингъл2 = 11 <small>(26 октомври 1992)</small> | оп_австралия = 1/4 Финал<br> 1994 | ролан_гарос = 4-ти кръг<br> 1993 | уимбълдън = Финал<br> 1996 | оп_сащ = 4-ти кръг<br> 1992 | победи-загуби-двойки = 27 – 44 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 0 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 172 <small>(20 април 1992)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = 2-ри кръг<br>1992 | дейвискъп = [[Отбор на САЩ за Купа Дейвис|САЩ]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 10 август 2024 }} '''Маливай Уошингтън''' ({{Lang|en|MaliVai Washington}}) е американски тенисист. == Биография == Маливай Уошингтън е роден на 20 юни 1969 г. в [[Глен Коув]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Започва да играе тенис на петгодишна възраст.<ref name="Left College">{{cite web|title=Our Team | url=https://www.malwashington.com/our-team |access-date=9 July 2020 | work=MaliVai Washington Youth Foundation }}</ref> Уошингтън стига до финала на сингъл при мъжете на Уимбълдън през 1996 г. Печели четири титли от ATP и постигна най-високо в кариерата си класиране на сингъл като световен номер 11 през октомври 1992 г. == Кариерна статистика == ==== Финали от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=200|резултат |-style="background:#98FB98;" | style="text-align:center"| 1996 | style="text-align:center"| [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] | {{Флагче|Нидерландия}} [[Рихард Крайчек]] | style="text-align:center"| 3–6, 4–6, 3–6 |} === ATP финали (4 титли; 13 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |1992 |{{Флагче|Нова Зеландия}} [[ATP Окланд Оупън|Окланд Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Перу}} [[Хайме Исага]] |6–7^(6–8), 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–1 |1992 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|САЩ}} [[Мемфис Оупън]] |style=background:#d0f0c0|Шампионски |Твърда (з) |{{Флагче|ЮАР|1994}} [[Уейн Ферейра]] |6–3, 6–2 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–2 |1992 |{{Флагче|САЩ}} [[Тампа Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Перу}} [[Хайме Исага]] |6–3, 4–6, 1–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–2 |1992 |{{Флагче|САЩ}} [[Ю Ес Менс Клей Корт Чемпиъншипс|Ю Ес Клей Чемпиъншипс]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Швейцария}} [[Клаудио Медзадри]] |6–3, 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–3 |1992 |{{Флагче|Великобритания}} [[Манчестър Оупън]] |Световни серии |[[Трева]] |{{Флагче|Нидерландия}} [[Яко Елтинг]] |3–6, 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–4 |1992 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|САЩ}} [[Волво Интернешънъл]] |style=background:#d0f0c0|Шампионски |Твърда |{{Флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]] |6–7^(4–7), 1–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–5 |1993 |{{Флагче|Нова Зеландия}} [[ATP Окланд Оупън|Окланд Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Русия}} [[Александър Волков (тенисист)|Александър Волков]] |6–7^(2–7), 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–6 |1993 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|САЩ}} [[Маями Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Сингъл седмица |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] |3–6, 2–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–5 |1994 |{{Флагче|Чехия}} [[Острава Оупън]] |Световни серии |Килим (з) |{{Флагче|Франция}} [[Арно Бьоч]] |4–6, 6–3, 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–6 |1995 |{{Флагче|Чехия}} [[Острава Оупън]] |Световни серии |Килим (з) |{{Флагче|ЮАР}} [[Уейн Ферейра]] |6–3, 4–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–8 |1995 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Германия}} [[Юрокард Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Сингъл седмица |Килим (з) |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |6–7^(6–8), 6–2, 3–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–8 |1996 |{{Флагче|Бермудски острови}} [[Бермуда Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Марсело Филипини]] |6–7^(6–8), 6–4, 7–5 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–9 |1996 |style=background:#F3E6D7|{{Флагче|Великобритания}} [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] |style=background:#F3E6D7|Голям шлем |[[Трева]] |{{Флагче|Нидерландия}} [[Рихард Крайчек]] |3–6, 4–6, 3–6 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/W124/overview Маливай Уошингтън] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/malivai-washington/800179591/usa/mt/s/overview/ Маливай Уошингтън] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800179591 Маливай Уошингтън] в сайта на Davis cup [[Категория:Американски тенисисти|Уошингтън, Маливай]] [[Категория:Хора от щата Ню Йорк]] ofkcg5pedhms8p8ap740er5v29tqwhm 0 868296 12415743 12367263 2024-11-18T12:49:24Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (4 титли; 11 финала) */ 12415743 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Хорст Скоф | име-латински = Horst Skoff | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Австрия}} [[Австрия]] | роден-дата = {{роден|22|8|1968}} | роден-място = [[Клагенфурт ам Вьортерзе]], [[Австрия]] | починал-дата = {{Дата на смърт и години|2008|6|7|1968|8|22}} | починал-място = [[Хамбург]], [[Германия]] | живее-в = | височина = 175 | тегло = | прякор = | професионалист = 1985 | оттеглил = 1999 | пари = 1 651 858 [[щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 228 – 203 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 4 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 18 <small>(1 януари 1990)</small> | оп_австралия = 1-ви кръг<br>1988, 1991, 1992, 1993, 1995 | ролан_гарос = 2-ри кръг<br>1987, 1989, 1991 | уимбълдън = 2-ри кръг<br>1991 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1991 | победи-загуби-двойки = 48 – 57 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 2 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 70 <small>(18 септември 1989)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>1989 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = 1-ви кръг<br>1988, 1989 | победи-загуби-смесени-двойки = | титли-гш-смесени-двойки = | титли-itf-смесени-двойки = | оп_австралия_смесени-двойки = | ролан_гарос_смесени-двойки = | уимбълдън_смесени-двойки = | оп_сащ_смесени-двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Австрия за Купа Дейвис|Австрия]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 15 август 2024 }} '''Хорст Скоф''' ({{lang|de|Horst Skoff}}) е [[Австрия|австрийски]] [[тенисист]]. == Биография == Хорст Скоф е роден на 22 август 1968 година във [[Клагенфурт ам Вьортерзе]], [[Австрия]]. Започва да играе тенис на 6-годишна възраст.<ref name="si">{{cite web |author1=Franz Lidz |title=An Austrian not to be scoffed at |url=https://www.si.com/vault/1990/09/10/122588/vienna-an-austrian-not-to-be-scoffed-at-the-us-must-be-at-its-best-to-beat-horst-skoff-and-his-davis-cup-mates-in-vienna |website=[[Sports Illustrated]] |date=10 September 1990 |достъп_дата=2024-08-15 |архив_дата=2019-10-06 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191006003357/https://www.si.com/vault/1990/09/10/122588/vienna-an-austrian-not-to-be-scoffed-at-the-us-must-be-at-its-best-to-beat-horst-skoff-and-his-davis-cup-mates-in-vienna }}</ref> Хорст Скоф почива на 7 юни 2008 г. в Хамбург, Германия, след [[инфаркт]] на 39 години.<ref name="kurier"/><ref name="montrealgazette">{{cite web |title=Former player Horst Skoff dead |url=https://montrealgazette.com/sports/tennis/former-player-horst-skoff-dead |publisher=Montreal Gazette |date=8 June 2008}}</ref><ref name="nyt">{{cite web |title=Former tour player Skoff dies |url=https://www.nytimes.com/2008/06/09/sports/tennis/09sportsbriefs-FORMERTOURPL_BRF.html |work=[[The New York Times]] |date=9 June 2008}}</ref> == Кариера == Хорст Скоф печели през 1984 г. титлата на сингъл в категория до 16 години на Orange Bowl.<ref name="wot1991">{{cite book|title=The International Tennis Federation : World of Tennis 1991|year=1991|publisher=Collins Willow|location=London|isbn=9780002184038|editor=John Barrett|editor-link=John Barrett (tennis)|page=301}}</ref> Той става професионалист през 1985 г. Печели първата си титла на сингъл от ниво АТП през 1988 г. в [[Атина]]. През кариерата си печели четири титли на сингъл и две титли на двойки. Най-добрите му класирания в кариерата са световен номер 18 на сингъл и световен номер 70 на двойки. Хорст Скоф играе за отбора на Австрия за [[Купа Дейвис]] в продължение на девет години, постига рекорд от 22-17 победи и загуби. Помога на отбора да стигне до полуфиналите на Световната група през 1990 г. Запомнящи са мачовете му за Купа Дейвис, петсетова победа над световния номер 2 [[Матс Виландер]] в четвъртфинала през 1989 г., който продължава повече от шест часа. Също загубата в пет сета от [[Майкъл Ченг]] на полуфинала през 1990 г.<ref name="kurier">{{cite web |author1=Harald Ottawa |title=Tennis: Die sechs Sternstunden des Horst Skoff |url=https://kurier.at/sport/tennis-die-sechs-sternstunden-des-horst-skoff/400459081 |website=[[Kurier]] |language=German |date=7 April 2019}}</ref><ref>{{cite web |title=Als Horst Skoff Tennis-Geschichte schrieb |url=https://www.wienerzeitung.at/themen/100-jahre-republik/100-jahre-republik-chronik/957202-Als-Horst-Skoff-Tennis-Geschichte-schrieb.html |website=[[Wiener Zeitung]] |language=German |date=7 April 2018}}</ref> == Кариерна статистика == === ATP финали (4 титли; 11 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1988 |{{Флагче|Гърция}} [[Атина Оупън]] |Гран при |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|СФРЮ}} [[Бруно Орешар]] |6–3, 2–6, 6–2 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–0 |1988 |{{Флагче|Австрия}} [[Виена Оупън]] |Гран при |Килим (з) |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |4–6, 6–3, 6–4, 6–2 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–1 |1989 |{{Флагче|Германия}} [[Открито първенство по тенис на Германия (мъже)|Германия Оупън]] |Гран при |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Чехословакия}} [[Иван Лендъл]] |4–6, 1–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–2 |1989 |{{Флагче|Чехословакия}} [[Прага Оупън (1987 – 1999)|Прага Оупън]] |Гран при |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Марсело Филипини]] |5–7, 6–7 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–3 |1989 |{{Флагче|Испания}} [[Барселона Оупън]] |Гран при |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Еквадор}} [[Андрес Гомес]] |4–6, 4–6, 2–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–3 |1990 |{{Флагче|Швейцария}} [[Женева Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Серхи Бругера]] |7–6^(10–8), 7–6^(7–4) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–4 |1990 |{{Флагче|Австрия}} [[Виена Оупън]] |Световни серии |Килим (з) |{{Флагче|Швеция}} [[Андерс Ярид]] |3–6, 3–6, 1–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–5 |1991 |{{Флагче|Италия}} [[Флоренция Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |2–6, 7–6^(7–2), 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–6 |1991 |{{Флагче|Швейцария}} [[Женева Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |2–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–6 |1993 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Хаити}} [[Роналд Аженор]] |7–5, 1–6, 6–0 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–7 |1994 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Германия}} [[Бернд Карбахер]] |4–6, 3–6 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/S055/overview Хорст Скоф] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/horst-skoff/800178826/aut/mt/s/overview/ Хорст Скоф] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800178826 Хорст Скоф] в сайта на Davis cup {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Скоф, Хорст}} [[Категория:Австрийски тенисисти]] je1twomjp225uje7mrk6a3nd9pt5y35 0 868306 12415929 12361556 2024-11-18T16:04:42Z Like the windows 306705 /* Головете */ 12415929 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Шави Симонс | снимка = Xavi-simons-paris (cropped2).jpg | описание = Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] през 2020 г. | прякор = | цяло име = Шави Куентин Шей Симонс | град на раждане = [[Амстердам]], провинция [[Северна Холандия]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 179 см | пост = [[Полузащитник#Крило|Крило]], [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2008 – 2010<br>2010 – 2019<br>2019 – 2022 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} КД Тейдър<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] | години = 2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] * | мачове = 7<br>34<br>0<br>34 | голове = (0)<br>(19)<br>(0)<br>(8) | национален отбор години = 2018<br>2019<br>2019<br>2021<br>2022<br>2022 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ15|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ16|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ17|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ19|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ21|Нидерландия}}<br> {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 5<br>3<br>6<br>6<br>2<br>22 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(3)<br>(3)<br>(0)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 31 август 2024 г | посл_нац_отбор = 10 септември 2024 г | наем = да }} '''Шави Куентин Шей Симонс''' ({{lang|nl|Xavi Quentin Shay Simons}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[футболист]], който играе като [[Полузащитник#Крило|крило]] или [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] за [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] (под наем) и [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор на Нидерландия]]. == Ранен живот == Шави Симонс е роден в [[Амстердам]] на [[21 април]] [[2003]] г. Син на Пеги Симонс и нидерландския футболист [[Регилио Симонс]]. По-големият брат на Шави, Фаустино, който също е футболист, е роден на същата дата 7 години по-рано.<ref>[https://footballbiography.com/xavi-simons-football-journey-childhood-to-professional/ Childhood Dreams Fueled by His Dad: Xavi Simons' Football Story], footballbiography.com, Посетен на 18 август 2024 г.</ref> == Клубна кариера == === Ранна кариера === Симонс влиза в младежкия отбор на [[ФК „Барселона“|Барселона]] след като напуска КД Тейдър през 2010 г. Той бързо става един от най-високо оценените млади играчи на каталонския клуб. Не един път английският отбор [[ФК „Челси“|Челси]] се опитва да го подпише още в млада възраст, но той отказва. === Пари Сен Жермен === [[Файл:Lens - PSG (10-09-2020) 27.jpg|мини|Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|ПСЖ]] през септември 2020 г.]] През 2019 г. се премества в парижкия отбор [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], след като не успява да поднови договора си с Барселона. На 10 февруари 2021 г. той прави своя професионален дебют в мач срещу [[СМ Кан|Кан]] за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] влизайки като резерва. ПСЖ печелят с 1 – 0. Прави дебюта си в [[Лига 1]] отново като резерва с победа 4 – 1 срещу [[РК Страсбург|Страсбург]] два месеца по-късно. На 19 май 2021 г. Симонс печели първата си професионална купа, Купата на Франция. През сезон 2021/22 той участва в подготовката преди началото на сезона на мениджъра [[Маурисио Почетино]]. На 14 юли 2021 г. влиза като резерва и отбелязва гол срещу [[ФК Льо Ман|Льо Ман]] в приятелски мач, чийто финален резултат е 4 – 0. Той вкарва още един гол отново в приятелска среща срещу [[ФК Шамбли|Шамбли]] след три дена за равенство 2 – 2. На 18 август Симонс е изпратен да тренира с [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|отбора за под 19 години]]. В крайна сметка Шави Симонс прави първата си поява за този сезон за ПСЖ с гол срещу френски клуб. На 3 януари 2022 г. прави първата си [[асистенция]], подаване към [[Килиан Мбапе]]. В края на месеца той пропуска дузпа (6 – 5) срещу [[ОЖК Ница|Ница]] и отпадат в осминафиналите за Купата на Франция. В края на сезона ПСЖ са шампиони на [[Лига 1]] и Симонс получава първата си професионална титла. === ПСВ Айндховен === На 22 юни 2022 г. Симонс подписва 5-годишен договор с нидерландския отбор [[ПСВ Айндховен]]. Въпреки, че е очаквано Симонс да удължи договора си с ПСЖ и по-късно да се присъедини към ПСВ, това не става, защото френския клуб не иска повече сделката с наем. Въпреки това ПСЖ договарят клауза за обратно изкупуване на Шави Симонс за 6 млн. [[евро]] (ок. 11,75 млн. лв.), което се случва по-късно през 2023 г. Симонс вкарва първия си гол за ПСВ в мач срещу [[АФК Аякс|Аякс]] в ежегодишния мач [[Йохан Кройф Шийлд]], който завърша като победа за ПСВ 5 – 3. На 7 август в неговата първа игра за нидерландската висша дивизия [[Ередивизи]] той прави асистенция срещу [[ФК Емен|Емен]]. Прави своя европейски дебют в мач от квалификациите за [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и вкарва в победа 5 – 1 срещу [[ФК Цюрих|Цюрих]] в груповата фаза на [[Лига Европа]] на 6 октомври. Във финала за [[КНВБ Купа|Купата на Нидерландия]] през 2023 г. той прави асистенция, която се оказва решаваща и ПСВ Айндховен побеждават Аякс след дузпи. В последния мач от Ередивизи Шави Симонс вкарва два гола и така осигорява второто място на ПСВ на 28 май 2023 г. С 19 гола, той споделя наградата „Ередивизи Голмайстор“ с [[Анастасиос Дувикас]] от [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. Симонс приключва сезона с 22 гола и 12 асистенции за 48 игри с всички мачове и печели две награди „Ередивизи Играч на месеца“ през август 2022 и март 2023 г. На 16 юли 2023 г. е обявено, че Шави Симонс напуска ПСВ Айндховен и се приготвя да се присъедини отново към Пари Сен Жермен. === Отново с Пари Сен Жермен === На 19 юли 2023 г. Шави Симонс се връща обратно в ПСЖ след като френският отбор задейства клауза за обратно изкупуване на стойност 6 милиона евро.<ref>[https://en.psg.fr/teams/first-team/content/xavi-simons-returns-to-paris-saint-germain-and-is-loaned-out-to-rb-leipzig Xavi Simons returns to Paris Saint-Germain and is loaned out to RB Leipzig], psg.fr, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> ==== Под наем с РБ Лайпциг ==== Веднага след връщането в ПСЖ той е даден под наем в [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] за сезон 2023/24. На него е дадена фланелка с номер 20. На 12 август той прави своя дебют при победа с резултат 3 – 0 над [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]] в турнира за Суперкупата на Германия. На 25 август нидерландецът отбелязва първия си гол за [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. В същия мач той прави две асистенции. Два месеца по-късно – на 25 октомври вкарва първи гол за Шампионската лига в мач завършващ 3 – 1 за Лайпциг срещу [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]. Той получава играч на мача и става най-младия играч, който прави асистенция и вкарва гол в Шампионската лига на възраст от 20 години и 187 дена. Отново срещу Цървена звезда Симонс отбелязва и осигурява място в осминафиналите. В края на сезона има 8 гола и 11 асистенции за 32 мача. Така помага на Лайпциг да завършват четвърти през сезон 2023/24. Споделя наградата за второ място по най-много асистенции за следния сезон в Бундеслигата. На 5 август 2024 г. е отново даден под наем на Лайпциг до края на сезона (2024/25). == Национална кариера == Шави Симонс взима участие в Националния отбор [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 15 години|до 15 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 16 години|16 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 17 години|17 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|19 г.]] и [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 21 години|21 г.]] На 21 октомври 2022 г. той влиза в [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор]] и на 11 ноември е официално извикан за [[Световно първенство по футбол 2022|световното първенство в Катар]] от треньора [[Луис ван Гаал]]. Той е най-младият футболист в отбора на Нидерландия. На 3 декември 2022 г. той прави своя дебют за националния отбор и световното първенство в мача със [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]], който завършва 3 – 1 и става най-младият нидерландец, играл на осминафинали на световно първенство. Той не участва на четвъртфиналите, където губят от [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]. На 24 март 2023 г. Симонс участва в първия си мач за [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|квалификация]] за [[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] срещу [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]]. Той участва във всички мачове за квалификация. През юни 2023 г. той участва във финала на [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|Лигата на нациите]], играейки и на полуфиналите с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. На 29 май 2024 г. е приет в отбора на Нидерландия за Европейското първенство. Той вкарва първия си гол за националния отбор в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]], побеждавайки ги с 4 – 0 на 10 юни. На 10 юли вкарва гол в 7-та минута срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в полуфинали и прави резултата 0 – 1. Въпреки това след головете на [[Хари Кейн]] и [[Оли Уоткинс]] Нидерландия не се класират за [[Финал на Европейско първенство по футбол 2024|финал]] с краен резултат 2 – 1. == Личен живот == Докато е на 13 години Симонс получава първия си рекламен договор с [[Найк|Nike]]. Преминава към [[Адидас|Adidas]] през 2021 г.,<ref>[https://amp.footyheadlines.com/6884511705917146531/ Nike Have Apparently Lost PSG Youngster Xavi Simons], footyheadlines.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> преди да се присъедини към [[Пума АГ|Puma]] през 2023 г. През август 2018 г. участва в реклама на Nike заедно с [[Филипе Коутиньо]], [[Кевин Де Бройне]], [[Неймар]], [[Роналдиньо]], [[Пиер-Емерик Обамеянг]] и [[Андреа Пирло]]. Още през 2019 г., 16-годишният младеж е имал над 2 милиона последователи в [[Инстаграм]]. През март 2020 г. той е включен към списъка на 50-те „деца чудо“ на футбола.<ref>[https://www.goal.com/en-gb/lists/nxgn-2020-the-50-best-wonderkids-in-football/1csxnxdsuupje1kjm3bu4gce8m#9w5fyeqvf56y1ce27l0g5kjhj NxGn 2020: The 50 best wonderkids in football], goal.com, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> == Статистика == === Клубна === *''Информацията е от 31 август 2024 г.'' <ref>[https://int.soccerway.com/players/-/632952/ X. Simons – Profile with news, career statistics and history], soccerway.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://www.footballdatabase.eu/en/player/details/388856-xavi-simons Xavi Simons – Stats and titles won – 24/25], footballdatabase.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|Сезон !colspan="3"|Лига !colspan="2"|Национ. първ. !colspan="2"|Европ. първ. !colspan="2"|Други първ. !colspan="2"|Общо |- !Дивизия !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3"|[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] |2020/21 |[[Лига 1]] |1||0||1||0||colspan="2"|—||colspan="2"|—||2||0 |- |2021/22 |Лига 1 |6||0||3||0||0||0||0||0||9||0 |- !colspan="2"| Общо !7!!0!!4!!0!!0!!0!!0!!0!!11!!0 |- |[[ПСВ Айндховен|ПСВ]] |2022/23 |[[Ередивизи]] |34||19||4||1||9||1||1||1||48||22 |- |rowspan="3"|[[РБ Лайпциг]] (наем) |2023/24 |[[Първа Бундеслига|Бундеслига]] |32||8||2||0||8||2||1||0||43||10 |- |2024/25 |Бундеслига |2||0||1||1||0||0||colspan="2"|—||3||1 |- !colspan="2"|Общо !34!!8!!3!!1!!8!!2!!1!!0!!46!!11 |- !colspan="3"|Общо за цялата кариера !75!!27!!11!!2!!17!!3!!2!!1!!<span style="color: red">105</span>!!<span style="color: red">33</span> |} === Национална === *''Информацията е от 10 септември 2024 г.'' <ref>[https://www.national-football-teams.com/player/89550/Xavi_Simons.html Xavi Simons (Player)], national-football-teams.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" !scope="col"|Национален отбор !scope="col"|Година !scope="col"|Мачове !scope="col"|Голове |- |scope="rowgroup" rowspan="3"|{{Флагче|Нидерландия}}<br>[[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] |scope="row"|2022||1||0 |- |scope="row"|2023||10||0 |- |scope="row"|2024||11||3 |- !scope="row" colspan="2"|Общо!!22!!3 |} ==== Головете ==== {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Гол № !Дата !Място !Мач № !Противник !Резултат !Събитие |- |1 |10 юни 2024 |[[Фейенорд (стадион)|Фейенорд]], [[Ротердам]], [[Нидерландия]] |14 |{{Фб-л|Исландия}} |4 – 0 |Приятелски мач |- |2 |10 юли 2024 |[[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]], [[Германия]] |20 |{{Фб-л|Англия}} |1 – 2 |[[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] – [[Европейско първенство по футбол 2024 – Директни елиминации|Директни елиминации]] |- |3 |7 септември 2024 |[[Стадион Филипс]], [[Айндховен]], Нидерландия |21 |{{Фб-л|Босна и Херцеговина}} |5 – 2 |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25]] – [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25 – Лига А|Лига А]] |} == Постижения == === Отборни === '''Пари Сен Жермен''' * Шампион на [[Лига 1]]: 2021/22<ref>[https://www.nytimes.com/athletic/4179531/2022/04/22/psg-crowned-ligue-1-champions-after-messi-secures-draw-against-lens/ PSG crowned Ligue 1 champions after Messi secures draw against Lens], nytimes.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа на Франция]]: 2020/21 '''ПСВ Айндховен''' * [[КНВБ Купа|Купа на Нидерландия]]: 2022/23 * [[Йохан Кройф Шийлд]]: 2022 '''РБ Лайпциг''' * [[Суперкупа на Германия]]: 2023 === Индивидуални === * [[Ередивизи]] Играч на месеца: август 2022, март 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-august/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month August], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-march/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month for March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Талант на месеца: януари 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/first-johan-cruijff-talent-of-the-month-award-for-xavi-simons/ First Johan Cruijff Talent of the Month award for Xavi Simons], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Отбор на месеца: август 2022, януари 2023, февруари 2023, март 2023, май 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/eight-clubs-provide-players-for-eredivisie-team-of-the-month-in-january/ Eight clubs provide players for Eredivisie Team of the Month in January], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/ajax-and-psv-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-february/ Ajax and PSV dominate Eredivisie Team of the Month in February], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/sparta-and-az-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-march/ Sparta and AZ dominate Eredivisie Team of the Month in March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/fc-twente-main-supplier-in-mays-eredivisie-team-of-the-month/ FC Twente main supplier in May's Eredivisie Team of the Month], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Голмайстор: 2022/23 (споделено)<ref>[https://www.football-oranje.com/simons-and-douvikas-share-eredivisie-top-scorer-award/ Simons and Douvikas share Eredivisie top scorer award], football-oranje.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа Йохан Кройф]]: 2022/23<ref>[https://eredivisie.eu/news/orkun-kokcu-fenna-kalma-xavi-simons-and-esmee-brugts-are-the-big-winners-of-the-eredivisie-awards/ Orkun Kökcü, Fenna Kalma, Xavi Simons and Esmee Brugts are the big winners of the Eredivisie Awards], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] Гол на месеца: септември 2023, януари 2024<ref>[https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/goal-of-the-month-vote-17205 Harry Kane wins Bundesliga Goal of the Season 2023/24!], bundesliga.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Бундеслига Новобранец на месеца: декември 2023, април 2024<ref>[https://www.rookie-award.com/?lang=en Bundesliga Rookie Award], rookie-award.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * ВДВ Бундеслига Отбор на сезона: 2023/24<ref>[https://www.spielergewerkschaft.de/de/vdv/news/244/Aktuelles-%7C-VDV-11-%7C-Wahlergebnisse.htm Florian Wirtz ist VDV-Spieler der Saison], spielergewerkschaft.de, Посетен на 13 септември 2024 г. <small>(на немски)</small></ref> [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на РБ Лайпциг]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Xavi Simons|1240274458}} enw7ygkg6bwt3ktcyad50v4lxljqb5i 12415932 12415929 2024-11-18T16:12:56Z Like the windows 306705 12415932 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Шави Симонс | снимка = Xavi-simons-paris (cropped2).jpg | описание = Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] през 2020 г. | прякор = | цяло име = Шави Куентин Шей Симонс | град на раждане = [[Амстердам]], провинция [[Северна Холандия]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 179 см | пост = [[Полузащитник#Крило|Крило]], [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2008 – 2010<br>2010 – 2019<br>2019 – 2022 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} КД Тейдър<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] | години = 2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] * | мачове = 7<br>34<br>0<br>39 | голове = (0)<br>(19)<br>(0)<br>(10) | национален отбор години = 2018<br>2019<br>2019<br>2021<br>2022<br>2022 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ15|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ16|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ17|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ19|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ21|Нидерландия}}<br> {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 5<br>3<br>6<br>6<br>2<br>24 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(3)<br>(3)<br>(0)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 19 октомври 2024 г | посл_нац_отбор = 14 октомври 2024 г | наем = да }} '''Шави Куентин Шей Симонс''' ({{lang|nl|Xavi Quentin Shay Simons}}) е [[Нидерландци|нидерландски]] [[футболист]], който играе като [[Полузащитник#Крило|крило]] или [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] за [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] (под наем) и [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор на Нидерландия]]. == Ранен живот == Шави Симонс е роден в [[Амстердам]] на [[21 април]] [[2003]] г. Син на Пеги Симонс и нидерландския футболист [[Регилио Симонс]]. По-големият брат на Шави, Фаустино, който също е футболист, е роден на същата дата 7 години по-рано.<ref>[https://footballbiography.com/xavi-simons-football-journey-childhood-to-professional/ Childhood Dreams Fueled by His Dad: Xavi Simons' Football Story], footballbiography.com, Посетен на 18 август 2024 г.</ref> == Клубна кариера == === Ранна кариера === Симонс влиза в младежкия отбор на [[ФК „Барселона“|Барселона]] след като напуска КД Тейдър през 2010 г. Той бързо става един от най-високо оценените млади играчи на каталонския клуб. Не един път английският отбор [[ФК „Челси“|Челси]] се опитва да го подпише още в млада възраст, но той отказва. === Пари Сен Жермен === [[Файл:Lens - PSG (10-09-2020) 27.jpg|мини|Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|ПСЖ]] през септември 2020 г.]] През 2019 г. се премества в парижкия отбор [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], след като не успява да поднови договора си с Барселона. На 10 февруари 2021 г. той прави своя професионален дебют в мач срещу [[СМ Кан|Кан]] за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] влизайки като резерва. ПСЖ печелят с 1 – 0. Прави дебюта си в [[Лига 1]] отново като резерва с победа 4 – 1 срещу [[РК Страсбург|Страсбург]] два месеца по-късно. На 19 май 2021 г. Симонс печели първата си професионална купа, Купата на Франция. През сезон 2021/22 той участва в подготовката преди началото на сезона на мениджъра [[Маурисио Почетино]]. На 14 юли 2021 г. влиза като резерва и отбелязва гол срещу [[ФК Льо Ман|Льо Ман]] в приятелски мач, чийто финален резултат е 4 – 0. Той вкарва още един гол отново в приятелска среща срещу [[ФК Шамбли|Шамбли]] след три дена за равенство 2 – 2. На 18 август Симонс е изпратен да тренира с [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|отбора за под 19 години]]. В крайна сметка Шави Симонс прави първата си поява за този сезон за ПСЖ с гол срещу френски клуб. На 3 януари 2022 г. прави първата си [[асистенция]], подаване към [[Килиан Мбапе]]. В края на месеца той пропуска дузпа (6 – 5) срещу [[ОЖК Ница|Ница]] и отпадат в осминафиналите за Купата на Франция. В края на сезона ПСЖ са шампиони на [[Лига 1]] и Симонс получава първата си професионална титла. === ПСВ Айндховен === На 22 юни 2022 г. Симонс подписва 5-годишен договор с нидерландския отбор [[ПСВ Айндховен]]. Въпреки, че е очаквано Симонс да удължи договора си с ПСЖ и по-късно да се присъедини към ПСВ, това не става, защото френския клуб не иска повече сделката с наем. Въпреки това ПСЖ договарят клауза за обратно изкупуване на Шави Симонс за 6 млн. [[евро]] (ок. 11,75 млн. лв.), което се случва по-късно през 2023 г. Симонс вкарва първия си гол за ПСВ в мач срещу [[АФК Аякс|Аякс]] в ежегодишния мач [[Йохан Кройф Шийлд]], който завърша като победа за ПСВ 5 – 3. На 7 август в неговата първа игра за нидерландската висша дивизия [[Ередивизи]] той прави асистенция срещу [[ФК Емен|Емен]]. Прави своя европейски дебют в мач от квалификациите за [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и вкарва в победа 5 – 1 срещу [[ФК Цюрих|Цюрих]] в груповата фаза на [[Лига Европа]] на 6 октомври. Във финала за [[КНВБ Купа|Купата на Нидерландия]] през 2023 г. той прави асистенция, която се оказва решаваща и ПСВ Айндховен побеждават Аякс след дузпи. В последния мач от Ередивизи Шави Симонс вкарва два гола и така осигорява второто място на ПСВ на 28 май 2023 г. С 19 гола, той споделя наградата „Ередивизи Голмайстор“ с [[Анастасиос Дувикас]] от [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. Симонс приключва сезона с 22 гола и 12 асистенции за 48 игри с всички мачове и печели две награди „Ередивизи Играч на месеца“ през август 2022 и март 2023 г. На 16 юли 2023 г. е обявено, че Шави Симонс напуска ПСВ Айндховен и се приготвя да се присъедини отново към Пари Сен Жермен. === Отново с Пари Сен Жермен === На 19 юли 2023 г. Шави Симонс се връща обратно в ПСЖ след като френският отбор задейства клауза за обратно изкупуване на стойност 6 милиона евро.<ref>[https://en.psg.fr/teams/first-team/content/xavi-simons-returns-to-paris-saint-germain-and-is-loaned-out-to-rb-leipzig Xavi Simons returns to Paris Saint-Germain and is loaned out to RB Leipzig], psg.fr, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> ==== Под наем с РБ Лайпциг ==== Веднага след връщането в ПСЖ той е даден под наем в [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] за сезон 2023/24. На него е дадена фланелка с номер 20. На 12 август той прави своя дебют при победа с резултат 3 – 0 над [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]] в турнира за Суперкупата на Германия. На 25 август нидерландецът отбелязва първия си гол за [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. В същия мач той прави две асистенции. Два месеца по-късно – на 25 октомври вкарва първи гол за Шампионската лига в мач завършващ 3 – 1 за Лайпциг срещу [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]. Той получава играч на мача и става най-младия играч, който прави асистенция и вкарва гол в Шампионската лига на възраст от 20 години и 187 дена. Отново срещу Цървена звезда Симонс отбелязва и осигурява място в осминафиналите. В края на сезона има 8 гола и 11 асистенции за 32 мача. Така помага на Лайпциг да завършват четвърти през сезон 2023/24. Споделя наградата за второ място по най-много асистенции за следния сезон в Бундеслигата. На 5 август 2024 г. е отново даден под наем на Лайпциг до края на сезона (2024/25). == Национална кариера == Шави Симонс взима участие в Националния отбор [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 15 години|до 15 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 16 години|16 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 17 години|17 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|19 г.]] и [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 21 години|21 г.]] На 21 октомври 2022 г. той влиза в [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор]] и на 11 ноември е официално извикан за [[Световно първенство по футбол 2022|световното първенство в Катар]] от треньора [[Луис ван Гаал]]. Той е най-младият футболист в отбора на Нидерландия. На 3 декември 2022 г. той прави своя дебют за националния отбор и световното първенство в мача със [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]], който завършва 3 – 1 и става най-младият нидерландец, играл на осминафинали на световно първенство. Той не участва на четвъртфиналите, където губят от [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]. На 24 март 2023 г. Симонс участва в първия си мач за [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|квалификация]] за [[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] срещу [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]]. Той участва във всички мачове за квалификация. През юни 2023 г. той участва във финала на [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|Лигата на нациите]], играейки и на полуфиналите с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. На 29 май 2024 г. е приет в отбора на Нидерландия за Европейското първенство. Той вкарва първия си гол за националния отбор в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]], побеждавайки ги с 4 – 0 на 10 юни. На 10 юли вкарва гол в 7-та минута срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в полуфинали и прави резултата 0 – 1. Въпреки това след головете на [[Хари Кейн]] и [[Оли Уоткинс]] Нидерландия не се класират за [[Финал на Европейско първенство по футбол 2024|финал]] с краен резултат 2 – 1. == Личен живот == Докато е на 13 години Симонс получава първия си рекламен договор с [[Найк|Nike]]. Преминава към [[Адидас|Adidas]] през 2021 г.,<ref>[https://amp.footyheadlines.com/6884511705917146531/ Nike Have Apparently Lost PSG Youngster Xavi Simons], footyheadlines.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> преди да се присъедини към [[Пума АГ|Puma]] през 2023 г. През август 2018 г. участва в реклама на Nike заедно с [[Филипе Коутиньо]], [[Кевин Де Бройне]], [[Неймар]], [[Роналдиньо]], [[Пиер-Емерик Обамеянг]] и [[Андреа Пирло]]. Още през 2019 г., 16-годишният младеж е имал над 2 милиона последователи в [[Инстаграм]]. През март 2020 г. той е включен към списъка на 50-те „деца чудо“ на футбола.<ref>[https://www.goal.com/en-gb/lists/nxgn-2020-the-50-best-wonderkids-in-football/1csxnxdsuupje1kjm3bu4gce8m#9w5fyeqvf56y1ce27l0g5kjhj NxGn 2020: The 50 best wonderkids in football], goal.com, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> == Статистика == === Клубна === *''Информацията е от 31 август 2024 г.'' <ref>[https://int.soccerway.com/players/-/632952/ X. Simons – Profile with news, career statistics and history], soccerway.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://www.footballdatabase.eu/en/player/details/388856-xavi-simons Xavi Simons – Stats and titles won – 24/25], footballdatabase.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|Сезон !colspan="3"|Лига !colspan="2"|Национ. първ. !colspan="2"|Европ. първ. !colspan="2"|Други първ. !colspan="2"|Общо |- !Дивизия !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3"|[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] |2020/21 |[[Лига 1]] |1||0||1||0||colspan="2"|—||colspan="2"|—||2||0 |- |2021/22 |Лига 1 |6||0||3||0||0||0||0||0||9||0 |- !colspan="2"| Общо !7!!0!!4!!0!!0!!0!!0!!0!!11!!0 |- |[[ПСВ Айндховен|ПСВ]] |2022/23 |[[Ередивизи]] |34||19||4||1||9||1||1||1||48||22 |- |rowspan="3"|[[РБ Лайпциг]] (наем) |2023/24 |[[Първа Бундеслига|Бундеслига]] |32||8||2||0||8||2||1||0||43||10 |- |2024/25 |Бундеслига |2||0||1||1||0||0||colspan="2"|—||3||1 |- !colspan="2"|Общо !34!!8!!3!!1!!8!!2!!1!!0!!46!!11 |- !colspan="3"|Общо за цялата кариера !75!!27!!11!!2!!17!!3!!2!!1!!<span style="color: red">105</span>!!<span style="color: red">33</span> |} === Национална === *''Информацията е от 10 септември 2024 г.'' <ref>[https://www.national-football-teams.com/player/89550/Xavi_Simons.html Xavi Simons (Player)], national-football-teams.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" !scope="col"|Национален отбор !scope="col"|Година !scope="col"|Мачове !scope="col"|Голове |- |scope="rowgroup" rowspan="3"|{{Флагче|Нидерландия}}<br>[[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] |scope="row"|2022||1||0 |- |scope="row"|2023||10||0 |- |scope="row"|2024||11||3 |- !scope="row" colspan="2"|Общо!!22!!3 |} ==== Головете ==== {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Гол № !Дата !Място !Мач № !Противник !Резултат !Събитие |- |1 |10 юни 2024 |[[Фейенорд (стадион)|Фейенорд]], [[Ротердам]], [[Нидерландия]] |14 |{{Фб-л|Исландия}} |4 – 0 |Приятелски мач |- |2 |10 юли 2024 |[[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]], [[Германия]] |20 |{{Фб-л|Англия}} |1 – 2 |[[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] – [[Европейско първенство по футбол 2024 – Директни елиминации|Директни елиминации]] |- |3 |7 септември 2024 |[[Стадион Филипс]], [[Айндховен]], Нидерландия |21 |{{Фб-л|Босна и Херцеговина}} |5 – 2 |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25]] – [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25 – Лига А|Лига А]] |} == Постижения == === Отборни === '''Пари Сен Жермен''' * Шампион на [[Лига 1]]: 2021/22<ref>[https://www.nytimes.com/athletic/4179531/2022/04/22/psg-crowned-ligue-1-champions-after-messi-secures-draw-against-lens/ PSG crowned Ligue 1 champions after Messi secures draw against Lens], nytimes.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа на Франция]]: 2020/21 '''ПСВ Айндховен''' * [[КНВБ Купа|Купа на Нидерландия]]: 2022/23 * [[Йохан Кройф Шийлд]]: 2022 '''РБ Лайпциг''' * [[Суперкупа на Германия]]: 2023 === Индивидуални === * [[Ередивизи]] Играч на месеца: август 2022, март 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-august/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month August], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-march/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month for March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Талант на месеца: януари 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/first-johan-cruijff-talent-of-the-month-award-for-xavi-simons/ First Johan Cruijff Talent of the Month award for Xavi Simons], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Отбор на месеца: август 2022, януари 2023, февруари 2023, март 2023, май 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/eight-clubs-provide-players-for-eredivisie-team-of-the-month-in-january/ Eight clubs provide players for Eredivisie Team of the Month in January], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/ajax-and-psv-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-february/ Ajax and PSV dominate Eredivisie Team of the Month in February], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/sparta-and-az-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-march/ Sparta and AZ dominate Eredivisie Team of the Month in March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/fc-twente-main-supplier-in-mays-eredivisie-team-of-the-month/ FC Twente main supplier in May's Eredivisie Team of the Month], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Голмайстор: 2022/23 (споделено)<ref>[https://www.football-oranje.com/simons-and-douvikas-share-eredivisie-top-scorer-award/ Simons and Douvikas share Eredivisie top scorer award], football-oranje.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа Йохан Кройф]]: 2022/23<ref>[https://eredivisie.eu/news/orkun-kokcu-fenna-kalma-xavi-simons-and-esmee-brugts-are-the-big-winners-of-the-eredivisie-awards/ Orkun Kökcü, Fenna Kalma, Xavi Simons and Esmee Brugts are the big winners of the Eredivisie Awards], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] Гол на месеца: септември 2023, януари 2024<ref>[https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/goal-of-the-month-vote-17205 Harry Kane wins Bundesliga Goal of the Season 2023/24!], bundesliga.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Бундеслига Новобранец на месеца: декември 2023, април 2024<ref>[https://www.rookie-award.com/?lang=en Bundesliga Rookie Award], rookie-award.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * ВДВ Бундеслига Отбор на сезона: 2023/24<ref>[https://www.spielergewerkschaft.de/de/vdv/news/244/Aktuelles-%7C-VDV-11-%7C-Wahlergebnisse.htm Florian Wirtz ist VDV-Spieler der Saison], spielergewerkschaft.de, Посетен на 13 септември 2024 г. <small>(на немски)</small></ref> [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на РБ Лайпциг]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Xavi Simons|1240274458}} i5tbyk1qt3atphmrlbkddaah81mjpwv 12415941 12415932 2024-11-18T16:23:22Z Like the windows 306705 /* Статистика */ 12415941 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Шави Симонс | снимка = Xavi-simons-paris (cropped2).jpg | описание = Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] през 2020 г. | прякор = | цяло име = Шави Куентин Шей Симонс | град на раждане = [[Амстердам]], провинция [[Северна Холандия]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 179 см | пост = [[Полузащитник#Крило|Крило]], [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2008 – 2010<br>2010 – 2019<br>2019 – 2022 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} КД Тейдър<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] | години = 2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] * | мачове = 7<br>34<br>0<br>39 | голове = (0)<br>(19)<br>(0)<br>(10) | национален отбор години = 2018<br>2019<br>2019<br>2021<br>2022<br>2022 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ15|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ16|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ17|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ19|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ21|Нидерландия}}<br> {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 5<br>3<br>6<br>6<br>2<br>24 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(3)<br>(3)<br>(0)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 19 октомври 2024 г | посл_нац_отбор = 14 октомври 2024 г | наем = да }} '''Шави Куентин Шей Симонс''' ({{lang|nl|Xavi Quentin Shay Simons}}) е [[Нидерландци|нидерландски]] [[футболист]], който играе като [[Полузащитник#Крило|крило]] или [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] за [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] (под наем) и [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор на Нидерландия]]. == Ранен живот == Шави Симонс е роден в [[Амстердам]] на [[21 април]] [[2003]] г. Син на Пеги Симонс и нидерландския футболист [[Регилио Симонс]]. По-големият брат на Шави, Фаустино, който също е футболист, е роден на същата дата 7 години по-рано.<ref>[https://footballbiography.com/xavi-simons-football-journey-childhood-to-professional/ Childhood Dreams Fueled by His Dad: Xavi Simons' Football Story], footballbiography.com, Посетен на 18 август 2024 г.</ref> == Клубна кариера == === Ранна кариера === Симонс влиза в младежкия отбор на [[ФК „Барселона“|Барселона]] след като напуска КД Тейдър през 2010 г. Той бързо става един от най-високо оценените млади играчи на каталонския клуб. Не един път английският отбор [[ФК „Челси“|Челси]] се опитва да го подпише още в млада възраст, но той отказва. === Пари Сен Жермен === [[Файл:Lens - PSG (10-09-2020) 27.jpg|мини|Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|ПСЖ]] през септември 2020 г.]] През 2019 г. се премества в парижкия отбор [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], след като не успява да поднови договора си с Барселона. На 10 февруари 2021 г. той прави своя професионален дебют в мач срещу [[СМ Кан|Кан]] за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] влизайки като резерва. ПСЖ печелят с 1 – 0. Прави дебюта си в [[Лига 1]] отново като резерва с победа 4 – 1 срещу [[РК Страсбург|Страсбург]] два месеца по-късно. На 19 май 2021 г. Симонс печели първата си професионална купа, Купата на Франция. През сезон 2021/22 той участва в подготовката преди началото на сезона на мениджъра [[Маурисио Почетино]]. На 14 юли 2021 г. влиза като резерва и отбелязва гол срещу [[ФК Льо Ман|Льо Ман]] в приятелски мач, чийто финален резултат е 4 – 0. Той вкарва още един гол отново в приятелска среща срещу [[ФК Шамбли|Шамбли]] след три дена за равенство 2 – 2. На 18 август Симонс е изпратен да тренира с [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|отбора за под 19 години]]. В крайна сметка Шави Симонс прави първата си поява за този сезон за ПСЖ с гол срещу френски клуб. На 3 януари 2022 г. прави първата си [[асистенция]], подаване към [[Килиан Мбапе]]. В края на месеца той пропуска дузпа (6 – 5) срещу [[ОЖК Ница|Ница]] и отпадат в осминафиналите за Купата на Франция. В края на сезона ПСЖ са шампиони на [[Лига 1]] и Симонс получава първата си професионална титла. === ПСВ Айндховен === На 22 юни 2022 г. Симонс подписва 5-годишен договор с нидерландския отбор [[ПСВ Айндховен]]. Въпреки, че е очаквано Симонс да удължи договора си с ПСЖ и по-късно да се присъедини към ПСВ, това не става, защото френския клуб не иска повече сделката с наем. Въпреки това ПСЖ договарят клауза за обратно изкупуване на Шави Симонс за 6 млн. [[евро]] (ок. 11,75 млн. лв.), което се случва по-късно през 2023 г. Симонс вкарва първия си гол за ПСВ в мач срещу [[АФК Аякс|Аякс]] в ежегодишния мач [[Йохан Кройф Шийлд]], който завърша като победа за ПСВ 5 – 3. На 7 август в неговата първа игра за нидерландската висша дивизия [[Ередивизи]] той прави асистенция срещу [[ФК Емен|Емен]]. Прави своя европейски дебют в мач от квалификациите за [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и вкарва в победа 5 – 1 срещу [[ФК Цюрих|Цюрих]] в груповата фаза на [[Лига Европа]] на 6 октомври. Във финала за [[КНВБ Купа|Купата на Нидерландия]] през 2023 г. той прави асистенция, която се оказва решаваща и ПСВ Айндховен побеждават Аякс след дузпи. В последния мач от Ередивизи Шави Симонс вкарва два гола и така осигорява второто място на ПСВ на 28 май 2023 г. С 19 гола, той споделя наградата „Ередивизи Голмайстор“ с [[Анастасиос Дувикас]] от [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. Симонс приключва сезона с 22 гола и 12 асистенции за 48 игри с всички мачове и печели две награди „Ередивизи Играч на месеца“ през август 2022 и март 2023 г. На 16 юли 2023 г. е обявено, че Шави Симонс напуска ПСВ Айндховен и се приготвя да се присъедини отново към Пари Сен Жермен. === Отново с Пари Сен Жермен === На 19 юли 2023 г. Шави Симонс се връща обратно в ПСЖ след като френският отбор задейства клауза за обратно изкупуване на стойност 6 милиона евро.<ref>[https://en.psg.fr/teams/first-team/content/xavi-simons-returns-to-paris-saint-germain-and-is-loaned-out-to-rb-leipzig Xavi Simons returns to Paris Saint-Germain and is loaned out to RB Leipzig], psg.fr, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> ==== Под наем с РБ Лайпциг ==== Веднага след връщането в ПСЖ той е даден под наем в [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] за сезон 2023/24. На него е дадена фланелка с номер 20. На 12 август той прави своя дебют при победа с резултат 3 – 0 над [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]] в турнира за Суперкупата на Германия. На 25 август нидерландецът отбелязва първия си гол за [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. В същия мач той прави две асистенции. Два месеца по-късно – на 25 октомври вкарва първи гол за Шампионската лига в мач завършващ 3 – 1 за Лайпциг срещу [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]. Той получава играч на мача и става най-младия играч, който прави асистенция и вкарва гол в Шампионската лига на възраст от 20 години и 187 дена. Отново срещу Цървена звезда Симонс отбелязва и осигурява място в осминафиналите. В края на сезона има 8 гола и 11 асистенции за 32 мача. Така помага на Лайпциг да завършват четвърти през сезон 2023/24. Споделя наградата за второ място по най-много асистенции за следния сезон в Бундеслигата. На 5 август 2024 г. е отново даден под наем на Лайпциг до края на сезона (2024/25). == Национална кариера == Шави Симонс взима участие в Националния отбор [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 15 години|до 15 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 16 години|16 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 17 години|17 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|19 г.]] и [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 21 години|21 г.]] На 21 октомври 2022 г. той влиза в [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор]] и на 11 ноември е официално извикан за [[Световно първенство по футбол 2022|световното първенство в Катар]] от треньора [[Луис ван Гаал]]. Той е най-младият футболист в отбора на Нидерландия. На 3 декември 2022 г. той прави своя дебют за националния отбор и световното първенство в мача със [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]], който завършва 3 – 1 и става най-младият нидерландец, играл на осминафинали на световно първенство. Той не участва на четвъртфиналите, където губят от [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]. На 24 март 2023 г. Симонс участва в първия си мач за [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|квалификация]] за [[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] срещу [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]]. Той участва във всички мачове за квалификация. През юни 2023 г. той участва във финала на [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|Лигата на нациите]], играейки и на полуфиналите с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. На 29 май 2024 г. е приет в отбора на Нидерландия за Европейското първенство. Той вкарва първия си гол за националния отбор в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]], побеждавайки ги с 4 – 0 на 10 юни. На 10 юли вкарва гол в 7-та минута срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в полуфинали и прави резултата 0 – 1. Въпреки това след головете на [[Хари Кейн]] и [[Оли Уоткинс]] Нидерландия не се класират за [[Финал на Европейско първенство по футбол 2024|финал]] с краен резултат 2 – 1. == Личен живот == Докато е на 13 години Симонс получава първия си рекламен договор с [[Найк|Nike]]. Преминава към [[Адидас|Adidas]] през 2021 г.,<ref>[https://amp.footyheadlines.com/6884511705917146531/ Nike Have Apparently Lost PSG Youngster Xavi Simons], footyheadlines.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> преди да се присъедини към [[Пума АГ|Puma]] през 2023 г. През август 2018 г. участва в реклама на Nike заедно с [[Филипе Коутиньо]], [[Кевин Де Бройне]], [[Неймар]], [[Роналдиньо]], [[Пиер-Емерик Обамеянг]] и [[Андреа Пирло]]. Още през 2019 г., 16-годишният младеж е имал над 2 милиона последователи в [[Инстаграм]]. През март 2020 г. той е включен към списъка на 50-те „деца чудо“ на футбола.<ref>[https://www.goal.com/en-gb/lists/nxgn-2020-the-50-best-wonderkids-in-football/1csxnxdsuupje1kjm3bu4gce8m#9w5fyeqvf56y1ce27l0g5kjhj NxGn 2020: The 50 best wonderkids in football], goal.com, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> == Статистика == === Клубна === *''Информацията е от 23 октомври 2024 г.'' <ref>[https://int.soccerway.com/players/-/632952/ X. Simons – Profile with news, career statistics and history], soccerway.com, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref><ref>[https://www.footballdatabase.eu/en/player/details/388856-xavi-simons Xavi Simons – Stats and titles won – 24/25], footballdatabase.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|Сезон !colspan="3"|Лига !colspan="2"|Национ. първ. !colspan="2"|Европ. първ. !colspan="2"|Други първ. !colspan="2"|Общо |- !Дивизия !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3"|[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] |2020/21 |[[Лига 1]] |1||0||1||0||colspan="2"|—||colspan="2"|—||2||0 |- |2021/22 |Лига 1 |6||0||3||0||0||0||0||0||9||0 |- !colspan="2"| Общо !7!!0!!4!!0!!0!!0!!0!!0!!11!!0 |- |[[ПСВ Айндховен|ПСВ]] |2022/23 |[[Ередивизи]] |34||19||4||1||9||1||1||1||48||22 |- |rowspan="3"|[[РБ Лайпциг]] (наем) |2023/24 |[[Първа Бундеслига|Бундеслига]] |32||8||2||0||8||2||1||0||43||10 |- |2024/25 |Бундеслига |7||2||1||1||3||0||colspan="2"|—||11||3 |- !colspan="2"|Общо !39!!10!!3!!1!!11!!2!!1!!0!!54!!13 |- !colspan="3"|Общо за цялата кариера !80!!29!!11!!2!!20!!3!!2!!1!!<span style="color: red">113</span>!!<span style="color: red">35</span> |} === Национална === *''Информацията е от 14 октомври 2024 г.'' <ref>[https://www.national-football-teams.com/player/89550/Xavi_Simons.html Xavi Simons (Player)], national-football-teams.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" !scope="col"|Национален отбор !scope="col"|Година !scope="col"|Мачове !scope="col"|Голове |- |scope="rowgroup" rowspan="3"|{{Флагче|Нидерландия}}<br>[[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] |scope="row"|2022||1||0 |- |scope="row"|2023||10||0 |- |scope="row"|2024||13||3 |- !scope="row" colspan="2"|Общо!!<span style="color: red">24</span>!!<span style="color: red">3</span> |} ==== Головете ==== {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Гол № !Дата !Място !Мач № !Противник !Резултат !Събитие |- |1 |10 юни 2024 |[[Фейенорд (стадион)|Фейенорд]], [[Ротердам]], [[Нидерландия]] |14 |{{Фб-л|Исландия}} |4 – 0 |Приятелски мач |- |2 |10 юли 2024 |[[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]], [[Германия]] |20 |{{Фб-л|Англия}} |1 – 2 |[[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] – [[Европейско първенство по футбол 2024 – Директни елиминации|Директни елиминации]] |- |3 |7 септември 2024 |[[Стадион Филипс]], [[Айндховен]], Нидерландия |21 |{{Фб-л|Босна и Херцеговина}} |5 – 2 |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25]] – [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25 – Лига А|Лига А]] |} == Постижения == === Отборни === '''Пари Сен Жермен''' * Шампион на [[Лига 1]]: 2021/22<ref>[https://www.nytimes.com/athletic/4179531/2022/04/22/psg-crowned-ligue-1-champions-after-messi-secures-draw-against-lens/ PSG crowned Ligue 1 champions after Messi secures draw against Lens], nytimes.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа на Франция]]: 2020/21 '''ПСВ Айндховен''' * [[КНВБ Купа|Купа на Нидерландия]]: 2022/23 * [[Йохан Кройф Шийлд]]: 2022 '''РБ Лайпциг''' * [[Суперкупа на Германия]]: 2023 === Индивидуални === * [[Ередивизи]] Играч на месеца: август 2022, март 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-august/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month August], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-march/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month for March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Талант на месеца: януари 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/first-johan-cruijff-talent-of-the-month-award-for-xavi-simons/ First Johan Cruijff Talent of the Month award for Xavi Simons], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Отбор на месеца: август 2022, януари 2023, февруари 2023, март 2023, май 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/eight-clubs-provide-players-for-eredivisie-team-of-the-month-in-january/ Eight clubs provide players for Eredivisie Team of the Month in January], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/ajax-and-psv-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-february/ Ajax and PSV dominate Eredivisie Team of the Month in February], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/sparta-and-az-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-march/ Sparta and AZ dominate Eredivisie Team of the Month in March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/fc-twente-main-supplier-in-mays-eredivisie-team-of-the-month/ FC Twente main supplier in May's Eredivisie Team of the Month], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Голмайстор: 2022/23 (споделено)<ref>[https://www.football-oranje.com/simons-and-douvikas-share-eredivisie-top-scorer-award/ Simons and Douvikas share Eredivisie top scorer award], football-oranje.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа Йохан Кройф]]: 2022/23<ref>[https://eredivisie.eu/news/orkun-kokcu-fenna-kalma-xavi-simons-and-esmee-brugts-are-the-big-winners-of-the-eredivisie-awards/ Orkun Kökcü, Fenna Kalma, Xavi Simons and Esmee Brugts are the big winners of the Eredivisie Awards], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] Гол на месеца: септември 2023, януари 2024<ref>[https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/goal-of-the-month-vote-17205 Harry Kane wins Bundesliga Goal of the Season 2023/24!], bundesliga.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Бундеслига Новобранец на месеца: декември 2023, април 2024<ref>[https://www.rookie-award.com/?lang=en Bundesliga Rookie Award], rookie-award.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * ВДВ Бундеслига Отбор на сезона: 2023/24<ref>[https://www.spielergewerkschaft.de/de/vdv/news/244/Aktuelles-%7C-VDV-11-%7C-Wahlergebnisse.htm Florian Wirtz ist VDV-Spieler der Saison], spielergewerkschaft.de, Посетен на 13 септември 2024 г. <small>(на немски)</small></ref> [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на РБ Лайпциг]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Xavi Simons|1240274458}} 6xwb3umxstq0s2ylmz41gmqoeyo7h1m 12415968 12415941 2024-11-18T16:33:35Z Like the windows 306705 /* Клубна */ 12415968 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Шави Симонс | снимка = Xavi-simons-paris (cropped2).jpg | описание = Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] през 2020 г. | прякор = | цяло име = Шави Куентин Шей Симонс | град на раждане = [[Амстердам]], провинция [[Северна Холандия]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 179 см | пост = [[Полузащитник#Крило|Крило]], [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2008 – 2010<br>2010 – 2019<br>2019 – 2022 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} КД Тейдър<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] | години = 2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] * | мачове = 7<br>34<br>0<br>39 | голове = (0)<br>(19)<br>(0)<br>(10) | национален отбор години = 2018<br>2019<br>2019<br>2021<br>2022<br>2022 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ15|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ16|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ17|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ19|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ21|Нидерландия}}<br> {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 5<br>3<br>6<br>6<br>2<br>24 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(3)<br>(3)<br>(0)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 19 октомври 2024 г | посл_нац_отбор = 14 октомври 2024 г | наем = да }} '''Шави Куентин Шей Симонс''' ({{lang|nl|Xavi Quentin Shay Simons}}) е [[Нидерландци|нидерландски]] [[футболист]], който играе като [[Полузащитник#Крило|крило]] или [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] за [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] (под наем) и [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор на Нидерландия]]. == Ранен живот == Шави Симонс е роден в [[Амстердам]] на [[21 април]] [[2003]] г. Син на Пеги Симонс и нидерландския футболист [[Регилио Симонс]]. По-големият брат на Шави, Фаустино, който също е футболист, е роден на същата дата 7 години по-рано.<ref>[https://footballbiography.com/xavi-simons-football-journey-childhood-to-professional/ Childhood Dreams Fueled by His Dad: Xavi Simons' Football Story], footballbiography.com, Посетен на 18 август 2024 г.</ref> == Клубна кариера == === Ранна кариера === Симонс влиза в младежкия отбор на [[ФК „Барселона“|Барселона]] след като напуска КД Тейдър през 2010 г. Той бързо става един от най-високо оценените млади играчи на каталонския клуб. Не един път английският отбор [[ФК „Челси“|Челси]] се опитва да го подпише още в млада възраст, но той отказва. === Пари Сен Жермен === [[Файл:Lens - PSG (10-09-2020) 27.jpg|мини|Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|ПСЖ]] през септември 2020 г.]] През 2019 г. се премества в парижкия отбор [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], след като не успява да поднови договора си с Барселона. На 10 февруари 2021 г. той прави своя професионален дебют в мач срещу [[СМ Кан|Кан]] за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] влизайки като резерва. ПСЖ печелят с 1 – 0. Прави дебюта си в [[Лига 1]] отново като резерва с победа 4 – 1 срещу [[РК Страсбург|Страсбург]] два месеца по-късно. На 19 май 2021 г. Симонс печели първата си професионална купа, Купата на Франция. През сезон 2021/22 той участва в подготовката преди началото на сезона на мениджъра [[Маурисио Почетино]]. На 14 юли 2021 г. влиза като резерва и отбелязва гол срещу [[ФК Льо Ман|Льо Ман]] в приятелски мач, чийто финален резултат е 4 – 0. Той вкарва още един гол отново в приятелска среща срещу [[ФК Шамбли|Шамбли]] след три дена за равенство 2 – 2. На 18 август Симонс е изпратен да тренира с [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|отбора за под 19 години]]. В крайна сметка Шави Симонс прави първата си поява за този сезон за ПСЖ с гол срещу френски клуб. На 3 януари 2022 г. прави първата си [[асистенция]], подаване към [[Килиан Мбапе]]. В края на месеца той пропуска дузпа (6 – 5) срещу [[ОЖК Ница|Ница]] и отпадат в осминафиналите за Купата на Франция. В края на сезона ПСЖ са шампиони на [[Лига 1]] и Симонс получава първата си професионална титла. === ПСВ Айндховен === На 22 юни 2022 г. Симонс подписва 5-годишен договор с нидерландския отбор [[ПСВ Айндховен]]. Въпреки, че е очаквано Симонс да удължи договора си с ПСЖ и по-късно да се присъедини към ПСВ, това не става, защото френския клуб не иска повече сделката с наем. Въпреки това ПСЖ договарят клауза за обратно изкупуване на Шави Симонс за 6 млн. [[евро]] (ок. 11,75 млн. лв.), което се случва по-късно през 2023 г. Симонс вкарва първия си гол за ПСВ в мач срещу [[АФК Аякс|Аякс]] в ежегодишния мач [[Йохан Кройф Шийлд]], който завърша като победа за ПСВ 5 – 3. На 7 август в неговата първа игра за нидерландската висша дивизия [[Ередивизи]] той прави асистенция срещу [[ФК Емен|Емен]]. Прави своя европейски дебют в мач от квалификациите за [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и вкарва в победа 5 – 1 срещу [[ФК Цюрих|Цюрих]] в груповата фаза на [[Лига Европа]] на 6 октомври. Във финала за [[КНВБ Купа|Купата на Нидерландия]] през 2023 г. той прави асистенция, която се оказва решаваща и ПСВ Айндховен побеждават Аякс след дузпи. В последния мач от Ередивизи Шави Симонс вкарва два гола и така осигорява второто място на ПСВ на 28 май 2023 г. С 19 гола, той споделя наградата „Ередивизи Голмайстор“ с [[Анастасиос Дувикас]] от [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. Симонс приключва сезона с 22 гола и 12 асистенции за 48 игри с всички мачове и печели две награди „Ередивизи Играч на месеца“ през август 2022 и март 2023 г. На 16 юли 2023 г. е обявено, че Шави Симонс напуска ПСВ Айндховен и се приготвя да се присъедини отново към Пари Сен Жермен. === Отново с Пари Сен Жермен === На 19 юли 2023 г. Шави Симонс се връща обратно в ПСЖ след като френският отбор задейства клауза за обратно изкупуване на стойност 6 милиона евро.<ref>[https://en.psg.fr/teams/first-team/content/xavi-simons-returns-to-paris-saint-germain-and-is-loaned-out-to-rb-leipzig Xavi Simons returns to Paris Saint-Germain and is loaned out to RB Leipzig], psg.fr, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> ==== Под наем с РБ Лайпциг ==== Веднага след връщането в ПСЖ той е даден под наем в [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] за сезон 2023/24. На него е дадена фланелка с номер 20. На 12 август той прави своя дебют при победа с резултат 3 – 0 над [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]] в турнира за Суперкупата на Германия. На 25 август нидерландецът отбелязва първия си гол за [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. В същия мач той прави две асистенции. Два месеца по-късно – на 25 октомври вкарва първи гол за Шампионската лига в мач завършващ 3 – 1 за Лайпциг срещу [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]. Той получава играч на мача и става най-младия играч, който прави асистенция и вкарва гол в Шампионската лига на възраст от 20 години и 187 дена. Отново срещу Цървена звезда Симонс отбелязва и осигурява място в осминафиналите. В края на сезона има 8 гола и 11 асистенции за 32 мача. Така помага на Лайпциг да завършват четвърти през сезон 2023/24. Споделя наградата за второ място по най-много асистенции за следния сезон в Бундеслигата. На 5 август 2024 г. е отново даден под наем на Лайпциг до края на сезона (2024/25). == Национална кариера == Шави Симонс взима участие в Националния отбор [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 15 години|до 15 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 16 години|16 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 17 години|17 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|19 г.]] и [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 21 години|21 г.]] На 21 октомври 2022 г. той влиза в [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор]] и на 11 ноември е официално извикан за [[Световно първенство по футбол 2022|световното първенство в Катар]] от треньора [[Луис ван Гаал]]. Той е най-младият футболист в отбора на Нидерландия. На 3 декември 2022 г. той прави своя дебют за националния отбор и световното първенство в мача със [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]], който завършва 3 – 1 и става най-младият нидерландец, играл на осминафинали на световно първенство. Той не участва на четвъртфиналите, където губят от [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]. На 24 март 2023 г. Симонс участва в първия си мач за [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|квалификация]] за [[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] срещу [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]]. Той участва във всички мачове за квалификация. През юни 2023 г. той участва във финала на [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|Лигата на нациите]], играейки и на полуфиналите с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. На 29 май 2024 г. е приет в отбора на Нидерландия за Европейското първенство. Той вкарва първия си гол за националния отбор в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]], побеждавайки ги с 4 – 0 на 10 юни. На 10 юли вкарва гол в 7-та минута срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в полуфинали и прави резултата 0 – 1. Въпреки това след головете на [[Хари Кейн]] и [[Оли Уоткинс]] Нидерландия не се класират за [[Финал на Европейско първенство по футбол 2024|финал]] с краен резултат 2 – 1. == Личен живот == Докато е на 13 години Симонс получава първия си рекламен договор с [[Найк|Nike]]. Преминава към [[Адидас|Adidas]] през 2021 г.,<ref>[https://amp.footyheadlines.com/6884511705917146531/ Nike Have Apparently Lost PSG Youngster Xavi Simons], footyheadlines.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> преди да се присъедини към [[Пума АГ|Puma]] през 2023 г. През август 2018 г. участва в реклама на Nike заедно с [[Филипе Коутиньо]], [[Кевин Де Бройне]], [[Неймар]], [[Роналдиньо]], [[Пиер-Емерик Обамеянг]] и [[Андреа Пирло]]. Още през 2019 г., 16-годишният младеж е имал над 2 милиона последователи в [[Инстаграм]]. През март 2020 г. той е включен към списъка на 50-те „деца чудо“ на футбола.<ref>[https://www.goal.com/en-gb/lists/nxgn-2020-the-50-best-wonderkids-in-football/1csxnxdsuupje1kjm3bu4gce8m#9w5fyeqvf56y1ce27l0g5kjhj NxGn 2020: The 50 best wonderkids in football], goal.com, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> == Статистика == === Клубна === *''Информацията е от 23 октомври 2024 г.'' <ref>[https://www.flashscore.bg/player/simons-xavi/noo0L9zk/ Шави Симонс (Лайпциг) - Профил на играча], flashscore.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|Сезон !colspan="3"|Лига !colspan="2"|Национ. първ. !colspan="2"|Европ. първ. !colspan="2"|Други първ. !colspan="2"|Общо |- !Дивизия !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3"|[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] |2020/21 |[[Лига 1]] |1||0||1||0||colspan="2"|—||colspan="2"|—||2||0 |- |2021/22 |Лига 1 |6||0||3||0||0||0||0||0||9||0 |- !colspan="2"| Общо !7!!0!!4!!0!!0!!0!!0!!0!!11!!0 |- |[[ПСВ Айндховен|ПСВ]] |2022/23 |[[Ередивизи]] |34||19||4||1||9||1||1||1||48||22 |- |rowspan="3"|[[РБ Лайпциг]] (наем) |2023/24 |[[Първа Бундеслига|Бундеслига]] |32||8||2||0||8||2||1||0||43||10 |- |2024/25 |Бундеслига |7||2||1||1||3||0||colspan="2"|—||11||3 |- !colspan="2"|Общо !39!!10!!3!!1!!11!!2!!1!!0!!54!!13 |- !colspan="3"|Общо за цялата кариера !80!!29!!11!!2!!20!!3!!2!!1!!<span style="color: red">113</span>!!<span style="color: red">35</span> |} === Национална === *''Информацията е от 14 октомври 2024 г.'' <ref>[https://www.national-football-teams.com/player/89550/Xavi_Simons.html Xavi Simons (Player)], national-football-teams.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> {| class="wikitable" style="text-align:center" !scope="col"|Национален отбор !scope="col"|Година !scope="col"|Мачове !scope="col"|Голове |- |scope="rowgroup" rowspan="3"|{{Флагче|Нидерландия}}<br>[[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] |scope="row"|2022||1||0 |- |scope="row"|2023||10||0 |- |scope="row"|2024||13||3 |- !scope="row" colspan="2"|Общо!!<span style="color: red">24</span>!!<span style="color: red">3</span> |} ==== Головете ==== {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Гол № !Дата !Място !Мач № !Противник !Резултат !Събитие |- |1 |10 юни 2024 |[[Фейенорд (стадион)|Фейенорд]], [[Ротердам]], [[Нидерландия]] |14 |{{Фб-л|Исландия}} |4 – 0 |Приятелски мач |- |2 |10 юли 2024 |[[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]], [[Германия]] |20 |{{Фб-л|Англия}} |1 – 2 |[[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] – [[Европейско първенство по футбол 2024 – Директни елиминации|Директни елиминации]] |- |3 |7 септември 2024 |[[Стадион Филипс]], [[Айндховен]], Нидерландия |21 |{{Фб-л|Босна и Херцеговина}} |5 – 2 |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25]] – [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25 – Лига А|Лига А]] |} == Постижения == === Отборни === '''Пари Сен Жермен''' * Шампион на [[Лига 1]]: 2021/22<ref>[https://www.nytimes.com/athletic/4179531/2022/04/22/psg-crowned-ligue-1-champions-after-messi-secures-draw-against-lens/ PSG crowned Ligue 1 champions after Messi secures draw against Lens], nytimes.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа на Франция]]: 2020/21 '''ПСВ Айндховен''' * [[КНВБ Купа|Купа на Нидерландия]]: 2022/23 * [[Йохан Кройф Шийлд]]: 2022 '''РБ Лайпциг''' * [[Суперкупа на Германия]]: 2023 === Индивидуални === * [[Ередивизи]] Играч на месеца: август 2022, март 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-august/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month August], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-march/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month for March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Талант на месеца: януари 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/first-johan-cruijff-talent-of-the-month-award-for-xavi-simons/ First Johan Cruijff Talent of the Month award for Xavi Simons], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Отбор на месеца: август 2022, януари 2023, февруари 2023, март 2023, май 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/eight-clubs-provide-players-for-eredivisie-team-of-the-month-in-january/ Eight clubs provide players for Eredivisie Team of the Month in January], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/ajax-and-psv-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-february/ Ajax and PSV dominate Eredivisie Team of the Month in February], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/sparta-and-az-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-march/ Sparta and AZ dominate Eredivisie Team of the Month in March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/fc-twente-main-supplier-in-mays-eredivisie-team-of-the-month/ FC Twente main supplier in May's Eredivisie Team of the Month], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Голмайстор: 2022/23 (споделено)<ref>[https://www.football-oranje.com/simons-and-douvikas-share-eredivisie-top-scorer-award/ Simons and Douvikas share Eredivisie top scorer award], football-oranje.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа Йохан Кройф]]: 2022/23<ref>[https://eredivisie.eu/news/orkun-kokcu-fenna-kalma-xavi-simons-and-esmee-brugts-are-the-big-winners-of-the-eredivisie-awards/ Orkun Kökcü, Fenna Kalma, Xavi Simons and Esmee Brugts are the big winners of the Eredivisie Awards], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] Гол на месеца: септември 2023, януари 2024<ref>[https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/goal-of-the-month-vote-17205 Harry Kane wins Bundesliga Goal of the Season 2023/24!], bundesliga.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Бундеслига Новобранец на месеца: декември 2023, април 2024<ref>[https://www.rookie-award.com/?lang=en Bundesliga Rookie Award], rookie-award.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * ВДВ Бундеслига Отбор на сезона: 2023/24<ref>[https://www.spielergewerkschaft.de/de/vdv/news/244/Aktuelles-%7C-VDV-11-%7C-Wahlergebnisse.htm Florian Wirtz ist VDV-Spieler der Saison], spielergewerkschaft.de, Посетен на 13 септември 2024 г. <small>(на немски)</small></ref> [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на РБ Лайпциг]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Xavi Simons|1240274458}} 4z1s96e6iwxj5zky2tj9dsi4n1yuzhb 12415970 12415968 2024-11-18T16:35:52Z Like the windows 306705 /* Статистика */ 12415970 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Шави Симонс | снимка = Xavi-simons-paris (cropped2).jpg | описание = Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] през 2020 г. | прякор = | цяло име = Шави Куентин Шей Симонс | град на раждане = [[Амстердам]], провинция [[Северна Холандия]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 179 см | пост = [[Полузащитник#Крило|Крило]], [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2008 – 2010<br>2010 – 2019<br>2019 – 2022 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} КД Тейдър<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] | години = 2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] * | мачове = 7<br>34<br>0<br>39 | голове = (0)<br>(19)<br>(0)<br>(10) | национален отбор години = 2018<br>2019<br>2019<br>2021<br>2022<br>2022 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ15|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ16|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ17|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ19|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ21|Нидерландия}}<br> {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 5<br>3<br>6<br>6<br>2<br>24 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(3)<br>(3)<br>(0)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 19 октомври 2024 г | посл_нац_отбор = 14 октомври 2024 г | наем = да }} '''Шави Куентин Шей Симонс''' ({{lang|nl|Xavi Quentin Shay Simons}}) е [[Нидерландци|нидерландски]] [[футболист]], който играе като [[Полузащитник#Крило|крило]] или [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] за [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] (под наем) и [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор на Нидерландия]]. == Ранен живот == Шави Симонс е роден в [[Амстердам]] на [[21 април]] [[2003]] г. Син на Пеги Симонс и нидерландския футболист [[Регилио Симонс]]. По-големият брат на Шави, Фаустино, който също е футболист, е роден на същата дата 7 години по-рано.<ref>[https://footballbiography.com/xavi-simons-football-journey-childhood-to-professional/ Childhood Dreams Fueled by His Dad: Xavi Simons' Football Story], footballbiography.com, Посетен на 18 август 2024 г.</ref> == Клубна кариера == === Ранна кариера === Симонс влиза в младежкия отбор на [[ФК „Барселона“|Барселона]] след като напуска КД Тейдър през 2010 г. Той бързо става един от най-високо оценените млади играчи на каталонския клуб. Не един път английският отбор [[ФК „Челси“|Челси]] се опитва да го подпише още в млада възраст, но той отказва. === Пари Сен Жермен === [[Файл:Lens - PSG (10-09-2020) 27.jpg|мини|Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|ПСЖ]] през септември 2020 г.]] През 2019 г. се премества в парижкия отбор [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], след като не успява да поднови договора си с Барселона. На 10 февруари 2021 г. той прави своя професионален дебют в мач срещу [[СМ Кан|Кан]] за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] влизайки като резерва. ПСЖ печелят с 1 – 0. Прави дебюта си в [[Лига 1]] отново като резерва с победа 4 – 1 срещу [[РК Страсбург|Страсбург]] два месеца по-късно. На 19 май 2021 г. Симонс печели първата си професионална купа, Купата на Франция. През сезон 2021/22 той участва в подготовката преди началото на сезона на мениджъра [[Маурисио Почетино]]. На 14 юли 2021 г. влиза като резерва и отбелязва гол срещу [[ФК Льо Ман|Льо Ман]] в приятелски мач, чийто финален резултат е 4 – 0. Той вкарва още един гол отново в приятелска среща срещу [[ФК Шамбли|Шамбли]] след три дена за равенство 2 – 2. На 18 август Симонс е изпратен да тренира с [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|отбора за под 19 години]]. В крайна сметка Шави Симонс прави първата си поява за този сезон за ПСЖ с гол срещу френски клуб. На 3 януари 2022 г. прави първата си [[асистенция]], подаване към [[Килиан Мбапе]]. В края на месеца той пропуска дузпа (6 – 5) срещу [[ОЖК Ница|Ница]] и отпадат в осминафиналите за Купата на Франция. В края на сезона ПСЖ са шампиони на [[Лига 1]] и Симонс получава първата си професионална титла. === ПСВ Айндховен === На 22 юни 2022 г. Симонс подписва 5-годишен договор с нидерландския отбор [[ПСВ Айндховен]]. Въпреки, че е очаквано Симонс да удължи договора си с ПСЖ и по-късно да се присъедини към ПСВ, това не става, защото френския клуб не иска повече сделката с наем. Въпреки това ПСЖ договарят клауза за обратно изкупуване на Шави Симонс за 6 млн. [[евро]] (ок. 11,75 млн. лв.), което се случва по-късно през 2023 г. Симонс вкарва първия си гол за ПСВ в мач срещу [[АФК Аякс|Аякс]] в ежегодишния мач [[Йохан Кройф Шийлд]], който завърша като победа за ПСВ 5 – 3. На 7 август в неговата първа игра за нидерландската висша дивизия [[Ередивизи]] той прави асистенция срещу [[ФК Емен|Емен]]. Прави своя европейски дебют в мач от квалификациите за [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и вкарва в победа 5 – 1 срещу [[ФК Цюрих|Цюрих]] в груповата фаза на [[Лига Европа]] на 6 октомври. Във финала за [[КНВБ Купа|Купата на Нидерландия]] през 2023 г. той прави асистенция, която се оказва решаваща и ПСВ Айндховен побеждават Аякс след дузпи. В последния мач от Ередивизи Шави Симонс вкарва два гола и така осигорява второто място на ПСВ на 28 май 2023 г. С 19 гола, той споделя наградата „Ередивизи Голмайстор“ с [[Анастасиос Дувикас]] от [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. Симонс приключва сезона с 22 гола и 12 асистенции за 48 игри с всички мачове и печели две награди „Ередивизи Играч на месеца“ през август 2022 и март 2023 г. На 16 юли 2023 г. е обявено, че Шави Симонс напуска ПСВ Айндховен и се приготвя да се присъедини отново към Пари Сен Жермен. === Отново с Пари Сен Жермен === На 19 юли 2023 г. Шави Симонс се връща обратно в ПСЖ след като френският отбор задейства клауза за обратно изкупуване на стойност 6 милиона евро.<ref>[https://en.psg.fr/teams/first-team/content/xavi-simons-returns-to-paris-saint-germain-and-is-loaned-out-to-rb-leipzig Xavi Simons returns to Paris Saint-Germain and is loaned out to RB Leipzig], psg.fr, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> ==== Под наем с РБ Лайпциг ==== Веднага след връщането в ПСЖ той е даден под наем в [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] за сезон 2023/24. На него е дадена фланелка с номер 20. На 12 август той прави своя дебют при победа с резултат 3 – 0 над [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]] в турнира за Суперкупата на Германия. На 25 август нидерландецът отбелязва първия си гол за [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. В същия мач той прави две асистенции. Два месеца по-късно – на 25 октомври вкарва първи гол за Шампионската лига в мач завършващ 3 – 1 за Лайпциг срещу [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]. Той получава играч на мача и става най-младия играч, който прави асистенция и вкарва гол в Шампионската лига на възраст от 20 години и 187 дена. Отново срещу Цървена звезда Симонс отбелязва и осигурява място в осминафиналите. В края на сезона има 8 гола и 11 асистенции за 32 мача. Така помага на Лайпциг да завършват четвърти през сезон 2023/24. Споделя наградата за второ място по най-много асистенции за следния сезон в Бундеслигата. На 5 август 2024 г. е отново даден под наем на Лайпциг до края на сезона (2024/25). == Национална кариера == Шави Симонс взима участие в Националния отбор [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 15 години|до 15 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 16 години|16 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 17 години|17 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|19 г.]] и [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 21 години|21 г.]] На 21 октомври 2022 г. той влиза в [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор]] и на 11 ноември е официално извикан за [[Световно първенство по футбол 2022|световното първенство в Катар]] от треньора [[Луис ван Гаал]]. Той е най-младият футболист в отбора на Нидерландия. На 3 декември 2022 г. той прави своя дебют за националния отбор и световното първенство в мача със [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]], който завършва 3 – 1 и става най-младият нидерландец, играл на осминафинали на световно първенство. Той не участва на четвъртфиналите, където губят от [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]. На 24 март 2023 г. Симонс участва в първия си мач за [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|квалификация]] за [[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] срещу [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]]. Той участва във всички мачове за квалификация. През юни 2023 г. той участва във финала на [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|Лигата на нациите]], играейки и на полуфиналите с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. На 29 май 2024 г. е приет в отбора на Нидерландия за Европейското първенство. Той вкарва първия си гол за националния отбор в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]], побеждавайки ги с 4 – 0 на 10 юни. На 10 юли вкарва гол в 7-та минута срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в полуфинали и прави резултата 0 – 1. Въпреки това след головете на [[Хари Кейн]] и [[Оли Уоткинс]] Нидерландия не се класират за [[Финал на Европейско първенство по футбол 2024|финал]] с краен резултат 2 – 1. == Личен живот == Докато е на 13 години Симонс получава първия си рекламен договор с [[Найк|Nike]]. Преминава към [[Адидас|Adidas]] през 2021 г.,<ref>[https://amp.footyheadlines.com/6884511705917146531/ Nike Have Apparently Lost PSG Youngster Xavi Simons], footyheadlines.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> преди да се присъедини към [[Пума АГ|Puma]] през 2023 г. През август 2018 г. участва в реклама на Nike заедно с [[Филипе Коутиньо]], [[Кевин Де Бройне]], [[Неймар]], [[Роналдиньо]], [[Пиер-Емерик Обамеянг]] и [[Андреа Пирло]]. Още през 2019 г., 16-годишният младеж е имал над 2 милиона последователи в [[Инстаграм]]. През март 2020 г. той е включен към списъка на 50-те „деца чудо“ на футбола.<ref>[https://www.goal.com/en-gb/lists/nxgn-2020-the-50-best-wonderkids-in-football/1csxnxdsuupje1kjm3bu4gce8m#9w5fyeqvf56y1ce27l0g5kjhj NxGn 2020: The 50 best wonderkids in football], goal.com, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> == Статистика == === Клубна === *''Информацията е от 23 октомври 2024 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|Сезон !colspan="3"|Лига !colspan="2"|Национ. първ. !colspan="2"|Европ. първ. !colspan="2"|Други първ. !colspan="2"|Общо |- !Дивизия !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3"|[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] |2020/21 |[[Лига 1]] |1||0||1||0||colspan="2"|—||colspan="2"|—||2||0 |- |2021/22 |Лига 1 |6||0||3||0||0||0||0||0||9||0 |- !colspan="2"| Общо !7!!0!!4!!0!!0!!0!!0!!0!!11!!0 |- |[[ПСВ Айндховен|ПСВ]] |2022/23 |[[Ередивизи]] |34||19||4||1||9||1||1||1||48||22 |- |rowspan="3"|[[РБ Лайпциг]] (наем) |2023/24 |[[Първа Бундеслига|Бундеслига]] |32||8||2||0||8||2||1||0||43||10 |- |2024/25 |Бундеслига |7||2||1||1||3||0||colspan="2"|—||11||3 |- !colspan="2"|Общо !39!!10!!3!!1!!11!!2!!1!!0!!54!!13 |- !colspan="3"|Общо за цялата кариера !80!!29!!11!!2!!20!!3!!2!!1!!<span style="color: red">113</span>!!<span style="color: red">35</span> |} === Национална === *''Информацията е от 14 октомври 2024 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" !scope="col"|Национален отбор !scope="col"|Година !scope="col"|Мачове !scope="col"|Голове |- |scope="rowgroup" rowspan="3"|{{Флагче|Нидерландия}}<br>[[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] |scope="row"|2022||1||0 |- |scope="row"|2023||10||0 |- |scope="row"|2024||13||3 |- !scope="row" colspan="2"|Общо!!<span style="color: red">24</span>!!<span style="color: red">3</span> |} ==== Головете ==== {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Гол № !Дата !Място !Мач № !Противник !Резултат !Събитие |- |1 |10 юни 2024 |[[Фейенорд (стадион)|Фейенорд]], [[Ротердам]], [[Нидерландия]] |14 |{{Фб-л|Исландия}} |4 – 0 |Приятелски мач |- |2 |10 юли 2024 |[[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]], [[Германия]] |20 |{{Фб-л|Англия}} |1 – 2 |[[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] – [[Европейско първенство по футбол 2024 – Директни елиминации|Директни елиминации]] |- |3 |7 септември 2024 |[[Стадион Филипс]], [[Айндховен]], Нидерландия |21 |{{Фб-л|Босна и Херцеговина}} |5 – 2 |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25]] – [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25 – Лига А|Лига А]] |} ''Източници:'' <ref>[https://www.flashscore.bg/player/simons-xavi/noo0L9zk/ Шави Симонс (Лайпциг) - Профил на играча], flashscore.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> == Постижения == === Отборни === '''Пари Сен Жермен''' * Шампион на [[Лига 1]]: 2021/22<ref>[https://www.nytimes.com/athletic/4179531/2022/04/22/psg-crowned-ligue-1-champions-after-messi-secures-draw-against-lens/ PSG crowned Ligue 1 champions after Messi secures draw against Lens], nytimes.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа на Франция]]: 2020/21 '''ПСВ Айндховен''' * [[КНВБ Купа|Купа на Нидерландия]]: 2022/23 * [[Йохан Кройф Шийлд]]: 2022 '''РБ Лайпциг''' * [[Суперкупа на Германия]]: 2023 === Индивидуални === * [[Ередивизи]] Играч на месеца: август 2022, март 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-august/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month August], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-march/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month for March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Талант на месеца: януари 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/first-johan-cruijff-talent-of-the-month-award-for-xavi-simons/ First Johan Cruijff Talent of the Month award for Xavi Simons], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Отбор на месеца: август 2022, януари 2023, февруари 2023, март 2023, май 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/eight-clubs-provide-players-for-eredivisie-team-of-the-month-in-january/ Eight clubs provide players for Eredivisie Team of the Month in January], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/ajax-and-psv-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-february/ Ajax and PSV dominate Eredivisie Team of the Month in February], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/sparta-and-az-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-march/ Sparta and AZ dominate Eredivisie Team of the Month in March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/fc-twente-main-supplier-in-mays-eredivisie-team-of-the-month/ FC Twente main supplier in May's Eredivisie Team of the Month], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Голмайстор: 2022/23 (споделено)<ref>[https://www.football-oranje.com/simons-and-douvikas-share-eredivisie-top-scorer-award/ Simons and Douvikas share Eredivisie top scorer award], football-oranje.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа Йохан Кройф]]: 2022/23<ref>[https://eredivisie.eu/news/orkun-kokcu-fenna-kalma-xavi-simons-and-esmee-brugts-are-the-big-winners-of-the-eredivisie-awards/ Orkun Kökcü, Fenna Kalma, Xavi Simons and Esmee Brugts are the big winners of the Eredivisie Awards], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] Гол на месеца: септември 2023, януари 2024<ref>[https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/goal-of-the-month-vote-17205 Harry Kane wins Bundesliga Goal of the Season 2023/24!], bundesliga.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Бундеслига Новобранец на месеца: декември 2023, април 2024<ref>[https://www.rookie-award.com/?lang=en Bundesliga Rookie Award], rookie-award.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * ВДВ Бундеслига Отбор на сезона: 2023/24<ref>[https://www.spielergewerkschaft.de/de/vdv/news/244/Aktuelles-%7C-VDV-11-%7C-Wahlergebnisse.htm Florian Wirtz ist VDV-Spieler der Saison], spielergewerkschaft.de, Посетен на 13 септември 2024 г. <small>(на немски)</small></ref> [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на РБ Лайпциг]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Xavi Simons|1240274458}} 5ne5oxrcl7huyh6pmclgpuuubukzbjt 12415977 12415970 2024-11-18T16:55:00Z Like the windows 306705 /* Отборни */Български източници 12415977 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Нидерландия}} Шави Симонс | снимка = Xavi-simons-paris (cropped2).jpg | описание = Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] през 2020 г. | прякор = | цяло име = Шави Куентин Шей Симонс | град на раждане = [[Амстердам]], провинция [[Северна Холандия]] | държава на раждане = {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 179 см | пост = [[Полузащитник#Крило|Крило]], [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] | номер на фланелката = 10 | договор до = | юношески години = 2008 – 2010<br>2010 – 2019<br>2019 – 2022 | юношески отбори = {{Флагче|Испания}} КД Тейдър<br>{{Флагче|Испания}} [[ФК „Барселона“|Барселона]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] | години = 2021 – 2022<br>2022 – 2023<br>2023 –<br>2023 – | отбори = {{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]<br>{{Флагче|Германия}} [[РБ Лайпциг]] * | мачове = 7<br>34<br>0<br>39 | голове = (0)<br>(19)<br>(0)<br>(10) | национален отбор години = 2018<br>2019<br>2019<br>2021<br>2022<br>2022 – | национален отбор = {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ15|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ16|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ17|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ19|Нидерландия}}<br>{{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ21|Нидерландия}}<br> {{Флагче|Нидерландия}} {{имеНОФ|Нидерландия}} | национален отбор мачове = 5<br>3<br>6<br>6<br>2<br>24 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(3)<br>(3)<br>(0)<br>(3) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = 19 октомври 2024 г | посл_нац_отбор = 14 октомври 2024 г | наем = да }} '''Шави Куентин Шей Симонс''' ({{lang|nl|Xavi Quentin Shay Simons}}) е [[Нидерландци|нидерландски]] [[футболист]], който играе като [[Полузащитник#Крило|крило]] или [[Полузащитник#Офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]] за [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] (под наем) и [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор на Нидерландия]]. == Ранен живот == Шави Симонс е роден в [[Амстердам]] на [[21 април]] [[2003]] г. Син на Пеги Симонс и нидерландския футболист [[Регилио Симонс]]. По-големият брат на Шави, Фаустино, който също е футболист, е роден на същата дата 7 години по-рано.<ref>[https://footballbiography.com/xavi-simons-football-journey-childhood-to-professional/ Childhood Dreams Fueled by His Dad: Xavi Simons' Football Story], footballbiography.com, Посетен на 18 август 2024 г.</ref> == Клубна кариера == === Ранна кариера === Симонс влиза в младежкия отбор на [[ФК „Барселона“|Барселона]] след като напуска КД Тейдър през 2010 г. Той бързо става един от най-високо оценените млади играчи на каталонския клуб. Не един път английският отбор [[ФК „Челси“|Челси]] се опитва да го подпише още в млада възраст, но той отказва. === Пари Сен Жермен === [[Файл:Lens - PSG (10-09-2020) 27.jpg|мини|Симонс с [[ФК Пари Сен Жермен|ПСЖ]] през септември 2020 г.]] През 2019 г. се премества в парижкия отбор [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]], след като не успява да поднови договора си с Барселона. На 10 февруари 2021 г. той прави своя професионален дебют в мач срещу [[СМ Кан|Кан]] за [[Купа на Франция|Купата на Франция]] влизайки като резерва. ПСЖ печелят с 1 – 0. Прави дебюта си в [[Лига 1]] отново като резерва с победа 4 – 1 срещу [[РК Страсбург|Страсбург]] два месеца по-късно. На 19 май 2021 г. Симонс печели първата си професионална купа, Купата на Франция. През сезон 2021/22 той участва в подготовката преди началото на сезона на мениджъра [[Маурисио Почетино]]. На 14 юли 2021 г. влиза като резерва и отбелязва гол срещу [[ФК Льо Ман|Льо Ман]] в приятелски мач, чийто финален резултат е 4 – 0. Той вкарва още един гол отново в приятелска среща срещу [[ФК Шамбли|Шамбли]] след три дена за равенство 2 – 2. На 18 август Симонс е изпратен да тренира с [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|отбора за под 19 години]]. В крайна сметка Шави Симонс прави първата си поява за този сезон за ПСЖ с гол срещу френски клуб. На 3 януари 2022 г. прави първата си [[асистенция]], подаване към [[Килиан Мбапе]]. В края на месеца той пропуска дузпа (6 – 5) срещу [[ОЖК Ница|Ница]] и отпадат в осминафиналите за Купата на Франция. В края на сезона ПСЖ са шампиони на [[Лига 1]] и Симонс получава първата си професионална титла. === ПСВ Айндховен === На 22 юни 2022 г. Симонс подписва 5-годишен договор с нидерландския отбор [[ПСВ Айндховен]]. Въпреки, че е очаквано Симонс да удължи договора си с ПСЖ и по-късно да се присъедини към ПСВ, това не става, защото френския клуб не иска повече сделката с наем. Въпреки това ПСЖ договарят клауза за обратно изкупуване на Шави Симонс за 6 млн. [[евро]] (ок. 11,75 млн. лв.), което се случва по-късно през 2023 г. Симонс вкарва първия си гол за ПСВ в мач срещу [[АФК Аякс|Аякс]] в ежегодишния мач [[Йохан Кройф Шийлд]], който завърша като победа за ПСВ 5 – 3. На 7 август в неговата първа игра за нидерландската висша дивизия [[Ередивизи]] той прави асистенция срещу [[ФК Емен|Емен]]. Прави своя европейски дебют в мач от квалификациите за [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] и вкарва в победа 5 – 1 срещу [[ФК Цюрих|Цюрих]] в груповата фаза на [[Лига Европа]] на 6 октомври. Във финала за [[КНВБ Купа|Купата на Нидерландия]] през 2023 г. той прави асистенция, която се оказва решаваща и ПСВ Айндховен побеждават Аякс след дузпи. В последния мач от Ередивизи Шави Симонс вкарва два гола и така осигорява второто място на ПСВ на 28 май 2023 г. С 19 гола, той споделя наградата „Ередивизи Голмайстор“ с [[Анастасиос Дувикас]] от [[ФК „Утрехт“|Утрехт]]. Симонс приключва сезона с 22 гола и 12 асистенции за 48 игри с всички мачове и печели две награди „Ередивизи Играч на месеца“ през август 2022 и март 2023 г. На 16 юли 2023 г. е обявено, че Шави Симонс напуска ПСВ Айндховен и се приготвя да се присъедини отново към Пари Сен Жермен. === Отново с Пари Сен Жермен === На 19 юли 2023 г. Шави Симонс се връща обратно в ПСЖ след като френският отбор задейства клауза за обратно изкупуване на стойност 6 милиона евро.<ref>[https://en.psg.fr/teams/first-team/content/xavi-simons-returns-to-paris-saint-germain-and-is-loaned-out-to-rb-leipzig Xavi Simons returns to Paris Saint-Germain and is loaned out to RB Leipzig], psg.fr, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> ==== Под наем с РБ Лайпциг ==== Веднага след връщането в ПСЖ той е даден под наем в [[РБ Лайпциг|Лайпциг]] за сезон 2023/24. На него е дадена фланелка с номер 20. На 12 август той прави своя дебют при победа с резултат 3 – 0 над [[ФК Байерн (Мюнхен)|Байерн Мюнхен]] в турнира за Суперкупата на Германия. На 25 август нидерландецът отбелязва първия си гол за [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. В същия мач той прави две асистенции. Два месеца по-късно – на 25 октомври вкарва първи гол за Шампионската лига в мач завършващ 3 – 1 за Лайпциг срещу [[ФК Цървена звезда|Цървена звезда]]. Той получава играч на мача и става най-младия играч, който прави асистенция и вкарва гол в Шампионската лига на възраст от 20 години и 187 дена. Отново срещу Цървена звезда Симонс отбелязва и осигурява място в осминафиналите. В края на сезона има 8 гола и 11 асистенции за 32 мача. Така помага на Лайпциг да завършват четвърти през сезон 2023/24. Споделя наградата за второ място по най-много асистенции за следния сезон в Бундеслигата. На 5 август 2024 г. е отново даден под наем на Лайпциг до края на сезона (2024/25). == Национална кариера == Шави Симонс взима участие в Националния отбор [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 15 години|до 15 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 16 години|16 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 17 години|17 г.]], [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 19 години|19 г.]] и [[Юношески национален отбор на Нидерландия по футбол до 21 години|21 г.]] На 21 октомври 2022 г. той влиза в [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|националния отбор]] и на 11 ноември е официално извикан за [[Световно първенство по футбол 2022|световното първенство в Катар]] от треньора [[Луис ван Гаал]]. Той е най-младият футболист в отбора на Нидерландия. На 3 декември 2022 г. той прави своя дебют за националния отбор и световното първенство в мача със [[Национален отбор по футбол на САЩ|САЩ]], който завършва 3 – 1 и става най-младият нидерландец, играл на осминафинали на световно първенство. Той не участва на четвъртфиналите, където губят от [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]. На 24 март 2023 г. Симонс участва в първия си мач за [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024|квалификация]] за [[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] срещу [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]]. Той участва във всички мачове за квалификация. През юни 2023 г. той участва във финала на [[Лига на нациите на УЕФА 2022/23|Лигата на нациите]], играейки и на полуфиналите с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. На 29 май 2024 г. е приет в отбора на Нидерландия за Европейското първенство. Той вкарва първия си гол за националния отбор в приятелски мач срещу [[Национален отбор по футбол на Исландия|Исландия]], побеждавайки ги с 4 – 0 на 10 юни. На 10 юли вкарва гол в 7-та минута срещу [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] в полуфинали и прави резултата 0 – 1. Въпреки това след головете на [[Хари Кейн]] и [[Оли Уоткинс]] Нидерландия не се класират за [[Финал на Европейско първенство по футбол 2024|финал]] с краен резултат 2 – 1. == Личен живот == Докато е на 13 години Симонс получава първия си рекламен договор с [[Найк|Nike]]. Преминава към [[Адидас|Adidas]] през 2021 г.,<ref>[https://amp.footyheadlines.com/6884511705917146531/ Nike Have Apparently Lost PSG Youngster Xavi Simons], footyheadlines.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> преди да се присъедини към [[Пума АГ|Puma]] през 2023 г. През август 2018 г. участва в реклама на Nike заедно с [[Филипе Коутиньо]], [[Кевин Де Бройне]], [[Неймар]], [[Роналдиньо]], [[Пиер-Емерик Обамеянг]] и [[Андреа Пирло]]. Още през 2019 г., 16-годишният младеж е имал над 2 милиона последователи в [[Инстаграм]]. През март 2020 г. той е включен към списъка на 50-те „деца чудо“ на футбола.<ref>[https://www.goal.com/en-gb/lists/nxgn-2020-the-50-best-wonderkids-in-football/1csxnxdsuupje1kjm3bu4gce8m#9w5fyeqvf56y1ce27l0g5kjhj NxGn 2020: The 50 best wonderkids in football], goal.com, Посетен на 19 август 2024 г.</ref> == Статистика == === Клубна === *''Информацията е от 23 октомври 2024 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" !rowspan="2"|Отбор !rowspan="2"|Сезон !colspan="3"|Лига !colspan="2"|Национ. първ. !colspan="2"|Европ. първ. !colspan="2"|Други първ. !colspan="2"|Общо |- !Дивизия !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3"|[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] |2020/21 |[[Лига 1]] |1||0||1||0||colspan="2"|—||colspan="2"|—||2||0 |- |2021/22 |Лига 1 |6||0||3||0||0||0||0||0||9||0 |- !colspan="2"| Общо !7!!0!!4!!0!!0!!0!!0!!0!!11!!0 |- |[[ПСВ Айндховен|ПСВ]] |2022/23 |[[Ередивизи]] |34||19||4||1||9||1||1||1||48||22 |- |rowspan="3"|[[РБ Лайпциг]] (наем) |2023/24 |[[Първа Бундеслига|Бундеслига]] |32||8||2||0||8||2||1||0||43||10 |- |2024/25 |Бундеслига |7||2||1||1||3||0||colspan="2"|—||11||3 |- !colspan="2"|Общо !39!!10!!3!!1!!11!!2!!1!!0!!54!!13 |- !colspan="3"|Общо за цялата кариера !80!!29!!11!!2!!20!!3!!2!!1!!<span style="color: red">113</span>!!<span style="color: red">35</span> |} === Национална === *''Информацията е от 14 октомври 2024 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" !scope="col"|Национален отбор !scope="col"|Година !scope="col"|Мачове !scope="col"|Голове |- |scope="rowgroup" rowspan="3"|{{Флагче|Нидерландия}}<br>[[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Нидерландия]] |scope="row"|2022||1||0 |- |scope="row"|2023||10||0 |- |scope="row"|2024||13||3 |- !scope="row" colspan="2"|Общо!!<span style="color: red">24</span>!!<span style="color: red">3</span> |} ==== Головете ==== {| class="wikitable" style="text-align: center;" !Гол № !Дата !Място !Мач № !Противник !Резултат !Събитие |- |1 |10 юни 2024 |[[Фейенорд (стадион)|Фейенорд]], [[Ротердам]], [[Нидерландия]] |14 |{{Фб-л|Исландия}} |4 – 0 |Приятелски мач |- |2 |10 юли 2024 |[[Сигнал Идуна Парк]], [[Дортмунд]], [[Германия]] |20 |{{Фб-л|Англия}} |1 – 2 |[[Европейско първенство по футбол 2024|Евро 2024]] – [[Европейско първенство по футбол 2024 – Директни елиминации|Директни елиминации]] |- |3 |7 септември 2024 |[[Стадион Филипс]], [[Айндховен]], Нидерландия |21 |{{Фб-л|Босна и Херцеговина}} |5 – 2 |[[Лига на нациите на УЕФА 2024/25]] – [[Лига на нациите на УЕФА 2024/25 – Лига А|Лига А]] |} ''Източници:'' <ref>[https://www.flashscore.bg/player/simons-xavi/noo0L9zk/ Шави Симонс (Лайпциг) - Профил на играча], flashscore.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> == Постижения == === Отборни === '''Пари Сен Жермен''' * Шампион на [[Лига 1]]: 2021/22<ref>[https://www.flashscore.bg/soccer/france/ligue-1-2021-2022/results/ Лига 1 2021/2022 резултати, Футбол Франция - Flashscore], flashscore.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> * [[Купа на Франция]]: 2020/21<ref>[https://www.flashscore.bg/soccer/france/coupe-de-france-2020-2021/#/EsZnfHkK/draw Купа на Франция 2020/2021 резултати, Футбол Франция - Flashscore], flashscore.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> '''ПСВ Айндховен''' * [[КНВБ Купа|Купа на Нидерландия]]: 2022/23<ref>[https://bntnews.bg/news/psv-aindhoven-specheli-kupata-na-niderlandiya-1231899news.html ПСВ Айндховен спечели Купата на Нидерландия], bntnews.bg, Посетен на 18 ноември 2024 г.</ref> * [[Йохан Кройф Шийлд]]: 2022 '''РБ Лайпциг''' * [[Суперкупа на Германия]]: 2023 === Индивидуални === * [[Ередивизи]] Играч на месеца: август 2022, март 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-august/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month August], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/xavi-simons-named-as-eredivisie-player-of-the-month-for-march/ Xavi Simons named as Eredivisie Player of the Month for March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Талант на месеца: януари 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/first-johan-cruijff-talent-of-the-month-award-for-xavi-simons/ First Johan Cruijff Talent of the Month award for Xavi Simons], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Отбор на месеца: август 2022, януари 2023, февруари 2023, март 2023, май 2023<ref>[https://eredivisie.eu/news/eight-clubs-provide-players-for-eredivisie-team-of-the-month-in-january/ Eight clubs provide players for Eredivisie Team of the Month in January], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/ajax-and-psv-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-february/ Ajax and PSV dominate Eredivisie Team of the Month in February], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/sparta-and-az-dominate-eredivisie-team-of-the-month-in-march/ Sparta and AZ dominate Eredivisie Team of the Month in March], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref><ref>[https://eredivisie.eu/news/fc-twente-main-supplier-in-mays-eredivisie-team-of-the-month/ FC Twente main supplier in May's Eredivisie Team of the Month], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Ередивизи Голмайстор: 2022/23 (споделено)<ref>[https://www.football-oranje.com/simons-and-douvikas-share-eredivisie-top-scorer-award/ Simons and Douvikas share Eredivisie top scorer award], football-oranje.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Купа Йохан Кройф]]: 2022/23<ref>[https://eredivisie.eu/news/orkun-kokcu-fenna-kalma-xavi-simons-and-esmee-brugts-are-the-big-winners-of-the-eredivisie-awards/ Orkun Kökcü, Fenna Kalma, Xavi Simons and Esmee Brugts are the big winners of the Eredivisie Awards], eredivisie.eu, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] Гол на месеца: септември 2023, януари 2024<ref>[https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/goal-of-the-month-vote-17205 Harry Kane wins Bundesliga Goal of the Season 2023/24!], bundesliga.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * Бундеслига Новобранец на месеца: декември 2023, април 2024<ref>[https://www.rookie-award.com/?lang=en Bundesliga Rookie Award], rookie-award.com, Посетен на 13 септември 2024 г.</ref> * ВДВ Бундеслига Отбор на сезона: 2023/24<ref>[https://www.spielergewerkschaft.de/de/vdv/news/244/Aktuelles-%7C-VDV-11-%7C-Wahlergebnisse.htm Florian Wirtz ist VDV-Spieler der Saison], spielergewerkschaft.de, Посетен на 13 септември 2024 г. <small>(на немски)</small></ref> [[Категория:Нидерландски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] [[Категория:Футболисти на РБ Лайпциг]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Xavi Simons|1240274458}} ojt46e8mlrg3i278fmep9ethigk2ffn 0 869637 12416548 12411432 2024-11-19T08:16:10Z Станислав Николаев 13436 12416548 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“|снимка=NTSBAsiana214Fuselage2.jpg|описание=Останките от „[[Боинг 777]]“ на [[Международно летище Сан Франциско|международното летище „Сан Франциско“]] ден след катастрофата.|дата=[[6 юли]] [[2013]] г.|място=[[Международно летище Сан Франциско|Международно летище „Сан Франциско“]], [[Калифорния]], [[САЩ]]|причина=Разбива се по време на финалния подход|тип1=„[[Боинг 777|Боинг 777-28EER]]“|авиокомпания1=„[[Ейжиана Еърлайнс]]“|кодово име1=HL7742|маршрут1=[[Сеул]] – [[Сан Франциско]]|пътници1=291|екипаж1=16|загинали1=3|оцелели1=304}} '''Полет 214 на „Ейжиана Еърлайнс“''' е редовен презокеански пътнически полет от [[Международно летище Инчон|международно летище „Инчон“]] близо до [[Сеул]], [[Южна Корея]]. Сутринта на 6 юли 2013 г. „[[Боинг 777|Боинг 777-28EER]]“, който изпълнява полета, се разбива при последния подход към [[Международно летище Сан Франциско|международното летище в „Сан Франциско“]] в [[Съединените американски щати]]. От 307 души на борда 3-ма загиват; други 187 са ранени, 49 от които тежко.{{sfn|NTSB|2013|p=1}} Сред тежко ранените са четири стюардеси, които са изхвърлени на пистата, докато все още са закопчани на седалките си, в момент в който опашната част се отчупва след удар в крайбрежна стена близо до пистата.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bizjournals.com/chicago/news/2013/07/09/inside-united-flight-885-a-pilots.html?page=all|заглавие=Inside United Flight 885: A pilot's gripping account|фамилно_име=Lazare|първо_име=Lewis|дата=2013-07-09|издател=bizjournals.com|език=en|достъп_дата=2024-09-09}}</ref> Това е първата фатална катастрофа на „Боинг 777“, откакто този тип самолет влиза в експлоатация през 1995 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/320718|заглавие=Accident description (Type: Boeing 777-28EER, Operator: Asiana Airlines, Registration: HL7742, C/n / msn: 29171/553)|автор=Aviation Safety Network|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-09-09}}</ref> Разследването на Националния съвет за безопасност на транспорта на Съединените американски щати стига до заключението, че инцидентът е причинен от неправилното управление на финалния подход на самолета от екипажа. Недостатъците в документацията на „[[Боинг]]“ за сложни системи за контрол на полета и в обучението на пилотите на „[[Ейжиана Еърлайнс]]“ също са посочени като допринасящи фактори.{{sfn|NTSB|2014|p=129}} == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] * [[Полет 38 на „Бритиш Еъруейс“]] * [[Полет 1951 на „Търкиш Еърлайнс“]] * [[Полет 904 на „Лайън Еър“]] * [[Полет 801 на „Кориън Еър“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|last=NTSB|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|title=Descent Below Visual Glidepath and Impact With Seawall, Asiana Airlines Flight 214, Boeing 777-200ER, HL7742, San Francisco, California, July 6, 2013|url=https://www.ntsb.gov/investigations/AccidentReports/Reports/AAR1401.pdf|accessdate=2024-09-09|edition=|year=2013|publisher=National Transportation Safety Board|location=|lang=en|lang-hide=|isbn=|doi=|pages=|quote=}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20130726153906/http://flyasiana.com/notice/notice_en.asp Информация за инцидента] {{Превод от|en|UAsiana Airlines Flight 214|1244053620}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в САЩ]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2013 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 777“]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]] 6eui4hyf65m30is4ybgajuc6jit2p6e 0 869788 12415742 12367876 2024-11-18T12:48:44Z MICHELANGELO 50340 /* Финали */ 12415742 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Болоня Аутдор | име-оригинал = Bologna Outdoor | град = [[Болоня]] | държава = {{флагче|Италия}} [[Италия]] | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1985 | закрит = 1998 | уебсайт = | atp_категория = 1985–1989 Гран При Тур<br>1990–1998 ATP Тур | atp_състезатели = 32 сингъл<br>16 двойки | atp_пари = | wta_категория = | wta_състезатели = | wta_пари = }} '''Болоня Аутдор''' ({{lang|it|Bologna Outdoor}}) е професионален турнир по тенис, провеждан в [[Болоня]], [[Италия]]. == История == Болоня Аутдор е тенис турнир известен също със спонсорskoto си име Internazionali di Tennis Carisbo. Турнирът е за мъже и се играе от 1985 до 1998 г., част е от веригите Гранд При и ATP Тур, провежда се от 1985 до 1998 г. в Болоня, Италия и се играе на открити клей кортове. Турнирът е наследник на по-ранния комбиниран турнир Bologna International, провеждан от 1951 до 1967 г. на клей на открито. == Финали == {| border="2" cellpadding="2" cellspacing="0" style="margin: 1em 1em 1em 0; font-size: 95%; background: #f9f9f9; border: 1px #aaa solid; border-collapse: collapse;" |- bgcolor="#efefef" ! Година !! Шампион !! Финалист !! Резултат |- | 1998 || {{флагче|Испания}} '''[[Хулиан Алонсо]]''' || {{флагче|Мароко}} [[Карим Алами]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 1997 || {{флагче|Испания}} '''[[Феликс Мантиля]]''' || {{флагче|Бразилия}} [[Густаво Куертен]] || 4 – 6, 6 – 2, 6 – 1 |- | 1996 || {{флагче|Испания}} '''[[Алберто Берасатеги]]''' || {{флагче|Испания}} [[Карлос Коста]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1995 || {{флагче|Чили}} '''[[Марсело Риос]]''' || {{флагче|Уругвай}} [[Марсело Филипини]] || 6 – 2, 6 – 3 |- | 1994 || {{флагче|Испания}} '''[[Хавиер Санчес]]''' || {{флагче|Испания}} [[Алберто Берасатеги]] || 7 – 6, 4 – 6, 6 – 3 |- | 1993 || {{флагче|Испания}} '''[[Жорди Бурильо]]''' || {{флагче|Русия}} [[Андрей Черкасов]] || 7 – 6, 6 – 7, 6 – 1 |- | 1992 || {{флагче|Бразилия}} '''[[Хайме Онсинс]]''' || {{флагче|Италия}} [[Ренцо Фурлан]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|Италия}} '''[[Паоло Кане]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Ян Гунарсон]] || 5 – 7, 6 – 3, 7 – 5 |- | 1990 || {{флагче|Австралия}} '''[[Ричард Фромберг]]''' || {{флагче|Швейцария}} [[Марк Росе]] || 4 – 6, 6 – 4, 7 – 6 |- | 1989 || {{флагче|Испания}} '''[[Хавиер Санчес]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Франко Давин]] || 6 – 1, 6 – 0 |- | 1988 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Алберто Мансини]]''' || {{флагче|Испания}} [[Емилио Санчес]] || 7 – 5, 7 – 6 |- | 1987 || {{флагче|Швеция}} '''[[Кент Карлсон]]''' || {{флагче|Испания}} [[Емилио Санчес]] || 6 – 2, 6 – 1 |- | 1986 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Мартин Хайте]]''' || {{флагче|Италия}} [[Паоло Кане]] || 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4 |- | 1985 || {{флагче|Франция}} '''[[Тиери Туласне]]''' || {{флагче|Италия}} [[Клаудио Паната]] || 6 – 2, 6 – 0 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.atpworldtour.com/Scores/Archive-Event-Calendar.aspx ATP Results Archive] [[Категория:Болоня Аутдор| ]] [[Категория:Турнири по тенис в Италия]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] [[Категория:Основани в Италия през 1985 година]] gg3r2iqi55u6wsnr83uvn7fngmr3ikb 0 869865 12416269 12410471 2024-11-18T20:44:49Z Nikolai Boyanov 270141 Nikolai Boyanov премести страница „[[Боровинков сироп (сериал, Турция)]]“ като „[[Шербет от боровинки]]“: Официално заглавие на български 12410471 wikitext text/x-wiki {{сериал}} '''Боровинков сироп''' (на [[турски]]: Kızılcık Şerbeti) е турски драматичен телевизионен сериал, продуциран от Gold Film, чийто първи епизод е излъчен на 28 октомври 2022 г., режисиран от Хакан Кървавач и по сценарий на Мелис Дживелек и Зейнеп Гюр. Главните роли се изпълняват от Баръш Кълъч, Еврим Алася, Съла Тюркоглу, Сибел Ташчъоглу, Догукан Гюнгьор и Ахмет Мюмтаз Тайлан.<ref>[https://web.archive.org/web/20221027210045/https://boxofficeturkiye.com/haber/kizilcik-serbeti-dizisinin-cekimleri-basladi--4532]</ref> == Актьорски състав == * Баръш Кълъч – Йомер Юнал/Бекир Юнал * Еврим Алася – Къвълджъм Арслан Юнал * Съла Тюркоглу – Дога Коркмаз * Сетар Танръйоген – Абдулах Юнал * Ахмет Мюмтаз Тайлан – Абдулах Юнал * Сибел Ташчъоглу – Пембе Юнал * Догукан Гюнгьор – Фатих Юнал * Джерен Ялазоглу Каракоч – Нурсема Юнал * Алийе Узунатаган – Сьонмез Арслан * Фейза Дживелек – Нилай Юнал * Емрах Алтънтопрак – Мустафа Юнал * Рахимджан Капкап – Метехан Юнал * Йозлем Чакар – Севилай * Сойдан Сойдаш – Кайхан Коркмаз * Севим Ердоган – Леман Коркмаз * Вургун Адалайъ – Юсуф * Бахтияр Мемили – Зюлкар * Йозге Йозаджар – Гьоркем Ердем Юнал * Мурат Ерджанлъ – Ресул Ердем * Хасан Емре Авджъ – Гьокхан Ердем * Каан Ташанер – Гирай Шифаджъгил * Шебнем Бозоклу – Мерием/Мери * Фърат Челик – Джемал * Шебнем Дьонмез – Хевес Шифаджъгил * Сервет Пандур – Асуде * Батухан Юзгюлеч – Фируз * Фарах Зейнеп Абдулах – Дилруба * Ажда Пекан – себе си * Мерич Кескин – Хамийет * Орал Йозер – Джан * Туана Гизем Узунлар – Йелиз * Ферай Даръджъ – Фатма * Алара Бозбей – Еджем * Мурат Тавлъ – Ихсан * Аслъ Йобекчи – Букет * Ийт Дикмен – Сердар * Беркай Акдемир – Ибрахим * Илкай Акдаглъ – Хамди * Гюлай Гюр – Санийе * Ебру Дестан – Хелин * Айсун Демир Куртулду – Неслихан * Сема Йозтюрк – Азра * Кайра Шеноджак – Ертугрул Исламоглу * Гизем Янък – Михри Исламоглу * Сенем Шахин – Фазъла Ердем * Хатидже Дениз – Бегюм * Ийт Киразджъ – Рюзгяр Йенер * Серкан Тънмаз – Умут Кърач * Селин Тюркмен – Чимен Коркмаз * Мюжде Узман – Алев Арслан == Излъчване == {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! | Начало на сезона ! | Край на сезона ! | Всички епизоди ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 29 |align="center"| 28 октомври 2022 |align="center"| 9 юни 2023 |align="center"| 1 – 29 |align="center"| 2022 – 2023 |align="center"| Show TV |align="center"| петък (20:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 37 |align="center"| 15 септември 2023 |align="center"| 7 юни 2024 |align="center"| 30 – 66 |align="center"| 2023 – 2024 |align="center"| Show TV |align="center"| петък (20:00) |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| 9 |align="center"| 13 септември 2024 |align="center"| |align="center"| 67 – |align="center"| 2024 – |align="center"| Show TV |align="center"| петък (20:00) |- |} == В България == В България сериалът ще започне да се излъчва от 9 декември по [[Диема Фемили]] под името ,,Шербет от боровинки”. {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! | Начало на сезона ! | Край на сезона ! | Всички епизоди ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 95 |align="center"| 9 декември 2024 |align="center"| 2025 |align="center"| 1 – 95 |align="center"| 2024 – 2025 |align="center"| Диема Фемили |align="center"| всеки делник (22:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 119 |align="center"| |align="center"| |align="center"| 96 – 214 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| 215 – |align="center"| |align="center"| |align="center"| |- |} == Източници == {{мъниче|сериал|турция}} {{Турски сериали}} [[Категория:Турски сериали]] nsmkklzpdsupli2rp6vajsaueo3zxer 12416271 12416269 2024-11-18T20:45:26Z Nikolai Boyanov 270141 12416271 wikitext text/x-wiki {{сериал}} '''Шербет от боровинки''' (на [[турски]]: Kızılcık Şerbeti) е турски драматичен телевизионен сериал, продуциран от Gold Film, чийто първи епизод е излъчен на 28 октомври 2022 г., режисиран от Хакан Кървавач и по сценарий на Мелис Дживелек и Зейнеп Гюр. Главните роли се изпълняват от Баръш Кълъч, Еврим Алася, Съла Тюркоглу, Сибел Ташчъоглу, Догукан Гюнгьор и Ахмет Мюмтаз Тайлан.<ref>[https://web.archive.org/web/20221027210045/https://boxofficeturkiye.com/haber/kizilcik-serbeti-dizisinin-cekimleri-basladi--4532]</ref> == Актьорски състав == * Баръш Кълъч – Йомер Юнал/Бекир Юнал * Еврим Алася – Къвълджъм Арслан Юнал * Съла Тюркоглу – Дога Коркмаз * Сетар Танръйоген – Абдулах Юнал * Ахмет Мюмтаз Тайлан – Абдулах Юнал * Сибел Ташчъоглу – Пембе Юнал * Догукан Гюнгьор – Фатих Юнал * Джерен Ялазоглу Каракоч – Нурсема Юнал * Алийе Узунатаган – Сьонмез Арслан * Фейза Дживелек – Нилай Юнал * Емрах Алтънтопрак – Мустафа Юнал * Рахимджан Капкап – Метехан Юнал * Йозлем Чакар – Севилай * Сойдан Сойдаш – Кайхан Коркмаз * Севим Ердоган – Леман Коркмаз * Вургун Адалайъ – Юсуф * Бахтияр Мемили – Зюлкар * Йозге Йозаджар – Гьоркем Ердем Юнал * Мурат Ерджанлъ – Ресул Ердем * Хасан Емре Авджъ – Гьокхан Ердем * Каан Ташанер – Гирай Шифаджъгил * Шебнем Бозоклу – Мерием/Мери * Фърат Челик – Джемал * Шебнем Дьонмез – Хевес Шифаджъгил * Сервет Пандур – Асуде * Батухан Юзгюлеч – Фируз * Фарах Зейнеп Абдулах – Дилруба * Ажда Пекан – себе си * Мерич Кескин – Хамийет * Орал Йозер – Джан * Туана Гизем Узунлар – Йелиз * Ферай Даръджъ – Фатма * Алара Бозбей – Еджем * Мурат Тавлъ – Ихсан * Аслъ Йобекчи – Букет * Ийт Дикмен – Сердар * Беркай Акдемир – Ибрахим * Илкай Акдаглъ – Хамди * Гюлай Гюр – Санийе * Ебру Дестан – Хелин * Айсун Демир Куртулду – Неслихан * Сема Йозтюрк – Азра * Кайра Шеноджак – Ертугрул Исламоглу * Гизем Янък – Михри Исламоглу * Сенем Шахин – Фазъла Ердем * Хатидже Дениз – Бегюм * Ийт Киразджъ – Рюзгяр Йенер * Серкан Тънмаз – Умут Кърач * Селин Тюркмен – Чимен Коркмаз * Мюжде Узман – Алев Арслан == Излъчване == {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! | Начало на сезона ! | Край на сезона ! | Всички епизоди ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 29 |align="center"| 28 октомври 2022 |align="center"| 9 юни 2023 |align="center"| 1 – 29 |align="center"| 2022 – 2023 |align="center"| Show TV |align="center"| петък (20:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 37 |align="center"| 15 септември 2023 |align="center"| 7 юни 2024 |align="center"| 30 – 66 |align="center"| 2023 – 2024 |align="center"| Show TV |align="center"| петък (20:00) |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| 9 |align="center"| 13 септември 2024 |align="center"| |align="center"| 67 – |align="center"| 2024 – |align="center"| Show TV |align="center"| петък (20:00) |- |} == В България == В България сериалът ще започне да се излъчва от 9 декември по [[Диема Фемили]] под името ,,Шербет от боровинки”. {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! | Начало на сезона ! | Край на сезона ! | Всички епизоди ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 95 |align="center"| 9 декември 2024 |align="center"| 2025 |align="center"| 1 – 95 |align="center"| 2024 – 2025 |align="center"| Диема Фемили |align="center"| всеки делник (22:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 119 |align="center"| |align="center"| |align="center"| 96 – 214 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| 215 – |align="center"| |align="center"| |align="center"| |- |} == Източници == {{мъниче|сериал|турция}} {{Турски сериали}} [[Категория:Турски сериали]] 4yipug3i8n324bxipb02r3aw0es29ah 12416273 12416271 2024-11-18T20:45:54Z Nikolai Boyanov 270141 /* В България */ 12416273 wikitext text/x-wiki {{сериал}} '''Шербет от боровинки''' (на [[турски]]: Kızılcık Şerbeti) е турски драматичен телевизионен сериал, продуциран от Gold Film, чийто първи епизод е излъчен на 28 октомври 2022 г., режисиран от Хакан Кървавач и по сценарий на Мелис Дживелек и Зейнеп Гюр. Главните роли се изпълняват от Баръш Кълъч, Еврим Алася, Съла Тюркоглу, Сибел Ташчъоглу, Догукан Гюнгьор и Ахмет Мюмтаз Тайлан.<ref>[https://web.archive.org/web/20221027210045/https://boxofficeturkiye.com/haber/kizilcik-serbeti-dizisinin-cekimleri-basladi--4532]</ref> == Актьорски състав == * Баръш Кълъч – Йомер Юнал/Бекир Юнал * Еврим Алася – Къвълджъм Арслан Юнал * Съла Тюркоглу – Дога Коркмаз * Сетар Танръйоген – Абдулах Юнал * Ахмет Мюмтаз Тайлан – Абдулах Юнал * Сибел Ташчъоглу – Пембе Юнал * Догукан Гюнгьор – Фатих Юнал * Джерен Ялазоглу Каракоч – Нурсема Юнал * Алийе Узунатаган – Сьонмез Арслан * Фейза Дживелек – Нилай Юнал * Емрах Алтънтопрак – Мустафа Юнал * Рахимджан Капкап – Метехан Юнал * Йозлем Чакар – Севилай * Сойдан Сойдаш – Кайхан Коркмаз * Севим Ердоган – Леман Коркмаз * Вургун Адалайъ – Юсуф * Бахтияр Мемили – Зюлкар * Йозге Йозаджар – Гьоркем Ердем Юнал * Мурат Ерджанлъ – Ресул Ердем * Хасан Емре Авджъ – Гьокхан Ердем * Каан Ташанер – Гирай Шифаджъгил * Шебнем Бозоклу – Мерием/Мери * Фърат Челик – Джемал * Шебнем Дьонмез – Хевес Шифаджъгил * Сервет Пандур – Асуде * Батухан Юзгюлеч – Фируз * Фарах Зейнеп Абдулах – Дилруба * Ажда Пекан – себе си * Мерич Кескин – Хамийет * Орал Йозер – Джан * Туана Гизем Узунлар – Йелиз * Ферай Даръджъ – Фатма * Алара Бозбей – Еджем * Мурат Тавлъ – Ихсан * Аслъ Йобекчи – Букет * Ийт Дикмен – Сердар * Беркай Акдемир – Ибрахим * Илкай Акдаглъ – Хамди * Гюлай Гюр – Санийе * Ебру Дестан – Хелин * Айсун Демир Куртулду – Неслихан * Сема Йозтюрк – Азра * Кайра Шеноджак – Ертугрул Исламоглу * Гизем Янък – Михри Исламоглу * Сенем Шахин – Фазъла Ердем * Хатидже Дениз – Бегюм * Ийт Киразджъ – Рюзгяр Йенер * Серкан Тънмаз – Умут Кърач * Селин Тюркмен – Чимен Коркмаз * Мюжде Узман – Алев Арслан == Излъчване == {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! | Начало на сезона ! | Край на сезона ! | Всички епизоди ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 29 |align="center"| 28 октомври 2022 |align="center"| 9 юни 2023 |align="center"| 1 – 29 |align="center"| 2022 – 2023 |align="center"| Show TV |align="center"| петък (20:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 37 |align="center"| 15 септември 2023 |align="center"| 7 юни 2024 |align="center"| 30 – 66 |align="center"| 2023 – 2024 |align="center"| Show TV |align="center"| петък (20:00) |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| 9 |align="center"| 13 септември 2024 |align="center"| |align="center"| 67 – |align="center"| 2024 – |align="center"| Show TV |align="center"| петък (20:00) |- |} == В България == В България сериалът ще започне да се излъчва от 9 декември по [[Диема Фемили]]. {| class="wikitable" ! colspan=2 | Сезон ! | Епизоди ! | Начало на сезона ! | Край на сезона ! | Всички епизоди ! | ТВ сезон ! | ТВ канал ! | Дата и час |- |style="background: #000000;"| |align="center"| '''1''' |align="center"| 95 |align="center"| 9 декември 2024 |align="center"| 2025 |align="center"| 1 – 95 |align="center"| 2024 – 2025 |align="center"| Диема Фемили |align="center"| всеки делник (22:00) |- |style="background: #000080;"| |align="center"| '''2''' |align="center"| 119 |align="center"| |align="center"| |align="center"| 96 – 214 |align="center"| |align="center"| |align="center"| |- |style="background: #8B0000;"| |align="center"| '''3''' |align="center"| |align="center"| |align="center"| |align="center"| 215 – |align="center"| |align="center"| |align="center"| |- |} == Източници == {{мъниче|сериал|турция}} {{Турски сериали}} [[Категория:Турски сериали]] hw9snz60hutuu86zkeuxnmzkkmyy583 0 869911 12415741 12404388 2024-11-18T12:47:22Z MICHELANGELO 50340 /* Сингъл */ 12415741 wikitext text/x-wiki {{Тенис турнир | име = Хипо Груп Тенис Интернешънъл | име-оригинал = Hypo Group Tennis International | емблема = | текст_емблема = | град = [[Пьорчах-ам-Вьортерзе]]<br>[[Санкт Пьолтен]]<br>[[Генуа]]<br>[[Бари]] | държава = {{Флагче с име|Австрия}}<br>{{Флагче с име|Италия}} | настилка = [[Червен корт|клей]], на открито | основан = 1981 | закрит = 2008 | atp_категория = 1981–1989 Гран При Тур<br>1990–2008 ATP Тур | atp_състезатели = 32 сингъл<br>16 двийки | atp_пари = '''[[Евро|€]] 450 000''' (2008) | уебсайт = }} '''Хипо Груп Тенис Интернешънъл''' ({{lang|de|Hypo Group Tennis International}}) е професионален турнир по тенис. == История == Хипо Груп Тенис Интернешънъл е ежегоден турнир по тенис за мъже, който се провежда между 1981 и 2008 г. Той е организиран в четири отделни град в Италия и Австрия. Турнирът е част от Световните серии на [[ATP Тур]] от 1990 до 1999 г. и от Международните серии на ATP от 2000 г. до последното издание през 2008 г. Турнирът се играе на клей кортове на открито. Турнирът е основан в италианския град [[Бари]] в навечерието на сезон 1981. Той е част от пролетната серия на клей, подготовка за [[Откритото първенство на Франция]]. В първите три турнира се провежда само състезания на сингъл, но през сезон 1984 е присъдена и награда на двойки. През 1988 г. турнира се играе през септември, а през 1989 г. през юни, преди на [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]]. В периода 1990-1993 г. наградата е консолидирана в седмицата преди Уимбълдън, но се премества на ново място в [[Генуа]]. Преди сезон 1994 генуезките организатори отказват да проведат турнира по финансови причини и наградата е прехвърлена в Австрия, в град [[Санкт Пьолтен]]. Тук турнира се провежда дванадесет години. През 2006 г. по финансови причини турнира е прехвърлена от [[Санкт Пьолтен]] в друг австрийски град - Пьорчах ам Вьортер Зее. Тук се провежда три пъти, след което е закрит. Австрийците се опитват известно време да намерят ново място за състезанието,<ref>[http://championat.net/tennis/news-171199-v-pjorchakhe-bolshe-ne-budet-provoditsja-turnir-atp.html В Пёрчахе больше не будет проводиться турнир ATP], Чемпионат.com</ref> но не успяват. == Финали == === Сингъл === {|class="wikitable" style="font-size:95%" |- !width="100"|Домакин !Година !width="200"|Шампион !width="190"|Финалист !width="160"|Резултат |- ! rowspan="3" style="background:#ededed" |[[Пьорчах-ам-Вьортерзе]] | 2008 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Хуан Монако]] || 6 – 2, 2 – 6, 6 – 2 |- | 2007 || {{флагче|Аржентина}} '''[[Хуан Монако]]''' || {{флагче|Франция}} [[Гаел Монфис]] || 7 – 6^(7–3), 6 – 0 |- | 2006 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] || 6 – 0, 6 – 3 |- ! rowspan="12" style="background:#ededed" |[[Санкт Пьолтен]] | 2005 || {{флагче|Русия}} '''[[Николай Давиденко]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Юрген Мелцер]] || 6 – 3, 2 – 6, 6 – 4 |- | 2004 || {{флагче|Италия}} '''[[Филипо Воландри]]''' || {{флагче|Белгия}} [[Ксавие Малис]] || 6 – 1, 6 – 4 |- | 2003 || {{флагче|САЩ}} '''[[Анди Родик]]''' || {{флагче|Русия}} [[Николай Давиденко]] || 6 – 3, 6 – 2 |- | 2002 || {{флагче|Еквадор}} '''[[Николас Лапенти]]''' || {{флагче|Испания}} [[Фернандо Висенте]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 2001 || {{флагче|Италия}} '''[[Андреа Гауденци]]''' || {{флагче|Австрия}} [[Маркус Хипфл]] || 6 – 0, 7 – 5 |- | 2000 || {{флагче|Румъния}} '''[[Андрей Павел]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Андрю Илие]] || 7 – 5, 3 – 6, 6 – 2 |- | 1999 || {{флагче|Чили}} '''[[Марсело Риос]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Мариано Сабалета]] || 4 – 4 отказва се |- | 1998 || {{флагче|Чили}} '''[[Марсело Риос]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Винсент Спадея]] || 6 – 2, 6 – 0 |- | 1997 || {{флагче|Уругвай}} '''[[Марсело Филипини]]''' || {{флагче|Австралия}} [[Патрик Рафтър]] || 7 – 6, 6 – 2 |- | 1996 || {{флагче|Чили}} '''[[Марсело Риос]]''' || {{флагче|Испания}} [[Феликс Мантиля]] || 6 – 2, 6 – 4 |- | 1995 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Чехия}} [[Бохдан Улихрах]] || 6 – 3, 3 – 6, 6 – 1 |- | 1994 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Испания}} [[Томас Карбонел]] || 4 – 6, 6 – 2, 6 – 4 |- ! rowspan="4" style="background:#ededed" |[[Генуа]] | 1993 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Швеция}} [[Магнус Густафсон]] || 7 – 6, 6 – 4 |- | 1992 || {{флагче|Украйна}} '''[[Андрей Медведев]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Перес Ролдан]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1991 || {{флагче|Германия}} '''[[Карл-Уве Щееб]]''' || {{флагче|Испания}} [[Жорди Арезе]] || 6 – 3, 6 – 4 |- | 1990 || {{флагче|Хаити}} '''[[Роналд Аженор]]''' || {{флагче|Франция}} [[Тарик Бенхабилс]] || 3 – 6, 6 – 4, 6 – 3 |- ! rowspan="9" style="background:#ededed" |[[Бари]] | 1989 || {{флагче|Испания}} '''[[Хуан Агилера (тенисист)|Хуан Агилера]]''' || {{флагче|Чехословакия}} [[Мариан Вайда]] || 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4 |- | 1988 || {{флагче|Австрия}} '''[[Томас Мустер]]''' || {{флагче|Уругвай}} [[Марсело Филипини]] || 2 – 6, 6 – 1, 7 – 5 |- | 1987 || {{флагче|Италия}} '''[[Клаудио Пистолези]]''' || {{флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] || 6 – 7, 7 – 5, 6 – 3 |- | 1986 || {{флагче|Швеция}} '''[[Кент Карлсон]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Орасио де ла Пеня]] || 7 – 5, 6 – 7, 7 – 5 |- | 1985 || {{флагче|Италия}} '''[[Клаудио Паната]]''' || {{флагче|САЩ}} [[Лоусън Дънкан]] || 6 – 2, 1 – 6, 7 – 6 |- | 1984 || {{флагче|Швеция}} '''[[Хенрик Сундстрьом]]''' || {{флагче|Чили}} [[Педро Реболедо]] || 7 – 5, 6 – 4 |- | 1983 || {{флагче|Италия}} '''[[Корадо Барацути]]''' || {{флагче|Аржентина}} [[Карлос Кастелан]] || 6 – 0, 6 – 1 |- | 1982 || {{флагче|Австралия}} '''[[Пол Макнами]]''' || {{флагче|Унгария}} [[Балаж Тароци]] || 6 – 2, 6 – 2 |- | 1981 || {{флагче|Унгария}} '''[[Золтан Кухарски]]''' || {{флагче|Италия}} [[Паоло Бертолучи]] || 6 – 4, 6 – 0 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/tournaments/portschach/306/overview Хипо Груп Тенис Интернешънълl] в сайта на ATP [[Категория:Хипо Груп Тенис Интернешънъл]] [[Категория:Турнири по тенис в Австрия]] [[Категория:Турнири по тенис в Италия]] [[Категория:Турнири по тенис на клей корт]] [[Категория:Турнири по тенис на открито]] olpwfyseagrca8ijhs604mitthrag9r 0 870055 12415746 12366813 2024-11-18T12:50:59Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (4 титли; 13 финала) */ 12415746 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Джейсън Столтенберг | име-латински = Jason Stoltenberg | картинка = Roland Garros 20140531 Jason Stoltenberg.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Столтенберг, 2014 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Австралия}} [[Австралия]] | роден-дата = {{роден|4|4|1970|1|1}} | роден-място = [[Наръбри]], [[Австралия]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 185 | тегло = | прякор = | професионалист = 1987 | оттеглил = 2001 | пари = 3 259 607 [[Щатски долар|щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 303 – 267 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 4 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 19 <small>(31 октомври 1994)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 4-ти кръг<br>1988 | ролан_гарос = 4-ти кръг<br>1998 | уимбълдън = 1/2 финал<br>1996 | оп_сащ = 3-ти кръг<br>1988, 1995, 1996 | победи-загуби-двойки = 121 – 126 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 5 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 23 <small>(25 март 1991)</small> | оп_австралия_двойки = 1/4 финал<br>1991, 1996 | ролан_гарос_двойки = 1/4 финал<br>1990 | уимбълдън_двойки = 1/4 финал<br>1990 | оп_сащ_двойки = 2-ри кръг<br>1990 | дейвискъп = [[Отбор на Австралия за Купа Дейвис|Австралия]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 18 септември 2024 }} '''Джейсън Столтенберг''' ({{lang|en|Jason Stoltenberg}}) е австралийски тенисист. == Биография == Джейсън Столтенберг е роден на 4 април 1970 г. в Наръбри, Австралия.Започва да играе тенис на десет години на корт с мравки (натрошена термитна могила), баща му притежава ферма за памук в Далечния запад на [[Нов Южен Уелс]]. Той е стипендиант на Австралийския институт по спорт.<ref>[http://www.ausport.gov.au/ais/history/achievements/olympics AIS at the Olympics] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120209032611/http://www.ausport.gov.au/ais/history/achievements/olympics |date= 9 February 2012 }}</ref> Той е женен за бившата чехословашка играчка Андреа Стрнадова. == Кариера == Джейсън Столтенберг печели през 1987 г. титлата при момчетата на [[Откритото първенство на Австралия]] и е класиран за играч номер 1 в света при юношите. Той става професионалист по-късно същата година. Столтенберг достига финал на сингъл през 1989 г. в Ливингстън, [[Ню Джърси]], печели първата си титла от най-високо ниво през 1993 г. в [[Манчестър]]. Той е част от австралийския отбор, който завърши на второ място за [[Купа Дейвис]] същата година, губейки на финала от Германия. Най-доброто му представяне на турнир от Големия шлем е през 1996 г., когато достига до полуфинале на [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]], побеждавайки Адриан Войня, [[Иржи Новак]], Мосе Навара, [[Якоб Хласек]] и [[Горан Иванишевич]] на четвъртфинала, победен е от [[Рихард Крайчек]]. По време на кариерата си печели четири титли от най-високо ниво на сингъл и пет титли на двойки. Най-добрите му класирания в кариерата са, като световен номер 19 на сингъл и номер 23 на двойки. Последната му титла на сингъл е през 1997 г. в Корал Спрингс, [[Флорида]]. Той се оттегля от професионалния тур през 2001 г. Столтенберг е треньор на [[Лейтън Хюит]] от декември 2001 г. до юни 2003 г. Подава оставка, след като Хюит губи от [[Томи Робредо]] на [[Откритото първенство на Франция]] през 2003 г. == Кариерна статистика == ==== Финали на [[турнири от сериите Мастърс]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир !width=250| съперник във финала ! width=210|резултат |-bgcolor="#FFEFD5" | style="text-align:center"| 1994 || style="text-align:center"| [[Канада Оупън]] | {{Флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] || style="text-align:center"| 4–6, 4–6 |} === ATP финали (4 титли; 13 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |1989 |{{Флагче|САЩ}} [[Ливингстън Оупън]] |Гран При |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Брад Гилбърт]] |4–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–1 |1993 |{{Флагче|Великобритания}} [[Манчестър Оупън]] |Световни серии |[[Трева]] |{{Флагче|Австралия}} [[Уоли Масур]] |6–1, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–1 |1994 |{{Флагче|САЩ}} [[Ю Ес Менс Клей Корт Чемпиъншипс|Ю Ес Клей Чемпиъншипс]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Аржентина}} [[Габриел Маркус]] |6–3, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–2 |1994 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|САЩ}} [[Вашингтон Оупън]] |style=background:#d0f0c0|Шампионски |Твърда |{{Флагче|Швеция}} [[Стефан Едберг]] |4–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–3 |1994 |bgcolor=e9e9e9|{{Флагче|Канада}} [[Канада Оупън]] |bgcolor=e9e9e9|Сингъл седмица |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] |4–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–3 |1996 |{{Флагче|САЩ}} [[Делрей Бийч Интернешънал Тенис Чемпиъншипс|Делрей Бийч Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|САЩ}} [[Крис Уудръф]] |7–6^(7–4), 2–6, 7–5 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–4 |1997 |{{Флагче|САЩ}} [[Веризон Тенис Чалъндж|Веризон Чалъндж]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Марсело Филипини]] |6–7^(2–7), 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–4 |1997 |{{Флагче|САЩ}} [[Делрей Бийч Интернешънал Тенис Чемпиъншипс|Делрей Бийч Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Швеция}} [[Йонас Бьоркман]] |6–0, 2–6, 7–5 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–5 |1998 |{{Флагче|Австралия}} [[Бризбън Интернешънъл|Аделаида Интернешънъл]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Австралия}} [[Лейтън Хюит]] |6–3, 3–6, 6–7^(4–7) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–6 |1998 |{{Флагче|САЩ}} [[Тенис Ченъл Оупън]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Андре Агаси]] |4–6, 6–7^(3–7) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–7 |1998 |{{Флагче|САЩ}} [[Веризон Тенис Чалъндж|Веризон Чалъндж]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|САЩ}} [[Пийт Сампрас]] |7–6^(7–2), 3–6, 6–7^(4–7) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–8 |2000 |{{Флагче|Австралия}} [[Сидни Интернешънъл]] |Международни |Твърда |{{Флагче|Австралия}} [[Лейтън Хюит]] |4–6, 0–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–9 |2000 |{{Флагче|САЩ}} [[Веризон Тенис Чалъндж|Веризон Чалъндж]] |Международни |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Андрю Илие]] |3–6, 5–7 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/S331/overview Джейсън Столтенберг] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/jason-stoltenberg/800179293/aus/mt/s/overview/ Джейсън Столтенберг] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800179293 Джейсън Столтенберг] в сайта на Davis cup {{СОРТКАТ:Столтенберг, Джейсън}} [[Категория:Австралийски тенисисти|Столтенберг, Джейсън]] op7pnflxs72wp5qf190k30hhv6dxjyq 0 870151 12416670 12411319 2024-11-19T10:31:05Z Станислав Николаев 13436 12416670 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“|снимка=Thai Airways International Airbus A310-300 JetPix.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през април 1992 г.|дата=[[31 юли]] [[1992]] г.|място=[[Национален парк „Лангтанг“]], [[Лангтанг]], [[Непал]]|причина=Контролиран полет в терена поради грешка на пилота|авиокомпания1=„[[Тай Еъруейс Интернешънъл]]“|маршрут1=[[Банкок]] – [[Катманду]]|пътници1=99|екипаж1=14|загинали1=114|оцелели1=0|кодово име1=HS-TID|тип1=„[[Еърбъс A310|Еърбъс A310-304]]“}} '''Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“''' е полет от [[Международно летище „Дон Муанг“|международното летище „Дон Муанг“]] в [[Банкок]], [[Тайланд]] до [[Международно летище „Трибхуван“|международното летище „Трибхуван“]] в [[Катманду]], [[Непал]]. На 31 юли 1992 г., „[[Еърбъс A310|Еърбъс A310-304]]“, който лети по маршрута се разбива при заход за Катманду. В 07:00 ч. [[координирано универсално време]] [[Самолет|самолетът]] се разбива в склона на планина на 37 километра северно от Катманду на надморска височина от 3505 м и скорост от 560 км/ч, като по този начин убива всички 113 пътници и членове на екипажа на борда. Това е първата пълна загуба на такъв тип самолет и първият фатален инцидент с участието на „Еърбъс A310“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/325483|заглавие=Accident Description|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-09-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://caselaw.findlaw.com/court/us-9th-circuit/1233762.html|заглавие=KOIRALA v. THAI AIRWAYS INTERNATIONAL LTD (1997)|издател=caselaw.findlaw.com|език=en|достъп_дата=2024-09-20}}</ref> Непалските власти установяват, че вероятните причини за произшествието са загубата на ситуационна осведоменост от страна на капитана и ръководителя на полети; езикови и технически проблеми и умора;<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.proquest.com/docview/304358739/|заглавие=Cockpit-cabin communication: The impact of national and occupational cultures|фамилно_име=Hoang|първо_име=Vicki|дата=1996|издател=proquest.com|език=en|достъп_дата=2024-09-20}}</ref> липсата на инициатива на първия офицер; неопитността на ръководителя на полети, лошото владеене на английски език и нежеланието да се намеси в това, което той смята за пилотиране; лош надзор на неопитния ръководител на полети; лошото обучение на пилотите за заход към Катманду; и неправилно използване на системата за управление на полета на самолета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1993/1993%20-%201290.PDF|заглавие=Confusion caused Kathmandu A310 crash|фамилно_име=LEARMOUNT|първо_име=DAVID|дата=1993-06-9/15|труд=AIR SAFETY|издател=FLIGHT INTERNATIONAL|страници=19|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160604224423/https://www.flightglobal.com/FlightPDFArchive/1993/1993%20-%201290.PDF|архив_дата=2016-06-04|достъп_дата=2024-09-20}}</ref> 59 дни след катастрофата на полет 311, [[полет 268 на „Пакистан Интернешънъл Еърлайнс“]] се разбива при заход за Катманду и убива всички 167 души на борда, най-смъртоносният инцидент в историята на страната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/325428|заглавие=Accident Description|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-09-20}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books/about/Thai_Airways_International_Ltd_Airbus_In.html?id=DMCBGwAACAAJ&redir_esc=y Книга за описание на инцидента] * [https://archive.org/details/dailymotion-x7h8a6b Разследване на самолетни катастрофи Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“] {{Превод от|en|Thai Airways International Flight 311|1245884212}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Азия]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]] [[Категория:История на Непал]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от грешка на ръководителя на полети]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A310“]] 58d1bp1eeeqosbpkwxa0l9vib38m6f1 0 870207 12416360 12396679 2024-11-18T21:50:57Z PowerBUL 202075 12416360 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Фабиола Гуахардо | име-оригинал = Fabiola Guajardo | категория = актриса | описание = мексиканска актриса | портрет = Fabiola Guajardo (cropped).jpg | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = жена | име-рождено = Фабиола Хасмин Гуахардо Мартинес | роден-място = [[Монтерей]], [[Нуево Леон]], [[Мексико]] | починал-място = | националност = {{MEX}} | религия = католицизъм | образование = Университет „Текмиленио“<br>[[Телевиса#СЕА|Център за артистично образование]] | професия = | работодател = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2011 г. | жанр = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = | награди = }} | още = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} '''Фабиола Хасмин Гуахардо Мартинес''' ({{Lang|es|Fabiola Jazmin Guajardo Martínez}}) е мексиканска актриса.<ref>''[https://d.elhorizonte.mx/escena/fabiola-guajardo-en-constante-evolucion/2388775 El Horizonte] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191113010127/https://d.elhorizonte.mx/escena/fabiola-guajardo-en-constante-evolucion/2388775 |date=2019-11-13 }}'', consultada el 10 de noviembre de 2019</ref> == Професионален път == Участва в конкурса ''Нашата красавица Нуево Леон'' през 2007 г. и е избрана за първа финалистка. По-късно, през същата година, достига до финала на националния конкурс ''Нашата красавица Мексико''.<ref>''[https://www.quien.com/espectaculos/2014/07/15/fabiola-guajardo-la-revelacion-de-la-television-mexicana Quien]'', consultada el 10 de noviembre de 2019</ref> След като завършва специалност „Маркетинг“ в Университета „Текмиленио“,<ref name=SEP>{{cita web|título=Cédula 6786667|url=https://cedulaprofesional.sep.gob.mx/cedula/presidencia/indexAvanzada.action|obra=Registro Nacional de Profesionistas|editorial=Secretaría de Educación Pública|idioma=es|fechaacceso=10 de septiembre de 2024}}</ref> се премества в град Мексико, за да учи в [[Телевиса#СЕА|Центъра за артистично образование]] към [[Телевиса]].<ref name=CEA_YouTube>{{cita web|título=Entrevista a Fabiola Guajardo para #CeaTelevisa|url=https://www.youtube.com/watch?v=7_hxcOnGg10|obra=CEA Televisa|editorial=YouTube|idioma=es|fecha=2014-10-14|fechaacceso=10 de septiembre de 2024}}</ref> Дебютира на малкия екран през 2011 г. в теленовелата ''Надежда за сърцето'', продуцирана от Луис де Яно Маседо, където споделя сцени с Лусия Мендес и Бианка Марокин.<ref>''[https://www.informador.mx/Entretenimiento/Terminan-de-grabar-Esperanza-del-corazon-20111216-0014.html El Informador]'', consultada el 11 de noviembre de 2019.</ref> През 2012 г. участва в теленовелата ''[[Заради нея съм Ева]]'', продуцирана от [[Роси Окампо]], заедно с [[Лусеро]] и Хайме Камил.<ref>''[https://laopinion.com/2013/04/28/por-ella-soy-eva-triunfa-en-premios-tvynovelas/ La Opinión]'', consultada el 9 de noviembre de 2019.</ref> През същата година участва в теленовелата ''[[Корона от сълзи]]'', продуцирана от [[Хосе Алберто Кастро]], с участието на [[Виктория Руфо]].<ref>[https://peopleenespanol.com/telenovelas/victoria-ruffo-protagonizara-segunda-parte-de-corona-de-lagrimas/ Revista People en Español], consultada el 11 de noviembre de 2019.</ref> През 2013 г. получава първата си отрицателна роля в теленовелата ''[[Че те обичам, обичам те]]'', продуцирана от [[Лусеро Суарес]], където си партнира с [[Ливия Брито]] и Хуан Диего Коварубиас. На следващата година получава поддържаща роля в теленовелата ''[[Не вярвам на мъжете (теленовела, 2014)|Не вярвам на мъжете]]'', продуцирана от Жисел Гонсалес Салгадо, с участието на [[Адриана Лувие]], Флавио Медина и [[Асела Робинсън]].<ref>[https://www.latintimes.com/10-reasons-watch-yo-no-creo-en-los-hombres-episode-1-univision-telenovela-premiere-329149 Latin Times], consultada el 10 de noviembre de 2019. </ref> В края на 2015 г. получава роля в теленовелата ''[[Страст и сила]]'', продуцирана от Хосе Алберто Кастро, където си партнира с Данило Карера и [[Фернандо Колунга]].<ref>Sitio digital ''[https://peru.com/entretenimiento/telenovelas/fabiola-guajardo-villana-chica-buena-pasion-y-poder-noticia-404038 Perú]{{Dead link|date=октомври 2024 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}'', consultado el 12 de noviembre de 2019.</ref> През следващата година има специално участие в теленовелата ''[[Кандидатката]]'', продуцирана от Жисел Гонсалес Салгадо, с участието на [[Силвия Наваро]] и Виктор Гонсалес.<ref>[https://peopleenespanol.com/telenovelas/asi-es-preso-no-1-serie-telemundo-erik-hayser/ Revista People en español], consultada el 11 de noviembre de 2019. </ref> През 2017 г. получава отрицателна роля в теленовелата ''[[Влюбвам се в Рамон]]'', продуцирана от Лусеро Суарес. През 2022 г. получава следващата си отрицателна роля в теленовелата ''[[Богатите също плачат (теленовела, 2022)|Богатите също плачат]]'', продуцирана от [[Карлос Бардасано]] като част от франчайза ''[[Фабрика за мечти]]'', където споделя сцени със [[Себастиан Рули]], [[Клаудия Мартин]], Асела Робинсън и Виктор Гонсалес. Две години по-късно, през 2024 г., получава отрицателна роля в теленовелата ''[[Историята на Хуана]]'', продуцирана от Патрисио Уилс, с участието на [[Брандон Пениче]], Камила Валеро, [[Ирина Баева]] и Алексис Аяла. == Филмография == === Телевизия === * ''[[Историята на Хуана]]'' (2024) – Камила Монтес * ''[[Богатите също плачат (теленовела, 2022)|Богатите също плачат]]'' (2022) – Сорая Монтенегро * ''Търси се Фрида'' (2021) – Силвия Канту * ''Затворник №1'' (2019) – Каролина Артеага * ''Липса на контрол'' (2018) – Мария Флоренсия * ''[[Имало едно време (сериал)|Имало едно време]]'' (2017) – Паола * ''[[Влюбвам се в Рамон]]'' (2017) – София Васкес * ''40 и 20'' (2016) – Хочити * ''[[Кандидатката]]'' (2016) – Флоренсия Аскура * ''[[Страст и сила]]'' (2015-2016) – Габриела Диас Ваядо * ''[[Не вярвам на мъжете (теленовела, 2014)|Не вярвам на мъжете]]'' (2014-2015) – Исела Рамос Кабрера * ''[[Че те обичам, обичам те]]'' (2013-2014) – Бриджит Гарсия Пабуена * ''[[Корона от сълзи]]'' (2012-2013) – Норма Вияр * ''[[Заради нея съм Ева]]'' (2012) – Паола Легарета === Кино === * ''108 бримки'' (2018) – Карен * ''Извънземното и аз'' (2016) – Каролина * ''Каква е вината на детето?'' (2016) – Даниела * ''Кафене „Сеа“'' (2012) – Бренда === Театър === * ''Фатално привличане'' (2018) – Бет * ''Паломита'' (2012) == Награди и номинации == * [[Ти Ви и Новелас|Награди TVyNovelas]] {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! '''Година''' || '''Категория''' || '''Теленовела''' || '''Резултат''' |-Corona al Mérito NBM 2017 | [[Ти Ви и Новелас (2016)|2016]] | Най-добра актриса във второстепенна роля | ''Страст и сила'' | Печели<ref>{{cita web|url=http://www.tvynovelas.com/mx/premios-tvynovelas2016/noticias/16/04/17/lista-completa-ganadorespremiostvynovelasexclusiva.html|título=PREMIOS TVYNOVELAS 2016: ¡LISTA COMPLETA DE GANADORES!|fechaacceso=17 de abril de 2016|fecha=17 de abril de 2016|editorial=tvynovelas.com|fechaarchivo=20 de abril de 2016|urlarchivo=https://web.archive.org/web/20160420143111/http://www.tvynovelas.com/mx/premios-tvynovelas2016/noticias/16/04/17/lista-completa-ganadorespremiostvynovelasexclusiva.html|deadurl=yes|заглавие=архивно копие|достъп_дата=2024-09-23|архив_дата=2016-04-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160420143111/http://www.tvynovelas.com/mx/premios-tvynovelas2016/noticias/16/04/17/lista-completa-ganadorespremiostvynovelasexclusiva.html}}</ref> |- | 2015 | Най-добра актриса в поддържаща роля | ''Не вярвам на мъжете'' | Печели |} == Външни препратки == *[https://twitter.com/fabiolagdo Фабиола Гуахардо в X] *[https://www.instagram.com/fabiolagdo/ Фабиола Гуахардо в Инстаграм] *[https://www.facebook.com/FabiolaGuajardoOficial Фабиола Гуахардо във Фейсбук] * {{imdb name|5019094|Фабиола Гуахардо}} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Гуахардо, Фабиола}} [[Категория:Мексикански актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Монтерей]] h4a87eepk2h30aazqi2tpgl2azsui41 0 870280 12416422 12394379 2024-11-18T23:59:47Z Randona.bg 249543 /* Списък */ 12416422 wikitext text/x-wiki Изборите за [[II велико народно събрание|II ВНС]] са насрочени от [[Александър I Български|княз Александър Батенберг]] на 1 юни 1881 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://digital.libplovdiv.com/bg/view/62eaa3c4fbe70b6322132cc8?q%3Aissue.no=37&q%3Aissue.year=1881|заглавие=Държавен вестник бр. 37 от 3 юни 1881 г.}}</ref> Те се провеждат при засилен натиск от страна на правителството с цел избиране само на верни на княза депутати от Консервативната партия. Съпроводени са с множество нередности, манипулации и сблъсъци. В някои избирателни окръзи изборите са отменени и е въведено военно положение. Няма публикуван списък с избраните депутати в Държавен вестник. Съществуват списъци в някои вестници, един от които е официозът „Български глас“ (бр. 53 от 25 юни 1881 г.). Този списък обаче е непълен – съдържа само 238 имена. Оставена е бележка за 11 липсващи имена, а за избраните четирима либерали от Търново нямало „официално потвърждение“. Захари Стоянов в своя ненаименуван ръкопис, издаден по-късно под заглавието „Превратът“, посочва 299 души без да споменава изрично имената на 42 народни представители от турския етнос. Там обаче съществуват някои неточности в избирателните околии и в имената на депутатите. Не е известно избраните на няколко места депутати ― Н. Даскалов, К. Стоилов, М. Балабанов, Д. Греков, Ахмед Ефенди и др. от кой избирателен окръг са взели участие и дали са заместени от други лица в другите избирателни окръзи.<ref>{{Цитат книга|last=Стоянов|first=Захари|editor-first=Тодор Ташев|editor-link=Тодор Ташев|title=Превратът|year=1994|publisher=Български писател|location=София|isbn=9544430822|pages=13 (Бележки на редактора [[Тодор Ташев]])}}</ref> Не са водени или не са запазени дневници от Свищовското ВНС, което е заседавало само един ден – 1 юли 1881 г. Като исторически факт може да се разглежда телеграмата на свищовския окръжен управител Джебаров до министъра на вътрешните работи, публикувана в Държавен вестник бр. 46 от 4 юли 1881 г. в която се казва: „Протоколът се подписа от 304 депутати“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://digital.libplovdiv.com/bg/view/62eaa3c4fbe70b6322132ce1?q%3Aissue.no=46&q%3Aissue.year=1882|заглавие=ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 46, 04.07.1881}}</ref> Публикуваният по-долу списък е базиран на записките на Захари Стоянов, като окръзите са подредени по азбучен ред и правописът е осъвременен. == Списък == '''Берковишко окръжие включва околиите Берковска и Кутловичка:''' Берковица: # П. Кръстев, # Р. Кузманов, # М. Атанасов, # М. Първанов (Михаил Първанов?), # М. Сълев, # Л. Желязков, # Дж. Младенов, # К. Спасов, # П. Лазаров, # Р. Колчов. '''Варненско окръжие включва околиите Варненска, Балчикска и Хаджиоглупазарджишка:'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://varna-bg.site/oldpage/chronicle/varna_d/d_part19.htm|заглавие=ПРИВЪРЖЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ НА КНЯЖЕСКИТЕ ПЪЛНОМОЩИЯ|автор=д-р. Борислав Денчев|труд=Варненското общество след Освобождението}}</ref> Град Варна: #<li value="11">[[Перикли Хавезов]],</li> # [[Янко Славчев]], # [[Ахмет Ефенди]], # [[Хасан Бургазлъ]], Варненска област: #<li value="15">Неизвестен,</li> # Неизвестен, # [[Николай Даскалов]], # [[Янаки Жеков]], Балчик и Хаджиоглу-Пазарджик (Добрич): #<li value="19">[[Васил Холевич]],</li> # [[Никола Ючурмански]], # [[Марко Балабанов]], # Д. Попов, # Г. Чаушов, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен. '''Видинско окръжие включва околиите Видинска, Адлийска (Кула) и Белоградчиска:'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.omda.bg/page.php?tittle=Депутатите_от_Видинска_област&IDMenu=548&IDArticle=5498|заглавие=Депутатите от Видинска област}}</ref> Видинска околия: #<li value="27">Д-р [[Константин Стоилов]],</li> # Т. Зайков, # [[Младен Желязков|Д-р Младен Железков]]<ref>Д-р Младен А. Желязков</ref>, # П. Янакев, # М. Капре, # [[Ангел Флоров|А. Флоре]]<ref>XАДЖИ АНГЕЛ ФЛОРОВ СТАНКОВ роден на 15 декември 1858 г. в с. Кутово, Видинско</ref>, # М. Иванов, # М. Гергев. Адлийска (Кула) околия: #<li value="35">Г. Симеонов,</li> # П. Цоков, # Док. Черен, # П. Димитров, # М. Петков, # Ф. Попов. Белоградчик: #<li value="41">П. Велчев,</li> # Ванко Джонов<ref>Ванко Джонов Миков (1855-1881)</ref>, # И. Жеков, # И. Илиев. '''Врачанско окръжие включва околиите Врачанска и Каменополска:''' Враца: #<li value="45">[[Петко Горбанов]],</li> # [[Иванчо Николаев]], # [[Никола Занкин]], # И. Цанов, # Т. Ванов, # И. Тодоров, # П. Георгиев. Каменополска (Кременска околия?): #<li value="52">И. Стойнов (Иван Кършовски?),</li> # П. Гергюв, # П. Йончов, # Б. Минив, # И. Йончов, # П. Нинов, # С. Николов. '''Ескиджумайско окръжие (Търговище) включва околиите Ескиджумайска и Осман-пазарска (Омуртаг):''' Ески Джумайска околия (Търговище): #<li value="59">[[Неделчо Мумджиев]],</li> # [[Никола Даскалов (кмет)|Никола Даскалов]], # Хр. Стоянов, # Дж. Крушев, # Неизвестен, # Неизвестен. Осман-пазарска околия (Омуртаг): ''липсват данни'' '''Кюстендилско окръжие включва околиите Кюстендилска, Изворска, Дъбничка и Радомирска;''' Кюстендил: #<li value="65">Зл. Стоянов,</li> # Г. Гребинар, # Ив. Марин, # А. Нистов, # К. Стоянов, # Д. Илчев, # Д. Пенчев, # Хр. Казанджи. [[Дупница|Дубница]]: #<li value="73">Хр. Лекарски,</li> # К. Балановски, # Н. Кръстев, # Г. Слатински, # Ив. Бозовайски, # З. Богданов, # [[Спас Тумпаров]]. Изворска околия: ''липсват данни'' Радомирска околия: ''липсват данни'' '''Ловешко окръжие включва околиите Ловчанска, Троянска и Дерманска;''' Ловеч: #<li value="80">Д-р [[Васил Караконовски]],</li> # П. Теодоров, # Хр. Иванов, # Д. Попов, # Ц. Спасов, # Цв. Златов, # Ил. Данов, # К. Панов, # Ив. Начев, # М. Цанов, # Г. Вълчанов, # М. Дачов, # Молла Исуф, # М. Абдулрахман. '''Ломско окръжие включва само Ломска околия;''' Ломско: #<li value="94">[[Марко Балабанов]],</li> # Н. Върбанчев, # Югов, # Биков, # Попов, # Манчев (Първан Манчев или Д-р Иван Манчев – УС ??), # Първанов, # И. Жуков. '''Орханийско окръжие (Ботевград) включва околиите Орханийска и Тетевенска;''' Орхание: #<li value="102">Р. Найден,</li> # Т. Дацов, # Ив. Рунов, # П. Цанев, # В. Шишков, # П. Велков. Тетевен: #<li value="108">Х. Стоянов,</li> # В. Попов Етрополе (към Орханийска околия): #<li value="110">В. Йотов,</li> # Г. Вълков. '''Плевенско окръжие включва околиите Плевенска и Никополска;''' 2-ри тур на изборите е отменен, военно положение. '''Провадийско окръжие включва околиите Провадийска и Новоселска;'''<ref>{{Cite journal|last=Георгиев|first=Драгомир|title=Негово Всеблагоговейство Иконом Иван К. Радов – живот в служба на Бога и България|journal=ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ|volume=2 / 2018|pages=69|quote=На страниците на в-к „Български глас” – официоз на Консервативната партия, е публикуван списък с имената на депутатите, избрани от гр. Провадия и окръга на 14.VI.1881 г. Това са доктор Константин Стоилов, доктор Минчович, доктор Петрович, Никола Тъпчилещов, Др. Василев, доктор Парушев, Тестеджи Мустафа, Иван Стоянов, Иван Николов и Софта-олу. - в-к "Български глас", бр. 51, 18 юни 1881}}</ref> Провадийско окръжие: #<li value="112">[[Иван Стоянов]],</li> # [[Константин Стоилов|Д-р Константин Стоилов]], # Д-р [[Панталей Минчович]], # Д-р [[Младен Петрович]], # [[Никола Тъпчилещов]], # Д-р [[Драгия Василев]], # [[Андрей Парушев|Д-р Андрей Парушев]], # Тестеджи Мустафа ага, # Иван Николов, # Софта-оглу. '''Разградско окръжие включва околиите Разградска, Поповска и Кокорджанска;''' Разград: #<li value="122">К. Кипровски,</li> # Г. Попов, # Г. Вацов, # Гр. Тончев, # П. Хумбаджи, # Ив. Кабакчиев, # Ил. Банчев, # [[Петър Сребров]], # Джеку Въргов, # Н. Попов, # Ц. Гергюв, #<li value="133">Неизвестен,</li> # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен. '''Ряховско окръжие включва околиите Ореховска и Белослатинска;''' Бяла Слатина: #<li value="141">С. Тодоров,</li> # И. Попов, # П. Цигарета, # П. Ангелов, # С. Илиев, # Д. Вълчев. Ряховска околия: 2-ри тур на изборите е отменен, военно положение. '''Русенско окръжие включва околиите Русенска, Тутраканска, Балбунарска и Беленска;''' Русчук: #<li value="147">[[Константин Стоилов|Д-р Константин Стоилов]],</li> # [[Петър Оджаков]], # [[Димитър Селвели]], # [[Иван Хаджиенов]], # [[Иваница Симеонов]], # [[Стефан Трифонов]], # [[Петър Арнаудов (духовник)|Ик(оном) Арнаудов]], # [[Евлоги Георгиев]], # [[Георги Геров]], # [[Марко Балабанов]], # Ив. Попов, # П. Станчев #<li value="159">Неизвестен,</li> # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен. '''Свищовско окръжие включва само Свищовска околия;''' Свищов: #<li value="170">[[Марко Балабанов]],</li> # [[Димитър Анев]], # Ф. Маринчев, # Я. Станчооглу, # Г. Денков, # Гр. Начев, # П. Райков, # Ив. Иванов. '''Севлиевско окръжие включва околиите Севлиевска и Габровска;''' Севлиево: #<li value="178">Хр. Генов,</li> # П. Чорбаджийкин, # Хр. Кюркчиев, # Мехмед Ефенди, # Хр. Чернокожов, (Христо Петков Чернокожев, 1848 – 1933)? #<li value="183">[[Радион Йосифов|Р. Йосифов]],</li> # Н. Маринов, # К. Рачев, # П. П. Начев, # Хр. Славчев, # Ст. Тотев. Габрово: #<li value="189">[[Тодор Бурмов]],</li> # К. Симеонов, # Н. Якимов, # [[Христо Манафов]] (Манафа), # Рашеев, # Червенков. '''Силистренско окръжие включва околиите Силистренска, Бозагуртска и Хасъкьойска;''' Силистра: #<li value="195">Яни Бояджиев,</li> # Мюхиб ефенди, # Идризолу, # [[Осман бей (депутат в Учредителното събрание)|Осман бей]], # Т. Сидери, # П. Сандов, # Е. Георгиев, # Г. Шопов, # И. Р. Стоянов, # Лятиф ефенди, # Абдуларахман ефенди, # А. Куруоглу, # Неизвестен, # Неизвестен, # Д. Иванов, # Т. Аврамов. '''Софийско окръжие включва околиите Софийска, Новоселска, Искречка (Петричка), Златичка и Самоковска;''' София: #<li value="211">[[Иван Хаджиенов]],</li> # [[Никола Даскалов (кмет)|Никола Даскалов]], # Д. Коцов, (не е Димитър Цанов Коцов р. Плевен 10.29.1854 г. – либерал) # И. Бобевски. Златишка околия: #<li value="215">С. Сърденов,</li> # Т. Кацаров. Радомир: #<li value="217">П. Косачки,</li> # С. Егълнички (Стойне Егълнички??), # Стаменов, # Т. Ненковски, # Хр. Лабушки, # Д. Врабченски. Самоковска околия: #<li value="223">[[Никола Даскалов (кмет)|Никола Даскалов]],</li> # Хр. Зографски, # П. Кокошков, # С. Х. Георгиев, # З. Х. Гюров, # Сребърников. Околия Искрец: ''Няма данни'' '''Трънско окръжие включва околиите Трънска, Царибродска и Брездническа;''' Трънско: #<li value="229">М. Здравков,</li> # М. Спасов, # К. Трандафилов, # Р. Златев. Брезник (вероятно с Царибродска околия): #<li value="233">[[Димитър Греков]],</li> # Ив. Маринов, # Ст. Пейчов, # А. Андреев, # П. Дионисий, # В. Моински, # Д. Игов, # М. Цветков. '''Търновско окръжие включва околиите Търновска, Тревненска, Кесаревска, Кочиненска (Куцина), Сухиндолска и Еленска;''' Търново: #<li value="241">[[Петко Р. Славейков]],</li> # [[Петко Каравелов]], # [[Михаил Сарафов]], # [[Драган Цанков]]. Кесарево: #<li value="245">П. Атанасов,</li> # Ил. Буров, # Ст. Момчилов, # М. Ефенди (Мехмед Ефенди?). Сухиндол: #<li value="249">П. Байчев,</li> # Х. Али, # М. Мустафа, # Ст. Кямил, # А. Минков. Елена: #<li value="254">Ю. Бакалов,</li> # Ю. Тодоров, # Ив. Тодоров, # С. Бобчев ([[Стефан Савов Бобчев]] ??), # Юр. Бакалов (Йордан Бакалов??), # Ст. Станчев. [[Плаково|Плакиво]]: #<li value="260">К. Марков,</li> # Р. Николов, # К. Марков (?), # П. Иванов. Дряново: #<li value="264">Д-р [[Минчо Цачев]],</li> # Ст. Лифчиев, # Г. Теодоров, # Г. Стойчев, # Ц. Ненков, # Н. Колев. Г. Оряховица: #<li value="270">[[Димитър Буров]],</li> # поп Христо, # Жеков, # Славков, # Бошнаков, # Чертазанов (Атанас Чертазанов??). Лесичери: #<li value="276">С. Генов,</li> # А. Попов, # Г. Трифонов, # К. Кънев, # М. Сребров, # Ст. Иванов. '''Шуменско окръжие включва околиите Шуменска, Новопазарска и Преславска;''' Шуменски окръг: #<li value="282">Д. Икономов,</li> # [[Никола Стойчев]], # Д. Добрев, # Чакъроолу Мите, # В. Димов, # [[Андрей Парушев|Д-р Андрей Парушев]], # Т. Радев, # Д. Бялов, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен, # Неизвестен. ----Дублирани: : • [[Никола Даскалов (кмет)|Никола Даскалов]] – 4 мандата, : • [[Марко Балабанов]] – 4 мандата, : • Д-р [[Константин Стоилов]] – 3 мандата, : • Д-р [[Андрей Парушев]] – 2 мандата. == Представителност и липсващи мандати == {| class="wikitable" ! Окръг !! Околия !! Население !! Депутати !! Жители на един депутат !Забележка |- | Берковишки || Берковица || 33371 || || | |- | || Кутловица || 25128 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''58499'''|| '''10'''|| '''5850''' | |- | Варненски || Балчик || 15240 || || | |- | || Варненска || 56640 || || | |- | || Хаджи-оглу-Пазарджик || 34144 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''106024'''|| '''16'''|| '''6627''' | |- | Видински || Белоградчишка || 27921 || 4 || 6980 | |- | || Видинска || 43597 || 8 || 5450 | |- | || Кулска || 28408 || 6 || 4735 | |- | || '''Всичко'''|| '''99926'''|| '''18'''|| '''5551''' | |- | Врачански || Врачанска || 40743 || 7 || 5820 | |- | || Каменополска (Кременска?) || 29095 || 7 || 4156 |Вероятно Кременска околия е Каменополска в записките на З.Стоянов |- | || '''Всичко'''|| '''69838'''|| '''14'''|| '''4988''' | |- | Ески-Джумая || Ески-Джумая || 36114 || 6 || 6019 | |- | || Осман-пазар || 38623 || || |Липсват имена |- | || '''Всичко'''|| '''74737'''|| '''6'''|| '''12456''' | |- | Кюстендлски || Дупнишка || 38121 || 7 || 5446 | |- | || Изворска || 23765 || || |Липсват имена |- | || Кюстендилска || 47431 || 8 || 5929 | |- | || Радомирска || 33855 || || |Липсват имена |- | || '''Всичко'''|| '''143172'''|| '''15'''|| '''9545''' | |- | Ловчанский || Дърманска || 27913 || || | |- | || Ловчанский || 34046 || || | |- | || Троянска || 22371 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''84330'''|| '''14'''|| '''6024''' | |- | Лом-Паланка || Лом-Паланка || 41484 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''41484'''|| '''8'''|| '''5186''' | |- | Орхание || Орхание || 28926 || 8 || 3616 | |- | || Тетевенска || 22957 || 2 || 11479 |Вероятно има разместени имена в двете околии |- | || '''Всичко'''|| '''51883'''|| '''10'''|| '''5188''' | |- | Плевенски || Никополска || 45787 || 0 || | |- | || Плевенска || 55083 || 0 || | |- | || '''Всичко'''|| '''100870'''|| '''0'''|| |'''2-ри тур на изборите е отменен, военно положение''' |- | Провадийски || Новоселска || 16933 || || | |- | || Провадийска || 46313 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''63246'''|| '''10'''|| '''6325''' | |- | Разградски || Кокарджанска || 29929 || || | |- | || Поповска || 42504 || || | |- | || Разградска || 48979 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''121412'''|| '''19'''|| '''6390''' | |- | Ряховски || Бяла-Слатина || 37524 || 6 || 6254 | |- | || Ряховска || 29215 || 0 || |'''2-ри тур на изборите е отменен, военно положение''' |- | || '''Всичко'''|| '''66739'''|| '''6'''|| '''11123''' | |- | Русенски || Балбунарска || 26034 || || | |- | || Беленска || 34368 || || | |- | || Русенска || 41652 || || | |- | || Тутраканска || 30559 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''132613'''|| '''23'''|| '''5766''' | |- | Свищовски || Свищовска || 40893 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''40893'''|| '''8'''|| '''5112''' | |- | Севлиевски || Габровска || 30423 || 6 || 5071 | |- | || Севслиевска || 61460 || 11 || 5587 | |- | || '''Всичко'''|| '''91883'''|| '''17'''|| '''5405''' | |- | Силистренски || Базауртска || 35314 || || | |- | || Силистренска || 32873 || || | |- | || Хаскьойска || 33038 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''101225'''|| '''16'''|| '''6327''' | |- | Софийски || Искрецка || 30403 || || |Липсват имена |- | || Златишка || 14142 || 2 || 7071 | |- | || Ново-селцка (Елин Пелин) || 29555 || 6 || 4926 | |- | || Самоковска || 37597 || 6 || 6266 | |- | || Софийска || 47869 || 4 || 11967 |Вероятно липсват имена |- | || '''Всичко'''|| '''159566'''|| '''18'''|| 8865 | |- | Трънски || Брезнишка || 18718 || 8|| 2340 |Вероятно с Царибродска околия |- | || Трънска || 27496 || 4 || 6874 | |- | || Царибродска || 18710 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''64924'''|| '''12'''|| 5410 | |- | Търновски || Еленска || 36647 || 6 || 6108 | |- | || Кесаровска || 30088 || 4 || 7522 | |- | || Куцинска || 37225 || || | |- | || Сухиндолска || 29872 || 5 || 5974 | |- | || Тревненска || 34851 || || | |- | || Търновска || 48048 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''216731'''|| '''41'''|| '''5286''' | |- | Шуменски || Новопазарска || 25541 || || | |- | || Преславска || 33159 || || | |- | || Шуменска || 50288 || || | |- | || '''Всичко'''|| '''108988'''|| '''18'''|| 6055 | |- | '''Всичко'''|| || '''1998983'''|| '''299'''|| '''6686''' | |} == Бележки == <references /> [[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] csvwqqcok1pgt5gh8nfj93ds1whc2bf 0 870639 12415994 12380129 2024-11-18T17:11:28Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12415994 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Роско Танер | име-латински = Roscoe Tanner | име-рождено = | картинка = Roscoe Tanner.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Роско Танер, 2014 г. | наставка = | държава = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | роден-дата = {{роден|15|10|1951|1|1}} | роден-място = [[Чатануга]], [[Тенеси]], [[САЩ]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 183 | тегло = | прякор = | професионалист = 1972 (аматьор от 1969) | оттеглил = 1985 | пари = 1 696 198 [[щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 592 –93 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 15 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 4 <small>(30 юли 1979)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = '''Шампион'''<br>'''1977яну''' | ролан_гарос = 4-ти кръг<br>1978 | уимбълдън = Финал<br>1979 | оп_сащ = 1/2 финал<br>1974, 1979 | победи-загуби-двойки = 272 - 182 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 13 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 14 <small>(23 август 1977)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на САЩ за Купа Дейвис|САЩ]]<br>'''Шампион'''<br>'''1981''' | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 5 октомври 2024 }} '''Роско Танер''' ({{Lang|en|Roscoe Tanner}}) е американски тенисист.<ref>{{cite news|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/article399169.ece|location=London|work=The Times|title=The Big Interview Roscoe Tanner|date=December 5, 2004}}{{dead link|date=September 2024|bot=medic}}{{cbignore|bot=medic}}</ref> == Биография == Леонард Роско Танер III<ref name="Times">{{cite news|url=http://www.thetimes.co.uk/tto/life/article1727965.ece|title=How the rocket crashed to earth|date=August 8, 2003|work=The Times|location=UK|access-date=April 4, 2015|first=Barry|last=Wigmore|url-access=subscription }}</ref> е роден на 10 октомври 1951 г. в [[Чатануга]], [[Тенеси]]. Завършва училище „Бейлър“<ref>{{cite web|url=https://www.baylorschool.org/athletics/hall-of-fame/detail/~board/sports-hall-of-fame/post/leonard-roscoe-tanner-jr-69|work=baylorschool.org|title=Baylor School: Leonard Roscoe Tanner, Jr. '69|access-date=June 6, 2021|archive-date=August 12, 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220812115836/https://www.baylorschool.org/athletics/hall-of-fame/detail/~board/sports-hall-of-fame/post/leonard-roscoe-tanner-jr-69|url-status=dead|достъп_дата=2024-10-05|архив_дата=2022-08-12|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220812115836/https://www.baylorschool.org/athletics/hall-of-fame/detail/~board/sports-hall-of-fame/post/leonard-roscoe-tanner-jr-69}}</ref> в Чатануга и със съотборника си Санди Майер помага за издигането на [[Станфордски университет|Станфордския университет]] до национална известност в колегиалния тенис. Танер играе номер едно на сингъл, а Санди Майер играе номер две. През 1972 г. Танер и Майер печелят шампионата на NCAA на двойки, а отборът на Станфорд завършва втори в турнира на NCAA, след Тринити ([[Тексас]]). == Кариера == Роско Танер достига в световната ранглиста до номер 4 на сингъл, на 30 юли 1979 г. Известен е с мощния си сервис с лява ръка. На 19 февруари 1978 г. в кънтри клуб „Мишън Хилс“ в [[Ранчо Мираж]], [[Калифорния]], по време на синглите на Американ Еърлайнс Тенис, изпълнява сервиз със скорост 153 мили в час (246 км/ч).<ref name=Autobigraphy>{{cite book|author1=Yorkey, Mike |author2=Roscoe Tanner |title=Double Fault: My Rise And Fall, And My Road Back|publisher=Triumph Books|location=Liguori, Mo|year=2005|isbn=1572437790}}</ref><ref name=sivault>{{cite journal|author1=L. Jon Wertheim|title=Outside Looking In|journal=Sports Illustrated|date=November 29, 2004|url=https://www.si.com/vault/2004/11/29/8213803/outside-looking-in}}</ref><ref name="Serve">[https://www.independent.co.uk/sport/wimbledon-99-secrets-of-an-express-delivery-1101148.html Wimbledon '99: Secrets of an express delivery, by Ronald Atkin], ''[[The Independent]]'', June 20, 1999 Retrieved December 9, 2009.</ref> Той печели титлата на сингъл при мъжете на първия от двата турнира Аустралиън Оупън, проведени през 1977 г. Танер печели турнира, проведен през януари. Достига до финал на [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] през 1979 г., като губи от [[Бьорн Борг]] в пет сета. Роско Танер печели [[Купа Дейвис]] през 1981 г., с отбора на САЩ, [[Джон Макенроу]], [[Елиът Телчър]] и [[Питър Флеминг]], с капитан [[Артър Аш]]. == Кариерна статистика == ==== Финали на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=240|съперник ! width=230|резултат |-bgcolor=ffffcc | style="text-align:center"| 1977 яну | style="text-align:center"| [[Открито първенство по тенис на Австралия|ОП Австралия]] | {{флагче|Аржентина}} [[Гилермо Вилас]] | style="text-align:center"| 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 |} ==== Финали на турнири от [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]] (1) ==== {| class="wikitable" style="font-size:100%" ! година !width=150| турнир ! width=250|съперник ! width=230|резултат |-style="background:#98FB98;" |1979 || [[Уимбълдън (турнир)|Уимбълдън]] || {{флагче|Швеция}} [[Бьорн Борг]] || 7 – 6^(7–4), 1 – 6, 6 – 3, 3 – 6, 4 – 6 |} === Финали на сингъл (15 титли; 41 финала)=== === Финали на двийки (13 титли; 29 финала)=== == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/T006/overview Роско Танер] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/roscoe-tanner/800175045/usa/vt/s/overview/ Роско Танер] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800175045 Роско Танер] в сайта на Davis cup {{Портал|Биографии|Тенис|САЩ}} {{СОРТКАТ:Танер, Роско}} [[Категория:Американски тенисисти]] mbel67debdp1cn2d6gjzap5j1uhdutr 0 870843 12416665 12389678 2024-11-19T10:25:52Z Станислав Николаев 13436 12416665 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 111 на „Суисеър“|снимка=28as - Swissair MD-11; HB-IWF@ZRH;14.07.1998 (4713082874).jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман на 14 юли 1998 г.|дата=[[2 септември]] [[1998]] г.|място=[[Атлантически океан]], 9 км югозападно от „[[Залив на Пеги|Заливa на Пеги]]“, [[Нова Скотия]], [[Канада]]|причина=Разбива се след пожар по време на полет|тип1=„[[Макдонъл Дъглас MD-11]]“|авиокомпания1=„[[Суисеър]]“|кодово име1=HB-IWF|маршрут1=[[Ню Йорк]] – [[Женева]]|пътници1=215|екипаж1=14|загинали1=229|оцелели1=0}} '''Полет 111 на „Суисеър“''' е редовен международен пътнически полет от [[Международно летище Джон Ф. Кенеди|международното летище „Джон Ф. Кенеди“]], [[Ню Йорк]], [[САЩ]], до [[Летище „Женева“|летище „Коинтрин“]], [[Женева]], [[Швейцария]]. Полетът е и полет със [[Кодшеъринг|споделяне на кодове]] с „[[Делта Еърлайнс|Делта Еър Лайнс]]“.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1998/09/03/swissair-jet-crashes-off-nova-scotia/0ad1652f-1c06-4f7d-ac5b-53449e349ce8/|заглавие=SWISSAIR JET CRASHES OFF NOVA SCOTIA|фамилно_име=Pearlstein|първо_име=Steven|дата=1998-09-03|издател=washingtonpost.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20170827050044/https://www.washingtonpost.com/web/20170827050044/https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1998/09/03/swissair-jet-crashes-off-nova-scotia/0ad1652f-1c06-4f7d-ac5b-53449e349ce8/?utm_term=.5f4d1edcb744|архив_дата=2017-08-27|достъп_дата=2024-10-09}}</ref><ref name=":0">„Пожар на борда“. „[[Разследване на самолетни катастрофи]]“. Сезон 1. Епизод 3. 2003. „[[Дискавъри Ченъл|Дискавъри Ченъл Канада]]“ / „[[Нешънъл Джиографик]]“.</ref> На 2 септември 1998 г. „[[Макдонъл Дъглас MD-11]]“, който лети по маршрута, се разбива в [[Атлантическия океан]] югозападно от [[Международно летище „Халифакс Станфийлд“|международното летище „Халифакс Станфийлд“]] на входа на залива Сейнт Маргаретс, [[Нова Скотия]], [[Канада]].<ref name=":0" />{{sfn|TSBA|2003-03-27|p=116}}<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tsb.gc.ca/en/media/emergency/background/location_debris_field.asp|заглавие=Location of Debris Field|издател=tsb.gc.ca|език=EN|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20030405020609/http://www.tsb.gc.ca/en/media/emergency/background/location_debris_field.asp|архив_дата=2003-04-05|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> Мястото на катастрофата е на 8 километра от брега, приблизително на еднакво разстояние от малките рибарски и туристически общности „[[Залив на Пеги|Заливa на Пеги]]“ и „Бейсуотър“.<ref name=":2" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://tridentnews.ca/Portals/0/pdfarchives/2008/sept8_2008.pdf|заглавие=Ceremonies mark a decade since Swissair Flight 111 crash|фамилно_име=Beaton|първо_име=Virginia|дата=2008-09-08|издател=Trident.|страници=Vol. 42, no. 8|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120327052254/http://tridentnews.ca/Portals/0/pdfarchives/2008/sept8_2008.pdf|архив_дата=2012-03-27|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> Всички 215 пътници и 14 членове на екипажа на борда на MD-11 умират,<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/WORLD/americas/9809/07/swissair.victims.list/index.html|заглавие=Names of Swissair crash victims|автор=CNN|дата=1998-09-07|издател=edition.cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20041225162247/http://edition.cnn.com/WORLD/americas/9809/07/swissair.victims.list/index.html|архив_дата=2004-12-25|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> а така катастрофата се превръща в най-смъртоносния инцидент в историята на „[[Суисеър]]“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swissinfo.ch/eng/business/swiss-aviation-s-worst-air-disaster-remembered-25-years-on/48781026|заглавие=Swiss aviation’s worst air disaster remembered 25 years on|дата=2023-09-02|издател=swissinfo.ch|език=en|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> и най-смъртоносния инцидент с „Макдонъл Дъглас MD-11“ до този момент.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/323910|заглавие=Accident investigation|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> Това е и вторият най-смъртоносен авиационен инцидент в Канада, след [[полет 1285R на „Ароу Еър“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/database/country/country.php?id=C|заглавие=Canada air safety profile|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> Усилията по търсене и спасяване, операцията по възстановяване от катастрофи и разследването от правителството на Канада отнемат повече от четири години и струват 57 милиона канадски долара.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.pbs.org/wgbh/nova/aircrash/dissection.html|заглавие=Dissection of a Disaster|издател=pbs.org|език=en|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> Открити са доказателства за искряща дъга в окабеляването на мрежата, което причинява пожар.{{sfn|TSBA|2003-03-27|p=253}} Разследването, проведено от Канадския борд по безопасност на транспорта, заключава, че запалимият материал, използван в конструкцията на самолета, позволява пожарът да се разпространи извън контрола на екипажа на полета, което довежда до катастрофата. Направени са няколко широкообхватни препоръки, които са включени в по-новите стандарти на Федералната авиационна администрация на САЩ.{{sfn|TSBA|2003-03-27|p=253}} Два мемориала в памет на загиналите са създадени от правителството на Нова Скотия. Единият е на изток от мястото на катастрофата, северно от „Заливa на Пеги“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hmdb.org/marker.asp?marker=45717|заглавие=Swissair Flight 111 Memorial Whalesback|фамилно_име=Graff|първо_име=David|дата=2011-07-28|издател=hmdb.org|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150926083336/http://www.hmdb.org/marker.asp?marker=45717|архив_дата=2015-09-26|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> а другият е разположен на запад от мястото на инцидента до провинциалния парк „Бейсуотър Бийч“ на полуостров Аспотоган в Бейсуотър.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.hmdb.org/Marker.asp?Marker=47255|заглавие=Swissair Flight 111 Memorial Bayswater|фамилно_име=Graff|първо_име=David|дата=2011-09-12|издател=hmdb.org|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150926103805/http://www.hmdb.org/Marker.asp?Marker=47255|архив_дата=2015-09-26|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> Тук са погребани неидентифицираните останки на жертвите. Създаден е фонд за поддържане на мемориалите и правителството приема акт за признаване на мемориалите. Създадени са и различни други благотворителни фондове.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.iasa.com.au/folders/sr111/ConditionofSwissairmemorialashame.html|заглавие=Shape of Swissair memorial a shame, NDP says|фамилно_име=Jackson|първо_име=David|дата=2002-10-30|издател=iasa.com.au|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080801142820/http://www.iasa.com.au/folders/sr111/ConditionofSwissairmemorialashame.html|архив_дата=2008-08-01|достъп_дата=2024-10-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gov.ns.ca/legislature/legc/statutes/flight11.htm|заглавие=Flight 111 Special Places Memorial Act|дата=1999|издател=gov.ns.ca|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081020003934/http://www.gov.ns.ca/legislature/legc/statutes/flight11.htm|архив_дата=2008-10-20|достъп_дата=2024-10-09}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 295 на „Саут Африкан Еъруейс“]] * [[Полет на 804 на „ЕджиптЕър“]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=Aviation Investigation Report In-Flight Fire Leading to Collision with Water Swissair Transport Limited McDonnell Douglas MD-11 HB-IWF Peggy’s Cove, Nova Scotia 5 nm SW 2 September 1998 Report Number A98H0003|last=TSBA|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=2003-03-27|edition=|publisher=Transportation Safety Board of Canada|location=|isbn=|doi=|pages=|url=https://web.archive.org/web/20131017094917/http://www.tsb.gc.ca/eng/rapports-reports/aviation/1998/a98h0003/a98h0003.pdf|format=PDF|accessdate=2024-10-09|quote=|lang-hide=|lang=en}} == Външни препратки == * [https://www.austrianwings.info/2013/09/mayday-ueber-dem-atlantik-der-schicksalsflug-von-sr-111/ Подробен доклад за катастрофата от „Аустриан Уингс“] * [https://www.bst-tsb.gc.ca/eng/rapports-reports/aviation/1998/a98h0003/a98h0003.html Доклад за разследване на Съвета по безопасност на транспорта на Канада] * [https://web.archive.org/web/20150123032917/http://www.tailstrike.com/020998.htm Препис на гласовия запис на пилотската кабина и резюме на инцидента] * [https://web.archive.org/web/20110122105128/http://www.swissairflight111.org/ Полет 111 на „Суисеър“ мемориален уебсайт] {{Превод от|en|Swissair Flight 111|1250224038}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Канада]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1998 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пожари по време на полет]] f2jljhteod8ad9l7q8zr2q4yaims0x4 0 871102 12416664 12411325 2024-11-19T10:25:33Z Станислав Николаев 13436 12416664 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“|снимка=A300, B-1814, China Airlines Hong Kong, Kai Tak May 1997.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през месец май 1997 г.|дата=[[16 февруари]] [[1998]] г.|място=[[Международно летище Таоюан|Международно летище „Чан Кай-Шеку“]], Таоюан, [[Тайван]]|причина=Срив и разбиване при заход към земята|тип1=„[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-622R]]“|авиокомпания1=„[[Чайна Еърлайнс]]“|кодово име1=B-1814|маршрут1=[[Бали]] – Таоюан|пътници1=182|екипаж1=14|загинали1=196|оцелели1=0|загинали=203 (заедно с 7 на земята)}}'''Полет 676 на „Чайна Еърлайнс“''' е редовен международен полет от [[Международно летище „Нгура Рай“|международното летище „Нгура Рай“]], [[Бали]], [[Индонезия]], до [[Международно летище Таоюан|международното летище „Чан Кай-Шеку“]], Таоюан, [[Тайван]], управляван от „[[Чайна Еърлайнс]]“. В понеделник, 16 февруари 1998 г., самолетът „[[Еърбъс А300|Еърбъс A300B4-622R]]“, който лети по маршрута, се разбива в път и жилищен район в Таоюан, близо до международното летище „Чан Кай-Шеку“.{{sfn|ASC|1996-2005|p=52}}<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.cts.com.tw/cts/general/199802/199802160012726.html|заглавие=華航失事班機罹難者名單公佈|дата=1998-02-16|издател=news.cts.com.tw|език=zh-hant|достъп_дата=2024-10-16}}</ref> На борда се намират 182-ма пътници и 14 души екипаж, всички от които загиват при удара на машината в земята.{{sfn|ASC|1996-2005|p=52}}<ref name=":0" /><ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/324023|заглавие=ASN Accident Description (China Airlines 676)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-10-16}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1998/02/17/world/over-200-die-as-taiwan-jet-crashes-in-bad-weather.html|заглавие=Over 200 Die as Taiwan Jet Crashes in Bad Weather|фамилно_име=GARGAN|първо_име=EDWARD A.|дата=1998-02-17|труд=World|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121105030821/https://www.nytimes.com/1998/02/17/world/over-200-die-as-taiwan-jet-crashes-in-bad-weather.html|архив_дата=2012-11-05|достъп_дата=2024-10-16}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://taiwanjournal.nat.gov.tw/ct.asp?xItem=16060&CtNode=118|заглавие=CBC governor killed in plane crash|фамилно_име=Shen|първо_име=Deborah|дата=1998-02-20|издател=taiwanjournal.nat.gov.tw|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080525115132/http://taiwanjournal.nat.gov.tw/ct.asp?xItem=16060&CtNode=118|архив_дата=2008-05-25|достъп_дата=2024-10-16}}</ref> Допълнително 7 души са убити на земята.<ref name=":1" /> Метеорологичните условия в района не са благоприятни, вали дъжд и има спусната мъгла.<ref name=":1" /><ref name=":2" /> Причините за инцидента са няколко, сред които несъзнателното от екипажа изключване на [[Автопилот|автопилота]], а така пилотите не правят нищо за да поемат активно управлението на самолета, защото смятат, че автопилотът ще инициира нужната маневра. В продължение на 11 секунди самолетът е под ничий контрол.<ref>{{Цитат книга|last=Civil Aeronautics Administration|title=Aircraft Accident Investigation Report – China Airlines Airbus A300B4-622R, B-1814 Da-Yuang, Tao-Yuang February 16, 1998|url=https://asn.flightsafety.org/reports/1998/19980216_A306_B-1814.pdf|format=PDF|accessdate=2024-10-16|year=2000-05-18|publisher=asn.flightsafety.org|lang=en}}</ref> След официално разследване в продължение на почти 2 години, окончателен доклад на специална работна група към Администрацията за гражданска авиация заключава, че пилотска грешка е причината за катастрофата на полет 676.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviationweek.com/poor-approach-cited|заглавие=Poor Approach Cited|фамилно_име=THOMAS|първо_име=GEOFFREY|дата=1999-07-12|издател=aviationweek.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20231118080724/https://aviationweek.com/poor-approach-cited|архив_дата=2023-11-18|достъп_дата=2024-10-16}}</ref> Докладът завършва с критики към „Чайна Еърлайнс“ за „недостатъчно обучение“ и „лошо управление на ресурсите в пилотската кабина“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.taipeitimes.com/News/front/archives/2000/01/04/0000018211|заглавие=Official report says CAL crash was caused by pilot|фамилно_име=Yu-hui|първо_име=Su|дата=2000-01-04|издател=taipeitimes.com|език=en|достъп_дата=2024-10-16}}</ref> По време на катастрофата това е най-смъртоносният авиационен инцидент на тайванска земя до катастрофата на [[полет 611 на „Чайна Еърлайнс“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://edition.cnn.com/2002/WORLD/asiapcf/east/05/25/taiwan.crash/index.html?related|заглавие=All 225 feared dead in Taiwan air crash|дата=2022-05-25|издател=[[Си Ен Ен]]|език=en|достъп_дата=2024-10-16}}</ref> Към 2024 г. катастрофата остава третият най-смъртоносен инцидент в историята на „Чайна Еърлайнс“.<ref name=":3" /> След инцидента полет номер 676 на „Чайна Еърлайнс“ е оттеглен и променен на полет 772 и се изпълнява от „Еърбъс A300“, докато не е заменен от самолет „[[Еърбъс A330]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.flightaware.com/live/flight/CAL772|заглавие=China Airlines 772|издател=flightaware.com|език=en|достъп_дата=2024-10-16}}</ref> „Еърбъс A300“ е във флота на „Чайна Еърлайнс“ до 2006 г., когато е заменен от самолетите „Еърбъс A300-300“ и „[[Боинг 747-400]]“. Катастрофата е представена в сезон 24, епизод 5 на канадската документална поредица „[[Разследване на самолетни катастрофи]]“, озаглавена „Единадесет смъртоносни секунди“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://inglobo.bg/nov-televizionen-sezon-s-razsledvane-na-samoletni-katastrofi/|заглавие=Единадесет смъртоносни секунди|дата=2024-03-07|труд=inglobo.bg|издател=Нов телевизионен сезон с разследване на самолетни катастрофи|език=bg|достъп_дата=2024-10-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://trakt.tv/shows/mayday/seasons/24/episodes/5|заглавие=24x05 Eleven Deadly Seconds (China Airlines Flight 676)|труд=Mayday: Season 24|издател=trakt.tv|език=en|достъп_дата=2024-10-16}}</ref> == Вижте също == * [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]] * [[Полет 981 на „Флайдубай“]] * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> == Литература == * {{cite book|title=台灣飛安統計 1996-2005|last=ASC|first=|authorlink=|coauthors=|editor=|editor-link=|year=1996-2005|edition=|publisher=行政院飛航安全委員會|location=|isbn=|doi=|pages=|url=https://web.archive.org/web/20160828231729/https://www.asc.gov.tw/upload/statistics_files/statistics96-05.pdf|format=PDF|accessdate=2024-10-16|quote=|lang-hide=|lang=}} == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20000816002226/http://www.rvs.uni-bielefeld.de/publications/Incidents/DOCS/Research/Rvs/Misc/Additional/Reports/taipei/taipei.html Катастрофата на полет CI676, „Еърбъс А300“ на „Чайна Еърлайнс“, Тайпе, Тайван, понеделник, 16 февруари 1998 г.: Какво знаем досега] архив от 2000-08-16 в „[[Уейбек Машин]]“ * [http://www.pilotfriend.com/disasters/crash/videos/02.16.98.htm Препис на гласовия рекордер в пилотската кабина] {{Превод от|en|China Airlines Flight 676|1247443215}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Азия]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1998 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от мъгла]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Чайна Еърлайнс“]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A300“]] 92xn26uz0tpl0dwgus4s3e4l1uecbrx 0 871262 12416171 12391091 2024-11-18T18:36:10Z 92.99.107.11 12416171 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = Българско училище<br>„Камбана“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = {{Стартова дата и възраст|2017}} | закрита = | основател = | вид = | към = | град = [[Абу Даби]] | държава = [[Обединени арабски емирства]] | директор = Валентина Мирчева | учители = | ученици = 32 {{Small|(учебна 2023/2024 г.)}} | финансиране = | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = | адрес = | телефон = +971 50 691 6217 | e-mail = kambana.abudhabi@gmail.com | сайт = | карта = | карта-описание = | бележки = }} '''Българското училище „Камбана“''' е [[училище]] на [[Българи в Обединените арабски емирства|българската общност]] в град [[Абу Даби]], [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]]. Създадено е през [[2017]] г.<ref name="bnr.bg, 29 юли 2024"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.bta.bg/bg/bg-world/580800-balgarsko-uchilishte-kambana-v-abu-dabi-organizira-koledno-tarzhestvo | заглавие = Българско училище „Камбана“ в Абу Даби организира коледно тържество | дата = 4 декември 2023 | достъп_дата = 19 октомври 2024 | издател = bta.bg}}</ref> Основателка и след това директорка на училището е Мария де Брабандере.<ref name="fakti.bg, 2 април 2017"/> През учебната 2023/2024 г. училището завършват 32 деца.<ref name="bnr.bg, 29 юли 2024"/> == История == Училището е създадено през 2017 г. по идея на български семейства, които живеят в Абу Даби и желаят децата им да учат български език.<ref name="bnr.bg, 29 юли 2024"/><ref name="fakti.bg, 2 април 2017">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://fakti.bg/mnenia/230975-balgaria-otkri-uchilishte-v-abu-dabi | заглавие = България откри училище в Абу Даби | дата = 2 април 2017 | достъп_дата = 19 октомври 2024 | издател = fakti.bg}}</ref> През 2018 г. училището е включено в програмата на [[Министерство на образованието и науката на България|Министерството на образованието и науката на България]] в подкрепа на българските неделни училища.<ref name="bnr.bg, 29 юли 2024">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://bnr.bg/blagoevgrad/post/102026228 | заглавие = Българското неделно училище „Камбана“ в Абу Даби | дата = 29 юли 2024 | достъп_дата = 19 октомври 2024 | издател = bnr.bg}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Facebook|KambanaAbuDhabi|Официална страница на училището}} * [https://www.youtube.com/watch?v=-C1mBspLa6A Представяне на училището от неговата основателка] в телевизионното предаване „[[Облаче ле бяло (телевизионно предаване)|Облаче ле бяло]]“ по телевизия СКАТ през 2017 г. в „[[Ютюб]]“ {{Мъниче|Училище|ОАЕ}} {{Портал|Образование|Азия}} [[Категория:Български училища в ОАЕ|Камбана]] [[Категория:Абу Даби]] [[Категория:Основани в ОАЕ през 2017 година]] ogfbc5iuzu8eyhdgytjt88h32acsp8l 0 871466 12416667 12415345 2024-11-19T10:28:48Z Станислав Николаев 13436 12416667 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 864 на „ЕджиптЕър“|снимка=Boeing 707-366C, EgyptAir AN0209920.jpg|описание=„Боинг 707-320C“ „ЕджиптЕър“, подобен на самолета, който участва в инцидента.|дата=[[25 декември]] [[1976]] г.|място=[[Международно летище „Дон Муанг“]], [[Банкок]], [[Тайланд]]|причина=Контролиран полет в терена поради грешка на пилота|тип1=„[[Боинг 707|Боинг 707-366C]]“|авиокомпания1=„[[ЕджиптЕър]]“|кодово име1=SU-AXA|маршрут1=[[Рим]] – [[Кайро]] – [[Мумбай|Бомбай]] – Банкок – [[Токио]]|пътници1=43|екипаж1=9|загинали1=71 (заедно с 19 на земята)|оцелели1=0}} '''Полет 864 на „ЕджиптЕър“''' е полет от [[летище „Рим-Фиумичино“]], [[Рим]], [[Италия]], до [[Летище Ханеда|международното летище „Токио“]], [[Токио]], [[Япония]], през [[Международно летище „Кайро“|международното летище „Кайро“]], [[Кайро]], [[Египет]], [[Международно летище „Чатрапати Шиваджи Махарадж“|летище Сантакруз]], [[Мумбай|Бомбай]], [[Индия]] и [[Международно летище „Дон Муанг“|международното летище „Дон Муанг“]], [[Банкок]], [[Тайланд]], изпълняван от „[[ЕджиптЕър]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.baaa-acro.com/1976/archives/crash-of-a-boeing-707-in-bangkok-73-killed/|заглавие=Crash of a Boeing 707 in Bangkok: 73 killed|издател=baaa-acro.com|език=en|достъп_дата=2024-10-25|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304193056/http://www.baaa-acro.com/1976/archives/crash-of-a-boeing-707-in-bangkok-73-killed/}}</ref> На 25 декември 1976 г. [[самолет]]ът „[[Боинг 707|Боинг 707-366C]]“, който изпълнява полета, се разбива в сграда на тъкачна фабрика в индустриалната зона на Банкок, разположена на два километра североизточно от края на писта 21L.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1976/12/25/archives/81-die-as-egypt-jet-crashes-into-plant-in-bangkok-suburb.html|заглавие=81 Die as Egypt Jet Crashes Into Plant In Bangkok Suburb|дата=1976-12-25|издател=The New York Times Archives|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref><ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.caa.co.uk/docs/33/CAPAP2002_4.PDF|заглавие=A Benefit Analysis for Cabin Water Spray Systems and Enhanced Fuselage Burnthrough Protection|автор=Safety Regulation Group|дата=2002-04-07|издател=caa.co.uk|страници=72|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110606163132/http://www.caa.co.uk/docs/33/CAPAP2002_4.PDF|архив_дата=2011-06-06|достъп_дата=2024-10-25}}</ref> Машината експлодира при удара и всички 52 души на борда загиват, плюс 19 на земята.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=19761225-0|заглавие=Accident description|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref><ref name=":0" /> По това време катастрофата е най-смъртоносното авиационно бедствие в Тайланд (сега е шестото).<ref name=":1" /> Установено е, че причината за катастрофата е грешка на пилота.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/1978/05/14/archives/jetliner-crash-in-bangkok-in-1976-is-officially-laid-to-pilot-error.html|заглавие=Jetliner Crash in Bangkok in 1916. Is .Officially Laid to Pilot Error|автор=The New York Times Archives|дата=1978-05-14|издател=nytimes.com|език=en|достъп_дата=2024-10-25}}</ref> „ЕджиптЕър“ твърди, че контролната кула в Банкок предоставя неадекватна метеорологична информация на екипажа на полет 864.<ref>Gero, David (1996). Aviation Disasters Second Edition. Patrick Stephens Limited. p. 139.</ref> Екипажът също намалява вертикалната скорост на самолета и не следи правилно височината му.<ref name=":2" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.airdisaster.com/cgi-bin/view_details.cgi?date=12251976&reg=SU-AXA&airline=EgyptAir|заглавие=Accident Synopsis » 12251976|издател=airdisaster.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20140903153017/http://www.airdisaster.com/cgi-bin/view_details.cgi?date=12251976&reg=SU-AXA&airline=EgyptAir#selection-123.1-127.9|архив_дата=2014-09-03|достъп_дата=2024-10-25}}</ref> == Източници == <references /> {{Превод от|en|EgyptAir Flight 864|1248949428}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тайланд]] [[Категория:Банкок]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 707“]] alphb9wowuvsenbt9g4kkzbj2ns7fmh 4 871852 12415821 12415320 2024-11-18T14:16:32Z Iliev 47135 /* Коментари */ re 12415821 wikitext text/x-wiki == [[ЛГБТ права в Тайланд]] == {{гласуване за избрана статия |начало = 02:44, 4 ноември 2024 (UTC) |край = 18 ноември 2024 г. , 02:44 |обсъждане = [[Беседа:ЛГБТ права в Тайланд]] |за = |против = |резултат = }} В по-голямата си част статията е преводна от английски, като аз съм съществено разширил някои от разделите и опреснил с нова и текуща информация. Благодаря от сърце на колегите, които още от миналата година изказват мнения и дават съвети за подобрение. Надявам се, че сега отговаря на критериите изцяло. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 02:42, 4 ноември 2024 (UTC) === За === #{{За}} --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 23:14, 5 ноември 2024 (UTC) #{{За}} Сложен казус, който трудно ще събере според мен нужния кворум да премине границата от положителни гласове. Дали статията покрива критериите? Категорично да.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:55, 8 ноември 2024 (UTC) #{{За}} --[[Потребител:Stalik|Stalik]] ([[Потребител беседа:Stalik|беседа]]) 16:32, 12 ноември 2024 (UTC) === Против === #{{Против}}. Прави се очевидна пропаганда. Източниците в статията са противоречиви. --[[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] ([[Потребител беседа:Родолюбец|беседа]]) 05:00, 10 ноември 2024 (UTC) :::Здравейте. В статията има над 100 източници. Може ли да поясните кои и по какъв начин са противоречиви? И на какво е пропаганда? --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 06:29, 10 ноември 2024 (UTC) *{{Против}}. Поздравления за труда! Но не смятам че трябва да е на начална страница. Има много други статии по обем информация, които не са избрани. Не мисля че е нужно, като се има в предвид че е чувствителна тема. Аз досега не съм се стремял да редактирам някоя статия за да я правя избрана. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 17:25, 12 ноември 2024 (UTC) *:@[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] Здравей, нека ти разкажа една история от близкото минало, която много ми напомня на сегашната тема. В проекта имаше един потребител @[[Потребител:Hillary Scott`love|Hillary Scott`love]], който участваше много активно в проект [[Уикипедия:Порнография]] и без значение дали ни харесва или не, темата е част от живота ни. Колегата тогава полагаше много труд и създаде никак не лоши статии за много порно актьори и разбира се опита да ни представи статия, която да оценим и евентуално да изберем сред избраните. Статията беше за [[Съни Леоне]] и в крайна сметка [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Съни Леони|не мина, не стана избрана]], защото тези които гласуваха против (включително и аз) изразихме подобни на твоите аргументи, че подобна статията няма място на начална страница. Лично аз тогава влязох в излишни конфликти с изключително важни за проекта потребители като @[[Потребител:Мико|Мико]] и @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]], в което нямаше никакъв смисъл, защото статията за Съни Леоне отговаряше на критериите и те и други бяха прави, но личното ми мнение надделя над критериите в Уикипедия. Все пак времето мина и нито Мико, нито Алиса предполагам не пазят лоши чувства към мен, обаче знаеш ли какво се случи, колегата [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Hillary_Scott%2560love Hillary Scott`love напусна Уикипедия завинаги] и това не беше нужно да се случва, тъй като енциклопедията не се вълнува от нашите пристрастия, а от фа ктите. Ако трябва са бъда честен вероятно имам същото като теб мнение по темата с ЛГБД, но все пак следва да определим дали статията покрива критериите или не. Иначе можем да отворим допълнителна тема за кои статии, на какви теми не следва да висят на начална, но това е друга тема. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 19:55, 13 ноември 2024 (UTC) #{{Против}}. Статия започваща не с обяснение на обекта на статията, а със становища като „нямат гарантирано равноправие по всички социални показатели“ не оставя много място за дискутиране на неутрална гледна точка. А след това пък „ Тайланд... гарантира брачно равноправие“. Мислим противоречие. Изброените показатели надолу са десетки, но това само показва, че такива теми са хлъзгави и ще бъдат неактуални след само няколко месеца, когато нещо концептуално се измени. Както впрочем самото „LGBTQ+“ понятие, види се, от настоящето заглавие на статията са изключени барем куиръте. А статията хипотетично ще си виси за избрана с години... Това е по диагонал. Твърдо против. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:58, 17 ноември 2024 (UTC) #:Вота ви не оспорвам. Но подхода ви е печален. Това, че смятате, че е благоразумно с такъв крайно непродуктивен тон и недооформени аргументи да коментирате, след като за статията имаше отворено обсъждане с месеци (първо в началото на годината, после в седмиците преди гласуването), по време на което не сте се включили, е трагично. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 23:18, 17 ноември 2024 (UTC) #:: „Печален, благоразумно, непродуктивен, трагично“ - за какво въобще ми говорите?! Трябва да ви припомня, че Уикипедия е доброволен проект, а това че вие не сте си нагласил статията и без чужди съвети, си е единствено ваш проблем. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 23:47, 17 ноември 2024 (UTC) === Коментари === *{{Коментар}} Статията е добре написана, фактологически коректна, изчерпателна и неутрална. '''Но''' единствените притеснения, които имам засега, са, че уводът е написан малко в есеистичен стил („... са изправени пред предизвикателства, които не съществуват за [другите хора]“, „Въпреки че Тайланд често е [считана] за сравнително либерална и {{color|red|приятелски настроена}} към ЛГБТ обществото държава...“ и др.); на места се забелязват някои остатъци от директен превод, които като че ли не звучат добре на български; статията отразява сравнително актуално събитие – каква е гаранцията, че ако сега стане избрана, ще продължи да се допълва и развива, а няма да застине с информацията от 2024 година. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:42, 9 ноември 2024 (UTC) *:Благодаря за коментара, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]. Имате право. Ще преработя увода днес. Относно бъдещо обновяване - като редактор аз имам намерение да продължавам да я опреснявам, допълвам и развивам, защото това е интересна за мен тема и ако бъде избрана, ще нося отговорност за поддържането и. Иначе имаме ли прецедент как подхождаме към този казус за избрани статии на теми, които се развиват и променят? Виждам напр. [[Париж]], [[Международна космическа станция]], [[ПФК „Левски“ (София)|ПФК Левски]] и други. Някои имат скорошни редакции, други не толкова.-- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:18, 9 ноември 2024 (UTC) *:Уводът е преработен. Къде на други места не ви звучи добре превода? Ако може да ми ги посочите, ще ги поправя. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 20:26, 9 ноември 2024 (UTC) *::Много добре! Вярвам, че ще продължава да се развива, и знам, че ще правиш всичко възможно да я поддържаш актуална. За съжаление, статията е твърде обемна, за да посоча всички нуждаещи се от перифразиране фрагменти, затова засега може би ще се въздържа да я подкрепя за избрана. Но това не означава, че омаловажавам труда ти, напротив, много малко уикипедианци имат желанието и търпението да изградят такава изчерпателна статия от нулата сами. *::Темата в „[[Париж]]“ е утвърдена, градът е с богата история и стабилно културно значение. От друга страна, правата на ЛГБТ общността в Тайланд може да претърпяват драстични промени в много кратък срок поради законите и социалните нагласи, което, ако трябва да съм напълно откровен, усложнява процеса по приемането ѝ за избрана. Този динамичен характер я прави по-трудна за поддръжка в сравнение с „Париж“, за която населението например, [[БВП]] биха се извличали автоматично от „Уикиданни“. Избори не се провеждат толкова често, а ако има някакво по-значително събитие, то би се отразило в отделна статия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:26, 10 ноември 2024 (UTC) *{{Коментар}} В отговор на @[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]]. Първо, благодаря, че се включихте и за изказаното мнение. Коментарът ми се отнася само до втората половина на изказаното от вас: искам да поясня, че не съм създал и редактирал тази статия само с цел да бъде тя избрана един ден. По време на превода и писането разгледах много други статии в нашето Уики на социални и правни теми и ми направи впечатление, че нямаме избрани статии в тези категории. Не е казано, че ''трябва'' да имаме - както пише в [[У:ИС]] „Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията“. Но от друга страна си помислих, че ако тази статия се оформи като добре написана и изчерпателна, то може би тя може да бъде избрана и да служи като пример/модел за други статии на подобни теми. Не държа изрично на това си мнение и чрез обсъжданията и гласуването тук се вслушвам в други мнения. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:26, 12 ноември 2024 (UTC) :: Забелязал съм, че наистина има известно объркване какво означава „избрана статия“. :: [[Райнхард Хайдрих]] е една от най-мрачните фигури на нацизма и архитект на Холокоста. Ако не беше убит през 1942, със сигурност щеше да бъде обесен в Нюрнберг. Нашата статия за него е „избрана“. :: Това не е възхвала, нито пропаганда на нацизма. Дори когато Хайдрих периодично се появява на началната ни страница. :: Хайдрих е краен пример, но има и доста други избрани статии, които със сигурност биха били „чувствителни“ теми за едни или други хора. Това не бива и не може да бъде аргумент дали една статия да бъде „избрана“ или не. :: „Избрана статия“ означава статия, която отговаря на най-високите стандарти за качество и неутралност в Уикипедия, независимо от темата или съдържанието.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:52, 13 ноември 2024 (UTC) :::Добре казано. Дали е желателно да се добавят към У:ИС подобни разяснения относно що са приемливи и неприемливи аргументи за и против при гласуването за избрана? -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:41, 14 ноември 2024 (UTC) :::: [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]], според мен не само е желателно, но дори е задължително. :::: Лично аз не харесвам особено силно тази концепция за „избрани“ статии. Има ред причини: статиите остаряват, критериите за качество се развиват, стават недоразумения, като тук, какво точно означава „избрана“, има риск от пристрастия. Последните два проблема още повече се усложняват от изискването решенията да се приемат с гласуване с определено мнозинство. Ако утре някой предложи „Левски“ или „ЦСКА“ за избрани, има немалък риск гласуването да се превърне в преброяване на феновете, независимо какво казват инструкциите за оценка на кандидатите за избрани статии. :::: Ако би зависело от мен, определено бих премахнал формалното гласуване по правила -- [[У:!Г|Уикипедия не е демокрация]] -- заменяйки го с аргументирано обсъждане. Това обаче би изисквало повече хора да се включват, за да се получи смислена дискусия и най-вече да се постигне смислен консенсус -- или пък да се установи, че няма такъв. :::: С това не искам да обезсърча никого да се стреми да прави статии „избрани“. Безспорно има и ползи, както за редакторите, които го правят, така и за Уикипедия. Подобряване на помощните страници, включително с разяснението, което обсъждаме, може да е добро начало да бъде подобрена и процедурата като цяло.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:06, 14 ноември 2024 (UTC) :::::Повод за размисъл! -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 14:29, 14 ноември 2024 (UTC) * {{Коментар}} Съвсем дребна бележка за нещо, което ми привлече вниманието: в общия случай надписите под илюстрациите не бива да завършват с точка, тъй като представляват етикети: „Дървета през есента“ вместо „Дървета през есента'''.'''“ Точката е уместна, когато описанието представлява пълно изречение: „Дърветата през есента са обагрени в най-разнообразни цветове'''.'''“ Също ми се струва -- лично мнение -- че „Катъй изпълнителки“ е по-естествено звучащо от „Изпълнителки, които са катъй“ (за сравнение: „Гей изпълнителки“ или „Транс изпълнителки“ вместо „Изпълнителки, които са гей“, респ. „Изпълнителки, които са транс“).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 00:04, 14 ноември 2024 (UTC) *:Поправям. Благодаря. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:42, 14 ноември 2024 (UTC) * {{Коментар}} [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] искрено симпатизирам на желанието ти да пишеш с такава отдаденост по тези важни теми. Важно е Уикипедия да отразява развитието на обществото и цивилизацията въобще. : Ако ми позволиш, бих предложил нещо, което може да се окаже по-ефективно за разширяване на мирогледа на нашите читатели: пиши за личности от ЛГБТ общността, които са оставили трайни следи в науката, изкуството или историята. : Христоматиен пример за мен е [[Алън Тюринг]] – един от хората, на които дължим не само целия този информационен свят около нас, включително Уикипедия,, но и това, [[Блечли парк|че не живеем в нацистка антиутопия]]. И въпреки това – варварски наказан, защото „обичал неправилно“. : Над половин столетие беше нужно Тюринг да получи своята заслужена реабилитация. Светът се променя бавно. Това понякога е мъчително или дори трагично – както е било за Тюринг. Но малките стъпки често стигат накрая по-надалеч. А постоянството нерядко е по-важно и полезно от разпален ентусиазъм. : Продължавай да пишеш, защото това е ценността на Уикипедия: да показва света в цялото му разнообразие. Знанието не просто е сила. Знанието [https://www.youtube.com/watch?v=ZZ_4gzoDDAE ни прави по-добри човешки същества]. : Споделям това просто като лично човешко мнение – едно от много и най-различни. Многообразието също е сила. Особено когато човеците имаме уважение помежду си.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:16, 18 ноември 2024 (UTC) 9p7dhttsxp9912k3g675t8wv3k8rhbt 12415900 12415821 2024-11-18T15:43:09Z SlipknotRlZZ 48032 12415900 wikitext text/x-wiki == [[ЛГБТ права в Тайланд]] == {{гласуване за избрана статия |начало = 02:44, 4 ноември 2024 (UTC) |край = 18 ноември 2024 г. , 02:44 |обсъждане = [[Беседа:ЛГБТ права в Тайланд]] |за = 3 |против = 3 |резултат = Отхвърлена }} В по-голямата си част статията е преводна от английски, като аз съм съществено разширил някои от разделите и опреснил с нова и текуща информация. Благодаря от сърце на колегите, които още от миналата година изказват мнения и дават съвети за подобрение. Надявам се, че сега отговаря на критериите изцяло. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 02:42, 4 ноември 2024 (UTC) === За === #{{За}} --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 23:14, 5 ноември 2024 (UTC) #{{За}} Сложен казус, който трудно ще събере според мен нужния кворум да премине границата от положителни гласове. Дали статията покрива критериите? Категорично да.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:55, 8 ноември 2024 (UTC) #{{За}} --[[Потребител:Stalik|Stalik]] ([[Потребител беседа:Stalik|беседа]]) 16:32, 12 ноември 2024 (UTC) === Против === #{{Против}}. Прави се очевидна пропаганда. Източниците в статията са противоречиви. --[[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] ([[Потребител беседа:Родолюбец|беседа]]) 05:00, 10 ноември 2024 (UTC) :::Здравейте. В статията има над 100 източници. Може ли да поясните кои и по какъв начин са противоречиви? И на какво е пропаганда? --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 06:29, 10 ноември 2024 (UTC) *{{Против}}. Поздравления за труда! Но не смятам че трябва да е на начална страница. Има много други статии по обем информация, които не са избрани. Не мисля че е нужно, като се има в предвид че е чувствителна тема. Аз досега не съм се стремял да редактирам някоя статия за да я правя избрана. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 17:25, 12 ноември 2024 (UTC) *:@[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] Здравей, нека ти разкажа една история от близкото минало, която много ми напомня на сегашната тема. В проекта имаше един потребител @[[Потребител:Hillary Scott`love|Hillary Scott`love]], който участваше много активно в проект [[Уикипедия:Порнография]] и без значение дали ни харесва или не, темата е част от живота ни. Колегата тогава полагаше много труд и създаде никак не лоши статии за много порно актьори и разбира се опита да ни представи статия, която да оценим и евентуално да изберем сред избраните. Статията беше за [[Съни Леоне]] и в крайна сметка [[Уикипедия:Избрани статии/Предложения/Съни Леони|не мина, не стана избрана]], защото тези които гласуваха против (включително и аз) изразихме подобни на твоите аргументи, че подобна статията няма място на начална страница. Лично аз тогава влязох в излишни конфликти с изключително важни за проекта потребители като @[[Потребител:Мико|Мико]] и @[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]], в което нямаше никакъв смисъл, защото статията за Съни Леоне отговаряше на критериите и те и други бяха прави, но личното ми мнение надделя над критериите в Уикипедия. Все пак времето мина и нито Мико, нито Алиса предполагам не пазят лоши чувства към мен, обаче знаеш ли какво се случи, колегата [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Hillary_Scott%2560love Hillary Scott`love напусна Уикипедия завинаги] и това не беше нужно да се случва, тъй като енциклопедията не се вълнува от нашите пристрастия, а от фа ктите. Ако трябва са бъда честен вероятно имам същото като теб мнение по темата с ЛГБД, но все пак следва да определим дали статията покрива критериите или не. Иначе можем да отворим допълнителна тема за кои статии, на какви теми не следва да висят на начална, но това е друга тема. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 19:55, 13 ноември 2024 (UTC) #{{Против}}. Статия започваща не с обяснение на обекта на статията, а със становища като „нямат гарантирано равноправие по всички социални показатели“ не оставя много място за дискутиране на неутрална гледна точка. А след това пък „ Тайланд... гарантира брачно равноправие“. Мислим противоречие. Изброените показатели надолу са десетки, но това само показва, че такива теми са хлъзгави и ще бъдат неактуални след само няколко месеца, когато нещо концептуално се измени. Както впрочем самото „LGBTQ+“ понятие, види се, от настоящето заглавие на статията са изключени барем куиръте. А статията хипотетично ще си виси за избрана с години... Това е по диагонал. Твърдо против. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 22:58, 17 ноември 2024 (UTC) #:Вота ви не оспорвам. Но подхода ви е печален. Това, че смятате, че е благоразумно с такъв крайно непродуктивен тон и недооформени аргументи да коментирате, след като за статията имаше отворено обсъждане с месеци (първо в началото на годината, после в седмиците преди гласуването), по време на което не сте се включили, е трагично. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 23:18, 17 ноември 2024 (UTC) #:: „Печален, благоразумно, непродуктивен, трагично“ - за какво въобще ми говорите?! Трябва да ви припомня, че Уикипедия е доброволен проект, а това че вие не сте си нагласил статията и без чужди съвети, си е единствено ваш проблем. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 23:47, 17 ноември 2024 (UTC) === Коментари === *{{Коментар}} Статията е добре написана, фактологически коректна, изчерпателна и неутрална. '''Но''' единствените притеснения, които имам засега, са, че уводът е написан малко в есеистичен стил („... са изправени пред предизвикателства, които не съществуват за [другите хора]“, „Въпреки че Тайланд често е [считана] за сравнително либерална и {{color|red|приятелски настроена}} към ЛГБТ обществото държава...“ и др.); на места се забелязват някои остатъци от директен превод, които като че ли не звучат добре на български; статията отразява сравнително актуално събитие – каква е гаранцията, че ако сега стане избрана, ще продължи да се допълва и развива, а няма да застине с информацията от 2024 година. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 05:42, 9 ноември 2024 (UTC) *:Благодаря за коментара, @[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]]. Имате право. Ще преработя увода днес. Относно бъдещо обновяване - като редактор аз имам намерение да продължавам да я опреснявам, допълвам и развивам, защото това е интересна за мен тема и ако бъде избрана, ще нося отговорност за поддържането и. Иначе имаме ли прецедент как подхождаме към този казус за избрани статии на теми, които се развиват и променят? Виждам напр. [[Париж]], [[Международна космическа станция]], [[ПФК „Левски“ (София)|ПФК Левски]] и други. Някои имат скорошни редакции, други не толкова.-- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:18, 9 ноември 2024 (UTC) *:Уводът е преработен. Къде на други места не ви звучи добре превода? Ако може да ми ги посочите, ще ги поправя. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 20:26, 9 ноември 2024 (UTC) *::Много добре! Вярвам, че ще продължава да се развива, и знам, че ще правиш всичко възможно да я поддържаш актуална. За съжаление, статията е твърде обемна, за да посоча всички нуждаещи се от перифразиране фрагменти, затова засега може би ще се въздържа да я подкрепя за избрана. Но това не означава, че омаловажавам труда ти, напротив, много малко уикипедианци имат желанието и търпението да изградят такава изчерпателна статия от нулата сами. *::Темата в „[[Париж]]“ е утвърдена, градът е с богата история и стабилно културно значение. От друга страна, правата на ЛГБТ общността в Тайланд може да претърпяват драстични промени в много кратък срок поради законите и социалните нагласи, което, ако трябва да съм напълно откровен, усложнява процеса по приемането ѝ за избрана. Този динамичен характер я прави по-трудна за поддръжка в сравнение с „Париж“, за която населението например, [[БВП]] биха се извличали автоматично от „Уикиданни“. Избори не се провеждат толкова често, а ако има някакво по-значително събитие, то би се отразило в отделна статия. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:26, 10 ноември 2024 (UTC) *{{Коментар}} В отговор на @[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]]. Първо, благодаря, че се включихте и за изказаното мнение. Коментарът ми се отнася само до втората половина на изказаното от вас: искам да поясня, че не съм създал и редактирал тази статия само с цел да бъде тя избрана един ден. По време на превода и писането разгледах много други статии в нашето Уики на социални и правни теми и ми направи впечатление, че нямаме избрани статии в тези категории. Не е казано, че ''трябва'' да имаме - както пише в [[У:ИС]] „Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията“. Но от друга страна си помислих, че ако тази статия се оформи като добре написана и изчерпателна, то може би тя може да бъде избрана и да служи като пример/модел за други статии на подобни теми. Не държа изрично на това си мнение и чрез обсъжданията и гласуването тук се вслушвам в други мнения. --[[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 18:26, 12 ноември 2024 (UTC) :: Забелязал съм, че наистина има известно объркване какво означава „избрана статия“. :: [[Райнхард Хайдрих]] е една от най-мрачните фигури на нацизма и архитект на Холокоста. Ако не беше убит през 1942, със сигурност щеше да бъде обесен в Нюрнберг. Нашата статия за него е „избрана“. :: Това не е възхвала, нито пропаганда на нацизма. Дори когато Хайдрих периодично се появява на началната ни страница. :: Хайдрих е краен пример, но има и доста други избрани статии, които със сигурност биха били „чувствителни“ теми за едни или други хора. Това не бива и не може да бъде аргумент дали една статия да бъде „избрана“ или не. :: „Избрана статия“ означава статия, която отговаря на най-високите стандарти за качество и неутралност в Уикипедия, независимо от темата или съдържанието.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 22:52, 13 ноември 2024 (UTC) :::Добре казано. Дали е желателно да се добавят към У:ИС подобни разяснения относно що са приемливи и неприемливи аргументи за и против при гласуването за избрана? -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:41, 14 ноември 2024 (UTC) :::: [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]], според мен не само е желателно, но дори е задължително. :::: Лично аз не харесвам особено силно тази концепция за „избрани“ статии. Има ред причини: статиите остаряват, критериите за качество се развиват, стават недоразумения, като тук, какво точно означава „избрана“, има риск от пристрастия. Последните два проблема още повече се усложняват от изискването решенията да се приемат с гласуване с определено мнозинство. Ако утре някой предложи „Левски“ или „ЦСКА“ за избрани, има немалък риск гласуването да се превърне в преброяване на феновете, независимо какво казват инструкциите за оценка на кандидатите за избрани статии. :::: Ако би зависело от мен, определено бих премахнал формалното гласуване по правила -- [[У:!Г|Уикипедия не е демокрация]] -- заменяйки го с аргументирано обсъждане. Това обаче би изисквало повече хора да се включват, за да се получи смислена дискусия и най-вече да се постигне смислен консенсус -- или пък да се установи, че няма такъв. :::: С това не искам да обезсърча никого да се стреми да прави статии „избрани“. Безспорно има и ползи, както за редакторите, които го правят, така и за Уикипедия. Подобряване на помощните страници, включително с разяснението, което обсъждаме, може да е добро начало да бъде подобрена и процедурата като цяло.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:06, 14 ноември 2024 (UTC) :::::Повод за размисъл! -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 14:29, 14 ноември 2024 (UTC) * {{Коментар}} Съвсем дребна бележка за нещо, което ми привлече вниманието: в общия случай надписите под илюстрациите не бива да завършват с точка, тъй като представляват етикети: „Дървета през есента“ вместо „Дървета през есента'''.'''“ Точката е уместна, когато описанието представлява пълно изречение: „Дърветата през есента са обагрени в най-разнообразни цветове'''.'''“ Също ми се струва -- лично мнение -- че „Катъй изпълнителки“ е по-естествено звучащо от „Изпълнителки, които са катъй“ (за сравнение: „Гей изпълнителки“ или „Транс изпълнителки“ вместо „Изпълнителки, които са гей“, респ. „Изпълнителки, които са транс“).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 00:04, 14 ноември 2024 (UTC) *:Поправям. Благодаря. -- [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] ([[Потребител беседа:SlipknotRlZZ|беседа]]) 01:42, 14 ноември 2024 (UTC) * {{Коментар}} [[Потребител:SlipknotRlZZ|Райън]] искрено симпатизирам на желанието ти да пишеш с такава отдаденост по тези важни теми. Важно е Уикипедия да отразява развитието на обществото и цивилизацията въобще. : Ако ми позволиш, бих предложил нещо, което може да се окаже по-ефективно за разширяване на мирогледа на нашите читатели: пиши за личности от ЛГБТ общността, които са оставили трайни следи в науката, изкуството или историята. : Христоматиен пример за мен е [[Алън Тюринг]] – един от хората, на които дължим не само целия този информационен свят около нас, включително Уикипедия,, но и това, [[Блечли парк|че не живеем в нацистка антиутопия]]. И въпреки това – варварски наказан, защото „обичал неправилно“. : Над половин столетие беше нужно Тюринг да получи своята заслужена реабилитация. Светът се променя бавно. Това понякога е мъчително или дори трагично – както е било за Тюринг. Но малките стъпки често стигат накрая по-надалеч. А постоянството нерядко е по-важно и полезно от разпален ентусиазъм. : Продължавай да пишеш, защото това е ценността на Уикипедия: да показва света в цялото му разнообразие. Знанието не просто е сила. Знанието [https://www.youtube.com/watch?v=ZZ_4gzoDDAE ни прави по-добри човешки същества]. : Споделям това просто като лично човешко мнение – едно от много и най-различни. Многообразието също е сила. Особено когато човеците имаме уважение помежду си.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:16, 18 ноември 2024 (UTC) 2hok97a46ptnp4nfxmlas0oubnciadt 0 872041 12416668 12406706 2024-11-19T10:30:38Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416668 wikitext text/x-wiki {{личност|биолог}} '''Симона Габриела Коссак''' ({{lang|pl|Simona Gabriela Kossak}}; родена на 30 май 1943 г. в [[Краков]]; починала на 15 март 2007 г. в [[Бялисток]], [[Полша]]) е биолог, еколог и професор по горски науки. Косак е известна с усилията си да запази останките от естествени екосистеми в Полша. Нейната работа се занимава, наред с други неща, с поведенческата екология на бозайниците. Понякога нарича себе си „зоопсихолог“.<ref name="culture.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://culture.pl/en/article/the-extraordinary-life-of-simona-kossak | заглавие = The Extraordinary Life of Simona Kossak | достъп_дата = 8 ноември 2024 | фамилно_име = Kowalczyk | първо_име = Janusz R. | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = culture.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 1980 г. Научният съвет на Института за изследване на гората присъжда на Коссак докторска степен по науки за горите въз основа на нейната докторска дисертация „Изследване на трофичната ситуация на сърната в местообитанието на свежа смесена иглолистна гора в [[Беловежка гора|Беловежката гора]]“ и през 1991 г. с докторска степен по горски науки и въз основа на нея докторантска дисертация „Екологични и вътрешновидови детерминанти на хранителното поведение на сърна (Capreolus capreolus L.) в горска среда“. През 1997 г. получава научната титла професор по лесовъдство.<ref name="ibles.waw.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ibles.waw.pl/struktura/zln/pracownicy/skossak.htm | заглавие = Prof. dr hab. Simona Kossak | достъп_дата = 8 ноември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ibles.waw.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070825165910/http://www.ibles.waw.pl/struktura/zln/pracownicy/skossak.htm | архив_дата = 2007-08-25 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Коссак е работила в Института за изследване на бозайниците на [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]] в [[Беловежки национален парк|Бяловежа]] и в Института за изследване на горите към Департамента за естествени гори, където е била директор от януари 2003 г. до смъртта си през 2007 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.encyklopedia.puszcza-bialowieska.eu/index.php?dzial=haslo&id=27 | заглавие = Kossak Simona, prof. dr hab.(1943-2007) | достъп_дата = 8 ноември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = encyklopedia.puszcza-bialowieska.eu | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Тя също е една от създателите на репелера UOZ-1, устройство, което предупреждава дивите животни за преминаващи влакове.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://neel.com.pl/web/pliki/publikacje/GW_2015.09.08.pdf | заглавие = Polak Potraf | достъп_дата = 8 ноември 2024 | фамилно_име = Stolareski | първо_име = Marek | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = neel.com.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През октомври 2000 г. Косак е наградена със Златен кръст за заслуги.<ref name="ibles.waw.pl"></ref> Коссак е известна с безкомпромисните си възгледи и действия за опазване на природата, особено в Беловежката гора, където живее в старата лесничейска къща Dziedzinka повече от 30 години.<ref name="culture.pl"></ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://przekroj.org/en/world-people/a-paradise-called-dziedzinka/ | заглавие = A Paradise Called Dziedzinka | достъп_дата = 8 ноември 2024 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = przekroj.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Симона Косак почива на 15 март 2007 г. в болница в Бялисток след тежко онкологично заболяване. На 22 март в енорийската църква в Порите е отслужена [[помен|панихида]]. Погребана в местното енорийско гробище. == Източници == <references /> {{Превод от|en|Simona Kossak|1249866799}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Косак, Симона}} [[Категория:Полски биолози]] [[Категория:Еколози]] [[Категория:Родени в Краков]] [[Категория:Бялисток]] [[Категория:Възпитаници на Ягелонския университет]] [[Категория:Лесовъди]] [[Категория:Починали от рак]] cbmwndg6k5uezye323z3ylbf1kd343z 0 872051 12416652 12406405 2024-11-19T09:40:48Z InternetArchiveBot 282151 Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 12416652 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=аристократ|брак=Джовани Батиста Криспо|деца=[[Тиберио Криспо]]<br>Вирджилио Криспо<br>Салустио Криспо<br>Извънбр.ː<br>[[Костанца Фарнезе]]<br>[[Пиер Луиджи Фарнезе Млади]]<br>Паоло Фарнезе<br>Ранучо Фарнезе|баща=Руфино Руфини|майка=Джулия|братя-сестри=Джакомо Руфини<br>Джироламо Руфини<br>Асканио Руфини<br>Марио Руфини<br>Камила Руфини<br>Иполита Руфини|род=Руфини по рождение<br>Криспо по брак|партньор=[[Павел III]] (Алесандро Фарнезе)|описание=италианска аристократка}} '''Силвия Руфини''' ({{Lang|it|Silvia Ruffini}}; * [[1475]], † [[6 декември]] [[1561]], [[Папска държава]]) е италианска аристократка, метреса на [[кардинал]] Алесандро [[Фарнезе (род)|Фарнезе]], бъдещ папа [[Павел III]], и майка на четирите му деца. == Произход == Дъщеря е на Руфино Руфини и Джулия. Има четири братя (Джакомо, Джироламо, Асканио и Марио) и две сестри (Камила и Иполита). Семейството живее в дворец в района Колона в Рим. == Биография == Около 1496 г. се омъжва за римския търговец Джовани Батиста Криспо, от когото има трима сина: [[Тиберио Криспо|Тиберио]] – бъдещ [[кардинал]], Вирджилио и Салустио. Съпругът ѝ умира към април 1501 г.<ref name="auto">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it//enciclopedia/costanza-farnese_(Dizionario-Biografico)|заглавие=FARNESE, Costanza in "Dizionario Biografico"|труд=www.treccani.it|достъп_дата=2022-04-04}}</ref> Може би по това време тя вече има любовна връзка с кардинал Алесандро Фарнезе. Представена е на кардинала от сестра му [[Джулия Фарнезе|Джулия]] (метреса на папа [[Александър VI]]. Първото им дете Констанца<ref name="auto2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it//enciclopedia/costanza-farnese_(Dizionario-Biografico)|заглавие=FARNESE, Costanza in "Dizionario Biografico"|труд=www.treccani.it|достъп_дата=2022-04-04}}</ref> вероятно е родено още през 1500 г. Силвия също има още три деца от кардинала – [[Пиер Луиджи Фарнезе Млади|Пиер Луиджи]] Паоло и Ранучо<ref>{{Cite book|last=Rendina|first=Claudio|title=Le papesse|url=https://books.google.com/books?id=cj_AqQwsOj8C&q=paolo+Farnese+silvia+ruffini&pg=PT94|publisher=Newton Compton Editori|isbn=9788854136816}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220403232546/https://books.google.com/books?id=cj_AqQwsOj8C&q=paolo+Farnese+silvia+ruffini&pg=PT94 |date=2022-04-03 }}</ref>, някои от които би могло да са родени още когато съпругът ѝ е жив<ref>[https://web.archive.org/web/20181105012356/http://www.treccani.it/enciclopedia/costanza-farnese_(Dizionario-Biografico)/ FARNESE, Costanza], di Roberto Zapperi — Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 45 (1995).</ref>. Когато Алесандро става епископ на [[Парма]], генералният викарий на Католическата църква Бартоломео Гуидичони поисква той да прекрати връзката си с нея<ref>[https://reformation500.csl.edu/bio/pope-paul-iii/ Pope Paul III] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140911091847/https://reformation500.csl.edu/bio/pope-paul-iii/ |date=2014-09-11 }}, Reformation 500.</ref>. Като папа [[Павел III]] пази в тайна самоличността на Силвия, страхувайки се от негативното въздействие на публичността, на която сестра му Джулия е била подложена в подобен случай. От записите на Балдасаре Молосо – поет и наставник на децата Силвия и Алесандро<ref>Claudio Rendina, [https://books.google.com.au/books?id=7niwDQAAQBAJ&pg=PT181&lpg=PT181&dq=Baldassarre+Molosso&source=bl&ots=0-HMGeZYw1&sig=ACfU3U2Km_kV5TSkDW8A7umV7KHs78n_iw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj_gf6FrMHnAhVsxTgGHVdSDGoQ6AEwC3oECAkQAQ#v=onepage&q=Baldassarre%20Molosso&f=false The Sins of the Vatican: Pride, greed, lust, pedophilia scandals and secrets of the Catholic Church] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220305130307/https://books.google.com.au/books?id=7niwDQAAQBAJ&pg=PT181&lpg=PT181&dq=Baldassarre+Molosso&source=bl&ots=0-HMGeZYw1&sig=ACfU3U2Km_kV5TSkDW8A7umV7KHs78n_iw&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj_gf6FrMHnAhVsxTgGHVdSDGoQ6AEwC3oECAkQAQ#v=onepage&q=Baldassarre%20Molosso&f=false |date=2022-03-05 }} (Gryphus Editora, Jul 16, 2012).</ref> може да се предположи, че Павел III я е държал в [[Болсена]] – град, принадлежал на сина ѝ и където Павел III е имал вила. Това място е близо и до имотите на Камила, сестрата на Силвия. Умира на 5 декември 1561 г. в Рим на около 86 години и е погребана в семейната крипта. == Брак и потомство == ∞ 90-те г. на 15 век (най-късно през [[1496|1496 г.]]) за римския търговец Джовани Батиста Криспо († 1501), от когото има трима сина̠ː * [[Тиберио Криспо]] (* 31 януари 1498, Рим; † 6 октомври 1566, [[Сутри]]), кардинал (от 1544), губернатор на [[Болсена]] (1540 – 1543 и 1553 – 1562) * Салустио Криспо * Вирджилио Криспо Има трима сина и една дъщеря от кардинал Алесандро Фарнезе, бъдещ папа [[Павел III]]ː<ref>{{Cite book|title=Le papesse|url=https://books.google.it/books?id=cj_AqQwsOj8C&pg=PT94&dq=paolo+Farnese%2Bsilvia+ruffini&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwiA9I-SyrTgAhUisqQKHWuYCH0Q6AEINDAC#v=onepage&q=paolo%20Farnese%2Bsilvia%20ruffini&f=false|year=2011|publisher=[[Newton Compton Editori]]|location=Roma}}</ref>: * [[Костанца Фарнезе]] (* ок. 1500, Рим; † 23 май 1545, пак там), ∞ 1517 за [[Бозио II Сфорца ди Санта Фиора]], 9-ти граф на [[Санта Фиора]], от когото има шест сина и четири дъщери; * [[Пиер Луиджи Фарнезе Млади]] (* 19 ноември 1503, [[Рим]]; † [[10 септември]] [[1547]], [[Пиаченца]]), 1-ви [[Кастро (херцогство)|херцог на Кастро]] (1537 – 1545) и от 1545 г. първи [[херцог]] на Парма и Пиаченца; ∞ 1519 за [[Джеролама Орсини]] (* ок. 1503, [[Питиляно]]; † юли 1570, [[Витербо]]), дъщеря на кондотиера [[Луиджи Орсини]], граф на Питиляно, от която има четири сина и една дъщеря; * Паоло Фарнезе (* 1504, Рим; † 1512, пак там); * Ранучо Фарнезе (* 1509, Рим; † 1529), [[кондотиер]]; ∞ за Вирджиния [[Палавичини|Палавичино]], дъщеря на [[Лудовико Палавичино]], маркиз на [[Кортемаджоре]]. На 8 юли 1505 г. папа [[Юлий II]] узаконява Пиер Луиджи и Паоло. Ранучо е узаконен от папа [[Лъв X]] на 11 април 1518 г.<ref>Gino Benzoni, "[https://www.treccani.it/enciclopedia/paolo-iii_(Enciclopedia-dei-Papi)/ Paolo III]", в "Enciclopedia dei Papi", Treccani 2000, на treccani.it</ref> == Бележки == <references /> {{Превод от 2|it|Silvia Ruffini|ru|Руффини, Сильвия|140871912|121866884}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Фарнезе]] [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Кралски любовници]] 2s56cdb67pur31ey24664jas7nirsxm 3 872120 12416478 12415379 2024-11-19T02:58:04Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Потребител беседа:PSS 9]] 12416478 wikitext text/x-wiki {{архив беседа2}} == New user block 2024-11-02T13:56:35Z: 79.132.2.140 == {{чекюзър|79.132.2.140|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:56, 2 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-02T21:05:02Z: Kiril Baldev == {{чекюзър|Kiril Baldev|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:05, 2 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-03T11:07:09Z: 88.203.160.167 == {{чекюзър|88.203.160.167|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:07, 3 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-04T11:47:06Z: 217.142.21.147 == {{чекюзър|217.142.21.147|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:47, 4 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-05T07:26:22Z: 46.47.81.239 == {{чекюзър|46.47.81.239|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 07:26, 5 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-05T10:05:57Z: 212.5.146.76 == {{чекюзър|212.5.146.76|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 10:06, 5 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-05T21:21:51Z: 2A01:5A8:437:DD9C:F01A:66BF:CC54:5E93 == {{чекюзър|2A01:5A8:437:DD9C:F01A:66BF:CC54:5E93|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:22, 5 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-06T06:39:10Z: 2A01:5A8:579:4659:3529:C5BA:9B1B:B66A == {{чекюзър|2A01:5A8:579:4659:3529:C5BA:9B1B:B66A|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 06:39, 6 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-06T13:20:10Z: 2A01:5A8:405:D278:0:0:154E:E82B == {{чекюзър|2A01:5A8:405:D278:0:0:154E:E82B|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:20, 6 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-06T14:47:27Z: 85.187.210.11 == {{чекюзър|85.187.210.11|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:47, 6 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-07T11:56:51Z: 151.251.249.32 == {{чекюзър|151.251.249.32|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 11:57, 7 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-07T14:18:29Z: 91.211.190.64 == {{чекюзър|91.211.190.64|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:18, 7 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-07T21:10:42Z: 46.10.148.114 == {{чекюзър|46.10.148.114|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 21:10, 7 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-08T09:50:07Z: 149.62.207.105 == {{чекюзър|149.62.207.105|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 09:50, 8 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-08T17:19:48Z: 176.12.40.177 == {{чекюзър|176.12.40.177|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:19, 8 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-08T17:24:34Z: 87.120.15.11 == {{чекюзър|87.120.15.11|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 17:24, 8 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-09T08:05:12Z: 176.222.5.30 == {{чекюзър|176.222.5.30|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 08:05, 9 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-09T13:34:47Z: 37.63.35.238 == {{чекюзър|37.63.35.238|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 13:35, 9 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-09T14:18:04Z: 78.86.131.238 == {{чекюзър|78.86.131.238|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 14:18, 9 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-10T16:46:56Z: 46.249.89.37 == {{чекюзър|46.249.89.37|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:47, 10 ноември 2024 (UTC) == New user block 2024-11-11T16:38:43Z: 149.62.207.10 == {{чекюзър|149.62.207.10|бч}}.<br>-- [[Потребител:PSS 9|PSS 9]] ([[Потребител беседа:PSS 9|беседа]]) 16:38, 11 ноември 2024 (UTC) irocn7zu54u0luhaxp5ms01rrgj2b89 2 872171 12416395 12415463 2024-11-18T22:25:17Z Niki Yooff 24726 12416395 wikitext text/x-wiki <div class="usermessage"> [[Image:Socio template.gif|left]]Този потребител изразява протест срещу расовата, религиозна и политическа цензура в Уикипедията и настоява за отразяване на многополярността на възгледите. Можете [[Special:Emailuser/{{PAGENAME}}|да му напишете]] на email и той непременно ще ви отговори. </div> {{Потребител:Niki Yooff/Tabs}} {{collapse top|title=Потребителски кутийки|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#C1D6FC|padding=0.5em}} <center> {|class="wikitable" align="center" style="text-align:center; margin-top: 0.1em; margin-bottom:0.1em; margin-left: 0em; margin-right: 0em" |- | Вавилон | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\BG}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\RU4}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\UK2}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\EN2}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\ABC}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Google Translate}} | |- |} |- | За мен | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Година на коня}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Гражданин на света}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Собствено мнение}} | |- |} |- | Убеждения | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Либерал}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Европеец}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\НАТО}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\ЛГБТКИ}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Еднополов брак}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Права на човека}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атеист}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Светски хуманизъм}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Трансхуманист}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пастафарианство}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Единорог}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Религия и политика}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Отговор 42}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Тютюнопушене}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на тоталитаризма}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Демилитаризация}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Свобода на словото}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Copyfraud}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атомна енергия}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на антисемитизма}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Смъртно наказание}} | |- |} |- | Интереси | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Инженер}} |- |} |- | Любими неща | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Кафе}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Бира}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пица|#FF4500}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Шкембе чорба}} | |- |} |} </center> {{collapse bottom}} {{collapse top|title=Цитати|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#F5DEB3|padding=0.5em}} <center> {{цитат|Патриотизмът е деструктивна, психопатна форма на идиотизъм.|'''[[Бърнард Шоу]]'''}} {{цитат|Ако са те изписали от лудница, това не значи, че си се излекувал. Ти просто си станал като всички останали.|'''[[Паулу Коелю]], „Вероника трябва да умре“'''}} {{цитат|Славяните, които не са били под турско или монголско робство пишат на [[латиница]].}} </center> {{collapse bottom}} 0qotlmfsragqwsvx0awuiqgyce359vy 12416409 12416395 2024-11-18T22:56:51Z Niki Yooff 24726 12416409 wikitext text/x-wiki <div class="usermessage"> [[Image:Socio template.gif|left]]Този потребител изразява протест срещу расовата, религиозна и политическа цензура в Уикипедията и настоява за отразяване на многополярността на възгледите. Можете [[Special:Emailuser/{{PAGENAME}}|да му напишете]] на email и той непременно ще ви отговори. </div> {{Потребител:Niki Yooff/Tabs}} {{collapse top|title=Потребителски кутийки|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#C1D6FC|padding=0.5em}} <center> {|class="wikitable" align="center" style="text-align:center; margin-top: 0.1em; margin-bottom:0.1em; margin-left: 0em; margin-right: 0em" |- | Вавилон | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\BG}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\RU4}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\UK2}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\EN2}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\ABC}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Google Translate}} | |- |} |- | За мен | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Година на коня}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Гражданин на света}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Собствено мнение}} | |- |} |- | Убеждения | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Либерал}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Европеец}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\НАТО}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\ЛГБТКИ}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Еднополов брак}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Права на човека}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атеист}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Светски хуманизъм}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Трансхуманист}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пастафарианство}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Единорог}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Религия и политика}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Отговор 42}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Тютюнопушене}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на тоталитаризма}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Демилитаризация}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Свобода на словото}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Copyfraud}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атомна енергия}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на антисемитизма}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Смъртно наказание}} | |- |} |- | Интереси | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Инженер}} |- |} |- | Любими неща | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Кафе}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Бира}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пица|#FF4500}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Шкембе чорба}} | |- |} |} </center> {{collapse bottom}} {{collapse top|title=Цитати|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#F5DEB3|padding=0.5em}} <center> {{цитат|Патриотизмът е деструктивна, психопатна форма на идиотизъм.|'''[[Бърнард Шоу]]'''}} {{цитат|След барабана в строй<br>маршируват телета,<br>а кожата на барабана<br>е от телета одрана.|'''[[Бертолд Брехт]], „Марша на телетата“, 1943'''}} {{цитат|Ако са те изписали от лудница, това не значи, че си се излекувал. Ти просто си станал като всички останали.|'''[[Паулу Коелю]], „Вероника трябва да умре“'''}} {{цитат|Славяните, които не са били под турско или монголско робство пишат на [[латиница]].}} </center> {{collapse bottom}} 1udpvm7fw9hchkv8y366rh8c87ykzpo 12416418 12416409 2024-11-18T23:41:39Z Niki Yooff 24726 12416418 wikitext text/x-wiki <div class="usermessage"> [[Image:Socio template.gif|left]]Този потребител изразява протест срещу расовата, религиозна и политическа цензура в Уикипедията и настоява за отразяване на многополярността на възгледите. Можете [[Special:Emailuser/{{PAGENAME}}|да му напишете]] на email и той непременно ще ви отговори. </div> {{Потребител:Niki Yooff/Tabs}} {{collapse top|title=Потребителски кутийки|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#C1D6FC|padding=0.5em}} <center> {|class="wikitable" align="center" style="text-align:center; margin-top: 0.1em; margin-bottom:0.1em; margin-left: 0em; margin-right: 0em" |- | Вавилон | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\BG}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\RU4}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\UK2}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\EN2}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\ABC}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Google Translate}} | |- |} |- | За мен | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Година на коня}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Гражданин на света}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Собствено мнение}} | |- |} |- | Убеждения | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Либерал}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Европеец}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\НАТО}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\ЛГБТКИ}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Еднополов брак}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Права на човека}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атеист}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Светски хуманизъм}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Трансхуманист}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пастафарианство}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Единорог}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Религия и политика}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Отговор 42}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Тютюнопушене}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на тоталитаризма}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Демилитаризация}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Свобода на словото}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Copyfraud}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атомна енергия}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на антисемитизма}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Смъртно наказание}} | |- |} |- | Интереси | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Инженер}} |- |} |- | Любими неща | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Кафе}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Бира}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пица|#FF4500}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Шкембе чорба}} | |- |} |} </center> {{collapse bottom}} {{collapse top|title=Цитати|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#F5DEB3|padding=0.5em}} <center> {{цитат|Патриотизмът е деструктивна, психопатна форма на идиотизъм.|'''[[Бърнард Шоу]]'''}} {{цитат|След барабана в строй<br>маршируват телета,<br>а кожата на барабана<br>е от телета одрана.<br><br>Зове ги коляча, а очи затворили<br>маршируват телетата смело.<br>И тези, които одрани са вече<br>при живите в строя се връщат.|'''[[Бертолд Брехт]], „Марша на телетата“, 1943'''}} {{цитат|Ако са те изписали от лудница, това не значи, че си се излекувал. Ти просто си станал като всички останали.|'''[[Паулу Коелю]], „Вероника трябва да умре“'''}} {{цитат|Славяните, които не са били под турско или монголско робство пишат на [[латиница]].}} </center> {{collapse bottom}} 2trqg7fip2npay30k2fzrolyir8o3fz 12416425 12416418 2024-11-19T00:19:31Z Niki Yooff 24726 12416425 wikitext text/x-wiki <div class="usermessage"> [[Image:Socio template.gif|left]]Този потребител изразява протест срещу расовата, религиозна и политическа цензура в Уикипедията и настоява за отразяване на многополярността на възгледите. Можете [[Special:Emailuser/{{PAGENAME}}|да му напишете]] на email и той непременно ще ви отговори. </div> {{Потребител:Niki Yooff/Tabs}} {{collapse top|title=Потребителски кутийки|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#C1D6FC|padding=0.5em}} <center> {|class="wikitable" align="center" style="text-align:center; margin-top: 0.1em; margin-bottom:0.1em; margin-left: 0em; margin-right: 0em" |- | Вавилон | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\BG}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\RU4}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\UK2}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\EN2}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\ABC}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Google Translate}} | |- |} |- | За мен | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Година на коня}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Гражданин на света}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Собствено мнение}} | |- |} |- | Убеждения | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Либерал}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Европеец}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\НАТО}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\ЛГБТКИ}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Еднополов брак}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Права на човека}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атеист}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Светски хуманизъм}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Трансхуманист}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пастафарианство}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Единорог}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Религия и политика}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Отговор 42}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Тютюнопушене}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на тоталитаризма}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Демилитаризация}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Свобода на словото}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Copyfraud}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атомна енергия}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на антисемитизма}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Смъртно наказание}} | |- |} |- | Интереси | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Инженер}} |- |} |- | Любими неща | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Кафе}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Бира}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пица|#FF4500}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Шкембе чорба}} | |- |} |} </center> {{collapse bottom}} {{collapse top|title=Цитати|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#F5DEB3|padding=0.5em}} <center> {{цитат|Патриотизмът е деструктивна, психопатна форма на идиотизъм.|'''[[Бърнард Шоу]]'''}} {{цитат|След барабана в строй<br>маршируват телета,<br>а кожата на барабана<br>е от телета одрана.<br><br>Зове ги коляча, а очи затворили<br>маршируват телетата смело.<br>И тези, които са вече одрани<br>при живите в строя се връщат.|'''[[Бертолд Брехт]], „Марша на телетата“, 1943'''}} {{цитат|Ако са те изписали от лудница, това не значи, че си се излекувал. Ти просто си станал като всички останали.|'''[[Паулу Коелю]], „Вероника трябва да умре“'''}} {{цитат|Славяните, които не са били под турско или монголско робство пишат на [[латиница]].}} </center> {{collapse bottom}} 2df9ff93ap76y5i4rygwlykofwr4dxu 12416429 12416425 2024-11-19T00:55:26Z Niki Yooff 24726 12416429 wikitext text/x-wiki <div class="usermessage"> [[Image:Socio template.gif|left]]Този потребител изразява протест срещу расовата, религиозна и политическа цензура в Уикипедията и настоява за отразяване на многополярността на възгледите. Можете [[Special:Emailuser/{{PAGENAME}}|да му напишете]] на email и той непременно ще ви отговори. </div> {{Потребител:Niki Yooff/Tabs}} {{collapse top|title=Потребителски кутийки|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#C1D6FC|padding=0.5em}} <center> {|class="wikitable" align="center" style="text-align:center; margin-top: 0.1em; margin-bottom:0.1em; margin-left: 0em; margin-right: 0em" |- | Вавилон | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\BG}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\RU4}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\UK2}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\EN2}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\ABC}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Google Translate}} | |- |} |- | За мен | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Година на коня}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Гражданин на света}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Собствено мнение}} | |- |} |- | Убеждения | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Либерал}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Европеец}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\НАТО}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\ЛГБТКИ}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Еднополов брак}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Права на човека}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атеист}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Светски хуманизъм}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Трансхуманист}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пастафарианство}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Единорог}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Религия и политика}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Отговор 42}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Тютюнопушене}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на тоталитаризма}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Демилитаризация}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Свобода на словото}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Copyfraud}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атомна енергия}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на антисемитизма}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Смъртно наказание}} | |- |} |- | Интереси | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Инженер}} |- |} |- | Любими неща | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Кафе}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Бира}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пица|#FF4500}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Шкембе чорба}} | |- |} |} </center> {{collapse bottom}} {{collapse top|title=Цитати|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#F5DEB3|padding=0.5em}} <center> {{цитат|Патриотизмът е деструктивна, психопатна форма на идиотизъм.|'''[[Бърнард Шоу]]'''}} {{цитат|След барабана в строй<br /> маршируват телета,<br>а кожата на барабана<br /> е от телета одрана.<br /><br /> Зове ги коляча, а очи затворили<br /> маршируват телетата смело.<br /> И тези, които са вече одрани<br /> при живите в строя се връщат.|'''[[Бертолд Брехт]], „Марша на телетата“, 1943'''}} {{цитат|Ако са те изписали от лудница, това не значи, че си се излекувал. Ти просто си станал като всички останали.|'''[[Паулу Коелю]], „Вероника трябва да умре“'''}} {{цитат|Славяните, които не са били под турско или монголско робство пишат на [[латиница]].}} </center> {{collapse bottom}} 634o5zsto8fvu8p50ws9n2hvs0d4scb 12416512 12416429 2024-11-19T06:43:35Z Niki Yooff 24726 12416512 wikitext text/x-wiki <div class="usermessage"> [[Image:Socio template.gif|left]]Този потребител изразява протест срещу расовата, религиозна и политическа цензура в Уикипедията и настоява за отразяване на многополярността на възгледите. Можете [[Special:Emailuser/{{PAGENAME}}|да му напишете]] на email и той непременно ще ви отговори. </div> {{Потребител:Niki Yooff/Tabs}} {{collapse top|title=Потребителски кутийки|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#C1D6FC|padding=0.5em}} <center> {|class="wikitable" align="center" style="text-align:center; margin-top: 0.1em; margin-bottom:0.1em; margin-left: 0em; margin-right: 0em" |- | Вавилон | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\BG}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\RU4}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\UK2}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\EN2}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\ABC}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Google Translate}} | |- |} |- | За мен | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Година на коня}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Гражданин на света}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Собствено мнение}} | |- |} |- | Убеждения | {| | {{Niki Yooff\UserBoxes\Либерал}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Европеец}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\НАТО}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\ЛГБТКИ}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Еднополов брак}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Права на човека}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атеист}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Светски хуманизъм}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Трансхуманист}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пастафарианство}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Единорог}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Религия и политика}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Отговор 42}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Тютюнопушене}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на тоталитаризма}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Демилитаризация}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Свобода на словото}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Copyfraud}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Атомна енергия}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Не на антисемитизма}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Смъртно наказание}} | |- |} |- | Интереси | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Инженер}} |- |} |- | Любими неща | {| |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Кафе}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Бира}} | {{Niki Yooff\UserBoxes\Пица|#FF4500}} | |- | {{Niki Yooff\UserBoxes\Шкембе чорба}} | |- |} |} </center> {{collapse bottom}} {{collapse top|title=Цитати|b-color=#AB7F2A|border2=1px #AB7F2A|bg=#F5DEB3|padding=0.5em}} <center> {{цитат|Патриотизмът е деструктивна, психопатна форма на идиотизъм.|'''[[Бърнард Шоу]]'''}} {{цитат|След барабана в строй<br /> маршируват телета,<br>а кожата на барабана<br /> е от телета одрана.|'''[[Бертолд Брехт]], „Марша на телетата“, 1943'''}} {{цитат|Ако са те изписали от лудница, това не значи, че си се излекувал. Ти просто си станал като всички останали.|'''[[Паулу Коелю]], „Вероника трябва да умре“'''}} {{цитат|Славяните, които не са били под турско или монголско робство пишат на [[латиница]].}} </center> {{collapse bottom}} 2y7nshyl8xdrrrx427byenc6dz7b5ip 4 872256 12416085 12414883 2024-11-18T17:45:28Z Carbonaro. 221440 12416085 wikitext text/x-wiki == [[:Тамара Глоба]] == __NOINDEX__{{статия|Тамара Глоба||св}} <div class="hilite"> {{Краен срок|2024|11|12|15}} </div> : ''Предишни обсъждания: {{търсене|Тамара Глоба|Уикипедия:Страници за изтриване}}'' '''Причина за изтриване:''' [[У:ЗХ]] - без нетривиални благонадеждни източници, указващи значимост. [[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:40, 12 ноември 2024 (UTC) * {{за изтриване}} поради посочената причина. [[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 14:40, 12 ноември 2024 (UTC) * {{против}} – моля, без изтърканото оправдание за липса на нетривиални благонадеждни източници. Нета е пълен с отзиви за дейността на лицето, включително в нормативния контрол. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 14:48, 12 ноември 2024 (UTC) * {{коментар}} – покрива т. 2 [[Уикипедия:Значимост (хора)|У:ЗХ]] – Личността има широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област на нейните компетенции. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:26, 12 ноември 2024 (UTC) * {{за изтриване}} без нетривиални източници и без признаци за енциклопедична значимост. Няма самостоятелна статия дори в Уикипедия на руски. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 18:19, 14 ноември 2024 (UTC) * {{за изтриване}} [[У:БИ|без нетривиални източници]], указващи енциклопедична значимост. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 16:12, 16 ноември 2024 (UTC) * {{коментар}} [https://teleprogramma.org/persons/tamara-globa?ysclid=m3kgsrc3ii832640648 1).] [https://ok.ru/group/58623780192301?ysclid=m3kgw6rgzc252009749 2).] [https://24smi.org/celebrity/24838-tamara-globa.html?ysclid=m3kgzwcsy0140832273 3).] . Има колкото звезди по небето, ама ние вече не гледаме нагоре. Тука има близо 30 000 имена на западноевропейски аристократи - 10 процента от уикипедия бг., което я прави най-голямата генеалогипя в света на тази тема. Нищожно количество от тях имат междуезикови препратки. * {{Против}}. Добавени са още източници, освен руските, в които се споменава че е най-известната астроложка в Русия. --[[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] ([[Потребител беседа:PowerBUL|беседа]]) 15:38, 17 ноември 2024 (UTC) * {{да остане}}. Благодарности към PowerBUL за приноса му. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:45, 18 ноември 2024 (UTC) 0kg2o0ffbz9q2ijfrq4s80bkoe5e5fn 10 872302 12416217 12412989 2024-11-18T19:34:24Z Niki Yooff 24726 12416217 wikitext text/x-wiki <div style="float: left; border:solid {{{1|{{{border-c|#7F203F}}}}}} 1px; margin: 1px;"> {| cellspacing="0" style="width: 238px; background: {{{2|#7F203F}}};" | style="width: 45px; height: 45px; background: {{{1|#ffffff}}}; text-align: center; font-size: {{{5|14}}}pt; color: {{{id-fc|gold}}};" | {{{3|[[image:Homosexuality symbols (4 colors).svg|60px]]}}} | style="font-size: {{{info-s|8}}}pt; padding: 4pt; line-height: 1.25em; color: {{{info-fc|white}}};text-align: center;" | {{{4|Този потребител е за регулация на '''[[Еднополов бракове|<span style="color:gold;">еднополовите бракове</span>]]'''<includeonly></includeonly>}}} |}</div> cnrs4rmp3vwf4d1ab28kx6xdb2c9ilg 0 872334 12415894 12411421 2024-11-18T15:35:56Z Nk 399 Пренасочване към [[Чернова:Десислава Цветкова]] 12415894 wikitext text/x-wiki #виж [[Чернова:Десислава Цветкова]] 2ak4qs2qoexwlhzy2xs9eaxlktreqa7 0 872441 12416607 12413132 2024-11-19T09:18:51Z 46.233.40.190 граматически грешки 12416607 wikitext text/x-wiki {{Обработка|форматиране}} {{авторски права}} {{значимост|14:35, 15 ноември 2024 (UTC)}} '''[…]''' [[Файл:Никола_Григоров.png|мини|писател]] '''Доцент,д-р по икономика, инж. Никола Петрушинов Григоров.''' Роден е на 11.11.1944 г. в село Цръклевци София област. През 1971 г, получава диплом за завършено висше образование във ВЛТИ, специалност „ Инж. по механична технология на дървесината.“ От 10 Май 1971 г. до м. Февруари 1991 г. работи в държавния комитет за планиране към МС в отраслова дирекция по планиране дейностите в секторите „Горско стопанство и дърводобив“ , „Дървообработване и мебелна промишленост“ и „Целулозно – хартиена промишленост“ . През 1987 г. защитава дисертация за кандидат на икономическите науки (доктор по икономика). След закриването на ДКП през 1991 г. регистрира еднолична частна фирма с предмет на дейност в областта на дървообработването – производство и търговия. Преустановява дейността си в частния бизнес през 1998 г, а от 1999 г. след спечелен конкурс започва работа в Лесотехническия университет, факултет „Стопанско управление“, катедра „Маркетинг и управление на производството. като Изв, доцент, д-р, а от 2003 г. и като редовен доцент. Извежда лекции по дисциплината Организация, планиране и оперативно управление на дървообработващите и мебелните предприятия на студентите бакалаври от специалностите „Механична технология на дървесината“ и „Стопанско управление“ . През 2001 г. издава учебник по дисциплината, в който са отразени новите условия в България на база частна собственост върху средствата за производство , фирмена организация на производство и пазарна икономика. От 2002 г. въвежда в учебната програма и чете лекции по дисциплината Производствен мениджмънт на студентите магистри от специалността „Стопанско управление“ (редовно и дистанционно обучение) и издава учебниците „Производствен мениджмънт“ и бенчмаркинг (2002г.) и „Производствен мениджмънт в условията на глобализиращата се икономика“ (2004 г.) Свързани с преподавания материал са и авторските му книги „Мрежови организационни структури и приложението им в дървообработващия и мебелен сектор (2008 г.) и „Усъвършенстване организацията на дървообработващите и мебелните предприятия в България в условията на преход към постиндустриално общество (2010 г.) Доцент Никола Григоров е автор и на книгите „Горско промишлен комплекс. Състояние и перспектива за развитие“ (1992 г.) , „Световният горски сектор . Производство, търговия и потребление на продукти от дървесина „ (2005 г.) и „Дървообработването и производството на мебели в България. Етапи на развитие“ (2007 г.) Отделно в областта на етнографиата и краеведството за родното село издава и книгите „Село Цръклевци. Олтар за обич и вярност“ (2015 г.) и „Село Цръклевци . Малкият Париж“ (2021 г.) След пенсионирането си през 2012 г продължава научно-изследователската си дейност, резултатите от която са отразени в следните публикувани от автора книги: „'''Зелената икономика“ (2016г.)''' Разглеждат се въпросите за: преход от модел на „икономизиране на екологията“ към модел на „екологизиране на икономиката“ , формиране на информационно и на знанията общество, преход от „линеен“ към „кръгов“ модел на жизнения цикъл на произвежданите и потребяваните стоки, ролята на горските ресурси за поддържане на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в природата, технологични хоризонти пред производството и потреблението на енергия, водородното гориво – предизвикателство на 21 век. „'''Зелен дом (2018г.)''' Акцентира се върху ренесанса на използването на екологични строителни материали в съвременното строителство, предизвикателството пред строителния сектор за изграждането на нискоенергийни и енергийно независими екологични сгради и значително намаляване на потребяваната енергия. „'''Зеленото богатство на България“ (2020г.)''' Съхранената природа, неурбанизираните и богати на плодородни почви територии наред с биоразнообразието в екосистемите и местообитанията, генетичният фонд и естествените природни ресурси , защитени и чрез включването им в „Натура 2000“, заемащи 34,4% от територията на страната представляват значителен принос в реализиране на „зелена инфраструктура“ в общоевропейското пространство, което носи за икономиката на България и допълнително капитализирана екологична стойност. „'''Икономиките на държавите в глобалния свят“ (2023 г.)''' Разглежда се влиянието и въздействието на глобалните пазарни сили и структури върху икономиките на държавите, които започват да се държат като „отворени“ към външния свят системи. Отчитайки обективно действащите икономически закономерности на глобализацията, държавите могат по-активно да се включват във формирането на желаните политики, неразчитайки само на пазарния механизъл за регулиране на икономическите процеси. Оценка за развитието на всяка държава или общност е възможно да се определя с резултатите на сумарния ефект от взаимодействието между индикаторите Индекс на човешкото развитие, Индекс на екологичното състояние и Съвкупният иновативен продукт, които същевременно показват и степента на прехода към нисковъглеродна и зелена иновативна икономика. „'''Хората и събитията в живота ми“ (2024 г.)''' Показана е ролята на предшественици и личности с принос в развитието на българското общество, икономика, образование и наука в един или друг период от време в личния живот на автора. p8cwzx8hbnkl1kpudcfvg4xzz5nt4fs 10 872445 12415751 12413113 2024-11-18T12:53:35Z Niki Yooff 24726 12415751 wikitext text/x-wiki <div style="float: left; border:solid {{{1|{{{border-c|#1F2020}}}}}} 1px; margin: 1px;"> {| cellspacing="0" style="width: 238px; background: {{{1|#1F2020}}};" | style="width: 45px; height: 45px; background: {{{2|#2E5862}}}; text-align: center; font-size: {{{5|14}}}pt; color: {{{id-fc|black}}};" | '''{{{3|[[image:Answer to Life.png|40px]]}}}''' | style="font-size: {{{info-s|8}}}pt; padding: 4pt; line-height: 1.25em; color: {{{info-fc|white}}};text-align: center;" | {{{4|Този потребител знае '''[https://w.wiki/C6an <span style="color:#7FFFD4;">отговора на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало</span>]'''<includeonly></includeonly>}}} |}</div> 7ncrj9bpct7j8tiyxrr14h5ueihpi8f 12416538 12415751 2024-11-19T07:56:45Z Niki Yooff 24726 12416538 wikitext text/x-wiki <div style="float: left; border:solid {{{1|{{{border-c|#1F2020}}}}}} 1px; margin: 1px;"> {| cellspacing="0" style="width: 238px; background: {{{1|#1F2020}}};" | style="width: 45px; height: 45px; background: {{{2|#2E5862}}}; text-align: center; font-size: {{{5|14}}}pt; color: {{{id-fc|black}}};" | '''{{{3|[[image:Answer to Life.png|40px]]}}}''' | style="font-size: {{{info-s|8}}}pt; padding: 4pt; line-height: 1.25em; color: {{{info-fc|white}}};text-align: center;" | {{{4|Този потребител знае '''[[:wikiquote:bg:Животът, Вселената и всичко останало|<span style="color:#7FFFD4;">отговора на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало</span>]]'''<includeonly></includeonly>}}} |}</div> 9fh8lme7ehrqe93rzr3aw52t6vbacsh 0 872467 12415729 12414599 2024-11-18T12:36:01Z Aleksanderpc 74055 /* Квалификационен процес */ 12415729 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Квалификациите за Световното първенство по футбол 2026''' определеят участниците на [[Световно първенство по футбол 2026|Световното първенство по футбол 2026]]. {{имеНОФ|САЩ}}, {{имеНОФ|Мексико}} и {{имеНОФ|Канада}} се класират автоматично за финалния турнир, а квалификациите определят останалите 45 отбора. 206 отбора от 6-те конфедерации на [[ФИФА]] играят в континенталните турнири. Поради промяната на формата на световното първенство, за пръв път поне един отбор от всяка конфедерация се класира за основната фаза.<ref name="slot">{{Cite web |date=30 March 2017 |title=Bureau of the Council recommends slot allocation for the 2026 FIFA World Cup |url=https://www.fifa.com/about-fifa/organisation/media-releases/bureau-of-the-council-recommends-slot-allocation-for-the-2026-fifa-wor-2878254 |access-date=5 August 2022 |publisher=FIFA |archive-date=19 June 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220619161123/https://www.fifa.com/about-fifa/organisation/media-releases/bureau-of-the-council-recommends-slot-allocation-for-the-2026-fifa-wor-2878254 |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |date=30 March 2017 |title=World Cup 2026: Fifa reveals allocation for 48-team tournament |url=https://www.bbc.com/sport/football/39448474 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20170330224520/http://www.bbc.com/sport/football/39448474 |archive-date=30 March 2017 |publisher=BBC}}</ref> == Класирани отбори == [[File:2026 world cup qualification map.svg|мини|център|780px| {{legend|#0000ff|Страната се класира}} {{legend|#2ad4ff|Страната все оше не е приключила квалификационните си мачове}} {{legend|#ffcc00|Страната не се класира}} {{legend|#000000|Страната не участва в квалификациите}} {{legend|#cccccc|Страната не е член на ФИФА}}]] {| class="wikitable sortable" style="font-size: 95%;" |- ! Отбор ! Начин на класиране ! Дата на класиране ! data-sort-type="number"|Брой участия в турнира ! Най-добро<br />представяне |- | {{фб-л|Канада}} || домакини || {{Sort|01|14 февруари 2023}} || 3 || Групова фаза ([[Световно първенство по футбол 1986|1986]], [[Световно първенство по футбол 2022|2022]]) |- | {{фб-л|Мексико}} || домакини || {{Sort|01|14 февруари 2023}} || 18 || Четвъртфинали ([[Световно първенство по футбол 1970|1970]], [[Световно първенство по футбол 2022|2022]]) |- | {{фб-л|САЩ}} || домакини || {{Sort|01|14 февруари 2023}} || 12 || Трето място ([[Световно първенство по футбол 1930|1930]]) |} ==Квалификационен процес== ===Обобщение=== {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- | colspan="10" style="background:white" |[[File:World Map FIFA2.svg|350px]] |- !width=100|Конфедерации !width=80|Директни квоти !width=80|Квоти за плейоф !width=80|Отбори !width=80|Отпаднали !width=80|Останали отбори !width=80|Класирани отбори !width=130|Начало на квалификациите !width=130|Следващ кръг в квалификациите !width=130|Край на квалификациите |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Азия)|АФК]] || 8 || 1 || 46 || 28 || 18 || 0 || 12 октомври 2023 || 19 ноември 2024 || 18 ноември 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Африка)|КАФ]] || 9 || 1 || 53 || 0 || 53 || 0 || 15 ноември 2023 || март 2025 || ноември 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона КОНКАКАФ)|КОНКАКАФ]] || 3+3 (домакини) || 2 || 32+3 (домакини) || 2 || 30 || 0+3 || 22 март 2024 || 4 юни 2025 || ноември 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Южна Америка)|КОНМЕБОЛ]] || 6 || 1 || 10 || 0 || 10 || 0 || 7 септември 2023 || март 2025 || септември 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Океания)|ОФК]] || 1 || 1 || 11 || 5 || 6 || 0 || 6 септември 2024 || 17 ноември 2024 || 24 март 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2018 (зона Европа)|УЕФА]] || 16 || 0 || 54 || 0 || 54 || 0 || 21 март 2025 || 21 март 2025 || 31 март 2026 |- |''[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (плейофи между конфедерациите)|плейофи]]'' || 2 || {{n/a}} || (6) || 0 || (6) || 0 || март 2026 || март 2026 || март 2026 |- !Total||45+3 (домакини)||6||206+3 (домакини)||35||171||0+3|| 7 септември 2023 || 17 ноември 2024 || 31 март 2026 |} {{notelist}} === КОНМЕБОЛ === {{Основна|Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Южна Америка)}} В зона Южна Америка всичките 10 отбора играят в група. Всичките отбори изиграват по два мача срещу останалите. Първите шест отбора се класират за финалите, като седмият отбор играе плейофен мач. {{Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 – КОНМЕБОЛ |expanded=yes}} ==Източници== <references/> {{Световно първенство по футбол}} [[Категория:Квалификации за Световното първенство по футбол 2026|Квалификации за Световното първенство по футбол 2026]] g3qsdja4bcvp6jipp9thlhwy5u91ix9 12415731 12415729 2024-11-18T12:37:24Z Aleksanderpc 74055 /* Обобщение */ 12415731 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Квалификациите за Световното първенство по футбол 2026''' определеят участниците на [[Световно първенство по футбол 2026|Световното първенство по футбол 2026]]. {{имеНОФ|САЩ}}, {{имеНОФ|Мексико}} и {{имеНОФ|Канада}} се класират автоматично за финалния турнир, а квалификациите определят останалите 45 отбора. 206 отбора от 6-те конфедерации на [[ФИФА]] играят в континенталните турнири. Поради промяната на формата на световното първенство, за пръв път поне един отбор от всяка конфедерация се класира за основната фаза.<ref name="slot">{{Cite web |date=30 March 2017 |title=Bureau of the Council recommends slot allocation for the 2026 FIFA World Cup |url=https://www.fifa.com/about-fifa/organisation/media-releases/bureau-of-the-council-recommends-slot-allocation-for-the-2026-fifa-wor-2878254 |access-date=5 August 2022 |publisher=FIFA |archive-date=19 June 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220619161123/https://www.fifa.com/about-fifa/organisation/media-releases/bureau-of-the-council-recommends-slot-allocation-for-the-2026-fifa-wor-2878254 |url-status=live }}</ref><ref>{{Cite web |date=30 March 2017 |title=World Cup 2026: Fifa reveals allocation for 48-team tournament |url=https://www.bbc.com/sport/football/39448474 |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20170330224520/http://www.bbc.com/sport/football/39448474 |archive-date=30 March 2017 |publisher=BBC}}</ref> == Класирани отбори == [[File:2026 world cup qualification map.svg|мини|център|780px| {{legend|#0000ff|Страната се класира}} {{legend|#2ad4ff|Страната все оше не е приключила квалификационните си мачове}} {{legend|#ffcc00|Страната не се класира}} {{legend|#000000|Страната не участва в квалификациите}} {{legend|#cccccc|Страната не е член на ФИФА}}]] {| class="wikitable sortable" style="font-size: 95%;" |- ! Отбор ! Начин на класиране ! Дата на класиране ! data-sort-type="number"|Брой участия в турнира ! Най-добро<br />представяне |- | {{фб-л|Канада}} || домакини || {{Sort|01|14 февруари 2023}} || 3 || Групова фаза ([[Световно първенство по футбол 1986|1986]], [[Световно първенство по футбол 2022|2022]]) |- | {{фб-л|Мексико}} || домакини || {{Sort|01|14 февруари 2023}} || 18 || Четвъртфинали ([[Световно първенство по футбол 1970|1970]], [[Световно първенство по футбол 2022|2022]]) |- | {{фб-л|САЩ}} || домакини || {{Sort|01|14 февруари 2023}} || 12 || Трето място ([[Световно първенство по футбол 1930|1930]]) |} ==Квалификационен процес== ===Обобщение=== {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- | colspan="10" style="background:white" |[[File:World Map FIFA2.svg|350px]] |- !width=100|Конфедерации !width=80|Директни квоти !width=80|Квоти за плейоф !width=80|Отбори !width=80|Отпаднали !width=80|Останали отбори !width=80|Класирани отбори !width=130|Начало на квалификациите !width=130|Следващ кръг в квалификациите !width=130|Край на квалификациите |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Азия)|АФК]] || 8 || 1 || 46 || 28 || 18 || 0 || 12 октомври 2023 || 19 ноември 2024 || 18 ноември 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Африка)|КАФ]] || 9 || 1 || 53 || 0 || 53 || 0 || 15 ноември 2023 || март 2025 || ноември 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона КОНКАКАФ)|КОНКАКАФ]] || 3+3 (домакини) || 2 || 32+3 (домакини) || 2 || 30 || 0+3 || 22 март 2024 || 4 юни 2025 || ноември 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Южна Америка)|КОНМЕБОЛ]] || 6 || 1 || 10 || 0 || 10 || 0 || 7 септември 2023 || 19 ноември 2024 || септември 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Океания)|ОФК]] || 1 || 1 || 11 || 5 || 6 || 0 || 6 септември 2024 || 21 март 2025 || 24 март 2025 |- |[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2018 (зона Европа)|УЕФА]] || 16 || 0 || 54 || 0 || 54 || 0 || 21 март 2025 || 21 март 2025 || 31 март 2026 |- |''[[Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (плейофи между конфедерациите)|плейофи]]'' || 2 || {{n/a}} || (6) || 0 || (6) || 0 || март 2026 || март 2026 || март 2026 |- !Total||45+3 (домакини)||6||206+3 (домакини)||35||171||0+3|| 7 септември 2023 || 17 ноември 2024 || 31 март 2026 |} {{notelist}} === КОНМЕБОЛ === {{Основна|Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 (зона Южна Америка)}} В зона Южна Америка всичките 10 отбора играят в група. Всичките отбори изиграват по два мача срещу останалите. Първите шест отбора се класират за финалите, като седмият отбор играе плейофен мач. {{Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 – КОНМЕБОЛ |expanded=yes}} ==Източници== <references/> {{Световно първенство по футбол}} [[Категория:Квалификации за Световното първенство по футбол 2026|Квалификации за Световното първенство по футбол 2026]] kx48hy7ntmbllq9deqecddzqrh0lc76 0 872499 12416166 12414006 2024-11-18T18:34:26Z Krisi tranchev.1999 114581 YouTube канала на Про Филмс са качили наново трейлъра за Нико. 12416166 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Нико: Отвъд северното сияние | име_оригинал = Niko ja myrskyporojen arvoitus | режисьори = Кари Юуусонен<br>Йорген Лердам | продуценти = Емели Крисчънс<br>Анти Хайкала<br>Мо Хонан<br>Андерс Маструп<br>Хану Туомайнен | сценаристи = Кари Юуусонен<br>Мартейн Торисон<br>Хану Туомайнен | актьори = Поли Халонен<br>Виола Каки<br>Хану-Пека Бьоркман<br>Петъри Суманен<br>Пунти Валтонен<br>Анти Рейни<br>Вуоко Ховата | музика = Аймиър Нун | монтаж = Бенджамин Мърсър | филмово_студио = Anima Vitae<br>Animaker<br>Ulysses Filmproduktion<br>Moetion Films<br>A. Film | разпространител = Nordisk Film {{small|(Финландия)}}<br>Global Screen {{small|(Германия)}}<br>[[Про Филмс]] {{small|(България)}} | жанр = [[анимация]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Фентъзи (жанр)|фентъзи]] | премиера-дата = 11 октомври 2024 г. | премиера-място = [[Финландия]] | времетраене = 85 минути | страна = {{FIN}}<br>{{DEU}}<br>{{DEN}}<br>{{IRL}} | език = [[Финландски език|филандски]]<br>[[Немски език|немски]] | предишна_част = „[[Нико 2: Малко братче - големи проблеми]]“ (2012) | уебсайт = https://www.themagicreindeerfilm.co.uk/ | код-IMDB = 14813816 }} '''„Нико: Отвъд северното сияние“''' ({{lang|fi|Niko ja myrskyporojen arvoitus}}; {{lang|en|The Magic Reindeer: Saving Santa's Sleigh/Niko: Beyond the Northern Lights}}) е [[Финландия|финска]] [[компютърна анимация]] от 2012 г., режисиран от Кари Юуусонен и Йорген Лердам по сценарий на Кари Юуусонен, Мартейн Торисон и Хану Туомайнен. Той е самостоятелно продължение на „[[Нико и пътят към звездите]]“ (2008) и „[[Нико 2: Малко братче - големи проблеми]]“ (2012) за северните елени. Премиерата на филма е във [[Финландия]] на 11 октомври 2024 г.,<ref name="nordiskfilm">{{Цитат уеб|уеб_адрес= https://nordiskfilm.fi/niko-ja-myrskyporojen-arvoitus/|заглавие=Niko ja myrskyporojen arvoitus|издател=Nordisk Film|дата=27 февруари 2024}}</ref> а в [[България]] ще излезе по кината на 26 януари 2025 г. в разпространение от „[[Про Филмс]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=FeYdZI3e9YQ|заглавие=Трейлър на „Нико: Отвъд северното сияние“|труд=ProFilms Bulgaria|издател=[[youtube.com]]|дата=13 ноември 2024|достъп_дата=16 ноември 2024}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.themagicreindeerfilm.co.uk/}} * {{imdb title|14813816}} {{мъниче|анимация|филм}} [[Категория:Анимационни филми от 2024 година]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Финландски филми]] gus94n8ggpi47kiruo8gedltuqpxgmy 0 872538 12415784 12414654 2024-11-18T13:33:28Z Nk 399 Добавяне на [[Категория:Тексасци]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12415784 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Тейлър Дент | име-латински = Taylor Dent | име-рождено = | картинка = Taylor Dent at the 2009 Brisbane International.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Тейлър Дент, 2009 г. | наставка = | държава = {{Флагче|САЩ}} [[САЩ]] | роден-дата = {{роден|24|4|1981|1|1}} | роден-място = [[Келър, Тексас|Келър]], [[Тексас]], [[САЩ]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 188 | тегло = | прякор = | професионалист = 1998 | оттеглил = 2010 | пари = 2 563 378 щ.д. | победи-загуби-сингъл = 151 – 140 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 4 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 21 <small>(8 август 2005)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 3-ти кръг<br>2002, 2004, 2005 | ролан_гарос = 2-ри кръг<br>2005 | уимбълдън = 4-ти кръг<br>2005 | оп_сащ = 4-ти кръг<br>2003 | победи-загуби-двойки = 16 – 37 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 0 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 170 <small>(20 август 2001)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>2003, 2004 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = 2-ри кръг<br>2000 | дейвискъп = [[Отбор на САЩ за Купа Дейвис|САЩ]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 17 ноември 2024 }} '''Тейлър Филип Дент''' ({{Lang|en|Taylor Phillip Dent}}) е американски тенисист. == Биография == Тейлър Филип Дент е роден на 24 април 1981 г. в [[Келър, Тексас|Келър]], [[Тексас]]. Той е син на Фил Дент, бивш играч от ATP и финалист от [[Откритото първенство на Австралия]] през 1974 г. Майка му Бети Ан Гръб Стюарт, достига финал на двойки на [[Откритото първенство на САЩ]] през 1977 г. с Рене Ричардс. Гръб е бивша топ 10 тенисистка на сингъл в Съединените щати. Полубратът на Дент, Брет Хансен-Дент, играе в ATP веригата за кратко, играе и за тенис отбора на [[Южнокалифорнийски университет|Университета на Южна Калифорния]].<ref>{{cite web |url=http://southerncaliforniatennis.org/tennis-spotlights/teaching-pro-spotlight/teaching-pro-spotlight-brett-hansen-dent/ |title=Teaching Pro Spotlight: Brett Hansen-Dent |last=Pratt |first=Steve |date=16 October 2015|website= Southern California Tennis News|access-date=16 December 2017}}</ref> Неговият кръстник е бившия топ 10 играч Джон Александър от Австралия, той партнира на Фил Дент на двойки, двамата печелят титлата на двойки на [[Откритото първенство на Австралия]] през 1975 г. == Кариера == Тейлър Дент достига най-високо класиране на сингъл в света, до номер 21, печели 4 титли на сингъл. Дент играе на [[Летни олимпийски игри 2004|Летните олимпийски игри през 2004]] г., достига до полуфинал, където губи от бъдещия златен медалист [[Николас Масу]] от [[Чили]]. Той губи и мача за бронзов медал с 16-14 гейма в третия сет срещу [[Фернандо Гонсалес]] от Чили. През 2006 г. Дент в двойка с Лиза Реймънд, печели [[Хопман Къп]], като побеждават отбора на Нидерландия с два на един сета на финала. На 8 ноември 2010 г. обявява, че се оттегля от професионалния тенис.<ref>[http://www.atpworldtour.com/News/Tennis/2010/11/Other/Dent-Announces-Retirement.aspx Dent Retires From Professional Tennis - ATP World Tour<!-- Modified bot generated title -->]</ref> == Кариерна статистика == === ATP финали (4 титли; 7 финала) === {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |2002 |{{Флагче|САЩ}} [[Кембълс Хол оф Фейм Тенис Чемпиъншипс|Зала на славата Оупън]] |Международни |[[Трева]] |{{Флагче|САЩ}} [[Джеймс Блейк]] |6–1, 4–6, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–0 |2003 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|САЩ}} [[Мемфис Оупън]] |style=background:#d0f0c0|Межд. Голд |Твърда (з) |{{Флагче|САЩ}} [[Анди Родик]] |6–1, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–0 |2003 |{{Флагче|Тайланд}} [[Тайланд Оупън]] |Международни |Твърда (з) |{{Флагче|Испания}} [[Хуан Карлос Фереро]] |6–3, 7–6^(7–5) |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–0 |2003 |{{Флагче|Русия}} [[Купа на Кремъл]] |Международни |Килим (з) |{{Флагче|Армения}} [[Саргис Саркисян]] |7–6^(7–5), 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–1 |2004 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Япония}} [[Япония Оупън]] |style=background:#d0f0c0|Шампионски |Твърда |{{Флагче|Чехия}} [[Иржи Новак]] |7–5, 1–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–2 |2005 |{{Флагче|Австралия}} [[Бризбън Интернешънъл|Аделаида Интернешънъл]] |Международми |Твърда |{{Флагче|Швеция}} [[Йоахим Йохансон]] |5–7, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 4–3 |2005 |{{Флагче|САЩ}} [[Индианаполис Тенис Чемпиъншипс|Индианаполис Чемпиъншипс]] |Международни |Твърда |{{Флагче|САЩ}} [[Роби Джинепри]] |6–4, 3–6, 0–3, отказва се |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/D362/overview Тейлър Дент] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/taylor-dent/800203622/usa/mt/s/overview/ Тейлър Дент] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800203622 Тейлър Дент] в сайта на ESPN {{СОРТКАТ:Дент, Тейлър}} [[Категория:Американски тенисисти|Дент, Тейлър]] [[Категория:Тексасци]] coerchr28z3uilwe3z8de00a9n2uujz 0 872574 12415786 12415394 2024-11-18T13:37:49Z Nk 399 {{Личност|писател}} 12415786 wikitext text/x-wiki {{Личност|писател}} '''Васѝлка Марѝнова Хѝнкова''' е българска поетеса и преводач.<ref name=ВМХ>[https://literaturensviat.com/?p=93098 Литературен свят. „Василка Хинкова“]</ref> == Биография == Василка Хинкова е родена на 27 март 1927 г. в село [[Реселец]], [[Царство България]]. Завършва гимназия в град [[Луковит]] през 1946 г. и българска филология и руски език и литература в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]] през 1950 г. Работи като редактор в [[Радио София]] и [[Народна култура|издателство „Народна култура“]]. Дебютира с поетичната книга „Светли пътища“ през 1956 г. Издава 26 книги с поезия и белетристика, има над 100 публикации и в печата.<ref name=ВМХ/> '''''Съчинения:''''' „Чешмата с птиците“ (1962), „Пътникът с фиданката“ (1964), „Дъно и небе“ (1967), „Пъстри камъчета“ (1967), „Мълчаливо докосване“ (1968), „Слънчеви черги“ (1968), „Символи“ (1969), „Лека нощ, мамо“ (повест, 1970, 1989), „Лодки в снега“ (1972), „Къде свършва небето“ (1976), „Избистреното поречие“ (1977), „Хляб със слънце замесен“ (1977), „Цвят от огнище“ (1979), „Безсолният хляб“ (1981), „Къде свършва небето? Кой е направил морето?“ (1985), „Чужди прагове“ (1985), „Лека нощ, мамо!“ (1989), „Произнеси името ми … Записки за отсамното и отвъдното“ (1996), „На гости при никого“ (импресии, мемоарни есета, стихотворения в проза, новели, 2000), „Сто години любов“ (2000), „Въздишката на вятъра“ (2002), „Човек се ражда за радост“ (разкази и новели, 2007), „Да се родиш в сряда“ (мемоари, 2009), „Само за теб“ (2009), „Заради миговете щастливи“ (2011).<ref name=ВМХ/> Стиховете ѝ са преведени на [[руски език|руски]], [[украински език|украински]], [[полски език|полски]], [[чешки език|чешки]], [[сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[румънски език|румънски]], [[монголски език|монголски]] и [[турски език]].<ref name=ВМХ/> Носител е на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий I степен“]]. Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Превежда от руски и [[английски език]]. За повестта си „Къде свършва небето“ получава наградата на [[Министерство на културата на България#История|Комитета за култура]] през 1977 г. Носител е на специалната награда от поетичния конкурс „Свищовски лозници“, 2006 г. Неин съпруг е Христо Панчаров – главен редактор на вестник „Горско дело“ (1979 – 1988 г.).<ref name=ВМХ/> Починала е на 11 януари 2015 г.<ref name=ВМХ/> == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Хинкова, Василка}} [[Категория: Български поети]] [[Категория: Български преводачи на рускоезична литература]] [[Категория: Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] f26kdljjbnxgqw0bvwtqnaemjrteub8 1 872575 12415887 12415194 2024-11-18T15:31:16Z Мико 4542 /* Атанас Думчев */ 12415887 wikitext text/x-wiki == Атанас Думчев == Дали е [[Велко Думев]] тоя (който е Атанас Думев) - на Велко му я нема точно тая учебна година 01/02. Но пък в [[Сярско-Драмско благотворително братство]] имаме Атанас Думчев. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:31, 17 ноември 2024 (UTC) == Шуманов == Свещеник Е. Шуманов си мислим, че все пак е свещеник [[Георги Шуманов]]. Не ми се верва да има двама с това име. В 3-4 година е бил в съседство в Петрич председател. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:31, 18 ноември 2024 (UTC) czhfqrxdjst6e1dqyb9zcb7mmcvujue 1 872578 12415782 12415246 2024-11-18T13:31:20Z Nk 399 /* Актьорът Добри Добрев */ 12415782 wikitext text/x-wiki == Актьорът Добри Добрев == Актьорът Добри Добрев си отиде от този свят преди около година. Моля направете справка в Съюза на Артистите в България. С уважение, Валентин Ганев [[Потребител:Valentin Ganev|Valentin Ganev]] ([[Потребител беседа:Valentin Ganev|беседа]]) 21:48, 17 ноември 2024 (UTC) : Предполагам, че сте прав, но може ли да ме насочите към някакъв източник за смъртта му? (Избягваме да обявяваме хора за починали без източник - по-добре е да има грешка в обратната посока...) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 13:31, 18 ноември 2024 (UTC) g69byl0jbr855wkwd9kpgrodmb5zixh 0 872579 12415792 12415307 2024-11-18T13:43:41Z Nk 399 {{значимост|~~~~~}} 12415792 wikitext text/x-wiki {{значимост|13:43, 18 ноември 2024 (UTC)}} {{пиеса}} '''„Да отворим прозореца“''' е българска драма от [[Цветан Ангелов]]. Посветена е на българското образование във втората половина на 20 век. „Да отворим прозореца“ публикувана през 1966 година и нейното първо представяне става на сцената на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър]] в град София. Режисьор на спектакъла е Гертруда Карлова Луканова (1929 – 2016). Според тогавашната критика режисьорката повече се е старала по отношение на сценичната подредба и външния изказ, отколкото представянето на сценичното действие.<ref>{{cite journal | last = Попова | first = Ювелина | authorlink = | coauthors = | year = 1966 | month = 26 март | title = Да отворим прозореца | journal = Народна култура | publisher = Народна култура | location = София | volume = 13 | issue = | pages = 8 | doi = | id = | url = https://newspaper.kultura.bg/media/file/php0ooDYK8091.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На сцена е представено противоборството на директора на училището, носител на твърдата партийна линия и учителя, застъпник за нов „повей“ за възпитаване на учениците. Това са образите на Алексиев и Калинов ([[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]]). Други антиподи са образите на Василев и Карашъков ([[Теофан Хранов]]). За тези действащи лица критиката се произнася като за бледа сянка на своите прототипи, особено що се касае до бдителните образи на Карашъков и Зумпарова ([[Луна Давидова]]). == Източници == <references /> [[Категория:Български драми]] e42mn22w9yfgq5lcto633c0j06o5qz9 12415896 12415792 2024-11-18T15:36:54Z Luxferuer 25980 12415896 wikitext text/x-wiki {{пиеса}} '''„Да отворим прозореца“''' е българска драма от [[Цветан Ангелов]]. Посветена е на българското образование във втората половина на 20 век. „Да отворим прозореца“ публикувана през 1966 година и нейното първо представяне става на сцената на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър]] в град София. Режисьор на спектакъла е Гертруда Карлова Луканова (1929 – 2016). Според тогавашната критика режисьорката повече се е старала по отношение на сценичната подредба и външния изказ, отколкото представянето на сценичното действие.<ref>{{cite journal | last = Попова | first = Ювелина | authorlink = | coauthors = | year = 1966 | month = 26 март | title = Да отворим прозореца | journal = Народна култура | publisher = Народна култура | location = София | volume = 13 | issue = | pages = 8 | doi = | id = | url = https://newspaper.kultura.bg/media/file/php0ooDYK8091.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> На сцена е представено противоборството на директора на училището, носител на твърдата партийна линия и учителя, застъпник за нов „повей“ за възпитаване на учениците. Това са образите на Алексиев и Калинов ([[Иван Несторов (актьор)|Иван Несторов]]). Други антиподи са образите на Василев и Карашъков ([[Теофан Хранов]]). За тези действащи лица критиката се произнася като за бледа сянка на своите прототипи, особено що се касае до бдителните образи на Карашъков и Зумпарова ([[Луна Давидова]]). == Източници == <references /> [[Категория:Български драми]] hsyj1xzc7lk9trce99mp5d82pegk6p2 0 872580 12415719 12415398 2024-11-18T12:25:53Z Carbonaro. 221440 /* Родословие */ 12415719 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер}} '''Димитър Г. Далкалъчев''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. == Биография == Димитър Далкалъчев е роден във [[воден]]ското село [[Владово]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Произхожда от видния род [[Далкалъчеви]]. Присъединява се към ВМОРО.<ref>{{Македония в образи|70, 129}}</ref> Става четник на [[Никола Иванов (ВМОРО)|Никола Иванов]] към декември 1904 година.<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27]</ref> == Родословие == {{Далкалъчеви}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Далкалъчев, Димитър}} [[Категория:Дейци на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Родени във Владово]] [[Категория:Далкалъчеви]] 01quz1vf3md00azn5fxq4arxv33dqn3 0 872583 12415889 12415332 2024-11-18T15:32:33Z Nk 399 ще я пренасоча 12415889 wikitext text/x-wiki #виж [[Маркграфство Източна Лигурия]] o3rklcp8by2i595cc649sdlsnbymdno 0 872586 12415705 12415493 2024-11-18T12:08:23Z Ambra75 259141 12415705 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|починал-дата=[[951]]|род=[[Отбертини]]|описание=маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]]|име=Адалберт Маркграф|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = ок. [[940]] – [[951]] | коронация = | предшественик = няма | наследник = [[Оберто I]] | религия = | герб = | отличия = }}|деца=[[Оберто I]]<br>Амброзо}} '''Алдаберт Маркграф''' ({{Lang|it|Adalberto il Margravio}}) или '''Адалберт III''' (''Adalberto III;'' * [[10 век|X век]]; † [[951]]) е италиански благородник от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, член на [[Отбертини]]те, маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]] (Отбертинова марка). Той е прародител на родовете [[Палавичини]], [[Маласпина]] и [[Есте (династия)|Есте]]. == Произход == Не е ясно кои са родителите му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Adalberto-III-the-Margrave/6000000015212279774|заглавие=Adalberto III, the Margrave}}</ref> Считан е за син на [[Гуидо (Тоскана)|Гуидо от Тоскана]], граф и херцог на [[Лука]], [[Тосканска марка|маркграф на Тоскана]] от 915 до 929 г. Вместо това е първороден син на [[Ламберт (Тоскана)|Ламберт]], брат и наследник на Гуидо. Ламберт е свален и ослепен от [[Хуго I (Италия)|Хуго от Арл]], новият съпруг на вдовицата на Гуидо [[Мароция]]. На 13 април 945 г. пфалцграфът издава присъда в [[Павия]], с която назначава [[Оберто I]] – потомък на Ламберт за херцог на [[Сполето]]. == Биография == Малко се знае за този благородник. Той е издигнат до благородническа титла „[[виконт]]“ през [[940]] г. и получава името „Адалберт III“. Той също така притежава титлата „маркграф на Италия“ и управлява [[Маркграфство Източна Лигурия]] (Отбертинова марка)<ref>{{Cite book|last=Litta Biumi|first=Pompeo|authorlink=Pompeo Litta Biumi|title=Famiglie celebri italiane|url=https://gallica.bnf.fr/services/engine/search/sru?operation=searchRetrieve&version=1.2&collapsing=disabled&rk=21459;2&query=dc.relation%20all%20%22cb41249636m%22|publisher=Luciano Basadonna Editore|location=Milano|език=it}}</ref>, което включва по-голямата част от съвременния италиански регион [[Ломбардия]] и половината от съвременна [[Лигурия]]. Адалберт се счита за родоначалник на семействио [[Отбертини|Обертини]] и на [[Кадетски клон|кадетския му клон]] Миагро от [[Лигурия|Лигурия,]] наричан още ''Миагро дей Обертенги'', една от най-влиятелните благороднически семейства от Италианското средновековие, която споделя потекло със семействата [[Палавичини]] и [[Маласпина]].<ref>[[Отбертини|Обертините]] се разделя допълнително със синовете на [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберт Ацо II, маркграф на Милано]] . По-младият [[Фолко I д’Есте|Фулко I, маркграф на Милано,]] основава важната северноиталианска [[Есте (династия)|къща Есте,]] управляваща в [[Херцогство Ферара|херцогството на Ферара]] и [[Херцогство Модена и Реджо|херцогството на Модена и Реджо]], което изчезва през 1829 г.; по-възрастният [[Велф IV|Велф I, херцог на Бавария,]] основава немския дом на [[Велфи|Младите Велфи,]] след като наследява земите на вуйчо си [[Велф III]], последният от [[Стари Велфи|Старите Велфи]]. От 1692 до 1901 г. семейството включва [[Хановерска династия|монарсите на Великобритания]]. [[Ото IV (Свещена Римска империя)|Ото IV, император на Свещената римска империя]], и [[Иван VI|Иван VI от Русия]] също са негови членове. Хановерският клон на Велфите, който управлява във Великобритания, все още съществува (те загубват короната, защото [[Едуард VII]] и всички монарси оттогава са агнати от [[Ветини|Дома Ветини]]) и всички живи мъже произлизат от [[Ернст Август (Брауншвайг)|Ернст Август, херцог на Брауншвайг]] (30-то поколение от Адалберт). Освен тези хановерци Адалберт също има живи агнатни потомци сред гореспоменатите [[Палавичини]].</ref> == Потомство == * [[Оберто I]] († 975), [[Отбертинова марка|маркграф на Източна Лигурия]] от [[951|951 г.]], [[пфалцграф]] през [[953]] г. и граф на [[Луниджана|Луни]], [[Генуа]] и [[Тортона]]; има трима сина * Амброзо († 988), [[епископ]] на Алерия в [[Корсика]] == Източници == * Claudio Maria Goldoni, ''Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara'', Modena, Edizioni Artestampa, 2011 * Pompeo Litta Biumi, ''D'Este'', in ''Famiglie celebri italiane'', Torino, Luciano Basadonna, 1832 * Luciano Chiappini, ''Gli estensi. Storia di mille anni'', Ferrara, Corbo Editore, 2001 == Бележки == <references /> {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] d42qa3aeuo3k86m9999z9c1duxkewvb 12415711 12415705 2024-11-18T12:18:37Z Ambra75 259141 12415711 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|починал-дата=[[951]]|род=[[Отбертини]]|описание=маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]]|име=Адалберт Маркграф|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = ок. [[940]] – [[951]] | коронация = | предшественик = няма | наследник = [[Оберто I]] | религия = | герб = | отличия = }}|деца=[[Оберто I]]<br>Амброзо|баща=[[Ламберт (Тоскана)|Ламберт]]}} '''Алдаберт Маркграф''' ({{Lang|it|Adalberto il Margravio}}) или '''Адалберт III''' (''Adalberto III;'' * [[10 век|X век]]; † [[951]]) е италиански благородник от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, член на [[Отбертини]]те, маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]] (Отбертинова марка). Той е прародител на родовете [[Палавичини]], [[Маласпина]] и [[Есте (династия)|Есте]]. == Произход == Не е ясно кои са родителите му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Adalberto-III-the-Margrave/6000000015212279774|заглавие=Adalberto III, the Margrave}}</ref> Считан е за син на [[Гуидо (Тоскана)|Гуидо от Тоскана]], граф и херцог на [[Лука]], [[Тосканска марка|маркграф на Тоскана]] от 915 до 929 г. Вместо това е първороден син на [[Ламберт (Тоскана)|Ламберт]], брат и наследник на Гуидо. Ламберт е свален и ослепен от [[Хуго I (Италия)|Хуго I от Арл]], новият съпруг на вдовицата на Гуидо [[Мароция]]. На 13 април 945 г. пфалцграфът издава присъда в [[Павия]], с която назначава [[Оберто I]] – потомък на Ламберт за херцог на [[Сполето]]. == Биография == Малко се знае за този благородник. Той е издигнат до благородническа титла „[[виконт]]“ през [[940]] г. и получава името „Адалберт III“. Той също така притежава титлата „маркграф на Италия“ и управлява [[Маркграфство Източна Лигурия]] (Отбертинова марка)<ref>{{Cite book|last=Litta Biumi|first=Pompeo|authorlink=Pompeo Litta Biumi|title=Famiglie celebri italiane|url=https://gallica.bnf.fr/services/engine/search/sru?operation=searchRetrieve&version=1.2&collapsing=disabled&rk=21459;2&query=dc.relation%20all%20%22cb41249636m%22|publisher=Luciano Basadonna Editore|location=Milano|език=it}}</ref>, което включва по-голямата част от съвременния италиански регион [[Ломбардия]] и половината от съвременна [[Лигурия]]. Адалберт се счита за родоначалник на семействио [[Отбертини|Обертини]] и на [[Кадетски клон|кадетския му клон]] Миагро от [[Лигурия|Лигурия,]] наричан още ''Миагро дей Обертенги'', една от най-влиятелните благороднически семейства от Италианското [[средновековие]], която споделя потекло със семействата [[Палавичини]] и [[Маласпина]].<ref>[[Отбертини|Обертините]] се разделят допълнително със синовете на [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберт Ацо II]]. По-малкият му син [[Фолко I д’Есте|Фулко I]], маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], основава важния северноиталиански [[Есте (династия)|Дом Есте,]] управляващ в [[Херцогство Ферара]] и в [[Херцогство Модена и Реджо]], който изчезва през 1829 г.; по-възрастният му син [[Велф IV|Велф I, херцог на Бавария,]] основава немския дом на [[Велфи|Младите Велфи,]] след като наследява земите на вуйчо си [[Велф III]], последният от [[Стари Велфи|Старите Велфи]]. От 1692 до 1901 г. семейството включва [[Хановерска династия|монарсите на Великобритания]]. [[Ото IV (Свещена Римска империя)|Ото IV, император на Свещената римска империя]], и [[Иван VI|Иван VI от Русия]] също са негови членове. Хановерският клон на Велфите, който управлява във Великобритания, все още съществува (те загубват короната, защото [[Едуард VII]] и всички монарси оттогава са [[Сеньорат|агнати]] от [[Ветини|Дом Ветини]]) и всички живи мъже произлизат от [[Ернст Август (Брауншвайг)|Ернст Август, херцог на Брауншвайг]] (30-то поколение от Адалберт). Освен тези Хановерци Адалберт също има живи [[Агнатично наследяване|агнатични]] потомци сред [[Палавичини]].</ref> == Потомство == * [[Оберто I]] († 975), [[Отбертинова марка|маркграф на Източна Лигурия]] от [[951|951 г.]], [[пфалцграф]] през [[953]] г. и граф на [[Луниджана|Луни]], [[Генуа]] и [[Тортона]]; има трима сина * Амброзо († 988), [[епископ]] на Алерия в [[Корсика]] == Източници == * Claudio Maria Goldoni, ''Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara'', Modena, Edizioni Artestampa, 2011 * Pompeo Litta Biumi, ''D'Este'', in ''Famiglie celebri italiane'', Torino, Luciano Basadonna, 1832 * Luciano Chiappini, ''Gli estensi. Storia di mille anni'', Ferrara, Corbo Editore, 2001 == Бележки == <references /> {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] fr7fq2m7o525gpg5u3vkwj1oy08zrnw 12415714 12415711 2024-11-18T12:21:09Z Ambra75 259141 12415714 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|починал-дата=[[951]]|род=[[Отбертини]]|описание=маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]]|име=Адалберт Маркграф|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = ок. [[940]] – [[951]] | коронация = | предшественик = няма | наследник = [[Оберто I]] | религия = | герб = | отличия = }}|деца=[[Оберто I]]<br>Амброзо|баща=[[Ламберт (Тоскана)|Ламберт]]|починал-място=[[Милано]]}} '''Алдаберт Маркграф''' ({{Lang|it|Adalberto il Margravio}}) или '''Адалберт III''' (''Adalberto III;'' * [[10 век|X век]]; † ок. [[951]], [[Милано]]) е италиански благородник от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, член на [[Отбертини]]те, маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]] (Отбертинова марка). Той е прародител на родовете [[Палавичини]], [[Маласпина]] и [[Есте (династия)|Есте]]. == Произход == Не е ясно кои са родителите му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Adalberto-III-the-Margrave/6000000015212279774|заглавие=Adalberto III, the Margrave}}</ref> Считан е за син на [[Гуидо (Тоскана)|Гуидо от Тоскана]], граф и херцог на [[Лука]], [[Тосканска марка|маркграф на Тоскана]] от 915 до 929 г. Вместо това е първороден син на [[Ламберт (Тоскана)|Ламберт]], брат и наследник на Гуидо. Ламберт е свален и ослепен от [[Хуго I (Италия)|Хуго I от Арл]], новият съпруг на вдовицата на Гуидо [[Мароция]]. На 13 април 945 г. пфалцграфът издава присъда в [[Павия]], с която назначава [[Оберто I]] – потомък на Ламберт за херцог на [[Сполето]]. == Биография == Малко се знае за този благородник. Той е издигнат до благородническа титла „[[виконт]]“ през [[940]] г. и получава името „Адалберт III“. Той също така притежава титлата „маркграф на Италия“ и управлява [[Маркграфство Източна Лигурия]] (Отбертинова марка)<ref>{{Cite book|last=Litta Biumi|first=Pompeo|authorlink=Pompeo Litta Biumi|title=Famiglie celebri italiane|url=https://gallica.bnf.fr/services/engine/search/sru?operation=searchRetrieve&version=1.2&collapsing=disabled&rk=21459;2&query=dc.relation%20all%20%22cb41249636m%22|publisher=Luciano Basadonna Editore|location=Milano|език=it}}</ref>, което включва по-голямата част от съвременния италиански регион [[Ломбардия]] и половината от съвременна [[Лигурия]]. Адалберт се счита за родоначалник на семейство [[Отбертини|Обертини]] и на [[Кадетски клон|кадетския му клон]] Миагро от [[Лигурия|Лигурия,]] наричан още ''Миагро дей Обертенги'', една от най-влиятелните благороднически семейства от Италианското [[средновековие]], която споделя потекло със семействата [[Палавичини]] и [[Маласпина]].<ref>[[Отбертини|Обертините]] се разделят допълнително със синовете на [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберт Ацо II]]. По-малкият му син [[Фолко I д’Есте|Фулко I]], маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], основава важния северноиталиански [[Есте (династия)|Дом Есте,]] управляващ в [[Херцогство Ферара]] и в [[Херцогство Модена и Реджо]], който изчезва през 1829 г.; по-възрастният му син [[Велф IV|Велф I, херцог на Бавария,]] основава немския дом на [[Велфи|Младите Велфи,]] след като наследява земите на вуйчо си [[Велф III]], последният от [[Стари Велфи|Старите Велфи]]. От 1692 до 1901 г. семейството включва [[Хановерска династия|монарсите на Великобритания]]. [[Ото IV (Свещена Римска империя)|Ото IV, император на Свещената римска империя]], и [[Иван VI|Иван VI от Русия]] също са негови членове. Хановерският клон на Велфите, който управлява във Великобритания, все още съществува (те загубват короната, защото [[Едуард VII]] и всички монарси оттогава са [[Сеньорат|агнати]] от [[Ветини|Дом Ветини]]) и всички живи мъже произлизат от [[Ернст Август (Брауншвайг)|Ернст Август, херцог на Брауншвайг]] (30-то поколение от Адалберт). Освен тези Хановерци Адалберт също има живи [[Агнатично наследяване|агнатични]] потомци сред [[Палавичини]].</ref> == Потомство == * [[Оберто I]] († 975), [[Отбертинова марка|маркграф на Източна Лигурия]] от [[951|951 г.]], [[пфалцграф]] през [[953]] г. и граф на [[Луниджана|Луни]], [[Генуа]] и [[Тортона]]; има трима сина * Амброзо († 988), [[епископ]] на Алерия в [[Корсика]] == Източници == * Claudio Maria Goldoni, ''Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara'', Modena, Edizioni Artestampa, 2011 * Pompeo Litta Biumi, ''D'Este'', in ''Famiglie celebri italiane'', Torino, Luciano Basadonna, 1832 * Luciano Chiappini, ''Gli estensi. Storia di mille anni'', Ferrara, Corbo Editore, 2001 == Бележки == <references /> {{Превод от|en|Adalberto the Margrave|1208655636}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] m9pc9yg6tb1fjvktj8s11fv9d81nf11 12415717 12415714 2024-11-18T12:23:59Z Carbonaro. 221440 12415717 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|починал-дата=[[951]]|род=[[Отбертини]]|описание=маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]]|име=Адалберт Маркграф|вложки={{Личност/Монарх | категория = монарх | период = ок. [[940]] – [[951]] | коронация = | предшественик = няма | наследник = [[Оберто I]] | религия = | герб = | отличия = }}|деца=[[Оберто I]]<br>Амброзо|баща=[[Ламберт (Тоскана)|Ламберт]]|починал-място=[[Милано]]}} '''Алдаберт Маркграф''' ({{Lang|it|Adalberto il Margravio}}) или '''Адалберт III''' (''Adalberto III;'' * [[10 век|X век]]; † ок. [[951]], [[Милано]]) е италиански благородник от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, член на [[Отбертини]]те, маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]] (Отбертинова марка). Той е прародител на родовете [[Палавичини]], [[Маласпина]] и [[Есте (династия)|Есте]]. == Произход == Не е ясно кои са родителите му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Adalberto-III-the-Margrave/6000000015212279774|заглавие=Adalberto III, the Margrave}}</ref> Считан е за син на [[Гуидо (Тоскана)|Гуидо от Тоскана]], граф и херцог на [[Лука]], [[Тосканска марка|маркграф на Тоскана]] от 915 до 929 г. Вместо това е първороден син на [[Ламберт (Тоскана)|Ламберт]], брат и наследник на Гуидо. Ламберт е свален и ослепен от [[Хуго I (Италия)|Хуго I от Арл]], новият съпруг на вдовицата на Гуидо [[Мароция]]. На 13 април 945 г. пфалцграфът издава присъда в [[Павия]], с която назначава [[Оберто I]] – потомък на Ламберт за херцог на [[Сполето]]. == Биография == Малко се знае за този благородник. Той е издигнат до благородническа титла „[[виконт]]“ през [[940]] г. и получава името „Адалберт III“. Той също така притежава титлата „маркграф на Италия“ и управлява [[Маркграфство Източна Лигурия]] (Отбертинова марка)<ref>{{Cite book|last=Litta Biumi|first=Pompeo|authorlink=Pompeo Litta Biumi|title=Famiglie celebri italiane|url=https://gallica.bnf.fr/services/engine/search/sru?operation=searchRetrieve&version=1.2&collapsing=disabled&rk=21459;2&query=dc.relation%20all%20%22cb41249636m%22|publisher=Luciano Basadonna Editore|location=Milano|език=it}}</ref>, което включва по-голямата част от съвременния италиански регион [[Ломбардия]] и половината от съвременна [[Лигурия]]. Адалберт се счита за родоначалник на семейство [[Отбертини|Обертини]] и на [[Кадетски клон|кадетския му клон]] Миагро от [[Лигурия]], наричан още ''Миагро дей Обертенги'', една от най-влиятелните благороднически семейства от Италианското [[средновековие]], която споделя потекло със семействата [[Палавичини]] и [[Маласпина]].<ref>[[Отбертини|Обертините]] се разделят допълнително със синовете на [[Алберто Ацо II д’Есте|Алберт Ацо II]]. По-малкият му син [[Фолко I д’Есте|Фулко I]], маркграф на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], основава важния северноиталиански [[Есте (династия)|Дом Есте,]] управляващ в [[Херцогство Ферара]] и в [[Херцогство Модена и Реджо]], който изчезва през 1829 г.; по-възрастният му син [[Велф IV|Велф I, херцог на Бавария,]] основава немския дом на [[Велфи|Младите Велфи,]] след като наследява земите на вуйчо си [[Велф III]], последният от [[Стари Велфи|Старите Велфи]]. От 1692 до 1901 г. семейството включва [[Хановерска династия|монарсите на Великобритания]]. [[Ото IV (Свещена Римска империя)|Ото IV, император на Свещената римска империя]], и [[Иван VI|Иван VI от Русия]] също са негови членове. Хановерският клон на Велфите, който управлява във Великобритания, все още съществува (те загубват короната, защото [[Едуард VII]] и всички монарси оттогава са [[Сеньорат|агнати]] от [[Ветини|Дом Ветини]]) и всички живи мъже произлизат от [[Ернст Август (Брауншвайг)|Ернст Август, херцог на Брауншвайг]] (30-то поколение от Адалберт). Освен тези Хановерци Адалберт също има живи [[Агнатично наследяване|агнатични]] потомци сред [[Палавичини]].</ref> == Потомство == * [[Оберто I]] († 975), [[Отбертинова марка|маркграф на Източна Лигурия]] от [[951|951 г.]], [[пфалцграф]] през [[953]] г. и граф на [[Луниджана|Луни]], [[Генуа]] и [[Тортона]]; има трима сина * Амброзо († 988), [[епископ]] на Алерия в [[Корсика]] == Източници == * Claudio Maria Goldoni, ''Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara'', Modena, Edizioni Artestampa, 2011 * Pompeo Litta Biumi, ''D'Este'', in ''Famiglie celebri italiane'', Torino, Luciano Basadonna, 1832 * Luciano Chiappini, ''Gli estensi. Storia di mille anni'', Ferrara, Corbo Editore, 2001 == Бележки == <references /> {{Превод от|en|Adalberto the Margrave|1208655636}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Дом Есте]] [[Категория:Италианска аристокрация]] rrxmx2son5govuw6edp7ozib6tms3mx 10 872589 12415718 12415475 2024-11-18T12:25:29Z Carbonaro. 221440 12415718 wikitext text/x-wiki {{Familytree/start|style=margin: 0 auto;font-size:85%}} {{Familytree| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |par1| |par1= [[Димитър Далкалъчев]]<br />(около 1787&nbsp;–&nbsp;?)}} {{Familytree| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | |}} {{Familytree| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |par1| |par1= Трифон<br> Далкалъчев}} {{Familytree| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | |}} {{Familytree| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |par1| |par1= Атанас<br> Далкалъчев}} {{Familytree| | | | | | | | | |,|-|-|-|-|-|-|-|-|-|-|^|-|-|-|-|-|-|-|-|-|-|.| | | | | |}} {{Familytree| | | | | | | | |par1| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |par2| | | | | | | |par3| |par1= Димитър<br> Далкалъчев|par2=Трифон<br> Далкалъчев|par3=Г. Далкалъчев}} {{Familytree| | | |,|-|-|-|v|-|^|-|v|-|-|-|.| | | | | | | | | | | | | | | |!| | | | | | | | |!}} {{Familytree| | |par1| |par2| |par3| |par4|y|par5| | | | | | | | | |par6| | | |par7| |par8| |par1=[[Вениамин Димитров]]<br />(1874&nbsp;–&nbsp;1965)|par2= [[Иван Далкалъчев]]<br />(1872&nbsp;–&nbsp;1931)|par3=[[Христо Далкалъчев]]<br />(1878&nbsp;–&nbsp;1954)|par4=[[Петър Далкалъчев]]<br />(1895&nbsp;–&nbsp;1961)|par5=Елисавета<br> Картова|par6=[[Насто Далкалъчев]]<br />(1887&nbsp;–&nbsp;1913)|par7=Насто<br> Далкалъчев|par8=[[Димитър Далкалъчев (ВМОРО)|Димитър Далкалъчев]]}} {{Familytree| |,|-|^|-|.| | | |,|-|-|-|v|-|-|-|^|-|-|-|v|-|-|-|.| | | |,|-|^|-|.| | | |!}} {{Familytree|par1| |par2| |par3| |par4| |par5| |par6| |par7| |par8| |par9| |par10| |par1=[[Климент Далкалъчев]]<br />(1915&nbsp;–&nbsp;1944)|par2=[[Кирил Далкалъчев]]<br />(?&nbsp;–&nbsp;1944)|par3=Петър<br> Далкалъчев|par4=Вангел (Благой)<br> Далкалъчев|par5=Мария<br> Далкалъчева|par6=Калиопи (Добра)<br> Далкалъчева|par7=Надежда<br> Далкалъчева|par8=Илия<br> Далкалъчев|par9=Дине<br> Далкалъчев|par10=[[Георги Настев (математик)|Георги Настев]]<br />(1872&nbsp;–&nbsp;1925)}} {{Familytree/end}}<noinclude> [[Категория:Далкалъчеви| ]] [[Категория:Родословни дървета на български родове от Македония|Далкалъчеви]] </noinclude> qzwg53ca8kr3ifn6my4nkwxp9u5at2e 10 872591 12416157 12415655 2024-11-18T18:25:29Z Ted Masters 210248 Страници, които използват повтарящи се аргументи в извикванията на шаблона 12416157 wikitext text/x-wiki {{cite book |title= Българската просвета в Солунския вилает |last= Галчев|first= Илия |authorlink= Илия Галчев |coauthors= |year=2005 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn= |url= |accessdate= | pages = {{{1|}}}}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за конкретни източници в проект Македония|{{PAGENAME}}]] </noinclude> n5o7em7jkdwb4jaknrhcwvjj4hjfn7k 0 872595 12416021 12415657 2024-11-18T17:23:29Z Протогер 252193 12416021 wikitext text/x-wiki {{Личност|общественик}} '''Христодул (Тольо) Левов''' е български просветен деец от [[Южна Македония]]. == Биография == [[Файл:Gumendzha uchiteli.JPG|мини|250п|ляво|Учители в българското училище в Гевгели в 1910 – 1911 г. Прави – [[Борис Янишлиев]], Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Попсаева, Кирил Попиванов, [[Аргир Манасиев]]; Седнали – Виктория Мизева, Христодул (Тольо) Левов, [[Христо Стоянов (революционер)|Христо Стоянов]], Олимпия Батанджиева]] Тольо Левов е роден в 1854 година<ref>През 1900/1901 година е на 46 годишна възраст</ref> в [[лъгадинско]]то село [[Айватово]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Завършва [[Робърт колеж]] в 1883 година, след което започва да преподава. През учебната 1900/1901 година е назначен от [[Демирхисарска българска община|Демирхисарската българска община]] за учител в града.<ref name="Галчев 152">{{Галчев|152}}</ref> Учител е в Демирхисар и в учебната 1904/1905 година, като главният учител Стефан Иванов го определя като стар учител, който преподава догматически и е понякога груб към децата.<ref>{{Галчев|156}}</ref> През учебната 1909/1910 година преподава в [[Гевгели]], по назначение от [[Гевгелийска българска община|Гевгелийската българска община]].<ref>ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е.613, л. 91 и л. 98</ref> == Вижте също == * [[Кирил Лъвов]] * [[Тома Левов]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Левов, Тольо}} [[Категория:Хора от дем Лъгадина]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] hcc429yh8xgahei12rorc6du0fp4aor 1 872598 12415724 12415700 2024-11-18T12:29:46Z Кочев 10302 12415724 wikitext text/x-wiki Преподавал в Горни Порой в 4/5. Дали е той или дублаж на името?.<ref>{{Галчев|157}}</ref> :Този е беглец от заточение и едва ли е посмял да се върне в Османската империя, макар че са минали 20 години. По-вероятно е дублиране на имената.--[[Потребител:Кочев|Кочев]] ([[Потребител беседа:Кочев|беседа]]) 11:52, 18 ноември 2024 (UTC) p58odjl7ufbzfy8z9mlf7gcdmf096rh 0 872600 12415710 2024-11-18T12:18:13Z Xunonotyk 209517 Xunonotyk премести страница „[[Двама души, съзерцаващи луната]]“ като „[[Двама души, съзерцаващи Луната]]“: Правописна грешка 12415710 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Двама души, съзерцаващи Луната]] rumzit7ikl14n3fvuylfze4sedawok2 0 872601 12415720 2024-11-18T12:27:05Z MICHELANGELO 50340 Нова страница: „{{Тенисист | име = Марсело Филипини | име-латински = Marcelo Filippini | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|4|8|1967|1|1}} | роден-място = [[Монтевидео]], [[Уругвай]] |...“ 12415720 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Марсело Филипини | име-латински = Marcelo Filippini | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|4|8|1967|1|1}} | роден-място = [[Монтевидео]], [[Уругвай]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 177 | тегло = | прякор = | професионалист = 1987 | оттеглил = 2000 | пари = $ 2 034 890 | победи-загуби-сингъл = 244 – 250 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 5 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 30 <small>(6 август 1990)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 2-ри кръг<br>1993 | ролан_гарос = 1/4 финал кръг<br>1999 | уимбълдън = 1-ви кръг<br>1997, 1998, 1999 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1997, 1998 | победи-загуби-двойки = 67 – 75 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 3 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 34 <small>(31 юли 1989)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>1989, 1990 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Уругвай за Купа Дейвис|Уругвай]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 18 ноември 2024 }} '''Марсело Филипини''' ({{lang|es|Marcelo Filippini}}) е уругвайски тенисист. == Биография == Марсело Филипини е роден на 4 август 1967 г. в [[Монтевидео]], [[Уругвай]]. == Кариера == Марсело Филипини Най-доброто представяне на Филипини на турнир от Големия шлем, е на [[Откритото първенство на Франция]] през 1999 г. От квалификант без пропуснат сет достига до четвъртфинал, побеждава Лорънс Тилеман, [[Мартин Дам]], Винс Спадея и [[Грег Руседски]], губи от [[Андре Агаси]]. Филипини достига четвъртфинал на Мастърса в Рим през 1993 г. През 1996 г. Филипини участва в най-дългия гейм в историята на ATP тур в [[Казабланка]], при резултат 6–2, 6–3 в първия кръг срещу Алберто Берасатеги. Геймът продължава 28 минути (24–22 точки за Берасатеги). От 1998 до 2000 г. Филипини е вицепрезидент на Съвета на играчите на ATP. След като завършва кариерата си на играч, работи като треньор. Тренира [[Мариано Сабалета]], който под негово ръководство достига четвъртфинал на [[Откритото първенство на САЩ]][2] и се изкачва в класацията от 107 до 30 място, тренира и [[Хуан Мартин дел Потро]]. Марсело Филипини е бил капитан на Уругвай за [[Купа Дейвис]]. == Кариерна статистика == === ATP финали (5 титли; 10 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1988 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] |2–6, 6–4, 6–4 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F165/overview Марсело Филипини] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/marcelo-filippini/800178890/uru/mt/s/overview/ Марсело Филипини] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800178890 Марсело Филипини] в сайта на Davis cup [[Категория:Уругвайски тенисисти|Филипини, Марсело]] 9dureu86z3fvthbpbllttk8cywbx17f 12415723 12415720 2024-11-18T12:27:35Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ 12415723 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Марсело Филипини | име-латински = Marcelo Filippini | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|4|8|1967|1|1}} | роден-място = [[Монтевидео]], [[Уругвай]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 177 | тегло = | прякор = | професионалист = 1987 | оттеглил = 2000 | пари = $ 2 034 890 | победи-загуби-сингъл = 244 – 250 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 5 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 30 <small>(6 август 1990)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 2-ри кръг<br>1993 | ролан_гарос = 1/4 финал кръг<br>1999 | уимбълдън = 1-ви кръг<br>1997, 1998, 1999 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1997, 1998 | победи-загуби-двойки = 67 – 75 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 3 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 34 <small>(31 юли 1989)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>1989, 1990 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Уругвай за Купа Дейвис|Уругвай]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 18 ноември 2024 }} '''Марсело Филипини''' ({{lang|es|Marcelo Filippini}}) е уругвайски тенисист. == Биография == Марсело Филипини е роден на 4 август 1967 г. в [[Монтевидео]], [[Уругвай]]. == Кариера == Марсело Филипини Най-доброто представяне на Филипини на турнир от Големия шлем, е на [[Откритото първенство на Франция]] през 1999 г. От квалификант без пропуснат сет достига до четвъртфинал, побеждава Лорънс Тилеман, [[Мартин Дам]], Винс Спадея и [[Грег Руседски]], губи от [[Андре Агаси]]. Филипини достига четвъртфинал на Мастърса в Рим през 1993 г. През 1996 г. Филипини участва в най-дългия гейм в историята на ATP тур в [[Казабланка]], при резултат 6–2, 6–3 в първия кръг срещу Алберто Берасатеги. Геймът продължава 28 минути (24–22 точки за Берасатеги). От 1998 до 2000 г. Филипини е вицепрезидент на Съвета на играчите на ATP. След като завършва кариерата си на играч, работи като треньор. Тренира [[Мариано Сабалета]], който под негово ръководство достига четвъртфинал на [[Откритото първенство на САЩ]]<ref>{{cite web|url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|title=Zabaleta Is Enjoying Unexpected Success|author=Laura Price-Brown.|publisher=Newsday|date=2001-09-04|accessdate=2012-11-04|archiveurl=https://www.webcitation.org/6DH9K5XSy?url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|archivedate=2012-12-29|deadlink=no}}</ref> и се изкачва в класацията от 107 до 30 място, тренира и [[Хуан Мартин дел Потро]]. Марсело Филипини е бил капитан на Уругвай за [[Купа Дейвис]]. == Кариерна статистика == === ATP финали (5 титли; 10 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1988 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] |2–6, 6–4, 6–4 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F165/overview Марсело Филипини] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/marcelo-filippini/800178890/uru/mt/s/overview/ Марсело Филипини] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800178890 Марсело Филипини] в сайта на Davis cup [[Категория:Уругвайски тенисисти|Филипини, Марсело]] 4jaj7vyh9d1tauulbuhka7i39x2exaa 12415725 12415723 2024-11-18T12:30:30Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ 12415725 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Марсело Филипини | име-латински = Marcelo Filippini | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|4|8|1967|1|1}} | роден-място = [[Монтевидео]], [[Уругвай]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 177 | тегло = | прякор = | професионалист = 1987 | оттеглил = 2000 | пари = $ 2 034 890 | победи-загуби-сингъл = 244 – 250 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 5 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 30 <small>(6 август 1990)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 2-ри кръг<br>1993 | ролан_гарос = 1/4 финал кръг<br>1999 | уимбълдън = 1-ви кръг<br>1997, 1998, 1999 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1997, 1998 | победи-загуби-двойки = 67 – 75 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 3 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 34 <small>(31 юли 1989)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>1989, 1990 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Уругвай за Купа Дейвис|Уругвай]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 18 ноември 2024 }} '''Марсело Филипини''' ({{lang|es|Marcelo Filippini}}) е уругвайски тенисист. == Биография == Марсело Филипини е роден на 4 август 1967 г. в [[Монтевидео]], [[Уругвай]]. == Кариера == Най-доброто представяне на Филипини на турнир от Големия шлем, е на [[Откритото първенство на Франция]] през 1999 г. От квалификант без пропуснат сет достига до четвъртфинал, побеждава Лорънс Тилеман, [[Мартин Дам]], Винс Спадея и [[Грег Руседски]], губи от [[Андре Агаси]]. Филипини достига четвъртфинал на Мастърса в Рим през 1993 г. През 1996 г. Филипини участва в най-дългия гейм в историята на ATP тур в [[Казабланка]], при резултат 6–2, 6–3 в първия кръг срещу Алберто Берасатеги. Геймът продължава 28 минути (24–22 точки за Берасатеги). От 1998 до 2000 г. Филипини е вицепрезидент на Съвета на играчите на ATP. След като завършва кариерата си на играч, работи като треньор. Тренира [[Мариано Сабалета]], който под негово ръководство достига четвъртфинал на [[Откритото първенство на САЩ]]<ref>{{cite web|url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|title=Zabaleta Is Enjoying Unexpected Success|author=Laura Price-Brown.|publisher=Newsday|date=2001-09-04|accessdate=2012-11-04|archiveurl=https://www.webcitation.org/6DH9K5XSy?url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|archivedate=2012-12-29|deadlink=no}}</ref> и се изкачва в класацията от 107 до 30 място, тренира и [[Хуан Мартин дел Потро]]. Марсело Филипини е бил капитан на Уругвай за [[Купа Дейвис]]. == Кариерна статистика == === ATP финали (5 титли; 10 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1988 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] |2–6, 6–4, 6–4 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F165/overview Марсело Филипини] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/marcelo-filippini/800178890/uru/mt/s/overview/ Марсело Филипини] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800178890 Марсело Филипини] в сайта на Davis cup [[Категория:Уругвайски тенисисти|Филипини, Марсело]] k7kyw30u3jzq0ck2a2kd8pkdmhecf1m 12415732 12415725 2024-11-18T12:38:13Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (5 титли; 10 финала) */ 12415732 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Марсело Филипини | име-латински = Marcelo Filippini | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|4|8|1967|1|1}} | роден-място = [[Монтевидео]], [[Уругвай]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 177 | тегло = | прякор = | професионалист = 1987 | оттеглил = 2000 | пари = $ 2 034 890 | победи-загуби-сингъл = 244 – 250 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 5 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 30 <small>(6 август 1990)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 2-ри кръг<br>1993 | ролан_гарос = 1/4 финал кръг<br>1999 | уимбълдън = 1-ви кръг<br>1997, 1998, 1999 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1997, 1998 | победи-загуби-двойки = 67 – 75 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 3 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 34 <small>(31 юли 1989)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>1989, 1990 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Уругвай за Купа Дейвис|Уругвай]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 18 ноември 2024 }} '''Марсело Филипини''' ({{lang|es|Marcelo Filippini}}) е уругвайски тенисист. == Биография == Марсело Филипини е роден на 4 август 1967 г. в [[Монтевидео]], [[Уругвай]]. == Кариера == Най-доброто представяне на Филипини на турнир от Големия шлем, е на [[Откритото първенство на Франция]] през 1999 г. От квалификант без пропуснат сет достига до четвъртфинал, побеждава Лорънс Тилеман, [[Мартин Дам]], Винс Спадея и [[Грег Руседски]], губи от [[Андре Агаси]]. Филипини достига четвъртфинал на Мастърса в Рим през 1993 г. През 1996 г. Филипини участва в най-дългия гейм в историята на ATP тур в [[Казабланка]], при резултат 6–2, 6–3 в първия кръг срещу Алберто Берасатеги. Геймът продължава 28 минути (24–22 точки за Берасатеги). От 1998 до 2000 г. Филипини е вицепрезидент на Съвета на играчите на ATP. След като завършва кариерата си на играч, работи като треньор. Тренира [[Мариано Сабалета]], който под негово ръководство достига четвъртфинал на [[Откритото първенство на САЩ]]<ref>{{cite web|url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|title=Zabaleta Is Enjoying Unexpected Success|author=Laura Price-Brown.|publisher=Newsday|date=2001-09-04|accessdate=2012-11-04|archiveurl=https://www.webcitation.org/6DH9K5XSy?url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|archivedate=2012-12-29|deadlink=no}}</ref> и се изкачва в класацията от 107 до 30 място, тренира и [[Хуан Мартин дел Потро]]. Марсело Филипини е бил капитан на Уругвай за [[Купа Дейвис]]. == Кариерна статистика == === ATP финали (5 титли; 10 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1988 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] |2–6, 6–4, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–1 |1988 ||{{Флагче|Италия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |6–2, 1–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–1 |1989 |{{Флагче|Чехословакия}} [[Прага Оупън (1987 – 1999)|Прага Оупън]] |Гран при |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Хорст Скоф]] |7–5, 7–6^(7–4) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–2 |1990 |{{Флагче|Бразилия}} [[ATP Итапарика]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Швеция}} [[Матс Виландер]] |1–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–3 |1991 |{{Флагче|Испания}} [[Мадрид Гран При]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Жорди Арезе]] |2–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–3 |1994 |{{Флагче|Италия}} [[Флоренция Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] |3–6, 6–3, 6–3 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F165/overview Марсело Филипини] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/marcelo-filippini/800178890/uru/mt/s/overview/ Марсело Филипини] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800178890 Марсело Филипини] в сайта на Davis cup [[Категория:Уругвайски тенисисти|Филипини, Марсело]] j0zcl20huw8kyhjiqnz381yw5uy7nr7 12415734 12415732 2024-11-18T12:39:03Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (5 титли; 10 финала) */ 12415734 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Марсело Филипини | име-латински = Marcelo Filippini | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|4|8|1967|1|1}} | роден-място = [[Монтевидео]], [[Уругвай]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 177 | тегло = | прякор = | професионалист = 1987 | оттеглил = 2000 | пари = $ 2 034 890 | победи-загуби-сингъл = 244 – 250 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 5 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 30 <small>(6 август 1990)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 2-ри кръг<br>1993 | ролан_гарос = 1/4 финал кръг<br>1999 | уимбълдън = 1-ви кръг<br>1997, 1998, 1999 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1997, 1998 | победи-загуби-двойки = 67 – 75 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 3 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 34 <small>(31 юли 1989)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>1989, 1990 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Уругвай за Купа Дейвис|Уругвай]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 18 ноември 2024 }} '''Марсело Филипини''' ({{lang|es|Marcelo Filippini}}) е уругвайски тенисист. == Биография == Марсело Филипини е роден на 4 август 1967 г. в [[Монтевидео]], [[Уругвай]]. == Кариера == Най-доброто представяне на Филипини на турнир от Големия шлем, е на [[Откритото първенство на Франция]] през 1999 г. От квалификант без пропуснат сет достига до четвъртфинал, побеждава Лорънс Тилеман, [[Мартин Дам]], Винс Спадея и [[Грег Руседски]], губи от [[Андре Агаси]]. Филипини достига четвъртфинал на Мастърса в Рим през 1993 г. През 1996 г. Филипини участва в най-дългия гейм в историята на ATP тур в [[Казабланка]], при резултат 6–2, 6–3 в първия кръг срещу Алберто Берасатеги. Геймът продължава 28 минути (24–22 точки за Берасатеги). От 1998 до 2000 г. Филипини е вицепрезидент на Съвета на играчите на ATP. След като завършва кариерата си на играч, работи като треньор. Тренира [[Мариано Сабалета]], който под негово ръководство достига четвъртфинал на [[Откритото първенство на САЩ]]<ref>{{cite web|url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|title=Zabaleta Is Enjoying Unexpected Success|author=Laura Price-Brown.|publisher=Newsday|date=2001-09-04|accessdate=2012-11-04|archiveurl=https://www.webcitation.org/6DH9K5XSy?url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|archivedate=2012-12-29|deadlink=no}}</ref> и се изкачва в класацията от 107 до 30 място, тренира и [[Хуан Мартин дел Потро]]. Марсело Филипини е бил капитан на Уругвай за [[Купа Дейвис]]. == Кариерна статистика == === ATP финали (5 титли; 10 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1988 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] |2–6, 6–4, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–1 |1988 ||{{Флагче|Италия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |6–2, 1–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–1 |1989 |{{Флагче|Чехословакия}} [[Прага Оупън (1987 – 1999)|Прага Оупън]] |Гран при |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Хорст Скоф]] |7–5, 7–6^(7–4) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–2 |1990 |{{Флагче|Бразилия}} [[ATP Итапарика]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Швеция}} [[Матс Виландер]] |1–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–3 |1991 |{{Флагче|Испания}} [[Мадрид Тенис Гран При|Мадрид Гран При]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Жорди Арезе]] |2–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–3 |1994 |{{Флагче|Италия}} [[Флоренция Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] |3–6, 6–3, 6–3 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F165/overview Марсело Филипини] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/marcelo-filippini/800178890/uru/mt/s/overview/ Марсело Филипини] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800178890 Марсело Филипини] в сайта на Davis cup [[Категория:Уругвайски тенисисти|Филипини, Марсело]] gd9ylwq5oeh1t3qz5ep3glm9u6fg5uk 12415736 12415734 2024-11-18T12:44:04Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (5 титли; 10 финала) */ 12415736 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Марсело Филипини | име-латински = Marcelo Filippini | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|4|8|1967|1|1}} | роден-място = [[Монтевидео]], [[Уругвай]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 177 | тегло = | прякор = | професионалист = 1987 | оттеглил = 2000 | пари = $ 2 034 890 | победи-загуби-сингъл = 244 – 250 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 5 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 30 <small>(6 август 1990)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 2-ри кръг<br>1993 | ролан_гарос = 1/4 финал кръг<br>1999 | уимбълдън = 1-ви кръг<br>1997, 1998, 1999 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1997, 1998 | победи-загуби-двойки = 67 – 75 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 3 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 34 <small>(31 юли 1989)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>1989, 1990 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Уругвай за Купа Дейвис|Уругвай]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 18 ноември 2024 }} '''Марсело Филипини''' ({{lang|es|Marcelo Filippini}}) е уругвайски тенисист. == Биография == Марсело Филипини е роден на 4 август 1967 г. в [[Монтевидео]], [[Уругвай]]. == Кариера == Най-доброто представяне на Филипини на турнир от Големия шлем, е на [[Откритото първенство на Франция]] през 1999 г. От квалификант без пропуснат сет достига до четвъртфинал, побеждава Лорънс Тилеман, [[Мартин Дам]], Винс Спадея и [[Грег Руседски]], губи от [[Андре Агаси]]. Филипини достига четвъртфинал на Мастърса в Рим през 1993 г. През 1996 г. Филипини участва в най-дългия гейм в историята на ATP тур в [[Казабланка]], при резултат 6–2, 6–3 в първия кръг срещу Алберто Берасатеги. Геймът продължава 28 минути (24–22 точки за Берасатеги). От 1998 до 2000 г. Филипини е вицепрезидент на Съвета на играчите на ATP. След като завършва кариерата си на играч, работи като треньор. Тренира [[Мариано Сабалета]], който под негово ръководство достига четвъртфинал на [[Откритото първенство на САЩ]]<ref>{{cite web|url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|title=Zabaleta Is Enjoying Unexpected Success|author=Laura Price-Brown.|publisher=Newsday|date=2001-09-04|accessdate=2012-11-04|archiveurl=https://www.webcitation.org/6DH9K5XSy?url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|archivedate=2012-12-29|deadlink=no}}</ref> и се изкачва в класацията от 107 до 30 място, тренира и [[Хуан Мартин дел Потро]]. Марсело Филипини е бил капитан на Уругвай за [[Купа Дейвис]]. == Кариерна статистика == === ATP финали (5 титли; 10 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1988 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] |2–6, 6–4, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–1 |1988 ||{{Флагче|Италия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |6–2, 1–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–1 |1989 |{{Флагче|Чехословакия}} [[Прага Оупън (1987 – 1999)|Прага Оупън]] |Гран при |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Хорст Скоф]] |7–5, 7–6^(7–4) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–2 |1990 |{{Флагче|Бразилия}} [[ATP Итапарика]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Швеция}} [[Матс Виландер]] |1–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–3 |1991 |{{Флагче|Испания}} [[Мадрид Тенис Гран При|Мадрид Гран При]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Жорди Арезе]] |2–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–3 |1994 |{{Флагче|Италия}} [[Флоренция Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] |3–6, 6–3, 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–4 |1995 |{{Флагче|Италия}} [[Болоня Аутдор]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Чили}} [[Марсело Риос]] |2–6, 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–5 |1996 |{{Флагче|Бермудски острови}} [[Бермуда Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|САЩ}} [[Маливай Уошингтън]] |7–6^(8–6), 4–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–5 |1997 |{{Флагче|САЩ}} [[Веризон Тенис Чалъндж|Веризон Чалъндж]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Джейсън Столтенберг]] |7–6^(7–2), 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 5–5 |1997 |{{Флагче|Австрия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Патрик Рафтър]] |7–6^(7–2), 6–2 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F165/overview Марсело Филипини] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/marcelo-filippini/800178890/uru/mt/s/overview/ Марсело Филипини] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800178890 Марсело Филипини] в сайта на Davis cup [[Категория:Уругвайски тенисисти|Филипини, Марсело]] benvwsttlm40cafo6i1ajpft52u9gre 12415738 12415736 2024-11-18T12:45:44Z MICHELANGELO 50340 /* ATP финали (5 титли; 10 финала) */ 12415738 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Марсело Филипини | име-латински = Marcelo Filippini | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|4|8|1967|1|1}} | роден-място = [[Монтевидео]], [[Уругвай]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 177 | тегло = | прякор = | професионалист = 1987 | оттеглил = 2000 | пари = $ 2 034 890 | победи-загуби-сингъл = 244 – 250 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 5 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 30 <small>(6 август 1990)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 2-ри кръг<br>1993 | ролан_гарос = 1/4 финал кръг<br>1999 | уимбълдън = 1-ви кръг<br>1997, 1998, 1999 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1997, 1998 | победи-загуби-двойки = 67 – 75 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 3 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 34 <small>(31 юли 1989)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>1989, 1990 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Уругвай за Купа Дейвис|Уругвай]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 18 ноември 2024 }} '''Марсело Филипини''' ({{lang|es|Marcelo Filippini}}) е уругвайски тенисист. == Биография == Марсело Филипини е роден на 4 август 1967 г. в [[Монтевидео]], [[Уругвай]]. == Кариера == Най-доброто представяне на Филипини на турнир от Големия шлем, е на [[Откритото първенство на Франция]] през 1999 г. От квалификант без пропуснат сет достига до четвъртфинал, побеждава Лорънс Тилеман, [[Мартин Дам]], Винс Спадея и [[Грег Руседски]], губи от [[Андре Агаси]]. Филипини достига четвъртфинал на Мастърса в Рим през 1993 г. През 1996 г. Филипини участва в най-дългия гейм в историята на ATP тур в [[Казабланка]], при резултат 6–2, 6–3 в първия кръг срещу Алберто Берасатеги. Геймът продължава 28 минути (24–22 точки за Берасатеги). От 1998 до 2000 г. Филипини е вицепрезидент на Съвета на играчите на ATP. След като завършва кариерата си на играч, работи като треньор. Тренира [[Мариано Сабалета]], който под негово ръководство достига четвъртфинал на [[Откритото първенство на САЩ]]<ref>{{cite web|url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|title=Zabaleta Is Enjoying Unexpected Success|author=Laura Price-Brown.|publisher=Newsday|date=2001-09-04|accessdate=2012-11-04|archiveurl=https://www.webcitation.org/6DH9K5XSy?url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|archivedate=2012-12-29|deadlink=no}}</ref> и се изкачва в класацията от 107 до 30 място, тренира и [[Хуан Мартин дел Потро]]. Марсело Филипини е бил капитан на Уругвай за [[Купа Дейвис]]. == Кариерна статистика == === ATP финали (5 титли; 10 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1988 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] |2–6, 6–4, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–1 |1988 ||{{Флагче|Италия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |6–2, 1–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–1 |1989 |{{Флагче|Чехословакия}} [[Прага Оупън (1987 – 1999)|Прага Оупън]] |Гран при |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Хорст Скоф]] |7–5, 7–6^(7–4) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–2 |1990 |{{Флагче|Бразилия}} [[ATP Итапарика]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Швеция}} [[Матс Виландер]] |1–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–3 |1991 |{{Флагче|Испания}} [[Мадрид Тенис Гран При|Мадрид Гран При]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Жорди Арезе]] |2–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–3 |1994 |{{Флагче|Италия}} [[Флоренция Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] |3–6, 6–3, 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–4 |1995 |{{Флагче|Италия}} [[Болоня Аутдор]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Чили}} [[Марсело Риос]] |2–6, 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–5 |1996 |{{Флагче|Бермудски острови}} [[Бермуда Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|САЩ}} [[Маливай Уошингтън]] |7–6^(8–6), 4–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–5 |1997 |{{Флагче|САЩ}} [[Веризон Тенис Чалъндж|Веризон Чалъндж]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Джейсън Столтенберг]] |7–6^(7–2), 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 5–5 |1997 |{{Флагче|Австрия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Патрик Рафтър]] |7–6^(7–2), 6–2 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F165/overview Марсело Филипини] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/marcelo-filippini/800178890/uru/mt/s/overview/ Марсело Филипини] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800178890 Марсело Филипини] в сайта на Davis cup [[Категория:Уругвайски тенисисти|Филипини, Марсело]] affjd498tvjvkfyenkpdms8mtheqko9 12416099 12415738 2024-11-18T17:50:58Z Carbonaro. 221440 дребни 12416099 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Марсело Филипини | име-латински = Marcelo Filippini | картинка = | големина-картинка = 280 | описание = | наставка = | държава = {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] | роден-дата = {{роден|4|8|1967|1|1}} | роден-място = [[Монтевидео]], [[Уругвай]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 177 | тегло = | прякор = | професионалист = 1987 | оттеглил = 2000 | пари = 2 034 890 [[щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 244 – 250 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 5 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 30 <small>(6 август 1990)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 2-ри кръг<br>1993 | ролан_гарос = 1/4 финал кръг<br>1999 | уимбълдън = 1-ви кръг<br>1997, 1998, 1999 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>1997, 1998 | победи-загуби-двойки = 67 – 75 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 3 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 34 <small>(31 юли 1989)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = 1-ви кръг<br>1989, 1990 | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Уругвай за Купа Дейвис|Уругвай]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 18 ноември 2024 }} '''Марсело Филипини''' ({{lang|es|Marcelo Filippini}}) е уругвайски тенисист. == Биография == Марсело Филипини е роден на 4 август 1967 г. в [[Монтевидео]], [[Уругвай]]. == Кариера == Най-доброто представяне на Филипини на турнир от Големия шлем е на [[Откритото първенство на Франция]] през 1999 г. От квалификант без пропуснат сет достига до четвъртфинал, побеждава Лорънс Тилеман, [[Мартин Дам]], Винс Спадея и [[Грег Руседски]], губи от [[Андре Агаси]]. Филипини достига четвъртфинал на Мастърса в Рим през 1993 г. През 1996 г. Филипини участва в най-дългия гейм в историята на ATP тур в [[Казабланка]], при резултат 6–2, 6–3 в първия кръг срещу Алберто Берасатеги. Геймът продължава 28 минути (24–22 точки за Берасатеги). От 1998 до 2000 г. Филипини е вицепрезидент на Съвета на играчите на ATP. След като завършва кариерата си на играч, работи като треньор. Тренира [[Мариано Сабалета]], който под негово ръководство достига четвъртфинал на [[Откритото първенство на САЩ]]<ref>{{cite web|url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|title=Zabaleta Is Enjoying Unexpected Success|author=Laura Price-Brown.|publisher=Newsday|date=2001-09-04|accessdate=2012-11-04|archiveurl=https://www.webcitation.org/6DH9K5XSy?url=http://www.newsday.com/sports/u-s-open-spotlight-zabaleta-is-enjoying-unexpected-success-1.791744|archivedate=2012-12-29|deadlink=no}}</ref> и се изкачва в класацията от 107-о до 30-о място, тренира и [[Хуан Мартин дел Потро]]. Марсело Филипини е бил капитан на Уругвай за [[Купа Дейвис]]. == Кариерна статистика == === ATP финали (5 титли; 10 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–0 |1988 |{{Флагче|Швеция}} [[Швеция Оупън]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Франческо Канчелоти]] |2–6, 6–4, 6–4 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 1–1 |1988 ||{{Флагче|Италия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Гран При |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Томас Мустер]] |6–2, 1–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–1 |1989 |{{Флагче|Чехословакия}} [[Прага Оупън (1987 – 1999)|Прага Оупън]] |Гран при |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австрия}} [[Хорст Скоф]] |7–5, 7–6^(7–4) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–2 |1990 |{{Флагче|Бразилия}} [[ATP Итапарика]] |Световни серии |Твърда |{{Флагче|Швеция}} [[Матс Виландер]] |1–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 2–3 |1991 |{{Флагче|Испания}} [[Мадрид Тенис Гран При|Мадрид Гран При]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Испания}} [[Жорди Арезе]] |2–6, 4–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–3 |1994 |{{Флагче|Италия}} [[Флоренция Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Ричард Фромберг]] |3–6, 6–3, 6–3 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–4 |1995 |{{Флагче|Италия}} [[Болоня Аутдор]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Чили}} [[Марсело Риос]] |2–6, 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–5 |1996 |{{Флагче|Бермудски острови}} [[Бермуда Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|САЩ}} [[Маливай Уошингтън]] |7–6^(8–6), 4–6, 5–7 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 4–5 |1997 |{{Флагче|САЩ}} [[Веризон Тенис Чалъндж|Веризон Чалъндж]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Джейсън Столтенберг]] |7–6^(7–2), 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 5–5 |1997 |{{Флагче|Австрия}} [[Хипо Груп Тенис Интернешънъл|Хипо Груп Интернешънъл]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Австралия}} [[Патрик Рафтър]] |7–6^(7–2), 6–2 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/F165/overview Марсело Филипини] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/marcelo-filippini/800178890/uru/mt/s/overview/ Марсело Филипини] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800178890 Марсело Филипини] в сайта на Davis cup [[Категория:Уругвайски тенисисти|Филипини, Марсело]] 0mru4had357g9pmx1xx4not62lnssn6 10 872602 12415728 2024-11-18T12:34:15Z Aleksanderpc 74055 Нова страница: „{| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Team|Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 – КОНМЕБОЛ}} !width=25|М !width=25|П {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}Р !width=25{{!}}З !width=25{{!}}ВГ !width=25{{!}}ДГ !width=25{{!}}ГР !width=25{{!}}Т }} |-bgcolor=#ccffcc |style="text-align:left;"|{{фб-л|Аржентина}} |11 {{#i...“ 12415728 wikitext text/x-wiki {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size: 90%;" |- !width=165|{{tnavbar-header|Team|Квалификации за Световното първенство по футбол 2026 – КОНМЕБОЛ}} !width=25|М !width=25|П {{#if:{{{expanded|}}}| !width=25{{!}}Р !width=25{{!}}З !width=25{{!}}ВГ !width=25{{!}}ДГ !width=25{{!}}ГР !width=25{{!}}Т }} |-bgcolor=#ccffcc |style="text-align:left;"|{{фб-л|Аржентина}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 7 {{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} 20 {{!!}} 7 {{!!}} +13 }}||'''22''' |-bgcolor=#ccffcc |style="text-align:left;"|{{фб-л|Уругвай}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 5 {{!!}} 4 {{!!}} 2 {{!!}} 16 {{!!}} 8 {{!!}} +8 }}||'''19''' |-bgcolor=#ccffcc |style="text-align:left;"|{{фб-л|Колумбия}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 5 {{!!}} 4 {{!!}} 2 {{!!}} 15 {{!!}} 9 {{!!}} +6 }}||'''19''' |-bgcolor=#ccffcc |style="text-align:left;"|{{фб-л|Бразилия}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 5 {{!!}} 2 {{!!}} 4 {{!!}} 16 {{!!}} 10 {{!!}} +6 }}||'''17''' |-bgcolor=#ccffcc |style="text-align:left;"|{{фб-л|Еквадор}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 5 {{!!}} 4 {{!!}} 2 {{!!}} 10 {{!!}} 4 {{!!}} +6 }}||'''16''' |- bgcolor=#ccffcc |style="text-align:left;"|{{фб-л|Парагвай}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 4 {{!!}} 3 {{!!}} 6 {{!!}} 5 {{!!}} +1 }}||'''16''' |- bgcolor=#BEF5F5 |style="text-align:left;"|{{фб-л|Венецуела}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 2 {{!!}} 6 {{!!}} 3 {{!!}} 9 {{!!}} 11 {{!!}} &minus;2 }}||'''12''' |- |style="text-align:left;"|{{фб-л|Боливия}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 4 {{!!}} 0 {{!!}} 7 {{!!}} 11 {{!!}} 25 {{!!}} &minus;14 }}||'''12''' |- |style="text-align:left;"|{{фб-л|Перу}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 4 {{!!}} 6 {{!!}} 3 {{!!}} 14 {{!!}} &minus;11 }}||'''7''' |- |style="text-align:left;"|{{фб-л|Чили}} |11 {{#if:{{{expanded|}}}|{{!!}} 1 {{!!}} 3 {{!!}} 7 {{!!}} 5 {{!!}} 18 {{!!}} &minus;13 }}||'''6''' |} {{#if:{{{tiebreakers|}}}| }}<noinclude> {{документация}} [[Категория:Шаблони за футбол]] </noinclude> bphw4noil5t43btp311hwse98y2t1o3 0 872603 12415748 2024-11-18T12:53:15Z Nk 399 мъниче 12415748 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Зелчестите гъби''' (''Sparassis crispa'') са [[Вид (биология)|вид]] [[агарикални гъби]] от семейство [[Sparassidaceae]].<ref>https://www.ncbi.nlm.nih.gov/Taxonomy/Browser/wwwtax.cgi?mode=Info&id=139825</ref> Таксонът е описан за пръв път от [[Елиас Магнус Фрис]] през 1821 година. == Вариетети == * ''[[Sparassis crispa var. crispa]]'' * ''[[Sparassis crispa var. laminosa]]'' == Бележки == <references/> {{мъниче|гъби}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Polyporales]] svo2lzmphefbfuoiet9gjoc5bcuwnns 12415750 12415748 2024-11-18T12:53:29Z Nk 399 /* Вариетети */ 12415750 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Зелчестите гъби''' (''Sparassis crispa'') са [[Вид (биология)|вид]] [[агарикални гъби]] от семейство [[Sparassidaceae]].<ref>https://www.ncbi.nlm.nih.gov/Taxonomy/Browser/wwwtax.cgi?mode=Info&id=139825</ref> Таксонът е описан за пръв път от [[Елиас Магнус Фрис]] през 1821 година. == Вариетети == * ''Sparassis crispa var. crispa'' * ''Sparassis crispa var. laminosa'' == Бележки == <references/> {{мъниче|гъби}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Polyporales]] 5s3ggx7mpxvjwnkslblmhi0u94r240a 0 872604 12415749 2024-11-18T12:53:18Z Nk 399 пренасочване към [[Зелчеста гъба]] 12415749 wikitext text/x-wiki #виж [[Зелчеста гъба]] j5rni27zuk4t3ymk60jr6jv10hie1un 3 872605 12415755 2024-11-18T12:55:48Z Tanbiruzzaman 326468 изпращане на предупреждение (ниво 1) 12415755 wikitext text/x-wiki == Ноември 2024 == [[Картинка:Information.svg|25п|Информация]] Добре дошли в Уикипедия. Може би не е било умишлено, но ваша скорошна редакция е изтрила съдържание от статията „[[:Тобиас Морети]]“. Когато премахвате даден текст, моля, указвайте основанието за това в [[У:РЕЗ|резюмето]] и обсъдете евентуални спорни промени на [[У:ДС|беседата]] на съответната статия. Ако това изтриване е било по погрешка, не се притеснявайте – текстът беше възстановен, както може да видите от историята на редакциите на статията. Хвърлете един поглед на [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече за допринасянето в енциклопедията и ако решите да експериментирате, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря!<!-- Шаблон:П-изтриване1 --> [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[Потребител беседа:Tanbiruzzaman|беседа]]) 12:55, 18 ноември 2024 (UTC) 0kuctng5tdzdzzukxusbccbu0yswjjl 12415758 12415755 2024-11-18T12:57:41Z Tanbiruzzaman 326468 изпращане на предупреждение (ниво 2) 12415758 wikitext text/x-wiki == Ноември 2024 == [[Картинка:Information.svg|25п|Информация]] Добре дошли в Уикипедия. Може би не е било умишлено, но ваша скорошна редакция е изтрила съдържание от статията „[[:Тобиас Морети]]“. Когато премахвате даден текст, моля, указвайте основанието за това в [[У:РЕЗ|резюмето]] и обсъдете евентуални спорни промени на [[У:ДС|беседата]] на съответната статия. Ако това изтриване е било по погрешка, не се притеснявайте – текстът беше възстановен, както може да видите от историята на редакциите на статията. Хвърлете един поглед на [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече за допринасянето в енциклопедията и ако решите да експериментирате, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря!<!-- Шаблон:П-изтриване1 --> [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[Потребител беседа:Tanbiruzzaman|беседа]]) 12:55, 18 ноември 2024 (UTC) [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, не изтривайте съдържание от Уикипедия, както направихте в статията „[[:Тобиас Морети]]“. Вашите редакции не изглеждат конструктивни и изтритата информация беше [[Уикипедия:Възвръщане|върната]]. Ако желаете да експериментирате, моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]] за тестови редакции. Благодаря.<!-- Шаблон:П-изтриване2 --> [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[Потребител беседа:Tanbiruzzaman|беседа]]) 12:57, 18 ноември 2024 (UTC) f2alvu7druore4d3jetedn1fixrbs0w 0 872606 12415760 2024-11-18T13:00:36Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „{{Самолетна катастрофа|име=Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“|снимка=SAA 707 (6004630508).jpg|описание=„[[Боинг 707|Боинг 707-344C]]“ на „[[Саут Африкан Еъруейс]]“, подобен на самолета, който участва в инцидента.|дата=[[20 април]] [[1968]] г.|място=На 5,3 км източно от Хосеа Кута...“ 12415760 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“|снимка=SAA 707 (6004630508).jpg|описание=„[[Боинг 707|Боинг 707-344C]]“ на „[[Саут Африкан Еъруейс]]“, подобен на самолета, който участва в инцидента.|дата=[[20 април]] [[1968]] г.|място=На 5,3 км източно от [[Хосеа Кутако (летище)|международно летище Стрийдом]], [[Виндхук]], [[Намибия]]|причина=Контролиран полет в терена поради грешка на пилота, пространствена дезориентация и грешка в дизайна|тип1=„Боинг 707-344C“|авиокомпания1=„Саут Африкан Еъруейс“|кодово име1=ZS-EUW|маршрут1=[[Йоханесбург]] – Виндхук – [[Луанда]] – [[Лас Палмас]] – [[Франкфурт на Майн]] – [[Лондон]]|пътници1=116|екипаж1=12|загинали1=123|оцелели1=5}} '''Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“''' е редовен международен полет от [[Международно летище „О. Р. Тамбо“|международното летище „Ян Смътс“]], [[Йоханесбург]], [[Южна Африка]], до [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Лондон]] , [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], с междинни кацания във [[Виндхук]], [[Луанда]], [[Лас Палмас]] и [[Франкфурт на Майн]], управляван от „[[Саут Африкан Еъруейс]]“. На 20 април 1968 г. новият [[Самолет|самолетът]] „[[Боинг 707|Боинг 707-344C]]“, който изпълнява полета, се разбива в земята скоро след излитане от [[Хосеа Кутако (летище)|международно летище Стрийдом]], Виндхук, Югозападна Африка (днешна [[Намибия]]).<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/331864|заглавие=Boeing 707-344C Accident|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> В катастрофата загиват 123 от общо 128 пътници и екипаж на борда.<ref name=":0" /> Разследването започва, но е усложнено от факта, че самолетът няма записващо устройство за данни от полета или записващо устройство за глас в пилотската кабина.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.bg/books?id=QNhBAAAAYAAJ&redir_esc=y|заглавие=A newspaper history of South Africa, Volume 1984|фамилно_име=Alhadeff|първо_име=Vic|дата=1985|издател=D. Nelson.|страници=112|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref>{{refn|Устройствата стават задължителни от 1 януари 1968 г., но невъзможността на авиокомпанията да осигури записващи устройства означава, че няколко самолета на „Саут Африкан Еъруейс“, включително ZS-EUW, все още не разполагат с оборудването.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.caa.co.za/resource%20center/accidents%20&%20incid/reports/OldReports/Report%20ZS-EUW.pdf | заглавие = Report by the Board of Inquiry into the Accident to South African Airways Boeing 707-344C Aircraft ZS-EUW at Windhoek on 20 April 1968 | достъп_дата = 2024-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1968-10 | труд = | издател = caa.co.za | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110929031343/http://www.caa.co.za/resource%20center/accidents%20%26%20incid/reports/OldReports/Report%20ZS-EUW.pdf | архив_дата = 2011-09-29 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>|group=Б}} Официалното разследване заключава, че самолетът и четирите му двигателя са в изправност и основната вина е на капитана и първия офицер, тъй като те „не са успели да поддържат безопасна въздушна скорост и височина и положително изкачване, като не са спазвали летателните инструменти по време на излитане“.<ref>{{Цитат книга|last=Haine|first=Edgar A.|title=Disaster in the Air|url=https://books.google.bg/books?id=twKfXowAigIC&pg=PA139&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|accessdate=2024-11-18|year=2000|publisher=Associated University Presses|lang=en|isbn=0-8453-4777-2}}</ref> Впоследствие производителят също признава липсата на система за предупреждение за близост до земята в своя самолет.<ref>{{Цитат книга|last=Barlay|first=Stephen|title=Aircrash Detective: the Quest for Aviation Safety: An International Report|url=https://books.google.bg/books?id=jjsOAQAAIAAJ&redir_esc=y|accessdate=2024-11-18|year=1969|publisher=Technology & Engineering|location=Hamilton|lang=en|isbn=9780241015087}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.faa.gov/training_testing/training/media/cfit/volume2/pdf/pages/page5_11.pdf|заглавие=FSF CFIT Task Force Aircraft Equipment Team Final Report|фамилно_име=Chairman|първо_име=D.E. Walker|дата=1997-01-23|издател=Federal Aviation Authority|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121022191331/http://www.faa.gov/training_testing/training/media/cfit/volume2/pdf/pages/page5_11.pdf|архив_дата=2012-10-22|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> След разследването на този инцидент, както и на редица други, които също включват контролиран полет в терен, Федералната авиационна администрация установява, че система за предупреждение за близост до земята може да помогне за предотвратяване на някои от инцидентите. Поради това са въведени нови разпоредби от февруари 1972 г., които изискват всички турбореактивни самолети да бъдат оборудвани със системата.<ref>{{Цитат книга|last=Power-Waters|first=Brian|title=Safety Last: The Dangers of Commercial Aviation : an Indictment by an Airline Pilot|url=https://books.google.bg/books?id=mpCCZtzP-bcC&pg=PA150&redir_esc=y|accessdate=2024-11-18|year=2001|publisher=iUniverse|lang=en|isbn=0595186939}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20210413123314/http://www.caa.co.za/Accidents%20and%20Incidents%20Reports/Report%20ZS-EUW.pdf Доклад от комисията по разследване на инцидента със самолет Боинг 707-344C ZS-EUW на „Саут Африкан Еъруейс“ в Виндхук на 20 април 1968 г.] архив от 2021-04-13 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://web.archive.org/web/20110812021141/https://avcom.co.za/phpBB3/viewtopic.php?f=1&t=33235&start=15&st=0&sk=t&sd=a#p409461 Снимки от инцидента] архив от 2011-08-12 в „Уейбек Машин“ {{Превод от|en|South African Airways Flight 228|1242684894}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Африка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 707“]] ae10bofvumiinz0n7nt4gckx12msdxg 12415814 12415760 2024-11-18T14:03:26Z Станислав Николаев 13436 /* Външни препратки */ 12415814 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“|снимка=SAA 707 (6004630508).jpg|описание=„[[Боинг 707|Боинг 707-344C]]“ на „[[Саут Африкан Еъруейс]]“, подобен на самолета, който участва в инцидента.|дата=[[20 април]] [[1968]] г.|място=На 5,3 км източно от [[Хосеа Кутако (летище)|международно летище Стрийдом]], [[Виндхук]], [[Намибия]]|причина=Контролиран полет в терена поради грешка на пилота, пространствена дезориентация и грешка в дизайна|тип1=„Боинг 707-344C“|авиокомпания1=„Саут Африкан Еъруейс“|кодово име1=ZS-EUW|маршрут1=[[Йоханесбург]] – Виндхук – [[Луанда]] – [[Лас Палмас]] – [[Франкфурт на Майн]] – [[Лондон]]|пътници1=116|екипаж1=12|загинали1=123|оцелели1=5}} '''Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“''' е редовен международен полет от [[Международно летище „О. Р. Тамбо“|международното летище „Ян Смътс“]], [[Йоханесбург]], [[Южна Африка]], до [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Лондон]] , [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], с междинни кацания във [[Виндхук]], [[Луанда]], [[Лас Палмас]] и [[Франкфурт на Майн]], управляван от „[[Саут Африкан Еъруейс]]“. На 20 април 1968 г. новият [[Самолет|самолетът]] „[[Боинг 707|Боинг 707-344C]]“, който изпълнява полета, се разбива в земята скоро след излитане от [[Хосеа Кутако (летище)|международно летище Стрийдом]], Виндхук, Югозападна Африка (днешна [[Намибия]]).<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/331864|заглавие=Boeing 707-344C Accident|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> В катастрофата загиват 123 от общо 128 пътници и екипаж на борда.<ref name=":0" /> Разследването започва, но е усложнено от факта, че самолетът няма записващо устройство за данни от полета или записващо устройство за глас в пилотската кабина.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.bg/books?id=QNhBAAAAYAAJ&redir_esc=y|заглавие=A newspaper history of South Africa, Volume 1984|фамилно_име=Alhadeff|първо_име=Vic|дата=1985|издател=D. Nelson.|страници=112|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref>{{refn|Устройствата стават задължителни от 1 януари 1968 г., но невъзможността на авиокомпанията да осигури записващи устройства означава, че няколко самолета на „Саут Африкан Еъруейс“, включително ZS-EUW, все още не разполагат с оборудването.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.caa.co.za/resource%20center/accidents%20&%20incid/reports/OldReports/Report%20ZS-EUW.pdf | заглавие = Report by the Board of Inquiry into the Accident to South African Airways Boeing 707-344C Aircraft ZS-EUW at Windhoek on 20 April 1968 | достъп_дата = 2024-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1968-10 | труд = | издател = caa.co.za | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110929031343/http://www.caa.co.za/resource%20center/accidents%20%26%20incid/reports/OldReports/Report%20ZS-EUW.pdf | архив_дата = 2011-09-29 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>|group=Б}} Официалното разследване заключава, че самолетът и четирите му двигателя са в изправност и основната вина е на капитана и първия офицер, тъй като те „не са успели да поддържат безопасна въздушна скорост и височина и положително изкачване, като не са спазвали летателните инструменти по време на излитане“.<ref>{{Цитат книга|last=Haine|first=Edgar A.|title=Disaster in the Air|url=https://books.google.bg/books?id=twKfXowAigIC&pg=PA139&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|accessdate=2024-11-18|year=2000|publisher=Associated University Presses|lang=en|isbn=0-8453-4777-2}}</ref> Впоследствие производителят също признава липсата на система за предупреждение за близост до земята в своя самолет.<ref>{{Цитат книга|last=Barlay|first=Stephen|title=Aircrash Detective: the Quest for Aviation Safety: An International Report|url=https://books.google.bg/books?id=jjsOAQAAIAAJ&redir_esc=y|accessdate=2024-11-18|year=1969|publisher=Technology & Engineering|location=Hamilton|lang=en|isbn=9780241015087}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.faa.gov/training_testing/training/media/cfit/volume2/pdf/pages/page5_11.pdf|заглавие=FSF CFIT Task Force Aircraft Equipment Team Final Report|фамилно_име=Chairman|първо_име=D.E. Walker|дата=1997-01-23|издател=Federal Aviation Authority|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121022191331/http://www.faa.gov/training_testing/training/media/cfit/volume2/pdf/pages/page5_11.pdf|архив_дата=2012-10-22|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> След разследването на този инцидент, както и на редица други, които също включват контролиран полет в терен, Федералната авиационна администрация установява, че система за предупреждение за близост до земята може да помогне за предотвратяване на някои от инцидентите. Поради това са въведени нови разпоредби от февруари 1972 г., които изискват всички турбореактивни самолети да бъдат оборудвани със системата.<ref>{{Цитат книга|last=Power-Waters|first=Brian|title=Safety Last: The Dangers of Commercial Aviation : an Indictment by an Airline Pilot|url=https://books.google.bg/books?id=mpCCZtzP-bcC&pg=PA150&redir_esc=y|accessdate=2024-11-18|year=2001|publisher=iUniverse|lang=en|isbn=0595186939}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20210413123314/http://www.caa.co.za/Accidents%20and%20Incidents%20Reports/Report%20ZS-EUW.pdf Доклад от комисията по разследване на инцидента със самолет Боинг 707-344C ZS-EUW на „Саут Африкан Еъруейс“ във Виндхук на 20 април 1968 г.] архив от 2021-04-13 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://web.archive.org/web/20110812021141/https://avcom.co.za/phpBB3/viewtopic.php?f=1&t=33235&start=15&st=0&sk=t&sd=a#p409461 Снимки от инцидента] архив от 2011-08-12 в „Уейбек Машин“ {{Превод от|en|South African Airways Flight 228|1242684894}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Африка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 707“]] p4i86hfktzrmlaxpn1uco27wcpbtd6m 12416104 12415814 2024-11-18T17:52:38Z Carbonaro. 221440 12416104 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“|снимка=SAA 707 (6004630508).jpg|описание=„[[Боинг 707|Боинг 707-344C]]“ на „[[Саут Африкан Еъруейс]]“, подобен на самолета, който участва в инцидента.|дата=[[20 април]] [[1968]] г.|място=На 5,3 км източно от [[Хосеа Кутако (летище)|международно летище Стрийдом]], [[Виндхук]], [[Намибия]]|причина=Контролиран полет в терена поради грешка на пилота, пространствена дезориентация и грешка в дизайна|тип1=„Боинг 707-344C“|авиокомпания1=„Саут Африкан Еъруейс“|кодово име1=ZS-EUW|маршрут1=[[Йоханесбург]] – Виндхук – [[Луанда]] – [[Лас Палмас]] – [[Франкфурт на Майн]] – [[Лондон]]|пътници1=116|екипаж1=12|загинали1=123|оцелели1=5}} '''Полет 228 на „Саут Африкан Еъруейс“''' е редовен международен полет от [[Международно летище „О. Р. Тамбо“|международното летище „Ян Смътс“]], [[Йоханесбург]], [[Южна Африка]], до [[летище „Лондон Хийтроу“]], [[Лондон]] , [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], с междинни кацания във [[Виндхук]], [[Луанда]], [[Лас Палмас]] и [[Франкфурт на Майн]], управляван от „[[Саут Африкан Еъруейс]]“. На 20 април 1968 г. новият [[самолет]] „[[Боинг 707|Боинг 707-344C]]“, който изпълнява полета, се разбива в земята скоро след излитане от [[Хосеа Кутако (летище)|международно летище Стрийдом]], Виндхук, Югозападна Африка (днешна [[Намибия]]).<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/331864|заглавие=Boeing 707-344C Accident|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> В катастрофата загиват 123 от общо 128 пътници и екипаж на борда.<ref name=":0" /> Разследването започва, но е усложнено от факта, че самолетът няма записващо устройство за данни от полета или записващо устройство за глас в пилотската кабина.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.bg/books?id=QNhBAAAAYAAJ&redir_esc=y|заглавие=A newspaper history of South Africa, Volume 1984|фамилно_име=Alhadeff|първо_име=Vic|дата=1985|издател=D. Nelson.|страници=112|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref>{{refn|Устройствата стават задължителни от 1 януари 1968 г., но невъзможността на авиокомпанията да осигури записващи устройства означава, че няколко самолета на „Саут Африкан Еъруейс“, включително ZS-EUW, все още не разполагат с оборудването.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.caa.co.za/resource%20center/accidents%20&%20incid/reports/OldReports/Report%20ZS-EUW.pdf | заглавие = Report by the Board of Inquiry into the Accident to South African Airways Boeing 707-344C Aircraft ZS-EUW at Windhoek on 20 April 1968 | достъп_дата = 2024-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1968-10 | труд = | издател = caa.co.za | формат = PDF | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110929031343/http://www.caa.co.za/resource%20center/accidents%20%26%20incid/reports/OldReports/Report%20ZS-EUW.pdf | архив_дата = 2011-09-29 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>|group=Б}} Официалното разследване заключава, че самолетът и четирите му двигателя са в изправност и основната вина е на капитана и първия офицер, тъй като те „не са успели да поддържат безопасна въздушна скорост и височина и положително изкачване, като не са спазвали летателните инструменти по време на излитане“.<ref>{{Цитат книга|last=Haine|first=Edgar A.|title=Disaster in the Air|url=https://books.google.bg/books?id=twKfXowAigIC&pg=PA139&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|accessdate=2024-11-18|year=2000|publisher=Associated University Presses|lang=en|isbn=0-8453-4777-2}}</ref> Впоследствие производителят също признава липсата на система за предупреждение за близост до земята в своя самолет.<ref>{{Цитат книга|last=Barlay|first=Stephen|title=Aircrash Detective: the Quest for Aviation Safety: An International Report|url=https://books.google.bg/books?id=jjsOAQAAIAAJ&redir_esc=y|accessdate=2024-11-18|year=1969|publisher=Technology & Engineering|location=Hamilton|lang=en|isbn=9780241015087}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.faa.gov/training_testing/training/media/cfit/volume2/pdf/pages/page5_11.pdf|заглавие=FSF CFIT Task Force Aircraft Equipment Team Final Report|фамилно_име=Chairman|първо_име=D.E. Walker|дата=1997-01-23|издател=Federal Aviation Authority|език=en|формат=PDF|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121022191331/http://www.faa.gov/training_testing/training/media/cfit/volume2/pdf/pages/page5_11.pdf|архив_дата=2012-10-22|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> След разследването на този инцидент, както и на редица други, които също включват контролиран полет в терен, Федералната авиационна администрация установява, че система за предупреждение за близост до земята може да помогне за предотвратяване на някои от инцидентите. Поради това са въведени нови разпоредби от февруари 1972 г., които изискват всички турбореактивни самолети да бъдат оборудвани със системата.<ref>{{Цитат книга|last=Power-Waters|first=Brian|title=Safety Last: The Dangers of Commercial Aviation : an Indictment by an Airline Pilot|url=https://books.google.bg/books?id=mpCCZtzP-bcC&pg=PA150&redir_esc=y|accessdate=2024-11-18|year=2001|publisher=iUniverse|lang=en|isbn=0595186939}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Бележки == {{Reflist|group=Б}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20210413123314/http://www.caa.co.za/Accidents%20and%20Incidents%20Reports/Report%20ZS-EUW.pdf Доклад от комисията по разследване на инцидента със самолет Боинг 707-344C ZS-EUW на „Саут Африкан Еъруейс“ във Виндхук на 20 април 1968 г.] архив от 2021-04-13 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://web.archive.org/web/20110812021141/https://avcom.co.za/phpBB3/viewtopic.php?f=1&t=33235&start=15&st=0&sk=t&sd=a#p409461 Снимки от инцидента] архив от 2011-08-12 в „Уейбек Машин“ {{Превод от|en|South African Airways Flight 228|1242684894}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Африка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, които включват контролиран полет в терена]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 707“]] izsnxa1yxwp2750b5kj6g3ocu7jhiwi 0 872608 12415828 2024-11-18T14:33:52Z Givern 4124 Нова страница: „{{Личност | име = Маргарет Куоли | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = MJK_68550_Margaret_Qualley_(Berlinale_2020)_(cropped).jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Sarah Margaret Qualley | роден-дата = | роден-място = | починал-да...“ 12415828 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Маргарет Куоли | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = MJK_68550_Margaret_Qualley_(Berlinale_2020)_(cropped).jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Sarah Margaret Qualley | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = 2011 – | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Маргарет Куоли''' ({{lang|en|Margaret Qualley}}) е [[САЩ|американска]] актриса. Прави дебюта си в киното във филма от 2013 година – [[Пало Алто (филм)|Пало Алто]] и получава признание с ролята си в сериала [[Останалите (сериал)|Останалите]] (2014 – 2017). След това има роли във филмите [[Любезните пичове]] (2016), [[Тетрадката на смъртта]] (2017) и [[Имало едно време в Холивуд]] (2019). Получава много добри отзиви и номнации за [[Еми]] за ролята си на [[Ан Райнкинг]] в сериала Fosse/Verdon (2019). Участва и във филмите на [[Йоргос Лантимос]] – [[Клети създания]] (2023) и [[Благи деяния]] (2024), както и в боди хоръра [[Веществото]] (2024). Куоли е родена в [[Калиспел]], [[Монтана (щат)|Монтана]], [[САЩ]] и е дъщеря на актрисата [[Анди Макдауъл]]. Преди да се насочи към актьорството тренира [[балет]]. От 2023 година е омъжена за музиканта [[Джак Антоноф]], като преди това е имала връзки с [[Пийт Дейвидсън]] и [[Шая Лабъф]].<ref>[https://www.harpersbazaar.com/culture/film-tv/a45206958/margaret-qualley-interview-2023/ Margaret Qualley on Marriage, Ambition, and Coming Into Her Own]</ref> == Избрана филмография == * [[Пало Алто (филм)|Пало Алто]] – Ракел * [[Любезните пичове]] (2016) – Амелия Кътнър * [[Тетрадката на смъртта]] (2017) – Миа Сътън * [[Имало едно време в Холивуд]] (2019) – Пусикет * Сибърг (2019) – Линет Соломон * Звездите по обяд (2022) – Триш Джонсън * [[Клети създания]] (2023) – Фелисити * [[Благи деяния]] (2024) – Вивиан / Марта / Рут / Ребека * [[Веществото]] (2024) – Сю == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|4960279|Маргарет Куоли}} [[Категория:Американски актриси]] f5n6h85yr0u4sgu0dn51lcahpvjz8i2 12415835 12415828 2024-11-18T14:36:58Z Givern 4124 12415835 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Маргарет Куоли | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = MJK_68550_Margaret_Qualley_(Berlinale_2020)_(cropped).jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Sarah Margaret Qualley | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Маргарет Куоли''' ({{lang|en|Margaret Qualley}}) е [[САЩ|американска]] актриса. Прави дебюта си в киното във филма от 2013 година – [[Пало Алто (филм)|Пало Алто]] и получава признание с ролята си в сериала [[Останалите (сериал)|Останалите]] (2014 – 2017). След това има роли във филмите [[Любезните пичове]] (2016), [[Тетрадката на смъртта]] (2017) и [[Имало едно време в Холивуд]] (2019). Получава много добри отзиви и номнации за [[Еми]] за ролята си на [[Ан Райнкинг]] в сериала Fosse/Verdon (2019). Участва и във филмите на [[Йоргос Лантимос]] – [[Клети създания]] (2023) и [[Благи деяния]] (2024), както и в боди хоръра [[Веществото]] (2024). Куоли е родена в [[Калиспел]], [[Монтана (щат)|Монтана]], [[САЩ]] и е дъщеря на актрисата [[Анди Макдауъл]]. Преди да се насочи към актьорството тренира [[балет]]. От 2023 година е омъжена за музиканта [[Джак Антоноф]], като преди това е имала връзки с [[Пийт Дейвидсън]] и [[Шая Лабъф]].<ref>[https://www.harpersbazaar.com/culture/film-tv/a45206958/margaret-qualley-interview-2023/ Margaret Qualley on Marriage, Ambition, and Coming Into Her Own]</ref> == Избрана филмография == * [[Пало Алто (филм)|Пало Алто]] – Ракел * [[Любезните пичове]] (2016) – Амелия Кътнър * [[Тетрадката на смъртта]] (2017) – Миа Сътън * [[Имало едно време в Холивуд]] (2019) – Пусикет * Сибърг (2019) – Линет Соломон * Звездите по обяд (2022) – Триш Джонсън * [[Клети създания]] (2023) – Фелисити * [[Благи деяния]] (2024) – Вивиан / Марта / Рут / Ребека * [[Веществото]] (2024) – Сю == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|4960279|Маргарет Куоли}} [[Категория:Американски актриси]] s4drl2p13w3gy7mvtxfttwqu9pautxd 12415837 12415835 2024-11-18T14:39:28Z Givern 4124 12415837 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Маргарет Куоли | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = MJK_68550_Margaret_Qualley_(Berlinale_2020)_(cropped).jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Sarah Margaret Qualley | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Маргарет Куоли''' ({{lang|en|Margaret Qualley}}) е [[САЩ|американска]] актриса. Прави дебюта си в киното във филма от 2013 година – [[Пало Алто (филм)|Пало Алто]] и получава признание с ролята си в сериала [[Останалите (сериал)|Останалите]] (2014 – 2017). След това има роли във филмите [[Любезните пичове]] (2016), [[Тетрадката на смъртта]] (2017) и [[Имало едно време в Холивуд]] (2019). Получава много добри отзиви и номнации за [[Еми]] за ролята си на [[Ан Райнкинг]] в сериала Fosse/Verdon (2019). Участва и във филмите на [[Йоргос Лантимос]] – [[Клети създания]] (2023) и [[Благи деяния]] (2024), както и в боди хоръра [[Веществото]] (2024). Куоли е родена в [[Калиспел]], [[Монтана (щат)|Монтана]], [[САЩ]] и е дъщеря на актрисата [[Анди Макдауъл]]. Преди да се насочи към актьорството тренира [[балет]]. От 2023 година е омъжена за музиканта [[Джак Антоноф]], като преди това е имала връзки с [[Пийт Дейвидсън]] и [[Шая Лабъф]].<ref>[https://www.harpersbazaar.com/culture/film-tv/a45206958/margaret-qualley-interview-2023/ Margaret Qualley on Marriage, Ambition, and Coming Into Her Own]</ref> == Избрана филмография == * [[Пало Алто (филм)|Пало Алто]] – Ракел * [[Любезните пичове]] (2016) – Амелия Кътнър * [[Тетрадката на смъртта]] (2017) – Миа Сътън * [[Имало едно време в Холивуд]] (2019) – Пусикет * Сибърг (2019) – Линет Соломон * Звездите по обяд (2022) – Триш Джонсън * [[Клети създания]] (2023) – Фелисити * [[Благи деяния]] (2024) – Вивиан / Марта / Рут / Ребека * [[Веществото]] (2024) – Сю == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|4960279|Маргарет Куоли}} [[Категория:Американски актриси]] gqaj14n8z8fvehr71of9xmfhznl6n3c 12415842 12415837 2024-11-18T14:47:05Z Givern 4124 Добавяне на [[Категория:Модели от САЩ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12415842 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Маргарет Куоли | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = MJK_68550_Margaret_Qualley_(Berlinale_2020)_(cropped).jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Sarah Margaret Qualley | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Маргарет Куоли''' ({{lang|en|Margaret Qualley}}) е [[САЩ|американска]] актриса. Прави дебюта си в киното във филма от 2013 година – [[Пало Алто (филм)|Пало Алто]] и получава признание с ролята си в сериала [[Останалите (сериал)|Останалите]] (2014 – 2017). След това има роли във филмите [[Любезните пичове]] (2016), [[Тетрадката на смъртта]] (2017) и [[Имало едно време в Холивуд]] (2019). Получава много добри отзиви и номнации за [[Еми]] за ролята си на [[Ан Райнкинг]] в сериала Fosse/Verdon (2019). Участва и във филмите на [[Йоргос Лантимос]] – [[Клети създания]] (2023) и [[Благи деяния]] (2024), както и в боди хоръра [[Веществото]] (2024). Куоли е родена в [[Калиспел]], [[Монтана (щат)|Монтана]], [[САЩ]] и е дъщеря на актрисата [[Анди Макдауъл]]. Преди да се насочи към актьорството тренира [[балет]]. От 2023 година е омъжена за музиканта [[Джак Антоноф]], като преди това е имала връзки с [[Пийт Дейвидсън]] и [[Шая Лабъф]].<ref>[https://www.harpersbazaar.com/culture/film-tv/a45206958/margaret-qualley-interview-2023/ Margaret Qualley on Marriage, Ambition, and Coming Into Her Own]</ref> == Избрана филмография == * [[Пало Алто (филм)|Пало Алто]] – Ракел * [[Любезните пичове]] (2016) – Амелия Кътнър * [[Тетрадката на смъртта]] (2017) – Миа Сътън * [[Имало едно време в Холивуд]] (2019) – Пусикет * Сибърг (2019) – Линет Соломон * Звездите по обяд (2022) – Триш Джонсън * [[Клети създания]] (2023) – Фелисити * [[Благи деяния]] (2024) – Вивиан / Марта / Рут / Ребека * [[Веществото]] (2024) – Сю == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|4960279|Маргарет Куоли}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Модели от САЩ]] sgnxlem4b1mpb01c8gpuo2g798qjy44 12416115 12415842 2024-11-18T17:58:08Z Carbonaro. 221440 12416115 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Маргарет Куоли | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = MJK_68550_Margaret_Qualley_(Berlinale_2020)_(cropped).jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = Sarah Margaret Qualley | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Маргарет Куоли''' ({{lang|en|Margaret Qualley}}) е [[САЩ|американска]] актриса. Прави дебюта си в киното във филма от 2013 година – „[[Пало Алто (филм)|Пало Алто]]“ и получава признание с ролята си в сериала „[[Останалите (сериал)|Останалите]]“ (2014 – 2017). След това има роли във филмите „[[Любезните пичове]]“ (2016), „[[Тетрадката на смъртта]]“ (2017) и „[[Имало едно време в Холивуд]]“ (2019). Получава много добри отзиви и номнации за „[[Еми]]“ за ролята си на [[Ан Райнкинг]] в сериала Fosse/Verdon (2019). Участва и във филмите на [[Йоргос Лантимос]] – „[[Клети създания]]“ (2023) и „[[Благи деяния]]“ (2024), както и в бодихоръра „[[Веществото]]“ (2024). Куоли е родена в [[Калиспел]], [[Монтана (щат)|Монтана]], [[САЩ]] и е дъщеря на актрисата [[Анди Макдауъл]]. Преди да се насочи към актьорството, тренира [[балет]]. От 2023 година е омъжена за музиканта [[Джак Антоноф]], като преди това е имала връзки с [[Пийт Дейвидсън]] и [[Шая Лабъф]].<ref>[https://www.harpersbazaar.com/culture/film-tv/a45206958/margaret-qualley-interview-2023/ Margaret Qualley on Marriage, Ambition, and Coming Into Her Own]</ref> == Избрана филмография == * „[[Пало Алто (филм)|Пало Алто]]“ – Ракел * „[[Любезните пичове]]“ (2016) – Амелия Кътнър * „[[Тетрадката на смъртта]]“ (2017) – Миа Сътън * „[[Имало едно време в Холивуд]]“ (2019) – Пусикет * „Сибърг“ (2019) – Линет Соломон * „Звездите по обяд“ (2022) – Триш Джонсън * „[[Клети създания]]“ (2023) – Фелисити * „[[Благи деяния]]“ (2024) – Вивиан / Марта / Рут / Ребека * „[[Веществото]]“ (2024) – Сю == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb name|4960279|Маргарет Куоли}} [[Категория:Американски актриси]] [[Категория:Модели от САЩ]] 01xvtuiicrl590d1ikw0odsx06r9zet 0 872609 12415847 2024-11-18T14:57:27Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „{{Самолетна катастрофа|име=Полет 139 на „Судан Еъруейс“|снимка=Boeing 737-2J8C-Adv, Sudan Airways AN0069465.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман на [[летище „Лондон Хийтроу“]] през 1992 г. Името на самолета, „Бели Нил“, се вижда на опашката.|дата=[[8 юли]] [[2003]]...“ 12415847 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 139 на „Судан Еъруейс“|снимка=Boeing 737-2J8C-Adv, Sudan Airways AN0069465.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман на [[летище „Лондон Хийтроу“]] през 1992 г. Името на самолета, „Бели Нил“, се вижда на опашката.|дата=[[8 юли]] [[2003]] г.|място=[[Порт Судан]]|причина=Механична повреда, последвана от пилотска грешка|тип1=„[[Боинг 737|Боинг 737-200C]]“|авиокомпания1=„[[Судан Еъруейс]]“|кодово име1=ST-AFK|маршрут1=Порт Судан – [[Хартум]]|пътници1=106|екипаж1=11|загинали1=116|оцелели1=1}} '''Полет 139 на „Судан Еъруейс“''' е редовен вътрешен пътнически полет от новото международно летище „Порт Судан“, [[Порт Судан]], до [[Международно летище „Хартум“|международното летище „Хартум“]], [[Хартум]], [[Судан]], управляван от „[[Судан Еъруейс]]“.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.middle-east-online.com/english/?id=6289|заглавие=115 killed in Sudanese plane crash|фамилно_име=Ali Saeed|първо_име=Mohamed|дата=2003-07-08|издател=middle-east-online.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140315044253/http://www.middle-east-online.com/english/?id=6289|архив_дата=2014-03-15|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> На 8 юли 2003 г. малко след излитане [[Самолет|самолетът]] „[[Боинг 737|Боинг 737-200C]]“, който изпълнява полета, губи мощност в един от двигателите си, което кара екипажа да се върне обратно на летището за аварийно кацане. Пилотите обаче пропускат пистата на летището и самолетът се удря в земята, като се разпада след удара. В катастрофата загиват 116 от общо 117 пътници и екипаж на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20030708-0|заглавие=Accident description|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/3053490.stm|заглавие=Sudan plane crash kills 115|дата=2003-07-08|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.usatoday.com/news/world/2003-07-08-sudan-plane-crash_x.htm|заглавие=Boy, 3, is only survivor of Sudan crash|автор=Staff and wire reports|дата=2003-07-08|издател=usatoday.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110212070445/http://www.usatoday.com/news/world/2003-07-08-sudan-plane-crash_x.htm|архив_дата=2011-02-12|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> Повечето от хората са суданци, като сред загиналите има трима индийци, британец, китаец, емирец и етиопец.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/2003/07/09/world/116-are-killed-in-plane-crash-in-sudan-a-small-boy-survives.html|заглавие=116 Are Killed in Plane Crash in Sudan; a Small Boy Survives|дата=2003-07-09|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130902211725/http://www.nytimes.com/2003/07/09/world/116-are-killed-in-plane-crash-in-sudan-a-small-boy-survives.html|архив_дата=2013-09-02|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.telegraph.co.uk/news/1435541/Sudan-air-crash-leaves-116-dead.html|заглавие=Sudan air crash leaves 116 dead|дата=2003-07-08|издател=telegraph.co.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160229065319/http://www.telegraph.co.uk/news/1435541/Sudan-air-crash-leaves-116-dead.html|архив_дата=2016-02-29|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theguardian.com/world/2003/jul/08/1|заглавие=Two-year-old only survivor of air crash|автор=Staff and agencies|дата=2003-07-08|издател=theguardian.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160313090525/http://www.theguardian.com/world/2003/jul/08/1|архив_дата=2016-03-13|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> Двегодишно момче единствено оцелява.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/2003/WORLD/africa/07/08/sudan.crash/index.html|заглавие=Child only survivor of Sudan crash|дата=2003-07-08|издател=cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20030715213549/http://www.cnn.com/2003/WORLD/africa/07/08/sudan.crash/index.html|архив_дата=2003-07-15|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> Външният министър на Судан [[Мустафа Осман Исмаил]] посочва търговското ембарго, наложено от правителството на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] през 1997 г., като фактор, който допринася за инцидента и твърди, че авиокомпанията не може да получи резервни части за поддръжката на флота си поради санкции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.iol.co.za/news/africa/us-sanctions-blamed-for-sudanese-air-disaster-109015|заглавие=US sanctions blamed for Sudanese air disaster|фамилно_име=Osman|първо_име=Mohamed|дата=2003-07-09|издател=iol.co.za|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160306145627/http://www.iol.co.za/news/africa/us-sanctions-blamed-for-sudanese-air-disaster-109015|архив_дата=2016-03-06|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://allafrica.com/stories/200307090039.html|заглавие=Sudan: Foreign Minister Pleads for End to US Sanctions Following Air Crash|фамилно_име=Quist-Arcton|първо_име=Ofeibea|дата=2003-07-09|издател=allafrica.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130628095037/http://allafrica.com/stories/200307090039.html?viewall=1|архив_дата=2013-06-28|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> Самолетът, който участва в инцидента не е обслужван от години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.smh.com.au/articles/2003/07/08/1057430211197.html|заглавие=Lone survivor of Sudan air crash dies|дата=2003-07-09|издател=smh.com.au|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121103230145/http://www.smh.com.au/articles/2003/07/08/1057430211197.html|архив_дата=2012-11-03|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sudan Airways Flight 139|1257717136}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Африка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от механична повреда]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]] 7qpwhvirbw8xekiw68hr49k2zom3ic9 12416113 12415847 2024-11-18T17:54:10Z Carbonaro. 221440 12416113 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 139 на „Судан Еъруейс“|снимка=Boeing 737-2J8C-Adv, Sudan Airways AN0069465.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман на [[летище „Лондон Хийтроу“]] през 1992 г. Името на самолета, „Бели Нил“, се вижда на опашката.|дата=[[8 юли]] [[2003]] г.|място=[[Порт Судан]]|причина=Механична повреда, последвана от пилотска грешка|тип1=„[[Боинг 737|Боинг 737-200C]]“|авиокомпания1=„[[Судан Еъруейс]]“|кодово име1=ST-AFK|маршрут1=Порт Судан – [[Хартум]]|пътници1=106|екипаж1=11|загинали1=116|оцелели1=1}} '''Полет 139 на „Судан Еъруейс“''' е редовен вътрешен пътнически полет от новото международно летище „Порт Судан“, [[Порт Судан]], до [[Международно летище „Хартум“|международното летище „Хартум“]], [[Хартум]], [[Судан]], управляван от „[[Судан Еъруейс]]“.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.middle-east-online.com/english/?id=6289|заглавие=115 killed in Sudanese plane crash|фамилно_име=Ali Saeed|първо_име=Mohamed|дата=2003-07-08|издател=middle-east-online.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140315044253/http://www.middle-east-online.com/english/?id=6289|архив_дата=2014-03-15|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> На 8 юли 2003 г. малко след излитане [[Самолет|самолетът]] „[[Боинг 737|Боинг 737-200C]]“, който изпълнява полета, губи мощност в един от двигателите си, което кара екипажа да се върне обратно на летището за аварийно кацане. Пилотите обаче пропускат пистата на летището и самолетът се удря в земята, като се разпада след удара. В катастрофата загиват 116 от общо 117 пътници и екипаж на борда.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://aviation-safety.net/database/record.php?id=20030708-0|заглавие=Accident description|издател=aviation-safety.net|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/3053490.stm|заглавие=Sudan plane crash kills 115|дата=2003-07-08|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.usatoday.com/news/world/2003-07-08-sudan-plane-crash_x.htm|заглавие=Boy, 3, is only survivor of Sudan crash|автор=Staff and wire reports|дата=2003-07-08|издател=usatoday.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110212070445/http://www.usatoday.com/news/world/2003-07-08-sudan-plane-crash_x.htm|архив_дата=2011-02-12|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> Повечето от хората са суданци, като сред загиналите има трима индийци, британец, китаец, емирец и етиопец.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nytimes.com/2003/07/09/world/116-are-killed-in-plane-crash-in-sudan-a-small-boy-survives.html|заглавие=116 Are Killed in Plane Crash in Sudan; a Small Boy Survives|дата=2003-07-09|издател=nytimes.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130902211725/http://www.nytimes.com/2003/07/09/world/116-are-killed-in-plane-crash-in-sudan-a-small-boy-survives.html|архив_дата=2013-09-02|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.telegraph.co.uk/news/1435541/Sudan-air-crash-leaves-116-dead.html|заглавие=Sudan air crash leaves 116 dead|дата=2003-07-08|издател=telegraph.co.uk|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160229065319/http://www.telegraph.co.uk/news/1435541/Sudan-air-crash-leaves-116-dead.html|архив_дата=2016-02-29|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.theguardian.com/world/2003/jul/08/1|заглавие=Two-year-old only survivor of air crash|автор=Staff and agencies|дата=2003-07-08|издател=theguardian.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160313090525/http://www.theguardian.com/world/2003/jul/08/1|архив_дата=2016-03-13|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> Двегодишно момче единствено оцелява.<ref name=":0" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.cnn.com/2003/WORLD/africa/07/08/sudan.crash/index.html|заглавие=Child only survivor of Sudan crash|дата=2003-07-08|издател=cnn.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20030715213549/http://www.cnn.com/2003/WORLD/africa/07/08/sudan.crash/index.html|архив_дата=2003-07-15|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> Външният министър на Судан [[Мустафа Осман Исмаил]] посочва търговското ембарго, наложено от правителството на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] през 1997 г., като фактор, който допринася за инцидента, и твърди, че авиокомпанията не може да получи резервни части за поддръжката на флота си поради санкции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.iol.co.za/news/africa/us-sanctions-blamed-for-sudanese-air-disaster-109015|заглавие=US sanctions blamed for Sudanese air disaster|фамилно_име=Osman|първо_име=Mohamed|дата=2003-07-09|издател=iol.co.za|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160306145627/http://www.iol.co.za/news/africa/us-sanctions-blamed-for-sudanese-air-disaster-109015|архив_дата=2016-03-06|достъп_дата=2024-11-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://allafrica.com/stories/200307090039.html|заглавие=Sudan: Foreign Minister Pleads for End to US Sanctions Following Air Crash|фамилно_име=Quist-Arcton|първо_име=Ofeibea|дата=2003-07-09|издател=allafrica.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20130628095037/http://allafrica.com/stories/200307090039.html?viewall=1|архив_дата=2013-06-28|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> Самолетът, който участва в инцидента, не е обслужван от години.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.smh.com.au/articles/2003/07/08/1057430211197.html|заглавие=Lone survivor of Sudan air crash dies|дата=2003-07-09|издател=smh.com.au|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121103230145/http://www.smh.com.au/articles/2003/07/08/1057430211197.html|архив_дата=2012-11-03|достъп_дата=2024-11-18}}</ref> == Вижте също == * [[Списък на самолетни катастрофи]] == Източници == <references /> {{Превод от|en|Sudan Airways Flight 139|1257717136}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Африка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от механична повреда]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Ориджинал“]] mbsslkz9pnu7wj0p0qde6g5uy2mr64k 10 872610 12415874 2024-11-18T15:22:23Z Umarxon III 180118 Нова страница: „[[Узбекски език|узб.]] {{langi|uz|{{{1}}}}}<noinclude>{{doc|Lang/doc}}</noinclude>“ 12415874 wikitext text/x-wiki [[Узбекски език|узб.]] {{langi|uz|{{{1}}}}}<noinclude>{{doc|Lang/doc}}</noinclude> ti4c9rkh0hjguurrxxx5tnyr6m5zgm4 0 872611 12415888 2024-11-18T15:32:16Z Umarxon III 180118 Нова страница: „{{Организация|членство=Член Всемирной ассоциации профессиональных футбольных лиг<br>Член [[Азиатская конфедерация футбола|АФК]]|тип=[[спорт]]ивная [[футбол]]ьная организация|адрес=Узбекистан, г. Ташкент, проспект Бунёдкор, д. 47|сайт=http://www.pfl.uz/}}'''Професиона...“ 12415888 wikitext text/x-wiki {{Организация|членство=Член Всемирной ассоциации профессиональных футбольных лиг<br>Член [[Азиатская конфедерация футбола|АФК]]|тип=[[спорт]]ивная [[футбол]]ьная организация|адрес=Узбекистан, г. Ташкент, проспект Бунёдкор, д. 47|сайт=http://www.pfl.uz/}}'''Професионална футболна лига на Узбекистан''', съкр. '''UzPFL''' ({{lang-uz|Oʻzbekiston Professional futbol ligasi / Ўзбекистон профессионал футбол лигаси}}, OʻzPFL, ЎзПФЛ) е футболна организация, която управлява и контролира цялата система от футболни лиги в страната. През 2008 г. по препоръка на Азиатската футболна конфедерация е отделена от Футболната федерация на Узбекистан като отделна организация. Координира професионални футболни състезания като Суперлигата, Професионална лига, Първа лига, Висша лига  и Първа лига по футзал, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, Първенство на Узбекистан U19 и U21 и т.н. Организира състезания между футболните клубове, дава инструкции за тяхната спортна, организационна и управленска дейност, както и взаимоотношения. Насърчава провеждането на футболни състезания на различни нива в сътрудничество с министерства, ведомства, предприятия и организации на Узбекистан. Една от водещите лиги на азиатския континент за лицензиране. Към март 2024 г. пет компании в Узбекистан са официални спонсори на лигата. == Бележки == <references /> == Връзки == * {{Telegram|uzpfl}} * {{Instagram|uzpfl/}} * {{Facebook|pfluzb/}} * {{Twitter|pfl_uz}} * {{TikTok|uzpfl}} * {{YouTube|uzbekistanpfl}} * [https://uz.linkedin.com/company/uzpfl Профессиональная футбольная лига Узбекистана // LinkedIn] * [https://whatsapp.com/channel/0029VaQGMYzDOQIUAYZwTu2P Профессиональная футбольная лига Узбекистана // WhatsApp] 0uze05aarxfjtrwrjq3a81v9mi7a866 12415892 12415888 2024-11-18T15:35:39Z Umarxon III 180118 12415892 wikitext text/x-wiki {{Организация|членство=Член Всемирной ассоциации профессиональных футбольных лиг<br>Член [[Азиатская конфедерация футбола|АФК]]|тип=[[спорт]]ивная [[футбол]]ьная организация|адрес=Узбекистан, г. Ташкент, проспект Бунёдкор, д. 47|сайт=http://www.pfl.uz/}}'''Професионална футболна лига на Узбекистан''', съкр. '''UzPFL''' ({{lang-uz|Oʻzbekiston Professional futbol ligasi / Ўзбекистон профессионал футбол лигаси}}, OʻzPFL, ЎзПФЛ) е футболна организация, която управлява и контролира цялата система от футболни лиги в страната. През 2008 г. по препоръка на Азиатската футболна конфедерация е отделена от Футболната федерация на Узбекистан като отделна организация. Координира професионални футболни състезания като Суперлигата, Професионална лига, Първа лига, Висша лига  и Първа лига по футзал, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, Първенство на Узбекистан U19 и U21 и т.н. Организира състезания между футболните клубове, дава инструкции за тяхната спортна, организационна и управленска дейност, както и взаимоотношения. Насърчава провеждането на футболни състезания на различни нива в сътрудничество с министерства, ведомства, предприятия и организации на Узбекистан. Една от водещите лиги на азиатския континент за лицензиране. Към март 2024 г. пет компании в Узбекистан са официални спонсори на лигата. == История == [[1992|През 1992 г.]] е част от организационната структура на Футболната федерация на Узбекистан и е звеното, отговорно за организирането на професионални футболни състезания в Узбекистан. В началото [[2008|на 2008 г.]] [[Азиатска футболна конфедерация|Азиатската футболна конфедерация]] препоръча Футболната федерация на Узбекистан да създаде PFL като отделна организация. Създадена [[20 юни|на 20 юни]] [[2008|2008 г.]] на Общото събрание на Асоциацията на футболните футболни клубове на Узбекистан и [[2 юли|на 2 юли]] регистрирана от Министерството на правосъдието на Република Узбекистан<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lex.uz/docs/-1683015|заглавие=Sport maktablari faoliyatini hamda sport maktablari trenerlari va mutaxassislari mehnatini moddiy rag‘batlantirish tizimini yanada takomillashtirish to‘g‘risida|автор=|издател=[[LexUz]]|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. [[10 януари|На 10 януари]] [[2023|2023 г.]] става член на Асоциацията на световните професионални футболни лиги<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfl.uz/uzb/news/detail/15064|заглавие=O‘zPFL Jahon Professional futbol ligalari assotsiatsiyasi a’zosiga aylandi|достъп_дата=2023-05-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://worldleaguesforum.com/en/members|заглавие=World Association of Professional Football Leagues|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. == Бележки == <references /> == Връзки == * {{Telegram|uzpfl}} * {{Instagram|uzpfl/}} * {{Facebook|pfluzb/}} * {{Twitter|pfl_uz}} * {{TikTok|uzpfl}} * {{YouTube|uzbekistanpfl}} * [https://uz.linkedin.com/company/uzpfl Профессиональная футбольная лига Узбекистана // LinkedIn] * [https://whatsapp.com/channel/0029VaQGMYzDOQIUAYZwTu2P Профессиональная футбольная лига Узбекистана // WhatsApp] q5mo3lb8oypq0nvmq7hyjoouxpow503 12415897 12415892 2024-11-18T15:38:58Z Umarxon III 180118 12415897 wikitext text/x-wiki {{Организация|членство=Член Всемирной ассоциации профессиональных футбольных лиг<br>Член [[Азиатская конфедерация футбола|АФК]]|тип=[[спорт]]ивная [[футбол]]ьная организация|адрес=Узбекистан, г. Ташкент, проспект Бунёдкор, д. 47|сайт=http://www.pfl.uz/}}'''Професионална футболна лига на Узбекистан''', съкр. '''UzPFL''' ({{lang-uz|Oʻzbekiston Professional futbol ligasi / Ўзбекистон профессионал футбол лигаси}}, OʻzPFL, ЎзПФЛ) е футболна организация, която управлява и контролира цялата система от футболни лиги в страната. През 2008 г. по препоръка на Азиатската футболна конфедерация е отделена от Футболната федерация на Узбекистан като отделна организация. Координира професионални футболни състезания като Суперлигата, Професионална лига, Първа лига, Висша лига  и Първа лига по футзал, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, Първенство на Узбекистан U19 и U21 и т.н. Организира състезания между футболните клубове, дава инструкции за тяхната спортна, организационна и управленска дейност, както и взаимоотношения. Насърчава провеждането на футболни състезания на различни нива в сътрудничество с министерства, ведомства, предприятия и организации на Узбекистан. Една от водещите лиги на азиатския континент за лицензиране. Към март 2024 г. пет компании в Узбекистан са официални спонсори на лигата. == История == [[1992|През 1992 г.]] е част от организационната структура на Футболната федерация на Узбекистан и е звеното, отговорно за организирането на професионални футболни състезания в Узбекистан. В началото [[2008|на 2008 г.]] [[Азиатска футболна конфедерация|Азиатската футболна конфедерация]] препоръча Футболната федерация на Узбекистан да създаде PFL като отделна организация. Създадена [[20 юни|на 20 юни]] [[2008|2008 г.]] на Общото събрание на Асоциацията на футболните футболни клубове на Узбекистан и [[2 юли|на 2 юли]] регистрирана от Министерството на правосъдието на Република Узбекистан<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lex.uz/docs/-1683015|заглавие=Sport maktablari faoliyatini hamda sport maktablari trenerlari va mutaxassislari mehnatini moddiy rag‘batlantirish tizimini yanada takomillashtirish to‘g‘risida|автор=|издател=[[LexUz]]|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. [[10 януари|На 10 януари]] [[2023|2023 г.]] става член на Асоциацията на световните професионални футболни лиги<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfl.uz/uzb/news/detail/15064|заглавие=O‘zPFL Jahon Professional futbol ligalari assotsiatsiyasi a’zosiga aylandi|достъп_дата=2023-05-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://worldleaguesforum.com/en/members|заглавие=World Association of Professional Football Leagues|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. == Цел и задачи == Основната цел на Професионалната футболна лига на Узбекистан е да координира провеждането на професионални футболни състезания по футбол на територията на Република Узбекистан между футболни отбори, съответно в Супер лигата, Про лигата, Първата лига, Висшата лига и Първата Футзал лига, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, всички възрастови категории на Узбекистан, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, координиране на професионални футболни състезания, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, както и управление на техните спортни, организационни и управленски дейности и взаимоотношения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2018/03/24/pfl-superliga-takvimini-uzgartirdi-va-uzgarislarga-izo-berdi|заглавие=PFL Superliga taqvimini o‘zgartirdi va o‘zgarishlarga izoh berdi|автор=|издател=[[kun.uz]]}}</ref>. == Мениджъри == == Бележки == <references /> == Връзки == * {{Telegram|uzpfl}} * {{Instagram|uzpfl/}} * {{Facebook|pfluzb/}} * {{Twitter|pfl_uz}} * {{TikTok|uzpfl}} * {{YouTube|uzbekistanpfl}} * [https://uz.linkedin.com/company/uzpfl Профессиональная футбольная лига Узбекистана // LinkedIn] * [https://whatsapp.com/channel/0029VaQGMYzDOQIUAYZwTu2P Профессиональная футбольная лига Узбекистана // WhatsApp] muc6ojp7ciqoa9qfordel9x9zdw07cj 12415899 12415897 2024-11-18T15:42:59Z Umarxon III 180118 12415899 wikitext text/x-wiki {{Организация|членство=Член Всемирной ассоциации профессиональных футбольных лиг<br>Член [[Азиатская конфедерация футбола|АФК]]|тип=[[спорт]]ивная [[футбол]]ьная организация|адрес=Узбекистан, г. Ташкент, проспект Бунёдкор, д. 47|сайт=http://www.pfl.uz/}}'''Професионална футболна лига на Узбекистан''', съкр. '''UzPFL''' ({{lang-uz|Oʻzbekiston Professional futbol ligasi / Ўзбекистон профессионал футбол лигаси}}, OʻzPFL, ЎзПФЛ) е футболна организация, която управлява и контролира цялата система от футболни лиги в страната. През 2008 г. по препоръка на Азиатската футболна конфедерация е отделена от Футболната федерация на Узбекистан като отделна организация. Координира професионални футболни състезания като Суперлигата, Професионална лига, Първа лига, Висша лига  и Първа лига по футзал, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, Първенство на Узбекистан U19 и U21 и т.н. Организира състезания между футболните клубове, дава инструкции за тяхната спортна, организационна и управленска дейност, както и взаимоотношения. Насърчава провеждането на футболни състезания на различни нива в сътрудничество с министерства, ведомства, предприятия и организации на Узбекистан. Една от водещите лиги на азиатския континент за лицензиране. Към март 2024 г. пет компании в Узбекистан са официални спонсори на лигата. == История == [[1992|През 1992 г.]] е част от организационната структура на Футболната федерация на Узбекистан и е звеното, отговорно за организирането на професионални футболни състезания в Узбекистан. В началото [[2008|на 2008 г.]] [[Азиатска футболна конфедерация|Азиатската футболна конфедерация]] препоръча Футболната федерация на Узбекистан да създаде ПФЛ като отделна организация. Създадена [[20 юни|на 20 юни]] [[2008|2008 г.]] на Общото събрание на Асоциацията на футболните футболни клубове на Узбекистан и [[2 юли|на 2 юли]] регистрирана от Министерството на правосъдието на Република Узбекистан<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lex.uz/docs/-1683015|заглавие=Sport maktablari faoliyatini hamda sport maktablari trenerlari va mutaxassislari mehnatini moddiy rag‘batlantirish tizimini yanada takomillashtirish to‘g‘risida|автор=|издател=[[LexUz]]|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. [[10 януари|На 10 януари]] [[2023|2023 г.]] става член на Асоциацията на световните професионални футболни лиги<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfl.uz/uzb/news/detail/15064|заглавие=O‘zPFL Jahon Professional futbol ligalari assotsiatsiyasi a’zosiga aylandi|достъп_дата=2023-05-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://worldleaguesforum.com/en/members|заглавие=World Association of Professional Football Leagues|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. == Цел и задачи == Основната цел на Професионалната футболна лига на Узбекистан е да координира провеждането на професионални футболни състезания по футбол на територията на Република Узбекистан между футболни отбори, съответно в Супер лигата, Про лигата, Първата лига, Висшата лига и Първата Футзал лига, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, всички възрастови категории на Узбекистан, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, координиране на професионални футболни състезания, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, както и управление на техните спортни, организационни и управленски дейности и взаимоотношения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2018/03/24/pfl-superliga-takvimini-uzgartirdi-va-uzgarislarga-izo-berdi|заглавие=PFL Superliga taqvimini o‘zgartirdi va o‘zgarishlarga izoh berdi|автор=|издател=[[kun.uz]]}}</ref>. == Мениджъри == Ръководителят на ПФЛ на Узбекистан е генералният директор. От 2020 г. генерален директор е Дийор Аброрович Имамходжаев. {| class="wikitable sortable" !Име !Назначен !Освободен |- |Фарход Абдуалиевич Магометов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://championat.asia/oz/news/omad-sizga-farhod-magomedov|заглавие=Omad sizga, Farhod Magomedov|автор=[[Diyor Imomxoʻjayev]]|издател=[[championat.asia]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2017/10/10/farod-magomedov-pfl-direktorligidan-busatildi|заглавие=Farhod Magomedov PFL direktorligidan bo‘shatildi|автор=|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |04.09.2008 г |04.09.2017 г |- |Аман Файзулаевич Гафуров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2019/06/17/pfl-bosh-direktori-omon-gofurov-istefoga-chiqdi|заглавие=PFL bosh direktori Omon G‘ofurov iste'foga chiqdi|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |04.09.2017 г |17.06.2019 г |- |Даврон Гайратович Шакурбанов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://championat.asia/oz/news/rasman-davron-shakurbanov-ozpfl-bosh-direktori-vazifasini-vaqtincha-bajaruvchi-etib-tayinlandi|заглавие=Rasman: Davron SHakurbanov O'zPFL bosh direktori vazifasini vaqtincha bajaruvchi etib tayinlandi|издател=[[championat.asia]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |17.06.2019 г |26.05.2020 г |- |Дийор Аброрович Имамходжаев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2019/02/27/bukmekerlik-idoralari-kelishilgan-oyinlar-va-futboldagi-korrupsiya-pfl-rahbariyati-bilan-suhbat|заглавие=Bukmekerlik idoralari, kelishilgan o‘yinlar va futboldagi korrupsiya. PFL rahbariyati bilan suhbat|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |От 26.05.2020г |към днешна дата |} == Бележки == <references /> == Връзки == * {{Telegram|uzpfl}} * {{Instagram|uzpfl/}} * {{Facebook|pfluzb/}} * {{Twitter|pfl_uz}} * {{TikTok|uzpfl}} * {{YouTube|uzbekistanpfl}} * [https://uz.linkedin.com/company/uzpfl Профессиональная футбольная лига Узбекистана // LinkedIn] * [https://whatsapp.com/channel/0029VaQGMYzDOQIUAYZwTu2P Профессиональная футбольная лига Узбекистана // WhatsApp] jdhc0hfrwquwkn1qy1d88n561rl7ngg 12415909 12415899 2024-11-18T15:49:43Z Umarxon III 180118 12415909 wikitext text/x-wiki {{Организация|членство=Член Всемирной ассоциации профессиональных футбольных лиг<br>Член [[Азиатская конфедерация футбола|АФК]]|тип=[[спорт]]ивная [[футбол]]ьная организация|адрес=Узбекистан, г. Ташкент, проспект Бунёдкор, д. 47|сайт=http://www.pfl.uz/}}'''Професионална футболна лига на Узбекистан''', съкр. '''UzPFL''' ({{lang-uz|Oʻzbekiston Professional futbol ligasi / Ўзбекистон профессионал футбол лигаси}}, OʻzPFL, ЎзПФЛ) е футболна организация, която управлява и контролира цялата система от футболни лиги в страната. През 2008 г. по препоръка на Азиатската футболна конфедерация е отделена от Футболната федерация на Узбекистан като отделна организация. Координира професионални футболни състезания като Суперлигата, Професионална лига, Първа лига, Висша лига  и Първа лига по футзал, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, Първенство на Узбекистан U19 и U21 и т.н. Организира състезания между футболните клубове, дава инструкции за тяхната спортна, организационна и управленска дейност, както и взаимоотношения. Насърчава провеждането на футболни състезания на различни нива в сътрудничество с министерства, ведомства, предприятия и организации на Узбекистан. Една от водещите лиги на азиатския континент за лицензиране. Към март 2024 г. пет компании в Узбекистан са официални спонсори на лигата. == История == [[1992|През 1992 г.]] е част от организационната структура на Футболната федерация на Узбекистан и е звеното, отговорно за организирането на професионални футболни състезания в Узбекистан. В началото [[2008|на 2008 г.]] [[Азиатска футболна конфедерация|Азиатската футболна конфедерация]] препоръча Футболната федерация на Узбекистан да създаде ПФЛ като отделна организация. Създадена [[20 юни|на 20 юни]] [[2008|2008 г.]] на Общото събрание на Асоциацията на футболните футболни клубове на Узбекистан и [[2 юли|на 2 юли]] регистрирана от Министерството на правосъдието на Република Узбекистан<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lex.uz/docs/-1683015|заглавие=Sport maktablari faoliyatini hamda sport maktablari trenerlari va mutaxassislari mehnatini moddiy rag‘batlantirish tizimini yanada takomillashtirish to‘g‘risida|автор=|издател=[[LexUz]]|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. [[10 януари|На 10 януари]] [[2023|2023 г.]] става член на Асоциацията на световните професионални футболни лиги<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfl.uz/uzb/news/detail/15064|заглавие=O‘zPFL Jahon Professional futbol ligalari assotsiatsiyasi a’zosiga aylandi|достъп_дата=2023-05-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://worldleaguesforum.com/en/members|заглавие=World Association of Professional Football Leagues|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. == Цел и задачи == Основната цел на Професионалната футболна лига на Узбекистан е да координира провеждането на професионални футболни състезания по футбол на територията на Република Узбекистан между футболни отбори, съответно в Супер лигата, Про лигата, Първата лига, Висшата лига и Първата Футзал лига, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, всички възрастови категории на Узбекистан, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, координиране на професионални футболни състезания, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, както и управление на техните спортни, организационни и управленски дейности и взаимоотношения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2018/03/24/pfl-superliga-takvimini-uzgartirdi-va-uzgarislarga-izo-berdi|заглавие=PFL Superliga taqvimini o‘zgartirdi va o‘zgarishlarga izoh berdi|автор=|издател=[[kun.uz]]}}</ref>. == Мениджъри == Ръководителят на ПФЛ на Узбекистан е генералният директор. От 2020 г. генерален директор е Дийор Аброрович Имамходжаев. {| class="wikitable sortable" !Име !Назначен !Освободен |- |Фарход Абдуалиевич Магометов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://championat.asia/oz/news/omad-sizga-farhod-magomedov|заглавие=Omad sizga, Farhod Magomedov|автор=[[Diyor Imomxoʻjayev]]|издател=[[championat.asia]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |04.09.2008 г |04.09.2017 г |- |Аман Файзулаевич Гафуров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2017/10/10/farod-magomedov-pfl-direktorligidan-busatildi|заглавие=Farhod Magomedov PFL direktorligidan bo‘shatildi|автор=|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2019/06/17/pfl-bosh-direktori-omon-gofurov-istefoga-chiqdi|заглавие=PFL bosh direktori Omon G‘ofurov iste'foga chiqdi|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |04.09.2017 г |17.06.2019 г |- |Даврон Гайратович Шакурбанов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://championat.asia/oz/news/rasman-davron-shakurbanov-ozpfl-bosh-direktori-vazifasini-vaqtincha-bajaruvchi-etib-tayinlandi|заглавие=Rasman: Davron SHakurbanov O'zPFL bosh direktori vazifasini vaqtincha bajaruvchi etib tayinlandi|издател=[[championat.asia]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |17.06.2019 г |26.05.2020 г |- |Дийор Аброрович Имамходжаев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2019/02/27/bukmekerlik-idoralari-kelishilgan-oyinlar-va-futboldagi-korrupsiya-pfl-rahbariyati-bilan-suhbat|заглавие=Bukmekerlik idoralari, kelishilgan o‘yinlar va futboldagi korrupsiya. PFL rahbariyati bilan suhbat|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |От 26.05.2020г |към днешна дата |} === Изпълнителен комитет === Дийор Имамходжаев, генерален директор<ref name="personnel">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfl.uz/personnel|заглавие=O‘zbekiston Professional futbol ligasi personali|издател=Профессиональная футбольная лига Узбекистана|език=uz}}</ref>. Одил Ахмедов, член на Изпълнителния комитет, вицепрезидент на Футболната асоциация на Узбекистан<ref name="personnel"/>. Тулабек Акрамов, член Исполкома, вице-президент футбольного клуба «Локомотив-Ташкент»<ref name="personnel"/>. Бахадыр Мирзаев, член Исполкома, генеральный директор футбольного клуба АГМК<ref name="personnel"/>. Алишер Юсупов, член на Изпълнителния комитет, мениджър на футболен клуб Насаф<ref name="personnel"/>. Ойбехан Ибрахимханов, член на Изпълнителния комитет, юрисконсулт на Професионалната футболна лига на Узбекистан<ref name="personnel"/>. == Бележки == <references /> == Връзки == * {{Telegram|uzpfl}} * {{Instagram|uzpfl/}} * {{Facebook|pfluzb/}} * {{Twitter|pfl_uz}} * {{TikTok|uzpfl}} * {{YouTube|uzbekistanpfl}} * [https://uz.linkedin.com/company/uzpfl Профессиональная футбольная лига Узбекистана // LinkedIn] * [https://whatsapp.com/channel/0029VaQGMYzDOQIUAYZwTu2P Профессиональная футбольная лига Узбекистана // WhatsApp] g81epezo7vl4s4w4e395bx61dqsfo9g 12415919 12415909 2024-11-18T15:53:46Z Umarxon III 180118 12415919 wikitext text/x-wiki {{Организация|членство=Член Всемирной ассоциации профессиональных футбольных лиг<br>Член [[Азиатская конфедерация футбола|АФК]]|тип=[[спорт]]ивная [[футбол]]ьная организация|адрес=Узбекистан, г. Ташкент, проспект Бунёдкор, д. 47|сайт=http://www.pfl.uz/}}'''Професионална футболна лига на Узбекистан''', съкр. '''UzPFL''' ({{lang-uz|Oʻzbekiston Professional futbol ligasi / Ўзбекистон профессионал футбол лигаси}}, OʻzPFL, ЎзПФЛ) е футболна организация, която управлява и контролира цялата система от футболни лиги в страната. През 2008 г. по препоръка на Азиатската футболна конфедерация е отделена от Футболната федерация на Узбекистан като отделна организация. Координира професионални футболни състезания като Суперлигата, Професионална лига, Първа лига, Висша лига  и Първа лига по футзал, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, Първенство на Узбекистан U19 и U21 и т.н. Организира състезания между футболните клубове, дава инструкции за тяхната спортна, организационна и управленска дейност, както и взаимоотношения. Насърчава провеждането на футболни състезания на различни нива в сътрудничество с министерства, ведомства, предприятия и организации на Узбекистан. Една от водещите лиги на азиатския континент за лицензиране. Към март 2024 г. пет компании в Узбекистан са официални спонсори на лигата. == История == [[1992|През 1992 г.]] е част от организационната структура на Футболната федерация на Узбекистан и е звеното, отговорно за организирането на професионални футболни състезания в Узбекистан. В началото [[2008|на 2008 г.]] [[Азиатска футболна конфедерация|Азиатската футболна конфедерация]] препоръча Футболната федерация на Узбекистан да създаде ПФЛ като отделна организация. Създадена [[20 юни|на 20 юни]] [[2008|2008 г.]] на Общото събрание на Асоциацията на футболните футболни клубове на Узбекистан и [[2 юли|на 2 юли]] регистрирана от Министерството на правосъдието на Република Узбекистан<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lex.uz/docs/-1683015|заглавие=Sport maktablari faoliyatini hamda sport maktablari trenerlari va mutaxassislari mehnatini moddiy rag‘batlantirish tizimini yanada takomillashtirish to‘g‘risida|автор=|издател=[[LexUz]]|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. [[10 януари|На 10 януари]] [[2023|2023 г.]] става член на Асоциацията на световните професионални футболни лиги<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfl.uz/uzb/news/detail/15064|заглавие=O‘zPFL Jahon Professional futbol ligalari assotsiatsiyasi a’zosiga aylandi|достъп_дата=2023-05-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://worldleaguesforum.com/en/members|заглавие=World Association of Professional Football Leagues|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. == Цел и задачи == Основната цел на Професионалната футболна лига на Узбекистан е да координира провеждането на професионални футболни състезания по футбол на територията на Република Узбекистан между футболни отбори, съответно в Супер лигата, Про лигата, Първата лига, Висшата лига и Първата Футзал лига, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, всички възрастови категории на Узбекистан, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, координиране на професионални футболни състезания, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, както и управление на техните спортни, организационни и управленски дейности и взаимоотношения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2018/03/24/pfl-superliga-takvimini-uzgartirdi-va-uzgarislarga-izo-berdi|заглавие=PFL Superliga taqvimini o‘zgartirdi va o‘zgarishlarga izoh berdi|автор=|издател=[[kun.uz]]}}</ref>. == Мениджъри == Ръководителят на ПФЛ на Узбекистан е генералният директор. От 2020 г. генерален директор е Дийор Аброрович Имамходжаев. {| class="wikitable sortable" !Име !Назначен !Освободен |- |Фарход Абдуалиевич Магометов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://championat.asia/oz/news/omad-sizga-farhod-magomedov|заглавие=Omad sizga, Farhod Magomedov|автор=[[Diyor Imomxoʻjayev]]|издател=[[championat.asia]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |04.09.2008 г |04.09.2017 г |- |Аман Файзулаевич Гафуров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2017/10/10/farod-magomedov-pfl-direktorligidan-busatildi|заглавие=Farhod Magomedov PFL direktorligidan bo‘shatildi|автор=|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2019/06/17/pfl-bosh-direktori-omon-gofurov-istefoga-chiqdi|заглавие=PFL bosh direktori Omon G‘ofurov iste'foga chiqdi|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |04.09.2017 г |17.06.2019 г |- |Даврон Гайратович Шакурбанов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://championat.asia/oz/news/rasman-davron-shakurbanov-ozpfl-bosh-direktori-vazifasini-vaqtincha-bajaruvchi-etib-tayinlandi|заглавие=Rasman: Davron SHakurbanov O'zPFL bosh direktori vazifasini vaqtincha bajaruvchi etib tayinlandi|издател=[[championat.asia]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |17.06.2019 г |26.05.2020 г |- |Дийор Аброрович Имамходжаев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2019/02/27/bukmekerlik-idoralari-kelishilgan-oyinlar-va-futboldagi-korrupsiya-pfl-rahbariyati-bilan-suhbat|заглавие=Bukmekerlik idoralari, kelishilgan o‘yinlar va futboldagi korrupsiya. PFL rahbariyati bilan suhbat|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |От 26.05.2020г |към днешна дата |} === Изпълнителен комитет === Дийор Имамходжаев, генерален директор<ref name="personnel">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfl.uz/personnel|заглавие=O‘zbekiston Professional futbol ligasi personali|издател=Профессиональная футбольная лига Узбекистана|език=uz}}</ref>. Одил Ахмедов, член на Изпълнителния комитет, вицепрезидент на Футболната асоциация на Узбекистан<ref name="personnel"/>. Тулабек Акрамов, член Исполкома, вице-президент футбольного клуба «Локомотив-Ташкент»<ref name="personnel"/>. Бахадыр Мирзаев, член Исполкома, генеральный директор футбольного клуба АГМК<ref name="personnel"/>. Алишер Юсупов, член на Изпълнителния комитет, мениджър на футболен клуб Насаф<ref name="personnel"/>. Ойбехан Ибрахимханов, член на Изпълнителния комитет, юрисконсулт на Професионалната футболна лига на Узбекистан<ref name="personnel"/>. == Състезания под юрисдикцията на ПФЛ на Узбекистан == === Шампионат на Узбекистан по футбол === Coca Cola Super League е най-високата дивизия в системата на футболните състезания [[Узбекистан|в Узбекистан]], в която участват професионални [[Футболен отбор|футболни клубове]]. В него ще участват общо 16 отбора. Първенството ще се проведе през март-ноември, като всеки отбор ще изиграе 26 кръга. [[2018|До 2018 г.]] състезанието се наричаше официално Висшата лига<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/15166201#!|заглавие=O‘zbekistonda Superliga tashkil etiladi}}</ref>. Общо 45 клуба участваха в историята на първенствата на Узбекистан и само 8 от тях се изкачиха на подиума на шампионата: „Пахтакор“ - 16 пъти, „Нефтчи“ - 5 пъти, „Буньодкор“ - 5 пъти, „Локомотив” – 3 пъти, „Дъстлик” – 2 пъти, ЦСКА Ташкент – 1 път, „Навбахор” – 1 път, „Насаф” – 1 път. През различните години броят на отборите в първенството на Узбекистан беше различен. Първите години в първенството участваха 16 отбора, след това през различните години броят на отборите беше 14, 18 и 20. [[2018|През 2018 г.]] броят на шампионските отбори е 12<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.stadion.uz/uz/news/detail/416596|заглавие=2025 yilgi mavsumdan boshlab Superligada 16 ta jamoa ishtirok etadi}}</ref>. == Бележки == <references /> == Връзки == * {{Telegram|uzpfl}} * {{Instagram|uzpfl/}} * {{Facebook|pfluzb/}} * {{Twitter|pfl_uz}} * {{TikTok|uzpfl}} * {{YouTube|uzbekistanpfl}} * [https://uz.linkedin.com/company/uzpfl Профессиональная футбольная лига Узбекистана // LinkedIn] * [https://whatsapp.com/channel/0029VaQGMYzDOQIUAYZwTu2P Профессиональная футбольная лига Узбекистана // WhatsApp] m5f7c2v2o1zhefk6695usgb47r4ap8p 12415924 12415919 2024-11-18T15:59:32Z Umarxon III 180118 12415924 wikitext text/x-wiki {{Организация|членство=Член Всемирной ассоциации профессиональных футбольных лиг<br>Член [[Азиатская конфедерация футбола|АФК]]|тип=[[спорт]]ивная [[футбол]]ьная организация|адрес=Узбекистан, г. Ташкент, проспект Бунёдкор, д. 47|сайт=http://www.pfl.uz/}}'''Професионална футболна лига на Узбекистан''', съкр. '''UzPFL''' ({{lang-uz|Oʻzbekiston Professional futbol ligasi / Ўзбекистон профессионал футбол лигаси}}, OʻzPFL, ЎзПФЛ) е футболна организация, която управлява и контролира цялата система от футболни лиги в страната. През 2008 г. по препоръка на Азиатската футболна конфедерация е отделена от Футболната федерация на Узбекистан като отделна организация. Координира професионални футболни състезания като Суперлигата, Професионална лига, Първа лига, Висша лига  и Първа лига по футзал, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, Първенство на Узбекистан U19 и U21 и т.н. Организира състезания между футболните клубове, дава инструкции за тяхната спортна, организационна и управленска дейност, както и взаимоотношения. Насърчава провеждането на футболни състезания на различни нива в сътрудничество с министерства, ведомства, предприятия и организации на Узбекистан. Една от водещите лиги на азиатския континент за лицензиране. Към март 2024 г. пет компании в Узбекистан са официални спонсори на лигата. == История == [[1992|През 1992 г.]] е част от организационната структура на Футболната федерация на Узбекистан и е звеното, отговорно за организирането на професионални футболни състезания в Узбекистан. В началото [[2008|на 2008 г.]] [[Азиатска футболна конфедерация|Азиатската футболна конфедерация]] препоръча Футболната федерация на Узбекистан да създаде ПФЛ като отделна организация. Създадена [[20 юни|на 20 юни]] [[2008|2008 г.]] на Общото събрание на Асоциацията на футболните футболни клубове на Узбекистан и [[2 юли|на 2 юли]] регистрирана от Министерството на правосъдието на Република Узбекистан<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lex.uz/docs/-1683015|заглавие=Sport maktablari faoliyatini hamda sport maktablari trenerlari va mutaxassislari mehnatini moddiy rag‘batlantirish tizimini yanada takomillashtirish to‘g‘risida|автор=|издател=[[LexUz]]|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. [[10 януари|На 10 януари]] [[2023|2023 г.]] става член на Асоциацията на световните професионални футболни лиги<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfl.uz/uzb/news/detail/15064|заглавие=O‘zPFL Jahon Professional futbol ligalari assotsiatsiyasi a’zosiga aylandi|достъп_дата=2023-05-22}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://worldleaguesforum.com/en/members|заглавие=World Association of Professional Football Leagues|достъп_дата=2023-05-22}}</ref>. == Цел и задачи == Основната цел на Професионалната футболна лига на Узбекистан е да координира провеждането на професионални футболни състезания по футбол на територията на Република Узбекистан между футболни отбори, съответно в Супер лигата, Про лигата, Първата лига, Висшата лига и Първата Футзал лига, Купа на Узбекистан, Купа на лигата, Суперкупа на Узбекистан, всички възрастови категории на Узбекистан, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, координиране на професионални футболни състезания, организиране и провеждане на състезания между футболни клубове, както и управление на техните спортни, организационни и управленски дейности и взаимоотношения<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2018/03/24/pfl-superliga-takvimini-uzgartirdi-va-uzgarislarga-izo-berdi|заглавие=PFL Superliga taqvimini o‘zgartirdi va o‘zgarishlarga izoh berdi|автор=|издател=[[kun.uz]]}}</ref>. == Мениджъри == Ръководителят на ПФЛ на Узбекистан е генералният директор. От 2020 г. генерален директор е Дийор Аброрович Имамходжаев. {| class="wikitable sortable" !Име !Назначен !Освободен |- |Фарход Абдуалиевич Магометов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://championat.asia/oz/news/omad-sizga-farhod-magomedov|заглавие=Omad sizga, Farhod Magomedov|автор=[[Diyor Imomxoʻjayev]]|издател=[[championat.asia]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |04.09.2008 г |04.09.2017 г |- |Аман Файзулаевич Гафуров<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2017/10/10/farod-magomedov-pfl-direktorligidan-busatildi|заглавие=Farhod Magomedov PFL direktorligidan bo‘shatildi|автор=|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2019/06/17/pfl-bosh-direktori-omon-gofurov-istefoga-chiqdi|заглавие=PFL bosh direktori Omon G‘ofurov iste'foga chiqdi|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |04.09.2017 г |17.06.2019 г |- |Даврон Гайратович Шакурбанов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://championat.asia/oz/news/rasman-davron-shakurbanov-ozpfl-bosh-direktori-vazifasini-vaqtincha-bajaruvchi-etib-tayinlandi|заглавие=Rasman: Davron SHakurbanov O'zPFL bosh direktori vazifasini vaqtincha bajaruvchi etib tayinlandi|издател=[[championat.asia]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |17.06.2019 г |26.05.2020 г |- |Дийор Аброрович Имамходжаев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/uz/news/2019/02/27/bukmekerlik-idoralari-kelishilgan-oyinlar-va-futboldagi-korrupsiya-pfl-rahbariyati-bilan-suhbat|заглавие=Bukmekerlik idoralari, kelishilgan o‘yinlar va futboldagi korrupsiya. PFL rahbariyati bilan suhbat|издател=[[kun.uz]]|достъп_дата=2022-07-09}}</ref> |От 26.05.2020г |към днешна дата |} === Изпълнителен комитет === Дийор Имамходжаев, генерален директор<ref name="personnel">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://pfl.uz/personnel|заглавие=O‘zbekiston Professional futbol ligasi personali|издател=Профессиональная футбольная лига Узбекистана|език=uz}}</ref>. Одил Ахмедов, член на Изпълнителния комитет, вицепрезидент на Футболната асоциация на Узбекистан<ref name="personnel"/>. Тулабек Акрамов, член Исполкома, вице-президент футбольного клуба «Локомотив-Ташкент»<ref name="personnel"/>. Бахадыр Мирзаев, член Исполкома, генеральный директор футбольного клуба АГМК<ref name="personnel"/>. Алишер Юсупов, член на Изпълнителния комитет, мениджър на футболен клуб Насаф<ref name="personnel"/>. Ойбехан Ибрахимханов, член на Изпълнителния комитет, юрисконсулт на Професионалната футболна лига на Узбекистан<ref name="personnel"/>. == Състезания под юрисдикцията на ПФЛ на Узбекистан == === Шампионат на Узбекистан по футбол === Coca Cola Super League е най-високата дивизия в системата на футболните състезания [[Узбекистан|в Узбекистан]], в която участват професионални [[Футболен отбор|футболни клубове]]. В него ще участват общо 16 отбора. Първенството ще се проведе през март-ноември, като всеки отбор ще изиграе 26 кръга. [[2018|До 2018 г.]] състезанието се наричаше официално Висшата лига<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kun.uz/15166201#!|заглавие=O‘zbekistonda Superliga tashkil etiladi}}</ref>. Общо 45 клуба участваха в историята на първенствата на Узбекистан и само 8 от тях се изкачиха на подиума на шампионата: „Пахтакор“ - 16 пъти, „Нефтчи“ - 5 пъти, „Буньодкор“ - 5 пъти, „Локомотив” – 3 пъти, „Дъстлик” – 2 пъти, ЦСКА Ташкент – 1 път, „Навбахор” – 1 път, „Насаф” – 1 път. През различните години броят на отборите в първенството на Узбекистан беше различен. Първите години в първенството участваха 16 отбора, след това през различните години броят на отборите беше 14, 18 и 20. [[2018|През 2018 г.]] броят на шампионските отбори е 12<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.stadion.uz/uz/news/detail/416596|заглавие=2025 yilgi mavsumdan boshlab Superligada 16 ta jamoa ishtirok etadi}}</ref>. === Купа на Узбекистан по футбол === [[Файл:Uzbekistan_Football_Cup_Logo_4.png|мини|250x250пкс|Лого на Купата на Узбекистан по футбол]] Национална купа [[Футбол|по футбол]], организирана от Професионалната футболна лига на Узбекистан. Състезанието се провежда от [[1992|1992 г.]] Първият носител на купата беше клуб Навбахор . Победителите в Купата на Узбекистан получават правото да участват [[Азиатска футболна конфедерация|в Шампионската лига на AFC]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://soccer365.ru/competitions/1365/|заглавие=Кубок Узбекистана}}</ref>. Футболният клуб "Пахтакор" се счита за рекордьор по брой победи в Купата на Узбекистан (13 пъти). Клубовете "Бунедкор" и "Насаф" спечелиха по 4 пъти, "Навбахор" и "Локомотив" - по 3 пъти, "Нефтчи" - 2 пъти, "АГМК", "Андижан" и "Дъстлик" - по 1 път<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://championat.asia/oz/news/ozbekiston-kubogi-finallar-tarixidan|заглавие=O'zbekiston Kubogi. Finallar tarixidan|издател=championat.asia}}</ref><ref>[https://t.me/uzpfl/63537 Andijon O’zbekiston kubogiga ega chiqqan 9-klubga aylanishi mumkin]</ref>. == Бележки == <references /> == Връзки == * {{Telegram|uzpfl}} * {{Instagram|uzpfl/}} * {{Facebook|pfluzb/}} * {{Twitter|pfl_uz}} * {{TikTok|uzpfl}} * {{YouTube|uzbekistanpfl}} * [https://uz.linkedin.com/company/uzpfl Профессиональная футбольная лига Узбекистана // LinkedIn] * [https://whatsapp.com/channel/0029VaQGMYzDOQIUAYZwTu2P Профессиональная футбольная лига Узбекистана // WhatsApp] 7j26t3ehpdyu0l9g636hi82s6rd56n3 0 872612 12415944 2024-11-18T16:23:53Z StanProg 7502 Пренасочване към [[Университет за национално и световно стопанство]] 12415944 wikitext text/x-wiki #виж [[Университет за национално и световно стопанство]] hpv789qpucjtwuofsjjqa57iozdrw9j 0 872613 12415949 2024-11-18T16:25:24Z Nk 399 Nk премести страница „[[Хайтам бин Тарик Ал Саид]]“ като „[[Хайтам бин Тарик ал-Саид]]“ 12415949 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Хайтам бин Тарик ал-Саид]] q99b3y83axqoy5udxf6kc2770lg1ksi 0 872614 12415957 2024-11-18T16:28:02Z StanProg 7502 StanProg премести страница „[[Единадесета танкова бригада]]“ като „[[11-а танкова бригада]]“ 12415957 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[11-а танкова бригада]] ax8dacxkx2todrcyahgtomqjhuiwq1m 0 872615 12415963 2024-11-18T16:32:04Z Nk 399 мъниче 12415963 wikitext text/x-wiki {{Личност|монарх}} '''Кабус ибн Саид ал-Саид''' ({{lang|ar|قابوس بن سعيد آل سعيد}}) е [[Султани на Оман|султан]] на [[Оман]] от 1970 до 2020 година. Роден е на 18 ноември 1940 година в [[Салала]] като единствен син на султана на [[Оман и Мускат]] [[Саид ибн Таймур]] от династията на [[Саиди]]те и втората му съпруга [[Мазун Машани]]. През 1962 година завършва британската [[Кралска военна академия – Сандхърст]], след което служи за кратко в [[Британска армия|Британската армия]]. Връща се в Оман през 1966 година, където е държан в изолация от баща си. На 23 юли 1970 година с британска подкрепа отстранява баща си и става султан на Оман, като управлява до своята смърт през 2020 година, когато е най-дълго управлявалият лидер в [[Арабски свят|Арабския свят]]. Той провежда политика на модернизация на страната, като прекратява международната ѝ изолация, премахва [[робство]]то, ликвидира [[Дохарска война|Дохарското въстание]] и утвърждава [[Конституция на Оман|конституция]].<ref>https://www.royal.uk/message-condolence-queen-passing-sultan-qaboos-bin-said-al-said</ref> Кабус ибн Саид умира на 10 януари 2020 година в [[Сиб]] от рак на [[дебелото черво]]. Той няма деца и посочва за свой наследник първия си братовчед [[Хайтам бин Тарик Ал Саид|Хайтам ибн Тарик]]. == Бележки == <references/> {{мъниче|монарх|оман}} {{нормативен контрол}} {{DEFAULTSORT:Саид, Кабус ибн}} [[Категория:Султани на Оман]] [[Категория:Управители на централни банки]] [[Категория:Министри на финансите]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Министър-председатели]] [[Категория:Аболиционисти]] [[Категория:Починали от рак]] 5gm2684hqsz7rax9igms7h5ut4es8tc 0 872616 12415964 2024-11-18T16:32:13Z Nk 399 #виж [[Кабус ибн Саид]] 12415964 wikitext text/x-wiki #виж [[Кабус ибн Саид]] tugu1hrhjwv5xuo9woy3yjapld7mj2u 0 872617 12415965 2024-11-18T16:32:15Z Nk 399 Пренасочване към [[Кабус ибн Саид]] 12415965 wikitext text/x-wiki #виж [[Кабус ибн Саид]] tugu1hrhjwv5xuo9woy3yjapld7mj2u 14 872618 12415983 2024-11-18T17:02:41Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} {{КатОснованиСтрана|201|6|Румъния}} [[Категория:Основани в Европа през 2016 година|Румъния]]“ 12415983 wikitext text/x-wiki {{Категория}} {{КатОснованиСтрана|201|6|Румъния}} [[Категория:Основани в Европа през 2016 година|Румъния]] rvh9rl52zh25mb6t20b68gkdu4uwb7m 14 872619 12415986 2024-11-18T17:05:51Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} {{КатОснованиСтрана|198|6|Исландия}} [[Категория:Основани в Европа през 1986 година|Исландия]]“ 12415986 wikitext text/x-wiki {{Категория}} {{КатОснованиСтрана|198|6|Исландия}} [[Категория:Основани в Европа през 1986 година|Исландия]] jea7lxlya3zxmb0vl5zquiw87kj51k8 14 872620 12415991 2024-11-18T17:10:18Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Починали в Италия|Парма]] [[Категория:Личности (Парма)]]“ 12415991 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Починали в Италия|Парма]] [[Категория:Личности (Парма)]] d9myqhmtsvzj6z7ziv8453coqxytroo 2 872621 12415992 2024-11-18T17:10:46Z Chatchai Chaikosth 353960 Нова страница: „OmegaChaikosth. ไชยโกษฐ์ Alpha. : *** ส" ฐ Chatchai : *** ศ" > ถ Janzen. : *** \การัน ณ่ ณ้ ณ๊ ณ๋ =_ ณ > .<small>\ [ ]</small>“ 12415992 wikitext text/x-wiki OmegaChaikosth. ไชยโกษฐ์ Alpha. : *** ส" ฐ Chatchai : *** ศ" > ถ Janzen. : *** \การัน ณ่ ณ้ ณ๊ ณ๋ =_ ณ > .<small>\ [ ]</small> qf3019z5abvodykg8crmh33nq1uicsn 0 872622 12416000 2024-11-18T17:15:40Z Протогер 252193 Нова страница: „{{Личност|общественик}} '''Петър Д. Лъжев''' е български просветен деец от [[Южна Македония]]. == Биография== Петър Лъжев е роден в южномакедонския български град [[Воден]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Негов брат е възрожденеца Георги Лъжев|Геор...“ 12416000 wikitext text/x-wiki {{Личност|общественик}} '''Петър Д. Лъжев''' е български просветен деец от [[Южна Македония]]. == Биография== Петър Лъжев е роден в южномакедонския български град [[Воден]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Негов брат е възрожденеца [[Георги Лъжев|Георги Д. Лъжев]]. Назначен е от [[Демирхисарска българска община|Демирхисарската българска община]] за учител във Валовища през учебната 1904/1905 година.<ref>{{Галчев|155}}</ref> Главният учител Стефан Иванов пише за него, че е достатъчно подготвен и съвестно си изпълнява задълженията.<ref>{{Галчев|156}}</ref> Преподава в [[Дойран]] в 1907/1908 и 1908/1909 година.<ref>{{cite book |title= Градъ Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). Второ издание на автора (с нѣкои допълнения, картини-изгледи на града и нотирани пѣсни |last=Янишлиевъ |first=Борисъ Д |year=1936 |publisher= Печатница „Съгласие“ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE%20%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf|page=78}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Лъжев, Петър}} [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени във Воден]] [[Категория:Български учители]] 426sz3jux6jefvdjo1b7kjv8ime19p9 12416001 12416000 2024-11-18T17:16:00Z Протогер 252193 /* Биография */ 12416001 wikitext text/x-wiki {{Личност|общественик}} '''Петър Д. Лъжев''' е български просветен деец от [[Южна Македония]]. == Биография== Петър Лъжев е роден в южномакедонския български град [[Воден]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Негов брат е възрожденеца [[Георги Лъжев|Георги Д. Лъжев]]. Назначен е от [[Демирхисарска българска община|Демирхисарската българска община]] за учител във [[Валовища]] през учебната 1904/1905 година.<ref>{{Галчев|155}}</ref> Главният учител Стефан Иванов пише за него, че е достатъчно подготвен и съвестно си изпълнява задълженията.<ref>{{Галчев|156}}</ref> Преподава в [[Дойран]] в 1907/1908 и 1908/1909 година.<ref>{{cite book |title= Градъ Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). Второ издание на автора (с нѣкои допълнения, картини-изгледи на града и нотирани пѣсни |last=Янишлиевъ |first=Борисъ Д |year=1936 |publisher= Печатница „Съгласие“ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE%20%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf|page=78}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Лъжев, Петър}} [[Категория:Български общественици от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Родени във Воден]] [[Категория:Български учители]] 0p2nhbbfzrq3v7hrxv4s8a8v4bhusub 0 872623 12416006 2024-11-18T17:17:29Z StanProg 7502 Нова страница: „{{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | вой...“ 12416006 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Петър Ганчев Пенчев''' е [[Българска армия|български]] политически [[офицер]] ([[генерал-майор]]), началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив (1965 – 72) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981). == Биография == Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. [[Върбен (област Пловдив)|Върбен]]. Основното образование завършва в родното си село, а средното в [[Национална търговска гимназия|Пловдивската търговска гимназия]], след което продължава образованието си във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. От октомври 1949 г. служи в [[Школа за запасни офицери|Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“]] в София, след което завършва 1^-ви випуск на Военно-политическото училище.<ref name="penchev">Пенчев, кратка биографична справка</ref> Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във [[Военната академия „Г. С. Раковски“]], която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.<ref name="penchev" /> През 1959 г. става началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното украшение на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г. когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.<ref name="penchev" /> Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004). == Награди == * [[Орден „Народна република България“]] – ІІ степен (1984). == Бележки == <references /> == Източници == * {{Cite book |last=Пенчев |first=Петър |title=Вярност за цял живот |year=2004 |publisher=Българско войнство |location=София}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Пенчев, Петър}} [[Категория:Генерал-майори от Народна Република България]] 7q0nase679wi1ok005avznka24b9m5k 12416017 12416006 2024-11-18T17:22:05Z StanProg 7502 дребни 12416017 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Петър Ганчев Пенчев''' е [[Българска армия|български]] политически [[офицер]] ([[генерал-майор]]), началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив (1965 – 1972) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981). == Биография == Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. [[Върбен (област Пловдив)|Върбен]]. Основното образование завършва в родното си село, а средното в [[Национална търговска гимназия|Пловдивската търговска гимназия]], след което продължава образованието си във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. От октомври 1949 г. служи в [[Школа за запасни офицери|Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“]] в София, след което завършва 1^-ви випуск на Военно-политическото училище.<ref name="penchev">Пенчев, кратка биографична справка</ref> Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във [[Военната академия „Г. С. Раковски“]], която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.<ref name="penchev" /> През 1959 г. става началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното украшение на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г. когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.<ref name="penchev" /> Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004). == Награди == * [[Орден „Народна република България“]] – ІІ степен (1984). == Бележки == <references /> == Източници == * {{Cite book |last=Пенчев |first=Петър |title=Вярност за цял живот |year=2004 |publisher=Българско войнство |location=София}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Пенчев, Петър}} [[Категория:Генерал-майори от Народна Република България]] n5yfctoetohe3hsnz7vzi0la71zh59y 12416033 12416017 2024-11-18T17:27:12Z StanProg 7502 Премахване на [[Категория:Генерал-майори от Народна Република България]]; Добавяне на [[Категория:Генерал-майори от НРБ]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416033 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Петър Ганчев Пенчев''' е [[Българска армия|български]] политически [[офицер]] ([[генерал-майор]]), началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив (1965 – 1972) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981). == Биография == Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. [[Върбен (област Пловдив)|Върбен]]. Основното образование завършва в родното си село, а средното в [[Национална търговска гимназия|Пловдивската търговска гимназия]], след което продължава образованието си във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. От октомври 1949 г. служи в [[Школа за запасни офицери|Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“]] в София, след което завършва 1^-ви випуск на Военно-политическото училище.<ref name="penchev">Пенчев, кратка биографична справка</ref> Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във [[Военната академия „Г. С. Раковски“]], която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.<ref name="penchev" /> През 1959 г. става началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното украшение на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г. когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.<ref name="penchev" /> Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004). == Награди == * [[Орден „Народна република България“]] – ІІ степен (1984). == Бележки == <references /> == Източници == * {{Cite book |last=Пенчев |first=Петър |title=Вярност за цял живот |year=2004 |publisher=Българско войнство |location=София}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Пенчев, Петър}} [[Категория:Генерал-майори от НРБ]] ngqu19bo6ktjziffzuk22j50ydgy6k7 12416054 12416033 2024-11-18T17:35:24Z Ilikeliljon 5077 /* Биография */ 12416054 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Петър Ганчев Пенчев''' е [[Българска армия|български]] политически [[офицер]] ([[генерал-майор]]), началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив (1965 – 1972) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981). == Биография == Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. [[Върбен (област Пловдив)|Върбен]]. Основното образование завършва в родното си село, а средното в [[Национална търговска гимназия|Пловдивската търговска гимназия]], след което продължава образованието си във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. От октомври 1949 г. служи в [[Школа за запасни офицери|Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“]] в София, след което завършва 1^-ви випуск на Военно-политическото училище.<ref name="penchev">Пенчев, кратка биографична справка</ref> Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във [[Военната академия „Г. С. Раковски“]], която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.<ref name="penchev" /> През 1959 г. става началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г. когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.<ref name="penchev" /> Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004). == Награди == * [[Орден „Народна република България“]] – ІІ степен (1984). == Бележки == <references /> == Източници == * {{Cite book |last=Пенчев |first=Петър |title=Вярност за цял живот |year=2004 |publisher=Българско войнство |location=София}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Пенчев, Петър}} [[Категория:Генерал-майори от НРБ]] eujutt8by5w44ri59tpvcefd4jh7l26 12416096 12416054 2024-11-18T17:49:38Z Carbonaro. 221440 пунктуация 12416096 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Петър Ганчев Пенчев''' е [[Българска армия|български]] политически [[офицер]] ([[генерал-майор]]), началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив (1965 – 1972) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981). == Биография == Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. [[Върбен (област Пловдив)|Върбен]]. Основното образование завършва в родното си село, а средното в [[Национална търговска гимназия|Пловдивската търговска гимназия]], след което продължава образованието си във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. От октомври 1949 г. служи в [[Школа за запасни офицери|Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“]] в София, след което завършва 1^-ви випуск на Военно-политическото училище.<ref name="penchev">Пенчев, кратка биографична справка</ref> Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във [[Военната академия „Г. С. Раковски“]], която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.<ref name="penchev" /> През 1959 г. става началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на Политотдела на Армията – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г., когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.<ref name="penchev" /> Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004). == Награди == * [[Орден „Народна република България“]] – ІІ степен (1984). == Бележки == <references /> == Източници == * {{Cite book |last=Пенчев |first=Петър |title=Вярност за цял живот |year=2004 |publisher=Българско войнство |location=София}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Пенчев, Петър}} [[Категория:Генерал-майори от НРБ]] jlevx7j9r5o8uvh6f61sioftnbwg12b 12416264 12416096 2024-11-18T20:41:08Z Ilikeliljon 5077 12416264 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Петър Ганчев Пенчев''' е [[Българска армия|български]] политически [[офицер]] ([[генерал-майор]]), началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на [[втора армия]] – Пловдив (1965 – 1972) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981). == Биография == Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. [[Върбен (област Пловдив)|Върбен]]. Основното образование завършва в родното си село, а средното в [[Национална търговска гимназия|Пловдивската търговска гимназия]], след което продължава образованието си във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. От октомври 1949 г. служи в [[Школа за запасни офицери|Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“]] в София, след което завършва 1^-ви випуск на Военно-политическото училище.<ref name="penchev">Пенчев, кратка биографична справка</ref> Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във [[Военната академия „Г. С. Раковски“]], която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.<ref name="penchev" /> През 1959 г. става началник на Политотдела на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на Политотдела на втора армия – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г., когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.<ref name="penchev" /> Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004). == Награди == * [[Орден „Народна република България“]] – ІІ степен (1984). == Бележки == <references /> == Източници == * {{Cite book |last=Пенчев |first=Петър |title=Вярност за цял живот |year=2004 |publisher=Българско войнство |location=София}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Пенчев, Петър}} [[Категория:Генерал-майори от НРБ]] 0kus7lk749yv8mqrwk1uw6sfiwgmgo6 12416289 12416264 2024-11-18T20:52:11Z Ilikeliljon 5077 допълване по източниците 12416289 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Петър Ганчев Пенчев''' е [[Българска армия|български]] политически [[офицер]] ([[генерал-майор]]), началник на политическия отдел на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на [[втора армия]] – Пловдив (1965 – 1972) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981). == Биография == Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. [[Върбен (област Пловдив)|Върбен]]. Основното образование завършва в родното си село, а средното в [[Национална търговска гимназия|Пловдивската търговска гимназия]], след което продължава образованието си във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. От октомври 1949 г. служи в [[Школа за запасни офицери|Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“]] в София, след което завършва 1^-ви випуск на Военно-политическото училище.<ref name="penchev">Пенчев, кратка биографична справка</ref> Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във [[Военната академия „Г. С. Раковски“]], която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.<ref name="penchev" /> През 1959 г. става началник на политическия отдел на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на политическия отдел на втора армия – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г., когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.<ref name="penchev" /><ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5089547&ilgid=10248169&aelgid=26869132 Решение № 756 на Секретариата на ЦК на БКП от 6 авг. 1982 г. за назначаване на ген. Петър Ганчев Пенчев за съветник в посолството на България в Будапеща, Унгария, на мястото на Петко Иванов Ферков.]</ref> До 1982 г. е член на Бюрото на ОК на БКП в Пловдив.<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5089547&ilgid=10248169&aelgid=26868104 Решение № 244 на Секретариата на ЦК на БКП от 17 март 1982 г. за избиране на ген.майор Панайот Костов Панайотов и полк. Запрян Атанасов Калудов за членове на Бюрото на ОК на БКП-Пловдив на мястото на ген. лейтенант Цоцо Николов Цоцов и ген.майор Петър Ганчев Пенчев.]</ref> Награждаван е с орден „Народна република България“ – II ст. (1984).<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5089547&ilgid=5107493&aelgid=27400014 Решение № 813 от 9 окт. 1984 г., докладна записка и характеристика за награждаване на ген.-майор Петър Ганчев Пенчев с орден "Народна република България" - ІІ степен.]</ref> Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004). == Награди == * [[Орден „Народна република България“]] – ІІ степен (1984). == Бележки == <references /> == Източници == * {{Cite book |last=Пенчев |first=Петър |title=Вярност за цял живот |year=2004 |publisher=Българско войнство |location=София}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Пенчев, Петър}} [[Категория:Генерал-майори от НРБ]] s2vm8ce8mqzll0g1pn8rbzl9rz7w2nf 12416290 12416289 2024-11-18T20:53:32Z Ilikeliljon 5077 + 4 категории, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416290 wikitext text/x-wiki {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Петър Ганчев Пенчев''' е [[Българска армия|български]] политически [[офицер]] ([[генерал-майор]]), началник на политическия отдел на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на [[втора армия]] – Пловдив (1965 – 1972) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981). == Биография == Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. [[Върбен (област Пловдив)|Върбен]]. Основното образование завършва в родното си село, а средното в [[Национална търговска гимназия|Пловдивската търговска гимназия]], след което продължава образованието си във [[Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. От октомври 1949 г. служи в [[Школа за запасни офицери|Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“]] в София, след което завършва 1^-ви випуск на Военно-политическото училище.<ref name="penchev">Пенчев, кратка биографична справка</ref> Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във [[Военната академия „Г. С. Раковски“]], която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.<ref name="penchev" /> През 1959 г. става началник на политическия отдел на [[11-а танкова бригада|11^-а танкова бригада]] в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на политическия отдел на втора армия – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г., когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.<ref name="penchev" /><ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5089547&ilgid=10248169&aelgid=26869132 Решение № 756 на Секретариата на ЦК на БКП от 6 авг. 1982 г. за назначаване на ген. Петър Ганчев Пенчев за съветник в посолството на България в Будапеща, Унгария, на мястото на Петко Иванов Ферков.]</ref> До 1982 г. е член на Бюрото на ОК на БКП в Пловдив.<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5089547&ilgid=10248169&aelgid=26868104 Решение № 244 на Секретариата на ЦК на БКП от 17 март 1982 г. за избиране на ген.майор Панайот Костов Панайотов и полк. Запрян Атанасов Калудов за членове на Бюрото на ОК на БКП-Пловдив на мястото на ген. лейтенант Цоцо Николов Цоцов и ген.майор Петър Ганчев Пенчев.]</ref> Награждаван е с орден „Народна република България“ – II ст. (1984).<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5089547&ilgid=5107493&aelgid=27400014 Решение № 813 от 9 окт. 1984 г., докладна записка и характеристика за награждаване на ген.-майор Петър Ганчев Пенчев с орден "Народна република България" - ІІ степен.]</ref> Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004). == Награди == * [[Орден „Народна република България“]] – ІІ степен (1984). == Бележки == <references /> == Източници == * {{Cite book |last=Пенчев |first=Петър |title=Вярност за цял живот |year=2004 |publisher=Българско войнство |location=София}} {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Пенчев, Петър}} [[Категория:Генерал-майори от НРБ]] [[Категория:Български политически офицери]] [[Категория:Български дипломати]] [[Категория:Български политици (1945 – 1989)]] [[Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен]] 7tukx94txoyjaqtgfizbpl7zejqgvnq 0 872624 12416040 2024-11-18T17:30:16Z Протогер 252193 Нова страница: „{{Личност|юрист}} '''Никола Икономов''' е български юрист от [[Южна Македония]]. == Биография == Никола Икономов е роден в [[неврокопско]]то село [[Каракьой]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. През 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото уч...“ 12416040 wikitext text/x-wiki {{Личност|юрист}} '''Никола Икономов''' е български юрист от [[Южна Македония]]. == Биография == Никола Икономов е роден в [[неврокопско]]то село [[Каракьой]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. През 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в [[Солун]],<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> след което практикува като адвокат.<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Икономов, Никола}} [[Категория:Хора от дем Неврокоп]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Български адвокати]] coe14j4kxi5fm22kgr0hnzjtzlkqwd6 12416078 12416040 2024-11-18T17:43:28Z Мико 4542 12416078 wikitext text/x-wiki {{Личност|юрист}} [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] '''Никола Икономов''' е български юрист и просветен деец от [[Южна Македония]].<ref name="178">{{Галчев|178}}</ref> == Биография == Никола Икономов е роден в [[неврокопско]]то село [[Каракьой]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Заавършва III гимназиален клас в Сяр, след което учи V и VI реален клас в 1894/1895 година и част от VII клас в Солунската българска мъжка гимназия. В средата на 1897 година се мести в Софийската мъжка гимназия, където се дипломира. От учебната 1900/1901 година преподава в Неврокоп.<ref name="179">{{Галчев|179}}</ref> През 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в [[Солун]],<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> след което практикува като адвокат.<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Икономов, Никола}} [[Категория:Хора от дем Неврокоп]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Български адвокати]] dgwhwj75m1k6p82b7q4m3dkfc1p363q 12416081 12416078 2024-11-18T17:43:44Z Мико 4542 12416081 wikitext text/x-wiki {{Личност|юрист}} [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] '''Никола Икономов''' е български юрист и просветен деец от [[Южна Македония]].<ref name="Галчев 178">{{Галчев|178}}</ref> == Биография == Никола Икономов е роден в [[неврокопско]]то село [[Каракьой]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Заавършва III гимназиален клас в Сяр, след което учи V и VI реален клас в 1894/1895 година и част от VII клас в Солунската българска мъжка гимназия. В средата на 1897 година се мести в Софийската мъжка гимназия, където се дипломира. От учебната 1900/1901 година преподава в Неврокоп.<ref name="Галчев 179">{{Галчев|179}}</ref> През 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в [[Солун]],<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> след което практикува като адвокат.<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Икономов, Никола}} [[Категория:Хора от дем Неврокоп]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Български адвокати]] jkyx4m58u1e12jar4zi4b5czmjleuwc 12416082 12416081 2024-11-18T17:44:20Z Мико 4542 12416082 wikitext text/x-wiki {{Личност|юрист}} [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] '''Никола Икономов''' е български юрист и просветен деец от [[Южна Македония]].<ref name="Галчев 178">{{Галчев|178}}</ref> == Биография == Никола Икономов е роден в [[неврокопско]]то село [[Каракьой]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Заавършва III гимназиален клас в Сяр, след което учи V и VI реален клас в 1894/1895 година и част от VII клас в Солунската българска мъжка гимназия. В средата на 1897 година се мести в Софийската мъжка гимназия, където се дипломира. От учебната 1897/1898 година преподава в Неврокоп.<ref name="Галчев 179">{{Галчев|179}}</ref> През 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в [[Солун]],<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> след което практикува като адвокат.<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Икономов, Никола}} [[Категория:Хора от дем Неврокоп]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Български адвокати]] jy7q0fra7fc6m9ptf9cw0mva4rm29g4 12416083 12416082 2024-11-18T17:44:39Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Български просветни дейци от Македония]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416083 wikitext text/x-wiki {{Личност|юрист}} [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] '''Никола Икономов''' е български юрист и просветен деец от [[Южна Македония]].<ref name="Галчев 178">{{Галчев|178}}</ref> == Биография == Никола Икономов е роден в [[неврокопско]]то село [[Каракьой]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Заавършва III гимназиален клас в Сяр, след което учи V и VI реален клас в 1894/1895 година и част от VII клас в Солунската българска мъжка гимназия. В средата на 1897 година се мести в Софийската мъжка гимназия, където се дипломира. От учебната 1897/1898 година преподава в Неврокоп.<ref name="Галчев 179">{{Галчев|179}}</ref> През 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в [[Солун]],<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> след което практикува като адвокат.<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Икономов, Никола}} [[Категория:Хора от дем Неврокоп]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Български адвокати]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] eknyx1fkkt22v8ftynvx9x6t8dr6ng7 12416084 12416083 2024-11-18T17:45:02Z Мико 4542 12416084 wikitext text/x-wiki {{Личност|юрист}} [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] '''Никола Икономов''' е български юрист и просветен деец от [[Южна Македония]].<ref name="Галчев 178">{{Галчев|178}}</ref> == Биография == Никола Икономов е роден в 1876 година в [[неврокопско]]то село [[Каракьой]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Заавършва III гимназиален клас в Сяр, след което учи V и VI реален клас в 1894/1895 година и част от VII клас в Солунската българска мъжка гимназия. В средата на 1897 година се мести в Софийската мъжка гимназия, където се дипломира. От учебната 1897/1898 година преподава в Неврокоп.<ref name="Галчев 179">{{Галчев|179}}</ref> През 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в [[Солун]],<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> след което практикува като адвокат.<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Икономов, Никола}} [[Категория:Хора от дем Неврокоп]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Български адвокати]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] 9ol7ollrfn6v14dy0vx2nerfhbrk81s 12416492 12416084 2024-11-19T04:53:53Z Мико 4542 Добавяне на [[Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] 12416492 wikitext text/x-wiki {{Личност|юрист}} [[Файл:Сведения за Никола Икономов, учител в Неврокоп в 1897-1898.jpg|мини|250п|Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година]] '''Никола Икономов''' е български юрист и просветен деец от [[Южна Македония]].<ref name="Галчев 178">{{Галчев|178}}</ref> == Биография == Никола Икономов е роден в 1876 година в [[неврокопско]]то село [[Каракьой]], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Заавършва III гимназиален клас в Сяр, след което учи V и VI реален клас в 1894/1895 година и част от VII клас в Солунската българска мъжка гимназия. В средата на 1897 година се мести в Софийската мъжка гимназия, където се дипломира. От учебната 1897/1898 година преподава в Неврокоп.<ref name="Галчев 179">{{Галчев|179}}</ref> През 1907 година влиза с изпит в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в [[Солун]],<ref name=":267">{{Константинова|267}}</ref> след което практикува като адвокат.<ref name="Македонците 62">{{Македонците|62}}</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Икономов, Никола}} [[Категория:Хора от дем Неврокоп]] [[Категория:Български юристи от Македония]] [[Категория:Български адвокати]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия]] 5uxacibdw2xer43pxjeh3r0owrq2htl 14 872625 12416049 2024-11-18T17:34:03Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Сливен]] [[Категория:Средни училища в Сливен]]“ 12416049 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Сливен]] [[Категория:Средни училища в Сливен]] 2vbm5h9ecu269i83u00jjexckyk5m7v 14 872626 12416070 2024-11-18T17:40:55Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Търговище]] [[Категория:Средни училища в Търговище]]“ 12416070 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Търговище]] [[Категория:Средни училища в Търговище]] bul5xehv4io7u0s6pr3zpdqul44m4lc 14 872627 12416090 2024-11-18T17:47:41Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Търговище]] [[Категория:Гимназии в Търговище]]“ 12416090 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Търговище]] [[Категория:Гимназии в Търговище]] q8wx8mznsc9j4yaluggg3lk3w1yg39r 0 872628 12416101 2024-11-18T17:51:40Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Личност | име = Кристина Топалова | категория = актьор | описание = българска актриса и певица | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]]<br>[[певица]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2012 г. | театрални наг...“ 12416101 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кристина Топалова | категория = актьор | описание = българска актриса и певица | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]]<br>[[певица]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2012 г. | театрални награди = 1 }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Кристина Асенова Топалова'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/interviu/kristina-topalova-izgriavashtoto-slynce-na-bylgarskiia-teatyr-2138014|заглавие=Кристина Топалова - изгряващото слънце на българския театър|автор=Милева, Александра|издател=dariknews.bg|дата=19 декември 2018|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref><ref name="smartcast">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://urbn.dir.bg/matine/aktrisata-kristina-topalova-keya-vseki-chovek-mozhe-da-e-artist-ako-e-veren-na-sebe-si|заглавие=Актрисата Кристина Топалова-KEYA: Всеки човек може да е артист, ако е верен на себе си|издател=dariknews.bg|автор=Димитрова, Криси|дата=2 май 2024|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> е [[Българи|българска]] [[актриса]] и [[певица]], известна с участието си в единадесетия сезон на музикалното риалити „[[Гласът на България]]“. == Биография == Топалова е родена на 3 февруари 1994 г. в град [[Кърджали]], [[Република България]]. През 2018 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Румен Рачев, а през ноември 2024 г. завършва магистратура в [[Национална музикална академия|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] със специалност Поп и джаз пеене.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.smartcast.bg/bg/aktori-voice-over/kristina-topalova|заглавие=Профил на актрисата Кристина Топалова в сайта на Смарт Каст|издател=smartcast.bg|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> На 5 септември 2018 г. играе е моноспектакъла „Сексът - начин на употреба“ на режисьора [[Николай Волев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/mlada-aktrisa-igrae-27-roli-v-novija-spektakal-na-nikolaj-volev.html|заглавие=Млада актриса играе 27 роли в новия спектакъл на Николай Волев|цитат=Премиерата на „Сексът - начин на употреба“ ще се състои на 5 ноември|издател=btvnovinite.bg|дата=27 октомври 2018|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/kristina-topalova-nikolaj-volev-me-karashe-da-se-chuvstvam-po-opitna-ot-nego.html|заглавие=Кристина Топалова: Николай Волев ме караше да се чувствам по-опитна от него|цитат=Искам Кристина Топалова да бъде моето голямо откритие, казва режисьорът Николай Волев|издател=18 януари 2019|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> През септември 2024 г. става популярна с участието си в единадесетия сезон на музикалното риалити „[[Гласът на България]]“ по [[bTV]], където влиза в отбора на [[Дара (певица)|Дара]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/tja-obarna-5-stola-v-glasat-na-balgarija.html|заглавие=Тя обърна 5 стола в „Гласът на България“!|издател=btv.bg|дата=23 септември 2024|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> Тя изпълнява песните „It Is Oh So Quiet“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/glasat-na-bulgaria/video/kristina-topalova-it-is-oh-so-quiet.html|заглавие=Кристина Топалова – It Is Oh So Quiet|издател=glasat.btv.bg|дата=22 септември 2024|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> и „Онзи“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/glasat-na-bulgaria/video/kristina-topalova-onzi.html|заглавие=Кристина Топалова – Онзи|издател=glasat.btv.bg|дата=18 ноември 2024}}</ref> == Филмография == * „[[Smart Коледа]]“ (2018) * „София вкъщи“ (2023) – Лили === Роли в дублажа === # „[[Барбароните (сериал)|Барбароните]]“ – Барбалала, 2024 # „[[Горските мечоци: Пазителите]]“ – Други гласове, 2024 # „[[Камък, ножица, хартия (сериал)|Камък, ножица, хартия]]“ – Ейда Ловлейс, 2024 # „[[Лешникотрошачката и четирите кралства]]“ – Други гласове, 2018 # „[[Моето шантаво семейство]]“ – Бети Флууд, 2024 # „[[Монстър Хай: Филмът]]“ – Клео, 2023 # „[[Монстър Хай 2]]“ – Клео, 2024 # „[[Рагтайм]]“ – Кади Уърт, 2019 # „[[Училището на магическите животни 2]]“ – Анна-Лена, 2024 == Награди == * 2018 – награда за поддържаща роля от 14-ото издание на зимния театрален фестивал „Сцена, палитра, слово“ в град Пловдив за ролята на Люся от спектакъла „Женска логика“ на Драматично-кукления театър „Константин Величков“, град [[Пазарджик]] на режисьора Владимир Петков<ref name="smartcast"/> == Източници == <references/> {{СОРТКАТ:Топалова, Кристина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] qljtrn2xxpb9tt54fzpi3eynfo5b0hr 12416107 12416101 2024-11-18T17:52:47Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Източници */ 12416107 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кристина Топалова | категория = актьор | описание = българска актриса и певица | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]]<br>[[певица]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2012 г. | театрални награди = 1 }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Кристина Асенова Топалова'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/interviu/kristina-topalova-izgriavashtoto-slynce-na-bylgarskiia-teatyr-2138014|заглавие=Кристина Топалова - изгряващото слънце на българския театър|автор=Милева, Александра|издател=dariknews.bg|дата=19 декември 2018|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref><ref name="smartcast">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://urbn.dir.bg/matine/aktrisata-kristina-topalova-keya-vseki-chovek-mozhe-da-e-artist-ako-e-veren-na-sebe-si|заглавие=Актрисата Кристина Топалова-KEYA: Всеки човек може да е артист, ако е верен на себе си|издател=dariknews.bg|автор=Димитрова, Криси|дата=2 май 2024|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> е [[Българи|българска]] [[актриса]] и [[певица]], известна с участието си в единадесетия сезон на музикалното риалити „[[Гласът на България]]“. == Биография == Топалова е родена на 3 февруари 1994 г. в град [[Кърджали]], [[Република България]]. През 2018 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Румен Рачев, а през ноември 2024 г. завършва магистратура в [[Национална музикална академия|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] със специалност Поп и джаз пеене.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.smartcast.bg/bg/aktori-voice-over/kristina-topalova|заглавие=Профил на актрисата Кристина Топалова в сайта на Смарт Каст|издател=smartcast.bg|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> На 5 септември 2018 г. играе е моноспектакъла „Сексът - начин на употреба“ на режисьора [[Николай Волев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/mlada-aktrisa-igrae-27-roli-v-novija-spektakal-na-nikolaj-volev.html|заглавие=Млада актриса играе 27 роли в новия спектакъл на Николай Волев|цитат=Премиерата на „Сексът - начин на употреба“ ще се състои на 5 ноември|издател=btvnovinite.bg|дата=27 октомври 2018|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/kristina-topalova-nikolaj-volev-me-karashe-da-se-chuvstvam-po-opitna-ot-nego.html|заглавие=Кристина Топалова: Николай Волев ме караше да се чувствам по-опитна от него|цитат=Искам Кристина Топалова да бъде моето голямо откритие, казва режисьорът Николай Волев|издател=18 януари 2019|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> През септември 2024 г. става популярна с участието си в единадесетия сезон на музикалното риалити „[[Гласът на България]]“ по [[bTV]], където влиза в отбора на [[Дара (певица)|Дара]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/tja-obarna-5-stola-v-glasat-na-balgarija.html|заглавие=Тя обърна 5 стола в „Гласът на България“!|издател=btv.bg|дата=23 септември 2024|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> Тя изпълнява песните „It Is Oh So Quiet“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/glasat-na-bulgaria/video/kristina-topalova-it-is-oh-so-quiet.html|заглавие=Кристина Топалова – It Is Oh So Quiet|издател=glasat.btv.bg|дата=22 септември 2024|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> и „Онзи“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/glasat-na-bulgaria/video/kristina-topalova-onzi.html|заглавие=Кристина Топалова – Онзи|издател=glasat.btv.bg|дата=18 ноември 2024}}</ref> == Филмография == * „[[Smart Коледа]]“ (2018) * „София вкъщи“ (2023) – Лили === Роли в дублажа === # „[[Барбароните (сериал)|Барбароните]]“ – Барбалала, 2024 # „[[Горските мечоци: Пазителите]]“ – Други гласове, 2024 # „[[Камък, ножица, хартия (сериал)|Камък, ножица, хартия]]“ – Ейда Ловлейс, 2024 # „[[Лешникотрошачката и четирите кралства]]“ – Други гласове, 2018 # „[[Моето шантаво семейство]]“ – Бети Флууд, 2024 # „[[Монстър Хай: Филмът]]“ – Клео, 2023 # „[[Монстър Хай 2]]“ – Клео, 2024 # „[[Рагтайм]]“ – Кади Уърт, 2019 # „[[Училището на магическите животни 2]]“ – Анна-Лена, 2024 == Награди == * 2018 – награда за поддържаща роля от 14-ото издание на зимния театрален фестивал „Сцена, палитра, слово“ в град Пловдив за ролята на Люся от спектакъла „Женска логика“ на Драматично-кукления театър „Константин Величков“, град [[Пазарджик]] на режисьора Владимир Петков<ref name="smartcast"/> == Източници == <references/> {{мъниче|актьор|музикант}} {{СОРТКАТ:Топалова, Кристина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] 7rzhje86vxjsblpufatzmnrs3mruk3k 12416112 12416107 2024-11-18T17:54:07Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Биография */ 12416112 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кристина Топалова | категория = актьор | описание = българска актриса и певица | националност = {{BG}} | работил = [[актриса]]<br>[[певица]] {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2012 г. | театрални награди = 1 }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Кристина Асенова Топалова'''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/interviu/kristina-topalova-izgriavashtoto-slynce-na-bylgarskiia-teatyr-2138014|заглавие=Кристина Топалова - изгряващото слънце на българския театър|автор=Милева, Александра|издател=dariknews.bg|дата=19 декември 2018|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref><ref name="smartcast">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://urbn.dir.bg/matine/aktrisata-kristina-topalova-keya-vseki-chovek-mozhe-da-e-artist-ako-e-veren-na-sebe-si|заглавие=Актрисата Кристина Топалова-KEYA: Всеки човек може да е артист, ако е верен на себе си|издател=dariknews.bg|автор=Димитрова, Криси|дата=2 май 2024|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> е [[Българи|българска]] [[актриса]] и [[певица]], известна с участието си в единадесетия сезон на музикалното риалити „[[Гласът на България]]“. == Биография == Топалова е родена на 3 февруари 1994 г. в град [[Кърджали]], [[Република България]]. През 2018 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Румен Рачев, а през ноември 2024 г. завършва магистратура в [[Национална музикална академия|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] със специалност Поп и джаз пеене.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.smartcast.bg/bg/aktori-voice-over/kristina-topalova|заглавие=Профил на актрисата Кристина Топалова в сайта на Смарт Каст|издател=smartcast.bg|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> На 5 септември 2018 г. играе е моноспектакъла „Сексът - начин на употреба“ на режисьора [[Николай Волев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/mlada-aktrisa-igrae-27-roli-v-novija-spektakal-na-nikolaj-volev.html|заглавие=Млада актриса играе 27 роли в новия спектакъл на Николай Волев|цитат=Премиерата на „Сексът - начин на употреба“ ще се състои на 5 ноември|издател=btvnovinite.bg|дата=27 октомври 2018|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/kristina-topalova-nikolaj-volev-me-karashe-da-se-chuvstvam-po-opitna-ot-nego.html|заглавие=Кристина Топалова: Николай Волев ме караше да се чувствам по-опитна от него|цитат=Искам Кристина Топалова да бъде моето голямо откритие, казва режисьорът Николай Волев|издател=18 януари 2019|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> През септември 2024 г. става популярна с участието си в единадесетия сезон на музикалното риалити „[[Гласът на България]]“ по [[bTV]], където влиза в отбора на [[Дара (певица)|Дара]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/tja-obarna-5-stola-v-glasat-na-balgarija.html|заглавие=Тя обърна 5 стола в „Гласът на България“!|издател=btv.bg|дата=23 септември 2024|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> Тя изпълнява песните „It Is Oh So Quiet“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/glasat-na-bulgaria/video/kristina-topalova-it-is-oh-so-quiet.html|заглавие=Кристина Топалова – It Is Oh So Quiet|издател=glasat.btv.bg|дата=22 септември 2024|достъп_дата=18 ноември 2024}}</ref> и „Онзи“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/glasat-na-bulgaria/video/kristina-topalova-onzi.html|заглавие=Кристина Топалова – Онзи|издател=glasat.btv.bg|дата=18 ноември 2024}}</ref> === Кариера на озвучаваща актриса === Топалова се занимава с дублаж на филми и сериали през 2018 г. Първият филм е „[[Лешникотрошачката и четирите кралства]]“ в [[Доли Медия Студио]]. От 2021 г. активно дублира за [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]]. == Филмография == * „[[Smart Коледа]]“ (2018) * „София вкъщи“ (2023) – Лили === Роли в дублажа === # „[[Барбароните (сериал)|Барбароните]]“ – Барбалала, 2024 # „[[Горските мечоци: Пазителите]]“ – Други гласове, 2024 # „[[Камък, ножица, хартия (сериал)|Камък, ножица, хартия]]“ – Ейда Ловлейс, 2024 # „[[Лешникотрошачката и четирите кралства]]“ – Други гласове, 2018 # „[[Моето шантаво семейство]]“ – Бети Флууд, 2024 # „[[Монстър Хай: Филмът]]“ – Клео, 2023 # „[[Монстър Хай 2]]“ – Клео, 2024 # „[[Рагтайм]]“ – Кади Уърт, 2019 # „[[Училището на магическите животни 2]]“ – Анна-Лена, 2024 == Награди == * 2018 – награда за поддържаща роля от 14-ото издание на зимния театрален фестивал „Сцена, палитра, слово“ в град Пловдив за ролята на Люся от спектакъла „Женска логика“ на Драматично-кукления театър „Константин Величков“, град [[Пазарджик]] на режисьора Владимир Петков<ref name="smartcast"/> == Източници == <references/> {{мъниче|актьор|музикант}} {{СОРТКАТ:Топалова, Кристина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български певици]] [[Категория:Участници в български риалити формати]] 7blkksaux5qo1dwh7facy1inp25gpcg 3 872629 12416111 2024-11-18T17:53:53Z Tres Libras 352493 изпращане на предупреждение (ниво 1) 12416111 wikitext text/x-wiki == Ноември 2024 == [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, например тази в страницата „[[:Земеделие]]“, не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]]. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря.<!-- Шаблон:П-вандал1 --> [[Потребител:Tres Libras|Tres Libras]] ([[Потребител беседа:Tres Libras|беседа]]) 17:53, 18 ноември 2024 (UTC) 8k4izmykf994ntix3o0b0ovei1k2izm 0 872630 12416119 2024-11-18T18:00:39Z Nk 399 Пренасочване към [[Обикновен повет]] 12416119 wikitext text/x-wiki #виж [[Обикновен повет]] ged9go64m8hq1kromzoud75uzmq91yk 14 872631 12416120 2024-11-18T18:02:46Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Русе]] [[Категория:Средни училища в Русе]]“ 12416120 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Русе]] [[Категория:Средни училища в Русе]] cyz4dodfozok6qws15anmsohryt2nmy 10 872632 12416127 2024-11-18T18:05:51Z Мико 4542 Нова страница: „{{familytree/start|style=margin: 0 auto;font-size:100%}} {{familytree| | | | | | | | | | | | |par1| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |par1=Поп<br> Филип Бележков}} {{familytree| | | | | | | | | | | |,|-|^|-|.| | | | | |}} {{familytree| | | | | | | | | | |par1| |par2| |par3| |par1=[[Михаил Попфилипов]]{{Br}} (1835– 1910)|par2=[[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]]|par3=Благой Бе...“ 12416127 wikitext text/x-wiki {{familytree/start|style=margin: 0 auto;font-size:100%}} {{familytree| | | | | | | | | | | | |par1| | | | | | | | | | | | | | | | | | | |par1=Поп<br> Филип Бележков}} {{familytree| | | | | | | | | | | |,|-|^|-|.| | | | | |}} {{familytree| | | | | | | | | | |par1| |par2| |par3| |par1=[[Михаил Попфилипов]]{{Br}} (1835– 1910)|par2=[[Иван Бележков (свещеник)|Иван Бележков]]|par3=Благой Бележков}} {{familytree| | | | | | | | | | | |!| | | | | | | |!| |}} {{familytree| | | | | | | | | | |par1| | | | | |par2| | | | | | | |par1=[[Иван Бележков]]{{Br}} (1866 – 1944)|par2=[[Никола Бележков]]{{Br}} (около 1865 – ?)}} {{familytree/end}}<noinclude> [[Категория:Родословни дървета на български родове от Македония|Бележкови]] [[Категория:Генеалогични шаблони|{{PAGENAME}}]] </noinclude> 3le6549gs3xvl6bftor5vmdo7k4gshg 0 872633 12416133 2024-11-18T18:10:44Z Мико 4542 Нова страница: „{{Личност|учител}} '''Иван Попфилипов Бележков''' ({{стар|Иванъ попъ Филиповъ Бележковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и духовник от Българското възраждане. == Биография == Роден е в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Про...“ 12416133 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Иван Попфилипов Бележков''' ({{стар|Иванъ попъ Филиповъ Бележковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и духовник от Българското възраждане. == Биография == Роден е в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година. Негов брат е учителят [[Михаил Попфилипов]].<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> Бележков учителства през 50-те и 60-те години в [[Белица]] и [[Стара Кресна|Кресна]]. След 1874 година става свещеник.<ref>{{Галчев|180}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Иван}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] 0kfc7l8e4qo00lnrz2n7ebiq7rprfjm 12416285 12416133 2024-11-18T20:48:59Z Мико 4542 12416285 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Иван Попфилипов Бележков''' ({{стар|Иванъ попъ Филиповъ Бѣлѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и духовник от Българското възраждане. == Биография == Роден е в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя. Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година. Негов брат е учителят [[Михаил Попфилипов]].<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> Бележков учителства през 50-те и 60-те години в [[Белица]] и [[Стара Кресна|Кресна]]. След 1874 година става свещеник.<ref>{{Галчев|180}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Иван}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] gglrjz6vbqoxkcreidrklnbcb029wfe 12416515 12416285 2024-11-19T06:46:24Z 213.222.32.214 /* Биография */ 12416515 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Иван Попфилипов Бележков''' ({{стар|Иванъ попъ Филиповъ Бѣлѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и духовник от Българското възраждане. == Биография == Роден е в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя.<ref>{{Галчев|180}}</ref> Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година. Негов брат е учителят [[Михаил Попфилипов]]. Бележков учителства през 50-те и 60-те години в Ицточна Македония - в [[Баня (Област Благоевград)|Баня]] (около 1850 – 1860), [[Белица]] (1873) и [[Стара Кресна|Кресна]] (1874). След 1877 година става свещеник.<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Иван}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] aqgv49by32y2p25q6l9kuuy3yzdr6q4 12416516 12416515 2024-11-19T06:47:09Z 213.222.32.214 12416516 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Иван Попфилипов Бележков''' ({{стар|Иванъ попъ Филиповъ Бѣлѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и духовник от Българското възраждане. == Биография == Роден е в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя.<ref>{{Галчев|180}}</ref> Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година. Негов брат е учителят [[Михаил Попфилипов]]. Бележков учителства през 50-те и 60-те години в Ицточна Македония - в [[Баня (Област Благоевград)|Баня]] (около 1850 – 1860), [[Белица]] (1873) и [[Стара Кресна|Кресна]] (1874). След 1877 година става свещеник.<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Иван}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] [[Категория:Родени в Годлево]] svlv6ajn7fbrln1zcjthd0lpj1mvmu4 12416525 12416516 2024-11-19T06:52:21Z 213.222.32.214 12416525 wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Иван Попфилипов Бележков''' ({{стар|Иванъ попъ Филиповъ Бѣлѣжковъ}}) е [[българи|български]] просветен деец и духовник от Българското възраждане. == Биография == Роден е в разложкото село [[Годлево]], което тогава е в Османската империя.<ref>{{Галчев|180}}</ref> Произхожда от известния в селото род Бележкови. Баща му поп Филип Бележков умира през 1838 година. Негов брат е учителят [[Михаил Попфилипов]]. Бележков учителства през 50-те и 60-те години в Ицточна Македония - в [[Баня (Област Благоевград)|Баня]] (около 1850 – 1860), [[Белица]] (1873) и [[Стара Кресна|Кресна]] (1874). След 1877 година става свещеник.<ref name="Възрожденска интелигенция">{{Възрожденска интелигенция|60}}</ref> == Родословие == {{Бележкови}} == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Попфилипов, Иван}} [[Категория:Български духовници от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Родени в Годлево]] crxh5p3jasxy5qijogozxd4qo1t7hl8 14 872634 12416141 2024-11-18T18:15:29Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Разград]] [[Категория:Средни училища в Разград]]“ 12416141 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Разград]] [[Категория:Средни училища в Разград]] t0xzfxfxuhard0x4vwpvl22afv2gj0u 14 872635 12416145 2024-11-18T18:18:43Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Разград]] [[Категория:Гимназии в Разград]]“ 12416145 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Разград]] [[Категория:Гимназии в Разград]] 1hbvrb69thue0uk3znu7wqhhypjgodu 14 872636 12416159 2024-11-18T18:31:27Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Попово]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Попово]] [[Категория:Образование в Попово]]“ 12416159 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Попово]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Попово]] [[Категория:Образование в Попово]] fm7pjbanqua9c2jd4s58udu595ehr12 0 872638 12416175 2024-11-18T18:38:55Z Funnytu 88100 Нова страница: „{{Книга | име = Тримата Жокери | име в оригинал = Batman: Three Jokers | корица = | корица-текст = | други-имена = | език = [[английски език|английски]] | автор = Джеф Джонс | илюстратор = Джейсън Фабок<br>Брад Андерсън | издадена-време = | из...“ 12416175 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Тримата Жокери | име в оригинал = Batman: Three Jokers | корица = | корица-текст = | други-имена = | език = [[английски език|английски]] | автор = Джеф Джонс | илюстратор = Джейсън Фабок<br>Брад Андерсън | издадена-време = | издадена-година = 2020 | издадена-държава = | създаден-година = | създаден-държава = [[САЩ]] | издателство = ''[[Ди Си Комикс]]'' | жанр = [[комикс]] | жанрове = | вид = | публикувано в = | произведения = | страници = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = ''[[Студио Арт Лайн|Артлайн Студиос]]'' | преводач = Здравко Генов | ISBN = | бележки = | общомедия = }} '''„Тримата Жокери“''' ({{lang|en|Batman: Three Jokers}}) е американски лимитиран [[комикс]], състоящ се от три броя, издаден през 2020 г. от ''[[Ди Си Комикс]]''. Смята се за духовен наследник на ''[[Батман: Убийствената шега]]''. Историята е написана от Джеф Джонс и илюстрирана от Джейсън Фабок и Брад Андерсън. В ''Тримата Жокери'' [[Батман]], [[Батгърл]] и Джейсън Тод следват [[Жокера]], който, изглежда, са трима различни мъже. Сюжетът на ''Тримата Жокери'' е публикуван под марката Ди Си Блек Лейбъл, импринт на Ди Си Комикс, позволяващ на писателите да представят уникални възприятия за героите на Ди Си за зряла аудитория. == Сюжет == Батман разследва няколко престъпления, извършени по едно и също време от Жокера. Това може да се свързва с възможността да има повече от един Жокер, действащ в [[Готъм (комикси)|Готъм Сити]].<ref>{{cite web |url=https://www.newsarama.com/40935-3-jokers-lands-at-black-label-but-is-in-dcu-continuity.html |title=3 JOKERS Lands at BLACK LABEL - But is In DCU Continuity |last=Arrant |first=Chris |date=July 19, 2018 |website=Newsarama|publisher=Purch Group}}</ref> Тримата Жокери са посочени така: * '''''Престъпникът''''', прагматичният, философски, изненадващо сериозен Жокер от Златния век, който е най-методичният от триото и първоначално е сочен за техен лидер. Твърдейки, че смехът всъщност го боли, личността и поведението му напомнят за най-ранните изяви на Жокера в комиксите. Крайният му план е да превърне Джо Чил в „по-добър Жокер“, достоен да бъде главният враг на Батман, като се има предвид, че актът на Чил да убие родителите на Брус Уейн причини най-много болка в живота на Батман. * '''''Клоунът''''', колоритният, шантав майтапчия Жокер от Сребърната ера, който е най-анархистичният от триото. Смята се, че той е Жокера, отговорен за пребиването и убийството на Джейсън Тод. Той има помощник на име Гагсуърт А. Гагсуърт използва сложни шеги в своите престъпления с простата цел да предизвика хаос. * '''''Комедиантът''''', поквареният, луд, садистичен психопат Жокер от Бронзовата и съвременната епоха, който е най-хитрият и зъл от триото. Той е Жокера, който застреля и парализира Барбара Гордън в ''Батман: Убийствената шега''. Зад изкривеното си чувство за хумор и зловеща усмивка, той е злонамерено чудовище, което изпитва само злоба към това, което вижда като жесток, непоправим свят. Смята се, че той е оригиналният Жокер и организира серия от събития, които му позволяват да замени Джо Чил като най-голямата болка на Батман. == В България == Комиксът е издаден в България през 2024 г. от ''[[Студио Арт Лайн|Артлайн Студиос]]'' в превод на Здравко Генов, като част от изданието ''Жокера: Омнибус'', съдържащ още четири истории.<ref>[https://artline-store.net/zhokera-omnibus.html Жокера:Омнибус в сайта на Артлайн Студиос.]</ref> == Източници == <references/> [[Категория:ДиСи Комикс]] [[Категория:Батман]] [[Категория:Графични романи за Батман]] [[Категория:Комикси]] nsnfzjx975iyc98jqabz9wug9krszmf 12416490 12416175 2024-11-19T04:49:50Z Carbonaro. 221440 фирми 12416490 wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Тримата Жокери | име в оригинал = Batman: Three Jokers | корица = | корица-текст = | други-имена = | език = [[английски език|английски]] | автор = Джеф Джонс | илюстратор = Джейсън Фабок<br>Брад Андерсън | издадена-време = | издадена-година = 2020 | издадена-държава = | създаден-година = | създаден-държава = [[САЩ]] | издателство = ''[[Ди Си Комикс]]'' | жанр = [[комикс]] | жанрове = | вид = | публикувано в = | произведения = | страници = | поредица = | предходна = | следваща = | издателство БГ = ''[[Студио Арт Лайн|Артлайн Студиос]]'' | преводач = Здравко Генов | ISBN = | бележки = | общомедия = }} '''„Тримата Жокери“''' ({{lang|en|Batman: Three Jokers}}) е американски лимитиран [[комикс]], състоящ се от три броя, издаден през 2020 г. от ''[[Ди Си Комикс]]''. Смята се за духовен наследник на ''[[Батман: Убийствената шега]]''. Историята е написана от Джеф Джонс и илюстрирана от Джейсън Фабок и Брад Андерсън. В ''Тримата Жокери'' [[Батман]], [[Батгърл]] и Джейсън Тод следват [[Жокера]], който, изглежда, са трима различни мъже. Сюжетът на ''Тримата Жокери'' е публикуван под марката ''Ди Си Блек Лейбъл'', импринт на ''Ди Си Комикс'', позволяващ на писателите да представят уникални възприятия за героите на Ди Си за зряла аудитория. == Сюжет == Батман разследва няколко престъпления, извършени по едно и също време от Жокера. Това може да се свързва с възможността да има повече от един Жокер, действащ в [[Готъм (комикси)|Готъм Сити]].<ref>{{cite web |url=https://www.newsarama.com/40935-3-jokers-lands-at-black-label-but-is-in-dcu-continuity.html |title=3 JOKERS Lands at BLACK LABEL - But is In DCU Continuity |last=Arrant |first=Chris |date=July 19, 2018 |website=Newsarama|publisher=Purch Group}}</ref> Тримата Жокери са посочени така: * '''''Престъпникът''''', прагматичният, философски, изненадващо сериозен Жокер от Златния век, който е най-методичният от триото и първоначално е сочен за техен лидер. Твърдейки, че смехът всъщност го боли, личността и поведението му напомнят за най-ранните изяви на Жокера в комиксите. Крайният му план е да превърне Джо Чил в „по-добър Жокер“, достоен да бъде главният враг на Батман, като се има предвид, че актът на Чил да убие родителите на Брус Уейн причини най-много болка в живота на Батман. * '''''Клоунът''''', колоритният, шантав майтапчия Жокер от Сребърната ера, който е най-анархистичният от триото. Смята се, че той е Жокера, отговорен за пребиването и убийството на Джейсън Тод. Той има помощник на име Гагсуърт А. Гагсуърт използва сложни шеги в своите престъпления с простата цел да предизвика хаос. * '''''Комедиантът''''', поквареният, луд, садистичен психопат Жокер от Бронзовата и съвременната епоха, който е най-хитрият и зъл от триото. Той е Жокера, който застреля и парализира Барбара Гордън в ''Батман: Убийствената шега''. Зад изкривеното си чувство за хумор и зловеща усмивка, той е злонамерено чудовище, което изпитва само злоба към това, което вижда като жесток, непоправим свят. Смята се, че той е оригиналният Жокер и организира серия от събития, които му позволяват да замени Джо Чил като най-голямата болка на Батман. == В България == Комиксът е издаден в България през 2024 г. от ''[[Студио Арт Лайн|Артлайн Студиос]]'' в превод на Здравко Генов, като част от изданието ''Жокера: Омнибус'', съдържащ още четири истории.<ref>[https://artline-store.net/zhokera-omnibus.html Жокера:Омнибус в сайта на Артлайн Студиос.]</ref> == Източници == <references/> [[Категория:ДиСи Комикс]] [[Категория:Батман]] [[Категория:Графични романи за Батман]] [[Категория:Комикси]] 8wjb7fn54wa3jfuys24l1qlhn15z8zo 14 872639 12416177 2024-11-18T18:41:31Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Пазарджик]] [[Категория:Средни училища в Пазарджик]]“ 12416177 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Пазарджик]] [[Категория:Средни училища в Пазарджик]] 1cbqjy36wrguk8wiqygba0f7jvx97hw 14 872640 12416182 2024-11-18T18:45:12Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Омуртаг]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Омуртаг]] [[Категория:Образование в Омуртаг]]“ 12416182 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Омуртаг]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Омуртаг]] [[Категория:Образование в Омуртаг]] j8wdwsf35l99m79lz0j53pliscu2wqj 14 872641 12416191 2024-11-18T18:57:16Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Монтана]] [[Категория:Средни училища в Монтана]]“ 12416191 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Монтана]] [[Категория:Средни училища в Монтана]] o626vmk8suwr33uhub57ni5k3k5u94t 14 872642 12416197 2024-11-18T19:02:31Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Ловеч]] [[Категория:Средни училища в Ловеч]]“ 12416197 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Ловеч]] [[Категория:Средни училища в Ловеч]] oryturjmrym71hx0pfm6m04n375rggs 0 872643 12416204 2024-11-18T19:11:48Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[Професионалната гимназия по жп транспорт „Христо Смирненски“ (Карлово)]]“ като „[[Професионална гимназия по железопътен транспорт „Христо Смирненски“ (Карлово)]]“ 12416204 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Професионална гимназия по железопътен транспорт „Христо Смирненски“ (Карлово)]] 33cpl2xgbsxsnxv6sjuks2bm3tyrdc6 0 872644 12416215 2024-11-18T19:25:34Z Elkost 8375 Elkost премести страницата [[ПГМСС „Никола Златарски“]] като [[Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „Никола Златарски“]] (върху пренасочване) 12416215 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „Никола Златарски“]] 74h8sd4grrlnobjpgdml4v4pwlxfv6w 0 872646 12416237 2024-11-18T19:59:03Z Калина Мирославова 345226 Създаване 12416237 wikitext text/x-wiki Михаил Сотиров е български математик, известен с научната и преподавателската си дейност. Роден е на 19 ноември 1933 година в [[Ломница (област Перник)|село Ломница]], Трънско. Завършва Физико-математическия факултет на [[Софийски университет]], а след това работи като учител и директор на гимназията в [[Трън]]. От 1967 г. до пенсионирането си е инспектор по математика в Инспектората по образование в [[Перник]]. Сотиров е автор на много сборници и помагала по математика. В негова чест всяка година [[Основно училище]] “[[Иван Рилски]]” гр. Перник от 2013 насам организират състезания по математика 2-12 клас. През 2018 бе организирано честването на 85 годишнината му. rnu1mlru9d3k1uuojvt1xxnf0lfr615 12416545 12416237 2024-11-19T08:08:41Z Калина Мирославова 345226 12416545 wikitext text/x-wiki Михаил Сотиров е български математик, известен с научната и преподавателската си дейност. Роден е на 19 ноември 1933 година в [[Ломница (област Перник)|село Ломница]], Трънско. Завършва Физико-математическия факултет на [[Софийски университет]], а след това работи като учител и директор на гимназията в [[Трън]]. От 1967 г. до пенсионирането си е инспектор по математика в Инспектората по образование в [[Перник]]. Сотиров е автор на много сборници и помагала по математика. В негова чест всяка година [[Основно училище]] “[[Иван Рилски]]” гр. Перник от 2013 насам организират състезания по математика 2-12 клас. През 2018 бе организирано честването на 85-годишнината му. rd2rl37ozggb6ms0j8ivs2pm40ytmj1 14 872647 12416247 2024-11-18T20:11:30Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Образование в област Кюстендил|*]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кюстендил]] [[Категория:Основни училища в България|Кюстендил]]“ 12416247 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Образование в област Кюстендил|*]] [[Категория:Сгради и съоръжения в област Кюстендил]] [[Категория:Основни училища в България|Кюстендил]] g58qsputq80471u21e1sg8klgkez551 14 872648 12416258 2024-11-18T20:28:46Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Образование в България по град|Свиленград]] [[Категория:Образование в област Хасково|Свиленград]] [[Категория:Свиленград]]“ 12416258 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Образование в България по град|Свиленград]] [[Категория:Образование в област Хасково|Свиленград]] [[Категория:Свиленград]] d5bopq2jdraly8m9wszr3g7thmx771f 0 872649 12416270 2024-11-18T20:44:49Z Nikolai Boyanov 270141 Nikolai Boyanov премести страница „[[Боровинков сироп (сериал, Турция)]]“ като „[[Шербет от боровинки]]“: Официално заглавие на български 12416270 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Шербет от боровинки]] lyb8t2v8001ovwk4e0qrqvo8n6s6e1l 14 872650 12416276 2024-11-18T20:46:27Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Дупница]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Дупница]] [[Категория:Образование в Дупница]] [[Категория:Организации в Дупница]]“ 12416276 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Дупница]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Дупница]] [[Категория:Образование в Дупница]] [[Категория:Организации в Дупница]] ket2be3e0j9lwnnspakdserlumvqtt3 14 872651 12416291 2024-11-18T20:54:28Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Дупница]] [[Категория:Гимназии в Дупница]]“ 12416291 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Дупница]] [[Категория:Гимназии в Дупница]] sgn2hqlyerv1vyv2ziatftuu4rxzi64 14 872652 12416296 2024-11-18T20:57:26Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Родени в Мексико|Тихуана]] [[Категория:Хора от Тихуана]]“ 12416296 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Родени в Мексико|Тихуана]] [[Категория:Хора от Тихуана]] k4nbq6ywfajx00jta91oj026xcocsrx 14 872653 12416297 2024-11-18T20:59:26Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Тихуана]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Тихуана]]“ 12416297 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Тихуана]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Тихуана]] rp4ic4x15d339g2lar1enbpysq1d5eq 14 872654 12416300 2024-11-18T21:00:52Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Градове в Мексико]] [[Категория:Долна Калифорния]]“ 12416300 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Градове в Мексико]] [[Категория:Долна Калифорния]] fhbkasajkui3wb4ppicm54x65xnwm39 0 872655 12416302 2024-11-18T21:01:50Z Wikipiedia editor21 351252 Създадена чрез превод на страницата „[[:en:Special:Redirect/revision/1258227535|Rangelov]]“ 12416302 wikitext text/x-wiki '''Рангелов''' е българско фамилно име произлизащо от българското име Рангел. Известни хора с фамилията включват: * Богдан Рангелов (роден 1997г.), Сръбски футболист * Димитър Рангелов (роден 1983г.), Български футболост * Радослав Рангелов (роден 1985г.), Български футболист * Румен Рангелов (роден 1985г.), Български футболист [[Категория:Български фамилни имена]] 9rzvhwuqglb6pz8u9z2q5gzps0wd64t 14 872656 12416307 2024-11-18T21:07:28Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Добрич]] [[Категория:Средни училища в Добрич]]“ 12416307 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Добрич]] [[Категория:Средни училища в Добрич]] eto4rgww3rfbez5kcfgdk1nlyy346x1 14 872657 12416311 2024-11-18T21:08:18Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Пуебла]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Пуебла]]“ 12416311 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Пуебла]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Пуебла]] mc5zvwkg8k337w59rbnos3m3pvwyzky 14 872658 12416316 2024-11-18T21:10:28Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Добрич]] [[Категория:Гимназии в Добрич]]“ 12416316 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Добрич]] [[Категория:Гимназии в Добрич]] 5wxh54mb0zese0y26zn45tanadnlg50 0 872659 12416324 2024-11-18T21:14:32Z Elkost 8375 Elkost премести страница „[[ПГЛПИ "Атанас Буров"]]“ като „[[Професионална гимназия по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“]]“ 12416324 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Професионална гимназия по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“]] h9al6l38zbahi82v2gkq86jp2d7xupu 14 872660 12416328 2024-11-18T21:19:35Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Горна Оряховица]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Горна Оряховица]] [[Категория:Образование в Горна Оряховица]]“ 12416328 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Горна Оряховица]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Горна Оряховица]] [[Категория:Образование в Горна Оряховица]] lpy4pvue1fmp9y7m9s4wp0whv49uv4f 14 872661 12416338 2024-11-18T21:29:07Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Родени в Мексико|Монтерей]] [[Категория:Хора от Монтерей]]“ 12416338 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Родени в Мексико|Монтерей]] [[Категория:Хора от Монтерей]] cdio8uq96zb3yl5s561m0zekfpmjf0l 14 872662 12416339 2024-11-18T21:30:39Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Монтерей]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Монтерей]]“ 12416339 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Монтерей]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Монтерей]] 9uas8ug0mxzx3j9alc3rysz38yyjokc 14 872663 12416340 2024-11-18T21:32:06Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Градове в Мексико]] [[Категория:Столици на щати в Мексико]]“ 12416340 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Градове в Мексико]] [[Категория:Столици на щати в Мексико]] e0slp32ilgip6lcrm0gpdgaewfcpcbu 2 872664 12416371 2024-11-18T22:01:41Z SSolitaire 353933 Създадена чрез превод на страницата „[[:en:Special:Redirect/revision/1257688694|Mike Tyson vs. Kevin McBride]]“ 12416371 wikitext text/x-wiki  {{Infobox boxing match|Fight Name=Mike Tyson vs. Kevin McBride|image=[[File:Tyson vs McBride.jpg|230px]]|caption=|fight date=June 11, 2005|location=[[MCI Center]], [[Washington, D.C.]], US|titles=|fighter1={{flagicon|USA}} Mike Tyson|nickname1="Iron"|hometown1=[[Catskill (town), New York|Catskill, New York]], US|purse1=$5,500,000|record1=50–5 (2) (44 KO)|age1={{age in years and months |June 30, 1966 |June 11, 2005}}|height1=5 ft 10 in|weight1=233 lb|style1=[[Orthodox stance|Orthodox]]|recognition1=[[World Boxing Council|WBC]]<br>No. 13 Ranked Heavyweight<br>Former [[Undisputed championship (boxing)|undisputed]] heavyweight champion|fighter2={{flagicon|IRE}} Kevin McBride|nickname2="The Clones Colossus"|hometown2=[[Clones, County Monaghan]], Ireland|purse2=$150,000|record2=32–4–1 (27 KO)|age2={{age in years and months |May 10, 1973 |June 11, 2005}}|height2=6 ft 6 in|weight2=271 lb|style2=Orthodox|recognition2=Former [[Boxing Union of Ireland|Irish]] heavyweight champion|result=McBride wins via 6th-round '''[[corner retirement|RTD]]'''}}'''[[Майк Тайсън]] срещу Кевин Макбрайд''' e професионален боксов мач, състоял се на 11 юни 2005 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://boxrec.com/wiki/index.php/Kevin_McBride_vs._Mike_Tyson|заглавие=Kevin McBride vs. Mike Tyson|труд=boxrec.com|издател=BoxRec|достъп_дата=14 July 2024}}</ref> Въпреки че Тайсън води по точки цели шест рунда, той не реагира на сигнала за начало на седмия рунд и отказва да се изправи от стола си. С това мачът приключва и Тайсън е обявен за победен с [[Нокаут|технически нокаут]] . == Предисторията == След като е нокаутиран в четвъртия рунд на предишната си битка срещу Danny Williams на 30ти Юли 2004 г., Майк прави дълга пауза в кариерата си, по време на която обмисля дали да продължи да се бие или не. През април 2005 г. той официално обявява завръщането си в бокса, за да се изправи срещу малко известния и считан за недостатъчно опитен ирландски боксьор Кевин Макбрайд, на 11 юни във [[Вашингтон|Вашингтон, окръг Колумбия]] <ref>[http://www.gaffneyledger.com/news/2005-04-13/Sports/162.html Tyson to Return to Boxing] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170403015101/http://www.gaffneyledger.com/news/2005-04-13/Sports/162.html|date=2017-04-03}}, ''Gaffney Ledger'', 2005-04-13, Retrieved on 2013-09-01</ref> . Мнозина смятат, че времето на 38 годишният Тайсън по върховете на спорта е отминало, но самият той предрича за себе си бърза и лесна победа и се зарича се да "изкорми (Макбрайд) като риба", и същевременно нарича опонента си "консерва с домати". Макбрайд обаче остава уверен, че може да устои на Тайсън и обещава, че ще „шокира света“, като отбележи победа срещу Тайсън . Малко преди мача, Тайсън се разделя с треньора си Фреди Роуч, който го подготвя за двете му предишни битки срещу Клифърд Етиен през 2003 г. и Уилямс през 2004 г., и го заменя с бившия шампион по бокс тежка категория Джеф Фенек . == Сблъсъкът == На ринга Тайсън е изправен срещу по-големия от него McBride, който се възползва от ясното си предимство във височината и бързия си ляв удар, за да държи агресивния си опонент на разстояние през първите два рунда. В третия и четвъртия рунд Тайсън успява да нанесе повече удари, но Макбрайд използва чести неутрализиращи хватки и многократно се обляга на Тайсън в опит да го измори. До петия рунд стратегията му изглежда, че работи и Тайсън изглежда уморен, което позволява на Макбрайд да нанесе няколко добри удара. Независимо от това, развихрилият се Тайсън печели рунда с две точки. В шестия рунд, Тайсън е така раздразнен, че по време на поредната хватка се опитва да счупи лявата ръка на Макбрайд, за което получава предупреждение от рефера Джо Кортез . Малко след това Тайсън нанася на опонента си умишлен удар с глава и му причинява сцепване над окото, като за този агресивен ход съдиите му отнемат две точки. В края на рунда, удар на Макбрайд събаря Тайсън на тепиха, но това е отсъдено като подхлъзване, а не като нокдаун. Тайсън до последно има предимство, но заради отнетите му по-рано две точки, Макбрайд печели с резултат: 9–8. В началото на седмия рунд и все още с обща преднина от две точки, Тайсън шокиращо се отказва от надпреварата, автоматично давайки победата на Макбрайд с технически нокаут. == Последиците == По време на интервю със спортния журналист Джим Грей след двубоя, Тайсън казва: „Нямам смелостта да бъда повече в този спорт. Не искам да изпитвам неуважение към спорта, който обичам. Вече не влагам сърцето си в това, което правя. Съжалявам за феновете, които платиха за това, иска ми се да се бях справил по-добре." Потвърдени двубои: <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://boxrec.com/en/event/443633|заглавие=BoxRec - event|издател=}}</ref> == Излъчване == {| class="wikitable" | | |- ! align="center" |Държава ! align="center" | Разпространител |- |Мексико | ТВ [[ТВ Ацтека|Ацтека]] |- |САЩ | [[Шоутайм|Време за шоу]] |} == Референции == {{Reflist}}{{Start box}} {{s-bef|before=[[Mike Tyson vs. Danny Williams|vs. Danny Williams]]}} {{s-ttl|title=[[Mike Tyson]]'s bouts|years=11 June 2005}} {{s-aft|after=[[Jake Paul vs. Mike Tyson|vs. Jake Paul]]}} {{s-bef|before=vs. Kevin Montiy}} {{s-ttl|title=[[Kevin McBride]]'s bouts|years=11 June 2005}} {{s-aft|after=vs. Byron Polley}} {{End box}}{{Mike Tyson}} bza86nu4nyts5yvxn0bwq5fj48mf73r 14 872665 12416373 2024-11-18T22:02:27Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Родени в Мексико|Ермосильо]] [[Категория:Хора от Ермосильо]]“ 12416373 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Родени в Мексико|Ермосильо]] [[Категория:Хора от Ермосильо]] bzreknexvdsv9c9els17t2zq42gb703 14 872666 12416376 2024-11-18T22:05:41Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Ермосильо]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Ермосильо]]“ 12416376 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Ермосильо]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Ермосильо]] q4i6qbia8wg9pu17hrrsbviospbtnue 14 872667 12416378 2024-11-18T22:08:08Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Столици на щати в Мексико]] [[Категория:Градове в Мексико]] [[Категория:Сонора]]“ 12416378 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Столици на щати в Мексико]] [[Категория:Градове в Мексико]] [[Категория:Сонора]] acghtyg8ydxwm2ty041oljvxd3pxb95 14 872668 12416386 2024-11-18T22:15:04Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Родени в Мексико|Кулиакан]] [[Категория:Хора от Кулиакан]]“ 12416386 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Родени в Мексико|Кулиакан]] [[Категория:Хора от Кулиакан]] m1unkx1y1am539tco8nr5p11ejvzfws 14 872669 12416387 2024-11-18T22:16:43Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Кулиакан]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Кулиакан]]“ 12416387 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Кулиакан]] [[Категория:Личности по град в Мексико|Кулиакан]] jop38rqnb8ikvxku66zo6vwhlecx5t3 14 872670 12416389 2024-11-18T22:18:30Z PowerBUL 202075 Нова страница: „{{Категория}} [[Категория:Столици на щати в Мексико]] [[Категория:Градове в Мексико]]“ 12416389 wikitext text/x-wiki {{Категория}} [[Категория:Столици на щати в Мексико]] [[Категория:Градове в Мексико]] 9cqf8ud8us9kk2xwaj3yi459plg7vug 0 872671 12416405 2024-11-18T22:34:54Z Ambra75 259141 Създадена чрез превод на страницата „[[:it:Special:Redirect/revision/142141657|Adalberto I di Milano]]“ 12416405 wikitext text/x-wiki '''Адалберт I Милански''' ({{Lang|it|Adalberto I di Milano}}; ок. 925; † [[1002]]) е италиаски аристократ от лангобардски произход, пфалцграф и маркграф на Милано, родоначалник на Адалбертинската линия на [[Отбертини|Отбертините]]. == Биография == [[Файл:Castello_(Pellegrino_Parmense)_-_facciata_sud_3_2022-05-17.jpg|мини| Замъкът на Пелегрино Парменсе]] Той е най-големият син на [[Оберто I]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/adalberto_res-9c792dbf-87e5-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/}}</ref>, [[Пфалцграф|граф палатин]], [[Маркиз|маркграф]] на [[Отбертинова марка|Марка Обертенга]], [[маркиз]] на [[Милано]] и [[Генуа]], граф на [[Ортоново|Луни]], Генуа, [[Тортона]] и Милано, и на Гуила ди Бонифацио, [[Херцогство Сполето|маркиз на Сполето]] . Той постави началото на клона на династията „Адалбертини“ от фамилията [[Отбертини|Обертенги]], велики феодали, които упражняваха властта на маркиз над марката Обертенга, над комитетите на Луни, Генуа, Тортона и Милано върху непрекъсната територия с първо древната столица Генуа и след това Милано (седалище на двете маркграфства) и Павия, което става естествено седалище на фамилията с назначаването на потомците като палатински графове. Адалберто е собственик на огромни участъци от наследството на баща си в Ломбардия и Емилия и на огромната „земя Обертинга“ в Пиза, Лука и Арецо, както в Горна Италия, така и в Тоскана и Тиренските острови. Два от четирите големи клона на рода Обертенга започват от Адалберто I и неговите преки наследници, произлизащи от патримониалното разделение на Ломбардия и Генуа, настъпило към началото на 11 век: къщата на маркизите [[Палавичини|Палавичино]], установена в териториите на Пиаченца, Парма и Кремона ; и къщата на маркизите на Гави, които бяха разделени на маркизите на Маса-Пароди, Маса-Корсика, Маса-Каляри, Ливорно, Пиомбино и др. и те имаха наследствени кралски титли с владенията на [[Корсика]] и [[Сардиния]] . Неговият брат [[Оберто II]] дели Обертенги, чийто клон е родоначалникът на двете големи фамилии на фамилиите [[Есте (династия)|Д'Есте]] и [[Маласпина]] ; и от Malaspina също семейството Brunswick-Hannover. <ref>{{Cite|url=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf}}</ref> През [[975|975 г.]], след смъртта на баща си, той наследява заедно с брат си Оберто II титлите на маркграфството на „Marca Obertenga“, след което слиза в [[Пиза]] и се установява в замъка [[Маса (Тоскана)|Маса]], поемайки владението на семейството наследствени земи и става губернатор на Марка на Тоскана от 975 до 996 г. През [[996|996 г.]] получава титлата [[маркиз]] от император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] и прехвърля резиденцията си във феодалното владение [[Сораня]], което притежава заедно с брат си Оберто II. През [[998]] г. той основава и укрепява град Континяко . След смъртта на Ото III през [[1002|1002 г.]], Адалберт застава срещу избирането на [[Ардуин от Ивреа|Ардуино д'Ивреа]] за [[крал на Италия]] през [[1002|1002 г.]], подкрепян от голяма група васали, враждебно настроени към императорската власт. Но през [[1014|1014 г.]] властта преминава към [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хенри II]] . == Родословие == Адалберт имаше няколко деца: * Адалберто през [[1000]] г. дарява някои стоки на манастири в [[Луниджана|Лунигиана]] ; * Оберто III (?-996), баща на Адалберт II, от когото произлиза семейство [[Палавичини|Палавичинос]] ; * Берта, омъжена за Ланфранко I, граф на Пиаченца, син на граф Рипрандо II ; * Гисла, която се омъжи за [[Анселм I (Монферат)|Анселмо I от Савона и Монферато]] . == Бележки == <references /> == Библиография == [[Категория:Палавичини]] ilzu0o0p3cnzemuqc5qu0npdmmu91qb 12416415 12416405 2024-11-18T23:31:26Z Ambra75 259141 12416415 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|починал-дата=[[1002]]|майка=Джулия ди Бонифачо|братя-сестри=[[Оберто II]]<br>Адалберт III<br>Анселм<br>Вилхелм<br>Берта<br>Оберто Обицо}} '''Адалберт I Милански''' ({{Lang|it|Adalberto I di Milano}}; ок. 925; † [[1002]]) е италиански аристократ от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, [[пфалцграф]] и маркграф на Милано, родоначалник на Адалбертинската линия на [[Отбертини|Отбертините]]. == Произход == Той е най-големият син на [[Оберто I]] (* [[10 век|X век]]; † [[15 октомври]] [[975]]), [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], маркграф на [[Милано]] и [[Луни]], граф на [[Ортоново|Луни]], Генуа, [[Тортона]] и Милано, и на Джулия,, дъщеря на [[Херцогство Сполето|маркиза на Сполето]] [[Бонифаций I (Сполето)|Бонифаций I]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.treccani.it/enciclopedia/adalberto_res-9c792dbf-87e5-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/}}</ref> Има пет братя и една сестраː * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), [[пфалцграф]] на Италия, [[маркграф]] на Милано, [[Тортона]] и [[Генуа]]; съпруг на Райленда, дъщеря на граф Рипранд и вдовица на Зигфрид, граф на [[Сеприо]]; дъщеря му [[Берта от Милано|Берта]] става кралица на Италия като съпруга на [[Ардуин от Ивреа]]; * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркграф на [[Кортона]]; * Берта, съпруга на Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) == Биография == [[Файл:Castello_(Pellegrino_Parmense)_-_facciata_sud_3_2022-05-17.jpg|мини| Замъкът на Пелегрино Парменсе]] Той поставя началото на [[Кадетски клон|кадетския клон]] Адалбертини на сем. [[Отбертини]] – важни феодали, маркграфове на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]] с графствата [[Луни]], [[Генуа]], [[Тортона]], [[Павия]] и [[Милано]] върху непрекъсната територия с първоначална стара столица Генуа и след това Милано (седалища на двете маркграфства), коeто става естествено седалище на рода с номинирането на потомците за пфалцграфове. Собственик е на огромни участъци от наследството на баща си в [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия]] и на огромната „земя на Отбертините“ в [[Пиза]], [[Лука]] и [[Арецо]], както в Горна Италия, така и в [[Тоскана]] и на Тиренските острови. Два от четирите големи клона на рода Обертини започват от него и неговите преки наследници, произлизащи от патримониалното разделение на Ломбардия и Генуа, настъпило към началото на [[11 век|XI век]]: домът на маркизите [[Палавичини|Палавичино]], установен на териториите на [[Пиаченца]], [[Парма]] и [[Кремона]], и домът на маркизите на [[Гави]], които са разделени на маркизите на Маса-Пароди, Маса-Корсика, Маса-[[Каляри]], [[Ливорно]], [[Пьомбино|Пиомбино]] и др., и имат наследствени кралски титли с владенията на [[Корсика]] и [[Сардиния]]. Негов брат е [[Оберто II]], чийто клон е родоначалник на двете големи семейства [[Есте (династия)|Есте]] и [[Маласпина]]; и от Маласпина и на сем. [[Брауншвайг-Люнебург|Брауншвайг]]-[[Хановерска династия|Хановер]].<ref>{{Cite|url=http://www.castellodifosdinovo.it/eng/wp-content/uploads/2012/02/Albero-Geneaologico.pdf}}</ref> През [[975|975 г.]], след смъртта на баща си, той наследява заедно с брат си Оберто II титлите на маркграф на Отбертиновата марка ([[Маркграфство Източна Лигурия]]), след което слиза в [[Пиза]] и се установява в замъка на [[Маса (Тоскана)|Маса]], поемайки владението на семейните наследствени земи, и е губернатор на [[Тосканска марка|Тосканската марка]] от 975 до 996 г. През [[996|996 г.]] получава титлата на [[маркиз]] от император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] и прехвърля резиденцията си във феода [[Сораня]], което притежава заедно с брат си Оберто II. През [[998]] г. основава и укрепява град Континяко. След смъртта на Ото III през [[1002|1002 г.]] Адалберт застава срещу избирането на [[Ардуин от Ивреа]] за [[крал на Италия]] през [[1002|1002 г.]], подкрепян от голяма група васали, враждебно настроени към императорската власт. Но през [[1014|1014 г.]] властта преминава към [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хаинрих II]] . == Потомство == Има двама сина и две дъщери: * Адалберто през [[1000]] г. дарява някои стоки на манастири в [[Луниджана|Лунигиана]] ; * Оберто III (?-996), баща на Адалберт II, от когото произлиза семейство [[Палавичини|Палавичинос]] ; * Берта, омъжена за Ланфранко I, граф на Пиаченца, син на граф Рипрандо II ; * Гисла, която се омъжи за [[Анселм I (Монферат)|Анселмо I от Савона и Монферато]] . == Бележки == <references /> == Библиография == [[Категория:Палавичини]] gvwvmyd9g41kwf5p3qajc1cylk6tfl8 12416420 12416415 2024-11-18T23:52:29Z Ambra75 259141 12416420 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|починал-дата=[[1002]]|майка=Джулия ди Бонифачо|братя-сестри=[[Оберто II]]<br>Адалберт III<br>Анселм<br>Вилхелм<br>Берта<br>Оберто Обицо|описание=маркграф на Източна Лигурия|починал-място=Континяко}} '''Адалберт I''' ({{Lang|it|Adalberto I di Milano}}; пр. или ок. 925; † пр. 13 март [[1002]], Континяко) е италиански аристократ от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, [[пфалцграф]] и маркграф на Милано, родоначалник на Адалбертиновия [[Кадетски клон|клон]] на [[Отбертини|Отбертините]]. Наследява от баща си [[Маркграфство Източна Лигурия]], където управлява с брат си Оберто. == Произход == Той е най-големият син на [[Оберто I]] (* [[10 век|X век]]; † [[15 октомври]] [[975]]), [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], маркграф на [[Милано]] и [[Луни]], граф на [[Ортоново|Луни]], Генуа, [[Тортона]] и Милано, и на Джулия, дъщеря на [[Херцогство Сполето|маркиза на Сполето]] [[Бонифаций I (Сполето)|Бонифаций I]]. Има пет братя и една сестраː * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), [[пфалцграф]] на Италия, [[маркграф]] на Милано, [[Тортона]] и [[Генуа]]; съпруг на Райленда, дъщеря на граф Рипранд и вдовица на Зигфрид, граф на [[Сеприо]]; дъщеря му [[Берта от Милано|Берта]] става [[Крал на Италия|кралица на Италия]] като съпруга на [[Ардуин от Ивреа]]; * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркграф на [[Кортона]]; * Берта, съпруга на Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) == Биография == Той поставя началото на [[Кадетски клон|кадетския клон]] Адалбертини на сем. [[Отбертини]] – важни феодали, маркграфове на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]] с графствата [[Луни]], [[Генуа]], [[Тортона]], [[Павия]] и [[Милано]] върху непрекъсната територия с първоначална стара столица Генуа и след това Милано (седалища на двете маркграфства), коeто става естествено седалище на рода с номинирането на потомците за пфалцграфове. Собственик е на огромни участъци от наследството на баща си в [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия]] и на огромната „земя на Отбертините“ в [[Пиза]], [[Лука]] и [[Арецо]], както в Горна Италия, така и в [[Тоскана]] и на Тиренските острови. Два от четирите големи клона на рода Отбертини започват от него и неговите преки наследници, произлизащи от патримониалното разделение на Ломбардия и Генуа, настъпило към началото на [[11 век|XI век]]: домът на маркизите [[Палавичини|Палавичино]], установен на териториите на [[Пиаченца]], [[Парма]] и [[Кремона]], и домът на маркизите на [[Гави]], които са разделени на маркизите на Маса-Пароди, Маса-Корсика, Маса-[[Каляри]], [[Ливорно]], [[Пьомбино|Пиомбино]] и др., и имат наследствени кралски титли с владенията на [[Корсика]] и [[Сардиния]]. Негов брат е [[Оберто II]], чийто клон е родоначалник на двете големи семейства [[Есте (династия)|Есте]] и [[Маласпина]]; и от Маласпина и на сем. [[Брауншвайг-Люнебург|Брауншвайг]]-[[Хановерска династия|Хановер]]. През [[975|975 г.]], след смъртта на баща си наследява заедно с брат си Оберто II титлите на маркграф на Отбертиновата марка ([[Маркграфство Източна Лигурия]]). След това идва в [[Пиза]] и се установява в замъка на [[Маса (Тоскана)|Маса]], поемайки владението на семейните наследствени земи, и е губернатор на [[Тосканска марка|Тосканската марка]] от [[975]] до [[996]] г. През 996 г. получава титлата на [[маркиз]] от император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] и прехвърля резиденцията си във феода [[Сораня]], което притежава заедно с брат си Оберто II. През [[998]] г. основава и укрепява град Континяко <small>(днес подселище на [[Салсомаджоре Терме]])</small>. След смъртта на Ото III през [[1002|1002 г.]] Адалберт застава срещу избирането на [[Ардуин от Ивреа]] за [[крал на Италия]] през [[1002|1002 г.]], подкрепян от голяма група [[Васал|васали]], враждебно настроени към императорската власт. Но през [[1014|1014 г.]] властта преминава към [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] . == Потомство == Има двама сина и две дъщери: * Адалберт, през [[1000]] г. дарява няколко имота на манастири в [[Луниджана]]; * Оберто III († 996), баща на Адалберт II, от когото произлиза семейство [[Палавичини]]; * Берта, ∞ за Ланфранко I, граф на [[Пиаченца]]; * Гисла, ∞ за [[Анселм I (Монферат)|Анселм I от Савона и Монферат]]. == Източници == * Ubaldo Formentini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/adalberto_res-9c792dbf-87e5-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/ Adalberto],'' в Dizionario biografico degli italiani - Volume I (1960) * ''[https://www.comune.parma.it/dizionarioparmigiani/ita/Pallavicino.aspx?idMostra=38&idNode=294 Adalberto I o Adalberto Pallavicino], в Dizionario biografico:Pallavicino del sito del Comune di Parma'' * S. Pivano, ''Stato e Chiesa da Berengario I ad Arduino'', Torino 1908, с. 139-145 * F. Gabotto, ''Da Berengario I ad Arduino'', in ''Arch. stor. ital.'', s. 5, XLII (1908), с. 320 * F. Gabotto, ''I marchesi Obertenghi'', in ''Giorn. stor. della Lunigiana'', IX (1918), с. 9, 10-14 * F. Gabotto, ''I marchesi Obertenghi (conti di Tortona) fino alla pace di Luni (945-1124)'', в ''Per la storia di Tortona nell'età del Comune'', Biblioteca della Società Storica Subalpina XCVI (1922-1925), с. 149-190 * U. Formentini, ''Marca Januensis'', Pontremoli 1926 * U. Formentini, ''Genova nel basso impero e nell'alto Medioevo'', Milano 1941, с. 218 и сл. == Бележки == <references /> {{Превод от|it|Adalberto I di Milano|142141657}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 10 век]] 4pfuk6iylujp2wtcqbn11p1r6x56n0k 12416421 12416420 2024-11-18T23:53:48Z Ambra75 259141 12416421 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|починал-дата=[[1002]]|майка=Джулия ди Бонифачо|братя-сестри=[[Оберто II]]<br>Адалберт III<br>Анселм<br>Вилхелм<br>Берта<br>Оберто Обицо|описание=маркграф на Източна Лигурия|починал-място=Континяко|деца=Адалберт<br>Оберто III<br>Берта<br>Гисла}} '''Адалберт I''' ({{Lang|it|Adalberto I di Milano}}; пр. или ок. 925; † пр. 13 март [[1002]], Континяко) е италиански аристократ от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, [[пфалцграф]] и маркграф на Милано, родоначалник на Адалбертиновия [[Кадетски клон|клон]] на [[Отбертини|Отбертините]]. Наследява от баща си [[Маркграфство Източна Лигурия]], където управлява с брат си Оберто. == Произход == Той е най-големият син на [[Оберто I]] (* [[10 век|X век]]; † [[15 октомври]] [[975]]), [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], маркграф на [[Милано]] и [[Луни]], граф на [[Ортоново|Луни]], Генуа, [[Тортона]] и Милано, и на Джулия, дъщеря на [[Херцогство Сполето|маркиза на Сполето]] [[Бонифаций I (Сполето)|Бонифаций I]]. Има пет братя и една сестраː * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), [[пфалцграф]] на Италия, [[маркграф]] на Милано, [[Тортона]] и [[Генуа]]; съпруг на Райленда, дъщеря на граф Рипранд и вдовица на Зигфрид, граф на [[Сеприо]]; дъщеря му [[Берта от Милано|Берта]] става [[Крал на Италия|кралица на Италия]] като съпруга на [[Ардуин от Ивреа]]; * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркграф на [[Кортона]]; * Берта, съпруга на Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) == Биография == Той поставя началото на [[Кадетски клон|кадетския клон]] Адалбертини на сем. [[Отбертини]] – важни феодали, маркграфове на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]] с графствата [[Луни]], [[Генуа]], [[Тортона]], [[Павия]] и [[Милано]] върху непрекъсната територия с първоначална стара столица Генуа и след това Милано (седалища на двете маркграфства), коeто става естествено седалище на рода с номинирането на потомците за пфалцграфове. Собственик е на огромни участъци от наследството на баща си в [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия]] и на огромната „земя на Отбертините“ в [[Пиза]], [[Лука]] и [[Арецо]], както в Горна Италия, така и в [[Тоскана]] и на Тиренските острови. Два от четирите големи клона на рода Отбертини започват от него и неговите преки наследници, произлизащи от патримониалното разделение на Ломбардия и Генуа, настъпило към началото на [[11 век|XI век]]: домът на маркизите [[Палавичини|Палавичино]], установен на териториите на [[Пиаченца]], [[Парма]] и [[Кремона]], и домът на маркизите на [[Гави]], които са разделени на маркизите на Маса-Пароди, Маса-Корсика, Маса-[[Каляри]], [[Ливорно]], [[Пьомбино|Пиомбино]] и др., и имат наследствени кралски титли с владенията на [[Корсика]] и [[Сардиния]]. Негов брат е [[Оберто II]], чийто клон е родоначалник на двете големи семейства [[Есте (династия)|Есте]] и [[Маласпина]]; и от Маласпина и на сем. [[Брауншвайг-Люнебург|Брауншвайг]]-[[Хановерска династия|Хановер]]. През [[975|975 г.]], след смъртта на баща си наследява заедно с брат си Оберто II титлите на маркграф на Отбертиновата марка ([[Маркграфство Източна Лигурия]]). След това идва в [[Пиза]] и се установява в замъка на [[Маса (Тоскана)|Маса]], поемайки владението на семейните наследствени земи, и е губернатор на [[Тосканска марка|Тосканската марка]] от [[975]] до [[996]] г. През 996 г. получава титлата на [[маркиз]] от император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] и прехвърля резиденцията си във феода [[Сораня]], което притежава заедно с брат си Оберто II. През [[998]] г. основава и укрепява град Континяко <small>(днес подселище на [[Салсомаджоре Терме]])</small>. След смъртта на Ото III през [[1002|1002 г.]] Адалберт застава срещу избирането на [[Ардуин от Ивреа]] за [[крал на Италия]] през [[1002|1002 г.]], подкрепян от голяма група [[Васал|васали]], враждебно настроени към императорската власт. Но през [[1014|1014 г.]] властта преминава към [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] . == Потомство == Има двама сина и две дъщери: * Адалберт, през [[1000]] г. дарява няколко имота на манастири в [[Луниджана]]; * Оберто III († 996), баща на Адалберт II, от когото произлиза семейство [[Палавичини]]; * Берта, ∞ за Ланфранко I, граф на [[Пиаченца]]; * Гисла, ∞ за [[Анселм I (Монферат)|Анселм I от Савона и Монферат]]. == Източници == * Ubaldo Formentini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/adalberto_res-9c792dbf-87e5-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/ Adalberto],'' в Dizionario biografico degli italiani - Volume I (1960) * ''[https://www.comune.parma.it/dizionarioparmigiani/ita/Pallavicino.aspx?idMostra=38&idNode=294 Adalberto I o Adalberto Pallavicino], в Dizionario biografico:Pallavicino del sito del Comune di Parma'' * S. Pivano, ''Stato e Chiesa da Berengario I ad Arduino'', Torino 1908, с. 139-145 * F. Gabotto, ''Da Berengario I ad Arduino'', in ''Arch. stor. ital.'', s. 5, XLII (1908), с. 320 * F. Gabotto, ''I marchesi Obertenghi'', in ''Giorn. stor. della Lunigiana'', IX (1918), с. 9, 10-14 * F. Gabotto, ''I marchesi Obertenghi (conti di Tortona) fino alla pace di Luni (945-1124)'', в ''Per la storia di Tortona nell'età del Comune'', Biblioteca della Società Storica Subalpina XCVI (1922-1925), с. 149-190 * U. Formentini, ''Marca Januensis'', Pontremoli 1926 * U. Formentini, ''Genova nel basso impero e nell'alto Medioevo'', Milano 1941, с. 218 и сл. {{Превод от|it|Adalberto I di Milano|142141657}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 10 век]] o90akkrog0ng5mu4oraospklwgtaeve 12416489 12416421 2024-11-19T04:47:52Z Carbonaro. 221440 2×А|АБ, интервал, точка, шльокавица 12416489 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|починал-дата=[[1002]]|майка=Джулия ди Бонифачо|братя-сестри=[[Оберто II]]<br>Адалберт III<br>Анселм<br>Вилхелм<br>Берта<br>Оберто Обицо|описание=маркграф на Източна Лигурия|починал-място=Континяко|деца=Адалберт<br>Оберто III<br>Берта<br>Гисла}} '''Адалберт I''' ({{Lang|it|Adalberto I di Milano}}; пр. или ок. 925; † пр. 13 март [[1002]], Континяко) е италиански аристократ от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, [[пфалцграф]] и маркграф на Милано, родоначалник на Адалбертиновия [[Кадетски клон|клон]] на [[Отбертини]]те. Наследява от баща си [[Маркграфство Източна Лигурия]], където управлява с брат си Оберто. == Произход == Той е най-големият син на [[Оберто I]] (* [[10 век|X век]]; † [[15 октомври]] [[975]]), [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], маркграф на [[Милано]] и [[Луни]], граф на [[Ортоново|Луни]], Генуа, [[Тортона]] и Милано, и на Джулия, дъщеря на [[Херцогство Сполето|маркиза на Сполето]] [[Бонифаций I (Сполето)|Бонифаций I]]. Има пет братя и една сестраː * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), [[пфалцграф]] на Италия, [[маркграф]] на Милано, [[Тортона]] и [[Генуа]]; съпруг на Райленда, дъщеря на граф Рипранд и вдовица на Зигфрид, граф на [[Сеприо]]; дъщеря му [[Берта от Милано|Берта]] става [[Крал на Италия|кралица на Италия]] като съпруга на [[Ардуин от Ивреа]]; * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркграф на [[Кортона]]; * Берта, съпруга на Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) == Биография == Той поставя началото на [[Кадетски клон|кадетския клон]] Адалбертини на сем. [[Отбертини]] – важни феодали, маркграфове на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]] с графствата [[Луни]], [[Генуа]], [[Тортона]], [[Павия]] и [[Милано]] върху непрекъсната територия с първоначална стара столица Генуа и след това Милано (седалища на двете маркграфства), което става естествено седалище на рода с номинирането на потомците за пфалцграфове. Собственик е на огромни участъци от наследството на баща си в [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия]] и на огромната „земя на Отбертините“ в [[Пиза]], [[Лука]] и [[Арецо]], както в Горна Италия, така и в [[Тоскана]] и на Тиренските острови. Два от четирите големи клона на рода Отбертини започват от него и неговите преки наследници, произлизащи от патримониалното разделение на Ломбардия и Генуа, настъпило към началото на [[11 век|XI век]]: домът на маркизите [[Палавичини|Палавичино]], установен на териториите на [[Пиаченца]], [[Парма]] и [[Кремона]], и домът на маркизите на [[Гави]], които са разделени на маркизите на Маса-Пароди, Маса-Корсика, Маса-[[Каляри]], [[Ливорно]], [[Пьомбино|Пиомбино]] и др., и имат наследствени кралски титли с владенията на [[Корсика]] и [[Сардиния]]. Негов брат е [[Оберто II]], чийто клон е родоначалник на двете големи семейства [[Есте (династия)|Есте]] и [[Маласпина]]; и от Маласпина и на сем. [[Брауншвайг-Люнебург|Брауншвайг]]-[[Хановерска династия|Хановер]]. През [[975|975 г.]], след смъртта на баща си наследява заедно с брат си Оберто II титлите на маркграф на Отбертиновата марка ([[Маркграфство Източна Лигурия]]). След това идва в [[Пиза]] и се установява в замъка на [[Маса (Тоскана)|Маса]], поемайки владението на семейните наследствени земи, и е губернатор на [[Тосканска марка|Тосканската марка]] от [[975]] до [[996]] г. През 996 г. получава титлата на [[маркиз]] от император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] и прехвърля резиденцията си във феода [[Сораня]], което притежава заедно с брат си Оберто II. През [[998]] г. основава и укрепява град Континяко <small>(днес подселище на [[Салсомаджоре Терме]])</small>. След смъртта на Ото III през [[1002|1002 г.]] Адалберт застава срещу избирането на [[Ардуин от Ивреа]] за [[крал на Италия]] през [[1002|1002 г.]], подкрепян от голяма група [[васал]]и, враждебно настроени към императорската власт. Но през [[1014|1014 г.]] властта преминава към [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]]. == Потомство == Има двама сина и две дъщери: * Адалберт, през [[1000]] г. дарява няколко имота на манастири в [[Луниджана]]; * Оберто III († 996), баща на Адалберт II, от когото произлиза семейство [[Палавичини]]; * Берта, ∞ за Ланфранко I, граф на [[Пиаченца]]; * Гисла, ∞ за [[Анселм I (Монферат)|Анселм I от Савона и Монферат]]. == Източници == * Ubaldo Formentini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/adalberto_res-9c792dbf-87e5-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/ Adalberto],'' в Dizionario biografico degli italiani - Volume I (1960) * ''[https://www.comune.parma.it/dizionarioparmigiani/ita/Pallavicino.aspx?idMostra=38&idNode=294 Adalberto I o Adalberto Pallavicino], в Dizionario biografico:Pallavicino del sito del Comune di Parma'' * S. Pivano, ''Stato e Chiesa da Berengario I ad Arduino'', Torino 1908, с. 139-145 * F. Gabotto, ''Da Berengario I ad Arduino'', in ''Arch. stor. ital.'', s. 5, XLII (1908), с. 320 * F. Gabotto, ''I marchesi Obertenghi'', in ''Giorn. stor. della Lunigiana'', IX (1918), с. 9, 10-14 * F. Gabotto, ''I marchesi Obertenghi (conti di Tortona) fino alla pace di Luni (945-1124)'', в ''Per la storia di Tortona nell'età del Comune'', Biblioteca della Società Storica Subalpina XCVI (1922-1925), с. 149-190 * U. Formentini, ''Marca Januensis'', Pontremoli 1926 * U. Formentini, ''Genova nel basso impero e nell'alto Medioevo'', Milano 1941, с. 218 и сл. {{Превод от|it|Adalberto I di Milano|142141657}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 10 век]] ejetq1g0shc2803x2v682fvonvmdijy 12416644 12416489 2024-11-19T09:33:44Z Ambra75 259141 /* Потомство */ 12416644 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=монарх|починал-дата=[[1002]]|майка=Джулия ди Бонифачо|братя-сестри=[[Оберто II]]<br>Адалберт III<br>Анселм<br>Вилхелм<br>Берта<br>Оберто Обицо|описание=маркграф на Източна Лигурия|починал-място=Континяко|деца=Адалберт<br>Оберто III<br>Берта<br>Гисла|роден-дата=ок. 925}} '''Адалберт I''' ({{Lang|it|Adalberto I di Milano}}; пр. или ок. 925; † пр. 13 март [[1002]], Континяко) е италиански аристократ от [[Лангобарди|лангобардски]] произход, [[пфалцграф]] и маркграф на Милано, родоначалник на Адалбертиновия [[Кадетски клон|клон]] на [[Отбертини]]те. Наследява от баща си [[Маркграфство Източна Лигурия]], където управлява с брат си [[Оберто II|Оберто]]. == Произход == Той е най-големият син на [[Оберто I]] (* X век; † 975), [[пфалцграф]] на Италия ([[953]] – [[960]] и [[962]] – [[975]]) и [[маркграф]] на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]], маркграф на [[Милано]] и [[Луни]], граф на [[Ортоново|Луни]], Генуа, [[Тортона]] и Милано, и на Джулия, дъщеря на [[Херцогство Сполето|маркиза на Сполето]] [[Бонифаций I (Сполето)|Бонифаций I]]. Има пет братя и една сестраː * [[Оберто II]] († сл. 1014/1021), [[пфалцграф]] на Италия, [[маркграф]] на Милано, [[Тортона]] и [[Генуа]]; съпруг на Райленда, дъщеря на граф Рипранд и вдовица на Зигфрид, граф на [[Сеприо]]; дъщеря му [[Берта от Милано|Берта]] става [[Крал на Италия|кралица на Италия]] като съпруга на [[Ардуин от Ивреа]]; * Адалберт или Алберт († ок. 1024), граф; * Анселм; * Вилхелм, маркграф на [[Кортона]]; * Берта, съпруга на Оберто Пармски; * Оберто Обицо († 972) == Биография == Той поставя началото на [[Кадетски клон|кадетския клон]] Адалбертини на сем. [[Отбертини]] – важни феодали, маркграфове на [[Маркграфство Източна Лигурия|Източна Лигурия]] с графствата [[Луни]], [[Генуа]], [[Тортона]], [[Павия]] и [[Милано]] върху непрекъсната територия с първоначална стара столица Генуа и след това Милано (седалища на двете маркграфства), което става естествено седалище на рода с номинирането на потомците за пфалцграфове. Собственик е на огромни участъци от наследството на баща си в [[Ломбардия]] и [[Емилия (област)|Емилия]] и на огромната „земя на Отбертините“ в [[Пиза]], [[Лука]] и [[Арецо]], както в Горна Италия, така и в [[Тоскана]] и на Тиренските острови. Два от четирите големи клона на рода Отбертини започват от него и неговите преки наследници, произлизащи от патримониалното разделение на Ломбардия и Генуа, настъпило към началото на [[11 век|XI век]]: домът на маркизите [[Палавичини|Палавичино]], установен на териториите на [[Пиаченца]], [[Парма]] и [[Кремона]], и домът на маркизите на [[Гави]], които са разделени на маркизите на Маса-Пароди, Маса-Корсика, Маса-[[Каляри]], [[Ливорно]], [[Пьомбино|Пиомбино]] и др., и имат наследствени кралски титли с владенията на [[Корсика]] и [[Сардиния]]. Негов брат е [[Оберто II]], чийто клон е родоначалник на двете големи семейства [[Есте (династия)|Есте]] и [[Маласпина]], и от Маласпина на сем. [[Брауншвайг-Люнебург|Брауншвайг]]-[[Хановерска династия|Хановер]]. През [[975|975 г.]], след смъртта на баща си наследява заедно с брат си Оберто II титлите на маркграф на Отбертиновата марка ([[Маркграфство Източна Лигурия]]). След това идва в [[Пиза]] и се установява в замъка на [[Маса (Тоскана)|Маса]], поемайки владението на семейните наследствени земи, и е губернатор на [[Тосканска марка|Тосканската марка]] от [[975]] до [[996]] г. През 996 г. получава титлата на [[маркиз]] от император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] и прехвърля резиденцията си във феода [[Сораня]], което притежава заедно с брат си Оберто II. През [[998]] г. основава и укрепява град Континяко <small>(днес подселище на [[Салсомаджоре Терме]])</small>. След смъртта на Ото III през [[1002|1002 г.]] Адалберт застава срещу избирането на [[Ардуин от Ивреа]] за [[крал на Италия]] през [[1002|1002 г.]], подкрепян от голяма група [[васал]]и, враждебно настроени към императорската власт. Но през [[1014|1014 г.]] властта преминава към [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]]. == Потомство == Има двама сина и две дъщери: * Адалберт, през [[1000]] г. дарява няколко имота на манастири в [[Луниджана]]; * Оберто III († 996), баща на [[Адалберт II Палавичино|Адалберт II]], от когото произлиза семействата [[Палавичини]] и [[Кавалкабо]]; * Берта, ∞ за Ланфранко I, граф на [[Пиаченца]]; * Гисла, ∞ за [[Анселм I (Монферат)|Анселм I от Савона и Монферат]]. == Източници == * Ubaldo Formentini, ''[https://www.treccani.it/enciclopedia/adalberto_res-9c792dbf-87e5-11dc-8e9d-0016357eee51_(Dizionario-Biografico)/ Adalberto],'' в Dizionario biografico degli italiani - Volume I (1960) * ''[https://www.comune.parma.it/dizionarioparmigiani/ita/Pallavicino.aspx?idMostra=38&idNode=294 Adalberto I o Adalberto Pallavicino], в Dizionario biografico:Pallavicino del sito del Comune di Parma'' * S. Pivano, ''Stato e Chiesa da Berengario I ad Arduino'', Torino 1908, с. 139-145 * F. Gabotto, ''Da Berengario I ad Arduino'', in ''Arch. stor. ital.'', s. 5, XLII (1908), с. 320 * F. Gabotto, ''I marchesi Obertenghi'', in ''Giorn. stor. della Lunigiana'', IX (1918), с. 9, 10-14 * F. Gabotto, ''I marchesi Obertenghi (conti di Tortona) fino alla pace di Luni (945-1124)'', в ''Per la storia di Tortona nell'età del Comune'', Biblioteca della Società Storica Subalpina XCVI (1922-1925), с. 149-190 * U. Formentini, ''Marca Januensis'', Pontremoli 1926 * U. Formentini, ''Genova nel basso impero e nell'alto Medioevo'', Milano 1941, с. 218 и сл. {{Превод от|it|Adalberto I di Milano|142141657}} {{Портал|Италия|Биографии}} [[Категория:Италианска аристокрация]] [[Категория:Родени през 10 век]] t28hjh4538sfma98a7u8g1szz4b1sk2 0 872673 12416486 2024-11-19T04:40:25Z MICHELANGELO 50340 Нова страница: „{{Тенисист | име = Франко Скилари | име-латински = Franco Squillari | име-рождено = | картинка = Franco Squillari RG 2005.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Франко Скилари, 2005 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | роден-дата = {{р...“ 12416486 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Франко Скилари | име-латински = Franco Squillari | име-рождено = | картинка = Franco Squillari RG 2005.jpg | големина-картинка = 280 | описание = Франко Скилари, 2005 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | роден-дата = {{роден|22|8|1975|1|1}} | роден-място = [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 182 | тегло = | прякор = 1989 | професионалист = 2005 | оттеглил = | пари = 2 504 591 [[Щатски долар|щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 155 – 165 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 3 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 11 <small>(18 септември 2000)</small> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 3-ти кръг<br>2000 | ролан_гарос = 1/2 финал<br>2000 | уимбълдън = 2-ри кръг<br>1998 | оп_сащ = 2-ри кръг<br>2000 | победи-загуби-двойки = 2 – 4 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 0 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 387 <small>(23 юли 2001)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = [[Отбор на Аржентина за Купа Дейвис|Аржентина]] | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 19 ноември 2024 }} '''Франко Скилари''' ({{lang|es|Franco Squillari}}) е аржентински тенисист. == Биография == Франко Скилари е роден на 22 август 1975 г. в [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]]. == Кариера == Франко Скилари печели три титли на сингъл, достига до полуфинал на [[Откритото първенство на Франция]] през 2000 г., като побеждава Александър Поуп, Иржи Ванек, [[Карол Кучера]], [[Юнес Ел Айнауи]] и бъдещия шампион [[Алберт Коста]], преди да загуби от [[Магнус Норман]]. Постига най-високо класиране на сингъл, като номер 11 в света. Той е един от малкото тенисисти, които имат перфектен резултат от 100% срещу [[Роджър Федерер]], като го побеждава два пъти, през 2001 и 2003 г. Франко Скилари се оттегля от професионалния тур през 2005 г. == Кариерна статистика == === ATP финали (3 титли; 6 финала)=== {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |1997 |{{Флагче|Мароко}} [[Гран При Хасан Втори]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Мароко}} [[Хишам Арази]] |6–3, 1–6, 2–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–2 |1998 |{{Флагче|Италия}} [[Сицилия Оупън]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Аржентина}} [[Мариано Пуерта]] |3–6, 2–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–2 |1999 |{{Флагче|Германия}} [[Баварски международен шампионат по тенис|Баварски шампионат]] |Световни серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Румъния}} [[Андрей Павел]] |6–4, 6–3 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 2–2 |2000 |{{Флагче|Германия}} [[Баварски международен шампионат по тенис|Баварски шампионат]] |Международни |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Германия}} [[Томи Хаас]] |6–4, 6–4 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 3–2 |2000 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Германия}} [[Щутгарт Оупън]] |style=background:#d0f0c0|Межд. Голд |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Аржентина}} [[Гастон Гаудио]] |6–2, 3–6, 4–6, 6–4, 6–2 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 3–3 |2002 |{{Флагче|Полша}} [[Ориндж Варшава Оупън]] |Международни |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Аржентина}} [[Хосе Акасусо]] |6–2, 1–6, 3–6 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/S568/overview Франко Скилари] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/franco-squillari/800183422/arg/mt/s/overview/ Франко Скилари] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800183422 Франко Скилари] в сайта на Davis cup [[Категория:Аржентински тенисисти|Скилари, Франко]] [[Категория:Родени в Буенос Айрес]] ppwzp4oxvi3r5krhzd9043ufk8umpfx 0 872674 12416493 2024-11-19T05:07:47Z MICHELANGELO 50340 Нова страница: „{{Тенисист | име = Гидо Пела | име-латински = Guido Pella | име-рождено = | картинка = Pella RG19 (2) (48199164037).jpg | големина-картинка = 280 | описание = Гидо Пела, 2019 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | роден-дата = {{роден|17|5|1990|1|1}...“ 12416493 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Гидо Пела | име-латински = Guido Pella | име-рождено = | картинка = Pella RG19 (2) (48199164037).jpg | големина-картинка = 280 | описание = Гидо Пела, 2019 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | роден-дата = {{роден|17|5|1990|1|1}} | роден-място = [[Байя Бланка]], [[Аржентина]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 183 | тегло = | прякор = | професионалист = 2007 | оттеглил = 2023 | пари = 6 368 373 [[щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 128 – 151 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 1 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 20 <small>(19 август 2019)</small><ref name="ATP rankings">[http://www.atpworldtour.com/en/rankings/singles ATP Rankings]</ref> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 3-ти кръг<br>2020 | ролан_гарос = 2-ри кръг<br>2013, 2016, 2018, 2019, 2020, 2021, 2023 | уимбълдън = 1/4 финал<br>2019 | оп_сащ = 3-ти кръг<br>2018 | победи-загуби-двойки = 39 – 69 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 0 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 55 <small>(1 юли 2019)</small> | оп_австралия_двойки = 2-ри кръг<br>2020 | ролан_гарос_двойки = 1/2 финал<br>2019 | уимбълдън_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2019, 2023 | оп_сащ_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2017, 2018, 2019 | дейвискъп = [[Отбор на Аржентина за Купа Дейвис|Аржентина]]<br>'''Шампион 2016''' | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 19 ноември 2024 }} '''Гидо Пела''' ({{lang|es|Гидо Пела}}) [ˈɡiðo ˈpela]<ref>{{cite web|title=The pronunciation by Guido Pella himself|url=http://www.atpworldtour.com/-/media/audio/player-clips/guido-pella-name-pronunciation.m4a|publisher=ATP World Tour|access-date=25 October 2017}}</ref> е аржентински тенисист. == Биография == Гидо Пела е роден на 17 май 1990 г. в [[Байя Бланка]], [[Аржентина]]. == Кариера == Гидо Пела == Кариерна статистика == === ATP финали (1 титли; 5 финала) === {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |2016 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Бразилия}} [[Рио Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Пабло Куевас]] |4–6, 7–6^(7–5), 4–6 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/PC11/overview Гидо Пела] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/guido-pella/800272361/arg/mt/s/overview/ Гидо Пела] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800272361 Гидо Пела] в сайта на ESPN [[Категория:Аржентински тенисисти|Пела, Гидо]] 3hyxml7om8ypfa7igv4h4m2v2neqaiw 12416494 12416493 2024-11-19T05:13:00Z MICHELANGELO 50340 12416494 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Гидо Пела | име-латински = Guido Pella | име-рождено = | картинка = Pella RG19 (2) (48199164037).jpg | големина-картинка = 280 | описание = Гидо Пела, 2019 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | роден-дата = {{роден|17|5|1990|1|1}} | роден-място = [[Байя Бланка]], [[Аржентина]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 183 | тегло = | прякор = | професионалист = 2007 | оттеглил = 2023 | пари = 6 368 373 [[щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 128 – 151 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 1 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 20 <small>(19 август 2019)</small><ref name="ATP rankings">[http://www.atpworldtour.com/en/rankings/singles ATP Rankings]</ref> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 3-ти кръг<br>2020 | ролан_гарос = 2-ри кръг<br>2013, 2016, 2018, 2019, 2020, 2021, 2023 | уимбълдън = 1/4 финал<br>2019 | оп_сащ = 3-ти кръг<br>2018 | победи-загуби-двойки = 39 – 69 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 0 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 55 <small>(1 юли 2019)</small> | оп_австралия_двойки = 2-ри кръг<br>2020 | ролан_гарос_двойки = 1/2 финал<br>2019 | уимбълдън_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2019, 2023 | оп_сащ_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2017, 2018, 2019 | дейвискъп = [[Отбор на Аржентина за Купа Дейвис|Аржентина]]<br>'''Шампион 2016''' | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 19 ноември 2024 }} '''Гидо Пела''' ({{lang|es|Гидо Пела}}) [ˈɡiðo ˈpela]<ref>{{cite web|title=The pronunciation by Guido Pella himself|url=http://www.atpworldtour.com/-/media/audio/player-clips/guido-pella-name-pronunciation.m4a|publisher=ATP World Tour|access-date=25 October 2017}}</ref> е аржентински тенисист. == Биография == Гидо Пела е роден на 17 май 1990 г. в [[Байя Бланка]], [[Аржентина]]. == Кариера == Гидо Пела == Кариерна статистика == === ATP финали (1 титли; 5 финала) === {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |2016 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Бразилия}} [[Рио Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Пабло Куевас]] |4–6, 7–6^(7–5), 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–2 |2017 |{{флагче|Германия}} [[Баварски международен шампионат по тенис|Баварски шампионат]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Германия}} [[Александър Зверев]] |4–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–3 |2018 |{{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Марко Чекинато]] |2–6, 6–7^(4–7) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–4 |2019 |{{флагче|Аржентина}} [[Кордоба Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Лондеро]] |6–3, 5–7, 1–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–4 |2019 |{{Флагче|Бразилия}} [[Брасил Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] (з) |{{Флагче|Чили}} [[Кристиан Гарин]] |7–5, 6–3 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/PC11/overview Гидо Пела] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/guido-pella/800272361/arg/mt/s/overview/ Гидо Пела] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800272361 Гидо Пела] в сайта на ESPN [[Категория:Аржентински тенисисти|Пела, Гидо]] ms29x56v1rdmkulauoi8zuhcy1kjk1h 12416495 12416494 2024-11-19T05:15:49Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ 12416495 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Гидо Пела | име-латински = Guido Pella | име-рождено = | картинка = Pella RG19 (2) (48199164037).jpg | големина-картинка = 280 | описание = Гидо Пела, 2019 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | роден-дата = {{роден|17|5|1990|1|1}} | роден-място = [[Байя Бланка]], [[Аржентина]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 183 | тегло = | прякор = | професионалист = 2007 | оттеглил = 2023 | пари = 6 368 373 [[щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 128 – 151 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 1 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 20 <small>(19 август 2019)</small><ref name="ATP rankings">[http://www.atpworldtour.com/en/rankings/singles ATP Rankings]</ref> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 3-ти кръг<br>2020 | ролан_гарос = 2-ри кръг<br>2013, 2016, 2018, 2019, 2020, 2021, 2023 | уимбълдън = 1/4 финал<br>2019 | оп_сащ = 3-ти кръг<br>2018 | победи-загуби-двойки = 39 – 69 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 0 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 55 <small>(1 юли 2019)</small> | оп_австралия_двойки = 2-ри кръг<br>2020 | ролан_гарос_двойки = 1/2 финал<br>2019 | уимбълдън_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2019, 2023 | оп_сащ_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2017, 2018, 2019 | дейвискъп = [[Отбор на Аржентина за Купа Дейвис|Аржентина]]<br>'''Шампион 2016''' | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 19 ноември 2024 }} '''Гидо Пела''' ({{lang|es|Гидо Пела}}) [ˈɡiðo ˈpela]<ref>{{cite web|title=The pronunciation by Guido Pella himself|url=http://www.atpworldtour.com/-/media/audio/player-clips/guido-pella-name-pronunciation.m4a|publisher=ATP World Tour|access-date=25 October 2017}}</ref> е аржентински тенисист. == Биография == Гидо Пела е роден на 17 май 1990 г. в [[Байя Бланка]], [[Аржентина]]. == Кариера == Гидо Пела достига най-високо класиране в ранглистата на сингъл до номер 20, през август 2019 г.<ref>{{cite web|title=Davis Cup – Players|url=https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800272361|work=tennisworldusa.org|access-date=1 October 2020}}</ref> През юли 2019 г. достига до номер 55 на двойки.<ref>{{cite web|title=Olympedia – Guido Pella|url=https://www.olympedia.org/athletes/132420|work=tennisworldusa.org|access-date=1 October 2020}}</ref> == Кариерна статистика == === ATP финали (1 титли; 5 финала) === {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |2016 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Бразилия}} [[Рио Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Пабло Куевас]] |4–6, 7–6^(7–5), 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–2 |2017 |{{флагче|Германия}} [[Баварски международен шампионат по тенис|Баварски шампионат]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Германия}} [[Александър Зверев]] |4–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–3 |2018 |{{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Марко Чекинато]] |2–6, 6–7^(4–7) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–4 |2019 |{{флагче|Аржентина}} [[Кордоба Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Лондеро]] |6–3, 5–7, 1–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–4 |2019 |{{Флагче|Бразилия}} [[Брасил Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] (з) |{{Флагче|Чили}} [[Кристиан Гарин]] |7–5, 6–3 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/PC11/overview Гидо Пела] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/guido-pella/800272361/arg/mt/s/overview/ Гидо Пела] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800272361 Гидо Пела] в сайта на ESPN [[Категория:Аржентински тенисисти|Пела, Гидо]] 3cmslwd5u1l8xb5kcwvvc1smdx04yca 12416496 12416495 2024-11-19T05:17:54Z MICHELANGELO 50340 /* Биография */ 12416496 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Гидо Пела | име-латински = Guido Pella | име-рождено = | картинка = Pella RG19 (2) (48199164037).jpg | големина-картинка = 280 | описание = Гидо Пела, 2019 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | роден-дата = {{роден|17|5|1990|1|1}} | роден-място = [[Байя Бланка]], [[Аржентина]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 183 | тегло = | прякор = | професионалист = 2007 | оттеглил = 2023 | пари = 6 368 373 [[щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 128 – 151 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 1 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 20 <small>(19 август 2019)</small><ref name="ATP rankings">[http://www.atpworldtour.com/en/rankings/singles ATP Rankings]</ref> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 3-ти кръг<br>2020 | ролан_гарос = 2-ри кръг<br>2013, 2016, 2018, 2019, 2020, 2021, 2023 | уимбълдън = 1/4 финал<br>2019 | оп_сащ = 3-ти кръг<br>2018 | победи-загуби-двойки = 39 – 69 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 0 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 55 <small>(1 юли 2019)</small> | оп_австралия_двойки = 2-ри кръг<br>2020 | ролан_гарос_двойки = 1/2 финал<br>2019 | уимбълдън_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2019, 2023 | оп_сащ_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2017, 2018, 2019 | дейвискъп = [[Отбор на Аржентина за Купа Дейвис|Аржентина]]<br>'''Шампион 2016''' | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 19 ноември 2024 }} '''Гидо Пела''' ({{lang|es|Гидо Пела}}) [ˈɡiðo ˈpela]<ref>{{cite web|title=The pronunciation by Guido Pella himself|url=http://www.atpworldtour.com/-/media/audio/player-clips/guido-pella-name-pronunciation.m4a|publisher=ATP World Tour|access-date=25 October 2017}}</ref> е аржентински тенисист. == Биография == Гидо Пела е роден на 17 май 1990 г. в [[Байя Бланка]], [[Аржентина]]. Баща му Карлос го учи да играе тенис на петгодишна възраст.<ref name="ATP Profile">{{cite web|title=ATP Profile|url=http://www.atpworldtour.com/Tennis/Players/Pe/G/Guido-Pella.aspx|work=ATPWorldTour.com|access-date=20 December 2012}}</ref> Сестра му Каталина също е тенисистка, тя се състезава главно в турнири на ITF.<ref>{{cite web|title=Catalina Pella ITF Profile|url=http://www.itftennis.com/procircuit/players/player/profile.aspx?playerid=100126099|work=ITFTennis.com|access-date=20 December 2012}}</ref> Гидо Пела е сгоден за модела и предприемач Стефани Демнер.<ref>{{cite web|title=Engagement|url=https://www.tennisworldusa.org/tennis/news/Other_news/70829/guido-pella-to-marry-girlfriend-stephanie-demner|work=tennisworldusa.org|date=22 May 2019 |access-date=8 July 2019}}</ref> == Кариера == Гидо Пела достига най-високо класиране в ранглистата на сингъл до номер 20, през август 2019 г.<ref>{{cite web|title=Davis Cup – Players|url=https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800272361|work=tennisworldusa.org|access-date=1 October 2020}}</ref> През юли 2019 г. достига до номер 55 на двойки.<ref>{{cite web|title=Olympedia – Guido Pella|url=https://www.olympedia.org/athletes/132420|work=tennisworldusa.org|access-date=1 October 2020}}</ref> == Кариерна статистика == === ATP финали (1 титли; 5 финала) === {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |2016 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Бразилия}} [[Рио Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Пабло Куевас]] |4–6, 7–6^(7–5), 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–2 |2017 |{{флагче|Германия}} [[Баварски международен шампионат по тенис|Баварски шампионат]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Германия}} [[Александър Зверев]] |4–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–3 |2018 |{{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Марко Чекинато]] |2–6, 6–7^(4–7) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–4 |2019 |{{флагче|Аржентина}} [[Кордоба Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Лондеро]] |6–3, 5–7, 1–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–4 |2019 |{{Флагче|Бразилия}} [[Брасил Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] (з) |{{Флагче|Чили}} [[Кристиан Гарин]] |7–5, 6–3 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/PC11/overview Гидо Пела] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/guido-pella/800272361/arg/mt/s/overview/ Гидо Пела] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800272361 Гидо Пела] в сайта на ESPN [[Категория:Аржентински тенисисти|Пела, Гидо]] 651tzussmw0uha9u2gt0tecxflq8mfh 12416497 12416496 2024-11-19T05:19:04Z MICHELANGELO 50340 /* Кариера */ 12416497 wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Гидо Пела | име-латински = Guido Pella | име-рождено = | картинка = Pella RG19 (2) (48199164037).jpg | големина-картинка = 280 | описание = Гидо Пела, 2019 г. | наставка = | държава = {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | роден-дата = {{роден|17|5|1990|1|1}} | роден-място = [[Байя Бланка]], [[Аржентина]] | починал-дата = | починал-място = | живее-в = | височина = 183 | тегло = | прякор = | професионалист = 2007 | оттеглил = 2023 | пари = 6 368 373 [[щ.д.]] | победи-загуби-сингъл = 128 – 151 | титли-гш-сингъл = | титли-atp-сингъл = 1 | титли-wta-сингъл = | титли-itf-сингъл = | позиция-сингъл = 20 <small>(19 август 2019)</small><ref name="ATP rankings">[http://www.atpworldtour.com/en/rankings/singles ATP Rankings]</ref> | позиция-сингъл2 = | оп_австралия = 3-ти кръг<br>2020 | ролан_гарос = 2-ри кръг<br>2013, 2016, 2018, 2019, 2020, 2021, 2023 | уимбълдън = 1/4 финал<br>2019 | оп_сащ = 3-ти кръг<br>2018 | победи-загуби-двойки = 39 – 69 | титли-гш-двойки = | титли-atp-двойки = 0 | титли-wta-двойки = | титли-itf-двойки = | позиция-двойки = 55 <small>(1 юли 2019)</small> | оп_австралия_двойки = 2-ри кръг<br>2020 | ролан_гарос_двойки = 1/2 финал<br>2019 | уимбълдън_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2019, 2023 | оп_сащ_двойки = 1-ви кръг<br>2016, 2017, 2018, 2019 | дейвискъп = [[Отбор на Аржентина за Купа Дейвис|Аржентина]]<br>'''Шампион 2016''' | световна_отборна_купа = | федкъп = | хопманкъп = | друго = | обновяване = 19 ноември 2024 }} '''Гидо Пела''' ({{lang|es|Гидо Пела}}) [ˈɡiðo ˈpela]<ref>{{cite web|title=The pronunciation by Guido Pella himself|url=http://www.atpworldtour.com/-/media/audio/player-clips/guido-pella-name-pronunciation.m4a|publisher=ATP World Tour|access-date=25 October 2017}}</ref> е аржентински тенисист. == Биография == Гидо Пела е роден на 17 май 1990 г. в [[Байя Бланка]], [[Аржентина]]. Баща му Карлос го учи да играе тенис на петгодишна възраст.<ref name="ATP Profile">{{cite web|title=ATP Profile|url=http://www.atpworldtour.com/Tennis/Players/Pe/G/Guido-Pella.aspx|work=ATPWorldTour.com|access-date=20 December 2012}}</ref> Сестра му Каталина също е тенисистка, тя се състезава главно в турнири на ITF.<ref>{{cite web|title=Catalina Pella ITF Profile|url=http://www.itftennis.com/procircuit/players/player/profile.aspx?playerid=100126099|work=ITFTennis.com|access-date=20 December 2012}}</ref> Гидо Пела е сгоден за модела и предприемач Стефани Демнер.<ref>{{cite web|title=Engagement|url=https://www.tennisworldusa.org/tennis/news/Other_news/70829/guido-pella-to-marry-girlfriend-stephanie-demner|work=tennisworldusa.org|date=22 May 2019 |access-date=8 July 2019}}</ref> == Кариера == Гидо Пела достига най-високо класиране в ранглистата на сингъл до номер 20, през август 2019 г.<ref>{{cite web|title=Davis Cup – Players|url=https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800272361|work=tennisworldusa.org|access-date=1 October 2020}}</ref> През юли 2019 г. достига до номер 55 на двойки.<ref>{{cite web|title=Olympedia – Guido Pella|url=https://www.olympedia.org/athletes/132420|work=tennisworldusa.org|access-date=1 October 2020}}</ref> През септември 2023 г. Пела обявява оттеглянето си от професионалния тенис.<ref>{{cite web | url=https://www.atptour.com/en/news/pella-retirement-tribute-2023 | title=Guido Pella Reflects on Retirement: 'It Was an Incredible Journey' &#124; ATP Tour &#124; Tennis }}</ref><ref>{{Cite web|title=Se retiró Guido Pella|url=https://www.ole.com.ar/tenis/guido-pella-retiro-tenis_0_dNvIomXPPS.html|accessdate=16 September 2023|date=16 September 2023|language=es}}</ref> == Кариерна статистика == === ATP финали (1 титли; 5 финала) === {|class="sortable wikitable" |- ! !class=unsortable|П–З !Година !Турнир !Клас !Настилка !Опонент !class=unsortable|Резултат |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–1 |2016 |style=background:#d0f0c0|{{Флагче|Бразилия}} [[Рио Оупън]] |style=background:#d0f0c0|500 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Уругвай}} [[Пабло Куевас]] |4–6, 7–6^(7–5), 4–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–2 |2017 |{{флагче|Германия}} [[Баварски международен шампионат по тенис|Баварски шампионат]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Германия}} [[Александър Зверев]] |4–6, 3–6 |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–3 |2018 |{{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{Флагче|Италия}} [[Марко Чекинато]] |2–6, 6–7^(4–7) |- |bgcolor=ffa07a|Загуба | 0–4 |2019 |{{флагче|Аржентина}} [[Кордоба Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] |{{флагче|Аржентина}} [[Хуан Игнасио Лондеро]] |6–3, 5–7, 1–6 |- |bgcolor=98fb98|Победа | 1–4 |2019 |{{Флагче|Бразилия}} [[Брасил Оупън]] |250 серии |[[Червен корт|Клей]] (з) |{{Флагче|Чили}} [[Кристиан Гарин]] |7–5, 6–3 |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.atptour.com/en/players/-/PC11/overview Гидо Пела] в сайта на ATP * [https://www.itftennis.com/en/players/guido-pella/800272361/arg/mt/s/overview/ Гидо Пела] в сайта на ITF * [https://www.daviscup.com/en/players/player.aspx?id=800272361 Гидо Пела] в сайта на ESPN [[Категория:Аржентински тенисисти|Пела, Гидо]] ok28sckh941xc11g6hpkg49ovlm48qk 0 872675 12416511 2024-11-19T05:53:06Z Zhoxy 557 вж 12416511 wikitext text/x-wiki #виж [[Машини за земни работи]] p4wl818ws0rf59x3xeu7wc6ns4vnr15 14 872676 12416517 2024-11-19T06:48:06Z 213.222.32.214 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Годлевци]]“ 12416517 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Годлевци]] g23rnwn5dexfge7btx32pyawol4kt44 12416519 12416517 2024-11-19T06:49:18Z 213.222.32.214 12416519 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Годлевци]] [[Категория:Категория:Родени в област Благоевград]] 4g9ewmiabait9fxbteetq52l7mwbe1t 12416520 12416519 2024-11-19T06:50:08Z 213.222.32.214 12416520 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Годлевци]] [[Категория:Родени в област Благоевград]] ttwik2oupg7abx2nl8jstszzout5aho 14 872677 12416518 2024-11-19T06:48:28Z 213.222.32.214 Нова страница: „[[Категория:Хора от област Благоевград]]“ 12416518 wikitext text/x-wiki [[Категория:Хора от област Благоевград]] rgvu3j87x37g7toosl4ua2uai1je5sh 1 872678 12416537 2024-11-19T07:51:53Z 95.111.124.138 Нова тема /* Литература */ 12416537 wikitext text/x-wiki == Литература == Литература: 1. Войнова, Вергиния. Аз, внучката на стамболовиста Иван Влахов. Смилков, Благоевград, 2023. ISBN: 978-619-7565-21-8 (с.124,125) 2. Войнова, Вергиния. Живот в семейството на Йордан Петров Войнов. Смилков, Благоевград, 2023. ISBN: 978-619-7565-27-0 3. Войнова, Вергиния. Дъщеря ми Румяна разказва. Смилков, Благоевград, 2024. ISBN: 978-619-7565-32-4 (с.7, 8) [[Специални:Приноси/95.111.124.138|95.111.124.138]] 07:51, 19 ноември 2024 (UTC) kzt2m5vtt1xca9p721aeuk8id01kair 0 872679 12416543 2024-11-19T08:07:33Z Станислав Николаев 13436 Станислав Николаев премести страница „[[Татарстан (авиокомпания)]]“ като „[[Татарстан Еърлайнс]]“: Пълното име на компанията 12416543 wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Татарстан Еърлайнс]] j1uv1cn9gpev3xgfbpsbsaa645vq9nq 14 872680 12416547 2024-11-19T08:15:42Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти през 2013 г. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти по години]]“ 12416547 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти през 2013 г. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти по години]] svaysvl8tn84d4w5yrla1tgoboplvo4 3 872681 12416593 2024-11-19T09:10:36Z Tanbiruzzaman 326468 изпращане на предупреждение (ниво 1) 12416593 wikitext text/x-wiki == Ноември 2024 == [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, например тази в страницата „[[:Антитеза]]“, не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]]. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря.<!-- Шаблон:П-вандал1 --> [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[Потребител беседа:Tanbiruzzaman|беседа]]) 09:10, 19 ноември 2024 (UTC) ogvt3qakgp225saakrxvhdanglb8wjj 12416601 12416593 2024-11-19T09:14:28Z Tanbiruzzaman 326468 изпращане на предупреждение (ниво 2) 12416601 wikitext text/x-wiki == Ноември 2024 == [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, например тази в страницата „[[:Антитеза]]“, не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]]. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря.<!-- Шаблон:П-вандал1 --> [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[Потребител беседа:Tanbiruzzaman|беседа]]) 09:10, 19 ноември 2024 (UTC) [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата „[[:Контекст]]“. Редакциите Ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря.<!-- Шаблон:П-вандал2 --> [[Потребител:Tanbiruzzaman|Tanbiruzzaman]] ([[Потребител беседа:Tanbiruzzaman|беседа]]) 09:14, 19 ноември 2024 (UTC) srqdufjsajtdm2ob8g2qd5hjeqq1tie 0 872682 12416597 2024-11-19T09:14:02Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „{{Самолетна катастрофа|име=Полет 363 на „Татарстан Еърлайнс“|снимка=Tatarstan Airlines 363 crash site.jpg|описание=Място на катастрофата на полет 363.|дата=[[17 ноември]] [[2013]] г.|място=[[Международно летище „Казан“]], [[Казан]], [[Русия]]|причина=Разбива се по време на прекратен...“ 12416597 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 363 на „Татарстан Еърлайнс“|снимка=Tatarstan Airlines 363 crash site.jpg|описание=Място на катастрофата на полет 363.|дата=[[17 ноември]] [[2013]] г.|място=[[Международно летище „Казан“]], [[Казан]], [[Русия]]|причина=Разбива се по време на прекратено кацане поради пространствена дезориентация и пилотска грешка|тип1=„[[Боинг 737|Боинг 737-53A]]“|авиокомпания1=„[[Татарстан Еърлайнс]]“|кодово име1=VQ-BBN|маршрут1=[[Москва]] – Казан|пътници1=44|екипаж1=6|загинали1=50|оцелели1=0}} '''Полет 363 на „Татарстан Еърлайнс“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Летище „Домодедово – М. В. Ломоносов“|международното летище „Домодедово“]], [[Москва]], до [[Международно летище „Казан“|международното летище „Казан“]], [[Казан]], [[Русия]], управляван от „[[Татарстан Еърлайнс]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.reuters.com/article/us-russia-crash-idUSBRE9AG0A820131117/|заглавие=Russia seeks clues over plane crash that killed 50|фамилно_име=Prentice|първо_име=Alessandra|дата=2013-11-18|издател=reuters.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> На 17 ноември 2013 г., в 19:24 ч. местно време [[Самолет|самолетът]] „[[Боинг 737|Боинг 737-53A]]“, който изпълнява полета, се разбива по време на прекратено кацане на последния заход към международното летище в Казан и убива всички 44 пътници и 6 членове на екипажа на борда.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/world-europe-24980055|заглавие=Dozens dead in Russian plane crash|дата=2013-11-18|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbsnews.com/news/russian-airline-crashes-in-kazan-killing-dozens/|заглавие=Russian airline crashes in Kazan, killing dozens|дата=2013-11-17|издател=cbsnews.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://avherald.com/h?article=46b9ecbc&opt=1|заглавие=Crash: Tatarstan B735 at Kazan on Nov 17th 2013, crashed on go-around|фамилно_име=Hradecky|първо_име=Simon|дата=2013-11-17|издател=avherald.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> Катастрофата е заснета от една от камерите за наблюдение на летището.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://torontosun.com/2013/11/17/boeing-737-crashes-in-russian-city-of-kazan-50-killed|заглавие=Boeing 737 crashes in Russian city of Kazan, 50 killed|автор=Douglas Busvine and Alissa de Carbonnel|дата=2013-11-17|издател=torontosun.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20131202233725/https://torontosun.com/2013/11/17/boeing-737-crashes-in-russian-city-of-kazan-50-killed|архив_дата=2013-12-02|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> Според официалния доклад за разследване на [[Междудържавнен авиационен комитет|Междудържавния авиационен комитет]], катастрофата е резултат от грешка на пилота и произтича от липсата на умения за възстановяване от прекомерно вдигнат нос по време на процедура за заобикаляне. Недостатъците на пилотите са причинени от проблем с управлението на безопасността на авиокомпанията и липсата на регулаторен надзор.<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mak-iac.org/upload/iblock/459/report_vq-bbn_eng.pdf|заглавие=AIR ACCIDENT INVESTIGATION COMMISSION FINAL REPORT|автор=INTERSTATE AVIATION COMMITTEE|издател=mak-iac.org|език=en|формат=PDF|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcitation.org/6g80WVPVQ?url=http://mak-iac.org/upload/iblock/dc4/report_vq-bbn.pdf|заглавие=ОКОНЧАТЕЛЬНЫЙ ОТЧЕТ ПО РЕЗУЛЬТАТАМ РАССЛЕДОВАНИЯ АВИАЦИОННОГО ПРОИСШЕСТВИЯ|автор=МЕЖГОСУДАРСТВЕННЫЙ АВИАЦИОННЫЙ КОМИТЕТ|издател=webcitation.org|език=ru|формат=PDF|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> Един член на комисията обаче подава алтернативен доклад със становище, в което твърди, че комисията пренебрегва възможната неизправност на управлението на елеваторите на самолета.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mak-iac.org/upload/iblock/6e0/%D0%9E%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B5%20%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.PDF|заглавие=Особое мнение Н.И. Студеникина|фамилно_име=Studenikin|първо_име=Nikolay|издател=Interstate Aviation Committee|език=ru|формат=PDF|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> В началото на декември 2013 г. Федералната агенция за въздушен транспорт на Русия препоръчва сертификатът на авиокомпанията да бъде отменен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.flightglobal.com/news/articles/tatarstan-airlines-faces-threat-of-grounding-393816/|заглавие=Tatarstan Airlines faces threat of grounding|фамилно_име=Kaminski-Morrow|първо_име=David|дата=2013-12-05|издател=flightglobal.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20131205102932/http://www.flightglobal.com/news/articles/tatarstan-airlines-faces-threat-of-grounding-393816/|архив_дата=2013-12-05|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://atwonline.com/safety/rosaviatsia-commission-recommends-revoking-tatarstan-aoc|заглавие=Rosaviatsia commission recommends revoking Tatarstan AOC|фамилно_име=Borodina|първо_име=Polina|дата=2013-12-05|издател=atwonline.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://archive.ph/20131204191821/http://atwonline.com/safety/rosaviatsia-commission-recommends-revoking-tatarstan-aoc#selection-871.0-871.15|архив_дата=2013-12-04|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> Отмяната е обявена на 31 декември 2013 г. и самолетите на компанията са прехвърлени на „[[Ак Барс Аеро]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kommersant.ru/doc/2380042|заглавие=Авиакомпания «Татарстан» лишилась сертификата эксплуатанта|дата=2013-12-31|издател=kommersant.ru|език=ru|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140101095058/https://www.kommersant.ru/doc/2380042|архив_дата=2014-01-01|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> Това е най-лошата самолетна катастрофа за 2013 г.<ref name=":0" /><ref name=":1" /> [[Федерална агенция за въздушен транспорт|Федералната агенция за въздушен транспорт]] в Русия отказва да приеме резултатите от разследването на инцидента<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/russian/russia/2015/11/151106_russia_boeings_ban_attempt|заглавие=Росавиация отбила атаку МАК: Boeing-737 будут летать в России|фамилно_име=Нехезин|първо_име=Виктор|дата=2015-11-06|издател=Би-би-си, Москва|език=ru|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> и на 4 ноември 2015 г. Междудържавният авиационен комитет неочаквано спира сертификатите за летене на „Боинг 737“ в Русия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/russian/news/2015/11/151105_russia_bans_737s|заглавие=МАК заявил о приостановке сертификатов на Boeing-737|дата=2015-11-05|издател=bbc.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> но на следващия ден решението е отменено.<ref name=":2" /> == Вижте също == * [[Полет 981 на „Флайдубай“]] * [[Полет 821 на „Аерофлот“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://mak-iac.org/en/rassledovaniya/boing-737-500-vq-bbn-17-11-2013/ Официален профил] на разследването на авиокатастрофата * [https://mak-iac.org/upload/iblock/459/report_vq-bbn_eng.pdf Окончателен доклад] * [https://archive.ph/20131117195439/http://tatarstan.aero/company/news/502/ Списък на пътниците] архив от 2013-11-17 {{Превод от|en|Tatarstan Airlines Flight 363|1258135225}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Русия]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 2013 г.]] [[Категория:Казан]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 737 Класик“]] ttr3qi5xrxz869vauwcm1fccy92vda3 14 872683 12416604 2024-11-19T09:18:14Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Велико Търново]] [[Категория:Средни училища във Велико Търново]]“ 12416604 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Гимназии в България по град|Велико Търново]] [[Категория:Средни училища във Велико Търново]] mlzgy629p8y8izu6zknqqvrigqrh4ly 14 872684 12416633 2024-11-19T09:27:11Z Elkost 8375 Нова страница: „{{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Велико Търново]] [[Категория:Гимназии във Велико Търново]]“ 12416633 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Професионални гимназии в България|Велико Търново]] [[Категория:Гимназии във Велико Търново]] iclvn9dp6wrjo0vjap3vk80pix6jjyn 14 872685 12416663 2024-11-19T10:25:04Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти през 1998 г. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти по години]]“ 12416663 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти през 1998 г. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти по години]] m44xshztp4ar86tppk2hb9aw96qmnk4 14 872686 12416666 2024-11-19T10:28:24Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Тайланд. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Азия|Тайланд]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти по страна|Тайланд]]“ 12416666 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват авиационни произшествия и инциденти в Тайланд. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Азия|Тайланд]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти по страна|Тайланд]] gd59y51wrnq53dzksw0jdsacl2wpah1 14 872687 12416669 2024-11-19T10:30:46Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „Страници, които изброяват произшествия и инциденти на „Тай Еъруейс Интернешънъл“. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти по авиокомпания]]“ 12416669 wikitext text/x-wiki Страници, които изброяват произшествия и инциденти на „Тай Еъруейс Интернешънъл“. {{категория}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти по авиокомпания]] j0ggrld6of9j8owl59xc7wmnnj96hwn 0 872688 12416685 2024-11-19T11:12:05Z Станислав Николаев 13436 Нова страница: „{{Самолетна катастрофа|име=Полет 261 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“|снимка=Airbus A310-204 HS-TIA.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през юни 1997 г.|дата=[[11 декември]] [[1998]] г.|място=0,7 км южно от [[международно летище „Сурат Тани“]], Сурат Тани (гр...“ 12416685 wikitext text/x-wiki {{Самолетна катастрофа|име=Полет 261 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“|снимка=Airbus A310-204 HS-TIA.jpg|описание=Самолетът, който участва в инцидента, сниман през юни 1997 г.|дата=[[11 декември]] [[1998]] г.|място=0,7 км южно от [[международно летище „Сурат Тани“]], [[Сурат Тани (град)|Сурат Тани]], [[Тайланд]]|причина=Срив по време на заход поради грешка на пилота и пространствена дезориентация|авиокомпания1=„[[Тай Еъруейс Интернешънъл]]“|маршрут1=[[Банкок]] – Сурат Тани|пътници1=132|екипаж1=14|загинали1=101|оцелели1=45|кодово име1=HS-TIA|тип1=„[[Еърбъс A310|Еърбъс A310-204]]“}} '''Полет 261 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“''' е редовен вътрешен пътнически полет от [[Международно летище „Дон Муанг“|международното летище „Дон Муанг“]] в [[Банкок]], до [[Международно летище „Сурат Тани“|международното летище „Сурат Тани“]], [[Сурат Тани (град)|Сурат Тани]], [[Тайланд]], управляван от „[[Тай Еъруейс Интернешънъл]]“. На 11 декември 1998 г. [[Самолет|самолетът]] „[[Еърбъс A310|Еърбъс A310-204]]“, който изпълнява полета, се разбива в блато по време на опита си за кацане на летище „Сурат Тани“. Мястото на инцидента се намира на 695 м от пистата и издирвателно-спасителната операция е силно затруднена заради терена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.irishtimes.com/news/100-killed-as-thai-aircraft-crashes-1.224888|заглавие=100 killed as Thai aircraft crashes|дата=1998-12-12|издател=irishtimes.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.deseret.com/1998/12/11/19417489/at-least-20-survive-thai-plane-crash/|заглавие=At least 20 survive Thai plane crash|автор=Deseret News|дата=1998-12-11|издател=deseret.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/234558.stm|заглавие=UK Plane survivor 'I'm incredibly lucky'|дата=1998-12-14|издател=bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.apnews.com/944dacf3efd46da0822448c930eeb282|заглавие=94 Killed in Thai Plane Crash|фамилно_име=KHAIKAEW|първо_име=THAKSINA|дата=1998-12-12|издател=apnews.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190929180029/https://www.apnews.com/944dacf3efd46da0822448c930eeb282|архив_дата=2019-09-29|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> При катастрофата загиват 101 души от общо 132 пътници и екипаж на борда на машината.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://asn.flightsafety.org/asndb/323845|заглавие=Aircraft accident Airbus A310-204 HS-TIA Surat Thani Airport (URT)|издател=asn.flightsafety.org|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> Повече от 400 войници и полицаи с изпратени да помагат в спасителната операция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/233750.stm|заглавие=Two Britons die in Thai tragedy|дата=1998-12-12|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> До 12 декември спасителите успяват да извадят 100 тела от мястото на катастрофата, но идентифицирането на жертвите представлява трудност поради различни обстоятелства.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1998-dec-13-mn-53742-story.html|заглавие=Travelers Aghast Over Bodies at Thai Airport|автор=L.A. Times Archives|дата=1998-12-13|издател=latimes.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1998/12/12/thai-airbus-crashes-with-146-aboard/34d8b7b4-6857-4626-ac81-0a0cfdd01fbe/web|заглавие=THAI AIRBUS CRASHES WITH 146 ABOARD|фамилно_име=Khaikaew|първо_име=Thaksina|дата=1998-12-12|издател=washingtonpost.com|език=en|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190929180029/https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1998/12/12/thai-airbus-crashes-with-146-aboard/34d8b7b4-6857-4626-ac81-0a0cfdd01fbe/|архив_дата=2019-09-29|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/rescuers-pull-bodies-from-thai-swamp-1191189.html|заглавие=Rescuers pull bodies from Thai swamp|фамилно_име=Goodchild|първо_име=Sophie|дата=1998-12-13|издател=independent.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> Издирвателната операция е спряна на 13 декември, след като последната жертва е открита; пилотът и вторият пилот също загиват. 45 души оцеляват, като 30 души получават сериозни наранявания. Сред оцелелите са и 12 чужденци.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbsnews.com/news/thai-crash-clues-sought/|заглавие=Thai Crash Clues Sought|автор=CBSNews.com staff|дата=1998-11-12|издател=cbsnews.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/234834.stm|заглавие=Four Britons killed in Thai crash|дата=1998-12-14|издател=news.bbc.co.uk|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.deseret.com/1998/12/13/19417799/rescue-workers-recover-bodies-of-100-victims-of-plane-crash|заглавие=Rescue workers recover bodies of 100 victims of plane crash|автор=Associated Press|дата=1998-12-13|издател=deseret.com|език=en|достъп_дата=2024-11-19}}</ref> Тайландският комитет за разследване на авиационни инциденти започва разследване на катастрофата. Разследването показа, че екипажът е дезориентиран, тъй като опитите му да кацне на летището се провалят няколко пъти. Екипажът е смутен, а това му пречи да наблюдава състоянието на своя самолет, докато не започнат проблемите с движението на летателния апарат. Пилотите не успяват да овладеят самолета и той се разбива в блатото.<ref name=":0" /> == Вижте също == * [[Полет 140 на „Чайна Еърлайнс“]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://web.archive.org/web/20190224095305/http://www.tailstrike.com/111298.htm Препис на гласовия запис на пилотската кабина и резюме на произшествието] архив от 2019-02-24 в „[[Уейбек Машин]]“ * [https://www.youtube.com/watch?v=RYtp10RuqhU ТАЙЛАНД: 45 ДУШИ ОЦЕЛЯХА В САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА] в „[[Ютюб]]“ {{Превод от|en|Thai Airways International Flight 261|1258114591}} [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тайланд]] [[Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1998 г.]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от времето]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка]] [[Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от срив]] [[Категория:Произшествия и инциденти на „Тай Еъруейс Интернешънъл“]] [[Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Еърбъс A310“]] 9k4bjebe7yj51wwh0hjcjg3oyq522cf